Търсене в текстове за 'Въглероден двуокис'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 8 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас.
Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога. Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока. Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела. Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас. Такава обмяна става между човеците на земята и Невидимия свят. Това съобщение е прокарано от Исуса Христа чрез Възкресението Му. Божественият принцип е Вечен огън. Бог говори чрез Светостта Си, чрез Славата Си над Небесата, където е границата на всяко съвършенство.
към текста >>

2. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

Така както на земята човек се храни с кислород, който е продукт от фотосинтезата на растенията, а пък за сметка на това при дишането човек освобождава въглероден двуокис, който се явява като храна на растенията, т.е.
После след няколко мига картината избледня и отново видях образа на Учителя и го видях как физически стои пред мен и се усмихва. Това бе една неповторима опитност за чистотата. Вторият път тази чистота видях като онази Божествена светлина, която като два лъча излизаха през очите на Учителя, за да ми покаже, че тя съществува за тези, които вярват в нея и се стремят към нея. Трети път аз видях чистотата как тя бе преминала през мене във вид на страдание и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка нечистота, като с непотребните сълзи поливах едно цвете. Тогава разбрах нагледно, че човешкото страдание е храна за Духовния свят и че енергията освободена от човека при неговото страдание представлява храна и хранителен материал за Духовният свят. Така както на земята човек се храни с кислород, който е продукт от фотосинтезата на растенията, а пък за сметка на това при дишането човек освобождава въглероден двуокис, който се явява като храна на растенията, т.е. онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот. Тук имахме една биологична фотосинтеза, която съществува между човека и Духовния свят, а съществува такава фотосинтеза и между Духовния свят и Божествения свят. Аз съм при Учителя, седя и разговорът се води между нас двамата и отново вписвам всичко в тетрадката си. „Ако вървиш по посоката на светлината само ще се радваш, но ако вървиш по посока обратна на светлината ще имаш радости и скърби. Затова вяра, вяра трябва да имаш.
към текста >>

онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот.
Това бе една неповторима опитност за чистотата. Вторият път тази чистота видях като онази Божествена светлина, която като два лъча излизаха през очите на Учителя, за да ми покаже, че тя съществува за тези, които вярват в нея и се стремят към нея. Трети път аз видях чистотата как тя бе преминала през мене във вид на страдание и мъчение и се изливаше на сълзи, чистейки ме от моята човешка нечистота, като с непотребните сълзи поливах едно цвете. Тогава разбрах нагледно, че човешкото страдание е храна за Духовния свят и че енергията освободена от човека при неговото страдание представлява храна и хранителен материал за Духовният свят. Така както на земята човек се храни с кислород, който е продукт от фотосинтезата на растенията, а пък за сметка на това при дишането човек освобождава въглероден двуокис, който се явява като храна на растенията, т.е. онова което е отрова за човека - въглероден двуокис, се явява храна за растенията и онова, което отрова за растенията -кислородът, се явява като насъщна потребност на човека за неговия живот. Тук имахме една биологична фотосинтеза, която съществува между човека и Духовния свят, а съществува такава фотосинтеза и между Духовния свят и Божествения свят. Аз съм при Учителя, седя и разговорът се води между нас двамата и отново вписвам всичко в тетрадката си. „Ако вървиш по посоката на светлината само ще се радваш, но ако вървиш по посока обратна на светлината ще имаш радости и скърби. Затова вяра, вяра трябва да имаш. Има неща, които с думи не могат да се кажат, но се подразбират вътрешно.
към текста >>

3. 97. ГЛАСЪТ НА БОГА

Растенията поемат въглероден двуокис за храна, а от своя страна отделят кислород, който е пък храна за хората.
„Не е позволено да се молиш за животните, защото те си имат своя еволюция." По-нататък Учителят обясни, че не трябва да им се бъркаме. Може да се помоля, но не трябва да искам помощ от невидимия свят за тях. Те бяха от друга еволюция и тази фина божествена материя, която излиза от човека във вид на молитва и се устремява към невидимия свят, то Небето я взима, обработва я понеже му е нужна и от своя страна изпраща друга енергия, която е необходима, за да се изпълни молбата на онзи, който се моли. Ние трудно можехме да разберем същността на молитвата, въпреки всички добри обяснения на Учителя за нея. Аз лично я разбрах чак когато Учителят веднъж направи една аналогия между растителния свят и хората. Растенията поемат въглероден двуокис за храна, а от своя страна отделят кислород, който е пък храна за хората. Хората отделят въглероден двуокис, който е пък храна за растенията. Едното, което е отрова за едните се явява храна за другите. Въглеродният двуокис е отрова за човека, но е храна за растенията. А кислородът отделен от растенията е отрова за тях, но е храна за човека. Така също чрез молитвата от човека заминава във вид на сноп от прожектор нагоре онова, което е подпушило човека и тази енергия е опасна за него и би го разрушила докато същата енергия горе е храна за Невидимия свят и той я използва, а в замяна на това връща друга специфична енергия за човека, която раздвижва неговия живот и го кара да върви по своят път като се храни от нея.
към текста >>

Хората отделят въглероден двуокис, който е пък храна за растенията.
Може да се помоля, но не трябва да искам помощ от невидимия свят за тях. Те бяха от друга еволюция и тази фина божествена материя, която излиза от човека във вид на молитва и се устремява към невидимия свят, то Небето я взима, обработва я понеже му е нужна и от своя страна изпраща друга енергия, която е необходима, за да се изпълни молбата на онзи, който се моли. Ние трудно можехме да разберем същността на молитвата, въпреки всички добри обяснения на Учителя за нея. Аз лично я разбрах чак когато Учителят веднъж направи една аналогия между растителния свят и хората. Растенията поемат въглероден двуокис за храна, а от своя страна отделят кислород, който е пък храна за хората. Хората отделят въглероден двуокис, който е пък храна за растенията. Едното, което е отрова за едните се явява храна за другите. Въглеродният двуокис е отрова за човека, но е храна за растенията. А кислородът отделен от растенията е отрова за тях, но е храна за човека. Така също чрез молитвата от човека заминава във вид на сноп от прожектор нагоре онова, което е подпушило човека и тази енергия е опасна за него и би го разрушила докато същата енергия горе е храна за Невидимия свят и той я използва, а в замяна на това връща друга специфична енергия за човека, която раздвижва неговия живот и го кара да върви по своят път като се храни от нея. Та затова човек преминава чрез страдания, а чрез страданията обработва в себе си онзи инертен материал, който е в него, а онова, което излиза от страданията на човека като енергия е храна за Невидимия свят и затова човека чрез молитвата трябва да я насочи нагоре към Небето.
към текста >>

Въглеродният двуокис е отрова за човека, но е храна за растенията.
Ние трудно можехме да разберем същността на молитвата, въпреки всички добри обяснения на Учителя за нея. Аз лично я разбрах чак когато Учителят веднъж направи една аналогия между растителния свят и хората. Растенията поемат въглероден двуокис за храна, а от своя страна отделят кислород, който е пък храна за хората. Хората отделят въглероден двуокис, който е пък храна за растенията. Едното, което е отрова за едните се явява храна за другите. Въглеродният двуокис е отрова за човека, но е храна за растенията. А кислородът отделен от растенията е отрова за тях, но е храна за човека. Така също чрез молитвата от човека заминава във вид на сноп от прожектор нагоре онова, което е подпушило човека и тази енергия е опасна за него и би го разрушила докато същата енергия горе е храна за Невидимия свят и той я използва, а в замяна на това връща друга специфична енергия за човека, която раздвижва неговия живот и го кара да върви по своят път като се храни от нея. Та затова човек преминава чрез страдания, а чрез страданията обработва в себе си онзи инертен материал, който е в него, а онова, което излиза от страданията на човека като енергия е храна за Невидимия свят и затова човека чрез молитвата трябва да я насочи нагоре към Небето. Ето защо Учителят каза: „Първото посвещение на човека е пътя на страданието". Тогава човек разбира всичко.
към текста >>

4. 19. ДИШАНЕ, ПРАНА И ЕТЕРЕН ДВОЙНИК

Николай Дойнов

Въздухът не е само от кислород, азот, малки количества въглероден двуокис, някои химически елементи, малко прах и пр.
А при издишването, най-напред спада корема и тогава гърдите. Като дишате дълбоко да усещате вдигането и спадането на диафрагмата. Ние ще трябва да приемем, че дълбокото дишане има значение не само, че приема по-голямо количество въздух, но и затова, че при движението на диафрагмата тя леко масажира стомаха, червата и другите вътрешни органи, което е също от голяма полза. Човек трябва да свикне с дълбокото дишане, като прави всеки ден няколко упражнения за дълбоко дишане. С течение на времето, белите дробове ще свикнат и през другото време на денонощието, когато не се правят упражненията, те ще продължават да дишат дълбоко. Въздухът не е само от кислород, азот, малки количества въглероден двуокис, някои химически елементи, малко прах и пр. Но той е проникнат и от Прана, която на научен език се нарича - Жизнена сила, а на мистичен език - Божествен живот. Освен Прана въздухът съдържа и други неща. Всичко е форма на Божествената мисъл, следователно въздухът като нещо, също е проникнат от Божествената мисъл. И затова когато ние дишаме, освен установените елементи на въздуха, приемаме и Праната, а също и Божествената Мисъл. Когато човек не участвува с будно съзнание при дишането т.е.
към текста >>

5. 141. Земният човек и Божественият човек

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Много въглероден двуокис имало за растенията.
141. Земният човек и Божественият човек В човека има археологически останки - да ги подрежда. 24 м дължина, 11 м висок вратът - голямо животно било, грандиозни идеи. Много въглероден двуокис имало за растенията. Мамотите са още грандиозните желания в астралния свят. Сега апартаментът с 3 билиона и 600 милиона жители в главата имат много форми, големи забавления. Главата: 19-20 см; 15-16 см. Параходите са големи риби. Човек не се е отказал от грандиозните работи.
към текста >>

6. 8. МАРС

Щом това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала въглероден двуокис в изобилие, както това е било и на Земята, както това се установява и върху Венера.
И на Марс имаме същия процес. От глъбините на тази планета бавно, но сигурно, водата от минералния процес от еволюционния процес на минералите, бавно, но сигурно ще изплува и е вече изплувала в малки количества, като е създала тези тъмни области - области на влагата, тази първична вода, Марс бавно, но сигурно се възражда след ограбването, и ще се възроди напълно за един пълноценен живот. Марс не загива, както някои астрономи мислят и приемат. Някога на Марс, както вече отбелязахме, е имало много вода и въздух, но при катастрофата, чудовищната притегателна сила на Черното слънце ги е привлякло, а с това и животът там е загаснал. За атмосферата на Марс, съвременните астрономи стигат до много правилен извод, като отбелязват: „Естествено е да се приеме, че планети, сходни помежду си, имат и еднакъв произход, преминават един път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери”. Щом това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала въглероден двуокис в изобилие, както това е било и на Земята, както това се установява и върху Венера. А този газ сега е почти изчезнал на Марс. Това трябва да е станало по същия начин, както е изчезнал и от Земята, от атмосферата й. А това става чрез разлагане. Ние не познаваме друг механизъм, които да е способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен „фотосинтезата”, която създава хлорофила в зелените растения. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород е останал в атмосферата.
към текста >>

Ние не познаваме друг механизъм, които да е способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен „фотосинтезата”, която създава хлорофила в зелените растения.
За атмосферата на Марс, съвременните астрономи стигат до много правилен извод, като отбелязват: „Естествено е да се приеме, че планети, сходни помежду си, имат и еднакъв произход, преминават един път на развитие и се характеризират с еднакви първоначални атмосфери”. Щом това е така, трябва да приемем, че първоначалната атмосфера на Марс е съдържала въглероден двуокис в изобилие, както това е било и на Земята, както това се установява и върху Венера. А този газ сега е почти изчезнал на Марс. Това трябва да е станало по същия начин, както е изчезнал и от Земята, от атмосферата й. А това става чрез разлагане. Ние не познаваме друг механизъм, които да е способен да разложи въглеродния двуокис на въглерод и кислород, освен „фотосинтезата”, която създава хлорофила в зелените растения. Въглеродът, съединявайки се с водата, е образувал първите органични вещества, а свободният кислород е останал в атмосферата. Именно поради това в атмосферата на Земята се съдържа кислород, които е необходим за живота. Следователно и на Марс е имало растения и вода, живот, свободен кислород, като част от него е подкрепила живота там, а друга се е съединила с веществата от неговите повърхностни слоеве, давайки им онзи червеникав цвят, който е тъй характерен за тази планета. Тъмните петна са снижения на неговата повърхнина, където от глъбините на Марс се прецеждат вода, влага, която ще трябва да приемем, че дава възможност да се развиват растения, живот. Засега подобни на тези, които имаме в полярните и по-студени области на нашата планета, поради по-суровия климат там, като лишеи, мъхове и други подобни, способни да се развиват при подобни условия.
към текста >>

7. 11.2.НОВОТО УЧЕНИЕТО И ВОЙНИТЕ

ЗАПАЛЕНА СВЕЩ: Неделна беседа; 9 май, 1920 г.

Новата светлина на човешкото съзнание дава възможност да се преработват старите елементи в техния живот, както растенията преработват задушливия въглероден двуокис.
Ние сме хармонисти, а не анархисти; ние нагласяваме хората. - Как се нагласяват? - Като запалим свещиците им. Следователно, дезакордирания може да нагласиш, само когато запалиш свещицата му. "Свети на всички, които са в къщи." Само с тази свещица човек дава правилна преценка на всички явления, на всички отношения между хората. Новата светлина на човешкото съзнание дава възможност да се преработват старите елементи в техния живот, както растенията преработват задушливия въглероден двуокис. Новата светлина може да преработи всички грехове и престъпления на хората; да преработи цялата карма на човека и от нея да извади сокове за новия живот. Аз мога да направя опит в това отношение, да видите, как става това преработване, но мястото не е подходящо. За такъв опит се изисква абсолютна хармония, да няма никакво противодействие отвън. В скоро време ще направим този опит, ще ограничим света в неговите лоши прояви. С други думи казано, ще вържем дявола.
към текста >>

8. 308. Ако Учителят не се издига, не расте в твоето съзнание, ти не можеш да мръднеш нито крачка в новото

IV. През очите на Христов. Посвещение

Както излизащия от дробовете въздух е вече нечист, наситен с въглероден двуокис и други газове, които са го замърсили, но Бог тази смет, този нечист и ненужен вече за организма въздух като го прекарва през гласните струни, той произвежда говора и красивите и затрогващи песни.
Ти видя, че Учителя за този брат от „Житно зърно”, който не Го послуша, нито напечата моята статия, нито ти я даде да я прочетеш, не каза нито една лоша, обидна дума или не направи никакъв упрек, а аз казах толкова много лоши неща както за него, така и за други братя, макар това, което казах, беше истина и мое интимно разбиране за тях. По този начин аз контрастирах, за да се издигне в тебе още по-високо Учителя, като съзнателно себе си принизих - разликата да бъде още по-чувствителна. Защото ако Учителя не се издига, не расте в твоето съзнание, ти не можеш да мръднеш нито крачка в новото. Трябваше да отрека всички и себе си, на хоризонта ти да остане само Учителя като Слънце. Аз лично против тези братя нямам нищо лошо, но това направих заради тебе, като в същото време използвах това отрицание да ти обясня що е окултизъм посвещение и Учител. Както излизащия от дробовете въздух е вече нечист, наситен с въглероден двуокис и други газове, които са го замърсили, но Бог тази смет, този нечист и ненужен вече за организма въздух като го прекарва през гласните струни, той произвежда говора и красивите и затрогващи песни. - Аз съм още веднъж възхитен от Вас, господин Христов! Как можете да намерите на всичко това такива логически, обосновани и при това красиви и интересни отговори, и винаги с оглед на една основна идея, която непрекъснато държите в съзнанието си?!... - Преди всичко, на това ме е научил Учителя. - Ще ми вземете ума господин Христов! И тази похвала и възхищение поднасяте на Учителя!
към текста >>

0.6393928527832