Търсене в текстове за 'Говорене на Истината'

Любовта, Мъдростта и Истината Божия ще пребъде с вас всички сега и всякога.
Бог е винаги на страната на слабите. Ходете всички в съвършената чистота на живота, пълни с Духа на благостта. Всичко Господ ще обърне да работи за добро на онези, които вършат Неговата воля. Няма скрито нищо от Неговото око. Бодри, умни, весели, благи, добри, трудолюбиви в доброто ходете с пътя на живота. Любовта, Мъдростта и Истината Божия ще пребъде с вас всички сега и всякога. (Свещеният подпис) 2) НАРЯД ЗА 5 СЕДМИЦИ от 17.II.1924 г. I седмица, 17.II.1924 г. Ев. Йоана 15 гл. 14 ст.: „Вие сте Ми приятели, ако правите това, което ви Аз заповядвам." II седмица, 24.II.1924 г. Ев. Йоана, 16 гл.
към текста >>

13 ст.: „А кога дойде Онзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе ще говори и ще ви извести това, що има да бъде." III седмица, 2.III.1924 г. Ев.
(Свещеният подпис) 2) НАРЯД ЗА 5 СЕДМИЦИ от 17.II.1924 г. I седмица, 17.II.1924 г. Ев. Йоана 15 гл. 14 ст.: „Вие сте Ми приятели, ако правите това, което ви Аз заповядвам." II седмица, 24.II.1924 г. Ев. Йоана, 16 гл. 13 ст.: „А кога дойде Онзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе ще говори и ще ви извести това, що има да бъде." III седмица, 2.III.1924 г. Ев. Йоана, 17гл.,11ст.: „И не съм вече на света, но те на света и аз ида при Тебе, Отче Святи, опази ги в името Си, тия, които ми даде, за да бъдат едно, както Ний." IV седмица, 9.III.1924 г. Ев. Йоана, 18 гл.,4ст.: „И като им каза: „Аз съм", подръпнаха се назад и паднаха на земята." V седмица, 16.III.1924 г. Ев. Йоана, 19 гл.,4ст.: „И излезе Пилат пак вън и казва им: „Ето, извеждам ви Го вън, да познаете, че ни една вина не намервам в Него." 3) ПО НАРЕЖДАНЕ София, 15.III.1924 г. Любезний брат, Н.Л.К.Б.Л. По нареждане Съобщава ви се, че тазгодишната астрологическа година на 9/22 март ще се отпразнува от всички братя и сестри по следующия ред: Преди обед могат да се съберат само свободните братя и сестри на братска среща, като прекарат в песни и в беседа за предназначението на 9 март и то по закона на Свободата.
към текста >>

Докато една централна идея не изникне, има шум, говорене, това-онова.
Противоречията всякога произтичат от безидеен живот. Там е големият шум. Дето има голям шум, идея, към която да се стремим, няма. Тъй шумът между пчелите е голям, докато се определят; определят ли се, няма вече шум, сгрупират се около царицата и тръгват. У хората е същият закон. Докато една централна идея не изникне, има шум, говорене, това-онова. Щом централната идея се яви, шумоленето престава и водата става по-дълбока. Сега теоретически вие се запитвате: ако дойдат 300 души, къде ще ги турим? Но това е само предположение. Възможно е, тази вероятност вие ще я опитате. Няма да им пишете положително, че ще има екскурзия, а само „възможно е да има екскурзия", и то Чамкория - Мусала.
към текста >>

III седмица Размишления върху Истината - Добрата молитва, Отче наш.
А може би тези братя да са подготвени от миналото. Ако са готови, с едно малко побутване, те ще влезат. 13.V.1924 година, вторник София 5) НАРЯД ЗА 1924/1925 ГОДИНА Даден на 24.VIII.1924r. РАЗМИШЛЕНИЯ Само разумният и добър ученик напълно изпълнява Волята Божия I седмица Размишления върху Любовта - Добрата молитва. II седмица Размишления върху Мъдростта - Отче наш. III седмица Размишления върху Истината - Добрата молитва, Отче наш. IV седмица Размишления върху Правдата и Божия Промисъл - Молитва на Триединния Бог. V седмица Размишления върху Добродетелта и Божията Благост - Молитва на Царството. VI седмица Размишления върху жертвата на Любовта и Божията Милост - Молитва „Пътят на живота". VII седмица Размишления върху Силата на Духът Божий, Божията святост и чистота - Молитва за плодовете на Духа. Вечният и необятен Бог е Пътят, Истината и Животът.
към текста >>

Вечният и необятен Бог е Пътят, Истината и Животът.
III седмица Размишления върху Истината - Добрата молитва, Отче наш. IV седмица Размишления върху Правдата и Божия Промисъл - Молитва на Триединния Бог. V седмица Размишления върху Добродетелта и Божията Благост - Молитва на Царството. VI седмица Размишления върху жертвата на Любовта и Божията Милост - Молитва „Пътят на живота". VII седмица Размишления върху Силата на Духът Божий, Божията святост и чистота - Молитва за плодовете на Духа. Вечният и необятен Бог е Пътят, Истината и Животът. Мир на всички, които ходят в Пътя Христов. Бог е Любов и Той е единствената връзка на живота. Благословени са всички, които следват Неговия Път. 22.VIII.1924r, София Любезни брат Краев, Този наряд е за тая година. Започванието ще бъде от 14 септемврий.
към текста >>

7. Наряди за 1938 г.

Това са Любовта, Мъдростта и Истината.
Тайна молитва. Отче наш. Добрата молитва. Има една отрицателна мисъл, че яденето не ни препоръчва. Кое е онова, което ни препоръчва пред Бога? Това са Любовта, Мъдростта и Истината. Пожелавам ви те да ви препоръчат! 2) СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ 26. VIII. 1938 г., петък, 5 ч. с., Изгрев Беседа от Учителя [...] Кое е великото в живота? Разни понятия имат хората по това.
към текста >>

Ако ти не знаеш как да се отнасяш към всичко онова, което Бог е създал и ако ти не можеш да мислиш и чувствуваш правилно, ти не можеш да разбереш истината.
Ти си изгубил своето щастие - ти си изгубил нещо, което не е реално. Ти си мислил, че си щастлив. Това, което остава във вашето сърце, във вашата душа, то е реално. Реално аз наричам само това, което остава в ума, сърцето, душата и духа. Под истина аз разбирам всички правилни отношения, които имаме към природата, към всички същества. Ако ти не знаеш как да се отнасяш към всичко онова, което Бог е създал и ако ти не можеш да мислиш и чувствуваш правилно, ти не можеш да разбереш истината. А любовта е онова, което осмисля всичко в себе си. Животът без любов е страшен, а пък живот с любов - няма по-хубаво нещо от него. Живот без истина и без светлина е страшен, живот с истина и светлина е приятен. В сърцето е тъмнината, т. е. неорганизираният живот, неразработеният материал.
към текста >>

В ума работи светлината, в душата - истината, а в духа - любовта.
А любовта е онова, което осмисля всичко в себе си. Животът без любов е страшен, а пък живот с любов - няма по-хубаво нещо от него. Живот без истина и без светлина е страшен, живот с истина и светлина е приятен. В сърцето е тъмнината, т. е. неорганизираният живот, неразработеният материал. В ума работи светлината, в душата - истината, а в духа - любовта. Единственият, който разбира какво нещо е тъмнината, това е Бог. Когато ще се ражда една идея в човека, той има мъчнотии. Но той трябва да преодолее тия условия, които го спъват отвън. Със сегашните мъчнотии вас ви възпитават. Какви ви са бележките, които ви турят по обхода, по любовта?
към текста >>

Три неща има, които отличават човека: То е любовта - онова, което може да даде от себе си; То е знанието - светлината, която може да изпрати в света; То е истината - свободата, която може да даде на себе си и на другите.
От живота, който ви е дал, от благата, които ви е дал, вие трябва да раздадете някому. Трябва да услужите някому. Христос казва: „Син човешки не дойде да му послужат, но да послужи." И всички вие сте дошли да послужите някому. И любовта, която сте проявили към някоя душа на земята, тя ще образува една връзка, като се върнете горе. Питам: Ако човек не обича, с какво има да се похвали? Три неща има, които отличават човека: То е любовта - онова, което може да даде от себе си; То е знанието - светлината, която може да изпрати в света; То е истината - свободата, която може да даде на себе си и на другите. С любовта, която можете да покажете към някого, вие внасяте един нов живот в него. Щастието ни зависи от Бога вътрешно и от нас външно. Ти външно не можеш да бъдеш щастлив, ако не обичаш и ако не те обичат. И вътрешно не можеш да бъдеш щастлив, ако не обичаш Бога и Бог не те обича! Вътрешното ти щастие зависи отлюбовта, която Бог има към тебе, към твоята душа; която ти имаш към Бога.
към текста >>

Всички съвременни страдания се дължат на онова ограничение, което ние правим върху Божествения Дух, Който иска да ни въведе в Царството на Любовта, в Царството на Мъдростта и в Царството на Истината.
Щом го обичаме, той оздравява от каквато и болест да е болен. А пък щом не го обичате, ще викате някой лекар. Всички болести се дължат на недоимък на любовта или на недоимък на светлина, или на недоимък на свобода. Човек трябва да се прояви в любовта такъв, какъвто е! Любовта изключва страданията. Всички съвременни страдания се дължат на онова ограничение, което ние правим върху Божествения Дух, Който иска да ни въведе в Царството на Любовта, в Царството на Мъдростта и в Царството на Истината. Любов е това: И да видиш, че някой прави погрешка, и пак да не вярваш. Това е любов! Можели една душа, която е излязла от Бога, да греши? Може да прави погрешки - това е друг въпрос. Но никога съзнателно душата не греши.
към текста >>

Който разбира Любовта, придобива живота; който разбира Мъдростта, придобива знанието; който разбира Истината, придобива свободата.
Желая ви Божието благословение! * * * 28. VIII. 1938 г., неделя, 5 ч.с., Изгрев. Беседа от Учителя [...] Духовните работи са мъчни за разбиране, ако нямате никакви образи. И всичките ни страдания на земята произтичат от нямане на думи, с които да разберем духовното. Който разбира Любовта, придобива живота; който разбира Мъдростта, придобива знанието; който разбира Истината, придобива свободата. Аз говоря за свободата в съвсем друг смисъл. Ние мислим, че сме свободни, но не сме свободни. Ти страдаш, ти боледуваш, имаш всевъзможни ограничения - не си свободен. Това е относителна свобода. Някой казва: „Ние искаме да бъдем господари на себе си." Човек, за да бъде господар, трябва да разбира л.Любовта!
към текста >>

И няма да остане във вас нито помен от оная алчност и ще кажеш: „Разбрах сега в какво седи Истината!
Любовта на Бог е създала света! Вие казвате, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Но вие виждали ли сте един човек, създаден по образ и подобие на Бога? Ако вие бихте видели образа на Бога във вас, моментално във вас щяха да изчезнат всичките ви страдания и щяхте да се измените съвършено. Тогава във вас няма да имате желания вече и от всичко в живота ще се освободиш! И няма да остане във вас нито помен от оная алчност и ще кажеш: „Разбрах сега в какво седи Истината! " Проявата на любовта започва с малките работи. Бог в малките работи се проявява. Трябва да почнем с проявлението на Любовта и да стигнем до постижението на Любовта! Когато говорим за единството на Любовта, ние мислим за Цялото, което обединява всички части в себе си. Това е постижението на Любовта.
към текста >>

Не се изисква голямо говорене!
Един млад момък е обезкуражен в живота и казва: „Аз ще се самоубия." Тръгва подир него една млада мома и му казва само една дума. И той веднага хвърля кобурите, и се обръща, и вече в очите му има една светлина! И казва: „Аз ще живея за човечеството! " Какво му е казала тя? Хубаво е да ви оставя вие да разгадаете. Не се изисква голямо говорене! Една дума да се каже, но Божествена дума. Всеки един от вас, който има Божествената Любов, той ще може да повдига в себе си температурата си до 10 хиляди градуса. Това е Любов! И той ще може така да повдига светлината си, че тя ще бъде 10 пъти по-силна от слънчевата светлина. И като влезеш при един банкер, който не иска да дава, ти ще повдигнеш температурата до 200-300 градуса и той ще каже: „Чакай, чакай!
към текста >>

8. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

Помощта не дохожда всякога чрез говорене.
в едно училище се учим. „А всекому от нас се даде благодат по мярката на Христовото даруване.“ [ст. 7] Павел казва: „Аз използувах тази Божия благодат.“ Благодатта се състои в това, че, във време на нужда, по-напреднали духове, наречени ангели, слизат да ви окрилят, да ви помогнат, да ви осветлят по известен въпрос. Това осветление може да стане по различни начини. То може да дойде чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл, като спите и като станете сутрин, да чувствувате една ясна мисъл. Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност.
към текста >>

Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е.
„А всекому от нас се даде благодат по мярката на Христовото даруване.“ [ст. 7] Павел казва: „Аз използувах тази Божия благодат.“ Благодатта се състои в това, че, във време на нужда, по-напреднали духове, наречени ангели, слизат да ви окрилят, да ви помогнат, да ви осветлят по известен въпрос. Това осветление може да стане по различни начини. То може да дойде чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл, като спите и като станете сутрин, да чувствувате една ясна мисъл. Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта.
към текста >>

Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото.
Това осветление може да стане по различни начини. То може да дойде чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл, като спите и като станете сутрин, да чувствувате една ясна мисъл. Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа“, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа?
към текста >>

Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето.
То може да дойде чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл, като спите и като станете сутрин, да чувствувате една ясна мисъл. Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа“, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Помислете върху обичта и познаването на Христа.
към текста >>

Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност.
Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа“, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Помислете върху обичта и познаването на Христа. Обяснете ми като българи как обичате и как познавате Христа.
към текста >>

Като ви кажа: „Да познаем Христа“, това е вече говорене на ума.
да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов“ - това е говоренето на тялото. Е добре, аз казвам: „Да се обичаме“ - това е говорене на сърцето. Това говорене не го разбираме тъй съществено, както като да ядем, защото за яденето вие имате опитност. Помислете как ще разберете обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа“, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Помислете върху обичта и познаването на Христа. Обяснете ми като българи как обичате и как познавате Христа. У нас аз зная как е това, но ме интересува за България. Затова казва: „Като възлезе нависоко, плени плен и даде давания на человеците.
към текста >>

„Да се съблечете от ветхия человек, според по-предишното си поведение, който тлее в прелъстителните похоти; и да се подновявате в духа на вашия ум, и да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината.“ [ст.
Н[е], заповядайте на силите, които са вътре у вас. Не може да заповядваш на нещата, докато не знаеш езика им. Докато не научиш езика на едно животно, не може да го разбираш. Като кажете на коня: „Дий“, той тръгва. Ние трябва да научим езика на тези живи сили вътре у нас, та като кажем на сърцето си да кротува, и то кротува, като кажеш на ума си да мирува, и той да те чуе. „Да се съблечете от ветхия человек, според по-предишното си поведение, който тлее в прелъстителните похоти; и да се подновявате в духа на вашия ум, и да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината.“ [ст. 22-24] „Ветхия човек“, това са всички лъжливи навици, мисли и желания, които от миналото са вложени у нас и сега се проявяват. Тези стари навици представляват ветха дреха, която е надупчена и вятърът влиза в нея. Ветхият човек е съдран, а новият е здрав, няма дупки. Духът е съединителната сила между ума. Да се подновявате, значи да си турвате всеки ден по малко масло.
към текста >>

Затова отхвърлете лъжата, която е качество на ума, негов недостатък и всякога с ближните си говорете само истината.
Духът е съединителната сила между ума. Да се подновявате, значи да си турвате всеки ден по малко масло. Духът е сила, която превръща работата в гориво, а умът я използува. Новият човек трябва да бъде създаден по образ на Бога в правда, светост и истина. В правда - по отношение на тялото, в светост - по отношение на душата, в истина - по отношение на ума. Затова отхвърлете лъжата, която е качество на ума, негов недостатък и всякога с ближните си говорете само истината. Всички спорове между близките стават само за лъжата, заблуждаваме се един друг. „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истината, защото сме удове един на друг.'' [ст. 25] Не се лъжете. Не лъжете и стомаха си. В Америка често хората, като са гладни, за да пресекат глада, ядат леденица или пият кафе.
към текста >>

„Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истината, защото сме удове един на друг.'' [ст.
Духът е сила, която превръща работата в гориво, а умът я използува. Новият човек трябва да бъде създаден по образ на Бога в правда, светост и истина. В правда - по отношение на тялото, в светост - по отношение на душата, в истина - по отношение на ума. Затова отхвърлете лъжата, която е качество на ума, негов недостатък и всякога с ближните си говорете само истината. Всички спорове между близките стават само за лъжата, заблуждаваме се един друг. „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истината, защото сме удове един на друг.'' [ст. 25] Не се лъжете. Не лъжете и стомаха си. В Америка често хората, като са гладни, за да пресекат глада, ядат леденица или пият кафе. Не залъгвайте стомаха си с кафенце, с чай или с друго нещо. Така няма да вървят колата.
към текста >>

9. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Никога не може да намерите истината в този път.
Не е мъчно човек да се качи на планината. Вашето положение със задаване на въпроси е следното: представете си, че седите в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца - голямо огледало и сутрин, като изгрява Слънцето, то се отразява в огледалото. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото. Това е вашето положение. Аз искам да излезете из стаята навън, да не гледате Слънцето в огледалото. Никога не може да намерите истината в този път. Огледалото ще ви покаже отгде изгрява Слънцето, някъде от дълбоко; то ще ви покаже, че истината е зад гърба ви. Всяка от вас трябва да вникне малко в своята душа. Вие още не сте познали душата си. Трябват ви опитности, които всяка от вас трябва индивидуално да преживее. И тъй, трябва да се обърнете към Господа и да кажете: „Господи, по който и да е начин, запали свещицата ни, само запали я.“ Ще оставите на разположението на Божествения Дух и той ще запали свещицата.
към текста >>

Огледалото ще ви покаже отгде изгрява Слънцето, някъде от дълбоко; то ще ви покаже, че истината е зад гърба ви.
Вашето положение със задаване на въпроси е следното: представете си, че седите в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца - голямо огледало и сутрин, като изгрява Слънцето, то се отразява в огледалото. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото. Това е вашето положение. Аз искам да излезете из стаята навън, да не гледате Слънцето в огледалото. Никога не може да намерите истината в този път. Огледалото ще ви покаже отгде изгрява Слънцето, някъде от дълбоко; то ще ви покаже, че истината е зад гърба ви. Всяка от вас трябва да вникне малко в своята душа. Вие още не сте познали душата си. Трябват ви опитности, които всяка от вас трябва индивидуално да преживее. И тъй, трябва да се обърнете към Господа и да кажете: „Господи, по който и да е начин, запали свещицата ни, само запали я.“ Ще оставите на разположението на Божествения Дух и той ще запали свещицата. Тази свещ ще се запали по начин, който Господ избере.
към текста >>

Когато Господ почне да говори на човека, той чувствува това говорене в ума, сърцето и волята си, то навсякъде прониква.
Вземете нещо - не вземете, усещайте се пълни! Христос казва, че не сте онзи жив извор, който взима отвътре, а отвънка и всеки ден се изчерпва по-малко. После, нали Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“ Е, досега какво ви е говорил Духът, кое е най-възвишеното, което ви е казал? Понякога човек сам си говори, а понякога друг му говори. В говорението на Господа има нови елементи, има нещо особено. Когато Господ почне да говори на човека, той чувствува това говорене в ума, сърцето и волята си, то навсякъде прониква. То е живо Слово. Който чуе гласа на Господа, той е жив, не е мъртъв. Вие ще чувствувате дълбоко в душата си една радост, която само този я знае, който я е опитвал. Тя е като онази тиха вода, която не пресъхва, но може да се изгуби. Направиш една погрешка - изгубваш я, дойдеш до обикновеното си състояние.
към текста >>

Има два начина на говорене от Бога: един физически разумен, а друг - с разумно Слово.
Всичко трябва да турите на Божествените везни и по тях да мерите. Тогава не може да има дисхармония. Ако у вас има дисхармония, ще ви създадат неприятности. Когато Господ иска да застави някои да Го слушат, дава им неприятности, болести, глад. А когато Го разбират, говори им разумно. Има два начина на говорене от Бога: един физически разумен, а друг - с разумно Слово. Та, ако вие дойдете в съгласие, в хармония помежду си, ние сме готови да ви помогнем. Даже и да не сте тук, всеки, който е готов, аз му помагам. Всеки, у когото има условия, аз му помагам. У някого има желание да учи - спра се, помагам му. Някой си напълнил главата с правила, знания, преживявания, а те не живеят в него.
към текста >>

10. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

Мнозина казват: „Искаме да знаем истината.“ Аз превеждам думата „истина“.
Те са все методи за изправяне на хората. Не мислете, че у Бога има някаква слабост. Той е дълготърпелив, чака хората да се изправят и да изпълнят волята Му, но дойде ли последният час на послушанието, тогава всичките грехове на хората трябва да се изправят. Ние не трябва да бъдем от тези, да чакаме да дойде Божествената тояга, че тогава да влезем в правия път. Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до вътрешната истина. Мнозина казват: „Искаме да знаем истината.“ Аз превеждам думата „истина“. Искате да бъдете свободни, но да дойде човек до свободата, трябва да има живот, трябва да има светлина. Най-първо трябва да има живот. След туй - светлина, знание, а след знанието иде свободата. След свободата вие ще научите какво нещо е истината. Казаха евреите на Христа: „Ние сме свободни.“ А Христос каза: „Всеки, който прави грях, е роб на греха, значи не е свободен.“ Щом човек греши, той не може да бъде свободен.
към текста >>

След свободата вие ще научите какво нещо е истината.
Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до вътрешната истина. Мнозина казват: „Искаме да знаем истината.“ Аз превеждам думата „истина“. Искате да бъдете свободни, но да дойде човек до свободата, трябва да има живот, трябва да има светлина. Най-първо трябва да има живот. След туй - светлина, знание, а след знанието иде свободата. След свободата вие ще научите какво нещо е истината. Казаха евреите на Христа: „Ние сме свободни.“ А Христос каза: „Всеки, който прави грях, е роб на греха, значи не е свободен.“ Щом човек греши, той не може да бъде свободен. И следователно той ще се лиши от едно от най-хубавите си чувства - да усети вътрешната радост на Духа. А свобода[та] е отношение, да имаш работа с най-разумните същества. Ако си в един модерен, съвременен симфонически оркестър, няма да те питат за твоето произхождение, там всичко се определя от твоето свирене. Те няма да те питат какво е произхождението ти, те са свършили.
към текста >>

Там е лошата страна на говоренето.
Ще знаете: точно в 4 часа - на духовна работа! И после, като дойдете тук идущото събрание, който от вас не е спазил правилото, да си каже сам. Ще си напишете имената, да видим кои сте. Или как искате, да не знае никой? Защото, като знае тук, навсякъде ще се разпространи из София, всички ще знаят. Там е лошата страна на говоренето. Втората част на задачата е мъчна. Първата част е лесна, но щом дойдете до втората - да кажете, ще развалите всичко. Аз ще направя друг един опит. Ще намеря колко души от вас не са изпълнили правилно задачата, без да кажете вие. Следния път ще имаме смятане.
към текста >>

И после, човешкото говорене има една опасна страна.
Туй мълчание в мен е Божествено, интересувам се какво иска да каже той, а някой като седи, ще си мръдне ту лявата ръка, ту дясната, мърда се на стола си - това е човешката страна на мълчанието. Божественото търпение е слушане. То е най-красивото нещо. Ако се научите всички да знаете да слушате, то е много. А туй в събранията ви е много малко застъпено. И после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната. Когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която се набира, и като я отпуснеш, изведнъж тече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там, като си туриш стомната, чуваш и гласа.
към текста >>

Обаче в Божественото говорене законът не е такъв.
А туй в събранията ви е много малко застъпено. И после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната. Когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която се набира, и като я отпуснеш, изведнъж тече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там, като си туриш стомната, чуваш и гласа. Господ ти казва тъй: „Вземи си стомната от извора, защото колкото повече стоиш, нито капка повече няма да влезе вътре.“ Вземи си стомната! Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе. Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: „Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът.“ А има други, които казват: „Кажи още, още говори! “ Някои казват: „Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам!
към текста >>

11. 26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ

В туй отношение хубаво е човек да учи новините, да говори, но трябва разумно говорене.
Временни предубеждения има във всички съсловия, във всички класи. У жените има един род предубеждения. И вие, като се съберете на едно място, човек трябва да има един фонограф, за да чуе какво приказвате. Като се съберете в интимния си живот, за какво приказвате? За новини, нали? В туй отношение хубаво е човек да учи новините, да говори, но трябва разумно говорене. Когато човек влезе в този път, той трябва да намери именно онези целесъобразни методи, с които природата си служи, с най-малко труд да изкара повече работа, за да му остане достатъчно време да се занимава с полезни работи в живота. И всякога, когато ученикът дойде до известна фаза на развитие, той се излага на известни изпитания, съзнателни изпитания, излагат го вече. Така е в законите на природата. Туй и в живота е вярно. Когато имате едно малко детенце, никъде не го пращате, нито на бакалина, нито другаде, по-далеч.
към текста >>

Истината, правдата, добродетелта - всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души.
Като влезете там, ще ви очакват да бъдете чист, а чистотата е свойство, качество само на безсмъртните души. Туй трябва да знаете! Смъртен ли си, чистота нямаш! После, разумността също тъй е качество само на безсмъртните души. Смъртната душа не може да бъде разумна. Истината, правдата, добродетелта - всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души. Щом човек е безсмъртен, и той ще има свои добродетели, и той ще има свой начин на разбиране, но те се различават. Та казвам: Някой пътна човека му става тъй тежко, че му иде да си вземе главата и да бяга в гората. Е, ако гората можеше да лекува главата! Колко пъти ние сме ходили в гората, без да се лекува главата. Главата може да се лекува само когато истината влезе да живее в човека.
към текста >>

Главата може да се лекува само когато истината влезе да живее в човека.
Истината, правдата, добродетелта - всички тези добродетели са все качества на безсмъртните души. Щом човек е безсмъртен, и той ще има свои добродетели, и той ще има свой начин на разбиране, но те се различават. Та казвам: Някой пътна човека му става тъй тежко, че му иде да си вземе главата и да бяга в гората. Е, ако гората можеше да лекува главата! Колко пъти ние сме ходили в гората, без да се лекува главата. Главата може да се лекува само когато истината влезе да живее в човека. Та, сега, ще внесете в ума си мисълта, че в света, към който се стремите, лицеприятие няма. Вие не гледайте сега на временния живот. Вие много повърхностно гледате. Не се заблуждавайте от временни прояви. Вие може да имате един приятел, който ви обича, но вие не се заблуждавайте още от първите прояви на любовта.
към текста >>

Казвам му: „Не си губи времето.“ И тъй, в продължение на тия 10 дни, като ставате сутрин, няма да бързате веднага да станете да се измиете, но оставате 10 минути в леглото си в размишление, за да възприемете Божиите лъчи на Истината, и тогава се измийте.
Светът има такава любов. Каква е обичта в света? Аз ще ви се усмихна, ще ви дам стол да седнете, ще ви нагостя, но това още не е любов. Аз може да имам някакъв интерес. Ако идете при някой съвременен учител американец като ученик и му платите два-три пъти повече хонорар, отколкото някой беден ученик, той ви посреща добре, а бедния ученик го изпъжда, иска да се освободи от него, макар че и той му плаща. Казвам му: „Не си губи времето.“ И тъй, в продължение на тия 10 дни, като ставате сутрин, няма да бързате веднага да станете да се измиете, но оставате 10 минути в леглото си в размишление, за да възприемете Божиите лъчи на Истината, и тогава се измийте. Вечерно време пак, преди да си легнете, спрете се за 10 минути и размишлявайте. Имайте тихо и спокойно състояние и благодарете на Бога за всичко това и отправете душата си нагоре, към Невидимия свят, за да възприемете туй великото, Божественото. Сутрин 10 минути, вечер 10 минути - в това седи благото на човешката душа. Туй е красивото, хубавото. Една минута, преживяна при Бога, струва милиони минути при хора.
към текста >>

Тъй седи истината.
- Каква е разликата между скръбта и мъчението? - Мъчението е за по-силните натури. Скръбта е само начин за развиване на известни добродетели. Когато човек се стреми да създаде нещо ново в себе си, той се мъчи. При мъчението нови неща се създават, а при скърбите добродетелите се развиват. Тъй седи истината. Душата скърби, а духът се мъчи. Когато духът,иска да създаде нещо ново, той се мъчи, но не защото е слаб. Но хората са дали едно криво понятие за думата „мъчение“. Когато се казва „мъка“, може да се замести с „усилие“, преодоляване на условията. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
към текста >>

12. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

II. Протоколи от събора 18. VІІІ.1927 г. - 25. VІІІ.1927г.

На истината не вярвате, но на един [...] вярвате.
Запример вие сте напълно уверени, че Бог ви обича. Някой дойде и ви каже, че някой ваш приятел говорил лошо заради вас. Вие, без да проверите, свиете веждите, начумерите се, свиете устата, неразположен сте, започвате да мислите защо така е говорил. Не сте проверили. Почвате да се заканвате в себе си: „Аз ще му дам да разбере, как той говори така.“ Хората са много лековерни. На истината не вярвате, но на един [...] вярвате. Ако се разнася каква да е лоша мисъл, всички ще повярвате. В този век най-първо трябва да се научите да разпознавате качествата на своята мисъл. Защото мислите са сили, които строят. Каквито са мислите, такъв и човек става. Щом почват да влизат обикновени мисли, огрубява лицето на човека.
към текста >>

Някой път човек има едно вътрешно говорене.
Така човек изгубва своето добро настроение. Някой път за цяла година изгубва хубавите случаи огрубява човек. Най-първо направи една погрешка и после се извинява, казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав.“ Който има правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Че, ако ти ходиш да кажеш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, тогава питам: Има ли някой да ти е благодарил, че сте го окаляли при вашата опитност? Поне аз не съм срещал такъв човек. Някой път човек има едно вътрешно говорене. Има едно вътрешно говорене, има едно външно говорене. А пък някой път човек говори със себе си и спори със себе си. Казва: „Той е такъв, той е онакъв, че защо Господ го направил такъв, не можеше ли да го направи друг? “ Той мърмори, после пак иде да се моли. Като се моли, казва: „Не ме слуша Господ.“ Ти като отидеш със свои правила, какво ще постигнеш?
към текста >>

Има едно вътрешно говорене, има едно външно говорене.
Някой път за цяла година изгубва хубавите случаи огрубява човек. Най-първо направи една погрешка и после се извинява, казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав.“ Който има правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Че, ако ти ходиш да кажеш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, тогава питам: Има ли някой да ти е благодарил, че сте го окаляли при вашата опитност? Поне аз не съм срещал такъв човек. Някой път човек има едно вътрешно говорене. Има едно вътрешно говорене, има едно външно говорене. А пък някой път човек говори със себе си и спори със себе си. Казва: „Той е такъв, той е онакъв, че защо Господ го направил такъв, не можеше ли да го направи друг? “ Той мърмори, после пак иде да се моли. Като се моли, казва: „Не ме слуша Господ.“ Ти като отидеш със свои правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила.
към текста >>

Всеки, който не влиза [през] вратата в живота, всеки, който не изучава така истината, той е крадец и разбойник - разбойник за благата, който Господ му е дал.
Смъртта сама по себе си не е страшна. И Христос е минал през нея. Всички мъченици и светии, всички хора, искат или не, все ще минат през смъртта. Трябва да се справите с едно правилно разбиране. Смъртта е опасна, когато умираш без любов, а когато умираш с любов, то не е смърт. Всеки, който не влиза [през] вратата в живота, всеки, който не изучава така истината, той е крадец и разбойник - разбойник за благата, който Господ му е дал. Може да бъде крадец и разбойник за себе си. Защото ще го осъдят за 100 години и така да прекара целия си живот. Или може да прекара целия си живот в боледуване, нещастие, може да прекара живота си така, както може да прекара един добър човек посред бурното море, всред несгодите на живота, може да прекара един добър живот. Така е, който разбира законите. Над всичките условия седи Божият закон, Божествената Промисъл.
към текста >>

13. 8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

ТОМ 13

И те по вътрешен път да прозрат Истината.
Защо Христос е употребил този израз? - Защото „Царят" (Божият Дух) след новораждането на човека живее в душата на човека, която става негов храм. Не е ли ясно, че Исус Христос с няколко израза, предназначени да будят мисъл у слушателите Му, които са отивали при Него, за да чуят словата на новия Пророк, на Месия, е начертал пътя за спасението на човека чрез влюбване в един висок Идеал и за копнеж по него; чрез усилия, чрез силен стремеж, защото прицелната точка - съвършенството - се намира на един висок връх! Исус Христос е сложил редица въпроси пред своите слушатели недоизяснени. Но според Него, казаното от Него е било достатъчно да раздвижи умовете, сърцата и душите на „търсещите". И те по вътрешен път да прозрат Истината. Защо Христос съветваше учениците си, да не разкриват Божественото Учение безразборно на всички? - Защото между хората от тълпата Негови слушатели е имало хора, които се намират под влиянието на сатанински духове, които Христос назовава „свини" и „псета" и за които Христос казва, че са родени от дявола. (Прочети Матея, 7:6, Йоан 8:44 и 19:1-3.) А че действително Исус Христос е учил два вида учения: едно популярно за народа, за широките маси, които са се тълпели при Него, да чуят какво учение учи прогласеният за Месия, което Той е изразявал или чрез притчи, или направо, но без да обяснява дъблокия смисъл на казаното. И второ едно учение, което Христос нарича „Тайните на Царството Божие" (езотерично християнство) - това е ясно от следните цитати из Евангелията: 1. В Матея, 13:10-12 четем: „И пристъпиха учениците и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
към текста >>

още три машинописни страници.) Като завърших дотук изложеното, аз се извиних пред Михайловски и другите за дългото си говорене и казах, че ако имат към мене някои въпроси, аз ще им отговоря с удоволствие.
още не са подготвени, не са назрели за Божествената Мъдрост - прочети Евреем 5:12-14.) 3. А в Евангелието на Марко, 4:10-11 четем: „И когато остана насаме, онези, които бяха около Него с дванадесетте (М.Б.: Освен дванадесетте Исус Христос е имал и втори кръг ученици, още седемдесет), попитаха Го за притчите. И каза им: На вас е дадено да познаете Тайните на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи." (Бл. Т.: Следват още мотивирани изказвания до средата на 103 стр., 1962 г. III, т.е. още три машинописни страници.) Като завърших дотук изложеното, аз се извиних пред Михайловски и другите за дългото си говорене и казах, че ако имат към мене някои въпроси, аз ще им отговоря с удоволствие. И ако господин Михайловски желае да ми направи някои възражения, аз ще го изслушам с внимание и уважение и ще му отговоря. Иначе аз съм готов да си отида. Тогава Стоян Михаиловски ме похвали, че така прилежно съм изучавал Евангелията и Апостолските послания и добави: „Ти няма да си отидеш. Сега ще пием чай, ще се почерпим и ще си поприказваме приятелски." И другите се присъединиха към неговата покана. И аз останах в дома на Стоян Михаиловски още два часа, прекарани в приятни разговори.
към текста >>

14. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Толкова чувствуват по солидността на своите учения, че не дават на последователите си да четат нищо друго, за да не изгубят истината!
12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ Силистра, 22 Януарий 1908 г. Драгий г-н Тошев, Писмото Ви получих. Много се радвам, че сте намерили удовлетворение и радост в теософската литература. Но отбележете, че не защото от теософ, литература сте намерили светлина се радвам, а защото сте намерили въобще щастие, малко важи от где. Нещастни протестантите! Толкова чувствуват по солидността на своите учения, че не дават на последователите си да четат нищо друго, за да не изгубят истината! В Евангелието е много ясно. Истината. Бог, е вътре в човека. Когато той я достигне там. той я вижда, знае, бива безконечно щастлив, и нищо вече не може да го отбие от увереността и знанието на Бога. Каква истина знаят те, протестантите, когато се боят да не я изгубят, и когато не са светии (т.е.
към текста >>

В Евангелието е много ясно. Истината.
Драгий г-н Тошев, Писмото Ви получих. Много се радвам, че сте намерили удовлетворение и радост в теософската литература. Но отбележете, че не защото от теософ, литература сте намерили светлина се радвам, а защото сте намерили въобще щастие, малко важи от где. Нещастни протестантите! Толкова чувствуват по солидността на своите учения, че не дават на последователите си да четат нищо друго, за да не изгубят истината! В Евангелието е много ясно. Истината. Бог, е вътре в човека. Когато той я достигне там. той я вижда, знае, бива безконечно щастлив, и нищо вече не може да го отбие от увереността и знанието на Бога. Каква истина знаят те, протестантите, когато се боят да не я изгубят, и когато не са светии (т.е. чудотворци) и не са щастливци.
към текста >>

Истината много трудно се намира.
Бог, е вътре в човека. Когато той я достигне там. той я вижда, знае, бива безконечно щастлив, и нищо вече не може да го отбие от увереността и знанието на Бога. Каква истина знаят те, протестантите, когато се боят да не я изгубят, и когато не са светии (т.е. чудотворци) и не са щастливци. Истината много трудно се намира. Тя е заровена много дълбоко в нашето сърце. За да я намерим там, трябва много и много, и много четения и мисления. Ние, теософистите, не казваме, че знаем истината, защото би било лъжа; ние мислим, че нашият път. по който търсим истината, е по-добър, по-прав. Ние чувствуваме, че е такъв; той повече удовлетворява нашата логика.
към текста >>

Ние, теософистите, не казваме, че знаем истината, защото би било лъжа; ние мислим, че нашият път.
Каква истина знаят те, протестантите, когато се боят да не я изгубят, и когато не са светии (т.е. чудотворци) и не са щастливци. Истината много трудно се намира. Тя е заровена много дълбоко в нашето сърце. За да я намерим там, трябва много и много, и много четения и мисления. Ние, теософистите, не казваме, че знаем истината, защото би било лъжа; ние мислим, че нашият път. по който търсим истината, е по-добър, по-прав. Ние чувствуваме, че е такъв; той повече удовлетворява нашата логика. Но ние никога не затваряме себе си само в наша литература, защото би било много зло. За да се достигне истината, трябва всестранна култура и всичко четем. Светилникът на обикновения човек е неговия разум.
към текста >>

по който търсим истината, е по-добър, по-прав.
чудотворци) и не са щастливци. Истината много трудно се намира. Тя е заровена много дълбоко в нашето сърце. За да я намерим там, трябва много и много, и много четения и мисления. Ние, теософистите, не казваме, че знаем истината, защото би било лъжа; ние мислим, че нашият път. по който търсим истината, е по-добър, по-прав. Ние чувствуваме, че е такъв; той повече удовлетворява нашата логика. Но ние никога не затваряме себе си само в наша литература, защото би било много зло. За да се достигне истината, трябва всестранна култура и всичко четем. Светилникът на обикновения човек е неговия разум. Ние по него трябва да се ръководим докато дойде Христос в нас, т.е докато в нас заработи духовната интуиция.
към текста >>

За да се достигне истината, трябва всестранна култура и всичко четем.
За да я намерим там, трябва много и много, и много четения и мисления. Ние, теософистите, не казваме, че знаем истината, защото би било лъжа; ние мислим, че нашият път. по който търсим истината, е по-добър, по-прав. Ние чувствуваме, че е такъв; той повече удовлетворява нашата логика. Но ние никога не затваряме себе си само в наша литература, защото би било много зло. За да се достигне истината, трябва всестранна култура и всичко четем. Светилникът на обикновения човек е неговия разум. Ние по него трябва да се ръководим докато дойде Христос в нас, т.е докато в нас заработи духовната интуиция. Ето защо нашето правило е всичко да четем, всичко да размисляме и да го приемаме само ако удовлетворява нашата логика, а не на вяра. Против вземанието на вяра на ученията нашите водители най-силно възстават, защото това е прекъсване на всякакъв прогрес. Истинският прогрес за нас сега е самата умствена работа.
към текста >>

Да вземат в говоренето всички участие.
В това село съм докато си уредя добре работите (в 1-2 години), после ще се отдам само на Теософията. Книгата скоро ще се започне. Обадете Гелинову, че от Варна още не са ми писали за пишуща машина. Тези, за които се обявява, че вадят по 20 копия, ще запитам за тях. Но са скъпи, до 400лева... Като се съберете лятос в Севлиево, непременно приложете горните наставления, като направите събранията и два пъти. Да вземат в говоренето всички участие. Може едни събрания частни за четене „Общителя" и други събрания и за гости. С братски поздрав, Твой Ников София, 13.04.1928 г. Драги брат Стефан Тошев, Честити Празници! „Да воскреснет Бог (в нас) и расточаться врази его (нашите недостатъци, произлизащи от егоизма ни)! " „Воскресни, Господи, спаси ни Боже наш!
към текста >>

15. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 1

ТОМ 14

Заради Милостта, която само в Теб обитава, благослови ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи ни, възроди ни и изпълни с Благия си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие: Да носим образа на Любовта Ти; Светлината на Истината Ти; Съзвучието Мъдростта Ти; Основа на Твоята Доброта и чистотата на Твоята Правда.
Ние те хвалим, ние Те славим. Благия Ти Дух очисти сърцата ни. Ние възпяваме Твоето име и приемаме Великата Радост, която То внася в живота ни. Великият Ти Дух очисти умовете ни и в нас се зароди непреодолимо желание да работим за Слава на Твоето Свето Име, да носим Великите Ти мисли по всичкия свят. Очистил си душите ни и в нас се зароди свещеното желание на вечността, в която Ти обитаваш, да работим за благото на нашите ближни, за доброто на нашите души. Заради Милостта, която само в Теб обитава, благослови ни, просвети ни, повдигни ни, укрепи ни, възроди ни и изпълни с Благия си Дух нашите души, за да Ти служим всякога с радост и веселие: Да носим образа на Любовта Ти; Светлината на Истината Ти; Съзвучието Мъдростта Ти; Основа на Твоята Доброта и чистотата на Твоята Правда. Амин. 22.09.1924 У.К.Д. София М.н.С.Ч. (Упражнение) [Молитва на Свещенната Чистота] 1. 23.03.1925 г. Понеделник 5.30 ч.с.
към текста >>

Светлината на Истината Ти.
123 Ясно. Спотаена. Да нося образа на Любовта Ти, 25. 16.04.1925 г. Четвъртък 6.30 ч.с. 123 Ясно слънце. Празна. Светлината на Истината Ти. 26. 17.04.1925 г. Петък 6.30 ч.с. 123 Прошарено. Върви. Съзвучието на Мъдростта Ти. 27. 18.04.1925 г.
към текста >>

Общото ми заключение е: когато подбираме думи, дето гласните се повече преповтарят, дето има повече меки букви, тогава говоренето е по-звучно, по музикално и по-изразително.
За забелязване е: 1. Гласните се повтарят повече пъти, отколкото съгласните. 2. Надвишават меките гласни и съгласни и 3. Малко думи свършват със съгласна - от 195 думи едва 27 свършват с „ъ". „Ъ" се среща в цялата молитва само 42 пъти, при наличност на 860 букви. Общото ми заключение е: когато подбираме думи, дето гласните се повече преповтарят, дето има повече меки букви, тогава говоренето е по-звучно, по музикално и по-изразително. И възвишеността на молитвения език, седи именно в това. Повече гласни, повече мекота и повече сърдечност. Молитвата прочетох бавно, спокойно и с подигната мисъл за 3 минути. Преписах я за 12 минути, също бавно и със съсредоточено внимание. А работата ми с изчисляването на буквите, гласни и съгласни ми взе 9 часа, като измежду загубих 15 букви.
към текста >>

Учителят изразява Истината, а ученикът слуша Учителя.
В ума си трябва да имам само добри мисли, защото в мислите ми царува мисълта на Учителя ми. Сърцето ми трябва да е пълно с добри чувства и добри желания, защото Учителят ми изпълва сърцето ми. Езикът ми трябва да говори само добри думи, защото в езика ми лежи името на Учителя ми. Ръцете ми трябва да правят само добри деиствия, защото с ръцете си аз държа ръцете на Учителя си. 9.1.1924 г. Учителят изразява Истината, а ученикът слуша Учителя. 10.1.1924 г. Възторжена мисъл към Учителя. 11.1.1924 г. Трябва да служа на Учителя от Любов. 12.1.1924 г.
към текста >>

2 упражнения за 10 дни: 1-то: 10 минути преди ставане и преди лягане дълбоко размишление, тихо и спокойно да приемем първите лъчи на Истината и вечер да си оставим всичкия товар и леко да се представим пред Господа.
на тема: Индукция и дедукция и тяхното приспособление при изследването и обучението. 12.ХІ.1925 г. четвъртък. Държах практическата си лекция в 1-ва Софийска девическа гимназия по психология: „Обществени усещания". 18.II.1926 г. четвъртък 3-то събрание на сестрите с Учителя. 2 упражнения за 10 дни: 1-то: 10 минути преди ставане и преди лягане дълбоко размишление, тихо и спокойно да приемем първите лъчи на Истината и вечер да си оставим всичкия товар и леко да се представим пред Господа. 2-то: Сутрин, обед и вечер да си отбележим какво е нашето разположение дълбоко вътре в себе си и какво е времето вънка. 19.ІІ.1926 г. Ученикът трябва да има винаги добро разположение към Учителя си. Документи на Савка Керемидчиева 1. Студентска книжка от Историческо-филологическия факултет на Университета в София с N във факултетната книга 3471, с N в университетския албум 13713, записана е студентката Севастия Керемидчиева на 27.1Х.1919 г. 2.
към текста >>

Тогава Истината живее в душата, Светлината свети в духа, Чистотата пребъдва в сърцето.
Духа на Бога тихо говори. Той внася мир и радост в душата. В Неговата Любов всичко живее. Когато Той говори навсякъде има Мир и радост. Когато изворите текат, цветята цъвтят, птичките пеят, хората мислят всичко отива добре. Тогава Истината живее в душата, Светлината свети в духа, Чистотата пребъдва в сърцето. ________________________________ * О. С. - Обична Савка - ръкопис на Учителя. 15 . ПОЗДРАВ ЗА НОВАТА 1931 г . ОТ УЧИТЕЛЯ Сега през тази година гледайте да развиете вашите дарби!
към текста >>

Мир, в който Любовта цари; Светлина, в която Мъдростта обитава; Свобода, в която Истината живее; От Бога към Духа; От Духа към душата; От душата към ума; От ума към сърцето; От всички към човека - синът Божий.
1 януарий 1931 г. 1 ч. след полунощ. Изгрев 16 . ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО ИЗГРЕВА Привет към всички. Мир, в който Любовта цари; Светлина, в която Мъдростта обитава; Свобода, в която Истината живее; От Бога към Духа; От Духа към душата; От душата към ума; От ума към сърцето; От всички към човека - синът Божий. Мирът на вечното благо да бъде с вас. 30.06.1931 От седмострунната Рилска арфа 17 . ПИСМО НА САВКА ДО ПАША ТЕОДОРОВА 27 октомври 1934 г. събота, 4 ч.с. Небето чисто, ясно, светло е.
към текста >>

Но това е само половината от Истината.
Нека свещта да гори! Тази година реших да подигна старото в ново. И малко граматика, коренът е дига. Тогава и свещта искам да дигна. Масти и фитил правят свещта. Но това е само половината от Истината. Според моята специалност, не е всичкото на физическия свят. Но, да идем тогава от физика към метафизика. От свещта към онова, което тя излъчва от себе си. А то не е нищо друго освен - Светлината! И накрай малко физика трябва, защото те са брат и сестра с Химията.
към текста >>

ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ Земният живот представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, който води към Първото Начало на живота - Бога.
Свещта да гори! Мила Паша, казвам за трети път и аз. Целият ден от Изгрев до залез бях съученичка или съпътница на Слънцето в работа за чест на твоя ден. Часът е 5 след обед, малко преди да залезе Слънцето. Твоя сестра до и в Новото... Савка 18 . ИДЕАЛЪТ НА ВЕЛИКИТЕ ДУШИ Земният живот представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, който води към Първото Начало на живота - Бога. През миналите векове са давани разни отговори на Свещените Книги; някои от тези отговори са задоволителни, според времето си. Но някои трябва да се обяснят в лицето на сегашната истина. А това съставлява наи-важното за развитието на човешкия дух. В беседите и лекциите ще намерите отлична Светлина за вашия ум. Няколко правила за упражнение, за приложение: Искай Любовта!
към текста >>

Хлопай за Истината!
Но някои трябва да се обяснят в лицето на сегашната истина. А това съставлява наи-важното за развитието на човешкия дух. В беседите и лекциите ще намерите отлична Светлина за вашия ум. Няколко правила за упражнение, за приложение: Искай Любовта! Търси Мъдростта! Хлопай за Истината! Не преставай да работиш! Гдето е Истината - ходи там! Гдето свети Мъдростта - мисли там! Гдето е Любовта - живей там! Радвай се на най-малката твоя придобивка и благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на Живота, скрито в малкото!
към текста >>

Гдето е Истината - ходи там!
В беседите и лекциите ще намерите отлична Светлина за вашия ум. Няколко правила за упражнение, за приложение: Искай Любовта! Търси Мъдростта! Хлопай за Истината! Не преставай да работиш! Гдето е Истината - ходи там! Гдето свети Мъдростта - мисли там! Гдето е Любовта - живей там! Радвай се на най-малката твоя придобивка и благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на Живота, скрито в малкото! Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива. И расте и зрее.
към текста >>

И тъй, Любовта е любов за непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост за непостижимата Виделина; а Истината е Истина за необятната Свобода!
Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното. Той е създал света за това. Ако търсим възможното, постижимото, ние търсим общуването с хората; ако търсим невъзможното, непостижимото, ние търсим общуването с Бога! А това е пълният смисъл на живота! Благата на земята са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото. И тъй, Любовта е любов за непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост за непостижимата Виделина; а Истината е Истина за необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. Радостите и даруванията са плодовете на непостижимото, на невъзможното. Това е идеалът на Великите души, които служат на Господа на всичката пълнота. Те не търсят постижимото и възможното, за тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето.
към текста >>

За тях настоящето е Любовта, Мъдростта, Истината, Животът, Виделината, Свободата.
Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. Радостите и даруванията са плодовете на непостижимото, на невъзможното. Това е идеалът на Великите души, които служат на Господа на всичката пълнота. Те не търсят постижимото и възможното, за тях това е дело на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето. За тях настоящето е Любовта, Мъдростта, Истината, Животът, Виделината, Свободата. Това са пътищата, методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага. Оттам иде силата на живота, светлата мисъл на Духа. Това е пътят на Едногото и път на съвършеното. Това е път на недостъпното. В него се сместят всички велики блага.
към текста >>

Път за Мъдростта Път за Истината Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там съм и Аз.
Оттам иде силата на живота, светлата мисъл на Духа. Това е пътят на Едногото и път на съвършеното. Това е път на недостъпното. В него се сместят всички велики блага. Така казва Единият: Аз съм път за Любовта! Път за Мъдростта Път за Истината Гдето е Животът, Виделината, Свободата, там съм и Аз. Така говори Мъдрецът 31 декември 1937 г., петък Изгрев* 19 . ПЪ Т И РАСТЕ Ж Текст за песен от Учителя (Започва музика няколко тона.) Бершид ба** Хвърлено е семето в земята. Тъмни мрачни дни настават веч. В затвор е то: светлина и въздух от нийде не прииждат. Само е то: никой около него!
към текста >>

16. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Мила и обична Еленке, Има живеене, има и говорене; има писане, има и мълчание.
Савка Забележка на съставителя: Савка пътува за Берлин, среща се със роднини на майка си, която е германка и след това заминава за Латвия - Рига. * 1.VI.1940 г. Рига на крайбрежието. Еленка Андреева Квартал „Изгрев" София, България С. Б. Л. Мила и обична Еленке, Има живеене, има и говорене; има писане, има и мълчание. Всички те се различават. Такива, а и по-големи бяха вълните, като дойдохме с Амалия тука. Силен морск и вятър, силен шум, затворено небе и безгранично море. Сетихме се за Цековото: „Морето се вълнува." На обяд времето се изясни и имахме топло слънце. Предай на големия Брат благодарност и молба.
към текста >>

Гале, чуй думите на Духа на Истината и ги съкрови в душата си и не ги заличавай от живота си!
събота сутринта Изгрев) С Б Л ! и Ч И Д! Бог е Дух и които му се кланят, с Дух и Истина да му се кланят! Добрий и обичен ми брат Гавраил, Учи и работи и в пътя на Любовта ходи, така плодът на радостта вечно с тебе ще бъде и сърцето ти близко до Учителя ти ще стои. Светът на Любовта е света на вечния живот, казва Учителят ни благ. Гале, чуй думите на Духа на Истината и ги съкрови в душата си и не ги заличавай от живота си! - И сега Аз съм, който застъпен за тебе. И желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те отсега да се пазиш от всеки грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го прощава, освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани.
към текста >>

И желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен.
Бог е Дух и които му се кланят, с Дух и Истина да му се кланят! Добрий и обичен ми брат Гавраил, Учи и работи и в пътя на Любовта ходи, така плодът на радостта вечно с тебе ще бъде и сърцето ти близко до Учителя ти ще стои. Светът на Любовта е света на вечния живот, казва Учителят ни благ. Гале, чуй думите на Духа на Истината и ги съкрови в душата си и не ги заличавай от живота си! - И сега Аз съм, който застъпен за тебе. И желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те отсега да се пазиш от всеки грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го прощава, освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани. И пази душата си с всичкото си пазене, което духът може да извърши за тебе! А сега сам Господ намира да те съблюдава в своето си Име от всичките ухищрения на лукавия.
към текста >>

Ето това е моето свидетелство да знаеш, което съм свидетелствувал за Истината.
Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в Духа си за тебе. Подвизавай се пред Лицето Ми с онази благопристойна вяра и света Любов, която сега Бог ражда с действието на Духа си! И бъди Творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно! Ето ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкъла. И сам Господ Бог на мира ще се възцари. Ето това е моето свидетелство да знаеш, което съм свидетелствувал за Истината. И кога те усени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм ти говорил това. Твоят Господ, които мъртъв бях и сега съм жив, и свидетелствувам за Твоята душа и в моите ръце са ключовете на ада; и Аз отварям и аз затварям, и зная всичко, което се върши в поднебесния. Няма никоя вражия сила, която да можа да укрие своите действия от Моето око. Ето това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия гдето се изпълня, но моята. „И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от моята ръка.
към текста >>

И кога те усени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм ти говорил това.
Подвизавай се пред Лицето Ми с онази благопристойна вяра и света Любов, която сега Бог ражда с действието на Духа си! И бъди Творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно! Ето ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкъла. И сам Господ Бог на мира ще се възцари. Ето това е моето свидетелство да знаеш, което съм свидетелствувал за Истината. И кога те усени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм ти говорил това. Твоят Господ, които мъртъв бях и сега съм жив, и свидетелствувам за Твоята душа и в моите ръце са ключовете на ада; и Аз отварям и аз затварям, и зная всичко, което се върши в поднебесния. Няма никоя вражия сила, която да можа да укрие своите действия от Моето око. Ето това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия гдето се изпълня, но моята. „И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от моята ръка. Да се не бои Твоето сърце" Чувай всичко, което ти казва Моят свет Дух.
към текста >>

Истината е Духът на Словото!
Ти тогава ще познаеш напълно Духът на Твоя Благ Господ, Когото още макар че не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще са отворени. Ти ще ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа. Това ще бъде Той, Твоят ден, когато приемеш всичкото ми благословение. И всичко това е чудно за тебе! Всичко това те кара да се удивляваш, но бъди верен, ще познаеш, че това ей мои думи. Истината е Духът на Словото! Духът е, Който дава живот! Буквата нищо не ползува. Това, което Аз ти говоря Дух и Истина е! Истината съм Аз Господ Твой; и животът съм Аз, Бог твой; и Духът Ми е Твоят Ръководител, Който те води, който те учи и Койт о оживотворява Словото Ми всеки ден в твоето сърце, за да ме познаваш! Слушал си всеки ден Моето Слово!
към текста >>

Истината съм Аз Господ Твой; и животът съм Аз, Бог твой; и Духът Ми е Твоят Ръководител, Който те води, който те учи и Койт о оживотворява Словото Ми всеки ден в твоето сърце, за да ме познаваш!
Всичко това те кара да се удивляваш, но бъди верен, ще познаеш, че това ей мои думи. Истината е Духът на Словото! Духът е, Който дава живот! Буквата нищо не ползува. Това, което Аз ти говоря Дух и Истина е! Истината съм Аз Господ Твой; и животът съм Аз, Бог твой; и Духът Ми е Твоят Ръководител, Който те води, който те учи и Койт о оживотворява Словото Ми всеки ден в твоето сърце, за да ме познаваш! Слушал си всеки ден Моето Слово! Ето вдигал съм те рано и съм Ти говорил като на приятел. Отварял съм Словото си пред теб и съм те научавал в Истините на Царството Божие! Убеждавал съм те вътрешно, като съм разкривал пред твоите очи да съзерцаваш моите дела и да познаваш моите Истини на живот! Казвал съм ти ясно във всеки случай как да постъпваш.
към текста >>

Не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като виделина в душата си - да ти покаже кое е добро и кое е лошо.
Той вече създава път и план на живота си, който с всички непростими средства почва да се изпълнява. Такова едно дело, колкото и успешно и да е, няма в себе си Божието Благословение. Скоро или късно краят му е гибелен. В света само Бог има правото да създава или урежда животът, според както Той иска. Когато една душа възпира Духът в себе си да стори доброто, което може да направи и възпира Господа да го извърши чрез него, той е вече осъден. Не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като виделина в душата си - да ти покаже кое е добро и кое е лошо. Грехът се почва в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята. И ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова и Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. Време е вече, когато всички трябва да се утешат в Истината на Божието Присъствие.
към текста >>

Време е вече, когато всички трябва да се утешат в Истината на Божието Присъствие.
Не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш Истината като виделина в душата си - да ти покаже кое е добро и кое е лошо. Грехът се почва в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята. И ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова и Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. Време е вече, когато всички трябва да се утешат в Истината на Божието Присъствие. Но Гале, на нивата да бъдем всички, че работа ни чака там. Поздрави Учителя от всички в дома ни. От вчера съм в Ямбол и утре, с Божията Воля, се запътвам за София и Изгрева. В трена ще бъде и Василка, която иде от Айтос. Всичко добро и хубаво и до скоро виждане!
към текста >>

Там гдето Негова поглед е насочен Истината живее, Светлината работи, Чистотата сърцето краси.
Хубаво време - слънце. Изгрев, София. С.Б.Л. Добрий Гале, Искам да ти дам препис от третото писмо - от висините в низините: Духът на проявеният Бог говори. Той внася мир и радост в душата. В Любовта Му всичко живее. Там гдето Негова поглед е насочен Истината живее, Светлината работи, Чистотата сърцето краси. Много пъти льчите еднакво падат. На праведни и грешни. Аз трябва да възстановя падналата Чистота. Тук искам да ти разкрия една сметка, на която ти сам се спря и да разгадая едни букви, мистично, на което аз се спрях. Ето го твоето име и другите три: Гавраил - 8.
към текста >>

Любов, която не спи, не заспива, но всякога в Истината будна стои.
Блажен е онзи, който знае на него да свири. Животът е Светлина. Блажен е онзи, на когото светилникът свети. Под крилата на Бога всеки може да живее, когато пълната Божия Любов в него пее. Любов, а не измама. Любов, която не спи, не заспива, но всякога в Истината будна стои. Любов, която при всички положения вътрешно еднаква остава. Тя не се мами, от сърцето на тая Любов извира най-чистата вода. От душата й излиза най-меката светлина, в нея лъжа не живее. В нея има мир, който превъзхожда всяко знание и радост, която светът не е вкусил и не познава! Изисква се всякога будно съзнание.
към текста >>

Моят вечен Дух се услаждава в Истината, която прониква в твоята душа.
Най-силната година е 32-та. Веднъж е тя в живота и има голямо духовно значение. Тази година предава характер, зрелост и уравновесеност в дела и живот. Поздравявам те и ти се радвам в Бога. Ще те даря за този ден с нещо също много рядко - из апокрифната книжнина: „Ето, аз съм този, който те уча всеки ден в законът си да познаваш всичките ми пътища, които са святи. Моят вечен Дух се услаждава в Истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие. Правотата на Духа ти - моята радост. Моето благословение, моят дар, който ти пращам ще бъде като утринна роса, като пролетен дъжд върху падналата земя. Душата ти ще се насити и ще прозябне като плодовито дърво, насадено при водните утоки, което ще дава плода си на време. Моята ръка не се е съкратила да давам.
към текста >>

12 : Истината за блуждающите. 3.
Ефесяном гл. 2, ст. 7 -10 : Пътят е за страждующите. 2. Римляном гл. 12, ст. 12 : Истината за блуждающите. 3. Битие гл. 16, ст. 1 - 3 : Вярата утвърдява. 4. Галатяном гл. 4, ст.
към текста >>

7 - 9 : Истината озарява. 8.
Евангелие Иоанна гл. 16, ст. 1 - 4: Мъдростта просвещава. 7. Евангелие Матея гл. 10, ст. 7 - 9 : Истината озарява. 8. Второзаконие гл. 26, ст. 3 - 7: Правдата уравновесява. 9. Живот. Св. Йоанна гл.
към текста >>

17. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Мото: Когато дойде Духът на Истината Той ще ви научи на всичко./три пъти/ 2.
Четвърти съборен ден 22 август, 1927 година, понеделник 3 часа и половина на поляната Времето ясно. Слаб източен вятър. От изток към югозапад очертани три успоредни линии от облаци, бели, които в последствие станаха черни, по-скоро тъмни и по-широки. В 4 часа дойде Учителят. Размишление. 1. Мото: Когато дойде Духът на Истината Той ще ви научи на всичко./три пъти/ 2. Благословен Господ Бог наш. /три пъти/ 3. Добрата молитва. 4. Отче наш. 5. Гимнастическите упражнения. 6.
към текста >>

* * * Ясно говорене Беседа печатана в същото томче, 7 часа и 15 мин.
Шестте кръга сестри се вливат в два кръга братя. Получават се общо 4 кръга. Тръгва се от определено място двама братя с две сестри - в една редица в „колона по 4" и се движат към центъра на спиралата и т.н., както вчера. * * * Закуска Отче наш. След закуска Само Божията Любов носи пълния живот. * * * Ясно говорене Беседа печатана в същото томче, 7 часа и 15 мин. „Благославяй душе моя Господа." Само Божията Любов носи пълния живот. Евангелие от Иоанна гл. 18. „Духът Божи". Беседата завърши в 10 часа и 15 мин. „Бог е Любов." /песен/ Обяд Отче наш.
към текста >>

Пентаграма - вдясно в ъгъла на стаята и под него - кръга - емблемата „Глава на Твоето Слово е Истината". в.
Йоан 15/5 по жребие. 3. Отче наш. 4. В тайно молба - лично всеки за своите нужди. 5. Обяснения на картините в горницата: а. Антиминса, поставен в средата и над масата. б. Пентаграма - вдясно в ъгъла на стаята и под него - кръга - емблемата „Глава на Твоето Слово е Истината". в. Картината на еволюцията - в лявия ъгъл на стаята, изобразяваща: долния край - физическия свят средата - Духовния свят горния край - Божествения свят 6. Излизане бавно със съсредоточен поглед върху Антиминса. 10 часа и 15 мин. * * * Обяд Отче наш. След обяд Само Божията Любов носи пълния живот.
към текста >>

18. 1929 година

Под чие владичество е сега Земята, няма да обяснявам, но казвам: тази истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е такова, да може правилно да я разбере и възприеме." „Този свят представлява мъртва материя или материя на спящи същества, разхвърлени по цялата вселена." „Докато човек е пълен в себе си с нечестиви мисли и желания, той не може да намери Истината." „Няма по-страшно нещо от това, когато човешките мисли, чувства и желания се втвърдят, т.
Напр.: „Съвременният живот е живот на реликвите. В съвременния свят умрелите се изпращат с по-голямо тържество, отколкото се посрещат живите, които идат на земята." И 105-ият Псалом е псалом за избраните. Всички тия знамения ще дойдат за в бъдеще на земята, а някои от тях вече идат. Щом Бог е обещал, че ще спаси Своите възлюбени, един ден Земята ще се превземе и Той ще я предаде на избраниците Си. Засега Земята е в чужди ръце. Под чие владичество е сега Земята, няма да обяснявам, но казвам: тази истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е такова, да може правилно да я разбере и възприеме." „Този свят представлява мъртва материя или материя на спящи същества, разхвърлени по цялата вселена." „Докато човек е пълен в себе си с нечестиви мисли и желания, той не може да намери Истината." „Няма по-страшно нещо от това, когато човешките мисли, чувства и желания се втвърдят, т. е. кристализират." „И тъй, всички вярвания, всички мисли и чувства, които служат за облагородяване на човешката душа, са естествени вярвания, естествени мисли и чувства." „Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи." Казвам: Оставете мъртвите хора да се занимават с мъртвите идеи, а вие се занимавайте с главите, с живите идеи, които идват сега в света." „Смели хора се изискват днес, не е важно какъв си бил някога, важното е какъв си днес и какво можеш да направиш." „Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него." „Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства." „Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века. И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето първично знание, което той някога е имал. Към това се стремят и всичките науки, всички изкуства и занятия. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек." „Ако съвременният човек е развил своето духовно радио, с какво трябва да занимава Христа? Ако той иска да се свърже, нека се свърже, нека съжителствува с някой Ангел.
към текста >>

Останах да го слушам, но говоренето бе безсолно и мен познато.
Потвърдих, въпреки времето, че ще трябва да отидем. Потеглихме аз, Ариф Дикогоклу, защото делото против Ибрям Кьосе Мехмедов той ще го завежда и упълномощава адвокат. Савата Ризвонов и още един. Дело не заведохме, а оставихме чрез агрономството да се заведе и изследва нарушението. Професор Асен Златаров вечерта срещу събота ще говори на тема „От маймуната до човека". Останах да го слушам, но говоренето бе безсолно и мен познато. Вечерта дойде покана от Сандю, Васил Острев от с. Паламарци и говорихме на тема: беседите, Учителят и подобни. Свирих им с цигулката. 9.III.[1929 год.], събота Изпратихме Сандю Острев до Паламарския кантон и се върнахме, а аз с каруцата на Илия Пенев, след като купих за кумеца си една [...] за блуза за 200 лева и един бакър за 275 лева, си потеглих за Водица. Отбих се у сестра си в Ковачевец, И тя сгодила Георгя и заради мене отложила сватбата си за 13.III.
към текста >>

Колко хубаво е да мога се освободя от сянката на нещата, а това ще стане, когато аз не на думи, не с перо и книга пиша само, а искрено, живо, победоносно понеса светлото знаме на истината и вървя към светлите хоризонти, заедно с духовната армия, будителите, ръководителите на човечеството.
Да се свързвам с Великите идеи, със Светлите души и духове, да обичам душата, която ме обича, и чрез нея - всичко друго, защото тя е любов, тя е искрена и стремежът чист, възвишен. Тя скърби по мен, че аз се заблуждавам, съблазнявам от разни ... и разни, и това трябва да ми е гласът на Бога, Който ме е свързал с нея и чрез нея да ме навестява и води към светли бъднини, без някакви физически, материални връзки и интереси. Да люби човек така безкористно, то е велико състояние и само тогава ще има пълното съдействие на Небето. Защото Небето е свят от разумни същества, свят на светлините и Светлите души. И тяхната енергия ще се струи чрез нас само ако ние можем да бъдем чисти канали, да не я опетним, а свободно, без пречупване да мине през фокусите ни - ума, сърцето и волята. Колко хубаво е да мога се освободя от сянката на нещата, а това ще стане, когато аз не на думи, не с перо и книга пиша само, а искрено, живо, победоносно понеса светлото знаме на истината и вървя към светлите хоризонти, заедно с духовната армия, будителите, ръководителите на човечеството. Нищо не ме възпира да бъда и аз една светлинка, една крушка, електрически проводник на Голямата светлина, лъч слънчев на Великото слънце. Докога ще се ровя още в мисли за жена, женитба, докога още в жената ще гледам същество за удоволствие, и нима удоволствието е нещо съществено? Знае се, че светът от удоволствие, от тоя мним усет, че уж това е най-доброто благо, човек да се удоволствува по най-разнообразни начини, с храна пищна - по банкети, с питиета най-упоителни, в соарета, срещи и гощавки при скърби и радости. По гледки, да гледа човек зрелища Нероновски и да се наслаждава от това, от мъката на живите твари, от удоволствието - отмъщение спрямо неприятния нам човек или животно, от слушането цинизми и глупави слова или музика с чувствено еротично влияние, или най-после половите удоволствия, които са дошли до апогея си в култа на поклоненията световни! През деня приготвях бюджета, виках настоятелите на подпис.
към текста >>

19. 1929 година - продължение

Поздравиха със: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът." Размишление върху добрите придобивки.
Понеже чешмичката на бивака е зацементирана и водата не се огрява от слънцето, то Учителят искал да пие вода от горе, от другия извор, който се огрява от слънцето. На тръгване, още следобед, Учителят предупредил, че точно в 5 ч с експрес ще отпътуваме за София. И действително, точно в 5 ч следобед, така, ама точно в 5 ч, завалява дъжд, който ги съпровожда, докато пристигнат на Изгрева. IV. В разговор, при самия факт [на] някоя грешка, не обвинявай себе си и не се оправдавай с нищо, но кажи само така: „Аз дадох повод." Тази сутрин имаха братята тема за: „До бай Шишко гостилничаря". Учителят дойде. Поздравиха със: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината, в Истината е скрит животът." Размишление върху добрите придобивки. 4.V.1929 год., събота, Изгрев Направихме наряда на Изгрева и с Петър ходихме в града за билет, но не продавали. Купихме козунаци и храна за 2 ^ 3 дни. Тая сутрин вземах стомните и отидох на чешмичката за вода. Тамо дойде и Учителят. На мене каза да нахвърлям големи и малки камъчета и заподир брега покрай купела -изворчето горното.
към текста >>

от Матея и се спря на 9 стих: „И рече му: „Дойди след Мене", и той стана и отиде след Него." Няма по-силно изречение от „Дойди след мене." „Онзи, който е тръгнал по пътя на Истината, той всякога е щастлив." „Светията вижда кой човек е в нужда и нему помага." „Всички болести имат духовни причини." „Божиите пътища са неузнаваеми." „Човек трябва да и ма доверие в тези Божествени сили, които Бог е вложил в него." „Христос вьзкресе, Истината донесе" - така трябва да се казва, а не „Христос възкресе- истина възкресе".
Идеята се гледа и вътрешният подтик за нещо." 5.V.1929 год., неделя, Изгрев Станахме на наряд. В 10 ч - беседа. Чете се Добрата молитва. „Духът Божий". Учителят прочете 9 гл. от Матея и се спря на 9 стих: „И рече му: „Дойди след Мене", и той стана и отиде след Него." Няма по-силно изречение от „Дойди след мене." „Онзи, който е тръгнал по пътя на Истината, той всякога е щастлив." „Светията вижда кой човек е в нужда и нему помага." „Всички болести имат духовни причини." „Божиите пътища са неузнаваеми." „Човек трябва да и ма доверие в тези Божествени сили, които Бог е вложил в него." „Христос вьзкресе, Истината донесе" - така трябва да се казва, а не „Христос възкресе- истина възкресе". Сега Христос за едни е възкръснал, за други - не. И много други хубави слова изговори Учителят на тоя ден първи на Великден. Следобед ходихме в Народния театър аз, Еленка, Петър Арабаджиев и още двама наши. Вечерта -на опера: „Севилският бръснар" - комедия. 6.V.1929., понеделник, Изгрев Станахме в 4 ч.
към текста >>

Аз го посъветвах да говори истината.
Бях започнал да пиша писмо на Сестрата Еленка с молив, обаче заръмя дъжд и подмокри хартията, та даже се поизцапа, и се принудих да сляза в училището и тамо да продължа, но много хора ме безпокоят с искането на децата си да им помагам в работата, та не можах да пиша и писмо. През деня работих картички за Ярдъм и Водишката прогимназия и други някои. Към обед ми се искаше да продължа писмото си, но не успях. Вечерта Атимина дойде при мен да се изповяда, какво, че в качеството си на свидетел по злоупотребени пари от Мустафа Хасанджик с фалшиви документи, то Мустафа Ибр, Хасанджик го съветва да се съгласи, че той вземал пари и че те са купили дирек за някакъв си трон [? ] и ред други. Аз го посъветвах да говори истината. Легнах след 10 ч. Този ден, в бързането си за изгрева, сутринта не си бях умил лицето. 29.V.1929., сряда Станах рано и хайде в гората заедно с мастило, перо и хартия. След молитва, без да правя упражненията, започнах да пиша на Еленка. Бях радостен в душата си.
към текста >>

Новото, което иде сега в света, това е новата религия -религия на любовта, чиито членове са хората с обширните души и закрилниците на абсолютната свобода без ограничения, хората на справедливостта, девизът на които е: Истината в цялата й пълнота.
У дома не мога да работя над себе си, защото ме смущават домашните. После, аз не мога да стоя спокойно, да чета нещо или да мисля, когато домашните отиват на работа или нещо редят, или си говорят вънка. А в София нямам где да се установя на Изгрева при братството, защото място нямам, но все тамо трябва да ида за през лятото. Тамо с добрите братя ще мога да обменям мисли, да говорим постоянно за положителни неща в живота, ще обмисляме все по-нови и по-ефикасни средства за работа над нази си и над измъчените хора, които ни обкръжават ежедневно и ходят и се лутат в неведение и суета. Светлина и повече светлина, мир и повече мир е нужен, и Любов Свещена Божествена е нужна, която ще сгрее сърцата и ще ги стопли и размрази студения лед, който ги е сковал от хиляди години. Новото, което иде сега в света, това е новата религия -религия на любовта, чиито членове са хората с обширните души и закрилниците на абсолютната свобода без ограничения, хората на справедливостта, девизът на които е: Истината в цялата й пълнота. Средствата им са следните: с Любов, Мъдрост, стремеж към Истината, Правдата. Добродетелите им са капиталът, който ги кредитира, доброто е храната, която подкрепя силите им. Нова религия иде, това е религията на любов, нови хора идат, това са хората на Светлината; да бъдем с тях и се слеем с общата песен, песента на новия живот, живота на всемирното братство на земята. Слънцето изгря тъкмо в 5 ч. Небето е ясно.
към текста >>

Средствата им са следните: с Любов, Мъдрост, стремеж към Истината, Правдата.
После, аз не мога да стоя спокойно, да чета нещо или да мисля, когато домашните отиват на работа или нещо редят, или си говорят вънка. А в София нямам где да се установя на Изгрева при братството, защото място нямам, но все тамо трябва да ида за през лятото. Тамо с добрите братя ще мога да обменям мисли, да говорим постоянно за положителни неща в живота, ще обмисляме все по-нови и по-ефикасни средства за работа над нази си и над измъчените хора, които ни обкръжават ежедневно и ходят и се лутат в неведение и суета. Светлина и повече светлина, мир и повече мир е нужен, и Любов Свещена Божествена е нужна, която ще сгрее сърцата и ще ги стопли и размрази студения лед, който ги е сковал от хиляди години. Новото, което иде сега в света, това е новата религия -религия на любовта, чиито членове са хората с обширните души и закрилниците на абсолютната свобода без ограничения, хората на справедливостта, девизът на които е: Истината в цялата й пълнота. Средствата им са следните: с Любов, Мъдрост, стремеж към Истината, Правдата. Добродетелите им са капиталът, който ги кредитира, доброто е храната, която подкрепя силите им. Нова религия иде, това е религията на любов, нови хора идат, това са хората на Светлината; да бъдем с тях и се слеем с общата песен, песента на новия живот, живота на всемирното братство на земята. Слънцето изгря тъкмо в 5 ч. Небето е ясно. Само над източния хоризонт високо има едно облаче продълговато.
към текста >>

Но Бог ни призва по милост, но не и по заслуги, от това сънно състояние, от тоя дълбок гроб, и с премахването надочните и сърдечните ни плочи, показа ни, че има друг свят, где светлината грее, друг живот, където Истината цари и други отношения между мъже и жени, между хората, където братската чиста Божествена Любов ги свързва за задружна обща хармонична работа.
Крепча Станах рано. След молитвата и през [време] на нея душата ми се радваше на всичко, което ми се даваше от небето за уякчаване вътрешния човек до съвършената пълнота на възмъжал мъж. Беше ми драго и изпитвах една невидима връзка с Учителя, Който със светлите Си слова като животворните слънчеви лъчи ме укрепва и са пътеводители на външния и вътрешния ми лът. Те са гласът на Великото вътре, само че нужно е било отвънка да ни се дават, защото грижите на този свят закоравяват сърцата, замрежат очите и ние бихме се слели с общия световен водовъртеж, на общото световно лудо хоро и така щяхме да обикаляме все на едно място в един кръг. Раждай се, живей като свиня с всичките й удобства и прищевки, умирай и пак се раждай - вечен сън. Но Бог ни призва по милост, но не и по заслуги, от това сънно състояние, от тоя дълбок гроб, и с премахването надочните и сърдечните ни плочи, показа ни, че има друг свят, где светлината грее, друг живот, където Истината цари и други отношения между мъже и жени, между хората, където братската чиста Божествена Любов ги свързва за задружна обща хармонична работа. И как да се не радва човек в такива моменти и да благодари на Твореца за милостта Му, за Благостта Му, за добрините Му! През деня писах главни отчети на трите годишни отчета. Вечерта на мръкване се избръснах, изкъпах и се изпрах хубаво. На вечеря и на обед бях в общината по нямане на хляб. Легнах си, без да бях чел за обед и за вечерта от Ш серия, понеже беше ми много изморително.
към текста >>

А трябва да бъдем хора на добро говорене, а не на лошо.
Снимките, които правихме в Патлейна, Мадара и Плиска, както изглежда, сестра Куна ги освети - в момента, когато аз сменях стъклата, тя влезе в стаята, мислейки, че аз се глася да спя и за да подреди леглото, светна с електрическата ламба. През нея нощ валя град с незапомнена буря и трескавици. Аз на два пъти ставах да гледам какво става навън из прозорците. 28.VI.1929., петък Станахме и след измиване направихме гимнастиките след молитва. После свирихме, пяхме и закусихме, От тая - заръшния разговор сестрата Куна от която чух думи за [Петър] Панпоров, който петни братята и балдъзата си с поведението си и подобни. А трябва да бъдем хора на добро говорене, а не на лошо. Хора, които нещо ново в света трябва да градят. Светът е болен, разкапан, а ние трябва нещо ново да дадем, което да запълни празнотата и пустотата на света. Ново иска светът, а това новото ще дойде от чистите истински служители на Бога, какъвто е Учителят ни, на когото ние искаме да бъдем и сме ученици. Изкушенията в света са големи, съблазните - безкрайни, а ученикът не трябва да се заблуждава от временната световна привлекателност и ласка, ученикът не трябва да се съблазнява от нищо! След това направихме снимка на Стойчо, Иванка и Димитричка с цигулките, а сестра Куна при тях, в градинчето.
към текста >>

20. 1934 година

Той ми заговори пак по моето говорене - че тук ние преследваме особена цел с турците, че моето говорене турският учител му го предал и че той после изпитал жена си и тя му обяснила, че аз съм бил упрекнал Министерството, като тя изпърво искала да скрие, но после казала.
И в дълъг разговор се обясни, като му акордираше Пенчо Бояджиев, че от него зависело много работи, че той 8 години лежал в тюрмито *и че от 2 години бил без работа. Говориха за току уволнен ученик от Ст. Загора, назначен в Кърджали, и сега пак го бил уволнил Учителският съвет, а Кирков заставил учителите чрез Министерството да възвърнат тоя ученик и още много други работи. *тюрме, тюрма (от лат.-рус.) - остар. разг. затвор. (Бел. М.И.) И след като платих 8 лева, излязохме. Той ми заговори пак по моето говорене - че тук ние преследваме особена цел с турците, че моето говорене турският учител му го предал и че той после изпитал жена си и тя му обяснила, че аз съм бил упрекнал Министерството, като тя изпърво искала да скрие, но после казала. И че „ще видим" бе последната му дума. След като се разделихме, отидох при Тошев. Разказах му що се бе току-[що] случило с първото мм дохождане в Кърджали. Той ми каза, че ще предупреди околийския началник, ще предупреди и училищния инспектор. Излязох след това и си дойдох.
към текста >>

Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пенго Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация.
Излязох след това и си дойдох. Мъка изпитваше душата ми и рой мисли се въртяха в съзнанието ми, които съзнателно пропъждах и търсех нещо положително, нещо Божествено, тихо, хубаво, като зората, нещо като чистата вода, като сладкопойната мелодия на пойните птички в ранна утрина пролет. Аз съдех себе си за нетактичното ми постъпване тук, в Кърджали. Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина. Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България. Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пенго Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация. Стреми се, Пеню, денонощно, неуморно, да се самопросвещаваш, да придобиваш светлина, знания, за да си полезен на народа си, а последствията си ще видиш гонение, уволнение, че си неудобен за училищата. Ти, който денонощно се чудиш с що да бъдеш полезен, също да помогнеш на народа, ще те махнат, че си „неудобен". И в тая себеанализа аз разбрах, че колкото повече в мен се явява чувството да обичам професията си, да направя нещо добро, да притуря един пласт над обикновеното учение, да въздействувам морално, възпитателно над деца и родители, толкова се явяват странични влияния, странични сили, които се стремят да ме отклонят и изместят от учителското поприще. И тия дни, като че аз предчувствувам уволнението си. 27.I.1934 год.,събота Снощи четох есперанто до 12 ч.
към текста >>

Нека положим истината, от която свободата ще дойде.
Дава се само онова, което имате даром, а от това, което вие имате, помагайте. Помощта трябва да бъде взаимна. Всякога трябва да се помага. И тъй, нека положим закона на любовта, като закон на изправление. Нека положим мъдростта, от която светлината ще дойде. Нека положим истината, от която свободата ще дойде. И да направим пръв опит. За една седмица да бъде този опит. Сега аз искам онези от вас, които вземат участие в този опит, да станат силни, велики. Какъвто опит да ви се даде, вие искате наготово да влезете в опита, а другите да го правят. Без опити не може да се влезе в царството Божие.
към текста >>

21. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

Истината е Истина, а не лъжа.
А за да възкръснат, хората трябва да станат музикални. Сега не е време да става човек учен, религиозен, силен. Най-реалното е да стане музикален. Нека всеки отделя по 5 минути сутрин, обед и вечер, за да попее. Онази песен е хубава, в която думите имат едно значение, а не две. Истината е Истина, а не лъжа. Любовта е Любов, а не нещо друго. Гладът е глад, жаждата е жажда, а не нещо друго. „Всичко, което чух, ви го казах." Отчасти е казано, отчасти ще се разбере и отчасти ще се изпълни. Но все пак всичко е хубаво и нека посрещнем новите, светли бъднини с песен. (19.1.1936 год., неделя) 159.
към текста >>

Истината е един метод, една от най-красивите форми, в които Духът облича най-възвишените мисли и чувства.
Довършете работите си и ще дойде радостта. (23.IX.1938 год., петък) 166. Истинска песен Всеки един от вас най-малко може да направи от своя живот една песен и като запеете вашата песен, ако децата ви са болни, ще оздравеят, ако къща нямате, веднага ще я имате. На Бога да служиш с най-красивото, което имаш в себе си. С Любов и Дух да служиш. Истината е един метод, една от най-красивите форми, в които Духът облича най-възвишените мисли и чувства. (16.Х.1938 год., неделя) 167. Който иска да стане музикант, да посети 100 души музиканти. Да им погледа къщите и да му стане приятно. Същият закон важи, когато искаш да станеш богат, учен, философ, художник или ангел, или светия и пр. (15.XII.1939 год., петък) 168.
към текста >>

Истината, това е човешката мисъл.
Интервалите Квартите вървят по мъжка линия, а терците - по женска линия. (27.XII.1939 год., сряда) 174. Който не може да пее, не е добре организиран. Сърцето е, за да управлява любовта, умът е, за да управлява мисълта, а волята е, да управлява правдата. Докато ти чувствуваш, духовното сърце работи. Истината, това е човешката мисъл. Без нея ти не можеш да мислиш правилно. Без истината нищо не може да се внесе в човешкия ум. (29.ХII.1939 год., петък) 175. Ослабнат ли ти краката, пей: „ге-ге-ге"! При неразположение пей: „sol-sol"... Когато имам ограничение и неразположение, пея: „do-ге", ,dо-ге", do-rе-mi-fа", „dо-ге-mi-fа-sol".
към текста >>

Без истината нищо не може да се внесе в човешкия ум.
Който не може да пее, не е добре организиран. Сърцето е, за да управлява любовта, умът е, за да управлява мисълта, а волята е, да управлява правдата. Докато ти чувствуваш, духовното сърце работи. Истината, това е човешката мисъл. Без нея ти не можеш да мислиш правилно. Без истината нищо не може да се внесе в човешкия ум. (29.ХII.1939 год., петък) 175. Ослабнат ли ти краката, пей: „ге-ге-ге"! При неразположение пей: „sol-sol"... Когато имам ограничение и неразположение, пея: „do-ге", ,dо-ге", do-rе-mi-fа", „dо-ге-mi-fа-sol". Пейте, когато сте тъжни. При скърбите музикалните вълни са дълги.
към текста >>

Като разрешим всички мъчнотии, това е Истината.
(9.II.1938 год., сряда) 182. Ако употребявахте музиката, колко пъти вие щяхте да съборите Йерихонските стени -мъчнотиите, които ви заобикалят! Музиката лекува всички болести и недъзи. Има пеене, при което болният оздравява. Има пеене, като запея, желязото се стопява. Като разрешим всички мъчнотии, това е Истината. Най-мъчните парчета са при Истината. Там са най-неправилните тактове - сърцето не върви в акорд с ума, умът не върви в акорд с волята. Музикалният свят е устроен от Мъдростта. Ако не си умен, ти не можеш да пееш. Човек е създаден чрез музиката и чрез нея ще се поправи.
към текста >>

Най-мъчните парчета са при Истината.
Ако употребявахте музиката, колко пъти вие щяхте да съборите Йерихонските стени -мъчнотиите, които ви заобикалят! Музиката лекува всички болести и недъзи. Има пеене, при което болният оздравява. Има пеене, като запея, желязото се стопява. Като разрешим всички мъчнотии, това е Истината. Най-мъчните парчета са при Истината. Там са най-неправилните тактове - сърцето не върви в акорд с ума, умът не върви в акорд с волята. Музикалният свят е устроен от Мъдростта. Ако не си умен, ти не можеш да пееш. Човек е създаден чрез музиката и чрез нея ще се поправи. (13.II.1938 год., неделя) 184.
към текста >>

Музиката е говорене.
Има една музика, която е условна, а има друга, която е извън условията. Ако кажеш: „Аз не мога да пея", ти си невежа. Пеенето е присъствие на Божията душа. Може да пееш само на Онзи, Койтоти е дал сърцето, дробовете, устата. Пък като пееш на Него, може и други да те слушат. Музиката е говорене. (25.II.1938 год., петък) 194. Трябва да създадете условия, при които мъчнотиите да се премахнат. За да премахнете една мъчнотия, вие ще отидете при Господа, под Неговите крила, ще се сгушите и ще стоите 21 ден, докато почувствуваш топлина и чуеш Неговия глас, който ще ти каже: „Стани! " (Учителят пее тази дума.) * Като пея, целият музикален свят е около мен и в мен, вземат участие, и ако пеем, те ще направят нещо за нас - всеки ще пусне в паничката по нещо. (25.II.1938 год., петък) *Кокошката измътва яйцата за 21 дни и се излюпват пилци, затова се споменава това число. (Бел.
към текста >>

За да воюваш в Божествения свят, трябва да воюваш с Истината.
Всички вие ще се научите да пеете добре. После, всички вие добре пеете. Всички ний добре ще пеем. „fа" - добра обстановка, здраве на всички. „Si" не можеш да вземеш, ако не си доволен. За да воюваш в Божествения свят, трябва да воюваш с Истината. „Мi' - милосърдие. „Si" - закон на справедливост, няма да се нервираш. По свобода ще работиш. Някой прави погрешки, а ти пей: „Добри погрешки." Сега ви оставям да проявите своите постъпки. Старият човек може да е милостив, а младият може да е щедър.
към текста >>

Без музика, вие добродетелите, Любовта, Мъдростта и Истината не може да разберете.
Моцарт и Бетовен дълго време са мислили върху музиката. Те са колективна идея. Да учиш музиката заради самата музика. Има една музика - като запееш, веднага слизат светиите, ангелите и ти ще имаш най-добрата публика. (18.IX.1938 год., неделя) 227. Без музика, вие добродетелите, Любовта, Мъдростта и Истината не може да разберете. И учен човек не може да станете. Всички хора на изкуството са пратени като служители на Бога. На гениалните музиканти музиката достига чак до далечните звезди, а на талантливите - до Слънцето. Милиарди трептения се искат, за да се образува една човешка мисъл. 228. Музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек.
към текста >>

22. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 5

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Като разрешиш всички мъчнотии - това е Истината.
Има пеене, като запея, желязото се стопява. Една секунда представя един твърд предмет. Тя може да бъде увеличена. Щом вземете тона „до" правилно, това са разумните същества, които веднага си насочват вниманието към вас и казват: „Какво обичате? " И ви дават, което искате. Като разрешиш всички мъчнотии - това е Истината. Най-мъчните парчета са при Истината. Там са най-неправилните тактове. Сърцето не върви в акорд с ума, а умът не върви в акорд с волята. В многото говорене остават неща неразбрани. А като се говори малко, човек се спира върху няколко неща и мисли.
към текста >>

Най-мъчните парчета са при Истината.
Една секунда представя един твърд предмет. Тя може да бъде увеличена. Щом вземете тона „до" правилно, това са разумните същества, които веднага си насочват вниманието към вас и казват: „Какво обичате? " И ви дават, което искате. Като разрешиш всички мъчнотии - това е Истината. Най-мъчните парчета са при Истината. Там са най-неправилните тактове. Сърцето не върви в акорд с ума, а умът не върви в акорд с волята. В многото говорене остават неща неразбрани. А като се говори малко, човек се спира върху няколко неща и мисли. Като дойдете до музикантите, оставете да изправят своите грешки, а като дойдете до публиката, тя да изправи своите грешки.
към текста >>

В многото говорене остават неща неразбрани.
" И ви дават, което искате. Като разрешиш всички мъчнотии - това е Истината. Най-мъчните парчета са при Истината. Там са най-неправилните тактове. Сърцето не върви в акорд с ума, а умът не върви в акорд с волята. В многото говорене остават неща неразбрани. А като се говори малко, човек се спира върху няколко неща и мисли. Като дойдете до музикантите, оставете да изправят своите грешки, а като дойдете до публиката, тя да изправи своите грешки. (13.II.1938 год., неделя) 334. Музикалният свят е устроен от Мъдростта. Ако не си умен, ти не може да пееш.
към текста >>

Музиката считам едно външно изражение на Любовта, на Мъдростта и на Истината - на тези три сили.
Успехът на човека зависи от музикалността, която излиза от вътре. Когато пееш, цялото небе трябва да се отрази на твоето лице - от петите до главата. 340. Изопачена музика - шлагери От грехопадането ние имаме една изпоначена [изопачена] музика, как я наричате вие -шлагери. Да зъзстановим първоначалната музика. (20.П.1938год, неделя) 341. Музиката считам едно външно изражение на Любовта, на Мъдростта и на Истината - на тези три сили. Вяра, Любов, работа, богатство без музика не може да се реализират. Занимавайте се с музика. Нека тя ви бъде като стимул в живота и всичко онова, което желаете, ще го постигнете постепенно. (20.II.1938 год., неделя) 342. Молитвата Кога[то] се молиш, когато почнеш да говориш на Бога, трябва музикално да Му говориш.
към текста >>

Музиката е говорене.
Ако сме радостни при яденето, ние сме музикални. (25.II.1938 год., петък) 348. Ако кажеш: „Аз не мога да пея", ти си един невежа. Пеенето е присъствие на Божествената душа. Можеш да пееш само на Онзи, Който ти е дал сърцето, дробовете, устата, пък като пеем на Него, могат да ни слушат и други същества. Музиката е говорене. Плачът е чистене. Окалял си се. Ангелът, ако гледа как падат сълзите, ще създаде цяла музика. (25.II.1938 год., петък) 349. Като пея, целият музикален свят е около мене и в мен - вземат участие.
към текста >>

23. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Фактът е Истината, законът - Мъдростта, фактът - това са парите, ръцете, краката.
Някои от вас буквите „е", „л", „м" и пр., не ги пишат както трябва. По правилата трябва да ги написвате, буквите. Хора, които не могат да си поправят характерите, работниците много пари му искат; и обратно. За да се извърши една работа, трябва да има причина, закон, факт. Причината е горе в главата, законът - вътре в дробовете, а фактът- в стомаха. Фактът е Истината, законът - Мъдростта, фактът - това са парите, ръцете, краката. Постъпките са свързани с Истината, чувствата - с Мъдростта. Ако няма връзка между мислите и причината, мисълта остава непроя- вена. Без причина, без закон не може да се предаде мисълта. Животът е Любовта, законът е Мъдростта. Ако условията не ги използувате, в бъдеще ще се чудите защо не ви вървят работите.
към текста >>

Постъпките са свързани с Истината, чувствата - с Мъдростта.
По правилата трябва да ги написвате, буквите. Хора, които не могат да си поправят характерите, работниците много пари му искат; и обратно. За да се извърши една работа, трябва да има причина, закон, факт. Причината е горе в главата, законът - вътре в дробовете, а фактът- в стомаха. Фактът е Истината, законът - Мъдростта, фактът - това са парите, ръцете, краката. Постъпките са свързани с Истината, чувствата - с Мъдростта. Ако няма връзка между мислите и причината, мисълта остава непроя- вена. Без причина, без закон не може да се предаде мисълта. Животът е Любовта, законът е Мъдростта. Ако условията не ги използувате, в бъдеще ще се чудите защо не ви вървят работите. На всеки един човек ще му говориш както той иска, не както ти искаш.
към текста >>

Всички хора страдате от една грубост в говоренето.
Ако няма връзка между мислите и причината, мисълта остава непроя- вена. Без причина, без закон не може да се предаде мисълта. Животът е Любовта, законът е Мъдростта. Ако условията не ги използувате, в бъдеще ще се чудите защо не ви вървят работите. На всеки един човек ще му говориш както той иска, не както ти искаш. Всички хора страдате от една грубост в говоренето. Има майки, които раждат деца и не могат да ги отгледат, нямат майчино чувство. Майката трябва да знае да възпита детето си. Ако вие родите една мисъл и оставите другите да я отгледат, прилича на онази майка, която ражда и не отглежда детето си. Здравият баща предава здраве на детето си. Също и майката.
към текста >>

Истината се чисти от устата. Яденето.
Ако искаш да ти върви, път струвай на всички. Като видиш една мравя, заобиколи, не ходи по права линия. Турете си за един месец да почернее един косъм, изпращайте му мисъл да почернее, Една мисъл е силна, когато знаем как работят принципите, законите и фактите. Да очистите мисълта си, чувствата си и постъпките. Човек, на когото окото му не е чисто, мисълта не може да очисти. Истината се чисти от устата. Яденето. При яденето трябва да имаш благоговение, да мислиш, че нещо възвишено приемаш. Всичко ще забравиш и с благодарност ще ядеш. Когато мисълта ви не е чиста, каква молитва правите? Повтаряте едни и същи молитви. Любовта не се повтаря, молитвата - също.
към текста >>

Искай Любовта, търси Мъдростта и хлопай на Истината.
Има хора, които не умират - това са ония, които вярват в непостижимото и невъзможното. Докато не се отречеш от всичко - и от приятеля си, и от живота си, не можеш да разбереш реалното. (...) Щом почне да вярва човек в непостижимото, ще престане да оре земята - [ще се освободи] от скърбите и страданията. Задача: За 10 дена мислете за непостижимото и невъзможното, за да възприемете реалното, новото, което да приложите в живота. Човек нито да се подмладява, нито да остарява - да дойде до това състояние, за да се освободи от противоречията. Искай Любовта, търси Мъдростта и хлопай на Истината. Вярвай и търси непостижимото, за да разбереш реалността в живота - там се крие Бог. Трябва да разбирате в какво седи постижимото и в какво - непостижимото. Постижимото е гранично, а непостижимото е безгранично. Постижимите неща като се свършат, ти страдаш - например парите; и обратно. Постижимото - една задача решаваш.
към текста >>

Човек, който обича Истината, той е безсмъртен.
Човек трябва да бъде виртуоз, за да живее в едно семейство. Цялото човечество сме изпратени тука хористи. Щом говорим, ние сме певци. Който знае да шие, да пише, е музикант. Три възможности има в битието: свръхреалността... всякой човек да участвува в свръхреалността, да бъде мъдрец, да не прави погрешки. Човек, който обича Истината, той е безсмъртен. Там е вечното благо. Любовта отрича омразата. Днес като дойде Христос, всички болни ще излекува, затворниците ще освободи, ще ги научи как да живеят, глупавите умни ще ги направи. Представи си, че Христос е дошел, но ти не можеш да Го видиш, да се храниш и т. н, Не може да учиш един човек, който не те обича или ти не го обичаш.
към текста >>

Недоволен си от себе си - любовта е не на мястото; мъдростта, истината, животът и т. н.
Големите страдания побеляват главите. Преждевременно да падат космите и да не побеляваме. Всичките удове трябва да се преустроят, изопачени са. Живот да лъха от лицето на човека, красиви трябва да бъдем. Най-разумните същества живеят на Слънцето и оттам се разпределят благата за всеки човек. Недоволен си от себе си - любовта е не на мястото; мъдростта, истината, животът и т. н. - също. Всяко нещо, да го направим не неговото време. В тази война, казах, че германците ще изгубят войната. Някой път фактите изменят пророчеството. Кой от вас не е пророк?
към текста >>

* Тези, които служат на Мъдростта, на Истината, на Живота, на Знанието, на Свободата, които служат на движението, на учението, на работата, бъдещето е тяхно - така е писано.
Някой път фактите изменят пророчеството. Кой от вас не е пророк? Желая всички да виждате, да не сте слепи. Ще предскаже сега, че иде една епоха, от която хората няма да искат да се излъчат от Земята. Такова благо идва за 1000 години. * Тези, които служат на Мъдростта, на Истината, на Живота, на Знанието, на Свободата, които служат на движението, на учението, на работата, бъдещето е тяхно - така е писано. 8.XI.1944 г., сряда Първите думи не са били дълги, а къси. едногласни. Има едно знание, което се топи. И хубави дрехи да туриш, и обуща на болния, пак не е доволен. Когато главата страда, причините са материални, а когато стомахът страда, причините са духовни. Да се облича човек хубаво, това е доброто, не за да се харесваме на хората.
към текста >>

После - с Истината и най-после - с Мъдростта.
Децата са генерали. Зимата е една майка, която идва да вкара децата в училището, да учат. Въглищата са предмети, които трябва да учите. Аз считам Любовта за майка на света. С нея най-първо трябва да се занимаем. После - с Истината и най-после - с Мъдростта. Тя е бащата. Чиновническата работа е губене на време. Всякой един човек, който може да диша, може да стане отличен певец. С любов ще приемаш въздух. Разумността не е в ръката, но в мисълта.
към текста >>

Истината е в тебе.
Кажи: „Отказвам се от слабите си крака, ръце." Ще станете като децата, за да влезете в царството Божие. Всички са постили, за да добият светлина, топлина и сила. Ако искате да добиете енергия, обичайте децата. Мъж на мъж не хваща вяра, също и жената. Скъпоценните камъни не обичат да ги продавате. Истината е в тебе. Не питай хората дали пееш хубаво, а тури ухото си и питай себе си. Повикайте вашия баща в ума си, да ви даде светлина; майка си - в сърцето си, да ви даде топлина; и децата си - във вашия дух, за сила. Ония неща, които са определени от нашия Баща, да изпълним Неговата воля, а не нашите желания. Майките, бащите и децата трябва да обикнат света, за да се оправи. Ако ти ходиш по земята и нямаш любов към нея, тя нищо няма да ти даде.
към текста >>

Болят ви краката, ръцете - не сте в правилни отношения с Истината, със Свободата, с Правдата.
Земята се върти около Слънцето, но то й предава нещо. Слънцето дава конкретен резултат. Всичките мъже са един мъж. Единият мъж е един малък фокус, в който са всичките мъже. Коремът ви боли - нямате правилно отношение с Любовта. Болят ви краката, ръцете - не сте в правилни отношения с Истината, със Свободата, с Правдата. Главата - със светлината. Доброто, което сте направили, ще ви се отплати. Да обичаме тези хора, които Бог ги обича, не хората. Истината е свят на безсмъртие, също и Мъдростта, и Любовта. Смъртта иде, за да ограби човека.
към текста >>

Истината е свят на безсмъртие, също и Мъдростта, и Любовта.
Коремът ви боли - нямате правилно отношение с Любовта. Болят ви краката, ръцете - не сте в правилни отношения с Истината, със Свободата, с Правдата. Главата - със светлината. Доброто, което сте направили, ще ви се отплати. Да обичаме тези хора, които Бог ги обича, не хората. Истината е свят на безсмъртие, също и Мъдростта, и Любовта. Смъртта иде, за да ограби човека. Христос не иска да Го оберат втори път, затова няма да дойде. Христос пострада, защото не Го обичаха хората. Горко на този, който става причина да се излее тази кръв преждевременно, Пазете си ония мисли и чувства, за да си свършите оная благородна работа, за която сте дошли. Не се срамувай да дигнеш една сламка от земята, направи една услуга!
към текста >>

24. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

ТОМ 18

Истината относно естеството на болестите е била предадена на човечеството от арахангелите, духовните същества в сферата на Меркурий.
Когато човек преминава през сферата на Меркурий, той започва да разбира колко много физическото и моралното се взаимно проникват в света на звездите. С моралните петна, които човек носи със себе си от Земята, не може да влезе в небесния свят и той ги оставя, така да се каже, отсам неговия праг, както видяхме в Лунната област, която е много близо до Земята и до човека. А съществата от Меркурий, както видяхме, са натоварени със задачата да освободят човешкото същество от духовните резултати и причини на болестите, които представят особен вид енергия и материя. Те ги извличат от човека и ги изхвърляте духовния космос и те се всмукват в пространството на Вселената с един вид приятно чувство. Както тук на Земята чувстваме вятъра, гръмотевиците, светкавиците, бликането на водите, също така в сферата на Меркурий човек присъства на изтичането на своите болести, той ги вижда как се всмукват от духовните същества, които ги изхвърлят в космичното пространство. Истината относно естеството на болестите е била предадена на човечеството от арахангелите, духовните същества в сферата на Меркурий. Това са го знаели хората в древни времена. Ето защо, цялото лечебно изкуство, цялата медицинска наука е била предадена на човечеството при специалните мистерии на Меркурий, В култа, който е бил практикуван в тези мистерии, са се проявявали арахангелите. Тези същества са били едни от първите учители на човечеството и покрай другата мъдрост са му предали и тайната на лечебното изкуство и принципите на медицинската наука. Затова в древността медицината била считана от хората като дар от боговете. И в наши дни още всичко, което в съвременното лечебно изкуство е плодотворно, произхожда от тази древна епоха и се явява отблясък на това, което арахангелите са предали на човечеството.
към текста >>

А главата, която човек има на Земята като орган за разбиране, за разсъждение, за говорене, в Слънчевата сфера на човешкото съществуване се образува от сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
Той го чувствува и вижда, че този вселенски организъм, който му принадлежи е диференциран на отделни сфери - Лунна сфера, сфера на Меркурий, на Венера, на Слънчева сфера и т. н., които сфери влизат като органи в общия вселенски организъм, който човек чувствува, че му принадлежи. Но там човек чувствува, че притежава и нещо друго, нещо специално, което отговаря на главата на земното съществуване. Тази специална част на човешкото същество се образува от сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, които съставят един вид главата на човека в слънчевото му съществуване. Може да резюмираме горната мисъл по-конкретно по следния начин: В слънчевото съществуване - Луната, Меркурий и Венера съставят крайниците и долната част на човешкия организъм, самата Слънчева сфера заедно с неговите духовни същества образува гръдната област, целокупносттана ритмичната система на човека - дробовете и сърцето с кръвоносната система. А главата, която човек има на Земята като орган за разбиране, за разсъждение, за говорене, в Слънчевата сфера на човешкото съществуване се образува от сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Но както на Земята главата е орган за размишление, за разсъждаване, седалище на паметта и спомена, а също така в нея се намират устата, чрез която човек говори — изразява своите мисли. Устата е орган, чрез който се изявява човешкото слово като израз на неговата мисъл. Също така и в съществуването на човека в сферата на Слънцето неговата глава има същата функция. В Слънчевата сфера устата на човешкия организъм, чрез която се изразява космичното Слово, се представя от сферата на Марс в космичния организъм на човека. Това Слово звучи в пространството като хармония на сферите, като разумно космично Слово.
към текста >>

Това може да се види парадоксално, объркващо, но това е истината по този въпрос.
Той съзерцава като на филм проявлението на своя бъдещ живот, в който се изявява и реализира неговата карма. По такъв начин човек вижда като на филм всичко, което трябва да му се случи в следващия му земен живот. Престолите, които работят в сферата на Марс, действуват върху човешката воля. Херузимите, които работят в сферата на Юпитер, които са същества на космичната Мъдрост, действуват върху човешките чувства. Серафимите, които са същества на Любовта, на космичната Любов, действуват върху човешката мисъл. Това може да се види парадоксално, объркващо, но това е истината по този въпрос. Учителят, когато загатва този въпрос, казва, че човешките чувства се ръководят от Мъдростта, а човешките мисли се ръководят от Любовта, и казва още, че това не може да се обясни с думи, а когато човек го преживее, тогава ще го разбере. Така че, когато човешките същества, след като напуснат Слънчевата сфера, минават през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където се изработва и формира тяхната карма. Но има хора, чиято карма се формира главно в сферата на Марс, под влиянието на Престолите. Това са хора волеви, хора, чийто поглед е насочен предимно към земния живот, те макар да са учени или философи, пак разглеждат нещата по земному. Те получават главните импулси в своя живот от сферата на Марс.
към текста >>

25. 6.2. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ

ТОМ 19

МЕРКУРИЙ - МАРС При съвпад и добрите аспекти имаме един активен динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всеки въпрос, способност към добро говорене.
Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, където пръстите играят голяма роля - свиренето на пиано, цигулка и другите от този род. Също и при приложните изкуства. Умението всичко да се направи най-добре. При полуквадрата, жаждата и стремежа към постигане на хубавото среща известни пречки. При липса на аспекти между Меркурий и Венера, подтика и чувството за добро творчество липсват. МЕРКУРИЙ - МАРС При съвпад и добрите аспекти имаме един активен динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всеки въпрос, способност към добро говорене. А при висшите типове добър ораторски талант. При лошите аспекти имаме един заядлив човек, готов всякога при разговор да предизвиква рязка заядливост, оскърбително изказване, противоречащо на онова, което се разисква. При no-низшите типове имаме една излишна, не на място бъбривост и стремежа към обсебване на чуждото, кражба, но на дребно - джебчийство и лъжа. МЕРКУРИЙ - ЮПИТЕР При съвпад и добрите аспекти, особено при съвпад, имаме човек с голям интерес и жажда за материален придобие, забогатяване. При по-добро интелигентно ниво имаме силно изразен стремеж към знанията, науките, като в това направление ще може да се постигне много.
към текста >>

Те преиначават истината и лъжата.
При по-добро интелигентно ниво имаме силно изразен стремеж към знанията, науките, като в това направление ще може да се постигне много. При лошите аспекти имаме човек лаком, който обича прекалено със стръв материалния придобие, като приема, че това може да става и по непочтен начин - с измама и лъжа; да блясва и се изтъква със своите знания и умение, без те да са на голяма висота. Обичат да ги ласкаят подчертават навсякъде. Имат изразена склонност да използват услугите на другите, без да се чувстват задължени да се отплащат, затова. При низшите типове този стремеж към материалния придобие може да става и с кражби, но по-наедро, в по-голям мащаб. Те преиначават истината и лъжата. МЕРКУРИЙ-САТУРН При съвпад и лошите аспекти имаме едно подчертано внимание към всички вещи и дреболии, продукти и каквото и да било, стигащо до най-дребното, със стремежа да го приберат, закътат, защото все може да потрябва. Обичат да се запасяват, все от страх да не би да изпаднат в нужда, като често пъти, специално за продуктите, ги оставят и да се развалят, без да могат да ги използват. Плахи и предпазливи са. Има голяма скръжавост - свидливост и ако се наложи да дават, то го правят с голяма пресметливост. При добрите аспекти имаме човек със задълбочено търсене на истината.
към текста >>

При добрите аспекти имаме човек със задълбочено търсене на истината.
Те преиначават истината и лъжата. МЕРКУРИЙ-САТУРН При съвпад и лошите аспекти имаме едно подчертано внимание към всички вещи и дреболии, продукти и каквото и да било, стигащо до най-дребното, със стремежа да го приберат, закътат, защото все може да потрябва. Обичат да се запасяват, все от страх да не би да изпаднат в нужда, като често пъти, специално за продуктите, ги оставят и да се развалят, без да могат да ги използват. Плахи и предпазливи са. Има голяма скръжавост - свидливост и ако се наложи да дават, то го правят с голяма пресметливост. При добрите аспекти имаме човек със задълбочено търсене на истината. Те също имат голяма оценка към материалните ценности, но в един много облагороден нюанс, тяхното използване да бъде за разумни и необходими нужди, Способни са към големи усилия и устойчивост за придобие на тези материални ценности и успяват. МЕРКУРИЙ - УРАН При съвпад имаме човек със студени и резервирани отношения, предимно с хората от противоположния пол. Този съвпад, както и при добрите аспекти, дава човек със способности и стремежи към новото, оригиналното, по особеното разрешаване на всички въпроси и постъпки. При точните аспекти и при добра интелектуалност на индивида дава рационализатори, хората, които откриват новото. А също и изненадващ, много благоприятен случай в живота му, който ще донесе голяма полза и улеснение.
към текста >>

26. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

В Живота има всичко, което е минало: Пътят и Истината, а което ще бъде - наричат Дух, който изпитва и дълбочините Божии, а сам от нищо се не изпитва.
УЧИТЕЛЯТ 1. В НАЧАЛОТО бе Бог. А самото Начало какво е, не знаем. В и от НЕГО е Бог - от Него произлезе - и в НЕГО пребивава. 2. В Бога се яви Мисъл; Мисълта стана Слово; Словото - Образ; Образът - живот. 3. В Живота има всичко, което е минало: Пътят и Истината, а което ще бъде - наричат Дух, който изпитва и дълбочините Божии, а сам от нищо се не изпитва. (от новото Рилско Евангелие) СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ Има едно върховно вечно Начало, от Което произлиза всичко. Човешкият живот добива смисъл само в стремежа да постигне, приближи и опознае това Начало. Истината е достъпна само за свободния. Свободен е добрият, който живее Истината. Всяко знание, което приближава при Бога, е добро.
към текста >>

Истината е достъпна само за свободния.
В и от НЕГО е Бог - от Него произлезе - и в НЕГО пребивава. 2. В Бога се яви Мисъл; Мисълта стана Слово; Словото - Образ; Образът - живот. 3. В Живота има всичко, което е минало: Пътят и Истината, а което ще бъде - наричат Дух, който изпитва и дълбочините Божии, а сам от нищо се не изпитва. (от новото Рилско Евангелие) СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ Има едно върховно вечно Начало, от Което произлиза всичко. Човешкият живот добива смисъл само в стремежа да постигне, приближи и опознае това Начало. Истината е достъпна само за свободния. Свободен е добрият, който живее Истината. Всяко знание, което приближава при Бога, е добро. Приближаването се познава по това, че човек почва да проявява качествата на Началото - Извор вечен на Живот, светлина, веселие, добро - без да иска в замяна нещо. Приближаване към Началото е вътрешен път. То е достъпно за всички, но не в едно и също време - еднакво.
към текста >>

Свободен е добрият, който живее Истината.
В Бога се яви Мисъл; Мисълта стана Слово; Словото - Образ; Образът - живот. 3. В Живота има всичко, което е минало: Пътят и Истината, а което ще бъде - наричат Дух, който изпитва и дълбочините Божии, а сам от нищо се не изпитва. (от новото Рилско Евангелие) СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ Има едно върховно вечно Начало, от Което произлиза всичко. Човешкият живот добива смисъл само в стремежа да постигне, приближи и опознае това Начало. Истината е достъпна само за свободния. Свободен е добрият, който живее Истината. Всяко знание, което приближава при Бога, е добро. Приближаването се познава по това, че човек почва да проявява качествата на Началото - Извор вечен на Живот, светлина, веселие, добро - без да иска в замяна нещо. Приближаване към Началото е вътрешен път. То е достъпно за всички, но не в едно и също време - еднакво. Земният живот е стълбата на това приближаване, страданията - стъпалата, а радостите и доволствата - почивка.
към текста >>

Когато се научиш кому да даваш, идва Истината и те учи как да даваш - както Бог дава: никой да не сети и да не види ръката, която дава!
В окултните школи най-напред учат хората да дават на всички. То е Любовта. И ако грешно дадеш, други поправя погрешката ти. Когато ти стане навик да даваш, тогава влизаш в Мъдростта: учат те на кого да даваш и на кого -не. На всеки се не дава - бисери на свини се не хвърлят! Когато се научиш кому да даваш, идва Истината и те учи как да даваш - както Бог дава: никой да не сети и да не види ръката, която дава! Който доказва, че е силен - не е силен. Отрицателното, което виждаш, е помощта, която искат от твоята Любов! Бог ни учи или отвън - чрез условията, или отвътре - чрез съвестта. Когато си в пътя, определен за тебе, ти се чувстваш най-задоволен вътрешно, макар че условията отвън може да изглеждат като най-неблагоприятни. Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствието от победата на по-силния над по-слабия - макар само в един диспут, - то е едно решение, една цел.
към текста >>

Истината може да се казва само дотолкова, доколкото хората имат любов да я слушат - инак ще се разбягат.
Ако ти се бориш от желание да победиш и за удоволствието от победата на по-силния над по-слабия - макар само в един диспут, - то е едно решение, една цел. Но ако ти се бориш с любов, за да освободиш от невежеството противника си - това е друго съзнание. Ако всеки би бил длъжен той лично да изпълнява предварително съветите, които дава на другите, навярно хората тогава съвсем друго биха говорили, пък и самият живот би се променил. Желанието ни видоизменя отношенията ни към нещата. Когато нещо го не желаем, то и другояче ни изглежда. Истината може да се казва само дотолкова, доколкото хората имат любов да я слушат - инак ще се разбягат. «Ако не ядете плътта ми и ако не пиете кръвта ми» - ще се разбягате. Значи, разкриване на истината е възможно само пропорционално на степента на Любовта. Другояче не може да изтрае човек. Затова е казано, че който види Бога - без Любов, - умира! Човек сам се определя.
към текста >>

Значи, разкриване на истината е възможно само пропорционално на степента на Любовта.
Ако всеки би бил длъжен той лично да изпълнява предварително съветите, които дава на другите, навярно хората тогава съвсем друго биха говорили, пък и самият живот би се променил. Желанието ни видоизменя отношенията ни към нещата. Когато нещо го не желаем, то и другояче ни изглежда. Истината може да се казва само дотолкова, доколкото хората имат любов да я слушат - инак ще се разбягат. «Ако не ядете плътта ми и ако не пиете кръвта ми» - ще се разбягате. Значи, разкриване на истината е възможно само пропорционално на степента на Любовта. Другояче не може да изтрае човек. Затова е казано, че който види Бога - без Любов, - умира! Човек сам се определя. Всяка негова реч е разкриване. Пример: - Как излезе концертът?
към текста >>

А разбирането на всичките спънки - това е Истината.
Същото е и ако искаш да изправиш една погрешка на някого. Но не изплащай чуждите дългове, преди да си изплатил своите. Не поправяй чуждите погрешки, преди да си изправил своите! В живота препятствията са единствената реалност, достъпна нам. Всяка неразбрана реалност е спънка. А разбирането на всичките спънки - това е Истината. Само общите идеи могат да внасят обединение, формите създават противоречията - нека те са свободни. А съдържанието е, което обединява. Яденето е една обединяюща идея, а как да се яде и какво, това е формата. Самоотричането е процес, който трябва да се разбере. Отричането на една ценност може да стане само когато се има предвид друга, по-ценна.
към текста >>

Истинското убеждение - това е животът на човека, другото е говорене за убеждение.
Защото ако здравето, радостите, ума, тялото, имота - всичко това Бог е дал и е Негово, какво има да плачем, ако Той го употреби така или инак, според волята Си? Не е ли Той господарят, а ние - слугите само? Обединението на един народ може да стане само около една обща идея, според тия, които ще ги водят. Има главно два вида хора: едни, които смятат себе си за начало и край на нещата, и други, които признават, че в света има нещо повече от тях самите и изучават неговите закони и се стараят да ги прилагат в живота и делата си (закони на естеството, природата, Бог и пр). Самоотричанието винаги предполага добиване, знание, имане, придобиване, владение на нещо по-ценно. Истинското убеждение - това е животът на човека, другото е говорене за убеждение. Борбите в света стават и ще стават още дълги години между двата еталона: златния, които си отива, и трудовия, който тепърва израства на съзнанията на хората. Изкуственото добиване в евтино злато ще направи от него това, което стана и с алуминия и по тоя начин ще отърве света от един строй, в който ценностите растяха автоматично от труда на ония, които нямаха никакво злато. Истинското учение на Учителя дава вътрешна сила и външни възможности. То носи в себе си методи за разумен живот. Както един инженер не може да строи произволно, а трябва да съобразява формите на строежите си със законите на природата (независимо от сила и пр.), така и държавните и политическите мъже не могат да пренебрегват природните закони в своите построения - инак такива строежи ще бъдат краткотрайни.
към текста >>

Силата на истината е сила, но в нея няма никакво насилие.
Който ходи в светлината, не се спъва в пътя си. Ако се спъвате, светлината ви не е светлина. Не всякога и това, което виждат очите, е така, както го виждате. Небето никъде не се допира до земята, макар на всички да се струва, че виждат това. Само верният на принципите ще има успех в живота. Силата на истината е сила, но в нея няма никакво насилие. Силата без ум е безумие. Ум без доброта е излишно нещастие. Но всичко това без справедливостта е само източник на страдание. Верният в малкото ще бъде верен и в многото. Плодът определя дървото и знанието на градинаря - градината!
към текста >>

Който е свободен, може да греши, но има възможност да научи истината и поправи погрешката си.
Противоречията в природата не съществуват, Те са в човешкия ум - перспективата на нещата, пред която невежеството се спира. Важна е формата на нещата, още по-важно - съдържанието, но и двете добиват смисъл само при разумното употребление. Невежеството само се ограничава. Само разумният може да бъде свободен. Страда животното; учи човекът; ученикът действува, учителят ръководи, а Духът оживява. Който е свободен, може да греши, но има възможност да научи истината и поправи погрешката си. Несвободният не може да разбере истината - разбере ли я, той е вече свободен - отпадат всичките ограничения. Всеки, който туря вериги и заробва, трябва да знае, че заедно с това приготовлява едно тържество в бъдещето - тяхното снимане. Противоречието, което виждаш вън някъде, показва, че в тебе няма единство - гледаш нещата от две страни и едновременно, а това раздвоение именно е, което прави гледището опасно. Учението на Учителя не е религия, нито морал. То учи как да използуваш вложеното от Бога в тебе, та то, като се развие, да даде плода, който чакаш, като резултат, а не само да говорим че «трябва» - така нищо се не постига.
към текста >>

Несвободният не може да разбере истината - разбере ли я, той е вече свободен - отпадат всичките ограничения.
Важна е формата на нещата, още по-важно - съдържанието, но и двете добиват смисъл само при разумното употребление. Невежеството само се ограничава. Само разумният може да бъде свободен. Страда животното; учи човекът; ученикът действува, учителят ръководи, а Духът оживява. Който е свободен, може да греши, но има възможност да научи истината и поправи погрешката си. Несвободният не може да разбере истината - разбере ли я, той е вече свободен - отпадат всичките ограничения. Всеки, който туря вериги и заробва, трябва да знае, че заедно с това приготовлява едно тържество в бъдещето - тяхното снимане. Противоречието, което виждаш вън някъде, показва, че в тебе няма единство - гледаш нещата от две страни и едновременно, а това раздвоение именно е, което прави гледището опасно. Учението на Учителя не е религия, нито морал. То учи как да използуваш вложеното от Бога в тебе, та то, като се развие, да даде плода, който чакаш, като резултат, а не само да говорим че «трябва» - така нищо се не постига. Каквото изтъчеш, това ще облечеш!
към текста >>

Смирението е пътят към Истината.
Така, ако си представим две безкрайно големи плоскости паралелни, тогава, където и да сме между тях, ще виждаме все сфери или сфероиди, елипсоиди, но все «затворено» пространство. Оттам заключението: Ограничеността на видимото е въпрос на схващането на съзнанието. Границите на съзнанието ни са мярка за познаване на реалното. Обича, който слуша. И който слуша - обича. Смирението е пътят към Истината. Към Твореца на всичко, Който е истина, ние може да се приближим само отдолу нагоре, т.е. чрез смирението. Като отивахме на Витоша с автомобил с Учителя, аз бях седнал пред него. Почнаха да ми се носят картини. И започнах отвътре и отвън да виждам някак нещата едновременно.
към текста >>

Само онзи, който дава (жертвува), той може да научи истината - за другите тя е органически недостъпна.
И сега мнозина в природата гледат само картинки, без да подозират даже съществуването на текста. Слънчевите петна и петната на ириса в очите се схождат. И в единия, и в другия случай минават енергии с по-малко интензивитет. По-малко светлина, по-малко живот - това в човека е болест. В слънцето петното е трансформатор, чрез който енергиите с високо напрежение на слънцето стават достъпни на планетите. Само онзи, който дава (жертвува), той може да научи истината - за другите тя е органически недостъпна. Цената, която даваш за нещо, определя как ти мислиш. Затова някога Христос каза на богатския син: «Иди раздай имането си и тръгни подире ми! » Богатият обичаше богатството си повече от Христа, но видя това, след като Той го накара го раздаде. Обектите определят живота на човека - обектите на неговите ум, сърце и воля. И в обратното се крие истина - от живота, който носи в себе си човек, се определят обектите.
към текста >>

(«Аз съм Пътят, Истината и Животът!
Но за нас това даване е сили, а не готови продукти. Казва Учителят: «Сам ще намериш Бога! » Но това значи, че ти сам ще вървиш, ще гледаш с очите си, ще мислиш с ума си, ще ядеш, ще учи. Сам -значи няма никой да те носи на гърба си! Ще ходиш сам, но ще има кой да те води по пътя! («Аз съм Пътят, Истината и Животът! ») Учителят. Говори се често и още по-често пише за любов, но в едни случаи желанието се смята за любов; в други - съдържанието на привличането, на пола. Любовта е извор, който вечно тече - това по отношение на душите, които не са ни мъже, ни жени. Любовта прави преди всичко богат тоя, който я има и той мисли само как да даде - без това няма любов: гдето има жертва - има дълг, а гдето има радост от даденото - там има любов! Любовта има извор -това е Христос, Бог; има проява - доброто; има реализиране - даденото.
към текста >>

Колко лесно е да се различи лъжата, илюзията от истината.
Черният адепт е научил Адам и Ева да внесат в живота си размножението на формите - но заедно с това намалява и бдителността и апашът (дяволът) обира живота на наивниците и живее с тяхното Божествено богатство. Христос дойде да внесе в тия разединени форми първоначалното единство, да сглоби един нов Адам от пречистени клетки - человеци, които да изпълнят безпогрешно волята на своя Създател. Думата богат е имала първоначално друга смисъл от тая, която сега й се дава: Бог-ат - човек, който има Бога, както и рог-ат - който има рога. Понякога един момък среща една красива мома и животът му от тоя момент става друг съвсем. А има хора, които казват, че Бог им се явил, говорил с Христа, приказвали им ангели - а си живеят тъй, както и тия, които не са имали тия опитности. Колко лесно е да се различи лъжата, илюзията от истината. Колкото човек е по-близък вътрешно с Учителя, толкова повече се разкрива вътрешният смисъл на това, което Учителят е говорил. Инак той ще прилича на пътник, който може да е много жаден и да минава край някой извор, скрит в храстите, без даже да го и подозира. Бог се радва на всички усилия, в каквото и да е направление. Защото тоя, който живее и работи, по която и да е посока или направление, не може да не дойде до контакт с Божественото вън от себе си. А то ще му даде светлината и силата да разбере и прецени правилно живота, който тече в него.
към текста >>

27. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

» Когато човек се научи да мисли право, да разбира това, което го заобикаля, ще намери и своето място и ще се избегнат стълкновенията, които идат от неразбиране на Истината.
Инак се явяват посредници. И тогава това, което казват, става препятствие, явяват се догми, а после и противоречия в живота. Така Мойсей каза: «Почитай баща си и майка си! » А Христос - «Който не остави баща си и майка си, не може да бъде мой ученик.» А Учителят казва: «Ако не мислиш право, ще си нещастен. Имай Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина в себе си - и мисли право, сиреч, каквото и да мислиш, при тоя случай ще бъде право! » Когато човек се научи да мисли право, да разбира това, което го заобикаля, ще намери и своето място и ще се избегнат стълкновенията, които идат от неразбиране на Истината. Срещнатите трудности са мярка на недостигащото ни знание, както и трапът е мярка на пръстта, която трябва да хвърлиш в него, за да се запълни. С болния човек може да е приятел, но с болестта му - не! Животът не е нито проза, нито поезия. Той е: Ако се спреш на формите му - той е изкуство, художество. Ако се занимаваш със съдържанието му - това е наука.
към текста >>

Още по-внимателен бъди, когато имаш вече навика под вида на критика да ставаш кош на боклуци - търсейки божем да видиш истината!
И животните ядат, спят, движат се, размножават се. Едничкото, което отличава човека от тях, това е мисълта, четенето. Животът на един човек, общество или народ зависи от възприетите и живени идеали. Ако те са животински, човешки или Божествени - ще имаме и съответните резултати. Пази се от отрицателните мисли. Още по-внимателен бъди, когато имаш вече навика под вида на критика да ставаш кош на боклуци - търсейки божем да видиш истината! Започни с другото - желанието да видиш всякъде нещичко положително, и ти наистина ще вземеш да гледаш по-справедливо и с оглед да помогнеш на Доброто в света да се прояви. С отрицателното остави, както с болестите, да се занимават най-учените хора. Ако си в розова градина, на рози ще миришеш; в един обор - на тор. А всеки човек има в себе си обори и градини. Ако влезеш по необходимост или случайно в обора, изчисти го и после се умий и преоблечи, или най-малко, походи на открито - не между хората, за да си отиде миризмата на отрицателното и се успокоиш.
към текста >>

Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината - и те ще вървят с тебе.
Правата мисъл е тоя ключ! Разликата между истинската и неистинска музика е една, и то съществена - от истинската музика вадят правилата, по която калъпят неистинската. Истинската музика се ражда спонтанно, тя е израз на живот и не държи сметка за никакви писани правила - тя е вярна на живота, който в момента изразява. Даже често народните певци, които раждат тази музика, нямат и понятие, че съществуват подобни правила... Ако вървиш по пътя на Светлината - тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Любовта - и тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината - и те ще вървят с тебе. Но ако мислиш, че може да ги накараш да те следват в твоя път, ти си безумец! Човек за човека нищо не може да направи. Но едничкото най-велико нещо е, ако в даден момент се намери да посочи правия път на тоя, който го търси и не знае. Онова, което отделя човека от Бога, това е нашата нечистота и невежество! Щом отречем нечистотата посредством чистотата и невежеството - чрез знанието, ние ще се приближим при източника на истинския живот.
към текста >>

Истината не се защищава, а само изнася.
Човек за човека нищо не може да направи. Но едничкото най-велико нещо е, ако в даден момент се намери да посочи правия път на тоя, който го търси и не знае. Онова, което отделя човека от Бога, това е нашата нечистота и невежество! Щом отречем нечистотата посредством чистотата и невежеството - чрез знанието, ние ще се приближим при източника на истинския живот. От човека се иска само решението да върви с Доброто, а силата за това ще му дадат тия, които винаги помагат. Истината не се защищава, а само изнася. А човек може да я приеме или отрече - и с това да реши съдбата си, както някога евреите - с Христа. Онова, което съчетава нещата, то е вътрешният смисъл, това, което дава идея на всяко движение. За да разберем всяко нещо, трябва да влезем в мисълта на тоя, който го е направил и тогава ще видим, че всяко нещо е на своето място и върши своята функция. И ако има някакви отклонения, скърцания - ще се види и причината за това. Машината е образец на целесъобразна мисъл.
към текста >>

Учи се и вътрешно, гдето Словото е само средство за вътрешно сливане, а новото знание всъщност е животът на тоя, с когото си се слял - «Аз съм Пътят, Истината и Животът.» Формата е свързана с миналото, съдържанието - със сегашното, а смисълът - с бъдещето.
Ако един направи крачка, всички ще прекрачат. Ако в океана мръдне само една капка - целият океан ще се размърда, защото следната капка ще я замести следната, и следната - следната... така - до последната. За истинския учен са важни не догмите, а резултатите - те са животът. Учи се външно, чрез памет и ум. Това е знание перспективно, условно, относително. Учи се и вътрешно, гдето Словото е само средство за вътрешно сливане, а новото знание всъщност е животът на тоя, с когото си се слял - «Аз съм Пътят, Истината и Животът.» Формата е свързана с миналото, съдържанието - със сегашното, а смисълът - с бъдещето. Истинска лоза е тази, която дава грозде. Не изисквай от другите туй, което ти сам не можеш да направиш. Странни са понякога хората! При някой болен те говорят за великия доктор, който съществувал някога и някъде си, например в Лондон или Париж. А болният охка и вика: «Помощ»!
към текста >>

Моето говорене да е само повод да мислиш, да чувстваш, да действу-ваш, а не да го запомниш и повтаряш.
Приликите, които имат хората, говорят, чете имат един общ източник, а различието и разнообразието, което съществува -с тях са отбелязани условията, при който се е развивал тоя живот. Водата е една, а разнообразието иде от условията, при които тя е текла. Онези, които виждат Единството в разнообразието - те са на прав път. Има хора, които приличат на глухородени, които са влезли в концертна зала - виждат движението на музикантите, на инструментите им и мислят, че то е същината и казват: «виждаме», «разбираме», «възхищаваме се от движението на лъковете», но звуковете даже и не подозират... А как и какво изживява човекът, който чува, каква по-друга смисъл имат тия движения? И за него същественото не е това, което се вижда, а което се не вижда... Има, сега, хора, които са така и в природата - казват: «виждам», «разбирам»... като глухия в оперната зала... И ако те са глухородени, колко мъчно е да им се докаже, че освен това, което виждат, има нещо по-съществено, което се не вижда, «чува» (способност, чувство, сетиво, непознатотям) и което е именно същественото, което осмисля всички тия разнообразни движения. Моето говорене да е само повод да мислиш, да чувстваш, да действу-ваш, а не да го запомниш и повтаряш. Ако мислиш само да го запомниш, ще се осакатиш. Ако се свържеш вътрешно, ще го приемеш като храна - това е органическото знание, резултатът му, минал през съзнанието, ще бъде истинското знание. Ние имаме много по-хубав хляб, отколкото имат в света - там често ядат плесенясал, - но ние не знаем как да го поднасяме на хората. Ний често блъскаме с него хората в главата, за да видят, че е по-хубав от техния. И те виждат наистина, че е по-хубав, но понякога болката от блъскането е по-голяма от желанието да го имат и те си отиват озлобени.
към текста >>

Но може да го мине човек като Христа - носител (свидетел) на Истината, а може да го мине и като разбойника.
Има логика на вълка, на човека, на овцата. Логичното за африканеца (дивака) не е логично и за европееца. Логиката на животното е: «Силен съм, ще те изям! » Логиката на човека - «Силен съм, ще те победя! » Логиката на свръхчовека - «Силен съм, ще ти помогна.» Пътят към Голгота не може да се избегне от никого. Но може да го мине човек като Христа - носител (свидетел) на Истината, а може да го мине и като разбойника. Дано поне в последния случай е тоя, който позна Христа на кръста и Му отдаде справедливост. «Довечера ще бъдеш с мене в рая» - му каза Христос. Разкаялият се разбойник сочи, че природата допуща и отрицателния път, за да се стигне до Божественото, като най-бързия възможен в даден случай - всичкото е да бъдем с будно съзнание, макар и в най-лошия случай да познаем Божественото и отдадем справедливост - резултатът е пак положителен. Гъсеницата пълзи по земята. Тя не знае, че пеперудата, която хвърка, и тя - са едно и също.
към текста >>

На делата, на фактите вярват и най-големите материалисти и безверници... Аргументира се и се доказва лъжата, а истината се живее и опитва.
Така ще каже и всеки друг, който се сподоби с великия живот на Христа. Ако един човек казва, че е ходил в банка щедра и богата и раздава пари, лесно ще го повярват. Ако говори за златни находища и джобовете му са пълни със златен пясък и късове самородно злато - също. И ако някой възвести, че Бог е любов - и изяви на дело тази Любов, хората също ще му повярват, ако не заради думите, които казва, поне за делата, които прави. И ако хората сега не вярват, то е защото само им говорим. На делата, на фактите вярват и най-големите материалисти и безверници... Аргументира се и се доказва лъжата, а истината се живее и опитва. Свободата без обич е началото на злото. Къщата е голяма, а прозорецът - малък, но през него влиза светлината на къщата. Та, и духовните хора са малко, но без тях в голямата държава би било тъмнина. Във физическия свят гледаме с очите си, а в «другия» свят - със съзнанието си. Колко много нещастия в света стават само за едно парче омирисано месо!...
към текста >>

28. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

В хола се чува весело говорене на немски.
Генералът, който стои до прозореца и гледа навън на двора. Оглежда и себе си, като да гледа някой друг човек - и пак се връща към вратата, отгдето влязоха. Сън е сякаш. На двора се чува шум от влизащ автомобил, след туй - бързи енергични крачки по двора. Генералът застава мирно и се обръща към вратата. В хола се чува весело говорене на немски. Вратите ги отваря генералът, обръща се към Генко и каза тържествено, макар и тихо: - Негово Величество Царят. В стаята влезе висок засмян човек с «Добър ден» на устата. Той се ръкува сърдечно с генерала. - Много ми е драго, генерале, че Ви виждам все така бодър. После се обърна и към Генко.
към текста >>

Аз знам, че човек, който може така да рискува живота си за другите, е човек на истината.
- Чудно! Нима толкова не може да си спомните? То не беше много отдавна. Вие бяхте героят на събитието тогава. Затова Ви слушах и с такова внимание сега. Аз знам, че човек, който може така да рискува живота си за другите, е човек на истината. И смятам, че думите Ви са истински и ценни. Не си ли спомняте колата на шопа? - О! - каза Генко - Вие? О, да-а... Но защо тогава ми се сторихте по-висок и по-слаб?
към текста >>

29. VII. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА СЛЕДНИЯ ДЕН

(В. «Братство», бр. 203,12.XII.1937 г., стр. 3-4)

Защото той има много хора около себе си, но малцина или почти никой не говори истината, а пък и не я търсят.
- И колко ми беше чудно, когато казахте, че ще се нареди. Аз чаках да мй кажете как, какво ще правя, къде ще ида, при кого ще хлопам, а то всичко излезе тъй естествено, тъй неочаквано скоро, че още ми се струва, като че насън е станало. - Божествените работи винаги се нареждат тъй естествено - каза Учителят. - Достатъчно е само, ако сме будни и следваме ръката, която ни е подадена за помощ. А както виждате, той тогава Ви помогна - сега Вие - нему. Защото той има много хора около себе си, но малцина или почти никой не говори истината, а пък и не я търсят. Сега човеците искат всичко по своему да нареждат и стигат до тоя хаос, в който се сблъскват интересите им, желанията им, постъпките им. И поради това животът на земята е тъй труден и самата тя няма кътче почти, което да не е окървавено и в което да не гният някои кости... Той как Ви се видя? - Учителю, аз малко умея да наблюдавам, или, по-право - напоследък само нещо паметта ми изменя, но инак имам едно вътрешно чувство, което ми дава някаква вътрешна картина, бих рекъл, която изведнъж ми рисува положението. Ето сега, с него, елегантен, внимателен - тъй внимателен човек в живота си не съм виждал, тъй хубаво слуша. Веднага влезе, такова държание, като че беше равен на мен и аз можех съвсем свободно да си говоря това, което искам.
към текста >>

При говоренето на Учителя, съществуването на висшите същества, които ръководят човека, му се струваха съвършено реални, осезаеми.
Да има една Божествена база, от която всички да изхождат. Учителят му говори продължително. Разкриваше му политическото положение на околните държави, ролята на масоните, на Англия, на Русия, противовеса на Русия - Италия и много други въпроси, които Генко никога не бе чувал да се засягат от такова широко гледище. Той самият имаше идеи, но в политическите въпроси бе застанал, без да ще, на позиция, която изключваше всички партии наглед. Там го болеше и той викаше заедно с всички страдущи -но това не беше в състояние да разреши никакъв въпрос. При говоренето на Учителя, съществуването на висшите същества, които ръководят човека, му се струваха съвършено реални, осезаеми. Ясно му стана как всеки силов център развива своя противоцентър, за да спази равновесието в природата. Че човек има свое място и задача в природата и че стълкновенията започват тъкмо оттам. Многобройност на катастрофите може да бъде последица от нарушение само на едно разписание на един закон, но съществен. Като че ли Генко беше знаел нещо, но сега му го показваха. Една Ниагара, за която беше чул да се говори, а сега тя беше пред него и той с жаден поглед слушаше и се радваше.
към текста >>

30. 7. В светлината на Учителя. (ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ)

(В. «Братство», бр. 299 (4), 15.XII.1942 г., стр. 3)

3-4) (ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ) Истинското убеждение, това е животът на човека - другото е говорене за убеждение.
7. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ (В. «Братство», бр. 203, 12.ХII.1937г, стр. 3-4) (ИЗВАДКИ - КРАТКИ МИСЛИ ЗА ДЪЛГИ РАЗМИШЛЕНИЯ) Истинското убеждение, това е животът на човека - другото е говорене за убеждение. Ако искаш някого да научиш да пее, трябва да събудиш желание за пеене в него. И да учи. Същото е потреба, ако искаш да оправиш една погрешка на някого. Както инженерът не може да конструира произволно, а според законите на механиката, така и държавниците не могат да пренебрегват природните закони - инак техните построения ще бъдат нетрайни. Необходимото природата го дава, а излишното заробва.
към текста >>

Само онзи, който може да жертвува, той може да научи Истината.
Семето не старее, но растението, което се развива във време и пространство - старее. Не мисли, че ако си гребнал от океана вода в едно корито - океанът е коритото - ако ти си схванал нещо от Учителя, че Той е тъкмо това, което си схванал. На бездарния и всред една библиотека е безсмислен животът му. Също и ако е учен и не знае езика, на който са написани книгите - той ще гледа само картините. И сега мнозина в природата гледат само картини, без да могат да четат текста. Само онзи, който може да жертвува, той може да научи Истината. За другите тя е органически недостъпна. Цената, която даваш за нещо, определя как ти мислиш. Затова някога Христос каза на богатия: «Иди, продай богатството си и тръгни след Мене.» Свободата дава цена на всичко. А и дворецът без свобода става затвор. Ако някой е недоволен от живота си, нека остави всичко това, от което е недоволен, за да получи другото, което чака.
към текста >>

Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината - те ще вървят с тебе.
Ако се занимаваш със съдържанието му -това е наука. А ако търсиш смисъла му - това е философия. Животът на един човек, общество или народ зависи от възприетите и живени идеали. Ако те са животински, човешки или Божествени - ще имаме съответните резултати. Ако вървиш по пътя на светлината - тя ще върви с тебе. Ако вървиш по пътя на Мъдростта и Истината - те ще вървят с тебе. Но ако мислиш, че може да ги накараш да те следват в твоя път - ти си безумец. Човек за човека нищо не може да направи. Едничкото велико нещо е, ако в даден момент се намери да посочи правия път на тоя, който го не знае. Онова, което отделя човека от Бога, това е нашата нечистота и невежество. Щом отречем нечистотата посредством чистотата и невежеството - чрез знанието, ние ще се приближим при Източника на истинския живот.
към текста >>

31. 28. Писма до познати и непознати

Уважаема госпожо, Вашето желание да търсите и намерите истината е, което дава смисъл на живота Ви, макар че Вие лично сте недоволни от това лутане, както Вие го наричате, и обикаляния из разни общества, дружества и четене много книги.
28. ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ Любомир Лулчев (В. «Братство», бр. (4) 299, 15.XII.1942 г., стр. 3) Под това общо заглавие ще дадем последователно място на редица подобни писма, защото въпросите, които се засягат в тях, не са само лични и отговорите им могат да бъдат полезни за мнозина. Уважаема госпожо, Вашето желание да търсите и намерите истината е, което дава смисъл на живота Ви, макар че Вие лично сте недоволни от това лутане, както Вие го наричате, и обикаляния из разни общества, дружества и четене много книги. Това именно търсене характеризира Вашата голяма жажда, а самото лутане показва, че Ви липсва достатъчно светлина къде и как да търсите Истината. Приличате ми на човек, който всред снеговете е тръгнал да търси теменуги. Те наистина растат, но на своето място и време. При това трябва да имаме и очи, които да могат да ги видят. Когато за нещо искаме доказателства отвън, това показва, че вътрешната връзка на съзнанието ни със същото е скъсана.
към текста >>

Това именно търсене характеризира Вашата голяма жажда, а самото лутане показва, че Ви липсва достатъчно светлина къде и как да търсите Истината.
28. ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ Любомир Лулчев (В. «Братство», бр. (4) 299, 15.XII.1942 г., стр. 3) Под това общо заглавие ще дадем последователно място на редица подобни писма, защото въпросите, които се засягат в тях, не са само лични и отговорите им могат да бъдат полезни за мнозина. Уважаема госпожо, Вашето желание да търсите и намерите истината е, което дава смисъл на живота Ви, макар че Вие лично сте недоволни от това лутане, както Вие го наричате, и обикаляния из разни общества, дружества и четене много книги. Това именно търсене характеризира Вашата голяма жажда, а самото лутане показва, че Ви липсва достатъчно светлина къде и как да търсите Истината. Приличате ми на човек, който всред снеговете е тръгнал да търси теменуги. Те наистина растат, но на своето място и време. При това трябва да имаме и очи, които да могат да ги видят. Когато за нещо искаме доказателства отвън, това показва, че вътрешната връзка на съзнанието ни със същото е скъсана. Не иска доказателства за съществуванието на светлината тоя, който вижда.
към текста >>

Разбира се, по основния въпрос за Истината съществуват много мнения с различни изгледи на убедителност.
Приличате ми на човек, който всред снеговете е тръгнал да търси теменуги. Те наистина растат, но на своето място и време. При това трябва да имаме и очи, които да могат да ги видят. Когато за нещо искаме доказателства отвън, това показва, че вътрешната връзка на съзнанието ни със същото е скъсана. Не иска доказателства за съществуванието на светлината тоя, който вижда. Разбира се, по основния въпрос за Истината съществуват много мнения с различни изгледи на убедителност. Ще Ви кажа това, в което се придържам лично за себе си. Не е необходимо да го приемете и Вие. Достатъчно е ако го имате за сведение само. Истината сама по себе си, изцяло взета, е достъпна само на Бога. На другите същества тя се разкрива според степента и капацитета на тяхното съзнание.
към текста >>

Истината сама по себе си, изцяло взета, е достъпна само на Бога.
Не иска доказателства за съществуванието на светлината тоя, който вижда. Разбира се, по основния въпрос за Истината съществуват много мнения с различни изгледи на убедителност. Ще Ви кажа това, в което се придържам лично за себе си. Не е необходимо да го приемете и Вие. Достатъчно е ако го имате за сведение само. Истината сама по себе си, изцяло взета, е достъпна само на Бога. На другите същества тя се разкрива според степента и капацитета на тяхното съзнание. Но както малко или повече въздух носят живота и качествата на въздуха в себе си, така и Истината има свои качества и цена. Това, за което можеш да дадеш живота си, за да го придобиеш е Истина за тебе. И когато го придобиеш, то ще ти донесе своето основно качество свободата. Значи, Истината освобождава човека, а заблудата го обвързва.
към текста >>

Но както малко или повече въздух носят живота и качествата на въздуха в себе си, така и Истината има свои качества и цена.
Ще Ви кажа това, в което се придържам лично за себе си. Не е необходимо да го приемете и Вие. Достатъчно е ако го имате за сведение само. Истината сама по себе си, изцяло взета, е достъпна само на Бога. На другите същества тя се разкрива според степента и капацитета на тяхното съзнание. Но както малко или повече въздух носят живота и качествата на въздуха в себе си, така и Истината има свои качества и цена. Това, за което можеш да дадеш живота си, за да го придобиеш е Истина за тебе. И когато го придобиеш, то ще ти донесе своето основно качество свободата. Значи, Истината освобождава човека, а заблудата го обвързва. Но говоренето за истината не е още истината, както и гледането на една храна във витрината или четенето на готварската книга не нахранва. Храната трябва да се изяде, за да се получи силата, която се крие в нея.
към текста >>

Значи, Истината освобождава човека, а заблудата го обвързва.
Истината сама по себе си, изцяло взета, е достъпна само на Бога. На другите същества тя се разкрива според степента и капацитета на тяхното съзнание. Но както малко или повече въздух носят живота и качествата на въздуха в себе си, така и Истината има свои качества и цена. Това, за което можеш да дадеш живота си, за да го придобиеш е Истина за тебе. И когато го придобиеш, то ще ти донесе своето основно качество свободата. Значи, Истината освобождава човека, а заблудата го обвързва. Но говоренето за истината не е още истината, както и гледането на една храна във витрината или четенето на готварската книга не нахранва. Храната трябва да се изяде, за да се получи силата, която се крие в нея. Истината трябва да се живее, за да се разбере какво е тя. Неживените истини са само мисъл. Когато Христа Го запитаха: «Що е Истина?
към текста >>

Но говоренето за истината не е още истината, както и гледането на една храна във витрината или четенето на готварската книга не нахранва.
На другите същества тя се разкрива според степента и капацитета на тяхното съзнание. Но както малко или повече въздух носят живота и качествата на въздуха в себе си, така и Истината има свои качества и цена. Това, за което можеш да дадеш живота си, за да го придобиеш е Истина за тебе. И когато го придобиеш, то ще ти донесе своето основно качество свободата. Значи, Истината освобождава човека, а заблудата го обвързва. Но говоренето за истината не е още истината, както и гледането на една храна във витрината или четенето на готварската книга не нахранва. Храната трябва да се изяде, за да се получи силата, която се крие в нея. Истината трябва да се живее, за да се разбере какво е тя. Неживените истини са само мисъл. Когато Христа Го запитаха: «Що е Истина? » Той не отговори нищо, защото Той беше дал определението още по-рано: «Аз съм Път, Истина и Живот!
към текста >>

Истината трябва да се живее, за да се разбере какво е тя.
Това, за което можеш да дадеш живота си, за да го придобиеш е Истина за тебе. И когато го придобиеш, то ще ти донесе своето основно качество свободата. Значи, Истината освобождава човека, а заблудата го обвързва. Но говоренето за истината не е още истината, както и гледането на една храна във витрината или четенето на готварската книга не нахранва. Храната трябва да се изяде, за да се получи силата, която се крие в нея. Истината трябва да се живее, за да се разбере какво е тя. Неживените истини са само мисъл. Когато Христа Го запитаха: «Що е Истина? » Той не отговори нищо, защото Той беше дал определението още по-рано: «Аз съм Път, Истина и Живот! » Думите, когато съвпадат с делата, са истинни. Вие не може да имате абсолютна мярка за истината, защото и самата Вие не сте абсолютна, а ще се премервате с тая част от истината, която Ви е достъпна във всеки даден момент.
към текста >>

Вие не може да имате абсолютна мярка за истината, защото и самата Вие не сте абсолютна, а ще се премервате с тая част от истината, която Ви е достъпна във всеки даден момент.
Истината трябва да се живее, за да се разбере какво е тя. Неживените истини са само мисъл. Когато Христа Го запитаха: «Що е Истина? » Той не отговори нищо, защото Той беше дал определението още по-рано: «Аз съм Път, Истина и Живот! » Думите, когато съвпадат с делата, са истинни. Вие не може да имате абсолютна мярка за истината, защото и самата Вие не сте абсолютна, а ще се премервате с тая част от истината, която Ви е достъпна във всеки даден момент. И всичката храна не изядате и всичкия въздух не дишате, а само колкото Ви е потребно. Но колкото и да Ви се говори и описва захарта, ако не сте я вкусвали никога, представата Ви за нея ще бъде все непълна; така и истината каквото и да четете и говорите за нея, ако го не живеете, никога няма да разберете реално що е истина. Не се смущавайте, че може да се заблудите и вземете нещо друго за истината. Животът е най-великото училище. По плода ще познаете дървото: Истината освобождава!
към текста >>

Но колкото и да Ви се говори и описва захарта, ако не сте я вкусвали никога, представата Ви за нея ще бъде все непълна; така и истината каквото и да четете и говорите за нея, ако го не живеете, никога няма да разберете реално що е истина.
Когато Христа Го запитаха: «Що е Истина? » Той не отговори нищо, защото Той беше дал определението още по-рано: «Аз съм Път, Истина и Живот! » Думите, когато съвпадат с делата, са истинни. Вие не може да имате абсолютна мярка за истината, защото и самата Вие не сте абсолютна, а ще се премервате с тая част от истината, която Ви е достъпна във всеки даден момент. И всичката храна не изядате и всичкия въздух не дишате, а само колкото Ви е потребно. Но колкото и да Ви се говори и описва захарта, ако не сте я вкусвали никога, представата Ви за нея ще бъде все непълна; така и истината каквото и да четете и говорите за нея, ако го не живеете, никога няма да разберете реално що е истина. Не се смущавайте, че може да се заблудите и вземете нещо друго за истината. Животът е най-великото училище. По плода ще познаете дървото: Истината освобождава! Плодът на Истината е свободата, която ви дава. Моментът, в който сте разбрали, че сте се заблудили, вие сте крачка по-близо да Истината.
към текста >>

Не се смущавайте, че може да се заблудите и вземете нещо друго за истината.
» Той не отговори нищо, защото Той беше дал определението още по-рано: «Аз съм Път, Истина и Живот! » Думите, когато съвпадат с делата, са истинни. Вие не може да имате абсолютна мярка за истината, защото и самата Вие не сте абсолютна, а ще се премервате с тая част от истината, която Ви е достъпна във всеки даден момент. И всичката храна не изядате и всичкия въздух не дишате, а само колкото Ви е потребно. Но колкото и да Ви се говори и описва захарта, ако не сте я вкусвали никога, представата Ви за нея ще бъде все непълна; така и истината каквото и да четете и говорите за нея, ако го не живеете, никога няма да разберете реално що е истина. Не се смущавайте, че може да се заблудите и вземете нещо друго за истината. Животът е най-великото училище. По плода ще познаете дървото: Истината освобождава! Плодът на Истината е свободата, която ви дава. Моментът, в който сте разбрали, че сте се заблудили, вие сте крачка по-близо да Истината. Търсете така и сигурно един ден ще намерите.
към текста >>

По плода ще познаете дървото: Истината освобождава!
Вие не може да имате абсолютна мярка за истината, защото и самата Вие не сте абсолютна, а ще се премервате с тая част от истината, която Ви е достъпна във всеки даден момент. И всичката храна не изядате и всичкия въздух не дишате, а само колкото Ви е потребно. Но колкото и да Ви се говори и описва захарта, ако не сте я вкусвали никога, представата Ви за нея ще бъде все непълна; така и истината каквото и да четете и говорите за нея, ако го не живеете, никога няма да разберете реално що е истина. Не се смущавайте, че може да се заблудите и вземете нещо друго за истината. Животът е най-великото училище. По плода ще познаете дървото: Истината освобождава! Плодът на Истината е свободата, която ви дава. Моментът, в който сте разбрали, че сте се заблудили, вие сте крачка по-близо да Истината. Търсете така и сигурно един ден ще намерите.
към текста >>

Плодът на Истината е свободата, която ви дава.
И всичката храна не изядате и всичкия въздух не дишате, а само колкото Ви е потребно. Но колкото и да Ви се говори и описва захарта, ако не сте я вкусвали никога, представата Ви за нея ще бъде все непълна; така и истината каквото и да четете и говорите за нея, ако го не живеете, никога няма да разберете реално що е истина. Не се смущавайте, че може да се заблудите и вземете нещо друго за истината. Животът е най-великото училище. По плода ще познаете дървото: Истината освобождава! Плодът на Истината е свободата, която ви дава. Моментът, в който сте разбрали, че сте се заблудили, вие сте крачка по-близо да Истината. Търсете така и сигурно един ден ще намерите.
към текста >>

Моментът, в който сте разбрали, че сте се заблудили, вие сте крачка по-близо да Истината.
Но колкото и да Ви се говори и описва захарта, ако не сте я вкусвали никога, представата Ви за нея ще бъде все непълна; така и истината каквото и да четете и говорите за нея, ако го не живеете, никога няма да разберете реално що е истина. Не се смущавайте, че може да се заблудите и вземете нещо друго за истината. Животът е най-великото училище. По плода ще познаете дървото: Истината освобождава! Плодът на Истината е свободата, която ви дава. Моментът, в който сте разбрали, че сте се заблудили, вие сте крачка по-близо да Истината. Търсете така и сигурно един ден ще намерите.
към текста >>

32. 2. ЕССЕ HOMO

Беседа от Учителя, държана на 31.XII.1938 г. в 12 ч в. срещу 1.I.1939 г

И дотолкова, колкото сме съзнали вечното и абсолютното в себе си самия, можем да се доближим и до първоистината.
Човек се качи по един връх, по-далечен и от най-далечната звезда. Всяка крачка разширява видимия му хоризонт, разкрива красота, вдъхва вяра в далечното, надежда за бъдещето. Докога? Докъде? Така може да се питат само тия, които не са почувствали в себе си своята вечна същина, в които не са заговорили времената, преживени в миналото, не е заживяло Онова, което знае своето начало и няма край в Безконечното, с което се слива. Обективната истина съществува само за абсолютното - за нас съществуват само относителните. И дотолкова, колкото сме съзнали вечното и абсолютното в себе си самия, можем да се доближим и до първоистината. Само вечност и вечност можат си говори и разбират. Всяка апология на «истината» е едновременно и ограничение. Истината не се доказва - тя се живее или се умира за нея. Действителната стойност на една «истина», на един строй, на едно общество може да се разбере, само като се излезе вън от тях: някъде по- ниско - тогава ще стане една мечта по тях, смятани като идеал; или по-високо - да бъдат схванати като една преживелица или заблуда. Църквата не прави изключение от туй правило.
към текста >>

Всяка апология на «истината» е едновременно и ограничение.
Докъде? Така може да се питат само тия, които не са почувствали в себе си своята вечна същина, в които не са заговорили времената, преживени в миналото, не е заживяло Онова, което знае своето начало и няма край в Безконечното, с което се слива. Обективната истина съществува само за абсолютното - за нас съществуват само относителните. И дотолкова, колкото сме съзнали вечното и абсолютното в себе си самия, можем да се доближим и до първоистината. Само вечност и вечност можат си говори и разбират. Всяка апология на «истината» е едновременно и ограничение. Истината не се доказва - тя се живее или се умира за нея. Действителната стойност на една «истина», на един строй, на едно общество може да се разбере, само като се излезе вън от тях: някъде по- ниско - тогава ще стане една мечта по тях, смятани като идеал; или по-високо - да бъдат схванати като една преживелица или заблуда. Църквата не прави изключение от туй правило. Квасът, с който тя някога е заквасена, е дал нюанс на целия ѝ живот и очертал бъдещето на народите, които тя води. Липсата на светлина се е отразила върху всичките постъпки, жестове, състояния в живота.
към текста >>

Истината не се доказва - тя се живее или се умира за нея.
Така може да се питат само тия, които не са почувствали в себе си своята вечна същина, в които не са заговорили времената, преживени в миналото, не е заживяло Онова, което знае своето начало и няма край в Безконечното, с което се слива. Обективната истина съществува само за абсолютното - за нас съществуват само относителните. И дотолкова, колкото сме съзнали вечното и абсолютното в себе си самия, можем да се доближим и до първоистината. Само вечност и вечност можат си говори и разбират. Всяка апология на «истината» е едновременно и ограничение. Истината не се доказва - тя се живее или се умира за нея. Действителната стойност на една «истина», на един строй, на едно общество може да се разбере, само като се излезе вън от тях: някъде по- ниско - тогава ще стане една мечта по тях, смятани като идеал; или по-високо - да бъдат схванати като една преживелица или заблуда. Църквата не прави изключение от туй правило. Квасът, с който тя някога е заквасена, е дал нюанс на целия ѝ живот и очертал бъдещето на народите, които тя води. Липсата на светлина се е отразила върху всичките постъпки, жестове, състояния в живота. Напразно биха ни уверявали нейните «глави» и «владици», че я имат - целият им живот и животът на вървящите подире им свидетелстват срещу тях.
към текста >>

За да бъде по-право, трябва да ги слеем: чрез вдъхновението, чрез искрицата на вечното заложено в нас, хората, защото и по единия, и по другия път се разкрива все истината, отива се към онзи незнаен връх, в съществуванието на който понякога разумът отказва да вярва, но към когото сърцето не престава никога да се стреми.
Във френската революция аристокрацията крещеше, че загива Франция. И наистина Франция на сеньорите, на замъците, на десятъка, на безправните роби селяни, на абсолютния режим си отиде, за да дойде другата, новата Франция, с други разбирания и с права и облаги от държавния строй, разпределени между повече хора. Тоя повик се вдига днес и за хората, изгонени от руската революция. И за тях загина вече Русия - забравят да добавят, обаче - тяхната Русия, на чокоите и мужиците... Как се дават истините на людете? Бихме рекли - чрез науката и религията. За да бъде по-право, трябва да ги слеем: чрез вдъхновението, чрез искрицата на вечното заложено в нас, хората, защото и по единия, и по другия път се разкрива все истината, отива се към онзи незнаен връх, в съществуванието на който понякога разумът отказва да вярва, но към когото сърцето не престава никога да се стреми. Престанало ли е да има вдъхновени люде? Дадените форми на истините не са ли дадени чрез хора всякога? Са ли те съвършени? В съвършеното няма изменение, но в човешкото - винаги! Принципите ни са дадени и те са неизменни, но съдържанието, което сме влагали в тия принципи, и формата, в която са се въплотявали, са се нуждаели винаги от корекция.
към текста >>

Католицизъм, православие, протестантизъм, лютеранство, методизъм, квакери - това са само наименования на тия временни корекции, с които людете са се опитвали във всички времена да се приближат стъпка към подножието на кръста, гдето бе разпъната истината.
Престанало ли е да има вдъхновени люде? Дадените форми на истините не са ли дадени чрез хора всякога? Са ли те съвършени? В съвършеното няма изменение, но в човешкото - винаги! Принципите ни са дадени и те са неизменни, но съдържанието, което сме влагали в тия принципи, и формата, в която са се въплотявали, са се нуждаели винаги от корекция. Католицизъм, православие, протестантизъм, лютеранство, методизъм, квакери - това са само наименования на тия временни корекции, с които людете са се опитвали във всички времена да се приближат стъпка към подножието на кръста, гдето бе разпъната истината. Но всичките тия, които се явяваха да преоценят състоянието на нещата в църковата, бяха вече увързани по един или друг начин със самата нея и естествено бе, че тая тяхна свръзка тежеше както върху мирогледа им, така и [върху] тяхната дейност. Когато съдията е същевременно и страна в процеса, нему винаги ще му липсва достатъчно обективност да се произнесе справедливо, поне толкова, колкото един външен, незаинтересован, зрител би могъл да го стори. И вследствие това, заинтересовани решения бяха произнасяни толкова векове, че хората забравиха за разпознават истината; фалшивата стока бе продавана тъй дълго, че и вкусът на истинската започна да се забравя... Но ний имаме даден критерий от Великия Учител, с който твърде лесно се установява фалшивият тон: «По плодовете им ще ги узнаете» - ни казва Той. И не е ли естествено да се запитаме днес: важна ли е религията в живота ни? Ако не - то напусто са се пролели толкова кърви в миналото, да я защищават, насаждат и пазят.
към текста >>

И вследствие това, заинтересовани решения бяха произнасяни толкова векове, че хората забравиха за разпознават истината; фалшивата стока бе продавана тъй дълго, че и вкусът на истинската започна да се забравя... Но ний имаме даден критерий от Великия Учител, с който твърде лесно се установява фалшивият тон: «По плодовете им ще ги узнаете» - ни казва Той.
В съвършеното няма изменение, но в човешкото - винаги! Принципите ни са дадени и те са неизменни, но съдържанието, което сме влагали в тия принципи, и формата, в която са се въплотявали, са се нуждаели винаги от корекция. Католицизъм, православие, протестантизъм, лютеранство, методизъм, квакери - това са само наименования на тия временни корекции, с които людете са се опитвали във всички времена да се приближат стъпка към подножието на кръста, гдето бе разпъната истината. Но всичките тия, които се явяваха да преоценят състоянието на нещата в църковата, бяха вече увързани по един или друг начин със самата нея и естествено бе, че тая тяхна свръзка тежеше както върху мирогледа им, така и [върху] тяхната дейност. Когато съдията е същевременно и страна в процеса, нему винаги ще му липсва достатъчно обективност да се произнесе справедливо, поне толкова, колкото един външен, незаинтересован, зрител би могъл да го стори. И вследствие това, заинтересовани решения бяха произнасяни толкова векове, че хората забравиха за разпознават истината; фалшивата стока бе продавана тъй дълго, че и вкусът на истинската започна да се забравя... Но ний имаме даден критерий от Великия Учител, с който твърде лесно се установява фалшивият тон: «По плодовете им ще ги узнаете» - ни казва Той. И не е ли естествено да се запитаме днес: важна ли е религията в живота ни? Ако не - то напусто са се пролели толкова кърви в миналото, да я защищават, насаждат и пазят. А не е ли и лудост с най-скъпата цена - кръвта, человечеството да си купи безделица? Ако ли пък е важна, и дори нещо повече - по- важна от всичко друго в живота, то логично е да погледнем на целия съвременен живот с всичките му нещастия като неин резултат - неин плод. Не е важно какво е говорено, а що е направено.
към текста >>

Всички те са показали пътя, истината и живота на своите народи, в разните времена, за разните раси, по начини, най- пригодни за средата, в която са се явявали.
Що е днес Христос за съвременното общество в действителност? За милионите - едно име, за което си спомнят на Коледа и Великден; за значителна част - един източник за преживяване, сигурен доход; за сравнително твърде малцина - жив Бог, Въплотено слово, път, истина и вечен живот, една неумирающа същина, един принцип във вселената, един могъщ лъч на Бог Отец, който, като литне в световете, ще занесе Неговото благовестие, отвори очите на слепите, нахрани гладните, напои жедните, възкреси мъртвите. Христос - това не е личност, а форма на Божата милост. И в разните времена тя е носила и различни имена. За персите Христос (което ще каже Спасител) е бил Зороастьр; за евреите навремето си – Мойсей*; за индусите - Буда; за мюсюлманите - Мохамед. Всички те са показали пътя, истината и живота на своите народи, в разните времена, за разните раси, по начини, най- пригодни за средата, в която са се явявали. За мохамеданина един е Аллах и Мохамед е Негов пророк. За християнина един е Бог Отец и Негов възлюблен син е Исус Спасителят, чрез Когото ще дойде спасението. Като малки деца, от хилядолетия ний повтаряме думите на Тоя Спасител, а забравихме, че Той искаше да ги живеем, че Голгота не беше дял личен само Негов, а път, през който трябваше да мине всеки, който искаше да бъде съвършен, за да се слее с Отца си на небето. От зрители на Неговия живот, ний трябваше да станем спътници на Неговите стъпки и ако искахме да имаме дял с Него на небето, трябваше да вкусим и от горчивата Му земна чаша, и от Неговата собствена съдба... В съвременното християнство, взето изцяло, с всичките му институти, обреди, длъжностни лица и религиозен живот, за един безпристрастен изследовател има много разумни неща за времето си, но и нищо християнско, освен името. Нито формата, нито съдържанието, нито, най-после, принципите, които стоят в основата на всекидневния му живот, имат нещо от това, което някога Спасителят Исус говори и живя - невъзможно противоречие, съществуващо от столетия.
към текста >>

Всяка чиста душа, която живее по Неговите закони, може да разбере думите Му и да възприеме истината Му.
Ако не е престанал, защо официалната църкова се противопоставя на всеки, който говори от Неговото име? Или тя по себе си не вярва и на другите? Или трябва да допуснем, че след като води и напътства стадото си през толкова векове, тъй хубаво го подготви, та Бог не може да намери нито един человек, заслужил Божията милост и благословия, нито една душа, достойна да ѝ проговори? Нека си отговорят сами... Не. - Бог е говорил в миналото, говори и сега. Всяка чиста душа, която живее по Неговите закони, може да разбере думите Му и да възприеме истината Му. Но за това е нужно много чистота и много знание, и повече от всичко - любов; но не тая дребна любов вълча, която се чувства чрез стомаха, а любовта на Исуса, Който, умиращ, може да се моли за убийците си; любовта на слънцето, което еднакво грее на «праведни» и «неправедни»; любовта, най- после, на Отца небесни, Който е всичко създал и всичко търпи като любящ баща. От две десетилетия близо между нас в България тая любов се благовества. Тя хлопа на всяка врата, която е имала възможността да я чуе, кани всяко сърце, готово да оживее под нейните Божествени лъчи. На мнозина е известен тоя, който благовества това, още повече го знаят само като име, обилно затрупано с клюки, клевети, даже проклятия. Дори няколко книги излязоха да покажат колко е опасно за България неговото учение.
към текста >>

Истината намира думи и изказ, пътят се очертава, животът от мъчение и безмислица става неминуемо стъпало към усъвършенстванието на вечното в нас, искрата Божия, таяща се в душата на всяка твар.
Исусовите думи, казани преди две хилядолетия, оживяват в неговата уста. Целият вътрешен живот на тогавашния и сегашния человек се възсъздават пред очите на слушателя, добиват смисъл, стават ясни. Започва се преживяването - оттам началото на съзнателния живот чрез мислите и принципите на Исуса. Дънов като че ли хваща слушателя и го дига в една замайваща височина, отгдето миналото и сегашното се доближават, като да ги не делят десетки столетия. Голгота се ясно изправя, Исус оживява и думите Му заехтяват през тъмнотата на времето, като току-що да са казани. Истината намира думи и изказ, пътят се очертава, животът от мъчение и безмислица става неминуемо стъпало към усъвършенстванието на вечното в нас, искрата Божия, таяща се в душата на всяка твар. Могат ли слушателите, при тоя безконечен простор, който им се очертава, да живеят с дреболиите на всекидневния живот? Могат ли изкуствените граници на вековните наслоения, няма- щи нищо общо с Истината, която освобождава, да възпрат пламтящите души на тия, които имат уши и искат да слушат? Не, разбира се. Обществено положение, религия, пол - всичко това са условности, само облекло на вечната същина, която действително живее в нас. Самосъзнали развитието си души, пробудилите се, независимо от дрехите, които носят в момента, всички се явя- ват на призива за работа върху себе си за добиване познания, които ще облекчат живота; работа за помощ на близкия, защото словата Исусови са вечни принципи в природата, които, разбрани и схванати, засягат и обхващат всички области на человеческото знание, като оттикват границите им до безконечността.
към текста >>

Могат ли изкуствените граници на вековните наслоения, няма- щи нищо общо с Истината, която освобождава, да възпрат пламтящите души на тия, които имат уши и искат да слушат?
Започва се преживяването - оттам началото на съзнателния живот чрез мислите и принципите на Исуса. Дънов като че ли хваща слушателя и го дига в една замайваща височина, отгдето миналото и сегашното се доближават, като да ги не делят десетки столетия. Голгота се ясно изправя, Исус оживява и думите Му заехтяват през тъмнотата на времето, като току-що да са казани. Истината намира думи и изказ, пътят се очертава, животът от мъчение и безмислица става неминуемо стъпало към усъвършенстванието на вечното в нас, искрата Божия, таяща се в душата на всяка твар. Могат ли слушателите, при тоя безконечен простор, който им се очертава, да живеят с дреболиите на всекидневния живот? Могат ли изкуствените граници на вековните наслоения, няма- щи нищо общо с Истината, която освобождава, да възпрат пламтящите души на тия, които имат уши и искат да слушат? Не, разбира се. Обществено положение, религия, пол - всичко това са условности, само облекло на вечната същина, която действително живее в нас. Самосъзнали развитието си души, пробудилите се, независимо от дрехите, които носят в момента, всички се явя- ват на призива за работа върху себе си за добиване познания, които ще облекчат живота; работа за помощ на близкия, защото словата Исусови са вечни принципи в природата, които, разбрани и схванати, засягат и обхващат всички области на человеческото знание, като оттикват границите им до безконечността. Пътят, който е минат веднъж от богочеловеците, съществува, може и трябва да бъде минат от всички. «Бъдете съвършени като Отца си на небесата.» С думите на Исуса, с подражание на Неговия чист и разумен живот, Дънов се мъчи да убеди слушателите си, че между пропастта на хилядолетията, които делят хората от Голгота и небето до днес, може да бъде хвърлен наново мост, по който да минат достойните и отидат при своя Небесен Баща.
към текста >>

Трябва да го чуете веднъж и да проследите как думи- те му ще се отекнат в душата ви, за да разберете тия жадни за истината разно- образни хора, които се трупат около него от всички народности, от всички вери, от всички краища.
С вдъхновени думи на истински виждащ в далечината на миналото человек, Дънов разкрива на своите най-разнообразни слушатели същността на света, законите, които го управляват, сиреч Бога. Някои от тях, расли в мъките на живота, в безнадеждието и липсата на духовна перспектива на съвременния материалистичен живот, поглъщат жадно словата му. Други, изпили до дъно разочарованията на суетата, усещат струите на надеждата да ги облъхват; трети, работили изключително чрез мозъка си и достигнали до неразрешимите въпроси за съвременната наука, със затаен дъх ловят думите му, които дигат було- то на незнайното и разкриват неограничени простори за изследвания и знания. И всичко това е обвито с една атмосфера на любов, която обгръща всичко, разбира всичко, прощава всичко. В неговите уста и думите, обикновените всекидневни думи, добиват дълбок смисъл, когато ги погледнете от височина- та, на която ви е увлякъл. Трябва да го чуете веднъж и да проследите как думи- те му ще се отекнат в душата ви, за да разберете тия жадни за истината разно- образни хора, които се трупат около него от всички народности, от всички вери, от всички краища. Някои от тях, наивни в своята измъчена душа, удивени от неговото всезнание, неизчерпаем океан, пред който те се губят, чакат всеки момент да станат чудеса, да се разкрият тайните на небесата, да се види Бог; други, сдържани, проучват и мълчат - трупащи богатството на знанието и мъдростта, за да ги приложат в новия живот, отделните единици на които тепърва се формират-живо т по принципите на Спасителя Исуса, живот по принципите на разумната жива природа, чрез която Бог ни изявява Своите закони. Но да се схванат тия закони се иска чистота, нечовешка чистота в мисли, чувства и дела - защото само през чисто може да мине чистото. И слушащ говоренето му и гледащ живота му, понякога на страничния человек се струва, че това е един висок връх, спуснат отвесно от всички страни, без ни едно междинно стъпало около му. Като че ли никой от слушателите съзнателно не е дорасъл да крачи след стъпките му на оная шеметна висота, гдето ги води неговото знание и интуиция. Оттам и несполучливите опити да бъде разбран изцяло от тях или от нас, които го гледаме отстрани от любопитство, било най-после от тия, кои- то отиват, за да открият прицелни точки за своите клеветнически стрели.
към текста >>

И слушащ говоренето му и гледащ живота му, понякога на страничния человек се струва, че това е един висок връх, спуснат отвесно от всички страни, без ни едно междинно стъпало около му.
И всичко това е обвито с една атмосфера на любов, която обгръща всичко, разбира всичко, прощава всичко. В неговите уста и думите, обикновените всекидневни думи, добиват дълбок смисъл, когато ги погледнете от височина- та, на която ви е увлякъл. Трябва да го чуете веднъж и да проследите как думи- те му ще се отекнат в душата ви, за да разберете тия жадни за истината разно- образни хора, които се трупат около него от всички народности, от всички вери, от всички краища. Някои от тях, наивни в своята измъчена душа, удивени от неговото всезнание, неизчерпаем океан, пред който те се губят, чакат всеки момент да станат чудеса, да се разкрият тайните на небесата, да се види Бог; други, сдържани, проучват и мълчат - трупащи богатството на знанието и мъдростта, за да ги приложат в новия живот, отделните единици на които тепърва се формират-живо т по принципите на Спасителя Исуса, живот по принципите на разумната жива природа, чрез която Бог ни изявява Своите закони. Но да се схванат тия закони се иска чистота, нечовешка чистота в мисли, чувства и дела - защото само през чисто може да мине чистото. И слушащ говоренето му и гледащ живота му, понякога на страничния человек се струва, че това е един висок връх, спуснат отвесно от всички страни, без ни едно междинно стъпало около му. Като че ли никой от слушателите съзнателно не е дорасъл да крачи след стъпките му на оная шеметна висота, гдето ги води неговото знание и интуиция. Оттам и несполучливите опити да бъде разбран изцяло от тях или от нас, които го гледаме отстрани от любопитство, било най-после от тия, кои- то отиват, за да открият прицелни точки за своите клеветнически стрели. Приживе той има съдбата на свръхчовеците - да го отричат и своят мнозина и различни хора, виждащи в него ту своята антитеза, ту пък в една негова незначителна частица - целия свой мироглед и оттам - да го мислят, че е тъкмо като тях самите. И тогава собственото си противоречие те приписват нему и собствените си качества виждат в неговите дела. Още веднъж старата истина, че всеки съди за другия по себе си, получава лишно доказателство.
към текста >>

«Истината» не е достатъчна само да се говори, тя трябва да се посее, т.е.
И когато го осъждат, те не говорят за принципите на Исуса, а за своите догми, икони, обреди и форми; като че ли нашата църква не лежи върху Христа, а върху тия человечески, следователно изменими винаги неща. И когато народите им изнемогваха в нещастията си, те се безпокоят повече за дрехите, външното, несъщественото, отколкото за самите хора. Това е нелогично - и все пак то е една действителност. Със своя живот и учение Дънов според нас не руши нищо - той само работи и вдига факела, да се види същинското положение на нещата. И тогава неговите думи изобличават неволно всички тия, които се идентифицират със строя, църковата и морала, не защото последните са това, което Исус е говорил и донел на хората, а само защото са морал и институти на нашето минало, като забравят такива, че и детинството е наше минало и все пак никой не можа да остане дете през целия си живот. «Истината» не е достатъчна само да се говори, тя трябва да се посее, т.е. да се живее и по плода ѝ да се познае доколко тя е истина. Нашата църква има свой плод, достатъчно видим за всички - но отрича възможността и правото на други да сее. Тя, в лицето на своите висши «пастири», хвърля анатема на «еретиците», а след туй разгръща Евангелието и чете на същите слушатели: «Любете враговете си» - едно такова противоречие, което никакъв съзнателен живот, който е свикнал да си дава отчет за думите и делата, не може да издържи. При такова положение на нещата, когато моралът в цяла Европа се разклати, когато егоизмът, накичен или не с етикета «свещен», тласна человечеството по кървавите полета, разсипа милиарди и разплака милиони, ръководени от своите пастири и благославяни от свещениците си, чудно ли е, че обществото навсякъде, а също и в България, започва да туря на преоценка своите ценности; че се явяват смели хора, които им напомнят забравените истини и вечните закони на нашия «Татко небесен», комуто всеки ден ломотим набързо молитви между две престъпления? И нашият «ред» на нещата е тъй далечен от Тоя, с името на Когото се кичим, че достатъчно е да настои някой за изпълнението на думите Му, за да мине в очите на съвременниците си за анархист, еретик - и какво ли не още, но в никой случай - за християнин.
към текста >>

И от всяко стъпало ще съзре истината, ще разбере пътя, ще зажи- вее живота.
На какво се обосновават нашият морал, църкова и строй - освен на предания и езически закони? Няколкото цитати, които взехме наслуки от беседите му, достатъчно ясно характеризират гледа на Дънова върху целия съвременен живот. Според него най-важното е человек да мисли и обича с велика Божествена любов - всичкото останало ще дойде от само себе си. Но и мисълта му трябва да бъде акт на едно самосъзнание, както и любовта му. Подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието са етапите, през които минава и ще мине всеки човек. И от всяко стъпало ще съзре истината, ще разбере пътя, ще зажи- вее живота. И много, много от сегашното в неговите очи ще добие друг вид, гробът ще бъде отхлупен, всичките несъществени форми на нашето битие ще останат като ненужни в него, а другото ще се устреми към новия живот, в който големите ще служат на малките не по принуждение и не по дълг, а с радост. Красотата на тоя нов живот е тъй величествена, че само при възвестяването ѝ Иерихонските стени на старото се рушат от само себе си. Дънов ли е крив за това? Ний не искаме да ставаме съдници в случая, но на всеки безпристрастен зрител, който си даде малко грижа да чуе едната и другата страна, става явно, че и тук, както и някога преди хиляди години, както и много пъти оттогава в историята на християнизма, на едната страна стои рутината, преданието, кълнящо се в златото на олтаря, а отричащо самия храм; стои наслой- ката от думи и разбирания на заинтересувани, за които църквата и понастоящем е доходен източник за живот - и чистия усет на една възвишена душа, която е разбрала думите на Исуса, мъчи се да ги живее и да научи другите да живеят; която иска мечтите да станат действителност, която вярва и знае, че те могат да станат действителност. За мнозина дори, които вървят след него от години, той е «спасител».
към текста >>

И този, който ще може да му ги даде - ще бъде слушан и ще води - всичко останало или ще разбере Истината и възкръсне, или ще остане една хубаво варосана гробница, в която има само кости и смрад.
Да вървиш с народа си и времето е достойнство на всеки интелигентен человек, но да вървиш с Исуса Христа е една необходимост, без изпълнението на която всеки, носещ името Христово, върши фалшификация. Време е вече натрупаният през вековете товар под общото име «Християнство» да се разрови и само истинското, нечовешкото, дадено ни с Новия Завет, да бъде турено в основата на хората в сърцата им, където е истинската църква, да се заживее християнството! Сигурно при това ще трябва да се простим и с много, което ний самите, за хатър на интереси или поради невежество и угодничество, сме трупали под закрилата на Божественото име. Но що значи нашето, дребното, тленното пред Истинското и Вечното; ако ний действително вярваме в него? Времето на думите мина вече - сега животът иска дела. И този, който ще може да му ги даде - ще бъде слушан и ще води - всичко останало или ще разбере Истината и възкръсне, или ще остане една хубаво варосана гробница, в която има само кости и смрад. Само Божата Истина е Истина! ________________________ * Гледай «Деяния Апостолски», гл. 3, ст. 22: «Мойсей каза за Христа: «Пророк като Мене - нищо повече! » (Второзаконие, гл.
към текста >>

33. II. ГОЛЕМИЯТ БРАТ