Търсене в текстове за 'Десен път'

ТОМ 2

След това се върнах към Симеоново и открих хубави полянки, чисти, запазени места оставени настрана отляво на пътя.
Ние направихме с Него няколко екскурзии тримата: Аз, Мария и Учителя. Той пожела да се запознае с някои места на Витоша зад Симеоново. Имаше намерение да закупим някои места за Братството там. Задължи ме да проуча въпроса и аз отидох зад Симеоново и към Бистрица. Имаше запазени от старите гори на Бистрица, имаше хубави поляни, потоците се спущаха от върховете - Резньовете, течеше изобилно вода. След това се върнах към Симеоново и открих хубави полянки, чисти, запазени места оставени настрана отляво на пътя. Влезнах във връзка със селяните и видях, че могат да се закупят. Хората щяха да ги продадат. Разказах на Учителя и Той пожела да ги види. Взех една лека кола и тримата, аз, Той и Мария стигнахме до онази поляна, която аз бях избрал зад Симеоново на ляво от пътя на едно малко възвишение. Учителят не искаше друг да дойде и да се разгласява.
към текста >>

Взех една лека кола и тримата, аз, Той и Мария стигнахме до онази поляна, която аз бях избрал зад Симеоново на ляво от пътя на едно малко възвишение.
Имаше запазени от старите гори на Бистрица, имаше хубави поляни, потоците се спущаха от върховете - Резньовете, течеше изобилно вода. След това се върнах към Симеоново и открих хубави полянки, чисти, запазени места оставени настрана отляво на пътя. Влезнах във връзка със селяните и видях, че могат да се закупят. Хората щяха да ги продадат. Разказах на Учителя и Той пожела да ги види. Взех една лека кола и тримата, аз, Той и Мария стигнахме до онази поляна, която аз бях избрал зад Симеоново на ляво от пътя на едно малко възвишение. Учителят не искаше друг да дойде и да се разгласява. Пристигнахме в един майски слънчев ден. Пристъпихме тримата към тези места, които бях избрал. Това бяха поляни заобиколени с букови гори, отгоре идват потоци с води и изгревът много ни хареса. А беше майска Пролет, треви, цветя, чудесен кът.
към текста >>

А беше майска Пролет, треви, цветя, чудесен кът.
Взех една лека кола и тримата, аз, Той и Мария стигнахме до онази поляна, която аз бях избрал зад Симеоново на ляво от пътя на едно малко възвишение. Учителят не искаше друг да дойде и да се разгласява. Пристигнахме в един майски слънчев ден. Пристъпихме тримата към тези места, които бях избрал. Това бяха поляни заобиколени с букови гори, отгоре идват потоци с води и изгревът много ни хареса. А беше майска Пролет, треви, цветя, чудесен кът. Разхождахме се по поляната и Учителят се навеждаше и късаше стръкове с цветя. Направи цял букет. След това го подари на Мария. Аз друг път не съм виждал Учителя да къса цветя и да прави букет. Прекарахме с Него целия ден.
към текста >>

Аз друг път не съм виждал Учителя да къса цветя и да прави букет.
Това бяха поляни заобиколени с букови гори, отгоре идват потоци с води и изгревът много ни хареса. А беше майска Пролет, треви, цветя, чудесен кът. Разхождахме се по поляната и Учителят се навеждаше и късаше стръкове с цветя. Направи цял букет. След това го подари на Мария. Аз друг път не съм виждал Учителя да къса цветя и да прави букет. Прекарахме с Него целия ден. Привечер дойде колата и ни прибра в града. Брат Боян успя да научи за тази екскурзия и запита: „Учителю, къде бяхте вчера? " „На едно кътче от Рая". Сега пък Боян се запали да разбере къде сме ходили ние с Учителя и непрекъснато ме молеше да го заведа на същото място, макар че му бях обещал.
към текста >>

3. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ние дадохме тон на пътуванията в планината.
Не ни спираше времето. Понякога валеше дъжд. Определено ли е за екскурзия, ние отивахме. Мокри ни, но ние вървим. Полека лека подобрихме екипа си - дрехи, пелерини срещу дъжд, удобни обувки. Ние дадохме тон на пътуванията в планината. Гражданите по-лека-лека се увлякоха покрай нас. Така че ние турихме начало на богатия туристически живот, на който днес сме свидетели. През 1932/33 г. през лятото имаше някакви пречки за ходене на Рила. Не мога да кажа какво беше, събития ли имаше, но имаше нещо.
към текста >>

Излизането на Черни връх се правеше един път в годината.
Още сега седи тази чешмич-ка направена на „Яворови пресои". Вие пили ли сте от тази вода? Знаете ли къде е този лагер? Минете, разгледайте и пийте от хубавата вода. След туй оттам Учителят ни извеждаше към „Големия резен", на една голяма поляна под Резена и на тази поляна сме правили ред упражнения, почивали сме и сме слушали беседи на Учителя. Излизането на Черни връх се правеше един път в годината. През 1941 г. Учителят пожела да отидем на Черни връх и понеже наблюдателя беше разположен към Братството, минаваше за наш приятел. Но беше скришен, не смееше явно да го изявява пред другите, защото тогава гонеха Учителя и това можеше да му навреди на службата. Но приемаше много добре Учителя. Той, Гошо живееше в наблюдателницата заедно с майка си - баба Мария.
към текста >>

Първия път ще ви посети ангелът.
Ония, които, са в София очакват от вас. Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът. И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът. Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява." Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения. В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли: „Това, което става с Елисавета и с Мария става и с всяка човешка душа. Докато не дойде Любовта и докато не дойде Духът да се всели, не може да има постижения.
към текста >>

И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът.
Захарий като го посети ангела, това беше посещение на Любовта и той се усъмни в тази Любов, гледайте да не се случи и с вас така, понеже някой може да каже: „Аз съм грешник, стар човек съм". От сега нататък ще раждам синове! Че къде ще бъде това? Не трябва да се съмняваш. Първия път ще ви посети ангелът. И втория път ще дойде ангелът и ще се всели Духът. Първото посещение е на Любовта, а второто посещение е на Духа, който се вселява." Сега ще направиме упражнението". Направихме гимнастическите упражнения. В разговора с Учителя Той изказва и тези мисли: „Това, което става с Елисавета и с Мария става и с всяка човешка душа. Докато не дойде Любовта и докато не дойде Духът да се всели, не може да има постижения. Трябва да станат тези посещения, за да се преобрази света.
към текста >>

Изгревът е чудесен.
Посещението на Духа, това е реализиране на онова, което Любовта носи. Нали по-рано идва Любовта, а после идва Духът." Беседата е държана на Витоша, Големият резен на 26.1Х. 1941 г., при изгрев слънце. Времето е тихо, ясно, слънчево. Небето е синьо. Изгревът е чудесен. Слънцето изгря в 6 ч. и 18 мин. Това е стенограма на Савка, която винаги обозначаваше времето, обстановката при всяка една беседа на Учителя. Тази година прекарахме три дни на Черни връх, а след това се върнахме в София.
към текста >>

4. 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Пътеката се виеше между скалите и ние я поправихме като трудните места подкрепихме със зидове и така направихме една удобна пътека до новия Молитвен връх.
Обаче в последствие като изучавахме околността ние намерихме друг връх от лявата страна на второто езеро, към който можеше да се отиде лесно по билото. Този връх бе скалист, открит, добре огряван от слънцето. Докладвахме на Учителя, заведохме Го и Той го одобри. Този връх нарекохме „Молитвения връх". Това беше през 1931 г. Пътеката се виеше между скалите и ние я поправихме като трудните места подкрепихме със зидове и така направихме една удобна пътека до новия Молитвен връх. Тук излизахме рано в зори. Трябва да станем рано, за да хванем първият лъч на изгряващото слънце. За нас това е и момент, това е и идея. И ние никога не пропущаме този момент. Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше.
към текста >>

Пристъпваме полека-лека един след друг по тясната пътека и излизаме на Молитвения връх.
Тук излизахме рано в зори. Трябва да станем рано, за да хванем първият лъч на изгряващото слънце. За нас това е и момент, това е и идея. И ние никога не пропущаме този момент. Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше. Пристъпваме полека-лека един след друг по тясната пътека и излизаме на Молитвения връх. Всеки сяда на своето място, което си е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее. Щом изгрее слънцето ние правим нашата молитва общо. Изпяваме песни и след това Учителят държи кратка беседа. Тука са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя. Самата обстановка, изгревът на слънцето, безкрайните далечини, голямото небе над нас, всичко това вдъхновява и създава условия да кажеш и да чуеш прекрасни неща.
към текста >>

Действително изгревът тук бе чудесен.
Беседите държани тук са отпечатани и достъпни за всички. Те ще останат епоха в живота на човечеството. Учителят също идваше тук на самият връх, на една скала Му приготвихме място за сядане и удобно място да сложи краката си. От това място Той държеше своите беседи. Много песни са изпяти тук на Молитвения връх и много молитви са отправени към небето. Действително изгревът тук бе чудесен. В далечината зад Стара планина се подаваше слънцето с диамантен лъч, с диамантен блясък. Тука сме прекарвали незабравими часове и никой няма да ги забрави. На това място сме живяли хубав братски живот, живот възвишен, и ще кажа свободен живот. Учителят обичаше да идва тук каквото и да е времето. Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг.
към текста >>

Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади.
На това място сме живяли хубав братски живот, живот възвишен, и ще кажа свободен живот. Учителят обичаше да идва тук каквото и да е времето. Понякога духаха ветрове, понякога се случваха и мъгли, понякога се случваше, че и дъжд, че и сняг. Обаче никакво време не ни спираше да излезем на Молитвения връх, бивахме винаги редовни. Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар да биваше понякога времето студено, слънцето бързо ни стопляше. Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади. Иначе бе трудно за изкачване. Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри. Събираха се понякога по 100200-300, че и 500 души. Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота си и пътя си като ученици и слушахме Словото на Учителя. Тези дни и тези часове на Молитвения връх остават незабравими.
към текста >>

Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота си и пътя си като ученици и слушахме Словото на Учителя.
Но ще кажа, че повечето от дните бяха хубави, ясни, слънчеви и макар да биваше понякога времето студено, слънцето бързо ни стопляше. Пътеката за Молитвения връх, която направихме и подредихме бе, за да бъде изкачването лесно и достъпно за всички - за стари и млади. Иначе бе трудно за изкачване. Учителят сядаше на своето място на камъка, който Му бяхме приготвили, а наоколо по камъните, по скалите, по клековете, които излизаха до върха бяха насядали братя и сестри. Събираха се понякога по 100200-300, че и 500 души. Тука се пееха песни, правеха се молитви, размишлявахме върху живота си и пътя си като ученици и слушахме Словото на Учителя. Тези дни и тези часове на Молитвения връх остават незабравими. Все пак на скалите останаха и някои надписи, които брат Борис Николов, който е каменар и каменоделец изсече в твърдата стена с длето и тези надписи остават за вечни времена. Това са формули, които Учителя ни е дал. Например единия от тях гласи: „Люби Бога, обичай ближния си, търси съвършенството". За тази формула Учителят казва: „Народ, който пази тези свещени думи има бъдеще".
към текста >>

" Тези скали ще напомнят на хората за вечни времена какъв трябва да бъде ученика в пътя си.
Ние винаги гледаме да доловим първият лъч на слънцето, т. е. Божественият лъч във всяка работа. Със скалите тук се сближихме. Те станаха като наша домашна обстановка и тези твърди, недостъпни камъни ние ги обикнахме като наше родно място. Друга формула, която издялахме с длето близко до билото на този хребет гласи: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Тези скали ще напомнят на хората за вечни времена какъв трябва да бъде ученика в пътя си. На самият връх до едно малко клекче се намираше камъка, на който Учителят сядаше. Камъкът е като стол четвъртит, но доста тежък и голям и само няколко души могат да го преместят. От тук се простира такъв простор, такава обширна гледка към далечни върхове. От тук се вижда билото на Балкана, съзира се Мусала, а при ясно и хубаво време се прозира зад Мусала и Белмекен. От тук се наблюдава цялата верига с била и върхове.
към текста >>

Тук всеки закусва леко, приготвим си малко провизии и тръгваме по пътечката към някои от езерата, където трябва да играем нашата Па-невритмия.
На 5.VIII.1931 г. на Рила Учителят държа на първия Молитвен връх беседата „Мястото на Бога", която е поместена в томчето „Нашето място" - Рилски беседи, 1931 г. След като изнесе беседата каза: „Сега да излезнеме на Новия Молитвен връх" (виж стр. 155). И от тогава започнахме да излизаме на този връх. От Молитвения връх, след като направим нашия сутрешен наряд слизаме в лагера. Тук всеки закусва леко, приготвим си малко провизии и тръгваме по пътечката към някои от езерата, където трябва да играем нашата Па-невритмия. Обикновено Учителят казваше къде ще играем Паневритмия.
към текста >>

5. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Туй, което мислиш, то е туй, което е на път да се прояви.
Един ученик стои пред Учителя и Му казва: „Учителю, седя пред Вас свободен като пред какво? " „Като при един извор, гдето си пием вода, радваме му се. Казвам, като ожаднея пак ще пия." 9. Къде е Учителят? „Туй, което хващаш е проявеното. Туй, което мислиш, то е туй, което е на път да се прояви. Туй, което чувствуваш, то е туй, което е. А Аз съм това, което око не е виждало и което ухо не е чувало." 10. Отношението на Учителя. Веднъж Учителят казва на Мария Тодорова: „Моите истински отношения към хората Аз навън не ги изявявам. Външните Ми отношения само са методи за работа." 11.
към текста >>

Понеже е казано, че праведния седем пъти ще мине през огън.
Аз бих желал да изпълните и трите. Според степента на искреността ви, ще бъде и благословението на Бога. Аз ви уча на законите на природата, това е днешното Учение. Аз не ограничавам никого. Затова другите ще ви ограничат. Понеже е казано, че праведния седем пъти ще мине през огън. То ще трябва да се приготвите за това мъчение. Не търсете Христа на физическото поле. Не го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, там ще видите интензивна светлина. Христос е един и много.
към текста >>

Беше Му извършен побой в резултат, на което Му беше парализирана дясна ръка, десен крак и говора Му.
Христос не е на физическия свят". (Из един разговор с Учителя в дома на Лазар Котев на 8.VIII.1920 г.) 15. Учителят и страданието. През 1936 г. под влияние на дадени среди беше извършено покушение срещу Учителя. Беше Му извършен побой в резултат, на което Му беше парализирана дясна ръка, десен крак и говора Му. По Негова молба Братството се качи на Рила, където престоява 40 дни и там Учителят оздравява. Завръща се от Рила за събора на 19 август 1936 г. Какво остана от онези, които устроиха нападението срещу Учителя? Какво ги постигна? Ние бяхме свидетели на това.
към текста >>

6. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Галилей Величков

ТОМ 4

Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика.
С течение на времето броя на учениците нарасна. Умножиха се делата им. Породиха се много начинания. Навсякъде заставаше ученик с качества и с достойнство бдеше за единството между идеи и дела. На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите страници на живот с успехи и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им. Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика. Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ. Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи. Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Няма лесен път.
Породиха се много начинания. Навсякъде заставаше ученик с качества и с достойнство бдеше за единството между идеи и дела. На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите страници на живот с успехи и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им. Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика. Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ. Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината. Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи. Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ. Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик. Самото ученичество е дълъг и непреривен процес.
към текста >>

Засегнатият десен крак и дясна ръка затрудниха движението на УЧИТЕЛЯ.
Много по-късно Той споделя: „На мен и на невидимият свят събития от подобен характер са много неприятни. Верижната реакция на убийствата се развива между българи, а те са родни братя и кармичната развръзка може да се проточи далеч през бъдните векове! Чувството за отмъщение е мъчно погасимо, а наближава краят на века и не е в интерес на добрата съдба на България да петнят общонародното съзнание с отрицателни чувства! " Второто събитие - побоя, се отрази на Неговото здраве. Юмручният удар в лявото слепоочие причини десностранна пареза. Засегнатият десен крак и дясна ръка затрудниха движението на УЧИТЕЛЯ. Въпреки тежкоподвижният език Той продължи лекциите и приемите. Не прекъсна ежедневните задължения на Изгрева. Но настъпи ден, когато Сам трябваше да търси здравите сили на живота и поиска да бъде заведен на Рила. Там, в недрата на обичната планина, здравето Му се възвърна. Аверуни, значително опитна в преживяванията на УЧИТЕЛЯ, отбелязва: „Отмина още едно „горко".
към текста >>

Този път сълзите бяха на радост!
Но настъпи ден, когато Сам трябваше да търси здравите сили на живота и поиска да бъде заведен на Рила. Там, в недрата на обичната планина, здравето Му се възвърна. Аверуни, значително опитна в преживяванията на УЧИТЕЛЯ, отбелязва: „Отмина още едно „горко". Учителят проговори! С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост! " Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове! Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство. Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране. Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.
към текста >>

Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство.
Аверуни, значително опитна в преживяванията на УЧИТЕЛЯ, отбелязва: „Отмина още едно „горко". Учителят проговори! С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост! " Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове! Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство. Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране. Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.
към текста >>

7. ІІІ.65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ

ТОМ 4

65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ Знаехме от Евангелието, че апостол Павел е имал трън в плътта си и много пъти се е молил Богу да го премахне.
65. ТРИТЕ ТРЪНА В ПЛЪТТА МИ Знаехме от Евангелието, че апостол Павел е имал трън в плътта си и много пъти се е молил Богу да го премахне. Накрая научил отговора, че този трън му се дава, да бъде смирен и чрез него да се разплати с греховете си и да познае милостта на Бога, че му се дава възможност чрез този трън да се разплати. Това го знаех много добре като метод от Словото на Учителя. Аз също имах трън в плътта, който трън много ме смущаваше. Имах вътрешни и външни хемороиди, които ме измъчваха много, понякога не можех да ходя пеша, особено ако се възпаляваха. Това много ми пречеше при излети и екскурзии.
към текста >>

Имах камъни в бъбреците и два пъти годишно получавах бъбречни кризи.
Не смеех да кажа никому. Щяха да ми се смеят, че съм ученик в Младежкия Клас, че съм цигуларят на Младежкия Клас, а съжителствам със свиня и то с плътта на свиня. Е, какво ще кажете? Имах и втори "трън" в плътта. Вероятно имах много грехове от миналото и сега трябваше да се разплащам чрез страдания. Имах камъни в бъбреците и два пъти годишно получавах бъбречни кризи. Навремето това се лекуваше с пиене на топла минерална вода, със слагане на топли грейки на кръста и пиене на аналгин срещу болките. Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината. Сега го има, но по-рано ги нямаше. Тогава бях получил поредната мъчителна криза. Но този път бъбречната колика беше по-голяма.
към текста >>

Но този път бъбречната колика беше по-голяма.
Имах камъни в бъбреците и два пъти годишно получавах бъбречни кризи. Навремето това се лекуваше с пиене на топла минерална вода, със слагане на топли грейки на кръста и пиене на аналгин срещу болките. Нямаше ги днешните модерни средства, наречени спазмолитици, които да отпуснат гладката мускулатура на уретерите и на бъбреците, за да премине камъка надолу с урината. Сега го има, но по-рано ги нямаше. Тогава бях получил поредната мъчителна криза. Но този път бъбречната колика беше по-голяма. От болки се изтощих. Изпращам рождената ми сестра Веска при Учителя за помощ. След известно време Той дойде при мене. Седна на един стол до кревата ми и започна да разговаря с мен. Беше леко приведен на стола и с дясната си ръка непрекъснато масажираше прасеца на дясната си подбедрица.
към текста >>

Но после разбрах, че Учителят прави някаква манипулация върху мен като масажираше с дясната си ръка своя десен крак долу, в областта на прасеца.
Изпращам рождената ми сестра Веска при Учителя за помощ. След известно време Той дойде при мене. Седна на един стол до кревата ми и започна да разговаря с мен. Беше леко приведен на стола и с дясната си ръка непрекъснато масажираше прасеца на дясната си подбедрица. Отначало помислих, че Учителят има някакъв сърбеж там и затова се разтрива. Но после разбрах, че Учителят прави някаква манипулация върху мен като масажираше с дясната си ръка своя десен крак долу, в областта на прасеца. Това продължи десет минути. По едно време болката намаля и аз съм заспал. След това Учителят си тръгнал и като дал съвети на сестра ми Веска. Събудих се. Бях отпаднал и едвам се завлякох до тоалетната.
към текста >>

Имах възможност да наблюдавам как Учителят приложи този метод на няколко пъти.
Събудих се. Бях отпаднал и едвам се завлякох до тоалетната. При уринирането усетих как камъка премина и падна в гърнето. Разгледах го, беше остър, голям и беше истинско чудо, че е могъл да мине през пикочопровода без операция. Беше истинско чудо, че оживях. Имах възможност да наблюдавам как Учителят приложи този метод на няколко пъти. Аз присъствах когато Го приложи и на една сестра, като седеше на стол пред кревата й като непрекъснато разтриваше крака си. Аз стоях до Него и най-внимателно наблюдавах. Това бе един начин, където Учителят се стараеше да работи чрез етерния двойник на онзи, който имаше нужда. Как ставаше това, само Учителят можеше да отговори. Нашите очи бяха затворени за този свят на страданието.
към текста >>

8. ІІІ.97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА Ние продължавахме да се вълнуваме от тази предизвикателна дързост.
97. НА ПЪТ ЗА ГОЛГОТА Ние продължавахме да се вълнуваме от тази предизвикателна дързост. Ние не можехме да се примирим с вдигнатия юмрук срещу лицето на Учителя. За стоварените юмручни удари върху лицето на Учителя ние нямахме никакво обяснение. Това доведе до смут между нас. Нали на Всемировият Учител бяха подвластни СИЛИ И ВЛАСТИ И ТОЙ УПРАВЛЯВАШЕ СЪДБИНИТЕ НА НАРОДИ И БЕШЕ ПОВЕЛИТЕЛ НА СВЕТА. Как бе допуснал да се извърши това покушение към Него?
към текста >>

Бяхме определили Славчо Печеников да придружава Учителя по целия път.
Настъпилите изменения не нарушиха Неговият мир. Останахме крайно изненадани, когато в началото на месец юли (14 юли 1936 г.), без да са настъпили известни видими подобрения на здравето Му, Учителят поиска да посети Рила. Да се организира едно летуване на Рила не беше лесно. Ние се подготвяхме месеци преди това. А сега за един, два дена трябваше да се качим горе. Бяхме определили Славчо Печеников да придружава Учителя по целия път. Това бе една трудна и отговорна задача. До Вада Учителят бе закаран с кола. Оттам пое пеш нагоре. Учителят се движеше трудно, подпираше се с бастун с лявата Си ръка и често почиваше. Трябваше да избира при всяка стъпка удобно място, където да постави десният си неустойчив крак.
към текста >>

Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека.
До Вада Учителят бе закаран с кола. Оттам пое пеш нагоре. Учителят се движеше трудно, подпираше се с бастун с лявата Си ръка и често почиваше. Трябваше да избира при всяка стъпка удобно място, където да постави десният си неустойчив крак. Той правеше чести почивки от минута-две, но отказа каквато и да е помощ от наша страна. Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека. А години наред Той възлизаше по тази пътека с лекота, когато ние, младежите, едва Го догонвахме. Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек. Почивка и след това последваха минута на свръх усилие. Трябваше да се задвижи измъченият десен крак. Походката е бавна и мудна.
към текста >>

А години наред Той възлизаше по тази пътека с лекота, когато ние, младежите, едва Го догонвахме.
Оттам пое пеш нагоре. Учителят се движеше трудно, подпираше се с бастун с лявата Си ръка и често почиваше. Трябваше да избира при всяка стъпка удобно място, където да постави десният си неустойчив крак. Той правеше чести почивки от минута-две, но отказа каквато и да е помощ от наша страна. Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека. А години наред Той възлизаше по тази пътека с лекота, когато ние, младежите, едва Го догонвахме. Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек. Почивка и след това последваха минута на свръх усилие. Трябваше да се задвижи измъченият десен крак. Походката е бавна и мудна. Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем.
към текста >>

Трябваше да се задвижи измъченият десен крак.
Той правеше чести почивки от минута-две, но отказа каквато и да е помощ от наша страна. Часове наред Учителят се катереше бавно и мъчително по изровените от пороите и от копитата на конете тясна пътека. А години наред Той възлизаше по тази пътека с лекота, когато ние, младежите, едва Го догонвахме. Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек. Почивка и след това последваха минута на свръх усилие. Трябваше да се задвижи измъченият десен крак. Походката е бавна и мудна. Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем. Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун. Така, съвсем без ничия помощ, Той изкачи стръмния склон. Това възлизане нагоре бе дори по-тежко и мъчително и продължително от Христовата Голгота преди две хиляди години.
към текста >>

Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем.
А години наред Той възлизаше по тази пътека с лекота, когато ние, младежите, едва Го догонвахме. Учителят премина през боровата гора и стъпи на малката терасовидна полянка пред вековния клек. Почивка и след това последваха минута на свръх усилие. Трябваше да се задвижи измъченият десен крак. Походката е бавна и мудна. Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем. Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун. Така, съвсем без ничия помощ, Той изкачи стръмния склон. Това възлизане нагоре бе дори по-тежко и мъчително и продължително от Христовата Голгота преди две хиляди години. Превалът е преминат, пред нас е първото езеро. Подпрян на бастуна, Учителят гледаше нагоре по каменливата пътека, която свързва двете езера.
към текста >>

Подпрян на бастуна, Учителят гледаше нагоре по каменливата пътека, която свързва двете езера.
Изровената и тясна на места и още повече стеснена от клекове пътека не ни позволява да се движим около Учителя и да Му помогнем. Именно поради това, единствената възможна опора остана Неговият бастун. Така, съвсем без ничия помощ, Той изкачи стръмния склон. Това възлизане нагоре бе дори по-тежко и мъчително и продължително от Христовата Голгота преди две хиляди години. Превалът е преминат, пред нас е първото езеро. Подпрян на бастуна, Учителят гледаше нагоре по каменливата пътека, която свързва двете езера. Учителят се опита да продължи, кракът Му стъпи на покрития влажен мъх и леко се залюля. Ние бяхме до Него и Го задържахме да не падне. Чак тогава Той прие без колебание да бъде качен на един от конете. Няколко здрави мишци Го сложиха върху коня. Един водеше юздата на коня, а други се движехме в страни, за да пазим Учителя от люлеещия се гръб на коня.
към текста >>

9. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

Там е било един гол баир, но го е превърнал в чудесен парк.
Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник. Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време. Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия. Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става владика на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора. Там е било един гол баир, но го е превърнал в чудесен парк. Давал е години наред почти цялата си заплата за разсад на дръвчета и е създал парка на „Язмото" с доброволния труд на местното гражданство. По време на Сръбско-българската война през 1885 година баща ми и Кусевич са били в град Орел в семинарията. Когато са получавали новините от фронта чрез вестниците са били толкова възбудени и разпалени, че Методи Кусевич е викал на висок глас: „Удряйте, удряйте, български юнаци! ". Там баща ми попада в кръжока на Чернишевски и Добролюбов, където се запознава с новите социалистически идеи, идващи от Европа в Русия. Поради тези идеи той напуска Семинарията и завършва славянска филология.
към текста >>

За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства.
Пенсионира се през 1916 година. Всички в семейството ми пееха много хубаво - баща ми, майка ми и някои от роднините ми винаги пригласяха на три гласа. Баща ми като всеки българин пушеше и пиеше, но до 50 години. След това каза край и не пушеше и не пиеше до края на живота си. Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха. За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата! " винаги се усмихвах и благодарях на моята карма, че можах да се срещна в този живот и да бъда при нозете на Всемировия Учител. За мен това бе най-голямата привилегия, която може да съществува на земята и най-голямото благоволение, което може да получи една човешка душа от Бога. От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен път. И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик.
към текста >>

От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен път.
Доживя до 94 години, а майка ми до 88 години - дълголетници бяха. За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата! " винаги се усмихвах и благодарях на моята карма, че можах да се срещна в този живот и да бъда при нозете на Всемировия Учител. За мен това бе най-голямата привилегия, която може да съществува на земята и най-голямото благоволение, което може да получи една човешка душа от Бога. От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен път. И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше. Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително познание по музика.
към текста >>

Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа.
Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок. Единственият източник се оказа Учителя, а главното ми пособие се оказа Библията. За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка.
към текста >>

По-късно приятелите имаха различни опитности с него и успяха по вътрешен път да разберат, че срещу тях стои не господин Дънов, а един велик пратеник на небето, който бе дошъл на земята да помага на своите братя.
Той държеше беседи на ул. „Опълченска" 66, провеждаше общи разговори с приятели по домовете при своите посещения при тях, посещаваше провинцията. Той беше извор, от който всеки можеше да черпи, както поиска и колкото поиска. Той бе извор на знания, но той бе извор на сила и на мощ. Това го установих по-късно. По-късно приятелите имаха различни опитности с него и успяха по вътрешен път да разберат, че срещу тях стои не господин Дънов, а един велик пратеник на небето, който бе дошъл на земята да помага на своите братя. Тези вътрешни опитности бяха от категорията на висшето познание и можеха да се оприличат като божествени откровения, а някои приятели го възприемаха като живия Христос слезнал на земята. Неговото Слово днес можете да го намерите и да го прочетете, но тогава в първите години това Слово излизаше от него като извор и стенографите в началните години едвам успяваха да го записват. По-кьсно излезнаха и първите книги от „Сила и живот". Понякога, когато беше много зает с посетители Учителят ми даваше някои книги, които аз трябваше да прочета и при следващите посещения Той ме изпитваше какво съм разбрала от тях. Искаше да види дали мога да работя върху разбора на една книга, да намеря главната идея, да видя образите на героите като живи, които се подчиняват не на своеобразни тълкувания на автора, а са отражение на един жив свят, който съществува зад думите и зад словата на същата книга.
към текста >>

През младите си години, когато бях частна ученичка на Учителя и седмично два пъти понеделник и четвъртък го посещавах по предварително зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително предварително подготвено резюме.
А това беше един продължителен процес в разстояние на няколко години. Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас. Така че аз не започнах като някой първолаче от А и Б, а вече имах една подготовка. А това бе подготовката на частната ученичка. През младите си години, когато бях частна ученичка на Учителя и седмично два пъти понеделник и четвъртък го посещавах по предварително зададени теми от него по Библията аз изнасях предварително предварително подготвено резюме. Отговарях на въпросите и тогава беше времето когато Той ми обясняваше духовните закони залегнали в Библията, дадени символично и скрити за съзнанията на обикновените богомолци. По-късно в Школата Учителят изнасяше своите беседи, но винаги носеше Библията в ръка, сядаше на катедрата, отваряше една страница и прочиташе даден стих с лупата си и върху този стих, който беше като мото се явяваше като ключ на цялата беседа. За околните това беше нещо съвсем случайно като че ли случайно Учителят попадаше на някаква глава и по обикновен начин прочита там някакъв си стих. Но впоследствие ние започнахме да гледаме по друг начин на беседата на Учителя. За нас това не беше вече беседа, а беше Слово на Учителя и че това Слово се подчиняваше на своя закономерност и имаше свой план и всяко нещо лежеше на мястото си.
към текста >>

10. 209. БОЯН БОЕВ

Това ще стане, защото бъдещето е на славянството, защото то върви по пътя на сърцето и може да се сади от семената на новото учение у тях".
беше без пенсия и се препитаваше на Изгрева от онова, което нашите приятели му носеха. Той работеше за Учителя, за Школата, а пък ние сестрите когато готвехме носехме по някое блюдо от храната и за него. Спомням си Учителят пред брат Боев и заобиколилите го приятели, каза: „До началото на 2000-та година ще дойда отново, защото сега се строи друга земя. Ще дойда в Русия към Карпатите. Сега България е в златния си век, а Русия е в сребърния си век, а тогава ще бъде точно обратното - Русия ще бъде в златния си век, а България в сребърния си век. Това ще стане, защото бъдещето е на славянството, защото то върви по пътя на сърцето и може да се сади от семената на новото учение у тях". Това изявление на Учителя не бе дадено случайно пред Боян, защото той бе радетел за мисията на славянството и беше издал една малка книжка по този въпрос. Освен това той непрекъснато стенографираше и беше подбрал много мисли на Учителя за ролята на славянството в бъдещето на шестата раса и ролята на Учението на Учителя за идването на тази шеста раса. Той събираше тези изказвания, подреждаше ги, поставяше коментари и чакаше онзи момент кога ще се сбъдне всичко това. Често когато се разделяше с някои възрастни братя от неговото поколение и знаеха, че може би това ще бъде последната им среща затова те се изпращаха по следния начин: „Брат, да се разделим по братски, че може вече тук в България да не се срещнем, но да не забравиш, брат, че Учителят каза, че следващия път Братството ще се прероди в Русия на Карпатите. Там ще ни бъде срещата, брат, там ще се видим и да не забравиш, брат, когато се родиш следващият път да дойдеш точно там".
към текста >>

Често когато се разделяше с някои възрастни братя от неговото поколение и знаеха, че може би това ще бъде последната им среща затова те се изпращаха по следния начин: „Брат, да се разделим по братски, че може вече тук в България да не се срещнем, но да не забравиш, брат, че Учителят каза, че следващия път Братството ще се прероди в Русия на Карпатите.
Сега България е в златния си век, а Русия е в сребърния си век, а тогава ще бъде точно обратното - Русия ще бъде в златния си век, а България в сребърния си век. Това ще стане, защото бъдещето е на славянството, защото то върви по пътя на сърцето и може да се сади от семената на новото учение у тях". Това изявление на Учителя не бе дадено случайно пред Боян, защото той бе радетел за мисията на славянството и беше издал една малка книжка по този въпрос. Освен това той непрекъснато стенографираше и беше подбрал много мисли на Учителя за ролята на славянството в бъдещето на шестата раса и ролята на Учението на Учителя за идването на тази шеста раса. Той събираше тези изказвания, подреждаше ги, поставяше коментари и чакаше онзи момент кога ще се сбъдне всичко това. Често когато се разделяше с някои възрастни братя от неговото поколение и знаеха, че може би това ще бъде последната им среща затова те се изпращаха по следния начин: „Брат, да се разделим по братски, че може вече тук в България да не се срещнем, но да не забравиш, брат, че Учителят каза, че следващия път Братството ще се прероди в Русия на Карпатите. Там ще ни бъде срещата, брат, там ще се видим и да не забравиш, брат, когато се родиш следващият път да дойдеш точно там". Боян говореше високо и разпалено. Онзи брат комуто говореше даваше обещание с пълна увереност, че това трябва да стане точно така както го е казал Учителя. А пък Боян убедително говореше и настояваше, че тяхната среща ще бъде именно там. Единствено се уточняваха да не забравят и да не пропуснат епохата когато трябва да се преродят в Русия при идването отново на Учителя там.
към текста >>

Там ще ни бъде срещата, брат, там ще се видим и да не забравиш, брат, когато се родиш следващият път да дойдеш точно там".
Това ще стане, защото бъдещето е на славянството, защото то върви по пътя на сърцето и може да се сади от семената на новото учение у тях". Това изявление на Учителя не бе дадено случайно пред Боян, защото той бе радетел за мисията на славянството и беше издал една малка книжка по този въпрос. Освен това той непрекъснато стенографираше и беше подбрал много мисли на Учителя за ролята на славянството в бъдещето на шестата раса и ролята на Учението на Учителя за идването на тази шеста раса. Той събираше тези изказвания, подреждаше ги, поставяше коментари и чакаше онзи момент кога ще се сбъдне всичко това. Често когато се разделяше с някои възрастни братя от неговото поколение и знаеха, че може би това ще бъде последната им среща затова те се изпращаха по следния начин: „Брат, да се разделим по братски, че може вече тук в България да не се срещнем, но да не забравиш, брат, че Учителят каза, че следващия път Братството ще се прероди в Русия на Карпатите. Там ще ни бъде срещата, брат, там ще се видим и да не забравиш, брат, когато се родиш следващият път да дойдеш точно там". Боян говореше високо и разпалено. Онзи брат комуто говореше даваше обещание с пълна увереност, че това трябва да стане точно така както го е казал Учителя. А пък Боян убедително говореше и настояваше, че тяхната среща ще бъде именно там. Единствено се уточняваха да не забравят и да не пропуснат епохата когато трябва да се преродят в Русия при идването отново на Учителя там. За нас беше много забавно за наблюдение на тези сцени, после не ни беше толкова интересно, защото знаехме, че се повтаря един и същ сценарий.
към текста >>

Ръката Божия показва пътя, по който хората трябва да вървят.
Рибата стана на ръка и после на рак. Ракът е знак на м. юни. През м. юни ще стане нещо. Ние искаме мирът на Божията милост и на Божията правда. Ръката Божия показва пътя, по който хората трябва да вървят. 29.5.1955 г. Небето чисто, ясно, слънчево. Меко и топло. Чудесен ден." Забележка: На 1 юни 1944 г. се смени правителството.
към текста >>

Чудесен ден." Забележка: На 1 юни 1944 г.
Ние искаме мирът на Божията милост и на Божията правда. Ръката Божия показва пътя, по който хората трябва да вървят. 29.5.1955 г. Небето чисто, ясно, слънчево. Меко и топло. Чудесен ден." Забележка: На 1 юни 1944 г. се смени правителството. Дойде правителството на Иван Багрянов от 1 юни 1944 г. до 2.1Х. 1944 г. (вж. „Изгрева", том.
към текста >>

11. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

" „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек .
А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю? " „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек . Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си.
към текста >>

Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си.
" Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта. Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
към текста >>

12. 282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

" „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек .
А нали непрекъснато слушах от Учителя, че човек трябва да има любов към Бога и любов към ближния. Тогава смятах, че имам тази любов в себе си към Бога и сега е дошло времето да я проявя любовта и към ближния. Зарадвах се, че ще приложа този компрес на нуждаещ се човек, но кой знае защо отидох и споделих с Учителя за молбата на брат Радославов. Той ме изгледа строго и каза „Няма да ходиш". „Защо, Учителю? " „Защото болестта ще премине у тебе Аз още не знаех, че болестите могат да преминават по вътрешен път от човек на човек . Смятах, че болестта е нещо отделно, дошло от вън у човека и че тази болест трябва да се изгони от него. А методите, които Учителят ни даваше бяха според мен средства да се справи организма с болестта и да се изгони тя от човека казано фигуративно. Но сега вървя и си мисля: „Ами акс я изгоня и тя влезне в мене? " Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си.
към текста >>

Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си.
" Значи имаше нещо друго, което аз не знае> После в следващата беседа Учителят нарочно сподели, за да отговори мислено на моят въпрос. Той разгледа този въпрос като каза, че не всеки може да бъде лечител и не всеки може да бъде истински лекар, защото лечителят приема болестта от болният, отнема я и след това лекарят трябва да я прехвърли от себе си навън в някой от каналите на природата и така да се разтовари и освободи от болестта, която я е взел от болния и я носи на гърба си. Може това да стори само онзи, който е отворена верига, който приема болестта и я предава, но ако е затворена верига той ще приеме болестта и тя ще остане в него. А аз бях затворена верига според думите на Учителя. Та у човек трябва да има две същества: едното е лечителя, който да приеме болестта, а другото същество е лекаря, който трябва да лекува себе си като се разтоварва от болестта. Това са двата края на отворената верига - ляв край и десен край, ако се затворят то става лошо за онзи, който е приел болестта, става късо съединение и той може да заплати с живота си. Така че лечението с млечния компрес не беше нещо просто, наивно и без последствия. А при онзи случай, когато отидох при Учителя да питам за майка ми когато имаше подуване в лявата част на дебелото черво споменах, че брат ми като лекар и след консулт с хирурзи бяха решили, че това е апандисит и че трябва да се оперира. След като разказах на Учителя, той каза: „Не е това, което мислят лекарите. Не е апандисит, а е възпаление на дебелото черво. Да се направи млечен компрес през ден иначе ще се замине ако си направи операция".
към текста >>

13. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

ТОМ 6

7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА В школните лекции Учителят много пъти бе говорил за френологията и беше дал много познания и правила.
7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА В школните лекции Учителят много пъти бе говорил за френологията и беше дал много познания и правила. Решихме да си направим един ъгломер, за да може с него да измерваме онези разстояния и диаметри от човешката глава, които бяха от обсега на френологията. Току-що бях получил този уред от Илия Узунов, който ми го беше направил и ето се приближаваме до полянката. Привечер имахме обичай да излизаме до пейката, която беше опряна до онзи стълб, на който висеше голяма крушка и осветяваше поляната. Приятелите се бяха събрали около Учителя и разговаряха. В това време Учителят се обръща към мен и казва: „Ти си песимист!
към текста >>

Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева.
Вървя с парите, а беше съборен ден. Минах покрай пазаря на Римската стена и от един селянин му закупих цялата кола с дини за събора. И той с конската си каруца ги закара горе на Изгрева. Всички ядоха, облизваха се и си припомняха думите на Учителя, че тези думи бяха не само храна за душата, но и станаха причина да се закупят тези дини и да си правят гощавка с тях. С тези пари направих паваж от Дървенишкото шосе до Изгрева. Вложих идея в този паваж, чрез този път целият свят да дойде до Учителя на Изгрева. Това се реализира. Днес всички посолства са горе на Изгрева. Значи целият свят дойде на Изгрева, макар че всички плачехме, когато се разруши Салона и Изгрева и построиха там легации. Имахме ипотека върху къщата в Павлово. С тези пари платих и ипотеката.
към текста >>

Следващият случай: Имахме двуетажна къща в Павлово и аз имах прекрасна стая с балкон с чудесен изглед на втория етаж.
Естествено аз избрах къщата и мястото ми го взеха. Щом е за общото - да върви. Аз това мястото дадох с широко сърце. Купих си някои неща за мене. Но фактически тези пари ги вложих за общополезни неща. Следващият случай: Имахме двуетажна къща в Павлово и аз имах прекрасна стая с балкон с чудесен изглед на втория етаж. Но аз исках да бъде на Изгрева, за да идвам на беседите. Взех под наем една стая у Белеви, Той реши да продава и както беше законът, този, който купуваше ми предложи неговата жилищна площ в града. Отидох да я видя, а стаята мирише на ракия и на тютюн. Реших, че тука няма да стъпя. Тогава Анчето Шишкова ми предложи нейната барака да живея.
към текста >>

Завеждах отдел професионално напътствие и подбор.
Става един, приближава се и ме прегръща и казва: „Другарю Въжаров, кажете какво желаете? " Аз зная какво желая, но не го познавам този човек. Сега ще ви разкажа подробно, как стои въпросът. След 9.IX.1944 г. аз съм един от основателите на Института за стопанска рационализация. Завеждах отдел професионално напътствие и подбор. Бях завършил психология в Софийския университет както и английска филология. Работех върху психология на движенията и там имах публикации върху тази тема. През 1946 г. при новата власт трябваше да се въведат трудови норми и викаха специалисти от всякъде. От нашия Институт мене ме изпратиха.
към текста >>

Знаеха, че съм от Братството и много деликатно по някой път ми загатваха, че знаят от къде съм дошъл, но ме ценяха като специалист.
През 1946 г. при новата власт трябваше да се въведат трудови норми и викаха специалисти от всякъде. От нашия Институт мене ме изпратиха. Още на първото заседание ме направиха председател на Централната комисия по трудови норми в цяла България. Три години аз стоях на тоя пост и ме знаеха от цяла България. Знаеха, че съм от Братството и много деликатно по някой път ми загатваха, че знаят от къде съм дошъл, но ме ценяха като специалист. Само един единствен път, когато започна така наречената студена война между изтока и запада, случайно излизаме трима моят шеф и още един колега. Те много деликатно ме запитват: „Въжаров, Белите братя не са ли белогвардейците? " А в България имаше десетки хиляди заселили се белогвардейци, избягали от Болшевишката революция от Русия. Идваше ми да се засмея, но понеже много сериозно ме запитаха им казах: „Ние сме избрали белия цвят за символ, защото смятаме, че както белия цвят отразява светлината, така и ние от благата, които идват до нас, трябва да вземем само толкова, колкото абсолютно ни е необходимо, а другите блага да ги отразим към другите, които се нуждаят от тях". Аз им дадох един точен отговор и повече те не ме закачаха.
към текста >>

Само един единствен път, когато започна така наречената студена война между изтока и запада, случайно излизаме трима моят шеф и още един колега.
при новата власт трябваше да се въведат трудови норми и викаха специалисти от всякъде. От нашия Институт мене ме изпратиха. Още на първото заседание ме направиха председател на Централната комисия по трудови норми в цяла България. Три години аз стоях на тоя пост и ме знаеха от цяла България. Знаеха, че съм от Братството и много деликатно по някой път ми загатваха, че знаят от къде съм дошъл, но ме ценяха като специалист. Само един единствен път, когато започна така наречената студена война между изтока и запада, случайно излизаме трима моят шеф и още един колега. Те много деликатно ме запитват: „Въжаров, Белите братя не са ли белогвардейците? " А в България имаше десетки хиляди заселили се белогвардейци, избягали от Болшевишката революция от Русия. Идваше ми да се засмея, но понеже много сериозно ме запитаха им казах: „Ние сме избрали белия цвят за символ, защото смятаме, че както белия цвят отразява светлината, така и ние от благата, които идват до нас, трябва да вземем само толкова, колкото абсолютно ни е необходимо, а другите блага да ги отразим към другите, които се нуждаят от тях". Аз им дадох един точен отговор и повече те не ме закачаха. С моят пост ме знаеха навсякъде.
към текста >>

По същия начин ме намери онзи приятел, който записва моят разказ в последните дни на моят житейски път на земята.
Но за да протекат тези действия е необходима сила, да ги насочи в дадена посока. Но тази сила трябва да премине и да протече през този център, който направлява всичко. Този център се нарича Центъра на Надеждата. Разбрахте ли защо на времето Учителят ей така с пръст напипа и натисна по главата ми мястото, където беше мястото на надеждата? Там щракна една лампичка, която и до днес свети. По същия начин ме намери онзи приятел, който записва моят разказ в последните дни на моят житейски път на земята. Това са опитности изживявани, изстрадани и с благодарност към Учителя, бяха оценени по достойнство. Важно е да оцениш навреме и по достойнство. Веднъж го попитах: „Учителю, защо ми са къси ръцете? " Навремето си бил философ и със своето учение си станал причина да се отклонят много хора от Истината. Днес си до мен, тук да се срещнеш с Истината и Словото на Великия Учител, за да се коригираш днес и за в бъдеще." Ето това е моята програма за днес и за утре.
към текста >>

14. БЪДЕТЕ УМНИ КАТО ЗМИИТЕ И НЕЗЛОБЛИВИ КАТО ГЪЛЪБИТЕ

Йордан Георгиев Бобев

ТОМ 6

Като семеен шофьор аз я возех с колата на Витоша до там, докъдето имаше път.
Тя беше друг модел, беше по-друга от обикновените коли. Отгоре имаше нещо като кубе. Отстрани нямаше стъкла, а нещо като слюда, която се навиваше отстрана на колата. А когато се отвори вратата на колата отиваше прозореца горе в кубето. Методий Попов беше женен за германка. Като семеен шофьор аз я возех с колата на Витоша до там, докъдето имаше път. Возех я да пазарува с колата и после я връщах у дома. Така че аз знаех за живота на Методий Попов както и за живота на неговия приятел Александър Цанков, наречен още главореза. Имаше един лаборант по същото време при Методий Попов във факултета му. Казваше се Цочо Диков. Кой знае защо, но веднъж яко се скарахме с него.
към текста >>

Така че първия дъновист, когото срещнах беше Цочо Диков и докато не се скарах с него не можа да ми се отвори път към бараките на Изгрева.
По-късно напуснах Методий Попов и дойдох да живея на Изгрева. Петър Дънов беше вече за мене Учител, а дъновистите бяха за мене братя и сестри. Аз разбрах, че по-добри методи за повдигане на човека от тия на Учителя няма по света. На Изгрева си построих барака, но после я изградих, направих къща, в която после живееше брат ми Димитър Бобев със семейството си. Така аз дълго време съм обикалял край Изгрева, но не съм обръщал внимание да видя кои живеят там и къде живеят, а знаех за тях по онова, което се говореше за тях в града, за дъновистите. Така че първия дъновист, когото срещнах беше Цочо Диков и докато не се скарах с него не можа да ми се отвори път към бараките на Изгрева. Ето виждате ли как по някой път работи Небето? Е, какво ще кажете за тази поговорка: „Всяко зло за добро! " Та аз така дойдох на Изгрева чрез тази народна мъдрост. По-късно работех при един предприемач и карах една товарна кола за пясък и баластра. Тогава по шосето край гората имаше агенти на общината, които събираха такса на тия, които преминават натоварени с пясък и баластра.
към текста >>

Ето виждате ли как по някой път работи Небето?
Петър Дънов беше вече за мене Учител, а дъновистите бяха за мене братя и сестри. Аз разбрах, че по-добри методи за повдигане на човека от тия на Учителя няма по света. На Изгрева си построих барака, но после я изградих, направих къща, в която после живееше брат ми Димитър Бобев със семейството си. Така аз дълго време съм обикалял край Изгрева, но не съм обръщал внимание да видя кои живеят там и къде живеят, а знаех за тях по онова, което се говореше за тях в града, за дъновистите. Така че първия дъновист, когото срещнах беше Цочо Диков и докато не се скарах с него не можа да ми се отвори път към бараките на Изгрева. Ето виждате ли как по някой път работи Небето? Е, какво ще кажете за тази поговорка: „Всяко зло за добро! " Та аз така дойдох на Изгрева чрез тази народна мъдрост. По-късно работех при един предприемач и карах една товарна кола за пясък и баластра. Тогава по шосето край гората имаше агенти на общината, които събираха такса на тия, които преминават натоварени с пясък и баластра. По онова време ходихме на екскурзия на Витоша в местността „Присоя", а на връщане приятелите слизаха по двама, по трима.
към текста >>

Те, побойниците минаха покрай мене, погледнаха ме как стоя вдървен с вдигнатия стол, усмихнаха се, минаха покрай мене, прекосиха двора и се запътиха към колата.
Бях решил с този стол да ударя някого от двамата по главата. Аз тогава бях много млад, много здрав и як и нямаше да им се дам току-така без кръв. И таман да ги ударя със стола по главата изведнъж забелязвам, че целият съм вцепенен и втвърден и не мога да се помръдна. Като че ли някой ме беше заковал с пирон за земята. Някакви пирони невидими ме бяха заковали във въздуха и не можех да мръдна ръцете си така и други невидими пирони ме бяха заковали за земята. Те, побойниците минаха покрай мене, погледнаха ме как стоя вдървен с вдигнатия стол, усмихнаха се, минаха покрай мене, прекосиха двора и се запътиха към колата. Аз стоя като вдървен дълго време. По едно време идва Стоянчо и ме пита: „Ти защо не ги утрепа с тоя стол? Нали си як и здрав? " А аз без да искам устата ми се отвори и произнесе тези думи: „Абе има то кой да ги бие". Устата ми се затвориха и аз разбрах, че някой друг произнесе тези думи чрез мене.
към текста >>

Тогава Александър Цанков искаше да дойде втори път на власт.
А това бяха същите думи, които Учителят изрече горе на Витоша когато аз Го питах дали можем да бием и трепаме змиите. Ако братята не бяха ме спрели и аз бих утрепал някоя змия горе и ако Учителят не беше ми казал, че други са тия гдето ще трепат змиите, то този стол, гдето го бях издигнал над главата си, нямаше да стои вдървен и вцепенен в ръцете ми, а щеше да бие наляво и надясно и кръв щеше да се лее. Ама Учителят ме спря, защото други са тия, гдето ще бият змиите. Ама ония змии, които хапят и гдето са отровни и от които умират хора. Те, побойниците бяха изпратени от Александър Цанков - онзи главорез, гдето беше избил сума народ. Тогава Александър Цанков искаше да дойде втори път на власт. Цанковистите не бяха малко, но разбраха, че царя не искаше да ги сложи на власт. Да ги сложи като управляващи. Те разбраха, че това е внушение на брат Любомир Лулчев, който беше съветник на царя по политически въпроси. А зад Лулчев те смятаха и виждаха, че Учителят е този, който им проваля плановете. Ето защо бяха решили да нападнат Учителя.
към текста >>

На следващия ден около очите на Учителя имаше синини, а след няколко дена получи пареза на дясната ръка и десен крак, след което Братството замина след няколко дни на Рила, Учителят престоя там четиридесет дни и се върна оздравял от Рила.
Да ги сложи като управляващи. Те разбраха, че това е внушение на брат Любомир Лулчев, който беше съветник на царя по политически въпроси. А зад Лулчев те смятаха и виждаха, че Учителят е този, който им проваля плановете. Ето защо бяха решили да нападнат Учителя. За миг около Учителя се събраха много приятели и Той с кърпичката избърсваше кръвта от лицето си. На следващия ден около очите на Учителя имаше синини, а след няколко дена получи пареза на дясната ръка и десен крак, след което Братството замина след няколко дни на Рила, Учителят престоя там четиридесет дни и се върна оздравял от Рила. Няколко минути след побоя всички, които бяха на Изгрева дойдоха, след като научиха новината и заобиколиха Учителя. Дойде и брат Лулчев и като по-оправен разпита и разбра как стоят нещата. Брат Иван Сечанов беше видял и запомнил номера на колата. Лулчев слезна веднага в града и отиде при директора на полицията, който му беше приятел. Чрез колата откриха и шофьора на колата и побойниците.
към текста >>

Едни говореха, че е отровен, други, че е задушен с отровен газ като пътувал в самолета и му подали маска уж да диша с кислород.
Когато трябваше да му се предаде нещо изпращаше брат Лулчев. Така стоят нещата. Дойде време царят замина в Германия за среща с Хитлер. Върна се и след няколко дни научихме, че е умрял. От какво е умрял не се разбра. Едни говореха, че е отровен, други, че е задушен с отровен газ като пътувал в самолета и му подали маска уж да диша с кислород. Всякакви приказки чухме. Ама и той си замина. Убиха ли го, не можахме да разберем. Ама нали разказа ми е за змиите и за думите на Учителя гдето каза: „То змиите има кой да ги бие! " То извода оставям за вас.
към текста >>

И от тук започва неговият път като човек.
Ето стигнахме до Истината. И аз Йордан-шофьора ви я изказах. А вие, ако сте разумни ще я ползвате, Ако не сте разумни няма да я ползвате. Та змията, онази змия от Библията е символ на изкушението и на грехопадението, което идва чрез изкушението. А чрез изкушението човек слиза на земята и се облича в плът. И от тук започва неговият път като човек. За този човек слизат Великите Учители, за да му посочват пътя. Това те правят със Словото, което изричат. В това Слово е знанието на бъдното човечество. В него се намират символите на едно знание непонятно за човеците. Днес в моят разказ аз разказах част от една символика за предназначението на змиите като Божия твар пълзяща по земята.
към текста >>

За този човек слизат Великите Учители, за да му посочват пътя.
И аз Йордан-шофьора ви я изказах. А вие, ако сте разумни ще я ползвате, Ако не сте разумни няма да я ползвате. Та змията, онази змия от Библията е символ на изкушението и на грехопадението, което идва чрез изкушението. А чрез изкушението човек слиза на земята и се облича в плът. И от тук започва неговият път като човек. За този човек слизат Великите Учители, за да му посочват пътя. Това те правят със Словото, което изричат. В това Слово е знанието на бъдното човечество. В него се намират символите на едно знание непонятно за човеците. Днес в моят разказ аз разказах част от една символика за предназначението на змиите като Божия твар пълзяща по земята. Разказах ви и за Божията Правда, която възстановява всяка човешка неправда.
към текста >>

15. 20. ОТВОРЕНОТО ПИСМО

Люба Стойкова

ТОМ 6

Веднъж брат Боян Боев ни беше на гости и прекарахме там един чудесен ден.
Помня, че братята Христо Арабаджиев, Тодор Дренски и Велко Петрушев закупиха 23 декара земя в местността „Сотира", североизточно от Варна. Идеята за мястото беше дадена от Учителя. С общ братски труд и голям ентусиазъм земята беше превърната в лозя и овощни градини. Построи се малка вила със стая и кухня. Така се устрои един духовен център, който просто наричахме „братското лозе". Веднъж брат Боян Боев ни беше на гости и прекарахме там един чудесен ден. При залез, след обща молитва, Боян Боев промълви: „Да благодарим на Учителя, че се създаде този оазис, където прекарахме". Въпросният брат Георги Йорданов не беше идвал нито в салона за събрания, нито на братското лозе. Неговият шурей, брат Ангел Ангелов, архитект от Варна, беше закупил и предоставил за общо ползване парцел от около 1.5 дка, който граничеше с братските земи. Не помня този парцел да е ползван за нещо от варненските братя, защото нашите 23 дка ни бяха предостатъчно. Салонът за молитвени събрания се намираше на улица „Цимерман" и беше Юридическа собственост на братята Стоян Димитров и Ангел Ангелов, шивач.
към текста >>

Казал им, че за първи път се създава Вътрешна школа за Новата култура, която идва на земята.
„спиритизъм на варненци". На Изгрева живееше брат Петър Филипов. Беше предан, строг, взискателен, пословично щедър, с ясновидски способности. Между него и мен съществуваше духовна връзка. Той ми разказа как веднъж на Изгрева Учителя събрал малка група ученици. Казал им, че за първи път се създава Вътрешна школа за Новата култура, която идва на земята. Условията били абсолютна чистота и запазване на пълна тайна от останалите ученици, неподготвени още за твърдата храна на Словото. Но скоро тайната станала явна, създали се доста противоречия на Изгрева и Учителят разпуснал Школата. По-късно на два пъти Той отново събирал групата от ученици и на два пъти се налагало да я разпусне по същите причини. Накрая в частен разговор с Петър Филипов Учителят казал: „Ще преместя Школата във Варна". Веднъж, много години преди да чуя тези подробности, сънувах, че се намирам в голям салон.
към текста >>

По-късно на два пъти Той отново събирал групата от ученици и на два пъти се налагало да я разпусне по същите причини.
Между него и мен съществуваше духовна връзка. Той ми разказа как веднъж на Изгрева Учителя събрал малка група ученици. Казал им, че за първи път се създава Вътрешна школа за Новата култура, която идва на земята. Условията били абсолютна чистота и запазване на пълна тайна от останалите ученици, неподготвени още за твърдата храна на Словото. Но скоро тайната станала явна, създали се доста противоречия на Изгрева и Учителят разпуснал Школата. По-късно на два пъти Той отново събирал групата от ученици и на два пъти се налагало да я разпусне по същите причини. Накрая в частен разговор с Петър Филипов Учителят казал: „Ще преместя Школата във Варна". Веднъж, много години преди да чуя тези подробности, сънувах, че се намирам в голям салон. Беше пълно с братя и сестри от цялата страна, които разговаряха, разделени на групи. В дъното видях Учителя да говори с двама братя. На висок подиум, към който водеха стъпала, видях катедрата.
към текста >>

16. 3. Невидимият помагач

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

Друго сега по-интересно в момента, знам, че около 500 души, които пак така щели да бъдат ликвидирани, белогвардейци ли как ги е прекарал през една пътека, как ги е извел, как ги е спасил.
Той беше един от Невидимите помагачи на земята. А сега и горе е такъв Невидим помагач, заедно с брат Боев. А имам с него, дето съм опитала, че е наистина невидим помагач, а дето ви казвам връзката ми с него бе чрез моята дъщеря Мими. Той не пускаше в дома си всеки. По всяко време можех да отида в неговия дом и той да идва у дома. Друго сега по-интересно в момента, знам, че около 500 души, които пак така щели да бъдат ликвидирани, белогвардейци ли как ги е прекарал през една пътека, как ги е извел, как ги е спасил. Белогвардейци след революцията. Те били в България и щели да ги ликвидират, а пък той през не- каква пътека, тайно ги е превел. Дали на един път ги е превел не знам, но всичките ги е превел, за да ги спаси и ги е спасил. А пък един комичен случай ще ви кажа. На гости му отива някакъв негов приятел, също военен и той поръчал на ординареца си да направи сърми от кисело зеле.
към текста >>

Те били в България и щели да ги ликвидират, а пък той през не- каква пътека, тайно ги е превел.
А имам с него, дето съм опитала, че е наистина невидим помагач, а дето ви казвам връзката ми с него бе чрез моята дъщеря Мими. Той не пускаше в дома си всеки. По всяко време можех да отида в неговия дом и той да идва у дома. Друго сега по-интересно в момента, знам, че около 500 души, които пак така щели да бъдат ликвидирани, белогвардейци ли как ги е прекарал през една пътека, как ги е извел, как ги е спасил. Белогвардейци след революцията. Те били в България и щели да ги ликвидират, а пък той през не- каква пътека, тайно ги е превел. Дали на един път ги е превел не знам, но всичките ги е превел, за да ги спаси и ги е спасил. А пък един комичен случай ще ви кажа. На гости му отива някакъв негов приятел, също военен и той поръчал на ординареца си да направи сърми от кисело зеле. И оня като направил две сърми, а знаеш ли какви сърми, колкото една глава. „Ама нали сте двама“, вика, „за двамата.“ А, чудесен беше чичо Колю.
към текста >>

Дали на един път ги е превел не знам, но всичките ги е превел, за да ги спаси и ги е спасил.
Той не пускаше в дома си всеки. По всяко време можех да отида в неговия дом и той да идва у дома. Друго сега по-интересно в момента, знам, че около 500 души, които пак така щели да бъдат ликвидирани, белогвардейци ли как ги е прекарал през една пътека, как ги е извел, как ги е спасил. Белогвардейци след революцията. Те били в България и щели да ги ликвидират, а пък той през не- каква пътека, тайно ги е превел. Дали на един път ги е превел не знам, но всичките ги е превел, за да ги спаси и ги е спасил. А пък един комичен случай ще ви кажа. На гости му отива някакъв негов приятел, също военен и той поръчал на ординареца си да направи сърми от кисело зеле. И оня като направил две сърми, а знаеш ли какви сърми, колкото една глава. „Ама нали сте двама“, вика, „за двамата.“ А, чудесен беше чичо Колю. Но да ви кажа това сега, че той беше невидим помагач.
към текста >>

„Ама нали сте двама“, вика, „за двамата.“ А, чудесен беше чичо Колю.
Те били в България и щели да ги ликвидират, а пък той през не- каква пътека, тайно ги е превел. Дали на един път ги е превел не знам, но всичките ги е превел, за да ги спаси и ги е спасил. А пък един комичен случай ще ви кажа. На гости му отива някакъв негов приятел, също военен и той поръчал на ординареца си да направи сърми от кисело зеле. И оня като направил две сърми, а знаеш ли какви сърми, колкото една глава. „Ама нали сте двама“, вика, „за двамата.“ А, чудесен беше чичо Колю. Но да ви кажа това сега, че той беше невидим помагач. Той казваше и неговото семейство знаеше, че когато неговият ръководител му казва: „Ставай, отивай еди къде си да помагаш! “ Той ляга и все едно, че спи. Те знаят и не го бутат. И един случай: една аеропланна катастрофа.
към текста >>

„И аз, Йотке, се запътих към една така млада, хубава жена.
Те знаят и не го бутат. И един случай: една аеропланна катастрофа. Самолета пада в едно блатисто място, блато. Всички затънали в една тиня. И ръководителя му нарежда веднага да отива на помощ там да спасява. „И аз, Йотке, се запътих към една така млада, хубава жена. Запитах се към нея. Обаче ръководителят ми каза: „Не, не нея“ и ми посочи съвсем друга и аз разбира се, че я взех нея“ и изважда я на брега, обърнал я, нали да повърне водата, тинята. Спасил я. И той след това пита ръководителя си, защо не тая, а тая? Ръководителят му отговорил: „Защото това беше единствената, която преди да се качи на самолета се помоли.
към текста >>

17. 1. На път за търсене на Учител

Анина Бертоли

ТОМ 7

НА ПЪТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА УЧИТЕЛ Вергилий Кръстев: Кажете трите имена на баща си.
АНИНА БЕРТОЛИ (28.01.1912-2.07.1989) 1. НА ПЪТ ЗА ТЪРСЕНЕ НА УЧИТЕЛ Вергилий Кръстев: Кажете трите имена на баща си. Анина Бертоли: Карло Алфиеро Петро Бер. Само че в Италия няма три имена, та е Петро Бер. Той е от Удине, от тези страни, които се освободиха през 1918 г. В: Коя провинция? А: Виваро се казва.
към текста >>

Майка ми имала чудесен глас.
А майка ми била 16- годишна. А пък имала много хубав глас. В: Това е в Цариград? А: Не, в Одрин. От Цариград в Одрин там го завежда този италианец, който бил женен за по- възрастната сестра на майка ми. Майка ми имала чудесен глас. Казали й: „Я изпей на този чужденец италианска песен“. И така майка ми пяла и по тоя начин станала връзката между тях. Те се оженили и аз съм родена първа. Аз съм родена 1912 г. точно когато е била войната между България и Турция и Гърция за Одрин.
към текста >>

18. 14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША

ТОМ 9

14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША В.К.: Сега Вие сте ми разказвали по пътя за Драгалевци сте правили упражнения в редици.
14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША В.К.: Сега Вие сте ми разказвали по пътя за Драгалевци сте правили упражнения в редици. Е.А.: Да. В.К.: Как бяха тези, в какво се състоеше тази задача? Е.А.: Аз сега трябва да си припомня, не мога, да. В.К.: Не, така в общи черти. Е.А.: А, в общи черти мога да кажа.
към текста >>

Ние тръгвахме от билото там, дето е сега, имаше кладенец на пътя, нали като се изкачиш от града, има една височинка.
Е.А.: Да. В.К.: Как бяха тези, в какво се състоеше тази задача? Е.А.: Аз сега трябва да си припомня, не мога, да. В.К.: Не, така в общи черти. Е.А.: А, в общи черти мога да кажа. Ние тръгвахме от билото там, дето е сега, имаше кладенец на пътя, нали като се изкачиш от града, има една височинка. В.К.: Да, от Драгалевци. Е.А: Не от Драгалевци. В.К.: Към Витоша? Е.А.: Не, не, не в самото начало, още на пътя. Още в това на Корубъглар гдето го казвахме.
към текста >>

Е.А.: Не, не, не в самото начало, още на пътя.
Е.А.: А, в общи черти мога да кажа. Ние тръгвахме от билото там, дето е сега, имаше кладенец на пътя, нали като се изкачиш от града, има една височинка. В.К.: Да, от Драгалевци. Е.А: Не от Драгалевци. В.К.: Към Витоша? Е.А.: Не, не, не в самото начало, още на пътя. Още в това на Корубъглар гдето го казвахме. В.К.: Как? Е.А.: Корубъглар, турска дума, нали сега го казват, как се казва сега? В.К.: Не знам как го казват, то се промени. Промениха се нещата и ние не знаем кое как е било.
към текста >>

В.К.: Тая свещ защо Ви беше необходима, да ви осветява пътя, или имаше някакво друго значение?
Свещта беше през нощта. В.К.: Как беше, запалвахте свещи? Е.А.: Всеки си носеше свещ. В.К.: Къде отивате? Е.А.: Качвахме се до Вълчата скала. В.К.: Тая свещ защо Ви беше необходима, да ви осветява пътя, или имаше някакво друго значение? Е.А.: Не, символ, какво ще ни осветява пътя. В.К.: Като символ значи. Е.А. После разбира се, че това не беше както е сега пътят, тогава беше гора, пътечки, да. Сега има шосе и т.н. Нали сега е съвсем друго, променено.
към текста >>

Е.А.: Не, символ, какво ще ни осветява пътя.
В.К.: Как беше, запалвахте свещи? Е.А.: Всеки си носеше свещ. В.К.: Къде отивате? Е.А.: Качвахме се до Вълчата скала. В.К.: Тая свещ защо Ви беше необходима, да ви осветява пътя, или имаше някакво друго значение? Е.А.: Не, символ, какво ще ни осветява пътя. В.К.: Като символ значи. Е.А. После разбира се, че това не беше както е сега пътят, тогава беше гора, пътечки, да. Сега има шосе и т.н. Нали сега е съвсем друго, променено. Тогава нареждахме се в редици.
към текста >>

После разбира се, че това не беше както е сега пътят, тогава беше гора, пътечки, да.
В.К.: Къде отивате? Е.А.: Качвахме се до Вълчата скала. В.К.: Тая свещ защо Ви беше необходима, да ви осветява пътя, или имаше някакво друго значение? Е.А.: Не, символ, какво ще ни осветява пътя. В.К.: Като символ значи. Е.А. После разбира се, че това не беше както е сега пътят, тогава беше гора, пътечки, да. Сега има шосе и т.н. Нали сега е съвсем друго, променено. Тогава нареждахме се в редици. Един път каза Учителят да се наредим в редица и всеки да върви напред без да се мести. В.К.: Да, ни наляво, ни надясно.
към текста >>

Един път каза Учителят да се наредим в редица и всеки да върви напред без да се мести.
В.К.: Като символ значи. Е.А. После разбира се, че това не беше както е сега пътят, тогава беше гора, пътечки, да. Сега има шосе и т.н. Нали сега е съвсем друго, променено. Тогава нареждахме се в редици. Един път каза Учителят да се наредим в редица и всеки да върви напред без да се мести. В.К.: Да, ни наляво, ни надясно. Е.А.: Да, само пред себе си да върви. Едната задача беше така, ако има камък ще го прескочи, а няма да го обиколи. В.К.: Ако има скала? Е.А.: Ако има скала ще се покатери, разбираш ли?
към текста >>

Левият става десен, десният ляв и т.н.
Е.А.: Не, да си ги припомня, иначе знам ги така, знам че едното беше, местехме си краката. В.К.: Как си местехте краката? Е.А.: Стъпва се с десния крак, с левия след това. Първо десния, после левият. Вървиме да речем 10 минути така, след това сменяме. Левият става десен, десният ляв и т.н. Такава смяна беше и много беше така забавно и мъчно. И мъчно беше, щото трябва много да внимаваш. Нямаше как. В.К.: И как така например левия става десен? Сега, нали аз вървя ляво, дясно, нали?
към текста >>

В.К.: И как така например левия става десен?
Вървиме да речем 10 минути така, след това сменяме. Левият става десен, десният ляв и т.н. Такава смяна беше и много беше така забавно и мъчно. И мъчно беше, щото трябва много да внимаваш. Нямаше как. В.К.: И как така например левия става десен? Сега, нали аз вървя ляво, дясно, нали? Как дясно? Или само вървиш с десния така. Е.А.: А не, не, не. Сменяш крака.
към текста >>

Ето аз вървя така, ляв, десен, ляв, десен и после как ще стане?
Така ляв, и така вървиш 10 минути да речем. След това десния ти крак става ляв и ти сменяш другият, завърта се. В.К.: Добре, сега ляв, почвам да вървя, така ли вървя. Е.А.: Не, пак си вървиш нормално, пак си вървиш нормално, но сменяш краката, кръгово движение. В.К.: Добре де, как например сега ще бъде. Ето аз вървя така, ляв, десен, ляв, десен и после как ще стане? Почваш така да вървиш? Е.А.: Не, не, не, не правиш нищо, ами само движението сменяш, само движението на краката сменяш. Левият става десен и разбираш ли? В.К.: Е, добре, ама как ще се движа? Ама пак си се движихме така, не, не, не се прекръстосват краката.
към текста >>

Левият става десен и разбираш ли?
Е.А.: Не, пак си вървиш нормално, пак си вървиш нормално, но сменяш краката, кръгово движение. В.К.: Добре де, как например сега ще бъде. Ето аз вървя така, ляв, десен, ляв, десен и после как ще стане? Почваш така да вървиш? Е.А.: Не, не, не, не правиш нищо, ами само движението сменяш, само движението на краката сменяш. Левият става десен и разбираш ли? В.К.: Е, добре, ама как ще се движа? Ама пак си се движихме така, не, не, не се прекръстосват краката. Не се прекръстосват краката, но само сменяме мястото на краката. В.К.: Това упражнение със запалените свещи? Запалват се свещите къде?
към текста >>

И цял живот ши той и един път Му шиха две сестри.
Е.А.: Ами дебел, да. Шаечен плат и така гъстичък, дебел, топъл. В.К.: Кой Му шиеше дрехите, костюмите? Е.А.: Имахме един брат майстор шивач, който шиеше в двореца. Той беше майстор и шиеше на Учителя. И цял живот ши той и един път Му шиха две сестри. Аз не съм Му шила, аз съм Му плела. Но не съм шила. В.К.: Ами ризите, бельото? Е.А.: Носеше отдолу тъкана домашна риза. Отгоре копринена риза.
към текста >>

19. 84. СКАНДАЛЪТ С БЕЛЕВИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Аз този път реших, като отивам на беседа, няма да погледна никого и ще седна, защото Учителят казваше, като отидеме на беседа нищо друго да не гледаме.
В.К.: А, задушливи газове. Е.А.: Не отровни. „Не отваряйте шишето! " й казал така на нея, но тя не послушала не могла да послуша. Така й вряло и кипяло, и нали мнения различни, и даже пък знаеш ли какво се случи. Аз този път реших, като отивам на беседа, няма да погледна никого и ще седна, защото Учителят казваше, като отидеме на беседа нищо друго да не гледаме. Да не се отклоняваме с този, онзи, поздравления и т.н. И аз реших да направя тоя опит, ама не можах да го направя съвсем. И аз отивам и столовете са както си бяха. Както аз знам как са били. А те когато отиват Белеви, те разместват столовете и си ги турят както те искат.
към текста >>

Значи дясна ръка, десен крак е с хемипареза до хемиплетия.
В.К.: Говореше ли или фъфлеше? Е.А.: Е, малко така завалено. В.К.: Защото това, цялата картина е това на мозъчен удар нали, с кръвоизлив, значи с десния крак, с дясната ръка не можеше да си служи. Това е инсулт нали? На травматична основа. Значи дясна ръка, десен крак е с хемипареза до хемиплетия. Е.А.: Всичкото беше така, Той си влачеше крака. В.К.: Окото беше ли затворено? Е.А.: Той имаше много синини след побоя. В.К.: Къде? Е.А.: Тука, тука, тука.
към текста >>

20. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Аз и друг път съм Му прала дрехи.
Е.А.: Аз даже се чудих, абе откъде е тази кръв? После разбрах. И затуй смятам, че ми е дал Учителят на мене да изпера окървавената риза. Защо ще го даде на мене? Василка Го переше тогава, в тоя период. Аз и друг път съм Му прала дрехи. После на Витоша като отидеме нали, като си съблече ризата, ние веднага ще отидем, ще я изперем на чешмата и ще я проснем така на клоните някъде да Му изсъхне. Но имам си аз тази карма, ще си я нося. В.К.: Всеки човек си я носи.Това беше на кой май? Е.А.: Аз в паметта имам 4 май. А може да е и друга дата.
към текста >>

На дясна ръка, десен крак?
В.К.: И около очите? Е.А.: И около очите, да. В.К.: Много голям побой! Е.А.: Ама побой и побой, който, ами Той получи малко сътресение, Той получи после удар от побоя. В.К.: На кой ден получи парализа? На дясна ръка, десен крак? Е.А.: Е, не мога да ти кажа. Не мога да ти кажа кога. В.К.: А кога решиха да тръгват на Рила? Е.А.: Ами така както беше в това състояние. В.К.: На кой ден, на петия, на шестия ден?
към текста >>

Е.А. Само един път или два пъти.
Както въобще българинът си почиства дома. В.К.: И вие се събирахте вечерно време, срещу Нова година. Е.А.: Срещу Нова година не всякога сме били. Може да сме били на вечеря, но, ако на другия ден имаме клас, 10 часа свършваме, за да можем сутринта да станем, да си дойдем на клас. В.К.: А иначе чакахте ли Нова година с Учителя да стане 12 часа? Е.А. Само един път или два пъти. Не сме чакали всяка година. В.К.: Но и държеше ли Слово така на Нова година? Точно срещу първи януари? Е.А.: Малко. Той се държеше на беседите и на Школата.
към текста >>

21. I.03.30. ЛИКОВЕТЕ НА СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

ТОМ 11

Преди 1000 години светите Кирил и Методий показаха пътя на българския народ към свобода духовна, като му предадоха писанията на разбираем нему език и чрез тях достигна Евангелието и думите Христови.
Кирил и Методий. Изобразените ликове на Самарското знаме са залог за вечните неразрушими връзки между българи и руси, че славянската азбука ги свързва. Както е победоносно Словото на славянските просветители Кирил и Методий, така ще бъде победоносно славянското оръжие за освобождение на поробените братя славяни от османците. Както през IX век светите апостоли освобождават славянския свят и българския народ от езичеството, така днес с опълчението са светите славянски апостоли, храбрата руска армия и целият руски народ. Днес трябва чрез това знаме да се защищава езика, азбуката, славянската книжнина от иноверците. Преди 1000 години светите Кирил и Методий показаха пътя на българския народ към свобода духовна, като му предадоха писанията на разбираем нему език и чрез тях достигна Евангелието и думите Христови. А сега под това знаме трябва да извърви пътя към гражданската свобода на поробените християнски славянски народи, говорещи на славянски език, пишещи на славянската азбука, изнамерена от Кирил и Методий. На обратната страна на Самарското знаме са изрисувани двамата братя Кирил и Методий. Единият държи отворена книга със славянските писмена, а другият държи Евангелието, което е преведено на славянски език със славянските букви, облечени в свещенически одежди. Опълченците на 11 май 1877 г., денят на славянските просветители Кирил и Методий, с молебен отпразнуват светците, които се веят над главите им от развяващото се Самарско знаме. То се е превърнало в първи военен празник на българите.
към текста >>

А сега под това знаме трябва да извърви пътя към гражданската свобода на поробените християнски славянски народи, говорещи на славянски език, пишещи на славянската азбука, изнамерена от Кирил и Методий.
Изобразените ликове на Самарското знаме са залог за вечните неразрушими връзки между българи и руси, че славянската азбука ги свързва. Както е победоносно Словото на славянските просветители Кирил и Методий, така ще бъде победоносно славянското оръжие за освобождение на поробените братя славяни от османците. Както през IX век светите апостоли освобождават славянския свят и българския народ от езичеството, така днес с опълчението са светите славянски апостоли, храбрата руска армия и целият руски народ. Днес трябва чрез това знаме да се защищава езика, азбуката, славянската книжнина от иноверците. Преди 1000 години светите Кирил и Методий показаха пътя на българския народ към свобода духовна, като му предадоха писанията на разбираем нему език и чрез тях достигна Евангелието и думите Христови. А сега под това знаме трябва да извърви пътя към гражданската свобода на поробените християнски славянски народи, говорещи на славянски език, пишещи на славянската азбука, изнамерена от Кирил и Методий. На обратната страна на Самарското знаме са изрисувани двамата братя Кирил и Методий. Единият държи отворена книга със славянските писмена, а другият държи Евангелието, което е преведено на славянски език със славянските букви, облечени в свещенически одежди. Опълченците на 11 май 1877 г., денят на славянските просветители Кирил и Методий, с молебен отпразнуват светците, които се веят над главите им от развяващото се Самарско знаме. То се е превърнало в първи военен празник на българите. На този ден освен молебен, провежда се строеви марш и четене пред дружините обръщение към българските войни.
към текста >>

Руските бойни знамена от векове воюваха срещу Османската империя и за освобождение на южните славяни, в горния десен ъгъл до дръжката на знамето е бил извезан със златна буква (Ѣ), „двойно е".
Кирил и Методий на Самарското знаме е свързано и със славянската азбука. И по-точно с буквата (Ѣ) е-двойно (двойният ят). Учителят Петър Дънов в една от своите лекции посочва, че буквата „ят" (Ѣ), е-двойно, е свалена от Константин философ (Кирил) от Невидимия свят и че тази буква е един от кардиналните небесни знаци, и представлява знамето на славянската писменост и на славянството. Буквата (Ѣ) „е двойно", „ят" е Небесният знак на Кирилицата и е печат на ангел Елохил, който довежда двамата братя Кирил и Методий от края на Вселената, за да предадат славянската писменост. Тази буква е небесният знак на славянското войнство и на славянството, и на Русия. Руските бойни знамена от векове воюваха срещу Османската империя и за освобождение на южните славяни, в горния десен ъгъл до дръжката на знамето е бил извезан със златна буква (Ѣ), „двойно е". Той е бил боиният знак за обединение на славянството. Чрез този знак, чрез този печат на ангел Елохил е освободен българският народ. Той е освободен с кръвта на 180000 руски войни през войната 1877/1878 г, за освобождение на България. България и Русия трябва да върнат небесния знак (Ѣ) „е двойно" в своята азбука. В Небесния знак е заложена свободата на България и обединение на целокупното славянство во главе с Русия.
към текста >>

22. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

За това изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успехът на духовния живот, а знанието на съвършенното вечно добро е самия път за въздигане на душата и нашия ум, сърдце и дух към небето.
Мъдростта Му треба да обърне и завлада всякой ум, а любовта Му - приготвените сърдца. Тъй щото Господ да царува винаги със своя избран род. Часът наближава и не е далеч от вас, когато ще бъдите призовани да се обедините с Него в едно тяло, един дух, един ум, едно сърдце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието: заедно с Господа и ведно с Господа. Радвай се, земя, и весели се, небе за твоите избранни. За това изпитването на всяко добро нещо е необходимо за успехът на духовния живот, а знанието на съвършенното вечно добро е самия път за въздигане на душата и нашия ум, сърдце и дух към небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „Грабва го", или както е казано: „Царството Божие на сила се взема, и които се усилят, го грабват." В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием завещанието, треба да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление; т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи обещанията, дадени Авраму за Ханаан.
към текста >>

Но ето, те са възмнили в сърдцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни; нямат изглед на величественност.
Радвай се, Сионе: денят на спасението ти изгря." Ето това е словото Господне. Не е ли Той, що е родил чрез Духа Си Своя избран род - Свещеници и Царе Богу, за да Му служат винаги с чистота и светост? Господ зове, има ли някой да слуша и внимава в сърдцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов помежду синовете човечески? Но ето, те са възмнили в сърдцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни; нямат изглед на величественност. Род блуден и глупав! Кой е силен? Който действува на вид ли, или който действува чрез дух и сила, за да произведе редът, да въдвори мирът, да въведе любовта и да подкрепи славата на живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благият Ми дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и охулвате Светото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил.
към текста >>

Дано да се върнихте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърдцето си.
Род блуден и глупав! Кой е силен? Който действува на вид ли, или който действува чрез дух и сила, за да произведе редът, да въдвори мирът, да въведе любовта и да подкрепи славата на живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благият Ми дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и охулвате Светото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнихте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърдцето си. Има ли друг освен Него, който може да благославя и дава живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людиете Си? Ето Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от дето няма да дойде? Ето Той е пред ваз и чака да Го познаете.
към текста >>

И да, говори Господ, направете прав път за царството на мира, за царството на правдата.
Ето Господ стои пред вас. Той е благ, кротък и смирен на сърдце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога светаго. Ето Словото Божие, Духът на завета. Радвай сети, който познаваш Господа и който си познат и избран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец. И да, говори Господ, направете прав път за царството на мира, за царството на правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано: възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната любов, които зова Мои братя. Затова, синове човечески, внимавайте в делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията на жертвоприношенията - денят на Искуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове. Ида пак, но не като искупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен Цар на всяка Правда, да посетя земята с жезал железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и примета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести светото Ми Име за суетно щестлавие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.
към текста >>

Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътят на Своите мисли.
Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести светото Ми Име за суетно щестлавие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете почит - благодарност? Това ли ще наречете любов за брата ви, за вашия Небесен и благ Отец? Жив съм Аз, ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа В денят, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми утекчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътят на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свето място, от жилището на праведните Си, чрез пътят на истината. Всяко приготвено сърдце, всяка любяща душа ще стане жилище, дето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със Своя избран. Той ще бъде жених, идящ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби истината, да дойде на великата вечеря на Бога, Нашия Отец. Защото така говори Бог Ихова: гладния ще се насити и плачущия ще се развесели и съкрушения духом ще се благослови. Защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възспре.
към текста >>

Господ ще дойде от Своето свето място, от жилището на праведните Си, чрез пътят на истината.
В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете почит - благодарност? Това ли ще наречете любов за брата ви, за вашия Небесен и благ Отец? Жив съм Аз, ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа В денят, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми утекчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътят на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свето място, от жилището на праведните Си, чрез пътят на истината. Всяко приготвено сърдце, всяка любяща душа ще стане жилище, дето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със Своя избран. Той ще бъде жених, идящ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби истината, да дойде на великата вечеря на Бога, Нашия Отец. Защото така говори Бог Ихова: гладния ще се насити и плачущия ще се развесели и съкрушения духом ще се благослови. Защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възспре. Ето ще кажа, и ще бъде; ще река, и ще бъде.
към текста >>

Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да усуетят Моите пътища, да заблудят своите братия; да им турят иго тежко на душата за носяне.
Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който изпомежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има живот изобилно. Защото не съм ли Аз живот? Не го ли ражда Моят Дух Свет? Не съм ли единия Бог, Който дава истинска мъдрост, истинско знание, които са светилници и същинска радост на душата? Но има мнозина из помежду ви, които се стараят да усуетят Моите пътища, да заблудят своите братия; да им турят иго тежко на душата за носяне. Те постоянно се трудят Моето име из душата, която съм родил, да истласкат. Но глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако да имахте сила да премахните слънцето, което съм поставил, на какво би се оприличила земята? И нима мислите, че ако премахните името Ми от душата си, по-добри ли следствия ще последват? Кажете ми от где сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва?
към текста >>

Това е истинно; хвалете Господа чудесен!
Ако действувам с благост, мислите, че е слабост в мене. Ако действувам със сила, мислите, че съм груб, подобен на вас. И оправдавате се с мъдростта си. Но да знаете, че ще ви съдя според делата ви. - „Мой Боже! Това е истинно; хвалете Господа чудесен! " - Ето, Господ не ще се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменяем, любовта Му пребъдва во веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по дух. Ето, Бог те е поставил Цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с правда.
към текста >>

Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връз беззаконие, престъпление връз престъпление.
Ще постигнете ли желанията на сърдцата си? Ето жив съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им си насмея и поругая и ще ги направя плешиво и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен и ще ги хвана с примките на свойственната им мъдрост и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връз беззаконие, престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на отробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ. Ето тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Утегчихте Ме до край с престъпленията си и с развратните си сърдца, огорчихте Духът Ми.
към текста >>

Ще забравя ли пътищата ви?
И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на отробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ. Ето тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Утегчихте Ме до край с престъпленията си и с развратните си сърдца, огорчихте Духът Ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърдцето Ми неотменно. В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърдцето ви желание за да струвате това, което днес вършите. Месаил съм, и ще бъда: Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос. -Месаил месаили, мели, Мелек бихар бихари, Селили Семоил, Вари, Варисим. Стани и въспей на Господа; защото извърши Своята правда.
към текста >>

В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърдцето ви желание за да струвате това, което днес вършите.
Ето тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Утегчихте Ме до край с престъпленията си и с развратните си сърдца, огорчихте Духът Ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърдцето Ми неотменно. В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърдцето ви желание за да струвате това, което днес вършите. Месаил съм, и ще бъда: Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос. -Месаил месаили, мели, Мелек бихар бихари, Селили Семоил, Вари, Варисим. Стани и въспей на Господа; защото извърши Своята правда. Възвиши гласът си за „Сион" и въспей му, че Господ иде да се въцари в него. Възвести на Израил, че Оногова, Когото очаква, иде.
към текста >>

-Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми.
Така говори Онзи, Който ни е искупил със Своята кръв, Който е наш брат: плът от плътта ни и кост от костта ни и дух от духът ни, на Когото душата е обединена с нашата душа и сърдцето Му жали и тъжи за Своите Си. Той е един, Който ни обединява с Бога на силите и Отца на духовете и любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого други бихме любили в човешката душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и по-благ по дух, Който винаги люби и никога не престава, неизменяем в Своята душа, тогоз всякога да отдаде всекиму дължимото и подходящето. -Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си един, в Когото всичко съществува и се обединява. От Твоят живот всички ние приехме благодат за благодат, сила за сили, любов за любов. Защото Твое е Царството, силата и славата во веки, Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Ихова. Не отлагайте денят на спасението си, нито се обълщавайте в помислите на сърцето си, да мните,- че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене.
към текста >>

Слушайте гласът Ми, докато ви подканвам в пътя на живота.
Ето, казах цялата истина, говори Бог Ихова. Не отлагайте денят на спасението си, нито се обълщавайте в помислите на сърцето си, да мните,- че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се към Мене вий, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласът Ми, докато ви подканвам в пътя на живота. Защото ето малко, и ще престана да викам да се обърните към Мене, защото денят на Моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и истинния съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм пътя и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдаще.
към текста >>

Аз съм пътя и живота.
Ей, обърнете се към Мене вий, които любите душите си и цените живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласът Ми, докато ви подканвам в пътя на живота. Защото ето малко, и ще престана да викам да се обърните към Мене, защото денят на Моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и истинния съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм пътя и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдаще. Ето, колко пъти стана идвам при тебе и още не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето слово? Ще постоянствуваш ли да престъпваш Моят закон?
към текста >>

Ето, колко пъти стана идвам при тебе и още не си Ме познал.
Защото ето малко, и ще престана да викам да се обърните към Мене, защото денят на Моята благодат има определени граници, зад които денят на правдата и истинния съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм пътя и живота. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм жив. Спри се сега и помисли малко върху своето бъдаще. Ето, колко пъти стана идвам при тебе и още не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето слово? Ще постоянствуваш ли да престъпваш Моят закон? Ето скоро ще чуеш Моят глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог велик и страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътят на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърдцето си към Моя Дух, за да намериш мир и спасение на душата си.
към текста >>

Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътят на нечестивите.
Спри се сега и помисли малко върху своето бъдаще. Ето, колко пъти стана идвам при тебе и още не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето слово? Ще постоянствуваш ли да престъпваш Моят закон? Ето скоро ще чуеш Моят глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог велик и страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътят на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърдцето си към Моя Дух, за да намериш мир и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще подложа враговете ти под подножието ти и ще те направя Цар и Свещенник и ще бъдеш в домът Ми светилник, който никога няма да огасне. В тебе ще се въцари Господ и Нему ще бъде Царството, и Силата и Славата во век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавшия за греховете на света, Спасител на мира, Бог крепкий, Който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е и Дух, и Истина.
към текста >>

Ето, аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими.
Докато е още ден, обърни сърдцето си към Моя Дух, за да намериш мир и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще подложа враговете ти под подножието ти и ще те направя Цар и Свещенник и ще бъдеш в домът Ми светилник, който никога няма да огасне. В тебе ще се въцари Господ и Нему ще бъде Царството, и Силата и Славата во век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавшия за греховете на света, Спасител на мира, Бог крепкий, Който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е и Дух, и Истина. Ето, аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими. Бог е Бог-тайна велика. Приими сега Моя дух и благословен бъди, понеже треба да те благословя. Святия Ми Дух в тебе съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той тя люби и в теб се весели.
към текста >>

Това говори Господ сам и треба да бъде истина непоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки?
Тронът Ти ще е Трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в дух и истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на праведните. Слава и чест и поклонение да бъде Нему, сега и во веки, Амин. Това говори Господ сам и треба да бъде истина непоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето душата ми е в смущение. Няма правда и не обитова светост без Негова дух. Желае душата ми мирът Господен, но Той не е дошел в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърдцето на тия мои братя. Ето, говорил си и повярвах.
към текста >>

Много пъти съм ти говорил с благост и с любов.
Защото с крепка десница крепя; и с мъдрост и знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи. Ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласът Ми и ще се развеселят. Защото Аз съм Бог вечно техен, Който присътствува чрез силата Си всъде. Затова да се не колебае сърдцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз съм този, Който говоря с тебе. Много пъти съм ти говорил с благост и с любов. Затова прослави Ме, и ще те прославя. Благослови Ме, и ще се благословиш. Освети името Ми в душата си. Възвести правдата Ми за съд и Любовта Ми за спасение. А Аз съм Бог - твоят свет Дух, който ще свидетелствувам.
към текста >>

Зашото Той е Бог наш и Отец наш от века.Онзи, към когото е словото Господне, треба да внимава, с всичкото си сърдце и ум да проумява пътищата Му.
И тъй, братя мои, честни и добри работници по всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страждущ. Приемете благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърдцето ви. И Бог на Истината да благослови делото Си во век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Зашото Той е Бог наш и Отец наш от века.Онзи, към когото е словото Господне, треба да внимава, с всичкото си сърдце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение, няма друг изход освен да приема пътят на Новия живот. Защото Бог ме направи поругание и звездание на всички. С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техния мир. Скри лицето Си от мене, като че се е утегчил от моят вик.
към текста >>

Но моят дух е в смущение, няма друг изход освен да приема пътят на Новия живот.
Приемете благословението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърдцето ви. И Бог на Истината да благослови делото Си во век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Зашото Той е Бог наш и Отец наш от века.Онзи, към когото е словото Господне, треба да внимава, с всичкото си сърдце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение, няма друг изход освен да приема пътят на Новия живот. Защото Бог ме направи поругание и звездание на всички. С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техния мир. Скри лицето Си от мене, като че се е утегчил от моят вик. Станах присмех на своите си, чакам за виделина, но ето няма.
към текста >>

Не съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина.
Духът Ми е с теб винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти. Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не съм ли Аз, който изпълня закона? И ако Аз действувам, кой ще Ме изобличи, че върша грях? Не съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина. Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото истината Ми е същинска добродетел. Любовта Ми е непоколебима и благостта Ми пребъдва во век. Моят мир да пребъдва сега с тебе и присътствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение.
към текста >>

Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си?
Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господа в сърдцето си и Го усвети. В това Бог се весели, да Го любим, да Му служим от душа и сърдце. Ей, Господи, да бъдеш благословен от сега и до века да се възвеличи името Ти. Ей, слушай, Господ към тебе говори. Не очакваш ли добрини и благословения в пътя на живота си? Не ли затова се трудиш постоянно да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Не ли за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да добиеш с труд. Ти желаеш щастието, но треба нещо да заплатиш за него.
към текста >>

Пътищата Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост.
Богтайний, неизследимий, вечний, Който обитава в правда и истина. Аз съм истия Онзи, Който говоря всякога, Който уча мъдрост. Аз съм Онзи, Който съм бил с тебе винаги. Аз съм Онзи, на Когото си чул гласът. Аз съм Онзи Бог - Любов. Пътищата Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост. Бог ще дойде и ще те избави и ще те укрепи като стълб непоколебим. Той ще извърши все, що е говорил и все, що е обещал. Идат дни, в които праведните ще се радват, че Господ е техен пастир. Стой твърд кактр и досега. Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят.
към текста >>

23. 27. БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ

Стефан Тошев

27. БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ По въпроса за Божия Промисъл за учениците, всеки „ученик от свещения Път", като проследи живота си, ще открие чудни неща.
27. БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ По въпроса за Божия Промисъл за учениците, всеки „ученик от свещения Път", като проследи живота си, ще открие чудни неща. Давам един цитат от Учителя (из сб. „Новият човек", стр. 269): „От сегашния човек се изисква дълбоко познаване на окултните науки, да знае как е създаден и до где е достигнал в развитието си... Човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически... Казваш: Какво ще правя, ако тръгна в Божествения Път? - Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му... Господ ни е пратил в тоя свят само да се учим. За всичко останало Той е промислил.
към текста >>

269): „От сегашния човек се изисква дълбоко познаване на окултните науки, да знае как е създаден и до где е достигнал в развитието си... Човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически... Казваш: Какво ще правя, ако тръгна в Божествения Път?
27. БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ По въпроса за Божия Промисъл за учениците, всеки „ученик от свещения Път", като проследи живота си, ще открие чудни неща. Давам един цитат от Учителя (из сб. „Новият човек", стр. 269): „От сегашния човек се изисква дълбоко познаване на окултните науки, да знае как е създаден и до где е достигнал в развитието си... Човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически... Казваш: Какво ще правя, ако тръгна в Божествения Път? - Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му... Господ ни е пратил в тоя свят само да се учим. За всичко останало Той е промислил. Нашата задача е строго определена: само да учим. Щом се учим, всичко ще ни се даде." Често пъти Небесното ръководство доста отнапред взема известни мерки за задоволяване телесните нужди на „ученика" и дори на тези негови близки, за които той е длъжен да се грижи. Ще си послужа с един пример.
към текста >>

Щом се учим, всичко ще ни се даде." Често пъти Небесното ръководство доста отнапред взема известни мерки за задоволяване телесните нужди на „ученика" и дори на тези негови близки, за които той е длъжен да се грижи.
„Новият човек", стр. 269): „От сегашния човек се изисква дълбоко познаване на окултните науки, да знае как е създаден и до где е достигнал в развитието си... Човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически... Казваш: Какво ще правя, ако тръгна в Божествения Път? - Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му... Господ ни е пратил в тоя свят само да се учим. За всичко останало Той е промислил. Нашата задача е строго определена: само да учим. Щом се учим, всичко ще ни се даде." Често пъти Небесното ръководство доста отнапред взема известни мерки за задоволяване телесните нужди на „ученика" и дори на тези негови близки, за които той е длъжен да се грижи. Ще си послужа с един пример. В едно от кратките си съчинения съм разправил как в началото на 1916 г., през Първата световна война бях уволнен, като мобилизиран нестроеви войник по чудесен начин - като отговор на мои молитви. Но планът за това е бил изработен доста отнапред и се прилагаше на етапи. Интересно е да разправя как в последните пет минути се разреши въпросът за изпращането ми от казармата на работа в Местната военна болница. И как наскоро след това бях назначен за организатор и надзирател на клон от местната военна болница в Търново, който клон се приготовляваше за ранени войници от бъдещ фронт с Румъния.
към текста >>

В едно от кратките си съчинения съм разправил как в началото на 1916 г., през Първата световна война бях уволнен, като мобилизиран нестроеви войник по чудесен начин - като отговор на мои молитви.
- Питай детето кой се грижи за пелените, за храната и облеклото му... Господ ни е пратил в тоя свят само да се учим. За всичко останало Той е промислил. Нашата задача е строго определена: само да учим. Щом се учим, всичко ще ни се даде." Често пъти Небесното ръководство доста отнапред взема известни мерки за задоволяване телесните нужди на „ученика" и дори на тези негови близки, за които той е длъжен да се грижи. Ще си послужа с един пример. В едно от кратките си съчинения съм разправил как в началото на 1916 г., през Първата световна война бях уволнен, като мобилизиран нестроеви войник по чудесен начин - като отговор на мои молитви. Но планът за това е бил изработен доста отнапред и се прилагаше на етапи. Интересно е да разправя как в последните пет минути се разреши въпросът за изпращането ми от казармата на работа в Местната военна болница. И как наскоро след това бях назначен за организатор и надзирател на клон от местната военна болница в Търново, който клон се приготовляваше за ранени войници от бъдещ фронт с Румъния. Както и стана. Тъй че, когато дойде крайният резултат от уволнението ми, аз ясно видях плана и етапите, които са го предшествували.
към текста >>

Наистина по чудесен начин в къс срок изплатих заемите си.
И как наскоро след това бях назначен за организатор и надзирател на клон от местната военна болница в Търново, който клон се приготовляваше за ранени войници от бъдещ фронт с Румъния. Както и стана. Тъй че, когато дойде крайният резултат от уволнението ми, аз ясно видях плана и етапите, които са го предшествували. Пак по такъв начин, изработен от Горе, се нареди аз да напусна учителската професия и да завърша правните и държавни науки, без да имах спестени пари да прекарам и два месеца в София. А какви чудни благословения ме следваха, след като завърших университета! Наистина по чудесен начин в къс срок изплатих заемите си. Нареди се да заемам служби с много високи заплати. Загатвам за тези неща, за да прославя името на Бога и нашия Спасител. Не беше нужно да има човек умът и вярата на Стефан Тошев, за да разбере, че в гореописаните случаи може да се говори за факти, в които има подчертан специален Божи Промисъл за мен и дома ми! Но аз считам, че случаят с освобождаването ми от военна служба в Търново (който съм описал в друго от моите кратки съчинения) държи рекорд в благословенията, които съм получавал от Небето в живота си, като специален Божи Промисъл. За всички Божи благословения въздавам от дълбочината на душата си слава на Бога и Спасителя Господа Христа!
към текста >>

24. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

Ние, теософистите, не казваме, че знаем истината, защото би било лъжа; ние мислим, че нашият път.
Каква истина знаят те, протестантите, когато се боят да не я изгубят, и когато не са светии (т.е. чудотворци) и не са щастливци. Истината много трудно се намира. Тя е заровена много дълбоко в нашето сърце. За да я намерим там, трябва много и много, и много четения и мисления. Ние, теософистите, не казваме, че знаем истината, защото би било лъжа; ние мислим, че нашият път. по който търсим истината, е по-добър, по-прав. Ние чувствуваме, че е такъв; той повече удовлетворява нашата логика. Но ние никога не затваряме себе си само в наша литература, защото би било много зло. За да се достигне истината, трябва всестранна култура и всичко четем. Светилникът на обикновения човек е неговия разум.
към текста >>

Днес още пиша да Ви пратят останалите книжки „Пътят", които има Али Риза Хюсеинов.
Ние по него трябва да се ръководим докато дойде Христос в нас, т.е докато в нас заработи духовната интуиция. Ето защо нашето правило е всичко да четем, всичко да размисляме и да го приемаме само ако удовлетворява нашата логика, а не на вяра. Против вземанието на вяра на ученията нашите водители най-силно възстават, защото това е прекъсване на всякакъв прогрес. Истинският прогрес за нас сега е самата умствена работа. Първото Ви писмо не съм получил; трябва да е пропаднало. Днес още пиша да Ви пратят останалите книжки „Пътят", които има Али Риза Хюсеинов. В списанието има една знаменита реч на нашата водителка г-жа Анна Безант върху Исляма. Али Риза ще бъде много задоволен от нея. Много ще ме радва ако този мохамеданин младеж се заинтересува да изучи своята велика религия. За французите и други пособия аз ще му спомена, но вярвам, че маса работи ще може сам той да ми разкаже, по това, което ще чете в тяхната арабска литература. Пишете му, ако намирате за удобно, че с вяра, когато добре изучи своята религия, страниците на нашето списание ще му са отворени, за да пише по този въпрос и защитава както и прославя своята религия.
към текста >>

Чудесен е също предговорът на Бхагавад Гита от А. Б.
Безант „Езотерическото Християнство" и после се събирайте и го препрочитайте заедно като го и разисквате. Същото правете с всичко. Поотделно, обаче и особено сутрин преди закуска и друга работа прочитайте по един стих от Бхагавад Гита и го обмисляйте. Безконечна е ползата от дълбоко обмисляне. Ще видите, че не е лесна работа да се възпре мисълта върху един предмет, но истинската култура и дисциплина на ума се състои тъкмо в това принуждение ума да се възпре на зададен предмет, а не да се шляе произволно. Чудесен е също предговорът на Бхагавад Гита от А. Б. И него можете да четете и поотделно, и съвместно. Четете и главно мислете - мисленето е истинската работа на човека. Упражнявайте се сега да мислите по принуждение, за да ви стане един ден навик да мислите непрекъснато, като за тема тогава ще ви служи всичко, що ви се изпречва в живота. Сега въпросите: „Нормалната дължина на живота на всеки човек е определена от молекулярните агрегации (скупщини) на физическото поле'' - вярно е. Според характера на миналите раждания на земята и според особената карма за сегашния живот физическите атоми, които съставят тялото тъй биват наредени, щото нормалната средната дължина бива определена.
към текста >>

За второто пришествие ще ви пиша друг път, но ще трябва да ме подсетите.
За Йоана 8:44 - нямам Евангелие у мене. Цитирайте ми го и ще ви отговоря. 7-8 - принципи са тъкмо Духа, за който говорим горе. Имат ги всички човешки същества. Напредналите хора са ги развили, защото по-дълго са живяли, повече са се прераждали, когато диваците не са направили още никакъв прогрес. За второто пришествие ще ви пиша друг път, но ще трябва да ме подсетите. Въпросът е дълъг. За изкуплението. Великият an. Павел не е бил заблуден. Нито посланията му са погрешни, но всичката работа се крие в начина на тълкуванието на тези послания.
към текста >>

Казва се, че когато един човек достигне първо иницииране, истинско кръщение, той се преражда 7 пъти най-малко и през тези прераждания той доизплаща своите грехове, като се пази да не събира нови и тъй да трупа своята карма.
когато стане истински християнин, Христоносец, посветен, иницие. той не получава изведнъж и даром спасение. Законът за причинността е неизменен закон. Кой каквото е сторил в миналото, трябва да понесе последствията на стореното. И посветените, спасените изплащат всички свои минали грехове. Казва се, че когато един човек достигне първо иницииране, истинско кръщение, той се преражда 7 пъти най-малко и през тези прераждания той доизплаща своите грехове, като се пази да не събира нови и тъй да трупа своята карма. И понеже инициирания е вече прогледнал, той вижда своите минали грешки и се очиства по- скоро от тях - затова светиите толкова много страдат в живота си. Човек като мисис Безант плаща много повече минала карма от когото и да било другиго, защото тя бърза да се освободи от нея и се очисти окончателно. Помните ли притчата за длъжника, за когото е казано, че той няма да бъде пуснат от тъмницата, докато не изплати и последната пара борч. Това се тълкува тъй: никой няма да бъде освободен от тежкия закон на преражданията, докато не изплати и последния кармичен дълг. Със силна воля и свят живот човек може лесно да изплати старата си лоша карма и да не събира нова лоша.
към текста >>

„Пътят": Мавродинов ми писа преди няколко време че спис.
Кортеза има тези неща. Който е изучавал Житията на Светиите, знае, че половината от светиите, които нашата църква тачи, не са стояли по-горе от Кортеза. За мене: Понеже виждах, че времето е назряло за теософска пропаганда, и понеже владиците взеха да ме въздържат да говоря свободно, аз видях, че е най- честно да си дам оставката. Доброволно постъпих в редовете на свещеничеството, та имах право и доброволно да напусна. Никой не ме е раздяквал и пр., защото по отзива на моите началници аз бях много достоен духовен. „Пътят": Мавродинов ми писа преди няколко време че спис. излязло, и защо не го изпращат, не зная. Запитвам ги днес. Бележката ти за миналогодишния „Пътят" съм изгубил. Ще видя да ги пратя. Дипломата ти трябваше да я получиш досега.
към текста >>

Бележката ти за миналогодишния „Пътят" съм изгубил.
Доброволно постъпих в редовете на свещеничеството, та имах право и доброволно да напусна. Никой не ме е раздяквал и пр., защото по отзива на моите началници аз бях много достоен духовен. „Пътят": Мавродинов ми писа преди няколко време че спис. излязло, и защо не го изпращат, не зная. Запитвам ги днес. Бележката ти за миналогодишния „Пътят" съм изгубил. Ще видя да ги пратя. Дипломата ти трябваше да я получиш досега. Ще запитам в София. С братски поздрав, Твой Софроний * * с. Дикилиташ, 15.04.1910 г.
към текста >>

Но са скъпи, до 400лева... Като се съберете лятос в Севлиево, непременно приложете горните наставления, като направите събранията и два пъти.
Чадата днес са синове утре. В това село съм докато си уредя добре работите (в 1-2 години), после ще се отдам само на Теософията. Книгата скоро ще се започне. Обадете Гелинову, че от Варна още не са ми писали за пишуща машина. Тези, за които се обявява, че вадят по 20 копия, ще запитам за тях. Но са скъпи, до 400лева... Като се съберете лятос в Севлиево, непременно приложете горните наставления, като направите събранията и два пъти. Да вземат в говоренето всички участие. Може едни събрания частни за четене „Общителя" и други събрания и за гости. С братски поздрав, Твой Ников София, 13.04.1928 г. Драги брат Стефан Тошев, Честити Празници! „Да воскреснет Бог (в нас) и расточаться врази его (нашите недостатъци, произлизащи от егоизма ни)!
към текста >>

25. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА Син, нероден от майка, поласкан от доверието, което няколко големци му гласуваха, реши да изпълни техния съвет, а именно да отмъсти по някакъв начин на Слънцето, задето свети много и пречи на хората да вървят по своя стар и отъпкан вече път.
11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА Син, нероден от майка, поласкан от доверието, което няколко големци му гласуваха, реши да изпълни техния съвет, а именно да отмъсти по някакъв начин на Слънцето, задето свети много и пречи на хората да вървят по своя стар и отъпкан вече път. И той навярно с джоб, пълен с банкноти, седнал в лека колесница, със съзнание на голям герой, полетя към мястото на вечногреещето слънце, оттам да изпълни замислената си задача. Като вихър се носеше към това място, опиянен от бъдещата си слава. И наистина, къде се токово чудо видяло, син - нероден от майка, да се осмели всичката си ярост да отправи към Слънцето на живота. Това реши и го направи. Горд, решителен, той застана изправен пред Слънцето.
към текста >>

- Каквото става с всички хора, които вървят по неговия път.
Не можем ли и ние да кажем, както казват хората от Стария завет, че „Господ ходеше по земята", че се е разговарял с Мойсея, с Авраама, с Исаака и Якова? Ако Бог слиза и възлиза, защо и Слънцето да не може да направи същото? Който създаде Слънцето, Той сам управлява неговия живот и неговите движения. А ние сме живи свидетели на това явление. Какво става с безумеца, който не постигна крайната си цел? - Каквото става с всички хора, които вървят по неговия път. Впрочем, той и неговата съдба не ни интересува. Ще помним и никога няма да забравим дните, месеците и годините, когато Слънцето на живота ходеше по Земята, между хората. Слънце на живота, така наричат Учителя ония, които виждат проявите му в Божествения живот. Космически човек. Така наричат Учителя ония, които виждат проявите му в духовния свят.
към текста >>

Голямо множество братя и сестри от София, както и от цяла България са готови вече за път.
Слънце на живота, така наричат Учителя ония, които виждат проявите му в Божествения живот. Космически човек. Така наричат Учителя ония, които виждат проявите му в духовния свят. И най-после Всемирен Учител наричат Учителя ония, които виждат самия него, както и неговата проява в отношенията му към цялото човечество. Дойдоха дните на ранното лято, когато се започна подготовката за летуването за свещената за нас Рила - 1936 година. Голямо множество братя и сестри от София, както и от цяла България са готови вече за път. Не само от България, но и от други страни - от Латвия, главно от Рига, от Литва и от Естония, също наши братя и сестри пристигат вече за летуването с нас на Рила. Тогава пътуването до Седемте беше по-трудно, пътят изработен, нямаше превозни средства, освен до Говедарци. Обаче това не плашеше никого: Млади, възрастни, деца, всички бяха готови и на най-далечен път, щом сме с Учителя. На лицата на всички имаше една лека загриженост, но не страх. Ставаше нещо особено с Учителя, но знаехме, че Учителят е силен, мощен, всичко ще преодолее.
към текста >>

Тогава пътуването до Седемте беше по-трудно, пътят изработен, нямаше превозни средства, освен до Говедарци.
Така наричат Учителя ония, които виждат проявите му в духовния свят. И най-после Всемирен Учител наричат Учителя ония, които виждат самия него, както и неговата проява в отношенията му към цялото човечество. Дойдоха дните на ранното лято, когато се започна подготовката за летуването за свещената за нас Рила - 1936 година. Голямо множество братя и сестри от София, както и от цяла България са готови вече за път. Не само от България, но и от други страни - от Латвия, главно от Рига, от Литва и от Естония, също наши братя и сестри пристигат вече за летуването с нас на Рила. Тогава пътуването до Седемте беше по-трудно, пътят изработен, нямаше превозни средства, освен до Говедарци. Обаче това не плашеше никого: Млади, възрастни, деца, всички бяха готови и на най-далечен път, щом сме с Учителя. На лицата на всички имаше една лека загриженост, но не страх. Ставаше нещо особено с Учителя, но знаехме, че Учителят е силен, мощен, всичко ще преодолее. Върви Учителят пред мнозина, но някак особено, малко по-трудно. Това, което на слънцето на живота наричаме лъчи, горен и долен, физическият човек, с езика на обикновения човек бихме нарекли дясна ръка и десен крак.
към текста >>

Обаче това не плашеше никого: Млади, възрастни, деца, всички бяха готови и на най-далечен път, щом сме с Учителя.
И най-после Всемирен Учител наричат Учителя ония, които виждат самия него, както и неговата проява в отношенията му към цялото човечество. Дойдоха дните на ранното лято, когато се започна подготовката за летуването за свещената за нас Рила - 1936 година. Голямо множество братя и сестри от София, както и от цяла България са готови вече за път. Не само от България, но и от други страни - от Латвия, главно от Рига, от Литва и от Естония, също наши братя и сестри пристигат вече за летуването с нас на Рила. Тогава пътуването до Седемте беше по-трудно, пътят изработен, нямаше превозни средства, освен до Говедарци. Обаче това не плашеше никого: Млади, възрастни, деца, всички бяха готови и на най-далечен път, щом сме с Учителя. На лицата на всички имаше една лека загриженост, но не страх. Ставаше нещо особено с Учителя, но знаехме, че Учителят е силен, мощен, всичко ще преодолее. Върви Учителят пред мнозина, но някак особено, малко по-трудно. Това, което на слънцето на живота наричаме лъчи, горен и долен, физическият човек, с езика на обикновения човек бихме нарекли дясна ръка и десен крак. Значи яростната ръка на безумеца все е направила нещо.
към текста >>

Това, което на слънцето на живота наричаме лъчи, горен и долен, физическият човек, с езика на обикновения човек бихме нарекли дясна ръка и десен крак.
Тогава пътуването до Седемте беше по-трудно, пътят изработен, нямаше превозни средства, освен до Говедарци. Обаче това не плашеше никого: Млади, възрастни, деца, всички бяха готови и на най-далечен път, щом сме с Учителя. На лицата на всички имаше една лека загриженост, но не страх. Ставаше нещо особено с Учителя, но знаехме, че Учителят е силен, мощен, всичко ще преодолее. Върви Учителят пред мнозина, но някак особено, малко по-трудно. Това, което на слънцето на живота наричаме лъчи, горен и долен, физическият човек, с езика на обикновения човек бихме нарекли дясна ръка и десен крак. Значи яростната ръка на безумеца все е направила нещо. Нека той се радва на успеха на безумието, но ние се радваме, че и при това положение видяхме силата и мощта, както и извънчовешките възможности на космическия човек. И радваше се той, нероденият син от майка, че се прославил, че е герой. Странно нещо, герой без противник! Пред него стои безмълвен, със спуснати надолу ръце, с великото съзнание да не противодействува.
към текста >>

Учителят пое пътя към планината с множеството братя и сестри - едни пред него, други след него, всеки се движеше според хода си.
Както и да мисля по този въпрос, не е моя работа да съдя и да се произнасям. За мене и за всички около мен е важно какво видяхме, какво чухме. Ние останахме живи свидетели на дела безсмъртни, на прояви ненадминати. Каквото и да напишем ние, то е капка в море. Какво ще напише невидимата ръка, скрита от всички ни, това е важно, то ще остане паметно в неписаната история на човечеството. Учителят пое пътя към планината с множеството братя и сестри - едни пред него, други след него, всеки се движеше според хода си. Аз вървях след Учителя, изпълнена с хубаво чувство и радост, като гледах колко ловко, спокойно Учителят прескачаше едно поточе след друго, една рекичка след друга без никаква чужда помощ. Пътят ставаше все пo-стръмен и труден, но и това не затрудняваше Учителя, особено при положението, в което беше. Наближавахме вече местността Вада, но все още не сме съвсем близо до нея. По едно време виждам, че срещу нас тича един брат, някак разтревожен и то по посока право към Учителя. Спря се, пошепна нещо на ухото на Учителя и бързо се обърна, и пак тичешком удари назад.
към текста >>

Пътят ставаше все пo-стръмен и труден, но и това не затрудняваше Учителя, особено при положението, в което беше.
Ние останахме живи свидетели на дела безсмъртни, на прояви ненадминати. Каквото и да напишем ние, то е капка в море. Какво ще напише невидимата ръка, скрита от всички ни, това е важно, то ще остане паметно в неписаната история на човечеството. Учителят пое пътя към планината с множеството братя и сестри - едни пред него, други след него, всеки се движеше според хода си. Аз вървях след Учителя, изпълнена с хубаво чувство и радост, като гледах колко ловко, спокойно Учителят прескачаше едно поточе след друго, една рекичка след друга без никаква чужда помощ. Пътят ставаше все пo-стръмен и труден, но и това не затрудняваше Учителя, особено при положението, в което беше. Наближавахме вече местността Вада, но все още не сме съвсем близо до нея. По едно време виждам, че срещу нас тича един брат, някак разтревожен и то по посока право към Учителя. Спря се, пошепна нещо на ухото на Учителя и бързо се обърна, и пак тичешком удари назад. Това ми направи впечатление, но не разбрах какво става. Какво виждам?
към текста >>

По- скоро бих казала, че той започна да тича, като не обръщаше внимание на това, какво среща по пътя си: камъни, големи и малки, вода, дървета.
По едно време виждам, че срещу нас тича един брат, някак разтревожен и то по посока право към Учителя. Спря се, пошепна нещо на ухото на Учителя и бързо се обърна, и пак тичешком удари назад. Това ми направи впечатление, но не разбрах какво става. Какво виждам? Учителят ускори хода си, не мога да кажа, че забърза. По- скоро бих казала, че той започна да тича, като не обръщаше внимание на това, какво среща по пътя си: камъни, големи и малки, вода, дървета. Всичко това той преодоляваше, като че тича по чист легален път. И братът се изгуби пред очите ми, но предстоеше да изгубя и Учителя, след като вървях едва ли не две-три стъпки. Започнах и аз да тичам, но не можах да стигна Учителя. И това не беше днес, но преди 30 години, когато и аз можех да тичам. Продължих да тичам и настигнах Учителя, когато той вече беше седнал на земята пред брата, който му казваше нещо на ухото.
към текста >>

Всичко това той преодоляваше, като че тича по чист легален път.
Спря се, пошепна нещо на ухото на Учителя и бързо се обърна, и пак тичешком удари назад. Това ми направи впечатление, но не разбрах какво става. Какво виждам? Учителят ускори хода си, не мога да кажа, че забърза. По- скоро бих казала, че той започна да тича, като не обръщаше внимание на това, какво среща по пътя си: камъни, големи и малки, вода, дървета. Всичко това той преодоляваше, като че тича по чист легален път. И братът се изгуби пред очите ми, но предстоеше да изгубя и Учителя, след като вървях едва ли не две-три стъпки. Започнах и аз да тичам, но не можах да стигна Учителя. И това не беше днес, но преди 30 години, когато и аз можех да тичам. Продължих да тичам и настигнах Учителя, когато той вече беше седнал на земята пред брата, който му казваше нещо на ухото. Пред Учителя лежеше една сестра в пълно несъзнание, ухапана от отровна змия.
към текста >>

Двама братя я хванаха под ръка и тръгнаха нагоре по пътя и скоро спряха на самата местност Вада, дето вече е приготвена палатка за пренощуването й на това място.
И аз, уморена от тичане, седнах на земята да си почина. Гледам какво ще направи Учителя и какво ще стане със сестрата. Учителят, съсредоточен, мълчи, нищо не казва, но от време на време поглежда към сестрата, която още продължаваше да лежи. Събраха се още братя и сестри, и всички безшумно насядаха на земята. Не минаха десет-петнадесет минути, сестрата се пробуди, и като че ли нищо не е станало, продума: „Ох, аз съм заспала." Поглежда наоколо, още не можеше да се съвземе напълно, но след малко се съвзе, искаше да стане, но малко залиташе. Двама братя я хванаха под ръка и тръгнаха нагоре по пътя и скоро спряха на самата местност Вада, дето вече е приготвена палатка за пренощуването й на това място. Според наставленията на Учителя, тя не трябваше изведнъж да се движи много. На сутринта сестрата пристигна здрава, жива, весела на бивака при второто езеро, дето бяхме събрани всички. От отравянето нямаше никакви последствия. Затова тичаше Учителят толкова, за да спаси една сестра и зарадва мъжа й и четирите им деца. Какво щяхме да правим ние в планината без лекарска помощ?
към текста >>

Помогна на сестрата и продължи пътя нагоре, все по-стръмен и труден, още повече тогава... Стигна до бивака, настани се в палатката си и всички потънахме в размишление, в сериозна работа, пак така енергични, работливи, съсредоточени, но доволни, че и този път сме на свещената Рила с нашия обичен Учител, а този път с необикновена благодарност към Бога, към всичко велико в света, че ни пратиха от небето Великия Учител в помощ на нас и на цялото човечество.
Колко повече, че тази мисъл няма в основата си нито нота тщеславие или користолюбие. В основата на тази мисъл лежи Божията Любов. Казано е: Без Бога, без Словото Божие нищо не става. Чудно е наистина, каква велика сила е мисълта, каква не по-малка сила е Божията Любов, но не е малко и това, да може големият да се смалява, че да не го видиш. Това става с Учителя. Помогна на сестрата и продължи пътя нагоре, все по-стръмен и труден, още повече тогава... Стигна до бивака, настани се в палатката си и всички потънахме в размишление, в сериозна работа, пак така енергични, работливи, съсредоточени, но доволни, че и този път сме на свещената Рила с нашия обичен Учител, а този път с необикновена благодарност към Бога, към всичко велико в света, че ни пратиха от небето Великия Учител в помощ на нас и на цялото човечество. Голям, сериозен, велик изпит ни се даде тази година на Рила. Годината 1936 заслужава да се запише със златни, неизличими цифри дълбоко в нашите сърца и души за през вековете и тисячилетия. Син, нероден от майка да насочи юмруци към Слънцето на живота! За останалото има кой да говори... Цял месец в мълчание! Цял месец без него.
към текста >>

Тогава, в това време именно аз видях в Учителя космическия човек, мощен и силен, велик и любящ повече от всеки друг път.
Всеки се приближаваше и отдалечаваше от Учителя, потънал в дълбоко размишление, с безброй въпроси в себе си, на които от никого не искаше отговор, нито от самия себе си. Всеки предпочиташе безмълвието пред голословието. При случая всички думи щяха да бъдат пустословие. Ние помежду си бяхме така сплотени и близки, както в никой друг случай. Очите ни говореха повече от устата. Тогава, в това време именно аз видях в Учителя космическия човек, мощен и силен, велик и любящ повече от всеки друг път. Палатката на Учителя беше нависоко на една площадка. Братята се заеха на още по-голяма височина да направят стъпала за изкачването на високо, когато това пожелае Учителят. Стъпалата излязоха 52. От тях нагоре се откриваше още по-голяма поляна, дето следващите години поставиха палатката на Учителя. Видях една сутрин как Учителят възлизаше нагоре по новопостроените стъпала сам, съвсем сам, нищо не носеше със себе си, било книга или друго нещо.
към текста >>

И трети път каза: „Има три реалности в света." Аз вече не попитах нищо.
Той мълвеше: „Има ... три ... реалности ... в света." - „Кои са те, Учителю? " - Запитвам аз. Никакъв отговор. Отново продължи: „Има ... три... реалности ... в света." - „Кои са те, Учителю? " Никакъв отговор. И трети път каза: „Има три реалности в света." Аз вече не попитах нищо. Не само това. Много нещо се крие в тия думи. Вчера, когато пишех бележките си, ми се изясниха. И това не само. Как бяха изказани тия думи?
към текста >>

С необикновена, скрита дълбока радост, както момък чист, непорочен за пръв път казва на момата, че я обича.
Не само това. Много нещо се крие в тия думи. Вчера, когато пишех бележките си, ми се изясниха. И това не само. Как бяха изказани тия думи? С необикновена, скрита дълбока радост, както момък чист, непорочен за пръв път казва на момата, че я обича. В това изказване, в начина на изказването се четеше онази неизмерима благодарност към Онзи, който е дал на човека способността да говори. Голяма е благодарността на човека, който бил възпрепятствуван да говори цял месец и като му се даде възможност да говори, да каже най-великите думи, а именно: „Има три реалности в света." Първата реалност - Божественият свят, в който царува Любовта. Втората реалност, в която царува вярата - духовният свят. И третата реалност - надеждата, която царува на физическия свят. Любовта, вярата и надеждата са трите начала, трите основи на живота, без които нито едно човешко същество не съществува.
към текста >>

От всички братя и сестри се узна, че тази вечер Учителят ще слезе за пръв път на огъня след едномесечно отсъствие между нас.
И третата реалност - надеждата, която царува на физическия свят. Любовта, вярата и надеждата са трите начала, трите основи на живота, без които нито едно човешко същество не съществува. С други думи казано: Трите прояви на една същина. Слънце на живота, Космически човек и Всемирният Учител. Стигам вече до последния или до един от последните дни на светлия месец, който аз нарекох: Денят на Възкресението. От всички братя и сестри се узна, че тази вечер Учителят ще слезе за пръв път на огъня след едномесечно отсъствие между нас. Всички трепнаха от радост и нетърпение, час по-скоро да дойде този момент. Необикновено движение в лагера, всички сноват нагоре-надолу, носят вода, носят дърва, да има всичко в изобилие. Дърва, столчета - дънери от дърветата, от клековете. Това не бяха софийски столове. Всички местят, нареждат, пререждат, да бъдат идеално наредени, всичко около огъня да бъда тържествено, ще посрещаме Учителя.
към текста >>

И много пъти, още много пъти гледах слънцето и според моите очи тогава виждах един от неговите горни лъчи и един от неговите долни лъчи да светят с по- ярка, с по-силна ослепителна светлина от останалите.
Този е огънят, който Учителят донесе, продължава да пали, да гори още векове и хилядилетия в човешките сърца и никога да не загасва... Е, какво направих аз? Влезе Учителят в палатката си, след като се разотидоха всички и за мене остана да направя това, което никой друг не можа да направи поради голямата радост, която беше обхванала всички и преливаше от едно сърце в друго. Наведох се долу до земята и целунах ония два крака, които Всевишният бе изпратил на земята да я очистят и обновят. На този светъл месец бяхме свидетели много братя от София, от провинцията и гости, дошли от чужбина, скоро след това се върнаха в София. И пак се слушаха беседи една след друга до края на 1944 година, една от друга по-богати по мъдрост и светлина. И много пъти, още много пъти гледах слънцето и според моите очи тогава виждах един от неговите горни лъчи и един от неговите долни лъчи да светят с по- ярка, с по-силна ослепителна светлина от останалите. Така говори Слънцето на живота, така говори Космическият човек, така говори Всемирният Учител на човечеството: Няма сила в света, която може да победи Великия Творец на Вселената! 19-22 декември 1967 година, София
към текста >>

26. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

Баща ми беше много умен, много съсредоточен, голям общественик, кмет на два пъти или не знам как беше, аз го знаех като кмет през 1912 година.
Но тази дъщеря била туберкулозна и умира. Майка ми пък е родена в Пейна - Дряновски колиби и тя сираче, от три години без майка, след туй втора майка, трета майка и на 16- годишна възраст се оженва за едно момче, и то туберкулозно. Раждат три деца, и трите умират. На 23 години майка ми е свободна, вдовица, а баща ми на 27 години - свободен вдовец. Тогава ей такива търговци, движещи се хора, им правят сватовщина, казват на баща ми: „Там, там има една булка, сама, вдовица останала." Оженват се двамата, вече са се имунизирали срещу туберкулозните бактерии, иначе как може да си представиш, да съжителстваш с такива съпрузи и респективно съпруги, и се раждаме ние. Баща ми беше много умен, много съсредоточен, голям общественик, кмет на два пъти или не знам как беше, аз го знаех като кмет през 1912 година. А баба ми, майката на съпругата му, казва на мъжа си: „Ний загубихме дъщеря си. Аз искам да остане зет ми тука, като син." Осиновяват го и после така малко комично ми беше като разбрах как са го осиновили. То коя година ще е било? Знам ли? Мога да изчисля.
към текста >>

Този човек умря по път, изпълнявайки задълженията си, много делови човек и неговият паметник е в село Михалци и на него пише: „Работил за народа и умря за народа." На Петър Беров.
Най-после става въпрос, че се намесва и армията, воюват, сражение имало, убити хора има, докато се запази тази гора. иглолистната на Петър Беров. Тогава той е фигурирал като горски инспектор. Обаче е агроном по професия. Сега после какво е правил, не знам, но когато аз бях дете 10-12 годишно, той беше директор на Държавната подвижна земеделска катедра. Този човек умря по път, изпълнявайки задълженията си, много делови човек и неговият паметник е в село Михалци и на него пише: „Работил за народа и умря за народа." На Петър Беров. Сега този Петър Беров трябваше да развива дейност, но трябваше база. Никой стопанин не си даваше земята Беров да прави експерименти. А той почва да внася чужди сортове. Къде да ги изпита? Баща ми дава нашето стопанство за опитно поле на катедрата.
към текста >>

А брат ми, който беше също така много умен, чудесен човек, но беше много по-малък от мен.
И когато казва това на баща ми, баща ми, както е бил в болницата, разбирате ли, имахме и портрет, аз го махнах, да нямам такива образи, почувствувал се излекуван, че дъщеря му е такава и такава. Просто му бях гордост и радост на моя баща. Другите бяха чудесни деца, аз имах сестра красавица, но красотата на жената е беда. Преследват я младежи, бързо се жени, настъпват неприятности и т.н. Другата след мен беше също така много красива, тя по-късно се ожени, но разсъдливото му дете бях аз. А брат ми, който беше също така много умен, чудесен човек, но беше много по-малък от мен. За нея възраст, 9 години по-младо значи много нещо е това. В.К.: Сега да се уточниме, колко деца сте били? Г.П.: Бяхме четири деца, три момичета и едно момче. Те са раждани повече, но са мрели. В.К.: Да, но тия, които останаха живи.
към текста >>

27. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.

„Ти по този път ще успееш." Наистина този портрет ми донесе благословение.
Тогава мама ме посъветва да нарисувам Учителя, че това може да ми донесе благословение. Той се съгласи, позираше ми най-внимателно, каза ми няколко думи за изкуството - изненадана бях от познанията Му. Когато портретът беше готов, каза, че желае да си го купи, колко ми дължи. Аз Му го подарих. Посъветва ме да дам изложба. „Ти по този път ще успееш." Наистина този портрет ми донесе благословение. Още първата ми изложба -1934 г. имаше голям успех и заваляха толкова много поръчки, че рисувах от сутрин до вечер. 6. Правила съм много скици - всички предадох на Петър Филипов. 7. Оригиналът е един. Нарисуван с пастелни бои върху френска хартия „Canson" с приблизителни размери 50x65, сиво-бежова с дата - не помня точно - около 20 февруари 1934 г.
към текста >>

Всичките ни въпроси са насочени за изясняване жизнения път и творчеството на художника Цветана Щилянова, на която лично е позирал Учителят. 23.
Има ли платна, които в момента не й трябват, за да ги съхраним. Те ще бъдат запазени като нейни произведения. Ако има такива платна, ние имаме възможност да ги заплатим, но поемаме отговорността пред нея и пред Учителя да ги запазим. 20. Дали има дневник? 21. Ако има платна, скици и др., бихме ги запазили като нейно творчество. 22. Всичките ни въпроси са насочени за изясняване жизнения път и творчеството на художника Цветана Щилянова, на която лично е позирал Учителят. 23. Имали поезия, проза? 24. Ще може ли да опише случки и събития от времето на Школата на Учителя, на които е била свидетел? 25. Ще може ли да обрисува образите на някои възрастни приятели, които е познавала, и които отдавна са заминали. Образите включват лични наблюдения, опитности, които са имали с Учителя. Например Боян Боев, Тодор Стоименов, Паша, Савка, Епитропов, Димитър Добрев от Сливен, Мара Белчева и др. 26.
към текста >>

Учителят ми отправи няколко пъти недоволен поглед - сред абсолютната тишина, която цареше, докато Той говори, внасяше се смут.
Забележка: В отговор на втория въпросник получих писмо от 12 май 1988 г. Мила Марийке, Понеже Ви пиша на части, боя се, че повтарям по зададените въпроси. Ако е така, извинете! 13. След портрета, рисувах много скици с молив по време на беседи, често под рисунката записвах по няколко думи, отговарящи на изражението на лицето (думи, които е произнасял в момента). Стоящи наблизо сестри започнаха да искат рисунки. Учителят ми отправи няколко пъти недоволен поглед - сред абсолютната тишина, която цареше, докато Той говори, внасяше се смут. Сядах на друго място, повтори се същото - разчуло се, че подарявам, ангажираха ги още щом започна. Не след дълго Учителят ме повика: „Скиците, които сте правили, те са части от един образ, не може да бъдат разпръснати. Ще ги съберете всичките и ще ми ги донесете! " Той беше много строг, категоричен. „Но аз съм ги подарила", казах.
към текста >>

За последен път го видях преди да угасне.
Под влияние на познатото ни учение за абсолютна чистота, отношенията ни един към друг бяха необикновени, на завидна висота. Роден под знака Козирог, притежаващ същото благородство, висок морал и духовна чистота, а аз - родена под знака Телец - най-подходяща за приятелство, хармонична, а и по-дълбока връзка с Козирог. Коста идваше всеки ден у дома, носеше ми хубави книги, четеше ми избрани за мене страници за размишление, импулсираше ме да уча и музика. Той също беше студент, но учеше и музика при професор Цибулка. Но заболя тежко, цели две години се бори с болестта, посещавахме го с мама в дома му. За последен път го видях преди да угасне. Неговите близки ме обичаха и казваха: „Ако Коста беше жив, Цветка щеше да бъде наша." Той почина на 13 декември 1925 година. Дълбоко потресена, аз все чувах гласа му, стараех се да изпълнявам всичко, което той ме поучаваше. В къщата ни на ул. „Евлоги Георгиев" 51 бе идвал Коста, там боледува сестра ми, там идваше и Учителят. Минаха години.
към текста >>

А в средата съм аз - толкова подвижна и палава, че било невъзможно да разделят косата ми на път, а фотографът застана за момен поне, извикал изпод платното, с което бил забулен: „Сега ще изскочи едно зайче!
Сестра ми Роза - тя е писала на гърба на снимката 4-то отделение. При все че снимката няма дата, нито указание на града, по възрастта ни се вижда, че сме в Сливен, където Учителят ни правеше измервания на главите и си записваше всичко. На родителите ни е казал за нашето бъдеще, за призванието на всекиго от нас и всичко това се сбъдна. С тъмната косичка е брат ми Асенчо, роден 1901 г. - как спокойно гледа! А в средата съм аз - толкова подвижна и палава, че било невъзможно да разделят косата ми на път, а фотографът застана за момен поне, извикал изпод платното, с което бил забулен: „Сега ще изскочи едно зайче! " По точка 2: За родителите ми - не си спомням - не съм си отбелязала нищо. По-рано Ви бях писала за мама, че „Тя е била голяма художничка, но в този живот е била изпратена с други задачи. Дарбата, която имате, сте наследили от нея." Считам, че по-рано по-ясно се бях изразила. 3. Да, мама, току-що ви описах, с боледуването на сестра ми. 4. Седнал, като най-внимателно нареждаше гънките на шала, с който е наметнат.
към текста >>

„Асен Златаров" - на левия тротоар тъй, че опасният десен тротоар ще се избегне - по него не бива да минавате!
Тук то не може да се изгуби, раздавачът ни е стар и добре ни познава. Най-добре не пишете името на изпращача, тоест Вашето име. Единадесето писмо - 21.07.1989 г. Мила Марийка, В допълнение към писмото, което пуснах вчера, бързам да Ви кажа, нивото на тротоара и платното на булеварда са нормални - даже аз спокойно се изкачвам. Второ важно нещо: Сега поставят плочи на тротоара на ул. „Асен Златаров" - на левия тротоар тъй, че опасният десен тротоар ще се избегне - по него не бива да минавате! На ъгъла ще пресечете „Асен Златаров" и тогава ще тръгнете към „Заимов". По ул. Асен Златаров" навсякъде работят булдозери. Относно туристическите обувки - както обичате. Млади и кокетни момичета ходят с островърхи обувчици с токчета, с тесни поли, но постоянно залитат.
към текста >>

Този път внимавайте да няма пропуснати точки.
По средата на писмото липсват няколко точки (от 9 до 12 приблизително). Писмото Ви прибрах веднага, но сега не мога да го намеря! Тъй че по моя вина, ще трябва пак да ми го напишете! На пишуща машина. Много съм виновна, простете ми! Този път внимавайте да няма пропуснати точки. Намерих някои бележки, завещанието на сестра ми за мен, стихотворение, писано за мама в Париж - много скъп спомен - ще Ви го предам лично. Надявам се през есента да се видим при Дина. Моля Ви, писмото пуснете, както миналия път - без да звъните! И аз много желая да се видим - с Дина ще се разберем по телефона. На Вас и Дина най-сърдечни привети, Цветка.
към текста >>

Моля Ви, писмото пуснете, както миналия път - без да звъните!
На пишуща машина. Много съм виновна, простете ми! Този път внимавайте да няма пропуснати точки. Намерих някои бележки, завещанието на сестра ми за мен, стихотворение, писано за мама в Париж - много скъп спомен - ще Ви го предам лично. Надявам се през есента да се видим при Дина. Моля Ви, писмото пуснете, както миналия път - без да звъните! И аз много желая да се видим - с Дина ще се разберем по телефона. На Вас и Дина най-сърдечни привети, Цветка. Забележка: 14-то писмо е писано в т. 8. „Изповед на една душа", Д - „Белязаното име на вълчицата". 15-то, 16- и 17-то писма са поместени в Е - „Двамата братя Юрдан и Симеон Симеонови".
към текста >>

Всички въпроси които съм Ви задала досега ще Ви препиша, но сега се готвя за пътуване, а искам да Ви изпратя писмото или по-добре да го отнеса.
30. Ако можете да напише Вашите впечатления от комуната в Русе, съборите в Търново и София. 31. Какви са впечатленията Ви за Петър Филипов и някои спомени във връзка с него? 32. Докога сте рисували? Коя година? Моля Ви, за днес нека това бъде достатъчно. Всички въпроси които съм Ви задала досега ще Ви препиша, но сега се готвя за пътуване, а искам да Ви изпратя писмото или по-добре да го отнеса. Считайте, че след 10.12. т.г. ще съм у дома си. Желая Ви здраве и сили, да приключите работата си и задачите си възложени на душата Ви. С обич, Ваша Марийка Осемнадесето писмо - 18-20.01.1990 г. Мила Марийка, Отдавна трябваше да Ви пиша, докато днес получих тревожното Ви писмо.
към текста >>

" „Ти по този път ще успееш!
Ваш Петър Тевекелев. * * * УЧИТЕЛЯТ ПО ИЗКУСТВОТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Понеделник, 6 февруари 1928 г. „Изучавай живота на художниците, на великите художници, великите музиканти." „Търси ония нежни линии на човешкото лице, които изразяват вътрешния живот." „Изобразявай човека не като позира - тогава лицето му добива нещо изкуствено, а когато той преживява нещо, замислен, нейде сам върху някоя пейка или в очакване, отчаяние, надежда и пр. Изражението на лицето - то е важното." „Когато човек излезе пред необятното, у него се явява страх, смущение, но после идва разширение на душата." „Работи! С труд и постоянство всичко се постига! " „Ти по този път ще успееш! " Неделя, 12 февруари 1928 г. „Най-небходимо ти е едно ателие. Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи. Така и ние - което повтаряме, то става!
към текста >>

Но преди да започнеш един портрет, например, направи десет скици в разни пози, докато най-после намериш оная поза, която най-много ти допада, да бъдеш доволна от позата напълно." „Ти по този път ще успееш!
Пожелай го, мисли за него - ще го получиш. Нашите постоянни мисли, молитви - те са както упражнения - един цигулар повтаря, повтаря едно упражнение, докато го научи. Така и ние - което повтаряме, то става! " „Никога не прави поправки въху своите картини! Като я нарисуваш, остави я - после нова рисувай! Но преди да започнеш един портрет, например, направи десет скици в разни пози, докато най-после намериш оная поза, която най-много ти допада, да бъдеш доволна от позата напълно." „Ти по този път ще успееш! " „Добре е, че ти харесва цигуларя от Цорн, на твоя позата е хубава, но грешка е, дето грифа е отсечен. Никога не отрязвай така, нека лицето бъде анфас или три-четвърти, но да се виждат две очи, уши, и пр. Също двете ръце." „Винаги да се чувствува отде иде светлината върху лицето." „Човек се радва на онова, което е придобил, на една разрешена задача, колкото и да е малка, не са големите неща, които ни носят радост." „Един художник трябва да има въображение, ако липсват известни условия, например добро осветление, той да си го представи и да го нарисува, както трябва." „Най-хубав портрет е онзи, в който има най-малко сянка." За пейзажа: „Има хубави места из Витоша, Мусала, Олтаря, Сините камъни... Полянки с цветя, някое зайче изправено, спокойно загледано в хубавата природа... " „Приликата на едно лице е в ония непроменни черти, които винаги при всички други изменения остават едни и същи." „Най-важното, това са очите." Съвети от Учителя след завръщането ми от Париж, 1933 -1934 г.: „Кое е най-важното в един портрет? Най-важното е да се предаде онова същественото, което при всички промени на настроението, израза, остава винаги същото. То са трите основни черти, които показват: 1.
към текста >>

28. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Не, аз за пръв път виждам, че Вие много пишете.
(Вярно, само помислих, аз излъгах, това аз не съм направила, но все пак, аз обичам своя Учител.) - Че ученикът обича Учителя си, другите ще познаят по това, че той учи винаги и прилага и изпълнява в дадения момент всичко, което знае от Учителя си. (Аз само си записвах някои бележки от разговорите. Всичкото туй положение, в което изпаднах.) - Вие пишете, но какво пишете? - Ама, че нали знаете,Учителю, че аз винаги си правя бележки при Вас! - Учителю?! Не, аз за пръв път виждам, че Вие много пишете. И аз съм ученик, от същата школа на Учителя, но ние не пишем, когато ни нещо хареса, ние започваме да го прилагаме, а нищо ние не пишем. Учителят нали говори много малко, каквото каже, ние го прилагаме, ако искаме да ни се каже друго. Пък и Учителят, не ни казва нищо, което ние да не приложим. - (О, колко съм назад в приложението! Тогава, колко би било по-добре действително вместо да записвам някои неща, да ги приложа.) - Нали Учителят говори много малко.
към текста >>

Аз вчера дойдох за първи път в тази страна.
Ученикът сам трябва Да може да си уреди своите условия, за да може да учи. - А ние живеем според каквито условия имаме. - Има още много да работите. ( Вече се примирих с положението, че той е друг, но сега искам да зная, кой е той.) - Как се казвате? - Това не мога да кажа. Аз вчера дойдох за първи път в тази страна. Учителят ме изпрати. Тази вечер, когато слънцето залезе, видях на небето един знак, който не ми се хареса. - Кога дойдохте Вие? - Аз дойдох вчера през нощта. - Какъв знак беше този?
към текста >>

- Разбирам Ви, защото и моят Учител много пъти е казвал: „Това е само превод, това не е оригинала, аз казва, чета горе много неща, които тук не са записани." И сега, като проверявам, виждам, че Вие твърдите същото.
(Той разлиства Библията и казва: - Странна книга! - Ама, че Вие я познавате. Това е една стара книга, най-старата книга. Това е книгата, която всички ученици познават много добре. (Добрият ученик гледа книгата, чете нещо тихичко.) - То е христоматия, затова са нещата оттук оттам, несвързани, много неща липсват тук, ако това е книгата, която аз познавам. - Разбирам Ви, защото и моят Учител много пъти е казвал: „Това е само превод, това не е оригинала, аз казва, чета горе много неща, които тук не са записани." И сега, като проверявам, виждам, че Вие твърдите същото. (Аз пак поисках да похвана ръката му, обаче той строго каза: „Не, Учителят каза: Никой да не ме бута, защото каза Учителят, може да те оцапат, а ние сме ученици на чистотата. (След това той прочете 5 стих Послание към Тито, 3 глава- „Не от праведните дела, които сме сторили ние, но по Своята Си милост Той ни спаси с окъпването на възраждането и с подновението от Духа Светаго." (И пак отваря Библията, и се пада Еремия, 23 глава, 28 - 30 стих„... Пророк, у когото има сън, нека прикаже съня." - Вие спите ли? - Да, спим! - „И онзи, у когото е Словото Ми, нека говори Моето слово верно. Що е плевата при житото?
към текста >>

(След кратко мълчание Добрият ми даде и каза: Прочети 8 глава от Притчите - 32 стих: „Блажени, които пазят пътищата ми"; 34 стих: „Блажен този человек, който Ме слуша и бди всеки ден при моите двери и очаква при стълбовете на вратата ми"; 35 стих: „Защото, който Ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа"; 36 стих: „А, който съгреши против мене, своята си душа онеправдава.
Дребнав на английски, на гръцки значи, който иска да пророчествува, без да знае какво, или човек, които се учи в сън, без да има какво да учи. Знаете ли какво значи сънят, значението му? Есенно време, когато сте в гората и листата падат и Вие изучавате живата Природа от падналите листа. - И туй е пак будност. - Не, това е сън, къде са тогава цветовете, плодовете, къде е животът. (След кратко мълчание Добрият ми даде и каза: Прочети 8 глава от Притчите - 32 стих: „Блажени, които пазят пътищата ми"; 34 стих: „Блажен този человек, който Ме слуша и бди всеки ден при моите двери и очаква при стълбовете на вратата ми"; 35 стих: „Защото, който Ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа"; 36 стих: „А, който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта." - Що е морал? - Човек не трябва да се смущава. Морал? - Имате баща, той жаден, ще отидете един - два километра да му донесете вода, или хляб, ако е гладен, но вие сте въздържател, долу в зимника има вино, праща ви бащата за вино. Вие не трябва да му донесете вино, дайте му вода. - Тъй разсъждава и моят Учител.
към текста >>

- Любовта, Мъдростта и Истината, това са трите пътища, по които Учителят ни води.
- Да бъде Волята Божия. Той все ще помисли за нас, ние сме Негови ученици. - Вие спите, ако вас ви пренесат в нашия свят, ще ви считат за спящи същества. - Как живеят там учениците? - Много чист живот, чист и свят живот, такъв, какъвто Любовта, Мъдростта и Истината изискват. - Любовта, Мъдростта и Истината, това са трите пътища, по които Учителят ни води. - Я ми кажете, какво е права мисъл? - Аз това не зная, не зная. Каква скръб изпитвам, че това не зная. - А какво е право действие? - Във философията има спор, какво е право дали като нещо обективно то може да съществува или то е чисто субективно нещо.
към текста >>

(След обеда Учителят дойде горе.) - Аз дойдох още един път тук, но не в тялото на Учителя, иначе, донесох едно писмо.
Йоана 31-38 стих. Ако аз кажа, че Учителят Го няма, външните ще кажат: „Учителят полудя, Учителят не е с ума си. (Аз се радвам, че на мен го казва, значи все има доверие в мене и то е за мене един хубав урок. Той разглежда часовника.) - Туй време не е с нашето време. (Той отваря V серия, 36 страница: ) „Великите Учители на света говорят на своите ученици, само когато те са готови да разберат Тяхното учение." (Часът е един и четвърт, Учителят слиза да обядва и казва: - Сега долу ще мислят,"че Учителят отива, а пък то, той не е. (След обеда Учителят дойде горе.) - Аз дойдох още един път тук, но не в тялото на Учителя, иначе, донесох едно писмо. - Аз Ви зная, тогава Той Ви нарече приятел. - Не, той е друг. - Михаил? - Не, той не иде, той е горе. ИШ, ВУ, ИШ, ВУА.
към текста >>

30 часа.) Тези точки показват, че ученикът се повтаря три пъти: най-добрият, най- умният и най-верният ученик.
Вашето число? * Онова, което е написал, го няма в машинописния текст, оставено е място да се прерисува или прекопира, но не е направено. - 28 август. (Тук Добрият каза: Напишете си го Вие. (И аз го написах на листчето 3. 30 часа.) Тези точки показват, че ученикът се повтаря три пъти: най-добрият, най- умният и най-верният ученик. Пък аз добавих: На моя Учител. - Но Вашите букви значат още, на милия Учител, на милостивия Учител. - Значи, само на моя Учител. - Когато Учителят много говори, ученикът много мисли, аз много мисля, тъй че аз много съм мислил. - От твоя ляв крак излезе една лоша мисъл, аз усетих на моя десен крак, защото тази мисъл стиска, защото всяка мисъл, която стиска, е лоша.
към текста >>

- От твоя ляв крак излезе една лоша мисъл, аз усетих на моя десен крак, защото тази мисъл стиска, защото всяка мисъл, която стиска, е лоша.
30 часа.) Тези точки показват, че ученикът се повтаря три пъти: най-добрият, най- умният и най-верният ученик. Пък аз добавих: На моя Учител. - Но Вашите букви значат още, на милия Учител, на милостивия Учител. - Значи, само на моя Учител. - Когато Учителят много говори, ученикът много мисли, аз много мисля, тъй че аз много съм мислил. - От твоя ляв крак излезе една лоша мисъл, аз усетих на моя десен крак, защото тази мисъл стиска, защото всяка мисъл, която стиска, е лоша. - Каква е? - Че вие знаете всичките лоши мисли. Ние и вие имаме различни мнения за лошото. Вие знаете лошото, ние не го знаем така, както вие го знаете. Да изясня мисълта на Учителя: Дървото расте хубаво, дойде някои, отсече дървото.
към текста >>

Аз съм пътник, видя пъна, чувствам неговите страдания.
- Че вие знаете всичките лоши мисли. Ние и вие имаме различни мнения за лошото. Вие знаете лошото, ние не го знаем така, както вие го знаете. Да изясня мисълта на Учителя: Дървото расте хубаво, дойде някои, отсече дървото. Туй дърво страда, че не можа да дава вече плод. Аз съм пътник, видя пъна, чувствам неговите страдания. Еднакво чувствуваме страданията дървото и аз. Аз, защото няма плод, дървото - защото са го отсекли и не може да даде плод. Страданията са различни, едното страдание е морално - външно, съзнаваме, че неправда е станала в света. Неправдата е морално страдание, а необузданото безправие е физическо страдание. (Мълчание.) - Ти казваш: „Ще дойде ли Учителят?
към текста >>

Повикаха Учителя, защото една сестра ще отпътува, за да си вземе сбогом.
(Прочетох бележките от вчера и днес.) (Аз не исках да прочета от днес бележките си в началото, където казвам, че аз искам да бъда най-добрата, много, много да обичам Учителя, казах си: Това е свещено заради мен и мислех, че той ще го разбере в низходяща степен, защото аз тъй мислех, затова ще го прескоча.) - Ти ще го кажеш, защото аз нали ти казвам, че аз съм най-добрият, най- умният, най-способният ученик на Учителя, това не е ли свещено? Тъй по същия закон ти трябва да го кажеш. Щом туй нещо е свещено, защото то трябва да е свещено за всички, ще го прочетеш. - Ще го прочета на моя Учител. -Пък аз съм най-добрият ученик, ще го прочетеш на мен. Повикаха Учителя, защото една сестра ще отпътува, за да си вземе сбогом. - Те сега мислят, че Учителят отива за сбогом, пък той е най-добрият ученик. (Аз си казвам на себе си: „Казах преди малко, че мене най-много ми се харесва най-добрият ученик, защото най-добър значи този, който най-много обича. Какво става с мене, не зная. Аз исках да Го хвана. Казвам си: „Това е моят Учител.") - Не, ти един електрически ток ще бутнеш ли?
към текста >>

Туй, което можете да видите, да ви упъти към Бога, да живеете в Любовта.
- Та вие не сте Го целували още както трябва. Ти сега криво ме разбираш. Словото на Учителя ще пребъдва в сърцето ви, с него ще живеете. Кое е реалното, свещта или светлината, реална е светлината. Когато свещта стане светлина, това е реално. Туй, което можете да видите, да ви упъти към Бога, да живеете в Любовта. (Учителят излезе вън за вечеря. Донаписах думите от беседата за Христа. И когато той се върна, продължихме разговора за Христа и той ми каза: - Той е Учителят. (Това той съвсем тихо каза.) - Зная, зная, аз тъй познавам моя Учител. А когато говоря за Христа, разбирам миналото.
към текста >>

Вземи го и като Път, Живот, Истина.
Сега аз пребъдвам в Учителя. -Хм. - Разбрахте ли сега? Учителят е строг. Той е между нас като Верен и Истинен. Учителят на Мъдростта и Истината. Вземи го и като Път, Живот, Истина. - Зная Учителя като Любов. - Строг е, когато изяснява Истината. Неподражаем е Той, няма по-строг от Него, когато пояснява Истината, а мъдър в Хармонията когато предава. - Нали Учителят свири? - Да, много хубаво свири.
към текста >>

Защото и аз някой път искам да зная, този подтик верен ли е или не.
- Ще се побави. - Нали минаха няколко дни вече? - Понеделник, три часа сутринта, като дойде Учителят и аз ще посетя с Него школата. (Три часа, Дафинка си отиде, чух я, тя целия ден писа.) - Дойде една млада ученичка и каза: „Имах силен подтик да дойда при Учителя." И сега иде и пита: Добре ли направих, че дойдох? " - О, кажете ми, какъв отговор й дадохте? Защото и аз някой път искам да зная, този подтик верен ли е или не. - Ако е научила опитността, трябва да дойде, ако не е научила опитността, не трябва да дойде. - Аз не смея да изляза вън, да не се сбъркам, като ме питат как е Учителя, аз ще кажа: „Нима не знаете, че Учителят Го няма? " - Ти ще кажеш: „Учителят е много зает и сега най-добрият Му ученик Му е дошъл на гости." Ще кажеш: „Присъствувах на едно естествено обучение. Учителят ми доказваше как може Той да отсъствува и да присъствува." Може да го наречеш: Едно странно явление или едно мистично явление, може да го прочетеш като една странна опитност на един окултен ученик от школата на Всемирното Бяло Братство. - Какво чудно нещо е това, да гледаш Учителя, пък да Го търсиш.
към текста >>

Учителят в позата си на ученик, такова нещо за пръв път виждам.
Може ли да си вървя? - Може. (Сега е десет часа без двадесет минути.) - Сега трябва да се молиш повече. - Аз се моля повече (Добрият застана в една много хубава поза, прав, естествен, показващ почитание и доброта. Отлична картина. Учителят в позата си на ученик, такова нещо за пръв път виждам. В това положение Добрият изговори тихо: „Беркуб". - Какво е то? - „Бера, Бериши, Елохим Хахарец" (каза нещо и на английски) - О, тука стават сеанси! А аз съм сама. Индуси идват, такова - онакова, какво е това?
към текста >>

Ако те бие някой, който те обича, той пак ще те остави, път ако те бие някой, който не те обича, той ще те смаже.
А тъй не си на правата страна. ЕДИН СЪВЕТ ОТ УЧИТЕЛЯ Не давай ухо на никакви обещания. Към хората не трябва да имаш презрение, но не очаквай много. Те много обещават, но много малко дават. Изпитанията ще дойдат отвсякъде, по-добре Господ да те наказва, отколкото хората да те наказват. Ако те бие някой, който те обича, той пак ще те остави, път ако те бие някой, който не те обича, той ще те смаже. Тъй трябва да мислиш, туй е една философия на вековете, ти трябва да придобиеш стабилност. Преди пет хиляди години си живяла в Египет. Била си дъщеря на знатен египетски принц. Отвличат те разбойници, те са имали голяма омраза към баща ти, взимат те и те приковават на един кръст. В това време минавам аз и те снимам от кръста.
към текста >>

Сега толкова, пък друг път ще ти разправя повече.
Преди пет хиляди години си живяла в Египет. Била си дъщеря на знатен египетски принц. Отвличат те разбойници, те са имали голяма омраза към баща ти, взимат те и те приковават на един кръст. В това време минавам аз и те снимам от кръста. Заздравявам ръцете и краката ти, и те завеждам да учиш в школата. Сега толкова, пък друг път ще ти разправя повече. Тези, които са те приковали на кръста, са пак тук, искат да ти изопачат ума. Нещата се повтарят по друг начин. Пак искат да те отвлекат и сега, ако не внимаваш - в астралния свят. Няма по-ужасно нещо от това да живееш с хора, които не те обичат. 8 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА, СЪБОТА В Природата има два метода: единият е определен, а другият е неопределен.
към текста >>

Учителят за първи път свири и пя на цигулка песента: „Кажи ми Ти, Дух Благи, Святи, думите на живота, думи пълни с Любов, слънчев ден, Божи ден, ден, ден, ден." - Животът на разумните същества е това, което е водата за организмите.
Научен отдел, познанието - окултни дисциплини научно разгледано. 3. Наша литература: Беседи и в художествен вид да се предадат наши легенди и приказки. 4. Въпроси и отговори. Ще се пита редакцията и там ще се дават отговори. И ако не могат да се дадат отговорите, ще се пита Учителя. Учителят за първи път свири и пя на цигулка песента: „Кажи ми Ти, Дух Благи, Святи, думите на живота, думи пълни с Любов, слънчев ден, Божи ден, ден, ден, ден." - Животът на разумните същества е това, което е водата за организмите. Правило: Когато дойде човек да се стреми към по-висш живот, той трябва да се справи с всички обикновени отношения. Едно нещо ти да придобиеш: Опорната ти точка да се не мени. Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а човешкото достойнство е да мислиш. Достойнството на човека е право да мисли. Това е човекът.
към текста >>

29. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Учителят и ръководителите 18 август, 1927 година,четвъртък, 6 часа и 30 мин., София, в дома на брат Начо Петров Вие вървите в един път Божествен.
Трети съборен ден 21 август 5. Четвърти съборен ден 22 август 6. Пети съборен ден 23 август 7. Шести съборен ден 24 август 8. Седми съборен ден 25 август 1. Учителят и ръководителите 18 август, 1927 година,четвъртък, 6 часа и 30 мин., София, в дома на брат Начо Петров Вие вървите в един път Божествен. Трябва ви вяра - тя е свързана с ума. Всеки си има свой път на движение. Всеки приток ще влезе в общата река. И тя като приеме всичките приточета в себе си, утайките им ще останат. В този събор ще научите една голяма опитност.
към текста >>

Всеки си има свой път на движение.
Пети съборен ден 23 август 7. Шести съборен ден 24 август 8. Седми съборен ден 25 август 1. Учителят и ръководителите 18 август, 1927 година,четвъртък, 6 часа и 30 мин., София, в дома на брат Начо Петров Вие вървите в един път Божествен. Трябва ви вяра - тя е свързана с ума. Всеки си има свой път на движение. Всеки приток ще влезе в общата река. И тя като приеме всичките приточета в себе си, утайките им ще останат. В този събор ще научите една голяма опитност. Ще бъдете спокойни и търпеливи. Железницата от Варна до София криволичи.
към текста >>

Господ казва: Много пъти ще вземеш по малко в шепата си, но опасност няма да има от простудяване и задавяне.
Не сме ослабнали. Водата си тече, но макар, че енергията може да бъде по-слаба. Този събор, каквито въпроси се повдигнат, ще се разрешат - трябва ни нов метод за прилагане. Научили сме се да пием водата с чаша, но в гората като попаднеш, употребяваш Божествената чаша - ръката. Но тя събира малко. Господ казва: Много пъти ще вземеш по малко в шепата си, но опасност няма да има от простудяване и задавяне. Трябва да се научим правилно и Божествено да работим. Оставете мъртвите - с тях да се занимават мъртвите. Казано е в Евангелието да посрещаме живите, но не е казано да изпращаме мъртвите, с тях банкерите да се занимават - те погребват мъртвите. Бедните материално са богати духовно - те посрещат живите. Брат Начо Петров - прочете от Евангелието /по жребие/ следните стихове: 1.
към текста >>

/три пъти/ 4.
Светлина, мир и радост за душите. Господ владее небето, Господ владее живота. Той носи вечното благословение и радост за душите. 2. Добрата молитва /ръцете свободно отпуснати/. 3. Благословен Господ Бог наш. /три пъти/ 4. В начало бе Словото. 5. Гимнастически упражнения /старите 6, с изговаряне мотото за всяко упражнение/. При изпълняване на упражненията, да се изговаря мислено мотото, иначе упражненията нямат смисъл, без полза са. - два кръга, външни. Упражнение: 1.
към текста >>

„Мисли право мисли" - пее се първия път с пристъпване напред и движение на ръцете.
Движение напред - тръгване с десния крак, с четене „едно, две", с левия крак и отброяване „едно, две". Движение назад - също. 5. Хармонични стъпки - движение напред, тръгване с десния крак и ръцете се издигат напред и нагоре пред гърдите на широчината им и се стръскват надолу с дланите, с левия крак напред - ръцете също се стръскват. Излеко се стъпва при движението. Кръгом - същото движение. 6. „Мисли право мисли" - пее се първия път с пристъпване напред и движение на ръцете. Тръгване с десния крак /изпява се само първата част/ и на място/изпя ва се втората част/, с движение само на ръцете. 7. „Изгрява слънцето" с движение на ръцете /изпява се три пъти на място/. 8. „Давай, давай, всичко давай" - изпято веднъж. 6 часа и 44 мин. В 6 часа и 50 мин.
към текста >>

„Изгрява слънцето" с движение на ръцете /изпява се три пъти на място/. 8.
Хармонични стъпки - движение напред, тръгване с десния крак и ръцете се издигат напред и нагоре пред гърдите на широчината им и се стръскват надолу с дланите, с левия крак напред - ръцете също се стръскват. Излеко се стъпва при движението. Кръгом - същото движение. 6. „Мисли право мисли" - пее се първия път с пристъпване напред и движение на ръцете. Тръгване с десния крак /изпява се само първата част/ и на място/изпя ва се втората част/, с движение само на ръцете. 7. „Изгрява слънцето" с движение на ръцете /изпява се три пъти на място/. 8. „Давай, давай, всичко давай" - изпято веднъж. 6 часа и 44 мин. В 6 часа и 50 мин. - свободни. Ръководителите: 1.
към текста >>

Пътят на ученика печатана в том със същото заглавие - съборно томче.
Лампи /4/ за пред нужниците. 11. Вар за 12. Камбани - звънчета за повикване. 12а. Гости - само последните два дни. * * * От 7 часа и половина, на обща беседа до 10 часа. Пътят на ученика печатана в том със същото заглавие - съборно томче. След беседата „Отче наш" се прочете общо. * * * Обяд 12 часа и половина. Добрата молитва. След обеда - формулата: „Само Божията Любов носи пълния живот" /три пъти/ * * * Беседа след пладне от 4 часа в салона. В 4 часа и 40 мин.
към текста >>

След обеда - формулата: „Само Божията Любов носи пълния живот" /три пъти/ * * * Беседа след пладне от 4 часа в салона.
* * * От 7 часа и половина, на обща беседа до 10 часа. Пътят на ученика печатана в том със същото заглавие - съборно томче. След беседата „Отче наш" се прочете общо. * * * Обяд 12 часа и половина. Добрата молитва. След обеда - формулата: „Само Божията Любов носи пълния живот" /три пъти/ * * * Беседа след пладне от 4 часа в салона. В 4 часа и 40 мин. дойде Учителят. 1. Мото: „Бог е Любов и в Любовта Му почива нашия живот". 2. Тайно размишление. 3. „Духът Божи." 4.
към текста >>

Както ме е Отец ми възлюбил, така и аз ви възлюбих, /три пъти/ 2.
на поляната, сутринта. Времето ясно, тихо, звездно небе. От 4 часа след обяд захвана буря от към север и от Витоша, но ние на лагера на „Изгрева" бяхме слабо засегнати. В 4 часа Учителят дойде. Размишление. 1. Както ме е Отец ми възлюбил, така и аз ви възлюбих, /три пъти/ 2. Добрата молитва. 3. „Духът Божи." 4. Отче наш. 5. Гимнастически упражнения, /старите шест/ 6. Концентрични кръгове.
към текста >>

/три пъти/.
„Само Божията Любов е Любов". След закуската същата формула. * * * Беседа. 7 часа. Мото: Само Божията Любов носи живот за всяка душа. /три пъти/. „Събуди се братко мили". Размишление. Учителят каза: Ще ви прочета няколко извадки от Библията, като образци на човешката мисъл. Псалом 133. Братя в единомислие Беседата печатана в том „Пътят на ученика", съборна беседа. 10 часа и 22 минути.
към текста >>

Братя в единомислие Беседата печатана в том „Пътят на ученика", съборна беседа.
Мото: Само Божията Любов носи живот за всяка душа. /три пъти/. „Събуди се братко мили". Размишление. Учителят каза: Ще ви прочета няколко извадки от Библията, като образци на човешката мисъл. Псалом 133. Братя в единомислие Беседата печатана в том „Пътят на ученика", съборна беседа. 10 часа и 22 минути. Възможно е да се живее в Божията Любов, Божията светлина. Божият мир, Божията радост. Господ да ви благослови всички, да бъдете негови ученици. Изпяхме: „Махар Бену Аба" Добрата молитва. Концерт.
към текста >>

2.,, Благославяй душе моя Господа." /три пъти/ 3.
В 5 часа над нас ясно, хоризонта облаци. Само от към изток чисто небе. 7 часа и половина - над Витоша черни облаци, над нас слънце. Размишление. 1. Мото - „Всякой, който търси първом Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго ще му се даде". 2.,, Благославяй душе моя Господа." /три пъти/ 3. Добрата молитва. 4. Отче наш. 5. Гимнастически упражнения - същият ред както първите дни. 6. Концентрични кръгове /сестрите 6 кръга, а братята 3 кръга/. Първо - движение към центъра напред и назад с по 3, 6,10, 6 и три крачки.
към текста >>

Тръгване с десен крак и ръцете се разтварят в страни, наравно с раменете и се изговаря „ходи" с левия крак напред, ръцете се поставят пред гърдите и се изговаря „мисли" и т. н.
Концентрични кръгове /сестрите 6 кръга, а братята 3 кръга/. Първо - движение към центъра напред и назад с по 3, 6,10, 6 и три крачки. Всички кръгове на дясно. Ръцете пред гърдите. Движение напред. Тръгване с десен крак и ръцете се разтварят в страни, наравно с раменете и се изговаря „ходи" с левия крак напред, ръцете се поставят пред гърдите и се изговаря „мисли" и т. н. Кръгом към дясната страна - тръгване с левия крак „ходи", а с десния „мисли". Трето - кръг надясно, кръг наляво и т. н. Ръцете пред гърдите, тръгване с десния крак и разтваряне на ръцете с изговаряне „ходя", а с левия крак „мисля". Кръгом - тръгване с левия крак „ходя", а с десния „мисля". Четвърто „кобилицата" - /както е описано втория ден - събота/.
към текста >>

Пето - „ Изгрява слънцето" -/изпя се два пъти с движение на ръцете/.
Кръгом към дясната страна - тръгване с левия крак „ходи", а с десния „мисли". Трето - кръг надясно, кръг наляво и т. н. Ръцете пред гърдите, тръгване с десния крак и разтваряне на ръцете с изговаряне „ходя", а с левия крак „мисля". Кръгом - тръгване с левия крак „ходя", а с десния „мисля". Четвърто „кобилицата" - /както е описано втория ден - събота/. Пето - „ Изгрява слънцето" -/изпя се два пъти с движение на ръцете/. * * * Закуска /от Бургас всички бяхме на масата на Учителя/. Добрата молитва. През време на закуската аз, Минчо Сотиров от Бургас, видях на 30 см. над масата Учителя и срещу него чучур на чешма, тече бистра вода, широка около 5 см. в диаметър, и околовръст златисто жълт диск.
към текста >>

/ясновидение/ След закуска - формулата: „Само Божията Любов носи пълния живот" - три пъти.
* * * Закуска /от Бургас всички бяхме на масата на Учителя/. Добрата молитва. През време на закуската аз, Минчо Сотиров от Бургас, видях на 30 см. над масата Учителя и срещу него чучур на чешма, тече бистра вода, широка около 5 см. в диаметър, и околовръст златисто жълт диск. /ясновидение/ След закуска - формулата: „Само Божията Любов носи пълния живот" - три пъти. В 7 часа и половина Учителят изрече: Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Да бъде името Му благословено /три пъти/ Добрата молитва. Духът Божи. Бог е Любов. Ще се превърне в радост Беседата напечатана в същото томче. След беседата изпяхме песента „Ден тържествен".
към текста >>

В 7 часа и половина Учителят изрече: Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Да бъде името Му благословено /три пъти/ Добрата молитва.
Добрата молитва. През време на закуската аз, Минчо Сотиров от Бургас, видях на 30 см. над масата Учителя и срещу него чучур на чешма, тече бистра вода, широка около 5 см. в диаметър, и околовръст златисто жълт диск. /ясновидение/ След закуска - формулата: „Само Божията Любов носи пълния живот" - три пъти. В 7 часа и половина Учителят изрече: Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Да бъде името Му благословено /три пъти/ Добрата молитва. Духът Божи. Бог е Любов. Ще се превърне в радост Беседата напечатана в същото томче. След беседата изпяхме песента „Ден тържествен". Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/ 10 часа и 15 мин.
към текста >>

Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/ 10 часа и 15 мин.
В 7 часа и половина Учителят изрече: Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Да бъде името Му благословено /три пъти/ Добрата молитва. Духът Божи. Бог е Любов. Ще се превърне в радост Беседата напечатана в същото томче. След беседата изпяхме песента „Ден тържествен". Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/ 10 часа и 15 мин. * * * Обяд Отче наш. Следобед Няма Любов като Божията Любов и само Божията Любов е Любов. * * * След пладне - свободни. Разисквания по групи с Учителя. * * * Вечеря - 7 часа.
към текста >>

Мото: Когато дойде Духът на Истината Той ще ви научи на всичко./три пъти/ 2.
Четвърти съборен ден 22 август, 1927 година, понеделник 3 часа и половина на поляната Времето ясно. Слаб източен вятър. От изток към югозапад очертани три успоредни линии от облаци, бели, които в последствие станаха черни, по-скоро тъмни и по-широки. В 4 часа дойде Учителят. Размишление. 1. Мото: Когато дойде Духът на Истината Той ще ви научи на всичко./три пъти/ 2. Благословен Господ Бог наш. /три пъти/ 3. Добрата молитва. 4. Отче наш. 5. Гимнастическите упражнения. 6.
към текста >>

/три пъти/ 3.
От изток към югозапад очертани три успоредни линии от облаци, бели, които в последствие станаха черни, по-скоро тъмни и по-широки. В 4 часа дойде Учителят. Размишление. 1. Мото: Когато дойде Духът на Истината Той ще ви научи на всичко./три пъти/ 2. Благословен Господ Бог наш. /три пъти/ 3. Добрата молитва. 4. Отче наш. 5. Гимнастическите упражнения. 6. Концентрични кръгове /сестрите 5 кръга, а братята 2 кръга/. Първо - движение към центъра /както първия съборен ден/.
към текста >>

Пето - „Изгрява слънцето" - пее се два пъти с движение на ръцете.
Първо - движение към центъра /както първия съборен ден/. Второ - Всички кръгове надясно. Ръцете пред гърдите. Движение напред и т.н., както първия ден с изговаряне „ходи" и „мисли". Трето - /Както третия съборен ден./ Четвърто - „Кобилицата". Пето - „Изгрява слънцето" - пее се два пъти с движение на ръцете. Шесто - движение напред към центъра. Ръцете пред гърдите, тръгване с десния крак и изнасяне дясната ръка в дясно; с левия крак напред и лявата ръка в ляво, а дясната на гърдите и т. н. Всичко 10 крачки напред. Кръгом надясно, наново тръгване с десния крак напред и дясната ръка в дясно и т.н. 10 крачки.
към текста >>

След закуска Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/ * * * 7 часа и 40 мин.
Всичко 10 крачки напред. Кръгом надясно, наново тръгване с десния крак напред и дясната ръка в дясно и т.н. 10 крачки. Кръгом надясно, още веднъж напред към центъра 10 крачки. * * * Закуска Добрата молитва. След закуска Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/ * * * 7 часа и 40 мин. Мото: Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/ Само съвършенната Любов мож е да ни приближи към Бога. /три пъти/ Тайна молитва. Пробуждане на съзнанието на ученика Беседа - печатана в същото томче. Добрата молитва. От 9 часа и 45 мин.
към текста >>

Мото: Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/ Само съвършенната Любов мож е да ни приближи към Бога.
Кръгом надясно, наново тръгване с десния крак напред и дясната ръка в дясно и т.н. 10 крачки. Кръгом надясно, още веднъж напред към центъра 10 крачки. * * * Закуска Добрата молитва. След закуска Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/ * * * 7 часа и 40 мин. Мото: Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/ Само съвършенната Любов мож е да ни приближи към Бога. /три пъти/ Тайна молитва. Пробуждане на съзнанието на ученика Беседа - печатана в същото томче. Добрата молитва. От 9 часа и 45 мин. до 12 часа размишления.
към текста >>

/три пъти/ Тайна молитва.
10 крачки. Кръгом надясно, още веднъж напред към центъра 10 крачки. * * * Закуска Добрата молитва. След закуска Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/ * * * 7 часа и 40 мин. Мото: Само Божията Любов носи пълния живот, /три пъти/ Само съвършенната Любов мож е да ни приближи към Бога. /три пъти/ Тайна молитва. Пробуждане на съзнанието на ученика Беседа - печатана в същото томче. Добрата молитва. От 9 часа и 45 мин. до 12 часа размишления. * * * Обяд Само Божията Любов носи пълния живот.
към текста >>

/три пъти/(С Б Л Н Ж) * * * Реферат от брат Кирил Паскалев върху „Устройството на човешкото тяло от астрологическо гледище." Пропуск „Обич". 6.
От 9 часа и 45 мин. до 12 часа размишления. * * * Обяд Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) * * * След обяд Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) * * * Вечеря Няма Любов като Божията Любов и Само Божията Любов еЛюбов.(Н Л К Л, С Б Л Е Л) Следвечеря Само Божията Любов носи живота. /три пъти/(С Б Л Н Ж) * * * Реферат от брат Кирил Паскалев върху „Устройството на човешкото тяло от астрологическо гледище." Пропуск „Обич". 6. Пети съборен ден 23 август 1927 година, вторник „Изгрев" Времето - ясно слънчево, източен вятър. Размишление. 1. Мото: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни живота ти с всички добрини, /три пъти/ 2. „Благославяй душе моя Господа." 3. Добрата молитва. 4.
към текста >>

Мото: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни живота ти с всички добрини, /три пъти/ 2.
(С Б Л Н П Ж) * * * След обяд Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) * * * Вечеря Няма Любов като Божията Любов и Само Божията Любов еЛюбов.(Н Л К Л, С Б Л Е Л) Следвечеря Само Божията Любов носи живота. /три пъти/(С Б Л Н Ж) * * * Реферат от брат Кирил Паскалев върху „Устройството на човешкото тяло от астрологическо гледище." Пропуск „Обич". 6. Пети съборен ден 23 август 1927 година, вторник „Изгрев" Времето - ясно слънчево, източен вятър. Размишление. 1. Мото: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди, и Господ на мира ще изпълни живота ти с всички добрини, /три пъти/ 2. „Благославяй душе моя Господа." 3. Добрата молитва. 4. Отче наш. 5. Гимнастически упражнения. 6. Концентрични кръгове /сестрите 6 кръга вътрешни, а братята два кръга външни/.
към текста >>

Пето - „Изгрява слънцето", изпя се два пъти с движение на ръцете.
Гимнастически упражнения. 6. Концентрични кръгове /сестрите 6 кръга вътрешни, а братята два кръга външни/. Движения както в първия съборен ден и както в петък. Движения както в неделя, трети съборен ден „ходи" и „мисли", „ходя" и „мисля". Четвърто - „Кобилицата", както в събота. Пето - „Изгрява слънцето", изпя се два пъти с движение на ръцете. Шесто - Движенията също както в понеделник, четвърти съборен ден. Седмо - „Сеитбата" - Движения спираловидно: всички шест кръга от сестри се вливат в първия вътрешен кръг и всички два кръга от братя се вливат в първия външен кръг и се получават два кръга. От определено място кръговете се прекъсват и тръгват надясно; две редици една до друга, брат и сестра вървят успоредно към центъра на спиралата, с дясното рамо напред завиват, като едновременно с движението на десния крак напред, премятат се и двете ръце в дясно, като че ли сеят и т. н. След това от центъра на спиралата, развиване - движение навън с лявото рамо напред, докато се получат наново двата кръга - един до друг. 5 часа и 30 мин.
към текста >>

Мото: Бог царув а на Небето, Бог царува в живота , да бъде името Му благословено, /три пъти/ 2.
Коне за екскурзията - за багажа, кой ще се занимава с този въпрос. 9. Одумванията да престанат. 10. Които имат суми от фонд „жертва" от..... да ги предоставят. * * * Закуска Отче наш.. След закуска Само Божията Любов носи пълния живот. * * * Учителят дойде в 7 часа и тридесет и пет минути. 1. Мото: Бог царув а на Небето, Бог царува в живота , да бъде името Му благословено, /три пъти/ 2. „Сърдечен зов /обща песен/. 3. Размишление. Учителят прочете от Евангелие на Иоанна 12 глава от 28 стих нататък, а „от 1:28 стих вие сами ще си ги прочетете". 28 стих: „Отче, прослави името Твое! Тогаз дойде глас от небето: И прославих и пак ще прославя".
към текста >>

Дойд е глас Беседа напечатана също в „Пътят на ученика" - съборна.
„Сърдечен зов /обща песен/. 3. Размишление. Учителят прочете от Евангелие на Иоанна 12 глава от 28 стих нататък, а „от 1:28 стих вие сами ще си ги прочетете". 28 стих: „Отче, прослави името Твое! Тогаз дойде глас от небето: И прославих и пак ще прославя". Дойд е глас Беседа напечатана също в „Пътят на ученика" - съборна. Учителят говори за хиромантията като наука, която трябва да изучаваме. Да изучаваме ръката си, да четем по линиите и другите знаци, по кожата, по формата и т.н. Аз, Минчо Сотиров виждам следното ясновидение 9 часа: Една бъчва, западно от бараката на брат Любомир Лулчев и чирози завързани всред бъчвата, за опашките, като конус, а от бъчвата излиза пламък - огън, който обхваща чирозите. Беседата продължи до 9 часа и 55 минути. Песен - „ДухътБожи." Добрата молитва.
към текста >>

(С Б Л Н П Ж) /три пъти/ * * * Вечеря Отче наш.
Евангелие от Иоанна гл. 18. „Духът Божи". Беседата завърши в 10 часа и 15 мин. „Бог е Любов." /песен/ Обяд Отче наш. След обяд Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/ * * * Вечеря Отче наш. След вечеря - Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/ Пропуск - „Изкуство" * * * Лекция - Общ окултен клас 8 часа вечерта. 1. „Махар Бену Аба." 2. Бог царува и на небето, Бог царува в живота, да бъде името Му благословено. 3. Размишление.
към текста >>

(С Б Л Н П Ж) /три пъти/ Пропуск - „Изкуство" * * * Лекция - Общ окултен клас 8 часа вечерта. 1.
Беседата завърши в 10 часа и 15 мин. „Бог е Любов." /песен/ Обяд Отче наш. След обяд Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/ * * * Вечеря Отче наш. След вечеря - Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/ Пропуск - „Изкуство" * * * Лекция - Общ окултен клас 8 часа вечерта. 1. „Махар Бену Аба." 2. Бог царува и на небето, Бог царува в живота, да бъде името Му благословено. 3. Размишление. Свещеният час Лекция - напечатана в същото томче, съборна. Лекцията завърши в 10 часа вечерта, Фир-Фюр-Фен.
към текста >>

(С Б Л Н П Ж) /три пъти/ 8.
Бог царува и на небето, Бог царува в живота, да бъде името Му благословено. 3. Размишление. Свещеният час Лекция - напечатана в същото томче, съборна. Лекцията завърши в 10 часа вечерта, Фир-Фюр-Фен. Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/ 8. Седми съборен ден 25 август 1927 година, четвъртък - „Изгрев" Времето - югоизточен вятър. В 3 часа и половина сутринта - всички на поляната. В 4 часа дойде Учителят. Размишление. 1. Мото: Който победи, той ще се облече в бели дрехи./три пъти/ 2.
към текста >>

Мото: Който победи, той ще се облече в бели дрехи./три пъти/ 2.
(С Б Л Н П Ж) /три пъти/ 8. Седми съборен ден 25 август 1927 година, четвъртък - „Изгрев" Времето - югоизточен вятър. В 3 часа и половина сутринта - всички на поляната. В 4 часа дойде Учителят. Размишление. 1. Мото: Който победи, той ще се облече в бели дрехи./три пъти/ 2. Добрата молитва. 3. „В начало бе Словото". 4. Отче наш. 5. Гимнастически упражнения. 6. Концентрични кръгове/сестрите 5 вътрешни кръга, братята 2 външни/.
към текста >>

Пето - Изгрява слънцето /песента/, два пъти я изпяхме, с движение на ръцете.
Концентрични кръгове/сестрите 5 вътрешни кръга, братята 2 външни/. Първо - Движенията също както при първия съборен ден. Второ - Всички кръгове надясно /както третия съборен ден/. Трето - Както третия съборен ден. Четвърто - Кобилицата - както втория съборен ден. Пето - Изгрява слънцето /песента/, два пъти я изпяхме, с движение на ръцете. Шесто - Движение напред, към центъра 10 крачки, както в четвъртия съборен ден. „Сеитбата" - движение спираловидно - пет кръга сестри образуват три вътрешни и два кръга братя - три външни. Всички шест кръга обърнати на дясно. От определено място тръгват трима братя и три сестри и се образува „колона по шест". Движение към центъра на спиралата и после от центъра развиване с лявото рамо напред към дясната страна, докато се развие спиралата и се получат първите шест кръга.
към текста >>

(С Б Л Н П Ж) /три пъти/ * * * 10 часа сутринта Нашата група в Горницата.
5 часа и 15 мин. Слънцето изгря в 5 часа и 50 мин. * * * В горницата: от 4 часа сутринта по градове, на групи по 10 души. * * * Закуска Отче наш. След закуската Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/ * * * 10 часа сутринта Нашата група в Горницата. Състав на групата: 1. Минчо Сотиров - Бургас 2. Захари Желев - Казанлък 3. Тодор Абаджиев-Ямбол 4. Кънчо Стойчев - Габрово 5.
към текста >>

(С Б Л Н П Ж) /три пъти/
Да се цени живота на всяко живо същество. В държавниците няма още широки умове Оставям ви с мисълта, онова, което сте чули да го запомните и приложите. Аз ви желая, като се върнете по домовете си Онова, което е скрито и в душата, да го извадите и обработите. 9 часа вечерта. Само Божията Любов носи пълния живот. (С Б Л Н П Ж) /три пъти/
към текста >>

30. III. ПОГРЕБЕНИЕТО ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Тодорица Панталеева Карастоянова

ТОМ 15

Святата Му глава бе на чиста бяла възглавница, с изработени в горния десен ъгъл пентаграм, която се открояваше на светлосин фон.
Кой бе той? Човека. Човека какъвто трябва да бъде. Отляво и дясно на катедрата са поставени двата лимона, помежду тях към изток е бялото легло с белия човек. Целият е облечен в бяло. Костюмът, чорапи, обувки, риза, шалче. Святата Му глава бе на чиста бяла възглавница, с изработени в горния десен ъгъл пентаграм, която се открояваше на светлосин фон. Ръцете Му скръстени, отдясно до тях Библията - извора на беседите Му. Наистина. Где ли на тоя свят и до кого ли тя би била по на мястото си? В салона бяхме трима-четирима. Гледах Го прикован не зная колко. Отново ми завладя чувството, че Той е жив.
към текста >>

Този път бе поставен в ковчег от чисто дърво без никакви украси, върху маса, като беше спуснат кремав воал от ковчега почти до земята.
Днес отидох горе на погребението. Салонът бе препълнен. Всички, които познавах и не познавах бяха там. Минах по реда му и Го видях. Същото впечатление, но многото хора вече доказваха, влияеха на присъствуващия, че действително тук вече има мъртво тяло. Този път бе поставен в ковчег от чисто дърво без никакви украси, върху маса, като беше спуснат кремав воал от ковчега почти до земята. Пяха религиозни песни. Чух и песента, която отдавна знаем, тогава не можах да се сдържа - пророних сълзи. Към 11 часа тръгна процесията. Преди това брат Симеонов, който ръководеше с цигулката си песните, прочете гл. 14 от Библията и комитета го понесе на ръце, през централната врата на салона, към поляната.
към текста >>

31. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

ТОМ 16

Помислих си, като тичах за училището, че ще излъжа, че съм си загубил нещо вчера, затова тая сутрин из пътя съм си спомнил и отидох да търся изгубената вещ.
Сетих се, че инспекторът е тук и че ревизия ще ни прави, а аз що съм направил! Ужас ме обзе, като си помислих, че един час вече е минал, още повече, че не съм готов, не знам какво ще предавам. Смущава ме фактът, че господин Петров има за мен добро мнение, а сега, ето, всичко ще рухне по единствената причина, че аз не съм готов. Мисля си, че естествена [история] ще имаме, носи казвам: каквото и да имаме, аз като видя само заглавието, ще мога да си предам урока. Но ме тревожеше, че ако е в I отделение, то твърде не знам методическия ход на лекцията, а трябва да имам предвид, че тая година учителите по успех ще се назначават. Помислих си, като тичах за училището, че ще излъжа, че съм си загубил нещо вчера, затова тая сутрин из пътя съм си спомнил и отидох да търся изгубената вещ. Но пък се разговарям: Защо да лъжа? Нали това противоречие в тоя момент е допуснато с мен за един изпит. Че ако аз сега излъжа, то избегнатото противоречие друг път, със същата важност, в такъв критичен момент, при такива важни обстоятелства, пак ще ме сполети, и че не мога да избягна противоречията, предназначени за мене. Реших да бъда откровен, та каквото ще да става. Обвинявам себе си само за това, че аз не съм си дал достатъчно труд, за да прочета ръководствата по I отделение.
към текста >>

Че ако аз сега излъжа, то избегнатото противоречие друг път, със същата важност, в такъв критичен момент, при такива важни обстоятелства, пак ще ме сполети, и че не мога да избягна противоречията, предназначени за мене.
Мисля си, че естествена [история] ще имаме, носи казвам: каквото и да имаме, аз като видя само заглавието, ще мога да си предам урока. Но ме тревожеше, че ако е в I отделение, то твърде не знам методическия ход на лекцията, а трябва да имам предвид, че тая година учителите по успех ще се назначават. Помислих си, като тичах за училището, че ще излъжа, че съм си загубил нещо вчера, затова тая сутрин из пътя съм си спомнил и отидох да търся изгубената вещ. Но пък се разговарям: Защо да лъжа? Нали това противоречие в тоя момент е допуснато с мен за един изпит. Че ако аз сега излъжа, то избегнатото противоречие друг път, със същата важност, в такъв критичен момент, при такива важни обстоятелства, пак ще ме сполети, и че не мога да избягна противоречията, предназначени за мене. Реших да бъда откровен, та каквото ще да става. Обвинявам себе си само за това, че аз не съм си дал достатъчно труд, за да прочета ръководствата по I отделение. Но като влязох, инспекторът не ме запита къде съм бил, защото той не узнал това, а ме запита и помоли да променим програмата, че вместо естествена [история], да имаме четене. Аз доброволно се съгласих и се зарадвах много. Казах, че децата ми знаят да четат, но си спомних пак, че миналата година не са гледали колежките ми сериозно на работата си, та учениците са останали неподготвени, не ми четат добре, както четяха предната година.
към текста >>

Приготвих си багажа за път.
После аз посетих „Когато жената люби" в „Пачев". Не толкова добро, колкото „Без дом". После посетихме „Лоенгрин" в операта. Това е една от най-хубавите опери. 15.1.1935 год., вторник, София Станах на присъмване. Приготвих си багажа за път. Братът Иван купил желязната лопата, която аз счупих, и сега трябва да я направя и повърна на Ради. На 12., 13. и 14.1. аз копах дупки за овощни дървета и счупих братската лопата и сега я направих и повърнах. Михаил Влаевски ми направи увеличения от рилски негативи.
към текста >>

От Беледието има повече сняг, а към Поньот е по-трудно пътуването.
Учителят бе отишъл на обед някъде из града, та с него не можах да се сбогувам. Еленка пожела да ме придружи до Василовския хан. Ангажирах място и отидохме у Янкови. В 4 ч потеглихме за Годеч. Бе започнало да вали поледица, но в София е кално и земята черна. От Беледието има повече сняг, а към Поньот е по-трудно пътуването. В Годеч силна виялица и по-дебел сняг. Пътувахме заедно с Георги Киров и госпожата му. Аз си дойдох от Годеч сам напред, за да изпратя Андрея да посрещне с кон майка си. В 9 бях в Равна. Силен вятър от север и студено.
към текста >>

Пътувахме заедно с Георги Киров и госпожата му.
Ангажирах място и отидохме у Янкови. В 4 ч потеглихме за Годеч. Бе започнало да вали поледица, но в София е кално и земята черна. От Беледието има повече сняг, а към Поньот е по-трудно пътуването. В Годеч силна виялица и по-дебел сняг. Пътувахме заедно с Георги Киров и госпожата му. Аз си дойдох от Годеч сам напред, за да изпратя Андрея да посрещне с кон майка си. В 9 бях в Равна. Силен вятър от север и студено. 16.1.1935 год., сряда Голяма виялица през целия ден, Северен вятър вее. 17.1.1935 год., четвъртък На изток се прояснило, но мъглите закриват, ту откриват източния хоризонт.
към текста >>

И че щастието се постига само от тоя, който е придобил, който се подвизава в пътя на Бога.
Бай Георги кръстил внука си на името на днешния ден Св. Йоан - Иванчо. Дадох 20 лева за детето и хапнах и тука малко и си дойдох. Тая сутрин след наряда прочетох от X серия „Ще хвърля мрежата! ". В тая беседа се говори изключително за щастието. И че щастието се постига само от тоя, който е придобил, който се подвизава в пътя на Бога. Който търси царството Божие и Неговата правда, той всякога ще е щастлив. Не може смъртен човек да види Бога. Бога може да види само тоя, който е безсмъртен. Щастие има само в пътя Господен. След това написах лекцията си за Черноморски бряг на Северна България и гр. Варна.
към текста >>

Щастие има само в пътя Господен.
". В тая беседа се говори изключително за щастието. И че щастието се постига само от тоя, който е придобил, който се подвизава в пътя на Бога. Който търси царството Божие и Неговата правда, той всякога ще е щастлив. Не може смъртен човек да види Бога. Бога може да види само тоя, който е безсмъртен. Щастие има само в пътя Господен. След това написах лекцията си за Черноморски бряг на Северна България и гр. Варна. И следобед отидох по гости. Тия дни, в четвъртък, 17., 18., 19. и 20. януарий, има много силни снежни виялици.
към текста >>

Пътните съобщения, поради виялиците, са на много места прекратени.
Тия дни, в четвъртък, 17., 18., 19. и 20. януарий, има много силни снежни виялици. Печката все гори, а стаята студена. Водата мръзне във външните стаи. Пътните съобщения, поради виялиците, са на много места прекратени. Например Видинската ж. п. линия. Автомобилните съобщения са прекратени със София-Годеч. Не можа да се изпрати на Еленка мед и масло. 21.1.1935 год., понеделник Сън: Аз, бр.
към текста >>

Отишли сме на екскурзия и по пътя сме се отбили да нощуваме някъде.
Годеч, на тема „Пирин планина". Легнах си в 1 ч след полунощ. Преди да си легна, свирих около 1 час и пях от братските песни и при много добро настроение, без да ми се спеше, си легнах. 22.1.1935 год., вторник Сън: Сънувах, че сме Учителят, Йордан Савов и други от старите наши братя. Предстои ни да преспим някъде. Отишли сме на екскурзия и по пътя сме се отбили да нощуваме някъде. Разговаряхме върху удобствата, които трябва да си наредим за пренощуване, понеже къщата, в която сме се отбили, е с много бедна обстановка, без завивки, и ще трябва на слама да се спи. Имаше и други разговори, но съм ги забравил. Знам само, че бях с много добро, светло, радостно настроение, че съм при Учителя. Друг сън: Намирам се в Ковачевец - Поповско. Водим разговори върху разни въпроси с наши братя и сестри от Ковачевец.
към текста >>

Изсвирвайки песента, не вземах чисто един диез, което нервира госпожа Петрова или по-право, тя любезно ми забележи и пожела да се оттеглим в стаята, да не сме на двора до улицата и да заучим песента безпогрешно, понеже тя е музикална и бързо ще научим въпросната хорова песен, понеже тя я е предавала и друг път.
Насядали сме до самата вратня под сайванта. До мен е Н. Угърчинска, г-жа Петрова и много още наши от братството приятели. Угърчинска ме моли да изсвиря нещо. Касаеше се въпросът като че ли до песента „Планино Пирин, планино", или някоя друга, не помня добре. Изсвирвайки песента, не вземах чисто един диез, което нервира госпожа Петрова или по-право, тя любезно ми забележи и пожела да се оттеглим в стаята, да не сме на двора до улицата и да заучим песента безпогрешно, понеже тя е музикална и бързо ще научим въпросната хорова песен, понеже тя я е предавала и друг път. Не се дигнахме от мястото, като казахме, че що има, че ни слушат от улицата! И изпяхме песента, ето влиза Владо Николов, наш брат от Мърчаево. Запознахме го с г-жа Петрова. Той ми каза, че иде с много наши сестри жени от селото му и че трябва да ги въведе, понеже са на улицата. Наставахме всички наши братя и сестри и посрещнахме селянките и ги разпределихме изпомежду нас си и те насядаха.
към текста >>

Трябва в денонощието да се молим по 25 пъти.
* ясак - забранено място за садене и обработка. Там се поставя колиба за пазене на лозето. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев ** исе - наследствен дял. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) * Тази сутрин Станчо Раденков ми донесе от Еленка писмо. Съобщава ми, че Учителят казал, какво лошите състояния и всичките нещастия ни сполетяват затова, защото ние не се молим или, ако и да се молим, то се молим официално - сутрин и вечер, а не сами. Трябва в денонощието да се молим по 25 пъти. И при всеки час [да] се молим по 5 минути. Учителят цяла седмица не слязъл от Горницата, и на 29-и. 1.II.1935 год., петък Написах снощи на Еленка писмо. Тая заран го дописах. Прочетох изпратените резюмета от Еленка в клас.
към текста >>

Пътувам закъм ливадите, дето са пред местността „Онката".
Цял ден е студено и почти все валя сняг. След обяд спах 2 часа. Не ми се правеше нищо. Изпрах си чаршафите на юргана и се изкъпах и си лягам в 11 ч. 3.II.1935 год., неделя Сън: Сънувах, че съм някъде в местност като във Водица; горе съм към Алтъпармаков Събя. Пътувам закъм ливадите, дето са пред местността „Онката". Но не такава обстановка, каквато аз зная. Отивам долу на изгрев слънце. Там са Учителят, братя и сестри. Тръгвам и бързам. Нося нещо като тояга в ръцете си.
към текста >>

Силно валящият сняг и белината на снежната пустиня застрашават, щото човек да загуби пътя, ако да не бе пъртината.
Броих на Асен Соколов 150 лева. Братът Михаил Краев ми изпратил още 52 лева. Върнахме се много късно. Снягвали силно, обаче снегът е много мек. А пъртината не се виждаше, но с крака се налучкваше. Силно валящият сняг и белината на снежната пустиня застрашават, щото човек да загуби пътя, ако да не бе пъртината. Понеже не можах да намеря в Годеч хляб да си купя, затова Андрея Георгиев ми донесе едно парче хляб, което изпържих в масло и яйца. 7.II.1935 г., четвъртък Сънувах нещо, като че ли вътре ми нашепваше, глас ми говореше, щото от една постъпка, от една покана човек може да си създаде неприятности с госпожици. Защото вчера в Годеч не бях предпазлив, т. е. не бях предвидлив да не каня, а която иска, да дойде неканена. Защото иначе госпожиците са прави за себе си.
към текста >>

Аз, понеже трябваше да отпътувам същия ден, затова му забелязах, че сам мога да си ги полирам.
Къща голяма и то много голяма, като някаква си болница, с много приспособления и отделения. Нещо ми приготвил Влаевски за украшение, което ще отнеса за местоучителствуването си. Но трябва да ми даде и три циментови корита, в които да си турям украшенията, които ще отнасям. Погледнах коритата -кутии, но те изглеждат като вехти, но като че не са употребявани досега за нищо. Обаче показвайки ми ги, той ми каза, че сега не са още шлифовани и че те ще станат много хубави, но като ги замаже с цимент и като им тури мозайка отвън и като ги полира. Аз, понеже трябваше да отпътувам същия ден, затова му забелязах, че сам мога да си ги полирам. Казах, че ще взема цимент и мозайка и ще свърша тая работа. Но той ми каза, че нямал засега бяла мозайка. Аз казах, че ще взема от Бертоли една книга и ще си свърша работата. След това Пенка Влаевска нещо си работи шетня из къщата. Аз излязох из разните отделения на голямото здание.
към текста >>

Никола и че който се загледа в неговия портрет, то тя, където и да бъде, гдето и да бъде неговият лик, в която и къща, незнайна в тоя град, да е тоя образ, щом го загледа някой, то тя по вътрешен път тя намира човек, който в момента гледа образа на Св. Никола.
Аз вземах хоругвата и заоглеждах отблизо образа на Св. Никола, като вътрешно с мисълта си му внушавам нещо. Изведнъж гледам: една дама, ни млада, ни стара - госпожица, облечена с кадифено палто, с чисто красиво лице, бяло, с правилна физиономия, се яви пред мен отдясно ми и ме пита: „Какво искаш? " Забъбри нещо несвързано и все еднообразно. Присъствуващите ми казаха, че тя е умопобъркана и че тя е сестра на Св. Никола и че който се загледа в неговия портрет, то тя, където и да бъде, гдето и да бъде неговият лик, в която и къща, незнайна в тоя град, да е тоя образ, щом го загледа някой, то тя по вътрешен път тя намира човек, който в момента гледа образа на Св. Никола. Аз си обясних, че тука именно окултизмът ми хвърля светлина за тоя феномен и защо става това, защото тя по интуиция, по душа е неразделна от него и затова, колкото и да крият тоя лик на Св. Никола, тя веднага по духовната нишка и намира. Тя се заувира около мен. Аз не мога да се отърва от нея. И все ме пита: „Ти какво искаш от мен?
към текста >>

Пътувал съм на дълга екскурзия.
Много ясен, светъл и хубав ден. Слънцето изгря в 7 1/2 ч. До обед бе без вятър, а от обед задуха северният вятър. Много хубаво време, но съвсем замръзнало. 15.II.1935 год., петък Сън: Сънувах, че съм екскурзиант. Пътувал съм на дълга екскурзия. Пътувам из Марува нагоре за гара Борисово, пеша. На края на Борисово се намира шосе, което води за Сърбия. Нещо, което действително няма нищо вярно. Отбих се до поста при войниците. Шосето има източна посока и тук е митницата.
към текста >>

Пътувам из Марува нагоре за гара Борисово, пеша.
Слънцето изгря в 7 1/2 ч. До обед бе без вятър, а от обед задуха северният вятър. Много хубаво време, но съвсем замръзнало. 15.II.1935 год., петък Сън: Сънувах, че съм екскурзиант. Пътувал съм на дълга екскурзия. Пътувам из Марува нагоре за гара Борисово, пеша. На края на Борисово се намира шосе, което води за Сърбия. Нещо, което действително няма нищо вярно. Отбих се до поста при войниците. Шосето има източна посока и тук е митницата. Пущат да минават много хора търговци и други.
към текста >>

Аз говорих с подофицери, войници, които ме запитваха откъде съм и за накъде пътувам.
Шосето има източна посока и тук е митницата. Пущат да минават много хора търговци и други. И аз се явих, за да моля офицера да ме пусне да вляза в Сърбия до някое село, за да го видя. Офицерът го нямаше. Беше отишъл на разязда с коня си и други войници. Аз говорих с подофицери, войници, които ме запитваха откъде съм и за накъде пътувам. Дойде и офицерът, но бил много строг. Не знам що, аз не отидох в Сърбия, а останах в поста. Трябваше да сменя някои и ме направиха артелчик. Аз не исках, защо им обясних, че обичам да съм свободен и независим. Аз тъкмо се установих в Борисово, ето народът се пременил с хубави дрехи и отиват за друго село на събор.
към текста >>

После не зная какво стана, че моят десен палец се навехнал и то така лошо, че ме силно заболя.
Аз тъкмо се установих в Борисово, ето народът се пременил с хубави дрехи и отиват за друго село на събор. Дойде при нас момиче младо, красиво и разговорно. До мен стоеше младо момче, което, говорейки с момичето, го прегърна и тури да седне на скута му като дете и любовно си заговориха разни. Те били близки и се любели. Аз се зачудих защо се запрях така и не можеше ли и аз да отида на събор, за да видя повече свят, но съм се ангажирал, задържаха ме за артелчик. После не зная какво стана, че моят десен палец се навехнал и то така лошо, че ме силно заболя. Той от по-рано ме болял, но сега ме усили. И, работейки нещо, аз усетих, че силно ме заболя. Пипам го и се чудя. Ето, видимо забелязах, че пръстът надебеля, затече. Аз започнах да питам войниците, дали не ще има добър чекакчия, да го поправи.
към текста >>

Сънувал съм, че съм с Равнени, пътуваме някъде с трамвай.
Закъснял съм за школа. Прочетох лекцията „Разбор на думи". Вънка облачно. Далеч хоризонтите нависнаха с мъгла и облаци. 16.II.1935 год., събота Понеже снощи легнах в 1 ч след полунощ, то тая заран станах, когато се развидели. Сънувал съм, че съм с Равнени, пътуваме някъде с трамвай. Имаше още много разговори по въпроса из геометрията. Днес времето бе ту облачно, ту е ясно. Следобед свирих. Стояха при мен Георги Божилов и Стефан Наков. Изпрах се и в 11 ч си легнах.
към текста >>

По средата покрай лозето, което останало, върви път, по който возим снопите.
Стояха при мен Георги Божилов и Стефан Наков. Изпрах се и в 11 ч си легнах. 17.II.1935 год., неделя Сън: Сънувам, че съм у дома. Бях горе у ясака. Братята изкоренили лозето около улицата и останало това, което е по-навътре. По средата покрай лозето, което останало, върви път, по който возим снопите. Тръгнах надолу за дома. Пътеката води покрай лехите, през най-голямата стръмнина надолу. Като стигнах на хармана, ето, Иван Ноевси дошъл, а той е убит в Балканската война. После ето, Добри Бебев си дошъл. Покрай хармана има снопи, които предстои да се вършеят, даже нашата каруца стоеше натоварена, още не я бяхме разтоваряли със снопи.
към текста >>

Пътеката води покрай лехите, през най-голямата стръмнина надолу.
17.II.1935 год., неделя Сън: Сънувам, че съм у дома. Бях горе у ясака. Братята изкоренили лозето около улицата и останало това, което е по-навътре. По средата покрай лозето, което останало, върви път, по който возим снопите. Тръгнах надолу за дома. Пътеката води покрай лехите, през най-голямата стръмнина надолу. Като стигнах на хармана, ето, Иван Ноевси дошъл, а той е убит в Балканската война. После ето, Добри Бебев си дошъл. Покрай хармана има снопи, които предстои да се вършеят, даже нашата каруца стоеше натоварена, още не я бяхме разтоваряли със снопи. От горе, от ясака, слизат каруцата и я кара батювът Бобев Ганю, но спънал само едното задно колело, че като се бе засилила каруцата, насмалко конете щяха да се покачат върху неразтоварената кола със снопи. Аз бях на колата върху снопите, та върнах конете, които бяха се вече изправили с предните си крака върху каруцата със снопите.
към текста >>

След това, ето Стефан Цанев с тяхната каруца, в която са жена му и децата му и той слиза от нашия ясак по същия път, по който ние сме свличали снопите от ясака.
Покрай хармана има снопи, които предстои да се вършеят, даже нашата каруца стоеше натоварена, още не я бяхме разтоваряли със снопи. От горе, от ясака, слизат каруцата и я кара батювът Бобев Ганю, но спънал само едното задно колело, че като се бе засилила каруцата, насмалко конете щяха да се покачат върху неразтоварената кола със снопи. Аз бях на колата върху снопите, та върнах конете, които бяха се вече изправили с предните си крака върху каруцата със снопите. Забелязах на брата си Ивана, че да се спъват двете задни колелета и няма да зорите добитъка. Той ми забеляза, че не му идело на ум. След това, ето Стефан Цанев с тяхната каруца, в която са жена му и децата му и той слиза от нашия ясак по същия път, по който ние сме свличали снопите от ясака. Каруцата му силно бяга. Аз му казах, че през нашия двор, без да излиза на пътя, може да тегли у тях, защото сегашната къща, старата, в която живее брат ми Иван, е съборена и разчистена и че Иван я съборил, за да си прави нова къща, та по нейното място Стефан Цанев да си отиде, и той така стори. Аз влязох в разговор с Иван Ноев и Добр. Бобев. Те ме питат нещо по настойничествата на техните семейства, кои са настойниците им и стопанисвали ли са добре имотите им. Стана нещо, че аз им зададох въпроса къде са били те досега, а те ми отговориха: „Не искай да узнаеш где сме били ние досега, ние сме се крили някъде, което не трябва да се знае." Стана дума за добрите приятели.
към текста >>

Аз му казах, че през нашия двор, без да излиза на пътя, може да тегли у тях, защото сегашната къща, старата, в която живее брат ми Иван, е съборена и разчистена и че Иван я съборил, за да си прави нова къща, та по нейното място Стефан Цанев да си отиде, и той така стори.
Аз бях на колата върху снопите, та върнах конете, които бяха се вече изправили с предните си крака върху каруцата със снопите. Забелязах на брата си Ивана, че да се спъват двете задни колелета и няма да зорите добитъка. Той ми забеляза, че не му идело на ум. След това, ето Стефан Цанев с тяхната каруца, в която са жена му и децата му и той слиза от нашия ясак по същия път, по който ние сме свличали снопите от ясака. Каруцата му силно бяга. Аз му казах, че през нашия двор, без да излиза на пътя, може да тегли у тях, защото сегашната къща, старата, в която живее брат ми Иван, е съборена и разчистена и че Иван я съборил, за да си прави нова къща, та по нейното място Стефан Цанев да си отиде, и той така стори. Аз влязох в разговор с Иван Ноев и Добр. Бобев. Те ме питат нещо по настойничествата на техните семейства, кои са настойниците им и стопанисвали ли са добре имотите им. Стана нещо, че аз им зададох въпроса къде са били те досега, а те ми отговориха: „Не искай да узнаеш где сме били ние досега, ние сме се крили някъде, което не трябва да се знае." Стана дума за добрите приятели. Аз искам да им разкажа приказката, дето един човек имал трима другари, които му се верили и кълнели за верност и обич. Той искал да ги изпита.
към текста >>

И някой ми викаше: „Ето, лягай сега, та да полежим." А трапът е влажен.
Сънувал съм, че се намирам около едно село, гара. Там е и наш Иван, Торим някаква си нива, а торта е човешки извержения. И то редки, та кога един друг товареше, цръкна, та може би ме изцапа по гърба. После ставаха някакви подпирания на една вода, която бе пълноводна и водата се разливаше, та туряхме тор и земя, за да се не отбива водата. След това имаше един в земята изкопан трап, като кубична стая. И някой ми викаше: „Ето, лягай сега, та да полежим." А трапът е влажен. Едно дете на 2 ^ 3 години е легнало и ще спи. Но нито аз, нито Еленка пожелахме да легнем сега в тоя трап да спим и то завира се в моята вълнена черга, като това отложихме за вечерта, а не посред пладне. Много хубав ясен ден. Никакъв вятър няма. След учебните часове отговях.
към текста >>

Докато отида, пътувах из едни места непознати.
25.II.1935 год., понеделник Сън: Сънувах, че съм някъде на учителска конференция. Предстои среща с много колежки и колеги. При мен е Борис Манов, Манова. Аз съм отседнал в техния дом. Преди да отида у тях, но за забелязване е, че това не бе в Годеч, а другаде някъде, в непознато място, и къщата на Манов не е тая. Докато отида, пътувах из едни места непознати. Пътувахме покрай една река. Покрай реката имаше много воденици. Отбих се в една, в която имаше много мливари и когато да си тръгна, не можах да си намеря бастоня. Някой ми го откраднал. Търсих го навсякъде, обаче го няма.
към текста >>

Пътувахме покрай една река.
Предстои среща с много колежки и колеги. При мен е Борис Манов, Манова. Аз съм отседнал в техния дом. Преди да отида у тях, но за забелязване е, че това не бе в Годеч, а другаде някъде, в непознато място, и къщата на Манов не е тая. Докато отида, пътувах из едни места непознати. Пътувахме покрай една река. Покрай реката имаше много воденици. Отбих се в една, в която имаше много мливари и когато да си тръгна, не можах да си намеря бастоня. Някой ми го откраднал. Търсих го навсякъде, обаче го няма. Отидох си у Манов без него.
към текста >>

На два пъти като че се пренасях, но нещо сепване ставаше в мене и ме повръщаше в леглото ми.
След конференцията отидох при г-н Манов и говорихме на разни теми, та докато си тръгна. И кога да си тръгна, заваляло силен дъжд и г-ца Угърчинска ме покани да остана да спя. Покани ме и г-н Манов и аз, понеже бях с новите си дрехи, реших да остана. Угърчинска спа при Пенка Бешкова у Митю Костов, а аз - на леглото й. Стаята й чиста, подредена идеално, но аз цяла нощ не можах да мигна. На два пъти като че се пренасях, но нещо сепване ставаше в мене и ме повръщаше в леглото ми. На втория път за миг се отделих от тялото си и ето, нещо ме нападна и аз извиках и се събудих и вече никаква дрямка. Искаше ми се посред нощ да си дойда, но от благоприличие и да не каже г-н Манов нещо. 1.III.1935 год., петък Вчера сутрин, като си дойдох от Годеч, Станчо Раденков ми донесе писмо от Еленка и резюме. Еленка написала до учениците от III и IV отделение писма на пишуща машина. Като им ги раздадох, те се много зарадваха.
към текста >>

На втория път за миг се отделих от тялото си и ето, нещо ме нападна и аз извиках и се събудих и вече никаква дрямка.
И кога да си тръгна, заваляло силен дъжд и г-ца Угърчинска ме покани да остана да спя. Покани ме и г-н Манов и аз, понеже бях с новите си дрехи, реших да остана. Угърчинска спа при Пенка Бешкова у Митю Костов, а аз - на леглото й. Стаята й чиста, подредена идеално, но аз цяла нощ не можах да мигна. На два пъти като че се пренасях, но нещо сепване ставаше в мене и ме повръщаше в леглото ми. На втория път за миг се отделих от тялото си и ето, нещо ме нападна и аз извиках и се събудих и вече никаква дрямка. Искаше ми се посред нощ да си дойда, но от благоприличие и да не каже г-н Манов нещо. 1.III.1935 год., петък Вчера сутрин, като си дойдох от Годеч, Станчо Раденков ми донесе писмо от Еленка и резюме. Еленка написала до учениците от III и IV отделение писма на пишуща машина. Като им ги раздадох, те се много зарадваха. Днеска ме питаха дали не ще пишем пак писма до нея.
към текста >>

Но предстои отпътуването за местоучителствуване.
На сън ме наляга все и нищо не ми се прави. На сватба не ми се ходеше, но понеже съм поканен, затова трябваше да отида, най-вече да им направя снимки. 4.III.1935 год., понеделник, с. Равна Сън сънувах, че съм във Водица. У дома са баща ми и майка ми, но някак особно се отнасям с баща си, като че ли от дълго не съм го виждал и сега особено се радвам, че е у дома. Но предстои отпътуването за местоучителствуване. Отидох у бабини Пенчуачени и тя - жива, у тях. С нея ми предстоеше да разменим пари, но размяната бе такава, че като че ли ми дадоха и някои монети, които не вървят. Сънят ми бе дълъг, но забравих сутринта да го запиша и днес съм го забравил в подробности. Тая сутрин написах на Еленка едно писмо. В плика писа и Русим Станулов нещо писъмце за Еленка.
към текста >>

Еленка ми се радва, радва, така, както никога друг път.
Тогава аз вземах думата и започнах да обяснявам. Този въпрос пак ми е разясняван от агрономи, че се дължи в някои растения, които са [в] силна почва, понеже сокът е много силен, процесите стават много бързо и затова не издържа плодът; не може и да стане оплождане. Но докато аз обяснявах, хората се разприказваха и не слушаха и аз млъкнах. Преди това събрание ние бяхме в една стая, аз и Еленка, Никой не дохожда при нас да ни смущава. Бяхме на едно хубаво легло - добър креват, мобилирана стая. Еленка ми се радва, радва, така, както никога друг път. Прекарахме дълго с нея. Тя с цялата си същина ме обичаше и радваше. * Събудих се на разсъмване. Небето облачно. Снощи бе ясно.
към текста >>

Стреляше калотинският кмет, но отстрана друг, с малихера, и той гръмна два пъти.
9.III.1935 год., събота, Равна Сън: На присъмване сънувам, че съм някъде, като че ли във Водица, на Кабак Ивана в двора, който сега е купен от Стефан Драганов на Калъч Драгана. (Там, където Кабак Иван уби жена си несъзнателно, като я помислил за куче, което ядяло папури от папурения кош. Тя отишла по нужда зад коша, а той не видял кога е отишла тя там и с един камък я убил, Та в тоя двор, но при по-друга обстановка, са Димитър Костов, и един човек, по физиономия даже той е същинският сегашният кмет на Калотина. Те и други бяха на гуляй. По едно време извадиха си револверите и започнаха да стрелят. Стреляше калотинският кмет, но отстрана друг, с малихера, и той гръмна два пъти. Не знам що, аз много ме е яд, кога стрелят, и в тоя момент се плашех от тая пияна компания. Но докато стрелят, не знам що направиха и изведнъж ме приболя лявата ръка в пакета. Куршумът като че ли бе влязъл от отпред и срещу китката, но откъм долната страна ме силно заболя. Кога си дигнах и оголих ръкава - ето, кръв бликнала и като се бутнах по лакетя - ето, куршумът се показва из кожата. Той влязъл отпред и из мускулите и кой знай дали не е бутнал костта на совалката, успял да излезе на лакетя.
към текста >>

Пътуването щеше да е с автомобил.
Като се свърши рефератът на Кара Иванов - околийския деятел по обновата, отложихме на В. Каралеев реферата за 27.Ш. т. г. Угърчинска ме замоли да се съглася да отидем в Шума на вечеринка, защото сама с Механдов не иска да отиде. Аз схванах, че аз им служа за един параван, за да могат да дружат с Механдов, но щом тя иска, аз се съгласих. Обеща да дойде и Вела Гичева. Пътуването щеше да е с автомобил. Вечерях у госпожица Гичева. Към 8 ч отпътувахме с големия автомобил за Шума. С нас бяха Киро Шуманов, деятелят по обновата Караиванов, Георгиев - началник пощата, агрономът Макавеев, помощиик-данъчният началник, Матаков - данъчен агент, и др. Вечеринката бе посетена добре от Шумските селяни, но все-таки не бе посетена добре. След танци и игри, отидоха в кръчмата и си попийнаха компанията, та така си дойдохме.
към текста >>

Към 8 ч отпътувахме с големия автомобил за Шума.
Угърчинска ме замоли да се съглася да отидем в Шума на вечеринка, защото сама с Механдов не иска да отиде. Аз схванах, че аз им служа за един параван, за да могат да дружат с Механдов, но щом тя иска, аз се съгласих. Обеща да дойде и Вела Гичева. Пътуването щеше да е с автомобил. Вечерях у госпожица Гичева. Към 8 ч отпътувахме с големия автомобил за Шума. С нас бяха Киро Шуманов, деятелят по обновата Караиванов, Георгиев - началник пощата, агрономът Макавеев, помощиик-данъчният началник, Матаков - данъчен агент, и др. Вечеринката бе посетена добре от Шумските селяни, но все-таки не бе посетена добре. След танци и игри, отидоха в кръчмата и си попийнаха компанията, та така си дойдохме. Угърчинска, по случай отстътствието на околийския управител Петров, тя спи при г-жа Петрова, а покани мене да спя на нейното легло. В 1 и 20 след полунощ бях вече на легло.
към текста >>

Аз платих 5 лева един билет на Петър Василев, за да ми другарува, и в 3 ч си дойдохме от Годеч, Ясна лунна нощ бе и приятно пътуването.
Следобед се избръснах с бръснача на Илия Тошев, който вземах от тях, защото на обед ме каниха на имен ден на детето Тошко. Подариха ми едни чорапи, защото аз бях му подарил 20 лева на кръщенето му. Към 5 ч отидох в Годеч. Представи се оперетката „За птички". Посетена бе от всички видни граждани на Годеч. Аз платих 5 лева един билет на Петър Василев, за да ми другарува, и в 3 ч си дойдохме от Годеч, Ясна лунна нощ бе и приятно пътуването. 17.III.1935 год., неделя Като се разсъмна, тогава станах за наряд. Чувствувам голяма Направих си наряда и закусих и си легнах, та чак в 3 ч станах следобед. и ги завеждах във входящия дневник. 18.III.1935 год., понеделник Съвсем ясен и тих ден. Витоша, Рила и други далечни планини се виждат.
към текста >>

На пътя ме срещна Станчо Раденков и ми даде препоръчано писмо от Еленка.
20.III.1935 год., сряда Станах за школата. Прочетох изпратените резюмета от 10 март и 17 март и 8 март. Следобед спах 1 1 /2 часа. Написах заявления до Софийската, Шуменската и Старозагорската Инспекция за искане удостоверения за прослужените си години в Казалджик-Кафтан, Крепча, Губеш и Равна. В 5 ч слязох в Годеч. На пътя ме срещна Станчо Раденков и ми даде препоръчано писмо от Еленка. В него е пратен нарядът за 22.Ш.1935 год. и писъмце, с което ми съобщава, че ме очаква. Станимиров - средищният директор, ми разрешава 3 дни отпуск. От Арсо вземах 9,900 гр. масло за Еленка и 21 / 2 кгр. мед.
към текста >>

Оттам се запътих за сметната палата.
мед и 2,900 кгр. масло за Еленка от Арсо и си потеглихме с автомобила. В 1 ч бях на Sunlevigo . Наобядвах се с празена супа с ориз, постна, и заминах за агрономическия разсадник, близо до Слатина. Не намерих овощни дръвчета. Оттам се запътих за сметната палата. Там се помещава сега Министерството на земеделието. Те ми казаха где е агрономството. Отидох при агронома Драганов. Той ми обеща, че ще ми дадат дръвчета. Отидох си на Sunlevigo*.
към текста >>

Имаше хубави гимнастически упражнения за първи път тая пролет.
* Sunlevigo (есперанто) - Изгрев. (Бел. М.И.) 22.III.1935 год., петък, София - Изгрева Станахме в 4 1/2 ч. Новото, което каза Учителят, то е, че ние трябва да се научим да мислим. „Всичко, каквото аз съм постигнал - каза Учителят, - то е постигнато чрез мисълта." Ние трябва да мислим. Човек остарява и се поболява, защото не мисли и т. н. Имаше хубави гимнастически упражнения за първи път тая пролет. В 8 ч отидох в агрономството. Драганов ме запозна с Лазаров, агроном само по посевите. Той ми даде бележка до управителя на държавния разсадник в Павлово, Стоянов, с молба да ми даде фиданки. Свърших работата на Атанас Симов в областната ветеринарна лечебница и заминах за Павлово с Княжевския трамвай. Вземах 3 череши, 3 вишновки, 4 круши и 2 праскови и на гръб, пеша, ги занесох до мястото.
към текста >>

Вървят колата, теглени от кравите, но понеже нагорният път ги много мъчи, те се отбиват ту отляво, ту отдясно.
Дохождаха някои хора на приказка. Поспах си и отидох в Годеч в 8 ч, за да присъствувам на вечеринка, дадена от „Царибродското читалище на западните покрайнини". Пренощувах у Манов на едно късо миндерче, та цяла нощ се свивах и не можах да спя както трябва. 1.IV.1935 год., понеделник Сън: Макар че не можах да спя, поради неудобното легло, но все съм сънувал един сън, който характеризира състоянието ми на в дадения момент безсистемност и план на живот. Сънувах, че съм с една кола, впрегната и теглена от две крави, слаби. Вървят колата, теглени от кравите, но понеже нагорният път ги много мъчи, те се отбиват ту отляво, ту отдясно. Къде намерят път да се отклонява, те тутакси се кривват и признавайки, като че ли, виновността си, започват да бягат. Изпреварвам ги и ето, пак ги насоча нагоре - ето, друг път се отклонява надясно и те хукват надясно, из него. Това ставаше многократно и толкова ми досади, че в тревогата и яда си се събудих. * Не се обадих на Манов. Станах и си потеглих за Равна.
към текста >>

Къде намерят път да се отклонява, те тутакси се кривват и признавайки, като че ли, виновността си, започват да бягат.
Поспах си и отидох в Годеч в 8 ч, за да присъствувам на вечеринка, дадена от „Царибродското читалище на западните покрайнини". Пренощувах у Манов на едно късо миндерче, та цяла нощ се свивах и не можах да спя както трябва. 1.IV.1935 год., понеделник Сън: Макар че не можах да спя, поради неудобното легло, но все съм сънувал един сън, който характеризира състоянието ми на в дадения момент безсистемност и план на живот. Сънувах, че съм с една кола, впрегната и теглена от две крави, слаби. Вървят колата, теглени от кравите, но понеже нагорният път ги много мъчи, те се отбиват ту отляво, ту отдясно. Къде намерят път да се отклонява, те тутакси се кривват и признавайки, като че ли, виновността си, започват да бягат. Изпреварвам ги и ето, пак ги насоча нагоре - ето, друг път се отклонява надясно и те хукват надясно, из него. Това ставаше многократно и толкова ми досади, че в тревогата и яда си се събудих. * Не се обадих на Манов. Станах и си потеглих за Равна. Вятърът вее, сега пък от запад сняг вали, но бавно.
към текста >>

Изпреварвам ги и ето, пак ги насоча нагоре - ето, друг път се отклонява надясно и те хукват надясно, из него.
Пренощувах у Манов на едно късо миндерче, та цяла нощ се свивах и не можах да спя както трябва. 1.IV.1935 год., понеделник Сън: Макар че не можах да спя, поради неудобното легло, но все съм сънувал един сън, който характеризира състоянието ми на в дадения момент безсистемност и план на живот. Сънувах, че съм с една кола, впрегната и теглена от две крави, слаби. Вървят колата, теглени от кравите, но понеже нагорният път ги много мъчи, те се отбиват ту отляво, ту отдясно. Къде намерят път да се отклонява, те тутакси се кривват и признавайки, като че ли, виновността си, започват да бягат. Изпреварвам ги и ето, пак ги насоча нагоре - ето, друг път се отклонява надясно и те хукват надясно, из него. Това ставаше многократно и толкова ми досади, че в тревогата и яда си се събудих. * Не се обадих на Манов. Станах и си потеглих за Равна. Вятърът вее, сега пък от запад сняг вали, но бавно. В Годеч по-малко сняг, а в Равна е навалял вече до половин коляно.
към текста >>

2.IV.1935 год., вторник Сън: Пътувам някъде.
Станах и си потеглих за Равна. Вятърът вее, сега пък от запад сняг вали, но бавно. В Годеч по-малко сняг, а в Равна е навалял вече до половин коляно. До обед мъчно учих, защото бях изморен, а следобед, понеже си поспах, бях добре. Вечерта свирих до късно. 2.IV.1935 год., вторник Сън: Пътувам някъде. Може би съм в София. Искам да намеря гарата, защото на нея бях слязъл, но гарата е с обстановка не софийска. Компания сме, но аз се изгубих. Хванал бях една железопътна линия, която мислех, че ще ме изведе на гарата. Минавам покрай войнишки пост покрай едни казарми и се затекох по линията, правейки се, че уж хабер нямам, че тука има пост, като си мислех, че може би те ще са нещо я захласнали, или задрямали, и ще мина.
към текста >>

Хванал бях една железопътна линия, която мислех, че ще ме изведе на гарата.
Вечерта свирих до късно. 2.IV.1935 год., вторник Сън: Пътувам някъде. Може би съм в София. Искам да намеря гарата, защото на нея бях слязъл, но гарата е с обстановка не софийска. Компания сме, но аз се изгубих. Хванал бях една железопътна линия, която мислех, че ще ме изведе на гарата. Минавам покрай войнишки пост покрай едни казарми и се затекох по линията, правейки се, че уж хабер нямам, че тука има пост, като си мислех, че може би те ще са нещо я захласнали, или задрямали, и ще мина. И действително, преминах, без да ме закачи никой. После се намерих в едни вагони из разни линии, но тук се забърках и не знам как стана, че аз загубих от багажа си и като че не го намерих. Оказа се после, че аз съвсем съм отишъл другаде, а не към самия град, и че градът останал, също търсената от мене гара, много вляво и едни деца ме упътиха, за да намеря гарата. * Събудих се.
към текста >>

Оказа се после, че аз съвсем съм отишъл другаде, а не към самия град, и че градът останал, също търсената от мене гара, много вляво и едни деца ме упътиха, за да намеря гарата.
Компания сме, но аз се изгубих. Хванал бях една железопътна линия, която мислех, че ще ме изведе на гарата. Минавам покрай войнишки пост покрай едни казарми и се затекох по линията, правейки се, че уж хабер нямам, че тука има пост, като си мислех, че може би те ще са нещо я захласнали, или задрямали, и ще мина. И действително, преминах, без да ме закачи никой. После се намерих в едни вагони из разни линии, но тук се забърках и не знам как стана, че аз загубих от багажа си и като че не го намерих. Оказа се после, че аз съвсем съм отишъл другаде, а не към самия град, и че градът останал, също търсената от мене гара, много вляво и едни деца ме упътиха, за да намеря гарата. * Събудих се. Спал съм до съмнало, но съм изморен много. Вънка всичко в белина. Мъгла имаше, която после се повдигна. Облачно и студено.
към текста >>

Така си пътувахме и не помня до какъв край стигнахме.
Ето, аз и Учителят и още един брат - брат Епитропов, пременен с хубави дрехи - сме в чудно устроена и хубава лодка, която плава по морето. Тихо, приятно време. Плаваме и се разговаряме. Ето, над нас профуча аероплан, но особна система аероплан. В него се виждаха пилотът и други, които поздравиха Учителя. Така си пътувахме и не помня до какъв край стигнахме. Знам, че Учителят разговаря с мен, но на каква тема, не помня. После се намерих в една гора. Излизам от нея, ето нивя, на изораната страна. Жита високи, близо за жънене. Минавам изпод едно дърво плодно.
към текста >>

Гласим се да отпътуваме, но ще минем уж през Водица и ще си взема някои неща от дома.
Вика ме да се вървим, а на другаря ми му бе неприятно, защото кака ме вика да си отиваме. Аз й казах да си върви, а тя й стана мъчно защо я пренебрегвам. Заприказвахме се след това с нея за момичетата й. За хубавото писмо, което Кита ми е написала. Говорихме за умрялата й дъщеря Неделя и др. Гласим се да отпътуваме, но ще минем уж през Водица и ще си взема някои неща от дома. После сънувах турци и др. * Събудих се. Небето облачно. Мъгли. Четох беседата, говорена от Учителя на 22.Ш.т. г. -„Мисли". И за сегашното ми състояние тая беседа ми дойде на помощ, че трябва да мисля, за Бога да мисля добри мисли, и че правата мисъл имаме ли, ние ще прогресираме.
към текста >>

За пръв път след месеци тая сряда не отидох в Годеч.
Плаках и се молих да ми се помогне от Бога, от Учителя, от Христа. След като се наплаках, нещо като че ли слетя от меня. Влязох във втори час. Децата, четирите отделения, ме силно измъчваха с шума си. Най-после ме извадиха от търпение, та набих двама и така се въдвори тишина. За пръв път след месеци тая сряда не отидох в Годеч. Краката ме силно болят. Особено десния от коляното, че и двата, особено дебелите мускули на прасетата ме силно болят. Преумората от неспирното скитане сега я чувствувам. Спах, лежах до мръкнало. Ходих, получих пощата от Станчо Раденков.
към текста >>

14.IV.1935 год., неделя Сън: Пътувам някъде и с мен пътуват и други хора.
След това аз пишман станах отде продумах дума и отде попаднах тук. * Ясен ден. Следобед потеглих за Драгоман, за да си взема от инспектора служебните свидетелства, но по телефона от Годеч разбрах, че инспекторът го няма, и се върнах. Към 6 ч гърмя и валя малко дъжд. Изкъпах се и към 10 ч легнах. 14.IV.1935 год., неделя Сън: Пътувам някъде и с мен пътуват и други хора. Младо момиче, тънко, високо, с тъмен на лицето цвят, и то с родителите си пътува за някъде, та заедно пътуваме, С момичето имаше 2 деца, които по външност, по облекло се познават, че са богаташки деца, момичета. И те седнаха да почиват. Аз не се познавам с компанията и седнах отстрана. Дойде и това момиче с двете деца и ме заприказва не предпазливо, а като много близка някоя. Разговаряхме много, докато обядвахме.
към текста >>

Младо момиче, тънко, високо, с тъмен на лицето цвят, и то с родителите си пътува за някъде, та заедно пътуваме, С момичето имаше 2 деца, които по външност, по облекло се познават, че са богаташки деца, момичета.
* Ясен ден. Следобед потеглих за Драгоман, за да си взема от инспектора служебните свидетелства, но по телефона от Годеч разбрах, че инспекторът го няма, и се върнах. Към 6 ч гърмя и валя малко дъжд. Изкъпах се и към 10 ч легнах. 14.IV.1935 год., неделя Сън: Пътувам някъде и с мен пътуват и други хора. Младо момиче, тънко, високо, с тъмен на лицето цвят, и то с родителите си пътува за някъде, та заедно пътуваме, С момичето имаше 2 деца, които по външност, по облекло се познават, че са богаташки деца, момичета. И те седнаха да почиват. Аз не се познавам с компанията и седнах отстрана. Дойде и това момиче с двете деца и ме заприказва не предпазливо, а като много близка някоя. Разговаряхме много, докато обядвахме. След това бяха дошли мои две ученички от II отделение и се разговаряме с тях.
към текста >>

Още вчера заваля на два пъти силен ураганен сняг.
Разговаряме се с него. Имаше и някои учители и учителки. Колю Пенев нещо ми говори, че „вчера в гр. Попово щяхме да направим нищо и никакво учителите, които бяха против тебе", говори, че имало някой против мен. Нещо става въпрос за дългото ми скитане по чужди краища, че съм се наказвал много и че дошло края на моето мъчение и други подобни. Още вчера заваля на два пъти силен ураганен сняг. Нощес наваляло много. Тая сутрин виялица, мъгла. Вятър духа от запада. Цял ден валя, но се топи полека снегът. В Годеч долу земята не е снежна, както в Равна.
към текста >>

Пътували сме и сега се запряхме в този дом.
От 2 седмици не е валяло и няма изгледи да вали. Раззеленило се хубаво тука и е приятна природата. 7.VI. 1935 год. Този ден си дойдох в София за лятната ваканция. 27.VI.1935 год., София Сън: Нощес сънувах, че с Учителя сме някъде в някой непознат дом. Пътували сме и сега се запряхме в този дом. Учителят поиска да направи баня. Аз му приготвих и той се избани, обаче водата не бе чиста, а примесена с брашно. Отидох на една чешма за вода бистра, та да се изплакне, обаче водата, самият й врелец* , от който извира - затрупан със слама. Аз черпя вода, обаче влиза в съда и ситен осил, та не можах да занеса съвсем чиста вода, за да се изплакне Учителят. След това разговаряхме с Учителя по въпроси, които не съм запомнил.
към текста >>

Направихме го няколко пъти.
Ето, Еленка дойде и като ме видя, че съм на размишление, само ми каза: „Излез вън, за да видиш хубавото ясно небе и приятна зора." От цяла седмица едва тая сутрин вече се разясни. Хубави дъждове удариха, ето вече цяла седмица. Станах, приготвих се и отидох на молитва и гимнастика. След свършване на упражненията и докато ги правехме, дойде и Учителят и отстрани наблюдаваше. След привършването накара Симеонов да свири и се упражни новото гимнастическо упражнение. Направихме го няколко пъти. След като си тръгнах и минавах покрай Михаил Влаевски, той ме извика и ми подаде една бележка от Атанас Колев, син на братовчеда ми Колю Пенев от Посабина, който е фотограф сега в София. На бележката ми съобщава, че батю Боби Ралев от Посабина се е поминал. Интересно е, казах на М. Влаевски, нощес сънувах баща му и майка му, които са умрели преди години, и него (батя Бобя), а ето, получавам съобщение, че той се е поминал. Значи нощес ме е посетил и затова ми е даден тоя сън, да видя всички роднини събрани в Посабина и в съзнанието ми остават само чичо Рали, стрина Ралевица и син му Боби, за когото получих известие, че се е поминал.
към текста >>

1935 год., аз започнах за първи път да копая мазата на къщата си.
Преди три години и го купихме заедно с Еленка от Райна Захариева и документът бе върху Еленка, а сега аз исках моя дял, да си имам документ върху си. 31 .VII.1935 год., сряда, София Отидохме с Еленка при Софийския I нотариус, но след като през предните дни цяла седмица се бяхме [снабдили] с всички необходими документи от общината, данъчното, акцизното, земеделската банка и така стана продажбо-покуп ката при нотариуса на тоя ден. 7.VIII.1935 год., сряда, София, Изгрева След цяла седмица спънки по плана ми, че не бил добър, че не бил направен от техническо лице, което да разбира от планове и пр., Плаиопазителят Никола Влъчков дойде и ми даде линия за строеж. Много ми помогна сестрата Николина Добрева, Бургазлийка, която работи в инженерството, за разрешението на плана и утвърждаването му. На този ден, сряда, 7.VIII. 1935 год., аз започнах за първи път да копая мазата на къщата си. Еленка, Учителят и братята и сестрите бяха отишли на Рила. След 3 ^ 4-дневно копане и ходене пак до инженерството и Слатина, докато ми издадат позволителното, то мен ме утресе от тежката работа. Откупих 2 работника, които доизкопаха за 2 дни мазата. 14.VIII.1935 год., сряда Дойдоха работниците, които вече бях пазарил да ми изработят къщата и започнаха да работят зидовете с бетон. Предварително аз вече си бях вземал цимент 35 торби, баластрата бе готова, дограмата - почти, дървеният материал, желязото и пр.
към текста >>

Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за първий път останах да спя в къщата си.
Не извадих никой от тях, които като червеи мърдаха в устата ми, но ги оставих.[/b] [b]Сънувах, че баща ми си дошъл, но е много умислен. Аз се чудя защо баща ми, след толкова време, като е умрял, а сега се завърнал, че е така умислен и не е засмян, както го знаем ние по-рано, кога бе жив.[/b] [b][b]8.ХI.1935 год., петък (Димитровден)[/b][/b] [b]Снощи, понеже Русим Станулов ми даде в заем 600 лева, то тая заран аз реших да си отида до София. Станах в 2 ч. Четох лекцията „Хармонизиране на енергиите" и потеглих за Годеч. В 1 ч бях у дома си.[/b] [b]Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата Иванови. Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за първий път останах да спя в къщата си. Понеже говорихме с Еленка до къде 11 ч, то вече и сън не ме хвана. Към 1 ч станах и четох Библията и кога ми се доспа, легнах да спя. Еленка спала за пръв път в къщата на първий ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив. Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b] [b]В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли.[/b] [b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Станах рано. Четохме резюмета и разговаряхме.
към текста >>

Еленка спала за пръв път в къщата на първий ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив.
Четох лекцията „Хармонизиране на енергиите" и потеглих за Годеч. В 1 ч бях у дома си.[/b] [b]Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата Иванови. Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за първий път останах да спя в къщата си. Понеже говорихме с Еленка до къде 11 ч, то вече и сън не ме хвана. Към 1 ч станах и четох Библията и кога ми се доспа, легнах да спя. Еленка спала за пръв път в къщата на първий ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив. Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b] [b]В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли.[/b] [b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Станах рано. Четохме резюмета и разговаряхме. След сутрешните гимнастики, започнах да турям вратата на мазата. След това ходих в канцеларията на българските слепи и получих за 650 лева книги, които се паднаха на Равнени от лотарията им. Следобед пак работих.
към текста >>

Някои чужди хора градят нещо като къщи, но кални, лоши, нехигиенични и пр.[/b] [b][b]15.ХI.1935 год., петък[/b][/b] [b][b]Сън.[/b] Пътувам с много хора през голяма усойничава гора.
„Ето - казва ми той, - еди-кой си ще стане попи ще печели парите наготово, а ти стоиш и учителствуваш с нищожна заплата." Аз му обясних, че не искам попски пари и попски живот. Той започна да ми се сърди и дига врявата. Исках да му се обясня в що се състои моят живот, че аз съм си и сега религиозен, и от Божия живот не съм се отказал и че това ми е най-големият дар, който ме радва, че аз съм намерил живата вода, Живото Слово и пр., но баща ми не разбираше думите ми. Той не можеше да схване идеята, която му разказвах. Ето, той ми казва, че аз съм бил наклеветен пред училищната инспекция, че съм бил дъновист, и сега, тези дни, щели да ме уволнят.[/b] [b]След това се намерих у дома, в градината. Някои чужди хора градят нещо като къщи, но кални, лоши, нехигиенични и пр.[/b] [b][b]15.ХI.1935 год., петък[/b][/b] [b][b]Сън.[/b] Пътувам с много хора през голяма усойничава гора. Дялах някоя орехова трупа, от която си правих сметка, че една кола материал ще излезе и ще станат хубави дъски. После се бях качил на едни дървета букови, от земята израсли дълги, прави и гладки пръти лескови и дрянови. Някои ме караха да ги отсека, обаче аз ги съжалих, не исках да ги сека.[/b] [b][b]Друга картина:[/b] На една воденична съм, такава, каквато бе на дядо Белчо във Върбака. И даже в самата нея воденица. Насипал съм житото в [...] коша.
към текста >>

32. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Стоварихме багажа и веднага последва заповед, че да се приготвим за път, като багажа ще откараме в Земеделското училище.
24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2 16.VIII.1943 год., понеделник, гара Рашка, Кралево Сутринта, няма 9 ч, влакът ни потегли за към Кралево. Всички войници се мъчат да отгадаят дали за България потегляме или за другаде. На обед стигнахме в Кралево. Стоварихме багажа и веднага последва заповед, че да се приготвим за път, като багажа ще откараме в Земеделското училище. Частите, които вчера пристигнаха, отпътували към Чачак, Иваница на акция. Тамо, на 10.VIII., като си отивали войници от отпуска, биват отвлечени от сърби шумци и 5 души - заклани, 17 - отвлечени в неизвестност. Аз се стегнах за път, но вътрешно не исках да отида, защото не исках да бъда зрител на некрасиви гледки, които ще видя по време на акцията. Преди потегляне, към 4 ч след пладне лекарят ми съобщи, че аз трябва да остана да пазя лечебницата. Строиха и войниците от втория ешелон и потеглиха, а аз настаних лечебницата в една празна стая и останах.
към текста >>

Частите, които вчера пристигнаха, отпътували към Чачак, Иваница на акция.
- 14.ХII.1943 год. - Продължение 2 16.VIII.1943 год., понеделник, гара Рашка, Кралево Сутринта, няма 9 ч, влакът ни потегли за към Кралево. Всички войници се мъчат да отгадаят дали за България потегляме или за другаде. На обед стигнахме в Кралево. Стоварихме багажа и веднага последва заповед, че да се приготвим за път, като багажа ще откараме в Земеделското училище. Частите, които вчера пристигнаха, отпътували към Чачак, Иваница на акция. Тамо, на 10.VIII., като си отивали войници от отпуска, биват отвлечени от сърби шумци и 5 души - заклани, 17 - отвлечени в неизвестност. Аз се стегнах за път, но вътрешно не исках да отида, защото не исках да бъда зрител на некрасиви гледки, които ще видя по време на акцията. Преди потегляне, към 4 ч след пладне лекарят ми съобщи, че аз трябва да остана да пазя лечебницата. Строиха и войниците от втория ешелон и потеглиха, а аз настаних лечебницата в една празна стая и останах. 17.VIII.1943 год., вторник, Кралево Времето е все ясно и горещи дни.
към текста >>

Аз се стегнах за път, но вътрешно не исках да отида, защото не исках да бъда зрител на некрасиви гледки, които ще видя по време на акцията.
Всички войници се мъчат да отгадаят дали за България потегляме или за другаде. На обед стигнахме в Кралево. Стоварихме багажа и веднага последва заповед, че да се приготвим за път, като багажа ще откараме в Земеделското училище. Частите, които вчера пристигнаха, отпътували към Чачак, Иваница на акция. Тамо, на 10.VIII., като си отивали войници от отпуска, биват отвлечени от сърби шумци и 5 души - заклани, 17 - отвлечени в неизвестност. Аз се стегнах за път, но вътрешно не исках да отида, защото не исках да бъда зрител на некрасиви гледки, които ще видя по време на акцията. Преди потегляне, към 4 ч след пладне лекарят ми съобщи, че аз трябва да остана да пазя лечебницата. Строиха и войниците от втория ешелон и потеглиха, а аз настаних лечебницата в една празна стая и останах. 17.VIII.1943 год., вторник, Кралево Времето е все ясно и горещи дни. Премивах до обед всички коне, които досега от Рашка не бяха премити. Следобед четох, свирих до вечерта, 18.VIII.1943 год., сряда, Кралево Тая заран, след премиване по-леко болните коне, заведохме заедно с фелдшера Петко Горанов от планинската артилерия в Берковица, в 5.
към текста >>

Другата част се товарят и отпътуват за Рашка.
29.VIII.1943 год., неделя, Кралево Станах в 6 ч. Не се чувствувам добре. Нещо стомахът ми се повдига на повръщане, а не повръщам. Веднага се залових да копирам картички. Цял ден работих. Другата част се товарят и отпътуват за Рашка. 30.VIII.1943 год., понеделник, Кралево Станах в 5 ч. Прочетох из томчето „Опорните точки в природата" беседата „Силните". Който мисли право, той ще стане добър и силен. Който не стане добър, умен и силен, главата му ще пати. Сега е време всички да станем добри, умни и силни.
към текста >>

На обед щабът на полка, карайки конете на водопой, пада един кон във водопроводен изкоп и си строшава предния десен крак и го застреляха тая вечер.
С определена Аполонова и на интуицията си линии. Всички багажи на полка се изтеглиха вече в Рашка, остана само ешелонът с болните коне и каруци. 31.VIII. 1943 год., вторник, Кралево Времето е на промени. Слънцето изгря на ясно, но се заоблачи към обед и вечерта заваля дъжд. Тази сутрин закарах всички болни коне на лечение при V-и арт. полк. На обед щабът на полка, карайки конете на водопой, пада един кон във водопроводен изкоп и си строшава предния десен крак и го застреляха тая вечер. Говорихме до късно с Венелин .,, от гр. Попово по окултни въпроси. Утре ще се товари ешелонът за гр. Рашка. 1.IX.1943 год., сряда, Кралево Тая заран станах рано. Опаковах багажа и като се съмна, го натоварихме на каруцата, да е готов за гарата.
към текста >>

2.IX.1943 год., четвъртък, на път за Рашка В 8 ч влакът ни потегли за Рашка.
Аз се настаних във вагон непосредствено до тоя, на който натоварихме каруцата, така че лесно ми е да си вземам храна, завивки от каруцата. Настаних се с войници от щаба на I дружина, към които се числя на храна и други вещи. Цял ден прекарахме, и нощта, на гала Кралево. Нямаше локомотив, за да ни откара за Рашка. Аз ходих из града, правих снимки през свободното време. 2.IX.1943 год., четвъртък, на път за Рашка В 8 ч влакът ни потегли за Рашка. Пътуването бе бавно, понеже се даваше ход на германските военни транспорти за Скопие и Солун. На осемнадесетия километър на гара Боготовишка баня локомотивът се повреди нещо и ни остави и се върна в Кралево. На тая гара престояхме до вечерта и нощта. Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци. Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5 000 000 литра.
към текста >>

Пътуването бе бавно, понеже се даваше ход на германските военни транспорти за Скопие и Солун.
Настаних се с войници от щаба на I дружина, към които се числя на храна и други вещи. Цял ден прекарахме, и нощта, на гала Кралево. Нямаше локомотив, за да ни откара за Рашка. Аз ходих из града, правих снимки през свободното време. 2.IX.1943 год., четвъртък, на път за Рашка В 8 ч влакът ни потегли за Рашка. Пътуването бе бавно, понеже се даваше ход на германските военни транспорти за Скопие и Солун. На осемнадесетия километър на гара Боготовишка баня локомотивът се повреди нещо и ни остави и се върна в Кралево. На тая гара престояхме до вечерта и нощта. Войниците ходиха и си наляха цели шишета газ, който го събират селяни и селянки сърби, командвани от руснаци и немци. Тоя бензин е от 5 резервоара циментови, които с влизането на германците в Сърбия през 1941 година, го пущат сърбите, около 5 000 000 литра. Сега той извира от земята, примесено вода.
към текста >>

Рашка Тая нощ германската войска отпътуваха за на юг и аз станах в 4 ч още и четох беседи до съмнало.
Рашка Целия ден прекарах в четене беседи от томчето „Възможности за щастие" - съборни беседи от 1941 год. Писах писмо на Еленка, г-жа Декова, на брата си Ивана, на сестра си Неда и на бившите си хазяи Чедомир Манасиев в с. Сувойница, Сурдулишко. Останалото време свирих със сурдинка на цигулката. 8.IX. 1943 год., сряда, гр. Рашка Тая нощ германската войска отпътуваха за на юг и аз станах в 4 ч още и четох беседи до съмнало. Понеже квартирите удобни в града бяха освободени от германците, лекарят заповяда веднага да се пренесем на старата ни квартира в центъра на града. През деня стана миене, чистене, редене, целия ден. Ветеринарният фелдфебел замина за гр. Митровица, за да смени ветеринарния фелдшер, който отиде на опреснителен курс в Кралево. Аз трябваше да редя и неговото легло.
към текста >>

Тази вечер командирът на полка строи войниците, за да им говори поради стачкуването им днес и вчера на някои части, не искали да закусят, а други - да обядват, в знак на протест, задето повече от 6 месеца ги държат несменяеми в Сърбия и по 3 ^ 4 пъти били мобилизирани, а други хора никак не били досега мобилизирани.
Безпокои се, че не й пиша. Предупреждава ме, че Учителят питал за мене, дали е излязло отменяването ми от учителствуване в Прилепско. Отменяването е станало и получих заповедта си. Изпрати ми я директорката ми отс. Кумарица, Софийско. Тази вечер командирът на полка строи войниците, за да им говори поради стачкуването им днес и вчера на някои части, не искали да закусят, а други - да обядват, в знак на протест, задето повече от 6 месеца ги държат несменяеми в Сърбия и по 3 ^ 4 пъти били мобилизирани, а други хора никак не били досега мобилизирани. Във войска трябва да има дисциплина. Има кой да се грижи за сменяването и др. неща. На 8-ий септемврий сънувах сън. Че дошли двама души, високи като манекени, на единия името му е Данчо, на Кулов Илия, а на другия - Стойно. Стойно Денев Гайдаров.
към текста >>

Прочетох беседата „Новият път".
В 10 и 25 си лягам. Полкът тая вечер се приготовлява за акция, утре рано да заминат. 14.IХ.1943 год., вторник, гр. Рашка Тая сутрин още в 2 1/2 ч след полунощ ме разбудиха войниците, понеже рано трябваше да излезе дружината на акция. Аз не можах да спя и след изпращането на лекаря и свръзката му, четох, докато се разсъмне. Прочетох беседата „Новият път". Деня прекарах в заучване по ноти на една сръбска песен фокстрот „Dobro jutro, moja mala...." и прочетох вестник „Утро" целия, защото скоро не бях чел вестници и не знаех какво е станало през седмицата. Още на 3.1Х. т. г. маршал Бадолиои Крал Виктор Емануил Италиански са сключили тайно примирие с англо-американци за капитулирането на Италия, а на 8 септемврий едва узнават това германците и се започва едно вътрешно брожение в Италия и германците заемат властта в Италия и разоръжават италианските гарнизони. Освен дебаркирането на англо-американците на полуостров Калабрия и при Палермо до Неапол. Нашето правителство си подава оставката и е съставен нов министерски съвет, начело с министър-председател Добри Божилов.
към текста >>

На разсъмване се разнесоха, по железопътната линия откъм Ужица се разнесоха пукоти от пушки, картечници и бомби.
Задушно бе, но като потегли влакът, стана по-хладно. До 2 ч след полунощ съм спал. Влакът спря на гара Пожега. Слязох по нужда и на моето място се наместил дружинният лекар на II дружина. 2.Х.1943 год., събота, гара Пожега Докато се разсъмне, спахме във вагоните си. На разсъмване се разнесоха, по железопътната линия откъм Ужица се разнесоха пукоти от пушки, картечници и бомби. След малко дойде бързият влак от Ужица и снеха един сръбски офицер, убит с куршум в челото, и един ранен. Шумци направили засада на влака, стреляли с цел да убият машиниста, но не го улучили. На много места е пробит покривът и отстрани, където е машинистът, но не са го улучили. Стреляно бе и във вагоните и така убиват и раняват двамата доброволци сърби. Целия ден прекарахме на гарата, очаквайки пристигането на втория ешелон.
към текста >>

Докараха на 2 пъти шумци по около 20 души, значи около 40 души; имаше измежду тях и 2 попа калугери.
Наредих да се направят загряващ компрес на холката на оперирания от картечната рота на II дружина кон и инхалация на коня на поручик Йовчев, болен от Мит. След малко, след заминаването на паша коне, докараха един болен кон от щаба на втора дружина. Дадох му една доза антифибрин и оздравя. До обед спах. Наобядвах се с печени пиперки и грозде. Докараха на 2 пъти шумци по около 20 души, значи около 40 души; имаше измежду тях и 2 попа калугери. Днеска времето е облачно. Нямам разположение за четене, за работа. Чувствувам една отпадналост. Чуват се из целия район на казармите охканията на шумците, като ги бият в затвора. Отначало високо и ясно викат, а впоследствие, под удара на тоягите замлъкват сподавяни стенания.
към текста >>

Към 4.30 ч следобед самолетът си отпътува.
Разчистиха района на единия край на казармата, за да слезе един самолет. След малко самолетът слезе с един германски офицер и пилот. Направих 2 снимки. Днес, поради четиридесетия ден от смъртта на обозе починалия Цар Обединител Борис III, бивш цар на Българите, и ден, определен от Министерския съвет за неприсъствен, дадоха на обед по 2 просоти питки на всеки войник. Чорбата днес бе постна, та си взех манджа от казана. Към 4.30 ч следобед самолетът си отпътува. Аз тая сутрин започнах да чета из томчето „Възможности за щастие" беседата „ Четирите положения", сега започнах да я дочета до края. 7.Х.1943 год., четвъртък, Пожега Тази заран се събудих в съзнанието си със сън, че съм влязъл някъде си в едно подземие и някакви си минерали с тъмночервен цвят, едни - кръгли като монети, други - в кубична форма. Нагребах от тях и взех. При мен беше Еленка. На излизане за дома тя тръгна със свой приятел, разговаряйки се с него.
към текста >>

Макар че пътувахме с конете, никой не ме покани да отнемат от багажа и да го разтурят по конете.
В 3 ч следобед потеглихме от гр. Пожега по посока към гр. Ужица. Моят багаж се състоеше от раница с 4 хляба, кило халва, около килограм кашкавал, дрехи за преобличане, четки за обуща, чантата ми с томче беседи от Учителя, книгата „Кабала", малко евангелче, фотографически апарат Цайс Иокон 6/9 Иокаг едно към 3.5 № 1361503. фокусно разстояние I = 10,5 ст. Платнище, шинел, едно одеало голям формат и санитарната ми чанта с медикаменти за лекуване конете. Макар че пътувахме с конете, никой не ме покани да отнемат от багажа и да го разтурят по конете. Тежко ми бе, но вървях най-изотзад. Из пътя срещнахме 5 ^ 6 германски камиони, които бяха пълни със сърби, заловени по селата и ги откарваха на работа из Германия, по мини и не знам къде си. Спряхме да нощуваме на един хълм. Веднага войниците отидоха до най-близката къща и взеха сено за конете, които бяха около 70 коня. Навзеха и слама за постилане залягане.
към текста >>

Из пътя срещнахме 5 ^ 6 германски камиони, които бяха пълни със сърби, заловени по селата и ги откарваха на работа из Германия, по мини и не знам къде си.
Моят багаж се състоеше от раница с 4 хляба, кило халва, около килограм кашкавал, дрехи за преобличане, четки за обуща, чантата ми с томче беседи от Учителя, книгата „Кабала", малко евангелче, фотографически апарат Цайс Иокон 6/9 Иокаг едно към 3.5 № 1361503. фокусно разстояние I = 10,5 ст. Платнище, шинел, едно одеало голям формат и санитарната ми чанта с медикаменти за лекуване конете. Макар че пътувахме с конете, никой не ме покани да отнемат от багажа и да го разтурят по конете. Тежко ми бе, но вървях най-изотзад. Из пътя срещнахме 5 ^ 6 германски камиони, които бяха пълни със сърби, заловени по селата и ги откарваха на работа из Германия, по мини и не знам къде си. Спряхме да нощуваме на един хълм. Веднага войниците отидоха до най-близката къща и взеха сено за конете, които бяха около 70 коня. Навзеха и слама за постилане залягане. Искаха вода за пиене, но наблизо нямаше. Налягаха си жадни.
към текста >>

Рано сутринта всички бяха вече готови на път и в 7.30 ч потеглихме.
Веднага войниците отидоха до най-близката къща и взеха сено за конете, които бяха около 70 коня. Навзеха и слама за постилане залягане. Искаха вода за пиене, но наблизо нямаше. Налягаха си жадни. Аз си хапнах ябълки и хляб и легнах. Рано сутринта всички бяха вече готови на път и в 7.30 ч потеглихме. Вървяха първа дружина напред с щаба на полка, след тях артилерията - планинска, а най-отдире вървяха втора дружина от 64 пехотен полк, към която аз бях причислен. 9.Х.1943 год., събота, на път между гр. Пожега и Ужица Колкото по-нависоко се извърташе шосето, все по-хубави гледки се откриваха от хубави хълмисти бърда, осеяни с къщи тук-таме. Денят бе слънчев. Минахме покрай изгорени къщи, които в разните акции войската германска и българска са изгорили.
към текста >>

9.Х.1943 год., събота, на път между гр.
Искаха вода за пиене, но наблизо нямаше. Налягаха си жадни. Аз си хапнах ябълки и хляб и легнах. Рано сутринта всички бяха вече готови на път и в 7.30 ч потеглихме. Вървяха първа дружина напред с щаба на полка, след тях артилерията - планинска, а най-отдире вървяха втора дружина от 64 пехотен полк, към която аз бях причислен. 9.Х.1943 год., събота, на път между гр. Пожега и Ужица Колкото по-нависоко се извърташе шосето, все по-хубави гледки се откриваха от хубави хълмисти бърда, осеяни с къщи тук-таме. Денят бе слънчев. Минахме покрай изгорени къщи, които в разните акции войската германска и българска са изгорили. Към 1 ч минахме през гр. Ужица. Бе пазарен ден, та имаше селянки, които по пътя отиваха за града.
към текста >>

Бе пазарен ден, та имаше селянки, които по пътя отиваха за града.
9.Х.1943 год., събота, на път между гр. Пожега и Ужица Колкото по-нависоко се извърташе шосето, все по-хубави гледки се откриваха от хубави хълмисти бърда, осеяни с къщи тук-таме. Денят бе слънчев. Минахме покрай изгорени къщи, които в разните акции войската германска и българска са изгорили. Към 1 ч минахме през гр. Ужица. Бе пазарен ден, та имаше селянки, които по пътя отиваха за града. Минахме през града. От всички страни излизаха граждани й българска войска, за да наблюдават нашето шествие. Ужица е добър град, разположен в долината на една река с посока от изток към запад. През него преминава теснолинейна ж. п, линия.
към текста >>

Ще се постъпва тъй жестоко, че и след 30, 50, 100 години да помнят кога българска войска оттук е минала, за да не ни карат втори път да минаваме вече по тоя край.
Мъгла покрила земята и от нея земята е мокра, като че ли лек дъждец я е полял. В 7 ч потеглихме на запад по шосето закъм град Байна Баща, на акция, Дружинният командир още снощи говори за значението на акцията, че навлизаме в бойна зона, където шумците на 26 септемврий са убили наши войници около 10 ^15 ^ 20, че обезоръжили наши войници, от 61 пехотен полк, че предстои съд и застрелване на офицери и войници, които са си предали оръжието и не са водили борбата докрай. Съобщи изобщо, че в тоя район сърбите се смятат за силни, че не се подчиняват на германската, българската войска, нито на сръбското сегашно правителство и може би ще имаме и сражение с тях. В тая акция всяка къща, която е без хора, ще се счита за шумкаджийска и ще се опожарява. Всеки мъж ще се счита за шумец. Ще се постъпва тъй жестоко, че и след 30, 50, 100 години да помнят кога българска войска оттук е минала, за да не ни карат втори път да минаваме вече по тоя край. Вървяхме по гладко и все нагорно шосе, което колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-надалеч се виждаше, когато мъглата за миг се отдръпваше. Наоколо височини, гори, ливади и тук-таме къщи. Хора не се виждаха никак, защото те бяха уведомени, че ще мине войска и ще пали и граби. Покрай която къща минеха, прасе, кокошки, патки, пуйки живи не останаха. Войниците ги заколваха и носеха, за да ги ядат, където се спрат за нощуване.
към текста >>

1943 год., вторник, на път към Байна Баща Нощта ми се видя студена поради студа.
Наоколо въздухът се изпълни с миризми от печено месо. Някои пък по хайдушки одраха овцата и в собствената й кожа я туриха в опален трап, зарита в жарта, за сутринта да я имат опечена. Понеже вятър духаше, беше студено. Още с пристигането ни на тая височина първа дружина откриха огън с картечници и пушки по група шумци, които им стреляли. След вечерята и заравянето 2 овце да се пекат в трапове за сутринта, по заповед на командира на полка, огньовете бяха изтлени. 12.Х. 1943 год., вторник, на път към Байна Баща Нощта ми се видя студена поради студа. Заболяха ме костите. Краката ми изстинаха. Станах в 5 ч. След закуска в 7 ч потеглихме на запад, по посока към река Дрина и Хърватската граница. Дружината настъпи в бойна верига.
към текста >>

За да ни показва пътя из планината, бяха задържали един сърбин от връщащите се хора.
Те караха и цели стада овци. Минахме през хубава местност летовище „Калугерска зага". Хубави курортни постройки, електрическо осветление, всичко бе опожарено. Установихме се на известни поляни и височини за нощуване. Вечерта си завих на единия крак банските си гащи, а на другия една бохча, с която огъвам дрехите си, за да ми е по-топло през ясната и студена нощ. За да ни показва пътя из планината, бяха задържали един сърбин от връщащите се хора. 16.Х.1943 год., събота, „Калугерска зага", на път към Хърватско Идеално ясно небе и хладна утрина. Дойде плачуща жена и моли командира да й дадат конете, които снощи са взели от яхъра войниците. Въпреки заповедта на командира на полка да й се върне, офицерите скриха и не повърнаха конете на жената. Днес пътувахме през хубави борови гори. Целия ден пътувахме все през планината.
към текста >>

16.Х.1943 год., събота, „Калугерска зага", на път към Хърватско Идеално ясно небе и хладна утрина.
Минахме през хубава местност летовище „Калугерска зага". Хубави курортни постройки, електрическо осветление, всичко бе опожарено. Установихме се на известни поляни и височини за нощуване. Вечерта си завих на единия крак банските си гащи, а на другия една бохча, с която огъвам дрехите си, за да ми е по-топло през ясната и студена нощ. За да ни показва пътя из планината, бяха задържали един сърбин от връщащите се хора. 16.Х.1943 год., събота, „Калугерска зага", на път към Хърватско Идеално ясно небе и хладна утрина. Дойде плачуща жена и моли командира да й дадат конете, които снощи са взели от яхъра войниците. Въпреки заповедта на командира на полка да й се върне, офицерите скриха и не повърнаха конете на жената. Днес пътувахме през хубави борови гори. Целия ден пътувахме все през планината. Провидя се Хърватската земя зад р. Дрина.
към текста >>

Днес пътувахме през хубави борови гори.
Вечерта си завих на единия крак банските си гащи, а на другия една бохча, с която огъвам дрехите си, за да ми е по-топло през ясната и студена нощ. За да ни показва пътя из планината, бяха задържали един сърбин от връщащите се хора. 16.Х.1943 год., събота, „Калугерска зага", на път към Хърватско Идеално ясно небе и хладна утрина. Дойде плачуща жена и моли командира да й дадат конете, които снощи са взели от яхъра войниците. Въпреки заповедта на командира на полка да й се върне, офицерите скриха и не повърнаха конете на жената. Днес пътувахме през хубави борови гори. Целия ден пътувахме все през планината. Провидя се Хърватската земя зад р. Дрина. От високо видяхме гр. Байна Баща и красиви гледки от Босна, която земя сега е под хърватско владение. Установихме се да нощуваме всред борова гора, но безводна.
към текста >>

Целия ден пътувахме все през планината.
За да ни показва пътя из планината, бяха задържали един сърбин от връщащите се хора. 16.Х.1943 год., събота, „Калугерска зага", на път към Хърватско Идеално ясно небе и хладна утрина. Дойде плачуща жена и моли командира да й дадат конете, които снощи са взели от яхъра войниците. Въпреки заповедта на командира на полка да й се върне, офицерите скриха и не повърнаха конете на жената. Днес пътувахме през хубави борови гори. Целия ден пътувахме все през планината. Провидя се Хърватската земя зад р. Дрина. От високо видяхме гр. Байна Баща и красиви гледки от Босна, която земя сега е под хърватско владение. Установихме се да нощуваме всред борова гора, но безводна. Покрай каквито постройки минахме и нямаше хора в тях, бяха опожарени.
към текста >>

Войниците разграбиха и разпръснаха сиренето по пътя и др.
От високо видяхме гр. Байна Баща и красиви гледки от Босна, която земя сега е под хърватско владение. Установихме се да нощуваме всред борова гора, но безводна. Покрай каквито постройки минахме и нямаше хора в тях, бяха опожарени. Бедни планинци, като чули, че войската иде, си изнесли покъщнината вън и очакват къщите им да бъдат запалени. Войниците разграбиха и разпръснаха сиренето по пътя и др. неща. 17.Х.1943 год., неделя, над река Дрина (Моят рожден ден) Чисто, ясен слънчев ден. Нощта бе студена и хладна, та след 12 ч нощес до разсъмване бях все буден. Снощи полковникът ме извика, повика и други офицери и ме замоли да изпея, за да научат текста и мелодията на песента „Бялото кокиче". След полунощ на ума си пях много братски песни, но не и с уста. Сънувах, че една млада красива ханъмка с бяло лице, облечена в черни, но спретнати, хубави ханъмски дрехи, както жените на богатите турци в гр.
към текста >>

За пръв път от започването на акцията е хубав и слънчев ден.
След полунощ на ума си пях много братски песни, но не и с уста. Сънувах, че една млада красива ханъмка с бяло лице, облечена в черни, но спретнати, хубави ханъмски дрехи, както жените на богатите турци в гр. Нови пазар, дойде при мене и ми махна военното таке от главата и ме запита на що се дължи оголяването на главата ми. Малко преди тоя сън сънувах двама турци, нещо с тях имах разговор. * Денят целият бе слънчев, приятен. За пръв път от започването на акцията е хубав и слънчев ден. Всичко добро, но водата много далеч. Чак при р. Дрина. Целия ден прекарахме в почивка. Аз четох от Кабалата, атомчето беседи дадох на арменчето Хугас Меджулян, да чете. Аз си кърпих и долните панталони.
към текста >>

18.Х.1943 год., понеделник, от планината на път за гр.
До обед прочетох беседата „От север към юг! " Днес, доближавайки се, първа дружина ми донесоха писма от Никола К. Василев, учител в гр. Троян. Източно и северно от град Байна Баща германските войски опожариха селцата, дотолкова, че долината на р. Дрина се задими и отвисоко не се виждаше нищо. 18.Х.1943 год., понеделник, от планината на път за гр. Байна Баща В 7.30 ч сутринта полкът бе строен, готов за път към гр. Байна Баща Започна слизането към р. Дрина. За час и половина слязохме на шосето, което върви покрай р. Дрина. Като слязохме долу при реката, заварихме войници от 61 полк. Вчера офицери заедно с войници посетиха един чифлик и разглеждайки го, не намерили за нужно да го опожаряват.
към текста >>

Байна Баща В 7.30 ч сутринта полкът бе строен, готов за път към гр.
" Днес, доближавайки се, първа дружина ми донесоха писма от Никола К. Василев, учител в гр. Троян. Източно и северно от град Байна Баща германските войски опожариха селцата, дотолкова, че долината на р. Дрина се задими и отвисоко не се виждаше нищо. 18.Х.1943 год., понеделник, от планината на път за гр. Байна Баща В 7.30 ч сутринта полкът бе строен, готов за път към гр. Байна Баща Започна слизането към р. Дрина. За час и половина слязохме на шосето, което върви покрай р. Дрина. Като слязохме долу при реката, заварихме войници от 61 полк. Вчера офицери заедно с войници посетиха един чифлик и разглеждайки го, не намерили за нужно да го опожаряват. Чифликът бил с всички модерни сгради.
към текста >>

Слизайки от планината и пътувайки за град Байна Баща, всичките хора бяха наизнесли багажа си по дворовете и стоят вънка, очаквайки войската да дойде да им запали къщите.
Инвентар на модерното земледелие. Днес 61 полк оплячкосва чифлика и го запалили. Войниците от 61 полк повечето яздят на заграбени коне. Натоварени с обира. Подкарали стада овце и пр. Слизайки от планината и пътувайки за град Байна Баща, всичките хора бяха наизнесли багажа си по дворовете и стоят вънка, очаквайки войската да дойде да им запали къщите. Някои от жените молят, даже и деца се приближават и молят да им не запалим къщите. Войниците ги уведомяват, че къщите им няма да се запалят, щом те са си по домовете. Същата картина и в гр. Байна Баща. Останахме в края на града да нощуваме.
към текста >>

Посред пътя командирът на дружината ме упрекна, задето подковачът не дошел на акция.
Потеглихме по течението на р. Дрина. Времето бе хубаво, с ясен слънчев ден. Чудно красиви гледки се отваряха пред очите на всеки завой на реката. От двете й страни стърчат във висините балкани, обрасли с гори, преобладаващи букови. Листата им, пожълтели и придобили пъстра гледка, се отразяваха в бистротъмните и кристални води на Дрина. Посред пътя командирът на дружината ме упрекна, задето подковачът не дошел на акция. В 11 ч стигнахме село Рогачица. Шест германски танка ни очакваха. Влязохме в селото и се разтоварихме за почивка. Щабът на 2-ра дружина, с който аз пътувам, се разположихме на хубава полянка, разположена между кокетно бялата спретната църква и селското училище. Веднага войниците отидоха в съседните дворове и заквичаха свините.
към текста >>

Щабът на 2-ра дружина, с който аз пътувам, се разположихме на хубава полянка, разположена между кокетно бялата спретната църква и селското училище.
Листата им, пожълтели и придобили пъстра гледка, се отразяваха в бистротъмните и кристални води на Дрина. Посред пътя командирът на дружината ме упрекна, задето подковачът не дошел на акция. В 11 ч стигнахме село Рогачица. Шест германски танка ни очакваха. Влязохме в селото и се разтоварихме за почивка. Щабът на 2-ра дружина, с който аз пътувам, се разположихме на хубава полянка, разположена между кокетно бялата спретната църква и селското училище. Веднага войниците отидоха в съседните дворове и заквичаха свините. След малко донесоха заклани свине, кокошки. Носеха патка и пуйка. Плачуща жена отиде да се оплаче уж на командира, но не знам дали стигна това до неговите уши. Следобед почетох от Кабалата, а томчето беседи го взе Хугас, варненец.
към текста >>

Прочетох беседата „Новият път".
До късно вечерта пак продължаваше печене, готвене и ядене. 26.Х.1943 год., вторник, с. Рогачица и Ужица Станах рано. Измих се на реката, като полу се окъпах. Закусих с чай и мармалад. Прочетох беседата „Новият път". След това отидох в реката, изкъпах се и преоблякох и ми олекна. Изпрах със студена вода и сапун дрехите и ги прострях да съхнат. Попях на войниците и се запътих да видя що да обядвам. Виждам автомобили, войска, ловна ротна, дивизионния командир и полковия на 64-ти пехотен полк. Командирът на полка ме поздрави весело и ми каза, че ще си отивам заедно с него.
към текста >>

Попях на войниците и се запътих да видя що да обядвам.
Измих се на реката, като полу се окъпах. Закусих с чай и мармалад. Прочетох беседата „Новият път". След това отидох в реката, изкъпах се и преоблякох и ми олекна. Изпрах със студена вода и сапун дрехите и ги прострях да съхнат. Попях на войниците и се запътих да видя що да обядвам. Виждам автомобили, войска, ловна ротна, дивизионния командир и полковия на 64-ти пехотен полк. Командирът на полка ме поздрави весело и ми каза, че ще си отивам заедно с него. След това дойде при мен ветеринарният фелдшер на II дружина, когото аз заместях, и аз веднага си прибрах багажа и недоизсъхналите дрехи и се качих на един от камионите. Камионите донесоха от гр. Байна Баща всичкия багаж на II дружина и тя остана на позиция на гарнизон в с. Рогачица.
към текста >>

Прочетох беседата „Новият път".
Тази вечер Гуди Гудев и артисти са дали забава в градското кино, но на мене не ми съобщили и аз си легнах да спя. 30.Х.1943 год., събота, Ужица Днеска излизах из града, за да го разгледам, понеже е пазарен ден. Направих някои пейзажни снимки. 31.Х.1943 год., неделя, гр. Ужица Станах в 4 ч. Прочетох беседата „Новият път". Изсвирих цялата Паневритмия и закусих. След това правих снимки на фурнаджиите. След това - на поручик Димитър Добчев от 61 -ви пехотен полк, адвокат в София, на ул. „Калоян" № 3, срещу съдилището, III етаж; направих снимки 8, като обеща да ми повърне филма. Софийските артисти дадоха пак забава.
към текста >>

33. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

ТОМ 16

Добрата положителната мисъл, чувство и доброто пожелание, вярата, Висшият разум са пътеводната звезда, Ариаднината нишка, които ще те изведат из подземното царство, от царството на мрака в това на светлината, на свободата.
Онова, което може да ти даде щастие - богатството, което ще ти даде външни и вътрешни условия, това [са] умът, сърцето, душата и духът. Вниманието трябва да бъде отправено към тая инсталация, към тоя вечен извор където се съчетават, където се свързват като във фокус всичките отделни сили и подбуждат с двигателната си сила живота ни напред. В ума, в сърцето, в пожеланията, в стремежите на човешкия дух и душа се крие разковничето на човешкото щастие. Каквото мислиш, това ставаш, е казал Сенека преди 1900 години - значи той в онова време е разбирал тайната на щастието, лекар на тялото и душата, че каквото и да се случи на човека, каквито и състояния да го налягат, в каквото и стеснено и безизходно положение да изпадне, той трябва да не [се] съгласява с момента, а да се държи с ума си с оная реалност, с положителното, със светлото, с източника на живота. При всичките състояния на живота си, дръж положителното. Добрата положителната мисъл, чувство и доброто пожелание, вярата, Висшият разум са пътеводната звезда, Ариаднината нишка, които ще те изведат из подземното царство, от царството на мрака в това на светлината, на свободата. В Бога е радостта, в Него е животът, в Бога са условията, в Бога са всичките условия на живота. Тях да следим, тях да искаме! Светлина очаква тогава, който излезе от сянката на илюзиите и дойде до Вечната духовна канара, на която не ще се поклати и от която ще почерпи сили за все по-ново, за все по-хубаво! Сън. Сънувах, че съм някъде на нива и съм работил. Работил съм много.
към текста >>

Много пъти аз си казвах, кога моята любима ме ядосваше за моите деяния, че да съм някъде сам, уединен, небезпокоен от жената, защото, когато тя е до мен, аз повече се радвам, но по някакъв каприз, тя не се радваше и си създавахме тревоги и излишни страдания.
Чудна твар съм аз! Такъв голям човек, който може за хиляди мишки да работи, а седнал сега да разсъждава за други условия! Какво не е добро на тия условия? Ред подобни мисли забързаха през съзнанието ми, като буйна вода и като че в мен дойде един друг Пеню, кой знай где е бил досега, и се зарадва много на всичко, което досега е било, и най-важното - на дадения момент, на тая малка работничка (мишка), хубавата пролетна утрина, на шума на Арда и най-вече на птичия хор от славеи в гората зад Арда. Аз видях, че сега съм в условията, които аз мечтаех, кога бях в Равна. Много пъти аз си казвах, кога моята любима ме ядосваше за моите деяния, че да съм някъде сам, уединен, небезпокоен от жената, защото, когато тя е до мен, аз повече се радвам, но по някакъв каприз, тя не се радваше и си създавахме тревоги и излишни страдания. И ето, сега обектът на моята любов е там, където тя всякога е говорила и искала да е - при Учителя, при братята, при сестрите, а аз - уединен, с никого почти неразговарящ, а само с турците: „Как си, бе, даскале? " -„Добре съм" - и толкова. А умът ми, въпреки това, че исках да съм далеч от някоя, то пак съм при нея. Ни ден, ни нощ тя не излиза из ума ми. Нощес насън съм се заловил да работя някаква земеделска работа, но понеже ръцете ми много изтънели, а още повече, че на лявата длан имало малка някаква раничка и сега от тежката работа ръката се подула, раната инфектирала и заплашва ръката с усложнения, а ето я Еленка, в качеството си на домакиня, ми носи ядене и като ми видя ръката, я заоглежда състрадателно и ме засъветва да се съветваме с Учителя какво да я направим, та да се поправи.
към текста >>

Аз едва на 20 април за първи път се реших да изляза на изгрев.
А умът ми, въпреки това, че исках да съм далеч от някоя, то пак съм при нея. Ни ден, ни нощ тя не излиза из ума ми. Нощес насън съм се заловил да работя някаква земеделска работа, но понеже ръцете ми много изтънели, а още повече, че на лявата длан имало малка някаква раничка и сега от тежката работа ръката се подула, раната инфектирала и заплашва ръката с усложнения, а ето я Еленка, в качеството си на домакиня, ми носи ядене и като ми видя ръката, я заоглежда състрадателно и ме засъветва да се съветваме с Учителя какво да я направим, та да се поправи. Тя бе наседнала с черна-синя кръв, но аз като я разтрих, ето, кръвта се поразкара и ръката даде вид, че ще оздравее и аз се зарадвах, че ще мога пак да свиря. Но това са низ от мисли, които с перо и мастило не се изказват, а само в срещи. Аз едва на 20 април за първи път се реших да изляза на изгрев. И защо не излизах? Защото източно от селото височините, над тях има махали, хора, няма де да се запреш и да не си обект на наблюдение. Да минавам Арда - тя дълбока, а най-вече страх ме бе от на отиване да я газя, но една апатия, едни състояния все на сън. Дене, всеки ден ние влизаме в 8 ч и в 11 пущаме децата, та от 11 до 1 ч аз отивам на поляната извън селото на слънчеви бани. Но сутрин си бях все в стаята.
към текста >>

Братът Димитър Звездински е изпратил едно пътуваще резюме, което по написани от него адреси със следния маршрут: Иван Карагьозов, четвърто фондово жилище, старата гара в гр.
24.IV.1934 год., вторник Времето ясно и много топло. Станах в 4 и 1/2 ч. Излязох горе над селото. Направих гимнастическите упражнения и четох изпратените резюмета от Еленка и от Библията. Днес съм малко без кеф. Братът Димитър Звездински е изпратил едно пътуваще резюме, което по написани от него адреси със следния маршрут: Иван Карагьозов, четвърто фондово жилище, старата гара в гр. Бургас; П. Ганев, Казалджик-Кафтан, Кърджалийско; Мирчо Георгиев, колониален магазин в гр. Петрич; Коста Петрунов-пикьор гара Хасково и Илия Ставрев, ул. „Цар Асен" № 57, Ст. Загора. Да четеш, да учиш, да прилагаш Словото на Учителя!
към текста >>

Молитвата е един път за улеснение, за да не изгубите живота в тялото, чувствата и мислите, които имате.
От вашите мисли, чувства и постъпки ще зависи отношението на Учителя към вас. Всяка мисъл, всяко чувство трябва да се изработят. На ученика, каквато работа да му дадат, той трябва да я свърши, да разреши задачата. Молитвата е един метод. Когато не можеш да разрешиш една работа, ще се молиш и след като се молиш, ще направиш една справка. Молитвата е един път за улеснение, за да не изгубите живота в тялото, чувствата и мислите, които имате. Щом запазите тялото си, мислите си и чувствата си, то значи молитвата ви се е чула. Чрез молитвата вий се обновявате, иначе вий се изхабявате. Трябва да имате една обнова във вашите мисли, чувства и постъпки и да бъдете доволни от това. Свободата на човека зависи от неговите чисти мисли, чувства и постъпки - това, което поддържа свободата. И ако вий не поддържате добри мисли и постъпки, вий не можете да бъдете свободни, нищо не можете да постигнете в света и ще се излагате на страдания.
към текста >>

Шкафовете, библиотеката, масите, всичко чисто, без прах, подът - чист и намазан с подово масло, а чисто белите стени - обкичени с най-разнообразни картини, най-вече от дружество „Червен кръст", с хигиенични съдържания и напътствия.
Характерно е, че има хубави лози асми, за които личи, че са се грижили и уредили. Направили им нов чардак, подвързали и стъкмили. След това отключиха и училището. Всички колеги останаха като неми от факта, че училището светя чисто. Канцелария няма. Шкафовете, библиотеката, масите, всичко чисто, без прах, подът - чист и намазан с подово масло, а чисто белите стени - обкичени с най-разнообразни картини, най-вече от дружество „Червен кръст", с хигиенични съдържания и напътствия. След това госпожицата Минева ни покани у дома си, т. е в квартирата си. Тамо направихме една снимка на двора. Минева била близка със Захариев, та била уведомена, че ще мине компания, та заклала агне и приготвила салата и други неща. Сложиха вечеря.
към текста >>

След обеда играха, пяха, дойдоха и окръжният управител на Хасково, председателят на окръжния съд в Хасково и други, та на тръгване направихме и с тях една снимка и към 4 ч следобед бяхме вече на път за Кърджали.
Всички го уверяваха, окуражаваха, но не се решава. Най-после донесоха два дълги кола, та ги свързахме и направихме дърво за минаване. И той се хвана, та едва мина. Наобядвахме се на две групи: Кърджалийска и Деделерска. Но, преди да обядваме, направихме 5 снимки на разни места. След обеда играха, пяха, дойдоха и окръжният управител на Хасково, председателят на окръжния съд в Хасково и други, та на тръгване направихме и с тях една снимка и към 4 ч следобед бяхме вече на път за Кърджали. Вечеряхме в с. Терзикьой и към 9 бяхме на Средна Арда. В 11 ч - в Кърджали. Преспах у Вълков. 30.IV.1934 год., понеделник Слънцето ме изгря към Салман горе.
към текста >>

Събудих се с мисълта, че цели цивилизации са загинали преди нази от непослушание на висшия разум, от непослушание на Божието Слово, Божиите напътствия.
Полежах малко и станах и започнах да пиша пак писмото на Еленка. Много горещ ден бе. Писах, докато ми се доспа и си легнах. 2.V.1934 год. Станах в 3 и 1/2. Събудих се с мисълта, че цели цивилизации са загинали преди нази от непослушание на висшия разум, от непослушание на Божието Слово, Божиите напътствия. Ходих горе на изгрев. Върнах се след това и започнах да копирам картички от последната екскурзия. Следобед отидох в Кърджали, някои си вземаха. С брата Тошев не можах да се срещна. Страх ме обзе и неспокойна мисъл, какво че аз казах на Стефан Калайджиев, че не ми се позволява да копирам и продавам картички, а той ме задочно погледна и успокои.
към текста >>

Ето, след тая баня ще пътувам, като че съм в една местност, като в Чам-Кория.
Но всичко настлано с чист пясък, та не личи. Аз потърсих място за по-голяма нужда и ми казаха, че ето, тия места са и за по нужда. Това ме изненада: що за чистота е тая, в тая баня? Но ето, оточиха се дълги като от цинкови тръби, но идещи от един голям резервоар, та тече из всяка една изобилна вода, чиста, бистра и приятна за обливане. И всеки един си отправи към себе си по една тръба и започнахме да се къпем. Ето, след тая баня ще пътувам, като че съм в една местност, като в Чам-Кория. С мене ще пътува и Еленка. Но ме моли да я чакам, че имала малко и тя от да отиде по голяма нужда. И в чакането й се събудих, но в разговор с нея още. * Имах добро настроение. Пак ми се пее и свири.
към текста >>

С мене ще пътува и Еленка.
Аз потърсих място за по-голяма нужда и ми казаха, че ето, тия места са и за по нужда. Това ме изненада: що за чистота е тая, в тая баня? Но ето, оточиха се дълги като от цинкови тръби, но идещи от един голям резервоар, та тече из всяка една изобилна вода, чиста, бистра и приятна за обливане. И всеки един си отправи към себе си по една тръба и започнахме да се къпем. Ето, след тая баня ще пътувам, като че съм в една местност, като в Чам-Кория. С мене ще пътува и Еленка. Но ме моли да я чакам, че имала малко и тя от да отиде по голяма нужда. И в чакането й се събудих, но в разговор с нея още. * Имах добро настроение. Пак ми се пее и свири. След гимнастическите си упражнения свирих всички гимнастически упражнения.
към текста >>

На два пъти се просълзявах от това, че много съдържателни поуки се изваждат от това писание и в случая от Естир.
След това до късно четох вестник „Зора", пях и си легнах. 12.V.1934 год., събота Станах рано. Излязох на баира. Много хубави упражнения си направих. Прочетох „Естир" от Библията, всичките глави. На два пъти се просълзявах от това, че много съдържателни поуки се изваждат от това писание и в случая от Естир. Как Бог се застъпва за ония, които уповават в Него и с тридневни пости и молитви ги чу и по чуден начин спаси. И жертвата, която е направила Естир за Израелския народ под съветите на чичо си Мардохей. Девойка, възпитана нравствено, в страх и упование на Бога, отраснала и живее в живота си. Следобед до смръкване писах писмо до Еленка. Валя хубав дъжд.
към текста >>

Спеше ми се, та спах много и към 1 ч следобеда дочетох тая хубава и дълбоко съдържателна беседа, която за даденото време ми дава напътствие как да работя над мене си, за да се справям с противоречията на физическото, астралкото поле и в умственото.
Излязох на баиря. Направих си наряда и гимнастическите упражнения. Прочетох резюметата, които Еленка ми е изпратила, и дойдох в училището, защото си мислех, че може би ще дойдат Вълко и други от Кърджали, но ги нема. Горе предварително прочетох лекцията „Начертаният план", а тук в 11 ч започнах да чета от X серия „Твърдата храна". Но до обед нямах настроение да чета. Спеше ми се, та спах много и към 1 ч следобеда дочетох тая хубава и дълбоко съдържателна беседа, която за даденото време ми дава напътствие как да работя над мене си, за да се справям с противоречията на физическото, астралкото поле и в умственото. След това се залових и си извадих по-важните мисли от резюметата на Еленка и до залез слънце привърших с резюметата. Това, което ме измъчва във всяко време и минута, непрестанно, то е как да засиля волята си и да се справя с тръна в петата си и да мога вътрешно да закрепна, за да мога в пълния смисъл на думата „ученик" да работя за делото на Учителя. Следобед пак загърмя. Валя наоколо, но далеч, а тук днес не валя. Хладно и приятно е сега вънка.
към текста >>

След това четох тая лекция, която е говорена на 15 ноемврий 1933 година на Изгрева, озаглавена „Най-малката Любов", в която Учителят се възмущава от нашите постъпки и ни съветва, че по тоя път прогрес няма да имаме и т.
15.V.1934 год., вторник Ясно небе. Тихо време. Чист въздух. Излязох горе на поляната. След имнастическите упражнения пях с настроение. След това четох тая лекция, която е говорена на 15 ноемврий 1933 година на Изгрева, озаглавена „Най-малката Любов", в която Учителят се възмущава от нашите постъпки и ни съветва, че по тоя път прогрес няма да имаме и т. н. Сън. Сънувам, че съм някъде в непознато добре мен място и обстановка. Много наши приятели, от които запомних Борис Николов. Тъкмо ще влизам в един салон през една врата и то тичешката, Борис ми извика да не минавам през тая врата, понеже там по една случайност пред нея подът е наводнен от нечистотии, които са се източили от някакъв нуждник. Докато той ми извика, аз прецапах и се вече бях пипнал в бравата на вратата и бях стъпил на прага.
към текста >>

Напуснахме след време шосето и потеглихме по долината на река Сюютли, десен приток на Арда, вливащи се под Кърджали при Хисарал-тъ.
Към 3 ч бяхме в Мастанли. Направих една снимка в чаршията. В трена се запознах с двама турци от Джамбашлийската община, които отиват за към с. Устра. Аз им обясних, че отивам за Устра и така станахме приятели и заедно потеглихме от Мастанли. Потеглихме по шосето за Маказа, отстоящ на 4 километра от Мастанли. Напуснахме след време шосето и потеглихме по долината на река Сюютли, десен приток на Арда, вливащи се под Кърджали при Хисарал-тъ. Минахме покрай Ходжакьойските махали. Вечерта към 6 ч бяхме в село Джамбашли. Там отидох при учителя Иван П, Дудуков. Той ми каза, че за утре, в неделя, ще отиде в село, близко до Шейх-Джумая, за утро при колегата си. Но като му обясних, че от Кърджали ще дойдат колеги, начело с г-жа Чапкънова и Диман, той се съгласи и той да дойде на Устра, макар че предната неделя ходили с колегата си от Хаджикьой Петко Ив. Кацарев.
към текста >>

В 2 бяхме на път.
Там отидох при учителя Иван П, Дудуков. Той ми каза, че за утре, в неделя, ще отиде в село, близко до Шейх-Джумая, за утро при колегата си. Но като му обясних, че от Кърджали ще дойдат колеги, начело с г-жа Чапкънова и Диман, той се съгласи и той да дойде на Устра, макар че предната неделя ходили с колегата си от Хаджикьой Петко Ив. Кацарев. Навечеряхме се с чай и кашкавал и легнахме, като аз не исках да спя на леглото му при него, а в отделна учебна стая сам и на по-чисто място. 27.V.1934 год., неделя Станахме точно в 1 1 2 ч. В 2 бяхме на път. В 5 без 7 минути бяхме вече на Устра и Слънцето тъкмо се подало и дискът му изплавал от хоризонта и ние се изкачихме почти до върха на Устра. Ако с 4 ^ 5 минути бяхме вървели по-рано, щяхме да видим първия показващ се лъч от тая красива височина. Изкачихме се първо на върха Устра, висок 1512 м над морското равнище. Имаше гъста утринна омара, та не се виждат ясно очертани далечните гледки. Но все пак просторна гледка се открива от тая височина на всички страни за из Източните Родопи.
към текста >>

От тая крепост на времето си се е наблюдавало движението наоколо из всички села и пътища.
Срещу върха Устра, северозападно, на недалечно по въздушна линия, се намира върхът Алада, пак такъв красив и посещаван от туриста. След това отидохме на калето Устра. Това кале е останало от Римско време. Използувани са естествените високи скали и върху тях е зазидана висока каменна стена с нужните кули. От зидовете има още недоразрушени висок зид около 8 метра. От тая крепост на времето си се е наблюдавало движението наоколо из всички села и пътища. Има легенда, а и действителното може би, че когато българският цар Калоян разбил латинския цар Балдуин при Одрин и го пленил, то Балдуиновата войска, разбита се е оттеглила тук, в Родопите, и това Устринско кале е било на времето си на Балдуинови войници и то на един независим рицар - боляр и хазната се пренесла и внесена в една пещера, чиито уста дълго време войниците заработвали, та да не личи где са устата й. А за белег оставили тамо наблизо една плоча с 3 дупки и една голяма желязна халка. Миналата година са дохождали французи с карта на самата местност, обаче не са в състояние да отрият пещерата. Накладохме огън. Направихме чай.
към текста >>

След преставането на дъжда се напътихме надолу.
И сладко закусихме. Към 1 ч отидохме долу, на извора, след като направихме няколко снимки и направихме хубава салата с оцета и марулите и се наобядвахме. Понеже занаизкачаха бели и после кълбести облаци и започна впоследствие да гърми, то ние се отправихме към северната страна на Устра при два големи гьола. Слязохме при тях и започна да вали. Особено много валя към върха Алада, а то впоследствие, като слязохме в Шейх-Джумая, се научихме, че имало компания екскурзианти от Шейх-Джумая. След преставането на дъжда се напътихме надолу. Към 5 ч бяхме в Шейх-Джумая и на края на селото срещнахме Кърджалийските: г-жа Чапкъ-нова, г-ца Дочка Духнева, учителка в Саторлер, г-ца Дешка Нанкова - учителка в Отоманкьой, Диман Диманов, учител в Терзикьой, Дочка Духнева е от гр. Казанлък, ул. „К. Величков" № 70. Г-ца Дешка Нанкова с. Шейново, Казанлъшко, г-жа Чапкънова - гр. Казанлък.
към текста >>

И ме заувещаваха и замолиха да ги придружа за утре втори път за Устра.
Радювене, Ловченско. Христо Ковтанитов, секретар на тютюнева фирма в Шейх-Джумая. Диман Диманов - с. Енина, Казанлъшко, и г-жа Василка Чапкънова. Те, като ме видяха, завикаха с овации, че ме срещнали. И ме заувещаваха и замолиха да ги придружа за утре втори път за Устра. Обещах им. Направихме една снимка с фон към Шейх-Джумая. Отидохме в читалището. След като пихме по един чай и някои пък - кафе, потеглихме обратно за едно друго близко село, Казъклар. Ботю Данчев, като човек, контрольор по тютюните, познава всички села и хората им.
към текста >>

Теке, Понеже се стъмни, аз сбърках пътя.
Вечерта в 6 ч бяхме в Шейх-Джумая. Потеглихме с автомобила. За да придружа колежките Дочка Душкова и Дешка Нанкова до селата им, слязохме при железния мост в Кърджали. Минахме покрай Отоманкьой, Салиорлер и аз останах вече сам. От Алкоя потеглих за с. Теке, Понеже се стъмни, аз сбърках пътя. Лутах се 2 - 3 часа по височините. Изморих се много и към 10 1/2 си дойдох. 3.VI.1934 год. Сън. Сънувах, че се видях с чичо Колю от Посабина, който се е поминал още преди 25 години, с баща си, който се е поминал преди 14 години, и мама. С братя и сестри.
към текста >>

Попът каза, че ще вземе десетлевовата.
След това сънувах поп Никола - и той се е поминал, отива вече десетина години, - че дойде да ме ръси и някак си сладко, мило ми приказва; аз исках да му платя за ръсенето. Извадих си портфейла и кога погледнах - той пълен с каравелчета. Зачудих се - че отгде накъде сега той да е пълен с каравелчета? И видях, че се белееха и бели монети - никелови. Погледнах - едната монета бе 10 лева, а другата - 5. Попът каза, че ще вземе десетлевовата. Взема си я и весел си отиде. * Рано станах. Отидох горе за наряд. След това си дойдох. Надошли бяха селяните, надонесли големи котли и приготвиха пилаф за общ обед.
към текста >>

Пътувам покрай една вада, пълна с вода.
След изпита направих две снимки. Изморил се бях, та не можах до вечерта да работя усилено по приготвянето на сведенията. 4.VI.1934 год., К. Кафтан Сън. Сънувам, че съм в непознато за мене село. Пътувам покрай една вада, пълна с вода. Влязъл съм в чужда градина. Гледам, ето, младо момиче нещо си играе. Аз му заговорих нещо. Запровирах се през едни циментови дувари, даже и през едни дупки се ловко провирах, за да изляза из тия циментови огради. Тъкмо съм пред една къща, ето, при това момиче дойде някаква другарка и ме задяваха с детинските си шеги и закачки, обаче се момеят, момински шеги подмятат, които не помня.
към текста >>

Ръси ни попът, уж че е бащата на Попито.
И това то го прави с цел, един вид магия, че аз да го задирям за в бъдеще и да дойда пак, да се завържат любовни отношения. След това се намерихме другари в едно здание, все там, до тая последна сцена. Не помня сега компанията, но уж единияте Кирил Попов от гр. Кърджали. Ето, влезе стар поп и с влизането си дигна босилек да наръси. Аз не ми се искаше да ме ръси, но се подчиних, защото знам, че той ще ме съобщи на просветното ми началство и ще ме уволнят като противник на църквата. Ръси ни попът, уж че е бащата на Попито. „Плащайте, де! " - извика попът. - „Колко пари искаш, дядо попе? " - „5 лева." Извадих 20 лева нацяло и му казах да ми повърне 15 и се събудих -3 1/2 ч след полунощ. Ставам, за да започна да приготвям статистическите сведения.
към текста >>

" - извика попът.
Не помня сега компанията, но уж единияте Кирил Попов от гр. Кърджали. Ето, влезе стар поп и с влизането си дигна босилек да наръси. Аз не ми се искаше да ме ръси, но се подчиних, защото знам, че той ще ме съобщи на просветното ми началство и ще ме уволнят като противник на църквата. Ръси ни попът, уж че е бащата на Попито. „Плащайте, де! " - извика попът. - „Колко пари искаш, дядо попе? " - „5 лева." Извадих 20 лева нацяло и му казах да ми повърне 15 и се събудих -3 1/2 ч след полунощ. Ставам, за да започна да приготвям статистическите сведения. 6.VI.1934 год., сряда Вследствие молитвата ми снощи към Великия и Учителя - Бялото Братство да ми дадат нощес среща с братя и сестри, а най-важното - с Учителя, ето часът е 4 без четвърт и се пробудих с хубав, но мъчно припомнен по своята картинност и преживелица сън. Сън. Сънувах, че съм някъде из Ковачевец.
към текста >>

Аз им отговорих, че като тръгна, аз ще го намеря лесно, понеже по вътрешен път Той ще ми каже посоката накъде е и в коя планина.
" И добави, че това било фанатизъм до прекаленост, да се излагаме на слънцето. Отговорих му, даже още аз да продумам, ученичката му заговори, че най-необходимите неща за добрия живот и нашето здраве, това са водата, храната, въздухът и слънцето и че г-н Ганев е избрал именно най-необходимото и най-потребното. Те водиха дълга полемика, като тая госпожица ме защищаваше срещу нападките на тоя студент, който визираше, че окултистите в България все слънце, въздух, храна и вода чиста препоръчвали до прекаленост. Надойдоха в тоя момент много други и някои ми заговориха, защо това лято не съм на екскурзия с братството. Отговорих им, че след като си свърша тук работата, аз ще ги намеря и то въпросът се касаел, че Учителят с братя и сестри отишли в планината и не го знаяли къде е заминал. Аз им отговорих, че като тръгна, аз ще го намеря лесно, понеже по вътрешен път Той ще ми каже посоката накъде е и в коя планина. Още повече, че Учителят не живее в сенчестите борови гори, а обича високите върхове на планините. Ето и братът Димитър Добрев от Сливен, пременен с хубави дрехи, иде весел и се ръкува. Видяхме се с много други братя. Те ме питат защо не съм в планината. Отговорих им, че ще отида скоро.
към текста >>

Дъжд бе валял, затова имаше кал и трудно се пътуваше.
Аз бързам с приключването, та да мога да си замина. 9.VI.1934 год., събота Цял ден приготовлявах касиерските книги и своя багаж. Вечерта до 11 ч, след като пазарих две магарета, за да ми занесат багажа до гара Кърджали. До 1 1/2 ч спах и разбудих моите кираджии. И в 2 1/2 ч потеглихме. Дъжд бе валял, затова имаше кал и трудно се пътуваше. В 6 и 35 влакът потегли. В 6 вечерта бях в София. 28.VI.1934 год., четвъртък Сън. Сънувам, че пътувам някъде за учителско място. Оставам да нощувам в село Цар-Асен, Поповско, у жителя Продан Каруцаря, на когото аз съм работил бъчаварлък*.
към текста >>

Сънувам, че пътувам някъде за учителско място.
И в 2 1/2 ч потеглихме. Дъжд бе валял, затова имаше кал и трудно се пътуваше. В 6 и 35 влакът потегли. В 6 вечерта бях в София. 28.VI.1934 год., четвъртък Сън. Сънувам, че пътувам някъде за учителско място. Оставам да нощувам в село Цар-Асен, Поповско, у жителя Продан Каруцаря, на когото аз съм работил бъчаварлък*. Лежах да спя на открито, вън на двора. Като станах сутринта, виждам, че ми няма панталоните и палтото. Нощес неизвестно кой ги е откраднал. Аз съм по риза и по бели гащи.
към текста >>

Със строг и сърдит тон Той ме предупреди, че ако не се поправя, да изправя живота си, то изгнание ме очаква и големи лишения в чужди държави, 21.VII.1934 год., събота С Атанас Николов отпътувахме за град Оряхово, за да посетим есперантския конгрес.
*вургасна - която създава врява, олелия. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) * бъчаварлък - правене на бъчви. (Бел. М. И.) 20.VI.1934 год. Сън. Сънувах, че се намирам пред Учителя. Със строг и сърдит тон Той ме предупреди, че ако не се поправя, да изправя живота си, то изгнание ме очаква и големи лишения в чужди държави, 21.VII.1934 год., събота С Атанас Николов отпътувахме за град Оряхово, за да посетим есперантския конгрес. От гара Червен бряг потеглихме по теснолинейката. Събрахме се и други есперантисти, есперантистки. Вся се едно оживление и веселост. Запознанство с разните лица. В Оряхово ни срещнаха на гарата есперантисти и със знамената ни посрещнаха и приветствуваха.
към текста >>

За пръв път с такава тържественост, красота и бодрост на духа четохме тая хубава и поучителна беседа.
Отведоха ни в есперантския клуб и оттам разквартируваха в разни места, а ние отидохме у Михаил Краев. 22.VII.1934 год., неделя Станахме рано за наряд. Михаил ни отведе на своето място „Изгрев", То е хубаво място над Дунава, откъдето се открива хубава гледка над гладките дунавски води и румънския бряг, обраснал с върби, над който далеч на изток от румънска земя изгря Слънцето с величествена тържественост и блясък. Много приятна утрина. След наряда прочетохме от XII серия беседата „Даде плод". За пръв път с такава тържественост, красота и бодрост на духа четохме тая хубава и поучителна беседа. Отидохме си в града и в 9 ч бяхме на откриване конгреса. Откри се от военната музика с „Шуми Марица" и „Espera". След поздравленията всички на парахода заминахме на остров Есперанто. Там обядвахме и правихме бани. Направихме няколко снимки.
към текста >>

Весело бе пътуването тоя ден, с песни, цигулка, флейта.
Чисто белият нагорещен пясък, тихото горещо време и хубавата гледка на Дунава с обрасналите му брегове с върби и хилядите хора, дошли на остров Esperanto, голям около 800 декара. Вечерта в 6 ч започна качването на парахода и къде 8 ч бяхме вече в Оряхово. 23.VII.1934 год., понеделник На Изгрева дойде и Кадиев и от Бяла Слатина Борислав... Четохме беседата „Лазаре, излез из гроба." В конгреса имаше отчети и избиране ново настоятелство и решения за бъдещата дейност. Идната година ще се състои конгресът във Варна. 24.VII1934 год., вторник Пеша отидохме до остров Esperanto и с лодка ни прехвърлиха на острова. Весело бе пътуването тоя ден, с песни, цигулка, флейта. Пътят върви покрай Дунава посред хубави алеи от върби и други дървета. Правихме пак две снимки на плажа. Запознах се с Бай Георгиевата осиновена дъщеря, родом от Тетевен, на име ... Георгиева, Станева по първия си баща, Тетевенец. Късно, къде 9 ч, стигнахме в Оряхово. 25 VII.1934 год., сряда Изпратихме Атанас на гарата и аз ангажирах билет за София с автомобила за 162 лева.
към текста >>

Пътят върви покрай Дунава посред хубави алеи от върби и други дървета.
Вечерта в 6 ч започна качването на парахода и къде 8 ч бяхме вече в Оряхово. 23.VII.1934 год., понеделник На Изгрева дойде и Кадиев и от Бяла Слатина Борислав... Четохме беседата „Лазаре, излез из гроба." В конгреса имаше отчети и избиране ново настоятелство и решения за бъдещата дейност. Идната година ще се състои конгресът във Варна. 24.VII1934 год., вторник Пеша отидохме до остров Esperanto и с лодка ни прехвърлиха на острова. Весело бе пътуването тоя ден, с песни, цигулка, флейта. Пътят върви покрай Дунава посред хубави алеи от върби и други дървета. Правихме пак две снимки на плажа. Запознах се с Бай Георгиевата осиновена дъщеря, родом от Тетевен, на име ... Георгиева, Станева по първия си баща, Тетевенец. Късно, къде 9 ч, стигнахме в Оряхово. 25 VII.1934 год., сряда Изпратихме Атанас на гарата и аз ангажирах билет за София с автомобила за 162 лева. В 8 ч потеглихме и през селата Буковци, Гложене, Бутово, Крива бара, Хайредин, Лехчево, Фердинанд и Берковица.
към текста >>

28.VII.1934 год., събота Отпътувах за с.
През Петрохан вечерта в 8 ч спряхме при Лъвовия мост в София. 26.VII.1934 год., четвъртък През деня си почивах от умората. Четохме с Еленка една лекция от 13 юний. Следобед приготвих бани за фотографията, за да проявя стъклата, правени в Оряхово на есперантския конгрес. До обед четохме с Еленка беседата „Даде плод", а вечерта проявявах стъклата. 28.VII.1934 год., събота Отпътувах за с. Равна, Годечко. Стигнах в село къде 10 ч. Пренощувах у Антови. Сън. Сънувах много, обаче сънувах, че се оглеждам в огледало. Гледам и недоумявам.
към текста >>

Владо от Мърчаево дойде за малко до Еленкината барака и ми каза, че ако получи пари, ще отпътува и той утре с Учителя на Витоша.
31.VII.1934 год. Събудих се рано. Станах. Утринната първа мисъл ми бе: „Повече духовното трябва да имам! " След гимнастическите упражнения разговарях с Еленка по ходенето ми в Равна. После попълних декларацията със семейното и материалното ми положение и дадох писмото Наталия да го изпрати. Владо от Мърчаево дойде за малко до Еленкината барака и ми каза, че ако получи пари, ще отпътува и той утре с Учителя на Витоша. Много от братята и сестрите се канят да отиват за „Яворовия присой" на Витоша. Чувствувам меланхолия и тъга по това, че не съм в близки отношения с Еленка и че тя отстава от мен и дружи вече с други братя. Връщането на Пеню Ганев на учителска длъжност отново в с. Равна на 12.1Х.1934 год. (документи) 1.
към текста >>

Легнах да спя, обаче на 3 пъти ме разбуждаха Младен, Зара, Никола Цветков и ето, с Никола Цветков, гледам Еленка пристига.
Тая сутрин се събудих рано и станах. Запречиствах и заредих, защото очаквах да пристигне инспекторът от Годеч, за да види училището и селото. До обед звъних и полагах усилия, за да събера деца, но дойдоха 5 ^ 6 деца и в 11 ч ги разпуснах. Към 2 ч обядвахме с Коста Цветков, който ремонтира училището. Нещо ми тежко, мъчно. Легнах да спя, обаче на 3 пъти ме разбуждаха Младен, Зара, Никола Цветков и ето, с Никола Цветков, гледам Еленка пристига. Много се зарадвах, че дошла. Тя отиде у бай Георгьови за преобличане и дойде в училището. Тя ми каза, че инспекторът й обещал да увеличи персонала, ако представи повече деца. Тя обядва малко и потеглихме из селото. До късно проверявахме кръщелните свидетелства, обаче всички, родени през 1928 година, са родени след 15 април, а нито едно - до 15 март, както се изисква по закона сега.
към текста >>

Ето, при изгрев слънце зачука на вратата ми Еленка, готова за път за Драгоман, София.
1 тенекия газ 160 лв. Всичко да дължа 589 лв. До вечерта лък вниманието ми се обърна към децата на Александър Берковчаница в Годеч, да ги повърне в.Равна, за да се увеличи персоналът и се върне Еленка. Еленка спа у Илия Тошев. 29.1Х.1934 год., събота Станах рано и си направих наряда. Ето, при изгрев слънце зачука на вратата ми Еленка, готова за път за Драгоман, София. Разменихме с нея няколко хубави мисли върху Библията и Св. Писание изобщо и тя стана за път. Изпратих я до под селото. Като реших следобед да отида в Годеч до Ал. Гаганица. Деца още не идат в училището, защото сега пък возят царевица.
към текста >>

Писание изобщо и тя стана за път.
До вечерта лък вниманието ми се обърна към децата на Александър Берковчаница в Годеч, да ги повърне в.Равна, за да се увеличи персоналът и се върне Еленка. Еленка спа у Илия Тошев. 29.1Х.1934 год., събота Станах рано и си направих наряда. Ето, при изгрев слънце зачука на вратата ми Еленка, готова за път за Драгоман, София. Разменихме с нея няколко хубави мисли върху Библията и Св. Писание изобщо и тя стана за път. Изпратих я до под селото. Като реших следобед да отида в Годеч до Ал. Гаганица. Деца още не идат в училището, защото сега пък возят царевица. Към 1 ч потеглих за Годеч. Оставих на Цеко бележка, че от утре ще отида за Драгоман.
към текста >>

За първи път влязох при първо отделение в българско училище.
1.Х.1934 год., понеделник Хубаво, топло време. Небето ясно. Никакъв вятър. Хората возят царевиците. В училище ми дойдоха едва половината от децата. За първи път влязох при първо отделение в българско училище. Децата се свеняха и срамяха, но със смехове и въпросчета, те се освободиха и започнаха да говорят. Сън. Сънувах, че Петър Йорданов, без хабер, без да зная кой ми чука на вратата, започнал бях да се преобличам, тъкмо съм си събул горните панталони и то съм извадил десния крачол, ето, потропа се на вратата. Аз, не знаейки кой е, стреснат се затекох зад дремала и се мъча набързо да обуя крачола, но си подаде главата и после влезе Петър Йорданов, на Митовчето на Йордана. После сънувах и друга картина - че около ми бяха някои непознати момичета, които докачливо ми задаваха някои въпроси, а аз шеговито им отговарях. Те ме предизвикваха настойчиво с всевъзможни закачки, но аз външно не им дадох вид, че се съгласявам на щенията им.
към текста >>

Сънувах, че пътувам с компания и то вървях през едни дворове; провирахме се през плетища, тесни врати и най-после стигнахме на един край, откъдето се вижда нашият ясак във Водица.
Върнах се на мръкване. Особени състояния минават през съзнанието ми и ме стягат. Едно като че ли напрегнато положение, стеснително. Нещо се плаша. 6.Х.1934 год., събота Сън. Сънувах, че пътувам с компания и то вървях през едни дворове; провирахме се през плетища, тесни врати и най-после стигнахме на един край, откъдето се вижда нашият ясак във Водица. Кога се загледах, ето, в него орат наш Иван, батьо Боби и Иван Иванов. Аз бързах и не можех да си отида до селото, обаче си казах: и тъй, и тъй съм успял да дойда дотук, що да не отида да видя братята си. И отидох в ясака, дето орат. Видях, ето Иван Иванов целия парализиран, изтощен, следствие тая болест, която той има. Говорих с наш Ивана за нивите, понеже той досега ги работи и не дава на батя, а също и моя наем не плаща, затова му казах вече да не оре и засява моите ниви, защото ще ги дам на батя Бобя.
към текста >>

После сънувах, че пътувам през една голяма гора, такава, каквато аз знаех, кога бях малък, изпод Белия Бряг.
Аз бързах и не можех да си отида до селото, обаче си казах: и тъй, и тъй съм успял да дойда дотук, що да не отида да видя братята си. И отидох в ясака, дето орат. Видях, ето Иван Иванов целия парализиран, изтощен, следствие тая болест, която той има. Говорих с наш Ивана за нивите, понеже той досега ги работи и не дава на батя, а също и моя наем не плаща, затова му казах вече да не оре и засява моите ниви, защото ще ги дам на батя Бобя. Той се разсърди. После сънувах, че пътувам през една голяма гора, такава, каквато аз знаех, кога бях малък, изпод Белия Бряг. Ще нощуваме братя, сестри в гората. Аз искам да събирам дърва за огрев. Ето, влязохме в една колиба, заваряме в нея много турци от Крепча. Говорих с Мехмедя Ариор, а най-вече с Бейрула X. Юмеров и Емин Молла Алипиев.
към текста >>

Пътувах и още под Равна заваля, обаче слабо, из мъгла.
Вече сън не ме хвана и аз станах в 4 ч. Заприготвях се за Драгоман. Далеч на запад светка за дъжд, даже изтежко се чува тътнеж на гръмотевица. В 6 и 10 потеглих. В 9 1/2 стигнах в Драгоман. Пътувах и още под Равна заваля, обаче слабо, из мъгла. Аз бях със спортните дрехи и обуща, платнище, раница, апарата. Горе в Чепина над Летница пътувах в гъста мъгла, затова горе вече на билото бях сбъркал пътя, но ме оправиха овчари. На събранието присъствуваха около 160 души. В управата на новооснованото дружество влязоха Павел Попов, Васил Коралеев, Нестор Мишев, Стоян Михалков и в Контролния съвет - аз и Тодор Йонов. Борис Манов в тия избори пропадна, защото го изиграха някои, а минаха на другата страна - противната.
към текста >>

Горе в Чепина над Летница пътувах в гъста мъгла, затова горе вече на билото бях сбъркал пътя, но ме оправиха овчари.
Далеч на запад светка за дъжд, даже изтежко се чува тътнеж на гръмотевица. В 6 и 10 потеглих. В 9 1/2 стигнах в Драгоман. Пътувах и още под Равна заваля, обаче слабо, из мъгла. Аз бях със спортните дрехи и обуща, платнище, раница, апарата. Горе в Чепина над Летница пътувах в гъста мъгла, затова горе вече на билото бях сбъркал пътя, но ме оправиха овчари. На събранието присъствуваха около 160 души. В управата на новооснованото дружество влязоха Павел Попов, Васил Коралеев, Нестор Мишев, Стоян Михалков и в Контролния съвет - аз и Тодор Йонов. Борис Манов в тия избори пропадна, защото го изиграха някои, а минаха на другата страна - противната. На гарата инспекторът Петър Андреев ми обеща, че ще увеличи персонала в Равна. Понеже Манов отива в Сливница, за да изтегли сумата 20 000 лева за Годечкото читалище, затова от Лопушна до Годеч Н.
към текста >>

Угърчинска нямаше с кого да си отиде и аз минах с тях, въпреки че не ми беше път.
На събранието присъствуваха около 160 души. В управата на новооснованото дружество влязоха Павел Попов, Васил Коралеев, Нестор Мишев, Стоян Михалков и в Контролния съвет - аз и Тодор Йонов. Борис Манов в тия избори пропадна, защото го изиграха някои, а минаха на другата страна - противната. На гарата инспекторът Петър Андреев ми обеща, че ще увеличи персонала в Равна. Понеже Манов отива в Сливница, за да изтегли сумата 20 000 лева за Годечкото читалище, затова от Лопушна до Годеч Н. Угърчинска нямаше с кого да си отиде и аз минах с тях, въпреки че не ми беше път. Минахме през Голямо Маливо, Мало Ровяновци, Мало Маливо и през монастиря „Св. Никола", където ядохме царевица варена, и стигнахме в 8 ч в Шума. Никитови ни поканиха да нощуваме и ние останахме, защото за мене бе трудно да пътувам до Годеч, че после до Равна в тоя мрак нощен. Свирихме с грамофона, пяхме с Угърчинска и си легнахме да спим, 8.Х.1934 год., понеделник Станахме в 6 без 10. Приготвихме се и след изядането на по една филия, намазана с мед, хляб, се сбогувахме и потеглихме.
към текста >>

Никитови ни поканиха да нощуваме и ние останахме, защото за мене бе трудно да пътувам до Годеч, че после до Равна в тоя мрак нощен.
На гарата инспекторът Петър Андреев ми обеща, че ще увеличи персонала в Равна. Понеже Манов отива в Сливница, за да изтегли сумата 20 000 лева за Годечкото читалище, затова от Лопушна до Годеч Н. Угърчинска нямаше с кого да си отиде и аз минах с тях, въпреки че не ми беше път. Минахме през Голямо Маливо, Мало Ровяновци, Мало Маливо и през монастиря „Св. Никола", където ядохме царевица варена, и стигнахме в 8 ч в Шума. Никитови ни поканиха да нощуваме и ние останахме, защото за мене бе трудно да пътувам до Годеч, че после до Равна в тоя мрак нощен. Свирихме с грамофона, пяхме с Угърчинска и си легнахме да спим, 8.Х.1934 год., понеделник Станахме в 6 без 10. Приготвихме се и след изядането на по една филия, намазана с мед, хляб, се сбогувахме и потеглихме. В Равна бях в 8 1/2. Тия дни все ми е мисълта за Еленка, дано може да се възвърне и си дойде и тя. Нищо не ми е радостно.
към текста >>

Говорихме си много интимно и радостни трябваше да отидем горе на Изгрева, защото аз съм имал да вземам нещо оттам, и че ще трябва да отпътувам, понеже съм си отишъл в съботен ден.
Сънувах, че тукашният ни околийски инспектор е успял да събере всички данни за учители левичари - комунисти, и че скоро ще последва уволнение на тия учители. Друг сън. Сънувах, че съм отишъл в София у г-н Яков Янков. Тамо се срещнахме с Еленка. Голяма бе радостта при нашата среща. Говорихме си много интимно и радостни трябваше да отидем горе на Изгрева, защото аз съм имал да вземам нещо оттам, и че ще трябва да отпътувам, понеже съм си отишъл в съботен ден. Еленка бе извънредно внимателна и любвеобилна, симпатична и внимателна спрямо мен. Двама бяхме у Янкови, кой знай те къде са били отпътували. Друг сън. Намирам се в някаква гора. Сякал съм дърва.
към текста >>

Двама бяхме у Янкови, кой знай те къде са били отпътували.
Сънувах, че съм отишъл в София у г-н Яков Янков. Тамо се срещнахме с Еленка. Голяма бе радостта при нашата среща. Говорихме си много интимно и радостни трябваше да отидем горе на Изгрева, защото аз съм имал да вземам нещо оттам, и че ще трябва да отпътувам, понеже съм си отишъл в съботен ден. Еленка бе извънредно внимателна и любвеобилна, симпатична и внимателна спрямо мен. Двама бяхме у Янкови, кой знай те къде са били отпътували. Друг сън. Намирам се в някаква гора. Сякал съм дърва. Отивам някъде на друго място покрай гората, близо до едно село. Местност непозната, но имало тук горска стража много строга, та, боейки се да не ми конфискуват брадвата, аз я скрих под шумата, обаче скрил съм и бастоня си.
към текста >>

Разговаряхме се за дрехи някакви, че аз трябваше да изпера някои мои долни дрехи, че ми предстои пътуване за местоучителствуване далече.
Намирам се в някаква гора. Сякал съм дърва. Отивам някъде на друго място покрай гората, близо до едно село. Местност непозната, но имало тук горска стража много строга, та, боейки се да не ми конфискуват брадвата, аз я скрих под шумата, обаче скрил съм и бастоня си. Когато се явих на поляната, ето тук се срещнах с мой близък другар, но не помня добре кой бе. Разговаряхме се за дрехи някакви, че аз трябваше да изпера някои мои долни дрехи, че ми предстои пътуване за местоучителствуване далече. Минаха каруца с познати, симпатична компания, състояща се от млади момичета, весели и засмени; имаше и мъже между тях. От тая сутрин, още след умиването ми за сутрин, усетих, че ми играе лявото око, горната част на очната ябълка заедно с горнята клепка. Вечерях у Станчо Раденков и говорихме със Станчо и Милуш Рангелов. 13.Х.1934 год., събота Станах от сън в 5 и 10. Сън. На присъмване сънувах, че съм някъде си в непознато място, като че ли във Водица, в местността Карамфиликя, но при съвсем друга обстановка.
към текста >>

Прочетох лекцията от общия окултен клас „Хармонични движения" и се заприготвях, след изпирането на дрехите си, за Годеч, където лекарят, собствено кметът ни викат всички учители от Годечката община за образуване на хигиенични съвети - комисии и от лекаря ще се дадат напътствия за работата, която ни предстои по хигиената в селата си, В Годеч се състоя събранието от 11 до 1 ч.
" Отговорих й, че лекарят по невнимание ми заля ръката с азотна киселина и че отиде да търси вода и още го няма. Ръката ми, без да ме боли, но потопена във вода, ставаше угасяне, разредяване на азотната киселина и църкаше чак. Аз, макар и да не ме боли, започнах да плача и се събудих. * Часът 4 1/2. Станах и в 5 започнах наряда. Прочетох лекцията от общия окултен клас „Хармонични движения" и се заприготвях, след изпирането на дрехите си, за Годеч, където лекарят, собствено кметът ни викат всички учители от Годечката община за образуване на хигиенични съвети - комисии и от лекаря ще се дадат напътствия за работата, която ни предстои по хигиената в селата си, В Годеч се състоя събранието от 11 до 1 ч. На излизане от училище Б. Манов ме запозна с някаква си театрална трупа, която за вечерта ще представи „В ноктите на дявола". Поканиха ме да остана. Угърчинска и г-жа Калинова ме поканиха на обед. Обядвахме и Никитов и Добрев от Бо[ренде?
към текста >>

Забравих пакет с книги на пътя тук, Равненско землище, и съм си дошел към 2 ч след полунощ.
На излизане за театъра госпожа Петрова ми каза, че нямало да повърнат X. Григорова, понеже Андреев казал, че била навършила за пенсия. Мен ми стана мъчно и скръбно. На вечеринката аз се измъчих: едно, че не можех да свиря нотите на балерината и друго, цигулката на Монев е разнебитена, беше без колофоний и аз се просто засрамих. В 12 1/2 си потеглих за Равна. Забравих пакет с книги на пътя тук, Равненско землище, и съм си дошел към 2 ч след полунощ. 15.Х.1934 год., понеделник Станах на съмване. Ясен ден и ветровито време, но вятърът към обед бе силен, а от сутринта бе слаб. Ходих да питам за книгите дали не ще да ги е [намерил] някой някъде, но се оказа, че още никой не ги знае. Вечерях у Младенови и си легнах, 16.Х.1934 год., вторник Събудих се в 4 1/2 ч. Станах. Силен вятър бучи вънка. Полуоблачно.
към текста >>

Друг сън: Пътувам в един трен, но самият трен върви из едни подземни галерии с голяма скорост.
Забрадена бе с бяло було върху главата, от отзад, и с ясносини дрехи облечена. Андреев говори нещо по нашата сватба. Като че ли бе Еленка, но тая бе по-висока от нея, по-пълна и дългообраза, но с оправено лице, чисто бяло. Понеже бе пременена, затова изглеждаще още по-красива. Събудих се - точно 12 часът без 2 минути. Друг сън: Пътувам в един трен, но самият трен върви из едни подземни галерии с голяма скорост. На завоите изглежда, че ще се удари и от влака и мен не ще остане нищо, обаче той така се извива автоматически и повидимому уж ще ударят вагоните, но те автоматично се разпореждаха и минаваха в завоя на линията. Слязох. Трябваше да влизам в час с учениците си, И то намирам се в голямо здание, пълно с всякакъв народ външен. Оказаха се много турци и то познати Крепчани от Поповско и Казалджик-Кафтан, Кърджалийско. Влязох в една стая - ето много ученици и учители. Но всички учеха.
към текста >>

Инспекторът изнесе реферат на тема „Учителството и обновата" и административни напътствия.
Като слязох под селата, се усили дъждът и ме измокри, докато стигна. Накладоха печка и се изсушихме с други колеги и колежки. Г-н инспекторът, като влезе, ми каза, че „Г-н Ганев, очакваш ли за колежка? " Отговорих, че всеки момент. Той каза, че направил постъпка до министерството и очаква. Инспекторът изнесе реферат на тема „Учителството и обновата" и административни напътствия. Написах на Еленка една картичка от Годеч. Като бях в книжарницата, силно ми играеше дясното око. 20.Х.1934 год., събота Рано дойде кметският наместник Станчо Раденков. Тръгнахме из селото, за да уведомим селяните, че е нужно да си направят нужници и торища, почистят дворовете. До 10 ч ходихме из селото.
към текста >>

В 5 бях вече с раница и излязох на пътя за Тодорините кукли.
Там чакаха Милчо Герасков и Бойко .... Много се зарадвахме, че се срещнахме. Спахме в една стая всички. Времето бе много добро. Ясно, тихо. 21.Х. 1934 год., неделя Станах в 4 1/2. В 5 бях вече с раница и излязох на пътя за Тодорините кукли. Сбъркал съм пътя, та съм отишъл над Брикювци. Къде планината Козница в местността „Мала Могила". Залая ме куче при една гора. Отидох къде него. Ето, имаше кошара.
към текста >>

Сбъркал съм пътя, та съм отишъл над Брикювци.
Спахме в една стая всички. Времето бе много добро. Ясно, тихо. 21.Х. 1934 год., неделя Станах в 4 1/2. В 5 бях вече с раница и излязох на пътя за Тодорините кукли. Сбъркал съм пътя, та съм отишъл над Брикювци. Къде планината Козница в местността „Мала Могила". Залая ме куче при една гора. Отидох къде него. Ето, имаше кошара. Човекът ме посрещна.
към текста >>

В 9ч бях вече на път.
Хвърлих си ризата и изсуших на топлата печка. Дядо Велко напълни моя чайник и го кипна. Закусихме аз и той. Дойде и друг селянин, Сребро, братовчед на дядо Велко. Той ме поведе и отправи за Тодорини кукли. В 9ч бях вече на път. Ясно - прозрачен ден. Далечна гледка на Стара планина - чак до Юмрук-чал. Вреченските планини, селата - всичко се вижда ясно. С тъга се разделих от хубавата гледка и величествена природа. Замръзналият сняг и земя бяха лъскави.
към текста >>

Наобядвахме се у поручика и в 3 ч си отпътувахме.
Милчо и Бойко си заминали. Заварих Угърчинска, която плаче за свидно любе. Разплатих се и потеглихме за конезавода. Направих там 5 снимки. Докато аз правя снимките, поручикът се опитал да произволничи в стаята си с Угърчинска, обаче тя го респектирала и дала добър урок, че не всички жени са развратници. Наобядвахме се у поручика и в 3 ч си отпътувахме. В 7 1/2 бяхме в Годеч. Бай Митю Костов ми кипнаха вода за чай. Изпих около 1 кг вода. Навечерях се. Говорихме с Монова, г-жа Петрова, Дончева, и др.
към текста >>

Почистихме двора му и пътя от монастиря до училището.
Само на изток има пояс от облаци. Много хубав ден. Съвсем ясно небе. Никакъв вятър. Следобед ходихме с децата на монастиря. Почистихме двора му и пътя от монастиря до училището. Пометохме училищния двор и пътя почистих до Георги Виденов от тръните и камъните. Навечерях се. Ходих у дядови Цвяткови за определяне торище и нужник. На връщане се отбих у дядови Истаткови и тамо си хапнах малко. Легнах си към 9 1/2 ч, след като прочетох в „Утро", че на Софийската област се дават 17 места учителски, в което число вярвам, че влиза и за Равна едно учителско място.
към текста >>

Пометохме училищния двор и пътя почистих до Георги Виденов от тръните и камъните.
Много хубав ден. Съвсем ясно небе. Никакъв вятър. Следобед ходихме с децата на монастиря. Почистихме двора му и пътя от монастиря до училището. Пометохме училищния двор и пътя почистих до Георги Виденов от тръните и камъните. Навечерях се. Ходих у дядови Цвяткови за определяне торище и нужник. На връщане се отбих у дядови Истаткови и тамо си хапнах малко. Легнах си към 9 1/2 ч, след като прочетох в „Утро", че на Софийската област се дават 17 места учителски, в което число вярвам, че влиза и за Равна едно учителско място. 27.Х.1934 год., събота Сън.
към текста >>

Тая вечер имаше събрание, за да решат къде да се работи трудовата, за да си поправят пътищата.
Вънка облачно и днеска малко грея слънцето. 5.ХI.1934 год., понеделник Станах на разсъмване. Вънка свири вятърът и е студено. Чувствувам се не добре духом. Нещо ми е тежко на душата. Тая вечер имаше събрание, за да решат къде да се работи трудовата, за да си поправят пътищата. Стояхме до 11 ч и се разотидоха и аз си легнах. Вънка е ясно небето и приятно. Чувствувам се в гърдите малко болезнено около сърцето, но от предната част. С децата се много тревожа и затова се изхабявам и изтощавам много. 6.ХI. 1934 год., вторник Сън.
към текста >>

Сънувам, че пътуваме с брат Тошев ли, или някой друг, и яздим занякъде.
Пред старата им къщата. Наловили се много на хоро. Хванах се и аз, но като че ли аз не играех, а само бях около хорото и разказвам на играещите, че в Ковачевец другояче играят. Но аз не вземах никакво участие в играта. 11.XI.1934 год., неделя Сън. Сънувам, че пътуваме с брат Тошев ли, или някой друг, и яздим занякъде. Качихме се в един аероплан. Но отивайки за мястото, аз не бях в аероплана, а върху един управен, тлъст червен-алест кон. Самият кон е толкова управен, че гръбнакът му е хлътнал и е мъчно уязвим. Тъкмо се метнах върху му, и той удари галоп, едва можах да се наместя по-близо до холката. Земята бе замръзнала, та се боях, както бяга така силно, да не би да се подхлъзне и падне, та ще ме утрепе.
към текста >>

Както стоях и гледах аероплана, на един завой на пътя ето, отдолу, из една ялия, долина, се чува високото викане на един стражар конник, който силно вика: „Елена, Елена, Елена!
Аеропланите бяха като автомобили. Първият полетя, а втория аз не можах да подкарам. Седна в него един авиатор, но той бе лично един от яздилите и го пусна, а аз останах на земята, но той ми каза, веднъж да го подкара, че аз после като го запаля, да потегли, тогава ще се кача. Аеропланът потегли и започна да прави обиколки покрай едно много високо здание, така че едва го не докосна и повреда не може да стане. Първият аероплан полетя много високо, управляван много добре от пилота му, също и вторият вече полетя и после ще мине да ме вземе. Както стоях и гледах аероплана, на един завой на пътя ето, отдолу, из една ялия, долина, се чува високото викане на един стражар конник, който силно вика: „Елена, Елена, Елена! " Само това се вика и ясно се чува приближаването на силно бягащия му кон. Разбрах, че стражарят известява отдалеч вестта, че Еленка иде вече. Аеропланът, докато заобикаля и хвърчи, аз току започнах с ръце да се подемем, като че птица с крилата си, започнах да хвъркам. Хвърках много място над земята и то из един нагорен път. И много лесно хвърках.
към текста >>

Хвърках много място над земята и то из един нагорен път.
Първият аероплан полетя много високо, управляван много добре от пилота му, също и вторият вече полетя и после ще мине да ме вземе. Както стоях и гледах аероплана, на един завой на пътя ето, отдолу, из една ялия, долина, се чува високото викане на един стражар конник, който силно вика: „Елена, Елена, Елена! " Само това се вика и ясно се чува приближаването на силно бягащия му кон. Разбрах, че стражарят известява отдалеч вестта, че Еленка иде вече. Аеропланът, докато заобикаля и хвърчи, аз току започнах с ръце да се подемем, като че птица с крилата си, започнах да хвъркам. Хвърках много място над земята и то из един нагорен път. И много лесно хвърках. Изкачих се на височината на един завой, дето ще мине аеропланът да ме вземе вече оттук, се задава земята - пътят. Но аз пак хвъркам от нетърпение да мине аеропланът. Но вместо да мине очакваният аероплан, ето, иде един автомобил, каран от един калугер, или поп, непознат за мен, пушач и с извратена, неравилна физиономия. В задната кола на автомобила имаше човек да лежи полужив, пребит от катастрофа с железници.
към текста >>

Изкачих се на височината на един завой, дето ще мине аеропланът да ме вземе вече оттук, се задава земята - пътят.
" Само това се вика и ясно се чува приближаването на силно бягащия му кон. Разбрах, че стражарят известява отдалеч вестта, че Еленка иде вече. Аеропланът, докато заобикаля и хвърчи, аз току започнах с ръце да се подемем, като че птица с крилата си, започнах да хвъркам. Хвърках много място над земята и то из един нагорен път. И много лесно хвърках. Изкачих се на височината на един завой, дето ще мине аеропланът да ме вземе вече оттук, се задава земята - пътят. Но аз пак хвъркам от нетърпение да мине аеропланът. Но вместо да мине очакваният аероплан, ето, иде един автомобил, каран от един калугер, или поп, непознат за мен, пушач и с извратена, неравилна физиономия. В задната кола на автомобила имаше човек да лежи полужив, пребит от катастрофа с железници. Той бе много тежко болен. Потегли и този автомобил и ето, нашите дойдоха и аз отидох да се кача във втория аероплан - автомобил.
към текста >>

Дават се напътствия, че ученикът не трябва да отсъствува от Школата. 2.
Забравих в подробности съня си. * Слънцето изгря иззад облак. През деня вее все вятър откъм юг и почти целия ден имаше облаци и силен вятър до късно, до 10 ч и бучи. Дочетох книгата „Черният Мойсей". 16.ХI.1934 год,, петък * Четох лекция от младежкия клас, първа година, „ Усилване на волята . Дават се напътствия, че ученикът не трябва да отсъствува от Школата. 2. Отсъствието да става по много важни причини. 3. Никои да се не карат и ако се карат, се изключват. 4. Да се не изнася нищо от Школата. 5. Да се прави медитация сутрин, обед и вечер преди лягане, върху небесната дъга. 6. Еднообразието е смърт, а разнообразието е израз на духа, на духовното в човека и то дава живот. 7.
към текста >>

Да сънуваш, че ядеш месо, то значи отгоре те учат, че пътят, по който вървиш, не е добър, затова трябва да го промениш. 11.
Да се прави медитация сутрин, обед и вечер преди лягане, върху небесната дъга. 6. Еднообразието е смърт, а разнообразието е израз на духа, на духовното в човека и то дава живот. 7. Който ляга рано, той намира големи запаси от прана в природата и си набавя изхарчената сила през деня и запасява с ново количество за предстоящия ден. 8. Веднага щом легне, човек трябва да заспива. 9. Лягай не с мисълта, че отиваш да си починеш, а с мисълта, че отиваш на училище в астралния мир, защото каквото научиш в горната школа, това ще приложиш през деня. 10. Да сънуваш, че ядеш месо, то значи отгоре те учат, че пътят, по който вървиш, не е добър, затова трябва да го промениш. 11. При гняв изпявайте „до-ми-сол" до десетина пъти и състоянието се променя. * Сън. Нощес съм сънувал, че се намирам някъде в къща на някои близки. Приготовляваме се за отиване някъде на гробища, но на тия гробища ще има събрание, увеселение, ядене, пиене. Ще се преспи тамо, та си приготовлявахме и дрехи за спане.
към текста >>

При гняв изпявайте „до-ми-сол" до десетина пъти и състоянието се променя.
Еднообразието е смърт, а разнообразието е израз на духа, на духовното в човека и то дава живот. 7. Който ляга рано, той намира големи запаси от прана в природата и си набавя изхарчената сила през деня и запасява с ново количество за предстоящия ден. 8. Веднага щом легне, човек трябва да заспива. 9. Лягай не с мисълта, че отиваш да си починеш, а с мисълта, че отиваш на училище в астралния мир, защото каквото научиш в горната школа, това ще приложиш през деня. 10. Да сънуваш, че ядеш месо, то значи отгоре те учат, че пътят, по който вървиш, не е добър, затова трябва да го промениш. 11. При гняв изпявайте „до-ми-сол" до десетина пъти и състоянието се променя. * Сън. Нощес съм сънувал, че се намирам някъде в къща на някои близки. Приготовляваме се за отиване някъде на гробища, но на тия гробища ще има събрание, увеселение, ядене, пиене. Ще се преспи тамо, та си приготовлявахме и дрехи за спане. Имаше някакви дами, седнали пред къщата с инспектор Андреев.
към текста >>

Покрай мен е някое си близко момиче, около 14-годишно, и весело си пее и приготовлява и забавно тананика и говори нещо на мен по пътуването.
Нощес съм сънувал, че се намирам някъде в къща на някои близки. Приготовляваме се за отиване някъде на гробища, но на тия гробища ще има събрание, увеселение, ядене, пиене. Ще се преспи тамо, та си приготовлявахме и дрехи за спане. Имаше някакви дами, седнали пред къщата с инспектор Андреев. Аз съм вкъщи и приготовлявам нещо си. Покрай мен е някое си близко момиче, около 14-годишно, и весело си пее и приготовлява и забавно тананика и говори нещо на мен по пътуването. Някаква си лопата са вземали от Ганчо Белчев - Водица, да ринат нещо в тоя дом, който е като че ли при крайната чешма във Водица, на Добревото място, и аз занесох лопатата и я турих в дама им и видях леглото на слугата им. А събранието, за което се приготовлявахме, като че ли ще става в Ковачевец. Около ми - мъже и жени, но забравих точно кои бяха, и аз съм техен гост и заедно ще отиваме на общото голямо съборно събрание в някои си гробища. * Събудих се. Вятърът престанал.
към текста >>

Лекция от 8.III.1922 год.; отпечатана подзаглавие „Методи за укрепване на волята" в „Двата пътя", Младежки окултен клас 24.02.1922 ^ 02.08.1922 г., ИК „Жануа-98", I изд.
Около ми - мъже и жени, но забравих точно кои бяха, и аз съм техен гост и заедно ще отиваме на общото голямо съборно събрание в някои си гробища. * Събудих се. Вятърът престанал. Небето забулено с леки облаци, а някъде прошарено. Лявата ми вежда и клепач още продължават да поиграват от време на време. Лекция от 8.III.1922 год.; отпечатана подзаглавие „Методи за укрепване на волята" в „Двата пътя", Младежки окултен клас 24.02.1922 ^ 02.08.1922 г., ИК „Жануа-98", I изд. По оригиналните разчетени стенограми, Кърджали 1999 г. (Бел. М. И.) Станах в 4 ч. Четох подчертаните бележки от книгата на Григорий Петров „Черният Мойсей" и бележките по готвения от мен реферат. Следобед щях да отида в Годеч, за да уредим касиерските книги, с Атанас Димитров, но той ме оставил, та аз пак се отказах да ходя.
към текста >>

Разговаряме се с Еленка, Аз се глася за път някъде, а тя стои около мен и си говорим за нещо си.
18.ХI.1934 год., неделя, с. Равна Събудих се в 4 ч и станах. Имах особено състояние, тежко. Левият мигач все ми играе. Сън. Сънувах, че сме някъде братя, сестри. Разговаряме се с Еленка, Аз се глася за път някъде, а тя стои около мен и си говорим за нещо си. * В 5 ч, след наряда, започнах да чета беседата от десетата серия „Изново". Миналата неделя не можах да я дочета, понеже тръгнахме да събираме овес из село. Сега пак започнах да я чета отначало и то много бавно, с размисъл върху хубавите слова на Учителя. То цялата беседа, всеки ред е пропит с Дух и сила. Понеже сега се говори в България за обнова и даже имаме нарочно създаден за целта институт „Дирекция на обществената обнова", а виждам как всички колеги със стари и архаични идеи се наредиха в обновата и всички за обнова говорят, а всъщност нищо не вършат.
към текста >>

Плаках много и молих Вишния да ми помогне и помага, да ме ръководи всякога в пътя на Божествената светлина.
Като че ли вече всеки претендира, че е в обновата и е обновен. Четох снощи в. „Братство" - и тамо имаше статия на тема обнова, но нашите хора и важното - Учителят, в тая беседа разглеждат въпроса тъй съдържателно и основно и коментирайки въпросите на обновата, Учителят прави бегъл поглед върху настоящето и методите на съвремениците за изправянето на света, та мен така ми домъчня за народа, за колегите в Годеч, че се така ядат и че са така издребнели в одумничества и клевети, че ще се изядат, и схващайки основните принципи на истинската обнова, облегната на базата на любовта - братството, произлизащи от това, че човек търси Бога и Божественото в живота и щом се държи за Божественото, то другото, обновата и всички необходими средства, среди, условия - материални и духовни - сами по себе си ще се създадат. И че трябва сега да се създадат общества, които да създадат условия за идването на Божествените енергии от горе. Четейки тая хубава беседа и размишлявайки, аз дойдох до неудържим плач. Плаках много и молих Вишния да ми помогне и помага, да ме ръководи всякога в пътя на Божествената светлина. Плаках за българския народ, за България, че нейните водители, особено духовните, съзнателно пречат и нито приемат Словото, което истински основно ще възроди нашия народ, нито пък дават на народа да намери истинското учение, чистата вода и храна, за да утолят духовният си глад и жажда. През деня продавах билети за фонд „Читалище на слепите в България".
към текста >>

34. 4. ( 6.VII. 1935 г., събота. 3.30 ч сутринта, Изгрев.)

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Простор чудесен.
4. 6.VII. 1935 г., събота. 3.30 ч сутринта, Изгрев. Потеглихме в 4.05 ч сутринта и отидохме до седмий километър. Простор чудесен. Отбихме се навътре в нивите, спряхме се до една нива, засята със захарно цвекло. Слънцето ни огря по пътя. Изгревът беше великолепен. Източният хоризонт беше ясен, първо розов, после почна да става оранжев и при изгрева - оранжевожьлт, златист. Небето чисто, ясно, синьо.
към текста >>

Слънцето ни огря по пътя.
1935 г., събота. 3.30 ч сутринта, Изгрев. Потеглихме в 4.05 ч сутринта и отидохме до седмий километър. Простор чудесен. Отбихме се навътре в нивите, спряхме се до една нива, засята със захарно цвекло. Слънцето ни огря по пътя. Изгревът беше великолепен. Източният хоризонт беше ясен, първо розов, после почна да става оранжев и при изгрева - оранжевожьлт, златист. Небето чисто, ясно, синьо. Спряхме се до цвеклото, направихме си молитвата, след това седнахме на размишление. Направихме един опит: за 5 минути отидохме на Слънцето.
към текста >>

Те ме туриха на трена на един слънчев лъч и заедно с няколко от тях, придружиха ме, отпътувахме за Земята и за миг аз се намерих на Земята, на място, при Савка.
Жителите, всички светящи, всички сияят в светлина, там и Учителят - цяло сияние. Като пристигнах навътре, изведнъж всички се струпаха при мен, радостно ме приеха и в знак на добре дошла, събрани както бяхме, с Учителя посред нас, направихме молитва. Отправихме мисълта си към централното слънце. Аз си казах думата, помолих се за което ми тежи на душата. Изпяха една песен с музика и аз си потеглих насам. Те ме туриха на трена на един слънчев лъч и заедно с няколко от тях, придружиха ме, отпътувахме за Земята и за миг аз се намерих на Земята, на място, при Савка. В 5 и 15 ч тръгнахме си обратно за Изгрева, доволни и щастливи. Минахме покрай старата нива, която бяха ожънали. Аз си събрах от изостаналите класове. Като пристигнахме на Изгрева, Учителят беше вън, седнал на пейките. Аз Го поздравих, целунах Му ръка, разправих Му докъде отидохме - един час път натам и един час връщане.
към текста >>

Аз Го поздравих, целунах Му ръка, разправих Му докъде отидохме - един час път натам и един час връщане.
Те ме туриха на трена на един слънчев лъч и заедно с няколко от тях, придружиха ме, отпътувахме за Земята и за миг аз се намерих на Земята, на място, при Савка. В 5 и 15 ч тръгнахме си обратно за Изгрева, доволни и щастливи. Минахме покрай старата нива, която бяха ожънали. Аз си събрах от изостаналите класове. Като пристигнахме на Изгрева, Учителят беше вън, седнал на пейките. Аз Го поздравих, целунах Му ръка, разправих Му докъде отидохме - един час път натам и един час връщане. Внимателно и с разположение ме изслуша. Казах си, което ми тежеше на душата. Срещата ми беше много сполучлива. Радостна се прибрах на закуска и Учителят отиде на закуска.
към текста >>

35. 15. Беседи на Рила

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Чудесен Изгрев!
Имахме великолепна лекция. 19 август 1935 г., понеделник, Ел-бур, 4 ч сутринта Тръгнахме в 5 ч със Савка. На нашия връх. Време приятно. Молитва с дух си направих. Чудесен Изгрев! Слязохме. При третото езеро направихме упражненията с Учителя. На връщане взех позволение от Учителя да отида при езерото на Съзерцанието. Той позволи. Отидох. Там прекарах целия ден. Бях като в храм.
към текста >>

23 август 1935 г., петък, Ел-бур В 4 ч тръгнах сама из пътеката за Молитвения връх.
Дойдоха при мене Радка и друга една сестра, да пренощуват. В 6 ч минах покрай Савка, събудих я и тръгнах към нашето място. Слънцето беше изгряло, но има облаци, та няколко изгрева имаше! Имй и за мен Изгрев. Пресен, чист и свеж въздух. 23 август 1935 г., петък, Ел-бур В 4 ч тръгнах сама из пътеката за Молитвения връх. Тайнствено и величествено беше. Луната, последна четвърт, се показваше през облаците. Време мъгливо, облачно, но топло, магнетично. На върха намерих 4 души, сгушени, потопени в дълбока мисъл и молитва. След половин час почнаха да прииждат братя и сестри.
към текста >>

Чудесен изгрев.
След туй ходих с Василка на езерото на Чистотата. 26 август 1935 г., 5 ч сутринта, Ел-бур, понеделник, Рила Тръгнах в 4.30 ч към Молитвения връх. Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах.
към текста >>

След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга.
Имаше великолепен изгрев. Време приятно, хубаво, свежо. 27 август 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгнахме със Савка към стария Молитвен връх в 4.30 ч сутринта. Чудесен изгрев. Време ясно. След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път.
към текста >>

Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път.
След изгрева на слънцето сама се напътих да направя един кръг по върховете, ходих на Дамга. При седмото езеро намерих три сестри. Взех едната - Донка Михайлова. На обед се върнах. Много доволна останах. Следобед разтурих палатката и си направих денковете за път. Вечерта спах при Василка. 28 август 1935 г., сряда, 6 ч сутринта Не отидох на върха. Духаше вятьр през цялата нощ. Към 9 ч тръгнахме всички към София. В 8 ч вечерта стигнахме.
към текста >>

36. 17. Майстори и строеж на къщата

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Чудесен изгрев!
Не ходихме на изгрев. Висока лекция Учителят ни държа - планинска! 14. септемврий 1935 г., събота, 4 ч сутринта Тръгване в 5.30 ч сутринта. В 6 ч бяхме в градината при слънчогледите. Ясно, без никакво облаче. Чудесен изгрев! Оттам право у како Бадини отидох за пари. Там закусих. Този ден имах много лоши състояния. Идеше ми да напусна Изгрева и далеч някъде, между чужди хора да живея. Да се отстраня от духовните - изгревските братя и сестри, които са пълни със злоба, завист и ненавист.
към текста >>

Помолих се там и по пътя.
След изгрева на слънцето тръгнах към 7ми километър да си изпълня задачата. Неразположена духом бях от злобните и завистливите мисли на комшии, братя и сестри. Срещнах Савка, с майка си се връщаха. Спряха се и аз споделих моето състояние с тях. Отидохме до 7ми километър. Помолих се там и по пътя. Мислих за езерата и състоянието ми се трансформира. Един файтон с трима души мина отстрани и един от тях, който ми се стори, че е малко кефлия, ме покани да се кача, ако пътувам за София. Аз отказах. Пътя минавах в дълбоко размишление. Близо при старото място един млад, спретнат и интелигентен момък мина с колело покрай мене и ми каза: „Ама днес сама." Подразбира се, няма с мене Савка, значи той ни наблюдавал.
към текста >>

Един файтон с трима души мина отстрани и един от тях, който ми се стори, че е малко кефлия, ме покани да се кача, ако пътувам за София.
Срещнах Савка, с майка си се връщаха. Спряха се и аз споделих моето състояние с тях. Отидохме до 7ми километър. Помолих се там и по пътя. Мислих за езерата и състоянието ми се трансформира. Един файтон с трима души мина отстрани и един от тях, който ми се стори, че е малко кефлия, ме покани да се кача, ако пътувам за София. Аз отказах. Пътя минавах в дълбоко размишление. Близо при старото място един млад, спретнат и интелигентен момък мина с колело покрай мене и ми каза: „Ама днес сама." Подразбира се, няма с мене Савка, значи той ни наблюдавал. Опрах си дрехите и се окъпах.
към текста >>

Пътя минавах в дълбоко размишление.
Отидохме до 7ми километър. Помолих се там и по пътя. Мислих за езерата и състоянието ми се трансформира. Един файтон с трима души мина отстрани и един от тях, който ми се стори, че е малко кефлия, ме покани да се кача, ако пътувам за София. Аз отказах. Пътя минавах в дълбоко размишление. Близо при старото място един млад, спретнат и интелигентен момък мина с колело покрай мене и ми каза: „Ама днес сама." Подразбира се, няма с мене Савка, значи той ни наблюдавал. Опрах си дрехите и се окъпах.
към текста >>

37. 18. Хляб и мляко

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Чудесен изгрев.
18. Хляб и мляко А. 19. септемврий 1935 г., четвъртък. 4 ч сутринта Тръгване в 5 ч към 7-ми километър. Ясно. Топло. Приятно. Чудесен изгрев. Посрещнахме слънцето при царевиците на 6ти километър. След молитва аз направих упражненията и потеглихме за 7ми километър и там седнахме. Слънцето ни топлеше със свойте лъчи и ни говореше. Чувствувахме и радост, и скръб, че за последен път сме тука от тримесечния ни опит. На връщане дадохме на работниците при моста, аз - 4 и Савка - 3 беседи.
към текста >>

Чувствувахме и радост, и скръб, че за последен път сме тука от тримесечния ни опит.
Ясно. Топло. Приятно. Чудесен изгрев. Посрещнахме слънцето при царевиците на 6ти километър. След молитва аз направих упражненията и потеглихме за 7ми километър и там седнахме. Слънцето ни топлеше със свойте лъчи и ни говореше. Чувствувахме и радост, и скръб, че за последен път сме тука от тримесечния ни опит. На връщане дадохме на работниците при моста, аз - 4 и Савка - 3 беседи. Тя от фурната взема 4 хляба. Един подари на мене, един - на Учителя, един - на Еленка Андреева и с единия покани двама души на закуска. Хляба даде на Учителя сутринта. Катя беше при Учителя и като излезе тя, влезе Савка, пълна с радост от резултата на завършения опит, но Учителят я посрещна с много силни, енергични думи, които чак на третия ден ги сподели с мен.
към текста >>

38. 8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г.

(Сп. «Житно зърно», г. VIII, 1934 г., кн. 2, стр. 59-62); (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г., кн. 1, стр. 25)

Имаше чудесен изгрев.
8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г. Елбур, 17. VII. 1932 година Любезна сестро, Сега е 8 ч сутринта, неделя. Тая сутрин ходихме за изгрев на хълма над първото езеро. Имаше чудесен изгрев. Цялото небе е чисто. Сутринната молитва: „В начало бе Словото". Добрата молитва. 91 псалом. Молитвата на Царството.
към текста >>

Струва си трудът човек да дойде тук, за да си измие поне един път краката и лицето по този начин тук (това Учителят каза, когато се михме на бъбрека).
Тая сутрин пристигна от Кочериново Никола Каишев. На Петровден тук били Петър Камбуров, Димитър Звездински и брат му Михаил. Вчера ви писах писмо и го пратих по конярите. Там ви изложих някои от разговорите с Учителя. Ето сега други разговори: „При Махабур височината е 2450 метра. Струва си трудът човек да дойде тук, за да си измие поне един път краката и лицето по този начин тук (това Учителят каза, когато се михме на бъбрека). За малките работи вие сте ясновидци. Ясновидството е на степени. Като показа срещните върхове, Учителят каза: Планината си има и друга страна в астралния свят. И там си има гори, долини и пр. В природата всичко е в движение.
към текста >>

Но също така низки души има множество и в човека и те го съветват да върви по лошия път; подозрението, ревността, завистта, сръднята, леността се дължат все на тези изостанали човешки същества вътре в човека.
По отношение на тревите, върху които бяхме насядали, Учителят каза: Тези същества (на тревите) колко време са ни чакали и сега се радват, че сме дошли при тях. За да се премахне днешната криза и свръхпроизводствата, трябва да се обяви, че всичко ще се дава без пари. Но всеки да вземе колкото има нужда. Това да трае една година. В Рила, като най-стара планина, има много скъпоценни камъни.. Животинските монади (души) са изостанали назад в своето развитие, но в тях има едновременно и много изостанали човешки души, много низки души. Но също така низки души има множество и в човека и те го съветват да върви по лошия път; подозрението, ревността, завистта, сръднята, леността се дължат все на тези изостанали човешки същества вътре в човека. Тези същества, на 999 лъжи, една истина не могат да кажат. Кажат например... Изгубиш кесията си и тези същества отвътре ти казват: „Ето този човек, който беше преди малко тук, задигна кесията." При такъв един свят, човек, ако не е буден, може да си изгуби равновесието. По-напредналите същества ни казват: „Ще дойде един беден човек. Дай му самун хляб! " А онези същества дойдат и ти казват: „Не му давай!
към текста >>

Принципът на семейството ще се приложи в бъдеще за цялото човечество.
Па и по-учени овци трябва да пасат тук. Законът на внушението е една мощна сила. Например във войската извикат: „Кавалерия иде! " и веднага бягат, макар да няма нищо. Тук човек може да бъде отшелник, но трябва да има тук хижа, снабдена с припаси за три месеца. Принципът на семейството ще се приложи в бъдеще за цялото човечество. Тогаз Бог ще бъде баща. Ако можеш да обичаш малкия си баща, ще можеш да дойдеш до Бога. Радва ме, че индусите, без да са християни, прилагат много християнски принципи. Евреите още прилагат Мойсеевия закон: убиването, жертвоприношението на животните. Светът представлява една велика система за самовъзпитание.
към текста >>

Учителят каза в свръзка с прочетения разказ: (Прочете се разказът ,,Сляпата " от книгата „ Светлина и сенки" - сборник разкази от Рабиндранат Тагор.) Много е приятно де се чете за герои, но когато поставят човека на мястото на герой, никой не обича да мине през пътя на героите.
Тогаз Бог ще бъде баща. Ако можеш да обичаш малкия си баща, ще можеш да дойдеш до Бога. Радва ме, че индусите, без да са християни, прилагат много християнски принципи. Евреите още прилагат Мойсеевия закон: убиването, жертвоприношението на животните. Светът представлява една велика система за самовъзпитание. Учителят каза в свръзка с прочетения разказ: (Прочете се разказът ,,Сляпата " от книгата „ Светлина и сенки" - сборник разкази от Рабиндранат Тагор.) Много е приятно де се чете за герои, но когато поставят човека на мястото на герой, никой не обича да мине през пътя на героите. Това е една от великите тайни в природата. Тая светлина в цялата Слънчева система се дължи на ангелите. Една от техните работи е да се грижат за растителното царство и пр. Край Махабур е хубаво място за съзерцание. Също така и хълмът над второто езеро." Неделя, 17. VII.
към текста >>

39. 14. Прекатурената кола (Истински случай). 15. В светлината на Учителя

ТОМ 20

Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно - неговият брат бе кмет - и когато разбра, че са «сектанти», че той - брат му, станал причина да им се дадат дървета и строят хижа - тяхно гнездо и свърталище - люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат.
Селският кмет и събраният съвет ги слушаха с внимание, а после събранието от всички селяни одобри напълно: да им се разреши да секат сухи дървета, колкото им трябват за постройването на една хижа там горе - подслон за туристи и селяни в лошо време. Говориха те кротко и смислено, и на всички селяни на сърце им допадна - с радост разрешиха. Но на другия ден още се носеха слухове - от говедарите най-напред, а после подето и от селяни - друга вяра са тия хора там. Месо и риба не ядат. На Бога сутрин се молят при изгрева, държат думата си много, не лъжат, учтиви с всички, кротки един към друг, щедри във всичко, радват се на всичко - друга вяра! Чу попът от горното село и разпитва дълго и подробно - неговият брат бе кмет - и когато разбра, че са «сектанти», че той - брат му, станал причина да им се дадат дървета и строят хижа - тяхно гнездо и свърталище - люто се закани и сърдито излезе от дома на своя брат. - Аз тия агарянци ще пръсна като хамовото семе! Не хижа, а змийско гнездо ще свият те там! Ще привикат душите, ще ги обайват с празни приказки, ще ги прелъстят, ще ги оплетат със своите сектантски мрежи. - Не са такива хората - каза кротко кметът. - Ако ги беше видял и опознал - другояче щеше да говориш.
към текста >>

- кресна попът цял зачервен.
Ще привикат душите, ще ги обайват с празни приказки, ще ги прелъстят, ще ги оплетат със своите сектантски мрежи. - Не са такива хората - каза кротко кметът. - Ако ги беше видял и опознал - другояче щеше да говориш. - Какво? Не ги познавам ли? - кресна попът цял зачервен. - Аз и зъбите им зная на подобни изедници и паразити на нашия народ. Ама аз ще им пръсна гнездото клечка по клечка - помен няма да остане - хубаво да знаеш. Ти да им даваш дърва от общинската гора, ама аз огън ще й туря, та все хижи ще станат. Кметът помери нещо да възрази - но се въздържа - по-голям брат бе свещеникът, па и знаеше го той, че отвън само кипи, а отвътре е добър. Един ден все ще види, че тия, които харчат свои пари и от сутрин до вечер като мравки влачат и строят, не са никакви паразити - и ще си измени мнението.
към текста >>

«Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща - а трябва нещо да се направи», си реши попът.
Кметът помери нещо да възрази - но се въздържа - по-голям брат бе свещеникът, па и знаеше го той, че отвън само кипи, а отвътре е добър. Един ден все ще види, че тия, които харчат свои пари и от сутрин до вечер като мравки влачат и строят, не са никакви паразити - и ще си измени мнението. А свещеникът бе не на шега разсърден и разтревожен. Крачеше той дълго из своята разхвърлена стая и мислеше, кроеше планове, какво да прави и как да се справи с тая жива рана, която сега му се отваряше тъй неочаквано от тия сектанти. На планината макар, все пак негови енориаши ходят там, ще гледат техните фокуси, ще им дават своите брошури... Ще се разклати вярата им все повече, и без това църквата е празна и в делник, и в празник. «Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща - а трябва нещо да се направи», си реши попът. След един час неговия едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда - конят и без това тичаше твърде силно. В голямата горещина след обяд кабриолетчето се връщаше по същия път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той - архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план - великолепен план на нещо отдавна невидено - Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено - ефектът щеше да бъде чудесен.
към текста >>

Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда - конят и без това тичаше твърде силно.
А свещеникът бе не на шега разсърден и разтревожен. Крачеше той дълго из своята разхвърлена стая и мислеше, кроеше планове, какво да прави и как да се справи с тая жива рана, която сега му се отваряше тъй неочаквано от тия сектанти. На планината макар, все пак негови енориаши ходят там, ще гледат техните фокуси, ще им дават своите брошури... Ще се разклати вярата им все повече, и без това църквата е празна и в делник, и в празник. «Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща - а трябва нещо да се направи», си реши попът. След един час неговия едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда - конят и без това тичаше твърде силно. В голямата горещина след обяд кабриолетчето се връщаше по същия път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той - архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план - великолепен план на нещо отдавна невидено - Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено - ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят - и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба докрай, ще разберат те, че са кукувици - в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика.
към текста >>

В голямата горещина след обяд кабриолетчето се връщаше по същия път.
Крачеше той дълго из своята разхвърлена стая и мислеше, кроеше планове, какво да прави и как да се справи с тая жива рана, която сега му се отваряше тъй неочаквано от тия сектанти. На планината макар, все пак негови енориаши ходят там, ще гледат техните фокуси, ще им дават своите брошури... Ще се разклати вярата им все повече, и без това църквата е празна и в делник, и в празник. «Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща - а трябва нещо да се направи», си реши попът. След един час неговия едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда - конят и без това тичаше твърде силно. В голямата горещина след обяд кабриолетчето се връщаше по същия път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той - архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план - великолепен план на нещо отдавна невидено - Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено - ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят - и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба докрай, ще разберат те, че са кукувици - в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък с тежка раница, който потен крачи към тяхното село.
към текста >>

Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено - ефектът щеше да бъде чудесен.
«Това не може да остане така, брат ми кметът е лековерен и упорит, селяните не разбират много от тия неща - а трябва нещо да се направи», си реши попът. След един час неговия едър дорест кон летеше с двуколката по шосето към града. Попът си тананикаше нещо под нос и пляскаше камшика, повече от нямане какво да прави, отколкото от нужда - конят и без това тичаше твърде силно. В голямата горещина след обяд кабриолетчето се връщаше по същия път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той - архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план - великолепен план на нещо отдавна невидено - Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено - ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят - и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба докрай, ще разберат те, че са кукувици - в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък с тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той, но попът хич не се сеща колко трудно е да се върви пешком натоварен - замислен в своята бъдеща работа, той почти дочува тържествената «анатема», как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна - селото беше недалеч; времето -топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти.
към текста >>

Попоглежда го кротко той, но попът хич не се сеща колко трудно е да се върви пешком натоварен - замислен в своята бъдеща работа, той почти дочува тържествената «анатема», как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата.
Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той - архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план - великолепен план на нещо отдавна невидено - Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено - ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят - и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба докрай, ще разберат те, че са кукувици - в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък с тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той, но попът хич не се сеща колко трудно е да се върви пешком натоварен - замислен в своята бъдеща работа, той почти дочува тържествената «анатема», как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна - селото беше недалеч; времето -топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище - ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен, види се, по-силно, възви неочаквано къбриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено настрана. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се зах-люпи в реката. Самият кон се уплаши и, оплетен в юздите, се преметна настрана и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака.
към текста >>

Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище - ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река.
Хижата и самите селяни щяха да я развалят - и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба докрай, ще разберат те, че са кукувици - в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък с тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той, но попът хич не се сеща колко трудно е да се върви пешком натоварен - замислен в своята бъдеща работа, той почти дочува тържествената «анатема», как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна - селото беше недалеч; времето -топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище - ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен, види се, по-силно, възви неочаквано къбриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено настрана. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се зах-люпи в реката. Самият кон се уплаши и, оплетен в юздите, се преметна настрана и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане.
към текста >>

В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се зах-люпи в реката.
Увлечен в мисли, настига той русокос момък с тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той, но попът хич не се сеща колко трудно е да се върви пешком натоварен - замислен в своята бъдеща работа, той почти дочува тържествената «анатема», как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна - селото беше недалеч; времето -топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище - ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен, види се, по-силно, възви неочаквано къбриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено настрана. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се зах-люпи в реката. Самият кон се уплаши и, оплетен в юздите, се преметна настрана и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалото на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна - конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице.
към текста >>

В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане.
Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище - ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен, види се, по-силно, възви неочаквано къбриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено настрана. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се зах-люпи в реката. Самият кон се уплаши и, оплетен в юздите, се преметна настрана и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалото на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна - конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го настрани и започна да му м и е ли ц ето с вода и налага с мокри кърпи. С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша.
към текста >>

Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалото на обърнатия кабриолет.
Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен, види се, по-силно, възви неочаквано къбриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено настрана. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се зах-люпи в реката. Самият кон се уплаши и, оплетен в юздите, се преметна настрана и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалото на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна - конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го настрани и започна да му м и е ли ц ето с вода и налага с мокри кърпи. С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът - за горното, където беше църквата и домът му.
към текста >>

Но тъкмо тогава конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна - конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице.
В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се зах-люпи в реката. Самият кон се уплаши и, оплетен в юздите, се преметна настрана и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалото на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна - конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го настрани и започна да му м и е ли ц ето с вода и налага с мокри кърпи. С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът - за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма - и от дума на дума спомена, че попа го ритнал конят.
към текста >>

С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви.
Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалото на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна - конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го настрани и започна да му м и е ли ц ето с вода и налага с мокри кърпи. С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът - за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма - и от дума на дума спомена, че попа го ритнал конят. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: «Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? » Момъкът разправи криво-ляво.
към текста >>

Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът - за горното, където беше църквата и домът му.
Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалото на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна - конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го настрани и започна да му м и е ли ц ето с вода и налага с мокри кърпи. С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът - за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма - и от дума на дума спомена, че попа го ритнал конят. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: «Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? » Момъкът разправи криво-ляво. Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на селото. След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата.
към текста >>

След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата.
Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът - за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма - и от дума на дума спомена, че попа го ритнал конят. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: «Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? » Момъкът разправи криво-ляво. Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на селото. След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата. Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви. - Ех, че човек, да видиш! - каза той бързо. - Настигнах го, той си върви, ама раница - цяла купчина на гърба му. А горещо - не питай.
към текста >>

Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви.
В общината момъкът отиде да пита за писма - и от дума на дума спомена, че попа го ритнал конят. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: «Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? » Момъкът разправи криво-ляво. Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на селото. След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата. Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви. - Ех, че човек, да видиш! - каза той бързо. - Настигнах го, той си върви, ама раница - цяла купчина на гърба му. А горещо - не питай. А и по шосето -прах!
към текста >>

- учуди се попът.
Такъв човек не съм срещал досега. Брат му го погледа дълго-дълго в очите и го запита тихо: - А знаеш ли кой е той? - Ами де да го зная, турист изглеждаше, към вашето село слезе. - Той е един от ония горе - сектантите, които искаше да анатемосваш -ходил за провизии в града. - Истина? - учуди се попът. - Ами няма да те лъжа - стар брат си ми, - самата истина ти казвам. Други хора са те; не са като нас. За тях няма враг, няма приятел - могат ли - помагат. Аз защо им разреших с дървета от гората да строят - хора са това, хора, от които много може да научат нашите селяни. Попът помълча, навел глава.
към текста >>

Попът помълча, навел глава.
- учуди се попът. - Ами няма да те лъжа - стар брат си ми, - самата истина ти казвам. Други хора са те; не са като нас. За тях няма враг, няма приятел - могат ли - помагат. Аз защо им разреших с дървета от гората да строят - хора са това, хора, от които много може да научат нашите селяни. Попът помълча, навел глава. - Вярно - промълви той - вярно, хора са това. Щом на мене, гдето по говедарите им пратих такива лоши приказки, помогнаха така... хора са... Бог да ги поживи. 15. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (Сп. «Житно зърно», г. XVII, 1943 г, кн.
към текста >>

40. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

” Майка ми не е била чувала друг път това име.
С чувствителността на водата, сензитивност, интуиция и с плам и сила на огъня! Когато се ражда, на Изгрева, в малката ни барачка, построена от баща ни Крум, майка ни Стевка чува името му да слиза отгоре надолу и просто стъпва на земята. Ето така: Све-то-за-а-р! И слиза със светлина и мощ. До майка ми е имало една комшийка (или леля, не помня) и тя веднага й казва: „Моля ти се, дай ми лист и молив, да запиша името, което слезе от Небето и което аз не зная! ” Майка ми не е била чувала друг път това име. И го записва. И то изиграва ролята си: Светлина, която озарява света! И така и става. Майка ни Стевка е осиновена дъщеря на баба ни Величка Стойчева, от първите ученици на Учителя. Когато в началото на века Учителят обикаля България и търси Своите ученици, Той отсяда винаги при баба ни, когато посещава гр, Бургас.
към текста >>

И често Светозар казва: „Че, аз трябваше да си замина още на 23 години.” И ако се погледне хороскопът му, Слънце съвпад Плутон в Рак и в 8-и дом - на смъртта.
Отиват майка ми и баща ми и обясняват на военните защо Светозар се държи така, и че той е с такива миролюбиви идеи. От този ден започват да му дават храна и той се поправя. И успя да завърши военната си служба, която по негово време е удължена. И той изкарва 3 години и половина. Щяло е да коства живота му, но Учителят го спасява и го оставя за работа. И често Светозар казва: „Че, аз трябваше да си замина още на 23 години.” И ако се погледне хороскопът му, Слънце съвпад Плутон в Рак и в 8-и дом - на смъртта. Но господар на хороскопа му е Юпитер, Асцендент Стрелец. А той е в 9-и дом в Лъва, точен съвпад с Меркурий. И Юпитер го спасява. А той е символ на Бога, на Учителя, на Бялото Братство. С много силен 9-и дом, който отговаря на Стрелеца и с 3 планети там + Опашката на Дракона - миналото: той е бил проповедник, учител, вожд, и сега се ражда с този си капацитет.
към текста >>

Той обича винаги планините и високите върхове, обича да върви без път и по най-трудното място.
С Венера в 7-и дом, в Близнаци, дава голяма обаятелност и красноречие, силен магнетизъм и привлекателност. Особено за дружества. Има силен Сатурн във Водолей и половината Козирог в 1-ви дом. Дава му голяма дисциплина, много трудно детство - недоимък и беднотия, също и гони все високите върхове. И така е! Той обича винаги планините и високите върхове, обича да върви без път и по най-трудното място. Беше отличен скиор, слизаше от хижа „Алеко” на Витоша до Драгалевци по шосето. Че и мене ме е учил да карам ски. Често е ходил и на Рила зимно време със ски и с 2 ÷ 3 приятели от Братството - Гената, Крум Въжаров и др. Че веднъж паднала мъгла, били са близо до хижата на второто езеро, И един казал надясно, другият - наляво и щели да паднат в пропастта. Тогава Светозар посочил и казал: „Тука е!
към текста >>

Често пъти е отивал зимно време на хижи в Рила и като влезе - няма никой!
Че и мене ме е учил да карам ски. Често е ходил и на Рила зимно време със ски и с 2 ÷ 3 приятели от Братството - Гената, Крум Въжаров и др. Че веднъж паднала мъгла, били са близо до хижата на второто езеро, И един казал надясно, другият - наляво и щели да паднат в пропастта. Тогава Светозар посочил и казал: „Тука е! ” И така намерили хижата и се спасили всички. Често пъти е отивал зимно време на хижи в Рила и като влезе - няма никой! Запалва огън, изсушава се и си приготвя топъл чай. Хижарите го познават и понякога още долу в селото му дават ключа на хижата. 2. Светозар и родителите ни и брат Петър Филипов Майка ми Стевка и баща ми Крум много обичаха своя първороден син. Те виждаха в него необикновени способности и духовни качества. За всичко взеха да се допитват до него.
към текста >>

И ние минавахме всеки ден по пътя покрай тях, и често Светозар беше в градината и копаеше ягодите, но не ни казваше „Добър ден” - и ние не казвахме на него.
Защото боравеше с разни сили, че и с магии. Но майка ми - тя е много силен дух - духът на Клеопатра, отива при Петър и смело го заплашва, че ако не остави Крум да си гледа семейството, тя ще потърси властта. Уплашва се Петър и така се спаси баща ни. Но Светозар остана да живее там и трябваше да му прави политика. И то беше да не контактува с нас, с родителите си и семейството си. И ние минавахме всеки ден по пътя покрай тях, и често Светозар беше в градината и копаеше ягодите, но не ни казваше „Добър ден” - и ние не казвахме на него. Това продължи с години и накрая Петър реши да се отърве от Светозар. Задачата я възложи на брат Галилей Величков. И той взе да минава всеки ден през нас и все едно и също разправяше: че Светозар трябвало да дойде тук, при родителите си, и че щял да получи апартамент с тях при събарянето на Изгрева. Родителите ми се радваха много, ако дойдеше Светозар при тях. И накрая той дойде - Светозар, и действително получи апартамент чрез родителите ми.
към текста >>

А колко пъти на Рила със Светозар дадоха безплатни обеди, раздаваха безплатно и хляб.
Тя живееше при сестра Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята по време на Учителя, че и след Него. И Еленка продължи делото на Йорданка, и като отидем у нея - каква хубава баница прави! Сама я точи и е чудна! Че и тутманик, мекици, също и хубав козунак. Всичко прави с голямо удоволствие и с много любов! А колко пъти на Рила със Светозар дадоха безплатни обеди, раздаваха безплатно и хляб. През 1999 г. се бяха свършили дървата за кухнята. И Светозар веднага даде пример. Подпомогнат и от сина си Павел и други някои братя, отидоха и събраха наоколо много сухи дървета и корени. Така се осигури огънят за горещата вода, а и бе даден пример на младите братя как се е работило на Рила по времето на Учителя.
към текста >>

Дълга верига по целия път до горе!
Чуваха се разговори на английски, френски, немски, руски! И след закуската, тръгваме към петото езеро за Паневритмията. Денят е чуден - светъл и красив! Тръгва веригата от хора! Някои са вече горе на поляната на петото езеро, а други едва сега тръгват от Бивака. Дълга верига по целия път до горе! И там, на голямата поляна, всички слагат бели дрехи, музикантите са в кръга 10 ÷ 15 души, има и хор. Дирижира Петър Ганев. Чудната музика започва заедно с нежния танц. Играем в 3 кръга - много народ има! И наоколо туристи, на големи групи, гледат тази красота.
към текста >>

Той познава отлично Рила и върви без пътеки.
Той е невидим, но всичко следи и благославя! Най-важно е хармонията! В Мир и Любов да премине този тържествен ден, както когато на теб, Земя, бе Учителят! 6. Екскурзия със Светозар Щом се чуе в лагера, че Светозар тръгва нагоре по върховете, веднага се събират много хора (15 ÷ 20) души, че и повече. А е трудно със Светозар! Той познава отлично Рила и върви без пътеки. Слизаме на второто езеро, после - баирчето над третото, пресичаме го отдясно и - нагоре по урвите към петото езеро. Чудни клекове, треви, цветенца нежни! Радва се душата ни! И разговорите със Светозар нямат край. И са толкова интересни!
към текста >>

Много е трудно, пътечката е козя и върти, върти.
Високо е тук. Стигаме до чуден извор! Напълваме си вода. Вкусваме само по 3 глътки - водата е ледена. И пак нагоре, към Остреца. Много е трудно, пътечката е козя и върти, върти. Накрая сме горе, влизаме във врати, и сме на билото. Още малко, и сме на Остреца. Говори Светозар: „Тука има свещена школа и ни чакат нас. Днес сме им на гости и заедно ще кажем молитва:”Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Името Ти! Да дойде Царството Ти!
към текста >>

Чудно вкусно се яде, особено след толкова дълъг път и трудно изкачване!
А колко е трудно да се качи дотук храна! Маслинки, сиренце и кашкавал, домати и лук. Който яде домати, не яде сирене. Не трябва да се смесват храните. За десерт - ябълки и шоколад! Чудно вкусно се яде, особено след толкова дълъг път и трудно изкачване! Въздухът е свеж! Вижда се наоколо цялата панорама! Дивна красота! И съществата тук са особено внимателни към нас - рядко имат такива гости, скъпи гости! Тръгваме по билото над седемте езера.
към текста >>

И така напредваме бавно по пътя за Дамга.
И хоп - вятърът грабна шапката на един и тя полетя точно над пропастта. Никой не би могъл да я намери. „Господи! - рекох аз, - шапката! ” И като по чудо, невидима ръка я хвана, изви я над пропастта и я постави леко, нежно пред краката ни. А туристът се чудеше, че спасил шапката си от пропастта. И така напредваме бавно по пътя за Дамга. Но свиваме вляво и по ръба отиваме за Салоните. Вдясно е чудната Урдина долина, горе Мальовица сияй и след нея - веригата на Рупите. Чудна мащерка - никъде няма такъв аромат! Чудни розови цветя. Снимки правим.
към текста >>

И колко пъти сме им идвали на гости.
Стигаме Салоните! Тук е друг олтар в Рила! Чудни скали и бели мрамори. Бял и розов кварц! Тук идваха с палатка брат Борис Николов със съпругата му Мария. И колко пъти сме им идвали на гости. Играли сме и Паневритмия. А сестра Мария - все гости посрещаше. И споделяше скромния им обяд с всички нас. Веднъж - доматена супица с ориз! Толкова малко количество, а на всички раздаде.
към текста >>

И после, надолу по стръмната пътека, направена още при Учителя, се слиза до бивака.
Слизаме опасната зона. Стигаме до изворчето „Адюнай” над езерото на Чистотата. Тук идваше брат Петър Филипов с малка група: Светозар, Галилей, Донка, Еленка и др. И работеха - далеко от света и хижата. И покрай Чистотата - нагоре по лекия баир до полянката на Паневритмията. И после, надолу по стръмната пътека, направена още при Учителя, се слиза до бивака. Навсякъде има палатки! Белеят се! Какъв възвишен, свят живот! И после - стигаме бързо, че в 2 ÷ 3 часа - отново на върха! Молитвения връх!
към текста >>

А братята работеха по цял ден - плочи, дървета, поправки на пътеките, изворите.
Тази група идваше към края на юли, за да подготви лагера за август. По това време все валеше, рядко имаше слънце. Идваха и някои сестри, за да готвят. И аз веднъж отидох, сестра Жейнова, Надя, тя беше главният готвач. И готвеше много вкусно. А братята работеха по цял ден - плочи, дървета, поправки на пътеките, изворите. Имаше много работа. И Светозар редовно участвуваше в този братски живот. 7. Светозар и брат ни Костадин Както вече казах, те са били двама известни гръцки философи, с противни възгледи. И още като малки са били все врагове! Светозар е гонил Косьо да го бие, а Косьо се е спасявал в прегръдката на дядо ни Кънчо.
към текста >>

И пътят им по-късно се раздели.
И Светозар редовно участвуваше в този братски живот. 7. Светозар и брат ни Костадин Както вече казах, те са били двама известни гръцки философи, с противни възгледи. И още като малки са били все врагове! Светозар е гонил Косьо да го бие, а Косьо се е спасявал в прегръдката на дядо ни Кънчо. Косьо е близо 2 години по-млад от Светозар. И пътят им по-късно се раздели. Косьо тръгна по света, като стана и голям директор на Обединение, с ранг на министър, и обикаляше обекти из цяла България. Той прие блясъка и славата на света. А Светозар пое духовния път. И той е човек на голяма дисциплина и организация. Всяка сутрин в 2 часа започва работа.
към текста >>

А Светозар пое духовния път.
Светозар е гонил Косьо да го бие, а Косьо се е спасявал в прегръдката на дядо ни Кънчо. Косьо е близо 2 години по-млад от Светозар. И пътят им по-късно се раздели. Косьо тръгна по света, като стана и голям директор на Обединение, с ранг на министър, и обикаляше обекти из цяла България. Той прие блясъка и славата на света. А Светозар пое духовния път. И той е човек на голяма дисциплина и организация. Всяка сутрин в 2 часа започва работа. И чете, чете - като си вади записки по теми. Знае отлично стенография и си служи свободно. И така той събра материал за някои от книгите си, като „Познай себе си” - всичко, което Учителят е казал за лицето, главата, центровете, ръцете, краката, очите.
към текста >>

Та, Светозар и Косьо вървят по коренно различим пътища и почти нямат допирни точки.
И чете, чете - като си вади записки по теми. Знае отлично стенография и си служи свободно. И така той събра материал за някои от книгите си, като „Познай себе си” - всичко, което Учителят е казал за лицето, главата, центровете, ръцете, краката, очите. В тази му организация, както и любовта му към планините и високите върхове, се чувствуваше силното, положително влияние на Сатурн. А Светозар е и висок. Та, Светозар и Косьо вървят по коренно различим пътища и почти нямат допирни точки. Остават чужди един за друг. След инфаркта на Косьо, той беше в много тежко състояние и почти не се движеше. И аз, като дойдем с мъжа ми Християн от Франция, взех да го водя с нас сутрин на Паневритмията. Ще му намеря място да седне в трамвая, и после го завеждахме в гората и го слагах в центъра, при музикантите. Сядаше и слушаше.
към текста >>

По-късно Светозар спаси живота на Косьо 2 или 3 пъти на Рила.
И веднъж за Празника на Учителя - 12 юли (беше 1998 г., мисля), Светозар е сам и играе с брат си Косьо. И от този момент се оправят отношенията им и се възлюбиха двамата братя. Светозар ми каза на мене: „Нали играхме заедно с Косьо. Оттогава се завъртя животът ни на 180°.” И това Учителят го нареди. Да станат приятели добри. По-късно Светозар спаси живота на Косьо 2 или 3 пъти на Рила. Вече споменах. Единият път беше при пълното Слънчево затъмнение. Костадин получи удар на сърцето си. Светозар му направи масаж, изолира го сам в своя палатка и полека-лека Косьо възвърна живота си. Че игра и Паневритмия на петото езеро за Празника.
към текста >>

Единият път беше при пълното Слънчево затъмнение.
Светозар ми каза на мене: „Нали играхме заедно с Косьо. Оттогава се завъртя животът ни на 180°.” И това Учителят го нареди. Да станат приятели добри. По-късно Светозар спаси живота на Косьо 2 или 3 пъти на Рила. Вече споменах. Единият път беше при пълното Слънчево затъмнение. Костадин получи удар на сърцето си. Светозар му направи масаж, изолира го сам в своя палатка и полека-лека Косьо възвърна живота си. Че игра и Паневритмия на петото езеро за Празника. Втория път - пак на Рила. И отново Светозар го сложи в своя малка палатка сам и го наглеждаше.
към текста >>

Втория път - пак на Рила.
Вече споменах. Единият път беше при пълното Слънчево затъмнение. Костадин получи удар на сърцето си. Светозар му направи масаж, изолира го сам в своя палатка и полека-лека Косьо възвърна живота си. Че игра и Паневритмия на петото езеро за Празника. Втория път - пак на Рила. И отново Светозар го сложи в своя малка палатка сам и го наглеждаше. Сутринта Косьо бе по-добре и пак се качи на Молитвения връх. Светозар ми каза: „Масажът, който му направих, ще му държи сито дълго време.” И оттогава двамата братя станаха прекрасни приятели! И Косьо казваше: „Само да чуя нещо против Светозар! ” И някой му беше говорил на Изгрева, без да знае, че му е брат.
към текста >>

Друг път отидохме заедно на Мусала - пролет беше - май, юни.
Постепенно печката загасна и стана студено. Наближаваше полунощ. И изведнъж влезе Светозар и подкара огъня, сложи дърва и въглища. Той беше дошъл специално за мене - да ме види, а и да провери гори ли печката. Трогна се моята душа. Друг път отидохме заедно на Мусала - пролет беше - май, юни. Имаше още сняг високо в планината. И вместо по обикновената и дълга пътека за хижата, се отбихме наляво и цял ден вървяхме, за да завъртим към Мусала. Пресякохме много преспи. Срещнахме и змия, заспала и замръзнала на леда. Много се уморихме.
към текста >>

И вместо по обикновената и дълга пътека за хижата, се отбихме наляво и цял ден вървяхме, за да завъртим към Мусала.
И изведнъж влезе Светозар и подкара огъня, сложи дърва и въглища. Той беше дошъл специално за мене - да ме види, а и да провери гори ли печката. Трогна се моята душа. Друг път отидохме заедно на Мусала - пролет беше - май, юни. Имаше още сняг високо в планината. И вместо по обикновената и дълга пътека за хижата, се отбихме наляво и цял ден вървяхме, за да завъртим към Мусала. Пресякохме много преспи. Срещнахме и змия, заспала и замръзнала на леда. Много се уморихме. Към края на деня се качихме на баирите под връх Дено, а долу е хижа „Мусала”. Оставаше ни да слезем.
към текста >>

Поехме по пътеката, която върти и слиза надолу в долината и точно до хижата: Пресякохме няколко преспи, а аз бях с гуменки.
Пресякохме много преспи. Срещнахме и змия, заспала и замръзнала на леда. Много се уморихме. Към края на деня се качихме на баирите под връх Дено, а долу е хижа „Мусала”. Оставаше ни да слезем. Поехме по пътеката, която върти и слиза надолу в долината и точно до хижата: Пресякохме няколко преспи, а аз бях с гуменки. И по една преспа, пресичайки я, полетях надолу с шеметна бързина. Светозар беше пред мен. Нямах време да мисля. Само извиках „Учителю! ” И раницата ми се спря на един клек по средата на урвата и аз се спрях.
към текста >>

А Светозар слезе и ми помогна да достигна отново до пътеката.
Само извиках „Учителю! ” И раницата ми се спря на един клек по средата на урвата и аз се спрях. Ако бях летяла до долу, щях да се разбия. Долу бяха само камъни, а и скоростта беше огромна. Повиках веднага Учителя на помощ и Той веднага ме спаси. А Светозар слезе и ми помогна да достигна отново до пътеката. Нищо ми нямаше, само задната ми част беше охлузена и ме боля 2 ÷ 3 дни. Така благополучно със Светозар стигнахме хижата. На другата сутрин в 2 часа тръгнахме със Светозар, нагоре към върха „Мусала”. И се качихме по въжето и зимния път, защото все още имаше сняг и лед. И останахме да спим горе в наблюдателницата.
към текста >>

И се качихме по въжето и зимния път, защото все още имаше сняг и лед.
Повиках веднага Учителя на помощ и Той веднага ме спаси. А Светозар слезе и ми помогна да достигна отново до пътеката. Нищо ми нямаше, само задната ми част беше охлузена и ме боля 2 ÷ 3 дни. Така благополучно със Светозар стигнахме хижата. На другата сутрин в 2 часа тръгнахме със Светозар, нагоре към върха „Мусала”. И се качихме по въжето и зимния път, защото все още имаше сняг и лед. И останахме да спим горе в наблюдателницата. Пазачът познаваше отлично Светозар както го познаваха и в повечето хижи на Рила. Изкарахме незабравими дни! А горе нямаха вода. Тогава не беше още построена въжената линия, по която им качват и вода.
към текста >>

Наистина - слизането ни не отне много време, но да се качим отново, се оказа много дълъг път.
И на мене ми се вижда много близко долу! И викам: „Светозаре, дай да слезем и донесем вода от тази чудна долина! ” А той се смее: „А, не е толкова близко, колкото ти изглежда! ” Но аз настоях. И взехме съдове и слязохме долу в долината. Наистина - слизането ни не отне много време, но да се качим отново, се оказа много дълъг път. И макар че се качва отзад по върха и няма пропасти, а хубав път! И до вечерта се качихме и донесохме вода. След това тръгнахме по върховете към хижа „Граничар”, Качвахме, слизахме била и върхове. Имаше пътечка. И някъде пред нас гърми, трещи, вали.
към текста >>

И макар че се качва отзад по върха и няма пропасти, а хубав път!
И викам: „Светозаре, дай да слезем и донесем вода от тази чудна долина! ” А той се смее: „А, не е толкова близко, колкото ти изглежда! ” Но аз настоях. И взехме съдове и слязохме долу в долината. Наистина - слизането ни не отне много време, но да се качим отново, се оказа много дълъг път. И макар че се качва отзад по върха и няма пропасти, а хубав път! И до вечерта се качихме и донесохме вода. След това тръгнахме по върховете към хижа „Граничар”, Качвахме, слизахме била и върхове. Имаше пътечка. И някъде пред нас гърми, трещи, вали. Зад нас - също.
към текста >>

Имаше пътечка.
И взехме съдове и слязохме долу в долината. Наистина - слизането ни не отне много време, но да се качим отново, се оказа много дълъг път. И макар че се качва отзад по върха и няма пропасти, а хубав път! И до вечерта се качихме и донесохме вода. След това тръгнахме по върховете към хижа „Граничар”, Качвахме, слизахме била и върхове. Имаше пътечка. И някъде пред нас гърми, трещи, вали. Зад нас - също. А ние - сухи, вървим, и нито капка дъжд. Щом стигнахме в хижата, ни казаха, че паднала градушка със зърна, едри като яйца. И все така.
към текста >>

Лесно е изкачването й по този южен склон, има пътека и няма пропасти.
А то е толкова хубаво! Ако ги няма - влизаме в кошарата, взимаме си мляко и им оставяме пари. Ако са там - те ни дават, ако имат. И така продължаваме и се изкачваме горе на баира след Дамга. По билото полека-лека стигаме до Мальовица. Лесно е изкачването й по този южен склон, има пътека и няма пропасти. Като се качим на върха, изказваме благодарствена молитва на съществата за гостоприемството. И продължаваме надолу, до Еленин връх и Орловец. Светозар ме водеше без път. Има и други приятели с нас. И под Орловеца са девствени, чудни места!
към текста >>

Светозар ме водеше без път.
И така продължаваме и се изкачваме горе на баира след Дамга. По билото полека-лека стигаме до Мальовица. Лесно е изкачването й по този южен склон, има пътека и няма пропасти. Като се качим на върха, изказваме благодарствена молитва на съществата за гостоприемството. И продължаваме надолу, до Еленин връх и Орловец. Светозар ме водеше без път. Има и други приятели с нас. И под Орловеца са девствени, чудни места! Това са пропасти, но с едни дълги треви и е лесно да се държиш. И така се качихме на върха. И после обратно - целия път до езерата.
към текста >>

И после обратно - целия път до езерата.
Светозар ме водеше без път. Има и други приятели с нас. И под Орловеца са девствени, чудни места! Това са пропасти, но с едни дълги треви и е лесно да се държиш. И така се качихме на върха. И после обратно - целия път до езерата. Дълга и чудна екскурзия. Пълна с впечатления за цял живот. И се прибрахме посред нощ, капнали от умора, но пълни със сили, събрани от тези велики места. Много пъти Светозар ни е водил на Рупите - този заспал Гигант. И там е един важен център на Бялото Братство и има врати за Агарта.
към текста >>

Много пъти Светозар ни е водил на Рупите - този заспал Гигант.
И така се качихме на върха. И после обратно - целия път до езерата. Дълга и чудна екскурзия. Пълна с впечатления за цял живот. И се прибрахме посред нощ, капнали от умора, но пълни със сили, събрани от тези велики места. Много пъти Светозар ни е водил на Рупите - този заспал Гигант. И там е един важен център на Бялото Братство и има врати за Агарта. Ходили сме и на Страшното езеро и сме се качвали по Великана. Чудни, девствени места! И веднъж, спомням си, че бяхме 5 души - ние двамата със Светозар, Благи Жеков, Иоанна и майка й Гита. И Светозар ще ни качва на „Злия зъб”, до Орловец.
към текста >>

През годините след 1970 г, когато властта забрани отиването на 7-те езера, ние, с малка група, прекарвахме на палатки над хижа „Мусала”, по пътечката към Сфинкса, вляво.
И горе се разписахме в тетрадката. По-късно я махнаха, тази тетрадка. Как слязохме? Един Бог знае. Но бяхме щастливи, че успяхме да се изкачим на този Зъл зъб. През годините след 1970 г, когато властта забрани отиването на 7-те езера, ние, с малка група, прекарвахме на палатки над хижа „Мусала”, по пътечката към Сфинкса, вляво. И се настанявахме на една малка полянка под върха Дено. А насреща ни беше красивият връх Иречек. И всяка сутрин в 3 ÷ 4 часа тръгвахме за Сфинкса, за изгрев Слънце. Носехме си фенерчета. Беше хладно и небето - осеяно с огромни, красиви звезди, каквито има само на Рила.
към текста >>

Изкачването е трудно, по малката алпийска пътечка, която се вие до горе, до върха Сфинкса.
Имаше силно присъствие на светлите същества. И тук създадох едни от най-хубавите ми песни за Рила и Учителя. Та, тук идваха и брат ми Любомир, както и Светозар и Еленка. Те отиваха на хижата. А сутрин рано, в ранни зори, идваха до лагера ни и заедно поемахме нагоре към Сфинкса. Изкачването е трудно, по малката алпийска пътечка, която се вие до горе, до върха Сфинкса. И е трудно да се намери. Трябва да се познава местността. Изкачвахме се на Сфинкса и мръзнехме. В хубаво време имаше слана. Но после Слънцето ни сгряваше.
към текста >>

Други път пък от Иречек сме продължавали към връх „Малка Мусала”.
И пак в молитви, тишина - посрещахме изгрева. Случвало ни се е със Светозар да преспиваме и в наблюдателницата на върха. Познаваха го всички и го приемаха. Седяли сме по няколко дни. И си спомням гръмотевичните бури, когато по металната мрежа на наблюдателницата прескачаха искри. Други път пък от Иречек сме продължавали към връх „Малка Мусала”. Но това е алпийски обект, и за мене беше много трудно да се изкача. Замайваше ми се и главата от пропастите. Имаше и трудни места - отгоре ме дърпа брат ми Любомир, а отдолу ме подпира Светозар. Качвал се е с нас и мъжът ми Истиан (Христиан). Тя, майка, му даде това име!
към текста >>

Тази екскурзия е трудна, защото няма път, и се слиза по пропасти до долината на Марица и Олтаря.
И я ухапва пепелянката. И Той я спасява, макар и толкова болен и парализиран. И когато се изкачим на Малка Мусала, оттам по урвите, наречени Триони, стигаме до върха Мусала. Защото е невъзможно връщането назад. И всяка година Светозар и Еленка посещаваха „Олтаря”, който се намира над Маричините езера, долу в долината под връх Мусала и Манчо. Тази екскурзия е трудна, защото няма път, и се слиза по пропасти до долината на Марица и Олтаря. После обратно - до върха Мусала. Аз съм ходила един път и видях Олтаря, това е една от вратите за Агарта. Тук често е идвал брат Борис Николов с Мария и са прекарвали на палатка край Маричините езера. Това са чудни места, където е пял Орфей. И тук се намира този Олтар, за който Учителят е говорил.
към текста >>

Аз съм ходила един път и видях Олтаря, това е една от вратите за Агарта.
И когато се изкачим на Малка Мусала, оттам по урвите, наречени Триони, стигаме до върха Мусала. Защото е невъзможно връщането назад. И всяка година Светозар и Еленка посещаваха „Олтаря”, който се намира над Маричините езера, долу в долината под връх Мусала и Манчо. Тази екскурзия е трудна, защото няма път, и се слиза по пропасти до долината на Марица и Олтаря. После обратно - до върха Мусала. Аз съм ходила един път и видях Олтаря, това е една от вратите за Агарта. Тук често е идвал брат Борис Николов с Мария и са прекарвали на палатка край Маричините езера. Това са чудни места, където е пял Орфей. И тук се намира този Олтар, за който Учителят е говорил. Врата за Агарта има и над 4-тото езеро - Близнаци. Във вътрешния Близнак, нагоре по урвата и отвесна пропаст, се вижда нещо като стъпала и там е тази невидима врата.
към текста >>

И колко пъти той ще ни каже някои важни неща, ще ни предпази от някоя трудност, която той виждаше!
И той носи цигулката и провеждаме специален наряд от подбрани песни от Учителя и молитви. Често с нас са и двете близначки Румяна и Радостина от Поморие. И Светозар ще даде цигулката на Радостина и тя ще свири. Целият ни живот със Светозар беше пълноценен! Просто един осмислен и разумен живот. И колко пъти той ще ни каже някои важни неща, ще ни предпази от някоя трудност, която той виждаше! Например, лятото на 1999 г. - на езерата горе. Бяхме и ние с мъжа ми Истиан. И Светозар ни каза: „Сега, като се върнете у вас във Франция, и бащата на Истиан ще си замине. Викат го вече горе!
към текста >>

Тази пък година - 2002 г., Светозар ми каза, че ще имаме забавяне при пътуванията.
влезе в болница, дишаше тежко. И там, с тия лекарства и антибиотици, а той не взимаше лекарства - само природни билки. И до 2 седмици си замина, изненадващо за всички нас. Нямаше и 6 месеца от предупреждението на Светозар. Просто Небето грабна свекъра ми. Тази пък година - 2002 г., Светозар ми каза, че ще имаме забавяне при пътуванията. И наистина все така ставаше! От Париж със самолет до Виена и тук прехвърляхме. Но самолетът от Виена за София не тръгна вечерта и ни оставиха да преспим в луксозния хотел на летището, като ни и храниха. В България, при едно пътуване до Благоевград и оттам до Рупите, при Ванга, на връщане, пред нас точно - катастрофа страшна. Слязохме и Расимира, приятелката на Косьо, отиде да помага.
към текста >>

В България, при едно пътуване до Благоевград и оттам до Рупите, при Ванга, на връщане, пред нас точно - катастрофа страшна.
Просто Небето грабна свекъра ми. Тази пък година - 2002 г., Светозар ми каза, че ще имаме забавяне при пътуванията. И наистина все така ставаше! От Париж със самолет до Виена и тук прехвърляхме. Но самолетът от Виена за София не тръгна вечерта и ни оставиха да преспим в луксозния хотел на летището, като ни и храниха. В България, при едно пътуване до Благоевград и оттам до Рупите, при Ванга, на връщане, пред нас точно - катастрофа страшна. Слязохме и Расимира, приятелката на Косьо, отиде да помага. Благодарение на нея беше спасен един човек, който тя измъква от колата и докато дойде Бърза помощ. Това ни забави 1 час. При друго пътуване с брат ми Косьо и Красимира до Айтос и градината, колата на Косьо „Ситроен” взе да загрява по пътя и недалеко от Стара Загора, не можехме да продължим. А на градината ни чакаха вече Светозар и Еленка.
към текста >>

При друго пътуване с брат ми Косьо и Красимира до Айтос и градината, колата на Косьо „Ситроен” взе да загрява по пътя и недалеко от Стара Загора, не можехме да продължим.
Но самолетът от Виена за София не тръгна вечерта и ни оставиха да преспим в луксозния хотел на летището, като ни и храниха. В България, при едно пътуване до Благоевград и оттам до Рупите, при Ванга, на връщане, пред нас точно - катастрофа страшна. Слязохме и Расимира, приятелката на Косьо, отиде да помага. Благодарение на нея беше спасен един човек, който тя измъква от колата и докато дойде Бърза помощ. Това ни забави 1 час. При друго пътуване с брат ми Косьо и Красимира до Айтос и градината, колата на Косьо „Ситроен” взе да загрява по пътя и недалеко от Стара Загора, не можехме да продължим. А на градината ни чакаха вече Светозар и Еленка. Извикахме „Пътна помощ”, която ни заведе до най-големия гараж „Ситроен” в Южна България, недалеко от Стара Загора. И тук се забавихме 2 ÷ 3 часа, но колата беше оправена. И до вечерта пристигнахме на градината. Светозар ни чакаше и ни каза: „Нали те предупредих, че ще имате забавяния и премеждия при пътуванията си!
към текста >>

Извикахме „Пътна помощ”, която ни заведе до най-големия гараж „Ситроен” в Южна България, недалеко от Стара Загора.
Слязохме и Расимира, приятелката на Косьо, отиде да помага. Благодарение на нея беше спасен един човек, който тя измъква от колата и докато дойде Бърза помощ. Това ни забави 1 час. При друго пътуване с брат ми Косьо и Красимира до Айтос и градината, колата на Косьо „Ситроен” взе да загрява по пътя и недалеко от Стара Загора, не можехме да продължим. А на градината ни чакаха вече Светозар и Еленка. Извикахме „Пътна помощ”, която ни заведе до най-големия гараж „Ситроен” в Южна България, недалеко от Стара Загора. И тук се забавихме 2 ÷ 3 часа, но колата беше оправена. И до вечерта пристигнахме на градината. Светозар ни чакаше и ни каза: „Нали те предупредих, че ще имате забавяния и премеждия при пътуванията си! ” А Еленка ни беше приготвила чудесна ангелска супа и си хапнахме сладко. А тя готви много хубаво и с любов!
към текста >>

Светозар ни чакаше и ни каза: „Нали те предупредих, че ще имате забавяния и премеждия при пътуванията си!
При друго пътуване с брат ми Косьо и Красимира до Айтос и градината, колата на Косьо „Ситроен” взе да загрява по пътя и недалеко от Стара Загора, не можехме да продължим. А на градината ни чакаха вече Светозар и Еленка. Извикахме „Пътна помощ”, която ни заведе до най-големия гараж „Ситроен” в Южна България, недалеко от Стара Загора. И тук се забавихме 2 ÷ 3 часа, но колата беше оправена. И до вечерта пристигнахме на градината. Светозар ни чакаше и ни каза: „Нали те предупредих, че ще имате забавяния и премеждия при пътуванията си! ” А Еленка ни беше приготвила чудесна ангелска супа и си хапнахме сладко. А тя готви много хубаво и с любов! Като ще се връщаме за Франция, питам го пак Светозар: „Е, сега как ще мине пътуването ни? ” А той се позамисли (пита горе) и ми каза: „Пак няма да е лесно, но ще си стигнете благополучно! ” И отново същата история - самолетьт за Виена не тръгна въобще, и цялата ни група намериха различни места в други полети.
към текста >>

Като ще се връщаме за Франция, питам го пак Светозар: „Е, сега как ще мине пътуването ни?
И тук се забавихме 2 ÷ 3 часа, но колата беше оправена. И до вечерта пристигнахме на градината. Светозар ни чакаше и ни каза: „Нали те предупредих, че ще имате забавяния и премеждия при пътуванията си! ” А Еленка ни беше приготвила чудесна ангелска супа и си хапнахме сладко. А тя готви много хубаво и с любов! Като ще се връщаме за Франция, питам го пак Светозар: „Е, сега как ще мине пътуването ни? ” А той се позамисли (пита горе) и ми каза: „Пак няма да е лесно, но ще си стигнете благополучно! ” И отново същата история - самолетьт за Виена не тръгна въобще, и цялата ни група намериха различни места в други полети. И ние се намерихме в самолет за Лондон. Във всичките тези авантюри, с мъжа ми виждахме хубавата страна. Той не беше ходил в Англия и сега му се удаваше тази възможност!
към текста >>

И колко пъти, като си заминаваме, нямаме вече нито 1 стотинка.
Но утре ще дойде и ние ще ви го доставим у вас! ” И така и стана. На другия ден до 7 часа вечерта багажът ни пристигна у нас, със специална кола. А ние живеем на 30 км от летището. Така, всичко, което ми каза Светозар, се сбъдна, но небето ни пазеше и подкрепяше. И колко пъти, като си заминаваме, нямаме вече нито 1 стотинка. И все треперя на летището, че ще ни вземат „свръх багаж”. Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за път, а тя я прави чудно хубаво! И Светозар носи пари, - и ако трябва да плащаме - веднага дава, помага ни. После му ги връщам. То не са само нарядите на Светозар, но и редовната му работа от 3 часа сутрин, когато идва Великото Всемирно Братство на посещение на Земята и когато енергиите са най-силни.
към текста >>

Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за път, а тя я прави чудно хубаво!
На другия ден до 7 часа вечерта багажът ни пристигна у нас, със специална кола. А ние живеем на 30 км от летището. Така, всичко, което ми каза Светозар, се сбъдна, но небето ни пазеше и подкрепяше. И колко пъти, като си заминаваме, нямаме вече нито 1 стотинка. И все треперя на летището, че ще ни вземат „свръх багаж”. Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за път, а тя я прави чудно хубаво! И Светозар носи пари, - и ако трябва да плащаме - веднага дава, помага ни. После му ги връщам. То не са само нарядите на Светозар, но и редовната му работа от 3 часа сутрин, когато идва Великото Всемирно Братство на посещение на Земята и когато енергиите са най-силни. Това Учителят го е казал. Но има и нещо друго - тази светлина, мир и хармония, които се отделят при тази всеотдайна работа и възраждат аурата.
към текста >>

Например срещу нашата къща има голяма вила, дели ни само пътят.
Питам го нещо и той ми отговаря. И е много по- млад, силен и светъл. Защото той навърши 70 години и е вече в напреднала възраст. Понякога му пиша, или по телефона. И му казвам: имам такъв и такъв проблем. Например срещу нашата къща има голяма вила, дели ни само пътят. И там живееха под наем едни хора. И синът им редовно пристига с колата си и пуска в пълен марш музиката си - звучи като високоговорител, ечи, влиза навсякъде в стаите ни, чак до кухнята. И не можехме да си почиваме с мъжа ми. Аз получих и „шок”, защото не знаех в кой момент ще пристигне младежът с тази силна музика. И тя беше „модерна” и за мене много неприятна.
към текста >>

И му бях казала най- малкото 100 пъти на този младеж, че няма право, че е забранено, че тук не е ресторант и т. н.
И не можехме да си почиваме с мъжа ми. Аз получих и „шок”, защото не знаех в кой момент ще пристигне младежът с тази силна музика. И тя беше „модерна” и за мене много неприятна. А аз съм много музикална и пея песните на Учителя. Че и издадох една книга с мои 136 песни, духовни песни - за Учителя, Рила и т. н. И му бях казала най- малкото 100 пъти на този младеж, че няма право, че е забранено, че тук не е ресторант и т. н. Предупредих и родителите му. И те ми крещят на мене. А не желаех да се оплаквам на властта. Той понамаля малко силата, но временно, и после отново пусне много силно, и то по всяко време. И аз се оплаках на Светозар, писах му.
към текста >>

И Светозар пише в издадения от него „Молитвеник: „На 24.02.1922 г.. Учителят откри за пръв път на Земята Школа на Бялото Братство, с изнесените от Него две беседи: „Двата пътя” - от Младежкия окултен клас, и „Трите живота” - от Общия окултен клас.
Направили, мисля, в Англия, окултен сеанс - с радиестезия, мисля, за да намерят кой е най- почтеният човек в България, за да дават на него десятъка и така да помагат на Братството. И се паднало, че този човек е Светозар. Светозар е един от първите пионер и да се играят 6-те упражнения - програма на ученика за всеки ден, като се започва с десния крак напред. Защото те и досега се започват назад. А такова явление не съществува в никоя окултна школа по цялата Земя. И Светозар пише в издадения от него „Молитвеник: „На 24.02.1922 г.. Учителят откри за пръв път на Земята Школа на Бялото Братство, с изнесените от Него две беседи: „Двата пътя” - от Младежкия окултен клас, и „Трите живота” - от Общия окултен клас. На 19.08.1922 г., събота - Преображение, на Събора във Велико Търново, Учителят дава шестте упражнения на учениците от Школата, като тяхна ежедневна задължителна програма за всеки ден. Упражненията започват напред с десния крак, както и всички упражнения, дадени от Учителя в Школата.” Така те се играят до 1938 г. Във връзка с подготовката на Втората световна война, Учителят дава следната задача на братята и сестрите. Да възстановят пълна хармония и мир помежду си, без никакви спорове и разправии, и тази хармония да се предаде на целия български народ и тази вълна да залее цяла Европа и така да се избегне избухването на войната. Учителят отбелязва, че ако ние не изпълним тази задача заедно с българския народ, то България ще загуби своите благоприятни духовни условия за 60 години - от 1939 г.
към текста >>

И така, този 60-годишен тъмен период изтече, и е крайно време вече да играем упражненията напред с десния крак, в пътя на еволюцията, в пътя на Любовта - да се приближим до Бога!
Братството премина в един инволюционен период на развитие и първите шест упражнения започнаха да се играят назад. Ние навлязохме в един шейсетгодишен тъмен период на мъки и страдания. Учителят обяснява на ръководителите тежката ситуация, в която се намира светът, и понеже злото е много силно и активно, трябва да започнем да играем упражненията временно назад и черните да не забелязват светлината, която излиза от тях, и да не ни пречат и спират. По-късно Учителят шеговито добавя: „Ще се върнете малко назад, за да си платите кармата, която сте натрупали от миналите векове.” Понеже музикалното упражнение с гамата се даде в 1942 г. - то започва напред с десния крак, и сега така се играе. И така, този 60-годишен тъмен период изтече, и е крайно време вече да играем упражненията напред с десния крак, в пътя на еволюцията, в пътя на Любовта - да се приближим до Бога! На мене преди повече от 30 години ми се каза да ги играя напред, и аз така ги играя. Преди няколко години ми се каза да кажа това на приятелите, и аз го казах писмено и устно. Колкото години човек се е връщал назад с първите упражнения, толкова години трябва да ги играе напред, за да стигне до мястото, от което се е отклонил, и да продължи по-нататък своето правилно еволюционно развитие. Кой човек, като тръгне занякъде по работа, или да пътува, прави няколко крачки назад и тогава тръгва напред? Напротив, ние тръгваме винаги напред, и то с десния крак.
към текста >>

Кой човек, като тръгне занякъде по работа, или да пътува, прави няколко крачки назад и тогава тръгва напред?
- то започва напред с десния крак, и сега така се играе. И така, този 60-годишен тъмен период изтече, и е крайно време вече да играем упражненията напред с десния крак, в пътя на еволюцията, в пътя на Любовта - да се приближим до Бога! На мене преди повече от 30 години ми се каза да ги играя напред, и аз така ги играя. Преди няколко години ми се каза да кажа това на приятелите, и аз го казах писмено и устно. Колкото години човек се е връщал назад с първите упражнения, толкова години трябва да ги играе напред, за да стигне до мястото, от което се е отклонил, и да продължи по-нататък своето правилно еволюционно развитие. Кой човек, като тръгне занякъде по работа, или да пътува, прави няколко крачки назад и тогава тръгва напред? Напротив, ние тръгваме винаги напред, и то с десния крак. Десният крак и дясната ръка са Новото, еволюционното в човешкия живот и с посока към Бялото Братство, а левият крак и ръка са свързани със старото, миналото, негативното, което често ни спъва. Това е, което написва Светозар за 6-те упражнения, а аз ви го предавам малко съкратено. Аз самата съм го започвала все назад, така се играеше на полянката на Изгрева, и не съм се запитвала защо е така! Но във Франция, последователите на Учителя често идват от различни окултни школи.
към текста >>

Например: „Евера” - свири се 1 път до края и после повторението.
А аз ще ги дам в Националната библиотека в Париж, където се пазят всички книги „шедьоври” на света. И така, Истината ще се знае! И за песните, и за Паневритмията, и за Словото на Великия Учител. И всеки, който си позволи да променя, макар и запетайка, името му остава записано за вечни времена! Амин! Например: „Евера” - свири се 1 път до края и после повторението. Кой ви позволи да го свирите 2 пъти и пак с повторението? Няма ли ноти? Слепи ли са тези музиканти? И никога не се е свирило толкова дълго време. Няма такова нещо!
към текста >>

Кой ви позволи да го свирите 2 пъти и пак с повторението?
И така, Истината ще се знае! И за песните, и за Паневритмията, и за Словото на Великия Учител. И всеки, който си позволи да променя, макар и запетайка, името му остава записано за вечни времена! Амин! Например: „Евера” - свири се 1 път до края и после повторението. Кой ви позволи да го свирите 2 пъти и пак с повторението? Няма ли ноти? Слепи ли са тези музиканти? И никога не се е свирило толкова дълго време. Няма такова нещо! Това е самата Истина!
към текста >>

Също и от „Слънчевите лъчи” песента „Ти си ме мамо родила...” - Свири се 2 пъти и всички пеят, като се повтарят думите на първия куплет.
Слепи ли са тези музиканти? И никога не се е свирило толкова дълго време. Няма такова нещо! Това е самата Истина! Ще ви дам и нотите - да видите. Също и от „Слънчевите лъчи” песента „Ти си ме мамо родила...” - Свири се 2 пъти и всички пеят, като се повтарят думите на първия куплет. Ще ви дам нотите - да видите. Светозар се бори против всичките тези промени, но кой го слуша? Също и упражнението „Изгрява Слънцето” - При „Зум” - ръцете са на гърдите, при „Ме-зум” - ръцете се отварят. Чудя се кой ви научи да го играете обратно? Защо не четете?
към текста >>

” (3 пъти) При изгрева на Венера: „Господи, да изгрее Венера на Божествената Любов и да намери път да проникне и изпълни моето сърце!
А сутрин рано, още в 2 часа, ставаме. Навън на поляната спят някои гости. А по-долу има и няколко палатки. А около къщата и салона са лозя, дървета и зеленчукови градини. И ние поемаме през лозята и посрещаме изгрева на Сириус с формулата: „Господи, да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в моя дух и аз да изпълня Твоята Воля на Земята! ” (3 пъти) При изгрева на Венера: „Господи, да изгрее Венера на Божествената Любов и да намери път да проникне и изпълни моето сърце! ” (3 пъти) И започваме с песни и молитви! Почти винаги минава високо в небето по един „квазар” (така го нарича Светозар) и като мощен прожектор осветява всичко и нас и после бавно слиза надолу и се изгубва. И така – 2 ÷ 3 пъти. Същото сме гледали и на Рила - на Молитвения връх. Сутрин рано, към 3 и половина, после към 4 часа внезапно ни осветяват тези могъщи прожектори - квазари.
към текста >>

” (3 пъти) И започваме с песни и молитви!
Навън на поляната спят някои гости. А по-долу има и няколко палатки. А около къщата и салона са лозя, дървета и зеленчукови градини. И ние поемаме през лозята и посрещаме изгрева на Сириус с формулата: „Господи, да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в моя дух и аз да изпълня Твоята Воля на Земята! ” (3 пъти) При изгрева на Венера: „Господи, да изгрее Венера на Божествената Любов и да намери път да проникне и изпълни моето сърце! ” (3 пъти) И започваме с песни и молитви! Почти винаги минава високо в небето по един „квазар” (така го нарича Светозар) и като мощен прожектор осветява всичко и нас и после бавно слиза надолу и се изгубва. И така – 2 ÷ 3 пъти. Същото сме гледали и на Рила - на Молитвения връх. Сутрин рано, към 3 и половина, после към 4 часа внезапно ни осветяват тези могъщи прожектори - квазари. И ясно е, че нямат земен произход, защото са много силни и мощни, повече от планетата Венера.
към текста >>

И така – 2 ÷ 3 пъти.
А около къщата и салона са лозя, дървета и зеленчукови градини. И ние поемаме през лозята и посрещаме изгрева на Сириус с формулата: „Господи, да изгрее Сириус на Божествената Мъдрост в моя дух и аз да изпълня Твоята Воля на Земята! ” (3 пъти) При изгрева на Венера: „Господи, да изгрее Венера на Божествената Любов и да намери път да проникне и изпълни моето сърце! ” (3 пъти) И започваме с песни и молитви! Почти винаги минава високо в небето по един „квазар” (така го нарича Светозар) и като мощен прожектор осветява всичко и нас и после бавно слиза надолу и се изгубва. И така – 2 ÷ 3 пъти. Същото сме гледали и на Рила - на Молитвения връх. Сутрин рано, към 3 и половина, после към 4 часа внезапно ни осветяват тези могъщи прожектори - квазари. И ясно е, че нямат земен произход, защото са много силни и мощни, повече от планетата Венера. И светват «изведнъж», и докато ги видим, и слизат плавно надолу и изчезват. Това са някакви космически прожектори - фарове и присъствие.
към текста >>

” (3 пъти) И Светозар ни обяснява: „Учителят казва: „В денонощието има три важни свещени момента за живота на човека.
И растат едни чудни, нежни сини и червени цветенца, които не съм срещала никъде другаде. А Изгревът е прекрасен! Ето и първият лъч на Слънцето, погалва главите ни. Казваме формулата при изгряването на Слънцето: „Господи, да изгрее Слънцето на Новия Божествен Живот в моята душа, тъй както изгрява днес това велико Слънце на Новия Живот в света! Благословен Господ Бог наш, Който праща Слънцето, да се ползуваме от неговата Светлина и топлина! ” (3 пъти) И Светозар ни обяснява: „Учителят казва: „В денонощието има три важни свещени момента за живота на човека. Първият момент е изгревът на Слънцето, вторият - изгревът на Венера, и третият - изгревът на Сириус! ” „Ако човек не посреща изгрева на Слънцето, не може да бъде ученик на Новия живот! ” „Който не посреща изгрева на Венера, не може да бъде отличен музикант, поет, артист или човек на изкуството! ” „Който не посреща изгрева на Сириус, не може да стане учен, здрав, светия, гении! ” И отново слизаме надолу по стръмния баир, и през лозята стигаме на поляната пред къщата, където ще играем Паневритмия.
към текста >>

После - през лятото, 1 или 2 пъти, обезателно за рождения ден на Светозар.
Нали това е братски живот? И много често двете сестрички, Румяна и Радостина, идват с нас на екскурзия на Мусала или на 7-те езера! Често изкачват Мусала със Светозар и Еленка. И те се качват за всяка важна дата: най- напред - за Пролетта (21 ÷ 22 март), когато е истинската Нова година. Значи с първия ден на влизането на Слънцето в овена и започване на Пролетните енергии. После - през лятото, 1 или 2 пъти, обезателно за рождения ден на Светозар. И отново - за есенното равноденствие и започване на Класа към 21 ÷ 22 септември и когато могат - и за зимата - 22 декември. Значи и в зима, и пролет - в буря и сняг, или в дъжд и вятър, а се е случвало и при хубаво време, Светозар с малка група изкачва Мусала. И при сняг - по въжето за алпинистите. И обикновено след пристигане в хижата започват масажи на всички. Първо са тези, които са най-зле.
към текста >>

8 се казва: „Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.” Още: „По време на една от лекциите на Общия окултен клас, Учителят задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята?
” Тази книга „Светъл лъч” се беше изчерпала много бързо и Светозар я преиздаде и разшири. Купува се и от светски хора. Друга книга: „Учителят Беинса Дуно за Рила и екскурзиите”. Тя е също много интересна и важна! Например на стр. 8 се казва: „Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров.” Още: „По време на една от лекциите на Общия окултен клас, Учителят задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята? ” Учениците отговарят: „Монт-Еверест в Хималаите.” Тогава Учителят обяснява: „Най-високият връх на Земята е там, където всички разумни същества се събират заедно и отправят ума си към Бога. Този връх беше Изгревът в южната част на София.” И друго за височината на Мусала: Учителят казва, че е над 3000 метра. Той обяснява така: „Има идеи и чувства, които се появяват само на височина над 3000 м. Други идеи - на височина 3200 ÷ 3500 м. Например един месоядец се качва на една планина.
към текста >>

И Светозар я преиздаде 1 ÷ 2 пъти.
Значи ние първо вземаме от Слънцето и след това даваме на ближните си! ” Друга книга е „Себе си познай! ” - главата, лицето, ръката, с извадки от беседите. Светозар съставя тази книга заедно с приятелите Трендафила Балдевска и Ангел Кермедчиев. Тя се изчерпва бързо, защото събуди силен интерес на само в нашите приятели от Братството, но и много хора си я купуват от книжарниците. И Светозар я преиздаде 1 ÷ 2 пъти. Например на стр. 70, за аурата: „Аурата на човека представлява нещо подобно на кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Тя определя неговия манталитет.” И още: „Ако погледнете един светия с окото на ясновидеца, ще видите, че той не е толкова малък, както изглежда. Той излъчва от себе си цветна аура, която обхваща километри пространство.” И още: „Духовната музика създава около човека особена аура, с която той разполага хората към добро! ” Светозар ви предлага и една книга, голям формат, красива и дебела - това са моите песни, които създадох преди 30 г.
към текста >>

Предлагам ви: „Ученикът може”, най-късата песен, и от беседите на Учителя: „Пътят на ученика”.
Тези песни са ми давани от цял колектив горе. А аз не съм специалист, но съм много музикална. И в тази книга прославих с музика и чуден текст Учителя, Рила, Извора, Мусала, Сфинкса, 7-те рилски езера, Молитвения връх, Изгрева и България. Направих го за Учителя и Делото Му! Има и много песни по формули от Учителя, или по директен текст от Словото Му. Предлагам ви: „Ученикът може”, най-късата песен, и от беседите на Учителя: „Пътят на ученика”. Текстът е: „Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии в живота си! ” (3 пъти) А това е цялата програма на ученика. Слагам ви и формулата, по която създадох песен, посветена на брат ми Светозар: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога, и едно с Бога! ” (3 пъти) Преди да си заминем със съпруга ми Истиан, това лято (2002 г.), отидохме у Светозар и Еленка. Седяхме целия ден.
към текста >>

” (3 пъти) А това е цялата програма на ученика.
И в тази книга прославих с музика и чуден текст Учителя, Рила, Извора, Мусала, Сфинкса, 7-те рилски езера, Молитвения връх, Изгрева и България. Направих го за Учителя и Делото Му! Има и много песни по формули от Учителя, или по директен текст от Словото Му. Предлагам ви: „Ученикът може”, най-късата песен, и от беседите на Учителя: „Пътят на ученика”. Текстът е: „Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии в живота си! ” (3 пъти) А това е цялата програма на ученика. Слагам ви и формулата, по която създадох песен, посветена на брат ми Светозар: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога, и едно с Бога! ” (3 пъти) Преди да си заминем със съпруга ми Истиан, това лято (2002 г.), отидохме у Светозар и Еленка. Седяхме целия ден. Храниха ни чудно, а Павел направи разкошна торта за нас. Отиде и купи най-хубавите напитки - все за нас!
към текста >>

” (3 пъти) Преди да си заминем със съпруга ми Истиан, това лято (2002 г.), отидохме у Светозар и Еленка.
Има и много песни по формули от Учителя, или по директен текст от Словото Му. Предлагам ви: „Ученикът може”, най-късата песен, и от беседите на Учителя: „Пътят на ученика”. Текстът е: „Ученикът може да превъзмогне всички мъчнотии в живота си! ” (3 пъти) А това е цялата програма на ученика. Слагам ви и формулата, по която създадох песен, посветена на брат ми Светозар: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, Дух мощен като Бога, и едно с Бога! ” (3 пъти) Преди да си заминем със съпруга ми Истиан, това лято (2002 г.), отидохме у Светозар и Еленка. Седяхме целия ден. Храниха ни чудно, а Павел направи разкошна торта за нас. Отиде и купи най-хубавите напитки - все за нас! Обсипваше ни. с любов!
към текста >>

И за първи път чувах моя песен да се изпълнява от такъв голям специалист!
Има чуден и мощен глас! Извади песнарката ми и запя: „Езеро на Чистотата”. А Павел й пригласяше с цигулката. Така чудно зазвуча песента! А тя е много хубава! И за първи път чувах моя песен да се изпълнява от такъв голям специалист! И беше толкова хубаво! И тогава разбрах, че песните ми ще имат бъдеще, особено за 6-та раса. А вие не ги купувате! Жалко! Както и томовете на „Изгревът”.
към текста >>

Всеки път, като има братски празник и се раздават пакетчета храна, те ще заделят и за нея, и за Йорданка.
И често се срещаме и ни е много приятно! Казва се Йорданка Шопова, инженер е и заемаше пост на директор към Министерство по труда. Много ми е помагала и тя, особено като останах без работа и чрез ная си намерих такава в същото министерство, Светозар посещава често сестра Мария и й помага с каквото може. Еленка и Павел също. Ще й занесат храна - сирене, маслини, баница. Всеки път, като има братски празник и се раздават пакетчета храна, те ще заделят и за нея, и за Йорданка. А Павел много го обичат. Той често им е в помощ. Йорданка уважава много Светозар и го нарича „Светозарчо”. Тя написа 2 чудно хубави стихотворения за него, които се надявам да се поместят: „На кръстопът” и „Благодарност”. Ще ви кажа още за сестра Мария Шопова.
към текста >>

Тя написа 2 чудно хубави стихотворения за него, които се надявам да се поместят: „На кръстопът” и „Благодарност”.
Ще й занесат храна - сирене, маслини, баница. Всеки път, като има братски празник и се раздават пакетчета храна, те ще заделят и за нея, и за Йорданка. А Павел много го обичат. Той често им е в помощ. Йорданка уважава много Светозар и го нарича „Светозарчо”. Тя написа 2 чудно хубави стихотворения за него, които се надявам да се поместят: „На кръстопът” и „Благодарност”. Ще ви кажа още за сестра Мария Шопова. Тя икономисвала своя „десятък” за Бога, макар че има от минималните пенсии. И казала: „Ще ви го дам, но искам да направите нещо - така че да се вижда и да остане. Да построите нещо с тези пари. И така Братството построява тази чудна чешма в „Градинката на Учителя» на Изгрева.
към текста >>

А той беше чудесен брат!
Нали е живял в Бургас дълги години и там е работил. Също видях и снимки - има го брат Иван Бойчев и жена му Радка (снимки № 36 и 37, вляво). Много се зарадвах, защото бях започнала да губя образа им в главата си. А иначе непрекъснато съм във вътрешен контакт с брата. Работим с него заедно и често го споменавам в молитвите си. А той беше чудесен брат! Аз бях млада, ученичка, и всяко лято с майка ми и баща ми отивахме в гр. Бургас, и то все у брат Иван Бойчев. Тогава той беше ръководител на Братството в града. Било е към 1950 ÷ 1955 г., не помня точно. Те живееха в голяма къща, но я бяха дали на роднините си, или под наем, не помня.
към текста >>

Там работеше този чудесен брат Иван Бойчев!
И ги продавали и печелели. Че и салона в Бургас продали! Че как така? Кой ви даде това право? Той не беше ваша собственост, този салон. Там работеше този чудесен брат Иван Бойчев! Учудвам се от толкова злини, които направиха сем. Кралеви на Братството! Но и ги бях добре познала! Отчетът си ще дават горе! Както вече си бил заминал братът Кралю Кралев и какъв отчет ще даде горе?
към текста >>

И ще се търсят начини и пътища как да се избягват за в бъдеще грешките.
Вие разбирате ли това? Нека на всички да стане ясно - нямаше кой друг да свърши тази Велика работа! И нека да бъде благословен през вековете! Защото всичките тези образи на ученици на Изгрева са необходими за бъдещите поколения! И всеки образ ще се изучава в бъдещите университети на подготвителната раса за 6-тата раса! И ще се търсят начини и пътища как да се избягват за в бъдеще грешките. Това ще бъдат „задачи” за разрешаване на „новия човек” през следващите векове! Защото цяло космическо „чудо” е слизането на този могъщ Дух - Беинса Дуно на Земята, все едно между „мравките”, каквито сме всички ние по отношение на тази велика култура и хармония, която цари в безкрайната Вселена! И да не се намери кой да напише и остави тези спомени за бъдещето! Голям резил! Та вие, и всички ние, за в бъдеще ще „целуваме нозете” на този велик брат Вергилий, за делото му!
към текста >>

А тя беше чудесен човек!
А този брат беше много възрастен. И всички много го почитахме и обичахме! Значи е станал „проводник на Черната ложа”. А д-р Вергилий го е лекувал, живота му е спасявал. С години е бил у тях, и е помагал както на Борис, така и на жена му Мария. А тя беше чудесен човек! Истински ученик на Учителя, и много строга и взискателна! Ето че и добричкият Жечо Панайотов, толкова предан и почтен брат, и той в дадени случаи е изигравал Вергилий с материалите си, които подготвял за него. И колко други! Не е ли това срам! И, ако беше някой друг, щеше да капитулира, но не и Вергилий!
към текста >>

41. XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1

тя издава няколко книжки: „За жената и нейната задача”, „Път” и „Стани, събуди се, търси пътя”.
тя става желана за всеки дом с ценните си съвети. Имала е и ясновидски способности, до които е достигала с пост и молитва. Също е и лекувала. От 1919 г. до 1934 г. тя издава няколко книжки: „За жената и нейната задача”, „Път” и „Стани, събуди се, търси пътя”. Сестра Еленка е пеела много хубаво и е свирела на китара. Тя създава няколко песни, които са едни от най-хубавите, и духовни, и се пеят от всички. Най-хубавата й песен е „Поздрав на Учителя” - мелодия и текст от нея. Тя я посвещава на Учителя. „Благословен от Бога Ти, Учителю на Любовта!
към текста >>

Бог Христос ни в пътя води, Той е мощен цар навред, Цар навред!
„Небето се отваря, и ангелите пеят! И мълнии блестящи, тъми и здрач пилеят! ” Тя единствена създава и 2 чудни песни за Христос, няма други. Първата е „Дързост в Христа” - музика и текст от с. Казанлъклиева: „Дързост във Христа, другари, да вървим все напред! Бог Христос ни в пътя води, Той е мощен цар навред, Цар навред! ” Другата песен за Христос е „На Христа запейте”, като тя е написала текста. Музиката е от И.Г.П. (Не зная кой е това.)* * И.Г.П. е Иван Георгиев Попов. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) „На Христа запейте химни, нови в тоз тържествен час, Той е Божи Син, изпратен, на Земята зарад нас!
към текста >>

” Професор Доналд Гибърд, председател на катедрата по музикално образование при университета във Ванкувър - Канада, казва: „Чух за първи път „Бодра смяна” на Международното общество за музикално образование в Будапеща през лятото на 1964 г.
Тук отново се прояви майсторството на Бочев, който се стреми към пределно ясно и правдиво разкриване на произведенията, отхвърляйки външните ефекти и разкрасяване...” Композиторът Золтан Кодай от Будапеща казва за Бочев: „Ние бихме могли да се поучим много, както от подготовката на гласовете, така и от организацията на хор „Бодра смяна”, чиито малки изпълнители имат възхитителни постижения! ” Ето и думите на директора на Фландърския музикален фестивал Карел Аартс в гр. Льовен в 1971 г, Белгия: „В историята на фландърския фестивал (Белгия) са влезли имената на много велики артисти, композитори, диригенти, оркестри, певци, инструменталисти, оперни ансамбли и хорове - най-големите имена на нашия свят. Но най-скъпият от спомените ми е „Бодра смяна”. Защото тези деца, със съвършената си техника, дълбокото си артистично чувство и ентусиазъм за музициране, ми откриха една неподозирана врата към невероятните възможности и талантите на младите.” А Борис Христов, композитор, казва: „Дълбоко трогнат и възхитен от звънките гласове и проникновеното художествено чувство на милите деца от „Бодра смяна”, пожелавам от сърце и душа на тях и на техните ръководители все по-големи успехи и завоевания, за слава и чест на българския народ.” И още: „Аз съм ваш предан приятел и почитател! ” Професор Доналд Гибърд, председател на катедрата по музикално образование при университета във Ванкувър - Канада, казва: „Чух за първи път „Бодра смяна” на Международното общество за музикално образование в Будапеща през лятото на 1964 г. и бях трогнат от искреността и прекрасната артистичност на пеенето му. Беше незабравимо изпълнение. С изключително удоволствие чух хора в Москва през лятото на 1971 г. и отново това бе за мен вълнуващо преживяване. Чрез записите, които притежавам, имам възможност да слушам тези деца винаги, когато пожелая.
към текста >>

Защото много бяхме заети - 2 пъти седмично спявки по гласове, като Лиляна ги ръководеше.
Издържах изпита и ме приеха. Изпитът беше на високо ниво и се провеждаше в Пионерския дворец, сегашната Семинария. Постепенно влязох в елитния състав, който изнасяше концерти. За да участвуваш в този хор, първото условие беше да си отличен ученик в училище и с примерно поведение. Всичките деца бяха даровити, имаха дарба за музиката, а също и бяха много интелигентни и всички - с отличен успех в училище. Защото много бяхме заети - 2 пъти седмично спявки по гласове, като Лиляна ги ръководеше. Един път в седмицата - солфежи, и то по тази система на Бончо Бочев и Тричков - Стълбицата, и за кратко време ставахме „отлични” в солфежа. Дотам, че можех да го преподавам! Още имахме и общи спявки - на трите гласа, също и подготовки за концерти. И в колко концерти съм взела участие? Много!
към текста >>

Един път в седмицата - солфежи, и то по тази система на Бончо Бочев и Тричков - Стълбицата, и за кратко време ставахме „отлични” в солфежа.
Изпитът беше на високо ниво и се провеждаше в Пионерския дворец, сегашната Семинария. Постепенно влязох в елитния състав, който изнасяше концерти. За да участвуваш в този хор, първото условие беше да си отличен ученик в училище и с примерно поведение. Всичките деца бяха даровити, имаха дарба за музиката, а също и бяха много интелигентни и всички - с отличен успех в училище. Защото много бяхме заети - 2 пъти седмично спявки по гласове, като Лиляна ги ръководеше. Един път в седмицата - солфежи, и то по тази система на Бончо Бочев и Тричков - Стълбицата, и за кратко време ставахме „отлични” в солфежа. Дотам, че можех да го преподавам! Още имахме и общи спявки - на трите гласа, също и подготовки за концерти. И в колко концерти съм взела участие? Много! Правителствени - в зала „България”, в Операта и др.
към текста >>

Често пъти, събрани в куп, край любимата ни Лиляна, тя ни разказваше и за баба си Еленка.
Бончо Бочев беше с леви убеждения. Но дъщеря му Лиляна – „другарката Лиляна” ме обичаше и уважаваше много! И се грижеше за мене като вегетарианка. Едно лято бяхме на летуване на морето, и само като казах, че аз не ям месо, приготвяха за мен специално, вегетарианско ядене, и то много хубаво! Със зеленчуци и салати! Често пъти, събрани в куп, край любимата ни Лиляна, тя ни разказваше и за баба си Еленка. „А аз имам една баба - Еленка - казваше Лиляна, тя ми тълкува сънищата! ” И така с възторг говореше за нея, С този хор отидох в Западна Германия, гр. Дюселдорф - на река Рейн на международен фестивал. Трябва да беше 1957 г. Била съм на15 ÷ 16 години.
към текста >>

Живеят чудесен брак - в приятелство и взаимно уважение.
Споделят мъката си със сестра Елена Казанлъклиева. А тя, нали е ясновидка, казва им: „А, не, Лиляна ще се омъжи, и то много добре ще бъде! Мъжът й ще дойде от водите и много ще я обича и уважава! ” И действително така става. Лиляна Бочева се омъжва и мъжът й идва от Варна и мисля, че е инженер. Живеят чудесен брак - в приятелство и взаимно уважение. Нямат деца. И преди 1 ÷ 2 години мъжът й си заминава. И Лиляна не може да се утеши от скръб! Толкова силно се обичат. Това всичко лично Лиляна ми го разказа.
към текста >>

Но той е нашият Светилник в Пътя ни!
И затова всички ние, цялото ни семейство, сме „камък на препъване” за всички, които се борят против нас. И сме много единни, сплотени и все си помагаме! За пример сме на всички: от това семейство излязоха трима инженери - Косьо, Любомир и аз. И то сме заемали все високи постове в обществото, където сме били за пример. А Светозар - най-големият ни брат, не е инженер. Но той е нашият Светилник в Пътя ни! Толкова е извисен и издигнат, че ние всички се учим от него. И важното е, че и 4-те деца на Стевка и Крумчо останаха верни на Учителя, на Делото Му, и то до края на живота си. А останалите изгревски деца от снимката с Учителя, всички отиват в света, с редки изключения. Благодарим на Бога и Великия Учител, че ни е помагал винаги, за да се запазим верни и предани на идеите Му, като кандидат ученици за Новия Живот в Епохата на Водолея! И ще завърша отново с песента на сестра Елена Казанлъклиева: „Поздрав на Учителя”: „Учителю, наш скъпи гост, привет от нас Ти приеми, със радост ний готови сме, да жертваме живота свой!
към текста >>

42. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Да бъде благословено Името Божие и тия, които вървят в Пътя!
Знаеш ли, че беседата, която ми пращаш, тъкмо отговаря на състоянието ми - душата ми се върна отнякъде, където беше странствувала, и слугите й докладваха за това, което те са изпитвали в нейното отсъствие. Колко странни и особени преживявания имах! И как чудни ми се сториха хората около ми - а то е, защото душата не е дошла още напълно на мястото си! Когато тя бъде всичко, ще зная - и те ще ме знаят. Достатъчно е, че започна процесът на просветлението. Да бъде благословено Името Божие и тия, които вървят в Пътя! Бог да въздаде хилядократно на Бебо за всичко, което прави за своя Бати, който от сърце я поздравява и й желае всичко най-хубаво! Днес имах доста гости - чужди кора. Идва и Гела (за първи път) с нашите две гостенки - в къщи които са - поседяха малко и си отидоха. Идва ми един арменец (за първи път), един учител от кюстендилското училище - изобщо, панаирът работи. Тая вечер пък се разправяхме за електрическото осветление - ако успеем да го прекараме, ще бъде едно хубаво дело и съборът няма да бъде в тъмнина (физическа) като миналата година.
към текста >>

Идва и Гела (за първи път) с нашите две гостенки - в къщи които са - поседяха малко и си отидоха.
Когато тя бъде всичко, ще зная - и те ще ме знаят. Достатъчно е, че започна процесът на просветлението. Да бъде благословено Името Божие и тия, които вървят в Пътя! Бог да въздаде хилядократно на Бебо за всичко, което прави за своя Бати, който от сърце я поздравява и й желае всичко най-хубаво! Днес имах доста гости - чужди кора. Идва и Гела (за първи път) с нашите две гостенки - в къщи които са - поседяха малко и си отидоха. Идва ми един арменец (за първи път), един учител от кюстендилското училище - изобщо, панаирът работи. Тая вечер пък се разправяхме за електрическото осветление - ако успеем да го прекараме, ще бъде едно хубаво дело и съборът няма да бъде в тъмнина (физическа) като миналата година. Сега проза и поезия - вън свирят на кавал в общата палатка, в западния платнен град нещо пеят, голямо множество, аз пиша при доста хубава обстановка, а в кухнята ми ври вечерята, още несготвена. Да е и Бебо насам... Или ще речеш, много ще бъде! Но Бебо е тук - писмата и думите, и Душата му е тук.
към текста >>

Идва ми един арменец (за първи път), един учител от кюстендилското училище - изобщо, панаирът работи.
Достатъчно е, че започна процесът на просветлението. Да бъде благословено Името Божие и тия, които вървят в Пътя! Бог да въздаде хилядократно на Бебо за всичко, което прави за своя Бати, който от сърце я поздравява и й желае всичко най-хубаво! Днес имах доста гости - чужди кора. Идва и Гела (за първи път) с нашите две гостенки - в къщи които са - поседяха малко и си отидоха. Идва ми един арменец (за първи път), един учител от кюстендилското училище - изобщо, панаирът работи. Тая вечер пък се разправяхме за електрическото осветление - ако успеем да го прекараме, ще бъде едно хубаво дело и съборът няма да бъде в тъмнина (физическа) като миналата година. Сега проза и поезия - вън свирят на кавал в общата палатка, в западния платнен град нещо пеят, голямо множество, аз пиша при доста хубава обстановка, а в кухнята ми ври вечерята, още несготвена. Да е и Бебо насам... Или ще речеш, много ще бъде! Но Бебо е тук - писмата и думите, и Душата му е тук. Бог да те благослови!
към текста >>

” Два пъти й повторил и затова сега ще му се обадя, че мисля да отида нататък.
Но Бебо е тук - писмата и думите, и Душата му е тук. Бог да те благослови! Понеделник, 11.40 сутринта Витоша ме мами със своя вид. Тази сутрина видях за малко Учителя (говорихме по осветлението на Изгрева) и му казвам, че мисля да отида на Витоша. Направих нарочно това, защото в събота бях отишел в града (на баня) и понеже не го намерих да му се обадя, той вечерта казал на Е.: „Лулчев е на Витоша, нали? ” Два пъти й повторил и затова сега ще му се обадя, че мисля да отида нататък. „Аслъ няма какво да се прави тук.”- каза ми той. – „Ами тогава да Ви почакам, заедно да отидем? ” – „Не, Вий вървете, свършете си задачата - и после ще видим.” - (Сега тъкмо пишех това, и мина Учителят край прозореца с една сестра и брат,) Аз му се поклоних, той ми каза да седя и си работя. Седнах, но той тръгна към прозореца - аз излязох вън и започнахме разговор. Кога мисля да отида на Витоша?
към текста >>

Зная, че ще е много пътят, но тъй съм се затъжил за Витоша!
Никога не съм изпитвал така осезателно невидимите връзки. Като че ли всяка част на тялото ми е свързана с нейните върхове, нейните сипеи и гъвкавите линии на долините й. Разбирам - частици от Бебо има разсеяни там. И като някой скъперник, мен се иска да отида да ги събера из всичките камъчета, през които някога сме минали. Чуди ме силата на това желание... И право да ти кажа, иска ми се четвъртък да се дигна и да обходя планината - от единия край до другия - да тръгна от Драгалевци и да се върна през Княжево. Зная, че ще е много пътят, но тъй съм се затъжил за Витоша! А и струва ми се, че там, всред самотата, Бебо ще е по-близо... Тоя Бебо, тоя Бебо! Много, много поздрави. Аз чета, ходя за вода и понеже имам възможност - пиша, т. е. говоря си с Бебо по няколко думи, гледащ Витоша от прозореца. Много, много поздрави!
към текста >>

После той дойде в стаята ми първи път - и остана около два часа.
Тиха, чудна, пълна с желание за достигание върхове и звезди... Целия ден съм се борил с две желания, или по- право - едно и противодействието му. Утре е четвъртък - а аз толкова дни вече не съм бил на планината. Мислех да отида за школата, от там да си отида вкъщи и сутринта да хвана планината... Но смущава ме мисълта, че аз обещах на Учителя да отидем заедно... Ами, ако Бебо беше, ех, ако, ако беше тоя Бебо, сигурно бих отишъл, но сега, като го няма, защо да не изпълня обещанието си? А планината ме вика, вика, като че ли е жива - никога по-силно от сега... Но, казах си - нека остане това желание неизпълнено засега. Но и на школата не отидох - чувствах нужда от тиха молитва - и отидох при върбата на чушмичката... Чудна вечер беше - тиха вечер, пълна с желания да се стигат върхове и звезди... И аз мислих и душата ми се молеше... И знаех, че Бебо също мисли... Като се връщах полека, срещнах Учителя долу - и тръгнахме заедно. После той дойде в стаята ми първи път - и остана около два часа. Много и много ми говори - и много го питах. Но сега почти нищо не помня, нещо набелязах, но сега не ми се пише върху него. Засегна много въпроси и уясни ми други - а някои го питах и направо, защото трябваше да зная - например за писанието, което чувствам, че трябва да започне вече, понеже се е набрало доста вътре, а няма източник. „Почни с малкото” - каза ми той. Не подпушва хората - бент им туряй, но тъй, че ще те прелеят - сега един връзват, 10 се отвързват.
към текста >>

Аз не съм му казал, че ще отида освен до Търново, но за 2 часа път той няма да го прави въпрос, вярвам.
Сега има вече тишина след буря, но много нещо е разгромено вътре. Но въпреки всичко има прилив на енергия и възможно е да се прояви в писане или говорение. Може би - това не е сигурно, с Бертоли ще отидем до Търново, той - по работа и аз поне зная какво. А понеже никога не съм ходил до Габрово, може би ще отидем да го видим - но това е може би - нищо сигурно и не зная кога ще стане това. Ти няма ли да ходиш някъде? Аз не съм му казал, че ще отида освен до Търново, но за 2 часа път той няма да го прави въпрос, вярвам. Но има много „но”... Нали това не е приказка, а живот - път даже в приказките има толкова „но”... Ти добре ли си? Ти започна със скръб, но скръбта ти ще се превърне в радост! Чистота в мисли, чувства и дела - там е твоята сила сега! Търпение и молитва - те ще превърнат всичко на добро, защото всичко в света на хармонията е добро или за добро! Това помни и бъди будна.
към текста >>

Но има много „но”... Нали това не е приказка, а живот - път даже в приказките има толкова „но”... Ти добре ли си?
Но въпреки всичко има прилив на енергия и възможно е да се прояви в писане или говорение. Може би - това не е сигурно, с Бертоли ще отидем до Търново, той - по работа и аз поне зная какво. А понеже никога не съм ходил до Габрово, може би ще отидем да го видим - но това е може би - нищо сигурно и не зная кога ще стане това. Ти няма ли да ходиш някъде? Аз не съм му казал, че ще отида освен до Търново, но за 2 часа път той няма да го прави въпрос, вярвам. Но има много „но”... Нали това не е приказка, а живот - път даже в приказките има толкова „но”... Ти добре ли си? Ти започна със скръб, но скръбта ти ще се превърне в радост! Чистота в мисли, чувства и дела - там е твоята сила сега! Търпение и молитва - те ще превърнат всичко на добро, защото всичко в света на хармонията е добро или за добро! Това помни и бъди будна. Прощавай, че така лошо ти пиша.
към текста >>

Днес отворих и почна да функционира и барометърът, че беше счупен; направих долу една нова временна чушмичка, започна да чета една нова книга и сега се каня да сляза в града и за последен път да говоря писмено с Бебо.
Днес бях се затворил в стаята си (както сега правя целия ден) и четях. Към 1 и 1/2 часа усетих много силно желание да отида в града но се съпротивих с всички сили - защото, мислех, имам работа тук (няма писмо!) и няма защо да се разтакам в града. А сега тъкмо ми казаха, че Учителят заминал сам за града... Аз съм станал мързелив. Не отидох тутакси, а седнах да пиша това писмо, че после ще се облека и ще отида, поне да се върна с него. Наистина не съм много свестен или чувствителен, щом пропущам без да разбера и направя това, което трябва. Днес отворих и почна да функционира и барометърът, че беше счупен; направих долу една нова временна чушмичка, започна да чета една нова книга и сега се каня да сляза в града и за последен път да говоря писмено с Бебо. Но пак както се нареди. Хубава е Витоша - Бебо, чиста и красива - и тъй близко се вижда. Много, много привети от Бати ти! 21. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 1 август 1927 г. 1.8.1927 София, 4 ч следобед От Изгрева отидох право на пощата в гарата, без да се отбивам дома, за да предам писмото за Бебо.
към текста >>

Имаше писмо от Бебо с радостни и хубави неща: Градът, който не съм виждал, думите на Учителя, които ще чета пак довечера - и известието, което с нетърпение ще очаквам да се реализира... Дано, дано... Но дали същия ден няма да пътуваме ний нагоре?
Много, много привети от Бати ти! 21. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 1 август 1927 г. 1.8.1927 София, 4 ч следобед От Изгрева отидох право на пощата в гарата, без да се отбивам дома, за да предам писмото за Бебо. Но там ми го върнаха, че пликът бил лошо залепен. Помислих да кипна и да се разправям другояче, но веднага си казах: „Чакай, не знаеш защо ти го връщат.” Отидох си дома - и наистина, каква радост! Имаше писмо от Бебо с радостни и хубави неща: Градът, който не съм виждал, думите на Учителя, които ще чета пак довечера - и известието, което с нетърпение ще очаквам да се реализира... Дано, дано... Но дали същия ден няма да пътуваме ний нагоре? Пък, ако трябва, ще мине тъй, както е най-хубаво. А ако имам радост да те видя в петък - добре ще е - ще потрудя да бъда - пък каквото трябва и което е най-добре, то ще стане. Трябва да се задоволиш с тия няколко реда засега, за да може да ми приемат и тръгне писмото! Колко хубаво е да си кажем: Довиждане! Дано то тъй скоро се реализира.
към текста >>

Това два пъти опитах днес.
Тиха вечер, а много хора - чужди хора, минават наоколо. Къдрава шапка покрива едва върховете на Витоша. Пианото в салона вдига шум - и гласове на хора и коли по шосето... Някои са идвали и са си отишли - останала е утайка в душата ми - чужди хора, на които виждам психиката, а нямам любов да ги възлюбя достатъчно. Лошо е да има човек ум без любов! Тогава, без да ще, работи с едно надмощие, което подтиска. Това два пъти опитах днес. Още колко много има да учим - тъй много! А да бъда човек кротък и смирен е тъй необходимо! Да се смалиш е цяла наука - нещо повече - изкуство, което не всеки му се поддава достатъчно. Тая вечер в школата Учителят говори също за смирението и пр. Пиша - а вечерта пристъпва леко - и при всяко вдигание главата хоризонт е все по-тъмен и като че ли се е приближил... Това, което не ти пиша, ти го знаеш.
към текста >>

Цитата от разказа, който правиш, е чудесен!
И планината е хубава, и небето е ясно, и времето е приятно... но всичко това, мисля, няма значение, когато няма някого... Имах намерение, или по-право, трябва да отида тия дни в Бургас - чакам телеграма, за да тръгна (ако е хубаво времето ще търся вода в Каяли). Може да се отбия и другаде - но това не е решено - и пари нямам достатъчно за бавение, а и не ми се иска, нали Б-о [Бебо] ще си дойде? Не зная дали ще отида със сигурност, но ти пиши до Минчо Сотиров, ул. „Цар Симеон” № 2 за мен кога точно ще тръгнеш в София - и аз ще те държа телеграфически в течение. Както и да е - все за добре ще е. Цитата от разказа, който правиш, е чудесен! Много допада за случая! Има една друга книга: „Темпераментите”, около 10-ина коли - чудесна философска книга - голяма полза ще имаш лично от запознаванието с нея, а и мен се иска да я преведа. Ще има работа, стига да имаш свободно време. Ще може да дадем нещо. Писмото ти бях писал така, защото мислех, можеше да го прочетеш и на баща си, за да види, че нямаме нищо срещу него... Работата ще се оправи!
към текста >>

Стара Загора, 26.ІХ.1927 Изкарах наряда, беседите си и в 31/2 след обяд отпътувах за други места.
______________________________________ * Андрей Ляпчев от 1926 г. до 1928 г. е министър-председател на България, министър на вътрешните работи и народното здраве, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 26. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 26 септември 1927 г. Стара Загора, 26.ІХ.1927 Изкарах наряда, беседите си и в 31/2 след обяд отпътувах за други места. Засега беседите бяха добре посетени - и вярвам, ще имат резултати - за тия, на които е дошло времето.* Много силно ме тегли София. Да не ме е срам, бих взел трена вместо за север - за София. Ами обещал съм... Изглежда рождения си ден ще празнуваме разделно - символ на досегашния живот - първи рожден ден отделно, а после - намерените ще бъдат заедно - че колко години са минали, докато двама се намерят - двама гости, влезли в един ден във времето на земята? Много сърдечни поздрави на Бебо от неговия Бати За Бебо Тази вечер съм доста тъжен - твоя гостенка ли е? Или моя мисъл... За Б.
към текста >>

(Само Божията Любов носи пълния Живот!) Пътувах - и пътувах - и горе - и в миналото - и в сегашното.
Писмо от Лю6омир Лулчев до Стевка Стойчева от 25 и 27 октомври 1927 г. Стара Загора, 25.Х.1927 Казанлък, 27.Х.1927 9 ч. сутринта С. Б. Л. на пъл. Живот! (Само Божията Любов носи пълния Живот!) Пътувах - и пътувах - и горе - и в миналото - и в сегашното. Три дни - и винаги заедно - да те благослови Бог! ...На бреговете на Нил, като стройна тръстика, нежна девойка; всред градини от портокали в Италия - и в снеговете и дворците на Русия... в миналото. Хубава картичка, бродирана със синьо по края в горния джоб; бялото шалче и връзка; чашката, с която пия; пликът, в който затварях писмото; ябълката, която вкусвах; наряда, който разгръщам - всичко това е радост - това е Бебо!... В сегашното. А в бъдащето?
към текста >>

Къде е спряло фантастичното пътувание?
Три дни - и винаги заедно - да те благослови Бог! ...На бреговете на Нил, като стройна тръстика, нежна девойка; всред градини от портокали в Италия - и в снеговете и дворците на Русия... в миналото. Хубава картичка, бродирана със синьо по края в горния джоб; бялото шалче и връзка; чашката, с която пия; пликът, в който затварях писмото; ябълката, която вкусвах; наряда, който разгръщам - всичко това е радост - това е Бебо!... В сегашното. А в бъдащето? Къде е спряло фантастичното пътувание? Още ли се наслаждават очите на красивите гроздове, на обилните плодове на бреговете на Тихия океан? Или борбата е вече отворена - и дружините от духове се събират до своите водачи, оръженосците - до своите рицари, учениците - при своя Учител? Да бъде благословено Името Божие! Да дадат радост на Бебо! Много поздрави и шекерчета мислено праща на Бебо неговия Бати!
към текста >>

43. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

А песента „Възкресение” написах според малката му книжка „Възкресение” и я посветих на него и неговия светъл път.
А и досега има хора, които се страхуват дори името му да произнесат. Умеел е с пръчка да намира води - силен магнетизъм е имал. Освен тези си качества и култура, той е бил и писател, и поет. И сега, и сега, много от разговорите си ги дава в стихотворна форма. В моя албум - книга от песни има една песен – „В планината”, която директно той ми ядаде, и се говори в мъжки род. А песента „Възкресение” написах според малката му книжка „Възкресение” и я посветих на него и неговия светъл път. Сигурно с удоволствие някои са прочели романите му „Генко Орлето”, „С Христа”, „При адепта” и много други. Прилагам фотокопие на тези две песни.** На „Изгрева” имаше един брат, казваше се Аню***, военен ли беше, не помня. Живееше със сестра Симаня. Той беше събрал огромен материал за брат Лулчев и искаше да издаде книга за него. Но после какво стана, не зная, милицията ли му взе материалите - нищо не издаде.**** И още - кой е този ученик на Учителя, тъй верен, който преди изпълнението на смъртната си присъда повиква Учителя на разговор, там, в килията на затвора, и Учителят идва и братът му казва: „Учителю, ще направя каквато е Волята Божия”.
към текста >>

И когато Учителят му обяснява, че може да се спаси, но ще трябва да се преражда още два-три пъти, за да ликвидира с кармата си, а ако приеме насилствената смърт, заплаща кармата си, брат Лулчев веднага приема по-трудния път, а именно смъртта.
Прилагам фотокопие на тези две песни.** На „Изгрева” имаше един брат, казваше се Аню***, военен ли беше, не помня. Живееше със сестра Симаня. Той беше събрал огромен материал за брат Лулчев и искаше да издаде книга за него. Но после какво стана, не зная, милицията ли му взе материалите - нищо не издаде.**** И още - кой е този ученик на Учителя, тъй верен, който преди изпълнението на смъртната си присъда повиква Учителя на разговор, там, в килията на затвора, и Учителят идва и братът му казва: „Учителю, ще направя каквато е Волята Божия”. Какво смирение! И когато Учителят му обяснява, че може да се спаси, но ще трябва да се преражда още два-три пъти, за да ликвидира с кармата си, а ако приеме насилствената смърт, заплаща кармата си, брат Лулчев веднага приема по-трудния път, а именно смъртта. И още същата нощ, след полунощ, присъдата е изпълнена. И понеже братът е имал много приятели, някои са го издърпали в коридора, за да го спасят, казвайки: „Ти ни спаси от смърт, сега ние - тебе! ” Но той отказал, верен на решението на Учителя, като казал: „Не, аз с групата ще вървя! ” И успява да отвори очите на всички осъдени на смърт с него, да не се плашат, и ги подготвя за невидимия свят. Та този брат е цяла „легенда”.
към текста >>

Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес.
” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят и аз ще ви водя! ” Какъв пример на безстрашие и героизъм! На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес. А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя? Отговорете на този въпрос. С уважение: Величка Няголова * Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 543 ÷ 547. (бел.
към текста >>

И той казал: „Втори път вляза ли в затвора, няма да изляза.”* Братът жалил жена си три години и ходел с брада.** С жена си нямали еднакви идеи.
Но жена му отказва категорично. Вечерта момичето, подпомогнато от майка си, извършва престъплението. Гела бива убита зверски и цялата преса пламва. Вината за убийството, разбира се, пада върху брат Любомир Лулчев. Той бива задържан в затвора десет дена под арест. И той казал: „Втори път вляза ли в затвора, няма да изляза.”* Братът жалил жена си три години и ходел с брада.** С жена си нямали еднакви идеи. Тя не възприемала неговите идеи, не го слушала в нищо. Той не обичал баловете и посрещанията в дома им, на които бил задължен да присъства. Той се скривал в сутерена и четял. Жена му казвала, че не знае къде се намира. Но веднъж един офицер го намерил, открил го, и казал на всички.
към текста >>

Често брат Любомир говореше чрез мене и даваше някои слова и напътствия за майка ми, или пък дори и за мене и за цялата ни фамилия.
Накрая толкова й харесал, че я повикал да дойде в двореца, за да живее там, но тя категорично му отказала. И тогава, тази любов, който той проявил към тази овчарка, продължила през вековете и той непрекъснато, във всичките свои прераждания, я търсил, без да успее да я намери. Накрая, при Великия Учител, когато се преражда, той я среща в образа на майка ми - Стефка, и тогава пламва тази тяхна силна, велика и Божествена връзка. И когато братът си замина, тогава той можа да изрази тази велика любов към майка ми.* Майка ми остана сама, без баща ми, след заминаването на баща ми, и беше в трудно положение, обградена със среда, която не й отговаряше много. Ние с нея заедно работехме често, било вкъщи, било на Витоша, или пък и на Рила, и имахме една хубава, хармонична връзка. Често брат Любомир говореше чрез мене и даваше някои слова и напътствия за майка ми, или пък дори и за мене и за цялата ни фамилия. Защото и аз в това време бях в много трудно положение - имах един кармичен, тежък брак, бях обградена от тези две същества - мъжа ми и свекър ми, които се поддаваха на тъмните сили и моето положение беше много тежко, бях стигнала до депресия, здравето ми се рушеше и нямах нито миг почивка, дето се казва: 24 часа върху 24 часа имах среща с тези тъмни сили. И аз пък се борех, бях борческа натура и се борех.** ________________________________ * Виж раздела „Учителят Дънов за цар Соломон” в „Изгревът”, том XXI. ** Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 540 ÷ 541, № 5; стр. 548 ÷ 549, № 9; стр.
към текста >>

* От 1980 до 1983 г, ходих три пъти с ролков магнетофон да записвам опитностате й, както и онова, което знаеше от Влад Пашов и от възрастните приятели, но не пожела.
Той може би и Светозар щети даде някои снимки, ако има! И особено тази снимка на Рила, дето си и ти, имах я голям формат, и за да я преснимат, направили я малък (нормален) формат и излезе много скъпа. Но нали и тебе ще те има там! Че и Светозар! Много се радвах, че имам тази снимка! * От 1980 до 1983 г, ходих три пъти с ролков магнетофон да записвам опитностате й, както и онова, което знаеше от Влад Пашов и от възрастните приятели, но не пожела. Не искаше да се подчини на програмата на „Изгревът”, както и на моя милост. За непослушанието си - всичко се загуби и тя си го отнесе. Ще отговаря непременно за това, че е взела мястото на друг, който щеше по-добре да свърши работа от нея. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 5. За Ярмила Менцлова - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 13.02.2003 г.
към текста >>

Тя издаваше това малко списание „Житно зърно”, 4 пъти в годината и никога не закъсняваше!
Бяхме много щастливи. Ярмила Менцелова работеше сама. Не се сдружи със сестра Ана Бертоли, нито с Мария Христова. Но Ярмила беше най-дипломатичната между трите. А Ана Бертоли - най-сериозната. Тя издаваше това малко списание „Житно зърно”, 4 пъти в годината и никога не закъсняваше! Беше старателна и много вярна на Учителя. Но нямаше доверие в българите и ги отбягваше. Просто ненавиждаше тази сестра М. Христова и говореше много лошо за нея. Защото Христова често я беше лъгала и мамила.
към текста >>

Но сега, най-после, на 60 години, си купих цигулка и едно младо и много способно момиче идва в къщи 2 пъти в месеца и ме учи.И благодаря на Бога за милостта Му!
Сега чета том ХVІ – Пеню Ганев. И се възхищавам много на този брат, когото позновом. Той ми предаваше уроци по цигулка, и нищо не искаше. Така - известно време. После останах без цигулката и престанах. Но сега, най-после, на 60 години, си купих цигулка и едно младо и много способно момиче идва в къщи 2 пъти в месеца и ме учи.И благодаря на Бога за милостта Му! Най- после, вкрая на живота си , да имам цигулка! Дневникът на брат Пеню Ганев е много важен. Вижда се каква вътрешна борба е имал той да преодолее силите на физическото тяло и да остане верен и чист пред Учителя и Школата Му! Той е един прекрасен пример как от един селянин, як и силен, той става учител, да учи турски и български деца, и как той еволюира постепенно, справяйки се с физическите желания на своето здраво тяло! И това чудо с него той го дължи на Учителя и Неговата подкрепа!
към текста >>

Че те ще се учат от Пътя на ученичите, живели прд нозете на Господа – Учителя, и вършили своята си работа - в Доброто или Злото!
Бог да те благослови и пази да свършиш великата си работа на тази земя! Това ти е най- важната задача! И затова си пазен и закрилян от милиони светли армии, които бдят и те пазят. Знай, че никой не може да спре делото ти! То е необходимо за бъдещите разумни поколения, както Слънцето и Въздухът! Че те ще се учат от Пътя на ученичите, живели прд нозете на Господа – Учителя, и вършили своята си работа - в Доброто или Злото! всичко е за поука. А Великият Учител превръща всичко в Добро! За бъдещите томове на „Изгрева”ще се изучаватв университетите на Новото Човечество, и ще служат за пример и поука! Това е Път, по който „задължително” всички ще минат, за да се самоопределят. Благодарим на Бога, че ту има, че съществуваш, и че работиш!
към текста >>

Това е Път, по който „задължително” всички ще минат, за да се самоопределят.
То е необходимо за бъдещите разумни поколения, както Слънцето и Въздухът! Че те ще се учат от Пътя на ученичите, живели прд нозете на Господа – Учителя, и вършили своята си работа - в Доброто или Злото! всичко е за поука. А Великият Учител превръща всичко в Добро! За бъдещите томове на „Изгрева”ще се изучаватв университетите на Новото Човечество, и ще служат за пример и поука! Това е Път, по който „задължително” всички ще минат, за да се самоопределят. Благодарим на Бога, че ту има, че съществуваш, и че работиш! И както каза г-н Борислав Георгиев, доктор в Сорбоната в Париж: „Засега по цялата земя няма друг, който да работи толкова много, колкото д-р Вергилий Кръстев! ” И така е! Бъди благословен за великото ти дело! Амин!
към текста >>

Това много ги смущава и те се чувствуват „длъжни” да свършат работата си, да опишат Пътя си - и това те го извършват чрез тебе и твоя труд!
И както ти казах по телефона, така напират да се изявят, да се опишат опитностите им с Учителя, защото това е много важно, а те не са го сторили на Земята! Не са мислили за бъдещето. Слизането на Учителя на нашата Земя е най-епохалното събитие в историята й! И всички тези братя и сестри пред Него, и Той ги е учил непрестанно и е бдял над тях! А сега горе - те са като „мравчици” пред Великата Мъдрост и Любов на Космоса, и не могат дори и да припарят при Великия Учител и Дух-Беинса Дуно. Това много ги смущава и те се чувствуват „длъжни” да свършат работата си, да опишат Пътя си - и това те го извършват чрез тебе и твоя труд! И затова толкова напират, и ти нямаш мир и спокойствие от тях, та дори не спиш! Опитах това на гърба си, но в по-лека степен. Пишейки, те всички бяха край мен, помагаха ми и не можех да спя. Например, когато написах песента си „Молитвения връх” - пак те дадоха текста. И защо ли?
към текста >>

За тях тези томове ще бъдат Път и Светая Светих.
И сега работят чрез нас, които сме долу, и искат всичко да се опише, да се даде за поколенията, за да може и те горе да свършат работата си и да отдъхнат! А Великият Учител чака резултата от тази работа! Да, Светозар е последният, който знае още неща за Братството и Учителя! И след него - остава „Изгревът”. И бъдещите поколения ще ти благодарят за труда ти. За тях тези томове ще бъдат Път и Светая Светих. Т. е. само чрез тях ще могат да се доближат поне малко до това толкова велико космично същество, което беше Учителят! Да бъде благословен! Надявам се, че и снимката ни с мъжа ми Христиан с Мон Блан ще ви послужи, а текстът е върху първата такава, която ти бях пратила. 7. Защо се променя Панев ритми ята - из писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 29.04.2003 г.
към текста >>

Друго- прочетох том XVI, забрат Пенго Ганев-чудесен е!
Т. е. само чрез тях ще могат да се доближат поне малко до това толкова велико космично същество, което беше Учителят! Да бъде благословен! Надявам се, че и снимката ни с мъжа ми Христиан с Мон Блан ще ви послужи, а текстът е върху първата такава, която ти бях пратила. 7. Защо се променя Панев ритми ята - из писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 29.04.2003 г. Друго- прочетох том XVI, забрат Пенго Ганев-чудесен е! И ти писах, че той дава нотите на песента «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана...» от Паневритмията. И се свири и пее само 2 пъти, като се повтаря все първият куплет. Няма никакъв втори и трети куплет, както Симеон го пее и както са сега всички касетки - 3 пъти. Не, само 2 пъти се свири, и със същия текст. А тези втори и трети куплети са за концерт, не влизат в Паневритмията.
към текста >>

И се свири и пее само 2 пъти, като се повтаря все първият куплет.
Да бъде благословен! Надявам се, че и снимката ни с мъжа ми Христиан с Мон Блан ще ви послужи, а текстът е върху първата такава, която ти бях пратила. 7. Защо се променя Панев ритми ята - из писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 29.04.2003 г. Друго- прочетох том XVI, забрат Пенго Ганев-чудесен е! И ти писах, че той дава нотите на песента «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана...» от Паневритмията. И се свири и пее само 2 пъти, като се повтаря все първият куплет. Няма никакъв втори и трети куплет, както Симеон го пее и както са сега всички касетки - 3 пъти. Не, само 2 пъти се свири, и със същия текст. А тези втори и трети куплети са за концерт, не влизат в Паневритмията. И това е на с. 163, том 16.
към текста >>

Няма никакъв втори и трети куплет, както Симеон го пее и както са сега всички касетки - 3 пъти.
Надявам се, че и снимката ни с мъжа ми Христиан с Мон Блан ще ви послужи, а текстът е върху първата такава, която ти бях пратила. 7. Защо се променя Панев ритми ята - из писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 29.04.2003 г. Друго- прочетох том XVI, забрат Пенго Ганев-чудесен е! И ти писах, че той дава нотите на песента «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана...» от Паневритмията. И се свири и пее само 2 пъти, като се повтаря все първият куплет. Няма никакъв втори и трети куплет, както Симеон го пее и както са сега всички касетки - 3 пъти. Не, само 2 пъти се свири, и със същия текст. А тези втори и трети куплети са за концерт, не влизат в Паневритмията. И това е на с. 163, том 16. Друго, в том XVI, накрая, брат Пеню Ганев дава 21 упражнения от Учителя, които са чудесни!
към текста >>

Не, само 2 пъти се свири, и със същия текст.
Защо се променя Панев ритми ята - из писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 29.04.2003 г. Друго- прочетох том XVI, забрат Пенго Ганев-чудесен е! И ти писах, че той дава нотите на песента «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана...» от Паневритмията. И се свири и пее само 2 пъти, като се повтаря все първият куплет. Няма никакъв втори и трети куплет, както Симеон го пее и както са сега всички касетки - 3 пъти. Не, само 2 пъти се свири, и със същия текст. А тези втори и трети куплети са за концерт, не влизат в Паневритмията. И това е на с. 163, том 16. Друго, в том XVI, накрая, брат Пеню Ганев дава 21 упражнения от Учителя, които са чудесни! И обърни внимание на това, че нито едно не започва назад, а все напред и с десния крак.
към текста >>

И „Евера” - никога не се е свирила 2 пъти с двете повторения.
И, ако не беше Светозар, да пръсне светлина и да поясни това положение, не зная колко още века щяха да започват назад. Че и аз все назад съм ги играла - и на полянката на Изгрева, и на Рила! Не съм знаела! И Светозар го оплюха враговете му, но той разкри Истината - да започват напред (3 крачки напред с десния крак и 3 крачки назад - с десния крак пак се започва). И още колко много други неща има. И „Евера” - никога не се е свирила 2 пъти с двете повторения. Това Благовест Жеков го въведе. Свири се 1 път и от повторението се повтаря, и това е! Упражнението е винаги било кратко. Нека да се знаят нещата, защото какво ще остане от Паневритмията. Песните и Словото на Учителя след 1 ÷ 2 века, ако всеки си позволи да променя?
към текста >>

Свири се 1 път и от повторението се повтаря, и това е!
Не съм знаела! И Светозар го оплюха враговете му, но той разкри Истината - да започват напред (3 крачки напред с десния крак и 3 крачки назад - с десния крак пак се започва). И още колко много други неща има. И „Евера” - никога не се е свирила 2 пъти с двете повторения. Това Благовест Жеков го въведе. Свири се 1 път и от повторението се повтаря, и това е! Упражнението е винаги било кратко. Нека да се знаят нещата, защото какво ще остане от Паневритмията. Песните и Словото на Учителя след 1 ÷ 2 века, ако всеки си позволи да променя? И тази новоиздадена песнарка от Учителя, вътре имало много промени. Ще трябва да се преиздаде за в бъдеще - вярно, както трябва да бъде - нито музика, нито текст, нито заглавия променени.
към текста >>

Свири се 1 път до края и се повтаря от повторението с две точки: и пак до края.
Песните и Словото на Учителя след 1 ÷ 2 века, ако всеки си позволи да променя? И тази новоиздадена песнарка от Учителя, вътре имало много промени. Ще трябва да се преиздаде за в бъдеще - вярно, както трябва да бъде - нито музика, нито текст, нито заглавия променени. Освен тези промени, които посочва брат Пеню Ганев в том XVI. Ето нотите на „Евера”, Вергилий! Свири се 1 път до края и се повтаря от повторението с две точки: и пак до края. И това е! Няма 4 пъти! Няма! (Поставих знак * къде се повтаря). А музикантите са грамотни и знаят да четат ноти, нали?
към текста >>

Няма 4 пъти!
Ще трябва да се преиздаде за в бъдеще - вярно, както трябва да бъде - нито музика, нито текст, нито заглавия променени. Освен тези промени, които посочва брат Пеню Ганев в том XVI. Ето нотите на „Евера”, Вергилий! Свири се 1 път до края и се повтаря от повторението с две точки: и пак до края. И това е! Няма 4 пъти! Няма! (Поставих знак * къде се повтаря). А музикантите са грамотни и знаят да четат ноти, нали? Другата песен от „Лъчите» - «Ти си ме, мамо, човек красив родила...” - нямам тези ноти. Ти ще ги намериш в България.
към текста >>

Няма втори и трети куплети не се пее три пъти, а само два пъти, и със същите думи.
Има само един куплет - едни думи, и 2. - накрая - повторение - две точки ( което значи, че се повтаря цялата песен със същите думи, като накрая завършва с думите: „Туй животът е на рая”. Това е, Вергил! Значи имаш нотите на стр. 163, аз ги нямам. Няма втори и трети куплети не се пее три пъти, а само два пъти, и със същите думи. С това смятам да приключа, Вергил, и пак много писах, извинявай! Получих снимките ни с мъжа ми, и, ако е рекъл Бог, утре, 15.02.03 г. ще изпратя този пакет, и дано ти свърши работа! Сили, живот и здраве и Бог да те укрепява. Сърдечни поздрави - Величка Няголова 8.
към текста >>

Нотите показват, че се свири 1 път до края и има повторение и се повтаря от „Птички хвъркат весело...” до края.
За Паневритмията Вергилий, Изпращам ти 3 фотокопия: 1) „Евера” - от Паневритмията (бях ти я вече пратила по-рано). Сега се свири много дълго, което не е вярно. Да свирят по нотите! Защо си измислят? Нарочно - за да го променят. Нотите показват, че се свири 1 път до края и има повторение и се повтаря от „Птички хвъркат весело...” до края. И това е. Няма повтаряне 4 пъти. 2) „Изгрява Слънцето” - тя пък се играе лошо и неправилно при „Зун мезун, Зун мезун - бином то мето” - на края. Играят я - кой с ръцете напред, кой с ръцете назад, всички различно и това внася голяма дисхармония. Още преди 20 години тази французойка Никол Филасие (сега жена на Павел Желязков) веднъж каза: „При първото „Зун” ръцете се отварят4.
към текста >>

Няма повтаряне 4 пъти.
Да свирят по нотите! Защо си измислят? Нарочно - за да го променят. Нотите показват, че се свири 1 път до края и има повторение и се повтаря от „Птички хвъркат весело...” до края. И това е. Няма повтаряне 4 пъти. 2) „Изгрява Слънцето” - тя пък се играе лошо и неправилно при „Зун мезун, Зун мезун - бином то мето” - на края. Играят я - кой с ръцете напред, кой с ръцете назад, всички различно и това внася голяма дисхармония. Още преди 20 години тази французойка Никол Филасие (сега жена на Павел Желязков) веднъж каза: „При първото „Зун” ръцете се отварят4. Аз се учудих тогава, и то много се зачудих откъде тя има в главата си тази погрешна мисъл. И ето минаха много години и по-голямата част в „Новото Братство” започва погрешно, както тя каза тогава.
към текста >>

Няма никакви куплети - пее се до края и после има знак за повторение и се повтаря отново със същия текст втори път - няма 3 пъти, няма 3 куплета, няма физически, духовен и Божествен свят.
Да се знае във вековете. За мене тези хора, които променят, са „платена мафия” и имат задача да внасят раздор и смут, а и дисхармония в общите движения. 3) Същото е и за песента „Ти си ме, мамо, човек красив родила...” от Слънчевите лъчи. Направих копие от песента, дадена от брат Пеню Ганев в XVI том на „Изгревът”*. Нотите са ясни и семпли, думите - също. Няма никакви куплети - пее се до края и после има знак за повторение и се повтаря отново със същия текст втори път - няма 3 пъти, няма 3 куплета, няма физически, духовен и Божествен свят. Два пъти се пее и свири, и това е. Няма соло - всички пеят. А колкото за хубавите втори и трети куплети, за концерт са чудесни, да се пеят, но не и в Паневритмията. Това са сериозни промени на Симеон Симеонов - нов човек, певец и зад него е Петър Ганев, а и други музиканти! Който желае да променя било текст, било музика на своя баща - може, но на Учителя - не!
към текста >>

Два пъти се пее и свири, и това е.
За мене тези хора, които променят, са „платена мафия” и имат задача да внасят раздор и смут, а и дисхармония в общите движения. 3) Същото е и за песента „Ти си ме, мамо, човек красив родила...” от Слънчевите лъчи. Направих копие от песента, дадена от брат Пеню Ганев в XVI том на „Изгревът”*. Нотите са ясни и семпли, думите - също. Няма никакви куплети - пее се до края и после има знак за повторение и се повтаря отново със същия текст втори път - няма 3 пъти, няма 3 куплета, няма физически, духовен и Божествен свят. Два пъти се пее и свири, и това е. Няма соло - всички пеят. А колкото за хубавите втори и трети куплети, за концерт са чудесни, да се пеят, но не и в Паневритмията. Това са сериозни промени на Симеон Симеонов - нов човек, певец и зад него е Петър Ганев, а и други музиканти! Който желае да променя било текст, било музика на своя баща - може, но на Учителя - не! Няма право!
към текста >>

В софийския артцентър „Ирида” за първи път бяха изложени нейни и на съпруга и Давид Перец творби.
Иза Перец: Останахме си бедни, изкуството ни даряваше с духовен разкош „Вестник за жената”, издание на Журналистическа кооперация „Отечество”. 14.Х1.1997 г., стр. 10, рубрика «Завръщане при корена», интераю на Надежда Соколенко с Иза Перец. След 16 години Иза Гершон видя отново родината си и направи първата си изложба у нас. Нареди картините си до творбите на своя съпруг - известния художник Давид Перец, чиито произведения красят престижни галерии и частни сбирки. В софийския артцентър „Ирида” за първи път бяха изложени нейни и на съпруга и Давид Перец творби. Крехка и нежна, Иза Гершон-Перец е очарователна събеседничка, подкупващо естествена и сърдечна. В тъмносин костюм с бяла блуза (любимото й съчетание), с прибрани черни коси назад, тя излъчва толкова нежност и романтичност, колкото и картините й. На галерия „Ирида” дължим първото й представяне пред българската публика заедно с творби на съпруга й Давид Перец (1906 ÷ 1982 г.). Той е известен в българското изобразително изкуство като един от тримата „Вараци” заедно със Златю Бояджиев и Васил Бараков. Негови произведения притежават Националната художествена галерия, други български галерии, стевотноизвестни музеи, частни сбирки.
към текста >>

” Когато го освободиха, не получихме обяснение защо го спират от пътуването му.
След 9.9.1944 г. Димо Казасов като министър (на информацията и културата - б. а.) му отпусна стипендия за специализация в Париж. Но вечерта преди да замине, го арестуваха у дома. Ева, нашата първородна дъщеря (родена е през 1940 г.), страшно се изплаши, викаше: „Татко, татко! ” Когато го освободиха, не получихме обяснение защо го спират от пътуването му. Така тогава се размина с Париж, мечтата на всеки художник. Когато българските евреи започнаха да се заселват в Израел, ние решихме, че това ще бъде нашето спасение. Тъжно, много тъжно беше прощаването ни с България Давид, аз и Ева се качихме на кораб в Бургас, всички плачехме. България беше нашата родина и ние не искахме да се разделим с нея така, но знаехме, че връщане назад няма. Давид много се страхуваше, че пак ще го арестуват.
към текста >>

Мизерията пак ни съпътствуваше, но никога не ми е минавала мисълта да се разделя с Давид.
Докато отплава корабът, все бяхме в напрежение. От Израел заминахме за Париж и там се установихме. Давид специализира при световноизвестния педагог Андре Лот, парите му отпуснаха от френското министерство на културата. Така от 1948 г. останахме да живеем в Париж. Мизерията пак ни съпътствуваше, но никога не ми е минавала мисълта да се разделя с Давид. Той ми даде извънредно много, той е моят учител в изкуството. Прехранвахме се от картините, които продаваше Давид. През 1952 г. в Париж се роди и втората ни дъщеря, Даниел, но аз продължих обучението си при големите майстори - Гьорг, Ожам и Андре Лот. Всъщност не съм си и представяла живота ни за двама по друг начин.
към текста >>

44. 3. Упражнения - носители на енергиите от физическия свят

Човек много пъти побеждава на Земята, но едновременно прави много грешки, които трябва да изправя.
3. Упражнения - носители на енергиите от физическия свят Тези упражнения започват с упражнение № 20 „Побеждаване". На Земята в животинското и човешкото царство владее законът на силния, законът на насилието и в Пентаграма човешкият външен живот започва със сабята, със силата. Човек много пъти побеждава на Земята, но едновременно прави много грешки, които трябва да изправя. Ние искаме да побеждаваме по принципите на Бялото Братство и победата ни да се основава на нашия светъл ум, възвишени чувства и благородни постъпки. Ние сме глухи и слепи за погрешките на хората и вървим напред към нашата определена цел, без да се обръщаме надясно или наляво. 20. „ПОБЕЖДАВАНЕ " Денят пристига след нощта и радост иде след скръбта. Вървиме ний по светлий път. Прегради няма да ни спрат.
към текста >>

Вървиме ний по светлий път.
На Земята в животинското и човешкото царство владее законът на силния, законът на насилието и в Пентаграма човешкият външен живот започва със сабята, със силата. Човек много пъти побеждава на Земята, но едновременно прави много грешки, които трябва да изправя. Ние искаме да побеждаваме по принципите на Бялото Братство и победата ни да се основава на нашия светъл ум, възвишени чувства и благородни постъпки. Ние сме глухи и слепи за погрешките на хората и вървим напред към нашата определена цел, без да се обръщаме надясно или наляво. 20. „ПОБЕЖДАВАНЕ " Денят пристига след нощта и радост иде след скръбта. Вървиме ний по светлий път. Прегради няма да ни спрат. Тъй безспирно ще вървиме с вяра и любов в гърдите, към победи ще летиме, до кат гледат ни очите. Бодро вдигаме чела, смело тръгваме напред! Дори в неволя и беда за нас е хубав Божий свят. Милва ни тихият зефир.
към текста >>

Ние даваме външен израз на тази радост с люлеенето на ръцете си с лице и гръб към центъра на Паневритмията, наподобяващо люлеенията, които прави Земята в своя път при обиколката и около Слънцето.
Тялото на играещите е в посока на движение на Паневритмията и през цялото време винаги е обърнато напред, а се движат само ръцете. Ръцете са вдясно до тялото, не назад, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, като го издигаме нагоре на височина на коляното и стъпваме, а левият се издига на пръстите си и едновременно изнасяме с тласък двете ръце успоредни напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°, като преместваме половин крачка левият си крак напред. Тези две движения на ръцете и краката се повтарят до края на музиката на упражнение № 20 с повторението 80 такта. 21. „РАДОСТТА НА ЗЕМЯТА " След побеждаването в живота с ума, сърцето и волята ние изпитваме една вътрешна радост, основно качество на учениците от Бялото Братство. Ние даваме външен израз на тази радост с люлеенето на ръцете си с лице и гръб към центъра на Паневритмията, наподобяващо люлеенията, които прави Земята в своя път при обиколката и около Слънцето. Ликува цялата земя и се радва от сърце, и тича тя по своя път като девица възлюблена. Тя жадува слънцето и към него се стреми. То я милва отдалеч и целува я с лъчи. Тя се радва и му пей: „0, слънце на живота мой, летя, летя към тебе непрестанно, и пълна с радост. Реки текат, извори бликат чисти, върхове белоснежни в розови сияния обливаш изобилно с милувки нежни. 1.
към текста >>

Ликува цялата земя и се радва от сърце, и тича тя по своя път като девица възлюблена.
Ръцете са вдясно до тялото, не назад, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния крак напред, като го издигаме нагоре на височина на коляното и стъпваме, а левият се издига на пръстите си и едновременно изнасяме с тласък двете ръце успоредни напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°, като преместваме половин крачка левият си крак напред. Тези две движения на ръцете и краката се повтарят до края на музиката на упражнение № 20 с повторението 80 такта. 21. „РАДОСТТА НА ЗЕМЯТА " След побеждаването в живота с ума, сърцето и волята ние изпитваме една вътрешна радост, основно качество на учениците от Бялото Братство. Ние даваме външен израз на тази радост с люлеенето на ръцете си с лице и гръб към центъра на Паневритмията, наподобяващо люлеенията, които прави Земята в своя път при обиколката и около Слънцето. Ликува цялата земя и се радва от сърце, и тича тя по своя път като девица възлюблена. Тя жадува слънцето и към него се стреми. То я милва отдалеч и целува я с лъчи. Тя се радва и му пей: „0, слънце на живота мой, летя, летя към тебе непрестанно, и пълна с радост. Реки текат, извори бликат чисти, върхове белоснежни в розови сияния обливаш изобилно с милувки нежни. 1. Играчите са обърнати с лице към центъра един зад друг, ръцете са вдясно успоредни и хоризонтални, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°.
към текста >>

Това е пътят към новия живот, който идва вече на Земята.
И ги посяваме семе избрано, да никнат, зреят житни класове. И дребен дъжд, роса ще ги полее, и слънцето ще ги възрасти. След „Радостта на земята" ние изпитваме желание да се запознаем с околните и най-близки същества, които ни заобикалят. От запознаването започват всички противоречия в живота и понеже това е 22-рото упражнение, ние можем да избегнем всички противоречия само като живеем в единомислие. Няма по-велико нещо от това хората да са братя и сестри и да живеят в любов и хармония. Това е пътят към новия живот, който идва вече на Земята. Играчите са един срещу друг - вътрешният с гръб към центъра, а външният с лице към центъра. Дясната ръка на изпълнителя от вътрешния кръг е заловена за лявата ръка на този от външния кръг, като дясната ръка е винаги отгоре и ръцете са издигнати нагоре и назад под ъгъл 45°, а лявата ръка на този от вътрешния кръг и дясната на този от външния кръг са заловени и издигнати напред на височина на гърдите под ъгъл 45°. Погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. 1. Двете двойки ръце се преместват напред, краката са на място, десният крак на външния се издига на пръсти и левия крак на вътрешния също се вдига на пръсти, като правят полустъпка с левия и десният крак. След това ръцете се връщат назад в първоначалното си положение и пак отиват напред.
към текста >>

Изнасяме десния крак напред, опънат и с пръсти насочени към земята, и същевременно приклякваме на лявото коляно 4 пъти, като пръстите на десния крак леко опират и се вдигат от земята.
И ликът ми е засмян, че обича мен Господ. Слънчицето с любов милва моето лице. И гласът любим Христов шепне в моето сърце: „Крепко, смело ти живей и помагай на света. С песни, радост ни възпей Ти на Бога любовта, Наш Баща любим и свят и на вси души познат. 1. Тялото е в посока на движение на Паневритмията, ръцете са на кръста с пръсти напред и палците назад, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Изнасяме десния крак напред, опънат и с пръсти насочени към земята, и същевременно приклякваме на лявото коляно 4 пъти, като пръстите на десния крак леко опират и се вдигат от земята. /4 такта/ 2. Стъпваме на десния крак, а левият е опънат с пръсти, насочени към земята. Приклякваме на дясното коляно 4 пъти, като пръстите на левия крак леко опират и се вдигат от земята - 4 такта. Тези движения с ръцете и краката на осемте такта се повтарят 4 пъти до 32-ри такт. Второ движение: Към пружинирането на краката се прибавя и изнасяне на дясната ръка напред, нагоре, с длан надолу под ъгъл 45°, като лявата остава на кръста.
към текста >>

Приклякваме на дясното коляно 4 пъти, като пръстите на левия крак леко опират и се вдигат от земята - 4 такта.
С песни, радост ни възпей Ти на Бога любовта, Наш Баща любим и свят и на вси души познат. 1. Тялото е в посока на движение на Паневритмията, ръцете са на кръста с пръсти напред и палците назад, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Изнасяме десния крак напред, опънат и с пръсти насочени към земята, и същевременно приклякваме на лявото коляно 4 пъти, като пръстите на десния крак леко опират и се вдигат от земята. /4 такта/ 2. Стъпваме на десния крак, а левият е опънат с пръсти, насочени към земята. Приклякваме на дясното коляно 4 пъти, като пръстите на левия крак леко опират и се вдигат от земята - 4 такта. Тези движения с ръцете и краката на осемте такта се повтарят 4 пъти до 32-ри такт. Второ движение: Към пружинирането на краката се прибавя и изнасяне на дясната ръка напред, нагоре, с длан надолу под ъгъл 45°, като лявата остава на кръста. Пружинира се пак 4 такта на левия крак, а десният опира земята 4 пъти с опънати пръсти. При смяната на левия крак напред се сваля дясната ръка на кръста, а се изнася лявата напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°, като се пружинира 4 такта на десния крак, а левият опира с пръстите си 4 пъти земята. Тези движения с краката и ръцете продължават до края на музиката на упражнение № 23 до 56-ия такт, когато музиката започва отначало.
към текста >>

Тези движения с ръцете и краката на осемте такта се повтарят 4 пъти до 32-ри такт.
Тялото е в посока на движение на Паневритмията, ръцете са на кръста с пръсти напред и палците назад, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Изнасяме десния крак напред, опънат и с пръсти насочени към земята, и същевременно приклякваме на лявото коляно 4 пъти, като пръстите на десния крак леко опират и се вдигат от земята. /4 такта/ 2. Стъпваме на десния крак, а левият е опънат с пръсти, насочени към земята. Приклякваме на дясното коляно 4 пъти, като пръстите на левия крак леко опират и се вдигат от земята - 4 такта. Тези движения с ръцете и краката на осемте такта се повтарят 4 пъти до 32-ри такт. Второ движение: Към пружинирането на краката се прибавя и изнасяне на дясната ръка напред, нагоре, с длан надолу под ъгъл 45°, като лявата остава на кръста. Пружинира се пак 4 такта на левия крак, а десният опира земята 4 пъти с опънати пръсти. При смяната на левия крак напред се сваля дясната ръка на кръста, а се изнася лявата напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°, като се пружинира 4 такта на десния крак, а левият опира с пръстите си 4 пъти земята. Тези движения с краката и ръцете продължават до края на музиката на упражнение № 23 до 56-ия такт, когато музиката започва отначало. Трето движение: Партньорът от външния кръг повдига лявата си ръка с отворена длан нагоре, а този от вътрешния кръг поставя дясната си ръка върху лявата на външния с длан надолу.
към текста >>

Пружинира се пак 4 такта на левия крак, а десният опира земята 4 пъти с опънати пръсти.
/4 такта/ 2. Стъпваме на десния крак, а левият е опънат с пръсти, насочени към земята. Приклякваме на дясното коляно 4 пъти, като пръстите на левия крак леко опират и се вдигат от земята - 4 такта. Тези движения с ръцете и краката на осемте такта се повтарят 4 пъти до 32-ри такт. Второ движение: Към пружинирането на краката се прибавя и изнасяне на дясната ръка напред, нагоре, с длан надолу под ъгъл 45°, като лявата остава на кръста. Пружинира се пак 4 такта на левия крак, а десният опира земята 4 пъти с опънати пръсти. При смяната на левия крак напред се сваля дясната ръка на кръста, а се изнася лявата напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°, като се пружинира 4 такта на десния крак, а левият опира с пръстите си 4 пъти земята. Тези движения с краката и ръцете продължават до края на музиката на упражнение № 23 до 56-ия такт, когато музиката започва отначало. Трето движение: Партньорът от външния кръг повдига лявата си ръка с отворена длан нагоре, а този от вътрешния кръг поставя дясната си ръка върху лявата на външния с длан надолу. Външните ръце са на кръста и се правят 4 прикляквания на лявото коляно с опънат десен крак и пръсти, насочени към земята, като леко я докосва 4 пъти. Тези движения продължават до 32-ро такт на повторението.
към текста >>

При смяната на левия крак напред се сваля дясната ръка на кръста, а се изнася лявата напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°, като се пружинира 4 такта на десния крак, а левият опира с пръстите си 4 пъти земята.
Стъпваме на десния крак, а левият е опънат с пръсти, насочени към земята. Приклякваме на дясното коляно 4 пъти, като пръстите на левия крак леко опират и се вдигат от земята - 4 такта. Тези движения с ръцете и краката на осемте такта се повтарят 4 пъти до 32-ри такт. Второ движение: Към пружинирането на краката се прибавя и изнасяне на дясната ръка напред, нагоре, с длан надолу под ъгъл 45°, като лявата остава на кръста. Пружинира се пак 4 такта на левия крак, а десният опира земята 4 пъти с опънати пръсти. При смяната на левия крак напред се сваля дясната ръка на кръста, а се изнася лявата напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°, като се пружинира 4 такта на десния крак, а левият опира с пръстите си 4 пъти земята. Тези движения с краката и ръцете продължават до края на музиката на упражнение № 23 до 56-ия такт, когато музиката започва отначало. Трето движение: Партньорът от външния кръг повдига лявата си ръка с отворена длан нагоре, а този от вътрешния кръг поставя дясната си ръка върху лявата на външния с длан надолу. Външните ръце са на кръста и се правят 4 прикляквания на лявото коляно с опънат десен крак и пръсти, насочени към земята, като леко я докосва 4 пъти. Тези движения продължават до 32-ро такт на повторението. Четвърто движение: След 32-ри такт изнасяме десния крак напред, опънат, с пръсти, насочени към земята, и едновременно външните ръце на партньорите описват възходяща дъга и се хващат на височината на главата под ъгъл 45°, като дланта на лявата ръка на вътрешния партньор е отдолу, а дланта на външния партньор е отгоре.
към текста >>

Външните ръце са на кръста и се правят 4 прикляквания на лявото коляно с опънат десен крак и пръсти, насочени към земята, като леко я докосва 4 пъти.
Второ движение: Към пружинирането на краката се прибавя и изнасяне на дясната ръка напред, нагоре, с длан надолу под ъгъл 45°, като лявата остава на кръста. Пружинира се пак 4 такта на левия крак, а десният опира земята 4 пъти с опънати пръсти. При смяната на левия крак напред се сваля дясната ръка на кръста, а се изнася лявата напред и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°, като се пружинира 4 такта на десния крак, а левият опира с пръстите си 4 пъти земята. Тези движения с краката и ръцете продължават до края на музиката на упражнение № 23 до 56-ия такт, когато музиката започва отначало. Трето движение: Партньорът от външния кръг повдига лявата си ръка с отворена длан нагоре, а този от вътрешния кръг поставя дясната си ръка върху лявата на външния с длан надолу. Външните ръце са на кръста и се правят 4 прикляквания на лявото коляно с опънат десен крак и пръсти, насочени към земята, като леко я докосва 4 пъти. Тези движения продължават до 32-ро такт на повторението. Четвърто движение: След 32-ри такт изнасяме десния крак напред, опънат, с пръсти, насочени към земята, и едновременно външните ръце на партньорите описват възходяща дъга и се хващат на височината на главата под ъгъл 45°, като дланта на лявата ръка на вътрешния партньор е отдолу, а дланта на външния партньор е отгоре. Вътрешните ръце са отпуснати свободно. Същевременно приклякваме на лявото коляно 4 пъти, като пръстите на десния крак леко опират и се вдигат от земята. /4 такта/ Външните ръце се пускат надолу покрай тялото, вътрешните ръце се хващат и се правят 4 прикляквания на дясното коляно, а левият крак, опънат, с пръсти към земята леко опира и се вдига от нея.
към текста >>

Същевременно приклякваме на лявото коляно 4 пъти, като пръстите на десния крак леко опират и се вдигат от земята.
Трето движение: Партньорът от външния кръг повдига лявата си ръка с отворена длан нагоре, а този от вътрешния кръг поставя дясната си ръка върху лявата на външния с длан надолу. Външните ръце са на кръста и се правят 4 прикляквания на лявото коляно с опънат десен крак и пръсти, насочени към земята, като леко я докосва 4 пъти. Тези движения продължават до 32-ро такт на повторението. Четвърто движение: След 32-ри такт изнасяме десния крак напред, опънат, с пръсти, насочени към земята, и едновременно външните ръце на партньорите описват възходяща дъга и се хващат на височината на главата под ъгъл 45°, като дланта на лявата ръка на вътрешния партньор е отдолу, а дланта на външния партньор е отгоре. Вътрешните ръце са отпуснати свободно. Същевременно приклякваме на лявото коляно 4 пъти, като пръстите на десния крак леко опират и се вдигат от земята. /4 такта/ Външните ръце се пускат надолу покрай тялото, вътрешните ръце се хващат и се правят 4 прикляквания на дясното коляно, а левият крак, опънат, с пръсти към земята леко опира и се вдига от нея. Тая смяна на външните и вътрешните ръце с приклякванията по 4 такта продължават до края на мелодия №23, или 144 такта. Накрая десният крак се прибира до левия и ръцете се свалят покрай тялото. 24. „КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ " След като сме усилили волята си и сме тонирали нервната си система, ние проявяваме най-великото качество на Бялото Братство - благодарността. „Благодарността е най-висшата проява на Любовта." ("Минало, настояще, бъдеще", с.
към текста >>

Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, през речица бистра, през пътека чиста. 10.
Той е Божи дар, мил и скъпоценен. Ти добре варди го всеки час." 7. А подир игрите ще отида да работя, време да не губя, дор в небето слънце грей. 8. Хай напред, едно, две, три, с бодри стъпки ти ходи. Още малко ние тук Ще си поиграеме сега. 9. Ходи, ходи, ходи, за водата ходи, през речица бистра, през пътека чиста. 10. 0, водице сладка, жива, носиш ти живота нов. Теб обичам, теб жадувам, Тебе търся всеки час. 11. По ливади и градини непрестанно тичаш ти. Тъй през всичките години Бягай, тичай и лети. Тялото е в посока на движението на Паневритмията и ръцете на кръста с пръсти напред, а палците назад до края на изпълнението на първото движение.
към текста >>

/4-ти такт/ Тези движения се повтарят 4 пъти до 16 такт на упражнение № 24.
/1 -ви такт/ - и правим полукрачка с него. Правим крачка с левия крак напред, а десният крак се издига леко на пръстите си. /2-ри такт/ - правим полукрачка с него. Правим крачка с десния крак напред, а левият се издига леко на пръстите си. /3-ти такт/ Няма люлеене назад, а прибиране - полукрачка на левия крак половин крачка напред. /4-ти такт/ Тези движения се повтарят 4 пъти до 16 такт на упражнение № 24. Второ движение: Двамата партньори хващат вътрешните си ръце. Лявата ръка на външния партньор е отдолу, а дясната ръка на вътрешния е върху лявата на външния партньор и двамата правят крачка с десния крак напред, като левият се повдига леко нагоре, и прави полустъпка. /17-ти такт/ Правим крачка с левия крак напред, като десният се издига нагоре и външните и вътрешните ръце с тласък се издигат напред и нагоре под ъгъл 45°, външните са с длани надолу /18-ти такт/, като правим полустъпка с десния крак. Правим крачка с десния крак напред, а левият се повдига от коляното, като едновременно сваляме четирите ръце надолу в първоначалното им положение, /19-и такт/ и полукрачка с левия крак. Правим крачка с левия крак, както при 17-и такт, само че се сменят краката.
към текста >>

Пътека светла е пред нас и нова чудна светлина.
Стъпка по стъпка ето ний Вървим към новия живот. Чертаем светли бъднини За нас и цял човешки род. 2. Всички прегради преодоляваме, не се страхуваме от беди. Мисли красиви вредом посяваме. Любов света да победи. 3. Пътека светла е пред нас и нова чудна светлина. Живот в сърцата ни се влива, мъдрост и любов. 4. Цветята ухаят, Зреят плодове, Всичко расте, живее, Радва се целий мир. 5. Въздух дишам аромат, вредом чудна красота, извори бликат чиста вода. Бистра роса всяко листо с брилянт краси. Тялото е в посока на движението на Паневритмията.
към текста >>

Тези движения в осем такта се повтарят 3 пъти и правят 24 такта.
/1-ви такт/ Това движение се повтаря пак от десния крак. /2-ри такт/ Правим крачка с десния крак напред, следва крачка с левия крак напред. /3-и такт/ Пак крачка с десния, а след това с левия крак напред, като левият се прибира до десния. /4-и такт/ Следващите 5-и, 6-и, 7-и и 8-и тактове се изпълняват по същия начин, както 1-ви, 2-ри, 3-и и 4-и, само че се сменя кракът. Започва се с левия крак. Тези движения в осем такта се повтарят 3 пъти и правят 24 такта. Второ движение: Рано ти стани, слънцето посрещни (2) и запей със бодър глас, поиграй си ти завчас. Бодра гимнастика, раз, два, три. Подвижи се и спри. Смело пак тръгни напред, радвай се на Божий свет. Играещите се хващат за вътрешните си ръце - дясната ръка на вътрешния играч отгоре върху лявата ръка на външния играч.
към текста >>

Това движение се повтаря още един път.
Правим крачка с десния крак напред и едновременно двете ръце се изнасят хоризонтално напред опънати и успоредни с длани надолу. Правим крачка с левия крак и ръцете се връщат пак на кръста. /1 -ви такт/ Правим пак крачка с десния крак напред, същевременно двете ръце се изнасят напред, крачка с левия крак напред и ръцете отиват на кръста. /2-ри такт/ Изнасяме десния крак надясно и опираме земята с върха на пръстите, като едновременно двете ръце се разтварят хоризонтално настрани с длани надолу. Десният крак се прибира до левия и ръцете отиват на кръста. Това движение се повтаря още един път. /4-и такт/ Десният крак се изнася напред и докосва с пръсти земята, а двете ръце се изнасят напред хоризонтално с длани надолу, насочени нагоре под ъгъл 45°. Десният крак се прибира до левия и двете ръце отиват на кръста. Това движение се повтаря още веднъж. /6-и такт/ Движенията на тези 6 такта се повтарят до края на мелодия № 26 - 96 такта. Накрая ръцете се свалят до тялото и краката се прибират един до друг. 27.
към текста >>

Това се повтаря 9 пъти докрая на музиката на упражнение №27. 28.
„ДИШАНЕ " Приели красотата и импулсите на зората, ние естествено чрез музика се стремим да приемем правилно въздуха, в който Бог живее, за да станем едно с духовния свят, който е носител на музика и хармонично дишане. Всички участници са обърнати с лице към центъра, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°, ръцете са поставени на гърдите с длани към тялото. При изсвирване на първия продължителен тон, ние разтваряме ръцете си настрани под ъгъл 45°, ръцете са поставени на гърдите с длани към тялото. При изсвирване на първия продължителен тон ние разтваряме ръцете си настрани под ъгъл 45° и поемаме дълбоко въздух. При вторите тонове с пеене на гласната „а", издишаме бавно поетия въздух и ръцете отиват на гърдите. Това се повтаря 9 пъти докрая на музиката на упражнение №27. 28. „ПРОМИСЪЛ " Изпълнени чрез въздуха с Божието присъствие , ние искаме да възприемем и Божието благословение, определено за нас в този хубав ден. Ние отправяме ръцете си нагоре за приемане на това благословение, с което обливаме след това тялото си. Всички играещи са обърнати към центъра, ръцете са спуснати до тялото, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Издигаме ръцете нагоре с длани нагоре и ги съединяваме над главата, като казваме : „Да пребъде Божият мир! " , свалям е ръцете си върху хилядолистника - центъра на истината и ги задържаме там, докато кажем „Д а изгрее Божията радост и Божието веселие" , ръцете отиват на сърцето и казваме „в нашите сърца" .
към текста >>

Този промисъл се казва 3 пъти.
„ПРОМИСЪЛ " Изпълнени чрез въздуха с Божието присъствие , ние искаме да възприемем и Божието благословение, определено за нас в този хубав ден. Ние отправяме ръцете си нагоре за приемане на това благословение, с което обливаме след това тялото си. Всички играещи са обърнати към центъра, ръцете са спуснати до тялото, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Издигаме ръцете нагоре с длани нагоре и ги съединяваме над главата, като казваме : „Да пребъде Божият мир! " , свалям е ръцете си върху хилядолистника - центъра на истината и ги задържаме там, докато кажем „Д а изгрее Божията радост и Божието веселие" , ръцете отиват на сърцето и казваме „в нашите сърца" . Този промисъл се казва 3 пъти. В 1926 г. в Съборните беседи Учителят обяснява, че когато правим това упражнение, трябва да задържаме по-дълго време ръцете си на хилядолистника, за да можем по този начин да го раздвижим и развием. Така казан и направен, промисълът става мантра и има голяма духовна сила.
към текста >>

45. 5. ПЕНТАГРАМ

При изиграване на упражнението пет пъти всеки участник става и лява ръка, и ляв крак, и глава, и дясна ръка, и десен крак.
като първата двойка откъм центъра е лявата ръка - Любовта. Втората двойка е левият крак - Добродетелта. Третата двойка, която е в средата, е главата - Истината. Четвъртата двойка е десният крак - Правдата, а петата двойка е дясната ръка - Мъдростта. Обикновено повечето приятели се стремят да бъдат първа двойка към центъра, което става още от „Слънчеви лъчи", за да започнат развитието си в Пентаграма от Любовта. При изиграване на упражнението пет пъти всеки участник става и лява ръка, и ляв крак, и глава, и дясна ръка, и десен крак. Музиката на „Пентаграм" Бархан Беру има 80 такта, с ДС al Fine, които се повтарят 5 пъти = 400 такта. След свършването на „Слънчеви лъчи" шестата двойка напуска лъча и играчите на всички лъчи се обръщат надясно в посока на движението на Паневритмията. Лъчите в зависимост от играчите могат да бъдат по-малко от 12 в централната част, но никога повече от 12, като тези, които са в повече, излизат във външния кръг около основните 12 лъча. 1. Редицата от пет двойки се нарежда в права линия, краката събрани, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°, а ръцете са с длани надолу на слънчевия възел. Правим крачка с десния крак напред и едновременно разтваряме ръцете настрани, хоризонтално с длани надолу, правим крачка с левия крак и прибираме ръцете на изходно положение.
към текста >>

Музиката на „Пентаграм" Бархан Беру има 80 такта, с ДС al Fine, които се повтарят 5 пъти = 400 такта.
Втората двойка е левият крак - Добродетелта. Третата двойка, която е в средата, е главата - Истината. Четвъртата двойка е десният крак - Правдата, а петата двойка е дясната ръка - Мъдростта. Обикновено повечето приятели се стремят да бъдат първа двойка към центъра, което става още от „Слънчеви лъчи", за да започнат развитието си в Пентаграма от Любовта. При изиграване на упражнението пет пъти всеки участник става и лява ръка, и ляв крак, и глава, и дясна ръка, и десен крак. Музиката на „Пентаграм" Бархан Беру има 80 такта, с ДС al Fine, които се повтарят 5 пъти = 400 такта. След свършването на „Слънчеви лъчи" шестата двойка напуска лъча и играчите на всички лъчи се обръщат надясно в посока на движението на Паневритмията. Лъчите в зависимост от играчите могат да бъдат по-малко от 12 в централната част, но никога повече от 12, като тези, които са в повече, излизат във външния кръг около основните 12 лъча. 1. Редицата от пет двойки се нарежда в права линия, краката събрани, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°, а ръцете са с длани надолу на слънчевия възел. Правим крачка с десния крак напред и едновременно разтваряме ръцете настрани, хоризонтално с длани надолу, правим крачка с левия крак и прибираме ръцете на изходно положение. Най-лявата първа двойка прави 16 крачки и оформя лявата ръка.
към текста >>

46. 6. ЛЕВИ И ДЕСНИ ТЕЧЕНИЯ В ОБЩЕСТВОТО

- В: Беседи , Обяснения и упътвания от Учителя дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
6. ЛЕВИ И ДЕСНИ ТЕЧЕНИЯ В ОБЩЕСТВОТО МЕТОДИ ЗА ЛЕКУВАНЕ . Беседа от Учителя ,държана на 22 август 1919 г. - В: Беседи , Обяснения и упътвания от Учителя дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото 1919 г. София . 1919. с. 88-92,104-105 „- Кое от политическите течения работи в съгласие с Божествения план? - Всички течения работят в името на Бога, но не всички работят в съгласие с Него.
към текста >>

Ако един социалист проповядва ляво течение с цел да забогатее, той е десен; той има само надписа на лявото течение, а прилага методите на дясното.
Ако измените въпроса си, ще изменя и аз отговора. - Какви трябва да бъдат нашите отношения към сега съществуващите политически течения и трябва ли да ги поддържаме? -Всяко политическо течение, което дава в резултат 75% за повдигане на обществото и народа, трябва да се поддържа, защото е Божествено. Тъй ,че всичките леви течения и в обществения , и в политическия , и в културния , и в духовния живот работят в съгласие с Божествения план. Всички сегашни леви течения работят в съгласие с този план, а десните - против Него. Ако един социалист проповядва ляво течение с цел да забогатее, той е десен; той има само надписа на лявото течение, а прилага методите на дясното. Преди всичко, всеки човек, от каквото и да е течение, който схваща идеално живота, работи винаги в съгласие с Божествения план. Сегашните леви течения трябва да се стремят да подобрят положението на страждущото човечество ,сир., неговото морално състояние. Не да подобрят жилищата, защото, щом се подобри моралното състояние на хората, въпросът за жилищата ще се разреши сам по себе си. Всички проповедници и свещеници казват: „Като отидете на онзи свят, тогава ще ви бъде добре." Кой е онзи свят? Той е левият свят, сега е в ума ни, а един ден ще се проектира, реализира на физическото поле в друга форма.
към текста >>

Спиритизъмът и теософията са методи на Бялото братство , те подготвят пътя му .
С тях то иска да сближи народите. Пратениците негови създават и ръководят религиите. - А философите и проповедниците на безбожието? - Те са членове на черното братство. Две братства се борят, кое от тях да завладее света - човечеството. Спиритизъмът и теософията са методи на Бялото братство , те подготвят пътя му . - А онези религиозни учения, които не са успели? - Те са опити - въведение. Организирането на света се дължи на Бялото братство. Провини ли се някой, поставен да работи, отклони ли се от пътя, който това братство му посочва, то го праща някъде, отдето да бъда безопасен за хората, както напр. прати на остров Света Елена Наполеона , който искаше да премахне феодализма и да даде права насока на църквата , обаче не устоя докрай, и затова падна.
към текста >>

Провини ли се някой, поставен да работи, отклони ли се от пътя, който това братство му посочва, то го праща някъде, отдето да бъда безопасен за хората, както напр.
Две братства се борят, кое от тях да завладее света - човечеството. Спиритизъмът и теософията са методи на Бялото братство , те подготвят пътя му . - А онези религиозни учения, които не са успели? - Те са опити - въведение. Организирането на света се дължи на Бялото братство. Провини ли се някой, поставен да работи, отклони ли се от пътя, който това братство му посочва, то го праща някъде, отдето да бъда безопасен за хората, както напр. прати на остров Света Елена Наполеона , който искаше да премахне феодализма и да даде права насока на църквата , обаче не устоя докрай, и затова падна. - За Бялото братство апостол Павел загатва в посланието си към евреите- гл. 12, а какво става с послушните и непослушните, говори се у Йова - пак гл. 12. В архивите на Бялото братство се пазят всички тайни и всичко добро - няма нищо пропуснато. Ръководителите на това братство са горе - там се посветяват, а долу работят.
към текста >>

47. 3. Рибите и петте хляба. Слънчевия възел

Периферната част на вегетативната нервна система се състои от десен и ляв симпатически ствол Truncus sympathicus, съставен от 22 чифта възли - паравертебрални ганглии, разположени като броеница от двете страни на гръбначния стълб, в го-голямата си част с вретенообразна форма.
3. Рибите и петте хляба. Слънчевия възел 46. Вегетативната симпатична нервна система управлява вътрешните органи, жлезите с вътрешна и външна секреция, кръвоносните и лимфни съдове, гладките и напречно набраздени мускули и пр. Периферната част на вегетативната нервна система се състои от десен и ляв симпатически ствол Truncus sympathicus, съставен от 22 чифта възли - паравертебрални ганглии, разположени като броеница от двете страни на гръбначния стълб, в го-голямата си част с вретенообразна форма. Възлите се наричат ганглии - ganglia trunci sympatici. Различават се различни стволове: 1. Шийна част - Pars cervicalis trunci cympathici, състояща се от 3 възела, а понякога 4 възела. A) Горен шиен възел - ganglion cervicale superius - дълъг 2 см вретенообразна форма, разположен на нивото на II-III шийни прешлени. Б) Среден шиен възел - ganglion cervicale medium - с овална форма, разположен на нивото на V-VI шийни прешлени.
към текста >>

Единият ганглий е десен, а другият е ляв, ganglion celiaca dextrum et sinistrum.
A)Plexus mediastinalis - за диафрагмата с ganglion prenicum - диафрагмален възел. мозък) B)Plexus aorticus thoracis- за гръдната част на аортата B)Plexus solaris - слънчевият възел, още cerebrum abdominale (стомашен Г)PIexus aorticus abdominale - за коремната част на аортата Д)Plexus mesentericus caudalis - за червата с ganglia mesenterica inferior за пикочния мехур и гениталиите E)Plexus ilicus - за хълбочната кост Ж)Plexus rectalis cranialis - за правото черво 4. Тазова част - Pars pelvina trunci sympatici. Оттук се разклоняват нерви за правото черво, за пикочния мехур, за простатата, за пениса, за маточно-вагиналното сплетение. 47. Слънчевият възел - Plexus solaris abdominale, Plexus celiacus cere- brum е съставен от чревни възли ganglion celiaca и дълги и дебели съединителни разклонения. Единият ганглий е десен, а другият е ляв, ganglion celiaca dextrum et sinistrum. Тези две жлези имат формата на риби, на полушария. От слънчевият сплит излизат разклонения за различни органи. Те се разделят на чифтни и нечифтни. А) Чифтни разклонения на Plexus celiacus 1. Диафрагмално сплетение - Plexus phrenicus с ganglion phrenicum 2.
към текста >>

Има случаи, когато той е пътувал с някои от учениците си.
Друго обяснение няма за отиване на Хималаите. Това знание го имаме от Учителя. Виж „Изгревът", том XIX, стр. 817. 49. Има много случаи в живота на Учителя, описана в „Изгревът", когато той остава тялото си и заминава за секунди на хиляди километри , за да свърши някаква работа . Има случаи, когато той е пътувал с някои от учениците си. Измъквали са се от телата, оставяли са ги в стаята да седят на столове или на кревата полегнали и са напускали земята и са пътували да различни звезди и планети. Много пъти Учителят е споменавал, че има в корема си допълнителни органи, с които може да си служи и да напуска тялото си. Такова е обяснението. На много места и много пъти Учителят е правил опити със слушателите си в младежкия и общ окултен клас, за да отидат до слънцето. За един такъв опит виж „Изгревът", том XIX, стр.
към текста >>

Измъквали са се от телата, оставяли са ги в стаята да седят на столове или на кревата полегнали и са напускали земята и са пътували да различни звезди и планети.
Това знание го имаме от Учителя. Виж „Изгревът", том XIX, стр. 817. 49. Има много случаи в живота на Учителя, описана в „Изгревът", когато той остава тялото си и заминава за секунди на хиляди километри , за да свърши някаква работа . Има случаи, когато той е пътувал с някои от учениците си. Измъквали са се от телата, оставяли са ги в стаята да седят на столове или на кревата полегнали и са напускали земята и са пътували да различни звезди и планети. Много пъти Учителят е споменавал, че има в корема си допълнителни органи, с които може да си служи и да напуска тялото си. Такова е обяснението. На много места и много пъти Учителят е правил опити със слушателите си в младежкия и общ окултен клас, за да отидат до слънцето. За един такъв опит виж „Изгревът", том XIX, стр. 666-668., „Признаци на проявеното човешко съзнание".
към текста >>

Много пъти Учителят е споменавал, че има в корема си допълнителни органи, с които може да си служи и да напуска тялото си.
Виж „Изгревът", том XIX, стр. 817. 49. Има много случаи в живота на Учителя, описана в „Изгревът", когато той остава тялото си и заминава за секунди на хиляди километри , за да свърши някаква работа . Има случаи, когато той е пътувал с някои от учениците си. Измъквали са се от телата, оставяли са ги в стаята да седят на столове или на кревата полегнали и са напускали земята и са пътували да различни звезди и планети. Много пъти Учителят е споменавал, че има в корема си допълнителни органи, с които може да си служи и да напуска тялото си. Такова е обяснението. На много места и много пъти Учителят е правил опити със слушателите си в младежкия и общ окултен клас, за да отидат до слънцето. За един такъв опит виж „Изгревът", том XIX, стр. 666-668., „Признаци на проявеното човешко съзнание". Също виж „Изгревът", том XIX, стр. 845.
към текста >>

На много места и много пъти Учителят е правил опити със слушателите си в младежкия и общ окултен клас, за да отидат до слънцето.
Има много случаи в живота на Учителя, описана в „Изгревът", когато той остава тялото си и заминава за секунди на хиляди километри , за да свърши някаква работа . Има случаи, когато той е пътувал с някои от учениците си. Измъквали са се от телата, оставяли са ги в стаята да седят на столове или на кревата полегнали и са напускали земята и са пътували да различни звезди и планети. Много пъти Учителят е споменавал, че има в корема си допълнителни органи, с които може да си служи и да напуска тялото си. Такова е обяснението. На много места и много пъти Учителят е правил опити със слушателите си в младежкия и общ окултен клас, за да отидат до слънцето. За един такъв опит виж „Изгревът", том XIX, стр. 666-668., „Признаци на проявеното човешко съзнание". Също виж „Изгревът", том XIX, стр. 845. Но това се отнася за пътуване с духовното си тяло или с етерното си тяло. Но има много случаи, когато Учителят е пренасял физическото си тяло от едно място на друго.
към текста >>

Но това се отнася за пътуване с духовното си тяло или с етерното си тяло.
Такова е обяснението. На много места и много пъти Учителят е правил опити със слушателите си в младежкия и общ окултен клас, за да отидат до слънцето. За един такъв опит виж „Изгревът", том XIX, стр. 666-668., „Признаци на проявеното човешко съзнание". Също виж „Изгревът", том XIX, стр. 845. Но това се отнася за пътуване с духовното си тяло или с етерното си тяло. Но има много случаи, когато Учителят е пренасял физическото си тяло от едно място на друго. Те са описани в „Изгревът". Но това го е правил, за да видят и се убедят, че той има физическо тяло като тях, но е по друг начин устроено, защото има знание за това и Сила на Духа, за да го управлява и направлява, от едно място на друго. Аз съм разговарял с тези хора. И това, което е писано и включено в „Изгревът", не е измислица, а точен факт, проверен от мнозина и видян и чут и описан.
към текста >>

Това е пътят на човека, слизащ на земята и обличането му в плът.
Тя се съдържа в подписа, който опасва кръга на Пентограма: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа." От една страна е Волята на Бога, а от другата страна е човешката душа. А как става това, ще прочетете в „Изгревът", том XII, стр. 844-851. 51. Кога ще се роди Божествената Любов у нас? Божествената Любов тръгва от центъра на Вселената и пристига при човешката душа като Мирова Любов. Това е пътят на човека, слизащ на земята и обличането му в плът. А неговата задача е да организира човешкото тяло, за да може да влезе във връзка чрез него с целия космос. А как става това, виж в „Изгревът", том I, стр. 646-647, „Мировата Любов". А връщането на човека към първоизточника на живота и центъра на Вселената може да стане чрез Космичната обич . За нея виж „Изгревът", том I, стр. 647.
към текста >>

А само е добро пожелание на ученика в неговия път.
" Отговорил: „Чистота" . - „Ама как така, Учителю, нищо не разбираме." - „Чистота в мисли , чистота в чувства , чистота в действия. " Това е Учението. Хайде, изпълни го едновременно в три полета: мисловния свят, чувствения свят и физическия свят, които се управляват от личността на човека. Не само е трудно, но е невъзможно засега. А само е добро пожелание на ученика в неговия път. Аз много често употребявам това изказване и всички мълчат, защото не са съгласни с него. Това е. Не са съгласни, защото отпадат веднага всички философски и умозрителни тълкувания за Школата на Учителя Дънов. Но без чистота не може да се влезе в Школата на Учителя, която седи по- високо от Агарта. 53 .
към текста >>

48. IV. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Защо се повтаря 4 пъти упражнението «Евера» от Паневритмията. II.
IV. ПРИЛОЖЕНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ А. Резюме на сказката върху Паневритмията, изнесена от д-р Филип Стоицев в периода 1946-1947 г. Б. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев I. Защо се повтаря 4 пъти упражнението «Евера» от Паневритмията. II. Как бе създадено упражнение № 16 от Паневритмията «Изгрява Слънцето». И защо се правят опити да се играе погрешно? III. Как Учителят Дънов разтваря затворения музикален кръг на българите. И кои са тези, които днес отново го затварят. И защо?
към текста >>

Защо се повтаря 4 пъти упражнение № 11 «Евера», от Паневритмията 1.
След сказката и илюстрацията се изказаха няколко души. Пролича у всички желанието тези предложения, в по-голямата си част дадени от Учителя, да се разгледат и обмислят, и ако са в състояние да подобрят качествено играта и музиката на Паневритмията, да се възприемат и приложат в най-скоро време. Брат д-р ФИЛИП Стоицев Бележка на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев: Настоящият текст е отпечатан в печатницата на «Изгрева», която е затворена през 1950 г. Така че това е изнесено около 1946-1947 г. Б. Бележки на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев I. Защо се повтаря 4 пъти упражнение № 11 «Евера», от Паневритмията 1. По този въпрос бе споменато в «Изгревът», том XV, стр. 914, точка «Г». 2. Предварително трябва да знаете какво означава отварянето на «порти» в кръга на «Паневритмията». Обикновено разстоянието между двойките трябва да бъде една ръка. Но когато се увеличава това разстояние на 2-3 метра, получава се отвор в кръга на Паневритмията, който Учителят е нарекъл «порти» и това е пробив.
към текста >>

Започват да удължават упражнението, като го повтарят 4 пъти.
Но когато се увеличава това разстояние на 2-3 метра, получава се отвор в кръга на Паневритмията, който Учителят е нарекъл «порти» и това е пробив. А целта е в този процеп и чрез тази порта да влязат представителите на Черната ложа, да смучат и да вземат енергията на Паневритмията. Това се прави непрекъснато, защото това не се знае и не се спазва. А е описано много добре в «Изгревът». 3. Ето, сега създават друга порта с упражнение №11«Евера». Започват да удължават упражнението, като го повтарят 4 пъти. А какъв е смисълът на упражнението, е описано в «Изгревът», том XV, стр. 914, точка «Г». Прочетете си я. 4. В «Изгревът», том XXI, на стр. 982-983 се обяснява защо са въвели свиренето 2 пъти с 2 повторения.
към текста >>

982-983 се обяснява защо са въвели свиренето 2 пъти с 2 повторения.
Започват да удължават упражнението, като го повтарят 4 пъти. А какъв е смисълът на упражнението, е описано в «Изгревът», том XV, стр. 914, точка «Г». Прочетете си я. 4. В «Изгревът», том XXI, на стр. 982-983 се обяснява защо са въвели свиренето 2 пъти с 2 повторения. Ето защо бяха публикувани нотите на «Евера» на стр. 984 и със звездичка (*) бе обозначено какво се повтаря по оригиналния текст. На стр. 985 бе поместено същото упражнение с нотния текст и с думите. 5. Сега също ще приложим тези 2 страници за доказателство на нашата бележка, че се свири един път до края и повторението започва оттам, където е обозначено с две точки ( : ).
към текста >>

Сега също ще приложим тези 2 страници за доказателство на нашата бележка, че се свири един път до края и повторението започва оттам, където е обозначено с две точки ( : ).
982-983 се обяснява защо са въвели свиренето 2 пъти с 2 повторения. Ето защо бяха публикувани нотите на «Евера» на стр. 984 и със звездичка (*) бе обозначено какво се повтаря по оригиналния текст. На стр. 985 бе поместено същото упражнение с нотния текст и с думите. 5. Сега също ще приложим тези 2 страници за доказателство на нашата бележка, че се свири един път до края и повторението започва оттам, където е обозначено с две точки ( : ). И пак до края се свири. 6. Прилагаме по една страница «Евера» от изданието на Паневритмията от 1938 г. и от изданието от 1941 година. II. Как бе създадено упражнение № 16 от Паневритмията - «Изгрява Слънцето». И защо се правят опити да се играе погрешно?
към текста >>

То е също път и се управлява от някого. 9.
В последните години го играеха обратно - първо разтваряха ръцете, а после ги прибираха. А защо? За да се нарушат равнодействуващите сили. Необходимо е да разучите много добре тази лекция на Учителя. Само така ще разберете защо и как е станало отклонението. То е също път и се управлява от някого. 9. Песента «Изгрява Слънцето» е дадена на 22.Х.1922 г. на Общия окултен клас, 4-та лекция. Проучете я. Там ще разберете как Учителят я свързва със «Сила жива, изворна, течуща». И защо я свързва.
към текста >>

За пръв път научаваме от разказа на Пеню Ганев в «Изгревът», том XVI, стр.
- В: Окултни лекции, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство. II година. София, 1922-1923. III. Как Учителят Дънов разтваря затворения музикален кръг на българите. И кои са тези, които днес отново го затварят 1. За пръв път научаваме от разказа на Пеню Ганев в «Изгревът», том XVI, стр. 130-155, за «Затворения музикален кръг и «Слънчеви лъчи». А Учителят Дънов отваря този кръг, в който са затворени българите от векове. А как е направил това, вижте в разказа на Пеню. 2. А откъде започва отварянето на този кръг, с което започва пробуждането на човешкото съзнание, е описано на стр. 135. Започва от думите «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя.
към текста >>

Ритъмът на движение, при който началото на фразата започва с десен крак, завършва на ляв крак, се запазва и продължава в следващото движение десен крак на «нечетен» такт и лав крак на «четен» такт.
Паневритмия Днес, 15.07.2006 г., Благовест Жеков и Ефросина Ангелова-Пенкова, преглеждаме архива, предоставен ни от д-р Вергилий Кръстев. Сред ръкописи на Паневритмията откриваме и нотния текст на «Първият ден на пролетта», както и датата, на която е дадено упражнението 19.05.1932 г., т. е. 6 години преди отпечатването му. В оригинала откриваме 18-и такт без удължение, само един тон. Няма 19-и такт, който се появява при отпечатаната Паневритмия, 1938 г., и се изпълнява и в момента. Ритъмът на движение, при който началото на фразата започва с десен крак, завършва на ляв крак, се запазва и продължава в следващото движение десен крак на «нечетен» такт и лав крак на «четен» такт. Тази последователност е възможна само ако липсва 19-и такт.Първото музикално полуизречение се състои от 8 такта (4 + 4), а второто от 10 такта (5 + 5). Второто музикално изречение също няма удължение с него не приключва цикълът. И така всяко следващо започва с движение с десен крак, каквато е последователността на «Първият ден на пролетта». Благовест Жеков Записала: Ефросина Ангелова-Пенкова
към текста >>

И така всяко следващо започва с движение с десен крак, каквато е последователността на «Първият ден на пролетта».
В оригинала откриваме 18-и такт без удължение, само един тон. Няма 19-и такт, който се появява при отпечатаната Паневритмия, 1938 г., и се изпълнява и в момента. Ритъмът на движение, при който началото на фразата започва с десен крак, завършва на ляв крак, се запазва и продължава в следващото движение десен крак на «нечетен» такт и лав крак на «четен» такт. Тази последователност е възможна само ако липсва 19-и такт.Първото музикално полуизречение се състои от 8 такта (4 + 4), а второто от 10 такта (5 + 5). Второто музикално изречение също няма удължение с него не приключва цикълът. И така всяко следващо започва с движение с десен крак, каквато е последователността на «Първият ден на пролетта». Благовест Жеков Записала: Ефросина Ангелова-Пенкова
към текста >>

49. Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце

ТОМ 24

Помня, колко хубаво ми се видя това, когато, преди години, за първи път чух методистите да се здрависват и означават така.
и инженер С., наричани в това общество брат Б. и брат С. Те и мен тук наричаха и третираха за брат (16). Званията "брат" и "сестра", докато са нови и пресни, са наистина мили и топлят сърцето. Сладка е мисълта, че сме деца на Бога; следователно, братя и сестри. Помня, колко хубаво ми се видя това, когато, преди години, за първи път чух методистите да се здрависват и означават така. Но, уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братствеността на дело, същите думи стават баяти, банални и нещо по-грозно от гавра. Дано Белите братя и сестри никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. * * * Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, къде 4 часа; набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за сборището всред лагера. Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща, една копраля над хоризонта.
към текста >>

Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял.
стигнахме голямата, сред лагера, поляна, аз бях изненадан от неочакваната гледка. Може би, по-право е да кажа: моите изненади започнаха засилено да се нижат. Там ние заварихме може би до 500 мъже и жени, а други, едновременно с нас прииждаха на групи и тихичко заемаха местата си в стройни редове. Още при пръв поглед три неща ме изненадаха, най-малко три: че толкоз хора бяха самоволно там толкоз рано; че всички стояха и продължаваха да се образуват в стройни, геометрично правилни редове; и то без никакъв видим или гласен разпоредител; и че там владееше невъобразима, за такова множество, пълна, тайнствена тишина. Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото, отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно; а жените, в пребрадките си побелява лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружина и душа на тоя народ. Затова попитах тихо на английски брат С.
към текста >>

" Последните четири реда се повтаряха три пъти: първият път силно; втория път-тихо; третия път, много тихо.
Никаква тържествена литургия не може да се сравни за минута с това тържество в неръкотворния храм в подножието на Витоша (18). В миг, с ръце, издигнати над главите си, песента се поде от 1000 гърла с такава трогателна ревност и хармонични повторения, докато се разлюля гората и душата на всеки неатрофиран духовно човек. А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: "Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй всичките му милости, Не забравяй всичките му благости, Не забравяй всичките му добрини! Не забравяй милостта Му, Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! " Последните четири реда се повтаряха три пъти: първият път силно; втория път-тихо; третия път, много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения: с главата, ръцете, краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна ловкост за възрастта му, правеше едновременно същите движения. Понякога падаха на земята, коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всяко от тия телесни упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или части от тях, трикратно (19). Между молитвите бяха Господнята молитва, "Отче наш" и 91 Псалом, изговаряни задружно от всички.
към текста >>

Понякога падаха на земята, коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и пълна тишина.
А думите, които тъй тържествено се пееха, бяха следните: "Благославяй, душе моя, Господа! Не забравяй всичките му милости, Не забравяй всичките му благости, Не забравяй всичките му добрини! Не забравяй милостта Му, Не забравяй благостта Му, Не забравяй Обичта Му, Не забравяй Любовта Му! " Последните четири реда се повтаряха три пъти: първият път силно; втория път-тихо; третия път, много тихо. След това почнаха седемте физически упражнения, които се изразяваха с разни телесни пози и движения: с главата, ръцете, краката, но и с цялото тяло, като следваха сякаш автоматично Учителя, който стоеше пред тях и сам, с чудесна ловкост за възрастта му, правеше едновременно същите движения. Понякога падаха на земята, коленичеха и ставаха, всички едновременно, с чудесен такт, хармония и пълна тишина. А преди всяко от тия телесни упражнения, всички заедно наизуст пееха някоя песен, изговаряха една молитва, или някое назидателно изречение. Песните и изреченията се повтаряха, или части от тях, трикратно (19). Между молитвите бяха Господнята молитва, "Отче наш" и 91 Псалом, изговаряни задружно от всички. А седемте назидателни изречения, по едно пред всяко упражнение, са следните: 1. "Господи, да дойде Твоето благословение върху мен". 2.
към текста >>

"Ще ходя в пътя на Истината". 7.
"Господи, да дойде Твоето благословение върху мен". 2. "Да се изпълни душата ни с Божията Любов". 3. "Да възрасне в нас Божията Правда". 4. "Ще служа Господу с всичката си душа". 5. "Ще се радвам на Божиите блага". 6. "Ще ходя в пътя на Истината". 7. "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди". (20) Тъкмо тогава, след шестото упражнение се зададе слънцето. С появата на крайчеца от светлото кръжило, множеството се раздвижи, заловиха се за ръце, като на хоро, та образуваха седем хармонични или концентрични кръга: петте вътрешни кръга от жените, а двата външни от мъжете. И всички заедно запяха: "Изгрява слънцето, Праща светлина,- Носи радост за живота тя". (21) От друга песен, която пяха, схванах тези думи: "Мисли, право мисли; Свещени мисли за живота ти Крепи, крепи, крепи!
към текста >>

50. 96. Чела ли сте нещо от Сведенборг?

Весела Несторова

ТОМ 24

Той правеше "прави" пътеките за Святия Син на Мира, Утешителят на страдалното човечество.
Мистичната идея за съответствията, която той разкри, свързва вселената с всички невидими мирове в едно цяло - проявата на Божията Любов и Мъдрост, отразена както в невидимите, така и във видимите светове. Този верен "слуга на Христа", както се нарича той сам, е разкрил истините за духовните полета по прост и убедителен начин - като негов собствен опит. Единственото, което малко смущава съвременният читател е, че се повтаря и дава понякога излишни детайли. Описва всичко с научна системност, която импонира на критичния днешен ум и убеждава. Като Йоан Предтеча, Сведенборг даде предвкусие на света за Онзи, Който щеше да дойде след него. Той правеше "прави" пътеките за Святия Син на Мира, Утешителят на страдалното човечество. С вдъхновението и прозрението на Свети Йоан, Сведенборг описва мирозданието и хвърля обилна светлина в съзнанието на западния свят за вечните истини. Обаче, Сведенборг е само един духовен художник, верен описател на преживяното. Безлично и абстрактно разкрива картините на невидимите мирове и прочиства пътя на Светия Дух, Който щеше да прекара света през огненото кръщение на XX век - векът на последната кармична разплата на човечеството, векът, който ще доведе света до вратите на рая. В.К.: На с. 92, на следващата страница.
към текста >>

Безлично и абстрактно разкрива картините на невидимите мирове и прочиства пътя на Светия Дух, Който щеше да прекара света през огненото кръщение на XX век - векът на последната кармична разплата на човечеството, векът, който ще доведе света до вратите на рая.
Описва всичко с научна системност, която импонира на критичния днешен ум и убеждава. Като Йоан Предтеча, Сведенборг даде предвкусие на света за Онзи, Който щеше да дойде след него. Той правеше "прави" пътеките за Святия Син на Мира, Утешителят на страдалното човечество. С вдъхновението и прозрението на Свети Йоан, Сведенборг описва мирозданието и хвърля обилна светлина в съзнанието на западния свят за вечните истини. Обаче, Сведенборг е само един духовен художник, верен описател на преживяното. Безлично и абстрактно разкрива картините на невидимите мирове и прочиства пътя на Светия Дух, Който щеше да прекара света през огненото кръщение на XX век - векът на последната кармична разплата на човечеството, векът, който ще доведе света до вратите на рая. В.К.: На с. 92, на следващата страница. Весела: Личен разговор. Той ни говори след Паневритмията на 24 юли, денят, в който трябваше да напусна Рила. Това е.
към текста >>

Цялото есе в горния десен ъгъл с портрета на Учителя.
Това беше един прекрасен увод към изяснението Учението на Учителя. И съм много благодарна. Впоследствие аз писах на фондацията в Ню Йорк, едно дълго писмо за Учителя, цяло есе. И Учителят ми даде портрет по мое искане и им го изпратих. И брат Фархи, наш брат, който беше заминал за Ню Йорк, намерил това писмо от фондацията с портрета на Учителя и го отпечатал в едно огромно окултно списание с голям тираж на първата страница, в курсив. Цялото есе в горния десен ъгъл с портрета на Учителя. И брат Фархи изпрати тази страница и Учителят радостно ме извика от вкъщи И ми я показа. И каза: Е, ще кажат поне, че "добър човек е този". В.К.: Сега вие ми разказахте една друга редакция. (Забележка: Виж "Изгревът" т. V, с. 464-465.
към текста >>

51. 128. Откъде идва вдъхновението

Весела Несторова

ТОМ 24

Той бе истински брат, чудесен цигулар и отличен приятел.
Там прекарах цели две години като на самотен остров, далеч от близките си, при доста примитивни условия. Но часовете, прекарани в тиха духовна работа, вдъхновението, което така често ме посещаваше, останаха паметни в душата ми. Написах много стихове през тихите вечерни часове под светлината на газената лампа и бумтенето на дървата в тенекиената ми малка печка. Единственият човек, който ми служеше за връзка с Учителя, бе брат Гавраил Величков. Учителят му бе възложил да ми изпраща редовно резюмета от беседите и ми прави услуги понякога, като ме посещава на село. Той бе истински брат, чудесен цигулар и отличен приятел. Чистите му отношения към мен ми бяха вдъхновение и радост. Всяко негово посещение бе празник за мен. Сега, като пиша тези редове в град Търново, чух, че получил удар и лявото му око пострадало. (Забележка: Той получи удар през декември 1971 г. и това означава, че този материал е писан след срещата ни с Весела през 1971 г.
към текста >>

След разговорите ми с Учителя, той много пъти ме срещаше и ме запитваше какво ми е казал Учителя.
на езерата.) Ние сме вече в напреднала възраст и един по един напущаме този свят, за да продължим работата си горе. На 6 юни посетих Учителя и след като Той ми говори дълго, донесе една чиния череши и ми каза: "Тези череши са от Изгрева." Той започна да яде с мен хубавите тъмночервени плодове и когато останаха 4 череши, Той ми ги подаде и аз ги занесох на брат Гавраил. И днес чувствувам, че още не съм му се отблагодарила за всичко, което той направи за мен. Срещнах тогава брат Боев, който ми каза: "Когато имаш вдъхновение, то е присъствие на ангелите, а когато обичаш всичко, то е Бог, който се проявява". Брат Боев винаги записваше всичко, което Учителят говореше, защото му беше стенограф, но по-усърден последовател от него не виждах. След разговорите ми с Учителя, той много пъти ме срещаше и ме запитваше какво ми е казал Учителя. Стараеше се да ми обясни някои идеи, или да подчертае важността им.
към текста >>

52. II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Софроний Ников

Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание.
За тази цел даже тя позволява на румънците в Бесарабия да си служат в църква на румънски език. Че това е дело на Русия се виждаше и по това обстоятелство, че попитана Румъния где иска да се третира въпроса за компенсацията, тя избира Петербург. Държава от Тройния съюз, подир неспазване неутралитет към държава близка до Тройния Антант, иска награда за своето престъпление в държава от противния ней лагер! Сърбия, подписала договор, се окопава в непринадлежащи ней по този договор земи и иска ревизия на договора, като декларира, че няма да отстъпи нито педя от завзетата земя. Това прави Сърбия не само въпреки подписа на краля си и тоя на отговорния министър, но, главното, въпреки гаранцията на руския император. Как смее Сърбия да помисли даже това, когато, освен гдето се знае опасността за нея от развалянето на съюза, за който тя толкова беше молила, но е известно и това обстоятелство, че за да бъде признат от Русия на сръбския престол, зает след убийство, и след Русия от всички държави, крал Петър е дал два пъти клетва, с ръка на Евангелие, пред руския император за послушание. Това нам съобщава английския полуофициоз Дейли Кроникл от 13 юни като прибавя, че "ние знаем, какво всичко що се прави от Сърбия се командва от Петербург". Против нас се опълчва и Черна-гора, цяла зима хранената от нас бедна страна. Нима може да се повдига съмнение в това, откъде тази държавица се инспирира за това си позорно дело, като се знае, че тя получава всичко, въоръжение, храна и пари от Русия, като да е нейна собствена губерния? Гърция, и тя влиза в това позорно съзаклятие. Но преди да стори това, чрез своя пълномощен министър Панас, тя влиза в преговори направо с България, което е тъкмо според духа на сключения помежду двете страни договор, и базата за преговорите се вече установява.
към текста >>

По околни пътища даже се узнава, че Русия вече била фиксирала Вардар за граница с Сърбия и Струма с Гърция.
На 18 май, след подписването на мира, нова молба, на която арбитърът дава същият отговор. В това време войската се изморява от бездействие и страната финансово се изтощава. На нашите молби Русия някак странно не реагира, до като по едно време полуофициозът Новое Время почва да подготвя България да даде на Сърбия не само спорната, но и нещо от неспорната зона. Това загатване започва да става по-настойчиво докато българското правителство получава вече официално запитване, дали то не би се съгласило да отпусне освен спорната зона и нещо от неспорната. Разбира се, на дипломатическия език на Русия спрямо България това значи, че ние трябва да дадем. По околни пътища даже се узнава, че Русия вече била фиксирала Вардар за граница с Сърбия и Струма с Гърция. Това се потвърждава от френския официоз Temps от 14 юли, когато пише, че и без и с война, тази щяла да бъде границата. Тази мисъл повтаря и руската преса, че каквото и да правят съюзниците, те няма да изменят решението на Русия. Това се засвидетелства и от органът на Гучкова, Руская Мольва, след Букурещкия мир, когато той казва, че България от отсъствие на чувство на славянска солидарност се отказала да даде на Сърбия до Вардар и предпочела заедно с това да изгуби и Тракия! Това става явно и от Дейли Кроникл от 13 юни, четири дена преди сблъскването на съюзниците, че няма какво д-р Данев да ходи в Петербург, защото нему е известно, какво там "кадията му е даваджия", т.е. съдията е решил да ограби България.
към текста >>

Но ... историята има строго определени пътища, които тя следва под диктовката на железни и неизменни закони, на които хората-дейци са само едни послушни оръдия.
Разбира се, непосветеният народ не знае задкулисните машинации и затова смета за виновница само Сърбия, като чистосърдечно вярва на официалните публикации, че Русия ще запази договора; но един човек в самата среда на нещата трябваше да гледа по-трезво. Разбира се, това заслепение на д-р Данева си има своето оправдание както психологическо, тъй и историческо, но това ние ще разгледаме по-сетне и ще видим, че това е главната причина на погрома. Ако д-р Данев беше тогава се отърсил, той лично, от казаната хипноза, той щеше да последва примера на г. Гешев, за честта на когото може да се каже, че той схванал положението и подал оставката си с мотивировка, че ако продължаваме тази фатална политика ще свършим с погром. Ако д-р Данев беше също излязъл в оставка, щеше да бъде променена политиката, която щеше да започне първо с удовлетворение претенцията на Румъния, да продължи с наказанието на изменниците, и да свърши с друго очертание на картата. Но ... историята има строго определени пътища, които тя следва под диктовката на железни и неизменни закони, на които хората-дейци са само едни послушни оръдия. Имаше една велика историческа задача да се разрешава, и необходимостта на това разрешение е по-тежка отколкото силата на отделните личности да попречат... Манифестът на сръбския крал за обявяване война на България е вече готов и разпратен по частите; остава само да се пише датата и прочете на войските. Черногорският щаб на 11-й юни издава заповед за настъпване войските на крал Никола към София. Съюзените три армии вече напълно готови, когато нашата - не, което сигурно трябва да е било известно Неклюдову по чистосърдечните доклади на д-р Данева. Всичко е вече готово, за да се използува и най-малкия повод, за да се нападне изнурената и изтощена за общата съюзна кауза България. Отлаганията и въздържанията на Русия вече постигнат своите цели.
към текста >>

И още едно, войната нямаше да бъде предприета и успешна пак, ако не беше това русофилство, този път у народната маса.
Черна Гора не щеше да извърши това грозно престъпление - да се нахвърли на благодетеля си, ако не й бе така заповядано от този, който я храни; можеше ли тя да не послуша? И най-после, когато от двадесет години насам бе явно, че руската политика на Балканите се стреми да даде Македония на Сърбия, и да отслаби България, как така нашите държавници подписаха договор, макар и с граница оставяща Македония на България? - Защото "имаха очи и не виждаха, имаха уши и не слушаха", русофилството ги беше заслепило. Да, войната нямаше да стане, ако руските дипломати не бяха използвали заслепените наши дипломати; заслепени от дълбоката признателност за нашето освобождение, а признателността заслепява тъй же добре, както и всяка друга страст и увлечение. Благородните пориви на сърцето са такава една страст каквато и порочните. И още едно, войната нямаше да бъде предприета и успешна пак, ако не беше това русофилство, този път у народната маса. Войниците на четиримилионна България нямаше да имат оня шеметен ентусиазъм при летенето си срещу двадесет милионна Турция, ако всеки от тях не носеше в себе си надеждата, не, пълната увереност, че Матушка Русия е с тях. Всеки от борците, тайничко в сърцето си, го шепнеше, че, най-после, ако бъдем разбити, не ще бъдем унищожени, защото Русия ще спре победоносна Турция. Знаеха ли руските държавници за тази вяра на народа? Знаеха ли те за факта, какъв свещен кумир съставляваше Русия за народната маса? Аз се просто удивявам, когато чета за съмнението на русите в признателността на народните маси.
към текста >>

Ще ги освобождава и уповавайки се на признателността им, ще ги има като свой фланг - десен срещу Турция; ляв срещу Австрия.
Вземането само северния бряг на Черното море не осигуряваше окончателно морето за Русия, и освен това то беше запушено с Дарданелите за целия свет. Завладяването на всички брегове на това море и излизането на Средиземното през Дарданелите съставляваше вече задача на руската политика при Екатерина Велика и нейните наследници. Само когато Русия помери да присъедини към себе си Румъния, Австрия се сети за политиката на Русия и се съпротиви на присъединението на Румъния; и под предлог, че не иска тук да граничи с Русия, тя намисли да се бори с Русия за влияние и владение на Балканския полуостров. Това нещо и още повече излизането през Балканския полуостров на Средиземното море за Австрия състави жизнена задача вече след изпъждането й из Италия при обединението на последната в средата на миналото столетие, когато Адриатическото море не беше вече само австрийско. Не можейки вече да завладява, Русия намери в стремлението на православните народи на Балканите към свобода, мост за достигането своята политика. Ще ги освобождава и уповавайки се на признателността им, ще ги има като свой фланг - десен срещу Турция; ляв срещу Австрия. Би било голяма наивност да се мисли, че Русия се е ръководила само от сантименталности, когато е проливала потоците кръв на своите синове, още повече, когато историческите факти много ясно говорят за строго размерена руска политика. За Балтийското море тя пожертвува славянска Полша на тевтонски държави. Във войната в 1877 година за влиянието си в Северна България даде на католическа Австрия окупирането на православна Босна и Херцеговина. И виждаме по-нататък, че когато се обмисля в 1883 година, въпроса за изпъждането на княз Александър из България и за настъпването пълен протекторат в България и Тракия, съображението, което въздържа още Русия е, че Австрия ще присъедини към себе си окончателно Босна и Херцеговина и ще глътне и Сърбия. При започването на войната, Австрия обяви неутралитет срещу обещанието Босна и Херцеговина [да бъдат] нейни, ако Русия вземе до Балканите.
към текста >>

Тъй Русия излъгваше Австрия и й пресичаше пътя за Средиземното море.
За Балтийското море тя пожертвува славянска Полша на тевтонски държави. Във войната в 1877 година за влиянието си в Северна България даде на католическа Австрия окупирането на православна Босна и Херцеговина. И виждаме по-нататък, че когато се обмисля в 1883 година, въпроса за изпъждането на княз Александър из България и за настъпването пълен протекторат в България и Тракия, съображението, което въздържа още Русия е, че Австрия ще присъедини към себе си окончателно Босна и Херцеговина и ще глътне и Сърбия. При започването на войната, Австрия обяви неутралитет срещу обещанието Босна и Херцеговина [да бъдат] нейни, ако Русия вземе до Балканите. Но Русия отиде до Санстефанска България, която врязаха далеч в Албания. Тъй Русия излъгваше Австрия и й пресичаше пътя за Средиземното море. Австрия се вдигна, започна да се мобилизира и Русия се принуди да отиде в Берлинския конгрес, за да бъде окастрена България, която се смяташе за сигурно руска. За наше щастие в Англия царстваше империалистическата консервативна партия на Дизраели. Тя се побоя от излизането на руския колос на Средиземното море тъкмо срещу Суецкия канал - пътят на съобщение на житницата на Англия, Индия, с метрополията. Интересите на Англия изискваха самостоятелното съществувание на България и благодарение на нейните влияния и особено на естественото стремление на самите българи към свобода, а така също на стечението на обстоятелствата, в 1885 г. България се отърва окончателно от руската окупация, която негласно съществуваше с руски министри на войната и руски офицери във войската.
към текста >>

Тя се побоя от излизането на руския колос на Средиземното море тъкмо срещу Суецкия канал - пътят на съобщение на житницата на Англия, Индия, с метрополията.
При започването на войната, Австрия обяви неутралитет срещу обещанието Босна и Херцеговина [да бъдат] нейни, ако Русия вземе до Балканите. Но Русия отиде до Санстефанска България, която врязаха далеч в Албания. Тъй Русия излъгваше Австрия и й пресичаше пътя за Средиземното море. Австрия се вдигна, започна да се мобилизира и Русия се принуди да отиде в Берлинския конгрес, за да бъде окастрена България, която се смяташе за сигурно руска. За наше щастие в Англия царстваше империалистическата консервативна партия на Дизраели. Тя се побоя от излизането на руския колос на Средиземното море тъкмо срещу Суецкия канал - пътят на съобщение на житницата на Англия, Индия, с метрополията. Интересите на Англия изискваха самостоятелното съществувание на България и благодарение на нейните влияния и особено на естественото стремление на самите българи към свобода, а така също на стечението на обстоятелствата, в 1885 г. България се отърва окончателно от руската окупация, която негласно съществуваше с руски министри на войната и руски офицери във войската. Да, Русия ни освободи преследвайки своята историческа задача, но... ни освободи. Че тя не дойде нарочно само за нашето освобождение ни най-малко не изменя факта на нашето освобождение, факта на нашето изпитване всичките блага на свободата. Макар за своите интереси, в Освободителната война, Русия да беше успевающа победителка, но за нас тя беше Освободителка.
към текста >>

За да осигури Цариграда и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България.
И правилното изучаване на нашите отношение с Русия през изминалите 35 год. показва, че те не са нищо друго освен арена на сблъскването на тези четири елемента. - Право и подозрение от руска страна и признателност и свободолюбие от наша. Тъкмо същите тези четири елемента играха, и то много по-видно, в цялата Балканска война. Вижте, наистина, как това е вярно. За да осигури Цариграда и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък Русия иска да увеличи Сърбия за сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. Русия не позволява войната, защото тя гласи съюза за свой десен фланг за Цариград, а още не е дошло времето; не иска тя да се изтощават съюзниците й. Но България се решава, в сърцето си облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представителя, на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода.
към текста >>

Русия не позволява войната, защото тя гласи съюза за свой десен фланг за Цариград, а още не е дошло времето; не иска тя да се изтощават съюзниците й.
Тъкмо същите тези четири елемента играха, и то много по-видно, в цялата Балканска война. Вижте, наистина, как това е вярно. За да осигури Цариграда и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък Русия иска да увеличи Сърбия за сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. Русия не позволява войната, защото тя гласи съюза за свой десен фланг за Цариград, а още не е дошло времето; не иска тя да се изтощават съюзниците й. Но България се решава, в сърцето си облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представителя, на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогова, който би мислил, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширна и нуждающа се Русия. Защото нуждата е право. Па и не знаеха ли нашите управници, че европейският концерт е всесилен в решенията си трибунал?
към текста >>

"Благодетелят" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го тика в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква такова озлобление, че наистина никак не изглежда да е благодеяние.
Само тогава и двамата ще се почувстват свободни едни при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказва: "Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато едно благодеяние се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадното болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. "Благодетелят" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го тика в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква такова озлобление, че наистина никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук без даже изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средно и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, не свободна. На всяка крачка тя ще се вглежда - дали постъпката й е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не. Следствие на това, тя не ще може спокойно и старателно да обмисля своите постъпки, а ще се намира винаги в колебание, мъчейки се да налучква желанието на своята благодетелка.
към текста >>

Тя чак сега е в състояние да води свободна политика; чак сега тя може да отива вред без да минава през Петербург; чак сега се тя отървава от опека; чак сега за първи път е свободна политически.
Ето защо те се сблъскваха и бореха докато не се изпълни волята на закона - пълната свобода. И тази свобода, най-после, възтържествува. България се изплати на Русия, за стореното й благодеяние. Сега тя е наистина свободна. Ней й отлекна от товара. Тя чак сега е в състояние да води свободна политика; чак сега тя може да отива вред без да минава през Петербург; чак сега се тя отървава от опека; чак сега за първи път е свободна политически. До вчера България беше непълновъзрастна; днес тя е възмъжала, мъж, който може сам да ръководи своите дела. Със своето поведение Русия откъсна сърцето на народа ни. Народът и да не знае още природата на руското поведение през миналата Балканска война той инстинктивно го чувствува, па и полека-лека ще го узнае. И когато по този начин сърцето му не е с Русия, неговите водители са вече свободни да водят каквато намерят за добра политика, т. е. те са свободни вече да водят отсега нататък политика чисто национална, а не политика фобска или филска на който и да било фронт.
към текста >>

Офицерите ще се заловят с нова ревност да повдигнат армията ни до подобающата висота, като по опит вече знаят какви й са недостатъците и кои преимуществата, чиновниците ще се заловят здравата да нагласят изново за правилна функция държавния механизъм; учителите с ревност ще се заловят да култивират у младото поколение любов и преданост към отечеството; и целият народ, обикнал повече татковината си, ще се залови изново със старото си трудолюбие да повдигне благосъстоянието на страната; а държавниците ни, вече свободни от кошмара на руската благотворителност, и поучени от горчивия опит, ще стъпят вече на собствените си крака и ще се стараят занапред да водят отечеството ни по пътищата на собствените му лични интереси.
Но една още велика печалба, от това катастрофално изплащане на нашия дълг, ние имаме в това обстоятелство, че катастрофата ни направи да се вгледаме в делата си, да накажем и изправим грешките си, да познаем недостатъците си, и да не се отпущаме - както щеше да бъде при тържество - а да се стягаме, да се стягаме за всемирната война, която, за нещастието на човечеството, не може да се избегне. Нашите съседи, с които, сигурно, ние ще се разправяме в този общ катаклизъм, не ще могат да се приготвят, бидейки загрижени в тези къси години с уреждане двойно повече от старите им земи, като, при това, новите им придобивки са от неприятелски елемент. Малките си армии войска и чиновничество, както и финанси те ще трябва да разтегнат за да пазят, управляват и нареждат двойно повече територия. Наистина, и ние сме изтощени като тях, но нам не предстоят нови харчове, освен да затегнем армия и управление в предели вече познати. И измъчени за отечеството ни, плакали за него, ние днес го имаме по-близко до сърцето си, ние повече ще бдим за неговото добро, ние с по- голяма ревност днес ще се заловим да му изцерим раните, да го закрепим и заякчим, - една не по-малка съществена придобивка от войната. Офицерите ще се заловят с нова ревност да повдигнат армията ни до подобающата висота, като по опит вече знаят какви й са недостатъците и кои преимуществата, чиновниците ще се заловят здравата да нагласят изново за правилна функция държавния механизъм; учителите с ревност ще се заловят да култивират у младото поколение любов и преданост към отечеството; и целият народ, обикнал повече татковината си, ще се залови изново със старото си трудолюбие да повдигне благосъстоянието на страната; а държавниците ни, вече свободни от кошмара на руската благотворителност, и поучени от горчивия опит, ще стъпят вече на собствените си крака и ще се стараят занапред да водят отечеството ни по пътищата на собствените му лични интереси. И ще настъпи нова ера в нашия исторически живот, ера на желана и законна независимост. И тогава само, под благодатното слънце на истинската свобода, ще разцъфти разкошно цвета на българския гений, мощен и свободен, и този самообладан, трезв и умен български народ ще отива от благосъстояние към по-високо. Да, ето бъдещето, което ни предстои, започващо от дългата и тежка Балканска война, която за пръв път ни откри широките врати на истинската свобода. Нека, прочее, остане Балканската война в нашата памет като истинска освободителна война. И нека да се възрадваме, да, сега да се възрадваме, на истинската свобода, която бяхме щастливи ние, нашето поколение, с своите мъки и кърви, да спечелим на нашата родина.
към текста >>

Да, ето бъдещето, което ни предстои, започващо от дългата и тежка Балканска война, която за пръв път ни откри широките врати на истинската свобода.
Наистина, и ние сме изтощени като тях, но нам не предстоят нови харчове, освен да затегнем армия и управление в предели вече познати. И измъчени за отечеството ни, плакали за него, ние днес го имаме по-близко до сърцето си, ние повече ще бдим за неговото добро, ние с по- голяма ревност днес ще се заловим да му изцерим раните, да го закрепим и заякчим, - една не по-малка съществена придобивка от войната. Офицерите ще се заловят с нова ревност да повдигнат армията ни до подобающата висота, като по опит вече знаят какви й са недостатъците и кои преимуществата, чиновниците ще се заловят здравата да нагласят изново за правилна функция държавния механизъм; учителите с ревност ще се заловят да култивират у младото поколение любов и преданост към отечеството; и целият народ, обикнал повече татковината си, ще се залови изново със старото си трудолюбие да повдигне благосъстоянието на страната; а държавниците ни, вече свободни от кошмара на руската благотворителност, и поучени от горчивия опит, ще стъпят вече на собствените си крака и ще се стараят занапред да водят отечеството ни по пътищата на собствените му лични интереси. И ще настъпи нова ера в нашия исторически живот, ера на желана и законна независимост. И тогава само, под благодатното слънце на истинската свобода, ще разцъфти разкошно цвета на българския гений, мощен и свободен, и този самообладан, трезв и умен български народ ще отива от благосъстояние към по-високо. Да, ето бъдещето, което ни предстои, започващо от дългата и тежка Балканска война, която за пръв път ни откри широките врати на истинската свобода. Нека, прочее, остане Балканската война в нашата памет като истинска освободителна война. И нека да се възрадваме, да, сега да се възрадваме, на истинската свобода, която бяхме щастливи ние, нашето поколение, с своите мъки и кърви, да спечелим на нашата родина.
към текста >>

53. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

Не, и триста пъти, не!
Ние щяхме да се самооплюем като нация, защото щяхме без усилие да се откажем от правата си гарантирани от договори подписани от крале и министри и гарантирани от император. 2. Македонският народ щеше да ни намрази и да се отвърне от нас - хората, които като бяхме видели първата национална искра да се задържа в техните Струга и Дебър, и като ги бяхме от 50 години хранили с надежда и поддържали материално този дух да не угасва, след една величествена война, подло сме се отказали от него и сме го предали на много по-тежко робство; щеше да ни намрази, за гдето сме го извадили от по-леко и по- поносимо робство и предали на по-тежкото. 3. Ако 15-те хилядна Македоно-Одринска дивизия, съставена главно от мъже из зад Вардар, не направеше бунтове в страната, когато щяхме да ги разпущаме след проливане кръв за свобода, да отидат на ново по-лошо робство, то не щеше ли ние да изгорим от смърт от неокачествимото си лошо дело? . 4. Най-важното от политическо гледище - ние не щяхме да имаме право да излезем из Балканския съюз, защото доброволно сме подписали ревизията на договора, и това, след като сме разбили турската империя за да освободим всички земи от Мидия-Енос до Адриатическо море, и като облагодетелствуваните Гърция и Сърбия са се засилили извънредно много на наш гръб, ние все пак да останем в съюза, за да пазим Сърбия от Австрия, Гърция от Италия, с нашия висок кредит да въздигнем този на фалиралите наши грабители, и на края да служим на всемирната политика на Русия - тази Русия, която беше гарантирала един лъжлив договор, за да не го сдържи когато жертвата България, бъде изтощена! Не, и триста пъти, не! Балканският съюз бе един гроб за нас. Но щом като го бяхме направили: от славянска солидарност - да пазим Сърбия от Австрия; от признателност към Русия - да и помогнем във всеобщата война за разгромяването на Хабсбургската империя; от желание да постигнем националния си идеал - освобождението на братята българи в Македония и Одринско, па и па всички християни и други от турската империя - то ние можехме и трябваше да държим този съюз, за да продължаваме да изиграем веднъж започнатото хоро. Когато обаче тази Русия и тази Сърбия, тази Гърция, за които ние се пожертвувахме, се съюзиха, за да ни ограбят и ни ограбиха, да останем и след това да им служим би било безконечно подло и низко. И може да има нравствени изводи, които не чувстват всичката низост да целуват цървула, който го рита, и викат днес пак да отидем в съюза, обаче народът ни не е толкова паднал ниско, за да се състои само от такива всемирни подлеци и страхливци. Оставаше ли съюзът, или възобновяваше ли се той днес, той в мирно време щеше да послужи за икономическото съсипване на Австрия, а в случай на война и за политическо разгромяване.
към текста >>

Без тази желязна ръка България на този кръстопът би била изгубена; с тази ръка като законна власт - повод за вечни раздори, на каквито е арена Сърбия.
- раздори, съзаклятия, убийства и контраубийства; търговия спряна, капитали скрити или не влизат от вън, част от будния елемент се разбягал по чужди краища. Една желязна ръка държи здраво юздите на държавата. Но тая ръка е застрашавана. Положението се натегва и никой не може да предвиди дали тя (ръката) ще утрае докрай; дали тя няма да бъде премахната, или няма, е отчаянието, да направи още една по-фатална грешка, да си наложи короната - защото не може една държава без санкционирана власт. Тежко на България и в двата случая. Без тази желязна ръка България на този кръстопът би била изгубена; с тази ръка като законна власт - повод за вечни раздори, на каквито е арена Сърбия. Какво да се прави? Кой ще помогне на малката България? Кой да е чуждестранен принц от царска кръв би бил спасител, но никой не иде. Напразно тичаме и молим. Най-после, от Австрия се обажда един млад мъж, и това от негова страна е един неописан кураж.
към текста >>

Но запитвано по околен път в Петербург, от там иде отговор до руския посланик във Виена „Молчать!
Кой да е чуждестранен принц от царска кръв би бил спасител, но никой не иде. Напразно тичаме и молим. Най-после, от Австрия се обажда един млад мъж, и това от негова страна е един неописан кураж. Европа трепери от мрачния цар. Всички западни монарси запитвани отговарят на младия амбициозен човек да се отнесе до северната столица, защото никой няма право над България, освен Русия, проливала кръв за нея. Но запитвано по околен път в Петербург, от там иде отговор до руския посланик във Виена „Молчать! " Но принц Фердинанд прави голям риск. Той приема поканата и тръгва за България, макар Северът да е мрачен, не, страшен. В Търново той е коронясан; България има вече законен глава; духовете трябва да започнат да се успокояват. Желязната ръка на Стамболова трябва вече да започне да поотслабва стегнатостта на юздите; тя самата вече не е толкова застрашена; или да е - страната няма да пострада толкова много в случай на премахването й . А опасността, страшната опасност, от народната династия е избегната за винаги.
към текста >>

насам, след падането на Стамболова, царят беше принуден да води страната само по един път - даден му от основния закон, Конституцията - да натоварва някого да състави кабинет и после кабинетът да иска подкрепата на народа.
Тогава, естествено, непосредственият началник на войската, министъра, трябва да бъде подчинен на Главнокомандующия. Но даже ако това обстоятелство беше противоконституционно, ние все пак трябваше да допуснем тази формална грешка, защото благодарение само на нея ние сме прекарали много и тихо последните двадесет години. И нито един не трябва да иска поправка на това догдето не узреем напълно политически. 5. След пълното успокоение на страната в 1895 година, настъпи един период на вътрешна политика, която е охарактеризирана с названието „личен режим" и е извикала бури от негодувание у всички власт-неимющи, обаче е била използвана и благославяна тайно от самите тях, когато са били на власт. От 1894 год. насам, след падането на Стамболова, царят беше принуден да води страната само по един път - даден му от основния закон, Конституцията - да натоварва някого да състави кабинет и после кабинетът да иска подкрепата на народа. Той беше принуден да прави така, защото вторият начин за съставяне кабинет - от парламентарно болшинство - не можеше, и не може и днес, да си прокара път, на което царят не е виновен. Следствие на отсъствието в народа политическо съзнание, всички тези тридесет и пет години власт-имеющата партия винаги е имала болшинство. Ние още не сме достигнали състоянието на Англия, гдето никоя партия не се решава от власт да произвежда избори, защото властта там не дава оная „зестра", която дава у нас. И естествено беше, че ако царят не искаше да упражнява своето право да отнема власт и да я дава на когото мисли за добро, при условие този да добие и подкрепата на народа, тогава никога един кабинет не ще да падне, а нима това щеше да бъде израз на народната воля? При наличността на тази действителност не щеше ли царят да манкира на своят дълг - като безпристрастна среда между многото у нас партии - ако не се ползуваше от своите права да дава думата на всички?
към текста >>

Той беше принуден да прави така, защото вторият начин за съставяне кабинет - от парламентарно болшинство - не можеше, и не може и днес, да си прокара път, на което царят не е виновен.
Но даже ако това обстоятелство беше противоконституционно, ние все пак трябваше да допуснем тази формална грешка, защото благодарение само на нея ние сме прекарали много и тихо последните двадесет години. И нито един не трябва да иска поправка на това догдето не узреем напълно политически. 5. След пълното успокоение на страната в 1895 година, настъпи един период на вътрешна политика, която е охарактеризирана с названието „личен режим" и е извикала бури от негодувание у всички власт-неимющи, обаче е била използвана и благославяна тайно от самите тях, когато са били на власт. От 1894 год. насам, след падането на Стамболова, царят беше принуден да води страната само по един път - даден му от основния закон, Конституцията - да натоварва някого да състави кабинет и после кабинетът да иска подкрепата на народа. Той беше принуден да прави така, защото вторият начин за съставяне кабинет - от парламентарно болшинство - не можеше, и не може и днес, да си прокара път, на което царят не е виновен. Следствие на отсъствието в народа политическо съзнание, всички тези тридесет и пет години власт-имеющата партия винаги е имала болшинство. Ние още не сме достигнали състоянието на Англия, гдето никоя партия не се решава от власт да произвежда избори, защото властта там не дава оная „зестра", която дава у нас. И естествено беше, че ако царят не искаше да упражнява своето право да отнема власт и да я дава на когото мисли за добро, при условие този да добие и подкрепата на народа, тогава никога един кабинет не ще да падне, а нима това щеше да бъде израз на народната воля? При наличността на тази действителност не щеше ли царят да манкира на своят дълг - като безпристрастна среда между многото у нас партии - ако не се ползуваше от своите права да дава думата на всички? Нашето партизанско заслепление е карало всички партии да хулят царя, за гдето е отнемал властта от ръцете им при свое болшинство в парламента, а в същото време да го хвалят, за гдето им дава властта при наличността на нищожно тяхно меншество.
към текста >>

Но за нас, народът, тази минала практика беше един чудесен начин за щастливо ръководство на народния кораб и случай на школуване на нашите държавници и на партиите им.
Направи се по-сериозен опит на коалицията вече в 1911 год. и то предвид предстоящата война с Турция. И опита продължава днес с либералите предвид новия изборен закон по пропорционалната система. Когато даже сега, 1914 год., ние не сме узрели напълно политически, трябваше ли в конституционното право на царя в миналите години да виждаме „личен режим"? „Личен режим" беше то за опозиционната партия, но винаги „конституционно право" за властвующата. Но за нас, народът, тази минала практика беше един чудесен начин за щастливо ръководство на народния кораб и случай на школуване на нашите държавници и на партиите им. В опозиция, всички мъже са с велики претенции. Те до болезненост са убедени, че тъкмо те са хората, които могат да водят, и възмущението им е сърцераздирателно, че не им се дава властта да учудят света. Наистина, защо да не им се даде шанса да видят каква е действителността, па и кой знае, може наистина те да са многожеланите хора. И не видяхме ли ние отрезвяването на всички? - защото лесно се вика отвън, а трудно се съди пред отговорността.
към текста >>

И като бе водена по този път, България не мина ли и мирно и тихо тези двадесет години, и за този период не се ли повдигна благосъстоянието й, а така също и името й?
Наистина, защо да не им се даде шанса да видят каква е действителността, па и кой знае, може наистина те да са многожеланите хора. И не видяхме ли ние отрезвяването на всички? - защото лесно се вика отвън, а трудно се съди пред отговорността. Пред държащия държавната власт сигурно се откриват такива гледки, за които той по-напред не е имал представление и затова отрезвява когато постои малко на високото място. Не е ли тогава една държавническа мъдрост да се допусне до отговорността всеки, който иска да борави с политика, за да се отрезви? И като бе водена по този път, България не мина ли и мирно и тихо тези двадесет години, и за този период не се ли повдигна благосъстоянието й, а така също и името й? Нима Гърция беше по-добре при крал Георгия. който искаше да подражава на английския крал и „царуваше, а не управляваше"? Гърция дойде до банкрут. Нима не ни показа дейността на Народното събрание миналата Коледа какво би било ако и цар Фердинанд решеше като настоящия покоен гръцки крал „да царува, а не да управлява"? 6. За финансовата политика на нашата държава през годините на царуването на сегашния ни цар няма много да се каже.
към текста >>

Тя даде пример, тя поучи, тя поведе нашите жени и сестри по пътя на благородно служене на отечеството.
Не малко ли са случаите в историята, гдето велики империи са пропадали благодарение преминаването им в ръце на недостойни царе? Имаме ли да кажем нещо по това против цар Фердинанда? За майка на бъдещите царе той доведе дъщеря на виден царски род и на синовете и дъщерите си той даде наистина добро царско възпитание и образование. Когато децата настигнаха на възраст, когато трябваше да се въведат в живота, едно друго мъдро дело извърши той - намери една всеобщо уважавана и високоблагородна втора майка, с право наречена „милосърдието и благотворителността въплътени", която да довърши тяхното възпитание и тяхното въвеждане в живота. Но тази благородна жена царица Елеонора не трябваше само на бъдещите владетели на страната, тя трябваше още за българския дворец и за българския народ. Тя даде пример, тя поучи, тя поведе нашите жени и сестри по пътя на благородно служене на отечеството. Тя не дойде да ги учи на моди, на разкош, на праздност; напротив, на скромност и трудолюбие. И днес. когато ние си спомняме, че царят ни прекланя години и наближава към старост, ние не се боим за нашето бъдеще. От поминалата година, благодарение пълновъзрастието на Наследника, ние имаме и помощник на Царя, и с време този помощник ще възприема всичкото ръководство на държавния механизъм и когато главата ще слезе от сцената, ще се има негов пълен наместник и отечеството ни не ще види никаква криза. И този бъдещи наш цар е добре приготвен.
към текста >>

54. V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА

Софроний Ников

Ако в първата схватка тя можеше да претендира, че не е била още готова, с дълго примирие ней и се даде възможност да се организира, но и втори път беше сломена.
С Гърция в новата история сме нямали нищо. И Турция ни дължи едно коректно съседство от 1897 год., когато във войната си с Гърция тя беше изложила нам своя гръб. През самата война? - Също нищо. Не се ли бихме с Турция честно? Ако в първата схватка тя можеше да претендира, че не е била още готова, с дълго примирие ней и се даде възможност да се организира, но и втори път беше сломена. Към съюзниците? - Не бяхме ли ние дори до престъпност великодушни, като възложихме страшната работа на турското разбиване само върху нашия гръб, като ги оставихме тях да почиват в тила ни? Не се ли отказахме от облагите, които ни предлагаха турците за сключване мир, само ако се откажем да поддържаме гърците в претенциите им за островите? Да, нигде, нигде, грешка от морално естество! Някои искат да кажат, че грешките са в нашите държавници, че те са виновни в погрома.
към текста >>

Стига само да се отстрани от всяко тесногръдо едностранчиво становище и особено да се поотдели малко, щото да може да обгърне в погледа си покрай катастрофата и миналата наша история, струва ми се, че той ще може да намери някои елементи, които да му укажат на пътя, по който ако върви да може да намери истината.
Ето въпроси, които раздират българското сърце, а светлина от нигде. Напразно очакваме от партизанските изложения да получим разяснение. Бидейки крайно едностранчиви, те само още повече затъмняват въпросите вместо да ги разясняват. Все пак трябва да има негде светлина. Мене ми се струва, че светлината ще се намери от самите факти, ако само бъдат те спокойно разгледани и съпоставени. Стига само да се отстрани от всяко тесногръдо едностранчиво становище и особено да се поотдели малко, щото да може да обгърне в погледа си покрай катастрофата и миналата наша история, струва ми се, че той ще може да намери някои елементи, които да му укажат на пътя, по който ако върви да може да намери истината. Такъв опит ще направим ние в настоящата брошура. Ние ще вземем всеизвестните вече факти и оттях ще се помъчим да направим своите изводи, като съдията, който не е присъствал при едно престъпление, от съпоставянето на фактите може да дойде до истината. 1. От изложенията на хора от двете партии съставящи миналото правителство, (виж „Мир" и „България" и двата от 16 октомври 1913 г.) както и от тези на г. Бучера, печатани в "Таймс" и преведени в „Мир" миналото лято, излиза, че Балканският съюз е бил дело: на Сърбия, която „със сълзи на очи" ("Мир") молила България за такъв, за да я пази от Австрия; на Русия - за да тури преграда на стремлението на Австрия на юг, заради което България нарече съюза „дипломатическо тържество" на Русия; и още на България за освобождението на християните изпод Турция. Естествено, трябваше и Русия, и Сърбия да треперят над този съюз, както наистина България трепереше над него през всичкото време.
към текста >>

говори с положителност, че каквото се върши в Сърбия се заповядва от Петербург, защото крал Петър, за да бъде признат на сръбския кървав престол най-напред от Русия и после от всички други държави трябвало два пъти с ръка на Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание.
Владици, свещеници и патриоти българи са намирали вратата на руските консули затворена за себе си, като са отивали да се оплачат от сръбските изстъпления. Русия не реагира и когато през своето стоене в Македония, докато ние се изтощавахме срещу общия враг, Сърбия се приготовляваше всячески да запази Македония за себе си даже с война. Русия не само не е могла да не знае това, но тя беше длъжна и да бди над него, защото съюзният договор и даваше най-свещени права на гарант и арбитър, мимо нейните лични интереси. А да се казва, че тя е правила представления пред Сърбия и тази не е искала да слуша, е абсурдно, като се знаят отношенията на тези две държави. "Дейли Кроникъл" от 13 юни 1913 год. говори с положителност, че каквото се върши в Сърбия се заповядва от Петербург, защото крал Петър, за да бъде признат на сръбския кървав престол най-напред от Русия и после от всички други държави трябвало два пъти с ръка на Евангелие, да дава клетва на руския император за послушание. Затова и той, английски полуофициоз, се учудваше на Русия как така тя се мъчи сама да развали съюза, който е създала с толкова усилия. Освен това, ако Сърбия това правеше на своя глава, то трябваше да бъде наказана от Русия за развалянето на съюза, нейното „дипломатическо тържество", а не да бъде носена и пазена от нея както тя днес е; престолонаследникът Александър даже зет ще правят. Еднакво абсурдно е да се твърди, че за това поведение на Сърбия е виноват само Хартвиг, руският агент в Белград. Но щом като нещастно такова поведение на Хартвига докара до развалянето на съюза, беше ли господинът наказан? - Не, напротив, даже награден; предполагат го бъдещи министър на вънкашните дела на местото на Сазонова.
към текста >>

ако ни бяха оставили този втори път сами да се споразумеем, Гърция щеше да демобилизира още през април и Сърбия, останала сама, щеше да се откаже от своите безчестни претенции.
Дали и тук не е имало една ръка, която не е давала преки споразумения помежду държавниците, за да достига своите цели? И наистина в анкетата, направена по погрома във в. Дневник беше казано, че когато Неклюдову било казано за приемането базата на гърците, на доклада му в Петербург отговорили с бърза телеграма, че никакво споразумение не се допуска направо между договарящите. Разбира се, България не е искала да послуша, защото в гръцко-българския договор не е предвиден руски арбитраж, но Гърция се е подчинила, но дали от страх, или от обещани по-големи облаги? А! ако ни бяха оставили този втори път сами да се споразумеем, Гърция щеше да демобилизира още през април и Сърбия, останала сама, щеше да се откаже от своите безчестни претенции. Значи и Гърция беше държана неудоволетворена, за да послужи и тя за целта - България да бъде принудена да даде каквото й се иска, Македония на Сърбия; - а то не беше ли политика на Русия от тридесет години насам? 4. Победената два пъти, Турция се беше признала бита и подписа мир на 17 май. Тя бърза да демобилизира и си отдъхне от нещастната война, но ...нека говорят документите: на 17 юли (след цял месец!), г. Салабашев телеграфира д-р Даневу от Виена: „Помолих графа Цапари да даде Австрия точни инструкции на своите делегати за турско-българската граница, съгласно българското предложение, което е прието вече от всички велики сили. Той ми отговори, че техният делегат, майор Фишер, ще действува съгласно нашето желание, но че работата въпреки многократното искане на Турция за скоро уреждане, постоянно се отлага, понеже Русия отлага още да назначи свой делегат под различни предлози".
към текста >>

4. Победената два пъти, Турция се беше признала бита и подписа мир на 17 май.
Дневник беше казано, че когато Неклюдову било казано за приемането базата на гърците, на доклада му в Петербург отговорили с бърза телеграма, че никакво споразумение не се допуска направо между договарящите. Разбира се, България не е искала да послуша, защото в гръцко-българския договор не е предвиден руски арбитраж, но Гърция се е подчинила, но дали от страх, или от обещани по-големи облаги? А! ако ни бяха оставили този втори път сами да се споразумеем, Гърция щеше да демобилизира още през април и Сърбия, останала сама, щеше да се откаже от своите безчестни претенции. Значи и Гърция беше държана неудоволетворена, за да послужи и тя за целта - България да бъде принудена да даде каквото й се иска, Македония на Сърбия; - а то не беше ли политика на Русия от тридесет години насам? 4. Победената два пъти, Турция се беше признала бита и подписа мир на 17 май. Тя бърза да демобилизира и си отдъхне от нещастната война, но ...нека говорят документите: на 17 юли (след цял месец!), г. Салабашев телеграфира д-р Даневу от Виена: „Помолих графа Цапари да даде Австрия точни инструкции на своите делегати за турско-българската граница, съгласно българското предложение, което е прието вече от всички велики сили. Той ми отговори, че техният делегат, майор Фишер, ще действува съгласно нашето желание, но че работата въпреки многократното искане на Турция за скоро уреждане, постоянно се отлага, понеже Русия отлага още да назначи свой делегат под различни предлози". Значи и Турция се държи като трети чук върху главата на нещастната България! А че на 6 юли, след като на 3 юли румънците спряха да не влязат в София, Турция беше хвърлена от Русия, това не се скрива от руските държавници, па и се вижда от това, че за това „непослушание" на Турция само Русия не се възползува да вземе компенсации. 5.
към текста >>

Ще ги освобождава и уповавайки се на признателността им, ще ги има като свой фланг - десен срещу Турция; ляв срещу Австрия.
За първата задача Русия раздели „славянска" Полша с тевтонски Германия и Австрия и за втората взе Крим, и искаше да вземе и Молдова покрай Бесарабия, Вземането само северния бряг на Черното море не осигуряваше окончателно морето за Русия, и освен това то беше запушено с Дарданелите за целия свят. Завладяването всички брегове на това море и излизането на Средиземното през Дарданелите съставляваше вече задача на руската политика при Екатерина Велика и нейните наследници. Само когато Русия помери да присъедини към себе си Румъния, Австрия се сети за политиката на Русия и се съпротиви за присъединяването на Румъния; и под предлог, че не иска тук да граничи с Русия, та намисли да се бори с Русия за влияние и владение на Балканския полуостров. Това нещо, и още повече излизането през Балканския полуостров на Средиземно море за Австрия, състави жизнена задача вече след изпъждането й из Италия при обединението на последната в средата на миналото столетие, когато Адриатическо море не беше вече само австрийско. Не можейки вече да завладява, Русия намери в стремлението на православните народи на Балканите към свобода мост за достигането своята политика. Ще ги освобождава и уповавайки се на признателността им, ще ги има като свой фланг - десен срещу Турция; ляв срещу Австрия. Би било голяма наивност да се мисли, че Русия се е ръководила само от сантименталности когато е проливала кръв на своите синове, още повече когато историческите факти много ясно говорят за строго размерна руска политика. За Балтийското море тя пожертвува славянска Полша на тевтонски държави. Във войната в 1877 година за влиянието си в Северна България даде на католическа Австрия окупирането на православна Босна и Херцеговина. И виждаме по-нататък, че когато се обмисля в 1883 година, въпроса за изпъждането на княз Александър из България и за настъпването пълен протекторат в България и Тракия, съображението, което въздържа още Русия е, че Австрия ще присъедини към себе си окончателно Босна и Херцеговина и ще глътне и Сърбия. Дали, обратното, като присъедини Австрия в 1908 год.
към текста >>

Тъй Русия излъгваше Австрия и пресичаше пътя за Средиземно море.
Дали, обратното, като присъедини Австрия в 1908 год. тези две провинции Русия не намери за навременно присъединяването на България към себе си. Вед, тя оставаше излъгана от Австрия! При започването Руско-Турската война, Австрия обяви неутралитет срещу обещанието Босна и Херцеговина да бъдат нейни, ако Русия вземе до Балканите. Но Русия отиде до Санстефанска България, която вряза далеч в Албания. Тъй Русия излъгваше Австрия и пресичаше пътя за Средиземно море. Австрия се вдигна, започна да се мобилизира и Русия се принуди да отиде в Берлинския конгрес, за да бъде окастрена България, която се смяташе за сигурно руска. За наше щастие в Англия управляваше империалистическата консервативна партия на Дизраели. Тя се побоя от излизането на руския колос на Средиземно море тъкмо срещу Суецкия канал - път на съобщение на житницата на Англия, Индия с метрополията. Интересите на Англия изискваха самостоятелно съществуване на България и благодарение на нейните влияния и особено не естественото стремление на самите българи към свобода, а така също на стечението на обстоятелствата, в 1885 г. България се отърва окончателно от руската окупация, която негласно съществуваше с руски министри на войната и руски офицери във войската.
към текста >>

Тя се побоя от излизането на руския колос на Средиземно море тъкмо срещу Суецкия канал - път на съобщение на житницата на Англия, Индия с метрополията.
При започването Руско-Турската война, Австрия обяви неутралитет срещу обещанието Босна и Херцеговина да бъдат нейни, ако Русия вземе до Балканите. Но Русия отиде до Санстефанска България, която вряза далеч в Албания. Тъй Русия излъгваше Австрия и пресичаше пътя за Средиземно море. Австрия се вдигна, започна да се мобилизира и Русия се принуди да отиде в Берлинския конгрес, за да бъде окастрена България, която се смяташе за сигурно руска. За наше щастие в Англия управляваше империалистическата консервативна партия на Дизраели. Тя се побоя от излизането на руския колос на Средиземно море тъкмо срещу Суецкия канал - път на съобщение на житницата на Англия, Индия с метрополията. Интересите на Англия изискваха самостоятелно съществуване на България и благодарение на нейните влияния и особено не естественото стремление на самите българи към свобода, а така също на стечението на обстоятелствата, в 1885 г. България се отърва окончателно от руската окупация, която негласно съществуваше с руски министри на войната и руски офицери във войската. Да, Русия ни освободи, преследвайки своята историческа задача, но... ни освободи. Че тя не дойде нарочно само за нашето освобождение ни най-малко не изменя факта на нашето изпитване всичките блага на свободата. Макар за своите интереси, в освободителната война, Русия да беше успевающа победителка, но за нас тя беше Освободителка.
към текста >>

За да осигури Цариград и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България.
Русите не разчитаха, че на Балканите ще освободят един народ, който в масата си е много по-жив и буден от руските народни маси, и заради това не очакваха такова силно стремление към свобода, такова схващане своите национални интереси и достатъчно кураж за защита на своите интереси, дори с опълчване против благодетеля си. Правилното изучаване на нашите отношения с Русия през изминалите 35 год. показва, че те са нищо друго освен арена на сблъскване на тези четири елемента: Право и подозрение от руска страна и признателност и свободолюбие от наша. Тъкмо същите тези четири елемента играха, и то много по-видно в цялата Балканска война. Вижте, наистина как това е вярно. За да осигури Цариград и пресече пътя на Австрия, на Русия трябваше съюз на Сърбия с България. От подозрение пък последната Русия искаше да увеличи Сърбия на сметка на България. Българите подписват съюз, не виждайки примката под влиянието на хипноза на признателността. България се решава на война в сърцето си, облягайки се на руската помощ, но забравяйки, че тази втора помощ на Русия ще ни коства стремлението ни за свобода, най-много олицетворявана от династията ни, представител на която е въплъщение на мъжка амбиция. България тържествува, и неблагоразумно (забравяйки подозрението на Русия) лети към Цариград, тикана от духа на стремлението за свобода. Малката България знае много добре, че Цариград не е за нейната уста хапка; би било свидетелство на лудост у тогава, който мисли, че ние можем да задържим този град за нази си пред вековното и правното стремление на обширната и нуждающа се Русия.
към текста >>

„Благодетелност" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го бута в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква толкова озлобление, че никак не изглежда да е благодеяние.
Само тогава и двамата ще се почувстват свободни един при други. И робството бива толкова по-тежко, колкото по-ниско стоят тези две лица в своето културно развитие. И Ницше е много прав, когато приблизително такава мисъл изказа: „Благодеянието е злодеяние". Разбира се, когато благодеянието се извърши от някой велик светец, който щом направи благодеянието и го забрави, благодеянието си е благодеяние. Но когато такова се направи от грамадно болшинство от човешката раса, то става с време истинско злодеяние. „Благодетелност" никога не забравя своето добро дело, постоянно го мисли и настройва според него в отношенията си спрямо нещастника, който го е получил, и тъй нахално всеки път му го бута в очите, щото то става, на края на краищата, цял ад, извиква толкова озлобление, че никак не изглежда да е благодеяние. Тъкмо същото е и между народи. И тук даже без изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средни и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, неспособна. На всяка крачка тя ще се вгледва - дали постъпката и е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не. Следствие на това, тя не ще може спокойно и старателно да обмисли своите постъпки, а ще се намира винаги в колебание, мъчейки се да налучква желанието на своята благодетелка.
към текста >>

Тя чак сега е в състояние да води самостоятелна политика; чак сега тя може да отива вред, без да минава през Петербург; чак сега се тя отърва от опека; чак сега за първи път е свободна политически.
Ето защо те се сблъскваха и бореха докато не се изпълни волята на закона - пълната свобода. И тази свобода най-после възтържествува. България се изплати на Русия за стореното й благодеяние. Сега тя е наистина свободна. Ней й отлекна от товара. Тя чак сега е в състояние да води самостоятелна политика; чак сега тя може да отива вред, без да минава през Петербург; чак сега се тя отърва от опека; чак сега за първи път е свободна политически. До вчера България беше напълно възрастна; днес тя е възмъжала, мъж, който може сам да ръководи своите дела. Със своето поведение Русия откъсна сърцето на народа ни. Народът и да не знае още природата на руското поведение през миналата Балканска война той инстинктивно го чувства, па и полека-лека ще го узнае. И когато по този начин сърцето му не е с Русия неговите водители са вече свободни да водят каквато намерят за добре политика, т. е. те са свободни вече да водят отсега нататък политика чисто национална, на който и да било фронт.
към текста >>

55. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Петър Кръстев, о.з. полковник

Тая мисия "казват" е определена свише и българското племе ще трябва да я изпълни - отменение няма, отлагане се допуска, но времената са така напреднали в пътя на своята еволюция, че можем да кажем и отлагане вече няма.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА Епизоди и факти от военния и мирновременния живот, с изнасяне забравени, но важни качества на народната непокварена българска душа Минчо Сотиров Минчо Сотиров Полковник зап. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.) Обяви се войната 1912/1913 г. - война, която бе култивирана почти 40 години, с най-системна подготовка във възпитателно и образователно отношение върху цялото битие на българина, на българската душа: а/ духовно - с насаждение висшите граждански и военни добродетели, респективно моралния стабилитет, който осигурява 3/4 от победата; б/ умствено - създаване обширни военни и общо образование за модерни технически действия; в/ физическо - развиване телесното здраве и физическа структура на българина, за най-голяма износливост, при всички лишения, несгоди атмосферни и др. такива, неминуемо свързани и идващи при една военна операция и г/ материално-парично - средства, необходими за доизкарване на добър край първите три състояния при военното образование и възпитание на една душа, на един човек, държава, общество, дом, индивид, всичко бе олицетворение на едно дълбоко подсъзнание, по закона на необходимостта и свръхсъзнание - за наложителността от обединението на българското племе, за да заеме определеното му почетно място в общия човешки организъм, за да изпълни функцията на оня орган, необходим за пречистването на човешката кръв, стимула за дълъг живот, разумен живот, смислен живот. Тая мисия "казват" е определена свише и българското племе ще трябва да я изпълни - отменение няма, отлагане се допуска, но времената са така напреднали в пътя на своята еволюция, че можем да кажем и отлагане вече няма. Времето за международно разбиране, или както се казва, всесветско побратимяване, по пътя на взаимните отстъпки е наближило, напреднало е, да се реализира и някоя сила, откъдето и да идва тя, не ще е в състояние да парира това, така да кажем засега, международно разбирателство... Българи! Познавайте себе си, да се смирим и заработим в пътя на взаимното разбирателство, за да разрешим възложената ни задача от Върховния Промисъл, като добри ученици на Живата Природа. Да се обикнем като братя, като чада на един баща, на един дом, на едно семейство! Това зависи напълно от нас - отвън не ще ни дойде - тая връзка е вътре в нас. Съзнайте и всички да се знаем дълбоко в душата ни, че това взаимно разбирателство помежду ни, ще ни се наложи.
към текста >>

Времето за международно разбиране, или както се казва, всесветско побратимяване, по пътя на взаимните отстъпки е наближило, напреднало е, да се реализира и някоя сила, откъдето и да идва тя, не ще е в състояние да парира това, така да кажем засега, международно разбирателство... Българи!
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА Епизоди и факти от военния и мирновременния живот, с изнасяне забравени, но важни качества на народната непокварена българска душа Минчо Сотиров Минчо Сотиров Полковник зап. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.) Обяви се войната 1912/1913 г. - война, която бе култивирана почти 40 години, с най-системна подготовка във възпитателно и образователно отношение върху цялото битие на българина, на българската душа: а/ духовно - с насаждение висшите граждански и военни добродетели, респективно моралния стабилитет, който осигурява 3/4 от победата; б/ умствено - създаване обширни военни и общо образование за модерни технически действия; в/ физическо - развиване телесното здраве и физическа структура на българина, за най-голяма износливост, при всички лишения, несгоди атмосферни и др. такива, неминуемо свързани и идващи при една военна операция и г/ материално-парично - средства, необходими за доизкарване на добър край първите три състояния при военното образование и възпитание на една душа, на един човек, държава, общество, дом, индивид, всичко бе олицетворение на едно дълбоко подсъзнание, по закона на необходимостта и свръхсъзнание - за наложителността от обединението на българското племе, за да заеме определеното му почетно място в общия човешки организъм, за да изпълни функцията на оня орган, необходим за пречистването на човешката кръв, стимула за дълъг живот, разумен живот, смислен живот. Тая мисия "казват" е определена свише и българското племе ще трябва да я изпълни - отменение няма, отлагане се допуска, но времената са така напреднали в пътя на своята еволюция, че можем да кажем и отлагане вече няма. Времето за международно разбиране, или както се казва, всесветско побратимяване, по пътя на взаимните отстъпки е наближило, напреднало е, да се реализира и някоя сила, откъдето и да идва тя, не ще е в състояние да парира това, така да кажем засега, международно разбирателство... Българи! Познавайте себе си, да се смирим и заработим в пътя на взаимното разбирателство, за да разрешим възложената ни задача от Върховния Промисъл, като добри ученици на Живата Природа. Да се обикнем като братя, като чада на един баща, на един дом, на едно семейство! Това зависи напълно от нас - отвън не ще ни дойде - тая връзка е вътре в нас. Съзнайте и всички да се знаем дълбоко в душата ни, че това взаимно разбирателство помежду ни, ще ни се наложи. Защо да не го реализираме по пътя на доброто?
към текста >>

Познавайте себе си, да се смирим и заработим в пътя на взаимното разбирателство, за да разрешим възложената ни задача от Върховния Промисъл, като добри ученици на Живата Природа.
ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.) Обяви се войната 1912/1913 г. - война, която бе култивирана почти 40 години, с най-системна подготовка във възпитателно и образователно отношение върху цялото битие на българина, на българската душа: а/ духовно - с насаждение висшите граждански и военни добродетели, респективно моралния стабилитет, който осигурява 3/4 от победата; б/ умствено - създаване обширни военни и общо образование за модерни технически действия; в/ физическо - развиване телесното здраве и физическа структура на българина, за най-голяма износливост, при всички лишения, несгоди атмосферни и др. такива, неминуемо свързани и идващи при една военна операция и г/ материално-парично - средства, необходими за доизкарване на добър край първите три състояния при военното образование и възпитание на една душа, на един човек, държава, общество, дом, индивид, всичко бе олицетворение на едно дълбоко подсъзнание, по закона на необходимостта и свръхсъзнание - за наложителността от обединението на българското племе, за да заеме определеното му почетно място в общия човешки организъм, за да изпълни функцията на оня орган, необходим за пречистването на човешката кръв, стимула за дълъг живот, разумен живот, смислен живот. Тая мисия "казват" е определена свише и българското племе ще трябва да я изпълни - отменение няма, отлагане се допуска, но времената са така напреднали в пътя на своята еволюция, че можем да кажем и отлагане вече няма. Времето за международно разбиране, или както се казва, всесветско побратимяване, по пътя на взаимните отстъпки е наближило, напреднало е, да се реализира и някоя сила, откъдето и да идва тя, не ще е в състояние да парира това, така да кажем засега, международно разбирателство... Българи! Познавайте себе си, да се смирим и заработим в пътя на взаимното разбирателство, за да разрешим възложената ни задача от Върховния Промисъл, като добри ученици на Живата Природа. Да се обикнем като братя, като чада на един баща, на един дом, на едно семейство! Това зависи напълно от нас - отвън не ще ни дойде - тая връзка е вътре в нас. Съзнайте и всички да се знаем дълбоко в душата ни, че това взаимно разбирателство помежду ни, ще ни се наложи. Защо да не го реализираме по пътя на доброто? Защо да очакваме "тоягата"!
към текста >>

Защо да не го реализираме по пътя на доброто?
Времето за международно разбиране, или както се казва, всесветско побратимяване, по пътя на взаимните отстъпки е наближило, напреднало е, да се реализира и някоя сила, откъдето и да идва тя, не ще е в състояние да парира това, така да кажем засега, международно разбирателство... Българи! Познавайте себе си, да се смирим и заработим в пътя на взаимното разбирателство, за да разрешим възложената ни задача от Върховния Промисъл, като добри ученици на Живата Природа. Да се обикнем като братя, като чада на един баща, на един дом, на едно семейство! Това зависи напълно от нас - отвън не ще ни дойде - тая връзка е вътре в нас. Съзнайте и всички да се знаем дълбоко в душата ни, че това взаимно разбирателство помежду ни, ще ни се наложи. Защо да не го реализираме по пътя на доброто? Защо да очакваме "тоягата"! Разумните да разрешават всичко на базата на взаимното доверие, на взаимната обич. Българската държава, взета като индивид, в своята колективност от разнороден национален елемент и различие на религиозните вярвания, бе въплъщение на един мощен Дух, борчески и пламенен, пропит с живата вяра, че заветния му исторически идеал, от плеяда борци духовни и политически, безкористно и безвъзмездно работили в миналото, за даване условия ла свободно развитие, във всестранна насока, за влагане творческите си дарби в производство и просвета, ще бъде реализиран. В тоя заветен племенен идеал бе вложена невидимата, но мощна сила, на дълбокото съзнание, че един е пътят на неговото сигурно реализиране - осъществяване висши добродетели, мъдрост, разум и знания и Любов Висша, Божествена, за общото благо, по закона на необходимостта, че благоденствието на индивида, на единичната клетка от организма, е включено в общото колективно благо. При това съзнание, всеки работеше не за себе си, а за другите и се чакаше камбанния звън, за да се оповести, че е настъпил моментът за събиране плодовете от 40 годишния добросъвестен труд и енергична дейност.
към текста >>

В тоя заветен племенен идеал бе вложена невидимата, но мощна сила, на дълбокото съзнание, че един е пътят на неговото сигурно реализиране - осъществяване висши добродетели, мъдрост, разум и знания и Любов Висша, Божествена, за общото благо, по закона на необходимостта, че благоденствието на индивида, на единичната клетка от организма, е включено в общото колективно благо.
Съзнайте и всички да се знаем дълбоко в душата ни, че това взаимно разбирателство помежду ни, ще ни се наложи. Защо да не го реализираме по пътя на доброто? Защо да очакваме "тоягата"! Разумните да разрешават всичко на базата на взаимното доверие, на взаимната обич. Българската държава, взета като индивид, в своята колективност от разнороден национален елемент и различие на религиозните вярвания, бе въплъщение на един мощен Дух, борчески и пламенен, пропит с живата вяра, че заветния му исторически идеал, от плеяда борци духовни и политически, безкористно и безвъзмездно работили в миналото, за даване условия ла свободно развитие, във всестранна насока, за влагане творческите си дарби в производство и просвета, ще бъде реализиран. В тоя заветен племенен идеал бе вложена невидимата, но мощна сила, на дълбокото съзнание, че един е пътят на неговото сигурно реализиране - осъществяване висши добродетели, мъдрост, разум и знания и Любов Висша, Божествена, за общото благо, по закона на необходимостта, че благоденствието на индивида, на единичната клетка от организма, е включено в общото колективно благо. При това съзнание, всеки работеше не за себе си, а за другите и се чакаше камбанния звън, за да се оповести, че е настъпил моментът за събиране плодовете от 40 годишния добросъвестен труд и енергична дейност. Дойде паметният 17 септември 1912 г., понеделник, ден на Луната, ден на поочистване, в който Височайшият Указ № 5 възгласи, възтръби, че е ударил часа за придобиване свободата на поробените братя, по историческия племенен завет. Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден патриотизъм и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм. Чакаше се момента за тръгване, за събиране тия плодове и влагането им, присъединяването им към тоя разпокъсан от "злата орисница" на Берлинския конгрес организъм. Хубав октомврийски ден, 8 число, понеделник.
към текста >>

Въпреки периодичното оросяване с благодатен дъжд през целия ден, 10-та Погранична дружина, взета в непосредствено подчинение на Главната Квартира и в състав 1 260 пушки (формирана от кадъра на мирновременната тогавашна 10-та Погранична рота /от двата сухопътни взвода 82 человека, а морските два взвода останаха към Бургаския укрепен пункт/ развита до тоя състав - 1 260 пушки бердани, попълнени до две роти с опълченци от I и II призиви от околиите Бургаска, Анхиалска, Айтоска и засилен състава й с две роти опълченци от Троянската опълченска дружина), продължаваше до тоя ден да охранява пограничния участък - пограничната линия от с.
При това съзнание, всеки работеше не за себе си, а за другите и се чакаше камбанния звън, за да се оповести, че е настъпил моментът за събиране плодовете от 40 годишния добросъвестен труд и енергична дейност. Дойде паметният 17 септември 1912 г., понеделник, ден на Луната, ден на поочистване, в който Височайшият Указ № 5 възгласи, възтръби, че е ударил часа за придобиване свободата на поробените братя, по историческия племенен завет. Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден патриотизъм и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм. Чакаше се момента за тръгване, за събиране тия плодове и влагането им, присъединяването им към тоя разпокъсан от "злата орисница" на Берлинския конгрес организъм. Хубав октомврийски ден, 8 число, понеделник. Въпреки периодичното оросяване с благодатен дъжд през целия ден, 10-та Погранична дружина, взета в непосредствено подчинение на Главната Квартира и в състав 1 260 пушки (формирана от кадъра на мирновременната тогавашна 10-та Погранична рота /от двата сухопътни взвода 82 человека, а морските два взвода останаха към Бургаския укрепен пункт/ развита до тоя състав - 1 260 пушки бердани, попълнени до две роти с опълченци от I и II призиви от околиите Бургаска, Анхиалска, Айтоска и засилен състава й с две роти опълченци от Троянската опълченска дружина), продължаваше до тоя ден да охранява пограничния участък - пограничната линия от с. Урумкьой /пограничния пост Канли-дере/ Бургаско до Черноморския бряг- пограничния пост "Атлиман" при с. Кюприя. Към дружината бе предаден и доброволческия отряд на г. Михаил Герджиков, в състав 152 пушки, носени от млади доброволци, почти всички интелигентни, а повече студенти. Чуващите се от два дни топовни гърмежи към Свиленград, възпламеняваха старческите сърца на опълченците I и II призиви и при обиколката на 6 и 7 взвод от командира на дружината по пограничната линия, запитваха го тия мили наши "чичовци", които той наричаше "мили деца и момчета", защото наистина в своята живост и пъргавост и игривост, те бяха станали такива, и казваха: "Господин капитан, ние така ли ще стоим тука, като страхливци, само да вардим "линията"? /Някои от опълченците знаели, че са имали назначение да пазят железопътната линия и останаха изненадани, като се видяха доведени на погранична линия и все търсиха да узнаят где е железопътната линия, която щели да охраняват/ ... Ееее, там на запад се чуват далечни гърмежи топовни, ако тук не вярват на нашите бердани, то ние ще отидем там, гдето се бият.
към текста >>

/Някои от опълченците знаели, че са имали назначение да пазят железопътната линия и останаха изненадани, като се видяха доведени на погранична линия и все търсиха да узнаят где е железопътната линия, която щели да охраняват/ ... Ееее, там на запад се чуват далечни гърмежи топовни, ако тук не вярват на нашите бердани, то ние ще отидем там, гдето се бият.
Въпреки периодичното оросяване с благодатен дъжд през целия ден, 10-та Погранична дружина, взета в непосредствено подчинение на Главната Квартира и в състав 1 260 пушки (формирана от кадъра на мирновременната тогавашна 10-та Погранична рота /от двата сухопътни взвода 82 человека, а морските два взвода останаха към Бургаския укрепен пункт/ развита до тоя състав - 1 260 пушки бердани, попълнени до две роти с опълченци от I и II призиви от околиите Бургаска, Анхиалска, Айтоска и засилен състава й с две роти опълченци от Троянската опълченска дружина), продължаваше до тоя ден да охранява пограничния участък - пограничната линия от с. Урумкьой /пограничния пост Канли-дере/ Бургаско до Черноморския бряг- пограничния пост "Атлиман" при с. Кюприя. Към дружината бе предаден и доброволческия отряд на г. Михаил Герджиков, в състав 152 пушки, носени от млади доброволци, почти всички интелигентни, а повече студенти. Чуващите се от два дни топовни гърмежи към Свиленград, възпламеняваха старческите сърца на опълченците I и II призиви и при обиколката на 6 и 7 взвод от командира на дружината по пограничната линия, запитваха го тия мили наши "чичовци", които той наричаше "мили деца и момчета", защото наистина в своята живост и пъргавост и игривост, те бяха станали такива, и казваха: "Господин капитан, ние така ли ще стоим тука, като страхливци, само да вардим "линията"? /Някои от опълченците знаели, че са имали назначение да пазят железопътната линия и останаха изненадани, като се видяха доведени на погранична линия и все търсиха да узнаят где е железопътната линия, която щели да охраняват/ ... Ееее, там на запад се чуват далечни гърмежи топовни, ако тук не вярват на нашите бердани, то ние ще отидем там, гдето се бият. Как ще се върнем по домовете ни, какво ще разправяме на синове, внуци, жени, бабички, като ни питат, какво нещо е войната и колко противници сме уловили! Ще ни е срам да се върнем в къщи! Разрешете ни поне да си поиграем с "комшиите ни" на среща, да си хванем някой "роб"! ... Отговаряше им дружинния: Всичко ще бъде по вашето желание, а то е и желание на началството ни и на народа ни, който 40 години се е готвил за днешния ден. А пък като ви се ще роб отсега, хванете някоя "чалма"!
към текста >>

8 октомврий, хубав, приятен есенен ден, топъл... жажда за път вече обхваща целия състав на дружината и началници, и подчинени - особено като долетяваха сведения за успеха на нашите, на българите, пред Свиленград.
При все това всички бяха весели, радостни, че били щастливи и те в живота си сега, ако и на стари години, да вземат участие в Освободителната война. В някои погранични турски постове намериха хляб бял да се пече във фурните им и тогава радостта им още по-голяма бе и с насмешка си казваха: "Добри хорица са тия турци, брей ... доброто ви мислят ... хляба си с добро като ни го дават, така и държавата си ще ни дадат с добро, но ние ще си вземем само нашето, чуждо не искаме, само до Цариград повече не им искаме... Аслъ, който е владял Цариград, не е прокопсал! " ... Така си брътвеха тия "момчета"... А на върха "Босна", бяха устроили една засада и причакали тихо, безшумно турските войници, като отиват по нужда, / зер, знае българина, че към нужника все ще излезе някоя "чалма" и то без пушка и така ще пипнат "феса"/ и наистина, устроения смел капан, даде своя лов - доведоха един "комшия", от когото се събраха много ценни сведения и се потвърди, че наистина, те имали нареждане, да се готви да напуснат пограничните си постове, вследствие на което се бе влял един необикновен страх у турската погранична стража. А и самите им офицери, с които бяха граничарите ни в най-добри отношения, не се вясваха вече по пограничната линия, въпреки поканата им за среща!... И наистина, на 7 октомврий вечерта, турската гранична стража неусетно напуснаха граничната линия и охраната й. 8 октомврий, хубав, приятен есенен ден, топъл... жажда за път вече обхваща целия състав на дружината и началници, и подчинени - особено като долетяваха сведения за успеха на нашите, на българите, пред Свиленград. Дружината бе в непосредствено подчинение, както се каза по-горе, на Главната квартира, настанена вече в Стара Загора. Заповед за преминавание границата от дружината не бе още получена, но сърцата туптят - връзка трябва да се държи с противника, а той вече е "офейкал" от своите постове и трябва сега да се догонва! Но нали сме хора на инициативата, все трябва да се предприеме "нещо" на "своя глава"... Юнаците си бърбореха: "Войната ще се свърши, а ние не сме още турчин "видели", срам голям ще бъде за нас! ". За да се избавят чичовците от това мъчително положение, даде се заповед от командира на дружината за настъпление през границата за във вътрешността на турската империя и наистина, едва разбрали не доразбрали, прочели не допрочели тая заповед, екна "Ура" по всички гранични села и пунктове - върхове с командующе положение, които досега не бяха още завладени от дружината и се намериха "дирите" на отстъпилият турски аскер и избягалото турско население. Срещата с българите от край граничните села с ротите от дружината, която на описание не се подава, бе най- сърдечна, задушевна, братска.
към текста >>

Радостта на "момчетата" бе голяма, че след дъждовните дни 7 и 8 октомври ще могат да се просушат в пътя си към Малко Търново, а там ще се отдаде хвала Богу на силната помощ, която ни се даде и ще се дава и ще могат да поздравят дружинният си с рождения му ден, защото по рано, с обява на войната той им бе казал, че на 9 октомври, рожденият му ден, дружината ще бъде в Малко Търново на братска среща с Малкотърновското братско и патриотично българско население... 9 октомври, вторник, ден Марсов - ден на борба, за воюване, за премахване всички пречки, за успех в живота.
Само далечните едва доловими зари показват, че ще имаме добро слънце през деня. Българинът знае закона и го изпълнява: "Който иска да бъде здрав, слънцето в леглото да не го заварва." Така и старите църковници и служители Божи, при изгрева на слънцето са възгласили "Благословено Царство ... Благословен Бог Господ Наш ... Благословено Царство на Бога Триединния," Каква дълбока мистика се крие тук в душата на българина, каква ненарушима връзка с неумолимите, наглед тайнствени закони на Живата Природа! Заради спазването на тия закони именно от человеците е имало изобилие във всичко. А сега? Чиста храна трябва за душата, изобилие ще даде земята когато се прилагат на дело законите на живата природа, от която сме произлезли и която е неумолима в своите искания, а щедра в своите давания... Слънчевите зари предизвестиха за настъпването на един хубав тих есенен ден. Радостта на "момчетата" бе голяма, че след дъждовните дни 7 и 8 октомври ще могат да се просушат в пътя си към Малко Търново, а там ще се отдаде хвала Богу на силната помощ, която ни се даде и ще се дава и ще могат да поздравят дружинният си с рождения му ден, защото по рано, с обява на войната той им бе казал, че на 9 октомври, рожденият му ден, дружината ще бъде в Малко Търново на братска среща с Малкотърновското братско и патриотично българско население... 9 октомври, вторник, ден Марсов - ден на борба, за воюване, за премахване всички пречки, за успех в живота. От пунктовете, вчера заети от четирите роти на дружината, предстоеше усилен марш, за да не се даде възможност на противника да отстъпва безнаказано или пък да спира и се укрепява, а трябваше да се преследва енергично и безспирно. За това и се налагаше непременно да се заеме Малко Търново и предстоящите му висоти - преход от 25 до 40 км. за разните роти. Късовременното макар общуване с опълченците, доброто ни веч опознанство, даваше непоколебима вяра на к-ря на дружината, че и днес въпреки умората на напредналите по възраст "чичовци", те ще проявят "момчешка" упоритост и енергия и дружината до вечерта докато е светло, със залеза на слънце, ще заеме своя обекти ще си осигури спокойствието с необходимите мерки за охрана. Така и стана.
към текста >>

Всичко това обаче личеше по израза на лицата на всички присъстващи... Един поглед само бе достатъчен да удостовери, че наистина тия души, граждани и селяни, от околните села, дошли с ротите от дружината, се чувстваха свободни за пръв път след повече от 500 годишно робство и в техните умове се чертаеха вече перспективи за предстоящата им свободна творческа дейност в духовно, умствено, културно, икономическо и политическо отношение.
Може ли да се даде описание на Бога!... Не, всичко това може само да се чувствува. И наистина, израза на тия братски чувства се вижда само, а устата мълчи. Наизлезлите граждани, или по-ясно, излезлият град да среща своите освободители, се хвърля върху шиите на всеки попаднал напред им воин, войник, подофицер или офицер, пешак или конник, целуваха се, сълзи се ронеха, плачеха, но нищо не говореха... , само хълцане се чуваше и откъслечни думи на братска любов... Отминават първите редове, същите любвеизлияния и по отношение на следните редици... с китки окичваха гърди, шапки, калпаци, пушки где око зърне и ръката китка слага, но ни дума не се чува при всички тия моменти! Душата като говори, езикът немее... Така достигнахме в центъра на града... След проверката и донесенията, че градът е чист и околността е очистена от противника, взеха се мерки за разположението на дружината на квартири и докато стане това разпределение, отслужи се благодарствен молебен за даруваната свобода на града и околията... Може ли да се опише изблика на чувствата, на сърдечната радост, умственото просветление, душевната широта, духовния полет на тоя момент... Невъзможно е. Всичко това обаче личеше по израза на лицата на всички присъстващи... Един поглед само бе достатъчен да удостовери, че наистина тия души, граждани и селяни, от околните села, дошли с ротите от дружината, се чувстваха свободни за пръв път след повече от 500 годишно робство и в техните умове се чертаеха вече перспективи за предстоящата им свободна творческа дейност в духовно, умствено, културно, икономическо и политическо отношение. Имат ли вече тая свобода Малкотърновския край? "... ... След молебена, благодарствени и поздравителни речи следваха една след друга. Вечерта братска среща с братска вечеря между града и освободителите му, както наричаха гражданите дружината... ... О, българино, велико е твоето предназначение, почетно място ти е определено в общия човешки организъм... ти ще играеш ролята на реформатор духовен, ти ще посочиш пътя на разумния живот, ти ще пречистваш венозната кръв и ще я преобръщаш в артериална... Пази свято това си предназначение... Светли са твоите бъднини, но докато си ръководен от духът на висшите добродетели, вложени в твоето битие... Смело напред... В борбата е живота. Чист, светъл, пламенен всякога бъди. Така настъпи нощта на 9 октомври, за да дочакаме 10 октомври, денят на подтяганието на дружината, защото се предчувстваше, че предстои важни задачи да се разрешават... Всичко се види "за отворените очи" няма нищо скрито покрито по повърхността на земята.
към текста >>

Вечерта братска среща с братска вечеря между града и освободителите му, както наричаха гражданите дружината... ... О, българино, велико е твоето предназначение, почетно място ти е определено в общия човешки организъм... ти ще играеш ролята на реформатор духовен, ти ще посочиш пътя на разумния живот, ти ще пречистваш венозната кръв и ще я преобръщаш в артериална... Пази свято това си предназначение... Светли са твоите бъднини, но докато си ръководен от духът на висшите добродетели, вложени в твоето битие... Смело напред... В борбата е живота.
Наизлезлите граждани, или по-ясно, излезлият град да среща своите освободители, се хвърля върху шиите на всеки попаднал напред им воин, войник, подофицер или офицер, пешак или конник, целуваха се, сълзи се ронеха, плачеха, но нищо не говореха... , само хълцане се чуваше и откъслечни думи на братска любов... Отминават първите редове, същите любвеизлияния и по отношение на следните редици... с китки окичваха гърди, шапки, калпаци, пушки где око зърне и ръката китка слага, но ни дума не се чува при всички тия моменти! Душата като говори, езикът немее... Така достигнахме в центъра на града... След проверката и донесенията, че градът е чист и околността е очистена от противника, взеха се мерки за разположението на дружината на квартири и докато стане това разпределение, отслужи се благодарствен молебен за даруваната свобода на града и околията... Може ли да се опише изблика на чувствата, на сърдечната радост, умственото просветление, душевната широта, духовния полет на тоя момент... Невъзможно е. Всичко това обаче личеше по израза на лицата на всички присъстващи... Един поглед само бе достатъчен да удостовери, че наистина тия души, граждани и селяни, от околните села, дошли с ротите от дружината, се чувстваха свободни за пръв път след повече от 500 годишно робство и в техните умове се чертаеха вече перспективи за предстоящата им свободна творческа дейност в духовно, умствено, културно, икономическо и политическо отношение. Имат ли вече тая свобода Малкотърновския край? "... ... След молебена, благодарствени и поздравителни речи следваха една след друга. Вечерта братска среща с братска вечеря между града и освободителите му, както наричаха гражданите дружината... ... О, българино, велико е твоето предназначение, почетно място ти е определено в общия човешки организъм... ти ще играеш ролята на реформатор духовен, ти ще посочиш пътя на разумния живот, ти ще пречистваш венозната кръв и ще я преобръщаш в артериална... Пази свято това си предназначение... Светли са твоите бъднини, но докато си ръководен от духът на висшите добродетели, вложени в твоето битие... Смело напред... В борбата е живота. Чист, светъл, пламенен всякога бъди. Така настъпи нощта на 9 октомври, за да дочакаме 10 октомври, денят на подтяганието на дружината, защото се предчувстваше, че предстои важни задачи да се разрешават... Всичко се види "за отворените очи" няма нищо скрито покрито по повърхността на земята. И от офицера, и от войници се предугаждаше, че не е почната още войната за дружината, че още сме на полето на играчките, на полето на илюзиите. За това и днес пак си повтаряха войниците "момчета": "Брей града взехме, 40 километра минахме, турчин не видехме, избяга той! Как ще се върнем по домовете си, срамно ни е, какво ще разправяме?
към текста >>

Българинът обича своята родина и всякога е готов всички жертви да даде заради нея, достатъчно е да има смел, умен и безкористен водач в пътя на самоотричането за общото благо.
Така настъпи нощта на 9 октомври, за да дочакаме 10 октомври, денят на подтяганието на дружината, защото се предчувстваше, че предстои важни задачи да се разрешават... Всичко се види "за отворените очи" няма нищо скрито покрито по повърхността на земята. И от офицера, и от войници се предугаждаше, че не е почната още войната за дружината, че още сме на полето на играчките, на полето на илюзиите. За това и днес пак си повтаряха войниците "момчета": "Брей града взехме, 40 километра минахме, турчин не видехме, избяга той! Как ще се върнем по домовете си, срамно ни е, какво ще разправяме? А бабата ратай ще иска да й заведа - помагачка ханъмка ми поръча да й отведа." "Чичо" все за работата на земята си мечтае, та аслъ и си е материалист по ум и демократ по дух. Българинът обича своята родина и всякога е готов всички жертви да даде заради нея, достатъчно е да има смел, умен и безкористен водач в пътя на самоотричането за общото благо. От вчера към всяка рота се бяха прилепили по десетки селяни от разните села, през които са минавали ротите, дойдоха в Малко Търново, явиха се в щаба на дружината и пожелаха да вземат докрай участие с дружината, като влязат в нейните редове. Бе потребно оръжие. Поиска се такова от Бургас, коменданта на града и веднага се изпрати, и раздаде на доброволците-селяни и граждани от Малко Търново. Кое ги караше да желаят тъй настойчиво да искат да влязат в състава на дружината?... Една бе причината, един бе стимула на тяхната готовност към борба с риск да изложат своят живот - Любовта им към родната земя и да се запази спечелената веч придобивка - свободата на родния край.
към текста >>

Смехове и закачки с провиквания призоваваха всяко същество към съзнанието за необходимост от благодарствен апел към Всемогъщия, за "начеващия изгрев на слънцето", на ново настъпилото време за нов живот... ... Конник един, измокрен, запъхтян и той и коня му, преуморени от дълъг безспирен път, за да изпълни даденото му поръчение, пристига от Созопол; най-близката до дружината телеграфо-пощенска станция в България - разстояние повече от 80 километра!...
Паспалово, родното огнище на войводата Георги Кондилов, южно от Малко Търново. Часа е 9 1/2 след пладне. Песни войнишки и народни, придружени с гайди и кавали, около накладени огньове, съвместно с населението нарушаваха нощната тишина и развеселяваха народната душа с начеващия свободен живот. Седенки имаше. Царевици се трошаха. Смехове и закачки с провиквания призоваваха всяко същество към съзнанието за необходимост от благодарствен апел към Всемогъщия, за "начеващия изгрев на слънцето", на ново настъпилото време за нов живот... ... Конник един, измокрен, запъхтян и той и коня му, преуморени от дълъг безспирен път, за да изпълни даденото му поръчение, пристига от Созопол; най-близката до дружината телеграфо-пощенска станция в България - разстояние повече от 80 километра!... Зер, дирекцията на пощите и телеграфите се постара през 1911/1912 година да даде само подвижен материал - чашки и тел, и с помощта на местното гранично население в труд, работа и средства и готови станционни помещения, щяха да се построят телефонни и телеграфни линии до самата гранична линия и до всички гранични села!... Но простимо е за тях, защото канцеларските висши вождове толкова предвидливост имат, па и ще трябва да се работи!... А пък, най-лесното е да се даде отговор, какъвто и бе именно получен: "Ако на военните им трябват телеграф и телефон, нека си строят! "... Като че ли тия военни и местното гранично население не са еднакво правни граждани в тая страна?... Подава се пакет от пристигналия конник, отваря го и чете к-ра: "Стара Загора.
към текста >>

С отворена карта пред очи, разсъждаваше си командирът на дружината, за да се даде горната категорична заповед има две възможни положения - едното е, че трябва да се осигури спокойна почивка на Лозенградските ни войски, от поврати на противника, след погрома му до Лозенград и че трябва да се държи връзка с него и следи за пътищата на отстъплението му и другото е, че сведенията за противника са оскъдни и дружината ще трябва да играе ролята на рекогносцировъчен отряд... Във всеки случай, трябва дружината да се готви за сериозна операция.
Търново" и следва: Веднага продължете настъплението от М. Търново за Бунар Хисар; Ако успеете на 12 октомврий да заемете последния пункт, ще извършите велико дело. Напред с кръста и оръжието Подп. началник щаба на действующата армия." Казва в себе си командира на дружината: еее, момчета-чичовци, сега вече ще имате ратай с чалма и помагачка ханъмка на бабичките ви, както си мечтаехте!... Предстоеше сериозна работа,..усилен поход... разстояние 48 километра по картата, което трябваше да се измине до 4 1/2 часа след пладне за да може привечер, преди стъмняване, да се заеме града Бунар Хисар и се поставят необходимите охранителни елементи... Знаеше се при това, че днес 11 октомврий нашите победоносни войски почиват при Лозенград /по сведения се знаеше, че им била дадена 2 или 3 дневна почивка/. С отворена карта пред очи, разсъждаваше си командирът на дружината, за да се даде горната категорична заповед има две възможни положения - едното е, че трябва да се осигури спокойна почивка на Лозенградските ни войски, от поврати на противника, след погрома му до Лозенград и че трябва да се държи връзка с него и следи за пътищата на отстъплението му и другото е, че сведенията за противника са оскъдни и дружината ще трябва да играе ролята на рекогносцировъчен отряд... Във всеки случай, трябва дружината да се готви за сериозна операция. Разпоредено бе да се постави веднага в "казаните" месо за приготовлението "порции" за утрешния ден, а супата, топлата чорбица, да се изяде преди тръгването на път и до 3 часа сутринта на 12 октомврий храната да бъде готова. Било в селските бакъри, било в съдовете и казаните от най-разнообразен вид и големина, на домакинския обоз на дружината, импровизиран стъкмен в М. Търново от оставените в турските казарми готварски съдове, приготовлението на храната започна... Свикани бяха от командира на дружината находящите се в селото ротни командири, пратено бе и съобщение до групата отряд на подпоручик Аянов Д, който бе около с. Дерекьой, Лозенградско /като част от отряда на Мих. Герджиков/, съобщение се прати също и до самия началник на доброволческия отряд М.
към текста >>

Разпоредено бе да се постави веднага в "казаните" месо за приготовлението "порции" за утрешния ден, а супата, топлата чорбица, да се изяде преди тръгването на път и до 3 часа сутринта на 12 октомврий храната да бъде готова.
Търново за Бунар Хисар; Ако успеете на 12 октомврий да заемете последния пункт, ще извършите велико дело. Напред с кръста и оръжието Подп. началник щаба на действующата армия." Казва в себе си командира на дружината: еее, момчета-чичовци, сега вече ще имате ратай с чалма и помагачка ханъмка на бабичките ви, както си мечтаехте!... Предстоеше сериозна работа,..усилен поход... разстояние 48 километра по картата, което трябваше да се измине до 4 1/2 часа след пладне за да може привечер, преди стъмняване, да се заеме града Бунар Хисар и се поставят необходимите охранителни елементи... Знаеше се при това, че днес 11 октомврий нашите победоносни войски почиват при Лозенград /по сведения се знаеше, че им била дадена 2 или 3 дневна почивка/. С отворена карта пред очи, разсъждаваше си командирът на дружината, за да се даде горната категорична заповед има две възможни положения - едното е, че трябва да се осигури спокойна почивка на Лозенградските ни войски, от поврати на противника, след погрома му до Лозенград и че трябва да се държи връзка с него и следи за пътищата на отстъплението му и другото е, че сведенията за противника са оскъдни и дружината ще трябва да играе ролята на рекогносцировъчен отряд... Във всеки случай, трябва дружината да се готви за сериозна операция. Разпоредено бе да се постави веднага в "казаните" месо за приготовлението "порции" за утрешния ден, а супата, топлата чорбица, да се изяде преди тръгването на път и до 3 часа сутринта на 12 октомврий храната да бъде готова. Било в селските бакъри, било в съдовете и казаните от най-разнообразен вид и големина, на домакинския обоз на дружината, импровизиран стъкмен в М. Търново от оставените в турските казарми готварски съдове, приготовлението на храната започна... Свикани бяха от командира на дружината находящите се в селото ротни командири, пратено бе и съобщение до групата отряд на подпоручик Аянов Д, който бе около с. Дерекьой, Лозенградско /като част от отряда на Мих. Герджиков/, съобщение се прати също и до самия началник на доброволческия отряд М. Герджиков, находящ се на Черноморския бряг към Ахтопол, за да държат ненарушима връзка с дружината на 12 октомврий, по посока към Бунар Хисар.
към текста >>

Постепенно нощната тишина зацарува, всичко се бе прибрало в своите покои, само началниците офицери будуваха и проучваха "нещо".... бдяха над картата, за да се опознаят с характера на силно гористата високостеблена и силно пресечена местност, с много горски пътища, минаващи и събиращи се пред с.
Герджиков/, съобщение се прати също и до самия началник на доброволческия отряд М. Герджиков, находящ се на Черноморския бряг към Ахтопол, за да държат ненарушима връзка с дружината на 12 октомврий, по посока към Бунар Хисар. Ротните командири също получиха съответните заповеди... Взаимното доверие наново се показа в израза на лицата на близките помощници, ротни командири, които без да говорят, мислите им се четяха: "Всичко ще бъде изпълнено и задачата на Главната квартира ще бъде разрешена успешно! " Вяра непоколебима царуваше и в началници, и подчинени, защото те бяха вече спечелили взаимната си обич, вярност и преданост едни към други. Моралният стабилитет бе на здрава основа, а това твърдеше, че 3/4 от успеха предварително е осигурен. Постепенно нощната тишина зацарува, всичко се бе прибрало в своите покои, само началниците офицери будуваха и проучваха "нещо".... бдяха над картата, за да се опознаят с характера на силно гористата високостеблена и силно пресечена местност, с много горски пътища, минаващи и събиращи се пред с. Сазера, на върха на платото, за да се спуснат тия пътища към селата Куру дере, Аврен, Скопо и др. за към Бунар Хисар... С. Сазера!... Ето едно име, от което тръпки побиват всеки българин, като чуе само името му. Населено с турци, кръвожадни до неописуемост. Цялото местно околно по-близко и по-далечно население е треперело от тия турци зверове.
към текста >>

Сазера, на върха на платото, за да се спуснат тия пътища към селата Куру дере, Аврен, Скопо и др.
Герджиков, находящ се на Черноморския бряг към Ахтопол, за да държат ненарушима връзка с дружината на 12 октомврий, по посока към Бунар Хисар. Ротните командири също получиха съответните заповеди... Взаимното доверие наново се показа в израза на лицата на близките помощници, ротни командири, които без да говорят, мислите им се четяха: "Всичко ще бъде изпълнено и задачата на Главната квартира ще бъде разрешена успешно! " Вяра непоколебима царуваше и в началници, и подчинени, защото те бяха вече спечелили взаимната си обич, вярност и преданост едни към други. Моралният стабилитет бе на здрава основа, а това твърдеше, че 3/4 от успеха предварително е осигурен. Постепенно нощната тишина зацарува, всичко се бе прибрало в своите покои, само началниците офицери будуваха и проучваха "нещо".... бдяха над картата, за да се опознаят с характера на силно гористата високостеблена и силно пресечена местност, с много горски пътища, минаващи и събиращи се пред с. Сазера, на върха на платото, за да се спуснат тия пътища към селата Куру дере, Аврен, Скопо и др. за към Бунар Хисар... С. Сазера!... Ето едно име, от което тръпки побиват всеки българин, като чуе само името му. Населено с турци, кръвожадни до неописуемост. Цялото местно околно по-близко и по-далечно население е треперело от тия турци зверове. Цялото българско околно население е било ратай на това село.
към текста >>

Трябваше да се мине само по един коларски, малко нещо пообработен път.
Цялото българско околно население е било ратай на това село. "Жива душа" както се казва, не е смеела да влезе в района на землището на с. Сазера... то е играла ролята на "Черен арап" в хайдут Сидер... Ето защо налагаше се да се вземат най-строги мерки за охрана, защото се знаеше още, че цялото това турско населени е въоръжено с маузерови пушки и изобилно количество патрони. А то отстоеше само на 8-10 километра от с. Паспалово, гдето бе дружината. Трябваше да се мине само по един коларски, малко нещо пообработен път. Другото бе пътеки из гората. Расчета на командира на дружината бе: Нощен марш със сигурни водачи от с. Паспалово и да се достигне до с. Сазера рано на сутринта до зори, като турците, по тяхната психика, още спят и то, ако не са напуснали селото си от страх и доброволно. Сведенията бяха, че тия турци не ще да се отстъпят без бой, даже имали и усилени окопи за отбрана... Към 1 часа полунощ се прибраха ротните командири за отпочиване.
към текста >>

Другото бе пътеки из гората.
"Жива душа" както се казва, не е смеела да влезе в района на землището на с. Сазера... то е играла ролята на "Черен арап" в хайдут Сидер... Ето защо налагаше се да се вземат най-строги мерки за охрана, защото се знаеше още, че цялото това турско населени е въоръжено с маузерови пушки и изобилно количество патрони. А то отстоеше само на 8-10 километра от с. Паспалово, гдето бе дружината. Трябваше да се мине само по един коларски, малко нещо пообработен път. Другото бе пътеки из гората. Расчета на командира на дружината бе: Нощен марш със сигурни водачи от с. Паспалово и да се достигне до с. Сазера рано на сутринта до зори, като турците, по тяхната психика, още спят и то, ако не са напуснали селото си от страх и доброволно. Сведенията бяха, че тия турци не ще да се отстъпят без бой, даже имали и усилени окопи за отбрана... Към 1 часа полунощ се прибраха ротните командири за отпочиване. Командирът на дружината провери приготовлението на храната и написа потребните заповеди за утрешната дейност на всяко поделение от дружината.
към текста >>

Да живее... " Ура, ура, ура" процепи нощната тъмнота и призова ранната зора да бъде водач и указател в пътя на беззаветно преданите на своя род военни съжители... С две странични прикрития и преден отряд, дружината потегли на път, изпратена от наизлезлите селяни и селянки, млади и стари, с благопожелания: "На добър път, на добър час, братя, Бог е с вас." Всяка група и отряд от дружината бяха придружени с най-добрите водачи- познавачи на местността - доблестни водачи от местните селяни... Маршът усилено продължаваше, докато към 7 1/2 часа сутринта, предните охранителни елементи бяха посрещнати с пушечен огън от башибозук, останал из гората, за да даде възможност на избягалото от вечерта население от с.
Изправили те уши, чакат да чуят слова... , а те бяха тъй къси!... Братски станаха поздравленията между началници и подчинени... След отговора: "Здравие желаем Господин капитан! " ушите пак се изостриха и очите опулени, чакаха нещо... Така е, юнака чака да види, какво важно поръчение ще му се даде и как славно да го изпълни... Обръща се командирът на дружината към своите герои и им казва: "Момчета и юнаци, по заповед на Главната квартира, на която знаем, че сме право подчинени, предстои ни днес един усилен поход, за доброто на българското племе и за сигурността на нашата непобедима армия, която е в и около Лозенград, в тоя момент. Вярвам в нашите сили, ако и старци наглед, вярвам във вашата безгранична любов към народа ни, за когото дадохте вече доказателства, че го любите и че сте готови към всички жертви за неговото общо благо. Ние ще изпълним тая възложена ни задача, за славата на българското племе. Да живее... " Ура, ура, ура" процепи нощната тъмнота и призова ранната зора да бъде водач и указател в пътя на беззаветно преданите на своя род военни съжители... С две странични прикрития и преден отряд, дружината потегли на път, изпратена от наизлезлите селяни и селянки, млади и стари, с благопожелания: "На добър път, на добър час, братя, Бог е с вас." Всяка група и отряд от дружината бяха придружени с най-добрите водачи- познавачи на местността - доблестни водачи от местните селяни... Маршът усилено продължаваше, докато към 7 1/2 часа сутринта, предните охранителни елементи бяха посрещнати с пушечен огън от башибозук, останал из гората, за да даде възможност на избягалото от вечерта население от с. Сазера, да се изтегли към шосето Бунар Хисар - Виза и за към Чаталджа!... Със стремително ура и смело напред се излезе извън гората на върха и се зае селото Сазера, в което бе останала само една стара болна глуха ханъмка..., 25 празни сандъци от маузерови пушки и десетки сандъци от патрони за тях, свидетелстваха за въоръжението на това население... Безспирно, без почивка и отдих се продължаваше марша по нататък към с. Куру-дере, което се зае в 2 часа след пладне. А до тоя час?... Дружината форсираше похода си.
към текста >>

Изминати повече от 36 километра път, планинска и със силно пресечен характер местност, без видима умора или оплакване от страна на износлите войни.
Дружината форсираше похода си. Никакви почивки, нямаше възможност да се правят. От 4 часа сутринта тръгване, едва в 8 часа можа да се даде първата почивка, след заемането на с. Сазера и втората - в 2 часа след пладне, след заемането на с. Куру-дере..., 10 часа вече непрекъснат поход от напредналите във възрастта "момчета" - опълченци, натоварени със своите селски торби, пълни с хляб, бойно снаряжение, съвсем непригодени за такъв дълъг поход, а приспособени, кой как могъл, от торби през рамо, на торби - ранцева форма. Изминати повече от 36 километра път, планинска и със силно пресечен характер местност, без видима умора или оплакване от страна на износлите войни. Трябваше обаче да се поощрява тая износливост и да се използува безропотното понасяне несгодите на дългия поход. Налагаха се, прочее, жертви и разум от страна на началстващите лица... Началниците офицери вървяха, без изключение, пеш между своите подчинени, движейки на разни места между редовете им, като водеха ободрителни разговори с чичовците. Всички яздитни коне бяха на разположението на уморените и безсилни войници. Постепенно се сменяваха ездачите - поне за малко, за да възобновят силите си... Обръща се дружинният към един до него находящ се опълченец: "Как си, момчето ми, бай Иване? "... Зер, той е на 46 години и повече, а дружинния едва на 37 години... "Е, добре съм, г-н капитан, малко краката треперят, но бабичката е крива, все мене караше да й нося дърва, вода, че била "кедерлия", а дядото й бил здрав, но сега да дойде да ме види, на кой "хал" съм дошъл, та и в къщи не ще ме пусне да припаря!
към текста >>

"... Общ смях от околната група, дочули тоя интимен разговор и ето че почват закачките към бай Ивана, че като не държели вече краката му, всред пътя ще остане и къде ще отиде из тая непозната местност, из тоя непознат "мемлехет", кой ще му даде подслон, като негоден вече за работа!...
Трябваше обаче да се поощрява тая износливост и да се използува безропотното понасяне несгодите на дългия поход. Налагаха се, прочее, жертви и разум от страна на началстващите лица... Началниците офицери вървяха, без изключение, пеш между своите подчинени, движейки на разни места между редовете им, като водеха ободрителни разговори с чичовците. Всички яздитни коне бяха на разположението на уморените и безсилни войници. Постепенно се сменяваха ездачите - поне за малко, за да възобновят силите си... Обръща се дружинният към един до него находящ се опълченец: "Как си, момчето ми, бай Иване? "... Зер, той е на 46 години и повече, а дружинния едва на 37 години... "Е, добре съм, г-н капитан, малко краката треперят, но бабичката е крива, все мене караше да й нося дърва, вода, че била "кедерлия", а дядото й бил здрав, но сега да дойде да ме види, на кой "хал" съм дошъл, та и в къщи не ще ме пусне да припаря! "... Общ смях от околната група, дочули тоя интимен разговор и ето че почват закачките към бай Ивана, че като не държели вече краката му, всред пътя ще остане и къде ще отиде из тая непозната местност, из тоя непознат "мемлехет", кой ще му даде подслон, като негоден вече за работа!... Обаче, бай Иван почувствува момчешка младост, подскочи 3-5 крачки напред и нагоре и казва: "Дееее, бабичко, ела да видиш твоя Иванчо каква младост в душата му гори и пак дръвца ще ти носи, и с прясна водица ще те пои, а ти пък "кайвенце" на баджата ще му правиш и за младини ще си "хоратиме"!... Наново смях и обща закачка за младенческа възраст, която сили възобновява, свежест дава и освежава, елексир влива, огън вътрешен се разпалва, духът ободрява и туку глас се чуе: "Хайде, хайде момчета, че офейкаха турските гаджали тююю брей..., опашката им не видяхме... и смях, че все ще ни даде Господ късмет, за да хванем дъното на шалварите им! "... Обажда се дружинният: "Ееее, момчета "рахат отур", опашката им не виждаме, но лицата им ще видим, а след лицето и "опашката" им ще хванем! "... Чуват се гласове: "Момчета, чувате ли какво казва дружинния... на барут взе да мирише вече..,, аз усещам това. Хитро говори дружинният, но и аз съм хитър да го разбера"... и пак смях се разнесе, че на страхливите миришело на барут, а на храбрите, на юнаците миришело само на горска шума... нов смях, че такива горски юнаци знаят само да ядат агне на хайдушки кебап, на шиш печени, но работа не вършат, а чуят ли "шумка да шумне" и духте да ги няма."... А трети се обажда: "А бе, братя ние и барут ще миришем, и в огън дай Боже да влезем, агнета на кебап ще ядем и слава на България ще дадем!
към текста >>

Наизвадиха се порциите месо от торбите-раници, сирене донесоха от селото и други хранителни продукти "царски обяд" се правеше... Вино пожелаха да донесат..., благодари им дружинния и пожела да не донасят за сега, защото път ни предстоеше, работа сериозна ни очакваше... "Е, както кажете господине!
Поздравява ги дружинният за мъжеството им и спокойствието им и изказва благопожелание, да имат същите добродетели и качества и в най-тежките моменти на нашата бъдеще дейност... та даже в боевете, ако бихме имали такива! Отговор последва веднага: "... Такъв късмет, г-н капитан, да се пооцапаме в противникова кръвчица, хайде от твои уста в Божи уши! " Продължаваше се марша... Спираме пред с. Куру-дере. Селяни, селянки бяха наизлезли за среща и кой каквото имал и успял да вземе, носи на ръце, за подарък на освободителя си български войник... С мощно "урра" дружината поздрави селото - селяните и "здрасти, здрасти братушки..., добре дошли, добре дошли, турците избягаха вчера, снощи... " се чуваха гласове в разни групи, образували се от селяни и войници. Почивка бе дадена. Наизвадиха се порциите месо от торбите-раници, сирене донесоха от селото и други хранителни продукти "царски обяд" се правеше... Вино пожелаха да донесат..., благодари им дружинния и пожела да не донасят за сега, защото път ни предстоеше, работа сериозна ни очакваше... "Е, както кажете господине! " отговаряха. До Бунар Хисар има още 14-16 километра, а вече навлизаме и в зоната на пътя на отстъплението на противника и вероятно е да влезем в контакт с неговите тилни охранителни части..., както и стана, ако и в слаб размер, а вероятно бе и да се е спрял неприятеля на някоя тилна позиция, защото той не бе ни най-малко обезпокояван от българското победоносно оръжие, респективно кавалерията, бе оставен свободно да се движи или отстъпва, както си иска и на където си иска... "Где е нашата кавалерия? " ме питаха чичовците. Те знаеха с две думи - разбития противник се преследва от кавалерия, за да не му се даде възможност да се окопитва, нито се спира и да се доунищожи, или най-малко да се обезвреди окончателно. Обаче тук нищо подобно не видя дружината.
към текста >>

До Бунар Хисар има още 14-16 километра, а вече навлизаме и в зоната на пътя на отстъплението на противника и вероятно е да влезем в контакт с неговите тилни охранителни части..., както и стана, ако и в слаб размер, а вероятно бе и да се е спрял неприятеля на някоя тилна позиция, защото той не бе ни най-малко обезпокояван от българското победоносно оръжие, респективно кавалерията, бе оставен свободно да се движи или отстъпва, както си иска и на където си иска... "Где е нашата кавалерия?
" Продължаваше се марша... Спираме пред с. Куру-дере. Селяни, селянки бяха наизлезли за среща и кой каквото имал и успял да вземе, носи на ръце, за подарък на освободителя си български войник... С мощно "урра" дружината поздрави селото - селяните и "здрасти, здрасти братушки..., добре дошли, добре дошли, турците избягаха вчера, снощи... " се чуваха гласове в разни групи, образували се от селяни и войници. Почивка бе дадена. Наизвадиха се порциите месо от торбите-раници, сирене донесоха от селото и други хранителни продукти "царски обяд" се правеше... Вино пожелаха да донесат..., благодари им дружинния и пожела да не донасят за сега, защото път ни предстоеше, работа сериозна ни очакваше... "Е, както кажете господине! " отговаряха. До Бунар Хисар има още 14-16 километра, а вече навлизаме и в зоната на пътя на отстъплението на противника и вероятно е да влезем в контакт с неговите тилни охранителни части..., както и стана, ако и в слаб размер, а вероятно бе и да се е спрял неприятеля на някоя тилна позиция, защото той не бе ни най-малко обезпокояван от българското победоносно оръжие, респективно кавалерията, бе оставен свободно да се движи или отстъпва, както си иска и на където си иска... "Где е нашата кавалерия? " ме питаха чичовците. Те знаеха с две думи - разбития противник се преследва от кавалерия, за да не му се даде възможност да се окопитва, нито се спира и да се доунищожи, или най-малко да се обезвреди окончателно. Обаче тук нищо подобно не видя дружината. Наистина селяните от Куру-дере ни казаха, че вчера около 10 часа сутринта минали 300 души турски аскер от г. Самоков през селото им за към Лозенград, но като дошли до с.
към текста >>

Дружинният събра всички млади граничари - кадри на дружината, 82 человека и техните началници долни чинове и се обръща с тях с думите: "Деца на майка България, готови ли сте да продължите, вие младите граничари, пътя си, без да сте отпочинали и без да се яли... ще вървите и ще ядете до 4 1/2 часа, значи за 2 1/2 часа само, да изминете пътя до Бунар Хисар и да заемете тоя град, а най-малко, непременно да заемете висотите над града, преди да се е мръкнало и да рекогносцирате и съберете сведения за противника: где е, накъде той е отстъпил и кога и в какъв ред и порядък е бил в отстъплението си..." Готови бяха тия верни и предани дълга си мирновременни граничари, опитани през едногодишната им мирновременна служба по границата... Пожелаха и опълченци да отидат с тях и всичко 105 души, под обща команда, облекчени и само с пушка и патрони и хляб в ръка, продължиха пътя си през с.
Часа бил 11 преди обяд. След тях били видели български конници по единично и по двама, движещи се към с. Аврен и по на изток, но за малко било това, защото и те се върнали пак към Лозенград... Ясно бе за дружината, че връзката за сега, с противника е нарушена. Такава не съществува. Всичките ни войници си почиват в Лозенград и празнуват славните си победи, а какво може да стане в тия моменти от единен опреснен противник енергичен противник? Дружинният събра всички млади граничари - кадри на дружината, 82 человека и техните началници долни чинове и се обръща с тях с думите: "Деца на майка България, готови ли сте да продължите, вие младите граничари, пътя си, без да сте отпочинали и без да се яли... ще вървите и ще ядете до 4 1/2 часа, значи за 2 1/2 часа само, да изминете пътя до Бунар Хисар и да заемете тоя град, а най-малко, непременно да заемете висотите над града, преди да се е мръкнало и да рекогносцирате и съберете сведения за противника: где е, накъде той е отстъпил и кога и в какъв ред и порядък е бил в отстъплението си..." Готови бяха тия верни и предани дълга си мирновременни граничари, опитани през едногодишната им мирновременна служба по границата... Пожелаха и опълченци да отидат с тях и всичко 105 души, под обща команда, облекчени и само с пушка и патрони и хляб в ръка, продължиха пътя си през с. Аврен за Бунар Хисар... Облекчи се и цялата дружина: раници, ямурлуци, освен пушката и патроните, всичко се натовари на 15 кола селски с "читове" и непосредствено следвайки дружината, тръгна се за Бунар Хисар. Часа бе 3 след пладне. Тръгналите преди 1/2 час млади граничари се изгубиха пред погледа на дружината. Чуваше се престрелка към с. Аврен... Имали среща с един турски разезд, но го прогонили обратно към изток, отгдето е идвал,., Донесение се получи и логично заключение се направи: или турските части настъпват с пресни сили откъм изток, или отстъпилите вчера са се спрели и се укрепяват на линията - висотите Сергин или Урум-бей - Соуджак, Виза!...
към текста >>

Урумбегли и Инджекьой, защото от тях разчиташе да се събират най-точни данни за противника... Всички без изключение подчинени и началници вложиха максимум енергия, за да дадат за лишен път доказателства, че въпреки усиления поход от 4 часа сутринта до 8 часа вечерта, без спирки и без почивки, готови са нов дан да дадат за своята Родина, за общото благо на своето племе, като ще продължават и през нощта да работят и си осигурят успеха за утрешния ден... Депутация от града дойдоха, носиха храна за дружината и да молят дружината да се разположи на квартири в града, за да си отпочинат уморените старци и момчета - жилища свободни и определени вече, само гостите да отидат в града... Благодари им дружинния за тая братска покана, но отказа за тая вечер, докато се уясни положението за утрешния ден и бяхме поставени в известност за местонахождението на противника и неговите намерения... Патрул от града доведе пленници - 1 офицер и 25 редници, изостанали от бягащите на 11-того турска армия, след разбиването й при Лозенград... Младите граничари, които се прибраха при ротите си докладваха, че привечер, със заемането на Бунар Хисар, са водили престрелка с два ескадрони турци южно от Бунар Хисар, които били идвали откъм с.
Бунар Хисар и растави охраната си, като се разположи на позиция на висотата 192.4, срещу един евентуален източен или югоизточен противник. А висотата източно от града на около 2 километра, срещу "текето" се зае от полуразрушена наблюдателна отбранителна застава. Почна се окопаване, укрепяване на позицията, с каквото можеше. Носим инструмент нямаше. От града се взема колкото може да събере в късото разполагаемо време и возимите в дружината за домакински нужди... Изпратиха се и патрули към всички посоки във форма на ваяр до с. Урумбегли и Инджекьой, защото от тях разчиташе да се събират най-точни данни за противника... Всички без изключение подчинени и началници вложиха максимум енергия, за да дадат за лишен път доказателства, че въпреки усиления поход от 4 часа сутринта до 8 часа вечерта, без спирки и без почивки, готови са нов дан да дадат за своята Родина, за общото благо на своето племе, като ще продължават и през нощта да работят и си осигурят успеха за утрешния ден... Депутация от града дойдоха, носиха храна за дружината и да молят дружината да се разположи на квартири в града, за да си отпочинат уморените старци и момчета - жилища свободни и определени вече, само гостите да отидат в града... Благодари им дружинния за тая братска покана, но отказа за тая вечер, докато се уясни положението за утрешния ден и бяхме поставени в известност за местонахождението на противника и неговите намерения... Патрул от града доведе пленници - 1 офицер и 25 редници, изостанали от бягащите на 11-того турска армия, след разбиването й при Лозенград... Младите граничари, които се прибраха при ротите си докладваха, че привечер, със заемането на Бунар Хисар, са водили престрелка с два ескадрони турци южно от Бунар Хисар, които били идвали откъм с. Колиби за Бунар Хисар, вероятно за да го заемат, но били заставени да се върнат обратно. Бунар Хисарци дадоха сведения, че отстъпващите на 11-того турски части в безпорядък, смесени с турско население от граничните и други турски села, с уплаха бягали и щом дошли до Бунар Хисар, били отклонени от шосето за Виза и им дали посока югоизточна, между Люле Бургас и Виза, за да не се явяват пред концентриращите се там пресни турски войски. Тия сведения предстоеше да се потвърдят и от други места още и вследствие се оказаха верни. Така днешния ден биде знаменателен с издръжливостта на българския воин и готовността му да развие максимум сили, за да изпълни своя свещен дълг към Родината си... ... Използува ли се всякога разумно тая готовност на жертви от страна на българина за общото благо в пътя на творчеството само? Имат отговор нашите общественици и водачи народни!...
към текста >>

Така днешния ден биде знаменателен с издръжливостта на българския воин и готовността му да развие максимум сили, за да изпълни своя свещен дълг към Родината си... ... Използува ли се всякога разумно тая готовност на жертви от страна на българина за общото благо в пътя на творчеството само?
От града се взема колкото може да събере в късото разполагаемо време и возимите в дружината за домакински нужди... Изпратиха се и патрули към всички посоки във форма на ваяр до с. Урумбегли и Инджекьой, защото от тях разчиташе да се събират най-точни данни за противника... Всички без изключение подчинени и началници вложиха максимум енергия, за да дадат за лишен път доказателства, че въпреки усиления поход от 4 часа сутринта до 8 часа вечерта, без спирки и без почивки, готови са нов дан да дадат за своята Родина, за общото благо на своето племе, като ще продължават и през нощта да работят и си осигурят успеха за утрешния ден... Депутация от града дойдоха, носиха храна за дружината и да молят дружината да се разположи на квартири в града, за да си отпочинат уморените старци и момчета - жилища свободни и определени вече, само гостите да отидат в града... Благодари им дружинния за тая братска покана, но отказа за тая вечер, докато се уясни положението за утрешния ден и бяхме поставени в известност за местонахождението на противника и неговите намерения... Патрул от града доведе пленници - 1 офицер и 25 редници, изостанали от бягащите на 11-того турска армия, след разбиването й при Лозенград... Младите граничари, които се прибраха при ротите си докладваха, че привечер, със заемането на Бунар Хисар, са водили престрелка с два ескадрони турци южно от Бунар Хисар, които били идвали откъм с. Колиби за Бунар Хисар, вероятно за да го заемат, но били заставени да се върнат обратно. Бунар Хисарци дадоха сведения, че отстъпващите на 11-того турски части в безпорядък, смесени с турско население от граничните и други турски села, с уплаха бягали и щом дошли до Бунар Хисар, били отклонени от шосето за Виза и им дали посока югоизточна, между Люле Бургас и Виза, за да не се явяват пред концентриращите се там пресни турски войски. Тия сведения предстоеше да се потвърдят и от други места още и вследствие се оказаха верни. Така днешния ден биде знаменателен с издръжливостта на българския воин и готовността му да развие максимум сили, за да изпълни своя свещен дълг към Родината си... ... Използува ли се всякога разумно тая готовност на жертви от страна на българина за общото благо в пътя на творчеството само? Имат отговор нашите общественици и водачи народни!... Хубав, от сутринта, есенен ден, 13 октомврий 1912 г., събота, ден на Сатурна, ден на служене Богу... Казват, било фатално число - 13-то. Що е фаталност? ...Наопаки, благодатно число е, благословено число е... Фатално е за хората на егоизма, на личния интерес, на измяната, на лъжата, но на идейните хора, на хората на Светлината, на xopata на Правдата, на Истината, на Любовта Божествена, това число носи щастие, радост, веселие, блаженство, победа над враговете, от каквато и естество да бъдат те видими и невидими... Така бе хубав слънчев ден до към привечер, когато дойде пороен дъжд с буря от запад... От тъмни зори командирът на дружината заобикаля верните си войници по ротно, поздравява ги братски, разменят се по някои шеги за "избягал турчин", всички са радостни, с весело изражение на лицата, готови за нова дейност в пътя на жертвата... Ясно личеше любознателността на всеки един, за да узнае какви са досегашните сведения за противника, къде той се намира, а къде са и нашите войски... Отговорът към всички и навсякъде бе един и същ: добре сме ние, а противника отстъпва и нашите са днес вече на път за насам, към Бунар-Хисар... До заранта, сведения от никъде още не се бяха получили, очакваха се обаче от изпратените през нощта патрули... През нощта се виждаха прожекторни светлини към Мидия и към Иниада, което идеше да потвърди имеющите се сведения от разни източници, че противникът стоварва войски при Мидия и от тоя пункт изпраща към Виза, но силно развълнуваното море пречи за успеха на десанта... Почнаха да пристигат последователно и патрулите от дружината, сведенията от които твърдяха за близостта на концентриращия се противник. Разузнавателните патрули към с.
към текста >>

...Наопаки, благодатно число е, благословено число е... Фатално е за хората на егоизма, на личния интерес, на измяната, на лъжата, но на идейните хора, на хората на Светлината, на xopata на Правдата, на Истината, на Любовта Божествена, това число носи щастие, радост, веселие, блаженство, победа над враговете, от каквато и естество да бъдат те видими и невидими... Така бе хубав слънчев ден до към привечер, когато дойде пороен дъжд с буря от запад... От тъмни зори командирът на дружината заобикаля верните си войници по ротно, поздравява ги братски, разменят се по някои шеги за "избягал турчин", всички са радостни, с весело изражение на лицата, готови за нова дейност в пътя на жертвата... Ясно личеше любознателността на всеки един, за да узнае какви са досегашните сведения за противника, къде той се намира, а къде са и нашите войски... Отговорът към всички и навсякъде бе един и същ: добре сме ние, а противника отстъпва и нашите са днес вече на път за насам, към Бунар-Хисар... До заранта, сведения от никъде още не се бяха получили, очакваха се обаче от изпратените през нощта патрули... През нощта се виждаха прожекторни светлини към Мидия и към Иниада, което идеше да потвърди имеющите се сведения от разни източници, че противникът стоварва войски при Мидия и от тоя пункт изпраща към Виза, но силно развълнуваното море пречи за успеха на десанта... Почнаха да пристигат последователно и патрулите от дружината, сведенията от които твърдяха за близостта на концентриращия се противник.
Тия сведения предстоеше да се потвърдят и от други места още и вследствие се оказаха верни. Така днешния ден биде знаменателен с издръжливостта на българския воин и готовността му да развие максимум сили, за да изпълни своя свещен дълг към Родината си... ... Използува ли се всякога разумно тая готовност на жертви от страна на българина за общото благо в пътя на творчеството само? Имат отговор нашите общественици и водачи народни!... Хубав, от сутринта, есенен ден, 13 октомврий 1912 г., събота, ден на Сатурна, ден на служене Богу... Казват, било фатално число - 13-то. Що е фаталност? ...Наопаки, благодатно число е, благословено число е... Фатално е за хората на егоизма, на личния интерес, на измяната, на лъжата, но на идейните хора, на хората на Светлината, на xopata на Правдата, на Истината, на Любовта Божествена, това число носи щастие, радост, веселие, блаженство, победа над враговете, от каквато и естество да бъдат те видими и невидими... Така бе хубав слънчев ден до към привечер, когато дойде пороен дъжд с буря от запад... От тъмни зори командирът на дружината заобикаля верните си войници по ротно, поздравява ги братски, разменят се по някои шеги за "избягал турчин", всички са радостни, с весело изражение на лицата, готови за нова дейност в пътя на жертвата... Ясно личеше любознателността на всеки един, за да узнае какви са досегашните сведения за противника, къде той се намира, а къде са и нашите войски... Отговорът към всички и навсякъде бе един и същ: добре сме ние, а противника отстъпва и нашите са днес вече на път за насам, към Бунар-Хисар... До заранта, сведения от никъде още не се бяха получили, очакваха се обаче от изпратените през нощта патрули... През нощта се виждаха прожекторни светлини към Мидия и към Иниада, което идеше да потвърди имеющите се сведения от разни източници, че противникът стоварва войски при Мидия и от тоя пункт изпраща към Виза, но силно развълнуваното море пречи за успеха на десанта... Почнаха да пристигат последователно и патрулите от дружината, сведенията от които твърдяха за близостта на концентриращия се противник. Разузнавателните патрули към с. Урум-бегли, с писмо от Димитър Гогов и Георги Калоянов, учител в това село ни дадоха първите твърде ценни сведения за разположението на противника при Виза, главните му сили от IV или III корпус - не знаеха точно, за находящия се южно от с. Соуджак 5000 пехота с 14 оръдия, при "Беклемето" и към "Текето" други 2500 души с 4 оръдия... Тия сведения се потвърдиха и от други българи местни жители, бягащи към нас. Твърдеше се и за извършващия се десант при Мидия, но бурното море пречело за бързото стоварване на войските и големите началстващи турски лица, били недоволни от това забавяне на десанта. Все таки, имали досега около 5000 души стоварени, а щели да бъдат около 35000 души, които стояли в параходите на котва... Всички сведения бяха последователно все по-сериозни и по- сериозни, докато към 9 часа преди пладне се чуха първите пушечни изстрели, постепенно зачестяващи се, по посока на наблюдателно- отбранителната застава, 1/2 рота, на височината срещу "Текето", по шосето Бунар Хисар - Виза, към моста на Пурлия, източно от Бунар Хисар на около 1/2 километра.
към текста >>

И всякога погледа им се оправяше към изток, гдето изстрелите все повече и повече се зачестяваха от една страна от нашата полурота, от друга естествено, че беше противник... Дружинният командир даваше успокоителни сведения, нашите днес тръгват от Лозенград за насам, 24 километра е, за 5-6 часа могат да вземат тоя път, а турците, чухте от Бунар-Хисарци, че на 11-того и вчера даже, са бягали и сами видяхте техните оставени при бягството им оръдия, долу по шесто от Лозенград... И пленниците им ни казаха същото!...А гърмежите, които чувате на изток от нашата полурота на височината, гдето наблюдава и охранява, с вероятно някои плячкаджии башибозук от околните села... Войниците, вярвайки на думите на дружинния командир, защото всякога им разкриваше истината по положението и предстоящата работа и сега гледаха с доверие на неговите думи и му отговаряха: "Вие знаете какво трябва да вършим, така ще ни заповядвате и вярвайте в нас, г-н капитан, ние ще сме най послушни и точни изпълнители на вашите заповеди.
Непрекъснатите обиколки на дружинния командир по позицията на дружината, било върху кон, било пеш, а също, такива обиколки и от страна на ротните командири, даваха мъжество на войниците. Тия мили, верни и предани на Родината чада, работеха неуморно и най-добросъвестно и прилежно през цялата нощ, по укрепяването на заетата позиция, но с какво? Повече с ръце и с помощта на малкото количество инструменти, както и по-рано се каза и то взет най-вече от града Бунар-Хисар. Й селяни и граждани от тоя град помагаха на "момчетата-чичовци" за по-голям успех в работата им. Като минаваше дружинния край войниците и ги поощряваше, всеки пак искаше да запита и да узнае какви новини ще им каже от най-последните донесения!? И всякога погледа им се оправяше към изток, гдето изстрелите все повече и повече се зачестяваха от една страна от нашата полурота, от друга естествено, че беше противник... Дружинният командир даваше успокоителни сведения, нашите днес тръгват от Лозенград за насам, 24 километра е, за 5-6 часа могат да вземат тоя път, а турците, чухте от Бунар-Хисарци, че на 11-того и вчера даже, са бягали и сами видяхте техните оставени при бягството им оръдия, долу по шесто от Лозенград... И пленниците им ни казаха същото!...А гърмежите, които чувате на изток от нашата полурота на височината, гдето наблюдава и охранява, с вероятно някои плячкаджии башибозук от околните села... Войниците, вярвайки на думите на дружинния командир, защото всякога им разкриваше истината по положението и предстоящата работа и сега гледаха с доверие на неговите думи и му отговаряха: "Вие знаете какво трябва да вършим, така ще ни заповядвате и вярвайте в нас, г-н капитан, ние ще сме най послушни и точни изпълнители на вашите заповеди. Имайте вяра в нас! "... На тръгване от всяка група или от ротата, командирът им казваше: "Нещо ново и проверено в истината, ако има, ще ви се каже. Българинът обича истината и тя трябва да му се казва за обща полза на всички ни." Така се обикаляха всички роти, групи, работници по укрепяването и все е било необходимо са по няколко думи да се ободрят и тогава да се отиде до друга група рота... Бяха заети най-предните два хребета на кота 192.4 - около 700 метра пред Бунар-Хисар веригите и полянката. Стрелбата при наблюдателната - отбранителната застава се усили твърде много. Наблюдавайки с бинокъл, забелязваше се вече неприятелска верига от войници редовни, а не башибозук, както се мислеше по-рано.
към текста >>

Дружинният се обръща навсякъде към подчинените си с думите: "Братя и момци..., днес ще имаме бой..., вие виждате вече това... , на заетата тая позиция трябва да се задържим докрай... Сигурността, спокойствието на нашите войски при Лозенград и които са на път за насам, зависи напълно от дружината, от вас!
Така те казвали на местното население, а това последното даваше тия сведения на дружината, които в последствие се потвърдиха, че са верни и така, новонастъпващите турски войски, като не са срещнали своите поразени при Лозенград войски, защото последните не са били допуснати "нито един човек" да премине по шосето за Виза, а още от Бунар-Хисар им е било дадено южна насока, имали са тия пресни войски висок морален дух, крепен и с вярата, че те ще закъснеят и няма да могат да достигнат победоносните турски пълчища и те пред тях ще бъдат "Дунава и там ще си поят конете"... Намирайки се в тая бойна обстановка, дружинният командир обиколи наново позицията със своя силен кон "Апбион", направи бърза проверка на извършеното по укрепяването й, придружен със своя верен всякога конен ординарец Георги Георгиев, от Сливен, момък разпален и готов на всякаква жертва, за да изпълни своя войнишки дълг... Часът е 10 1/4 преди пладне. Погледът на храбреците войници и подофицери и офицери е изпитателен и те искаха да проникнат по израза на лицето на дружинния и по говора му, какво е положението и какво е неговото намерение за бъдната дейност на дружината. Те като че искаха да узнаят има ли "нещо страшно" или не! Где са нашите?... Турците вече ги виждаме пред себе си... Нямаше какво да се мълчи повече. Дружинният се обръща навсякъде към подчинените си с думите: "Братя и момци..., днес ще имаме бой..., вие виждате вече това... , на заетата тая позиция трябва да се задържим докрай... Сигурността, спокойствието на нашите войски при Лозенград и които са на път за насам, зависи напълно от дружината, от вас! На вас, юнаци, гледат днес нашите началници от Главната квартира до последния български войник... Там са вашите синове в действащата армия... Ние не ще посрамим българското оръжие. Помнете телеграмата на царя ни: "С кръста и с оръжието за велико дело!... Бог е с нас!... " За свобода водим борба днес... " Войнишко "урра" процепи въздуха и вълни на страх за врага отпрати към него. Така обиколи цялата позиция дружинния от десния до левия фланг, от шосето да върха почти.
към текста >>

В това време пристигнаха от запад по шосето от Лозенград двама кавалеристи български, от 8 конен полк уморени и отпаднали физически от дълговременно пътуване и лутане / малко и грешка се направи, че не бяха взети имената на тия двама верни служители на родината, имената на които впоследствие потребваха, но не се намериха повече/.
Стрелбата му от батареята се усили и ускори, стана най-възможно честа, обаче пак никакъв отговор от страна на дружината - всичко бе занемяло..., ни отговор пушечен, ни движение от страна на противника не биваше пропуснато и за всичко се държеше точна сметка и се вадеха заключение за неговите бъдещи намерения - зер, очакваше се часа на разплатата, а той неминуемо трябваше да дойде най-скоро време. Берданите чакаха своето време за действие - те като че се подиграваха с артилерията на противника - те не приемаха поздравите от оръдията му и безгрижно почиваха, а същевременно кондензираха своята енергия за важния момент, към който се приготовляваха за действие... Пълно спокойствие от страна на дружината, ние само наблюдавахме. Пехотата на противника още продължаваше да чака "артилерийската подготовка" на боя, а кавалерийските турски разезди на двата фланга на дружината тоже продължаваха още да наблюдават само и те в недоумение..., знаят, че противник има, а тоя противник нито се вижда, ни отговаря... Залегналите между канарите, в своите окопни трапчета опълченците не се помръдваха от местата си... и те чакаха "нещо", а за сега само наблюдаваха... Турската батарея "беснееше" в своя огън, но... всичко бе безрезултатно за нейните господари!... Часът е 1114 преди пладне. Дружинният командир произвеждаше рекогницировка за окончателно установяване силите на противника, настъпающ пред дружината. В това време пристигнаха от запад по шосето от Лозенград двама кавалеристи български, от 8 конен полк уморени и отпаднали физически от дълговременно пътуване и лутане / малко и грешка се направи, че не бяха взети имената на тия двама верни служители на родината, имената на които впоследствие потребваха, но не се намериха повече/. Приближили се до дружинния командир, те му докладват: "Господин капитан, има заповед за Вашата дружина, да си отидете в дивизията, но вие водите бой, какво ще стане тогава? " Подават писмена заповед и бързат да се върнат обратно, че от 24 часа не са си били ходили и полка им не ги знаят къде са, не знаели дали е била предадена носената от тях заповед, много били закъснели и още не били яли от 1 и 1/2 дни! Задържа ги дружинния командир докато прочете заповедта, а те да си отпочинат и да се нахранят, като им се даде храна изобилно. Отваря получената заповед командира на дружината и вижда, че тя произлиза от трета армия, с дата 12 октомврий сутринта, без № и се съобщава чрез нея, на дружините от 5-та и 6-та дивизии, че по пътя за Бунар-Хисар е била изпратена на 11 октомврий от 6-та дивизия една дружина, която на 12 октомврий се намирала западно от развалини Ускюп-дере. На тая дружина да се предадяло заповед, да се присъедини към полка си на 13 октомврий в с.
към текста >>

Отваря получената заповед командира на дружината и вижда, че тя произлиза от трета армия, с дата 12 октомврий сутринта, без № и се съобщава чрез нея, на дружините от 5-та и 6-та дивизии, че по пътя за Бунар-Хисар е била изпратена на 11 октомврий от 6-та дивизия една дружина, която на 12 октомврий се намирала западно от развалини Ускюп-дере.
Дружинният командир произвеждаше рекогницировка за окончателно установяване силите на противника, настъпающ пред дружината. В това време пристигнаха от запад по шосето от Лозенград двама кавалеристи български, от 8 конен полк уморени и отпаднали физически от дълговременно пътуване и лутане / малко и грешка се направи, че не бяха взети имената на тия двама верни служители на родината, имената на които впоследствие потребваха, но не се намериха повече/. Приближили се до дружинния командир, те му докладват: "Господин капитан, има заповед за Вашата дружина, да си отидете в дивизията, но вие водите бой, какво ще стане тогава? " Подават писмена заповед и бързат да се върнат обратно, че от 24 часа не са си били ходили и полка им не ги знаят къде са, не знаели дали е била предадена носената от тях заповед, много били закъснели и още не били яли от 1 и 1/2 дни! Задържа ги дружинния командир докато прочете заповедта, а те да си отпочинат и да се нахранят, като им се даде храна изобилно. Отваря получената заповед командира на дружината и вижда, че тя произлиза от трета армия, с дата 12 октомврий сутринта, без № и се съобщава чрез нея, на дружините от 5-та и 6-та дивизии, че по пътя за Бунар-Хисар е била изпратена на 11 октомврий от 6-та дивизия една дружина, която на 12 октомврий се намирала западно от развалини Ускюп-дере. На тая дружина да се предадяло заповед, да се присъедини към полка си на 13 октомврий в с. Лефедже... От прочитането на тая заповед, ясно бе: 1. Че тая заповед не се касае за 10-а Погранична дружина, която действува самостойно, в право подчинение на Главната квартира. 2. Че зад дружината на разстояние до 22 километра и повече, наши войски няма, макар в какъвто и да било състав и 3. Че имало е насочени войскови части към Бунар-Хисар, обаче по непонятни причини, всички тия наши предни части и то 5-а и 6-а дивизии, са били вече насочени към Люле-Бургас, което впоследствие и се потвърждаваше от разни източници и другари от тия дивизии.
към текста >>

Израза на лицето и говора вдъхваха доверие на всеки едного, че заповедта която предстоеше да се даде, 50% е вече изпълнена... Заповедта бе: "Ти вече знаеш пътя към с.
Командирът на дружината извиква при себе си конния си ординарец, ефрейтор Георги Георгиев, винаги верен и смел при изпълнението на своя дълг, при всяко възлагано му поръчение и му казва: "Георге, една много важна заповед ще ти дам да занесеш до командира на 2-а рота поручик Василев Бенедикт, готов ли си да я изпълниш? "... Последва бързия отговор на ординареца, който бе всякога бърз в своите решения и отговор: "Г-н капитан, Вие ме познавате. Съмнявате ли се в моята вярност? За Вас всичко ще сторя и сега, всичко се изпълня, и то най- добросъвестно, та каквото ще и да става! " Тия думи бяха изречени с доблест, авторитет, готовност за всяка жертва, но дадената заповед непременно да бъде изпълнена. Израза на лицето и говора вдъхваха доверие на всеки едного, че заповедта която предстоеше да се даде, 50% е вече изпълнена... Заповедта бе: "Ти вече знаеш пътя към с. Куру- дере. По тоя път ще срещнеш командира на 2-ра рота с обозите и ще му предадеш тая писмена заповед. Ще знаеш, че нея пише и се заповядва на ротния командир да остави само един взвод с обозите, а с другите си три взвода да ускори маршрута си най-усилено и като мине през с, Аврен, да се насочи срещу десния фланг на турците и в тила им, с много широк фронт, като показва с разположението си, че много войска наша иде откъм Малко Търново. Това, че ще го прави много предпазливо и внимателно и да влезе в добра връзка с командира на 1-а рота поручик Табаков, който е на крайния ляв фланг - позицията на дружината." Разбрано и полетя юнак Георги като вихър по права посока, без път, към с. Куру-дере. Минавайки край с.
към текста >>

По тоя път ще срещнеш командира на 2-ра рота с обозите и ще му предадеш тая писмена заповед.
Съмнявате ли се в моята вярност? За Вас всичко ще сторя и сега, всичко се изпълня, и то най- добросъвестно, та каквото ще и да става! " Тия думи бяха изречени с доблест, авторитет, готовност за всяка жертва, но дадената заповед непременно да бъде изпълнена. Израза на лицето и говора вдъхваха доверие на всеки едного, че заповедта която предстоеше да се даде, 50% е вече изпълнена... Заповедта бе: "Ти вече знаеш пътя към с. Куру- дере. По тоя път ще срещнеш командира на 2-ра рота с обозите и ще му предадеш тая писмена заповед. Ще знаеш, че нея пише и се заповядва на ротния командир да остави само един взвод с обозите, а с другите си три взвода да ускори маршрута си най-усилено и като мине през с, Аврен, да се насочи срещу десния фланг на турците и в тила им, с много широк фронт, като показва с разположението си, че много войска наша иде откъм Малко Търново. Това, че ще го прави много предпазливо и внимателно и да влезе в добра връзка с командира на 1-а рота поручик Табаков, който е на крайния ляв фланг - позицията на дружината." Разбрано и полетя юнак Георги като вихър по права посока, без път, към с. Куру-дере. Минавайки край с. Аврен бил подгонен от турски разезд, обстрелван, но с добре гледания и здрав граничен кон, успява да се отдалечи, избяга и скоро намира среща по пътя си командира на ротата, предава заповедта и веднага се връща и донася подписания плик, че заповедта е предадена по принадлежност. Разправял на ротния командир, за истинското положение на дружината и противника.
към текста >>

Това, че ще го прави много предпазливо и внимателно и да влезе в добра връзка с командира на 1-а рота поручик Табаков, който е на крайния ляв фланг - позицията на дружината." Разбрано и полетя юнак Георги като вихър по права посока, без път, към с. Куру-дере.
" Тия думи бяха изречени с доблест, авторитет, готовност за всяка жертва, но дадената заповед непременно да бъде изпълнена. Израза на лицето и говора вдъхваха доверие на всеки едного, че заповедта която предстоеше да се даде, 50% е вече изпълнена... Заповедта бе: "Ти вече знаеш пътя към с. Куру- дере. По тоя път ще срещнеш командира на 2-ра рота с обозите и ще му предадеш тая писмена заповед. Ще знаеш, че нея пише и се заповядва на ротния командир да остави само един взвод с обозите, а с другите си три взвода да ускори маршрута си най-усилено и като мине през с, Аврен, да се насочи срещу десния фланг на турците и в тила им, с много широк фронт, като показва с разположението си, че много войска наша иде откъм Малко Търново. Това, че ще го прави много предпазливо и внимателно и да влезе в добра връзка с командира на 1-а рота поручик Табаков, който е на крайния ляв фланг - позицията на дружината." Разбрано и полетя юнак Георги като вихър по права посока, без път, към с. Куру-дере. Минавайки край с. Аврен бил подгонен от турски разезд, обстрелван, но с добре гледания и здрав граничен кон, успява да се отдалечи, избяга и скоро намира среща по пътя си командира на ротата, предава заповедта и веднага се връща и донася подписания плик, че заповедта е предадена по принадлежност. Разправял на ротния командир, за истинското положение на дружината и противника. Командирът на ротата веднага тръгнал за да изпълни възложеното му поръчение, като му казал да доложи, че разбрал, за хода на боя на дружината, турския отряд... в 1 часа след пладне тая рота отблъсква неприятелски разезди при с. Аврен, хваща коне на убити конници и към 2 1/2 часа се явява срещу турския десен фланг, разгъната в боен ред с твърде широк фронт, представляващ дружина и заплашва тила на противника... Тъкмо що бе пристигнала и групата от 56 души на подпоручик Аянов от доброволческия отряд на Мих.
към текста >>

Аврен бил подгонен от турски разезд, обстрелван, но с добре гледания и здрав граничен кон, успява да се отдалечи, избяга и скоро намира среща по пътя си командира на ротата, предава заповедта и веднага се връща и донася подписания плик, че заповедта е предадена по принадлежност.
Куру- дере. По тоя път ще срещнеш командира на 2-ра рота с обозите и ще му предадеш тая писмена заповед. Ще знаеш, че нея пише и се заповядва на ротния командир да остави само един взвод с обозите, а с другите си три взвода да ускори маршрута си най-усилено и като мине през с, Аврен, да се насочи срещу десния фланг на турците и в тила им, с много широк фронт, като показва с разположението си, че много войска наша иде откъм Малко Търново. Това, че ще го прави много предпазливо и внимателно и да влезе в добра връзка с командира на 1-а рота поручик Табаков, който е на крайния ляв фланг - позицията на дружината." Разбрано и полетя юнак Георги като вихър по права посока, без път, към с. Куру-дере. Минавайки край с. Аврен бил подгонен от турски разезд, обстрелван, но с добре гледания и здрав граничен кон, успява да се отдалечи, избяга и скоро намира среща по пътя си командира на ротата, предава заповедта и веднага се връща и донася подписания плик, че заповедта е предадена по принадлежност. Разправял на ротния командир, за истинското положение на дружината и противника. Командирът на ротата веднага тръгнал за да изпълни възложеното му поръчение, като му казал да доложи, че разбрал, за хода на боя на дружината, турския отряд... в 1 часа след пладне тая рота отблъсква неприятелски разезди при с. Аврен, хваща коне на убити конници и към 2 1/2 часа се явява срещу турския десен фланг, разгъната в боен ред с твърде широк фронт, представляващ дружина и заплашва тила на противника... Тъкмо що бе пристигнала и групата от 56 души на подпоручик Аянов от доброволческия отряд на Мих. Герджиков, 2-ра рота водена от своя смел ротен командир поручик Василев с доста отдалечена от дружината /от фланговата 1-а рота/ с риск да бъде откъсната, обаче със задача, да произведе смущение в редовете на противника, много пъти по-силен от дружината, особено да смути десния му фланг, заеман от 2 табора, които имаха стремеж да заемат кота 192.4 и по тоя начин като обхванат новия фланг на дружината, да я отхвърлят към низината, полето долу, по шосето и имат по тоя начин открият пътя си за Лозенград. В тоя стремеж на турците, те бяха се доближили на 60-80 крачки до нашия ляв фланг, а постепенно към десния фланг разстоянието ставаше все по-голямо, по причина разширението долината между двата хребета от масива.
към текста >>

Аврен, хваща коне на убити конници и към 2 1/2 часа се явява срещу турския десен фланг, разгъната в боен ред с твърде широк фронт, представляващ дружина и заплашва тила на противника... Тъкмо що бе пристигнала и групата от 56 души на подпоручик Аянов от доброволческия отряд на Мих.
Това, че ще го прави много предпазливо и внимателно и да влезе в добра връзка с командира на 1-а рота поручик Табаков, който е на крайния ляв фланг - позицията на дружината." Разбрано и полетя юнак Георги като вихър по права посока, без път, към с. Куру-дере. Минавайки край с. Аврен бил подгонен от турски разезд, обстрелван, но с добре гледания и здрав граничен кон, успява да се отдалечи, избяга и скоро намира среща по пътя си командира на ротата, предава заповедта и веднага се връща и донася подписания плик, че заповедта е предадена по принадлежност. Разправял на ротния командир, за истинското положение на дружината и противника. Командирът на ротата веднага тръгнал за да изпълни възложеното му поръчение, като му казал да доложи, че разбрал, за хода на боя на дружината, турския отряд... в 1 часа след пладне тая рота отблъсква неприятелски разезди при с. Аврен, хваща коне на убити конници и към 2 1/2 часа се явява срещу турския десен фланг, разгъната в боен ред с твърде широк фронт, представляващ дружина и заплашва тила на противника... Тъкмо що бе пристигнала и групата от 56 души на подпоручик Аянов от доброволческия отряд на Мих. Герджиков, 2-ра рота водена от своя смел ротен командир поручик Василев с доста отдалечена от дружината /от фланговата 1-а рота/ с риск да бъде откъсната, обаче със задача, да произведе смущение в редовете на противника, много пъти по-силен от дружината, особено да смути десния му фланг, заеман от 2 табора, които имаха стремеж да заемат кота 192.4 и по тоя начин като обхванат новия фланг на дружината, да я отхвърлят към низината, полето долу, по шосето и имат по тоя начин открият пътя си за Лозенград. В тоя стремеж на турците, те бяха се доближили на 60-80 крачки до нашия ляв фланг, а постепенно към десния фланг разстоянието ставаше все по-голямо, по причина разширението долината между двата хребета от масива. И към края, това разстояние достигаше широчина до 150-180 крачки между двете вериги, едната, турската на крайния източен хребет, който бе заела и другата от дружината, от 3-а опълченска Троянска рота, срещуположния ней западен хребет. С напредването на 2-ра рота пор. Василев, видимо противника заемаше своето напредване.
към текста >>

Герджиков, 2-ра рота водена от своя смел ротен командир поручик Василев с доста отдалечена от дружината /от фланговата 1-а рота/ с риск да бъде откъсната, обаче със задача, да произведе смущение в редовете на противника, много пъти по-силен от дружината, особено да смути десния му фланг, заеман от 2 табора, които имаха стремеж да заемат кота 192.4 и по тоя начин като обхванат новия фланг на дружината, да я отхвърлят към низината, полето долу, по шосето и имат по тоя начин открият пътя си за Лозенград.
Минавайки край с. Аврен бил подгонен от турски разезд, обстрелван, но с добре гледания и здрав граничен кон, успява да се отдалечи, избяга и скоро намира среща по пътя си командира на ротата, предава заповедта и веднага се връща и донася подписания плик, че заповедта е предадена по принадлежност. Разправял на ротния командир, за истинското положение на дружината и противника. Командирът на ротата веднага тръгнал за да изпълни възложеното му поръчение, като му казал да доложи, че разбрал, за хода на боя на дружината, турския отряд... в 1 часа след пладне тая рота отблъсква неприятелски разезди при с. Аврен, хваща коне на убити конници и към 2 1/2 часа се явява срещу турския десен фланг, разгъната в боен ред с твърде широк фронт, представляващ дружина и заплашва тила на противника... Тъкмо що бе пристигнала и групата от 56 души на подпоручик Аянов от доброволческия отряд на Мих. Герджиков, 2-ра рота водена от своя смел ротен командир поручик Василев с доста отдалечена от дружината /от фланговата 1-а рота/ с риск да бъде откъсната, обаче със задача, да произведе смущение в редовете на противника, много пъти по-силен от дружината, особено да смути десния му фланг, заеман от 2 табора, които имаха стремеж да заемат кота 192.4 и по тоя начин като обхванат новия фланг на дружината, да я отхвърлят към низината, полето долу, по шосето и имат по тоя начин открият пътя си за Лозенград. В тоя стремеж на турците, те бяха се доближили на 60-80 крачки до нашия ляв фланг, а постепенно към десния фланг разстоянието ставаше все по-голямо, по причина разширението долината между двата хребета от масива. И към края, това разстояние достигаше широчина до 150-180 крачки между двете вериги, едната, турската на крайния източен хребет, който бе заела и другата от дружината, от 3-а опълченска Троянска рота, срещуположния ней западен хребет. С напредването на 2-ра рота пор. Василев, видимо противника заемаше своето напредване. Командирът на дружината, възседнал на своя кон, веднага отиде към десния фланг на позицията и сам гласно предаваше, че нашата 2-ра рота вече обхваща десния фланг на противника, ние няма да отстъпваме ни крачка назад, а да сме готови да срещнем атаката на противника, ако той е предприел такава, или ще преминем в настъпление в контраатака... Ще очакваме и пристигането на подкрепление от към Лозенград... Умилно бе изражението на всички тия верни чада на родината ни.
към текста >>

Те не искаха техния живот, той не им бе нужен, но те трябваше да си отидат, за да оставят спокойно и българина да живее и се развива свободно в пътя на творчеството.
Напред "урра! "... Надигна се поручика с находящите се около му храбреци..., град от куршуми ги обсипа... , 3 души, убити паднаха... Налегнаха изправилите се храбреци! Положението е критическо или ние ще бъдем унищожени тук, или трябва да се прогони противника и се освободим от неговия натиск - друг изход няма за разрешение въпроса, а излизането ни от това безизходно положение се налагаше да стане моментно... Нова заповед,,, "Напред на нож... в контраатака! ,,," Едва изречена тая заповед, гръмогласно се поде и разпространи по цялата линия: "на нооож! "... Това бяха лъвове що се хвърляха върху своите нападатели за да спасят живота си и да ги прогонят на там от гдето бяха дошли. Те не искаха техния живот, той не им бе нужен, но те трябваше да си отидат, за да оставят спокойно и българина да живее и се развива свободно в пътя на творчеството. Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им. Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като гущер залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял! " От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци.
към текста >>

Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред.
Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им. Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като гущер залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял! " От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци. Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред. Поддържките им се обърнаха в бягство, бидоха преследвани от безстрашните бойци и отлични стрелци, мнозина от които се увлякоха в тази "гонитба", докато почна да се стъмнява. Така, в тая борба между една баданова пушка с 5-6 маузерови пушки и 5 кринкови пушки с едно артилерийско оръдие, се бореха два гиганта: Духът и техниката, свободата и робството, любовта към родината и племето срещу подлостта и омразата към всичко, което не е от ислямски произход... Правдата с неправдата, творчеството с разрушителността и в резултат - Духът бе победител над робството, над смъртта. Светлината пропъди тъмнотата и огрея душите на борците граничари Бургасци, Анхиалци, Айтосци, Троянци, Ловченци и Севлиевци, съставляващи 10-та Погранична дружина, заедно с притеклите се към състава на дружината от разните села на М. Търновско и Бунар-Хисарски доброволци... Всеки принесе своята жертва пред Отечествения олтар на вечната свобода. Тоя успех на дружината зарадва всички, че те със своето себеотричане и готовност за себепожертвувание спечелиха и извършиха ВЕЛИКОТО ДЕЛО, С КРЪСТА И ОРЪЖИЕТО, което им бе възложено от Върховното командване и дадоха спокойствие в действията и правилна ориентировка на отзад находящите се всички наши действащи войски... В тия размишления при създалата се обстановка на полесражението, зачу се трясък от запад, гръмотевици, буря, мрачни, тъмни облаци, стихия приближавайки се към нас... Тия природни гьрмове се смесиха споследните пукоти на берданите /малките топчета, които сме имали, казваха пленените турски войници/ и гърмежите на кримковите пушки /големите ни топове/ донесени най-вече от присъединилите се към дружината местни жители от българските села и Бунар-Хисарци... Боя продължаваше с постепенно намаляване силата му, оръдейните изстрели се чуваха все по-рядко и по- рядко, виковете на воюващите заглъхваха в нощния здрач и настъпи мрак, за да отстъпят място на гръмотевичните светкавици и фученето на бурята, с която се изливаше и пороен дъжд, носен в силен наклон от западния вятър - буря и поливащ гърбовете на нашите бойци, а миещ лицата на турските орди... Вместо роптание за несгодите, явили се сега и от природната стихия, чуваха се само радостни възклицания от нашите възрастни опълченци, които в своята житейска опитност имаха ценни поуки и казваха: "Ей Господи, благодарим Ти, че ни даде тая буря, тя ще прогони окончателно турците, ще им помага да бягат по-лесно, а дъжда ще ги измие от пред лицето и не ще останат нито един.
към текста >>

Пленник офицер разправяше искрено, че те, турците, бързали в настъплението си и не чакали войските си, които правили десант при Мидия, защото им казали, че една българска дивизия настъпвала от Бургас през Малко Търново и край морето за към Мидия, та трябвало да изпреварят тая дивизия и да преградят пътя й от към М.
Урум-Беглий, разправяха страшни неща за тоя бой... На въпросите, като бяха толкова многочислени, защо се разбягаха пред нашите стари "мустафези", те отговаряха в общи черти: "А бе ефенди, вашите карагяурлар ни уплашиха!... Те ни се виждаха високи по два адам боя /два човешки ръста, вероятно от дългите селски ямурлуци/, а пушките им стърчаха по един адам бой над главите им... Вие имахте много топове, а ние само 4 топа, може ли да се стои срещу тях. На вас ви помагаше стария Аллах, Той вървеше с вашите войници, ние Го виждахме и винаги стоеше над главите им и това виждахме много ясно! "... А други пък казваха: "На вас ви помагаше вашия Христос, Той беше водач на аскера ви и ние разбрахме, че нашия Мохамед е по-слаб от вашия Христос! " Те добавиха още: "Нас ни лъгаха, че българските войски били разбити при Лозенград /Кърк- Клисе/, бягали, вече били надалеко, а нашите ги гонели и ние трябваше да бързаме за да стигнем нашия аскер, който бил минал вече границата и наши началници ни разправиха, че вече сме били навлезли в българска земя..., а като започна боя ни с вас, ние се "сащисахме"... отгде дойде тая изненада не разбирахме. Пленник офицер разправяше искрено, че те, турците, бързали в настъплението си и не чакали войските си, които правили десант при Мидия, защото им казали, че една българска дивизия настъпвала от Бургас през Малко Търново и край морето за към Мидия, та трябвало да изпреварят тая дивизия и да преградят пътя й от към М. Търново и да разбият българите окончателно при Лозенград... Тук правим един малък паралел за последствията от заповедите и сведенията, когато те се дават на подчинените в своята истинска форма и при друг случай, когато подчинените се заблуждават и истината се крие от тях... Така, както бе и с нас през 1913 г. юлий, всяка вечер все в Солун "щяха да влизат" нашите войски, а те все на север отстъпват и бягат и от Солун се отдалечават. Резултатът бе ясен и много правдиво загатваха тогава верните граничари на дружинния командир, когато дружината находяща се към Белоградчик-Зайчар, а по подир и към Звонци-Пресека /Трънско/. "Г-н майор, ние не сме турци да ни лъжат..., ами нали идват наши ранени и отпускари и ни казват, че не в Солун, а отстъпват и бягат нашите към България и все наближават границата ни! "... Излизаше от това обстоятелство, че подчинените знаеха по добре положението от началника си дружинен командир!!!...
към текста >>

... Не, господа, водачи народни, българина-славянин обича Истината по своето духовно естество, колкото и горчива да е тя... Кажете му я рязко той ще се стресне, но ще вземе мерки, ще събере своите общи сили- духовни, умствени и физически, па и материални и ще посрещне всички несгоди и спънки, които му противодействат в пътя на неговото творчество и ще ги парира, като вложи максимум усилия, но успеха в тоя път на своята дейност, той ще трябва да осигури... Проучете, опитайте и решавайте, т.е.
юлий, всяка вечер все в Солун "щяха да влизат" нашите войски, а те все на север отстъпват и бягат и от Солун се отдалечават. Резултатът бе ясен и много правдиво загатваха тогава верните граничари на дружинния командир, когато дружината находяща се към Белоградчик-Зайчар, а по подир и към Звонци-Пресека /Трънско/. "Г-н майор, ние не сме турци да ни лъжат..., ами нали идват наши ранени и отпускари и ни казват, че не в Солун, а отстъпват и бягат нашите към България и все наближават границата ни! "... Излизаше от това обстоятелство, че подчинените знаеха по добре положението от началника си дружинен командир!!!... И дружинният ни бе принуден и вече не ни съобщаваше официалните бюлетини за хода на военните действия... Тук малко се отклонихме от мисълта ми, за да дадем израз на едно практикувано от някои началстващи лица средства за подържане духът у подчинените си, чрез лъжата!... ... Не, господа, водачи народни, българина-славянин обича Истината по своето духовно естество, колкото и горчива да е тя... Кажете му я рязко той ще се стресне, но ще вземе мерки, ще събере своите общи сили- духовни, умствени и физически, па и материални и ще посрещне всички несгоди и спънки, които му противодействат в пътя на неговото творчество и ще ги парира, като вложи максимум усилия, но успеха в тоя път на своята дейност, той ще трябва да осигури... Проучете, опитайте и решавайте, т.е. прилагайте в своята обществена дейност, но само за общото благо!... Така се свърши днешния неравен бой, към 9 часа вечерта. Командирът на дружината, обикаляйки позицията на бойното разположение на дружината и размишлявайки за днешния успех, не успех на дружината... , а успеха на българското оръжие, и придружен в тоя си обиколка само от един войник, а тоя войник бе и "дружината поддръжка", вървеше по хребета спокоен, разглеждаше разположението на бойците си, които бяха доста размесени в тоя вихров бой, даваше наставленията си на началстващите лица, окуражаваше старците, поздравяваше ги за геройското им държание, и с успеха на дружината и българското оръжие и с отличното разрешение на възложената задача на дружината от страна на Главното командване... Така отиваше от група на група, от взвод на взвод, от рота на рота... Наближил средата на позицията, между две роти, дружинният командир се спира веднага... , не в положение да продължи повече пътя си... , краката му не се подчиняваха на неговата воля, той стои като вдървен, прави усилия върви, но напразно... , от кръста надолу неподвижен е той... , скован о мястото, на което бе спрял като от някоя невидима сила... Размишлява си той: дали от дъжда, че цял като измокрен е вече простинал и краката са се схванали... , чуди се той какво става с него... , работа предстои и трябва сам да обиколи подчинените си и даде понататъшните си наставления, а те го очакваха... , те знаеха, че той ще ги обиколи. В това положение дружинният повиква придружаващия го войник Иван Георгиев и казва: "Иване, тръгни напред и намери ротния командир на близката рота, кажи му че съм заболял, не мога повече да вървя, краката ми са схванати." Опитва се Иван, верния страж, да подтикне началника си към движение, но безуспешно... , нито крачка, нито стъпка напред, не може да стане помръдва нещо е сковало краката със земната повърхност... И тъкмо когато да тръгне Иван и потърси близкия ротен командир, пред двамата, дружинния и Иван, на около 20 крачки от тях, пада един снаряд оръдеен и ударен о твърдите камъни на терена, пръска се на хиляди парчета, които отлетяха към дъното на дерето, напред и дадоха своя рев и пищене, но без вреда за нас. Милото първо момче Иван казва на дружинния си: "Г-н капитан, тоя снаряд ще да е последния и той за нас беше наречен, но Господ ни спря тук на това място и не можа да ни напакости!
към текста >>

Командирът на дружината, обикаляйки позицията на бойното разположение на дружината и размишлявайки за днешния успех, не успех на дружината... , а успеха на българското оръжие, и придружен в тоя си обиколка само от един войник, а тоя войник бе и "дружината поддръжка", вървеше по хребета спокоен, разглеждаше разположението на бойците си, които бяха доста размесени в тоя вихров бой, даваше наставленията си на началстващите лица, окуражаваше старците, поздравяваше ги за геройското им държание, и с успеха на дружината и българското оръжие и с отличното разрешение на възложената задача на дружината от страна на Главното командване... Така отиваше от група на група, от взвод на взвод, от рота на рота... Наближил средата на позицията, между две роти, дружинният командир се спира веднага... , не в положение да продължи повече пътя си... , краката му не се подчиняваха на неговата воля, той стои като вдървен, прави усилия върви, но напразно... , от кръста надолу неподвижен е той... , скован о мястото, на което бе спрял като от някоя невидима сила... Размишлява си той: дали от дъжда, че цял като измокрен е вече простинал и краката са се схванали... , чуди се той какво става с него... , работа предстои и трябва сам да обиколи подчинените си и даде понататъшните си наставления, а те го очакваха... , те знаеха, че той ще ги обиколи.
"... Излизаше от това обстоятелство, че подчинените знаеха по добре положението от началника си дружинен командир!!!... И дружинният ни бе принуден и вече не ни съобщаваше официалните бюлетини за хода на военните действия... Тук малко се отклонихме от мисълта ми, за да дадем израз на едно практикувано от някои началстващи лица средства за подържане духът у подчинените си, чрез лъжата!... ... Не, господа, водачи народни, българина-славянин обича Истината по своето духовно естество, колкото и горчива да е тя... Кажете му я рязко той ще се стресне, но ще вземе мерки, ще събере своите общи сили- духовни, умствени и физически, па и материални и ще посрещне всички несгоди и спънки, които му противодействат в пътя на неговото творчество и ще ги парира, като вложи максимум усилия, но успеха в тоя път на своята дейност, той ще трябва да осигури... Проучете, опитайте и решавайте, т.е. прилагайте в своята обществена дейност, но само за общото благо!... Така се свърши днешния неравен бой, към 9 часа вечерта. Командирът на дружината, обикаляйки позицията на бойното разположение на дружината и размишлявайки за днешния успех, не успех на дружината... , а успеха на българското оръжие, и придружен в тоя си обиколка само от един войник, а тоя войник бе и "дружината поддръжка", вървеше по хребета спокоен, разглеждаше разположението на бойците си, които бяха доста размесени в тоя вихров бой, даваше наставленията си на началстващите лица, окуражаваше старците, поздравяваше ги за геройското им държание, и с успеха на дружината и българското оръжие и с отличното разрешение на възложената задача на дружината от страна на Главното командване... Така отиваше от група на група, от взвод на взвод, от рота на рота... Наближил средата на позицията, между две роти, дружинният командир се спира веднага... , не в положение да продължи повече пътя си... , краката му не се подчиняваха на неговата воля, той стои като вдървен, прави усилия върви, но напразно... , от кръста надолу неподвижен е той... , скован о мястото, на което бе спрял като от някоя невидима сила... Размишлява си той: дали от дъжда, че цял като измокрен е вече простинал и краката са се схванали... , чуди се той какво става с него... , работа предстои и трябва сам да обиколи подчинените си и даде понататъшните си наставления, а те го очакваха... , те знаеха, че той ще ги обиколи. В това положение дружинният повиква придружаващия го войник Иван Георгиев и казва: "Иване, тръгни напред и намери ротния командир на близката рота, кажи му че съм заболял, не мога повече да вървя, краката ми са схванати." Опитва се Иван, верния страж, да подтикне началника си към движение, но безуспешно... , нито крачка, нито стъпка напред, не може да стане помръдва нещо е сковало краката със земната повърхност... И тъкмо когато да тръгне Иван и потърси близкия ротен командир, пред двамата, дружинния и Иван, на около 20 крачки от тях, пада един снаряд оръдеен и ударен о твърдите камъни на терена, пръска се на хиляди парчета, които отлетяха към дъното на дерето, напред и дадоха своя рев и пищене, но без вреда за нас. Милото първо момче Иван казва на дружинния си: "Г-н капитан, тоя снаряд ще да е последния и той за нас беше наречен, но Господ ни спря тук на това място и не можа да ни напакости! ".. Така е, отговори дружинния, за мен бе, за нас бе определен от силите на разрушението, но има Творчески Сили, които пазят и те са по-силни от разрушителните. Силите на Светлината пазят и предупреждават!... И в тоя момент невидима Сила като че повдигна, поде на ръце стоящите двама граничари и ги понесе към другарите им по позицията, за да изпълнят и по-нататък своя войнишки дълг, за да се дадат последните нареждания за утрешния ден, когато може би, един енергичен противник, трябваше да предприеме с по-големи усилия едно ново напредване и нападение на нашата позиция и си отвори пътя за към Лозенград!...
към текста >>

И в тоя момент невидима Сила като че повдигна, поде на ръце стоящите двама граничари и ги понесе към другарите им по позицията, за да изпълнят и по-нататък своя войнишки дълг, за да се дадат последните нареждания за утрешния ден, когато може би, един енергичен противник, трябваше да предприеме с по-големи усилия едно ново напредване и нападение на нашата позиция и си отвори пътя за към Лозенград!...
Командирът на дружината, обикаляйки позицията на бойното разположение на дружината и размишлявайки за днешния успех, не успех на дружината... , а успеха на българското оръжие, и придружен в тоя си обиколка само от един войник, а тоя войник бе и "дружината поддръжка", вървеше по хребета спокоен, разглеждаше разположението на бойците си, които бяха доста размесени в тоя вихров бой, даваше наставленията си на началстващите лица, окуражаваше старците, поздравяваше ги за геройското им държание, и с успеха на дружината и българското оръжие и с отличното разрешение на възложената задача на дружината от страна на Главното командване... Така отиваше от група на група, от взвод на взвод, от рота на рота... Наближил средата на позицията, между две роти, дружинният командир се спира веднага... , не в положение да продължи повече пътя си... , краката му не се подчиняваха на неговата воля, той стои като вдървен, прави усилия върви, но напразно... , от кръста надолу неподвижен е той... , скован о мястото, на което бе спрял като от някоя невидима сила... Размишлява си той: дали от дъжда, че цял като измокрен е вече простинал и краката са се схванали... , чуди се той какво става с него... , работа предстои и трябва сам да обиколи подчинените си и даде понататъшните си наставления, а те го очакваха... , те знаеха, че той ще ги обиколи. В това положение дружинният повиква придружаващия го войник Иван Георгиев и казва: "Иване, тръгни напред и намери ротния командир на близката рота, кажи му че съм заболял, не мога повече да вървя, краката ми са схванати." Опитва се Иван, верния страж, да подтикне началника си към движение, но безуспешно... , нито крачка, нито стъпка напред, не може да стане помръдва нещо е сковало краката със земната повърхност... И тъкмо когато да тръгне Иван и потърси близкия ротен командир, пред двамата, дружинния и Иван, на около 20 крачки от тях, пада един снаряд оръдеен и ударен о твърдите камъни на терена, пръска се на хиляди парчета, които отлетяха към дъното на дерето, напред и дадоха своя рев и пищене, но без вреда за нас. Милото първо момче Иван казва на дружинния си: "Г-н капитан, тоя снаряд ще да е последния и той за нас беше наречен, но Господ ни спря тук на това място и не можа да ни напакости! ".. Така е, отговори дружинния, за мен бе, за нас бе определен от силите на разрушението, но има Творчески Сили, които пазят и те са по-силни от разрушителните. Силите на Светлината пазят и предупреждават!... И в тоя момент невидима Сила като че повдигна, поде на ръце стоящите двама граничари и ги понесе към другарите им по позицията, за да изпълнят и по-нататък своя войнишки дълг, за да се дадат последните нареждания за утрешния ден, когато може би, един енергичен противник, трябваше да предприеме с по-големи усилия едно ново напредване и нападение на нашата позиция и си отвори пътя за към Лозенград!... ... С тия размишления, трябваше да се дойде до едно заключение, какво ли би могло и какво ще да е направено от висшите ни началстващи лица, в близост и по-далеч до Главната квартира включително след изпратеното им донесение за хода на боя след контраатаката ни, в У А часа... Все се очакваше завръщането на първия конен ординарец ефр. Георги Георгиев, но той все не идваше още, а по разчета на дружинния командир, трябваше да се завърне поне към 8 часа вечерта, коня му бе силен и издръжлив... Донесението бе адресирано чрез Главния началник в Лозенград до Главната квартира в Стара Загора, с доклад, че Бунар Хисар е зает на 12-того вечерта, че се води бой на 13 същия с пълен успех за нас и положението запазено, но е необходима подкрепа - силите на дружината са вече изчерпани за една възможна и вероятна нова операция от наново засилен противник!... В тия очаквания, дружинният командир като че си размишляваше и искаше да си даде един ясен отчет за извършеното до сега: на какви тактически или и даже стратегически принципи почиваше решението му, да приеме един бой срещу така превъзходен и числено и технически противник! Отговорът е един: На никакви!... А как биде приет тоя бой и защо?...
към текста >>

Дали за да се изпълни дадената категорична заповед от Главната квартира, в един дух на единомислие и изчерпателност, че трябва да се спре противника и само през труповете на дружината да може да продължи пътя си на настъплението към Лозенград... А можеше ли да се достигне тоя резултат?
... С тия размишления, трябваше да се дойде до едно заключение, какво ли би могло и какво ще да е направено от висшите ни началстващи лица, в близост и по-далеч до Главната квартира включително след изпратеното им донесение за хода на боя след контраатаката ни, в У А часа... Все се очакваше завръщането на първия конен ординарец ефр. Георги Георгиев, но той все не идваше още, а по разчета на дружинния командир, трябваше да се завърне поне към 8 часа вечерта, коня му бе силен и издръжлив... Донесението бе адресирано чрез Главния началник в Лозенград до Главната квартира в Стара Загора, с доклад, че Бунар Хисар е зает на 12-того вечерта, че се води бой на 13 същия с пълен успех за нас и положението запазено, но е необходима подкрепа - силите на дружината са вече изчерпани за една възможна и вероятна нова операция от наново засилен противник!... В тия очаквания, дружинният командир като че си размишляваше и искаше да си даде един ясен отчет за извършеното до сега: на какви тактически или и даже стратегически принципи почиваше решението му, да приеме един бой срещу така превъзходен и числено и технически противник! Отговорът е един: На никакви!... А как биде приет тоя бой и защо?... Дали за да се изпълни дадената категорична заповед от Главната квартира, в един дух на единомислие и изчерпателност, че трябва да се спре противника и само през труповете на дружината да може да продължи пътя си на настъплението към Лозенград... А можеше ли да се достигне тоя резултат? - Можеше. Командирът на дружината имаше безгранично доверие към своите подчинени офицери и войници, пълна вяра в тяхната боеспособност и готовност за доброволна жертва пред общото благо, в пътя за реализиране племенния български идеал, към пътя на свободата. И те, подчинените имаха тоже пълна вяра в своя водач, че не ще ги хвърля безполезно в унищожителния огън на вековния угнетител, в ударите на петвековния бич на българското племе... И резултата доказа, че взаимното доверие, послушанието и водачеството, са били поставени на здрави основи. Късно след полунощ, към зазоряване на 14 октомврий, се завръща от Лозенград ординарец, който отнесе донесението ефр. Георги Георгиев и веднага се явява пред командира на дружината и му докладва: при най- бърз алюр тръгнал от позицията на дружината по шосето за Лозенград.
към текста >>

Командирът на дружината имаше безгранично доверие към своите подчинени офицери и войници, пълна вяра в тяхната боеспособност и готовност за доброволна жертва пред общото благо, в пътя за реализиране племенния български идеал, към пътя на свободата.
В тия очаквания, дружинният командир като че си размишляваше и искаше да си даде един ясен отчет за извършеното до сега: на какви тактически или и даже стратегически принципи почиваше решението му, да приеме един бой срещу така превъзходен и числено и технически противник! Отговорът е един: На никакви!... А как биде приет тоя бой и защо?... Дали за да се изпълни дадената категорична заповед от Главната квартира, в един дух на единомислие и изчерпателност, че трябва да се спре противника и само през труповете на дружината да може да продължи пътя си на настъплението към Лозенград... А можеше ли да се достигне тоя резултат? - Можеше. Командирът на дружината имаше безгранично доверие към своите подчинени офицери и войници, пълна вяра в тяхната боеспособност и готовност за доброволна жертва пред общото благо, в пътя за реализиране племенния български идеал, към пътя на свободата. И те, подчинените имаха тоже пълна вяра в своя водач, че не ще ги хвърля безполезно в унищожителния огън на вековния угнетител, в ударите на петвековния бич на българското племе... И резултата доказа, че взаимното доверие, послушанието и водачеството, са били поставени на здрави основи. Късно след полунощ, към зазоряване на 14 октомврий, се завръща от Лозенград ординарец, който отнесе донесението ефр. Георги Георгиев и веднага се явява пред командира на дружината и му докладва: при най- бърз алюр тръгнал от позицията на дружината по шосето за Лозенград. По пътя за тоя град нашите войски стоят няма никакво движение. Навред от гдето минал съобщавал, че пресни турски войски настъпват към Лозенград.
към текста >>

По пътя за тоя град нашите войски стоят няма никакво движение.
- Можеше. Командирът на дружината имаше безгранично доверие към своите подчинени офицери и войници, пълна вяра в тяхната боеспособност и готовност за доброволна жертва пред общото благо, в пътя за реализиране племенния български идеал, към пътя на свободата. И те, подчинените имаха тоже пълна вяра в своя водач, че не ще ги хвърля безполезно в унищожителния огън на вековния угнетител, в ударите на петвековния бич на българското племе... И резултата доказа, че взаимното доверие, послушанието и водачеството, са били поставени на здрави основи. Късно след полунощ, към зазоряване на 14 октомврий, се завръща от Лозенград ординарец, който отнесе донесението ефр. Георги Георгиев и веднага се явява пред командира на дружината и му докладва: при най- бърз алюр тръгнал от позицията на дружината по шосето за Лозенград. По пътя за тоя град нашите войски стоят няма никакво движение. Навред от гдето минал съобщавал, че пресни турски войски настъпват към Лозенград. Някои се смеели, че бил уплашен, а други казвали му, че турците избягали за Цариград и вече им изгубили дирите и т.н. Станало му мъчно на тоя храбрец, защо не му вярват както са му всякога вярвали в ротата, че той е човек и войник на истината и бил решил никому вече да не казва, а само да предаде донесението на началника си. В Лозенград го отвели в най-близкия щаб на дивизия, гдето лично се явил пред началника на дивизията, подал носещото донесение адресирано до Главната квартира, прочел го и със силен ироничен смях казал: "Вашият дружинен командир е видял бягащи турци башибозук, турците са вече на Чаталджа! Няма никаква турска войска!
към текста >>

Потърсен в самия щаб - нямало го - бил в клуба; потърсен в клуба - не бил идвал - бил в телеграфната телефонната станция, но и там не се оказал, бил в еди коя си улица, но и там не се намерил и завръщайки се към щаба, дивизията, по пътя е бил срещнат от дружинния.
Евренджик /Софидос/ за да осветлявате посоките към Самоков и Мидия. Влезте във връзка с началника на 5-а дивизия чрез Бунар Хисар и с охранението на 5-а дивизия, което е на линията Чомгора-Урум- беглий-Соуджак. За по бързо предаваме донесенията от Евренджик до Бунар Хисар, устройте летяща поща. За това ви назначение известете началника на 5-а дивизия"... Не бихме се спирали на тая заповед и видим резултата от нейното изпълнение, ако да не бяха се явили причини от морално и психично естество, които в някои по-слабовати натури биха предизвикали малодушие и умиление, при констатиране студенината, надменността, гордостта на някои фактори от висши щабове, най-близки помощници, съветници и проводници на заповедите, давани от началника на 5-а дивизия. С получаването на горната заповед от 3-а армия командирът на дружината се отправи веднага за Бунар Хисар, за да влезе във връзка с началника на 5-а дивизия, който с щаба си бе там разположен. Потърсен в самия щаб - нямало го - бил в клуба; потърсен в клуба - не бил идвал - бил в телеграфната телефонната станция, но и там не се оказал, бил в еди коя си улица, но и там не се намерил и завръщайки се към щаба, дивизията, по пътя е бил срещнат от дружинния. Цял 1У2 час е трябвало да се търси и то без водач поне, защото всички били заети с важна работа... Докладвано за получената заповед от 3-а армия, началникът на дивизията отвежда дружинния командир в щаба на дивизията и по пътя му е давал нужните наставления с най-тих и спокоен говор, ясно и категорично. Отделил се за малко началника на дивизията, а поръчал на дружинния командир да влезе в салона, гдето ще дойде и той. В салона имало голям брой офицери и ординарци - щатни и прикомандировани към щаба и повечето от тях се хранели. Имало е познати и съвипускници на дружинния командир. На поздрава му при влизането в салона, болшинството от тях не само че не са отговорили, но и непогледнали с поглед поне на поздрава - зер, заети със сериозна работа!
към текста >>

Цял 1У2 час е трябвало да се търси и то без водач поне, защото всички били заети с важна работа... Докладвано за получената заповед от 3-а армия, началникът на дивизията отвежда дружинния командир в щаба на дивизията и по пътя му е давал нужните наставления с най-тих и спокоен говор, ясно и категорично.
Влезте във връзка с началника на 5-а дивизия чрез Бунар Хисар и с охранението на 5-а дивизия, което е на линията Чомгора-Урум- беглий-Соуджак. За по бързо предаваме донесенията от Евренджик до Бунар Хисар, устройте летяща поща. За това ви назначение известете началника на 5-а дивизия"... Не бихме се спирали на тая заповед и видим резултата от нейното изпълнение, ако да не бяха се явили причини от морално и психично естество, които в някои по-слабовати натури биха предизвикали малодушие и умиление, при констатиране студенината, надменността, гордостта на някои фактори от висши щабове, най-близки помощници, съветници и проводници на заповедите, давани от началника на 5-а дивизия. С получаването на горната заповед от 3-а армия командирът на дружината се отправи веднага за Бунар Хисар, за да влезе във връзка с началника на 5-а дивизия, който с щаба си бе там разположен. Потърсен в самия щаб - нямало го - бил в клуба; потърсен в клуба - не бил идвал - бил в телеграфната телефонната станция, но и там не се оказал, бил в еди коя си улица, но и там не се намерил и завръщайки се към щаба, дивизията, по пътя е бил срещнат от дружинния. Цял 1У2 час е трябвало да се търси и то без водач поне, защото всички били заети с важна работа... Докладвано за получената заповед от 3-а армия, началникът на дивизията отвежда дружинния командир в щаба на дивизията и по пътя му е давал нужните наставления с най-тих и спокоен говор, ясно и категорично. Отделил се за малко началника на дивизията, а поръчал на дружинния командир да влезе в салона, гдето ще дойде и той. В салона имало голям брой офицери и ординарци - щатни и прикомандировани към щаба и повечето от тях се хранели. Имало е познати и съвипускници на дружинния командир. На поздрава му при влизането в салона, болшинството от тях не само че не са отговорили, но и непогледнали с поглед поне на поздрава - зер, заети със сериозна работа! Те са дивизионери, щабни офицери, а пред тях се явил един обикновен армейски офицер, който трябва да знае само да изпълнява, който има само задължения.
към текста >>

Наистина, може би и не заслужаваше тяхното почтено внимание, един граничен офицер, обут в цървули с навуща бели и черни върви, с оплескани от кал куртка и панталони в къс шинел, с калпак, с герб, макар че тоя граничен офицер, заедно с подчинените си офицери опълченци от I и II призиви, не бяха си отпочинали три цели денонощия, 11, 12, 13 и 14 октомврий, макар че бяха изминали в един ден по планинските пътища поход от 45-50 километра на 12 число; макар че на каменистата позиция цяла нощ са се окопавали и на следния ден водили неравен бой с четворно по силен противник, на 13 число; измокрени от поройния дъжд същия ден вечерта; цялата нощ след това бодърстваха срещу възможно нови изненади от страна на настъпващия от към Виза противник и едва на 14 число можеха да си поотпочинат и то пак на 1-а бойна линия, ако и при липса на противник; макар и не яли цели 46 часа поради пълната импровизация на всички обози и бързото движение напред... Тия щабни господа не си даваха види се още отчет, че ако не бяха тия "чичовци" със своето себеотрицание, не щяха сега да седят спокойно на трапезата, а някъде много назад и "кой знае" при каква обстановка... и бойна, и домакинска!
В салона имало голям брой офицери и ординарци - щатни и прикомандировани към щаба и повечето от тях се хранели. Имало е познати и съвипускници на дружинния командир. На поздрава му при влизането в салона, болшинството от тях не само че не са отговорили, но и непогледнали с поглед поне на поздрава - зер, заети със сериозна работа! Те са дивизионери, щабни офицери, а пред тях се явил един обикновен армейски офицер, който трябва да знае само да изпълнява, който има само задължения. Затова види се и болшинството от тях при по-раншното запитване същите, за местонахождението на началника на дивизията, не счетоха за нужно да обърнат внимание даже на отправения им въпрос. Наистина, може би и не заслужаваше тяхното почтено внимание, един граничен офицер, обут в цървули с навуща бели и черни върви, с оплескани от кал куртка и панталони в къс шинел, с калпак, с герб, макар че тоя граничен офицер, заедно с подчинените си офицери опълченци от I и II призиви, не бяха си отпочинали три цели денонощия, 11, 12, 13 и 14 октомврий, макар че бяха изминали в един ден по планинските пътища поход от 45-50 километра на 12 число; макар че на каменистата позиция цяла нощ са се окопавали и на следния ден водили неравен бой с четворно по силен противник, на 13 число; измокрени от поройния дъжд същия ден вечерта; цялата нощ след това бодърстваха срещу възможно нови изненади от страна на настъпващия от към Виза противник и едва на 14 число можеха да си поотпочинат и то пак на 1-а бойна линия, ако и при липса на противник; макар и не яли цели 46 часа поради пълната импровизация на всички обози и бързото движение напред... Тия щабни господа не си даваха види се още отчет, че ако не бяха тия "чичовци" със своето себеотрицание, не щяха сега да седят спокойно на трапезата, а някъде много назад и "кой знае" при каква обстановка... и бойна, и домакинска! Но казваше си дружинния със своето спокойствие: простено да им бъде, защото горделивия човек е слепец, който не види къде върви и ще бъде заставен да се смири от самия закон на необходимостта, като опита последствията на своята гордост, както и дойдоха дните 17 и 18 октомврий. Помнете, господа водачи, светила на българската душа: КАКЪВТО Е КВАСА, ТАКОВА ЩЕ БЪДЕ И ТЕСТОТО!... Тачете обширността на българската душа, не вливайте смрад в нея, пазете чисто и кристално сърцето на българина от поквара... , знаещия, мъдрецът е смирен и любвеобилен, глупакът е горделивец и надменен... Бъдете мъдри и разумни, уважавайте всяка душа, която и тя като вас има един свещен идеал и се стреми към него, за да го достигне, за да го реализира!... Дойде началника на дивизията. Поканил дружинния да седне и почнал да дава своите наставления... Присъстващите, виждайки сериозния разговор между двамата и като разбрали види се, кой е тоя новодошъл, па като "приказва" и с началника на дивизията, тогава почнали да го поздравяват с "добре дошъл" и изказват похвали към него и дружината... Отговорът на дружинния както и всякога е къс, отговарял: "Ако сме изпълнили войнишкия ни дълг, ние сме радостни и доволни с вас!
към текста >>

Всичко спокойно... , обаче никъде не видяхме по пътя на движението на дружината охраната на 5-а дивизия - 2-та й бригада, г-н полковник Софрониев, както гласеше заповедта от щаба на 3-а армия... А "и турци не се обадиха", макар че биле разположени, охраната им на хребета, източно от левия бряг, по който ставаше нашето движение, както се установи впоследствие!...
Всичко ще се предава чрез органите за свръзка... Какво послушание бе проявено... Тръгване в 5 1/2 часа след пладне, по шосето Бунар Хисар - Виза, през "Текето", преминаване през моста на р. Карач /Пурлийската/ при с. Пурлия, от гдето турското население бе избягало и по левия бряг на реката в северна посока до Урум-Беглий, гдето дружината стигна и го заема 11 1/2 часа през нощта като постави необходимата охрана и почна разузнаването и търсенето връзка с охранителните елементи от 5-а дивизия. Нощта бе ясна душна... Способстваше за доброто изпълнение марша и др. последствия от него. Всичко спокойно... , обаче никъде не видяхме по пътя на движението на дружината охраната на 5-а дивизия - 2-та й бригада, г-н полковник Софрониев, както гласеше заповедта от щаба на 3-а армия... А "и турци не се обадиха", макар че биле разположени, охраната им на хребета, източно от левия бряг, по който ставаше нашето движение, както се установи впоследствие!... 16 октомврий, вторник, марсов ден, ясно небе, топло слънце. Предстоеше на дружината да продължава пътя си, за да заеме с. Евренджик, според даденото и поръчение... В 7 часа преди пладне дружината тръгна от с. Урум-Беглий, по 3 пъти разпределена: в главни сили две роти, в центъра и две странични прикрития - ляво и дясно - същевременно те и рекогнисцировъчни отряди, от по една рота през. с. Сергил за Евренджик - лявото прикритие, и през с.
към текста >>

Предстоеше на дружината да продължава пътя си, за да заеме с.
Пурлия, от гдето турското население бе избягало и по левия бряг на реката в северна посока до Урум-Беглий, гдето дружината стигна и го заема 11 1/2 часа през нощта като постави необходимата охрана и почна разузнаването и търсенето връзка с охранителните елементи от 5-а дивизия. Нощта бе ясна душна... Способстваше за доброто изпълнение марша и др. последствия от него. Всичко спокойно... , обаче никъде не видяхме по пътя на движението на дружината охраната на 5-а дивизия - 2-та й бригада, г-н полковник Софрониев, както гласеше заповедта от щаба на 3-а армия... А "и турци не се обадиха", макар че биле разположени, охраната им на хребета, източно от левия бряг, по който ставаше нашето движение, както се установи впоследствие!... 16 октомврий, вторник, марсов ден, ясно небе, топло слънце. Предстоеше на дружината да продължава пътя си, за да заеме с. Евренджик, според даденото и поръчение... В 7 часа преди пладне дружината тръгна от с. Урум-Беглий, по 3 пъти разпределена: в главни сили две роти, в центъра и две странични прикрития - ляво и дясно - същевременно те и рекогнисцировъчни отряди, от по една рота през. с. Сергил за Евренджик - лявото прикритие, и през с. Соуджак за Евренджик - дясното прикритие. По тоя начин и трите колони от дружината имаха краен общ обект - с.
към текста >>

Урум-Беглий, по 3 пъти разпределена: в главни сили две роти, в центъра и две странични прикрития - ляво и дясно - същевременно те и рекогнисцировъчни отряди, от по една рота през. с.
последствия от него. Всичко спокойно... , обаче никъде не видяхме по пътя на движението на дружината охраната на 5-а дивизия - 2-та й бригада, г-н полковник Софрониев, както гласеше заповедта от щаба на 3-а армия... А "и турци не се обадиха", макар че биле разположени, охраната им на хребета, източно от левия бряг, по който ставаше нашето движение, както се установи впоследствие!... 16 октомврий, вторник, марсов ден, ясно небе, топло слънце. Предстоеше на дружината да продължава пътя си, за да заеме с. Евренджик, според даденото и поръчение... В 7 часа преди пладне дружината тръгна от с. Урум-Беглий, по 3 пъти разпределена: в главни сили две роти, в центъра и две странични прикрития - ляво и дясно - същевременно те и рекогнисцировъчни отряди, от по една рота през. с. Сергил за Евренджик - лявото прикритие, и през с. Соуджак за Евренджик - дясното прикритие. По тоя начин и трите колони от дружината имаха краен общ обект - с. Евренджик, гдето трябваше да се стигне от всички, преди залеза на слънцето, за да има време за правилно заемане селото, затвърдяване на висотите около му, за отпор, за всяка евентуалност. По пътя на движението на дружината, особено при преминаването на Соуджанското дере, се срещнаха и прекосяваха най-пресни следи от скоро минали кавалеристи - най-малко 1/2 или цял ескадрон и всички главни насоки от тия следи имаха пътя си към Соуджак... Разследваха началстващите лица, па и от разсъдъка на обикновения войник, нямаше да се отклони мисълта, коя е тая кавалерия, що е минавала тъкмо преди дружината?...
към текста >>

По пътя на движението на дружината, особено при преминаването на Соуджанското дере, се срещнаха и прекосяваха най-пресни следи от скоро минали кавалеристи - най-малко 1/2 или цял ескадрон и всички главни насоки от тия следи имаха пътя си към Соуджак... Разследваха началстващите лица, па и от разсъдъка на обикновения войник, нямаше да се отклони мисълта, коя е тая кавалерия, що е минавала тъкмо преди дружината?...
Урум-Беглий, по 3 пъти разпределена: в главни сили две роти, в центъра и две странични прикрития - ляво и дясно - същевременно те и рекогнисцировъчни отряди, от по една рота през. с. Сергил за Евренджик - лявото прикритие, и през с. Соуджак за Евренджик - дясното прикритие. По тоя начин и трите колони от дружината имаха краен общ обект - с. Евренджик, гдето трябваше да се стигне от всички, преди залеза на слънцето, за да има време за правилно заемане селото, затвърдяване на висотите около му, за отпор, за всяка евентуалност. По пътя на движението на дружината, особено при преминаването на Соуджанското дере, се срещнаха и прекосяваха най-пресни следи от скоро минали кавалеристи - най-малко 1/2 или цял ескадрон и всички главни насоки от тия следи имаха пътя си към Соуджак... Разследваха началстващите лица, па и от разсъдъка на обикновения войник, нямаше да се отклони мисълта, коя е тая кавалерия, що е минавала тъкмо преди дружината?... Да беше наша? - Не, защото досега нито един кавалерист български не бе видян от дружината /освен двамата на 13-того при боя на дружината/... А също отдалеко не беше се зърнала такава... Ясно бе, че това е била турска кавалерия. Божем, трябваше да влезем във връзка с охраната на 5-а дивизия - респективно тя се заемаше от 2-а бригада на дивизията, но за съжаление и охрана никаква не видяхме досега, а наближаваше селото Евренджик... В недоумение всички са, но заповедта е дадена и тя трябва да се изпълни - селото трябва да се заеме. Може би нашата охрана - от 2/5 бригада да е още по-напред. Дружината продължаваше пътя си, необезпокоена от никого.
към текста >>

Дружината продължаваше пътя си, необезпокоена от никого.
По пътя на движението на дружината, особено при преминаването на Соуджанското дере, се срещнаха и прекосяваха най-пресни следи от скоро минали кавалеристи - най-малко 1/2 или цял ескадрон и всички главни насоки от тия следи имаха пътя си към Соуджак... Разследваха началстващите лица, па и от разсъдъка на обикновения войник, нямаше да се отклони мисълта, коя е тая кавалерия, що е минавала тъкмо преди дружината?... Да беше наша? - Не, защото досега нито един кавалерист български не бе видян от дружината /освен двамата на 13-того при боя на дружината/... А също отдалеко не беше се зърнала такава... Ясно бе, че това е била турска кавалерия. Божем, трябваше да влезем във връзка с охраната на 5-а дивизия - респективно тя се заемаше от 2-а бригада на дивизията, но за съжаление и охрана никаква не видяхме досега, а наближаваше селото Евренджик... В недоумение всички са, но заповедта е дадена и тя трябва да се изпълни - селото трябва да се заеме. Може би нашата охрана - от 2/5 бригада да е още по-напред. Дружината продължаваше пътя си, необезпокоена от никого. Налагаше се и дружината сама си взема най- строги предпазителни мерки за собствена охрана и за всяка евентуалност и парира една изненада от страна на противника, ако би опитал да нападне из засада, било по фронта, било отстрани, било от тил... Към 41/2 часа след пладне с. Евренджик биде заето от дружината - централно от две роти, безпрепятствено. Населението е чисто гръцко. Нито един човек не избягал - всички налице, и прави впечатление на много интелигентни селяни гърци... Веднага се явява депутация - общинската власт за да засвидетелстват своите верноподанически чувства към съюзника си българите и да предложат услугите си за нуждите на дружината. Нареди дружинният командир за най-усилена охрана около селото и околните нему висоти се заеха усилено с отбранителни застави.
към текста >>

Другата, дясната рота, не видяла нито наши даже и единични хора, нито каквато и да било охрана от 2/5 дивизия, която трябваше да бъде непременно по пътя на движението й, поне около с.
Всички останали хора от дружината се разположиха на квартири, поради липса на платнища или каквито и да било други предпазителни вещи против атмосферните есенни влияния. Нареди се и за бързото приготовление на топла храна за вечеря за цялата дружина... Пристигнаха последователно и двете странични прикрития - роти. От тях лявата рота, водила слаба престрелка с турски разезд при с. Сергин, а то се намира вляво и в тил на дружината - северозападно от с. Евренджик. Тоя разезд бил прогонен към изток. Другата, дясната рота, не видяла нито наши даже и единични хора, нито каквато и да било охрана от 2/5 дивизия, която трябваше да бъде непременно по пътя на движението й, поне около с. Соуджак, нито пък е видяла турски части... В какво недоумение..., да се охранява левия краен фланг на една войскова част, която не съществува нито за погледа, нито в каквато и да било реалност според дадената й задача - 2-а бригада от 5-а дивизия, в бойна част... При тая неизвестност и голяма тъмнота във военно ориентировъчно отношение, налагаше се и се изпратиха нови реконгнисцирвъчни патрули, в усилен състав от изпитани безстрашни храбреци, които образуваха веер от с. Сергин на север и към изток в полукръг към посока Виза и до с. Соуджак. Селата Сергин и Соуджак при едно неблагоприятно тактическо положение, те оставаха в тил и във фланговете на дружината... Заповедта към всички патрули бе най-категорична, непременна връзка с нашите войскови части от 5-а дивизия и най-точни сведения за местонахождението на противника и в най-скоро време да се донесат в щаба на дружината, всички тия ценни сведения!... Не се изминаха и два часа даже от изпращането на разузнавателните патрули и почнаха да пристигат известия от всички тях, от всички посоки, че видели късно привечер, на стъмняване, турски части, които се движили все към с. Соуджак, а източно от с.
към текста >>

Стигнахме до края на гората, пътя от това село за Соуджак, из гората се щуряха тук там единични турски войници и събираха дърва.
"... По лицата на тия верни всякога към службата и към дружинния командир войници, познати още от мирновременната им граничарска служба, се обрисува тъга, тежка тъга на душата им се вля от проявеното към тях недоверие, те като че се чудеха, какво става с дружинния им командир, как по-рано той им вярваше и ние сме били всякога най-верни към него, а сега проявява такова голямо недоверие и то в такива важни моменти?... И как твърдо изказва своето към нас недоверие... Виждайки това тяхно мъчително психично състояние, обръща се дружинният към старшия на патрула ефрейтор Иван Денчев и му казва: "Иване, познаваме се от границата, добре те познавам, затова и се произведен ефрейтор и ти добре ме познаваш, кажи ми истината - ходихте ли в село Соуджак?... Какво видяхте? Пълната истина ми кажи!? "... Напълниха се очите на примерния войник Иван със сълзи, затрогнаха се всички присъстващи от щаба на дружината и ротните командири, които в тоя момент бяха събрани по служба... Отговори Иван, твърде развълнуван: "Г-н капитан, винаги сте ми вярвали, защото ме познавате и по сърце и по душа, знаете моето поведение и моля Ви, вярвайте ми и сега. Стигнахме до края на гората, пътя от това село за Соуджак, из гората се щуряха тук там единични турски войници и събираха дърва. Промъквахме се в тъмнотата като техни хора, не им говорихме нищо, от края на гората се виждаше селото, на една поляна имаше много палатки чадъри и се чуваха само турски думи. Имаше и много коне, нашите водачи се обаждаха на някои техни из гората войници и те казваха, че били два полка пехота и един полк кавалерия. Утре ще вървят за България..., бяха много спокойни, нашите пък водачи им казваха, че били турски башибозук и гърци от селото... Ето ново недоумение: в с. Соуджак вместо българска бригада, с която дружината трябваше да влезе във връзка се явява турска бригада!... Взирайки се в картата и размишлявайки за положението на дружината, попаднала и то в изпълнение на дадена заповед, 12 километра в гърба на турците, явява се пред командира на дружината и третия патрул, който е изпратен по друг път пак за към с. Соуджак.
към текста >>

Взирайки се в картата и размишлявайки за положението на дружината, попаднала и то в изпълнение на дадена заповед, 12 километра в гърба на турците, явява се пред командира на дружината и третия патрул, който е изпратен по друг път пак за към с. Соуджак.
Стигнахме до края на гората, пътя от това село за Соуджак, из гората се щуряха тук там единични турски войници и събираха дърва. Промъквахме се в тъмнотата като техни хора, не им говорихме нищо, от края на гората се виждаше селото, на една поляна имаше много палатки чадъри и се чуваха само турски думи. Имаше и много коне, нашите водачи се обаждаха на някои техни из гората войници и те казваха, че били два полка пехота и един полк кавалерия. Утре ще вървят за България..., бяха много спокойни, нашите пък водачи им казваха, че били турски башибозук и гърци от селото... Ето ново недоумение: в с. Соуджак вместо българска бригада, с която дружината трябваше да влезе във връзка се явява турска бригада!... Взирайки се в картата и размишлявайки за положението на дружината, попаднала и то в изпълнение на дадена заповед, 12 километра в гърба на турците, явява се пред командира на дружината и третия патрул, който е изпратен по друг път пак за към с. Соуджак. И тоя патрул разузна същото и докладва същото, както предидущите два и подаде обратно на дружинния капитан донесението № 59, адресирано до командира на бригадата от 5-а дивизия, находяща се в с. Соуджак, с когото трябваше да се влезе в свръзка. Все в същото време пристигна и друг патрул откъм с. Сергин и докладва на дружинния, че тая вечер същото село било заето от около 30-35 турски кавалеристи и отряда на подпоручик Аянов бил заел позиция и ще нападне тая нощ селото за да го заеме от турците. Местните жители и бегълци българи откъм селата около Виза, даже и с.
към текста >>

Пенека, явиха, че "много турски аскер" настъпвал откъм Виза в северозападна и западна посока, по всички имеющи се пътища..., ясно бе, че се е стремяла да заеме позиция пред с.
И тоя патрул разузна същото и докладва същото, както предидущите два и подаде обратно на дружинния капитан донесението № 59, адресирано до командира на бригадата от 5-а дивизия, находяща се в с. Соуджак, с когото трябваше да се влезе в свръзка. Все в същото време пристигна и друг патрул откъм с. Сергин и докладва на дружинния, че тая вечер същото село било заето от около 30-35 турски кавалеристи и отряда на подпоручик Аянов бил заел позиция и ще нападне тая нощ селото за да го заеме от турците. Местните жители и бегълци българи откъм селата около Виза, даже и с. Пенека, явиха, че "много турски аскер" настъпвал откъм Виза в северозападна и западна посока, по всички имеющи се пътища..., ясно бе, че се е стремяла да заеме позиция пред с. Соуджак, в северна посока към с. Урум Беглий и в южна посока, към с. Чонгора, една бърза ориентировка, даваше тая представа поне на пръв поглед... Веднага се изпрати донесение № 61 до командира на бригадата от 5-а дивизия, с която трябваше да се влезе във връзка и до щаба на 5-а дивизия в Бунар Хисар. В тия донесения се обрисува най-подробно обстановката, при която бе поставена дружината и необходимостта да се оттеглят към с. Урум-Беглий... Часът е 11 по полунощ.
към текста >>

Урум-Беглий - висотите му и то по единствения път, който останал още незает от противника - пътя през гората, в близост до с. Сергин.
При един смел и енергичен противник, пригоден към мощни действия, да бъде пленена цялата дружина, без да е имала връзка със съседни части и то при най-голямото й старание да възстанови даже на свои средства и сили тая връзка. Какво предстоеше да се прави сега? Все "нещо" трябваше да се предприеме. При общото обсъждане обстановката от страна на всички офицери от дружината, а те бяха вече 5 души - 3 действащи и двама запасни, решението, до което се достигна, бе единодушно взето, след проявеното спокойствие при това обсъждане и търпение бе само едно и не можеше да бъде друго, а то се очертаваше така: Командирът на дружината заповяда, веднага да се напусне с. Евренджик и да се отстъпи за с. Урум-Беглий - висотите му и то по единствения път, който останал още незает от противника - пътя през гората, в близост до с. Сергин. Тая заповед бе дадена лично и устно само на ротните командири. И само на офицерите и никой друг не знаеше какво предстоеше на дружината. Дружинният каза, че сам ще организира това оттегляне на дружината и всички да бъдат спокойни... До това време хората се бяха навечеряли и легнали да почиват, но голяма част се "въртяха" около щаба на дружинния - те предугадиха, че "работата" не върви на добре!... Излиза на улицата командира на дружината. Вижда събрани големи групи войници и го питат: "Г-н капитан, какво има?
към текста >>

Сергин и южно от него, когато един патрул от охраната на обоза пресрещна командира на дружината и му докладва: привечер, снощи, водили престрелка с 35 турски кавалеристи, от които били убити 7 души и 5 коня, и пленили 2 коня, забарикадирали в едно отделно здание в самото село Сергин, ескадрония командир с 12 войници, а другите войници избягали източно от селото... Дружината вече се намерваше вън от зоната на влиянието на противника - те бе преминала вече западно от линията Соуджак - Сергин и можеше да се спре за едно отпочиване и наново да продължи пътя си, докато е още тъмно.
Лунна тиха нощ. Тихо, безшумно дружината тръгна в походен ред от с. Евренджик, като избираше по тъмните, сенчестите места. Нищо не се чуваше, освен тихото тайнственото спокойно стъпване на оттеглящите се назад предани бойци от 10-та Погранична дружина, за да изпълняват възложената им задача: "охраната на левия фланг на 3-а армия заеман от 5-а дивизия"... и то без да успее да влезе във връзка и до сега, с тия, които тя щеше да охранява, а и те не я търсеха... Може би имаха нужда от охрана на фланга си, или пък не знаеха къде е този фланг!... В 3 часа сутринта, дружината бе вече створ на с. Сергин и южно от него, когато един патрул от охраната на обоза пресрещна командира на дружината и му докладва: привечер, снощи, водили престрелка с 35 турски кавалеристи, от които били убити 7 души и 5 коня, и пленили 2 коня, забарикадирали в едно отделно здание в самото село Сергин, ескадрония командир с 12 войници, а другите войници избягали източно от селото... Дружината вече се намерваше вън от зоната на влиянието на противника - те бе преминала вече западно от линията Соуджак - Сергин и можеше да се спре за едно отпочиване и наново да продължи пътя си, докато е още тъмно. Даде се малка почивка на дружината. Селото Сергин отстои на 3-4 километра от пътя на движението на дружината. С 1/2 рота от дружината отиде сам дружинния, към селото, за да провери положението. Дадените от противника загуби бяха верни. Това бяха кюрдска кавалерия.
към текста >>

Селото Сергин отстои на 3-4 километра от пътя на движението на дружината.
Евренджик, като избираше по тъмните, сенчестите места. Нищо не се чуваше, освен тихото тайнственото спокойно стъпване на оттеглящите се назад предани бойци от 10-та Погранична дружина, за да изпълняват възложената им задача: "охраната на левия фланг на 3-а армия заеман от 5-а дивизия"... и то без да успее да влезе във връзка и до сега, с тия, които тя щеше да охранява, а и те не я търсеха... Може би имаха нужда от охрана на фланга си, или пък не знаеха къде е този фланг!... В 3 часа сутринта, дружината бе вече створ на с. Сергин и южно от него, когато един патрул от охраната на обоза пресрещна командира на дружината и му докладва: привечер, снощи, водили престрелка с 35 турски кавалеристи, от които били убити 7 души и 5 коня, и пленили 2 коня, забарикадирали в едно отделно здание в самото село Сергин, ескадрония командир с 12 войници, а другите войници избягали източно от селото... Дружината вече се намерваше вън от зоната на влиянието на противника - те бе преминала вече западно от линията Соуджак - Сергин и можеше да се спре за едно отпочиване и наново да продължи пътя си, докато е още тъмно. Даде се малка почивка на дружината. Селото Сергин отстои на 3-4 километра от пътя на движението на дружината. С 1/2 рота от дружината отиде сам дружинния, към селото, за да провери положението. Дадените от противника загуби бяха верни. Това бяха кюрдска кавалерия. Забарикадираното също добре обградено. На предложението от дружинния към ескадронния командир да се предадат доброволно, те отговориха с няколко пушечни изстрела, от които 3 върху командира на дружината, отляво от прозорците на зданието.
към текста >>

В тая стрелба убиха един от четниците, от доброволците на подпоручик Аянов, които доброволци искаха да се справят с тия турци, не знаейки какво ще бъде утрешния ден... Дадоха се от дружинния нужните нареждания за пленяването им на утрешния ден, още на съзоряване и се донесе за резултата... Дружината продължи пътя си за с.
С 1/2 рота от дружината отиде сам дружинния, към селото, за да провери положението. Дадените от противника загуби бяха верни. Това бяха кюрдска кавалерия. Забарикадираното също добре обградено. На предложението от дружинния към ескадронния командир да се предадат доброволно, те отговориха с няколко пушечни изстрела, от които 3 върху командира на дружината, отляво от прозорците на зданието. В тая стрелба убиха един от четниците, от доброволците на подпоручик Аянов, които доброволци искаха да се справят с тия турци, не знаейки какво ще бъде утрешния ден... Дадоха се от дружинния нужните нареждания за пленяването им на утрешния ден, още на съзоряване и се донесе за резултата... Дружината продължи пътя си за с. Урум-Беглий, като прибра и обозите си със себе си, и пристигна в това село към 8 часа сутринта и се разположи на позиция на висотите южно от с. Урум-Беглий като потърси връзка с левия фланг на 5-а дивизия и успя да стори това... Така дружината изпълни възложената й задача, да заеме с. Евренджик, без да даде ефект заемането на това село, освен риска да изложи сама себе си в едно пълно поражение и унищожение... И наистина, на 17 октомврий сутринта, на съзоряване още един турски табор /една дружина/ е заобиколил селото Евренджик околовръст, заема изходните пунктове за селото, повиква кмета и видните селяни и им предлага: "Снощи на мръкване късно, в селото ви дойде българска войска 138 души, да ни ги предадете веднага, иначе отговаряте с главите си"... Кметът отговорил, че няма в селото никаква българска войска... Турският началник потвърдил, че има и са ги чели "един по един" -тъкмо 138 души! "... По всичко изглежда, че въпроса тук се е касаел за 1-а Погранична рота, поручик Табаков, дясното странично прикритие, който броеше в състава си тъкмо 138 души... Неговият път бе в близост до с. Соуджак и турците наистина са видели това наше движение, но защо не са противодействали, това никак не можа да се изясни.
към текста >>

"... По всичко изглежда, че въпроса тук се е касаел за 1-а Погранична рота, поручик Табаков, дясното странично прикритие, който броеше в състава си тъкмо 138 души... Неговият път бе в близост до с.
На предложението от дружинния към ескадронния командир да се предадат доброволно, те отговориха с няколко пушечни изстрела, от които 3 върху командира на дружината, отляво от прозорците на зданието. В тая стрелба убиха един от четниците, от доброволците на подпоручик Аянов, които доброволци искаха да се справят с тия турци, не знаейки какво ще бъде утрешния ден... Дадоха се от дружинния нужните нареждания за пленяването им на утрешния ден, още на съзоряване и се донесе за резултата... Дружината продължи пътя си за с. Урум-Беглий, като прибра и обозите си със себе си, и пристигна в това село към 8 часа сутринта и се разположи на позиция на висотите южно от с. Урум-Беглий като потърси връзка с левия фланг на 5-а дивизия и успя да стори това... Така дружината изпълни възложената й задача, да заеме с. Евренджик, без да даде ефект заемането на това село, освен риска да изложи сама себе си в едно пълно поражение и унищожение... И наистина, на 17 октомврий сутринта, на съзоряване още един турски табор /една дружина/ е заобиколил селото Евренджик околовръст, заема изходните пунктове за селото, повиква кмета и видните селяни и им предлага: "Снощи на мръкване късно, в селото ви дойде българска войска 138 души, да ни ги предадете веднага, иначе отговаряте с главите си"... Кметът отговорил, че няма в селото никаква българска войска... Турският началник потвърдил, че има и са ги чели "един по един" -тъкмо 138 души! "... По всичко изглежда, че въпроса тук се е касаел за 1-а Погранична рота, поручик Табаков, дясното странично прикритие, който броеше в състава си тъкмо 138 души... Неговият път бе в близост до с. Соуджак и турците наистина са видели това наше движение, но защо не са противодействали, това никак не можа да се изясни. Кметът наново потвърдил, че няма в селото никаква българска войска. Наистина, снощи били дошли много повече от 138, но още през нощта се завърнали обратно. Водил се "пазарлък", не е било възможно да дойдат и де се върнат, без да са свършили някаква работа. Най-после проверили из цялото село и видели, че наистина няма български аскер и се завърнал табура назад... Началници, спечелете доверието на вашите подчинени при едно дълбоко вътрешно съзнание от тяхна страна и ваша, за неразривна връзка помежду ви и ви ще имате пълно послушание и търпеливо изпълнение на вашите заповеди докрай!...
към текста >>

Тя не издаваше своето притеснение никому, но даваше вид да се разбере от противника, че срещу неговия десен фланг има "нещо" от българска страна и дали нещо му се готви за изненада, или само за собствена охрана, това противника не можа да си изясни до последния момент.
Време облачно, предвещаващо, че ще има сълзи да се леят и тъги в сърцата да се вливат на едни, а радост обливат други... Вече 4 дни горещи, упорити боеве се водят по линията и по висотите на Бунар Хисарския масив зает всецяло от българските лъвове и насрещните високи от Урум-Беглий към Соуджак - Бонгора до Люле Бургас, Боеве за надмощие и съкрушение. Дали "робът, досегашен българин, да победи, съкруши и унищожи своя досегашен властелин и угнетител, и си извоюва свободата, или да продължава да остане и за в бъдеще роб, и изгуби окончателно своята независимост и потвърди необходимостта от разпокъсването на българското племе... Борба на живот и смърт, и от двете страни... Перото на капацитета на военен писател не е в състояние да опише ония епохални, епични боеве, с пълно приложение тогавашната техника и от двете воюващи страни, с влагане военните познания, тактически и стратегически и от двете страни, от най- големия до най-малкия началник. Само за един спокоен наблюдател, застанал на една командваща висота, каквато бе тая, която дружината бе заела и се бе разположила за охранението на левия фланг на 3-а армия - 5-а дивизия бе открита картината на боевете. Всичко надясно от дружината, целия терен бе изложен като на длан. По бойния фронт и позициите изобщо се виждаше всяко едно движение и от двете воюващи страни - било за настъпление, било за оттегляне, било за настаняване и позиция и укрепяването й... А 10-а Погранична дружина разположена южно по хребетите и югоизточно в гората от Урум-Беглий, бе скрита за противника и тя до днешния ден спокойно си изпълняваше своята задача. Тя не издаваше своето притеснение никому, но даваше вид да се разбере от противника, че срещу неговия десен фланг има "нещо" от българска страна и дали нещо му се готви за изненада, или само за собствена охрана, това противника не можа да си изясни до последния момент. Това обаче бе печалба за българите, че противника бе заставен или сам се застави и държеше на десния си фланг два полка пехота, които в най- критическия за него момент не можеха да вземат участие в боевете за в негова полза!... Левият фланг на 5-а дивизия вече се заемаше от 3-а бригада на същата дивизия. Бригаден командир - полковник Иванов Никола /дядо Колю или дядо Никола, както го наричаха подчинените му, които го обичаха синовно и той се носеше пък бащински към всички/. До днес, за нещастие или за щастие, всекиму според схващането, дружината, в цели 4 дни, не бе в състояние да възстанови свръзка с бригадата на г. полковник Софрониев, а с тая бригада, веднага, същия ден се потърси и влезе във връзка постоянна, която не се наруши и до края на тая позиция.
към текста >>

А то се оказа, че 4 и повече пъти било по-далеко това разстояние... Окопите наляво фланговата дружина била на кота 192.4... над Бунар Хисар значи, а колко дружината била напред пред бойното разположение на дивизията.
полковник Софрониев, а с тая бригада, веднага, същия ден се потърси и влезе във връзка постоянна, която не се наруши и до края на тая позиция. Имаше от щаба на бригадата един офицер за свръзка с дружинния и от дружината един подофицер за същата цел. Сутринта на тоя ден положението бе доста спокойно. Към 11 часа преди пладне командирът на дружината тръгна с органа за свръзка подпоручика към щаба на 3-а бригада, за да се ориентира лично за положението при самия командир на бригадата. Щабът на бригадата бил на разстояние около 1 километър от нашата позиция в югозападна посока. А то се оказа, че 4 и повече пъти било по-далеко това разстояние... Окопите наляво фланговата дружина била на кота 192.4... над Бунар Хисар значи, а колко дружината била напред пред бойното разположение на дивизията. По пътя на движението си, командирът на дружината среща конен ординарец, носещ за него заповед от 19, от 9 часа преди пладне, без № от командира на 3-та бригада, гласяща:"Левият фланг на дивизията се опира на 192.4 и малко напред. Настъпете към Урум-Беглий за да обезпечите левия ни фланг като наблюдавате пътищата от с.с. Евренджик. Соуджак и Сергин. Отговорете за получаването и взетото решение." К-р на бригадата, полковник Иванов. От прочитането на тая заповед ясно бе вече на дружинния командир, че началството не знаеше местонахождението на дружината, въпреки непрекъснатите и ежедневни донесения, даже и по 3-4 донесения на ден.
към текста >>

По пътя на движението си, командирът на дружината среща конен ординарец, носещ за него заповед от 19, от 9 часа преди пладне, без № от командира на 3-та бригада, гласяща:"Левият фланг на дивизията се опира на 192.4 и малко напред.
Имаше от щаба на бригадата един офицер за свръзка с дружинния и от дружината един подофицер за същата цел. Сутринта на тоя ден положението бе доста спокойно. Към 11 часа преди пладне командирът на дружината тръгна с органа за свръзка подпоручика към щаба на 3-а бригада, за да се ориентира лично за положението при самия командир на бригадата. Щабът на бригадата бил на разстояние около 1 километър от нашата позиция в югозападна посока. А то се оказа, че 4 и повече пъти било по-далеко това разстояние... Окопите наляво фланговата дружина била на кота 192.4... над Бунар Хисар значи, а колко дружината била напред пред бойното разположение на дивизията. По пътя на движението си, командирът на дружината среща конен ординарец, носещ за него заповед от 19, от 9 часа преди пладне, без № от командира на 3-та бригада, гласяща:"Левият фланг на дивизията се опира на 192.4 и малко напред. Настъпете към Урум-Беглий за да обезпечите левия ни фланг като наблюдавате пътищата от с.с. Евренджик. Соуджак и Сергин. Отговорете за получаването и взетото решение." К-р на бригадата, полковник Иванов. От прочитането на тая заповед ясно бе вече на дружинния командир, че началството не знаеше местонахождението на дружината, въпреки непрекъснатите и ежедневни донесения, даже и по 3-4 донесения на ден. По тия съображения командирът на дружината реши да се срещне лично с командира на бригадата и го осветли за истинското положение според последните стекли се събития и да получи необходимите нови напътвания, ако има разпореждания в допълнение на досегашните такива!...
към текста >>

Настъпете към Урум-Беглий за да обезпечите левия ни фланг като наблюдавате пътищата от с.с. Евренджик.
Сутринта на тоя ден положението бе доста спокойно. Към 11 часа преди пладне командирът на дружината тръгна с органа за свръзка подпоручика към щаба на 3-а бригада, за да се ориентира лично за положението при самия командир на бригадата. Щабът на бригадата бил на разстояние около 1 километър от нашата позиция в югозападна посока. А то се оказа, че 4 и повече пъти било по-далеко това разстояние... Окопите наляво фланговата дружина била на кота 192.4... над Бунар Хисар значи, а колко дружината била напред пред бойното разположение на дивизията. По пътя на движението си, командирът на дружината среща конен ординарец, носещ за него заповед от 19, от 9 часа преди пладне, без № от командира на 3-та бригада, гласяща:"Левият фланг на дивизията се опира на 192.4 и малко напред. Настъпете към Урум-Беглий за да обезпечите левия ни фланг като наблюдавате пътищата от с.с. Евренджик. Соуджак и Сергин. Отговорете за получаването и взетото решение." К-р на бригадата, полковник Иванов. От прочитането на тая заповед ясно бе вече на дружинния командир, че началството не знаеше местонахождението на дружината, въпреки непрекъснатите и ежедневни донесения, даже и по 3-4 донесения на ден. По тия съображения командирът на дружината реши да се срещне лично с командира на бригадата и го осветли за истинското положение според последните стекли се събития и да получи необходимите нови напътвания, ако има разпореждания в допълнение на досегашните такива!... Към 2 часа след пладне, се представлява пред бригадния 3/5 бригада и устно му докладва командира на дружината: 1.
към текста >>

По тия съображения командирът на дружината реши да се срещне лично с командира на бригадата и го осветли за истинското положение според последните стекли се събития и да получи необходимите нови напътвания, ако има разпореждания в допълнение на досегашните такива!...
По пътя на движението си, командирът на дружината среща конен ординарец, носещ за него заповед от 19, от 9 часа преди пладне, без № от командира на 3-та бригада, гласяща:"Левият фланг на дивизията се опира на 192.4 и малко напред. Настъпете към Урум-Беглий за да обезпечите левия ни фланг като наблюдавате пътищата от с.с. Евренджик. Соуджак и Сергин. Отговорете за получаването и взетото решение." К-р на бригадата, полковник Иванов. От прочитането на тая заповед ясно бе вече на дружинния командир, че началството не знаеше местонахождението на дружината, въпреки непрекъснатите и ежедневни донесения, даже и по 3-4 донесения на ден. По тия съображения командирът на дружината реши да се срещне лично с командира на бригадата и го осветли за истинското положение според последните стекли се събития и да получи необходимите нови напътвания, ако има разпореждания в допълнение на досегашните такива!... Към 2 часа след пладне, се представлява пред бригадния 3/5 бригада и устно му докладва командира на дружината: 1. Че ние вече владеем не само с. Урум-Беглий, но и висотите южно и югоизточно от селото и гората, по левия бряг на реката К'араач - Пурлийска, но за това пък не издаваме нашето присъствие, по която причина и няма досега противник срещу нас; 2. Че в с. Инджекьой има един взвод от дружината, заема го заедно с команда хлебопекари.
към текста >>

Че колоната, която била видяна вчера рано сутринта, да се движи от Соуджак за Инджекьой е фиктивна, нито един турски войник не се е движил или в тая или в друга близка посока, а това е била нашата рота, която вечер изпраща дружината, за да охранява пред гората източно и наблюдения пътищата пред нас, а сутрин, същата рота се прибира обратно в с.
Това село е североизточно от Урум-Беглий. 3. Че патрули от дружината скрито отиват в близост до с. Сергин, а това село понякога отиват и турски разезди. 4. Че в с. Соуджак се намерват още двата турски полка пехота, но са взели досега участие в боевете - тия сведения са от изпитани куриери местни жители. 5. Че колоната, която била видяна вчера рано сутринта, да се движи от Соуджак за Инджекьой е фиктивна, нито един турски войник не се е движил или в тая или в друга близка посока, а това е била нашата рота, която вечер изпраща дружината, за да охранява пред гората източно и наблюдения пътищата пред нас, а сутрин, същата рота се прибира обратно в с. Урум-Беглий на почивка и храна, като в тоя си път избира пътеки през гората незабелязано за противника, а наблюдението през деня се извършва от височините над с. Урум-Беглий. Командирът на бригадата остана твърде зарадван от тия донесения и още повече, че има случай лично да се види с командира на дружината. Веднага докладва за всичко на началника на дивизията в Бунар Хисар по телефона и добави, че и командира на 10-та Погранична дружина е сега тук при него. Началникът на дивизията поиска да му се яви на телефона, командира на дружината, което и стана и го разпита още по-подробно за бойната обстановка и положението около района, във владение на когото беше вече дружината, за отиването и връщането от с. Евренджик и пр.
към текста >>

Урум-Беглий на почивка и храна, като в тоя си път избира пътеки през гората незабелязано за противника, а наблюдението през деня се извършва от височините над с. Урум-Беглий.
Че патрули от дружината скрито отиват в близост до с. Сергин, а това село понякога отиват и турски разезди. 4. Че в с. Соуджак се намерват още двата турски полка пехота, но са взели досега участие в боевете - тия сведения са от изпитани куриери местни жители. 5. Че колоната, която била видяна вчера рано сутринта, да се движи от Соуджак за Инджекьой е фиктивна, нито един турски войник не се е движил или в тая или в друга близка посока, а това е била нашата рота, която вечер изпраща дружината, за да охранява пред гората източно и наблюдения пътищата пред нас, а сутрин, същата рота се прибира обратно в с. Урум-Беглий на почивка и храна, като в тоя си път избира пътеки през гората незабелязано за противника, а наблюдението през деня се извършва от височините над с. Урум-Беглий. Командирът на бригадата остана твърде зарадван от тия донесения и още повече, че има случай лично да се види с командира на дружината. Веднага докладва за всичко на началника на дивизията в Бунар Хисар по телефона и добави, че и командира на 10-та Погранична дружина е сега тук при него. Началникът на дивизията поиска да му се яви на телефона, командира на дружината, което и стана и го разпита още по-подробно за бойната обстановка и положението около района, във владение на когото беше вече дружината, за отиването и връщането от с. Евренджик и пр. като в резултат се изясни: 1/ че дружината владее твърдо целия десен бряг на р.
към текста >>

като в резултат се изясни: 1/ че дружината владее твърдо целия десен бряг на р.
Урум-Беглий на почивка и храна, като в тоя си път избира пътеки през гората незабелязано за противника, а наблюдението през деня се извършва от височините над с. Урум-Беглий. Командирът на бригадата остана твърде зарадван от тия донесения и още повече, че има случай лично да се види с командира на дружината. Веднага докладва за всичко на началника на дивизията в Бунар Хисар по телефона и добави, че и командира на 10-та Погранична дружина е сега тук при него. Началникът на дивизията поиска да му се яви на телефона, командира на дружината, което и стана и го разпита още по-подробно за бойната обстановка и положението около района, във владение на когото беше вече дружината, за отиването и връщането от с. Евренджик и пр. като в резултат се изясни: 1/ че дружината владее твърдо целия десен бряг на р. Карач, а противникът е само по левия бряг и нито един негов войник няма по десния бряг; 2/ че върха "Ак-тепе", на крайния десен фланг на противника, още не е зает от турците и всяка нощ дружината изпраща техните патрули с местни жители и те отиват на самия връх, и рано сутринта се завръщат, защото денем пък турците изпращат свои разезди и оттам наблюдават през целия ден непрекъснато. Командирът на дружината докладва и за миналото положение, че не е можал да влезе във връзка цели 3 дни с командира на бригадата от дивизията, която бе до сега на левия фланг и вземаше отговорност върху себе си за тая нередовност, а сега вече е във връзка с 3-а бригада и няма да бъде нарушена тая връзка. Началникът на дивизията почти прекъсна командира на дружината и му казваше: "Аз не мога да намеря командира на бригадата, та ти ли ще го намериш. Благодари на дружинния командир за дадените му по телефона осветления и му предава следната заповед: "Действайте както намерите за добре. Имам вяра, че вие ще направите това, което е необходимо за съвършеното опазване и осигуряване левия фланг на дивизията.
към текста >>

Карач, а противникът е само по левия бряг и нито един негов войник няма по десния бряг; 2/ че върха "Ак-тепе", на крайния десен фланг на противника, още не е зает от турците и всяка нощ дружината изпраща техните патрули с местни жители и те отиват на самия връх, и рано сутринта се завръщат, защото денем пък турците изпращат свои разезди и оттам наблюдават през целия ден непрекъснато.
Командирът на бригадата остана твърде зарадван от тия донесения и още повече, че има случай лично да се види с командира на дружината. Веднага докладва за всичко на началника на дивизията в Бунар Хисар по телефона и добави, че и командира на 10-та Погранична дружина е сега тук при него. Началникът на дивизията поиска да му се яви на телефона, командира на дружината, което и стана и го разпита още по-подробно за бойната обстановка и положението около района, във владение на когото беше вече дружината, за отиването и връщането от с. Евренджик и пр. като в резултат се изясни: 1/ че дружината владее твърдо целия десен бряг на р. Карач, а противникът е само по левия бряг и нито един негов войник няма по десния бряг; 2/ че върха "Ак-тепе", на крайния десен фланг на противника, още не е зает от турците и всяка нощ дружината изпраща техните патрули с местни жители и те отиват на самия връх, и рано сутринта се завръщат, защото денем пък турците изпращат свои разезди и оттам наблюдават през целия ден непрекъснато. Командирът на дружината докладва и за миналото положение, че не е можал да влезе във връзка цели 3 дни с командира на бригадата от дивизията, която бе до сега на левия фланг и вземаше отговорност върху себе си за тая нередовност, а сега вече е във връзка с 3-а бригада и няма да бъде нарушена тая връзка. Началникът на дивизията почти прекъсна командира на дружината и му казваше: "Аз не мога да намеря командира на бригадата, та ти ли ще го намериш. Благодари на дружинния командир за дадените му по телефона осветления и му предава следната заповед: "Действайте както намерите за добре. Имам вяра, че вие ще направите това, което е необходимо за съвършеното опазване и осигуряване левия фланг на дивизията. Сега ще дам заповед, левия фланг да настъпи, вам оставам да пазите. Сбогом!
към текста >>

Соуджак били извадени напред и разположени единия полк в първа линия, като удължил крайния десен фланг и заел "Ак-тепе", което вече и се забелязваше, с появата на пехотни части по фланга.
Дайте задача и оставете изпълнението й на началника на частта, комуто се дава тая заповед - свободни действия, свободни в инициативата, а висшия началник да гледа своите по съществени действия за врага на неговата висша компетентност и да не се обременява с излишни запитвания и указания - това само страхливите от отговорност правят... Кажете задачата - искайте крайната цел - резултат. Оставете подчинения свободно да работи без един постоянен гнет и тормоз върху него, като че нямате доверие в него... Който не вярва в себе си, не вярва и на подчинените си!... Завърна се командира при дружината си при с, Урум-Беглий, като застана на десния фланг и прати един подофицер за нова връзка с командира на левофланговата дружина от 45 полк - била дружината на подполковник Бончев... Съобщи се на ротните командири, че се почва настъпление на нашия ляв фланг от дивизията, че са дошли вече и идват нови сили пресни подкрепления откъм запад, от артилерия и пехота, апелира дружинния да се развие най голяма бдителност и бодрост и най-сериозна охрана, защото и противника ще вземе мерки и трябва да се задържим на позицията ни, като предаде и поздравите и вярата на началника на 5-а дивизия към отличните действия на дружината, за да бъде непременно запазен левия й фланг при предстоящото настъпление. Всички с радост и възхищение приеха дадените нареждания и очакваха часа за настъплението. Ето обаче, че и от страна на турците се подготовляваше настъпление и едно след друго почнаха да пристигат донесения от наблюдателните и охранителни патрули, от куриерите местни жители, които твърдяха, че двата турски полка от с. Соуджак били извадени напред и разположени единия полк в първа линия, като удължил крайния десен фланг и заел "Ак-тепе", което вече и се забелязваше, с появата на пехотни части по фланга. Ясно личеше, че турците засилваха десния си фланг, с когото предпочетоха да преминат в настъпление... Съобщи се това и на командира на дружината подполковник Бончев, с молба да донесе и по-нагоре. Дружината, от своята наблюдателна-охранителна позиция виждаше ясно започнатото настъпление от двата един срещу друг разположени противници: левият наш фланг и десния - турски... Дружината наблюдаваше като от птичи полет!... В това двойно настъпление, енергичността се увеличаваше и от двете воюващи страни... Нашата артилерия и особено новодошлите и току- що настанени на позиция батареи, се премерваха!... Те бяха изненада за противника, ясно се забелязваше вече неговото безпокойство!... Той почна да "търси" тая неизвестна досега за него батарея, где бяха разположени, как дойдоха, отгде се явиха, тая изненада за него, го накара да стреля безразборно, разхвърлено, разсеяно, без всякакъв резултат за в полза на турците... Огънят на нашите батареи твърде бързо стана действителен и почна да.
към текста >>

нанася чувствителни поражения на противника... Колкото тоя наш огън бе унищожителен, поради своето спокойствие от страна на нашите смели и отлични артилеристи, пропити с твърде технически познания, толкова противника стана по-неспокоен и по-колеблив... Чрез постепенното явяване все нови и нови бойни вериги отзад напред, виждаше се, че противника искаше непременно да даде един силен тласък и на своя краен десен фланг, да го импулсира и да му даде възможност да завземе висотата по десния бряг на р.
Ясно личеше, че турците засилваха десния си фланг, с когото предпочетоха да преминат в настъпление... Съобщи се това и на командира на дружината подполковник Бончев, с молба да донесе и по-нагоре. Дружината, от своята наблюдателна-охранителна позиция виждаше ясно започнатото настъпление от двата един срещу друг разположени противници: левият наш фланг и десния - турски... Дружината наблюдаваше като от птичи полет!... В това двойно настъпление, енергичността се увеличаваше и от двете воюващи страни... Нашата артилерия и особено новодошлите и току- що настанени на позиция батареи, се премерваха!... Те бяха изненада за противника, ясно се забелязваше вече неговото безпокойство!... Той почна да "търси" тая неизвестна досега за него батарея, где бяха разположени, как дойдоха, отгде се явиха, тая изненада за него, го накара да стреля безразборно, разхвърлено, разсеяно, без всякакъв резултат за в полза на турците... Огънят на нашите батареи твърде бързо стана действителен и почна да. нанася чувствителни поражения на противника... Колкото тоя наш огън бе унищожителен, поради своето спокойствие от страна на нашите смели и отлични артилеристи, пропити с твърде технически познания, толкова противника стана по-неспокоен и по-колеблив... Чрез постепенното явяване все нови и нови бойни вериги отзад напред, виждаше се, че противника искаше непременно да даде един силен тласък и на своя краен десен фланг, да го импулсира и да му даде възможност да завземе висотата по десния бряг на р. Караач и по тоя начин да добие командващо положение на целия боен фронт. Бунар Хисар - Люле Бургас и застраши тила ни, като има пред себе си най-късото разстояние до Лозенград... Обаче, късно бе вече за него предприемането на тая операция и да разчита на успех в нея. Нашето разположение бе подкрепено с пресни тилни части, а и други още пристигаха - това било части от 3-а пехотна дивизия, нейните колони се забелязваха по шосето към Бунар Хисар и турците вероятно искаха да авансират чрез един настъпателен боен акт. Бегом, така да се каже, настъпваха турските бойни вериги, за да слязат по-скоро в коритото на реката и да почнат да се качват по склоновете на висотите, находящи се на десния бряг на реката, обаче огъня на нашата артилерия бе много унищожителен... Прогресивният и с косене огън на нашата лявофлангова артилерия, застави противника да се спре..., големи и много големи загуби понасяше той. Едва бе почнало да се смрачава, обаче наблюдателното око отстрани, гдето бе спокойно, ясно виждаше какви големи загуби търпеше противника, как оредяваха неговите бойни вериги и поддръжки, как падаха ранени и убити по 5-7-10 души наведнъж, а понякога и повече, от една серия снаряди 3-4, които като кандила се пръскаха, светваха, разнасяйки своя гръм, за да поразят настъпващите бойци от противника!...
към текста >>

Така съсредоточен артилерийския ни огън от повече батареи, даваше великолепна феерична гледка за наблюдателя, който би бил свободен от бойни действия и жаден за картини смъртоносни, а внасяше ужас и смърт на бойците, които бяха под огъня на тая "фееричност", под огъня на много сполучливо пръскащите се снаряди... В трепетно състояние, забелязваше се, как турските най-предни вериги, които бяха вече близо докъм коритото на реката, настъпващи прави, се спряха за късо време, като че една невидима вълна психична ги разлюляваше ту напред, ту назад; направиха опит, подтиквани види се от своите началници, да тръгнат пак напред, минаха няколко крачки и пак спряха..., ново колебание..., от нова вълна раздрусани..., но тоя път страхът взе надмощие и ...предните 3-4 вериги редове се обърнаха като "по заповед" кръгом и веднага в бягство почнаха да отстъпват.
Бунар Хисар - Люле Бургас и застраши тила ни, като има пред себе си най-късото разстояние до Лозенград... Обаче, късно бе вече за него предприемането на тая операция и да разчита на успех в нея. Нашето разположение бе подкрепено с пресни тилни части, а и други още пристигаха - това било части от 3-а пехотна дивизия, нейните колони се забелязваха по шосето към Бунар Хисар и турците вероятно искаха да авансират чрез един настъпателен боен акт. Бегом, така да се каже, настъпваха турските бойни вериги, за да слязат по-скоро в коритото на реката и да почнат да се качват по склоновете на висотите, находящи се на десния бряг на реката, обаче огъня на нашата артилерия бе много унищожителен... Прогресивният и с косене огън на нашата лявофлангова артилерия, застави противника да се спре..., големи и много големи загуби понасяше той. Едва бе почнало да се смрачава, обаче наблюдателното око отстрани, гдето бе спокойно, ясно виждаше какви големи загуби търпеше противника, как оредяваха неговите бойни вериги и поддръжки, как падаха ранени и убити по 5-7-10 души наведнъж, а понякога и повече, от една серия снаряди 3-4, които като кандила се пръскаха, светваха, разнасяйки своя гръм, за да поразят настъпващите бойци от противника!... И внасят едно разколебание в неговите редове. Така съсредоточен артилерийския ни огън от повече батареи, даваше великолепна феерична гледка за наблюдателя, който би бил свободен от бойни действия и жаден за картини смъртоносни, а внасяше ужас и смърт на бойците, които бяха под огъня на тая "фееричност", под огъня на много сполучливо пръскащите се снаряди... В трепетно състояние, забелязваше се, как турските най-предни вериги, които бяха вече близо докъм коритото на реката, настъпващи прави, се спряха за късо време, като че една невидима вълна психична ги разлюляваше ту напред, ту назад; направиха опит, подтиквани види се от своите началници, да тръгнат пак напред, минаха няколко крачки и пак спряха..., ново колебание..., от нова вълна раздрусани..., но тоя път страхът взе надмощие и ...предните 3-4 вериги редове се обърнаха като "по заповед" кръгом и веднага в бягство почнаха да отстъпват. Идващите след тях поддръжки, слизащи откъм връх "Ак тепе" и южния му хребет, не успяха да спрат тия бягащи вериги, а наопаки, веригите обърнаха в бягство поддръжките си и ги увлякоха в своето отстъпление... Боят бе спечелен вече за нас, трябваше енергично преследване, това се извършваше и от артилерията с огън и от пехотните ни части с напредване. Нашият ляв фланг настъпи, слезе в реката, премина коритото й и почна да се изкачва по склоновете на левия й бряг... Стъмни се. Преследването продължаваше непрекъснато, докато към полунощ почнаха да се чуват на връх "Ак-тепе" викове: урра, напред ... Аллах, пак урра.., гърмежи един след друг по разни посоки, като че всичко се бе премесило, за да даде израз на анархията в ада... След един час всичко утихва... Зазори се... На тоя връх загуби и от двете страни... Така привърши тоя ден, 19 октомврий, знаменателен по своите епични борби между двата велики принципа в живота за свобода... 20 октомврий, събота, бе с победоносно настъпление и преследване отстъпващия противник, по целия боен фронт. Дружината - 10-а Погранична, по своя инициатива, в изпълнение възложената й задача, настъпи от с. Урум-Беглий за с.
към текста >>

батарея и един селкси взвод конници, за да се даде възможност на дружината, опирайки се на тоя отряд да настъпи и проучи пътищата, посоките и пр.
Сергин, което зае на 21 октомврий и изпрати разузнавателни усилени патрули към Самоков и с. с. Атрус-Ургас-Евренджик и г. Мидия /донесение № 78 до к-ра на 3/5 бригада/. Вечерта на 21 октомврий се получи в дружината заповед от същия бригаден командир за същата цел... Явствува, от това, че между подчинените и началник има единомислие за бъдеща дейност... 22 октомврий, понеделник, по предизвестие пристигна в с. Сергин отряд от дружина пехота /от 45 полк/, една Планинска с. с. батарея и един селкси взвод конници, за да се даде възможност на дружината, опирайки се на тоя отряд да настъпи и проучи пътищата, посоките и пр. за правилно и успешно насочване една значителна войскова част към Мидия /заповед № 48 от к-ра на 3/5 бригада/... Каква печална картина представляваха бойците от тоя отряд... Слаби, немощни, едва движещи се, поглед гаснещ, впит в земята, като че й говореха на нея: "Кога ще прибереш и нас в твоите студени прегръдки? "... Начело командирът на дружината, подполковник Шапкаров Тодор, съслужващ на дружинния командир от 1905/6 година в Нова Загора 32 полк. Каква радост..., братска среща и то на бойното поле, между двамата дружинни командири... Запитва го дружинният командир защо хората му са така слаби? Сълзи се явиха от умиление на очите му и отговаря: "... Пет дни не са яли топла храна тия мили войници и безропотни бойци, а и другата храна малко и ненавреме! " Отговори му се: "Ние имаме изобилна храна и почти е готова, ще ми бъде радостно да ни гостувате, ще наредим ето сега..., като има за нас и за вас ще има."... Ето идва и батарейния командир капитан Вълнаров Тодор и казва на дружинния командир: "От три дни нямаме хляб в батареята..., имате ли и можете ли да ми заемете поне по едно парче хлебец за хората ми?
към текста >>

"... Ние всеки ден имахме топла храна по два пъти и хляб изобилно..." Недоизказал още думите си дружинния командир и десетки гласове се обадиха: Т-н капитан, те са нашите синове... , ние ги посрещаме с радост, отстъпваме им всичката си храна, до довечера пак ще сготвим... , а и хляб имаме... Нека заповядат, па и така да бъдат посрещани и гощавани и нашите момчета, които са в 3 дивизия и кой знае къде сега и тя настъпва!
Инджекьой ни достави много хляб види се, защото трябвало и гладни да нахраним! "... Радостни сълзи се явиха по очите му. И така е: от един добър баща началник така само трябва да обича своите деца-бойци и те всякога ще го слушат и с преданост и вярност ще изпълняват поръченията му. Дружината - "момчетата" бяха вече събрани за обед - тъкмо ще разсипват храната. Обръща се към дружината командирът й и казва: "Момчета и братя, вие виждате, ето там спря вече дружина български герои и батарея бойци, които поразиха противника и той сега бяга... Те не са яли 5 дни топла храна и 3 дни хляб не са получавали, можем ли да ги приемем гости на нашата братска трапеза? "... Ние всеки ден имахме топла храна по два пъти и хляб изобилно..." Недоизказал още думите си дружинния командир и десетки гласове се обадиха: Т-н капитан, те са нашите синове... , ние ги посрещаме с радост, отстъпваме им всичката си храна, до довечера пак ще сготвим... , а и хляб имаме... Нека заповядат, па и така да бъдат посрещани и гощавани и нашите момчета, които са в 3 дивизия и кой знае къде сега и тя настъпва! "... ... Другарю боец и брате мой войнико... , чувствала ли е душата ти изблика на радостта и благодарността за подобно гостоприемство? Ако не си го изпитвал или сторил, не си ли поне чувал за подобна братска пожертвувателност по закона на Великата Жертва!... Отречи се от себе си, за да помогнеш на ближния си, на съидейника си... Перото не може да опише подобна картина на самопожертвувателност, на себеограничение, на братска жертва, макар и в най-малък размер... Тя само се чувствува от този, за когото се прави и от ония, които са били в положението на един подобен страдующ... Целият отряд на подполковник Шапкаров си споделиха топлата храна на дружината, получиха хляб, но помолиха, за да бъде истинска братска трапеза, трябва и дружината-опълченци да ядат заедно с тях, за да се знае, че всичко е споделено между стопани и гости!... Мила картинка е тая обща братска трапеза между опълченци от 10-а Погранична дружина, действащата дружина от 45 полк, артилеристи и кавалеристи и какви ми ти разговори се водеха помежду им... Така и офицерите, след войнишкия обед седнаха и те на обща братска трапеза... Водачо народни, общественико, от всяко поле на твоята дейност, цениш ли безкористно това велико качество на себеотричане, като една голяма ценност и духовна заложба в душата на твоя единородец, в душата на българина?... Задай си този въпрос, без да си отговаряш.
към текста >>

Ето защо и българина винаги търси простор, широта, за да вложи, за да пласира своите творчески дарби в производство, а като няма водач добър, който да му окаже пътищата за подобна дейност българина ще я употреби в спане "изтягане, лежене", игра на карти с "почиване" до в по-голям размер, развлечение между "мъжкия пол" /в населените пунктове/ и т. подобни.
Все по същия ред и "невинната игра" на карти се обърна на хазартни игри "за забава", или "за убиване на времето", както се изразяваха някои... А още по сетне хазартните игри започнаха да стават със заемане на пари от подчинен на началник - разбира се, по "познанство" само, или по родство. Докато най сетне се достигна до положението, да виждате група от няколко души войници, подофицери и офицери, играят на карти, а до групата "лежи" буре с вино и чака своя ред да бъде изпразнено постепенно, както се изпразва джоба на картоиграча, който губи, постоянно губи и за да се засили, прави заеми от другаря си или от друг играч и това се в "интереса" на другарството и на компанията... А колкото за четиво, такова, Боже упази, та и "на война ли ще четем! " Освен по частна инициатива, другаде не се виждаше наличност на книги за прочит от характер исторически, национален, образователен и др., та работа на ума да се даде!... Каква е характерната черта на българина? "Впрегнат" лиев работа, възложено ли му е някакво поръчение, той работи съсредоточено, за да доведе до добър край изпълнението му и то в най-скоро време; привърши ли обаче тая си работа, или поръчение, трябва да започне нова, от друго естество работа, защото, иначе, бездействието го води към послабление в дисциплинарно отношение... В българина има напластена енергия, според неговото духовно естество и той трябва да работи, да разходва тая енергия в полза, в творчество. Ето защо и българина винаги търси простор, широта, за да вложи, за да пласира своите творчески дарби в производство, а като няма водач добър, който да му окаже пътищата за подобна дейност българина ще я употреби в спане "изтягане, лежене", игра на карти с "почиване" до в по-голям размер, развлечение между "мъжкия пол" /в населените пунктове/ и т. подобни. Ако ли през периода на почивката му, се дадат няколко само дни отпуск в дома му 2-3 само за престояване в семейството си, освен дните за пътуване, по-голяма награда, по-внимателен и влизащ в нуждите на подчинените си началник, няма за нашия войник. Защо му е тоя отпуск? За почиване ли? - Не, а за надзираване, за упътване и даване директиви на домашните си. По природа българина е материалист, той обича своя имот повече от всичко друго: "За една бразда пушка вдига и смърт носи!
към текста >>

Ако ли през периода на почивката му, се дадат няколко само дни отпуск в дома му 2-3 само за престояване в семейството си, освен дните за пътуване, по-голяма награда, по-внимателен и влизащ в нуждите на подчинените си началник, няма за нашия войник.
Докато най сетне се достигна до положението, да виждате група от няколко души войници, подофицери и офицери, играят на карти, а до групата "лежи" буре с вино и чака своя ред да бъде изпразнено постепенно, както се изпразва джоба на картоиграча, който губи, постоянно губи и за да се засили, прави заеми от другаря си или от друг играч и това се в "интереса" на другарството и на компанията... А колкото за четиво, такова, Боже упази, та и "на война ли ще четем! " Освен по частна инициатива, другаде не се виждаше наличност на книги за прочит от характер исторически, национален, образователен и др., та работа на ума да се даде!... Каква е характерната черта на българина? "Впрегнат" лиев работа, възложено ли му е някакво поръчение, той работи съсредоточено, за да доведе до добър край изпълнението му и то в най-скоро време; привърши ли обаче тая си работа, или поръчение, трябва да започне нова, от друго естество работа, защото, иначе, бездействието го води към послабление в дисциплинарно отношение... В българина има напластена енергия, според неговото духовно естество и той трябва да работи, да разходва тая енергия в полза, в творчество. Ето защо и българина винаги търси простор, широта, за да вложи, за да пласира своите творчески дарби в производство, а като няма водач добър, който да му окаже пътищата за подобна дейност българина ще я употреби в спане "изтягане, лежене", игра на карти с "почиване" до в по-голям размер, развлечение между "мъжкия пол" /в населените пунктове/ и т. подобни. Ако ли през периода на почивката му, се дадат няколко само дни отпуск в дома му 2-3 само за престояване в семейството си, освен дните за пътуване, по-голяма награда, по-внимателен и влизащ в нуждите на подчинените си началник, няма за нашия войник. Защо му е тоя отпуск? За почиване ли? - Не, а за надзираване, за упътване и даване директиви на домашните си. По природа българина е материалист, той обича своя имот повече от всичко друго: "За една бразда пушка вдига и смърт носи! " Той е доволен да мине край нивата, край кошарата, при уволнението му в отпуск и тогава ще си отиде в дома си, да види челяд, да даде своите наставления на другарката си за бъдната й дейност или пък да настави чадата си всекиму според способностите му и така се завърне в частта си спокоен, че всичко в дома му е наред - така, защото той с очите си го е видял и с "уста наредил", добитъка си е погладил, поразменил е със "Сивчо" или със "Сакара" или с дългоухия "Марка" по някоя приятелска приказка, погладил ги е и ги оставя в послушание на вярната си другарка и чада, които като него ще обработват имота и гледат добитъка... Използваха ли се тия характерни, отличителни черти на българския боец през периода на войните?
към текста >>

- Не, а за надзираване, за упътване и даване директиви на домашните си.
"Впрегнат" лиев работа, възложено ли му е някакво поръчение, той работи съсредоточено, за да доведе до добър край изпълнението му и то в най-скоро време; привърши ли обаче тая си работа, или поръчение, трябва да започне нова, от друго естество работа, защото, иначе, бездействието го води към послабление в дисциплинарно отношение... В българина има напластена енергия, според неговото духовно естество и той трябва да работи, да разходва тая енергия в полза, в творчество. Ето защо и българина винаги търси простор, широта, за да вложи, за да пласира своите творчески дарби в производство, а като няма водач добър, който да му окаже пътищата за подобна дейност българина ще я употреби в спане "изтягане, лежене", игра на карти с "почиване" до в по-голям размер, развлечение между "мъжкия пол" /в населените пунктове/ и т. подобни. Ако ли през периода на почивката му, се дадат няколко само дни отпуск в дома му 2-3 само за престояване в семейството си, освен дните за пътуване, по-голяма награда, по-внимателен и влизащ в нуждите на подчинените си началник, няма за нашия войник. Защо му е тоя отпуск? За почиване ли? - Не, а за надзираване, за упътване и даване директиви на домашните си. По природа българина е материалист, той обича своя имот повече от всичко друго: "За една бразда пушка вдига и смърт носи! " Той е доволен да мине край нивата, край кошарата, при уволнението му в отпуск и тогава ще си отиде в дома си, да види челяд, да даде своите наставления на другарката си за бъдната й дейност или пък да настави чадата си всекиму според способностите му и така се завърне в частта си спокоен, че всичко в дома му е наред - така, защото той с очите си го е видял и с "уста наредил", добитъка си е погладил, поразменил е със "Сивчо" или със "Сакара" или с дългоухия "Марка" по някоя приятелска приказка, погладил ги е и ги оставя в послушание на вярната си другарка и чада, които като него ще обработват имота и гледат добитъка... Използваха ли се тия характерни, отличителни черти на българския боец през периода на войните? Имат думата на тоя ответ началстващите лица и водачи народни, какъв бе резултатът там, гдето се използваха и какъв бе там, гдето се пренебрегваха, резултатите в единия и в другия случай са налице и последствията известни... С. Подима, на черноморския бряг, южно от г. Мидия. 25 януарий 1913 година, петък, ден на Венера, ден на жертвата.
към текста >>

"Сладка трапеза" - приятна другарска трапеза, когато има хармония между началници и подчинени и взаимното доверие добива затвърдяване и готовност за себеотрицание по пътя на безкористното за общото благо!
И наистина, и те вземаха участие заедно с дружината. Завърна се от обиколката си по проверка охраната на брега, командира на 2-а погр. рота, поруч. Василев Бенедикт - всичко е добре и благополучно. След войнишката вечеря, събраха се и офицерите 5 души, на общия си стол за вечеря. "Сладка трапеза" - приятна другарска трапеза, когато има хармония между началници и подчинени и взаимното доверие добива затвърдяване и готовност за себеотрицание по пътя на безкористното за общото благо! Всички са весели, особено вдъхновение имаше, разговори, песни се припяват, свирене на цигулка. Особено бе весел поручик Василев Бенедикт. Свири до унесеност на цигулка, придружено и с игра, и свири, и пее, и играе. Неуморим бе той тая вечер. Прибраха се офицерите в квартирите си след 11 часа вечерта, а поручика остана да продължава свиренето си и играта, и песните си... Казват: "Тоя смях и игра не е на добро, нека Господ ни закриля!
към текста >>

Суматоха, "олелия" неописуема от страна на населението, всичко се разтича да бяга кой на където "очи му видят", а най-много бягаха в посока към гората по пътя за към село Странджа.
Всичко това вървеше в най-бърз ход и се очертаха вече, че това бяха военни параходи - два големи контра-торпильори и отстрани на тях спомагателни съдове, по три към всеки торпильор. В най-силен ход се движеха вече и наближаваха брега. Часът е само 6 и 10 минути пр. пладне и се даде първия топовен изстрел - снаряда падна всред селото и се пръсна, без да причини каквато и да било загуба. Движението на морските съдове продължаваше при най-бърз ход. Суматоха, "олелия" неописуема от страна на населението, всичко се разтича да бяга кой на където "очи му видят", а най-много бягаха в посока към гората по пътя за към село Странджа. Съветите към селяните, окуражаването им от страна на членовете от дружината не помогна с нищо, заплашванията тоже и се даде заповед: Веднага цялото село да бъде опразнено от населението и то отиде в западна посока, докато бъде повикано... Раздадоха се втори и трети изстрели: втория без взрив, се удари в стената на зданието на щаба на дружината и го разтърси само, а третия отиде нагоре високо над селото към гората. Артилерийската стрелба зачести твърде много, но и параходите още се движеха ту напред, ту в страни, не се бяха още установили... Изпрати се бързо донесение с конен ординарец до щаба на 5-а дивизия - единственото средство за свръзка от страна на дружината с когото и да било... Много пъти бяха искани телефони връзки, обаче "все нямаше", а на 26 - на следния ден след боя, дружината бе свързана с телефони... Почнаха да пристигат и от охраната последователно донесения за дошлите вече два турски "парахода" и шест миненоски, а те лодки - част моторни и част с лопати и са до брега вече и в тях турски пехотни войници... Дружинният непрекъснато наблюдаваше за маневрирането на противника... "Двата парахода" се спряха тъкмо срещу селото, обаче веднага обърнаха в южна посока и отминаха успоредно на брега и се закриха зад хребета край брега... Изстрелите от "двата парахода" или големи контр-торпильори, или малки крайцери продължаваха най-усилено по разни посоки и даваха най-разсеяна стрелба... Охраната на дружината бе залегнала край брега всеки елемент на своята позиция и чакаше удобния момент за действие. И на най-малката единица от охраната бе определена заблаговременно позицията от която трябваше да действува при нужда в свръзка със своите съседни елементи... На огъня от турската морска артилерия не се отговаря по никакъв начин от когото и да било, нито с огън, нито с движение, нито един човек не се движеше, като че всичко бе "замряло", като че нямаше "жива душа" край брега на морето. Това мълчание силно дразнеше турското командване и стрелбата им бе "много глупава" - без какъвто и да е ефект. А нашите "топчета" - берданите и кримки от доброволците местни жители - почиват и чакат своя ред.
към текста >>

Артилерийската стрелба зачести твърде много, но и параходите още се движеха ту напред, ту в страни, не се бяха още установили... Изпрати се бързо донесение с конен ординарец до щаба на 5-а дивизия - единственото средство за свръзка от страна на дружината с когото и да било... Много пъти бяха искани телефони връзки, обаче "все нямаше", а на 26 - на следния ден след боя, дружината бе свързана с телефони... Почнаха да пристигат и от охраната последователно донесения за дошлите вече два турски "парахода" и шест миненоски, а те лодки - част моторни и част с лопати и са до брега вече и в тях турски пехотни войници... Дружинният непрекъснато наблюдаваше за маневрирането на противника... "Двата парахода" се спряха тъкмо срещу селото, обаче веднага обърнаха в южна посока и отминаха успоредно на брега и се закриха зад хребета край брега... Изстрелите от "двата парахода" или големи контр-торпильори, или малки крайцери продължаваха най-усилено по разни посоки и даваха най-разсеяна стрелба... Охраната на дружината бе залегнала край брега всеки елемент на своята позиция и чакаше удобния момент за действие.
Часът е само 6 и 10 минути пр. пладне и се даде първия топовен изстрел - снаряда падна всред селото и се пръсна, без да причини каквато и да било загуба. Движението на морските съдове продължаваше при най-бърз ход. Суматоха, "олелия" неописуема от страна на населението, всичко се разтича да бяга кой на където "очи му видят", а най-много бягаха в посока към гората по пътя за към село Странджа. Съветите към селяните, окуражаването им от страна на членовете от дружината не помогна с нищо, заплашванията тоже и се даде заповед: Веднага цялото село да бъде опразнено от населението и то отиде в западна посока, докато бъде повикано... Раздадоха се втори и трети изстрели: втория без взрив, се удари в стената на зданието на щаба на дружината и го разтърси само, а третия отиде нагоре високо над селото към гората. Артилерийската стрелба зачести твърде много, но и параходите още се движеха ту напред, ту в страни, не се бяха още установили... Изпрати се бързо донесение с конен ординарец до щаба на 5-а дивизия - единственото средство за свръзка от страна на дружината с когото и да било... Много пъти бяха искани телефони връзки, обаче "все нямаше", а на 26 - на следния ден след боя, дружината бе свързана с телефони... Почнаха да пристигат и от охраната последователно донесения за дошлите вече два турски "парахода" и шест миненоски, а те лодки - част моторни и част с лопати и са до брега вече и в тях турски пехотни войници... Дружинният непрекъснато наблюдаваше за маневрирането на противника... "Двата парахода" се спряха тъкмо срещу селото, обаче веднага обърнаха в южна посока и отминаха успоредно на брега и се закриха зад хребета край брега... Изстрелите от "двата парахода" или големи контр-торпильори, или малки крайцери продължаваха най-усилено по разни посоки и даваха най-разсеяна стрелба... Охраната на дружината бе залегнала край брега всеки елемент на своята позиция и чакаше удобния момент за действие. И на най-малката единица от охраната бе определена заблаговременно позицията от която трябваше да действува при нужда в свръзка със своите съседни елементи... На огъня от турската морска артилерия не се отговаря по никакъв начин от когото и да било, нито с огън, нито с движение, нито един човек не се движеше, като че всичко бе "замряло", като че нямаше "жива душа" край брега на морето. Това мълчание силно дразнеше турското командване и стрелбата им бе "много глупава" - без какъвто и да е ефект. А нашите "топчета" - берданите и кримки от доброволците местни жители - почиват и чакат своя ред. Все таки, това наше мълчание, на дружината, като че даваше все повече и повече мъжество на турците и те добиха кураж за да почнат разтоварването на своите войски. Те доближиха до възможно най- близко до брега и застанаха един съд срещу селото, срещу зданието на митницата, на едно разстояние от по 400 крачки от брега и на около 5-600 крачки от самото митническо здание, в което бе разположена заставата от 1/2 рота Троянско опълчение.
към текста >>

... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?...
Каква илюзия! Какви подмолни планове се крояха в тоя момент! По заповед от н-ството, 5-а дивизия /телегр. № 432 от 1/5 бригада и № 1367 от н-ка 5-а дивизия/, 1-а и 3-а опълченски Троянски роти трябваше да заминат за М. Търново, гдето да образуват гарнизон, дружината, 10-а Погранична, да останеше в състав само две роти, 1-а и 2-а погранична рота, в състав: 4 офицери, 46 подофицери, 408 войници и 44 коне и придадени 1 1/2 конни взводове /2 офицери, 42 долни чинове и 4 коне/. ... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?... Нека тоя въпрос винаги стои пред нас без да си отговаряме на него!... След общия другарски-братски обяд, двете роти тръгнаха за гр. Малко Търново, изпратени до навън от селото от братята си, другите две роти, които оставаха на бойния фронт и за в бъдеще, за огледало на младите българи, на своите си синове. 11 юний 1913 година, вторник, ден марсов, ден за победа отрицателните качества у човека... Бивак при с. Бойници, на западната граница.
към текста >>

"Еее, момчета, сега си говорихме като българи, всички еднакво интересуващи ни доброто на народа ни, който чакаше тия моменти за обединение при това положение..., при тия отношения със съседите ни, които ясно е вече, не се считат за съюзници, какво трябва да правим, кой път ни предстои да изберем: да си отидем по домовете ли с незавършена работа, или да се опълчим срещу тях и им поискаме наложително това, което е наше право, което те навремето са признали за цяла истина, а сега искат да ни го отнемат и то насилом даже... Общо мълчание и дълбоко замисляне... Погледът е съсредоточен в земята - зер материален въпрос се разрешава тук - мисли се за земното, като условие за достигане небесното, висшето.
Началника предприема, решава, привежда в изпълнение и носи отговорност за последствията: наградата приема, позорния стълб не отбягва и спасение зад граница не търси... В началника са включени и двата закона: причините и последствията... Е добре, реченото - речено, заповяданото - заповядано и изпълнено. Четем пред подчинените ни войници, послушните изпълнители на народните искания, разни извадки от вестниците... Зер, пресата е непогрешна и неподатлива на частни мисли и интереси?... Четем, а войниците слушат, какви биле отношенията ни с досегашните ни съюзници и съседи - сърби и гърци, за тяхното изневеряване и пр. и пр. и желанието им да ни опропастят окончателно, па даже и за подялба на България се говори... Устно им се разяснява... и българина мъдрец, стои прав и слуша, вдълбочен в себе си върху бивачната поляна, съсредоточен, но както в кръчмата пред изборния агитатор и кандидат за народен избраник, гдето тоже слуша, но "знае си той" за кого ще гласува. "Еее, момчета, сега си говорихме като българи, всички еднакво интересуващи ни доброто на народа ни, който чакаше тия моменти за обединение при това положение..., при тия отношения със съседите ни, които ясно е вече, не се считат за съюзници, какво трябва да правим, кой път ни предстои да изберем: да си отидем по домовете ли с незавършена работа, или да се опълчим срещу тях и им поискаме наложително това, което е наше право, което те навремето са признали за цяла истина, а сега искат да ни го отнемат и то насилом даже... Общо мълчание и дълбоко замисляне... Погледът е съсредоточен в земята - зер материален въпрос се разрешава тук - мисли се за земното, като условие за достигане небесното, висшето. Момент важен. Размишлява българина, съсредоточен в своя вътрешен мир, в своята душа. Знае той закона и иска да съедини в едно, да доведе в хармония ума и сърцето, и взетото решение да приведе в изпълнение чрез силата на разумната воля. Мъдрец е българинът в сериозните въпроси, но не българина израснал в лишения и излишъци, а оня, който е излязъл из всред закона на живата природа... Той знае нейната неумолимост, затова иска да бъде безпогрешен в своето решение... Запитва дружинния командир някой по име - мълчат, само го поглеждат и не отговарят, и те пък от своя страна изпитват самия него - той какво мисли... Най-после чуха се гласове: "Нека да каже вместо всички ни, нашия другар и добър брат бай Ст. Ш. от с.
към текста >>

56. 3.4. ФУРАЖИРОВКА 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Носеше се скромно; облеклото си носеше до разкъсване, за което много пъти са му правени бележки от началството, някой път отговаряше: "Та мигар тия дяволи не са по-окъсани от мене?
Наистина той бе със сравнително по-слаба духовна култура, оперираше с малко думи в своя говор, но за това пък имаше широка душа, любвеобвилно сърце, от което бликаха топли чувства, с които обливаше и завладяваше сърцата на подчинените си. При това, физически здрав, червендалест с набито тяло, закръглено пълно лице, среден ръст, здрави крака, върху които се клатеше и малко шкембенце, той бе издръжлив и служеше за пример на всички; бялата му коса, подстриганата остра брадичка, отпуснатите бели мустаци издаваха неговата опитност и практичност в живота. Фаталист, той вярваше в предопределението на съдбата и за това винаги спокоен изпълняваше безшумно своя дълг, за да не можеше да се познае кога той е бил по-малко безстрашен. Доброто срещаше с радост и спокойствие, лошото - с безразличие и утеха, че така трябвало да бъде. Паднеше ли убит около него, той го прикриваше с платнището и кръстейки се казваше: "Така му било писано - и у дома си да беше, пак щеше да умре." Запищеше ли някой ранен, той го укоряваше и сочеше му убитите, утешаваше го, като му казваше: "Хе, ще ти отмине като на кученце, доскоро виждане" и си отминаваше. Носеше се скромно; облеклото си носеше до разкъсване, за което много пъти са му правени бележки от началството, някой път отговаряше: "Та мигар тия дяволи не са по-окъсани от мене? " А когато в един прекрасен ден бе облякъл новите си сини панталони, докато ротният кърпач му обърне старите такива, една "неверница" (както казваше той) се пуква около него, обръща го няколко пъти във въздуха и го тръшва на земята с широка рана от парче под лявото му седалище - на място деликатно, той с пълен ботуш от кръв, се явява на дружинния си командир и долага, че е ранен с прибавка: "Това нищо не е, а нещастието е, че новите ми панталони отидоха." Крайно пестелив, той отбягваше да се храни от офицерската кухня, защото там в някои случаи се доплащаше, а се задоволяваше само с дажбата, като икономисваше от хляба си за "гладни" дни, а такива често имаше и тогава той изтърсваше икономията си пред най-гладните. Налагаше ли му се случая да изпълни особена задача, той много не говореше - у него липсваха огнени слова и гръмовити фрази, а почваше, както и днес: "Хей, дяволи", разказваше им накратко задачата и завършваше с думите: "Па бъдете по-дяволи от хайдуците, що са дошли от през морета да ни избиват и плячкосват." Така и сега след като им каза за "фуражировката" добави: "А бе, то добитъкът от камъша не ще ни избегне, ние ще си го ловим, когато поискаме, ама друг трън има в очите ни, друг трън, който ни много боде и ни прави пакост. Тия "хайдуци" онзи ден ни надпревариха с 200-300 кр. и заеха чифлика пред нашия десен фланг, а днес от кулата му се обажда и картечница, която не дава да шавнем при светлина, а и добър наблюдателен пункт е, от който свободно гледат към "Тахино", по течението на Струма към Серес и към Нигрита, откъдето ги поддържат, па съобщават за всякакво движение по низината на Струма. Тоя трън трябва да отсечем по-напред, а знаете ли що срам изтеглих снощи, когато началството бе тук и ми каза: "Твоите дяволи излязоха глупави, та "хайдуците" ги изпревариха и заеха чифлика; сега вие ще гледате, а те ще ви чукат отгоре, та дим ще се вдига, а освен това вътре било пълно с фураж и добитък.
към текста >>

" А когато в един прекрасен ден бе облякъл новите си сини панталони, докато ротният кърпач му обърне старите такива, една "неверница" (както казваше той) се пуква около него, обръща го няколко пъти във въздуха и го тръшва на земята с широка рана от парче под лявото му седалище - на място деликатно, той с пълен ботуш от кръв, се явява на дружинния си командир и долага, че е ранен с прибавка: "Това нищо не е, а нещастието е, че новите ми панталони отидоха." Крайно пестелив, той отбягваше да се храни от офицерската кухня, защото там в някои случаи се доплащаше, а се задоволяваше само с дажбата, като икономисваше от хляба си за "гладни" дни, а такива често имаше и тогава той изтърсваше икономията си пред най-гладните.
При това, физически здрав, червендалест с набито тяло, закръглено пълно лице, среден ръст, здрави крака, върху които се клатеше и малко шкембенце, той бе издръжлив и служеше за пример на всички; бялата му коса, подстриганата остра брадичка, отпуснатите бели мустаци издаваха неговата опитност и практичност в живота. Фаталист, той вярваше в предопределението на съдбата и за това винаги спокоен изпълняваше безшумно своя дълг, за да не можеше да се познае кога той е бил по-малко безстрашен. Доброто срещаше с радост и спокойствие, лошото - с безразличие и утеха, че така трябвало да бъде. Паднеше ли убит около него, той го прикриваше с платнището и кръстейки се казваше: "Така му било писано - и у дома си да беше, пак щеше да умре." Запищеше ли някой ранен, той го укоряваше и сочеше му убитите, утешаваше го, като му казваше: "Хе, ще ти отмине като на кученце, доскоро виждане" и си отминаваше. Носеше се скромно; облеклото си носеше до разкъсване, за което много пъти са му правени бележки от началството, някой път отговаряше: "Та мигар тия дяволи не са по-окъсани от мене? " А когато в един прекрасен ден бе облякъл новите си сини панталони, докато ротният кърпач му обърне старите такива, една "неверница" (както казваше той) се пуква около него, обръща го няколко пъти във въздуха и го тръшва на земята с широка рана от парче под лявото му седалище - на място деликатно, той с пълен ботуш от кръв, се явява на дружинния си командир и долага, че е ранен с прибавка: "Това нищо не е, а нещастието е, че новите ми панталони отидоха." Крайно пестелив, той отбягваше да се храни от офицерската кухня, защото там в някои случаи се доплащаше, а се задоволяваше само с дажбата, като икономисваше от хляба си за "гладни" дни, а такива често имаше и тогава той изтърсваше икономията си пред най-гладните. Налагаше ли му се случая да изпълни особена задача, той много не говореше - у него липсваха огнени слова и гръмовити фрази, а почваше, както и днес: "Хей, дяволи", разказваше им накратко задачата и завършваше с думите: "Па бъдете по-дяволи от хайдуците, що са дошли от през морета да ни избиват и плячкосват." Така и сега след като им каза за "фуражировката" добави: "А бе, то добитъкът от камъша не ще ни избегне, ние ще си го ловим, когато поискаме, ама друг трън има в очите ни, друг трън, който ни много боде и ни прави пакост. Тия "хайдуци" онзи ден ни надпревариха с 200-300 кр. и заеха чифлика пред нашия десен фланг, а днес от кулата му се обажда и картечница, която не дава да шавнем при светлина, а и добър наблюдателен пункт е, от който свободно гледат към "Тахино", по течението на Струма към Серес и към Нигрита, откъдето ги поддържат, па съобщават за всякакво движение по низината на Струма. Тоя трън трябва да отсечем по-напред, а знаете ли що срам изтеглих снощи, когато началството бе тук и ми каза: "Твоите дяволи излязоха глупави, та "хайдуците" ги изпревариха и заеха чифлика; сега вие ще гледате, а те ще ви чукат отгоре, та дим ще се вдига, а освен това вътре било пълно с фураж и добитък. Там довечера ще трябва да се настаним, като прогоним тия плячкаджии с някаква изненада" и замълча. А-а-ах!
към текста >>

и заеха чифлика пред нашия десен фланг, а днес от кулата му се обажда и картечница, която не дава да шавнем при светлина, а и добър наблюдателен пункт е, от който свободно гледат към "Тахино", по течението на Струма към Серес и към Нигрита, откъдето ги поддържат, па съобщават за всякакво движение по низината на Струма.
Паднеше ли убит около него, той го прикриваше с платнището и кръстейки се казваше: "Така му било писано - и у дома си да беше, пак щеше да умре." Запищеше ли някой ранен, той го укоряваше и сочеше му убитите, утешаваше го, като му казваше: "Хе, ще ти отмине като на кученце, доскоро виждане" и си отминаваше. Носеше се скромно; облеклото си носеше до разкъсване, за което много пъти са му правени бележки от началството, някой път отговаряше: "Та мигар тия дяволи не са по-окъсани от мене? " А когато в един прекрасен ден бе облякъл новите си сини панталони, докато ротният кърпач му обърне старите такива, една "неверница" (както казваше той) се пуква около него, обръща го няколко пъти във въздуха и го тръшва на земята с широка рана от парче под лявото му седалище - на място деликатно, той с пълен ботуш от кръв, се явява на дружинния си командир и долага, че е ранен с прибавка: "Това нищо не е, а нещастието е, че новите ми панталони отидоха." Крайно пестелив, той отбягваше да се храни от офицерската кухня, защото там в някои случаи се доплащаше, а се задоволяваше само с дажбата, като икономисваше от хляба си за "гладни" дни, а такива често имаше и тогава той изтърсваше икономията си пред най-гладните. Налагаше ли му се случая да изпълни особена задача, той много не говореше - у него липсваха огнени слова и гръмовити фрази, а почваше, както и днес: "Хей, дяволи", разказваше им накратко задачата и завършваше с думите: "Па бъдете по-дяволи от хайдуците, що са дошли от през морета да ни избиват и плячкосват." Така и сега след като им каза за "фуражировката" добави: "А бе, то добитъкът от камъша не ще ни избегне, ние ще си го ловим, когато поискаме, ама друг трън има в очите ни, друг трън, който ни много боде и ни прави пакост. Тия "хайдуци" онзи ден ни надпревариха с 200-300 кр. и заеха чифлика пред нашия десен фланг, а днес от кулата му се обажда и картечница, която не дава да шавнем при светлина, а и добър наблюдателен пункт е, от който свободно гледат към "Тахино", по течението на Струма към Серес и към Нигрита, откъдето ги поддържат, па съобщават за всякакво движение по низината на Струма. Тоя трън трябва да отсечем по-напред, а знаете ли що срам изтеглих снощи, когато началството бе тук и ми каза: "Твоите дяволи излязоха глупави, та "хайдуците" ги изпревариха и заеха чифлика; сега вие ще гледате, а те ще ви чукат отгоре, та дим ще се вдига, а освен това вътре било пълно с фураж и добитък. Там довечера ще трябва да се настаним, като прогоним тия плячкаджии с някаква изненада" и замълча. А-а-ах! Отпусчица, отпусчица! Изстена някъде в края на окопа Теню - завзека на ротата, когото наричаха "тенекето" заради бъбривостта му. Знаете ли вие - дядо Младенови деца, какво струва десетина дни отпусчица за мене... зер венчах се и другия ден тръгнах, а сега... сънища та сънища - мира ми не дават... оттатък чифлика отивам, ама.... при булката да отида.
към текста >>

57. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Чудесен профил.
Трябва да върти цяла къща за да изгледа тримата си братя и стар баща. Да, нежната русокоса девойка. Диренията ми по „Цар Освободител” не довеждат до нищо. Никой не прилича на Него. Веднъж само трепнах и забавих стъпките си след строен рус човек, с меки свилени къдри, разсипани по раменете. Чудесен профил. Сини, кротки очи. Загледах го с плахо ожидание. Той ли е? Едната му ръка държи елегантен бастун, а другата... дълга запалена пура. Отскачам като опарена и бърже го отминавам.
към текста >>

По някой път се престрашавам и мило питам Цаньо: - Кога ще ме заведеш при майка си?
Значи, аз не съм човек. Той ще „прероди” душата ми, ще я направи „нова, съвременна”. Тъжно ми е, все така, много ми е тъжно. Често седя в градската градина и мисля, мисля. Докато някой не ме зазяпа и аз, ща не ща трябва да напусна хубавия градински кът. По някой път се престрашавам и мило питам Цаньо: - Кога ще ме заведеш при майка си? Трае. Изгърми дървеното сандъче помежду ни и - точка. Но Господ е добър, добър. Въпреки всичко, нещо в гърдите ми пее и през плача. А какви подигравателни писма от моята родителка! Намерила ли съм „принца”, нали не приемам предложението нито на този, нито на онзи, сигур чакам „принца”, но хич да не си мисля такива работи, а да си налягам парцалите.
към текста >>

Често пъти по гърба ми се стоварваше тежък, зъл детски юмрук, но нямаше кой да ме защити - защото съм сираче, а майка ми винаги заета с чужда работа.
Намерила ли съм „принца”, нали не приемам предложението нито на този, нито на онзи, сигур чакам „принца”, но хич да не си мисля такива работи, а да си налягам парцалите. Мамините подигравки за „принца” ми напомнят за сиротото ми детство - във вехти дрешки, повече от каките, дълги дебели сплитки и голи помръзнали коленца, и шалче на главата. Настига ме някое дете изневиделица, дърпа ме за сплитките и вика: - Царицата, светицата, дзърр, дзърр! Царицата - фуу, светицата... За тях тия думи са нещо много обидно. Всички деца си имат прякори: Мута циганин, горила, пелтек, кютюк; мене пък туй измислили. Често пъти по гърба ми се стоварваше тежък, зъл детски юмрук, но нямаше кой да ме защити - защото съм сираче, а майка ми винаги заета с чужда работа. Наистина, чакам нещо, но и аз самата не зная що е. Люси тъй силно ме блъсна вчера в коридора (уж случайно), че ако не се подпрях на ръцете си върху циментовия под, щях да си счупя главата. Ако блъскането бе случайно, но думите й не бяха случайни: „Поетеса проклета”. Летен ден. Отивам при Саша Гладиева.
към текста >>

Разтварят пътечка да мина.
- Но те пеят много хубаво! - Ех, да! - Дали бих могла и аз да влеза там? - Да, идете, те са добри хора... (Луди и добри, ето ти още едно чудо!) Влизам в двора. Множество мъже и жени. Разтварят пътечка да мина. Вървя по нея и влизам в малък коридор. И тук хора, и тук се разстъпват да мина. Пристъпям. Сърцето ми тупка, тупка. Песента се прекъсва. Тишина. След малко, чува се тих глас, някой говори.
към текста >>

Чукнах трети път, но вече по-силно.
Да, „Опълченска” 66. Тихо почуквам на вратата. Сама не чувам почукнах ли, или не. Повтарям още веднъж, пак тъй тихо. Стоя до вратата и чак сега виждам колко е смела постъпката ми, дръзка бих казала, но вече е късно. Чукнах трети път, но вече по-силно. Чувам глас. Хващам бравата с чиста бяла кърпичка и отварям вратата. Той стои посред стаята. Посочва ми стол. Защо помислих, че Той трябва първом да седне; стоя, не сядам.
към текста >>

Рамаданов не ни жали - крещи, вика, а по някой път се радва.
Ето го, наведнъж се изля „Спасителният фар”. Оживена, озарена и радостна - колегите ме закачат: влюбена ли си, цяла сияеш. Отивам на спевки, пея в хора и в сърцето ми нещо пее. Готвим .духовен концерт” за военния клуб. Работим усилено. Рамаданов не ни жали - крещи, вика, а по някой път се радва. Когато излиза хубаво, в красивите му строги очи трепка радост, доволство. Не зная, да отида ли пак при Човека? Какво ще Го питам, какво ще говоря. Концертът се състоя към есента. Нареждаме се на широката естрада.
към текста >>

Очите й лазурно сини, тъй сияят, окъпани в такава радост, че без да запомня що ми тя говори, на душата ми става ясно, че съм на верен път.
Но все пак ги нося със себе си и колчем седна в градската градина, разгръщам ги, чета, ако и да не ги разбирам. Но както разбрах „Федон”, така ще разбера и тия, но иска четене. Най-после Цаню ме заведе при майка си. Старата жена ме прие много любезно. Говори ми за Него. Очите й лазурно сини, тъй сияят, окъпани в такава радост, че без да запомня що ми тя говори, на душата ми става ясно, че съм на верен път. И тя ми каза: „Вие сте готова душа”. Подари ми четирите евангелия от Марка, Матея, Лука и Йоана, а също и псалмите на Давида. Всички свои книжки слагам в нова ленена торбичка и винаги ги нося със себе си. Псалмите особено ми допадат. Попаднах на стиха: „Приличам на врабче усамотено на покрива”; и още: „Както еленът желае водните извори, така душата ми жадува тебе, Боже!
към текста >>

Може би не е прилично, че изядох толкоз хляб - и два пъти посипана гозба.
Вълшебна цигулка! Хазяите - кака Гина и чичо Петко ме оставят на обяд. Тук е и Паша, и други възрастни и млади хора. Изобилен обяд без месо. Вегетарианство! Пък аз съм гладна винаги и тъй сладко се нахранвам, както незапомнено - отдавна. Може би не е прилично, че изядох толкоз хляб - и два пъти посипана гозба. Но чак, когато захапах ароматичната ябълка, разбрах „увлечението си”, но късно бе. Оглеждам се. Никой не ме наблюдава. И Той се храни с нас, досущ като нас, но не така бързо и много. Чупи залците с пръсти и бавно дъвче.
към текста >>

Записвам се в курсовете на Базала в търговското училище на „Витошка”, значи, ходя два пъти седмично.
”. Пак проядох и пак се подуха клепките ми. Паша казва, че вегетарианството е по свобода. И нейната сестра още си хапвала печено агънце и кюфтенца от телешко. Надя, а не Аня. Аня е също вегетарианка. Записвам се в курсовете на Базала в търговското училище на „Витошка”, значи, ходя два пъти седмично. Два пъти седмично са и спевките ни! Почти всяка вечер съм заета. Искам да работя нещо, нещо, което да погълне цялото ми естество. В курса влизат и доста напреднали по немски език. Ето тия красивите дами на предния чин, например.
към текста >>

Два пъти седмично са и спевките ни!
Паша казва, че вегетарианството е по свобода. И нейната сестра още си хапвала печено агънце и кюфтенца от телешко. Надя, а не Аня. Аня е също вегетарианка. Записвам се в курсовете на Базала в търговското училище на „Витошка”, значи, ходя два пъти седмично. Два пъти седмично са и спевките ни! Почти всяка вечер съм заета. Искам да работя нещо, нещо, което да погълне цялото ми естество. В курса влизат и доста напреднали по немски език. Ето тия красивите дами на предния чин, например. А повечето сме начинающи.
към текста >>

Едно изречение повтарям по 20 пъти.
Той ни дава домашни упражнения. В клас ни поставя въпроси и ни насърчава да отговаряме. В града има много немски войници. Мода е сега, да се учи немски език. Купувам си “Berlitz” и уча здравата. Едно изречение повтарям по 20 пъти. В единия джоб имам сгънати листчета с глаголи, в другия - съществителни. Не съм толкова тъпа. Удава ми се. Базала задава въпроси общо на класа. Но никой не става да отговаря - срамуват се.
към текста >>

По моя път почват да блещукат вече светли звездици и почва да просъмва.
С какво богоговение той й вика: - Анке! Тя се грижи за него да е на топло и нахранен. И тя е учителка. Всичко би било хубаво в тях, ако не е този Павел, който пуши и пие на тяхна сметка и плаши гостите. Аня ми свири на пиано. По моя път почват да блещукат вече светли звездици и почва да просъмва. Първо Саша, после Надя, Паша и Аня. Те всички имат вяра в мене и неусетно ме подтикват към работа, учение. В „Съкровище на смирените” разбрах мъничко около „мълчанието” и нищо друго. Имало два вида мълчание - живо и мъртво мълчание. Уроците по немски вървят.
към текста >>

Ръцете на г-н Базала са хубави и бели.] Никой път не е преглеждал домашните ни, но този път, за нещастие -дойде ред и до мене. Изтръпнах.
Но все нещо смешно става. Даде ни се за домашно да образуваме изречение с Genitiv Wessenfall [(нем.) родителен падеж]. Между другите изречения съставих на тетрадката си следните изречения: - Wessen Hande sind schon und weili? Die Hande des Herr Basala sind schon und weiss. [Чии ръце са хубави и бели? Ръцете на г-н Базала са хубави и бели.] Никой път не е преглеждал домашните ни, но този път, за нещастие -дойде ред и до мене. Изтръпнах. Дано не прочете последното изречение. Но той прочете. Именно последното изречение прочете. Сгушила съм се на чина и не смея да го погледна. Но г-н Базала е преди всичко учител.
към текста >>

Борисовата градина сякаш е рай; по лехи и пътеки цъфнали храсти - червени, бели, розови, жълти.
Не, не може да се изкаже. С една реч - топлота. Ледната буца в сърцето ми пак почва да се топи. Усещам сълзи в очите си. И Рамаданов ми се зарадва: - Хе, къде се губиш, младо момиче? Борисовата градина сякаш е рай; по лехи и пътеки цъфнали храсти - червени, бели, розови, жълти. Толкоз рози и теменуги, толкоз свежест! Влизам в „Александър Невски”. Ечат стъпките ми по мраморния под. Гледам по стените. Нарисувани стени.
към текста >>

Защото и аз сънувам Люси Стоянова, какината зълвичка, а по някой път, Господи Боже, и моята родителка.
Богородица, Тайната вечеря, Възкресение, Възнесение, Петдесетница и др. Кандило гори и пред Разпятието. Тайната вечеря обхваща половин стена - обкръжена с тежка бронзова рамка. Разбирам отгде идват „виденията”. Обстановката създава и блянове и сънища, па и видения. Защото и аз сънувам Люси Стоянова, какината зълвичка, а по някой път, Господи Боже, и моята родителка. Но, чакай, има изключения. Сънувам наскоро: Земята гори от всички краища. Купища развалини и овъглени трупове. Безпътица. Лутам се да си найда път, но напразно. Далече и високо сякаш над земята множество народ със светли дрехи отминава и пее... Сърцето ми бе с тях.
към текста >>

Купища развалини и овъглени трупове. Безпътица.
Разбирам отгде идват „виденията”. Обстановката създава и блянове и сънища, па и видения. Защото и аз сънувам Люси Стоянова, какината зълвичка, а по някой път, Господи Боже, и моята родителка. Но, чакай, има изключения. Сънувам наскоро: Земята гори от всички краища. Купища развалини и овъглени трупове. Безпътица. Лутам се да си найда път, но напразно. Далече и високо сякаш над земята множество народ със светли дрехи отминава и пее... Сърцето ми бе с тях. Внезапно някой застана до мене и ме изведе. Още един скоро след този. Намирам се в подземие, обградена отвредом с дебели, яки стени.
към текста >>

Лутам се да си найда път, но напразно.
Обстановката създава и блянове и сънища, па и видения. Защото и аз сънувам Люси Стоянова, какината зълвичка, а по някой път, Господи Боже, и моята родителка. Но, чакай, има изключения. Сънувам наскоро: Земята гори от всички краища. Купища развалини и овъглени трупове. Безпътица. Лутам се да си найда път, но напразно. Далече и високо сякаш над земята множество народ със светли дрехи отминава и пее... Сърцето ми бе с тях. Внезапно някой застана до мене и ме изведе. Още един скоро след този. Намирам се в подземие, обградена отвредом с дебели, яки стени. Никакъв изход.
към текста >>

58. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Тя е дясна ръка на мама, десен крак и дясно око.
Цели два часа треперах на леглото си като ударена птичка. Такива гърчения, такива подскачания. Намерилия се наблизо ветеринарен лекар заявява, че тук има лош удар в тилната част. Препоръчва хладни компреси. Тя сяда на трапезата, почва да се храни и казва: „Да ги слага който ще”; Бека ме гледа със зли очи. Тя е дясна ръка на мама, десен крак и дясно око. Всичките ми и най-невинни прояви тя ги „отнася” преиначени и всеки ден е нов ужас, страх и трепет. Крия книгите си под дърво и под камък, защото ще бъдат унищожени. Квартирантката ни г-жа Вучкова ме научи да рисувам с въглен. Посочва ми образци от Третяковската галерия. Почвам с портрета на Гаршин.
към текста >>

Русите й сплитки завиват три пъти главата й.
Почвам с портрета на Гаршин. Мама го намира и добре го размазва с разтришавката на петте си пръстта. Но не се отчайвам. Заемам се с Христос в Гетсиманската градина. Напредвам много бавно, защото не съм се упражнявала предварително, тъй ме насърчава горката туберкулозна красавица. Русите й сплитки завиват три пъти главата й. Но, до кога?! А татко, играе на комар. Проиграва заплатата си, проиграва и пендарите на маминия наниз. Никой друг не е взел жълтиците, тя - онази. И почва жесток бой и гнъсни разпитвания.
към текста >>

Закъснях този път за изгрева.
Навсякъде красота, навсякъде нов живот. Немско писмо! От Юлиус ли? Не. Не зная дали някой е останал жив в Галиция... He, Richard Ohrtel - онзи високия красив немец от боровата гора, скоро запознат след срещата ми с Вазова. Беше неделен ден. Закъснях този път за изгрева. Той ме изпреварил. На моя „пункт” двама дойчовци. Съблекли куртки, открили розови гърди срещу слънцето, лежат на тревата. Искрено зачудени какво търся рано в гората. „Слънцето диря”, казвам на немски.
към текста >>

Те го упътили добре.
Ще ми бъде ли приятно да ме придружат в гората. Не помня що ми говориха, но своите си думи-говор и сега слушам: ,,lch bin zwei-und-zwanzig Jahre.” [(нем.) Аз съм на двадесет и две години.] Единият си записа името ми и где работя. Единият, по-снажният, по-слънчевият. Мисля, че не го видях повече. Не. Сега добре изпитал за адреса ми, дори от фирмата Рафаел Камхи. Те го упътили добре. След писмото по пощата ме среща тукашен oberoffizier [(нем.) висш офицер] и ми донася устна вест, че неговият скъп приятел offizier [офицер] от София ще го посети, като моли Henzel да му уреди среща с мене. Не бих ли желала да пия кафе заедно с тях утре след обяд, когато колегата му от София ще пристигне. Гръм от ясно небе, да пия кафе с немците, когато тук съм в затвор. Но мощен лъч пробива този затвор и аз почвам да се готвя. Увивам посребрените сплитки около главата си.
към текста >>

Колко пъти идвал в гората, колко пъти обикалял алеите, но напразно.
- So. [(нем.) Така.] Облягам се на гърдите му и той ме гали. Издига главата ми към устните си и ме обсипва с хиляди целувки. От онази паметна сутрин, той не ме е забравил. Непрекъснато мислил и страдал. Колко пъти идвал в гората, колко пъти обикалял алеите, но напразно. Колко пъти стоял да чака пред „бюрото”, но не ме виждал, отчаян че не може да ме намери. През това време си ходил в Германия на Urlaupt [(нем.) отпуск]. Когато се върнал, аз съм напуснала и Камхи. Мъка по моя адрес, мъка - чак в адресното бюро... Този силен красив мъжага не е като другите мъжища. Той е човек.
към текста >>

Колко пъти стоял да чака пред „бюрото”, но не ме виждал, отчаян че не може да ме намери.
[(нем.) Така.] Облягам се на гърдите му и той ме гали. Издига главата ми към устните си и ме обсипва с хиляди целувки. От онази паметна сутрин, той не ме е забравил. Непрекъснато мислил и страдал. Колко пъти идвал в гората, колко пъти обикалял алеите, но напразно. Колко пъти стоял да чака пред „бюрото”, но не ме виждал, отчаян че не може да ме намери. През това време си ходил в Германия на Urlaupt [(нем.) отпуск]. Когато се върнал, аз съм напуснала и Камхи. Мъка по моя адрес, мъка - чак в адресното бюро... Този силен красив мъжага не е като другите мъжища. Той е човек. Вижда небето - сърдечен приятел, баща и брат.
към текста >>

Виж ме сега, мила водна пътнице.
Не е ли пратен той от свише сила!? Не го ли доведе милата майка природа, която чува моите стенания, вижда моите сълзи. И това ли е случайно? Горе сме, горе, най-горе. Доле се вижда Нишава. Виж ме сега, мила водна пътнице. Погледни кой е при мене. Кажи, има ли сега сълзи по очите ми? Има ли бръчки по лицето ми? Градът - като в голяма кошница. Ние сме над всичко - и телом, и духом.
към текста >>

На ръце ме сваля по стръмния път.
Кой е той? Не зная. Зная, че е пратеник. Пронизва ни велика обич. Небето и земята се целуват. На ръце ме сваля по стръмния път. Слънцето ни подканя да си вървим. Сякаш и то се спря днес и не иска да залезе. Ти светлина и Любов, ти светлина и Любов! Слънчице, постой, постой! Не навеждай още копието си към земята.
към текста >>

Да, чух, тръгвам отново на път.
Ето ме. Тръгвам пак. Ти ме зовеш, по-силно от най-силната тръба на света. Познавам твоя глас. Ти си Любов. Да, чух, тръгвам отново на път. Влизам оттатък и казвам: Довечера заминавам ... На обед телеграма от Михайловски. До вечерта още една от госпожата му. Назначение! Вързопът в ръката ми - без изпращачи. Но обещанието ми е дадено още на 18 февруари 1916 г. там върху снега до петровката ябълка.
към текста >>

Вързопът в ръката ми - без изпращачи.
Познавам твоя глас. Ти си Любов. Да, чух, тръгвам отново на път. Влизам оттатък и казвам: Довечера заминавам ... На обед телеграма от Михайловски. До вечерта още една от госпожата му. Назначение! Вързопът в ръката ми - без изпращачи. Но обещанието ми е дадено още на 18 февруари 1916 г. там върху снега до петровката ябълка. За ужас на свекървата, оставям багажа си при кака и литвам към Михайловски. Заканва ми се той с дебелия си къс показалец. Повлича ме по стълбите право в Министерство на търговия и земеделие.
към текста >>

Изведнъж чувам бързи стъпки на слизащ човек по стръмната пътека.
И моите сълзи от рождение, изплакани и неизплакани, сега се леят по бузите ми и се смесват с дъжда. Ще си сляза, ето ще си сляза. Гледам пакетчето с храната - мокри. Кесийката ми с парите и тя мокра. Дъждът ме плиска, шиба, удря и аз добивам вид на мокра кокошка. Изведнъж чувам бързи стъпки на слизащ човек по стръмната пътека. Стоя и не мърдам. Да отмине. Но той не отминава и стъпките запират на 10-15 крачки от мен. Той - Самият Той - Човекът стои и ме гледа. Ставам. Гледам Го сякаш виновна за това, че съм в такова състояние.
към текста >>

Изведнъж Учителят станал сериозен, огледал се и без да каже някому нещо се спуща по пътеката.
Дават ми друга храна. Горе на поляната е тъй хубаво! Храната братски се поделя между всички - от единия до другия край, всеки има това, което има ближният му. Казват сестрите: Вървим с Учителя. Стигаме горе на полянката, гьлчим, смеем се под шибащия дъжд. Изведнъж Учителят станал сериозен, огледал се и без да каже някому нещо се спуща по пътеката. Разбира се и те - по Него. Значи, потвърждава се това, което чух тогава: „Може за другите да сте нищо, но има Един в света, който милее за вас повече от майка и баща, повече от брат и от сестра.” Благословено да бъде Името Му! На изгревите идват и Толеви. Той издава списание. Има нещо демонично в него.
към текста >>

Когато втори път я помолих да ми разясни това, тя отказа да ми е отправила такива думи.
Другите две. са много надменни и самоуверени. Стоянова дъвче думите си сякаш говори на китайски език, а другата - и за нея, добре произнася думите си и добре стреля с очите си. Край тях мойта милост се губи и не струва нито петаче. Полковник Цветанова ми казва, че в миналото съм имала много лош съпруг и затова в този живот избягвам женитбата. Когато втори път я помолих да ми разясни това, тя отказа да ми е отправила такива думи. Мисля си, а ти каква ли си била, щом сега туряш един пръст пудра на лицето си и си боядисваш косите. Иванова разправя за новите си видения и разговори със св. Богородица. Другите сестри не говорят за видения, не си спомнят ничие минало. Сестра Пипелова донесе голям домашен бял хляб. Туря го в ръцете на Учителя.
към текста >>

] Следният път, тържествующа го срещам с думите: - Das ist Gurke.
Но какво е това, което съм яла с хляб и сол. Обяснявам: - Grune Gemuse wasserig, von manchmal ist bitter, [(нем.) Зелен зеленчук, воднист, понякога е горчив]. А той повтаря и се смее: - Grune Gemuse wasserig - hart, [(нем.) Зелен зеленчук, воднист -трудно] Не, той не може да разбере. И тъй се смее: - Was hat mein Liebling gegessen mit Brot und Salz? [(нем.) Какво е яла моята любима с хляб и сол? ] Следният път, тържествующа го срещам с думите: - Das ist Gurke. [(нем.) Това е краставица.] Изпърво той се чуди защо му отправям този израз, после избухва в детски, сърдечен смях. - Also, meine ON hat Brot und Gurke gegessen. [(нем.) Значи, моята Оли е яла хляб и краставица.] Попитах за Галиция... Облак мина по светлото му лице... - So schlecht, alles kaputt [(нем.) Така лошо, всичко е свършено] -тъжен отговор с въздишка. Значи, свърши се с Юли, затуй не получих никога писмо от него - свърши се с Potsdam, свърши се с немските ми деца! Сънувам Richard - хубав, прекрасен, но ръцете му отзад завързани с дебела верига.
към текста >>

По някой път седим на някоя пейка и ядем резени сух хляб, като хлапаци.
Разбрах тайната на Таки Димитров - издава държавни тайни за „периметри”. Гузен е, казва колегата Касабов. Те се досещат първи, да съм кажела на Митев. Не е моя работа, те да си гледат. Richard често ми дава по цял хляб. По някой път седим на някоя пейка и ядем резени сух хляб, като хлапаци. Той е такъв естествен и непринуден. За нас няма лошо време. След онзи разговор сякаш сме повече сближени. „Kette” [(нем.) верига] ние не искаме повече; нашите души са над всяка земна верига. Слушаме тържествена беседа всеки неделен ден от 10 часа.
към текста >>

За пръв и единствен път го виждам.
Томова ме чака със запалената си цигара. Гледат си на карти със съседката... Нашите войски хвърлили оръжието. Видях ги на тълпи да тичат по улиците, кални, гологлави, обезоръжени. Някаква мирна революция - не щат война. Фердинанд на площада към запад. За пръв и единствен път го виждам. Напуща България завинаги! Псалом 20: „Едни с колесници,и едни с коне, А ние ще поменем Името на Господа нашего. Те се спънаха и паднаха, А ние станахме и се възправихме.” Учителят е горе. Прелиствам псалмите, чета, чета. Той свири горе - тихо, вълшебно свири Той, сякаш лекува душата ми.
към текста >>

Щели там да ме гледат, в София; не трябвало болна да пътувам.
Няма ги вече училищните другарки. Софийка идва да ми се радва. Бека плете край мене. Донка и Ангел си играят при печката, а за Тодорка има поздрав от Него, нали тя му писа. Писмо от Паша - Учителят съжалява, че не му казали. Щели там да ме гледат, в София; не трябвало болна да пътувам. Смъртта си отиде. Животът се връща бавно и сигурно. Чета моите святи книги и сега ги разбирам. Подчертавам, после бавно ходя по стаята и дишам със здрави гърди, дишам,свободно и леко. 15 ДЕКЕМВРИ [1918 г.] Вече мога да сядам до прозореца.
към текста >>

59. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Господ, Учителят и Духът, който ни е срещнал да ни закрилят в нашият път.
”.......”, сестрице моя, Получих. Благодаря за откровеността. Изглежда, че Вий и аз ще бъдем душите, върху които ще се сложи Господнята десница за благословение. Скоро ще Ви пиша обширно. До тогава, бъдете разумна и недостъпна весталка в храмът на Бялото Братство. Господ, Учителят и Духът, който ни е срещнал да ни закрилят в нашият път. Ценете спокойствието си придобито чрез чистота. В. В. : Д. Е. п.п. Обвивката е запазена, при случай ще Ви я предам чрез нашия верен пощалион, като ще Ви уведомя.
към текста >>

Всичко, което срещах на пътя си ми говореше все за това.
Прочее, това, което преживявате е важно и представлява нещо сходно с моя живот. Ще се опитаме взаимно да си помогнем. Преди да говоря за Вашето положение, ще Ви опиша една страница от моите младини, за да видите как Господ ме е изпитвал и ръководил. В една сутрин и аз като Вас се пробудих в огъня на любовта, и аз като Вас извиках „Опарих се, опарих се, опарих се”. О, как сладко гори този огън! Всичко, което срещах на пътя си ми говореше все за това. Нещо ли четях, беседа ли слушах от Учителя, намирах описана любовта ми, дори случайно отвеяния в нозете ми лист, поднесе на моето съзнание думите на неизвестен руски поет: РАЗЛАД „Я не в прав любить и забить не могу, И терзаюсь душой я на каждом шагу; Быть с тобою нельзя, и расстаться нет сил, Без тебя же вее мир - безнадежно уньт; О забвении моля, проклинал недуг, Я ищу этих жгучих и сладостннх мук.” Действително, тази любов ми донесе много терзания и безсънни нощи, поради липса на отзвук от страна на любимата душа. Много мисли се родиха тогава в моята бедна глава. Тогава се научих да се моля и призовавам Господа. Явих се при Учителя, комуто описах положението си. От своята висота Той слезе и изцели раните ми.
към текста >>

Ще чакам отговора Ви по същия път от 31-того до 3 август. C.
Всичко, което може да Ви се види ценно в писмото ми, е продукт на Учителевите мисли, примери и поучения. Нему да бъде слава, да се научим да Го обичаме с оная любов, която води към Бога. Привет от душата, която страда наравно с Вас. B. В. : Добринка Емануилова. П.П. Ще чакам отговора Ви по същия път от 31-того до 3 август. C. 29 ЮЛИЙ 1926 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 29 юлий 1926 г. Мила Госпожо, Вие ме наричате „сестрице”. С това ми давате право и аз в бъдещите си писма да Ви наричам тъй. Значи, един е мой враг, а другият е приятел.
към текста >>

Само Той е който може да ни изведе към светлината, да ни посочи изискванията на момента и да напъти по-нататък нашият живот.
Сестрице мила и скъпоценна, Писмото Ви ми достави материал за много обширна обмяна на мисли с Вас. Някои неща сте схванали добре, за други трябва да Ви дам обяснения, обаче, всичко засега изоставям и ще се спреме на най-необходимото. Действително, момента който сега преживявате е от капитално значение за Вас, но и за мен това е най-сериозният случай в битността ми на „лекар”, която длъжност провидението обича да ми възлага понякога. И тъй, моят зов е: „Дигнете поглед към Учителя”, макар че Нему всичко е известно и че си е казал думата. Има случаи тъй сериозни, какъвто е и нашия, щото трябва да Го посветяваме във всички подробности на работата. Само Той е който може да ни изведе към светлината, да ни посочи изискванията на момента и да напъти по-нататък нашият живот. Проектирам това да стане по следния начин: Ще представим на Учителя писмата които напоследък разменихме с Вас, като с това ще Му дадем възможност да проучи състоянието Ви и в последствие обстойно да Ви отговори. Апелирам към Вашето съгласие да приложиме този проект, който има преимущество пред едно лично явяване, защото в личната среща, както Вие, така и аз, или не бихме имали време да се изкажем, или много от откровените мисли отбелязани в писмата ни, биха се изпуснали. Бихте ли желали Вие лично да Му ги поднесете? Моля Ви обаче, да възложите това на мене, и то не за друго, а за да Му се представи „лекарката Добринка Емануилова”. Разчитам, че приемате тази идея, затова заедно със съгласието Ви, приложете и четвъртото мое писмо от 5.VII.
към текста >>

При това се отказвам да мисля за онова време, когато може би той ще Ви се насити и ще отлети в своя път.
Ще зависи где Учителят ще ни насочи. Жаждата за любимият е лесно обяснима за една душа тъй дълго лишена от ласки, каквато е Вашата. Всецяло влизам в положението Ви и уповавам на светлите Божии духове да Ви се даде истинското щастие, па било то изразено чрез един мил другар. Посъветвах Ви да сте недостъпна за „него” и за когото и да било друг, докато от Учителя се даде разрешение на въпроса. От мое гледище, има голяма опасност да платите с най-ценното за мимолетната радост, която Ви дава общението с него. При това се отказвам да мисля за онова време, когато може би той ще Ви се насити и ще отлети в своя път. Какво би станало от Вас тогава, о сестрице мила? Намерете някакъв претекст и отстранете го за известно време от пътя Ви. В замяна, радостта Ви в последствие ще бъде безкрайна, стига да се получи разрешението и благословението на Учителя за това. Обстоятелството, че от мен ясно е обрисуван Вашият истински другар, се дължи може би на това, че желая Вие да се съедините именно с душа, която да притежава всички Вам потребни качества. Той засега и за мен, и за Вас е една идеална представа, но съществува и Ви очаква някъде - него Учителят ще Ви посочи.
към текста >>

Намерете някакъв претекст и отстранете го за известно време от пътя Ви.
Всецяло влизам в положението Ви и уповавам на светлите Божии духове да Ви се даде истинското щастие, па било то изразено чрез един мил другар. Посъветвах Ви да сте недостъпна за „него” и за когото и да било друг, докато от Учителя се даде разрешение на въпроса. От мое гледище, има голяма опасност да платите с най-ценното за мимолетната радост, която Ви дава общението с него. При това се отказвам да мисля за онова време, когато може би той ще Ви се насити и ще отлети в своя път. Какво би станало от Вас тогава, о сестрице мила? Намерете някакъв претекст и отстранете го за известно време от пътя Ви. В замяна, радостта Ви в последствие ще бъде безкрайна, стига да се получи разрешението и благословението на Учителя за това. Обстоятелството, че от мен ясно е обрисуван Вашият истински другар, се дължи може би на това, че желая Вие да се съедините именно с душа, която да притежава всички Вам потребни качества. Той засега и за мен, и за Вас е една идеална представа, но съществува и Ви очаква някъде - него Учителят ще Ви посочи. А когато стане това съединение, взаимно ще се създадат и нови качества в двама ви, за доизграждане Божествения човек. Обаче, блажен ще е този който пръв узнае, че пътят към Вас и към него води през Учителя.
към текста >>

Обаче, блажен ще е този който пръв узнае, че пътят към Вас и към него води през Учителя.
Намерете някакъв претекст и отстранете го за известно време от пътя Ви. В замяна, радостта Ви в последствие ще бъде безкрайна, стига да се получи разрешението и благословението на Учителя за това. Обстоятелството, че от мен ясно е обрисуван Вашият истински другар, се дължи може би на това, че желая Вие да се съедините именно с душа, която да притежава всички Вам потребни качества. Той засега и за мен, и за Вас е една идеална представа, но съществува и Ви очаква някъде - него Учителят ще Ви посочи. А когато стане това съединение, взаимно ще се създадат и нови качества в двама ви, за доизграждане Божествения човек. Обаче, блажен ще е този който пръв узнае, че пътят към Вас и към него води през Учителя. Пропуснах досега да Ви запитам как сте с материалните средства. Познавам Вашият стремеж към независимост и от моя страна би се направило всичко, наистина да имате тази независимост. Най-малко, рискувано е тя да се наруши от всесилния днес „Мамон”. Неговите средства стават неценни, когато знаем че всеки момент можем да ги имаме колкото ни трябват. Ето защо, правя Ви днес едно малко улеснение.
към текста >>

В следните два дни ще очаквам и Вашия отговор по същия път.
Имам да Ви опиша едно знамение, което се случи в деня, когато получих последното Ви писмо, но оставям да Ви го изкажа в последствие. От цялата си душа желая, от „робиня на любовта” каквато сте сега, тогава да Ви видя свободна и наименована с Вашето небесно име. Прочее, очаквам Вашето съгласие да приложиме проекта, който Ви съобщих, като приложите исканото мое писмо. Моля да се явите при старият наш пощалион и получите оставеното от мен. Това сторете по възможност идния понеделник преди обяд. В следните два дни ще очаквам и Вашия отговор по същия път. Както е поставено моето пликче, така привържете и Вашето, защото възможно е да преседи там повечко дни тоя път. Умолявам Ви в моите действия да виждате само скромност и смирение. Даже и в явяването ми пред Учителя желая да получа не награда, а наказание. Завършвам, като казвам „Да бъде Волята Божия”. В. В.
към текста >>

Както е поставено моето пликче, така привържете и Вашето, защото възможно е да преседи там повечко дни тоя път.
От цялата си душа желая, от „робиня на любовта” каквато сте сега, тогава да Ви видя свободна и наименована с Вашето небесно име. Прочее, очаквам Вашето съгласие да приложиме проекта, който Ви съобщих, като приложите исканото мое писмо. Моля да се явите при старият наш пощалион и получите оставеното от мен. Това сторете по възможност идния понеделник преди обяд. В следните два дни ще очаквам и Вашия отговор по същия път. Както е поставено моето пликче, така привържете и Вашето, защото възможно е да преседи там повечко дни тоя път. Умолявам Ви в моите действия да виждате само скромност и смирение. Даже и в явяването ми пред Учителя желая да получа не награда, а наказание. Завършвам, като казвам „Да бъде Волята Божия”. В. В. Д- Е.
към текста >>

По отношение любовта, която ни е обхванала, Учителят иска да ни въздигне на такава една висота, за каквато много пъти ни е говорил.
13 август 1926 г. Бързам да Ви уведомя за посещението ми при Учителя. Намерих Го добре разположен и като Му представих писмата, почна с интерес да ги разглежда. Между другото, казах Му в разговора ни: „Желанието ми е, Господ да направи щастлива моята сестра “.......“, но Той не дочака даже да се изкажа и възрази: „Никой на земята не може да бъде щастлив. Глупаво е да се търси щастие на земята.” Последваха редица обяснения, от които ще се опитам да Ви предам някои. По отношение любовта, която ни е обхванала, Учителят иска да ни въздигне на такава една висота, за каквато много пъти ни е говорил. Той каза: „Истинската любов не може да се постигне от две души, които живеят отделно. Те трябва да бъдат в едно тяло. А сега както са, приличат на две небесни тела, които имат различи орбити и понякога се приближават, а понякога се отдалечават. Светските хора лесно разрешават този въпрос като се оженят, но не е този начина. Този който те люби да дойде и да служи на същият Бог, комуто ти служиш.
към текста >>

Няма нищо лошо и в това, но като дойде, ще тръгне ли по твоя път, или ще иде в света?
А сега както са, приличат на две небесни тела, които имат различи орбити и понякога се приближават, а понякога се отдалечават. Светските хора лесно разрешават този въпрос като се оженят, но не е този начина. Този който те люби да дойде и да служи на същият Бог, комуто ти служиш. Тази любов която ви е обхванала, често е преходна: след една-две години изличава се и от нея нищо не остава. Дължи се на това, че някой дух иска да дойде на земята. Няма нищо лошо и в това, но като дойде, ще тръгне ли по твоя път, или ще иде в света? Тогава защо си страдал и харчил? Някои хора мислят, че като им се отнеме нещо, правят им зло, но в последствие виждат, че е било добро за тях.” Учителят засегна и един от въпросите, които постоянно разглежда пред нас, именно въпрос за радостите и скърбите в живота. По същият каза: „Човек в скръбта получава повече светлина, отколкото в радостта. В радостта може да се захласне и да пострада. Има опасност и от голямата скръб, защото може да се яви озлобление и други отрицателни чувства.
към текста >>

Вместо развилнялата се тая сутрин сган, сега зад оградата се набират минувачи и се наслаждават на песните ни и чудесен концерт под звездното небе.
Завчас звънна, проехтя небивал концерт. Слънцето сияеше над нас. Като че ли и в неговото око сега блестеше радостна сълза, както и в нашите. В тая беседа Учителят резюмира, че Истинското Щастие е само в Бога. Вечерта луната изгря цяла - обви с мека светлина целия бивак, осеян с бели шатри. Вместо развилнялата се тая сутрин сган, сега зад оградата се набират минувачи и се наслаждават на песните ни и чудесен концерт под звездното небе. Какъв мир, какво спокойствие. Какво да Ви кажа още. Мога само това - че духът на доброто царува тук. Види се, че между нас има скрити ангели, които разливат невидимо тази радост и мир. Тук царува величието на мълчаливата добродетел.
към текста >>

Навсякъде царува чудесен ред.
Какво да Ви кажа още. Мога само това - че духът на доброто царува тук. Види се, че между нас има скрити ангели, които разливат невидимо тази радост и мир. Тук царува величието на мълчаливата добродетел. Всеки се надпреварва в доброто. Навсякъде царува чудесен ред. Около нас само скромни работници. Те мълчат и работят. Никой не им заповядва. Достатъчно е погледа на Учителя, за да се извърши подвиг. Ръцете им далеч не са бели и нежни.
към текста >>

Неговото целувах безброй пъти, а над Вашето ридах от благодарност.
Отговори: „Или нищо да не желаеш, или да постигнеш своите желания.” О, така не би отговорил един стоик! А Учителят казва, че истинското щастие се състои в това, да служиш на Бога. Нашите различни схващания съвсем не ни попречиха да се прегърнем пламенно. Даже, да Ви призная, когато едновременно получих писмо и от двама Ви, Вашето оставих за „по-после”, а грабнах неговото и го прочетох на един дъх. Сърдите ли ми се? Неговото целувах безброй пъти, а над Вашето ридах от благодарност. Искам да служа на Бога, въпреки всичко, въпреки всичко! На събора е тъй весело и разнообразно. Всички градове се изредиха да дежурят. Останахме ние - софиянците. Затова пък дадохме гала обяд.
към текста >>

Колко пъти заварвам на вечеря моя съученик, но и той знаяйки моята оскъдност също не ме е поканвал да се нахраня.
Можете ли още да ме обичате, ако Ви кажа, че още го обичам и ще го обичам винаги. А хубаво ли е, ако той почнеше да ме „гощава” и удостоява с разни „почести”? Защото колко безчислени са тия, които падат благодарение на гощавките от своите любими. Мислите ли, че ще ме спасите от него, като ми внушавате да го напусна, като в сърцето ми остава живия корен, който пуска нови издънки и който не мисли да умира, защото не му били дали да се „навечеря”. Може би природата ме учи на нещо. Колко пъти заварвам на вечеря моя съученик, но и той знаяйки моята оскъдност също не ме е поканвал да се нахраня. Отличните благоухания що идват от горните етажи у дома също ме възпитават. Нека е Волята Божия! Задачите трябва да се учат. Мислите ли, че като приемам от Вас известни суми не страдам ужасно! О, аз съм уверена, че ще ги възвърна умножени.
към текста >>

Нямаше да се отделя от него, щях да целувам със сълзи ръцете му, но той нито ме виждаше тогава, увлечен в други спътници - мамини хубави галени и писани.
Казвате, че Жечо има хубава аура. Напразно, щом като не го обичам. Той има добри качества. О, ако той ме познаваше преди години по-добре, нямаше да хвърли върху ми онзи черен колан под Мусаленските езера. Тогава тъй щях да го обичам! Нямаше да се отделя от него, щях да целувам със сълзи ръцете му, но той нито ме виждаше тогава, увлечен в други спътници - мамини хубави галени и писани. Той ми е добър съученик, бих рекла, ако това му е достатъчно хубаво, но нищо, нищо друго - никога, макар че Вие тъй го харесвате. Питате ме и за брат Боев. Господи, где да намеря думи да се похваля от него. Огън, буря е той. Но огън, който стопля помръзнал пътник, разпалва мъждеюща главня в потъмнелия мозък.
към текста >>

Но огън, който стопля помръзнал пътник, разпалва мъждеюща главня в потъмнелия мозък.
Нямаше да се отделя от него, щях да целувам със сълзи ръцете му, но той нито ме виждаше тогава, увлечен в други спътници - мамини хубави галени и писани. Той ми е добър съученик, бих рекла, ако това му е достатъчно хубаво, но нищо, нищо друго - никога, макар че Вие тъй го харесвате. Питате ме и за брат Боев. Господи, где да намеря думи да се похваля от него. Огън, буря е той. Но огън, който стопля помръзнал пътник, разпалва мъждеюща главня в потъмнелия мозък. Буря, която едничка разгонва моите умствени облаци, и прави и по моето небе понявга да блещукат звезди, понявга и топло слънце да засияй. Сънувах сън за Учителя. До една ограда соще много други несретници ядяхме хляб и сол. Той изпрати до нас един бял войник да ме извика. От всички окаяници, извика само мене.
към текста >>

Близкото бъдаще ще покаже, как Господ ще използува за добро всичко във Вашият път.
Второ, което ми обърна внимание, това е че брат Жечо е търсил „любовното Ви благоволение”. Но това значи, че и той е парнат от огъня, който накара да страдаме и Вие, и аз, и Александър, па и много други. Това ново обстоятелство ми откри редица усложнения в лабиринта, в който сте се озовали. То, едновременно усложнява и улеснява разрешението на малките и големи въпроси. Трябваше да направя известни проучвания за лицата, с които общите в свръзка с училището, и действително се натъкнах на доста интересни работи. Близкото бъдаще ще покаже, как Господ ще използува за добро всичко във Вашият път. Все пак, мен ми стана драго, когато една ранна юлска утрин Ви видях седнали с брат Жечо сред „Изгрева” да четете нещо, потопени в аурата на Учителя, която изпълва това свято място. Оградени бяхте с едно виолетово сияние и прекрасно се откройвахте на зеления фон. Да, това бе една от рядко красивите картини, които съм съзерцавала в живота си. Сега, на думата си. Нищо по-лесно от това, да имаме услугите на влюбените в нас!
към текста >>

Вие сте на правия път, понеже поглеждате вече и на по-малките от Вас - на тия „нищи духом”, каквито и аз открих през събора, било в описаното от Вас бедно братско семейство, било в безименните творители на блага в братството. Дерзайте!
Моля Ви да ми опишете по някои от добрите им качества, така както сте ги Вие наблюдавали. Подобно нещо ще Ви поискам и за други още някои братя и сестри, но това по-късно, тъй като ще съставлява предмет на една духовна работа, която с Вас трябва да предприемем. Приключвам, макар че има много да Ви пиша. Писмото ми, което ще получите след изпита, ще посветя за отношенията Ви с А., тъй като това което ми описахте в последното Ви писмо, хвърля за самата Вас изобилна светлина, какво трябва да бъде новото Ви поведение. В живота има един велик закон, който всички трябва да разберем и приложиме: Това, което желаем да имаме, трябва със собствен труд да създадеме! Вие сте на правия път, понеже поглеждате вече и на по-малките от Вас - на тия „нищи духом”, каквито и аз открих през събора, било в описаното от Вас бедно братско семейство, било в безименните творители на блага в братството. Дерзайте! От това гледище, според горният закон, не е чудно, Александър за Вас да е образеца, който да Ви напомни идеала що сама следва да пресъздадете. Ще трябва да положите ред усилия за работа върху някоя душа и в нея да отгледате качествата, намерени у Александър и които тъй Ви се нравят. Господ ще Ви помага и ще възрасти тия качества. Само тогава с право ще имате един другар, който никой не ще Ви отнеме. (Пропуснах в моя отчет да Ви кажа, че когато се явих при Учителя, Той обясни още, че трябва да любим само това, което никой не може да ни отнеме.) Имате и моите благопожелания за успешен изпит, тъй че идната година да сте в седми клас, придобила покрай земното и небесно знание.
към текста >>

Да бъдеш ученик и да се подвизаваш духовно, ще рече бързо да се справяш с въпросите на живота и непрестанно да се движиш по пътя на най-малкото съпротивление.
В. В. : Добринка Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 14 септемврий 1926 г. Хелмира, сестрице ! „Когато някой каже „унизих се”, тогава е във възвишение.” Писанието. Пристъпвам към изпълнение даденото Ви обещание, да Ви пиша за отношенията Ви с А... Върша това в кратко, тъй като в току-що изминатите дни, духом схващам, че сте разрешили окончателно тоя въпрос. Да бъдеш ученик и да се подвизаваш духовно, ще рече бързо да се справяш с въпросите на живота и непрестанно да се движиш по пътя на най-малкото съпротивление. Помощта що се дава на ученика в тия случаи се изразява в доброто осветяване на пътя, а ученика сам избира къде да върви. Благословение е, когато както Вас, той избира тесния път що води към живот! Казах, че ще Ви пиша на кратко, като подробностите ще съставляват един ден материал за нашите спомени. През тия дни, не само Вие, но и аз преживях особна криза, сред която душата ми непрестанно се изливаше в следната молба: „Господи, една сестра имам - Хелмира! На Теб я предадох, Ти я пази и упъти към светлината!
към текста >>

Помощта що се дава на ученика в тия случаи се изразява в доброто осветяване на пътя, а ученика сам избира къде да върви.
: Добринка Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 14 септемврий 1926 г. Хелмира, сестрице ! „Когато някой каже „унизих се”, тогава е във възвишение.” Писанието. Пристъпвам към изпълнение даденото Ви обещание, да Ви пиша за отношенията Ви с А... Върша това в кратко, тъй като в току-що изминатите дни, духом схващам, че сте разрешили окончателно тоя въпрос. Да бъдеш ученик и да се подвизаваш духовно, ще рече бързо да се справяш с въпросите на живота и непрестанно да се движиш по пътя на най-малкото съпротивление. Помощта що се дава на ученика в тия случаи се изразява в доброто осветяване на пътя, а ученика сам избира къде да върви. Благословение е, когато както Вас, той избира тесния път що води към живот! Казах, че ще Ви пиша на кратко, като подробностите ще съставляват един ден материал за нашите спомени. През тия дни, не само Вие, но и аз преживях особна криза, сред която душата ми непрестанно се изливаше в следната молба: „Господи, една сестра имам - Хелмира! На Теб я предадох, Ти я пази и упъти към светлината! ” Колко ще се радвам, като чуя от Вас как прекарахте благополучно този важен завой на Вашия живот!
към текста >>

Благословение е, когато както Вас, той избира тесния път що води към живот!
Хелмира, сестрице ! „Когато някой каже „унизих се”, тогава е във възвишение.” Писанието. Пристъпвам към изпълнение даденото Ви обещание, да Ви пиша за отношенията Ви с А... Върша това в кратко, тъй като в току-що изминатите дни, духом схващам, че сте разрешили окончателно тоя въпрос. Да бъдеш ученик и да се подвизаваш духовно, ще рече бързо да се справяш с въпросите на живота и непрестанно да се движиш по пътя на най-малкото съпротивление. Помощта що се дава на ученика в тия случаи се изразява в доброто осветяване на пътя, а ученика сам избира къде да върви. Благословение е, когато както Вас, той избира тесния път що води към живот! Казах, че ще Ви пиша на кратко, като подробностите ще съставляват един ден материал за нашите спомени. През тия дни, не само Вие, но и аз преживях особна криза, сред която душата ми непрестанно се изливаше в следната молба: „Господи, една сестра имам - Хелмира! На Теб я предадох, Ти я пази и упъти към светлината! ” Колко ще се радвам, като чуя от Вас как прекарахте благополучно този важен завой на Вашия живот! Чета и препрочитам последните страници на съборното Ви писмо и виждам колко Господ Ви смирява, за да Ви възвиси!
към текста >>

На Теб я предадох, Ти я пази и упъти към светлината!
Да бъдеш ученик и да се подвизаваш духовно, ще рече бързо да се справяш с въпросите на живота и непрестанно да се движиш по пътя на най-малкото съпротивление. Помощта що се дава на ученика в тия случаи се изразява в доброто осветяване на пътя, а ученика сам избира къде да върви. Благословение е, когато както Вас, той избира тесния път що води към живот! Казах, че ще Ви пиша на кратко, като подробностите ще съставляват един ден материал за нашите спомени. През тия дни, не само Вие, но и аз преживях особна криза, сред която душата ми непрестанно се изливаше в следната молба: „Господи, една сестра имам - Хелмира! На Теб я предадох, Ти я пази и упъти към светлината! ” Колко ще се радвам, като чуя от Вас как прекарахте благополучно този важен завой на Вашия живот! Чета и препрочитам последните страници на съборното Ви писмо и виждам колко Господ Ви смирява, за да Ви възвиси! А... е чужденец, но как сполучливо е приложил спрямо вас българската поговорка „Сит на гладен не вярва”! Само една „робиня на любовта” може да понесе подобни обноски: любимият да се весели, а ние да го очакваме! Или това се оправдава от непонятните нам аристократически маниери.
към текста >>

Иначе, би трябвало да Ви описвам един път на мрак и тъмнота, за който болезнено ми е даже да мисля.
А... е чужденец, но как сполучливо е приложил спрямо вас българската поговорка „Сит на гладен не вярва”! Само една „робиня на любовта” може да понесе подобни обноски: любимият да се весели, а ние да го очакваме! Или това се оправдава от непонятните нам аристократически маниери. Все пак, Вие трябва да благодарите за тия постъпки, които са показател какво би било неговото бъдаще поведение към Вас, ако се обвържехте с него. Считам, че Вие собственоръчно се освободихте от тия фатални връзки и турям точка. Иначе, би трябвало да Ви описвам един път на мрак и тъмнота, за който болезнено ми е даже да мисля. Неизказано се радвам, че Ви виждам веч на другия чист и светъл път. Смело мога да твърдя това, според един сън, който имах за Вас през м. май т.г., а той определяше срока за общението Ви с А..., като последния изтичаше тия дни. Този сън беше следния: Вървяхме с Вас през един град и ето, сред една от улиците имаше набрана снежна вода, със сняг който още се топеше. Вие се спуснахте и едно след друго изпихте 3 и половина чаши.
към текста >>

Неизказано се радвам, че Ви виждам веч на другия чист и светъл път.
Само една „робиня на любовта” може да понесе подобни обноски: любимият да се весели, а ние да го очакваме! Или това се оправдава от непонятните нам аристократически маниери. Все пак, Вие трябва да благодарите за тия постъпки, които са показател какво би било неговото бъдаще поведение към Вас, ако се обвържехте с него. Считам, че Вие собственоръчно се освободихте от тия фатални връзки и турям точка. Иначе, би трябвало да Ви описвам един път на мрак и тъмнота, за който болезнено ми е даже да мисля. Неизказано се радвам, че Ви виждам веч на другия чист и светъл път. Смело мога да твърдя това, според един сън, който имах за Вас през м. май т.г., а той определяше срока за общението Ви с А..., като последния изтичаше тия дни. Този сън беше следния: Вървяхме с Вас през един град и ето, сред една от улиците имаше набрана снежна вода, със сняг който още се топеше. Вие се спуснахте и едно след друго изпихте 3 и половина чаши. Напразни бяха моите увещания да не пиете от тази вода.
към текста >>

Една усмивка на Учителя струва хиляди пъти повече, отколкото милувките на преходното щастие и удоволствие.
И макар че получих и други след това, които приличат на тихо слънчево време след буря и гърмотевици, все пак съм под впечатление на първото и тръпки лазят по жилите ми от него. Тъй ли ме мислите слабоволна, че ще приема наистина нечестна робиня да стана някому, та дори и на един италиански граф. Не помислихте ли за Великата школа в която се уча? Не знаете ли, че над всичко в света обичам Бога и Учителя, и макар че обичам Colombo, дори да умра от мъка, аз ще остана вярна на принципите и законите на Бялото Братство. По-добре сетна сиромахкиня, бедна и отритната от доволния свят, но любимка на Бога. Една усмивка на Учителя струва хиляди пъти повече, отколкото милувките на преходното щастие и удоволствие. Схващам от Вас, че искате да ме приближите към съученика ми, а това ми е противно. Там е всичката ми болка и затова тъй силно извиках. Не го обичам! Няма в сърцето ми никак място за него, макар че служи на Моя Бог, макар че ме обича. Какво да правя?
към текста >>

Никак не се чудя за това що откривате в лицето ми - ужасните страдания са оставили отпечатък върху чертите ми, но все пак, ако и да съм некрасива, все пак лицето ми е приветливо и мило, и Colombo хиляди пъти галейки ме ми е проронвал сладки слова: Du bist hubsch, sogar so sehr.
А че той дълго от преди ме е познавал, срещал, а с нищо не е проявил каквото и да е внимание, съчувствие, напротив. Когато, аз щом срещнах моят Colombo, веднага трепнах, обикнах го, както никого преди туй; светът се преобрази за мен и в душата ми запяха хиляди струни. Казвате и то обидно за мен, че имам некрасиво лице и хубаво тяло. Божия работа е това. Чудя се как тялото ми се е запазило хубаво, въпреки мизерията и труда. Никак не се чудя за това що откривате в лицето ми - ужасните страдания са оставили отпечатък върху чертите ми, но все пак, ако и да съм некрасива, все пак лицето ми е приветливо и мило, и Colombo хиляди пъти галейки ме ми е проронвал сладки слова: Du bist hubsch, sogar so sehr. [(нем.) Ти си красива, дори толкова много.] Такива думи казва този, който обича. И за Colombo Учителят не се изказа добре, някои не го харесват, чудят се как го обичам тъй некрасив и изгорял от слънцето, но я да питат мене. Чудесен рицар е в очите ми - чаровна усмивка, детски поглед, кадифен глас, бели длани, които галят, сладко целуват посивялата ми коса. Нека си е той богат и аз сиромашка. Това е божествено дори.
към текста >>

Чудесен рицар е в очите ми - чаровна усмивка, детски поглед, кадифен глас, бели длани, които галят, сладко целуват посивялата ми коса.
Божия работа е това. Чудя се как тялото ми се е запазило хубаво, въпреки мизерията и труда. Никак не се чудя за това що откривате в лицето ми - ужасните страдания са оставили отпечатък върху чертите ми, но все пак, ако и да съм некрасива, все пак лицето ми е приветливо и мило, и Colombo хиляди пъти галейки ме ми е проронвал сладки слова: Du bist hubsch, sogar so sehr. [(нем.) Ти си красива, дори толкова много.] Такива думи казва този, който обича. И за Colombo Учителят не се изказа добре, някои не го харесват, чудят се как го обичам тъй некрасив и изгорял от слънцето, но я да питат мене. Чудесен рицар е в очите ми - чаровна усмивка, детски поглед, кадифен глас, бели длани, които галят, сладко целуват посивялата ми коса. Нека си е той богат и аз сиромашка. Това е божествено дори. Нима Бог така не притиска на гръд грешната човешка душа? Или ще речете - преувеличено е. Може би.
към текста >>

Прибързано заключавате, че само разрушение се внася във Вас; мисля че Ви се посочи пътя, по който ще трябва да градите.
Христ.” Филип. 17; 6. „Със скъпа цена сте изкупени ! ” Многоочакваното Ваше писмо получих своевременно. В недоумение съм на що да обърна внимание, дали на упреците които ми отправяте, или на добрите възпоменания, що все пак греят във Вашата душа. Прибързано заключавате, че само разрушение се внася във Вас; мисля че Ви се посочи пътя, по който ще трябва да градите. Повече щастие имахме в ония дни, когато Ви наричах ,Добра госпожице”, а и Вие не бяхте ме открили „между сестрите, които за сега се ползуват с вниманието и търпението на Учителя”. Проследвам нашето приятелство и виждам как почнахме от висотата на Мусалла, във всяко писмо слизахме и слизахме, докато днес стигнахме полето. Ще кажем, че до тук е било човешкото, а сега да предоставим Божественото да се прояви. Имах всякога за принцип да Ви оставям сама да направлявате стъпките си, тъй че и сега имате тази свобода. Казвам: Свободни сте да приемете предлаганата от А... работа, макар че постъпката му е продиктувана от чувствата му към Вас.
към текста >>

Господ да Ви подкрепя в пътя що поемате, а на мен да даде търпение да дочакам разрешението и на моя въпрос.
Ако намирате за нужно, работете върху едного от тия що Ви обичат и създайте един нов Александър; както Ви казах, един ден той ще Ви е нужен. Мога от сега да Ви уверя, че А... няма да остане вечно при Вас и затова ще трябва с някого да го замените, когато дойде този фатален час на раздяла. Да обичаме Учителя, въпреки видимото несъдействие от Негова страна; да пазим за Него свещени мисли, защото само тогава работите ни ще се уреждат. С радост бих приела поканата Ви да ви посетя, но ето че трябва да остана скрита и в бъдаще. Предчувствувам, че пак ще Ви съм нужна, а моята помощ ще е ефикасна, когато е отправена от неизвестност! Господ да Ви подкрепя в пътя що поемате, а на мен да даде търпение да дочакам разрешението и на моя въпрос. Знайте, че и Вие, и аз имаме съответни роли в изказани от Учителя пророчества. Безразлично дали се смее „Сарра” или недоумява, тия пророчества се изпълняват! Предлагам в бъдаще да имаме определи дати, в които да разменяме писма с Вас, разбира се когато чувствувате нужда от това. Вие ми пишете от 1 - 5 число на месеца, а аз от 15 - 20. Сега, нека моята сестра Хелмира приеме уверенията ми, че и за напред оставам на нейно разположение: от сега нататък само великодушие да очаква от мен.
към текста >>

Изправил ме е на Вашият път да Ви улеснявам, приемайте всичко с благодарност към Твореца и отхвърлете всяка мисъл на упреци подобни на последното Ви писмо.
Това сторете в сряда сутринта. Считайте всичко от Бога изпратено, приемете го с онова смирение, с което Ви се и поднася. Никому сметка няма да давате за нищо! Едно само помнете, че за Вас вече е настъпило времето на по-сносен живот! Виновна ли съм в нещо, че Господ чрез мен благоволява да приглежда Вашите нужди? Изправил ме е на Вашият път да Ви улеснявам, приемайте всичко с благодарност към Твореца и отхвърлете всяка мисъл на упреци подобни на последното Ви писмо. Това ще спомогне спокойно да се отдадете на работа. Продължавайте да търсите някое подходяще занятие за Вас, или пък задоволете се с шиенето, което би Ви се давало. Това що Ви е потребно за преживяване, Господ било чрез мен, било чрез работата, която ще намирате, ще Ви го даде. За всичко на Бога благодарете, а мен обичайте само за добрият пример, що бихте открили в действията ми. Освен това, умолявам Ви още за едно нещо.
към текста >>

Често пъти сгърбена от мъка отивам при Него, едвам шепнещ е гласа ми от мъка, а се връщам радостна, бодра, смела, изпълнена с нова вяра и надежда, храбро вдигнала глава срещу неволите.
О, чудесно същество, аз ще те викам пак, когато съм в беда! ” Ето Ви моите тогавашни бележки. Нека Ви кажа, че ходих при Учителя. Наистина, щастие за мене са минутите при Него! Като че ли вече не съм жителка на нашата планета и моите страдания избледняват при Него, изчезват, като че ли не са били. Често пъти сгърбена от мъка отивам при Него, едвам шепнещ е гласа ми от мъка, а се връщам радостна, бодра, смела, изпълнена с нова вяра и надежда, храбро вдигнала глава срещу неволите. Моля, кажете ми нещо върху „дикцията”. Искам да чуя Вашето мнение по въпроса. За какво мога да бъда и аз полезна нещо за Делото? Готова съм да го извърша, колкото и трудно да е. Не зная, собствено, Вие коя сте, но аз съм човек.
към текста >>

От последното Ви писмо виждам желанието Ви да се определите в един приятен път към Бога.
Това ще е един опит за развитието на Вашата интуиция. Можете даже да ме назовете с три имена: 1) Ще запитате Вашето чувство към мен и ще отбележите едното ми име; 2) Ще запитате разумът Ви и той ще Ви каже второ име; 3) Ще запитате Вашата интуиция, онова най-мощно средство за познание и ще отбележите третото ми име. Ако трите отговора които ще получите се съгласуват, толкова по-добре. Освен това, за да си обясня и аз нещо в нашите отношения, моля да бъдете тъй мила и ми опишете Вашите впечатления при получаване най-първото мое писмо до Вас (от 24 март 1925 г.). Вярвам, че все сте записали нещо тогава. От последното Ви писмо виждам желанието Ви да се определите в един приятен път към Бога. И наистина това Ви решение ми дава спокойствие за Вашето бъдаще. Моят отговор на всичко що ми пишете в него е тоя: „Има ли нещо по-сладко, мило и съвършено от животът около Учителя? ” - Да сме свързани с Него постоянно и ще се уверим един ден, че Той ще ни изведе към истинното щастие! ” Знаменателни бяха обясненията Му, дадени в неделя на Изгрева (след закуската); обясних си тогава важният за мен въпрос, който ще ми е желателно да споделя с Вас. Някои от въпросите, засегнати в последните ми писма Вие оставихте така.
към текста >>

действувате неблагоприятно, в мен се явява въпроса „Защо се занимавам с моята сестра Хелмира, защо по-скоро не търся пътя към нещастието, за да намеря щастието?
Навярно това се дължи, че в малко време много неща преживяваме! Всеки един от нас е извор, чийто източници се държат от известни същества - обикновени хора в живота, или духове. При съответни постъпки на тия същества, имаме изобилие или намаление на нашите струи. Така е съдбата отредила, че „Белият гълъб" властвува над вашите източници, Вие над тия на известния Ви брат, той - над тия на другиго и т.н. Моментите в които Вие, напр. действувате неблагоприятно, в мен се явява въпроса „Защо се занимавам с моята сестра Хелмира, защо по-скоро не търся пътя към нещастието, за да намеря щастието? ” - Но не, душе моя, смело продължи и по нататък по пътя на негласната добродетел! Смисъла на всичко е в жертвата негласна и смирена! Раздавай струите, о, изворе на моята душа и не търси възмездие! Как смело Вие сте вместили необятното в една орехова черупка! С Името Божие Вие искате да назовете една човешка душа, с името на Учителя Вие отъждествявате Вашата сестра Добринка!
към текста >>

” - Но не, душе моя, смело продължи и по нататък по пътя на негласната добродетел!
Всеки един от нас е извор, чийто източници се държат от известни същества - обикновени хора в живота, или духове. При съответни постъпки на тия същества, имаме изобилие или намаление на нашите струи. Така е съдбата отредила, че „Белият гълъб" властвува над вашите източници, Вие над тия на известния Ви брат, той - над тия на другиго и т.н. Моментите в които Вие, напр. действувате неблагоприятно, в мен се явява въпроса „Защо се занимавам с моята сестра Хелмира, защо по-скоро не търся пътя към нещастието, за да намеря щастието? ” - Но не, душе моя, смело продължи и по нататък по пътя на негласната добродетел! Смисъла на всичко е в жертвата негласна и смирена! Раздавай струите, о, изворе на моята душа и не търси възмездие! Как смело Вие сте вместили необятното в една орехова черупка! С Името Божие Вие искате да назовете една човешка душа, с името на Учителя Вие отъждествявате Вашата сестра Добринка! В известно отношение, Вашето отгатване е вярно и то до толкова, до колкото моите невинни към Вас постъпки се явяват като истинско благородно дело, което облекчава Вашата съдба.
към текста >>

Сънищата, които ми съобщавате обясняват почти всичко за отношенията Ви с брат А... Следния път ще се спра върху тях. Съща.
Бъдете мили с учителите Ви, съучениците, а също и с моя любимец. Особно ми е драго, че сте изпитали силата на Пентаграма. Вечер ще е достатъчно даже, ако поставяте само един над главата Ви, а онова е за особни случаи, когато чувствувате опасност. Вам и на всички, които се подвизават в Истината, моите благопожелания. Добринка. П.П. Сънищата, които ми съобщавате обясняват почти всичко за отношенията Ви с брат А... Следния път ще се спра върху тях. Съща. 24 ОКТОМВРИ 1926 г. Километрично писмо от Добринка. С каква леснота тя ме „възпитава”, разгатва всичките ми проблеми, тълкува всичките ми сънища и то все тегли чергата към Ж. Чудя се какво да й отговоря! Добротата й проявена към мен тъй навреме ми внушава дълбока почит.
към текста >>

А колко е това необходимо, вярвам че разбрахте от школната лекция в последната сряда - 20-того, когато Учителят буквално каза: „Тия, които не можете да търпите, щом се запътите за рая, ето ги, че те Ви чакат пред райските врата.” Т.е.
Като види такава душа тия внимателни дела, които от невиделица идват, в душата си ще възлюби автора. Стане ли еднаж това, идеята е постигната. Остава да се докоснат „носовете”, да се слеят устните в „целувка”. Ако ли се касае за някоя сестра, ще се приближа мимоходом, ще се потрудя да разбера нейният мир, нейните копнежи и ще я насърча неусетно. И колко още начини живота ни представя, за да си помагаме един другиму, да се оглаждаме и хармонираме? А колко е това необходимо, вярвам че разбрахте от школната лекция в последната сряда - 20-того, когато Учителят буквално каза: „Тия, които не можете да търпите, щом се запътите за рая, ето ги, че те Ви чакат пред райските врата.” Т.е. пътя към щастието е запречен от ония, които ние чувствуваме нетърпими. Погодиме ли се с тях, те стават наши сътрудници. Ще добавя - не бързайте и внимателно работете в тоя дух. Другите Ви подвизи и добродетели също са ценни и Небото ги благославя. Сега, да видиме какво говори сънят от Вашето юношество.
към текста >>

пътя към щастието е запречен от ония, които ние чувствуваме нетърпими.
Стане ли еднаж това, идеята е постигната. Остава да се докоснат „носовете”, да се слеят устните в „целувка”. Ако ли се касае за някоя сестра, ще се приближа мимоходом, ще се потрудя да разбера нейният мир, нейните копнежи и ще я насърча неусетно. И колко още начини живота ни представя, за да си помагаме един другиму, да се оглаждаме и хармонираме? А колко е това необходимо, вярвам че разбрахте от школната лекция в последната сряда - 20-того, когато Учителят буквално каза: „Тия, които не можете да търпите, щом се запътите за рая, ето ги, че те Ви чакат пред райските врата.” Т.е. пътя към щастието е запречен от ония, които ние чувствуваме нетърпими. Погодиме ли се с тях, те стават наши сътрудници. Ще добавя - не бързайте и внимателно работете в тоя дух. Другите Ви подвизи и добродетели също са ценни и Небото ги благославя. Сега, да видиме какво говори сънят от Вашето юношество. Хелмира, това е сцена от далечното минало, която в малък епизод Провидението току-що Ви наново показва.
към текста >>

В миналото, изоставена от всички, самотна във Вашият път, Вас Ви среща брат А... и може би Ви въвежда в своите чертози.
Погодиме ли се с тях, те стават наши сътрудници. Ще добавя - не бързайте и внимателно работете в тоя дух. Другите Ви подвизи и добродетели също са ценни и Небото ги благославя. Сега, да видиме какво говори сънят от Вашето юношество. Хелмира, това е сцена от далечното минало, която в малък епизод Провидението току-що Ви наново показва. В миналото, изоставена от всички, самотна във Вашият път, Вас Ви среща брат А... и може би Ви въвежда в своите чертози. Казвам, това в последните години се повтори, като едно тъй да кажа атавистично явление. Не бяхте ли и сега тъй самотна, изоставена, когато срещнахте „Гълъбът”? Той Ви подари приятелството си „до време”, както сам казва, въпреки общественото различие между Ви. Сега, когато с него може да се каже е изживяна романтичната страна, остава Ви да поддържате официално познанство, а в душата си имайте за него най-мил спомен, който ще допринесе повече за обичта Ви в бъдаще, явили се всички ние колективно пред Твореца. По повод на това ще Ви кажа, че когато еднаж говорех на Учителя за Вас, Той каза: „Наистина, такъв е закона!
към текста >>

Ето, днес А... по пътя на разсъдъка идва да заключи, че той не може да бъде за Вас това що Вие желаете.
Той Ви подари приятелството си „до време”, както сам казва, въпреки общественото различие между Ви. Сега, когато с него може да се каже е изживяна романтичната страна, остава Ви да поддържате официално познанство, а в душата си имайте за него най-мил спомен, който ще допринесе повече за обичта Ви в бъдаще, явили се всички ние колективно пред Твореца. По повод на това ще Ви кажа, че когато еднаж говорех на Учителя за Вас, Той каза: „Наистина, такъв е закона! Когато обърнеш внимание към някой човек, така става, че всички спират поглед на него." Обясних си тогава, че преди известно време Учителят е решил да обърне внимание върху Вас и ето, явяват се на сцената брат А.. явява се Добринка, явява се брат Ж... Обаче, чие приятелство е ценно? Очевидно това на оня, който за винаги запазва чувството си в потребната интензивност. Ето, днес А... по пътя на разсъдъка идва да заключи, че той не може да бъде за Вас това що Вие желаете. Миналото е позволило може би той да бъде Ваш жених, но ето днес неговото развитие предвижда друго направление от Вашето и Вие... дължите му онова великодушие що той в миналото е към Вас проявил. Отрадно е поне, че е тъй доблестен и благороден да Ви предупреди, че доброто пак е отредено за Вас, но от другаде идва и ще Ви се даде в размер може би равен на тоя що от А... го искахте. Да, паметна е оная петъчна нощ, в която Вие сте изслушали неговото решение! Вие охкахте и зовяхте на помощ, но в това именно се състоеше да изживеете с него отреденото от съдбата. И изживяхте го!
към текста >>

Но, Вие знаете вярвам, че пътя към тази дарба минава през интуицията.
Да приложим едно средство, посочено напоследък от Учителя, което специално за нас наричам: „Посяване на семенцето” Идния четвъртък, в 10 часа вечерта, точно по часовника на „Балкан”, ще застанете Вие във Вашата „скришна стаица”, както и аз в моята, ще се концентрираме и ще изговориме това: „Господи, колко ще е хубаво да ми дадеш като духовна дарба ясновидството, което, обещавам се пред Теб, да ми служи за добро в живота! ” Сториме ли това с всичкия ни сърдечен пламък, ще се помолим една за друга и ще предоставим на Бога да действува. Всичко по повод на това ще го „забравим”, както каза Учителя. На утринта, може да си представим посеяното изникнало и пак ще кажем: „Колко е хубаво, Господи, че си възрастил в нас семенцето на ясновидството като духовна дарба за моята душа! ” С това свършва опита. Но, Вие знаете вярвам, че пътя към тази дарба минава през интуицията. В придобиването му, ние ще почувствуваме, че сме стигнали до интуицията. Казвам „ние”, защото ето че и аз трябваше цели пет дни да очаквам Вашето последно писмо, макар че няколко пъти минавах край него, за да го видя едва след като ми го посочихте. Ако Вие си спомняте някои неща казани от Учителя по придобиване интуицията, почнете да прилагате и тях при случай, без да бързате, като ги съобщите и на мен да се ползувам. Това което и аз зная, ще Ви го кажа. Съобщавам Ви и начина, по който мислех да започнете упражненията Ви по дикция.
към текста >>

Казвам „ние”, защото ето че и аз трябваше цели пет дни да очаквам Вашето последно писмо, макар че няколко пъти минавах край него, за да го видя едва след като ми го посочихте.
Всичко по повод на това ще го „забравим”, както каза Учителя. На утринта, може да си представим посеяното изникнало и пак ще кажем: „Колко е хубаво, Господи, че си възрастил в нас семенцето на ясновидството като духовна дарба за моята душа! ” С това свършва опита. Но, Вие знаете вярвам, че пътя към тази дарба минава през интуицията. В придобиването му, ние ще почувствуваме, че сме стигнали до интуицията. Казвам „ние”, защото ето че и аз трябваше цели пет дни да очаквам Вашето последно писмо, макар че няколко пъти минавах край него, за да го видя едва след като ми го посочихте. Ако Вие си спомняте някои неща казани от Учителя по придобиване интуицията, почнете да прилагате и тях при случай, без да бързате, като ги съобщите и на мен да се ползувам. Това което и аз зная, ще Ви го кажа. Съобщавам Ви и начина, по който мислех да започнете упражненията Ви по дикция. Преди всичко, какво е „дикция” - способност за изразително четене. Моят план е начъртан в малко по-широк замах, нарекох го „Работа за култура и прогрес”.
към текста >>

(Ето за последен път го наричам „мой любимец”, макар че с право съм го тъй нарекла.
Не е ли Той, който всичко ни опрощава и ни е научил да се молим „Прости прегрешенията наши, Както и ние прощаваме на нашите длъжници! ” Продължавам по-нататък настоящето, което е предназначено да Ви донесе всички мои мисли и планове за Вашето преобразование. Заедно с това искам да се спра на още един въпрос. Считайки го за моя нужда, за нужда на Духът, който се проявява между нас, най-после за нужда на Всевишния, осмелявам се да Ви помоля да употребите Вашето благотворно влияние върху моят любимец, т.е. да почнете да го възпитавате. (Ето за последен път го наричам „мой любимец”, макар че с право съм го тъй нарекла. Желая и той да има едно поетично име, което да отговаря на неговите добри душевни качества. Между другото, моля Ви да ми помогнете в избирането на такова име, ето защо заедно с мен посветете част от времето Ви в следващите от идния петък десет дни и вижте какво име бихте ми посочили. Но едно Ви моля, имайте в съображение, че предложеното ще подлежи на удобрение. Ако и аз открия нещо красиво, ще се съветват с Вас.) Прочее, очаквам че Вие ще ме запитате какво бихте могли да работите върху него, когато го чувствувате тъй отдалечен от Вас. Но ето, че Вие ако удобрите ми метода ми, ще почнете упражнението по четене.
към текста >>

Прочее, ще турите в душата си желанието да Му разкажете състоянието си, да поискате благословение в новият път що поемате.
Едно от ценните качества в такива души е, че в тях има вярност. Те тачат чуждите тайни едва ли не повече от своите. Ето защо, ако Вие един ден се хармонизирате дотолкова, че да споделяте даже и съкровените си мечти, мисля че ще намерите в него много условия за истинска дружба. Писмото ми е към своя край. Това що Вие току-що преживяхте и преживявате Ви поставя в един момент, който налага една среща, една изповед пред Учителя. Прочее, ще турите в душата си желанието да Му разкажете състоянието си, да поискате благословение в новият път що поемате. Имайте в себе си и писмата, които сме си разменили от август месец насам, тъй като може да поиска и Му прочетете някои интересни пасажи. Според мен, Вие сте в онова състояние, което Той е предвидил отдавна и сега трябва да кажете Нему като на Ваш баща: „Учителю, Бащице мой! Ако се намери някой да ме избави от това що ме постигна, готова съм да сторя за него, за Господа, това що Вие, Учителю, бихте ми казали! ” Това много пъти си повтаряйте мислено, но добре е да го и изговорите пред Него. Но, пожелайте една среща с Него, като си припомните в колко безбройни случаи Той е бил внимателен към Вас, а и в бъдаще ще бъде такъв.
към текста >>

” Това много пъти си повтаряйте мислено, но добре е да го и изговорите пред Него.
Това що Вие току-що преживяхте и преживявате Ви поставя в един момент, който налага една среща, една изповед пред Учителя. Прочее, ще турите в душата си желанието да Му разкажете състоянието си, да поискате благословение в новият път що поемате. Имайте в себе си и писмата, които сме си разменили от август месец насам, тъй като може да поиска и Му прочетете някои интересни пасажи. Според мен, Вие сте в онова състояние, което Той е предвидил отдавна и сега трябва да кажете Нему като на Ваш баща: „Учителю, Бащице мой! Ако се намери някой да ме избави от това що ме постигна, готова съм да сторя за него, за Господа, това що Вие, Учителю, бихте ми казали! ” Това много пъти си повтаряйте мислено, но добре е да го и изговорите пред Него. Но, пожелайте една среща с Него, като си припомните в колко безбройни случаи Той е бил внимателен към Вас, а и в бъдаще ще бъде такъв. Правейки Ви това обширно изложение на идеите ми около Вас, оставям Ви напълно свободна да приложите от тях онова, което Ви допада, което имате възможност и което намирате за нужно. Виждам, че по въпроса за дикцията е останала една непълнота. Сестрата, която ще бъда музикантка, предвиждах да посвирва по нещо, а братът - да занимава в това време гостът в разговори или в нужните обяснения. В четенето и Вие ще почнете да участвувате още в най-близките Ви срещи, защото нали това щеше да е целта?
към текста >>

В пътя Ви към планината Вие сте се наслаждавали от звездата „Сириус”, която тоя сезон краси в ранните утрини южния небосклон.
Сестрата, която ще бъда музикантка, предвиждах да посвирва по нещо, а братът - да занимава в това време гостът в разговори или в нужните обяснения. В четенето и Вие ще почнете да участвувате още в най-близките Ви срещи, защото нали това щеше да е целта? - Вие да придобиете изкуството за изразително четене. Ако намирате известни несъвършенства в моя план прося извинение, но знам че самата работа в последствие показва на човека какво да нововъведе. Преди да приключа, разгръщам още еднаж последното Ви писмо и виждам какво съм отбелязала от описваните там преживявания, за да споделя с Вас в кратко. В пътя Ви към планината Вие сте се наслаждавали от звездата „Сириус”, която тоя сезон краси в ранните утрини южния небосклон. Красива е постъпката Ви с изворите. Това са символи, които вярвам ще се отразят върху някои души, с които Господ Ви среща. Вие нарекохте ли ги на някого? Писаното от Ватралски, действително е едно знамение на времето. В неговата напреднала възраст смелостта що проявява всред общия вой, ще му донесе онова благословение, що едва ли той си представя.
към текста >>

Между другото, ще Ви моля идния път да ми изложите записките Ви при получавапе третото мое писмо.
Тогава през идната седмица (още в първите дни) ще гледам да Ви оставя продължението на настоящето горе на галерията. Търсете го на прозореца в дъното към левия му край, някоя утрин. Добре [е] и Вие да почнете и приготовлявате Вашия отговор, за да можете към неделя да го предадете на най-стария ни пощалион на Изгрева. Мястото около него е разчистено и ще е запазено каквото оставите. От това повече поетично място за сега не ни е дадено да използваме. Между другото, ще Ви моля идния път да ми изложите записките Ви при получавапе третото мое писмо. Ще бъдете така добра, нали? В. В. Добринка. П.П. II. Вярвам, че получихте в изправност пакета, който принудих се да оставя под вратата на салона, тъй като в понеделник вечер не намерих обитателите там и не сполучих да влеза вътре. Но тия, които влизат и излизат там имат моето доверие и вярвам, че са го оправдали. Д.
към текста >>

60. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Паша също с досада ми каза няколко пъти, че съм груба... Дилема!
Стана ми смешно и още по-болно. Изглежда скромен, но съвсем не е вярно; той е твърде самонадеян и неотстъпчив. Той прилича на ръбеста скала, обвита с мъгла. И ако не внимаваш, ще помислиш че ще сложиш главата си на пухена възглавница, но пази се, ще си пукнеш главата, ти наивнико. Добринка ми прави намек за моя необуздан характер, за буйните ми чувства и пр. Паша също с досада ми каза няколко пъти, че съм груба... Дилема! Мъчно разрешима дилема! Бих желала да умра в този миг от срам и мъка. Но самото казване на някого, че е груб, не е ли вече цяла грубост!! Когато някой път се мъча над химията, тя често ме шиба със следните думи: „Зная тая разсеяност на що се дължи...” Тя знае за Colombo. Тя мисли, че само това пилее вниманието ми. О!
към текста >>

Когато някой път се мъча над химията, тя често ме шиба със следните думи: „Зная тая разсеяност на що се дължи...” Тя знае за Colombo.
Добринка ми прави намек за моя необуздан характер, за буйните ми чувства и пр. Паша също с досада ми каза няколко пъти, че съм груба... Дилема! Мъчно разрешима дилема! Бих желала да умра в този миг от срам и мъка. Но самото казване на някого, че е груб, не е ли вече цяла грубост!! Когато някой път се мъча над химията, тя често ме шиба със следните думи: „Зная тая разсеяност на що се дължи...” Тя знае за Colombo. Тя мисли, че само това пилее вниманието ми. О! И колко още други неща! Най-често гладът, после вечната сянка на бездомничеството, съдбоносната среща с Colombo - кръстопътя на който се намирам - между любов и дълг. Колко унижена се чуствувам, когато наврат в очите ми калната дреха на моето битие. Тогава искам да умра.
към текста >>

Най-често гладът, после вечната сянка на бездомничеството, съдбоносната среща с Colombo - кръстопътя на който се намирам - между любов и дълг.
Бих желала да умра в този миг от срам и мъка. Но самото казване на някого, че е груб, не е ли вече цяла грубост!! Когато някой път се мъча над химията, тя често ме шиба със следните думи: „Зная тая разсеяност на що се дължи...” Тя знае за Colombo. Тя мисли, че само това пилее вниманието ми. О! И колко още други неща! Най-често гладът, после вечната сянка на бездомничеството, съдбоносната среща с Colombo - кръстопътя на който се намирам - между любов и дълг. Колко унижена се чуствувам, когато наврат в очите ми калната дреха на моето битие. Тогава искам да умра. Тогава не мисля даже и за Colombo, нито за милия ми Учител. Както тогава - Мара Белчева [виж “Изгревът”, т. XVII, с.
към текста >>

По някой път огън и жупел!
Ех, имало сълзи, но не може без тях. Те са влагата, с която се поливат цветята в моята градина - поезията. Гадая си по Писанието. След като се помоля, отварям с показалеца си някое място от Св. Писание и гледам какво ще ми се падне. О! По някой път огън и жупел! Бързо затварям книгата и се правя, че това не се отнася за мене. А някой път - о, сладки слова, които чета и препрочитам с наслада и благодарност. Те са истински откровения - божествени милувки, които ме радват много. Отивам някога на планината съвсем сама. Това е тъй хубаво!
към текста >>

А някой път - о, сладки слова, които чета и препрочитам с наслада и благодарност.
Гадая си по Писанието. След като се помоля, отварям с показалеца си някое място от Св. Писание и гледам какво ще ми се падне. О! По някой път огън и жупел! Бързо затварям книгата и се правя, че това не се отнася за мене. А някой път - о, сладки слова, които чета и препрочитам с наслада и благодарност. Те са истински откровения - божествени милувки, които ме радват много. Отивам някога на планината съвсем сама. Това е тъй хубаво! Тогава се чуствувам дете на природата - нейно любимо чадо и се връщам обновена. Чудо, майка ми оживя!
към текста >>

Два пъти ми е давал пликче за някого.
Но коя сте Вие? Знаете ли, когато мисля за Вас, или получа писмото Ви и го чета, или Ви пиша, изпитвам странно състояние - като че ли това „Вие” не сте никой друг, а милият ми Учител! Да, Той прави това за мене, иначе тежко би ми било и радостта ми ще бъде отровена, ако узная, че някой друг върши това. Защото само в Неговата чистота и безкористие вярвам, а иначе, скъпо ще изплащам всеки получен дар. Той страшно се крие, когато помага. Два пъти ми е давал пликче за някого. Разбира се, не смея да погледна що има вътре, макар че то е отворено. После, тия които са получили сумата, защото вътре е имало една банкнота, са ме питали кой им я изпратил. Аз мълча - тъй ми е казал Той, да не казвам от кого е. Но Учителят иска творчески да Му се радваме. Всяка проявена добра постъпка, всяка полезна деятелност, за Него е висша благодарност.
към текста >>

Да му помогнат всички ангели да си намери подходяща спътница.
Да престана тъй много да боготворя Colombo и да издигна до себе си кроткия нежен брат, който има добри чувства към мене. Но това са думи само. Не мога да го сторя. За сега не мога и надали ще мога. И да си отиде Colombo, в което съм напълно уверена, макар и да не го желая, другият никога няма да влезе в моята орбита. Да му помогнат всички ангели да си намери подходяща спътница. Тъй се молих за спокойствие, чистота. Бях при Colombo тия дни. Занесох със себе си това ново чувство. Той тъй ми се радва! Гледа ме в очите и казваше, че му нося такава голяма радост, нарече ме ангел.
към текста >>

Някой път ме обзема такава незнайна мъка и плача, и плача.
Сладки, милий брат Боев, ти си за мен сега спасител. Горе - музика, весел тропот, хора, танци, пищни трапези. Доле -самотна тъпа ученичка, която иска да върви към върха. Там е Colombo - често на трапеза с Царя. Доле е света с неговите хиляди удоволствия и развлечения. Някой път ме обзема такава незнайна мъка и плача, и плача. Аз виждам, че трябва да се отрека от себе си и да тръгна в пътя на апостолско труженичество, както Паша, Аня, бр. Боев и др., но не мога. Обичам тоя езичник и там е моята скърб. Той ще ме остави, о, ще дойде и този ден, но не смея да мисля за това. Течете мои сълзи, течете.
към текста >>

Аз виждам, че трябва да се отрека от себе си и да тръгна в пътя на апостолско труженичество, както Паша, Аня, бр.
Горе - музика, весел тропот, хора, танци, пищни трапези. Доле -самотна тъпа ученичка, която иска да върви към върха. Там е Colombo - често на трапеза с Царя. Доле е света с неговите хиляди удоволствия и развлечения. Някой път ме обзема такава незнайна мъка и плача, и плача. Аз виждам, че трябва да се отрека от себе си и да тръгна в пътя на апостолско труженичество, както Паша, Аня, бр. Боев и др., но не мога. Обичам тоя езичник и там е моята скърб. Той ще ме остави, о, ще дойде и този ден, но не смея да мисля за това. Течете мои сълзи, течете. Тъй често заспивам на възглавницата и сутрин, о, чудо, скачам с песен, забравила скърбта.
към текста >>

Живота, който грее в царството на Виделината блещи през единицата, което е ВРАТА, за да ви покаже ПЪТЯ и да ви въведе в живота.
11 НОЕМВРИЙ [1926 г.], четвъртък Искам учебната година да завърша с успех. 12 НОЕМВРИЙ [1926 г.], петък 1) Имай вяра. Виждаш пред себе си една светла единица 1, тръгнеш към нея, тя расте, расте, разширочава се, светлее и като отидеш по-близу виждаш, че това е процеп на планина отгдето се вижда голям град. Това е Божествения живот. Запомни тази синкава картина със светлата единица и преведи. Живота, който грее в царството на Виделината блещи през единицата, което е ВРАТА, за да ви покаже ПЪТЯ и да ви въведе в живота. 2) Не викай когато говориш, не бързай. Мисли много, говори малко и тревожи се малко. 3) По-хубаво е да се съзерцават нещата, отколкото да се пипат. Гледай хубавото отдалеч. Бъди смирена.
към текста >>

Животът ми сега е чудна песен, Че гледам вредом Божието лице; И хвъркам волна в светли мир чудесен Със радостно безгрижно сърчице.
Не вярвах аз, че може да ме люби И в него враг душата ми виде. Но ужаса ми той разсея първи На мене жалки, глупави певец. И със ръка потънала във кърви Отряза само тънкия конец. „Иди, каза, хвръкни си веч свободна В живота безграничен нов. И радвай се на хубостта природна – Веч гражданка на Божията любов.” И за към слънцето политнах мощна Със малките си трепетни крилца, За да предваря тъмнината нощна И си направя малко гнездице. Животът ми сега е чудна песен, Че гледам вредом Божието лице; И хвъркам волна в светли мир чудесен Със радостно безгрижно сърчице. 15 ноемврий 1926 г. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 8 ноемврий 1926 г. Хелмира, сестрице моя ! Само Божията Любов е Любов! Чета последните Ви две писма и в мен възниква въпроса, кога творчеството на един човек е по-ценно, когато е наскърбен, или когато е радостен.
към текста >>

Така щото, ако и от Вас ми идват скърби, трябва да благодаря, че в такива моменти постигам неща недосегаеми друг път.
Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 8 ноемврий 1926 г. Хелмира, сестрице моя ! Само Божията Любов е Любов! Чета последните Ви две писма и в мен възниква въпроса, кога творчеството на един човек е по-ценно, когато е наскърбен, или когато е радостен. Ще трябва може би още да се проверява, преди да се произнеса. Така щото, ако и от Вас ми идват скърби, трябва да благодаря, че в такива моменти постигам неща недосегаеми друг път. Но вярно е и това, че Вие може да ми съдействувате много чрез Вашето послушание към Духа. Да Ви обясня нещата около написване въпросната тема от сряда. Не разчитах, че изобщо ще мога да напиша нещо, дори не знаях на кой красив случай да се спра. И ето, в последният момент, въпреки че се намирах в неблагоприятна обстановка, слушам Духът да казва: „Седни и пиши! ” Казвам, „Какво, Господи, искаш от мен, слабата и неопитна душа?
към текста >>

Когато и Вие първия път твърдихте това, душата ми се смути, че без да желая създадох у Вас това схващане.
Можете ли да разработите този сюжет повече художествено, като даже съвсем по своему опишете цялата случка? Виждам, че са допуснати несъобразности, но старах се да спазвам повече факти от действителността. Това е една истинска случка и още тогава всичко нарекох на Вас, даже в едно от писмата Ви Ви споменах за това знамение. Все повече става ясно, че се касае за проявата на един Дух между нас. Колко щастливи трябва да сме, ако този Дух изхожда от Учителя, че в мислите ни има неща сходни като две капки вода. Когато и Вие първия път твърдихте това, душата ми се смути, че без да желая създадох у Вас това схващане. Казах: „Как може необятното да се вмести в орехова черупка? ”, но тъй като това и сега твърдите като Ваше преживяване, това трябва да е близко до истината. Защото, има един важен факт в живота ми, който потвърждава едно такова влияние. О, Слънце що огряваш малцина, падам с лицето си пред Теб и Те моля всякога да ме имаш за проводник, който да осветлява пътят на сестра ми Хелмира и на ония, които са около нея. О, сестрица моя Хелмира, помогнете ми да пазим този Дух, да Му даваме условия всякога да се проявява в пълнота и ако е Волята Божия и тази на Учителя, този Дух да расте от сила в сила, а с Него заедно и ние самите.
към текста >>

О, Слънце що огряваш малцина, падам с лицето си пред Теб и Те моля всякога да ме имаш за проводник, който да осветлява пътят на сестра ми Хелмира и на ония, които са около нея.
Колко щастливи трябва да сме, ако този Дух изхожда от Учителя, че в мислите ни има неща сходни като две капки вода. Когато и Вие първия път твърдихте това, душата ми се смути, че без да желая създадох у Вас това схващане. Казах: „Как може необятното да се вмести в орехова черупка? ”, но тъй като това и сега твърдите като Ваше преживяване, това трябва да е близко до истината. Защото, има един важен факт в живота ми, който потвърждава едно такова влияние. О, Слънце що огряваш малцина, падам с лицето си пред Теб и Те моля всякога да ме имаш за проводник, който да осветлява пътят на сестра ми Хелмира и на ония, които са около нея. О, сестрица моя Хелмира, помогнете ми да пазим този Дух, да Му даваме условия всякога да се проявява в пълнота и ако е Волята Божия и тази на Учителя, този Дух да расте от сила в сила, а с Него заедно и ние самите. Е М И Л Ъ! Колко хубаво и поетично име ви се е внушило! Благодаря Ви вместо този комуто то се дава! Забелязвате ли, че Вие сте му предали четири от буквите на Вашето име?
към текста >>

Съобщавам Ви едно мое желание - да видя „Белият гълъб” в момента когато ще отпътува.
Дали няма влияния и моята към него обич? Но що да сторя, когато той е един от малцината що по край Вас възлюбих. Драго ще ми е един ден и нему да кажа: „Ето дадох ти всичко що имам на Небото и на земята! ” Но, една силна дума ми каза еднаж Учителя, която всякога си спомням при подобни случаи: „Човек мисли много неща, но какво е предопределено да стане, само Бог знае! ” И тогава Той почва да ни разкрива това, което има да стане, но тъй го облича в множество покривки, че трябва Дух, за да се разбира. Съобщавам Ви едно мое желание - да видя „Белият гълъб” в момента когато ще отпътува. Прочее, ако Ви е възможно съобщете ми датата и часът на заминаването на влака. Ето може би още един случай, когато ще бъдете пред изкушението да ме видите преждевременно, обаче, ще взема мерки да бъда неузнаваема. Вие всякога изказвате желание да Ви пиша по-обширни писма, но има случай когато добре е да сме кратки, защото доброто и насърчителното може да се вложи само в кратките писма; а в дългите писма един вид се обръща негативната страна на приятелството. Отказвам се, напр. да Ви изпратя писмото, що бях почнала да Ви пиша миналата седмица, защото в него забелязвам рушение вместо творчество!
към текста >>

В уречения час прочетете го гласно три пъти, с интервал от една минута.
Господи, благослови я и украси и нейното духовно тяло със също такава премяна! Желаете ли да опитаме размера на интуицията си? Този четвъртък и в петък да направим следния опит: Ще се опитаме в предаване и приемане мисли. Понеже предаването е по-лесно, затова Вие ще почнете първа, а на следния ден ще предавам аз и Вие ще приемате. Така, в четвъртък 10 часа вечерта, напишете на едно листче някое Ваше желание, което аз ще трябва да изпълня. В уречения час прочетете го гласно три пъти, с интервал от една минута. На следният ден - петък, същото време застанете пак и се опитайте чрез пълна пасивност да възприемете моето желание, което по същия начин ще ви предам. За Ваше улеснение ще Ви кажа, че то ще е от рода на досегашните ми искания към Вас. Към написаното наше желание, ще запишем и възприетото и така ще си ги препратим веднага в първите си писма. Нека Господ ни благослови в тоя опит, който да е за Негова слава! Бях Ви поискала някои известни Вам методи за постигане интуицията, известни ли Ви са някои такива от това, що Учителя е говорил?
към текста >>

Ако през седмицата А... ще отпътува, можете да ми оставите писмото по известния Ви начин върху стола, обаче добре е да го вложите в някоя тетрадка, или книга, която ще си получите обратно.
Към написаното наше желание, ще запишем и възприетото и така ще си ги препратим веднага в първите си писма. Нека Господ ни благослови в тоя опит, който да е за Негова слава! Бях Ви поискала някои известни Вам методи за постигане интуицията, известни ли Ви са някои такива от това, що Учителя е говорил? До колкото съм проследила, една от първите стъпки е пълното послушание на вътрешния глас, а втората - да добием наблюдателност, като всякога се запитваме дадена постъпка от какво се обуславя, било лично наши постъпки, или на други лица. В неделя ще очаквам нещо ново от Вас. Ако през седмицата А... ще отпътува, можете да ми оставите писмото по известния Ви начин върху стола, обаче добре е да го вложите в някоя тетрадка, или книга, която ще си получите обратно. Приветствувам Ви с всичкото онова благо, което Господ е приготвил за избраните свои. В. В. : Добринка. 15 НОЕМВРИЙ 1926 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 15 ноемврий 1926 г.
към текста >>

На път към Драгалевци се чу след нас сирената на автомобил.
Наистина, нашите мисли в случая съвсем се различават. Искате да Ви опиша случая на срещата ми с Colombo Това беше през 1922 г. към началото на септемврий. Една неделна сутрин казах на сестрата, при която живеех ако иска да отидем на Витоша, защото ми беше нещо мрачно на душата. Тя се съгласи - болеше я главата; и така, решихме на Витоша да оставим неволите си. На път към Драгалевци се чу след нас сирената на автомобил. Една кола бързо се движеше към селото. Отстранихме се от пътя и тя рече шеговито: - Ако тия са Божи хора, да щат да ни возят до Драгалевци! Още не изрекла думите, наистина колата спря и седящите вътре чужденци ни поканиха. На какъв език говореха не знаех, но по всичко личеше, че ние сме поканени да се повозим. Шофьорът ни дообясни и ние споглеждайки се, със смях и смущение се качихме.
към текста >>

Отстранихме се от пътя и тя рече шеговито: - Ако тия са Божи хора, да щат да ни возят до Драгалевци!
към началото на септемврий. Една неделна сутрин казах на сестрата, при която живеех ако иска да отидем на Витоша, защото ми беше нещо мрачно на душата. Тя се съгласи - болеше я главата; и така, решихме на Витоша да оставим неволите си. На път към Драгалевци се чу след нас сирената на автомобил. Една кола бързо се движеше към селото. Отстранихме се от пътя и тя рече шеговито: - Ако тия са Божи хора, да щат да ни возят до Драгалевци! Още не изрекла думите, наистина колата спря и седящите вътре чужденци ни поканиха. На какъв език говореха не знаех, но по всичко личеше, че ние сме поканени да се повозим. Шофьорът ни дообясни и ние споглеждайки се, със смях и смущение се качихме. (Пръв път се качвах на луксозен автомобил.) Колата тръгна. Струваше ми се, че ще отхвръкна от него, затова с нея се държехме за ръце, а с едната ръка здраво се държехме за преградата.
към текста >>

(Пръв път се качвах на луксозен автомобил.) Колата тръгна.
Една кола бързо се движеше към селото. Отстранихме се от пътя и тя рече шеговито: - Ако тия са Божи хора, да щат да ни возят до Драгалевци! Още не изрекла думите, наистина колата спря и седящите вътре чужденци ни поканиха. На какъв език говореха не знаех, но по всичко личеше, че ние сме поканени да се повозим. Шофьорът ни дообясни и ние споглеждайки се, със смях и смущение се качихме. (Пръв път се качвах на луксозен автомобил.) Колата тръгна. Струваше ми се, че ще отхвръкна от него, затова с нея се държехме за ръце, а с едната ръка здраво се държехме за преградата. Колко се радвахме! Зад нас остана прашния път, що щяхме да бием. Витоша наближи неимоверно бързо. Слънцето току-що се показа на хоризонта, грабнало тоягата да пропъди и последните останки на дрезгавината.
към текста >>

Зад нас остана прашния път, що щяхме да бием.
На какъв език говореха не знаех, но по всичко личеше, че ние сме поканени да се повозим. Шофьорът ни дообясни и ние споглеждайки се, със смях и смущение се качихме. (Пръв път се качвах на луксозен автомобил.) Колата тръгна. Струваше ми се, че ще отхвръкна от него, затова с нея се държехме за ръце, а с едната ръка здраво се държехме за преградата. Колко се радвахме! Зад нас остана прашния път, що щяхме да бием. Витоша наближи неимоверно бързо. Слънцето току-що се показа на хоризонта, грабнало тоягата да пропъди и последните останки на дрезгавината. Неволно се обърнах назад да видя тия, които ни приеха. Същевременно ме гледаха две сини, две ясни сини очи, от които бликаше веселие и смях. Другия не забелязах кой е, нито го погледнах.
към текста >>

Не знаейки как аз благодарих на немски и поехме пътя към водениците.
Другия не забелязах кой е, нито го погледнах. На гърба ми беше раницата, в която имаше хляб, тропаха няколко ореха и се подаваха перата на няколко праза. Смутих се за тоя праз и неволно пак се обърнах. Но погледа му бе тъй устремен към мене, че веднага се обърнах и не щях да зная вече за моя праз. Слезнахме на Драгалевци. Не знаейки как аз благодарих на немски и поехме пътя към водениците. Слънцето вече обля полето с изобилна светлина. Природата засия в чудна красота. Горе на хълма се спряхме да изпратим благодарствена молитва към Бога, който тъй леко ни беше довел до тук. Ние пеехме със сестрата, благодаряхме с песен. Изпълнихме новонаучената в Търново магическа: „Фир-фюр-фен Тао би Аумен” с красиви движения.
към текста >>

Изгубих охота да продължа нагоре към нашата цел, защото те се отделиха по друга пътека.
Горе на хълма се спряхме да изпратим благодарствена молитва към Бога, който тъй леко ни беше довел до тук. Ние пеехме със сестрата, благодаряхме с песен. Изпълнихме новонаучената в Търново магическа: „Фир-фюр-фен Тао би Аумен” с красиви движения. Когато се отделихме от хълма, те стояха на няколко крачки от нас и ни гледаха. Нозете ми се пресякоха. Изгубих охота да продължа нагоре към нашата цел, защото те се отделиха по друга пътека. Тръгнахме към „Зеленка”. Колкото пътя позволяваше, няколко пъти ние се гледахме от далечината. Уви! Те изчезнаха от очите ми и може би завинаги. На Ел-Шадар заварихме още братя и сестри - там пихме чай, пяхме, играхме. Но мене ми бе много тъжно.
към текста >>

Колкото пътя позволяваше, няколко пъти ние се гледахме от далечината. Уви!
Изпълнихме новонаучената в Търново магическа: „Фир-фюр-фен Тао би Аумен” с красиви движения. Когато се отделихме от хълма, те стояха на няколко крачки от нас и ни гледаха. Нозете ми се пресякоха. Изгубих охота да продължа нагоре към нашата цел, защото те се отделиха по друга пътека. Тръгнахме към „Зеленка”. Колкото пътя позволяваше, няколко пъти ние се гледахме от далечината. Уви! Те изчезнаха от очите ми и може би завинаги. На Ел-Шадар заварихме още братя и сестри - там пихме чай, пяхме, играхме. Но мене ми бе много тъжно. Нещо светло огря на моя хоризонт и пак изчезна. От тогава все го търся, но никъде не го срещам.
към текста >>

За пръв път видях префинено женско кокетство.
Аз бях с изкаляни ръце, запотено лице, разчорлени коси. Едновременно заговорихме за красивия спомен към Драгалевци. От невиделица дойде Мара Белчева. Познавали се. Ах, как се перчеше пред него тя! За пръв път видях префинено женско кокетство. Тя му обясни, че съм поетка. Мен каза, че този не е немец, а италиански граф. Те останаха да говорят, аз прибрах греблото и учебниците си (настъпвах в IV кл.). Тръгнах си. Погледът му далече ме проследи.
към текста >>

С думите „Стани и в път се отправи” на мен се Той изяви. „Прости!
Не, първият опит не е сполучлив. 27 НОЕМВРИЙ 1926 г. ДВЕРИ НА ЩАСТИЕТО Душа съм и към живот вечен се стремя! Цяла вечност за този живот се трудих, с надежда, че „щ а с т и е” - в слуха ми нявга ще прозвучи! Наистина, дочаках вестител мил и славен; Той дойде и със своя жезъл докосна дрехата ми изпрашена и слаба. С думите „Стани и в път се отправи” на мен се Той изяви. „Прости! ” - никому не казах и Вожда благ безмълвно последвах. Пътят наш към висини незрими ни изведе, докат врата пред нас се открои - „На щастието двери” тях зовяха. Отвъд бе живот и красота, място за дошлите от „великата скръб”. „Постигнах целта си”, помислих и аз, посегнах да влеза през тия двери, тъй дълго мечтани от всяка душа. Прекрачих прагът свещен, в ликувание готова да възкликне душа ми Но що е това, вратата кат магична, не ме побра, станаха малки и невъзможни - същинско иглено ухо.
към текста >>

Пътят наш към висини незрими ни изведе, докат врата пред нас се открои - „На щастието двери” тях зовяха.
ДВЕРИ НА ЩАСТИЕТО Душа съм и към живот вечен се стремя! Цяла вечност за този живот се трудих, с надежда, че „щ а с т и е” - в слуха ми нявга ще прозвучи! Наистина, дочаках вестител мил и славен; Той дойде и със своя жезъл докосна дрехата ми изпрашена и слаба. С думите „Стани и в път се отправи” на мен се Той изяви. „Прости! ” - никому не казах и Вожда благ безмълвно последвах. Пътят наш към висини незрими ни изведе, докат врата пред нас се открои - „На щастието двери” тях зовяха. Отвъд бе живот и красота, място за дошлите от „великата скръб”. „Постигнах целта си”, помислих и аз, посегнах да влеза през тия двери, тъй дълго мечтани от всяка душа. Прекрачих прагът свещен, в ликувание готова да възкликне душа ми Но що е това, вратата кат магична, не ме побра, станаха малки и невъзможни - същинско иглено ухо. Вождът тъй близко пак до мен стоеше; ръка Му сочеше в дясно, где и аз съзрях - човек застанал бе и тайната на дверите владееше сам той. Открих в него отдавнашен познайник мой, и срещите от миналото с него що имахме, ужас само са носили за моята душа!
към текста >>

В пътят твой съм пак поставен!
Вождът тъй близко пак до мен стоеше; ръка Му сочеше в дясно, где и аз съзрях - човек застанал бе и тайната на дверите владееше сам той. Открих в него отдавнашен познайник мой, и срещите от миналото с него що имахме, ужас само са носили за моята душа! Но сега, и в него промяна бе голяма, лице му в усмивка блага озарено, поглед с любов към мен бе отправил! От гърдите и челото му, изхождаха пламенни, с цветовете на дъгата изписани слова. Ето че и сам той проговори: „Привет! В пътят твой съм пак поставен! Но както Бог забрави дълговете мои, така отхвърлих и аз всяко отмъщение, възмездие и всеки твой дълг отказах се да търся. Проумей словата, великата Божия същина що тук изявяват, те казват всекиму от нас - великодушие, всеопрощение и благост! Приемеш ли ги за лозинка своя, вратите тези свободни са за теб.” Паднах наземи и дълго там останах, съзнала благата що крият се в Бога и човека. Реших от този час, да обикна даже и онези, що мислех за свои врагове. Дверите пак отворени бяха и щастието пак зад тях цареше, сред тез души светящи.
към текста >>

Почувствувах, че мога сега да бъда между тях, но да работя пожелах и в път обратен се отправих - там где и Вождът, и приятелят ми нов, дългът свещен за себе си виждаха!
Но както Бог забрави дълговете мои, така отхвърлих и аз всяко отмъщение, възмездие и всеки твой дълг отказах се да търся. Проумей словата, великата Божия същина що тук изявяват, те казват всекиму от нас - великодушие, всеопрощение и благост! Приемеш ли ги за лозинка своя, вратите тези свободни са за теб.” Паднах наземи и дълго там останах, съзнала благата що крият се в Бога и човека. Реших от този час, да обикна даже и онези, що мислех за свои врагове. Дверите пак отворени бяха и щастието пак зад тях цареше, сред тез души светящи. Почувствувах, че мога сега да бъда между тях, но да работя пожелах и в път обратен се отправих - там где и Вождът, и приятелят ми нов, дългът свещен за себе си виждаха! Душа съм и към живот вечен се стремя! Великодушие, всеопрощение и благост е новото, що при .дверите на щастието” придобих. София, 27.XI.1926 г. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 20 ноемврий 1926 г. Хелмира, сестрице мила!
към текста >>

В бъдаще пак ще го повториме, а до тогава всеки четвъртък вечер ще си извършваме първоначално възприетото общение и по тоя начин ще имаме изработен път за улеснение при случаи като последния.
Вие впрочем сте зачекнали това, но ако може още един куплет прибавете. Простете, че предлагам това, в бъдаще бих желала творчеството Ви да е напълно свободно, това което се сътвори в начало, да не иска никакви прибавки. Ще моля да ми повърнете както този екземпляр от „Гълъбица”, така и новото, което бихте написали; ще ми бъдат ценен спомен. Нещо по нашият опит с приемане на мисълта. Изглежда, че рано пристъпихме към него, обаче проверката, която направихме ни позволява да се видиме где сме. В бъдаще пак ще го повториме, а до тогава всеки четвъртък вечер ще си извършваме първоначално възприетото общение и по тоя начин ще имаме изработен път за улеснение при случаи като последния. Вие мислете как да подобриме самия този опит и бихте ли желали на една определена от Вас дата да го повториме. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА 25 ноемврий 1926 г. След като снощи - сряда изслушах беседата на Учителя, казах си: Ако ние изпълним това що ни се говори тази вечер, ако ние разберем тази страна на Любовта, целият ни живот ще бъде регулиран! Колко дълбочина има в тази съществена мисъл, че любовта на човек към човека води началото си от хиляди години, а също предстои да се още разраства хиляди години, докато стане океан! Затова когато видим изявлението на това чувство, свещен трепет трябва да ни обладава.
към текста >>

В свръзка с това, изучете колко пъти нашето слънце е по-голямо от Сириус и за колко минути идва светлината от първото до нас и от Сириус до нас.
Пак Ви моля, явете ми ако Ви са известни някои практически правила, казани от Учителя за придобиване интуицията. За да не Ви отнема това време, при случай запитайте Го наново, за да се ползуват всички. На завършване искам да споделя с Вас и следните мисли: Какво сравнение може да се направи между извор и вдъхновен човек. Пълноводният извор ожида ли да дойде и почерпи някой от неговите струи, и вдъхновеният човек - да се възползува някой от мъдростта му? Какво е отношението между един човек дарен с благата, които срещаме в света и тоя - дарен с вдъхновение? В свръзка с това, изучете колко пъти нашето слънце е по-голямо от Сириус и за колко минути идва светлината от първото до нас и от Сириус до нас. Това ще бъде отговор за разликата между разгледаните два вида човеци. (Само, че внимавайте, защото може би малко неправилно съм поставила въпросите - Духът иска да се пошегува с малката немирница - Хелмира.) Колкото повече трябва да се чака за реалното, толкова то е по-ценно. Привет: В. В. Добринка. П.П. Отговора Ви ще чакам в сряда, поставен в тетрадката след школа.
към текста >>

61. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Ако ли пък почувствувате радост, ще се радвам и аз с Вас, като ще се насърча път още по-светъл да Ви покажа!
Ще съобщите и на брата, че нему се възлага една услуга - не Вам, а за братска идея, за самото „Житно зърно”. Така той не ще мисли, че Вий се ангажирате към него и ще се приучи към безкористно служене на общото. Ще бъде важно за Вас, в момента на диктуването да внасяте изглаждане и красота в изразите, там гдето е нужно. Забравете всичко друго и се погрижете да влезете във връзка с Духа в тия няколко часа. Па ако останете недоволни, сложете за винаги всичката вина само върху мен. Ако ли пък почувствувате радост, ще се радвам и аз с Вас, като ще се насърча път още по-светъл да Ви покажа! Смирение за брата и вдъхновение за Вас! Ето законите, пред които заставате с приемането на тая работа. Пожелавам Ви красив успех! Като Ви предлагам именно тоя начин за написване на статията Ви, схващам всичката полза от свободата, която ще имате едновременно да обмисляте написаното. Разчитам, че ще ме послушате.
към текста >>

Сама съм поставена на изпитание, защото неполучаването на Вашите писма за сега, ме заставя да прониквам към истината по известни по-сложни пътища.
Заедно с Вас повтарях думите на древния израилев пророк: „О, да би била душата ми поток и очите ми водни източници, за да разкрия тъгите ми по моята съдба! ” Но, колко е прав Учителя, когато ни учи да даваме най-добър прием на скърбите, така както бихме приели най-добрия си приятел! Защото - „Тъги, скърби са богатство в душа скрити за бъдни добрини и светли дни! ” Простете, ако моето последно писмо е причина за скръбта Ви, респективно ония четири буквички, изразяващи едно име... Простете, но това е красив опит да се замести омразата с приятелство. Бих Ви писала много на тая тема, но ще видим по-нататък, когато пристъпя към другите наши въпроси. Сама съм поставена на изпитание, защото неполучаването на Вашите писма за сега, ме заставя да прониквам към истината по известни по-сложни пътища. Ще добавя, че като Ви искам прошка, поставям свободата като върховен закон между нас и същото време Ви благодаря за всяко улеснение, което ми давате. Нужно е да Ви обясня нещо за нашия четвъртък, което добре ще е да съблюдавате. За сега, по стечение на известни обстоятелства, между часовете 8 и 10 е в действие силата на доброто. Особено от 8.30 до 9; ето защо Ви посочих да започваме от 8.30, та когато Ви е удобно можете да продължите и повече от 15 минути. Изобщо минавайте в духовна работа цялото време от тия два часа.
към текста >>

Някой път изглежда съвсем безличен, но ми се струва, че крие в себе си големи самомнение и твърдо гл а вост.
Пък и тя го пази като очите си. Може би го заплашва опасност и аз стоя безсърдечна край него. Трябва да потуша негодуванието си и да приема обща работа с него. Важното е, че той има личен достъп при нея, пък аз - не. Това е знаменателно! Някой път изглежда съвсем безличен, но ми се струва, че крие в себе си големи самомнение и твърдо гл а вост. Макар, че е тъй тих, нежен, скромен, безгласен. Така ми се струва от ред мои наблюдения. Ако живеем „заедно” уверена съм, че ще имаме големи неприятности. Аз обичам открито и ясно да ми се говори, а той с намеци, подсещания, внушения, загадки, загадки и все загадки. Обича да наложи своето и за това е готов да стане и муха, и орел, и котка, и даже вярно псе.
към текста >>

Значи само „немили и недраги” неща наши спътници ще бъдат и никога това, което обичаме и любим.
17 ЯНУАРИ 1928 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 17 януари 1928 г. Асавита, Защо казвате, че „страданията са наши най-мили гости”. Нима радостта и щастието са неща проклети? Не зная, при тия Ваши думи, вдъхновението изчезва. Значи само „немили и недраги” неща наши спътници ще бъдат и никога това, което обичаме и любим. Значи преписването на статията ще стане пак с Е. Може би, ще го направите и наш пощальон, а може би и - нещо повече. Сънувах Ви. Показвахте ми разкошна градина с цветя. Имаше приготвени дупки за още и това разваляше картината.
към текста >>

И така, нова задача имате в пътя Ви към щастието... При наличността на днешний Вергилий, Господ е определил и мецената!
Но за мен е явно вече - онова, от което бягаме идва при нас. Подобен един случай имаме и с Вашата мечта по съдбата на Виргилий. Всяка мечта си има своето право на съществувание, ето защо Вий можете да я оформите като едно желание и да го сложите пред О н о г о в а, който е властен да ни даде всичко! Имате пак две души, готови да направят всичко за подобна мечта. Имената и на двете се почват с „А”... Едно ново жребие ще Ви посочи кого от нас трябва да посочите за Ваш меценат; неговото име ще бъде също във формулираното Ви желание, за да бъде определено кому Небото ще съдействува. И така, нова задача имате в пътя Ви към щастието... При наличността на днешний Вергилий, Господ е определил и мецената! Когато размениме наскоро писмата си, ще може да поставим това като точка в програмата ни с Вас. Може би Ви и е чудно защо забавям да Ви съобща начина на предаване Вашите писма. В същност работата за мен е уредена, очаквам само и във Вас да назрее въпроса. Може би в следното мое писмо ще Ви разкажа във вид на приказчица развитието на тази работа и едва тогава, позовавайки се на Вашето съдействие, ще Ви изложа и планът си. Радостна съм, че Вий говорите за послушание: Всички това дължим на Всевишния, тъй щото обещанията Ви за послушание тоже отнасям към този Дух на Доброто, който е дошъл да ни ръководи.
към текста >>

Продължавам според обещанието ми и този път ще споделя с Вас схващанията, които имам за Вашия добър татко.
25 ЯНУАРИ 1928 г. ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 25 януарий 1928 г. (Продължение) „Христос, виделина на светът! ” Йоан, 8; 12. 9; 5. Продължавам според обещанието ми и този път ще споделя с Вас схващанията, които имам за Вашия добър татко. Твърде уместно Вий се запитвате ще дойде ли той пак на Земята. Разглеждайки последнята като едно училище за душите, място за допълване познанията, получени в други области на Вселената, естествена необходимост е всеки от нас периодично да се явява тук. Както на Земята има разни възрасти, тъй и отвъд душата преминава своето детство, юношество и възмъжалост, докато стигне предел, при който живота наново се пренася на Земята. Макар че тия възрасти в духовния свят са такива по отношение за самия него, обаче, по отношение живущите тук, всеки пробудил се в духовния свят е мъж, сравнен с когото и да било тук на Земята, а ний сме деца за тях. Така обяснява Учителя.
към текста >>

А до тогава, душата Ви ще расте и ще се разцъфтява в пътя на Истината, та и за него това ще бъде от полза да се яви с по-съвършено тяло.
Прочее, по-добре е душите до тогава да бъдат отвъд, да се подвизават чрез нас и така взаимно да растем. А кога настане доброто време, тогава ще изпълним дългът си към тях и ще им дадем тела на Земята. Според някои интимни обяснения на Учителя, 75-та година от текущия век ще е знаменателна за епохата на Новото човечество и по всяка вероятност всички ония що сега се подвизават в Истината, ще се срещнат пак на Земята, както в днешни дни. Тогава всички ще сме наново ученици, наново ще растем от сила в сила! Как бих желала да Ви пророчествувам, че в тия определени дни след шесттях години, Вий ще дадете тяло на Вашият добър, добър татко! А до тогава, душата Ви ще расте и ще се разцъфтява в пътя на Истината, та и за него това ще бъде от полза да се яви с по-съвършено тяло. Но, ще кажете - младостта отлита, а с нея и радостите! Обаче, новият брак по това именно ще се различава от досегашния, че целта му ще е да даде съвършено тяло на съвършен дух! Колкото повече определеният дух преживее отвъд докато ний се подвизаваме тук в Истината, толкова взаимно ще сме по-добре. Ето, Хелмира, онова на което ний с Вас сме подложени! И нали е то красиво!
към текста >>

Следният път ще започна с нея. Асавита.
В свръзка с това, което Ви писах за нашият висок идеал, нека преживеем в благочестие тия шест години, за да изпълним както Сарра задачата ни спрямо ония, които има да дойдат чрез нас. Какъв ли е резултата от последното Ви жребие? И сега, бях Ви отстъпила на А...! Що ли е Господ определил? Ако Той реши да не се интересувам от Вас, тогава ще се оправдаят надеждите на една друга душа, която страда негде далеч, далеч... Ето, че и днес приказчицата остана неразказана! Следният път ще започна с нея. Асавита. 26 ЯНУАРИ 1928 г. Какво говори Асавита! Че татко ще ми стане син. Чрез мене, той отново ще дойде на земята да дири знания и получава опитности. А до тогава, аз трябва да завърша университет.
към текста >>

Не, не биваше това - трябваше да се отбия от пътя си.
Лоша! А времето е тъй хубаво днес, същинска пролет! Витоша блести в хубост. Изгрев е бял като приказен сън. А защо го срещнах днес. Не, не биваше това - трябваше да се отбия от пътя си. Правя конспект по българска история. А през цялото време между древните български царе все едно червено от студа лице, едни смутени сини очи. Защо? Колко плаках още. Четох 1 гл. Лука, ст.
към текста >>

Тогава, не е ли време да се запитам, потребна ли съм още в пътя на Хелмира?
„Мъдростта, която е от горе, първо е чиста...” Яков 3; 17. Измина почти седмица от получаване сгрупираните Ви писма и всеки ден аз мислих за нашата дружба, поне толкова за да попълвам обикновените две странички. Но нищо не записвах, а и това, което ще Ви пиша днес, ще бъде по-скоро продължение на мислите ми от изминалите дни. Все още съм под впечатление на първото прочитане: въздържах се да почерпя от изобилно вложените богатства в тия Ваши писма, само за да изживея причинената ми (заслужено, разбира се) скърб! Ще нарека разочарование от себе си, за постигнатите резултати в последните ми писма: когато мисля, че зефир отправям към Вас, той на буря се превръща и потрошава клоне! Тогава, не е ли време да се запитам, потребна ли съм още в пътя на Хелмира? И така, върху мен тежи тежкото обвинение, че съм причина за охпадяването на А... към Вас и че у мен има явен стремеж да поставя на мястото му някого други. Не ми е обичай да се защищавам, но Вам в случая ще кажа, че и едното, и другото са далеч от истината. Не в тия ли страници, прочетохте някога, Хелмира, где ще стигне вниманието на А... към Вас... [липсва част от листа] Остават необяснени за мен упреците, които А... Ви е отправил в ония знаменити срещи. За да Ви говори за онова, от което се е отказал, за ласките на жените, които хлопат на вратата му и всичко от тоя род, значи че е очаквал от Вас, или че е искал от Вас това! Бих желала повече чистота в неговите желания, или ще кажете какво повече от един светски мъж!
към текста >>

А днес, Вий сте в голяма степен разсъдителна, имате общи понятия из много области на науката и най-вече сте повече пригодна за ученичка в духовния път.
Вий искате възвръщането на А...; ще Ви кажа -оставете го да приложи своя план, да се докосне до ония, в които мисли, че е щастието; и като не го намери в течение на тия шест години, ще се върне при Вас! Но важно е това, не да го търсите Вий, а да дочакате той сам да Ви оцени и дойде при Вас. Вий, която сте учили за класицизма, знаете кога Родриго се съгласи да поиска Химена за жена - тогаз, когато разбра, че тя бе преодоляла всички противоречия в тая любов и бе го оценила с истинната цена. Ще повторя пак, че Вам остава да полагате всички усилия за училището. То е направило много за Вас и ще направи още; не бяхте ли Вий онова плачливо девойче, което чувствувайки всестранна неудовлетвореност на своите стремежи, преди пет години знаеше само да пролива сълзи! А днес, Вий сте в голяма степен разсъдителна, имате общи понятия из много области на науката и най-вече сте повече пригодна за ученичка в духовния път. Има една черта във Вашия характер, която Ви прави бърза в решенията Ви: решите нещо, често пъти то е несъвършено и Вий тръгнала по един път, не се връщате да корегирате. Обичате при това да изричате и „големи думи”, както народа казва. Такава една голяма дума в миналото е Вашето някогашно заключение за мъжете. Отбелязана е някъде една Ваша „дума”: „Мъжете ли! Ще им докажем ний тям, че и без тях можем в тоя свят!
към текста >>

Има една черта във Вашия характер, която Ви прави бърза в решенията Ви: решите нещо, често пъти то е несъвършено и Вий тръгнала по един път, не се връщате да корегирате.
Но важно е това, не да го търсите Вий, а да дочакате той сам да Ви оцени и дойде при Вас. Вий, която сте учили за класицизма, знаете кога Родриго се съгласи да поиска Химена за жена - тогаз, когато разбра, че тя бе преодоляла всички противоречия в тая любов и бе го оценила с истинната цена. Ще повторя пак, че Вам остава да полагате всички усилия за училището. То е направило много за Вас и ще направи още; не бяхте ли Вий онова плачливо девойче, което чувствувайки всестранна неудовлетвореност на своите стремежи, преди пет години знаеше само да пролива сълзи! А днес, Вий сте в голяма степен разсъдителна, имате общи понятия из много области на науката и най-вече сте повече пригодна за ученичка в духовния път. Има една черта във Вашия характер, която Ви прави бърза в решенията Ви: решите нещо, често пъти то е несъвършено и Вий тръгнала по един път, не се връщате да корегирате. Обичате при това да изричате и „големи думи”, както народа казва. Такава една голяма дума в миналото е Вашето някогашно заключение за мъжете. Отбелязана е някъде една Ваша „дума”: „Мъжете ли! Ще им докажем ний тям, че и без тях можем в тоя свят! ” Зачула Ви е природата и Ви постави на изпит с А... Това е според мен обяснението за срещата на А... в живота.
към текста >>

Пътят към това трансформиране е в чистото приятелство, към което всякога съм Ви насочвала, а Вий го разбирахте за женитба.
Отбелязана е някъде една Ваша „дума”: „Мъжете ли! Ще им докажем ний тям, че и без тях можем в тоя свят! ” Зачула Ви е природата и Ви постави на изпит с А... Това е според мен обяснението за срещата на А... в живота. Вярвам, че имате достатъчна поука по тоя въпрос и в бъдаще, когато сте пред дилема с капитално значение, ще си спомняте израза от Господнята молитва “...и не веди нас в изкушение”; той е знаменит закон, в който често трябва да се оглеждаме. И в последното Ви писмо изказвате подобна „голяма дума”, трябва о време да я намерите и трансформирате! Пътят към това трансформиране е в чистото приятелство, към което всякога съм Ви насочвала, а Вий го разбирахте за женитба. Асавита никого не желае да жени, тя иска само хармония между душите, за да има нормален и красив растеж! 10 февруари 1928 г. Следвайки мисълта си от вчера, спирам се на едно от Вашите разсъждения върху смисъла на благите и смирени личности. Знам в какво отношение давате предимство на войнствените натури, затова без малко щях да Ви дам право; обаче, има едно ценно обяснение, което ми се представи при последното четене съборните беседи: Обърнете, моля Ви се и Вий, на страница 356 от 14-ти ред до новия пасаж. Прочее, ето кои мълчаливи хора ценя, ето при кои Духът се спира и кои ни вдъхновяват!
към текста >>

И виж тогава не ще ли имаш радост, която да те насърчи да живееш: Потеглил еднаж по тоя път „в дясно” ще видиш, че природата ти е приготвила вместо онова що те бе обезсърчило, нещо много по-ценно и красиво.
Да биха знаяли, че тъкмо в тоя момент ръката на щастието посяга да ги докосне! Человече, който и да си, в тоя решителен момент отложи онова фатално действие, което би прекъснало нишката на живота ти! Още първите часове на така продължения ти живот ще ти докажат, че щастието е тъй близко, тъй близко до теб! Не се унижавай с убийство на самия себе си, а прибегни до чистата искрена молитва, дори и тогава кога считаш унижение да се молиш комуто и да било! Погледни след това наоколо си и ще видиш някого страждущ повече от теб, помогни му по един от многото начини, достъпни дори и за най-немощния човек. И виж тогава не ще ли имаш радост, която да те насърчи да живееш: Потеглил еднаж по тоя път „в дясно” ще видиш, че природата ти е приготвила вместо онова що те бе обезсърчило, нещо много по-ценно и красиво. Дерзайте и напред! 15 февруари 1928 г. И тъй - малко воля е потребна и проблемата на самоубийците е разрешена! А знаете ли, че смъртта винаги се отзовава на човешкия повик? И печалното е там, че тя идва кога съвсем сме забравили, че някога сме имали нужда от нея!
към текста >>

Точно тук, може би единствен път, тя се лъже.
Наблюдаваше ме като че ли. Но аз не пях. Защо - не зная. Тази Асавита мисли, че искам да се самоубивам. Тя се лъже. Точно тук, може би единствен път, тя се лъже. Когато писах писмото си до нея бях тъй огорчена, уморена, смазана. Искам да стане нещо с мене, да си почина, но не и да се самоубивам. Това е преувеличено доста. Даже тирадата й към самоубийците не ми хареса - ако се обляга на мене. Не, въпреки всичко, някаква незнайна скрита надежда ме крепи за нещо светло и велико, що има тепърва в бъдни дни да преживея.
към текста >>

О, велики Бели Братя, о, ти мой чудесен жител на Маришките езера, где си, ела при мен.
Това е преувеличено доста. Даже тирадата й към самоубийците не ми хареса - ако се обляга на мене. Не, въпреки всичко, някаква незнайна скрита надежда ме крепи за нещо светло и велико, що има тепърва в бъдни дни да преживея. Светото писание е в ръцете ми. Седя, чета и сълзите се ронят в скута ми. О, велики Бели Братя, о, ти мой чудесен жител на Маришките езера, где си, ела при мен. Погледни ме пак с огнено слънчеви очи и ми се усмихни. И Ти, Родителю мой, чуй ме! Не мога да говоря. Ти знаеш, Отче, негли си бил до чедото си и знаеш какво ми каза той неотдавна, как се пресякоха коленете ми и нозете се отказаха да вървят. После той се смили - прегръща ме, гледа ме вдън очи, но свърши се.
към текста >>

Аз ходих до дома, връщах се два пъти.
Сали, красиво и чисто дете, което гледаше с такова доверие на света. Те кълцат още и чер пипер за дюкяните. Те, брат му и баща му. Милите красиви уломки от едно велико минало! Колко дълго стоя то да чака брата. Аз ходих до дома, връщах се два пъти. Сали все чака и ми се усмихва. Трети път - вече го нямаше. На Сали не му беше студено. Сали е юнак. Как ми се смееше, когато се мъчех да говоря турски.
към текста >>

Трети път - вече го нямаше.
Те, брат му и баща му. Милите красиви уломки от едно велико минало! Колко дълго стоя то да чака брата. Аз ходих до дома, връщах се два пъти. Сали все чака и ми се усмихва. Трети път - вече го нямаше. На Сали не му беше студено. Сали е юнак. Как ми се смееше, когато се мъчех да говоря турски. „Нерде диджем, бре Сали.” Той се смее. Мургавото му личице, обиколено с меки къдри, грее като звездичка.
към текста >>

Колкото пъти излизах, все му давах по нещо.
Така те се прехранват, отдали съдбата си в Божиите ръце. Заспах с щастлива усмивка за Сали. Сега пазя още лъскавата лентичка що огръщаше бонбона. Това ми остана за спомен. Скрила го бях и сега между страниците го намерих. Колкото пъти излизах, все му давах по нещо. Първом бяло ръбче от хляб, после шепа орехи... Но той беше вече офейкал. Научи ме, Господи, да Те откривам между тия Твои малки чада. Да се радвам на Твоята Любов и красота. Ах, Сали, чедо мое! Прозорците на хазаите всички светят.
към текста >>

“Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем!
Той, Вечният знае. Нека прави от мен каквото намери за добре. 21 ФЕВРУАРИ 1928 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 21 февруари 1928 г. Хелмира! “Няма Любов като Божията Любов ! ” “Благопокорна е, пълна с милост и добри плодове...” Яков 3; [17]. “Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем! ” Матей 18; 22. И тъй, дължа да Ви съобщя условията на новия ни пощалион. Първото от тях е приятелството между Вас да бъде винаги на нужната висота и от това приятелство да блика красота и хармония. Ще Ви обясня, че когато за нещо Вий сте скръбна или радостна, гдето и да съм, каквото и да върша, чувствувам Вашето състояние; същата връзка има между мен и второто чадо на Асавита. Ето защо е необходимо и двете мои чада повече да са в светли състояния, та тогава и аз самата да творя в светлина.
към текста >>

Аз не пях, за пръв път аз не пях в школата.
Учителят снощи свири песента на Възкресението. Сълзи ме душеха, но аз ги възпрях. Сърце, окаменяло от мъка сърце, ти не трябва да плачеш. Той караше младите да пеят. Но „млади”, значи щастливи. Аз не пях, за пръв път аз не пях в школата. Сънувах се облечена в бяло и загърната с голяма пелерина. Чак на сутринта се досетих, че такава пелерина съм виждала само в Учителя. Тълкуванието: Над мен е Неговата закрила. Писах битова поезия. Не мисля за самоубийство, имате грешка.
към текста >>

Кога Ви запитах напоследък, мисълта ми бе да Ви изтъкна, че в това кратко време, което Ви остава до изпитите, частно Вий трябва да отделите повечко време за уроците: Това, което имате обичай да прочитате два пъти, прочитайте го три; на математиката също посветете повечко време, дори решена еднаж задача, тутакси се върнете и я решете още еднаж по всички правила; това е превъзходен начин на заучване.
” Учителят засегна и отношенията Ви с брат Ж..., които обясни като следствие на миналото. Тия отношения трябва да се регулират сега, в интерес на бъдното развитие и на двама ви. Учителят завърши със следните думи: „Има в Хелмира известни хубави качества и за тях аз я харесвам.” Ето где е една от допирните точки между Учителя и Асавита, Хелмира моя! Сега преминавам към въпроси, произходящи от последното Ви писмо. Първо - за училището. Кога Ви запитах напоследък, мисълта ми бе да Ви изтъкна, че в това кратко време, което Ви остава до изпитите, частно Вий трябва да отделите повечко време за уроците: Това, което имате обичай да прочитате два пъти, прочитайте го три; на математиката също посветете повечко време, дори решена еднаж задача, тутакси се върнете и я решете още еднаж по всички правила; това е превъзходен начин на заучване. Що се касае до работата с шев и други, не отблъсквайте ония случаи кога Ви предлагат такава, но не я и търсете. Въобще посветете времето Ви само на училището, за да получите успех дори по-добър от миналогодишния: Това Ви е потребно за приема Ви и в университета. За нашият четвъртък - бъдете спокойна. Нали Ви нарекох своя съветница! Никого не съм посветявала в нашия свещен час - за него е известен само Учителя!
към текста >>

При това не се спирайте на лицата, които прямо сте поставили в предположението Ви, но по странични пътища, без да бързате, вслушвайте се в разговори и описание на случки из братството.
За нашият четвъртък - бъдете спокойна. Нали Ви нарекох своя съветница! Никого не съм посветявала в нашия свещен час - за него е известен само Учителя! Ако Вий сте подсетили нещо, може би Учителят е наредил някоя работа. Бих Ви разказала дори каква е тя, но щом Вий сте открили нещо, ако желаете може да издирите и по-нататък; това не Ви предлагам само като средство за задоволяване на любопитство, но за да видите способността Ви да издирвате нещата. При това не се спирайте на лицата, които прямо сте поставили в предположението Ви, но по странични пътища, без да бързате, вслушвайте се в разговори и описание на случки из братството. Така, нашият час принадлежи само нам и той е благословен от Учителя! Настоящето ще гледам да Ви се предаде в сряда или четвъртък, а в следните дни на седмицата ще гледам да Ви приготвя и второ писмо. Спомняйте си и Вий през тези дни за мен. В следното ми писмо ще Ви говоря от гледището на една необходима среща, която трябва да имате с Учителя. Хелмира! Той ни е не по-малко нужен кога считаме, че сме недостойни да се явим пред лицето Му!
към текста >>

62. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Видях пътя на слънцето през зодиаците.
Сега пък етика. Ах, Кант - чистия разум, категоричния императив! Колко е хубаво, колко е хубаво Словото! 12 МАРТ 1928 г., понеделник Какъв сън! Летях всред вихъра на небесните светила. Видях пътя на слънцето през зодиаците. И то се движи. Те приличаха на очи, лица, които ме гледаха. Как летеше през тях огнедишащия глобус! Бях високо, високо. А какви страшни бури имаше горе!
към текста >>

Ние сме заловени ръка с ръка и вървим по хубав път.
Тъй ме подкрепиха тия думи и ми вдъхнаха повече самоувереност. ,„Ти си свята! ” А че Натанчо носи името на древния пророк Натан от времето на Давида. Пак сън същата нощ. Colombo е дете, също и аз. Ние сме заловени ръка с ръка и вървим по хубав път. Радостни и безгрижни сме. Цветя благоухаят около нас. Слогове,ние седим по тях и четем някаква книга. Мама си отиде. Със сълзи благодари, че през тия 5 месеца съм я крепила телом и духом.
към текста >>

Не, не, хиляди пъти не.
Взимам участие само в поднасянето - нищо повече. „Окултистката” също е тук. Тя вече нито ме поздравява, макар че аз й съдействувах това топло местице, платено четворно по моя молба. Но кому ли ме е обещала Асавита след 6 години. Не дай си Боже да ми е писано нещо с Е. Не, не, хиляди пъти не. По-добре с красиви сънища и блянове по вечното и прекрасното, отколкото жалка действителност с нелюбим човек. Ах, как се разболях снощи. Внезапно изстинах и пожълтях като лимон. Притъмня ми на очите и аз легнах на пода. Едвам шъпнех само: „Господи, Христе, Учителю!
към текста >>

По пътя вървя като царица - пролетният ми вълнен костюм блести като кокиче, хубав и елегантен.
Ужасна е бедността! Тя като че ли извира от самата същина на човека и мъчно е да я затиснеш с някой дар, подобно опита да запушим с камъни и кал някой буен извор - той продължава да се разлива и тече. Колко се радвам, че аз не приличам на бедна, нито ме считат за такава! Само „Асавита” видя належащата нужда в училището и помогна. Иначе - никой. По пътя вървя като царица - пролетният ми вълнен костюм блести като кокиче, хубав и елегантен. Разполагам винаги с топла вода и затова дрехите ми и тялото ми блести от чистота. Моята изкусна игла умее да поправи старото и да го направи като ново. Ах, да, богатството или сиромашията са нещо вътрешно. Те идват отвътре. 26 МАРТ 1928 г.
към текста >>

”, както се внушава друг път.
Значи някъде има „предавател” на тия мисли и аз тука ги възприемам. За мене ли са те? Но това е безумие! Те не се отнасят за мен; аз още не съм завършила школата и тия мисли ми са чужди, въпреки моето несъвършенство. Или „Умри! ”, както се внушава друг път. Не, нито едното, нито другото, вие непросветени духове, които мразите светлината. Аз искам да блесне мойта светлина, тъй както - при създаване света. Ах, този светъл дом, гдето живее той! Но защо минавам там, а после ми идват тия мрачни мисли!? Не, по-добре никога да не минавам от там.
към текста >>

О, дълго, може би цял живот ще ми светите в пътя, вие, български мъченици и светци на нашето освобождение.
За сега живота ми тече доста еднообразно: на урок, сутрин и вечер, а през ден или шия за наема, или работя у други познати. Моите развлечения са следните: отиване до „Изгрев”, излети до Витоша, четене Свещеното писание, беседите и литература във връзка с изпита ми. Колко обикнах ратниците от нашето Възраждане! Милият, сладкият Софроний Врачански! Колко ужасни страдания, как ли ги е понесъл? О, дълго, може би цял живот ще ми светите в пътя, вие, български мъченици и светци на нашето освобождение. Ами Ботев, ами Левски! Значи, нашият народ крие такива самоотвержени идеалисти, които изцяло отдават себе си за Идеала на Свободата. Сънувах чудесен сън: Бях с него. Вървяхме ръка за ръка из прекрасна градина, радостни, щастливи. А пък нощес друг сън: Видях на небето със светли букви написани неговото и моето име, но съединени помежду OAF.
към текста >>

Сънувах чудесен сън: Бях с него.
Милият, сладкият Софроний Врачански! Колко ужасни страдания, как ли ги е понесъл? О, дълго, може би цял живот ще ми светите в пътя, вие, български мъченици и светци на нашето освобождение. Ами Ботев, ами Левски! Значи, нашият народ крие такива самоотвержени идеалисти, които изцяло отдават себе си за Идеала на Свободата. Сънувах чудесен сън: Бях с него. Вървяхме ръка за ръка из прекрасна градина, радостни, щастливи. А пък нощес друг сън: Видях на небето със светли букви написани неговото и моето име, но съединени помежду OAF. Това са инициалите на нашите имена. Като живи те се движеха горе и аз можах да им се любувам. Бях при Учителя на Изгрев.
към текста >>

Колко пъти падах и ставах, но Ти не ме остави.
Също и Учителят дава ухо на моята поезия, а това ме премного насърчава. 4 април 1928 г. В четвъртък нека задружно се помолим за успешния изпит. Ах, след толкоз усилия и мъки ще видя ли узрял плода на моята градина? Господи, Ти ми беше великата опора досега, води ме и от сега! Колко пъти падах и ставах, но Ти не ме остави. Зарадвай ме, Господи, помогни ми! Ти ме изведе от мрак към светлина. Ти ме доведе при Учителя, който едничък оправи стъпките ми в правия път. Прослави Името си чрез делото си в мене и аз ще Те възпявам винаги. Нека тогава моят факел що запалих с вяра в Тебе в моя ум и сърце да свети в пътя на ония мои братя и сестри, които вярват в Тебе, че Ти всичко можеш.
към текста >>

Ти ме доведе при Учителя, който едничък оправи стъпките ми в правия път.
Ах, след толкоз усилия и мъки ще видя ли узрял плода на моята градина? Господи, Ти ми беше великата опора досега, води ме и от сега! Колко пъти падах и ставах, но Ти не ме остави. Зарадвай ме, Господи, помогни ми! Ти ме изведе от мрак към светлина. Ти ме доведе при Учителя, който едничък оправи стъпките ми в правия път. Прослави Името си чрез делото си в мене и аз ще Те възпявам винаги. Нека тогава моят факел що запалих с вяра в Тебе в моя ум и сърце да свети в пътя на ония мои братя и сестри, които вярват в Тебе, че Ти всичко можеш. Не обърна ли Ти сълзите ми в бисери? Не направи ли от глада и жаждата ми безсмъртна храна в душата ми за бъдни дни? Ето, забрави се плача и риданието.
към текста >>

Нека тогава моят факел що запалих с вяра в Тебе в моя ум и сърце да свети в пътя на ония мои братя и сестри, които вярват в Тебе, че Ти всичко можеш.
Колко пъти падах и ставах, но Ти не ме остави. Зарадвай ме, Господи, помогни ми! Ти ме изведе от мрак към светлина. Ти ме доведе при Учителя, който едничък оправи стъпките ми в правия път. Прослави Името си чрез делото си в мене и аз ще Те възпявам винаги. Нека тогава моят факел що запалих с вяра в Тебе в моя ум и сърце да свети в пътя на ония мои братя и сестри, които вярват в Тебе, че Ти всичко можеш. Не обърна ли Ти сълзите ми в бисери? Не направи ли от глада и жаждата ми безсмъртна храна в душата ми за бъдни дни? Ето, забрави се плача и риданието. Иде сега гласът на песента и радостните провиквания. Не съм ли Твоя, Господи?
към текста >>

Води ме пак през Твоите светли пътища на Доброто!
Иде сега гласът на песента и радостните провиквания. Не съм ли Твоя, Господи? Не си ли Ти мой защитник и приятел всякога? Опитах крепката Ти мишца и видях, че няма равен на Тебе. На високо и чисто място ще Те славя и хваля, защото Ти си насъщния ми хляб, който даваш нам Живот Вечен. Води ме пак през Твоите светли пътища на Доброто! И Вие, Асавита, бяхте за мене милостив самарянин... Вие взехте важен дял от проявената към мене Божия милост. Ето, пригръщам коленете Ви и слагам глава на Вашия скут. Една душа малка, една душа извадена жива от пепелта на огнището шъпне думи на благодарност и признателност. Сега Вий сте за мене явна. За мене Вий сте зората на Живота, след която ще изгрее Слънцето на Духът в душата ми, за да сторя и аз по Волята Му.
към текста >>

В тия дни, когато се готвим за Възкресение, желая да Ви посоча стъпките, които предшествуват тоя най-важен акт от човешката еволюция; така ги духовната наука определя, а духовният човек ги изминава в нанагорний път: 1.
„Само Божията Любов носи пълния живот ! ” Мълчанието, което си наложих се дължи само на известни неудобства; иначе, последното Ваше писмо както винаги ме наведе на изобилие от мисли, за които би трябвало часове да Ви говоря. Искам да Ви гледам всякога жизнерадостна, тъй като.това е най-красивата Ваша проява. Кога съм в мълчание, мисълта ми непрестанно е при Вас и ако днес се моля нещо, това е щастливо да дочакаме часът, Хелмира да ме познае така, както е от мен позната. Тогава, о Боже мой, нека тя заеме онова кътче до Теб в сърцето ми, гдето със силата на Твоя Дух, „человекът Божий” ще възкреси нейното дете на всегда! В тия дни, когато се готвим за Възкресение, желая да Ви посоча стъпките, които предшествуват тоя най-важен акт от човешката еволюция; така ги духовната наука определя, а духовният човек ги изминава в нанагорний път: 1. Обръщение 2. Покаяние 3. Спасение 4. Обновление 5. Новорождение 6.
към текста >>

Ще те направя 7 пъти по-хубава от сега.
Ще видиш новото, прилично на юноша, възседнал млад жребец. Ти ще скачаш от радост. Запиши си думите. Това ще се изпълни. Colombo сам ще дойде при теб. Ще те направя 7 пъти по-хубава от сега. Върви напред, без да се обръщаш. Аз съм навсякъде: дървета, птички, цветя, звезди са мое жилище. Аз съм и творение, и Творец. Радвай се! Стани, изправи раменете си.
към текста >>

63. 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата... Небето цяло покрито с гъсти облаци.
2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша] Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата... Небето цяло покрито с гъсти облаци. Пътят вече доста разкалян. Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що? Да се не уплашим от Баба Марта! Не веднъж буря ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка.
към текста >>

Пътят вече доста разкалян.
2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша] Вечер. Разфуча се буен вятър, донесе дъжд, студ, влага... А раниците вече приготвени за път, обувките намазани със смазка, дебеличките дрехи, и те, закачени до вратата... Небето цяло покрито с гъсти облаци. Пътят вече доста разкалян. Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що? Да се не уплашим от Баба Марта! Не веднъж буря ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка. Не се плашим ний.
към текста >>

Рано сутринта, още в тъмно сме вече на път.
Влага прониква до костите; не е за излизане. Но що? Да се не уплашим от Баба Марта! Не веднъж буря ни е гонила от планината, не веднъж мокри до кости сме пели бодри песни, и Слънчо, наш Приятел верен стар, не закъснява да се яви и ни стопли с блага бащинска милувка. Не се плашим ний. Рано сутринта, още в тъмно сме вече на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец. Чакаме се. Ето, далеч из мрачината -човешки сенки - приближават ни. Наши! Всички с раници на гръб. Още не достигнали до нас, чуват се из мрака веселите им поздрави: „Божията Любов носи пълния живот!
към текста >>

Сякаш природата изпрати своите бели служанки, да приготвят пътя пред нас със своите нови чисти килими.
Полека се развиделява. Тук-там се разкъсват облаците и блесне по някоя звездичка. А въздухът свеж, свеж -приятно и леко се диша. Тръгваме. Внезапно дъждът се превърна в мек пухкав сняг. Бързо напосла земята. Сякаш природата изпрати своите бели служанки, да приготвят пътя пред нас със своите нови чисти килими. Хруп. Хруп. Хруп. Чува се леко пращение по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас! ” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там!
към текста >>

Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото Драгалевци, после водениците - 5- 6-10-12 - те всички тракат.
Чува се леко пращение по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас! ” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния живот що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха. Тя е там! Там! Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото Драгалевци, после водениците - 5- 6-10-12 - те всички тракат. Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея! Дорде стигнем селото - снегът вече доста е натрупал. Няма да отминем топлата одая на кръчмаря. Той ни посреща ухилен до уши - още не е взел и да ни прегръща. Мисли си, ей сега тия ще извадят солени закуски - мезета и ще падне едно пиене... И той мислено вече вижда изпразнено от нас цяло буренце гроздовица, или сливовица.
към текста >>

Стара планина проточила дългия си бял гръб, като уморено добиче пътува из вечността.
Наистина - само бяло. Слънцето разлива по тая светла бяла мантия разтопени бисери, що блестят ослепително. Всеки хълм, всяка долчинка, шубрак, клонче, пъпка, е получило обилно от тия слънчеви бисери, що слънцето самичко изпива с жадни уста, и така бодро, и така весело, весело се втурва по ведрия свод. Вредом белина. София е потънала в сиви мъгли. Стара планина проточила дългия си бял гръб, като уморено добиче пътува из вечността. Отсам Люлин - сребърно-бял в ослепително сияние. Оттатък Рила, не, Верила и неуловимите светли очертания на Родопите. Не зная, но струва ми се, че днес Ръка на велик Майстор се е размахала и рисува на своето неизмеримо платно една от най-хубавите си картини. Из въздуха лети самотна снежинка и пада върху ръкава ми. Колко е нежна!
към текста >>

По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници.
Чии нежни пръсти изработиха Твоите неземни дрехи? Или, ти самичка с твори такава хубава и прекрасна. Стори ми тази милост; дай ми разковничето си и аз да стана тъй чиста и хубава! Но тя неусетно се топи и става на кръгла капка... О, а пък аз искам да остана вечно хубава и млада! Тя си отиде, като че ли не е била - тя - капка и снежинка. По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Колко е красиво! Те приличат на някакви свещени поклонници, които се стремят към приказна старинна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас - приближават се, отдалечават се; ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг само става съвсем прозрачна - тънко було, изчезва, като че ли не е и била. Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички пътеки... Но грижа ли ни е? Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме дълбока и широка пътека.
към текста >>

Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички пътеки... Но грижа ли ни е?
Тя си отиде, като че ли не е била - тя - капка и снежинка. По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Колко е красиво! Те приличат на някакви свещени поклонници, които се стремят към приказна старинна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас - приближават се, отдалечават се; ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг само става съвсем прозрачна - тънко було, изчезва, като че ли не е и била. Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички пътеки... Но грижа ли ни е? Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме дълбока и широка пътека. О, след нас, може да мине вече натоварена кола. Обръщам поглед към града. А той горкия покрит с тъмна пушилка, а под нея стотици хиляден народ диша ли, диша чист въздух... А горе при нас музика, неземна музика на снежната симфония, що иде към нас, донесена от Вятъра и светлината, тича над света като целебна милувка. Едвам долавям някои нейни отделни думи: „Елате при мене, елате - Забравете всички грижи, елате, Пийте небесния нектар, пийте, Дишайте, пейте, радвайте се !
към текста >>

Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме дълбока и широка пътека.
По снежния скут на Витоша се извива тъмната линия на моите спътници. Колко е красиво! Те приличат на някакви свещени поклонници, които се стремят към приказна старинна обител. Бели мъгли живописно се носят пред нас - приближават се, отдалечават се; ту като гъста непрогледна завеса, ту за миг само става съвсем прозрачна - тънко було, изчезва, като че ли не е и била. Хубаво е навалял снега; добри преспи е навеял, че е затрупал всички пътеки... Но грижа ли ни е? Бавно, бавно сами си пробиваме път, къде с нозе, къде се утъркаляме, проправяме дълбока и широка пътека. О, след нас, може да мине вече натоварена кола. Обръщам поглед към града. А той горкия покрит с тъмна пушилка, а под нея стотици хиляден народ диша ли, диша чист въздух... А горе при нас музика, неземна музика на снежната симфония, що иде към нас, донесена от Вятъра и светлината, тича над света като целебна милувка. Едвам долавям някои нейни отделни думи: „Елате при мене, елате - Забравете всички грижи, елате, Пийте небесния нектар, пийте, Дишайте, пейте, радвайте се ! ” Понякога УЧИТЕЛЯ застава и ни чака.
към текста >>

Ако Рама е видял този чудесен слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха!
Витоша прави това. Тя е стара магесница - хранилище древно на безсмъртен елексир и който пие от него става вечен като природата. Легенда говори, че някога тук индийският Учител - Рама е получил своето първо посвещение... Та що, не е ли бил и ТОЙ Учител, както нашия Учител, разбрал великото значение от близостта с природата. Това е тайната. Тук е ключът на загадката. Ако Рама е видял този чудесен слънчев изгрев, що преди малко очите ни видяха! Това румено огнено кълбо, което излезе от планинските глъбини и се устреми към синия лазур. Не е ли и той, също като нас удивен и възхитен прострял ръце неволно и извикал: „Боже, Боже, велик си ти! ” То прилича на бляскав посрещач. Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни ,Добре дошли! ” и се скри зад тях.
към текста >>

Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка.
” То прилича на бляскав посрещач. Ето го, яви се, издигна се нависоко, като на сцена от облаци, извика ни ,Добре дошли! ” и се скри зад тях. Пълзим по дълбокия мек сняг. Често потъваме в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: - Кои са тез, що не се страхуват от студ и преспи, и изкачват снежната планина? Безумни ли са те, както ни наричат, или по-умни от умните, които знаят къде е красотата. Неотстъпни поклонници на живата природа. И сега, като прастари езичници, диво завърнали се към своето първично и здраво поклонение. Белота, белота, чудна приказна белота!
към текста >>

Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи от облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася... Тръбят за път.
Раниците се развързват. Върху снега се постилат бели кърпи. Върху тях се слагат бели кръгли самунчета, сирене, маслини, халва, буркани с медец, масло, мармалад. А ето и димящи варени картофи току що извадени от котленцето, крехък празец, сол, чубрица, чесън, чай с много лимон. Слънцето се показа из зад белите разкъсани облаци, като че ли се изсмя с глас на тази жива картина, на толкоз блага, що ТО е създало, изръкопляска и пак се скри. Но, когато след това запяхме, когато се занизаха нашите живи песни, то не се стърпя, изскочи от облаците, спря се всред небето и почна тихо да приглася... Тръбят за път. Готови сме! Заставаме до подножието на грамадата скали, сега затрупани с преспи. Оставяме раниците върху снега. Той, Учителят сваля шапка; същото правят и братята. Към висинето, всред това свято мълчание на природата се понася нашата благодарствена молитва.
към текста >>

Даже снегът се разтопил и пътищата потънали в кал.
Ах, как кънтяха избраните, ясни, топли и чисти слова на .Добрата молитва” и „Отче наш”. Като че ли никога до сега не е имало по подобающе место да се произнесе такава благодарствена молитва. Учителят каза да угасим огнището. Слизаме. Работата всред хората отново ни зове. Сбогом планински Богове, вие незнайни чудотворци. Селото. Даже снегът се разтопил и пътищата потънали в кал. Ливнала мътна вода по локви и бари. Студ, вятър, мраз. Но що ни е грижа! Не носи ли всеки от нас сега в гърдите си по една отломка от вечната красота, която днес приехме горе от щедри ръце! Може по цялата световна долина да има сега кал и сивота, но вътре у нас е чисто и светло.
към текста >>

64. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен Фараонът на „кумунта” [„кумунта” - комуната] в Нова Загора ни позволи да се отлъчим за няколко дена от тухлената му фабрика в която работехме ние, тримата носители на новите идеи, които нас млади, неопитни идеалисти, той просто задигна и ни отведе със себе си, за да покажем на работниците му как се работи по новото учение, сиреч безплатно. И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме. Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев. Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване... Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас. От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”.
към текста >>

Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние.
И така, желаната дата дойде и ние тръгнахме. Напуснахме града в 2 ч. след полунощ, при звездно небе и ето ни, Генчо - художник любител, Елиезер - кабалист и мойта милост се запътихме към прохладните планини, да си отпочинат пръстите ни от модерната цигларница на М. Сандев. Тръгваме тихо, сякаш ни е страх да не се издигне над нас косматата му ръка и да ни върне отново в „опитната” му станция на безпарично работене и слугуване... Нощ. Звездите примигват отгоре, сякаш следят самотните ни стъпки в хладната августовска нощ. Те са вечни спътници на всички пътуващи, неми свидетели на всяко човешко деяние. Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас. От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св.
към текста >>

Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие... Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава.
Пъхва ни утринната ведрина и топъл лъх от обширното тракийско поле, което се разстила пред нас. От ляво, като безкрайна кривулица се отделят тъмните очертания на „Средна Гора”. Нейните върхове са нежни, заоблени, сякаш дворциижилища само на царкини. И не е за чудо моето сравнение да е правдоподобно, защото и сега по „Асарка”, „Вран Камък”, „Св. Ана”, „Св. Никола” са пълни с развалини от старо време, когато владетелите са бягали към върховете и там, защитени в естествени укрепления са уреждали своето щастие... Нижат се километри след километри; пътят неусетно се изминава при оживения разговор за древните мъдреци: Сократа, Диогена, Епиктета, Марк Аврелия, Платона... Елиезер ги познава. Знае приликите и разликите им; а и ний с Генча не сме съвсем боси по въпроса. Аз даже помня цяло изречение от Епиктета: „Всичките ни страдания произтичат от нашите непостигнати желания; тогава нищо не ни остава, освен да се освободим от нашите желания.” Почваме да спорим върху точката „да не желаем”. Но дали нищо не трябва да желаем... Не ми е ясно. Тук на помощ ни идва „Учителя”. Той казва, че трябва да желаем да развиваме своите дарби, трябва да желаем доброто и прекрасното да живее в нашите души, трябва да обичаме просветата, изкуството - дори да се стремим към безсмъртие, както са ония там горе звезди, които сякаш по-ярки стават при нашия задушевен разговор.
към текста >>

Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето.
Нима не можеше Толстой да насочи Маслова към беззаветна служба на човечеството - Бога. И ми се струва, че Толстой много го усуква, когато иска да каже нещо. Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани. Елиезер негодува. Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд... Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски. Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето. Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани. Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват. Природата е китна, зелена.
към текста >>

Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани.
И ми се струва, че Толстой много го усуква, когато иска да каже нещо. Предпоставките му за един очевиден извод са много дълги, нагласени, драматизирани. Елиезер негодува. Нищо не съм разбирала - плитко съм разсъждавала... Генчо [Алексиев, художник] се намесва, като казва, че ако спорим тъй ще докараме някой дъжд... Небето се развиделя и природните картини явиха своята красота в естествените свои краски. Звездите като книга се навиха към единия край и отвориха пътя на слънцето. Пътят ни извива край ожънати нивя, зреещи мисири и бостани. Отминаваме с. Попово и там, още върху средногорски възвишения посрещаме изгревът на слънцето. Далече в полите на Средна Гора се белеят спретнатите къщурки на селата: Мехрем бей, Чифлика, или Старо село, както му казват. Природата е китна, зелена. Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце.
към текста >>

Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг път.
Дърветата хвърлят широка благодатна сянка, но ние безспирно вървим под ярките лъчи на палещото слънце. Сякаш то ни пита; „Къде отивате, млади хора, какво ви зове към Стара планина? ” - Зоват ни високите й върхове, чистия й въздух, росния й здравец, тайните й, хайдушките й легенди, песента на Ботев, душите на нашите родни апостоли и борци за свободата. Зоват ни зелените й морави с чудни цветя, гъстите й гори, гдето извират кристални извори. Наближаваме Сливенските минерални бани. Отбиваме се и след малко излизаме от там освежени, отпочинали, сякаш не сме извървели този дълъг път. Свършва се вече Средна Гора. Тя остава след нас, дето се вика с подвита опашка. До тук е нейното царство. Пред нас е „Бащица наш Балкан”. Пред нас е легендарната планина на толкоз наши и чужди подвизи.
към текста >>

” Часовете се нижат един след други, пътят ни все извива край нови села и колиби, които удвояват силата ни, желанието ни да достигнем час по-скоро любимата планина.
До тук е нейното царство. Пред нас е „Бащица наш Балкан”. Пред нас е легендарната планина на толкоз наши и чужди подвизи. Върховете й са покрити с гъсти гори, а полите нашарени с лозя и градини. Тук-таме се мержелеят малки селца, които сякаш протягат към нас своите братски ръце: „Елате, елате при нас! ” Часовете се нижат един след други, пътят ни все извива край нови села и колиби, които удвояват силата ни, желанието ни да достигнем час по-скоро любимата планина. Ето ни край един бостан. Никой го не варди. А по него натъркаляни дини, коя от коя по-големи, по-привлекателни. Сядаме до оградата му и чакаме стопанина. Подвикваме няколко пъти, но той не се обажда.
към текста >>

Подвикваме няколко пъти, но той не се обажда.
” Часовете се нижат един след други, пътят ни все извива край нови села и колиби, които удвояват силата ни, желанието ни да достигнем час по-скоро любимата планина. Ето ни край един бостан. Никой го не варди. А по него натъркаляни дини, коя от коя по-големи, по-привлекателни. Сядаме до оградата му и чакаме стопанина. Подвикваме няколко пъти, но той не се обажда. Тогава ставаме и поемаме пътя. Но той, сякаш от земята изскочи, върна ни в бостана си. Купихме си една хубава голяма диня. Платихме я на добрия човек, който като видя, че сме добри хора (и фараонът на „кумунта” ни хареса) не искаше да вземе пари от нас. Но само като ги прие, ние решихме да „теглим ножа на динята”.
към текста >>

Тогава ставаме и поемаме пътя.
Ето ни край един бостан. Никой го не варди. А по него натъркаляни дини, коя от коя по-големи, по-привлекателни. Сядаме до оградата му и чакаме стопанина. Подвикваме няколко пъти, но той не се обажда. Тогава ставаме и поемаме пътя. Но той, сякаш от земята изскочи, върна ни в бостана си. Купихме си една хубава голяма диня. Платихме я на добрия човек, който като видя, че сме добри хора (и фараонът на „кумунта” ни хареса) не искаше да вземе пари от нас. Но само като ги прие, ние решихме да „теглим ножа на динята”. - Рубин!
към текста >>

Слизаме на прашния път.
Ето го и Сливен. Сгушил се той в скутите на планината под лъчите на заника, сякаш си отпочива от дневния труд. Срещу нас лъха вече здравият планински ветрец. Скоро ногата ни ще стъпи на този приказен Балкан, на тайнствените „Сини камъни”, върху които са отбелязани толкоз човешки съдбини. Младият момък ни разправя, че на Сините камъни ще видим голяма каменна халка, която някога си, когато тук доле било море, на нея гемиджиите завързвали (гемиите си)... корабите си и тук дето гърмотят сега железните колела на каруците, тогава е било морско дъно... Тогава людете били същински великани и по цялата тракийска долина се биели вълните на бурни морета... Да, вредом гдето сега се шири тая плодородна низина с нейните живописни села и градове е било обширно и неизмеримо морско дъно, където никому не е било угодно да надникне. Слизаме на прашния път. Дирим нашите съмишленици, гдето след малко сме приютени с топла вода за пиене, приятна вечеря и място за почивка. Но още среди нощи сме пак на крак и потегляме по сипеите на прочутите „Сини камъни”. Да, те са сини, защото са голи и се ронят опасно под нозете ни. Навярно те някога са били „зелени”, но топорът ги е оголил и ги е направил скривалище само на гущери и змии. Заспалият град остава под нозете ни.
към текста >>

Сякаш тая песен се отделяше от планината: от ронящите се сини камъни, от шубрачките, от стръмната пътека, от звездите, от планинските върхове.
От тук като че ли се чува говорът на златните звезди. Цялата природа се вслушва в техния нежен шепот и слухти за чудните слова. Внезапно една от присъединилите се към нас туристка запява с топъл мощен алт: Аз се чудя на земята Колко хиляди души, Ражда храни и отглежда Като майка най-добра. Аз се чудя на небето Колко хиляди души, Светят нощем тихо, ясно А всред тях, луна блести. Тъй като гледам, аз усещам, Колко Господ е велик И към Него се обръщам С любов и поглед мил. Сякаш тая песен се отделяше от планината: от ронящите се сини камъни, от шубрачките, от стръмната пътека, от звездите, от планинските върхове. Тая песен я пееше земята и небето. А едно сърце изпълнено с безкрайна любов и признателност към Твореца, от възхитеното до сълзи сърце е стъкмило тая наивна, но сърдечна песенчица, за да излее, що годе своята радост и своето възхищение. Като жертвен пламък, като кандилно блещукане галеше песента гори, сипеи, звезди и сърца. Не, няма смърт! Щом като има красота и има кой да я усеща и да й се радва, смъртта е изключена.
към текста >>

Слънцето ни изпревари тоз път.
Ах, ще изпуснем „Изгрев” от Чаталка. Хе там в далечината пасе стадо овце. Те изглеждат дребни като бубулечки. Близо сме. Небето пламва в розови лъчи. Слънцето ни изпревари тоз път. То целуна високите върхове и земята затрептя от радост. Чаталка! Слънцето ни чака наполовина измъкнало глава - да го видим. Колко е хубаво! То тук прилича на млада невеста със своята красива народна носия, със своите китки и пера по главата, и нанизи на бяла гушка. Природата се къпе в пурпурни лъчи.
към текста >>

Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти.
„Равна река” като някакво истинско чудо, подобно небесно видение блика от земята и тича в мощна река. Колко е хубаво! Просто не мога да се помръдна от възхищение! Тя извира от сърцето на Балкана доброволна чиста жертва за човека. Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо. Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти. Лягаме върху нажежените от слънчевия пек скали, унесени в сладка дрямка. Дишаме чудесен въздух, напоен от аромата на безброй цветя. Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища. Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар.
към текста >>

Дишаме чудесен въздух, напоен от аромата на безброй цветя.
Просто не мога да се помръдна от възхищение! Тя извира от сърцето на Балкана доброволна чиста жертва за човека. Вървя нататък, а в душата ми този чуден образ на „доброволната жертва”, на този Добър Дух на Планината, на това неоценимо природно благо. Пътуваме към изток по билото на Сините камъни и разполагаме стан в едно поетично гнездо от високи стройни дървета и сенчести храсти. Лягаме върху нажежените от слънчевия пек скали, унесени в сладка дрямка. Дишаме чудесен въздух, напоен от аромата на безброй цветя. Гойни стада подрънкват далечни звънци, затънали в буйни пасища. Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар. - Запознаваме се. Той е навъсен като самия Бог Марс.
към текста >>

Да, той с 500 души само се борил с 10 пъти по-много душмани.
Слизаме нататък - при звъна на стадата. Всред вълшебна полянка налягали овци, а всред тях високата фигура на старец овчар. - Запознаваме се. Той е навъсен като самия Бог Марс. - Дядо Никола се казва - смекчават се малките му сини очички из под нависналите му рошави вежди - акранин [акран(ин) (тур.) - връстник] бил на Хаджи Димитър - приятел на Панайот Хитов - говори драгият старец, приведен вече от своите 85 лазаря. Да, той с 500 души само се борил с 10 пъти по-много душмани. Изведнъж грабва ръката ми и ме повежда към някакво скривалище в скалите. - Тук се кри хаджията, тук - каза дядо Никола и в гласът му затрепка нотка на обич, на скърб, на дълбока почит. - На пакост го хванаха агаряните, изведнъж изкрещя той, сякаш да задуши в гърдите си една безкрайна жал. - А какъв мъж беше този Хаджията - внезапно извика дядо Никола и в погледа му пламна възхищение и жалост за добрия стар другар. - Где ги вече такива хора?
към текста >>

И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава.
- Четиридесет години, казва той - дядо ти Никола учи по звездите. Лежа върху тия скали зиме и лете с овците, гледам звездите и зная коя звезда от къде иде и накъде отхожда, а вие що знаете от книгите? Нищо, нищо, прости, прости сте, нищо не струвате, сърдито надигаше дядото и стискаше почернялата си ръка с издути като върви жили. Сините му очи грозно святкаха. Сякаш мълнии от гняв и мъка по нещо, което само той познаваше... - Ах, тия, лъжците, тия дето пишат у книгите та лъжат хората и тия крадците, да ми са в палчата (шъпата), че да видят дядо ви Никола как ще ги узаптиса. И дядо Никола разтвори широките си мазолести длани, готов да стисне за вратовете целия деликатен учен свят, който не води човеците по правия път, ами ги заблуждава. - Ще избеся от всички по петима, па другите като видят, нека му мислят. Да, защото ние вяра нямаме. Това вяра ли е, гдето едни се тъпчат до пукване, а други мрат гладни. - Чифутската вяра е най-хубавата, аз да ви кажа, у тях сиромаси няма - помагат си. Може би не всички бяхме съгласни с мнението на дяда Никола за „чифутската” и другите вери, но мълчаливо изслушваме буйния му монолог, защото, знам ли, чепата тояга е в ръката му, може да я стовари по гърбовете ни.
към текста >>

Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т.
Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова. Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода. У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене на род и родина. И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си. Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога. Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т. XXV, сн. 67]. Това е една райска местност, едно светилище на планината. Само в едно въображение може да съществува подобна картина. Сякаш се чува и чудна музика, сякаш на възбог се носи кадилния [мирис] от благодатната майка земя, напоена от присъствието на възвишени същества. Ето ги вълшебните 5 извора, изврели като петозарна звезда.
към текста >>

Вървим по равна пътека към „Българка”.
Правим попара в него с хубавия бял хляб и сърбаме всички заедно. Излизаме от Куш Бунар. Оставяме зад гърба си това чисто светилище, което надали ще видим някога. Възлизаме по билото на планината. Тук гората става по гъста и по-гъста. Вървим по равна пътека към „Българка”. От двете ни страни гъста непроходима гора. Но това не е пътека, а път, по който навярно и колари могат да минат. Срещаме турци дървари със, своите малки магаренца. Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби... По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки. Сякаш гората гледа към небето.
към текста >>

Но това не е пътека, а път, по който навярно и колари могат да минат.
Оставяме зад гърба си това чисто светилище, което надали ще видим някога. Възлизаме по билото на планината. Тук гората става по гъста и по-гъста. Вървим по равна пътека към „Българка”. От двете ни страни гъста непроходима гора. Но това не е пътека, а път, по който навярно и колари могат да минат. Срещаме турци дървари със, своите малки магаренца. Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби... По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки. Сякаш гората гледа към небето. Тук-таме, пакостна ръка е клала огън в коренището на мощен дъб и той е почнал да съхне... Брадва не веднъж е правила опит по гладка и грапава кора на дърветата. Отделям се от групата, която бе изключила от разговора си древните и съвременни мъдреци, а включила сега кулинарното изкуство.
към текста >>

Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби... По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки.
Тук гората става по гъста и по-гъста. Вървим по равна пътека към „Българка”. От двете ни страни гъста непроходима гора. Но това не е пътека, а път, по който навярно и колари могат да минат. Срещаме турци дървари със, своите малки магаренца. Те крадат дърва и ги продават на тия, които до вчера им са били роби... По някой път широка вълшебна ливада се открива към слънцето с хилядите си цветя и билки. Сякаш гората гледа към небето. Тук-таме, пакостна ръка е клала огън в коренището на мощен дъб и той е почнал да съхне... Брадва не веднъж е правила опит по гладка и грапава кора на дърветата. Отделям се от групата, която бе изключила от разговора си древните и съвременни мъдреци, а включила сега кулинарното изкуство. Гората ми подаваше своите поетични ръце и ме зовеше напред. Събух се боса и тръгнах по нагорещената пухкава земя.
към текста >>

Турчинът видял в мене не една, а две жени... Смяхме се по пътя, тълкувахме го.
Дочаках ги с истинско облекчение. Питат ме с кого съм минала от тука. Казвам - сама. - Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една мома. - Да, но две бяха. Турчинът видял в мене не една, а две жени... Смяхме се по пътя, тълкувахме го. Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител. Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнеш там, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов: „Който веднъж те погледне, Той вечно жалее, Че не може, под твоите Сенки да изтлее.” Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях.
към текста >>

Равен път към Българка.
Казвам - сама. - Не, казват, ние питахме турчина дървосечец, дали не е видял тука да мине преди малко една мома. - Да, но две бяха. Турчинът видял в мене не една, а две жени... Смяхме се по пътя, тълкувахме го. Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител. Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнеш там, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов: „Който веднъж те погледне, Той вечно жалее, Че не може, под твоите Сенки да изтлее.” Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид.
към текста >>

Иде ти да се излегнеш там, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов: „Който веднъж те погледне, Той вечно жалее, Че не може, под твоите Сенки да изтлее.” Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред.
- Да, но две бяха. Турчинът видял в мене не една, а две жени... Смяхме се по пътя, тълкувахме го. Едни казват, че и турчинът се уплашил от мене, други, че се е припознал в раницата ми, трети, че Бог ми изпратил въплотен ангел пазител. Равен път към Българка. Тук там се откриват живописни поляни с избуял риган и безброй още тревички, билки и цветя. Иде ти да се излегнеш там, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов: „Който веднъж те погледне, Той вечно жалее, Че не може, под твоите Сенки да изтлее.” Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид. Ето ни при Хайдушкото кладенче. Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя живот; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води... Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол... - Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон!
към текста >>

Тихо продължаваме пътя си, занемели от.
И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата. Когато ида в Балкана, В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здраве Душата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури. Песен като песен. Която изпята негли из някоя прашна улица, или малка стаичка не би обърнала това внимание, както тука, горе, на самото място, отдето е дошло чистото вдъхновение. Неволно очите ни се пълнят със сълзи, неволно утихва веселата ни гълчава и почваме тихо да си говорим. Тихо продължаваме пътя си, занемели от. обхваналото ни вдъхновение. Високите стройни габъри, букаци и дъбове и те не шушнат, не трепкат, слушат песента със затаен дъх. Стогодишни хралупати гиганти с кора дълбоко набраздена, преплели клони помежду си, не дават „пиле да хвръкне, камо ли турчин да мине.” А отгоре слънцето, като по зелено море плиска златните си лъчи и милва гората. Върху й облаците по нявга на заседание се събират и разпращат въоръжени стражи по върховете на целия Балкан, да пазят България. Величествен покой, който прониква дълбоко в душата и поражда богомолно чувство.
към текста >>

Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел на страна, тогава се успокоих и продължих пътя си.
Тих ветрец едвам леко и незабелязано разклаща листете, сякаш зашептели нещо помежду си... Неволно ме изпълва гняв, негодувание, мъка... Пакостни ръце не едно дърво са посушили с тия нарочно подклаждани под тях огньове. Ето жива жар под него, то бавно тлее, пуши и един ден ще прегори прекрасната снага на стройния бук. С Генчо се заемаме да гасим. Изпразваме раниците и ги пълним с вода от близкия мочур. Гасим, сипваме, тичаме, пълним раниците си със зелената жабунеста вода и наливаме върху раните на този ненагледен горски хубавец. Когато се убедих ,че вече не пуши, когато изгребах с дърво всичката пепел на страна, тогава се успокоих и продължих пътя си. Тук-таме брадва пък нанесла тежки рани по китни букаци и млади дъбчета. Сякаш сълзи струят по раните, сякаш гората плаче. Този тих шепот сега на гората не беше нищо друго, а ридание, потрепването на клоните - въздишка. Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува. Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме.
към текста >>

До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”.
Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува. Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме. С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на жестокост. Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна живот. Настигам другарите си при един завой за върха. До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”. Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж. След няколко минутно усилие ето ни на самия връх. Чудесна гледка! Отсреща е „Кутелка” - загадъчна сива скала. Далече навред гъсти гори, люшнали се по развълнувани хълмове и долини като зелен океан.
към текста >>

Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки. Слизаме.
Хвала ти! Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега. Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува. Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно. „Българка” е царица в този край. Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки. Слизаме. Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота.
към текста >>

Продължаваме пътя нататък.
Ридание пълни душата ми, ридание на дълбока благодарност за това, което виждат очите ми сега. Трябва всеки българин да дойде тук, сам да види „Балкана” обичен наш, защото перото ми е слабо да го обрисува. Трябва окото само да види тия безкрайни пространства от гористи планини, от хаотично нагърчени зелени морета, на тия тъмни и светли нюанси на зелени и сини тонове, на тъмни далечни глъбини, гдето окото потъва възхитено и омаяно. „Българка” е царица в този край. Оттатък се виждат малки селища: Сотир, Жеравна... Оттатък е другата България - сестра на отсамната, с която си гостуват през живописни проходи и пътеки. Слизаме. Продължаваме пътя нататък. Сбогом „Българка”. Сбогом скъпо родно светилище, гдето са газили нозете на светците народни труженици - Ботев, Левски, Раковски, Хитов, Караджата, Хаджи Димитър и хиляди непознати лъвски сърца, които с кървави ръце изтръгнаха родината от ноктите на жестокия пришелец. До колене здравец. Ненагледна хубост и красота. Земята бумти под стъпките ни, сякаш вървим върху гигантски катакомби, дето са затворени духовете на преизподнята - уловени от природата да прецеждат дъждовете и да ги отпращат в студени бистри извори.
към текста >>

65. 2.1.25. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

Нашите са тръгнали от Изгрев, а мойта милост от града сама е поела пътя през Драгалевци към планината.
Орион - същинска брилянтна диадема. Чия ли невидима глава той украсява? До него наблизо Сириус, блести в неповторимо прекрасно сияние. Венера изгрея блестяща и усмихната -прилична на велика дама, покланяйки се в небесната зала на блестящата свита от звезди, които си отиват. Въздухът е тъй приятен и мек, тъй освежителен, като че иде пролет. Нашите са тръгнали от Изгрев, а мойта милост от града сама е поела пътя през Драгалевци към планината. Самотно отекват стъпките ми. Не срещам жива душа, нито пък ме настигва някой от града. Витоша бавно се очертава през зрящия ми поглед. Небесната глъбина просветва; звездите една по една, според големината си, отслабват своя блясък. Изчезна и Орион, едвам още блещука Сириус, а Венера остана вече тъй мъничка, тъй мъничка, че трябва хубаво да я търсиш.
към текста >>

Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка.
Тя навярно е решила да не снема бляскавата си диадема, докато не види дневния цар. Драгалевските млекари вече препускат двуколките си към града. Някъде пък селянин пешак, подкарал магаренцето си, натоварено с лъскави гюмове пълни с мляко. Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”. Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната. Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие!
към текста >>

Трудоваците са прорязали чудесен път към върха.
Казвам му: ,Добра среща”, на което той ми отговаря бодро, благопожелателно и с известна благодарност в гласа: „Дал ти Бог добро”, или „Бог ти помогнал”. Над водениците настигам голяма група наши хора, също тръгнали от града. Но те вече поемат пътя нагоре, дордето аз правя почивка. Все тъй се настигахме - аз на „Зеленка”, те на „Вади-душа”. Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната. Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им! Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе. Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се.
към текста >>

Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе.
Аз на „Буди-душа” (тъй го прекръсти Учителя), а те вече в гостната. Трудоваците са прорязали чудесен път към върха. Тъй прав и тъй равен, че можеш да четеш вървейки. Колко труд са положили младите момчета, колко усилие! Хвала им! Слънцето изгряло зад облак сега вече на воля пътува по чистото ведро небе. Цялата природа сякаш му протяга обятия, радва му се. Есенният минзухар навсякъде е пробил земята и с наслада смуче сок от свежата земя - милван от още топлите слънчеви лъчи. Като че ли поточетата по-живо запяха, тревичките изправиха сочни листенца да го приветствуват. Врабците на орляци прелитат с крясък, сякаш недоволни, че другите пойни птички са ги оставили. Ето и мен на Ел-Шедар - тъй Учителят нарече нашата гостна с това чудно име, което преведе така: „Благородният свидетел”.
към текста >>

Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува.
Авлия Челеби, близо преди 200 години, казва за Витоша, че била цялата от букови и дъбови гори, по която пролет, лете и есен скитали безброй стада. Но где са вече тия гори? Казват, че стихиен пожар унищожил старите богатства на чаровната Витоша, че сега по изкуствен начин се мъчат да възвърнат част от прежната й хубост. Из боровете растат и други дървета, които сега под полъха на есента багрят гората с червени, жълти и зелени бои. Тука би трябвало да бъде пълно от художници, да рисуват най-красивите видения на планината, а не някакви отражения на върбите по мътните блата... Обаче с нас върви една художница. Зарязва ни всред пътя, сяда де да е, почва да рисува. Какво ли пък тя е видяла - дали птици, или далечно планинско сияние, или ония пъстри дървета всред боровата гора? Горе, тревата е още тъй зелена. Оголените клони на леската са тъй надути и напъпили, като че след някой ден ще пуснат нова шума. На боровия клек - срещу Резньовете лягаме за почивка. Слънцето дружелюбно ни огрява, без да въси вежди... Приятно галят есенните лъчи, милват гърба, разгорещяват бузите и правят гърдите леко, леко да дишат.
към текста >>

66. 3.2.1.4. Разказът на едно детенце

3.2.1. Изповеди

Точно над величественото й бяло чело грациозни ефирни служанки забождат грамаден брилянт... Някога той е кокетно ощърбен от едната страна, друг път ощърбеното огладено като с много остър нож, а повече пъти цял целеничък, кръгъл, блестящ и тогава майка ми, милата ми прекрасна майка е омайно хубава, неизказано добра и малко натъженото й лице говори колко много грижи има тя, на колко деца трябва дрехи да приготви, да ги нахрани, немирниците да усмири и на много недоволни и оскърбени нейни деца сълзите им да избърше и да ги утеши.
Тя често ми позволява да се качвам по коленете и по раменете й да ме носи на гърба си. Аз мачкам пеновидните тантели и ленти, но, тя не ми се сърди за това, защото много ме обича. Щом се изморя и се нахраня със сладките плодове, коитотяспреизобилиемидава, аз лягам да спя върху мегко легло, изтъкано от зелена коприна със златни и сребърни цветчета и дордето се любувам на чудесното удобство, ето, пак виждам мама променя дрехата си. Но, вуала й сега е нещо безподобно. Косите й са увити с тъмносин прозрачен плащ, осеян с брилянти, по форма сънливите ми очи не могат ги определи какви са, но те изглеждат на милиарди златни капчици, разсипани по великолепната и благоуханна коса. Точно над величественото й бяло чело грациозни ефирни служанки забождат грамаден брилянт... Някога той е кокетно ощърбен от едната страна, друг път ощърбеното огладено като с много остър нож, а повече пъти цял целеничък, кръгъл, блестящ и тогава майка ми, милата ми прекрасна майка е омайно хубава, неизказано добра и малко натъженото й лице говори колко много грижи има тя, на колко деца трябва дрехи да приготви, да ги нахрани, немирниците да усмири и на много недоволни и оскърбени нейни деца сълзите им да избърше и да ги утеши. Аз я гледам, съзирам тъгата й и сълзи покапват от очите ми; сълзи на неизказана любов към нея и възхищение, и сълзи на състрадание от мъничкото ми сърце към онези, чийто жалостен вик постоянно слушах. А особено вечер ясно долитаха до мене стенанията и плачовете на моите братя, подтиснати от ненаситността на по-силните, които им отнемаха и дрехите, и храната, и жилищата. Но, тя ми се усмихва приветливо, макар да усещам как се ронеха сълзите й по дрехата; казва ми да спя и аз заспивам възхитена и тъжна. Още не отворила добре очи от сладкия сън, ето аз пак я виждам с нови накити... Чудна майка! Никога не спи, постоянно работи и всякога е чиста, спретната и благоуханна.
към текста >>

Някой път ставам рано и гледам как магически изплаваше из вълните на нежно синкав вуал чудесният брилянт.
Нежно син, изпъстрен с бели вълни или нежно розови къдрави главички е вуала, който окичва милата ми майка сега. Но светящия брилянт е нещо невъобразимо по сила. Блещи, блещи! Лъчите му са толкова силни, че аз гледайки го кихнах от набрани сълзи в очите и мене, мъничката буболечица ми беше добре от лъчите му, които при светлината си изпускаха и мегка топлина, която топлеше мене, майка ми и всички буболечици - мои братчета и сестричета. Тази дреха най обичам..Тя е най-чудната. Някой път ставам рано и гледам как магически изплаваше из вълните на нежно синкав вуал чудесният брилянт. Цялото тяло на майка ми като че потрепваше и като сънлива красива девойка протягаше към него ръце. И в сълзите й пролени през нощта се къпеха лъчите от този брилянт и цялата й дреха тогава заприличваше на нещо невъобразимо прекрасно... Аз се търкалях из това бисерно зелено кадифе, пиех светлото украшение... Мама пееше тогава. Всичко пееше в нея. И сребърните ленти, и розите, и разкошната й дреха с благоуханните цветчета... Тя пееше и в нейните песни аз дочувах копнеж за моя баща, когото аз никога не бях видяла, а заедно с нея пеех и аз, и без да познавам баща си го обичах и плачех от радост, че разбрах нещо за баща си. Той бил цар.
към текста >>

Много пъти искали да го убият и изпъдят от Царството Му, но той бил толкова силен, че всичките си неприятели победил, дал ги работници на майка ми, тя да се грижи за тях, като се покоряват на неговите заповеди.
И в сълзите й пролени през нощта се къпеха лъчите от този брилянт и цялата й дреха тогава заприличваше на нещо невъобразимо прекрасно... Аз се търкалях из това бисерно зелено кадифе, пиех светлото украшение... Мама пееше тогава. Всичко пееше в нея. И сребърните ленти, и розите, и разкошната й дреха с благоуханните цветчета... Тя пееше и в нейните песни аз дочувах копнеж за моя баща, когото аз никога не бях видяла, а заедно с нея пеех и аз, и без да познавам баща си го обичах и плачех от радост, че разбрах нещо за баща си. Той бил цар. Силен цар. Много пъти искали да го убият и изпъдят от Царството Му, но той бил толкова силен, че всичките си неприятели победил, дал ги работници на майка ми, тя да се грижи за тях, като се покоряват на неговите заповеди. Колко го обичаше майка ми! Тя го хвалеше за добротата му, за преголямата му любов и кротост. Наместо да обърне в пустиня страната на неприятелите си, той там насадил градини, паркове и им дал най-сладки плодове за храна. Хвалеше го тя за хубавите подаръци, които й пращаше, за великолепните дрехи, за нежните воалови покривала и за дивните диаманти... И в унисон от сладката песен, аз заспивах на раменете й. Тихо се движи тя, макар и много бързо, не разваля сънят на никоя буболечка дори.
към текста >>

Той беше наистина чудесен.
Като, че нищо не й е било, забравя нашите оскърбления и пак ни милва... Спомням си, а това беше твърде отдавна, казаха, че дойде големия ми брат, който още от рождение бил при баща ни на чужбина. Майка ни тъй се зарадва, тъй се зарадва, че се разтърсва цяла от радост, насмалко не се търкулнах аз, мъничката. И аз се радвах. Мнозина се радвахме и го чакахме с нетърпение, защото ни разправяха, че той бил много хубав, приличал на баща ни. Когато щеше да пристигне брат ни, този наш баща ни изпрати на мама специален рядък диамант. Той беше наистина чудесен. Приличен на ясно очертана звезда, той пръскаше около себе си вълшебни лъчи и грациозно се движеше по главата й. Донесоха го бели крилати великани, много хубави и много добри. Той беше едно хубаво бебенце, едно мъничко сладичко бебенце. Ах, колко хубаво блещеше личицето му, колко нежно и кротко гледаха очите му и мило се протягаха нежните му белоснежни ръчици. Крилатите гости свиреха на някакви инструменти, които до тогава никой не бе видял и пееха: „Радвай се, ти свещена майко, дойде най-добрият ти Син, дойде братът на твоите деца и спасителят на онези, които грешат.
към текста >>

Исках да изпея и някои песни, които пееме с брат ни; друг път някога аз ще изпея тези сладки песни, ще поразправя нещо за мама, за речите на милият ми лъчезарно хубав брат, за онова как онези злите млъкнаха посрамени и се крият, как сирачетата пораснаха весели и здрави, болните оздравяха, които плачеха се утешиха и гладните нахраниха, и за онези, които оживяваха от смъртта и пееха с нас весели и сладки песни... А сега лека нощ на всички.
Като че ли цялата тя беше осенена от неговата красота; песните й по- нежни при негово присъствие и любовта й по-голяма. Той ще остане за дълго време с нас и тъй радостни, и пеящи сладки песни, и чакаме времето да отидем в царството на добрият ни баща, с когото после ще се върнем при мама и ще останем да живеем всички заедно завинаги. Исках да разправям още за другите дрехи на мама. Тя има една жълта като злато, друга злато червена, друга бяла, бяла!... Но сега много, много ми се спи, очите ми сами се скпопват за сън и думите ми замират на устата. Исках да изпея и някои песни, които пееме с брат ни; друг път някога аз ще изпея тези сладки песни, ще поразправя нещо за мама, за речите на милият ми лъчезарно хубав брат, за онова как онези злите млъкнаха посрамени и се крият, как сирачетата пораснаха весели и здрави, болните оздравяха, които плачеха се утешиха и гладните нахраниха, и за онези, които оживяваха от смъртта и пееха с нас весели и сладки песни... А сега лека нощ на всички. Аз заспивам. Искам да видя Вечната Красота на Създателя; но, още слабо свети кандилцето на Святата Любов в сърцето ми и не може да издигне факела ма изгряващата зора, за да се види Той, Благият, Вечният. Искам да изброя чудесата на десницата Му, но те са неизброими и неизследими. Искам да Му пея безконечни хваления за Непреходната Му Любов, ала съм слаба да сторя това, защото тя е неизмерима. Искам със сълзи да напоя рано осланените негови създания, ала не стигат ми сълзите; много са онези, които страдат и непрестанно разгръщам ръце да ги прегърна, ала малки са моите обятия, а неизмерим е света на скърбящите и самотните страдалци. Учителю!
към текста >>

Трънлив и скалист е пътя към прекрасното възвишение.
Аз заспивам. Искам да видя Вечната Красота на Създателя; но, още слабо свети кандилцето на Святата Любов в сърцето ми и не може да издигне факела ма изгряващата зора, за да се види Той, Благият, Вечният. Искам да изброя чудесата на десницата Му, но те са неизброими и неизследими. Искам да Му пея безконечни хваления за Непреходната Му Любов, ала съм слаба да сторя това, защото тя е неизмерима. Искам със сълзи да напоя рано осланените негови създания, ала не стигат ми сълзите; много са онези, които страдат и непрестанно разгръщам ръце да ги прегърна, ала малки са моите обятия, а неизмерим е света на скърбящите и самотните страдалци. Учителю! Трънлив и скалист е пътя към прекрасното възвишение. От слабост се прегъвам под собствения си кръст, викам в безконечно стенание и кървава пот облива лицето ми. Но тръгнала по стъпките Ти, аз се засилвам, вървя из цъфналите след заминаването Ти цветя, дишам ароматите им и се изправям под кръстното знамение. И шъпна Благото Име, което Ти ме научи да възлюбя и сладко е на гърлото ми да Го произнасям; весело ми е да пея песните ти, донесени от неземни светове и радостно ми е, когато мога да изтрия една сълза на страдания, да ... една радостна усмивка. Учителю! По стъпките Ти никнат бели кремове, от Словото Ти протичат чисти извори на истинен и вечен живот. О, всички вие, които въздигате глас на моление към Него, молете се за онези, които безкрайно и безпросветно страдат.
към текста >>

67. 9. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXVI

Глава 2. По следите на казаното

Пояснение: За пръв път Учителя слиза при извора „Ръцете" вече напълно оздравял след нанесения Му побой от 4 май 1936 г.
Катя Грива, 6. Николина Балтова, 7. Мария Тодорова, 8. Учителя, 9. Пенка Велева. Пояснение: За пръв път Учителя слиза при извора „Ръцете" вече напълно оздравял след нанесения Му побой от 4 май 1936 г. и последващата парализа на дясна ръка и десен крак. Всички са радостни и пеят песента на Елена Каназирева „Добре дошъл, добре дошъл Учителю на Любовта". Виж „Изгревът" том I (1. изд. 1993), с. 561-571 или „Изгревът" том I (2. изд.
към текста >>

и последващата парализа на дясна ръка и десен крак.
Николина Балтова, 7. Мария Тодорова, 8. Учителя, 9. Пенка Велева. Пояснение: За пръв път Учителя слиза при извора „Ръцете" вече напълно оздравял след нанесения Му побой от 4 май 1936 г. и последващата парализа на дясна ръка и десен крак. Всички са радостни и пеят песента на Елена Каназирева „Добре дошъл, добре дошъл Учителю на Любовта". Виж „Изгревът" том I (1. изд. 1993), с. 561-571 или „Изгревът" том I (2. изд. 2011), с.
към текста >>

68. 8. Радвайте се и благодарете

Нямаме желание да препускаме, внимателно и съсредоточено оглеждаме изминатия път извървян близо до Него.
8. РАДВАЙТЕ СЕ И БЛАГОДАРЕТЕ... Нямаме редовни летописни бележки. Сега можем да прелистваме миналото и да се осланяме на спомените, които са още твърде свежи. Две десетилетия ни делят и четенето в книгата на преживяното край Него е още съвсем възможно. Нямаме желание да препускаме, внимателно и съсредоточено оглеждаме изминатия път извървян близо до Него. Ще успеем ли да предадем неуловимото, красивото, изящното, което се разливаше край Него и което насищаше атмосферата с аромата на нещо, което сега се силим да предадем. Ако беше на земята Георги Радев, може би той би успял да направи това. Той имаше и усет и перо и рядко хубаво виждане и би могъл да подари на човечеството един чудесен пътепис - скъп дар на съвременността, която щеше да чака и копнее да чуе и да чете за всичко що се отнася до един живот, разлистил се като вековен лес и прошумял като водите на океан. Понякога нашите теми за Него лежат неуловими и безплътни, усещаш, че имаш какво да кажеш, а не знаеш, как да го изкажеш, коя изразна форма да избереш, без да накърниш съвършената композиция. Един поетически лиричен стих би могъл всичко да разкаже и да изчерпи, една музикална фраза, когато се касае да уловиш величествени по своята простота образи.
към текста >>

Той имаше и усет и перо и рядко хубаво виждане и би могъл да подари на човечеството един чудесен пътепис - скъп дар на съвременността, която щеше да чака и копнее да чуе и да чете за всичко що се отнася до един живот, разлистил се като вековен лес и прошумял като водите на океан.
Сега можем да прелистваме миналото и да се осланяме на спомените, които са още твърде свежи. Две десетилетия ни делят и четенето в книгата на преживяното край Него е още съвсем възможно. Нямаме желание да препускаме, внимателно и съсредоточено оглеждаме изминатия път извървян близо до Него. Ще успеем ли да предадем неуловимото, красивото, изящното, което се разливаше край Него и което насищаше атмосферата с аромата на нещо, което сега се силим да предадем. Ако беше на земята Георги Радев, може би той би успял да направи това. Той имаше и усет и перо и рядко хубаво виждане и би могъл да подари на човечеството един чудесен пътепис - скъп дар на съвременността, която щеше да чака и копнее да чуе и да чете за всичко що се отнася до един живот, разлистил се като вековен лес и прошумял като водите на океан. Понякога нашите теми за Него лежат неуловими и безплътни, усещаш, че имаш какво да кажеш, а не знаеш, как да го изкажеш, коя изразна форма да избереш, без да накърниш съвършената композиция. Един поетически лиричен стих би могъл всичко да разкаже и да изчерпи, една музикална фраза, когато се касае да уловиш величествени по своята простота образи. Учителят беше близък и далечен свят, познат и непознат, разбран и неразбран и сега се опитваме с несръчни пръсти да разлистим тази книга и от всеки лист и дума да изтръгнем с мисъл и с перо необикновеното, което духовно ни обогати и което Той старателно криеше, а все не можеше, защото и Той като всички поданици на земята беше облечен в плът. Като всички Той дишаше, живееше край нас или ние край Него, докоснати от стрелата на необикновеното, неповторимото, което се изразяваше чрез обикновеното. Всичко у Него дишаше простота и величие, естествена непринуденост.
към текста >>

Да се прослави Името Божие на Земята - Великото за което всички сме призвани да работим.” Неговият път беше път за всички.
И както най-близо до нас и най-желани за нас са слънчевите утра, така също беше щастие да се съзерцава Неговия образ. Край Него винаги се усещаше хармония и музика. Той умееше да се радва, да се смее, да благодари, да славослови. През един такъв празничен ден и час ето какво каза Той: “Имам едно желание: Да бъде волята Божия. Да дойде Царството Божие на Земята. Да се прослави Името Божие на Земята - Великото за което всички сме призвани да работим.” Неговият път беше път за всички. Този път лежеше здраво изграден, беше се погрижил за това, облян беше в обилна светлина. “Няма друга воля като Неговата Няма друг план, освен Божия." Всичко Той вършеше от сърце. “Дойдох да ви науча, как да работите с любов. По това ще се отличавате от другите." Всичко Той вършеше с любов - работеше, говореше, служеше, помагаше. Всичко бе проникнато от трепета на правата мисъл, правото чувство, благородното желание да върши всичко с любов за Него беше закон.
към текста >>

Този път лежеше здраво изграден, беше се погрижил за това, облян беше в обилна светлина.
Край Него винаги се усещаше хармония и музика. Той умееше да се радва, да се смее, да благодари, да славослови. През един такъв празничен ден и час ето какво каза Той: “Имам едно желание: Да бъде волята Божия. Да дойде Царството Божие на Земята. Да се прослави Името Божие на Земята - Великото за което всички сме призвани да работим.” Неговият път беше път за всички. Този път лежеше здраво изграден, беше се погрижил за това, облян беше в обилна светлина. “Няма друга воля като Неговата Няма друг план, освен Божия." Всичко Той вършеше от сърце. “Дойдох да ви науча, как да работите с любов. По това ще се отличавате от другите." Всичко Той вършеше с любов - работеше, говореше, служеше, помагаше. Всичко бе проникнато от трепета на правата мисъл, правото чувство, благородното желание да върши всичко с любов за Него беше закон. Да, беше щастие да се гледа Неговото лице, беше щастие да се слуша, когато говореше, когато се радваше, когато благодареше, когато се смееше, когато гледаше.
към текста >>

А времето беше преходно, бурно и щеше да отнесе със себе си остатъците на една стара култура, която отшумяваше, за да даде път на новото, което пристъпваше.
Бог е между нас.” Денят трябва да е бил премного светъл, слънчев, топъл. Беседата е държана през май. Небето трябва да е било великолепно, отразяващо красотата на този месец и най-вече духовното, богатството, които без мярка се изливаха на земята. Един миг от този блестящ сезон опитахме се да уловим. Неговото идване на земята не беше нищо друго, а един великолепен майски ден, едно пролетно утро при блестящо кристално небе. А времето беше преходно, бурно и щеше да отнесе със себе си остатъците на една стара култура, която отшумяваше, за да даде път на новото, което пристъпваше.
към текста >>

69. 4. В света на измеренията

Глава 4. Мъдростта

Глава 6. Разкриване на реалността

Животът прилича на кръстопът, където се пресичат безброй пътища.
4. В СВЕТА НА ИЗМЕРЕНИЯТА Колко хората са различни! Животът прилича на кръстопът, където се пресичат безброй пътища. За всеки човек един път, една философия, един светоглед според който мисли, чувствува, действува. Хората са толкова различни, не само поради това, че са родени в различен час, не поради строежа и реда на клетките от които е образувано тялото, не и поради съчетанието на звездите, които определят съдбата на човека, а и поради усилията, които човек прави, за да промени или смекчи тази съдба. Усилията при отделните хора са различни. У някои те са големи, при други по-малки, някъде нищожни, а понякога те не съществуват. Всичко е до степента на съзнанието, казват ония, които се занимават с наука за душата.
към текста >>

За всеки човек един път, една философия, един светоглед според който мисли, чувствува, действува.
4. В СВЕТА НА ИЗМЕРЕНИЯТА Колко хората са различни! Животът прилича на кръстопът, където се пресичат безброй пътища. За всеки човек един път, една философия, един светоглед според който мисли, чувствува, действува. Хората са толкова различни, не само поради това, че са родени в различен час, не поради строежа и реда на клетките от които е образувано тялото, не и поради съчетанието на звездите, които определят съдбата на човека, а и поради усилията, които човек прави, за да промени или смекчи тази съдба. Усилията при отделните хора са различни. У някои те са големи, при други по-малки, някъде нищожни, а понякога те не съществуват. Всичко е до степента на съзнанието, казват ония, които се занимават с наука за душата. Тогава идва математиката, идва геометрията и неусетно многомилионните видове хора се нареждат в стройна редица, поредица от геометрически елементи и класификацията им слага етикет.
към текста >>

Измеренията бяха живи и те циркулираха не само на физическия свят, до тях не се стигаше само по пътя на нашето зрение, те проникваха невидимо и незнайно света на мисълта, на идеите, на философията.
Не беше важно кой беше този елемент, важното беше движението, вихъра, който изразено с езика на математиката определяше измеренията. На физическия свят те бяха познати, уточнени и сведени до разбирането на средно образования човек. От пръчката, с която момчето играеше на конче, до правоъгълника, начертан с тебешир върху каменните плочи на които момичето играеше дама, до различните чаши с които децата пиеха мляко, измеренията до които човек беше стигнал с помощта на сетивата стояха ясни, познати, конкретни. Това познание, обаче, не пречеше на хората да се различават. Трите, познатите измерения не лежаха само отвън, като понятия, те бяха средство само чрез което се измерваха дължините, широчините и дълбочините на видимите предмети. Измеренията бяха живи и те циркулираха не само на физическия свят, до тях не се стигаше само по пътя на нашето зрение, те проникваха невидимо и незнайно света на мисълта, на идеите, на философията. Хората построяваха живота и живееха върху тях. От измеренията зависеше всичко. Мислещото същество сякаш беше откъснато от земята и от цялата й предметност; геометрическият елемент изграждаха мислите, чувствата, мирогледа, живота, които се различаваха по простата причина, че измеренията бяха различни. Тогава изникваше главния въпрос - жизнения проблем за всеки отделен човек. Къде стоеше той, от какво се възпламеняваше мисълта, между кои точки и елементи според геометрията живееше той, с всичко това, което притежаваше стигаше ли до върховете на мъдростта?
към текста >>

В един такъв свят животът би изглеждал чудесен, примирил всичките противоречия и подарил на човека въжделените неща, идеал на нашето време, постижения за които нямаме представа.
Чуден е света на идеите, където се надига не бунт, не революция, а една невиждана пролет, която ще открие нова страница в развитието на човешкото съзнание. И както първото измерение очерта границите на самосъзнанието, второто - границите на съзнанието, третото - границите на подсъзнанието, така и четвъртото измерение ще очертае границите на свръх съзнанието -великото, което чака човека, великото в чиято глъбина и дълбочина ще се потопи човекът; рядко цвете, чийто аромат ухае в пределите на нашата земя и очертава новото, което лети към човека - разцъфтяване на човешката душа. Не би се родил Айнщайн и на човечеството не би се направило такъв дар, ако в един свят човекът не бе узрял да се извиси до тая висота, където светлината беше разлята без мярка и където човек щеше да преживее дълбоката радост, че върховете лежаха победени; свърхсъзнанието като степен предполагаше именно тези върхове. Законите лежаха точни и величествени. Нека не отидем по-далеч, нека спрем до IV-то измерение, до този свят на обилна светлина, където човешката мисъл получава своето удивително качество да бъде права като перпендикуляра, чийто край опира до най-високите глъбини, за да добие представа за мъдростта и където човешкото сърце получава кристалната чистота на дълбокия планински извор - море и океан, където ще има място за любовта. В един такъв свят животът би изглеждал чудесен, примирил всичките противоречия и подарил на човека въжделените неща, идеал на нашето време, постижения за които нямаме представа. Може да се каже, че всичко това звучи като приказка. Ала математиката не е приказка, а положителна наука. Айнщайн не е мит и IV-то измерение не е мъртво и сухо понятие. В центъра стои човекът. Животът е неделима част от науката.
към текста >>

70. 3. Реалността

Глава 1. Разговор с великото

Младостта е чудесен сезон, пълна с жар, с възторг, с импулс, с мечти - струва ни се, че една младост за един живот е предостатъчна.
Нека кажем, когато Той беше на Земята, ние бяхме много млади, нямахме двадесет години. Как живееха край Него тия, които имаха нашите години днес четири десетилетия по-късно, не знаем, ние добре ги помним, как изглеждаха, помним и бликащите чувства, които се преливаха, но не знаехме с какви интереси и копнежи са живеели и какво са направили от тях. Човек би дал всичко, ако можеше да размести датите, да спечели едно, да загуби друго. Но времето в нашата Земя е нещо определено, и законите са неумолими. Ние се подчиняваме охотно и не съжаляваме за нищо. Младостта е чудесен сезон, пълна с жар, с възторг, с импулс, с мечти - струва ни се, че една младост за един живот е предостатъчна. Питаме се сега, къде лежат нашите интереси днес, къде бяха корените на нашите копнежи и устрема да разкриваш красотата на идеите, които те трогват повече от всичко друго и те грабват, за да дадеш пълен израз след миг на бликналите чувства. Всичко днес е по великолепно, по-богато, отколкото един дълъг летен ден през онзи чудесен сезон. Вече не знае сякаш, кога човек е по-богат, кога крилете са по-яки и кога животът е по-задълбочен и полета по-извисен. Сега вече нямаме желание да пътуваме с голяма скорост, искаме да огледаме всичката хубост на картините, които се разкриват пред нас, имаме желание да се спрем на всяка поляна, осеяна с ароматни цветя, на всяко изворче бълбукащо и шумно да ни предлага планинската вода. Искаш да слушаш мълвежа на тревите и шепота на реката, която тече под морените; искаш да се насладиш на ярката синева на небето, докоснала нежно върховете на исполинските борове.
към текста >>

Всичко днес е по великолепно, по-богато, отколкото един дълъг летен ден през онзи чудесен сезон.
Човек би дал всичко, ако можеше да размести датите, да спечели едно, да загуби друго. Но времето в нашата Земя е нещо определено, и законите са неумолими. Ние се подчиняваме охотно и не съжаляваме за нищо. Младостта е чудесен сезон, пълна с жар, с възторг, с импулс, с мечти - струва ни се, че една младост за един живот е предостатъчна. Питаме се сега, къде лежат нашите интереси днес, къде бяха корените на нашите копнежи и устрема да разкриваш красотата на идеите, които те трогват повече от всичко друго и те грабват, за да дадеш пълен израз след миг на бликналите чувства. Всичко днес е по великолепно, по-богато, отколкото един дълъг летен ден през онзи чудесен сезон. Вече не знае сякаш, кога човек е по-богат, кога крилете са по-яки и кога животът е по-задълбочен и полета по-извисен. Сега вече нямаме желание да пътуваме с голяма скорост, искаме да огледаме всичката хубост на картините, които се разкриват пред нас, имаме желание да се спрем на всяка поляна, осеяна с ароматни цветя, на всяко изворче бълбукащо и шумно да ни предлага планинската вода. Искаш да слушаш мълвежа на тревите и шепота на реката, която тече под морените; искаш да се насладиш на ярката синева на небето, докоснала нежно върховете на исполинските борове. Сега вече не можеш да отидеш при Него на разговор, за да преживееш неповторимите мигове, че се намираш пред лицето на реалността, която не можеш да изразиш с думи. И, ако би могло да се отиде сега, усещаш, че цяла вечност те дели от оная година и оня месец и ден, когато над небето се изви вихър и Той вече престана да бъде жител на нашата земя.
към текста >>

Сега вече нямаме желание да пътуваме с голяма скорост, искаме да огледаме всичката хубост на картините, които се разкриват пред нас, имаме желание да се спрем на всяка поляна, осеяна с ароматни цветя, на всяко изворче бълбукащо и шумно да ни предлага планинската вода.
Ние се подчиняваме охотно и не съжаляваме за нищо. Младостта е чудесен сезон, пълна с жар, с възторг, с импулс, с мечти - струва ни се, че една младост за един живот е предостатъчна. Питаме се сега, къде лежат нашите интереси днес, къде бяха корените на нашите копнежи и устрема да разкриваш красотата на идеите, които те трогват повече от всичко друго и те грабват, за да дадеш пълен израз след миг на бликналите чувства. Всичко днес е по великолепно, по-богато, отколкото един дълъг летен ден през онзи чудесен сезон. Вече не знае сякаш, кога човек е по-богат, кога крилете са по-яки и кога животът е по-задълбочен и полета по-извисен. Сега вече нямаме желание да пътуваме с голяма скорост, искаме да огледаме всичката хубост на картините, които се разкриват пред нас, имаме желание да се спрем на всяка поляна, осеяна с ароматни цветя, на всяко изворче бълбукащо и шумно да ни предлага планинската вода. Искаш да слушаш мълвежа на тревите и шепота на реката, която тече под морените; искаш да се насладиш на ярката синева на небето, докоснала нежно върховете на исполинските борове. Сега вече не можеш да отидеш при Него на разговор, за да преживееш неповторимите мигове, че се намираш пред лицето на реалността, която не можеш да изразиш с думи. И, ако би могло да се отиде сега, усещаш, че цяла вечност те дели от оная година и оня месец и ден, когато над небето се изви вихър и Той вече престана да бъде жител на нашата земя. Сега не би се докоснал до ония теми, които някога са те вълнували. Изпитваш и мъка и горчивина, че не си знаел, какво да питаш, какво да разкажеш и какво да искаш.
към текста >>

Много пъти щяхме да се върнем на тази тема и от много страни и ъгли щяхме да я разгледаме.
Там всичко живее с любов. Там има мъдрост, изкуства, каквито не подозирате. Такова разнообразие, за всеки човек определена работа; свят на учение и работа.” Проблема е застанал близко до нашето виждане, казаното е преди много години, идеята не загуби нищо от блясъка. Времето нямаше да може да я извади от полето на зрението на кой да е човек, от което и да е столетие. Беше от жизнено значение да се разбере за какъв свят става дума още през 1922 година. Много пъти щяхме да се върнем на тази тема и от много страни и ъгли щяхме да я разгледаме. Внимателно сме разчели казаното и не желаем да го отминем като блестяща картина. Нямаме желание да бързаме, щяхме да отдъхнем на много спирки. Искаш да разбереш, искаш да приближиш истината, да се потопиш в тази реалност, за която Той нееднократно щеше да говори. Какъв е този свят, за който Учителят говори като непосредствена реалност? Къде да го търсим?
към текста >>

Има ли към него път, стрелки, знаци?
Внимателно сме разчели казаното и не желаем да го отминем като блестяща картина. Нямаме желание да бързаме, щяхме да отдъхнем на много спирки. Искаш да разбереш, искаш да приближиш истината, да се потопиш в тази реалност, за която Той нееднократно щеше да говори. Какъв е този свят, за който Учителят говори като непосредствена реалност? Къде да го търсим? Има ли към него път, стрелки, знаци? Ще каже някой - така питат материалистите. Материалистите имат една добра черта искат всичко да разбират и за всичко питат, но им липсва метод. Ние питаме не защото не вярваме, питаме, защото искаме да разбираме. Има неща, които само могат да се чувствуват и се разбират със сърцето. Знаем това, ала искаме да разбираме и с ума.
към текста >>

Учителят дойде на Земята и прие човешки образ и донесе едно учение на Земята за човека, за да излезе от тесните рамки на заблужденията относно живота, да го освободи от старите форми на мислене, на морал, да го обнови отвътре и му покаже най-прекия път към духовен живот, богат отвътре.
Къде е този свят? Дали там ще отидем когато ще умрем? Дали е някъде в атмосферата? Как е проектиран там и какво отношение има към човека? И какъв смисъл има този свят, ако е на безкрайно далечно разстояние от нас и нищо не ни ползува хармонията, красотата, възвишеността му? Учителят дойде на Земята и прие човешки образ и донесе едно учение на Земята за човека, за да излезе от тесните рамки на заблужденията относно живота, да го освободи от старите форми на мислене, на морал, да го обнови отвътре и му покаже най-прекия път към духовен живот, богат отвътре. Огромни съкровища бяха нужни, ние знаем какво значи да слезе Учител на Земята. Дали Той обеща на човек земен рай, или обеща живот без страдания, без бури, без мъка или показа на витрина благата на живота? Ние имахме време да помислим за много неща и когато за миг се спряхме на границите на един свят, ние казахме: трябва да е тук. Учителят беше най-големият реалист и думите на Христа долитат при нас: “Ето Царството Божие е вътре във вас.” Времето и пространството не докосваха идеята. Тя беше вън от тези величини характерни за физическия свят.
към текста >>

Нека всеки сам тръгне на пътешествие, нека всеки сам разпъне платна и намери по отличителните белези този свят.
Учителят я нарича: "Космическото съзнание”. Застанеш ли на тази фаза, идеите лежат ясни, точни, разбрани. Тогава човек разбира къде е този свят, който открай време носи името Божествен. Реален е този свят - хармонията го облива, красотата, чистотата, любовта, великото изкуство -всичко за което човек копнее е събрано там. Къде е Божествения свят? Нека всеки сам тръгне на пътешествие, нека всеки сам разпъне платна и намери по отличителните белези този свят. Където и да отиде човек, този свят той го носи вътре в себе си намира го и вън от себе си. Ако го носи в себе си ще бъде в рая, дори и ако слезе в ада. Много са здрави основанията на идеята и на учението - добавяме ние. Реалността ще продължава да се разкрива, защото в един от ъглите на композицията е скрито едно малко ключе. Забелязахме го и сега го изваждаме от там, за да завършим нашата размисъл и уталожим нашата жажда да Го разбираме и това разбиране като горящ пламък да докосне не само сърцето, но и ума, не само душата, но и духа.
към текста >>

71. 6. Песните на Учителя, 6.1. “Излязъл е сеяч да сее”.

Глава 1. Разговор с великото

Тя има чудесен рефрен - и слушаш до ден днешен “Излязъл е сеяч да сее”.
Усещаш, че текст и мелодия ти говорят едновременно - предимството, когато пеят не квалифицирани хористи. Едното милва сърцето - текста, а другото -мелодията те отнася в незнаен свят. Стоиш будно и следиш рецитала и неусетно разбираш, че не бива да мълчиш, щом като веднъж си дошла, усещаш, че и ти си частичка от това цяло - братство е това и всички издигат гласовете си, всички пеят. Започваш да пееш и ти. Каква мелодия и колко бързо я усвояваш. Тя има чудесен рефрен - и слушаш до ден днешен “Излязъл е сеяч да сее”. А рефренът звучи, издига се, кънти сякаш това не е някакъв малък, обикновен салон, а акустична зала - ’’Безценен дар е любовта, красиво чувство обичта, благо дело милостта, обилен извор мъдростта.”... За пръв път слушаш братска песен - четеш в коментара - мелодия от Учителя, текст съставен от ученик по идеи дадени от Учителя. Това нещо късно научи. Трите принципа - основа на учението блестят с всичкото си великолепие, някой ти подава песнарката и през този ден научаваш първата песен. Необикновеното се случи - всеки човек по всяко време трябва да пее. Музиката бе език, говор, който трябва да се учи, да се живее.
към текста >>

А рефренът звучи, издига се, кънти сякаш това не е някакъв малък, обикновен салон, а акустична зала - ’’Безценен дар е любовта, красиво чувство обичта, благо дело милостта, обилен извор мъдростта.”... За пръв път слушаш братска песен - четеш в коментара - мелодия от Учителя, текст съставен от ученик по идеи дадени от Учителя.
Едното милва сърцето - текста, а другото -мелодията те отнася в незнаен свят. Стоиш будно и следиш рецитала и неусетно разбираш, че не бива да мълчиш, щом като веднъж си дошла, усещаш, че и ти си частичка от това цяло - братство е това и всички издигат гласовете си, всички пеят. Започваш да пееш и ти. Каква мелодия и колко бързо я усвояваш. Тя има чудесен рефрен - и слушаш до ден днешен “Излязъл е сеяч да сее”. А рефренът звучи, издига се, кънти сякаш това не е някакъв малък, обикновен салон, а акустична зала - ’’Безценен дар е любовта, красиво чувство обичта, благо дело милостта, обилен извор мъдростта.”... За пръв път слушаш братска песен - четеш в коментара - мелодия от Учителя, текст съставен от ученик по идеи дадени от Учителя. Това нещо късно научи. Трите принципа - основа на учението блестят с всичкото си великолепие, някой ти подава песнарката и през този ден научаваш първата песен. Необикновеното се случи - всеки човек по всяко време трябва да пее. Музиката бе език, говор, който трябва да се учи, да се живее. Музиката е нужда, хляб, вода, въздух, светлина, музиката е слънце.
към текста >>

За пръв път идваш в досег е вътрешното дълбоко съдържание на онова, което се нарича радост и веселие.
Всяко събиране по къщите по време на празниците не е нищо друго а музика. Така открихме един свят, чийто съществувание никога не сме подозирали. Музиката върши точно онова, което Той казва за нея. Имаш непосредствено усещане, че не си на земята, а в една по-рядка среда и дишаш друг въздух. Нищо вече не ти тежи, песента прави живота лек, приятен. За пръв път идваш в досег е вътрешното дълбоко съдържание на онова, което се нарича радост и веселие. Днес казваме - това бе път и метод. И Той успя, вложи всичките усилия, направи го и пожъна успех, затвърди традицията и музиката си остана краеъгълен камък в основата на това здание, което Той изгради здраво, чисто, красиво - живот, където имаше музика. Никога вече музиката нямаше да изчезне от нашия живот, тя ще го украсява от една страна, да го смекчава от друга и да го задълбочава от трета. Нашето ежедневие нямаше да е вече делнично и празно. Щеше да се превърне на време богато със съдържание, със смисъл, с идея.
към текста >>

Днес казваме - това бе път и метод.
Така открихме един свят, чийто съществувание никога не сме подозирали. Музиката върши точно онова, което Той казва за нея. Имаш непосредствено усещане, че не си на земята, а в една по-рядка среда и дишаш друг въздух. Нищо вече не ти тежи, песента прави живота лек, приятен. За пръв път идваш в досег е вътрешното дълбоко съдържание на онова, което се нарича радост и веселие. Днес казваме - това бе път и метод. И Той успя, вложи всичките усилия, направи го и пожъна успех, затвърди традицията и музиката си остана краеъгълен камък в основата на това здание, което Той изгради здраво, чисто, красиво - живот, където имаше музика. Никога вече музиката нямаше да изчезне от нашия живот, тя ще го украсява от една страна, да го смекчава от друга и да го задълбочава от трета. Нашето ежедневие нямаше да е вече делнично и празно. Щеше да се превърне на време богато със съдържание, със смисъл, с идея. Стремежът ни към музика стана стремеж към повече красота и човечност.
към текста >>

Музиката бе средство, оръжие, метод и чакаше своето време и своите дръзновени пионери, които щяха да строят път не само към музикалните училища, като средство за препитаване, не само към концертните зали като място за музикална наслада, а към простото обикновено човешко жилище, към всяко човешко сърце и ум, към всеки човешки глас, за да пеят не само даровитите, талантливите, а всички.
Но ето, че сега музиката чакаше човека, чакаше търпеливо поколенията, за да им подари магическото средство, магическия ключ към постижения, към красотата, към живота. Предстоеше на човека да научи смисъла на живота, смисъла на страданията и как да ги посрещне, смисъла на противоречията и как да ги разрешава -музиката идваше като помощно средство да помогне на човека да се справи по-леко със сериозните задачи, които времето поставяше, задачи, които по-късно щяха да се задълбочават. Музиката беше съкровище и целебен балсам за душата. Музиката криеше тайната на хармонията и на здравето. Един ден тя щеше да се превърне на жив стрък в науката за възпитанието, щеше да се превърне в школа на човечността. Музиката бе средство, оръжие, метод и чакаше своето време и своите дръзновени пионери, които щяха да строят път не само към музикалните училища, като средство за препитаване, не само към концертните зали като място за музикална наслада, а към простото обикновено човешко жилище, към всяко човешко сърце и ум, към всеки човешки глас, за да пеят не само даровитите, талантливите, а всички. Ни един човек на земята не бе лишен от органически, великолепен и сложен инструмент - човешкия глас. Всеки значи можеше и трябваше да пее. Да, нататък след онзи паметен ден, когато в нашия град имаше сбор, когато за първи път прозвуча оная песен - всичко остана да звучи все така живо и свежо, за да се разкрият безбройните музикални празници, които нямаше да стихнат. Възторжено щяха да звучат и маршовете този величествен апотеоз на текст и мелодия: “Братство единство” с който щяхме да посрещаме и изпращаме празниците, гостите, с него щяхме да пътуваме към планините, с него щяхме да посрещаме Учителя. Мощната вълна на Братството щеше да се влива и излива, за да стигне до всички народи зовът на Любовта, Мирът на радостта за които човечеството ожидаше.
към текста >>

Да, нататък след онзи паметен ден, когато в нашия град имаше сбор, когато за първи път прозвуча оная песен - всичко остана да звучи все така живо и свежо, за да се разкрият безбройните музикални празници, които нямаше да стихнат.
Музиката криеше тайната на хармонията и на здравето. Един ден тя щеше да се превърне на жив стрък в науката за възпитанието, щеше да се превърне в школа на човечността. Музиката бе средство, оръжие, метод и чакаше своето време и своите дръзновени пионери, които щяха да строят път не само към музикалните училища, като средство за препитаване, не само към концертните зали като място за музикална наслада, а към простото обикновено човешко жилище, към всяко човешко сърце и ум, към всеки човешки глас, за да пеят не само даровитите, талантливите, а всички. Ни един човек на земята не бе лишен от органически, великолепен и сложен инструмент - човешкия глас. Всеки значи можеше и трябваше да пее. Да, нататък след онзи паметен ден, когато в нашия град имаше сбор, когато за първи път прозвуча оная песен - всичко остана да звучи все така живо и свежо, за да се разкрият безбройните музикални празници, които нямаше да стихнат. Възторжено щяха да звучат и маршовете този величествен апотеоз на текст и мелодия: “Братство единство” с който щяхме да посрещаме и изпращаме празниците, гостите, с него щяхме да пътуваме към планините, с него щяхме да посрещаме Учителя. Мощната вълна на Братството щеше да се влива и излива, за да стигне до всички народи зовът на Любовта, Мирът на радостта за които човечеството ожидаше. Вдълбочени в съзерцание, ние щяхме да преживеем необикновеното вълнение, че си изправен пред очите на Великата Реалност, душата е изпълнена с благодарност и в тоя миг можеше да пееш задълбочените песни: “Благославяй душе моя Господа” - интимен разговор с Бога, чийто глас стига до тебе, за да те въведе в свят, където никога не трябва да забравиш милостта Му, благостта Му, обичта Му, любовта Му. Не забравяй! Ражда се нов образ и ново разбирание.
към текста >>

Възторжено щяха да звучат и маршовете този величествен апотеоз на текст и мелодия: “Братство единство” с който щяхме да посрещаме и изпращаме празниците, гостите, с него щяхме да пътуваме към планините, с него щяхме да посрещаме Учителя.
Един ден тя щеше да се превърне на жив стрък в науката за възпитанието, щеше да се превърне в школа на човечността. Музиката бе средство, оръжие, метод и чакаше своето време и своите дръзновени пионери, които щяха да строят път не само към музикалните училища, като средство за препитаване, не само към концертните зали като място за музикална наслада, а към простото обикновено човешко жилище, към всяко човешко сърце и ум, към всеки човешки глас, за да пеят не само даровитите, талантливите, а всички. Ни един човек на земята не бе лишен от органически, великолепен и сложен инструмент - човешкия глас. Всеки значи можеше и трябваше да пее. Да, нататък след онзи паметен ден, когато в нашия град имаше сбор, когато за първи път прозвуча оная песен - всичко остана да звучи все така живо и свежо, за да се разкрият безбройните музикални празници, които нямаше да стихнат. Възторжено щяха да звучат и маршовете този величествен апотеоз на текст и мелодия: “Братство единство” с който щяхме да посрещаме и изпращаме празниците, гостите, с него щяхме да пътуваме към планините, с него щяхме да посрещаме Учителя. Мощната вълна на Братството щеше да се влива и излива, за да стигне до всички народи зовът на Любовта, Мирът на радостта за които човечеството ожидаше. Вдълбочени в съзерцание, ние щяхме да преживеем необикновеното вълнение, че си изправен пред очите на Великата Реалност, душата е изпълнена с благодарност и в тоя миг можеше да пееш задълбочените песни: “Благославяй душе моя Господа” - интимен разговор с Бога, чийто глас стига до тебе, за да те въведе в свят, където никога не трябва да забравиш милостта Му, благостта Му, обичта Му, любовта Му. Не забравяй! Ражда се нов образ и ново разбирание. Строгият Йехова е вече само Любов и новият човек трябва да се запознае именно с новата идея за Великото което те обича и благославя непрестанно, което те обсипва с безброй блага.
към текста >>

За всеки отшумял ден, час и минута думата имаше какво да ни каже - програма и благословия - път безкраен на ученика, който щеше да върви напред, за да усвоява нови знания и реализира нови постижения.
Непосредствено след това преживяване, навлизаш в друго - ароматите се различават, уханията влизат дълбоко. Изпитваш невъобразим покой, изпитваш чувства, които никога не си изпитал и слушаш далечния зов, който е събрал в мелодията си всичката сладост и всичката топлота на майчината ласка, която буди своя син. “Стани" - текст и мелодия от Учителя. Имаш чувството, че никога няма да се умориш да слушаш тоя глас, превърнал се на шепот или издигащ се до небесата зов - “Стани”. Песента щеше да звучи винаги нова, всичката красота на движението е вплетена в тоя зов, в това безкрайно и безначално “Стани”, което щеше да звучи по всяко време и при всички случаи. За всеки отшумял ден, час и минута думата имаше какво да ни каже - програма и благословия - път безкраен на ученика, който щеше да върви напред, за да усвоява нови знания и реализира нови постижения. Стани, за да те оживи Бог, стани, за да те възкреси - Стани и с Любовта започни, в Истината се облечи. Нищо по - задълбочено сякаш не можеше да се подари на ученика - този зов на новия изгряващ ден.
към текста >>

72. 6.6. Алилуйя

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

6.6. “АЛИЛУЙЯ” Връщането към далечното минало представлява интересно пътешествие.
6.6. “АЛИЛУЙЯ” Връщането към далечното минало представлява интересно пътешествие. Ние не сме геолози, не участвуваме в някое трудно издирване, не сме и откриватели на нови земи. Познати ни са всичките перипетии приключения и опасности с които са придружени тези експедиции. В случая, обаче, ние приличаме по нещо на тях. И ние тръгваме на дълъг път и за разлика от другите, които откриват богати залежи, нови богатства неоткрити в недрата на земята или някъде другаде, ние не търсим абсолютно нищо, което има материален характер. Нашата цел е много скромна и не знаем, колко хора биха се интересували от нашето пътешествие.
към текста >>

И ние тръгваме на дълъг път и за разлика от другите, които откриват богати залежи, нови богатства неоткрити в недрата на земята или някъде другаде, ние не търсим абсолютно нищо, което има материален характер.
6.6. “АЛИЛУЙЯ” Връщането към далечното минало представлява интересно пътешествие. Ние не сме геолози, не участвуваме в някое трудно издирване, не сме и откриватели на нови земи. Познати ни са всичките перипетии приключения и опасности с които са придружени тези експедиции. В случая, обаче, ние приличаме по нещо на тях. И ние тръгваме на дълъг път и за разлика от другите, които откриват богати залежи, нови богатства неоткрити в недрата на земята или някъде другаде, ние не търсим абсолютно нищо, което има материален характер. Нашата цел е много скромна и не знаем, колко хора биха се интересували от нашето пътешествие. Като към ново небесно тяло, което привлича погледа на астронома, ние се насочваме към един живот и една неувяхваща истина, които в днешно време звучат далечно и някак си нереално. Но именно тази нереалност, която в основата си е реалност, ни привлича, тя е която крие известна цена за ония, които търсят вечното; нека тя да не съдържа онова, за което днес хората препускат като диви орди по нашата земя и настървено дълбаят нейната утроба, за да търсят все повече и повече суровинни материали. Нашият поглед е насочен към други ценности и със скъдните средства, които притежаваме ние се връщаме към света на духовното - свещените сказания, превърнали се на бликащи извори, които до ден днешен не са престанали да поят сърцата, умовете, душите на хората. Нашето пътешествие стигна до псалмите на Давида.
към текста >>

Нашата цел е много скромна и не знаем, колко хора биха се интересували от нашето пътешествие.
6.6. “АЛИЛУЙЯ” Връщането към далечното минало представлява интересно пътешествие. Ние не сме геолози, не участвуваме в някое трудно издирване, не сме и откриватели на нови земи. Познати ни са всичките перипетии приключения и опасности с които са придружени тези експедиции. В случая, обаче, ние приличаме по нещо на тях. И ние тръгваме на дълъг път и за разлика от другите, които откриват богати залежи, нови богатства неоткрити в недрата на земята или някъде другаде, ние не търсим абсолютно нищо, което има материален характер. Нашата цел е много скромна и не знаем, колко хора биха се интересували от нашето пътешествие. Като към ново небесно тяло, което привлича погледа на астронома, ние се насочваме към един живот и една неувяхваща истина, които в днешно време звучат далечно и някак си нереално. Но именно тази нереалност, която в основата си е реалност, ни привлича, тя е която крие известна цена за ония, които търсят вечното; нека тя да не съдържа онова, за което днес хората препускат като диви орди по нашата земя и настървено дълбаят нейната утроба, за да търсят все повече и повече суровинни материали. Нашият поглед е насочен към други ценности и със скъдните средства, които притежаваме ние се връщаме към света на духовното - свещените сказания, превърнали се на бликащи извори, които до ден днешен не са престанали да поят сърцата, умовете, душите на хората. Нашето пътешествие стигна до псалмите на Давида. Страниците отшумяват, една след друга песните зазвучават.
към текста >>

Нашето пътешествие стигна до псалмите на Давида.
И ние тръгваме на дълъг път и за разлика от другите, които откриват богати залежи, нови богатства неоткрити в недрата на земята или някъде другаде, ние не търсим абсолютно нищо, което има материален характер. Нашата цел е много скромна и не знаем, колко хора биха се интересували от нашето пътешествие. Като към ново небесно тяло, което привлича погледа на астронома, ние се насочваме към един живот и една неувяхваща истина, които в днешно време звучат далечно и някак си нереално. Но именно тази нереалност, която в основата си е реалност, ни привлича, тя е която крие известна цена за ония, които търсят вечното; нека тя да не съдържа онова, за което днес хората препускат като диви орди по нашата земя и настървено дълбаят нейната утроба, за да търсят все повече и повече суровинни материали. Нашият поглед е насочен към други ценности и със скъдните средства, които притежаваме ние се връщаме към света на духовното - свещените сказания, превърнали се на бликащи извори, които до ден днешен не са престанали да поят сърцата, умовете, душите на хората. Нашето пътешествие стигна до псалмите на Давида. Страниците отшумяват, една след друга песните зазвучават. Псалмите ни откриват един свят на хармония и една непозната музика нарежда тоновете, които ни отвеждат в далечен и висок свят, където въздухът е кристален и светлината обилна. Чрез мъките, страданията и изпитанията музикантът и поетът щеше да излее в съвършен вид, не само вярата и упованието в силата на Бога, но и любовта си към Незнайния Бог, който в час на просветление той е възлюбил с цялото си сърце и душа. Затова и псалмите стават мистично средство за съзерцание и вдълбочаване и магически ключове в един свят изпълнен с превратности и опасности, които дебнат човека от всички страни. Нашия поглед и нашето внимание е насочено към 150 псалом.
към текста >>

Двадесетият век е век на крайности, век на две противоречиви течения, на две концепции, които в един краен момент си дават среща на земята, за да се очертае пътя на следващия етап в културното и духовното развитие на човечеството.
То се разлива от всяка дума на тези 6 стиха от които първата е Алилуйя, до последната, която също е Алилуйя. Тази малка думичка от седем букви разкрива смисъла и съдържанието не само на 150 псалом, но и на всичките останали. Защото, какво са всичките псаломи, ако не едно безначално и безкрайно Алилуйя! Една дума, която щеше да кънти и звучи във всичките псалми, едно Алилуйя, което недокоснато и чисто като правилен и хармоничен акорд щеше да стигне до нас в неувяхващата си хубост, непомрачен и непохулен от тъмата на времето, което се сили да обезцени вечните ценности на човешкия дух. Този последен псалом представлява именно такава ценност и думата Алилуйя добива нов блясък тъкмо сега, разкривайки дълбокия смисъл по-мощно от когато и да е било. Двадесетият век е век на крайности, век на две противоречиви течения, на две концепции, които в един краен момент си дават среща на земята, за да се очертае пътя на следващия етап в културното и духовното развитие на човечеството. Щеше да надделее здравото, чистото, жизнеспособното, за да подари на света един светъл път и една зора, която бавно настъпваше. Народите щяха да опитат, за да си кажат думата и изберат новите форми на духовен живот. Ония, които мислеха, бе изкуство човек да мисли, ония, които ожидаха новото, ония които участвуваха активно в преобразованието на живота и света, не можеха да се хранят със старите и опитани вече теории, разбирания, схващания, вярвания на миналото за живота, за Бога, за Любовта, за Истината. Думата “алилуйа” не беше вече тон от литургия, пята от стария свещеник, облечен с черно расо, с кадилница в ръка и от устата му да се процеждат изтъркани думи - хваление по навик и по силата на приетия ритуал. Прахът на миналото беше паднал и думата сияеше в първоначалния си блясък и пълнота, изтръгната от душата и сърцето на певеца, дал пълен израз на отношението към Великата Първопричина, към Своя Бог.
към текста >>

Щеше да надделее здравото, чистото, жизнеспособното, за да подари на света един светъл път и една зора, която бавно настъпваше.
Тази малка думичка от седем букви разкрива смисъла и съдържанието не само на 150 псалом, но и на всичките останали. Защото, какво са всичките псаломи, ако не едно безначално и безкрайно Алилуйя! Една дума, която щеше да кънти и звучи във всичките псалми, едно Алилуйя, което недокоснато и чисто като правилен и хармоничен акорд щеше да стигне до нас в неувяхващата си хубост, непомрачен и непохулен от тъмата на времето, което се сили да обезцени вечните ценности на човешкия дух. Този последен псалом представлява именно такава ценност и думата Алилуйя добива нов блясък тъкмо сега, разкривайки дълбокия смисъл по-мощно от когато и да е било. Двадесетият век е век на крайности, век на две противоречиви течения, на две концепции, които в един краен момент си дават среща на земята, за да се очертае пътя на следващия етап в културното и духовното развитие на човечеството. Щеше да надделее здравото, чистото, жизнеспособното, за да подари на света един светъл път и една зора, която бавно настъпваше. Народите щяха да опитат, за да си кажат думата и изберат новите форми на духовен живот. Ония, които мислеха, бе изкуство човек да мисли, ония, които ожидаха новото, ония които участвуваха активно в преобразованието на живота и света, не можеха да се хранят със старите и опитани вече теории, разбирания, схващания, вярвания на миналото за живота, за Бога, за Любовта, за Истината. Думата “алилуйа” не беше вече тон от литургия, пята от стария свещеник, облечен с черно расо, с кадилница в ръка и от устата му да се процеждат изтъркани думи - хваление по навик и по силата на приетия ритуал. Прахът на миналото беше паднал и думата сияеше в първоначалния си блясък и пълнота, изтръгната от душата и сърцето на певеца, дал пълен израз на отношението към Великата Първопричина, към Своя Бог. Алилуйя беше и хваление, и молитва и песен.
към текста >>

Духовният живот на човека получаваше своите първи очертания и ония, които бяха вкусили от плодовете му, бяха готови с цената на живота да го съхранят и предадат в пълнота на следващите поколения.. Цяла Азия по това време и целия западен свят тънеше в духовен мрак и идеята за единния Бог беше далечна и непозната, а Давид вече редеше своите псалми, своите песни, музиката му имаше вече магическо действие и нескончаемо той вече повтаряше своето Алилуйя, като изграждаше здрав и сияен път, чийто основания щяха да си останат до днес.
Прахът на миналото беше паднал и думата сияеше в първоначалния си блясък и пълнота, изтръгната от душата и сърцето на певеца, дал пълен израз на отношението към Великата Първопричина, към Своя Бог. Алилуйя беше и хваление, и молитва и песен. В нея бе отлято съдържанието на сърцето, което жадуваше да влезе в пряк контакт с Бога, за да му отдаде своята смирена чистота, обич и всеотдайност. Псалмите са написани преди повече от три хиляди години. Всред всичката тъма на времето, когато езичеството напираше и тегнеше отвсякъде, отравяйки атмосферата и душите, мъже като Давида горяха от вътрешен огън и с устрем летяха към една съкровена и велика цел - да преумножат и съхранят духовните съкровища, да остават дълбоки следи на своите въжделения и на новите идеи, които ги вълнуваха. Духовният живот на човека получаваше своите първи очертания и ония, които бяха вкусили от плодовете му, бяха готови с цената на живота да го съхранят и предадат в пълнота на следващите поколения.. Цяла Азия по това време и целия западен свят тънеше в духовен мрак и идеята за единния Бог беше далечна и непозната, а Давид вече редеше своите псалми, своите песни, музиката му имаше вече магическо действие и нескончаемо той вече повтаряше своето Алилуйя, като изграждаше здрав и сияен път, чийто основания щяха да си останат до днес. Думите бяха живи и криеха сила. Както ученият от един лист можеше да пресъздаде цял растителен вид, по същия начин и хората, които ценяха духовните съкровища, щяха да открият в тях или в една единствена дума, в един шестостихен псалом цял мир, цяла епопея на духовното въззеймане на човешката душа, която освободена отвътре щеше да изпее свещеното Алилуйя... И този звучащ стих нямаше да бъде само обикновена библейска или религиозна дума, а дума изпълнена със съдържание, където трептеше и се преливаше определеното отношение на човека, на душата към един Неизвестен Бог, по време, когато се лееха кумири и се вдигаха култове от камък. Целият псалом звучи като дълбока музикална пиеса - хваление, песен и молитва се слива в едно. Големите майстори на музиката бяха успели да открият красотата и дълбочината на този псалом. Върху този текст се пише музика - ненадминати творби, които до ден днешен не са слезли от музикалните сцени.
към текста >>

Двата главни стръка на изкуството послушно лежат в ръцете му и обиколен от инструменти, той всеки момент може да направи избор - от възклицателната тръба, този тържествен шофар от чийто звуци падна Йерихон, до изящния псалтир и нежнострунната китара, тоя чудесен кинар - арфа, която до днес ни очарова и трогва; от тимпана до доброгласния цимбал - тоя прост по устройството си инструмент, а толкова звучен и сладък - еднакво този велик инструменталист го владееше изкусно, плюс поетическото и певческото дарование. 3.
Всичко звучи и пее, свири, прелива веселието като препълнена чаша, сърцето изпълнено с радостта и душата е потопена само в музика. Струва ни се, че се намираме в концертна зала, огромна, акустична, където бавно и тържествено се носят звуци на небесни хорове. Поетът певецът и музикантът величае и славослови Бога, не само с перото, сякаш слушаме шумоленето на папируса на който той нанася поетическите си видения, певецът пее и музикантът свири като дава пълна импровизация, която се въззейма нагоре, за да величае и даде пълен израз на бликналите чувства, мисли, идеи. Всичко е потопено в музика. Каква загуба на музикални тонове, неуловени и не съхранени. Двата главни стръка на изкуството послушно лежат в ръцете му и обиколен от инструменти, той всеки момент може да направи избор - от възклицателната тръба, този тържествен шофар от чийто звуци падна Йерихон, до изящния псалтир и нежнострунната китара, тоя чудесен кинар - арфа, която до днес ни очарова и трогва; от тимпана до доброгласния цимбал - тоя прост по устройството си инструмент, а толкова звучен и сладък - еднакво този велик инструменталист го владееше изкусно, плюс поетическото и певческото дарование. 3. Хвалете Го с тръбен глас; Хвалете Го с псалтир и китара. 4. Хвалете Го с тъпан и ликуване; Хвалете Го с струни и свирки. 5. Хвалете Го с доброгласни кимвали; Хвалете Го с възклицателни кимвали. 6. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! Всичко, което едно човешко сърце може да каже, е казано - изтръгнато е цялото съдържание на голямото чувство и всичкия блясък на голямата мисъл изразени с музика, със стих, с песен.
към текста >>

Защото подобно на Давид преживяли отчасти неговия път, който е път на всеки човек, нашият век еднакво ни ограби и обогати, еднакъв беше нашия дел в скърби и радости, в победи и поражения, при еднаква атмосфера отровена от отрицанията и противоречията на нашето време, което се силеше да разруши не само фанатизма и сковаността на религията - суеверията и догмите, но и всичко онова, което вековете бяха натрупали като баласт и прах върху чистата идея за Великото, за Божественото, но и да изтръгне от корен онова, което капка по капка като скъпоценен нектар бе събрано да изтръгне вярата в Бога, отричайки истината, която не можеше да се докаже в лабораториите и кабинетите по научен път, но с което велики люде са живяли и са творяли култура.
предлагали, виждаме музикалната атмосфера всред която той живя и музиката в която той беше потопен. Под ръка винаги ще са били инструментите отзвучавайки всеки миг на неговите радости и скърби, на неговите противоречия и борби. Чрез музиката той не само славословеше Своя Бог, чрез музиката не само гонеше лошите духове, чрез музиката той живееше, управляваше, разрешаваше държавните си задачи, чрез музиката той се мъчеше да затвърди в душата на народа си най-същественото, което за него беше мисия. Не се съмняваме, че в неговата бойна торба винаги е стояла и неговата гусла, защото той живееше чрез музиката, която лежеше в него несъкрушимо и прекрасно, което той съумя да отлее и включи за вечни времена в малката думичка от седем букви - неговото последно Алилуйя. Не можем и не желаем да спрем до тука. Защото подобно на Давид преживяли отчасти неговия път, който е път на всеки човек, нашият век еднакво ни ограби и обогати, еднакъв беше нашия дел в скърби и радости, в победи и поражения, при еднаква атмосфера отровена от отрицанията и противоречията на нашето време, което се силеше да разруши не само фанатизма и сковаността на религията - суеверията и догмите, но и всичко онова, което вековете бяха натрупали като баласт и прах върху чистата идея за Великото, за Божественото, но и да изтръгне от корен онова, което капка по капка като скъпоценен нектар бе събрано да изтръгне вярата в Бога, отричайки истината, която не можеше да се докаже в лабораториите и кабинетите по научен път, но с което велики люде са живяли и са творяли култура. Но нека не се отклоняваме - еднакво като Давид усещаме непобедимата нужда да редим псалми, да редим песни и стихове, да пеем и песнопем, за да се отдалечим и издигнем над гъстите пари на нашето време. Неутолима е нуждата да дишаме друг въздух и всред тъмата на отрицанието да съзерцаваме друго небе и се изкачим на високи върхове. в дни на радости и скърби, на изпитания и горест, непременно щяхме да стигнем до Неговия праг. Защото само Той можеше да ни освободи от голямата тъма и от големия студ на дългата полярна нощ, която напираше някога и се вдълбочаваме в псалмите му, за да стигнем до 150 тия псалом, ние слушаме само една кратка и мека заповед. Учителят я каза: “Пейте, песнопейте.
към текста >>

Песнопейте и нека 150-тия псалом да стане път и зора всред тъмата на един живот.
в дни на радости и скърби, на изпитания и горест, непременно щяхме да стигнем до Неговия праг. Защото само Той можеше да ни освободи от голямата тъма и от големия студ на дългата полярна нощ, която напираше някога и се вдълбочаваме в псалмите му, за да стигнем до 150 тия псалом, ние слушаме само една кратка и мека заповед. Учителят я каза: “Пейте, песнопейте. Правете това, което Давид правеше преди хиляди години. Неговите изпитания не бяха по-малки от вашите”. Песнопейте и нека 150-тия псалом да стане път и зора всред тъмата на един живот. Учениците внимателно щяха да изслушат Учителя и с нашето рационалистическо мислене щяхме да кажем: Давид знаеше да пее, да свири, да поетизира, той беше обиколен с инструменти, които владееше отлично. Как ще пеем и песнопеем като него, когато не знаем да свирим на кимвал, на гусла или на тимпан? И тогава Той щеше да ни погледне снизходително и както винаги намираше, какво да каже при най-големите комплицирани моменти, щеше да отговори ясно и точно, меко и изящно: “Нека вашата тръба, вашия псалтир, и вашия кимвал да бъдат заменени с вашия ум и вашето сърце”. Времената бяха други, човекът беше отишъл много напред, човекът беше пораснал, други можеха да бъдат и формите. Пред нашето вътрешно виждане формите вихрено щяха да се сменят, за да изпъкнат идеите чисти и недокоснати от праха на забвението.
към текста >>

Човекът щеше да оцени този дар и щеше да си служи с тая магия, която му отваряше пътя към сбъдновение и единство със Великия Творец, защото общението с Бога беше възможна и реална връзка - достижима обстановка за която душата жадува по всяко време.
И когато умът и сърцето в един общ акорд издигнат своето Алилуйя, изпълнено със светлина и топлина, човешката душа е достойна да влезе в светилището, където е започнала тържествената служба. В неговата скрита стаичка, тая светая светих щеше да кънти малката, ала мощна думичка: Алилуйя... Новото шуми и пее и като води на океан, като песен на дълбок лес, като прииждаща пролет. И нека тези песни да идват понякога отдалеч и отдълбоко като скритата музика под морените. Новото щеше да стигне до всички жадни за светлина, за топлина, за свобода души, както стигна до нас от вековете това възторжено Алилуйя. Един величествен акорд в който беше вплетена идеята - всяко дихание да хвали Господа - музика, песен и молитва представляваха магически ключ, подарен в сияен час на човека в знак на милост, на любов, на утеха. Човекът щеше да оцени този дар и щеше да си служи с тая магия, която му отваряше пътя към сбъдновение и единство със Великия Творец, защото общението с Бога беше възможна и реална връзка - достижима обстановка за която душата жадува по всяко време. “Всяко дихание да хвали Господа." Алилуйя...
към текста >>

73. 1. Планината

Не, ние сме пред шеметно издигащите се планински масиви, които виждаме за първи път с всичката заплашителна красота на отвесните планински крепости, със зашеметяващите пропасти, със сипеите по които стъпваш внимателно, с високите върхове покрити със сняг, с цялата тази планинска верига, която се източва като огромна снага величествена и мощна, за да стигнеш до огромните паници - езера, чийто дъна блестят от чистота и камъчетата се четат, до ревящите планински потоци и искрящите водопади, които не хаят, когато се разбиват като снежен облак - имаш първа среща с планината и я гледаш възхитен, очарован, развълнуван - както никога не си гледал едно човешко произведение от архитектурен мащаб.
Запазили тези облици в себе си, съпоставяйки ги с нашето всекидневие, уморени от темпа на времето, когато се изправяме пред многообразните форми на природата, неусетно у нас се промъква духа на сравнението. Тогава ние се откъсваме от онова, което познаваме и което е будело нашето възхищение, за да се натъкнем на онова, което се изпречва пред нас, непознатото, далечното, което по силата на някакво чудно съвпадение и хрумване идва днес да ни разкрие неподозиращия трепет на природата, която винаги ни е гледала трогателно чиста и неподправена. Ние сме били премного уморени и нервите претоварени от шума и строежите на света, ала ето, че сега допущаме да ни завладее не само красотата на природата, но и нещо друго, което не знаем, как да назовем и с ръка над очите, всичко наоколо блести ослепително, ние се питаме вече развълнувани и смутени - А всичко това!... Къде сме ние? Може да сме на брега на морето, може да сме в безкрайна степ, или под сянката на пирамидите?... Не, ние сме пред шеметно издигащите се планински масиви, които виждаме за първи път с всичката заплашителна красота на отвесните планински крепости, със зашеметяващите пропасти, със сипеите по които стъпваш внимателно, с високите върхове покрити със сняг, с цялата тази планинска верига, която се източва като огромна снага величествена и мощна, за да стигнеш до огромните паници - езера, чийто дъна блестят от чистота и камъчетата се четат, до ревящите планински потоци и искрящите водопади, които не хаят, когато се разбиват като снежен облак - имаш първа среща с планината и я гледаш възхитен, очарован, развълнуван - както никога не си гледал едно човешко произведение от архитектурен мащаб. Тогава ние си позволяваме един странен въпрос, чийто отговор подозираме. Ала не сме склонни в тоя час, стъпили на две хиляди метра над морското равнище да слушаме обясненията на модерната геологическа наука, която има данни за всичките геологически епохи и отдавна е съумяла на всичко да даде научни отговори. Да, тази наука знае всичко за произхода, образуването, състава, условията при които тия огромни планински гиганти са били образувани. Целия планински гигант стои пред нас, разпрострял своята огромна снага надлъж и нашир. Редък планински час, когато синевата на небето се разлива мека и приятна галеща очите, когато нежния зефир си тананика сладка песничка, когато красотата на отразяващите се облаци в прозрачните води на езерата се надпреварват и езерните води ти подаряват невиждана хубост и покой.
към текста >>

Не е нужно всред тая феерия от красота и през тоя чудесен миг да изричаме някоя научна теория, хипотеза или дори и научен факт.
С какво тя би разширила и задълбочила нашето усещание и нашето възхищение от величието на планината, която се разкрива пред нас, не само в неповторимата си красота и мощ, но и с нейния вътрешен замисъл, с неотразимата идея, вложена там определена, ясна, жива? Трепваме и излезли от рамките на рационалистическото мислене, невъзмутимо спокойно сега, досущ като учени се питаме - нима обикновеното човешко творение надвишава по замисъл и по определена наситена идейност тоя величествен планински строеж? Чудно, как не сме имали време да помислим върху това! Каква логичност и каква тривиалност в нашия умствен хоризонт! Колко ограничено сме мислили и колко е беден човек, лишен от полета на въображението и от дъха на пламенната фантазия. Не е нужно всред тая феерия от красота и през тоя чудесен миг да изричаме някоя научна теория, хипотеза или дори и научен факт. Нека в тоя час да не навлизаме в дверите на науката. Нека в тоя приказен час си останем прости хора, малко поети в сърцето и не лишени от въображение. Кой може да ни забрани да мечтаем и да изразяваме нашите видения?... Земята в желанието си да направи дар на човека, не е измислила нищо по-прекрасно от това да ни подари планини. Нищо по-хубаво не може да се намери на земята от тях.
към текста >>

Тя е хиляди пъти по-величествена от всички човешки изобретения взети в куп, дори и от пирамидите.
Стигаш до думата строителство и най-после с езика на съвременността, полетяваш нататък и даваш воля на въображението и на фантазията - несмущаван от никого, никой не може да ти забрани - поет си и в тая атмосфера, наситена с хармония, скъсваш с установената научна мисъл и с първичната логика на нецивилизован и казваш - невъзможно е тук да е стояла случайността, невъзможно е тя планината -тоя величествен монумент - пирамидите нищо не са пред нея, да е рожба на хаоса и всичко тук да е действувало сляпо, стихийно, безпланово, лишено от архитектурен замисъл, лишено от идейност, от цел. Невъзможно! И ако зад всяка обикновена изградена от човешки ум и ръце форма стои усилието на човека, колко повече тук!... Планината те гледа кротко и не взима участие в твоята пламенна размисъл - ненарушим е нейния покой и тайните си тя грижливо пази за неизвестни хора и време. Тя никога не бърза, както никога не е бързала, когато камък по камък е била строена, украсена, облечена. Планината е жива, смислена, полезна, подаряваща на човека земни и неземни съкровища. Тя е хиляди пъти по-величествена от всички човешки изобретения взети в куп, дори и от пирамидите. Планината стои несравнима по своята идея, по своя замисъл и по богатствата, които подарява на човека духовни и материални. Тогава човекът със свободната мисъл, човекът препускащ времето напред и назад, човекът който не спазва общоприетата логика, открива необикновената тайна - тайната на едно велико строителство, което безшумно в продължение на милиарди години камък по камък, къс по къс, е построявало тук величествената сграда на една земя, чийто разнообразен профил е криел старателно своята идея. Тук не е липсвал нито план, нито архитекти, нито огромен колосален труд, нито закони, нито техника. И всичко това е било разумно, не хаотично, не, а организирано планово, смислено, хармонично. Всичко е било подчинено на великия план, зад който е стояла Велика Разумност.
към текста >>

Колко време от първите екскурзии, когато пътищата към планините бяха безлюдни и тихи, ние се връщаме на това време и на тези екскурзии, за да свържем всичко в едно цяло, оглеждайки всеки завой и всеки знак, който би ни отвел до вътрешното дълбоко значение на тези излети, които формираха у нас най-хубавото и които ни обогатяваха непрестанно.
Всички са ги преживяли почти еднакво, но ще бъдат интересни може би за ония които ще дойдат след нас и може би няма да сме тук, за да им разкажем как се запознахме с планината и как се разви нашия туризъм, нашата голяма любов към природата и планината, как всичко легна дълбоко в нас като важен камък при основата на нашия мироглед. Как го направи Той, как върна Той на нас едно забравено и неизползувано богатство, как ни откри скритата физиономия на планината, нейната хубост, нейната сила, нейните изисквания и правила, за да използуваме максимум нейните блага, за да се върнем от нея истински възродени, ободрени, вдъхновени. Законите на природата бяха строги, установени и никой нямаше право да ги нарушава. Не планината ще се координира спрямо нас, а ние спрямо нея. От спазването на тези закони и правила зависеше смисъла и ползата от нашето пребиваване в планината. Колко време от първите екскурзии, когато пътищата към планините бяха безлюдни и тихи, ние се връщаме на това време и на тези екскурзии, за да свържем всичко в едно цяло, оглеждайки всеки завой и всеки знак, който би ни отвел до вътрешното дълбоко значение на тези излети, които формираха у нас най-хубавото и които ни обогатяваха непрестанно. Днес пътеките и планинските пътища са огласени от човешки говор и смях. Много хора ще срещнеш по планините. Походът към планината имаше много неща да ни говори и разкаже, много мисли и чувства да буди. Помъчихме се през тия ранни летни утра, когато отивахме към планината да доловим скритите двигатели на живота, които подозирахме и законите, които регулираха всичко онова, което беше полезно, добро, необходимо, за да лети сега като озониран въздух, като пречистена кръв към човека и вършеше своята обновителна работа. Помъчихме се да обхванем вътрешното съдържание на този поход към планината, чийто устрем не беше човешко дело, а плод на нещо мощно, което подозирахме.
към текста >>

Днес пътеките и планинските пътища са огласени от човешки говор и смях.
Как го направи Той, как върна Той на нас едно забравено и неизползувано богатство, как ни откри скритата физиономия на планината, нейната хубост, нейната сила, нейните изисквания и правила, за да използуваме максимум нейните блага, за да се върнем от нея истински възродени, ободрени, вдъхновени. Законите на природата бяха строги, установени и никой нямаше право да ги нарушава. Не планината ще се координира спрямо нас, а ние спрямо нея. От спазването на тези закони и правила зависеше смисъла и ползата от нашето пребиваване в планината. Колко време от първите екскурзии, когато пътищата към планините бяха безлюдни и тихи, ние се връщаме на това време и на тези екскурзии, за да свържем всичко в едно цяло, оглеждайки всеки завой и всеки знак, който би ни отвел до вътрешното дълбоко значение на тези излети, които формираха у нас най-хубавото и които ни обогатяваха непрестанно. Днес пътеките и планинските пътища са огласени от човешки говор и смях. Много хора ще срещнеш по планините. Походът към планината имаше много неща да ни говори и разкаже, много мисли и чувства да буди. Помъчихме се през тия ранни летни утра, когато отивахме към планината да доловим скритите двигатели на живота, които подозирахме и законите, които регулираха всичко онова, което беше полезно, добро, необходимо, за да лети сега като озониран въздух, като пречистена кръв към човека и вършеше своята обновителна работа. Помъчихме се да обхванем вътрешното съдържание на този поход към планината, чийто устрем не беше човешко дело, а плод на нещо мощно, което подозирахме. Жаждата по планината приличаше на жаждата по чиста вода, по чист въздух, по пресен пшеничен хляб., жажда за много светлина.
към текста >>

Днес не можехме да гледаме спокойно на всичко онова, което става край нас, защото всеки миг от този живот ни връща назад, за да ни открие частите на нашия живот, преминал по същите тези пътеки, със същия устрем към върховете.
Много хора ще срещнеш по планините. Походът към планината имаше много неща да ни говори и разкаже, много мисли и чувства да буди. Помъчихме се през тия ранни летни утра, когато отивахме към планината да доловим скритите двигатели на живота, които подозирахме и законите, които регулираха всичко онова, което беше полезно, добро, необходимо, за да лети сега като озониран въздух, като пречистена кръв към човека и вършеше своята обновителна работа. Помъчихме се да обхванем вътрешното съдържание на този поход към планината, чийто устрем не беше човешко дело, а плод на нещо мощно, което подозирахме. Жаждата по планината приличаше на жаждата по чиста вода, по чист въздух, по пресен пшеничен хляб., жажда за много светлина. Днес не можехме да гледаме спокойно на всичко онова, което става край нас, защото всеки миг от този живот ни връща назад, за да ни открие частите на нашия живот, преминал по същите тези пътеки, със същия устрем към върховете. Невъзможно беше да не сравняваме и да не направим нашите изводи. Искахме да си представим тези пътуващи излетници преди половин век, когато подобно на тях хората на Учителя млади мъже и жени пътуваха с камион - нямаше други превозни средства до Рила, до Мусала, до Йеди гьол... Спомняме си, как гледаха тогава хората на нас, как се спираха по централния площад на Самоков и на Чам Кория. Ние бяхме само пътуваща група от хора без следа от туристически екип; с всичките модели от “туристически раници" - тогавашните раници като са започне от обикновена торба препасана като дисаги, или с презрамки, до войнишки раници, които се затваряха особено, останали от братята ни войници или купена на вехто. Пътувахме тогава обути най-различно и на никой не му идваше на ум да си направи туристически обувки. Тогава имаше здрави сандали и с тях се пътуваше удобно, имаше и гумени обувки, те бяха леки и ефектни.
към текста >>

Искахме да си представим тези пътуващи излетници преди половин век, когато подобно на тях хората на Учителя млади мъже и жени пътуваха с камион - нямаше други превозни средства до Рила, до Мусала, до Йеди гьол... Спомняме си, как гледаха тогава хората на нас, как се спираха по централния площад на Самоков и на Чам Кория.
Помъчихме се през тия ранни летни утра, когато отивахме към планината да доловим скритите двигатели на живота, които подозирахме и законите, които регулираха всичко онова, което беше полезно, добро, необходимо, за да лети сега като озониран въздух, като пречистена кръв към човека и вършеше своята обновителна работа. Помъчихме се да обхванем вътрешното съдържание на този поход към планината, чийто устрем не беше човешко дело, а плод на нещо мощно, което подозирахме. Жаждата по планината приличаше на жаждата по чиста вода, по чист въздух, по пресен пшеничен хляб., жажда за много светлина. Днес не можехме да гледаме спокойно на всичко онова, което става край нас, защото всеки миг от този живот ни връща назад, за да ни открие частите на нашия живот, преминал по същите тези пътеки, със същия устрем към върховете. Невъзможно беше да не сравняваме и да не направим нашите изводи. Искахме да си представим тези пътуващи излетници преди половин век, когато подобно на тях хората на Учителя млади мъже и жени пътуваха с камион - нямаше други превозни средства до Рила, до Мусала, до Йеди гьол... Спомняме си, как гледаха тогава хората на нас, как се спираха по централния площад на Самоков и на Чам Кория. Ние бяхме само пътуваща група от хора без следа от туристически екип; с всичките модели от “туристически раници" - тогавашните раници като са започне от обикновена торба препасана като дисаги, или с презрамки, до войнишки раници, които се затваряха особено, останали от братята ни войници или купена на вехто. Пътувахме тогава обути най-различно и на никой не му идваше на ум да си направи туристически обувки. Тогава имаше здрави сандали и с тях се пътуваше удобно, имаше и гумени обувки, те бяха леки и ефектни. Кой познаваше тогава планинския терен и хлъзгавата сипейна пътека, нито метеорологическите капризи на планината?... Тук-таме се срещаха винтяги, а горна дреха бяха всевъзможни стари палта, които не ставаха вече за обличане в града.
към текста >>

Ние бяхме само пътуваща група от хора без следа от туристически екип; с всичките модели от “туристически раници" - тогавашните раници като са започне от обикновена торба препасана като дисаги, или с презрамки, до войнишки раници, които се затваряха особено, останали от братята ни войници или купена на вехто.
Помъчихме се да обхванем вътрешното съдържание на този поход към планината, чийто устрем не беше човешко дело, а плод на нещо мощно, което подозирахме. Жаждата по планината приличаше на жаждата по чиста вода, по чист въздух, по пресен пшеничен хляб., жажда за много светлина. Днес не можехме да гледаме спокойно на всичко онова, което става край нас, защото всеки миг от този живот ни връща назад, за да ни открие частите на нашия живот, преминал по същите тези пътеки, със същия устрем към върховете. Невъзможно беше да не сравняваме и да не направим нашите изводи. Искахме да си представим тези пътуващи излетници преди половин век, когато подобно на тях хората на Учителя млади мъже и жени пътуваха с камион - нямаше други превозни средства до Рила, до Мусала, до Йеди гьол... Спомняме си, как гледаха тогава хората на нас, как се спираха по централния площад на Самоков и на Чам Кория. Ние бяхме само пътуваща група от хора без следа от туристически екип; с всичките модели от “туристически раници" - тогавашните раници като са започне от обикновена торба препасана като дисаги, или с презрамки, до войнишки раници, които се затваряха особено, останали от братята ни войници или купена на вехто. Пътувахме тогава обути най-различно и на никой не му идваше на ум да си направи туристически обувки. Тогава имаше здрави сандали и с тях се пътуваше удобно, имаше и гумени обувки, те бяха леки и ефектни. Кой познаваше тогава планинския терен и хлъзгавата сипейна пътека, нито метеорологическите капризи на планината?... Тук-таме се срещаха винтяги, а горна дреха бяха всевъзможни стари палта, които не ставаха вече за обличане в града. Едно разбиране господствуваше тогава и неизвестно как стигна до човека по това време, че в планината може да се отиде само с извехтелите дрехи, другите се хабили.
към текста >>

Пътувахме тогава обути най-различно и на никой не му идваше на ум да си направи туристически обувки.
Жаждата по планината приличаше на жаждата по чиста вода, по чист въздух, по пресен пшеничен хляб., жажда за много светлина. Днес не можехме да гледаме спокойно на всичко онова, което става край нас, защото всеки миг от този живот ни връща назад, за да ни открие частите на нашия живот, преминал по същите тези пътеки, със същия устрем към върховете. Невъзможно беше да не сравняваме и да не направим нашите изводи. Искахме да си представим тези пътуващи излетници преди половин век, когато подобно на тях хората на Учителя млади мъже и жени пътуваха с камион - нямаше други превозни средства до Рила, до Мусала, до Йеди гьол... Спомняме си, как гледаха тогава хората на нас, как се спираха по централния площад на Самоков и на Чам Кория. Ние бяхме само пътуваща група от хора без следа от туристически екип; с всичките модели от “туристически раници" - тогавашните раници като са започне от обикновена торба препасана като дисаги, или с презрамки, до войнишки раници, които се затваряха особено, останали от братята ни войници или купена на вехто. Пътувахме тогава обути най-различно и на никой не му идваше на ум да си направи туристически обувки. Тогава имаше здрави сандали и с тях се пътуваше удобно, имаше и гумени обувки, те бяха леки и ефектни. Кой познаваше тогава планинския терен и хлъзгавата сипейна пътека, нито метеорологическите капризи на планината?... Тук-таме се срещаха винтяги, а горна дреха бяха всевъзможни стари палта, които не ставаха вече за обличане в града. Едно разбиране господствуваше тогава и неизвестно как стигна до човека по това време, че в планината може да се отиде само с извехтелите дрехи, другите се хабили. Бързо изпратихме това разбиране в архивата на нашето време - трябваше само да стъпим в планината и да огледаме безмерната й чистота и красота.
към текста >>

Тогава имаше здрави сандали и с тях се пътуваше удобно, имаше и гумени обувки, те бяха леки и ефектни.
Днес не можехме да гледаме спокойно на всичко онова, което става край нас, защото всеки миг от този живот ни връща назад, за да ни открие частите на нашия живот, преминал по същите тези пътеки, със същия устрем към върховете. Невъзможно беше да не сравняваме и да не направим нашите изводи. Искахме да си представим тези пътуващи излетници преди половин век, когато подобно на тях хората на Учителя млади мъже и жени пътуваха с камион - нямаше други превозни средства до Рила, до Мусала, до Йеди гьол... Спомняме си, как гледаха тогава хората на нас, как се спираха по централния площад на Самоков и на Чам Кория. Ние бяхме само пътуваща група от хора без следа от туристически екип; с всичките модели от “туристически раници" - тогавашните раници като са започне от обикновена торба препасана като дисаги, или с презрамки, до войнишки раници, които се затваряха особено, останали от братята ни войници или купена на вехто. Пътувахме тогава обути най-различно и на никой не му идваше на ум да си направи туристически обувки. Тогава имаше здрави сандали и с тях се пътуваше удобно, имаше и гумени обувки, те бяха леки и ефектни. Кой познаваше тогава планинския терен и хлъзгавата сипейна пътека, нито метеорологическите капризи на планината?... Тук-таме се срещаха винтяги, а горна дреха бяха всевъзможни стари палта, които не ставаха вече за обличане в града. Едно разбиране господствуваше тогава и неизвестно как стигна до човека по това време, че в планината може да се отиде само с извехтелите дрехи, другите се хабили. Бързо изпратихме това разбиране в архивата на нашето време - трябваше само да стъпим в планината и да огледаме безмерната й чистота и красота. Само Учителят правеше изключение; далеч бяхме още да подражаваме и да гледаме тези неща, когато край Него имаше толкова живот и движение, които ни поглъщаха.
към текста >>

Кой познаваше тогава планинския терен и хлъзгавата сипейна пътека, нито метеорологическите капризи на планината?...
Невъзможно беше да не сравняваме и да не направим нашите изводи. Искахме да си представим тези пътуващи излетници преди половин век, когато подобно на тях хората на Учителя млади мъже и жени пътуваха с камион - нямаше други превозни средства до Рила, до Мусала, до Йеди гьол... Спомняме си, как гледаха тогава хората на нас, как се спираха по централния площад на Самоков и на Чам Кория. Ние бяхме само пътуваща група от хора без следа от туристически екип; с всичките модели от “туристически раници" - тогавашните раници като са започне от обикновена торба препасана като дисаги, или с презрамки, до войнишки раници, които се затваряха особено, останали от братята ни войници или купена на вехто. Пътувахме тогава обути най-различно и на никой не му идваше на ум да си направи туристически обувки. Тогава имаше здрави сандали и с тях се пътуваше удобно, имаше и гумени обувки, те бяха леки и ефектни. Кой познаваше тогава планинския терен и хлъзгавата сипейна пътека, нито метеорологическите капризи на планината?... Тук-таме се срещаха винтяги, а горна дреха бяха всевъзможни стари палта, които не ставаха вече за обличане в града. Едно разбиране господствуваше тогава и неизвестно как стигна до човека по това време, че в планината може да се отиде само с извехтелите дрехи, другите се хабили. Бързо изпратихме това разбиране в архивата на нашето време - трябваше само да стъпим в планината и да огледаме безмерната й чистота и красота. Само Учителят правеше изключение; далеч бяхме още да подражаваме и да гледаме тези неща, когато край Него имаше толкова живот и движение, които ни поглъщаха. За нас беше важно само да бъдем на планината, да слушаме Него.
към текста >>

Ала всичките походи на културата не идват по гладки пътища.
Всички, благодарение на Него бяха успели да пречупят обръча на възрастта и да се опрат на старостта. Времето беше друго, на Земята живееше Учител. Много недомислия на миналото трябваше да се разрушат. Не беше лесно да убедиш седемдесет годишна жена да предприеме излет до Мусала, да нощува край планински огън и да не пострада от спукване на вена или сърдечен удар, а напротив да се върне здрава и бодра и разказва на своите внуци за чудото, което се беше случило с нея. За това Го обвиняваха, че “повличаше и стари и млади” по върховете. Ала всичките походи на културата не идват по гладки пътища. Нашите излети и нашите летувания през първите години ни най-малко не спряха от това, че хората се присмиваха и подиграваха, а враговете чернеха Неговото дело, напротив те се разрастваха постепенно оформяваха се, за да станат един ден традиция, нужда, запазвайки свежия дъх и тласък, които първоначално бяха дадени. Стигна се до едномесечно летуване на Рила. В първите години групата тръгваше в пълен ред и дисциплина, без никой да е говорил за тези неща. Външна организация нямаше. Казваше се само деня и часа на тръгването.
към текста >>

Пътищата лежаха маркирани и всеки си вървеше спокойно като знаеше, че напред е Той.
Всеки носеше със себе си една, две, три ризи. Никой не търпеше капка пот на тялото си. Това беше важно практическо правило, Чийто резултати бяха блестящи. Учителят с малка група тръгваше напред. Никой не можеше тогава да мисли за водач в планината. Пътищата лежаха маркирани и всеки си вървеше спокойно като знаеше, че напред е Той. Пътуването беше леко, приятно, не се бързаше, никой не залиташе, правеха се почивки, биваци - цялата група, която стигаше до сто и повече хора по някога вървеше медленно. На по-слабите се услужваше. На няколко места се правеха биваци, запалваше се огън, пиеше се вода и чай, закусвахме или обядвахме и пак поемахме нагоре. За планината не на едно място сме говорили, нека бъдем пестеливи на описания и нека кажем само, че всичко, вътре и вън беше гладко, хармонично, спокойно. Не мислиш кой организира тази екскурзия, която прилича на някакво празненство на което любезно си поканен; и сега някой те води към първото Мусаленско езеро или към Йеди - гьолските езера.
към текста >>

Пътуването беше леко, приятно, не се бързаше, никой не залиташе, правеха се почивки, биваци - цялата група, която стигаше до сто и повече хора по някога вървеше медленно.
Никой не търпеше капка пот на тялото си. Това беше важно практическо правило, Чийто резултати бяха блестящи. Учителят с малка група тръгваше напред. Никой не можеше тогава да мисли за водач в планината. Пътищата лежаха маркирани и всеки си вървеше спокойно като знаеше, че напред е Той. Пътуването беше леко, приятно, не се бързаше, никой не залиташе, правеха се почивки, биваци - цялата група, която стигаше до сто и повече хора по някога вървеше медленно. На по-слабите се услужваше. На няколко места се правеха биваци, запалваше се огън, пиеше се вода и чай, закусвахме или обядвахме и пак поемахме нагоре. За планината не на едно място сме говорили, нека бъдем пестеливи на описания и нека кажем само, че всичко, вътре и вън беше гладко, хармонично, спокойно. Не мислиш кой организира тази екскурзия, която прилича на някакво празненство на което любезно си поканен; и сега някой те води към първото Мусаленско езеро или към Йеди - гьолските езера. Вървиш нагоре и мислиш - мислите свободно летят, усещаш, че живота е премного богат и пълен, разбираш, че всичко това се случи само за това, че си имал привилегията да се срещнеш с Учителя.
към текста >>

Групата пак тръгва едновременно и пак по пътя тя се разрежда, за да се събере наново пак някъде, където винаги Той след изчакването тръгва последен.
Вървиш нагоре и мислиш - мислите свободно летят, усещаш, че живота е премного богат и пълен, разбираш, че всичко това се случи само за това, че си имал привилегията да се срещнеш с Учителя. Всичко ти се вижда естествено, като че ли това е било от панти века, както е естествено да тупти сърцето, така е естествено и ти да си тук в тая дълга редица от хора, които се наричат помежду си братя и които са готови всеки момент да ти услужат, да ти кажат добра дума или да те погледнат насърчително, когато си уморен. Спираш се за миг да огледаш околната панорама и да си отдъхнеш и някъде напред виждаш и Него, и ти става леко и пак тръгваш до първия бивак, където всички без изключение се дочакват. Цялата група тогава насяда да пие чай. Младите братя са се погрижили за огъня и за чая. Групата пак тръгва едновременно и пак по пътя тя се разрежда, за да се събере наново пак някъде, където винаги Той след изчакването тръгва последен. Колко безшумно и естествено ставаше това, че не ни правеше впечетление - трябваше да се минат много, много години, за да огледаме голямата грижа за последния човек, за всички до един, да Той изчакваше всички и тръгваше последен. Усещаш само пълното единство и една здрава и силна длан, която те води. Никой не закъснява, никой не се лута, никой не се губи. На определените места за бивак две работи се извършваха с фанатична точност - преобличането и пиенето на гореща вода, преварена, да ври на ключ, както казват у нас. Чайниците пътуваха с нас.
към текста >>

Чайниците пътуваха с нас.
Групата пак тръгва едновременно и пак по пътя тя се разрежда, за да се събере наново пак някъде, където винаги Той след изчакването тръгва последен. Колко безшумно и естествено ставаше това, че не ни правеше впечетление - трябваше да се минат много, много години, за да огледаме голямата грижа за последния човек, за всички до един, да Той изчакваше всички и тръгваше последен. Усещаш само пълното единство и една здрава и силна длан, която те води. Никой не закъснява, никой не се лута, никой не се губи. На определените места за бивак две работи се извършваха с фанатична точност - преобличането и пиенето на гореща вода, преварена, да ври на ключ, както казват у нас. Чайниците пътуваха с нас. Здрави гърбове ги нарамваха и ги носеха с радост. Беше радост за всички да поднесат чаша гореща вода. Тя се раздаваше изобилно. Когато си тръгвахме никакви останки не личаха, че там са почивали и яли толкова души. Бивакът се почистваше старателно, по-скоро всеки се стараеше да не изпусне книжка или трошица.
към текста >>

Тогава планината беше безлюдна, пътуваше се спокойно, безопасно и свободно можеш да правиш стан, където си искаш.
И нейните закони жадувахме да влезат вече във всекидневието ни. Мястото за общия бивак се избираше старателно. Непременно то биваше слънчево, на завет и наблизо да има чиста изворна вода. През деня всички бяха длъжни, впрочем нищо не се казваше, а всеки сам знаеше, че трябваше да се съберат дърва. На камари се приготовляваха дървета за през нощта и за всички нужди. Тогава планината беше безлюдна, пътуваше се спокойно, безопасно и свободно можеш да правиш стан, където си искаш. Никой там на две хиляди метра височина не се чудеше на нашата пъстра компания. Огньовете горяха цяла нощ. Призори два часа след полунощ ние тръгвахме към върха. На Мусала обезателно се посрещаше първия лъч на изгряващото слънце. Изгрев слънце на три хиляди метра височина беше нещо рядко, явление за което се мечтаеше през цялата година.
към текста >>

Гледаш и съзерцаваш тази красота и усещаш как един живот, необикновен и премного нов за тебе ти показва света в нови краски, говори ти за дълбоки и непознати неща и това море от светлина между Рила и Пирин за първи път ти разкрива великите възможности на човека, преодолял личното дребното да гради нов свят, където би могло да се живее по-красиво и по-смислено.
Не изпитваш гняв дори и срещу ония, които утре ще се опитат да очернят красотата: нищо не те засяга; усещаш само лекотата, ефирната чистота и покоя на планината. Небето се откроява като огромен купол, чийто глъбини дълбоки и недостижими се превръщат на вълшебни светове от които до будното ухо и сърце достигат нечути гласове на непозната музика - развълнуван си до дъното на сърцето и душата, трогнат си от разливащата се красота за която нямаш думи, тонове и краски да изразиш. Когато слънцето се издига високо и вече започва да топли - на Мусала се е случвало дни температурата да стигне до 20 градуса. След песните, които възторжено пееш на върха, слизаш малко надолу и сядаш на поляната. Оттук се открива чудната гледка на Пирин, чийто върхове като бисери са нанизани и блестят сега в снежнобялата облачна феерия. Гледаш и съзерцаваш тази красота и усещаш как един живот, необикновен и премного нов за тебе ти показва света в нови краски, говори ти за дълбоки и непознати неща и това море от светлина между Рила и Пирин за първи път ти разкрива великите възможности на човека, преодолял личното дребното да гради нов свят, където би могло да се живее по-красиво и по-смислено. От всичките страни, стъпил на Мусала към тебе прелива нещо, за да се излее като скъпоценен нектар в душата - цяла година след това ще живееш с тия мигове и волно фантазията ще те пренася все насам и все на тази височина, за да изживееш не веднаж богатите мигове. “При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала” - щеше да пееш през годината и щеше да си спомняш за кристалния въздух, който за първи път си поднесъл на дробовете като най-разкошен обед. Неизброими са картините и усещанията, благата и красотите, които планинските върхове предлагат на човека - какво представляват усилията, докато стъпиш над тях при това щедро, разливащо се богатство!... Нека бъдем пак пестеливи на описания и бликнали чувства и не се отклоняваме от поставената цел. Слизането от върха става бавно и внимателно.
към текста >>

“При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала” - щеше да пееш през годината и щеше да си спомняш за кристалния въздух, който за първи път си поднесъл на дробовете като най-разкошен обед.
Когато слънцето се издига високо и вече започва да топли - на Мусала се е случвало дни температурата да стигне до 20 градуса. След песните, които възторжено пееш на върха, слизаш малко надолу и сядаш на поляната. Оттук се открива чудната гледка на Пирин, чийто върхове като бисери са нанизани и блестят сега в снежнобялата облачна феерия. Гледаш и съзерцаваш тази красота и усещаш как един живот, необикновен и премного нов за тебе ти показва света в нови краски, говори ти за дълбоки и непознати неща и това море от светлина между Рила и Пирин за първи път ти разкрива великите възможности на човека, преодолял личното дребното да гради нов свят, където би могло да се живее по-красиво и по-смислено. От всичките страни, стъпил на Мусала към тебе прелива нещо, за да се излее като скъпоценен нектар в душата - цяла година след това ще живееш с тия мигове и волно фантазията ще те пренася все насам и все на тази височина, за да изживееш не веднаж богатите мигове. “При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала” - щеше да пееш през годината и щеше да си спомняш за кристалния въздух, който за първи път си поднесъл на дробовете като най-разкошен обед. Неизброими са картините и усещанията, благата и красотите, които планинските върхове предлагат на човека - какво представляват усилията, докато стъпиш над тях при това щедро, разливащо се богатство!... Нека бъдем пак пестеливи на описания и бликнали чувства и не се отклоняваме от поставената цел. Слизането от върха става бавно и внимателно. Най-малкото нарушение на дисциплината при групово изкачване може да струва скъпо, планинските пътища тогава не бяха така подредени и поддържани, както сега. Под Мусала има езеро - голямо и дълбоко - "Окото".
към текста >>

Най-малкото нарушение на дисциплината при групово изкачване може да струва скъпо, планинските пътища тогава не бяха така подредени и поддържани, както сега.
От всичките страни, стъпил на Мусала към тебе прелива нещо, за да се излее като скъпоценен нектар в душата - цяла година след това ще живееш с тия мигове и волно фантазията ще те пренася все насам и все на тази височина, за да изживееш не веднаж богатите мигове. “При първи лъч на слънцето вдъхнали ли сте лекий дъх на Мусала” - щеше да пееш през годината и щеше да си спомняш за кристалния въздух, който за първи път си поднесъл на дробовете като най-разкошен обед. Неизброими са картините и усещанията, благата и красотите, които планинските върхове предлагат на човека - какво представляват усилията, докато стъпиш над тях при това щедро, разливащо се богатство!... Нека бъдем пак пестеливи на описания и бликнали чувства и не се отклоняваме от поставената цел. Слизането от върха става бавно и внимателно. Най-малкото нарушение на дисциплината при групово изкачване може да струва скъпо, планинските пътища тогава не бяха така подредени и поддържани, както сега. Под Мусала има езеро - голямо и дълбоко - "Окото". Има форма на око и е прозрачно и чисто като око. Около него има огромни камъни разхвърлени и придават на езерото недостъпен вид. За това езеро Учителят каза: “Ако българите всяка година решат да очистят неговото дъно, всичките заплетени работи ще им се уредят." Много пъти след това и по много поводи щяхме да слушаме за неразривната връзка между човешкия живот и природата, единството, което съществуваше и дълбокото отношение. За нас, които имахме за цел да градим новата мисъл и чувства, беше много важно да се съобразяваме с тези закони, които лежаха еднакво верни и в природата и в живота.
към текста >>

За това езеро Учителят каза: “Ако българите всяка година решат да очистят неговото дъно, всичките заплетени работи ще им се уредят." Много пъти след това и по много поводи щяхме да слушаме за неразривната връзка между човешкия живот и природата, единството, което съществуваше и дълбокото отношение.
Слизането от върха става бавно и внимателно. Най-малкото нарушение на дисциплината при групово изкачване може да струва скъпо, планинските пътища тогава не бяха така подредени и поддържани, както сега. Под Мусала има езеро - голямо и дълбоко - "Окото". Има форма на око и е прозрачно и чисто като око. Около него има огромни камъни разхвърлени и придават на езерото недостъпен вид. За това езеро Учителят каза: “Ако българите всяка година решат да очистят неговото дъно, всичките заплетени работи ще им се уредят." Много пъти след това и по много поводи щяхме да слушаме за неразривната връзка между човешкия живот и природата, единството, което съществуваше и дълбокото отношение. За нас, които имахме за цел да градим новата мисъл и чувства, беше много важно да се съобразяваме с тези закони, които лежаха еднакво верни и в природата и в живота. Никога Той не отделяше човека от природата, природните явления от мислите, чувствата и постъпките на хората. Много често казваше: “Очистете един извор, за да подобрите вашите работи, за да бъдете здрави. Прекопайте едно плодно дърво, полейте една изжадняла за вода градина, очистете въшките на една роза, това са дейности, които са неразривно свързани със самите вас. Един голям процент от страданията и неудачите ще се премахнат, ако се ориентирате към новото мислене и действуване.” Трудно можеше обикновеният човек да проследи нишките по които причините и последствията се редуваха, за да дадат облика на живота ни, хубав или не, сполучлив или пълен с несполуки, хармоничен или дисхармоничен, лек или тежък.
към текста >>

В планината чистехме извори, правехме чешми /една съществена част от нашето пребиваване/, поправяхме пътеки, правехме мостове.
Никога Той не отделяше човека от природата, природните явления от мислите, чувствата и постъпките на хората. Много често казваше: “Очистете един извор, за да подобрите вашите работи, за да бъдете здрави. Прекопайте едно плодно дърво, полейте една изжадняла за вода градина, очистете въшките на една роза, това са дейности, които са неразривно свързани със самите вас. Един голям процент от страданията и неудачите ще се премахнат, ако се ориентирате към новото мислене и действуване.” Трудно можеше обикновеният човек да проследи нишките по които причините и последствията се редуваха, за да дадат облика на живота ни, хубав или не, сполучлив или пълен с несполуки, хармоничен или дисхармоничен, лек или тежък. Всички ние имахме желание да проявим послушание и да прилагаме казаното. В планината чистехме извори, правехме чешми /една съществена част от нашето пребиваване/, поправяхме пътеки, правехме мостове. Само дъното на Окото не изчистихме - нямахме физическата възможност, то бе работа от държавнически мащаб. А може би трябваше да го направим достояние и може би някои биха се вслушали. Тогава при онова отношение, което имаха към учението немислимо бе. Не бихме се решили и днес, макар, че са хора на практиката. Когато днес наблюдаваме уредения транспорт, грижата на този транспорт да стовари хилядите туристи до полите на планината, нека не повторим мъдрата народна поговорка: “Не се рита срещу остен” - тя е вярна, народът излезе от домовете, народът тръгна към планината и прави точно онова, което правехме ние преди половин столетие и продължаваме да правим още - планината премного я обичаме до днес.
към текста >>

Много пъти след това ние щяхме де се върнем на тези преживяни часове под открито небе, не само за да дадем поетически описания, а за да изживеем трепета на новото, което настъпваше, живия поток на идейното, което нямаше да пресекне - на земята щяха да се раждат хора жадни за нови знания с нови идеали, щяха да потърсят и щяха да намерят, както намерихме и ние, които имаха привилегията да опитат първи.
Беше време, когато душата се потапяше не само в красотата на планинската нощ, но когато и жадният ти ум поглъщаше науката за звездите, за природата, за планината. Тази нестихваща умствена дейност се носеше във въздуха, проникваше всекидневния ни живот, който неусетно се превръщаше на школа - “Планините са места, дето човешкия ум се възпитава, а долините са места дето човешкото сърце се възпитава. Като се уморите от живота на долината, качете се на планината и фантазирайте, пейте песни - планинските песни се отразяват в долините. Красив е животът на сърцето, когато умът мисли.” - Учителят. Огньовете горяха непрестанно и ние не усещахме нито коравото възглавие, нито неравната постеля; бяхме очаровани и развълнувани от нещо огромно, което проникваше дълбоко в нас, за да ни отнесе в един нов и възвишен свят - онова, което стигаше до нашето сърце, утре щеше да стигне до всички ония, които като нас нямаше да се задоволят с обикновения начин на мислене, на чувствуване, на живеене. Много пъти след това ние щяхме де се върнем на тези преживяни часове под открито небе, не само за да дадем поетически описания, а за да изживеем трепета на новото, което настъпваше, живия поток на идейното, което нямаше да пресекне - на земята щяха да се раждат хора жадни за нови знания с нови идеали, щяха да потърсят и щяха да намерят, както намерихме и ние, които имаха привилегията да опитат първи. И поради това ние няма да се скъпим да разкажем и предадем всичко, което сме получили от Него и чрез Него на тия, които ще дойдат след нас. В подножието на Мусала ние прекарвахме по три - пет и десет дни когато лятото на тази година се случи топло и сухо. Искаме да бъдем кратки, а не можем, разказваш за едно, а изпъкват цяла редица от мигове, които искаш да уловиш. Никой не изстиваше, никой не се разболяваше. “Не бихме могли да издържим тук, ако нямахме топла вода.” Ние бяхме опитали вече магическото въздействие на горещата вода на тази височина и не се страхувахме от нищо.
към текста >>

Пътят представляваше поток от светлини, една извиваща линия - пътеката към Мусала извиваше и ние вървим нагоре един след друг на известно разстояние, за да се избегне евентуално някое срутване.
Времето по това време не винаги се задържаше слънчево и топло. Една година се случи в планината имаше депресия - буря и дъжд, небето се тресеше от гръмотевици, а плана беше непременно да се изкачим на Мусала. Тръгването започна призори. Беше още съвсем тъмно. Никога преди и след това не сме били свидетели на присъствието на толкова електричество, което кацаше като блескави пеперуди по нашите коси и дрехи. Пътят представляваше поток от светлини, една извиваща линия - пътеката към Мусала извиваше и ние вървим нагоре един след друг на известно разстояние, за да се избегне евентуално някое срутване. Изкачването се състоя бавно и спокойно с ненарушима дисциплина. Екскурзията остана незабравима - заслужаваща перото на поета. Всички се върнахме бодри, весели и пълни с жизненост. Калеше се не само тялото, но и душата сякаш крепнеше вярата в ония неразривни връзки между природата и човека. Всичките екскурзии до Мусала бяха подготвителен етап.
към текста >>

По някой път през лагера минаваха 200,300,500 до шестстотин души.
Животът бе пренесен тук на Езерата. И вече не бяхме малка или средна група - тук вече идваха всички от цялата страна, групата ставаше внушителна, приятелите се стичаха, приличаше нещо като на поклонение, при все, че всичко дишаше живот и пълнота - всички обичаха планината, всички обичаха височините, върховете, кристалните шумящи води, слънцето, обичаха приятелите си, обичаха Словото и жадуваха само да Го видят и чуят. Всичко бе ясно, просто, здраво, жизнеспособно - на земята съществуваше братство и никой от членовете не искаше да отсъствува, когато това братство се събираше в планината, за да преживее блестящия сезон на духовната пролет и да не усети чистия дъх на онова, което се изграждаше - беше чудно, златно време..... Тук се летуваше. На 2400 м. в. прекарваха своята лятна почивка учители, чиновници, лекари, работници, земеделци от всички краища на България. По някой път през лагера минаваха 200,300,500 до шестстотин души. Идваха групово, едни си отиваха, други пристигаха. Камионите които довеждаха едни, отвеждаха други. Организацията от неплатени работници безшумно вършеше своята работа - продоволствието беше уредено, столът функционираше редовно, дежурствата се редуваха - сутрин и вечер се даваше гореща вода -живеехме на палатки - здрави, хубави, непромокаеми. Времето в планината не се съобразява с нашите желания и нужди - имаше много хубави дни, ала имаше и дъждове и бури. Но ние бяхме братство и нощем по време на някоя буря, която късаше въжетата на палатките, група братя с фенерчета идваха да помагат, идваше и Сам Учителят.
към текста >>

Принципът на взаимопомощта беше нещо, което се разбираше от само себе си.
Идваха групово, едни си отиваха, други пристигаха. Камионите които довеждаха едни, отвеждаха други. Организацията от неплатени работници безшумно вършеше своята работа - продоволствието беше уредено, столът функционираше редовно, дежурствата се редуваха - сутрин и вечер се даваше гореща вода -живеехме на палатки - здрави, хубави, непромокаеми. Времето в планината не се съобразява с нашите желания и нужди - имаше много хубави дни, ала имаше и дъждове и бури. Но ние бяхме братство и нощем по време на някоя буря, която късаше въжетата на палатките, група братя с фенерчета идваха да помагат, идваше и Сам Учителят. Принципът на взаимопомощта беше нещо, което се разбираше от само себе си. Никой на планината не живееше с чувство, че е сам или изоставен. Беше спокойно и сигурно да се живее на Рила през това време. Ние бяхме семейство - приличахме на кораб, чийто кормчия държеше здраво кормилото и направляваше движението по безопасни пътища. Перспективите за красив и разумен живот, се разкриваха и на всички езици ясно казваше, че това не беше мечта, а очевидна реалност - опитът беше сполучлив и блестеше сияйно. Идеята за Братството беше реализирана, макар и в ограничен мащаб.
към текста >>

Ние бяхме семейство - приличахме на кораб, чийто кормчия държеше здраво кормилото и направляваше движението по безопасни пътища.
Времето в планината не се съобразява с нашите желания и нужди - имаше много хубави дни, ала имаше и дъждове и бури. Но ние бяхме братство и нощем по време на някоя буря, която късаше въжетата на палатките, група братя с фенерчета идваха да помагат, идваше и Сам Учителят. Принципът на взаимопомощта беше нещо, което се разбираше от само себе си. Никой на планината не живееше с чувство, че е сам или изоставен. Беше спокойно и сигурно да се живее на Рила през това време. Ние бяхме семейство - приличахме на кораб, чийто кормчия държеше здраво кормилото и направляваше движението по безопасни пътища. Перспективите за красив и разумен живот, се разкриваха и на всички езици ясно казваше, че това не беше мечта, а очевидна реалност - опитът беше сполучлив и блестеше сияйно. Идеята за Братството беше реализирана, макар и в ограничен мащаб. Такива бяха условията на земята сега, днес, какви ще бъдат утре - бъдещето щеше да каже. Незабравим остана за нас целия път по който минахме, за да стигне до тази форма на живот в планината. Бяхме уверени, че здрава ръка ни води, Неговата ръка на най-добрия водач и ръководител, организатор, Който през всичкото време остана скрит и незабелязан.
към текста >>

Незабравим остана за нас целия път по който минахме, за да стигне до тази форма на живот в планината.
Беше спокойно и сигурно да се живее на Рила през това време. Ние бяхме семейство - приличахме на кораб, чийто кормчия държеше здраво кормилото и направляваше движението по безопасни пътища. Перспективите за красив и разумен живот, се разкриваха и на всички езици ясно казваше, че това не беше мечта, а очевидна реалност - опитът беше сполучлив и блестеше сияйно. Идеята за Братството беше реализирана, макар и в ограничен мащаб. Такива бяха условията на земята сега, днес, какви ще бъдат утре - бъдещето щеше да каже. Незабравим остана за нас целия път по който минахме, за да стигне до тази форма на живот в планината. Бяхме уверени, че здрава ръка ни води, Неговата ръка на най-добрия водач и ръководител, организатор, Който през всичкото време остана скрит и незабелязан. Всичко ставаше естествено, безшумно, хармонично. Планината се превръщаше неусетно на школа в която учехме най-сложната наука, наука на човечността. Опитвахме най-живите принципи на живота и се стараехме да ги отразим в ежедневната си практика. Затова приятелите бяха добри работници и честни граждани в една държава, която не искаше да ни познае, и всред един народ, който се мъчеше да ни познае, и всред приятели, които ни обичаха и ценяха заради нещо, което “рядко се намираше”.
към текста >>

Край този керван вървяхме група и Той беше с нас - тази върволица от животни и хора, тези коли и блестящите декори на планинския път, ни напомняше някакво далечно и забравено минало - само една дума се изтръгна от нашите уста и тя стигна до Него - Прилича на епопея - целият ни живот приличаше на епопея, казваме сега и само един Омир можеше да даде пълен и богат израз на този живот.
Да, ние бяхме хора, които преди всичко търсеха Него, хора, които бяха привлечени само от Него. Имаме чувство, че само за него избрахме този век и тази година, да улучим разписанието и хванем дирята на този богат живот в който се потопихме и който ни погълна, както красотата на Йеди-Гьол. Всичката събрана хубост на планината не можеше да се сравни с онова, което беше най-ценно за нас - животът, който бликаше около Него. Ще имаме ли време и възможности, ще имаме ли сърце да се върнем наново на този живот и седнали спокойно пред нашите бюра да опишем и разкажем неповторимия епос в детайли! Една година планинският багаж на групата бе пренесен на Вада с големи коли с ритли водени от волове. Край този керван вървяхме група и Той беше с нас - тази върволица от животни и хора, тези коли и блестящите декори на планинския път, ни напомняше някакво далечно и забравено минало - само една дума се изтръгна от нашите уста и тя стигна до Него - Прилича на епопея - целият ни живот приличаше на епопея, казваме сега и само един Омир можеше да даде пълен и богат израз на този живот. Когато пренасянето започна да става с конете на един добър каракачанин от Дупница - тоя незабравим човек, българин в душата и сърцето, превозът навлезе в нова внушителна фаза. В началото на месец юни той пристигаше на Изгрева и се договаряше с нас. Всичко се уреждаше приятелски и леко и беше чудесно да се ходи на Рила, когато всичко се уреждаше като по магически начин. На 2400 метра височина не липсваше нищо от онова, което е необходимо на хора, които се задоволяваха с най-скромното и живееха просто. Имахме разбира се най-главното, което стоеше в центъра - Словото, което редовно ни се поднасяше горе на върха.
към текста >>

Всеки завой и всяка долчинка на този път ни напомня за онова внушително дело, което бе изведено на добър край.
За тези чешми се носеше материал от далеч. За заслона също, но групата беше внушителна и камъните се пренасяха на ръце. Нищо не ни тежеше - всичко се вършеше с чувство на обич - беше приятно да се включиш в общата дейност на едно семейство, на един колектив, на едно братство. Всичко това се преживя и то остави дълбоки следи в нас, нищо нямаше да може да изтрие или унищожи тези следи - имаше вече нещо изработено за вековете - идеята за братство дълбоко легнала в самите нас. Имахме достатъчно време да се връщаме на тези години, да ги обхванем от край до край, да ги преценяваме, да ги наблюдаваме, за да извлечем ценното, което остана за винаги дълбоко в нас. Всеки завой и всяка долчинка на този път ни напомня за онова внушително дело, което бе изведено на добър край. Оглеждаме нашите ниви, посети с едра пшеница и в шума на летящите коли, които днес возят стотици любители на планината, виждаме разрасналото се движение - потокът от хора, който пълни днес някогашните тихи и безлюдни планински пътища ни радва и ни уверява за сетен път в силата и жизнеспособността на правата човешка мисъл, на живата и права идея, на правилното и благородно чувство - неща, които засягат целия свят. Неговото желание бе да извлече целия български народ от тъмните и задушени стаи и ги повлече към планината, както в началото на столетието той изведе малката група свои хора, мъже и жени, млади и стари, за което пресата тогава се опълчи срещу Него. Беше се случило нещо, което прилича на кълненето на семето, растенето, цъфтенето и даване на плод. Една година на брега на второто езеро отседна група от мъж и жена и две деца. Те пътуваха с големи раници и бяха седнали да си починат.
към текста >>

Оглеждаме нашите ниви, посети с едра пшеница и в шума на летящите коли, които днес возят стотици любители на планината, виждаме разрасналото се движение - потокът от хора, който пълни днес някогашните тихи и безлюдни планински пътища ни радва и ни уверява за сетен път в силата и жизнеспособността на правата човешка мисъл, на живата и права идея, на правилното и благородно чувство - неща, които засягат целия свят.
За заслона също, но групата беше внушителна и камъните се пренасяха на ръце. Нищо не ни тежеше - всичко се вършеше с чувство на обич - беше приятно да се включиш в общата дейност на едно семейство, на един колектив, на едно братство. Всичко това се преживя и то остави дълбоки следи в нас, нищо нямаше да може да изтрие или унищожи тези следи - имаше вече нещо изработено за вековете - идеята за братство дълбоко легнала в самите нас. Имахме достатъчно време да се връщаме на тези години, да ги обхванем от край до край, да ги преценяваме, да ги наблюдаваме, за да извлечем ценното, което остана за винаги дълбоко в нас. Всеки завой и всяка долчинка на този път ни напомня за онова внушително дело, което бе изведено на добър край. Оглеждаме нашите ниви, посети с едра пшеница и в шума на летящите коли, които днес возят стотици любители на планината, виждаме разрасналото се движение - потокът от хора, който пълни днес някогашните тихи и безлюдни планински пътища ни радва и ни уверява за сетен път в силата и жизнеспособността на правата човешка мисъл, на живата и права идея, на правилното и благородно чувство - неща, които засягат целия свят. Неговото желание бе да извлече целия български народ от тъмните и задушени стаи и ги повлече към планината, както в началото на столетието той изведе малката група свои хора, мъже и жени, млади и стари, за което пресата тогава се опълчи срещу Него. Беше се случило нещо, което прилича на кълненето на семето, растенето, цъфтенето и даване на плод. Една година на брега на второто езеро отседна група от мъж и жена и две деца. Те пътуваха с големи раници и бяха седнали да си починат. Поздравихме ги и ги попитахме накъде отиват.
към текста >>

Те пътуваха с големи раници и бяха седнали да си починат.
Всеки завой и всяка долчинка на този път ни напомня за онова внушително дело, което бе изведено на добър край. Оглеждаме нашите ниви, посети с едра пшеница и в шума на летящите коли, които днес возят стотици любители на планината, виждаме разрасналото се движение - потокът от хора, който пълни днес някогашните тихи и безлюдни планински пътища ни радва и ни уверява за сетен път в силата и жизнеспособността на правата човешка мисъл, на живата и права идея, на правилното и благородно чувство - неща, които засягат целия свят. Неговото желание бе да извлече целия български народ от тъмните и задушени стаи и ги повлече към планината, както в началото на столетието той изведе малката група свои хора, мъже и жени, млади и стари, за което пресата тогава се опълчи срещу Него. Беше се случило нещо, което прилича на кълненето на семето, растенето, цъфтенето и даване на плод. Една година на брега на второто езеро отседна група от мъж и жена и две деца. Те пътуваха с големи раници и бяха седнали да си починат. Поздравихме ги и ги попитахме накъде отиват. Мъжът любезно усмихнат ни отговори: “Връщаме се от летуване” и поясни - решихме и ние като вас да летуваме с палатка - нали повлякохте крак. Човекът беше чистосърдечен и честно ни каза, че си бе взел пример от нас. Да, колко трябваше на хората да последват всичко онова, което беше правилно, чисто, благотворно, полезно, ново, свежо. Такива бяха ценностите с които Той обогати света и светът, народите нямаше да закъснеят да си потърсят тези съкровища и да ги използуват за материалното и духовното си благоденствие.
към текста >>

Те се движат по пътя на невидими антени - там е тяхната сила и цена.
Стотици домове и хижи може да се строят по планините, ние нямаме нищо против това - но едно нещо искаме ние и за него сме прибегнали до тоя начин на живот - да сме в близък контакт с обилния резервоар на чист въздух и до всичките магнитни течения на планината, в непринуден досег с всичките промени на времето - въпрос на разбиране, на навик, на усет към тоя великолепно уреден дом, наречен “Живата природа”. Не разказваме всичко това, за да се хвалим, смешно е да се помисли това дори - въпросът тук лежи много дълбоко, предаваме един опит в който трябва да се вслушат ония, които ожидат и ратуват за новото. Идеите са достояние на всички. На нас те ни помогнаха - направиха ни неоценима услуга, ние живяхме с тях, опитахме ги. Те и затова се раждат, за да бъдат разнасяни и така се случва, винаги се случва така - за идеите няма граница, няма бентове, няма абсолютно никакви пречки. Те се движат по пътя на невидими антени - там е тяхната сила и цена. Не се изразходват никакви средства, за да стигнат до човека. Правите, чистите, красивите, възвишените идеи са невероятно леки, не са нужни никакви превозни средства - стигат точно там, където е нужно. Планините днес се пълнят от хора млади и стари с бастуни и без, разбрали и опитали богатствата на планината. И вероятно ония, които някога по калдъръмените градове ни посрещаха с присмех, днес се радват на държавното постановление, което улеснява пътуването на гражданите по планините и нещо повече - въведе като практика екскурзионното летуване на трудещите се; стигна се и до летуване под открито небе. Опитът бе обменен без официалности и нашия туризъм намери широк отзвук.
към текста >>

И вероятно ония, които някога по калдъръмените градове ни посрещаха с присмех, днес се радват на държавното постановление, което улеснява пътуването на гражданите по планините и нещо повече - въведе като практика екскурзионното летуване на трудещите се; стигна се и до летуване под открито небе.
Те и затова се раждат, за да бъдат разнасяни и така се случва, винаги се случва така - за идеите няма граница, няма бентове, няма абсолютно никакви пречки. Те се движат по пътя на невидими антени - там е тяхната сила и цена. Не се изразходват никакви средства, за да стигнат до човека. Правите, чистите, красивите, възвишените идеи са невероятно леки, не са нужни никакви превозни средства - стигат точно там, където е нужно. Планините днес се пълнят от хора млади и стари с бастуни и без, разбрали и опитали богатствата на планината. И вероятно ония, които някога по калдъръмените градове ни посрещаха с присмех, днес се радват на държавното постановление, което улеснява пътуването на гражданите по планините и нещо повече - въведе като практика екскурзионното летуване на трудещите се; стигна се и до летуване под открито небе. Опитът бе обменен без официалности и нашия туризъм намери широк отзвук. Не само ние разбрахме, че простия живот, близо до природата е здравословен и полезен, този живот щеше да спаси човечеството обедняло откъм идеи и духовен подем. Успяхме да видим много неща през тези години, можем да си представим и утрешния облик на живота и на хората, които никога не минават незабелязано оттам, където има стоварено някакво съкровище. Човечеството ще потърси новото и ще го намери, не бе важно, как ще го получи и кой ще му го поднесе - както ловджийското куче намира своя господар, така и умния човек ще намери заровените богатства. Няма въпрос който да не е получил правилно разрешение.
към текста >>

И ние днес пътуваме екипирани добре.
И Той никога не бързаше. Знаеше всичките възможности на човека и на всеки сезон. Изпитваме радост когато хората ни разбират при среща в планината и в разговор за планината и за въпроси, които засягат живота. А ние имаме по много въпроси да беседваме и да обменяме опит. Радваме се и когато срещаме много хора по планината сами и групово, млади и стари, облечени в хубав планински екип. И ние днес пътуваме екипирани добре. Познаваме вече меняващия лик на планината и се координираме с нея. Външното облекло обаче не ни прави по-добри туристи отколкото бяхме някога, когато никой нямаше време да се види, как е облечен и как са облечени другите - толкова много планината ни поглъщаше. Условията за туризъм, условията планината да бъде добре посетена днес превъзхождат ония условия и онова време - всичко, което става на земята и между човешките общества е добро. Научихме се да гледаме на всичко много широко и да мерим нещата със отмерения и спокоен мащаб на планината. Ала ние никога вече не можем Да преживеем ония дни.
към текста >>

74. 1. Голямата кошница

Глава 2. Образи и идеи

Природата този път не сложи трапеза, а поляната лежеше безжизнена и изгоряла сякаш от пожар.
Нашите градини тогава добиваха жалък вид. Никой не се интересуваше от тях. Земята беше суха и попукана. Ябълките и крушите не успяха да се налеят. Сливите останаха необрани, прасковите не се видяха. Природата този път не сложи трапеза, а поляната лежеше безжизнена и изгоряла сякаш от пожар. Сушата ни гледаше от всяко кътче. Изпитвахме някакво чувство на пустота. Нищо по-страшно сякаш на земята нямаше от това, да липсва вода, тоя безцветен и без мирис елемент, тоя животворен елексир, който поддържа живота и изпълва всеки атом на органическия и неорганическия свят. Какво собствено искам да разкажа? За сушата през една от тези години, или за водата, за плодовете, за Изгрева?... Не.
към текста >>

Беше през онази есен, когато не бързахме да си отпътуваме.
Нека ни бъде позволено да предадем всичко, както е било, богато, свежо, живо с целия оня бликащ живот, който никога не стихваше край Него. Дали ще бъдем обвинени, че си позволяваме такава епична форма, която в последния момент дори жадуваме да я превърнем на лиричен стих - животът край Него беше премного хубав, светъл, богат. Оттам и всичко изживяно край Него, със Него и чрез Него получаваше невъобразим блясък и дълбочина. Ония, които търсят само фактите, ще ги намерят. Ние ще се докоснем до живото табло, до бликащия живот и непременно ще отзвучим, непременно!... Беше през онази есен, когато не бързахме да си отпътуваме. Каква есен беше тя! Годините не бяха я докоснали и всичката разливаща се красота на градините се превърна на рамка. Тогава думата неурожай и суша почти не се чуваха. Реколтите всяка година биваха богати и дъждовете сякаш се сипеха по разписание. Чешмите тогава никога не спираха и градините никога не оставаха жадни.
към текста >>

Голямата ябълка и до нея черешата, която я наричахме “Царицата”, имаше и една друга ябълка, която наричахме “Спасената” и крушите, и прасковите, и орехите и гроздето - да, имаше от всичко в тези градини и всичко беше в чудесен вид.
Чешмите тогава никога не спираха и градините никога не оставаха жадни. Каква подробност - не, а декора, да, декора не може да се подмине. Есента беше богата, дърветата бяха натежали от плод. Голяма част от дърветата през тази година бяха подпрени с дебели греди. Имаше опасност да се счупят клоните. Голямата ябълка и до нея черешата, която я наричахме “Царицата”, имаше и една друга ябълка, която наричахме “Спасената” и крушите, и прасковите, и орехите и гроздето - да, имаше от всичко в тези градини и всичко беше в чудесен вид. Причината за това благосъстояние не се дължеше само на влагата и на слънцето, но и на топлите грижи на брат Ради, който от всичко на света обичаше най-много труда и земята. С каква грижа обсипваше всяко дърво и всеки корен. Не пропущаше сезоните и навреме изпълняваше всичко, което бе необходимо, за да имат такъв цветущ вид Изгревските градини. Брането на плодовете също беше важна работа, съхраняването, подреждането в големия склад, където той не пущаше никой да влиза. През тая есен всичко бе прибрано навреме.
към текста >>

Ала вечно си остава Великото - принципите - Любовта, Истината и Мъдростта на които Той даде широк път, като вдигна със мощните си ръце семафора на безлюбието, на лъжата и на насилието.
Никога и никъде сякаш съставителите на закона не са имали предвид човека и храната, въздуха, светлината и водата от които никога не биваше да го лишават - не са имали предвид любовта. В този жест през тая есенна утрин се криеше програмата на утрешния ден, програма не само за нас, но и за цялото човечество, което ще се приближи до Великото, за да се докосне до човечността. Новото ни гледаше през очите на ранното утро и онова, което се наричаше братство, не беше гола фраза. Дали поляната ще бъде наша или държавна, дали ще бъде прекрасна под грижите на ония, които ценяха красотата на природата, или обезобразена от ония, които нямаха отношение към нея и към обществената собственост, за нас нямаше значение. Преходен е лика на земята. Ала вечно си остава Великото - принципите - Любовта, Истината и Мъдростта на които Той даде широк път, като вдигна със мощните си ръце семафора на безлюбието, на лъжата и на насилието. Това дело никаква ограда нямаше да ограничи и никаква сила на земята можеше да унищожи. Изгрева в един свят щеше да сияе в непомрачената си чистота и красота.
към текста >>

75. 11. Той е...

Глава 2. Образи и идеи

Глава 2. Ученикът - път и живот

Нищо не е в състояние да обърква ученика в пътя към Учителя.
Историята на духовните и окултните движения изобилствува с такива отявлени образи, особено, когато на земята се ражда един истински Учител. Тогава има на кого да се подражава, има от кого да се краде. Христос великият реалист на времето си, даде прости и ясни начини, как да ги познаят - “По плодовете ще ги познаете - не слушайте, какво говорят, а какво правят”. “Не се бере трънки от грозде, нито смокини от репеи”. Истинският ученик, никога не може да се излъже и да бърка, когато погледа му се спира на образа на Учителя. Нищо не е в състояние да обърква ученика в пътя към Учителя. Принципите са точни и определени. Със силата на мълнията ученикът усеща приближаването на коварната стъпка. Той не се лъже нито от мекия глас, нито от големите им обещания. Ученикът е най-оспорваната личност и за него се води състезание. От тези борби, които се водят в един подмолен свят, не е щаден Учителят.
към текста >>

Когато личността на Учителя между десетата и двадесетата година на нашия век е вече добре позната и делото му функционира правилно и естествено, вечните спътници на тъмнината не закъсняват да заемат своите позиции, привлечени неудържимо от светлината.
Със силата на мълнията ученикът усеща приближаването на коварната стъпка. Той не се лъже нито от мекия глас, нито от големите им обещания. Ученикът е най-оспорваната личност и за него се води състезание. От тези борби, които се водят в един подмолен свят, не е щаден Учителят. Те ставаха по Негово време и Той познаваше враговете си. Когато личността на Учителя между десетата и двадесетата година на нашия век е вече добре позната и делото му функционира правилно и естествено, вечните спътници на тъмнината не закъсняват да заемат своите позиции, привлечени неудържимо от светлината. “Където е меда, там са и осите” - по това време се подвизават много личности самозвани, които искат да водят, да учат, да правят общество. Наричаха себе си учители, ръководители духовни. По това време те намират последователи и сподвижници, времената бяха такива имаше вече много жадни за духовен живот хора. Тук таме се образуват общества, братства. Но да си Учител е нещо огромно, неизмеримо, то надвишава човешката представа.
към текста >>

Колкото и да подражаваха тия обикновени люде, колкото и да тикаха колата по някакъв трасиран път, дерайлирането кога да е щеше да настъпи.
“Където е меда, там са и осите” - по това време се подвизават много личности самозвани, които искат да водят, да учат, да правят общество. Наричаха себе си учители, ръководители духовни. По това време те намират последователи и сподвижници, времената бяха такива имаше вече много жадни за духовен живот хора. Тук таме се образуват общества, братства. Но да си Учител е нещо огромно, неизмеримо, то надвишава човешката представа. Колкото и да подражаваха тия обикновени люде, колкото и да тикаха колата по някакъв трасиран път, дерайлирането кога да е щеше да настъпи. Съкровищата могат да бъдат пренасяни от едно място на друго, могат да бъдат откраднати, ала авторското право никога не може да се присвои, невъзможно е те да бъдат предадени на ученици и това да остане скрито, покрито. Как може да предадеш една песен, една идея и да кажеш, не тя е твоя, че по света друг я няма и че никъде другаде тя може да се намери. А светът е малък, никога той не е бил голям в известен смисъл, че неща от подобен род, да не бъдат проверявани. Невъзможно беше да се скрият ония пътища откъдето бликаха струите на чистия извор. Дали в нашата малка страна някой самозванец можеше да каже - тази песен е моя, или това Слово е мое.
към текста >>

Невъзможно беше да се скрият ония пътища откъдето бликаха струите на чистия извор.
Но да си Учител е нещо огромно, неизмеримо, то надвишава човешката представа. Колкото и да подражаваха тия обикновени люде, колкото и да тикаха колата по някакъв трасиран път, дерайлирането кога да е щеше да настъпи. Съкровищата могат да бъдат пренасяни от едно място на друго, могат да бъдат откраднати, ала авторското право никога не може да се присвои, невъзможно е те да бъдат предадени на ученици и това да остане скрито, покрито. Как може да предадеш една песен, една идея и да кажеш, не тя е твоя, че по света друг я няма и че никъде другаде тя може да се намери. А светът е малък, никога той не е бил голям в известен смисъл, че неща от подобен род, да не бъдат проверявани. Невъзможно беше да се скрият ония пътища откъдето бликаха струите на чистия извор. Дали в нашата малка страна някой самозванец можеше да каже - тази песен е моя, или това Слово е мое. Винаги се намират хора с тънък усет за чистотата и почтеността, които различават чистотата на един тон, намират фалша, дисонанса и тръгват да проверяват, да питат, да разпитват и накрая да открият фалшификацията. И тези, които се изправят пред истинския Учител, и ония, които са се спрели при лъжеучителя в сърцето си са били чисти и един и същи копнеж ги е тласкал. Когато и да е те се уверяват, кое е било истински злато и кое е било позлатено. По това време в Хасково около личността на Учителя стават пререкания и се водят борби.
към текста >>

Желанието да види Учителя е вече назряло, решава да пътува до София, ала парите все не му стигали за такова пътешествие.
Той знае, че в България има друг учител познава Учителя, познава Словото и дръзва да си взима и Словото и песните. Вероятно си мисли, кой ще проверява. Откъде взима материали, които му са нужни не казва, обаче. При такава ситуация, простия българин тръгва да търси Учителя, иска да се срещне с Него, за да Го види, за да провери сам без никой да знае. Трябва да провери истинския ли е Той или не. Желанието да види Учителя е вече назряло, решава да пътува до София, ала парите все не му стигали за такова пътешествие. Един ден един негов съсед, богат човек се разболява, знае, че Учителят можел да лекува и иска да отиде при Него да търси лек за болката си. Предлага на този същия българин да го придружи, като за това ще му плати разноските. Случаят идва като добре дошъл, човекът се развълнувал, зарадвал се и вече чувствува пръста на Провидението, намира, че нещо ще става сега, когато желанието му се сбъдва по такъв чудесен начин. Но ето, че в последния момент, той малко се стъписва, не е готов за такава среща, не знае какво да каже, как ще го пита - Ти ли си или не си... Чувствува се затруднен, да го познае от пръв поглед не е работа за него, да проверява другояче не му идва нищо на ум. В сърцето на простия човек бликва чувство.
към текста >>

Случаят идва като добре дошъл, човекът се развълнувал, зарадвал се и вече чувствува пръста на Провидението, намира, че нещо ще става сега, когато желанието му се сбъдва по такъв чудесен начин.
При такава ситуация, простия българин тръгва да търси Учителя, иска да се срещне с Него, за да Го види, за да провери сам без никой да знае. Трябва да провери истинския ли е Той или не. Желанието да види Учителя е вече назряло, решава да пътува до София, ала парите все не му стигали за такова пътешествие. Един ден един негов съсед, богат човек се разболява, знае, че Учителят можел да лекува и иска да отиде при Него да търси лек за болката си. Предлага на този същия българин да го придружи, като за това ще му плати разноските. Случаят идва като добре дошъл, човекът се развълнувал, зарадвал се и вече чувствува пръста на Провидението, намира, че нещо ще става сега, когато желанието му се сбъдва по такъв чудесен начин. Но ето, че в последния момент, той малко се стъписва, не е готов за такава среща, не знае какво да каже, как ще го пита - Ти ли си или не си... Чувствува се затруднен, да го познае от пръв поглед не е работа за него, да проверява другояче не му идва нищо на ум. В сърцето на простия човек бликва чувство. Със себе си той носи малка книжка, в тази книжка има нещо написано за Учителя П. К. Дънов. Решава да я държи в ръката си, когато ще се срещне с Него.
към текста >>

Никого не познава, за първи път попадат в тази среда и малко страхливо, малко смутено сядат на една пейка на двора и зачакват.
К. Дънов. Решава да я държи в ръката си, когато ще се срещне с Него. И ако Той посегне на нея и като я разтвори попадне точно на тази страница, тогава ще се увери, че е Той истинския учител. Да, този човек трябва да е бил смел в мисълта си и безстрашен в сърцето си, залага на карта разбиранията си, идеята, облог прави почти с Господа. Пристигат те на “Опълченска” 66. Никого не познава, за първи път попадат в тази среда и малко страхливо, малко смутено сядат на една пейка на двора и зачакват. Не са сами, на пейките са седнали много хора, и те чакат среща с Учителя. И как ли ще се вредят те при толкова народ и дали ще могат до вечерта, че път ги чака обратно. И докато те си мислят, как ще влязат, вратата се отваря и на рамката на вратата застава Учителя и гледа право към тях и казва: “Вие двамата от Хасково, елате." Нищо друго. Стават разбира се двамата герои и влизат вътре. Сядат срещу Учителя и болният веднага започнал да говори за болестта си, а другият стои с книжката в ръка.
към текста >>

И как ли ще се вредят те при толкова народ и дали ще могат до вечерта, че път ги чака обратно.
И ако Той посегне на нея и като я разтвори попадне точно на тази страница, тогава ще се увери, че е Той истинския учител. Да, този човек трябва да е бил смел в мисълта си и безстрашен в сърцето си, залага на карта разбиранията си, идеята, облог прави почти с Господа. Пристигат те на “Опълченска” 66. Никого не познава, за първи път попадат в тази среда и малко страхливо, малко смутено сядат на една пейка на двора и зачакват. Не са сами, на пейките са седнали много хора, и те чакат среща с Учителя. И как ли ще се вредят те при толкова народ и дали ще могат до вечерта, че път ги чака обратно. И докато те си мислят, как ще влязат, вратата се отваря и на рамката на вратата застава Учителя и гледа право към тях и казва: “Вие двамата от Хасково, елате." Нищо друго. Стават разбира се двамата герои и влизат вътре. Сядат срещу Учителя и болният веднага започнал да говори за болестта си, а другият стои с книжката в ръка. Когато работата с болния приключва Учителят се обръща към другия и пита: - А вие, какво ще кажете? И докато той да отговори, Учителят посяга към малката книжка, отваря я и прочита страницата и му я връща, като добавя: - Сега, прочети я и ти.
към текста >>

Втори път този човек нямаше да повтори опита си, никога вече нямаше да изпадне в съмнение.
Ученикът жадува за истината. Учителят му я поднася в такава форма, която е най-приемлива за него и най-близко до сърцето му. Опитът е неповторим, както за ученика, така и за Учителя. Тези неща се случват само веднъж и само с един. Всеки човек представлява различен свят. Втори път този човек нямаше да повтори опита си, никога вече нямаше да изпадне в съмнение. В сърцето ще е бликнала радостта и в ума светлината. Връща се окрилен, остава верен ученик на Учителя и влиза в групата на ония, които първи основават братството в Хасково. Големият спор на времето - Той ли е? - не е единствен. Хората щяха многократно да се питат: Той ли е?
към текста >>

Един ден те решават да пътуват.
Но двама прости хора от селата от същата околия - Хасковска. И те като преведения случай, не се задоволяват да питат и да чуят утвърдителния отговор “Аз съм”. И те тръгват да проверяват. Времената бяха други и чудесата на Христа не привличаха хората, до тях не беше стигнало нищо забележително, само това, че в София работи друг един учител. Те нищо не знаят повече. Един ден те решават да пътуват. Изваждат си билет и направо отсядат при Него. Те са селяни и не умеят да приказват много, да стоят да питат и разпитват, нямат време, те са работни хора и разполагат с малко време. Задават въпроса направо, когато застават пред Него: - Ти ли си Учителя, или има друг? Учителят не им каза: Аз съм. И за Него времето бе друго.
към текста >>

76. 19. Положително

Глава 3. Разговор с ученика

Изкуството наглед беше достъпно и пътя да него стоеше открит и маркиран.
19. ПОЛОЖИТЕЛНОТО Едно изкуство владееше Учителя до съвършенство. Той беше необикновен във всичките полета на живота и нещата за Него лежаха естествени, прости, разумни, лесни. Онова, което за човека беше мъчнодостъпно като висок планински връх за Него представляваше нещо леко за което не бе нужно голямо усилие. Не правим сравнение, би било неуместно и смешно да измерваме ръста в едно поле, където човекът се разкъсваше от вътрешни борби и се силеше с мъка да Го догони там, където Той искаше да издигне човека. Изкуството наглед беше достъпно и пътя да него стоеше открит и маркиран. Блестеше като крайъгълен камък в сградата, която се наричаше характер. Отдалеч то блестеше като скъпоценност и нямаше човек със събудено съзнание да не копнее за него. То правеше човека силен отвътре, гарнираше вътрешния мир, подаряваше му дълбока радост, спасяваше го от ненужните тревоги и го правеше приятел на целия свят. Това изкуство правеше достъпни всички останали добродетели, защото основанията му лежаха върху любовта, която човекът хранеше към Великото в света. То приличаше на озон, който поддържаше свежестта и чистотата на въздуха, приличаше на вода, без която животът на земята не би могъл да се осъществи, приличаше на светлина и топлина, без които не може да се реализира никакъв растеж.
към текста >>

В полето на Неговото зрение се откриваше като чудесен пейзаж само доброто, което Той наблюдава и на което се радва.
Той държеше много на това. Затова и човекът изправен пред Него, усещаше онова състояние, което изпитваме през ранното пролетно утро при изгрев слънце, или когато човек влезе в борова гора и усеща аромата на въздуха, или когато се изкачва на висок връх. Причината е проста и ясна. На лице е само доброто, красивото, което съществува у всеки човек и което в тоя момент като чист и благороден метал бива извлечен от самородната руда. За Него беше важно именно това -метала, а не сгурията. В полето на Неговото зрение се откриваше като чудесен пейзаж само доброто, което Той наблюдава и на което се радва. Намерено е ценното у човека, което единствено е ценно и заради което заслужава името човек. Какъв рядък момент и какво преживяване от двете страни, изключителен момент, струва човек да се спре на него, да го огледа от вси страни, защото нека кажем, то представлява шедьовър в нашия малък личен свят и в цялата голяма личност на света. Той можеше, Той владееше до виртуозност изкуството да намира положителното и в най-нищожния и най-падналия, от наше гледище човек. Неговото зрение беше устроено необикновено и в света сякаш не съществуваше нищо, което можеше да опетни или деформира вътрешния образ на човека, който Той съзерцаваше в перспектива. Вложеното във всеки човек като малка скъпоценност беше открита за него.
към текста >>

Никога не бихме стигнали до него, ако живия пример не е бил даден и пътя до него строго маркиран.
Сами си причинявахме едно зло и една загуба неотлъчно ни следваше, която ни правеше бедни отвътре, обикновени хора потънали в нашата делничност. Лишавахме живота си от светлината и аромата на красотата. Човекът стоеше пред нас и ние нямахме силата да разкъсаме булото, за да намерим ценното, положителното, бисера, което многократно ще да ни възнагради затова, че сме успели да го извикаме на живот. Изкуството бе твърде голямо за ръста на нашата обедняла откъм идеи цивилизация, за хода на нашето време - един преходен век, изпълнен с големи противоречия и остри вътрешни конфликти. Никога сякаш овладяването на това изкуство не е било така необходимо и остро. Никога не бихме стигнали до него, ако живия пример не е бил даден и пътя до него строго маркиран. Изкуството да намираш само красивото, доброто, светлото беше наистина голямо изкуство и може би то лежеше в пелени, а то влизаше в програмата на нашето време, в програмата на новото, което пристъпваше в света - то беше една алинея от новия кодекс, една черта от новия морал основна в мирогледа на ученика, който трябваше да си служи с него в живота си. Без това изкуство ученикът не можеше да помисли за духовна хигиена, тя би била неосъществима, нито за дълбок вътрешен мир, нито за мека и топла среда в която ученикът живее, расте и се развива правилно. Затова много често Той казваше: “Намерете в човека поне една добра черта и нея дръжте в съзнанието." Идеята е жива, свързана с живота на човека, защото нищо не действува така пагубно, както отрицателните образи, които човек носи в себе си, както отрицателните мисли, чувства, които храни за другите и за себе си. “Ученикът трябва да бъде сляп и глух за всичко отрицателно, а с отворени очи за всичко положително, красиво, добро, колкото и малки да са те. Това е основно правили в живота на мъдреца.
към текста >>

77. 1. Ученичество

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

За ученика много е важно да е намерил пътя, да знае какъв е този път и целта да бъде съобразена с неговия идеал.
1. УЧЕНИЧЕСТВО 1. За ученика много е важно да е намерил пътя, да знае какъв е този път и целта да бъде съобразена с неговия идеал. На земята има много пътища, може да се каже, че те я прорязват и сякаш няма място през където да се прекарват нови. Какви са тези пътища? Историята е много дълга. Те определят целите, стремежите, идеалите, убежденията, ако може да се говори за тях. Земята е уморена от онова, което се казва изработване на характер - системите са много, философските учения, идеологиите също.
към текста >>

На земята има много пътища, може да се каже, че те я прорязват и сякаш няма място през където да се прекарват нови.
1. УЧЕНИЧЕСТВО 1. За ученика много е важно да е намерил пътя, да знае какъв е този път и целта да бъде съобразена с неговия идеал. На земята има много пътища, може да се каже, че те я прорязват и сякаш няма място през където да се прекарват нови. Какви са тези пътища? Историята е много дълга. Те определят целите, стремежите, идеалите, убежденията, ако може да се говори за тях. Земята е уморена от онова, което се казва изработване на характер - системите са много, философските учения, идеологиите също. Някои от тях са уточнени, определени, никой не ги бърка, когато ги избира.
към текста >>

Какви са тези пътища?
1. УЧЕНИЧЕСТВО 1. За ученика много е важно да е намерил пътя, да знае какъв е този път и целта да бъде съобразена с неговия идеал. На земята има много пътища, може да се каже, че те я прорязват и сякаш няма място през където да се прекарват нови. Какви са тези пътища? Историята е много дълга. Те определят целите, стремежите, идеалите, убежденията, ако може да се говори за тях. Земята е уморена от онова, което се казва изработване на характер - системите са много, философските учения, идеологиите също. Някои от тях са уточнени, определени, никой не ги бърка, когато ги избира. Човек може свободно да се движи, да търси, да избира и когато уморен от много философия и модерни стилове се върне при своите, не го питат за нищо, а му казват: Добре си дошъл.
към текста >>

Път без идеал.
Те определят целите, стремежите, идеалите, убежденията, ако може да се говори за тях. Земята е уморена от онова, което се казва изработване на характер - системите са много, философските учения, идеологиите също. Някои от тях са уточнени, определени, никой не ги бърка, когато ги избира. Човек може свободно да се движи, да търси, да избира и когато уморен от много философия и модерни стилове се върне при своите, не го питат за нищо, а му казват: Добре си дошъл. Не се интересуват, какво е научил. Път без идеал. Пътят на ученика се различава. За голямото мнозинство този път е неизвестен и неразбран, дори несъществуващ. Ако някой се опита да говори за него, все едно, че говори за някакъв далечен език. Темата е специална и времето за нейното овладяване стои много далеч от съвременността. Един ден, когато уморената цивилизация потърси оазис в пустинята, тогава ще разбере за какво става дума.
към текста >>

Пътят на ученика се различава.
Земята е уморена от онова, което се казва изработване на характер - системите са много, философските учения, идеологиите също. Някои от тях са уточнени, определени, никой не ги бърка, когато ги избира. Човек може свободно да се движи, да търси, да избира и когато уморен от много философия и модерни стилове се върне при своите, не го питат за нищо, а му казват: Добре си дошъл. Не се интересуват, какво е научил. Път без идеал. Пътят на ученика се различава. За голямото мнозинство този път е неизвестен и неразбран, дори несъществуващ. Ако някой се опита да говори за него, все едно, че говори за някакъв далечен език. Темата е специална и времето за нейното овладяване стои много далеч от съвременността. Един ден, когато уморената цивилизация потърси оазис в пустинята, тогава ще разбере за какво става дума. Човек никога не се сеща за водата, докато не ожаднее, нито за хляба, докато не огладнее.
към текста >>

За голямото мнозинство този път е неизвестен и неразбран, дори несъществуващ.
Някои от тях са уточнени, определени, никой не ги бърка, когато ги избира. Човек може свободно да се движи, да търси, да избира и когато уморен от много философия и модерни стилове се върне при своите, не го питат за нищо, а му казват: Добре си дошъл. Не се интересуват, какво е научил. Път без идеал. Пътят на ученика се различава. За голямото мнозинство този път е неизвестен и неразбран, дори несъществуващ. Ако някой се опита да говори за него, все едно, че говори за някакъв далечен език. Темата е специална и времето за нейното овладяване стои много далеч от съвременността. Един ден, когато уморената цивилизация потърси оазис в пустинята, тогава ще разбере за какво става дума. Човек никога не се сеща за водата, докато не ожаднее, нито за хляба, докато не огладнее. Духът на времето е студен, себичен, сух, крайно затворен.
към текста >>

Тогава може да се каже - има един път приготвен за ученика.
Също като през зимата. На земята наистина е зима. Може да е средата, може да е края, ала ние казваме: Нека е зима, всичките сезони по отделно носят нещо хубаво и полезно. Сезоните нямат отношение към една земя и едно небе - тези на ученика. За ученика небето е винаги открито, слънцето никога не залязва и звездите блестят и денем. Тогава може да се каже - има един път приготвен за ученика. В началото на този път свети стрелка и до нея човек, който дава направлението. Никой от онези, които търсят този път не може да го сбърка. За ученика вече нямаше значение ученията на съвремието, философията на модерните философи, а науката беше интересна дотолкова, доколкото се съобразяваше с истината. Между милионите пътища на земята имаше един - пътят на ученика. Небето над този път беше ярко синьо, светло, безоблачно, а нощем по него светеше звезда пътеводна, като оная преди две хиляди години, която сочеше пътя на влъхвите, тръгнали от далечен изток да видят родения цар и Му се поклонят.
към текста >>

В началото на този път свети стрелка и до нея човек, който дава направлението.
На земята наистина е зима. Може да е средата, може да е края, ала ние казваме: Нека е зима, всичките сезони по отделно носят нещо хубаво и полезно. Сезоните нямат отношение към една земя и едно небе - тези на ученика. За ученика небето е винаги открито, слънцето никога не залязва и звездите блестят и денем. Тогава може да се каже - има един път приготвен за ученика. В началото на този път свети стрелка и до нея човек, който дава направлението. Никой от онези, които търсят този път не може да го сбърка. За ученика вече нямаше значение ученията на съвремието, философията на модерните философи, а науката беше интересна дотолкова, доколкото се съобразяваше с истината. Между милионите пътища на земята имаше един - пътят на ученика. Небето над този път беше ярко синьо, светло, безоблачно, а нощем по него светеше звезда пътеводна, като оная преди две хиляди години, която сочеше пътя на влъхвите, тръгнали от далечен изток да видят родения цар и Му се поклонят. Между многото пътища, ученикът избра именно този, трябваше да улови именно тази диря.
към текста >>

Никой от онези, които търсят този път не може да го сбърка.
Може да е средата, може да е края, ала ние казваме: Нека е зима, всичките сезони по отделно носят нещо хубаво и полезно. Сезоните нямат отношение към една земя и едно небе - тези на ученика. За ученика небето е винаги открито, слънцето никога не залязва и звездите блестят и денем. Тогава може да се каже - има един път приготвен за ученика. В началото на този път свети стрелка и до нея човек, който дава направлението. Никой от онези, които търсят този път не може да го сбърка. За ученика вече нямаше значение ученията на съвремието, философията на модерните философи, а науката беше интересна дотолкова, доколкото се съобразяваше с истината. Между милионите пътища на земята имаше един - пътят на ученика. Небето над този път беше ярко синьо, светло, безоблачно, а нощем по него светеше звезда пътеводна, като оная преди две хиляди години, която сочеше пътя на влъхвите, тръгнали от далечен изток да видят родения цар и Му се поклонят. Между многото пътища, ученикът избра именно този, трябваше да улови именно тази диря. Днес той не е разбран, ала един ден ще бъде разбран.
към текста >>

Между милионите пътища на земята имаше един - пътят на ученика.
За ученика небето е винаги открито, слънцето никога не залязва и звездите блестят и денем. Тогава може да се каже - има един път приготвен за ученика. В началото на този път свети стрелка и до нея човек, който дава направлението. Никой от онези, които търсят този път не може да го сбърка. За ученика вече нямаше значение ученията на съвремието, философията на модерните философи, а науката беше интересна дотолкова, доколкото се съобразяваше с истината. Между милионите пътища на земята имаше един - пътят на ученика. Небето над този път беше ярко синьо, светло, безоблачно, а нощем по него светеше звезда пътеводна, като оная преди две хиляди години, която сочеше пътя на влъхвите, тръгнали от далечен изток да видят родения цар и Му се поклонят. Между многото пътища, ученикът избра именно този, трябваше да улови именно тази диря. Днес той не е разбран, ала един ден ще бъде разбран. В света той е новата личност - векове той е бленувал за този път. Беше последната дума на строителското изкуство - беше нагорен, здрав, чист, светъл, красив, а целта блестеше като изгряващото слънце.
към текста >>

Небето над този път беше ярко синьо, светло, безоблачно, а нощем по него светеше звезда пътеводна, като оная преди две хиляди години, която сочеше пътя на влъхвите, тръгнали от далечен изток да видят родения цар и Му се поклонят.
Тогава може да се каже - има един път приготвен за ученика. В началото на този път свети стрелка и до нея човек, който дава направлението. Никой от онези, които търсят този път не може да го сбърка. За ученика вече нямаше значение ученията на съвремието, философията на модерните философи, а науката беше интересна дотолкова, доколкото се съобразяваше с истината. Между милионите пътища на земята имаше един - пътят на ученика. Небето над този път беше ярко синьо, светло, безоблачно, а нощем по него светеше звезда пътеводна, като оная преди две хиляди години, която сочеше пътя на влъхвите, тръгнали от далечен изток да видят родения цар и Му се поклонят. Между многото пътища, ученикът избра именно този, трябваше да улови именно тази диря. Днес той не е разбран, ала един ден ще бъде разбран. В света той е новата личност - векове той е бленувал за този път. Беше последната дума на строителското изкуство - беше нагорен, здрав, чист, светъл, красив, а целта блестеше като изгряващото слънце. Мъдрецът наричаше този път, пътя на ученика.
към текста >>

Между многото пътища, ученикът избра именно този, трябваше да улови именно тази диря.
В началото на този път свети стрелка и до нея човек, който дава направлението. Никой от онези, които търсят този път не може да го сбърка. За ученика вече нямаше значение ученията на съвремието, философията на модерните философи, а науката беше интересна дотолкова, доколкото се съобразяваше с истината. Между милионите пътища на земята имаше един - пътят на ученика. Небето над този път беше ярко синьо, светло, безоблачно, а нощем по него светеше звезда пътеводна, като оная преди две хиляди години, която сочеше пътя на влъхвите, тръгнали от далечен изток да видят родения цар и Му се поклонят. Между многото пътища, ученикът избра именно този, трябваше да улови именно тази диря. Днес той не е разбран, ала един ден ще бъде разбран. В света той е новата личност - векове той е бленувал за този път. Беше последната дума на строителското изкуство - беше нагорен, здрав, чист, светъл, красив, а целта блестеше като изгряващото слънце. Мъдрецът наричаше този път, пътя на ученика. Една нова личност т. е.
към текста >>

В света той е новата личност - векове той е бленувал за този път.
За ученика вече нямаше значение ученията на съвремието, философията на модерните философи, а науката беше интересна дотолкова, доколкото се съобразяваше с истината. Между милионите пътища на земята имаше един - пътят на ученика. Небето над този път беше ярко синьо, светло, безоблачно, а нощем по него светеше звезда пътеводна, като оная преди две хиляди години, която сочеше пътя на влъхвите, тръгнали от далечен изток да видят родения цар и Му се поклонят. Между многото пътища, ученикът избра именно този, трябваше да улови именно тази диря. Днес той не е разбран, ала един ден ще бъде разбран. В света той е новата личност - векове той е бленувал за този път. Беше последната дума на строителското изкуство - беше нагорен, здрав, чист, светъл, красив, а целта блестеше като изгряващото слънце. Мъдрецът наричаше този път, пътя на ученика. Една нова личност т. е. не нова, тя бе позната от древността, но сега имаше нещо, което не можеше да се каже с думи, а други средства за изразяване нямаше - един човек се раждаше всред хаоса на двадесетия век, за него беше приготвен не само път, но и учебен чин, учебна зала и в нея катедра, а на нея Учител. Това беше величествено, нека не кажем много, съчетанията бяха идеални, нека векът да е бурен и наситен с много тъма и тревога.
към текста >>

Мъдрецът наричаше този път, пътя на ученика.
Небето над този път беше ярко синьо, светло, безоблачно, а нощем по него светеше звезда пътеводна, като оная преди две хиляди години, която сочеше пътя на влъхвите, тръгнали от далечен изток да видят родения цар и Му се поклонят. Между многото пътища, ученикът избра именно този, трябваше да улови именно тази диря. Днес той не е разбран, ала един ден ще бъде разбран. В света той е новата личност - векове той е бленувал за този път. Беше последната дума на строителското изкуство - беше нагорен, здрав, чист, светъл, красив, а целта блестеше като изгряващото слънце. Мъдрецът наричаше този път, пътя на ученика. Една нова личност т. е. не нова, тя бе позната от древността, но сега имаше нещо, което не можеше да се каже с думи, а други средства за изразяване нямаше - един човек се раждаше всред хаоса на двадесетия век, за него беше приготвен не само път, но и учебен чин, учебна зала и в нея катедра, а на нея Учител. Това беше величествено, нека не кажем много, съчетанията бяха идеални, нека векът да е бурен и наситен с много тъма и тревога. През това време на земята никой не можеше да изпита такава пълна и непреживяна от хилядолетия радост. Тия неща звучат особено, но защо ще ги казваме, нямаме никакъв интерес личен, себичен.
към текста >>

не нова, тя бе позната от древността, но сега имаше нещо, което не можеше да се каже с думи, а други средства за изразяване нямаше - един човек се раждаше всред хаоса на двадесетия век, за него беше приготвен не само път, но и учебен чин, учебна зала и в нея катедра, а на нея Учител.
Днес той не е разбран, ала един ден ще бъде разбран. В света той е новата личност - векове той е бленувал за този път. Беше последната дума на строителското изкуство - беше нагорен, здрав, чист, светъл, красив, а целта блестеше като изгряващото слънце. Мъдрецът наричаше този път, пътя на ученика. Една нова личност т. е. не нова, тя бе позната от древността, но сега имаше нещо, което не можеше да се каже с думи, а други средства за изразяване нямаше - един човек се раждаше всред хаоса на двадесетия век, за него беше приготвен не само път, но и учебен чин, учебна зала и в нея катедра, а на нея Учител. Това беше величествено, нека не кажем много, съчетанията бяха идеални, нека векът да е бурен и наситен с много тъма и тревога. През това време на земята никой не можеше да изпита такава пълна и непреживяна от хилядолетия радост. Тия неща звучат особено, но защо ще ги казваме, нямаме никакъв интерес личен, себичен. Не е теория, не е съчинение - разказваме простичко неща, които са станали. Някога всяка дума ще бъде проверена.
към текста >>

Само да тръгнеш по този път, за да откриеш съкровищата за които си копнял, за да се нахраниш с красотата за която си мечтал, за да опиташ магичното въздействие на движението, което те отвеждаше към високите върхове.
Това беше величествено, нека не кажем много, съчетанията бяха идеални, нека векът да е бурен и наситен с много тъма и тревога. През това време на земята никой не можеше да изпита такава пълна и непреживяна от хилядолетия радост. Тия неща звучат особено, но защо ще ги казваме, нямаме никакъв интерес личен, себичен. Не е теория, не е съчинение - разказваме простичко неща, които са станали. Някога всяка дума ще бъде проверена. Само да тръгнеш по този път, за да откриеш съкровищата за които си копнял, за да се нахраниш с красотата за която си мечтал, за да опиташ магичното въздействие на движението, което те отвеждаше към високите върхове. На земята нямаше нищо по-хубаво от този път. Никъде другаде не можеше да се намери това, което беше събрано там. Човек трябваше да върви внимателно и съсредоточено, за да не пропусне нищо от красотата, която се разкриваше от двете му страни. Да се върви по него беше събраното благо на земята. Нищо друго вече нямаше цена, обикновеният, елементарният живот на милионите хора - мравки, които пъплеха по многото друмища не можеше да отклони ученика от правия, светлия, нагорния път.
към текста >>

На земята нямаше нищо по-хубаво от този път.
През това време на земята никой не можеше да изпита такава пълна и непреживяна от хилядолетия радост. Тия неща звучат особено, но защо ще ги казваме, нямаме никакъв интерес личен, себичен. Не е теория, не е съчинение - разказваме простичко неща, които са станали. Някога всяка дума ще бъде проверена. Само да тръгнеш по този път, за да откриеш съкровищата за които си копнял, за да се нахраниш с красотата за която си мечтал, за да опиташ магичното въздействие на движението, което те отвеждаше към високите върхове. На земята нямаше нищо по-хубаво от този път. Никъде другаде не можеше да се намери това, което беше събрано там. Човек трябваше да върви внимателно и съсредоточено, за да не пропусне нищо от красотата, която се разкриваше от двете му страни. Да се върви по него беше събраното благо на земята. Нищо друго вече нямаше цена, обикновеният, елементарният живот на милионите хора - мравки, които пъплеха по многото друмища не можеше да отклони ученика от правия, светлия, нагорния път. В сравнение с фалшивия блясък на света, всичко туй ухаеше на снежна чистота, звучеше хармонично музиката на звездите, на слънцето, на цветята, на водите.
към текста >>

Нищо друго вече нямаше цена, обикновеният, елементарният живот на милионите хора - мравки, които пъплеха по многото друмища не можеше да отклони ученика от правия, светлия, нагорния път.
Само да тръгнеш по този път, за да откриеш съкровищата за които си копнял, за да се нахраниш с красотата за която си мечтал, за да опиташ магичното въздействие на движението, което те отвеждаше към високите върхове. На земята нямаше нищо по-хубаво от този път. Никъде другаде не можеше да се намери това, което беше събрано там. Човек трябваше да върви внимателно и съсредоточено, за да не пропусне нищо от красотата, която се разкриваше от двете му страни. Да се върви по него беше събраното благо на земята. Нищо друго вече нямаше цена, обикновеният, елементарният живот на милионите хора - мравки, които пъплеха по многото друмища не можеше да отклони ученика от правия, светлия, нагорния път. В сравнение с фалшивия блясък на света, всичко туй ухаеше на снежна чистота, звучеше хармонично музиката на звездите, на слънцето, на цветята, на водите. В този път възможни бяха доброто, разумността, силата, себеотрицанието, правдата. Въздухът бе друг, дишаше се леко, а светлината галеше очите, различна беше водата, която пиеш, различен беше и хляба. Път, особен, който се разбира само, когато се опитва, за да се разбере и преживее. Вече не се интересуваш как живеят другите, не виждаш погрешките им, не те засягат глупостите, борбите, ежбите, недомислията им, интересува те само малкото добро, заключено във всеки човек.
към текста >>

В този път възможни бяха доброто, разумността, силата, себеотрицанието, правдата.
Никъде другаде не можеше да се намери това, което беше събрано там. Човек трябваше да върви внимателно и съсредоточено, за да не пропусне нищо от красотата, която се разкриваше от двете му страни. Да се върви по него беше събраното благо на земята. Нищо друго вече нямаше цена, обикновеният, елементарният живот на милионите хора - мравки, които пъплеха по многото друмища не можеше да отклони ученика от правия, светлия, нагорния път. В сравнение с фалшивия блясък на света, всичко туй ухаеше на снежна чистота, звучеше хармонично музиката на звездите, на слънцето, на цветята, на водите. В този път възможни бяха доброто, разумността, силата, себеотрицанието, правдата. Въздухът бе друг, дишаше се леко, а светлината галеше очите, различна беше водата, която пиеш, различен беше и хляба. Път, особен, който се разбира само, когато се опитва, за да се разбере и преживее. Вече не се интересуваш как живеят другите, не виждаш погрешките им, не те засягат глупостите, борбите, ежбите, недомислията им, интересува те само малкото добро, заключено във всеки човек. Нямаш желание да учиш другите, да ги морализираш, да им говориш за правда, за човечност, за любов, за истина. Те са премного налети с понятия и биха се почувствували оскърбени.
към текста >>

Път, особен, който се разбира само, когато се опитва, за да се разбере и преживее.
Да се върви по него беше събраното благо на земята. Нищо друго вече нямаше цена, обикновеният, елементарният живот на милионите хора - мравки, които пъплеха по многото друмища не можеше да отклони ученика от правия, светлия, нагорния път. В сравнение с фалшивия блясък на света, всичко туй ухаеше на снежна чистота, звучеше хармонично музиката на звездите, на слънцето, на цветята, на водите. В този път възможни бяха доброто, разумността, силата, себеотрицанието, правдата. Въздухът бе друг, дишаше се леко, а светлината галеше очите, различна беше водата, която пиеш, различен беше и хляба. Път, особен, който се разбира само, когато се опитва, за да се разбере и преживее. Вече не се интересуваш как живеят другите, не виждаш погрешките им, не те засягат глупостите, борбите, ежбите, недомислията им, интересува те само малкото добро, заключено във всеки човек. Нямаш желание да учиш другите, да ги морализираш, да им говориш за правда, за човечност, за любов, за истина. Те са премного налети с понятия и биха се почувствували оскърбени. Не се опитваше да изпадне в ролята на хирурзи да прави операция, защото те намират, че всичко в тях е наред. Нека сами опитват плодовете на философията си.
към текста >>

Ученикът не казва - кой е прав и кой е крив, защото другите отговарят - ние сме добре, нямаме нужда от доброжелатели, нашия ред си е добър, избрали сме си един път и ще го следваме, не се занимавайте с нас.
Вече не се интересуваш как живеят другите, не виждаш погрешките им, не те засягат глупостите, борбите, ежбите, недомислията им, интересува те само малкото добро, заключено във всеки човек. Нямаш желание да учиш другите, да ги морализираш, да им говориш за правда, за човечност, за любов, за истина. Те са премного налети с понятия и биха се почувствували оскърбени. Не се опитваше да изпадне в ролята на хирурзи да прави операция, защото те намират, че всичко в тях е наред. Нека сами опитват плодовете на философията си. Ученикът не казва - кой е прав и кой е крив, защото другите отговарят - ние сме добре, нямаме нужда от доброжелатели, нашия ред си е добър, избрали сме си един път и ще го следваме, не се занимавайте с нас. Учениците тъкмо това правят, не е приятно да гледаш посредствена изложба на обикновени художници, нито да слушаш музика от некадърни музиканти, или да четеш неудачна поезия. Кривите образи на изкуството не са полезни и в тях няма никаква естетика, защото липсва истината. С проповеди блатото не се чисти. Ученикът не е дошъл на земята да чисти блата, той е дошъл само за две неща, да намери пътя и да учи, т. е. да застане пред катедрата.
към текста >>

Ученикът не е дошъл на земята да чисти блата, той е дошъл само за две неща, да намери пътя и да учи, т. е.
Нека сами опитват плодовете на философията си. Ученикът не казва - кой е прав и кой е крив, защото другите отговарят - ние сме добре, нямаме нужда от доброжелатели, нашия ред си е добър, избрали сме си един път и ще го следваме, не се занимавайте с нас. Учениците тъкмо това правят, не е приятно да гледаш посредствена изложба на обикновени художници, нито да слушаш музика от некадърни музиканти, или да четеш неудачна поезия. Кривите образи на изкуството не са полезни и в тях няма никаква естетика, защото липсва истината. С проповеди блатото не се чисти. Ученикът не е дошъл на земята да чисти блата, той е дошъл само за две неща, да намери пътя и да учи, т. е. да застане пред катедрата. Едно нещо, обаче, и те биха желали - и другите да не се бъркат в техния живот - биха били доволни, ако не се занимават с тях и не им пречат. Ученикът има жив интерес само към - да слуша добре, да учи добре и да живее добре. 2. Много са пътищата, по които човек може да тръгне. Пътят за това е път, за да вървиш по него.
към текста >>

Много са пътищата, по които човек може да тръгне.
С проповеди блатото не се чисти. Ученикът не е дошъл на земята да чисти блата, той е дошъл само за две неща, да намери пътя и да учи, т. е. да застане пред катедрата. Едно нещо, обаче, и те биха желали - и другите да не се бъркат в техния живот - биха били доволни, ако не се занимават с тях и не им пречат. Ученикът има жив интерес само към - да слуша добре, да учи добре и да живее добре. 2. Много са пътищата, по които човек може да тръгне. Пътят за това е път, за да вървиш по него. Този път може да е лек и приятен, може да е труден и неприятен. Зависи от целите, които гониш. Ако целта е обикновена, ще пътуваш по него и никой няма да иска нищо от тебе. Ти си обикновен пътник и пътуваш да речем по търговия, или пътуваш за да си търсиш жена, или отиваш някъде да се съдиш, или отиваш на гости.
към текста >>

Пътят за това е път, за да вървиш по него.
Ученикът не е дошъл на земята да чисти блата, той е дошъл само за две неща, да намери пътя и да учи, т. е. да застане пред катедрата. Едно нещо, обаче, и те биха желали - и другите да не се бъркат в техния живот - биха били доволни, ако не се занимават с тях и не им пречат. Ученикът има жив интерес само към - да слуша добре, да учи добре и да живее добре. 2. Много са пътищата, по които човек може да тръгне. Пътят за това е път, за да вървиш по него. Този път може да е лек и приятен, може да е труден и неприятен. Зависи от целите, които гониш. Ако целта е обикновена, ще пътуваш по него и никой няма да иска нищо от тебе. Ти си обикновен пътник и пътуваш да речем по търговия, или пътуваш за да си търсиш жена, или отиваш някъде да се съдиш, или отиваш на гости. За какво ли не пътува човек?
към текста >>

Този път може да е лек и приятен, може да е труден и неприятен.
да застане пред катедрата. Едно нещо, обаче, и те биха желали - и другите да не се бъркат в техния живот - биха били доволни, ако не се занимават с тях и не им пречат. Ученикът има жив интерес само към - да слуша добре, да учи добре и да живее добре. 2. Много са пътищата, по които човек може да тръгне. Пътят за това е път, за да вървиш по него. Този път може да е лек и приятен, може да е труден и неприятен. Зависи от целите, които гониш. Ако целта е обикновена, ще пътуваш по него и никой няма да иска нищо от тебе. Ти си обикновен пътник и пътуваш да речем по търговия, или пътуваш за да си търсиш жена, или отиваш някъде да се съдиш, или отиваш на гости. За какво ли не пътува човек? Но, ако си ученик и тръгнеш по нагорния път, който стига до висок връх и целта ти е необикновена, този път вече не е като другите и не може да се нарече обикновен - той е път за преодоляване, за учене, за изпълнение, за живот.
към текста >>

Ако целта е обикновена, ще пътуваш по него и никой няма да иска нищо от тебе.
Ученикът има жив интерес само към - да слуша добре, да учи добре и да живее добре. 2. Много са пътищата, по които човек може да тръгне. Пътят за това е път, за да вървиш по него. Този път може да е лек и приятен, може да е труден и неприятен. Зависи от целите, които гониш. Ако целта е обикновена, ще пътуваш по него и никой няма да иска нищо от тебе. Ти си обикновен пътник и пътуваш да речем по търговия, или пътуваш за да си търсиш жена, или отиваш някъде да се съдиш, или отиваш на гости. За какво ли не пътува човек? Но, ако си ученик и тръгнеш по нагорния път, който стига до висок връх и целта ти е необикновена, този път вече не е като другите и не може да се нарече обикновен - той е път за преодоляване, за учене, за изпълнение, за живот. Преди да тръгнеш по него, добре е да се спреш още в началото и добре да разчетеш надписа - не мисли, че там са написани думи на обещания, на радости, на големи постижения. Напротив там ясно са написани две думи от които някои настръхват - страдания, изпитания.
към текста >>

Ти си обикновен пътник и пътуваш да речем по търговия, или пътуваш за да си търсиш жена, или отиваш някъде да се съдиш, или отиваш на гости.
Много са пътищата, по които човек може да тръгне. Пътят за това е път, за да вървиш по него. Този път може да е лек и приятен, може да е труден и неприятен. Зависи от целите, които гониш. Ако целта е обикновена, ще пътуваш по него и никой няма да иска нищо от тебе. Ти си обикновен пътник и пътуваш да речем по търговия, или пътуваш за да си търсиш жена, или отиваш някъде да се съдиш, или отиваш на гости. За какво ли не пътува човек? Но, ако си ученик и тръгнеш по нагорния път, който стига до висок връх и целта ти е необикновена, този път вече не е като другите и не може да се нарече обикновен - той е път за преодоляване, за учене, за изпълнение, за живот. Преди да тръгнеш по него, добре е да се спреш още в началото и добре да разчетеш надписа - не мисли, че там са написани думи на обещания, на радости, на големи постижения. Напротив там ясно са написани две думи от които някои настръхват - страдания, изпитания. Такъв бе пътя и на Христа и тъкмо там бе Неговото величие, че този път бе преодолян.
към текста >>

За какво ли не пътува човек?
Пътят за това е път, за да вървиш по него. Този път може да е лек и приятен, може да е труден и неприятен. Зависи от целите, които гониш. Ако целта е обикновена, ще пътуваш по него и никой няма да иска нищо от тебе. Ти си обикновен пътник и пътуваш да речем по търговия, или пътуваш за да си търсиш жена, или отиваш някъде да се съдиш, или отиваш на гости. За какво ли не пътува човек? Но, ако си ученик и тръгнеш по нагорния път, който стига до висок връх и целта ти е необикновена, този път вече не е като другите и не може да се нарече обикновен - той е път за преодоляване, за учене, за изпълнение, за живот. Преди да тръгнеш по него, добре е да се спреш още в началото и добре да разчетеш надписа - не мисли, че там са написани думи на обещания, на радости, на големи постижения. Напротив там ясно са написани две думи от които някои настръхват - страдания, изпитания. Такъв бе пътя и на Христа и тъкмо там бе Неговото величие, че този път бе преодолян. Изпитанията и страданията са неизбежни, необходими може да се каже - нужни.
към текста >>

Но, ако си ученик и тръгнеш по нагорния път, който стига до висок връх и целта ти е необикновена, този път вече не е като другите и не може да се нарече обикновен - той е път за преодоляване, за учене, за изпълнение, за живот.
Този път може да е лек и приятен, може да е труден и неприятен. Зависи от целите, които гониш. Ако целта е обикновена, ще пътуваш по него и никой няма да иска нищо от тебе. Ти си обикновен пътник и пътуваш да речем по търговия, или пътуваш за да си търсиш жена, или отиваш някъде да се съдиш, или отиваш на гости. За какво ли не пътува човек? Но, ако си ученик и тръгнеш по нагорния път, който стига до висок връх и целта ти е необикновена, този път вече не е като другите и не може да се нарече обикновен - той е път за преодоляване, за учене, за изпълнение, за живот. Преди да тръгнеш по него, добре е да се спреш още в началото и добре да разчетеш надписа - не мисли, че там са написани думи на обещания, на радости, на големи постижения. Напротив там ясно са написани две думи от които някои настръхват - страдания, изпитания. Такъв бе пътя и на Христа и тъкмо там бе Неговото величие, че този път бе преодолян. Изпитанията и страданията са неизбежни, необходими може да се каже - нужни. Човекът е построен така, че да може да ги носи.
към текста >>

Такъв бе пътя и на Христа и тъкмо там бе Неговото величие, че този път бе преодолян.
Ти си обикновен пътник и пътуваш да речем по търговия, или пътуваш за да си търсиш жена, или отиваш някъде да се съдиш, или отиваш на гости. За какво ли не пътува човек? Но, ако си ученик и тръгнеш по нагорния път, който стига до висок връх и целта ти е необикновена, този път вече не е като другите и не може да се нарече обикновен - той е път за преодоляване, за учене, за изпълнение, за живот. Преди да тръгнеш по него, добре е да се спреш още в началото и добре да разчетеш надписа - не мисли, че там са написани думи на обещания, на радости, на големи постижения. Напротив там ясно са написани две думи от които някои настръхват - страдания, изпитания. Такъв бе пътя и на Христа и тъкмо там бе Неговото величие, че този път бе преодолян. Изпитанията и страданията са неизбежни, необходими може да се каже - нужни. Човекът е построен така, че да може да ги носи. Няма страдание на земята, което човек да не може да преодолее. Когато то бъде преодоляно, човек стига до сладката ядка, скрита зад горчивата черупка. Изисква се смелост, самообладание и решителност.
към текста >>

Само след като е минал по пътя на страданието ученикът може да се ползува от красотата и уханието на радостта - това рядко цвете, което не идва случайно.
Няма страдание на земята, което човек да не може да преодолее. Когато то бъде преодоляно, човек стига до сладката ядка, скрита зад горчивата черупка. Изисква се смелост, самообладание и решителност. Човекът е здрав и устойчив съсъд, страданията го каляват и изработват характер у него. Само в процеса на страданията, човек си изработва условия, където могат да растат цветята на радостта. Само след като е минал по пътя на страданието ученикът може да се ползува от красотата и уханието на радостта - това рядко цвете, което не идва случайно. И само човек, който може да преодолее страданието, може да живее пълно радостта, да я разбира и използува. Затова ученикът не трябва да се плаши от трудния и нагорен път, нито от изпитанията и страданията, които го чакат.Те са прелюдия към великото, което го чака на върха - радостта и веселието. Съсъдът в който ще се отлеят те е изработен от елементите на страданието. Ученикът трябва да помни - страданията, изпитанията, скърбите приготовляват почвата на която расте, цъфти - зрее плодът на радостта. Радостта е храна, с която ученикът се храни. 3.
към текста >>

Затова ученикът не трябва да се плаши от трудния и нагорен път, нито от изпитанията и страданията, които го чакат.Те са прелюдия към великото, което го чака на върха - радостта и веселието.
Изисква се смелост, самообладание и решителност. Човекът е здрав и устойчив съсъд, страданията го каляват и изработват характер у него. Само в процеса на страданията, човек си изработва условия, където могат да растат цветята на радостта. Само след като е минал по пътя на страданието ученикът може да се ползува от красотата и уханието на радостта - това рядко цвете, което не идва случайно. И само човек, който може да преодолее страданието, може да живее пълно радостта, да я разбира и използува. Затова ученикът не трябва да се плаши от трудния и нагорен път, нито от изпитанията и страданията, които го чакат.Те са прелюдия към великото, което го чака на върха - радостта и веселието. Съсъдът в който ще се отлеят те е изработен от елементите на страданието. Ученикът трябва да помни - страданията, изпитанията, скърбите приготовляват почвата на която расте, цъфти - зрее плодът на радостта. Радостта е храна, с която ученикът се храни. 3. Ако мислиш, че пътя по който вървиш - пътят на ученичеството е лек и гладък, много се лъжеш. Добре е да знаеш още в началото, по-стръмен и по-труден път от този няма.
към текста >>

Ако мислиш, че пътя по който вървиш - пътят на ученичеството е лек и гладък, много се лъжеш.
И само човек, който може да преодолее страданието, може да живее пълно радостта, да я разбира и използува. Затова ученикът не трябва да се плаши от трудния и нагорен път, нито от изпитанията и страданията, които го чакат.Те са прелюдия към великото, което го чака на върха - радостта и веселието. Съсъдът в който ще се отлеят те е изработен от елементите на страданието. Ученикът трябва да помни - страданията, изпитанията, скърбите приготовляват почвата на която расте, цъфти - зрее плодът на радостта. Радостта е храна, с която ученикът се храни. 3. Ако мислиш, че пътя по който вървиш - пътят на ученичеството е лек и гладък, много се лъжеш. Добре е да знаеш още в началото, по-стръмен и по-труден път от този няма. Защо някои го предпочитат е въпрос на който най-правилно ти сам ще си отговориш. Никой не може да ти обясни дълбоките причини, които са те накарали да избереш именно този път. Кой не знае, че планинските пътеки, които водят към върховете са трудни, опасни и уморителни? Ала ония, които обичат планината преодоляват всички мъчнотии и препятствия, за да преживеят красивия миг, който планината им подарява, защото те добре знаят никъде другаде въздухът не е така кристален и приятен, както горе на върха, никъде другаде видимостта не е така ясна и пейзажите, които се откриват - великолепни и от никъде другаде небето не изглежда така вълшебно, а изгрева на слънцето така богат.
към текста >>

Добре е да знаеш още в началото, по-стръмен и по-труден път от този няма.
Затова ученикът не трябва да се плаши от трудния и нагорен път, нито от изпитанията и страданията, които го чакат.Те са прелюдия към великото, което го чака на върха - радостта и веселието. Съсъдът в който ще се отлеят те е изработен от елементите на страданието. Ученикът трябва да помни - страданията, изпитанията, скърбите приготовляват почвата на която расте, цъфти - зрее плодът на радостта. Радостта е храна, с която ученикът се храни. 3. Ако мислиш, че пътя по който вървиш - пътят на ученичеството е лек и гладък, много се лъжеш. Добре е да знаеш още в началото, по-стръмен и по-труден път от този няма. Защо някои го предпочитат е въпрос на който най-правилно ти сам ще си отговориш. Никой не може да ти обясни дълбоките причини, които са те накарали да избереш именно този път. Кой не знае, че планинските пътеки, които водят към върховете са трудни, опасни и уморителни? Ала ония, които обичат планината преодоляват всички мъчнотии и препятствия, за да преживеят красивия миг, който планината им подарява, защото те добре знаят никъде другаде въздухът не е така кристален и приятен, както горе на върха, никъде другаде видимостта не е така ясна и пейзажите, които се откриват - великолепни и от никъде другаде небето не изглежда така вълшебно, а изгрева на слънцето така богат. Не се стига лесно до високите върхове.
към текста >>

Никой не може да ти обясни дълбоките причини, които са те накарали да избереш именно този път.
Ученикът трябва да помни - страданията, изпитанията, скърбите приготовляват почвата на която расте, цъфти - зрее плодът на радостта. Радостта е храна, с която ученикът се храни. 3. Ако мислиш, че пътя по който вървиш - пътят на ученичеството е лек и гладък, много се лъжеш. Добре е да знаеш още в началото, по-стръмен и по-труден път от този няма. Защо някои го предпочитат е въпрос на който най-правилно ти сам ще си отговориш. Никой не може да ти обясни дълбоките причини, които са те накарали да избереш именно този път. Кой не знае, че планинските пътеки, които водят към върховете са трудни, опасни и уморителни? Ала ония, които обичат планината преодоляват всички мъчнотии и препятствия, за да преживеят красивия миг, който планината им подарява, защото те добре знаят никъде другаде въздухът не е така кристален и приятен, както горе на върха, никъде другаде видимостта не е така ясна и пейзажите, които се откриват - великолепни и от никъде другаде небето не изглежда така вълшебно, а изгрева на слънцето така богат. Не се стига лесно до високите върхове. Красотата на планината не привлича еднакво всички. Трябва да имаш любов към планината, за да преодолееш трудностите.
към текста >>

Кой не знае, че планинските пътеки, които водят към върховете са трудни, опасни и уморителни?
Радостта е храна, с която ученикът се храни. 3. Ако мислиш, че пътя по който вървиш - пътят на ученичеството е лек и гладък, много се лъжеш. Добре е да знаеш още в началото, по-стръмен и по-труден път от този няма. Защо някои го предпочитат е въпрос на който най-правилно ти сам ще си отговориш. Никой не може да ти обясни дълбоките причини, които са те накарали да избереш именно този път. Кой не знае, че планинските пътеки, които водят към върховете са трудни, опасни и уморителни? Ала ония, които обичат планината преодоляват всички мъчнотии и препятствия, за да преживеят красивия миг, който планината им подарява, защото те добре знаят никъде другаде въздухът не е така кристален и приятен, както горе на върха, никъде другаде видимостта не е така ясна и пейзажите, които се откриват - великолепни и от никъде другаде небето не изглежда така вълшебно, а изгрева на слънцето така богат. Не се стига лесно до високите върхове. Красотата на планината не привлича еднакво всички. Трябва да имаш любов към планината, за да преодолееш трудностите. Същото е и с ученика.
към текста >>

Пътят на ученичеството е път към високите върхове.
Ала ония, които обичат планината преодоляват всички мъчнотии и препятствия, за да преживеят красивия миг, който планината им подарява, защото те добре знаят никъде другаде въздухът не е така кристален и приятен, както горе на върха, никъде другаде видимостта не е така ясна и пейзажите, които се откриват - великолепни и от никъде другаде небето не изглежда така вълшебно, а изгрева на слънцето така богат. Не се стига лесно до високите върхове. Красотата на планината не привлича еднакво всички. Трябва да имаш любов към планината, за да преодолееш трудностите. Същото е и с ученика. Пътят на ученичеството е път към високите върхове. Този път не е за всички. Помниш ли следобедните и вечерните игри, когато си бил дете? Твоето детство не премина самотно, улицата бе пълна с другарска дружина, която ти търсеше и обичаше. Но ето, че днес ти си сам. Колко от ония, които ти обичаше и търсеше тръгнаха с тебе, споделиха твоя път?
към текста >>

Този път не е за всички.
Не се стига лесно до високите върхове. Красотата на планината не привлича еднакво всички. Трябва да имаш любов към планината, за да преодолееш трудностите. Същото е и с ученика. Пътят на ученичеството е път към високите върхове. Този път не е за всички. Помниш ли следобедните и вечерните игри, когато си бил дете? Твоето детство не премина самотно, улицата бе пълна с другарска дружина, която ти търсеше и обичаше. Но ето, че днес ти си сам. Колко от ония, които ти обичаше и търсеше тръгнаха с тебе, споделиха твоя път? Днес ти остана сам, между многото деца, един бе избраният да намери този път.
към текста >>

Колко от ония, които ти обичаше и търсеше тръгнаха с тебе, споделиха твоя път?
Пътят на ученичеството е път към високите върхове. Този път не е за всички. Помниш ли следобедните и вечерните игри, когато си бил дете? Твоето детство не премина самотно, улицата бе пълна с другарска дружина, която ти търсеше и обичаше. Но ето, че днес ти си сам. Колко от ония, които ти обичаше и търсеше тръгнаха с тебе, споделиха твоя път? Днес ти остана сам, между многото деца, един бе избраният да намери този път. Но в пътя, който избра ти не си сам, защото и други'като тебе го предпочетоха, и други като тебе жадуваха за чиста изворна вода и за пресен пшеничен хляб. Светът лежеше открит пред тебе, ала ти не дръзна да поемеш нито една от примамващите пътеки, които водеха неизвестно къде, а предпочете този път, който водеше към върха. Твоят устрем и копнежа ти бяха стрелки по твоя път и ти не сбърка. Остави всичко, защото зовът на съдбата ти бе по-силен от всичко друго.
към текста >>

Днес ти остана сам, между многото деца, един бе избраният да намери този път.
Този път не е за всички. Помниш ли следобедните и вечерните игри, когато си бил дете? Твоето детство не премина самотно, улицата бе пълна с другарска дружина, която ти търсеше и обичаше. Но ето, че днес ти си сам. Колко от ония, които ти обичаше и търсеше тръгнаха с тебе, споделиха твоя път? Днес ти остана сам, между многото деца, един бе избраният да намери този път. Но в пътя, който избра ти не си сам, защото и други'като тебе го предпочетоха, и други като тебе жадуваха за чиста изворна вода и за пресен пшеничен хляб. Светът лежеше открит пред тебе, ала ти не дръзна да поемеш нито една от примамващите пътеки, които водеха неизвестно къде, а предпочете този път, който водеше към върха. Твоят устрем и копнежа ти бяха стрелки по твоя път и ти не сбърка. Остави всичко, защото зовът на съдбата ти бе по-силен от всичко друго. Една любов те призова и две ръце те поеха като младенец и ти се намери под крилете на една обич, където всичко бе светлина, топлина, мир и радост.
към текста >>

Но в пътя, който избра ти не си сам, защото и други'като тебе го предпочетоха, и други като тебе жадуваха за чиста изворна вода и за пресен пшеничен хляб.
Помниш ли следобедните и вечерните игри, когато си бил дете? Твоето детство не премина самотно, улицата бе пълна с другарска дружина, която ти търсеше и обичаше. Но ето, че днес ти си сам. Колко от ония, които ти обичаше и търсеше тръгнаха с тебе, споделиха твоя път? Днес ти остана сам, между многото деца, един бе избраният да намери този път. Но в пътя, който избра ти не си сам, защото и други'като тебе го предпочетоха, и други като тебе жадуваха за чиста изворна вода и за пресен пшеничен хляб. Светът лежеше открит пред тебе, ала ти не дръзна да поемеш нито една от примамващите пътеки, които водеха неизвестно къде, а предпочете този път, който водеше към върха. Твоят устрем и копнежа ти бяха стрелки по твоя път и ти не сбърка. Остави всичко, защото зовът на съдбата ти бе по-силен от всичко друго. Една любов те призова и две ръце те поеха като младенец и ти се намери под крилете на една обич, където всичко бе светлина, топлина, мир и радост. Над тебе сияеше планинското небе, което денем ти даваше криле, а нощем те вдъхновяваше, за да твориш най-прекрасното - новия човек вътре в тебе.
към текста >>

Светът лежеше открит пред тебе, ала ти не дръзна да поемеш нито една от примамващите пътеки, които водеха неизвестно къде, а предпочете този път, който водеше към върха.
Твоето детство не премина самотно, улицата бе пълна с другарска дружина, която ти търсеше и обичаше. Но ето, че днес ти си сам. Колко от ония, които ти обичаше и търсеше тръгнаха с тебе, споделиха твоя път? Днес ти остана сам, между многото деца, един бе избраният да намери този път. Но в пътя, който избра ти не си сам, защото и други'като тебе го предпочетоха, и други като тебе жадуваха за чиста изворна вода и за пресен пшеничен хляб. Светът лежеше открит пред тебе, ала ти не дръзна да поемеш нито една от примамващите пътеки, които водеха неизвестно къде, а предпочете този път, който водеше към върха. Твоят устрем и копнежа ти бяха стрелки по твоя път и ти не сбърка. Остави всичко, защото зовът на съдбата ти бе по-силен от всичко друго. Една любов те призова и две ръце те поеха като младенец и ти се намери под крилете на една обич, където всичко бе светлина, топлина, мир и радост. Над тебе сияеше планинското небе, което денем ти даваше криле, а нощем те вдъхновяваше, за да твориш най-прекрасното - новия човек вътре в тебе. Красотата бавно разкриваше своите нескончаеми образи и музиката на природата те изпълваше с възторзи, всичко сякаш целеше да се носиш на криле и да копнееш само за дела и подвизи.
към текста >>

Твоят устрем и копнежа ти бяха стрелки по твоя път и ти не сбърка.
Но ето, че днес ти си сам. Колко от ония, които ти обичаше и търсеше тръгнаха с тебе, споделиха твоя път? Днес ти остана сам, между многото деца, един бе избраният да намери този път. Но в пътя, който избра ти не си сам, защото и други'като тебе го предпочетоха, и други като тебе жадуваха за чиста изворна вода и за пресен пшеничен хляб. Светът лежеше открит пред тебе, ала ти не дръзна да поемеш нито една от примамващите пътеки, които водеха неизвестно къде, а предпочете този път, който водеше към върха. Твоят устрем и копнежа ти бяха стрелки по твоя път и ти не сбърка. Остави всичко, защото зовът на съдбата ти бе по-силен от всичко друго. Една любов те призова и две ръце те поеха като младенец и ти се намери под крилете на една обич, където всичко бе светлина, топлина, мир и радост. Над тебе сияеше планинското небе, което денем ти даваше криле, а нощем те вдъхновяваше, за да твориш най-прекрасното - новия човек вътре в тебе. Красотата бавно разкриваше своите нескончаеми образи и музиката на природата те изпълваше с възторзи, всичко сякаш целеше да се носиш на криле и да копнееш само за дела и подвизи. Ти жадуваше за ученичество и го намери, ти жадуваше за нов живот и го намери.
към текста >>

Пътят на ученика бе път не само на изпитания и страдания, а и път на дълбоки радости, на хармония, на красота.
Остави всичко, защото зовът на съдбата ти бе по-силен от всичко друго. Една любов те призова и две ръце те поеха като младенец и ти се намери под крилете на една обич, където всичко бе светлина, топлина, мир и радост. Над тебе сияеше планинското небе, което денем ти даваше криле, а нощем те вдъхновяваше, за да твориш най-прекрасното - новия човек вътре в тебе. Красотата бавно разкриваше своите нескончаеми образи и музиката на природата те изпълваше с възторзи, всичко сякаш целеше да се носиш на криле и да копнееш само за дела и подвизи. Ти жадуваше за ученичество и го намери, ти жадуваше за нов живот и го намери. Пътят на ученика бе път не само на изпитания и страдания, а и път на дълбоки радости, на хармония, на красота. Близо ти звучаха думите - работа, труд, усилия, бдения, постоянство, упоритост, прилежание. Ти се стремеше ежечасно да се освободиш от дребнавото, обикновеното, личното. Животът на ученика имаше определена физиономия и стил, един аромат и едно сияние, които го отличаваха по начина на мислене, на чувствуване, на действуване. Всичко у него изглеждаше иначе - той не бе като другите, впечатлението, което той оставаше беше различно, специфично и то учудваше хората - срещнали са нещо, което бе отличително, не се забравя срещата или приятелството с ученика. Неговата мисъл блести, чувствата му са топли, постъпките му благородни, той има развито чувство да разбира несгодите и страданията на хората, пестелив в думите, той направлява доброто у другите, които усещат присъствието като нещо много леко и приятно.
към текста >>

Планинският път е прекрасен, нека е труден - той води към един висок връх, към една идея.
Той знае, че отрицателното е инфекциозно заболяване и се пази от зараза -пази чистотата, хигиената на съзнанието си. Пази чистотата на мислите, на чувствата, на желанията си. Само така ще помогнеш на себе си и на другите. Не ти е лесно да носиш недъзите си, а колко трудно би било да носиш и тези на другите, без да им помогнеш с нещо. Единственото нещо за взаимопомощ е да не се мисли отрицателното, да не се докосваш до него, за да не затрудниш процеса на изправянето. Планинският път е прекрасен, нека е труден - той води към един висок връх, към една идея. Пътят на ученичеството е път на възход. Той е път на големи постижения, но и на големи усилия. Изисква се търпение, самообладание, постоянство. Този път не е за обикновените хора. Обикновеното училище е бледо копие на великата школа, която учи човека -на великото изкуство как да живее.
към текста >>

Пътят на ученичеството е път на възход.
Пази чистотата на мислите, на чувствата, на желанията си. Само така ще помогнеш на себе си и на другите. Не ти е лесно да носиш недъзите си, а колко трудно би било да носиш и тези на другите, без да им помогнеш с нещо. Единственото нещо за взаимопомощ е да не се мисли отрицателното, да не се докосваш до него, за да не затрудниш процеса на изправянето. Планинският път е прекрасен, нека е труден - той води към един висок връх, към една идея. Пътят на ученичеството е път на възход. Той е път на големи постижения, но и на големи усилия. Изисква се търпение, самообладание, постоянство. Този път не е за обикновените хора. Обикновеното училище е бледо копие на великата школа, която учи човека -на великото изкуство как да живее. Вратата на тази школа е отворена само за ония, чийто умове ожидат знанията, които мъдростта дава, любовта, която дава живот и истината, която дава свобода.
към текста >>

Той е път на големи постижения, но и на големи усилия.
Само така ще помогнеш на себе си и на другите. Не ти е лесно да носиш недъзите си, а колко трудно би било да носиш и тези на другите, без да им помогнеш с нещо. Единственото нещо за взаимопомощ е да не се мисли отрицателното, да не се докосваш до него, за да не затрудниш процеса на изправянето. Планинският път е прекрасен, нека е труден - той води към един висок връх, към една идея. Пътят на ученичеството е път на възход. Той е път на големи постижения, но и на големи усилия. Изисква се търпение, самообладание, постоянство. Този път не е за обикновените хора. Обикновеното училище е бледо копие на великата школа, която учи човека -на великото изкуство как да живее. Вратата на тази школа е отворена само за ония, чийто умове ожидат знанията, които мъдростта дава, любовта, която дава живот и истината, която дава свобода. Няма по-красив, по-светъл и по-чист път от пътя на ученика.
към текста >>

Този път не е за обикновените хора.
Единственото нещо за взаимопомощ е да не се мисли отрицателното, да не се докосваш до него, за да не затрудниш процеса на изправянето. Планинският път е прекрасен, нека е труден - той води към един висок връх, към една идея. Пътят на ученичеството е път на възход. Той е път на големи постижения, но и на големи усилия. Изисква се търпение, самообладание, постоянство. Този път не е за обикновените хора. Обикновеното училище е бледо копие на великата школа, която учи човека -на великото изкуство как да живее. Вратата на тази школа е отворена само за ония, чийто умове ожидат знанията, които мъдростта дава, любовта, която дава живот и истината, която дава свобода. Няма по-красив, по-светъл и по-чист път от пътя на ученика. В лицето на Учителя си, ученикът намира и трите неща, за които душата му копнее - три извора поят неговия ум, сърце и воля, единствено те уталожват неговата жажда: Любовта, мъдростта, истината. Към тези три извора е устремена душата му.
към текста >>

Няма по-красив, по-светъл и по-чист път от пътя на ученика.
Той е път на големи постижения, но и на големи усилия. Изисква се търпение, самообладание, постоянство. Този път не е за обикновените хора. Обикновеното училище е бледо копие на великата школа, която учи човека -на великото изкуство как да живее. Вратата на тази школа е отворена само за ония, чийто умове ожидат знанията, които мъдростта дава, любовта, която дава живот и истината, която дава свобода. Няма по-красив, по-светъл и по-чист път от пътя на ученика. В лицето на Учителя си, ученикът намира и трите неща, за които душата му копнее - три извора поят неговия ум, сърце и воля, единствено те уталожват неговата жажда: Любовта, мъдростта, истината. Към тези три извора е устремена душата му. Това е новото време, новото, което се разраства като многолистна палма и изгрява като мощно слънце. Това е времето на ученика - живот на красота, на доброта, на сила. 4. Ти сам избра пътя си, никой не употреби принуда над тебе.
към текста >>

Ти сам избра пътя си, никой не употреби принуда над тебе.
Няма по-красив, по-светъл и по-чист път от пътя на ученика. В лицето на Учителя си, ученикът намира и трите неща, за които душата му копнее - три извора поят неговия ум, сърце и воля, единствено те уталожват неговата жажда: Любовта, мъдростта, истината. Към тези три извора е устремена душата му. Това е новото време, новото, което се разраства като многолистна палма и изгрява като мощно слънце. Това е времето на ученика - живот на красота, на доброта, на сила. 4. Ти сам избра пътя си, никой не употреби принуда над тебе. За първия сигнал и първата стрелка, които блеснаха като пътеводна звезда, ти си копнял неудържимо. Светът не те блазнеше и рано ти разбра, че богатството, което ти предлагаха нямаше никаква цена. Ти предпочете трудния път, път на превъзмогване и труд и тръгна с устрем нагоре към великата цел, която криеше тайната на една красота, която малцина разбираха. Младостта е самонадеяна и горда и смела - ти вярваше дълбоко в пълната победа и най-щастливия ден остана да сияе по целия неравен път, този ден за първи път те нарекоха ученик. Тогава пред тебе се разтвориха вратите на училището и ти влезе вътре да учиш.
към текста >>

За първия сигнал и първата стрелка, които блеснаха като пътеводна звезда, ти си копнял неудържимо.
В лицето на Учителя си, ученикът намира и трите неща, за които душата му копнее - три извора поят неговия ум, сърце и воля, единствено те уталожват неговата жажда: Любовта, мъдростта, истината. Към тези три извора е устремена душата му. Това е новото време, новото, което се разраства като многолистна палма и изгрява като мощно слънце. Това е времето на ученика - живот на красота, на доброта, на сила. 4. Ти сам избра пътя си, никой не употреби принуда над тебе. За първия сигнал и първата стрелка, които блеснаха като пътеводна звезда, ти си копнял неудържимо. Светът не те блазнеше и рано ти разбра, че богатството, което ти предлагаха нямаше никаква цена. Ти предпочете трудния път, път на превъзмогване и труд и тръгна с устрем нагоре към великата цел, която криеше тайната на една красота, която малцина разбираха. Младостта е самонадеяна и горда и смела - ти вярваше дълбоко в пълната победа и най-щастливия ден остана да сияе по целия неравен път, този ден за първи път те нарекоха ученик. Тогава пред тебе се разтвориха вратите на училището и ти влезе вътре да учиш. Някои те съжаляваха, някои се подсмиваха, някои се разсърдиха, спомниха си, че ти се различаваше винаги по нещо от тях и ти обърнаха гръб.
към текста >>

Ти предпочете трудния път, път на превъзмогване и труд и тръгна с устрем нагоре към великата цел, която криеше тайната на една красота, която малцина разбираха.
Това е новото време, новото, което се разраства като многолистна палма и изгрява като мощно слънце. Това е времето на ученика - живот на красота, на доброта, на сила. 4. Ти сам избра пътя си, никой не употреби принуда над тебе. За първия сигнал и първата стрелка, които блеснаха като пътеводна звезда, ти си копнял неудържимо. Светът не те блазнеше и рано ти разбра, че богатството, което ти предлагаха нямаше никаква цена. Ти предпочете трудния път, път на превъзмогване и труд и тръгна с устрем нагоре към великата цел, която криеше тайната на една красота, която малцина разбираха. Младостта е самонадеяна и горда и смела - ти вярваше дълбоко в пълната победа и най-щастливия ден остана да сияе по целия неравен път, този ден за първи път те нарекоха ученик. Тогава пред тебе се разтвориха вратите на училището и ти влезе вътре да учиш. Някои те съжаляваха, някои се подсмиваха, някои се разсърдиха, спомниха си, че ти се различаваше винаги по нещо от тях и ти обърнаха гръб. Това помрачи твоята радост и ти малко се изненада. Какъв контраст - твоя устрем, твоята радост, твоят копнеж, останаха неразбрани за всички, които вървяха по обикновения път и живееха установено като всички.
към текста >>

Младостта е самонадеяна и горда и смела - ти вярваше дълбоко в пълната победа и най-щастливия ден остана да сияе по целия неравен път, този ден за първи път те нарекоха ученик.
Това е времето на ученика - живот на красота, на доброта, на сила. 4. Ти сам избра пътя си, никой не употреби принуда над тебе. За първия сигнал и първата стрелка, които блеснаха като пътеводна звезда, ти си копнял неудържимо. Светът не те блазнеше и рано ти разбра, че богатството, което ти предлагаха нямаше никаква цена. Ти предпочете трудния път, път на превъзмогване и труд и тръгна с устрем нагоре към великата цел, която криеше тайната на една красота, която малцина разбираха. Младостта е самонадеяна и горда и смела - ти вярваше дълбоко в пълната победа и най-щастливия ден остана да сияе по целия неравен път, този ден за първи път те нарекоха ученик. Тогава пред тебе се разтвориха вратите на училището и ти влезе вътре да учиш. Някои те съжаляваха, някои се подсмиваха, някои се разсърдиха, спомниха си, че ти се различаваше винаги по нещо от тях и ти обърнаха гръб. Това помрачи твоята радост и ти малко се изненада. Какъв контраст - твоя устрем, твоята радост, твоят копнеж, останаха неразбрани за всички, които вървяха по обикновения път и живееха установено като всички. А твоята съдба, твоя живот се различаваше коренно - звездата над теб блестеше и бележеше чудесен път, вещаеше ти необикновен живот, богат отвътре, различаващ се от обикновения на ония, които не те разбираха.
към текста >>

Какъв контраст - твоя устрем, твоята радост, твоят копнеж, останаха неразбрани за всички, които вървяха по обикновения път и живееха установено като всички.
Ти предпочете трудния път, път на превъзмогване и труд и тръгна с устрем нагоре към великата цел, която криеше тайната на една красота, която малцина разбираха. Младостта е самонадеяна и горда и смела - ти вярваше дълбоко в пълната победа и най-щастливия ден остана да сияе по целия неравен път, този ден за първи път те нарекоха ученик. Тогава пред тебе се разтвориха вратите на училището и ти влезе вътре да учиш. Някои те съжаляваха, някои се подсмиваха, някои се разсърдиха, спомниха си, че ти се различаваше винаги по нещо от тях и ти обърнаха гръб. Това помрачи твоята радост и ти малко се изненада. Какъв контраст - твоя устрем, твоята радост, твоят копнеж, останаха неразбрани за всички, които вървяха по обикновения път и живееха установено като всички. А твоята съдба, твоя живот се различаваше коренно - звездата над теб блестеше и бележеше чудесен път, вещаеше ти необикновен живот, богат отвътре, различаващ се от обикновения на ония, които не те разбираха. Ти усещаше, че живееш. Времето бе прекрасно, а условията чудесни - влагата поеше твоите корени отдолу и слънцето отгоре изливаше реки от светлина и топлина. Всичко съдействуваше за богат урожай. Ти чакаше този ден щеше да дойде, непременно щеше да дойде.
към текста >>

А твоята съдба, твоя живот се различаваше коренно - звездата над теб блестеше и бележеше чудесен път, вещаеше ти необикновен живот, богат отвътре, различаващ се от обикновения на ония, които не те разбираха.
Младостта е самонадеяна и горда и смела - ти вярваше дълбоко в пълната победа и най-щастливия ден остана да сияе по целия неравен път, този ден за първи път те нарекоха ученик. Тогава пред тебе се разтвориха вратите на училището и ти влезе вътре да учиш. Някои те съжаляваха, някои се подсмиваха, някои се разсърдиха, спомниха си, че ти се различаваше винаги по нещо от тях и ти обърнаха гръб. Това помрачи твоята радост и ти малко се изненада. Какъв контраст - твоя устрем, твоята радост, твоят копнеж, останаха неразбрани за всички, които вървяха по обикновения път и живееха установено като всички. А твоята съдба, твоя живот се различаваше коренно - звездата над теб блестеше и бележеше чудесен път, вещаеше ти необикновен живот, богат отвътре, различаващ се от обикновения на ония, които не те разбираха. Ти усещаше, че живееш. Времето бе прекрасно, а условията чудесни - влагата поеше твоите корени отдолу и слънцето отгоре изливаше реки от светлина и топлина. Всичко съдействуваше за богат урожай. Ти чакаше този ден щеше да дойде, непременно щеше да дойде. Младостта сияеше и ти беше изпълнен с устрем, със сила и с благородни желания.
към текста >>

Вече не се питаше къде си - в началото или средата на пътя.
Ти усещаше, че живееш. Времето бе прекрасно, а условията чудесни - влагата поеше твоите корени отдолу и слънцето отгоре изливаше реки от светлина и топлина. Всичко съдействуваше за богат урожай. Ти чакаше този ден щеше да дойде, непременно щеше да дойде. Младостта сияеше и ти беше изпълнен с устрем, със сила и с благородни желания. Вече не се питаше къде си - в началото или средата на пътя. Ти никога не се питаше за началото и за края - те не съществуваха. Великите неща са без начало и без край. Животът се движеше по пътя на спиралата, младостта никога нямаше да те напусне и на тебе ученика предстоеше да опиташ идеята за нетленното. Никога нямаше да съжаляваш, защото добре знаеше, че жребият ти беше пълен и богат. Назад никога нямаше да се обърнеш, защото онова, което беше пред тебе блестеше с неописуема красота.
към текста >>

Животът се движеше по пътя на спиралата, младостта никога нямаше да те напусне и на тебе ученика предстоеше да опиташ идеята за нетленното.
Ти чакаше този ден щеше да дойде, непременно щеше да дойде. Младостта сияеше и ти беше изпълнен с устрем, със сила и с благородни желания. Вече не се питаше къде си - в началото или средата на пътя. Ти никога не се питаше за началото и за края - те не съществуваха. Великите неща са без начало и без край. Животът се движеше по пътя на спиралата, младостта никога нямаше да те напусне и на тебе ученика предстоеше да опиташ идеята за нетленното. Никога нямаше да съжаляваш, защото добре знаеше, че жребият ти беше пълен и богат. Назад никога нямаше да се обърнеш, защото онова, което беше пред тебе блестеше с неописуема красота. Светът на миражите нямаше вече власт над тебе. Ти отдавна прецени съкровищата, които лежаха пред тебе. Ала не бе пощаден и вътрешните борби и противоречия нямаше да стихнат.
към текста >>

В този път не си сам - животът ти е охраняван от всичките стрели на злото.
Ти отдавна прецени съкровищата, които лежаха пред тебе. Ала не бе пощаден и вътрешните борби и противоречия нямаше да стихнат. Ти мина през тях и пак щеше да минеш. Бури ще връхлитат, гръмотевици ще разтърсват небесата ти, светкавици ще го прорязват и големите страдания ще се вкопчват в твоето сърце; огньове ще пламнат и бученето на води ще нарушава твоя покой, ще минеш през тъмни и непрогледни нощи, чийто ледено дихание ще те докосне, но сам ли бе ти?... Като огнен стълб пред тебе Голямата Любов ти свети и над теб крилете на Великата милост те защищава. В този път не си сам - животът ти е охраняван от всичките стрели на злото. От какво ще се боиш?... Защото кой си ти да се съмняваш или да се отчайваш? Един Учител на Мъдростта те озарява със светлината Си, един Дух на Истината те освобождава и една мощна десница излива непрестанно към тебе Любов. Вярвай в тях, вярвай и в себе си, че ти си белязания човек, избран между много .твои другари, ти си един от царските синове поканен на великото тържество. На земята няма нищо по-прекрасно от това да бъдеш ученик в школата на Любовта, в школата на Мъдростта, в школата на Истината.
към текста >>

Учителят ще прегледа твоя живот, както някога са преглеждали класните ти упражнения и ще се произнесе - добре ли си вървял по пътя, добре ли си живял. 5.
Призван си да работиш и да опиташ плодовете на тези три принципа, основа на живота. Съзерцавай свещените образи, размишлявай върху тях, вдълбочавай се върху тях, призовавай мощните струи и благословението ще се излее върху тебе. Семето е посято; то ще поникне, ще расте, ще цъфне и ще даде плод. Човекът се ражда само за това на земята - да придобие нетленни богатства, валидни за всички светове. Всичко останало е сянка на реалността, белязано със знака на тленността. Учителят ще прегледа твоя живот, както някога са преглеждали класните ти упражнения и ще се произнесе - добре ли си вървял по пътя, добре ли си живял. 5. Пътят към великата цел е един и същ за всички копнеещи за Любовта, за Мъдростта, за Истината души. Това е среща с Великата Реалност. Като капките на голямата река, която има една глава от която извират и едно устие през което се изливат, душите копнеят да се слеят с Вечността. Пътят е един, различно е времето, различно е движението, скоростите. Някои идват в ранния час на зазоряването, други в късния на залеза.
към текста >>

Пътят към великата цел е един и същ за всички копнеещи за Любовта, за Мъдростта, за Истината души.
Съзерцавай свещените образи, размишлявай върху тях, вдълбочавай се върху тях, призовавай мощните струи и благословението ще се излее върху тебе. Семето е посято; то ще поникне, ще расте, ще цъфне и ще даде плод. Човекът се ражда само за това на земята - да придобие нетленни богатства, валидни за всички светове. Всичко останало е сянка на реалността, белязано със знака на тленността. Учителят ще прегледа твоя живот, както някога са преглеждали класните ти упражнения и ще се произнесе - добре ли си вървял по пътя, добре ли си живял. 5. Пътят към великата цел е един и същ за всички копнеещи за Любовта, за Мъдростта, за Истината души. Това е среща с Великата Реалност. Като капките на голямата река, която има една глава от която извират и едно устие през което се изливат, душите копнеят да се слеят с Вечността. Пътят е един, различно е времето, различно е движението, скоростите. Някои идват в ранния час на зазоряването, други в късния на залеза. Някои вървят по-бързо, други умерено, трети бавно.
към текста >>

Пътят е един, различно е времето, различно е движението, скоростите.
Всичко останало е сянка на реалността, белязано със знака на тленността. Учителят ще прегледа твоя живот, както някога са преглеждали класните ти упражнения и ще се произнесе - добре ли си вървял по пътя, добре ли си живял. 5. Пътят към великата цел е един и същ за всички копнеещи за Любовта, за Мъдростта, за Истината души. Това е среща с Великата Реалност. Като капките на голямата река, която има една глава от която извират и едно устие през което се изливат, душите копнеят да се слеят с Вечността. Пътят е един, различно е времето, различно е движението, скоростите. Някои идват в ранния час на зазоряването, други в късния на залеза. Някои вървят по-бързо, други умерено, трети бавно. Хората се различават, разликата ражда скоростите, ражда разнообразието - красотата на живота. Пътят тъкмо за това е интересен. Различни са хората, различни са интересите им.
към текста >>

Пътят тъкмо за това е интересен.
Като капките на голямата река, която има една глава от която извират и едно устие през което се изливат, душите копнеят да се слеят с Вечността. Пътят е един, различно е времето, различно е движението, скоростите. Някои идват в ранния час на зазоряването, други в късния на залеза. Някои вървят по-бързо, други умерено, трети бавно. Хората се различават, разликата ражда скоростите, ражда разнообразието - красотата на живота. Пътят тъкмо за това е интересен. Различни са хората, различни са интересите им. Затова някъде един човек се спира, а друг минава направо, някои дълго се любуват на картините, а други се развличат по пътя, трети си губят времето в празни неща. Речните капки вървят по определено направление и го следват неотклонно. Човекът се ползува от една привилегия - свободен е в избора си. Свободата е нещо сладко.
към текста >>

Затова някъде един човек се спира, а друг минава направо, някои дълго се любуват на картините, а други се развличат по пътя, трети си губят времето в празни неща.
Някои идват в ранния час на зазоряването, други в късния на залеза. Някои вървят по-бързо, други умерено, трети бавно. Хората се различават, разликата ражда скоростите, ражда разнообразието - красотата на живота. Пътят тъкмо за това е интересен. Различни са хората, различни са интересите им. Затова някъде един човек се спира, а друг минава направо, някои дълго се любуват на картините, а други се развличат по пътя, трети си губят времето в празни неща. Речните капки вървят по определено направление и го следват неотклонно. Човекът се ползува от една привилегия - свободен е в избора си. Свободата е нещо сладко. Човек за нищо на света не иска да се лиши от нея. Дори и когато това му наврежда.
към текста >>

Само едно нещо си остава неизменно - пътят.
Затова човек е свободен да си избира скоростите и сам определя времетраенето на работния ден. Голямото богатство, което всеки човек роден на земята притежава се преценява различно от различните хора. Някои ценят дните, някои часовете, а трети минутите. Зависи от интелигентността на човека, от устрема, от копнежа. Всички тези неща правят хората различни. Само едно нещо си остава неизменно - пътят. Да, пътят към великата цел е един и същ - прав, светъл, красив с една глава - извор и с едно устие - към голямото море. Да вярваш в този път е достояние на всички. Добре е да помни това човек, ала не го помни -добре го помни само ученикът. Великата Реалност очаква всички да се обърнат към нея и да намерят този път, за нея всички са еднакво ценни и важни. Затова не дръзвай да помислиш, че си нещо повече от другите, че си направил нещо много, че имаш други права, че пред лицето на Безконечността на тебе ще бъде обърнато специално внимание.
към текста >>

Да, пътят към великата цел е един и същ - прав, светъл, красив с една глава - извор и с едно устие - към голямото море.
Голямото богатство, което всеки човек роден на земята притежава се преценява различно от различните хора. Някои ценят дните, някои часовете, а трети минутите. Зависи от интелигентността на човека, от устрема, от копнежа. Всички тези неща правят хората различни. Само едно нещо си остава неизменно - пътят. Да, пътят към великата цел е един и същ - прав, светъл, красив с една глава - извор и с едно устие - към голямото море. Да вярваш в този път е достояние на всички. Добре е да помни това човек, ала не го помни -добре го помни само ученикът. Великата Реалност очаква всички да се обърнат към нея и да намерят този път, за нея всички са еднакво ценни и важни. Затова не дръзвай да помислиш, че си нещо повече от другите, че си направил нещо много, че имаш други права, че пред лицето на Безконечността на тебе ще бъде обърнато специално внимание. Неправилно е това разбиране, което има лоши аспекти и лоши последствия.
към текста >>

Да вярваш в този път е достояние на всички.
Някои ценят дните, някои часовете, а трети минутите. Зависи от интелигентността на човека, от устрема, от копнежа. Всички тези неща правят хората различни. Само едно нещо си остава неизменно - пътят. Да, пътят към великата цел е един и същ - прав, светъл, красив с една глава - извор и с едно устие - към голямото море. Да вярваш в този път е достояние на всички. Добре е да помни това човек, ала не го помни -добре го помни само ученикът. Великата Реалност очаква всички да се обърнат към нея и да намерят този път, за нея всички са еднакво ценни и важни. Затова не дръзвай да помислиш, че си нещо повече от другите, че си направил нещо много, че имаш други права, че пред лицето на Безконечността на тебе ще бъде обърнато специално внимание. Неправилно е това разбиране, което има лоши аспекти и лоши последствия. За ученика то е опасно положение, което в резултат може да породи най-нежелателното, най-вредното - гордостта -тогава намираш, че си нещо повече от другите, по-добър, по-умен, от по-друг произход.
към текста >>

Великата Реалност очаква всички да се обърнат към нея и да намерят този път, за нея всички са еднакво ценни и важни.
Всички тези неща правят хората различни. Само едно нещо си остава неизменно - пътят. Да, пътят към великата цел е един и същ - прав, светъл, красив с една глава - извор и с едно устие - към голямото море. Да вярваш в този път е достояние на всички. Добре е да помни това човек, ала не го помни -добре го помни само ученикът. Великата Реалност очаква всички да се обърнат към нея и да намерят този път, за нея всички са еднакво ценни и важни. Затова не дръзвай да помислиш, че си нещо повече от другите, че си направил нещо много, че имаш други права, че пред лицето на Безконечността на тебе ще бъде обърнато специално внимание. Неправилно е това разбиране, което има лоши аспекти и лоши последствия. За ученика то е опасно положение, което в резултат може да породи най-нежелателното, най-вредното - гордостта -тогава намираш, че си нещо повече от другите, по-добър, по-умен, от по-друг произход. Всъщност по нищо не се различаваш, абсолютно по нищо - само по това, че си намерил пътя, няколко минути по-бързо от другите. Пътят е неизбежен за всички.
към текста >>

Всъщност по нищо не се различаваш, абсолютно по нищо - само по това, че си намерил пътя, няколко минути по-бързо от другите.
Добре е да помни това човек, ала не го помни -добре го помни само ученикът. Великата Реалност очаква всички да се обърнат към нея и да намерят този път, за нея всички са еднакво ценни и важни. Затова не дръзвай да помислиш, че си нещо повече от другите, че си направил нещо много, че имаш други права, че пред лицето на Безконечността на тебе ще бъде обърнато специално внимание. Неправилно е това разбиране, което има лоши аспекти и лоши последствия. За ученика то е опасно положение, което в резултат може да породи най-нежелателното, най-вредното - гордостта -тогава намираш, че си нещо повече от другите, по-добър, по-умен, от по-друг произход. Всъщност по нищо не се различаваш, абсолютно по нищо - само по това, че си намерил пътя, няколко минути по-бързо от другите. Пътят е неизбежен за всички. Добре е да помниш и да знаеш, много е полезно това, че условията и възможностите да растеш и да се развиваш са еднакви за всички, досущ еднакви, това ти стига, за да разбереш, че зад гордостта и чувството на превъзходство стои глупостта. Пази се то гордостта! 6. Пътят към познанието лежи открит. Знанията, които се дават в школата, която следваш имат едно единствено предназначение - да те научат, как да решаваш трудните задачи, как да се справяш с острите конфликти и противоречия, как да носиш страданията и изпитанията, как да живееш.
към текста >>

Пътят е неизбежен за всички.
Великата Реалност очаква всички да се обърнат към нея и да намерят този път, за нея всички са еднакво ценни и важни. Затова не дръзвай да помислиш, че си нещо повече от другите, че си направил нещо много, че имаш други права, че пред лицето на Безконечността на тебе ще бъде обърнато специално внимание. Неправилно е това разбиране, което има лоши аспекти и лоши последствия. За ученика то е опасно положение, което в резултат може да породи най-нежелателното, най-вредното - гордостта -тогава намираш, че си нещо повече от другите, по-добър, по-умен, от по-друг произход. Всъщност по нищо не се различаваш, абсолютно по нищо - само по това, че си намерил пътя, няколко минути по-бързо от другите. Пътят е неизбежен за всички. Добре е да помниш и да знаеш, много е полезно това, че условията и възможностите да растеш и да се развиваш са еднакви за всички, досущ еднакви, това ти стига, за да разбереш, че зад гордостта и чувството на превъзходство стои глупостта. Пази се то гордостта! 6. Пътят към познанието лежи открит. Знанията, които се дават в школата, която следваш имат едно единствено предназначение - да те научат, как да решаваш трудните задачи, как да се справяш с острите конфликти и противоречия, как да носиш страданията и изпитанията, как да живееш. Вън от приложението знанията могат да ти послужат за украшение.
към текста >>

6. Пътят към познанието лежи открит.
За ученика то е опасно положение, което в резултат може да породи най-нежелателното, най-вредното - гордостта -тогава намираш, че си нещо повече от другите, по-добър, по-умен, от по-друг произход. Всъщност по нищо не се различаваш, абсолютно по нищо - само по това, че си намерил пътя, няколко минути по-бързо от другите. Пътят е неизбежен за всички. Добре е да помниш и да знаеш, много е полезно това, че условията и възможностите да растеш и да се развиваш са еднакви за всички, досущ еднакви, това ти стига, за да разбереш, че зад гордостта и чувството на превъзходство стои глупостта. Пази се то гордостта! 6. Пътят към познанието лежи открит. Знанията, които се дават в школата, която следваш имат едно единствено предназначение - да те научат, как да решаваш трудните задачи, как да се справяш с острите конфликти и противоречия, как да носиш страданията и изпитанията, как да живееш. Вън от приложението знанията могат да ти послужат за украшение. Ученикът, обаче, трябва да знае, че украшенията не му са нужни. Той няма какво да се украсява отвън, външната украса е присъща на птиците. Неговата красота е отвътре.
към текста >>

Използувай тази сила, за да преживееш дълбоката радост, че не напразно си учил при Велик Учител във Велика школа, не напразно си копнял за този път, не напразно си излял живота си в нови форми, съобразявайки се с великите закони на Живата природа.
Ученикът е буден. Изважда от дълбочината на сърцето си благородното, доброто, светлото, за да помага на ближните си. Той знае, че непрекъснато дефилира пред очите на Великата Реалност. Животът му трябва да бъде достоен за тези очи, които го посрещат и изпращат с обич и доверие. Знанието крие магическа сила. Използувай тази сила, за да преживееш дълбоката радост, че не напразно си учил при Велик Учител във Велика школа, не напразно си копнял за този път, не напразно си излял живота си в нови форми, съобразявайки се с великите закони на Живата природа. Опитай се да бъдеш истински образец - човек с висок идеал! Тогава пътят и животът ти ще се слеят в едно и ще разбереш скрития смисъл на казаното от Христа: “Аз съм пътят, Истината и животът”.
към текста >>

Тогава пътят и животът ти ще се слеят в едно и ще разбереш скрития смисъл на казаното от Христа: “Аз съм пътят, Истината и животът”.
Той знае, че непрекъснато дефилира пред очите на Великата Реалност. Животът му трябва да бъде достоен за тези очи, които го посрещат и изпращат с обич и доверие. Знанието крие магическа сила. Използувай тази сила, за да преживееш дълбоката радост, че не напразно си учил при Велик Учител във Велика школа, не напразно си копнял за този път, не напразно си излял живота си в нови форми, съобразявайки се с великите закони на Живата природа. Опитай се да бъдеш истински образец - човек с висок идеал! Тогава пътят и животът ти ще се слеят в едно и ще разбереш скрития смисъл на казаното от Христа: “Аз съм пътят, Истината и животът”.
към текста >>

78. 1. От “Опълченска” 66 до Изгрева

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

Посрещаше те една дребна жена, пъргава и находчива, сдържана и сериозна - “Кака Гинка”, за да ти каже: “Добре дошъл”, за да те упъти ясно и кратко и ти помогне при устройване срещата с Учителя.
Той оцеля и никога не ще престане да ухае и да се излъчва от страниците на онова Слово, което се изля там, превърнало малките стаи и двора на акустичен салон, където една идейна и жадна за духовни съкровища публика, се събираше права или седнала, за да слуша “Беседата”. Защото тук, а не другаде в продължение на години, които представляваха водоразделна линия до Изгрева, Той държеше своята неделна беседа - винаги в десет часа, през всичките сезони, независимо от дневната температура и метеорологическите промени на времето - един неотоплен салон, открит, а Той говори и Неговите Го слушат... Пет тома беседи - живи сме да ги имаме напечатани още по онова време. И не само това, но и разговорите, когато по това време нямаше между всичките един Боян Боев, който не пропущаше ни една Негова дума в по-късните години, които се водеха по всяко време - разговорите, с многобройните въпроси от Неговите почитатели, последователи, ученици, които идваха при Него със своите нужди, противоречия, проблеми, претоварени най - често от сърдечен товар. Идваха при Него като при дълбок и отморяващ извор, чийто води течаха непрестанно - извор на Неговата мъдрост, която пръскаше светлина. Това беше 66 - тоя гостоприемен праг, тая светяща врата всякога отворена. Посрещаше те една дребна жена, пъргава и находчива, сдържана и сериозна - “Кака Гинка”, за да ти каже: “Добре дошъл”, за да те упъти ясно и кратко и ти помогне при устройване срещата с Учителя. Всичко в тоя дом беше незабравимо, защото там, а не другаде по това време се правеше един колосален опит, несъизмерим по своите мащаби, по своята значимост и дълбочина. Тук кипеше живот. Една голяма готварска печка вградена в стената гореше непрестанно. Върху нея вряха чайници за сутрешния и вечерния чай; една голяма тенджера в която се вареше супата и другите гостби. Всеки ден трапезарията приемаше гости.
към текста >>

Готов си вече да нарамиш пак ежедневния си товар и да се върнеш в града при същите условия, но вече съвсем друг и нищо вече не представлява остри камъни по твоя път.
Радостта най - после бе намерила своя дом и се бе разположила като в царско ложе - радостта грееше, топлеше като малко слънце. “Опълченска" 66 беше ожидан пристан, градина и дом, където радостта се разпореждаше, мира те посрещаше, а любовта те нахранваше. Затова всичко в този дом беше толкова различно, толкова прекрасно - несъществуващо никъде другаде по земята. След като си имал среща с Него имаш усещанието, че всичко е наред, небето над тебе е тихо и лазурно - излъчващо само светлина и топлина, които внасяха покой и радост в душата ти; след като си слушал беседата, след като си пял песните, тук много се пееше, и след като си опитал вкуса на сготвеното просто ядене в скромната трапезария, ти вече не си този, който си дошъл обременен и умъчнен от житейските грижи. Усещаш, че имаш криле, готов си вече на всичко, по магия всичко е разведрено, освежено и чисто и най - вече тихо. Готов си вече да нарамиш пак ежедневния си товар и да се върнеш в града при същите условия, но вече съвсем друг и нищо вече не представлява остри камъни по твоя път. Готов си на всичко. Не само, защото си бил там и си окрилен и вдъхновен от преживяното, а си успял да глътнеш частичка от друг въздух, да отпиеш глътка от друга вода и да отчупиш къшей от друг хляб - живял си няколко дни, часове в друга атмосфера, друг свят, успял да влезеш в контакт с други порядки, нови отношения, нова красота. Това беше “Опълченска” 66 - видяхме, познахме и преживяхме тая неувехваща слава. Към тоя адрес се носехме като вихър, магнитен център, който неудържимо ни привличаше, пътувахме с тройката, който трамвай ни стоварваше пред девическата гимназия, понякога ни се струваше, че трамваят пълзи, не съобразен с нашето усещание за бързина и време. Идвахме обременени, жадни, гладни и си отивахме обновени, окуражени, вдъхновени, сити.
към текста >>

Към тоя адрес се носехме като вихър, магнитен център, който неудържимо ни привличаше, пътувахме с тройката, който трамвай ни стоварваше пред девическата гимназия, понякога ни се струваше, че трамваят пълзи, не съобразен с нашето усещание за бързина и време.
Усещаш, че имаш криле, готов си вече на всичко, по магия всичко е разведрено, освежено и чисто и най - вече тихо. Готов си вече да нарамиш пак ежедневния си товар и да се върнеш в града при същите условия, но вече съвсем друг и нищо вече не представлява остри камъни по твоя път. Готов си на всичко. Не само, защото си бил там и си окрилен и вдъхновен от преживяното, а си успял да глътнеш частичка от друг въздух, да отпиеш глътка от друга вода и да отчупиш къшей от друг хляб - живял си няколко дни, часове в друга атмосфера, друг свят, успял да влезеш в контакт с други порядки, нови отношения, нова красота. Това беше “Опълченска” 66 - видяхме, познахме и преживяхме тая неувехваща слава. Към тоя адрес се носехме като вихър, магнитен център, който неудържимо ни привличаше, пътувахме с тройката, който трамвай ни стоварваше пред девическата гимназия, понякога ни се струваше, че трамваят пълзи, не съобразен с нашето усещание за бързина и време. Идвахме обременени, жадни, гладни и си отивахме обновени, окуражени, вдъхновени, сити. На двора тъкмо пред малкото каменно стълбище имаше една лозница, там понякога ставаха срещите на крака, знаменателни, кратки и ясни като програми за цял живот. Бяха срещи - мигове незабравими и недокоснати от праха на времето. Това просто и варосано жилище с оная чешма с бяло корито в средата се бе превърнало на средище - център, който привличаше всички от града и от цялата провинция. Идваха тук от цялата страна, пропътували километри и когато влакът спираше на гарата всички се упътваха към “Опълченска” 66.
към текста >>

Идваха тук от цялата страна, пропътували километри и когато влакът спираше на гарата всички се упътваха към “Опълченска” 66.
Към тоя адрес се носехме като вихър, магнитен център, който неудържимо ни привличаше, пътувахме с тройката, който трамвай ни стоварваше пред девическата гимназия, понякога ни се струваше, че трамваят пълзи, не съобразен с нашето усещание за бързина и време. Идвахме обременени, жадни, гладни и си отивахме обновени, окуражени, вдъхновени, сити. На двора тъкмо пред малкото каменно стълбище имаше една лозница, там понякога ставаха срещите на крака, знаменателни, кратки и ясни като програми за цял живот. Бяха срещи - мигове незабравими и недокоснати от праха на времето. Това просто и варосано жилище с оная чешма с бяло корито в средата се бе превърнало на средище - център, който привличаше всички от града и от цялата провинция. Идваха тук от цялата страна, пропътували километри и когато влакът спираше на гарата всички се упътваха към “Опълченска” 66. Там беше Той - беседваше по отделно с всекиго, вслушваше се в болезните им, съветваше, упътваше, проправяше пътя на всяка душа. За нас “Опълченска" 66 остана като неповторима песен, чиято мелодия звучаща топла и задушевна, трогателна в своята простота, щеше да ни придружава през целия ни живот. Бяхме много млади - беше първата младост на века. Събрани там по някакво пречудно разписание, ние бяхме като поканени на тържество. Отзовахме се с готовност, за да участвуваме в това първо по рода си духовно празненство, каквото представляваше Неговото идване на земята, за да вкусим от тази първа по рода си духовна трапеза, която никога вече нямаше да се вдигне за нас.
към текста >>

Там беше Той - беседваше по отделно с всекиго, вслушваше се в болезните им, съветваше, упътваше, проправяше пътя на всяка душа.
Идвахме обременени, жадни, гладни и си отивахме обновени, окуражени, вдъхновени, сити. На двора тъкмо пред малкото каменно стълбище имаше една лозница, там понякога ставаха срещите на крака, знаменателни, кратки и ясни като програми за цял живот. Бяха срещи - мигове незабравими и недокоснати от праха на времето. Това просто и варосано жилище с оная чешма с бяло корито в средата се бе превърнало на средище - център, който привличаше всички от града и от цялата провинция. Идваха тук от цялата страна, пропътували километри и когато влакът спираше на гарата всички се упътваха към “Опълченска” 66. Там беше Той - беседваше по отделно с всекиго, вслушваше се в болезните им, съветваше, упътваше, проправяше пътя на всяка душа. За нас “Опълченска" 66 остана като неповторима песен, чиято мелодия звучаща топла и задушевна, трогателна в своята простота, щеше да ни придружава през целия ни живот. Бяхме много млади - беше първата младост на века. Събрани там по някакво пречудно разписание, ние бяхме като поканени на тържество. Отзовахме се с готовност, за да участвуваме в това първо по рода си духовно празненство, каквото представляваше Неговото идване на земята, за да вкусим от тази първа по рода си духовна трапеза, която никога вече нямаше да се вдигне за нас. Бяхме всички почти на една възраст между 18-22 години, излезли едновременно от неизвестния кошер на готови за работа, трудолюбиви пчели.
към текста >>

Къщата носеше номер и имаше два входа: ляв и десен.
Безшумно Той беше обърнал страницата на голямата история и неизвестна ръка пишеше вече новата мисъл, новия завет - една стройна философия бележеше своя цъфтеж. Беше средище на нов живот, чийто трепети пееха и шумяха като води на море, като песен на развейгор, когато горите се събуждат през пролетта. Там се срещаха Учител и ученици. Светлината беше голяма и обилна, заплашително голяма за ония, които от тъмнината на нощта следяха и дебнеха. Всичко беше странно необикновено, блясъкът неповторим и радостта непреживяна. Къщата носеше номер и имаше два входа: ляв и десен. В другото крило живееха други и знаците личаха и бележеха една съдба, която криеше зърното на една вековна разпра - дали щеше да секне скоро?... Там се срещнаха силите и двубоят започна: неизвестно кога и къде ноктите бяха скрити в пазвите на века, почиваха, ала не спяха. Когато другите дойдоха преди да почнат издевателствата туриха ръка на къщата с двата входа и казаха: Тя ще бъде наша, цялата, тук живя нашия човек - Учителя ни, който се би за идеалите ни. А те идеалите легнаха в праха и ордите минаха върху тях и забиха щиковете си в нежното белоснежно цвете, което ухаеше в десния двор. Живееше тогава още една бедна белокоса жена.
към текста >>

Един дълъг и не дълъг път от “Опълченска” 66 до Изгрева - опитахме се да го извървим без горест и гняв, а с вяра и самообладание, че Великото никога не може да се порази, че Великото вечно ще пребъдва, че “Бог поругаем не бива”, както се казва в Свещеното Писание.
Да, не знаеха, че имаше нещо над което те нямаха власт, то бе мечта на всички сатрапи през всичките векове. И добре, че това бе така. Историята щеше да се пише и нямаше вече да има сила срещу Истината, срещу Любовта, срещу Мъдростта, които дефилираха вече не само в оная бяла къща, не само тук в ухаещия Изгрев, а в целия свят. България и българите щяха да отчетат това, кога да е; великите неща на земята винаги се отчитат и преценяват със закъснение. Такива са за съжаление порядките на земята и човешките закони, когато на власт не са Любовта, Светлината и Свободата. Един дълъг и не дълъг път от “Опълченска” 66 до Изгрева - опитахме се да го извървим без горест и гняв, а с вяра и самообладание, че Великото никога не може да се порази, че Великото вечно ще пребъдва, че “Бог поругаем не бива”, както се казва в Свещеното Писание.
към текста >>

79. 12. Последните записки на Буча Бехар

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Това съм изследвал не един - два, три, сто пъти без никакво изменение.
Чета днес в беседата, която наслуки взех: "Няма да се обръщам към вас и да ви кажа: Любете Господа. Едно нещо зная: Бог ви люби. Дали знаете това, не ме интересува, но аз съм видял това под моя микроскоп и сам казвам: Блажени са тия хора, че Господ ги люби! И няма нито един човек, когото Той да не люби! Каква любов има към вас! Това съм изследвал не един - два, три, сто пъти без никакво изменение. Всичко съдействува за добро на онези, които Господ люби. Силен е този стих. Това е Словото, което днес ви давам. Аз намирам, че сте много щастливи.” /Из Беседата “.................”, 94 с., от “Петимата братя"/. Този пасаж, това слово за днешния ден - дар ми е.
към текста >>

Цял ден сама - 27... за първи път.
28.ХII.1875 г. неделя Облочно. студено, Вчера – 27, разрешили да се съберат на мястото - годишнина. "Метафизиката!... Отричат я. Независимо от това, тя съществува." Аз бях сама. Цял ден сама - 27... за първи път. Следващата година – 27.XII.?... Какво ли ща бъда!... "Не мисли за утрешния ден! Доста е злото на деня.” 29.XII.1975 г., понеделник Топло време, до слънца. Разходка и в гората.
към текста >>

За пръв път се скарахме - за литри, беше лошо.
Колко изнурена и немощна ми се видя. Лиза също. И тя бледа, немощна. Ех, Господи навред страждущи. Как ще живеем... 13.I.1976 г., вторник Получихме нафтата. За пръв път се скарахме - за литри, беше лошо. 14.I.1976 г., сряда 5.30 часа, сравнително топло време. Имаше вятър. Късно дойде Иванка. И тя не е добре. 15.I.1976 г., четвъртък 6 часа, а бях будна от 5.
към текста >>

“Когато решиха да подирят на човечеството, аз се родих.“ Андре - благодаря за тоя труд - хубаво....... 16.II.1976 г., понеделник За първи път меко време.
Наталия си навехна ръката. Сега е с шина. 15.II.1976 г., неделя “Избавена душа“ Андре....... Бях очарована, развълнувана. Легнах си в 12 ч. над тая книга и не спах. “Когато решиха да подирят на човечеството, аз се родих.“ Андре - благодаря за тоя труд - хубаво....... 16.II.1976 г., понеделник За първи път меко време. 17.II.1976 г., вторник Снеговалеж, студено. Щях да изляза. Г. дойде рано. Галилей ще бъде опериран днес между 10-11 ч. Останах си у дома.
към текста >>

Лиза излезе за пръв път до гора.½ч. Стояхме. Събитие!...
2.IV.1976 г., петък Агнеса дойде с един непознат. Бил писател - мъж с две деца. В 11 ч., в 6 си отиде. За какво?... 3.IV.1976 г., събота Разкошен изгрев. Лиза излезе за пръв път до гора.½ч. Стояхме. Събитие!... 6,7,8 и 9 - дъждовни, студени дни 10.IV.1976 г., събота 12, 30 часа. Изпратихме Брат Бертоли - Централни гробища. Простихме се с един от стълбовете на Братството. Анина дойде от Париж. Синът от Ню Йорк.
към текста >>

Цветница - при Цветанка чудесен ден.
12 и 13.IV.1976 г., - Вали. 14.IV.1976 г., сряда Слънце. Имах гостенка днес - Ана. 16.IV.1976 г., петък Слънцето днес не изгря. 18.IV.1976 г., неделя На Витоша сама. Цветница - при Цветанка чудесен ден. 19.IV.1976 г., понеделник Колкото повече чета, толкова по-незнающа се чувствувам, по-малка, no-несъвършена. Господи! Каква безбрежност, каква дълбочина - Господи!... Учителя - извор на жива вода!... Колкото пия, повече ожаднявам - Господи!... 22.IV.1976 г., четвъртък На екскурзия сама до езерата.
към текста >>

Днес - сряда, 5.V., чудесен ден бях на Витоша.
В трамвая паднах, ударих се лошо. Още се лекувам. 28.IV.1976 г., сряда Хубав ден - слънчев. До 4.V. почти дъждовно и хладно. Днес - сряда, 5.V., чудесен ден бях на Витоша. Абсолютно чисто небе - кристално. Водите обилни - тишина и чистота. Надишах се чист въздух. МАЙ Хубавия май – Лечебния - богат на прана – Обилен на жизнен сок И мека топлина - 1976 г. - Май беше дъждовен, мрачен с надвиснали небеса - Израз на световното безлюбие.
към текста >>

Един вътрешен процес, нещо подобно ми се случи през годините между 45-50, а преди, когато за първи път започнах да чета беседи.
И все са объркани - сами и без обич - няма я Петра, която знаеше да обича... Нищо значително - освен моите, 40-те поеми през тоя месец - нещо изключително, нещо ново - една тематика определена, адресирана до ония. които разчитат азбуката на духовния живот. Малко съм и премного развълнувана. Това е ... IX.1976 г. Нещо започна. Един вътрешен процес, нещо подобно ми се случи през годините между 45-50, а преди, когато за първи път започнах да чета беседи. Може да се раздели живота ми на три части до този ден. То е нещо чудно хубаво и светло. Откриват се нови хоризонти - то е във връзка със Словото. Аз съм щастлива. X. - Мина под същия знак.
към текста >>

Готова бях, не, не готова, но махнах ръка, не бе за първи път.
На тръгване казах на Лалка - вземи ги поне да си опечеш. И си отидох. На другия ден потърсих я да й върна едни пари. Нямаше я. Дадох ги на Тошко и си тръгнах. Готова бях, не, не готова, но махнах ръка, не бе за първи път. Имала, имала, нейна си работа. До тук можеше да спре и щях да го забравя, не бе за първи път. Но не свърши до тук. На улицата я срещнах. Връщаше се.
към текста >>

До тук можеше да спре и щях да го забравя, не бе за първи път.
На другия ден потърсих я да й върна едни пари. Нямаше я. Дадох ги на Тошко и си тръгнах. Готова бях, не, не готова, но махнах ръка, не бе за първи път. Имала, имала, нейна си работа. До тук можеше да спре и щях да го забравя, не бе за първи път. Но не свърши до тук. На улицата я срещнах. Връщаше се. Не те намерих. Ходила беше там.
към текста >>

Точка - за първи път я видях Ей Богу - стори ми се жестока, стори ми се, че ме удря с камшик.
Невъзмутима и студена, да, ти не ме ли знаеш каква съм, не ме ли познаваш, така ли се дава - трябваше да ги претегли колко струват и тогава. Аз такива не искам. Но аз се наредих половин час - продават ги пакетирани по 10 кг. Как можеш да ....дори струват по 20 ст. А тя ме гледа самодоволно, че успя да ме уязви. Точка - за първи път я видях Ей Богу - стори ми се жестока, стори ми се, че ме удря с камшик. насред пътя много ми стана. Защо го пиша със закъснение? - Не зная. Но ето вече ноември, аз не стъпих при нея, нито тя при мене. Не мога да преодолея образа там на улицата.
към текста >>

насред пътя много ми стана.
Аз такива не искам. Но аз се наредих половин час - продават ги пакетирани по 10 кг. Как можеш да ....дори струват по 20 ст. А тя ме гледа самодоволно, че успя да ме уязви. Точка - за първи път я видях Ей Богу - стори ми се жестока, стори ми се, че ме удря с камшик. насред пътя много ми стана. Защо го пиша със закъснение? - Не зная. Но ето вече ноември, аз не стъпих при нея, нито тя при мене. Не мога да преодолея образа там на улицата. Казах й, не можеше ли да не ми кажеш, че си днес на 20 да ....чушки?.. ….ми.
към текста >>

Аз се промених - аз нямам сили и възможности да правя нещо за нея, както някой, дори един път седмично да я посетя.
Не се сърдя, не ми е мъчно, какво е един удар, аз много мога да нося, бих преодоляла всичко и нищо не ми е, но не мога да се съвзема от впечатлението, че видях един образ, който не познавах - не смея да кажа суров, леден, безмилостен - с желанието да ме удари, да ме нарани. Защо?... Причината?!... Какво й направих? Какво правя? Какво иска - чака нещо, което или нямам, или не мога да й го дам - наистина!... Аз се промених - аз нямам сили и възможности да правя нещо за нея, както някой, дори един път седмично да я посетя. Само аз зная, колко и какво мога и колко усилия ми струва дори и едно отиване до магазина... и времето и работата, която не е намалена и моята умора... 1977 г. Посрещнах у дома. Лиза си легна в 9 часа, а аз в 11 - бях много уморена. Направих си Новогодишна молитва и дочух канонадата. Заспах към 12.
към текста >>

6 - неделя, чудесен ден - 5-та екскурзия на Витоша.
1.II.1977 г., вторник От днес при хубаво време започвам разходките сутрин. Ще отбележа дата и ден - бях, или не бях! Топло за сезона време. Излязох в гората, още е мокра, гола, сива - но беше свежо и хубаво. Имаше топли дни. 6 - неделя, чудесен ден - 5-та екскурзия на Витоша. 13.II.1977 г., неделя Топло време. Снеговете се топят, потоци преливаха, реката гърмеше, безумно водите бягаха надолу. 6-та екскурзия. Бях на Витоша и гледам стихията - гледам и не се насищам. Разболях се.
към текста >>

И си мисля, дали ще ме доведе и друг път на това разкошно място.
Времето чудесно, полянката чиста и над нея върховете. Аз лежа, почивам, наслаждавам се. Трябва да съм заспала. Гледам цялата хубост. Гледам непознатия добър мъж, Гледам пушките в калъфи как ги е подредил. И си мисля, дали ще ме доведе и друг път на това разкошно място. Изведнъж се чува цвилене на коне и вой на кучета. Той вече е не крака и се приближи към мене като охрана. Едно голямо куче ....се спуща право към мене с отворена уста. А той веднага тръгва към него. Аз си мисля, че ще вземе пушка, а той не я взе.
към текста >>

80. 31. Внимание / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1.

ТОМ 30

В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремящ се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа"... Идват, обаче времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание.
31. ВНИМАНИЕ Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1. В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремящ се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа"... Идват, обаче времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот, застава на пътя, който е десен като острието на ножа". Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коствува живота и бъдещето ни.
към текста >>

Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот, застава на пътя, който е десен като острието на ножа".
31. ВНИМАНИЕ Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1. В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремящ се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа"... Идват, обаче времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот, застава на пътя, който е десен като острието на ножа". Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коствува живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание.
към текста >>

Какъв е този път и какво е това време?
31. ВНИМАНИЕ Братство, Севлиево. Г. 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1. В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремящ се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа"... Идват, обаче времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот, застава на пътя, който е десен като острието на ножа". Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коствува живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание. В такива времена нашето съзнание трябва да присъствува във всяка една клетка на нашето тяло.
към текста >>

Има времена, в които свободно можем да се движим по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко.
287, 15.12.1941, с. 1. В окултната литература се среща един израз, който се отнася до вътрешния път на ученика, стремящ се към висше познание и който гласи: „Пътят е тесен като острието на ножа"... Идват, обаче времена, когато не само окултния ученик, но и всеки един човек бива изправен в своя живот пред съдбоносно изпитание. Всеки човек, по-рано или по-късно в своя живот, застава на пътя, който е десен като острието на ножа". Какъв е този път и какво е това време? Достатъчно е дори и най-малкото изгубване на равновесие, достатъчно е и най-малкото отклонение, за да полетим към бездната. Има времена, в които свободно можем да се движим по път, покрит с цветя: можем да се отбиваме в страни, можем да се забавляваме, можем да се шегуваме колкото искаме и с всичко. Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коствува живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание. В такива времена нашето съзнание трябва да присъствува във всяка една клетка на нашето тяло. Тяло и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание. Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувствуваме не тела, а души, духове.
към текста >>

И народите минават през такъв път.
Но идват и такива времена, когато дори само един поглед настрана може да коствува живота и бъдещето ни. В такива времена цялото наше същество трябва да се превърне в трепет и внимание. В такива времена нашето съзнание трябва да присъствува във всяка една клетка на нашето тяло. Тяло и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание. Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувствуваме не тела, а души, духове. И народите минават през такъв път. И те преживяват такива времена. И те биват подлагани на изпит. Биват заставени да стъпят върху пътя, който е „тесен като острието на ножа". Внимание се изисква! Необикновено, непознато до тогава свръхвнимание е необходимо.
към текста >>

Биват заставени да стъпят върху пътя, който е „тесен като острието на ножа".
Тяло и душа трябва да се превърнат в едно съсредоточено съзнание и внимание. Тъй будни трябва да бъдем, тъй чутки и внимателни към гласа на Бога и към всемирния закон на Хармонията и на равновесието, че да се чувствуваме не тела, а души, духове. И народите минават през такъв път. И те преживяват такива времена. И те биват подлагани на изпит. Биват заставени да стъпят върху пътя, който е „тесен като острието на ножа". Внимание се изисква! Необикновено, непознато до тогава свръхвнимание е необходимо. Иначе сме изгубени. А какво значи внимание? - Да слушаш гласа на Бога!...
към текста >>

Защо да се обръщаме към този или оногози, да ни води, когато и сам той може да сбърка пътя?
А какво значи внимание? - Да слушаш гласа на Бога!... Той говори. Тихо, но ясно, разбрано, отчетливо! Защо да търсим съвети у хората? Защо да се обръщаме към този или оногози, да ни води, когато и сам той може да сбърка пътя? Има само един сигурен, непогрешим съветник, има само един истински Водач - Бог!... Ний можем да се уповаваме с пълна, абсолютна вяра само на Него, ний трябва да се вслушваме само в Неговия глас... Друго спасение, друга сигурност няма! Времената изискват това! „Пътят е тесен, като острието на ножа". Внимание! Пламен
към текста >>

„Пътят е тесен, като острието на ножа". Внимание!
Защо да търсим съвети у хората? Защо да се обръщаме към този или оногози, да ни води, когато и сам той може да сбърка пътя? Има само един сигурен, непогрешим съветник, има само един истински Водач - Бог!... Ний можем да се уповаваме с пълна, абсолютна вяра само на Него, ний трябва да се вслушваме само в Неговия глас... Друго спасение, друга сигурност няма! Времената изискват това! „Пътят е тесен, като острието на ножа". Внимание! Пламен
към текста >>

81. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

- „Изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в пътя на живота.” Пазете свято думата с която правим връзка с Учителя.
Сега съм добре със здравето си, операцията мина сполучливо, хирурзите бяха добри. Моят организъм як и закален, се справи с всичко. Важно е дрехата, важен е Духа. Духът е всичко. Как казваме в нашата Молитва? - „Изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в пътя на живота.” Пазете свято думата с която правим връзка с Учителя. Сега вече знаем, че Бог на Любовта е Бог на живите. Предай нарочен поздрав на Методий! Много, много ми помогна. Мъчно щях да изкарам без него. Нека посещава от време на време Мария.
към текста >>

Ще се радвам, ако някой път мен посети.
Сега вече знаем, че Бог на Любовта е Бог на живите. Предай нарочен поздрав на Методий! Много, много ми помогна. Мъчно щях да изкарам без него. Нека посещава от време на време Мария. Ще се радвам, ако някой път мен посети. Поздрав на всички приятели! В скръбта си да бъдат радостни. Пиши нарочно на брат Георги. Поздрави го от мен! Чувствам тяхната помощ и често мисля за него.
към текста >>

[Болницата на затвора, 1959 г.] Обична моя Мария, Всякога мисля с благодарност за нашия път, чист и свят - Път през цялата вечност!
Това писмо чети на Мария. То е и за нея. Поздрав и на теб, мой обични и верен брат Боян! Борис. Пиши и на Цанка в Габрово. Поздрави я, поздрави и Йордан от мене! [Болницата на затвора, 1959 г.] Обична моя Мария, Всякога мисля с благодарност за нашия път, чист и свят - Път през цялата вечност! Мисля за Великото Братство на човеците, които обичат Истината и й служат. Обична моя Мария, ние живеем в нашия свят. Там ние сме свободни. Обични брат Боян, Очаквам времето, което ще донесе условие за делото на Учителя. Йоан, 9 гл., 4 и 5 ст.: „Иде нощ, когато никой не може да работи.” Отминава вече дългата нощ, ще дойдат добрите условия.
към текста >>

Всевъзможните ограничения, които света може да постави на пътя ни, не са пречка за нашата работа.
Мисля за нашата работа в свободата с която Учителя ни освободи от всякакви ограничения, форми, предразсъдъци, време и пространство, и ни приобщи към живота на Цялото, към великия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. Мисля за чистото служение в Дух и Истина. Нека създава света своите партии, черкви, всевъзможни общества и организации, които се борят. Човешки работи! В Божествения живот е единството и пълнотата. Всевъзможните ограничения, които света може да постави на пътя ни, не са пречка за нашата работа. Ние работим като Слънцето. Тъй ни е учил нашия обичен Учител. Не отричам постиженията на света. Божият Дух ръководи всяко творчество. Ние не се отделяме и противопоставяме.
към текста >>

В живота формите се повтарят хиляди пъти, но не остават едни и същи, те се променят.
Човек е създавал всевъзможни форми да ограничи Духа и душата, да ги вгнети в тях, да ги насили, да ги подчини на закон, догми и канони. Чудни са човешките души и Дух! Те разпръскват всички форми, помитат всички препятствия, разкъсват всички окови. Божественият живот не може да бъде окован. Ние сме едно с Божествения живот - едно цяло и неделимо. В живота формите се повтарят хиляди пъти, но не остават едни и същи, те се променят. Тук може да се провиди Божествения план. Ако човек не вижда как Бог работи във Всемира, какво вижда тогава? Той е слепец. Често си пея песните на Учителя повече мислено. Живея в нашия хубав свят заедно с всички вас и с Учителя.
към текста >>

„Ний ще ходим в този път на Светлината!
Ако човек не вижда как Бог работи във Всемира, какво вижда тогава? Той е слепец. Често си пея песните на Учителя повече мислено. Живея в нашия хубав свят заедно с всички вас и с Учителя. Тъй понасям всичко тука. „Ний ще ходим в този път на Светлината! ” Мир ти мой прекрасен! Наистина, за Духа и душата няма преграда. Казвам си: „Устоявай живота си с Господа при всички условия.”Това е същественото, това е нашия път. Божественото Учение е като светлината. То е навсякъде, то е неуязвимо, то може да се изрази във форми, но не зависи от формите.
към текста >>

Казвам си: „Устоявай живота си с Господа при всички условия.”Това е същественото, това е нашия път.
Живея в нашия хубав свят заедно с всички вас и с Учителя. Тъй понасям всичко тука. „Ний ще ходим в този път на Светлината! ” Мир ти мой прекрасен! Наистина, за Духа и душата няма преграда. Казвам си: „Устоявай живота си с Господа при всички условия.”Това е същественото, това е нашия път. Божественото Учение е като светлината. То е навсякъде, то е неуязвимо, то може да се изрази във форми, но не зависи от формите. То създава формите, но не остава затворено в тях. Христос е изразил това просто и съвършено: „Служение в Дух и Истина.” Всички, които искат да бъдат господари на света, нема да успеят, защото света си има господар. Човек трябва да се научи да изпълнява Неговата воля.
към текста >>

Обични брат Боян, следя с интерес живота на съвременния човек и виждам, че нема други път за излизане от противоречията, освен пътя, който Учителят посочи.
Поздрави приятелите! От всички се иска мълчалива, вдълбочена, спокойна работа. Без страх и тъмнина! Такъв е закона. Ние трябва да присъстваме в днешния момент и да вършим своята работа, за да се разрешат правилно въпросите в света. Обични брат Боян, следя с интерес живота на съвременния човек и виждам, че нема други път за излизане от противоречията, освен пътя, който Учителят посочи. В Учението на Учителя е спасението на човечеството. Мисля вече за списанието „Житно зърно”. То ще бъде списание за духовния живот на човечеството, списание на Духовната култура. То трябва да отразява Новото в духовния живот на човечеството по цялата земя. В него ще бъдат застъпени духовните науки, изкуство и най-важното - новото разбиране на човека за Бога, истинското отношение на човека към Бога, свободно от старите религиозни предразсъдъци и суеверия.
към текста >>

Ще бъде застъпен и отдела „Постижение в духовния път”, „Духовни опитности”, „Изследвания на Невидимия свят” и др.
В него ще бъдат застъпени духовните науки, изкуство и най-важното - новото разбиране на човека за Бога, истинското отношение на човека към Бога, свободно от старите религиозни предразсъдъци и суеверия. Така „Житно зърно” ще отговаря на една насъщна нужда на днешното време. Списанието „Житно зърно” ще възвестява Новото Учение на Учителя, ще очертава образа на Новия човек. В него ще бъдат застъпени всички отдели на Духовния живот, наука и изкуство. Трябва да се привлекат широк кръг сътрудници за всички отдели. Ще бъде застъпен и отдела „Постижение в духовния път”, „Духовни опитности”, „Изследвания на Невидимия свят” и др. Редакцията трябва да разполага със списанията и литературата на всички духовни движения по Земята. Каква голяма и хубава работа ни предстои! [5 октомври 1962 г] Обична моя Мария, Спомняш ли си, че по това време отивахме с тебе в Рила - в Светилището? Това е нашия свят. Ние го носим в душите си всякога.
към текста >>

Той е жив път, който ни обединява с Него.
Планините са в топли пролетни цветове - мораво и синьо. Те привличат вече. Снеговете са оцветени в същите тонове, цялото небе се е разперило, голям облак като крило. Слънцето го е наситило с блясък и светлини, въздуха е студен, здрав, укрепителен. Скитам из моя остров, и си мисля за нашия голям и богат живот, живот през вековете. Той е жив път, който ни обединява с Него. Колко хубав образ е намерил Учителя: „Аз съм лозата, вие пръчките” - Прост и съвършен образ! На Бога уповавам, ние ще издържим на всичко! Бъди бодра духом. Надявам се, че Бог скоро ще ме доведе в „Малкият дом”, и ние ще пак ще подхванем нашата свещена работа. [20 февруари 1962 г., Острова на Марица] Виждам, Господ иска да посее няколко семенца и между тези хора тука.
към текста >>

Неговите стъпки в света, когато посещава душите с мир, път, истина и живот.
Това е нашата скрита радост. Ние виждаме кое е същественото, и кое е празно и суетно, този шум в света. Лъжата и днес шества с фанфари и блясък, както в миналото, но ние немаме нищо с нея. Старият езически свят издига пак своите идоли, Божества, олтари, капища, тържества и церемонии, блясък, празен шум замайват човека. Ние, обаче, долавяме тихите стъпки на Учителя. Неговите стъпки в света, когато посещава душите с мир, път, истина и живот. Всичко е в това, да отделяме света настрана и да търсим Него непрестанно. Учениците на Учителя, които познават вечния живот, не могат да се смутят от временните условия в които се намират. Обични брат Боян, прочетете от Йоанна, 1 глава, 14 ст. и от 1-51. Това видяхме и за това свидетелствуваме.
към текста >>

Нашият път е чист и свят.
Всичко е в това, да отделяме света настрана и да търсим Него непрестанно. Учениците на Учителя, които познават вечния живот, не могат да се смутят от временните условия в които се намират. Обични брат Боян, прочетете от Йоанна, 1 глава, 14 ст. и от 1-51. Това видяхме и за това свидетелствуваме. Нашият път е чист и свят. Нашата работа без шум, без блясък - задълбочена и смирена. Всичко скромно, с най-малките средства. Това е пътя на учениците на Учителя, път към Царството Божие. Много неща научихме и разбрахме тук в Школата на другото Братство. Видяхме това, което не трябва да допуснем в нашата работа.
към текста >>

Това е пътя на учениците на Учителя, път към Царството Божие.
и от 1-51. Това видяхме и за това свидетелствуваме. Нашият път е чист и свят. Нашата работа без шум, без блясък - задълбочена и смирена. Всичко скромно, с най-малките средства. Това е пътя на учениците на Учителя, път към Царството Божие. Много неща научихме и разбрахме тук в Школата на другото Братство. Видяхме това, което не трябва да допуснем в нашата работа. Затова Учителят ни прекара и през тази Школа. Истина, Чистота, Святост, Скромност, Смирение - това е нашия път. Хубав урок, който нема да забравим никога и всякога ще помним.
към текста >>

Истина, Чистота, Святост, Скромност, Смирение - това е нашия път.
Всичко скромно, с най-малките средства. Това е пътя на учениците на Учителя, път към Царството Божие. Много неща научихме и разбрахме тук в Школата на другото Братство. Видяхме това, което не трябва да допуснем в нашата работа. Затова Учителят ни прекара и през тази Школа. Истина, Чистота, Святост, Скромност, Смирение - това е нашия път. Хубав урок, който нема да забравим никога и всякога ще помним. Обични брат Боян, приеми моя поздрав за нашата Духовна Нова Година, за нашия светъл празник на Пролетта с който почваме Паневритмията! Живият кръг на Паневритмията продължава. Той е за благото на всички човеци, и ние ще го поддържаме, макар и мислено и ще участваме в него при каквито и условия и да се намираме. Живият кръг на Паневритмията, първото най-малко движение на новия живот, което постепенно ще се засилва, засилва, засилва, докато обхване като мощна вълна душите, които Бог е призовал и определил да вървят в Неговия път.
към текста >>

Живият кръг на Паневритмията, първото най-малко движение на новия живот, което постепенно ще се засилва, засилва, засилва, докато обхване като мощна вълна душите, които Бог е призовал и определил да вървят в Неговия път.
Истина, Чистота, Святост, Скромност, Смирение - това е нашия път. Хубав урок, който нема да забравим никога и всякога ще помним. Обични брат Боян, приеми моя поздрав за нашата Духовна Нова Година, за нашия светъл празник на Пролетта с който почваме Паневритмията! Живият кръг на Паневритмията продължава. Той е за благото на всички човеци, и ние ще го поддържаме, макар и мислено и ще участваме в него при каквито и условия и да се намираме. Живият кръг на Паневритмията, първото най-малко движение на новия живот, което постепенно ще се засилва, засилва, засилва, докато обхване като мощна вълна душите, които Бог е призовал и определил да вървят в Неговия път. Аз зная - Бог ще укрепи и възрасти основанието, което Учителят положи в този народ. Това е нашата молитва и нашата работа. Поздрав на приятелите и на теб, на всички верни приятели! Бъдете бодри духом! Без страх и без тъмнина!
към текста >>

Малкият цветец разговаря със светлината, и колко чудесен е този разговор!
Алената розичка току що е цъфнала. Слънчевият лъч прониква в росната чашка. Тя е озарена отвътре и сияе. Какво става в малкия цветец? Празник, тържество, тайнство се извършва. Малкият цветец разговаря със светлината, и колко чудесен е този разговор! Има свещени моменти в живота, на тях човек трябва да присъства с благоговение. Властта и богатството, които изкусителя може да даде на човек носят проклятия. Около тях се натрупва лъжата, лицемерието, неправдата. Суетният шум и блясък - отвратително! Животът на Христа -нашия живот, пътя на Христа е нашия път.
към текста >>

Животът на Христа -нашия живот, пътя на Христа е нашия път.
Малкият цветец разговаря със светлината, и колко чудесен е този разговор! Има свещени моменти в живота, на тях човек трябва да присъства с благоговение. Властта и богатството, които изкусителя може да даде на човек носят проклятия. Около тях се натрупва лъжата, лицемерието, неправдата. Суетният шум и блясък - отвратително! Животът на Христа -нашия живот, пътя на Христа е нашия път. Това е истината. Има нещо много хубаво в живота. Усещам го понякога, когато помириша едно карамфилче, една розичка, или когато потрия листенцата на здравеца и усещам дъха на планината. То не е самия мирис, но е в него. Срещам един човек.
към текста >>

” [5 септември 1961 г.] Обична моя Мария, Радостта ми е да мисля за тебе, за нашия хубав живот, за нашия свещен път, за живота на Царството Божие, което Учителят ни откри, за Него, Който ни води и днес и през цялата Вечност с блага ръка.
Нашият живот се покои на Божията длан. Той е и сега и всякога. Ученикът използва времето и сега тъй добре, както и преди. Ученикът се молеше тъй: „Господи, благодаря Ти за всичко, което Си ми дал и Си ме научил. Благодаря Ти за верните сърца, които Си поставил да ме пазят! ” [5 септември 1961 г.] Обична моя Мария, Радостта ми е да мисля за тебе, за нашия хубав живот, за нашия свещен път, за живота на Царството Божие, което Учителят ни откри, за Него, Който ни води и днес и през цялата Вечност с блага ръка. Тази ми радост изкупува всички страдания и несгоди и унижения на които човек в моето положение може да бъде подложен. Поздравявам те със Съборните дни, поздравявам те за Именния ти ден, нашите святи и светли дни с нашия обичен Учител! И днес душите ни разговарят както, когато ходехме хванати ръка за ръка из нашето Царство. Сега Господ ни е скрил тук до време. Предай моя поздрав на брат Боян!
към текста >>

Това е пътя, който Учителят сочи, знанието, което Той даде.
Това са хубавите мигове в живота. И това е трагедията на съвременния човек, повален, обезсилен, безправен, без воля, роб на чувствата си, на страстите си. Такъв искат да бъде човека - безропотен и подчинен. Това е робството на съвременния човек, човека без Бога. Освобождението е във възвръщане към Бога. Това е пътя, който Учителят сочи, знанието, което Той даде. Това е Школата на Учителя. В Школата на Учителя се изучава науката за Бога. Знание е потребно. Без знание, без любов - какво може да постигне човек? Обична моя Мария, чувам вече „Мирът вече иде”, изпълнен симфонично - от хор и оркестър.
към текста >>

Това е Учението на Бялото Братство, това е нашия път, това е нашата работа.
Ето човека! Божият Дух е работил върху него през Вечността. Божият Дух почива върху него и днес. Истината преди всичко във всяка мисъл, във всяко дело, във всяко движение. Истината трябва да присъства. Това е Учението на Бялото Братство, това е нашия път, това е нашата работа. [Септември, 1961 г.] Където и да бъдем - близко или далеч един от други, в този или в онзи свят, нас ни обединява един идеал, един живот, една мисъл, едно Слово, една песен. Така ние винаги сме заедно. Обична моя Мария, тези спокойни, светли предесенни дни ми напомнят Светилището в Рила. Небето приветливо, благосклонно, ведро, светло. Разумният свят изявява присъствието си, като че тук се извършва Свещено служение.
към текста >>

Обична моя Мария, тези спокойни, светли предесенни дни ми напомнят Светилището в Рила.
Истината преди всичко във всяка мисъл, във всяко дело, във всяко движение. Истината трябва да присъства. Това е Учението на Бялото Братство, това е нашия път, това е нашата работа. [Септември, 1961 г.] Където и да бъдем - близко или далеч един от други, в този или в онзи свят, нас ни обединява един идеал, един живот, една мисъл, едно Слово, една песен. Така ние винаги сме заедно. Обична моя Мария, тези спокойни, светли предесенни дни ми напомнят Светилището в Рила. Небето приветливо, благосклонно, ведро, светло. Разумният свят изявява присъствието си, като че тук се извършва Свещено служение. Премина ветрец и разклати тревичките и клоните на клековете. Скалите са осветени отвътре, сияние има около тях, долу пряспата и изворчето. Всичко това живее в душите ни и ние го носим в сърцата си.
към текста >>

Нашият път е един и сега ние пак ходим заедно и разговаряме.
Небето приветливо, благосклонно, ведро, светло. Разумният свят изявява присъствието си, като че тук се извършва Свещено служение. Премина ветрец и разклати тревичките и клоните на клековете. Скалите са осветени отвътре, сияние има около тях, долу пряспата и изворчето. Всичко това живее в душите ни и ние го носим в сърцата си. Нашият път е един и сега ние пак ходим заедно и разговаряме. Сутрин от пространството слиза студ - здрав и чист. Водата е замръзнала, ние запалваме малкия огнец пред палатката. Неговата топлинка нема да забравим никога. Обична моя Мария, ние трябва да обмислим добре работата, която ни предстои. Колко време ни остава още на Земята, да го посветим на нея.
към текста >>

Чудесен е живота, който Бог ни подари и прекрасен!
” Макар и отвън, ти караш също с мене затвора, и страдаш повече от мене. Злото иска да изгаси светлинката, която Учителят запали. Това е невъзможно! По-скоро то ще изгори - това е възможно, но да спъне делото на Учителя, това не може да стане. Бог ни е проводил на Земята да вършим Неговата воля, да свършим работата, която има да вършим. Чудесен е живота, който Бог ни подари и прекрасен! Помисли само какви срещи имахме, какви важни срещи! И сега се подготвя бъдещето, бъдещите ни срещи. С какви прекрасни души се срещнахме и опознахме и работихме! Благ и милостив е Господ! Остава ни още малко да завършим работата си.
към текста >>

Бог устройва пътищата ни.
Помисли само какви срещи имахме, какви важни срещи! И сега се подготвя бъдещето, бъдещите ни срещи. С какви прекрасни души се срещнахме и опознахме и работихме! Благ и милостив е Господ! Остава ни още малко да завършим работата си. Бог устройва пътищата ни. Животът ни е в Неговите ръце. Човек може да създаде атомна бомба, силата на която да се равнява на хиляда милиона тона тротил - огромна механична сила. Ала има и друга сила, силата, която кара малката пъпчица да се отвори. На тоя сила се удивлявам, пред нея благоговея. Има сила, която кара да узрее гроздето.
към текста >>

Аз всякога мисля за нашия светъл път, пътя на учениците на Божествената Школа.
Има сила, която изпълня любящото майчино сърце. Каква сила е тя? Може ли да се каже, че е голяма или малка? [Септември 1962 г. Затвора] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Аз всякога мисля за нашия светъл път, пътя на учениците на Божествената Школа. Аз всякога мисля за нашия обичен Учител. Това е света в който живеем. Нашето приятелство запази чистотата и свежестта си от първите години. То принадлежи на живота на Царството Божие. То иде от далечното минало, изявява се сега, продължава във Вечността.
към текста >>

Ученикът на Божествената Школа следва своя път при всички условия.
Където и когато срещна ученика на Божествената Школа, познавам в него брата по Дух. Великото Бяло Братство е Всемирно. То присъства и ръководи живота във всички населени светове. Божественият живот изпълня Всемира. Каквото и да правят учениците, не могат да помрачат Божия ден. Ученикът на Божествената Школа следва своя път при всички условия. Школата всякога е съществувала, тя е път. През всички времена душите са отивали към Бога. Светлината и простора в нашия живот, благодат и мир. За всичко благодарим. В страданията, които ни причиниха, не се ожесточихме.
към текста >>

Школата всякога е съществувала, тя е път.
Великото Бяло Братство е Всемирно. То присъства и ръководи живота във всички населени светове. Божественият живот изпълня Всемира. Каквото и да правят учениците, не могат да помрачат Божия ден. Ученикът на Божествената Школа следва своя път при всички условия. Школата всякога е съществувала, тя е път. През всички времена душите са отивали към Бога. Светлината и простора в нашия живот, благодат и мир. За всичко благодарим. В страданията, които ни причиниха, не се ожесточихме. Останахме верни на нашия закон, превърнахме злото в добро.
към текста >>

Ще приеме ли той този път или ще го отхвърли?
Светлината и простора в нашия живот, благодат и мир. За всичко благодарим. В страданията, които ни причиниха, не се ожесточихме. Останахме верни на нашия закон, превърнахме злото в добро. Това е разрешението на големите противоречия, в които се намира човек. Ще приеме ли той този път или ще го отхвърли? - От това зависи неговото бъдеще. Сега започва нашата Нова Учебна година. Иде нова светлина, ново знание, нови задачи, нови опитности за учениците. Учение и работа, това е щастието за нас. Обична моя Мария, поздравявам те с Новата Учебна година!
към текста >>

Ние пак сме наедно и вървим ръка за ръка в пътя.
- От това зависи неговото бъдеще. Сега започва нашата Нова Учебна година. Иде нова светлина, ново знание, нови задачи, нови опитности за учениците. Учение и работа, това е щастието за нас. Обична моя Мария, поздравявам те с Новата Учебна година! Ние пак сме наедно и вървим ръка за ръка в пътя. Поздрав и на учениците! Обична моя Мария, спомням си нашето поле. Колко хубави часове сме прекарали в нашите разходки там сред тревите и цветята, въздуха и простора, небето и облаците и нашата Витоша насреща. То беше канавата на нашите мисли и чувства. И тъй като те принадлежат на вечния живот и то слезе в живота на Царството Божие.
към текста >>

Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.” И ето, при всички условия ние следваме нашия път с мир и радост.
В Школата сме наедно и в този и в онзи свят. Може би човек, трябва да премине буден през смъртта, за да се увери, че условията не са в състояние да ни разделят, нито да попречат на живота, на душите ни. Условията се менят, това е движение, а живота идва все нов и нов, разширява се, задълбочава се, изявява се във все по-големо и разнообразно богатство, сила и красота. Ние го приемаме с благодарност, учим и работим. Сега чуваме тихия глас на Учителя: „Да се не смущава сърцето ви, нито да се устрашава. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.” И ето, при всички условия ние следваме нашия път с мир и радост. За всичко благодарим! Обични брат Боян, приеми моя поздрав по случай Новата Учебна година! Поздрав на всички ученици! [22 септември 1962 г.] Обична моя Мария, Понякога тук се случва тъй, че ни забравят в килиите, и ние пак заставаме лице с лице с времето. Часовете, дните отминават бавно край нас.
към текста >>

Тогава обличам дрехата от бял и чист висон и тръгвам по свещената пътека по която Учителят ни е водил.
За всичко благодарим! Обични брат Боян, приеми моя поздрав по случай Новата Учебна година! Поздрав на всички ученици! [22 септември 1962 г.] Обична моя Мария, Понякога тук се случва тъй, че ни забравят в килиите, и ние пак заставаме лице с лице с времето. Часовете, дните отминават бавно край нас. Тогава обличам дрехата от бял и чист висон и тръгвам по свещената пътека по която Учителят ни е водил. Извиквам живота от дните ни с Него. Картините, образите, мислите, чувствата оживяват наново. Неговото Слово изпълня душата ми. Сега аз искам да го преживея дълбоко, да го почувствам живия път. Както го възлюбихме ние, тъй ще го възлюбят и онези, които ще последват нашия път.
към текста >>

Сега аз искам да го преживея дълбоко, да го почувствам живия път.
Часовете, дните отминават бавно край нас. Тогава обличам дрехата от бял и чист висон и тръгвам по свещената пътека по която Учителят ни е водил. Извиквам живота от дните ни с Него. Картините, образите, мислите, чувствата оживяват наново. Неговото Слово изпълня душата ми. Сега аз искам да го преживея дълбоко, да го почувствам живия път. Както го възлюбихме ние, тъй ще го възлюбят и онези, които ще последват нашия път. Ето думите на Учителя: „Ако Аз съм дошъл между този народ, дошъл Съм заради учениците. Те ме интересуват. За старозаветните, новозаветните и праведните има кой да се интересува.” Ние имаме задача да опазим Словото, да издирим учениците, да им помогнем. Трябва да се свърши добре работата.
към текста >>

Както го възлюбихме ние, тъй ще го възлюбят и онези, които ще последват нашия път.
Тогава обличам дрехата от бял и чист висон и тръгвам по свещената пътека по която Учителят ни е водил. Извиквам живота от дните ни с Него. Картините, образите, мислите, чувствата оживяват наново. Неговото Слово изпълня душата ми. Сега аз искам да го преживея дълбоко, да го почувствам живия път. Както го възлюбихме ние, тъй ще го възлюбят и онези, които ще последват нашия път. Ето думите на Учителя: „Ако Аз съм дошъл между този народ, дошъл Съм заради учениците. Те ме интересуват. За старозаветните, новозаветните и праведните има кой да се интересува.” Ние имаме задача да опазим Словото, да издирим учениците, да им помогнем. Трябва да се свърши добре работата. Школата е вечния път на душите.
към текста >>

Школата е вечния път на душите.
Както го възлюбихме ние, тъй ще го възлюбят и онези, които ще последват нашия път. Ето думите на Учителя: „Ако Аз съм дошъл между този народ, дошъл Съм заради учениците. Те ме интересуват. За старозаветните, новозаветните и праведните има кой да се интересува.” Ние имаме задача да опазим Словото, да издирим учениците, да им помогнем. Трябва да се свърши добре работата. Школата е вечния път на душите. Словото на живота е Небесния хляб. Аз всякога мисля за нашата работа, за нашия път. В него ние всякога сме заедно. Поздрав на теб и на брат Боян по случай деня на ученика! [20 октомври 1962 г.] Обична моя Мария, Седя си в един кът от мравуняка и мисля за нашия свят.
към текста >>

Аз всякога мисля за нашата работа, за нашия път.
Те ме интересуват. За старозаветните, новозаветните и праведните има кой да се интересува.” Ние имаме задача да опазим Словото, да издирим учениците, да им помогнем. Трябва да се свърши добре работата. Школата е вечния път на душите. Словото на живота е Небесния хляб. Аз всякога мисля за нашата работа, за нашия път. В него ние всякога сме заедно. Поздрав на теб и на брат Боян по случай деня на ученика! [20 октомври 1962 г.] Обична моя Мария, Седя си в един кът от мравуняка и мисля за нашия свят. Призовавам го. Неговото сияние слиза над мен, възникват картините и виденията, идват приятелите, отварят се вратите на Царството Божие.
към текста >>

Ходим по познатите пътечки, поздравяваме белите брезички, нашите лични приятели.
И аз те поздравявам в най-ранното утро! Ние пак спазваме традицията с тебе и отиваме в планината. Възлизаме спокойно и ритмично, в хармония с планинския свят. Възлизаме - това е израз на стремежа на душите ни към Него, Който ни е дал живот и здраве. Всяко наше дихание принадлежи на Него, и Той е, Който ни се изявява във всичко с красота и сила. Ходим по познатите пътечки, поздравяваме белите брезички, нашите лични приятели. Усмихваме се и кимваме на цветята, гледаме с обич далечните планини, нашето Царство. Вдъхваме свежия възтръпчив въздух на елите. Постепенно пада умората, ограниченията, които града ни налага. Тук в нашия свят, си отдъхваме. Душите възприемат всеки звук, всеки образ, всяко движение с благодарност.
към текста >>

Това е нашия път във Вечността.
Тук намираме нашия обичен Учител, нашите братя и сестри, Великото Братство, което е дело на святите и светли образи на човечеството. Поточето, което тича срещу нас - такъв е неговия ритъм в общата хармония. Ветрецът люлее цветята и тревичките, и те се прекланят в общия ритъм. Всеки ден тук ние ходим и ние трябва да присъстваме тук, трябва да минем, макар и мислено. Такъв е момента, такава е повелята - нагоре и все по-нагоре над горите, над слънчевите поляни към светлите, сияйни върхове. Това е нашия път във Вечността. Обични брат Боян, От Него излязохме и при Него ще се върнем. Работата за която ни е пратил, ще вършим. Нашите приятели, трябва да знаят, че Бялото Братство не може да бъде ратай на Компартията. Ако е война, ще воюваме като ангелите Божий, с истина, със светлина, с правда. Нема да отстъпим нито на косъм.
към текста >>

” Обични брат Боян, виж какво говори руския писател Паустовски: „Пътят ни води към Златен век!
Христос ги нарича крадци и разбойници. Сега ето какво казва Учителят: „Които искат да ме следват, нека се подвизават в Дух и Истина, в Чистота и Святост! Братството там, дето е Духа! Не се смущавайте. Мир имайте! ” Обични брат Боян, виж какво говори руския писател Паустовски: „Пътят ни води към Златен век! Той ще дойде. Ние трябва да сме щастливи, че около нас вече шуми вятъра на този век и кара сърцата ни да бият по-силно.” Виждаш, че и днес, както и в миналото, поетите са пророците. Те първи долавят Новото, което иде. Те първи долавят идването на Новия ден. Обични брат Боян, и тук като съм, всякога мисля за святата наша работа.
към текста >>

Да се учим със смирение, да се приобщаваме към великия живот с благоговение, това е нашия път.
Те първи долавят Новото, което иде. Те първи долавят идването на Новия ден. Обични брат Боян, и тук като съм, всякога мисля за святата наша работа. Никакви идоли, никакви кумири, никакви мъртви форми и догми. Здрав, чист, светъл, слънчев живот в Дух и Истина. Да се учим със смирение, да се приобщаваме към великия живот с благоговение, това е нашия път. Един ден ще създадем Литературен център. Той ще подготвя Словото за печат, ще разширим работата му, ще се изучават литературите на всички народи. Най-хубавите образци на Словото ще издадем. Това ще бъде голямо, световно издателство. Търсете стъпките на Духа, търсете първо Царството Божие.
към текста >>

Еднъж открита, тя е път за душите към Царството Божие.
Каква голяма творческа работа ни чака! Ето за какво мисля винаги и виждаш, аз може да съм тук между зидовете, зад решетките, аз живея в Елисейските полета, срещам се и разговарям с моите братя по дух, онази велика фамилия на Духа, която живее във Вечността и във Всемира. Прочетете от Матея, 15 гл., 13 ст. Наближава Учебната ни година. Школата на Учителя продължава. Еднъж открита, тя е път за душите към Царството Божие. Бъди бодър духом, бъди здрав! Учителят ще ни даде условия да довършим работата си. [Август 1962 г.] [Краят на 1960 г.] Обична моя Мария, Слънцето грее в нашия свят. Поляните и върховете и горите живеят и дишат, пълни с живот. И ние живеем и мислим изпълнени от същия живот.
към текста >>

Спомняш ли си, че по това време предприемахме нашето пътуване по Балкана?
Намерих малко мащерика тука в скалите, като рилската, същия аромат има, искрица от нашия свят. Това е моя пейзаж сега, и аз благодаря за него! Въздухът е хубав, понякога от върховете слиза ароматен ветрец, от реката иде прохлада. Вечер гледам звездите, сутрин посрещам Слънцето. Виждаш, и аз имам някои опорни точки. Спомняш ли си, че по това време предприемахме нашето пътуване по Балкана? И сега виждам просторните била, синьото небе, минзухарите край преспите, чувам песента на изворите, усещам сладостния дъх на въздуха от височините. Ех, нашите родни планини! И небесният мир е над него. Чувствам се щастлив. Лошите условия почти не виждам.
към текста >>

Това е нашия път.
Ние сме всякога заедно в нашата работа. Работата за Високия Идеал е свещена! Тя заслужава всички жертви. Учениците на Божествената Школа, трябва да страдат, да мислят, да се молят, за да дойдат добрите условия за всички. Тъй е било през всички времена, тъй е сега. Това е нашия път. [1 март 1960 г.] Обична моя Мария, Слънцето посрещам сутрин с мисълта за тебе! Тъй започва моя ден. И вечер пак заедно го изпращаме. Тъй беше и в нашето Светилище в Рила, в нашето Царство, където живеем заедно сега и всякога. Гледам спокойно как времето тече край мен както реката край която живея - нашата Марица.
към текста >>

Нали в Молитвата е казано: „Приемаме страданията, които ни изпращаш с радост на нашето сърце.” Ние вече извървяхме по-големия път.
Но закона е такъв. Това през което минават учениците, иде и за всички останали хора. Обични брат Боян, всеки да бъде на местото си, където е поставен от Учителя - да устоява за Делото. Никой нема да се оттегли от поста си. Спокойни, смели, решителни, силни, радостни в мъчнотиите. Нали в Молитвата е казано: „Приемаме страданията, които ни изпращаш с радост на нашето сърце.” Ние вече извървяхме по-големия път. И в малкия, който ни остава, ще бъдем все така верни и истинни. Без страх в Любовта безгранична. [20 декември 1959 г.] Обични брат Боян, Най-хубавите мигове на живота ни са, когато правим връзка с Бога. Те са свещените мигове. Заради тях живеем.
към текста >>

Той е като крайния връх върху който те се проектират Неговият път е пророчество за всички.
В Молитвата на ученика е казано: „Да бъда Господи като малките деца на Твоето Царство послушен, прилежен, търпелив и постоянен.” Това са качества на най-малките в Царството Божие. Много са образите на Любовта и всичките са прекрасни. За всяка епоха е имало пророк. Пророкът се ражда, той не се назначава с указ. В него като във фокус се засрещат силите, които действат в дадена епоха и се разрешават. Той е като крайния връх върху който те се проектират Неговият път е пророчество за всички. И където и да се намира, където и да ходи, той е като че ли в Райската градина, и Господ го води за ръка и го учи. С каква сила иде светлината? - Това не е само физическа сила, разумност има тук и интелигентност. Всички форми на живота разкриват съдържанието на светлината - майката, бащата, брата, сестрата, приятеля, възлюблената. Навсякъде, където се проявява Любовта, това е живота на Царството Божие.
към текста >>

Тъй пътуват разумните същества.
Всички братя и сестри ви обичат! И вас, и Жечо. Те ви изпращат струи от любовта. Те са в непрестанна молитва за вас! Мисли на ученика: Човек един ден ще може да проектира своята мисъл, да създаде една форма в един далечен свят, да го посети и изучава. Тъй пътуват разумните същества. За кой ли път човечеството преживява преселението на народите, нашествието на монголите? Потомците на далечните завоеватели днес пак надигат глава. Половината човечество е турено на работа, за да подготви похода им към света. Дали ще се намери един нов Аеций, който да спре Атила? В своята книга „Русия и Европа” Данилевски отделя голямо място на проблема - Защо запада мрази Русия?
към текста >>

За кой ли път човечеството преживява преселението на народите, нашествието на монголите?
И вас, и Жечо. Те ви изпращат струи от любовта. Те са в непрестанна молитва за вас! Мисли на ученика: Човек един ден ще може да проектира своята мисъл, да създаде една форма в един далечен свят, да го посети и изучава. Тъй пътуват разумните същества. За кой ли път човечеството преживява преселението на народите, нашествието на монголите? Потомците на далечните завоеватели днес пак надигат глава. Половината човечество е турено на работа, за да подготви похода им към света. Дали ще се намери един нов Аеций, който да спре Атила? В своята книга „Русия и Европа” Данилевски отделя голямо място на проблема - Защо запада мрази Русия? И не може да намери отговор на този въпрос.
към текста >>

Има само един велик и славен път на живота.
Има ли от какво да се страхувате? Ученикът нема страх нито от смъртта, нито от условията. Всички добродетели, всички качества и сили с които човек устоява, бори се и твори, идват от Божествения живот в него. Като изучава хората, наблюдавайки как Бог се изявява в света, в необозримо разнообразие и красота Христос казва: „Отец ми работи, Делата Той прави! ” В това седи Учението на Христа. Има само един велик и славен път на живота. Това е служението на Бога. В това седи Учението на Христа. „Не дойдох своята воля да сторя, но Волята на Този, Който ме е проводил.” Това е Учението на Учителя. Пътят на ученика - това е служение на Бога. Това е посвещение и като служиш, не да се чувстваш принуден, а това да бъде за тебе извор на радост и мир.
към текста >>

Пътят на ученика - това е служение на Бога.
” В това седи Учението на Христа. Има само един велик и славен път на живота. Това е служението на Бога. В това седи Учението на Христа. „Не дойдох своята воля да сторя, но Волята на Този, Който ме е проводил.” Това е Учението на Учителя. Пътят на ученика - това е служение на Бога. Това е посвещение и като служиш, не да се чувстваш принуден, а това да бъде за тебе извор на радост и мир. Това е радост и мир на Божествения живот. Това е благословението на Учителя. Посетих и видях света на онеправданите, на забравените, онзи свят. Духът на Учителя преустройва днес света, въздава за неправдите, възстановява правдата, туря ред, събира, събаря затворите, отваря тъмниците, освобождава и благославя.
към текста >>

Учителят устройва пътя ти.
Това е благословението на Учителя. Посетих и видях света на онеправданите, на забравените, онзи свят. Духът на Учителя преустройва днес света, въздава за неправдите, възстановява правдата, туря ред, събира, събаря затворите, отваря тъмниците, освобождава и благославя. Има ли от какво да се страхуваме? Ученикът на Учителя нема страх нито от смъртта, нито от условията. Учителят устройва пътя ти. Бог е, Който дава всички условия. Князът на този свят ни хвърли в затвора, но и той не може да ни откъсне от Божествения живот. Казано е в Молитвата: „Аз съм в пътя на Истината и на Божествения живот. Туй право никой не може да ми го отнеме.” Какво чудно нещо е това малко бръмбарче, полирано като че ли излято от метал! Това е един космичен кораб.
към текста >>

Казано е в Молитвата: „Аз съм в пътя на Истината и на Божествения живот.
Има ли от какво да се страхуваме? Ученикът на Учителя нема страх нито от смъртта, нито от условията. Учителят устройва пътя ти. Бог е, Който дава всички условия. Князът на този свят ни хвърли в затвора, но и той не може да ни откъсне от Божествения живот. Казано е в Молитвата: „Аз съм в пътя на Истината и на Божествения живот. Туй право никой не може да ми го отнеме.” Какво чудно нещо е това малко бръмбарче, полирано като че ли излято от метал! Това е един космичен кораб. Едно разумно същество от далечен свят е създало тази форма със своята сила и интелигентност, за да посети нашия свят и да го изучава. Какви уреди, какви органи, какви фини инсталации е създал Той, и в толкова малка форма! Колко са тежки, тромави, космичните кораби на съвременния човек!
към текста >>

Това малко цветенце пропътува Царството Божие.
Едно разумно същество от далечен свят е създало тази форма със своята сила и интелигентност, за да посети нашия свят и да го изучава. Какви уреди, какви органи, какви фини инсталации е създал Той, и в толкова малка форма! Колко са тежки, тромави, космичните кораби на съвременния човек! Разумните същества си служат с много малко материя. Колкото по-интелигентно е едно същество, толкоз с по-малко материя си служи. Това малко цветенце пропътува Царството Божие. Това малко цветенце проповядва Царството Божие на тази основа на Великото Братство. Ние проповядваме Царството Божие със здрав и хубав живот. Може и със Слово да го облечем, но силата е в живота. Мисълта е дреха на Божествения живот. Чувството също е дреха.
към текста >>

Изкуството е при всички условия да намериш пътя към свободата.
„Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон." Каквото да искаме повече, ние сме служители на Великото Дело. Да живееш в Бога ще рече да живееш извън времето и пространството, т.е. навсякъде и всякога. Привеждай всяко нещо към Божествения живот, то е мярката. Всяко нещо има стойност, доколкото има отношение към Него. Изкуството е при всички условия да намериш пътя към свободата. Пази свободата на душата си. При всички условия ние имаме радостта да живеем, да мислим, да се молим, да се подвизаваме. Това е нашия път. Ние не се примиряваме с насилието и неправдата, и с робството. Ние не се примиряваме с лъжата и лицемерието.
към текста >>

Това е нашия път.
Привеждай всяко нещо към Божествения живот, то е мярката. Всяко нещо има стойност, доколкото има отношение към Него. Изкуството е при всички условия да намериш пътя към свободата. Пази свободата на душата си. При всички условия ние имаме радостта да живеем, да мислим, да се молим, да се подвизаваме. Това е нашия път. Ние не се примиряваме с насилието и неправдата, и с робството. Ние не се примиряваме с лъжата и лицемерието. Ние работим с методите на Бялото Братство, за да бъдат превъзмогнати те. Мислите, чувствата, постъпките на ученика, отношенията му към човека са проникнати от Любовта му към Бога. Това е пътя на ученика.
към текста >>

Това е пътя на ученика.
Това е нашия път. Ние не се примиряваме с насилието и неправдата, и с робството. Ние не се примиряваме с лъжата и лицемерието. Ние работим с методите на Бялото Братство, за да бъдат превъзмогнати те. Мислите, чувствата, постъпките на ученика, отношенията му към човека са проникнати от Любовта му към Бога. Това е пътя на ученика. Ние имаме радостта, която Божия Дух носи, т.е. Вечната радост. Който се отрече от всичко, ще придобие всичко. Изчаквай времето, за да почнеш една работа, когато Господ ти каже. Но внимавай да не пропуснеш този момент.
към текста >>

Пътят на Синовете Божии е път на служение, път на изпълнение Волята Божия, път на единство, на Мир в Бога.
От човеците милост не очакваме! Тек сме изпратени за работа. Нашият живот в Бога е непреривен. Той продължава при всички условия. Той е нашето призвание, заради него сме дошли. Пътят на Синовете Божии е път на служение, път на изпълнение Волята Божия, път на единство, на Мир в Бога. Молитвата е най-важната ни работа. В Молитвата трябва да се образува връзката, да се поддържа единство, чистотата. Тогава идва силата чрез нея. Тогава идва Духът. Сърцето трябва да подкрепи мисълта.
към текста >>

Тъй е казано Словото: „Аз в тях и Ти в мене Отче да бъдем едно.” От всичко най-обичам да мисля за тебе, за нашия хубав свят, за нашия светъл път с Учителя.
Където и да сме, даже и тук, ние сме в Божествената Школа, и сам Учителя ни учи. Защо трябва да се безпокоим? [15 декември 1962 г.] Обична моя Мария, Сега вече всички признаци са на лице, че скоро ще излезем. Наближава времето и много е близко, когато пак ще тръгнем с тебе из нашия свят, ще дишаме, ще мислим, ще слушаме великото словословие, ще разчитаме буквите с които е написано Неговото Свято Име.Това са живите букви и всяка звучи във великия хорал, който изпълня Всемира. Обична моя Мария, живота ни е един живот, душите ни са една душа. Тъй е казано Словото: „Аз в тях и Ти в мене Отче да бъдем едно.” От всичко най-обичам да мисля за тебе, за нашия хубав свят, за нашия светъл път с Учителя. Аз всякога мисля за тебе. Сега ние сме всякога заедно. Пролетта настъпва. От тука следя нейните стъпки навсякъде из нашето Царство. Тъй както ние си ходехме с тебе, срещахме я като скъп гост из нашата небесна родина и й се радвахме.
към текста >>

Душите ни пътуват в царството на Духа.
Условията ни чакат, и винаги ще ни чакат. Един ден пак ще посетим нашите любими места, ще пеем песните си край вечерния огън. Ще посрещнем слънцето на ранина, ще разговаряме. Свещено нещо е разговора, Бог присъства. Тук в затвора нещо много малко в мене е ангажирано. Душите ни пътуват в царството на Духа. Тъй не усещам, че съм затворник, и всъщност не съм. Усмихвам се като гледам старанието на хората да направят нещо противно на Божествения ден. Където и да обърнеш погледа си, Бог царува във Всемира. Обична моя Мария, приеми моя поздрав! Бъди здрава, бодра духом, силна да издържиш на всичко!
към текста >>

Христос казва: „Отче, искам, където съм Аз и те да бъдат заедно с Мене.” Това е пътя.
Днешните хора не могат да оценят красотата и силата на Словото на Учителя. Трябва хора други. Трябва чистота, трябва свещено чувство. Ще дойдат хора, ще дойдат и условия. Човек трябва да изживее личния си живот, за да се възвърне към живота на Цялото. Христос казва: „Отче, искам, където съм Аз и те да бъдат заедно с Мене.” Това е пътя. Това е Школата на Учителя. В човека може да се прояви и един ангел, но може да се прояви един демон. Не бързай да се произнасяш за човека, той е незавършена картина. Художникът още работи върху нея. Какво същество е затворила природата в човешките форми?
към текста >>

В своя път, ученикът постепенно излиза от ограниченията на времето и пространството.
Художникът още работи върху нея. Какво същество е затворила природата в човешките форми? Като им е дала тела, природата е затворила в тях духовете. Някои от тях са много опасни. Всяко страдание ни приближава до реалността, затова ученикът благодари за страданията си. В своя път, ученикът постепенно излиза от ограниченията на времето и пространството. Смъртта не е най-голямото нещастие. В някои случаи тя е освобождение. В пътя на страданията всичко ненужно отпада, остава най-същественото. Светът е създаден, за да се прояви Бог. Хората все очакват нещо от бъдещето, а настоящето не оценяват.
към текста >>

В пътя на страданията всичко ненужно отпада, остава най-същественото.
Някои от тях са много опасни. Всяко страдание ни приближава до реалността, затова ученикът благодари за страданията си. В своя път, ученикът постепенно излиза от ограниченията на времето и пространството. Смъртта не е най-голямото нещастие. В някои случаи тя е освобождение. В пътя на страданията всичко ненужно отпада, остава най-същественото. Светът е създаден, за да се прояви Бог. Хората все очакват нещо от бъдещето, а настоящето не оценяват. Минало, настояще и бъдеще са едно. „Изяви ми се тъй, както Ти благоволяваш, както на Тебе е угодно.” Бог ни Се изявява по хиляди начини. Как ще се изяви Бог за очите ни?
към текста >>

За човека, за ученика остава само Вечния път.
Бога виждам навсякъде. Върху проблема за свободата, сега придобихме нова светлина. Кой човек е свободен? Социализмът не харесвам. Но като се притури и това, че в него се загнездиха старите пороци: лъжата, лицемерието, неправдата, насилието, алчността, какво може да кажем тогава за него? За човека, за ученика остава само Вечния път. Докато злото съществува в човека, то винаги ще взема и външен образ, и ще го измъчва,за да го познае човек, че е зло и да се отрече от него. Нема значение какво име ще носи злото и каква униформа, то е все същото зло през всички времена -древното зло вътре в човека. Бялото Братство работи да освободи човека от ... на злото. Силите на злото са обсебили човека преди хиляди години. От тогава е почнала тази тъмна епоха.
към текста >>

Всеки човек има свой път.
Христос казва: „Аз и Отец едно сме.” Твоята воля да бъде едно с Божията воля. Адът е най-големия затвор. Христос слезе в Ада да освободи затворниците. Братството на Любовта е неуязвимо. То е Братство в този и в онзи свят. Всеки човек има свой път. В този път се редуват радостите и страданията. Всички те идат на своето време. Чрез тях разумната природа работи върху човека. Човечеството е богатството на небето. Тъмните сили искат да го завладеят.
към текста >>

В този път се редуват радостите и страданията.
Адът е най-големия затвор. Христос слезе в Ада да освободи затворниците. Братството на Любовта е неуязвимо. То е Братство в този и в онзи свят. Всеки човек има свой път. В този път се редуват радостите и страданията. Всички те идат на своето време. Чрез тях разумната природа работи върху човека. Човечеството е богатството на небето. Тъмните сили искат да го завладеят. Затова те правят всичко, за да заблудят човека, да го отклонят от пътя.
към текста >>

Затова те правят всичко, за да заблудят човека, да го отклонят от пътя.
В този път се редуват радостите и страданията. Всички те идат на своето време. Чрез тях разумната природа работи върху човека. Човечеството е богатството на небето. Тъмните сили искат да го завладеят. Затова те правят всичко, за да заблудят човека, да го отклонят от пътя. Там е лъжата. В Бялото Братство всичко може да се прости, само лъжата не се прощава. Дето е лъжата, там не е Бялото Братство. Пазете Делото от лъжата и лицемерието. Те са най-големите ни врагове.
към текста >>

Много пъти трябва да умира човек, докато се примири със смъртта, докато влезе във Вечния Живот.
Отвори ни очите ни да виждаме Неговия живот. Благ е Господ и много милостив. Човечеството днес преживява едно възраждане на езичеството, възвръщане към идолопоклонството. Много Божества си създават хората и то твърдите, посредствени, подобни на тях.....е служение на Бога. Христос е явление на Божествения живот. Много пъти трябва да умира човек, докато се примири със смъртта, докато влезе във Вечния Живот. Всички форми, всички величества трябва да отпаднат, да остане само чистия живот, вечния живот. Прераждането не е въпрос на вярване, а въпрос на виждане, на опит. Вечните типове от историята се повтарят, те са живи и днес - и добрите и злите. Значи трябва да ги разпознава само човек. Те носят сега други имена: и Нерон, и Калигула, и Пилат, и Каяфа, живели някога.
към текста >>

Не може да изискваш от всеки човек да ходи в пътя.
Приемай с благодарност плодовете на Любовта - големите и малките. Хората питат: „Има ли Бог? ” Щом има Любов, щом има живот, има Бог. „Храни душите ни с небесния Си хляб.” Хлябът на Божествения живот. Тях приемай за храна. Не може да изискваш от всеки човек да ходи в пътя. Повече хора седят индиферентни. Човек върви, за да дойде при Учителя, и там чрез Учителя може да отиде при Бога и към обичта на душите към нея та да привличат човешките души. За тях те са готови на всички жертви. Неизброими са пътищата в които Бог изпраща благословението Си. Божиите куриери обхождат Космоса.
към текста >>

Неизброими са пътищата в които Бог изпраща благословението Си.
Тях приемай за храна. Не може да изискваш от всеки човек да ходи в пътя. Повече хора седят индиферентни. Човек върви, за да дойде при Учителя, и там чрез Учителя може да отиде при Бога и към обичта на душите към нея та да привличат човешките души. За тях те са готови на всички жертви. Неизброими са пътищата в които Бог изпраща благословението Си. Божиите куриери обхождат Космоса. Те идат от най-далечните Слънца и планети. Какви ли не блага ни донасят те! Светлината е Божият приятел. Той разнася Божиите блага из цялата Вселена.
към текста >>

Дълго време, трябва да пътува човек, докато достигне до нея - да преодолее хиляди мъчнотии, да превъзмогне хиляди препятствия, да премине опасности и страдания, и най-после ще достигне тази страна.
Когато Той присъства, човек е Син Божий. Спорят дали Христос е съществувал исторически. Неразбиране е това. Христос е съществувал, съществува и сега и винаги ще съществува. Има проблеми, които приличат на далечна страна, непозната, тайнствена, красива, привлекателна. Дълго време, трябва да пътува човек, докато достигне до нея - да преодолее хиляди мъчнотии, да превъзмогне хиляди препятствия, да премине опасности и страдания, и най-после ще достигне тази страна. Има такива въпроси на живота, хората искат да намерят един лесен отговор. Не, трябва време, трябва работа, трябва да израстне човек, докато намери отговор на един важен проблем. При всяка болест, криза, опасност, от човека зависи как ще я премина. Има един вътрешен момент, в който човек определя своето отношение към Първата причина. От този момент зависи как ще премине опасността, ще живее ли човек, или не.
към текста >>

Винаги учи ни на Твоите пътища, закриляй ни според Твоята Милост, опази ни за Твоето Дело..... Господи.....Ти ни закриляй Боже мой. Амин!
Учителят да те прегърне и да те води в Своето Царство и да те учи. Обична моя Мария, скоро и аз ще дойда при тебе. Боже мой, какъв хубав живот ми подари Ти Господи! Благодарим Ти за всичко Боже мой! Благодарим Ти за всичко обични мой Учителю! Винаги учи ни на Твоите пътища, закриляй ни според Твоята Милост, опази ни за Твоето Дело..... Господи.....Ти ни закриляй Боже мой. Амин! [31 октомври 1961 г.] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Евангелието е благовестие за Вечния живот. Ние проповядваме Евангелието, Учението на Духа, Учението за Вечния живот, Учението на Учителя. Трепти звездица в небето. Тя ни носи поздрав от Вечността.
към текста >>

Чудни са Божиите пътища!
Хубава есен ни подари Господ тази година. Изявление на Любовта. Тя е връзка със света на Любовта. Чрез нея можем да извикаме една любима душа, да разговаряме с нея. Цветята служат за връзка с Духовния свят. Чудни са Божиите пътища! [12 септември 1962 г.] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Аз всякога мисля за нашия светъл път - Пътя на учениците на Божествената Школа! Аз всякога мисля за нашия обичен Учител! Това е света в който живеем. Нашето приятелство запази чистотата и свежестта.
към текста >>

Аз всякога мисля за нашия светъл път - Пътя на учениците на Божествената Школа!
Тя е връзка със света на Любовта. Чрез нея можем да извикаме една любима душа, да разговаряме с нея. Цветята служат за връзка с Духовния свят. Чудни са Божиите пътища! [12 септември 1962 г.] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе! Аз всякога мисля за нашия светъл път - Пътя на учениците на Божествената Школа! Аз всякога мисля за нашия обичен Учител! Това е света в който живеем. Нашето приятелство запази чистотата и свежестта. Обична моя Мария, Сега е нашето време за Езерата. То не е преминало, то е и сега и всякога.
към текста >>

Възлизаме на светлия връх, когото тъй обичаме, защото много пъти сме бивали с Учителя.
Малката чешмичка под върха на „Размишлението” и сега си тече на свобода, и пее своята песенчица. Каменоломчето цъфти в скалите, ветреца разклаща тревичките, смриките ухаят на здраве. Над белите преспи небето е дълбоко, синьо. Нощем звездите се оглеждат в езерата. В ранните свежи утрини ние пак отиваме с тебе към езерото на „Чистотата”. Възлизаме на светлия връх, когото тъй обичаме, защото много пъти сме бивали с Учителя. Ех, тъй е, защото Господ е с нас! А от всички, най-голяма е Любовта. Сутрин отиваме на Молитвения връх. В сиянието на зората се разтапят последните големи звезди. Какъв чуден мир!
към текста >>

В нашия път Молитвата е, която ни крепи и ръководи.
Те ще направят своя кръговрат, и пак ще застанат пред нас, ще ни посрещнат като едно ново бъдеще, още по-хубаво, по-пълно и по-богато. Защото ние живеем с Господа, Който е Бог на живите, а не на мъртвите. Божиите блага никога не се губят. Обична моя Мария, наистина, ние сме щастливи хора! Ние проповядваме един живот, живота на Царството Божие, а не някакви вярвания. В нашия път Молитвата е, която ни крепи и ръководи. Органическият живот не е единствената проява на живота. Животът има неограничени възможности, безбройни начини на проявление. Човек познава много малко от тях. Аз съм щастлив човек, защото Бог ме обича и ми праща Своите благословения всякога. Обични брат Боян, Всякога мисля за вас, всякога се моля за малкото стадо, не с безпокойство, а с вяра.
към текста >>

Ние пътуваме с този космичен кораб, наречен Земя-Анхира, тъй удивително устроен.
Тя се акумулира в живота и пак се освобождава. В страданията душата набира сили за работа. За да се извърши някой процес в съзнанието, човек трябва да мине през огъня на страданието. Ние не сме пеперуди да ни хванат в мрежите си, нито риби да ни хванат на въдиците си, не сме и птици, за да ни улучат със стрелите си. Ние сме като светлината - неуязвими, неуловими, навсякъде, където ни приемат и винаги там, откъдето идем. Ние пътуваме с този космичен кораб, наречен Земя-Анхира, тъй удивително устроен. Пътуваме милиони години, пътуваме за някъде. За къде? Капитана ни знае. Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват. Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си.
към текста >>

Пътуваме милиони години, пътуваме за някъде.
В страданията душата набира сили за работа. За да се извърши някой процес в съзнанието, човек трябва да мине през огъня на страданието. Ние не сме пеперуди да ни хванат в мрежите си, нито риби да ни хванат на въдиците си, не сме и птици, за да ни улучат със стрелите си. Ние сме като светлината - неуязвими, неуловими, навсякъде, където ни приемат и винаги там, откъдето идем. Ние пътуваме с този космичен кораб, наречен Земя-Анхира, тъй удивително устроен. Пътуваме милиони години, пътуваме за някъде. За къде? Капитана ни знае. Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват. Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си. Далечно плаване, кръг ли описва кораба, обикаля ли около някой център, ще повтори ли станциите?
към текста >>

Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват.
Ние сме като светлината - неуязвими, неуловими, навсякъде, където ни приемат и винаги там, откъдето идем. Ние пътуваме с този космичен кораб, наречен Земя-Анхира, тъй удивително устроен. Пътуваме милиони години, пътуваме за някъде. За къде? Капитана ни знае. Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват. Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си. Далечно плаване, кръг ли описва кораба, обикаля ли около някой център, ще повтори ли станциите? Това са загадки. Пътниците малко знаят. Какво са 50-60-100 години пътуване?
към текста >>

Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си.
Ние пътуваме с този космичен кораб, наречен Земя-Анхира, тъй удивително устроен. Пътуваме милиони години, пътуваме за някъде. За къде? Капитана ни знае. Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват. Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си. Далечно плаване, кръг ли описва кораба, обикаля ли около някой център, ще повтори ли станциите? Това са загадки. Пътниците малко знаят. Какво са 50-60-100 години пътуване? Космичният кораб, наречен Земя - Анхира продължава пътуването си във Вечността.
към текста >>

Пътниците малко знаят.
Капитана ни знае. Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват. Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си. Далечно плаване, кръг ли описва кораба, обикаля ли около някой център, ще повтори ли станциите? Това са загадки. Пътниците малко знаят. Какво са 50-60-100 години пътуване? Космичният кораб, наречен Земя - Анхира продължава пътуването си във Вечността. Търсенето на Истината е право от което човек никога няма да се откаже, каквито жертви и да му струва то, ако ще и живота му да вземат. Ако човек се примирява със смъртта, която всичко му взема, защо да не се примири с условията? Важна е Истината.
към текста >>

Какво са 50-60-100 години пътуване?
Пътниците слизат на едно пристанище и други се качват. Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си. Далечно плаване, кръг ли описва кораба, обикаля ли около някой център, ще повтори ли станциите? Това са загадки. Пътниците малко знаят. Какво са 50-60-100 години пътуване? Космичният кораб, наречен Земя - Анхира продължава пътуването си във Вечността. Търсенето на Истината е право от което човек никога няма да се откаже, каквито жертви и да му струва то, ако ще и живота му да вземат. Ако човек се примирява със смъртта, която всичко му взема, защо да не се примири с условията? Важна е Истината. Свободата седи в това да бъдеш в съгласие с Божествения ред и порядък, с неговите закони и сили.
към текста >>

Космичният кораб, наречен Земя - Анхира продължава пътуването си във Вечността.
Пътуват от пристанище до пристанище, а кораба продължава пътя си. Далечно плаване, кръг ли описва кораба, обикаля ли около някой център, ще повтори ли станциите? Това са загадки. Пътниците малко знаят. Какво са 50-60-100 години пътуване? Космичният кораб, наречен Земя - Анхира продължава пътуването си във Вечността. Търсенето на Истината е право от което човек никога няма да се откаже, каквито жертви и да му струва то, ако ще и живота му да вземат. Ако човек се примирява със смъртта, която всичко му взема, защо да не се примири с условията? Важна е Истината. Свободата седи в това да бъдеш в съгласие с Божествения ред и порядък, с неговите закони и сили. [27 декември 1959 г.] Обична моя Мария, Изпращам ти мислите на самотника сред множеството.
към текста >>

То следва своя път, и никой не може да смути Великия Мир, който обгръща тази свещена работа.
Непотребният баласт изостава. Човек се ражда отново. Смъртта е чистене. Хората като не разбират това, боят се от нея. Нищо не може да спъне Божието Дело, никакво насилие отвън. То следва своя път, и никой не може да смути Великия Мир, който обгръща тази свещена работа. Над нея бди разумния свят. Тя е под Неговите грижи. Напразни са опитите на всички смутители - външни и вътрешни. Христос казва: „Моят Мир ви давам! ” Ние принадлежим на този свят и имаме в душите си Неговия Мир.
към текста >>

Окултистите, обаче твърдят, че и Невидимия свят е населен, както видимия, и търсят пътища да влезат във връзка с неговите обитатели.
” Ние принадлежим на този свят и имаме в душите си Неговия Мир. Едно трябва да знаете - не бързайте. Човек от всичко, най-много има време. Окултистите са хора, които изследват Невидимия свят. И учените днес изследват Невидимия свят, но мислят, че той не е населен. Окултистите, обаче твърдят, че и Невидимия свят е населен, както видимия, и търсят пътища да влезат във връзка с неговите обитатели. Гледам хората тук, какви ли не престъпления тежат върху тях! Мисля за нашите предатели, които на времето предупредих за това, което искат да извършат. Виждам, на човека греха е тъй привлекателен, както и добротата - злото, както и доброто. Всякога поддържай връзката си с Бога, с Божията Любов. Затова Учителят ни даде формулата: „Божията Любов носи изобилния и пълен живот.” Тя е ключ за разбиране.
към текста >>

Гледам далечните планини, нашите планини и мисля за тебе, за нашия обичен Учител, за нашия път във Вечността.
Не се отдалечавай много от човека. С него, и малко пред него, колкото да му даваш подтик да върви след тебе. [28 юни 1960 г.] Обична моя Мария, Пак ще ни лъхне планинския ветрец, пак ще се усмихне небето над нас, Слънцето пак ще огрее челата ни в едно с върховете, пак ще посрещнем първия лъч - Олтаря. Ще мислим за Него, ще търсим Неговия живот, ще слушаме Неговото Слово, ще пеем песните Му. В Него е нашия живот - Живот Вечен. Гледам далечните планини, нашите планини и мисля за тебе, за нашия обичен Учител, за нашия път във Вечността. Това са хубавите ни часове тук, от които никой не може да ни лиши. [12 юли 1960 г. - Петровден] Обична моя Мария, Времето, което Бог ни подари беше хубаво, голямо, богато, пълно време. Считай годината равна на век. Бог е, Който държи времето в ръката Си, и пак ще ни даде нашето време.
към текста >>

Гледам как идва пролетта, как се обличат дръвчетата, как се менят цветовете на планината, как облаците пътуват.
И тук като съм, важно е човек да живее в своя свят, в света, който е дошъл, на който принадлежи, и в който пребивава вечно тук и отвъд. Само тъй ще бъдем силни - да устояваме и издържаме всичко. [19 април 1960 г. - Огняново] Обична моя Мария, След работа, привечер аз се разхождам някой час, или сядам в някое кътче на двора. И ето, ние пак сме заедно. Гледам как идва пролетта, как се обличат дръвчетата, как се менят цветовете на планината, как облаците пътуват. Ние се разхождаме с тебе заедно и разговаряме. Мислим за нашата работа, която ни предстои, за нашия път сега, и за нашия път във Вечността. Тези са хубавите ми часове, и аз ги пазя ревниво и гледам да бъда сам. Постоянно си чета „Високият идеал”. Той изразява най-съвършения копнеж с който дойдохме при Учителя, с който живеем и сега.
към текста >>

Мислим за нашата работа, която ни предстои, за нашия път сега, и за нашия път във Вечността.
[19 април 1960 г. - Огняново] Обична моя Мария, След работа, привечер аз се разхождам някой час, или сядам в някое кътче на двора. И ето, ние пак сме заедно. Гледам как идва пролетта, как се обличат дръвчетата, как се менят цветовете на планината, как облаците пътуват. Ние се разхождаме с тебе заедно и разговаряме. Мислим за нашата работа, която ни предстои, за нашия път сега, и за нашия път във Вечността. Тези са хубавите ми часове, и аз ги пазя ревниво и гледам да бъда сам. Постоянно си чета „Високият идеал”. Той изразява най-съвършения копнеж с който дойдохме при Учителя, с който живеем и сега. Това е духовна поема. Не зная дали е изказвано нещо по-хубаво?
към текста >>

Аз, с няколко души се хвърлям да пресека пътя на огъня.
Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше. Всички се издавиха, никой не можа да се спаси. [15 юли 1960 г., Сънувам]: Силен вятър влачи черни пушеци. Градът гори, хората бягат, вятъра гони огъня от къща на къща. Целият град ще изгори. Аз, с няколко души се хвърлям да пресека пътя на огъня. Почвам да сека греди, да събарям къщи, за да пресечем огъня, да не се разпространи по-нататък. [5 април 1960 г.] Обична моя Мария, Всякога, когато сядам да се храня, представям си „Малкият дом”. Пак седим стебе на малката масичка, и аз заемам мястото си. Когато казваме нашата Кратка молитва, ние сме всецяло с нея, ние сме заедно. Тъй по-малко чувствам, че сме разделени.
към текста >>

Друг път сме на Ел Шадай при камъка на Учителя.
[5 април 1960 г.] Обична моя Мария, Всякога, когато сядам да се храня, представям си „Малкият дом”. Пак седим стебе на малката масичка, и аз заемам мястото си. Когато казваме нашата Кратка молитва, ние сме всецяло с нея, ние сме заедно. Тъй по-малко чувствам, че сме разделени. Понякога си представям, че седим край огнеца на замъка, дишаме, гледаме, слушаме, мислим, живеем в нашия свят-обширен, красив, вечен. Друг път сме на Ел Шадай при камъка на Учителя. Ех, простор, въздух, светлина, свят на Любовта прекрасен! Зная, в него всякога ще живеем с тебе. Хубаво и пълно както Бог повелява. Това е нашия свят. Всички, които обичаме и които ни обичат, живеят в Любовта.
към текста >>

Ние имахме най-хубавия дял - да бъдем спътници на Словото.
Наедно преживяхме и най-голямата скръб, когато си замина. Наедно ще довършим работата, която Той ни остави. И заедно ще се върнем при Него. Стремежът към красотата и съвършенството ни доведе при Учителя. Чистият планински извор, високия връх, първия лъч на изгряващото Слънце. Ние имахме най-хубавия дял - да бъдем спътници на Словото. Нашият живот е втъкан в Него. Това е нашия светъл път. В него ние вървим ръка за ръка с тебе - радостни в страданията, силни в изпитанията, ученици на Учителя. Каква мощна сила има в любящите сърца и светлите умове! Чрез тях Бог работи и преобразява света.
към текста >>

Това е нашия светъл път.
И заедно ще се върнем при Него. Стремежът към красотата и съвършенството ни доведе при Учителя. Чистият планински извор, високия връх, първия лъч на изгряващото Слънце. Ние имахме най-хубавия дял - да бъдем спътници на Словото. Нашият живот е втъкан в Него. Това е нашия светъл път. В него ние вървим ръка за ръка с тебе - радостни в страданията, силни в изпитанията, ученици на Учителя. Каква мощна сила има в любящите сърца и светлите умове! Чрез тях Бог работи и преобразява света. Без тях света би се превърнал в пустиня. Пред нашето жилище тук има градинка с цветя, теменуги, шибои, ириси, здравец.
към текста >>

” Слънцето огрява и тука, въздуха е пресен след дъжда, (облаците пътуват по небето, нищо че наоколо се издигат каменни зидове.
Бог е с мене, Учителят е с мене. Понякога се усмихвам, то е защото ние сме пак с тебе наедно и разговаряме. Това са хубавите ми часове тук. Ние сме заедно всички, и Той е с нас. Тъй казва Учителя: „Аз в тях и Ти в Мене Отче, да бъдем едно! ” Слънцето огрява и тука, въздуха е пресен след дъжда, (облаците пътуват по небето, нищо че наоколо се издигат каменни зидове. Те не са пречка за мисълта, нито за чувствата, още по-малко за душата и Духа. Мисля за дните ни при Учителя. Може ли да има по-хубави дни от тях? За какво има да се безпокоим и измъчваме? Тези дни ни принадлежат навеки.
към текста >>

Винаги мисля за нашия път, за нашата работа.
Един ден Симфонията на Мира ще звучи по цялата Земя. Работи, работи върху песните на Учителя. [20 юни 1961 г., Огняново] Обична моя Мария, Чета дните до нашето свиждане търпеливо. Това е моя празник. Аз го очаквам с радост. Винаги мисля за нашия път, за нашата работа. Големи борби стават в човека днес. Те не са политически, нито класови, те са по-дълбоки. Политическите и класовите борби са само едно отражение на нея. Ние трябва да вършим нашата работа при всички условия. Божият план се изпълнява днес.
към текста >>

Бог е, Който устройва пътя ни.
Големи борби стават в човека днес. Те не са политически, нито класови, те са по-дълбоки. Политическите и класовите борби са само едно отражение на нея. Ние трябва да вършим нашата работа при всички условия. Божият план се изпълнява днес. Бог е, Който устройва пътя ни. Трябва да работим с мир, да бъдем търпеливи и разумни като ученици. Хубави дни са тези, и славни дни, наши дни! Благодаря на Учителя за всичко! Той всякога е с нас, не ни е оставил сами. Поздрав на Боян!
към текста >>

Това е нашия път.
Дошло е неговото време, тържествен момент, свещен момент. Този момент преживяваме и ние сега. Поздрави брат Боян! [6 юни 1961 г.] Обични брат Боян, Предай моя поздрав на приятелите! Бог да укрепи Духа им, да издържат на всичко, да бъдат смели и решителни, верни и истинни. Това е нашия път. Ние трябва да присъстваме в тези съдбоносни дни. Да мислим, да чувствуваме, да работим, да се разрешат правилно въпросите, които стоят пред човечеството. Йоан казва, гл. 1,31 ст.: „Аз не Го зная, но затова дойде да кръщава с вода, за да бъде той изявен на Израил.” В Молитвата е казано: „Приемаме страданията, които ни изпращаш с радост на нашите сърца.” И това е нашата радост, да работим за нашия идеал, за Святото дело на Учителя. Има ли по-голямо благословение от това?
към текста >>

Само пътя на Истината води към свободата.
Имам около двайсетина ученици. Те са много благодарни, внимателни, трогателно усърдни, прилежни. Те искат като излезат от затвора, да бъдат независими. Благодаря на Учителя, че ме е пратил тук на работа, на пост, защото Той има тук души, които обича, и иска да им помогне! Условия да се говори -нема, но какво ни пречи да проповядваме Учението с делата си? Само пътя на Истината води към свободата. Обични брат Боян, Сега виждам каква е връзката между нас! Колко е дълбока и славна! Какъв велик живот ни обединява! Приеми моите братски поздрави! Пази здравето си, имаме още работа с тебе.
към текста >>

Учениците са връзката, пътя, по който това благословение идва.
Тя е, която създава големия подем във всички области на живота. Съдържанието на това, което иде е изразено в Словото на Учителя. Най-хубавото, което българите имат, най-голямото им богатство, това е Учителя, Неговото Дело и Неговото Слово, което те днес гонят. Сега малкото семенце, което Той пося, расте в мир. При тази обстановка нашата работа е повече вътрешна, отколкото външна. Учениците са връзката, пътя, по който това благословение идва. Затова учениците на Учителя работят в мир и обич. Те вършат работата си при всички условия. „Не бой се малко стадо, Отец е благоволил да ви даде Царство! ” Учителят е с нас и ние сме с Него, и всички заедно. Той пак казва: „Аз в тях и Ти в мене Отче да бъдем едно.” Поздрав на теб и на всички братя и сестри по случай Новата Учебна година!
към текста >>

Сега ние знаем пътя и имаме Неговия мир.
Помисли само колко любящи души, колко предани ученици на Учителя обединява. Това е Сила Божия неудолима. Предай моя поздрав на приятелите - верните и истинните! Ние сме най-щастливите хора в този век. Ние сме наедно с Учителя. Сега ние знаем пътя и имаме Неговия мир. Ученикът и в затвора като е, пак може да служи на Бога. Това е най-същественото. Аз всякога мисля за тебе с обич. Учителят да бъде с теб, да те пази и закриля, да те ръководи във всичко за Делото Си! Бъди силен духом, непоколебим във вярата, смел и решителен!
към текста >>

Господ устройва пътя ни, дето ни изпрати, там ще работим.
Ний не сме пратени да създаваме партии или църкви, защото сме служители на Царството Божие, носители на Неговия живот. Царството Божие е навсякъде. То е било, е, и ще пребъдва всякога. Важно е духа да бъде крепък, вярата силна, сърцето чисто. Огънят да гори в огнището. Господ устройва пътя ни, дето ни изпрати, там ще работим. Един ден ще се срещнем всички заедно в Дома Господен. Ако е за свобода, свободен е, който живее в Царството Божие. Щом Господ е с нас, всичко имаме. Туй, което днес става в света, за учениците е предметно учение. Ние виждаме какво създава страха, а опитали сме и знаем какво създава любовта.
към текста >>

Тогава за него ще се отворят вратите на Космоса, и той ще пътува до планетите и Слънцата на Вселената, ще има достъп до висшите светове.
Онези, които гонят вярата в Бога, знаят това. Затова гонят Братството. Откровението в Учението на Учителя. Вярата е виждане, безверието е слепота. Един ден човек ще дойде до великите двигатели на живота: Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава за него ще се отворят вратите на Космоса, и той ще пътува до планетите и Слънцата на Вселената, ще има достъп до висшите светове. Учителят ни е говорил за това. Той ни показа и пътя. И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили. Обични брат Боян, сега е нашето време, време за работа, време за мисъл, време за Молитва - благословено време. Поздрави приятелите -верните и истинните!
към текста >>

Той ни показа и пътя.
Откровението в Учението на Учителя. Вярата е виждане, безверието е слепота. Един ден човек ще дойде до великите двигатели на живота: Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава за него ще се отворят вратите на Космоса, и той ще пътува до планетите и Слънцата на Вселената, ще има достъп до висшите светове. Учителят ни е говорил за това. Той ни показа и пътя. И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили. Обични брат Боян, сега е нашето време, време за работа, време за мисъл, време за Молитва - благословено време. Поздрави приятелите -верните и истинните! Дух крепък, издържайте на всичко спокойно и мъдро. Всеки, който приема съблазните на Изкусителя, ще умре.
към текста >>

И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили.
Вярата е виждане, безверието е слепота. Един ден човек ще дойде до великите двигатели на живота: Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава за него ще се отворят вратите на Космоса, и той ще пътува до планетите и Слънцата на Вселената, ще има достъп до висшите светове. Учителят ни е говорил за това. Той ни показа и пътя. И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили. Обични брат Боян, сега е нашето време, време за работа, време за мисъл, време за Молитва - благословено време. Поздрави приятелите -верните и истинните! Дух крепък, издържайте на всичко спокойно и мъдро. Всеки, който приема съблазните на Изкусителя, ще умре. Само пътя на Христа е път на Възкресение и път на Живот Вечен.
към текста >>

Само пътя на Христа е път на Възкресение и път на Живот Вечен.
И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили. Обични брат Боян, сега е нашето време, време за работа, време за мисъл, време за Молитва - благословено време. Поздрави приятелите -верните и истинните! Дух крепък, издържайте на всичко спокойно и мъдро. Всеки, който приема съблазните на Изкусителя, ще умре. Само пътя на Христа е път на Възкресение и път на Живот Вечен. Тихият глас, да чуваш Тихият глас, да изпълняваш Неговите повеления, значи да живееш с Учителя, да живееш с Господа. Това е нашия път, път на ученика. [Средата на август 1961 г.]. Обични брат Боян, Поздравявам теб и приятелите със святите Съборни дни! Мир и светлина на всички ни!
към текста >>

Това е нашия път, път на ученика.
Поздрави приятелите -верните и истинните! Дух крепък, издържайте на всичко спокойно и мъдро. Всеки, който приема съблазните на Изкусителя, ще умре. Само пътя на Христа е път на Възкресение и път на Живот Вечен. Тихият глас, да чуваш Тихият глас, да изпълняваш Неговите повеления, значи да живееш с Учителя, да живееш с Господа. Това е нашия път, път на ученика. [Средата на август 1961 г.]. Обични брат Боян, Поздравявам теб и приятелите със святите Съборни дни! Мир и светлина на всички ни! Да бъдем всякога с Учителя! Обичта е по-важна от всякакви външни преобразования.
към текста >>

Това е нашия Вечен път.
Да бъдем всякога с Учителя! Обичта е по-важна от всякакви външни преобразования. Какво значение имат външните промени, ако промените не са станали и в човека? Ние сме най-щастливите хора в тази епоха, защото бяхме с Учителя! Тази ни радост никой не може да отнеме. Това е нашия Вечен път. „Тия са, които вървяха след агнеца, където и да отиде.” /Откровение, 14 гл., 4 ст./ Телото може да бъде турено зад решетките, но мисълта, за мисълта нема решетки. Нашата свобода почива на здрава основа. Понякога си пея тихичко песните на Учителя. Те са живот, те са песни на Небесния живот. В Него те звучат непрестанно.
към текста >>

Да предадеш себе си на Любовта, това е пътя на ученика.
Любовта всичко осветява. А най-голяма е Любовта. Любовта е свята. Първо е Любовта. „Отец ми е по-голям от мене.” Когото докосне Любовта, оживява и възкръсва. Да предадеш себе си на Любовта, това е пътя на ученика. Малко писатели са се докоснали до Любовта. Всички се движат в обектите на Любовта. Който я е познал, дава всичко за Любовта. Него Божията Благодат е осенила. Чрез обект човек вижда Любовта, но самия обект не е любовта.
към текста >>

Нашият път е великата Любов.
Страданията приближават човека до света на Любовта. Ученикът казва: „Да бъдат благословени страданията! ” Бог е допуснал страданията. Да унижиш един човек, значи да огорчиш Божия Дух в него. Да живееш в доброто, значи да живееш в Царството Божие. Нашият път е великата Любов. Страданието е лично, но то е и общ процес в живота, който повдига всички същества. „А кои са тези с белите дрехи? ” - Те идат от голямата скръб. [Декември, 1959 г.]. Обични брат Боян, Изпрати от мен поздрав на всички братя и сестри!
към текста >>

Ако и да сме външно в ограничение, пътищата на ума и сърцето остават открити, свободни за нас.
Но един ден ще стане явна. Учителят търсят те, макар и да не съзнават това. Нашата задача е да опазим светлината, и нека Той да ни ръководи във всичко, а ние да работим за добрите условия, за Делото Му. Присъствието на Учителя се изявява във всяко вдъхновено творчество. [12 декември 1959 г., Огняново] Обична моя Мария, Да споделям с тебе мислите, които ме посещават, това за мене е радост! Ако и да сме външно в ограничение, пътищата на ума и сърцето остават открити, свободни за нас. Светлият път на Мъдростта е отворен пред нас. Сега оценявам освобождението с което Учителят ни освободи, света в който ни въведе. И като носим униженията с които хората искат да ни унижат, и всичко от което ни лишават, ние сме пак свободни и имаме всичко. Само пътя на ученика, само той остава на човека път на спасение. Сега само той стои пред човека - Святия път.
към текста >>

Светлият път на Мъдростта е отворен пред нас.
Учителят търсят те, макар и да не съзнават това. Нашата задача е да опазим светлината, и нека Той да ни ръководи във всичко, а ние да работим за добрите условия, за Делото Му. Присъствието на Учителя се изявява във всяко вдъхновено творчество. [12 декември 1959 г., Огняново] Обична моя Мария, Да споделям с тебе мислите, които ме посещават, това за мене е радост! Ако и да сме външно в ограничение, пътищата на ума и сърцето остават открити, свободни за нас. Светлият път на Мъдростта е отворен пред нас. Сега оценявам освобождението с което Учителят ни освободи, света в който ни въведе. И като носим униженията с които хората искат да ни унижат, и всичко от което ни лишават, ние сме пак свободни и имаме всичко. Само пътя на ученика, само той остава на човека път на спасение. Сега само той стои пред човека - Святия път. Поздрав на учениците и на приятелите!
към текста >>

Само пътя на ученика, само той остава на човека път на спасение.
[12 декември 1959 г., Огняново] Обична моя Мария, Да споделям с тебе мислите, които ме посещават, това за мене е радост! Ако и да сме външно в ограничение, пътищата на ума и сърцето остават открити, свободни за нас. Светлият път на Мъдростта е отворен пред нас. Сега оценявам освобождението с което Учителят ни освободи, света в който ни въведе. И като носим униженията с които хората искат да ни унижат, и всичко от което ни лишават, ние сме пак свободни и имаме всичко. Само пътя на ученика, само той остава на човека път на спасение. Сега само той стои пред човека - Святия път. Поздрав на учениците и на приятелите! „Той ми е съсъд избран и драгоценен” Извършвай всяка работа добре, като че я извършваш за Господа. Великите Учения на живота са дадени за повдигане на човека. В никое от тях човека не е поставен тъй високо, както в Христовото Учение.
към текста >>

Сега само той стои пред човека - Святия път.
Ако и да сме външно в ограничение, пътищата на ума и сърцето остават открити, свободни за нас. Светлият път на Мъдростта е отворен пред нас. Сега оценявам освобождението с което Учителят ни освободи, света в който ни въведе. И като носим униженията с които хората искат да ни унижат, и всичко от което ни лишават, ние сме пак свободни и имаме всичко. Само пътя на ученика, само той остава на човека път на спасение. Сега само той стои пред човека - Святия път. Поздрав на учениците и на приятелите! „Той ми е съсъд избран и драгоценен” Извършвай всяка работа добре, като че я извършваш за Господа. Великите Учения на живота са дадени за повдигане на човека. В никое от тях човека не е поставен тъй високо, както в Христовото Учение. Само Божественото Учение издига човека до положението Син Божий.
към текста >>

И сега Господ ни води за ръка из Райската градина, и ни учи на Своите пътища.
Вярата е като планински поток - буен и силен. В нея има радост, движение, песен, свежест, здраве. Тя носи поздрав от високите върхове, тя носи поздрава на изгряващото Слънце. Каква голяма работа ни предстои! Постоянно мисля за нея. И сега Господ ни води за ръка из Райската градина, и ни учи на Своите пътища. „Винаги се радвайте, за всичко благодарете, Духа не угасяйте, непрестанно се молете.” Поздравявай братята и сестрите от мене! Поздрав и на теб! Пиши на брат Георги и го поздрави от мен! Пиши и на брат Стоицев и го поздрави от мене! [15 ноември 1959 г., Огняново] За мен не се безпокой, аз трябва да бъда тук, това е потребно.
към текста >>

Това е пътя на учениците.
Това са най-хубавите дни от живота ни, защото Той е с нас. Поддържай връзка с приятелите. Дух крепък, вяра жива, сърце топло, ум светъл. Грее ли Слънцето, бликат ли изворите, вее ли вятъра, растат ли тревите, всичко е за добро. Поздрав на всички братя и сестри, верните и истинните! Това е пътя на учениците. Учителят ни предупреди за всичко. Поздрав и на тебе обични брат Боян! [Ноември, 1959 г., Огняново] Един Божествен пратеник чрез мъченичеството си влиза в душите на човеците, повдига ги и ги спасява, и своите мъчители повдига. Такава е великата милост Божия. За всички има спасение.
към текста >>

Школата на Учителя е път към Царството Божие.
В Царството Божие може да живееш при всякакви външни условия, каквито и да бъдат те. Всичко, каквото душата ти желае, ще намериш в Царството Божие. Там са твоите приятели, братя. Там е твоята възлюблена, там е Учителя, там са всички условия, там е свободата - Живот вечен! И това е важно, пази живота на Царството Божие. Школата на Учителя е път към Царството Божие. Царството Божие не е навсякъде. И някога то е навсякъде и всякога. Христос казва: „Ето Царството Божие вътре във вас е.” Бог е нашия път, Бог е нашия живот, Бог е нашата свобода. Вярата и знанието принадлежат на сърцето. Науката и знанието принадлежат на ума.
към текста >>

Христос казва: „Ето Царството Божие вътре във вас е.” Бог е нашия път, Бог е нашия живот, Бог е нашата свобода.
Там е твоята възлюблена, там е Учителя, там са всички условия, там е свободата - Живот вечен! И това е важно, пази живота на Царството Божие. Школата на Учителя е път към Царството Божие. Царството Божие не е навсякъде. И някога то е навсякъде и всякога. Христос казва: „Ето Царството Божие вътре във вас е.” Бог е нашия път, Бог е нашия живот, Бог е нашата свобода. Вярата и знанието принадлежат на сърцето. Науката и знанието принадлежат на ума. С околната среда поддържам най-малката необходима връзка. Целият ми живот е устремен към онзи хубав свят, за който Учителят ни е говорил. Обична моя Мария, хубавите ми часове са, когато мисля за тебе, за нашия живот с Учителя, за нашия братски живот и за хубавия наш свят в който живеем сега, и всякога ще живеем.
към текста >>

Това е пътя към съвършенството, да се възвърне човек към живота на Цялото.
Благодаря за това. Добрите мисли и добрите чувства са Божия Сила. Живот, живот има навсякъде във Всемира. Той прониква пространството, изпълня сърцата ни. Слънцата и планетите, формите на Божествения живот са неизброими. Това е пътя към съвършенството, да се възвърне човек към живота на Цялото. Животът има неизброими прояви, форми и състояния. Органическият живот е само една от тези прояви. Животът изпълня Всемира. Където има материя, има и живот. Пространството подразбира живот, и времето е време поради живота.
към текста >>

В техниката, при предаване и приемане на вълните, апаратите се нагласяват на еднаква вълна, а в Духовния живот това хармонизиране става чрез единния път, едната вяра, едната обич.
Божествената същина на човека е извън времето и пространството, т.е. човек е навсякъде и всякога. Христос казва: „Преди да беше Аврам, Аз бях.” [28 август, денят на любящото сърце.] Обична моя Мария, Господ да те благослови, ангел мой прекрасен! Мислите се предават, и чувствата достигат своята цел. Но тук важи закона: Сходство и хармония. В техниката, при предаване и приемане на вълните, апаратите се нагласяват на еднаква вълна, а в Духовния живот това хармонизиране става чрез единния път, едната вяра, едната обич. Молитвата, размишлението и съзерцанието са методи за това. Те подготвят човека да приема и предава от един възвишен свят, да държи връзка със своите ближни, стези, които го обичат. Павел казва: „Зидете се на дом духовен.” Материалната проекция на човека е малка, ограничена от времето и пространството. Неговата Божествена същина, обаче, изпълня Всемира. Чрез нея той е навсякъде и всякога.
към текста >>

Пътищата на Словото.
На комунистите казвам: Ние не сме против строя, който искате да турите, и с нищо не ви противодействаме. Но вие ни гоните заради вярата ни. У вас няма търпимост и свобода. Което говорите е хубаво, но не го изпълнявате. Разговорите на Ел Шадай. Пътищата на Словото. Разговорите на Изгрева. Изгревите на Слънцето. Бог е благ и милостив, тъй Го опитваме ние всеки ден. Човешките пороци виреят еднакво добре и в социалистическия и в капиталистическия порядък. Строят не ги отстранява.
към текста >>

Трябва работа върху човека, трябва път, трябва Школа - Школата на Учителя.
Разговорите на Изгрева. Изгревите на Слънцето. Бог е благ и милостив, тъй Го опитваме ние всеки ден. Човешките пороци виреят еднакво добре и в социалистическия и в капиталистическия порядък. Строят не ги отстранява. Трябва работа върху човека, трябва път, трябва Школа - Школата на Учителя. [4 октомври 1960 г., Пазарджик] Обични брат Боян, Има малки птички, полезни. Те чистят растенията от вредители, веселят с песните си, разхубавяват живота с присъствието си. Има скромнички растения. Те дават плодовете си, освежават въздуха, разхубавяват природата. Трябва ли да бъдат унищожавани?
към текста >>

Помисли само, живота на Братството, идеята за Братството, която ни вдъхновяваше в нашия път, опитите с комуните, които направихме като форма на братския живот.
Евангелие от Йоанна, 4 гл., 36, 37, 38 ст. Обични брат Боян, вникни в 1 гл. от Евангелието на Йоана. Не преживяхме ли ние всичко това с Учителя като ученици? Това е живота на благия Божи Дух. Помисли само, живота на Братството, идеята за Братството, която ни вдъхновяваше в нашия път, опитите с комуните, които направихме като форма на братския живот. Това беше предвестник на това, което иде за човечеството. Това беше първа проекция на плана на небето. Учителят и учениците бяха изразители на Божествените идеи, на Божествения живот. Опитите бяха направени по Божие повеление. Школата на Учителя е следующата стъпка към изпълнението на този Божествен план.
към текста >>

Нашият път е пророчество.
Това беше първа проекция на плана на небето. Учителят и учениците бяха изразители на Божествените идеи, на Божествения живот. Опитите бяха направени по Божие повеление. Школата на Учителя е следующата стъпка към изпълнението на този Божествен план. Великият Разумен свят работи днес в света. Нашият път е пророчество. Той е път на човечеството. Тъй Невидимия свят трасира пътя. Трябва да имаме търпение и упование. Той винаги е с нас. [4 октомври 1960 г., Пазарджик] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе.
към текста >>

Той е път на човечеството.
Учителят и учениците бяха изразители на Божествените идеи, на Божествения живот. Опитите бяха направени по Божие повеление. Школата на Учителя е следующата стъпка към изпълнението на този Божествен план. Великият Разумен свят работи днес в света. Нашият път е пророчество. Той е път на човечеството. Тъй Невидимия свят трасира пътя. Трябва да имаме търпение и упование. Той винаги е с нас. [4 октомври 1960 г., Пазарджик] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе. На житното зрънце беше добре на нивата в житния клас с другите зрънца.
към текста >>

Тъй Невидимия свят трасира пътя.
Опитите бяха направени по Божие повеление. Школата на Учителя е следующата стъпка към изпълнението на този Божествен план. Великият Разумен свят работи днес в света. Нашият път е пророчество. Той е път на човечеството. Тъй Невидимия свят трасира пътя. Трябва да имаме търпение и упование. Той винаги е с нас. [4 октомври 1960 г., Пазарджик] Обична моя Мария, Аз всякога мисля за тебе. На житното зрънце беше добре на нивата в житния клас с другите зрънца. Но може ли то да остане там завинаги?
към текста >>

Пророкът дава път на Божията мисъл, т.е.
Йоан, 12 глава. Живот на благия Божий Дух. Имай вяра и упование, всичко ще се устрои добре. Господ пак ще ни даде време, т.е. живот. [4 октомври 1960 г.] Тук опитвам силата на Учителя, Силата Божия. Пророкът дава път на Божията мисъл, т.е. върши своята работа в света. Тези, които проповядват днес свободата, не вярват в нея, защото с делата си я отричат. Тъй както в миналото онези, които проповядваха Бога, не вярваха в Него, понеже с делата си Го отричаха. В Неговото Име вършеха всички престъпления. Бог е Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел.
към текста >>

Те вървят по неговия път - пътя на свръхчовеците.
Като гледа в себе си, човек може да изучава космичния живот. Джек Лондон е представител на крайния индивидуализъм. Героите му са силни, горди, самоуверени. Той проповядва силната личност. Съветските хора копират героите му. Те вървят по неговия път - пътя на свръхчовеците. Как завършва той? Тъй завършва и Джек Лондон. Всъщност той не беше силен човек, но той създаде героите си като антипод на себе си. „Храни душите ни с небесния Си хляб.” Всеки ден срещаме Царството Божие. Това е наш живот - сега и всякога.
към текста >>

Има идеал, има път.
Цветята цъфтят, за да стават хората по-добри, изворите текат и Слънцето грее, за да стават хората по-добри. В другата ложа страха е основния закон. Той сковава душите, подчинява човека, прави го роб. Видях, силен е онзи, който уповава на Бога, т.е. опира се на една добродетел. Има идеал, има път. Няма ли това, като дойде натиск, става на каша. Тук се запознах с голямото време, което наричат Вечност. Оцених и малкото време. Значи, зная за какво е дадено и какво е неговото предназначение. Учителят говори за лъчите на живота.
към текста >>

Човек много пъти е загубвал формата, която е имал, и е обичал и страдал от това, докато дойде до душата, която никога не може да се загуби.
Той ги създава, Той ги разрушава. Робството ще се възражда във все нови и нови форми. Докога? Докато човек придобие истинската свобода. Не паметници трябва да се издигат, а Живото Слово Божие трябва да се проповядва на човеците. Затова трябва да се работи днес. Човек много пъти е загубвал формата, която е имал, и е обичал и страдал от това, докато дойде до душата, която никога не може да се загуби. Едно е нужно - примирение и работа, работа, работа. Онези на които е дадена власт над човека, тяхната власт се простира до смъртта. Отвъд смъртта те нямат власт. Следователно, те имат власт само над една малка отсечка от живота, защото животът е отвъд смъртта. Смъртта - човек трябва да е готов да прекрачи този праг с вяра и упование в Бога.
към текста >>

Какъв е тогава пътя на освобождението?
Вярата е силата, която обединява човека с Бога. Красотата на човешката душа се разцъфтява, когато човек се обърне към Бога. Не от властта на капитала, а от властта на греха трябва да бъде освободен човек. Защото, ако човечеството може да бъде освободено от властта на капитала, а греха остане, властта на капитала ще се възроди наново в още по-тежки форми. Положението нема да се подобри. Какъв е тогава пътя на освобождението? Който тласка човека по пътя на греха, тласка го под робството. Грехът е незачитане на моралния закон. Живот без Бога, значи живот без моралния закон. То значи - правото е на силния. Закон на джунглите е това.
към текста >>

Който тласка човека по пътя на греха, тласка го под робството.
Красотата на човешката душа се разцъфтява, когато човек се обърне към Бога. Не от властта на капитала, а от властта на греха трябва да бъде освободен човек. Защото, ако човечеството може да бъде освободено от властта на капитала, а греха остане, властта на капитала ще се възроди наново в още по-тежки форми. Положението нема да се подобри. Какъв е тогава пътя на освобождението? Който тласка човека по пътя на греха, тласка го под робството. Грехът е незачитане на моралния закон. Живот без Бога, значи живот без моралния закон. То значи - правото е на силния. Закон на джунглите е това. Пренебрегне ли човек моралния закон, идейната борба се изражда.
към текста >>

” По този път трябва да се мине.
Ти може да го намериш в него. Бог може да ти се изяви чрез един човек. Ние сме живот на Благия Божи Дух, радостната сила Божия с която Той твори. Има неща, които трябва да станат неизбежно. Христос казва: „Чашата, която Отец ми дава да я не пия ли? ” По този път трябва да се мине. „Да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето! ” Тялото и душата да бъдат едно, да няма раздвоение. Щом живеем на Земята, тело трябва да има, за да се прояви душата и Духа. Духът трябва да съответства на тях. Братството трябва да има материална основа, организация, форма, но тя трябва да отговаря на идеите, да бъде облекло на тях.
към текста >>

Един живот, един идеал, един път, една мисъл.
Социализъмът е кармата на човечеството. Сега се разрешава вековната карма на човечеството, т.е. човеците плащат за всички престъпления, които са вършили. Ликвидация на века нарича Учителя тази епоха. Ние сме не само братя, но и приятели. Един живот, един идеал, един път, една мисъл. Потомците на Каина живеят днес във всички народи. Те всякога са готови насила да те убият. И в затвора като е, ученика е свободен. Той спокойно размишлява върху живота. Братя и приятели, това са най-хубавите отношения.
към текста >>

Пътят на душите ни е един.
Езерата са живи в душите ни. Планините и изворите ни очакват. Сега те сияят, огрени от Слънцето, пълни с живот - образ и символ на нашия свят. Ех, тука много малко нещо отменя тука, душата ми, ума и сърцето ми са в нашето Царство. Там винаги сме заедно. Пътят на душите ни е един. Учителят казва: „Аз живея и вие ще живеете.” Йоан, 14 гл., 19 ст. „Колко е хубав Божият Мир! ” Обични брат Боян, мисля си върху думите, които Учителят ни каза при последната ни експедиция, екскурзия на Витоша: „България - пълен неутралитет! ” Днес светът е разделен на два лагера. Нито едните, нито другите пазят Божия закон.
към текста >>

То създава духовните движения, внася новите идеи, посочва пътя, учи човека.
Атомната бомба е само последица от нея. Цинизма, хулиганщината, разпуснатостта на младите, жестокосърдечието, омразата, неправдата, насилието са признак, че човечеството е нападнато от низши духове. Те искат да обсебят човека, да използват силите му, да ограбят богатството му, да спънат развитието му. Като използват силите, които са ограбени от самия него, те го поробват. Бялото Братство се моли за човека да го освободи. То създава духовните движения, внася новите идеи, посочва пътя, учи човека. Всъщност това е борбата, която се води в света. Напрежението е голямо, опасността е голяма! Учениците на Учителя работят. Вяра, молитва, мисъл, живот, воля. Божествените добродетели са силите на душата.
към текста >>

Ако е за пространството, нали в Мировото пространство пътуваме със Земята и Слънцето!
Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоя Божествен план за Делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога.” Посвещение, значи да посветим живота си, силите, способностите си, всичко каквото имаме на Господа. Ти си пратен да служиш. Тогава иде Мира. [7 октомври 1960 г.] Съвременните материалисти насмешливо казват, че човек след като е проникнал в пространството, в Мировото пространство, никъде не е намерил Бога. Детински представи! Ако е за пространството, нали в Мировото пространство пътуваме със Земята и Слънцето! Ние се движим в неизмеримите небесни простори и Божията сила е, която ни движи, и Неговата Разумност е, която ни пази и упътва. Бог храни ума и сърцето ни. Него познаваме като живот. Как искате да Го срещнете в пространството другояче? Бог ни се изявява в пълнота, хората не Го виждат поради слепотата си.
към текста >>

Ние се движим в неизмеримите небесни простори и Божията сила е, която ни движи, и Неговата Разумност е, която ни пази и упътва.
Ти си пратен да служиш. Тогава иде Мира. [7 октомври 1960 г.] Съвременните материалисти насмешливо казват, че човек след като е проникнал в пространството, в Мировото пространство, никъде не е намерил Бога. Детински представи! Ако е за пространството, нали в Мировото пространство пътуваме със Земята и Слънцето! Ние се движим в неизмеримите небесни простори и Божията сила е, която ни движи, и Неговата Разумност е, която ни пази и упътва. Бог храни ума и сърцето ни. Него познаваме като живот. Как искате да Го срещнете в пространството другояче? Бог ни се изявява в пълнота, хората не Го виждат поради слепотата си. Един ден ще отвори очите им.
към текста >>

В пътя на страданието най-подхожда мълчанието.
Ние живеем в онези, които ни обичат, и които обичаме. В тяхното сърце, ум и души живота не е затворен само във формите. Има един живот, една сила, една душа, един Дух, една Любов към Господа. „Аз в тях и ти в мене Отче, да бъдем едно! ” Животът, който Бог ни е подарил е свят. В пътя на страданието най-подхожда мълчанието. Това е Голгота, път към възкресението. „Иди при братята ми и им кажи: възлизам при Отца Моего и Отца вашего, при Бога Моего и Бога вашего! ” Това е пътя на всеки човек, на всяка човешка душа. Тя може да каже същите думи, които Христос каза. Законите, наследствеността най-добре могат да се изучават при цветята - теменугите, карамфилите, петуниите.
към текста >>

Това е Голгота, път към възкресението.
В тяхното сърце, ум и души живота не е затворен само във формите. Има един живот, една сила, една душа, един Дух, една Любов към Господа. „Аз в тях и ти в мене Отче, да бъдем едно! ” Животът, който Бог ни е подарил е свят. В пътя на страданието най-подхожда мълчанието. Това е Голгота, път към възкресението. „Иди при братята ми и им кажи: възлизам при Отца Моего и Отца вашего, при Бога Моего и Бога вашего! ” Това е пътя на всеки човек, на всяка човешка душа. Тя може да каже същите думи, които Христос каза. Законите, наследствеността най-добре могат да се изучават при цветята - теменугите, карамфилите, петуниите. Признаците, които се предават от един на други индивид се виждат ясно по света.
към текста >>

” Това е пътя на всеки човек, на всяка човешка душа.
„Аз в тях и ти в мене Отче, да бъдем едно! ” Животът, който Бог ни е подарил е свят. В пътя на страданието най-подхожда мълчанието. Това е Голгота, път към възкресението. „Иди при братята ми и им кажи: възлизам при Отца Моего и Отца вашего, при Бога Моего и Бога вашего! ” Това е пътя на всеки човек, на всяка човешка душа. Тя може да каже същите думи, които Христос каза. Законите, наследствеността най-добре могат да се изучават при цветята - теменугите, карамфилите, петуниите. Признаците, които се предават от един на други индивид се виждат ясно по света. Може да се проследят къде се явява, как настъпва или се оттегля. Наследствеността е взаимно проникване на индивида до пълно слизане, преминава през безброй много комбинации.
към текста >>

Нашият път е вечен, закъде ще бързаш?
Има ги и ги загубва, докато разбере, че нищо не му принадлежи, и се примири. Остава Божественото: ума, сърцето и волята. От всички видове мъчения на които човек може да бъде подложен: глад, студ, непосилна работа, всевъзможни измъчвания с уреди и други, най-тежко е може би измъчванието с човек. Има хора присъствието на които е по-мъчително от всичко. Божието присъствие превръща бедствието в благословение. Нашият път е вечен, закъде ще бързаш? Понякога слабите наглед същества имат по-голяма съпротивителна сила. Те са по-издръжливи поради своята пасивност и примиримост. Силните индивиди с борба помежду си и със средата, те по-скоро се изтощават и взаимно се унищожават. Затова е казано: „Кротките ще наследят Земята.” Няма да остане сила, създадено от човеците, която да не се съкруши. Има идеи, мисли и чувства редки.
към текста >>

Човекът много пъти може да извърши неправди, но един ден ще извърши неправда в присъствието Божие.
Тъй познаваме ние Бога в човека, Господ и Бог на великата жертва. Виждам великия Божествен живот, който изпълва душите и сърцата и умовете на Синовете Божии. Това е великия Божествен живот на Всемира. Ангели Божий ходят по Земята. Често те вземат най-скромната форма. Човекът много пъти може да извърши неправди, но един ден ще извърши неправда в присъствието Божие. Тогава ще плати за всичко. „Той ми е съсъд избран и драгоценен.” Учителят живее в сърцата и душите на своите ученици. Трябва мярка във всяко нещо. Мярката е качество на Божествения живот. Човек трябва да работи хубаво, добре, честно.
към текста >>

Ние пътуваме в мировото пространство и славим Господа.
Понякога то става масово - цели народи, цели тълпи, цели организации, идеологии могат да бъдат обсебени и ограбени, използвани за други цели. Духът на древните завоеватели се възражда днес, при сегашната обстановка. Докъде ли ще доведе това? Упованието ти да бъде в Бога. „Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги.” Това е същественото. Ние пътуваме в мировото пространство и славим Господа. Ти човече, който имаш ограничена представа за живота, мисли, че Божията Правда се изчерпва в този малък твой живот. Мислиш ли това? Божията Правда действа във вековете в този и в онзи свят. Малкото агънце блее, но няма кой да го чуе. И животните опитват човешката правда.
към текста >>

Лъчите на живота чертаят пътя на човека.
В нея е спасението на човечеството. Лъчът от най-отдалечената звезда достига до нас. Това е сила, лъчите на сърцето, ума. Лъчите на живота достигат до най-отдалечените предели на Вселената, до всички Слънца и Планети. Там те намират обичните същества и носят дарове за тях. Лъчите на живота чертаят пътя на човека. Изпълнението на една работа е разрешаване не само на ред технически задачи, но и задача на ума и на сърцето. В творчеството човек расте и се развива. „Не избрахте вие Мене, но Аз вас избрах.” В Бялото Братство организацията е теократична. Великият Разумен център е, който организира, ръководи и твори в Братството. Комунистите не съзнават, че техното дело е изкористено, че то е вече в ръцете на същите онези сили, срещу които те се бореха и срещу които го създадоха.
към текста >>

Това е пътя в който Учителят ни води, това е Школата на Учителя.
Той е вечната сила, която повдига и спасява. Той е важен, а не формите чрез които се изявява. Той е вечен, чист и свят. Тези сили обсебват, защото са обсебили човека. Човек трябва да се освободи, очисти и повдигне. Това е пътя в който Учителят ни води, това е Школата на Учителя. Христос изгони беснуемия в Гадаринската земя и бесовете прати в свините. Това е ставало много пъти, става и днес - единично и общо. „Общение с Бога” - това е най-важното, това е смисъла, затова сме призвани. Нашата работа е молитва. И като работим, ние славим Бога.
към текста >>

Това е ставало много пъти, става и днес - единично и общо.
Той е вечен, чист и свят. Тези сили обсебват, защото са обсебили човека. Човек трябва да се освободи, очисти и повдигне. Това е пътя в който Учителят ни води, това е Школата на Учителя. Христос изгони беснуемия в Гадаринската земя и бесовете прати в свините. Това е ставало много пъти, става и днес - единично и общо. „Общение с Бога” - това е най-важното, това е смисъла, затова сме призвани. Нашата работа е молитва. И като работим, ние славим Бога. „Да се освети Името Твое! ” Напразно хората се опитват да подчинят Божественото на човешкото, напразно се опитват те да се окове Божествения живот в човешки форми, организации, общества, църкви, догми, канони.
към текста >>

Това е погрешен, гибелен път.
Ако гледаш с любов малкия живот и го пазиш, има Бог. Ако унищожаваш и грабиш и онеправдаваш, нема Бог. Съвременният човек, заобиколен от студените механизми, създадени от него самия, едва ли ще бъде щастлив. Машините разсипват ума и сърцето. Те постоянно утвърждават неговото съществувание, подхранват личните чувства, гордостта. Това е погрешен, гибелен път. Съвременният човек е толкова отровен от научния скептицизъм, че ако се опитате да му заговорите за Бога, почва да ви гледа с раздвоени очи. Става неспокоен, става му неловко. Хората ще опитат, че живота без Бога е проклятие и ад. [26 ноември 1960 г.] Д-р Цанев ми прочете възражението на адвокатите по делото. То е направено ясно и обосновано.
към текста >>

Той устройва пътищата ни.
Школата на Учителя е живот. Ние Го опитваме и познаваме. „Той е убежище мое и крепост моя.” Условията и формите се променят, нищо не е неизменно. Всичко тече и се променя. Гледай напред, гледай с вяра, надежда, упование. Той устройва пътищата ни. Изгрева, това е живота на Учителя, живота на Царството Божие. Той възниква, когато дойде Неговото време, навсякъде, където може Той да благоволи. Човеците пак Го не познаха и пак не Го приеха. Малкото кокиченце има своето време. Теменужката също.
към текста >>

Школата на Учителя е път за повдигане на човека.
Навсякъде срещам моя брат. От сърцето и очите му излиза Лъч Небесен. Школата на Учителя Веднъж открита, Школата на Учителя ще продължава. Тя е не само за българите, тя е за човечеството. Не само за сегашното, но и за бъдещото. Школата на Учителя е път за повдигане на човека. Тя е отговор на великия разумен свят, на онзи стремеж на човешката душа към съвършенство, красота, знание, свобода. „Събуй обущата си, защото местото на което стоиш е свято! ” Чистотата, радостта, кротостта, смирението, послушанието. Школата на Учителя е среда на Любовта. В нея се отглеждат най-хубавите чувства, братството и приятелството.
към текста >>

Те имат свой път, своя мисия.
Те обсебват най-благородните думи и паметта на великите хора. И като говорят от тяхно име, с това прикриват престъпленията си. Колкото повече преследват Истината, толкова тя става по-силна и лъчезарна. Героите и мъчениците се раждат. Те са определени още от Невидимия свят. Те имат свой път, своя мисия. Ако някой си тури маската на такъв, като дойдат мъчнотиите, той не устоява. И мъчениците, светиите и героите на вярата смирени и велики в страдания, ние черпим сила от тях. Нашият живот е живот на Братството. Безсмъртната Любов черпи сила от вечния източник. Тя е по-силна от всички опасности и нещастия.
към текста >>

Всички светли образи в историята на човечеството, които бележат Неговия път, са членове на това велико семейство.
Любовта е силата на приятелството. Тя го крепи и вдъхновява. Ние сме едно голямо семейство в Господа. Ние живеем по цялата Земя, сред всички народи. Ние живеем във Вечността. Всички светли образи в историята на човечеството, които бележат Неговия път, са членове на това велико семейство. Псалмопевецът нарича това семейство Дома Господен. Едно желае душата ми и него всякога ще диря - да живея в Дома Господен през всичките дни на живота си. Без Любов, без Истина, без Правда Мир не може да има. „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я необвзе.” Виделината и тъмнината, това са човешки съзнания. Бог няма да остави човека да заспи в еднообразието.
към текста >>

Често преминавам мислено нашия път с Учителя.
В човечеството, в човешкото общество работят същите сили. Най-после човек ще възтържествува над звяра. Той е определен да бъде господар на живота. Всичко каквото става, подготвя идването на Новия човек днес. [Есента 1960 г.] Обични брат Боян, Бог, Който ни даде хубавите условия, подготвя още по-хубави занапред, защото в Неговите решения обратни действия нема. Често преминавам мислено нашия път с Учителя. Сега Той е обкръжен с ореола на святост. Вярата в Бога е вяра във вечния живот. Бог ни води със Своя Дух и е подготвил условията ни. Той и днес ни води със силна ръка. Ние живеем и мислим в Неговото Дихание.
към текста >>

В нашия път има необозрими възможности.
Сега тъй проповядвам Учението тук. Поздрав на приятелите! „Без страх в Любовта безгранична! ” Всякога мисля за вас. Всичко, което е създадено, е създадено, за да се изявява Бог. В нашия път има необозрими възможности. Човек ще опита всички положения. Ще бъде честван и възхваляван, ще бъде онеправдан и гонен. Всичко трябва да опита човек, да мине по пътя на радостите и страданията. Господ е скрил в страданията блага. Те са само тяхната горчива обвивка.
към текста >>

Всичко трябва да опита човек, да мине по пътя на радостите и страданията.
” Всякога мисля за вас. Всичко, което е създадено, е създадено, за да се изявява Бог. В нашия път има необозрими възможности. Човек ще опита всички положения. Ще бъде честван и възхваляван, ще бъде онеправдан и гонен. Всичко трябва да опита човек, да мине по пътя на радостите и страданията. Господ е скрил в страданията блага. Те са само тяхната горчива обвивка. Вълна на страдания залива човечеството. Бог присъства в тях. Не трябва ли и ние да вземем дял?
към текста >>

По своя път Духа е оставил формите.
Не е само органическия начин за натрупване и използване на слънчевата светлина. Има много други, по-съвършени, по-висши прояви. Не е само органическия свят, където живота се проявява. Има по-съвършен живот и висши сетива, висши енергии се акумулират при образуването на чувствата и мислите. Те са пък храна за интелигентни, възвишени същества. По своя път Духа е оставил формите. Те говорят за Него. Затова всяка епоха създава свои форми. Те говорят за Духа, Който е работил в нея. Ние мислим за човека не по това, което той говори, а според неговите дела. Когато видиш Божията ръка да действува, даже и във враговете ти, застани с благоговение, приветствай я и благодари.
към текста >>

Школата на Учителя е път на освобождение.
Нашата борба не е против плът и кръв. Не са виновни само хората за жестокостите и неправдите и насилията. Това са духове, бесове, които ги обсебват. Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия отвън и отвътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на освобождение. Това е святата наша работа. Сега тук уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат по-свободни. Тук ме е пратил Учителя на работа -сред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен!
към текста >>

Че нали ние и сега летим, пътуваме в Космоса с този голям космичен кораб, наречен Земя!
„Той е убежище мое и крепост моя.” Има един велик живот на Бога, на който ние принадлежим. Той е нашия голям живот. Личният живот се явява и изчезва, обаче, настава време, когато личното битие преминава. Остава живота на Бога. Хората мечтаят да летят в Космоса. Че нали ние и сега летим, пътуваме в Космоса с този голям космичен кораб, наречен Земя! И колко чудесно е устроен този кораб! Как е обзаведен! Как е защитен от вредните космични влияния! Какво разнообразие на живот има на него! Как е уреден, отоплението му, напояването му, как е осигурено движението му, какво разнообразие на съществата, и как е осигурена прехраната им чрез светлината и живота!
към текста >>

Това е пътуващия космичен университет, който Бог е устроил за нас, неговите деца - да пътуваме и да се учим.
Как е обзаведен! Как е защитен от вредните космични влияния! Какво разнообразие на живот има на него! Как е уреден, отоплението му, напояването му, как е осигурено движението му, какво разнообразие на съществата, и как е осигурена прехраната им чрез светлината и живота! Какъв ритъм в промените и каква красота! Това е пътуващия космичен университет, който Бог е устроил за нас, неговите деца - да пътуваме и да се учим. Личният ни живот започва и свършва. Големият ни живот, живота ни в Бога е Живот Вечен. Човешкото користолюбие и алчност не могат да бъдат обуздани с никакви закони, с никакви канони или морал. То може да бъде превъзмогнато само чрез съзнателна вътрешна работа. Това е работата в Школата на Учителя.
към текста >>

Какво са те в нашия път?
Но ние знаем заради какво е това, и имаме вътрешната радост. Понякога си ходя тук скрит в антерията между другите, ама в себе си песни пея на Господа. Нашият Мир, нашия свят, нашия светъл живот с Учителя - Живот Вечен! Трябва ли да се умъчнавяме? Усмихвам се на всички мъчнотии тук. Какво са те в нашия път? Ние всичко понасяме с радост. Обична моя Мария, ние всякога ще бъдем наедно в неизмеримата Вселена, във всички светове - тук и отвъд, защото връзката на Любовта е вечна. Ние сме един живот в живота на Учителя. Словото е вечно. Винаги мисля за нашата работа.
към текста >>

Това не е мъртва механика, интелигентни същества направляват тези сили, по тяхна воля се движат небесните тела в своя път - към своята цел.
Тези мощни токове се предават, те се преработват като навлизат в земната система, като минават през съществата, които я населяват. Тези енергии пак се възвръщат към Слънцето. Всички същества - малки и големи участват в това превръщане. От Слънцето иде енергия към Земята, и от Земята отива към Слънцето. Тези силови течения идат и от целия Космос, от Слънцата и Планетите, от всички небесни тела, движат се от тях не по инерция. Това не е мъртва механика, интелигентни същества направляват тези сили, по тяхна воля се движат небесните тела в своя път - към своята цел. Великият Разумен свят твори, това е Живото Слово Божие. Човек участва в тази работа, неговите мисли, чувства и воля, това са сили, които Разумния свят използва в своята работа. Превръщането на енергиите, това е една от великите тайни на живота. Чувам музиката на Учителя в хармония, в многозвучни изпълнения. Каква красота и дълбочина има в нея!
към текста >>

Ако човек придобие знанието да увеличава силата, която иде от звездите и планетите, да я увеличава хиляди и милиони пъти, ще получи звук, ще получи на екрана на своето съзнание образа на техния живот, ще чуе музиката, която съществува там, ще долови мислите и чувствата на съществата, които живеят на тези небесни тела.
Човек участва в тази работа, неговите мисли, чувства и воля, това са сили, които Разумния свят използва в своята работа. Превръщането на енергиите, това е една от великите тайни на живота. Чувам музиката на Учителя в хармония, в многозвучни изпълнения. Каква красота и дълбочина има в нея! Човек има възможност да изучава живота на Козмоса, да прониква в неговите глъбини, да разкрива неговите тайни. Ако човек придобие знанието да увеличава силата, която иде от звездите и планетите, да я увеличава хиляди и милиони пъти, ще получи звук, ще получи на екрана на своето съзнание образа на техния живот, ще чуе музиката, която съществува там, ще долови мислите и чувствата на съществата, които живеят на тези небесни тела. Това вече не е техническо постижение. Силите са от такава висока октава, че механика не може да ги долови. Те минават в много по-фини, съвършени органически и психически прояви. Който борави с енергиите от високите октави, тези енергии имат много къси вълни. Природата е постигнала това усилване на слънчевите и космични лъчи в тайнствените лаборатории на ума и сърцето.
към текста >>

Ако човек постигне да усили 2 милиарда пъти лъча, който преминава пространството, ще получи картина на онова небесно тяло от което този лъч иде.
Тъй е възможно поета да създаде образите, да ги изпълни със съдържание, да им вдъхне живот. Чудеса ни заобикалят, чудеса! Но човек толкова е потънал в ежедневието, че не ги вижда. Великото Бяло Братство владее Всемира по законите на Любовта. Съществата, които населяват Земята са проекция на живота от далечни светове във Всемира. Ако човек постигне да усили 2 милиарда пъти лъча, който преминава пространството, ще получи картина на онова небесно тяло от което този лъч иде. Ще види съществата там, природата, живота им, ще долови тяхната мисъл и чувства. Всяка красота, всяко хубаво явление на живота говори за Царството Божие. Към нашите братя по Земята, за хубавото, което носите, което познаваме и е готов живота си да дадем за него, ще ви подкрепяме. За хубавото, което носим, готови сме живота си да положим. Гонят ни днес, това е неразбиране, човешко неразбиране!
към текста >>

А какъв хубав път имаме, извървян - ние наедно с Учителя.
Когато човек изпълни една работа добре, тя го вдъхновява, т.е. Бог му се изявява. „Храни душите ни с небесния Си хляб.” Човек, който не е честен в работата си, не е честен в нищо. Лъжата и лицемерието покварят най-хубавите неща. Споменът за един хубав момент в живота вдъхновява и укрепва. А какъв хубав път имаме, извървян - ние наедно с Учителя. Каква красота, каква сила! Затова ще пеем Псалми и когато сме в огнената пещ, защото Той е с нас. Има само едно Царство - Царството Божие, и нема друго Царство, освен Него. [24 януари 1961 г.] Обична моя Мария, Виждам планините от тука, нашият свят, нашето Царство. Слънцето залязва зад Белмекен.
към текста >>

Обична моя Мария, спомена за един красив момент в живота вдъхновява и укрепва, а помисли си само какъв хубав път имаме ние извървян наедно с тебе и с Учителя!
От там не е далече до нашето Светилище - изворите на Марица. Един ден, ако е волята Божия, ще го посетим. Бъди силна духом, във вярата непоколебима, в надеждата постоянна! Най-същественото имаме - връзката с Бога. Всичко друго е второстепенно. Обична моя Мария, спомена за един красив момент в живота вдъхновява и укрепва, а помисли си само какъв хубав път имаме ние извървян наедно с тебе и с Учителя! Помисли само каква красота, каква сила! Затова ще пеем, даже и в огнената пещ да се намираме, защото Той е с нас. Потърсете репродукция от картината на художника Дубровской -„Радуга”. Тя ще ни потрябва. Потърсете я в руската книжарница, или където продават репродукции на руски художници.
към текста >>

82. III. Мисли на ученика

” Приеми водата и благодари: „Чудесен е този течен минерал!
III. МИСЛИ HA УЧЕНИКА Борис Николов Плодовете За ангелите човеците са като плодните дървета. Всеки момент ангелите слизат от небето, за да видят дали има плодове в градината на вашият ум, сърце, в глъбините на вашата душа. Виждам. Виждай красотата, обичай светлината, приемай въздуха и кажи: „Колко е хубав Твоя Мир, Господи! ” Приеми водата и благодари: „Чудесен е този течен минерал! ” Навсякъде виждай красотата. Срещнеш болен, кажи: „Добър е Господ! ” Състоянието на болния ще се промени. Това е магията на Любовта. Бог Ти трябва да имаш представа за Бога и да знаеш, че каквато и да бъде тя, всякога ще е несъвършена като тебе.
към текста >>

Смисълът на живота Да бъде човек път на Божията мисъл, път на Божествените чувства, проявление на Неговата Воля.
Тогава Учителят даде основните положения на Божественото Учение. Тази огромна работа извърши Учителят в своите беседи и лекции. Важно е да пие човек от вечния извор. Които пият от него те са едно през всички времена, където и да се намират. Които черпят от вечният извор на всекиго могат да помогнат. Смисълът на живота Да бъде човек път на Божията мисъл, път на Божествените чувства, проявление на Неговата Воля. Нашето свидетелство Ние свидетелствуваме за Бога с нашия живот. Храни душите ни със Твоето Слово! После е казано: „Хлябът наш насъщни.” Биологичен закон Противодействията, мъчнотиите, страданията повишават жизнеността. Ако човек избягва мъчнотиите, неблагоприятните условия, жизнеността му намалява. Природата често съчетава противоположни характери, които проявяват различията си в борба.
към текста >>

Прави правете Неговите пътеки.
Не всяка промяна, обаче, води към повишена жизненост. Трябва голяма разумност. Невидимият свят Невидимият свят би ни се изявил много по-ясно, но ние със своите състояния не даваме условия за това. Чистотата е първото условие, за да се изяви Невидимия свят. Идеята Йоан Предтеча Представителите на това движение във философията, науката, художественото слово трябва да се познават. Прави правете Неговите пътеки. Баланс на епохата Човечеството излиза вече от фазата „Йоан Кръстител”, и влиза в новия път „ученик на Христа”. Представители на течението „Йоан Кръстител” в световната литература. „Той ще има дух и сила Илиина” е казано в Евангелието. Извадете онези места от Евангелието, където се говори за Йоан Кръстител, отношението му към Христа и отношението на Христа към него. Срещата Един ден това, което си вършил ще те срещне.
към текста >>

Баланс на епохата Човечеството излиза вече от фазата „Йоан Кръстител”, и влиза в новия път „ученик на Христа”.
Трябва голяма разумност. Невидимият свят Невидимият свят би ни се изявил много по-ясно, но ние със своите състояния не даваме условия за това. Чистотата е първото условие, за да се изяви Невидимия свят. Идеята Йоан Предтеча Представителите на това движение във философията, науката, художественото слово трябва да се познават. Прави правете Неговите пътеки. Баланс на епохата Човечеството излиза вече от фазата „Йоан Кръстител”, и влиза в новия път „ученик на Христа”. Представители на течението „Йоан Кръстител” в световната литература. „Той ще има дух и сила Илиина” е казано в Евангелието. Извадете онези места от Евангелието, където се говори за Йоан Кръстител, отношението му към Христа и отношението на Христа към него. Срещата Един ден това, което си вършил ще те срещне. То може да те срещне като човек, а може да те срещне в друга някоя форма на живота, или като условие за тебе - като добри условия или като лоши условия.
към текста >>

Първото упражнение ще се прави по три пъти на ден - сутрин, обед и вечер, а второто два пъти - сутрин и вечер.
Лицето обърнато към изток, седнало положение, ръцете на коленете с дланите към коленете, телото изправено, нозете събрани. При първото упражнение ще се диша дълбоко и при всяко поемане и изпущане на въздуха, ще се изговаря на ум или низко, много тихо „Аум” - дума, която означава „всички Божествени качества и сили”. При първото упражнение ще се изпраща по една хубава мисъл в света, но ще се гледа да бъде съобразно с Божията Воля. Ако не, тя пак ще се изпълни, но за зло на онзи, който я изпраща. При второто упражнение всяко приемане и изпущане на въздуха ще става на степени и преброяване бавно на цифрите от 1 до 8, като при поемането на въздуха ще се затуля дясната ноздра с показалеца на дясната ръка, а при изпущане ще се затваря лявата ноздра с показалеца на лявата ръка. Първото упражнение ще се прави по три пъти на ден - сутрин, обед и вечер, а второто два пъти - сутрин и вечер. Упражненията ще се правят преди ядене. Как да се призовава Името Божие за изцеление? : „Навсякъде присъствуващ и всесилен Боже, в името на Господа, Който е говорил с раба Ти, да дойде Твоето изцеление чрез нас Твоите слуги, за слава на Името Ти. Благодарим, че Си ни послушал. Ти Си само наш Господ и няма други освен Тебе.
към текста >>

Еднъж в месеца, в края на първата седмица трябва да се молим два пъти на ден за общото благо на познатите ни братя и сестри, като ги поменуваме по име пред Лицето на Господа.
Възвърни дружното действие между ума и душата, между душата и телото. Обърни източника на сърцето за добро и силите на телото за работа полезна. Нека този (брат, болния или сестрата), по плът, който страда, да приеме Твоята Милост, за да можем ние да се радваме винаги в присъствието на Твоята Сила. Амин! ” Молитва за идването на Царството Божие: „Господи, направи ме носител на Твоята Истина, изпълнител на Твоята Правда и образ на Твоята Любов.” Тайна Молитва. Молитва за братята и сестрите. Еднъж в месеца, в края на първата седмица трябва да се молим два пъти на ден за общото благо на познатите ни братя и сестри, като ги поменуваме по име пред Лицето на Господа. Ще се почва с думите: „Господи, да възлезе нашата сърдечна молба за нашите по дух братя: (следват имената на братята и сестрите). Изпрати им всички Твои добрини, и ги развесели с Твоето присъствие.” След това да се приложат и нашите благопожелания, които Духът би продиктувал. Завършва се с Добрата Молитва. Формула, дадена от Учителя: „В Божия план е аз да раста в Добродетелта, в Божия план е аз да раста в Божията Правда, в Божия план е аз да живея в Божията Истина, в Божия план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост, в Божия план е аз да узрея в Божията Любов. Следователно аз съм в пътя на Истината на Божествения живот.
към текста >>

Следователно аз съм в пътя на Истината на Божествения живот.
Еднъж в месеца, в края на първата седмица трябва да се молим два пъти на ден за общото благо на познатите ни братя и сестри, като ги поменуваме по име пред Лицето на Господа. Ще се почва с думите: „Господи, да възлезе нашата сърдечна молба за нашите по дух братя: (следват имената на братята и сестрите). Изпрати им всички Твои добрини, и ги развесели с Твоето присъствие.” След това да се приложат и нашите благопожелания, които Духът би продиктувал. Завършва се с Добрата Молитва. Формула, дадена от Учителя: „В Божия план е аз да раста в Добродетелта, в Божия план е аз да раста в Божията Правда, в Божия план е аз да живея в Божията Истина, в Божия план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост, в Божия план е аз да узрея в Божията Любов. Следователно аз съм в пътя на Истината на Божествения живот. Туй право никой не може да ми отнеме, то е мое собствено право. Дето е Господ, там съм и аз.” Кажете ли така, вие сте оградени с една мощна аура и всички бели братя са на ваша страна. Учителя - метод за развиване на ясновидство: Концентриране и размишление върху Евангелието на Йоанна: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. Който има Моите заповеди и ги пази, той е който ме люби. А който ме люби, възлюблен ще бъде от Отца ми и Аз ще го възлюбя и ще явя на Себе Си нему.” /14 гл., 21-23 ст./ „Който люби Мене, ще упази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойде при него и ще направи жилище у него.” /15 гл., 7 ст./ „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате ще просите и ще ви бъде.” /15 гл., 7 ст./ „Почнете с най-малкото, с Любовта, общение с природата, дълбоко дишане, чиста мисъл, чисти чувства, чисти желания.
към текста >>

Школата на Учителя е път за развиване ума и сърцето.
Живота е вечен. Мъртъв за злото, жив за доброто. Мъртъв за неправдата, жив за правдата. Пазачът Човек в когото умът не е развит, лесно става плячка на нисшите духове. Доброто пази човека. Школата на Учителя е път за развиване ума и сърцето. Добрата мисъл, добрите чувства са, които пазят човека. Лъжата Влезе ли някъде лъжата, тя всичко разваля. [Великден, 10 април 1966 г.] Трагедията седи в това: човек е забравил своята родина, света от който е дошъл, в който живее. Земята е временно негово жилище. Същината на енергията, електричеството е освободена атомна енергия.
към текста >>

Ако е за пространствено търсене, ние пътуваме в Космоса със Земята, със Слънчевата система, с нашата Галактика.
Това, което става днес в света е чистене. Божията Любов Какъв ум, какво сърце и каква воля се иска от човека, за да живее в Божията Любов! Няма по-хубаво от това да живееш в Божията Любов. Ала за това се иска сърце чисто, ум светъл, душа обширна, дух мощен. Бог Някои търсят Бога в пространството и не Го намират. Ако е за пространствено търсене, ние пътуваме в Космоса със Земята, със Слънчевата система, с нашата Галактика. Бог е в делата на човека, зад делата седят чувствата, зад чувствата - мисълта. Бог е в съзнанието на човека, не Го търсете някъде в пространството. Намерите ли Го в себе си, ще Го видите и отвън и навсякъде. Призванието ни Призвани сме да работим за Великото и Свято Дело, за обединение на човеците чрез любовта към Бога в едно Велико Братство. Тази идея е жива във Висшите Светове.
към текста >>

Това е пътят, който Учителят ни откри.
Тази идея е жива във Висшите Светове. Сега трябва да слезе на Земята. Желанието да служим на една Велика Идея не е още достатъчно. Трябва да придобием знание и сила, трябват методи за работа. Трябва човек да подържа връзка с Великия Разумен Свят и да има Неговото съдействие. Това е пътят, който Учителят ни откри. Ние сме силни със знанието, което Бог ни дава. Ние сме силни с живота, който Учителят ни дава. Моето наказателно дело: 4 - 1959 г. на Софийския Градски Съд. Намира се в специалния архив.
към текста >>

Природата е поставила други пътища по които човек може да излезе от времето и пространството.
Моето наказателно дело: 4 - 1959 г. на Софийския Градски Съд. Намира се в специалния архив. Време и пространство Човек не може да преодолее времето и пространството с механизми. Времето е живот и пространството е живот. Природата е поставила други пътища по които човек може да излезе от времето и пространството. Човек има една природа, която е извън времето и пространството. Великите Духове пътуват през пространството без препятствие. Волята Божия Когато решиш един въпрос според Волята Божия, чувстваш едно разширение, една свобода. Нещастието на човеците е в това своенравие. Те знаят Волята Божия, но не искат да я изпълняват.
към текста >>

Великите Духове пътуват през пространството без препятствие.
Намира се в специалния архив. Време и пространство Човек не може да преодолее времето и пространството с механизми. Времето е живот и пространството е живот. Природата е поставила други пътища по които човек може да излезе от времето и пространството. Човек има една природа, която е извън времето и пространството. Великите Духове пътуват през пространството без препятствие. Волята Божия Когато решиш един въпрос според Волята Божия, чувстваш едно разширение, една свобода. Нещастието на човеците е в това своенравие. Те знаят Волята Божия, но не искат да я изпълняват. Противят се на нея. С това те сами себе си ограничават.
към текста >>

Пътуванията на птиците В птиците има чувство за земния магнетизъм.
Това са нашите братя, където и да се намират по Земята. Лекуване Има много видове лечение, но има едно, което се прилага много и е ефикасно - лекуване чрез труд, чрез работа, чрез движение. Божествената искра Дълбоко в човека е скрита Божествената искра. Ако можем да я извикаме в един човек, той ще покаже към нас най-хубавото отношение, най-хубавите чувства и грижи. В това седи изкуството да живееш в тях. Пътуванията на птиците В птиците има чувство за земния магнетизъм. Той ги ръководи в техните препитания. Те не се ориентират зрително, но те са свързани със земния магнетизъм, т.е. със Земята като цяло. Органическата и неорганическата природа са обединени със закони и сили, които действат в тях. Животът на Земята като планета и органическия живот върху нея, те са едно цяло.
към текста >>

Те пътуват безпрепятствено.
То е живо и разумно. Мисъл Религиозната мисъл, мистичната мисъл е по-близо до Истината, отколкото научната. Невидимият свят Невидимият свят, трябва да го познаваме. С него трябва да имаме жива, реална връзка. На Земята си дават среща същества от различни светове на Вселената. Те пътуват безпрепятствено. Те преодоляват неизмеримото пространство по законите на духовния свят. Каква култура представят те? Погледнете лицето на един човек, анализирайте чертите му, овала, израза, погледа, разгледайте характера му. Това е проекция на един живот във Всемира, живот на далечни светове, на далечни човечества. Животът е един и всички човечества в Космоса общуват помежду си.
към текста >>

Те са Божии служители, те пътуват в целия Всемир.
Писателят трябва да има печата на Духа. Божия Дух да почива на него. Както и на природата. Три свята Човешкият свят е малък - света на малката човешка личност. Света на ангелите е велик. Те са Божии служители, те пътуват в целия Всемир. Света на Синовете Божии, това е животът за Цялото. „Аз и Отец ми едно сме” е казано в Писанието. Един живот Творците, героите на човечеството, святите, учените хора идат от Слънцата на Всемира. Те слизат по законите на ритъма и хармонията. Те идат периодически, на групи.
към текста >>

На младежта трябва да й се даде идеал и да й се покаже пътя.
Единственият съвет Четете Евангелието, проучвайте и прилагайте Словото на Учителя. Работете върху себе си и върху другите с любов. Да дойде във вас живота на Христа и на Учителя. Истинските писатели са белязани от Духа. Другото множество, което се управлява - младежта. На младежта трябва да й се даде идеал и да й се покаже пътя. Простата и съвършена истина Щом съм тук, аз съм навсякъде. Щом съм сега, аз съм всякъде. Който живее под покрива на Всевишния ще пребивае под сянката на Всемогъщата. Царството Божие И днес Царството Божие влиза в човека. То се изразява в една нова мисъл, в едно ново чувство, в едно ново съзнание, освободено от ограниченията на личността.
към текста >>

Следователно аз съм в пътя на Истината и на Божествения Живот.
И растенията са загадка. Техният живот е говор на един съвършен свят. Трябва да се правят преводи. Формула, дадена от Учителя: „В Божия план е аз да раста в Добродетелта. В Божия план е аз да възраствам в Божията Правда, в Божия план е аз да живея в Божията Истина, в Божия план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост, в Божия план е аз да узрея в Божията Любов. Следователно аз съм в пътя на Истината и на Божествения Живот. Туй право никой не може да ми отнеме. То е мое собствено право. Гдето е Господ, там съм и аз.” Кажете ли тази формула, вий сте оградени от мощна аура и всички бели братя са на ваша страна. Огнената пещ Който е минал през огнената пещ и е излязъл жив, влиза във вечния живот. В огнената пещ изгаря човешката личност, човек приема големия живот като свой живот.
към текста >>

Постиженията на ученика Постиженията в пътя на ученика са свещени.
То е мое собствено право. Гдето е Господ, там съм и аз.” Кажете ли тази формула, вий сте оградени от мощна аура и всички бели братя са на ваша страна. Огнената пещ Който е минал през огнената пещ и е излязъл жив, влиза във вечния живот. В огнената пещ изгаря човешката личност, човек приема големия живот като свой живот. Светията Свети неговия ум, свети неговото сърце, свети неговата душа. Постиженията на ученика Постиженията в пътя на ученика са свещени. Той не ги изнася на показ. Тъй трябва да се чувстват, и те трябва да останат като една вътрешна сила в него. Духовете Когато човек е в областта на страстите, той е във властта на духовете. Ако искаш да бъдеш свободен от лошите духове, не трябва да имаш техните страсти. Малките братя Има нещо трогателно в това, че едно мъничко същество устоява срещу другите същества и стихии на природата.
към текста >>

С тази материя човек пътува в Космоса.
Животът, безименния е вечен. Искаш да познаеш вечния живот. Махниформата. Вечниятживотебезличен. Както има материя, която прониква нашата материя и не среща никакво препятствие, тъй има и мисъл, която прониква нашата мисъл, нашето съзнание безпрепятствено. Нито времето, нито пространството са препятствия за нея. С тази материя човек пътува в Космоса. Врагове Когато те нападнат врагове - мълчи, не ги изобличавай! Когато те нападат враговете, мълчи! Ти си един Божествен център, който те нападат. Той е враг на Божественото. Безсмъртието Ние говорим за безсмъртните, т.е.
към текста >>

Каквото си придобил в пътя на слизането, ще го посветиш на Бога в пътя на възлизането.
Той е враг на Божественото. Безсмъртието Ние говорим за безсмъртните, т.е. за онези, които любят Бога. Наблюдавайте духовете как работят, но не предавайте, че разбирате техните хитрини. Всеки ден разговаряй с Господа, нека Той да те учи и води. Каквото си придобил в пътя на слизането, ще го посветиш на Бога в пътя на възлизането. Мислите ли, че животът спира до границата на нашите сетива, че отвъд тази граница нема живот? Затворите Има затворени души в някои форми. Трябва да ги различаваме и познаваме. Някои от тях са много опасни. Природата ги държи затворени като в шишета.
към текста >>

Пътят на любовта изключва всяко насилие.
Не му натрапвай своите възгледи. Трябва да имаш усет какво той може да приеме. За големите идеи малко хора са готови. Ако не е готов, не му говори за тях, само ще го смутиш. Не насилвай човека. Пътят на любовта изключва всяко насилие. Не е нужно хората да мислят еднакво, да вярват в едно и също нещо или да живеят по един и същи начин. Това е невъзможно! Разнообразие между човеците всякога ще има, дори богатство. Ти търси Божествената искра, стъпките на Духа, където Бог работи в тази среда. Може да са най-малките прояви, но тъкмо те са ценни.
към текста >>

„Вярвайте в Мен, че аз съм дошъл да ви покажа истинския път, който води към вечния живот”, казва Учителят.
Не е имало и няма да има. Ние живеем във вечността, ние имаме вечния живот. Мисълта Една хубава мисъл е дреха на едно същество. Едно хубаво чувство е дреха на един ангел. Чрез него той ще ти се изяви. „Вярвайте в Мен, че аз съм дошъл да ви покажа истинския път, който води към вечния живот”, казва Учителят. Вещество и антивещество Енергията се отделя при среща на вещество и антивещество. От най-малките количества енергия до мировите катаклизми този закон важи. Това е среща на вещество с антивещество. Космичният живот Човек е сложно същество. Фокус в който се засрещат космични течения.
към текста >>

Те искат да привлекат човеците, да им покажат път, пътят на лъжливите слънца.
Чрез вземането и даването ти се свързваш с човека и така поемаш и от неговите болки. Истинският Учител Дойде истинския Учител в света, а след Него какви ли не нови учители изпълниха. На тях присвоиха името учител, за да компрометират това свещено име. Маркс, Ленин, Димитров, Мао. Техните съчинения се разпространяват в милиардни тиражи. Те искат да привлекат човеците, да им покажат път, пътят на лъжливите слънца. Как не се е предрешвала лъжата в историята! Че и нашият имитатор в Париж копира Учителя, иска да се представи за Него. Ако ви кажат - тук е или ето там е, не вярвайте. Различаване трябва, будно съзнание е нужно, разумност и интелигентност. Полифен, Циклопът, Едноокият, грубата сила Полифен иска да унищожи Одисея - разумното, но ще изгуби окото си.
към текста >>

Полифен, Циклопът, Едноокият, грубата сила Полифен иска да унищожи Одисея - разумното, но ще изгуби окото си.
Те искат да привлекат човеците, да им покажат път, пътят на лъжливите слънца. Как не се е предрешвала лъжата в историята! Че и нашият имитатор в Париж копира Учителя, иска да се представи за Него. Ако ви кажат - тук е или ето там е, не вярвайте. Различаване трябва, будно съзнание е нужно, разумност и интелигентност. Полифен, Циклопът, Едноокият, грубата сила Полифен иска да унищожи Одисея - разумното, но ще изгуби окото си. Може ли сляпата сила да удолее разумното? Митовете са поетични и символични образи на дълбоките закони на живота, останали от древните окултни школи. Грешникът и праведника Грешника показва докъде надолу може да слезе човек. Праведният показва до къде може да се изкачи. Не съдете лошите хора.
към текста >>

„Този път ние ще победим” казва Учителят.
Той носи дарбите и способностите, силите. Божият Дух дава всичко. Казано е: „Изпроводи ни благия си Дух! ” Тъй се молим ние. Днес борбата е голяма, докато се одолеят Духовете на Разрушението. „Този път ние ще победим” казва Учителят. Божиите работници са навсякъде, от всички народи, вери, всред всички обществени слоеве, сред всички професии, науки и изкуства. Те движат човечеството напред, проправят пътя му, внасят в живота доброто, красотата, честността, чистотата. Силата на Духа е в тях. Те изцеляват, повдигат, помагат. Те се изявяват и като външни работници, когато е необходимо.
към текста >>

Те движат човечеството напред, проправят пътя му, внасят в живота доброто, красотата, честността, чистотата.
Казано е: „Изпроводи ни благия си Дух! ” Тъй се молим ние. Днес борбата е голяма, докато се одолеят Духовете на Разрушението. „Този път ние ще победим” казва Учителят. Божиите работници са навсякъде, от всички народи, вери, всред всички обществени слоеве, сред всички професии, науки и изкуства. Те движат човечеството напред, проправят пътя му, внасят в живота доброто, красотата, честността, чистотата. Силата на Духа е в тях. Те изцеляват, повдигат, помагат. Те се изявяват и като външни работници, когато е необходимо. Но обикновено те работят скрито, тайно, в мълчание. Христос казва: „Слава от человеци не приемай!
към текста >>

И змия като срещна, пропущам я да си мине по пътя.
Тази работа е основана на добродетелите. Няма ли тях, нищо няма, и всичко друго губи своя смисъл. Извора Всеки, който дойде до извора да пие от водите му. Ти обичаш бялото облаче в небето, теменужката и люляка, полята, защо да не обичаш и този човек такъв, какъвто е? Аз не желая да причиня зло на никое същество. И змия като срещна, пропущам я да си мине по пътя. С това изразявам любовта си към нея. Змията ще обичаш като змия. Тя е сила на природата, има своето значение и смисъл. Някои от страхливите братя се изплашиха от властите, когато започна гонението. Спомнете си за силните на цар Давида, спомнете си и за първите приятели около Учителя.
към текста >>

Защо приехме пътя на страданието?
Въпреки всичко и те ще свършат работата си за делото. Ние не сме нито слаби, нито безпомощни. 1963 г. - Първият ден на голината Господ ме извади от затвора с 4 000 други затворници. Такава е Неговата Воля. Защо приехме пътя на страданието? За да не се допусне лъжата и лицемерието да влезат в Братството. За да се запази чистотата на Делото и свободата на Духа. Ние не приехме да се нагаждаме и да търгуваме. Истината и Свободата за нас са святи. За тях сме готови на всички жертви.
към текста >>

Пътят на служението Словото.
Любовта и свободата Онези, които обичате, ще ги обичате такива, каквито са. В Любовта условия не се поставят. Любовта не търпи никакви ограничения. Богатството, което Учителят остави, всяка мисъл, облечете ги в разказ, в примери. Всяка идея предайте в подходяща обстановка, действие и движение. Пътят на служението Словото. За Бога трябва да се говори по нов начин. Бог живее в душата ти, в светилището, и от там озарява целия ти живот. Бога трябва да покажеш в живота си, в делата си, в мисълта си. Винаги се радвайте. Външните условия каквито и да са, посрещайте ги като герои.
към текста >>

Пътят продължава и след смъртта.
И когато огънят обхване душите, душите им ще лумнат като пламъци. Много души, които ние не знаем, са определени за работа за делото. Ще дойдат Божиите работници - учениците на Учителя. Те са пръснати по цялата земя. В любовта няма раздяла. Пътят продължава и след смъртта. И ние вървим ръка за ръка с онези, които обичаме и които ни обичат. Ние си помагаме в Молитвата, в мисълта. Приятелството ни е вечно. В Любовта няма раздяла. Ученикът е надвил страха от страданията и от смъртта.
към текста >>

Различаване Първото качество в пътя на ученика е различаването.
За себе си нищо не иска. Любовта Любовта условия не поставя. Ще приемеш човека такъв, какъвто е, и такъв ще го обичаш. Все едно, ти не можеш да го измениш. Факторите, които работят върху човека са големи, само Любовта създава условия да се прояви най-хубавото, което човек носи. Различаване Първото качество в пътя на ученика е различаването. Трябва да се познае същината. Формата говори за нея. Различаването започва с познаването на себе си. Бог в човека, това е мярката. Бог учи човека да различава.
към текста >>

Човек, който е умирал много пъти, той е и възкръсвал много пъти.
С молитвата всичко може да се постигне. Човек, който има силата на молитвата, и без да говори или върши нещо, с присъствието си само помага, лекува, предизвиква добрите условия, пази от беди и нещастия, носи здраве, успех във всяко начинание. Молитвата е връзка с Бога. Човекът на вярата винаги говори истината. На думата му можеш да разчиташ. Човек, който е умирал много пъти, той е и възкръсвал много пъти. Такъв човек от смъртта не се бои. Ученикът на Божествената Школа Ученикът на Божествената Школа знае изкуството да превръща злото. Вярно е, враговете на Братството ме хвърлиха в затвора, лишиха ме от свобода, причиниха ми най-големите страдания и зло, но ние учениците пак им се отплатихме - 50 месеца им работихме и им донесохме големи приходи. Проведох им курсове, подготвих им кадри, майстори, работихме на няколко големи обекта и ги завършихме. Това прави около 50 000 лв.
към текста >>

Молитва, дадена от Учителя преди ядене и след ядене: „Благославяш ни Господи и ние опитваме изобилието на Твоята благост.” Тази молитва се произнася три пъти преди ядене и след завършване на яденето.
Учителят пак тури шапка-невидимка, скри Учението, прибра Се. Тези алчни, груби, порочни хора не са достойни да видят Божието Дело! Когато се пренася скъпоценния камък през места, където върлуват разбойници, не трябва да се шуми. Ученикът изчаква времето, той живее в мир. Ученикът на Божествената Школа има мира в себе си. Молитва, дадена от Учителя преди ядене и след ядене: „Благославяш ни Господи и ние опитваме изобилието на Твоята благост.” Тази молитва се произнася три пъти преди ядене и след завършване на яденето. Тя може да замести нашата молитва, която произнасяме ние преди ядене - „Божията Любов носи изобилният и пълен живот.” А може да се произнесат и двете молитви. Виждането Физическият свят е велик свят. В него ние виждаме формите. Светът на сърцето е велик свят. В него ние виждаме чрез чувствата.
към текста >>

Добре, че има противодействие, съпротивление в пътя.
Това е задачата, която стои пред ученика. Невидимият свят Невидимият свят е обширен. Човек може да направи връзка със съществата, които живеят там, може да изучава този свят, но трябва да има мярката. Бог е мярката. Той да те води и учи. Добре, че има противодействие, съпротивление в пътя. В усилието си да го преодолеем ние израстваме и укрепваме. Мирът Нищо не може да смути великия живот. Когато ученика го почувства като свой живот, придобива мирът. Бялото Братство Онези, в които Христос живей, които носят Неговия Дух, образуват Бялото Братство. Всеки ще намери своето място в Божествения живот.
към текста >>

Наистина ние извървяхме светъл творчески път заедно с него, път на служение и жертва.
3, с. 29-35; т. 5, с. 541-554'т. 9, с. 108-117] Слово от брат Борис при заминаването на брат Боян: Сега, когато изпращаме нашия обичен брат Боян, душите ни са изпълнени със спомени за него. Наистина ние извървяхме светъл творчески път заедно с него, път на служение и жертва. Този път не свършва до тук, защото той е път във Вечността. Нито връзката ни с брат Боян се прекъсва, защото тя е връзка във Вечния живот. Сега какво да кажа, имаше извор в планината с чиста, прохладна вода, всеки можеше да почерпи от него. Имаше плодно дърво, което пренасяше много плод. Питат ме: „Къде е дръвчето?
към текста >>

Този път не свършва до тук, защото той е път във Вечността.
29-35; т. 5, с. 541-554'т. 9, с. 108-117] Слово от брат Борис при заминаването на брат Боян: Сега, когато изпращаме нашия обичен брат Боян, душите ни са изпълнени със спомени за него. Наистина ние извървяхме светъл творчески път заедно с него, път на служение и жертва. Този път не свършва до тук, защото той е път във Вечността. Нито връзката ни с брат Боян се прекъсва, защото тя е връзка във Вечния живот. Сега какво да кажа, имаше извор в планината с чиста, прохладна вода, всеки можеше да почерпи от него. Имаше плодно дърво, което пренасяше много плод. Питат ме: „Къде е дръвчето? ” Казвам: „Дървото е в центъра, не се е загубило.
към текста >>

Аз му пожелавам същия светъл път и в душите на онези, които в бъдеще ще дойдат и ще го познаят.
Ако трябва да кажем нещо за Царството Божие, то ще бъде това: „Царството Божие е в сърцата на онези, които любят Бога.” И на вас казвам сега: Занапред брат Боян ще живее в сърцата на онези, които го познават и обичат. Тук той си е приготвил най-хубавото място. Сега аз приветствам нашия обичен брат Боян, жив повече от всякога в сърцата и душите ни. Там неговата светла, творческа работа продължава. И не само това. Аз му пожелавам същия светъл път и в душите на онези, които в бъдеще ще дойдат и ще го познаят. Ще го обичат, защото не може никой, който познава брат Бояна да не го обича. Това беше словото за заминаването на брат Боян, когато го изпращаме - 1964 г., месец ноември. Благодарността Животът е хубав, даже и когато страдаме, когато сме в борби, даже и когато сме на кладата. За всичко благодарете! Благодарността е основа на здравето.
към текста >>

Вечният живот - живот за Цялото Може много пъти да се явяваме, да вземаме една или друга форма.
Подържа здравето му, хармонира силите му, туря ред и порядък в живота му. Царството Божие Във всяко явление има един Божествен, творчески момент. Това е момент на Царството Божие. Следователно има постъпки на Царството Божие, има мисия на Царството Божие, има чувства на Царството Божие. Затова е казано: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда.” Човек трябва да навлезе живо в цялото Битие, човек трябва да живее в цялото Битие, във всички същества, да чувствува топлота и близост с тях, да ги обича. Вечният живот - живот за Цялото Може много пъти да се явяваме, да вземаме една или друга форма. Всъщност ние във всичко живеем. Няма граници за живота. Всемирът е нашия дом, дома Господен. Всеки лъч, който достига до нас от звездите е антена, чрез която можем да влезем във връзка с Бога. Ако една билка излъчва лъчи, които убиват вредните бактерии, каква ще бъде силата на лъчите, които излизат от човешкия ум?
към текста >>

Казва: „Покажете ми поне пътя.” - „Къде ще вървиш в такова време бе човече!?
” Петър отговаря: „Ако не съм болен, ще дойда.” В събота вечерта взема бързия влак за Тополица, но бързия влак за Варна не спира на гара Тополица, а на гара Чернобил, една спирка преди Тополица. Слиза Петър на перона, с него слизат само двама или трима младежи. А времето е зимно, студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: „Няма ли някой да отива в Тополица? ” Никой не отива. Казва: „Покажете ми поне пътя.” - „Къде ще вървиш в такова време бе човече!? Вълци ще те изядат.” Остава Петър сам в зимната нощ сред виелицата. Ни пътя знай, ни посоката, но като се ориентирал накъде, тръгва. Казва си Петър: „Господи, Ти напред и аз след Тебе.” Върви, върви, идва до един завой на пътя, гледа напред - фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува, чува се, че някой свирка песенчицата: „Напред да ходим смело”. Петър се провиква: „Хей, тази свирка ми е позната! ” Оттатък се обажда глас: „Тази свирка търсим ние!
към текста >>

Ни пътя знай, ни посоката, но като се ориентирал накъде, тръгва.
А времето е зимно, студ голям, сняг дълбок, виелица, нощ непрогледна. Петър пита младежите: „Няма ли някой да отива в Тополица? ” Никой не отива. Казва: „Покажете ми поне пътя.” - „Къде ще вървиш в такова време бе човече!? Вълци ще те изядат.” Остава Петър сам в зимната нощ сред виелицата. Ни пътя знай, ни посоката, но като се ориентирал накъде, тръгва. Казва си Петър: „Господи, Ти напред и аз след Тебе.” Върви, върви, идва до един завой на пътя, гледа напред - фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува, чува се, че някой свирка песенчицата: „Напред да ходим смело”. Петър се провиква: „Хей, тази свирка ми е позната! ” Оттатък се обажда глас: „Тази свирка търсим ние! ” И фенера почва да се приближава. Скоро пристигат братята.
към текста >>

Казва си Петър: „Господи, Ти напред и аз след Тебе.” Върви, върви, идва до един завой на пътя, гледа напред - фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува, чува се, че някой свирка песенчицата: „Напред да ходим смело”.
Петър пита младежите: „Няма ли някой да отива в Тополица? ” Никой не отива. Казва: „Покажете ми поне пътя.” - „Къде ще вървиш в такова време бе човече!? Вълци ще те изядат.” Остава Петър сам в зимната нощ сред виелицата. Ни пътя знай, ни посоката, но като се ориентирал накъде, тръгва. Казва си Петър: „Господи, Ти напред и аз след Тебе.” Върви, върви, идва до един завой на пътя, гледа напред - фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува, чува се, че някой свирка песенчицата: „Напред да ходим смело”. Петър се провиква: „Хей, тази свирка ми е позната! ” Оттатък се обажда глас: „Тази свирка търсим ние! ” И фенера почва да се приближава. Скоро пристигат братята. Те тръгнали да го посрещат.
към текста >>

Пристига и талигата, тя минала по другия клон на пътя, да не би да се разминат.
Петър се провиква: „Хей, тази свирка ми е позната! ” Оттатък се обажда глас: „Тази свирка търсим ние! ” И фенера почва да се приближава. Скоро пристигат братята. Те тръгнали да го посрещат. Пристига и талигата, тя минала по другия клон на пътя, да не би да се разминат. Сядат в колата и пристигат в Тополица. Старият братски салон вие го знайте, нисичък, задушен, препълнен със 70 души, чакат с молитви и песни, разговори чак до другия ден. „Извикахме те само да ни свириш Идилията! ” Какви чудни връзки съществуват само между душите! Те са сила!
към текста >>

Завета на Учителя към ученика „Люби, учи, мълчи, прощавай и пътя си продължавай!
Първата грижа е да се запази от примеси, от повърхностни води. Трите години ме извикаха в Тополица да каптирам извор древен, още от далечните времена, за да направим чешма. Най-трудната част на работата беше да се запази извора чист след като го открихме. И днес, сред хиляди вярвания, религиозни представи, заблуждения, лични амбиции, всичко протяга ръце към Божественото учение, за да Го задуши. Най-важното е да опазим Божественото учение, да опазим Неговата чистота, да го предадем както Учителят ни го е предал. Завета на Учителя към ученика „Люби, учи, мълчи, прощавай и пътя си продължавай! ” Тази формула ни я предал брат Георги Куртев. Методи за работа Като станеш сутрин, тури ръцете си с върховете на пръстите на хилядолистника и кажи: „Господи, искам да Ти служа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и дух и с всичката си сила! ” Пред брат Георги Куртев Учителят Се е произнесъл за Кръстю и Михаил така: „Срещнахме се сега и не Ме познаха. След два милиона години като се срещнем, тогава ще Ме познаят.” [Бележка на съставителя: виж „Изгревът”, т. 1, с.
към текста >>

Ето тука са двата пътя.
Не е важно толкова много ли знания имаш, много ли дарби и способности, по-важно е дали си ги посветил на Бога или на себе си. Някой е богато надарен, умен, способен, но всичко е посветил на себе си. Друг има по-малко, но го е посветил на Бога. Единият слиза, другия - възлиза. Богатството, което имаш - на какво си го посветил? Ето тука са двата пътя. „Храни душите ни с Твоето Слово, добрите чувства и добрите мисли, това е истинската храна за душата - истинското богатство. Ще дойде ден да жадувате и гладувате за едно добро чувство, за една добра мисъл. Ако няма кой да ви ги изпрати, ще умрете от глад. Учителят в своята Школа ни учи да мислим, да бъдем съпричастници в Божията мисъл, да постъпваме добре, да бъдем съпричастници в Божествения живот. Тъй Той ни въвежда в Царството Божие.
към текста >>

Често пъти на силите на злото Учителя противопоставяше един привидно малък представител на доброто, но именно в него беше турена силата.
8 000 - това е мистичен момент, който циклично се повтаря. То представя такъв аспект със сили, когато човек може да се отклони от Божествения живот, може и да съгреши. Доброто и злото Доброто си служи с най-малките средства, злото мобилизира големи сили и материали, раздвижва огромни средства за своите цели. От последните съвети на Учителя Доброто поощрявайте, злото ограничавайте. Какви сили на злото можеше Учителят да държи около себе си, и как ги респектираше, в какви образи се явиха те, с такъв такт и умение Учителят ги държеше в покорство! Често пъти на силите на злото Учителя противопоставяше един привидно малък представител на доброто, но именно в него беше турена силата. Зад него стоеше цялото небе. Тъй Учителят направи големи събития, без да Го усети някой. Еднъж Учителят се изказа пред брат Методий така: „Аз ще свикам и двете ложи и ще им дам един обед, какъвто не са виждали, ще им говоря тъй, както никой до сега не им е говорил.” Учителят казва: Моите истински отношения аз навън не изявявам. Външните ми отношения бяха само методи за работа.” Наблюдавайте как се поляризират силите около Учителя. Силите на доброто и силите на злото.
към текста >>

Само една необходима форма се създаваше и то не като постоянна и неизменна, а като временно пособие, защото често пъти човек създава форми, на които после става роб.
Веднъж Той се произнесе така: „Аз пълните гърнета на пазаря не показвам! ” Школата на Учителя Духът остава скрит, а плодовете Му са явни. Учителят помага тъй естествено, незабелязано, като че нещата стават от само себе си. В Школата на Учителя външни церемонии и афекти нямаше. Работеше се върху душите вътрешно. Само една необходима форма се създаваше и то не като постоянна и неизменна, а като временно пособие, защото често пъти човек създава форми, на които после става роб. Учителят даваше упражнения, задачи, теми тъй естествено и просто на вид, че не се налагаше на силите, които привличаше бяха важни. Духът беше всичко. Методите на Учителя бяха тъй прости външно, че онези, които търсеха външни афекти, бързи магически постижения, се отчайваха. Но изпълнението на тези простички упражнения и методи изискваше съсредоточеност, чистосърдечие, обич. Без Бога съвършенство няма.
към текста >>

Силата на човека седи в това, при всички условия да върви в пътя на Доброто.
Духът се привлича с Чистота и Истина. Онзи, който ще разпространява Словото трябва да бъде съвършен, т.е. избран съсъд на Господа. За Павела казва: „Той ми е съсъд избран и драгоценен”, казва Господ за Павел. А в нашето време съсъд избран и драгоценен е брат Боян. Силата на човека седи в това, при всички условия да върви в пътя на Доброто. Само така ще победи, ще постигне и ще преуспее. Правило за лекуване Когато се лекуваш или когато лекуваш някого с каквото и да било средство-чрез дишане, чрез вода, чрез храна или други лекарства, отправи мисълта си към Бога. Тогава лекарството действа. Важен закон Каквато и да е почвата, първо установи връзка с Бога, първо се постави в съгласие с Него. Единството е закон на Бялото Братство.
към текста >>

Тези борби са отклонявали човека от пътя си, от истинската духовна работа.
Няма сила, която може да спре това велико явление - идването на Учителя. И всеки, който се опита да се противопостави, сам той ще бъде пометен. И безверниците ще бъдат призовани на работа за Царството Божие. А някои от верующите ще бъдат отхвърлени във външната тъмнина. Веригата Походът на света срещу Братството, борбите в света за власт, богатство, слава. Тези борби са отклонявали човека от пътя си, от истинската духовна работа. Днес се прави същото, същият опит - като създава борби и противоречия да отклонят приятелите от истинската им работа. Добрите чувства, светлата мисъл, добрите постъпки, как да се реагира на това? Трябва да се създаде една вътрешна верига от верни братя и сестри, които със живота си, с делата си, с мисълта и чувствата си да отстояват Божието дело. Една Духовна Верига, чрез която Учителят да работи, Един Духовен Организъм с който Той да си служи. 1965 г., месеи март В какво вярваме?
към текста >>

Ние не се кланяме и на никакви човешки идоли, ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето.
Една Духовна Верига, чрез която Учителят да работи, Един Духовен Организъм с който Той да си служи. 1965 г., месеи март В какво вярваме? Ние вярваме в Божественото начало в човека, което не може да бъде ограничено, подчинено и покварено. Учителят казва: „Ние не се кланяме на никакви религии, защото религията е създадена от човека. Ние не се кланяме на никаква култура, защото и културата е създадена от човека. Ние не се кланяме и на никакви човешки идоли, ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето. Само първичната причина, която въодушевява всички учени, поети, музиканти, всички художници е съвършена в своите прояви. Ние работим за благото на всички човеци, за благото на всички същества. Нека всички да бъдат добри и щастливи. Това е Волята Божия! Приспособимост Удивлявам се на могъщата приспособимост и издръжливост на живота!
към текста >>

„Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате ще просите и ще ви бъде.” /15 гл., 7 ст./ Новият път Религиозните хора на миналото мислеха, че трябва да се отделят от безверниците и грешниците и като някаква есенция да живеят изолирано от тях и далеч от тях.
А тези стихове, които сега следват, са дадени пак от Учителя, но като се размишлява върху тях, развива се в човека ясновидството: 1. Йоан: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя.” 2. „Който има Моите заповеди и ги държи, той е, който Ме люби.” 3. „Който Ме люби, възлюблен ще бъде от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще явя Себе Си нему.” /14 гл., 21-23 ст./ 4. „Който люби Мене, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойде при него и ще направи жилище у него.” /15 гл., 7 ст./ 5. „Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате ще просите и ще ви бъде.” /15 гл., 7 ст./ Новият път Религиозните хора на миналото мислеха, че трябва да се отделят от безверниците и грешниците и като някаква есенция да живеят изолирано от тях и далеч от тях. Какви ли не опити са правени в миналото, в които човек е показал своето невежество и жестокосърдечие. Сега не е така. Праведните ще живеят между грешните, за да ги повдигнат, за да им помогнат да се изправят. Просветените и умните ще живеят между глупавите и невежите, за да им предадат от знанието и светлината си. Добрите ще живеят между лошите, за да им помогнат да станат и те добри, да се спасят.
към текста >>

Това е новия път, път не на отричане, а на утвърждение, път не на бягство, а на храброст, път на победа.
Какви ли не опити са правени в миналото, в които човек е показал своето невежество и жестокосърдечие. Сега не е така. Праведните ще живеят между грешните, за да ги повдигнат, за да им помогнат да се изправят. Просветените и умните ще живеят между глупавите и невежите, за да им предадат от знанието и светлината си. Добрите ще живеят между лошите, за да им помогнат да станат и те добри, да се спасят. Това е новия път, път не на отричане, а на утвърждение, път не на бягство, а на храброст, път на победа. Смели хора трябват днес, доблестни и честни, не хора, които бягат от задълженията си, а хора, които поемат задължения и ги изпълняват. Повдигането на човека е общо дело. Бог работи днес в света. Учителят иде в света. Той навлиза в човешките умове и сърца.
към текста >>

Следвай пътя на светата Истина и Правда, следвай пътя на Любовта, Мъдростта и Истината.
Тъй е и Учителят. Той иде за всички, не само за някакви избраници. Съжалявам днешните хора, те са изпаднали в онзи водовъртеж, който се нарича лъжа и лицемерие. От него няма изход. Тъй са загинали много народи. Следвай пътя на светата Истина и Правда, следвай пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Следвай пътя посочен от Учителя, той е път на спасението. Фанатизъмът В религиозните вярвания може да има фанатизъм. Човек да бъде твърд, непреклонен, неизменен, въпреки всички разумни доводи. Вярванията могат да бъдат изрязани на каменни скрижали. В Делото, обаче, не е така.
към текста >>

Следвай пътя посочен от Учителя, той е път на спасението.
Той иде за всички, не само за някакви избраници. Съжалявам днешните хора, те са изпаднали в онзи водовъртеж, който се нарича лъжа и лицемерие. От него няма изход. Тъй са загинали много народи. Следвай пътя на светата Истина и Правда, следвай пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Следвай пътя посочен от Учителя, той е път на спасението. Фанатизъмът В религиозните вярвания може да има фанатизъм. Човек да бъде твърд, непреклонен, неизменен, въпреки всички разумни доводи. Вярванията могат да бъдат изрязани на каменни скрижали. В Делото, обаче, не е така. Работата изисква гъвкавост, подвижност, съобразителност, приспособимост.
към текста >>

Връзка с Духовния свят Пътят на праведния е като зазоряване.
„Да се освети Името Твое! ” Какво отношение трябва да име човек към живите букви на Божествената Книга? Като маслина посадена край водите. Така е ученика. Какви условия за растене, разширение, укрепване на Божествените Добродетели! Връзка с Духовния свят Пътят на праведния е като зазоряване. „Не дойдох Своята Воля да сторя, но Волята на Отца си! ” Човек расте в духовната атмосфера на идеите с които живее. Укрепват добродетелите, усилва се виждането, укрепва волята. Човек расте в познанието на Бога, това е важно. Какъв чудесен път извървяхме с Учителя за 50 години!
към текста >>

Какъв чудесен път извървяхме с Учителя за 50 години!
Връзка с Духовния свят Пътят на праведния е като зазоряване. „Не дойдох Своята Воля да сторя, но Волята на Отца си! ” Човек расте в духовната атмосфера на идеите с които живее. Укрепват добродетелите, усилва се виждането, укрепва волята. Човек расте в познанието на Бога, това е важно. Какъв чудесен път извървяхме с Учителя за 50 години! Мисли за Бога Мисли за Бога, за да бъдеш здрав! Мисли винаги за Бога, за да бъдеш в безопасност! Мисли винаги за Бога, за да имаш светлина и да разбираш живота, мисли винаги за Бога, да бъдеш свободен! Развигорът Той почва незабелязано, тихо, топло отначало. Колко звуци можеш да доловиш в него - и думи, и песни и говор. Развигорът.
към текста >>

Какво творчество, каква работа е извършена, това е път на Духът Божий!
Животът е един. Други работиха преди вас, а вий влязохте в тяхната работа. Помислете само какви хубави хора са живели на Земята! Какви хубави образи са оставили! Какви примери на вяра, доблест, сила, красота! Какво творчество, каква работа е извършена, това е път на Духът Божий! Живота ти, трябва да бъде служение на Бога, не на хората. Където Бог работи, съдействай, а не противодействай! Което Бог е направил не руши, а укрепявай! Да се благослови и да влезеш в Неговото Дело! 1965 г.
към текста >>

Или преведено - прави пътищата на доброто.
Колко и какви велики същества са работили, за да се приготви тази материя! Да се проявят в нея Божиите мисли, Божията светлина. Какви велики същества работят и днес в нея! Към тях трябва да имаме отношение, тях трябва да извикаме да ни обяснят и да ни дадат светлина и знание за всичко. Лошото време подготовлява хубавото време. Или преведено - прави пътищата на доброто. Взаимопомощта Наблюдавайте цветята и насекомите, какво непринудено приятелство съществува между тях. Има съгласуваност и в красотата им и във формите и в цветовете. Има взаимно внимание и грижи. Приятелство Какви същества изявяват красотата на своите отношения чрез тях? Мярка В живота има мярка във всичко.
към текста >>

„Аз съм Пътят, Истината и Живота.” Следвай своя път към Бога.
Всички, които работят за Божието Дело, за тях се молим. И ние да бъдем Твои работници всякога. В света се извършва една велика работа за Господа. Няма по-голямо благословение от това да бъдеш призован за работник на Божията нива! Всичко в света работи, за да се приготви материята за тялото на Новия човек. „Аз съм Пътят, Истината и Живота.” Следвай своя път към Бога. Това е същественото. Ние принадлежим на този Велик Живот, на този свят живот. Ние го обичаме и сме предадени на него. 1963 г. Пустинята Физическата и психическата пустиня.
към текста >>

Дихармата Пътят, в който ще те срещне и напътствува и води милостта Божия.
Ученикът се моли тъй: „Господи, нека Твоите светли Духове на обичта, вярата и надеждата да пребъдват в нас сега и всякога заедно с Тебе! ” Кармата Понякога съдбата взема образа на човек. Казват: „Лош човек, зъл човек! ” Това е твоята карма. Срещне ли те, застане ли пред тебе, ще платиш всичките си дългове до последната стотинка. Дихармата Пътят, в който ще те срещне и напътствува и води милостта Божия. Дихарма, това е благодатта Божия. Учениците Учениците на Божествената Школа вършат своята благословена работа, за да идват благата и добрините в живота, от които се ползват всички - и добри и зли. Духът Божии Божият Дух носи всички блага на живота. Присъствието на Духът, това е огън, светлина, сила. Върви по стъпките на Духа.
към текста >>

При добрите условия той често пъти остава скрит.
Присъствието на Духът, това е огън, светлина, сила. Върви по стъпките на Духа. Онова, което Духът носи, то е същественото, то е важното. Който е срещнал смъртта и е разговарял с ангела на смъртта, той се е освободил от страха. Човешкият характер се изпитва в мъчнотиите, в трудностите, в лишенията. При добрите условия той често пъти остава скрит. Молитвата Всеки ден ние се молим, за да си припомним, която е най-важната ни работа, защо сме дошли на Земята. Преглеждаме програмата на живота си, внимаваме да се не отклоним от нея. Бялото Братство Бялото Братство указва благотворно морално влияние. То е център на здраве, на здрав и трезвен, хигиеничен живот, живот съобразен със законите на природата. Бялото Братство възпитава честни, добри, съзнателни хора.
към текста >>

Изучавай пътищата на доброто!
Затова е необходима абсолютна чистота при служението на една идея. Една власт лицемерна и враждебна, какво може да очакваме от нея? Братството не съществува по нейното благоволение. Комунистите Комунистите приеха даровете на изкусителя, всичката тази власт и богатство и му се поклониха. Така злото ги обсеби. Изучавай пътищата на доброто! То работи с други сили, има други методи. Ученикът Ученикът излиза от огъня на страданията, пречистен като злато. От страданията, обидите, униженията, оскърбленията той изработва многоценния бисер. Ние сме видели такива хубави дни, че всеки един струва цял живот. Същевременно сме сключили вечно приятелство.
към текста >>

Любовта към Бога Тя е път на спасение.
Вижте лъскавите клончета на бялата брезичка, вижте трепета на листата на трепетликата! Какъв дъх има узрялата нива! Полета на птиците, грацията на дивите животни! Великият Божествен живот изпълня Всемира! Човек трябва да пребъдва в него и да го познава. Любовта към Бога Тя е път на спасение. Ние проповядваме един живот, живота на Бога. Божественото Учение ни учи на любовта към Бога. Тук е силата. Каквото правиш да произтича от любовта ти към Бога. Молитвата Молитвата е момент, когато се приобщаваме към Божествения живот.
към текста >>

Пролет Радвай се, че Слънцето грее, че цветята цъфтят, че птичките пеят, изворите бликат, птиците тичат, облаците пътуват по небето, житното зрънце се налива с хляб, плодовете със сладост.
Законът е такъв: Във всяко явление злото има право да присъства най-малко с 1/10. Словото Словото е вечно, то не може да се загуби. Ти познаваш един човек по форма, по лице, но когато той изгуби тази форма, как ще го познаваш? Онзи, който обичаш, онези, които обичаш са заминали. Може ли да ги видиш в живите около тебе? Пролет Радвай се, че Слънцето грее, че цветята цъфтят, че птичките пеят, изворите бликат, птиците тичат, облаците пътуват по небето, житното зрънце се налива с хляб, плодовете със сладост. За всичко се радвайте и благодарете на Бога. Колко грижи за нас се полагат! Това е Божията Любов в която живеем. Новият човек мисли за доброто на всички, за правото на всички, за свободата на всички. Новият човек живее за Цялото.
към текста >>

Това е път, който Учителят прокарва в своята Школа.
Царството Божие е навсякъде и всякога. То е извън времето и пространството. Мироглед За да има един правилен мироглед, човек трябва да има знание, разбиране, виждане. Трябва да има добродетели, качества, сили. Това се придобива с учение, и приложение, и работа. Това е път, който Учителят прокарва в своята Школа. Учителят даде знанието за този път, учениците са изпратени в този народ, но те трябва да бъдат призовани. Искане Има един велик, разумен свят. Искай разумно с любов и упование в него. Той ще ти даде каквото искаш. Вие не сте искали до сега в Моето име.
към текста >>

Учителят даде знанието за този път, учениците са изпратени в този народ, но те трябва да бъдат призовани.
То е извън времето и пространството. Мироглед За да има един правилен мироглед, човек трябва да има знание, разбиране, виждане. Трябва да има добродетели, качества, сили. Това се придобива с учение, и приложение, и работа. Това е път, който Учителят прокарва в своята Школа. Учителят даде знанието за този път, учениците са изпратени в този народ, но те трябва да бъдат призовани. Искане Има един велик, разумен свят. Искай разумно с любов и упование в него. Той ще ти даде каквото искаш. Вие не сте искали до сега в Моето име. Искайте и ще ви се даде.
към текста >>

83. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Много труден път.
Моят дядо, този именно Дойно се е наричал, той отива до едно село, което се казва Зелено Дърво. То е там, кат се отива към Озана -Зелено Дърво. И сега го има туй село. През зимата прекарват там, изкарват празници и тръгва да се връща през зимата в снеговете, да се връща на Етъра. Те са значи на около десет километра. Много труден път. Но снега е толкова дълбок - до пояс, и такъв студ, че той като стига долу до водениците, туй „Буреновата воденица” я викат, аз я помня. Тя беше там. Влиза във воденицата дано се стопли, но няма човек във воденицата през зимата. Каква воденица? Опитва се да запали огън на огнището, ама не може да запали огън.
към текста >>

И коня от там, мине през пътеките, слезе долу в Козята река и отиде на стружнята гдето дядото стържи гаванки.
Това кой е фактически? Б.Н.: Виж какво, какво правеха те. Имаха такива възпитани коне и бяха много мераклии етърчани. Дойноулар - най-хубавите коне имаха. И тогава майката върже детето, баща ми, детенце така на 5-6 годинки, може би 8-9 години, върже го на седлото на коня хубаво, върже го здраво, помилва коня, поприказва му и пусне коня. И коня от там, мине през пътеките, слезе долу в Козята река и отиде на стружнята гдето дядото стържи гаванки. И занесе детето самичък, без човек! Такива коне са имали, хубави! В.К.: Сега, първо е било селището Етър и след това е Габрово? Б.Н.: След туй е Габрово. Баща ми направо е дошъл в Габрово.
към текста >>

Пътували са все пешком в онуй време.
Минат Атонските монаси, вземат го и го отнесат в Атон. Там го отглеждат, там го възпитат, там го учат и той пораства и става монах. Отец Ероним за когото стана дума и за който ще стане дума при разказа за Звънарницата, той е, именно един от монасите на Дойновия род, който е прекарал 60 години в Атон. И най-сетне му домилява за родния край: „Чакай, как да ида да видя къде е живял нашия род! ” И пристига. Пътували са все пешком в онуй време. Няма кат сега превозни средства. В.К.: Ясно, да. Б.Н.: Пътуват от Атон до Етъра пеш. В.К.: Един-два месеца. Б.Н.: Не, два месеца.
към текста >>

Б.Н.: Пътуват от Атон до Етъра пеш.
И най-сетне му домилява за родния край: „Чакай, как да ида да видя къде е живял нашия род! ” И пристига. Пътували са все пешком в онуй време. Няма кат сега превозни средства. В.К.: Ясно, да. Б.Н.: Пътуват от Атон до Етъра пеш. В.К.: Един-два месеца. Б.Н.: Не, два месеца. Дойде на Етъра той и действително намира рода, намира от техния род там. Те го приемат вече с такава радост! Той е при туй монах и пеел много хубаво.
към текста >>

И действително, кат пътуват двама монаси от Атон и събират средствата за манастирите, които дава за тях народа, идват и в Габрово и гостуват у нас.
В.К.: Значи това е рода. А ти завари ли от вашето поколение, предното поколение, кой беше обречен да отиде в Атон? Б.Н.: В Атон, първородния син съм аз. И аз бях обречен за Атон. Значи трябваше по оброкът на рода аз да бъда изпратен в Атонските манастири. И действително, кат пътуват двама монаси от Атон и събират средствата за манастирите, които дава за тях народа, идват и в Габрово и гостуват у нас. Аз ги помня тези монаси. Аз бях на 12 години. И като си свършват работата в града отиват до манастира, свързват се с гражданите, те будни хора, интелигентни хора, и идват при баща ми. Аз тази сцена я помня. Идват при баща ми, майка ми, родът, които там сме се събрали у нас на гости.
към текста >>

Най-сетне пък и аз съм вече, аз съм си определил моя път, няма съмнение, баща ми го знае това.
” И отидох аз, заведох баща си. И Учителя, баща ми и аз тръгваме между лозята. Търновските лозя - хубави лозя! И на една полянка поседнахме. Като говориха, баща ми беше много религиозен човек, като говориха с Учителя, и някой неща Учителя обясни му някои работи. Най-сетне пък и аз съм вече, аз съм си определил моя път, няма съмнение, баща ми го знае това. Той го опита, видя че не мога да мръдна. Аз съм с Учителя. И тогава баща ми стана и каза: „Учителю, на Тебе го предавам! ” И наша милост остана при Учителя, предаден от рода. Тъй че всъщност той пак е.
към текста >>

Отива ми се в Габрово някой път.
Обаче, кой е тоя остров не се знае кой е тоя остров. Но някъде към Дубровник. Откупили са някакъв остров, ти си ми разказвал. Но кой е точно тоя остров, не мога да си спомня. Б.Н.: Трябва да припомня много работи. Отива ми се в Габрово някой път. Имам много работи, които трябва да ги видя там. Сега съм ги забравил. Толкоз години, иска ми се да идем на „Вихат стена”, да видим езерата, да видим града откъдето е нашия род. Житото, от там са те. Също и така имам по Градище някои работи да покажа и да видя.
към текста >>

Че кой, и турци дойдоха, и колко пъти, кърджалии също са владели.
Също и така имам по Градище някои работи да покажа и да видя. Може да потърсим и тая пещера гдето ти казвам - от Беровата фабрика до Лулевата. В.К.: Ти преди известно време ми показваше една карта, стара карта, старовремска от преди 300-400 години, с различни езици, написани за богатства такива, съкровища и т.н. Б.Н.: Не си спомням, забравил съм. В.К.: Да, показваше. Б.Н.: Има богатства в нашия край скрити. Че кой, и турци дойдоха, и колко пъти, кърджалии също са владели. В.К.: Значи този Ероним, отец Ероним е от вашия род, който прави вече Звънарника? Добре де, ще можем ли да приключим със Звънарника, за да приключим и касетата? Да ми доразкажеш за Звънарника. Б.Н.: Звънарника, тя е по-дълга, аз ще ти я разправя отделно нея. Отец Ероним действително построи Звънарник построи.
към текста >>

Б.Н.: Този Звънарник, понеже той привлича повече хора, попът от черквата и няколко монаси, които са гъркомани, така една нощ запалват Звънарника.
И много хора ходеха в Звънарницата. А пък в черквата ходят малко хора, защото попа беше грък тогава, и после не ги привличаше черквата. Тя и сега е там черквата. Долу има каменна черква до пещерата. В.К.: Този Звънарник дали още съществува? Б.Н.: Този Звънарник, понеже той привлича повече хора, попът от черквата и няколко монаси, които са гъркомани, така една нощ запалват Звънарника. Ама те си приготвили сухи клечки, дърва, и действително през нощта набутват това, запалват Звънарника и Звънарника изгаря. И тогава всички звънци паднаха долу в пропастта. Долу е гайтанджийската фабрика под Звънарника. И там действително се провалиха звънците. Но интересно е и това, аз ще ти го разправя за камбаната от Етъра.
към текста >>

Монашеският път е труден.
Б.Н.: Ще се опитам да разправя легендата за Звънарницата. Отец Ероним дойде от Атонските манастири в селото Етъра откъдето той е бил родом. В техния род Дойноулар са го наричали, Дойновски род е имало обет първородния син да се изпраща в манастирите в Атон. Той е бил първороден. Тогава са го вземали още като дете, отвели са го монасите в Атон и там е израснал той и се е подвизавал като монах повече от 60 години. Монашеският път е труден. То са изпитания, то са молитви, то са пости, то са всевъзможни подвизи на монашеството през което той е минал. Даже е получил някакво повишение така, някакъв монашески чин - по-висок от обикновения. На всичкото отгоре е бил и свещеник, и е можел да извършва служби в храма. Обаче, като поостарял така и годините напреднали много, той си спомнил за своето родно място - Етъра в България, и казал: „Ще отида да видя от рода останали ли са някои.” И пристига в Етъра. Отец Ероним беше така среден ръст, но запазен, здрав човек.
към текста >>

Пътували са от Атон до Етъра пешком.
Даже е получил някакво повишение така, някакъв монашески чин - по-висок от обикновения. На всичкото отгоре е бил и свещеник, и е можел да извършва служби в храма. Обаче, като поостарял така и годините напреднали много, той си спомнил за своето родно място - Етъра в България, и казал: „Ще отида да видя от рода останали ли са някои.” И пристига в Етъра. Отец Ероним беше така среден ръст, но запазен, здрав човек. Макар и възрастен, движеше се свободно. Пътували са от Атон до Етъра пешком. Тогава не е имало такива превозни средства като днес. В Етъра отец Ероним се вижда със своите роднини. Те са били още, рода е бил запазен, и са били едни от първенците на селото - Етъра. При туй Соколският манастир, който се намира близо до Етъра така в Балкана, толкова му харесал, че не му се иска вече да се върне в Атон! И решава с позволението така на игумена на манастира да остане в Соколския манастир.
към текста >>

И става един чудесен храм, известен в историята - „Соломоновият храм”.
Сега Давид разговаря с Господа и казва: „Господи, искам да Ти построя храм.” Тъй, ама Бог казва: „Ти няма да ми построиш храм, защото много кръв си пролял, но твоя син Соломон ще ми построи храм.” И действително, като отраства Соломон, Давид му дава престола, дава му властта, а той се оттегля в отшелие. А пък Соломон започва да се подготвя за храмът Господен, за който баща му Давид е приготвил материали най-необходими. И действително Соломон построява храмът Господен. Като построява храмът, той бил нещо невиждано и нечувано! Извиква най-добрите майстори от Египет, от Индия, от Сирия, от всички страни, те да работят, те да ръководят строежа. И става един чудесен храм, известен в историята - „Соломоновият храм”. Значи цар Давид е пеел Псалмите на времето, като си е служил същевременно и със звънци по време на песента си, сега отец Ероним. Тази традиция се е предавала от поколение на поколение от времето на цар Давида до наше време. Отец Ероним е приел, именно, от един от старите монаси в Атон, в Хилендар туй изкуство да си служи със звънците, да свири със Звънарницата. Като идва сега в Етъра и се заселва там, и става монах на Соколския манастир, местото много му харесва за Звънарница. Защото самия Соколски манастир е построен на една каменна площ, голяма стотици декари.
към текста >>

Селяни стотина души вървят, държат въжетата да не би камбаната да се обърне някъде, защото пътищата лоши.
Но идва едно време, когато става едно леко земетресение, Кулата се срива и камбаната пада долу. Тогава решават: тази Камбана наместо да седи там щото не върши работа, да я дадат на Звънарницата. Ето тогаз отец Ероним устройва изнасянето на камбаната от Етъра до манастиря горе. То е високо - височина. И уреждат те със селяните там, кола направят специална, впрягат няколко чифта биволи, връзват я с въжета, за да я пазят. Селяни стотина души вървят, държат въжетата да не би камбаната да се обърне някъде, защото пътищата лоши. Но както и да е, изкарват камбаната горе с големи усилия, и с умение успяват да закачат камбаната над пропастта в Звънарницата. И сега кога звъни камбаната, всички други звънци мълчат. Докато почне да звъни камбаната, като почне да пее отец Ероним, почват и звънците да звънтят и се получава една невиждана и нечувана хармония. Народа много обиква Звънарницата, и все там е! Сега, монасите и попът от черквата, понеже хора не ходят в черквата, отиват в Звънарницата, решават да изгорят Звънарницата.
към текста >>

Сега, монасите и попът от черквата, понеже хора не ходят в черквата, отиват в Звънарницата, решават да изгорят Звънарницата.
Селяни стотина души вървят, държат въжетата да не би камбаната да се обърне някъде, защото пътищата лоши. Но както и да е, изкарват камбаната горе с големи усилия, и с умение успяват да закачат камбаната над пропастта в Звънарницата. И сега кога звъни камбаната, всички други звънци мълчат. Докато почне да звъни камбаната, като почне да пее отец Ероним, почват и звънците да звънтят и се получава една невиждана и нечувана хармония. Народа много обиква Звънарницата, и все там е! Сега, монасите и попът от черквата, понеже хора не ходят в черквата, отиват в Звънарницата, решават да изгорят Звънарницата. И затуй събират сухи съчки, сухи дърва наблизо и една нощ хвърлят сухите дърва в Звънарницата, запалват я и Звънарницата гори. Изгаря Звънарницата и звънците всичките падат долу в пропастта и камбаната отгоре, право долу където е фабриката за гайтани. И каквото смазва, смазва, но камбаната там остава. Тежка камбана, от там не може да се извади по никой начин. С течение на времето народът кой каквото може - де звънче, де камбанка, де туй, или ги изнасят горе, или ги разграбват.
към текста >>

И се свърши и със самата Звънарница и не можа вече тази Звънарница да се възстанови втори път.
Не може да я издигнат, тя е тежка камбана. И тогава народа пък като чул, че камбаната, камбанния звън бил лековит, почва да си кърти от камбаната с чукове, кърти парчета от метала и всеки каквото може да вземе, взема. Така с течение на няколко години и камбаната отиде. Разнесе я народа, в народа. Тъй седи въпроса за камбаната. И се свърши и със самата Звънарница и не можа вече тази Звънарница да се възстанови втори път. Да. В.К.: То няма и хора, няма и знание, няма и условия. Б.Н.: Няма, то никой не умее да свири (звъни). То особено изкуство - тежко. Звъниш ти с въженца, с камбанките и пееш. В.К.: Всеки звънец е вързан за връв, така ли?
към текста >>

Търновските боляри като наближават турците вече към тях, напускат Търново - боляри с богатствата си, кервани и идват в Габрово, защото пътя е там през Габрово.
Те бяха десетина къщички, пръснати така между скалите и горите. И един от старците там, който беше стар овчар, много ме обикна. Кой знае как, по какви причини, обаче, аз като отида, той гъби набрал или каквото има, ще ме покани у тях, ще седнем. И той ми разправя: „Ще ти разправя казва една история, обаче, недей я разправя на други! ” Ей сега ще ви я разправя. Търновските боляри като наближават турците вече към тях, напускат Търново - боляри с богатствата си, кервани и идват в Габрово, защото пътя е там през Габрово. Те не знаят сега къде да отидат. Те мислят да хванат билото и да бягат по билото на Балкана, защото в низините не може вече да се слезе. Като идват в Габрово, те отсядат в крепостта Градище - било голяма, хубава крепост. Сега я разкопаха и се видя какво нещо е Градището. И понеже турците също настъпват от юг, идват към Балкана, опасно е вече, че ще прехвърлят Балкана - не ги знаеш кога може да прехвърлят Балкана, ще нападнат долу селищата и града, и ще унищожат всичко и ще заграбят.
към текста >>

Последният път като ходих още седеше часовника, но дали действуваше вече механизъма - не знам.
Идва стария майстор и за два деня, за три поправи часовника. Часовника си тръгна пак. Тежките камъни се спущат отгоре на въжето, часовника върви и камбанката звъни, и целия град знае кога колко е часът. Така, този часовник много го обичаха в Габрово. Дано е запазен и сега. Последният път като ходих още седеше часовника, но дали действуваше вече механизъма - не знам. Щото сега има вече модерни средства, работи, то не може. Но това е за часовника. Забравих името на майстора часовникар. Много прочут беше, много прочут майстор, да. В.К.: Какво си спомняш и знаеш за Рачо майстора - Рачо Ковача?
към текста >>

И тогава, който минава, тогава пътуваха с кончета, с мулета и подкови.
Аз помня, неговата ковачница беше в наши години като ученици, още съществуваше ковачницата му, но Рачо го нямаше разбира се. То беше отдавна минало. Но Рачо Ковача е бил много силен човек, физически много силен. Той е бил ковач на края на Габрово, когато вече започва самия Шипченски проход. Там е ковачницата, там беше. И тогава, който минава, тогава пътуваха с кончета, с мулета и подкови. Ковачницата - винаги работа колкото искаш. Рачо Ковача хем е силен, хем е много добър майстор! Той ще подкове, ще прегледа на кервана конете, ще ги стегне и тогаз ги пусне да вървят. Та казвам - Рачо Ковача, до ковачницата му имаше един голям извор, така цяла река излиза от скалите, и го наричаха извора. Аз го помня още.
към текста >>

И като дойдат такива пътници, които ще прехвърлят Балкана, Петлето яхне катърчето, избяга горе в „Люлеците”, където крепост е Люлека, и там е четата на Вълчан стария.
Рачо Ковача се занимаваше, по професия беше ковач, ама всъщност беше разбойник. Той обираше. Като минава керван да почва в прохода, ако е на някой така търговец или лихвар, на хора алчни, които са ограбвали народа, Рачо знае това. Той имаше един прислужник - Колчо Петлето, който яздеше катър. Ама катъра бяга по-бърже от кон. И като дойдат такива пътници, които ще прехвърлят Балкана, Петлето яхне катърчето, избяга горе в „Люлеците”, където крепост е Люлека, и там е четата на Вълчан стария. И тогава каквото предаде Рачо, Петлето го предаде на тях. Значи идва такъв керван, толкова хора, на тези и тези носи това и това. Рачо дава сведение - Рачо Ковача. И разбира се, онези причакват кервана горе, устроят някъде една засада, оберат ги. Така е действал Рачо Ковача, а някога и сам е отивал на поход.
към текста >>

В.К.: Ти си ми разказвал една интересна легенда за основаването на Цариград, за две змии, които се бият при Цариград и т.н. Б.Н.: Хайде да оставим това за други път, че малко се уморявам.
Б.Н.: Не са плащали много, даже ми се струва че габровци са били освободени и от данъци. Пак по тази причина, че те са правили на султана някаква голяма услуга. В.К.: Защото аз съм чел, че те са военни селища и тези, които правят шайтани, гайтани, облекло, обличат турската армия и правят оръжие, се освобождават от данъци. Б.Н.: Това са били. Габровци не са плащали данъци, това го знам. В.К.: Ти си ми разказвал една интересна легенда за основаването на Цариград, за две змии, които се бият при Цариград и т.н. Б.Н.: Хайде да оставим това за други път, че малко се уморявам. Но като дойдеш другия път ще разправим други легенди. Те са много и хубави легенди. Б.Н.: Този път ще разправя една кратка легенда. В.К.: Може, да. Б.Н.: Може, нали?
към текста >>

Но като дойдеш другия път ще разправим други легенди.
Пак по тази причина, че те са правили на султана някаква голяма услуга. В.К.: Защото аз съм чел, че те са военни селища и тези, които правят шайтани, гайтани, облекло, обличат турската армия и правят оръжие, се освобождават от данъци. Б.Н.: Това са били. Габровци не са плащали данъци, това го знам. В.К.: Ти си ми разказвал една интересна легенда за основаването на Цариград, за две змии, които се бият при Цариград и т.н. Б.Н.: Хайде да оставим това за други път, че малко се уморявам. Но като дойдеш другия път ще разправим други легенди. Те са много и хубави легенди. Б.Н.: Този път ще разправя една кратка легенда. В.К.: Може, да. Б.Н.: Може, нали? В.К.: Записвам.
към текста >>

Б.Н.: Този път ще разправя една кратка легенда.
Б.Н.: Това са били. Габровци не са плащали данъци, това го знам. В.К.: Ти си ми разказвал една интересна легенда за основаването на Цариград, за две змии, които се бият при Цариград и т.н. Б.Н.: Хайде да оставим това за други път, че малко се уморявам. Но като дойдеш другия път ще разправим други легенди. Те са много и хубави легенди. Б.Н.: Този път ще разправя една кратка легенда. В.К.: Може, да. Б.Н.: Може, нали? В.К.: Записвам. Б.Н.: Ако трябва да озаглавя тази малка легенда, ще я озаглавя „Тъкачката” - значи жената, която тъче на стан. На времето, когато поп Мартин обираше хазната от северните страни, той устройваше засада в планината.
към текста >>

Витата стена е над Севлиевския път.
Ама ще го пазиш като очите си”. И поп Мартин заминава вече да се разправя с хазната. Четникът като останал така няколко дни, воденичаря знаел това-онова с билки, помогнал му, минало му. Не го боли глава, не го тресе нищо, и оздравял. От време на време, какво да прави във воденицата денем, народ иде много така - мелят жито, но той излизал нагоре да се разхожда към Витите стени. Витата стена е над Севлиевския път. Тя се издига отвесно 50-60 метра отвесно отсечени скали, и горе има две езера над Витата стена, има и едно селище доста голямо. Но този четникът се разхождал по Витата стена, идва на едно място, където в скалите е издялана жена, която тъче на стан. Той бил чувал легендата, че където е тази жена издялана така тъкачка, там имало някаква пещера. Сега той си рекъл: „Чакай, щом намерих жената със стана - тъкачката, да видя дали мога да намеря и пещерата! ” И се залутал той там из храсти, из камънаци, насам-нататък, то там е лабиринт.
към текста >>

В.К.: И ти ми разказваше, някой път казва и Невидимия свят си прави шеги.
Б.Н.: Е, да. Не, там ни туриха на квартира. В.К.: На квартира, да. И като си ставал сутрин, като си поглеждал, си виждал архангелите Божий. Б.Н.: Архангел Михаил. В.К.: И ти ми разказваше, някой път казва и Невидимия свят си прави шеги. Б.Н.: Шеги си прави. В.К.: Да. Б.Н.: Аз, като ръководител на бригадата, моето легло беше точно в олтаря, и над мене кубето и картината на черквата. Прекарахме в черквата доста дълго време. В.К.: Разказвал си ми друг случай, че когато сте били отишли в Пазарджик, точно преди това режимът бил много строг и те са имали оплакване от гражданите.
към текста >>

И действително, един път след като излязох от затвора, един път вървя по „Раковска” улица, изтичва се един човек и ме прегръща и ме целува, и казва: „Майсторе, каза, не ме ли познаваш?
40 души са това, и подготвени всички в майсторлък. Казах на другите земеделци: „Сега виждате ли вашите другари? Ето, сега са занаятчии и да излязат от затвора утре, ето, занаята е в ръцете им, могат да си изкарат прехраната.” Дойдоха още 40 души с молба да проведа и за тях курсове. Проведох и за тях. Тъй че 80 души земеделци аз ги подготвих за тази работа. И действително, един път след като излязох от затвора, един път вървя по „Раковска” улица, изтичва се един човек и ме прегръща и ме целува, и казва: „Майсторе, каза, не ме ли познаваш? ” Гледам го и рекох: „Че откъде да те познавам? ” - „Аз съм от тези земеделци, на които ти даде занаят. От този занаят сега се прехранвам аз и семейството.” Рекох: „Ела да пием по едно кафе тука.” В.К.: Аз си спомням сестра Мария ми разказваше как от онова време, когато сте завършили някаква постройка били освободени към 20 човека и един от тези идва тука и благодари на сестра Мария. Ти си го изпратил и сестра Мария казваше: „Той непрекъснато повтаряше: Аз вече имам занаят, няма да умра гладен! Имам занаят, няма да умра гладен!
към текста >>

” Тя ми разправяше сестра Мария: „На всеки 15 дена казва аз пътувах с раницата, върна се, мине една седмица, почвам да готвя.
” Гледам го и рекох: „Че откъде да те познавам? ” - „Аз съм от тези земеделци, на които ти даде занаят. От този занаят сега се прехранвам аз и семейството.” Рекох: „Ела да пием по едно кафе тука.” В.К.: Аз си спомням сестра Мария ми разказваше как от онова време, когато сте завършили някаква постройка били освободени към 20 човека и един от тези идва тука и благодари на сестра Мария. Ти си го изпратил и сестра Мария казваше: „Той непрекъснато повтаряше: Аз вече имам занаят, няма да умра гладен! Имам занаят, няма да умра гладен! ” Тя ми разправяше сестра Мария: „На всеки 15 дена казва аз пътувах с раницата, върна се, мине една седмица, почвам да готвя. Приготвя, нося, връщам се, и казва на всеки 15 деня пътувах.” Б.Н.: Много акуратна беше, много ревностна беше! Но аз имам и друг случай, също така интересен. Той е, че ние работехме на най-големите обекти в София, най-трудните обекти - стълбища, облицовки стенни, колони, мрамори изкуствени. Всичко туй хем работим, хем обучавам хората си. Така че те минаха един практически курс, продължителен, дълъг и много добре усвоиха занаята.
към текста >>

Приготвя, нося, връщам се, и казва на всеки 15 деня пътувах.” Б.Н.: Много акуратна беше, много ревностна беше!
” - „Аз съм от тези земеделци, на които ти даде занаят. От този занаят сега се прехранвам аз и семейството.” Рекох: „Ела да пием по едно кафе тука.” В.К.: Аз си спомням сестра Мария ми разказваше как от онова време, когато сте завършили някаква постройка били освободени към 20 човека и един от тези идва тука и благодари на сестра Мария. Ти си го изпратил и сестра Мария казваше: „Той непрекъснато повтаряше: Аз вече имам занаят, няма да умра гладен! Имам занаят, няма да умра гладен! ” Тя ми разправяше сестра Мария: „На всеки 15 дена казва аз пътувах с раницата, върна се, мине една седмица, почвам да готвя. Приготвя, нося, връщам се, и казва на всеки 15 деня пътувах.” Б.Н.: Много акуратна беше, много ревностна беше! Но аз имам и друг случай, също така интересен. Той е, че ние работехме на най-големите обекти в София, най-трудните обекти - стълбища, облицовки стенни, колони, мрамори изкуствени. Всичко туй хем работим, хем обучавам хората си. Така че те минаха един практически курс, продължителен, дълъг и много добре усвоиха занаята. От тези хора после излязоха майстори на много места в България.
към текста >>

И сестра Мария ми разправяше как е ходила непрекъснато да умолява и накрая така е станало, че секретарката се съгласила два пъти в месеца да ти носят храна.
И наистина казва, нещата така се развиха, че спря. Сега един друг случай искам да ти припомня, когато са те разпитвали, нали следователя, и те обвиняват, че не работите, никой не работи, че в Братството никой не работи и т.н. И отведнъж ти си му показал ръцете си, и си казал: „Виж тези ръце - тук са минали ред поколения и всички казва с труд сме си изкарвали хляба! ” Той каза като видя големите ми ръце и как бяха ръцете ми груби от работа, той каза се смути. Сега, друг един случай, когато вече ти започна да повръщаш кръв от язвата, имал си язва на дванайсетопръстника и на стомаха. И сестра Мария ми разправяше как е ходила непрекъснато да умолява и накрая така е станало, че секретарката се съгласила два пъти в месеца да ти носят храна. И сестра Мария казва: „Ама не може ли казва повече? ” - „Слушайте, и това е много, много, много.” Три пъти повторила „много”. Така и сестра Мария започва на всеки 15 дена да носи храна в затвора. Сега друг един случай, нали, те те поставят в кухнята да белиш картофите, да работиш полека, помагаш там на кухнята. Те се пренастройват към тебе и още един друг случай искам да спомена.
към текста >>

” - „Слушайте, и това е много, много, много.” Три пъти повторила „много”.
И отведнъж ти си му показал ръцете си, и си казал: „Виж тези ръце - тук са минали ред поколения и всички казва с труд сме си изкарвали хляба! ” Той каза като видя големите ми ръце и как бяха ръцете ми груби от работа, той каза се смути. Сега, друг един случай, когато вече ти започна да повръщаш кръв от язвата, имал си язва на дванайсетопръстника и на стомаха. И сестра Мария ми разправяше как е ходила непрекъснато да умолява и накрая така е станало, че секретарката се съгласила два пъти в месеца да ти носят храна. И сестра Мария казва: „Ама не може ли казва повече? ” - „Слушайте, и това е много, много, много.” Три пъти повторила „много”. Така и сестра Мария започва на всеки 15 дена да носи храна в затвора. Сега друг един случай, нали, те те поставят в кухнята да белиш картофите, да работиш полека, помагаш там на кухнята. Те се пренастройват към тебе и още един друг случай искам да спомена. Когато идва вече 30 декември, 31 декември, ти си ми разказвал как вече са наредили, нали цял ден и цяла нощ да работят по списъците и да освобождават преди Нова година. И когато си излизал от затвора, отведнъж си видял сестра Мария на площада - сестра Мария!
към текста >>

84. 2.64. Месецът на смъртта. Последният огън