Търсене в текстове за 'Гражданска свобода'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 137 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

ТОМ 8

Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия.
5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 10.01.98 г. Драги Вергилий, Първата част на писмото си написах веднага след нашия телефонен разговор, но задържах изпращането й заедно с втората част, отнасяща се до Берлинския договор от 13^11.1878 г. (подписването му е станало в 14.30 ср. евр. вр.). След като отлагах писането на писмото близо две седмици, сега трябва да го напиша набързо, понеже утре ще пътува за София една позната, а на пощата такива писма не обичам да доверявам. Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия. В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2. В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация.
към текста >>

Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор.
евр. вр.). След като отлагах писането на писмото близо две седмици, сега трябва да го напиша набързо, понеже утре ще пътува за София една позната, а на пощата такива писма не обичам да доверявам. Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия. В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2. В Берлинския исторически музей, който е само на няколко минути от жилището ми, е изложена картината на германския придворен художник Антон фон Вернер, документираща заключителния момент от конгреса: психологически център на картината, малко вдясно от средата, са двамата главни герои, Бисмарк и граф Шувалов, водач на руската делегация. Бисмарк току-що е поставил подписа си върху договора и държи в лявата си ръка перото, докато с дясната си ръка се ръкува с Шувалов, подчертавайки с това ръкостискане съглашението. Зад него е австрийският външен министър, граф Андраши, който счита себе си за главен печеливш от споразумението. Втората по важност група в огромната картина, вляво от средата, е събрана около княз Горчаков и лорд Дизраели, който също счита, че е изтеглил голямата печалба.
към текста >>

2. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Император Александър I (1804-1825 г.) порицава преврата на етеристите, че с бунт и гражданска война, тайна пропаганда, не могат да доведат до свободата на един народ и че помощ от руска страна не бива да се очаква.
А Сава е бил запознат много добре с местните условия в Молдова и Влашко, След преминаването през Дунава на турците, отрядите на Сава, заедно с тези на Индже войвода се сражават срещу турците и били избити при река Прут на 19 август 1821 г. Поради голямата популярност на Сава Бинбаши, заверата на румънска почва, се казвала „Сава кавгасъ" а за Гърция - „Мора кавгасъ" - от областта Морея. Целта на въстанието на Ипсиланти във Влашко и Молдова е била първо да премине през Сърбия в Пелопонес и да оглави въстанието в Гърция. Но след отказа на Сърбия да участва, неговата цел е била да могат да се заангажират колкото се може повече турски войски на север, за да се облекчи положението на воюващите въстаници в Пелопонес. Но във всички изброени варианти въстанието не е успяло, понеже е положено на лъжа и измама от самия Ипсиланти. Император Александър I (1804-1825 г.) порицава преврата на етеристите, че с бунт и гражданска война, тайна пропаганда, не могат да доведат до свободата на един народ и че помощ от руска страна не бива да се очаква. Той подозира гърците, че са вдигнали въстание и в България, за да настъпят към него войските на турците, а те необезпокоявани от никого да изпълнят отдавнашния си замисъл да разширят границите на Гърция. Турските войски разбиват и унищожават въстаниците. Портата снема доверието си от фанариотите и ги отстранява от управлението на държавата,
към текста >>

3. І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Селяните са основна сила на революцията, но се бият за свобода и земя, която ще бъде отнета от турските феодали и гръцките коджабашии - земевладелци.
16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА В края на месец март 1821 г. етеристкият апостол архимандрит Григориус Дикеос (Панафлесос) вдига въстанието в Пелопонес и прогонват турците. Селяните са основна сила на революцията, но се бият за свобода и земя, която ще бъде отнета от турските феодали и гръцките коджабашии - земевладелци. Чак когато Портата показва, че ще бъде безпощадна към всички гърци, то тогава към революцията се присъединяват едрите корабостроители от островите. Островните грьцки флотилии вдигат флаг и тръгват срещу крайбрежните турски крепости под командата на капитан Томбазис със 170 кораба, с около 7000 души бойци и със стотина бойни оръдия. Веднага коджабашиите (едрите земевладелци) и техните водачи Заимис и владиката Германос водят борба за овладяване на ръководството на въстанието. А през ад. юни 1821 г.
към текста >>

Това води до гражданска война от 1823-1824 г., която е война за разпределение на земята от именията на турските феодали.
От едната страна е Колокотронис, който е начело на онези ръководители, които повеждат след себе си селяните и дребните занаятчии. От другата страна е Маврокордатос, начело на коджабашиите и корабостроителите. Димитър Ипселанти, който е главнокомандващ, се отдава на бездействие. Тази разпра и бездействие се използва от турците, които .превземат българския град Негуш в Македония и жителите му са изклани. Същото това посичане се случва и на остров Хиос през май 1823 г., когато 25000 християни са избити, а 30000 са закарани в робство, а останалите са избягали. Това води до гражданска война от 1823-1824 г., която е война за разпределение на земята от именията на турските феодали. Тогава се намесват в разпрата българите хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия и хаджи Стефчо от Охрид - началник на българската пехота. Благодарение на тях ръководителите на двата воюващи гръцки лагера се опомнят, помиряват се и продължават да водят войната срещу Турция. В Епир е Али паша, който около 35 години (1787-1822) управлява по-голяма част от континентална Гърция, който се окопава около Янина, като полунезависим пашалък. Той е вече повдигнал поредния си бунт срещу централната турска власт, което се използа от въстаниците през 1821 г. Марко Боцар, българин по произход, напуска турските войски, заедно със своите сколиоти, за да се настани в своята родина и да възпламени борбата на клефтите от Епир и Морея.
към текста >>

Александър I умира през 1825 г., наследява го Николай I, който предприема по-праволинейна и последователна политика за свободата на Гърция.
Русия и Англия подписват протокол, чрез който се иска от Турция автономия за новата гръцка държава. Русия променя политиката си спрямо Гърция, защото през м. юни 1821 султанът наложил възбрана на корабите под руски флаг да влизат и излизат от Черно море. Изпраща се нота до султана от 16 юни 1821 г., а на 20 август 1821 г. дипломатическите отношения са прекъснати. Александър I умира през 1825 г., наследява го Николай I, който предприема по-праволинейна и последователна политика за свободата на Гърция. През 1827г., есента, Колокотранис, който отново поема командването в Пелопонес брани последните гръцки крепости от турците. През м. юли 1827 г. Англия, Франция, Русия подписват т.н. Лондонска конвенция и дават ултиматум да се изпълни англо-руския протокол от 1826 година.
към текста >>

4. I.03.30. ЛИКОВЕТЕ НА СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

ТОМ 11

Преди 1000 години светите Кирил и Методий показаха пътя на българския народ към свобода духовна, като му предадоха писанията на разбираем нему език и чрез тях достигна Евангелието и думите Христови.
Кирил и Методий. Изобразените ликове на Самарското знаме са залог за вечните неразрушими връзки между българи и руси, че славянската азбука ги свързва. Както е победоносно Словото на славянските просветители Кирил и Методий, така ще бъде победоносно славянското оръжие за освобождение на поробените братя славяни от османците. Както през IX век светите апостоли освобождават славянския свят и българския народ от езичеството, така днес с опълчението са светите славянски апостоли, храбрата руска армия и целият руски народ. Днес трябва чрез това знаме да се защищава езика, азбуката, славянската книжнина от иноверците. Преди 1000 години светите Кирил и Методий показаха пътя на българския народ към свобода духовна, като му предадоха писанията на разбираем нему език и чрез тях достигна Евангелието и думите Христови. А сега под това знаме трябва да извърви пътя към гражданската свобода на поробените християнски славянски народи, говорещи на славянски език, пишещи на славянската азбука, изнамерена от Кирил и Методий. На обратната страна на Самарското знаме са изрисувани двамата братя Кирил и Методий. Единият държи отворена книга със славянските писмена, а другият държи Евангелието, което е преведено на славянски език със славянските букви, облечени в свещенически одежди. Опълченците на 11 май 1877 г., денят на славянските просветители Кирил и Методий, с молебен отпразнуват светците, които се веят над главите им от развяващото се Самарско знаме. То се е превърнало в първи военен празник на българите.
към текста >>

А сега под това знаме трябва да извърви пътя към гражданската свобода на поробените християнски славянски народи, говорещи на славянски език, пишещи на славянската азбука, изнамерена от Кирил и Методий.
Изобразените ликове на Самарското знаме са залог за вечните неразрушими връзки между българи и руси, че славянската азбука ги свързва. Както е победоносно Словото на славянските просветители Кирил и Методий, така ще бъде победоносно славянското оръжие за освобождение на поробените братя славяни от османците. Както през IX век светите апостоли освобождават славянския свят и българския народ от езичеството, така днес с опълчението са светите славянски апостоли, храбрата руска армия и целият руски народ. Днес трябва чрез това знаме да се защищава езика, азбуката, славянската книжнина от иноверците. Преди 1000 години светите Кирил и Методий показаха пътя на българския народ към свобода духовна, като му предадоха писанията на разбираем нему език и чрез тях достигна Евангелието и думите Христови. А сега под това знаме трябва да извърви пътя към гражданската свобода на поробените християнски славянски народи, говорещи на славянски език, пишещи на славянската азбука, изнамерена от Кирил и Методий. На обратната страна на Самарското знаме са изрисувани двамата братя Кирил и Методий. Единият държи отворена книга със славянските писмена, а другият държи Евангелието, което е преведено на славянски език със славянските букви, облечени в свещенически одежди. Опълченците на 11 май 1877 г., денят на славянските просветители Кирил и Методий, с молебен отпразнуват светците, които се веят над главите им от развяващото се Самарско знаме. То се е превърнало в първи военен празник на българите. На този ден освен молебен, провежда се строеви марш и четене пред дружините обръщение към българските войни.
към текста >>

В Небесния знак е заложена свободата на България и обединение на целокупното славянство во главе с Русия.
Руските бойни знамена от векове воюваха срещу Османската империя и за освобождение на южните славяни, в горния десен ъгъл до дръжката на знамето е бил извезан със златна буква (Ѣ), „двойно е". Той е бил боиният знак за обединение на славянството. Чрез този знак, чрез този печат на ангел Елохил е освободен българският народ. Той е освободен с кръвта на 180000 руски войни през войната 1877/1878 г, за освобождение на България. България и Русия трябва да върнат небесния знак (Ѣ) „е двойно" в своята азбука. В Небесния знак е заложена свободата на България и обединение на целокупното славянство во главе с Русия. И тогава Русия ще стане свята Русия с небесния знак на ангел Елохил и със Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. През 1920 г. Учителят Петър Дънов свали от небесните висоти песента „Братство и Единство". Това е Заветът на ангел Елохил, ръководител на целокупното славянство. Той започва така: „Братство - единство ние искаме.
към текста >>

5. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Синод отличил Константин Дъновски с офикията „Иконом", а правителството - с „орден за гражданска заслуга с офицерски кръст".
В освободената българска Варна, за създаването на която принесъл толкова много, Конст. А. Дъновски, който отначало докрай й служил вярно и доживял да види след нейното духовно възраждание и политическото й освобождение, продължил скромно и безшумно да служи при основаната от него църква „Св. Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран поради старост. И след това, с някои прекъсвания, той останал да живее до самата си смърт при същата църква, при която е бил и погребан. По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква във Варна, в признание на неговите заслуги към народа, Св. Синод отличил Константин Дъновски с офикията „Иконом", а правителството - с „орден за гражданска заслуга с офицерски кръст". Ако хвърлим сега поглед назад върху казаното за живота и делата на Конст. Дъновски, ние виждаме ясно, че той е участвувал във всички моменти и фази на българското възраждане във Варна, от най-първите негови зачатъци и до самия изгрев на политическата свобода. Няма почти национално начинание в тази епическа борба на българския народ във Варненско, в която и той да не е участвувал. През цялата негова дейност, отначало докрай, се точат неговите народополезни усилия като дълга червена нишка Неговото име е навеки свързано с възраждането на българския дух в този край. За създаване на днешна българска Варна Константин Дъновски има несъмнени заслуги!
към текста >>

Дъновски, ние виждаме ясно, че той е участвувал във всички моменти и фази на българското възраждане във Варна, от най-първите негови зачатъци и до самия изгрев на политическата свобода.
Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран поради старост. И след това, с някои прекъсвания, той останал да живее до самата си смърт при същата църква, при която е бил и погребан. По случай 50-годишния юбилей на първата българска църква във Варна, в признание на неговите заслуги към народа, Св. Синод отличил Константин Дъновски с офикията „Иконом", а правителството - с „орден за гражданска заслуга с офицерски кръст". Ако хвърлим сега поглед назад върху казаното за живота и делата на Конст. Дъновски, ние виждаме ясно, че той е участвувал във всички моменти и фази на българското възраждане във Варна, от най-първите негови зачатъци и до самия изгрев на политическата свобода. Няма почти национално начинание в тази епическа борба на българския народ във Варненско, в която и той да не е участвувал. През цялата негова дейност, отначало докрай, се точат неговите народополезни усилия като дълга червена нишка Неговото име е навеки свързано с възраждането на българския дух в този край. За създаване на днешна българска Варна Константин Дъновски има несъмнени заслуги! Заветът, който ни е оставил Конст. Дъновски чрез своя живот и дейност, е беззаветно служене на дълга към своя народ.
към текста >>

6. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността?
Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година.
към текста >>

Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода.
На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св.
към текста >>

И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода.
Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници, за да се пробуди този народ от дълбокия сън, в който го бе хвърлило двойното робство - политическо под турците и духовно под гърците, от които първото му отнемаше свободата, а второто по-грозно и застрашително - езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването народа от духовна смърт и за придобиването му духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно-национапното пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество Варна и околните ней градове и села. Този кът, задушен от гърцизъм и гагаущина, половина столетие само назад е бил почти съвършено загубен за българската нация, а днес той - начело с великолепната във всяко отношение Варна - се издига величаво със своите национални придобивки, духовен устрем, културно-просветни начинания, вънкашно благоустройство и материално благосъстояние. И радвайки се на всичко това, ние не трябва да забравяме за скромните труженици на нашето възраждане в миналото и за този мощен фактор - църквата, -чрез който най-вече се пробуди и възроди българският народ, и в името на който този народ осигури своята отначало духовна, а отпосле и политическа свобода. Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи.
към текста >>

Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост.
Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви. Всички наши сънародници, кой с каквото и както е могъл, са влагали своята дан в общата съкровищница, като с готовност и единодушие са се отзовавали на всяко народополезно начинание. Взирайки се в миналото, изучавайки делата на народните труженици в нашия град, ние дълбоко се трогваме и възхищаваме от беззаветния техен патриотизъм, идейност и безкористие, от мълчаливата упоритост, трудолюбие и постоянство, с които се съзиждали камък по камък величавото здание на българското възраждане във Варненския край.
към текста >>

По същия случай той е удостоен и с орден за гражданска заслуга с офицерския кръст.
Михаил" и, макар вече и на 85-годишна възраст, не престава да изпьлнява длъжността изповедник при варненските черкви и да държи през празнични дни правило в тукашния окръжен затвор. По случай празнуемия 50-годишен юбилей Негово Високопреосвещенство св. Варненския и Преславски Митрополит г. Симеон е ходатайствувал пред Св. Синод, за да се отличи народо-полезната черковна дейност на свещеник Константина с офикия и последният е решил да бъде той произведен в чин иконом. По същия случай той е удостоен и с орден за гражданска заслуга с офицерския кръст. Варненският общински съвет пък постановил в заседанието си от 10-и февруария с решение №70 да се преименува близосъседната до църквата „Св. Архангел" улица „Одринска на негово име. Оказваната му почит той напълно е заслужил и хвала нему за самоотвержените му подвизи и трудове! Откриването българска църква във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент. Мнозина, които дотогава избягвали да се наричат българи, постепенно започнали да се причисляват към тяхното общество.
към текста >>

7. 63.ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ 1923 - 1925 г.

Николай Дойнов

ТОМ 15

Тя мина по ръба на жестока гражданска война, само на косъм от нея, спря я само чудото от такава гибел.
събори въобще не е имало. През тези години Учителят не е провеждал никъде братски събори. През годините 1923 и 1924 г. и първата половина на 1925 г. България преживя много тежки политически сътресения. Тя мина по ръба на жестока гражданска война, само на косъм от нея, спря я само чудото от такава гибел. На 9 юни 1923 г. стана преврата. Управляващата тогава земеделска партия, начело с нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски, беше свалена от военните, а Стамболийски обезглавен. Това създаде голямо напрежение. Самонадеяният, изненадан, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можеше да окаже някаква сериозна съпротива при този преврат.
към текста >>

Това решение на Централния комитет, спасява България от сурова гражданска война.
Управляващата тогава земеделска партия, начело с нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски, беше свалена от военните, а Стамболийски обезглавен. Това създаде голямо напрежение. Самонадеяният, изненадан, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можеше да окаже някаква сериозна съпротива при този преврат. Сериозна съпротива можеше да се окаже само със съдействието на Комунистическата партия, която разполагаше с добра организация, дисциплина и оръжие. Но Централният комитет на партията е намерил тогава, че това е борба между две бурожазни партии, селската и градската и взима решение да пази неутралитет по този преврат. Това решение на Централния комитет, спасява България от сурова гражданска война. Малко след това, но вече късно, становището на Централния комитет на преврата е било разглеждано в заседание на Коминтерна /Централно управление на комунистическите партии в света/ със седалище в Москва и е било осъдено, като крайно неправилно и погрешно. Сталин е скастрил здраво Васил Коларов и Георги Димитров, скарали се че са изпуснали този благоприятен момент за завзимане на властта. Намерило се е, че Комунистическата партия в България явно е изгубила една изключително голяма възможност за завземане на власта. Тогава се решава, от Москва да се изпрати генералният секретар на Коминтерна, за промяна на курса на партията от тесняшката доктрина, към сътрудничество с всички леви течения и партии, особено със Земеделския съюз. По това време генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов.
към текста >>

С това България за втори път през тази година беше избавена от суровата гражданска война.
За тази цел най-напред, се отправя апел към БЗНС, в който между другото се казва: „Комунистическата партия подава братска ръка на трудещите се селяни, като е готова да се бори, заедно със селските дружби, за защита на общите интереси на градските и селски трудещи се народи и създаването на работническо-селско правителство". Организаторите на въстанието Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов заедно с членовете на ЦК, с изключение на организациония секретар Тодор Луканов, решават да се обяви общо въстание на 22 срещу 23 септември 1923 г., като за целта изпращат по всички населени пунктове в страната куриери, които да занесат това решение. Тодор Луканов обаче е против това решение и като организационен секретар изпраща нови куриери с нареждане да се отмени дадената директива за въстание. Настъпва раздвоение, тези противоречиви нареждания, претъпяват устрема, внасят раздвоение в партийните ръководства в градовете и селата и с това въстанието изгубва своя повсеместен характер. „Заповед срещу заповед е безредие", е казал Наполеон. С това България за втори път през тази година беше избавена от суровата гражданска война. Въстанието се проведе, но то имаше само локален характер и се изрази по ярко само в Михайловградско и Берковско. То е потушено и удавено в кръв, избиват се и се натикват в затворите активните членове на комунистическата партия и левите течения на БЗНС. Водачите на въстанието успяват да избягат в Съветския съюз, с това обаче не се приключва. Пламъкът на комунистите за установяване на работническо- селска власт в България не е угаснал. За тази цел в началото на май 1924 г.
към текста >>

Бил е хванат, но като малолетен, цар Борис III разговаря с него и след това го пуска на свобода.
Останал жив, но видял атентата и пораженията след него. Убитите са над 150 човека. След това години наред го разказваше на Изгрева. Аз съм го слушал от него този случай. Разказваше ми Влад Пашов, по онези години е бил младеж - ученик в гимназията, но е бил комунист и той е участвувал в атентата срещу цар Борис III в прохода на Арабаконак на 14 април 1925 г. Бил е хванат, но като малолетен, цар Борис III разговаря с него и след това го пуска на свобода. А двамата придружители на царя са убити. Така, че царя за няколко дни се спасява два пъти от два атентата. След този атентат, властта пристъпи с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите. Бесилки, избивания, мъчителни съдебни процеси, тежки присъди, затвори. Всичко това приключи до към края на месец юни същата година - 1925 г., когато политическото напрежение притихна и беше възможно организирането на наш събор в Търново.
към текста >>

8. 24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО

Иван Толев

ТОМ 15

А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята.
Знанието на тия духовни сили и тяхното пробуждане и проявление в действителния живот, това е предметът и задачата на обширната окултна наука. А кои са най-благоприятните условия за развитието и напредъка на народа? Очевидно, те са същите ония, които са необходими на всяка отделна личност или на всеки отделен жив организъм. За да расте и вирее едно растение, има нужда от светлина, топлина и влага. Също така, за да се развива човекът, като индивид и гражданин на една държава, нуждае се от знания, чувство за добро и воля за работа. А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята. Дайте всекиму това, от което той разумно се нуждае и ще създадете за човека всички благоприятни условия, за да прояви своите вътрешни, скрити духовни сили. Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и гражданина, така се е създала и Magna Charta Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави.
към текста >>

Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и гражданина, така се е създала и Magna Charta Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр.
Също така, за да се развива човекът, като индивид и гражданин на една държава, нуждае се от знания, чувство за добро и воля за работа. А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята. Дайте всекиму това, от което той разумно се нуждае и ще създадете за човека всички благоприятни условия, за да прояви своите вътрешни, скрити духовни сили. Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и гражданина, така се е създала и Magna Charta Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта, или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово).
към текста >>

Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността.
Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и гражданина, така се е създала и Magna Charta Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта, или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи" на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всички управници, които и да са те, и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „Introduction to the Study of the Lav of the Constitution", авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А.
към текста >>

Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта, или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението на другите.
А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и гражданина, така се е създала и Magna Charta Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта, или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи" на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всички управници, които и да са те, и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „Introduction to the Study of the Lav of the Constitution", авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето.
към текста >>

Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово).
Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и гражданина, така се е създала и Magna Charta Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта, или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи" на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всички управници, които и да са те, и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „Introduction to the Study of the Lav of the Constitution", авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето. Лицето В.
към текста >>

Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи" на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всички управници, които и да са те, и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата.
Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта, или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи" на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всички управници, които и да са те, и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „Introduction to the Study of the Lav of the Constitution", авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето. Лицето В. има същото право.
към текста >>

То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение.
Да предположим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията", или на „офицерите" й, които ще предвождат „похода" в Оксфорд, с което се забранява събранието. Тая заповед не изменя характера на събранието, макар, че когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по този начин всекиго, който е присъствувал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим, че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат... " От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещения на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свободата (Hebeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора - едно ауто-дафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! - се намира за правомерно и се одобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно.
към текста >>

Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещения на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свободата (Hebeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора - едно ауто-дафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята!
Тая заповед не изменя характера на събранието, макар, че когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по този начин всекиго, който е присъствувал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим, че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат... " От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещения на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свободата (Hebeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора - едно ауто-дафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! - се намира за правомерно и се одобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно. Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свръзва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност.
към текста >>

За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата.
Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат... " От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещения на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свободата (Hebeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора - едно ауто-дафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! - се намира за правомерно и се одобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно. Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свръзва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност. Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии. Те се създават не по заповед на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение.
към текста >>

Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно.
То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещения на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свободата (Hebeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора - едно ауто-дафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! - се намира за правомерно и се одобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно. Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свръзва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност. Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии. Те се създават не по заповед на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение. Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа партия не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач. Тоя последният не се назначава с указ, а се издига из средата на народа като най- достойния измежду равните - primus inter pares.
към текста >>

Това не е оня „личен режим", за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание за общата полза от всяка мисъл, желание и действие и за своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове.
Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner c'est prevoar". Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите. Той трябва да бъде социолог в окултен смисъл на думата. Само един истински окултист може да е образцов партиен водач и държавник. Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация. Това не е оня „личен режим", за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание за общата полза от всяка мисъл, желание и действие и за своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове. В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача. Такива широки разбирания може да има само един окултист. Но той се отличава и с едно друго още по-ценно или най-ценно качество: любовта към другите, били те негови приятели или врагове. Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство. Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си, и неприятелите си.
към текста >>

Вместо да заплашваш със „сеч" и със „смазване" другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа.
Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство. Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си, и неприятелите си. Ако към своите приятели той е разположен да ги обсипе с всичките блага, които дава властта, то към своите врагове същият никога не трябва да си служи с насилнически мерки, за да ги принуди да му се подчинят. Не е голямо изкуство да печелиш врагове, а изкуство е да знаеш и да можеш да печелиш приятели. Само с любовта можеш да ги спечелиш, защото само любовта отваря сърцата и донася мир. Вместо да заплашваш със „сеч" и със „смазване" другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа. Тъй и само тъй искрените, чистосърдечните и благонамерените умиротворяват страната си. Защото е казано: „По делата ще ви познаят..." И тъй, любовта е основата на всяка обществена и политическа организация, благородните идеи са стълбовете й, а чистият, възвишеният идеал е нейният лъчезарен свод. Това е величествената сграда на народния храм. Нека приложим закона за любовта и в политическото преустройство на България, и тогава сам Бог ще живее в тоя храм. Ако ние не сторим това, живите сили, които действуват в света, макар и неподозирани от невежите и слепите, ще го направят рано или късно, макари след мъчителни перипетии и страдания за народа.
към текста >>

9. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание.
И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество. За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г.
към текста >>

Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости.
За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н.
към текста >>

Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си.
Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
към текста >>

Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е.
Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището?
към текста >>

Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н.
Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните.
към текста >>

Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка.
Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза. Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат. Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното. И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец. Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода. Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна. Тя може да се обърне в неразбория и слободия. Има българи, които забравят тази важна истина. Също и някои чужденци забравят това.
към текста >>

А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода.
Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат. Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното. И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец. Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода. Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна. Тя може да се обърне в неразбория и слободия. Има българи, които забравят тази важна истина. Също и някои чужденци забравят това. Има признаци, че свободата и толерантността у нас клонят към съсипателна слободия и неразбория.
към текста >>

Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна.
Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното. И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец. Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода. Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна. Тя може да се обърне в неразбория и слободия. Има българи, които забравят тази важна истина. Също и някои чужденци забравят това. Има признаци, че свободата и толерантността у нас клонят към съсипателна слободия и неразбория. И време е всички да се замислим по този въпрос.
към текста >>

Има признаци, че свободата и толерантността у нас клонят към съсипателна слободия и неразбория.
А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода. Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна. Тя може да се обърне в неразбория и слободия. Има българи, които забравят тази важна истина. Също и някои чужденци забравят това. Има признаци, че свободата и толерантността у нас клонят към съсипателна слободия и неразбория. И време е всички да се замислим по този въпрос. Никой чужденец не може справедливо и съвестно да се оплаче, че не е бил гостоприемно посрещнат в пределите на България. Напоследък някои наши братя казаха няколко думи против чужденци, но вината за това не е у българите, а у чужденците, които неблагоразумно са дали повод за това. Като общо правило казвам, че против чужденците нито е право, нито е полезно да се говори на едро, топтан за всичките. Има и ще има българи в чужди страни.
към текста >>

Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк.
Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите! Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?! Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк. Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора.
към текста >>

Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл.
Стойчев, Ст. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението.
към текста >>

Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3).
Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност. 1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите.
към текста >>

С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания.
Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност. 1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год.
към текста >>

Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си.
Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год. Ill, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение": „Днешното училище е фалшиво.
към текста >>

VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента".
Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма.
към текста >>

10. 20. Сферата на Марс

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Красив е Марс, който действува у хероя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, седна реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи.
И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга. Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята. Активна дейност, изпълнена с напрежение, със сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели — това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили със същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера. Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у хероя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, седна реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи. И колко е съдържателен астрологичният симбол на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена огнения знак на Марса, за да се извърши свещената мистерия на жертвата. Марс, без Слънцето - неговият цар, и без Юпитер - свещеникът на слънчевата воля, който му вдъхва волята и вярата да се бори за възтържествуване на Истината и Правдата, е една необуздана, стихийна сила, която руши и пояжда като огън. И наистина, страшен е Марс на Скорпиона - знака на смъртта. В Евангелието той е символизирай чрез Юда, който предава Христа на смърт чрез разпятие. Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Лазара.
към текста >>

Но едно ще подчертая; съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допущането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи.
Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Лазара. Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс. Съзерцателната, спокойна, тиха и нежна Мария - това е Венера. Двете планети, между които минава орбитата на земята! Не мога да се спирам повече в този бегъл очерк върху Марсовата сфера. Но едно ще подчертая; съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допущането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи. Нека Слънцето - основният закон, установеният държавен строй, с или без физически център и Юпитер - политическата воля на народа, изразена в неговите държавници - промислители, не оставят Марс да вилнее необуздано. Иначе, ще дойде хаоса на разрушението, в който ще рухнат ценностите на цялата съвременна култура.
към текста >>

11. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

ТОМ 19

Разпределили са се така: Едни ще изваждат от отпечатаните беседи какво е казал за Любовта, други - за Мъдростта, трети - за Истината, четвърти – за Добродетелите, пети - за Правдата, шести - за Свободата, седми - за Живота, осми - за Христа, девети - за Бога, десети - за ангелите, единадесети – пророчески за българския народ и дванадесети - Учителят за себе си. 2.
Д-р Методи Константинов IV. КНИГАТА „НОВАТА КУЛТУРА В ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ” 1. В разстояние на три години на Изгрева е била организирана творческа група около 12 човека, било решено да се напише книга за Учителя и за Учението му. Разпределили са се така: Едни ще изваждат от отпечатаните беседи какво е казал за Любовта, други - за Мъдростта, трети - за Истината, четвърти – за Добродетелите, пети - за Правдата, шести - за Свободата, седми - за Живота, осми - за Христа, девети - за Бога, десети - за ангелите, единадесети – пророчески за българския народ и дванадесети - Учителят за себе си. 2. Работили, що работили, и след излизането на книгата „Учителят” толкова били възмутени, че са излъгани и измамени, то взимат онези материали, които са ги изваждали по теми и ги захвърлят в нозете на Боян Боев. А той също мълчи. Питат го: „Защо ни излъгахте? ” Мълчи. Накрая Боян Боев казва: „Ами защо вие не издадете такава книга с тези материали, които са тук при краката ми?
към текста >>

И че е още на свобода. 9.
Ето това спасява Методи от затвора, защото си е бил жив затворник в барака на Изгрева. Изолиран и отхвърлен от всички, но приет в бригадата на мозайкаджиите, където работи, за да се изхранва и където ония го превъзпитават. 8. Властите знаят всичко чрез своите доносчици, платени и неплатени, които са писали винаги писма, когато са искали да отстранят някого, който се издига над другите. Знаят и приемат Методи за един несретник и човек без значение за изгревяни и че е безвреден в момента. Това е причината, че не го закача никой и не го съдят за издаването на тази книга във Франция. И че е още на свобода. 9. Но има хора, които знаят френски и проверяват материала и книгата на Методи. Оказва се, че той е взел материалите на Боян Боев, който сам е стенографирал Словото на Учителя и сам си го е дешифрирал. Освен това той пише теми и пише безброй статии. Те са съхранени и са подготвени за печат. Та тези теми Методи ги взима и ги включва дословно в неговия български текст.
към текста >>

КНИГАТА „СВОБОДАТА В СВЕТЛИНАТА НА КОСМИЧЕСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА СВЕТА” 1.
И неговото разпъване ще продължи чрез Варна. А докога? До края, докъдето стигат разклоненията на лъжата. А те са множество. И са безкрайни. V. КНИГАТА „СВОБОДАТА В СВЕТЛИНАТА НА КОСМИЧЕСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА СВЕТА” 1. През годината 1966, Методи подготвя отново материал за третата си книга, която трябва да издаде във Франция. На Изгревът на 6.12.1957 г. е направен обиск и всичко от Учителя Дънов е иззето и претопено в книжната фабрика гара Искър. През 1958/1959 г. е процесът на властите срещу Братството.
към текста >>

За него свободата на личността и чистотата на намеренията стояха над всичко.
Не мога да определя след колко време той отново дойде в къщи и остави на съхранение при мен една папка, която съдържаше части от редактирания френски текст на книгата му, един екземпляр от вече излезлия във Франция негов труд „L'homme libere prendconscience du Cosmos” и замисления като допълнение към него очерк, озаглавен,.Световна астросоциология”. Останах с впечатление, че той ги оставя у мен за дълго. Повече не се видяхме. След време, срещайки случайно д-р Яна Попова, научих от нея, че той е починал. Докато работехме заедно, д-р Методи Константинов ми е говорил често за Учителя Петър Дънов, но никога не е правил и най-малък опит да ме направи последователка на неговото учение. За него свободата на личността и чистотата на намеренията стояха над всичко. Веднъж той ми разказа следната случка от своя живот. След една от големите бомбардировки над София, той отчаяно търсел превоз, за да напусне града, който всеки момент можел отново да бъде бомбардиран. След много лутания намерил един камион, до който панически се мъчели да се доберат много хора. Той едва успял да се качи, когато някакъв човек го дръпнал много грубо, свалил го от камиона и му казал: „Ти няма да се качиш! ” Д-р Константинов останал колкото слисан, толкова и възмутен.
към текста >>

В този смисъл ще припомня интервюто, поискано ми от тогавашния вестник „Модерен свят”, и публикувано под заглавие „Безкрайната вътрешна духовна свобода” в неговия брой 8 от 1992 г.: - „- Моля, представете д-р Методи Константинов и книгата му на читателите... - Бидейки един от най-интересните ученици на Петър Дънов, д-р Методи Константинов в своята „Световна астросоциология” прави опит да изложи слушаното и обмисленото по проблемите на световната астрология.
Защото в годините, когато се запознах за пьрви път с оставеното от него, аз със сигурност имах единствено вътрешното си знание в тази си среща. Тогава още не се публикуваше богатата поредица томове на „Изгревът” и поради това не разполагах с нищо документално защитимо за автора на „Световна астросоциология”. 3. През 1992 г. и след това неведнъж имах възможността да говоря за д-р М. Константинов, да отговарям на поставяни ми въпроси и по повод изданието на Университетското издателство. В този смисъл ще припомня интервюто, поискано ми от тогавашния вестник „Модерен свят”, и публикувано под заглавие „Безкрайната вътрешна духовна свобода” в неговия брой 8 от 1992 г.: - „- Моля, представете д-р Методи Константинов и книгата му на читателите... - Бидейки един от най-интересните ученици на Петър Дънов, д-р Методи Константинов в своята „Световна астросоциология” прави опит да изложи слушаното и обмисленото по проблемите на световната астрология. Юрист по образование, с докторат от Познанския университет и възпитаник на проф. Богдан Винярски (професорът, председателстващ 18 години Международния сьд в Хага след Втората световна война), той написвай книга за епохата на Водолея дълго след събитията на 1944 г., които от Юрисконсулт в Министерство на финансите го „произвеждат в степен” мозайкаджия, строящ социалистически обекти като Лозенската резиденция, Слънчев бряг, Русенската гара. Името на д-р Константинов е свързано и със спасяването на българските евреи - той скъсва заповедта си за придружаващ ешелоните до Полша пред Учителя Петър Дънов, който пък уведомявайки цар Борис IIІ, именно тогава предупреждава, че ако това зло не бъде предвардено, то голямо зло грози България. За д-р Константинов за пьрви път научих от двете френски издания на двете негови книги, публикувани в Париж. Биографията му като цяло предстои да бъде документирана.
към текста >>

Ние знаем по нещо за личностите, но какво знаем за Апостола на свободата, за Свети Иван Рилски, за Поп Богомил, за двамата Солунски братя... Несъотносимо е с отключените ни досега възможности, детско е дори като израз - жанрът биография и явлението Апостол, например.
С всички свои области българската култура е истински пример за култура, пръсната по света още от времената на своето изгряване. Настоящото издание е една прашинка от този огромен и характерен процес, в чиято обратна посока - възвръщането в България - имах радостта да съучаствам. - А какво знаете за Петър Дънов? - -Няма да бъде израз на неуважение към въпроса Ви, ако Ви отговоря, че нищо не знам. Мислите ли, че знаем нещо за явленията Светец, Апостол, Учител, въпреки чете са така характерно вписани в историята на националната ни култура? Ние знаем по нещо за личностите, но какво знаем за Апостола на свободата, за Свети Иван Рилски, за Поп Богомил, за двамата Солунски братя... Несъотносимо е с отключените ни досега възможности, детско е дори като израз - жанрът биография и явлението Апостол, например. Но от това, което сме понатрупали в детските си игри... Петър Дънов е син на Константин Дъновски, свещеник, един от най-интересните люде на българското Възраждане, родом от Смолян (с. Читак, Ахъчелебийско), челна фигура в гражданската история на Варна, будител за самостоятелна българска църква и училище, за роден език и национално освобождение..-. Виждате колко лесно би могло да се говори за Бащата, въпреки че историческата ни наука е длъжница и към неговото име. А за сина? - Роден на Петровден през 1864 г.
към текста >>

Читак, Ахъчелебийско), челна фигура в гражданската история на Варна, будител за самостоятелна българска църква и училище, за роден език и национално освобождение..-.
- А какво знаете за Петър Дънов? - -Няма да бъде израз на неуважение към въпроса Ви, ако Ви отговоря, че нищо не знам. Мислите ли, че знаем нещо за явленията Светец, Апостол, Учител, въпреки чете са така характерно вписани в историята на националната ни култура? Ние знаем по нещо за личностите, но какво знаем за Апостола на свободата, за Свети Иван Рилски, за Поп Богомил, за двамата Солунски братя... Несъотносимо е с отключените ни досега възможности, детско е дори като израз - жанрът биография и явлението Апостол, например. Но от това, което сме понатрупали в детските си игри... Петър Дънов е син на Константин Дъновски, свещеник, един от най-интересните люде на българското Възраждане, родом от Смолян (с. Читак, Ахъчелебийско), челна фигура в гражданската история на Варна, будител за самостоятелна българска църква и училище, за роден език и национално освобождение..-. Виждате колко лесно би могло да се говори за Бащата, въпреки че историческата ни наука е длъжница и към неговото име. А за сина? - Роден на Петровден през 1864 г. във Варна, учил там, после в Америка, врьща се е България и в началото с двама-трима основава, какво? - общество, школата на своите ученици, говори им словата си, закрива школата през декември 1944 г.
към текста >>

Казвам частица, защото истината е безкрайна вътрешна духовна свобода." Затова мисля - има толкова книги - участници в белия всемирен процес!
И още - обръщайки се към учениците си, той е казал: „Аз ви давам словото, за да го дадете на българския народ, а българския народ ще го даде на човечеството.” Мисля, сега е именно втората фаза - предаване на българския народ и на човечеството и тя изисква вярно намерени форми на поведение, адекватност и много работа. В този смисъл искай да назова няколко имена - писателят Георги Томалевски, математикът Борис Рогев, естественикът проф. КръстьоТулешков, Боян Боев ...Това са личности, стъпили именно върху основите на даденото от Петър Дънов. В краткото си по обем есе (един от бисерите в българската есеистика) „Изповед на моето поколение”, Георги Томалевски пише, спомняйки се софийски картини от след Първата световна война: „Камшиците на конната полиция край театър „Ренесанс” играеха по гърбовете на манифестанти, които подхвърляха „готови резолюции”... Аз съм от поколението българи, родени след Втората световна война, чието физическо оцеляване, образование, бит са изцяло в зависимост от зародените тогава „готови резолюции” и стараейки се да се опазя от бремето им, съм особено благодарна на ред свои срещи. А сред тях са и есетата на Георги Томалевски (въплътена в изящно слово проблематика на Учителя) и книгата на Борис Рогев „Астрономически основи на първобългарското летоброене” (единствения по рода си математически анализ на основни прабългарски паметници, публикувана от издателство на БАН през 1974 г.) Чуйте деликатните думи на Томалевски, изповядващи приобщеност към знания и опит, отключили душата и оформили пътя наличността трайно във времето: „Аз бях намерил един благодатен извор на мьдра утеха и бях доволен, че разбрах една частица от великата истина. Казвам частица, защото истината е безкрайна вътрешна духовна свобода." Затова мисля - има толкова книги - участници в белия всемирен процес! Д-р Методи Константинов. Световна астросоциология”. Прев. от фр. Радка Митова. Състав. Видка Николова София; Унив.
към текста >>

12. (87) Мнения и информации (за Царя, 28.VIII.1940 г.)

ТОМ 20

Поскъпняването на живота беше факт, който съществуваше и преди стачката на работниците, и нямаше защо да се чака да стане тя, да се обявява гражданска мобилизация и след това, като качулка след дъжд, да се дава увеличение на заплатите им и с това да им се дава повод да говорят, че това увеличение е само следствие от тяхната стачка, и да заблуждават наивните. 4.
При удобен случай да се изтъкне, че ние чакаме да получим Добруджа не поради приятелството ни с тая или оная силна в момента държава, а защото справедливостта, в името на която ще градят нова Европа, и общото признание на Англия, Русия, Германия, Италия и Съединените щати ни дават и признават това право. Приемане [на] Добруджа само от ръцете на Германия е опасна позиция - облагодетелстване на приятели, както това правеше по-рано Англия.556 2. За [в] бъдеще Русия ще играе първостепенна роля на арбитърка на Балкана, а не Германия. Това да се има предвид от нашите политически ходове и обществени мероприятия. 3. Управляващите да се стараят да разбират нещата и последиците им. Поскъпняването на живота беше факт, който съществуваше и преди стачката на работниците, и нямаше защо да се чака да стане тя, да се обявява гражданска мобилизация и след това, като качулка след дъжд, да се дава увеличение на заплатите им и с това да им се дава повод да говорят, че това увеличение е само следствие от тяхната стачка, и да заблуждават наивните. 4. Комунизирането на пощенци, агрономи, железничари и учители е отчасти спряло, но те не са засегнати от предишната дейност в размери 30 до 50%, та дори 80%. 5. Напоследък се спекулира между народа със слуха, че имало всички условия да ни бъде дадена цяла Добруджа от Русия. А също се носят слухове и за някакви милиарди, които щели сме да плащаме (фиксират дори 7 милиарда като положителни...). 6. Видни германци се изказали интимно в едно семейство, че България ще се болшевизира не от работниците, а от неумелите ходове на управляющите.556 7.С гражданската мобилизация ще е добре да се приключи - ликвидира някак. Това е един трън, забит в живо тяло, от който никой няма полза. 8.
към текста >>

Видни германци се изказали интимно в едно семейство, че България ще се болшевизира не от работниците, а от неумелите ходове на управляющите.556 7.С гражданската мобилизация ще е добре да се приключи - ликвидира някак.
Управляващите да се стараят да разбират нещата и последиците им. Поскъпняването на живота беше факт, който съществуваше и преди стачката на работниците, и нямаше защо да се чака да стане тя, да се обявява гражданска мобилизация и след това, като качулка след дъжд, да се дава увеличение на заплатите им и с това да им се дава повод да говорят, че това увеличение е само следствие от тяхната стачка, и да заблуждават наивните. 4. Комунизирането на пощенци, агрономи, железничари и учители е отчасти спряло, но те не са засегнати от предишната дейност в размери 30 до 50%, та дори 80%. 5. Напоследък се спекулира между народа със слуха, че имало всички условия да ни бъде дадена цяла Добруджа от Русия. А също се носят слухове и за някакви милиарди, които щели сме да плащаме (фиксират дори 7 милиарда като положителни...). 6. Видни германци се изказали интимно в едно семейство, че България ще се болшевизира не от работниците, а от неумелите ходове на управляющите.556 7.С гражданската мобилизация ще е добре да се приключи - ликвидира някак. Това е един трън, забит в живо тяло, от който никой няма полза. 8. Интернирането на фабрикантите направи впечатление, но от мнозина работници то се смята като блъф - само прах в очите. Но на повечето от тях е произвело положително впечатление. 9. Увеличението на всички работнически надници, дадено от Министерския съвет с 15%, трябва да се последва от същото увеличение и за работниците от военните фабрики, защото скъпотията е еднаква за всички. Нека се не чака друго подканяне, за да се взимат решения, които се мислят за целесъобразни в момента.
към текста >>

които искат да се организират в спорта - да се организират там, които искат в задруги - там, да им се остави свобода, защото всяко принуждение може да извика реакция или пък задължително вмъкване на нещо гнило, което може да зарази и останалото. 11.
до 1934 г., според който работниците участвуваха в печалбите и загубите на заведението. Това ги правеше много по-старателни и привързани към държавата Изобщо с воденето на работниците в държавата трябва да се обърне по-голямо внимание, защото то ще има съществено значение за бъдещето на страната. По този въпрос подробности - лично. 10. Със закона за организирането на] младежта нека не се бърза. При липса на ясно очертана здрава държавна идея в управляващите среди (не за думи е въпросът, а за дела!), то по-добре ще е нещата да си останат в това положение, т.е. които искат да се организират в спорта - да се организират там, които искат в задруги - там, да им се остави свобода, защото всяко принуждение може да извика реакция или пък задължително вмъкване на нещо гнило, което може да зарази и останалото. 11. По военните порядки - мобилизираните (проверени сведения). Хляб, месо, олио и подвоз - крайно лоши. Много са заболели от стомах. Храната -по-често ориз с долнокачествено олио. Месото - биволско или развалени консерви.
към текста >>

13. (89) Среща с царя на 5.IХ.1940 г. от 8 и половина до 10 и половина часа в двореца Враня

ТОМ 20

Защо не стори нещо да се прекрати тая срамна робия на народа, като гражданската мобилизация, да се закрепостяват работниците да работят на чорбаджиите?
Казах му да се приключва колкото може по-скоро, да се остави непременно една врата отворена, за да може да си предявим нашите претенции. Тогава минахме на въпроса за армията, която сега е време - при пробната мобилизация, да се види кои са офицери и кои - джамбази*** с народната чест и последните да се отпратят в домовете си - срамота е да се държат негодници и хайдути в армията. Той ми каза, че е говорил по повод [на] писмото, което му бях пратил преди няколко дена, с генерал Даскалов, но него го било страх да не се хвърлело петно на армията, та затова да се не вдигало шум около тия мръсотии, както беше и с аферата за гьона. Казах му, че мръсотиите вътре не могат да правят чест никому, още повече - на една родна армия, която няма ни най-малко нужда от мошеници и джамбази... Той ми каза, че добре разбира всичко това, но няма хора. Тогава му казах: защо той отлага вече три години прилагането на плана, който му искам - той, дегизиран, да тръгнем заедно из някои села и сам да чуе с ушите си как мисли народът? Защо не стори нещо да се прекрати тая срамна робия на народа, като гражданската мобилизация, да се закрепостяват работниците да работят на чорбаджиите? - Вие знаете, че народът е завистлив, защо да не се вземат и национализират фабрики и пр. - тогава народът, като знае, че работи за държавата, ще бъде друго. Вие трябва да се облегнете на селяните и работниците и да поставите всички тия кожодери на местата им. - Нямам хора. - Хора има, но Вие търсите големи фирми, а те са свързани и с големи далавери - всеки от тях носи подире си верига разбойници, които са му помогнали да дойде на тоя пост и на които трябва да се отплаща с помощта на държавата... От Вас се иска един кураж - да турите десет честни и почтени хора, па макар с малки фирми; честни - да не крадат, и почетни [почтени] - да те слушат и каквото обещаят, да го правят.
към текста >>

(В тоя момент говори Филов, че Добруджа е вече наша - 7.IX., 4 часът.558) Казах му да извика всички бивши мъже държавни и да ги натовари да бдят, защото [...ос] и всички трябва да вземат участие, защото той ми каза, че се е боял, че ще се омаскарим с това пред другите народи и ще се окепазим... Затова да натоварят всички с тая работа, за да представим държавата, като трябва да бъде щедър и даде много дрънкалки, а на затворените -свобода, както бяхме вече говорили.
Тогава от балкански ние казахме, че нашият въпрос не е балкански, а европейски и ще чакаме разрешението му от Европа, както и става вече, но понеже това положение може да стане опасно при други условия, които утре може да се променят, то да се качим още една крачка по-високо. Да кажем, че ние приемаме Добруджа в името на новата справедливост, която ще претворява утре Европа, а не от тая или оная държава, като благодарим на всички, които в името на тая по-висша справедливост са ни дали подкрепа. Тая позиция е необходима, за да не дойде утре Англия да ни вземе това, което Германия ни е дала... Той се замисли върху това... Казах му да избере форма и начин. Няма защо да се безпокои и да мисли, че ще му се смеят за церемониала - подобно нещо няма прецедент и няма следователно установения церемониал. Както и да го направи, така ще бъде. (В тоя момент говори Филов, че Добруджа е вече наша - 7.IX., 4 часът.558) Казах му да извика всички бивши мъже държавни и да ги натовари да бдят, защото [...ос] и всички трябва да вземат участие, защото той ми каза, че се е боял, че ще се омаскарим с това пред другите народи и ще се окепазим... Затова да натоварят всички с тая работа, за да представим държавата, като трябва да бъде щедър и даде много дрънкалки, а на затворените -свобода, както бяхме вече говорили. Той обеща, че ще стори това. Ще види как да го направи, да не сотне**** някой, като му казах, че и по-малко ще го лаят, като и те вземат участие във всичко. Казах му, че трябва после да помислим и за това, което трябва да става - защото парите и хлябът трябва да се вземат в честни ръце, защото е срамота в България да гладуват хора, да си недояждат... - Разберете, че всичко е набъбнало много между офицери и македонци, има голямо негодувание. -Да, армията боледува. Аз зная, че тя не може да се излекува изведнъж от своето старо положение, но какво да правя?
към текста >>

Ние имаме всичката свобода и възможност да се отдадем на стопанско разширение, организирание и военно подготвяне.
Една констатация трябва да се има предвид сега: общо понижение на нивото - материално и морално, поради войната. Това е в целия свят,това е и в нас. Другото, което също така трябва да се отбележи като основно положение, то е неуравновесените идеологии, които се борят за надмощие в света: болшевизъм и националсоциализъм, либерализъм, демокрация. Понеже още никое не е взело надмощие, всяко «-филство» е още опасно. Трябва да се пазим от това. Ние имаме всичката свобода и възможност да се отдадем на стопанско разширение, организирание и военно подготвяне. Като пишех това след два дена, дойде и известието за подписването в 3 часа и 20 минути [на] договора между България и Румъния за Добруджа. Имаше крясък до [... ] и още повече ще има. Слава Богу, че изтраяхме докрай, да не окепазим хубавата идея за мирна придобивка с някоя бай-ганьовщина, Бог да ни пази! Стана най-после това, което им се каза - че България ще си вземе Добруджа по мирен начин, без война! Някога се смееха и подиграваха - сега вече дано повярват, че за Бога е всичко възможно!
към текста >>

14. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Той го връща със забележки да се даде свобода на печата.
443-446, 446-447. Предупреждава, но царят не му обръща внимание, както винаги го е правил. 7. На 22 май 1938 г. се открива 24-тото Народно събрание. Подготвен е Закон за печата, който царят предоставя на Лулчев, да се запознае с него. Той го връща със забележки да се даде свобода на печата. Целта е да се ограничи не само политическият печат, но печатът изобщо на книги, които изповядват различни «сектантски» идеи. Ударът е насочен с цел да се спре издаването на книгите на Учителя Дънов и Неговото Слово. През м. юли 1938 г. започват протести срещу внесения законопроект за печата и срещу въвеждането на цензура.
към текста >>

А това е парламент, свобода на печата, събранията с идеална цел, свобода на вероизповеданията и т.н.
Изпълнявал е политически мисии на царя, поради което е бил наричан «цар Генчо». Осъден на смърт от Народния съд. 22. По заповед на вътрешния министър Николаев, полицията забранява събранията на Изгрева под предлог, че не са искали разрешение за събиране на хора на групи. Според царя това са произволи и дивотии, но от друга страна, той нарежда на полицията да ограничава сектите. 23. Лулчев настоява да се даде отдушник на общественото мнение и недоволствата на хората. А това е парламент, свобода на печата, събранията с идеална цел, свобода на вероизповеданията и т.н. Но това царят не може да го разбере. Но по-късно се убеждава, че му трябва отдушник. Възстановява парламента с избори за XXV Обикновено народно събрание през декември 1939 г. 24. Според Лулчев на царя му отпускат кредит от Невидимия свят на отделни порции. След като свърши някоя работа, му дават кредит да свърши следващата работа.
към текста >>

За него сме споменали като участник в списването на вестник «Ратник на свободата».
Виж «Изгревът», том VIII, снимка №6; том XIV, снимка №9 и «Изгревът», том XVII, снимки №9, №10, №12. Същата масичка се занася на общия обяд и Учителят сяда до нея. 31. Андро Лулчев е рожден брат на Любомир Лулчев. Инвалид от войните, движел се е с патерици. Общественик, журналист, писател и депутат. За него сме споменали като участник в списването на вестник «Ратник на свободата». Материали от този вестник ще бъдат публикувани в «Изгревът», том XXI. 32. Иван Багрянов-роден през 1891 г. вс. Воден, Разградско. През 1912 г. завършва военно училище в София.
към текста >>

на страната на генерал Франко в испанската гражданска война.
На 11 декември 1941 г. Италия и Германия обявяват война на САЩ. На 7 април 1939 г. Италия окупира Албания. Преди това, през 1936 г., италианците превземат Абисиния в Африка и участвуват с войска в Испания през 1936-1939 г. на страната на генерал Франко в испанската гражданска война. Мусолини е свален на 25 юли 1943 г., но германците го освобождават на 12 септември 1943 г. От 10 юли до 3 септември 1943 г. се осъществява англо-американски десант на остров Сицилия. На 25 юли 1943 г. Мусолини е арестуван.
към текста >>

Гражданската война между комунисти и монархисти в Испания завършва с това, че на 28 март 1938 г.
От 30 ноември 1938 г. започва Втората чехословашка република, просъществувала 4 месеца. А защо? На 15 март 1939 г. Германия окупира Чехословакия. Гражданската война между комунисти и монархисти в Испания завършва с това, че на 28 март 1938 г. генерал Франко превзема Мадрид. Това става с военната помощ на Германия и Италия и «петата» колона. Понеже генерал Франко е атакуван с четири военни колони и с четири удара, то «петата» колона са били онези, които отвътре са подкопавали републиканската власт. Затова генерал франко заявява тогава, че напада с пет колони. На 7 април 1939 г.
към текста >>

Първата гражданска революционна война в Китай е през 1924-1927 г.
И след това го проверяват след войната - след 1945 г. 144. Според Учителя Китай ще даде много жертви. А защо? Чрез Синхайската революция от 1911-1912 г. се слага край на монархията в Китай. Първата гражданска революционна война в Китай е през 1924-1927 г. Един от ръководителите на Гуоминдана - Чан Кайши, на 12 април 1927 г. извършва преврат и възглавява правителството до 1949 г. Втората гражданска революция в Китай през 1927-1937 г. има характер на аграрна революция. През 1931 г.
към текста >>

Втората гражданска революция в Китай през 1927-1937 г.
Чрез Синхайската революция от 1911-1912 г. се слага край на монархията в Китай. Първата гражданска революционна война в Китай е през 1924-1927 г. Един от ръководителите на Гуоминдана - Чан Кайши, на 12 април 1927 г. извършва преврат и възглавява правителството до 1949 г. Втората гражданска революция в Китай през 1927-1937 г. има характер на аграрна революция. През 1931 г. Япония започва агресия срещу Китай. Чан Кайши прави 4 похода срещу Червената армия на комунистите. През 1934-1936 г.
към текста >>

Третата гражданска революционна вълна е през 1946-1949 г.
Чан Кайши прави 4 похода срещу Червената армия на комунистите. През 1934-1936 г. е Великият поход на Китайската червена армия за изгонване на японците. След пленяването през 1936 г. на Чан Кайши се създава общокитайски фронт срещу японските завоеватели. Третата гражданска революционна вълна е през 1946-1949 г. Между Гуоминдана и комунистите е сключено съглашение, което се нарушава. Комунистите се ръководят от Мао Цзедун, а Гуоминданът- от Чан Кайши. Започва гражданска война помежду им - 1946-1947 г. На 9 май 1945 г. Германия капитулира.
към текста >>

Започва гражданска война помежду им - 1946-1947 г.
След пленяването през 1936 г. на Чан Кайши се създава общокитайски фронт срещу японските завоеватели. Третата гражданска революционна вълна е през 1946-1949 г. Между Гуоминдана и комунистите е сключено съглашение, което се нарушава. Комунистите се ръководят от Мао Цзедун, а Гуоминданът- от Чан Кайши. Започва гражданска война помежду им - 1946-1947 г. На 9 май 1945 г. Германия капитулира. СССР започва от 9 август 1945 г. операция срещу японците, окупирали Манджурия. До 20 август 1945 г.
към текста >>

Той е за ненамеса в гражданската война в Испания от 1936-1939 г., когато е имало манифестации на левите сили за подкрепа на комунистите в Испания.
Велизар Багаров, депутат, търговец, който е скандализирал рода си и обществото с личния си живот. Лулчев отказва да дава съвет, без да има данни за тях - за нумерология и френология, с които много добре си е служел. Обикновено царят му е давал снимки и рождените данни и Лулчев е правел своето заключение, което е било много сполучливо, а също и вярно. 314. Леон Блум, лидер на френската социалистическа партия и министър-председател на Франция през 1936-1938 г. в правителството на Народния фронт. Той е за ненамеса в гражданската война в Испания от 1936-1939 г., когато е имало манифестации на левите сили за подкрепа на комунистите в Испания. А през 1946-1947 г. е отново министър-председател в правителството на социалистите и започва колониалната война във Виетнам, която завършва с пленяването на френския гарнизон при Диенбиен фу през май 1954 г. Ето какво означава еволюция, преминаваща през манифестация, демонстрация, ненамеса, агресия и капитулация. 315. «Потайната религиозна философия на Индия» от Браман Чаттер-джи. Превод на Иван Момчилов от английски език.
към текста >>

Налага се военна диктатура по фашистки образец - отменя се Конституцията, забраняват се политическите партии и организации, разпуска се Народното събрание, отнета е свободата на словото и печата.
1929-1933 г. - ръководител на Национала ибералната партия. Министър на търговията, промишлеността и труда през 1931-1933 г. 422. На 18-19 май 1934 г. политическият кръг «Звено» и Военният съюз извършват държавен преврат. Налага се военна диктатура по фашистки образец - отменя се Конституцията, забраняват се политическите партии и организации, разпуска се Народното събрание, отнета е свободата на словото и печата. Чак през 1938 г. се провеждат избори за депутати в Народното събрание. Според Търновската конституция цар Борис може да разпуска и да свиква Народното събрание, да назначава и да уволнява министри. На 21 май 1938 г. са избрани 150 депутати за 24-ото народно събрание. 423.
към текста >>

започна разпадане на Британската империя, като нейните колонии си извоюваха свобода и независимост.
Защото си запушват с две ръце ушите и не искат да четат Словото на Учителя. 488. От Учителя научаваме, че Англия е тази, която тласка Фердинанд към Германия през войната 1914-1918 г. Те правят втората погрешка след разпокъсването на България на Берлинския конгрес през 1878 г. За наказание няма да бъдат победители след Втората световна война. След 1945 г. започна разпадане на Британската империя, като нейните колонии си извоюваха свобода и независимост. Тя се сви в Британския остров. Това бе наказанието й. 489. В Англия се раждат идеите на комунизма, той се ражда там и се препраща в Европа и след това - в Русия, като болшевизъм. Този незаконно роден син на Англия се изпраща в Русия и чрез Октомврийската революция той идва на власт. Октомврийската революция довежда до два милиона жертви в Русия - и то славянско население, за да може да се възкачи на власт английският незаконен принц като болшевик. 490.
към текста >>

И те са го изпълнили - пуснали са Ганди на свобода. 508.
Неговото учение е пасивна съпротива, да не се противи на злото. Бива арестуван от англичаните, но Учителят им казва да го пуснат. Как им е казал, това не знаем. Може чрез посланик, може чрез внушение, може да се е излъчил и да е отишъл в Индия и да им го е казал. Но го е казал. И те са го изпълнили - пуснали са Ганди на свобода. 508. Ето това е ролята на английската политика спрямо България. Това го казва Учителят. А България плаща с три национални катастрофи, разрушение на страната, избити българи от войните и помежду им, след 1923 г. до 1945 г. Виж «Изгревът», том I, стр.
към текста >>

Само в една диктатура може да има вицове, защото няма свобода на печат и слово.
- пълномощен министър в Италия. 1920-1924 г. - пълномощен министър във Великобритания, Белгия, Нидерландия. 538. Този виц е много точен. Интересно е, че всички вицове за немците, Хитлер, войната, пуснати от българите, са много точни. Само в една диктатура може да има вицове, защото няма свобода на печат и слово. От 1945 г. до 1990 г.- по време на комунистическата диктатура, всички политически вицове бяха много сполучливи. Те бяха създавани от българи. Беше невероятно преживяване да ги слушаш. А в България тогава имаше закон, който преследваше и наказваше със затвор онзи, който разказва и разпространява вицове.
към текста >>

15. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Той е за ненамеса в гражданската война в Испания от 1936-1939 г., когато е имало манифестации на левите сили за подкрепа на комунистите в Испания.
Велизар Багаров, депутат, търговец, който е скандализирал рода си и обществото с личния си живот. Лулчев отказва да дава съвет, без да има данни за тях - за нумерология и френология, с които много добре си е служел. Обикновено царят му е давал снимки и рождените данни и Лулчев е правел своето заключение, което е било много сполучливо, а също и вярно. 314. Леон Блум, лидер на френската социалистическа партия и министър-председател на Франция през 1936-1938 г. в правителството на Народния фронт. Той е за ненамеса в гражданската война в Испания от 1936-1939 г., когато е имало манифестации на левите сили за подкрепа на комунистите в Испания. А през 1946-1947 г. е отново министър-председател в правителството на социалистите и започва колониалната война във Виетнам, която завършва с пленяването на френския гарнизон при Диенбиен фу през май 1954 г. Ето какво означава еволюция, преминаваща през манифестация, демонстрация, ненамеса, агресия и капитулация. 315. «Потайната религиозна философия на Индия» от Браман Чаттер-джи. Превод на Иван Момчилов от английски език.
към текста >>

Налага се военна диктатура по фашистки образец - отменя се Конституцията, забраняват се политическите партии и организации, разпуска се Народното събрание, отнета е свободата на словото и печата.
1929-1933 г. - ръководител на Национала ибералната партия. Министър на търговията, промишлеността и труда през 1931-1933 г. 422. На 18-19 май 1934 г. политическият кръг «Звено» и Военният съюз извършват държавен преврат. Налага се военна диктатура по фашистки образец - отменя се Конституцията, забраняват се политическите партии и организации, разпуска се Народното събрание, отнета е свободата на словото и печата. Чак през 1938 г. се провеждат избори за депутати в Народното събрание. Според Търновската конституция цар Борис може да разпуска и да свиква Народното събрание, да назначава и да уволнява министри. На 21 май 1938 г. са избрани 150 депутати за 24-ото народно събрание. 423.
към текста >>

започна разпадане на Британската империя, като нейните колонии си извоюваха свобода и независимост.
Защото си запушват с две ръце ушите и не искат да четат Словото на Учителя. 488. От Учителя научаваме, че Англия е тази, която тласка Фердинанд към Германия през войната 1914-1918 г. Те правят втората погрешка след разпокъсването на България на Берлинския конгрес през 1878 г. За наказание няма да бъдат победители след Втората световна война. След 1945 г. започна разпадане на Британската империя, като нейните колонии си извоюваха свобода и независимост. Тя се сви в Британския остров. Това бе наказанието й. 489. В Англия се раждат идеите на комунизма, той се ражда там и се препраща в Европа и след това - в Русия, като болшевизъм. Този незаконно роден син на Англия се изпраща в Русия и чрез Октомврийската революция той идва на власт. Октомврийската революция довежда до два милиона жертви в Русия - и то славянско население, за да може да се възкачи на власт английският незаконен принц като болшевик. 490.
към текста >>

И те са го изпълнили - пуснали са Ганди на свобода. 508.
Неговото учение е пасивна съпротива, да не се противи на злото. Бива арестуван от англичаните, но Учителят им казва да го пуснат. Как им е казал, това не знаем. Може чрез посланик, може чрез внушение, може да се е излъчил и да е отишъл в Индия и да им го е казал. Но го е казал. И те са го изпълнили - пуснали са Ганди на свобода. 508. Ето това е ролята на английската политика спрямо България. Това го казва Учителят. А България плаща с три национални катастрофи, разрушение на страната, избити българи от войните и помежду им, след 1923 г. до 1945 г. Виж «Изгревът», том I, стр.
към текста >>

Само в една диктатура може да има вицове, защото няма свобода на печат и слово.
- пълномощен министър в Италия. 1920-1924 г. - пълномощен министър във Великобритания, Белгия, Нидерландия. 538. Този виц е много точен. Интересно е, че всички вицове за немците, Хитлер, войната, пуснати от българите, са много точни. Само в една диктатура може да има вицове, защото няма свобода на печат и слово. От 1945 г. до 1990 г.- по време на комунистическата диктатура, всички политически вицове бяха много сполучливи. Те бяха създавани от българи. Беше невероятно преживяване да ги слушаш. А в България тогава имаше закон, който преследваше и наказваше със затвор онзи, който разказва и разпространява вицове.
към текста >>

16. 26. ОПИТНИ (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.)

ТОМ 21

(В. „Ратник на свободата”, бр.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Днес, след като преживяхме толкова катастрофи, несполуки и дойдохме до това безизходно положение - благодарение на партизанщината, злобата, завистта, някои партизани още не могат да проумеят отговорностите, които носят спрямо народа ни и още имат смелостта да заявяват, че те били опитни и големи политически личности, избраници да водят народа, и че между нас - Ратниците на свободата, нямало големи опитни политически люде. Наистина, между нас няма опитни големи политически мъже. Но и Христос, когато се яви и донесе новото, Той не се обърна към Царете, първосвещениците, а към сиромашта, то пое новото, защото тези „големи” хора бяха пълни съдови и нямаха нужда от ново и друго. Левски някога също не потърси подкрепата на големите чорбаджии и опитни палачи народни, а се обърна за помощ към бедните и никому неизвестни тогава личности, па и той „нехранимайко”, кой ли го познаваше?
към текста >>

1) Андро Лулчев Днес, след като преживяхме толкова катастрофи, несполуки и дойдохме до това безизходно положение - благодарение на партизанщината, злобата, завистта, някои партизани още не могат да проумеят отговорностите, които носят спрямо народа ни и още имат смелостта да заявяват, че те били опитни и големи политически личности, избраници да водят народа, и че между нас - Ратниците на свободата, нямало големи опитни политически люде.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Днес, след като преживяхме толкова катастрофи, несполуки и дойдохме до това безизходно положение - благодарение на партизанщината, злобата, завистта, някои партизани още не могат да проумеят отговорностите, които носят спрямо народа ни и още имат смелостта да заявяват, че те били опитни и големи политически личности, избраници да водят народа, и че между нас - Ратниците на свободата, нямало големи опитни политически люде. Наистина, между нас няма опитни големи политически мъже. Но и Христос, когато се яви и донесе новото, Той не се обърна към Царете, първосвещениците, а към сиромашта, то пое новото, защото тези „големи” хора бяха пълни съдови и нямаха нужда от ново и друго. Левски някога също не потърси подкрепата на големите чорбаджии и опитни палачи народни, а се обърна за помощ към бедните и никому неизвестни тогава личности, па и той „нехранимайко”, кой ли го познаваше? Чудно - неизвестните оставиха дела, а имената им се шепнат от уста на уста, от поколение на поколение се предават делата и подвизите им, а за хиляди чорбаджии днес никой блага дума не казва. Някога първите апостоли на либерализма, демократизма, социализма, народовластието бяха хора все малко „известни”, но идеалисти, и докато бяха те по върховете на партии се твореше в България, но щом дойдоха „опитните”, научните, тръгнахме от добре по-добре... Вярно е, че между нас няма „опитни политически мъже”, които да подават до турския султан махзари, за да го молят да окупира България.
към текста >>

Напи те докараха тази гражданска война, в която хиляди легнаха из незнайни гробове, хиляди са из затвори и чужбина, и семействата им са в мизерия.
Нали „опитните политици” докараха 10 турци - народни представители от Гюмюрджина, и ни вкараха в световната война? Нали пак за един от опитните ни министри се говори, че през 1918 г. старият цар Фердинанд го е ритнал по задника, който е не смеел да реагира – „види се, ритник за награда за неговата опитност” във вагона на софийската гара? (3.X.1918 г.) Нали опитните докараха Добро поле? Нали те, „опитните политици”, създадоха и помогнаха за 9.VІ.1923 г., а щом видяха, че са в чакмак сокак - отхвърлиха деветоюнската акция и я приписват като частно на армията и на царя дело? Напи те докараха тази гражданска война, в която хиляди легнаха из незнайни гробове, хиляди са из затвори и чужбина, и семействата им са в мизерия. Нали тези „опитни” големи мъже със своите партизани докараха днешната финансова, политическа, морална, духовна икономическа криза? Такива опитни и големи политически люде между нас наистина няма.
към текста >>

17. B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Тежко е положението на моя съпруг в затвора, но несравнено по-тежко е сега моето положение и това на четирите ми дребни деца, защото съпругът ми е лишен от свобода, а аз с децата си сме изложени на гладна смърт.
Вижда се от приложеното тук удостоверение, че той притежава само една паянтова къща и една нива от 7 декара. Къщата не дава никакъв доход, а служи само за подслон на семейството ни, а доходът от нивата, ако се даде под наем, не ще стигне да ни изхрани само с хляб нито 20 дни. При това положение, докато е съпругът ми в затвора, аз и четирите ми невръстни деца ще трябва или да умрем от глад, или да се отдадем на просия. Изключено е да разчитаме на някаква материална подкрепа от роднини. Най-близките ни роднини са двамата братя на съпруга ми, но и двамата са инвалиди и не могат да изхранят и себе си, а камо ли отделят нещо и за братовите си деца. Тежко е положението на моя съпруг в затвора, но несравнено по-тежко е сега моето положение и това на четирите ми дребни деца, защото съпругът ми е лишен от свобода, а аз с децата си сме изложени на гладна смърт. Не протестирам против присъдата на съда, защото не се съмнявам, че тя е основана на законите в страната, но тая присъда, високо заявявам, далеч по-чувствително засяга мене и децата ми, които не сме извършили никакво престъпление, отколкото моя съпруг, който е престъпил закона. Ваше Величество, Скопският полеви военен съд, като издаде своята осъдителна присъда, призна в същата присъда, че са налице крайно смекчающи обстоятелства за вината на съпруга ми и затова му наложи най-малкото, предвидено в закона наказание. Повече от това не можеше съдът да направи. Имайки предвид тежкото материално положение на съпруга ми и неговото многочленно семейство, съдът, не се съмнявам, би го освободил от излежаване на наложеното му с присъдата наказание, но това е вън от пределите на неговата власт. Това можете да направите само Вие, Ваше Величество.
към текста >>

Направете го - за да мога и аз наред с всички българи да се радвам, без свито сърце, на свободата на Македония, извоювана с Вашето мъдро ръководене на държавната [външната?
Повече от това не можеше съдът да направи. Имайки предвид тежкото материално положение на съпруга ми и неговото многочленно семейство, съдът, не се съмнявам, би го освободил от излежаване на наложеното му с присъдата наказание, но това е вън от пределите на неговата власт. Това можете да направите само Вие, Ваше Величество. Коленопреклонно Ви моля да го направите! Направете го - за да не гладуват четирите дребни деца. Направете го - за да мога и аз наред с всички българи да се радвам, без свито сърце, на свободата на Македония, извоювана с Вашето мъдро ръководене на държавната [външната? ] политика. Направете го - за да зарадвате и брата на моя съпруг- Йордан Коцев Митрев, който с пушка в ръка в Балканската война даде и двете си очи за свободата на Македония и оттогава и до днес е стопроцентов инвалид. Съм на Ваше Величество предана поданица: (Подпис Д. Георгиева гр. Велес, 18 май 1942 г.
към текста >>

Направете го - за да зарадвате и брата на моя съпруг- Йордан Коцев Митрев, който с пушка в ръка в Балканската война даде и двете си очи за свободата на Македония и оттогава и до днес е стопроцентов инвалид.
Това можете да направите само Вие, Ваше Величество. Коленопреклонно Ви моля да го направите! Направете го - за да не гладуват четирите дребни деца. Направете го - за да мога и аз наред с всички българи да се радвам, без свито сърце, на свободата на Македония, извоювана с Вашето мъдро ръководене на държавната [външната? ] политика. Направете го - за да зарадвате и брата на моя съпруг- Йордан Коцев Митрев, който с пушка в ръка в Балканската война даде и двете си очи за свободата на Македония и оттогава и до днес е стопроцентов инвалид. Съм на Ваше Величество предана поданица: (Подпис Д. Георгиева гр. Велес, 18 май 1942 г. Царство България [Забележка на ръка:] Четено на Царя. Царство България Велешка община № 4444 май 1942 г.
към текста >>

е взел участие в Испанската гражданска война.
С надежда, че тази ми последна молба ще бъде чута, оставам с дълбоко уважение към Вас: 6 юли 1943 г. София 27. Молба от Илия Янакиев Балев Молба от Илия Янакиев Балев, роден 1895 година в гр. Ботевград, живущ ул. Екзарх Йосиф № 44 А Едва изминаха три и половина месеци, откак се завърна от Франция, където е преживял 15 години, и където единствената му вина бе и си остава, че през 1937 г. е взел участие в Испанската гражданска война. Завръщането му бе утвърдено от Народното събрание и одобрено от Негово Величество Царя. На 3 юли т. г. биде задържан и отведен в три и половина часа през нощта без никакъв повод от негов страна, в V-ти полицейски участък и оттам - в концентрационен лагер в гр. Асеновград. Както във Франция в миналото, така също и в България, тогава и сега, при завръщането му, Илия Янакиев не е сторил никакво углавно или политическо провинение, но напротив-животът му тук до втората половина на 1925 г, когато е напуснал България с редовен паспорт, издаден от Русенското околийско управление, е бил само низ от величави подвизи и достойни дела за цар, род и родина. Още от ученическата скамейка той постъпва в казармите и школата за запасни подпоручици и като кандидат офицер взема дял в бляскавите победи на нашата войска.
към текста >>

18. 3. Сатурн- Нептун

ТОМ 22

се гласува закон за гражданска мобилизация.
Ръководителят на фашизма, Уран, тук е в падение и този глинен колос ще рухне след няколко години. Съвпадът активизира силно Хитлер да направи погрешният ход да нападне на 22.06.1941 г. Съветския съюз, а не Англия, която беше главната цел на мисията му на Земята - да премахне колониализма. Във връзка с новия цикъл (Сатурн съвпад Уран) и усилената фашистка агитация за насочване на България към политиката на фашистка Германия, на власт в България идва правителството на професор Богдан Филов на 15.02.1940 г. През април 1940 г. се гласува закон за гражданска мобилизация. Въвежда се купонна система. Създава се фашистката организация „Бранник". На 7.09.1940 г. Румъния връща без война Южна Добруджа с Крайовския договор, в границите на България. Това е първият случай на българите да придобият територия без война.На 1.03.1941 г .
към текста >>

Ще се даде свобода и нови светли условия за развитието на славянството.
- започва отливът на цикъла и формите на управлението са в пълен упадък и не могат да изразят новите импулси, които настъпват в живота. Сатурн е в знака Лъв, а Нептун - във Водолей, знака на епохата. Комунизмът е поставен на голямо изпитание и положението е подобно на Сатурн съвпад Нептун в знака Лъв 1.08.1917 г., но с обратен знак - разсип, което показва внезапно с революция промяна. Управлението е в полза на народа и демократичните сили в Русия. Водолей е знак на чистене чрез революции и тя ще бъде придружена с много пожари, разрушения - пречистване на всичко старо, останало от комунизма. Ще се даде свобода и нови светли условия за развитието на славянството.
към текста >>

19. 6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8 ноември 1950 г., София

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

А тя е да Ви замоля да ми се даде по един начин свобода в практиката ми, която бе досега в полза на всички болни.
С една дума, природолечението по методата на казаните природолечители ме изцеди и стерилизира организма ми от разните токсини и болезнотворни агенти и щастливо до днес заживях нов живот, като, разбира се, не отказах помощта си със знанията, които получих там и придобих в практиката си, към стотици нещастници, между които и такива болни, обявени неизлечими от професори и лекари в нас, капацитети. В последно време, а именно - от една година, успешно излекувах няколко болни от диабет и съм в уста- новявание с билки и диета за излекуванието на артериосклерозата и туберкулозата. Тия болести ме занимават много години и съм накрая в установявани- ето на начина за техното излекувание с билки и вегетарианска храна. Имам успех и в един случай с рак, която болест, разбира се, сериозно ме занимава и се надявам да постигна известен успех и в тая болест. Ето това бе необходимо да кажа предварително за целта ми. А тя е да Ви замоля да ми се даде по един начин свобода в практиката ми, която бе досега в полза на всички болни. Тая свобода в практиката ми ще даде възможност да се отдам всецяло със спокойствие в опитите си с билките за проучвание в количествено и качествено отношение. Позволявам си да Ви отправям това ми писмо, най-вече затова, че покойният Ви баща, за когото храня най-скъпи другарски спомени и тъгувам много за него, защото, като ученици във Варненската гимназия, той, аз, Петър Капричев, адвокат в Провадия, Никола Стефанов, Хр. Кабакчиев, и др. образувахме една ученическа група, която редактираше в. «Ученически глас» и редакцията беше у дома.
към текста >>

Тая свобода в практиката ми ще даде възможност да се отдам всецяло със спокойствие в опитите си с билките за проучвание в количествено и качествено отношение.
В последно време, а именно - от една година, успешно излекувах няколко болни от диабет и съм в уста- новявание с билки и диета за излекуванието на артериосклерозата и туберкулозата. Тия болести ме занимават много години и съм накрая в установявани- ето на начина за техното излекувание с билки и вегетарианска храна. Имам успех и в един случай с рак, която болест, разбира се, сериозно ме занимава и се надявам да постигна известен успех и в тая болест. Ето това бе необходимо да кажа предварително за целта ми. А тя е да Ви замоля да ми се даде по един начин свобода в практиката ми, която бе досега в полза на всички болни. Тая свобода в практиката ми ще даде възможност да се отдам всецяло със спокойствие в опитите си с билките за проучвание в количествено и качествено отношение. Позволявам си да Ви отправям това ми писмо, най-вече затова, че покойният Ви баща, за когото храня най-скъпи другарски спомени и тъгувам много за него, защото, като ученици във Варненската гимназия, той, аз, Петър Капричев, адвокат в Провадия, Никола Стефанов, Хр. Кабакчиев, и др. образувахме една ученическа група, която редактираше в. «Ученически глас» и редакцията беше у дома. Целта на вестника беше да се проагитира социализмът между учащата се младеж.
към текста >>

- интербригадист в Гражданската война в Испания.
1923 г. - политемигрант в СССР. 1930-1933 г. - завършва медицина в Москва. 1936-1939 г. - интербригадист в Гражданската война в Испания. 1941-1944 г. - в ръководството на санитарното дело в гражданския флот на СССР. През 1944 г. се завръща в България. Началник на медицинската служба във войската.
към текста >>

20. Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.

ТОМ 24

Напротив, защитниците на свободата на изповеданията са повечето православни.
41,13.Х.1926, с. 1. пастор Д. Н. Фурнаджиев Много се е писало и говорило по тоя предмет напоследък, и голямо разногласие цари. Цялата подигната полемика се съсредоточава около съществени и повече несъществени спорове между господствующата църква и иноверците. Лагерите, които защитават страните в спора не са православните на една страна, и неправославните на друга страна - съвсем не. Напротив, защитниците на свободата на изповеданията са повечето православни. Те не се свенят да наричат гоненията против инославните сънародници "Религиозно хулиганство". Такъв език евангелистите никога не са държали. Това са православни писатели и общественици. Самите водачи от народната църква са на два лагера по въпроса. Те са по-далеко по мнение, отколкото сектите помежду си.
към текста >>

Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България".
Кой от тия православни братя е прав? Въпрос е, дали някой от тях знае де има евангелска църква в столицата, но вторият е виден и полезен член на Соф. Мл. Хр. Д-во. Тогава първият от тия двама писачи говори напосоки, по предположение, безосновно, и с неверни твърдения руши в народа сговор, разбирателство, вяра и истина. Ако той се прави илюзия, че защищава народната църква, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши. Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината. Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната църква и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници. Конкретно засега няма да говорим, но сме готови с материала.
към текста >>

Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие?
Тука въпрос няма. Но как ще я защищаваш? С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата? Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие? Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото. Църквата сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията. Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет. "Нашата родна църква враждува (против Мл. Хр.
към текста >>

21. 6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас

ТОМ 24

п-р Марков Евангелската църква в Бургас ще замре и никога вече няма да достигне тая гражданска и духовна висота, на каквато бе въздигната благодарение на усърдния си пастир!
Както се изрази един на събранието по изпращането: "Ако в тоя момент бе погребението на п-р Марков, светът би се смаял на риданията ни, на некролозите, които биха се издали, от чужди и незнайни, на изповеди, които биха се проплакали. Но... все пак-скръбта ни сякаш сега е по-голяма - жива раздяла". Дядо Шаров каза и вярно е: "Че п-р Марков заминава, но не г. Марков, а Бургас губи! " И нека никому не се види чудно, голямата дума, която ще кажа сега: Без уважаемият г. п-р Марков Евангелската църква в Бургас ще замре и никога вече няма да достигне тая гражданска и духовна висота, на каквато бе въздигната благодарение на усърдния си пастир! Аз моля, вземете си бележка и фактите ще докажат този мой твърдеж, защото, кой би стоял толкова месеци неплатен? "Църквата - това бе Марков; Марков - това бе църквата! " Сред неправдите, които се стекоха, кой ще слуша вече за Правда и да има доверие в Бургаския евангелски амвон? Ние смятаме, че това бе и евангелското съзнание на п-р Марков. И от дълг пастирски той даде случай на вси... да отсъдят, за да си отиде чист и неповинен!
към текста >>

Борба за свобода - Гал.
Господ избавя - II Тим. 3:1-13 и 4:16-18; Деян. 18:9-10. Силата на младостта и на България - I Тим. 4:12 и II Тим. 3:14-17 и 4:1-6 и др. Борба за свобода - Гал. 5:1 и Ефес. 6:10-19. Превъзходството на Божия мир - Йоан. 14:1, 27; Евр. 13:20, 21 и I Йоан 1:7; 3:1, 7 и др., Йоан 16:32-33. Безпричинната омраза и заповяданата любов - Йоан 15:9-25; 16:14; Евр. 12:1-6.
към текста >>

22. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ТОМ 25

Тогава е била до два метра е дошла, завлича там, където мине и той пише: "Подпоручик Сотиров с коня си е влязъл във водовъртежите да помага за извличане на давещи се хора и е награден с орден от военните за гражданска заслуга.
Той 15-16 годишен постъпва в него, завършва го. В: В коя година го завършва? Д: Мисля, че 1893-та година или 1894-та, защото ми попадна един сборник, аз обичах да чета такива военни неща, за военните подвизи въобще в България. И него го упоменават. Мисля, че 1894-та година при прииждането на реката Корунча при Сливен, която сега е почти не съществува. Тогава е била до два метра е дошла, завлича там, където мине и той пише: "Подпоручик Сотиров с коня си е влязъл във водовъртежите да помага за извличане на давещи се хора и е награден с орден от военните за гражданска заслуга. В: Те на какъв чин ги уволняват от юнкерското училище? Д: Протопей юнкер е той първите години и след това вече е офицерски кандидат. И ги назначават вече като офицери. Първата му служба на него е била в Сливен, точно тогава. След това го местят, отива на границата в Казъл-агарческо село Дервент.
към текста >>

В: А кой беше ордена, онзи за гражданска доблест?
Д: За туй, за което четох сега, за бдинци, за отбиването, и от германците - железният кръст с лента. В: А той за какво е даден? Д: За същото нещо. Българите понесоха всичко на плещите си. И тук даже написани листове, където е бил полка - Червената стена, Братин дол. В: А кой беше ордена, онзи за гражданска доблест? Д: Не зная. Сигурно тука е, тука няма, тука има 5. Туй беше 1915-та, 16-та, издаваха така за поощрение на младите войници. И това беше един дневник, който имаше поместени неща, съобщения от военни лица, от знаещи това, което пишат. Първата година 1894-та година голямото наводнение, а той 1893-та завършва Военното училище.
към текста >>

И е награден с орден на храброст и гражданска заслуга.
Д: Тука вече е полковник. Три звезди. В: А тези другите медали не ги знаете? Д: Има някои в едно старо там за като сборниче, той го имаше тате, за наводнението 1894-та ли, 1896-та ли година, миналия век в Сливен. Реката Коруча приижда и почва да влече къщи, работи, туй, и там казва подпоручик Сотиров (той е бил на служба там), с коня си, всред реката е помагал и е спасявал това. И е награден с орден на храброст и гражданска заслуга. Туй го има в едно списание там. Спомени и прояви на офицери. Това е като поощрение. В: Тази снимка тука? Д: Това е от войната.
към текста >>

И в същото писмо споменава: "В сегашните условия всички стари дългове трябва да се ликвидират, за да се добие пълната свобода." Д: Да, аз лично имах с Учителя един разговор, не зная как да кажа, но много ми беше така неудобно да Го безпокоя, но много съм Го безпокоил, когато животът ми е висял на косъм, да съм получил от него помощ за оздравяване.
Освен 91 Псалом, и 23 Псалом. Това са за укрепване на физическото здраве, а 91 Псалом е за помощ, за закрила от по-висшестоящите от нас. В: Сега, в писмото от 3.11.1916 г. той споменава: "Едно време злото на Атлантида погуби тогавашния свят, сега доброто по същия закон ще създаде новия." Виж сега за пръв път на него открива това нещо. Д: Той в беседа, мисля, че 1917-та година е казвал, че "от 1945-та година в България ще се възцари Царството на труда, но аз ще си отида." В: Това го знам. И в същото писмо споменава: "В сегашните условия всички стари дългове трябва да се ликвидират, за да се добие пълната свобода." Д: Да, аз лично имах с Учителя един разговор, не зная как да кажа, но много ми беше така неудобно да Го безпокоя, но много съм Го безпокоил, когато животът ми е висял на косъм, да съм получил от него помощ за оздравяване. 1927 година, декември месец едни обуща, нови, които бяха, получих пришка на големия пръст на левия крак. И нали не обърнах внимание, аз я махнах коричката, за да заздравее по-скоро, обаче, се получи инфекция. Кракът ми надебеля, получи сини петна, бях студент тогава и отивам в Александровската болница. Помня даже там мои познати, приятели от Сливен бяха, трима, които бяха лекари и двамата бяха в 4-ти курс, единия беше 6-ти курс. Минава главния асистент, това беше във Втора хирургия професор Парашкев Стоянов.
към текста >>

23. 2. Автобиография: 27.II. 1953 г.

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

ТОМ 28

Тежко съм преживяла фашисткия терор, защото много обичам тази страна и това, което ние наричаме гражданска свобода.
От национализацията не сме засегнати. Братята ми с политика не са се занимавали. Съдени не помня да сме били. Лично аз също не съм била подведена под отговорност. Не съм била и наградена с нещо. Тежко съм преживяла фашисткия терор, защото много обичам тази страна и това, което ние наричаме гражданска свобода. Не съм заминала за Израел по същата причина. Обичам своята професия и езика с който изказвам моята мисъл. Занимавам се с литература и от малка съм обичала премного книгата. Самата аз пиша и съм печатала книги. През 1937 печатах сборник битови разкази под заглавие: “Когато зреят житата”.
към текста >>

24. 11. Комунизмът и анархизмът - двата едноутробни братя близнаци. 11.1. Болшевизмът (1945-1989 г.)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Участвува в Гражданската война.
53 от 8 ред отгоре Учителят Дънов съобщава: „Маршал Конев е българин." А кой е маршал Конев, може да прочетете в следващата историческа справка: КОНЕВ, Иван Степанович (16.XII.1897) - съветски военен деец, маршал на Съветския съюз, два пъти герой на Съветския съюз. Член на КПСС от 1918 г., канд. член на ЦК от 1939 г. и член на ЦК на КПСС от 1952 г. В армията служи от 1918 г. Участвува в Гражданската война. Завършва Военната академия „Фрунзе" (1934). През Великата отечествена война (1941-1945) командува последователно войските на Калининския, Степния, 1 и 2 украински и др. фронтове. От 1946 до ноем. 1950 е главнокомандуващ сухопътните войски и заместник-военен министър. От 1951 до 1955 е командуващ войските на Военен окръг.
към текста >>

Признавате ли, че има един Бог на живота, на знанието и на свободата?
На времето си още те се отказаха от новото учение, което Бог им изпрати. Сега питам българите: Какво ще спечелят и те, ако не приемат моето учение? Питате: Кой си ти, на когото трябва да приемем учението? Не е въпросът, кой съм аз. Вие приемате ли, че в света съществува един Бог на любовта, на мъдростта и на истината? Признавате ли, че има един Бог на живота, на знанието и на свободата? Тоя Бог управлява всички народи. Той управлява и всички славяни. Казвам: Ако искате да оздравеете, яжте тоя хляб. Ако оздравеете, трябва ли да се съмнявате? Пийте тая вода и, ако оздравеете, не се съмнявайте.
към текста >>

Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода.
Не се страхувайте от това, какво ще стане с вас. Бъдещето на българския народ, с малки изключения, е светло. Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят и то така, че големите народи ще покровителствуват малките. Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите. И тъй, да престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушава и да си каже: Ние можем да се споразумеем, да уредим живота си, защото Господ е с нас, духовният свят е с нас.
към текста >>

В името на тази свобода всички народи ще се обединят и то така, че големите народи ще покровителствуват малките.
Бъдещето на българския народ, с малки изключения, е светло. Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят и то така, че големите народи ще покровителствуват малките. Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите. И тъй, да престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушава и да си каже: Ние можем да се споразумеем, да уредим живота си, защото Господ е с нас, духовният свят е с нас. Който препятствува на славянството да се прояви, няма да види добро.
към текста >>

Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите.
Бъдещето на славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на братство, равенство и свобода. В името на тази свобода всички народи ще се обединят и то така, че големите народи ще покровителствуват малките. Ето защо, обръщам се към всички мъже, жени и деца да ратуват за идеята, която ще донесе братство, равенство и свобода между народите. И тъй, да престане борбата между народите. Всеки народ да се стреми да стане велик по дух, мъдрост и любов, а не голям, да владее и управлява малките народи. Нека всеки работи в това направление, да се освободи от атмосферата, която сега го задушава и да си каже: Ние можем да се споразумеем, да уредим живота си, защото Господ е с нас, духовният свят е с нас. Който препятствува на славянството да се прояви, няма да види добро. В бъдеще всички народи ще работят за славянството.
към текста >>

25. Статия 4. Защита на Религията

пастор Д. Н. Фурнаджиев

Събори 1926 -1927г.

Напротив, защитниците на свободата на изповеданията са повечето православни.
41, 13.Х.1926, с. 1. пастор Д. Н. Фурнаджиев Много се е писало и говорило по тоя предмет напоследък, и голямо разногласие цари. Цялата подигната полемика се съсредоточава около съществени и повече несъществени спорове между господствующата църква и иноверците. Лагерите, които защитават страните в спора не са православните на една страна, и неправославните на друга страна - съвсем не. Напротив, защитниците на свободата на изповеданията са повечето православни. Те не се свенят да наричат гоненията против инославните сънародници "Религиозно хулиганство". Такъв език евангелистите никога не са държали. Това са православни писатели и общественици. Самите водачи от народната църква са на два лагера по въпроса. Те са по-далеко по мнение, отколкото сектите помежду си.
към текста >>

Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България".
Кой от тия православни братя е прав? Въпрос е, дали някой от тях знае де има евангелска църква в столицата, но вторият е виден и полезен член на Соф. Мл. Хр. Д-во. Тогава първият от тия двама писачи говори напосоки, по предположение, безосновно, и с неверни твърдения руши в народа сговор, разбирателство, вяра и истина. Ако той се прави илюзия, че защищава народната църква, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши. Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината. Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната църква и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници. Конкретно засега няма да говорим, но сме готови с материала.
към текста >>

Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие?
Тука въпрос няма. Но как ще я защищаваш? С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата? Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие? Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото. Църквата сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията. Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет. „Нашата родна църква враждува (против Мл. Хр.
към текста >>

26. Съдържание

ТОМ 35

- В: Свобода (Букурещ). Г.
- В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр.44, 15 октомври 1869, с. 174. (Из Българско) 6.11.5. Коментар на дописка обвиняваща Г. Миркович и други лица в политически престъпления. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 3, 19 ноември 1869, с. 21. (Известия из България) 6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
1, бр. 3, 19 ноември 1869, с. 21. (Известия из България) 6.11.6. Предателят - Берковския владика Доротей. „Ние не можем повече да търпим в нашата епархия тоя еничерин...“. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр.3,19 ноември 1869, с. 22. (Известия из България) 6.11.7. Д-р Миркович - наклеветен и арестуван във Видин. - В: Дунавска зора (Браила). Г. 2, бр.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
2, бр. 49, 8 декември 1869, с. 196. (Из Българско) 6.12. Публикации: 1870 година. 6.12.1. Известният владика Доротей на обиколка в Свищов. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 12, 22 януари 1870, с. 93, 94. (Известия из България) 6.12.2. Предателството на владиката Доротея във Видин.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
1, бр. 12, 22 януари 1870, с. 93, 94. (Известия из България) 6.12.2. Предателството на владиката Доротея във Видин. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 15, 12 февруари 1870, с. 118. (Известия из България) 6.12.3. Доротей - „българин владика, който като речи в нищо не е по-добър от фанариотските кеседжие“. - В: Свобода (Букурещ). Г.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
- В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 15, 12 февруари 1870, с. 118. (Известия из България) 6.12.3. Доротей - „българин владика, който като речи в нищо не е по-добър от фанариотските кеседжие“. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 19,12 март 1870, с. 145-146. 6.12.4. Окованият д-р Миркович по пътя за Цариград. - В: Свобода (Букурещ). Г.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
- В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 19,12 март 1870, с. 145-146. 6.12.4. Окованият д-р Миркович по пътя за Цариград. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 24, 22 април 1870, с. 188. (Известия из България) Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
писател, 1989, с. 533. 6.12.5. Няколко думи до румънските българи. „Какво добро може да очаква нашия народ от Доротей? “ „Злото не може да се изкорени с решението на Българския черковен въпрос“ / Българския революционен комитет. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 25, 30 април 1870, с. 194. 6.12.6. Отец Доротей в Плевен - „един от най-големите неприятели на българския народ“. - В: Свобода (Букурещ). Г.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
- В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 25, 30 април 1870, с. 194. 6.12.6. Отец Доротей в Плевен - „един от най-големите неприятели на българския народ“. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 26, 7 май 1870, с. 205. (Известия из България) 6.12.7. Какво трябва да бъде българското духовенство. - В: Свобода (Букурещ). Г.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
- В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 26, 7 май 1870, с. 205. (Известия из България) 6.12.7. Какво трябва да бъде българското духовенство. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 27, 14 май 1870, с. 209, 210. 6.12.8. Интригантът отец Доротей. - В: Свобода (Букурещ). Г.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
- В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 27, 14 май 1870, с. 209, 210. 6.12.8. Интригантът отец Доротей. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 27, 14 май 1870, с. 212. 6.12.9. Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
1, бр. 27, 14 май 1870, с. 212. 6.12.9. Предателят Арнаудов и „приятелят“ Азис паша видински. Уводна статия. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 30, 10 юни 1870, с. 233-234. Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения, в 12 тома. Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 291. 6.12.10. Азис паша обвинен, че „помага“ на българите. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 32, 27 юни 1870, с. 252. (Известия из България) 6.12.11. Шпионите на тайното министерство. - В: Свобода (Букурещ). Г.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
- В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 32, 27 юни 1870, с. 252. (Известия из България) 6.12.11. Шпионите на тайното министерство. - В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 40, 2 септември 1870, с. 316-317. (Известия из България) 6.13. Публикации: 1871 година. 6.13.1. Миркович още е затворен без присъда.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
1, бр. 40, 2 септември 1870, с. 316-317. (Известия из България) 6.13. Публикации: 1871 година. 6.13.1. Миркович още е затворен без присъда. - В: Свобода (Букурещ). Г. 2, бр. 11, 13 март 1871, с. 87. (Най-нови известия) 6.13.2. Съучастници в „Мирковичата работа“. - В: Свобода (Букурещ). Г.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
- В: Свобода (Букурещ). Г. 2, бр. 11, 13 март 1871, с. 87. (Най-нови известия) 6.13.2. Съучастници в „Мирковичата работа“. - В: Свобода (Букурещ). Г. 2, бр. 26, 10 декември 1871, с. 206. (Български известия) 6.14. Публикации: 1872 година. 6.14.1. Миркович и до днес лежи без присъда.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
26, 10 декември 1871, с. 206. (Български известия) 6.14. Публикации: 1872 година. 6.14.1. Миркович и до днес лежи без присъда. „Знаете ли, че по наш Никола, е захванал да ми омръзва и св. Никола“. - В: Свобода (Букурещ). Г. 3, бр. 1, 2 юли 1872, с. 5, 6. (Български известия). Също и в: Каравелов, Любен Стойчев.
към текста >>

- В: Свобода (Букурещ). Г.
Т.11, Дописки, известия, редакционни бележки. София: Бълг. писател, 1989, с. 292. 6.14.2. Защо турското правителство държи д-р Миркович? - В: Свобода (Букурещ). Г. 3, бр. 9, 26 август 1872, с. 68, 69. (Български известия) Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения, в 12 тома.
към текста >>

Миркович, лекар на Ямбол-Бургаската железопътна линия, и орден (Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен), от княз Фердинанд I.
София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-B 3070. - 08.10.1887 г. 14) Грамота - признание за медицинската дейност на Г. Миркович, лекар на Ямбол-Бургаската железопътна линия, и орден (Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен), от княз Фердинанд I. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on. II-B 3073 (2 с.) - 14.02.1892 г. 15) Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен, връчен на д-р Г. Миркович от княз Фердинанд I, - 14.02.1892 г.
към текста >>

15) Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен, връчен на д-р Г.
14) Грамота - признание за медицинската дейност на Г. Миркович, лекар на Ямбол-Бургаската железопътна линия, и орден (Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен), от княз Фердинанд I. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on. II-B 3073 (2 с.) - 14.02.1892 г. 15) Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен, връчен на д-р Г. Миркович от княз Фердинанд I, - 14.02.1892 г. 16) Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Българско знаме, 1897 (корица и с.1-2.) 17) Завещание (Довереност) на д-р Миркович. София: НБКМ, БИА, ф.
към текста >>

27. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

ТОМ 35

Когато всички разпити на арестуваните лица по готвеното възстание в Берковско не дали явни и несъмнени доказателства за виновността на Миркович и благодарение голямата му и на време проявена негова предпазливост и предвидливост, а също и познанството му с управителя на Видинско, Азис-паша, и умелото застъпничество при разпитите на Илия Цанов, той отървава главата си от въжето и може би е щял да бъде напълно оневинен и пуснат на свобода от затвора, ако подстрекателството на Доротея не продължило под предлог, че имало доказателства за виновността му.
Той прави всичко възможно да го замеси документално в подготвянето на чета и възстание. Изпратеният воевода Васил Ганчев не бил на висотата на възложената му роля и скоро станал оръдие подкупник в ръцете на Доротея. В измислените си списъци за четници и възстаници той поставя и името на доктора при всичко, че тоя избягвал да има всякаква свръзка с него. За да може да вплете Мирковича в престъплението „бунт против турската държава” владиката прибягва до измислени писма от Маноля до доктора, а също се домогва и до услугите на своите слуги без да се стъписа да пожертвува на амбициите си един прост и наивен българин на име Брайко, роднина на един от слугите, който също отива на заточение заедно с доктора. Всичко това долно предателство, от което пострадаха не малко българи из него край, Доротей извършва, за да спечели в очите на великия везир благоволението му при разрешаване въпроса за екзарх. Когато всички разпити на арестуваните лица по готвеното възстание в Берковско не дали явни и несъмнени доказателства за виновността на Миркович и благодарение голямата му и на време проявена негова предпазливост и предвидливост, а също и познанството му с управителя на Видинско, Азис-паша, и умелото застъпничество при разпитите на Илия Цанов, той отървава главата си от въжето и може би е щял да бъде напълно оневинен и пуснат на свобода от затвора, ако подстрекателството на Доротея не продължило под предлог, че имало доказателства за виновността му. Това е повлияло да бъде той откаран в железа заедно с Васил Ганчев и още един трети затворник през Русчук, Балкана, Сливен, Одрин за Цариград. С това откарване се е целяло да се продължат в турската столица разпитите и изтезанията и да може да се достигне до смъртна присъда, все по подстрекателството на Доротея. Организираната от Манол Иванов хитра „шпионска” мрежа от която докторът, предвиждащ лошия й край, рано се отдалечи, но все пак плати тежка дан, скоро породила съмнение у Али-паша и били поставени шпиони да следят главните участници. Неочакваната смърт на Маноля, а по-сетне на Али-паша, че и на Доротея, туря край на тая история и до известна степен облекчава и несигурната съдба на Миркович. Най-късият път от Видин до Цариград е бил по Дунава през Русчук и от там през морето.
към текста >>

става държавен лекар по линията Ямбол-Бургас и е награден за тая служба с кръста за гражданска заслуга V степен.
първия български вестник в Сливен „Българско знаме”, със собствена печатница под същото название. Временно е бил и управител на местната болница. През 1880 г. ще да е бил председател на „Клуба на българите” в Пловдив, защото на тоя адрес княз Батенберг му праща телеграма с дата 26 март със следното съдържание: „Много съм чувствителен на приветствията на представителите на Източна Румелия и чрез вас им благодаря сърдечно за техните към мен чувства.” Бил е след това градски лекар в Сливен, но за кратко. В 1891-1892 г. става държавен лекар по линията Ямбол-Бургас и е награден за тая служба с кръста за гражданска заслуга V степен. В 1894 г. е бил пенсиониран и от тогаз насетне се е занимавал със свободна практика и то почти безплатно, за близки, познати и бедни. По случай двадесет и пет годишнината на санитарното дело е награден с медал с корона за гражданска заслуга, като най-стар лекар в България. Има при това и поборнически медал, както и медал от папа Пий IX, при ходенето му в Рим с униатската делегация. Д-р Миркович вземаше участие и в политическия живот на България след Освобождението, особено през време на Съединението и в размирните времена след детронирането на княз Батенберг, но с едно достатъчно широко и примирително отношение към настъпилите събития.
към текста >>

По случай двадесет и пет годишнината на санитарното дело е награден с медал с корона за гражданска заслуга, като най-стар лекар в България.
ще да е бил председател на „Клуба на българите” в Пловдив, защото на тоя адрес княз Батенберг му праща телеграма с дата 26 март със следното съдържание: „Много съм чувствителен на приветствията на представителите на Източна Румелия и чрез вас им благодаря сърдечно за техните към мен чувства.” Бил е след това градски лекар в Сливен, но за кратко. В 1891-1892 г. става държавен лекар по линията Ямбол-Бургас и е награден за тая служба с кръста за гражданска заслуга V степен. В 1894 г. е бил пенсиониран и от тогаз насетне се е занимавал със свободна практика и то почти безплатно, за близки, познати и бедни. По случай двадесет и пет годишнината на санитарното дело е награден с медал с корона за гражданска заслуга, като най-стар лекар в България. Има при това и поборнически медал, както и медал от папа Пий IX, при ходенето му в Рим с униатската делегация. Д-р Миркович вземаше участие и в политическия живот на България след Освобождението, особено през време на Съединението и в размирните времена след детронирането на княз Батенберг, но с едно достатъчно широко и примирително отношение към настъпилите събития. Той беше народен представител във Великото народно събрание по избирането на княз Фердинанд, както и по-после в едно от обикновените народни събрания. Но политическите борби в своите крайности го отвращаваха и той се отдаде на своите духови занимания. Още в 1860 г.
към текста >>

28. 3.2. Българските колонии в Бесарабия.

ТОМ 35

Главните наредби на тая грамота са: 1) свобода на вероизповеданията, сдруженията и занятията, 2) освобождение от данъци и всякакви тегоби за 7 години, 3) освобождение от военна тегоба и гражданска служба, освен при доброволно съгласие, 4) безмитен внос на имоти и предмети за обзавеждане, 5) на всяко домочадие се дават безплатно 60 десетини (1 дес.
1819 г. указ, с който се уреждат началата на поселението. Този указ, състоящ се от 2 части с по 16 точки, написан на пергамент, подписан от министра графа Кочубей и подпечатан с печата на Александър I, е бил предаден на колонистите от специален пратеник майор Малевински. Тази „Царска грамота”, както я назоваха колонистите, е била сложена в олтаря на Болградската катедрала „Св. Преображение”, като неприкосновена светиня. Главните наредби на тая грамота са: 1) свобода на вероизповеданията, сдруженията и занятията, 2) освобождение от данъци и всякакви тегоби за 7 години, 3) освобождение от военна тегоба и гражданска служба, освен при доброволно съгласие, 4) безмитен внос на имоти и предмети за обзавеждане, 5) на всяко домочадие се дават безплатно 60 десетини (1 дес. = около 10 дек.) земя, 6) свободно закупуване на земя, освен дадената безплатно, 7) ползуване от правителствените земи срещу 20 пари годишно за десетина, 8) безакцизна търговия с вино и ракия, 9) отпущане заимообразно пари за обзавеждане при изплащане в течение 10 години подир изтичането на лготните364 7 години, 10) след изтичането на 7-те лготни години, плаща се данък 10 влашки гроша за семейство, емляк365 и други даждия366, в полза на общинските учреждения, 11) отстъпената 60 дес. земя минава във вечно потомствено владение, без право на отчуждаване, като бедните биват наследявани от най-близките безимотни роднини, 12) братя и роднини се разделят само с разрешение на властта. Като пояснения и допълнения на Грамотата са били издадени и специални постановления за колониите, преведени на български и ромънски езици (Постановления за българските колонии в Бесарабия, Statutele colonilor bulgare din Bassarabia) и раздадени на населението, за да им служат за ръководство; те са имали силата на закон. Огъла е бил разделен на 4 окръга: Измаилски, с център гр. Болград, Кахуло-Прутски - с.
към текста >>

29. 3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).

ТОМ 35

Завършилите долния отдел имат право за учители в ланкастерските училища369, а ония от горния отдел - за такива и в самото централно училище, както и права за постъпване на гражданска и военна служба (§ 11, чл. 2-4).
2). 13. Броят на учениците е неограничен (§ 10, чл. 1). 14. В I или кой да е друг клас учениците се приемат с изпит, с изключение на завършилите с успех началните училища в колониите (§ 10, чл. 3). 15. Завършилите долния отдел имат право за учители в ланкастерските училища369, а ония от горния отдел - за такива и в самото централно училище, както и права за постъпване на гражданска и военна служба (§ 11, чл. 2-4). Накрая хрисовулът гласи: „Издаден в столицата Яш, на 1858 г., месец юний, 10 ден. (Подписали): Никола Конаки Богориди. (Приподписал): министър и стат-секретар Княз Димитър Кантакузен; директор на министерството Георги Дулческо Ага; началник на отделението, Гэорги Младенов. Отделение I на Министерството на църковните дела и на народното просвещение, № 4726. Яш 1858 г.
към текста >>

И както виждаме, макар и да не мина без борби, нашите бесарабски сънародници се ползуваха през този ромънски режим с всичката възможност да се държат в духовно единение с народа си; радваха се на свободата за национално-културно развитие и напредък чрез свои църкви, училища, сдружения, събрания и книжнина; запазиха си правото на вътрешно самоуправление, за избор на депутати, за национално-обществена и частна собственост.
13) на 25 години, което и биде уважено от правителството. С този закон, както изрично се отбелязва в чл. 7, се унищожаваха „завинаги всички права и привилегии”. След него, може би, щеше да последва друг - за отнемане и на другите правдини - административни, църковни и училищни, обаче настъпилите събития отнеха от Ромъния южната част на Бесарабия и я повърнаха на Русия. В това, очертано по-горе, общо състояние ромъните предадоха на русите българските колонии. И както виждаме, макар и да не мина без борби, нашите бесарабски сънародници се ползуваха през този ромънски режим с всичката възможност да се държат в духовно единение с народа си; радваха се на свободата за национално-културно развитие и напредък чрез свои църкви, училища, сдружения, събрания и книжнина; запазиха си правото на вътрешно самоуправление, за избор на депутати, за национално-обществена и частна собственост. Спомените за тия някогашни добри отношения между българи и ромъни са още живи всред българския народ отвъд и отсам Дунав; с чувство на сърдечност те се отбелязват и в нашата литература. Тъй познатият, неотдавна починал, български писател П. Кисимов, ето какво пише в своите „Исторически работи” (София, 19 февруарий, кн. IV, с. 33): „Но аз предпочетох тихия български ъгъл - Болград.
към текста >>

НАГОРЕ

0.66465306282043