НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
289
резултата в
62
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
33. МАЛАРИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския
манастир
.
Учителят бе в Търново на събора с цялото Братство. С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него.
По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския
манастир
.
В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски манастир като дар на Бога. А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна.
към текста >>
В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски
манастир
като дар на Бога.
С баща ми в свободните дни от треската на маларията се разхождахме в Търново, все едно че нищо не е било. Но той знаеше, че съм болен от малария и мълчеше. Беше разбрал, че аз се срещам с него през ден, когато маларията не ме тресе. Веднъж бяхме тримата, аз, той и Учителя и той разговаряше с Него. По едно време той получи импулс някакъв вътре в себе си, стана целуна ръка на Учителя и каза: „Г-н Дънов, на Тебе го предавам." Учителят се усмихна и отговори: „Хубаво." Така баща ми ме предаде на Учителя, а майка ми на времето не позволи да ме направят послушник и калугер в Атонския манастир.
В нашия род, всяко едно поколение, векове наред предава първородния син на Атонски
манастир
като дар на Бога.
А сега баща ми ме предаде на Учителя. Баща ми беше православен, беше религиозен. Вегетарианец първо станах аз, после баща ми и най-после майка ми, понеже се страхуваше от общественото мнение. Като бях у дома ядех само сухи сливи и хляб, защото майка ми не искаше да ми готви друга храна. Като православен баща ми посещаваше няколко църкви и все с Библия в ръка.
към текста >>
Ученикът трябва да завърши
висше
образование.
Даже като студенти в София ние създадохме условия на двете му момиченца да живеят в София и да се учат на занаят. И те дойдоха тука като прекараха няколко години. Едната стана шивачка, а другата плетачка и се върнаха на село. Но за отиване втори път в Ачларе за комунален живот не можеше и да става дума. Ние вече бяхме разбрали, че пътят не е вече във външната обстановка и с външни обстоятелства, а работата на ученика е вътрешна и иска първо ръководството на Учителя и после дълбока съсредоточена работа и трето, да се разбере Учението на Учителя.
Ученикът трябва да завърши
висше
образование.
Значи трябва знание, култура и интелект. Тогава ние се хванахме на сериозна работа около Учителя и не се отделяхме от Него.
към текста >>
2.
6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Хармонично сложено физическо тяло, красива до съвършенство глава, правилен нос, спокойно гледащи очи, очи, изразяващи не само висока интелигентност, но едно
висше
благородство и израз на един могъщ характер.
Когато бях в петия клас на своето гимназиално образование, се случи едно от най-важните събития в моя живот. Един ден, в ранна пролет, присъствах на едно духовно събрание. На това събрание за пръв път се срещнах с могъщия образ на Този, който след няколко години щеше да играе най-важната роля в моя живот. Този изключителен образ беше образът на нашия Учител - Беинса Дуно. Още в първия момент, като срещнах погледа на Този странен образ, почувствах един непонятен трепет от Неговата духовна осанка.
Хармонично сложено физическо тяло, красива до съвършенство глава, правилен нос, спокойно гледащи очи, очи, изразяващи не само висока интелигентност, но едно
висше
благородство и израз на един могъщ характер.
Слушах словото на този голям Мъдрец с нескриваща критичност. Словата му бяха изпълнени с голяма любов и с неизказана вяра за вложеното добро в човека. В беседата си Мъдрецът, който съчетаваше духовния образ на мистичния Ориент с реализма на Запада - чертаеше едно бъдеще, което, според Неговите думи, може да се осъществи само по пътя на Любовта и Висшата разумност. Това разбиране не съвпадаше с току-що започващия да се оформя мой мироглед. В края на беседата взех думата, като казах следните думи: „Ние живеем в един бурен период.
към текста >>
В беседата си Мъдрецът, който съчетаваше духовния образ на мистичния Ориент с реализма на Запада - чертаеше едно бъдеще, което, според Неговите думи, може да се осъществи само по пътя на Любовта и
Висшата
разумност.
Този изключителен образ беше образът на нашия Учител - Беинса Дуно. Още в първия момент, като срещнах погледа на Този странен образ, почувствах един непонятен трепет от Неговата духовна осанка. Хармонично сложено физическо тяло, красива до съвършенство глава, правилен нос, спокойно гледащи очи, очи, изразяващи не само висока интелигентност, но едно висше благородство и израз на един могъщ характер. Слушах словото на този голям Мъдрец с нескриваща критичност. Словата му бяха изпълнени с голяма любов и с неизказана вяра за вложеното добро в човека.
В беседата си Мъдрецът, който съчетаваше духовния образ на мистичния Ориент с реализма на Запада - чертаеше едно бъдеще, което, според Неговите думи, може да се осъществи само по пътя на Любовта и
Висшата
разумност.
Това разбиране не съвпадаше с току-що започващия да се оформя мой мироглед. В края на беседата взех думата, като казах следните думи: „Ние живеем в един бурен период. Противоречията на живота не могат да се разрешат по пътя на мистицизма и умиращата религия. Само острието на революционния меч може да разкъса възлите на социалните противоречия." Мъдрецът ме погледна твърде снизходително, като ми каза само следните думи: „Вашата глава ще узрее след десет години." Независимо от репликата, която се разви между мен и Мъдреца, когото окръжаващите зовяха Учителя, тази среща беше съдбоносна за мен. Годината, в която стана тази велика среща беше 1916 - година, през която се водеше Първата световна война.
към текста >>
Но когато говоря за Учителя, то се състои от три компонента: от
висшата
Личност, от чувствата пред онази велика Мъдрост и пред мисълта на онази необятна Истина.
Аз съм бил тогава на 15 години и съм могъл да задам такъв сериозен въпрос. Затова възрастните приятели само се усмихнаха. Гледаха със симпатия към мен. Съчувстваха ми, че търся онова, което не знаех до тогаз с моите 15 години. В изложението си аз употребявам думата "Мъдрец".
Но когато говоря за Учителя, то се състои от три компонента: от
висшата
Личност, от чувствата пред онази велика Мъдрост и пред мисълта на онази необятна Истина.
Те са три компонента. Аз употребявам думата "Мъдрост" засега. Идеята за Учителя е една от най-сложните. Тя не е нито личностна, нито обществена, нито народна. Тя има своята космичност.
към текста >>
По пътя обаче бях обран и останал без средства, вместо за чужбина, се отправих за Бачковския
манастир
, където имах един приятел калугер и иконописец, при когото смятах да се приютя известно време.
Майка ми ежедневно плачеше за мен. Накрая с баща ми бяха решили да ме изпратят да следвам в чужбина и с моето заминаване да се забравят много неща в Казанлък. Те смятаха, че като мине един период от 5-6 години, то хората ще забравят лудориите на младостта. Те държаха много на общественото мнение. След известно време трябваше да отпътувам да следвам в чужбина.
По пътя обаче бях обран и останал без средства, вместо за чужбина, се отправих за Бачковския
манастир
, където имах един приятел калугер и иконописец, при когото смятах да се приютя известно време.
към текста >>
3.
6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
4. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА Пътувайки през нощта, избягал от
манастира
, пристигнах в София в ранна утрин.
4. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА Пътувайки през нощта, избягал от
манастира
, пристигнах в София в ранна утрин.
Още предния ден бях телефонирал и научил точния адрес - къде живее Учителят Дънов. С пристигането си веднага се отправих към ул. „Опълченска" 66. Решително почуках на вратата на малката бяла къща. Излезе една стара жена, която ме въведе в двора.
към текста >>
В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната
манастирска
обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено!
Учителят ми каза: „Тук е мястото, откъдето всяка сутрин посрещаме изгрева на слънцето". Поляната беше изпълнена с млади и стари мъже и жени. Те си казваха помежду и „брат" и „сестра". С появяването на Учителя в сърцата им трепна нещо красиво, това се чувстваше в блясъка на техния поглед. Преди да се появи първият лъч на слънцето от далечния хоризонт, те прошепнаха някаква молитва.
В този момент в душата ми се разкри дълбоката разлика между мрачната
манастирска
обител и великия красив Изгрев... Слънцето в това тайнствено настроение изгря величествено!
Със своите светли лъчи поднесе животворни дарове на тези копнеещи души за светлина и красота. След молитвата в тази красива обстановка се разнесоха звуците на една прекрасна мелодия... За мен този свят беше като някаква легенда - като някаква непозната вълшебна приказка. Бях обладан от едно благоговение към Вечното, Непознатото. След това Учителят седна и наоколо братята и сестрите чакаха с трепет да чуят Неговия тих глас. Денят беше чуден!
към текста >>
Висшето
образование на Неговите ученици беше една подготовка за по-добро разбиране на Неговото Слово.
Семейство с традиции. Беше емблема на всичко онуй българско, което бе запазено в недрата на българския народ. Това беше към 1922 година. Учителят държеше Неговите ученици да бъдат шлифовани, т.е. образовани и изучени.
Висшето
образование на Неговите ученици беше една подготовка за по-добро разбиране на Неговото Слово.
Един интелект, образован, по-добре ще разбере Словото Му, отколкото едно разхвърляно и не систематизирано съзнание. Ние бяхме подложени на преследвания от църквата и от обществото, и за да се запазим и съхраним, Учителят беше казал да имаме по един занаят, та когато има гонение срещу нас и ни изхвърлят, то да можем да се изхранваме. Това беше една подготовка, за да се чувства ученикът по-свободен. И в такива периоди на преследване да може ученикът да се справи и преживява. Учителят лично много добре разбираше от различните занаяти по онова време.
към текста >>
4.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Отначало беше в редиците на братските среди, беше ревностен последовател, но след като завърши
висше
музикално образование, той влезна в света.
Той много скоро почина. Никола Каишев. Винаги бе духовит, шеговит, с усмивка на устата. Нямаше голяма култура, но имаше практицизъм, който го отличаваше от другите. Стоян Джуждев е музикант.
Отначало беше в редиците на братските среди, беше ревностен последовател, но след като завърши
висше
музикално образование, той влезна в света.
Беше в Париж, беше голям есперантист и после той леко се отстрани от братството под влияние на професията си и там отдаде силите си. Георги Марков. Той се отличаваше с много голямо въображение, имаше замах в мисълта си чрез своя висш манас. Но самият негов конкретен ум не беше така развит и затуй нямаше системност. Пример за него бе, че той не можа да си издържи изпитите в университета по аналитична геометрия.
към текста >>
Той се отличаваше с много голямо въображение, имаше замах в мисълта си чрез своя
висш
манас
.
Нямаше голяма култура, но имаше практицизъм, който го отличаваше от другите. Стоян Джуждев е музикант. Отначало беше в редиците на братските среди, беше ревностен последовател, но след като завърши висше музикално образование, той влезна в света. Беше в Париж, беше голям есперантист и после той леко се отстрани от братството под влияние на професията си и там отдаде силите си. Георги Марков.
Той се отличаваше с много голямо въображение, имаше замах в мисълта си чрез своя
висш
манас
.
Но самият негов конкретен ум не беше така развит и затуй нямаше системност. Пример за него бе, че той не можа да си издържи изпитите в университета по аналитична геометрия. А за тях е необходимо да се оперира повече с възприемателните способности. Учителят винаги го караше да отиде при Георги Радев, за да му предава уроци. Но и той беше доста чувствителен и смяташе за несвойствено за него, да отиде и да иска помощ от Георги Радев.
към текста >>
Като частни ученици се явиха и за-вършиха прогимназията, после и гимназия, а някои завършиха и
висше
образование.
Нейната скромност поразяваше, а нейното трудолюбие бе изключително. То й повреди очите и после ослепя. Но все пак, като сляпа, имаше кураж и вяра в Учението. Тя беше сестра, винаги готова да услужи и да подпомогне ония, които бяха закъсали в своето образование. На мнозина предаваше частни уроци, но не им взимаше пари.
Като частни ученици се явиха и за-вършиха прогимназията, после и гимназия, а някои завършиха и
висше
образование.
Тя беше сестра на жертвата. Паша беше учителка по химия, а нейната сестра Аня беше учителка по литература. Олга Славчева. Един голям оригинал. С голяма енергия, с голям ентусиазъм и с голямо вдъхновение.
към текста >>
Под давлението на Учителя, тя, като частна ученичка, завърши средното си образование, а след това завърши и
висше
образование.
Паша беше учителка по химия, а нейната сестра Аня беше учителка по литература. Олга Славчева. Един голям оригинал. С голяма енергия, с голям ентусиазъм и с голямо вдъхновение. Направи невъзможното.
Под давлението на Учителя, тя, като частна ученичка, завърши средното си образование, а след това завърши и
висше
образование.
Завърши педагогика и стана учителка. Може да се види в нея невероятен импулс, вдъхновение, грамаден заряд от енергия. Бе една от любимките на Учителя. Винаги усмихната, винаги ентусиазирана, винаги готова и борчески настроена. Беше поетеса и написа много стихотворения.
към текста >>
5.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в
манастирите
. 11.
10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах? Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие 1.29). Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино.
Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в
манастирите
. 11.
Вие казвате: „Може ли учителят Дънов да бъде Божи пратеник. Нека си признаем като българи, че нямаме нищо хубаво. Ние нямаме даже умни управници. В света има толкова по-умни, по-добри и по-морални от българите и ако Бог е научил да праща своите пратеници на земята, между българския народ ли ще ги прати? " Вие сами имате много низко мнение за народа си и за своето духовенство.
към текста >>
1.) Издигане на всяка личност до
висшия
Христов морал.
Ние изнасяме пред нас отчасти основите на нашето Учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та когато дойде момента да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите. Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме". Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьр-новци и изобщо за всички добри християни.
1.) Издигане на всяка личност до
висшия
Христов морал.
Но за това издигане не е достатъчно само светската наука. За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък. Следователно, ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр.
към текста >>
Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до
висшата
нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно.
и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни. Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна.
Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до
висшата
нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно.
Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи.
към текста >>
6.
КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
Една такава екскурзия беше до Черепишкия
манастир
.
Аз останах без майка на единадесет години, обаче продължавах да чувствувам майка си до себе си много живо. По-рано можех да направя някоя беля, която тя да не я види, но сега, понеже за мен тя беше много жива и стоеше над мен, то аз знаех, че всичко, което правя тя ще го види, затова не смеех нищо да направя, което би я натъжило. Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия. Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии.
Една такава екскурзия беше до Черепишкия
манастир
.
Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира. А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия.
към текста >>
Обаче ние не спряхме и не спахме в
манастира
.
Там живеехме в Павлово с баща ми, учих в Княжево основно училище, а след това в реалната гимназия. Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии. Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета.
Обаче ние не спряхме и не спахме в
манастира
.
А срещу манастира имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите. Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии. В реалната гимназия след четвърти и пети гимназиален клас аз развих голяма дейност.
към текста >>
А срещу
манастира
имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите.
Тогава имаше реални и класически гимназии. Бях на четиринадесет години, когато станах председател на младежката туристическа чета при Дружество „Момина скала" и правехме големи екскурзии. Една такава екскурзия беше до Черепишкия манастир. Аз водех дружина от двадесет момчета. Обаче ние не спряхме и не спахме в манастира.
А срещу
манастира
имаше едни пещери, отидохме да ги разгледаме и там спахме в пещерите.
Никакъв страх не чувствувахме и след това ходихме да се къпем в Искъра и продължихме към Враца. Там ни очакваха от туристическото дружество и се учудваха, че ние сме само деца, а сме предприели такава голяма екскурзия. Този пръв опит се оказа успешен за мен, от тогава аз обичам да организирам и ръководя екскурзии. В реалната гимназия след четвърти и пети гимназиален клас аз развих голяма дейност. Избраха ме за председател на младежкото християнско дружество и изнасяхме редовно беседи и други занимания по религиозни въпроси, които бяха толкова занимателни, че учениците бягаха от клас, за да дойдат на нашите занимания.
към текста >>
И веднага тогава заминах за Атина да следвам
Висшия
институт както се бяхме уговорили с моят професор.
" „Ако отидете в САЩ ще страдате много". Аз свих виновно рамене и да излезна от неудобното си положение Му поисках някои от Неговите книги да чета. Той отиде до приемната си стачка и ми донесе няколко книги. Питам: „Колко струват? " „Колкото обичате." Аз бръкнах в джоба си и извадих една банкнота и платих толкова, колкото струват такива книги в града.
И веднага тогава заминах за Атина да следвам
Висшия
институт както се бяхме уговорили с моят професор.
Аз бях стипендиант и записах отдел „Социални грижи", което беше в много тясна връзка с моята дейност през време на гимназията, когато там организирах християнски дружества и работех с младежи. Но моят план тук в Атина беше, като науча английски да отида в САЩ и оттам да се прехвърля в Индия да търся Гуру, т. е. Духовният Учител, който според прочетените книги трябваше да бъде само в Индия. Моят институт се намираше на седем километра от Атина от самия бряг навътре в „Стая Фалеро". Това бе едно прекрасно място, един полуостров от три страни заобиколен с море.
към текста >>
7.
БЕЛЕЖКИ
,
Станка Иванова Тотева
,
ТОМ 6
За всички учени и прости, занаятчии и
висшисти
е било като основно изискване послушание към Учителя.
Учителят предпазливо го насочва, че това е един много важен въпрос, всеки сам да си изкарва хляба. При онзи случай, когато той при чистенето на кацата си счупва ребрата, Учителят прилага един метод, който е прилаган много пъти в онези случаи, когато разрушителни сили атакуват Неговите последователи. Учителят в такъв случай говори със строг тон, категоричен тон и всеки, който би слушал отстрани би помислил, че Учителят му се кара. Но тази караница не е насочена към лицето, а към онези сили, които са се проявили чрез него със своята разрушителна мощ. Такива случаи има много.
За всички учени и прости, занаятчии и
висшисти
е било като основно изискване послушание към Учителя.
Когато Иван търси съвета на Учителя за бъдещия му зет когото не е одобрявал, мнението на Учителя за него е било закон. А дъщеря му Станка със своят любим Минко решават да се оженят в Рилския манастир, без да питат Учителя, но там не сполучват. Връщайки се на езерата, те споделят с Учителя и с разрешението на Учителя по-късно се оженват. Тука е спазен по принуда един окултен закон, за родовата верига. Бащата търси мнението на Учителя, Учителят го изказва, но дъщерята на своя глава търси разрешение, като не знае, че нейният баща е вече вложил съдбата на брака им в ръцете на Учителя.
към текста >>
А дъщеря му Станка със своят любим Минко решават да се оженят в Рилския
манастир
, без да питат Учителя, но там не сполучват.
Учителят в такъв случай говори със строг тон, категоричен тон и всеки, който би слушал отстрани би помислил, че Учителят му се кара. Но тази караница не е насочена към лицето, а към онези сили, които са се проявили чрез него със своята разрушителна мощ. Такива случаи има много. За всички учени и прости, занаятчии и висшисти е било като основно изискване послушание към Учителя. Когато Иван търси съвета на Учителя за бъдещия му зет когото не е одобрявал, мнението на Учителя за него е било закон.
А дъщеря му Станка със своят любим Минко решават да се оженят в Рилския
манастир
, без да питат Учителя, но там не сполучват.
Връщайки се на езерата, те споделят с Учителя и с разрешението на Учителя по-късно се оженват. Тука е спазен по принуда един окултен закон, за родовата верига. Бащата търси мнението на Учителя, Учителят го изказва, но дъщерята на своя глава търси разрешение, като не знае, че нейният баща е вече вложил съдбата на брака им в ръцете на Учителя. Когато получават разрешение бракът се осъществява. Опитността, която има с в-к „Братство" е от порядъка на онези чудеса, които през време на Школата са се срещали често, били са реални, били са доказвани, били са видени от мнозина, но поради нашето незнание, на този етап е трудно да бъдат обяснени.
към текста >>
8.
1. СВЕЩЕНИЦИ И ЗАКОН НА КАРМАТА!
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Тогава баща ми го поканиха да завежда този музей и му дадоха един
манастир
и църква за църковна служба.
Като малък бях непрекъснато около баща ми и му помагах в църковните служби, така че още от детството, а и по-късно съм запознат с всички подробности с църковните обреди от православието. Четях усилено църковна литература за история на църквата, поучения, жития на светиите, така че имах една солидна подготовка много по-голяма от тази на моите връстници. Ето защо мечтата на баща ми е била винаги да ме направи свещеник, която мечта не можа да му се сбъдне поради моето вироглавство. А защо вироглавство - това ще разберете по-късно. По онова време баща ми живееше в село Арбанаси, Търновско, защото беше обявен от протойерей Гошев за църковен археологически музей.
Тогава баща ми го поканиха да завежда този музей и му дадоха един
манастир
и църква за църковна служба.
Там имахме крава и домакинство. Там прекарах най-хубавите си години като младеж. От Арбанаси ходех в Търново, където завърших гимназия. Тогава в Арбанаси дойде едно верующо семейство Камбурови от Казанлък и образуваха комуна. Отначало бяха седем човека, после станаха четиринадесет.
към текста >>
За свещеник трябваше завършена духовна семинария, а след това идваше
Висша
духовна академия.
Аз по-кьсно разбрах, че в църквата човек не може да получи духовно просветление. По този повод Учителят веднъж ми каза: „Е, религията както е в църквата може да се използва само като възпитателно средство". Наистина, видях, че само със страх и подчинение църквата може да възпитава хората да се приближат към доброто. Но като метод за вътрешно просветление не може и дума да става. Учителят ми каза да стана дякон.
За свещеник трябваше завършена духовна семинария, а след това идваше
Висша
духовна академия.
Но аз това нещо го пропуснах и не го завърших. Смятах, че това са работи отживели и са празни формалности. Но Учителят ми нареди да стана дякон. От къде знаеше Учителят какво значи дякон? Ами Учителят беше рожден син на дядо поп Константин Дъновски и не може един попски син в онези времена да не познава всички църковни ритуали и цялата йерархия в църквата.
към текста >>
9.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
В полето има
манастир
.
В.: А по-нататък помниш ли нещо? Т.: Не. В.: Тоя дядо Панчо ли се е преселил? Т.: Он се е преселил още у турско време у това село. Ние сме живели там доле.
В полето има
манастир
.
Там е било селото. От Станке Димитров там е минувал през нашето село пътя за София и турците правили големи пакости на селяните и тогава се дигат от това село и се заселят тука горе има един дол у Мърчаево. нарича се „Доло“, няма име - доло. Това е първото селище и след като сме освободени от турците, тогава вече почнали сме да навлизаме надоле, изселили сме се и заселили сме тука в това село. В.: А тоя дол сега къде се намира?
към текста >>
Тая снимка негови другари, те
висшисти
са го рисували кога е мъчен и я до- нели тая рисунка и я оставили вънка на масата и мене не ме е имало тука.
В.: Значи седяха на пода, маси немаше тука. Всички седяха на пода. Т.: Немаше кревати и маси. А по-рано беше тук трапезария. Това момче тук е Костадин.
Тая снимка негови другари, те
висшисти
са го рисували кога е мъчен и я до- нели тая рисунка и я оставили вънка на масата и мене не ме е имало тука.
И дойдох, гледам портрет на масата. Погледнах, не го познавам, непознат. На бързо рисуван. Харно, но прочетох там и разбрах. Да, и така я закачих.
към текста >>
10.
11. Лъжеучителят Михаил Иванов
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
Тя била на тема върху някои ясновидски проучвания върху историята на българските
манастири
.
Тя е била добра студентка и впоследствие се ориентира като професионален преводач от български на английски език. След като превежда спомените на Милка Периклиева, те биват изпратени чрез Анина Бертоли и издадени в САЩ. След време бяха получени няколко бройки и всички смятаха това за голям успех. В уговорката между Феликс и Милка Периклиева, то второто томче, което трябвало да издаде в САЩ Феликс, това да бъдат спомените на Галилей Величков за Учителя. Но Вера Гюлгелиева превежда една своя книжка на английски и я предава на Феликс, който я издава.
Тя била на тема върху някои ясновидски проучвания върху историята на българските
манастири
.
След като излезе тази книжка, тогава се видя измамата на Вера Гюлгелиева. Лично Галилей Величков ме заведе при Милка Периклиева, която лежеше на легло понеже беше скована от болестта Паркинсон. Аз лично видях и чух как Милка Периклиева бе възмутена от коварната постъпка на Вера Гюлгелиева, че успя да включи своя материал вместо спомените на Галилей Величков. А рождената сестра на Галилей Величков е Веска Величкова, която е също професионален преводач от български на немски и английски езици. Доколкото си спомням тогава една американска омъжена за българин преведе на английски език „Учителят говори“, която бе издадена от Феликс в САЩ.
към текста >>
В братските среди минаваше за симпатизант на Учението, а едновременно контактуваше с
висшия
Клир на Православната черква.
Аз лично видях и чух как Милка Периклиева бе възмутена от коварната постъпка на Вера Гюлгелиева, че успя да включи своя материал вместо спомените на Галилей Величков. А рождената сестра на Галилей Величков е Веска Величкова, която е също професионален преводач от български на немски и английски езици. Доколкото си спомням тогава една американска омъжена за българин преведе на английски език „Учителят говори“, която бе издадена от Феликс в САЩ. По онези години Вера Гюлгелиева дружеше с много хора от Изгрева и беше канена и бе й оказано голямо внимание за нейните преводи. Тя пътуваше често в чужбина в ония времена, когато пиле не можеше да прехвръкне през границата.
В братските среди минаваше за симпатизант на Учението, а едновременно контактуваше с
висшия
Клир на Православната черква.
По онези години тя беше хубава, красива жена и беше желана да бъде гостенка в различни среди. На 31. март 1997 г. във вестник „Капитал“ излезна една статия на цяла страница от Вера Гюлгелиева под надслов: „Дъновизмът ограничава личния духовен избор“, чрез която тя се обявява срещу Учението на Учителя Дънов и неговите последователи. И което е най-интересното, тя е в преклонна възраст и именно нейните състудентки Веска Величкова и Весела Несторова бяха възмутени от тази статия.
към текста >>
11.
51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯТ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ
,
,
ТОМ 8
51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ В: Сега един въпрос: какво беше отношението на официалната църква към Учителя през различните епохи на Школата и нейните
висши
представители отгоре?
51. УЧИТЕЛЯТ И ОФИЦИАЛНИЯ КЛИР НА ЦЪРКВИТЕ В: Сега един въпрос: какво беше отношението на официалната църква към Учителя през различните епохи на Школата и нейните
висши
представители отгоре?
Д: Сега, по този въпрос много се говори. Всъщност поповете не разбираха Учителя и на техните събори вземаха резолюции. Но не мога да кажа същото за владиката Стефан. Защото имам основание за това. Стефан преди да стане владика е бил офицер при баща ми.
към текста >>
" Така че по върховете,
висшето
духовенство, те си знаят, познават нещата и както и Стефан.
Действително, той получаваше беседите на Учителя и както казвам, че той лоша дума и лоша карма с Учителя не свърза. Поповете може да си лаят. И даже на една среща на един генерал, на една вечеря, на която присъства Стефан, една дама софийска го запитва какво му е отношението към Учителя. Тогава Стефан казва: "Аз когато се срещнах с папата в Рим", става въпрос за Пий XI, това е един от най-духовните папи, щото той беше преди войната. "И папата ме попита най-напред: "Какво прави най-светлия човек в България, г-н Дънов?
" Така че по върховете,
висшето
духовенство, те си знаят, познават нещата и както и Стефан.
Вярно, че той е уважавал Учителя, обаче позицията, която трябва да има го кара да мълчи. По този условен начин, отговаряйки на тази дама, той е откровен за отношението му към Учителя. Аз си спомням една вечер, както седяхме пред салона, над стълбището имаше една лампа, която осветяваше цялото стълбище и крушката изгасна. В: Лампата? Д: Крушката изгасна, привечер беше и Учителят стоя така известно време и каза: "Новият ще бъде вече с по-малък ампераж" и каза на Цеко да постави, той се занимаваше с електрическите работи на Изгрева, да постави крушка с по-малко свещи.
към текста >>
И така Стефан беше изненадан този път и отиде в кой
манастир
, някъде към Карлово ли, къде.
В: След 9.1Х. 1944 г. какво стана? Д: остана той, обаче той имаше винаги изисквания, когато старейшините там, владиците не бяха съгласни, той заплашваше, че ще си даде оставката И един път ги заплашваше, че ще си даде оставката и те отиват, питат Централния комитет на БКП. Казват: "Ами нека си даде".
И така Стефан беше изненадан този път и отиде в кой
манастир
, някъде към Карлово ли, къде.
В: Реши да ги заплаши както винаги. Д: Реши да ги заплаши, обаче номера не му мина, да. Той все пак постави след 9.1Х. 1944 г. бялата килимавка.
към текста >>
12.
12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 8
завърших
висшето
си образование и постъпих на стаж в III.
12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО Казанлък. През 1939 и 1940 г.
завърших
висшето
си образование и постъпих на стаж в III.
мъжка гимназия в гр. София. На следващата година положих държавният изпит и през пролетта на 1940 г. получих назначение преподавателка по немски език 1940 г. и философска пропедевтика в смесената гимназия на гр. Казанлък "Св. св.
към текста >>
Друг един случай, който брат Петър Камбуров ми съобщи е следният: Учителят веднъж тръгнал за Рилския
манастир
придружен от брат и сестра Дукови.
А България е вече освободена. Но те, загиналите души, не знаят и продължават да бродят по Балкана. А Учителят ги освобождава и те си тръгват по своя път в Невидимия свят. Така Любовта на Учителя избавя от заблуда и лутания тези измъчени души. Без тази светлина те биха бродили все така в мрак, незнаещи реалната истина за Отечеството си.
Друг един случай, който брат Петър Камбуров ми съобщи е следният: Учителят веднъж тръгнал за Рилския
манастир
придружен от брат и сестра Дукови.
Пътували те тогава с файтон. Когато приближили вече към манастирската обител, конете изплашени се изправили на задните си крака, едва ли не прекатурили файтона. Тогава Учителят се обърнал към своите спътници с думите: "Конете видяха Иван Рилски, който ни посреща! " А те в момента не могли нищо нито да видят, нито да разберат. Сестра Мара Камбурова имаше дарбата да вижда, правеше и връзка като пишещ медиум с някои от нашите заминали братя и сестри.
към текста >>
Когато приближили вече към
манастирската
обител, конете изплашени се изправили на задните си крака, едва ли не прекатурили файтона.
А Учителят ги освобождава и те си тръгват по своя път в Невидимия свят. Така Любовта на Учителя избавя от заблуда и лутания тези измъчени души. Без тази светлина те биха бродили все така в мрак, незнаещи реалната истина за Отечеството си. Друг един случай, който брат Петър Камбуров ми съобщи е следният: Учителят веднъж тръгнал за Рилския манастир придружен от брат и сестра Дукови. Пътували те тогава с файтон.
Когато приближили вече към
манастирската
обител, конете изплашени се изправили на задните си крака, едва ли не прекатурили файтона.
Тогава Учителят се обърнал към своите спътници с думите: "Конете видяха Иван Рилски, който ни посреща! " А те в момента не могли нищо нито да видят, нито да разберат. Сестра Мара Камбурова имаше дарбата да вижда, правеше и връзка като пишещ медиум с някои от нашите заминали братя и сестри. Медиумите са много опасни хора. След време, това бе около събитията, ние се уговорихме като заминавах, да си кореспондираме.
към текста >>
13.
23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Когато отидем нагоре по еволюционната стълба при по-
висшите
гръбначни животни като кучето, коня, вола и др.
Познава формите, цвета, жабите, мишките, гущерите. Възприема звуковете, знае къде да снесе яйцата си. Освен това тя притежава разрушителност, чувство за самосъхранение, родителски чувства. Ако изправим змията така, че нейният гръбначен стълб да е успореден на човешкия, нейните очи ще гледат назад и нейните мозъчни центрове ще останат зад очите. Същите тези способности, които се намират в змията, са и в съответните центрове в задния мозък на човек.
Когато отидем нагоре по еволюционната стълба при по-
висшите
гръбначни животни като кучето, коня, вола и др.
виждаме, че плоскостта на тяхните очи е успоредна на гръбначния стълб. Ако се изправят така, че и посоката на очите им ще бъде същото или по отношение на човека очите им ще бъдат на темето. Колкото са по-напреднали животните, толкова очите им ще се приближават към челото на човека. През дългия път на развитие през вековете, от змията, през млекопитаещите до човека, ъгълът на очите по отношение на гръбначния стълб се променя до 180 градуса. Когато дойдем до човека, виждаме, че той е развил силно предния си мозък и челото, вследствие на което той се е изправил вертикално.
към текста >>
Оттук се вижда, че всички живи форми, от най-
висшите
до най-низшите, представляват фази на живота, през които съзнанието преминава.
Там се намират причинността - разсъдъка, аналитичния ум, разумността, речта, изкуствата. Следователно, това показва, че живият принцип, животът е нещо единно, който прониква във всички живи форми и ги пресъздава. Той прекроява своята форма и създава нова, по-съвършена, в която внася опита, придобитите сили, знания и способности от миналото. Пътят, който е изминал човек, му натрупва известна опитност, знание, които се синтезират в сили и способности. Те формират центровете на мозъка, в които тези сили и способности се проявяват.
Оттук се вижда, че всички живи форми, от най-
висшите
до най-низшите, представляват фази на живота, през които съзнанието преминава.
Съзнанието е безсмъртно, то присъства във всички фази на живота. Възприело е своеобразно обективната действителност, срещнало е всевъзможни противоречия и е изработило според умението си своеобразен начин на борба за преодоляване на препятствията. С това то събужда нови сили, средства и способности и коригира организма си. като го пресъздава в нови форми, годни за по-сложни възприятия и намиране на нови пътища за разрешаване на противоречията, които среща по пътя си. Обективният физически свят в своята същина със своите мисли и закони е приготвил всички условия - материални и духовни за развитието на всички живи форми на съзнанието.
към текста >>
Това се вижда от изградените системи в човека, В центъра на този строителен процес стои преследването на една по-
висша
цел - създаване на едно по-съвършено тяло, въплащаващо в себе си по-възвишени умствени способности.
Той приема храна, вода, въздух, приема светлина, топлина и енергия. С това той съгражда своята физическа форма. Неорганичните елементи се извличат от растенията и плодовете. По този начин той се явява трансформатор на материалния свят. Тези процеси не са произволни, а организирани, целенасочени и разумни.
Това се вижда от изградените системи в човека, В центъра на този строителен процес стои преследването на една по-
висша
цел - създаване на едно по-съвършено тяло, въплащаващо в себе си по-възвишени умствени способности.
Този архитект е един лъч от Мировия Дух, който е резервоар на разум, мъдрост и любов и който ни свързва с цялото битие. Този жив лъч го усещаме като АЗ-себечувстване, без да познаваме неговия източник. Според окултизма, този Божествен лъч, неговата същност, енергия и сила, е продължение на Божествения Миров дух. Когато този лъч навлезе в материалния свят, неговото първично съзнание за цялото се помрачава и той забравя своя произход. Вижда се в един чужд, непознат свят, в една непрогледна тъмница и се сблъсква с новите сили и закони.
към текста >>
Този център на синтезираното знание, съградено от светлината на Божествения Дух, е
висшето
съзнание на човека или Божествената душа, наречена от теософите
Висш
Манас
.
Тази светлина му дава възможност да отстрани противоречията и да ги превъзмогне. По този път на противоречия и страдание и успехи, в непрекъснато разрешаване на възникналите проблеми, се разкриват законите и принципите, върху които е изграден този материален, обективен свят. Човешкото въображение се разширява, светлината на съзнанието расте. Разкриват се законите на Всемира. Това става от синтеза на знанието, събрано от дългия опит през всичките епохи на проявения живот.
Този център на синтезираното знание, съградено от светлината на Божествения Дух, е
висшето
съзнание на човека или Божествената душа, наречена от теософите
Висш
Манас
.
Центровете на мозъка, които възприемат тези нови сили са вяра или осъзнаване на безсмъртието, Божественото, Любов към Бога, възприемане на мировата правда, милосърдие, любов към ближния и към всичко живо. Развитието на тези психически сили издигат предната част на главата - челото и дават височината на темето. Когато човек постигне това, душата е изградила вече своите сетивни органи и може да прониква навсякъде, където пожелае. Душата се ражда вече като индивидуалност. Тя става храм на този Божествен лъч, овладява всички физически и психически сили и става техен господар, Следователно, пътят на човека е като Божествена еманация, която излиза от Бога, минава през причинния свят, облича се в неговата материя, после слиза в астралния свят, облича се в материята на чувствата и най-после слиза на физическото поле.
към текста >>
14.
І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Службата се извършва от 77 годишен монах от Иверския
манастир
, йеромонах Теофаний.
И след това започва да разказва историята на Антиминса, на този свят престол, който води началото си от 1747 г. 7*. На 20.XII.1746 г. е било четиридесетница от зверско турско изтребление на няколко християни, поради което останалата жива майка с няколко роднини са търсели утешение в нощно бдение. Това е богослужение, при което се съединява вечерната служба с утринната служба, провеждани в църква и продължава цяла нощ. Обикновено се сравняват непрекъснато молещите се през нощта със самите ангели, които непрестанно славославят Господа, окръжавайки Неговия престол.
Службата се извършва от 77 годишен монах от Иверския
манастир
, йеромонах Теофаний.
След бурята в църквата огряла чудна светлина като ден и когато свършвала литургията се явили трима мъже и една девойка, дрехите им греели като слънце. Това било Преображение, Святият Дух слязъл и с него дошли негови служители в бяла светлина като слънце от небесата Божии. Единият мъж е бил Свети Мина от Атина. Свети Мина Атинянин е бил военноначалник при император Максимиан Херкул на Западната Римска империя (300 год)., изпратен в Александрия да усмири вълнения в града и да отвърне християните от тяхната вяра. Но той също вярвал в Христа и имал целебна сила да лекува болни.
към текста >>
ОтецТеофаний от Иверския
манастир
от Атон, въпреки преклонната си възраст заминава за Ерусалим.
И тогава ще се изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Един пастир със Словото на Исуса Христа и едно стадо в името на Христовия Дух. И трябвало да се почне от Ерусалим и да се тръгне оттам, където се споменава името на Исус Христос, защото само Духът Святий може да изповяда, че Исус Христос е Син Божий. Това е Духът на пророчеството. След това тримата мъже и девойката станали невидими, чудната светлина изчезнала и останали да светят само свещите в църквата. 11*.
ОтецТеофаний от Иверския
манастир
от Атон, въпреки преклонната си възраст заминава за Ерусалим.
Разговаря с тогавашния патриарх Партений {1737-1766), който с помощта на православните християни са си възвърнали святите места по силата на султанска заповед от 1757 г. След това отива и се среща с патриарха Паисий (1744-1748) и (1751-1752) и са приели за добър знак рибите, като символ на името Исус Христос, Божий син, Спасител и тогава напечатват 153 Антиминса (Божествени жертвеници), И първата служба за тези Антиминси станала на Великата събота. Била приложена и частица със заклинание: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоро низпровержи и предажд е благочестивим." Това означава, че мерзкото и богохулно агарянско царство в лицето на турската османска империя в скоро време да се унищожи и да се предаде в ръцете на благочестивите, Откъде идва този израз? И когато Скинията Господня се движеше с Израилевите синове в пустинята, денем покрита с облак Господен, а нощем ги водеше огненият стълб Господен, то те гледаха образа Господен. Денем ги покриваше с облак, за да ги пази от слънцето, нощем ги водеше с огнен стълб по пътя Господен, а сутрин Господ отваряше небесните врати и манна, небесен хляб, слизаше от небето на земята, та я събираха, за да се нахранят.
към текста >>
„Аз ида от горе по
висше
разпореждане на Бога - вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коленото Юдино ще стане огнище.
5, ст. 5). А това са седемте Божии духове, които стоят пред престола на Бога като седем огнени светила. А книгата със седемте печата е книгата на Новия Завет със Словото на Исуса Христа. А Ангелът на Завета Господен - Елохил на 8.Х.1898 г. чрез Учителя Петър Дънов донесе Призванието към българския народ, на семейството славянско.
„Аз ида от горе по
висше
разпореждане на Бога - вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коленото Юдино ще стане огнище.
Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят." Вождът на Спасението пристигна в този свят. Това бе Великият Учител, Всемировият Учител Беинса Дуно, Който в лицето на Учителя Петър Дънов даде Словото на Бога, за идното человечество от Vl-та раса, което е Третият и последен Завет на Бога към человечеството. Амин.
към текста >>
15.
І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
в градчето Демитсане в Пелопонес, от бедни родители, учил в родното си място, после в Атина в смирненското евангелско училище и при знаменития учител Данаила Керемевса, в неговата богословска школа при
манастира
„Св.
15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ Заемал три пъти патриаршеския престол от 1797-1798, от 1806-1808 и от 1818-1821 година. На име Георги, роден през 1751 г.
в градчето Демитсане в Пелопонес, от бедни родители, учил в родното си място, после в Атина в смирненското евангелско училище и при знаменития учител Данаила Керемевса, в неговата богословска школа при
манастира
„Св.
Йоан Богослов" на остров Патмос. След завършването на учението си станал архидякон и протосингел в митрополията в Смирна, а след това заел местната катедра. Като смирненски митрополит, Григорий се занимава с плодотворна деятелност, дейност -просвещение на народа, посредством проповеди, грижел се за народните училища, за материалното обезпечаване на духовенството и външното благополучие на папството. Живял външно прост живот на аскет. Първо патриаршество (1797-1798 г.) На 1 май 1797 г.
към текста >>
Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и
манастирите
, разкриване на училища за народа и просвещение.
Като смирненски митрополит, Григорий се занимава с плодотворна деятелност, дейност -просвещение на народа, посредством проповеди, грижел се за народните училища, за материалното обезпечаване на духовенството и външното благополучие на папството. Живял външно прост живот на аскет. Първо патриаршество (1797-1798 г.) На 1 май 1797 г. бил избран за Цариградски патриарх. Първото му патриаршество било ознаменувано с много забележителни действия.
Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и
манастирите
, разкриване на училища за народа и просвещение.
Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт. Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове.
към текста >>
Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и
висше
духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт.
Живял външно прост живот на аскет. Първо патриаршество (1797-1798 г.) На 1 май 1797 г. бил избран за Цариградски патриарх. Първото му патриаршество било ознаменувано с много забележителни действия. Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и манастирите, разкриване на училища за народа и просвещение.
Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и
висше
духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт.
Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г.
към текста >>
Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на
висшето
духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г.
Първо патриаршество (1797-1798 г.) На 1 май 1797 г. бил избран за Цариградски патриарх. Първото му патриаршество било ознаменувано с много забележителни действия. Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и манастирите, разкриване на училища за народа и просвещение. Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт.
Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на
висшето
духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г.
и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г. и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците.
към текста >>
Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския
манастир
.
Първото му патриаршество било ознаменувано с много забележителни действия. Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и манастирите, разкриване на училища за народа и просвещение. Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт. Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон.
Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския
манастир
.
Тук се занимавал и с научни трудове. В Иверския манастир той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г. и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците. А Теофан умира 12 години след това към 1759 г., но оставил свои следовници, които да продължат делото му. Един от тях става и Григорий V.
към текста >>
В Иверския
манастир
той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г.
Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт. Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове.
В Иверския
манастир
той се запознава с видението на иверския монах Теофан в Солун от 1746 г.
и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците. А Теофан умира 12 години след това към 1759 г., но оставил свои следовници, които да продължат делото му. Един от тях става и Григорий V. Второ патриаршество (1806-1808 г.) През октомври 1806 г. за втори път заема патриаршеския престол.
към текста >>
Продължил да се грижи за народното просвещение, следил монасите за строго спазване на
манастирския
устав, а пък архиереите да съблюдават точно църковните канони, поставяйки на първо място интересите на църквата и вярата.
и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците. А Теофан умира 12 години след това към 1759 г., но оставил свои следовници, които да продължат делото му. Един от тях става и Григорий V. Второ патриаршество (1806-1808 г.) През октомври 1806 г. за втори път заема патриаршеския престол.
Продължил да се грижи за народното просвещение, следил монасите за строго спазване на
манастирския
устав, а пък архиереите да съблюдават точно църковните канони, поставяйки на първо място интересите на църквата и вярата.
Спазвал в личния си живот аскетизма и бил строг към постъпките на другите. На 10.IX.1808 г. след свалянето на султан Селим III (1789-1807 г.), който е бил благосклонен към него, но при новия султан Махмуд II (1808-1839 г.) той загубил патриаршеския престол. Той е бил отначало в манастир на остров Патмос, после бил в Халкидон и Драма, а после насилствено бил отново заточен в Иверския манастир в Атон. Върнал се при своите духовни братя Трето патриаршество (1818-1821 г.) На 14.XII.1818 г.
към текста >>
Той е бил отначало в
манастир
на остров Патмос, после бил в Халкидон и Драма, а после насилствено бил отново заточен в Иверския
манастир
в Атон.
за втори път заема патриаршеския престол. Продължил да се грижи за народното просвещение, следил монасите за строго спазване на манастирския устав, а пък архиереите да съблюдават точно църковните канони, поставяйки на първо място интересите на църквата и вярата. Спазвал в личния си живот аскетизма и бил строг към постъпките на другите. На 10.IX.1808 г. след свалянето на султан Селим III (1789-1807 г.), който е бил благосклонен към него, но при новия султан Махмуд II (1808-1839 г.) той загубил патриаршеския престол.
Той е бил отначало в
манастир
на остров Патмос, после бил в Халкидон и Драма, а после насилствено бил отново заточен в Иверския
манастир
в Атон.
Върнал се при своите духовни братя Трето патриаршество (1818-1821 г.) На 14.XII.1818 г. е избран за трети път. Обръща внимание на изучаването на родния език и литература. Призовава духовенството да разпространява истинното знание между народа. Основал в 1819 г.
към текста >>
Изгаряни са били къщи, гръцки храмове и
манастири
, и избити много свещеници без причина.
великомъченик Мина. След като Григорий V благословил движението, гръцките митрополити из българските земи наредили на гръкоманите българи чрез чорбаджиите и църковните старей и свещеници обща агитация всред народа. Издигнали знамето „За вяра христова против агаряните " Цялата вътрешна организация е извършена от духовенството, защото само те са знаели какво означава Антиминса, тайнството Божествена евхаристия, нейното изповядване в думи и дела. Те са подтиквали на преден план да излизат деятелни лица, които да оглавят подготвяното въстание. След като дошла вестта за въстанието във Влашко и Молдова, после и в Морея, то се започва голямото насилие от турска страна.
Изгаряни са били къщи, гръцки храмове и
манастири
, и избити много свещеници без причина.
Патриарх Григорий бил в затруднено положение. От една страна бил представител на гръцкия народ и на християните пред султана и отговарял за неговите постъпки, а от друга страна е съдействал за молитвите и за Божествената евхаристия, която се е извършвала чрез Антиминсите. На 11 март 1821 г. по искане на Портата той издал открита грамота срещу въстаниците и ги призовавал към покорност, но тя не направила впечатление никому. От 25 март 1821 г.
към текста >>
А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в
манастира
„Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи.
духовенството е заставало начело като ръководител на народа. Гръцкото свещеничество, посветено и монасите, посветени в тайната на Божествената Евхаристия и Антиминса са подтиквали движението напред за вяра и за отечество. И то приема названието „За вера". Първият, който вдига въстанието, е архимандрит Григорий Дикеас -Панафлесос, пристигнал в Пелопонес в качеството си на посланик на Александър Ипсиланти. След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на духовенството в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква.
А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в
манастира
„Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи.
Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ. Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество.
към текста >>
А убийствата на
висшето
и нисше духовенство от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело характера на опустошителна религиозна война.
Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ. Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество.
А убийствата на
висшето
и нисше духовенство от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело характера на опустошителна религиозна война.
А да припомним клетвата на етеристите и на онези, които са се клели пред Антиминса или пред Библията, положили върху нея сабя и пищов. „Кълна се в тайнствената Евхаристия и да не се сдобия с приемането на това тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Така че, за да възкръсне един народ, трябва да мине през Голгота и след това идва Възкресението чрез Духа Господен.
към текста >>
16.
VI. СОТИР КОСТОВ (1914-1992 г.)
,
,
ТОМ 13
- Да започне низшето да служи на
висшето
.
След няколко дни се появи на вратата, блед като смъртник. Попита ме: „Сотире, ти ли беше? " Отговорих му, че не разбирам за какво ми говори. „Ядох на няколко места и не разбрах къде ми направиха магия. Добре, че знаех антисредства, иначе си бях заминал." - Бай Сотире, какво значи да се оправи света?
- Да започне низшето да служи на
висшето
.
Бай Сотир познаваше кога беседа от Учителя е редактирана и ни забраняваше да я четем. За него това беше кощунство, грях срещу Светия Дух, който не се прощава. Съветваше ни да не четем беседи, издадени след 1944 г. Иван Манев Медалист от олимпиадата в Москва 1986 г. КРАТКИ БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ Сотир Иванов Костов е роден на 21.11.1914 г.
към текста >>
Работи като реставратор на стари архитектурни сгради в Бачковския
манастир
и стария Пловдив до 1959 г.
През 1945 г. постъпва като студент в Художествената академия в София и следва живопис. Завършва с отличие. Предлагат му да остане като асистент, но отказва, понеже не може да се подчини други да го ръководят. Така остава без работа и препитание.
Работи като реставратор на стари архитектурни сгради в Бачковския
манастир
и стария Пловдив до 1959 г.
По-късно се завръща в София и живее в една барака на Изгрева, но след като я отчуждават, той става пазач на вилите край езерото Панчарево от 1973 до 1992 г., където почива. На младини е контактувал само с възрастни приятели, а на старини приема само младите спортисти по гребане в гребната база Панчарево край София. Разказва им за Учителя и за Словото му. През 1999 г. помолихме десетина младежи, посещаващи бай Сотир в Панчарево, да напишат очерк за него.
към текста >>
17.
II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Тъй според теософското деление имаме: Атма - Дух , Буда и
висшия
Манас
, това са трите принципа, другите надолу са тела, през които душата минава, затуй ние казваме: умът съставлява тялото на Духа.
Когато дойде Божествената душа, тя слиза при тази душа, тя идва и заминава, не се е решила да остане. Затуй, когато кажем, че Божествената душа е слезла, значи тя е приела управлението и остава за постоянно. Христос тази душа и него напусна. Щом дойдат големи изпитания, тя взима позиция, качва се на високо. Общи принципи са три, които са неизменяеми, а 4 принципи има, които се менят във всички окултни школи.
Тъй според теософското деление имаме: Атма - Дух , Буда и
висшия
Манас
, това са трите принципа, другите надолу са тела, през които душата минава, затуй ние казваме: умът съставлява тялото на Духа.
Туй, коeто у нас е най-високо, то там е тяло, тук то за нас е тъй ефирно, горе разбират тяло. Та като казвам: тяло, душа и дух, туй разбирам. Низшият и висшият ум - то е тяло. Има естествено тяло и има тяло духовно. Там всичко е тъй както е тук, само че в обратен смисъл.
към текста >>
Низшият и
висшият
ум - то е тяло.
Щом дойдат големи изпитания, тя взима позиция, качва се на високо. Общи принципи са три, които са неизменяеми, а 4 принципи има, които се менят във всички окултни школи. Тъй според теософското деление имаме: Атма - Дух , Буда и висшия Манас, това са трите принципа, другите надолу са тела, през които душата минава, затуй ние казваме: умът съставлява тялото на Духа. Туй, коeто у нас е най-високо, то там е тяло, тук то за нас е тъй ефирно, горе разбират тяло. Та като казвам: тяло, душа и дух, туй разбирам.
Низшият и
висшият
ум - то е тяло.
Има естествено тяло и има тяло духовно. Там всичко е тъй както е тук, само че в обратен смисъл. Нещата във физическия свят ще ги тълкувате в обратен смисъл. По отношение лъженето ще търсите истината. Тук има каране, там има любов.
към текста >>
Милосердието е едно качество с най-
висши
морални прояви.
Здрави са богатите, а болни са бедните. Милосердието има предвид слабите, които трябва да се развиват. Майката казва: „Аз любя детето". Не, тя е милосердна към него. Любовта после ще дойде.
Милосердието е едно качество с най-
висши
морални прояви.
Майчината любов е, която е създала детето, а милосердието работи. В Любовта като влезеш, тя не търси никакви дисхармонии, тя иска всички хора да се радват. Тя иска всички да са богати. Бог е Любов. И затова милосердието иде да приготви пътя за Любовта.
към текста >>
18.
ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Ония дето ходиха на
манастиря
, дъжда ги опра, нека ги измие - то не е за нас, за тях е.
Отиде по вятъра тяхната паяжина, няма народ, който да не е пометен заради противениетоси на Божието дело: Асирия. Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, това е материалния свят, то са наводнения, бури, прочии стихии, ще ги има. Идната година условията ще бъдат по- благоприятни.
Ония дето ходиха на
манастиря
, дъжда ги опра, нека ги измие - то не е за нас, за тях е.
Катастрофата на 29 август, с товарния влак между Чирпан и Стара Загора е от политически характер. Работата иска абсолютна чистота. Да се не разколебаете. То е много опасно разколебанието. Без разколебание - Бог присъствува, с разколебание - Бог отсъствува!
към текста >>
Като ти турят хомота отгоре
Висшите
същества, ще се научиш да вървиш в правия път.
Работата между народа е същата, както и$на градина. Ако не знаеш да работиш на градина, не ще можеш да работиш и между народа. Да работите върху вас - ще вървите напред, ще чакате и ще видите. Колкото човек остарява, толкова по-богат става и толкова повече растат около него ония, които ще храни. Всички по-долни се приближават към богатия, от всичките царства.
Като ти турят хомота отгоре
Висшите
същества, ще се научиш да вървиш в правия път.
3/3 е живота -1/3 Божествен, 1/3 ангелски и 1/3 материален. На всекиго са определени условията, при които трябва да работи, финансистите спъват материално нашите приятели, за да ги разсипят материално - така например кожите на Цанев и Ватев, така е и с Котев. Има едни вътрешне закони, които работят. Английската политика не иска да има в България духовенството влияние. Вие не трябва да искате една Велика България, а една България, в която да има законност и правота - тогава тя ще бъде силна и велика.
към текста >>
19.
7. ЗА АНТИМИНСА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Монасите от Атонския
манастир
първи са разпространили Антиминса.
Заверката носи дата 1820 година. Така завереният Антимин, където и да се постави на маса или камък, става олтар и може да се извърши служба. Антиминсът, които беше разпространен между приятелите в братството е печатан от оригинала даден на бащата на Учителя от онзи загадъчен монах в църквата „Свети Димитър" в Солун. Препечатването е станало към 1915 година в Москва, по желанието на дядо поп Константин, бащата на Учителя и разбира се със съгласието на Учителя. Антиминсът е раздаден на първите ученици на Учителя, но в много ограничен брои.
Монасите от Атонския
манастир
първи са разпространили Антиминса.
Те са го вземали като емблема на НАДЕЖДАТА - след погребението идва Възкресението. АТОН, значи ИЗГРЕВ на старо-египетски. Известно е, че в Светогорските монастири са живяли и живеят монаси от всички народи на Полуострова: Българи, сърби, гърци, румънци и руси. Повече са от поробените тогава от турците народи. За монаси обикновено са отивали по обет /обещание/ на рода - посветени на Бога.
към текста >>
Движението се разпространило между нисшето духовенство, монаси и свещеници, но и някои от
висшето
духовнество са били посветени.
На изпитаните и верни са поставяли задачата, да привлекат в акцията верующи и верни синове на народа, да се включат и те в общото молебствие. Така делото се разширило и е проникнало във всички поробени народи. Монасите са били толкова предпазливи, предвидливи, прозорливи, че това движение, остава неразкрито от турците чак до освобождението и малцина знаят за него. В движението са били привлечени и монаси от далечните монастири, забутани в дебрите на планините. Те стават огнища на молитва и центрове за поддържане надеждата в народа.
Движението се разпространило между нисшето духовенство, монаси и свещеници, но и някои от
висшето
духовнество са били посветени.
Известен е само един провал. Цариградският патриарх е бил посветен и привлечен за делото, но неговият протосингер го е издал на турците и Патриарха е бил посечен в църквата пред олтаря. Добре е да се провери исторически кои е Патриарха и кога е станало това. Провалът е спрял дотука, той не е бил разкрит по-нататък. На онези, които са били привлечени в работата са им давали Антиминса.
към текста >>
20.
16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Духовното, идейното им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, нямаха събудени клетки в мозъка си, които да реагират на повика към по-
висшето
.
16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ Светлината и новите разбирания, които Учителят прокарваше в своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота и приятност, една радост от живота. Потопени в тази хармонична и мистична атмосфера, ние някак се бяхме пооткъснали и позабравили, суровия и груб материализъм, в който тънеха хората от света, потънали изцяло в грижата за придобиване на материални ценности, поставяйки го като единствена цел в живота си.
Духовното, идейното им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, нямаха събудени клетки в мозъка си, които да реагират на повика към по-
висшето
.
Затова духовното, идейното, беше чуждо за тях и не проявяваха към него интерес. Това някои от приятелите, особено от по-младите не бяха го разбрали. И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждането на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излезнат в света, по подобие на старовремските пророци, проповедници и апостоли да проповядват за новото и разнасят беседите на Учителя. Отива един от младите братя при Учителя и му казва: „Аз ще напусна работата си и ще тръгна да проповядвам новото учение". Учителят го погледнал и му казал: „По този начин не може, проповядването, сега ще стане по нов начин".
към текста >>
Бавно да ги запознават, приемлива последователност с по-
висшите
области на мистичното.
Идеи на светлина и братски отношения между хората. За реализирането на тази своя идея, те привличат и друг един наш брат - Петър Пампоров, в когото клокочеше с голяма сила идеите на Толстой, за въздържанието и простият, близък до природата, живот и вегетарианството. И тримата напущат университета, нещо което Учителят не е одобрявал и с устрем се хвърлят към осъществяването на своята идея, като решават да издават списание „Нов живот".* Идеята, членовете на едно общество, като нашето да издават списание, е повече от похвална и належаща. Но това списание, предназначено, както за хората от света, така и за тези от нашето общество, трябва да се списва, започвайки от онези области, които будят интерес в тези среди. То трябва да носи нещо ново за тях, наситено с фактически материал и събития, които те ще разбират и да бъдат близки до техния вътрешен живот.
Бавно да ги запознават, приемлива последователност с по-
висшите
области на мистичното.
Те не вземаха под внимание казаното от Учителя и не разбраха смисъла му, че: „Ако хората така лесно могат да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света". Тези братя бързо се опомнят, разбирайки, че да се поднасят изведнъж висши философски и мистични принципи, на едно съвсем неподготвено за такава мисъл общество е неправилно и безрезултатно и казаха те: „Ние бяхме много самонадеяни, като мислихме, че чрез едно списание ще можем да популяризираме идеите на Учителя, в едно неподготвено за тях общество". През лятото на 1923 г. младите братя и сестри, тези от Специалния клас, решиха и свикаха младежки събор. Събора се състоя в новопостроения братски салон на улица „Оборище" N 14.
към текста >>
Тези братя бързо се опомнят, разбирайки, че да се поднасят изведнъж
висши
философски и мистични принципи, на едно съвсем неподготвено за такава мисъл общество е неправилно и безрезултатно и казаха те: „Ние бяхме много самонадеяни, като мислихме, че чрез едно списание ще можем да популяризираме идеите на Учителя, в едно неподготвено за тях общество".
И тримата напущат университета, нещо което Учителят не е одобрявал и с устрем се хвърлят към осъществяването на своята идея, като решават да издават списание „Нов живот".* Идеята, членовете на едно общество, като нашето да издават списание, е повече от похвална и належаща. Но това списание, предназначено, както за хората от света, така и за тези от нашето общество, трябва да се списва, започвайки от онези области, които будят интерес в тези среди. То трябва да носи нещо ново за тях, наситено с фактически материал и събития, които те ще разбират и да бъдат близки до техния вътрешен живот. Бавно да ги запознават, приемлива последователност с по-висшите области на мистичното. Те не вземаха под внимание казаното от Учителя и не разбраха смисъла му, че: „Ако хората така лесно могат да се оправят, то Господ щеше само за 24 часа да оправи света".
Тези братя бързо се опомнят, разбирайки, че да се поднасят изведнъж
висши
философски и мистични принципи, на едно съвсем неподготвено за такава мисъл общество е неправилно и безрезултатно и казаха те: „Ние бяхме много самонадеяни, като мислихме, че чрез едно списание ще можем да популяризираме идеите на Учителя, в едно неподготвено за тях общество".
През лятото на 1923 г. младите братя и сестри, тези от Специалния клас, решиха и свикаха младежки събор. Събора се състоя в новопостроения братски салон на улица „Оборище" N 14. На този събор присъствуваха братя и сестри от София и провинцията. Учителят откри събора с беседата: „Зазоряване на човешката душа".
към текста >>
Той бе работил в сечището при Рилския
манастир
, понеже Балабанов го беше наел това сечище.
Художникът бе Колю Каишев, мил и симпатичен брат. Имаше способности към рисуване. Искал е да следва в Художествената академия, но не е имал пари да си плати таксата. Той решава да използват рисунката на Фаулър, питат Учителя и той одобрява, френолог и астролог е Иван Антонов, който се пресъединява към тях. А онзи, който дава парите за да се отпечата на цветен плакат е Петър Куманов.
Той бе работил в сечището при Рилския
манастир
, понеже Балабанов го беше наел това сечище.
Той там работеше, като счетоводител. После дойде в София, срещна се с мен и казва: „Николай, аз ще отворя книжарница". Искаше да работи, но на едро и да предлага канцеларски пособия. Дори аз съм ходил с неговите мостри да ги предлагам в София и да му търся клиенти. Та този брат бе дал пари да се отпечата френологичния плакат и то цветен.
към текста >>
21.
39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Имала е сестра от село, по онова време е била вегетарианка, нейният бра т е бил монах в Атонския
манастир
, туй го знам.
Баща ми Никола е роден в село Етъра. В.К.Той как се казваше, Николай кой? Н.Д. Никола Дойнов, но какво беше средното му име не мога да си спомня. „Никола Дойнов, роден в село Етъра, Габровско. Майка му, на която сестра ми е кръстена, майка му на баща ми, тя се казва Цанка и която си е заминала преди да се роди, била е много чиста, работлива и религиозна.
Имала е сестра от село, по онова време е била вегетарианка, нейният бра т е бил монах в Атонския
манастир
, туй го знам.
През 1902 или 1903 около тез години баща ми с един близък свой приятел отиват в Атонския манастир." В.К. Друго нещо знаеш ли за Атонския манастир? Аз знам от твоя брат Борис, че вашия род винаги първото дете го е давало и го е наричало за монах в Атонския манастир, ти знаеш ли това нещо? Н.Д. Като се родил Борис са искали да го обещаят там на Атонския манастир, искали като че ли да го пратят там, но майка ми не го е дала, туй съм чувал. В.К. Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския манастир. Н.Д.
към текста >>
През 1902 или 1903 около тез години баща ми с един близък свой приятел отиват в Атонския
манастир
." В.К.
В.К.Той как се казваше, Николай кой? Н.Д. Никола Дойнов, но какво беше средното му име не мога да си спомня. „Никола Дойнов, роден в село Етъра, Габровско. Майка му, на която сестра ми е кръстена, майка му на баща ми, тя се казва Цанка и която си е заминала преди да се роди, била е много чиста, работлива и религиозна. Имала е сестра от село, по онова време е била вегетарианка, нейният бра т е бил монах в Атонския манастир, туй го знам.
През 1902 или 1903 около тез години баща ми с един близък свой приятел отиват в Атонския
манастир
." В.К.
Друго нещо знаеш ли за Атонския манастир? Аз знам от твоя брат Борис, че вашия род винаги първото дете го е давало и го е наричало за монах в Атонския манастир, ти знаеш ли това нещо? Н.Д. Като се родил Борис са искали да го обещаят там на Атонския манастир, искали като че ли да го пратят там, но майка ми не го е дала, туй съм чувал. В.К. Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския манастир. Н.Д. Не знам точно дали е нашия, може би, туй което знам допълнително, че баща ми е ходил.
към текста >>
Друго нещо знаеш ли за Атонския
манастир
?
Н.Д. Никола Дойнов, но какво беше средното му име не мога да си спомня. „Никола Дойнов, роден в село Етъра, Габровско. Майка му, на която сестра ми е кръстена, майка му на баща ми, тя се казва Цанка и която си е заминала преди да се роди, била е много чиста, работлива и религиозна. Имала е сестра от село, по онова време е била вегетарианка, нейният бра т е бил монах в Атонския манастир, туй го знам. През 1902 или 1903 около тез години баща ми с един близък свой приятел отиват в Атонския манастир." В.К.
Друго нещо знаеш ли за Атонския
манастир
?
Аз знам от твоя брат Борис, че вашия род винаги първото дете го е давало и го е наричало за монах в Атонския манастир, ти знаеш ли това нещо? Н.Д. Като се родил Борис са искали да го обещаят там на Атонския манастир, искали като че ли да го пратят там, но майка ми не го е дала, туй съм чувал. В.К. Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския манастир. Н.Д. Не знам точно дали е нашия, може би, туй което знам допълнително, че баща ми е ходил. Бил е нейния брат на баба ми по баща е бил монах.
към текста >>
Аз знам от твоя брат Борис, че вашия род винаги първото дете го е давало и го е наричало за монах в Атонския
манастир
, ти знаеш ли това нещо?
„Никола Дойнов, роден в село Етъра, Габровско. Майка му, на която сестра ми е кръстена, майка му на баща ми, тя се казва Цанка и която си е заминала преди да се роди, била е много чиста, работлива и религиозна. Имала е сестра от село, по онова време е била вегетарианка, нейният бра т е бил монах в Атонския манастир, туй го знам. През 1902 или 1903 около тез години баща ми с един близък свой приятел отиват в Атонския манастир." В.К. Друго нещо знаеш ли за Атонския манастир?
Аз знам от твоя брат Борис, че вашия род винаги първото дете го е давало и го е наричало за монах в Атонския
манастир
, ти знаеш ли това нещо?
Н.Д. Като се родил Борис са искали да го обещаят там на Атонския манастир, искали като че ли да го пратят там, но майка ми не го е дала, туй съм чувал. В.К. Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския манастир. Н.Д. Не знам точно дали е нашия, може би, туй което знам допълнително, че баща ми е ходил. Бил е нейния брат на баба ми по баща е бил монах. „ Дядо ми, когото не помня, е свирел на цигулка.
към текста >>
Н.Д. Като се родил Борис са искали да го обещаят там на Атонския
манастир
, искали като че ли да го пратят там, но майка ми не го е дала, туй съм чувал. В.К.
Майка му, на която сестра ми е кръстена, майка му на баща ми, тя се казва Цанка и която си е заминала преди да се роди, била е много чиста, работлива и религиозна. Имала е сестра от село, по онова време е била вегетарианка, нейният бра т е бил монах в Атонския манастир, туй го знам. През 1902 или 1903 около тез години баща ми с един близък свой приятел отиват в Атонския манастир." В.К. Друго нещо знаеш ли за Атонския манастир? Аз знам от твоя брат Борис, че вашия род винаги първото дете го е давало и го е наричало за монах в Атонския манастир, ти знаеш ли това нещо?
Н.Д. Като се родил Борис са искали да го обещаят там на Атонския
манастир
, искали като че ли да го пратят там, но майка ми не го е дала, туй съм чувал. В.К.
Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския манастир. Н.Д. Не знам точно дали е нашия, може би, туй което знам допълнително, че баща ми е ходил. Бил е нейния брат на баба ми по баща е бил монах. „ Дядо ми, когото не помня, е свирел на цигулка. Имал е струг за правене на гаванки в Козята река.
към текста >>
Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския
манастир
. Н.Д.
Имала е сестра от село, по онова време е била вегетарианка, нейният бра т е бил монах в Атонския манастир, туй го знам. През 1902 или 1903 около тез години баща ми с един близък свой приятел отиват в Атонския манастир." В.К. Друго нещо знаеш ли за Атонския манастир? Аз знам от твоя брат Борис, че вашия род винаги първото дете го е давало и го е наричало за монах в Атонския манастир, ти знаеш ли това нещо? Н.Д. Като се родил Борис са искали да го обещаят там на Атонския манастир, искали като че ли да го пратят там, но майка ми не го е дала, туй съм чувал. В.К.
Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския
манастир
. Н.Д.
Не знам точно дали е нашия, може би, туй което знам допълнително, че баща ми е ходил. Бил е нейния брат на баба ми по баща е бил монах. „ Дядо ми, когото не помня, е свирел на цигулка. Имал е струг за правене на гаванки в Козята река. И като дойде август, края на август, Света Богородица, натоварва гаванките на коня и отива на Троянския манастир да ги продава.
към текста >>
И като дойде август, края на август, Света Богородица, натоварва гаванките на коня и отива на Троянския
манастир
да ги продава.
Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския манастир. Н.Д. Не знам точно дали е нашия, може би, туй което знам допълнително, че баща ми е ходил. Бил е нейния брат на баба ми по баща е бил монах. „ Дядо ми, когото не помня, е свирел на цигулка. Имал е струг за правене на гаванки в Козята река.
И като дойде август, края на август, Света Богородица, натоварва гаванките на коня и отива на Троянския
манастир
да ги продава.
"Туй ми е казвал баща ми. В.К. С туй са си изкарвали прехраната. Н.Д. С туй е прехраната. И мойта баба е работила, имали са малки места, сяла е картофи, лук и т.н. В.К. Свирел е на цигулка. Н.Д.
към текста >>
„Два пъти с каруца е ходил на Рилския
манастир
.
„Ботьо Житов се е казвал, бащата на мойта майка. За него знам, че всяка нощ в един часа е ставал, опасвал се е с някакви бели колани, запалвал две големи свещи и се е молел, четял е Библията. Когато всички роднини са се събирали през тържествени дни, той всякога вземал Библията и всички наред четели". Н.Д. Туй не го знаех „Татко ка то младеж е бил чирак при много лоша жена ". Н.Д. Туй не го знаех.
„Два пъти с каруца е ходил на Рилския
манастир
.
После си отваря малко дюкянче и постепенно става един от видните търговци в града". Н.Д. Туй, зная, че е бил търговец и шивач същевремено. „Шиел на селянките, защото в Габрово всяка сряда и събота стават пазари т.е. от околните села идват селянки и баща ми можеше да шие селски такива дрешки, къси. Но интересно: „А, ти Пенке, тъй, тъй, а, да, да, дай твойто платно", носеха селски плат, взема си бележка, нито мярка взема, нито нищо.
към текста >>
Баща ми имаше възможности, въпреки тримата ми братя, на които даде
висше
образование, да отпусне кредити за мен.
Обаче по едно време, аз реших да не ходя на черква и тъй стана. В.К. Цанка учи в Габрово прогимназия и гимназия, така ли? Н.Д. Цанка учи в Габрово, свърши Габровската гимназия и свиреше на цигулка, взимаше уроци по цигулка. В.К. Тука искам нещо да те питам, ето туй да ми прочетеш, да ми разтълкуваш. „Когато завърших гимназия, въпреки всички възможности да продължа образованието си, пътя ми се затвори.
Баща ми имаше възможности, въпреки тримата ми братя, на които даде
висше
образование, да отпусне кредити за мен.
Но той ми заяви, че за да следвам, трябва да се продаде много ценно място и той отказа. Впоследствие след година туй място го загуби в някакво дело. В навечерието на делото моя вътрешен верен глас ми каза: „ Той ще загуби делото". В.К. За какво ставаше въпрос? Н.Д. Баща ми имаше много ценен имот, в Габрово, на Баждар. В.К.
към текста >>
Друга такава хубава местност в Габрово коя беше на времето, Соколския
манастир
?
Над Габрово отивайки за село Бичкиня имаше един голям дъб, много голям дъб, аз съм ходил при него и съм го виждал. На този дъб имаше сечено с брадва и се вижда ясно хралупата, дупката. Казвали са ми тамошните хора, че дошъл от Букурещ някакъв на кон. Дошъл нагоре, завъртял се, поогледал дървото и през нощта сякъл дъба, дупката и извадил имане някакво на Вълчан войвода. Аз съм ходил при този дъб, виждал съм дупката, но сега вече е застроено там - жилища, блокове, фабрики и не е останало нищо от самата местност за да ми напомни къде е било. В.К.
Друга такава хубава местност в Габрово коя беше на времето, Соколския
манастир
?
Н.Д. Да, Соколския манастир, Кожещица, където дядо ми имаш струг там. Беше приказно място в своята красота и нагоре Стара планина, Киселчова могила, Кукла и Бабка, два върха много приятни, изобщо около Габрово има много хубави места за разходка. Реката Янтра беше много чиста и много привлекателна. В.К. Тази къща Цанка, в която е, Йордан е правил. Н.Д. Да, Йордан я прави. В.К.
към текста >>
Н.Д. Да, Соколския
манастир
, Кожещица, където дядо ми имаш струг там.
На този дъб имаше сечено с брадва и се вижда ясно хралупата, дупката. Казвали са ми тамошните хора, че дошъл от Букурещ някакъв на кон. Дошъл нагоре, завъртял се, поогледал дървото и през нощта сякъл дъба, дупката и извадил имане някакво на Вълчан войвода. Аз съм ходил при този дъб, виждал съм дупката, но сега вече е застроено там - жилища, блокове, фабрики и не е останало нищо от самата местност за да ми напомни къде е било. В.К. Друга такава хубава местност в Габрово коя беше на времето, Соколския манастир?
Н.Д. Да, Соколския
манастир
, Кожещица, където дядо ми имаш струг там.
Беше приказно място в своята красота и нагоре Стара планина, Киселчова могила, Кукла и Бабка, два върха много приятни, изобщо около Габрово има много хубави места за разходка. Реката Янтра беше много чиста и много привлекателна. В.К. Тази къща Цанка, в която е, Йордан е правил. Н.Д. Да, Йордан я прави. В.К. И тази стая, която я дадоха на нея беше школна стая. Н.Д.
към текста >>
22.
20. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г. В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 16
Ние отидохме 30 души от братята и ни постлаха рогозки в двора на
манастиря
.
Събрахме се ние в Търново и изкарахме първо вегетарианския конгрес. Там аз видях много идеалисти. Особено Йордан Ковачев, адвокат от Стара Загора, такава прочувствена и смислена реч изнесе в читалището във Велико Търново, че всички съборяни и конгресисти останаха поразени. Имаше и един поп, на Симеон Арнаудов баща му. Той беше свещеник в църквата „Света Богородица" в Арбанаси и ни покани да отидем при него.
Ние отидохме 30 души от братята и ни постлаха рогозки в двора на
манастиря
.
Изнесоха манастирски постелки и завивки и ни завиха на двора. Две нощи спахме в църквата в Арбанаси. Обаче свещеникът първо изнесе такава реч за вегетарианството, че всичките се зачудиха как така свещеник може да говори против курбаните, против отчитането молитви за умрели и особено против коленето на курбани при умирането на някого. Така, много хубав и смислен ни се видя вегетарианският събор и след това започна пък нашият събор. Братството си имаше градина на Севлиевското шосе и в тази градина имаше братска колиба.
към текста >>
Изнесоха
манастирски
постелки и завивки и ни завиха на двора.
Там аз видях много идеалисти. Особено Йордан Ковачев, адвокат от Стара Загора, такава прочувствена и смислена реч изнесе в читалището във Велико Търново, че всички съборяни и конгресисти останаха поразени. Имаше и един поп, на Симеон Арнаудов баща му. Той беше свещеник в църквата „Света Богородица" в Арбанаси и ни покани да отидем при него. Ние отидохме 30 души от братята и ни постлаха рогозки в двора на манастиря.
Изнесоха
манастирски
постелки и завивки и ни завиха на двора.
Две нощи спахме в църквата в Арбанаси. Обаче свещеникът първо изнесе такава реч за вегетарианството, че всичките се зачудиха как така свещеник може да говори против курбаните, против отчитането молитви за умрели и особено против коленето на курбани при умирането на някого. Така, много хубав и смислен ни се видя вегетарианският събор и след това започна пък нашият събор. Братството си имаше градина на Севлиевското шосе и в тази градина имаше братска колиба. То „колиба" я думаха, но всъщност бе двуетажна къща.
към текста >>
Така че, на високо място може да се разрешат някои въпроси от
висш
духовен характер.
Тя беше озаглавена „Новият живот". „Вие искате диспут. Диспута може да го произведем така: дванадесетте владици да се облекат, ще вземем един автобус, ще слезем в Боровец. Оттам ще тръгнем през Ситняково, през Саръ-гьол нагоре по течението на Марица и ще отидем при Маричините езера. Оттам ще тръгнем за връх Мусала и ще си приказваме тогава за новите идеи, изкачвайки се по южния склон на Мусала.
Така че, на високо място може да се разрешат някои въпроси от
висш
духовен характер.
Аз ви давам известни семена, посадете ги, полейте ги и вижте: като пораснат, ако ви дадат добри плодове, значи учението е добро. Пък ако не ви дадат никакви плодове, отхвърлете го. Но преди да сте го опитали, нямате право да отричате неговото достойнство" и т. н. „Ето, и една 75-годишна сестра (тя беше Попова) дойде с нас на Маричините езера, изкачи се откъм юг на връх Мусала и слезе долу, без да се разболее. Защо? - продължи Учителят.
към текста >>
23.
1929 година
,
,
ТОМ 16
И по този продължителен процес ще се стигне до едно положение на чистота и чувствителност на здравето, щото да общува с по-
висши
светове, да чуваме и чувстваме по-
висши
вибрации и живот, недоловим за грубите чувства и сетива.
Тези потни бани се извършваха с носене на вода от братския извор до лагера, като се обличахме с фанели, зимни дрехи дебели и бастони, окопчани, с дигнати яки, изобщо по възможност най-облечени и загърнати. Така че потта да не изсъхва по тялото, а да отива в дрехите и след всяко 3 пъти отиване се пие по 2 ^ 3 чаши топла вода - вряла и се изтрива потта от тялото с намокрен парцал, а аз се изкъпвах и се преобличах и пак потегляхме за вода по същия начин и пак пиене вода, пак обтриване, изкъпване и наново преобличане и други чисти дрехи и наново за вода по същия начин и пак вода и изкъпване и преобличане и най-после изпирахме хвърените дрехи и следобед вършехме друга работа. След 15 дена се дава 5 дни почивка и наново се почва всеки ден 3 бани 9 пъти за вода. На тия бани Учителят придава голямо значение. Те пречистват тялото, обновяват клетките, нервната система, оживяват с голяма сила изобщо целия организъм.
И по този продължителен процес ще се стигне до едно положение на чистота и чувствителност на здравето, щото да общува с по-
висши
светове, да чуваме и чувстваме по-
висши
вибрации и живот, недоловим за грубите чувства и сетива.
(Това изобщо от мен описание, а буквално Учителят е казал, че това потните бани са път към съвършенство, те имат не само физическо и физиологично значение, но и чисто духовно, защото чистите светли духове живеят в чисти и подходящи домове - тела.) Аз направих само 15 дена това и на 26 - 27 август потеглих заедно с Антоний Димитров и Марийка Гърнева за Пирин планина. На 28 бяхме с Андрей в Горна Джумая. На 29 - на гара Симитли, където ни посрещна Гърнева. Спахме у дома й. Сутринта намерихме автомобили за Неврокоп и потеглихме по шосето по Гръдевската река към Предела.
към текста >>
Него ден, 1-й II, аз бях силно възбуден, духом чувствен ту
висшо
, ту нисшо, и блажен да зная, което и изисках от нея да ми съобщи тоя ден духовното си разположение.
4.III.1929год.] Получих писмо от сестра Еленка. Пише ми, че не й отговарям на всички зададени въпроси ясно. В събота, на 2-й т. м. й изпратих много дълго писмо, най-дълго от досегашните - от 25 страници. Писах й за моите балтавеници за съня, който сънувах за последното предупреждение от Учителя, че или да бъда строг, точен и изпълнителен, или ще ме изоставят и други много работи и най-долното си състояние й изложих.
Него ден, 1-й II, аз бях силно възбуден, духом чувствен ту
висшо
, ту нисшо, и блажен да зная, което и изисках от нея да ми съобщи тоя ден духовното си разположение.
Изпратила или е днес и 2 резюмета от 2-ра януарска лекция от Учителя за „Втория ден, той е ден на послушание" и второто е от 9-й януари - Размишление върху Милосърдието. 5.II.1929 г. Понеже нощес легнах в 1 ч след полунощ, то и не можах да заспя до 1 1/2, че и повече, кой знай защо; затова тази сутрин спах до 7 и 15, станах и след утринната молитва и упражненията се заготвих за четене. Слънцето грее вече над селските скали, небето е ясно, има и облаци на запад. Вънка е студено.
към текста >>
Сестрата Еленка ми писала ред наставления и дала ми е една хубава рецепта: Да съзерцавам винаги
Висшето
и всякога с Него да се занимавам, и то ще въздействува върху ми.
Защото всичко най-съществено, което искаме, само Бог може да ни го даде. Новото ни дават тия велики светли същества-ангелите и светлите духове. Трябва да се съединим с тях и в съжителство с тях, те ще ни разведат из най-хубавите екскурзии и курорти, ще ни покажат новите Божествени училища с всичките им подразделения, учители, с методи на обучение и възпитание най-методично и целесъобразно. Ще ни покажат истинското изкуство и реалното в науката. В Бога се крие всичката пълнота и богатство, в Него е всичкото щастие и Любов, с Него да се свържем и другаруваме, с Него да се разговаряме и беседваме по различните въпроси, защото Всичката светлина е в Него и Той ще ни изпраща само тогава по един светъл лъч, който ще осветлява винаги непреривно ума ни и стоплюва сърцето и душата ни.
Сестрата Еленка ми писала ред наставления и дала ми е една хубава рецепта: Да съзерцавам винаги
Висшето
и всякога с Него да се занимавам, и то ще въздействува върху ми.
Понеже по-голямата част от учениците бяха заболели от подушка, на брой 65, то аз ги разпуснах до 25.П. т. г. и съставих списък и го изпратих на фелдшера в Опака, за да даде нареждане, че тогава да съобщя на училищната инспекция. До следобед къде 2 ^ 3 ч писах списъци. След като изпратих слугинята в Опака, по която изпратих на Донка нотния тефтер и за Стефанка няколко приветствени думи, започнах да си готвя за обед, но огладняването ми не дотьрпя за манджа и купих си за 5 лева халва и с нея обядвах. Прочетох днес повторно писмата, писани ми от сестрата Еленка на 10 и 11 февруарий и искаше ми се да й пиша, но понеже тя поезия иска да й пиша с духовен сюжет, затова докъде 4 ч аз се не реших да пиша.
към текста >>
И после, още една при
манастирчето
.
Където изпитах да четат и изпяха канона „Славейче" на два гласа. След разпущането на учениците вземахме апарата и потеглихме четиримата за монастирчето. Весели бяхме всички. Гостите останаха доволни от това, че са дошли днес на първа пролетна разходка. Направихме снимки над тепавицата на Мустафата.
И после, още една при
манастирчето
.
Изкачихме се по опасното място на височината от запад от манастирчето и над Арифовата воденица потеглихме нагоре за кокичета. Аз нито едно не откъснах, но гостите не ги щадяха, а беряха букет. След това нагоре по поляните слязохме над селото къде училищните ниви и си дойдохме в училището. Часът бе 6. Нахранихме се хубаво, и към 9 ч, след като им лосвирих, си потеглиха за Опака.
към текста >>
Изкачихме се по опасното място на височината от запад от
манастирчето
и над Арифовата воденица потеглихме нагоре за кокичета.
След разпущането на учениците вземахме апарата и потеглихме четиримата за монастирчето. Весели бяхме всички. Гостите останаха доволни от това, че са дошли днес на първа пролетна разходка. Направихме снимки над тепавицата на Мустафата. И после, още една при манастирчето.
Изкачихме се по опасното място на височината от запад от
манастирчето
и над Арифовата воденица потеглихме нагоре за кокичета.
Аз нито едно не откъснах, но гостите не ги щадяха, а беряха букет. След това нагоре по поляните слязохме над селото къде училищните ниви и си дойдохме в училището. Часът бе 6. Нахранихме се хубаво, и към 9 ч, след като им лосвирих, си потеглиха за Опака. Димитър, Енчо и аз ги изпратихме до чешмата към Опака.
към текста >>
Под думата „сол" разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-
висшите
сили в света да работят.
В това понятие „Вие" Учителят влива велико съдържание, че това не се отнася само до вярващите, а до всички хора по лицето на земята, в които е пробудено Божественото съзнание. Всички хора, в които е пробудено съзнанието, са солта на земята. Окултисти, мистици в думата „Сол" подразбират „равновесие" - онзи елемент на сила, който поддържа нещата в равновесие. За да тръгнете да вървите по улиците, трябва да имате равновесие. Когато построяват морските параходи, турят на дъното им товар, сол, да ги държи в равновесие, за да се не обърнат в морските вълни.
Под думата „сол" разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-
висшите
сили в света да работят.
След това изкарах три часа уроци. Неспокоен, очаквам за писмо от Еленка, отидох към общината. Мина преди час автомобил за одаята на Мюмюн Кьосе Османов. Дошел е Димитър X. Чакъров, за да подканя турците, които искат да се изселят, да отведе хора от с.
към текста >>
24.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1934 г
,
ТОМ 16
Заведох учениците в
манастирчето
.
Без да чака много, офицерът започна да стреля по човека. Аз се изплаших, да не би да улучи и застреля човека за нищо работа и така се събудих. Вънка облачно, а долината на Нишава пълна с бяла мъгла. Часът бе 5. Ден на охристианизиране младежта.
Заведох учениците в
манастирчето
.
Там им поговорих за значението на празника и ги разпуснах. Отидохме с Руско Станулов у Маруонкини, за да ни посвири Васил с кавала. Обядвахме у тях. Следобед си готвих лекцията с методически единици „Черноморски бряг на Северна България". До 12 ч вечерта все четох, също и помагах на чешмата, за дая мръднем.
към текста >>
Аз имах за първи път в живота си едно истинско посещение на същества от
висша
еволюция, на други фактори, които работят над человечеството.
Равна Събудих се в 4 ч. Станах, седнах в леглото, без да ставам. Потопих се в мисъл. Замислих се как да си съставя реферата, който ми предстои да държа от името на читалището в Годеч на тема „Трудът като фактор на прогреса". И в дългата си размисъл аз дойдох до истинското вживяване на въпроса.
Аз имах за първи път в живота си едно истинско посещение на същества от
висша
еволюция, на други фактори, които работят над человечеството.
Сега аз разбрах на Учителя думите, какво че дългата медитация е средство, чрез което можем да влезем в контакт с по-висши същества. Аз усетих какво нещо е да говориш с дух и сила. Завладява човека и всички една сила, която разклаща душите и каменните сърца. Аз видях що е силата на оратор, който завладява публиката. Покъртен от всичко това и от факта, че Небето бди и работи над мен, аз, вследствие на това висшо посещение, дойдох до неудържим плач.
към текста >>
Сега аз разбрах на Учителя думите, какво че дългата медитация е средство, чрез което можем да влезем в контакт с по-
висши
същества.
Станах, седнах в леглото, без да ставам. Потопих се в мисъл. Замислих се как да си съставя реферата, който ми предстои да държа от името на читалището в Годеч на тема „Трудът като фактор на прогреса". И в дългата си размисъл аз дойдох до истинското вживяване на въпроса. Аз имах за първи път в живота си едно истинско посещение на същества от висша еволюция, на други фактори, които работят над человечеството.
Сега аз разбрах на Учителя думите, какво че дългата медитация е средство, чрез което можем да влезем в контакт с по-
висши
същества.
Аз усетих какво нещо е да говориш с дух и сила. Завладява човека и всички една сила, която разклаща душите и каменните сърца. Аз видях що е силата на оратор, който завладява публиката. Покъртен от всичко това и от факта, че Небето бди и работи над мен, аз, вследствие на това висшо посещение, дойдох до неудържим плач. Плаках за народа, за България, плаках за нещастното си племе, че е оградено от невежество и груб егоизъм и че трябва да се намери средство, методи, чрез които да се пробудят тия хора да започнат да работят - обществениците - от любов към народа, а не по задължение.
към текста >>
Покъртен от всичко това и от факта, че Небето бди и работи над мен, аз, вследствие на това
висшо
посещение, дойдох до неудържим плач.
Аз имах за първи път в живота си едно истинско посещение на същества от висша еволюция, на други фактори, които работят над человечеството. Сега аз разбрах на Учителя думите, какво че дългата медитация е средство, чрез което можем да влезем в контакт с по-висши същества. Аз усетих какво нещо е да говориш с дух и сила. Завладява човека и всички една сила, която разклаща душите и каменните сърца. Аз видях що е силата на оратор, който завладява публиката.
Покъртен от всичко това и от факта, че Небето бди и работи над мен, аз, вследствие на това
висшо
посещение, дойдох до неудържим плач.
Плаках за народа, за България, плаках за нещастното си племе, че е оградено от невежество и груб егоизъм и че трябва да се намери средство, методи, чрез които да се пробудят тия хора да започнат да работят - обществениците - от любов към народа, а не по задължение. И че на учителството предстои важна задача в изграждане новата държава, в създаване новото поколение. И специално тия колеги в Годеч, що да се направи, та да могат да се събудят, да сгреят сърцата им от духовна обич, да разберат, че по пътя на омразата те се изтъркват и хабят и че в любовната атмосфера ще се чувствуват в най-благоприятни условия. И че любовта е единственият фактор, който може да разтопи ледовете, любовта, която дава подтик, която окриля умовете, калява волите за работа и напредък. И че най-чистата атмосфера е тая на любовта, най-здравословните условия са пак в нея.
към текста >>
И половите нагони, когато се даде на младежа или на когото и да било известна идея, то той, увлечен в идеята си, трансформира тези низши, полови енергии в по-
висши
, творчески.
Мъчителна нощ. Закусих у Цекови и той ме изпрати до Ангел Дончев до дома. Из пътя Цеко ми говореше по въпрос относно жената и нейната психология и относно трябва ли човек да се въздържа или не. Цеко поддържа, че човек не трябва да се изтезава, а в половия нагон, да му търси противоположния пол, за да се удовлетвори. Аз му изтъквах противното: какво че целомъдрието е препоръчано от всички Учители на човечеството, като вземеш от Христа, та свършиш до Толстоя, който като Соломон живя в разкош и крайният му извод бе, че девствеността е качество, което е първата стъпка къпя нравствен живот, и че въздържанието е път за нравствено съвършенство.
И половите нагони, когато се даде на младежа или на когото и да било известна идея, то той, увлечен в идеята си, трансформира тези низши, полови енергии в по-
висши
, творчески.
Цеко дойде дотам, че ми каза какво това лято на своя син Петьо, ученик в IV клас, му казал да не си играе с пола и че ако иска жена, той ще му дадял 50 лева, да отидел някъде с пари, но да не се борел със себе си. Съветвах го, че е направил зло за детето си, което сега се е тъкмо пробудило, тъкмо е във възрастта на пубертета, и че това е един биологичен процес, който изменя физически човека, и душевно. И че сега младежите прекарват най-бурни състояния, най-често сменящи се, и че трябва деликатно да се пленява и отвлича съзнанието им към спорт, музика, поезия, четене на книги и пр. и пр. Говорих му още и се разделихме.
към текста >>
25.
I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.
,
Елена Хаджи Григорова.
,
ТОМ 17
На сутринта, 4ий декемврий [1931 г.], искахме да водим децата на
манастирчето
по случай празника „Въведение Богородично" - ден за християнизиране на децата, но понеже беше студено, не отидохме.
На връщане тя ме изпрати до училището и ми каза, че моето посещение й причинило голяма радост и ми каза, че ме обичала много. Аз й дадох добри напътствия: да се моли на Бога; към Него да се отправя всякога и за всичко; да пожелава добрите хора и да призовава своята душа и ангелите в помощ. Като се върнах, почувствувах се много добре. Вечерта четох Библията - от Евангелието, до 12 ч и си легнах. Спах добре и спокойно, не помня какво съм сънувала.
На сутринта, 4ий декемврий [1931 г.], искахме да водим децата на
манастирчето
по случай празника „Въведение Богородично" - ден за християнизиране на децата, но понеже беше студено, не отидохме.
Празнувахме в училището. Дойдоха родителите на децата. Пеньо им говори за значението на този ден в духа на Христовото учение. Вземах думата и аз - казах няколко думи в този дух. Поприказвах си и с майките на децата и тъй мина денят до вечерта.
към текста >>
Изпитвахме
свръхвисше
състояние, неописуемо.
На Зий срещу 4ИЙ V. 1940 г., събота, към 5 ч сутринта сънувах: Бях с Учителя, Който ми каза следното: Идеята, която даде Мичето Златева... На 1.IV.1942 г. следобед, извикана от Пеню мислено, дойдох си. Пяхме двамата молитвени песни, които някога двама сме ги пели на върха Манчо, над Маричките езера, след прочетена беседа. Свързахме се с онези същества там.
Изпитвахме
свръхвисше
състояние, неописуемо.
На другия ден - на 2.IV.c.r., следобед, ме нападна дрямка, търкулнах [се] близо до Пеню [и] сънувах: Учителят ме целува в устата, някой хлопна вратата и аз скочих и се събудих - тя беше Савка. Около 20ий април Савка ми създаде големи тревоги и смущения. Искаше да ми даде машината й, да почна да взимам уроци, та да й стана машинописка. Трудността беше там, че си послужи с Учителя - това е неин маниер. Когато тя иска да използува своите приятели за свои лични цели, взима пардесюто на Учителя, туря го отпреде им и казва: „Справяйте се сега." Но вчера, на 26.IV.1942 г., неделя, Учителят каза на беседата: „Горко на тези, които използуват своите приятели!
към текста >>
26.
23. V. 1922 г., София, Лекция III-a от Учителя
,
X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Когато говорим за разум, разбираме само част от ума, една част от него -
висшия
ум.
Като пишете за този извор, да не би да се опитате да пишете, без да имате ясна представа. За ума сте писали като за един затворен извор, пък сега ще опишете извора тъй, както го виждате - планински извор както извира. После ще опишете ползата, която принася този извор на окръжающите го растения, на животните и на селото, през което минава. Под думата „ум" се разбират всички колективни чувства, сили и инстинкти. Когато говорим за човешкия интелект, разбираме нашия ум.
Когато говорим за разум, разбираме само част от ума, една част от него -
висшия
ум.
Човек се нарича „манас" - умно същество, което мисли. Съвестта е чувство на ума. Разсъдъкът - това е способност, това е разумна сила. Когато няколко способности се групират, образуват сила. Когато няколко чувства се групират, образуват се стремежи.
към текста >>
Човек се нарича „
манас
" - умно същество, което мисли.
За ума сте писали като за един затворен извор, пък сега ще опишете извора тъй, както го виждате - планински извор както извира. После ще опишете ползата, която принася този извор на окръжающите го растения, на животните и на селото, през което минава. Под думата „ум" се разбират всички колективни чувства, сили и инстинкти. Когато говорим за човешкия интелект, разбираме нашия ум. Когато говорим за разум, разбираме само част от ума, една част от него - висшия ум.
Човек се нарича „
манас
" - умно същество, което мисли.
Съвестта е чувство на ума. Разсъдъкът - това е способност, това е разумна сила. Когато няколко способности се групират, образуват сила. Когато няколко чувства се групират, образуват се стремежи. Човешкият ум е [в] горната част на лицето.
към текста >>
Интелектът-това е низшето, разумът - това е
висшето
проявление.
Когато няколко способности се групират, образуват сила. Когато няколко чувства се групират, образуват се стремежи. Човешкият ум е [в] горната част на лицето. Чувствата са отзад, под космите. Там са чувствата и стремежите.
Интелектът-това е низшето, разумът - това е
висшето
проявление.
В своите разсъждения започвайте с обективния свят, или с живата природа; всякога си представлявайте живи образи. Да допуснем сега, че описвате диаманта като един минерал. Как ще опишете неговата форма, кристализация, силата на неговата твърдост? Можете да опишете от какво е той съставен. Трябва да имате една ясна представа за диаманта.
към текста >>
27.
8. Строежът на човека
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Но, ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа” нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно
висшето
устройство на човека, чийто вънкашен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека.
Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе”. Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна, за да ги произведе; да отказваме - това би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законът на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм - от едно разумно същество. Дали физическото тяло е еволюирало от по - долното животинско царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега. Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем, така също че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум.
Но, ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа” нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно
висшето
устройство на човека, чийто вънкашен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека.
Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развива заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи” през живота. 2. Прана. Живот или жизненият принцип. 3.
към текста >>
5.
Манас
. Ум. Разум.
Етерният образ или дубликат на физическото тяло „призрачното тяло”. 4. Кама Рупа. Животинската душа. Седалището на животинските пожелания и страсти. В този принцип се съсредоточава живота на животинския и смъртен човек.
5.
Манас
. Ум. Разум.
Съединителната връзка между смъртния и безсмъртния човек. 6. Буди. Духовната душа. Обвивката на чистия и всемирен дух. 7. Атма. Дух.
към текста >>
Меркурий (
Манас
).
Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила. Има многобройни болести, които се причиняват от чрезмерното или нередовно действие на силите, присъщи на това царство; 5.
Меркурий (
Манас
).
Умът; 6. Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло. Разум, интуиция, вяра, твърдост, схващане на истината. 7. Венера (Атма).
към текста >>
28.
СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
* В тези страни има създадена богата астрологична книжнина: книги, списания,
алманаси
, годишници.
Тук ние разглеждаме случая за 4 еднакви съчетания, а често хороскопите на сродници ни показват толкова много и такива поразителни, че ние без мъка можем да разгадаем мисълта на природата, която тя пише със своите живи звездни писмена. Изобщо, изследванията в областта на астралната наследственост изобилстват с факти, които ясно и убедително ни говорят за реалността на звездните влияния. Накрай ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори, и природата ще ни повери ключовете на един от най- великите езици, които е дадено човеку да разбира - езика на звездното небе. Изгрев, 14 април 1929 год. От преводача ------------------------------------------------------------------------------------- * За връзката между слънчевите петна и епидемиите са дадени интересни данни в книгата: „Naturneilkkunde auf energetische Grundelage” от Wachtelborn.
* В тези страни има създадена богата астрологична книжнина: книги, списания,
алманаси
, годишници.
Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология - нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота. В Америка освен това има и Висше Училище по Астрология и сродните ней науки. † Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: Луна , Меркурий , Венера , Слънце , Марс , Юпитер , Сатурн , Уран , Нептун . * Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планетите, са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини, Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°.
към текста >>
В Америка освен това има и
Висше
Училище по Астрология и сродните ней науки.
Накрай ще изтъкна още веднъж, че стига да проучваме търпеливо и добросъвестно, голямата книга на природата ще ни се отвори, и природата ще ни повери ключовете на един от най- великите езици, които е дадено човеку да разбира - езика на звездното небе. Изгрев, 14 април 1929 год. От преводача ------------------------------------------------------------------------------------- * За връзката между слънчевите петна и епидемиите са дадени интересни данни в книгата: „Naturneilkkunde auf energetische Grundelage” от Wachtelborn. * В тези страни има създадена богата астрологична книжнина: книги, списания, алманаси, годишници. Има основани и астрологични бюра, които засягат най-вече практичната астрология - нейните многообразни приложения в различните отрасли на живота.
В Америка освен това има и
Висше
Училище по Астрология и сродните ней науки.
† Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: Луна , Меркурий , Венера , Слънце , Марс , Юпитер , Сатурн , Уран , Нептун . * Орбисите или кръговете, в които се простира влиянието на аспектите между планетите, са установени от дълговековен опит. Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини, Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°. * В изследванията си Фламбар включва само така наречените главни или големи аспекти: съвпад, секстил, квадратура, тригон, опозиция и паралел. † Например между Меркурий и Слънцето от една страна, и Венера и Слънцето от друга - никога не могат да се образуват други аспекти освен съвпад и паралел, поради малката им елонгация от Слънцето.
към текста >>
29.
27. Сфера на Слънцето
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза на квинталиони, а тоя на
Манаса
ще се изрази с число, което притежава много нули.
Във всяко поле има само една „осъществена октава”, а между отделните полета има сума „загубени октави”. Това твърде напомня нашата стълбица на трептения. Знайно е, че между звуковите трептения, за пример, и тия на светлината има цяла пустиня. Такива „пустини” се срещат и по други места на стълбицата. От горното е ясно, че между броя на трептенията на разните „полета” има грамадна разлика.
Ако броят на трептенията на Прана, да речем, възлиза на билиони, този на Кама ще възлиза на квинталиони, а тоя на
Манаса
ще се изрази с число, което притежава много нули.
Тия числени сравнения са дадени, разбира се, само като илюстрации. След тези предварителни бележки за четирите състояния на материята, за четирите материални свята, ще приведем един цитат от книгата Ostliche und westliche Physjk (Виж в оригинала с. 48) от Th.E.Wilson и Charles Johnston, цитат, който е приведен в книгата на Surya-Valier и който представя едно сбито изложение на поменатата пo-горе теория. „Земята, според твърденията на индуската физика, е едно кълбо, състоящо се от Пракрити, което плава в море от Прана. Тази прана има за център Слънцето, и следователно, и тя образува сфера.
към текста >>
Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята -
Манаса
.
Това пранично слънчево кълбо се завърта около оста си за около 21,000 години (число, което се приближава до полярната година). То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба е изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера.
Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята -
Манаса
.
С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят”. Няма да излагам ония сложни процеси на кондензация, които стават в разните „полета”. Ще спомена само, че например кама-сферите не са пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична „гъстота”. Така е и с прана-сферите. И те кондензират в един определен слой на кама-материята.
към текста >>
С
Манаса
, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят”.
То, заедно с други подобни нему, пранични сфери, се върти около Алционе - най-светлата звезда на Плеадите. Пространството между тия пранични кълба е изпълнено с третото видоизменение на материята, наречено Кама. По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса.
С
Манаса
, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят”.
Няма да излагам ония сложни процеси на кондензация, които стават в разните „полета”. Ще спомена само, че например кама-сферите не са пръснати из цялата Манаса-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична „гъстота”. Така е и с прана-сферите. И те кондензират в един определен слой на кама-материята. Същото, естествено, важи и за Прана и Пракрити.
към текста >>
Ще спомена само, че например кама-сферите не са пръснати из цялата
Манаса
-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична „гъстота”.
По финост Кама се намира в същото отношение към Прана, както последната към Пракрити. Кама има за център Алционе и се разпростира също така във вид на сфера. Има многобройни такива Кама-сфери, които плават в необятното море на най-тънкото видоизменение на материята - Манаса. С Манаса, която образува една огромна сфера, завършва материалния свят”. Няма да излагам ония сложни процеси на кондензация, които стават в разните „полета”.
Ще спомена само, че например кама-сферите не са пръснати из цялата
Манаса
-сфера, а кондензират в един определен слой от нея, който се отличава по своята специфична „гъстота”.
Така е и с прана-сферите. И те кондензират в един определен слой на кама-материята. Същото, естествено, важи и за Прана и Пракрити. Оттук е ясно, че планетите на слънчевата система се въртят около Слънцето в един определен слой от слънчевата пранична сфера. От цялата тази индийска теория за материалния свят, за нас е важно едно обстоятелство - че Слънцето е център на една огромна пранична сфера, която се простира далеч зад орбитата на най-отдалечената планета от слънчевата система.
към текста >>
Психологически то представя
Висшият
аз на човека, неговата индивидуалност, за разлика от личността, която е символизирана от Луната.
Тук, обаче, действува най-материалното въплъщение на слънчевия принцип. Голямото натрупване на злато затъмнява благородното влияние на този метал, в резултат, на което се явява една отрицателна черта в характера на човека - алчността. Няма да се спираме за представителите на Слънцето в растителния и животинския свят, защото това би ни отвело твърде далеч. В тялото на човека, сърцето представя Слънцето, което, както е знайно от астрологичната традиция, е вечно туптящо, разливащо живот сърце на нашата слънчева система. Като си спомним, че Слънцето е център на една сфера от пранична енергия - животворната сила, която прониква целия органически свят, лесно можем да разберем твърдението на древните, че Слънцето е носител на жизнената сила.
Психологически то представя
Висшият
аз на човека, неговата индивидуалност, за разлика от личността, която е символизирана от Луната.
Благородството, ентусиазма, способността да се вдъхновяваме от възвишени идеали, да се подвизаваме и жертваме за благородни каузи, великодушието, царственият жест - това са все черти на Слънцето. Ала и славолюбието, тщеславието, любовта към лукса и разкоша, към външния показ, към тържествените церемонии, в които има много външен блясък, са също така черти на Слънцето, които спадат към неговите низходящи влияния. Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на Слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества на другите две планети от тритона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя-воин, предводител на своя народ, който той води към победи и слава, благодарение мощния магнетизъм на своята натура, „предопределена” да достигне слава, почести, богатство и мощ. Ако се случи, обаче, за цар на един народ, някой „юпитеризуван” слънчев тип, с някои и други положителни черти на Слънцето и с всички негови слабости - подобно на Людвика XIV - тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата, въпреки временният й подем и блясък.
към текста >>
30.
30. Сфера на Нептун
,
ГЕОРГИ РАДЕВ
,
ТОМ 18
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на
висшия
манас
.
И тъй, що представя Нептун, не като небесно тяло - това е от вторичен интерес за астрологията - а като „планетен принцип”, като фокус на известни космични сили, които функционират в слънчевата система? Наблюденията показват, че в своите най-високи прояви Нептун е свързан с ония възвишени състояния на човешката душа, при които тя се издига до преживяване на космичната любов, на онова влияние на индивидуалното съзнание с мировото съзнание. При тия състояния, присъщи само на великите мистици, изчезват всички граници, що отделят душа от душа, живот от живот. Само при тия състояния може да се изпита великото единство на живота. Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на „Нирвана”.
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на
висшия
манас
.
Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък симболизува Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен „инстинкт за свобода”. Ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят.
към текста >>
И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в някакви „
висши
сфери” на духовния свят, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало.
И ако проявите на Урана в човешкия свят се движат между двата полюса - свободния човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептуна се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя „грешен”, респективно „несправедлив” свят. В този долен полюс на Нептуна, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на „далечното”, „безбрежното”, в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлера, които търсят „странното”, „чудноватото”, „примамното”, „екзотичното”, и които си създават чрез упояване на алкохол или наркотични средства свои „paradis artificiels” - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените „лоши аспекти” на един „зле поставен” в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептуна вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
И докато тия нещастници си мислят, че са се издигнали в някакви „
висши
сфери” на духовния свят, те всъщност са попаднали в ония слоеве на подсъзнанието, в които плават разпокъсани архаични образи, остатъци от едно праисторично минало.
На такива патологични прояви най-вече се натъкват психиатрите в своите клиники и затова считат за патологични всички душевни преживявания без изключение, които попадат в „нептуновата сфера”. Но между тия прояви в „тъмния полюс” на Нептуна и чистите и светли преживявания на великите мистици, които се издигат до неговия „светъл полюс”, има грамадна разлика. Тази разлика, обаче, лекарите-психиатри и въобще официалните учени или не схващат, или не желаят да схванат. Под силното влияние на "вълшебника" Нептуна се намират и разните "магьосници", фокусници, илюзионисти, а също и мнозина мошеници, които са майстори да оплитат хората в своите мрежи, като им създават какви ли не илюзии. Дотук бе дума повече за отрицателното, низходящо влияние на Нептуна.
към текста >>
31.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Въобще, дава ни указания за
висшите
духовни стремежи на човека и условията за тяхното задоволяване и проявление.
Има отношение към знака Скорпион и в тялото управлява отделителната и половата системи. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за естеството на смъртта. Господарят на втория знак ни дава указания за доходите, които ще имаме от своя труд и от съдружника или съпругата (съпруга). Господарят на третия знак показва на наследствата и завещанията, които ще получи родения след някаква смърт. Деветият дом е дом на философията, религията, възпитанието и образованието и всичко свързано с тях.
Въобще, дава ни указания за
висшите
духовни стремежи на човека и условията за тяхното задоволяване и проявление.
Указва на убежденията и мирогледа, който човек ще има в живота. Дава указания за дългите пътешествия в чужбина. Има отношение също и към закона и правовия ред. Има отношение към знака Стрелец и в тялото управлява бедрата. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за религията, духовните стремежи и философските схващания на човека; господарят на втория знак ни дава указания за дълги пътешествия; а господарят на третия знак ни дава указания за сънищата и съновиденията и тяхното значение.
към текста >>
Дава указания за отношението на
висшите
управляващи фактори от всички категории, към индивида.
Има отношение към знака Стрелец и в тялото управлява бедрата. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за религията, духовните стремежи и философските схващания на човека; господарят на втория знак ни дава указания за дълги пътешествия; а господарят на третия знак ни дава указания за сънищата и съновиденията и тяхното значение. Десетият дом ни показва какво ще бъде социалното положение на индивида, неговата чест и неговото име. Също така ни дава указания за бащата, както четвърти ни дава указания за майката. Някои поддържат, че 10-и дом ни дава указание за майката, а четвърти за бащата.
Дава указания за отношението на
висшите
управляващи фактори от всички категории, към индивида.
Дава указания за професията, обществената дейност и моралните и обществени схващания на родения. Има отношение към знака Козирог и в тялото управлява коленете. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни показва на постъпките, които се диктуват от сърцето; господарят на втория знак ни дава указания на способностите като началник, положението в обществото, почестите, професията; господарят на третия знак показва на устойчивостта на положението, което заема, а също така и на моралната стабилност на родения. Единадесетият дом ни дава указания за приятелите и обществените връзки и отношения, и обществото и кръговете, в които индивида ще се движи. Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите.
към текста >>
Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към
манастирите
, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света.
Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадежността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда. Дванадесетият дом — окултен дом - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи.
Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към
манастирите
, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света.
В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-пригледно и по-лесно използваемо в практиката.
към текста >>
32.
4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ
,
,
ТОМ 19
Този период на първия деканат, развиващ се под
висшите
мистични вибрации на планетата Нептун се изяви чрез великата жертва на мъчениците на християнството.
Тази характерност на деканатите може да бъде установена посредством едно проучване на историята, специално за епохата на Християнството. Първите векове на християнството се развиват под знака на вярата. През тези първи векове християнските народи са били импулсирани и са следвали пътя на вярата. Християнската религия се намираше в първата си фаза, преминаваше своя героичен период, импулсирана и съгрявана от своя мистичен огън. В лицето на своите първи адепти, тя трябваше да преодолява много големи препятствия, създавани като реакция, от страна на стария езически свят.
Този период на първия деканат, развиващ се под
висшите
мистични вибрации на планетата Нептун се изяви чрез великата жертва на мъчениците на християнството.
Трябва да се изтъкне, че за този мистичен период на първия деканат на Риби, голяма подготвителна роля бе играл, като предходник на християнството, орденът на Есейте. Техните общества са се създали на запад от Мъртвото море. Този орден е дал голям тласък на духовете към аскетизъм, по-после изразяван чрез монашеството. Членовете на есейския орден са водили уединен живот, далеч от мирските съблазни. Животът им е протичал в атмосфера на пълно въздържание.
към текста >>
Настъпват пълни с ужас борби за влияние в средите на
манастирите
.
Този орден през XII столетие се явява като могъщ фактор, бранител на християнската вяра. Първоначалното му седалище от Ерусалим се пренася вьв Франция. Този орден, който започва да заплашва господството на черковната и светска власт в края на XIII столетие бива разгромен. Папата и Филип Красиви разделят неговите несметни богатства. През средните векове, монашеството играе огромна роля не само в религиозния свят, но и в науката, изкуството и занаятите.
Настъпват пълни с ужас борби за влияние в средите на
манастирите
.
В обществения, живот като важни стопански и политически центрове се издигат градовете. Настъпват ужасни стълкновения между еснафа и аристокрацията, господар над цялата недвижима Стр. 47/943 собственост. Онеправданото. селско население започва битка за освобождение от едрите земевладелци. Срещу тъмнината и тиранията на Средновековието на сцената се появява още един фактор - богомилството.
към текста >>
Настъпва период на интриги, заговори срещу кралете и срещу
висшата
аристокрация.
Ние нямаме за задача да се спираме върху сектите и тайните ордени, но нам се налага да хвърлим бегъл поглед върху ордена на йезуитите. При настъпилия декаданс около папския престол сектите се явяват като главен разложител на папския авторитет. Религиозният ореол на Рим потъмнява. Пред голямата опасност, папата дава пълна подкрепа на ордена, основан в Париж от Игнати Лойола. Този орден става фактор не само в религиозния, но и в политическия живот.
Настъпва период на интриги, заговори срещу кралете и срещу
висшата
аристокрация.
Йезуитският орден става враг на религиозната търпимост. Йезуитите употребяват всички усилия, за да загасят искрите на Реформацията. Те се явяват като чиста проба на лявото посвещение. Във всички свои домогвания, този орден не подбира своите средства. Особено през XVIII столетие, йезуитският орден се оформя като един най-могъщ фактор в живота не само в Европа, но и в Китай.
към текста >>
Още през първите векове на християнската епоха настъпи период на
висша
мистика, лъчеща се от планетата Нептун.
Този деканат търпи вторично влиянието на знака Скорпион, чийто управител е Марс. Под този деканат се поставя начало на социалните движения: в лицето на социализма, в различните негови разклонения. Ние няма да разглеждаме фазите на социалните движения. Те играят и ще играят първостепенна роля в живота на народите. В резюме, може да се каже, че през епохата на водния знак Риби, човекът доби господство над моретата и океаните; разкриха се нови земи и цялата земна повърхност стана достъпна за човека.
Още през първите векове на християнската епоха настъпи период на
висша
мистика, лъчеща се от планетата Нептун.
Тази мистична вълна бе използвана от адептите на лявото посвещение. Учредени бяха първите християнски събори, които изиграха сковаващо влияние върху честната християнска идеология чрез техните канони; внесен бе елемент от езическия култ и се утвърдиха йерархии. Думите на Исуса от Назарет да не се кланят, нито пред този храм, нито Стр. 48/943 пред тази планина, си останаха глас в пустиня. Наместо неговото Живо Слово, което беше изразено в една простота преливаща от любов и алтруизъм, неговите служители издигнаха храмове и образа му изляха от бронз и дялан камък.
към текста >>
Те продължаваха да следват старата морална максима на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб”, като отхвърлиха в своите действия новата
висша
етична максима на Христа: „Обичай ближния си, обичай врага си”.
Учредени бяха първите християнски събори, които изиграха сковаващо влияние върху честната християнска идеология чрез техните канони; внесен бе елемент от езическия култ и се утвърдиха йерархии. Думите на Исуса от Назарет да не се кланят, нито пред този храм, нито Стр. 48/943 пред тази планина, си останаха глас в пустиня. Наместо неговото Живо Слово, което беше изразено в една простота преливаща от любов и алтруизъм, неговите служители издигнаха храмове и образа му изляха от бронз и дялан камък. Те използваха невежеството на народите като източник на материални изгоди и духовно потисничество.
Те продължаваха да следват старата морална максима на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб”, като отхвърлиха в своите действия новата
висша
етична максима на Христа: „Обичай ближния си, обичай врага си”.
към текста >>
33.
1924 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Когато сърцето, като една сила, е прямо свързано с вашата нисша душа, има едно влияние, а когато е свързано с
висшите
същества, има друго влияние върху вас.
Ill (1923 ÷ 924), т. II. София, 1926, с. 54 ÷ 56 „Законът е такьв - редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път - под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека.
Когато сърцето, като една сила, е прямо свързано с вашата нисша душа, има едно влияние, а когато е свързано с
висшите
същества, има друго влияние върху вас.
Аз наричам първото състояние низходящо, а второто възходящо. Когато ние действуваме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата са ни под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страждущи. Това състояние не е ваше.
към текста >>
Когато чувствата са ни под влиянието на херувимите, серафимите и други
висши
същества, ние сме във възходящо състояние.
Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път - под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето, като една сила, е прямо свързано с вашата нисша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходящо, а второто възходящо. Когато ние действуваме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си.
Когато чувствата са ни под влиянието на херувимите, серафимите и други
висши
същества, ние сме във възходящо състояние.
Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страждущи. Това състояние не е ваше. Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота. И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека оказва низходящо влияние.
към текста >>
159 ÷ 161 „И тъй, в човека има две съзнания: нисше и
висше
съзнание.
СЛОЖНИ ДВИЖЕНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО. СВЕТЛА ТОЧКА В СЪЗНАНИЕТО: 17 лекция от Учителя, държана на 10 февруари 1924 г., София. - В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IІІ (1923 ÷ 1924), т. II. София, 1926,с.
159 ÷ 161 „И тъй, в човека има две съзнания: нисше и
висше
съзнание.
Божественото е висшето съзнание и като дойде То, ще ти обясни нещата, защото То черпи знанията си от един по-висш източник. Туй съзнание ще хвърли светлина върху всички философски въпроси, които занимават ума ви. И философи и учени страдат от един дефект, че искат в даден случаи да разберат всичко, а това е невъзможно. По никой начин не може това! Красотата в живота, красотата в науката не седи в много знания.
към текста >>
Божественото е
висшето
съзнание и като дойде То, ще ти обясни нещата, защото То черпи знанията си от един по-
висш
източник.
СВЕТЛА ТОЧКА В СЪЗНАНИЕТО: 17 лекция от Учителя, държана на 10 февруари 1924 г., София. - В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IІІ (1923 ÷ 1924), т. II. София, 1926,с. 159 ÷ 161 „И тъй, в човека има две съзнания: нисше и висше съзнание.
Божественото е
висшето
съзнание и като дойде То, ще ти обясни нещата, защото То черпи знанията си от един по-
висш
източник.
Туй съзнание ще хвърли светлина върху всички философски въпроси, които занимават ума ви. И философи и учени страдат от един дефект, че искат в даден случаи да разберат всичко, а това е невъзможно. По никой начин не може това! Красотата в живота, красотата в науката не седи в много знания. Истинската красота е в знанието на доброто.
към текста >>
В това отношение, ако разгледате човека, ще видите, че той е раздвоен.” „Първоначално, някои от
висшите
енергии, които са работили и са свършили своята работа горе в мозъка, трябва да слязат в по-нисшите царства на човешкото битие.” „Ето защо, в природата често трябва да става прекръстосване.
Сами по себе си те са извършили една прекрасна работа. И според закона на нашето съзнание, тази сила, която е свършила своята работа, трябва да слезе по-ниско от естеството си и да подеме другите части. Защото всичката материя на тялото ни не е още диференцирана; в него има множество още клетки, които трябва да се повдигнат. За пример, човекът сега се е поляризирал. Енергиите в него вървят към два пилюса.
В това отношение, ако разгледате човека, ще видите, че той е раздвоен.” „Първоначално, някои от
висшите
енергии, които са работили и са свършили своята работа горе в мозъка, трябва да слязат в по-нисшите царства на човешкото битие.” „Ето защо, в природата често трябва да става прекръстосване.
Това аз обяснявам така; ако някои от вас има продълговато лице, той е мъж има мотивен темперамент, затова трябва да дружи с човек, който има валчесто лице, т. е. човек с по-мек характер. Продълговатите лица са активни, обаче, валчестите лица може да са натрупани с груба, болезнена материя. В пълните, валчести конструкции преобладават кривите линии, а у продълговатите - правите линии. Всичките тия линии са силови линии на енергиите.
към текста >>
Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата „дева”, което значи Божествена чистота, или символ на Любовта, А „мъж”, или човек, или „
манас
”, значи син на Мъдростта Той е израз на Божествената светлина, или на Божествената Мьдрост.
А когато сте неспокойни сърдечно, трябва да търсите спокойствието си в Божествения принцип на ума. Сърцето винаги изисква принцип, на който може да разчита Щом сърцето веднъж се излъже, в него се заражда чрезмерна активност и подозрителност Безверието в човека не започва от ума, а от сърцето. Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Като казвам „жената”, подразбирам сърцето. Разбира се, вие няма да схващате, че тия термини „мъж” и „жена” се отнасят до вас, но ще боравите с тях само като с принципи, „Дева или девица” изразява принципа в своята чистота.
Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата „дева”, което значи Божествена чистота, или символ на Любовта, А „мъж”, или човек, или „
манас
”, значи син на Мъдростта Той е израз на Божествената светлина, или на Божествената Мьдрост.
Следователно, тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е активен отвътре, а другият е активен отвън. Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре. И тъй, разликата между човека и животните зависи от гъстотата на тяхната материя. Материята, от която животните са създадени, е по-гъста. В света на животните прониква по-малко светлина, затова и техните разбирания за живота и нещата не са тъй ясни, както у човека.” „Ако твоето сърце обикне известен предмет отвън, то не е на прав път.
към текста >>
Всяко същество, което се движи, получава тласьк от някое по-
висше
същество, което има свой точно определен път.
Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи, пътят, по който вървите, по които растете, е определен - никои не може да ви измести из вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете, за пример, една планета оказва влияние на слънцето, но и слънцето от своя страна й оказва влияние. Това е необходимо.
Всяко същество, което се движи, получава тласьк от някое по-
висше
същество, което има свой точно определен път.
В пьтя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си. То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях. Сега, да се върнем кьм мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвьн е само копието. Затова няма да обичате външното, като нещо свое.
към текста >>
(-
Висшата
търговия, финансите, дипломацията) Сатурн?
Пък, ако нямате никакво изкуство, ще постъпите прямо, ще си кажете, че имате нужда от средства, че сте гладни - нищо повече. Все таки, трябва да знаете едно изкуство. Изкуствата произтичат от планетите Меркурий ще ви научи на търговия. На какво може да ви научи Юпитер? Кое изкуство поддържа той?
(-
Висшата
търговия, финансите, дипломацията) Сатурн?
(- Той е добър за началник на отделение, за дребни занаяти, като обущар и др.) Слънцето пък има отношение към изкуствата (Хора. които са под неговото влияние, стават държавници, придворни, изобщо заемат все по-блестящи служби.) Първичната идея, която съществува в космоса, подразбира движение към Божествения двор. кьм Божествената държава. Понеже хората са забравили Божествената държава, те гледат на светската дьржава, създадена от хората. Първичното чувство е съм Божествената държава, към Бога.
към текста >>
Той е толкова интелигентен, с толкова светло лице, с такъв нежен глас, с такива
висши
трептения наоколо си, че от всяка негова клетка диша живот.
Че ти си разбрал малко, той и на това е доволен. След дълго постоянство на духовния човек, физическият човек започва най-после да се радва, вдъхновява се и казва: дойде ми някаква идея. Това е резултат на поетическите гении у човека. Всеки има по един такъв гений, трябва само да го долови. Това не е нещо фиктивно, но действителност, една истина Някой го наричат ангел-хранител.
Той е толкова интелигентен, с толкова светло лице, с такъв нежен глас, с такива
висши
трептения наоколо си, че от всяка негова клетка диша живот.
И когато иде той, всякога се усещате радостни, всичко наоколо ви е светло, но щом си замине, ставате неразположени, чувствувате стеснение в сърцето си. Някои път духовният човек ви запитва: „Кажете ми сега вие нещо из вашия живот”. И вие почвате да му разправяте за вашите тьги и скърби, а той ви слуша и почва да мисли, как да ви помогне. Той бутне едно бутонче, и веднага теченията във вас се изменят и ви светва. Но дълго време ще му разправяте, без да го лъжете.
към текста >>
34.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Слизането на един дух не е еднократен процес, а изисква време, условия, които са определени от най-
висшите
йерархии. 30.
Учителят Петър Дънов разглежда подробно този въпрос в Словото Си. Мъжът е този, който сваля онзи дух, който трябва да се въплоти и да му се даде плътска дреха. А мисълта на мъжа насочва духа към въплътяване, да дойде онзи, който трябва да слезе на земята, да го свали от небето, да го прекара през себе си, да премине през мъжа в жената по време на половия акт, за да може да оплоди с един сперматозоид - един от милионите - женската яйцеклетка. Нали всеки с мисълта си избира коя станция ще слуша по радиото и коя програма от 180 на брой ще гледа по сателитната телевизия. Това е накратко за ролята на мисълта при зачеването.
Слизането на един дух не е еднократен процес, а изисква време, условия, които са определени от най-
висшите
йерархии. 30.
Обикновено на Рила Учителят се храни на отделна масичка. Понякога поканва възрастни приятели да се хранят с Него, като знак на уважение към някаква свършена задача от ученика. Това е било знак за благословение от Учителя. На Изгрева в София Той се храни на обща маса, на която до Него и срещу Него седят Негови последователи. Това се вижда много добре от представените снимки на Рила.
към текста >>
А в България убийствата на
висши
офицери се нареждат само от едно място.
Пеев е открил афера с новозакупени самолети от Германия, които са стар модел, свързана с комисионни. Освен това той е доб-руджанец и е настоявал първо да се върне Добруджа от 1913 г. на България. Според македонците това е предателство и първо трябва да се освободи Македония. Убит е и поради двете причини.
А в България убийствата на
висши
офицери се нареждат само от едно място.
От двореца. Правителството започва масови арести и интерниране на стотици хора, като в това число влизат македонците михайловисти, комунисти, звенари, земеделци и от левите сили в страната. На 13 октомври 1938 г. в София се прави военно-полицейска блокада, за да се търсят престъпниците от атентата, като арестуват активисти на опозицията. 61. Дамян Велчев - роден през 1883 г.
към текста >>
А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския
манастир
. 63.
Не само интересно, но и изумително. Има причина, която се знае: Кимон Георгиев докара комунистите на власт на 9 септември 1944 г.; Дамян Велчев се бори с цар Борис III, беше осъден на смърт и после помилван; Александър Цанков върна стария правопис, с буквата НЬ («е двойно»), за която Учителят Петър Дънов казва, че е знамето на славянството. 62. Рилски - псевдоним на цар Борис III, който той използва, когато пътува в Европа инкогнито или за кореспонденцията си. А защо Рилски? На 3 октомври е възшествието на Барис като цар.
А на 6/19 октомври е денят на Свети Йоан Рилски, основателят на Рилския
манастир
. 63.
Надежда Стоянова - дъщеря на ген. Алекси Стоянов, секретарка на цар Борис III, също и придворна дама. Вж. бел. №1, 28. Вж. «Изгревът», том I, стр.
към текста >>
През човека, като през най-
висша
форма, минават най-
висши
енергии.
Същото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на Земята в междумолекулните й пространства. Това напрежение предизвиква разширяване на тия пространства, което се изпитва от нас като земетресения. Напрежението върху силите на природата не е нищо друго освен козми-ческа енергия, която иде от хората, от всички живи същества на Земята. Живите същества са врати, проводници на енергии.
През човека, като през най-
висша
форма, минават най-
висши
енергии.
Следователно материята живее и съществува поради козмическия човек. Ако той умре, т.е. престане да живее на Земята, и Земята ще умре - няма повече да съществува. Ние сме дошли на Земята, за да може тя да живее. Значи недиференцираната материя приема живота, който минава през хората.
към текста >>
Те са представители на
висши
интелекти, които притежават знания и умения за разрушение, за управление, за насилие във всички области, като в тях имат свои представители. 176.
Черната ложа също я има в Невидимия свят, както и долу, на земята, със своите слуги. За уравновесяване на силите, то в Черната ложа на 10 души има един представител на Бялата ложа. И в Бялата Ложа, на 10 нейни членове има един от Черната ложа. Така че действията на двете ложи не са укрити. Но от Черната ложа са много хитри и умни.
Те са представители на
висши
интелекти, които притежават знания и умения за разрушение, за управление, за насилие във всички области, като в тях имат свои представители. 176.
Според Учителя Дънов войните сега се водят в духовния свят. Там са главните сражения, а тук, на земята, е само едно отражение, като хората са обсебени от тези войни горе и участвуват на земята като войници, подлъгани в името на някакви обещания. Пророчествата за тази епоха се намират в «Изгревът», том I, стр. 441-455, том III, стр. 308-318. 177.
към текста >>
Напреднали Светли Същества от
висшите
йерархии са близко до земята и работят за новата култура.
2, ст. 31-36. В книгата Учителят. София, 1946, стр. 414: «Този Разумен Център ръководи градежа на новата култура. Всички благородни подтици, идеи, вдъхновения в човечеството идат от Него.
Напреднали Светли Същества от
висшите
йерархии са близко до земята и работят за новата култура.
Всички повдигнати и благородни души от всички раси и епохи, които са работили за повдигането на човечеството, и днес продължават да работят. Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителят на учителите, които са работили някога, и днес работят. В книгата на пророк Данаил е казано (гл. 2) [ст. 31-36]: Цар Навуходоносор сънува следния сън: вижда един голям човек, чиято глава била от злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата - от мед, пищялите му - от желязо и нозете му - отчасти железни, отчасти глинени.
към текста >>
Като се споменава за Божиите закони, трябва да се знае, че събитията в света се управляват от един
висш
Разумен свят, който е невидим за човешките очи и уши.
окупира Чехословакия. Ето това е хонорарът, който взима предварително. Но тя изпълнява обещанието си, като на 27 юни 1940 г. Хитлер уведомява министър-председателя Филов и външния министър Попов, че е упражнен натиск срещу Румъния и на 7 септември 1940 г. в Крайова е подписан договор за връщане на Южна Добруджа на България. 191.
Като се споменава за Божиите закони, трябва да се знае, че събитията в света се управляват от един
висш
Разумен свят, който е невидим за човешките очи и уши.
И те действуват много бърже, като въздават възмездие и възстановяват Божията Правда. А целта с отварянето на Втората световна война е да се затрудни работата на Школата, която е открил Великият Учител на земята. Не само да се затрудни, но и да се спре. Тази война се води в духовния свят и има своята проекция на земята. А като актьори в тази кървава драма са привлечени европейските народи. 192.
към текста >>
А да преминеш да си служиш с понятия, това е друга, по-
висша
област на ума.
Майката на царица Йоана Савойска е кралицата на Италия Елена, дъщеря на краля на Черна гора - Никита. Тя е черногорка, които са властни жени. А бабалъкът, т.е. тъстът му, е кралят на Италия Виктор Емануил III. 308. Това е една много важна черта на италианците - още са в обсега на представите, на непосредственото възприятие на нещата.
А да преминеш да си служиш с понятия, това е друга, по-
висша
област на ума.
Трябва да се премине от конкретния ум и да се отиде в абстрактния ум. 309. Политическият живот в страната е един театър, чиито сценарий е записан горе, в Невидимия свят, от духовете на Черната ложа. Те намират подходящи актьори, влизат в тях и играят по командата на суфльора. Актьорите са разделени, те воюват, но целта е една - да те оберат вътрешно, духовно и да ти приберат духовния кредит. С него те се хранят.
към текста >>
Наталия е най-красивата жена във
висшето
общество.
му се ражда син. През 1914 г. е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е Кьосеиванов. Наталия се влюбва в Кьосеиванов, напуща Пеев и се оженва за Кьосеиванов. И чрез нея започва главоломната кариера на Кьосеиванов като министър-председател.
Наталия е най-красивата жена във
висшето
общество.
През 1939 г. Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328. Любомир Стоянчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902-1906 г.), командир на Девета Бележка дружина в Ма-кедоно-одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен Стрелски полк и дружинен командир на 64-ти пехотен Македонски полк. 329. Данаил Крапчев - роден 1880 г. в гр. Прилеп.
към текста >>
- основател на
Висшето
търговско училище в Свищов.
1919-1926 г. - адвокат в Свищов. 1926-1931 г. - депутат. 1936 г.
- основател на
Висшето
търговско училище в Свищов.
1937-1938 г. - министър на търговията, промишлеността и труда. Председател на Българска земеделска кредитна банка. Бива назначен за министър във второто правителство на Кьосеи-ванов, чрез застъпничеството на Генчев. 341. Ханс Франк, държавен министър, председател на Академията за немско право, генерал-губернатор на окупираната от Хитлер на 1 септември 1939 г.
към текста >>
- интерниран в Клисур-ския
манастир
след преврата на военните от 19 юли.
1931 -1933 г. - министър на земеделието. 1933-1934 г. - министър на промишлеността, търговията и труда. 1934 г.
- интерниран в Клисур-ския
манастир
след преврата на военните от 19 юли.
1939-1945 г. - министър без портфейл, участник в опозиционния блок на БЗНС «Никола Петков». 1948 г. -осъден на доживотен затвор. 1959 г.
към текста >>
-завършва духовно училище в Лясковския
манастир
.
когато идват комунистите на власт, заради което е осъден на затвор. Вергил Димов и Димитър Гичев са баджанаци -водят за съпруги две рождени сестри. 415. Стоян Костурков - роден през 1886 г. в Панагюрище. 1885-1890 г.
-завършва духовно училище в Лясковския
манастир
.
1890-1891 г. - учител в Панагюрище. 1891-1892 г. - следва право в Женева. 1893-1906 г.
към текста >>
-
висш
чиновник в министерството на правосъдието.
-военен съдия и прокурор. 1921-1922 г. - член на Третия държавен съд, който осъжда министрите на В. Радославов като виновници за Втората национална катастрофа от 1918-1919 г. 1923-1939 г.
-
висш
чиновник в министерството на правосъдието.
1939-1942 г. - министър на правосъдието. Осъден на смърт от Народния съд през 1945 г. 441. При различни случаи Учителят Дънов е казвал, че Наполеон е ученик на Бялото Братство, изпратен от Небето с три задачи: 1. Да премахне светската власт на папата. 2.
към текста >>
- завършва
Висш
кооперативен институт в Прага.
1916-1920 г. - завършва Търговска гимназия, следва в Историко-филологичес-кия факултет в София. 1920-1923 г. - частен секретар на министъра на железниците и на вътрешните работи. 1924-1927 г.
- завършва
Висш
кооперативен институт в Прага.
1931 -1934 г. - депутат и подпредседател на 23-ото ОНС. 1934 г. -министър на обществените сгради и пътищата. 1934-1935 г.
към текста >>
35.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
През човека, като през най-
висша
форма, минават най-
висши
енергии.
Същото научно обяснение се прилага и при земетресенията. Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на Земята в междумолекулните й пространства. Това напрежение предизвиква разширяване на тия пространства, което се изпитва от нас като земетресения. Напрежението върху силите на природата не е нищо друго освен козми-ческа енергия, която иде от хората, от всички живи същества на Земята. Живите същества са врати, проводници на енергии.
През човека, като през най-
висша
форма, минават най-
висши
енергии.
Следователно материята живее и съществува поради козмическия човек. Ако той умре, т.е. престане да живее на Земята, и Земята ще умре - няма повече да съществува. Ние сме дошли на Земята, за да може тя да живее. Значи недиференцираната материя приема живота, който минава през хората.
към текста >>
Те са представители на
висши
интелекти, които притежават знания и умения за разрушение, за управление, за насилие във всички области, като в тях имат свои представители. 176.
Черната ложа също я има в Невидимия свят, както и долу, на земята, със своите слуги. За уравновесяване на силите, то в Черната ложа на 10 души има един представител на Бялата ложа. И в Бялата Ложа, на 10 нейни членове има един от Черната ложа. Така че действията на двете ложи не са укрити. Но от Черната ложа са много хитри и умни.
Те са представители на
висши
интелекти, които притежават знания и умения за разрушение, за управление, за насилие във всички области, като в тях имат свои представители. 176.
Според Учителя Дънов войните сега се водят в духовния свят. Там са главните сражения, а тук, на земята, е само едно отражение, като хората са обсебени от тези войни горе и участвуват на земята като войници, подлъгани в името на някакви обещания. Пророчествата за тази епоха се намират в «Изгревът», том I, стр. 441-455, том III, стр. 308-318. 177.
към текста >>
Напреднали Светли Същества от
висшите
йерархии са близко до земята и работят за новата култура.
2, ст. 31-36. В книгата Учителят. София, 1946, стр. 414: «Този Разумен Център ръководи градежа на новата култура. Всички благородни подтици, идеи, вдъхновения в човечеството идат от Него.
Напреднали Светли Същества от
висшите
йерархии са близко до земята и работят за новата култура.
Всички повдигнати и благородни души от всички раси и епохи, които са работили за повдигането на човечеството, и днес продължават да работят. Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителят на учителите, които са работили някога, и днес работят. В книгата на пророк Данаил е казано (гл. 2) [ст. 31-36]: Цар Навуходоносор сънува следния сън: вижда един голям човек, чиято глава била от злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата - от мед, пищялите му - от желязо и нозете му - отчасти железни, отчасти глинени.
към текста >>
Като се споменава за Божиите закони, трябва да се знае, че събитията в света се управляват от един
висш
Разумен свят, който е невидим за човешките очи и уши.
окупира Чехословакия. Ето това е хонорарът, който взима предварително. Но тя изпълнява обещанието си, като на 27 юни 1940 г. Хитлер уведомява министър-председателя Филов и външния министър Попов, че е упражнен натиск срещу Румъния и на 7 септември 1940 г. в Крайова е подписан договор за връщане на Южна Добруджа на България. 191.
Като се споменава за Божиите закони, трябва да се знае, че събитията в света се управляват от един
висш
Разумен свят, който е невидим за човешките очи и уши.
И те действуват много бърже, като въздават възмездие и възстановяват Божията Правда. А целта с отварянето на Втората световна война е да се затрудни работата на Школата, която е открил Великият Учител на земята. Не само да се затрудни, но и да се спре. Тази война се води в духовния свят и има своята проекция на земята. А като актьори в тази кървава драма са привлечени европейските народи. 192.
към текста >>
А да преминеш да си служиш с понятия, това е друга, по-
висша
област на ума.
Майката на царица Йоана Савойска е кралицата на Италия Елена, дъщеря на краля на Черна гора - Никита. Тя е черногорка, които са властни жени. А бабалъкът, т.е. тъстът му, е кралят на Италия Виктор Емануил III. 308. Това е една много важна черта на италианците - още са в обсега на представите, на непосредственото възприятие на нещата.
А да преминеш да си служиш с понятия, това е друга, по-
висша
област на ума.
Трябва да се премине от конкретния ум и да се отиде в абстрактния ум. 309. Политическият живот в страната е един театър, чиито сценарий е записан горе, в Невидимия свят, от духовете на Черната ложа. Те намират подходящи актьори, влизат в тях и играят по командата на суфльора. Актьорите са разделени, те воюват, но целта е една - да те оберат вътрешно, духовно и да ти приберат духовния кредит. С него те се хранят.
към текста >>
Наталия е най-красивата жена във
висшето
общество.
му се ражда син. През 1914 г. е преместен в Цариград като първи секретар, а трети секретар е Кьосеиванов. Наталия се влюбва в Кьосеиванов, напуща Пеев и се оженва за Кьосеиванов. И чрез нея започва главоломната кариера на Кьосеиванов като министър-председател.
Наталия е най-красивата жена във
висшето
общество.
През 1939 г. Янко Пеев се свързва с братовчед си Александър Пеев и става шпионин за СССР. 328. Любомир Стоянчев, полковник, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (1902-1906 г.), командир на Девета Бележка дружина в Ма-кедоно-одринското опълчение през Балканската война и командир на 28-и пехотен Стрелски полк и дружинен командир на 64-ти пехотен Македонски полк. 329. Данаил Крапчев - роден 1880 г. в гр. Прилеп.
към текста >>
- основател на
Висшето
търговско училище в Свищов.
1919-1926 г. - адвокат в Свищов. 1926-1931 г. - депутат. 1936 г.
- основател на
Висшето
търговско училище в Свищов.
1937-1938 г. - министър на търговията, промишлеността и труда. Председател на Българска земеделска кредитна банка. Бива назначен за министър във второто правителство на Кьосеи-ванов, чрез застъпничеството на Генчев. 341. Ханс Франк, държавен министър, председател на Академията за немско право, генерал-губернатор на окупираната от Хитлер на 1 септември 1939 г.
към текста >>
- интерниран в Клисур-ския
манастир
след преврата на военните от 19 юли.
1931 -1933 г. - министър на земеделието. 1933-1934 г. - министър на промишлеността, търговията и труда. 1934 г.
- интерниран в Клисур-ския
манастир
след преврата на военните от 19 юли.
1939-1945 г. - министър без портфейл, участник в опозиционния блок на БЗНС «Никола Петков». 1948 г. -осъден на доживотен затвор. 1959 г.
към текста >>
-завършва духовно училище в Лясковския
манастир
.
когато идват комунистите на власт, заради което е осъден на затвор. Вергил Димов и Димитър Гичев са баджанаци -водят за съпруги две рождени сестри. 415. Стоян Костурков - роден през 1886 г. в Панагюрище. 1885-1890 г.
-завършва духовно училище в Лясковския
манастир
.
1890-1891 г. - учител в Панагюрище. 1891-1892 г. - следва право в Женева. 1893-1906 г.
към текста >>
-
висш
чиновник в министерството на правосъдието.
-военен съдия и прокурор. 1921-1922 г. - член на Третия държавен съд, който осъжда министрите на В. Радославов като виновници за Втората национална катастрофа от 1918-1919 г. 1923-1939 г.
-
висш
чиновник в министерството на правосъдието.
1939-1942 г. - министър на правосъдието. Осъден на смърт от Народния съд през 1945 г. 441. При различни случаи Учителят Дънов е казвал, че Наполеон е ученик на Бялото Братство, изпратен от Небето с три задачи: 1. Да премахне светската власт на папата. 2.
към текста >>
- завършва
Висш
кооперативен институт в Прага.
1916-1920 г. - завършва Търговска гимназия, следва в Историко-филологичес-кия факултет в София. 1920-1923 г. - частен секретар на министъра на железниците и на вътрешните работи. 1924-1927 г.
- завършва
Висш
кооперативен институт в Прага.
1931 -1934 г. - депутат и подпредседател на 23-ото ОНС. 1934 г. -министър на обществените сгради и пътищата. 1934-1935 г.
към текста >>
36.
20. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914÷ 1918 Г.
,
ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Беседа от Учителя, държана на 7.III.1920 г., София. В: Ще управлява всички народи: [Неделни]беседи. София,1948г.
,
ТОМ 21
Теософите ги наричат
висш
и нисш
манас
; окултистите - тъмни и светли сили в природата.
- В: Ще управлява всички народи: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1948, стр. 4 ÷ 6, 14, 15, 16 ÷ 21. (стр. 4 ÷ 6) Какво представя борбата между Архангел Михаил и змея? - Тази борба е емблема на двете велики сили в света, които ние наричаме добро и зло.
Теософите ги наричат
висш
и нисш
манас
; окултистите - тъмни и светли сили в природата.
Тези две сили се борят. Михаил е богът, т. е. великото, разумното в света се бори с неразумното. В змея има известна интелектуалност, но няма разум, няма разбиране на великите закони, по които върви развитието на цялото човечество. Змеят, паднал на земята - това подразбира, че условията на земята се изменили след падането на змея.
към текста >>
37.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
Той не знаеше
висша
математика.
Занимаваше ни с художеството и хиромантията. Често боядисваше салона за празниците и помагаше при почистваното му. На него и сестра Веса им даваха храна от кухнята, когато оставаше. 52. Цочо Диков Друг брат, който ни занимаваше с астрономия - движението на Слънцето, Луната и планетите, беше брат Цочо Диков. * В малкия салон изнасяше беседи с чертежи и уред за движението на Луната, преведе го на английски и го изпрати в тяхното астрономическо дружество, но не го приеха, понеже нямаше математически израз на съжденията му.
Той не знаеше
висша
математика.
Много пъти е посещавал Учителя, задавал Му въпроси по астрономия и атомна физика и си записвал отговорите. В Младежкия клас се даде тема за строежа на атома. Аз написах по-обширна тема, имах знания - това ме бяха изпитвали в 11 клас в гимназията. Дойде същество в мен и ми освети много въпроси. Прочетох темата и брат Цочо веднага дойде при мене.
към текста >>
Те бяха за преработването на млякото от овцете на Рилския
манастир
.
Кошарите бяха близо до лагера и всеки ден ни носеха по 4 л мляко. Накрая напуснаха кошарата и остана да ни дължат още. Бай Янко взе купоните ни и цяла седмица не ни донесе хляб. Решихме да отидем до Пазар Дере, където разбрахме, че има мандри, в които правят овче сирене. С раници на гърба бързо преминахме езерата и голямото Пазар Дере и вляво намерихме повече от 10 мандри.
Те бяха за преработването на млякото от овцете на Рилския
манастир
.
Имаше много бъчви с цвик, от които пихме, а те го давали на магаретата. Купихме 3 тенекии сирене и полека, бавно се върнахме в лагера. Започнахме да ядем само сирене, сутрин, обед и вечер. След три дена ни се схванаха ченетата и после месеци не можехме да вкусим сирене. Спаси ни бай Янко, който на другия ден докара дългоочаквания от нас хляб.
към текста >>
38.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Четвърта част
,
ТОМ 21
Дъщеря й Йорданка завърши
висше
образование и стана главен инспектор към Министерството на финансите, макар че не беше партийка.
Като помагаше на хората, поемаше от страданията им и ги изживяваше. При едно посещение я заварих в болезнено състояние и съседка я разтриваше, от което й ставаше по-лошо. Приближих се до нея, помилвах я по главата и казах: „Ще ти мине всичко, здрава си! ” Стана, сготви ядене и заедно обядвахме. При следващата среща ми каза, че като съм я помилвал, веднага й олекнало, почувствала прилив на сили и станала.
Дъщеря й Йорданка завърши
висше
образование и стана главен инспектор към Министерството на финансите, макар че не беше партийка.
В работата си имаше много мъчнотии и често идваше при мен за съвет. 130. Послушание и благодарност Ходех всяка неделя с първия автобус до Алеко и оттам - на Черни връх. Понякога се събирахме по 20 ÷ 30 души и вървяхме нагоре в мъгла и бури, които често се явяваха. Маркировката е добра и отивахме в туристическата стая и пиехме чай, приготвен от Ганка. При едно тръгване на автобуса, дойде сестра от провинцията Емилия Малева и поехме нагоре заедно.
към текста >>
Симона изкарва първия семестър, взима си багажа и отива калугерка в
манастира
в гр. Калофер.
Това беше най- малкото от онова, което ме грозеше в завода. 133. Как чрез молитва се пробужда съзнанието Племенницата ми Симона Кутева завърши отлично гимназия. Явява се на кандидат студентски изпит по физика и го взе отлично. От 1000 кандидати приемат 10, а тя е 6-а, и започва да учи. Когато учила в гимназията, в класа им дошъл проповедник, който ги агитирал да станат калугерки.
Симона изкарва първия семестър, взима си багажа и отива калугерка в
манастира
в гр. Калофер.
У нас дойдоха разтревожените й родители и ме питат какво да правят. Казах им всяка сутрин да стават рано, точно в 3 часа, когато идват съществата на Бялото Братство на Земята, и да се молят да напусне манастира, с подходяща молитва. Започнаха да работят, без да пропуснат ден. В манастира Симона вижда колко е ограничен животът, че има много негативни прояви и отношения. След повече от 3 месеца, тя напуща манастира, но отива при леля си Вера в с. Мърчаево.
към текста >>
Казах им всяка сутрин да стават рано, точно в 3 часа, когато идват съществата на Бялото Братство на Земята, и да се молят да напусне
манастира
, с подходяща молитва.
Явява се на кандидат студентски изпит по физика и го взе отлично. От 1000 кандидати приемат 10, а тя е 6-а, и започва да учи. Когато учила в гимназията, в класа им дошъл проповедник, който ги агитирал да станат калугерки. Симона изкарва първия семестър, взима си багажа и отива калугерка в манастира в гр. Калофер. У нас дойдоха разтревожените й родители и ме питат какво да правят.
Казах им всяка сутрин да стават рано, точно в 3 часа, когато идват съществата на Бялото Братство на Земята, и да се молят да напусне
манастира
, с подходяща молитва.
Започнаха да работят, без да пропуснат ден. В манастира Симона вижда колко е ограничен животът, че има много негативни прояви и отношения. След повече от 3 месеца, тя напуща манастира, но отива при леля си Вера в с. Мърчаево. Започнала да работи като санитарка в Института за спешна медицинска помощ „Пирогов”. През есента отива в университета и веднага я приемат и завърши физика, специализира и сега продължава да учи с мъжа си - също физик, в Германия.
към текста >>
В
манастира
Симона вижда колко е ограничен животът, че има много негативни прояви и отношения.
Когато учила в гимназията, в класа им дошъл проповедник, който ги агитирал да станат калугерки. Симона изкарва първия семестър, взима си багажа и отива калугерка в манастира в гр. Калофер. У нас дойдоха разтревожените й родители и ме питат какво да правят. Казах им всяка сутрин да стават рано, точно в 3 часа, когато идват съществата на Бялото Братство на Земята, и да се молят да напусне манастира, с подходяща молитва. Започнаха да работят, без да пропуснат ден.
В
манастира
Симона вижда колко е ограничен животът, че има много негативни прояви и отношения.
След повече от 3 месеца, тя напуща манастира, но отива при леля си Вера в с. Мърчаево. Започнала да работи като санитарка в Института за спешна медицинска помощ „Пирогов”. През есента отива в университета и веднага я приемат и завърши физика, специализира и сега продължава да учи с мъжа си - също физик, в Германия. Внучката на Петър Христов, 12-годишна, започнала да се люби с всеки срещнат и престанала да учи. Казах на Петър да става в 3 часа и да се моли за нея.
към текста >>
След повече от 3 месеца, тя напуща
манастира
, но отива при леля си Вера в с. Мърчаево.
Симона изкарва първия семестър, взима си багажа и отива калугерка в манастира в гр. Калофер. У нас дойдоха разтревожените й родители и ме питат какво да правят. Казах им всяка сутрин да стават рано, точно в 3 часа, когато идват съществата на Бялото Братство на Земята, и да се молят да напусне манастира, с подходяща молитва. Започнаха да работят, без да пропуснат ден. В манастира Симона вижда колко е ограничен животът, че има много негативни прояви и отношения.
След повече от 3 месеца, тя напуща
манастира
, но отива при леля си Вера в с. Мърчаево.
Започнала да работи като санитарка в Института за спешна медицинска помощ „Пирогов”. През есента отива в университета и веднага я приемат и завърши физика, специализира и сега продължава да учи с мъжа си - също физик, в Германия. Внучката на Петър Христов, 12-годишна, започнала да се люби с всеки срещнат и престанала да учи. Казах на Петър да става в 3 часа и да се моли за нея. След около 3 месеца се пробужда съзнанието й, престава да хайманосва и започва усилено да учи.
към текста >>
- член на
Висшия
съвет на Българската социалистическа партия (комуниста).
заместник-министър на външната търговия, 1976 ÷ 1986 г. - заместник-председател на Министерския съвет, 1987 ÷ 1989 г. - министър на външноикономическите връзки. А след промяната от 1990 г. е министър-председател на България за 3 месеца, през 1990 ÷ 1991 г.
- член на
Висшия
съвет на Българската социалистическа партия (комуниста).
През 1992 г, е арестуван и подведен под съдебна отговорност за безвъзмездните помощи за т. нар. Трети свят и е освободен през същата година. На 2 октомври 1996 г. е убит в София, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 149.
към текста >>
39.
XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
На 17 години тя се ражда умствено, направен й е хороскоп за нейното умствено развитие и се премахват спирачките, турени й в ума и започва усилено да учи и завършва
висшето
си образование.
Включвала се е в много братски мероприятия, без да дава външен израз на работата, която върши. Сатурн в перихелий в зодиакалния знак Телец говори за голямата й издръжливост и упоритост при преодоляване на всичките кармични връзки, които й пречат и спират нейното духовно развитие, включително и разрешаването и скъсването й със старите и атавистични връзки с Лилит и неговите пагубни влияния (), Плутон в перихелий говори, че родената ще работи постоянно с истината и ще я търси навсякъде в Словото, музиката и упражненията, дадени ни от Учителя. Безкомпромисно ще се бори срещу извращенията, които правят враговете на Учителя на даденото ни от Учителя наследство, да го пазим, учим и прилагаме непрекъснато в живота си. Нейният ръководител и вътрешен Учител Хирон я ориентира много правилно в пътя на новия живот, далеч от разрушителните сили на Плутон и Лилит. Меркурий й е ретрограден и говори за трудностите, които е имала в учението.
На 17 години тя се ражда умствено, направен й е хороскоп за нейното умствено развитие и се премахват спирачките, турени й в ума и започва усилено да учи и завършва
висшето
си образование.
Тогава, на 17 години, Меркурий се изправя от ретрограден и тръгва бързо напред. Работи в „Кремиковци” и след това стана преподавател по електромашини и апарати в техникума „Киров”. Величка е преродената ми баба Величка, която с такава голяма любов отгледа майка ми Стевка, които са се търсили отпреди 2 хиляди години, за да се срещнат в този ни живот пред лицето на Учителя - на Бога, дошъл на Земята в плът, да се решат кармичните въпроси, които са се превърнали в дихарма, и Величка й става дъщеря, като води със себе си един голям неин приятел от вечността- брат ми Любомир. Майка ми Стевка има много силна връзка от вековете с дъщеря си Величка, която ги свързва неразривно. Слънцето на Величка е на 5°49' в зодиакалния знак Рак и е точен съвпад с Нептун на майка ми, намиращ се на 5°48' в зодиакалния знак Рак.
към текста >>
Понеже в миналото е бил калугер, той намери най-добро прибежище в Драгалевския
манастир
, в който е всяка неделя, а в Братството не се мярка.
Това е резултат на този хармоничен аспект, който изчерпва напълно темата любов - Божията любов, съединена с ангелската и човешка любов. Под влиянието на необузданите огнени сили на Марс, който е на Асцендента на радикса на Величка, тя сключи брак с Данаил, като не ме послуша и воюва години с този пиратски род Жекови, които няколко пъти са я давили в морето. Като се стигна до невъзможност да живее при мъжа си, дойде да живее в нашата барака и накрая се разведе. Родът Жекови са били корсари - пирати и са кръстосвали моретата. Мъжът на сестра ми, Данаил, стана добър фотограф и прави снимки.
Понеже в миналото е бил калугер, той намери най-добро прибежище в Драгалевския
манастир
, в който е всяка неделя, а в Братството не се мярка.
Беше решил да върже сестра ми Величка и да я закара в лудницата, когато имаше големи разправии с този пиратски род. Това Учителят не допусна да стане и ние я изтеглихме да живее в нас, втретата ни стая, заедно със сина й Благовест. Вторият й брак под въздействието на Нептун, Божествената любов, който й е на върха на 7 дом, е платоничен и е едно другарство на двама албигойци от миналото, изгорени заедно на кладата от инквизицията. (Венера съвпад, паралел Плутон) създава много и големи изкушения, съблазни на сърцето с опасност да стане носител на разрушителните сили на Плутон. Тя е човек, който лесно губи това красиво чувство, любов, като майка си, понеже е много чувствителна и със силна интуиция и бързо намира всичките дефекти на този, който й е харесал и гледа да се освободи от него.
към текста >>
При тези борби се пробужда свръхсъзнанието и тя започва да работи с
висшия
си идеал и великите идеи, които идват в ума й, носени от зодиакалния знак Стрелец, (който се намира на МС), знака, на който Юпитер е господар, знакът на Бялото Братство.
Това е голяма борба между грубите животински енергии на Марс и Божествената любов, която е поставена на върха на 7 дом, в която борба надделява Нептун, а марсовите сили Величка ги връзва и се омъжва втори път за един представител на Божествената любов (Нептун): Истиан, с когото живеят един платонически, приятелски живот. Поради непослушанието си, Величка мина през стръгата на воинстващия Марс и научи много уроци и разбра най-важното: всичко в живота се постига с Божията любов, представител на която в астрологията е планетата Нептун, а с война и борба още повече се разширяват противоречията между душите и кармата остава неразрешена и ще трябва да се разрешава в бъдещите инкарнации. Щом Величка даде ход на Божията любов (Нептун), всичко ще се уреди идеално. (Марс точен квадрат МС). Говори за големите вътрешни противоречия в нейната душа и постоянната борба между духа и плътта, ума и сърцето.
При тези борби се пробужда свръхсъзнанието и тя започва да работи с
висшия
си идеал и великите идеи, които идват в ума й, носени от зодиакалния знак Стрелец, (който се намира на МС), знака, на който Юпитер е господар, знакът на Бялото Братство.
Така Величка надмогва низшите си животински чувства, желания и се издига на оная висота, на която може да борави с ангелската мъдрост (Юпитер), който е отлично аспектиран в нейния хороскоп. (Марс съвпад с опашката на Дракона). Още с раждането й, на първата година се опложда марсовата карма и започва да тече, останала отпреди 2000 години, да оправи отношенията си с мене, което се реализира по-късно. Като малка много ревеше и се надуваше да плаче. Аз не можех да уча и намерих лекарство - духна в носа й, и тя преставаше да плаче.
към текста >>
- платонична любов и приятелство от най-
висша
степен.
да плати още 20 хиляди долара, за да притежава колата. Тя се отказва от колата и държавата я конфискува, а парите, спечелени с голям труд от работата й в Тунис, изчезват. Мъжът й Данаил нея прие и тя, понеже паспортът й важи още, заминава пак за Франция и остава да живее в Париж. Под влиянието на Божията любов (Нептун), който е господар на хороскопа й и който се намира на върха на 7 дом, тя сключва втори брак в края на м. август 1991 г.
- платонична любов и приятелство от най-
висша
степен.
Уран в Телец дава силна интуитивна природа, но упорита и произволна, изпълнена е с възможности, енергия, амбиция, остър ум и способност да се справя с всякакви трудности, особено тези, които са в механиката и електротехниката, където Величка е в собствени води. Така поставен Уран (в Телец) показва, че Божията мъдрост протича до сърцето на родената, облагородява и възпитава нейната човешка и ангелска любов (Венера) и я кара да развие своята каузална мисъл, да мисли за последствията на това, което върши. (Уран тригон Нептун). Двете планети в твърдите земни знаци (Уран в Телец и Нептун в Дева) говорят за голямата твърдост и издръжливост, които родената ще прояви в пътя си към новия живот, който идва вече в света. Аспектът говори за великите условия на Божествената любов и Божествената мъдрост, които съществуват в душата на родената, т. е.
към текста >>
Заради него отиде да живее и работи в Париж, за да го изучи (завърши Екол Нормал и
висше
образование).
Тя роди син, който дойде да й помага в живота й на земята, на когото, докато беше бременна с него, му направиха магия. Благовест е една възлюбена нейна душа от векове. Луната на Величка 12°26' в Лъв е съвпад с неговото Слънце на 9°04' в Лъв, Марс на 9°19' в Лъв и Луната му на 3°48' в Лъв. Виждаме, че тук се среща пак старата карма на Величка с Марс по линията на мъжа й Данаил, член на този пиратски род Жекови. Величка много обичаше сина си и отлично се грижеше за него.
Заради него отиде да живее и работи в Париж, за да го изучи (завърши Екол Нормал и
висше
образование).
Понеже задграничният й паспорт важеше още две години, тя го използва. На мене не ми каза нищо, но аз знаех за намеренията й и я заведох до връх Мусала, Предложих й да отидем заедно горе, на върха, да се помолим, за да й е по-лек животът. Тя отказа и остана при езерото „Окото”. Аз посрещнах изгрева и след това слязох долу при нея. До езерото тя изпя хубаво песента „Ранен час”, с която се прости с Мусала и Рила, след няколко дена напусна България окончателно.
към текста >>
Тя започва да работи в магазин на гърци и се прехранва, Благовест завършва гимназията, учи естествени науки и завършва
висше
образование, но няма работа.
Тя споделяше всичко с майка ми, която я изпрати. В Париж отиде да живее при някаква нейна позната, която след два месеца й казва да напусне жилището й и изхвърля багажа й на улицата. Минава една душа, която я прибира временно, като я съветва да пише писмо до кмета Жак Ширак (Париж има 24 кмета). Описва му положението си - с малко дете и сама. Той й дава в центъра на Париж много хубав апартамент.
Тя започва да работи в магазин на гърци и се прехранва, Благовест завършва гимназията, учи естествени науки и завършва
висше
образование, но няма работа.
Отива да живее в Южна Франция. Пиратският род успява чрез Данаил да вкара друг дух в Благовест и той започва да бяга от майка си, понеже този нов дух не я познава. Измени си името с френското Ив и стана френски поданик, като загърбва България и всичко му тръгва наопаки. Постоянно боледува. Както казах, Величка се омъжи втори път под въздействието на господаря на хороскопа Нептун - Божията любов, през месец август 1991 г, за Истиан.
към текста >>
40.
II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
II. Жизнен път и работа на Учителя до създаването на Веригата през 1900 година Проникновение Когато по
висше
повеление на Бога Духът на Истината тръгва към Земята, той най-напред отива на Сириус.
II. Жизнен път и работа на Учителя до създаването на Веригата през 1900 година Проникновение Когато по
висше
повеление на Бога Духът на Истината тръгва към Земята, той най-напред отива на Сириус.
Сириус е най-светлата звезда на нашето небе от съзвездието Голямото Куче. Тя играе много важна роля за развитието на земеделието на древните култури, особено в Египет. При нейното появяване на небето египтяните започват своите земеделски работи и свързват богатите добиви на храни с благотворното влияние на Сириус. На цвят тогава Сириус е червена звезда. В зависимост от повърхностната им температура звездите се делят на три вида: червени, които загасват и след време стават планети; жълти, които се намират в средата на своето развитие, каквото е нашето Слънце и бели или сини, които са млади, току що образувани.
към текста >>
За всеки българин по 20 ангела, да го възпитават, учат и изчакват, докато се пробуди
висшето
му съзнание и започне да разбира новото в живота.
След Сириус, Духът на Истината посещава Слънцето, където също прави осезателни реформи. Най-после се отправя към Земята, която до това време е известна на адептите и ясновидците, които са се излъчвали със своя астрален двойник в пространството, като зелен изумруд. Учителят повдига и вибрациите на Земята с 2 октави: от зелена, през жълтия цвят тя става синя. И сега всички космонавти, които излизат извън орбитата на Земята, я виждат синя - като сапфир. Учителя казва, че когато е дошъл в България, го придружават 200 милиона ангели.
За всеки българин по 20 ангела, да го възпитават, учат и изчакват, докато се пробуди
висшето
му съзнание и започне да разбира новото в живота.
Милиони възвишени същества искат да присъстват на неговото идване. Идват тези, които са определени още преди осем хиляди години и които имат заслуги към Бога. Осем хиляди години, това са научни години - процесии по 25 хиляди години, което прави 200 милиона години - времето, откакто Духът е слязъл на физическото поле. Много от тези души намират условия да се въплътят в България, а останалите се раждат в различни държави на Земята. Затова Учителят има ученици по целия свят.
към текста >>
В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския
манастир
и да станат калугери.
В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва постоянно да пее в църквата. С добрите си прояви той обръща вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, КОЙТО учи децата в една от стаите в дома на Атанас.
В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския
манастир
и да станат калугери.
** Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастенр непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи.
към текста >>
Новоосвободената България няма условия да дава
висше
образование на своите будни деца и повечето са отиват да учат в Европа и Америка.
От 1886 до 1888 г. Петър преподава в училището на село Хотанца, Русенско, където оставя незабравими спомени в умовете на децата и родителите им.****** Неговият нов метод на добро и любов, разтваря сърцата на учениците му и те го обичат и уважават. Често ги занимава с музика и почти всеки ден ги извежда сред природата на практически занимания с разговори, на които учениците задават много въпроси и получават хубави отговори. Петър примирява противоречията и разправиите на своите ученици с разумен подход и любов, и в неговите класове няма разправии и борби, а се пеят песни и животът протича във взаимно подпомагане и пълна хармония. Младият любознателен Петър, ръководен от своя буден дух, пожелава да отиде в Америка, страна на висока култура и образование по това време.
Новоосвободената България няма условия да дава
висше
образование на своите будни деца и повечето са отиват да учат в Европа и Америка.
******* Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка. В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, който преподавателското тяло избира е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестанското учение. През август 1888 г.
към текста >>
41.
2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА
,
,
ТОМ 22
Жизнен път и работа на Учителя до създаването на Веригата през 1900 година Проникновение Когато по
висше
повеление на Бога Духът на Истината тръгва към Земята, той най-напред отива на Сириус.
Жизнен път и работа на Учителя до създаването на Веригата през 1900 година Проникновение Когато по
висше
повеление на Бога Духът на Истината тръгва към Земята, той най-напред отива на Сириус.
Сириус е най-светлата звезда на нашето небе от съзвездието Голямото Куче. Тя играе много важна роля за развитието на земеделието на древните култури, особено в Египет. При нейното появяване на небето египтяните започват своите земеделски работи и свързват богатите добиви на храни с благотворното влияние на Сириус. На цвят тогава Сириус е червена звезда. В зависимост от повърхностната им температура звездите се делят на три вида: червени, които загасват и след време стават планети; жълти, които се намират в средата на своето развитие, каквото е нашето Слънце и бели или сини, които са млади, току що образувани.
към текста >>
За всеки българин по 20 ангела, да го възпитават, учат и изчакват, докато се пробуди
висшето
му съзнание и започне да разбира новото в живота.
След Сириус, Духът на Истината посещава Слънцето, където също прави осезателни реформи. Най-после се отправя към Земята, която до това време е известна на адептите и ясновидците, които са се излъчвали със своя астрален двойник в пространството, като зелен изумруд. Учителят повдига и вибрациите на Земята с 2 октави: от зелена, през жълтия цвят тя става синя. И сега всички космонавти, които излизат извън орбитата на Земята, я виждат синя - като сапфир. Учителя казва, че когато е дошъл в България, го придружават 200 милиона ангели.
За всеки българин по 20 ангела, да го възпитават, учат и изчакват, докато се пробуди
висшето
му съзнание и започне да разбира новото в живота.
Милиони възвишени същества искат да присъстват на неговото идване. Идват тези, които са определени още преди осем хиляди години и които имат заслуги към Бога. Осем хиляди години, това са научни години - процесии по 25 хиляди години, което прави 200 милиона години - времето, откакто Духът е слязъл на физическото поле. Много от тези души намират условия да се въплътят в България, а останалите се раждат в различни държави на Земята. Затова Учителят има ученици по целия свят.
към текста >>
В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския
манастир
и да станат калугери.
В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва постоянно да пее в църквата. С добрите си прояви той обръща вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, КОЙТО учи децата в една от стаите в дома на Атанас.
В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския
манастир
и да станат калугери.
** Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастенр непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи.
към текста >>
Новоосвободената България няма условия да дава
висше
образование на своите будни деца и повечето са отиват да учат в Европа и Америка.
От 1886 до 1888 г. Петър преподава в училището на село Хотанца, Русенско, където оставя незабравими спомени в умовете на децата и родителите им.****** Неговият нов метод на добро и любов, разтваря сърцата на учениците му и те го обичат и уважават. Често ги занимава с музика и почти всеки ден ги извежда сред природата на практически занимания с разговори, на които учениците задават много въпроси и получават хубави отговори. Петър примирява противоречията и разправиите на своите ученици с разумен подход и любов, и в неговите класове няма разправии и борби, а се пеят песни и животът протича във взаимно подпомагане и пълна хармония. Младият любознателен Петър, ръководен от своя буден дух, пожелава да отиде в Америка, страна на висока култура и образование по това време.
Новоосвободената България няма условия да дава
висше
образование на своите будни деца и повечето са отиват да учат в Европа и Америка.
******* Светлата следа, която Петър оставя в съзнанието на преподавателите от училището в Свищов, му отваря път да замине и учи богословие в Америка. В свищовското училище от Американското протестантско общество предлагат няколко интелигентни българи да отидат и учат на техни разноски в Америка. Първият, който преподавателското тяло избира е Петър Дънов. Предлагат му стипендия, с която да завърши богословие, да се върне в България и да проповядва евангелизма и протестанското учение. През август 1888 г.
към текста >>
42.
Лекуване на хора
,
Случки и събития в България свързани с дейността на Учителя - Лекуване на хора
,
ТОМ 22
При трудни ситуации, тя питаше съществата от
висшият
свят, като мене по-късно и помощта веднага идва. 11.
На Симеон Симеонов чрез полагане на ръцете си, На две деца на чужденец, останали в дома си да учат с частни учители. Те оздравяват и баща им се чуди как да й се отблагодари. Сестра Попова живееше в средната стая от пловдивските бараки, където след нея живя брат Боев, Около нея имаше постоянно обкръжение от хора. Тя беше много добра приятелка с майка ми Стефка, сестра Мария Златева, Здравка - възрастната. Проявяваше се като отличен сензитив, готова винаги да помага на онези, които я търсят за помощ.
При трудни ситуации, тя питаше съществата от
висшият
свят, като мене по-късно и помощта веднага идва. 11.
Желка Георгиева е една от изстрадалите души, които намират Учителя и Братството и намират утеха, помощ и разрешение на мъчните си въпроси. Омъжва се млада и попада в ада на неразумният живот. Мъжът й работи и постоянно пие и непрекъснато я бие. Връщал се сред нощ в дома си, събуждал децата си и те ставали и слушали грозните думи, които им говорел. Ако Желка се обади нещо, веднага следвало бой.
към текста >>
Решила да зареже дома си и да стане калугерка в
манастир
.
Ако Желка се обади нещо, веднага следвало бой. Не внасял нито лев за домът, а всичко изпивал. Желка трябвало да плаща наема и да се грижи за всичко: храната, облеклото на децата си. Мъжът й я бие, и като мълчи, и като говори. Започнала да се моли за помощ от небето, да излезе от този ад.
Решила да зареже дома си и да стане калугерка в
манастир
.
Заминава си майка й, която била единствената й утеха и се почувствала напълно самотна. Не намира никъде мир и спокойствие, и започнала да се моли на майка си да й помогне. При това безизходно положение, тя потърсила Учителя. След неделна беседа, тя Го помолва да я приеме. Той й казва да отиде при Него в който ден желае.
към текста >>
43.
7. Борис Николов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Като първи син - Ешуа, той трябва да стане монах и да служи в Атонския
манастир
.
Роден е в Габрово на 30 декември 1900 година.* В предишния си живот, според едно свое съновидение, той е руски офицер, който в Руско-Турската война загива на връх Шипка. Затова още от малък добре знае руски език и лесно може да чете и превежда. Обича старинните руски песни, които народът е пял преди идването на болшевизма. По характер е крайно самостоятелен и когато реши да направи нещо, не отстъпва от решението си. В техния род има обичай първородният да стане служител на Бога.
Като първи син - Ешуа, той трябва да стане монах и да служи в Атонския
манастир
.
Пред майка си Борис отказва това задължение на рода към църквата, а това означава, че родът им ще престане до инкарнира. Баща му е фабрикант и иска да го въведе в работата си, за да поеме ръководството след него, но Борис отказва. Майка му много желае той да учи. Като завършва отлично габровската гимназия, семейството му решава да го изпрати в Австрия да учи естествени науки. * Виж « Изгревът» том І стр.
към текста >>
Този, който не желаеше да учи, завършва
висше
образование и става най-ревностният ученик на Учителя, До края на живота си работи с любов в изпълнение задачите - да издава беседите и ръководи братския живот.
С течение на времето разбира, че всеки човек - приятел или враг, има свое място в общия живот и специфична задача, която трябва да изпълни. В последните си години Борис приема с разположение всички, които го посещават. Всички те са му приятели и той зачита убежденията им. Не допуска никакви отклонения от идейния път. Често ни поздравява с богомилския поздрав „Словото опазихме".
Този, който не желаеше да учи, завършва
висше
образование и става най-ревностният ученик на Учителя, До края на живота си работи с любов в изпълнение задачите - да издава беседите и ръководи братския живот.
В неговия дом постоянно идват братя и сестри, с които провежда разговори за братския живот и им разказва своите духовни опитности. Заминава си на 22 декември 1991 г. Неговият път е труден, но светъл, път, озарен от Духа и Словото на Учителя.
към текста >>
44.
44.Пенка Дякова Георгиева
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Пенка медитирала и мислено определяла къде да се построи параклис или
манастир
и скоро след това се построявали.
Тя си спомня, че като се връщала, минавала с двойника си през тяхната махала и влизала в тялото си. Баба й, й обяснявала, че наистина е била в пространството с астралния си двойник и се връщала пак в тялото си. Като малка гледала параклисите по околните върхове и казва гласно пред едно по-голямо момче имената им, и когато била голяма ги посещавала и ги познавала много добре. Момчето веднага отишло при баба й и казвало какво говори Пенка и че знае имената на всичките околни десетина параклиси. Баба й отива при нея и я моли да не говори на хората, защото тя не е като тях и те не са като нея, и не могат да я разбират.
Пенка медитирала и мислено определяла къде да се построи параклис или
манастир
и скоро след това се построявали.
Тя била първото дете, което се родило в новата им къща. До тях бил параклиса на свети Трифон Зарезан и тя често го посещавала и се молела там. Над къщата им била „анатема", забранена от църквата местност за посещаване - никой да не ходи там. Но Пенка интуитивно разбира, че там е била школата на Орфей. Хората го смятали за свято място и там слагали конци от дрехите си, за да им помагат съществата, които са там в трудностите на живота им.
към текста >>
На мъжът и не дават да учи
висше
образование, понеже баща му бил фабрикант - Недялко Немски, съден от Народният съд.
Не и давали стипендия и нямала средства, а и мъжът и не идавал. Всеки ден ядяла по кифла с боза и кърмила детето 10,5 месеца и я отбила. Дават я на седмични ясли и продължава да учи. Детето заболява от уши и отнемало много грижи, но тя не прекъсва института. От втората година, като влязла в 4 курс и отпуснали стипендия и положението и се подобрило.
На мъжът и не дават да учи
висше
образование, понеже баща му бил фабрикант - Недялко Немски, съден от Народният съд.
Той притежавал 3 фабрики за консерви, и затова мъжът и учи в техникум - вечерен и работи. Родителите му и той не и помагат с нищо и Пенка мъчно, сама отгледала детето си. В Университета е било много строго и не са давали да има никакво отсъствие, или дори закъснение. В 1966 г. жилището, в което живеела под наем трябвало да се разруши, за да строят ново на неговото място.
към текста >>
На това място сядаше Ванга и гледаше на хората и нейните влияния са още много силни тук." Пенка от ВСИ, където работи отива до директора на институт „Марица" и среща нейна приятелка, която я поканила двете да отидат в събота и неделя до Рилският
манастир
.
Не напускай България, понеже тук те пазят, а там кой ще те пази? " Пенка им отказала. Пенка седнала на пейката пред къщата и подскочила. Изгоряха ми краката и ръцете - казала тя. Един, който прислужвал там й казал: „Как няма да гориш?
На това място сядаше Ванга и гледаше на хората и нейните влияния са още много силни тук." Пенка от ВСИ, където работи отива до директора на институт „Марица" и среща нейна приятелка, която я поканила двете да отидат в събота и неделя до Рилският
манастир
.
Пред Пенка минава дебел човек и тя се дръпнала назад и затворила очите си и видяла усмихнат образа на Христос. Разбрала, че има зелена улица за манастира и тръгнала. Взели влака до София и там веднага взели рейса, и на обяд били пред манастира. Влизат в двора, в църквата и гледа, че образа на Иван Рилски не е същият, който тя го познава. Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава.
към текста >>
Разбрала, че има зелена улица за
манастира
и тръгнала.
Пенка седнала на пейката пред къщата и подскочила. Изгоряха ми краката и ръцете - казала тя. Един, който прислужвал там й казал: „Как няма да гориш? На това място сядаше Ванга и гледаше на хората и нейните влияния са още много силни тук." Пенка от ВСИ, където работи отива до директора на институт „Марица" и среща нейна приятелка, която я поканила двете да отидат в събота и неделя до Рилският манастир. Пред Пенка минава дебел човек и тя се дръпнала назад и затворила очите си и видяла усмихнат образа на Христос.
Разбрала, че има зелена улица за
манастира
и тръгнала.
Взели влака до София и там веднага взели рейса, и на обяд били пред манастира. Влизат в двора, в църквата и гледа, че образа на Иван Рилски не е същият, който тя го познава. Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава. Той й отговаря, че скоро е донесен от скриптата на Александър Невски. Заглежда се в образа и той оживява, усмихва се и я поздравява с глава и прави поклон.
към текста >>
Взели влака до София и там веднага взели рейса, и на обяд били пред
манастира
.
Изгоряха ми краката и ръцете - казала тя. Един, който прислужвал там й казал: „Как няма да гориш? На това място сядаше Ванга и гледаше на хората и нейните влияния са още много силни тук." Пенка от ВСИ, където работи отива до директора на институт „Марица" и среща нейна приятелка, която я поканила двете да отидат в събота и неделя до Рилският манастир. Пред Пенка минава дебел човек и тя се дръпнала назад и затворила очите си и видяла усмихнат образа на Христос. Разбрала, че има зелена улица за манастира и тръгнала.
Взели влака до София и там веднага взели рейса, и на обяд били пред
манастира
.
Влизат в двора, в църквата и гледа, че образа на Иван Рилски не е същият, който тя го познава. Пита един монах какъв е този образ, който тя не познава. Той й отговаря, че скоро е донесен от скриптата на Александър Невски. Заглежда се в образа и той оживява, усмихва се и я поздравява с глава и прави поклон. Отива при иконата и образа му се намръщва, защото тя отива направо при него да му се поклони.
към текста >>
Пенка поглежда и възкликва: „Това е
манастира
Шаолин, изграден на най-високият връх!
Минавали над Монголия и Учителят я питал: „Какво е това? " Монголия със Сибир. Минават над Китай и Пенка Му казва, че тук тя е родила Конфуций. Виждат течащ поток и Пенка казва, че от него Конфуций е ловил риба. По-нататък виждат много красиви планини.
Пенка поглежда и възкликва: „Това е
манастира
Шаолин, изграден на най-високият връх!
" Отдолу имало подземни проходи за бягане при опасност. Минават морето и Учителят я пита: „Какво е тук? " Тя вижда долу много вишни - свещено дърво за японците. „А нагоре? " - Това е вулкана Фуджи и радостно вика няколко пъти: „Фуджи, Фуджи" и от силните емоции се пробужда и пътешествието свършило.
към текста >>
Тя е едно светло същество от
висшите
ангелски йерархии, която има любящо сърце и е участвала като малка в идването на много велики души, предимно мъченици.
Учителят й казва, че очаква да се роди един дух в провинцията. Той го очаква с голямо нетърпение. Един ден през есента Веса го вижда, че е сам и се отправя към него да Му зададе интересуващи я въпроси. Той я спира с ръка - да чака. След малко Учителят започва да стъпва на пръстите си, и казва: „Роди се, роди се." Пенка разбира, че това се отнася за нея.
Тя е едно светло същество от
висшите
ангелски йерархии, която има любящо сърце и е участвала като малка в идването на много велики души, предимно мъченици.
Например при раждането на Христос има над 100 велики същества, вселени в Дева Мария. Едно от тях е и Пенка, при поп Богомил, Левски. Например Паганини е колектив от над 40 светли същества и всеки от тях, когато се въплоти на Земята, може да каже, че е бил Паганини. Формите на хората на земята са фикции, и ако дадат ход Бог да се прояви чрез тях, те стават гениални - колектив от много близки или сродни души, събрани в едно, в името на Божията Любов - да дадат нещо велико на човечеството. Геният - това е Бог, изявен в пълнотата на своята любов, мъдрост и истина.
към текста >>
45.
45. Крум Иванов Няголов
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва
висше
образование без конкурс.
45. Крум Иванов Няголов* Баща ми Крум Иванов Няголов е роден на 24 август 1903 година (нов стил) в град Силистра и е най-малкото, дванадесетото дете на голямо семейство. Прекарва трудно детство и когато след Междусъюзническата война Румъния взема Добруджа, той забягва в България и отива да живее в Шумен. Там е един от чичовците му, притежаващ колбасарско предприятие, в което започва да работи. Скоро се отвращава от месото, става вегетарианец по собствено разбиране и започва да чете произведенията на Толстой и други издания за вегетарианството.
След войната завършва гимназия и като бежанец от Добруджа има право да следва
висше
образование без конкурс.
Записва право и научава добре английски език. * Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; том XVII стр.663-664, стр. 753. Движи се в средата на протестантите, които много го харесват и му предлагат със Зяпков и още двама българи да заминат в Америка да следват богословие. Отпускат им големи стипендии да завършат там за пастори, да се върнат в България и проповядват протестантското християнство.
към текста >>
Когато проектират обекта „Лъки-
Манастир
", той се среща и запознава с учителя Васил Радев от
Манастир
и стават много добри приятели.
Тогава Учителят го съветва: „Вземете едно малко шише 200 грама и накарайте жена ви Стефка да духне в него." Баща ми намира такова шише, тя едва духва в него и плацентата пада. Така се спасява нейният живот и този на детето. Когато майка ми Стефка е ухапана от пепелянка в 1936 година, Крум постоянно търси Учителя, който тогава е много болен и иска неговите съвети, благодарение на които майка ми оздравява. След заминаването на Учителя баща ми редовно участва в братския живот, чете Словото и си вади бележки. Често ходи в командировки из цяла България и се среща с наши приятели.
Когато проектират обекта „Лъки-
Манастир
", той се среща и запознава с учителя Васил Радев от
Манастир
и стават много добри приятели.
Пенсионира се и както скромно живя, така и си замина на 22 януари 1976 година.
към текста >>
46.
част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов
,
,
ТОМ 22
под напора на младежките му сили, решават заедно с трима свои приятели да отидат в Атонския
манастир
, за да станат калугери.
Той учи килийно училище, след това в Пловдив, Пазарджик и в 1847 г. отива в град Варна. Той има много хубав глас и пее в черквата. Обръща внимание на гръцкия митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В 1854 г.
под напора на младежките му сили, решават заедно с трима свои приятели да отидат в Атонския
манастир
, за да станат калугери.
Като пътуват с парахода за Атон, става голяма буря в Средиземно море, претърпяват корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. На 10.04.1854 г. отиват в Солун и влизат в черквата „Свети Димитър - Касъма Джамаси" да запалят свещ и благодарят за чудното им избавление. При излизане от черквата те срещат един възрастен, непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Той ги благославя и разговаря дълго с тях и поръчва на Константин да се срещнат на другия ден пак в черквата, за разговор.
към текста >>
Той казва, че тези учени са завършили
висше
образование, за да знаят как по-добре и майсторски да крадат и грабят българския народ.
За този аспект аз писах по-горе. Понеже Нептун се намира в зодиакалния знак Близнаци, най-долу, в 4 дом на хороскопа, говори, че умът на българина (Меркурий управител на Близнаци) не е още узрял да разбира Божията любов и нейните прояви. Затова той я счита като голямо зло и враг на неговия индивидуален егоистичен живота, отдаден само на себе си и своите близки. „Аз и семейството ми да сме добре, а другите вълци ги яли." Това е девизът на егоиста. Много интелигентни учени, духовенството, със силно развит обективен ум (Меркурий) критикуват и се борят срещу неговото Слово, от което нищо не разбират, и братския живот, който Учителят го поставя на сериозен опит.
Той казва, че тези учени са завършили
висше
образование, за да знаят как по-добре и майсторски да крадат и грабят българския народ.
(Нептун съвпад Плутон). Този аспект говори, че българите в миналото са били ученици в школите на Бялото братство, но не са се учили добре - не са работили за Бога и хората около тях. Такива имаше и в Школата на Учителя, обсебени от низши тъмни духове, които внасяха в съзнанията им пагубни заблуждения, че им говорят ангели и висши същества. От това те правят много чудни глупости, като агитираха, че Бог и ангелите се проявяваха чрез тях. Такива често вършат престъпления, като смятат, че изпълняват волята Божия.
към текста >>
Такива имаше и в Школата на Учителя, обсебени от низши тъмни духове, които внасяха в съзнанията им пагубни заблуждения, че им говорят ангели и
висши
същества.
„Аз и семейството ми да сме добре, а другите вълци ги яли." Това е девизът на егоиста. Много интелигентни учени, духовенството, със силно развит обективен ум (Меркурий) критикуват и се борят срещу неговото Слово, от което нищо не разбират, и братския живот, който Учителят го поставя на сериозен опит. Той казва, че тези учени са завършили висше образование, за да знаят как по-добре и майсторски да крадат и грабят българския народ. (Нептун съвпад Плутон). Този аспект говори, че българите в миналото са били ученици в школите на Бялото братство, но не са се учили добре - не са работили за Бога и хората около тях.
Такива имаше и в Школата на Учителя, обсебени от низши тъмни духове, които внасяха в съзнанията им пагубни заблуждения, че им говорят ангели и
висши
същества.
От това те правят много чудни глупости, като агитираха, че Бог и ангелите се проявяваха чрез тях. Такива често вършат престъпления, като смятат, че изпълняват волята Божия. Такива медиуми бяха Николина Балтова, Греблашева, Катя Зяпкова и други, които даваха ход предимно на чувствата и правеха много пакости. (Нептун латитюд Юпитер). От Божествения свят към българите се отправят мощни вълни от ангелската мъдрост (Юпитер) за промяна ума и психиката им, за да приемат Словото и братския живот, който скоро ще залее цялата земя.
към текста >>
47.
II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Може би беглец из
манастирските
килии на Атон, някой прогресивен Отец Паисий, който през светлината на нощното бдение се е пробудил за дейна служба на народа сй, за светло народничество.
Наистина, много елементи от техните прояви не били много понятни за него - той произхождал от друга среда и имал друго възпитание и образование. Тогава народът ни се пробуждал от тежък политически и духовен мрак. Рушали се устоите на техните разбирания и те не могли лесно да намерят опорна точка, както за своите разбирания, така и за своя мироглед. Но всеки културен човек, който си служи с лампата на диалектиката, лесно ще открие прогресивните елементи, които са движели личностите от семейството на свещеника. Ние днес не можем да преценим ясно какъв е бил «старецът», който е дал такъв «съвет» на тоя духовно жадуващ младеж.
Може би беглец из
манастирските
килии на Атон, някой прогресивен Отец Паисий, който през светлината на нощното бдение се е пробудил за дейна служба на народа сй, за светло народничество.
Но споменът от тия моменти е бил важен двигателен момент17 от цялостното поведение на тоя народен свещеник. Като се има предвид, че Учителят е роден през 1864 г., че той е третото дете на поп Константин, а женитбата на бащата ще е станала не по-рано от 1856 г., около времето на Кримската война, трябва да приемем, че поп Константин е бил роден към 1830-1834 г. Точно по това време започва пробуждането на българския народ под повея на все повече укрепващото влияние на капиталистическата буржоазия, за сметка на загиващата аристокрация и губещ своето значение феодализъм. Никой обаче не може да каже какъв е бил жизненият път на тоя буден български свещеник, нито къде е получил той своето духовно образование, къде е бил ръкоположен за свещеник. Ние помним, че борбите между християните във Варна бяха много остри.
към текста >>
Качваха се и слизаха полицейски пристави, градоначалници, сменяха се режими, наместваха се
висши
и нисши чиновници.
С интерес следях политическите борби, които се разгаряха в града, които искаха шум и темперамент. Ние знаехме, че сме получили свободата си, че това ни дава някакви права да живеем не така, както са живели нашите деди и прадеди. Но как трябваше да става това конкретно? Тогава точно започнаха строежите на предприятията - развитието на тъкаческите фабрики, започнаха да се разрастват доковете, търговията даваше на Варна неузнаваем доскоро вид. Борбата между национал-либералите, които искаха връзки със «свободния западен свят» и между «русофилите», които считаха, че без Русия не може да има свободна България, правеха политическия ни живот да прилича на кипящ парен котел.
Качваха се и слизаха полицейски пристави, градоначалници, сменяха се режими, наместваха се
висши
и нисши чиновници.
При всички тия положения аз не напущах работата около баща си, лозята и търговията с виното; последното беше най-доходното от всичко, което можех тогава да си избера като професия. Точно по това време като най-ярка и най-увлекателна за мене се оказа тезата на социалистите. Аз посещавах редовно клуба им, някъде около пристанището, гдето винаги беше шумно и миришеше на солена риба. Бях си пуснал голям перчем, носех широка връзка на фльонга, шапка с широка пола, бастун. Очевидно социализмът беше силата, която щеше да организира обществото в цялостна хармонична стопанска единица, гдето нямаше да има бедни и богати, където щеше да има хляб и щастие за всички.
към текста >>
48.
I. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
И вместо да поставяме въпроса кой всъщност се крие зад формули, а и «какви» и «чии» формули, тук е мястото да припомним основни моменти от биографията му: той е с
висше
военно образование (България) и
висше
математическо образование (Сорбоната Париж), награждаван е с ордени и медали, включително и Почетен легион на Франция, учен и офицер е от Царския военен флот на Негово величество Борис III.
със символичния тираж от 1000 екземпляра оттогава и до днес. Освен книгоиздателски и културни политики, принос в това отношение имат и популистични писания като това на (днес покойния вече) Иван Богданов (сп. «Отечество», 1979 г., кн. 19 и 20), когато той с небивал остракизъм отрича труда на Борис Рогев. Един «литератор» отхвърля концепцията на математически труд, писан от доктор по математическите науки, защото той, докторът, се криел зад... «зад нищо не значещи формули»... Наивността, меко казано, на подобна позиция има своеобразното си продължение и днес, тъй като също не-математици и не-физици отхвърлят високите професионални достижения на Борис Рогев, представяйки първобългарския календар като само слънчев, а не какъвто го показва и доказва Рогев слънчево-лунен.
И вместо да поставяме въпроса кой всъщност се крие зад формули, а и «какви» и «чии» формули, тук е мястото да припомним основни моменти от биографията му: той е с
висше
военно образование (България) и
висше
математическо образование (Сорбоната Париж), награждаван е с ордени и медали, включително и Почетен легион на Франция, учен и офицер е от Царския военен флот на Негово величество Борис III.
Днес част от архива му е на разположение във Военноморския музей във Варна. Борис Рогев до края на дните си остава един от «тихите» интелектуалци на България. Пенсионира се през 1954 г. като военен (ръководител на катедра във Военна академия София) и постъпва на работа в Българска академия на науките в Централната лаборатория по геодезия, където е до 1964 г. А за годините си дотогава той сам разказва (текстът се публикува за първи път) така: След завършване на първите два класа на Военното училище София, със заповед N° 7 от 1920 г.
към текста >>
да пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1 :10 000 в приетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивица от крайбрежието на Ападжа
манастир
място, познато днес като Златни пясъци.
Връщайки се в България, бях приведен в Морското училище. Тук ми бе предложено от началник-щаба на флота от известния тогава наш морски авторитет, капитан II ранг Г. Славянов да поема организирането на хидрографско отделение към Държавния военен географски институт София. Приемайки предложението, бях командирован в същия и за сравнително къс период от време бяха набавени необходимата литература, ъгломерниуреди (секстанти), дъномери, включително и дъномер-риба (plomb poisson френско изобретение), както и плавателни средства хидрографни лодка и кораб. С това новоорганизираното отделение можа през 1933 г.
да пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1 :10 000 в приетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивица от крайбрежието на Ападжа
манастир
място, познато днес като Златни пясъци.
Поради смяна в командването на флота, командировката ми в София бе прекратена и бях отзован във флота. През 1934-35 г. Географският институт продължи хидрографската снимка на ивицата пред Варна и устието на р. Камчия. През 1934-39.г. службата ми.
към текста >>
49.
XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Това е основата причина да се броят на пръсти българските морски офицери, получили
висше
военно образование в странство.
вече е удостоен със званието мичман I ранг. Различното от «стандартните» офицерски биографии и определящо за неговото бъдеще е командироването му със заповед на Министерството на железниците, пощите и телеграфите [2] № 6529/29.09.1927 г. за специализация по астрономия и навигация в Сорбоната (Париж). Този шанс за него идва в период на обща безперспективност за българските флотски офицери. По отношение възможността им за подготовка в чужбина са в сила ограниченията на Ньойския договор.
Това е основата причина да се броят на пръсти българските морски офицери, получили
висше
военно образование в странство.
След четиригодишно обучение Борис Рогев се завръща в България с дипломи за научна степен лисансие по математика, физика и астрономия. Макар в случая да става дума за цивилно висше учечно заведение, специалната научна подготовка на Борис Рогев е достатъчно основание нему да бъде поверено организирането за първи път на Хидрографско отделение към Държавния военен географски институт София. В своята автобиография Борис Рогев пише: «Приемайки предложението, бях командирован в същия и за сравнително къс период бяха набавени необходимата литература, ъгломерни инструменти (секстанти), дъномери, включително и дъномер-риба (plomb-poisson), френско изобретение, както и плавателни средства хидрографна лодка и хидрографен кораб (корабът «Камчия»). С това новоорганизирано отделение можа през 1933 г. да (се) пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1:10 000 във възприетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивици на крайбрежието на Аладжа манастир, днес място, познато като Златни пясъци» [3].
към текста >>
Макар в случая да става дума за цивилно
висше
учечно заведение, специалната научна подготовка на Борис Рогев е достатъчно основание нему да бъде поверено организирането за първи път на Хидрографско отделение към Държавния военен географски институт София.
за специализация по астрономия и навигация в Сорбоната (Париж). Този шанс за него идва в период на обща безперспективност за българските флотски офицери. По отношение възможността им за подготовка в чужбина са в сила ограниченията на Ньойския договор. Това е основата причина да се броят на пръсти българските морски офицери, получили висше военно образование в странство. След четиригодишно обучение Борис Рогев се завръща в България с дипломи за научна степен лисансие по математика, физика и астрономия.
Макар в случая да става дума за цивилно
висше
учечно заведение, специалната научна подготовка на Борис Рогев е достатъчно основание нему да бъде поверено организирането за първи път на Хидрографско отделение към Държавния военен географски институт София.
В своята автобиография Борис Рогев пише: «Приемайки предложението, бях командирован в същия и за сравнително къс период бяха набавени необходимата литература, ъгломерни инструменти (секстанти), дъномери, включително и дъномер-риба (plomb-poisson), френско изобретение, както и плавателни средства хидрографна лодка и хидрографен кораб (корабът «Камчия»). С това новоорганизирано отделение можа през 1933 г. да (се) пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1:10 000 във възприетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивици на крайбрежието на Аладжа манастир, днес място, познато като Златни пясъци» [3]. В периода 1934-1940 г. службата на капитан-лейтенант Борис Рогев преминава във флота, далеч от пълното отдаване на научно-изследователска работа.
към текста >>
да (се) пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1:10 000 във възприетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивици на крайбрежието на Аладжа
манастир
, днес място, познато като Златни пясъци» [3].
Това е основата причина да се броят на пръсти българските морски офицери, получили висше военно образование в странство. След четиригодишно обучение Борис Рогев се завръща в България с дипломи за научна степен лисансие по математика, физика и астрономия. Макар в случая да става дума за цивилно висше учечно заведение, специалната научна подготовка на Борис Рогев е достатъчно основание нему да бъде поверено организирането за първи път на Хидрографско отделение към Държавния военен географски институт София. В своята автобиография Борис Рогев пише: «Приемайки предложението, бях командирован в същия и за сравнително къс период бяха набавени необходимата литература, ъгломерни инструменти (секстанти), дъномери, включително и дъномер-риба (plomb-poisson), френско изобретение, както и плавателни средства хидрографна лодка и хидрографен кораб (корабът «Камчия»). С това новоорганизирано отделение можа през 1933 г.
да (се) пристъпи към първата хидрографска оригинална снимка в мярка 1:10 000 във възприетата от Географския институт Гаус-Крюгерова проекция на сухопътната и водна ивици на крайбрежието на Аладжа
манастир
, днес място, познато като Златни пясъци» [3].
В периода 1934-1940 г. службата на капитан-лейтенант Борис Рогев преминава във флота, далеч от пълното отдаване на научно-изследователска работа. Това той свързва, без категорично да го подчертава, с отношението на флотското командване. Обяснението може да се подири и в обстоятелството, че при намаления още след Първата световна война брой на квалифицираните морски офицери, всички те са мобилизирани в предимно строеви и пряко насочени за осъществяване на предприетите в тези години мерки за реорганизиране и обновяване на флота, както и за повишаване квалификацията на личния състав. Името на лейтенант Рогев откриваме наред с това на лейтенант Георги Пецов като лектори в Морския метеорологичен курс в Морската учебна част през 1938 г.
към текста >>
В: «Годишник на
Висшия
минно-геоложки институт», С., т.
3,1962; Конформни картни проекции, мащабът на които приема зададени стойности в дадени точки. В: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 4, 1963; Получаване на картни проекции с успоредни образи на паралелите. В; « Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 5, 1964; Преобразувания на координатни системи по формулата на Лагранж (в съавторство с Л. Димов).
В: «Годишник на
Висшия
минно-геоложки институт», С., т.
11,1964-1965; едно конформно кръгово преобразувание с приложение формулата на Лагранж (в съавторство с Л. Димов). В: «Годишник на Висшия минно-геоложки институт». С., т. 12,1965-1966; Конформни преобразувания от математичната геодезия и картография и изследване сходимостта на техните редове. В: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т.
към текста >>
В: «Годишник на
Висшия
минно-геоложки институт».
4, 1963; Получаване на картни проекции с успоредни образи на паралелите. В; « Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 5, 1964; Преобразувания на координатни системи по формулата на Лагранж (в съавторство с Л. Димов). В: «Годишник на Висшия минно-геоложки институт», С., т. 11,1964-1965; едно конформно кръгово преобразувание с приложение формулата на Лагранж (в съавторство с Л. Димов).
В: «Годишник на
Висшия
минно-геоложки институт».
С., т. 12,1965-1966; Конформни преобразувания от математичната геодезия и картография и изследване сходимостта на техните редове. В: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 6,1965; Конформно изображение на земния елипсоид в картната равнина посредством интерполационни полиноми. В: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т.
към текста >>
Димов), В: «Годишник на
Висшия
минно-геоложки институт», С., т.
12,1965-1966; Конформни преобразувания от математичната геодезия и картография и изследване сходимостта на техните редове. В: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 6,1965; Конформно изображение на земния елипсоид в картната равнина посредством интерполационни полиноми. В: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 7, 1966; Образуване на конформни картни проекции по метода на интегриращия множител (в съавторство с Л.
Димов), В: «Годишник на
Висшия
минно-геоложки институт», С., т.
13, 1966-1967; Representation conforme et la methode du facteur integrant. B: «Scnweizerische Zeitschrift fur Vermessung, Photogrammetrie und Kulturtechnik; Nr 4, 1968. и др. 9. В случая става дума за статията Преобразувания на координатни системи по формулата на Лагранж, публикувана и в чужбина. 10. Цитатите са по: Гочева, Лилия.
към текста >>
50.
4.6. БОРБАТА МЕЖДУ АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ И ЗМЕЯ
,
ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Неделна беседа; 7 март, 1920 г.
,
ТОМ 25
Теософите ги наричат
висш
и нисш
манас
, окултистите - тъмни и светли сили в природата.
4.6. БОРБАТА МЕЖДУ АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ И ЗМЕЯ ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 7 март, 1920 г. София. - В: Ще управлява всички народи. София, 1948, с. 4-6,14-15,16-21. "...Какво представя борбата между арахангел Михаил и змея? Тази борба е емблема на двете велики сили в света, които ние наричаме добро и зло.
Теософите ги наричат
висш
и нисш
манас
, окултистите - тъмни и светли сили в природата.
Тези две сили се борят. Михаил е богът, т.е. великото, разумното в света се бори с неразумното. В змея има известна интелектуалност, но няма разум, няма разбиране на великите закони, по които върви развитието на цялото човечество. Змеят паднал на земята - това подразбира, че условията на земята се изменили след падането на змея.
към текста >>
51.
2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Бургас, през Анхиало (Поморие), Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава - Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната граница, Стара планина... Спрял се в
манастира
Св.
линия при гр. Варна от Духът Христов - от Учителя, наречен Петър Дънов. 9. На 35 годишна възраст, през 1903 г. и 1904 г. е ходил да проповядва Господа из България, като е тръгнал от гр.
Бургас, през Анхиало (Поморие), Месемврия, Варна, Русе, покрай Дунава - Свищов, Лом, Видин, на юг към Цариброд, София, Трън, южната граница, Стара планина... Спрял се в
манастира
Св.
Параскева, Св. Пантелеймон при с. Коджа бук, Карабунар и се завръща в Бургас. Цялото това обикаляне е извършено пеш, на своя издръжка, като е носил на гръб духовна литература за продан, от която продажба се е издържал. Така му е било наредено от Небето - от Отца (както лично ми е казвал, на брат Минчо Сотиров).
към текста >>
Работено е за повдигане физическо, умствено и духовно българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и др., които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия, като разсадник на
висшите
добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение.
Верно и строго правило при духовните срещи. Оформеното с протокол общество, наричано тогава Спиритическо общество, а впоследствие общество Бяло Братство, клон Бургас, почва да се посещава и от Учителя - Г-н Петър К. Дънов. В първите години и в последствие, дейността на клона се е състояла в правила за индивидуално развитие, духовно, умствено просветление, закрепване физическото здраве чрез разни научни методи, лекции, правила, екскурзии, предпочтително планински, правила за хранене, подбор на хранителни продукти специфично за всеки организъм, правилно дишане, използуване енергии от зазоряване до след изгрев слънце и тяхното благодатно въздействие върху човешкия организъм, най-вече със сутрешни излети. Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците Му, често пъти и с Негово лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи при обща групова работа по духовен път, за запазване България и българския народ и неговите общественици и разни професии и за общото му преуспяване и за обединение Славянството и пробуждането му в съзнание и свръх-съзнание, за да приеме Любовта Божия - безкористно служение.
Работено е за повдигане физическо, умствено и духовно българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и др., които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия, като разсадник на
висшите
добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение.
България е "спасителната лодка", чрез Любовта за всички народи. "Силата е в обединението." Ето принципа, който е бил ръководната нишка, цялата дейност на обществото Бяло Братство. В първите години, още при оформяването на кръжока - клон на Братството, членовете в частност и обществото в своя колектив, биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковно служители, чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тия нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй, и вземаха решения да се спре това ново появило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилското. Тия нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото - комунален живот, а това не изнасяше нито за дворяните, нито за капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше за охолно живущите в разкош върху сълзите на онеправданите, угнетените страдал ни души.
към текста >>
- няколко дни преди преселението му във
Висшите
небесни селения - с желанието му да я прочете при откриване ново направения Молитвен дом, гр.
Българите са запалката за свещения огън на Любовта - на жертвата, която озарява цялата земя, и ще я озари със своите лъчи за облагородяване и сплотяване, коте ще се изрази във взаимно доверие и братски живот на комунални начала. Ние вярваме, че това ще бъде и окриляни от тая вяра. ние сме готови да се жертвуваме всецяло в името на общото човешко добруване - спасение. АУМ Тази кратка история, оставена от брата Минчо Сотиров Господинов, ръководител на В. В. Бяло Братство - клон Бургас, съставена през месец ноемврий 1954 г.
- няколко дни преди преселението му във
Висшите
небесни селения - с желанието му да я прочете при откриване ново направения Молитвен дом, гр.
Бургас, ул. "Републиканска" №44. Не успя! Оставена недовършена е предадена тук. Молитвения дом се откри след неговото заминаване, което бе на 10 декемврий 1954 г., петък сутринта, внезапно.
към текста >>
52.
Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ
,
Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.
,
ТОМ 25
Като се уверих, че през време на глада светлината на чудните форми се увеличава и се виждат по-отблизо, реших да направя екскурзия от Бургас до Рилския
манастир
, без да ям хляб.
Забелязах, че когато съм гладен, светлината е по-чиста и по-близко се виждат, а когато се нахранех, кълбата се замъгляваха и отдалечаваха от мене. Това беше в продължение на лятото на 1908 г. Аз изпитвах голяма радост като гледах тези неземни неща, които не се изгубваха от очите ми и все по-красиви и по-светли ставаха, особено когато бивах гладен. С време започна да се образува около мене светла мрежа с различни очертания - като тантела, кардела и др. Образуваха се така: отначало - топка, после тя издава клончета, а по-после се образуваха и други форми, които тук ще покажа някои от тях: Трябва да кажа, че тези светли фигури започнах да виждам след като почнах да вярвам и да се моля със сълзи на очи Бог да ме приеме в Своето Царство.
Като се уверих, че през време на глада светлината на чудните форми се увеличава и се виждат по-отблизо, реших да направя екскурзия от Бургас до Рилския
манастир
, без да ям хляб.
Тръгнах от село Черни връх на 4 август по стар стил. Пътувах 10 деня като пиех само вода и ядях малко плодове. Като вървях по пътя, светлината на тези форми ми беше като храна и тялото ми не отслабна. Почнаха да се явяват и други форми по целия път. Като стигнах монастиря, казах това на игумена и исках да ми обясни явлението им, но той каза, че не е в състояние да стори това, защото сам няма никакво понятие за тях.
към текста >>
" Този е вторият важен сън, който сънувах след завръщането ми от екскурзията ми, която направих пешком до Рилския
манастир
и обратно през София, Казанлъшката долина до Бургас.
- Господи, ужасен е - отговорих Му аз. - Ами ти да си там, можеш ли да изтърпиш? - запита ме Той. - Не мога изтърпя - отвърнах Му аз. А Той ми каза: - Ще изтърпиш!
" Този е вторият важен сън, който сънувах след завръщането ми от екскурзията ми, която направих пешком до Рилския
манастир
и обратно през София, Казанлъшката долина до Бургас.
Екскурзията ми трая 1 месец. В манастира престоях един ден. В София работих няколко дни и от там, пак пеша до Бургас, но при завръщането вече се хранех. Дълги години аз мислех върху значението на този сън, за строгият глас на Бога към Христа - защо ме е поставил на изпит още неприготвен за живота на огненото езеро и за думите на Христа че ще изтърпя. Най-после разбрах, че Белият облак, в Който бях над огненото езеро означавало Духът.
към текста >>
В
манастира
престоях един ден.
- запита ме Той. - Не мога изтърпя - отвърнах Му аз. А Той ми каза: - Ще изтърпиш! " Този е вторият важен сън, който сънувах след завръщането ми от екскурзията ми, която направих пешком до Рилския манастир и обратно през София, Казанлъшката долина до Бургас. Екскурзията ми трая 1 месец.
В
манастира
престоях един ден.
В София работих няколко дни и от там, пак пеша до Бургас, но при завръщането вече се хранех. Дълги години аз мислех върху значението на този сън, за строгият глас на Бога към Христа - защо ме е поставил на изпит още неприготвен за живота на огненото езеро и за думите на Христа че ще изтърпя. Най-после разбрах, че Белият облак, в Който бях над огненото езеро означавало Духът. Жълтата сърмена одежда представлявала душата на ученика, която трябва да придобие търпение в материалния свят, без да заробва от него. Но с крилатият Дух на пробуденото висше съзнание, ще наблюдава хората на безлюбието, на които липсва великият идеал за добродетелен, безсмъртен живот и окаяно са заробени от материализма, егоизма и се валят в тинята на нисшите страсти, на всички дисхармонични прояви, считайки това за голямо благо, както биволът изпитва приятност от калта и прасето от тинята.
към текста >>
Но с крилатият Дух на пробуденото
висше
съзнание, ще наблюдава хората на безлюбието, на които липсва великият идеал за добродетелен, безсмъртен живот и окаяно са заробени от материализма, егоизма и се валят в тинята на нисшите страсти, на всички дисхармонични прояви, считайки това за голямо благо, както биволът изпитва приятност от калта и прасето от тинята.
В манастира престоях един ден. В София работих няколко дни и от там, пак пеша до Бургас, но при завръщането вече се хранех. Дълги години аз мислех върху значението на този сън, за строгият глас на Бога към Христа - защо ме е поставил на изпит още неприготвен за живота на огненото езеро и за думите на Христа че ще изтърпя. Най-после разбрах, че Белият облак, в Който бях над огненото езеро означавало Духът. Жълтата сърмена одежда представлявала душата на ученика, която трябва да придобие търпение в материалния свят, без да заробва от него.
Но с крилатият Дух на пробуденото
висше
съзнание, ще наблюдава хората на безлюбието, на които липсва великият идеал за добродетелен, безсмъртен живот и окаяно са заробени от материализма, егоизма и се валят в тинята на нисшите страсти, на всички дисхармонични прояви, считайки това за голямо благо, както биволът изпитва приятност от калта и прасето от тинята.
Но все пак биволът и прасето могат да излязат от калта, а хората от материализма, от егоизма не могат сами да излезнат. Приличат на парализирания човек, който сам не може да се премести от едно място на друго, а трябва друг да го премести. Велики добродетели са нужни на човека, велик идеал за вечен, безсмъртен живот, които да освободят човека от робството на низшето съзнание, което е владяло човека хиляди, милиони години и го е правел послушен роб на всички животински страсти, инстинкти. Изисква се усилена работа над себе си, за да може човек да се издигне над калта на удоволствието, на неразумните навици, за да може Голготата му да се облича с дрехата на добрите човешки качества. За съществата с пробудено съзнание всичко е открито като бял ден - няма нещо, което може да се скрие.
към текста >>
И ако светията прояви качествата на ангелите, ще изгрее още едно слънце на гърдите му и ще има криле да лети във
висшите
мирове.
Вторите редици, които бяха във втората дъга горе, а телата им долу, имаха по едно слънце на челото си, но по-малко от това на първите редици. Гърдите им и нозете им обвити в облак, но бяха весели, радостни А на третите редици, които бяха най-назад от третият интервал, те бяха отчаяни и недоволни от положението си. Каза ми се, че това е положението на Братството до тази 1929 г. Но това положение се изменя. Ако от най-задните редици проявят добродетелите на съществата от духовния свят, на светиите, ще изгрее светлото слънце на челото им и ще живеят в Нирвана.
И ако светията прояви качествата на ангелите, ще изгрее още едно слънце на гърдите му и ще има криле да лети във
висшите
мирове.
И, ако ангелът прояви Божията любов, да живее целомъдрено, и той ще облече бялата одежда на Божественият свят. И обратно, който наруши целомъдрието, от първият кръг минава назад, и от вторите може да мине в третите, даже в най-задните, които нямат никаква светлина и живеят без добродетели. 225]Радостно беше, че много малко бяха тези, които нямаха светлина. Те са влезли в Братството от любопитство, без да правят усилие да живеят по неговите принципи." Всички тези кръгове представяха Братството до 1929 г. Казах на Учителя това видение и Той потвърди, че е така.
към текста >>
53.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
Той беше много добър музикант и слухар за записване на мелодии, без да е завършил
висше
образование.
Да, с бате Ваньо са били - Учителя и бате Ваньо. В: Кой Ваньо? Д: Иван Христов Кавалджиев. В: Какво знаете за него? Д: Аз за съжаление си бях в къщи, обаче, отивам в салона и в туй време Иванчо Кавалджиев Христов - музикант от Народната опера и е бил при Учителя нещо по музика.
Той беше много добър музикант и слухар за записване на мелодии, без да е завършил
висше
образование.
И с Учителя говорили и в туй време влизат двама хулигани, отиват направо и два пъти Го удрят и бягат. В: С какво го удрят? Д: С някаква палка. В: Да. Д: Дърво и си избягват.
към текста >>
Тя е по-
висша
длъжност.
XVII, № 12; т. XXII, № 45] Преди 9 септември работех като книговодител в Държавната печатница. Имах много добър атестат. Не мога да кажа за себе си, да не се хваля. Много ме тачеха и при първото открито място в печатницата, предложиха ме за контрольор по отчетността.
Тя е по-
висша
длъжност.
Заплатата ми бе 1180 лв., а като контрольор - 4140 лв. - двойна. Получих заповед от Министерството на финансите, направих акт за встъпване в длъжност, два дена работих и на третия ден ми се обаждат от Финансовото Министерство да отида при секретаря на Тодор Божилов. Как се казваше той, не си спомням. Отидох. Той няма доблестта да ме погледне в очите.
към текста >>
За мене не искат юридическо образование, аз нямам даже и
висше
, обаче, по работа ме удостоиха." Той каза: "Не, дотам за удостояването ще пазим за по-сложни случаи." Казвам: "Този случай няма да го реша аз." И той така малко кипна и каза: "Помисли си и утре ще кажеш резултата." На другия ден ме викат в Политбюро и аз им казах: "Не мога да извърша това класиране, защото нямам законно основание." Утре при една ревизия аз ще трябва да отговарям не само начет, а ще може да изхвръкна от службата си." И Сашо Тодоров ми казва: "Ще те пратим малко да покопаеш на "Росица" (язовира горе, там, където е острова), ще си помислиш." Понеже имах хора, които ме познаваха във Финансовото министерство и началник Личен състав беше Мара Ангелова.
Развикаха се там; "Браво, браво! " Добре, ама с този Сашо Тодоров 1947-ма година 2 момичета, които са работили в Печатницата, но отишли партизанки. Той идва, носи молбата им да бъдат консерви. Казвам: "Сашо, нямат нито образователния, нито служебния ценз, следователно начина не е аз да ги класирам, начина е така: една молба от управлението (административното) на Печатницата, подписано от Партийното бюро на Профкомитета, има закон за удостояване. Както виждаш, аз съм също удостоен.
За мене не искат юридическо образование, аз нямам даже и
висше
, обаче, по работа ме удостоиха." Той каза: "Не, дотам за удостояването ще пазим за по-сложни случаи." Казвам: "Този случай няма да го реша аз." И той така малко кипна и каза: "Помисли си и утре ще кажеш резултата." На другия ден ме викат в Политбюро и аз им казах: "Не мога да извърша това класиране, защото нямам законно основание." Утре при една ревизия аз ще трябва да отговарям не само начет, а ще може да изхвръкна от службата си." И Сашо Тодоров ми казва: "Ще те пратим малко да покопаеш на "Росица" (язовира горе, там, където е острова), ще си помислиш." Понеже имах хора, които ме познаваха във Финансовото министерство и началник Личен състав беше Мара Ангелова.
Нейният мъж работеше в Печатницата, завеждаше печат Кънев, Димитров. И аз отивам, взимам телефона, и казвам: "Мара, може ли да дойда за малко при тебе? " - "Заповядай! " Отивам и й казвам: тъй, тъй, тъй, тъй, тъй, тъй. Тя каза, ела с мене.
към текста >>
Той завърши
висше
образование математик изключителен, каниха го за асистент, знаеше много езици - френски, немски, английски, предаваше, с туй се издържаше.
Д: Не, имаше ръководител на Младежкия клас, докато беше жив, Георги Радев [виж "Изгревът", т. XVII, снимки № 2-18]. Той мисля, че почина 1942 г. и той от туберкулоза. Също не изпълни нарежданията на Учителя, много културен човек.
Той завърши
висше
образование математик изключителен, каниха го за асистент, знаеше много езици - френски, немски, английски, предаваше, с туй се издържаше.
Той не залови държавна работа. И до него се обръщаха, нали, той поговори с Учителя, и каже: "Можеш да посещаваш." В: Защото аз знаех, че е Тодор Стоименов, защото той е още от самото начало от първите събори. Д: Да, но за Младежкия - не. След туй, когато той почина Борис Николов стана като ръководител на Младежкия клас. В: А-а-а.
към текста >>
В: А защо много голяма част от оная епоха, които са завършили
висше
образование не искат да работят, отказват се от професията?
Д: Неделчо не ми каза всичко, но аз много така обичах Жорж, много начетен, изключителен астролог, хиромант, френолог, графолог. Това бяха друг от Братството не знам да има такива познания като него. Аз даже имам на мене един хороскоп, който не можа да го довърши, разбира се, обясни ми някой работи и си замина и аз пазех като ценен документ този хороскоп на Жорж, Имаше феноменална памет. Той беше направил този хороскоп, който е с ръка на окръжност, разпределение зодиите, всичко и нанесе зодиите знаците зодиакалните точно във всеки дом. И даже аз му казвам: "Абе Жорж, ... в главата паметта, такава феноменална памет.
В: А защо много голяма част от оная епоха, които са завършили
висше
образование не искат да работят, отказват се от професията?
Беше грешка ли? Д: Ами грешка. Учителя държеше да се работи. Правеха го това, за да не бъдат зависими. Борис Николов например естествена история е завършил.
към текста >>
После ходехме със семействата на Бачковския
манастир
- Епитров, тате, мама, ние, децата.
XXII, снимки № 1314, 17] Д: Петко Епитропов е от Пловдив, по-право от Септември. Той е от Пловдив, обаче, неговият син имаше голяма градина в Септември, голяма градина овощна. И често ходеше Епитропов там. И ние сме се отбивали, аз помня с мама, когато вие бяхте във Видин с тате, с мама отидохме във Велинград. Тя имаше вила там с Епитрови.
После ходехме със семействата на Бачковския
манастир
- Епитров, тате, мама, ние, децата.
Той беше чиновник на Чиновническото застрахователно дружество. Също добър човек. Виж какво, от старите приятели нямаше от тях някой да се отличава както сега от новите. Един случай с него. Аз приказвам за този моя приятел Неделчо Попов.
към текста >>
Били са лично познати и той е смятал, че ще може чрез него, нали тогава все пак, даже и тъй да кажем и попщината, въпреки че не беше пострадала след 9 юни 23-та година, тези неща за тях са нещо terra incognita и не са ги познавали - влизане във връзка с
висшето
, духовното и т.н.
Д: Мисля, че беше 1924-та, 1925-та година. Обаче, като ги видял той, отказал, казал, че с такова съдържание не е удобно да се пишат, нали. Това е нещо, което лично го е изживял Минчо Сотиров и да ги преработи някак си, като по- дразнещите материалисти, да ги изхвърли. Той ги преработи, обаче, пак му отказаха и той си го запази. Генерал Вълков е съвипускник на Минчо Сотиров от Военното училище.
Били са лично познати и той е смятал, че ще може чрез него, нали тогава все пак, даже и тъй да кажем и попщината, въпреки че не беше пострадала след 9 юни 23-та година, тези неща за тях са нещо terra incognita и не са ги познавали - влизане във връзка с
висшето
, духовното и т.н.
В: Значи вие казвате, че с Кимон Георгиев се е срещал и Велчев, но те му казали, че туй нещо не може да се печати, така ли? Д: Да, и след 9 септември, той пак се помъчи да види, и те пак му отказаха. И той така останаха няколко екземпляра, един на мене беше оставил, не знам на кой другиго беше оставил, 4 или 5 екземпляра беше направил, този, който е у мене, аз го дадох. В: Какво представлява релационният дневник? Д: Релация, това значи, аз от енциклопедията го намерих - описание на походи, военните действия, с донасяне до по-висшестоящите органи.
към текста >>
Д: Релация, това значи, аз от енциклопедията го намерих - описание на походи, военните действия, с донасяне до по-
висшестоящите
органи.
Били са лично познати и той е смятал, че ще може чрез него, нали тогава все пак, даже и тъй да кажем и попщината, въпреки че не беше пострадала след 9 юни 23-та година, тези неща за тях са нещо terra incognita и не са ги познавали - влизане във връзка с висшето, духовното и т.н. В: Значи вие казвате, че с Кимон Георгиев се е срещал и Велчев, но те му казали, че туй нещо не може да се печати, така ли? Д: Да, и след 9 септември, той пак се помъчи да види, и те пак му отказаха. И той така останаха няколко екземпляра, един на мене беше оставил, не знам на кой другиго беше оставил, 4 или 5 екземпляра беше направил, този, който е у мене, аз го дадох. В: Какво представлява релационният дневник?
Д: Релация, това значи, аз от енциклопедията го намерих - описание на походи, военните действия, с донасяне до по-
висшестоящите
органи.
В: Вие намерихте ли го този дневник? Д: Не можах. Аз търсех го търсех го, но ... Какво значи релация - писмено съобщение на военно началник, за действията на негова част по време на бой или настъпление. В: Това значи, разбрахме вече. Д: Той си ги е записвал, някой бяха с мастило, някой с молив.
към текста >>
Той, на
висшата
Любов - Великият Учител.
Видях те също и на върхът величави, където Слънцето посрещахме в зори. Там, където и Бог, чрез тебе се прослави, там, където толкова неща ми ти откри. Видях те също в простора свеж и в цветята. Видях те и в бурята и в слънчевия ден, видях те в свещения трепет на сърцата, които ти поведе към върхът озарен. Тогава в смирена молитва наведох глава, и се възрадвах, че беше проводен Вестител, да ни дари с ценни, неказвани до днес Слова.
Той, на
висшата
Любов - Великият Учител.
В: Много е хубаво. Други имаш ли? Д: И едно за Изгрева. ИЗГРЕВЪТ Е НЕРАЗРУШИМ Изгрева не може да бъде разрушен, защото не се руши творба неземна. Той ще съществува, от Слънце озарен, към Учителя пътека е свещена.
към текста >>
Изгрева в живота ни мощно ще свети, и пак ще ни подкрепя в земният ни път, защото е място на
висши
завети.
В: Много е хубаво. Други имаш ли? Д: И едно за Изгрева. ИЗГРЕВЪТ Е НЕРАЗРУШИМ Изгрева не може да бъде разрушен, защото не се руши творба неземна. Той ще съществува, от Слънце озарен, към Учителя пътека е свещена.
Изгрева в живота ни мощно ще свети, и пак ще ни подкрепя в земният ни път, защото е място на
висши
завети.
Там нашите песни в хармония звучат. Духовният градеж не се разрушава от земния закон и сила човешка. На всички препятствия той устоява, ако е изграждан с любов и без грешка. Във всеки от нас той трябва да живее, и да дава преизобилни плодове. Изгрева неспирно всички ни ще грее, Изгрева към изгрев душите ни зове.
към текста >>
Това са за укрепване на физическото здраве, а 91 Псалом е за помощ, за закрила от по-
висшестоящите
от нас.
Той споменава и му казва да чете всеки ден докато трае войната Лозинката [за Лозинката - виж "Изгревът", т. XVI, с. 641-642]. Д: Лозинката е голяма молитва. Той имаше и аз ги преписах тези молитви, които е дал Учителя. Освен 91 Псалом, и 23 Псалом.
Това са за укрепване на физическото здраве, а 91 Псалом е за помощ, за закрила от по-
висшестоящите
от нас.
В: Сега, в писмото от 3.11.1916 г. той споменава: "Едно време злото на Атлантида погуби тогавашния свят, сега доброто по същия закон ще създаде новия." Виж сега за пръв път на него открива това нещо. Д: Той в беседа, мисля, че 1917-та година е казвал, че "от 1945-та година в България ще се възцари Царството на труда, но аз ще си отида." В: Това го знам. И в същото писмо споменава: "В сегашните условия всички стари дългове трябва да се ликвидират, за да се добие пълната свобода." Д: Да, аз лично имах с Учителя един разговор, не зная как да кажа, но много ми беше така неудобно да Го безпокоя, но много съм Го безпокоил, когато животът ми е висял на косъм, да съм получил от него помощ за оздравяване. 1927 година, декември месец едни обуща, нови, които бяха, получих пришка на големия пръст на левия крак.
към текста >>
Когато яде, яденето е действие на Земята, не бива да се фотографира, когато човек се храни, защото тогава изпъкват най-нисшите прояви и желания у човека." М: Какво нещо е храненето, не само наука, приемането на храната е един признак на
висшите
същества, като милост.
Той беше художник- фотограф. Изведнъж Учителя! така се изправи на масата както беше и каза: "Престанете с тези снимки, когато човек се храни, не бива да се снима." Така строго, че ние просто изтръпнахме. И Васко се сконфузи така: "Извинявайте Учителю! " Но Учителя, казвам си аз, имах и други случаи с Магдалена - каже някоя така, и след туй каза съвсем спокойно: "Снимки се правят, когато човек е разположен.
Когато яде, яденето е действие на Земята, не бива да се фотографира, когато човек се храни, защото тогава изпъкват най-нисшите прояви и желания у човека." М: Какво нещо е храненето, не само наука, приемането на храната е един признак на
висшите
същества, като милост.
В: Да, но ние още не сме стигнали до този етап. Д: Веднъж и с Магдалена [Магдалена Попова - виж "Изгревът", т. XVIII, снимка № 2], аз презимето й не помня как се казваше. Културна жена, с много езици, само с това се издържаше, предаваше частни уроци. Тя след туй напусна като учителка и много безпокоеше Учителя за пари.
към текста >>
Трябва да се труди." А червея, за да излезе нагоре копае, работи, гълта нали пръст и работи, за да излезе отгоре." М: Зародиша, от който човек в началото говоря, за първите хора, не тези хора сега, които са в резултат на желания и мисли, много често глупави, но първите хора носят зародиша на една
висша
разумност.
XVIII, снимка № 2], аз презимето й не помня как се казваше. Културна жена, с много езици, само с това се издържаше, предаваше частни уроци. Тя след туй напусна като учителка и много безпокоеше Учителя за пари. Понякога, като тъй казано по нашему, като позакъса, отива при Учителя и веднъж така беше пред Салона, пред вратата, прозорец има, до прозореца Учителя говори, тя пак нещо се обади: "Трябват ми 200 лева." Учителят така строго я погледна и каза: "В друг живот ще те направя червей в земята да се научиш да се трудиш, да работиш." Ама така, нали, просто изтръпнахме, бяхме там 4-5 души. И той след време каза: "Да, не бива човек да разчита само на благодеяния.
Трябва да се труди." А червея, за да излезе нагоре копае, работи, гълта нали пръст и работи, за да излезе отгоре." М: Зародиша, от който човек в началото говоря, за първите хора, не тези хора сега, които са в резултат на желания и мисли, много често глупави, но първите хора носят зародиша на една
висша
разумност.
Д: Даже Учителят е казал: "Лъжата е причина за всички злини, които идват на Земята." М: Хората повече са свикнали да искат, да получават, а вече е станало да взимат насила. А сега точно обратното трябва да бъде - да се научат да дават, най-напред на висшето в себе си, на истинското, а не да искат, а да дават. В: Сега тука интересно е в едно от писмата на Учителя до вашия баща, той вече се прибира в София, и писмото е от 26.06.1918 г., а от 3.09.1917 г. до 1918-та е във Варна на заточение, значи писмото от 5.06.1918 г., и той казва, че вече се връща в София. Д: Кат се върна 3-ти Бдински полк, и го преместиха на работа в Бургас.
към текста >>
А сега точно обратното трябва да бъде - да се научат да дават, най-напред на
висшето
в себе си, на истинското, а не да искат, а да дават.
Тя след туй напусна като учителка и много безпокоеше Учителя за пари. Понякога, като тъй казано по нашему, като позакъса, отива при Учителя и веднъж така беше пред Салона, пред вратата, прозорец има, до прозореца Учителя говори, тя пак нещо се обади: "Трябват ми 200 лева." Учителят така строго я погледна и каза: "В друг живот ще те направя червей в земята да се научиш да се трудиш, да работиш." Ама така, нали, просто изтръпнахме, бяхме там 4-5 души. И той след време каза: "Да, не бива човек да разчита само на благодеяния. Трябва да се труди." А червея, за да излезе нагоре копае, работи, гълта нали пръст и работи, за да излезе отгоре." М: Зародиша, от който човек в началото говоря, за първите хора, не тези хора сега, които са в резултат на желания и мисли, много често глупави, но първите хора носят зародиша на една висша разумност. Д: Даже Учителят е казал: "Лъжата е причина за всички злини, които идват на Земята." М: Хората повече са свикнали да искат, да получават, а вече е станало да взимат насила.
А сега точно обратното трябва да бъде - да се научат да дават, най-напред на
висшето
в себе си, на истинското, а не да искат, а да дават.
В: Сега тука интересно е в едно от писмата на Учителя до вашия баща, той вече се прибира в София, и писмото е от 26.06.1918 г., а от 3.09.1917 г. до 1918-та е във Варна на заточение, значи писмото от 5.06.1918 г., и той казва, че вече се връща в София. Д: Кат се върна 3-ти Бдински полк, и го преместиха на работа в Бургас. М: Не знаех за това писмо. Д: 1919-та.
към текста >>
54.
28. ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
28. ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО Охридското езеро, град Охрид,
манастира
св.
28. ОХРИДСКОТО ЕЗЕРО Охридското езеро, град Охрид,
манастира
св.
Наум, гр. Струга, св. Климент, Братя Миладинови, това са български светии, скъпоценни брилянти, незаменими и незабравими имена, свързани и увековечени с нашата история, с нашите духовни борби и постижения. Те са наша история, наша съдба и наш живот. Колко красота, каква святост и чистота, какви славни и дивни подвизи на наши герои, велики мъже, народни царе и каква гордост и национална радост и величие се крие тук.
към текста >>
Направи ми впечатление, че повече, някак образно, в картини, в поглед на едно
висше
небесно същество, освободено от всичко земно и лъжливо, се спомена и за красотите и светите места на Охрид и Охридското езеро.
Всякога живо и винаги обединяващо народа ни в едно цяло. Колко много нещо е писано и казано за тези безценни наши бисери на сърцето и душата, на българския език и дух, на нашата писменост и светлината, която векове е греела от там и е осветявала далечни простори и исторически времена и моменти, за всички части на българската земя, по целия Балкански полуостров. Ето защо, аз тук ще се спра само за един спомен, за тия места, във връзка с нещо казано ми от Учителя. Беше към средата на 1940 година. Учителят освен предсказанието, че ще си вземем Добруджа, ми подсказваше също така, някак си символично, че ще отидем и в Македония.
Направи ми впечатление, че повече, някак образно, в картини, в поглед на едно
висше
небесно същество, освободено от всичко земно и лъжливо, се спомена и за красотите и светите места на Охрид и Охридското езеро.
Вие ходили ли сте там, познавате ли тези места, колко са те красиви, привлекателни, свети и скъпи за българския народ? - Учителят нещо казваше, а нещо оставаше аз сам да допълня в подробности и сам да разбера и изтълкувам Божественото, което Той влагаше в думите си. И аз добре разбрах смисъла на тези неопределени, недоизказани думи и мисли, и дойдох до заключение, че българите отново ще отидат там и в себе си аз бях вече взел своето решение в смисъл, че през следната година - 1941 - България ще има възможност да си вземе Македония и че това вероятно ще стигне и ще включи като краен предел Охрид и Охридското езеро. Разбира се. това беше мое лично виждане, мой извод, основан на далечни и загадъчни подсказвания, в които все пак аз смятах, че съм ги добре разбрал и изтълкувал.
към текста >>
55.
1. Срещи с големите братя. 1.1. Отец Мартин.
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
И тогава Спир Димитър дава идеята да отидем първо в Атонските
манастири
, където монасите от най-стари времена живеят, и те са хора умни, хора будни със съвест и с желание за свобода.
И действително, свършва французката революция с успех за народа. Сега тези двама приятели там Спир Димитър и Вълчан се сприятеляват. Казват: „Ето, французите се освободиха, ами нашия народ като е толкова години под турско робство? Какво трябва? ” И те обмислят вече въпроса какво може да се направи за освобождението на народа.
И тогава Спир Димитър дава идеята да отидем първо в Атонските
манастири
, където монасите от най-стари времена живеят, и те са хора умни, хора будни със съвест и с желание за свобода.
И действително отиват в Атонските манастири - в манастиря „Хилендар”. Там остават няколко време. Монасите ги приемат много добре. И тогава като обсъждат въпроса, решават да изпратят Вълчан - младия и Спир Димитър като монаси облечени, да събират средствата на манастирите. Значи във всеки манастир народа внася свои влогове.
към текста >>
И действително отиват в Атонските
манастири
- в
манастиря
„Хилендар”.
Сега тези двама приятели там Спир Димитър и Вълчан се сприятеляват. Казват: „Ето, французите се освободиха, ами нашия народ като е толкова години под турско робство? Какво трябва? ” И те обмислят вече въпроса какво може да се направи за освобождението на народа. И тогава Спир Димитър дава идеята да отидем първо в Атонските манастири, където монасите от най-стари времена живеят, и те са хора умни, хора будни със съвест и с желание за свобода.
И действително отиват в Атонските
манастири
- в
манастиря
„Хилендар”.
Там остават няколко време. Монасите ги приемат много добре. И тогава като обсъждат въпроса, решават да изпратят Вълчан - младия и Спир Димитър като монаси облечени, да събират средствата на манастирите. Значи във всеки манастир народа внася свои влогове. Те са средства, посветени на манастирите, на Атонските манастири.
към текста >>
И тогава като обсъждат въпроса, решават да изпратят Вълчан - младия и Спир Димитър като монаси облечени, да събират средствата на
манастирите
.
” И те обмислят вече въпроса какво може да се направи за освобождението на народа. И тогава Спир Димитър дава идеята да отидем първо в Атонските манастири, където монасите от най-стари времена живеят, и те са хора умни, хора будни със съвест и с желание за свобода. И действително отиват в Атонските манастири - в манастиря „Хилендар”. Там остават няколко време. Монасите ги приемат много добре.
И тогава като обсъждат въпроса, решават да изпратят Вълчан - младия и Спир Димитър като монаси облечени, да събират средствата на
манастирите
.
Значи във всеки манастир народа внася свои влогове. Те са средства, посветени на манастирите, на Атонските манастири. И действително, Спир Димитър и Вълчан пътуват като монаси и събират средства, посещават всички манастири, черкви, запознават се с народа, чорбаджии, работници, селяни. Ей, туй нещо им е било крайно необходимо и средствата, които съберат. Те доста много средства е имало по манастирите, а тогава е имало около три хиляди манастира в България -много манастири, много.
към текста >>
Значи във всеки
манастир
народа внася свои влогове.
И тогава Спир Димитър дава идеята да отидем първо в Атонските манастири, където монасите от най-стари времена живеят, и те са хора умни, хора будни със съвест и с желание за свобода. И действително отиват в Атонските манастири - в манастиря „Хилендар”. Там остават няколко време. Монасите ги приемат много добре. И тогава като обсъждат въпроса, решават да изпратят Вълчан - младия и Спир Димитър като монаси облечени, да събират средствата на манастирите.
Значи във всеки
манастир
народа внася свои влогове.
Те са средства, посветени на манастирите, на Атонските манастири. И действително, Спир Димитър и Вълчан пътуват като монаси и събират средства, посещават всички манастири, черкви, запознават се с народа, чорбаджии, работници, селяни. Ей, туй нещо им е било крайно необходимо и средствата, които съберат. Те доста много средства е имало по манастирите, а тогава е имало около три хиляди манастира в България -много манастири, много. И във всички манастири е имало много монаси.
към текста >>
Те са средства, посветени на
манастирите
, на Атонските
манастири
.
И действително отиват в Атонските манастири - в манастиря „Хилендар”. Там остават няколко време. Монасите ги приемат много добре. И тогава като обсъждат въпроса, решават да изпратят Вълчан - младия и Спир Димитър като монаси облечени, да събират средствата на манастирите. Значи във всеки манастир народа внася свои влогове.
Те са средства, посветени на
манастирите
, на Атонските
манастири
.
И действително, Спир Димитър и Вълчан пътуват като монаси и събират средства, посещават всички манастири, черкви, запознават се с народа, чорбаджии, работници, селяни. Ей, туй нещо им е било крайно необходимо и средствата, които съберат. Те доста много средства е имало по манастирите, а тогава е имало около три хиляди манастира в България -много манастири, много. И във всички манастири е имало много монаси. Такова е било положението.
към текста >>
И действително, Спир Димитър и Вълчан пътуват като монаси и събират средства, посещават всички
манастири
, черкви, запознават се с народа, чорбаджии, работници, селяни.
Там остават няколко време. Монасите ги приемат много добре. И тогава като обсъждат въпроса, решават да изпратят Вълчан - младия и Спир Димитър като монаси облечени, да събират средствата на манастирите. Значи във всеки манастир народа внася свои влогове. Те са средства, посветени на манастирите, на Атонските манастири.
И действително, Спир Димитър и Вълчан пътуват като монаси и събират средства, посещават всички
манастири
, черкви, запознават се с народа, чорбаджии, работници, селяни.
Ей, туй нещо им е било крайно необходимо и средствата, които съберат. Те доста много средства е имало по манастирите, а тогава е имало около три хиляди манастира в България -много манастири, много. И във всички манастири е имало много монаси. Такова е било положението. Аз казвам, че всъщност в манастирите избягаха свободолюбивите хора, за да се скрият от туй робство на турците.
към текста >>
Те доста много средства е имало по
манастирите
, а тогава е имало около три хиляди
манастира
в България -много
манастири
, много.
И тогава като обсъждат въпроса, решават да изпратят Вълчан - младия и Спир Димитър като монаси облечени, да събират средствата на манастирите. Значи във всеки манастир народа внася свои влогове. Те са средства, посветени на манастирите, на Атонските манастири. И действително, Спир Димитър и Вълчан пътуват като монаси и събират средства, посещават всички манастири, черкви, запознават се с народа, чорбаджии, работници, селяни. Ей, туй нещо им е било крайно необходимо и средствата, които съберат.
Те доста много средства е имало по
манастирите
, а тогава е имало около три хиляди
манастира
в България -много
манастири
, много.
И във всички манастири е имало много монаси. Такова е било положението. Аз казвам, че всъщност в манастирите избягаха свободолюбивите хора, за да се скрият от туй робство на турците. Но според мене в манастирите избягаха главно богомилите като монаси. Низшето духовенство - то беше с богомилите, а висшето духовенство - патриарси, не знам какви, те бяха против богомилите.
към текста >>
И във всички
манастири
е имало много монаси.
Значи във всеки манастир народа внася свои влогове. Те са средства, посветени на манастирите, на Атонските манастири. И действително, Спир Димитър и Вълчан пътуват като монаси и събират средства, посещават всички манастири, черкви, запознават се с народа, чорбаджии, работници, селяни. Ей, туй нещо им е било крайно необходимо и средствата, които съберат. Те доста много средства е имало по манастирите, а тогава е имало около три хиляди манастира в България -много манастири, много.
И във всички
манастири
е имало много монаси.
Такова е било положението. Аз казвам, че всъщност в манастирите избягаха свободолюбивите хора, за да се скрият от туй робство на турците. Но според мене в манастирите избягаха главно богомилите като монаси. Низшето духовенство - то беше с богомилите, а висшето духовенство - патриарси, не знам какви, те бяха против богомилите. Значи Вълчан и Спир Димитър със своето пътуване правят контакт с будните хора в нашия народ.
към текста >>
Аз казвам, че всъщност в
манастирите
избягаха свободолюбивите хора, за да се скрият от туй робство на турците.
И действително, Спир Димитър и Вълчан пътуват като монаси и събират средства, посещават всички манастири, черкви, запознават се с народа, чорбаджии, работници, селяни. Ей, туй нещо им е било крайно необходимо и средствата, които съберат. Те доста много средства е имало по манастирите, а тогава е имало около три хиляди манастира в България -много манастири, много. И във всички манастири е имало много монаси. Такова е било положението.
Аз казвам, че всъщност в
манастирите
избягаха свободолюбивите хора, за да се скрият от туй робство на турците.
Но според мене в манастирите избягаха главно богомилите като монаси. Низшето духовенство - то беше с богомилите, а висшето духовенство - патриарси, не знам какви, те бяха против богомилите. Значи Вълчан и Спир Димитър със своето пътуване правят контакт с будните хора в нашия народ. И тогава се обсъжда въпроса как да се организира освобождението на нашия народ. Средствата се прибират в Атон.
към текста >>
Но според мене в
манастирите
избягаха главно богомилите като монаси.
Ей, туй нещо им е било крайно необходимо и средствата, които съберат. Те доста много средства е имало по манастирите, а тогава е имало около три хиляди манастира в България -много манастири, много. И във всички манастири е имало много монаси. Такова е било положението. Аз казвам, че всъщност в манастирите избягаха свободолюбивите хора, за да се скрият от туй робство на турците.
Но според мене в
манастирите
избягаха главно богомилите като монаси.
Низшето духовенство - то беше с богомилите, а висшето духовенство - патриарси, не знам какви, те бяха против богомилите. Значи Вълчан и Спир Димитър със своето пътуване правят контакт с будните хора в нашия народ. И тогава се обсъжда въпроса как да се организира освобождението на нашия народ. Средствата се прибират в Атон. И така, пътуват Спир Димитър и Вълчан - младия.
към текста >>
Низшето духовенство - то беше с богомилите, а
висшето
духовенство - патриарси, не знам какви, те бяха против богомилите.
Те доста много средства е имало по манастирите, а тогава е имало около три хиляди манастира в България -много манастири, много. И във всички манастири е имало много монаси. Такова е било положението. Аз казвам, че всъщност в манастирите избягаха свободолюбивите хора, за да се скрият от туй робство на турците. Но според мене в манастирите избягаха главно богомилите като монаси.
Низшето духовенство - то беше с богомилите, а
висшето
духовенство - патриарси, не знам какви, те бяха против богомилите.
Значи Вълчан и Спир Димитър със своето пътуване правят контакт с будните хора в нашия народ. И тогава се обсъжда въпроса как да се организира освобождението на нашия народ. Средствата се прибират в Атон. И така, пътуват Спир Димитър и Вълчан - младия. Султана разпусна кърджалийската войска, защото много скъпо му струваше да поддържа специална войска само да потушава бунтове - много скъпо.
към текста >>
И от Търново като са чували, че габровския край и Етъра и
манастиря
- Соколския
манастир
са богати, решават да отидат да ги ограбят.
Други път от кърджалийските воеводи не позволяват това да става. И те се опълчват срещу воеводите, които нападат народа. Един от тези воеводи беше Вълчан - стария, Вълчан воевода - стария. И той, където има така кърджалии, които си позволяват да нападат, той воюва с тях. Така сега кърджалиите в Търново се събират, голяма войска кърджалийска в Търново.
И от Търново като са чували, че габровския край и Етъра и
манастиря
- Соколския
манастир
са богати, решават да отидат да ги ограбят.
Не Вълчан, други кърджалии. И потегля една голяма войска по Янтра, по Янтра, по Янтра, достига чак до селото Етъра. Селяните като виждат тази опасност, вземат каквото могат да вземат от имота си и бягат в Балкана - къщи, всичко оставят. Кърджалиите ограбят каквото могат-добитък, имоти, каквото могат да заграбят, запалят даже селото и продължават. Достигат до Соколския манастир.
към текста >>
Достигат до Соколския
манастир
.
И от Търново като са чували, че габровския край и Етъра и манастиря - Соколския манастир са богати, решават да отидат да ги ограбят. Не Вълчан, други кърджалии. И потегля една голяма войска по Янтра, по Янтра, по Янтра, достига чак до селото Етъра. Селяните като виждат тази опасност, вземат каквото могат да вземат от имота си и бягат в Балкана - къщи, всичко оставят. Кърджалиите ограбят каквото могат-добитък, имоти, каквото могат да заграбят, запалят даже селото и продължават.
Достигат до Соколския
манастир
.
Соколският манастир тогава той и сега е като крепост. Тогава е имало около триста души монаси. И монасите укрепяват манастира, и не пущат кърджалиите и воюват с тях. На всичкото отгоре и селяните, които са избягали в Балкана също се организират и нападат и те кърджалиите в гръб. Селяните са били много добре въоръжени, защото те сами си правят оръжието.
към текста >>
Соколският
манастир
тогава той и сега е като крепост.
Не Вълчан, други кърджалии. И потегля една голяма войска по Янтра, по Янтра, по Янтра, достига чак до селото Етъра. Селяните като виждат тази опасност, вземат каквото могат да вземат от имота си и бягат в Балкана - къщи, всичко оставят. Кърджалиите ограбят каквото могат-добитък, имоти, каквото могат да заграбят, запалят даже селото и продължават. Достигат до Соколския манастир.
Соколският
манастир
тогава той и сега е като крепост.
Тогава е имало около триста души монаси. И монасите укрепяват манастира, и не пущат кърджалиите и воюват с тях. На всичкото отгоре и селяните, които са избягали в Балкана също се организират и нападат и те кърджалиите в гръб. Селяните са били много добре въоръжени, защото те сами си правят оръжието. Те са там повечето ковачи, ти ги знаеш по-добре, и почва една голяма битка пред Соколския манастир.
към текста >>
И монасите укрепяват
манастира
, и не пущат кърджалиите и воюват с тях.
Селяните като виждат тази опасност, вземат каквото могат да вземат от имота си и бягат в Балкана - къщи, всичко оставят. Кърджалиите ограбят каквото могат-добитък, имоти, каквото могат да заграбят, запалят даже селото и продължават. Достигат до Соколския манастир. Соколският манастир тогава той и сега е като крепост. Тогава е имало около триста души монаси.
И монасите укрепяват
манастира
, и не пущат кърджалиите и воюват с тях.
На всичкото отгоре и селяните, които са избягали в Балкана също се организират и нападат и те кърджалиите в гръб. Селяните са били много добре въоръжени, защото те сами си правят оръжието. Те са там повечето ковачи, ти ги знаеш по-добре, и почва една голяма битка пред Соколския манастир. Пред Соколския манастир има една голяма поляна - може би сто декара. И на тази поляна става битка между монасите и кърджалиите.
към текста >>
Те са там повечето ковачи, ти ги знаеш по-добре, и почва една голяма битка пред Соколския
манастир
.
Соколският манастир тогава той и сега е като крепост. Тогава е имало около триста души монаси. И монасите укрепяват манастира, и не пущат кърджалиите и воюват с тях. На всичкото отгоре и селяните, които са избягали в Балкана също се организират и нападат и те кърджалиите в гръб. Селяните са били много добре въоръжени, защото те сами си правят оръжието.
Те са там повечето ковачи, ти ги знаеш по-добре, и почва една голяма битка пред Соколския
манастир
.
Пред Соколския манастир има една голяма поляна - може би сто декара. И на тази поляна става битка между монасите и кърджалиите. Те нападат манастира. Тъй, ама монасите те храбри хора, въоръжени много добре и противостоят на кърджалиите. При туй пристига пък от Южна България Ильо войвода с конница от двеста души.
към текста >>
Пред Соколския
манастир
има една голяма поляна - може би сто декара.
Тогава е имало около триста души монаси. И монасите укрепяват манастира, и не пущат кърджалиите и воюват с тях. На всичкото отгоре и селяните, които са избягали в Балкана също се организират и нападат и те кърджалиите в гръб. Селяните са били много добре въоръжени, защото те сами си правят оръжието. Те са там повечето ковачи, ти ги знаеш по-добре, и почва една голяма битка пред Соколския манастир.
Пред Соколския
манастир
има една голяма поляна - може би сто декара.
И на тази поляна става битка между монасите и кърджалиите. Те нападат манастира. Тъй, ама монасите те храбри хора, въоръжени много добре и противостоят на кърджалиите. При туй пристига пък от Южна България Ильо войвода с конница от двеста души. Ильо войвода е имал чети в селата.
към текста >>
Те нападат
манастира
.
На всичкото отгоре и селяните, които са избягали в Балкана също се организират и нападат и те кърджалиите в гръб. Селяните са били много добре въоръжени, защото те сами си правят оръжието. Те са там повечето ковачи, ти ги знаеш по-добре, и почва една голяма битка пред Соколския манастир. Пред Соколския манастир има една голяма поляна - може би сто декара. И на тази поляна става битка между монасите и кърджалиите.
Те нападат
манастира
.
Тъй, ама монасите те храбри хора, въоръжени много добре и противостоят на кърджалиите. При туй пристига пък от Южна България Ильо войвода с конница от двеста души. Ильо войвода е имал чети в селата. По няколко души във всяко село, по десетина души само те се знаят помежду си, народа не ги знае. Стане ли нужда, Ильо войвода ги събира, предприемат акция, извършват каквото извършват, и после пак се скрият в народа.
към текста >>
Народа, който вижда, че му изгарят, ограбват имуществото, изгарят селата ожесточено и борбата с кърджалиите става така, че половината от кърджалиите загиват пред Соколския
манастир
.
По няколко души във всяко село, по десетина души само те се знаят помежду си, народа не ги знае. Стане ли нужда, Ильо войвода ги събира, предприемат акция, извършват каквото извършват, и после пак се скрият в народа. Много добре въоръжени и те са конница, хубави коне. Ильо войвода пристига с 200 души конница. Да, и тогава битката с кърджалиите става много жестока!
Народа, който вижда, че му изгарят, ограбват имуществото, изгарят селата ожесточено и борбата с кърджалиите става така, че половината от кърджалиите загиват пред Соколския
манастир
.
Не могат да влезат в манастира. Монасите излизат и воюват. Известен е монахът дядо Спиридон, който воюва едва ятагана, криви мечове такива големи, облечен в черно расо, воюва напред с монасите. Той ги води. Ама така сече, такъв майстор, толкова силен човек, че от него вече страх и трепят кърджалиите!
към текста >>
Не могат да влезат в
манастира
.
Стане ли нужда, Ильо войвода ги събира, предприемат акция, извършват каквото извършват, и после пак се скрият в народа. Много добре въоръжени и те са конница, хубави коне. Ильо войвода пристига с 200 души конница. Да, и тогава битката с кърджалиите става много жестока! Народа, който вижда, че му изгарят, ограбват имуществото, изгарят селата ожесточено и борбата с кърджалиите става така, че половината от кърджалиите загиват пред Соколския манастир.
Не могат да влезат в
манастира
.
Монасите излизат и воюват. Известен е монахът дядо Спиридон, който воюва едва ятагана, криви мечове такива големи, облечен в черно расо, воюва напред с монасите. Той ги води. Ама така сече, такъв майстор, толкова силен човек, че от него вече страх и трепят кърджалиите! Но интересното е, че към него каквото и да хвърлят, не го улавя - нито стрела го лови, нито пищов го засяга, нито ятаган.
към текста >>
Кърджалиите виждат, че нема да успеят да вземат
манастира
.
Ама така сече, такъв майстор, толкова силен човек, че от него вече страх и трепят кърджалиите! Но интересното е, че към него каквото и да хвърлят, не го улавя - нито стрела го лови, нито пищов го засяга, нито ятаган. Битката става много жестока. Той не го лови куршум него. И по едно време действително той свършва битката.
Кърджалиите виждат, че нема да успеят да вземат
манастира
.
Не само туй, ами народа се събира все повече и повече срещу тях, ще ги избие. И колкото е останало от кърджалийската войска, решават да се върнат в Търново пак. Но не смеят да вървят по Янтра долу в ниското, щото там засади, работи, ще ги изтрепят, а вървят по билото. Тръгват по билото и достигат до селото Етъра - една голяма поляна, която се казва и до сега се нарича „Битини”. На тази поляна става една голяма битка.
към текста >>
Поп Мартин действително е правил оръжие там в
манастирите
дълго време.
И поп Мартин действително в пещерите открива ковачници. И работят нощно време. И щом работят нощно време, пещерите светят, а народа казва „Змейови дупки” ги нарича. Змейовете се прибрали в пещерите. Той ги знае, че поп Мартин там прави оръжие.
Поп Мартин действително е правил оръжие там в
манастирите
дълго време.
Аз съм чувал от тези, които правят гаванкаджийте долу в реката Габровница, той ми е казал: „Аз съм виждал, каза змея като огнено кросно да се прибира в пещерите”. А той виждал вечерта огъня там в пещерите. Значи и туй една от легендите поп Мартин. В.К: И това коя е година? Кои години?
към текста >>
56.
1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Роденият проявява понякога и животинската любов (Лъв), като отражение на урановата любов, която е предимно платонична или приятелство от най-
висша
степен.
Присъщи са му и паричните успехи, резултат на много дълги и търпеливи усилия. Много е разсъдлив и изключително издръжлив в напрегнатата работа. Действа без да бърза и много рядко се случва да съжалява за своите дела. Ако умът му при даден случай отстъпи на чувствата му, той лесно може да бъде измамен. Присъща му е силна влюбчивост, която не е язвителна, а спокойна.
Роденият проявява понякога и животинската любов (Лъв), като отражение на урановата любов, която е предимно платонична или приятелство от най-
висша
степен.
Тези качества Борис ги прояви след заминаването на съпругата му Мария Тодорова, която почина на 18.07.1976 г. Тя беше изключително морална и строга в отношенията и държеше Борис да е разумен. Понеже Водолей изгрява на Асцендента му, а на Десцендента е зодиакалният знак Лъв, което говори, че той е бил цар в минали инкарнации и то в Русия, където си е изплатил голяма част от кармата - понеже няма планети в знак Лъв, но е останало (Слънце в перихелий точен съвпад и паралел Сатурн, квадрат Лилит) - твърде трудна задача за разрешаване, понеже тези аспекти водят до психически разстройства и обсебване от низши, разрушителни същества от царството на Плутон, което е било почти ежедневие в съвместния им живот със сестра Мария, която за всички трудни положения отива при Учителя и иска неговия съвет. Той й казва кои песни да му свири на пианото, след което Борис ляга на леглото си за половин час, влиза в него неговият дух, става от леглото си напълно адекватен. Значи тази, която го обича най-много, за голямата си любов към него получава почти всеки ден големи мъчения и страдания.
към текста >>
Говори, че роденият няма никакви
висши
идеали и стремежи и е лишен от всяка нравственост.
Той защити смело братските идеи и им изпя песента „До ще ден“, с която искаше да каже на съдебния състав, че ще дойдат хубави дни и условия за братството в България. Когато прокурорът Руменов го пита защо е напечатал толкова много ненужни на никого беседи, той го пита: „как искате да ви отговоря - накратко или разширено? “ Прокурорът казва: „Накратко.“ - „Ние сме овце, а беседите за нас са сено, с което ние се храним. Вие сте вълци и нямате нужда от сено. То не може да ви ползва вас.“ (Марс квадрат Плутон ретрограден).
Говори, че роденият няма никакви
висши
идеали и стремежи и е лишен от всяка нравственост.
Роденият се е ръководил изключително от своите низши инстинкти за да постигне желанията си. Понеже Марс е тригон със Слънцето, роденият се осъзнава, разбира своите низши наклонности, прави усилия със стремеж да ги превъзмогне. Започва да се освобождава от старите си атавистични навици и става служител на доброто и любовта, на което го учи Учителят. Понеже Плутон е ретрограден, то се намаляват наполовина неговите разрушителни енергии и се дава ход на Божествената мъдрост - на Уран в десети дом, да се прояви положително. Разбира се, че тук се е намесил Учителят и му е направил нов позитивен хороскоп след създаването на школата, да излезе благополучно от тези тежки аспекти (Марс квадрат Уран и Марс квадрат Плутон).
към текста >>
Когато идват калугери от Атонския
манастир
да го вземат за калугер там, той отказва.
Както казах по-горе, Учителят му променя хороскопа след събора в Търново 1922 г., когато и баща му отива с него на събора в Търново с побеляла глава от неговите щуротии, както отбелязва той. Баща му иска да му предаде да ръководи фабриката, която я създал, но той отказва. Майка му и баща му го пращат да учи естествени науки във Виена, но той насън вижда града и площада със статуи, на който трябва да вземе важно решение за живота си. Виждайки реално даденото в съня му място, Борис се замисля и си казва: „Какво търся аз в този чужд град? “ Взима си куфарите, качва се на влака и се връща в България - в Габрово и заявява на родителите си, че няма да следва в Университета.
Когато идват калугери от Атонския
манастир
да го вземат за калугер там, той отказва.
Като първороден тази обязаност, която има семейството им към църквата. Според канона на църквата техният род ще спре развитието си и ще престане да съществува, понеже няма да им се раждат деца - наследници. Така и стана. Борис няма деца, Стефан също, Цанка - и тя, Николай има две дъщери, но и те нямат деца и родът им се прекъсва. Скоро след връщането си от Виена, той се отказва да яде месо - става вегетарианец.
към текста >>
Това положение на Нептун ретрограден в 5 дом го кара да се откаже да отиде като първороден в Атонския
манастир
и там да служи на Бога, като монах.
(Нептун ретрограден секстил Луна в перихелий, опозиция Меркурий в перихелий, опозиция Юпитер в перихелий, паралел Слънце, Меркурий, Юпитер, Сатурн, Уран, латитюд Венера, опозиция Хирон.) Нептун ретрограден в 5 дом. Нараненият Нептун дава много блянове, неприятности в младежкият му период с някои нахални жени и богати условия да работи като преподавател в университета като асистент в сферата на образованието. (Когато завършва Университета по естествени науки с пълно отличие, неговият професор му предлага да му стане асистент в катедрата, но той отказва и даже не си взима дипломата. Учителят казва, че той е трябвало да работи там сред тези интелигентни младежи и да ги привлече към новия живот, а той се зае с мозайките. (Слънце в Козирог точен съвпад Сатурн).
Това положение на Нептун ретрограден в 5 дом го кара да се откаже да отиде като първороден в Атонския
манастир
и там да служи на Бога, като монах.
По-горе засегнах този въпрос. Понеже Нептун е ретрограден, намалява негативните действия на лошите му аспекти. (Нептун ретрограден опозиция Меркурий в перихелий, опозиция Юпитер в перихелий). В миналите инкарнации роденият не е проявявал Божията любов към ближните си - не се е жертвал за хората, за да ги повдигне и за новото в живота, дори е преследвал работниците на братството. Нептун ретрограден в зодиакалния знак Близнаци - наранен, причинява трудности на родения да съсредоточава ума си в дадена полезна цел.
към текста >>
Този аспект дава една чиста, безкористна платонична любов и приятелство от най-
висш
характер, ако е изработен духовно.
Нептун ретрограден в зодиакалния знак Близнаци - наранен, причинява трудности на родения да съсредоточава ума си в дадена полезна цел. Умът му е неспокоен, неясен, склонен към измамнически машинации и лукавост. (Нептун ретрограден опозиция Меркурий.) Обикновено той е един мечтател, склонен към химери и може да заблуди и други хора. Ще има много затруднения с братята си и особено със сестра си Цанка, която беше върл противник на сестра Мария Тодорова -неговата съпруга. (Нептун ретрограден латитюд Венера.) От Божествения свят идват към Борис силни вълни на човешка и ангелска любов (Венера), която се слива с Божията любов (Нептун) и в края на живота той стана човек на любовта.
Този аспект дава една чиста, безкористна платонична любов и приятелство от най-
висш
характер, ако е изработен духовно.
(Нептун ретрограден опозиция Хирон.) Говори за много заблуждения и критичност на родения към своя вътрешен ръководител, учител и лекар и оттам много провали в живота му и особено в здравето му. Също и непослушание към Учителя. Като младеж Борис работи много, за да придобие средства. Беше много силен и дигаше воденични камъни, тежащи 150 кг и носеше по две торби цимент едновременно - 100 кг. Учителят два пъти му се кара, като му казва да не прекалява в работата си, защото ще изгуби силите си.
към текста >>
57.
2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.
,
,
ТОМ 35
Освободен, вероятно със съдействието на католическата пропаганда и влиятелното френско посолство, той се озовава в
манастира
„Сан Бенедето”.
София: Наука и изкуство, 1982, с. 117-139. Междувременно стечението на обстоятелствата продължава да се развива в полза на униатското движение. Една от първите инициативи на Иларион след Великденската акция като самостоятелен епископ -ръкополагането на балчишкия поп Димитър - патриаршията посреща с твърда реакция. Органите й във Варненската епархия категорично отказват да го признаят, за да покажат, че всичко ще си остане тъй, както преди обявената самоволно от българите църковна независимост. Нещо повече, изпратен под стража в Цариград, поп Димитър е хвърлен в патриаршеския затвор.
Освободен, вероятно със съдействието на католическата пропаганда и влиятелното френско посолство, той се озовава в
манастира
„Сан Бенедето”.
Така униатското движение още повече засилва позициите си като фактор, който успешно противодействува на могъщата патриаршия. При неблагоприятните изгледи за признаване на българската независима църква дори сред най-ревностните привърженици на православието започват да се издигат гласове за радикално скъсване с Фенер. Даже видни духовни лица вече считат отклонението от църковната традиция като тактическо отстъпление. На предварително определения ден - 18 декември 1860 г., около 120 българи - еснафи, търговци, духовници, начело с Цанков, обхванат от силно патриотично възбуждение, от безгранична ненавист към патриаршията, се озовават в метоха при Иларион Макариополски с предложение да подпише документ за приемане на унията. Но той отказва.
към текста >>
Напразни опити предприема Цанков да привлече Натанаил Стоянович (Охридски), игумен по това време в Добровъцкия
манастир
при Яш.
Той твърде реалистично преценява решимостта на Цанков за независима българска църква под егидата на римския примат, която да разполага със своите вътрешни дела. Така още в началото между униати и католици назряват условия за сериозни противоречия. Въпреки покровителството на униатското движение от католическата пропаганда и турското правителство започват първите трудности. Остава дълго време открит проблемът, кой от духовниците да бъде издигнат за ръководител на униатската църква - никой от уважаваните български владици в Цариград не приема унията. Няколкото приобщени свещеници се оказват неподходящи за високия сан.
Напразни опити предприема Цанков да привлече Натанаил Стоянович (Охридски), игумен по това време в Добровъцкия
манастир
при Яш.
„Отче - пише му той - защо не отсудиш црковни въпрос”, но получава отрицателен отговор чрез „Цариградски вестник”. На 22 декември Иларион свиква голямо събрание на цариградските българи, което остро порицава и осъжда унията. В началото на 1861 г. последва нова акция - Иларион и Авксентий отправят противоуниатско послание към българския народ. Поради средствата, събрани в Париж и Рим за новата българска униатска община, обвиненията в корист не слизат от колоните на „Цариградски вестник”, „Дунавски лебед” и други български периодични издания.
към текста >>
Междувременно поради липса на авторитетно духовно лице, което да възглави българката униатска църква - всички усилия в тази насока отиват напразно - изборът пада върху родолюбивия, но престарял и неграмотен игумен Йосиф Соколски, основател на Габровския (Соколския)
манастир
, който се стреми към владишки сан.
Икономов - отпечатан с късна редакция - към 28 май 1861 г., след като той напуска унията, т. е. след острия му разрив с издателя на „България”. Колкото за личните, интимните подбуди на Цанков, той не познава граници в устремността си да бъде полезен на своето поробено отечество. „Положението и страданията на народа му бяха близки и в грижите за изцелението им готов беше да попреиначава работите” - отбелязва Т. Икономов въз основа на близките си, непосредствени впечатления от него.
Междувременно поради липса на авторитетно духовно лице, което да възглави българката униатска църква - всички усилия в тази насока отиват напразно - изборът пада върху родолюбивия, но престарял и неграмотен игумен Йосиф Соколски, основател на Габровския (Соколския)
манастир
, който се стреми към владишки сан.
В същност Римската църква дотогава му била съвършено чужда. Няколко месеца по-рано той изтъква пред Н. Геров, че желае да подари Соколския манастир на руския цар. Соколски се озовава в унията случайно, наскоро след като в българския цариградски метох не среща съчувствие на желанието си стане владика. Скоро униатското движение достига връхното си развитие.
към текста >>
Геров, че желае да подари Соколския
манастир
на руския цар.
„Положението и страданията на народа му бяха близки и в грижите за изцелението им готов беше да попреиначава работите” - отбелязва Т. Икономов въз основа на близките си, непосредствени впечатления от него. Междувременно поради липса на авторитетно духовно лице, което да възглави българката униатска църква - всички усилия в тази насока отиват напразно - изборът пада върху родолюбивия, но престарял и неграмотен игумен Йосиф Соколски, основател на Габровския (Соколския) манастир, който се стреми към владишки сан. В същност Римската църква дотогава му била съвършено чужда. Няколко месеца по-рано той изтъква пред Н.
Геров, че желае да подари Соколския
манастир
на руския цар.
Соколски се озовава в унията случайно, наскоро след като в българския цариградски метох не среща съчувствие на желанието си стане владика. Скоро униатското движение достига връхното си развитие. За придружаване на Йосиф Соколски до Рим се сформира делегация. Предвиден в нейния състав, Евгений Боре отначало отказва. Отнасяйки се резервирано към българското униатско движение поради ярко изразения му светски елемент, той предпочита да се въздържи от този представителен акт, но получава нареждане от ръководителя на ордена на лазаристите Етиен да участвува.
към текста >>
„Департаментът ще очаква от Вас своевременни и подробни донесения по това в най-
висша
степен важно дело” - се заключава в изпратеното по този повод указание.
Новият издател продължава Цанковото направление. Така, че без да се подценява ролята на Ваклидов, „България” си остава „Цанков лист”. Обявяването на унията активизира руската дипломация. След последователни, неуспешни усилия - дори в навечерието на акта - да бъде отклонен Цанков, руското посолство в Цариград взема извънредни мерки за противодействие. Азиатският департамент се разпорежда консулите в Европейска Турция да предпазват българите от влиянието на унията, да ги ободряват и насърчават, че Русия предприема постъпки за решаване на българо-гръцкия църковен конфликт.
„Департаментът ще очаква от Вас своевременни и подробни донесения по това в най-
висша
степен важно дело” - се заключава в изпратеното по този повод указание.
В отговор на предприетото засилено проучване върху настроенията на българските провинции особено се откроява пловдивския вицеконсул Найден Геров. Уведомен от руския посланик в турската столица княз Лобанов-Ростовски, че незабавно ще му бъдат съобщавани „разпорежданията, които патриархът счете за нужни за удовлетворяване законните искания на българите”, че „за императорската мисия е извънредно важно в настояще време да получи най-точни и подробни сведения...”, той изпраща цяла поредица писма и доклади. Изготвени със задълбочено познаване на църковния въпрос, тези документи разкриват крайно тежкото положение на българите под гръцкото духовно владичество, масовата борба срещу грабителската и денационализаторска политика на Цариградската патриаршия, осветляват бурно изразените, непреодолими народни стремежи за самостоятелна българска църква. Като изтъква пречките в просветното движение на своите сънародници, Н. Геров тактично посочва, че „всички възпитаващи се в Русия млади българи за учители се преследват от гръцките архиереи.” Макар и убеден противник на унията, той осветлява обективните причини, които довеждат българите до тази акция.
към текста >>
Владиците да се избират от епархиите и да се утвърждават от патриарха, който от своя страна да се издига по общото желание на
висшия
кпир и на целия народ, а да бъде утвърждаван от папа Пий IX.
Така те признават папа Пий IX за духовен началник и покровител на „нашата... православна църква" (курс. а., М. К.), който обаче трябва да възстанови и припознае българската независима йерархия. Освен това „подателите” заявяват, че главният архиепископ на българската църква в Цариград трябва да бъде началник на целия български кпир и да носи титлата български патриарх. Същевременно се настоява цялото духовенство - патриарх, митрополити, свещеници, да бъде от български произход.
Владиците да се избират от епархиите и да се утвърждават от патриарха, който от своя страна да се издига по общото желание на
висшия
кпир и на целия народ, а да бъде утвърждаван от папа Пий IX.
Всички обреди на Източната църква, както и църковните книги да останат неизменни във всяко отношение, а в училищата да се преподава на български език, като се запази кирилицата. Изобщо по дух и съдържание тази молба е съставена напълно според платформата на Цанков за унията. Сега обаче редица нейни същностни постановки предизвикват реакция сред представителите на католическата пропаганда. Коментарът, изготвен за „свищовската” молба от Д’Алзон и абат Теста, секретар на П. Брунони, отхвърля като идея упомената, но несъществуваща „Българска патриаршия в Цариград”, понеже внушавала мисълта унията да се осъществи, когато бъде създадена тази институция.
към текста >>
58.
2.7. Униатското движение в дневниците и спомените на Христо Танев Стамболски. 2.7.1. На Илариона се предлага да приеме унията
,
,
ТОМ 35
из стаите на архимандрита Макария, таксидиотин на Хилиндарския
манастир
в Самоков, задържан тука от Илариона за поправка на поведение, на архимандрита Йосифа Соколски, егумен на Габровския
манастир
, на път за Русия по просия и на другите свещенници и диякони.
Тъпчилеща се въздържал) да не се обръща внимание в домогва-нията на няколко самозванни водачи на народа, а да се чакат избраните народни представители и тъй насърчили Иларион. Нови опити да се склони Иларион към приемане унията. - На утрето, на 17 декемврий същата тълпа със същите водачи дохождат в метоха и навлизат - едни: Цанков, д-р Миркович, Ваклидов и др. в общинската стая при Илариона, други: Н. Сапунов, Манол Иванов, Иван Бозвелията и др.
из стаите на архимандрита Макария, таксидиотин на Хилиндарския
манастир
в Самоков, задържан тука от Илариона за поправка на поведение, на архимандрита Йосифа Соколски, егумен на Габровския
манастир
, на път за Русия по просия и на другите свещенници и диякони.
Първите насиляли Илариона да подпише и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно. На това се чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, но той постоянствува да отказва. Вторите пък убеждавали Макария, Йосифа и другите попове и им обещавали високи, богато-платени църковни санове, а третите карали да оберат богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера. Тая суматоха, този хаос трая до обяд, до когато Иларион се оттегли в стаята си. Тълпата се разпръсна.
към текста >>
Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето
висше
духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство!
- На утрето, след отпуска на църквата, Христо намери и прочете възванието, което, види се, да е направило отлично впечатление върху духа на много отеснафлиите от Галата, надошли днес на Фенер вкупом да признаят заблуждението и измамата си, в която попаднали от увещанията на униятските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били възприели унията. Разкаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да целунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христо разбра, че не ще може да се срещне нито с едного от Владиците, затова се отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто осъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за гдето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама, и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, българи.
Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и опълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха балкапанци, намереха за добре, в краен случай, да се прибегне към уния, трябваше предварително да се поставят условията, одобрени от целия ни народ, да станат прями преговори между нашето
висше
духовенство и папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържествено съединението ни с римо-католишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идем да се влачим из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородци и иноверци, и то на турски и на гръцки езици(!) като някои диваци неимеющи ни свой език, ни свое духовенство!
И най-после да се подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията назовават Макария137,с един безграмотен простак-калугер Йосифа Соколски. И всичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унията! Христо потърси х. Мина Пашева из Балкапан, за да го убеждава против унията, защото срам било за него и за младежта да участвува и да поддържа с користолюбива цел това униятско движение, но му се каза, че от два-три дена, той, както и Цанков, не смеяли да стъпят в Балкапан, гдето настроението против тях било много враждебно.
към текста >>
59.
2.7.5. При униатите. - В: Стамболски, Христо Танев.
,
,
ТОМ 35
Цанката и Манол с Цвакпидова ми зеха моите 30 000 карагрошове, обраха ме, окрадоха ме, аз ще си вървя в Габрово на
манастиря
, пиши на баща си, че ще му отида на гости тия дни.” Христо остана смаян от тия изречения и се готвеше да иска обяснение, когато П. Р.
(За да избягнат упреците на Христа, главатарите нарочно замълчаха названието в официалните книжа булгар-католик миллети - българо-католически народ, - което название личи и върху дадените им печати.) Главатарите се похвалиха още, че наскоро ще изпратят дякона Тодор Икономов в Париж на учение, както и други момчета в Рим, Загреб и Краков за същата цел - да станат после униатски свещеници. Само очаквали пари да пристигнат от Франция и ще тръгнат. От последните изявления Христо разбрал, че униатската каса се изпразнила; затова той се яви и при дяда Йосифа да го поразпита за нещо и да му честити султанския берат. Старецът, намръщен и умислен, го посрещна с думите: „Радвам се на берата си като крава на мъртво теле; защо ми е берат с празна каса? Той ми прилича като пищов на гол корем!
Цанката и Манол с Цвакпидова ми зеха моите 30 000 карагрошове, обраха ме, окрадоха ме, аз ще си вървя в Габрово на
манастиря
, пиши на баща си, че ще му отида на гости тия дни.” Христо остана смаян от тия изречения и се готвеше да иска обяснение, когато П. Р.
Славейков, севлиевски и врачански представител, влезе в стаята; след кратък разговор Христо напусна събеседниците си и се прибра в училището. Тука той беше много умислен и озадачен от следующите три обстоятелства: 1) при явяването на народните представители пред великия везир, Къбръзлъ Мехмед паша, на когото омразата против българите беше всеизвестна, последният не ще ли ги запита: кой позволи на избирателите ви да се събират и да ви избират без знанието на правителството, и по този начин не би ли уничтожил техните мандати и пълномо-щия? 2) дали съдържанието на Раковскиевите писма до Дайнелова не беше пред-вестие за някои съдбоносни изненади за нашия народ в недалечно бъдеще и 3) като се знаеше тежнението към протестантството на П. Р. Славейкова, посещенията му при дяда Йосифа оставаха необясними и загадъчни също както и намеците на последния да си ходи в манастиря. В такива трепетни размишления Христо прекара цяла седмица и с нетърпение чакаше съботата, за да излезе и да иде на Фенер.
към текста >>
Славейкова, посещенията му при дяда Йосифа оставаха необясними и загадъчни също както и намеците на последния да си ходи в
манастиря
.
Той ми прилича като пищов на гол корем! Цанката и Манол с Цвакпидова ми зеха моите 30 000 карагрошове, обраха ме, окрадоха ме, аз ще си вървя в Габрово на манастиря, пиши на баща си, че ще му отида на гости тия дни.” Христо остана смаян от тия изречения и се готвеше да иска обяснение, когато П. Р. Славейков, севлиевски и врачански представител, влезе в стаята; след кратък разговор Христо напусна събеседниците си и се прибра в училището. Тука той беше много умислен и озадачен от следующите три обстоятелства: 1) при явяването на народните представители пред великия везир, Къбръзлъ Мехмед паша, на когото омразата против българите беше всеизвестна, последният не ще ли ги запита: кой позволи на избирателите ви да се събират и да ви избират без знанието на правителството, и по този начин не би ли уничтожил техните мандати и пълномо-щия? 2) дали съдържанието на Раковскиевите писма до Дайнелова не беше пред-вестие за някои съдбоносни изненади за нашия народ в недалечно бъдеще и 3) като се знаеше тежнението към протестантството на П. Р.
Славейкова, посещенията му при дяда Йосифа оставаха необясними и загадъчни също както и намеците на последния да си ходи в
манастиря
.
В такива трепетни размишления Христо прекара цяла седмица и с нетърпение чакаше съботата, за да излезе и да иде на Фенер. Народните представители се събраха при великия везир. - На 10 юни Христо на Фенер узнава от Ив. Найденова, че събралите се 30 представители в предишния ден (9 юни) се явили на Къбръзлията с пълномощията и прошението си за независима от когото и да било народна йерархия. Везирът не им направил никаква бележка относително техния избор и мандат (Христо си отдъхна и каза: „Слава Богу!
към текста >>
Представителите, смутени от такъвато прием на най-
висшите
сановници, от които зависи благоприятното разрешение на църковния въпрос, продължил Найденов, от утре, 11 юни, ще се събират тука да размишляват какво да се прави занапред.
Везирът не им направил никаква бележка относително техния избор и мандат (Христо си отдъхна и каза: „Слава Богу! ”), но със свойствената си злоба против българите той ги изхокал с крясъците: „Каква е тая независимост, която бълнувате за вашата църква? Не забравяйте, че сте турски поданици. Думата независимост (истиклял) трябва да изчезне от главите ви. Видях страданията ви от гръцкото духовенство и ще направя потребното, за да се задоволите.” Тъй огорчени и отчаяни, народните представители се явили и пред Али паша за същата цел, но и той им отговорил в същата отрицателна смисъл, само че се отнесъл към тях учтиво и се разговарял с тях кротко и благосклонно, като им се обещал, че правителството ще взима във внимание справедливите оплаквания и желания на българския народ и ще ги удовлетворява в границите ма възможността.
Представителите, смутени от такъвато прием на най-
висшите
сановници, от които зависи благоприятното разрешение на църковния въпрос, продължил Найденов, от утре, 11 юни, ще се събират тука да размишляват какво да се прави занапред.
към текста >>
60.
2.7.6. Униатското движение: становище на Илариона. Из спомените ми за Иларион Макариополски
,
,
ТОМ 35
из стаите на архимандрита Макария, таксидиотин146 на Хилиндарския
манастир
в Самоков, задържан тука от Илариона за поправка на поведение; на архимандрита Йосифа Соколски, игумен на Габровския
манастир
, на път за Русия по просия; на другите священници и диякони.
Тапчилеща ся въздържал) да не ся обръща внимание в домогванията на няколко самозванни водачи на народа, а да ся чакат избранните народни представители и тъй ся насърчил Иларион. На утрето 17 декем. същата тълпа със същите водачи дохаждат в метоха и навлизат: едни, Цанков, д-р Миркович, Ваклидов и др. в обширната стая при Илариона, други: Н. Сапунов, Манол Иванов, Иван Бозвелията и др.
из стаите на архимандрита Макария, таксидиотин146 на Хилиндарския
манастир
в Самоков, задържан тука от Илариона за поправка на поведение; на архимандрита Йосифа Соколски, игумен на Габровския
манастир
, на път за Русия по просия; на другите священници и диякони.
Трети ся растършуваха из църквата. Първите да насилят Илариона да подпиши и той заявлението до Брюнони, а той отказа доблестно; за това ся чуваха препирни, обвинения, караници, даже и заплашвания, нъ той постоянствува да отказва. Вторите да убеждават Макария, Йосифа и другите попове и да им обещават високи, богато-платени църковни санове, а третите да оберат Богослужебните книги и църковните утвари и одежди, за да ги отнесат на Пера. Тая суматоха, този хаос, трая до обяд, до когато Иларион ся оттегли в стаята си. Тълпата ся разпръсна.
към текста >>
Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето
висше
духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици!
На утрето след отпуска на църквата Христу намери и прочете възванието, което, види ся, да е направило отлично впечатление върху духа на много от еснафлийте от Галата, надошли днес на Фенер вкупом, да признаят заблуждението си и измамата, в която попаднали от увещанията на униатските водачи и на първомайсторите си, че и Владиците Иларион и Авксентий били въсприели унията. Раскаяни, те сега чакаха ред да искат прошка и да цалунат десницата на двамата народни пастири. От големия наплив Христу разбра, че не ще можи да ся срещне нито с едного от Владиците, затова ся отправи към Балкапан. Тук стари и млади люто усъждаха водачите на унията, особено Цанкова, х. Мина Пашев и Д-р Мирковича, за дето унизили тъй безчестно високото народно значение на църковния ни въпрос и с измама и лъжи отцепили от тялото на народа ни простодушни и невинни, било духовни, било миряни, па макар и малочислени, Българи.
Ако духовенството ни, общината ни и комисията, която избрахме и упълномощихме да действува пред правителството по църковните ни работи, казваха Балкапанци, намеряха за добре, в краен случай, да ся прибегне към уния, трябваше предварително да ся поставят условията, удобрени от целия ни народ, да станат прями преговори, между нашето
висше
духовенство и Папата, че тогава, с общото съгласие на народа от Цариград и областите, да стане тържественно съединението ни с Римокатолишката църква в народната ни на Фенер черква, а не тъй насилствено, крадишком, тайно, с лъжи и подмама, да идим да ся молиме томува, ономува, да ся унижаваме, да ся влачиме из улиците на Галата и Пера, да се резилиме пред цял свят, да слушаме проповеди и наставления от инородни и иноверци, и то на турски и на гръцки язици!
Като някои диваци неимеющи ни свой язик, ни свое духовенство! И най-после да ся подмилкваме на чужденците, за да ни съградят църква и жилища за духовенството, за началник на което католиците поставиха един безнравственик, както самите водачи на унията го назовават Макария148 с един безграмотен простак калугер, Йосифа Соколски. И сичко това защо? За кефа и безумното честолюбие на заинтересованите главатари, трима-четирима заслепени от корист още от преди унияти! Христо потърси х.
към текста >>
Съдържанието на тая притурка даде повод на караници, остри припирни и на взаимни порицания между двамата младежи из пътя, додето влязат в новоприспособений за униатска църква храм, още недоискаран, Голям наплив от еснафлий Българи, едни съчувствующи на унията, други любопитни за събитието, а най-многото сеирджии прости свидетели, Гърци, Арменци, Католици, Славони, Далматинци, даже и потурчени поляци,
висши
чиновници в турската армия като лекари, инженери.
На утрешний ден Коледа, Христу присътствува на божественната служба в българската народна на Фенер църква, която свърши рано сутрината при небивало до тогава многолюдно стечение на богомолци Българи. Той желаеше да ся яви пред Владиците, да им цалуни ръка и здрависа, нъ не дочака защото от любопитство да види сам лично какво ще става него ден в унията на Юкскек калдъръм, побърза да напусне Фенер и отиди на Пера. Тука той намери х. Мина Пашев, идящ от печатницата на Сан-Бендето гдето ся печаташе в. България и носящ в ръка няколко листа от притурката на този вестник, написана от него, защото я поправяше тук-таме, в отговор на възванието, отправено от Православното българско духовенство и първенците на православните българи при народната ни на Фенер църква към българския народ.
Съдържанието на тая притурка даде повод на караници, остри припирни и на взаимни порицания между двамата младежи из пътя, додето влязат в новоприспособений за униатска църква храм, още недоискаран, Голям наплив от еснафлий Българи, едни съчувствующи на унията, други любопитни за събитието, а най-многото сеирджии прости свидетели, Гърци, Арменци, Католици, Славони, Далматинци, даже и потурчени поляци,
висши
чиновници в турската армия като лекари, инженери.
Сичко това направи странно впечатление на Христа, особено пък той печално ся повлия и развълнува като видя да ся мяркат из черквата и олтаря 3-4 свещенници с католишка носия, с малки калпачета на глава, затова и не можа да ся сдържи и извика с глас, управящ ся към х. Мина, тия католишки священници, какво търсят тука? X. Мина, смутен влезе в олтаря и ся изгуби. Службата ся свърши в пълно безредие, в анархия и Христу отиде да направи визита на Атанасаки Стоянович от Пловдив, Българин банкерин руски подданник, от когото узнал, че униатското движение твърде много наскърбило руския посланик Княза Лобанова и го узлобило против патриаршията за незадоволяването Българите. След като ся съгласиха да убеждават х.
към текста >>
Ангелова-Пенкова: Таксидиот (от новогр.: Ταξιδιώτης, „пътник“) се нарича пътуващ православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвувания за
манастир
, или събира информация за книга.
Ангелова-Пенкова: Арзухал (остар.) - писмена молба; просба, прошение. 144) Общината и комисията ся събират обикновено само в петък в метоха, за да могат и членовете чиновници на турска служба да присътствуват; а извънредно по покана, когато стане нужда. 145) Тъкмо по това време Иларион беше получил едно писмо от Загребския католишки епископ славянофил Стросмайера (|1905), горещ застъпник, деец и пожертвувател за обединението на южните славяни. В заключение в края на писмото си този епископ казваше Илариону: Ако целия Български народ е съгласен да въсприеме унията, само тогава да пристъпи и предложи условията си прямо, без посредничества, на самия Папа; инък не, защото разцеплението на народа е неминуемо и гибелно. 146) Бележка на Е.
Ангелова-Пенкова: Таксидиот (от новогр.: Ταξιδιώτης, „пътник“) се нарича пътуващ православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвувания за
манастир
, или събира информация за книга.
Същевременно таксидиотът изпълнява мисионерски и общопросветителски функции, свързани най-вече с християнската религия. 147) Виж брошурката на Д-р Мирковича: Униатското движение по черковния въпрос, страница 25. 148) Виж брошурката на Д-р Мирковича: Униатското движение по черковния въпрос, страница 24. 149) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Вероятно изразът е το σκανδαλισις τουτο ζηιτημα
към текста >>
61.
2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.
,
,
ТОМ 35
се провежда операцията с епископа Бенжамен, който отправя молба до папата да премине към католическата църква, но епископът е заловен от патриаршеската полиция и затворен в един Самоковски
манастир
.
Все в духа на тези проучвания Боре изработва през 1854 г. и един цялостен трактат върху гръцката (Фотиевата) църква, където добре долавя тенденцията към разпадане на източноцърковното единство и възможностите за католическото проникване в Ориента и в България. Наред с проучванията, лазаристите в Цариград започват да действуват много енергично още в началото на Кримската война, когато става ясно, че Франция няма да отстъпи този периметър на полските емигранти на Терлицки, а ще го запази за своите мисии. Отначало се правят жестове, които имат за цел да печелят доверието на българите. Така през 1853 г.
се провежда операцията с епископа Бенжамен, който отправя молба до папата да премине към католическата църква, но епископът е заловен от патриаршеската полиция и затворен в един Самоковски
манастир
.
Боре успява чрез Али паша да издействува неговото освобождаване. Това окуражава няколко български свещеници да се обявяват за последователи на отцепника. Получили славата на влиятелни пред Портата закрилници на преследваните, лазаристите очакват нови срещи. И те не закъсняват. През ноември 1854 г.
към текста >>
Като описва постъпките, направени от мисионерите и Хасун за узаконяване на българската уния, Лавалет заключава, че тъй като се е държал настрана от тези събития, не може да направи пълни заключения за религиозния и политически характер на движението, но е сигурен, че „този инцидент ще предизвика възбуждане в Петербург.” Лобанов вече му заявява, че за станалото е виновен
висшия
клир на Гръцката патриаршия.
Тази позиция на френската дипломация е добре разбрана и от Еужен Боре. Разглеждайки подготовката за унията той пише: „Вярно е, че господин посланикът на Франция, който не искаше да упражни никакво влияние върху решението на българите, беше заявил на министрите на Портата, че ще протежира свободата на техния избор”. Междувременно докато Франция най-предпазливо изработва своето отношение, актът на унията беше извършен. Лавалет трябва да определи отношението си към него и на 1 януари 1861 г. изпраща подробен доклад в Париж, заедно с едно писмо на Брюнони, в което се настоява френското правителство да поеме покровителството на новото религиозно общество, една декларация от 20 декември, подписана от 20 българи и нотата на архиепископ Хасун до Високата порта за признаване на българската униатска община.
Като описва постъпките, направени от мисионерите и Хасун за узаконяване на българската уния, Лавалет заключава, че тъй като се е държал настрана от тези събития, не може да направи пълни заключения за религиозния и политически характер на движението, но е сигурен, че „този инцидент ще предизвика възбуждане в Петербург.” Лобанов вече му заявява, че за станалото е виновен
висшия
клир на Гръцката патриаршия.
В началния, твърде неизбистрен ход на събитията Лавалет не отделя вниманието си от тях. На 1 януари 1861 г., когато изпраща и първия си доклад, той сигнализира за акцията на Иларион Макариополски и Авксентий Велешки срещу униатите. Няколко дни по-късно последвал нов доклад, в който се разказва за благосклонното отношение на Али паша и на Високата порта към католическите действия в Цариград, за назначаването на архимандрит Макарий като водач на униатите. На 16 януари Лавалет уведомява Париж, че Пловдивският епископ поискал също да се присъедини към унията, ако Рим запази диоцеза му, а Хасун писал до Тувнел, за да поиска намесата на Лавалет в конфликта, тъй като Русия и Патриаршията били готови да запалят огън. В тази обстановка френският посланик, без да излиза открито, започва да подкрепя униатите.
към текста >>
Провалът с Иларион не погребва обаче окончателно идеята за привличане на
висши
български духовници към унията.
Провалът на френските дипломати и мисионери се дължи на сложната обстановка в Цариград, на острите атаки срещу унията от страна на българската национална партия и на Русия, на непоследователната позиция на Али-паша. Този провал бил плод и от твърде неясната концепция на Франция в източно-църковните работи, нейната протурска позиция, на страха от усложнения, предвид болезнените амбиции на Русия в източноцърковните работи. Той се дължи на твърде безцеремонното поведение на Хенри Булвер207. Показателен в това отношение е и фактът, че от юни 1862 до февруари 1863 г. френското посолство не се обърнало нито веднъж към конвулсиращото униатско движение и към източно-църковните отношения.
Провалът с Иларион не погребва обаче окончателно идеята за привличане на
висши
български духовници към унията.
Но въдиците били пуснати вече към по-малки риби. Мисионерите и дипломатите се обърнали най-напред към Доротей Врачански. По този повод Шампоазо208 го характеризира като „интелигентен, много амбициозен, но малко лек”. През 1862 г. Шампоазо отново сигнализира, че Доротей поискал да стане католик.
към текста >>
По този повод Мустие - новият френски посланик писал до министъра на външните работи - Друен дьо Люи, че е „много важно да се привлекат
висши
духовници, но от друга страна не беше никак умно да се отива на нов скандал”.
Окуражен от Шампоазо, Доротей заминава в началото на 1863 г. в Цариград, където се среща с Брюнони и Хасун, пред които обещава да поеме ръководството на униатската община. Но след консултацията с общината, католическите мисионери разбрали, че мотивите и на Доротей, и на Хрисант не са сериозни. Първият имал един милион пиастра дългове, вторият се намирал в остър личен конфликт с патриарха. Униатската община отказала да се ангажира с дълговете на Доротей и сметките на одринския грък.
По този повод Мустие - новият френски посланик писал до министъра на външните работи - Друен дьо Люи, че е „много важно да се привлекат
висши
духовници, но от друга страна не беше никак умно да се отива на нов скандал”.
Шампоазо не споделя мнението на своя предшественик и се възмущава от факта, че двамата владици били отблъснати. По този повод той подозира Брюнони и Хасун, че искат да наложат начело на българските униати латински духовници, което според него би било груба грешка. Фактически отблъскването на Доротей и Хрисант било решено в Рим, след като Друен дьо Люи предложил на папата да реши този въпрос. Конгрегацията на пропагандата се обявила против. Кардинал Антонели смятал, че мотивите на двамата са лични, техният морал съмнителен.
към текста >>
Това предизвикало гняв във
висшите
ватикански среди, но в края на краищата било прието.
с кораба „Ефрат” делегацията се отправя за Рим. Там тя най-напред била приета от ръководителя на Конгрегацията за пропаганда на вярата - кардинал Барнабо. След четири дни делегацията била вече при папата, който заявил, че след няколко дни ще връчи епископските отличия на Соколски, наградил Цанков и Миркович с орден „Пий IX”, обещал да даде средства за откриване на една българска семинария. След аудиенцията при папата, делегацията се среща и с държавния секретар на Ватикана - кардинал Антонели и започва да се подготвя за церемонията, която щяла да се проведе според славянския ритуал. Преди церемонията, Соколски изведнъж поискал да се измени неговия титул - „архиепископ, апостолически викарий на българските католици”, като отпадне думата „католици” и остане само „апостолически викарий на българите”.
Това предизвикало гняв във
висшите
ватикански среди, но в края на краищата било прието.
Последвала тържествена церемония в присъствие на папата, на 12 кардинали и на ръководителите на източните католически църкви. После делегацията останала още осем дни в Рим и се прибрала в Цариград. Така в края на бил извършен началният пробив на католицизма в България. С мълчаливото съдействие на Франция и на нейните източни дипломати, католическите мисионери успели да организират акта на 18 декември, да създадат и консолидират българската униатска община, да я снабдят макар и с второстепенни духовници, да назначат архиепископ на българските униати. Всичко това било само начало на замисленото широко постъпление на католицизма в България.
към текста >>
[1.] На руските консули било наредено да вземат всички мерки, за да се противопоставят на католическата пропаганда, да беседват със свещениците и старейшините, да им казват, че Русия се стреми да реши гръцко-българския църковен въпрос, че ще се създадат възможности за участие на славяните във
висшето
духовно управление.
Но така или иначе актът на унията не бил предотвратен. Първоначално след 18 декември руските дипломати са стъписани. Но много скоро Лобанов-Ростовски се заема да намали силата на удара, като използва сръбско посредничество за отклоняване на българите от унията. Но въпреки това, той с тревога съобщава на Горчаков, че разцеплението на църквата в Турция вече е консумирано. Последвало бързо и категорично указание на Азиатския департамент.
[1.] На руските консули било наредено да вземат всички мерки, за да се противопоставят на католическата пропаганда, да беседват със свещениците и старейшините, да им казват, че Русия се стреми да реши гръцко-българския църковен въпрос, че ще се създадат възможности за участие на славяните във
висшето
духовно управление.
[2.] Дипломатите се задължават по-нататък да агитират, че католическата пропаганда поставя под заплаха съществуването на славянската народност, подчинявайки я на влиянието на Запада. Накрая, Азиатският департамент иска да бъде информиран постоянно „по това в най-висша степен важно дело”. В отговор на този циркуляр през януари и февруари 1861 г. Н. Геров, който в случая като българин и пловдивски вицеконсул имал предимство пред другите дипломати на Русия, изпраща три доклада до Лобанов в Цариград, в който го информира за бързото разпространение на униатството в Пловдивско, за активизи-рането на полските емигранти, за опитите да се създадат униатски гнезда във Видинско и Шуменско. Наред с това Геров съобщава, че Шампоазо е получил нареждане от Лавалет да съдействува на унията.209 През февруари Геров разговаря и с Доротей, за да го отклони от намеренията му да стане униат, търси сътрудничеството на английския вицеконсул в Пловдив - Блънт, за противодействие на католиците.210 След продължителна напрегната работа, в края на февруари Геров обобщава своите наблюдения „по това в най-висша степен важно дело” и в един голям доклад уверява Азиатския департамент, че униатите не са намерили подкрепа сред българите, но прозелетичните действия на западните мисионери ще бъдат голяма опасност за в бъдеще, ако не се реши българо-гръцкия църковен спор.211 В същото време, когато Геров се опитва да спре униатството във вътрешността на България, в Цариград княз Лобанов-Ростовски пробва всички възможности да намали остротата на българо-гръцките противоречия и да ликвидира по този начин почвата за проявление на католическия прозелатизъм.
към текста >>
Накрая, Азиатският департамент иска да бъде информиран постоянно „по това в най-
висша
степен важно дело”.
Но много скоро Лобанов-Ростовски се заема да намали силата на удара, като използва сръбско посредничество за отклоняване на българите от унията. Но въпреки това, той с тревога съобщава на Горчаков, че разцеплението на църквата в Турция вече е консумирано. Последвало бързо и категорично указание на Азиатския департамент. [1.] На руските консули било наредено да вземат всички мерки, за да се противопоставят на католическата пропаганда, да беседват със свещениците и старейшините, да им казват, че Русия се стреми да реши гръцко-българския църковен въпрос, че ще се създадат възможности за участие на славяните във висшето духовно управление. [2.] Дипломатите се задължават по-нататък да агитират, че католическата пропаганда поставя под заплаха съществуването на славянската народност, подчинявайки я на влиянието на Запада.
Накрая, Азиатският департамент иска да бъде информиран постоянно „по това в най-
висша
степен важно дело”.
В отговор на този циркуляр през януари и февруари 1861 г. Н. Геров, който в случая като българин и пловдивски вицеконсул имал предимство пред другите дипломати на Русия, изпраща три доклада до Лобанов в Цариград, в който го информира за бързото разпространение на униатството в Пловдивско, за активизи-рането на полските емигранти, за опитите да се създадат униатски гнезда във Видинско и Шуменско. Наред с това Геров съобщава, че Шампоазо е получил нареждане от Лавалет да съдействува на унията.209 През февруари Геров разговаря и с Доротей, за да го отклони от намеренията му да стане униат, търси сътрудничеството на английския вицеконсул в Пловдив - Блънт, за противодействие на католиците.210 След продължителна напрегната работа, в края на февруари Геров обобщава своите наблюдения „по това в най-висша степен важно дело” и в един голям доклад уверява Азиатския департамент, че униатите не са намерили подкрепа сред българите, но прозелетичните действия на западните мисионери ще бъдат голяма опасност за в бъдеще, ако не се реши българо-гръцкия църковен спор.211 В същото време, когато Геров се опитва да спре униатството във вътрешността на България, в Цариград княз Лобанов-Ростовски пробва всички възможности да намали остротата на българо-гръцките противоречия и да ликвидира по този начин почвата за проявление на католическия прозелатизъм. Веднага след акта за уния, той внушава на патриарха да отстъпи пред българския натиск, за да се нанесе удар на униатите, но гръцките духовници не се съгласяват. През януари 1861 г.
към текста >>
Наред с това Геров съобщава, че Шампоазо е получил нареждане от Лавалет да съдействува на унията.209 През февруари Геров разговаря и с Доротей, за да го отклони от намеренията му да стане униат, търси сътрудничеството на английския вицеконсул в Пловдив - Блънт, за противодействие на католиците.210 След продължителна напрегната работа, в края на февруари Геров обобщава своите наблюдения „по това в най-
висша
степен важно дело” и в един голям доклад уверява Азиатския департамент, че униатите не са намерили подкрепа сред българите, но прозелетичните действия на западните мисионери ще бъдат голяма опасност за в бъдеще, ако не се реши българо-гръцкия църковен спор.211 В същото време, когато Геров се опитва да спре униатството във вътрешността на България, в Цариград княз Лобанов-Ростовски пробва всички възможности да намали остротата на българо-гръцките противоречия и да ликвидира по този начин почвата за проявление на католическия прозелатизъм.
[1.] На руските консули било наредено да вземат всички мерки, за да се противопоставят на католическата пропаганда, да беседват със свещениците и старейшините, да им казват, че Русия се стреми да реши гръцко-българския църковен въпрос, че ще се създадат възможности за участие на славяните във висшето духовно управление. [2.] Дипломатите се задължават по-нататък да агитират, че католическата пропаганда поставя под заплаха съществуването на славянската народност, подчинявайки я на влиянието на Запада. Накрая, Азиатският департамент иска да бъде информиран постоянно „по това в най-висша степен важно дело”. В отговор на този циркуляр през януари и февруари 1861 г. Н. Геров, който в случая като българин и пловдивски вицеконсул имал предимство пред другите дипломати на Русия, изпраща три доклада до Лобанов в Цариград, в който го информира за бързото разпространение на униатството в Пловдивско, за активизи-рането на полските емигранти, за опитите да се създадат униатски гнезда във Видинско и Шуменско.
Наред с това Геров съобщава, че Шампоазо е получил нареждане от Лавалет да съдействува на унията.209 През февруари Геров разговаря и с Доротей, за да го отклони от намеренията му да стане униат, търси сътрудничеството на английския вицеконсул в Пловдив - Блънт, за противодействие на католиците.210 След продължителна напрегната работа, в края на февруари Геров обобщава своите наблюдения „по това в най-
висша
степен важно дело” и в един голям доклад уверява Азиатския департамент, че униатите не са намерили подкрепа сред българите, но прозелетичните действия на западните мисионери ще бъдат голяма опасност за в бъдеще, ако не се реши българо-гръцкия църковен спор.211 В същото време, когато Геров се опитва да спре униатството във вътрешността на България, в Цариград княз Лобанов-Ростовски пробва всички възможности да намали остротата на българо-гръцките противоречия и да ликвидира по този начин почвата за проявление на католическия прозелатизъм.
Веднага след акта за уния, той внушава на патриарха да отстъпи пред българския натиск, за да се нанесе удар на униатите, но гръцките духовници не се съгласяват. През януари 1861 г. продължават безуспешните му усилия да регулира отношенията между ръководителите на българската църква и гръцката патриаршия, после отново и отново води преговори с патриарха с оглед уталожване на страстите, за да съобщи накрая на Горчаков, че патриархът отказва да признае българския митрополит за глава на новоформиращата се църква. Този тревожен доклад бил представен на императора Александър II, който сложил върху него следната резолюция: „Hellas! Не предвиждам нищо добро.” В отговор на Лобановите и Геровите сведения за изострянето на българо-гръцките отношения и за засилване на униатството, в края на януари 1861 г.
към текста >>
Идеята за това сигурно е дошла от Цариград, но тя била дълго и внимателно обсъждана в най-
висшите
сфери на Русия.
Консулът уведомява Петербург, че Раковски „се съгласява да служи на нашите интереси, без да приема програмата на Патриаршията и без да губи влияние сред своите сънародници”. В замяна на това Раковски поискал средства и разрешение за разпространяването на „Дунавски Лебед” в Русия. На това донесение Александър II е поставил резолюцията „Да се види какво може да се направи”.214 Малко по-късно Влангали изпраща писмената молба на Раковски от началото на април 1861 г., в която отново се настоява за разпространението на „Дунавски Лебед” в Русия, който имал за цел да попречи на католиците „да унищожат православието сред българския народ чрез духовното му разделяне от другите славянски народи.”215 Действията на руските дипломати през пролетта на 1861 г. не успели да спрат униата, макар и силно да ограничили възможностите на католическите мисионери за действие. Именно, поради това руската политика се решава на един рискован ход - да отвлече архиепископа на българските униати Йосиф Соколски и да отклони от унията духовните и граждански лица, ангажирани с нея.
Идеята за това сигурно е дошла от Цариград, но тя била дълго и внимателно обсъждана в най-
висшите
сфери на Русия.
Така на 1 юни 1861 г., т. е. 17 дни преди да се извърши операцията, Горчаков пише до Александър II, за да иска разрешението му за настаняване на Соколски в Русия, задигането на когото се подготвяло в Цариград. Императорът одобрил тази акция, като върху доклада на Горчаков написал: „Това е много куриозно, защото ние ще можем да го използваме за връщането на българите в лоното на ортодоксията”. След това поставя своята фамозна резолюция - „d’accord! ”. Акцията за отвличането на Соколски била естествено възложена на Геров, но той действувал чрез други лица, т. е.
към текста >>
62.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Те превърнаха християнските си храмове в джамии и
манастирите
в дервишки вертепи, но запазиха и досега старите си народни обичаи и език.
В грижата си да се укрепи за много векове тогавашната османска власт си служеше не с нормите на законността, но с най-гибелните средства на жестокостта. В основата на нейната вътрешна политика залегна максимата за прякото и непрякото заличаване на народите и племената, които тя бе поробила, и особено на по-войнствените и на по-многобройните. При постигане на тази своя цел османските власти си послужиха, първо, с потурчването, второ, с ятагана и, трето, със заличаването на всеки исторически спомен и знание в съзнанието на тези народи, че някога са били свободни и неподчинени на никого. В резултат на тези действия на властта поробените народи достигнаха до неописуемо състояние. 2. По това време голяма част от нашия български народ, може би за да избегне някаква по-голяма опасност, се реши да приеме исляма, както това сториха и всичките родопски жители, които днес се наричат помаци.
Те превърнаха християнските си храмове в джамии и
манастирите
в дервишки вертепи, но запазиха и досега старите си народни обичаи и език.
Турците не се посрамиха да изколят по-голямата част от българските аристократи, като унищожиха дори и народните символи. Стигна се дотам, че днес никъде не може да се намери било издълбан, било нарисуван българският лъв, нито монети, нито някакъв друг стар паметник от нашите прадеди. 3. Най-сетне турската власт унищожи независимия и автокефален патриаршески престол на България, като го предаде в ръцете на вселенския константинополски патриарх. Тогава българската свещена йерархия бе заменена с гръко-фанариотската. Тази нова йерархия е не само вярна на турската политическа система, но побърза с вълчи апетит да ограби българския народ.
към текста >>
Тези книги те търсят навсякъде - и в
манастирите
, и в църквите, и дори в частните домове.
Този клир грижливо следял за отдалечаване на всякакъв вид знание, което е насочено срещу системата на управление и интересите на патриаршията. Фанариотите твърдели, че народността е нещо отвратително и противно на самата наша християнска религия. 4. За постигането на тези свои планове фанариотите направиха много с въвеждането и основаването на своя език на училища, премахвайки нашия народен език както от кореспонденцията, така и от богослужението и църквите, макар че това противоречи на думите на ап. Павел и на здравия разум, както и на всеобщата представа по този въпрос на цялото човечество. И за да доведат докрай тази адска политика, фанариотите започнаха да унищожават всичките книги, писани на нашия народен език, било ръкописни или печатни, като казват, че те са без стойност и значение.
Тези книги те търсят навсякъде - и в
манастирите
, и в църквите, и дори в частните домове.
И понеже са стари, казват, че като принадлежали на нашите прадеди, тези книги не са свещени, но противни на нашата православна вяра и затова трябва да бъдат хвърляни в огъня. Подобно нещо се случи и в мое време в Стара Загора по заповед на фанариота Иларион, който бе назначен за търновски митрополит. Поради подобни безбожни постъпки на гръцките владици не е могло да се запазят досега освен твърде малка част от най-скъпоценните остатъци от предишната ни слава, които остатъци могат да се намерят тук-таме из мазетата. 5. Благодарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на фанариотския клир нашият народ получи три важни и смъртоносни рани от турското варварство. Дълбокият мрак на невежеството се разпростря по целия български хоризонт.
към текста >>
От този общ потоп с голям риск се спасиха малко български
манастири
, в които съществува богослужение на славянски език, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, запазени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителния поток на фанариотските йезуитски архиереи. 6.
И понеже са стари, казват, че като принадлежали на нашите прадеди, тези книги не са свещени, но противни на нашата православна вяра и затова трябва да бъдат хвърляни в огъня. Подобно нещо се случи и в мое време в Стара Загора по заповед на фанариота Иларион, който бе назначен за търновски митрополит. Поради подобни безбожни постъпки на гръцките владици не е могло да се запазят досега освен твърде малка част от най-скъпоценните остатъци от предишната ни слава, които остатъци могат да се намерят тук-таме из мазетата. 5. Благодарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на фанариотския клир нашият народ получи три важни и смъртоносни рани от турското варварство. Дълбокият мрак на невежеството се разпростря по целия български хоризонт.
От този общ потоп с голям риск се спасиха малко български
манастири
, в които съществува богослужение на славянски език, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, запазени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителния поток на фанариотските йезуитски архиереи. 6.
Всичко това даваше по-голяма сигурност на турците и те спокойно и без всякакъв страх си служеха с честта, имота, вярата, с децата и живота на народа така, както си искаха. Защото голямото невежество превръща човека в животно, прави го роб, а робството го поставя в реда на животните, да чувствува само физически нужди, които той едва задоволява, и то твърде мизерно. Впрочем такъв народ какво ли би могъл да направи в подобни случаи?! Българинът не смееше да се обърне за помощ към никого, защото нямаше кой да го чуе и да пожелае да му помогне, и затова търпеше всичко с голямо негодувание. Това състояние на нещата на нашия народ окуражи лошите человеци да вършат явно различните си злодеяния.
към текста >>
Калугерите от Ерусалим, Синайската планина, Света гора и от други места обикалят из епархиите, изпращани от своите началници да събират милостиня за поддържане на своите
манастири
.
Понеже бяха непосредствено зависими от епархийския архиерей, за да спечелят благоволението му, те се превръщаха в сляпо оръдие на всичките му мисли и желания. Посредством тях владиците-гърци най-лесно научаваха какво се таи в душата на всеки човек и на всяко семейство. Владиката развращаваше ума и сърцето на християните, като ги насочваше да постъпват така, че действува на пасомите да съвпадат с неговите фанариотски намерения. По този начин в епархиите владиците се превръщаха в злия демон на народа. 13. За знание на читателите ще кажа нещо и за таксидиотите.
Калугерите от Ерусалим, Синайската планина, Света гора и от други места обикалят из епархиите, изпращани от своите началници да събират милостиня за поддържане на своите
манастири
.
Тези калугери живеят постоянно или временно в дадена епархия и притежават за това писмено разрешение от владиката, за което те му плащат ежегодно по 1000, 2000-3000 гроша. И това зависи от големината на епархията. Този данък се нарича емватик. Тези калугери-таксидиоти, които остават временно в дадена епархия, плащат от 500 до 1000 гроша за едно позволително. Тези монаси идват в манастирите от народната маса и са обикновено хора невежи, суеверни, мързеливи и безнравствени, които, било че не желаят да имат или не могат да се занимават сред обществото с някаква честна дейност, отиват в манастирите, които са се превърнали в общо прибежище на подобни люде.
към текста >>
Тези монаси идват в
манастирите
от народната маса и са обикновено хора невежи, суеверни, мързеливи и безнравствени, които, било че не желаят да имат или не могат да се занимават сред обществото с някаква честна дейност, отиват в
манастирите
, които са се превърнали в общо прибежище на подобни люде.
Калугерите от Ерусалим, Синайската планина, Света гора и от други места обикалят из епархиите, изпращани от своите началници да събират милостиня за поддържане на своите манастири. Тези калугери живеят постоянно или временно в дадена епархия и притежават за това писмено разрешение от владиката, за което те му плащат ежегодно по 1000, 2000-3000 гроша. И това зависи от големината на епархията. Този данък се нарича емватик. Тези калугери-таксидиоти, които остават временно в дадена епархия, плащат от 500 до 1000 гроша за едно позволително.
Тези монаси идват в
манастирите
от народната маса и са обикновено хора невежи, суеверни, мързеливи и безнравствени, които, било че не желаят да имат или не могат да се занимават сред обществото с някаква честна дейност, отиват в
манастирите
, които са се превърнали в общо прибежище на подобни люде.
Там, бидейки отначало най-обикновени слуги, се научават само да четат. Когато си почиват, те се задоволяват да се упражняват в четене на някои жития на монаси и постници, които са отдавна умрели. А тези жития са пълни с баснословни бабини дивотии. Затова прочитането на подобни книги е позорно и унизително за всеки умен човек, ако той е убеден, че това ще допринесе за спасението на душата му. Ежедневното им задължение в манастира е да работят каквото им нареди игуменът, да присъствуват на богослужението, което се извършва три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, да се молят, произнасяйки думи, които в повечето случаи не знаят какво означават.
към текста >>
Ежедневното им задължение в
манастира
е да работят каквото им нареди игуменът, да присъствуват на богослужението, което се извършва три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, да се молят, произнасяйки думи, които в повечето случаи не знаят какво означават.
Тези монаси идват в манастирите от народната маса и са обикновено хора невежи, суеверни, мързеливи и безнравствени, които, било че не желаят да имат или не могат да се занимават сред обществото с някаква честна дейност, отиват в манастирите, които са се превърнали в общо прибежище на подобни люде. Там, бидейки отначало най-обикновени слуги, се научават само да четат. Когато си почиват, те се задоволяват да се упражняват в четене на някои жития на монаси и постници, които са отдавна умрели. А тези жития са пълни с баснословни бабини дивотии. Затова прочитането на подобни книги е позорно и унизително за всеки умен човек, ако той е убеден, че това ще допринесе за спасението на душата му.
Ежедневното им задължение в
манастира
е да работят каквото им нареди игуменът, да присъствуват на богослужението, което се извършва три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, да се молят, произнасяйки думи, които в повечето случаи не знаят какво означават.
В сряда и петък и през четирите пости на годината храната им се състои от сух хляб. Най-прилежният и въздържан монах става пример за другите и се смята за най-добродетелен и за светия. Като минат този подготвителен период, те биват повишавани в степен свещеник и започват да изучават и стриктно да спазват църковния ред и канон. Но тъй като този ред е един и същ, за неговото усвояване не се изисква нито много ум, нито остроумие, нито голяма мъдрост, нито пък някаква специална наука. Достатъчно е калугерът да знае да служи според изискванията на старите предания и това е всичко.
към текста >>
И като се упражнят във всичко това добре, започват да се готвят за таксидиоти, без което калугерът не може да получи големи права в
манастира
.
Най-прилежният и въздържан монах става пример за другите и се смята за най-добродетелен и за светия. Като минат този подготвителен период, те биват повишавани в степен свещеник и започват да изучават и стриктно да спазват църковния ред и канон. Но тъй като този ред е един и същ, за неговото усвояване не се изисква нито много ум, нито остроумие, нито голяма мъдрост, нито пък някаква специална наука. Достатъчно е калугерът да знае да служи според изискванията на старите предания и това е всичко. Изразите „Вярвай и не питай”, „Не пристъпвай старите предания” се използуват за неоправдателно оправдание.
И като се упражнят във всичко това добре, започват да се готвят за таксидиоти, без което калугерът не може да получи големи права в
манастира
.
В дейността им на таксидиоти им помагат мощите на светците, честният кръст, четенето на монашеските жития и други подобни. След всичко това началниците им ги пращат с писма сред народа да събират милостиня за нещастните християни. Такива са т. нар. таксидиоти, за които споменавам между другото, за да разберете по-добре намерението ми за какво искам да пиша, защото те играят важна роля в обществото... 14. Една идея пробужда друга, а една нужда ражда друга.
към текста >>
След като разделиха християнското население в градовете на партии - гръцка и българска, като отнеха
висшите
задължения на християнската религия от бялото духовенство и ги възложиха на таксидиотите, т. е.
В дейността им на таксидиоти им помагат мощите на светците, честният кръст, четенето на монашеските жития и други подобни. След всичко това началниците им ги пращат с писма сред народа да събират милостиня за нещастните християни. Такива са т. нар. таксидиоти, за които споменавам между другото, за да разберете по-добре намерението ми за какво искам да пиша, защото те играят важна роля в обществото... 14. Една идея пробужда друга, а една нужда ражда друга.
След като разделиха християнското население в градовете на партии - гръцка и българска, като отнеха
висшите
задължения на християнската религия от бялото духовенство и ги възложиха на таксидиотите, т. е.
изповедта и помирението на семейните тайни спорове и властта върху душата на всеки християни, фанариотите се заловиха за коренното нравствено преобразуване на целия ни народ. Те изхвърлиха отвсякъде нашия народен език и настаниха в епархиите за учители гърци, повечето от които бяха певци и можеха само да четат, но не и да разбират това, което четат. Според тогавашните обстоятелства добре възпитаният човек беше рядко явление на света. Затова почти всеки в онова време можеше да стане учител. Като вид духовни лица учителите зависеха от епархийския архиерей, който ги препоръчваше и покровителствуваше, за да изпълняват поставените от него изисквания: да погърчват нашите младежи и като ловджийски кучета посредством учениците си да вървят по следите на ежедневния домашен живот на християните.
към текста >>
Всеки таксидиот подканва народа да посети неговия
манастир
, за да намери там опрощение на греховете си, защото само там се праща и получава божията милост.
Сегашните наши мъки са изпратени от бога заради прегрешенията на прадедите ни, който иска по този начин да ни спаси. Защото, когото бог обича, него той наказва. 20. Фанариотите казваха също, християнинът, за да се спаси, не трябва да има друго прибежище и задължение, освен да се моли на бога със сълзи на очи, като скърби за извършените грехове. И това да върши той в храма, което да бъде придружено и с правенето на поклони. Също така да посещава свеГите места, където светците постоянно се молят за всички грешници.
Всеки таксидиот подканва народа да посети неговия
манастир
, за да намери там опрощение на греховете си, защото само там се праща и получава божията милост.
И тъй таксидиотите от Божи гроб канеха народа да посети Божи гроб, тези от Синайската планина да посетят Синайската планина. Първите изтъкваха факта, че именно в Ерусалим божественият Логос приел човешка плът и възвестил радостната вест. Там Христос е пострадал, бил погребан и най-сетне възкръснал. Синайските таксидиоти пък - че не другаде, а на Синайската планина слязъл от небесата сам бог и тук предал на Мойсей десетте заповеди. Останалите пък говореха, че Света гора е градината на св.
към текста >>
Някой си калугер на име Партений дошъл от светогорския
манастир
„Дохиари” като таксидиот в моя роден град Сливен.
Така фанариотските владици утвърдиха абсолютната си власт в българските епархии, изхвърлиха из храмовете езика на народа ни и насила въведоха гръцки език в свещенодействията, който език народът не знае. В училищата забраниха да се преподава на български език и узакониха преподаването на гръцки. Българското духовенство преследват до смърт, а на постоянните и на временните гръцки монаси дават пълна свобода, затова те злоупотребяват с доверието на народа, както пожелаят, и си служат с него като с оръдие в своята безнравственост. Чрез тях именно Владиците се запознаха със семейните работи на гражданите, чрез тях посегнаха и на семейната им чест. Тези монаси им служат за шпиони сред народа в епархията и за да не бъда голословен, ще посоча само един пример. IV.
Някой си калугер на име Партений дошъл от светогорския
манастир
„Дохиари” като таксидиот в моя роден град Сливен.
Като изповедник на всичките граждани той знаеше техните тайни и затова в продължение на 10 години беше бич и зъл демон за този град. По време на гръцкото въстание, понеже знаеше, че няколко от гражданите бяха съучастници на дружеството „За вярата”, стана причина за няколко години те да напуснат Сливен. Спокойни останаха само онези, които с пари удовлетвориха калугерската му алчност. Партений беше още блудник и педераст. По негово искане владиката затвори училищата в града, афореса един от учителите и забрани на тамошните монаси и свещеници да служат само защото бяха изобличили нечестивите му дела.
към текста >>
Той още преследва игумена на Лясковския
манастир
Максим, мъж добродетелен и уважаван от всички, за това, че не се съгласил да го пренесе през реката.
Въпреки църковните правила за епископ бе ръкоположен на 25-годишна възраст. Роден в Псоматия (Цариград), той бе възпитаван в патриаршията, невежа и твърде безнравствен юноша, надменен и без да споменавам най-обикновените му пороци, присъщи на всички владици, ще отбележа особената му страст да преследва нашето духовенство. Неговите служители през време на обиколката му из епархията яздеха поповете. Пресен пример имаме в лицето на свещеника от с. Златарица, когото владишкия писар Костаки караше да го пренася през реките.
Той още преследва игумена на Лясковския
манастир
Максим, мъж добродетелен и уважаван от всички, за това, че не се съгласил да го пренесе през реката.
Дори владиката с помощта на цариградските си приятели издействува неговото заточение. Но по божието благоволение той се спаси в Белград (Сърбия). За това заточение нямаше никаква сериозна причина и то стана за удоволствие на владиката, който искаше да покаже своята власт. VII. Пловдивският митрополит Никифор е роден на о-в Митилена. Той е неграмотен човек и положи много усилия да забрани в Пловдивското училище да се преподават други предмети освен октоих и псалтир.
към текста >>
Тези деца отиват при архиереите или при някой друг
висш
духовник най-напред като готвачи, кафеджии, чибукчии или просто като слуги без заплата, за да получат след време прозвището чираци, което е синоним на низост, на лицемерие и ласкателство.
Дори гръцкият вестник „Минерва” в продължение на цяла година описваше неговите пороци, доказани от достоверни свидетели и за които няма да говоря, защото са известни на всички. Всичко това стана причина да бъде преместен той в Търновската епархия, където се хвърли в един кладенец, понеже тук не можеше да върши всичко онова, което той правеше в Сер. XIII. На всички, дори и на тези, които имат съвсем бегла престава от географията, е известен о-в Андрос, наричан калугерски остров. (Този остров е родното място на прочутия Каирис.) Поради крайната си бедност жителите на острова решили да покалугерят децата си от мъжки пол, като оставят само по едно, защото мислели, че от всички занаяти калугерството е най-добрият и най-доходният. Те пращат децата си в Цариград или в някой друг голям град на Турция да се учат и практикуват, както те го наричат, това изкуство.
Тези деца отиват при архиереите или при някой друг
висш
духовник най-напред като готвачи, кафеджии, чибукчии или просто като слуги без заплата, за да получат след време прозвището чираци, което е синоним на низост, на лицемерие и ласкателство.
Тази категория младежи познава всеки, който е посетил владиците в Цариград. Фактите показват, че хора от подобен произход и възпитание не е възможно да бъдат добри. Но за нещастие владиците в България са именно от такъв произход и възпитание, животът на които е верига от най-пошли дела. Ето и някои примери, които говорят за техните пороци. Когато през 1842-1843 г.
към текста >>
Той благославя незаконни бракове, издава незаконни разпоредби, допуща противозаконен съпружески живот, благославя четвърти и дори пети брак, продава на търг църквите и
манастирите
от своята епархия, без да иска съгласието на народа и на епархиотите.
Серес се отърва от прочутия си владика, на когото беззаконията стигнаха до Патриаршията, друг град, Охрид, започна да страда от друг, по всичко по-лош владика на име Йосиф, който поради позорните му дела е изгонен от три епархии. Като че ли това не му подействува, за да се вразуми, но започна да напада с още по-голяма ярост. Той действува толкова безсрамно и върши такива дела, каквито трудно може да си представи човек, като нарушава и божествените, и човешките закони. Този владика подобно на бъчва е пълен с всякакъв вид пороци. Той е клетвопрестъпник, лъжесвидетел, за когото законите не са нищо.
Той благославя незаконни бракове, издава незаконни разпоредби, допуща противозаконен съпружески живот, благославя четвърти и дори пети брак, продава на търг църквите и
манастирите
от своята епархия, без да иска съгласието на народа и на епархиотите.
За да се излекуваме от това зло, ние не разчитаме на нищо друго освен на правдолюбието на великата църква, която най-сетне ще разбере, че преспанският скитник тласка своята епархия към пропастта. И този човек не иска да се вразуми, въпреки че е бил изгонен от Ерзенската и Димитриадската епархия. Народът от тези епархии протестира направо пред Високата порта, която вече се стреми към подобряване на моралното и материалното положение на своите многобройни народи, като въвежда нови закони и нов начин на конституционно управление. Но преспанският владика не обръща внимание на всичко това и руши всичко, което би допринесло за доброто на нашите съграждани. Той затваря училищата и преследва гражданите, които са против тази негова дейност.
към текста >>
Ако великата църква, която знае всичко, не го уволни, народът на тази епархия ще премине към католицизма или ще се потурчи, защото робството на преспанския владика е непоносимо, както и това на серския
Манасий
” (гръцки вестник „Народен приятел”, № 419, 25 септември 1846 г.).
За да се излекуваме от това зло, ние не разчитаме на нищо друго освен на правдолюбието на великата църква, която най-сетне ще разбере, че преспанският скитник тласка своята епархия към пропастта. И този човек не иска да се вразуми, въпреки че е бил изгонен от Ерзенската и Димитриадската епархия. Народът от тези епархии протестира направо пред Високата порта, която вече се стреми към подобряване на моралното и материалното положение на своите многобройни народи, като въвежда нови закони и нов начин на конституционно управление. Но преспанският владика не обръща внимание на всичко това и руши всичко, което би допринесло за доброто на нашите съграждани. Той затваря училищата и преследва гражданите, които са против тази негова дейност.
Ако великата църква, която знае всичко, не го уволни, народът на тази епархия ще премине към католицизма или ще се потурчи, защото робството на преспанския владика е непоносимо, както и това на серския
Манасий
” (гръцки вестник „Народен приятел”, № 419, 25 септември 1846 г.).
От тези малко на брой и кратки примери става съвсем ясно, че злощастният ни народ страда ежедневно много. Поради това той много често се оплаква на патриаршията и моли да бъде освободен от непростимите беззакония, нечовечността, злоупотребите и неблагочестието на владиците от всичките български епархии, без да знае системата от тайни споразумения между тези владици и споменатите по-горе чиновници на патриаршията. Затова тя не само отхвърляше и сега отхвърля предложенията на народа, но и го обвинява в непослушание. За да бъде по-спокойна, тя арестува по-знатните, като ги праща на заточение или пък осъжда с още по-тежки присъди. Едни биват отравяни, какъвто беше случаят с Дионисий Казански (Котленски), други изпраща на заточение, както постъпи с Неофит, трети клевети, че замислят нещо лошо, както се случи с хаджи Иларион Стоянович от Елена.
към текста >>
НАГОРЕ
