Търсене в текстове за 'Господнята трапеза'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 67 резултата в 22 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. IV. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ И БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ

ТОМ 2

Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват.
Аз само, Мои любезни приятели, се моля и да излее Духа си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време и да се бърза, и да се готвим, ида сме готови за идването на Господа, Който ще слезе със Своите Ангели от Небето, да уреди тоя свят, който се е уклонил от Неговия път." (Писмо от 26.9.1898 год., гр. Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват. „Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие.
към текста >>

„Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза.
Варна.) Установен е вече един Духовен триъгълник от първите трима ученици на Учителя. Това са д-р Георги Миркович от гр. Сливен, Пеню Киров от Бургас и Тодор Стоименов от Бургас. Постепенно около този триъгълник се описва кръг, в който влизат и други сподвижници на Учителя Дънов, като центърът на описания кръг е Словото на Господния Дух, Който се излива чрез Петър Дънов. Идва времето, когато Господнята трапеза на Третия Завет е вече сложена и постепенно идват онези, които са призвани от Духа Господен да присъствуват. „Аз ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ви посети със Своя Дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем отгоре в Сила и Мощ. А сам Бог, Който ни е обещал своето Велико Обещание да ни изкупи и прослави в Себе Си, ще подействува за нас. Неговият Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извърши или в Неговото присъствие. Защото сам Той ще говори чрез Своя всесилен Дух Святий.
към текста >>

2. 58. КВАРТАЛЪТ ИЗГРЕВ - 1921-1972

ТОМ 8

Пред салона за беседи, който се изгради също много бързо, имаше двор с лятна трапезария, а зимната такава - скромна и услужлива - не оставаше никого гладен.
58. КВАРТАЛЪТ "ИЗГРЕВ" (1921-1972) Учителят създаде кварталът Изгрев в Софийското поле, в полите на Витоша, синя като небето, със сребърна украса в косите, които всяка сутрин поруменяваха, преди хората да се посрещнали първия лъч. Северът на това селище беше запазен от студения вятър от млада борова гора, която служеше като един красив парк на новите съжители тук. А те прииждаха. Като гъбки изникваха малки къщички, приютяваха млади хора, жадни за знание, за нов живот, тук слязъл от мечтите, в които нямаше освен една маса, с много тетрадки и моливи върху нея, един стол и едно легло. Но тук не липсваше една чаша с топла вода, която се изпиваше бавно, на глътки сутрин с чаена лъжичка и едно легенче за измиване на краката всяка вечер. Пред салона за беседи, който се изгради също много бързо, имаше двор с лятна трапезария, а зимната такава - скромна и услужлива - не оставаше никого гладен. Учителят, бързи и подвижен, лек, планиращ, предвиждащ и присъству-ваш едновременно във всичко, очакваше утрото, когато и Словото ще заструи, знанието ще протече и навлезе в чакащите, искащите, търсещите. И салона ги приюти. В първо време насядаха хората върху одеяла, понеже столовете не бяха дошли още, върху възглавници, или оставаха прави, заглеждаха се във великия, светъл и скромен образ и се заслушваха в думите, полетяваха в мислите, обхождаха с новата мисъл земята и небето, слънца и планети, галактики и небули. И наново стъпваха на земята, когато Учителят станеше от стола и с една невидима благодарност, голяма и сърдечна, изговаряше: "Отче наш", за да подемат Господнята молитва и слушателите, които започваха да се учат да благодарят. И имаше за какво да се благодари.
към текста >>

И наново стъпваха на земята, когато Учителят станеше от стола и с една невидима благодарност, голяма и сърдечна, изговаряше: "Отче наш", за да подемат Господнята молитва и слушателите, които започваха да се учат да благодарят.
Но тук не липсваше една чаша с топла вода, която се изпиваше бавно, на глътки сутрин с чаена лъжичка и едно легенче за измиване на краката всяка вечер. Пред салона за беседи, който се изгради също много бързо, имаше двор с лятна трапезария, а зимната такава - скромна и услужлива - не оставаше никого гладен. Учителят, бързи и подвижен, лек, планиращ, предвиждащ и присъству-ваш едновременно във всичко, очакваше утрото, когато и Словото ще заструи, знанието ще протече и навлезе в чакащите, искащите, търсещите. И салона ги приюти. В първо време насядаха хората върху одеяла, понеже столовете не бяха дошли още, върху възглавници, или оставаха прави, заглеждаха се във великия, светъл и скромен образ и се заслушваха в думите, полетяваха в мислите, обхождаха с новата мисъл земята и небето, слънца и планети, галактики и небули. И наново стъпваха на земята, когато Учителят станеше от стола и с една невидима благодарност, голяма и сърдечна, изговаряше: "Отче наш", за да подемат Господнята молитва и слушателите, които започваха да се учат да благодарят. И имаше за какво да се благодари. Новата мисъл превземаше умовете. Новата Любов изпълваше сърцата и хората се срещаха като новородени в един нов свят, красив и безпределен, готови за творчество, готови за работа върху своето изостанало съществувание. Небивало вдъхновение, ентусиазъм и подем във всяка област! Човекът погледна в себе си.
към текста >>

3. І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ Учениците на Исуса, след като получиха Светия Дух, започват да се събират по домовете си, на трапеза, където са принасяли хляб и вино, преломявали са хляба в името на възкръсналия Исус, който се възнесъл на небето и е седнал отдясно на Отца.
11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ Учениците на Исуса, след като получиха Светия Дух, започват да се събират по домовете си, на трапеза, където са принасяли хляб и вино, преломявали са хляба в името на възкръсналия Исус, който се възнесъл на небето и е седнал отдясно на Отца. Те са празнували това тайнство, чрез което са извиквали Святия Дух да слезе върху тях и върху даровете на трапезата, да ги освети и да ги превърне от спомен за плътта и кръвта Исусови в жив Небесен хляб и живо Слово. Те са празнували тази Евхаристия, тази благодарствена служба с радостни сърца (Деяния, гл. 2, ст. 46) всеки ден по домовете си. Светият Дух слизаше върху тях, кръщаваше ги и ги запечатваше със Сила.
към текста >>

Те са празнували това тайнство, чрез което са извиквали Святия Дух да слезе върху тях и върху даровете на трапезата, да ги освети и да ги превърне от спомен за плътта и кръвта Исусови в жив Небесен хляб и живо Слово.
11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ Учениците на Исуса, след като получиха Светия Дух, започват да се събират по домовете си, на трапеза, където са принасяли хляб и вино, преломявали са хляба в името на възкръсналия Исус, който се възнесъл на небето и е седнал отдясно на Отца. Те са празнували това тайнство, чрез което са извиквали Святия Дух да слезе върху тях и върху даровете на трапезата, да ги освети и да ги превърне от спомен за плътта и кръвта Исусови в жив Небесен хляб и живо Слово. Те са празнували тази Евхаристия, тази благодарствена служба с радостни сърца (Деяния, гл. 2, ст. 46) всеки ден по домовете си. Светият Дух слизаше върху тях, кръщаваше ги и ги запечатваше със Сила. И те започнаха да проповядват Исуса като Син Божий чрез Светия Дух.
към текста >>

Те отиваха по домовете, събираха се на трапезата с хляб и вино.
Те имаха и хляба Небесен и Силата Божия и проповядваха, че Исус Христос е Син Божий чрез Словото и чрез знаменията, които правеха, със Словото на Христа и със Силата на Христовия Дух. Те виждаха, че Възкресението на Исуса чрез Христовия Дух е началото на Царството Божие. И чрез Силата, дошла върху апостолите и чрез полагане на ръцете на апостолите върху очакващите, ставали много знамения и чудеса (Деяния, гл. 5, ст. 12). Апостолите пътуваха по двама, така, както навремето Исус ги беше изпратил двама по двама да благовествуват за идването Царството Божие. Те отиваха по домовете, събираха се на трапезата с хляб и вино. И тогава апостолите „помолиха се за тях, за да приемат Духа Светаго, защото не бе слязъл още ни на едного от тях Дух Святий, но само бяха кръстени в името Исус Христово. Тогаз възлагаха ръце на тях и приемаха Духа Светаго." (Деяния, гл. 8, ст. 15-17). И онези, които приемаха Светия Дух, вярваха вече, че Исус Христос е син Божий, защото чрез Светият Дух идваха в общение с Духът Христов. И когато апостолите говореха за Исуса, то Светият Дух понякога слизаше върху слушателите.
към текста >>

А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл.
„Слезе Дух Святий на всички, които слушаха Словото" и „че дарът на Светаго Духа се изля и на езичниците." (Деяния, гл. 10, ст. 44, 45). Апостолите проповядваха благовестието за вечния живот, а „слушателите" се изпълняха с радост и със Светия Дух (Деяния, гл. 13, ст. 52). А на други места, когато не слизаше Светия Дух, то когато говореха за Исуса като за Господ, то те чрез своите ръце, полагайки ги върху трапезата, ставаха знамения и чудеса, Така Словото свидетелствуваше за своята благодат (Деяния, гл. 14, ст. 3). Апостол Павел споделя: „Със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божий, така щото от Ерусалим и наоколо даже до Илирик, изпълних с проповедта на Христовото евангелие." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 19). „А ние приехме не духа на света, но Духът, който е от Бога, за да познаем това, което е дарено нам от Бога, което и възвестяваме не със словеса, научени от человеческа мъдрост, но със словеса, научени от Духа Святаго, като сравняваме духовно с духовно." (I послание към коринтяните, гл. 2, ст.
към текста >>

Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса.
И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20). Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух.
към текста >>

Чрез Евхаристията, на трапезата стават едно тяло Христово чрез благовестието за Исуса Христа и слизанието на Светия Дух.
А защо? „А който ни утвърдява с вас в Христа и който ни е помазал, е Бог. Който и запечатва нас, и даде обручението на Духа в сърцата ни." (II послание към коринтяните, гл. 1, ст. 21-22). Този, който ги запечатва с Духа, е Христовият Дух, за да станат всички едно в Христа Исуса. Чрез Евхаристията, на трапезата стават едно тяло Христово чрез благовестието за Исуса Христа и слизанието на Светия Дух. Те стават един дух с Христа. „Имайте е себе си същия Дух, Който беше и е Христа Исуса." (Послание към филипяните, гл. 2, ст. 5). Защото Господ е Духът и гдето е Господният Дух, там е свобода. (II послание към коринтяните, гл.
към текста >>

Ето това е Евхаристията, повторение на онова, което Исус е установил на Господнята вечеря, Тайната вечеря и чрез нея се отива към Възкресение на Духа, Възвишение на Духа и Общение със Светия Дух, а чрез него с Духа Христов.
(II послание към коринтяните, гл. 3, ст. 14). И когато приключват Благодарствената служба, т.е. Евхаристията, след като е слезнал Светият Дух върху тях, то следва изпиването на последната чаша и благословия към Отца на Висините: „Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта Божия, и общението на Святаго Духа да бъде с всички вас." (II послание към коринтяните, гл. 13, ст. 14). Ето това е Евхаристията, повторение на онова, което Исус е установил на Господнята вечеря, Тайната вечеря и чрез нея се отива към Възкресение на Духа, Възвишение на Духа и Общение със Светия Дух, а чрез него с Духа Христов.
към текста >>

4. І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ По времето на апостолите Евхаристията е повторение на Господнята вечеря.
12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ По времето на апостолите Евхаристията е повторение на Господнята вечеря. Правили са я за спомен на Исуса и в Негово име са викали Святия Дух, за да слезе върху трапезата им и да освети и да одухотвори хляба и виното. Със силата на Святия Дух те са полагали ръце и правили знамения и чудеса и мнозина са се кръщавали в един и същ Дух. Духът Христов. Но след като един подир друг те си заминават от този свят, то техните ученици продължават делото им. Освен това те са написали вече евангелията.
към текста >>

Правили са я за спомен на Исуса и в Негово име са викали Святия Дух, за да слезе върху трапезата им и да освети и да одухотвори хляба и виното.
12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ По времето на апостолите Евхаристията е повторение на Господнята вечеря. Правили са я за спомен на Исуса и в Негово име са викали Святия Дух, за да слезе върху трапезата им и да освети и да одухотвори хляба и виното. Със силата на Святия Дух те са полагали ръце и правили знамения и чудеса и мнозина са се кръщавали в един и същ Дух. Духът Христов. Но след като един подир друг те си заминават от този свят, то техните ученици продължават делото им. Освен това те са написали вече евангелията. Евангелието е било писание, което е давало известие за радостната вест, за благата вест за живота на Исуса и за възкресението на Духа Христов.
към текста >>

Ето защо Вселенският събор приема следното определение: „На Божествената трапеза не трябва да виждаме просто хляб и чаша, а като се издигнем мислено, трябва с вяра да разбираме, че на трапеза лежи Агнецът Божий, който взема греховете на света, който се пренася в жертва от свещениците и като приемат честното му тяло и кръв, трябва да вярваме, че това е знак за нашето възкресение.
Идва първият Вселенски събор и той определя новия етап на възприемане на Евхаристията. Тя не се приема вече чрез Святия Дух. Тя не може да бъде достъпна на ума и разума, защото те свидетелствуват за земните и тленни неща. А за небесните неща, за небесния хляб, за небесното питие от канарата Христова може да свидетелствува само Святият Дух, когато го има. И онзи человек може да свидетелствува чрез Дух и Сила, когато пребивава в него. Ето защо Вселенският събор приема следното определение: „На Божествената трапеза не трябва да виждаме просто хляб и чаша, а като се издигнем мислено, трябва с вяра да разбираме, че на трапеза лежи Агнецът Божий, който взема греховете на света, който се пренася в жертва от свещениците и като приемат честното му тяло и кръв, трябва да вярваме, че това е знак за нашето възкресение. „Ето тук официално се признава, че Евхаристията не е достъпна за разума, а трябва да се усвоява чрез вярата. Още по времето на апостолите Евхаристията се превръщала в обикновена софра, за ядене и пиене, поради простата причина, че апостолите не присъствуват и чрез тях не слиза Святият Дух, за да освети даровете -хляба и виното. Тогава апостол Павел ги насочва, че само чрез вярата в Святия Дух може да се укрепи надеждата, че Евхаристията е жива за онези, които имат Святия Дух. „А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярването, тъй щото чрез Силата на Святаго Духа да се преумножава надеждата ви." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 13).
към текста >>

5. І.02 ЧАСТ АНТИМИНСЪТ Е ПЕЧАТЪТ НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХЪТ ХРИСТОВ В ЖИВОТ ВЕЧЕН 01. ЕВХАРИСТИЯТА И АНТИМИНСЪТ - СВЯТАТА ПО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

ЕВХАРИСТИЯТА И АНТИМИНСЪТ - СВЯТАТА ПОДВИЖНА ТРАПЕЗА 1/ Евхаристията е тайнство, благодарствена служба, при която чрез молитва се измолва и призовава слизането на Святия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло чрез Святия Дух, да ни приобщи към Бога.
02 ЧАСТ АНТИМИНСЪТ Е ПЕЧАТЪТ НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХЪТ ХРИСТОВ В ЖИВОТ ВЕЧЕН 1. ЕВХАРИСТИЯТА И АНТИМИНСЪТ - СВЯТАТА ПОДВИЖНА ТРАПЕЗА 1/ Евхаристията е тайнство, благодарствена служба, при която чрез молитва се измолва и призовава слизането на Святия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло чрез Святия Дух, да ни приобщи към Бога. 2/ Евхаристията е тайнствено общение на човешката душа със Святия Дух, където Словото, носено от Святия Дух, се претворява в человека в плът и кръв, и от земен человек става небесен человек, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. 3/ Евхаристията е тайнствено общение на човешката душа чрез Святия Дух в Духът Христов, 4/ Духът Христов е Духът на Единението, Обединението и осъществява Единството на Битието с Небитието, чрез Словото на Бога. 5/ Евхаристията е тайнство и благодарствена служба чрез Святият Дух, който съединява и обединява в едно цяло видимия и невидимия свят у човека, земята и небето. Земята, на която стои и небето, което стои над него, като недостижим образ на Царството Божие. 6/ Евхаристията е безкръвно жертвоприношение, чрез което се търси възкресение чрез Духът Святий и безсмъртие в Христовия Дух.
към текста >>

7/ Безкръвното жертвоприношение става чрез приносите хляб и вино върху евхаристийната трапеза, т.е.
2/ Евхаристията е тайнствено общение на човешката душа със Святия Дух, където Словото, носено от Святия Дух, се претворява в человека в плът и кръв, и от земен человек става небесен человек, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. 3/ Евхаристията е тайнствено общение на човешката душа чрез Святия Дух в Духът Христов, 4/ Духът Христов е Духът на Единението, Обединението и осъществява Единството на Битието с Небитието, чрез Словото на Бога. 5/ Евхаристията е тайнство и благодарствена служба чрез Святият Дух, който съединява и обединява в едно цяло видимия и невидимия свят у човека, земята и небето. Земята, на която стои и небето, което стои над него, като недостижим образ на Царството Божие. 6/ Евхаристията е безкръвно жертвоприношение, чрез което се търси възкресение чрез Духът Святий и безсмъртие в Христовия Дух. 7/ Безкръвното жертвоприношение става чрез приносите хляб и вино върху евхаристийната трапеза, т.е. святите трапези. Това са безкръвни жертвени олтари, на които се извършва Евхаристията. Този жертвеник, този свещен жертвеник е бил преносим жертвеник при първите християни. Този преносим жертвеник представлява жертвен олтар, на който се извършвала Евхаристията. Християнските жертвеници са били дървени, направени от дървени плоскости, те са играели ролята на свята трапеза, на мистична трапеза, на която се е извършвала Евхаристията, т.е.
към текста >>

Християнските жертвеници са били дървени, направени от дървени плоскости, те са играели ролята на свята трапеза, на мистична трапеза, на която се е извършвала Евхаристията, т.е.
7/ Безкръвното жертвоприношение става чрез приносите хляб и вино върху евхаристийната трапеза, т.е. святите трапези. Това са безкръвни жертвени олтари, на които се извършва Евхаристията. Този жертвеник, този свещен жертвеник е бил преносим жертвеник при първите християни. Този преносим жертвеник представлява жертвен олтар, на който се извършвала Евхаристията. Християнските жертвеници са били дървени, направени от дървени плоскости, те са играели ролята на свята трапеза, на мистична трапеза, на която се е извършвала Евхаристията, т.е. благодарствената служба. Тези подвижни жертвени олтари са изпълнявали много добре потребностите на първите християни. Те са се наричали Антиминси. Но след Миланския едикт от 313 г., по времето на император Константин Великий, християнството се допуска свободно за вероизповедание. В следващите години започват да се строят православни храмове, в които трябва да се покаже как старата юдейска пасха е преминала в Нова пасха и Господня трапеза.
към текста >>

В следващите години започват да се строят православни храмове, в които трябва да се покаже как старата юдейска пасха е преминала в Нова пасха и Господня трапеза.
Християнските жертвеници са били дървени, направени от дървени плоскости, те са играели ролята на свята трапеза, на мистична трапеза, на която се е извършвала Евхаристията, т.е. благодарствената служба. Тези подвижни жертвени олтари са изпълнявали много добре потребностите на първите християни. Те са се наричали Антиминси. Но след Миланския едикт от 313 г., по времето на император Константин Великий, християнството се допуска свободно за вероизповедание. В следващите години започват да се строят православни храмове, в които трябва да се покаже как старата юдейска пасха е преминала в Нова пасха и Господня трапеза. Затова там в храма е олтаря, където се извършва Богослужението. След това се поставя престола по средата на олтаря и се прави от камък в четириъгълна форма. На този престол се извършва Господнята трапеза, защото той е безкръвен жертвеник. Върху престола се полага Антиминса, който трябва да бъде осветен от архиерей, чрез чиято Благодарствена служба е слязъл Святият Дух. Антиминсът е изпълнявал в първите векове ролята на подвижни свети олтари.
към текста >>

На този престол се извършва Господнята трапеза, защото той е безкръвен жертвеник.
Те са се наричали Антиминси. Но след Миланския едикт от 313 г., по времето на император Константин Великий, християнството се допуска свободно за вероизповедание. В следващите години започват да се строят православни храмове, в които трябва да се покаже как старата юдейска пасха е преминала в Нова пасха и Господня трапеза. Затова там в храма е олтаря, където се извършва Богослужението. След това се поставя престола по средата на олтаря и се прави от камък в четириъгълна форма. На този престол се извършва Господнята трапеза, защото той е безкръвен жертвеник. Върху престола се полага Антиминса, който трябва да бъде осветен от архиерей, чрез чиято Благодарствена служба е слязъл Святият Дух. Антиминсът е изпълнявал в първите векове ролята на подвижни свети олтари. Но след въвеждането на християнството като официална религия и построяването на християнските храмове, те вече се поставяли върху престола за извършване на Евхаристията. Без Антиминса не може да се извърши Евхаристията. А защо?
към текста >>

Антиминсът е жертвеният подвижен олтар, той е подвижната Свята трапеза, т.е.
Антиминсът е изпълнявал в първите векове ролята на подвижни свети олтари. Но след въвеждането на християнството като официална религия и построяването на християнските храмове, те вече се поставяли върху престола за извършване на Евхаристията. Без Антиминса не може да се извърши Евхаристията. А защо? Защото Антиминсът представлява печатът на Святия Дух. Антиминсът е жертвеният подвижен олтар, той е подвижната Свята трапеза, т.е. подвижната Господня трапеза. По-късно тези подвижни жертвени олтари се правят вместо от дъски или камък, от ленен плат. От VIII век започват да се наричат антиминси. Антиминсите са се именували „Святи трапези" в преносен смисъл. Те започват да се слагат върху малки маси.
към текста >>

подвижната Господня трапеза.
Но след въвеждането на християнството като официална религия и построяването на християнските храмове, те вече се поставяли върху престола за извършване на Евхаристията. Без Антиминса не може да се извърши Евхаристията. А защо? Защото Антиминсът представлява печатът на Святия Дух. Антиминсът е жертвеният подвижен олтар, той е подвижната Свята трапеза, т.е. подвижната Господня трапеза. По-късно тези подвижни жертвени олтари се правят вместо от дъски или камък, от ленен плат. От VIII век започват да се наричат антиминси. Антиминсите са се именували „Святи трапези" в преносен смисъл. Те започват да се слагат върху малки маси. Те символизират като заместител на Святата трапеза, като преносим жертвеник.
към текста >>

Те символизират като заместител на Святата трапеза, като преносим жертвеник.
подвижната Господня трапеза. По-късно тези подвижни жертвени олтари се правят вместо от дъски или камък, от ленен плат. От VIII век започват да се наричат антиминси. Антиминсите са се именували „Святи трапези" в преносен смисъл. Те започват да се слагат върху малки маси. Те символизират като заместител на Святата трапеза, като преносим жертвеник. Антиминсът започва да играе ролята на мистична трапеза, защото тя представлява свята трапеза, изработена от платно. А защо е свята? Защото чрез службата на Евхаристията върху нея е слезнал Святият Дух и я осветил, и я е претворил в живо тяло Христово и жива Господня трапеза. Ето защо службите в храмовете и извън тях ставали само с Антиминса. В България са именували Антиминса жрътвеник (жертвеник) или трапеза.
към текста >>

Антиминсът започва да играе ролята на мистична трапеза, защото тя представлява свята трапеза, изработена от платно.
По-късно тези подвижни жертвени олтари се правят вместо от дъски или камък, от ленен плат. От VIII век започват да се наричат антиминси. Антиминсите са се именували „Святи трапези" в преносен смисъл. Те започват да се слагат върху малки маси. Те символизират като заместител на Святата трапеза, като преносим жертвеник. Антиминсът започва да играе ролята на мистична трапеза, защото тя представлява свята трапеза, изработена от платно. А защо е свята? Защото чрез службата на Евхаристията върху нея е слезнал Святият Дух и я осветил, и я е претворил в живо тяло Христово и жива Господня трапеза. Ето защо службите в храмовете и извън тях ставали само с Антиминса. В България са именували Антиминса жрътвеник (жертвеник) или трапеза. По-късно в богослужението Антиминсите заместват осветените храмови Святи трапези.
към текста >>

Защото чрез службата на Евхаристията върху нея е слезнал Святият Дух и я осветил, и я е претворил в живо тяло Христово и жива Господня трапеза.
Антиминсите са се именували „Святи трапези" в преносен смисъл. Те започват да се слагат върху малки маси. Те символизират като заместител на Святата трапеза, като преносим жертвеник. Антиминсът започва да играе ролята на мистична трапеза, защото тя представлява свята трапеза, изработена от платно. А защо е свята? Защото чрез службата на Евхаристията върху нея е слезнал Святият Дух и я осветил, и я е претворил в живо тяло Христово и жива Господня трапеза. Ето защо службите в храмовете и извън тях ставали само с Антиминса. В България са именували Антиминса жрътвеник (жертвеник) или трапеза. По-късно в богослужението Антиминсите заместват осветените храмови Святи трапези. А освещаването на Антиминсите става от архиерея, за да може чрез измолването му да слиза Святият Дух и да ги освети. И над него с тях се извършва след това Божествената литургия (служба) на Великото Тайнство на Евхаристията.
към текста >>

В България са именували Антиминса жрътвеник (жертвеник) или трапеза.
Те символизират като заместител на Святата трапеза, като преносим жертвеник. Антиминсът започва да играе ролята на мистична трапеза, защото тя представлява свята трапеза, изработена от платно. А защо е свята? Защото чрез службата на Евхаристията върху нея е слезнал Святият Дух и я осветил, и я е претворил в живо тяло Христово и жива Господня трапеза. Ето защо службите в храмовете и извън тях ставали само с Антиминса. В България са именували Антиминса жрътвеник (жертвеник) или трапеза. По-късно в богослужението Антиминсите заместват осветените храмови Святи трапези. А освещаването на Антиминсите става от архиерея, за да може чрез измолването му да слиза Святият Дух и да ги освети. И над него с тях се извършва след това Божествената литургия (служба) на Великото Тайнство на Евхаристията. Божествената служба може да се отслужи само в храма, осветен от архиерей или от такъв, който е осветен чрез полагане в него на Антиминс, осветен от архиерей. Антиминсът изпълнява службата на „вместотрапеза", като духовна трапеза, върху която се освещават даровете, т.е.
към текста >>

Антиминсът изпълнява службата на „вместотрапеза", като духовна трапеза, върху която се освещават даровете, т.е.
В България са именували Антиминса жрътвеник (жертвеник) или трапеза. По-късно в богослужението Антиминсите заместват осветените храмови Святи трапези. А освещаването на Антиминсите става от архиерея, за да може чрез измолването му да слиза Святият Дух и да ги освети. И над него с тях се извършва след това Божествената литургия (служба) на Великото Тайнство на Евхаристията. Божествената служба може да се отслужи само в храма, осветен от архиерей или от такъв, който е осветен чрез полагане в него на Антиминс, осветен от архиерей. Антиминсът изпълнява службата на „вместотрапеза", като духовна трапеза, върху която се освещават даровете, т.е. приносите хляб и вино, за да се получи небесната и животворна храна на небесния хляб и небесно питие.
към текста >>

6. І.02.26. КАК СЕ РАБОТИ С АНТИМИНСА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Когато се устройва Господнята вечеря, на масата се поставят даровете: хляб, вино, чаши, плодове.
26. КАК СЕ РАБОТИ С АНТИМИНСА I. Първото необходимо условие е да се познава, да е разучено и запаметено цялото изложение, което е представено в „Антиминсът и Бялото Братство", в неговите I, II и III част. Иначе е невъзможно и всичко е безполезно, дори е и вредно и опасно, защото се застава пред Бялата магия на Бялото Братство, чиято глава е Христос, Духът Христов. II. Когато се устройва Господнята вечеря, на масата се поставят даровете: хляб, вино, чаши, плодове. Да няма продукти от животински произход, защото е безкръвно жертвоприношение. Антиминсът, който е в рамка със стъкло, да бъде поставен на масата. III. Онези, които седят на масата, да ядат Господнята вечеря, трябва всички до един да са запознати с това изложение, за да го изповядват в думи и дела. Онези, които не познават и не знаят, да не присъствуват на вечерята. IV. Домакинът на дома, който предоставя стая за Господнята вечеря, трябва да ръководи самото провеждане, като следи да се води по строго определения ред, който предоставяме. V.
към текста >>

Онези, които седят на масата, да ядат Господнята вечеря, трябва всички до един да са запознати с това изложение, за да го изповядват в думи и дела.
Първото необходимо условие е да се познава, да е разучено и запаметено цялото изложение, което е представено в „Антиминсът и Бялото Братство", в неговите I, II и III част. Иначе е невъзможно и всичко е безполезно, дори е и вредно и опасно, защото се застава пред Бялата магия на Бялото Братство, чиято глава е Христос, Духът Христов. II. Когато се устройва Господнята вечеря, на масата се поставят даровете: хляб, вино, чаши, плодове. Да няма продукти от животински произход, защото е безкръвно жертвоприношение. Антиминсът, който е в рамка със стъкло, да бъде поставен на масата. III. Онези, които седят на масата, да ядат Господнята вечеря, трябва всички до един да са запознати с това изложение, за да го изповядват в думи и дела. Онези, които не познават и не знаят, да не присъствуват на вечерята. IV. Домакинът на дома, който предоставя стая за Господнята вечеря, трябва да ръководи самото провеждане, като следи да се води по строго определения ред, който предоставяме. V. Домакинът трябва да възвести, че Господнята вечеря е тайна вечеря, на която се установява Тайнството Евхаристия. След това прочита от II част, глава 1, пасажите - отгоре надолу (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7). VI. Домакинът посочва Антиминса, поставен на масата до хляба и виното с чашите и разяснява както е Антиминсът, като прочита от II част, глава 2 пасажите от т.
към текста >>

Домакинът на дома, който предоставя стая за Господнята вечеря, трябва да ръководи самото провеждане, като следи да се води по строго определения ред, който предоставяме. V.
Когато се устройва Господнята вечеря, на масата се поставят даровете: хляб, вино, чаши, плодове. Да няма продукти от животински произход, защото е безкръвно жертвоприношение. Антиминсът, който е в рамка със стъкло, да бъде поставен на масата. III. Онези, които седят на масата, да ядат Господнята вечеря, трябва всички до един да са запознати с това изложение, за да го изповядват в думи и дела. Онези, които не познават и не знаят, да не присъствуват на вечерята. IV. Домакинът на дома, който предоставя стая за Господнята вечеря, трябва да ръководи самото провеждане, като следи да се води по строго определения ред, който предоставяме. V. Домакинът трябва да възвести, че Господнята вечеря е тайна вечеря, на която се установява Тайнството Евхаристия. След това прочита от II част, глава 1, пасажите - отгоре надолу (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7). VI. Домакинът посочва Антиминса, поставен на масата до хляба и виното с чашите и разяснява както е Антиминсът, като прочита от II част, глава 2 пасажите от т. 1 до т. 14, включително. VII.
към текста >>

Домакинът трябва да възвести, че Господнята вечеря е тайна вечеря, на която се установява Тайнството Евхаристия.
Да няма продукти от животински произход, защото е безкръвно жертвоприношение. Антиминсът, който е в рамка със стъкло, да бъде поставен на масата. III. Онези, които седят на масата, да ядат Господнята вечеря, трябва всички до един да са запознати с това изложение, за да го изповядват в думи и дела. Онези, които не познават и не знаят, да не присъствуват на вечерята. IV. Домакинът на дома, който предоставя стая за Господнята вечеря, трябва да ръководи самото провеждане, като следи да се води по строго определения ред, който предоставяме. V. Домакинът трябва да възвести, че Господнята вечеря е тайна вечеря, на която се установява Тайнството Евхаристия. След това прочита от II част, глава 1, пасажите - отгоре надолу (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7). VI. Домакинът посочва Антиминса, поставен на масата до хляба и виното с чашите и разяснява както е Антиминсът, като прочита от II част, глава 2 пасажите от т. 1 до т. 14, включително. VII. Домакинът разяснява, че Господнята вечеря на Новият завет е връзката между юдейската пасха с пасхалния агнец с приложеното безкръвно жертвоприношение на масата в даровете - хляб и вино, и преминаване към Оповестяване, че Синът Божий се предоставя на Свещената трапеза като Агнец Божий.
към текста >>

Домакинът разяснява, че Господнята вечеря на Новият завет е връзката между юдейската пасха с пасхалния агнец с приложеното безкръвно жертвоприношение на масата в даровете - хляб и вино, и преминаване към Оповестяване, че Синът Божий се предоставя на Свещената трапеза като Агнец Божий.
Домакинът трябва да възвести, че Господнята вечеря е тайна вечеря, на която се установява Тайнството Евхаристия. След това прочита от II част, глава 1, пасажите - отгоре надолу (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7). VI. Домакинът посочва Антиминса, поставен на масата до хляба и виното с чашите и разяснява както е Антиминсът, като прочита от II част, глава 2 пасажите от т. 1 до т. 14, включително. VII. Домакинът разяснява, че Господнята вечеря на Новият завет е връзката между юдейската пасха с пасхалния агнец с приложеното безкръвно жертвоприношение на масата в даровете - хляб и вино, и преминаване към Оповестяване, че Синът Божий се предоставя на Свещената трапеза като Агнец Божий. След това се прочитат стихове от книгата Господня: Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 26 - 30; Евангелие от Марка, гл. 14, ст. 22 - 26; Евангелие от Лука, гл.
към текста >>

Разяснява, че Антиминсът тук е Вместотрапеза, изправя рамката с Антиминса и всеки го оглежда.
6, ст. 47 - 51, 53 - 59, 61; Деяния, гл. 2, ст. 42 - 47. VIII. Домакинът разяснява, посочвайки Антиминса, който е в стъклена рамка на масата, който преди това е бил закачен на стената в молитвената му стаичка и след това е свален за Евхаристията. Разяснява, че Антиминсът тук е Вместотрапеза, изправя рамката с Антиминса и всеки го оглежда. След това се чете от II част, гл. 11, отначало пасажите, както точките 1, 2, 3 до края. След това се преломява хляба и се дава парче на всекиго, като се остава едно за Святия Дух, който трябва да слезе върху даровете. Всички ядат от хляба. IX. Домакинът след това налива от виното в чашите и повдига своята чаша.
към текста >>

7. IV.16 август 1909 г., 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

- Кой какво ще купи за Господнята вечеря?
16 август 1909 г., 9 часа сутринта Довечера в 7 часа - събрание, в 7 часа и половина - Господня вечеря. - Кой какво ще купи за Господнята вечеря? Голов и Епитропов: 6 кг грозде Бъчваров и Т. Стоименов: 6 кг круши Илия Стойчев и К. Стойчев: 6 кг праскови К. Иларионов и П. Гумнеров: 3 кг маслини Ив.
към текста >>

Стоименов ще имат грижата с нареждането на трапезарията.
Ватев и П. Тихчев: 7 дузини от едрите смокини С. Шиваров и С. Величков: 6 кг сливи от едрите А. Желязкова: 3 кг захар Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Т. Стоименов ще имат грижата с нареждането на трапезарията. Тия неща ще ги купи всеки от себе си и ще се наредят на масата, която е определена за трапеза. Г-н Дънов прочете 10 глава от Йоана, след това всички мълком се помолихме и след молитвата г-н Дънов написа и продиктува трите закона: ТРИТЕ ЗАКОНА НА ВЕРИГАТА: Първо: Люби Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство. Второ: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигане.
към текста >>

Тия неща ще ги купи всеки от себе си и ще се наредят на масата, която е определена за трапеза.
Тихчев: 7 дузини от едрите смокини С. Шиваров и С. Величков: 6 кг сливи от едрите А. Желязкова: 3 кг захар Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Т. Стоименов ще имат грижата с нареждането на трапезарията. Тия неща ще ги купи всеки от себе си и ще се наредят на масата, която е определена за трапеза. Г-н Дънов прочете 10 глава от Йоана, след това всички мълком се помолихме и след молитвата г-н Дънов написа и продиктува трите закона: ТРИТЕ ЗАКОНА НА ВЕРИГАТА: Първо: Люби Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство. Второ: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигане. Трето: Бъди съвършен, както е съвършен Отец твой!
към текста >>

8. IV.15 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Господнята вечеря Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както се бяхме наредили, и върху масата имаше сложена трапеза със следните съестни продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, сухо грозде, чукани бадеми, диви, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, захар, орехи зелени небелени и лешници.
И за да се приложат законите, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да се подигне умът към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ви трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. То си има свръзката с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на този народ, но всичко това дали ще се реализира, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови за до 8 часа вечерта. Господнята вечеря Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както се бяхме наредили, и върху масата имаше сложена трапеза със следните съестни продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, сухо грозде, чукани бадеми, диви, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, захар, орехи зелени небелени и лешници. От всичките тия продукти по двама взехме по нещо, занесохме го в олтаря, освещаваше се и ги връщахме по местата им. Не се позволи да се говори за онова, което ставаше в олтаря при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво всеки от нас внесе за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Т. Бъчваров - вино, К. Иларионов - риба, Ив.
към текста >>

9. IV.14 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

(Целия ден бе облачно и дъждовно и надвечер имаше силни и продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд показва, че вие не сте готови за Господнята трапеза, защото човек когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият.
И добре е да се види кой от вас ще каже определено желание. Българите нямат почитание към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та трябва да знаете, че като влизате във Веригата, вие сами влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както приближаване сламката при огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целия ден бе облачно и дъждовно и надвечер имаше силни и продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд показва, че вие не сте готови за Господнята трапеза, защото човек когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия, а пък в контракта знаете, че ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо отношенията в контракта между вас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има 200 000 лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак на Господа ще уповава за избавление, такъв непременно ще бъде избавен. Та, всеки от вас, които сте в тежко състояние, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философско-научна школа. Християнска - да можем да приложим закона за другите, окултна - да можем да приложим закона за наша полза, научна - тя е опитната страна.
към текста >>

Господнята вечеря В 7 часа вечерта всички се събрахме в заседателния салон по местата си около масата, на която беше сложено виното, хлябът и плодовете, а в другата къща - колиба, бе сервирана обикновената храна - риба и други, с която събранието си послужи след обслужването на Господнята вечеря.
Искам да бъдете свободни, та Духът във вас да действува във всички. Той, Духът, нарочно ви изпитва, да види какво ще мислите за Него - това често става в живота. Прочее, пак ще кажа: Бъдете свободни. Не се ограничавайте. Оставете Господ да действува според разположението и подготовката на вашия ум и на вашето сърце. Господнята вечеря В 7 часа вечерта всички се събрахме в заседателния салон по местата си около масата, на която беше сложено виното, хлябът и плодовете, а в другата къща - колиба, бе сервирана обикновената храна - риба и други, с която събранието си послужи след обслужването на Господнята вечеря. По поръка на г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26 гл., от 26 до 30 cm.; дядо Петър Тихчев - от Марка 14 гл., 22до 26 cm.; Илия Зурков-Лука 22 гл., 14 до 20 cm.; Д. Голов - Йоана 6 гл., 53 go 58 cm.; Матей Попов - Йоана 13 гл., от 1 go 29 cm.; Тодор Стоименов - Първо Коринтяном 11 гл. 23 до 32 cm.; Римляном 5 гл., 15 стих, се прочете най-после от Пеню Киров. След прочитането на горните места от книгата Господня г-н Дънов направи следната бележка: - Този обяд е един от великите обеди, установени за възпоменанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща.
към текста >>

Понеже навън валеше и бе невъзможно да отидем на другата къща - колиба, дето бе сервирано обикновеното ядене, то от находящите се в заседателния салон при обслужването на Господнята трапеза плодове: сухо грозде и тазгодишно белени бадеми и лешници, смокини и круши и пр.
Само като се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да подействува, за да ви се открие, според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всеки се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е живият хляб на живота, който е слязъл от Небето за спасението на твоята душа." А при подаването чашата с виното изговаряше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, която се дава за твоето спасение." Думи в горния смисъл се изговориха от г-н Дънов на всекиго, само че на някои беше в по-друга форма, перифразирано, без да се изменя мисълта. Някои братя и сестри обаче поддържат, че за някого начинът на изказването изменял и смисъла. Понеже навън валеше и бе невъзможно да отидем на другата къща - колиба, дето бе сервирано обикновеното ядене, то от находящите се в заседателния салон при обслужването на Господнята трапеза плодове: сухо грозде и тазгодишно белени бадеми и лешници, смокини и круши и пр. закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, Всички се отправихме В другата къща на Вечеря, при Все че беше нощно Време и кално, та доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Току-що почнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта се разотидохме, кой пеша, кой с кола. Времето продължаваше да бъде начумерено -да е облачно и да превалява.
към текста >>

10. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Колибата на първия служеше за събрания, а на втория - за трапезария.
При откриването на срещата, 15 август, ден Св. Богородица, времето бе ясно, топло и с приятно поносима топлина. Събранията станаха в миналогодишните места - колибите на г. г. Ат. Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за събрания, а на втория - за трапезария. От поканените за срещата се явиха всички присъствуващи миналата година плюс 27 души новодошли, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явявали. Не се явиха само двама, числящи се във Веригата за тази година - Серафим Шиваров от Балчик, Варненско, и Стефан Чалгаджиян от Пловдив. И така, присъствуващите на тазгодишната среща на Веригата бяха: От София: Тодор Бъчваров, Димитър Голов и Сусана Голова, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Велико Гоаблашев, Иордан u Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов. От Бургас: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деню и Минка Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо и Йорданка Паскалеви, Иван и Мария Гарвалови. От Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Парашкева Бойнови, Драган и Здравка Попови.
към текста >>

Спре се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простено." Той никога не е присъствувал така, както присъствува тази година, защото какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички.
Ние трябва да помогнем на този народ. И тази година ще работим само за Веригата. Който няма здраве, ще му дадем здраве; комуто липсва мъдрост, ще му дадем мъдрост; а който няма пари, пари ще му дадем. Ще дадем даже и живот, който усеща нужда от него. Като е тъй, бъдете радостни и весели, защото Христос присъствува и Той е, Който разпръсва облаците. Спре се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простено." Той никога не е присъствувал така, както присъствува тази година, защото какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Само една сестра, която е между нас сега, знае всичките тези перипетии, но Господ е, Който всичко преодоля. Па и всички вие знаете, Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон.
към текста >>

11. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза: - Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря.
Бдението започна в 12 часа през нощта и се свърши в 12 часа днес. Мъжете -до 8 часа сутринта, а жените -след 8 часа, като Всеки прекарваше в горницата по 9 минути. В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, Вино и др. Пеню КироВ прочете „Хвалата", Д. Голов - една молитва и след това, по указание на Учителя, Пеню Киров, Илия Стойчев, Тодор Стоименов, Петко ГумнероВ, Константин ИларионоВ и Деню Цанев прочетоха съответствуващи места от Евангелието. Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза: - Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв.
към текста >>

Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба.
Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв. И действително, хлябът, който имаме, това е емблема на Словото Божие - то като хляба дава на гладния сила, живот, избавя го от страдания. Чрез тази емблема, която имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата от духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба. Христос след Своето възкресение хвана риба, опече я и нахрани с нея Своите ученици. Рибата е емблема на Христа. На гръцки език буквите на думата „ихтис" (риба) са първоначалните букви на израза „Исус Христос, Син Божи, Победител, Спасител". Водата е светът. В астралния свят и в духовния свят водата е емблема на живота.
към текста >>

12. НАРЯДИ за 1915 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Свършване с Господнята молитва.я III.
Сутринта в 4 часа на молитва. II. Редът за наряда: 1. Добрата молитва. 2. Лозинката 3. Молитва за прославляването Името Божие на земята (думи, от себе си изказани). 4. Свършване с Господнята молитва.я III. Сутринта от 7-8 часа в църква или до пускане от нея. Забележка на редактора: В първите години Учителят Дънов ги е насочвал към църквата, като са смятали, че ще я реформират отвътре. Но когато свещеничеството повежда борба срещу Учителя, то те напускат църквата. IV. В10 часа преди обед - общо събрание до 11 часа. Редът: След обикновения ред ще се направи: Молитва към Бога да благослови всичко през годината и да обърне всичко за добро на българския народ и на славянството; Молитва за братята и сестрите да уякнат във вярата, да им даде светлина и мъдрост и да ги облече в сила.
към текста >>

Вечерта от 9 до 10 часа - молитва с обща трапеза.
Забележка на редактора: В първите години Учителят Дънов ги е насочвал към църквата, като са смятали, че ще я реформират отвътре. Но когато свещеничеството повежда борба срещу Учителя, то те напускат църквата. IV. В10 часа преди обед - общо събрание до 11 часа. Редът: След обикновения ред ще се направи: Молитва към Бога да благослови всичко през годината и да обърне всичко за добро на българския народ и на славянството; Молитва за братята и сестрите да уякнат във вярата, да им даде светлина и мъдрост и да ги облече в сила. Чиновниците през времето от 10 до 11 часа да повдигат ума и душата си към Господа. Вечерта от 9 до 10 часа - молитва с обща трапеза. Господня вечеря. НАРЕДБА за през тягостните времена, които сега живеем София, 18 юни 1915 год. 1 НАРЕДБА От месец юлий 1. Първият ден на месец юли 1915 година ще се четат три псалма: 1,2иЗ. Ще се четат сутрин, обед и вечер и при пълнене на луната. 2.
към текста >>

13. Б. Писма на Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви

втора част - писма 1913г - 1914г

ТОМ 21

Сложила е богата трапеза на своите деца, да си похапнат, да си по-пийнат, да си починат, след това да идат да се поучат и да поработят в нейната градина на живота и да принесат своите придобивки в нейния дом.
Това е дълга история, през която човешката душа е минала, минава и ще мине. Вий живеете в един свят, който постоянно привлича вашите мисли, вашите чувства, вашите постъпки към своето битие. Този свят, за който говоря, е проявление на Природата, която е майка на всички живи същества. И тя, както всички други майки, се интересува в своите деца. Създала им е много играчки за развлечение, ушила им е много дрешки за украшение, образувала е много сокове за прохлаждение, много плодове за насищение. Сложила е богата трапеза на своите деца, да си похапнат, да си по-пийнат, да си починат, след това да идат да се поучат и да поработят в нейната градина на живота и да принесат своите придобивки в нейния дом. Сега, защо са играчките, защо са дрешките, защо са соковете, защо са плодовете? Вий имате четири неща, които могат да се изразят в четири числа така: 1, 2, 3, 4 или 1 +2+3+4=10, на които общият сбор е десет. А знаете ли какво представлява общият сбор на тия четири числа? Играчките, това са действия, дрешките, това са оформявания, соковете, това е растение, плодовете, това е завършвание. Сега, важно е с какъв род играчки трябва да се занимава едно дете, с какъв вид дрехи да се облича, с какви сокове да се пои, с какви плодове да се храни.
към текста >>

Нека да ни радва светлината, нека да ни радва Господнята милост и благост, с която Той постоянно ни лекува душите ни.
Аз ще ви посетя към март. Духът на Господа работи между нас. Добре гледайте на живота. Не обръщайте внимание на грешките на другите. Не знаете дълбоките причини. Нека да ни радва светлината, нека да ни радва Господнята милост и благост, с която Той постоянно ни лекува душите ни. Моя поздрав вам и на всички. Ваш Верен П. К. Дънов 44. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 14.2.1914 г. София 14 февруари 1914 Любезна В.
към текста >>

14. 1. Исторически предпоставки за Реформацията

ТОМ 24

В Новия Завет присъствуват само две тайнства - Господнята трапеза и Кръщението.] Свещениците, например, изисквали от разкаялите се да дават пари за църквата или закупуване на индулгенции, за да им се съкрати престоя в чистилището.
Внушавало се, че Исус Христос е сърдит и суров съдия, а не милостив Спасител. Божията благосклонност се придобивала чрез добри дела и молитви към различните светии, вместо с вяра и молитва към Исус Христос. Евангелието (благовестието) за спасение чрез вяра в Исус Христос не се познавало. Свещениците изпълнявали седем тайнства, като най-важните са литургията и покаянието. [ Заб. В Новия Завет присъствуват само две тайнства - Господнята трапеза и Кръщението.] Свещениците, например, изисквали от разкаялите се да дават пари за църквата или закупуване на индулгенции, за да им се съкрати престоя в чистилището. Някъде в Новия Завет да се говори за чистилище? Създадените обряди и измислени доктрини налагани с огън и меч са причина хилядите и милиони минали през тази земя хора, да не чуят за спасителната вест - "простено ти е", "спасен си", ако с разкаяно сърце и вяра в Исус Христос се обърнеш с молитва към Бога. Срещу безобразията в църквата, още през XVI век реагират Джон Уиклиф, който превежда Библията на английски език и Ян Хус, който си позволил да заяви, че Библията е Божие Слово, което стои над папските изявления. Както знаете, Ян Хус е публично изгорен на клада, а останките на Уиклиф, изровени 41 години след смъртта му, заедно с екземпляри от преведената на английски език Библия, също били изгорени. В началото на XVI век (31 октомври 1517 г.) в градчето Витенберг, Германия, професорът и докторът по теология Мартин Лютер повдига глас срещу допуснатата злоупотреба и търговия с индулгенции от Католическата църква.
към текста >>

15. 2. Мартин Лютер (10.11.1483-18.02.1546)

ТОМ 24

Според Новия Завет, той приема само две тайнства: Кръщението и Господнята трапеза.
Лютер все още остава професор и пастор във Витенберг, като започва усилено да пише и публикува брошури, памфлети и книги, които получават широко разпространение в Германия и в Европа. В тях той отбелязва, че властта на папата трябва да бъде ограничена в духовната сфера. Духовенството няма право да господства над хората. Всички вярващи са равни пред Бога и имат право на достъп до Божието Слово и задължението да го четат, тълкуват и разгласяват. М. Лютер атакува и седемте тайнства в църквата. Според Новия Завет, той приема само две тайнства: Кръщението и Господнята трапеза. Нещо повече, според него, силата на тайнствата и облагата от тях не идват от свещеника, който ги ръководи, а от Божието Слово в тайнството. Силата на опрощението идва от думите на обещанието, което присъства в тайнството. Без вяра в обещанието няма опрощение. Човек се оправдава само чрез вяра. Не Божият гняв трябва да подтиква хората към добри дела, а последните идват само от вярата в Христос.
към текста >>

Мартин Лютер иска да се разбере, че Господната трапеза не е повторение на Христовото жертвопринасяне, а средство за благодат, чрез която Бог прощава греховете.
Онова, което е противно на Божието Слово, трябва да се премахне или промени. Латинският език в богослуженията е спрян, за да могат хората да ги разбират и да участват в служението. Мартин Лютер отхвърля римската литургия, като не библейска. Пасторската проповед става централната и най-важна част от богослужението, за да се изучава и да се прониква в Божието Слово. Вярата трябва да бъде подхранвана и отразявана в църковното богослужение. Мартин Лютер иска да се разбере, че Господната трапеза не е повторение на Христовото жертвопринасяне, а средство за благодат, чрез която Бог прощава греховете. Той въвежда пеенето на духовни песни и то да става от всички присъстващи. Мартин Лютер е убеден, че формата на "пееща църква" е начин за задълбочаване на църковното служение. В1524 г. Мартин Лютер издава първата песнарка с24 химна, от които повечето са с негов текст и музика. Той обръща внимание на проповедите, като се стреми централната тема да е оправданието, което се постига само чрез вяра в Христа.
към текста >>

Той обаче, не приема, че хората взели участие в Господнята трапеза, получават истинското тяло и кръв на Христа.
Той изпитва нарастваща благодарност към Бога за своята добра съпруга и щастливия си дом с 6-те деца. Идеите на М. Лютер получават широка популярност не само в Германия, но и в Англия, Швеция, Унгария, Холандия и Франция. Неговите последователи получават наименованието лютерани. В Швейцария Цвингли реформира католическите църкви и търси обединение с М. Лютер. Той обаче, не приема, че хората взели участие в Господнята трапеза, получават истинското тяло и кръв на Христа. За него Господнята трапеза е само паметно тържество по повод Христовото страдание и смърт, а хлябът и виното са само символи на Христовото тяло и кръв. М. Лютер отговаря: ".. . Цвингли, Вие стъпквате Божието ясно Слово, защото не можете да си го обясните и разберете. Христос казва: "Това е моето тяло". Понеже Христос го казва, аз го вярвам, независимо от факта, че не мога да разбера как е възможно това..." През 1529 г.
към текста >>

За него Господнята трапеза е само паметно тържество по повод Христовото страдание и смърт, а хлябът и виното са само символи на Христовото тяло и кръв. М.
Идеите на М. Лютер получават широка популярност не само в Германия, но и в Англия, Швеция, Унгария, Холандия и Франция. Неговите последователи получават наименованието лютерани. В Швейцария Цвингли реформира католическите църкви и търси обединение с М. Лютер. Той обаче, не приема, че хората взели участие в Господнята трапеза, получават истинското тяло и кръв на Христа. За него Господнята трапеза е само паметно тържество по повод Христовото страдание и смърт, а хлябът и виното са само символи на Христовото тяло и кръв. М. Лютер отговаря: ".. . Цвингли, Вие стъпквате Божието ясно Слово, защото не можете да си го обясните и разберете. Христос казва: "Това е моето тяло". Понеже Христос го казва, аз го вярвам, независимо от факта, че не мога да разбера как е възможно това..." През 1529 г. императорът Карл V свиква сесия на парламента в гр.
към текста >>

16. 4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли

ТОМ 24

Той имал смелостта да отстранява от Господнята трапеза всеки с лошо поведение и всички непокаяли се.
Най-после на 6 февруари 1736 г. корабът излезнал на безопасно място на американския бряг. След един месец на 7 март, Джон Уесли започнал да проповядва в гр. Савана. В престоя си в Америка, Джон Уесли срещнал навсякъде невежество и нечестие. Не винаги проповедите му били посрещани със съгласие. Той имал смелостта да отстранява от Господнята трапеза всеки с лошо поведение и всички непокаяли се. Джон Уесли виждал огромната работа, която имало да се извърши, но бил гонен и заплашван със смърт, като оставал неразбран. Тогава, на 22 декември 1737 г., след близо две години престой в Америка, Джон Уесли потеглил обратно за Англия. На 1 февруари 1738 г. той пристигнал в Англия, като общо отсъствието му е 2 години и 4 месеца. Това отиване до Америка за Джон Уесли имало голямо значение.
към текста >>

17. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Изглежда, че Вий и аз ще бъдем душите, върху които ще се сложи Господнята десница за благословение.
Добринке, Добринке, дали чистите весталки биват целувани като мене? Всичко му прощавам, всичко забравям, едно само зная, че мил ми е на душата. Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 19 юлий 1926 г. ”.......”, сестрице моя, Получих. Благодаря за откровеността. Изглежда, че Вий и аз ще бъдем душите, върху които ще се сложи Господнята десница за благословение. Скоро ще Ви пиша обширно. До тогава, бъдете разумна и недостъпна весталка в храмът на Бялото Братство. Господ, Учителят и Духът, който ни е срещнал да ни закрилят в нашият път. Ценете спокойствието си придобито чрез чистота. В. В.
към текста >>

Той ми даде да разглеждам разни албуми, а отиде в трапезарията.
Дано това прекръщаване ми донесе нещо ново. P.S. 3 септемврий 1926 г., петък Мислех да приключа писмото си до Вас и Ви го изпратя, но снощи стана нещо извънредно, затова Ви го съобщавам. Той дойде да ме види. Пожела да го изпратя и аз, ни много, ни малко, та чак до неговия дворец. Слугинята ми каза: „Готово за вечеря” и изчезна. Той ми даде да разглеждам разни албуми, а отиде в трапезарията. Измина близо един час, как моя възлюблен се хранеше. До мен идваше миризмата на ароматични ястия. -Боже мой, мислех си, тъй ми е съдено само аромати да вдъхвам, а никога това, което ядат господарите ми. Приличах на бедния Лазар - а Гълъбът, богатия Лазар. Всъщност и аз бях гладна като него, но той не ме покани, нито ме попита дали съм вечеряла.
към текста >>

18. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Веднага сложи вечеря, прегърна ме и ме заведе на трапезата.
Исках да си отида веднага, но нозете ми трепереха и пак седнах. Като че ли пропадах в земята. „Учителю, Учителю! ”, шепнех само. Уплаши ли се или съжали той? Веднага сложи вечеря, прегърна ме и ме заведе на трапезата. О, аз исках да си отида. Как ме канеше той с всичко: „Вземи, това е хубаво. Вземи, това е топличко! Вземи, това е полезно.” Нито аз, нито пък той докоснахме вечерята. После ме гали, прегръща и целува.
към текста >>

Вярвам, че имате достатъчна поука по тоя въпрос и в бъдаще, когато сте пред дилема с капитално значение, ще си спомняте израза от Господнята молитва “...и не веди нас в изкушение”; той е знаменит закон, в който често трябва да се оглеждаме.
Обичате при това да изричате и „големи думи”, както народа казва. Такава една голяма дума в миналото е Вашето някогашно заключение за мъжете. Отбелязана е някъде една Ваша „дума”: „Мъжете ли! Ще им докажем ний тям, че и без тях можем в тоя свят! ” Зачула Ви е природата и Ви постави на изпит с А... Това е според мен обяснението за срещата на А... в живота. Вярвам, че имате достатъчна поука по тоя въпрос и в бъдаще, когато сте пред дилема с капитално значение, ще си спомняте израза от Господнята молитва “...и не веди нас в изкушение”; той е знаменит закон, в който често трябва да се оглеждаме. И в последното Ви писмо изказвате подобна „голяма дума”, трябва о време да я намерите и трансформирате! Пътят към това трансформиране е в чистото приятелство, към което всякога съм Ви насочвала, а Вий го разбирахте за женитба. Асавита никого не желае да жени, тя иска само хармония между душите, за да има нормален и красив растеж! 10 февруари 1928 г. Следвайки мисълта си от вчера, спирам се на едно от Вашите разсъждения върху смисъла на благите и смирени личности.
към текста >>

19. 6. Горницата

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

Контактът с Великото се реализираше тук по най-естествен начин, за да преживееш онзи момент, когато откъснат от всичко земно, заемаш мястото си на сложената трапеза, където те чакаше богато духовно угощение.
Това малко пространство от 16 или двадесет кв. метра, в тая сравнително малка кубатура, имаше нещо толкова странно и успокояващо, наситено не само с някакъв жив магнетизъм, а и с един аромат на цвете, несъществуващо на земята. Имаше една картина на среща - нека не я опишем - централния образ беше Христос и едно табло, изобразяващо “Пентаграмата” - човек не смее да се докосне с перото си. Всичко тук беше необикновено живо, мощно, свещено. Нека спрем до тук за това тайнство, за тоя свещен апокриф толкова чист и светъл, будещ едно дълбоко и мистично чувство - че се намираш пред лицето на безконечността, стъпил си в едно неземно възвишение, съзерцаваш небето и небесните светила - не планински пейзаж, не и най-високите планински върхове, а пред нещо друго, което извисява душата ти до величествеността - дошъл си на среща със Своя Бог, на среща със Христа, на среща с Учителя си, защото ето, благоволил е Той да те приеме - тебе обикновения човек, претоварен от неща, които тежат, не другаде а в собствения си дом, в своето жилище, където всеки миг от Неговото работно денонощие бе свята служба и молитва, за да преживееш онова, което и на най-високия връх, какъвто беше Мусала, където често си бил, не си преживял в такава пълнота, онова, което сега си почувствувал - такава усреденост и извисеност, такова съзвучие, такова повдигане на душата, разперила широко крилете си, за да литне до висините и някъде се спре да уталожи жаждата си. Контактът с Великото се реализираше тук по най-естествен начин, за да преживееш онзи момент, когато откъснат от всичко земно, заемаш мястото си на сложената трапеза, където те чакаше богато духовно угощение. И не друг, а сам Учителят те приемаше, такъв, какъвто си, за да преживееш онзи пасаж от оная молитва: Покланям се пред Тебе - Вечната канара от която съм отсечен, вечния извор, който всякога си ме поил. Омий нозете ми, омий сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе.” Това ставаше - това се преживяваше след молитвата, след прочита. Усещаш се, че си разтоварен, че си окъпан, че всичката чистота, всичката свежест и всичкото благоухание на природата през пролетта са се излели върху тебе, намерили място в тебе и си окрилен и укрепен отвътре, готов вече да слезеш от тоя шеметен връх и да поемеш пътя към твоята долина, към твоето всекидневно поприще, което та чака, както училището наесен чака учениците. Готов си и радостен си и всичко, което те чака вече е изгубило значителна част от тяжестта си. Горницата... Ние дръзнахме да стигнем до нея, за да покажем не само, какво бе тя, като част от нашия живот, не само и да покажем тоя дълбок извор, който ни поеше и чийто води “избелваше душата ни, измиваше сърцето и нозете ни”, като ни даваше основния тон за през цялата година, но и за да сведем до знанието на всички тая свещена апокрифна страница на Неговото дело.
към текста >>

Школата, планината, съборите и накрая тоя пристан, това светилище, където човек пристъпваше с трепет, за да си прочете “Господнята” молитва, своето всекидневно “Отче наш” и изпее своето съкровено: “Алилуя".
по време, когато реалността на същото и принципността на нашето мислене бяха преобразили и свели до най-естествения тон живота ни, който Учителят беше успял да превърне на хармонично и великолепно ежедневие. Направя го просто, естествено, спокойно, безшумно. Бе успял - Големият Майстор бе преобразил всичките представи за мистичното, скритото, необикновеното като сведе всичко до нещо ново, обновяващо, реално - до една жива обстановка, бихме казали до една прозрачна среда с много слънце и топлина, където искаше да се развиват естествено учениците Му. Направи го и ние сме благодарни, че съвременния човек по време на двадесетия век си остана здрав, жив, цялостен, незасегнат от фанатизма, който винаги придружава ония, които навлизат в света на духовното. Пътят, който Той построи, очертал се нагорен и чист като планински път към високите върхове беше здрав, красив, минаваше през цветущи места, облян в много светлина. Школата, планината, съборите и накрая тоя пристан, това светилище, където човек пристъпваше с трепет, за да си прочете “Господнята” молитва, своето всекидневно “Отче наш” и изпее своето съкровено: “Алилуя". Горницата е реален знак и символичен - всеки човек трябва да намери своята “горница”; цялото човечество в своето лутане и без изход трябва да стигне до горницата, не вече за да преживее трагедията на “Пасхалната нощ” по времето на Христа, а да преживее тържеството на Духа, повел човека към оня светъл хълм на среща с Неговия Бог. Човечеството непременно ще стигне до Него. Като постройка в оня вид, Горницата на Изгрева вече не съществува. Присъствувахме, когато по всичките правила на отстъплението и разрушението част по част, тя бе разглобена. Трясък и облаци от прах се вдигаха, така е винаги, когато нещо се разрушава; не откъснахме очите си и не се отвърнахме да прочетем написаното.
към текста >>

20. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

В Господнята молитва е казано: „Да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на небето.” Дълго трябва да се работи, докато се подготвят условията една човешка душа да се пробуди.
Ние сме тук, зад нас е Великото Бяло Братство. Това е Силата Божия. В целия Всемир, във всички светове се простира Царството Божие. То ще дойде и тук на Земята. Учениците на Божествената Школа работят за Него. В Господнята молитва е казано: „Да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на небето.” Дълго трябва да се работи, докато се подготвят условията една човешка душа да се пробуди. Учителят призова душите върху които от векове е работено. Сега виждам колко е ценна всяка душа, която Учителя е призовал и как трябва да ги пазим и подкрепяме. Свещен момент е нашата среща при Учителя. Промишлявам пак, всяка стъпка, която извървяхме с Него. Това е голямото благословение за нашите души, затова всякога благодаря!
към текста >>

От трапезата на Любовта нищо не трябва да се загуби.
Обични брат Боян, живота, който Учителя ни предаде, живия образ, трябва да го предадем по-нататък. Това е нашата задача. Учителят създаде веригата на Любовта и онези, които са призовани в нея, са посветили живот, здраве, сили, имот и всичко за Делото на Учителя. Ние изпълнихме закона. Съберете всички трохи, да се не загуби нищо. От трапезата на Любовта нищо не трябва да се загуби. Словото на живота пазим. Нито най-малката жертва и усилие в името на Любовта не се губи, принася плод много. Нашето излизане от затвора не е личен въпрос, той е въпрос преди всичко на Братството. Когато се разреши въпроса на Братството, тогава ще се разреши и нашия въпрос. Не е въпрос само да излезем, трябва да се реабилитира Братството, да бъде възстановена правдата спрямо Учителя и Братството.
към текста >>

И рече Христос на учениците си: „Съберете всички трохи, нищо да не се изгуби.” От трапезата на Любовта не трябва да се изгуби нищо.
Такава е съдбата му. В древността негов поетичен образ е Вавилонската кула. В притчата за плевелите също. Оставете ги до деня на жетвата. Човек е тъй чудно, чудесно и сложно устроен, както Космоса. И рече Христос на учениците си: „Съберете всички трохи, нищо да не се изгуби.” От трапезата на Любовта не трябва да се изгуби нищо. Най-малкото чувство, най-малкия подтик на Любовта принася плод, и никога не се губи. Моето излизане не е личен въпрос, той е въпрос на Братството. Той ще се разреши, когато се разреши въпроса на Братството. Трябва да имаме търпение. Учителят бди над Своето Дело.
към текста >>

Ще се изпълни Господнята Молитва: „Да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на небето.” От какво има да се боим?
В Него те звучат непрестанно. Словото на Учителя е Живот Вечен. То се поддържа от живота на всички, които любят Бога. Днес човеците са угрижени какво ще стане. Ще стане това, което е в Царството Божие. Ще се изпълни Господнята Молитва: „Да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на небето.” От какво има да се боим? Ние принадлежим на Царството Божие. То е, което иде на Земята. Ние сме работници за Царството Божие при всички условия. Пожелавам на братята и сестрите да имат радостта, че са служители за Царството Божие. /Йоан, 14 гл., 20 ст./ Бог да бъде винаги с нас.
към текста >>

21. 363. Хлябът е тялото Христово

VI. Разни срещи

ТОМ 33

- Извинете ме брат - започна тихо, кротко и сдържано, но отвътре кипеше, че брата не разбира това - в трапезарията всички чакат да им занесеш хляб - вече разсипват супата.
- запита Андрей. - И това ли не знаеш? - Пета. Както виждаш Учителя дава перспективи на живота и след 2 000 години. Сестрата, която беше дошла и слушаше брата, забеляза, че Андрей гледа на брата като на луд, крайно ексцентричен, затова беше й много неприятно. - Извинете ме брат - започна тихо, кротко и сдържано, но отвътре кипеше, че брата не разбира това - в трапезарията всички чакат да им занесеш хляб - вече разсипват супата. Брата я изгледа малко недоволно и каза: - Вярно, че се заговорих, но трябва да се обясни на господина. На Андрей му беше интересно, затова запита: - Но извинете ме, аз не разбрах, защо не трябва да се купува и продава хляба, защо не трябва житото да се мели, хляба - пече? - Аз живея на края на Изгрева - до гората. Когато искаш, ела да ти обясня. - Аз ще му обясня, а ти отивай да занесеш хляба, че толкова души те чакат.
към текста >>

Всеки да си има осигурен хляба, както е казано в Господнята молитва.
Вилицата е копието, с което прободоха Христа и ние вече 2 000 години продължаваме да го пробождаме! Бялата ложа е свързала Бога и Христа с хляба, а Черната ложа - с пробождането, реженето, меленето, печенето... Това е една велика мистерия, която много малко хора разбират. - Пак не ми е ясно! - Аз пък Ви се чудя, как не можете да разберете такива прости и ясни неща? Сега ще ти стане още по-ясно. Всеки да си има осигурен хляба, както е казано в Господнята молитва. - Все по-неясно ми става! Но кажете, без да работи ли човек трябва да получава храната си? - Да, той и сега като работи си получава храната. По какво ще се отличава новото от старото? Храната се дава от Бога безплатно.
към текста >>

22. 365 Растенията са складове на слънчева енергия на Земята

VI. Разни срещи

ТОМ 33

Брата възторжено погледна сестрата, а тя му хвана погледа, отнесе го към количката и после към трапезарията.
Във всеки човек има всичките видове растения и животни, не само това но във всеки човек има свои представители и всеки минерал, който се среща по лицето на земята. Това нещо е загатнато в най-великата книга на света - Библията. Там е казано, че Бог направил човека от кал. А какво представлява храната на растенията? - Растенията са складовете на слънчевата енергия на Земята. Брата възторжено погледна сестрата, а тя му хвана погледа, отнесе го към количката и после към трапезарията. - Истина е, че аз трябва веднага да закарам хляба, това сега е най-важното. Но нищо, по-добре е да закъснее обеда на сто души, но да се даде светлина на една душа! Не оставя ли пастира цялото си стадо овце, и не отива ли да търси едната загубена овца? И отново заобяснява на Андрей: - Христос казва в Господнята молитва: „Отче наш, хлябът, който ни го даваш всеки ден, дай ни го и днес..- Ето, както виждате, още едно основание защо трябва да се дава хляба без пари, защото Бог го дава. Сега яж от Божествения хляб и бъди благослсвен!
към текста >>

И отново заобяснява на Андрей: - Христос казва в Господнята молитва: „Отче наш, хлябът, който ни го даваш всеки ден, дай ни го и днес..- Ето, както виждате, още едно основание защо трябва да се дава хляба без пари, защото Бог го дава.
- Растенията са складовете на слънчевата енергия на Земята. Брата възторжено погледна сестрата, а тя му хвана погледа, отнесе го към количката и после към трапезарията. - Истина е, че аз трябва веднага да закарам хляба, това сега е най-важното. Но нищо, по-добре е да закъснее обеда на сто души, но да се даде светлина на една душа! Не оставя ли пастира цялото си стадо овце, и не отива ли да търси едната загубена овца? И отново заобяснява на Андрей: - Христос казва в Господнята молитва: „Отче наш, хлябът, който ни го даваш всеки ден, дай ни го и днес..- Ето, както виждате, още едно основание защо трябва да се дава хляба без пари, защото Бог го дава. Сега яж от Божествения хляб и бъди благослсвен! Андрей се подчини, отчупи си един залък и почна да яде, като си мислеше за всичко, което му каза. Когато братът с количката отмина към Салона, Андрей му извика: - Господине, брат, как се казвате? - Брата отново остави количката, и от там почна отново да обяснява: - Аз не съм господин, аз съм брат Деветаков. Знаеш ли какво значи числото девет?
към текста >>

НАГОРЕ

0.72829484939575