Търсене в текстове за 'Граждански права'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 135 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Понякога се намесваше и спасяваше неразумните от полицейска разправа, защото ако полицията ги откриеше тук, щеше да се нахвърли върху Братството и Учителя.
Защото при нас се пишеше едновременно на няколко пишещи машини, имаше циклостил, с който се правеха резюмета на беседите и всичко това бе свободно у нас, на "Изгрева", и не правеше впечатление на никого, че тук се печата нещо нелегално. Тук на "Изгрева" освен, че всеки имаше цигулка, имаше бележници, тетрадки, листове и моливи за писане. Това бяха необходими учебни помагала на учениците в Школата. Та затова на никого тук не му идваше на ум, че се върши нещо нередно. Учителят виждаше и знаеше всичко това, но мълчеше. Понякога се намесваше и спасяваше неразумните от полицейска разправа, защото ако полицията ги откриеше тук, щеше да се нахвърли върху Братството и Учителя. Това никой не желаеше да стане. Тук, в нашите бараки, идваха да пренощуват комунисти, които бяха в нелегалност. През деня се криеха в гората, промъкваха се и идваха на общите обеди, защото бяха гладни. Посещаваха събранията ни в салона, защото при нас всеки беше свободен когато си иска да идва и да си отива. Но дойдоха на власт и дойде онова време, когато забравиха всичко, което получиха от "Изгрева".
към текста >>

Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец.
Оглежда я. Аз Го следя. Учителят е строг и смръщил вежди: "Оградата не е направена както трябва. Ще разковеш отново всички дъски, ще извадиш пироните от тях и ще ме извикаш след това." Учителят си тръгва. Аз съм изненадан. Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец. Гледам, че това е ограда за чудо и приказ. Гледам как всички дъски са заковани една до друга, като между тях има по два пръста разстояние. Специално спазвах това разстояние, за да бъде по-красива и да стигнат дъските до края. Тогава така се правеха дъсчените огради - да бъдат на разстояние една от друга от поне два сантиметра. Нищо не разбирах.
към текста >>

Някои от моите противници изнесоха една теория, че аз съм осъден от съда и лишен от граждански права - да гласувам и да бъда избиран.
Дойдоха при мен и ме питат. Аз казах: "Не! Това е Волята на Учителя! Аз не разрешавам. А вие сте свободни да си направите опита и ще отговаряте за това пред Учителя." Те си отидоха крайно недоволни от мен и несъгласни с мен. Някои от моите противници изнесоха една теория, че аз съм осъден от съда и лишен от граждански права - да гласувам и да бъда избиран. И според решението на съда аз не мога вече да бъда нито председател на Братския съвет, нито да влизам в някакво ръководство на Братството и да взимам участие в него. А това решение на съда бе вярно. И те размахваха нашир и надлъж това решение на съда. Въпросът е друг. Това Братство не е на съда, нито на властите, нито на комунистите, нито на българския народ, нито на никого.
към текста >>

2. 23. 176 ЖЪЛТИЦИ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

лишаване от свобода, лишаване на граждански права за 15 години, конфискация на 1/2 част от имуществото ми и да платя глоба 25 000 лв.
Паша Теодорова държеше. Жечо седеше на два стола. На него не можеше да се разчита. Та като е за борба, аз поемам и така изнесох борбата. Накрая ме осъдиха 12 г. лишаване от свобода, лишаване на граждански права за 15 години, конфискация на 1/2 част от имуществото ми и да платя глоба 25 000 лв. Осъдиха ме, вкараха ме в затвора и там чрез труд с моя занаят на мозайките ми намалиха присъдата и аз пролежах четири пълни години. Разплатих се със всички мои длъжници. Какво по-хубаво от това да се разплатиш без да си дължал някому нещо. И това го има в живота на ученика. Той така се изпитва пред Учителя си!
към текста >>

3. 7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Но Жечо и Борис не можеха да получат такова разрешение, понеже бяха лежали в затвора и им бяха отнети всички граждански права.
Имаше адресите им и изпращаше редовно посланията на Борис Николов от името на Братския съвет, от които бяха останали в него да членуват Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов. Другите си бяха направили друг Братски съвет. Никола Антов имаше разрешение от властите да провеждат събранията в дома му. Имаше един списък от около двадесет лица, които бяха положили подписите си за получаване на такова разрешение. Другият член на Братския съвет - Симеон Симеонов, също имаше разрешение да се събират в неговия дом. Но Жечо и Борис не можеха да получат такова разрешение, понеже бяха лежали в затвора и им бяха отнети всички граждански права. Затова по това време всяка група си имаше ръководител и пишеше послания. Дори накараха Борис Николов да се подписва с името "Борис", а не от името на Братския съвет. Казвам на Борис: „Борисе, кое е по-хубаво, да те оставят да си пишеш посланията и да ги подписваш с името "Борис", или да ти забранят; и ако ги напишеш, да те приберат отново в затвора? " Чак тогава той се съгласи да ги подписва с името Борис, а пък Жечо ги разпространяваше с писма. Така работеха двамата.
към текста >>

4. 19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ

ТОМ 4

Но Жечо и Борис не можеха да получат такова разрешение, понеже бяха лежали в затвора и им бяха отнети всички граждански права.
Имаше адресите им и изпращаше редовно посланията на Борис Николов от името на Братския съвет, от които бяха останали в него да членуват Борис Николов, Паша Теодорова и Жечо Панайотов. Другите си бяха направили друг Братски съвет. Никола Антов имаше разрешение от властите да провеждат събранията в дома му. Имаше един списък от около двадесет лица, които бяха положили подписите си за получаване на такова разрешение. Другият член на Братския съвет - Симеон Симеонов, също имаше разрешение да се събират в неговия дом. Но Жечо и Борис не можеха да получат такова разрешение, понеже бяха лежали в затвора и им бяха отнети всички граждански права. Затова по това време всяка група си имаше ръководител и пишеше послания. Дори накараха Борис Николов да се подписва с името "Борис", а не от името на Братския съвет. Казвам на Борис: „Борисе, кое е по-хубаво, да те оставят да си пишеш посланията и да ги подписваш с името "Борис", или да ти забранят; и ако ги напишеш, да те приберат отново в затвора? " Чак тогава той се съгласи да ги подписва с името Борис, а пък Жечо ги разпространяваше с писма. Така работеха двамата.
към текста >>

5. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Ще придобиеш права за салон и за събиране.
Пенка Николова и на всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Телеграма Бърза - Цанка Екимова - София Регистрирай се непременно. Няма да споменаваш имената на членовете. Нареждането е от Комитета на вероизповеданието. Ще придобиеш права за салон и за събиране. Боян Верска общност До Изпълкома „Бяло Братство" на Окръжния Народен Съвет Габрово гр.Габрово Молба от Цанка Николова Екимова, ул. „Баждар" 24 Ръководител на Верска общност „Бяло Братство" - Габрово Другарю Председател, Моля въз основа на чл. 16 от Закона за изповеданията и съгласно дадените указания на Централния Братски съвет на Верска общност „Бяло Братство" - София, от Комитета по вероизповеданията при Министерството на външните работи, да бъде зарегистриран клона ни в Габрово от Верска общност „Бяло Братство" с ръководител Цанка Николова Екимова, живуща в Габрово, ул. „Баждар" 24, в който клон членуват ... души. Заедно с присъединения към Габрово Севлиевски клон от Верска общност „Бяло Братство" с 10 души членове и с ръководител Стефан Лазаров Тошев, живущ в Севлиево, ул.
към текста >>

Противоречията в живота не са дадени, за да се опита силата на противоречието, но за да се опита силата и мощта на Правата мисъл.
Също и от Методи. С братски поздрав: Б. Боев Пожелавам ви всичко хубаво и светло! 18.ХII.1924 г. Писмо от Савка Керемидчиева Сестра Цанка, Живота на ученика седи в едно непрекъснато право разбиране на нещата, които се случват около него. Противоречията в живота не са дадени, за да се опита силата на противоречието, но за да се опита силата и мощта на Правата мисъл. И при всяко противоречие, ние трябва да се радваме и благодарим на Бога, че е промислил за нас и ни е създал условия, да можем да проявим Неговата велика и мощна мисъл - Правата мисъл. Нам лежи задачата да покажем на света, че ние сме хора, които носим душа. И казва Учителят ни: „Любовта не може да се прояви без душа. А законът на Любовта е закон на Послушание". Тогава не можем ли и ние, малките на земята, да проявим Любовта?
към текста >>

И при всяко противоречие, ние трябва да се радваме и благодарим на Бога, че е промислил за нас и ни е създал условия, да можем да проявим Неговата велика и мощна мисъл - Правата мисъл.
С братски поздрав: Б. Боев Пожелавам ви всичко хубаво и светло! 18.ХII.1924 г. Писмо от Савка Керемидчиева Сестра Цанка, Живота на ученика седи в едно непрекъснато право разбиране на нещата, които се случват около него. Противоречията в живота не са дадени, за да се опита силата на противоречието, но за да се опита силата и мощта на Правата мисъл. И при всяко противоречие, ние трябва да се радваме и благодарим на Бога, че е промислил за нас и ни е създал условия, да можем да проявим Неговата велика и мощна мисъл - Правата мисъл. Нам лежи задачата да покажем на света, че ние сме хора, които носим душа. И казва Учителят ни: „Любовта не може да се прояви без душа. А законът на Любовта е закон на Послушание". Тогава не можем ли и ние, малките на земята, да проявим Любовта? Можем. Но трябва да слушаме Учителя, който ни носи Светлината към Бога и да служим на Бога.
към текста >>

Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда.
„Зелен синур" № 18 кв. „Изгрев" По повод изложението ви от 23 май 1961 г. до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета. Председател: (п) М. Кючуков Вярно с оригинала: (п.) Н. Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда. Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права. Борис К. Дойнов - 15 години, а Жечо П. Жеков -10 години. Съобщавам Ви и присъдата: 1.
към текста >>

Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права.
„Изгрев" По повод изложението ви от 23 май 1961 г. до Министъра на външните работи съобщаваме, че въз основа на член 10 от Закона за изповеданията регистрацията на Борис Николов Дойнов и Жечо Панайотов Жеков е снета. Председател: (п) М. Кючуков Вярно с оригинала: (п.) Н. Антов Обяснителна бележка: Член 10 от Закона за изповеданията гласи: Свещенослужителите и длъжности лица в, кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права, с влязла в законна сила присъда. Затова Комитетът на религиозните култове въз основа на член 10 от Закона за изповеданията: СНЕМА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ОСЪДЕНИТЕ - БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ И ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ ЖЕКОВ, като членове на братския съвет на Верска общност „Бяло Братство", дъновисти, на които присъдата е влязла в законна сила, които са лишени от граждански и политически права. Борис К. Дойнов - 15 години, а Жечо П. Жеков -10 години. Съобщавам Ви и присъдата: 1. Борис Николов Дойнов е осъден от Соф. гр.
към текста >>

Осъден на 15 години лишаване от граждански и политически права. 3.
Борис Николов Дойнов е осъден от Соф. гр. съд по Н.О.Х. дело № 4/1959 г. с присъда № 31 - VII от 19 май 1959 г., потвърдена от Върховния съд на HP България с присъда № 851 от 21.I.1960 година, както следва: 1. Осъден на 12 години затвор; 2. Осъден на 15 години лишаване от граждански и политически права. 3. Осъден на 170 000 (сто и седемдесет хиляди) лева сегашни пари, злоупотреба - обсебил на бялото Братство - дъновисти. 4. Осъден на 40 000 (четиридесет хиляди) лева за причинени вреди и загуби на Бялото Братство - дъновисти; 5. Осъден на конфискация на 1/2 част от цялото му имущество в полза на държавата ни; 6. Осъден да плати глоба на държавното съкровище 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и 5 000 (пет хиляди) лева му наложи Върховния съд, или всичко глоба 30 000 (тридесет хиляди) лева на държавното съкровище, съгласно чл. 29 от Закона за изповеданията. 2.
към текста >>

Осъден на 10 години лишаване от граждански и политически права; 3.
Осъден на конфискация на 1/2 част от цялото му имущество в полза на държавата ни; 6. Осъден да плати глоба на държавното съкровище 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева и 5 000 (пет хиляди) лева му наложи Върховния съд, или всичко глоба 30 000 (тридесет хиляди) лева на държавното съкровище, съгласно чл. 29 от Закона за изповеданията. 2. Жечо Панайотов Жеков - също е осъден по горните дела и присъден: 1. Осъден на 8 години затвор; 2. Осъден на 10 години лишаване от граждански и политически права; 3. Осъден на 39 000 (тридесет и девет хиляди) лева - злоупотреба на Бялото Братство - дъновисти; 4. Осъден на конфискация 1/2 от цялото му имущество в полза на държавата; 5. Осъден да заплати глоба 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на държавното съкровище. 3. Освен горните присъди съдът присъди и начет на верска общност „Бяло Братство" - дъновисти. Неплатени разни данъци, сегашни пари 572 000 (петстотин седемдесет и две хиляди) лева в полза на държавното съкровище - установен от ревизията на държавния контрол, поради непризнаването - неизпълнението на социалистическите закони.
към текста >>

са забранени от Учението, а също и от властта, която ни даде правата да живееме духовно и се обединиме, Допълнително ще получите окръжно по-подробно, за сега прощавай за моето философствуване, но пак казвам, поискай и книги от София, там не са взети на всички, само на нас братския съвет и Балтова.
Заявиха ни, че се признава старото ръководство: т. е. четиримата от Братския съвет: бр. Боян Д, Боев, сестра Паша Тодорова, Симеон X. Симеонов и Никола Антов Вълчев, а така и вие ръководителите на провинциалните братства се признавате редовни, нови избори не се признават, не само на нас, но и на всички верски общности и секти в България. Така че няма на къде да философствуваме: сръдни, омрази, лъжи, демагогствувания и пр. са забранени от Учението, а също и от властта, която ни даде правата да живееме духовно и се обединиме, Допълнително ще получите окръжно по-подробно, за сега прощавай за моето философствуване, но пак казвам, поискай и книги от София, там не са взети на всички, само на нас братския съвет и Балтова. С обединението ще получим и опрощението, защото ние не сме разтурени, но наказани, работи за обединение и ще излезем от тази нелегалност и всичко ще се уреди. А като си дойде Борис, вратата аз ще му отворя да се заеме председателското място. С другарски и братски почит: Никола Антов
към текста >>

6. 08 - 36. РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Не е нужно да изброяваме подробности, като ще споменем само темите на следващите сказки: „Права и задължения на човека и гражданина", „Химическа и газова защита на населението", „Заразните болести и борбата с тях".
Изготвили план и почнали подготвителната работа - сказките. Народният университет бил открит на 19 януари 1943 година със сказка: „Духовни прояви на българина през вековете", която изнесъл кметът Георги Събев. Читалищният салон се препълнил от мъже, жени и деца. Всички гледали и слушали словата на кмета, които се леели бодро, свободно и вдъхновено. Втората сказка била на тема: „Домашно, гражданско и политическо възпитание на младежта", която била изнесена също от кмета, докато другите сказчици се подготвят. Не е нужно да изброяваме подробности, като ще споменем само темите на следващите сказки: „Права и задължения на човека и гражданина", „Химическа и газова защита на населението", „Заразните болести и борбата с тях". Друг път в Медвенското читалище почти не са изнасяни сказки и читалищния салон се използвал само за вечеринки. Интересното в случая е това, което твърдят медвенци, че докато предишните кметове постоянно са били в кръчмите, където са играели на карти, че дори и общинската поща се е подписвала в кръчмата, то новият кмет, г-н Събев, почти постоянно е бил в кабинета си и всеки, който го потърси, можел да го намери. Ето кмет за нас, казвали жителите на Медвен - народен кмет, И така, народният кмет успял да спечели доверието на населението и като се открил Народният университет, всички бързали да чуят изнасяните от него сказки. Докато били другите кметове, когато дойде народен представител или някой друг общественик, викали хората от къщите един по един, да се съберат няколко души, за да могат да отчетат дейност, то при г-н Събев всички се отзовавали, само като прочетели афиша за сказките. По инициатива на кмета бе открит Самарянски курс, посещаван от 1718 девойки, който курс бе ръководен от участъковия лекар.
към текста >>

В Тополица пък назначих един служител в общината, беше един комунист, добър човек, обаче беше завербуван като комунист и лишен от граждански права, който беше съден по закона за защита на държавата /ЗЗД/'.
Следтуй се оваканти място в по-голяма община. Поканиха ме в Руенска община. Тя е най-голямата община, в която влизат 12 села. По-нататък пък се оваканти място в село Тополица. В Тополица има много наши хора, Пожелах да се преместя и в Тополица. В Тополица пък назначих един служител в общината, беше един комунист, добър човек, обаче беше завербуван като комунист и лишен от граждански права, който беше съден по закона за защита на държавата /ЗЗД/'. Там се казваше, че няма право на държавна и общинска служба. А пък аз го назначих, защото нямах човек, времената бяха такива, искаха запаси, отиваха войници, а трябва да има човек на службата и аз го назначих. Поради това, че го назначих, Околийският управител ме намрази и взе да ме преследва. Един път, като отидох при него по работа, четири часа ме държа прав пред себе си. Държа ме като арестуван, поради това, че съм назначавал комунисти.
към текста >>

7. II.02.12. Борба за подялба на владищината

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

В основата на разногласията е лежало недоволството, извикано от едностранчивостта на Законника от 1866 г., който ограждал като че ли интересите само на Главната Варненска община, за нуждите на която определял да се дават всички събирани от епархията данъци, и на която давал всички права, без дори да споменава останалите общини.
12. Борба за подялба на владищината Появили се обаче скоро затруднения и от друг характер, които застрашили съществуването на самата дори организация, създадена в 1866 г. Проявени били сепаратически тенденции от отделните центрове на епархията. В основата на разногласията е лежало недоволството, извикано от едностранчивостта на Законника от 1866 г., който ограждал като че ли интересите само на Главната Варненска община, за нуждите на която определял да се дават всички събирани от епархията данъци, и на която давал всички права, без дори да споменава останалите общини. Реакцията срещу това положение не закъсняла да се яви, и както е трябвало да се очаква, най-напред от Добришката община, която е била по-стара от Варненската, в 1861 г. пратила в Цариград особен свой народен представител, та не е могла така лесно да се обезличи и лиши от своята индивидуалност и традиции. А тя е повлякла след себе си Провадия и Балчик и разколът е бил готов. Ние виждаме изведнъж отношенията между тях и Варненската община силно обтегнати и те да разменят остри писма. Следното писмо на Варненската община до Добришката от края на 1868 г.
към текста >>

- Вий ако и да не проумявате или пък искате да се преструвате, то Ви казваме последян път, че когато и да е, все сте подчинени и днес и довека на тукашната Главна Община, която е в пълно право да Ви управлява и съди по църковните закони, а честното правителство - за граждански и политически работи.
А днеска, когато тукашните Българи с големите си старания и пожертвования успяха и надвиха неприятелите си Гръко-Гагаузи и поставиха начело Българщината в този едничак главян крайморски град - Вий вместо да ни бъдете вечно признателни, гдето Ви дадохме свяст (да) научите, то напротив, ся въоръжавате срещу тукашната община, като разно доказвате на простите селяни да не препознават Нашаго Архимандрита, общината, и давате вули на бяла книга, които не са друго освен да направите раздор и умраза между два града и същи българи. Жалко! от истянна и много жалко за неблагодарността Ви, когато ний и Вий требаше да имаме братска любов помежду си гдето да можем всегда да противостоим против неприятелите си Гръко-Гагаузи, то за частните си каприций вършите противното. - Нъ този Ви недостатък не произлиза от друго нищо, освен че сте поставили членове млади такива, които нямат точно понятие от обществени работи. Вий знаете, че в обществото ся сврашеат твърде деликатни и ... работи, които да реши един млад, е нечто противно на църковните работи и закони; затова требаше да отберете членове от второстепенните и по-възрастни едино-родци; тяхната ревност е чрезмерна, та вместо успех докарват спънки. Единородци! Елате в съзнание, съобразявайте се по духа и по мнението на правителството, зачтото другояче имате да отговаряте пред църковните закони и пред правителството. - Вий ако и да не проумявате или пък искате да се преструвате, то Ви казваме последян път, че когато и да е, все сте подчинени и днес и довека на тукашната Главна Община, която е в пълно право да Ви управлява и съди по църковните закони, а честното правителство - за граждански и политически работи. Зачтото не позволява всеки веки да отива по волята си и върви башибозушки. Научихме са от достоверно място, че и преди няколко дена са ходили по селата, както и първо някой си от младите, та да предумват простите селяни и зачто? Не знаем! - Ния по правителствена длъжност Ви питаме и искаме затуй да ни са изтълкувате, а напротив, на вази тежи отговорността пред правителството и общината .Писмата Ви от 28 прошлаго имаме на ръце, в тези имаме една между другите твърде непростителна погрешка, за която имаме да Ви съдим, тогава, когато времето дойде и то не е късно. Варненската Община".
към текста >>

8. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Г-н Симеон, като человек, който е свършил богословска наука и служил няколко години в духовното поприще, ся разбира от само себе си, че е снабден с искуемите качества, които са необходими за управлението на една Митрополия, и с познания граждански потребни за благополучието на благочестивото му паство.
Скоро след това, на 13 октомврий 1872 год., Св. Синод отправил по гози случай особено послание до свещениците, първенците и християните от епархията, в което, след като хвърля кратък исторически поглед върху състоянието на българската църква и народ под Цариградската патриаршия, върху църковната борба, върху силния упадък в църквата, борбата с него и нуждата от по-скорошното назначение на български владици, продължава така: „Богоспасаемата Варненска Епархия съгласно с органический за управлението на Екзархията устав, като е размислила съборно за качествата на будущий си Архипастир, и като е усредоточила гласовете си в полза на Негово Преосвещенство Г-на Симеона, следствието на това избрание ся изпрати до нас, което показва едножеланието на Богоспасаемата Варненска Епархия да има за свой пастир Н. Преосв. Г-на Симеона. Светий Синод, като зе във внимание това народно желание, изразено тъй законно, пристъпи в каноническото му избирание, определение и назначение за митрополит на свято Варно-Преславската Митрополия. И тъй Негово Преосвещ. Г-н Симеон, като человек, който е свършил богословска наука и служил няколко години в духовното поприще, ся разбира от само себе си, че е снабден с искуемите качества, които са необходими за управлението на една Митрополия, и с познания граждански потребни за благополучието на благочестивото му паство. При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство. Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир. Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е отговорен пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно.
към текста >>

С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н.
При това като крайно предан на Православната Българска Църква, решително посвящава живота си за велелепието на святата наша църква и за доброто на ближните, както и за възвишението на повереното му от Бога паство. Такъв прочее като е, любезният ваш пастир Н. В. Прeосвещ. Г-н Симеон, напълно сме уверени, че вий, благочестиви наши во Христе чяда, с готовност и с християнска приверженност ще припознаете него за духовен пастир. Следователно като такъв вий него ще споменувате а Божиите храмове, до него ще ся отнасяте за епархиалните църковни разправи, защото нему принадлежи съгласно със съществуещите закони на православната наша църква и свещените правила всичкото духовно управление на епархията за доброто достояние на която е отговорен пред Бога, пред православната българска църква и пред честното Правителство, което желае, щото всичките негови поданици да благоденствуват от всяка страна, и затова ежедневно ся труди постоянно. С такъв начин с взаимна любов между пастир и паство, с точното познаване на правата, които дава Православната наша църква на всякой от тях, с достатъчното изпълнение на длъжностите, които те взаимно имат, ще може тихо и мирно да ся утвърди пак разклатеният някак църковен ред, ще се турят здрави основи на занемареното християнско евангелско образувание, ще ся възвиши нравственото положение на православното изпълнение по епархиите и така по-лесно и по-здраво ще се осъществят душевните желания на Българский народ, и нашиит во Христе Брат и съслужител Н. Високопреосвещенство свято Варно-Преславский Г-н Симеон по-лесно ще посрещне вашите и на Българската Екзархия ожидания". Следват подписите на: екзарх Антим I, Самоковски Доситей, Пелагонийски Евстатий и Охридски Натанаил. Това послание съставя завършека на интересните перипетии, през които е минал въпросът за избора на първия български Варненски митрополит, който въпрос, сам по себе си интересен, е важен по това, че представя едно разклонение, един нюанс от големия български църковен въпрос, върху който неговото осветление идва да хвърли, следователно, също така известна светлина.
към текста >>

9. Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XIII

ТОМ 13

Семейството на д-р Димитър Халачев и съпругата му Иустина с дъщерите им Саша (правата) и Надка (седналата) в град Свищов. 4.
Пред лицето на Бога! И в името на Бога! 1. Стефан Лазаров Тошев от град Севлиево, роден 1886 г., починал 1978 г. 2. Д-р Иустина Разворович Халачева и д-р Димитър Гр. Халачев - зъболекари в град Свищов. 3. Семейството на д-р Димитър Халачев и съпругата му Иустина с дъщерите им Саша (правата) и Надка (седналата) в град Свищов. 4. Надежда Димитър Катранова - Конова и д-р Иустина Димитър Халачева от град Свищов - в годините 1909-1910 г. 5. София, Изгревът, на Паневритмия на поляната. На преден план са Надежда Конова и Иустина Халачева 7. Търново. Среща на братски семейства около 1918-1920 г. Прави на последния ред: 1.
към текста >>

Стефан Тошев - седналият в средата с ордена „За граждански заслуги" всред служители на Гражданския съд, направена на 29.12.1932 г.
Петко Епитропов. По-напред пред Ватева е Явашева, а пред Петко Епитропов е Марийка Тошева. Детето с букет маргаритки най-ляво е Любчо Тошев, а мъжът с брадата, легнал сред децата най-отпред, е Явашев от град Русе. Снимката е правена в периода 1918-1920 г. 6. София, Изгревът, на чешмата, Иустина Халачева с дъщеря си Саша Халачева. 8. Стефан Тошев - седналият в средата с ордена „За граждански заслуги" всред служители на Гражданския съд, направена на 29.12.1932 г. послучай заминаването му за прокурор при Кърджалийския окръжен съд. 9. Трима съидейници през 1909 г. в село Кръвник, Севлиевско. Вляво седнал е Тодор Илиев - секретар бирник в село Кръвеник, живял в къщата на поп Иван, оцелял от Априлското въстание, сега превърната в музей. В средата прав е Стефан Тошев - учител в местното училище от 1907-1911 г.
към текста >>

Стоянка Илиева (права).
Буча Бехар. 3. Петра Марангьозова. 4. Олга Славчева. 5. Боян Боев. 6........................... 7. Стоянка Илиева (права). 8.... 9. Димитрина Антонова. 10. Савка Керемидчиева. 11. Паша Теодорова. Седнали: 1.... 2.
към текста >>

Савка Керемидчиева (права). 6.
На Рила: 1. Атанас Николов. 2. Паша Теодорова. 3. Елена Андреева. 4. Учителят Дънов. 5. Савка Керемидчиева (права). 6. Катя Зяпкова (права). 7. Цанка Екимова (седнала).8. Дора Карастоянова (седнала). 24. На Изгрева пред „Парахода": 1. Хилда - в шлифера, съпруга на Васко Искренов. 2.
към текста >>

Катя Зяпкова (права). 7.
Атанас Николов. 2. Паша Теодорова. 3. Елена Андреева. 4. Учителят Дънов. 5. Савка Керемидчиева (права). 6. Катя Зяпкова (права). 7. Цанка Екимова (седнала).8. Дора Карастоянова (седнала). 24. На Изгрева пред „Парахода": 1. Хилда - в шлифера, съпруга на Васко Искренов. 2. Димитрина Атанасова. 3.
към текста >>

10. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

ТОМ 13

Чрез един другар на име Харизанов, той ми издава фалшиви удостоверения, че не съм осъждана и била в затвора, тъй като имах за много години лишение от граждански и от политически права лишение, за да мога да се явявам на изпити.
Тя се зае с мене безплатно да ме обучава по всички математически предмети, а нейната сестра - по останалите предмети, като ме и хранеха и с каквото можеха подпомагаха материално, срещу което аз извършвах разни домакински услуги. Когато идваше полиция, аз тичах и се криех у тях. Така това продължи до средата на 1943 година или около година и половина, след което бях отново подгонена от полицията и успях да избягам в Самоков. Укрита в Самоковския метох, където някога и Левски се бил крил от турците, сега аз, спотаена в една от килиите на леля Василиса, клисарката на черквата и приятелка някога на баба ми, ми подаде своята ръка. Там се хранех, там спях, там учех. Чрез един другар на име Харизанов, той ми издава фалшиви удостоверения, че не съм осъждана и била в затвора, тъй като имах за много години лишение от граждански и от политически права лишение, за да мога да се явявам на изпити. Но в Самоков нелегалната работа продължаваше по разните квартири и на другарите като Маджарсви и други, не помня вече имената им, поради което полицията една ранна утрин нахлула в родната ми къща, очаквайки да ме намерят и питат кога съм дошла, къде съм и какво съм донесла, къртили первази и дюшамето, за да търсят нещо. По-късно роднините ме гонеха от къщи заради този случай. Една ранна сутрин, мислейки че полицията не ме познава, поради дългото ми отсъствие от града, слязох до центъра до една будка и един стражар ме арестува. Добре, че бях с учебниците си в чантата. Закара ме в околийското управление, където имаше много арестувани, едни препитани, други чакаха да ги изпитат.
към текста >>

11. 98. ДЕЙНОСТТА НА БРАТСКИЯТ СЪВЕТ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Най-напред, за да се изкупят от наследниците на Учителя авторските права.
Поменатите вече седем братя и сестри от София, действуващи вече като Братски съвет, определят да имат първото си заседание на пети януари 1945 г. Тогава естествено се помисли за най-належащите работи, които има да се вършат. На това първо заседание, брат Жечо Панайотов се натоварва освен с длъжността, касиер-счетоводител на Братството, още да завежда и протоколите. Първата и най-важна грижа, която съвета приема е издаването на беседите, на тези, които дотогава не са били издадени. За тази цел естествено е трябвало пари. Най-напред, за да се изкупят от наследниците на Учителя авторските права. По това време, по времето на първото заседание у брат Боян Боев, се намирали в наличност пари - постъпили от братята и сестрите. След завръщането на Учителя и приятелите от Мърчаево, Боян на няколко пъти е искал да ги предаде на Учителя, но Той все отказвал да ги получи. Сега Боев ги предава на Жечо Панайотов, като избран вече касиер. Това, отбелязва Жечо, беше първото постъпление в братската каса. Братският съвет нарежда на касиера Жечо да ги внесе като влог в Софийска популярна банка на негово име, тъй като Братството не е юридическа личност.
към текста >>

В първо време, тези избраници са били както другите членове без особени права.
А кой ще може да движи сметката? Разбира се „финансовият съвет", или по-точно Антов, като председател на този съвет. Това беше първото притягане на въжето около шията на Братството. Немската поговорка: „Парите управляват света" е била в сила навсякъде и във всички времена. Онези, които са имали възможност да проследят историята на Християнските общества след Христа, не може да не са видяли, че отначало в тези общества, както и във всички други, е трябвало да се избере човек, който да съхранява тяхните помощи, парични постъпления и други ценности необходими за обществото. В първо време, тези избраници са били както другите членове без особени права. Но впоследствие, по движението на парите и ценностите, тяхната дума почва да става решаваща. Присвояват си титла, за да се посочи и тяхното по- високо обществено положение за гражданските общества - „Епископ", а за манашеските - „Игумен". Бавно, но сигурно, държейки в ръцете си материалните ценности, те стават пълни господари на тези общества. По тази вече променена сметка, почват да се движат братските пари. Тримата членова на „Финансовия съвет", още в следващите дни на месец януари са пристъпили към преоброяването на паричните суми оказали се в жилището на Учителя на 27 декември 1944 г.
към текста >>

Присвояват си титла, за да се посочи и тяхното по- високо обществено положение за гражданските общества - „Епископ", а за манашеските - „Игумен".
Това беше първото притягане на въжето около шията на Братството. Немската поговорка: „Парите управляват света" е била в сила навсякъде и във всички времена. Онези, които са имали възможност да проследят историята на Християнските общества след Христа, не може да не са видяли, че отначало в тези общества, както и във всички други, е трябвало да се избере човек, който да съхранява тяхните помощи, парични постъпления и други ценности необходими за обществото. В първо време, тези избраници са били както другите членове без особени права. Но впоследствие, по движението на парите и ценностите, тяхната дума почва да става решаваща. Присвояват си титла, за да се посочи и тяхното по- високо обществено положение за гражданските общества - „Епископ", а за манашеските - „Игумен". Бавно, но сигурно, държейки в ръцете си материалните ценности, те стават пълни господари на тези общества. По тази вече променена сметка, почват да се движат братските пари. Тримата членова на „Финансовия съвет", още в следващите дни на месец януари са пристъпили към преоброяването на паричните суми оказали се в жилището на Учителя на 27 декември 1944 г. „Следва да поясна - отбелязва Жечо, че до тази дата за наличността на пари и други ценности е знаела само Савка Керемидчиева, едната от трите стенографки, която е помагала на Учителя за подреждането, сортирането и поставянето им в шкафове и чекмеджета. Всичко това беше изнесено от жилището на Учителя и пренесено в дома на Манол Иванов.
към текста >>

12. 24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО

Иван Толев

ТОМ 15

Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и гражданина, така се е създала и Magna Charta Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр.
Също така, за да се развива човекът, като индивид и гражданин на една държава, нуждае се от знания, чувство за добро и воля за работа. А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята. Дайте всекиму това, от което той разумно се нуждае и ще създадете за човека всички благоприятни условия, за да прояви своите вътрешни, скрити духовни сили. Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и гражданина, така се е създала и Magna Charta Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта, или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово).
към текста >>

Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права.
Дайте всекиму това, от което той разумно се нуждае и ще създадете за човека всички благоприятни условия, за да прояви своите вътрешни, скрити духовни сили. Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и гражданина, така се е създала и Magna Charta Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта, или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи" на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всички управници, които и да са те, и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „Introduction to the Study of the Lav of the Constitution", авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting.
към текста >>

Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта, или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението на другите.
А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и гражданина, така се е създала и Magna Charta Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта, или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи" на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всички управници, които и да са те, и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „Introduction to the Study of the Lav of the Constitution", авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето.
към текста >>

Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи" на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всички управници, които и да са те, и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата.
Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта, или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи" на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всички управници, които и да са те, и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „Introduction to the Study of the Lav of the Constitution", авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето. Лицето В. има същото право.
към текста >>

13. 32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!

Иван Толев

ТОМ 15

Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини.
За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион! Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими! Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладяни от него народи. Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини. Това е хипокризия, защото свобода и правда, натъкнати на щикове, не са никакви свобода и правда, а са само благовидни средства за по-лесна икономическа експлоатация и за бавна, но сигурна умствена и морална атрофия на потиснатите. Свободата на личността и на народа е едно Божествено право и никой не може безнаказано да я тъпче дълго време, макар и с привидно свободолюбиви институции. Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии.
към текста >>

Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии.
Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини. Това е хипокризия, защото свобода и правда, натъкнати на щикове, не са никакви свобода и правда, а са само благовидни средства за по-лесна икономическа експлоатация и за бавна, но сигурна умствена и морална атрофия на потиснатите. Свободата на личността и на народа е едно Божествено право и никой не може безнаказано да я тъпче дълго време, макар и с привидно свободолюбиви институции. Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина!
към текста >>

14. VIII. Документи на Пеню Ганев

ТОМ 16

Кумарица, Софийско, е граждански мобилизиран към същата реквизиционна комисия от 13 април т. г.
Своге -Софийско, на 7 май 1944 г. в 8 часа сутринта. Околийски училищен инспектор: (подпис) (печат) 2. Софийска областна реквизиционна комисия № 1223 3.V.1944 г. София УДОСТОВЕРЕНИЕ Софийската областна реквизиционна комисия удостоверява, че Пеню Ганев Бобев -първоначален учител в с. Кумарица, Софийско, е граждански мобилизиран към същата реквизиционна комисия от 13 април т. г. и продължава да бъде като такъв. Дава му се настоящото, за да му послужи гдето стане нужда. (печат) (подпис) 3. Подполковник - Подпредседател Областната рекв. комисия (Горов) М.Н.П. II.
към текста >>

На същия завещавам още всички мои права и суми, които има да се изплащат след моята смърт на моите наследници, посмъртната помощ от посмъртния фонд при Министерството на Народното просвещение, сумата, която се изплаща при смъртта на пенсионер от пенсионния фондна бившите държавни служители за изслужено време и пр.
Ръководител бюро: (подпис: не се чете) (печат) Ако лицето има части отсъсобствени с други лица имоти, трябва да представи за тези имоти отделно удостоверение. 5. Завещание на Елена Хаджи Григорова в полза на Пеню Ганев Оригиналът обгербван с 642 лева Препис извлечение Тайно завещание Днес, 6 ноемврий 1945 година аз, Елена Хаджи Григорова Мицинакиева, родом от гр. Воден, Македония, а живуща в квартал „Изгрев" при София, жителка на село Слатина - Софийска голяма община, намирайки се в здрав ум, непринудена от никого, чрез това тайно завещание правя завещателни разпореждания в полза на: сестрите си Олимпия и Савка Хаджи Григорова Мицинакиеви от гр. Воден, Македония, и на Пеню Ганев Бобев, родом от село Водица, Поповска околия, а понастоящем учител в село Кумарица, Софийско, и жител на същото село, които да владеят в сила след моята смърт и обявявам, че завещавам: 1 2. На Пеню Ганев Бобев, когото назначавам за мой универсален наследник (понеже аз съм госпожица и нямам живи родители) завещавам всичките си недвижими имоти (дворното ми място, заедно с постройката върху него, находящо се в квартал „Изгрев" - София, при граници: от запад Пеню Ганев Бобев, от юг Стойнка Илиева и от изток Славчо Печеников и Никола Антов), всичките си движими имоти (дрехи, покъщнина, библиотека, цигулка и други) и пари. На същия завещавам още всички мои права и суми, които има да се изплащат след моята смърт на моите наследници, посмъртната помощ от посмъртния фонд при Министерството на Народното просвещение, сумата, която се изплаща при смъртта на пенсионер от пенсионния фондна бившите държавни служители за изслужено време и пр. Това е моята последна воля и желая тя да бъде точно изпълнена след моята смърт. Това мое тайно завещание по моя молба написа севлиевският адвокат Стефан Лазаров Тошев и то точно тъй, както аз му го продиктувах. И след написването му той ми го прочете - и понеже аз разбрах, че завещанието е добре написано, че то изразява напълно моята воля, в удостоверение на това, че аз го одобрявам, като мое тайно завещание, аз го подписвам саморъчно. Аз, завещателка: (п) Ел. х. Григорова Това тайно завещание по изричната [молба] на Елена Хаджи Григорова Мицинакиева от гр.
към текста >>

15. XIII. Биографични данни. Елена Хаджи Григорова

Вергилий Кръстев

ТОМ 17

1934 г., въз основа изказаното мнение от околийския училищен инспектор в заключение на направеното от него разследване, възвръщат й се правата на учителка и в гранично училище.
Равна, Годечко, и че не е наказвана. 11. Съобщение на Софийската областна училищна инспекция № 12851 от 12.IX. 1934 г., гр. София, че Елена X. Григорова, съгласно молбата й от 16.VII. 1934 г., въз основа изказаното мнение от околийския училищен инспектор в заключение на направеното от него разследване, възвръщат й се правата на учителка и в гранично училище. Може да бъде кандидатка на общо основание за учителско място, където и да е. 12. Съгласно удостоверение № 3330 от 14.VIII.1934 г. на Слатинското общинско управление в Софийска околия за периода от 1929 г. до 1934 г. на името на Елена X.
към текста >>

Разрешение на гръцките власти за пътуване, написано на гръцки и на френски № 2547 В името на Правителството на Царство Гьрция Изискваме от всички служители, граждански и военни, на Царство Гърция, и молим тези на приятелските страни, да разрешават да преминава свободно на Г-ца Елена Хаджи Григориу, пътуваща за Русия за........... без тя да бъде възпрепятствана или притеснявана от никого, и да й се оказва помощ и защита, в случай на нужда.
Сега не е то време, ти ако го на знаеш, сега всички се разхождаме, излизаме на често. И ние много хубости гледаме; и сега кумчето, то го венчах, извата, кинимаграф [кинематограф] и имаме покана от них, кога искаме, отиваме. Работата на фабриката много арно, ода [ходя] си, имаме работа до во час. И поздрав имаш от сич[ки] нас. * * * 2. Разрешение на гръцките власти за пътуване, написано на гръцки и на френски № 2547 В името на Правителството на Царство Гьрция Изискваме от всички служители, граждански и военни, на Царство Гърция, и молим тези на приятелските страни, да разрешават да преминава свободно на Г-ца Елена Хаджи Григориу, пътуваща за Русия за........... без тя да бъде възпрепятствана или притеснявана от никого, и да й се оказва помощ и защита, в случай на нужда. За тази цел издадохме настоящия документ, подписан от нас. Издаден в Солун на 5/18 октомври 1913 год. Префектът на Солун (подпис и печат) [вляво:] Забележки: Възраст: 21 години Ръст: среден Коси: кестеняви Очи: черни Нос и Уста: правилни Особени белези: - Община: Едеса (Превод от френски: Марина Иванова)
към текста >>

16. 2.4 ФАЗИ, ПРЕЗ КОИТО МИНАВАТ МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

ТОМ 19

В нашата съвременност жената е извоювала своите граждански права.
Материалните съображения, които в миналото са били важен стимул и съществен елемент в основата на брака, са изгубили вече своята някогашна стойност. Това наподобява едно положение на дьржавата, когато е изчерпана златната наличност, опората на нейната финансова и икономическа структура, или положението на един кораб с разстроена структура в тежестта, която крепи неговото равновесие. Някога се е поддържало, че за един стабилен брак са били необходими три стимула: материален, наличие на афинитет между двата пола, почиващ на сексуална основа и третия - сърдечна вярност. Данните на статистическите Стр. 96/943 диаграми сочат, че тези три стимула, три опорни точки, са вече крайно несигурни и че те губят своята стимулираща роля. В нашата съвременност жената е извоювала своите граждански права. Тя има вече своята стойност и значимост не само в стопанския живот, но също така и в секторите на духовната култура и на науката, изкуството и всички други обществени прояви. Първият стимул, както се вижда, е изгубил своето значение и брачната връзка е съответно отслабена. Вторият, физиологическият афинитет, има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват. Това е подобно на разтварянето широко на вратите между две стаи, едната топла, а другата студена. Не минава много време и настъпва едно температурно изравняване, изразяващо се в случай с безразличие и индиферентност.
към текста >>

17. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

съставя Гражданския кодекс, след като премахва властта на папата.
4. Превъплотяване. 5. Карма. Б. 1. Ясновидството на индуските мъдреци или пътят към съвършенство. 316. За Наполеон виж «Изгревът», том XV, стр. 263. Учителят за музиката - виж в том XV, стр. 666-750. Наполеон в 1804 г. съставя Гражданския кодекс, след като премахва властта на папата. В 1808 г. съставя Търговския кодекс, след като разрушава феодализма в Европа. А за да разруши съсловието на клерикализма и роялистите, през 1811 г. излиза Наказателният кодекс. Той беше окултен ученик на Бялото Братство и една от задачите му бе да обедини Европа чрез Европейски щати, но бе подведен и тръгна на поход и война срещу Русия.
към текста >>

Правителството започва кървава разправа с тях. 411.
Обявява се срещу Стамболийски, понеже се сближава с Югославия. Взел участие на страната на военния преврат от 9 юни 1923 г. и в потушаването на Септемврийското въстание. Под натиска на левите сили във ВМРО подписва майския манифест от 1924 г., но после се отказва от подписа си по искане на Демократическия сговор. Това се приема за предателство от левите сили във ВМРО, които го убиват през 1924 г. Правителството започва кървава разправа с тях. 411. Срещу Любомир Лулчев се правят няколко атентата, и то все несполучливи. Когато на Изгрева споделят с Учителя Дънов, Той им казва: «Лулчев е един от тези, който се моли усърдно и молитвите му отиват и достигат дотам, откъдето отменят атентатите срещу него. Моли се и има отговор за себе си.» 412. Пенчо Златев - роден през 1883 г. в гр. Елена.
към текста >>

И накрая е излизала права в оценките си.
Германия повтори грешките на Берлинския конгрес, където се раздели България на три части и се отрязаха придобивките на Русия с цел да не превземе проливите на Цариград. Германия на 22 юни 1941 г. тръгна да окупира земи на СССР - това е грешката, която сега повтори. А Англия, която е враг на Русия, на славянството и на България, продължава със същата си политика. 638. Отнася се за Евдокия, дъщеря на Фердинанд, която е имала изключително реална оценка на събития, хора и личности, с които невинаги се е съобразявал и брат й, цар Борис. И накрая е излизала права в оценките си. Тя не е била «дъновистка», не е приемала Учителя, въпреки че нейната вила е била в този квартал. Изобщо Кобургите и Бурбоните не могат да приемат никакъв Учител, Който да стои и да седи над тях. 639. Според Учителя Дънов не трябва да се убиват лошите хора, защото те, като се освободят от телата си, в Невидимия свят са със същото съзнание и имат възможност да си отмъщават много по-сполучливо. Как става това? Те обсебват, влизат в човешките тела на когото трябва и чрез тях си отмъщават.
към текста >>

18. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

съставя Гражданския кодекс, след като премахва властта на папата.
4. Превъплотяване. 5. Карма. Б. 1. Ясновидството на индуските мъдреци или пътят към съвършенство. 316. За Наполеон виж «Изгревът», том XV, стр. 263. Учителят за музиката - виж в том XV, стр. 666-750. Наполеон в 1804 г. съставя Гражданския кодекс, след като премахва властта на папата. В 1808 г. съставя Търговския кодекс, след като разрушава феодализма в Европа. А за да разруши съсловието на клерикализма и роялистите, през 1811 г. излиза Наказателният кодекс. Той беше окултен ученик на Бялото Братство и една от задачите му бе да обедини Европа чрез Европейски щати, но бе подведен и тръгна на поход и война срещу Русия.
към текста >>

Правителството започва кървава разправа с тях. 411.
Обявява се срещу Стамболийски, понеже се сближава с Югославия. Взел участие на страната на военния преврат от 9 юни 1923 г. и в потушаването на Септемврийското въстание. Под натиска на левите сили във ВМРО подписва майския манифест от 1924 г., но после се отказва от подписа си по искане на Демократическия сговор. Това се приема за предателство от левите сили във ВМРО, които го убиват през 1924 г. Правителството започва кървава разправа с тях. 411. Срещу Любомир Лулчев се правят няколко атентата, и то все несполучливи. Когато на Изгрева споделят с Учителя Дънов, Той им казва: «Лулчев е един от тези, който се моли усърдно и молитвите му отиват и достигат дотам, откъдето отменят атентатите срещу него. Моли се и има отговор за себе си.» 412. Пенчо Златев - роден през 1883 г. в гр. Елена.
към текста >>

И накрая е излизала права в оценките си.
Германия повтори грешките на Берлинския конгрес, където се раздели България на три части и се отрязаха придобивките на Русия с цел да не превземе проливите на Цариград. Германия на 22 юни 1941 г. тръгна да окупира земи на СССР - това е грешката, която сега повтори. А Англия, която е враг на Русия, на славянството и на България, продължава със същата си политика. 638. Отнася се за Евдокия, дъщеря на Фердинанд, която е имала изключително реална оценка на събития, хора и личности, с които невинаги се е съобразявал и брат й, цар Борис. И накрая е излизала права в оценките си. Тя не е била «дъновистка», не е приемала Учителя, въпреки че нейната вила е била в този квартал. Изобщо Кобургите и Бурбоните не могат да приемат никакъв Учител, Който да стои и да седи над тях. 639. Според Учителя Дънов не трябва да се убиват лошите хора, защото те, като се освободят от телата си, в Невидимия свят са със същото съзнание и имат възможност да си отмъщават много по-сполучливо. Как става това? Те обсебват, влизат в човешките тела на когото трябва и чрез тях си отмъщават.
към текста >>

19. 8. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3295, З.VІІ.1930 г., стр. 1

ТОМ 21

Ние превишихме нашите права над тях и цели 4 часа ги мъчихме да признаят.
Господин прокурорът беше така галантен да ни привлече цялата Дирекция на полицията да свидетелствува по този шумен процес. И въпреки това, за нас е вън от съмнение, че ние нямаме едно истинско и несъмнено доказателство, както и веществено доказателство по извършването на убийството . И най-чудното е, че от Дирекцията на полицията нямаме изземателен протокол.” „Ами че показанията на Коларов, Портарски, Ленков и Малинков не са ли достатъчни, за да ни стане ясно как полицията е изтръгнала самопризнанията? Направени са грамадни усилия да не би обвиняемите да се оневинят и въпреки това истината е налице. Преди да прегледаме делото, ние - защитниците, имахме 4-часов разговор с нашите довереници и положихме всички усилия да узнаем истината, за да можем да се ориентираме. Ние превишихме нашите права над тях и цели 4 часа ги мъчихме да признаят. Накрая, измъчени от въпросите, които й задавахме, Малина се обърна и със сълзи на очи ни каза: - Господа, нас може да ни осъдят, а може би и да ни екзекутират. Вие обаче ще останете, и рано или късно ще бъдете свидетели, когато истинските убийци ще бъдат открити.” (При произнасянето на тези думи от г-н Стратев, Малина се просълзи за първи път от започването на процеса.) Накрая защитникът апелира за оправдателна присъда. ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ СЛЕДОБЕД Следобедното заседание бе насрочено за 3 и половина часа. Остава да говори само защитникът г-н професор Венелин Ганев. В 3 часа и половина председателят г-н Ил.
към текста >>

Защитата поиска след това отхвърлянето на гражданския иск.
Това е моето убеждение. Настоящият процес не е прост. Както казва Гогол: „Колкото се навлиза по-навътре в леса, толкова той става по-гъст.” Така и тук, колкото се ровим повече в процеса, толкова той става по- мистериозен. В заключение, като отбелязва своята гордост, че у нас се води с такава вещина един процес като този - за убийството на Лулчева, защитникът заяви, че и той, заедно с всички останали защитници, желае откриването на истината и даването на истинско правосъдие. Смята, че и присъдата ще бъде обективна и безпристрастна. Защитата поиска след това отхвърлянето на гражданския иск. ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ Председателят (обръща се към подсъдимите): - Вие чухте какво каза прокурорът, чухте какво казаха представителите на гражданския иск, чухте какво казаха и вашите защитници на съда. Вие имате последна дума, Малина Тимева, какво ще кажете? Малина Тимева: (с развълнуван глас) - След като говориха толкова нашите защитници, оставяме да решите Вие съдбата и на двете ни. Председателят: - Стойка Тимева, какво ще кажете Вие? Стойна Тимева: - Поддържам същото, господа съдии.
към текста >>

ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ Председателят (обръща се към подсъдимите): - Вие чухте какво каза прокурорът, чухте какво казаха представителите на гражданския иск, чухте какво казаха и вашите защитници на съда.
Настоящият процес не е прост. Както казва Гогол: „Колкото се навлиза по-навътре в леса, толкова той става по-гъст.” Така и тук, колкото се ровим повече в процеса, толкова той става по- мистериозен. В заключение, като отбелязва своята гордост, че у нас се води с такава вещина един процес като този - за убийството на Лулчева, защитникът заяви, че и той, заедно с всички останали защитници, желае откриването на истината и даването на истинско правосъдие. Смята, че и присъдата ще бъде обективна и безпристрастна. Защитата поиска след това отхвърлянето на гражданския иск. ПОСЛЕДНАТА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ Председателят (обръща се към подсъдимите): - Вие чухте какво каза прокурорът, чухте какво казаха представителите на гражданския иск, чухте какво казаха и вашите защитници на съда. Вие имате последна дума, Малина Тимева, какво ще кажете? Малина Тимева: (с развълнуван глас) - След като говориха толкова нашите защитници, оставяме да решите Вие съдбата и на двете ни. Председателят: - Стойка Тимева, какво ще кажете Вие? Стойна Тимева: - Поддържам същото, господа съдии. След това съдът се оттегли на съвещание, като съобщи, че присъдата ще се произнесе днес в 11 и половина часа преди обед.
към текста >>

20. 9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРИСЪДАТА ПРОТИВ ТИМЕВИ

ТОМ 21

Защитниците, подсъдимите, гражданските ищци са по местата си.
ПОЯВАТА НА СЕКРЕТАРЯ предизвика едно раздвижване в публиката. Всеки, в желанието да може да обхване цялата картина, се стремеше да намери по-удобно място за себе си. Няколко минута след пристигането на секретаря в залата с мъка си проби път и прокурорът г-н Стомоняков. Напрежението в публиката, която виси тука вече цели четири часа и между която има хора, които изживяват събитията с цялото си същество, достига своя връх. Часът е 12 и 30. Защитниците, подсъдимите, гражданските ищци са по местата си. защитниците на подсъдимите упътват своите доверителки за държането им при четенето на присъдата. Малина Тимева си облича горното палто. Подсъдимите са готови да изслушат присъдата. БЕЗ НИКАКВО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ вратата на съвещателната зала се разтваря. Съвещателната зала е пълна с млади съдии, предимно кандидати.
към текста >>

последна от Наказателния закон я осъжда на три години затвор, като я лишава от права по чл.
и на основание чл. 460 и 465 от Закона за углавното съдопроизводство присъди: 1. Признава подсъдимата Малина Стефанова Тимева от София, 23-годишна, българка, православна, грамотна, неженена, за виновна в това, че през месец април 1930 г. с помощта на откраднат ключ от дома на Любомир Лулчев е откраднала от желязната каса една златна гривна с брилянти; една златна огърлица; един златен пръстен с голям диамант; един златен пръстен с по-малък диамант; един златен часовник с развалени капаци; едни златни обици с диаманти; два чифта злати обици; еди златен пръстен с по-малък диамант; вследствие на което и по силата на чл. 316, ал. последна от Наказателния закон я осъжда на три години затвор, като я лишава от права по чл. 30 от Закона за срок от 5 години. 2. Признава Стойка Стефанова Тимева, 46-годишна, от с. Бистра, Македония, живуща в София, българка, православна, грамотна, и Малина Стефанова Тимева, 23-годишна, за виновни в това, че на 17 срещу 18 май през нощта в София предумишлено са убили Ангелина Лулчева, следствие на което и по силата на чл. 247, ал. II от Наказателния закон ги осъжда на смърт чрез обесване, като ги лишава от права по чл.
към текста >>

II от Наказателния закон ги осъжда на смърт чрез обесване, като ги лишава от права по чл.
последна от Наказателния закон я осъжда на три години затвор, като я лишава от права по чл. 30 от Закона за срок от 5 години. 2. Признава Стойка Стефанова Тимева, 46-годишна, от с. Бистра, Македония, живуща в София, българка, православна, грамотна, и Малина Стефанова Тимева, 23-годишна, за виновни в това, че на 17 срещу 18 май през нощта в София предумишлено са убили Ангелина Лулчева, следствие на което и по силата на чл. 247, ал. II от Наказателния закон ги осъжда на смърт чрез обесване, като ги лишава от права по чл. 30 завинаги. Осъжда Малина Стефанова Тимева по съвокупност съгласно чл. 64 на смърт чрез обесване, като я лишава от права по чл. 30 завинаги. Осъжда Малина Тимева да заплати на Любомир Лулчев 91 000 лв, обезщетение заедно с лихвите по 12 на сго от 23.VІ.1930 г.
към текста >>

64 на смърт чрез обесване, като я лишава от права по чл.
Бистра, Македония, живуща в София, българка, православна, грамотна, и Малина Стефанова Тимева, 23-годишна, за виновни в това, че на 17 срещу 18 май през нощта в София предумишлено са убили Ангелина Лулчева, следствие на което и по силата на чл. 247, ал. II от Наказателния закон ги осъжда на смърт чрез обесване, като ги лишава от права по чл. 30 завинаги. Осъжда Малина Стефанова Тимева по съвокупност съгласно чл. 64 на смърт чрез обесване, като я лишава от права по чл. 30 завинаги. Осъжда Малина Тимева да заплати на Любомир Лулчев 91 000 лв, обезщетение заедно с лихвите по 12 на сго от 23.VІ.1930 г. до изплащането. Осъжда Малина Ст. Тимева и Стойка Ст.
към текста >>

Гражданският иск на Любомир Лулчев срещу същите, както и искът за парично удовлетворение в размер на 641 000 лв.
Осъжда Малина Ст. Тимева и Стойка Ст. Тимева солидарно да заплатят на Любомир Лулчев 20 000 лв. гражданско обезщетение и 100 000 лв. парично удовлетворение. Гражданският иск на Любомир Лулчев срещу същите, както и искът за парично удовлетворение в размер на 641 000 лв. се отхвърля като недоказани. Осъжда подсъдимите Малина и Стойка Тимеви да заплатят солидарно на държавното съкровище разноски по делото 1700 лв., както и съдебни мита в размер на 3600 лв., а Малина Тимева да заплати и сумата 2730 лв. съдебни мита. Веществените доказателства - желязната каса, заедно с намиращите се в нея вещи и скъпоценности, да се върне на Л. Лулчев, заедно с приложените към делото скъпоценности: огърлица с брилянти и смарагди; златна гривна без брилянти, два чифта златни обици с брилянти; един чифт без брилянти; един златен часовник с развалени капаци; един златен пръстен с брилянти; един златен пръстен със син камък; Вещественото доказателство „тесла” да се конфискува и.
към текста >>

21. II. УКАЗ № 22 ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА НАРОДЕН СЪД

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

ТОМ 21

до 9 септември 1944 г; б) народни представители от XXV Обикновено народно събрание и в) други граждански или военни лица.
14 ÷ 19. УКАЗ № 22 В името на негово величество Царя Ние, регентите на България, по доклад на министър-председателя от 3 октомври 1944 г., под № 325 Постановихме и постановяваме: Да одобрим 6-о постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 30 септември 1944 г, протокол № 191, с което и на основание чл. 47 от Конституцията е приет следният НАРЕДБА-ЗАКОН за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Член 1. Учредява се Народен съд за съдене извършителите на престъпни деяния, предвидени в този закон: а) министри от правителствата през времето от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г; б) народни представители от XXV Обикновено народно събрание и в) други граждански или военни лица. Член 2. Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до пет милиона лева: 2.1. Лицата, които след 1 януари 1941 г. са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност, било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война и да водят война. 2.2. Ръководните лица, които след 22 юни 1941 г.
към текста >>

Виновните за извършване на престъпления по този закон се лишават от права по чл.
Следователи, прокурори и съдии, които при предварителното или съдебно дирене или с издадените присъди са проявили явно пристрастие и грубо престараване, с цел да подкрепят провеждания над народа терор, безправие и насилие. 2.10.Лицата, които в страната или извън нея от 1 януари 1941 г, до 9 септември 1944 г със своите действия, писания и слово или по друг начин са допринесли дейно и съществено за извършването или провеждането на горните деяния, както и за гоненията срещу евреите. Член 3. Лицата, които са укрили или спомогнали да избегне лице, за което са знаели или по обстоятелствата е трябвало да предполагат, че е извършило някое от престъпленията по този закон, се наказват от общите съдилища със строг тъмничен затвор от пет до петнадесет години; изключват се от наказателната отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра. Член 4. Виновните за извършване на престъпления по този закон се лишават от права по чл. 30 от Наказателния закон временно или завинаги. Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него. Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да започне или привърши преследването и да се издаде присъда съгласно предшествуващата алинея. Член 5. Министерският съвет, по доклад на министъра на правосъдието, назначава един главен народен обвинител и нужното число обвинители.
към текста >>

Всички отчуждения и учредявания на вещни права върху имуществата на осъдените по този закон лица, извършени след 1 юни 1944 г, са нищожни по право спрямо държавата.
Трети лица, които притежават на свое име и държат на каквото и да било основание имущества на привлечени под отговорност по този закон лица, са длъжни да ги декларират пред народния обвинител в седемдневен срок от обнародването в Държавен вестник на съобщението за това. Член 13. Който не изпълни задължението по предходния член и даде непълни или неверни данни, се наказва от общите съдилища със строг тъмничен затвор и глоба до един милион лева. Укритите имущества се конфискуват. Член 14. Всички отчуждения и учредявания на вещни права върху имуществата на осъдените по този закон лица, извършени след 1 юни 1944 г, са нищожни по право спрямо държавата. Член 15. До доказване на противното, считат се собственост на обвиняемия прехвърлените имоти след 1 януари 1941 г. върху съпруга, възходящи и низходящи сродници, братя, сестри или низходящи от тях. Същото се отнася до имотите, придобити след същата дата от съпругата и малолетните низходящи, освен придобитите по наследство. Член 16.
към текста >>

22. 6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8 ноември 1950 г., София

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Със съгласието на управата на казаната водолечебница, аз посетих и водолечебницата на Луи Куне в Лайпциг, гдето се подложих по настояването на лекаря във водолечебницата, който, именно, ми обясни, че малкият ми мозък бил атакуван от никотина - разстройство, което той ме увери, че може окончателно да се спре и премахне само по методата на Луи Куне.
6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8 ноември 1950 г., София Любезни др. Д-р Петър Коларов,[1] Във време на последната Европейска война заболях от силна простуда в Романия и болестта ми по полските болници се усложни бързо в силна неврастения и едва след три месеца ме изпратиха в Александровската болница на лечение. Макар да бях настанен в добри условия като санитарен майор ветеринар в отделна стая при детското отделение, състоянието ми не се подобри и неврастенията ми се засили. Представиха ме на военната санитарна комисия на преглед, в който участвуваше и един германски професор лекар полковник, който изказа желание да бъда изпратен на лечение в курорта във Вьорисховен, близо до Мюнхен, във водолечебницата на Кнайпа, гдето, по неговото уверение, всички германски офицери и войници, нервно разстроени и заболели във фронта срещу Франция, а най-вече участвуващите в бомбардировката на Париж, се изпращали за водолечение по методата на Кнайпа и, въобще, по принципите на природолечението: водолечение, слънцебечение, въздухолечение, билколечение и хранолечение. И наистина, щастлив бях, че ми се разреши с препоръката на казания професор да бъда изпратен там на лечение, гдето в осем месеца време бях спасен от душевни, психически разстройства. Със съгласието на управата на казаната водолечебница, аз посетих и водолечебницата на Луи Куне в Лайпциг, гдето се подложих по настояването на лекаря във водолечебницата, който, именно, ми обясни, че малкият ми мозък бил атакуван от никотина - разстройство, което той ме увери, че може окончателно да се спре и премахне само по методата на Луи Куне. И, действително, уверих се в това, като се подложих на грижите на казания лекар и почувствах се в шест месеци спокоен, със самочувствие и лекота. Храносмила- нието и уриниранието ми се нормализираха. Но трябваше да се завърна и като се явих пред същата комисия, членовете на която бяха същите лекари, те не ме познаха и се учудиха, защото заминах от София с тегло 102 кг., а се явих пред тях с тегло 54 кг. С една дума, природолечението по методата на казаните природолечители ме изцеди и стерилизира организма ми от разните токсини и болезнотворни агенти и щастливо до днес заживях нов живот, като, разбира се, не отказах помощта си със знанията, които получих там и придобих в практиката си, към стотици нещастници, между които и такива болни, обявени неизлечими от професори и лекари в нас, капацитети. В последно време, а именно - от една година, успешно излекувах няколко болни от диабет и съм в уста- новявание с билки и диета за излекуванието на артериосклерозата и туберкулозата.
към текста >>

- в ръководството на санитарното дело в гражданския флот на СССР.
1930-1933 г. - завършва медицина в Москва. 1936-1939 г. - интербригадист в Гражданската война в Испания. 1941-1944 г. - в ръководството на санитарното дело в гражданския флот на СССР. През 1944 г. се завръща в България. Началник на медицинската служба във войската. 1950-1962 г. - министър на народното здраве, депутат в I-V Обикновени народни събрания.
към текста >>

23. 56. ПРЕМИЯТА ЗА МОЗАЙКАДЖИЙСКАТА БРИГАДА

Сава Симеонов

ТОМ 23

Освен това Борис е лишен от граждански права след процеса и няма право да бъде бригадир.
Те отидат при него, какво му говорят, не зная, после ги назначи в бригадата, но те не работят, а ние им изкарвахме надниците. За тях Борис беше ангел-хранител, а ние бяхме работници. Като получат заплатите си, отиват и му благодарят. Ние гледаме и мълчим. А ние сме им изкарали надниците. Освен това Борис е лишен от граждански права след процеса и няма право да бъде бригадир. Та, аз официално бях бригадир и представител пред държавата. Аз съм бригадир. Аз влача и работя най-много. Има още няколко такива като мен. Но няма никой да благодари и никой не ни зачита.
към текста >>

24. 4. За политическите права на жената

Невена Неделчева

ТОМ 23

4. За политическите права на жената В.
4. За политическите права на жената В. «Братство», бр. 69, 14. X. 1933 2. Този, който иска - няма. И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото.
към текста >>

Днес жената иска права.
«Братство», бр. 69, 14. X. 1933 2. Този, който иска - няма. И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото. Днес жената иска права. Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И, ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та, какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя - когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си.
към текста >>

Та, какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя - когато ги има?
Този, който иска - няма. И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото. Днес жената иска права. Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И, ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та, какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя - когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не навън, а навътре в себе си - в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права.
към текста >>

Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде.
И комуто се дава, може и да му се отнеме даденото. Днес жената иска права. Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И, ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та, какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя - когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не навън, а навътре в себе си - в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата, тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа.
към текста >>

Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си.
Днес жената иска права. Но кой може да даде право на някого, ако той го няма в себе си? И, ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та, какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя - когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не навън, а навътре в себе си - в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата, тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото, ако самите политически права можеха да помогнат за уреждането на една страна-то мъжете, които ги имат вече, те биха отдавна оправили света.
към текста >>

И за това не се искат политически права.
И, ако го има, какъв смисъл има да го иска от другите? Та, какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя - когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не навън, а навътре в себе си - в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата, тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото, ако самите политически права можеха да помогнат за уреждането на една страна-то мъжете, които ги имат вече, те биха отдавна оправили света. А виждаме, че не права, а нещо друго липсва на хората - нещо по-съществено от самите права - Човещина, Обич помежду им - разбиране. И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно да насочи своята енергия в тая насока - да помогне да се събуди Човешкото у човека - Обичта към ближния, да знае, че това, което би искал да направят нему, може би и другите искат да бъде направено на тях.
към текста >>

Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права.
Та, какво може да иска жената, какви граждански и политически права трябва да иска тя - когато ги има? Защото самият факт, че тя иска права от мъжа, показва, че тя наистина го признава за нещо повече от себе си, че той има нещо повече, което може да й даде. Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не навън, а навътре в себе си - в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата, тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото, ако самите политически права можеха да помогнат за уреждането на една страна-то мъжете, които ги имат вече, те биха отдавна оправили света. А виждаме, че не права, а нещо друго липсва на хората - нещо по-съществено от самите права - Човещина, Обич помежду им - разбиране. И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно да насочи своята енергия в тая насока - да помогне да се събуди Човешкото у човека - Обичта към ближния, да знае, че това, което би искал да направят нему, може би и другите искат да бъде направено на тях. И само тогава жената би видяла, че Обичта е, която гради бъднините на човечеството и отделно - на народите.
към текста >>

Защото, ако самите политически права можеха да помогнат за уреждането на една страна-то мъжете, които ги имат вече, те биха отдавна оправили света.
Не права, а един по-бистър поглед ако има жената, тя ще види, че това, което търси и иска отвън, го има в себе си. Жената би трябвало да насочи своята дейност не навън, а навътре в себе си - в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата, тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото, ако самите политически права можеха да помогнат за уреждането на една страна-то мъжете, които ги имат вече, те биха отдавна оправили света. А виждаме, че не права, а нещо друго липсва на хората - нещо по-съществено от самите права - Човещина, Обич помежду им - разбиране. И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно да насочи своята енергия в тая насока - да помогне да се събуди Човешкото у човека - Обичта към ближния, да знае, че това, което би искал да направят нему, може би и другите искат да бъде направено на тях. И само тогава жената би видяла, че Обичта е, която гради бъднините на човечеството и отделно - на народите. Невена Неделчева
към текста >>

А виждаме, че не права, а нещо друго липсва на хората - нещо по-съществено от самите права - Човещина, Обич помежду им - разбиране.
Жената би трябвало да насочи своята дейност не навън, а навътре в себе си - в смисъл да работи за моралното и културно-просветно издигане, както на себе си, така и за ближните си. И за това не се искат политически права. Да бъде човек добър, благороден, интелигентен, не се искат признати права. И когато тя се издигне като една нравствена и сериозна личност, когато застане като високо издигната културна жена, която ясно да вижда и разбира нещата, тогава те сами ще я повикат и сами ще предложат да им помага в политическата и обществена работа. Защото, ако самите политически права можеха да помогнат за уреждането на една страна-то мъжете, които ги имат вече, те биха отдавна оправили света. А виждаме, че не права, а нещо друго липсва на хората - нещо по-съществено от самите права - Човещина, Обич помежду им - разбиране. И жената, вместо да се бори с мъжа, да хаби своите и неговите сили, трябва именно да насочи своята енергия в тая насока - да помогне да се събуди Човешкото у човека - Обичта към ближния, да знае, че това, което би искал да направят нему, може би и другите искат да бъде направено на тях. И само тогава жената би видяла, че Обичта е, която гради бъднините на човечеството и отделно - на народите. Невена Неделчева
към текста >>

25. 1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.

ТОМ 24

Нейната смелост за правда и истина, за народни права и свободата на съвестта, за отговорностите на властта и добролепието и свободата на личности и народ, се понравиха на българина от Дунав до Бяло море и от Черно море до Албания, Това беше централния дом на българското племе.
", попитал пашата. "На протестантската", отговорил г. Браун. "Добре, но протестантството е републиканизъм", заявил везира. Еднаж спечелено устното позволително на правителството," Зорница" почнала своята народна, социална и духовна просвета по цяла Македония, Тракия и България. Рядко са старите интелигентни хора днес, които не говорят с висока признателност за цариградската "Зорница". Нейната смелост за правда и истина, за народни права и свободата на съвестта, за отговорностите на властта и добролепието и свободата на личности и народ, се понравиха на българина от Дунав до Бяло море и от Черно море до Албания, Това беше централния дом на българското племе. "Зорница" му даваше познания и му вдъхновяваше съзнание. Тия бяха съдбоносни за него години в социално и духовно отношение. Провидението прати "Зорница". След освобождението на България, в. "Зорница" продължи своята мисия, издавана в Цариград, и в 1886 г.
към текста >>

В заключение ще кажа, че ние, евангелистите, сме благодарни че живеем в една правова страна, стараем се да сме лоялни на Конституцията и гражданските закони, трудим се да послужим на народа и каузата му по силите си, и молим Всевишния цар на царете, да дари мъдрост и благодат на Н. В.
Протестантите са граждани, и по масова интелигентност, и по домашен живот, и по външни обноски. Няма между тях неграмотни, като почнеш от старите, включително и жените. Любознателността им е прескочила кориците на Библията. Те четат всичко, и във всяка къща има по няколко книги" и пр. Това са заключенията на един обективен наблюдател. В заключение ще кажа, че ние, евангелистите, сме благодарни че живеем в една правова страна, стараем се да сме лоялни на Конституцията и гражданските закони, трудим се да послужим на народа и каузата му по силите си, и молим Всевишния цар на царете, да дари мъдрост и благодат на Н. В. Цар Борис III за благоденствието на българския народ и славата на Неговото име. "Родино моя, за мен не земя, а рай земен си ти". ПасторД. Н. Фурнаджиев
към текста >>

26. 4.3.2. Федерация на Балканските държави

ТОМ 24

Ние летим мислено към предсказаната от пророк Исаия епоха, когато: "Войната ще престане, ще изчезне, Кога изчезне вред нечестността: Когато всички общества, държави, Народ и власт, повишат своите нрави, По Словото и Духа на Христа... Как мил ще е животът на земята Когато престъпний мени своя нрав; Признавайки Отца си в небесата, Ще тачи на съсед и брат правата: Ще бъде умен, милостив и прав!...
Ще вземем пример от Обществото на Народите, в което се представляват повече езици, отколкото ще има в нашия Федерален Парламент. * * * Ние сега се отбихме идейно в насока и перспектива на Уилсоновия велик блян. Блянът на всички поети и пророци. Ние се занимаваме за миг с неговия величествен и славен проект. Аз ви говоря за Съединените Държави на Балканите, като предидещи Съединени Държави на Европа, пътьом към Съединените Държави на планетата Земя! Ние летим мислено към предсказаната от пророк Исаия епоха, когато: "Войната ще престане, ще изчезне, Кога изчезне вред нечестността: Когато всички общества, държави, Народ и власт, повишат своите нрави, По Словото и Духа на Христа... Как мил ще е животът на земята Когато престъпний мени своя нрав; Признавайки Отца си в небесата, Ще тачи на съсед и брат правата: Ще бъде умен, милостив и прав!... Войната ще престане - ще изчезне, И ще настъпи траен, вечен мир; Войната безчовечна ще престане: Народ народу мил съсед ще стане, Човек човеку брат - а не вампир! " Б. Сега нека се попитаме много по-съществения въпрос: Една Балканска Федерация осъществима ли е? И, ако да - как? Няма голяма нужда да се убеждаваме: че държавна мощ и чувството, което тя доставя, икономичен напредък, пълни хамбари и тлъсти кесии; умствено и нравствено издигане, социално и културно развитие, при атмосферата на гарантиран мир са състояния благодатни и преимущества крайно желателни.
към текста >>

Като вземем предвид общата низка култура и слабохарактерност, техните отровени, едни срещу други умове, техните взаимни от минали ежби ожесточения, тяхната липса на съзнание за човешка, балканска или обществена солидарност - за граждански добродетели и дух на справедливост - ще се съгласите, вярвам, че тук се крие голяма, може би, най-мъчно преодолима пречка пряко пътя на нашата Балканска Федерация.
Поради своята дребнавост, те са опортюнисти. Тогаз не можем ли ги убеди, че тогава в Балканската Федерация, те ще имат не само също благовремие, което имат сега, но и по-голям простор за своите амбиции? А това е, без съмнение, вярно. 4. Пречка от несъзнателната маса, т.е. от самите балкански народи, надъхани от дребнави националисти, безсъвестни демагози и безкруполни шовинисти. Като вземем предвид общата низка култура и слабохарактерност, техните отровени, едни срещу други умове, техните взаимни от минали ежби ожесточения, тяхната липса на съзнание за човешка, балканска или обществена солидарност - за граждански добродетели и дух на справедливост - ще се съгласите, вярвам, че тук се крие голяма, може би, най-мъчно преодолима пречка пряко пътя на нашата Балканска Федерация. Ето ви, тогаз, четирите най-главни пречки: династична, езикова, политиканствующи и невежество. Мъчни за надмогване, ала не невъзможни. "Стига да има Воля, намери ще се Начин". Главното условие да добием тая популярна воля. Тъй, дали последната е най-голямата пречка или не, тук е очевидно ключа на тоя хубав и величествен проект: настроението на масите.
към текста >>

лежи предимно В зачитане правата си взаимно." Красно село, при София.
Вкратце, нашата - на съзнателната интелигенция - длъжност, - и патриотична и хуманна длъжност е, организация и агитация. Организация и всеместна, всебалканска агитация. Докато невежеството се просвети и прокуди; Отровата се обезвреди и предразсъдъка изчезне; Липсата на гражданственост и обществен дух се създаде и развие; и Докато нуждата от солидарност, а най-вече от Балканска солидарност, се разбере от всички. От всички: от Карпатите до Архипелага и от Черно море до Адриатика. Организация, просвета и агитация, устно и печатно, докато у нас и навсякъде по Балканите всички разберат, видят, почувствуват и съзнаят "Че техний траен мир и щастие; Напредък, помин, родовластие, Просвета, сила и Спасение са в Сговор и Обединение; А в пътя към Б. Ф. лежи предимно В зачитане правата си взаимно." Красно село, при София.
към текста >>

27. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

- война, която бе култивирана почти 40 години, с най-системна подготовка във възпитателно и образователно отношение върху цялото битие на българина, на българската душа: а/ духовно - с насаждение висшите граждански и военни добродетели, респективно моралния стабилитет, който осигурява 3/4 от победата; б/ умствено - създаване обширни военни и общо образование за модерни технически действия; в/ физическо - развиване телесното здраве и физическа структура на българина, за най-голяма износливост, при всички лишения, несгоди атмосферни и др.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА Епизоди и факти от военния и мирновременния живот, с изнасяне забравени, но важни качества на народната непокварена българска душа Минчо Сотиров Минчо Сотиров Полковник зап. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.) Обяви се войната 1912/1913 г. - война, която бе култивирана почти 40 години, с най-системна подготовка във възпитателно и образователно отношение върху цялото битие на българина, на българската душа: а/ духовно - с насаждение висшите граждански и военни добродетели, респективно моралния стабилитет, който осигурява 3/4 от победата; б/ умствено - създаване обширни военни и общо образование за модерни технически действия; в/ физическо - развиване телесното здраве и физическа структура на българина, за най-голяма износливост, при всички лишения, несгоди атмосферни и др. такива, неминуемо свързани и идващи при една военна операция и г/ материално-парично - средства, необходими за доизкарване на добър край първите три състояния при военното образование и възпитание на една душа, на един човек, държава, общество, дом, индивид, всичко бе олицетворение на едно дълбоко подсъзнание, по закона на необходимостта и свръхсъзнание - за наложителността от обединението на българското племе, за да заеме определеното му почетно място в общия човешки организъм, за да изпълни функцията на оня орган, необходим за пречистването на човешката кръв, стимула за дълъг живот, разумен живот, смислен живот. Тая мисия "казват" е определена свише и българското племе ще трябва да я изпълни - отменение няма, отлагане се допуска, но времената са така напреднали в пътя на своята еволюция, че можем да кажем и отлагане вече няма. Времето за международно разбиране, или както се казва, всесветско побратимяване, по пътя на взаимните отстъпки е наближило, напреднало е, да се реализира и някоя сила, откъдето и да идва тя, не ще е в състояние да парира това, така да кажем засега, международно разбирателство... Българи! Познавайте себе си, да се смирим и заработим в пътя на взаимното разбирателство, за да разрешим възложената ни задача от Върховния Промисъл, като добри ученици на Живата Природа. Да се обикнем като братя, като чада на един баща, на един дом, на едно семейство!
към текста >>

Това, че ще го прави много предпазливо и внимателно и да влезе в добра връзка с командира на 1-а рота поручик Табаков, който е на крайния ляв фланг - позицията на дружината." Разбрано и полетя юнак Георги като вихър по права посока, без път, към с. Куру-дере.
" Тия думи бяха изречени с доблест, авторитет, готовност за всяка жертва, но дадената заповед непременно да бъде изпълнена. Израза на лицето и говора вдъхваха доверие на всеки едного, че заповедта която предстоеше да се даде, 50% е вече изпълнена... Заповедта бе: "Ти вече знаеш пътя към с. Куру- дере. По тоя път ще срещнеш командира на 2-ра рота с обозите и ще му предадеш тая писмена заповед. Ще знаеш, че нея пише и се заповядва на ротния командир да остави само един взвод с обозите, а с другите си три взвода да ускори маршрута си най-усилено и като мине през с, Аврен, да се насочи срещу десния фланг на турците и в тила им, с много широк фронт, като показва с разположението си, че много войска наша иде откъм Малко Търново. Това, че ще го прави много предпазливо и внимателно и да влезе в добра връзка с командира на 1-а рота поручик Табаков, който е на крайния ляв фланг - позицията на дружината." Разбрано и полетя юнак Георги като вихър по права посока, без път, към с. Куру-дере. Минавайки край с. Аврен бил подгонен от турски разезд, обстрелван, но с добре гледания и здрав граничен кон, успява да се отдалечи, избяга и скоро намира среща по пътя си командира на ротата, предава заповедта и веднага се връща и донася подписания плик, че заповедта е предадена по принадлежност. Разправял на ротния командир, за истинското положение на дружината и противника. Командирът на ротата веднага тръгнал за да изпълни възложеното му поръчение, като му казал да доложи, че разбрал, за хода на боя на дружината, турския отряд... в 1 часа след пладне тая рота отблъсква неприятелски разезди при с. Аврен, хваща коне на убити конници и към 2 1/2 часа се явява срещу турския десен фланг, разгъната в боен ред с твърде широк фронт, представляващ дружина и заплашва тила на противника... Тъкмо що бе пристигнала и групата от 56 души на подпоручик Аянов от доброволческия отряд на Мих.
към текста >>

Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им.
"... Надигна се поручика с находящите се около му храбреци..., град от куршуми ги обсипа... , 3 души, убити паднаха... Налегнаха изправилите се храбреци! Положението е критическо или ние ще бъдем унищожени тук, или трябва да се прогони противника и се освободим от неговия натиск - друг изход няма за разрешение въпроса, а излизането ни от това безизходно положение се налагаше да стане моментно... Нова заповед,,, "Напред на нож... в контраатака! ,,," Едва изречена тая заповед, гръмогласно се поде и разпространи по цялата линия: "на нооож! "... Това бяха лъвове що се хвърляха върху своите нападатели за да спасят живота си и да ги прогонят на там от гдето бяха дошли. Те не искаха техния живот, той не им бе нужен, но те трябваше да си отидат, за да оставят спокойно и българина да живее и се развива свободно в пътя на творчеството. Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им. Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като гущер залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял! " От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци. Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред.
към текста >>

" Ние сме слуги на Твоя народ и трябва да изпълним само задълженията си към него, а Ти ще запазиш правата ни те никога не са загубени, а всякога запазени, всякога отдавани и никой не може да ги отнеме!
Параходите му се оттеглиха навътре в морето. На брега пленени 28 души", като се представи и релация за боя. Така се сражаваха 870 берданя и около 250 маузерови пушки, срещу турската флота, доброволчески отряд повече от 1000 души, от които 1/3 едва ли успяха да слязат от борда на параходите и да избягат на брега, в един период от 6Уг часа сутринта до 1 часа след пладне... И берданите излязоха победител над морската артилерия... и над морските военни съдове, за да се увенчае с нови победи знамето на българското оръжие, на българското племе, в лицето на 10-а Погранична дружина. Получиха се многобройни поздравителни телеграми от разни щабове на дивизии и армия, за успеха на дружината и в тоя бой над противника ни", получи се и поздравителна телеграма за производство "в чин майор за бойно отличие" на командира на дружината. А казано е в Свещената книга: "Не нам, не нам, Господи, а на името Твое отдай Слава! " Ние сме слуги на Твоя народ и трябва да изпълним само задълженията си към него, а Ти ще запазиш правата ни те никога не са загубени, а всякога запазени, всякога отдавани и никой не може да ги отнеме! Общественици, началници и подчинени, изпълнете задълженията си и вашите права ще бъдат запазени, не ще има нужда вие сами да ги търсите... Права търсят ония, които не са изпълнили задълженията си безкористно... Доброто семе винаги ще даде добър плод... След сполучливото отбиване десанта при с. Подима, турците не преставаха да наблюдават брега и да търсят останалите на него свои другари "доброволци лазистанци". Много от тия доброволци били се решили на тоя рискован подвиг, защото познавали тия брегове по професия рибари, и почти всяка година идвали тук да рибуват и сега като ги лъгали, че няма българска войска в селото, казали им, че щом слязат на брега, ще заемат селото и веднага ще настъпят към с. Странджа и ще се явят в тил на българската войска... , обаче забравили, че "без Бога сметката си правили! " На 26 януарий, следния ден, турски крайцер прави обиколка в близост до брега и успоредно на него като се движеше, с наблюдател на върха на мачтата може би търсеха още своите другари, които са смятали и сигурно, че като познавачи на местността, все ще да са успели да се скрият из гъстите храсталаци и при случай да избягат... Неделя, 27 януарий 1913 година, ден ясен, топъл... Командирът на дружината излезе по обиколка на охраната край брега... Наближава хребета югоизточно от селото и го среща войник с донесение: "Че откъм нос Карабурун тръгнал един голям параход, успореден на брега и се движи в северна посока!
към текста >>

Общественици, началници и подчинени, изпълнете задълженията си и вашите права ще бъдат запазени, не ще има нужда вие сами да ги търсите... Права търсят ония, които не са изпълнили задълженията си безкористно... Доброто семе винаги ще даде добър плод... След сполучливото отбиване десанта при с.
На брега пленени 28 души", като се представи и релация за боя. Така се сражаваха 870 берданя и около 250 маузерови пушки, срещу турската флота, доброволчески отряд повече от 1000 души, от които 1/3 едва ли успяха да слязат от борда на параходите и да избягат на брега, в един период от 6Уг часа сутринта до 1 часа след пладне... И берданите излязоха победител над морската артилерия... и над морските военни съдове, за да се увенчае с нови победи знамето на българското оръжие, на българското племе, в лицето на 10-а Погранична дружина. Получиха се многобройни поздравителни телеграми от разни щабове на дивизии и армия, за успеха на дружината и в тоя бой над противника ни", получи се и поздравителна телеграма за производство "в чин майор за бойно отличие" на командира на дружината. А казано е в Свещената книга: "Не нам, не нам, Господи, а на името Твое отдай Слава! " Ние сме слуги на Твоя народ и трябва да изпълним само задълженията си към него, а Ти ще запазиш правата ни те никога не са загубени, а всякога запазени, всякога отдавани и никой не може да ги отнеме! Общественици, началници и подчинени, изпълнете задълженията си и вашите права ще бъдат запазени, не ще има нужда вие сами да ги търсите... Права търсят ония, които не са изпълнили задълженията си безкористно... Доброто семе винаги ще даде добър плод... След сполучливото отбиване десанта при с. Подима, турците не преставаха да наблюдават брега и да търсят останалите на него свои другари "доброволци лазистанци". Много от тия доброволци били се решили на тоя рискован подвиг, защото познавали тия брегове по професия рибари, и почти всяка година идвали тук да рибуват и сега като ги лъгали, че няма българска войска в селото, казали им, че щом слязат на брега, ще заемат селото и веднага ще настъпят към с. Странджа и ще се явят в тил на българската войска... , обаче забравили, че "без Бога сметката си правили! " На 26 януарий, следния ден, турски крайцер прави обиколка в близост до брега и успоредно на него като се движеше, с наблюдател на върха на мачтата може би търсеха още своите другари, които са смятали и сигурно, че като познавачи на местността, все ще да са успели да се скрият из гъстите храсталаци и при случай да избягат... Неделя, 27 януарий 1913 година, ден ясен, топъл... Командирът на дружината излезе по обиколка на охраната край брега... Наближава хребета югоизточно от селото и го среща войник с донесение: "Че откъм нос Карабурун тръгнал един голям параход, успореден на брега и се движи в северна посока! "... Дружинният усили хода с коня си и се качи на водораздела, отгдето се наблюдаваше ясно цялата морска повърхност.
към текста >>

със следните смисъл думи: "Ние признаваме, че имаме право на тия територии, които нашите съюзници искат да ни оспорват и да ни отнемат..., и сме готови, и това да защитим правата си със сила, ако не разбират от добро... Обаче ние чуваме, че румъните се обявяват против нас..., турците не ще стоят мирно, а ще си вземат обратно Тракия..., така "подучуваме"!...
Обръща се дружинния към бай Ст. Ш., който в тоя момент тъкмо искаше да доложи, че желае да говори. Разреши му се. И започна верния на родината ни служител, бай Ст. Ш.: "Г-н майор, ако ми е позволено да говоря открито така, както си обикновено говори не като началници и подчинени, а като българи, както казахте, които еднакво милеем за нашата многострадална страна и ако моите думи бъдат одобрени от другарите ми, ще се смята, че то е общото ни мнение и желание, ако ли не, нека и те да кажат"... И продължи бай Ст. със следните смисъл думи: "Ние признаваме, че имаме право на тия територии, които нашите съюзници искат да ни оспорват и да ни отнемат..., и сме готови, и това да защитим правата си със сила, ако не разбират от добро... Обаче ние чуваме, че румъните се обявяват против нас..., турците не ще стоят мирно, а ще си вземат обратно Тракия..., така "подучуваме"!... И при това положение, кой ще запази нашата мощ и досегашните ни придобивки? Затова казваме Ви, понеже питате за нашето мнение, нека си отпочинем, българина, исторически погледнато, не може да воюва повече от шест месеца, заради това, нека се задоволим с придобитото досега, да го осигурим и ще дойдат добри дни да си вземе цяла Македония... Обаче, пък казвайки, че това е наше мнение, тъй както ние разбираме тук, гдето сме сега, на вика ни, а там "горе" имаме управници, които знаят истинското положение и в политическо отношение, и в дипломатическо, и икономическото състояние на страната и моралната стойност на армията ни, защото, чуваме, че имало полкове разбунтувани и не изпълнителни..., та нашите просветени управници, като знаят всичко по разните въпроси, които са във връзка с въпросите, които нас питате, те ще определят какво трябва да се работи и НИЕ СМЕ ГОТОВИ ДА ИЗПЪЛНИМ ДОКРАЙ техните нареждания и заповеди, защото и те обичат нашата страна като своя родина и ще искат всякога нейното добро. Така ние мислим и вярваме, че е за доброто на всички ни"... Завърши бай Ст. със силно развълнувана душа, защото чистотата на тая душа предвиждаше "онова", което висеше като тъмен облак над българското племе... Всички войници отговаряха, че са съгласни с казаното от техния другар бай Ст. Ш., напълно го възприемат и гласно добавяха: "Г-н майор, готови сме да изпълним докрай дадените ни заповеди, дълга си като войници за общото благо, за благото на Родината ни... Дано настъпят с това светли дни в нейната история!
към текста >>

28. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

"Дошъл бил" и за нас българите 11-ий час и 59-тата минута и да не "прескочим" 12-ий час, заловихме се на "световното хоро", а видяхме после, че много и твърде много рано сме се заловили... преждевременно се уморихме и не бяхме в състояние да доизиграем докрай ролята си и да получим очакваните блага, които бяха наше право, по заветен исторически път, а други отнеха тия ни права, по благодат, "за да не бъдем изпреварени" в живота ни, но законът е един и неумолим; "Законните права никога не се губят и никой не може да отнеме!
2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.) В стремежа си европейските държави да избегнат всеобщата, или по-добре, Световната война, те си я наложиха. "На шега уж" хвърлената ръкавица биде приета, войната биде обявена, защото няколко банкери и няколко плантатори я искаха, за разширение и запазване производството на своите колонии и сигурното, и скъпото пласиране на своите произведения. Масите са безропотни изпълнители на своите господарски заповеди. "Дошъл бил" и за нас българите 11-ий час и 59-тата минута и да не "прескочим" 12-ий час, заловихме се на "световното хоро", а видяхме после, че много и твърде много рано сме се заловили... преждевременно се уморихме и не бяхме в състояние да доизиграем докрай ролята си и да получим очакваните блага, които бяха наше право, по заветен исторически път, а други отнеха тия ни права, по благодат, "за да не бъдем изпреварени" в живота ни, но законът е един и неумолим; "Законните права никога не се губят и никой не може да отнеме! " 3-ти пехотен Бдински полк излиза от състава на 7-а пехотна Рилска дивизия при г. Серес, за да се премести на позиция северно от Битоля и влезе в състава на 6-а пехотна Бдинска дивизия. От 18 декемврий 1916 година тоя полк зае и се затвърдяваше на позицията си кота 12348, северно от Битоля, при с. Смегово... Кой български ум би склонил своята памет и да забрави огнените дати от 11 до 19 март 1917 година! Това бяха дати, дни, през които Бдинския полк, тоя скромен, безропотен, чистосърдечен, верен и предан народен труженик и неуморим борец, трудолюбив земеделец, безстрашен герой боец на бойния фронт, трябваше да отстоява на адския барабанен, разрушителен и унищожителен огън артилерийски изходящ от всички известни дотогава разнокалибрени оръдия, шесторно по-многобройни от нашата артилерия, на оглушителния трясък минен, бомбен и гранатохвъргачен с тяхната разрушителност, на картечния и пушечен непрестанен огън и на "поздравите" на обезпокоителния окопно-оръдеен огън!...
към текста >>

Във всеки случай, не е виновен българския боец, който доблестно изпълни своя свещен дълг от началото и до края... Бдинеца знаеше само един завет: "Изпълни дълга си и твоите права ще бъдат запазени!
Съставът на тия дивизии бе най-разноцветен - пъстрокожи бойци, събрани от цялото земно кълбо на французките колонии. Питаме се, коя бе тая сила?... Това бе несъкрушимия боен дух, пламенен и борчески, който не гаснеше в Бдинеца през всичките фази на неговия живот. Не е бил гаснал, а е бил пламенен и борчески и на Сливница през 1885 и на Чаталджа през 1912/13 година; и на Струма през 1916 година и навсякъде при по-маловажни и по-високи моменти, гдето Бдинеца е бил изпращан за да изпълни един свой Свещен дълг за общото благо... Сега през мартенските боеве - 1917 година, бяха същите морални устои, които прославиха българското племе и оръжие за неговата свобода, чрез Бдинеца, защото в неговата душа липсваше, каквато и да била поквара. От неговата душа бликаше безкористна Любов към родината му, безграничен бе той в излиянията на тая си Висша Любов, прояви и доказа готовността си за самопожертвувание, при пълно себеотрицание, при изпълнение своя Отечествен дълг за благото на родното огнище, за свободата на българското племе в пътя на неговото обединение... Кой е виновен, ако това обединение не се реализира сега?... Във всеки случай, не е виновен българския боец, който доблестно изпълни своя свещен дълг от началото и до края... Бдинеца знаеше само един завет: "Изпълни дълга си и твоите права ще бъдат запазени! ",.. Тоя закон бе ръководната мисъл на Бдинеца при изпълнение своя войнишки дълг и своите граждански задължения... Налагаше се, прочее на неговите началници да крепят тия висши добродетели в Бдинеца, в българския боец, и да ги затвърдяват все повече и повече, до култ в неговото естество духовно, умствено и физическо. Допусне ли се веднъж прояждание, разлагането е готово и наново съграждение и съзиждане и заздравяване на болния организъм е вече твърде трудно, а някога идва и умирането завинаги. Имаме примери от нашата история... 12 март 1917 година. Неуморима и без прекъсване работа по укрепването на позицията кота 1248 продължава под непрекъснатия гнет на противниковия огън. Хората са уморени от усилената работа и изтощени... Вече три месеца непрекъсната фортификационна дейност се развива и проявяват големи усилия... Храна... , топла храна бе необходима за наваксване разходваните физически сили и енергия... Такава на позицията не можеше да се готви - всичко по склоновете към противника с наклон към Битоля бе открито и на всеки мернал се човек или на всеки появил се пушек отгдето и да било по позицията, противника "поздравяваше" с всички видове огън.
към текста >>

",.. Тоя закон бе ръководната мисъл на Бдинеца при изпълнение своя войнишки дълг и своите граждански задължения... Налагаше се, прочее на неговите началници да крепят тия висши добродетели в Бдинеца, в българския боец, и да ги затвърдяват все повече и повече, до култ в неговото естество духовно, умствено и физическо.
Питаме се, коя бе тая сила?... Това бе несъкрушимия боен дух, пламенен и борчески, който не гаснеше в Бдинеца през всичките фази на неговия живот. Не е бил гаснал, а е бил пламенен и борчески и на Сливница през 1885 и на Чаталджа през 1912/13 година; и на Струма през 1916 година и навсякъде при по-маловажни и по-високи моменти, гдето Бдинеца е бил изпращан за да изпълни един свой Свещен дълг за общото благо... Сега през мартенските боеве - 1917 година, бяха същите морални устои, които прославиха българското племе и оръжие за неговата свобода, чрез Бдинеца, защото в неговата душа липсваше, каквато и да била поквара. От неговата душа бликаше безкористна Любов към родината му, безграничен бе той в излиянията на тая си Висша Любов, прояви и доказа готовността си за самопожертвувание, при пълно себеотрицание, при изпълнение своя Отечествен дълг за благото на родното огнище, за свободата на българското племе в пътя на неговото обединение... Кой е виновен, ако това обединение не се реализира сега?... Във всеки случай, не е виновен българския боец, който доблестно изпълни своя свещен дълг от началото и до края... Бдинеца знаеше само един завет: "Изпълни дълга си и твоите права ще бъдат запазени! ",.. Тоя закон бе ръководната мисъл на Бдинеца при изпълнение своя войнишки дълг и своите граждански задължения... Налагаше се, прочее на неговите началници да крепят тия висши добродетели в Бдинеца, в българския боец, и да ги затвърдяват все повече и повече, до култ в неговото естество духовно, умствено и физическо. Допусне ли се веднъж прояждание, разлагането е готово и наново съграждение и съзиждане и заздравяване на болния организъм е вече твърде трудно, а някога идва и умирането завинаги. Имаме примери от нашата история... 12 март 1917 година. Неуморима и без прекъсване работа по укрепването на позицията кота 1248 продължава под непрекъснатия гнет на противниковия огън. Хората са уморени от усилената работа и изтощени... Вече три месеца непрекъсната фортификационна дейност се развива и проявяват големи усилия... Храна... , топла храна бе необходима за наваксване разходваните физически сили и енергия... Такава на позицията не можеше да се готви - всичко по склоновете към противника с наклон към Битоля бе открито и на всеки мернал се човек или на всеки появил се пушек отгдето и да било по позицията, противника "поздравяваше" с всички видове огън. Храна се подвозваше от тила - приготовляваше се при нестроевата рота... И то само вечер или през нощта можеше да се носи и раздава... Привечер към 61/2 часа се докладва по телефона от командира на строевата рота на командира на полка, че за офицерите от щаба и др.
към текста >>

Стан.... като взел линията - права телефонна линия за Видин, преди 4-5 вечери, когато не бе приготвена храната за целия полк /освен тия за офицерите/ предал във Видин разговора между командира на полка и командира на нестроевата рота... 13 март 1917 година, на върха 1248 - северно от Битоля.
"... Всичко бе изпълнено най-бързо и навреме... Недосетливост от страна на прехраната, ако и със стремеж да приготви нещо по-хубаво и за войниците, но не е правилно... , или за всички храна, или за никого, освен болните!... Към 91/2 часа бе донесена на позицията топла храна. Ядоха и войниците, тия мили деца, а още по-сладко ядоха и офицерите, като виждаха радостната усмивка на своите верни бойци, че поне топла чорбица оризена имаха, но и те бяха радостни и благодарни бяха, че началниците им са се погрижили... И от тоя ден нататък, полковата прехрана никога не оставяше полка без храна и то винаги най- доброкачествена и изобилна силна храна... Тоя малък факт мина и замина като ежедневник... , в забвение и то само като един изпълнен дълг от един началник... Но какво бе учудването на командира на полка, когато след 3-5-6 дни получава ред писма, телеграми от Видин, от разни лица, частни и длъжностни, и му благодарят за полаганите грижи за техните синове, братя, мъже, съграждани... Учуден от тия благодарности, командирът на полка запитва телефонистите, кой е съобщавал във Видин за подобни грижи и за какви грижи се отнасят тия благодарности?... Денонощно бдинците над апаратите си телефонисти, мили чада на Родината, докладват на командира си, че те всяка нощ, към 1-2 часа, след полунощ, когато всичко затихне, по щабовете, вземали телефонна линия право за Видин и говорили. А за в случая старшия телефонист, подоф. Стан.... като взел линията - права телефонна линия за Видин, преди 4-5 вечери, когато не бе приготвена храната за целия полк /освен тия за офицерите/ предал във Видин разговора между командира на полка и командира на нестроевата рота... 13 март 1917 година, на върха 1248 - северно от Битоля. През изтеклите два дни противникът непрестанно обстрелваше по целта в позиция на Бдинския полк и Ломския - разположен на Червената стена, западно от Битоля. Правеше пробни опити за атака - проучвания, на разни места, но се уверяваше след загуби, че противника - защитниците на позицията, бяха още "живи", а не избити, както са и предполагали! Но денят 15 март, ще остане паметен за пъстрокожия, разноцветен противник, защото ще разправят на деца, внуци и правнуци, как са бягали пред страшните българи, които били "человекоядци"! Както казваха пленниците им... През цялата нощ противникът обстрелваше С тежка, полска, планинска артилерия и с мини от голям калибър разположението най- вече на 2-а дружина от Бдинския полк, на к. 1248 и 3-а дружина от Ломци, на Червената стена.
към текста >>

А най-после имаше жива вяра и в Провидението, че и то ще ни помогне, защити, ние защищаваме една права кауза: свобода на своето племе от външни посегателства.
Бе пък необходимо и едно малко ободряване, чрез една малка почивка от 1/2 часа уединение за да бъде началника освежен за важните моменти на боя. Командирът на полка съобщава на подчинените си предани и високо добросъвестни офицери от щаба на полка, които непрестанно бяха около му, ще се оттегли в землянката си за 1/2 час и само за извънредно важни донесения да го повикат, иначе, да го оставят съвсем спокоен. Има време за неприятелските пехотни действия. Часът е З1/2 сутринта... Така изолиран в своята къщичка-землянка, седнал на леглото си, той, к-ра на полка, по неговото казвание впоследствие, вдълбочава се в себе си, размишлява за хода на боя и възможните предстоящи действия на противника и последствията от тях и начините пък от наша страна за парирането им. Спира се той на мисълта, какви противодействия бихме могли да проявим ние, за да не получи никакъв актив противника, и тая си атака да завърши без успех... Вяра в своите защитници има, в придадената към полковия му участък артилерия тоже има - тя би могла над противника, защото съвместно работеше с пехотата няколко пъти и се бе премерило всяко оръдие много добре в своя "план-квадрат". А най-после имаше жива вяра и в Провидението, че и то ще ни помогне, защити, ние защищаваме една права кауза: свобода на своето племе от външни посегателства. Така вдълбочен в своето висше Аз, той се вижда, че "пътува" към позицията на полка, вижда се стоящ прав на дадения фланг на бойното разположение на полка, отвътре на нашата телена мрежа и оглежда самото бойно разположение, вижда всички направени от противника до тоя момент разрушения и че пътя на противника е открит - няма нищо, което да му попречи да навлезе под прикритията на своя преграден огън в нашите окопи или по добре в заеманата от полка позиция, защото никакъв окоп не се виждаше, даже и местата им не се очертаваха вече, всичко бе заличено от неприятелската артилерия... В тоя момент съзира той, че "отгоре", откъм небесните синевини, слизат грамадно множество хора-человеци, стотици и хиляди, облечени в синкава форма облекло, предвождани от Свой Вожд Учител и Началник, гологлав, с дълги коси до над раменете и от всеки косъм на главата излиза по една светеща виолетова звездичка... Формата на строя на това войнство бе равностранен триъгълник или равнобедрен... Слизаха всички под ъгъл 45 градуса от юг към север... "Кацва" Вожда на земята, а след него в миг кацват и всички с него войни и застават между нашата и противниковата позиция - там, гдето бяха телените мрежи на двете воюващи страни... Тръгва водача - Началника - Учителя - Вожда на това войнство пред телените ни мрежи, със смел войнишки ход, а след Него и войниците Му и отиват до крайния ляв фланг на бойното разположение на полка. Спират се.... Веднага, в миг, обръща се Водача кръгом и след Него войнството Му тоже, без всякаква чуема команда се обръща и застава пак зад Него, като Той образува върха на новия триъгълник. Издига Вожда - Началник и Учител Своята Дясна ръка нагоре, издигна погледа си тоже "нагоре", помълча за момент и проговори: "ДО ТУК ЩЕ ДОЙДЕ НЕПРИЯТЕЛСКИ КРАК! " И отпусна дясната си ръка надолу, като че очерта линията определена от Него - тя бе между двете телени мрежи - нашата и тая на противника, в близост до нашата телена мрежа... Тия думи бяха изречени със заповед неотменяема. И щом изрече тия Слова, цялото това войнство /не искаме да кажем небесно, за да се избегне съблазънта/ се изгуби - Вожда - Учителя - Началник и всичките Му хора-человеци... и командира на полка се вижда седнал пак на леглото си, на същото си място в землянката си... Часът е 3 и 3/4, значи всичко това видение е станало в разстояние на 1/4 час само... Размишлява върху това си видение командира на полка, вяра жива се влива в него, че днешната атака ще бъде неуспешна за противника... Излиза от землянката си, отправя се за в телефонната централа, поисква линии с всички дружинни командири, наблюдателите на полка и батарейните командири придадени към полка..., иска той едновременен разговор с всички... Часът е 4 сутринта.
към текста >>

29. 7. Бисерът на безконечността

Глава 5. Учителят и истината

ТОМ 28

И вековете се изнизаха... Поданиците на Сатанаил разнасяха по световните пазари този отровен продукт и неговата широка употреба доби граждански права.
Плановете на Битието никога не претърпяват крах - те могат да се забавят или отложат, но се изпълняват в пълнота. Делото на Христа имаше същия характер. Имаше време да се проверяват законите и да се опита вкуса на истината, на Земята щеше явно да станат делата на Сатанаил и лъжата щеше да бъде развенчана по най-съвършен начин, какъвто само големите приятели на човечеството и на истината можеха да направят. Така действуваше и Христос. Имаше още време и разпадането на всичките учения, които в основата си имаха лъжа щеше да стане неминуемо. И вековете се изнизаха... Поданиците на Сатанаил разнасяха по световните пазари този отровен продукт и неговата широка употреба доби граждански права. Най-голям пласмент лъжата намери в сърцата на държавите в средите на ония, които гласяха и редяха съдбините на народите. От римските закони, до днешните правни форми лъжата бе узаконена и борбата с нея бе борба с вятърни мелници. Ала сега моментът беше назрял. На Земята нищо не беше вечно, най-малко лъжата. Беше се случило нещо неочаквано, неподозирано - помощниците на Сатанаил бяха пораснали.
към текста >>

30. 21. Пред горящата къпина — “Не коригирай божественото” (15.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Опасно бе да се залавят с Него, да се занимават с Него и да оспорват Неговите граждански права, Неговата чистота. Защо?
Това бяха учени ученици, които бяха получили може би научен ценз, имащи свои разбирания за говоримата реч, за логиката на изказването, за законите на езика, притежаваха знания по окултизма, пили от източниците на познанието си от западни или източни школи. Приличаха на пълни шишета с правото да гледат на Него като обект и с критическо око, въоръжени с лупа да гледат, да спорят, да критикуват. За критиката от този род нямаше закони, демокрацията гарантираше свободата на изказването. И тук, в школата на Учителя, учениците бяха свободни. Свободен беше и Той да пази чистотата на учениците, на школата, а по отношение на себе си, да формулира закона, да предупреждава, да извиква оная скрита, неразривна връзка, която Го правеше гражданин на друго царство. Опасно бе да се залавят с Него, да се занимават с Него и да оспорват Неговите граждански права, Неговата чистота. Защо? Нима не се знаеше: Любовта на Учителя е изпитана, няма защо да се изпитва, знанието на Учителя е изпитано, няма защо да се изпитва. Изпитана е и чистотата на Учителя, няма защо да се изпитва. “Някога се опитвате да ме критикувате, защо говоря така или, иначе. Искате да ме ограничавате. Който се опитал да ме критикува, нищо не е постигнал.
към текста >>

31. 34. Запалените светилници: есе (26.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Но нека добавим и не се питаме вече, как ще звучи на страхливите, които изпадат в паника, когато чуят думата: Свобода на мисълта, на перото, на печата - граждански свободи на модерната демократична държава.
Не се месим в нейните дела, но и тя не искаме да се меси в нашите. Ние ще си свършим нашата работа и ще бъдем верни на тази ярка, кратка и твърда концепция, няма да я забравим и нещо повече - за нея ще говорим, ще пеем, ще поетизираме, нея ние ще я разтръбим по целия свят. Нека да нямаме никакви комуникационни средства, нека да няма за нас никакъв печат - съвременен печат, който се пази като от огън да не попадне някоя дума, сричка наша, някой куплет в техните стихове - откъдето ние сме изключени напълно, драстично дори в една конвенция дори, където за свобода на слово и печат има закони. И нещо повече, изчезва и всичко, всичко през онова зловещо утро 6.XII.1957 г., в 5 ч. - на тъмнина и студ. Но нека добавим и не се питаме вече, как ще звучи на страхливите, които изпадат в паника, когато чуят думата: Свобода на мисълта, на перото, на печата - граждански свободи на модерната демократична държава. Нека им е честито - “Царството ми не е от този свят”. Тоя, който нямаше царство, а беше цар, Тоя, който на 33 години заковават Го на кръст за някаква приказка само, те успяха да Му затворят устата, Тоя, който смятаха за слаб човек, а беше успял двете власт еднакво - в два свята, еврейски и римски, показа и доказа колко бедни, колко слаби бяха и двете, колко безперспективни. Изчезнали и потънали в забвение и прах в Историята. Остана само Той с кротката дума на уста, да свети до ден днешен: “Аз затова се родих, за Истината. Да свидетелствувам за нея." Август 24 - 1927 година, съборно слово - 429 страница: “Ще ви запаля веднъж и няма да се освободите от това запалване.
към текста >>

Огромната сила на мисълта - колко повече, когато тя е права, когато е светла, колко силни са чувствата, когато са чисти, когато са топли, колко голямо е влиянието на един офицер, които стоят винаги на стража да охраняват покоя, живота на всички.
Защото Тези със запалените светилници мислят, чувствуват, работят и живеят между хора. Никой, нито едните, нито другите подозират състава и силата на този огън и на тая светлина, на тия запалени светилници, и не е важно това, важно е само едно: да е светло, да е топло. Ние нямаме желание да се вдълбочим в идеята и дали ще бъде тя разбрана и възприета. Какво са правили те, каква работа са свършили, какво въздействие са имали - нека историята се занимава един ден с това. За нас е важно да се произнесем, но няма да подминем факта, няма да преминем Истината, до която днес науката бавно се домогва. Огромната сила на мисълта - колко повече, когато тя е права, когато е светла, колко силни са чувствата, когато са чисти, когато са топли, колко голямо е влиянието на един офицер, които стоят винаги на стража да охраняват покоя, живота на всички. Тежко и горко на един народ, на едно общество, на един град, на едно семейство, ако между тях няма такива със запалени светилници. Казано фигуративно, ако няма между тях люде - праведни, чисти, истинолюбиви, любящи, добри, умни, разумни, милосърдни - такива със запалени светилници. Казва се в Писанието: “Ако десет души праведни се намират в Содом и Гомор няма да ги унищожим с огън тия градове на безпътието, на грях и разврат.” Ала не се намериха. Великите закони са вечни и валидни за всички времена. Истината е една вечна през вечността.
към текста >>

32. 98.2. Проекто-договор за основаване на Трудова Задруга „Братство“.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

ТОМ 30

В случай на ликвидация на дружеството, членовете на последното нямат никакви права върху фонда „Всемирно Братство", чието стопанисване и управляване се поема от управителен съвет на същия фонд, избран от общото събрание на дружеството и действуващ съобразно специален устав.
Трудова задруга „Братство" о.о. д-во приема фонда „Всемирно Братство", като се задължава да го олихвява с 5% годишна лихва, да отделя всяка година част от печалбите си за неговото увеличение и впоследствие да го обособи като отделна юридическа личност. Чл. 11. До обособяването на фонда „Всемирно Братство” в отделна юридическа личност, той се управлява от дружеството. Чл. 12. В случай на ликвидация на дружеството, членовете на последното нямат никакви права върху фонда „Всемирно Братство", чието стопанисване и управляване се поема от управителен съвет на същия фонд, избран от общото събрание на дружеството и действуващ съобразно специален устав. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЕЧАЛБИТЕ Чл. 13. При годишната равносметка, след като се спадне законната амортизация на инвентара и направените през годината разходи, включително лихвите на фонда „Всемирно Братство”, изчислява се чистата печалба, която се разпределя както следва: 25% за дивидент на дяловете, който не може да бъде повече от 12% върху стойността на дяловете. Остатъка в повече, ако има такъв се прехвърля към фонд „Всемирно Братство". 15% за допълнително възнаграждение на работниците и служащите в предприятието, според получените от тях през годината заплати. Това допълнително възнаграждение не може да възлиза на обща сума повече от 50% върху изплатените през годината заплати на работници и служащи.
към текста >>

Правата на управителите или на някои от тях, за представляване на дружеството и за действуване от негово име, могат да бъдат ограничавани или да им се дават специални пълномощия от общото събрание.
Чл. 18. Пред всички власти, фирми и частни лица дружеството се представлява от управителите или от тяхни пълномощници. Управителите действуват и подписват фирмата заедно или поотделно. Подписването става, като под фирмата на дружеството се поставят подписите на управителите, заедно или поотделно. Чл. 19. Правата на управителите или на някои от тях, за представляване на дружеството и за действуване от негово име, могат да бъдат ограничавани или да им се дават специални пълномощия от общото събрание. Чл. 20. За начина, по който ще бъде подписвано и управлявано от своите пълномощници - управителите, дружеството уведомява фирмите, с които работи и гражданските власти. ОБЩИ СЪБРАНИЯ Чл. 21. Общото годишно събрание става всяка година най-късно до края на м. май и се свиква от управителите.
към текста >>

За начина, по който ще бъде подписвано и управлявано от своите пълномощници - управителите, дружеството уведомява фирмите, с които работи и гражданските власти.
Управителите действуват и подписват фирмата заедно или поотделно. Подписването става, като под фирмата на дружеството се поставят подписите на управителите, заедно или поотделно. Чл. 19. Правата на управителите или на някои от тях, за представляване на дружеството и за действуване от негово име, могат да бъдат ограничавани или да им се дават специални пълномощия от общото събрание. Чл. 20. За начина, по който ще бъде подписвано и управлявано от своите пълномощници - управителите, дружеството уведомява фирмите, с които работи и гражданските власти. ОБЩИ СЪБРАНИЯ Чл. 21. Общото годишно събрание става всяка година най-късно до края на м. май и се свиква от управителите. Чл. 22. Извънредно общо събрание може да се свика във всяко време на годината, по желание, изявено в писмено заявление, до управителите, представляващо поне половината от дружествения капитал.
към текста >>

33. Разрушителите / Вергилий Кръстев

ЧАСТ 2

ТОМ 33

За да преодолееш едно препятствие: ако си силен - по права линия, и ще го разрушиш, но ако не искаш да разрушиш и не си силен достатъчно - явяват се кривите линии.
12 глава, Лука: „Ако похулите човешкия дух, ще му се прости, но Божествения Дух - не! Ако занесеш незначителен предмет - незначителен резултат. Човек има предвидена работа от Бога, която трябва да реализира на Земята. Докато не разберете да турите Божественото на преден план, няма да успеете. Онзи, който живее в Любовта /в Бога/, е едно с Бога. За да преодолееш едно препятствие: ако си силен - по права линия, и ще го разрушиш, но ако не искаш да разрушиш и не си силен достатъчно - явяват се кривите линии. Ако ти кажат: „Ще паднеш! ” - кажи: „Ще падна, но ще стана! ” Изучи само Божествения път, няма защо да създаваме нови пътища, или да изучаваме пътищата на тия-ония. Колкото повече увеличавеме желанията си, толкова по ставаме роби на желанията си. Силният си върши /прави/ сам работите, а слабите искат помощници.
към текста >>

Има някой си права мисъл, но не правдива.
ОПАНИШАДА - 16.IV.1940 г. Абсолютната вяра и знание, са вътре във вас, но трябва да идете при тях. Не се оправдавай с погрешките на хората, не казвай, че другите правят повече лоши неща, но ти не ги прави и в най-малка степен. Свещената книга е вътре в човека, инък поповете и владиците като четат свещена книга, трябва да станат свещени! Окултният ученик работи с мисълта си. Има някой си права мисъл, но не правдива. Правата мисъл може да бъде и лоша - за да постигнеш нещо, трябва да имаш права мисъл. Волята Божия се върши постоянно, но дали ти да съдействуваш, е важно за теб. Човек трябва да работи, а не да мисли как да изкара прехраната си. Това, за което получаваш пари, заплащано на Земята от хората, то е труд, мъчение, а работа е, когато ти се плаща от другия свят! Съзнателния човек взима участие в работата.
към текста >>

Правата мисъл може да бъде и лоша - за да постигнеш нещо, трябва да имаш права мисъл.
Абсолютната вяра и знание, са вътре във вас, но трябва да идете при тях. Не се оправдавай с погрешките на хората, не казвай, че другите правят повече лоши неща, но ти не ги прави и в най-малка степен. Свещената книга е вътре в човека, инък поповете и владиците като четат свещена книга, трябва да станат свещени! Окултният ученик работи с мисълта си. Има някой си права мисъл, но не правдива. Правата мисъл може да бъде и лоша - за да постигнеш нещо, трябва да имаш права мисъл. Волята Божия се върши постоянно, но дали ти да съдействуваш, е важно за теб. Човек трябва да работи, а не да мисли как да изкара прехраната си. Това, за което получаваш пари, заплащано на Земята от хората, то е труд, мъчение, а работа е, когато ти се плаща от другия свят! Съзнателния човек взима участие в работата. Блаженни са, които имат Любов, но още по-блаженни са, които проявяват Любовта.
към текста >>

Ако твоята мисъл е права, тя има по-голяма стойност.
Когато човек се занимава с престъпление, то му става навик. Престъпленията са отрови, избягвайте да се занимавате с тях. Занимавате ли се с боклуците на хората - никакво посвещение! Който иска да се чисти, не само физически, но и умствено, духовно. На една лоша мисъл, противопостави една добра. Ако твоята мисъл е права, тя има по-голяма стойност. Силата на думите иде от вярата, която имаме към тях. Ако не можете с любов, поне със справедливост разрешавайте нещата. Дали сте светски или духовен човек - противоречията няма да изчезнат Изучавайте нещата, без да съдите, и без да ви е приятно или неприятно. Ако си химик, нима трябва да изучаваш само райския газ; а сяроводорова? Живота на Адам е разделен във всичките хора.
към текста >>

Силата е права, когато иде за изпълнение на волята Божия.
Човека е стъпало на една стълба - той ще отива още нататък. Правилно гледане е при всичките условия да знаеш, че човека е душа, излязла от Бога. Човек себе си познава най-добре, и чрез себе си познава света. Като видиш един човек, ще кажеш: „Тъй постъпвах и аз преди 10 години! ” Процеса на съдене, ще ти.докара неестествени последици. Силата е права, когато иде за изпълнение на волята Божия. Докато не станат силни, не могат да служат на Бога. Скърцането произтича от това, че няма масло. Маслото което липсва на света, е Любовта. Светът е добър, но само Любов му трябва. Положителната страна на войната е, че колективното съзнание почва да се развива - хората почват да мислят и за близките си.
към текста >>

Любов която развива мързел, не е права. 5.22.
В ТОЗИ СВЯТ, ИЗПИТВА САМО САТАНАТА! БОГ ЗНАЕ! От всичко - отвътре и отвън, от което можеш да се отречеш, ти можеш да го командуваш. Който иска да се учи, да остави личното настрана. Ако стоиш при Учителя си и затъпяваш, значи не е твоя Учител! Любов която развива мързел, не е права. 5.22. ОПАНИШАДА - от 27.VIII.1940 г., вторник Когато има спор, показва, че гледат от две различни места. Тъмните мисли, се крият в тъмнина. Северно сияние - изтичане на енергии от полюса, от движението на Земята. КАМЕРЛИНГ - колкото студа е по-голям, толкова телата стават по-електропроводими, без никакво съпротивление. Не нареждай вечер нещата /за другия ден/, защото тогава теченията са обратни - с крака си към Слънцето.
към текста >>

Г-н Лулчев е предявил граждански иск, който ще се подържа от адвокатите.
Интереса към това дело, е необикновен! Съда в състав: Лазар Чайлев и членове: Д. Пешел и Кирков. Обвинението ще се поддържа от прокурора г. Хр. Стомоняков. Г-н Лулчев е предявил граждански иск, който ще се подържа от адвокатите. 28 юни Показания на Малина и Стойна Тимеви - безподобен интерес! -„Убийца! Мискинка! Магарица! Не ви е срам!
към текста >>

граждански иск, 100 000 лв.
Когато е изпаднала в транс, не е говорила за убийството, а за „черния полицай”, „черното куче”, за напълно невинна.” Защитник Хр. Стратев: „Изглежда, че върху подсъдимата е упражнено насилие - психическо и физическо - че делото е с много противоречия! ” Малина и Стойна Тимеви: „Оставаме г-да съдии съдбата си във ваши ръце! ” ПРИСЪДА: Малина Тимева - 23 годишна и Стойна Тимева - 46 годишна, в предумишлено убийство - ОБЕСВАНЕ, и да заплатят 91 000 лв. обезщетение, 20 000 лв. граждански иск, 100 000 лв. обезщетение на съпруга на убитата, плюс съдебни разноски. Срок за обжалване - 1 месец. Преди произнасяне на присъдата, обвиняемите бяха весели, след присъдата настроението с нищо не се промени. На думите, отправени от председателя на съда към стражаря да отведе осъдените в затвора, Тимеви отговориха с усмивка. На улицата тълпата посрещна присъдата с одобрителни викове.
към текста >>

34. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Тя ще упражни върху всяко нещо и връх всеки человек най-строгите и независими права на едно свободно разглеждание.
Лесните съвременни съобщения правят размяната на идеите много бърза. Както земната атмосфера, претрупана с електричество, начева да се вълнува и поразява силни бури с трескавици, тъй и умствената атмосфера, която изглежда в сегашно време препълнена с религиозни и други вълнения, ще се прояви в голям преврат, който се очаква в недалеко бъдеще. Той ще съедини религията с науката. Ето как един учен, Вошев, се изразява по това религиозно изменение: „Новата религиа ще има един съвършено научен характер. Тя ще се бори с легендите, с подозрителните чудеса, с измамите от всякакъв вид; но тя няма да отхвърля по заключение никое потвърдение, никое действие. Тя ще упражни върху всяко нещо и връх всеки человек най-строгите и независими права на едно свободно разглеждание. Както тя няма да се влияе от никаква секта, която зависи от някое народно или местно предание, тъй също тя няма да бъде свързана от никакъв догматически или свещенически морал. Предложението на независимия морал може да бъде прието в името на новата идея, необходимо е само да се определи точно, какво се подразбира под независим морал. То просто значи, че моралната идея няма да зависи ни от Буда, ни от Мойсея, ни от Мохамеда, ни от Христа и че няма да бъде нужно, за да стане някой честен человек и да бъде в правия път, щото да претърпи кръщението на попа или обрезанието на рабина. Морала е по-обширен от катедралите, по-висок от джамиите, по-широк от синагогите. Той притежава человеческата съвест, на която зародиша лежи на всекиго в сърцето.
към текста >>

Славолюбието в тези времена беше достигнало до там, дето самите владици пожелаха да станат магистри в уредбата на гражданските работи.
Макар христианството да проповядаше доброта и братство, благодеянието и любовта към ближния, ното не се съобразяваше стези свои начала. Вместо да потвърди на дело думите, както правели апостолите, то се яви по-строго и от идолопоклонниците в преследванията си. И кои бяха отговорните дейци на туй? - Духовните началници, особено владиците - тези, които бяха длъжни да всяват с думи и дела търпимост и мир между паството си, които трябваше да напомнят думите на Христа; който удари с нож, от нож умира. Главните служители на религиата подбуждаха императорите да издават заповеди против идолопоклонниците и еретиците, когато те бяха длъжни с любов и кротост да им придобият съвестите. Славолюбието в тези времена беше достигнало до там, дето самите владици пожелаха да станат магистри в уредбата на гражданските работи. Това се почна още в Константиново време. От тогава те вече взеха връх и вършиха допростими и недопростими неща чрез закрепеното си положение. Константин, който гледаше да запази светската си власт, дълго време я караше посред, т.е. беше и с едните, и с другите. Тъй, той даде сестра си на някой си Ликиниа, който беше идолопокпонник, само и само да го привлече към себе си, като му отстъпи даже и да царува в Рим.
към текста >>

Каква полза щяха да извличат католическите страни от нашето униатство, не е толкова важно да се знае, но ний, с припознаваньето на папата придобивахме права и сила пред турското господство, понеже спечелвахме поддръжката на Наполеон III, който беше диктатор не само над Турциа, но и над цяла Европа.
Не е никак странно, че като сполучлив начин за разрешение на нашиа въпрос се е представила пред тях на първо място Униата, т.е. припознаването на папата за глава на българската черкова. Никаква услуга на света не се извършва без взаимност. Черковния въпрос беше по-скоро политически. Силата, която се заемеше да ни спомогне и подкрепи, трябваше да намери в това някоя политическа полза, та като спомага на нас, да спомогне същевременно и на себе си. Каква полза щяха да извличат католическите страни от нашето униатство, не е толкова важно да се знае, но ний, с припознаваньето на папата придобивахме права и сила пред турското господство, понеже спечелвахме поддръжката на Наполеон III, който беше диктатор не само над Турциа, но и над цяла Европа. По-сгодно време за провъзгласение на българска независима черква не можеше да бъде. Трябваше само да се разпространи идеята между българите, чрез някой орган. Д. Цанков незабавно се снабди с една печатница и начена да издава прочутия вестник „Българиа”, който смая българите със съдържанието си против гръцката патриаршиа. Колкото да не бяха привикнали да слушат укори и нападки против духовните си началници, българите скоро се съвзеха и видяха безумността на сляпото си придържане о гръцките владици, що и захванаха да гледат като първи врагове на народността ни. Скоро наченаха и да ги пъдят из епархиите.
към текста >>

За да ги увери, че това е непоколебимо решение от негова страна, той им изважда и връчва всичките си махзари (адреси), що притежавал из цяла Българиа и които го упълномощавали да действува като може и както знае за извоюване на религиозните ни права, като им казал: „Наместо моя подпис, на ви с хиляди подписи, основан на които аз смея да пристъпя към подобно дело; идете там, дето трябва, и с тях в ръка извършете потребното.” Снабдени с подобни документи, епитропите нямало освен да извършат и приготвят, което им се изискваше.
Българите, смаяни и като стреснати от това ненадейно известие, не знаеха, какво да мислят и правят. Владиката Иларион, уплашен до немай-къде, да не би да се случи нещо с него в късо време, незабавно повиква черковните епитропи Манола64 и Сапунова65, и ги помолва да известят всички български еснафи, щото на утрешния ден, по 9 часа преди обед, да бъдат без друго в оградата на метоха; освен това, да видят още да приготвят и всичко нужно за обряда на съединението с папата, което ще стане в същия ден.66 Тая ненадейна и необмислена новина не малко зачудва и смайва епитропите, които се съпротивили и отказали. Но стареца настоявал толкова силно на своето решение и ги уверявал тъй много, че колкото по-скоро, толкоз по-добре, че всяко тяхно постоянство и колебание си нямало повече място. За да избегнат всяка отговорност, те го помолили да им го даде писменно. Владиката изпълнил това им желание. За да ги увери, че това е непоколебимо решение от негова страна, той им изважда и връчва всичките си махзари (адреси), що притежавал из цяла Българиа и които го упълномощавали да действува като може и както знае за извоюване на религиозните ни права, като им казал: „Наместо моя подпис, на ви с хиляди подписи, основан на които аз смея да пристъпя към подобно дело; идете там, дето трябва, и с тях в ръка извършете потребното.” Снабдени с подобни документи, епитропите нямало освен да извършат и приготвят, което им се изискваше. След като съобщили на българските еснафи да присъствуват в девет часа утрината за обряда, епитропите дохаждат най-сетне в Пера за да приготвят католишката страна с новото известие; но понеже никой от тях не беше запознат с католическите водители, необходимо беше да се срещнат с нас, за да ги поведем и улесним. Това беше часа по девет вечер. Колкото и да бяхме за идеята, но тая ненадейна новина и нас очуди. Ний не можихме така леко да се изложим, без да ни се даде време да обмислим положението. След един сериозен разговор, ний решихме да поискаме, щото без друго да се отложи церемонията за подир един ден; но пратениците, които бяха всичко приготвили за уречения ден и които бяха твърдо уверени в сериозната и честна дума на владиката, постоянствоваха и налягаха да се съобразим с желанията на Илариона.
към текста >>

Както казах вече по-горе, тази последнята, гледаше как да унищожи озаконените права на патриаршиата; Запад имаше интереса да подкрепя българите в Униата, а Изток (Русия) напротив гледаше да потуши гласа на Българина за да не се накърни целостта на патриаршиата и православието.
Между туй, еснафската маса беше съвършено недоволна; тя не само негодуваше, но даже се и бунтуваше, особено за тескеретата67, които добиваха през гръцката патриаршиа и дето всеки българин трябваше да се пише под думата Рум Мемлети. С време, щом се узна от публиката, че акта за Униата е готов вече от самиа старец Илариона и че, освен туй, той е изменил намерението си относително Униата, повечето от еснафите, като бяха за нея, почнаха да не мируват и да се вълнуват за нейното осъществение. Това не произлизаше толкова от религиозна ревност, колкото от политическо стремление. Българина тръсеше да се сподобие с едно особено свърталище, дето да намира помощ и защита, както в обикновените случаи, тъй и в критическите моменти. Туй главното стремление на Българина стоеше, обаче, преплетено в преважния дипломатически въпрос, наречен Източен, дето бяха в борба интересите на Изток и Запад, и на самата Турциа. Както казах вече по-горе, тази последнята, гледаше как да унищожи озаконените права на патриаршиата; Запад имаше интереса да подкрепя българите в Униата, а Изток (Русия) напротив гледаше да потуши гласа на Българина за да не се накърни целостта на патриаршиата и православието. Под тези противоположно влияния българите се развиваха и упражняваха, в дадения случай, за една по-нататъшна стъпка. Аз споменах вече, че турското правителство, било от благоразумие, било от други съображения, отказа на българите в техните заявления за самостоятелна черкова и каза на Илариона да иде да целуне ръка на патриарха и да се помири. Това се доказва още и от следующето: Не много подир отказа, гръцкиа владика от Балчик изпраща със заптие един български поп, на име Димитър, до патриаршиата. Този поп не искал под никакъв начин да припознае гръцкиа владика за свой главатар. Владиката, комуто, види се, да е било съобщено вече официално, като как трябва да постъпва в подобни случаи, го изпровожда до патриаршиата в Цариград.
към текста >>

- Когато униатите си бяха вече изиграли ролята, която се състоеше в следующето: [1] Да се разбуди заспалиа наш народ, който, ако и да помръдваше от време на време, не смееше обаче да си издигне гласа, за да изиска черковните си права; [2] да се убеди, че тие права, към които се стреми, могат да се придобият и по друг път, много по-бърз и сигурен: Униата.
” Прост и глупав старец, без никаква проницателност, той се оставя с пълно доверие да го отвлекат с руски параход в Одеса. След дядо Йосифа отвлякоха и дякона му Тодор Икономов, като му обещаха да го настанят в Русиа даром да се учи. Подир него примамиха поп Тодора, поп Димитра и пр. Така бива с хора, които се кланят на светите сребърници и се обръщат към тая страна, към която се появяват тие последните: чрез тях се засили Униата, чрез тях отпадна. Действително, противниците на Униата сполучиха да отслабят влианието й между българите, но кога? - Когато униатите си бяха вече изиграли ролята, която се състоеше в следующето: [1] Да се разбуди заспалиа наш народ, който, ако и да помръдваше от време на време, не смееше обаче да си издигне гласа, за да изиска черковните си права; [2] да се убеди, че тие права, към които се стреми, могат да се придобият и по друг път, много по-бърз и сигурен: Униата. Без нея българскиа глас щеше да бъде всякога потушаван пред Високата Порта и никога нашиа черковен въпрос нямаше да се реши; коги, щом се откри тя и захвана да напредва, турското правителство се видя принудено да допусне към решение черковниа въпрос. Тая беше програмата на униатските дейци, такова бе тяхното старание, което се и короняса с успех. Че българскиа черковен въпрос беше вече умрял, че Униата именно го възкръси и обсили, това е факт, що не може да се оспорва. Турциа не можеше да реши тоя трънлив за нея въпрос, ако не бъдеше приет добре от Запад и от Изток. Това е тъй ясно, че не иска никакви коментарии.
към текста >>

Българина дойде в съзнание за своите права чрез в.
Главатарите миряни, при всичко че Униата напредваше, както сам Т. Икономов го признава, знаеха, че един ден, рано или късно, нейниа край ще бъде развалата, защото в историата ще намерим, че няколко пъти е ставало подобно съединение, но никога не е хващало корен. Като е тъй, ще каже някой, защо беше нужно да се въздига и провъзгласява Униата? - Всяко зло за добро, казва пословицата. Без Униата никога нямаше да се достигне това добро следствие, което гонеха и желаеха някои да достигнат, а именно спечелванието на черковни правдини от патриаршиата и турското правителство. Българина дойде в съзнание за своите права чрез в. „Българиа”, който начна да разкрива и доказва тяхното историческо основание и да заплашва патриаршиата, че ако не ни отстъпи до нейде самостоятелни черковни правдини, ще се съединим с папата. В случай че туй заплашване се изпълнеше, то щеше съвършено да побърка на политико-дипломатическия ход на нашите работи: източниа въпрос ставаше почти западен - нещо не твърде в полза за славяните изобщо. Ако Българина подигна тоя деликатен въпрос, то беше от голямо принуждение и от необходимост: за да се отърве от гръцкиа ярем нямаше друго средство. Владиците българи се заточиха, дано българите се принудят да се помирят и съединят с патриаршиата; но пътя на Униата като беше вече проправен, те се отправиха повече към нея, отколкото към патриаршиата. Какъвто и да беше дядо Йосиф, като се завърна от Рим, много от българите, както и сам Т.
към текста >>

Ангелова-Пенкова: Берат, берхат - акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота за назначаване на служба, с който се предоставят или потвърждават права и привилегии.
По същия акт се извърши Униата по-сетне. 67) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Тескере (ар.-тур.: tezkere) - пътен лист за пътуване във вътрешността на султанска Турция. 68) Бележка на Вергилий Кръстев: Униатите чрез турското правителство получават правото да издават тескерета, без вноски и без помощта на гръцките владици. 69) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Берат, берхат - акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота за назначаване на служба, с който се предоставят или потвърждават права и привилегии. Бератът носи султанския знак „тугра“ и се подновява (подменя) с възкачването на всеки нов султан. 70) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Замедлявам, замедля (рус.: замедлять) - забавям
към текста >>

35. 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.

ТОМ 35

Особени обстоятелства съединени с непозволени средства, допустиха на гръцкий цариградски патриарх да лиши българский народ от това каноническо учреждение и да присъедини към своя престол правата му.
А това бе достатъчно за наивните българи да обнадеждят сърцата си, че наистина много скоро тяхната борба ще се увенчае с пълен успех. И привържениците на Драган Цанков, който искаше българите да се откъснат от патриаршията и да признаят папата за глава на новата българска църква, като запазят своята православна вяра, се увеличаваха все повече. Тъй се стигна до осемнадесети декемврий 1860 година. В тоя ден няколкостотин българи начело с Драган Цанков и игумена на Габровския манастир архимандрит Йосиф Соколски се явиха пред католическия архиепископ Брюнони121 и заявиха високо своето желание да се отделят от цариградската патриаршия, да основат своя българска църква и да признаят Негово Светейшество папа Пий IX за глава на новата българска църква, като за това се сключи уния, но при условие, че „обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. След постигнатото съглашение бе подписан следният акт: „На цялхристиянский свят е познато, че в старо време българский народ имаше една народна каноническа независима йерархия, която беше съединена чрез връзки на покорност със светата всеобща122 Римска църква и беше припозната от тая последната за каноническа и независима. Особени обстоятелства съединени с непозволени средства, допустиха на гръцкий цариградски патриарх да лиши българский народ от това каноническо учреждение и да присъедини към своя престол правата му. От нея епоха насам българите не престанаха да протестуват явно и с въздишанье от сърце против това грабванье на техните свещени права. Сегашний наш народ, като изповядва същите убеждения, счита това право за неотемлимо и неизсрочвано и одързостен от уверенията, дадени от Н. И. В. султана, наший господар, в Хатти-хумаюнът123 от 6/18 февруарий 1856, уверения, които обезпечават на всичките жители на отоманската империя свободата на съвестта, протестува днес както са всякога протестували неговите прадеди и толкоз повече, че той съзнава опасността за общенародната нравственост и за умственото развитие от антиканоническите угнетения и злоупотребления на гръцкото духовенство. Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка.
към текста >>

От нея епоха насам българите не престанаха да протестуват явно и с въздишанье от сърце против това грабванье на техните свещени права.
И привържениците на Драган Цанков, който искаше българите да се откъснат от патриаршията и да признаят папата за глава на новата българска църква, като запазят своята православна вяра, се увеличаваха все повече. Тъй се стигна до осемнадесети декемврий 1860 година. В тоя ден няколкостотин българи начело с Драган Цанков и игумена на Габровския манастир архимандрит Йосиф Соколски се явиха пред католическия архиепископ Брюнони121 и заявиха високо своето желание да се отделят от цариградската патриаршия, да основат своя българска църква и да признаят Негово Светейшество папа Пий IX за глава на новата българска църква, като за това се сключи уния, но при условие, че „обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. След постигнатото съглашение бе подписан следният акт: „На цялхристиянский свят е познато, че в старо време българский народ имаше една народна каноническа независима йерархия, която беше съединена чрез връзки на покорност със светата всеобща122 Римска църква и беше припозната от тая последната за каноническа и независима. Особени обстоятелства съединени с непозволени средства, допустиха на гръцкий цариградски патриарх да лиши българский народ от това каноническо учреждение и да присъедини към своя престол правата му. От нея епоха насам българите не престанаха да протестуват явно и с въздишанье от сърце против това грабванье на техните свещени права. Сегашний наш народ, като изповядва същите убеждения, счита това право за неотемлимо и неизсрочвано и одързостен от уверенията, дадени от Н. И. В. султана, наший господар, в Хатти-хумаюнът123 от 6/18 февруарий 1856, уверения, които обезпечават на всичките жители на отоманската империя свободата на съвестта, протестува днес както са всякога протестували неговите прадеди и толкоз повече, че той съзнава опасността за общенародната нравственост и за умственото развитие от антиканоническите угнетения и злоупотребления на гръцкото духовенство. Съблазнен от безнравственото поведение и от развратния живот на гръцките владици, от които много има на този час да отговорят пред съдилището за дето-убийство и насилванье и ревнив за упазванье православната вяра в оная чистота, в която му е била предадена от прадедите му и в която и тия последните са я приели от светите Апостоли и от Вселенските събори, българский народ докачен в религиозната си съвест от всичко това, реши да скъса връзките, които го свезватс гръцкий цариградски патриарх, да се откъсне от неговата неканоническа власт и да обяви, както сега и обявява всенародно, че почита и припознава, сега и до века, светата Българска цариградска църква за своя истинска майка. Българский народ желае щото чрез посредството и грижите на тая света Църква, да се поднови древната му каноническа и независима йерархия, а нейний началник, както и наследниците му да носят титлата българский патриарх.
към текста >>

Ферманът дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в Османската империя.
Ангелова-Пенкова: Хатихумаюнът - султански ферман, издаден на 18 февруари 1856 г. от султан Абдул Меджид I (Хат-и хумаюн - букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на Парижката конференция от 1856 г. след приключването на Кримската война. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в Османската империя. Премахва изтезанията и цели реформа на затворите. Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината й защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си. 124) Вж „Български Книжици”, книга втора за декемвр. 1860. - в. „България”, год.
към текста >>

36. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

ТОМ 35

Така при агитацията си сред малкотърновчани той красноречиво посочва, че ще получат изгоди от католицизма - ще спечелят покровителството на западните посланици, ще се избавят от притесненията на чорбаджиите, ще добият права пред Високата порта.
Той с признателност подчертава активното покровителство, упражнявано от полската емиграция и по-специално от генерал Замойски над младите българи, учещи се във френската столица. Необикновената бързина, с която турското правителство признава новата униатска църква, големият отзвук на българската уния в западния печат оказват своето въздействие. Броят на „съединените” българи нараства - в Пловдив и в редица други селища, но далеч не от религиозни съображения. От значение за престижа на униатската община в Цариград се явява също фактът, че тя издавала тескерета и други документи 5-6 пъти по-евтино, отколкото патриаршията и българската община. В своята пропаганда за унията Цанков изтъква предвижданите от него облекчения в тежкото социално положение на българския народ. Така при агитацията си сред малкотърновчани той красноречиво посочва, че ще получат изгоди от католицизма - ще спечелят покровителството на западните посланици, ще се избавят от притесненията на чорбаджиите, ще добият права пред Високата порта. Пояснено е, че вместо користолюбивото гръцко духовенство те ще имат свои свещеници, а църковното богослужение ще се извършва на майчиния им език. Като чуват от българин тези обещания, малкотърновчани изготвят документ, че приемат унията, надявайки се с помощта на този „папа”, под чието име се подписват да подобрят положението си. Изобщо там, където по места се сблъскват със съпротивата на патриаршията и не намират подкрепа от руска страна, българите заплашват, че ще прибягнат до върховенството на папата. Случаят с Кукуш, който чрез уния с католическата църква успява да наложи искането си за български митрополит, подхранва надеждите. Движението за приобщаване към главенството на Римската църква обаче само външно изглеждало монолитно.
към текста >>

Геров - уверява българите, че с приемането на уния и ще постигнат своята цел: да имат собствена народна йерархия, каквато правителството на султана сега им отказва.” Той целенасочено акцентира върху фактите, които опровергават закостенялата руска църковна доктрина - единство на православието в Османската империя, като същевременно водят към извода, че трябва да бъдат подкрепени правата, предявени от младата българска нация за духовно освобождение.
Изготвени със задълбочено познаване на църковния въпрос, тези документи разкриват крайно тежкото положение на българите под гръцкото духовно владичество, масовата борба срещу грабителската и денационализаторска политика на Цариградската патриаршия, осветляват бурно изразените, непреодолими народни стремежи за самостоятелна българска църква. Като изтъква пречките в просветното движение на своите сънародници, Н. Геров тактично посочва, че „всички възпитаващи се в Русия млади българи за учители се преследват от гръцките архиереи.” Макар и убеден противник на унията, той осветлява обективните причини, които довеждат българите до тази акция. „Сам патриархът с неуместните... разпоредби принуждава българите към уния и още с такава настойчивост, че средствата за задържането им от това се изчерпват. А бързото признаване от Портата на общината - продължава Н. Геров - уверява българите, че с приемането на уния и ще постигнат своята цел: да имат собствена народна йерархия, каквато правителството на султана сега им отказва.” Той целенасочено акцентира върху фактите, които опровергават закостенялата руска църковна доктрина - единство на православието в Османската империя, като същевременно водят към извода, че трябва да бъдат подкрепени правата, предявени от младата българска нация за духовно освобождение. Твърде прямо, с горест съобщава Н. Геров на своето началство: „българите не искат да вярват, че Негово сиятелство (т. е. самият княз Лобанов-Ростовски - б. а., М. К.) прави нещо за удовлетворяване на техните закони искания”.
към текста >>

Като се надява, че съюзът с Римската църква ще разкрие за поробеното му отечество нови хоризонти, че ще донесе социални придобивки за българите, той пише: „Българският съединен народ, макар още малък, обаче е равен по права и привилегии с кой да е друг народ от Отоманската империя, а под високото покровителство на папата... е равен по права и привилегии с кой да е друг образован народ от католическия свят.” Независимо че продължава главното си направление, умереният вече тон на възобновения вестник „България” към критиците свидетелствува за различната позиция на Цанков преди и след неговата обиколка в провинцията.
Като пристига отново в Цариград, при обстановката на недоверие, което изпитват към него православните българи, той заживява с предишните си настроения и се залавя пак, през април 1862 г., с издаването на вестник „България”. Акцентът на страстната политическа борба, пропиваща отново неговия орган, продължава да бъде непримиримостта към гръцките владици в българските земи, за да се отърси народът от потисничеството им. И сега той посочва съюза с Рим като единствената алтернатива за създаване на независима българска църковна организация, която да възглави развиващото се просветно дело. „Унията, единственото според мене спасение за българския народ.” С по-нататъшното изчакване, понеже „времената се меняват”, което може да продължи години наред, той не се примирява и пак поема униатския път. Последователно настъпателен е неговият вестник особено когато отбранява българската народност от попълзновенията на великогръцкия шовинизъм. Като се надява, че съюзът с Римската църква ще разкрие за поробеното му отечество нови хоризонти, че ще донесе социални придобивки за българите, той пише: „Българският съединен народ, макар още малък, обаче е равен по права и привилегии с кой да е друг народ от Отоманската империя, а под високото покровителство на папата... е равен по права и привилегии с кой да е друг образован народ от католическия свят.” Независимо че продължава главното си направление, умереният вече тон на възобновения вестник „България” към критиците свидетелствува за различната позиция на Цанков преди и след неговата обиколка в провинцията. Убеждавайки се от непосредствените си впечатления, че влиянието на унията сред народа е незначително, сега вече Цанков не осъжда така остро своите идейни противници, обявили се както срещу патриаршията, така и против униатското движение. „Аз ся признавам, четебилиза извинение-пишетой всъобщението си за възобновяването на вестника. - Защото, като са били далеч от средоточието на работите - продължава Цанков, - те са си въображавали, че българите имат толкоз различни средства, за да се издигнат на височината на другите народи..., колкото пътеки има в България... Но не е тъй. И колкото по-много отидем напред, толкоз по-много секи ще може да ся убеди, че само един път ни е отворен, за да улучшим нашето религиозно положение и да опазим нашата народност.” „И ние същите - добавя той, - защо да не го изповядами чистосърдечно, не са убедихме от веднаж.” Като сравнява „младите” - привърженици на схващането за самостоятелна българска национална църква, постигната чрез безкомпромисна борба, и униатското движение-също за пълно откъсване на българите от патриаршията, но под покровителството на католическата църква, той изтъква, че това са „две различни партии, които равномерно търсят доброто на нашия обичан народ”. И понеже счита, че разликата между тези две течения се свежда само до пътя, който са избрали за решаването на църковния въпрос, заявява: „ние уверяваме от сега, че ще почитами сичките ония, които не веруват, че ще могат да споделят нашите убеждения”.
към текста >>

Той организира подаването на прошение до Портата с искане за граждански началник на унията да бъде утвърден един от българоуниатските свещеници.
Независимо, че след разискванията си за уточняване на единна позиция спрямо Цанков, католическите мисионери възприемат цензуриране на „България” в същност те се различават в подхода си към българската уния. [1.] Едни от тях - архиепископите Брунони, Хасун, папският представител Д’Апзон, настояват за форсиране, т. е. за строго католическо църковноканоническо отношение. [2.] Лазаристите пък Боре, Фавериал, Лепавек поради ясно изявените национално-политически съображения на Цанков и привържениците му, за да не бъде изложена унията на провал, предлагат умерен метод. Въпреки приложения натиск и мерките за ограничаване на влиянието му редакторът на „България” далеч няма намерение да се примири. Той организира подаването на прошение до Портата с искане за граждански началник на унията да бъде утвърден един от българоуниатските свещеници. В борбата за удовлетворяване справедливите искания на своя народ и при открития нов фронт с католическите мисионери Цанков съобразно обстановката гъвкаво сменя тактиката си. Не се увлича в догматично следване на линия, ако се окаже лишена от изгледи за успех. Прибягването към компромис, за да осигури крачка напред, за да обезпечи в перспектива осъществяването на целта, явно се очертава като един от политическите му принципи. Така известно време той се обявява против наложения свещеноначалник на българите - католик П. Арабаджийски, а впоследствие се съгласява, но ако му се възложат само граждански функции.
към текста >>

Арабаджийски, а впоследствие се съгласява, но ако му се възложат само граждански функции.
Той организира подаването на прошение до Портата с искане за граждански началник на унията да бъде утвърден един от българоуниатските свещеници. В борбата за удовлетворяване справедливите искания на своя народ и при открития нов фронт с католическите мисионери Цанков съобразно обстановката гъвкаво сменя тактиката си. Не се увлича в догматично следване на линия, ако се окаже лишена от изгледи за успех. Прибягването към компромис, за да осигури крачка напред, за да обезпечи в перспектива осъществяването на целта, явно се очертава като един от политическите му принципи. Така известно време той се обявява против наложения свещеноначалник на българите - католик П. Арабаджийски, а впоследствие се съгласява, но ако му се възложат само граждански функции. Що се отнася до воденето на религиозните служби, настоява да се осигури български униатски свещеник. По този повод е подадена и молба до папа Пий IX (3/16 април 1863 г.) с възражение срещу налагането на инороден мисионер за духовен глава на българската уния. „Но тая мярка, от една страна е по принцип противна на обещанието за национална йерархия, която Ваше светейшество сам ни дадохте... се изтъква в този документ - и, от друга страна, ние знаем, че всички и даже наши братя, не приели унията, биха погледнали с неудоволствие един чужденец да бъде начело на нашата йерархия и в ръководството на нашите дела.” Ясно е отразена и маневрената стъпка на Цанков-Арабаджийски, признат от турското правителство, да остане за граждански началник, а религиозните служби да бъдат водени от български униатски свещеник. В тази молба до папата прозира тенденцията следващата крачка да бъде все по-настойчивото искане за обособяване на национална българоуниатска църква. Същевременно Цанков прибягва и към други средства - подготвя молба от свищовските българи до т. нар.
към текста >>

„Но тая мярка, от една страна е по принцип противна на обещанието за национална йерархия, която Ваше светейшество сам ни дадохте... се изтъква в този документ - и, от друга страна, ние знаем, че всички и даже наши братя, не приели унията, биха погледнали с неудоволствие един чужденец да бъде начело на нашата йерархия и в ръководството на нашите дела.” Ясно е отразена и маневрената стъпка на Цанков-Арабаджийски, признат от турското правителство, да остане за граждански началник, а религиозните служби да бъдат водени от български униатски свещеник.
Прибягването към компромис, за да осигури крачка напред, за да обезпечи в перспектива осъществяването на целта, явно се очертава като един от политическите му принципи. Така известно време той се обявява против наложения свещеноначалник на българите - католик П. Арабаджийски, а впоследствие се съгласява, но ако му се възложат само граждански функции. Що се отнася до воденето на религиозните служби, настоява да се осигури български униатски свещеник. По този повод е подадена и молба до папа Пий IX (3/16 април 1863 г.) с възражение срещу налагането на инороден мисионер за духовен глава на българската уния. „Но тая мярка, от една страна е по принцип противна на обещанието за национална йерархия, която Ваше светейшество сам ни дадохте... се изтъква в този документ - и, от друга страна, ние знаем, че всички и даже наши братя, не приели унията, биха погледнали с неудоволствие един чужденец да бъде начело на нашата йерархия и в ръководството на нашите дела.” Ясно е отразена и маневрената стъпка на Цанков-Арабаджийски, признат от турското правителство, да остане за граждански началник, а религиозните служби да бъдат водени от български униатски свещеник. В тази молба до папата прозира тенденцията следващата крачка да бъде все по-настойчивото искане за обособяване на национална българоуниатска църква. Същевременно Цанков прибягва и към други средства - подготвя молба от свищовските българи до т. нар. „Българска патриаршия в Цариград", на която е безсъмнен вдъхновител, ако не и редактор, за да покаже конкретните условия, необходими според него за съществуване на унията. В нея мнимите податели декларират публично отричане от Цариградската гръцка патриаршия и преминаването си към каноническата власт на Рим, но при определени условия. Така те признават папа Пий IX за духовен началник и покровител на „нашата... православна църква" (курс.
към текста >>

[1.] „България” от самото начало се явява най-ревностен защитник на българските интереси, мъжествено отстоява правата на народа” - пише Любен Каравелов въпреки негативното си отношение към униатството.
Но в последния, прощалния брой, изпълнен с лична отговорност, Цанков се отчита пред народа за политическите резултати от своя вестник. [1.] С чувство на удовлетворение са пропити думите му, че чрез униатското движение е популяризирал българското име, българските национални искания в Западна Европа, че нашироко пред външния свят е пропагандирал за съществуване на пет милиона българи. [2.] Друг актив на вестника му, който с основание го въодушевява, е смелата борба, която водеше срещу денационализаторските планове на Цариградската патриаршия. „Фанариотското духовенство, което беше присвоило нашите епархии..., намира са сега добре опознато: или ще умре гладно в България, или ще иде да проси хляб от ония, които ще му продават свещеническия характер... - пише Цанков. - Таквози е следствието от нашата преданост за нашето любезно отечество, следствие, което ще ни утешава сякоги и тогази биля, когато не ще можем веке да му правим услуги.” Но неговият орган по значение в същност далеч надминава отбелязаното от Цанков в прощалните му слова с читателите. [1.] „България” от самото начало се явява най-ревностен защитник на българските интереси, мъжествено отстоява правата на народа” - пише Любен Каравелов въпреки негативното си отношение към униатството. [2.] С широкия си поглед дори върху цялостния възрожденски периодичен печат той изтъква големия принос на Цанковия вестник за формирането на българското национал но съзнание. „България” ... -подчертава Каравелов - първа (курс. а., М. К.) поставила народът по пътя на самосъзнанието.” [3.] Съвременниците, които нападат Цанков, опасявайки се от разцепване на народното единство - понеже през този период се формира българската нация - са опровергани от обществено-историческата практика. Многовековната принадлежност на българите към православието предопределя до голяма степен последвалия крах на униатството като религиозно движение.
към текста >>

37. 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

Тии не имеящи занятие, нити умеящи да вършят някаква си търговщина защото бях граждански сплетници и научени да живеят от потта других, същи же благоволеями от Турков, ако и с най-голямо си безчестие и безсъвестие прилепиха ся, кату гладни пиевици, около патриаршия и тутакси патришкое седалище стана за тях оръдие печялби и личния користи!
Нарядиха йоще негов избор да става от народа и упределиха му и заплата от царското съкровище, кое за малку време само следова. Защото тии сами Гърци почнаха наскоро да чинат големи злоупотребления и да купуват патришкое седалище, като ся наддаваха и ся караха с най-лукави сплетки, клевети и предателства помежду си, заради кое и тогдашни султани дигнаха първая заплата и чест коя им благоволно даваха в първите времена. Знайно е чи Цариград притърпя голямо разорение и упустошение във время привзятия му от Турците и тогдашни султан, да би населил пак тойзи великий и лепозрачний град, унужди ся да доведе и присели людие от разни области, а най-паче ония византийци Гърци и други, коих византийская власт беше заточила или тии бяха избягали в Бруса и Одрин, кои градове, както е знайно, отдавна йоще бяха завладани от Турците. А тии бяха изгонени и заточени ради недобрата им поведения и раздорнаго им духа и, прибегши под защита Турков, действуваха предателски против отечества си! Тии Гръци ся населиха около патриаршията, на място кое и днес йоще носи имя фенер и от того получиха ново има фанариоти, кое имаше при турците някакво си уважение, защото тии, както казахме бяха веки заслужили Туркам за завладението византийско. Тии не имеящи занятие, нити умеящи да вършят някаква си търговщина защото бях граждански сплетници и научени да живеят от потта других, същи же благоволеями от Турков, ако и с най-голямо си безчестие и безсъвестие прилепиха ся, кату гладни пиевици, около патриаршия и тутакси патришкое седалище стана за тях оръдие печялби и личния користи! Какво злоупотребления и крачмарства са ставали във великан названа чьрква от това почетно съборище, от кое ся състоеше фенерская зган священства и мирянах им, то само техни летописци обширно са описали! Человеку е срам да чете нихните дела!... Число фанариотое разтеше от ден в дня от подобних им скитников и сплетников, кои ся приселяха в Цариград на вишеказаное място фенер. А защото малочислений брой Гръков, коих духовно владеяше Цариградска фенерска патриаршия не беше доволно да им дава големи и изобилни приходи, тии намислиха да уборят Славянските в Турско священоначялства, българское и сьрбское, и тъй да подчинят себе сички православни в Турско Християни под священая власт фенерскаго патрика. Турская же държава, учрьдивша ся крепко в Константинов град, трябаше да има непреривни сношения граждански и търговски, с Европейските безмощни тогдашни кралевства, От того ся ражда нужда знания Европейских язиков за Турците.
към текста >>

Турская же държава, учрьдивша ся крепко в Константинов град, трябаше да има непреривни сношения граждански и търговски, с Европейските безмощни тогдашни кралевства, От того ся ражда нужда знания Европейских язиков за Турците.
Тии не имеящи занятие, нити умеящи да вършят някаква си търговщина защото бях граждански сплетници и научени да живеят от потта других, същи же благоволеями от Турков, ако и с най-голямо си безчестие и безсъвестие прилепиха ся, кату гладни пиевици, около патриаршия и тутакси патришкое седалище стана за тях оръдие печялби и личния користи! Какво злоупотребления и крачмарства са ставали във великан названа чьрква от това почетно съборище, от кое ся състоеше фенерская зган священства и мирянах им, то само техни летописци обширно са описали! Человеку е срам да чете нихните дела!... Число фанариотое разтеше от ден в дня от подобних им скитников и сплетников, кои ся приселяха в Цариград на вишеказаное място фенер. А защото малочислений брой Гръков, коих духовно владеяше Цариградска фенерска патриаршия не беше доволно да им дава големи и изобилни приходи, тии намислиха да уборят Славянските в Турско священоначялства, българское и сьрбское, и тъй да подчинят себе сички православни в Турско Християни под священая власт фенерскаго патрика. Турская же държава, учрьдивша ся крепко в Константинов град, трябаше да има непреривни сношения граждански и търговски, с Европейските безмощни тогдашни кралевства, От того ся ражда нужда знания Европейских язиков за Турците. Нъ Турци, споряд тогдашнаго си духа правоверства, не само не учаха странни язици, но йоще не допущаха едному гяурину да им говори прямо на странен язик, ако и он да е бил даже и посланик някого си европейскаго царя, мислещи чи ще им ся осквьрни слух!... Такова нещо трябваше да ся изпълнява чрез тълмачя (терджумана) и то с голямо понижение представляющих ся послаников, Ако някой си посланик е имал налог от двора си да представи нещо си отоманскии порти от стрьни правителства си, он е трябало да измоли с много подарки дозволение и да го представат няколко си бустанджии пред великаго везиря, кой е сичко изпълнявал после султана, държащи го, кату едного виновника и унуждающи го да ся покланя до земя няколко си пъти пред него, да му целуни със страхопочитание края на скута и, гледаящ смирено на земя, да му желуни със страхопочитание края на скута и, гледаящ смирено на земя, да управля говор си тълмачу, а он да изказва смисъл говора посланика, ублечена с най-нижни изражения покорности и рабства! Великий же везир споряд в каквото разположение ся е находил, решавал е много пъти в отговор посолства, да ударят няколко си тояги на крака посланику или го затворят в посланическая тъмница на Еди-куле-седем-торня или даже и прямо да го убесят, ако го е разсърдил за нещо си! Първий же тогдашни тълмачи отоманския порти били от Евреи, кои са имали всякоги пристъп при Турците, търпящи всяко безчестие и подлагающи себе за усърдно оръдие в най-безчеловечните дела против Християните. Тии са били и първите турски лекари, съветници и подзорници (спиони), както и първи им търговци-базиргян-баши.
към текста >>

Тая мярка зе отоманска власт, защото не можеше да закачи вероисповедните права, до де не унищи военната сила, коя не беше за презиранье.
Наши Българи освен във военна служба що ся били из начяла при Турците, и то в особни пълкове, под свои войводи (беюве) и под свои знамяни, други служби не са могли тогава да понесат ради естественаго начертания (характера). Заради това фанариотите са успели да ся въдворят изключително при Турците и да ся зближят до толко, щото да имат най-голямо влияние на техните дела, кое ся простира и досега. Така кату ся удвориха лукавите фанариоти при турското правителство и добиха голямо влияние в техните работи в обще, тии почнаха да мислят непрестанно, как да уборят славянските в турско священоначалничьства. Клеветите и предателствата бяха най-удобното за тях оръдие против тия ратоборни народи Българи и Сърби, за коих предложиха Порте чи тии народи ако останат под тогдашните легки тям дадени условия, имеящи и свое народно священоначалничество твърде скоро могат ся подигна против султанская власт и себе от турскаго подданства освободи. Отоманска порта почна най-напред да унищява дадения Българъм условия, а най-паче войнишки им войводи и главатари и да ограничява техните полкове, кои бяха съставени особно само от тях и под свои знамяни, обвязани же да съвоюват с Турците против неприятелите им. Тая мярка зе отоманска власт, защото не можеше да закачи вероисповедните права, до де не унищи военната сила, коя не беше за презиранье. Подир това ся испроводиха няколко си военни силни отделения, кои избиха по-знамянитите человеци по България, а без разлика сичките книжевни Българи. А множество малолетни мъжескаго пола от 13 до 18 години събраха и отправиха ги в Одрин и Цариград, де кату ги насила потурчиха, по-младите разделиха и зеха в служби си турски велможи и главатари, а по-възрастните смесиха в яничерския орди. От тях времена са приели и ислямская вяра, видимии днес в България помаци-помагачи (нефрам), както и потурчении Сърби в Босна кои йоще говорят матерни си язик, славянски, в обще и съхраняват и много народни и вероисповедни обряди, както и родословни си стари имяна. Освен того отоманская власт е съставила разни пълчища приведени от Азия под название делии или зюмре оджага, да ся скитат по сичка България и Сърбия и да угнетяват тях бедни народи и да угасят съвсем народни и военни им дух! Тии пълчища или по-добре тя зган от злодейцев, при коим ся прибавиха и множество други разбойници, в по-последните времена, под имято капусъзи без служби людие и други банди, каквито бяха знамянития Кърджалии и турско-арнаутите, скитаха ся за много години по България и Сърбия, освен местните спахии и свирепи яничери, убиваха, съблачяха и пленяха безуръжнаго народа, убезчестяха и грабеха им девици, турчеха ги насила и струваха най-големи безчеловечни злини коих днешний человек мъчно можи си въображи, а камо ли да повярва!
към текста >>

38. 2.12.2. Учредяване на Българската екзархия

ТОМ 35

По гражданските въпроси тя кореспондира директно с Високата порта и сама урежда своето вътрешно управление.
2.12.2. УЧРЕДЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ Тридесет и две години след първите надигания в Търново, през 1870 г. българското църковно движение достига своя щастлив завършек. На 27 февруари (11 март) бил издаден султански ферман за учредяването на самостоятелна българска духовна власт под формата на Българска екзархия. Според фермана Екзархията е независима от Патриаршията. По гражданските въпроси тя кореспондира директно с Високата порта и сама урежда своето вътрешно управление. Член 10 на фермана определя и духовната юрисдикция на Българската екзархия, която обема 15 епархии: Русенска, Силистренска, Шуменска, Търновска, Софийска, Врачанска, Ловчанска, Видинска, Нишка, Пиротска, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Варненска (без град Варна и някои села), Сливенски санджак, Созополска каза, Пловдивска епархия (без град Пловдив и Станимака и някои села). За останалите области със смесено население се предвиждало да се проведе народно допитване, за да се определи съгласно предпочитанията на населението под чия власт то ще премине. След издаването на фермана борбата между българите и Цариградската патриаршия избухва с нова сила. Висшият гръцки клир, подтикван от Гръцкото кралство, се противопоставил категорично на отделянето на българите в самостоятелна църква. Започнало грубо и безцеремонно преследване на екзархистите в смесените македонски епархии.
към текста >>

В общи линии това признание съответствувало на историческите права на българската нация.
В град Охрид и околността му пък само 139 души поискали да бъдат патриаршисти, а 9387 фамилии категорично се обявили за Екзархията. В резултат на плебисцита турското правителство издало берати за назначаване на български владици в двете епархии. Така завършила борбата на българите за национално-духовна и културна еманципация. Създаването на Българската екзархия е едно от най-крупните събития в новата българска история, плод на всенародно движение, в което участвувала цялата нация под ръководството на буржоазната класа. В резултат на продължителните и организирани борби за духовно обособяване след близо пет робски века българите били признати за самостоятелен народ. В общи линии това признание съответствувало на историческите права на българската нация. Ферманът и проведените плебисцити включили под властта на Екзархията почти всички български земи от Дунавска България, Тракия и Македония, където през Средновековието и вековете на робството живеели българи, хора, говорещи български език, където се бяха създали главните центрове на българката материална и духовна култура. Българската екзархия е първата международно призната национално-политическа институция. Тя изиграла изключителна роля в новата българска история. Като обединила българите духовно, политически и религиозно, като се противопоставила на чуждите посегателства срещу националното културно-историческо наследство, като застанала на стража в защита на езика и вярата на българите, Екзархията способствувала във висша степен за запазване и развитие на българската нация.
към текста >>

39. 2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.

ТОМ 35

Именно, поради това руската политика се решава на един рискован ход - да отвлече архиепископа на българските униати Йосиф Соколски и да отклони от унията духовните и граждански лица, ангажирани с нея.
Е. Влангали. Консулът уведомява Петербург, че Раковски „се съгласява да служи на нашите интереси, без да приема програмата на Патриаршията и без да губи влияние сред своите сънародници”. В замяна на това Раковски поискал средства и разрешение за разпространяването на „Дунавски Лебед” в Русия. На това донесение Александър II е поставил резолюцията „Да се види какво може да се направи”.214 Малко по-късно Влангали изпраща писмената молба на Раковски от началото на април 1861 г., в която отново се настоява за разпространението на „Дунавски Лебед” в Русия, който имал за цел да попречи на католиците „да унищожат православието сред българския народ чрез духовното му разделяне от другите славянски народи.”215 Действията на руските дипломати през пролетта на 1861 г. не успели да спрат униата, макар и силно да ограничили възможностите на католическите мисионери за действие. Именно, поради това руската политика се решава на един рискован ход - да отвлече архиепископа на българските униати Йосиф Соколски и да отклони от унията духовните и граждански лица, ангажирани с нея. Идеята за това сигурно е дошла от Цариград, но тя била дълго и внимателно обсъждана в най-висшите сфери на Русия. Така на 1 юни 1861 г., т. е. 17 дни преди да се извърши операцията, Горчаков пише до Александър II, за да иска разрешението му за настаняване на Соколски в Русия, задигането на когото се подготвяло в Цариград. Императорът одобрил тази акция, като върху доклада на Горчаков написал: „Това е много куриозно, защото ние ще можем да го използваме за връщането на българите в лоното на ортодоксията”. След това поставя своята фамозна резолюция - „d’accord!
към текста >>

Славейков, на когото трябвало да заплати.216 Сигурно Соколски бил дълго време обработван, защото по едно време той почва да се страхува и към средата на юни, заедно с четири-пет граждански лица се отзовава при френския шарже д’афер Лалеманд, за да иска закрила.
17 дни преди да се извърши операцията, Горчаков пише до Александър II, за да иска разрешението му за настаняване на Соколски в Русия, задигането на когото се подготвяло в Цариград. Императорът одобрил тази акция, като върху доклада на Горчаков написал: „Това е много куриозно, защото ние ще можем да го използваме за връщането на българите в лоното на ортодоксията”. След това поставя своята фамозна резолюция - „d’accord! ”. Акцията за отвличането на Соколски била естествено възложена на Геров, но той действувал чрез други лица, т. е. чрез П. Р. Славейков, на когото трябвало да заплати.216 Сигурно Соколски бил дълго време обработван, защото по едно време той почва да се страхува и към средата на юни, заедно с четири-пет граждански лица се отзовава при френския шарже д’афер Лалеманд, за да иска закрила. В отсъствието на Лавалет, Лалеманд заявил на Соколски, че унията е въпрос на съвест, църковна работа, но обещал, че ако униатите са обезпокоявани, посолството ще се намеси, а освен това е готово да осигури и добри услуги чрез Портата. Непосредствено след тази среща на 18 юни 1861 г. Соколски внезапно изчезва. Той бил отведен от П. Р. Славейков, заедно сдипломната за инвеститура в архиепископство и с другите духовни отличия, на борда на руския кораб „Елбрус”, който внезапно отплувал за Одеса.217 По този повод Лалеманд - без да знае нищо за подробностите около операцията пише в Париж, че „това е лош акт срещу нас и лош вкус, проявен от руското посолство”, за да продължи по-нататък: „Лобанов си е въобразил, че нашата индиферентност повече привидна, отколкото реална, му е позволила да действува срещу нас без скрупули”.
към текста >>

Скоро във вестниците били обнародвани два адреса, подписани от осем граждански и духовни лица, участници в акта на унията, които заявили, че „папските агенти” имат само една цел - да унищожат ориенталските обряди и да въведат латинската вяра.
той обаче подписва разписка за 4500 гроша, „с които ще допълни разноските, които ще станат по отдалечаването на Цанкова и Ваклидова от унията и за пресекването на издаването на в. „България” за една година. За всички тези заслуги на Славейков, и по отношение на Соколски, и по отношение на Цанков, Геров уведомява през септември Лобанов-Ростовски. Лобанов е силно обнадежден и нарежда да се върви до край, да се употребят всички средства за отклоняване от унията и на архимандрит Макарий. И тези негови нареждания били изпълнени. Скоро във вестниците били обнародвани два адреса, подписани от осем граждански и духовни лица, участници в акта на унията, които заявили, че „папските агенти” имат само една цел - да унищожат ориенталските обряди и да въведат латинската вяра. ...В досегашните изследвания униатското движение в България е получило две рязко противоположни характеристики. Едната е формулирана в българската национална преса през епохата на Възраждането, след това застъпена в много-цитирания труд на Патриарх Кирил Български. Според нея униатството е плод на френската политика и на френските мисионери, подбудено от вън [в] момент, когато се извършва националната консолидация на българите. Отначало до край това движение е отрицателно, тъй като посяга на традиционната вяра, задържа духовната консолидация, заплашва единството на нацията. Втората преценка принадлежи на автори католици.
към текста >>

Според нея движението на българите към католицизма имало за цел да възстанови католическото единство в Ориента, да върне българите в „правата вяра” и по този начин да открие големи възможности за тяхното бързо придвижване по пътя на цивилизацията.
Едната е формулирана в българската национална преса през епохата на Възраждането, след това застъпена в много-цитирания труд на Патриарх Кирил Български. Според нея униатството е плод на френската политика и на френските мисионери, подбудено от вън [в] момент, когато се извършва националната консолидация на българите. Отначало до край това движение е отрицателно, тъй като посяга на традиционната вяра, задържа духовната консолидация, заплашва единството на нацията. Втората преценка принадлежи на автори католици. Тя е представена най-обобщено в използувания труд на Ив. Софранов. Според нея движението на българите към католицизма имало за цел да възстанови католическото единство в Ориента, да върне българите в „правата вяра” и по този начин да открие големи възможности за тяхното бързо придвижване по пътя на цивилизацията. И двете оценки съдържат по нещо вярно, но тъй като изхождат от два противоположни полюса (православие-католицизъм; Изток-Запад) са тенденциозни и лишени от качествата на историческата обективна премереност. Настоящото изложение показва, че без да се пренебрегват българските съображения за използуване на унията като средство за натиск върху Цариградската патриаршия, униатското движение е предизвикано на живот от външни внушения. То е резултат преди всичко от действията на френските мисионери от ордена на лазаристите, намиращи се под дипломатическата закрила на Франция. Това движение няма нито исторически корени, нито реални вътрешно-социални мотиви в българското общество. И неговите инициатори, и българските му изпълнители са разбирали много добре историческата обреченост на унията, но са тръгнали към него, с различни съображения, надявайки се на обществените превратности.
към текста >>

40. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

ТОМ 35

На ерменския патриарх дал почти същите права каквито на гръцкия.
Преди да свърша въпроса за борбите по духовното ни политическо възраждане, считам за нужно да кажа няколко думи, като какво е било положението [на] нашия народ преди възражданието, т. е. от паданието ни под турско робство до първите проблески на нашето възраждание. Най-грозно и най-тежко е било робството на нашия народ сравнително с другите балкански народи; турците след покорението на България разорили градовете, унищожили всички учреждения, избили по-първите и будни българи, унищожили Търновската патриаршия и оцелелите българи обърнали на роби да им работят, като ги обременили с тежки парични и кръвни данъци. Съвсем другояче постъпили турците с другите завоювани от тях балкански държави - освен дето не посегнали на културните им учреждения и преобретения, но още от първите дни след завладяването проявили своите грижи и великодушие към победените. Султан Мухамед II-й като влязъл в Цариград и като видел цели квартали обезлюдени, приселил от Мала-Азия ерменци и гърци. На ерменския патриарх дал почти същите права каквито на гръцкия. Особено било благоволението на султаните към Влашко и Молдова и в сключения договор в 1492 г. с княз Влад, Мурад се задължавал да защищава Влашко срещу всеки враг, като си запази правото на сюзерен в княжеството, да не стъпа никакъв турчин във Влашко без уважителни причини и без разрешение. Срещу всичко това княжеството да плаща на султана 10 000 гроша годишно. В 1577 год. на сърбите били дадени черковни права, възобновена била Иперската сръбска архиепископия и обърната в патриаршия, в областта на която влизали всички сръбски земи и голяма част от българските епархии в Македония; гърците изгубили политическата си свобода, но запазили черковните си и граждански права.
към текста >>

на сърбите били дадени черковни права, възобновена била Иперската сръбска архиепископия и обърната в патриаршия, в областта на която влизали всички сръбски земи и голяма част от българските епархии в Македония; гърците изгубили политическата си свобода, но запазили черковните си и граждански права.
На ерменския патриарх дал почти същите права каквито на гръцкия. Особено било благоволението на султаните към Влашко и Молдова и в сключения договор в 1492 г. с княз Влад, Мурад се задължавал да защищава Влашко срещу всеки враг, като си запази правото на сюзерен в княжеството, да не стъпа никакъв турчин във Влашко без уважителни причини и без разрешение. Срещу всичко това княжеството да плаща на султана 10 000 гроша годишно. В 1577 год. на сърбите били дадени черковни права, възобновена била Иперската сръбска архиепископия и обърната в патриаршия, в областта на която влизали всички сръбски земи и голяма част от българските епархии в Македония; гърците изгубили политическата си свобода, но запазили черковните си и граждански права. Цариградската патриаршия освен гдето останала непокътната, но добила от султана привилегии, каквито нямала даже при византийските царе. Завоевателят на Цариград Мухамед II-й проевил осезателно своето великодушие към гърците, като дал на новоизбрания патриарх Генадий Схоларий жезъл обсипан с брилянти и му определил 1000 жълтици годишна заплата. Гръцката патриаршия не само се закрепила, но станала и представителка на гръцкия народ, единствения признат християнски народ, в турската империя. Възползвани от това положение на работите, в гърците се поражда идеята, чрез погръчване народите на Балканския полуостров, да влеят нови жизнени сокове в отслабналото донегде гръцко духовно племе, да изгонят турците и да възобновят старата гръцка империя; за която цел те най-напред се обърнали към нас българите, като по-близки до тях и които по-рано сме им успорявали техните владения на Балканския полуостров, и като народ макар с по-долня култура от гръцкия, но по-млад, по-свеж и в разцвета на своите умствени и физически сили, чрез погръчванието можал да усили гръцкото племе. Затова именно и патриаршията чрез религията (духовното оръжие) поискала да ни погърчи.
към текста >>

Както споменах по-горе, завоевателят на Цариград Мехамед Н-й е проявил особено благоволение към гръцкия народ; неговите културни учреждения били запазени, също и църковните и граждански права.
Завоевателят на Цариград Мухамед II-й проевил осезателно своето великодушие към гърците, като дал на новоизбрания патриарх Генадий Схоларий жезъл обсипан с брилянти и му определил 1000 жълтици годишна заплата. Гръцката патриаршия не само се закрепила, но станала и представителка на гръцкия народ, единствения признат християнски народ, в турската империя. Възползвани от това положение на работите, в гърците се поражда идеята, чрез погръчване народите на Балканския полуостров, да влеят нови жизнени сокове в отслабналото донегде гръцко духовно племе, да изгонят турците и да възобновят старата гръцка империя; за която цел те най-напред се обърнали към нас българите, като по-близки до тях и които по-рано сме им успорявали техните владения на Балканския полуостров, и като народ макар с по-долня култура от гръцкия, но по-млад, по-свеж и в разцвета на своите умствени и физически сили, чрез погръчванието можал да усили гръцкото племе. Затова именно и патриаршията чрез религията (духовното оръжие) поискала да ни погърчи. Идеята е била да стане в XVI век, а гърците закъснели. Както споменах по-горе, завоевателят на Цариград Мехамед Н-й е проявил особено благоволение към гръцкия народ; неговите културни учреждения били запазени, също и църковните и граждански права. Обаче не такова било положението на българите, особено с признаването на гръцкия патриарх с берат на султана за политически и духовен глава на всички православни християни в Балканския полуостров, българите престават да съществуват като народ. След превземането на Търново от турците, Търновската патриаршия била унищожена, патриарх Ефтимий испратен на заточение, българските учители, книжовници, боляри и първенци избити и прогонени, вследствие на което народа остава без свой роден духовен представител и ходатай пред турското правителство, без ръководители и община, която да го свързва и се застъпа за неговите културни нужди, разсипани българските монастири, които са били средоточие на книжнина и просвета. Немало вече онова културно огнище, т. е. Търновската патриаршия, което пръскало светлина не само в България, но и в Сърбия, Ромъния и Русия. България преди турското робство била културно огнище и непосредствен источник на просвета за сърби, руси, ромъни и албанци.
към текста >>

Изгубили веднаж политическата си и духовна независимост, българите постепенно попаднали под властта на Цариградската патриаршия, която макар и да имала широки права над тях, обаче, на първо време се ограничила да праща свои епископи на българските катедри, само за да ги подчини и да си създаде доходи.
Турците унищожили всички културни учреждения, всичко интелигентно. Останалите българи и по селища и градища били зашеметени. Трябвало много време до гдето се опомнят и съвземат. Ударът бил страшен, понеже българите попаднали под двойно робство: духовно и политическо, и под двама господари: турци и гърци. Първите почнали да разполагат с живота и имота им, а другите с душата им и националната им съвест. Изгубили веднаж политическата си и духовна независимост, българите постепенно попаднали под властта на Цариградската патриаршия, която макар и да имала широки права над тях, обаче, на първо време се ограничила да праща свои епископи на българските катедри, само за да ги подчини и да си създаде доходи. Пращаните епископи имали за цел само да грабят, да събличат паството си и да трупат богатства. Гръцките владици в България, обкръжени с еничери обикаляли селата и събирали владищината, като връзвали и затваряли тия, които не могли да платят и вземали каквото намирали в къщата. Населението много се бояло от тях, особено от грабителството им. Чрез гръцките владици турското правителство държало българите в повиновение и ги следило; с това то е избегвало да държи големи гарнизони в градовете и центровете и от грижата да създава политическа централизация. В повечето български градове имотните, първенците и търговците били погърчени.
към текста >>

41. 3.6.9.3. Занаятите на болградчани.

ТОМ 35

Младите болградчани, въпреки че от скоро време започнаха да заемат граждански служби, са все още безгласни, по значение нищожни и пътят им е още тъмен и закрит.
Разбойничеството и кражбата не са твърде редки явления. Има хора, които смятат кражбата за занаят, например да крадат чужди волове, коне и овце, които след това продават на друго място или пък колят в своите касапници. Кражбата е толкова разпространена, че надминава всички останали занаяти. Част от старите болградчани заемат служебни постове: училищни настоятели, касиери,... старшини,... кандидати и пр. Те с удоволствие образуват партии, за да бъдат избирани за ръководители, и са готови да проливат кръв само и само да си останат старши. Младите болградчани, въпреки че от скоро време започнаха да заемат граждански служби, са все още безгласни, по значение нищожни и пътят им е още тъмен и закрит. Като вървят по стъпките на своите бащи, те когато подранят и надпреварят бащите си в кафенетата, стават първи герои на билярда, на който с особено изкуство и прозорливост търкалят слоновите кости, отиграват кафета и чай за няколко дни напред, с особена настървеност се залавят в играта на карти и с гордост доказват правата си в картната игра. Вечерно време мерят улиците с твърде весели и съвременни песни като например: frounza verdi, или „красива природа”, а понякога и през нощта, когато спиртът ги въодушеви, грижат се за увеселяване на улиците. Трябва да кажем, че тези похождения на младите са твърде неприятни за старите. По този въпрос ние ще поговорим по-нашироко по-нататък. Нека читателите не мислят, че болградчани спят, обратното, те напредват и се развиват бързо по посока на цивилизацията.
към текста >>

Като вървят по стъпките на своите бащи, те когато подранят и надпреварят бащите си в кафенетата, стават първи герои на билярда, на който с особено изкуство и прозорливост търкалят слоновите кости, отиграват кафета и чай за няколко дни напред, с особена настървеност се залавят в играта на карти и с гордост доказват правата си в картната игра.
Има хора, които смятат кражбата за занаят, например да крадат чужди волове, коне и овце, които след това продават на друго място или пък колят в своите касапници. Кражбата е толкова разпространена, че надминава всички останали занаяти. Част от старите болградчани заемат служебни постове: училищни настоятели, касиери,... старшини,... кандидати и пр. Те с удоволствие образуват партии, за да бъдат избирани за ръководители, и са готови да проливат кръв само и само да си останат старши. Младите болградчани, въпреки че от скоро време започнаха да заемат граждански служби, са все още безгласни, по значение нищожни и пътят им е още тъмен и закрит. Като вървят по стъпките на своите бащи, те когато подранят и надпреварят бащите си в кафенетата, стават първи герои на билярда, на който с особено изкуство и прозорливост търкалят слоновите кости, отиграват кафета и чай за няколко дни напред, с особена настървеност се залавят в играта на карти и с гордост доказват правата си в картната игра. Вечерно време мерят улиците с твърде весели и съвременни песни като например: frounza verdi, или „красива природа”, а понякога и през нощта, когато спиртът ги въодушеви, грижат се за увеселяване на улиците. Трябва да кажем, че тези похождения на младите са твърде неприятни за старите. По този въпрос ние ще поговорим по-нашироко по-нататък. Нека читателите не мислят, че болградчани спят, обратното, те напредват и се развиват бързо по посока на цивилизацията. Тази цивилизация те разбират наопаки и я посрещат като окаян тузлучанин, който, като няма нова дреха, посреща байрама, като си обръща наопаки ямурлука.
към текста >>

42. Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова

ТОМ 35

Бедел-и аскерие - военен данък, заменил (1856 г.) паричния данък джизие или харач (харадж) събиран от не мюсюлманското население Берат, берхат - акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота за назначаване на служба, с който се предоставят или потвърждават права и привилегии.Бератът носи султанския знак „тугра“ и се подновява (подменя) с възкачването на всеки нов султан.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ А Арзухал (остар.) - писмена молба; просба, прошение. Арнише, арнисвам (от гр.: αρνουμια) - спирам, преставам Ахчийница - гостилница. Ахчия (ар.-тур.: ahçr) - готвач Б Бахча - градина. Бедел-и аскерие - военен данък, заменил (1856 г.) паричния данък джизие или харач (харадж) събиран от не мюсюлманското население Берат, берхат - акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота за назначаване на служба, с който се предоставят или потвърждават права и привилегии.Бератът носи султанския знак „тугра“ и се подновява (подменя) с възкачването на всеки нов султан. Бережливост (рус.: бережливость) - пестеливост, благоразумие, икономичност Берхат - вж Берат Босорман, бусурман - невеж, бедняк Бусурман - вж Босорман В Вапор - параход Вверявам,введа - поверявам Ветва - клонче на дърво; вейка Д Даваджйя (ар.-тур.: davaci)-тъжител, който повдига давия (процес) срещу някого. Даждия (остар.) - данък, данъци Дармоед (рус.) - готован, търтей Дембел(ин) (от пер.-тур.: tembel) - мързеливец, ленивец Диплография - счетоводна отчетност, двойно записване или двойно счетоводство. Първото издание по счетоводство на български език е: Карадимков, Стоян Димов, Караминков, Христо Димов. Диплография, или как се държат търговски книги, от Стояна и Христа Караминкови. Цариград: в книгопеч.
към текста >>

Ферманът дава и гарантира равни граждански права на християните спрямо мюсюлманите в Османската империя.
тур.: Islahat Fermam) - султански ферман, издаден на 18 февруари 1856 г. от султан Абдул Меджид I (Хат-и хумаюн - букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на Парижката конференция от 1856 г. след приключването на Кримската война. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на християните спрямо мюсюлманите в Османската империя. Премахва изтезанията и цели реформа на затворите. Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината й, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си. Хесап - вж Есап Хъз (тур.: hiz) - сила, устрем Ц Цинцарин - представител на малочислено балканско племе, пръснато главно из Македония, с език близък до румънския; скъперник Ч Чевердисвам (от тур.: cevirmek) - гледам си работата. Чепрашик, чепераст - разклонено Чолак (тур.: çolak) - който е с откъсната ръка или някой пръст на ръката. Ш Шахат, -ин (ае.-тур.: şаhit) - свидетел, очевидец.
към текста >>

НАГОРЕ

1.1223750114441