Търсене в текстове за 'Горна Оряховица'

Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец.
Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви. Затова, наложи се да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко, готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка. А нашите славни трапези! Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито.
към текста >>

През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито.
Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които посещаваха оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене! " Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е.
към текста >>

Отидох в Горна Оряховица.
" Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам. Отидох в Горна Оряховица. Намерих го вкъщи на легло - болен. Не можахме да се разберем. Той твърди, че съм обещал условно „ако житото стане". Най-после броих му хилядарка и въпросът се уреди. На следния ден научихме, че Пейо погинал.
към текста >>

4. 22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица.
А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото. Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в Горна Оряховица. Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме вършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи. Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката! На портала застанал като Цербер, вратарят не пропуска пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и влязох.
към текста >>

Драганово на 10-12 километра'североизточно от Горна Оряховица.
„Ами за изплащането на цвеклото, за което ви помолих, може ли да се надявам нещо? " „Господин Вешин, обърна се шефът към помощника си - идете в канцеларията и кажете, че нареждам да се проконтролира партидата му и да му се изплати още сега." След проверката оказа се, че всичко е редовно и веднага ми изплатиха сумата 3500 лева. Отидох си радостен и обнадежден. Всички в комуната се зарадваха и разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в захарната фабрика. На следния ден отидохме и веднага ни изпратиха по кантарите в селата Джкминица (Марин), Кесарево (Руси Събев), Крушето (Христо Христов), а мене изпратиха в с. Драганово на 10-12 километра'североизточно от Горна Оряховица. Селото е голямо около 11 хиляди жители и не е на железопътна линия, затова цвеклото се извозваше с камиони. Най-големи злоупотребления (кражби) при приемането на цвеклото се извършваха именно тук, затова кантарът беше спрян за известно време. Като отидох аз, веднага започна приемането. Аз водех приемателния дневник, като следях същевременно и теглото на кантара. По неколкостотин коли минаваха дневно.
към текста >>

5. МАРИН КАМБУРОВ

Марийка Великова Марашлиева

Те бяха най-богатите в Горна Оряховица и в Търново.
" Учителят отговори: „Ти ще се ожениш", а на бати каза: „Ти няма да бързаш!. Тогава аз казах: „То аз ще се оженя, но коя да взема? " Защото в Арбанаси имаше две момичета, които бяха много близки до Братството, и до идеите -едната Фирка, а другата - Мара. Учителят каза: „Фирка ще вземеш". Те са стар род, много бота хора - Чамурови. Те бяха най-богатите в Горна Оряховица и в Търново. Бащата беше фалирал и те останаха шест деца. Умря майката, а после от притеснение умря и бащата. Най-голямата сестра беше Йорданка, после Ефтимия, Марин, който беше на мойта възраст, после Фирка, Христо и Атанас. Баща й се наричаше Димитър, а майка й Еленка. Хубава връзка имахме с Фирка.
към текста >>

6. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Марийка Великова Марашлиева

Съпругата на големия им брат беше починала и после когато той се ожени повторно в Русе, детето - Бонка от първия му брак дойде в Русе за известно време, но после остана при сестра им Николинка, която беше омъжена за Тасю Вълчев и живееха в Горна Оряховица.
След известно време дойдоха и другите им двама братя Ною и Илия, а по-после и сестра им Райна, да им готви. Така живяха те у Константинови известно време докато след време се преместиха в жилището над сладкарницата. Вероятно тогава са го били купили. Работата в сладкарницата им вървеше много добре. Те бяха млади, пъргави, услужливи. Съпругата на големия им брат беше починала и после когато той се ожени повторно в Русе, детето - Бонка от първия му брак дойде в Русе за известно време, но после остана при сестра им Николинка, която беше омъжена за Тасю Вълчев и живееха в Горна Оряховица. Николинца изгледа и омъжи по-късно това момиче Бонка, което живя по-късно в Трявна. Но Тасю Вълчев е имал къща в Арбанаси в съседство с комуната (Арбанашката комуна). Стефан Филипов остана да живее в къщата над сладкарницата, а братята му излязоха на квартира наблизо в махалата до сладкарницата на ул. „Мостова". По едно време Стефан се разболя и почина. Тогава трябваше да направят подялба на имота и помня, че Петър казваше, че отишъл при Учителя да го пита как да се поделят, а Учителят казал: „Справедливо и по братски!
към текста >>

Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица.
Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа. Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той. До известна степен той успяваше да се наложи, но понякога срещаше и противодействие от страна на братята си. Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т. н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести. Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица. От времето на лекуването си той ни показваше снимки, правени в различни години, от които снимки можеше да се види как се е променял видът му с течение на годините когато се е лекувал и работил над себе си. Жалко, че той лично не е описал своите спомени от това време, защото той умееше много добре да разказва, той беше убедителен, имаше дар слово. С неговите снимки един наш приятел зъболекар Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов. Последният беше много силна личност, която заразява със своя силен дух и чист живот. От него лъхаше чистота - физическа и духовна.
към текста >>

Баща им на времето не искал да им дава образование тъй като най- големия им брат Енчо, който бил много музикален, бил певец и диригент, основател на хор в Горна Оряховица бил починал от туберкулоза.
Васил Константинов беше бивш военен и с удоволствие работеше с Петър. Той беше математик, много добър и идеен брат. Брат Петър правеше големи усилия и вземаше редовно изпитите си. Казваше, че когато понякога се върне от изпит или когато е имал по две писмени работи една след друга на ден, като се завърне вкъщи бликвала кръв от носът му поради напрежението. След като брат Петър взе средното си образование, започна да учи и Илия, най-малкия му брат и да се готви да вземе изпити пак като частен ученик. Баща им на времето не искал да им дава образование тъй като най- големия им брат Енчо, който бил много музикален, бил певец и диригент, основател на хор в Горна Оряховица бил починал от туберкулоза. Затова баща им се бил зарекъл да не ги учи. Той бил много строг и думата му била закон. Илия Филипов имаше един приятел Георги Коджаманов. Последният също нямаше гимназиално образование. Така и двамата приятели започнаха да вземат уроци и да се подготвят за изпити.
към текста >>

7. 13. ДРАМАТИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

В Русе отивахме, в Горна Оряховица, в Търново, когато трябваше да идем на баня, а той много държеше за хигиената.
Той беше естет и искаше всичко да бъде по високия идеал. Направи, т. е. изгради една малка печка, на която можеше да се готви, а до нея постави и казан, в който да се топли вода, с която му правехме бани на краката и пр. Боядисвахме, варосвахме и вършихме още много други работи. Но той не ставаше по-добре. В Русе отивахме, в Горна Оряховица, в Търново, когато трябваше да идем на баня, а той много държеше за хигиената. Когато стана студено останахме в Русе. Последното му отиване в с. Миндя беше за гласуването на 4.XII.1983 г. С мъка се качи на автобуса, за да идем на село, гласувахме и едва се върнахме. Заредиха се дни, които от ден на ден ставаха по-трудни, правех му компреси на краката с хавлиени кърпи, които сменях по няколко пъти през деня и през нощта.
към текста >>

8. 7. Петър Филипов

Гради Колев Минчв

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Известно време той боледуваше и беше отишъл на лозето на свой приятел в Горна Оряховица където се лекуваше и прилагаше суровоядство и водолечение, дълбоко дишане и природосъобразен живот.
През това време желанието ми да отида до София растеше. В Тополица се бях запознал вече с брат Борис, брат Бертоли и брат Лулчев, но не можех да си представя изобщо как ще стане от с. Габерово да ида до София. Аз мислех да се преместя някъде, но къде и как - не знаех. Брат Петър Филипов е брат с когото имам много спомени. Известно време той боледуваше и беше отишъл на лозето на свой приятел в Горна Оряховица където се лекуваше и прилагаше суровоядство и водолечение, дълбоко дишане и природосъобразен живот. Той купуваше мед за себе си и за мене. Първоначално като научих, че е болен, разпитах къде точно се намира лозето и от Търново през Арбанаси по обясненията, които ми дадоха го потърсих и намерих на лозето. После в Русе най-често съм нощувал у него. Той живееше с братята си Илия и Ною, сестра си Райна и майка си Мария. С него и други братя и сестри сме ходили на братските лозя при брат Никола Ватев и братя Маркови, на Образцов чифлик.
към текста >>

9. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

А Гради познаваше много добре брат Петър Филипов още от Горна Оряховица, от Бургас, Варна, Русе, Рила, Изгрева.
Издържал е майка си, посрещал е и изпращал братя и сестри от провинцията, помагал е на нуждаещи се, но не е бил разточителен. Обстановката в домът му беше скромна, но иначе беше чисто и приятно. Малко са тия, на които Гради не е помагал. Лично на мен той с готовност е правил услуга. Идеята за написването опитностите на Гради дойде съвсем случайно, но не от случайни хора, а поради задвижване въпроса за написване опитностите на други приятели както и тия на брат Петър Филипов, за когото търсихме сведения. А Гради познаваше много добре брат Петър Филипов още от Горна Оряховица, от Бургас, Варна, Русе, Рила, Изгрева. После Гради беше бригадир в Паркрострой и Петър му беше подчинен, както и други наши приятели. Разказът е автентичен, тъй като е записан на касетофон с малки изменения в реда на опитностите му, за което отчасти и той самия е настоявал. Записът отне две години време от есента на 1986 до 1988 г. поради това, че той много бавно разказва по причина на заболяването си. Но в това време успяхме да запишем най-важните случки от живота на Гради и най-вече тези, които имат връзка с Учителя и братството.
към текста >>

10. 21. Евакуация в Трявна

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

По някаква случайност тълпата го качва на влака, който ще заминава за Горна Оряховица и от там за Трявна.
Ако вървиш по една улица 200 метра, след това има вече купища съборени къщи и не може, трябва да тръгнеш по друга, по трета и пак се натъкваш на същото и така той стига на гарата след 24 часа пътуване. От Изгрева до гарата на София пешком до Централна гара. Страхотно пътуване било като имаш предвид, че той в тъмното не може и да се движи. Стига на гарата и какво да види там. На гарата е митинг от народ ама това да се добереш до касите, да си купиш билет, то е невъзможно. По някаква случайност тълпата го качва на влака, който ще заминава за Горна Оряховица и от там за Трявна. Ама билет, няма билет, това е, ама и то кой ще търси билет, то така натъпкано, кой как може. На един крак, на два крака, на глава, на ръце всеки пътува, за да избяга от София. На бай Иван обаче му се нарежда и успява да стигне Горна Оряховица и оттам да вземе другия влак за Трявна и стига в Трявна и пита за тоя Цаню Антонов. А това е човекът, на който той е направил хороскоп. И всеки му казва: „А-а, да, ще те заведем“.
към текста >>

На бай Иван обаче му се нарежда и успява да стигне Горна Оряховица и оттам да вземе другия влак за Трявна и стига в Трявна и пита за тоя Цаню Антонов.
Стига на гарата и какво да види там. На гарата е митинг от народ ама това да се добереш до касите, да си купиш билет, то е невъзможно. По някаква случайност тълпата го качва на влака, който ще заминава за Горна Оряховица и от там за Трявна. Ама билет, няма билет, това е, ама и то кой ще търси билет, то така натъпкано, кой как може. На един крак, на два крака, на глава, на ръце всеки пътува, за да избяга от София. На бай Иван обаче му се нарежда и успява да стигне Горна Оряховица и оттам да вземе другия влак за Трявна и стига в Трявна и пита за тоя Цаню Антонов. А това е човекът, на който той е направил хороскоп. И всеки му казва: „А-а, да, ще те заведем“. А Цаню Антонов е учител по дърворезба в тревненското училище по дървообработване. Учил е тук в България и е завършил в Германия, специализирал за дървообработването, дърворезба. И там е учител.
към текста >>

11. 14. Арест във влака

Сутринта рано Юрданка и Учителя се качват на влака, а на Горна Оряховица дошли военни и арестували Учителя и Го свалили на гарата.
14. АРЕСТ ВЪВ ВЛАКА Един ден Учителят се обръща към Юрданка: „Стягай си багажа, заминаваме за София“. Тя приготвила куфара с дрехите на Учителя, както и нейния. Сложила храна за из пътя и на другия ден потеглили с влака. А Иван Жеков изпратил телеграма до братята в София да ги посрещнат на гарата. Сутринта рано Юрданка и Учителя се качват на влака, а на Горна Оряховица дошли военни и арестували Учителя и Го свалили на гарата. В София братята чакат на гарата и какво им е било изумлението като виждат, че Юрданка слиза сама с два куфара и допълнителен багаж. А един подхвърлил: „То какво излезе, ние посрещаме Юрданка, а не Учителя“. Тя разказала подробно какво се е случило с Учителя по пътя и братята веднага изпратили на д-р Жеков телеграма за случилото се. А той отива и се обажда на началника на полицията във Варна. Учителят бива освободен още същия ден.
към текста >>

12. Наряди за 1927 г.

ТОМ 12

На 16 август с първия бърз влак ще пътуват от градовете Айтос, Карнобат, Варна, Русе, Ямбол, Търново, Габрово, Трявна, Елена, Беброво, Панагюрище, Плевен, Свищов и Горна Оряховица.
А онези братя, които имат членска карта от миналата година, те са платили за нея година, та сега имат да плащат само 60 лв. за 1927 год. събраната сума ще се внесе тук, в братството, съгласно устава. Ще бъдат поканени от ръководителите да участвуват на тазгодишния събор всички братя и сестри, които досега са участвували и тези нови братя и сестри, които са проявили ревност в Божието Дело. Пътуването ще стане по следния ред. На 16 август с първия бърз влак ще пътуват от градовете Айтос, Карнобат, Варна, Русе, Ямбол, Търново, Габрово, Трявна, Елена, Беброво, Панагюрище, Плевен, Свищов и Горна Оряховица. На 17 август от градовете Бургас, Шумен, Нова Загора, Стара Загора, Видин, Лом, с. Гърци, Казанлък, Мъглиж, Сливен, Пловдив, Хасково, Любимец, Севлиево, Пашмаклъ и с. Бараково. Всички братя и сестри от София ще дойдат на Изгрева и поставят палатките си на 17 и 18 август. Умоляват се всички братя и сестри да бъдат крайно внимателни при пътуването си, като се избягва всякакъв шум и манифестации в трена и гарите, като навсякъде проявяват нуждната учтивост, благост (да пътуват просто, инкогнито). Умоляват се братята-ръководители да приготвят и донесат със себе си списък на всички членове, които се числят към кръжоците и/цкато отбележат номера по ред, име и фамилия, възраст, занаят, откога посещава кръжока, в коя година е бил викан в събора и номера на членската карта.
към текста >>

13. 3. ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ И ВРЪХЛИТАЩИЯТ УРАГАН

раздруса Търново, Горна Оряховица и Лясковец.
3. ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ И ВРЪХЛИТАЩИЯТ УРАГАН Голямо земетресение през лятото на 1913 г. раздруса Търново, Горна Оряховица и Лясковец. След по-малко от седмица след земетресението, Учителят посети Търново. На следващия ден, аз отидох в Търново. И Учителят, аз и търновският адвокат (тогава народен представител) брат Драган Попов посетихме Горна Оряховица и Лясковец. Аз и Учителят се върнахме в Търново, а Драган Попов замина за София. Следния ден, срещу Търново от запад идеше голям ураган.
към текста >>

И Учителят, аз и търновският адвокат (тогава народен представител) брат Драган Попов посетихме Горна Оряховица и Лясковец.
3. ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ И ВРЪХЛИТАЩИЯТ УРАГАН Голямо земетресение през лятото на 1913 г. раздруса Търново, Горна Оряховица и Лясковец. След по-малко от седмица след земетресението, Учителят посети Търново. На следващия ден, аз отидох в Търново. И Учителят, аз и търновският адвокат (тогава народен представител) брат Драган Попов посетихме Горна Оряховица и Лясковец. Аз и Учителят се върнахме в Търново, а Драган Попов замина за София. Следния ден, срещу Търново от запад идеше голям ураган. Аз и Учителят беседвахме в двора на семейството Елена и Константин Иларионови - зад къщата им. Дворът продължаваше на север с баир. Учителят веднага скочи и изтича в баирестата част на залесения двор.
към текста >>

14. 9. НЕБЕСНА БЛАГОДАТ КЪМ МЕН В ТЪРНОВО

Един от другарите на тази ни група бе преместен във Военната болница при Захарната фабрика в Горна Оряховица.
На 9 ноември 1915 г. аз постъпих като данъчен войник в Търновските казарми. Тогава като студент бях си издържал изпитите за първите две години и бях се записал за петия семестър. От казармата ме изтеглиха към местната военна болница и ми възложиха да обзаведа и управлявам клон от нея. Понеже бях семеен с дете, аз пожелах да бъда уволнен, за да продължа образованието да се храня три дни. Един от другарите на тази ни група бе преместен във Военната болница при Захарната фабрика в Горна Оряховица. От там той изпратил един литър сливова ракия за групата ни - да се почерпим. Председателят на групата, който имаше симпатии към мене наредил: да се сложи ракията настрана и да бъде изпита, когато аз се завърна. Като се явих в казаната вечер на вечеря, председателят каза на едного - студент: „Дай шишето с ракията, то е под онзи креват." Под същия този креват имало също такова шише, пълно със сублимат (от болницата го дали на заведущия този клон от местната болница, защото в горния етаж на същата имаше венерически болни) - за да измива с малко сублимат ръцете, когато се върне от болните. Председателят каза: „Стайков, дай ракията на Тошев. Той първи ще пие." А на мене каза: „Изпий колкото считаш, че ти се полага." Като почнах да пия и глътнах няколко глътки, усетих, че ми допари на гърлото, оставих шишето на масата и казах: „Това не е ракия, а някакво лекарство!
към текста >>

15. 1. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ШАРОВ

Борис Петров Шаров

В Горна Оряховица, в Севлиево.
И казва, че след три дни се обяви примирието. Идва в София след това, започва да работи и да учи. Тогава не е било още в Академията, а е било някакво училище, рисувално, но и освен рисувално имало и нещо по-друго. Завършва го и започва да учителствува. Баща ми учителствува дълго време. В Горна Оряховица, в Севлиево. Бил е учител по рисуване и трябва да ти кажа, че е бил изключителен учител, защото дълги години след като напусна учителствуването получаваше писма от свои ученици, защото той не само се занимаваше с рисуване, но и с история на изкуството. Говорил им е много и много от неговите ученици станаха художници. А той се е запознал още тука в София, тогава по това време толстоизмът вече започва, среща се с вегетарианството. Това му допаднало страшно много. И чува и за Учителя и на ул.
към текста >>

16. 2. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ

Борис Петров Шаров

Четиридесет и две години той работи като учител в Севлиево, Горна Оряховица и в Мъжката гимназия в София, а последните 15 години беше сътрудник в Етнографския институт.
През цялото време на войната той трябвало да води кореспонденцията на ротата и въобще не е вземал пушка в ръка. Още като ученик в Пловдив той се запознава с толстоизма и става вегетарианец. Като студент в София чува за Учителя и започва да посещава беседите на улица „Оборище" 14. Още от самото начало той разбира, че това е пътят в живота му. Баща ми беше човек с много ценни качества. Четиридесет и две години той работи като учител в Севлиево, Горна Оряховица и в Мъжката гимназия в София, а последните 15 години беше сътрудник в Етнографския институт. Всички колеги знаеха за неговите разбирания и го уважаваха много, защото беше човек, на когото можеше да се разчита и много изпълнителен, когато му възлагаха задачи. След пенсионирането си той започва да работи много задълбочено върху беседите и изготвяше годишните наряди „Мисли за всеки ден". До 1981 г., когато заболя тежко, той ставаше сутрин преди изгрев, правеше разходка и шестте упражнения в градината, връщаше се в къщи, затваряше се в стаята си, рисуваше и работеше над беседите. Беше запознат с цялата западноевропейска и руска литература, цитираше в оригинал Пушкин и Лермонтов, в превод западноевропейските символисти, изобщо беше човек с всестранни интереси и ерудиран по много въпроси. Баща ми контактуваше с много хора на Изгрева.
към текста >>

17. 72. БЕЛЕНЕ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

В Стара Загора ни качиха на влака и към 2 часа след обяд пристигнахме на гара Горна Оряховица.
Аз продължавах да работя из двора, пак като помощник на Въсенски. Дойде и пролетта, но ето, че една заран ми съобщиха да прибера багажа си, понеже заедно с други затворници ще заминаваме. В начало не се знаеше къде се местим; групата ни беше 12 души, все симпатични хора. Симпатизирахме си едни на други, понеже участта ни е еднаква. Такива местения са доста неприятни, защото на 2-3 места се пренощува в така наречените етапни комендантства по гарите. В Стара Загора ни качиха на влака и към 2 часа след обяд пристигнахме на гара Горна Оряховица. Заведоха ни в помещението за пренощуване, за да чакаме на другата сутрин влак, който ще ни отведе през гара Левски за Свищов - Белене. Като наближи да пристигне влака Варна-София, отведоха ни на мястото за качване; стана и това, потеглихме към гара Левски, гдето пристигнахме към обяд. Оттам - на влака за Белене. За мен беше особено трудно да пренасям багажа си - имах сандъче дрехи и вещи, малък вързоп с одеала, и плюс това торба с продукти за ядене. Най-после пристигнахме надвечер в Белене, но трябваше и тук, в някакво помещение вън от селото, близко до Дунава да се пренощува.
към текста >>

18. 73. ГРЕШКАТА НА ЧЛЕН 68

Жечо Панайотов

ТОМ 15

" Мина тази нощ, а следната - преспах в гара Горна Оряховица, ето и сутринта поехме с един милиционер влака за Стара Загора.
Разбрах по интуиция, откъде може да дойде това разпореждане - може да го даде само началника на отдел затвори - София. Кой ще отиде и изпроси това нещо, освен Веска. Тежко я засегнало това, което й писах в първото си писмо от Белене, нали бях й писал да не идва на свиждане. После при свижданията ни в Стара Загора, тя ми обясни подробностите. За мен, тази защита дойде като отплата на Небето, гдето казах - „За мен има Господ! " Мина тази нощ, а следната - преспах в гара Горна Оряховица, ето и сутринта поехме с един милиционер влака за Стара Загора. Разбира се, бях сам в едно купе, а срещу мен седи милиционера. Аз съм си мълчалив и не разговарях с него, но той ме поразпитва това-онова. По едно време ме запита: „Защо не те удавиха там в Дунава, но ще те връщат чак в Стара Загора? " Разбира се, по обяд пристигнахме нашата цел - Стара Загора. Почакахме в етапното комендантство, да дойдат от затвора и ме -приемат.
към текста >>

19. 41. АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ И УЧИТЕЛЯ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Там другите водачи на другите партий пуснали слух, че някъде към Горна Оряховица щяха да имат конгрес.
Владая - 3000 от тези войници са избити, защото в момента в София е имало една германска войска и юнкерите, и други, а германците здраво държат и по този начин голямото, страшно събитие, което щеше да стане в София беше предотвратено. А Стамболийски си плати с главата, а Райко Даскалов и той с главата. В.К. Аз съм чувал, че Стамболийски когато идва на власт, допуска конгреса на анархистите в Ямбол и след това накарва да избият двеста души, и тогава Учителят казва: „Той си подписа смъртната присъда". Н.Д. Може, туй не си го спомням. Обаче други неприятни, некрасиви постъпки. Там другите водачи на другите партий пуснали слух, че някъде към Горна Оряховица щяха да имат конгрес. Та някъде ги вземаха, та се гавреха с тях и т.н. Изобщо положението беше много неприятно. В село да отидеш гражданин, хукат, хокат и се държаха много неприязнено селяните към гражданите. Разправяли са ми хора, които са ходили на село. Подиграват се, гаврят се, въобще се чувства едно такова много неприятно отношение между гражданите и селяните, много мъчително.
към текста >>

20. 2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Като ни пускаха вечер от училището, като дойдехме да се разделяме на шосето, горната и долната махала се замеряхме с камъни.
Когато пък беше сухо, играехме на чилик, на топ, на писи, на свине, на копан-челик и пр. В нашата махала преобладаваха момчетата и затова се отличавахме с по-големи прояви на лудории спрямо децата от другите махали. Ние се защищавахме и не давахме други деца да ни бият. Имахме много лоша проява, като на всяка дума вулгарно псувахме. Мен ме биеха селските деца, но и аз не им прощавах. Като ни пускаха вечер от училището, като дойдехме да се разделяме на шосето, горната и долната махала се замеряхме с камъни. Учителите често идваха да ни изпратят до мястото на полесражението. В училището аз бях с много лудешки прояви. Често се биех с децата и загдето ги биех, учителите също ме биеха и то до такава степен, щото аз един път напсувах и се затекох да бягам от учебната стая. Учителят успя да хване бравата на вратата и аз не успях да избягам. Хвана ме за ръката, взе една цепеница изпод печката и безмилостно ме наби по задника, след това ме изгони от учебната стая.
към текста >>

Каруцата бе запрегната с конете, тръгваща на път по кирия в Горна Оряховица.
Реших да напусна училището, за да бъда полезен за домашната си работа. Баща ми ме изпрати на училище, аз закачих торбичката си на портата и хукнах да бягам извън селото по посока на село Ковачевец, източно. Като видели, че съм си оставил торбичката на портата, баща ми я взел и хукнал подире ми да ме гони. Излязох из село и бягам към село Ковачевец, чак до моста на Калин дом. Не можа да ме стигне и се върна. Каруцата бе запрегната с конете, тръгваща на път по кирия в Горна Оряховица. Казал на майка ми, че ако ме бил стигнал, жив нямало да ме остави. Докато баща ми ни караше да работим с бой, майка ни ни говореше майчински, с любов и с хубави съвети и примери. Макар че майка ми бе неграмотна, всяка неделя ходеше на черква и от слушането на прочетеното от Евангелието, което се четеше в църква, тя ни разказваше за Света Дева Мария, за Захарий, за Елисавета, за Свети Йоан Кръстител, за Христа. Тия нейни разкази ни падаха като мехлем на душата. В нашия дом, но време на Коледните пости, Великите, Богородичните, Петровите пости не се блажеше, в сряда и петък също не се блажеше.
към текста >>

21. 7. ВРЕМЕ ЗА ВОЙНИКЛЪК И ЗА ВОЙНА. ОФИЦЕРЪТ ПРОПОВЕДНИК

На третия ден чак дойде влак за към Горна Оряховица.
Там ни събраха 850 млади момчета. Имаше само един старши подофицер, който ни поведе за гр. Кърджали. Три денонощия стояхме да чакаме влак да отива на запад. Всички влакове отиваха все на изток. Тези влакове бяха пълни с германски войници, които преследваха румънската войска. На третия ден чак дойде влак за към Горна Оряховица. От град Хасково за град Кърджали пътувахме пеша. Тогава нямаше влак за Кърджали. В Кърджали образувахме 38-ма допълняюща дружина. Като положихме клетва, изпратиха ни на 45-дневно обучение по окопно дело в гр. Пловдив, за да се научим да правим окопи.
към текста >>

22. 16. КОНЯТ ПОЗНАВА СТОПАНИНА СИ

Като пристигнах в Горна Оряховица, в посока към гр.
Русе бе изпратен нов полкови командир в гр. Ямбол. Новоназначеният командир ме повика и ми поръча да се кача на влака, да отида в гр. Русе, да взема от казармата неговия кон и да го доведа в гр. Ямбол. Даде ми 80 лв, с които да плащам на семействата, които ми дават зоб за коня по пътя. Разреши ми, като мина с коня през родното си село Водица, да престоя там 5 дни. Като пристигнах в Горна Оряховица, в посока към гр. Русе влаковете се командваха от англичани и вагоните бяха пълни с английска войска. Тя преследваше германската, която отстъпваше към Румъния. Аз се качих на вагоните от гара Иваново за гр. Русе. А духаше силен, зимен вятър. Докато стигнем до Русе, мен ме втресе.
към текста >>

23. 1925 година

Мисирджиев, който се връщал от Горня Оряховица, където ходил да държи частен изпит за шести клас.
Нахраних се хубаво с мамалига и пиша това сега. Тази вечер написах на Методи Ж. Марков картичка и на Крум Илиев. 24.VI.1925, Сряда През деня ходихме в голямата усойна за тръни и отсякохме три челика за плевнята и с тръните ги докарахме. Като си дойдохме, заварих у дома Н. Мисирджиев, който се връщал от Горня Оряховица, където ходил да държи частен изпит за шести клас. У дома се хранихме, после ходихме и поповчето у Павлеви за дядовото Ганчово шише с вода. После се почерпихме на Георгя Данов и оттам отидохме на пощата, а после ходихме да свирим с цигулките Г. Стефанов у Ясака и след това говорихме до 1 1 /2 ч сред нощ. Никола Мисирджиев ми каза, че в тяхното село се намира едно момиче на име Мария Пенчева, около 14-годишно, изкарало първи прогимназиален изпит. Характерно е досега, че от малко все е мълчало и все замислено, в градината.
към текста >>

Времето бе облачно и тези дни духа все студен вятър, защото уби къде Горня Оряховица градушка и то голяма.
Вечерта ходих и платих на Ст. Поп Николов 325 лева за 5 кринчета папур. След това ходих на пощата и там вземахме инициативата с Г. Стефанов да отидем за липов цвят и ходихме за Петко Т. Арабаджиев да го каним и той се съгласи да дойде. Времето бе облачно и тези дни духа все студен вятър, защото уби къде Горня Оряховица градушка и то голяма. В Китая е валяло разноцветен сняг. 1.VII.1925 год., Сряда След молитва свирих и си дочетох 23-та лекция от специалния клас. След това се приготвих за гората. Докато се нахраня, Г. Стефанов с П. Т.
към текста >>

8.XII.1925., вторник Станах и при ставането си припомних сън, че извадих от лявата си горна челюст един зъб, като че бе кучешкият.
Ходих в читалището и готвих хор, от момичета. Вечерта четох от специалния клас лекция: „Движението на разумните сили". И си легнах. 7.ХII.[1925], понеделник Щом станах и след наряда отидох при агите и оттам - на мелницата. През деня претеглих толкова студ, щото за един ден прекарах толкова страдания, и цял орляк мисли минаваха в главата ми: тук ли ми е мястото и защо постъпвам на такава работа? 8.XII.1925., вторник Станах и при ставането си припомних сън, че извадих от лявата си горна челюст един зъб, като че бе кучешкият. Извърших наряда и отидох в мелницата. Вървя до вечерта. След спирането ходих на репетиция в читалището. Върнах се и се нахраних и легнах. 9.XII.1925.. сряда Станах, студено, сняг голям, ноще повалял, така че на всичко е светличко.
към текста >>

24. V. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Онези, които бяха упълномощени да продават, бяха: Галина Денчева от Шумен, Петко Йорданов от Варна, Евгений Динев от Сливен, Павлина Даскалова, от Търново, Иван Танчев от Горна Оряховица и в град Видин от представител на Иван Цанов.
Какво направиха с тези книги? Изгориха ли ги? Или ги продадоха в провинцията? Но окултният закон на едната и на другата Ложа ще задействува и в скоро време ще видим всички кои са крадците. Онези, които са забелязали, че се продават книги в провинцията, да ни съобщят. Онези, които бяха упълномощени да продават, бяха: Галина Денчева от Шумен, Петко Йорданов от Варна, Евгений Динев от Сливен, Павлина Даскалова, от Търново, Иван Танчев от Горна Оряховица и в град Видин от представител на Иван Цанов. Интересно е, че том I на „Изгревът"бе изхвърлен като боклук от тези помещения. Срещу том II и III се обявиха мнозина, след това се явиха онези, които ги окрадоха, за да ги изгорят или продадат. Те всички са от веригата, където са завързани от Духа на Заблуждението. Ето защо е необходимо тези поредици от томове на „Изгревът", за да може човек да различава лъжата и кражбата от Чистотата и Истината, застъпени в Словото на Учителя Дънов - Великият Учител на Вселената. СЪОБЩЕНИЕ Излезна от печат том IV от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее".
към текста >>

25. 5.4. По техническата организация на съборите

ТОМ 17

Хората се разпределяха на групи, по селища: братя и сестри от София, Пловдив, Русе, Габрово, Варна, Горна Оряховица, Стара Загора, Хасково - всичко повече от 30 селища из страната.
5.4. По техническата организация на съборите По какъв начин се организираше съвместният десетдневен живот на тия хиляда-хиляда и двеста българи - като се имат пред вид гостите от околността и от града, участвуващи пряко или косвено в съборите? Хората се разпределяха на групи, по селища: братя и сестри от София, Пловдив, Русе, Габрово, Варна, Горна Оряховица, Стара Загора, Хасково - всичко повече от 30 селища из страната. Чужденци нямаше. Извън беседите, всички селища получаваха задачи за извършване на някаква конкретна работа. Такава работа беше на първо място грижата за прехраната: снабдяване на продукти, подготовка за готвене и раздаване на храната, на която всички имаха право и която всички получаваха безплатно през време на целия събор. Изобщо през време на събора между съборяните не ставаше нито дума за някакви пари. Невидимото „ръководство" се грижеше за снабдяване на продуктите от града, за тяхното натрупване в долната стая, от- гдето ги поемаха „дежурните".
към текста >>

26. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Живял е при родителите си в град Горна Оряховица.
Ще има много разочарования и протакания във всички области на живота си. Ще изпитва мъчнотии от страна на условия и хора, представени от Сатурн (вероятно родителите му). Сатурн в I дом в Близнаци (в квадрат с Луна) показва много трудно оцеляване в детския му период. Подобно на Учителя ( - Сатурн съвпад Луна), той има ( - Сатурн квадрат Луна), който е още по-остър аспект и Сатурн пак е в I дом. Като юноша е преживял много болести и е бил много слаб. Живял е при родителите си в град Горна Оряховица. Имали крава и кози, от които доили мляко и Петър го разнасял по къщите в града. Ходел и в дома на най-богатото семейство Тотеви, където е живяла сестра Богдана Тотева. Поради лошото си здравословно състояние Петър станал вегетарианец, дори суровоядец и започнал да се лекува с природосъобразни методи. Запознал се с учението на Учителя и започнал редовно да чете беседите му. Понеже станал вегетарианец и бил много слаб, брат му Стефан го подигравал, като казвал, че сложил два кола в гащите си и с тези духовни разбирания и живот няма да живее дълго.
към текста >>

27. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Такова училище се откри в Горна Баня. 268.
Целта е да отклони готвещия се удар срещу нея, като го изпрати към Русия. 267. Невенка е Невена Неделчева, приятелка на Лулчев, детска учителка. Тя е имала проект да се намерят даровити деца - музиканти, художници, математици и др. и да се обучават в отделно училище със специална програма, за да си доразвият талантите. Тази идея я реализира Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков, управлявал България 35 години по време на комунистическата власт. Такова училище се откри в Горна Баня. 268. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе, съпруга на Петко Каравелов. Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски. Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма.
към текста >>

Ето какво Лулчев е прочел на царя от горната лекция, но от стр.
Злото и Доброто са две космически сили в природата. Злото работи в корените на космическото дърво на живота, а Доброто - в клоните му. Досега Злото е управлявало в света, но в бъдеще Доброто ще управлява чрез Злото, като го накара да работи. Да не се поощрява злото и да не го допуща човек в себе си, но да го накара да работи, да го впрегне в ярем и да почне да оре земята. А онзи, който отзад ще държи ралото, е умът на човека. Ето какво Лулчев е прочел на царя от горната лекция, но от стр. 117-118: «Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да расте. Не може ли да расте, той се разочарова, става недоволен от живота. Недоволният гледа отрицателно на всичко. Той не вижда доброто, но вижда само злото в света. Наистина, има зло в света, но не е достатъчно само да се вижда.
към текста >>

Горна Оряховица.
- емигрира във Виена и участвува в националното правителство на проф. Ап. Цанков, като изгнаници. 350. Атанас Бендерев - военен деец, генерал-лейтенант, русофил. Роден през 1859 г. в гр. Горна Оряховица. След 1878 г. завършва военно училище в София и военна академия в Русия. През Сръбско-българската война от 1885 г. като командир допринася за победата при Сливница. Той е един от главните организатори на детронирането на Александър I Батенберг през 1886 г.
към текста >>

Горна Оряховица.
Това са Минчо Сотиров, Никола Гръблев, Тодор Божков и Илия Младенов, съпруг на Мария Младенова. Всички са полковници. 360. Крум Колев - полковник, началник на Военното училище в София, член на Военния съюз. 361. Атанас Буров - роден през 1875 г. в гр. Горна Оряховица. 18931897 г. - завършва правни и икономически науки в Париж. 1913 г. - министър на търговията и промишлеността в правителството на д-р Данев. 1919-1920 г.
към текста >>

28. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Такова училище се откри в Горна Баня. 268.
Целта е да отклони готвещия се удар срещу нея, като го изпрати към Русия. 267. Невенка е Невена Неделчева, приятелка на Лулчев, детска учителка. Тя е имала проект да се намерят даровити деца - музиканти, художници, математици и др. и да се обучават в отделно училище със специална програма, за да си доразвият талантите. Тази идея я реализира Людмила Живкова, дъщеря на Тодор Живков, управлявал България 35 години по време на комунистическата власт. Такова училище се откри в Горна Баня. 268. Екатерина Каравелова - родена през 1860 г. в гр. Русе, съпруга на Петко Каравелов. Завършва в Москва, учителка по литература, деятелка на женското движение, публицистка, русофилка, преводачка на класици от френски и руски. Активна общественичка срещу консерваторите и диктатурата в България, привърженичка на либерализма.
към текста >>

Ето какво Лулчев е прочел на царя от горната лекция, но от стр.
Злото и Доброто са две космически сили в природата. Злото работи в корените на космическото дърво на живота, а Доброто - в клоните му. Досега Злото е управлявало в света, но в бъдеще Доброто ще управлява чрез Злото, като го накара да работи. Да не се поощрява злото и да не го допуща човек в себе си, но да го накара да работи, да го впрегне в ярем и да почне да оре земята. А онзи, който отзад ще държи ралото, е умът на човека. Ето какво Лулчев е прочел на царя от горната лекция, но от стр. 117-118: «Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва да расте. Не може ли да расте, той се разочарова, става недоволен от живота. Недоволният гледа отрицателно на всичко. Той не вижда доброто, но вижда само злото в света. Наистина, има зло в света, но не е достатъчно само да се вижда.
към текста >>

Горна Оряховица.
- емигрира във Виена и участвува в националното правителство на проф. Ап. Цанков, като изгнаници. 350. Атанас Бендерев - военен деец, генерал-лейтенант, русофил. Роден през 1859 г. в гр. Горна Оряховица. След 1878 г. завършва военно училище в София и военна академия в Русия. През Сръбско-българската война от 1885 г. като командир допринася за победата при Сливница. Той е един от главните организатори на детронирането на Александър I Батенберг през 1886 г.
към текста >>

Горна Оряховица.
Това са Минчо Сотиров, Никола Гръблев, Тодор Божков и Илия Младенов, съпруг на Мария Младенова. Всички са полковници. 360. Крум Колев - полковник, началник на Военното училище в София, член на Военния съюз. 361. Атанас Буров - роден през 1875 г. в гр. Горна Оряховица. 18931897 г. - завършва правни и икономически науки в Париж. 1913 г. - министър на търговията и промишлеността в правителството на д-р Данев. 1919-1920 г.
към текста >>

29. 19. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

АЗ СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Беседа от Учителя, държана на 28.IX.1919 г. - В: Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946

145 ÷ 147) Преди години един български адвокат трябвало да пътува от Горна Оряховица до Търново с влак.
19. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ АЗ СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Беседа от Учителя, държана на 28.IX.1919 г. - В: Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946, стр. 145 ÷ 147, 148, 149, 150, 154 ÷ 156. (стр. 145 ÷ 147) Преди години един български адвокат трябвало да пътува от Горна Оряховица до Търново с влак. Като купувал билет, един селянин се приближил до него и му казал: „Господине, не ми стигат30 стотинки за билет. Можеш ли да ми услужиш? ” Адвокатът се обърнал строго към него и казал: „Нямам пари, не мога да ти дам.” Всъщност той имал пари, но си казал: „Селянин е, като няма пари, да върви пеш.” След години тоя адвокат пътувал от Лондон за един провинциален град, но не му достигали 30 стотинки за билет. Обърнал се натук, натам, да намери някой познат, но не могъл да види такъв. Не се решил да иска от непознати и се принудил да върви пеш.
към текста >>

30. 15. Писмо от Ангелина Радойнова до Любомир Лулчев от 29 септември 1915 г.

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

Парите изпратихме от Орхание в София, оттам са отишли в Горна Оряховица, оттам - в Орхание, а от Орхание го пращат тука.
Той заминава за Враца. От баща имаме писмо вчера и той е добре. Адресът му е: к-р [командир] 2-ра бригада, 5-а Дунавска дивизия. Днес отговорих на Тате, Сега дойде раздавачът да ме пита коя е Райна Ат. Стоянова, защото има изпратен запис, а не я знаят коя е. Парите изпратихме от Орхание в София, оттам са отишли в Горна Оряховица, оттам - в Орхание, а от Орхание го пращат тука. Сега им казах да ги пратят в Рахово. Райна сигурно се е разсърдила, че не е получила парите. Всичко върви сега наопаки. Ами ти как си? Мислиш ли за мене?
към текста >>

31. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Така веднъж ми бяха донесли един брой [Държавен] вестник, в който се виждаше напечатано решението на Народното събрание да се опростят 200 милиона на „Горска индустрия”, 150 милиона- на „Захарна фабрика” в Горна Оряховица и други подобни на обща сума 2 милиарда и нещо.
10( Виж “Изгревът”, том XXI, раздел VII за заявленията, писмата.) В политиката, доколкото съм можал да го схвана, търсеше винаги линията на най-малкото съпротивление. Имаше винаги желанието да бъде справедлив и обективен. Особено когато имаше работа с чужденци. За вътрешната политика той не беше особено желающ - като че ли нямаше нюх и желание да се справи с дреболиите на ежедневния живот. По този повод съм водил разговори, обикновено когато се е касаело за някаква неправда или фаворизация. Така веднъж ми бяха донесли един брой [Държавен] вестник, в който се виждаше напечатано решението на Народното събрание да се опростят 200 милиона на „Горска индустрия”, 150 милиона- на „Захарна фабрика” в Горна Оряховица и други подобни на обща сума 2 милиарда и нещо. Това беше една възмутителна история. По тоя повод царят каза, че има партии, които го не щат, а има и други, които пък той не ще - та няма на кого да се облегне и затова трябва да търпи понякога такива неприятни работи. Когато му казах, че трябва по-честни хора да се турят в управлението на държавата, той каза: „Где ги? ” Когато един мост наглед е гнил, а по него минават камиони и той издържа, то значи в него има и здрави дървета, които именно издържат. Честните хора трябва да се намерят и насърчат.
към текста >>

При това се страхуваше и от влиянието на италианците, които можеха да се съединят с тая нова държава и дая подкокоросат да иска от България Кюстендил, Дупница и Горна Джумая.25 (Виж “Изгревът”, том XX, стр.
Царят - също. А все пак събитията се промениха. Хронологически как се случи това, сега не мога да си спомня, затова пиша само за тия данни, които мога си спомни в момента. Помня ясно, че от началото още, като ни дадоха Македония, аз говорих на царя да я остави автономна, защото така по-лесно ще ни придадат Солун и от друга страна - по-лесно ще се приспособи самата страна към новите условия, както това беше и с Източна Румелия, а после дойде време да се присъедини. Той ми каза, че същото е мислил и той, но няма достатъчно верни хора, които биха могли да реализират тоя план. При това се страхуваше и от влиянието на италианците, които можеха да се съединят с тая нова държава и дая подкокоросат да иска от България Кюстендил, Дупница и Горна Джумая.25 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 993, № 635; стр. 991, № 621, 622) След това стана дума за отношенията със сърби и гърци. Той беше съгласен, че те сега, понеже не сме имали война, може да бъдат меки и приятелски третирани и се съгласи и обеща, че ще каже на ръководните лица да бъдат меки и ще даде храна за населението. По-късно ми каза, че викал генерал Николов от корпуса и му казал да следва тая линия на поведение. И наистина, известно време имаше доста добри отношения с местното население.
към текста >>

32. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Държах преден и заден жалан в пикетажа на път за Стара Загора до Хрищени, Колена, Дълбоки и Оряховица.
След инкриминирането и ограбването на беседите, по-късно, много мъчно успях да събера едно течение. Братският живот продължаваше и майка с баща ми редовно посещаваха беседите и хора, ръководен от сестра Ирина Кисьова. Комунистите зорко следяха младите да не следват братските традиции. Затова не посещавах беседите, а и учех. След свършване на училището, постъпих на работа в бригадата на баща ми, като стажант през месец август. Държах преден и заден жалан в пикетажа на път за Стара Загора до Хрищени, Колена, Дълбоки и Оряховица. Министърът на благоустройството беше от с. Дълбоки. С камион отидохме в Стара Загора и се придвижвахме по обектите. Настанявахме се в училищата, които бяха свободни. Всеки ден работехме по пикетажа, Срещнахме големи трудности по трасето, понеже имаше големи орехи, които 4 души не можеха да ги обгърнат, и там трябваше да правим засечки на трасето. Вечерно време в селата играеха хора.
към текста >>

До есента стигнахме с. Оряховица.
С камион отидохме в Стара Загора и се придвижвахме по обектите. Настанявахме се в училищата, които бяха свободни. Всеки ден работехме по пикетажа, Срещнахме големи трудности по трасето, понеже имаше големи орехи, които 4 души не можеха да ги обгърнат, и там трябваше да правим засечки на трасето. Вечерно време в селата играеха хора. Имаше много млади момичета, на които не обръщах внимание, а и баща ми нищо не ми казваше. До есента стигнахме с. Оряховица. Дойде 14 септември и аз трябваше да отида в София и се запиша в гимназия. От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово. Учителят ми каза да не пътувам с вечерния влак. Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам. Той възрази, че няма да мога да се запиша.
към текста >>

От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово.
Всеки ден работехме по пикетажа, Срещнахме големи трудности по трасето, понеже имаше големи орехи, които 4 души не можеха да ги обгърнат, и там трябваше да правим засечки на трасето. Вечерно време в селата играеха хора. Имаше много млади момичета, на които не обръщах внимание, а и баща ми нищо не ми казваше. До есента стигнахме с. Оряховица. Дойде 14 септември и аз трябваше да отида в София и се запиша в гимназия. От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово. Учителят ми каза да не пътувам с вечерния влак. Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам. Той възрази, че няма да мога да се запиша. „Ще се оправя” - рекох аз. Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час път.
към текста >>

Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам.
Имаше много млади момичета, на които не обръщах внимание, а и баща ми нищо не ми казваше. До есента стигнахме с. Оряховица. Дойде 14 септември и аз трябваше да отида в София и се запиша в гимназия. От Оряховица по черен коларски път, минаващ през баири, стигнахме до гара Дъбово. Учителят ми каза да не пътувам с вечерния влак. Предложих на баща ми да се върнем до Оряховица и сутринта на 15-и да пътувам. Той възрази, че няма да мога да се запиша. „Ще се оправя” - рекох аз. Съгласи се и се върнахме обратно по дългия повече от час път. Рано сутринта на 15.09 отидохме в Дъбово. Взех билет и се качих на влака за София.
към текста >>

Имаше и горна стая с 3 легла за гости.
Отгоре до Сийка Динова беше Манол Иванов и жена му Мария, синове Стефан и Виниций, Следваха пловдивските бараки: с. Севда, с. Наталия Чакова, с. София Попова, после - Панталей и жена му Петрана, брат Боев, после - Методи Константинов. Последната стая - с Гради Колев Минчев и майка му Мария. Имаше и горна стая с 3 легла за гости. Зад Гради беше Борис и жена му Мария Дряновска. Вляво от тях - сестрите Недкова и Полито. До тях - Антоний със сина си Христо. Там беше за малко и бараката на брат Лулчев. Отсреща, в другото кварталче, живееше сестра Софито Попова, до нея в бараката на сестра Олга Блажева беше Юрдан Кочиничарят и жена му Вера Христова.
към текста >>

33. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Трета част

обектът се завърши и останах с Елена, Станка, Янчева и Джидров да отстраним дефектите и да го предадем, Борис с бригадата отиде да работи на гара Горна Оряховица.
От 1968 г. до 1971 г. е министър на строежите и архитектурата, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 109. Защо се разтури мозайхаджийската бригада През 1968 г. обектът се завърши и останах с Елена, Станка, Янчева и Джидров да отстраним дефектите и да го предадем, Борис с бригадата отиде да работи на гара Горна Оряховица. Той имаше голяма слабост към габровците, които работеха в бригадата. Бяха 5 ÷ 6 души дошли от Белене, без да имат нужните знания, а той им даде най-високите разряди, Пращаше ги на специални обекти на БОДК (Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус), да вземат повече пари, но те закъсваха и ние - бригадата, отивахме да довършим работата. Това създаде голямо недоволство и бригадата се разтури и Борис остана без хора.* Много пъти, заради неразумните им отношения и неправилни нареждания, аз решавах да не ходя повече у тях.** Обаче Учителят ми каза да го посещавам и поддържам, защото има много трудна задача. С Елена вземахме пъпеши от пазара, които той много обичаше, и отивахме у тях. Той интуитивно схващаше, че аз остро реагирам на неговите глупави прояви и се чудеше защо пак го посещавам.
към текста >>

34. XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Две години е бил учител по цигулка (като е самоук - цигулар) в педагогическото училище в Горна Оряховица, после - пак в родното си село Поликраище като прогимназиален учител.
в с. Драганово, Великотърновско, а е живял в близкото село Поликраище. Прогимназия завършва в Търново. Има комунистически възгледи. Завършва филологическия отдел в Педагогическия институт за прогимназиални учители в Бяла Черква, откъдето временно е изключен като комунист. Две години е бил учител по цигулка (като е самоук - цигулар) в педагогическото училище в Горна Оряховица, после - пак в родното си село Поликраище като прогимназиален учител. По принуда започва да преподава и пеене, като смята, че тази дисциплина няма много бъдеще. И се запознава със системата „Стълбицата” на Борис Тричков. Увлича се от солфежа и тази „Стълбица” - за бързо усвояване на солфеж и нотите. И неочаквано добива големи резултати и започва да изнася открити уроци и конференции в училища. И в 1932 г.
към текста >>

35. 55. Петър Филипов

ТОМ 22

Учи и изкарва изпит за майстор- сладкар и заедно с братята си, също сладкари, от Горна Оряховица отиват да живеят и работят в Русе.
След няколко години си заминава пълният Стефан, а Петър оздравява и се изправя на крака. * Виж « Изгревът» том IXстр. 305-309 **Виж« Изгревът» том V/стр. 636-640, N12, N13; том VIIIстр.538-541; томХІХстр. 492-512, стр. 971-974. Учи и изкарва изпит за майстор- сладкар и заедно с братята си, също сладкари, от Горна Оряховица отиват да живеят и работят в Русе. Техните хубави произведения намират широк пазар в града. Петър се свързва с Никола Ватев и цялото русенско общество. Организира младежки клас, който той ръководи. От преживените болезнени състояния той придобива опитности и започва да лекува болни. Когато го викат при някой болен, той се моли и ако му се яви образът на Учителя, отива да го лекува.
към текста >>

36. 6. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов от 8 ноември 1950 г., София

Д-р Иван Жеков

В Горна Оряховица, по случай застрелванието-убийството на Алеко Константинов изпратих телеграма-протест от страна на педагогистите ученици, подписана от мен, до Министерството на просветата, в която се казва, че моралните убийци на Алеко са тогавашните управници - народняците.
Разбира се, че аз пострадах с изключванието ми от Варненската гимназия, понеже беше обявено във вестника, че редакцията се намира в къщата на баща ми: Жеко Стойков, ул. «5 линия» № 203, Варна. Затова аз трябваше следната година да следвам в педагогическото училище в Шумен - Коларовград, но, обаче, накрая на учебната година при раздаванието на свидетелствата освирквахме наедно с третокурстниците директора на педагогическото училище, и разбира се, бяхме изключени като социалисти и бунтовници. Предстоеше ми да потърся друго педагогическо училище, гдето да не е известно моето изключвание от Шуменското педагогическо училище. Такова, по сведения от другарите ми социалисти, се посочи Горноореховското педагогическо училище, гдето, наистина, безпрепятствено се записах във II педагогически курс, защото от Шуменското училище ми се издаде само едно удостоверение, че съм следвал във II педагогически курс. В Горна Оряховица, по случай застрелванието-убийството на Алеко Константинов изпратих телеграма-протест от страна на педагогистите ученици, подписана от мен, до Министерството на просветата, в която се казва, че моралните убийци на Алеко са тогавашните управници - народняците. Тая телеграма предизвика една ревизия, т. е. да бъда разпитан от главния инспектор на просветата Ст. Заимов, който, наистина, извика с един стражар в Търновското окръжно управление на следствие. Стражарят ме намери в адвокатското бюро на другаря Никола Габровски, който беше тогава депутат в Народното събрание и помагаше му в писалището и се намеси в спора между мен и стражаря, който искаше насила да ме извади от писалището му, като му каза да напусне веднага писалището му и че той сам ще ме заведе при главния, инспектор Заимов. И, наистина, другарят Габровски ме придружи и ме представи на Заимов в кабинета на окръжния управител, гдето беше сам, като му каза: «Ето бунтовника, когото търсиш.
към текста >>

В този конгрес аз участвувах като делегат на работниците в Горна Оряховица, гдето като ученик' работих между тях за техната просвета по социализма.
Чудно ми е, че стар бунтовник търси със стражар млад бунтовник, и то със заповед да бъде насила взет от бюрото ми!?...» Другарят Габровски ме защити със силни упреци към Заимов и последният накрая можа да каже само това, че съм изключен от [училищата] в цяла България. Аз си излязох от кабинета на окръжния управител по знак на другаря Габровски, който продължи със Заимов да се обяснява доста разпален и да го осъжда, че служи на народняците мракобесници, които, именно, ще продадат България на царска Русия... След половин час на пререкания, др. Никола Габровски се завърна в бюрото си доста развълнуван и ми каза, че невъзможно е да се отмени изключването ми от цяла България, но, обаче, има възможност да следвам в Букурещ по някоя специалност, каквато избера. Решихме тогава да следвам в първата година по ветеринарната медицина в Букурещ, и в пос- ледующите години - в Италия, както и стана, като обаче завърших и шестмесечния курс в бактериологически институт в Турин [Торино]. Заминаванието ми в Букурещ, поради свикванието на социалдемократически конгрес в Казанлък в август месец, се отложи за месец септември 1897 г. В този конгрес аз участвувах като делегат на работниците в Горна Оряховица, гдето като ученик' работих между тях за техната просвета по социализма. По случай празника на Стефан Караджа и Хаджи Димитър всички конгресисти-делегати отидохме на върха Бузлуджа и бехме нападнати от шайкаджии-народняци, с които влезохме в упорит бой, в който пострадахме неколцина от ударите на шайкаджиите, които, озверени, немилостиво нанасяха ни тежки удари с дъбови сопи и цепеници, изкъртени из леса. Ръководеше ги един офицер-капитан от Шейновский полк, придружени и от горски стражари, който носеше брада като на Христо Ботев, които насила превзеха трибуната ни, когато др. Янко Сакъзов обявяваше, че Дядо Благоев ще вземе думата да говори. По този двубой има много да се пише и говори, но това, може би, ще остане в бъдеще. И така, след този конгрес заминах в Букурещ, гдето се записах студент по ветеринарната медицина и завърших с успех първата година.
към текста >>

37. 42. ЮРДАНКА ЖЕКОВА. СРЕЩАТА С ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА

Сава Симеонов

Но в Горна Оряховица идва ясновидката Кортеза от гр. Сливен.
42. ЮРДАНКА ЖЕКОВА. СРЕЩАТА С ЯСНОВИДКАТА КОРТЕЗА[1] Юрданка е родена през 1864 г. в с. Килифарево. Учила е, но доколко е учила, не се знае. Но в Горна Оряховица идва ясновидката Кортеза от гр. Сливен. Тя е запалена по духовните въпроси. Един мъж бил яко жена си, че се занимава с такива глупости. Кортеза започнала да говори, а същият мъж извикал: - Ти лъжеш, нищо не виждаш! - Не виждам ли? Виждам много добре как днес ти преби жена си, да не дойде тук, а ти сега ще видиш какво ще стане.
към текста >>

38. 54. ПЕТЪР ТЕВЕКЕЛИЕВ

Сава Симеонов

С него ходихме до Търново, когато за пръв път се качихме с него на самолет до Горна Оряховица.
Дори го изпращат в една френска делегация към Лима (Перу), след някакво земетресение, за да опишат разрушенията. Оттам изпращаше картички на различни животни, които обитават там. Не се е женил. Но е предан на Учителя, Който го извиква по времето на съборите, и той пристига от франция. С писмо го вика, качва се на Рила, на лагерите. С него ходихме до Търново, когато за пръв път се качихме с него на самолет до Горна Оряховица. После той замина за франция. Минаха години, остаря и там умря. Останаха няколко снимки за спомен от него. Спомен за това, че го е имало на тази земя и че е бил в България и се е срещал с Учителя.
към текста >>

39. III. Биография на Елена Симеонова

Светозар Няголов

Бригадата отиде да работи гара Горна Оряховица, а аз със Станка Янчева, Елена Симеонова и Александър Джидров останахме да довършим и предадем обекта на приемателната комисия.
Брат Борис е специалист геолог и поръча много твърдия гложенски камък, от който правехме монтажните стъпала. Веднъж Пенчо Кубадински ми каза, че стъпалата не са еднакво високи. Аз му подадох метъра, да ги измери. Той измери едно крило, в което имаше разлика до 1 милиметър. Каза: «Стъпалата са отлично направени и монтирани.» Четири години работехме, главно в затвореното топло мазе. Бригадата отиде да работи гара Горна Оряховица, а аз със Станка Янчева, Елена Симеонова и Александър Джидров останахме да довършим и предадем обекта на приемателната комисия. Дойде да го приеме Пенчо Кубадински с 50 министри, заместници и архитекти. Той беше набит, тежък човек, обут в гьонени половинки. Влезе в една стая, накована с паркет, който започна да скърца от тежестта му, и каза: «Да се прикове наново паркетът.» Излезе от стаята, засили се малко и се плъзна по блестящо полираната мозайка и отиде до другия край на коридора и каза: «Мозайката е приета с отлично качество.» След това отидохме да работим в бригадата на Илия Василев, в «Промишлено строителство». Работихме на «Аналгина», КЦМ (Комбинат за цветни метали), Завод за врати и дограма «Толбухин» и много други. В 1974 г.
към текста >>

40. Д) Иван Тодоров

ТОМ 24

Работи в околните села, като посещава Горна Оряховица и Лясковец.
разширява работата си в селата около Шумен и стига до Разград. През 1911 г. пастор Тодоров е преместен в Търново и получава назначението за окръжен надзирател. Преживява земетресенията и войните и остава в Търново до 1924 г. Църквата и пастирският дом са разрушени и организира нов строеж в центъра на града. Работи в околните села, като посещава Горна Оряховица и Лясковец. От 1925 г. пастор Иван Тодоров е преместен в Лом, като посещава и проповядва в околните на града села. През 1929 г., докато е в гр. Лом, се решава пастор Тодоров да бъде прехвърлен в групата на престарелите пастири. Той преминава в невидимия свят на 10 ноември 1956 г.
към текста >>

41. 11. Мирът носи Божията радост

ТОМ 24

Пътуването ще стане по следния ред: На 16 август с първия бърз влак ще пътуват от градовете Айтос, Карнобат, Варна, Русе, Ямбол, Търново, Габрово, Трявна, Елена, Беброво, Панагюрище, Плевен, Свищов и Горна Оряховица.
Братя и сестри свищовци изпращаме ви сърдечни поздрави. Мирът носи Божията радост. Със сестрински привет И. Халачева. През 1927 година свищовци също участват в събора, което е видно от писмо до ръководителите на Всемирно Бяло Братство България. В писмото се съобщава, реда на пътуване на братските групи до София, в който е посочен и Свищов.: Събора на Веригата на Бялото Братство ще стане през 1927 година в столицата в София в братския салон и на братското имение "Изгрева".Съборът ще започне на 19 август т.г. Пътуването ще стане по следния ред: На 16 август с първия бърз влак ще пътуват от градовете Айтос, Карнобат, Варна, Русе, Ямбол, Търново, Габрово, Трявна, Елена, Беброво, Панагюрище, Плевен, Свищов и Горна Оряховица. 1928 Учениците на Учителя построяват салона на Изгрева От цялата страна пристига помощ, даряват се легла, завивки и покъщнина за обзавеждане на братски и сестрински стаи На Изгрева.. От Свищов също е оказана помощ.
към текста >>

42. 11. Прехвърляне през Дунава в Румъния

И такова нали, при определено време ние тръгваме една нощ, пеша тръгнахме до Горна Оряховица.
11. ПРЕХВЪРЛЯНЕ ПРЕЗ ДУНАВА В РУМЪНИЯ С.К.: Сега за Дебелец няма много да разправям. То има подробности, обаче не са съществени нещата, важното е, че тия наши приятели, каквито в Дебелец е имало доста и освен туй този Петър Ненов, който после стана мой зет, а той е бил главен организатор, нали с получените от баща ми пари направихме на трима ни нови костюми, поръчали са ги някъде, така облякоха ни с костюми, с връзки, с шапки, когато ще ни изпращат вече. Те организирали, аз не съм взел участие в тоя план, но те навярно между другото са криели и затуй, защото ако ние попаднем в полицията, да не се разкрие, че организацията е на този Петър, да не се разкрие на по-широко. Както и да е, взели са решение да ни прехвърлят в Румъния. И такова нали, при определено време ние тръгваме една нощ, пеша тръгнахме до Горна Оряховица. Да не се качим в Търново, да не ни познаят някои. Мене и Табаков не, но Кузманов може да познаят. Та до Горна Оряховица доколкото си спомням през разни височини така без редовен път и на Горна Оряховица се качихме на влака. Там се качихме на влака за Русе. Пък те предварително са подготвили в Русе всичко там, квартира и т.н.
към текста >>

Та до Горна Оряховица доколкото си спомням през разни височини така без редовен път и на Горна Оряховица се качихме на влака.
Те организирали, аз не съм взел участие в тоя план, но те навярно между другото са криели и затуй, защото ако ние попаднем в полицията, да не се разкрие, че организацията е на този Петър, да не се разкрие на по-широко. Както и да е, взели са решение да ни прехвърлят в Румъния. И такова нали, при определено време ние тръгваме една нощ, пеша тръгнахме до Горна Оряховица. Да не се качим в Търново, да не ни познаят някои. Мене и Табаков не, но Кузманов може да познаят. Та до Горна Оряховица доколкото си спомням през разни височини така без редовен път и на Горна Оряховица се качихме на влака. Там се качихме на влака за Русе. Пък те предварително са подготвили в Русе всичко там, квартира и т.н. Тя квартирата, в която отидохме там изглежда беше именно на този Симеон Стойнов у когото беше първата среща с Кузманов, там дето Кузманов игра ръченица и дето се срещнах и с Тинко Симов, и с него се запознах. Тя или му е била бащина къща, щото и той беше тогаз на туй първо запознаване. Симеон Стойнов и той по-късно почина и той беше много интелигентен и благороден млад човек, много симпатичен, но не знам после какво нещо се поболял, нещо психически, той има една роднина тука живеят в Горна баня.
към текста >>

Симеон Стойнов и той по-късно почина и той беше много интелигентен и благороден млад човек, много симпатичен, но не знам после какво нещо се поболял, нещо психически, той има една роднина тука живеят в Горна баня.
Та до Горна Оряховица доколкото си спомням през разни височини така без редовен път и на Горна Оряховица се качихме на влака. Там се качихме на влака за Русе. Пък те предварително са подготвили в Русе всичко там, квартира и т.н. Тя квартирата, в която отидохме там изглежда беше именно на този Симеон Стойнов у когото беше първата среща с Кузманов, там дето Кузманов игра ръченица и дето се срещнах и с Тинко Симов, и с него се запознах. Тя или му е била бащина къща, щото и той беше тогаз на туй първо запознаване. Симеон Стойнов и той по-късно почина и той беше много интелигентен и благороден млад човек, много симпатичен, но не знам после какво нещо се поболял, нещо психически, той има една роднина тука живеят в Горна баня. Разбрах, че починал доста рано и то при едни такива странни обстоятелства, както и да е, с него се свършва. Да, той тогава е бил студент в Русе. В Русе е бил, не знам може би някакво педагогическо ли, щото той учител стана после, може да е бил пак в някакво педагогическо училище за учители пак, междинно де, не висше училище. И интересното е, че ний слязохме на русенската гара. А от Горна Оряховица до Русе пътувахме по влака необезпокоявани така тримата, облечени в нови дрехи, с връзки това-онова ни бяха наредили така и слизаме, и имаше един много интересен случай, но аз съм го забравил.
към текста >>

А от Горна Оряховица до Русе пътувахме по влака необезпокоявани така тримата, облечени в нови дрехи, с връзки това-онова ни бяха наредили така и слизаме, и имаше един много интересен случай, но аз съм го забравил.
Симеон Стойнов и той по-късно почина и той беше много интелигентен и благороден млад човек, много симпатичен, но не знам после какво нещо се поболял, нещо психически, той има една роднина тука живеят в Горна баня. Разбрах, че починал доста рано и то при едни такива странни обстоятелства, както и да е, с него се свършва. Да, той тогава е бил студент в Русе. В Русе е бил, не знам може би някакво педагогическо ли, щото той учител стана после, може да е бил пак в някакво педагогическо училище за учители пак, междинно де, не висше училище. И интересното е, че ний слязохме на русенската гара. А от Горна Оряховица до Русе пътувахме по влака необезпокоявани така тримата, облечени в нови дрехи, с връзки това-онова ни бяха наредили така и слизаме, и имаше един много интересен случай, но аз съм го забравил. Той е тъй да се каже с окултен характер. Защото той, зет ми, го е разправял на сестра ми, ама изчезна от съзнанието ми. Той почина и той отдавна и сега няма как нито от нея, нито от него да си спомня какъв беше точно случая. И въпроса е в това, че ний явявайки се на русенската гара е имало една почти 99% възможност да останем там сами, разбираш ли. И само поради някаква случайност туй е нещо иначе, някаква пречка се превъзмогна, за да може той в момента да ни посрещне там.
към текста >>

43. 15. Във Варна бой до припадък

„Аз, кай ще драсна” и наистина пътувахме до Горна Оряховица, той там вече слезе с един стражар.
До тук свърши, в смисъл, че от там нататък никой не е посегнал на мене. С тоз бой си изплатих бая грехове така. Множко бой беше и върнаха ме към нашия край пак с онзи приятел същия. Така във влака бяхме заедно, но той ми каза: „Аз, кай, щом се върна, ще избягам, ще драсна”, защото към него не зная какво беше провинението му, като анархист. Не ми е ясно с него как е работата. „Аз, кай ще драсна” и наистина пътувахме до Горна Оряховица, той там вече слезе с един стражар.
към текста >>

44. 16. В затвора в Севлиево

16. В ЗАТВОРА В СЕВЛИЕВО А с другия продължих аз до Габрово, нали има влак от Горна Оряховица до Габрово и от Габрово вече ме закараха в Севлиево двама конни стражари.
16. В ЗАТВОРА В СЕВЛИЕВО А с другия продължих аз до Габрово, нали има влак от Горна Оряховица до Габрово и от Габрово вече ме закараха в Севлиево двама конни стражари. Ех, на единия малко така... му е домъчняло там, като дойдохме до туй място дето стана убийството и така ме удари веднъж-два пъти с приклада на пушката, не много силно. Както и да е, много малко и като ме доведе в Севлиево като ме предадоха, в затвора отивам, не в участъка. И как да ти кажа, понеже баща ми беше много близък с всичката управа там и нямаше човек да го гледа накриво, доверие, уважение имат всички. Бяха наредили, че вместо да се явя в затвора или в полицията, заведоха ме в кабинета на Околийския началник и там ме посрещна само баща ми. Само баща ми, даже секретаря, който и той там е в същия кабинет да речем или до него, не се показа тъй, аз и не го познавам.
към текста >>

45. 38. Първи опит за печатница