Търсене в текстове за 'Висша наука'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни.
Готов ли си - ще се възползуваш, не си ли готов - разминаваш се. То си отива, а ти оставаш." Учителят отново спира за миг и поглежда брата. Целият салон се разтърсва от общ смях. Случката бе от вчера и развълнува всички ни. Тя не можеше да се измисли, братът седеше сред нас и ние бяхме очевидци на станалото вчера. А сега станахме свидетели как Учителят изведе един закон от висшата Божествена наука и така, с обикновен пример, бе показан на всички ни. Той не можеше се забрави и можеше да се запомни и възприеме от всички ни по един и същ начин. Впоследствие стенографите редактираха стенограмата, защото според тях трябва да се избягва личния елемент, а да остане законът и принципът. Да, но в този случай участвуваше почти целият "Изгрев" и освен това, това събитие не бе случайно - от нашите опитности Учителят сваляше закони и принципи чрез Словото Си. Ако някой от града присъствуваше съвсем случайно на тази беседа и не бе запознат с вчерашния случай, би си казал, че Учителят не е последователен в мисълта Си и в речта Си. А такива изказвания бях чувала много.
към текста >>

За мен бе голяма привилегия да присъствувам в онзи ден, когато Учителят, чрез един малък, микроскопичен опит, чрез една малка случка на "Изгрева", свали за обикновените човешки съзнания принципи и закони от Божествената Наука.
Пробудена човешка душа е онази, която е направила връзка с Бога. Има ли я тази връзка, пътят на човека е вече определен. Затова Божественото не чака. Готов ли си - ще се възползуваш от него. Не си ли готов, то идва и заминава, а ти оставаш за следващата епоха. За мен бе голяма привилегия да присъствувам в онзи ден, когато Учителят, чрез един малък, микроскопичен опит, чрез една малка случка на "Изгрева", свали за обикновените човешки съзнания принципи и закони от Божествената Наука. За мен е също голяма привилегия да ви разкажа този случай и да ви дам метода, чрез който можете да се доберете до Словото на Учителя.
към текста >>

2. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Тук се даде наука, знание и бяха построени пирамидите, за да представляват своего рода подобие на Хималаите и да свалят енергии от Космоса.
По-късно се яви Кришна и създаде Бхагават-Гита. Оттук тези учения преминаха на запад. 2. Египет. Тук Учител бе Хермес. Той създаде херметизма и свали седемте херметически принципа: на ума, на съответствието, на вибрацията, на полярността, на причинноста, на двойственоста, на активното и пасивното начало. Тук се даде наука, знание и бяха построени пирамидите, за да представляват своего рода подобие на Хималаите и да свалят енергии от Космоса. 3. Персия. Тук Учител бе Зороастър или Заратустра, а учението се нарича маздеизъм. Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в тяло, мисли и дела. Той твърдеше, че целият живот е единство. Така маздеизмът подготвяше съзнанието на човечеството за християнството.
към текста >>

От него се явиха разни спиритисти - духовете от низшите полета ги разиграваха и с това разиграваха и Школата, но всеки показваше и доказваше, че духът който им говори на сеанси е от най-висша категория.
Сега слушайте внимателно: Представителите на египетският клон в Школата, както по времето на Учителя, така и след това, основаха групи и започнаха да се занимават с астрология, хиромантия, физиогномия, френология и други окултни науки. Ръководителите на тези групи преведоха много чуждестранна литература. И вместо да работят със Словото на Учителя и да вземат всички Негови идеи за астрологията, за хиромантията и прочие и да работят с тях, то те загърбиха и изоставиха Словото, създадоха групи, подчиниха се на чуждоземно знание и по този начин разбиха Школата отвътре на отделни групи. Ето това е голямата вина на отклонението на този египетски клон от Школата на Учителя. Палестинският клон в Школата на Учителя направи грубо отклонение. От него се явиха разни спиритисти - духовете от низшите полета ги разиграваха и с това разиграваха и Школата, но всеки показваше и доказваше, че духът който им говори на сеанси е от най-висша категория. Отклониха се много и пострадаха много. Други представители с развити дарби за ясновидство и яснослушание се провъзгласиха за апостоли и пророци и пророкуваха съдбините на човеците по земята българска. Освен това, някои от тях дори си позволиха да кощунстват с името на Учителя, твърдейки, че Той се явява и говори чрез тях. А това бе невежество, защото законът е ясен - един висш дух не може да влезне в един нечист и обикновен човешки проводник. Това бе едно отклонение от Школата.
към текста >>

3. 9_05 Кой бе Учителят?

Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото страдание през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива.
Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата. "Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото страдание през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя. Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя.
към текста >>

А науката едва сега предприема първите стъпки в това направление.
А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя. Ето, това бе времето, когато Бог Сам посети земята и следите на Неговите стъпки са останали по "Изгрева" в София. А ние целувахме десницата Му. Учителят разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система. Ние Го разпитвахме и Той ни разправяше какво има там, какъв е животът там. А науката едва сега предприема първите стъпки в това направление. Учителят казваше, че съвременната наука е още в своите пелени. Учителят ни разказваше и за живота на другите слънчеви системи и ни описваше какво представлява Вселената. Веднъж една сестра Го попита: "Учителю, ама всичко това, което ни разказвате, кой го управлява? " Учителят се усмихна и каза: "Вселената се управлява от Всемировия Учител, Който е пред вас". Ние се спогледахме, записахме си всичко това и не смеехме да го споделим с никого, защото тези свещени неща щяха да ги стъпчат свинете и да ни разкъсат след това.
към текста >>

Учителят казваше, че съвременната наука е още в своите пелени.
Ето, това бе времето, когато Бог Сам посети земята и следите на Неговите стъпки са останали по "Изгрева" в София. А ние целувахме десницата Му. Учителят разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система. Ние Го разпитвахме и Той ни разправяше какво има там, какъв е животът там. А науката едва сега предприема първите стъпки в това направление. Учителят казваше, че съвременната наука е още в своите пелени. Учителят ни разказваше и за живота на другите слънчеви системи и ни описваше какво представлява Вселената. Веднъж една сестра Го попита: "Учителю, ама всичко това, което ни разказвате, кой го управлява? " Учителят се усмихна и каза: "Вселената се управлява от Всемировия Учител, Който е пред вас". Ние се спогледахме, записахме си всичко това и не смеехме да го споделим с никого, защото тези свещени неща щяха да ги стъпчат свинете и да ни разкъсат след това. Те останаха като свещени истини за учениците от Школата.
към текста >>

4. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и слънчевата система.
Той бе от Божествена Еволюция. Той бе завършил земната Си Еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Беше преминал и през духовната си Еволюция преди също толкова милиарди години. Той беше преминал пътя си на Учител на Бялото Братство, беше изпращан като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната Ложа на Битието и Небитието. Сега бе изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и слънчевата система. Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души. Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год.
към текста >>

Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система.
Той бе завършил земната Си Еволюция и преминал през нея преди милиарди земни години. Беше преминал и през духовната си Еволюция преди също толкова милиарди години. Той беше преминал пътя си на Учител на Бялото Братство, беше изпращан като Миров Учител, управляващ Бялата и Черната Ложа на Битието и Небитието. Сега бе изпратен като Всемиров Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно бе слезнал от звездата Сириус - система и седалище на по-висша цивилизация от тази на Слънцето и слънчевата система. Културата на Сириус е по-висша от тази на слънчевата система. Само онези души, които са преминали развитието си като човешки души в слънчевата система, могат да отидат в системата на Сириус и да почнат друга Еволюция в Духовния свят. Земята се приема като паметник на човешкото падение, а Слънцето - като паметник на човешкото въздигане и изкупление, докато Сириус се приема като символ на човешкото развитие и култура за човешките души. Той, Петър Константинов Дънов, расна като дете, израсна като юноша, като младеж на земята българска. Той, Петър, учи се на българско четмо и писмо при баща си в село Николаевка, околия Варненска, а през 1872 година постъпва в основното българско училище, което е открито на 11 май 1860 година и което е закрито през време на Руско-Турската Освободителна война за България 1877/78 год. След Освобождението, във Варна е имало петокласна мъжка гимназия, където Петър завършва гимназиалното си образование по онези времена.
към текста >>

През 1896 година издава книжката "Наука и възпитание" в гр. Варна.
На 7 юни 1893 година се дипломира. А през учебната 1893-1894 година се записва да следва едногодишен курс по медицина и го завършва на 3 февруари 1984 година. Завръща се в България на тридесет и една години, през 1885 година, след седемгодишно отсъствие. Прекарва в гр. Варна при рождената си сестра Мария на ул."Дунав" до 1899 година. През 1896 година издава книжката "Наука и възпитание" в гр. Варна. Това е неговата творба, явяваща се като заключителен акорд от неговото богословско обучение в САЩ. Цялата 1897 е Космическа година на човечеството от Петата раса. Това е краят на XIX век и за съдбата на света е отбелязано в "Откровението на Йоана" в глава 19, понеже всяка глава отговаря на даден човешки век. Там е написано, че спасението, славата и силата принадлежат на нашия Бог, защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият царува. И че изпратен е Оня, който язди на бял кон и името му е "Божието Слово", из устата му излиза остър меч, защото мечът на Духа е Словото.
към текста >>

5. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати.
Направихме я с бяла мозайка. За елипсата, която направихме, използвахме еталона и същите мерки, които е дал Сент Ив Д'Алвейдър. Мерките там са поставени също в тоналността ла-минор, само че ние определихме дължината на елипсата. Тези съвпадения, които се получиха при налагане на нашият Пентаграм, който получихме с изчисленията, от мерките на Сент Ив Д'Алвейдър се оказаха точни, същите с размерите, както ги беше дал Учителят за Неговия Пентаграм. Да кажем, че Учителят го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това бе забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една висша наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. Ффренският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър".
към текста >>

Но Учителят ползваше и черпеше една висша наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме.
Тези съвпадения, които се получиха при налагане на нашият Пентаграм, който получихме с изчисленията, от мерките на Сент Ив Д'Алвейдър се оказаха точни, същите с размерите, както ги беше дал Учителят за Неговия Пентаграм. Да кажем, че Учителят го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това бе забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една висша наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. Ффренският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответната дължина.
към текста >>

Той често говореше за Божествената наука.
Да кажем, че Учителят го е дал по вдъхновение или по интуиция. Значи науката и вдъхновението бяха дали едни и същи резултати. Това бе забележително. Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една висша наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. Ффренският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответната дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина.
към текста >>

6. ІІІ.115. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ПАША ТЕОДОРОВА И САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в Неговия Глас, великото благо.
Те са носителки на Истината, а самата Истина е глава на разумното във всяка душа. Съхранявайте този пламък, като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в Него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта, Мъдростта в техните божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като Сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в Неговия Глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разумявайте правилно Неговите Упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на висшата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето Изкуство, дадената им Работа.
към текста >>

Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на висшата култура на Любовта.
Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като Сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в Неговия Глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разумявайте правилно Неговите Упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на висшата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето Изкуство, дадената им Работа. Желая и вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад - за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го употребява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза! Направете превод правилно.
към текста >>

Днес хубавата Наука живее в изби, гдето светлината не прониква.
Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза! Направете превод правилно. Не е онзи, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Не е онзи, който говори за Мъдростта, но който я има в своя дух. Не е онзи, който говори за Добродетелта, но който я има в своето сърце. Днес хубавата Наука живее в изби, гдето светлината не прониква. По-добре е да сте пред лицето на живото Слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. ХИЛЯДИ ПЪТИ Е ПО-ДОБРЕ ДА СЛУШАТЕ ТИХИЯ ГЛАС НА БОГА, КАТО СЕ РАЗНАСЯ В ПРИРОДАТА, В НЕЙНИТЕ МАЛКИ ГЪНКИ, СВЕТЛИТЕ РУЧЕЙЧЕТА, ОТКОЛКОТО ГРУБИЯТ РЕВ И ЛАМТЕЖ НА ПОТЪМНЕЛИЯ СВЯТ В НЕГОВИТЕ ДЪЛБОКИ ИЗБИ. Там всичко се доказва и обуславя. Всичко върви по мед и масло. За Бога се говори, но Той го няма там.
към текста >>

7. 6.08. КОТВАТА

От окултно - мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник.
Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината. Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед. Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите. От окултно - мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник. Този равностранен триъгълник представляваше Емблемата на новото учение -прави чувства, прави мисли и прави действия, които бяха трите катети на равностранния триъгълник. Котвата бе очертана с чимове. Нямаше други средства, освен трева и цветя. Обаче, когато беше построена, даваше формата на една истинска морска котва. Но това е символ, даден от Учителя.
към текста >>

Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето.
Това е една много важна гама, защото дава ритъма на новата история. Тази емблема бе дадена още когато се правеше самата чешма. По-късно я сложихме на книгата „Учителят". В духа на тези разсъждения Котвата се очерта в центъра на зелената поляна с хубавите ухаещи цветя. В този период на моите занимания, една от науките, която силно ме вдъхновяваше, беше астрономията, звездният свят със своята мълчалива тайнственост, със своята неизказана красота, с милионите разнобагрени Слънца. Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето. Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди. Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман. Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти.
към текста >>

Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството, философията, или из областта на социалните проблеми.
Всички приятели като че ли се окъпваха в утринните лъчи на Слънцето и с нови подтици тръгваха към своите ежедневни занимания. Особено неделните дни бяха посещавани от софиянци - едни подтиквани от любопитство, други - от дълбок интерес към учението, към новите идеи, които чертаеха контурите на новото светло бъдеще, бъдеще, което носеше повече светлина, по-големи духовни познания, едно братско духовно - културно сътрудничество. Между посетителите и учениците на Учителя ставаха интересни разисквания по ред идейно -културни въпроси. Посетителите бяха специално от средите на толстоистите, анархистите, комунистите. Много често при тези разисквания присъстваше и Учителят. Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството, философията, или из областта на социалните проблеми. Учителят отговаряше образно, картинно, по пътя на аналогиите, даваше най-реалистични и конкретни отговори на зададените въпроси. Неговата всестранна култура, Неговият дълбок поглед по различните въпроси респектираше участващите в разискванията. Те с дълбок интерес следяха оригиналните му схващания, които бяха далеч от сухата схоластична мисъл, от плоската площадна полемика, от ограниченото научно разглеждане. В тези разисквания Учителят винаги изхождаше от интелектуалния уровен на присъстващите. Правеше впечатление, че между посетителите преобладаваше академичната младеж, понеже тя беше най-чутка към новите идейни насоки.
към текста >>

8. 6.13. Двата разностранни триъгълници

В най-едри линии това се характеризира чрез трите фактора на обществения живот: религията, науката и политиката.
Кармата означава закон за Причината и последствията. Народът и човечеството не са само един механически сбор от личности, но те, сами по себе си, представляват живи организми, индивидуалности. Народите като колективни индивидуалности представляват социологически органи и системи в голямата социална даденост - човечеството. Човечеството на нашата планета представлява най-крупната социална индивидуалност, но какъв уд представлява в нашата слънчева система - това е в обсега на един свят, където живеят Великите Посветени. Както човекът психологически е едно единство от три координати на съзнания: интелектуално, емоционално и волево, същата троичност се отнася и към съзнанието на даден народ. В най-едри линии това се характеризира чрез трите фактора на обществения живот: религията, науката и политиката. Тези три области представляват поле на дейности: на духовенството, учените и политиците. Същата троичност е изразена и в човечеството. Бялата раса, която в настоящата епоха играе най-важната роля като етап в човешката еволюция, се състои главно от три клона, специално в последната, западноевропейска култура. Тези три клона са изразени в романските народи, англо-тевтонските и славянските. В романските народи доминира емоционалното съзнание, в англо-тевтонските - интелектуалното и в славянските - волевото съзнание.
към текста >>

Тези три съзнания, както в човека, така и в народите, така и в човечеството, представляват идеята на равностранния триъгълник - където имаме една висша хармония на съгласуване в техните действия.
Тези три области представляват поле на дейности: на духовенството, учените и политиците. Същата троичност е изразена и в човечеството. Бялата раса, която в настоящата епоха играе най-важната роля като етап в човешката еволюция, се състои главно от три клона, специално в последната, западноевропейска култура. Тези три клона са изразени в романските народи, англо-тевтонските и славянските. В романските народи доминира емоционалното съзнание, в англо-тевтонските - интелектуалното и в славянските - волевото съзнание. Тези три съзнания, както в човека, така и в народите, така и в човечеството, представляват идеята на равностранния триъгълник - където имаме една висша хармония на съгласуване в техните действия. В това се състои отклонението на човечеството и народите от разумните велики закони на Битието. Понеже народите и човечеството взимат участие както в живота на слънчевата система, така също и чрез живота на слънчевата система в колективното единство на нашия Космос. Затова именно слизат Великите посветени на нашата планета, за да възстановят хармоничната връзка на човечеството с Великото космично единство. Учителят е дошъл тука на земята в един от най-важните моменти на човешкото развитие, именно при създаването на една нова раса, която е призвана да развърже тези големи кармически възли на отклонения от законите на Великата Разумна Природа. В своята лаборатория, именно Учителят, чрез своите ученици, които представляват колективни съзнания - действа, за да възстанови нарушената хармония между ума, сърцето и волята.
към текста >>

Единият, който представляваше интелектуалното съзнание, беше Георги Радев, другият, който изразяваше висшето емоционално съзнание и интуиция беше Георги Марков и третият представител на волевото съзнание и висшата разумност - Кузман Кузманов.
Те носят морфологически и психически тези кармични отклонения. Магдалина Попова куцаше с единия крак. Ние знаем от окултната символика, че нозете в човека представляват добродетелите. Втората - Мара Граблашева, имаше чертите на един интелектуалец и формите на един груб мъж, докато Гина Гумнерова притежаваше един дефект в едното си око, а ние знаем, че очите са свързани с Истината, или с волевия живот на човека. Другият общочовешки разностранен триъгълник се изрази в други три крупни индивидуалности, които ще играят главните роли при живота на обществото около Учителя. Единият, който представляваше интелектуалното съзнание, беше Георги Радев, другият, който изразяваше висшето емоционално съзнание и интуиция беше Георги Марков и третият представител на волевото съзнание и висшата разумност - Кузман Кузманов. Тези два триъгълника, които имаха тесни допирни точки - ще очертаят трите етапа на онова велико посвещение, през което ще мине индивидът, обществото, народът, в който е слязъл Учителят като опитно поле и най-сетне човечеството, от което ще се роди новата раса. Тази скица ще бъде като изходно начало при развитието на действието на тази велика драма, чиито актьори ще бъдат тези индивидуалности. Учителят, в моите поверителни разговори много пъти ми е подчертавал, че за актьорите на тази велика драма, която се разиграва около нас, и която представлява миниатюр на бъдещата шеста раса, са цяла верига от души. Тези актьори не са незаменими. Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира.
към текста >>

9. 6.25. Змията ментора

Действително Георги Радев беше интелектуално всестранно запознат с всички области на съвременната наука и с остатъците от традиционните знания, изразени чрез окултизма.
В един мой интимен разговор, Учителят нарече Георги Радев „змията - ментор". Змията наистина в окултизма се взема като емблема на знанието, а менторът - това е човекът, който познава всички области на знанието. Човекът - ментор е този, който притежава една колосална култура. Менторите са били възпитатели на цезарите в римско време.Те са били крайно начетени и са играли голяма роля при възпитанието на римските цезари, и са насочвали политиката на римската империя. Георги Радев е една крупна индивидуалност, който играеше голяма роля около Учителя и братския живот. Действително Георги Радев беше интелектуално всестранно запознат с всички области на съвременната наука и с остатъците от традиционните знания, изразени чрез окултизма. Много пъти Учителят подчертаваше, че традиционното знание, като завещание от миналите школи, особено на Изтока, се е пазило в дълбока тайна. Учителят фигуративно така се изразява за това знание, именно, че тези школи са разполагали в древността с малко хляб. Що се отнася до съвременните, средновековните и западните окултисти, те разполагат с много методи, обаче тези методи не съответстват на изискванията на новото време на духовния уровен на човечеството. Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество. Георги Радев, въпреки обширната си ерудиция, чувстваше, че нещо съществено липсва.
към текста >>

Този автор бе Папюс и бе писал за висшата магия.
Но ние ще си позволим да изнесем някои магически операции, които имат един общ характер, особено когато едно Космично същество, какъвто е Учителят, ги извършва. Ще разкажа един подобен случай, който се извърши в мое присъствие от Учителя на Изгрева. Отначало бяхме трима - Учителят, Георги Радев и аз. Георги Радев носеше със себе си едно окултно съчинение, което наистина даваше един пълен израз на могъществото на самосъзнанието, което винаги изхожда от своите лични интереси, без да държи сметка за окръжаващата среда, нито да си дава отчет, че не трябва да се разточителства с творческите енергии на живата разумна природа. Съчинението беше на коли, без подвързия, от известен западен окултист. Този автор бе Папюс и бе писал за висшата магия. След разговора останахме само двама - Учителят и аз, Георги Радев отиде някъде. Не след дълго време излезе голяма буря. В този момент Учителят взе съчинението, хвърли го във въздуха, бурята го грабна и разнесе по цялата поляна и чух думите, които Учителят произнесе: „По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието." Ние знаем не само от теорията на окултизма, но и от самия досег, който имаме непосредствено с Учителя, че всяко действие, което имаме на физическия свят, има отражение в духовния, и в самите проекции на бъдещето. Разбира се, кръгът на действието му зависи от съществото, което го извършва. То е подобно - както суверенът - бил личност, или колектив, в една държава, неговият подпис има една стойност, а подписът на един архивар - стойност от съвсем друго качество.
към текста >>

10. 6.38. Следването ми в чужбина

Понеже езикът ми беше непознат, затова на първо време останах във Варшава, като записах една висша журналистическа академия, за да мога по този начин да вляза във връзка с интелигенцията и специално да изуча полски език.
38. Следването ми в чужбина След свършването на студентския конгрес, по препоръките на един наш професор, трябваше да отида в гр. Познан, при един много известен на Запад негов колега, професор - Винярски, завършили заедно в Париж - Сорбоната. Понеже езикът ми беше непознат, затова на първо време останах във Варшава, като записах една висша журналистическа академия, за да мога по този начин да вляза във връзка с интелигенцията и специално да изуча полски език. Полският народ, който в своята история е минал през много критични завои, подобно на българския народ, ми оказа доста силно влияние. Голяма разлика съществуваше между двата славянски народа. Докато българският народ е сериозен, мълчалив, трудолюбив, с един твърд характер, напротив -полският народ е много приветлив, крайно общителен, с добро възпитание и силно развито чувство на самоуважение. Другите народи, които непосредствено имах възможност да наблюдавам, като румънския, югославския, чехския, унгарския, германския, в сравнение с полския народ, последният се отличаваше с една голяма мекота, с едни прекрасни отношения в семейството и обществото. Жената там е поставена на едно високо положение.
към текста >>

В скоро време успях да навляза в средите на интелигенцията и по този начин по-непосредствено да се опозная с културата, с науката, изкуството и духовния живот на полския народ.
В това отношение другите народи са изостанали доста назад. Специално Варшава беше населена с много чужденци. Там руското влияние най-силно се чувстваше по отношение на архитектурата и битовите условия. Докато по на запад от Варшава, като Познан, Катовица и пр. по-голяма влияние е упражнила немската култура. В скоро време успях да навляза в средите на интелигенцията и по този начин по-непосредствено да се опозная с културата, с науката, изкуството и духовния живот на полския народ. Католицизмът в Полша играеше много голяма роля в живота на народа. Това религиозно чувство в полския народ беше една полировка, изпълнена повечето с външни церемонии, докато изкуството беше пробило по-дълбоки корени в психиката на народа. Живеех в един студентски дом, който по големина беше втори в света и в него се чувстваше повече международния дух, тъй като там имаше много студенти чужденци. Там успях да си създам връзки с всички студенти от обитаващите там народи. Академията, която следвах ми допадна, защото моята професионална ориентация беше насочена към публицистика.
към текста >>

За мен науката имаше предмет за това, което е станало, журналистиката - за това, което става в живота, а публицистиката се стреми да проникне в бъдещето.
Католицизмът в Полша играеше много голяма роля в живота на народа. Това религиозно чувство в полския народ беше една полировка, изпълнена повечето с външни церемонии, докато изкуството беше пробило по-дълбоки корени в психиката на народа. Живеех в един студентски дом, който по големина беше втори в света и в него се чувстваше повече международния дух, тъй като там имаше много студенти чужденци. Там успях да си създам връзки с всички студенти от обитаващите там народи. Академията, която следвах ми допадна, защото моята професионална ориентация беше насочена към публицистика. За мен науката имаше предмет за това, което е станало, журналистиката - за това, което става в живота, а публицистиката се стреми да проникне в бъдещето. Те са пророците и апостолите на новото, което идваше в света. Тази ориентация си я носих още то България. След двегодишно престояване, аз отидох в Познан, където започнах да работя върху докторската си теза: „Дунавският проблем от гледище на международното право". Тази тема представляваше за мен интерес, защото този въпрос засягаше цялата европейска, стопанска, политическа и културна история. Освен това в Полша на тази тема нямаше почти никакви трудове и професорът имаше амбицията да остави една следа в тяхната литература чрез този труд.
към текста >>

11. 6.47. РЕНЕ ГЕНОН

Той не е дошъл тук да създаде една наука, нито да тури началото на едно социално движение, защото тук има много науки и много социални движения.
Обаче, за моя изненада, тя ми прочете едно писмо от Рене Генон до нея, който бе писал, че познава Учението на Учителя и беше написал похвални слова. Съжалявам, че не поисках писмото, за да остане в България. Но го запомних с най-големи подробности. „Учителят Дънов - това е истинският Пратеник от Небето на земята. Този небесен Пратеник не е дошъл на земята да създаде една нова религия, защото тук има достатъчно религии. Той не е дошъл тук да създаде една наука, нито да тури началото на едно социално движение, защото тук има много науки и много социални движения. Напротив, той е най-големият духовен магнит, който е слизал от Небето на земята. Той е дошъл да намагнетизира своите ученици с този любовен магнетизъм - Любовта, а те от своя страна този любовен магнетизъм ще го разнесат и предадат по цялата земя." Това изказване ми направи силно впечатление. Аз го казах на Боян Боев, а той го изпрати по цяла България. Рене Генон го познават като голям окултист в Европа. Интересно бе, че тази жена изчезна, замина за Варшава и не се обади вече.
към текста >>

Те си гледат своите интереси във висшата политика и никога няма да се откажат от тази хегемония, макар че сега свирят втора цигулка след САЩ.
С документи доказа, че случаят с Кришна Мурти - да бъде издигнат за Миров Учител, е работа на английското разузнаване - „Интелижанс сервиз". Те са финансирали теософското общество и в Индия, и в Европа. И Ани Безант, и Ледбитер са двама големи агенти на английското разузнаване." Туй нещо ме порази. Това не е изключение. Англичаните са способни на туй нещо. Те си гледат своите интереси във висшата политика и никога няма да се откажат от тази хегемония, макар че сега свирят втора цигулка след САЩ. Не ме изненада политическият му смисъл. Но ме изненада, че едно такова духовно движение, което беше заляло цяла Европа, също и у нас, да се поддаде на тези политически домогвания. Но го приех като факт. Спомням си навремето, когато бе изпратена Магдалена Попова до Кришна Мурти с писмо, то тогава той разбра, че е играчка на политическите сили и разтури „Ордена на звездата". Но за разтурването на този орден, голяма заслуга имаше Учителят и неговите двама куриери - Магдалена Попова и Атанас Димитров.
към текста >>

12. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми.
За мен Неговото тяло беше израз в миниатюр на цялото човечество. В неговите органи и системи аз виждах народите. За мен Той не представляваше нищо друго, освен онази велика жертва, когато човек се слива с идеалите не на едно общество, не на един народ, не на една раса, а с идеалите на цялото човечество. Тези идеали носят в основата си онази Космичност, която поставя човечеството като един Уд в този организъм на нашия Космос. Тези именно бяха проблемите, които ме вълнуваха, на които четирите факултета, които следвах, не ми даваха никакъв отговор. Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми. Едничкият, който можеше да ми даде разрешение на тези проблеми, това беше Великият Посветен -Учителят. Тази е причината, поради която почувствах ужаса от думите Му, че ще напусне физическия свят. За мен беше още скрита идеята, че с Неговото заминаване точно по един вътрешен път, чрез едно непосредствено виждане ще имам разрешение на тези проблеми. Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази точка на допир с Него. В тази мистерия всеки посредник изчезва, светът на образите престава да съществува, човешкото съзнание се издига в света на инвариантите -свят, където човек намира себе си, онзи Божествен лъч, който излиза непосредствено от глъбините на космичната същност.
към текста >>

Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази точка на допир с Него.
Тези именно бяха проблемите, които ме вълнуваха, на които четирите факултета, които следвах, не ми даваха никакъв отговор. Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми. Едничкият, който можеше да ми даде разрешение на тези проблеми, това беше Великият Посветен -Учителят. Тази е причината, поради която почувствах ужаса от думите Му, че ще напусне физическия свят. За мен беше още скрита идеята, че с Неговото заминаване точно по един вътрешен път, чрез едно непосредствено виждане ще имам разрешение на тези проблеми. Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази точка на допир с Него. В тази мистерия всеки посредник изчезва, светът на образите престава да съществува, човешкото съзнание се издига в света на инвариантите -свят, където човек намира себе си, онзи Божествен лъч, който излиза непосредствено от глъбините на космичната същност. Това са велики проблеми, които ще получат своето разрешение при Космичното съзнание на Шестата раса.
към текста >>

13. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

онази висша хармония - между емоционалното, умственото и волевото съзнание.
Тази глава е само за онези души, които имат онзи копнеж да търсят тясната пътека, която води към Истината, за онези души, които искат да сътрудничат във "Великото дело на Учителя. Тази моя последна среща беше три дни преди заминаването на Учителя. На 27.XII.1944 г. в 5,45 часа сутринта Учителят напусна физическото си тяло. Това Космично Същество, Чийто символ беше равностранният триъгълник, т.е. онази висша хармония - между емоционалното, умственото и волевото съзнание. Тези три съзнания са озарени от трите принципа на Битието -Любовта, Мъдростта и Истината. В тази хармония е извършено онова велико съчетание, което на окултен език се нарича мистичен брак. При този мистичен брак идва Божествената пълнота, човек става едно с Космичното Начало. На мен сега ми стана много ясно защо Небето изпраща тези Велики посветени на земята, да се въплътят в човешка форма. Тези същества, които са завършили своята еволюция и носят в Себе Си тази Космична пълнота и този контакт, които правят непосредствено със своите ученици е да събудят в тях новите сили, които ще се проявят в новата епоха.
към текста >>

Той не дойде да създаде една наука, защото съществуват много науки в света.
Тези същества, които са завършили своята еволюция и носят в Себе Си тази Космична пълнота и този контакт, които правят непосредствено със своите ученици е да събудят в тях новите сили, които ще се проявят в новата епоха. Тук му е мястото да кажа, как се изказа един от съвременните мистици Рене Генон. Този голям познавач на окултното знание на Древна Индия, който живееше в Кайро, се произнесе за Учителя така: „Учителят е истинският пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слязъл някога на земята. Той не дойде да създаде една религия, защото има много религии на земята. Той не дойде да създаде една наука, защото съществуват много науки в света. Той не дойде да създаде едно обществено движение на земята, защото има много такива. Той дойде да намагнетизира Своите ученици с любовния магнетизъм, а те от своя страна да намагнетизират цялото човечество". Така говори само посветеният. Така могат да виждат само мъдреците, които видяха звездата на Изток, знамението за идването на Христа. Велика култура очаква този народ, в който се въплътяват тези Велики Посветени, защото този народ представлява разсадникът на новите идеи, които след това трябва да се възприемат от другите народи.
към текста >>

Тази висша хармония, която лъха от Учителя в тези три действия в Неговата Школа, чрез тези три Космични вълни на Любовта, Мъдростта и Истината идват да възстановят както в индивида, така и в народа, да изправят малкия кармичен равностранен триъгълник, както и общочовешкия равностранен триъгълник, да зазвучат в хармонията на равностранния Космичен триъгълник на Учителя.
На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието. Тези два свята като се координират и хармонизират чрез великата Истина, то тогава в човека ще се събуди онази разумна воля, която ще реализира новите идеи, които Учителят донесе. Сега разбрах, че Учителят не трябва да бъде търсен извън като някакъв обект, но да го чувстваме вътре, дълбоко в себе си, чрез чистотата на свое-то сърце, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята воля. Този именно акорд, който звучи дълбоко в нашата душа, ни поставя във връзка с пулса на живота, с ритъма на Космичния свят. Тази висша хармония, която лъха от Учителя в тези три действия в Неговата Школа, чрез тези три Космични вълни на Любовта, Мъдростта и Истината идват да възстановят както в индивида, така и в народа, да изправят малкия кармичен равностранен триъгълник, както и общочовешкия равностранен триъгълник, да зазвучат в хармонията на равностранния Космичен триъгълник на Учителя. Тези велики проблеми на бъдещето ще бъдат разработени чрез новата раса в астрокосмичната синтеза. Новата епоха е вече зачената, тя расте в утробата на времето и наближава момента, когато човечеството ще излезе от тъмния период на Кали Юга, за да влезе в новата култура на Синовете Божии. Старият свят, със своите противоречия, с всичките си свои заблуждения, с всичките си кървави насилия ще бъде тор, чрез който ще се наторят идейните семена на новата култура. Сега в Невидимия свят се приготовляват душите, които ще слязат тук на земята и ще бъдат истинските работници за изграждането на тази култура, от която ще се създаде новата раса - расата на учениците. В следващата глава аз ще се опитам да очертая главните задачи на тази нова култура чрез формулата, която Учителят тихо ми прошепна на ухото.
към текста >>

14. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА В настоящето изложение няма да си служа с тежката терминология на философията, нито с неясните термини от окултизма, но ще избера най-достъпната форма, предимно терминологията на модерната наука и психология.
63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА В настоящето изложение няма да си служа с тежката терминология на философията, нито с неясните термини от окултизма, но ще избера най-достъпната форма, предимно терминологията на модерната наука и психология. В тази част от книгата ще дам една скица на трите ложи, а който желае да ги проучи по-подробно може да ги потърси в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Първата ложа - това е ложата на Бялото Братство, според Учителя. Нейното седалище е на Слънцето. Втората ложа, или ложата на Лявото посвещение - се намира по планетите. Третата ложа - на Космичното братство, която направлява действията на двете първи ложи, седалището й се намира на Звездата на звездите, или Слънцето на Слънцата - „Алфиола", където е нейния център, който Учителят ни го откри.
към текста >>

Свръхсъзнанието ще даде направление на човешката еволюция." При въдворяването на тази висша хармония в човешката природа, човек ще стане господар на разрушителните сили вътре в себе си, ще ги тласне към едно творчество, както в полето на духовната култура, в науката и изкуството, а така също и в полето на материалната култура.
Изграждането на новите форми на живота подразбира едно по-високо и по-просветено отношение към Разумната природа. Любовта ще действа чрез новите творчески сили, които ще се проявят в човешката душа. Учителят характеризираше това положение при новата раса по следния начин: „Човечеството е минало през подсъзнателния и съзнателния живот. Сега то развива самосъзнанието. Постепенно хората ще влязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде направление на човешката еволюция." При въдворяването на тази висша хармония в човешката природа, човек ще стане господар на разрушителните сили вътре в себе си, ще ги тласне към едно творчество, както в полето на духовната култура, в науката и изкуството, а така също и в полето на материалната култура. Учителят казва: „Епохата, през която сега човечеството минава, изисква от всички да въдворят Братството между народите, да хвърлят оръжието от ръцете си. Аз съм против сегашното оръжие. Защо? - Защото има други сили, с които може да се воюва. Страшно е да се хвърлят гранати и бомби и да се чупят ръцете, краката и главите на хората. За в бъдеще всички ще се побратимят, ще образуват светящата раса на Любовта.
към текста >>

Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното пространство - е духовният повик на новото време.
Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика. И в този път ще разбере, че: „Всички светове и Слънца са училища, университети на природата, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която хората на земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към Космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит." Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на Шестата раса! В човека на Шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждането. Той ще влезе в досег с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции на човека ще заработят и ще доловят по-фините вибрации на Природата. Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното пространство - е духовният повик на новото време. Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от Невидимия свят, с които вие ще се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Като отидете при Тях, Те ще ви приемат в Своите жилища с такава братска любов, за която вие нямате представа.
към текста >>

Ще остане достатъчно свободно време за изкуство, наука и пр.
Физическият труд е бил „мъчение" за миналите раси, като едно отклонение от Божествения ред. В Шестата раса мъчението и трудът ще бъдат заменени с „работата", която вече подразбира хармонично съчетание на мисълта, чувството и волята. При работата човек ще съчетае духовното с материалното, като материалното ще бъде слуга и помощник на духовното, а не както в миналото - материалното да господства и да ограничава духовното - да спира правилното негово изявление. По този повод Учителят казва: „Всеки ще има нужда да работи за материалните блага само по два часа на ден, а всичкото останало време ще бъде употребено за нуждите на духа. Ако на земята всички работят, ще се падне на човека всеки ден по 2-3 часа физически труд. Ще остане достатъчно свободно време за изкуство, наука и пр. И такава култура ще настане на земята. Съвременните народи работят много, с малки придобивки, а им трябва само 2 часа, за да си изкарат прехраната. Всичкото време на човека днес отива за физическия труд и не му остава време за нищо друго". Още в 1919 г. Учителят каза, че „след 1945 г.
към текста >>

15. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече.
Не, Вие ежегодно потъвате в материята и се отдалечавате от него. Христос ще намери други да приложат Учението му и нека не Ви е мъчно, че можете да станете излишни. Г-н Дънов няма свое Учение, а работи за приложение на правилно разбраното Христово Учение на земята. За да може да се вникне в простите по форма, но дълбоко алегорични беседи на г-н Дънов се искат широки окултни и научни познания и чист живот. Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме. Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български. Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането.
към текста >>

Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др.
За да може да се вникне в простите по форма, но дълбоко алегорични беседи на г-н Дънов се искат широки окултни и научни познания и чист живот. Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме. Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български. Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането. Било казано в решенията на тези събори, че ония, които са приели мистериите (тайнствата), не се прераждат. А това значи, че прераждането съществува само за нехристиянс-ките народи и за всички ония християни, които са само на име такива. С това решение на вселенските събори ние напълно сме съгласни.
към текста >>

Но за това издигане не е достатъчно само светската наука.
А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите. Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме". Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьр-новци и изобщо за всички добри християни. 1.) Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука. За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък. Следователно, ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр. и пр.
към текста >>

Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят.
Следователно, ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр. и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни. Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно.
към текста >>

Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно.
и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни. Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи.
към текста >>

Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, до колкото можем да я приложим.
От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи. Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципен! Ние едно трябва да знаем, че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живее по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него, А неговите управници щом са също добри никога лошо не ще сторят за този народ. За това ние положително знаем, че обновата, за която се толкова говори, и братството в света, за което също се говори, ще настъпят само когато тръгнем по този стръмен път - всеки да дяла първо своите недъзи, та после да образуваме и цялото, но вече със здрави основи, а не с палиативни средства и гнила основа, както е сега. Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, до колкото можем да я приложим. За това за нас врагове не съществуват, макар да ни хулят и клеветят, защото знаем, че всеки ще отговаря пред Върховния съдия, който е един за всички ни. Той е, който съди и най-правилно. И ние бихме се считали за най-щастливи, ако можехме да изпълним напълно Неговата воля, макар и целия свят да ни хули. Ето защо, ние не се занимаваме с клеветите и хулите от когото и да идат те. Нека те си вършат своето, ние ще си вършим своето, тоест, ще се молим частно и колективно за нас и за целия български народ и да просвети Бог умовете на всички ни да Го познаем, което е много важно в настоящия момент; ще се молим да прости нам, на целия български народ, а и на цялото човечество, защото сме се самозабравили вече.
към текста >>

16. 77. ЛЯТО 1939-то

ТОМ 6

Докато има толкова красиви неща в живота: музика, поезия, изкуство, наука, защо да се докосвам до нея?
Какво разбраха другите тогава, не зная. Но аз бях дете - чувствувах се като дете. Аз винаги и до ден днешен се чувствувам дете - дете, което нищо не знае и не разбира от големите въпроси на света и живота. От политика пък хабер си нямах. Никога не съм се интересувала и занимавала с политика. Докато има толкова красиви неща в живота: музика, поезия, изкуство, наука, защо да се докосвам до нея? За мене тя е била винаги нещо нечисто. Малките повърхностни, случайни познания, които сами са ми се натрапвали ми говорят за това, че тя не е допринесла нищо добро на света - само раздори, крамоли, войни, революции, безлюбие, насилие, егоизъм, лъжи, жестокост и т.н., и т.н... Животът, светът нямат нужда от нея. Без нея те биха си съществували по-добре. И религията! А всичкият упадък и разгром - на политиката.
към текста >>

Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред.
И религията! А всичкият упадък и разгром - на политиката. Да ме извинят големите политици. Това е само мое мнение. Може да има добри политици и добра политика, но аз не съм видяла още техните добри плодове. Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред. И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов?
към текста >>

И то чистите: Религия, изкуство и наука!
А всичкият упадък и разгром - на политиката. Да ме извинят големите политици. Това е само мое мнение. Може да има добри политици и добра политика, но аз не съм видяла още техните добри плодове. Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред. И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света.
към текста >>

За мене и изкуството е религия, и науката е религия.
Това е само мое мнение. Може да има добри политици и добра политика, но аз не съм видяла още техните добри плодове. Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред. И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света. Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида?
към текста >>

Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца?
Може да има добри политици и добра политика, но аз не съм видяла още техните добри плодове. Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред. И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света. Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида? - Висша не надмината поезия!
към текста >>

Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света.
И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света. Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида? - Висша не надмината поезия! Какво са притчите на Соломона? - Висша Мъдрост!
към текста >>

- Висша не надмината поезия!
Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света. Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида? - Висша не надмината поезия! Какво са притчите на Соломона? - Висша Мъдрост! Какво е Евангелието? - И едното, и другото! Какво е Словото на Учителя?
към текста >>

- Висша Мъдрост!
Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света. Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида? - Висша не надмината поезия! Какво са притчите на Соломона? - Висша Мъдрост! Какво е Евангелието? - И едното, и другото! Какво е Словото на Учителя? - Най-висшата поезия и музика, най-висше знание и мъдрост. Да изучаваш науката значи да изучаваш Бога!
към текста >>

- Най-висшата поезия и музика, най-висше знание и мъдрост.
Какво са притчите на Соломона? - Висша Мъдрост! Какво е Евангелието? - И едното, и другото! Какво е Словото на Учителя? - Най-висшата поезия и музика, най-висше знание и мъдрост. Да изучаваш науката значи да изучаваш Бога! Да възлюбиш изкуството, значи да възлюбиш Бога -Неговата красота! Това могат да разберат само истинските хора на науката и изкуството. Учителят казва: „Учените по пътя на своите научни изследвания ще стигнат до Бога! " Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят?
към текста >>

Да изучаваш науката значи да изучаваш Бога!
- Висша Мъдрост! Какво е Евангелието? - И едното, и другото! Какво е Словото на Учителя? - Най-висшата поезия и музика, най-висше знание и мъдрост. Да изучаваш науката значи да изучаваш Бога! Да възлюбиш изкуството, значи да възлюбиш Бога -Неговата красота! Това могат да разберат само истинските хора на науката и изкуството. Учителят казва: „Учените по пътя на своите научни изследвания ще стигнат до Бога! " Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят? Те всички са били дълбоко религиозни и озарени свише.
към текста >>

Това могат да разберат само истинските хора на науката и изкуството.
- И едното, и другото! Какво е Словото на Учителя? - Най-висшата поезия и музика, най-висше знание и мъдрост. Да изучаваш науката значи да изучаваш Бога! Да възлюбиш изкуството, значи да възлюбиш Бога -Неговата красота! Това могат да разберат само истинските хора на науката и изкуството. Учителят казва: „Учените по пътя на своите научни изследвания ще стигнат до Бога! " Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят? Те всички са били дълбоко религиозни и озарени свише. Те са били истински служители на Бога. Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века.
към текста >>

Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века.
Това могат да разберат само истинските хора на науката и изкуството. Учителят казва: „Учените по пътя на своите научни изследвания ще стигнат до Бога! " Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят? Те всички са били дълбоко религиозни и озарени свише. Те са били истински служители на Бога. Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века. Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата? Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа. Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!? И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?!
към текста >>

И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?!
Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема религията чрез науката - този най-голям учен на века. Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата? Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа. Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!? И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?! Ами какво да кажем пък за онези адепти - възвишени същества, за които говори Учителят, служители и съработници на Бога, които са участвували и участвуват в създаването на Вселената и на нашата земя?! Но аз се отвлякох. Думата ми беше, че аз и не подозирах голямата и страшна вълна, която се надигна от запад и грозеше да залее и разгроми света - голямата Световна война, която започна още в края на 1939 г. и се разрази в годините 1939-1944 г. И дали е спряла сега?
към текста >>

17. 13. Окултистите от запада и Учителя

Васко Искренов

ТОМ 7

А пък Платон е бил във връзка с висшата школа на Египет.
И: Сега, нали да ви кажа и за Сократ. Един ден Сократ казва на своя най-любим ученик Платон: „Дете мое, ти си поет и често залиташ, хвърчиш зад облаците, не забравяй, че живееш на земята“. Платон му отговаря: „Учителю, аз знам всичко, което ти знаеш, а освен това зная нещо, което ти не знаеш“. За тия думи един друг ученик на Сократ с прякор кучето казва: „Аз се гордея с моя прякор кучето, защото хапя всички,които са по-големи от Учителя“. Той е фанатик обаче много мил, щото е откровен, ама до там е стигнал. А пък Платон е бил във връзка с висшата школа на Египет. Неговият чичо Солон-атинецът също е бил във връзка с мистичната школа на Египет, нали. И тия работи понеже ми са известни, аз ги казах така и очаквах, че щом те разбират своята работа ще ми отговорят, макар че самия тоя секретаря казва, значи името е важно, не стои в това какво човек учи, а как го учи. Именно аз исках това да подчертая, че вие учите това нещо, но как го учите, ето една хубава фраза сте казали, а пък стоите в противоречие с нея. Не ми отговаряха. В: Не може да ви отговорят, там е ясно.
към текста >>

Събират се днес от всички браншове на науката, учени, професори.
Аз не съм могъл никога да слушам един поп да ми говори за Бога. Ама Учителя говори за Бога, ама съвсем с Мъдрост. Ама сам Христос не създаде някаква религия. В: Ясно, въпросът е ясен. И: Ако ние познаваме Словото на Христа. Събират се днес от всички браншове на науката, учени, професори. Учените-теолози, даже от всички браншове, но какви са тия учени, не са учени, защото не творят наука, а които са заучили наука и според която и според Дарвиновата теория човек не е вече Форбилд Готес, създаден по образ и подобие на Бога, защото произлиза от маймуната. Но Божиите, теолозите, пък държат, че човека е направен по образ и подобие Божие. Обаче какъв е тоя образ също така не могат да обяснят. Едните и други са прави и криви. Еволюират формите, които са несъвършени, а онова, което е съвършено,което е направено по образ и подобие на Бога, то няма нужда от еволюция.
към текста >>

Учените-теолози, даже от всички браншове, но какви са тия учени, не са учени, защото не творят наука, а които са заучили наука и според която и според Дарвиновата теория човек не е вече Форбилд Готес, създаден по образ и подобие на Бога, защото произлиза от маймуната.
Ама Учителя говори за Бога, ама съвсем с Мъдрост. Ама сам Христос не създаде някаква религия. В: Ясно, въпросът е ясен. И: Ако ние познаваме Словото на Христа. Събират се днес от всички браншове на науката, учени, професори. Учените-теолози, даже от всички браншове, но какви са тия учени, не са учени, защото не творят наука, а които са заучили наука и според която и според Дарвиновата теория човек не е вече Форбилд Готес, създаден по образ и подобие на Бога, защото произлиза от маймуната. Но Божиите, теолозите, пък държат, че човека е направен по образ и подобие Божие. Обаче какъв е тоя образ също така не могат да обяснят. Едните и други са прави и криви. Еволюират формите, които са несъвършени, а онова, което е съвършено,което е направено по образ и подобие на Бога, то няма нужда от еволюция. Благодарение на него има еволюция, а не обратно.
към текста >>

Един шведски писател Морис Метерлинг беше написал една много хубава книга за пространството и времето, където засяга областта на опасната област на висшата математика и казва: „Вие като прочетете моята книга няма да разберете какво е четвъртото измерение, но поне ще може да правите разлика от това, което не е то“.
Когато Христос казва: „Аз и Отец сме едно“, Той не разбира, че Той като личност и Бог като бяла брада са едно. Ами Той каза и на своите ученици: „И вие сте едно с Мене, ама още не знаете това“. Как може човек Бог да бъде ограничен в една форма ако Той е без начало и без край. Ако Той е нещо, което стои над нашия триизмерен свят - дълбочина, височина и ширина. Ако е от едно по-високо измерение за това измерение ние нямаме представа за него, защото сме сами триизмерно устроени. Един шведски писател Морис Метерлинг беше написал една много хубава книга за пространството и времето, където засяга областта на опасната област на висшата математика и казва: „Вие като прочетете моята книга няма да разберете какво е четвъртото измерение, но поне ще може да правите разлика от това, което не е то“. На морския бряг, но върху пясъка беше открита една неимоверна голяма стъпка. Цяла сензация, преса, шум голям. Изследваха я учените и най-накрая уртановиха, че това е нашата собствена стъпка. Така човек по пътя на математиката и геометрията постига сам себе си. Бог като есенция е Дух и щом като той е направил човека по образ и подобие свое, то и човека е дух или една искра от необятния всемирен план.
към текста >>

18. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

Освен това той познаваше много добре и съвременната наука и философия.
Харитеви, а самите предсказания се отнасят до г-ца Райна Михайлович, секретарка на г. Чепрашиков, самоубила се отпосле във Виена и до г-ца Ченгелиева, учителка. Ето и самото описание на случката. „Това става в чифлика на моята роднина, където за втори път беше дошъл на гости за 1-2 дена въпросният господин. Познавах го от миналата година, когато беше гостувал десетина дни и беше ни доста зачудил със своите своеобразни тълкувания на много неща в живота. Освен това той познаваше много добре и съвременната наука и философия. Говореше смело и умело. Но все пак - тълкуванията му ми се виждаха натегнати. Може би, аз не можех да следя неговата логика и заради това. Но, както и да е, това не е важно. Искам само да отбележа, че той беше и дълбоко верующ човек, но не тъй, както обикновено се вярва.
към текста >>

Елементарна истина сред хората на тази духовна среда - както и сред всички истински окултисти, теософи и истински мистици, стремящи се към развиване на висши дарби и към високо духовни постижения, е че първото условие за това е пълното себеотдаване на безкористна служба на висшата истина, висшата правда, висшата красота - служенето на живия Бог на любовта.
То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Л. Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България. Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек. Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: Живот според духът на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветно служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат. Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата". Елементарна истина сред хората на тази духовна среда - както и сред всички истински окултисти, теософи и истински мистици, стремящи се към развиване на висши дарби и към високо духовни постижения, е че първото условие за това е пълното себеотдаване на безкористна служба на висшата истина, висшата правда, висшата красота - служенето на живия Бог на любовта. Такова схващане има и тоя път следва от много години и Л. Лулчев; на това именно той дължи преди всичко и постигнатите от него резултати. Не ще съмнение, г. Л. Лулчев не е сред поменатата среда, нито единствения, нито най-големия ясновидец, има там още мнозина и между тях един, който безспорно стои във всяко отношение много високо над всички -техния Учител. Него Л.
към текста >>

19. 23 - 15. НОВОТО УЧЕНИЕ

ТОМ 10

Според съвременната наука човек идва от един по-низш свят - животинския.
Този човек бил милосърден, чувствал болките и неволите на другите като свои. Такъв човек е добродетелен. Друг път Христос отива при своите ученици и им казва: „Ако вашата вяра не надмине правдата на книжниците и фарисеите, вие нищо не сте! " Тука, в един термин Христос влага две противоположни съдържания. Каква е правдата на книжниците и фарисеите? Според съвременната наука човек идва от един по-низш свят - животинския. Оттам той е пренесъл всички животински качества, заедно с тяхната правда, с която се борави и до днес. По онова време книжниците и фарисеите са били силните на деня. В тяхни ръце е била съдбата на еврейския народ. Те са разполагали с всички блага и са ги разпределяли по познат начин. Този начин на изява на правдата е свойствен на всички народи.
към текста >>

Ако го слушаме, ще се пробуди в нас Висшата Божествената природа, ще се издигнем от човека - животно до Божествения човек, до Христа.
Тя е като електрически ток. който захранва милиарди крушки едновременно. Така, тази субстанция е една в света, във всеки човек, във всяко съзнание. Това велико космическо Аз е една жива Божествена субстанция, която прониква във всяко човешко същество, изпълва го с живот и му дава светлина на ума, разум да различава добрите мисли, чувства и постъпки от лошите, да вижда и открива възможностите. Това Божествено Аз ни учи да изпълняваме правото, възвишеното, красивото. Ако го слушаме, ще се пробуди в нас Висшата Божествената природа, ще се издигнем от човека - животно до Божествения човек, до Христа. Този възходящ път лежи във вътрешното битие на човека, именно в това Аз. Това Аз е реалност, то е същественото, то е истината! Без тази Божествена реалност нашият Аз няма живот, няма знание, няма светлина. В присъствие на тези Божествени сили в нас, Азът ни става способен да възприема всички тези форми и сили на цялото битие и тяхните отношения. А когато се издигнем по-нагоре в нашето битие, ще видим, че нашето Аз е лъч от цялото съдържание на битието и ще го почувстваме като наш живот /Живот за цялото/.
към текста >>

Слухът и зрението развиват контакта с околната среда, науката и изкуството и усъвършенстват човека.
Ако не чувстваме нищо, ние сме мъртви. Щом усещаме външните въздействия, ние сме живи. Осезанието е неразделно от живота, то е еквивалент на живота, равностойна сила. Благодарение на осезанието човек си е създал благоприятни условия за живот. Благодарение на вкуса и обонянието се е развил подборът на храната. Слухът и зрението развиват контакта с околната среда, науката и изкуството и усъвършенстват човека. И така, петте сетива са врати, чрез които ние влизаме в този материален свят, изучаваме го и намираме хиляди блага, складирани в него, необходими за осъществяването и развитието на нашия живот. Умът на човек е обширен свят, в центъра на който стои едно разумно същество, което мисли, определя, оценява, решава и привежда в движение. Това същество, невидимо за нас, е съзнанието. То е господар, то е реалното, То организира тялото и проектира знанието и спообностите си за своите нужди. Тялото е слуга, подчинен на волевата разумна, невидима сила, която го оформя, изгражда и приспособява за своите цели.
към текста >>

20. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Тези въпроси са стояли и пред гръцките философи, а са проблем и на съвременната наука.
16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ Георги Радев Дюлгеров От най-древни времена човек е усещал в себе си силата на своя ум, на своето сърце, своите чувства, желания, страсти, влечения и обич. Не е могъл, обаче да определи къде се намират в човека тези сили. Тези въпроси са стояли и пред гръцките философи, а са проблем и на съвременната наука. Всички са посочвали главата като седалище на човешкия ум. Знае се, че във всяка деятелност взема участие мозъкът като цяло. В началото на нашия, 20-ти век, американският лекар, физиолог и психолог д-р Гал, установи експериментално, че във всяка проява на човешкия ум вземат участие отделни области, които той нарече мозъчни центрове. Такива центрове той е открил около 40 и е посочил тяхното място по главата на човека. Областта, в която се отразява или възприема външният свят, се намира в предната част - долният лоб на челото, над очите, по протежение на веждите.
към текста >>

Това се вижда от изградените системи в човека, В центъра на този строителен процес стои преследването на една по-висша цел - създаване на едно по-съвършено тяло, въплащаващо в себе си по-възвишени умствени способности.
Той приема храна, вода, въздух, приема светлина, топлина и енергия. С това той съгражда своята физическа форма. Неорганичните елементи се извличат от растенията и плодовете. По този начин той се явява трансформатор на материалния свят. Тези процеси не са произволни, а организирани, целенасочени и разумни. Това се вижда от изградените системи в човека, В центъра на този строителен процес стои преследването на една по-висша цел - създаване на едно по-съвършено тяло, въплащаващо в себе си по-възвишени умствени способности. Този архитект е един лъч от Мировия Дух, който е резервоар на разум, мъдрост и любов и който ни свързва с цялото битие. Този жив лъч го усещаме като АЗ-себечувстване, без да познаваме неговия източник. Според окултизма, този Божествен лъч, неговата същност, енергия и сила, е продължение на Божествения Миров дух. Когато този лъч навлезе в материалния свят, неговото първично съзнание за цялото се помрачава и той забравя своя произход. Вижда се в един чужд, непознат свят, в една непрогледна тъмница и се сблъсква с новите сили и закони.
към текста >>

21. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Оттам животът преминава в по-високите форми - растителна, животинска и най-висшата - човекът.
Ето защо тялото остава неподвижно и като купчина разнородни елементи, събрани някога по волята на Духа да му служат, сега остават свободни, отблъсквайки се взаимно. Газообразните излитат, втечнените изтичат, а твърдите стават на прах. Тялото се разлага и изчезва, а човешкото Аз, душата и духът отиват да си построят по законите на Кармата друго тяло - по-красиво, по-способно, с по- големи възможности, за да може да се приспособи към новите условия, към по- сложния бит на новото време. Животът е всемирно явление и изпълва всичко. Живот има в минералите, функционира в кристалите, като съгражда тяхните форми. Оттам животът преминава в по-високите форми - растителна, животинска и най-висшата - човекът. Човекът е венецът на творението, най-организираното същество. Минералното царство е несъзнателно, животът тук слабо се забелязва. Движението, устройството на молекулите, които формират структурата на минерала е предизвикано от съзнание, което е далеч, формирането се извършва от сили по начин, както магнитното желязо привлича железните стърготини. Втората фаза е растителната - растителното царство. Тази фаза е подсъзнателна.
към текста >>

От тях е създадена окултната /тайната/ наука и нейните разклонения.
Тези велики свръхсъзнатели същества са пазители и водители на човечеството, те са свързани с него, защото животът на всички - от най-низшето до най-висшето е единен и Божествен. Те са слизали в началото на всяка култура, създавали са благоприятните условия за развитието й. Такива са били Конфуций, Буда, Зороастър, Хермес, Мойсей, Христос, нашият Учител. Те са изпращали свои ученици и посветени създавали са школи /окултни/ - египетската на Хермес, орфистите на Орфей, Питагорейците, Богомилите, Християн-Розенкройцерите, теософите на Щайнер, Йогите на изток и др. Всички тези школи изнасят знания, изпитани и проверени от тези великани на светлината. От тях е създадена окултната /тайната/ наука и нейните разклонения. Изучаването на тази наука осветява пътя на всеки, вървящ по него и му помага да развие нови сетива, възприятия и възможности. Тези сетива са като семена, като потенциални сили, които очакват своето пробуждане. В школите се изучават методите за развиване на тези способности, с които мирозданието разкрива своите тайни на ученика. Както слепият чрез пипане опознава предметите и добива ограничена представа за обективния свят, така и ученият чрез опити изучава фактите и иска да ги обясни. Каквато е разликата между слепия и зрящия, такава е разликата между учения и окултиста-ясновидец, който вижда причините, силите и разума, който обуславя фактите, явленията и връзката им с цялото.
към текста >>

Изучаването на тази наука осветява пътя на всеки, вървящ по него и му помага да развие нови сетива, възприятия и възможности.
Те са слизали в началото на всяка култура, създавали са благоприятните условия за развитието й. Такива са били Конфуций, Буда, Зороастър, Хермес, Мойсей, Христос, нашият Учител. Те са изпращали свои ученици и посветени създавали са школи /окултни/ - египетската на Хермес, орфистите на Орфей, Питагорейците, Богомилите, Християн-Розенкройцерите, теософите на Щайнер, Йогите на изток и др. Всички тези школи изнасят знания, изпитани и проверени от тези великани на светлината. От тях е създадена окултната /тайната/ наука и нейните разклонения. Изучаването на тази наука осветява пътя на всеки, вървящ по него и му помага да развие нови сетива, възприятия и възможности. Тези сетива са като семена, като потенциални сили, които очакват своето пробуждане. В школите се изучават методите за развиване на тези способности, с които мирозданието разкрива своите тайни на ученика. Както слепият чрез пипане опознава предметите и добива ограничена представа за обективния свят, така и ученият чрез опити изучава фактите и иска да ги обясни. Каквато е разликата между слепия и зрящия, такава е разликата между учения и окултиста-ясновидец, който вижда причините, силите и разума, който обуславя фактите, явленията и връзката им с цялото. Окултистът-ясновидец вижда тяхния ритъм във Всемира и хармонията, която звучи и превръща светлина и цвят и всичко, където минало, сегашно и бъдеще е едно.
към текста >>

Той ни даде наука - това велико послание в 7000 беседи, в които разкрива знание за нашето духовно издигане.
На тези хора очите им са отворени и те виждат мировото величие на Божествения свят и че те са свързани и съработници на това. Нашият Учител идва от този свят, огрян от Всемирна Любов, изпълнен с дълбока Мъдрост, в която грее лъчезарна Истина. Той дойде и донесе едно всемирно послание, в което са дадени законите за изграждане на нова световна култура на новата раса, раса, която е логика на боговете. Той дойде да ни покаже пътят и методите как да приемем благата на този завет. Той дойде между нас, открехна мантията си, за да видим неговата сила, неговата светлина, мъдрост и любов. Той ни даде наука - това велико послание в 7000 беседи, в които разкрива знание за нашето духовно издигане.
към текста >>

22. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ДУХОВНА КУЛТУРА Месечно списание за религия, изкуство и наука София, 1920, Год.
КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ДУХОВНА КУЛТУРА Месечно списание за религия, изкуство и наука София, 1920, Год. I, кн. 1 и 2 (стр. 114-133) ИКОНОМ КОНСТАНТИН А. ДЪНОВСКИ Настоящите редове имат за цел да разкрият живота и делата на един скромен, но заслужил народен деец, който години наред е работил за народното благо и чието име е неразривно свързано с въздигането и закрепването на българската народност във варненския край; да разкрият неговите трудове и заслуги и да отдадат дължимата почит на неговата светла памет. Този скромен деец е иконом Константин А.
към текста >>

Той се дължал на външни влияния, но във висша степен и на новата националистична насока в църквата.
Обаче в това положение настъпила постепенно промяна. Новите идеи от запад почнали да преливат и към Балкана и една нова струя раздвижи общества и народи. Гърци, сърби и най-подир българи наченали да се пробуждат, да се самоосъзнават като народи и да чувствуват своите национални различия. Цариградската патриаршия, начело на която стояли гърци, забравяйки своето предназначение, също се поддала на новите веения, изместила националния принцип пред онзй на религията, и така се превърнала в един гръцки институт, който си поставил за главна задача да всажда гърцизма между инородците. Във Варна, след като градът беше си отпочинал от нещастията и страхотиите през време на Руско-турската война в 1828 г., през 40-тях години на миналото столетие се наченал един бърз подем на гръцкия дух. Той се дължал на външни влияния, но във висша степен и на новата националистична насока в църквата. Икономическото и търговско повдигане на града след войната от 1828 г. направи възможно да проникне скоро тук с голяма сила въздействието на възраждаща се Елада. Самата църква застанала начело на това движение. Започнала се една трескава деятелност за подобрение и въздигане на учебното дело, което дотогава било съвсем примитивно. Започнали да строят училища.
към текста >>

23. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг, достоен за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо.
клир и народ са напълно предани на Бога и Църквата. Водителите пък, народни и църковни, полагали голям труд и грижа за тях, но делата им не са били достатъчно сплотени и животоспособни. II. Времето до 1860 г. може да се характеризира като епоха на отдих, през която просветва надежда за подобрение, дава се повод на клира и на народните водачи да съразмислят за прокарване стабилни реформи в църковното управление и да се погрижат за възпитаване на християнското изпълнение. Обаче нищо достойно и подходящо на нуждите и желанията не е станало. Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг, достоен за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо. Беше възможно през това време да се направи много нещо, та днес да не плачем ненавременно и [да] се разкайваме за настъпилите нещастия, обаче нищо не се е направило, достойно за споменуване. III. От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печапната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците. Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява. Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното достойно за оплакване положение.
към текста >>

Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява.
Обаче нищо достойно и подходящо на нуждите и желанията не е станало. Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг, достоен за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо. Беше възможно през това време да се направи много нещо, та днес да не плачем ненавременно и [да] се разкайваме за настъпилите нещастия, обаче нищо не се е направило, достойно за споменуване. III. От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печапната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците. Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява. Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното достойно за оплакване положение. Това обаче премина и никаква полза няма от риданията и плача, освен щото съзнаването на грешките да способствува за поправяне на останалото. Никой не може да отрече, че през тези две епохи, когато е било възможно да се действува, изпъкнаха в Църквата между първенците на народа ни хора уважаеми, които са работили мъдро в църква и общество, мъже, чиято памет е вечна, а похвалата велика. Обаче добрите сетнини от добрите техни дела са повлияли твърде малко върху цялото. Тази епоха може, наистина, да се нарече иначе и епоха на взаимни обвинения, защото първенците на нацията сочат остро и убедено водителите на църквата като виновници на нещастията, а последните - тях, заради това, дето се стремят да направят църквата светска.
към текста >>

Да се премахнат трите големи злини: неоправданото каноническо преместване, вмъкването във висшата иерархия на неспособни елементи и нееднаквото възнаграждение на владиците.
Това положение трябва да се заздрави с нужните закони. Да се създаде правосъдие, което да следи всички административни и духовни работи на Св. Синод и да определя ясно отговорностите на патриарха и синодалните. Да се създаде въз основа на каноните законоположение с углавен характер с наказания за симония, за всяко дароприемане и злоупотребление и за разни обвинения против архиерея. Да се създаде законодателство: за уреждане на избора на архиереите; за забраняване на тяхното преместване; за определяне състава на синода; за унищожение на малките епархии и епископиите; за уреждане длъжностите на митрополитите и димогеронтите при водене на обществените работи. Да се премахнат трите големи злини: неоправданото каноническо преместване, вмъкването във висшата иерархия на неспособни елементи и нееднаквото възнаграждение на владиците. Създаване на 12-членен народен съвет от най-видни първенци за разрешение на най-важни църковно-народни въпроси; създаване на 3-членен плащан съд за материални спорове; създаване при патриаршията на 3-членно плащано настоятелство за образованието; законодателство за брака; усилени грижи за националното и духовно образование; законодателство за издръжка на енорийското духовенство и премахване злоупотребленияте при уволнението му, което да става само след съдебно разследване и решение; създаване на наредби за монастирите, за монасите, за патриаршеските финансии и приходи, за архиерейските приходи; създаване на пенсионна каса и пр. Една смесена комисия трябвало да се занимае с тия предложения на Иоакима III и да приготви законопроект, който да се представи след това на събора. Тази изчерпателна програма е легнала в основата на реформаторската дейност на Иоакима III. Тя свидетелствува не само за дълбочината и много-странността на автора й, но и за това как е гледал той на събитията около българо-гръцката разпра, които са в неговите очи една катастрофа за патриаршията и гърците. Съответно с тия свои схващания Йоаким III се е постарал да премахне хладината между патриаршията и Русия, настъпила след схизмата.
към текста >>

24. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

По-висшата форма е в състояние да защити по-нисшата, а последната не може да защити първата.
(Чете блаженствата.) Първото правило е за нищите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени Своята карма, но Той беше един велик Дух. За да може да разрешите кармата си, трябва да се държите с Небето и Духът като дойде. Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-нисшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави no-нисшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато* овцата не може да помогне на овчаря. Добрите желания вие трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползуват от тях. Евангелието е една велика наука - наука за живота. В него са вложени всички основни закони, по които светът се развива.
към текста >>

Евангелието е една велика наука - наука за живота.
Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-нисшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави no-нисшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато* овцата не може да помогне на овчаря. Добрите желания вие трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползуват от тях. Евангелието е една велика наука - наука за живота. В него са вложени всички основни закони, по които светът се развива. Без страдание няма повдигане. Това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от вас да се самопожертвувате, защото Той се самопожертвува - да бъдем подобни на Него.
към текста >>

25. 19. ДВАТА ПРИНЦИПА

ДВАТА ПРИНЦИПА Във висшата окултна математика има два принципа, които гласят така: Отношенията на Земята спрямо Слънцето определят отношенията на Слънцето спрямо Земята.
1 9. ДВАТА ПРИНЦИПА Във висшата окултна математика има два принципа, които гласят така: Отношенията на Земята спрямо Слънцето определят отношенията на Слънцето спрямо Земята. Заменям Земята с човека, а Слънцето - с Бога. Тогава имате един превод: Отношенията на човека към Бога определят отношенията на Бога към човека. Това е принцип, върху който не може да има никакъв спор. Следователно от този закон произтичат всички противоречия в нашия частен и обществен живот и от туй съчетание на съотношенията правя един втор превод: Отношенията на душата към духа определят отношенията на духа към душата. Правя друг един превод - заменям душата с детето, а духа - с майката и тогава имаме пак същия закон: отношенията на детето към майката определят отношенията на майката към детето.
към текста >>

Вземам това число, което е една величина, принадлежаща на висшата Божествена математика, на Божествения свят.
Ако тя реши да го износи, ще го роди, че ако реши да го пометне, то няма да се роди живо. Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята.“ Трябва да се износи. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа, не разбира този велик закон. Второ: Аз не искам да изменям Божествения ред на нещата нито на една стомилионна част, нито желая вие да се опитате да го измените - то е светотатство. Друго положение: От 7 милиона години законите на Бялото братство не са се изменили нито на една стомилионна част. Вземам това число, което е една величина, принадлежаща на висшата Божествена математика, на Божествения свят. Тия закони са строго определени. За всяка мисъл, чувствувание и действие има специална форма, в която може да се изрази мисълта ни, чувствуванието и действието ни. И законът е: Когато се изрази в тая форма, усещаме едно задоволство и приятност. Значи формата е изразена както трябва. А в противен случай усещаме едно [не]доволство.
към текста >>

То не е лош признак, а подтик да се стремим да възприемем тази висша форма.
Тия закони са строго определени. За всяка мисъл, чувствувание и действие има специална форма, в която може да се изрази мисълта ни, чувствуванието и действието ни. И законът е: Когато се изрази в тая форма, усещаме едно задоволство и приятност. Значи формата е изразена както трябва. А в противен случай усещаме едно [не]доволство. То не е лош признак, а подтик да се стремим да възприемем тази висша форма. Във време на апостолите имаше разделение на тогавашните християни на Петровци, Аполосовци, Павловци и Христосци. И Павел казва: „Аз посях, други поляха, а Господ възрасти.“ Та що от това, че си посял или посадил и полял? Важното е, че Господ възраства. И всички принципи се свеждат към възрастването, а не към това кой посадил и кой полял. И на вас казвам: Там, гдето Бог ви е поставил, там, гдето земледелецът ви е посял, там, гдето майката ви е турила, в училището, не напущайте вече тия отношения, които са създадени.
към текста >>

Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя.
В Бялото братство има един закон: Не можем да съдим един брат, докато не извърши престъпление. Да мислиш, да желаеш и да подействуваш - чак тогава. Първо на Земята ще те съдят, сетне - в астралния свят, за твоите пожелания, сетне - в умственото поле, и там, и най-сетне - в причинния свят ще се ликвидира. Не е за нас съдбата. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло братство, на което е дадено право да съди света. Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя. Вашето отношение към мене е временно. Във време на пътя не смущавайте, казва се, каруцаря. Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на каруцата му. Сега не изпъждаме никого. Има 3 вида закони: за братство, приятелство и познанство.
към текста >>

26. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

За науката не важи дали сте българин или не.
Когато един вълк сгреши, той дави овците и му се прощават греховете, тъй мисли вълкът. Сега вас в обществото ще ви питат: „Българин ли си, православен ли си, еретик ли си“ и т.н.? Такъв един въпрос мене ми се вижда малко неестествен, т.е. вие, като ученици на тази Всемирна Школа на Бялото братство, трябва да схванете въпроса малко по-другояче. Даже в един съвременен германски университет, като българин, няма да ви питат българин ли сте или не, а ще се запишете там. За науката не важи дали сте българин или не. После, може да сте православен, но и православието не важи за науката. Може да сте православен, може да сте българин и да сте един от най-последните ученици в Школата. Сега, като дойдете в Школата, не важат вашите вярвания, нито вашият произход. За вас се изисква най-първо да учите. То е свещеното.
към текста >>

После, може да сте православен, но и православието не важи за науката.
Сега вас в обществото ще ви питат: „Българин ли си, православен ли си, еретик ли си“ и т.н.? Такъв един въпрос мене ми се вижда малко неестествен, т.е. вие, като ученици на тази Всемирна Школа на Бялото братство, трябва да схванете въпроса малко по-другояче. Даже в един съвременен германски университет, като българин, няма да ви питат българин ли сте или не, а ще се запишете там. За науката не важи дали сте българин или не. После, може да сте православен, но и православието не важи за науката. Може да сте православен, може да сте българин и да сте един от най-последните ученици в Школата. Сега, като дойдете в Школата, не важат вашите вярвания, нито вашият произход. За вас се изисква най-първо да учите. То е свещеното. Човек, който иска да учи, то е Божествен импулс.
към текста >>

Мене не ми трябва наука, не ми трябва работа, аз съм осигурен.“ И сегашните християни проповядват, казват: „Вие сте спасени, Христос е умрял заради вас, 2 000 000 имате!
Сега ще ги разберете, а за да ги разберете, трябва да влезете вътре. И тъй първото нещо за ученика е смирението, но смирение, каквото се предполага. Когато човек почувствува, че е смирен, той ще почне да расте. Вземете запример онези синове в света, които чакат бащата да им остави, мислят само за онези права, които имат, и си казват: „Какво ще се падне от баща ни? Ние сме 6 сина, баща ни има 12 000 000 лева, значи на всеки по 2 000 000 лева.“ Всеки син, където ходи, все това казва: „Право имам, 2 000 000 лева имам. Мене не ми трябва наука, не ми трябва работа, аз съм осигурен.“ И сегашните християни проповядват, казват: „Вие сте спасени, Христос е умрял заради вас, 2 000 000 имате! “ Е, хубаво, като сте спасени? Седите, пеете си и казвате: „Като умрем, ще идем в рая.“ Това е едно погрешно схващане. Като отидете в духовния свят, не че ще ви изпратят, но каква полза, ако живеете в духовния свят, а не сте ученици на тази велика Школа? Значи у вас трябва да се зароди едно такова дълбоко, непреодолимо желание, каквото досега не сте имали. По някой път аз ви гледам, че плачете, и си казвам: Ако тия сълзи, които досега сте проляли, бихте ги проляли само за да станете ученици, какви велики промени биха произвели!
към текста >>

Науката, това геометрията, математиката, естествената история, астрономията, музиката, поезията, изкуството, всичко е взето отгоре.
За нас онзи свят е този голям диамант и ние постъпваме правилно, като се интересуваме от него. Значи ние ще съпоставим две истини. Ние най-първо ще ги запитаме, как определят те: „В какво седи хубостта на вашия живот? “ Ще ви кажат: „Ами ние имаме култура! “ Ами че тази култура, която вие имате, тя е взета от горе, от нас, от Бялото братство. Науката, това геометрията, математиката, естествената история, астрономията, музиката, поезията, изкуството, всичко е взето отгоре. Това не е ваше. Те казват: „Измислих нещо.“ Вие нищо не сте измислили. Тия хора тук, на Земята, които казват, че са измислили нещо, нищо не са измислили, всичко е взето от невидимия свят и е пренесено във формите. Следователно тази култура на видимия свят е взета от невидимия свят, неразбрана култура е и принципите, които те употребяват, и те са неразбрани. Не само това, но по някой път вие не разбирате и себе си, задавате си въпроса: „Какво съм аз вънка от тялото?
към текста >>

Това са живи същества, същества от най-висша култура, това са църквите, това е царството Божие.
Не направите ли вашата връзка, у вас ще останат пак същите връзки, които имате сега. И тогава, ако се зародят страданията у вас, никой не ви е виноват, всеки е виноват за себе си. Сега, запример, вие живеете в София и по някой път питате какво ще каже църквата, какво ще кажат свещениците. Църквата, това е Бялото Братство. Нищо повече! Това са живи същества, същества от най-висша култура, това са църквите, това е царството Божие. Те са тази църква и ние я познаваме. И ако някой каже, че ние не зачитаме църквата, не, не, ние не искаме да се лъжем с туй, което не е църква. Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква. Ще мислите сега. Това са мисли, които ще ви вземат доста време, да обмисляте сериозно върху тях.
към текста >>

Ученикът на Бялото Братство трябва да има една висша интелигентност, трябва да бъдем толкова досетливи, че да можем да дадем на всекиго отговор в това, което вярваме.
Като мислите разумно, не ви подобава да бъдете безчестни! Обещаеш - трябва да бъдеш верен на думата си. Кажеш дума - на думата си трябва да стоиш. При това, ученикът на Бялото Братство трябва да бъде добър. Това е вече едно морално качество. Ученикът на Бялото Братство трябва да има една висша интелигентност, трябва да бъдем толкова досетливи, че да можем да дадем на всекиго отговор в това, което вярваме. При това, трябва да бъдем доблестни и благородни и да имаме една воля възвишена, неумолима, постоянна, тъй, както е постоянна волята на Бога. Туй е желанието ми. С това трябва да се различавате. И като минавате, да казват: „Учениците на Бялото Братство са честни хора, те са хората, които, каквото започват, и свършват.“ Каква друга препоръка трябва? Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава.
към текста >>

Това е наука, това е изкуство, което ние не можем да го направим.
Вие в Бялото братство трябва да знаете онова изкуство на подмладяване. В тях човек тъй лесно може да се подмлади, както един човек подмладява къщата си или градината си със своите дръвчета. Туй, което за нас съставлява мъчнотия, за тях е тъй естествено, те постоянно се подмладяват, постоянно са млади. Там няма да срещнеш такива стари хора, все млади са там. Те могат да вземат всичките форми, които хората имат. Това е наука, това е изкуство, което ние не можем да го направим. Сега вие трябва да решите същественото. Туй е въпрос на бъдещето, то е една дълбока наука. Важна е връзката, която трябва да направите. За тази връзка много пъти са ви говорили, решавали сте и сте дошли до това положение. Може вече да я направите.
към текста >>

Туй е въпрос на бъдещето, то е една дълбока наука.
Туй, което за нас съставлява мъчнотия, за тях е тъй естествено, те постоянно се подмладяват, постоянно са млади. Там няма да срещнеш такива стари хора, все млади са там. Те могат да вземат всичките форми, които хората имат. Това е наука, това е изкуство, което ние не можем да го направим. Сега вие трябва да решите същественото. Туй е въпрос на бъдещето, то е една дълбока наука. Важна е връзката, която трябва да направите. За тази връзка много пъти са ви говорили, решавали сте и сте дошли до това положение. Може вече да я направите. Значи напълно сте подготвени и може да стане. „Духът Божий“ Беседа за сестрите, държана в новия салон на 21 юни 1923 г., четвъртък, 4 часа след обяд
към текста >>

27. 34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Съчинения и писма на ученичките

В духовно отношение светът е стигнал до положението, изисква се едно вътрешно разбиране, изисква се всеки един от вас да има силна мисъл, а не да се влияе от средата, в която живее, но да излезе в по-висша среда.
Човек като не разбира законите, е изложен на външно влияние. Ако вие влезете в едно общество, веднага ще възприемете настроението му. Ако влезете между учени, музиканти, религиозни и други, ще вземете настроението им. Ако се печете на Слънце, ще вземете настроението на Слънцето, ще имате разположение. Ако се печете на Месечина, ще имате съвсем друго настроение. В духовно отношение светът е стигнал до положението, изисква се едно вътрешно разбиране, изисква се всеки един от вас да има силна мисъл, а не да се влияе от средата, в която живее, но да излезе в по-висша среда. Запример, влезе една Божествена мисъл у вас. Как познавате, че една мисъл е Божествена? Дойде ви някой на гости и на вас ви дойде мисълта: „На този човек, дайте му 2000 лева, да си върви.“ Друга мисъл минава: „На този човек да му купиш костюм, дрехи и да го изпратиш.“ Трета мисъл: „Ще го приемеш на гости и утре ще го изпратиш.“ Коя мисъл е Божествена от тези трите? Някой ще помисли, чеда му дадеш 2000 лева е Божествена. Или ще помисли, че втората е Божествена.
към текста >>

Има една наука, която не зависи от знанието на човека.
Никаква пречка няма да се приближи към тебе, ако слушаш Бога. Мечката ще мине и ще замине. Но ако не слушаш Господа, мечката ще ти държи една лекция, ще те пита: „Защо не изпълниш волята Божия? “ Писанието казва: „Всеки, който не влиза през вратата.“ Тази врата е Божествената любов, да вярваш, че в Бога няма никакво изменение. Онова, което Бог е казал, няма изменение. Има една наука, която не зависи от знанието на човека. Защото ако едно дете посади една семка и един учен посади една семка, резултатите ще бъдат едни и същи. Детето и ученият човек ще заровят семката в пръстта и семките ще дадат същия плод. Вие мислите, че ако сте учени, ще бъдете по-добри. Не, учението ще бъде един придатък. Нито пък невежеството може да ви ползува.
към текста >>

Духовната наука дава онези методи, чрез които може да ги развивате.
Много работи си въобразяваш и се разсейваш. Ще се стегнеш сам, ще кажеш: „Никакъв княз, никаква княгиня! “ Една наша сестра казваше на друга: „Нашата Райна княгиня, небесната ни слугиня.“ Да знаеш да работиш, да знаеш да учиш, да разчиташ на това, което Бог е вложил в тебе. Вложеното във вас може да развивате. Може да развивате вашите дарби. Духовната наука дава онези методи, чрез които може да ги развивате. А пък всяко едно учение в света може да бъде достъпно за човека само тогава, когато той обича. Ако обичате един човек, вие ще запомните думите му, ако не го обичате, няма да ги запомните. Ако обичате един предмет, вие ще напредвате в него. Според обичта ви, колкото е обичта ви, толкова ще бъде и паметта ви. Паметта ви отслабва, когато механически помните нещата.
към текста >>

28. Класът на Добродетелите

Когато не говорех истината - красотата, Висшата Красота в Природата, колкото и да я призовавах, из гънките на лъжата не се явяваше на моя зов, закриваше лице засрамена от мен и преживения по такъв начин миг, час и ден беше тъжен и нерадостен.
Класът на Добродетелите[1] София, 22. 02. 1923 г. Олга Славчева Истината Когато размишлявах за нея, дойдох до следните заключения: Щом мисълта ми будно забелязваше момента, когато излъжех, усещах едно неприятно чувство на слънчевия възел, очите ми се премрежваха и гласът ми ставаше несигурен. Тогава, една лека, но тъмна завеска се спускаше пред нещо светло у мен и в миг го засенчваше. Разбирах, че това беше от лъжата и че трябваше моментално да каже истината, но ме досрамяваше по старому, да се не изложа, но изведнъж рязко се поправях, казвах истината и ми олекваше на душата. Когато не говорех истината - красотата, Висшата Красота в Природата, колкото и да я призовавах, из гънките на лъжата не се явяваше на моя зов, закриваше лице засрамена от мен и преживения по такъв начин миг, час и ден беше тъжен и нерадостен. А говорех ли Истината, можех да гледам право в очите на всички хора; в душата ми настъпваше тишина, от която мислите ми изразени бяха светли и топли, носеха радост на мене, а на събеседника ми приятно оживление и интерес към думите ми. Истината можех да изговарям, когато сърцето ми биваше спокойно и мислите чисти. Когато изговарях Истината, Благата Истина, в която има Любов, защото няма Истина без Любов, Мъдрост, Правда и Добродетел, като я изговарях с думи или я изразявах в дело, чувствувах, че него момент принадлежа на един по-висш свят от този обикновения и виждах се стъпила на една по-здрава основа. Ако тя стане плът и кръв у мене, пътя към Великото ми е отворен и моето робство е към своя край. Чистотата Чистотата е Велика Наука.
към текста >>

Чистотата Чистотата е Велика Наука.
Когато не говорех истината - красотата, Висшата Красота в Природата, колкото и да я призовавах, из гънките на лъжата не се явяваше на моя зов, закриваше лице засрамена от мен и преживения по такъв начин миг, час и ден беше тъжен и нерадостен. А говорех ли Истината, можех да гледам право в очите на всички хора; в душата ми настъпваше тишина, от която мислите ми изразени бяха светли и топли, носеха радост на мене, а на събеседника ми приятно оживление и интерес към думите ми. Истината можех да изговарям, когато сърцето ми биваше спокойно и мислите чисти. Когато изговарях Истината, Благата Истина, в която има Любов, защото няма Истина без Любов, Мъдрост, Правда и Добродетел, като я изговарях с думи или я изразявах в дело, чувствувах, че него момент принадлежа на един по-висш свят от този обикновения и виждах се стъпила на една по-здрава основа. Ако тя стане плът и кръв у мене, пътя към Великото ми е отворен и моето робство е към своя край. Чистотата Чистотата е Велика Наука. Тя е безгранична. При работата ми върху нея този месец, два закона изпъкнаха по-ясно в мен. Те са: Да не желае човек заплата за делата си. Да черпи силите си само от постоянното. Марика 22. 02.
към текста >>

29. 1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ

Боян Боев

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на Великата Божествена Наука. Защо?
Ученикът има по-дълбок поглед към нещата. Той е приел Божествената Мъдрост в себе си. Когато е бил във външния кръг, той е приел външно знание, а сега вече влиза в Божествената Мъдрост. Портите на храма на мъдростта се отварят пред него. Само на човека на любовта се отварят тия порти. Само нему се поверяват ключовете на висшето знание, знанието на Великата Божествена Наука. Защо? - Защото няма да злоупотреби с него за свои лични цели, за свои интереси, но ще го употреби за служене на Бога, на всички. Ако биха поверили това знание на онзи, който не е минал през любовта, той ще злоупотреби с него и с това ще докара големи нещастия на себе си и на околните. 5. Дървото на живота След това иде картината: Дървото на живота. Ученикът проявява дълбок вътрешен живот, който се изявява в проява на добродетелите. Това е петото качество, което ученикът изработва в себе си след Любовта, Правдата, Истината и Мъдростта.
към текста >>

Тук човек достига до висша проява на Любовта.
Учителят казва: „Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако той от своя страна да почне да печели души за Бога." III. ЦЕНТЪРЪТ НА ПЕНТОГРАМА След като измине външния кръг и вътрешната част на Пентограма, ученикът минава в центъра на Пентограма. Този път също е илюстриран с картини. Това е пътят, който води към съвършенството, към вечния живот, към безсмъртието. Това е пътят на пълно самоотричане, пълно отдаване на Божественото дело, пълно отдаване на служене на Бога, на човечеството. Тук човек достига до висша проява на Любовта. В тази фаза на своето развитие, ученикът минава най-тежките и страшни изпити. В центъра на Пентограма са нарисувани няколко кръга. Това е Божествения център. Тук става сливане на човешката душа с Бога, при което човек запазва своята индивидуалност. Но, за да дойде до този Божествен център, той ще мине един голям изпит.
към текста >>

От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват висшата му природа.
Той е завършил вече човешката степен на развитие. Той е изпита, който води към възкресението. В центъра на Пентограма има един кръг, през който трябва да мине. И тъй два са най-трудните изпити на ученика, преди да завърши своето развитие и да влезе в живота на безсмъртието: Изпитът на Йова и изпитът на Голгота. Всички тия изпити, през които минава ученикът, са необходими, чрез тях той развива ума и сърдцето си, калява волята си. От друга страна, тия изпити, които са придружени със страдания, пречистват човека, пречистват висшата му природа. Всичките му нисши мисли, чувства и наклонности изгарят в огъня, през който минава. Те са били пречка за проявяване Божественото. Около Пентограма има нарисувани три букви: В, У, Ж. Тия букви означават: Великото Училище на Живота. В това училище човек се учи.
към текста >>

Според окултната наука кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество.
Не само общението с хората го учи и възпитава, но общението с всички други неща: цветя, дървета, звезди, планини. И всичко, което гледа около себе си, действува върху него, учи го, развива нови страни на неговото естество. Препятствията, мъчнотиите, които среща в живота си, укрепват неговата воля карат го да мисли, да разсъждава, за да намери начин, за да ги отстрани. Това значат думите: Великото Училище на Живота. Около Пентограма са написани няколко думи в кръг. Според окултната наука кръгът означава благоприятните условия, в които е поставено едно същество. Животът на човека, както е описан в Пентограма, е обиколен от този кръг и това показва, че при своето развитие, по пътя на съвършенството, човек е поставен в благоприятни условия. Божественият Промисъл, напредналите същества и Бог са с него, помагат му и го крепят. Той винаги в своя път ще чувствува пръста на невидимия свят. Когато е в безизходно положение, идват му на помощ отгоре. Това е проявата на Божествения промисъл.
към текста >>

30. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Затова Учителят казва, че великата Божествена наука, науката на Бялото Братство е разпръсната във всички религии, във всички школи от всички времена и епохи.
Затова ученикът не трябва да бъде тесногръд и фанатик, но да знае, че всички школи са школи на Бялото Братство, но се различават по задачите, които им са дадени и оттам и по методите, с които работят. Като казвам, че всички школи са от Бялото Братство, разбирам всички школи, които са излезли от Бялото Братство, защото има школи, които са под влиянието на черното братство - за тях не говоря. Черните винаги се стремят да завладеят школите на Бялото Братство на физическия свят, като извратят методите, с които се работи и по такъв начин прокарват своите цели и задачи. Затова се изисква будност в учениците, да не се подават на странични внушения, които идват от страна на тъмните сили, а да се следват методите и принципите, дадени от основателя на школата. Бялото Братство е изпратило в света всички духовни импулси, движения и учения, от които са излезли всички световни религии, всички изкуства, всички научни дисциплини. Затова Учителят казва, че великата Божествена наука, науката на Бялото Братство е разпръсната във всички религии, във всички школи от всички времена и епохи. Християнството, като окултна школа, имаше за задача да спре инволюционния процес на човешкото слизане и да даде обратен импулс - да даде импулса за възхода. Това е една грандиозна задача, затова начело на тази вълна стои най-великият Дух - Божественият Дух, Когото ние познаваме като Христос. Това е момент на повратната точка в човешкото развитие. От 18 - 20 милиона години човечеството е слизало постепенно в материята. Със слизането на Христа на Земята беше отбелязана повратната точка на това слизане - беше завършен първият цикъл на земното развитие - цикъла на слизането и се започна новият цикъл на възлизането.
към текста >>

И затова богомилството премина на Запад и се превъплоти в розенкройцерството, което като окултна школа имало за задача да помогне за развитието на човешкия ум, за раждането и развитието на обективната наука, която да проучи външната природа и да види в нея отразена Божествената Мъдрост и да направи връзка между науката и религията, като ги обедини в един велик синтез.
Но всяка космична енергия в своето проявление минава през ред стадии и цикли, докато достигне до пълното си проявление. След първия импулс дошъл втори спомагателен импулс, който е изразен чрез богомилството. Той има същата задача - да одухотвори живота чрез проникване на Любовта в него. Този импулс, както и първият, привидно не можаха да постигнат целта си, но силите, на които те били носители, проникнаха в света и живота и ще дадат своя плод - одухотворяването на света и живота. Импулсът на богомилството събуди човешката мисъл и от този момент се даде импулс за развитие на човешкия ум, което е било и задачата на Петата културна епоха - западноевропейската. И затова богомилството премина на Запад и се превъплоти в розенкройцерството, което като окултна школа имало за задача да помогне за развитието на човешкия ум, за раждането и развитието на обективната наука, която да проучи външната природа и да види в нея отразена Божествената Мъдрост и да направи връзка между науката и религията, като ги обедини в един велик синтез. Под влияние на розенкройцерството, науката пое този път, който бил очертан от Франциск Бекон, който излезе от центъра на розенкройцерския орден. Но под влиянието на други сили науката не можа да изпълни напълно възложената й задача, но все пак остана като орган за развиване на човешкия ум. Следващият етап в провеждането на Христовия импулс е явяването на Учителя в началото на епохата на Водолея, което отбелязва началото на една епоха от 2160 години, а също и началото на един по-голям цикъл от 26 хиляди години, когато се полагат основите на една нова човешка раса - шестата раса, расата на любовта и братството. Учителят е третия етап в провеждане на Христовия импулс - първия етап бе даден от християнството, вторият от богомилството и розенкройцерството и третия етап е сега. И с всеки етап вълната на одухотворяването на света и живота все повече и повече е засилва и прониква все по-дълбоко в живота.
към текста >>

Под влияние на розенкройцерството, науката пое този път, който бил очертан от Франциск Бекон, който излезе от центъра на розенкройцерския орден.
След първия импулс дошъл втори спомагателен импулс, който е изразен чрез богомилството. Той има същата задача - да одухотвори живота чрез проникване на Любовта в него. Този импулс, както и първият, привидно не можаха да постигнат целта си, но силите, на които те били носители, проникнаха в света и живота и ще дадат своя плод - одухотворяването на света и живота. Импулсът на богомилството събуди човешката мисъл и от този момент се даде импулс за развитие на човешкия ум, което е било и задачата на Петата културна епоха - западноевропейската. И затова богомилството премина на Запад и се превъплоти в розенкройцерството, което като окултна школа имало за задача да помогне за развитието на човешкия ум, за раждането и развитието на обективната наука, която да проучи външната природа и да види в нея отразена Божествената Мъдрост и да направи връзка между науката и религията, като ги обедини в един велик синтез. Под влияние на розенкройцерството, науката пое този път, който бил очертан от Франциск Бекон, който излезе от центъра на розенкройцерския орден. Но под влиянието на други сили науката не можа да изпълни напълно възложената й задача, но все пак остана като орган за развиване на човешкия ум. Следващият етап в провеждането на Христовия импулс е явяването на Учителя в началото на епохата на Водолея, което отбелязва началото на една епоха от 2160 години, а също и началото на един по-голям цикъл от 26 хиляди години, когато се полагат основите на една нова човешка раса - шестата раса, расата на любовта и братството. Учителят е третия етап в провеждане на Христовия импулс - първия етап бе даден от християнството, вторият от богомилството и розенкройцерството и третия етап е сега. И с всеки етап вълната на одухотворяването на света и живота все повече и повече е засилва и прониква все по-дълбоко в живота. Затова Учителят казва: „В миналото школата само за известно време се явяваше на историческата сцена, осветяваше тъмните хоризонти на човешкия живот, даваше известни импулси, внасяше известни принципи в живота и се оттегляше в своите вътрешни убежища.
към текста >>

Но под влиянието на други сили науката не можа да изпълни напълно възложената й задача, но все пак остана като орган за развиване на човешкия ум.
Той има същата задача - да одухотвори живота чрез проникване на Любовта в него. Този импулс, както и първият, привидно не можаха да постигнат целта си, но силите, на които те били носители, проникнаха в света и живота и ще дадат своя плод - одухотворяването на света и живота. Импулсът на богомилството събуди човешката мисъл и от този момент се даде импулс за развитие на човешкия ум, което е било и задачата на Петата културна епоха - западноевропейската. И затова богомилството премина на Запад и се превъплоти в розенкройцерството, което като окултна школа имало за задача да помогне за развитието на човешкия ум, за раждането и развитието на обективната наука, която да проучи външната природа и да види в нея отразена Божествената Мъдрост и да направи връзка между науката и религията, като ги обедини в един велик синтез. Под влияние на розенкройцерството, науката пое този път, който бил очертан от Франциск Бекон, който излезе от центъра на розенкройцерския орден. Но под влиянието на други сили науката не можа да изпълни напълно възложената й задача, но все пак остана като орган за развиване на човешкия ум. Следващият етап в провеждането на Христовия импулс е явяването на Учителя в началото на епохата на Водолея, което отбелязва началото на една епоха от 2160 години, а също и началото на един по-голям цикъл от 26 хиляди години, когато се полагат основите на една нова човешка раса - шестата раса, расата на любовта и братството. Учителят е третия етап в провеждане на Христовия импулс - първия етап бе даден от християнството, вторият от богомилството и розенкройцерството и третия етап е сега. И с всеки етап вълната на одухотворяването на света и живота все повече и повече е засилва и прониква все по-дълбоко в живота. Затова Учителят казва: „В миналото школата само за известно време се явяваше на историческата сцена, осветяваше тъмните хоризонти на човешкия живот, даваше известни импулси, внасяше известни принципи в живота и се оттегляше в своите вътрешни убежища. Но днес школата е решила да прокара всичките си принципи в целокупния живот и да одухотвори всички прояви на живота, да внесе духовния импулс във всички области на човешката дейност." Така че, задачата на школата на Учителя е да одухотвори целокупния живот на човека и човечеството, като даде методи за приложение на Божествените принципи във всички области на живота.
към текста >>

И затова Учителят казва още в началото на школните лекции от младежкия клас: „Аз ще ви предам окултната наука в нейните практични изводи, които имат приложение в живота." Предшестващите етапи на великия Христов импулс са една подготовка за настоящия етап, начело на който стои Учителят.
Затова Учителят в школата дава импулс на ученика да учи и придобива знания. Но само онзи може да учи, който има Любов - Любовта е вътрешен имупулс към знание. Човек трябва да има обич към знанието, за да го придобие. Затова обичта към знанието е първото качество, което отличава ученика в школата на Учителя. Не става въпрос за теоретично знание, но за знание, което има отношение към живота, което може да се приложи във всекидневния живот, което може да се приложи във всички области на живота. И затова Учителят казва още в началото на школните лекции от младежкия клас: „Аз ще ви предам окултната наука в нейните практични изводи, които имат приложение в живота." Предшестващите етапи на великия Христов импулс са една подготовка за настоящия етап, начело на който стои Учителят. Затова и в задачите и принципите на школата на Учителя се включват и задачите, принципите и методите на предшествуващите етапи. Учителят казва, че в Бялото Братство има главно три вида школи, които си служат с три вида методи, в зависимост от принципа, който полагат за основа. Едни можем да наречем школа на Любовта, които имат за обект развитието и облагородяването на човешкото сърце. Вторите можем да наречем школи на Мъдростта, които изхождат от принципа на Мъдростта и имат предвид преди всичко развитието на човешкия ум. Третия им клон са школите на Истината и волята - те има предвид преди всичко развитието на човешката воля, на човешкото съзнание и човешкото тяло и оттам развитието на ума и сърцето.
към текста >>

В първата фаза, като слушатели, ученикът проучава теоретически принципите на школата и на окултната наука и се подготвя да пристъпи към практическо приложение на тези принципи, легнали в основата на школата.
Всеки ученик може да почне с който и да е вид метод, но ще прилага и останалите като допълнение. По такъв начин се постига по-пълно и цялостно развитие, каквото се изисква от окултния ученик. По-късно ще се върна към тези пет вида методи, които произтичат от петте велики принципа, по които се работи за развиване на вътрешните сили на човешката душа. От друга страна Учителят казва, че в школата има три фази, три етапа, през които ученикът минава. Първата фаза Той нарича слушатели или оглашени, втората нарича верующи и третата са учениците. В първата фаза, като слушатели, ученикът проучава теоретически принципите на школата и на окултната наука и се подготвя да пристъпи към практическо приложение на тези принципи, легнали в основата на школата. В тази първа фаза преди всичко ученикът се самоопределя, че следва пътя на школата, това никой не му го налага, но той доброволно се самоопределя. Но един път самоопределил се, той поема вече известен ангажимент, който трябва да изпълни. Както във всяко училище има програма, има правила за вътрешния ред, така и в окултната школа. Един път човек решил да стане ученик, той трябва да проучи програмата и правилата за вътрешния ред и да ги съблюдава в живота си, защото школата е в живота и там ученикът ще бъде изпитан, доколко спазва принципите на школата. В този период ученикът преминава през ред изпитания в живота си, за да се опита неговата готовност да върви в Пътя.
към текста >>

В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта.
По такъв начин енергиите на човешкото сърце, които са локализирани предимно в симпатичната нервна система и оттам в астралното тяло, което е свързано със симпатичната нервна система, се отправят към възходяща посока - към Бога на Любовта, където те се трансформират и се превръщат от обикновен въглен в диамант и от обикновен метал в злато. В центъра на тези методи стои молитвата. Чрез молитвата човек се свързва с Бога на Любовта, от Когото очаква помощ и подкрепа. Чрез молитвата ученикът добива от Бога една вътрешна светлина, която е необходима за неговото духовно развитие. Без тази светлина той не може да прогресира, а тя се добива само чрез молитва. В пътя на тези методи на Любовта човек се свързва със силите, които изтичат от Любовта, като един велик принцип и по такъв начин човек организира и трансформира висшата си природа и извлича елементи за съграждане на безсмъртното тяло на Любовта. Този е един от най-лесните пътища, затова Учителят препоръчва пътя на Любовта като първоначален път на окултното развитие. 2. Методите на Мъдростта. Мъдростта е творческия принцип на Бога, който е свързан с човешкия ум. И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл. Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма.
към текста >>

31. 39. ТЕСНИЙ ПЪТ

Стефан Тошев

Добием ли от тука висшия живот, след смъртта си ще влезем в общество на ангели и светии и ще имаме наслади от висша музика и поезия, от небесна мъдрост и в нова, Божествена наука и работа - от любов към по-малките по прогрес души, да се подигнат.
Затова човек трябва постоянно да се стреми и да работи над себе си - да се подвизава. А това се постига само чрез любовта, чрез живот на подвизи, на жертви от любов и чрез предана любов към Бога. Само така се достига до Царството Божие в нас." (Лука 17:21). Затова нека пеем с чувства песента „Тесний път" и тя ще ни въздействува магически! Догдето е достигнал в развитието си човек на земята, на същото поле ще се намери и след своята земна смърт и с такива същества ще общува. Добием ли от тука висшия живот, след смъртта си ще влезем в общество на ангели и светии и ще имаме наслади от висша музика и поезия, от небесна мъдрост и в нова, Божествена наука и работа - от любов към по-малките по прогрес души, да се подигнат. А които се окажат упорити в земния си живот (редица животи подред!) и не желаят да влязат в пътя на истинския прогрес, тях ги чака погибел, разрушение, унищожение!... Защото те са дали гърба си на тъмните сили да ги яздят и да им служат... Б. От деветия куплет. (Прочети си Матея 5:48 и 6:23: „Ако виделината в тебе е тъмнина, то колко голяма е тъмнината! ") Мисълта на Христа е: туй, което човек носи в съзнанието си, като морален кодекс за ръководство в живота си: неща, принципи, които той трябва да осъществява, да прилага в проявите си, като счита, че така той е прогресивен човек, идеалист, а не материалист, груб егоист, който не признава морал и следва по разума на турската грубо егоистична пословица в живота си: „Ачколсун бижарине." И Христос слага въпроса: това вътрешно ръководство на човека, виделина ли е или тъмнина?
към текста >>

32. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

Вярвам, че всичко това ще Ви зарадва до висша степен.
Всичко се върши отгоре. Забележете, че още преди 3-4 месеца Дънов е казал на Бъчварова, че го освобождава от Нова година от редактирането на „Виделина". която ще спре вече. Ников - Граблашев не са подозирали никак, че те ще бъдат впрегати отгоре да продължат делото. Само Дънов е знаел това! Вярвам, че всичко това ще Ви зарадва до висша степен. Колкото и да се дърпат настрана теософите, все ще се слеят един ден с нас. Истинските теософи сме ний. Пазете временно тайна, защото и мене ми се види невероятен тоя преврат. От положително място зная, че предвид голямата изолираност и недостъпност на г. Дънова, теософите са го считали (съмнявали се), че е от черната ложа!
към текста >>

Когато напротив, ний надраснахме вече и теософията и не виждаме в нея освен една положителна наука на астралното поле, разбира се дотолкова положителна, доколкото е положителна и нашата официална наука на физическото поле, т.е.
Той нямаше основа, защото прескочи в областта на теософията, без да стъпи на пиедестала на спиритизма. Когато аз му казвах, че ме учудва как така един профан може направо да нахълта в сферите на теософията, той ми казваше, че разбрал всичко и че било излишно да се правят опити. Аз го просто облажавах, но сега виждам, че у нас едва ли има щастливци, които да нямат нужда от опита на апостол Тома. Гелинов е прав като казва, че теософията го отдалечавала от живота (от суетата на живота), защото това учение не е било храна за неговия духовен стомах. Не може да я смели. Когато напротив, ний надраснахме вече и теософията и не виждаме в нея освен една положителна наука на астралното поле, разбира се дотолкова положителна, доколкото е положителна и нашата официална наука на физическото поле, т.е. ний я наричаме положителна! Г-н Ников, който стоя тука повече от един месец, много ме разочарова от неговата теософия (или кркто я нарича г. Дънов - антропософия - человекомъдрие). При все това той работи за общата кауза според степента на своето развитие. Затова и ний сме доволни от неговата деятелност.
към текста >>

33. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Вие споменахте в писмото си, че Учителят като говори за змията, разбира половата енергия, която трябва да се превърне във висша духовна енергия.
Вашите тетрадки, в които са писани тези работи, ще ми ги прочетете. И когато се видим, ще ми кажете подробностите. Това трябва да ви радва, защото това е пътят на развитието. В бъдеще чакрите постепенно ще се събу? кдату по-готовите души. Вие споменахте в писмото си, че Учителят като говори за змията, разбира половата енергия, която трябва да се превърне във висша духовна енергия. Тук вие сте прав. Понеже Тената не е толкова близък сБлажко, а брат Ганчо Генчев е много близък с него, аз помолих последния да поговори с Блажко и да ти изложи подробно положението на Блажко напоследък. Нарочен поздрав до сестра Мария и до всички други братя и сестри там. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев. София, 14.07.1957 г.
към текста >>

ИЗЯВЛЕНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ Хората на науката успяха да освободят ядрените сили от атома във време, когато човечеството още не е готово да си служи безопасно с тях.
Тук вие сте прав. Понеже Тената не е толкова близък сБлажко, а брат Ганчо Генчев е много близък с него, аз помолих последния да поговори с Блажко и да ти изложи подробно положението на Блажко напоследък. Нарочен поздрав до сестра Мария и до всички други братя и сестри там. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев. София, 14.07.1957 г. ИЗЯВЛЕНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ Хората на науката успяха да освободят ядрените сили от атома във време, когато човечеството още не е готово да си служи безопасно с тях. Преди да се възцари любовта в света и преди хората от всички континенти и страни да заживеят братски живот в името на тая любов, термоядрените сили могат да превърнат земята в печална пустиня. Това обстоятелство налага народите от целия свят без разлика на вяра, цвят, националност и социален произход, да се борят за запазване на мира. В една нова война, в която ще бъде употребена освободената сила на атома, няма да има победители и победени. Победител ще бъде безкрайният ужас, легнал върху развалините на съвременната цивилизация. Водачите на народите да помислят върху това!
към текста >>

От книгата, "Науката и възпитанието" засега нямам у себе си екземпляри.
В, N 0130959/6.05.1982 г„ София, ЕГН 3111066380, давам съгласието си д-р Вергилий Кръстев да публикува в „Изгревът" подготвените от мен по негова инициатива, за печат спомени, снимки и писма от личната кореспонденция на баща ми Стефан Тошев. Подпис: /Благовест Тошев/ 6.11.1998 г. Търново, 21/ VI 1911 г. Люб. Ст. Л. Тошев. Получих вашето писмо. От книгата, "Науката и възпитанието" засега нямам у себе си екземпляри. Поръчал съм за няколко и кога ми ги изпратят, ще ви пратя. За тревите ще поговорим кога се срещнем. Той е въпрос обширен и иска се време. Имам предвид да посетя Севлиево, но кога ще може да сторя това не мога да кажа. Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август.
към текста >>

34. IV. ПИСМА 1. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПАША ТЕОДОРОВА

Паша Теодорова

Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо.
Съхранявайте този пламък като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта. Мъдростта, в тяхните Божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в неговия глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в тоя глас. Разумявайте правилно неговите упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествения цвят като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на вашата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето изкуство дадената им работа.
към текста >>

Днес хубавата наука живее в изби, гдето светлината прониква.
Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза? Направете превод правилен. Не е онзи, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Не е онзи, който говори за Мъдростта, но който я има в своя дух. Не е онзи, който говори за добродетелта, но който я има в своето сърце. Днес хубавата наука живее в изби, гдето светлината прониква. По-добре е да сте пред лицето на живото слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. Хиляди пъти е по-добре да слушаш Тихия глас на Бога, като се разнася в природата, в нейните малки гънки, светлите ручейчета, отколкото грубия рев, ламтеж на потъмнелия свят в неговите дълбоки изби. Там всичко се доказва и обуславя. Всичко върви по мед и масло. За Бога се говори, но Той Го няма там.
към текста >>

От там ще дойде велик9та наука за живота.
Върви, смела бъди. Със сърцето си опитвай, с ума си проверявай, с душата си съзерцавай и люби, а с духа си Истината държи. Твоето слънце ярко грее, то е щедро, на всички еднакво дава, в него се явява Бог на Любовта. Любов не на форми, но на думи. Пази твоето нежно чувство, в него любов ще се яви, гради и съграждай, на канарата се държи. От там ще дойде велик9та наука за живота. Да царува Любовта, да царува Мъдростта, да царува Истината в твоята душа, тогава ти ще си всякога щастлива. Запечатай тия мои думи дълбоко в душата си. Работи с усърдие и прилежност и изпълвай дълга си с Любов. В това аз всякога ще ти помагам. (Свещеният подпис) София, 8.II.1922г.
към текста >>

Доброто това е плод на една висша култура, която ангелите са минали отдавна.
В такава материя поезията на живота понякога съвършено изчезва. Човек трябва да се пази, след като работи дълго време да се не обезсоли. Надявам се, ти да си добре. Добре в прям смисъл. Добро, което произтича от действието на Божията Любов. Доброто това е плод на една висша култура, която ангелите са минали отдавна. Към тази област сега хората се приближават, а ангелите вече са настъпили в Божествената светлина, която дава възможност на висшия живот да се прояви в човешката душа. Желая ти да имаш една малка грижа за доброто, да се занимаваш с поливането на твоите плодни дървета, разбира се, там ще изучаваш химия и ботаника, ще изучаваш и произхода на живота. Встъпването на Божествената Любов, явяването на Божествената Мъдрост, реализиране на Божествената Истина. Истината - това е най-висшето, до което човешката душа сега може да достигне. За Истината ти може да прочетеш в съборните беседи.
към текста >>

35. 22. КОМУНИСТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Това е учение, това е наука. Прочетете!
" Секта било. В.К.: За тях секта ли беше или врагове? М.Г.: Секта беше, секта. Религиозна секта, която сее заблуда между народа. Ама, казвам, не е секта. Това е учение, това е наука. Прочетете! Човек, който не чете, който не иска два реда да прочете - това са те. Когато аз завърших висша партийна школа - три години и поставях на колоквиумите щекотливи въпроси, защото четях беседи и те ме питаха - асистентите: „Откъде ви идват тия идеи и мисли? " Какво да кажа, да кажа, че ги чета от беседи? Не можех да кажа, тогава така беше, не можех да ги кажа. „Ами нали ни готвите за агитатори, утре може да ми поставят тоя въпрос.
към текста >>

Когато аз завърших висша партийна школа - три години и поставях на колоквиумите щекотливи въпроси, защото четях беседи и те ме питаха - асистентите: „Откъде ви идват тия идеи и мисли?
М.Г.: Секта беше, секта. Религиозна секта, която сее заблуда между народа. Ама, казвам, не е секта. Това е учение, това е наука. Прочетете! Човек, който не чете, който не иска два реда да прочете - това са те. Когато аз завърших висша партийна школа - три години и поставях на колоквиумите щекотливи въпроси, защото четях беседи и те ме питаха - асистентите: „Откъде ви идват тия идеи и мисли? " Какво да кажа, да кажа, че ги чета от беседи? Не можех да кажа, тогава така беше, не можех да ги кажа. „Ами нали ни готвите за агитатори, утре може да ми поставят тоя въпрос. Аз трябва да знам как да отговорям." И въпреки това те се чудеха на въпросите ми. В.К.: Значи те възприемат Изгрева и сега като религиозна секта, като идеологически враг.
към текста >>

М.Г.: В последната година, в която бях в университета на висшата партийна школа, беше в ректората, четеше Молдованова, която ми е била физичка, асистентка по физика в химията и тя четеше там, не помня какво, философия ли там, какво четеше и казва така: „Тази секта на дъновистите сега е вече ново философско учение." Това го призна.
" Какво да кажа, да кажа, че ги чета от беседи? Не можех да кажа, тогава така беше, не можех да ги кажа. „Ами нали ни готвите за агитатори, утре може да ми поставят тоя въпрос. Аз трябва да знам как да отговорям." И въпреки това те се чудеха на въпросите ми. В.К.: Значи те възприемат Изгрева и сега като религиозна секта, като идеологически враг. М.Г.: В последната година, в която бях в университета на висшата партийна школа, беше в ректората, четеше Молдованова, която ми е била физичка, асистентка по физика в химията и тя четеше там, не помня какво, философия ли там, какво четеше и казва така: „Тази секта на дъновистите сега е вече ново философско учение." Това го призна. Значи това е било 1956-1957 година. Ново философско учение, вече не е секта. Тогава го призна. Но, разбира се, другарите са с кепенци, на тях не може да им наливаш, само Ленин, само Сталин, само Маркс и никой друг, това е. В.К.: Да, и след като стана този процес 1957-1958 година?
към текста >>

36. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Всеки човек чувствува една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно.
То изразява нашия стремеж към отвъдното, към мистичното. Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е свещенодействие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава. Днес изкуството е изгубило това съдържание. Целта на изкуството не може да бъде да отрази действителността точно, защото и без изкуството виждаме действителността около нас. Истински религиозният човек търси в религията изход от ограничението на физичното битие. Всеки човек чувствува една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това висше трябва да се събуди в човека. Това е задачата на изкуството. Погледнато така, изкуството става доста трудно дело. И само това изкуство е истинско, което постига тази задача." Борис Георгиев е против принципа „изкуство за изкуството", „наука за наука". „Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция." С други думи изкуството трябва да стои на чисти етични основи: то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен характер.
към текста >>

И само това изкуство е истинско, което постига тази задача." Борис Георгиев е против принципа „изкуство за изкуството", „наука за наука".
Истински религиозният човек търси в религията изход от ограничението на физичното битие. Всеки човек чувствува една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това висше трябва да се събуди в човека. Това е задачата на изкуството. Погледнато така, изкуството става доста трудно дело. И само това изкуство е истинско, което постига тази задача." Борис Георгиев е против принципа „изкуство за изкуството", „наука за наука". „Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция." С други думи изкуството трябва да стои на чисти етични основи: то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен характер. Ето защо той високо цени египетското изкуство, което било чисто религиозно. „Египетското изкуство, казва Борис Георгиев, със своите висши проявления в пирамидите, обелиските, сфинксовете и пр. е ненадминато още от никого. То се е появило не като плод на субективното желание на отделни лица, но като плод на цялата култура.
към текста >>

Музиката и живописта трябва да дадат на човека истинска представа за религията, за истинската религия." „За висшата красота, висшата поезия няма нужда от невероятни образи, от чудовища, кули, както някои школи бяха въвели на мода, като израз на висшето изкуство.
Ето защо днес изкуството е издребняло, като се е изместило от тази база и служи само за развлечение, само за декоративно украшение на къщите. Истинската музика е религиозна, макар и да не носи религиозно заглавие. Всяка истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа). Някой композитор може да е с великолепна техника, но няма душа. А за Бетховен казват, че когато човек го слуша, чувствува, че влиза в един храм и душата се освобождава, познава същността на нещата. Музиката и живописта трябва да дадат на човека истинска представа за религията, за истинската религия." „За висшата красота, висшата поезия няма нужда от невероятни образи, от чудовища, кули, както някои школи бяха въвели на мода, като израз на висшето изкуство. Истинският символизъм в своята същност може да се почувствува в един изгрев слънце, в едно изражение на човешко лице, в едно животно." Като изхожда от това разбиране на изкуството, Борис Георгиев е против импресионизма. После виждаме разни нови направления в изкуството: кубизъм, футуризъм, дадаизъм. Той е против всички тези течения. Има друга важна точка в неговия мироглед. Неговите изложби са винаги безплатни.
към текста >>

„Той трябва да се е отказал от много, понеже висшата награда за него е онази радост, която предизвиква в душите и сърцата на хората." Според него, истинското изкуство трябва да е достъпно на всички, а не само на висшите класи, както е било досега.
Децата си не мога да продам. Майка, когато ражда децата, не ги ражда, за да печели с тях." На всекиго, който иска, той ги показва безплатно. Той изтъква и други два мотива за това: 1). Ако с изкуството се прави търговия, тогаз човек на изкуството има опасност да се приспособи към вкуса на тези, които му плащат; 2) Ако изкуството е с пари, тогаз от него ще се лишат тези, които са по-бедни и не могат да плащат. Истинският художник трябва да се е самопожертвувал, според него. „Той трябва да се е отказал от много, понеже висшата награда за него е онази радост, която предизвиква в душите и сърцата на хората." Според него, истинското изкуство трябва да е достъпно на всички, а не само на висшите класи, както е било досега. Той казва, че масата, народът в много случаи повече цени истинското изкуство, отколкото висшите класи и твърди това въз основа на своята житейска опитност. Той мечтае, като се върне по-нататък в България, да я обиколи, като отива от село на село. Ще им показва картините си и ще им казва как разбира смисъла на живота. Борис Георгиев обича изкуството с цялата си душа, търси неговите тайни. Той дълбоко разбира, че за да може художникът да изрази висшето, трябва да работи постоянно върху душата си, а не само върху техниката. III.
към текста >>

Висша поезия е изпълвала живота им.
Борис Георгиев беше нарекъл своите картини „интимен дневник". Колко подхожда този термин и за тая картина. Той има незабравими спомени от покойната си сестра. Тая картина е една мила страница от техния съвместен живот в Алпите. Колко хармонично съединявали те физичния труд с духовния. Висша поезия е изпълвала живота им. На тези висоти те са се чувствували непрекъснато в един храм. 6. „Момиченце подава трева на агънце и сърненце". Наоколо цветя, трева, дървета, планини. Детето е усмихнато, доверчиво. Борис Георгиев казва, че с тази картина не искал да изобрази как дете подава трева, а искал да предаде как усеща онова единство, което ни свързва и с животните, и с тревите, и с цветята, и с дърветата, и с планините.
към текста >>

Той е източник на висшата красота, висшето добро и висшата красота.
Оттам връзката между изкуството и мистичното, религиозното. Огюст Роден казва в „Изкуството": „Истинските художници са изобщо най-религиозни от всички смъртни. Навсякъде великият художник чувствува мировата душа да се разкрива пред неговия дух. Де ще намерите вие един по-религиозен човек? Мистичното в света е създало най-хубавите произведения в изкуството." Що е Бог? Той е източник на висшата красота, висшето добро и висшата красота. Чрез висшата красота ние почваме все повече и повече да разбираме Бога. Значи изкуството е едно от средствата да проникнем до същността на Бога. Художникът, за да твори под ръководството на висшето, безсмъртното в себе си, трябва да живее чист живот. Вдъхновение, майката на всяко истинско художествено произведение, може да има само чистият по душа. Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа.
към текста >>

Чрез висшата красота ние почваме все повече и повече да разбираме Бога.
Огюст Роден казва в „Изкуството": „Истинските художници са изобщо най-религиозни от всички смъртни. Навсякъде великият художник чувствува мировата душа да се разкрива пред неговия дух. Де ще намерите вие един по-религиозен човек? Мистичното в света е създало най-хубавите произведения в изкуството." Що е Бог? Той е източник на висшата красота, висшето добро и висшата красота. Чрез висшата красота ние почваме все повече и повече да разбираме Бога. Значи изкуството е едно от средствата да проникнем до същността на Бога. Художникът, за да твори под ръководството на висшето, безсмъртното в себе си, трябва да живее чист живот. Вдъхновение, майката на всяко истинско художествено произведение, може да има само чистият по душа. Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа. Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най-висшите нравствени сили.
към текста >>

Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то разбира се ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение.
Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор. По този начин стават понятни думите на Борис Георгиев, че изкуството е религиозна дейност. Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то разбира се ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение. Оттам идваме до великата мисия на изкуството, за която говори Борис Георгиев. Бо-Ин-Ра казва: „Изкуството не е лукс. Чрез изкуството се работи за духовната обнова на земята." Красотата събужда висшето в душата и последната достига освобождение. Защо събуждането на висшето в душата значи нейното освобождение? Свободна нали значи проява на истинската човешка природа, а нали висшето в човека е истинската му природа?
към текста >>

37. 10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ

Цветана Симеонова

- формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност.
10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ С радост трябва да констатираме подема на изобразителните изкуства в България. Това показва, че в народната душа се крият мощни творчески сили, което още в миналото доказаха Дебърската школа, Самоковската школа и пр. Що е изкуство? - формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност. Има един висш живот, който протича през всички форми. Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармонияя, Музика, Идея. В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо. Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми. Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието.
към текста >>

Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармонияя, Музика, Идея.
10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ С радост трябва да констатираме подема на изобразителните изкуства в България. Това показва, че в народната душа се крият мощни творчески сили, което още в миналото доказаха Дебърската школа, Самоковската школа и пр. Що е изкуство? - формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност. Има един висш живот, който протича през всички форми. Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармонияя, Музика, Идея. В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо. Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми. Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието. У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник?
към текста >>

В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо.
Това показва, че в народната душа се крият мощни творчески сили, което още в миналото доказаха Дебърската школа, Самоковската школа и пр. Що е изкуство? - формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност. Има един висш живот, който протича през всички форми. Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармонияя, Музика, Идея. В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо. Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми. Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието. У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник? - Художникът е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр.
към текста >>

Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми.
Що е изкуство? - формите, които са около нас, са израз на една висша Реалност. Има един висш живот, който протича през всички форми. Тази висша Реалност е Красота, Истина, Любов, Хармонияя, Музика, Идея. В света на висшата Реалност Красотата, Истината и Любовта са едно и също нещо. Художникът представя външните форми около нас, за да ни издигне до онази възвишена реалност на Духа, до онази Вечна Красота и Висша Истина, която стои зад всички форми. Тогава за него ритъмът, краските, формите, линиите, тоновете са само език, за да се изрази тази вечна страна на Битието. У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник? - Художникът е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр. Чрез краските художникът ни говори за психичния свят, за състоянието на една душа.
към текста >>

Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига.
У човека на изкуството споменът за възвишения живот, който е живяла душата в своята родина преди идването си на земята е по-жив, отколкото у другите хора. Кой е художник? - Художникът е онзи, който има усет за онази възвишена реалност на Духа, която стои зад външните форми и намира начин, за да я представи чрез изразните средства на разните изкуства: тон, краска, форма, ритъм и пр. Чрез краските художникът ни говори за психичния свят, за състоянието на една душа. Дървото, поставено на една полянка, чрез формата на своите клони ни говори за вътрешния свят на една човешка душа. Човешкото лице има две състояния: когато човек живее своя обикновен делничен живот с дребни грижи и тревоги, чертите на лицето му са обикновени, а когато Божествената висшата душа, която работи в глъбините на човешката природа се изрази на лицето, когато тя хвърли един светъл лъч върху човешкото лице, последното се преобразява и добива една красота, добива едни черти, които може би траят само няколко мига. Художникът долавя именно тези наглед неуловими черти на човешкото лице, защото чрез тях се изразява вътрешната същина на човека, основната идея, която работи в неговата душа. В този миг лицето на човека става ангелско и неземно, и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства. Чрез това той намира истинския човек, за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр.
към текста >>

Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство.
В този миг лицето на човека става ангелско и неземно, и после пак слиза на земята. Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства. Чрез това той намира истинския човек, за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя истината, само че с други средства - науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството - чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божеството, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. Оттук виждаме и целта на истинското изкусттво: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува.
към текста >>

Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя истината, само че с други средства - науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството - чрез образите на красотата.
Портретистът има за задача да намери във всеки човек този вътрешен свят, вътрешния храм, този мистичен живот на душата и да го представи чрез своите изразни средства. Чрез това той намира истинския човек, за разлика от обикновените му прояви, дето последният е един вид затулен, скрит. Това са вършили великите майстори в изкуството: Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Албрехт Дюрер, Рембранд и пр. Изкуството, схващано по този начин, вече се приближава до нещо духовно, религиозно. Ето защо, в древността е имало синтеза, връзка на религия, наука, философия и изкуство. Можем да кажем, че изкуството, както науката и философията, ни представя истината, само че с други средства - науката и философията чрез факти, закони, принципи, логически построения, а изкуството - чрез образите на красотата. Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божеството, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. Оттук виждаме и целта на истинското изкусттво: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. Оттук е ясно колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството.
към текста >>

Изкуството организира висшата човешка природа.
Източникът на всяка красота е Божественото. И художникът се стреми чрез своите изразни средства да ни представи Божеството, да ни постави в досег с Него и по този начин да събуди възвишената природа в нас. Оттук виждаме и целта на истинското изкусттво: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. Оттук е ясно колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира висшата човешка природа. Ето защо можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко висше в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата. Висшата душа в човека се освобождава от всички окови. Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата. Природата е велик художник. Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания.
към текста >>

Висшата душа в човека се освобождава от всички окови.
Оттук виждаме и целта на истинското изкусттво: да говори на възвишеното в човека, да го подтикне и пробуди. Ето защо, при съзерцанието на едно истинско художествено произведение човек се преобразява, у него се заражда подтик да живее за висок идеал, за свята цел, готов е да обича, да прощава, да се жертвува. Оттук е ясно колко е велика ролята на изкуството за културното повдигане на човечеството. Изкуството организира висшата човешка природа. Ето защо можем да кажем, че изкуството освобождава, понеже всичко висше в човека замлъква и се преобразява при съзерцанието на красотата. Висшата душа в човека се освобождава от всички окови. Истинското изкуство води към любовта, към жертвата, към истината, към чистотата, към свободата. Природата е велик художник. Тя вечно твори нови линии, форми и съчетания. Художникът върви по нейните стъпки. Той продължава творчеството на природата.
към текста >>

Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира.
Формите, представени в картините на Тричков, като че ли са души, които излагат пред нас своя вътрешен свят. Например, картината „Белоградчишки скали", позлатени от слънчевите лъчи, изразява слънчевото състояние на душата, когато тя на всичко гледа с усмивка, радост, и вяра. Картината „Вечер край Белоградчишките скали" представя планини в по-тъмни краски. Тук, като че ли душата се отдръпва от външното и прекарва самовдълбочаване в себе си. Картината „Врачански Балкан" представя град Враца и над него мощен планински масив. Като че ли тази картина ни говори следното: Над обикновеното и делничното в живота се намира една вечна, висша Същина на всемира. Картината „Долината Туювка" представя радостна, засмяна, пъстра долина с цветя, а над нея високи планински върхове, позлатени от изгряващото слънце. Тая картина, като че ли ни говори на свой език: Много човешки души живеят в долината, а във висините живеят пробудените, просветлените, съвършените. Картината „Простори" представя двата живота, които живее човек: един обикновен и друг необикновен. Зелената полянка долу представя обикновения живот на човека, а непристъпните върхове представят необикновения живот на човешкия дух - в чистота, светост и радост. В двата си големи портрета Преслав Кършовски е вложил в погледа, в очите ония вътрешни богатства на душата, онзи вътрешен интензивен живот, онова изключително, необикновено и възвишено, което живее в глъбините на човешката душа - нейния стремеж към върховете, към любовта, към Вечното.
към текста >>

38. 12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ

И тогава част от тази висша раса избягва в Египет, а друга в Америка.
И като седнем на столовете, без да съм се натискал все се нареждаше аз да бъде до Него. И докато домакините нареждат масата, донасят ястията, аз говоря с Учителя по това време и го запитвах по някои въпроси. И така една вечер, в един такъв разговор ни казва това негово изказване за Атлантида, понеже аз се интересувах много за политическите събития, които ставаха по света. После, аз като се ровех в историческите книги намерих, че на Атлантида имало две раси, една малка раса на висши представители на човешкото общество - това е първата раса. Имало е и друга примитивна, многочислена раса, подтикната от своите ръководители, виждайки, че те са висши и ги ръководят, то решават да ги изгонят и изпъдят, да ги избият. И тогава част от тази висша раса избягва в Египет, а друга в Америка. „Но сега победата е на наша страна", казва Учителя. Сега, като се позамисля, че сегашните учени провеждат термоядрената реакция. Теоретически термоядрената реакция не може да се спре. Почне ли термоядрената реакция, тя расте, расте и обхваща всичко материално и го изгубва. Добре, обаче никои учен не може да каже защо този процес на разпадане спира.
към текста >>

Още през време на войната, въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма.
При един такъв разговор, за ролята на Обществото на народите, Той ми каза: „Уилсон, тогавашният президент на САЩ, беше изпратен от Бялото Братство, за да основе Обществото на народите". С това Учителят ясно ми подчерта голямото внимание на Разумния свят, към мирното и справедливо разрешаване на всички въпроси, които могат да възникнат всред народите в Света. Но за съжаление в човека освен една разумна природа има и една дива такава. Природи, които са в една непрекъсната борба. Колко красиво и нагледно, създателят на Персийската култура от древността Заратустра, е изразил тази борба с една ожесточена схватка между бога на Светлината Митра и дивия разярен бик Зурос, сцена, която често се среща изваяна върху каменни плочи, останали от развалините на древни храмове. Още през време на войната, въздействието на Водолея се изяви в своята по-висша форма. Явиха се моралисти, хора с нова мисъл, с нови идеи, за общото, за колективното, за едно ново общество. Те подканиха човешкия род да разбере, че богатствата на тази Земя, са за всички хора, за всички народи и че те трябва да бъдат справедливо разпределени между тях, без омраза и без лакомия. В изпълнение и постигане на така залегналия подтик се явиха две основни течения в човешкия род. Едното приемаше, че това може да стане, някак изведнъж механично, само като се промени обществения строй, при която промяна всички ценности и средства за производство, на стопанските блага станат държавни. Това бяха социалистите.
към текста >>

Другият дял от хората, подали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново общество, щастливо, може да има само тогава, когато членовете на това общество, бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати с подтика към наука и изкуство.
Едното приемаше, че това може да стане, някак изведнъж механично, само като се промени обществения строй, при която промяна всички ценности и средства за производство, на стопанските блага станат държавни. Това бяха социалистите. Социализмът по това време беше във възход. Успоредно с него, но в по-слаба форма се развиваше и анархизма, като под анархизъм, неговите стороници определяха не като безредие, а като някакво общество на безвластие. Но те не определяха, като как може да има общество, в което няма да има ръководен орган. Другият дял от хората, подали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново общество, щастливо, може да има само тогава, когато членовете на това общество, бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати с подтика към наука и изкуство. На първо място, това беше Учителят със своето Слово от около 7500 беседи, отделно частните разговори. Със своята музика, като даде повече от сто музикални творби. Гимнастическите упражнения, цяла серия, на първо място Паневритмията, Пентограма и най-после това, което Той направи за хората и местата около Него. Създаде се у нас и Теософското общество, което разкриваше за човека нови светове, нови знания, за един отвъден свят. Посочваше на човека нови стремежи, способи за развитието на нови способности, нови сетива.
към текста >>

Полковник Олкат, произнесъл реч, в която очертал съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма, между религията и науката от друга.
Посочваше на човека нови стремежи, способи за развитието на нови способности, нови сетива. Това импонираше и привличаше особено по-младите.[2] Теософското общество е било основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и американския полковник Хенри Олкат, които е бил неин близък съподвижник в 1875 г. Ето как се описва основаването на това общество. На седми септември същата година, в скромната квартира на Блаватска се събрали 17 души. Няколко редактори и писатели, един учен, евреиски равин, Председателя на Ню-Йорското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица. Полковник Олкат, произнесъл реч, в която очертал съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма, между религията и науката от друга. На тези безизходни препирни, той противопоставил философията на древните мъдреци. След това той предложил да се образува общество на окултистите и при него библиотека за изучаване на скритите природни закони, които били известни на древните мъдреци, а сега загубени и чужди за нас. Това предложение е било прието и той бил избран за председател на тъй образуваното Теософско общество. В 1878 г. основателите на Теософското общество решили да преместят своята централа в Индия, където приемали, че условията за развитието на тяхното общество са по-благоприятни.
към текста >>

39. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Науката и изкуството за един интелигентен човек е не само едно приятно занимание, но и една необходимост, тъй като те задоволяват в него известни потребности, нужди на природи създадени и развити вече в него.
Тежки класове бяха увиснали по нивите. Но пролетните посеви, царевицата и слънчогледа искаха големи грижи, окопаване, почистване от плевели, работи, които много ни изморяваха. А Жечо беше засял 60 декара нива с тези култури, а те искаха грижливо окопаване. Този тежък труд ни пороби. Книгите, които носехме, останаха неотворени, за музика и занимание с нашите музикални инструменти, не можеше също да се мисли. Науката и изкуството за един интелигентен човек е не само едно приятно занимание, но и една необходимост, тъй като те задоволяват в него известни потребности, нужди на природи създадени и развити вече в него. Тъй както физическата храна е еДна необходимост за нашето тяло. Щом като тази храна не се достави в стомаха, човек усеща нейната липса, глад. Такъв глад и необходимостта от задоволяване изявяват и тези вече създадени и оформени в интелигентния човек по-висши природи. Не се ли задоволят, той страда. Незадоволени бяха тези наши духовни нужди, незадоволени бяха и нуждите на физическото ни тяло.
към текста >>

Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор.
Сам Учителят нареди да ни се създадат всички най-добри условия. Славата на комунари ни се беше разнесла навсякъде из братските среди и всички с обич, уважение и почит се отнасяха към нас. Другите образувани комуни не бяха в по-добро положение. С маларията се борихме няколко години, но двама от комунарите станаха жертва на тази болест. Един от тях бе Константин Константинов, който беше авиатор. Той беше племенник на професора по висша математика, който на мен ми беше професор. Коста пише писмо до него и започва отгоре: „Няма Любов като Божията Любов". Професорът му отговаря „Ум царува, ум робува, ум патки пасе". Значи накрая патките ги пасяха и той си замина много рано от този свят. Имаше един друг младеж Георги Марков, който прокарваше идеята за някаква хелиоцентрична астрология, защото нашата е геоцентрична, защото вземаше като център земята. И правеше някакви опити за хелиоцентрична астрология.
към текста >>

40. 1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА

Астрологията е стара наука, произхожда от Първата култура, зачената с първата раса - Раса с голяма култура, която е съществувала на Земята в преди исторически времена.
Какво означава думата Астрология, тя е съставена от думата „АСТРО" - звезда и „ЛОГОС" - Слово. Значи Слово на звездите. Само онзи може да изучава Астрологията и да се ползува от нея, който гледа на звездите, като на живи същества, разумни, които говорят. Ако не можеш да чуеш говора на Луната, на Слънцето, на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн и т.н. ти не си астролог. Астрологията е стара наука, произхожда от Първата култура, зачената с първата раса - Раса с голяма култура, която е съществувала на Земята в преди исторически времена. Че наистина е съществувала в преди исторически времена раса с много висока култура, могат да се намерят доказателства в почти всички континенти. В Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенджеро, в долинатата на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в древно-индийските епоси, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до другите планети. В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездният мир - Астромонията и Астрологията. В древните писания се споменава като родоначалник на тази наука Саабей, а Учителят слушах го да ми казва: „И-Саабей-Бен-Аадес, велик посветен от тази раса".
към текста >>

В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездният мир - Астромонията и Астрологията.
ти не си астролог. Астрологията е стара наука, произхожда от Първата култура, зачената с първата раса - Раса с голяма култура, която е съществувала на Земята в преди исторически времена. Че наистина е съществувала в преди исторически времена раса с много висока култура, могат да се намерят доказателства в почти всички континенти. В Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенджеро, в долинатата на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в древно-индийските епоси, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до другите планети. В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездният мир - Астромонията и Астрологията. В древните писания се споменава като родоначалник на тази наука Саабей, а Учителят слушах го да ми казва: „И-Саабей-Бен-Аадес, велик посветен от тази раса". Значението, което всички народи, от най-дълбока древност са давали на звездният мир, много добре се подчертава от разкритията, които са направени и се правят в грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочи, намерени при разкопките на древния град Калху близо до град Мосул. Този асирийски цар, живял шест столетия преди нашата ера, е събрал в нея не само знанието на древността, но писаното и в най-старите книги, много векове преди него. Ако се насочи в тази библиотека вниманието, само върху писаното за звездния мир, където е намерено и много древен учебник за този мир. В него са намерени сведения за звездите, планетите, Слънцето и Луната.
към текста >>

В древните писания се споменава като родоначалник на тази наука Саабей, а Учителят слушах го да ми казва: „И-Саабей-Бен-Аадес, велик посветен от тази раса".
Астрологията е стара наука, произхожда от Първата култура, зачената с първата раса - Раса с голяма култура, която е съществувала на Земята в преди исторически времена. Че наистина е съществувала в преди исторически времена раса с много висока култура, могат да се намерят доказателства в почти всички континенти. В Перу, пустинята Наска, около езерото Титикака, Централна Америка, Великденските острови, Двуречието, погребаната цивилизация в Мохенджеро, в долинатата на реката Инд и др. А още по-нагледно е изнесено в древно-индийските епоси, където по недвусмислен начин се говори за самолети и пътувания не само около Земята, но даже и до другите планети. В тази именно цивилизация е създадена и науката за звездният мир - Астромонията и Астрологията. В древните писания се споменава като родоначалник на тази наука Саабей, а Учителят слушах го да ми казва: „И-Саабей-Бен-Аадес, велик посветен от тази раса". Значението, което всички народи, от най-дълбока древност са давали на звездният мир, много добре се подчертава от разкритията, които са направени и се правят в грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочи, намерени при разкопките на древния град Калху близо до град Мосул. Този асирийски цар, живял шест столетия преди нашата ера, е събрал в нея не само знанието на древността, но писаното и в най-старите книги, много векове преди него. Ако се насочи в тази библиотека вниманието, само върху писаното за звездния мир, където е намерено и много древен учебник за този мир. В него са намерени сведения за звездите, планетите, Слънцето и Луната. Установено е също, че този учебник не е от Ашурбанипаловата епоха, а е копие от древновавилонска епоха.
към текста >>

Това не е наука.
Вие трябва да изучавате планетите и тяхното влияние, но то да става с Любов. Астрологията в никой случай не трябва да служи, като цел за материален придобив, за печелене на пари или каквито и да било материални ценности. Много астролози има днес в Германия, Англия, Америка, но те правят една погрешка, упражняват Астрологията, като средство за препитание. С Астрологията те се прехранват. В това отношение те приличат на врачки, които се прехранват с гадания. Това не е наука. Гадателите без любов, не са истински астролози. Без Астрологията, вие не можете да обясните отношенията между хората. Ако изучавате Астрологията механически, малко ще се ползувате от нея. Трябва да изучавате Психо-Астрологията, т.е. отношенията на Астрологията към душевният живот на човека.
към текста >>

Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота.
Ако изучавате Астрологията механически, малко ще се ползувате от нея. Трябва да изучавате Психо-Астрологията, т.е. отношенията на Астрологията към душевният живот на човека. Като изучавате Астрологията вие ще придобиете повече светлина и по-добре ще разберете себе си и своите близки. Изучавайте Астрологията, за да изучавате и показвате пътя на тези, които са го загубили. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Като ученици в Окултната школа, вие трябва да изучавате Астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да я изучава. Да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или подчинява, според лошото или доброто въздействие. Изучаването на небето помага за развитието на човешкият ум, което нещо ще му даде възможност с по-голяма леснина да прониква и разкрива тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече между другото, че той е свободен да разпорежда със себе си и оттам със своята съдба.
към текста >>

Изучаването на небето помага за развитието на човешкият ум, което нещо ще му даде възможност с по-голяма леснина да прониква и разкрива тайните на тази висша наука.
Изучавайте Астрологията, за да изучавате и показвате пътя на тези, които са го загубили. Астрологията е наука, която всеки момент има приложение в живота. Като ученици в Окултната школа, вие трябва да изучавате Астрологията и да я прилагате в живота си. Ученикът трябва да я изучава. Да познава влиянието на планетите, Слънцето и Луната върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или подчинява, според лошото или доброто въздействие. Изучаването на небето помага за развитието на човешкият ум, което нещо ще му даде възможност с по-голяма леснина да прониква и разкрива тайните на тази висша наука. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, което ще рече между другото, че той е свободен да разпорежда със себе си и оттам със своята съдба. Но за да може това да прави за да си въздействува, той трябва да познава, да знае своите качества, способности и своят енергетичен заряд вложен в него. Трябва обаче да познава влиянието на светилата, Слънцето, Луната и планетите, които създават условията за доброто, успеха, щастието и за злото, нещастието, провала, неуспеха. Човек се ражда с условията, да бъде щастлив или нещастен. В първият случай, при условията за щастие, запознатият с Астрологията, ще използува тези благоприятни условия за щастие, а при вторият случай, при създадените условия за нещастие, неуспех, провал, той ще се противопостави и няма да се поддаде.
към текста >>

Но може да събуди в него, висшата Любов, а може и Любовта на противоречията.
определят й хороскопа. Когато се реши тази задача от Разумните същества там, те я пращат на Земята да реализира своя хороскоп. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което невидимият свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използува тези съчетания. Човек не е господар на планетните влияния върху себе си, но е господар на положението да използува разумно това, което те му носят. Пример, когато Венера има влияние върху някого, тя събужда в него Любовта. Но може да събуди в него, висшата Любов, а може и Любовта на противоречията. Това, което наричаме движение на сили в силовите центрове на мозъка, то не е нищо друго освен влиянието на външните планети върху човешкия мозък. Всички астрологични знаци човек носи в себе си в своя мозък. Когато планетите дохождат близо до Слънцето, те оказват благотворно влияние върху човека. Върху младите и още не добре изградени хора, планетите Сатурн, Уран, Нептун, Плутон оказват лошо влияние. Влиянието на тези планети не е лошо, но тези хора не са готови за тях.
към текста >>

41. 12. НЕПТУН. ВТОРИЯТ КЛАС ОТ ТРЕТАТА ШКОЛА В ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Те са най-висшата изява на емоционалната природа - на чувствата и се изучават и оформят във втория клас от третата школа на човешката еволюция - класа на Нептун.
Тези чувства от най- възвишено естество са водата над твърдта и се дават и управляват чрез нашият двойник в мозъчните центрове от силовите течения на планетата Нептун и зодиакалното съзвездие Риби. Тези мозъчни центрове се оформят в горната част на човешкият мозък. Човекът у когото те са развити и оформени свети със своят израз. Той е тъй мил и приятен, че всички го обичат. Тези чувства са малко познати на съвременният човек. Те са най-висшата изява на емоционалната природа - на чувствата и се изучават и оформят във втория клас от третата школа на човешката еволюция - класа на Нептун. Христос от Любов към хората, в която нямаше абсолютно никаква корист или каквато и да било изгода понесе страданията и се пожертвува заради нея. Тази изява няма нищо общо с изявите на околните, тя не е от този материален, триизмерен свят. За да разберем по-добре въздействието на силовите течения от планетата Нептун и зодиакалното съзвездие Риби ще вземем онова, което Астрономият ани дава за техните белези и небесни образувания в съзвездието Риби, които ясно характеризират силовите течения, които изтичат от тях, за въздействието върху нашият двойник и оттам на мозъка в човека. В съзвездието Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди - слънца, но те са изобщо много слаби, защото са много отдалечени от нас. Колкото едно светило е по-отдалечено от нас, толкова от него идват при нас онези силови течения, които имат по-къса вълна на своите вибрации, те носят по-голяма сила и въздействуват на по-висшата природа на човека.
към текста >>

Колкото едно светило е по-отдалечено от нас, толкова от него идват при нас онези силови течения, които имат по-къса вълна на своите вибрации, те носят по-голяма сила и въздействуват на по-висшата природа на човека.
Те са най-висшата изява на емоционалната природа - на чувствата и се изучават и оформят във втория клас от третата школа на човешката еволюция - класа на Нептун. Христос от Любов към хората, в която нямаше абсолютно никаква корист или каквато и да било изгода понесе страданията и се пожертвува заради нея. Тази изява няма нищо общо с изявите на околните, тя не е от този материален, триизмерен свят. За да разберем по-добре въздействието на силовите течения от планетата Нептун и зодиакалното съзвездие Риби ще вземем онова, което Астрономият ани дава за техните белези и небесни образувания в съзвездието Риби, които ясно характеризират силовите течения, които изтичат от тях, за въздействието върху нашият двойник и оттам на мозъка в човека. В съзвездието Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди - слънца, но те са изобщо много слаби, защото са много отдалечени от нас. Колкото едно светило е по-отдалечено от нас, толкова от него идват при нас онези силови течения, които имат по-къса вълна на своите вибрации, те носят по-голяма сила и въздействуват на по-висшата природа на човека. За планетата Нептун, която е проводник на силовите течения от съзвездието Риби знаем, че тя е най-яркият член от Слънчевото семейство. През телескоп се вижда като ярко кръгче без абсолютно никакви петна. Отразителната му способност е около 60 процента, което ще рече, че 60 процента от падналата върху него слънчева светлина се отразява. Какво е обяснението на науката за този ефект то е друг въпрос. Но това нещо е от особено значение за естеството на нейното влияние от гледище на Астрологията.
към текста >>

Какво е обяснението на науката за този ефект то е друг въпрос.
В съзвездието Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди - слънца, но те са изобщо много слаби, защото са много отдалечени от нас. Колкото едно светило е по-отдалечено от нас, толкова от него идват при нас онези силови течения, които имат по-къса вълна на своите вибрации, те носят по-голяма сила и въздействуват на по-висшата природа на човека. За планетата Нептун, която е проводник на силовите течения от съзвездието Риби знаем, че тя е най-яркият член от Слънчевото семейство. През телескоп се вижда като ярко кръгче без абсолютно никакви петна. Отразителната му способност е около 60 процента, което ще рече, че 60 процента от падналата върху него слънчева светлина се отразява. Какво е обяснението на науката за този ефект то е друг въпрос. Но това нещо е от особено значение за естеството на нейното влияние от гледище на Астрологията. Израз на силни, възвишени чувства. Едно друго качество на тази планета е, че тя не се подчинява на закона на Тициус Боде, закон, който определя дистанциите на планетите до Слънцето. Нейното средно разстояние до Слънцето би трябвало според този закон да е 40 астрономически единици, а то е само 30. Пак от гледище на Астрологията това е от изключително значение за нейното влияние, което показва, че тя има отношение към един друг свят, свят различен от този, с който имат отношение останалите планети.
към текста >>

Света на висшата психика.
Но това нещо е от особено значение за естеството на нейното влияние от гледище на Астрологията. Израз на силни, възвишени чувства. Едно друго качество на тази планета е, че тя не се подчинява на закона на Тициус Боде, закон, който определя дистанциите на планетите до Слънцето. Нейното средно разстояние до Слънцето би трябвало според този закон да е 40 астрономически единици, а то е само 30. Пак от гледище на Астрологията това е от изключително значение за нейното влияние, което показва, че тя има отношение към един друг свят, свят различен от този, с който имат отношение останалите планети. Света на висшата психика. Тя именно чрез двойника ни създава тези най-горни слоеве от мозъчни клетки, способни да изявят тази висша природа в човека. Хората под силното влияние на планетата Нептун са всякога чужди за този свят, те не го разбират и живеят в него като чужди. Живеят с мисълта, че всичко се постига само да го пожелаеш, без усилия и напрежение. Такъв един е света на планетата Нептун. Тези хора със своята физика са нежни, деликатни, едва ли не прозрачни.
към текста >>

Тя именно чрез двойника ни създава тези най-горни слоеве от мозъчни клетки, способни да изявят тази висша природа в човека.
Израз на силни, възвишени чувства. Едно друго качество на тази планета е, че тя не се подчинява на закона на Тициус Боде, закон, който определя дистанциите на планетите до Слънцето. Нейното средно разстояние до Слънцето би трябвало според този закон да е 40 астрономически единици, а то е само 30. Пак от гледище на Астрологията това е от изключително значение за нейното влияние, което показва, че тя има отношение към един друг свят, свят различен от този, с който имат отношение останалите планети. Света на висшата психика. Тя именно чрез двойника ни създава тези най-горни слоеве от мозъчни клетки, способни да изявят тази висша природа в човека. Хората под силното влияние на планетата Нептун са всякога чужди за този свят, те не го разбират и живеят в него като чужди. Живеят с мисълта, че всичко се постига само да го пожелаеш, без усилия и напрежение. Такъв един е света на планетата Нептун. Тези хора със своята физика са нежни, деликатни, едва ли не прозрачни. Те не могат да издържат на суровите условия на Земята, резките промени, усилията и напреженията, които се изискват от тях, необходими за постигане на всяко нещо, а в много случаи въпреки всичко въобще и да не се постигне.
към текста >>

42. 20. СЪН

Изявяването на тези сили подлежи на едно усъвършенствуване, ръководено от една по-висша природа.
Той е бил сътворен от онези космични сили, които след това създали слънчевата система. Всяка една от тези сили се изявява в един член от това семейство. Всяка една от тези сили създава и се изявява в отделни области от човека. Човешкият двойник е поле, място за изява на тези сили. Там всяка сила за всеки човек е определена със своето естество и напрежение. Изявяването на тези сили подлежи на едно усъвършенствуване, ръководено от една по-висша природа. Задачата на човека е да облагородява тези сили включени в него. Оттам е и връзката между Слънцето, Луната, планетите и човека. Разпределението на всички членове от слънчевото семейство, за времето и мястото, в което даден човек се ражда, отговаря на разпределението на тези космични сили в двойника на човека. Тяхната изява там определя формата, израза, размера на физическото му тяло. Също така качествата, способностите, плана на живота и задачите, които човек има да изпълни, за да направи крачка напред по пътя на своята еволюция.
към текста >>

Разбирането на този образен език в една цяла наука, която трябва задълбочено и старателно да се изучава.
Един период от живота ми мина под знака на много тежки изпитания, които при други случаи отдавна биха ме пратили пред вратата на Свети Петър. Един ден, когато навярно съм бил вече към края на този период, Учителят се обръща към мене, с измъчено, загрижено лице, уморено някак от свършване на някаква голяма работа и ми казва: „Добре, че в градината ти се намира всичко каквото поискаш". Ясно беше усилията, които беше направил, за да ме спаси от гибел. В този именно свят, понякога двойника на човека може да отиде по време на сън и при случай за негова полза да му показват събития, засягащи самия него или обществото, в което той живее. В този свят обаче, най-често си служат с образен, символичен език за разбирането, на който трябва една добра подготовка. Разбирането на този образен език в една цяла наука, която трябва задълбочено и старателно да се изучава. Това е науката за тълкуване на сънищата. Една трета от живота си човек прекарва в сън. Това време дадено за това състояние не е загубено, полезно е, но ще бъде още по-полезно, ако човек може да дава насока на дейността на своя двойник през часовете на сън. Един наш приятел - Георги Радев, интелигентен, отдаден на науката човек - отива един ден при Учителя и му казва: „Учителю, защо така е наредено, че човек губи от живота си 1/3 за сън, в което време той нищо полезно не върши. Кога и как ще мога да използувам това време за полезна и съзнателна работа?
към текста >>

Това е науката за тълкуване на сънищата.
Един ден, когато навярно съм бил вече към края на този период, Учителят се обръща към мене, с измъчено, загрижено лице, уморено някак от свършване на някаква голяма работа и ми казва: „Добре, че в градината ти се намира всичко каквото поискаш". Ясно беше усилията, които беше направил, за да ме спаси от гибел. В този именно свят, понякога двойника на човека може да отиде по време на сън и при случай за негова полза да му показват събития, засягащи самия него или обществото, в което той живее. В този свят обаче, най-често си служат с образен, символичен език за разбирането, на който трябва една добра подготовка. Разбирането на този образен език в една цяла наука, която трябва задълбочено и старателно да се изучава. Това е науката за тълкуване на сънищата. Една трета от живота си човек прекарва в сън. Това време дадено за това състояние не е загубено, полезно е, но ще бъде още по-полезно, ако човек може да дава насока на дейността на своя двойник през часовете на сън. Един наш приятел - Георги Радев, интелигентен, отдаден на науката човек - отива един ден при Учителя и му казва: „Учителю, защо така е наредено, че човек губи от живота си 1/3 за сън, в което време той нищо полезно не върши. Кога и как ще мога да използувам това време за полезна и съзнателна работа? " Учителят го погледнал и му казал: „Ти мислиш, че това време е загубено?
към текста >>

Един наш приятел - Георги Радев, интелигентен, отдаден на науката човек - отива един ден при Учителя и му казва: „Учителю, защо така е наредено, че човек губи от живота си 1/3 за сън, в което време той нищо полезно не върши.
В този свят обаче, най-често си служат с образен, символичен език за разбирането, на който трябва една добра подготовка. Разбирането на този образен език в една цяла наука, която трябва задълбочено и старателно да се изучава. Това е науката за тълкуване на сънищата. Една трета от живота си човек прекарва в сън. Това време дадено за това състояние не е загубено, полезно е, но ще бъде още по-полезно, ако човек може да дава насока на дейността на своя двойник през часовете на сън. Един наш приятел - Георги Радев, интелигентен, отдаден на науката човек - отива един ден при Учителя и му казва: „Учителю, защо така е наредено, че човек губи от живота си 1/3 за сън, в което време той нищо полезно не върши. Кога и как ще мога да използувам това време за полезна и съзнателна работа? " Учителят го погледнал и му казал: „Ти мислиш, че това време е загубено? Това, което се върши през време на сън, засега е необходимо и полезно. Когато, ти ще можеш свободно и съзнателно да обикаляш из всички планети на слънчевата система и да се учиш от това, което ще видиш там, тогава ти ще можеш съзнателно да използуваш това време за още по-полезна работа". Колкото двойникът на човека е по-добре организиран и силите в него са по-хармонично разположени, толкова и сънищата, които той може да има са по-свързани и ясни, и показателни.
към текста >>

43. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система.
1921), с. 65-67 Ние можем да характеризираме тия три принципи на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето.
към текста >>

Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа.
Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите.
към текста >>

И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката.
Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно, във всички органически същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко - те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода, например, рибата, се хване еднаж- дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата й, почва да я заобикаля и никога вече не се залавя за нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуща се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата. Ония, които не са се занимавали с тия тънки наблюдения в природата, считат, че низшите същества не притежават никаква интелигентност, никаква разумност, но истината е, че тия същества по своята схватливост и изобретателност далеч са надминали човека. Друг пример: морската звезда, ако й откъснете един крак, знае как да го създаде, а човекът, ако откъснете крака му, не знае как да го създаде. Ще каже някой, че това прави природата.
към текста >>

върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, дето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури.
А тази негова специалност не е израстнала в един ден или в един месец, или даже в една година - тя се дължи на усилията на ред поколения от индивиди, които са работили в това направление, но един от тях достигнал да изрази тая специалност в един разумен акт и ние казваме, че природата работи в него. В света всяко същество оказва известно влияние и полага известно усилие, за да прояви по-ползотворно силите, вложени в неговото естество. Тия усилия не могат в един ден да станат известни на окръжаващите по- високостоящи същества, а се изискват дълги столетия на усилена дейност, за да се прояви разумният стремеж, който е вложен от самото начало и действува в даден момент. Следователно, по същия закон на аналогията ние съдим, че от устройството на човешкия мозък, на наслояването на клетките му, от разпределението на техните функции, от продължението на нервната система, която се простира по цялото тяло - ние съдим за усилията на тази индивидуална разумна вътрешна сила; която е работила с хиляди години в едно и също направление, за да произведе този орган една от най-главните необходимости за проявяването на човешката мисъл, за създаването на сегашните общества и на сегашната култура във всичките нейни висши и низши прояви. Там, дето мозъкът е развит, т.е. върви по възходяща степен на своето развитие, проявява се висшата култура на човека, а там, дето върви по низходяща степен на развитието си, образуват се тъй наречените низши култури. И тъй, едната, възходящата степен на това природно развитие ние кръщаваме с думата добро, а другата, низходящата степен на развитие ние наричаме зло. Или пък ние можем да си послужим с едно сравнение: ако дадем на някой възрастен и разумен човек, който е изучил отлично някое изкуство, като например художник, скулптор и пр. известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях. Следователно, ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и те често правят зло, но не от желание, а за да се учат - те правят опити, ощетяват окръжаващите ги и ние ги наричаме вредни за обществото. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от ония факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света.
към текста >>

И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, отдето започва възходящата, висшата култура на човека.
Или пък ние можем да си послужим с едно сравнение: ако дадем на някой възрастен и разумен човек, който е изучил отлично някое изкуство, като например художник, скулптор и пр. известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях. Следователно, ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и те често правят зло, но не от желание, а за да се учат - те правят опити, ощетяват окръжаващите ги и ние ги наричаме вредни за обществото. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от ония факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, отдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че първоначално са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила.
към текста >>

Същото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че първоначално са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство.
известни материали, той ще създаде хубави произведения, но ако дадем същите тия материали на някое дете, което никога не е учило това изкуство, то ще направи големи пакости с тях. Следователно, ония хора, които вървят по възходящата степен на развитие, наричаме разумни и благородни, а ония, които вървят по низходящата степен на развитие, наричаме некултурни и те често правят зло, но не от желание, а за да се учат - те правят опити, ощетяват окръжаващите ги и ние ги наричаме вредни за обществото. Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от ония факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички низши форми и низши организми, които съставляват основата, отдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърдява както религията, така и съвременната официална наука, а именно, че първоначално са се явили най-низшите форми, низшите сили, между които е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света.
към текста >>

44. 8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА

Всичките те имат една висша цел, която ние наричаме Бог - т.е.
8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА Разумността, проявена в устройството на организмите - Свещеният закон „Всемирна летопис", Г. III, кн. 3 (XI. 1923) с. 55-57 Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една висша цел, която ние наричаме Бог - т.е. безграничното, безначалното, в което всичко се движи, съществува и се развива. Животът в сегашното си проявление тоже спада към същата категория - разбира се, не земният живот, облечен в своите земни желания и стремежи, а животът на духовния човек, в душата на когото блика нещо Божествено и велико. Че у човека съществува великото, за това говорят всички поети, философи и писатели. Тия поети и философи съзнават, че зад сегашното видимо се простира нещо разумно, закономерно, в което всички действия са точно измерени, без никакви изключения. Противоречията в света съществуват само за невежествените хора.
към текста >>

Туй е, което ние разбираме във висшата наука, живот.
А качествата на невежествените хора са: тяхната ограниченост, жестокост и насилие. Те не знаят, че не може да се изнасили водата, защото колкото и да я биете, да я наказвате и каквито мерки да приложите върху нея, тя всякога устоява, неизменяема по своята същина: като намери изход, тя всякога излиза. Значи, водата не се нуждае от изменения, а от употребление. От въжето не може да искате да бъде право, да не се криви, а може да искате само качествата да бъде яко и гъвкаво: това са качествата на въжето; от скалата не може да искате да бъде мека и подвижна, а - да бъде устойчива. Следователно, когато ние говорим за човешкия живот, трябва да го сравняваме с водата: животът трябва да се употребява разумно, а не да се ограничава или да се изменя неговото естество. Туй е, което ние разбираме във висшата наука, живот. Никоя от миналите култури, колкото и да е била напреднала, не е била в състояние да измени естеството на живота: последният във всички епохи се е проявявал все по един и същ начин. Разликата е била само в степента на разумността. Разумността, която влиза сега в живота, го изменя в неговата добра насока. Онова философско схващане, че в живота има нещо лошо и зло, е едно криво схващане на самия живот, едно неразбиране. То произтича от малкото светлина, която имат хората, защото всяко зло се върши само в тъмнина.
към текста >>

Тази висша разумност е самият Бог, който действува.
Следователно, по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е признак на езика на живота природа и показва, че организмът е погрешил и се отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположна посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и може би, след един час, един-два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир. Разумността, следователно, макари да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност. За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тяжестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най-низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето - способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключават за причините и последиците от фактите, които стават и доставляват знанието на тия факти на човешкия ум.
към текста >>

Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин", което значи вътре, и корена „тао" - корен от един стар език - което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа.
За пример, клетките, които образуват органите за наблюдение, схващане на формите, величините, тяжестите, числеността и реда, имат способността да наблюдават, отбелязват и хроникират всички отношения, които съществуват между нещата на външния свят. Според степента на развитието си, те се намират в предната част на мозъка и са в най-низша степен на интелигентна проява. Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето - способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключават за причините и последиците от фактите, които стават и доставляват знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин", което значи вътре, и корена „тао" - корен от един стар език - което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа. „ Интао" значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина, че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата.
към текста >>

Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина, че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина.
Над тях се намира друг ред клетки, които стоят на по-висока степен на интелигентност: те отбелязват звуковете, цветовете и продължителността на времето - способности, които всички одушевени същества имат. Над тях се намира друга една група от клетки, още по-интелигентни, които разсъждават, сравняват и заключават за причините и последиците от фактите, които стават и доставляват знанието на тия факти на човешкия ум. Над тях се намира още една група от клетки, най-интелигентните, които се занимават с отвлечените и невидимите неща в природата: те хроникират явления, мисли и чувства, които обикновеният човешки ум не може да схване, и ги предават на човешката душа. Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин", което значи вътре, и корена „тао" - корен от един стар език - което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа. „ Интао" значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина, че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравята, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята!
към текста >>

Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата.
Всичко това се определя от съвременната наука с думата интуиция, която произлиза от представката „ин", което значи вътре, и корена „тао" - корен от един стар език - което значи Бог, висше разумение, висша хармония, която работи в човешката душа. „ Интао" значи Божественото в душата на човека. Трудно е да се предаде на съвременните хора действителността на тази висша разумност, по причина, че те още живеят в един свят, дето прониква малко светлина. Затова тия области се представляват за тях като далечни мъглявости или тъмни петна. И наистина, толкова мъчно е да се предаде на съвременните хора тази велика действителност, колкото е мъчно да се предаде на една културна мравя разумността на човешкия живот във всичките му прояви. Причината на това е, че у мравята няма ония органи, с помощта на които тя да се домогне до същата висша истина, чрез която човек схваща нещата. За нея, мравята, човек съществува като една отделност, съставена от хиляди частици: ако тя се движи по него, всяка частица от тялото му даже всеки косъм, тя счита като отделен предмет. И ако мравята би изследвала човека, тя би го изследвала така, както човек изследва сега земята! На това може някой да ни възрази: що ни интересува това отвлечено знание, което няма никаква връзка с настоящето. Там е най- голямата погрешка. Разумното в света е вечното настояще, което прониква нещата живите организми и съществата, и напълно контролира живота им.
към текста >>

45. 11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Във висшата механика на окултната наука е установено, че на всеки сто милиона обръщания на едно колело има едно изключение.
Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци. Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна... И действително, както твърди Учителят на Бялото Братство, в света иде една голяма катастрофа, но тя, разумява се, ще разруши и помете само ония човешки построения и творения, които нямат солидни основи, ония дървета, които нямат здрави корени. След като очисти всичко, което е слабо и гнило, ще остане само здравото в света. Във висшата механика на окултната наука е установено, че на всеки сто милиона обръщания на едно колело има едно изключение. Такова колело или кълбо е и нашата Земя. Понеже тя е направила сто милиона такива обръщания около Слънцето, изключението ще се изрази или катастрофално, или благотворно. Това изключение иде сега, по силата на казания неумолим механически закон. И Слънцето, като е направило в 20 милиона години също толкова обръщания, ще направи и едно изключение. Следователно, в света идат сега две изключения.
към текста >>

Това говорят данните на окултната наука, които са много по-стари от тия на съвременната официална наука.
При тия изключения всеки човек трябва да бъде готов. Затова и Христос е казал: блажен е онзи раб, който господарят го намерил буден". И ония, 144 хиляди бели братя, за които споменахме по-горе според Откровението, ще употребят двете изключения, за да се създаде „ново небе" и „нова земя" т.е. новото човечество (гл. 21:1). Те са, които се намират навсякъде, виждат всичко, което се върши явно и тайно от човеците, и ще съдят всички за делата им. Това говорят данните на окултната наука, които са много по-стари от тия на съвременната официална наука. Последната има сведения само за събития от 8 хиляди години насам, а окултната наука ни учи за факти от много по-отдалечени епохи, тъй като човекът е живял много по-рано. А законите на Бялото Братство не са се изменили в течение на всички векове нито на една сто- милионна част. И така, трябва да проникне Христос в нас и около нас. Крайно време е всички да съзнаем необходимостта да прегърнем законите на любовта и братството и да ги приложим в живота. В България е турено началото.
към текста >>

Последната има сведения само за събития от 8 хиляди години насам, а окултната наука ни учи за факти от много по-отдалечени епохи, тъй като човекът е живял много по-рано.
Затова и Христос е казал: блажен е онзи раб, който господарят го намерил буден". И ония, 144 хиляди бели братя, за които споменахме по-горе според Откровението, ще употребят двете изключения, за да се създаде „ново небе" и „нова земя" т.е. новото човечество (гл. 21:1). Те са, които се намират навсякъде, виждат всичко, което се върши явно и тайно от човеците, и ще съдят всички за делата им. Това говорят данните на окултната наука, които са много по-стари от тия на съвременната официална наука. Последната има сведения само за събития от 8 хиляди години насам, а окултната наука ни учи за факти от много по-отдалечени епохи, тъй като човекът е живял много по-рано. А законите на Бялото Братство не са се изменили в течение на всички векове нито на една сто- милионна част. И така, трябва да проникне Христос в нас и около нас. Крайно време е всички да съзнаем необходимостта да прегърнем законите на любовта и братството и да ги приложим в живота. В България е турено началото. Делото на Христа е започнато и напредва crescendo.
към текста >>

46. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски начин се добират до повръхното разкритие на тая тайна.
„Щом познаем тоя, живия Господ", ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби - нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, които трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползуват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството между всички. Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов! И тъй, що е човек? Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски начин се добират до повръхното разкритие на тая тайна. Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество - земята в нейните предшествуващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като те са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало.
към текста >>

Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители.
А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби - нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, които трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползуват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството между всички. Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов! И тъй, що е човек? Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски начин се добират до повръхното разкритие на тая тайна. Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество - земята в нейните предшествуващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като те са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние.
към текста >>

- с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.).
Но в тая материя действуват такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цял свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негови форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудната му таблица: „Каквото е горе, това е и долу". Бог е отразен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа - от единицата до десет - в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения - от точката до последното измерение се изразяват последователно в него, при съвършенството му; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. - с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия неизблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност - в това се състои изкуството да живеем. Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите?
към текста >>

Да запазиш недокоснат ума си от всяка чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не допуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство.
При такива условия, които гарантират душезен мир, всичките органи на човека функционират правилно: цялата храносмилателна система във връзка с цялата нервна, дихателна и мускулна система действуват в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, но и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т.е. на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всяка чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не допуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им, и ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става", казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса!
към текста >>

Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения.
Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т.е. равновесието и хармонията на силите, които действуват в човешкия организъм ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимнодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта. Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всяка мисъл.
към текста >>

47. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

- Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елитна българския народ: представителите на науката и изкуствата.
Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото във всъщност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна. Ще се спрем на законодателната власт. Тя е устроена у нас по едно-камерната система. Опитът на учредителите в 1-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената.* Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. - Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елитна българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и следователно, ще бъде духовния ръководител в държавата. II. - Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III. - Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници. При тая три-камерна съветска система отеднаж личи отсъствието на професионалните политици, които са по настоящем едно зло за развитието и благодейнствието на народа.
към текста >>

Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството.
И в постоянното усъвършенствуване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайно благоденствие на народа и за ненарушимата вътрешна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914-1918 г. ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите. Такъв орган е известното Общество на народите, Съветът, на който заседава в Женева - Швейцария. Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по-висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им.
към текста >>

48. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора.
Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички - bellum omnium contra omnes.
към текста >>

Такъв е божествения закон, това е абсолютно доказано в духовната наука.
Хвърлете, например един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрически кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора са агенти за отмъщение в астралния свят. Те действуват от там още по- безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролята кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие". Такъв е божествения закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие. И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат. „Истинската непобедима сила е силата без насилие", е казал кабалистът Елифас Леви. „Хората-насилници са слаби и непредвидливи, техните усилия се връщат всякога против самите тях"*.Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта.
към текста >>

49. 30. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство.
Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина! " Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид. В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината. С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие. В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага" и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибегнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи. Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот.
към текста >>

Неговият ум се озари от светлината на тая велика идея, той презря всички младенчески и плътски мъдрувания, подобни на сегашните материалистични схващания, и твърдо убеден, че има по-висша разумност от човешката, че съществуват по-висши знания, до които човешкият ум още не е достигнал и не може да достигне за дълги години поради своята ограниченост, той одухотвори цялата си дейност с цел да се устреми към тия знания и да повдигне своите по-малки братя.
И той чу тоя мощен и внушителен глас в момента, когато блесна пред очите му светлината! Тая светлина са оказа толкова силна за неговите материалистични очи, че той веднага ослепя от нея и трябваше да отиде при него един от последователите на истинското учение на Христа, за да снеме люспите от очите му и да повърне зрението му. Павел позна ефекта на истинската светлина, и от върл гонител на Христа и неговото дело превърна се на негов предан апостол. Той разбра, че да живееш действително в Бога, това значи да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. А службата на Бога се изразява в прилагане на закона за любовта към всички. Неговият ум се озари от светлината на тая велика идея, той презря всички младенчески и плътски мъдрувания, подобни на сегашните материалистични схващания, и твърдо убеден, че има по-висша разумност от човешката, че съществуват по-висши знания, до които човешкият ум още не е достигнал и не може да достигне за дълги години поради своята ограниченост, той одухотвори цялата си дейност с цел да се устреми към тия знания и да повдигне своите по-малки братя. Нека всички вземем пример от живота и дейността на апостола Павла. Нека не се спъва развитието на отделните личности, на обществото и на народа под какъвто и да е претекст. Нека се даде широк простор и пълна свобода на това развитие, защото само в тия условия лежи залога за сигурен успех. Светлина е нужна, повече светлина за всекиго! „Всичко изпитвайте, доброто дръжте" е казал същият апостол, а не както съвременните материалисти проповядват: „Новото не изпитвайте, старото дръжте".
към текста >>

50. I. ИВАН ТОЛЕВ - Ефросина Ангелова - Пенкова

за наука, литература и обществен живот (18931900), „Учител" (1893-1914), „Зора": педагогическо-литературен и обществен вестник (1898-1900) и „Училищен другар": месечно литературно списание за ученици и ученички от средните учебни заведения (1898-1900).
в град Битоля. Завършва Солунската мъжка гимназия през 1892-1893 година. Съученик и другар на Гоце Делчев, Дамян Груев и други буйни и мислещи младежи, той става един от сътрудниците на Македонския комитет, на Трайко Китанчев. Буден ум, действена личност, кипящ от енергия и амбиция още по време на следването си (право в Държавния университет - София), той започва своята изява като журналист, редактор, поет и преводач. Първите си опити прави като поет и произведенията си публикува в „Български преглед": сп. за наука, литература и обществен живот (18931900), „Учител" (1893-1914), „Зора": педагогическо-литературен и обществен вестник (1898-1900) и „Училищен другар": месечно литературно списание за ученици и ученички от средните учебни заведения (1898-1900). Интересното тук е, че той взима активно участие не само като автор, но и като редактор, и то отговорен редактор. Заедно с Евтим Ангелов Спространов създават едно от най-търсените и предпочитани от младежите издания. Особено популярен е оформения като постоянна рубрика „Ученически отдел" - читателите могат да видят своите произведения отпечатани. Тук са публикували първите свои стихотворения утвърдените по-късно творци Иван Арнаудов и Христо Силянов (Ружкин). В списанието Толев отпечатва не само поетическите си опити, но и преводи: на Робърт Бърнс „Песента на сиромаха" и разкази.
към текста >>

Едновременно увлечен от тях и настроен практично, като всеки адвокат, той започва издаването на списание „Всемирна летопис": орган за висша култура (1919-1926).
Участвува в издаването и редакцията на „Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси юридическо списание (1904), списание „България (1906). НОВИТЕ ИДЕИ Иван Толев се запознава с идеите на Учителя през 1917 г. и дори има възможността да ги „сподели" писмено със софийския градоначалник (Виж сп. „Духовна култура", 1917 г., кн. XI-XII, стр. 41). Едновременно увлечен от тях и настроен практично, като всеки адвокат, той започва издаването на списание „Всемирна летопис": орган за висша култура (1919-1926). Толев е въодушевен от мисълта на Учителя „Работете между тоя народ защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план", която поставя като мото на новото списание (в първата година). Огромното разнообразие от научни, педагогически, окултни, исторически, философски и поетични произведения, особено участието, пряко и косвено, видимо и невидимо, на Учителя, го превръща в един притегателен духовен център, който успява да даде и разпространи така необходимата светлина. Присъствието на Учителя в него (Виж „Изгревът" том II, стр. 286) е отразено и в личното поетично творчество на Толев публикувано на страниците на списанието. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите Божествени Слова - кога от теб се лее, с аура златиста, поток от светлина!
към текста >>

Идват и атаките срещу „Всемирна летопис" от страна на църквата и теософите (мнението на Иван Грозев) по страниците на периодичния печат, както и от страниците на книгата „Човекът за теософията и за науката" на Стефан Консулов (София, 1926).
И Толев е изправен на кръстопът - учението за Любовта минава през призмата на личността. Прилагането на разпространяваните от него идеи на Любов и Братство се оказва трудно (Виж„Изгревът", том I, стр. 197; том II, стр. 286; том IV, стр. 523-524; том V, стр. 477-480). Идват и атаките срещу „Всемирна летопис" от страна на църквата и теософите (мнението на Иван Грозев) по страниците на периодичния печат, както и от страниците на книгата „Човекът за теософията и за науката" на Стефан Консулов (София, 1926). И списанието е спряно (Виж„Изгревът", том V, стр. 502-507). И ТАКА ДО КРАЯ Нови взаимоотношения, нови събития, нов завой в лабиринта на живота на Иван Толев. Творческите му прояви в различни вестници и списания, като „Час": всекидневен вестник за политика, народностопанска книжнина и изкуство (1922-1923), „Гражданин" (1935) продължават, но в тях вече липсва искрата. Превежда - „Сатанизмът в България - масонството като оръжие на сатанизма" - (1933) и слушателят на учението за светлината и любовта, популяризаторът на неговите идеи отива в другата крайност - даване под съд, изява на първични човешки чувства, търсене на житейски социални и личностни реализации. Следва период на творческо затишие, а по-късно през 1942 година Толев издава една ретроспекция на преживяното - последната стихосбирка - „През бездните и върховете".
към текста >>

51. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

От година II е отбелязано, че е орган за Висша духовна култура. 3.
с уводна статия от Х.Х.Х. Приключва с кн. 10 на 31.XII.1922 г. И отново списанието преустановява да излиза през 1923 г. цели 8 месеца поради липса на пари. От година II е отбелязано, че е орган за Висша духовна култура. 3. Списание „Всемирна Летопис" - III година започва от септември 1923 г. с кн. 1 и завършва с кн. 10 през м. юни 1924 г.
към текста >>

7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив.
Това е пример как църквата реагира със своя печат срещу това списание. „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" ПРЕД СЪДА НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др.
към текста >>

Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др.
7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот?
към текста >>

Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа.
Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн. 1, год.
към текста >>

„Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г.
на „Всемирна летопис и е написал куп нелепости в един столичен ежедневник. За да не му остане длъжна, редакцията ни изпрати опровержение, за да се публикува в същия вестник, но редакторът на последния, въпреки общоприетия обичай, отказа да даде място на това опровержение. Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място на защитата им. Това са българските вестникарски и обществени нрави! Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в. „Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени.
към текста >>

„Окултна биология" или науката на болното време.
професора, задето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: N,N-Ta на окръжните предписания са публикувани своевременно. Но и да не бе препоръчано, по-добра реклама от тая „критика" на българския „учен" професор не бихме желали. Още няколко такива „критики" и броя на абонатите на това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба на разни невежествени български „учени" и тем подобните„рецензенти". Приемете и пр. София, 9.Х.1925 г. 8. „Окултна биология" или науката на болното време. Това е статията на проф.д-р Ст. Консулов, поместена във вестник „Слово", год. V, бр. 1004, 4 (8.Х.1925), с. 2. Тази статия дава началото на атаките срещу „Всемирна летопис" за да бъде списанието спряно и забранено.
към текста >>

„ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ" ИЛИ НАУКАТА НА БОЛНОТО ВРЕМЕ Слово, Г.
Консулов, поместена във вестник „Слово", год. V, бр. 1004, 4 (8.Х.1925), с. 2. Тази статия дава началото на атаките срещу „Всемирна летопис" за да бъде списанието спряно и забранено. Ето защо я публикуваме. „ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ" ИЛИ НАУКАТА НА БОЛНОТО ВРЕМЕ Слово, Г. IV, бр. 1004 (8.Х. 1925), с. 2 - рубрика „Научна седмица" „Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено...благодарение на тъй наречаната „Случайност". Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследвания на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по- ефикасен лек.
към текста >>

Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология".
Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали очевидно са зародили някои дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли". „Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея.
към текста >>

IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура".
„Поради лесно обяснимата му връзка с алхимичните издирвания въпросното откритие, ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсения ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара"? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет на обожаване"... „Трябва също да се забележи, че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщения, които обгръщат трите - животното, растителното и минералното - царства". Ето ви дотук една лекция от науката „окултна биология". Това не е измислено от мене, това са пасажи от дълбоко научната статия, озаглавена „Окултна биология - новооткритата органическа сила" - поместена в „научното" окултно списание „Всемирна летопис", год. IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо".
към текста >>

Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо".
IV (1925), кн.1, което е „Орган за висша духовна култура". Значи, като забъркате разни масла „от източен произход" и ги сварите, добре в епруветката ще запълзят бръмбари, ще махат рогчетата си и напред и назад, ще тичат около кристалите, от които са се зародили, философският камък на средните векове е вече намерен. От малкото, само чрез лъчеизпусканията на полученото чудотворно вещество, ще се добива сребро и злато, животните ще се превръщат на растения, камъните на животни. Не остава, освен редакторите на „Всемирна летопис" да си сварят малко от маслата да си фабрикуват злато и сребро, и да не искат занапред абонамент от читателите си - защото те са хора, които работят само за идея. Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната.
към текста >>

Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо?
Преди доста векове вярваха хората, че жабите се раждат от тинята, че червеите се самозараждат от гнилото месо. Но още при първите наченки на науката тези наивни схващания бидоха отхвърлени и аксиома стана за всекиго, че „всичко живо произлиза от живо". И ако някой ден даже редакторът на „Всемирна летопис" зебележи, червеи да пълзят по месото в кухнята, няма да помисли за лъчеизпусканията на своя философски камък, а ще накара когото трябва да пази месото от мухите. На читателите обаче може да се пише всичко, даже че бръмбарите се образуват от парите на кипящата вода. Ако подобни нелепости би посмял да пише някой преди 10-15 години, не зная какво биха помислили хората за неговото душевно равновесие; сигурно биха казали, че бръмбари хвърчат, но другаде, не в епруветката. Днес обаче подобни писания се предлагат и от не малцина се приемат като „наука". Защо? - Защото още не сме изживяли напълно „болното време", което ни завеща войната. Това е не само у нас. У народите се проявиха течения към най-странни работи. Намериха се естествено и майстори, които доловиха тази слаба страна на днешното време и почнаха да фабрикуват „научна литература" за целта. Разбира се, те от всички най-малко вярват в това, което пишат, но важното е стоката да се харчи.
към текста >>

„Всемирна Летопис", орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив.
1926), с. 118. - рубрика Вести Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действували скрити зад авторитета на това правителствено учреждение. Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и фондовете N 33168 26 X11.1925 г. София До Господа Директорите на учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор. Одобрението и препоръката на сп. „Всемирна Летопис", орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив. Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. се ОТМЕНЯ. Забранява се за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к на бюрото: (п) Н.
към текста >>

той публикува една книжка „Човекът за теософията и за науката".
училище 11. Проф. Стефан Консулов срещу теософите и сп. „Всемирна Летопис" Атаките на проф. Консулов срещу окултизма, срещу теософията и списание „Всемирна летопис продължават. През 1926 г. той публикува една книжка „Човекът за теософията и за науката". София, 1926 (печ. Художник.) Тук поместваме последните страници от тази книжка от стр. 81 и 89, за да се види за какво става реч и дума. „Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане. Точно това преживяваме ние днес.
към текста >>

Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука".
Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия.
към текста >>

Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм.
Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията.
към текста >>

В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното.
- Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим. В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното. Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г. в списанието започна публикуването на редица статии, как трябвало да се преустрои нашата държава. Няколкото пасажи, които привеждам*, считам достатъчни да ни осветлят не само стремленията на тези хора, но и „духовните" им връзки с друга една напаст, която насмалко щеше да погребе България. „Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началото на колективната собственост.
към текста >>

Теософският мистицизъм, в разните свои форми, в разните свои прояви представлява едно отрицание на здравия смисъл, едно противоречие на науката, една реална опасност за нацията.
Едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията.** *Сп. „Всемирна летопис", г. Ill, кн. 1 **Тази статия е публикувана в този том към раздела на редакторските статии на Иван Толев: „Една велика идея. Мир на земята" в глава XVII, XVIII, XIX. Теософският мистицизъм, в разните свои форми, в разните свои прояви представлява едно отрицание на здравия смисъл, едно противоречие на науката, една реална опасност за нацията. У нас той се е разрастнал вече до размери, които налагат и на държавата, и на всеки добър българин да се замисли върху онова, което тази епидемия готви за България. Всяко по-нататъшно леко отнасяне към тази обществена напаст, ако не е късогледство, означава манкиране на един дълг. София, юний 1926. 12. Краят на една лъжа Това е заглавието на статията в сп. „Всемирна летопис", год-IV, кн.
към текста >>

2 под надслов „Наука, религия и теософски мистицизъм".
V, бр. 1174 (7.V. 1926), стр. 2, както и в бр. 1180 (14.V.1926), стр. 2 под надслов „Наука, религия и теософски мистицизъм". Ето защо публикуваме от стр. 166-167 отговорът на Иван Толев и след това двете статии на бр. 1174 и бр. 1180 от вестник „Слово". КРАЯТ НА ЕДНА ЛЪЖА Всемирна летопис, Г.
към текста >>

Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора?
- рубрика Вести „Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е.
към текста >>

„Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр.
към текста >>

във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е.
- Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение.
към текста >>

„науката" на проф.
Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение!
към текста >>

Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение.
във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст. Консулов „Слово", Г. V, бр.
към текста >>

„Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст.
Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст. Консулов „Слово", Г. V, бр. 1174 (7. V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица I.
към текста >>

Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука.
1926), с. 2 - рубрика Научна седмица I. Същността на човека от научно гледище Съвсем инцидентно се разви напоследък един научен спор, по който продължава да се пише от много страни. Понеже въпросът е твърде интересен, добре би било той всестранно да се осветли, а не да се спекулира с него, както правят някои. В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта. Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното.
към текста >>

Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма.
2 - рубрика Научна седмица I. Същността на човека от научно гледище Съвсем инцидентно се разви напоследък един научен спор, по който продължава да се пише от много страни. Понеже въпросът е твърде интересен, добре би било той всестранно да се осветли, а не да се спекулира с него, както правят някои. В един цикъл сказки на теософското общество се изнасяше гледището на тези учения по въпроса за същината на човека, душата, смъртта. Нищо лошо в това: нека хората чуят и мнения различни от тези на положителната наука. Лошото беше другаде: за да се печелят партизани на теософията и противници на положителната наука, последната бе представена в една невярна, карикатурна форма. Каза се например, че според биологията излизало, че колко по-тежък бил човек, толкова по-умен трябвало той да бъде, тъй като за биологията мисълта, душата зависели от плътта. Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята.
към текста >>

Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те.
Подобен абсурд никой биолог в света никога не е казвал. С какво мислят г-да теософите не зная, но биолозите не мислят с месото си. Истинското гледище на биологията по въпроса за същината на човека и душата аз изложих в две публични лекции, и то се свежда към следното. Човек е най-висшето, най-съвършеното творение на майка- природа, създадено по нейните закони, подчинено на тях, както е подчинено там и всичко живо на земята. Човек не представлява никакво противоречие на природните закони, както твърдят теософите. Положителната наука не може да допусне съществуването на двете същности в човека тъй, както ги разбират те. Според тях душата е една нематериална същност, която движи материалния организъм, дава проявите на живота. Това представлява едно грубо противоречие със закона за съхранение на енергията: всяка една проява на енергия, например движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде, тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа в себе си енергия, не разходва такава. И във философските схващания за душата като нематериална същност, както бе това на Канта, отдавна вече не се поддържат. Опитът пък на Спенсера да представи душата, отделно от тялото като вече една материална същност чрез субстанциалната теория за душата, не доведе до желаните резултати. Върнахме се към допущането на специална енергия, специална сила - жизнената сила (vis vitalis)* - едно направление в биологията, което бе на мода преди няколко века.
към текста >>

При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви.
Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката.
към текста >>

Тук спира науката.
При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване.
към текста >>

Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство.
За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог.
към текста >>

Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката.
В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато.
към текста >>

Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма.
Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга.
към текста >>

Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга.
Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга. Концесии на времето са се правили и ще се правят. И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем. „Слово", Г. V, бр. 1180 (14.V.
към текста >>

Тук спира областта на науката, започва тази на религията.
2 - рубрика Научна седмица II. Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват.
към текста >>

Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят.
Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм.
към текста >>

Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път.
Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера.
към текста >>

Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм.
Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца.
към текста >>

Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера.
Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди.
към текста >>

В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка.
Синод на българската православна църква", възпроизвежда в броя си от 29.V.TT. съдържанието на сказката „Обнова и възраждане", която г. Ст. Михайловски е държал на 13 - същия месец в салона на свещеническото братство в София, в присъствието на ректора на Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя на Соф. Митрополит), свещеници и граждани. „Г-н Михайловски - цитира Църковен Вестник - посочи и друг пример за това. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г.
към текста >>

В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка.
Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи. Това е безредица от областта на външната политика. Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г.
към текста >>

Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел.
Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение.
към текста >>

Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука.
Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне.
към текста >>

Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука.
Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г. Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст. Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа..." НЕРАЗБОРИЯ И СЛОБОДИЯ Мисли и за чужденците от Андрей Цанов „Мир", Г. XXXII, бр. 7776 (1. VI. 1926), с.
към текста >>

Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа..." НЕРАЗБОРИЯ И СЛОБОДИЯ Мисли и за чужденците от Андрей Цанов „Мир", Г.
Андрей Цанов (вж. брой 7776 от I.Vl.T.r.) в която, като се констатира, че „Ст. Михайловски и Ст. Ватралски - двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа - възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора... " заключава, че „този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа..." НЕРАЗБОРИЯ И СЛОБОДИЯ Мисли и за чужденците от Андрей Цанов „Мир", Г. XXXII, бр. 7776 (1. VI. 1926), с. 3 България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни на земното кълбо и българският народ е най- търпеливият. Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза.
към текста >>

Христос е бил враг на науката и на масите на народите!
Аз съм слушал много други безверници. Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите! Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?! Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк. Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст.
към текста >>

Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука.
Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории.
към текста >>

Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова".
В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа.
към текста >>

Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове.
Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа. Прочее, проявата на Маркъм е неуместна, несправедлива и пакостна.
към текста >>

Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука.
Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа. Прочее, проявата на Маркъм е неуместна, несправедлива и пакостна. На свършване казвам следното: дейността на този човек, било чрез перо или чрез сказки, е повече вредоносна отколкото полезна.
към текста >>

Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа.
Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории. Истинската наука не е била и днес не е против ученията на Исуса Христа. Прочее, проявата на Маркъм е неуместна, несправедлива и пакостна. На свършване казвам следното: дейността на този човек, било чрез перо или чрез сказки, е повече вредоносна отколкото полезна. Тя отваря широки врата за ужасен болшевизъм в България. И ако се ограничават неразумните деяния на наши българи, уместно ли е чужденец да се гаври с най-светите чувства на народа и да подкопава основите, върху които почива правилният и траен напредък на този народ?! Такава дейност на иностранец няма да се търпи в никоя самостоятелна и мъдра държава.
към текста >>

В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука.
Нека и самата младеж се пази от такива гибелни влияния в интереса на милата си родина. В никоя просветена и съзнателно патриотична страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира. Но г-н Маркъм бил внушил следната мисъл. Той по разни начини заявява, че обича българския народ и българската родина. И за да убеди всякого още повече в тази си любов, ето какво би било добре да направи. В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука. Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране. В това българина не може да помогне толкоз. Тук г-н Маркъм може да е от най-голяма полза за нашия онеправдан, обвързан и задушен народ. Той добре знае английски и отлично умее да пише и да говори. Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение.
към текста >>

Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна чудна, приятна!
17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис" и наш добър приятел Атанас Ив. Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител. Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. За да не сме голословни ето и самата статия.
към текста >>

Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. НЕОБХОДИМИ РАЗЯСНЕНИЯ „Всемирна Летопис", Г. IV, кн.
към текста >>

В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията".
190-191- рубрика „Вести" Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомнюва известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги...под Вас" (цитираме пак от в."Мир", 1909 г.). В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г.
към текста >>

3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи.
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи...Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. 21. „Теософията в защита на себе си" „Мир", Г. XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите.
към текста >>

Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
„Теософията в защита на себе си" „Мир", Г. XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот.
към текста >>

Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия.
XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване.
към текста >>

Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика.
И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета!
към текста >>

И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата.
И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат?
към текста >>

То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство.
От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа.
към текста >>

Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията.
Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона.
към текста >>

Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат?
И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
към текста >>

Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия.
Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски.
към текста >>

Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя.
Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си.
към текста >>

Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес.
към текста >>

Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда.
Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите.
към текста >>

издадено от Министерството на Народното Просвещение, е което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев - дадени с окръжното му N 30006 от 13.XII.1919 г.
заведено по жалбата на 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София и след изслушването на страните - адвоката Иван Толев, като представител на Книгоиздателството, а от страна на М-ра на Народното Просвещение не се яви представител - съдът се оттегли на съвещание и като се завърна в същия си състав на 6. Х.1926 г. I Председател произнесе следното: Решение1Ч 285 гр. София, 6 октомври 1926 г. В името на Негово Величество Борис III Цар на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе предвид: Тъжителят - 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София - обжалва окръжното предписание под N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, е което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев - дадени с окръжното му N 30006 от 13.XII.1919 г. и се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците и абонирането на училищните библиотеки, Той иска отменението на това предписание по следните съображения: 1) защото главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, който го е подписал и издал, е бил превишил властта си, точно определена в чл. 11 от Закона за Народното Просвещение, според която той не е имал право да издава такова предписание. 2) Защото предписанието е било издадено без да бъде сезиран с него компетентния административен съвет при Министерството и 3) Защото не е била направена предварително рецензия на списанието, която да е оправдавала издаването на окръжното. Първото оплакване следва да се признае за основателно, понеже се оправдава както от фактическа страна, така и от законна гледна точка. И наистина, от обтъженото окръжно предписание е видно, че то е издадено от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, подписано е от него и приподписано от Началника на бюрото при същото Министерство.
към текста >>

Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот.
„Всемирна Летопис", за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че поради претрупаност в работата, отговарям едва сега. В една статия в. „Слово", аз вече казах мнението си за това списание: нелепости (к.н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.). Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност. 1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3).
към текста >>

Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука.
131 пък, год. Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява". При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете.
към текста >>

Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични.
След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета! Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации. С почит: (п) Проф. Ст.
към текста >>

Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят.
Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци. 2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф.
към текста >>

Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др.
1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау. Професор в Соф. университет по зоология. Печатал трудове върху комарната фауна, борбите с маларията и др. Отделни трудове: Обща биология (1925), Човекът за теософията и за науката (1926), Законите на наследствеността (1928), Изграждането на културното човечество (1928), Живот, старост, смърт (1928) и др. Данчов, Н. Г. и др. Българска енциклопедия / Н. Г. Данчов, И. Г. Данчов.- София: Ст.
към текста >>

„Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн.
Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472. 4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му. Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г. - София, от стр. 31 започва статията „Дънов и неговото учение" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник. По този начин днес са запазени много важни факти. Ето един от тях.
към текста >>

Разбира се всичко това е terra rncognita за „българските учени", които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с науката.
[2] Вж. статията му в тази книжка върху преживяването. [3] Европейските учени отдавна и експериментално са доказали възможността де се превръщат елементите съгласно основното начало за единството на материята. Председател на алхимическото дружество във Франция, г. Жоливие-Кастело, в много свои научни трудове; както и Жан Беерел в книгата си „La Radioactivite et transformations des elements" дават ценни сведения по тоя предмет. Разбира се всичко това е terra rncognita за „българските учени", които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с науката. [4] Нека отбележим тука, че теософията съвсем не е дъновизъм - доморасъл, възникнал върху почва та на медиумизма и спиритизма и това, което се пише във „Всемирна летопис", орган на дъновистите, не засяга и теософите. Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo. Лошо са осведомени противниците на теософията. Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика. [5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл.
към текста >>

Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo.
[3] Европейските учени отдавна и експериментално са доказали възможността де се превръщат елементите съгласно основното начало за единството на материята. Председател на алхимическото дружество във Франция, г. Жоливие-Кастело, в много свои научни трудове; както и Жан Беерел в книгата си „La Radioactivite et transformations des elements" дават ценни сведения по тоя предмет. Разбира се всичко това е terra rncognita за „българските учени", които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с науката. [4] Нека отбележим тука, че теософията съвсем не е дъновизъм - доморасъл, възникнал върху почва та на медиумизма и спиритизма и това, което се пише във „Всемирна летопис", орган на дъновистите, не засяга и теософите. Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo. Лошо са осведомени противниците на теософията. Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика. [5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл. Може да има някои секти, които да изтезават плътта си в името на духа, но това е едно недоразумение. Наопаки, тялото е най- съвършеният инструмент на духа, то е храмът, в който се извършват тайнството душата, и в който ние получаваме просветление.
към текста >>

52. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

"Стражът" или "пазачът на прага", представляван от Сатурна, е победителятъ на кармата и низшите влияния, който дава импулс за висша духовност.
Значи, раждането, земният живот и цялата еволюция на човешкото същество се управляват от съвокупността на неизменните природни закони, т.е. от Бога, който е великият строител на вселената, творец на природата и на всички блага на живота. Кабалистически, 12-те зодиака са 12-те аркани (загадки), през които минава човешкото съзнание: първите четири обгръщат животинското му състояние, вторите - човешкото, а третите - духовното. Дванадесетият аркан е висшият, съединението, което се осъществува чрез пазителя или "стража на прага" (символ на космическите бури на астрала). Същото се символизира и от 12-те синове на Якова, начело с него, и от 12-те апостоли, начело с Христа. "Стражът" или "пазачът на прага", представляван от Сатурна, е победителятъ на кармата и низшите влияния, който дава импулс за висша духовност. "Тайните, които първен ми обрече" - Истина е, че "човек не може да бъде лишен от благото, което Бог му е дал", но ако знае да го пази. "Бог изпълнява всичките си обещание и Неговите решения са безвъзвратни", но Той се вслушва в молитвата на праведния. Стихийният дух е господарят на четирите стихии, наречени от съвременната официална наука: азот, въглерод, кислород и водород. Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина, студ, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (сезони), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр. През тия четири стихии всемирният кватериер, съдържащ десетте числа на Сефиротите или еманациите от числото на Бога, което е Единицата - посвещаваният, човекът, превъзмогнал всички свои външни изкусителни влияния, т. е.
към текста >>

Стихийният дух е господарят на четирите стихии, наречени от съвременната официална наука: азот, въглерод, кислород и водород.
Дванадесетият аркан е висшият, съединението, което се осъществува чрез пазителя или "стража на прага" (символ на космическите бури на астрала). Същото се символизира и от 12-те синове на Якова, начело с него, и от 12-те апостоли, начело с Христа. "Стражът" или "пазачът на прага", представляван от Сатурна, е победителятъ на кармата и низшите влияния, който дава импулс за висша духовност. "Тайните, които първен ми обрече" - Истина е, че "човек не може да бъде лишен от благото, което Бог му е дал", но ако знае да го пази. "Бог изпълнява всичките си обещание и Неговите решения са безвъзвратни", но Той се вслушва в молитвата на праведния. Стихийният дух е господарят на четирите стихии, наречени от съвременната официална наука: азот, въглерод, кислород и водород. Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина, студ, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (сезони), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр. През тия четири стихии всемирният кватериер, съдържащ десетте числа на Сефиротите или еманациите от числото на Бога, което е Единицата - посвещаваният, човекът, превъзмогнал всички свои външни изкусителни влияния, т. е. целото Зло в неговите всестранни прояви, освобождава се от веригите на своето земно аз (материалната си индивидуалност) и чрез "мистичната смърт" (всесъжението и развитието на будическото тело - състоянието на Христа), влиза в безграничната област на вечната хармония, всезнанието и всемогъщието, т. е. реализира висшия живот на всеобемната любов, която е "връзката на съвършенството". "Стар" е санскритска дума с няколко значения.
към текста >>

53. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

135-139; Изящните изкуства, взети в своята съвокупност, се стремят да изразят Висшата Красота.
5 (I.1924), с. 114-116; "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 6 (II. 1924), с. 135-139; Изящните изкуства, взети в своята съвокупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свет, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната, физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или "десетте неизповедими духове на живия Бог", според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответствуват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третята сефира от втората триада, т. е.
към текста >>

Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната, физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа.
Ill, кн. 6 (II. 1924), с. 135-139; Изящните изкуства, взети в своята съвокупност, се стремят да изразят Висшата Красота. Те са езика на невидимия свет, чрез тях говори посредствено Бог, проявен във всичките планове на вселената. Бог е Дух, поради което и Висшата, Абсолютната Красота е духовната, физическата красота, проявена във видимия, материалния свят, е само частичен отпечатък, мираж или бледно отражение на Духа. Бог, Абсолютното Същество, има десет прояви: те са десетте сефироти или "десетте неизповедими духове на живия Бог", според терминологията на Сефер Йецира. С изключение на десетия сефирот (Кетер), който има самостойно съществуване, другите девет образуват трите триади, които съответствуват на трите света: божествения, умствения и природния. Всека от тия триади се състои от по три сефироти, а третята сефира от втората триада, т. е. шестият сефирот, е Красотата, наречена в Йецира Тиферет. Тя е върха на триъгълника, основата на който образуват Хезед или Хезод, положителният, активният принцип на умствения свет, и Гебура, силата на милосърдието.
към текста >>

Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свет.
Трябва да се премине от безформения свят в света на формите, звуковете и цветовете (краските), за да може излъчванията (еманациите) на Тиферет да станат достъпни отчасти за най-високо развитите човешки индивиди. Тия излъчвания се олицетворяват в ангелския свят, който стои над човешкия. Но колцина са тия щастливци на земята, които са се удостоили да бъдат посетени от някой ангел? Кой, въплътен във физическо тяло, би могъл да издържи силата на трептенията и вида на едно ангелско същество! Дори неговата красота и красотата на окръжаващата го среда е недоловима напълно за обикновения смъртен човек, който не е преминал всичките посвещения. Тая неоспорима истина показва, че както Висшата Наука, която изразява Божествената Мъдрост, така и Висшата Красота, която изразява хармонията на световете, са непроявими в материалния свет. Следователно, така наречените "изящни изкуства", с които човек си служи за свръзка с невидимия свят, са едни от средствата само за устремяване и повдигане на човешката душа в нейната еволюция към източника на живота. За тая цел те взаимно си сътрудничат и се допълват. Най-висшето от тия изкуства е поезията. Тя има божествен произход. Чрез нея се откриват върховните, достижими за човешкия дух, прелести.
към текста >>

А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свет за ръководството и благото на човечеството.
Идете всред природата, вслушайте се в мелодиите, които идат от разните нейни живи проявления, и вие ще се уверите, че само законът за единството на звуковете е, които действува най-мощно върху душата. Тия звукове могат не само да се чуват, но и да се виждат. Ако слуховият орган, развит до възможно най-висока степен, е способен да възприеме и да предаде на мозъка и най-бързо трептящите звукове - и тая своя способност човешкото ухо запазва за известно време и след като физическото сърдце прекрати своята дейност - то нашият зрителен орган е в състояние да се развие дотам, че да вижда вибрациите на звуковете в пространството и в двойника на човека. Следователно, великите композитори са едновременно ясновидци и ясночуващи. Те, в тая стадия на духовното си развитие, могат да вземат в оригинал от самия неизчерпаем склад на природата материала за своите музикални произведения. А понеже тоя материал се складира и обработва там от безплътните работници на Висшата Красота, то и композиторите са, като поетите, проводници на посланията от окултния свет за ръководството и благото на човечеството. Прочее, и музиката, като поезията, говори и на ума, и на сърдцето. * Живописта е третото от изящните изкуства, което допринася за духовния напредък на човека. Тя се основава на живата геометрия, която създава формите, и на слънчевата енергия, която твори светлините, краските и сенките. Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят.
към текста >>

Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те нямат нуждните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултра- виолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр).
Поради това, живописта не произхожда от божествения свят: Бог е същество на безгранична светлина, която не дава никаква сянка. Произходът на живописта е от сферата, която предхожда проявения природен или материален свят. Тя е резултат от действието на мъжкия принцип на развитието Нецах върху женския, творческия принцип Ход, който съхранява формите (Малкут) в измеренията на третата триада. Живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. Тя оперира със средства чисто материални и едва достига до външните области на астралния свят. Вследствие на това, съвременните художници, колкото и да са напреднали в своите концепции на духовното, още не могат да си служат с астралните светлини и цветове: те нямат нуждните веществени средства, за да предадат на платното нито тия светлини, нито тия цветове (ултра- виолетовия, който е цвят на висшата духовност с магическа и най-лечебна сила, ултра-синия, който е цвят на любовта на светящите същества от шестата раса, инфрачервения, който е цвят на 13-та сфера и пр). При все това, живописта е един от факторите за духовното повдигане на човечеството. Ако живописецът е развил своята интуиция и духовното си зрение до толкова, че да може да проникне в другия свят, той би успел да съзре там по-висши живи форми, които биха му разкрили дълбоките закони на битието и тогава, ако не чрез окултни светлини и краски, поне чрез съответни очертания би представил на хората истинската реалност на живота, а не само неговите преходни форми, видими във физическия свят. В тая реалност се съдържат непоколебимите етични и религиозни принципи, за които съществува слаба представа в съвременния свят. Всичките Висши добродетели или, както ги нарича великият окултист от апостолските времена, Павел, "плодовете на Духа", са светли служебни духове, които работят за съвършенството на човека. Те са: верата, надеждата, обичта, правдата, мирът, кротостта, дълготърпението, милосърдието и пр.
към текста >>

Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат.
От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действува наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател. И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставлява с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление - към дълбоко- внушителното, прекрасното, великото, вечното... * Минаваме към другите изкуства. Според съвременните естетици, Тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, са така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето. Тая дефиниция, разумева се, страда от едностранчивост, защото се основава пак само на външната страна на природата. Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат. Следователно, терминът "пластически" не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те са скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театрът). Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви. Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания. От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живописецът.
към текста >>

Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свет.
само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че "човек е мярка на всички неща". Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: "активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати техната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете... (к.н.)"[1]) Жално е това, че "ние не можем да видим и чуем боговете", но то никак не значи, че "те" не съществуват. Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свет. А музиката се изразява в архитектурата. Законите на числата са същите, които се прилагат в музиката и архитектурата. Ако кордата служи за мерка на звуковете, то линията е мерка на съразмерностите и формите. Божественият принцип е един и същ в двете изкуства. Нещо повече: ако в музиката артистът може да разполага най-много с около 8 или 9 октави, на които може да се раздели една корда, с която той оперира, то в строителното изкуство архитектът може да разполага с безброй комбинации.
към текста >>

54. 1931 година

Да живее човек, това е изкуство, това е велика наука.
1.II.1931 год., неделя Валяло нощес сняг. Станах в 4 1/2 ч. Направих наряда и свирих до съмване. От 10 ч започнахме да четем беседата ,,И земята ще се изпълни със знания" - 22 беседа от VIII серия. „Съзнателният живот започва със съзнанието на човека. Да живее човек, това е изкуство, това е велика наука. И цялото творение, от единия край до другия край, от началото до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука - как да се живее." „Човешкият живот започва с пробуждане на съзнанието." „Туй, което хората сега наричат любов, това е проявление на човешките чувства." „Това, което се казва в стиха, че земята ще бъде пълна със знания за Господа, тази земя сме ние. Под думата „земя" в първоначалния език се разбирало всеки човек, който е роден на земята и на когото е дадена земя. Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнане трябва да се прояви знането за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствувания трябва да прониква т Божиите закони." „От неразбиране на живата, от непробуденото съзнание на хората се раждат всичките противоречия в света." „Разочарованието иде от чисто физическия свят." „Специфично е сегашното проявление на Христа. Сегашното проявление на Христа ще бъде прославляване Синовете Божии на земята.
към текста >>

И цялото творение, от единия край до другия край, от началото до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука - как да се живее." „Човешкият живот започва с пробуждане на съзнанието." „Туй, което хората сега наричат любов, това е проявление на човешките чувства." „Това, което се казва в стиха, че земята ще бъде пълна със знания за Господа, тази земя сме ние.
Станах в 4 1/2 ч. Направих наряда и свирих до съмване. От 10 ч започнахме да четем беседата ,,И земята ще се изпълни със знания" - 22 беседа от VIII серия. „Съзнателният живот започва със съзнанието на човека. Да живее човек, това е изкуство, това е велика наука. И цялото творение, от единия край до другия край, от началото до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука - как да се живее." „Човешкият живот започва с пробуждане на съзнанието." „Туй, което хората сега наричат любов, това е проявление на човешките чувства." „Това, което се казва в стиха, че земята ще бъде пълна със знания за Господа, тази земя сме ние. Под думата „земя" в първоначалния език се разбирало всеки човек, който е роден на земята и на когото е дадена земя. Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнане трябва да се прояви знането за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствувания трябва да прониква т Божиите закони." „От неразбиране на живата, от непробуденото съзнание на хората се раждат всичките противоречия в света." „Разочарованието иде от чисто физическия свят." „Специфично е сегашното проявление на Христа. Сегашното проявление на Христа ще бъде прославляване Синовете Божии на земята. Или, казано на съвременен език: то ще бъде побратимяване на всички хора на земята." „Нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение.
към текста >>

Или, казано на съвременен език: то ще бъде побратимяване на всички хора на земята." „Нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение.
И цялото творение, от единия край до другия край, от началото до края, това са все методи, чрез които се преподава тази велика наука - как да се живее." „Човешкият живот започва с пробуждане на съзнанието." „Туй, което хората сега наричат любов, това е проявление на човешките чувства." „Това, което се казва в стиха, че земята ще бъде пълна със знания за Господа, тази земя сме ние. Под думата „земя" в първоначалния език се разбирало всеки човек, който е роден на земята и на когото е дадена земя. Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнане трябва да се прояви знането за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствувания трябва да прониква т Божиите закони." „От неразбиране на живата, от непробуденото съзнание на хората се раждат всичките противоречия в света." „Разочарованието иде от чисто физическия свят." „Специфично е сегашното проявление на Христа. Сегашното проявление на Христа ще бъде прославляване Синовете Божии на земята. Или, казано на съвременен език: то ще бъде побратимяване на всички хора на земята." „Нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действува вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура, е това, че има увеличение в страданията." „Под думата „грабнати във въздуха" се разбира процес на пропукване на съзнанието." „Идването на Христа [е] вътрешно отношение, каквото е отношението на Слънцето към нас." Та, великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието, или как трябва да се култивира това съзнание." „Искаш да помниш, например да развиваш паметта си - остави се на клетките на паметта, помоли им се и кажи: „Моля ви се, съберете всички дании, необходими за усилването на паметта ми, и създайте всички условия за работа. Почнеш ли ти да се грижиш, всичко на каша ще стане. Също така и за математиката, за музиката, за изкуствата има специфични клетки, за милосърдието, за зрението и т. н. има специфични клетки.
към текста >>

И тази висша култура действува вече върху нашето съзнание.
Под думата „земя" в първоначалния език се разбирало всеки човек, който е роден на земята и на когото е дадена земя. Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнане трябва да се прояви знането за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствувания трябва да прониква т Божиите закони." „От неразбиране на живата, от непробуденото съзнание на хората се раждат всичките противоречия в света." „Разочарованието иде от чисто физическия свят." „Специфично е сегашното проявление на Христа. Сегашното проявление на Христа ще бъде прославляване Синовете Божии на земята. Или, казано на съвременен език: то ще бъде побратимяване на всички хора на земята." „Нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действува вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура, е това, че има увеличение в страданията." „Под думата „грабнати във въздуха" се разбира процес на пропукване на съзнанието." „Идването на Христа [е] вътрешно отношение, каквото е отношението на Слънцето към нас." Та, великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието, или как трябва да се култивира това съзнание." „Искаш да помниш, например да развиваш паметта си - остави се на клетките на паметта, помоли им се и кажи: „Моля ви се, съберете всички дании, необходими за усилването на паметта ми, и създайте всички условия за работа. Почнеш ли ти да се грижиш, всичко на каша ще стане. Също така и за математиката, за музиката, за изкуствата има специфични клетки, за милосърдието, за зрението и т. н. има специфични клетки. За говора - също." „Само човешките престъпления се доказват." „Като станеш сутрин, кажи си: «Днес ще обичам всичко заради Бога.»" „Ти не можеш да растеш, без да обичаш човечеството." „Условие е само Любовта, всякога се приспособявай към нея, никога към другите условия.
към текста >>

Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура, е това, че има увеличение в страданията." „Под думата „грабнати във въздуха" се разбира процес на пропукване на съзнанието." „Идването на Христа [е] вътрешно отношение, каквото е отношението на Слънцето към нас." Та, великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието, или как трябва да се култивира това съзнание." „Искаш да помниш, например да развиваш паметта си - остави се на клетките на паметта, помоли им се и кажи: „Моля ви се, съберете всички дании, необходими за усилването на паметта ми, и създайте всички условия за работа.
Всеки човек е родена, проявена земя и в неговото съзнане трябва да се прояви знането за Господа. Във всички негови мисли, във всички негови чувствувания трябва да прониква т Божиите закони." „От неразбиране на живата, от непробуденото съзнание на хората се раждат всичките противоречия в света." „Разочарованието иде от чисто физическия свят." „Специфично е сегашното проявление на Христа. Сегашното проявление на Христа ще бъде прославляване Синовете Божии на земята. Или, казано на съвременен език: то ще бъде побратимяване на всички хора на земята." „Нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действува вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура, е това, че има увеличение в страданията." „Под думата „грабнати във въздуха" се разбира процес на пропукване на съзнанието." „Идването на Христа [е] вътрешно отношение, каквото е отношението на Слънцето към нас." Та, великата наука, която трябва да изучавате, седи в това, как трябва да се пробуди съзнанието, или как трябва да се култивира това съзнание." „Искаш да помниш, например да развиваш паметта си - остави се на клетките на паметта, помоли им се и кажи: „Моля ви се, съберете всички дании, необходими за усилването на паметта ми, и създайте всички условия за работа. Почнеш ли ти да се грижиш, всичко на каша ще стане. Също така и за математиката, за музиката, за изкуствата има специфични клетки, за милосърдието, за зрението и т. н. има специфични клетки. За говора - също." „Само човешките престъпления се доказват." „Като станеш сутрин, кажи си: «Днес ще обичам всичко заради Бога.»" „Ти не можеш да растеш, без да обичаш човечеството." „Условие е само Любовта, всякога се приспособявай към нея, никога към другите условия. Каквато и да е твоята длъжност, приспособявай се към условията на Любовта." Времето мъгляво, студено.
към текста >>

1.III.1931 год., неделя От съня си на събуждане запомних последната мисъл: че човек трябва да създаде от себе си един образцов характер, който да устоява във всичките бури на живота и винаги погледът му да бъде обърнат към висшата цел - Бога!
Като станах, прочетох 11 лекция от III година на младежкия клас - „Единица и вечност". 28.II.1931 год., събота Хубаво време. Топъл ден. Следобед ходихме с Еленка в Губеш. Вънахме се късно. 1.III.1931 год., неделя От съня си на събуждане запомних последната мисъл: че човек трябва да създаде от себе си един образцов характер, който да устоява във всичките бури на живота и винаги погледът му да бъде обърнат към висшата цел - Бога! Изпълних си наряда и свирих, докато се съмне. Сега започнах да чета беседата „Добрата земя" от VIII серия. 6.III.1931 год. Четох книгата на пророк Софония и от прочетеното се вижда, че добрият живот не е в богатството. Материалното богатство не прави човека добър.
към текста >>

Като отидете на оня свят, там ще приложите науката, която сте учили на земята, там ще намерите хора, които ще ви разбират.
Който дойде на земята, ще се стегне да учи. На земята има ограничение. Човек не може да вземе един предмет и да го научи. Трябва да работи с години върху него. Вас никой не може да ви излъже в света, освен ако не се излъжете вие самите. Като отидете на оня свят, там ще приложите науката, която сте учили на земята, там ще намерите хора, които ще ви разбират. Тъй щото духовният свят е място на приложение. Там ще приложите всичко, каквото сте учили на земята. Например вие сте учили какво нещо е Любовта. Като отидете на оня свят, там ще го приложите. На земята, колкото и да я прилагате, колкото и да я учите, тя тук няма приложение.
към текста >>

55. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота.
А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба.
към текста >>

Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука.
И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората в отношенията си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата. Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише както попадне, това значи да се не знае какво нещо са четните и какво - нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората, при нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди златни лева пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези парии? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека.
към текста >>

Материализмът е дълбока наука.
Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа? Какви четни и нечетни числа имаш? Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали. Какво нещо е материята? Материализмът е дълбока наука. Материалистите поддържат, че материята съществува, а други отричат съществуването на материята. Някои казват, че всичко е сила. Какви ли не теории съществуват за силата и материята. Някои учени даже не знаят какво отношение има между силата и материята. Някои казват, че материята е импресирана сила, а други казват, че материята се намира в кинетическо състояние.
към текста >>

Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите.
Този банкер ви дава по възможност с най-малки лихви - по четири на сто. Сега, като ви говоря по този начин, вие можете да си кажете: „Нима нямаме знания? " Вие трябва да имате една статистика, според която да изучавате въпроса на четните и нечетните числа. Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър, но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него.
към текста >>

Казвам: По този начин новата наука не може да се приложи в живота.
Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре? Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та, сега мнозина от вас боледуват и то по единствената причина на своя неестествен живот. Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите. Казвам: По този начин новата наука не може да се приложи в живота. И сега, за да станете силни, вие трябва да минете през известна подготовка. Това нещо не става така лесно. Ако е въпрос да ви накарам да вярвате, то е лесно, но тази вяра не е сигурна. Не е само до работата, която досега сте извършили. Ние трябва да строим.
към текста >>

Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
Без любов в света новото не може да дойде. Сега аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов. Най-малката любов седи в това да не смущавате Господа в себе си. И Писанието казва: Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа. Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека. В тия числа има известни изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая № 13. Ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма числото 13. Числото 13 е фатално.
към текста >>

Научните му открития и постижения в най-реалната наука - науката за живота, още Земята не е родила учебната комисия, която да разгледа, опише, систематизира и сложи истинска преценка на гения, който е получил такива субсидии за откритията си, такава премия, че нито Нобелевата, нито коя и да е досега земни премии, могат да оценят щедро възнаградения труженик, чиято Неоценена субсидия се отпуща от Оня, Който е субсидирал Вселената.
Хладно е времето. След гимнастичните упражнения прочетох от преписани мисли от Учителя от скоро изпратеното ми резюме „Изворът на вечния устой" - много хубави мисли и съкровен духовен еликсир са тия изказани от Учителя мисли. Като че ли те са капки от жизнения еликсир на алхимиците, които що ли труд са иждивили, за да открият някое механическо средство на подмладяването и запазването вечния живот. А ето, най-великият за времето ни Алхимик, Ученият над учените мъдреци, химикът над химиците, нашият Учител, от своята лаборатория ни дава от тоя жизнен еликсир на живота, който урегулирва духовните, душевни и физически функции на тия, които го употребяват. Неговите огнеупорни епруветки, дестилатори, стерилизатори, филтри, вани и всевъзможните киселини и основи, с които оперира и разлага елементите на техните съставни части, и оптически уреди за приближаване, увеличаване и анализиране на нещата, са непознати за съвременните учени лабораторни химици. Научните му открития и постижения в най-реалната наука - науката за живота, още Земята не е родила учебната комисия, която да разгледа, опише, систематизира и сложи истинска преценка на гения, който е получил такива субсидии за откритията си, такава премия, че нито Нобелевата, нито коя и да е досега земни премии, могат да оценят щедро възнаградения труженик, чиято Неоценена субсидия се отпуща от Оня, Който е субсидирал Вселената. Този учен не чака от земната Нобелева премия за труда си, а целият му живот е раздаване онова неимоверно богатство, което Вечният, Великият - Богатият над богаташите го одарил.[/b] [b]Той ни учи да бъдем като Светлината, да бъдем като въздуха и водата! - Какви думи! Какво богатство, какъв неземен дар.[/b] [b]И ти, любезна сестро, ще кажа, любезни братя и сестри, не оставяйте сянката на грижите, разочарованията и несретите да помрачават съзнанието ви, което се къпе в хубавите жизнени живодайни лъчи на духовното слънце, което ни е огряло. Новата епоха е на будните души, които не гадаят, не четат в книгите в коя епоха ще дойде и кой ще бъде предвестникът на новото, а вече живеят в тази епоха и се радват на изобилните блага, които тя ни носи непрестанно. И, съзнавайки съучастничеството си в новата епоха, в новия живот, ние трябва да се радваме и с неизказана благодарност да славим с песни и хваления Твореца, Нашия мил Баща, Който ни е удостоил да сме съучастници и свидетели при създаването и записването на най-Новия Завет на земята.
към текста >>

Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се акордират умът, сърцето, тялото, душата и духът.[/b] [b]Музиката ни свързва с висша йерархия.
Какво богатство, какъв неземен дар.[/b] [b]И ти, любезна сестро, ще кажа, любезни братя и сестри, не оставяйте сянката на грижите, разочарованията и несретите да помрачават съзнанието ви, което се къпе в хубавите жизнени живодайни лъчи на духовното слънце, което ни е огряло. Новата епоха е на будните души, които не гадаят, не четат в книгите в коя епоха ще дойде и кой ще бъде предвестникът на новото, а вече живеят в тази епоха и се радват на изобилните блага, които тя ни носи непрестанно. И, съзнавайки съучастничеството си в новата епоха, в новия живот, ние трябва да се радваме и с неизказана благодарност да славим с песни и хваления Твореца, Нашия мил Баща, Който ни е удостоил да сме съучастници и свидетели при създаването и записването на най-Новия Завет на земята. Учителят постоянно казва: Пейте! Музиката е езикът на ангелите. Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се акордират умът, сърцето, тялото, душата и духът.[/b] [b]Музиката ни свързва с висша йерархия. Тоновете са вселена от живи цветове, които действуват благотворно върху физическата и духовна природа на човека. Красив човек е силният, а силен е умният. Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали.
към текста >>

56. 1934 година

От тая лекция извадих някои хубави мисли: „Това, което се руши, не е наука.
Едва към вечерта се смениха в добро състояние. Свирих и после четох и легнах. 2.II.1934 год., петък Събудих се в 6 ч. Станах след късо прекарване в мисъл. Четох последната лекция от общия окултен клас: „Простите истини", I томче - лекцията „Последната постъпка" . От тая лекция извадих някои хубави мисли: „Това, което се руши, не е наука. Истинската наука не се разрушава. Живот, който се явява и изчезва, не е живот, той е сянка на живота. Знание, което се губи, не е истинско знание." „Който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота. Квадратът е най-опасното място, в което може човек да попадне." „Който не разбира законите на квадрата, той ще попадне именно на такова място, гдето са неприятелите му." „Като не разбират законите на живота, съвременните хора често губят всичко онова, което са спечелили." „Ние не трябва да приписваме своите глупости и неиздържани положения на Бога, на великия закон в света, в който няма никакво изключение. Нашите глупости, нашите временни задачи са детински работи, упражнения за ума.
към текста >>

Истинската наука не се разрушава.
Свирих и после четох и легнах. 2.II.1934 год., петък Събудих се в 6 ч. Станах след късо прекарване в мисъл. Четох последната лекция от общия окултен клас: „Простите истини", I томче - лекцията „Последната постъпка" . От тая лекция извадих някои хубави мисли: „Това, което се руши, не е наука. Истинската наука не се разрушава. Живот, който се явява и изчезва, не е живот, той е сянка на живота. Знание, което се губи, не е истинско знание." „Който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота. Квадратът е най-опасното място, в което може човек да попадне." „Който не разбира законите на квадрата, той ще попадне именно на такова място, гдето са неприятелите му." „Като не разбират законите на живота, съвременните хора често губят всичко онова, което са спечелили." „Ние не трябва да приписваме своите глупости и неиздържани положения на Бога, на великия закон в света, в който няма никакво изключение. Нашите глупости, нашите временни задачи са детински работи, упражнения за ума. Тези упражнения подготвят само човека за разрешаване на великата задача в живота, но те не могат да я разрешат.
към текста >>

Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят." „Има една висша математика, която съвременните учени още не познават.
" Да, трябва да учите, но не мислете, че като придобиете повече знания, ще можете изведнъж да разрешите важните задачи в живота си. В живота има по-важни неща от знанието." „Бог е милостив за разумните хора, за растенията, които растат и се развиват, но за изсъхналите растения има брадва, има и търнокоп." „Който разбира, ще му се говори; който не разбира, той ще се учи от своите опитности." „ Ученикът трябва да придобие едно качество, което са имали всички велики хора -смирението." „Има деца, изпратени от Бога. Макар да е малко, изслушай го. Бъди смирен пред него и го уважавай, любезно посрещни." „Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по-високо място. Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят." „Има една висша математика, която съвременните учени още не познават. Според нея може точно да се изчисли точно теглото на Слънцето. Ако някой стар човек живее 100 години, той ще може да изчисли поне тежината на Земята. Как ще направи това изчисление? Ако е учен човек и изучава своите мисли, чувства и желания, като ги претегли, той ще види, че те тежат толкова, колкото тежи Земята. Значи, старият човек тежи колкото Земята, а детето, което иде от Слънцето, тежи колкото тежи Слънцето. Защо?
към текста >>

в онази висша наука, която може да ви просвети.
- Да, това дете, именно, стане причина ти да ходиш на хорото с момите; това дете те накара да се ожениш; това дете те застави да работиш, да станеш художник, писател, поет, философ или учен. Ако не беше това малко дете, ти камък щеше да станеш. Като говорим за децата, ние имаме предвид разумните деца. Царството Божие е на децата. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие", т. е. в онази висша наука, която може да ви просвети. Докато не станете като малките деца, колкото знания да имате, те няма да ви ползуват. При такива познания вие приблизително само ще знаете теглото на Земята, но тази Земя се нуждае от енергията на Слънцето. Без слънчевата енергия Земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви без Земята. Каквото представят слънчевите лъчи за Земята, такова нещо представя Божествената енергия за човека.
към текста >>

Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство.
Налегнаха ме мисли, че има пак нещо да ми минава тия дни през главата, но какво може да бъде друго, освен уволнение, анкета поради това, че съм говорил в турското училище в Кърджали с Киркова за порядките в Просветното министерство и партизанщината, която необуздано разиграва коня си в отечеството ни, че тия, които се зоват само с епитета „националисти", са само голословци, и чете под тая фирма вършат онова, което чужденци, противници на Отечествените ни идеали, биха вършили. Няма стабилитет на чиновничеството и сега ще бъдем разигравани, особено тия, които ги подгонят отнякъде и искат само с честни средства да се само-защищават. Най-после ще кажа, това е външната страна на въпроса, на моята съдба физиономията е засега външно черничка, може би, както ми се представи днес насън, но отвътре тя е весела, избухваше в невъздържан смях и продължаваше да ми бъбри неразбрани неща, които тук-таме разбирах. Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат?
към текста >>

А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел.
Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат? Защо аз поука не взех от словата на Учителя си, как в мен е така слаба вярата ми? Не мога ли и аз един живот да посветя на ближния, да излъчвам само добри мисли, чувства и желания, да не се стремя да угаждам комуто и да е и да не се стремя да се харесвам, защото харесването води към външната страна на живота, към външното, обективното. Не че аз игнорирам външното, но първо е нужно един вътрешен стабилитет, едно вътрешно уравновесяване, та щом сърце, ум, воля, идеи са в равновесие и добро направление, то всичко друго, външно, ще бъде добро дошло.
към текста >>

И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота.
А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува. 8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба.
към текста >>

Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука.
И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората в отношенията си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата. Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише както попадне, това значи да се не знае какво нещо са четните и какво - нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората, при нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди златни лева пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези парии? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека.
към текста >>

Материализмът е дълбока наука.
Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа? Какви четни и нечетни числа имаш? Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали. Какво нещо е материята? Материализмът е дълбока наука. Материалистите поддържат, че материята съществува, а други отричат съществуването на материята. Някои казват, че всичко е сила. Какви ли не теории съществуват за силата и материята. Някои учени даже не знаят какво отношение има между силата и материята. Някои казват, че материята е импресирана сила, а други казват, че материята се намира в кинетическо състояние.
към текста >>

Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите.
Този банкер ви дава по възможност с най-малки лихви - по четири на сто. Сега, като ви говоря по този начин, вие можете да си кажете: „Нима нямаме знания? " Вие трябва да имате една статистика, според която да изучавате въпроса на четните и нечетните числа. Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър, но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него.
към текста >>

Казвам: По този начин новата наука не може да се приложи в живота.
Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре? Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та, сега мнозина от вас боледуват и то по единствената причина на своя неестествен живот. Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите. Казвам: По този начин новата наука не може да се приложи в живота. И сега, за да станете силни, вие трябва да минете през известна подготовка. Това нещо не става така лесно. Ако е въпрос да ви накарам да вярвате, то е лесно, но тази вяра не е сигурна. Не е само до работата, която досега сте извършили. Ние трябва да строим.
към текста >>

Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
Без любов в света новото не може да дойде. Сега аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов. Най-малката любов седи в това да не смущавате Господа в себе си. И Писанието казва: Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа. Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека. В тия числа има известни изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая № 13. Ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма числото 13. Числото 13 е фатално.
към текста >>

57. 1934 година Продължение

Научните му открития и постижения в най-реалната наука - науката за живота, още Земята не е родила учебната комисия, която да разгледа, опише, систематизира и сложи истинска преценка на гения, който е получил такива субсидии за откритията си, такава премия, че нито Нобелевата, нито коя и да е досега земни премии, могат да оценят щедро възнаградения труженик, чиято Неоценена субсидия се отпуща от Оня, Който е субсидирал Вселената.
Хладно е времето. След гимнастичните упражнения прочетох от преписани мисли от Учителя от скоро изпратеното ми резюме „Изворът на вечния устой" - много хубави мисли и съкровен духовен еликсир са тия изказани от Учителя мисли. Като че ли те са капки от жизнения еликсир на алхимиците, които що ли труд са иждивили, за да открият някое механическо средство на подмладяването и запазването вечния живот. А ето, най-великият за времето ни Алхимик, Ученият над учените мъдреци, химикът над химиците, нашият Учител, от своята лаборатория ни дава от тоя жизнен еликсир на живота, който урегулирва духовните, душевни и физически функции на тия, които го употребяват. Неговите огнеупорни епруветки, дестилатори, стерилизатори, филтри, вани и всевъзможните киселини и основи, с които оперира и разлага елементите на техните съставни части, и оптически уреди за приближаване, увеличаване и анализиране на нещата, са непознати за съвременните учени лабораторни химици. Научните му открития и постижения в най-реалната наука - науката за живота, още Земята не е родила учебната комисия, която да разгледа, опише, систематизира и сложи истинска преценка на гения, който е получил такива субсидии за откритията си, такава премия, че нито Нобелевата, нито коя и да е досега земни премии, могат да оценят щедро възнаградения труженик, чиято Неоценена субсидия се отпуща от Оня, Който е субсидирал Вселената. Този учен не чака от земната Нобелева премия за труда си, а целият му живот е раздаване онова неимоверно богатство, което Вечният, Великият - Богатият над богаташите го одарил. Той ни учи да бъдем като Светлината, да бъдем като въздуха и водата! - Какви думи! Какво богатство, какъв неземен дар. И ти, любезна сестро, ще кажа, любезни братя и сестри, не оставяйте сянката на грижите, разочарованията и несретите да помрачават съзнанието ви, което се къпе в хубавите жизнени живодайни лъчи на духовното слънце, което ни е огряло.
към текста >>

Музиката ни свързва с висша йерархия.
Новата епоха е на будните души, които не гадаят, не четат в книгите в коя епоха ще дойде и кой ще бъде предвестникът на новото, а вече живеят в тази епоха и се радват на изобилните блага, които тя ни носи непрестанно. И, съзнавайки съучастничеството си в новата епоха, в новия живот, ние трябва да се радваме и с неизказана благодарност да славим с песни и хваления Твореца, Нашия мил Баща, Който ни е удостоил да сме съучастници и свидетели при създаването и записването на най-Новия Завет на земята. Учителят постоянно казва: Пейте! Музиката е езикът на ангелите. Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се акордират умът, сърцето, тялото, душата и духът. Музиката ни свързва с висша йерархия. Тоновете са вселена от живи цветове, които действуват благотворно върху физическата и духовна природа на човека. Красив човек е силният, а силен е умният. Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали.
към текста >>

58. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

Каралеев ме критикува и обясни, че географията не е разказвателна наука, а обяснителна.
И разпуснах децата. Но над всичко това, аз не трябваше да се самообвинявам, че съм направил погрешки, а трябваше да ги оставя да си кажат думата, че тогава да стана и се защитя. Не трябва да се дава кураж на кучета, които джавкат, да те лаят, а ги заплаши. Издържана лекция трябва да се защищава, а не да им се самопризнава човек. От много глава не боли, така че би било погрешка моя, ако не знаях, ако бе непълна лекцията ми. Каралеев ме критикува и обясни, че географията не е разказвателна наука, а обяснителна. Да се застъпва биологичният принцип. Че условията налагат да се занимава народът с търговия, рибарство и пр. 6.ХII.1934 год., четвъртък Станах в 6 ч. Прочетох писмото на Еленка, което получих снощи, след като изкарахме конференцията. Бях уморен снощи много, та го четох, но през куп за грош.
към текста >>

Аз имах за първи път в живота си едно истинско посещение на същества от висша еволюция, на други фактори, които работят над человечеството.
Равна Събудих се в 4 ч. Станах, седнах в леглото, без да ставам. Потопих се в мисъл. Замислих се как да си съставя реферата, който ми предстои да държа от името на читалището в Годеч на тема „Трудът като фактор на прогреса". И в дългата си размисъл аз дойдох до истинското вживяване на въпроса. Аз имах за първи път в живота си едно истинско посещение на същества от висша еволюция, на други фактори, които работят над человечеството. Сега аз разбрах на Учителя думите, какво че дългата медитация е средство, чрез което можем да влезем в контакт с по-висши същества. Аз усетих какво нещо е да говориш с дух и сила. Завладява човека и всички една сила, която разклаща душите и каменните сърца. Аз видях що е силата на оратор, който завладява публиката. Покъртен от всичко това и от факта, че Небето бди и работи над мен, аз, вследствие на това висшо посещение, дойдох до неудържим плач.
към текста >>

59. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен.
Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена. Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души. Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него.
към текста >>

Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление.
Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна. Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля. Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам. От друга страна, някога си казвам, че не трябва да бягам от тези условия, защото те ми помагат иначе да не бъда ограничаван от други хора, колеги, колежки и много други противоречия, на които мога да се натъкна в големи селища. Много трудни са часовете и писмената работа, а от друга страна пък съм спокоен откъм външни влияния и въздействия. Хората не се интересуват от наука, от знания и никой не дохожда да ме безпокои, та свободното си време мога да използувам в четене, свирене и размишление. 19.ХI.1936 год., четвъртък Днеска е облачен ден. Предстои ми да си изпратя разните документи заедно със заявление до Областната училищна инспекция - София, за класиране във второ повишение. Понеже не зная как да попълня сведенията, а документите ми закъсняха с един месец поради това, че от Момчилград пунктовият не ми издаваше удостоверение за класиране. Реших да заведа учениците си в Годеч, да разгледат дюкяните и учрежденията. В 12 потеглихме.
към текста >>

60. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 5

А източните народи развиха до висша степен мелодията.
И всяка лоша мисъл и чувство носят отрова. Сега ще учим закона за превръщане мъчнотиите чрез музика. (20.II.1938 год., неделя) 339. Щом човек престане да пее, той остарява. Сегашната европейска музика развива хармонията - езика, на който Господ ще ти отговори. А източните народи развиха до висша степен мелодията. Успехът на човека зависи от музикалността, която излиза от вътре. Когато пееш, цялото небе трябва да се отрази на твоето лице - от петите до главата. 340. Изопачена музика - шлагери От грехопадането ние имаме една изпоначена [изопачена] музика, как я наричате вие -шлагери. Да зъзстановим първоначалната музика. (20.П.1938год, неделя) 341.
към текста >>

Науката и музиката Науката е съществувала преди човека.
Ако не зная да пея, аз ще си представя, че съм голям певец и почвам да мисля за този, за онзи гениален певец. Отивам и обикалям всички певци. И аз пея като тях. След 2 ^ 3 години ще видите какъв преврат ще стане у вас. (25.II.1938 год., петък) 352. Науката и музиката Науката е съществувала преди човека. Тя е съществувала и преди ангелите, херувимите и серафимите. Божествената наука, поезия, музика, художество са съществували преди всякаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днес се говори. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представят вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитат до човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми именно към тази първична енергия, която единствена е в състояние да определи посоката на неговото движение. Само при това положение човек може правилно да се проявява.
към текста >>

Божествената наука, поезия, музика, художество са съществували преди всякаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днес се говори.
И аз пея като тях. След 2 ^ 3 години ще видите какъв преврат ще стане у вас. (25.II.1938 год., петък) 352. Науката и музиката Науката е съществувала преди човека. Тя е съществувала и преди ангелите, херувимите и серафимите. Божествената наука, поезия, музика, художество са съществували преди всякаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днес се говори. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представят вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитат до човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми именно към тази първична енергия, която единствена е в състояние да определи посоката на неговото движение. Само при това положение човек може правилно да се проявява. (26.IX.1928 год., сряда) 353.Хармония и мелодия Хармонията създава широта на съзнанието, а мелодията - дълбочина. 354 Щом ти пееш и другите започнат да пеят с тебе, това е добро пеене, а ако само ти пееш, а другите слушат, това не е добро пеене.
към текста >>

Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представят вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитат до човешкия ум и сърце и се изнасят навън.
След 2 ^ 3 години ще видите какъв преврат ще стане у вас. (25.II.1938 год., петък) 352. Науката и музиката Науката е съществувала преди човека. Тя е съществувала и преди ангелите, херувимите и серафимите. Божествената наука, поезия, музика, художество са съществували преди всякаква наука, поезия, музика, изкуство, за които днес се говори. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представят вълни, отражения на Божествената наука, музика и поезия, които долитат до човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Съзнателно или несъзнателно, човек се стреми именно към тази първична енергия, която единствена е в състояние да определи посоката на неговото движение. Само при това положение човек може правилно да се проявява. (26.IX.1928 год., сряда) 353.Хармония и мелодия Хармонията създава широта на съзнанието, а мелодията - дълбочина. 354 Щом ти пееш и другите започнат да пеят с тебе, това е добро пеене, а ако само ти пееш, а другите слушат, това не е добро пеене. (16.III.1938 год., сряда) „Е"-то разширява.
към текста >>

61. Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас

В окултната наука човек трябва да бъде смел - решиш нещо, не мисли за последствията.
Това са трите качества, които трябва да имате. Ще бъдете естествени, без никакви преструвки, откровени, чистосърдечни, като дете. Когато искате да се тонирате, пейте упражнението „Сила жива, изворна, течуща". Ще минем към окултната музика, за да се пробудят някои висши чувства и да ни дадат нов импулс. Ако една благородна мисъл дойде, ако едно мероприятие се дава вътре в живота ви като условие да го приложите и не го използувате, ще дойде гонение, ще дойдат нещастия. В окултната наука човек трябва да бъде смел - решиш нещо, не мисли за последствията. Смел и решителен е човекът на Любовта. Любовта е основа на всяко нещо, тя е основа на абсолютната безгранична Любов, която движи света. Бог е Любов и Той не може да се раздвои. Ако ти си готов за любовта, тя ще дойде и ще се прояви. Ти трябва да съзнаеш, че животът ти е любовен дар.
към текста >>

Любовта е най-висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва, тя е единение с Бога.
Всеки, който се смее „ха-ха-ха", е добър човек. Всяко движение на очите, на ръцете, на всички наши пози, да бъде съвършено естествено. Може ли да постигнем тия естествени движения, гласът ни ще бъде естествен и от невидимия свят ще почнат да ни преподават. Нашият говор и движенията ни трябва да бъдат музикални. Само музикалният човек може да изрази истината. Любовта е най-висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва, тя е единение с Бога. Хора, които са живели редовен живот, не могат да говорят красноречиво. Туй, което посадиш и му опиташ плода, туй е истина. Щом пръстите ви са студени, това показва -волята е слабо развита. Най-голямата сила на волята е в краищата на пръстите. (Извадки на Ел ена Хаджи Григорова от 10 .
към текста >>

То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер.
„Ре" е оранжевият цвят, изявление на индивидуалността. „Сол" е ясносиният цвят и означава духовния стремеж. Откъсите с номера 365 и 366 са извадки на Елена Хаджи Григорова от лекции на Учителя Петър Дънов, а с номера 367 - 375 - извадки на Пеню Ганев. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) Горната песен е много тъжна. Музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер. Онова, което се преживява, онова, което се мисли, онова, което се постъпва - това са материали, с които се гради човешкият характер, човешката душа и човешкото тяло. (Из лекция на Учителя пред Общия окул тен клас от 9. III. 1932 год.) 368. Създавай музикална мисъл и мисли музикално (Прочете се 10. глава от Притчите) Па во га ди ке 30 ни па до ре ми фа СОЛ ла си до Музиката, това е един резултат на живота.
към текста >>

62. VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Те съставляват една наука.
И след това ще станете. 72-то е мярката. Така човек може да приеме запас от много магнетизъм, толкова много, че може да помага на другите. Това упражнение да го правите на места, дето не са минавали много хора, защото там, дето са минавали много хора, има много електричество и не е чисто влиянието. Тези упражнения ще ги пазите за вас. Те съставляват една наука. Ако ги погрешите, ще затворите ключа. Най-първо вие ще опитате тези неща, тъй че, като забогатеете, тогава дайте на всички. Но преди да сте потекли като една чешма, чакайте. Ще ви дам едно упражнение с цветовете. Отначало ще получите цветовете чрез призмата.
към текста >>

Вътрешен смисъл на Паневритмията За Паневритмията Учителят казва: Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдаще ще се изучава и прилага в своята пълнота.
Същото се прави при второто и третото изпяване на „Аум". След това, при изпяване на думата „Ом, Ом, Аумен", пак се прави обливане веднъж. Трябва да се молите така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение! " Човек трябва да има съзнание, че служи на Бога. Ще разрешите основния въпрос: Любов към Бога и тогава всичко друго може да се приложи. 3. Вътрешен смисъл на Паневритмията За Паневритмията Учителят казва: Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдаще ще се изучава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито, при изгрев слънце, са паневритмични упражнения, които са подготовка за Паневритмията. Паневритмията е основана на три главни принципа: 1. Взаимодействието между природата и човека. 2. Зависимостта между физиологическите и психологическите процеси в човека. 3. Съответствието между идея, мисъл, музика и движения.
към текста >>

Паневритмията е наука за приемане разумните движения в природата.
Съответствието между идея, мисъл, музика и движения. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. Всичките 28 упражнения представляват един непрекъснат процес на съзнанието към съвършенство. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. Негови опорни точки са: Природата, изгряващото слънце и пробуждането на душата. Паневритмията е наука за приемане разумните движения в природата. При Паневритмията човек посреща и възприема божественото, което гради вселената, и отива да работи за вечната идея на живота. Двадесет и осмото упражнение, последното от Паневритмията, е Промисъл. Формула: „Да пребъде Божият мир и да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца." (Обливане.) 3 пъти. Изходно положение: Изпълнителите се нареждат с лице към центъра, краката прибрани, ръцете спуснати край тялото. Съсредоточена мисъл.
към текста >>

Зависи от вас къде ще го насочите - дали против низшите души (прояви) или против оная висша, огромна Божествена Сила, Която само с мисълта Си може да ви заличи от лицето на Земята.
За Паневритмията: Паневритмията е велика сила. Бог изпрати Великия Си Дух на земята, а вие сте назначени при Него на служба, като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръжието в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да запазите мира и хармонията в човешките души, И не да насочите даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. Внимавайте, оръжието ви е дадено! Зависи от вас къде ще го насочите - дали против низшите души (прояви) или против оная висша, огромна Божествена Сила, Която само с мисълта Си може да ви заличи от лицето на Земята. Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох (казва Учителят). От вас зависи къде, към кого ще го насочите и от това зависи хармонията и мирът не само между вас, но и в света. Ако правилно изпълнявате движенията на Паневритмията, положителните сили в природата ще текат чрез вас и Божията Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче, правите ли грешки в паневритмичните движения, вие насочвате оръжието си към Великото, към Бога, и спъвате собственото си развитие. И казвате после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света.
към текста >>

63. 15. Беседа от Учителя на 11.VIII.1935 г. *

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Окултната наука не е наука за живота.
Ще дойдат работници от невидимия свят. Те търсят подходяща почва да работят. И колкото повече хора готови има, толкоз повече небесни жители ще дойдат да работят. Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре. Сега младите на небето искат да дойдат на земята, да подмладят старите. Окултната наука не е наука за живота. Тя е наука за формите и за силите. Тя не е наука за Божествения живот. Като дойде Божественият Дух във вас, тогаз ще можете да разберете тая по-висша наука. А окултната наука показва пътя за Божествения живот, но не е наука за Божествения живот. Нека днес да направим първи опит.
към текста >>

Тя е наука за формите и за силите.
Те търсят подходяща почва да работят. И колкото повече хора готови има, толкоз повече небесни жители ще дойдат да работят. Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре. Сега младите на небето искат да дойдат на земята, да подмладят старите. Окултната наука не е наука за живота. Тя е наука за формите и за силите. Тя не е наука за Божествения живот. Като дойде Божественият Дух във вас, тогаз ще можете да разберете тая по-висша наука. А окултната наука показва пътя за Божествения живот, но не е наука за Божествения живот. Нека днес да направим първи опит. Той да трае до обед.
към текста >>

Тя не е наука за Божествения живот.
И колкото повече хора готови има, толкоз повече небесни жители ще дойдат да работят. Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре. Сега младите на небето искат да дойдат на земята, да подмладят старите. Окултната наука не е наука за живота. Тя е наука за формите и за силите. Тя не е наука за Божествения живот. Като дойде Божественият Дух във вас, тогаз ще можете да разберете тая по-висша наука. А окултната наука показва пътя за Божествения живот, но не е наука за Божествения живот. Нека днес да направим първи опит. Той да трае до обед. Дотогаз да прекарате, без да се разгневите, без спор, всички да се въздържате.
към текста >>

Като дойде Божественият Дух във вас, тогаз ще можете да разберете тая по-висша наука.
Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре. Сега младите на небето искат да дойдат на земята, да подмладят старите. Окултната наука не е наука за живота. Тя е наука за формите и за силите. Тя не е наука за Божествения живот. Като дойде Божественият Дух във вас, тогаз ще можете да разберете тая по-висша наука. А окултната наука показва пътя за Божествения живот, но не е наука за Божествения живот. Нека днес да направим първи опит. Той да трае до обед. Дотогаз да прекарате, без да се разгневите, без спор, всички да се въздържате. Всеки да е буден.
към текста >>

А окултната наука показва пътя за Божествения живот, но не е наука за Божествения живот.
Сега младите на небето искат да дойдат на земята, да подмладят старите. Окултната наука не е наука за живота. Тя е наука за формите и за силите. Тя не е наука за Божествения живот. Като дойде Божественият Дух във вас, тогаз ще можете да разберете тая по-висша наука. А окултната наука показва пътя за Божествения живот, но не е наука за Божествения живот. Нека днес да направим първи опит. Той да трае до обед. Дотогаз да прекарате, без да се разгневите, без спор, всички да се въздържате. Всеки да е буден. Всичко да бъде хармонично: в обхода, в говор, в поглед, в мисли.
към текста >>

64. Събрание 1.

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Сега, значи, вие постепенно ще се запознавате с основните принципи на окултната наука.
Първите седем тона трябва да се научат. Трябва да се научи и ключът на музиката, чрез който се познават нотите. В художеството трябва да се изучат боите и формите. При изучаването на езика трябва да се изучава азбуката. При изучаването на математиката трябва да се изучават отношенията на числата. Сега, значи, вие постепенно ще се запознавате с основните принципи на окултната наука. Разбира се, както във всички други отрасли на знанието, тъй и в окултната школа не всякога учениците са еднакво способни да възприемат великите истини. Някои са по-способни, а други сега трябва да се подготвят. С какво се отличава един окултен ученик, който свършва успешно? Те са постоянни, не се влияят от мъчнотиите. Ученик, който иска да свърши, трябва да бъде смел и решителен да посрещне всички мъчнотии.
към текста >>

Всички ще се учите, няма да бъдете лениви, няма да казвате: „Като вляза в окултната школа, всичко ще науча изведнъж, нас светски знания не ни трябват." Светското знание е предисловие на окултната наука.
То е въпрос на времето, да се образува градината. Затуй, по правилата на тая градина, аз искам да добиете всичките знания, които светът има. Да не мислите сега, че трябва да напуснете знанията на този свят. Не. Колкото знания можете да придобиете, толкова по-добре. Ония, които в света са учили и са завършили, имат високо образование, ще бъдат и по-добри окултни ученици. Всички ще се учите, няма да бъдете лениви, няма да казвате: „Като вляза в окултната школа, всичко ще науча изведнъж, нас светски знания не ни трябват." Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, дето висшата математика спира, там започва окултната наука. Музиката и математиката са потребни. (Някои са музиканти, но някои са слаби математици. Математика и геометрия са потребни.) Един окултен ученик не трябва да бъде превзет. Той трябва да бъде много скромен в душата си.
към текста >>

Там, дето висшата математика спира, там започва окултната наука.
Затуй, по правилата на тая градина, аз искам да добиете всичките знания, които светът има. Да не мислите сега, че трябва да напуснете знанията на този свят. Не. Колкото знания можете да придобиете, толкова по-добре. Ония, които в света са учили и са завършили, имат високо образование, ще бъдат и по-добри окултни ученици. Всички ще се учите, няма да бъдете лениви, няма да казвате: „Като вляза в окултната школа, всичко ще науча изведнъж, нас светски знания не ни трябват." Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, дето висшата математика спира, там започва окултната наука. Музиката и математиката са потребни. (Някои са музиканти, но някои са слаби математици. Математика и геометрия са потребни.) Един окултен ученик не трябва да бъде превзет. Той трябва да бъде много скромен в душата си. Да бъде като една дълбока, тиха вода.
към текста >>

65. 12. Учителят Дънов и Неговото учение

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Той гради върху тази висша реалност учението Си за живота, оттам и думите Му звучат като откровение.
А всяко лято - на Мусала. През последните години те остават да летуват при седемте Рилски езера, дето са прокарали пътеки, мостчета и две чешми от мраморни камъни струят обилна вода. До второто езеро е самият лагер. * Учителят Дънов излиза от същите предпоставки за мирозданието, както и всички окултни писатели, както и будизмът, но никога Той не говори специално върху това, защото ученикът трябва всичко сам да провери - неговата вяра трябва да бъде знание, а не суеверие. Това Негово гледище за мирозданието не е хипотеза или теория, а една опитна реалност. Той гради върху тази висша реалност учението Си за живота, оттам и думите Му звучат като откровение. Природата е жива и разумна. Нищо не е случайно. Всичко се движи по един определен план. Животът е една непреривност. Смърт, както хората подразбират, не съществува.
към текста >>

- Учителят Дънов не отрича науката, но след официалната наука има друга, която човек ще научи от живата природа, от нея и сам Учителят черпи знания.
" Ученикът трябва да закали волята си, никакви препятствия не трябва да го спъват (когато например е определен излет за планините и по него време завали дъжд или сняг, или стегне студ, или буря забушува, в означения час се тръгва, без да се обръща внимание на природните стихии. В живота си ученикът ще срещне по-страшни стихии - трябва да умее да ги понася). При каквито условия да бъде поставен ученикът, той трябва да работи, защото при всички условия все има нещо благоприятно. Дето и да си поставен, ти трябва да работиш. „Светът е на ра[ботл]ивите." - „Редувай физическия с умствения труд." Ученикът трябва да се учи навсякъде и на всичко. - Учителят Дънов не отрича науката, но след официалната наука има друга, която човек ще научи от живата природа, от нея и сам Учителят черпи знания. „Ти не можеш да постъпиш във второ отделение, преди да си свършил първо. Най-напред ще научиш физическия свят - ще научиш всички науки, които се учат в училищата и университетите, и тогава ще се заловиш да изучаваш науката на духовния свят." И ученолюбието е присъщо на Неговите последователи. Те свършват по няколко факултета. Мнозина останали без образование, възрастни вече, свършват гимназия и постъпват в университет. А има случаи, дето 60-годишни хора тепърва се учат на четмо и писмо.
към текста >>

Най-напред ще научиш физическия свят - ще научиш всички науки, които се учат в училищата и университетите, и тогава ще се заловиш да изучаваш науката на духовния свят." И ученолюбието е присъщо на Неговите последователи.
При каквито условия да бъде поставен ученикът, той трябва да работи, защото при всички условия все има нещо благоприятно. Дето и да си поставен, ти трябва да работиш. „Светът е на ра[ботл]ивите." - „Редувай физическия с умствения труд." Ученикът трябва да се учи навсякъде и на всичко. - Учителят Дънов не отрича науката, но след официалната наука има друга, която човек ще научи от живата природа, от нея и сам Учителят черпи знания. „Ти не можеш да постъпиш във второ отделение, преди да си свършил първо. Най-напред ще научиш физическия свят - ще научиш всички науки, които се учат в училищата и университетите, и тогава ще се заловиш да изучаваш науката на духовния свят." И ученолюбието е присъщо на Неговите последователи. Те свършват по няколко факултета. Мнозина останали без образование, възрастни вече, свършват гимназия и постъпват в университет. А има случаи, дето 60-годишни хора тепърва се учат на четмо и писмо. „Няма старост. Стар е, който не работи, който казва: „Минало е вече от мене." Който работи и се учи, той е винаги млад.
към текста >>

Говори за една висша действителност, на която нашата видима е като едно отражение.
Свободен е само онзи, който е съединен с Бога, който има съзнателен живот." Или: „Бог и Христос са двете начала. Бог - зародишът на духа, основите, върху които се гради животът, а Христос - Разумното Начало, което излиза от Единия Бог и насочва и съхранява всички живи същества." Или: „Бог, това са приятните мисли в нас." Или: „Вие търсите Бога на небето? - Той е с вас, когато страдате." Или: „Първото условие да заживее Бог с вас, това е смирението." Това, което прави впечатление, кога за пръв път се слушат беседите на Учителя Дънов, е тяхната разпокъсаност. Като че ли липсва всякаква връзка. Това е защото Той говори в образи и символи. Говори за една висша действителност, на която нашата видима е като едно отражение. И за да я изрази, си служи с образи и символи из обикновения живот, литературата, из науката. И само който дълго време Го е слушал или който има едно вродено чувство да схваща вътрешната, духовната страна на нещата, когато свикне с езика Му и символите Му, започва да разбира вътрешната връзка между отделните образи. Учителят Дънов е свършил в Америка медицина. Освен познанията Му по биология и естествените науки, от много примери, с които Той си служи в беседите си, бие на очи Неговата начетеност в художествената литература. Най-вече с големите майстори на словото от английската, руската, полската и българската литература.
към текста >>

И за да я изрази, си служи с образи и символи из обикновения живот, литературата, из науката.
Бог - зародишът на духа, основите, върху които се гради животът, а Христос - Разумното Начало, което излиза от Единия Бог и насочва и съхранява всички живи същества." Или: „Бог, това са приятните мисли в нас." Или: „Вие търсите Бога на небето? - Той е с вас, когато страдате." Или: „Първото условие да заживее Бог с вас, това е смирението." Това, което прави впечатление, кога за пръв път се слушат беседите на Учителя Дънов, е тяхната разпокъсаност. Като че ли липсва всякаква връзка. Това е защото Той говори в образи и символи. Говори за една висша действителност, на която нашата видима е като едно отражение. И за да я изрази, си служи с образи и символи из обикновения живот, литературата, из науката. И само който дълго време Го е слушал или който има едно вродено чувство да схваща вътрешната, духовната страна на нещата, когато свикне с езика Му и символите Му, започва да разбира вътрешната връзка между отделните образи. Учителят Дънов е свършил в Америка медицина. Освен познанията Му по биология и естествените науки, от много примери, с които Той си служи в беседите си, бие на очи Неговата начетеност в художествената литература. Най-вече с големите майстори на словото от английската, руската, полската и българската литература. Познава добре световната история.
към текста >>

Владее висшата математика и астрономия.
Учителят Дънов е свършил в Америка медицина. Освен познанията Му по биология и естествените науки, от много примери, с които Той си служи в беседите си, бие на очи Неговата начетеност в художествената литература. Най-вече с големите майстори на словото от английската, руската, полската и българската литература. Познава добре световната история. Изучавал е всич- м големи философи на древността, на Средните векове и на нашето време. Владее висшата математика и астрономия. (На Изгрева има метеорологична станция, слънчев часовник, телескоп, дето както Той, тъй и Неговите ученици правят наблюдения.) Познава добре историята на музиката. Сам е добър музикант и често свири на цигулка. Освен мелодиите, които се пеят от учениците, има и композиции за цигулка. Те са характерни с мекотата си и с мистичното си проникновение. Често се изпълнява Неговата „Пасторала".
към текста >>

Също и всички новооткрития в науката, в техниката, в медицината.
Те са характерни с мекотата си и с мистичното си проникновение. Често се изпълнява Неговата „Пасторала". Но особено поразява Неговото знание на древните и на източните митологии. Неизчерпаем е също и с анекдоти и епизоди от живота на велики люде от всички векове и народи. Той следи винаги политическите и обществени движения, както у нас, тъй и по целия свят. Също и всички новооткрития в науката, в техниката, в медицината. Из всички тези области Той черпи образи и примери, за да изрази Своите идеи. Затова често казва: „Не вземайте думите буквално, а правете преводи." Често и сам прави преводи. Учителят Дънов не дири популярност, но все пак Неговите последователи растат от година на година. И само в България има около 40 000 ученици. Има последователи в Северна и Южна Америка, и в някои балкански и европейски страни.
към текста >>

То дава повече външния му образ и отношението му към религията, науката и живота с неговите форми.
Има последователи в Северна и Южна Америка, и в някои балкански и европейски страни. Най-вече преведени беседи има на италиански и на английски. Също на испански, на френски, немски, есперанто, на японски и други. При Софийското братство има детско училище, ръководено по нов педагогически и природосъобразен метод. * Това, което се каза за учението на Учителя Дънов, е само една прашинка. То дава повече външния му образ и отношението му към религията, науката и живота с неговите форми. До самата му същност, обаче, едва ли се докосва. Да се обхване, да се постави в рамките на едно определение, или да се причисли към категориите на една класификация на окултната наука, е абсолютно невъзможно. Това е неизчерпаем рудник от мъдрост и животворно знание, отдето всеки според развитието си взема, което му е по воля. Това е неизчерпаем рудник от мъдрост, отдето може да черпи всеки, стига да не е движен в живота си от стимулите на грубата корист, бил той верующ или неверник, идеалист или материалист по мировъзрение, все едно - стига да е човек с честна мисъл. Когато Учителят Дънов говори, струва ти се, че Той е седнал до морето, гребе от него и налива в съдинките на Своите слушатели според големината им.
към текста >>

Да се обхване, да се постави в рамките на едно определение, или да се причисли към категориите на една класификация на окултната наука, е абсолютно невъзможно.
Също на испански, на френски, немски, есперанто, на японски и други. При Софийското братство има детско училище, ръководено по нов педагогически и природосъобразен метод. * Това, което се каза за учението на Учителя Дънов, е само една прашинка. То дава повече външния му образ и отношението му към религията, науката и живота с неговите форми. До самата му същност, обаче, едва ли се докосва. Да се обхване, да се постави в рамките на едно определение, или да се причисли към категориите на една класификация на окултната наука, е абсолютно невъзможно. Това е неизчерпаем рудник от мъдрост и животворно знание, отдето всеки според развитието си взема, което му е по воля. Това е неизчерпаем рудник от мъдрост, отдето може да черпи всеки, стига да не е движен в живота си от стимулите на грубата корист, бил той верующ или неверник, идеалист или материалист по мировъзрение, все едно - стига да е човек с честна мисъл. Когато Учителят Дънов говори, струва ти се, че Той е седнал до морето, гребе от него и налива в съдинките на Своите слушатели според големината им. И чувствуваш, че това обилие не може никога да се свърши. Мара Белчева --------------------- [1] Това е машинописен текст от Мара Белчева, който се разпространява повече от 60 години.
към текста >>

66. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Той проведе една висша духовна школа за живота съгласно законите на природата, главно за българите, а с това и за цялото славянство, за цялото човечество.
Обществото нарича неговите последователи дъновисти, което не е правилно. За последователите му, повече от,80 000 в страната преди 9.IX.1944 г., той беше и сега се счита за „Учител", понеже ги учеше за законите на живота. Чрез своето Слово и повече от 7000 говорени и стенографирани беседи, той претвори Христовото учение, съобразно днешната културна еволюция на човечеството, като говореше за неговите велики истини и приложението им в личния и обществения живот на човека. Учителят П. Дънов освободи християнствотс от езическите и византийски обрядности и разбирания. Той проведе една висша духовна школа за живота съгласно законите на природата, главно за българите, а с това и за цялото славянство, за цялото човечество. Зарад неговите революционни идеи в областта на вероизповеданието, Учителят П. Дънов беше отлъчен от църквата, анатемосан от официалната православна църква, а учението му се считаше за секта, ерес. Като такива Учителят П. Дънов и последователите му бяха гонени, преследвани, както от църквата, така и от тогавашната държавна власт. Това обаче не попречи за създаването на първите братски комуни у нас през 1920,1921 и 1922 години в Арбанаси, Търновско, с.
към текста >>

Стайков в статията „Ролята на субективния фактор и научното творчество" третира въпроса за същите принципи, за дарбата, таланта, емоцията, прозирането в идейността, интуицията като озарение на съзнанието, като ново поле за търсене в науката).
Братството е самобитно духовно учение, школа, общество за новия социалистически строй у нас. Трите основни принципа на Л(обовта, Мъдростта и Истината по пътя на Правдата и Добродетелта, съответно сърцето, умът и волята у човека, са принципи, които Учителят Дънов установи като духовен път в живота, като път към Бога. Защото Христос е казвал: „Бог е Любов". (Днесвсп. „Научен живот", кн. 4/1975 проф. Стайков в статията „Ролята на субективния фактор и научното творчество" третира въпроса за същите принципи, за дарбата, таланта, емоцията, прозирането в идейността, интуицията като озарение на съзнанието, като ново поле за търсене в науката). Членовете на Бялото Братство работят в пълна съгласуваност с днешната социалистическа власт у нас, в духа на конституцията, закона за вероизповеданията и другите закони. Целта на братската дейност е също материалното и духовното издигане на народа. Членовете на Братството, в своя личен и обществен трудов живот^ са честни и добросъвестни. С отлично поведение и старание те се включват във всички мероприятия от обществен, икономически и културен характер. Те са примерни граждани на страната с висок морал и нравствени качества.
към текста >>

Науката и религията трябва да се покрият, уеднаквят в пътя на познанията в нови форми и съдържание и смисъл на понятията, за да се избягнат противоречията в днешното духовно развитие.
Аз се радвам, че е дошел в България. Всички българи, които живеят по цялата земя, да служат на Отечествения фронт като части на едно цяло." Из тома II на „Заветът на Любовта", от беседата „Служители", стр. 48, от 25.Х.1944 г., Учителят казва: „Щом живеете в България, всичко имате - и Отечествен фронт имате. „Отечественият фронт е у мене" - ще кажете, - „С всички съм в братство и единство [равенство]." Отечествен фронт трябва." Тези думи на Учителя П. Дънов приобщават обществото на Бялото братство в днешната нова, социалистическа епоха у нас. Науката и религията трябва да се покрият, уеднаквят в пътя на познанията в нови форми и съдържание и смисъл на понятията, за да се избягнат противоречията в днешното духовно развитие. В тома „Живият Господ", на стр. 60, Учителят казва: „Казват за нас, че сме мистици. Ние не сме духовни фразеолози, а хора на реалните истини и опита с приложение, според законите на Природата." Така Учителят Дънов в своето Слово за живота изрази истината като една реалност от принципи в Природата, които са есенцията на понятието Бог. Познаването на тия принципи или закони на Любовта, Мъдростта, Истината, приложени на практика, ще създадат условия за социален живот на човечеството. С тая духовна светлина Учителят Дънов се изяви пред българския народ, който той намира, че е носител на наследствени качества и данни от минали епохи на висок революционен хуманизъм у нас на Златния век на средновековна България - цар Симеон, Кирил и Методи, богомили, патриарх Евтими и др.
към текста >>

На науката, религията, историята, икономиката и природните закони Учителят Дънов гледа през призмата на голям учен, философ и мъдрец, с широк поглед на необхватен хуманист, с широка известност у нас и в целия свят, подобно на многото мирови Учители до днес.
В тома „Живият Господ", на стр. 60, Учителят казва: „Казват за нас, че сме мистици. Ние не сме духовни фразеолози, а хора на реалните истини и опита с приложение, според законите на Природата." Така Учителят Дънов в своето Слово за живота изрази истината като една реалност от принципи в Природата, които са есенцията на понятието Бог. Познаването на тия принципи или закони на Любовта, Мъдростта, Истината, приложени на практика, ще създадат условия за социален живот на човечеството. С тая духовна светлина Учителят Дънов се изяви пред българския народ, който той намира, че е носител на наследствени качества и данни от минали епохи на висок революционен хуманизъм у нас на Златния век на средновековна България - цар Симеон, Кирил и Методи, богомили, патриарх Евтими и др. На науката, религията, историята, икономиката и природните закони Учителят Дънов гледа през призмата на голям учен, философ и мъдрец, с широк поглед на необхватен хуманист, с широка известност у нас и в целия свят, подобно на многото мирови Учители до днес. Затова нашите професори от БАН са преценили Учителя Петър Дънов правилно, като през 1973 г. по случай международния конгрес по философия във Варна, в издадената от БАН книга „Кратка история на българската философска мисъл" на стр. 432 пишат за дъновизма: „Едно своеобразно българско, философско богословско учение с опит да съчетае спиритизма с данните на медицината и най-новите открития на науката. Като проява на Божествената разумност и Любов, човекът не е нещо противоположно на Природата, а частичка от нея. В своята етика дъновизмът призовава към чисти нравствени отношения, към природосъобразен, комунален живот (приложение)." Всички последователи на Учението са вегетарианци, както първите християни и богомилите у нас.
към текста >>

То е самобитно, българско общество с етични цели и методи, базирани на науката и общото познание на Природата.
По тоя случай е издаден специалният брой на в. „Братство" в Севлиево с приветствие „Добре дошли" у нас новите ни освободители, като наши родни братя (Приложение). Всички братя и сестри в София и в страната веднага се включиха в строителството на социализма у нас по всички линии на живота. С личен и обществен труд и с парични дарения - 300 000 000 лв., Братството застана рамо до рамо с БКП в строителството на Новия живот в страната ни. Важно е да се знае, че Бялото Братство не е централа на съществуващите последователи на Учителя Петър Дънов, намиращи се в други държави, нито е клон на някоя централа в света с близка до неговата идеология. То е самобитно, българско общество с етични цели и методи, базирани на науката и общото познание на Природата. Трагичен ден за Бялото Братство в България беше 27.XII.1944 г., когато трябваше да се раздели с любимия ни Учител Петър Дънов, умът, сърцето, душата на братството. По негово желание приживе със специално телеграфно разрешение от Москва от др. Георги Димитров и писмено разрешение от Министерския съвет, подписано от др. Антон Югов, Учителят беше погребан в градината на Братството в кв. „Изгрев", София.
към текста >>

67. 5. Наука и метафизика

5. Наука и метафизика (сп.
5. Наука и метафизика (сп. „Житно зърно", г. 1,1924 г., кн. 6, с.10-15) Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката - опитът и наблюдението - са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва оттам, дето свършва областта на науката.
към текста >>

6, с.10-15) Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката.
5. Наука и метафизика (сп. „Житно зърно", г. 1,1924 г., кн. 6, с.10-15) Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката - опитът и наблюдението - са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва оттам, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието.
към текста >>

А методите на науката - опитът и наблюдението - са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката.
5. Наука и метафизика (сп. „Житно зърно", г. 1,1924 г., кн. 6, с.10-15) Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката - опитът и наблюдението - са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва оттам, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива.
към текста >>

Областта на метафизиката пък почва оттам, дето свършва областта на науката.
5. Наука и метафизика (сп. „Житно зърно", г. 1,1924 г., кн. 6, с.10-15) Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката - опитът и наблюдението - са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва оттам, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие.
към текста >>

Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване.
„Житно зърно", г. 1,1924 г., кн. 6, с.10-15) Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката - опитът и наблюдението - са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва оттам, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката.
към текста >>

Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите.
1,1924 г., кн. 6, с.10-15) Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката - опитът и наблюдението - са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва оттам, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката.
към текста >>

Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието.
6, с.10-15) Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката - опитът и наблюдението - са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва оттам, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
към текста >>

Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие.
Областта на метафизиката пък почва оттам, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
към текста >>

Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката.
Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния.
към текста >>

На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
към текста >>

И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност.
Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
към текста >>

Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува.
Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората - не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. А установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезне, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото.
към текста >>

А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смещение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва да се има пред вид, че нашите физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тясна, че нищо не дава право на един учен да твърди, какво не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничена. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен както последната - към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сведочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото. Днес не малко интелигентни биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделяха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета-прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост, с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чиито размери не се поддават и на ултрамикроскопа; че нашата Земя, в своя привиден покой, лети в пространството със скорост 100 000 км в час и едновременно извършва 12 различни движения; че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30 000 000 км и повече; че най-малката от тях е 1 000 000 пъти по-голяма от Земята, а най-близката се намира на 204 000 000 000 000 км от нас - разстояние, равно на 1 375 000 пъти разстоянието от Земята до Слънцето? Науката знае това.
към текста >>

Науката знае това.
А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях - това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултра- микроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, не може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а втория - това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното, непознатото. Днес не малко интелигентни биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделяха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета-прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост, с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чиито размери не се поддават и на ултрамикроскопа; че нашата Земя, в своя привиден покой, лети в пространството със скорост 100 000 км в час и едновременно извършва 12 различни движения; че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30 000 000 км и повече; че най-малката от тях е 1 000 000 пъти по-голяма от Земята, а най-близката се намира на 204 000 000 000 000 км от нас - разстояние, равно на 1 375 000 пъти разстоянието от Земята до Слънцето? Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот, за първопричините, които чрез законите го управляват? физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един слепороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звукът не съществуват, те ще престанат ли да съществуват?
към текста >>

А нищо не дава право на учените материалисти да твърдят, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици - нереална, защото преди всичко трябва да се определи коя е основата на материалистичната наука и коя - на метафизиката и степента на тяхната реалност.
Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един слепороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звукът не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдят, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици - нереална, защото преди всичко трябва да се определи коя е основата на материалистичната наука и коя - на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята според самите материалисти е сгъстена енергия, а тази последната - сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия пъть на опита и наблюдението, разширена обаче с нови средства на изследване, дохажда до една напълно реална основа - духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум, който прониква всичко и от който човекът черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука.
към текста >>

Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия пъть на опита и наблюдението, разширена обаче с нови средства на изследване, дохажда до една напълно реална основа - духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина.
Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдят, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици - нереална, защото преди всичко трябва да се определи коя е основата на материалистичната наука и коя - на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята според самите материалисти е сгъстена енергия, а тази последната - сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия пъть на опита и наблюдението, разширена обаче с нови средства на изследване, дохажда до една напълно реална основа - духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум, който прониква всичко и от който човекът черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух само защото не се виждат като един физичен предмет-това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните - в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само че не щяхме да имаме никакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
към текста >>

Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум, който прониква всичко и от който човекът черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука.
А нищо не дава право на учените материалисти да твърдят, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици - нереална, защото преди всичко трябва да се определи коя е основата на материалистичната наука и коя - на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята според самите материалисти е сгъстена енергия, а тази последната - сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия пъть на опита и наблюдението, разширена обаче с нови средства на изследване, дохажда до една напълно реална основа - духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум, който прониква всичко и от който човекът черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух само защото не се виждат като един физичен предмет-това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните - в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само че не щяхме да имаме никакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху Земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата Земя би се разпаднала.
към текста >>

Да се отрича този разум и този дух само защото не се виждат като един физичен предмет-това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката.
Основата на първата е материята. Но материята според самите материалисти е сгъстена енергия, а тази последната - сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя. Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия пъть на опита и наблюдението, разширена обаче с нови средства на изследване, дохажда до една напълно реална основа - духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина. Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум, който прониква всичко и от който човекът черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух само защото не се виждат като един физичен предмет-това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните - в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само че не щяхме да имаме никакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху Земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата Земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаосът, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи.
към текста >>

Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото същестувание?
Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните - в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само че не щяхме да имаме никакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя! Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху Земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата Земя би се разпаднала. Същото би станало и с другите небесни тела и хаосът, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото същестувание? Ако например този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около Слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? - Но душата не се вижда. Е, добре. Каква е реалността, която материалистът вижда?
към текста >>

Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана.
Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем са и физическите явления, само че от по-грубо естество). В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр. и пр. Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените. В тази област се крие истинското обяснение на нещата във физическата област, защото в нея е коренът им. Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана. Един път съществува ли, то има своята основа, своите причини и закони, по силата на които става, следователно може и трябва да се обясни. Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затъва и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух.
към текста >>

Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма.
В тази област се крие истинското обяснение на нещата във физическата област, защото в нея е коренът им. Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана. Един път съществува ли, то има своята основа, своите причини и закони, по силата на които става, следователно може и трябва да се обясни. Ако това не е възможно да стане с наличните средства, трябва да се потърсят нови. И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затъва и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил. Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено. Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината. Ст. К-в
към текста >>

Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината.
И те ще се намерят, защото човекът до днес е проявил само нищожна частица от това, което крие в себе си. Истинската наука не познава и не търпи граници; тя не може да се затвори в тесните рамки на материализма. Колкото повече човекът едностранчиво развива своя интелект, толкова повече затъва и се ограничава в материята и сковава в нейните вериги своя дух. Съвременният човек е на върха на интелектуалното си развитие и на дъното на материята, но загадките на света, живота и човека не е разрешил. Нито биологията, нито психологията, нито физиката, нито химията, нито другите науки са поставени на здрави основи и представляват от себе си нещо цялостно, завършено. Време е вече науката да потърси нови пътища, да напусне повърхността на живота и да вникне в неговата вътрешност, да открие дълбоките му причини, които се коренят във великото единство на Мъдростта, Любовта и Истината. Ст. К-в
към текста >>

68. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

Литература, изкуство, наука, право, журналистика, бюра, агентура, съобщения и търговия - ето обширния кръг на дейност, в който се подвизават родените под Близнаци.
Като се прибави и липсата на твърда воля и постоянство, лесно може да се предвиди приложната стойност на познанията, с които тия безспорно интелигентни, схватливи и прозорливи натури разполагат. Самият симбол Близнаци вече навежда мисълта на нещо двойствено. Ала в най-добрата смисъл на тази двойственост се схваща по-скоро като съюз у тия натури на разума и интуицията. И действително, родените под Близнаци са хора с тънък, бърз и схватлив ум и силна прозорливост. Те са любознателни и ученолюбиви - еднакво обичат науките и изкуствата, които им се лесно поддават. Литература, изкуство, наука, право, журналистика, бюра, агентура, съобщения и търговия - ето обширния кръг на дейност, в който се подвизават родените под Близнаци. РАК Слънцето преминава този знак от 21/22 юни до 21/22 юли. Пръв воден знак. Дом на Луната - сфера на вегетативния живот на ритмичните и периодични процеси, на промените. Управлява фантазията. Символизира личността в човека.
към текста >>

Врагове на старото, отживялото - и в наука, и във философия, и в религия - типовете от тази марсова зодия често се отдават на разрушителната марсова стихия и критикуват безпощадно.
Като говорители те се отличават с внушителна и ярка реч. Затова и въздействуват силно. Тънката им ирония, богатата им фантазия и здравото им аргументирано разсъждаваме завладява слушателите. Но често тяхната язвителна на места реч буди у някои хора силни реакции. Те са непримирителни, а предизвикателни. Врагове на старото, отживялото - и в наука, и във философия, и в религия - типовете от тази марсова зодия често се отдават на разрушителната марсова стихия и критикуват безпощадно. Това, естествено, предизвиква бурни разисквания, спорове и пререкания. Бликащи от енергия - знакът Скорпион е свързан с половата дейност - обикновените индивиди, родени под този знак, я пилеят безогледно в дирене на „силни усещания”. Но тук лежи и нещастието им - болестите са неизбежна последица на техния разпуснат живот. Много химици, хирурзи, зъболекари, биолози - експериментатори, индуктивни философи, парапсихолози и окултисти, скулптори, писатели и поети, а също и механици, техници и занаятчии, които боравят с огън, желязо и остри инструменти, спадат под знака Скорпион. Ясно е общото у тия хора, макар да принадлежат към различни уровени и към различни области на дейност.
към текста >>

Планета на висшата мисъл, тя извежда човешкия ум от ограничения свят на сетивата и го издига до сферите на чистия разум и мъдростта.
Трети въздушен знак. Дом на Урана, а според традицията - на Сатурна. Уран е планетата на оригиналната, изобретателна и творческа мисъл, която се движи по нови пътища. Енергията й действува внезапно и непредвидено. Тя внася неочаквани и безвъзвратни промени. Планета на висшата мисъл, тя извежда човешкия ум от ограничения свят на сетивата и го издига до сферите на чистия разум и мъдростта. Родените под знака Водолей имат възвисок ръст, но не са нито много снажни, нито пълни. Имат дори сухощав вид. Цветът на лицето им е повечето пъти светъл - или бял със сангвиничен оттенък, или само бял. Чело — високо и отворено, очи - обикновено сини, нос продълговат, уста голяма. Общият им вид - особено у чистия и издигнат духовно тип - е благороден и привлекателен.
към текста >>

Но тях особено силно ги занимават ония въпроси, които са свързани с новите и слабо изследвани области в науката.
Този тип хора са хуманни по естество, толерантни и свободолюбиви. Дори й когато принадлежат към нисшия уровен, те проявяват известна човещина и търпимост. Една слабост имат обаче - че са не дотам устойчиви в своите убеждения, неустойчивост, която у по-слабохарактерни представители на тоя знак, може да се изроди в безпринципност. Умствено са добре одарени. Склонни са към философска мисъл, към психология, към научни занятия в областта на експерименталните науки, а нерядко се занимават и с изкуство. Но тях особено силно ги занимават ония въпроси, които са свързани с новите и слабо изследвани области в науката. Клонят към новото, към онова, което се развива под влияние на окултните схващания за живота. И затова под този знак нерядко се срещат учени, които третират въпроси, намиращи се на междата, що дели официалната наука от окултизма. Метапсихика, характерология, астрология, психология, хуманни и общочовешки проблеми - ето ония области, които най-вече привличат по-високо издигнатите представители, принадлежащи към този знак. Те с ясен и непредубеден поглед търсят истината и са готови да я направят достояние и на другите. Работят за духовно издигане на човечеството, подбуждани от истинско убеждение и хуманни чувства.
към текста >>

И затова под този знак нерядко се срещат учени, които третират въпроси, намиращи се на междата, що дели официалната наука от окултизма.
Една слабост имат обаче - че са не дотам устойчиви в своите убеждения, неустойчивост, която у по-слабохарактерни представители на тоя знак, може да се изроди в безпринципност. Умствено са добре одарени. Склонни са към философска мисъл, към психология, към научни занятия в областта на експерименталните науки, а нерядко се занимават и с изкуство. Но тях особено силно ги занимават ония въпроси, които са свързани с новите и слабо изследвани области в науката. Клонят към новото, към онова, което се развива под влияние на окултните схващания за живота. И затова под този знак нерядко се срещат учени, които третират въпроси, намиращи се на междата, що дели официалната наука от окултизма. Метапсихика, характерология, астрология, психология, хуманни и общочовешки проблеми - ето ония области, които най-вече привличат по-високо издигнатите представители, принадлежащи към този знак. Те с ясен и непредубеден поглед търсят истината и са готови да я направят достояние и на другите. Работят за духовно издигане на човечеството, подбуждани от истинско убеждение и хуманни чувства. Така тези хора дават израз на ония възвишени качества, които лежат в естеството на този духовен знак. РИБИ Слънцето минава през Риби от 21/22 февруари до 21/22 март.
към текста >>

Съвременната астрология, след като привлече в своите изследвания едно от най-мощните средства за издирване в съвременната наука - статистичния метод, установи, че връзка между „небето на раждане” на даден индивид и неговия характер и съдба действително съществува.
За да живее и прогресира, човек преди всичко трябва да има предвид общите интереси, защото личните му интереси се включват в общите. Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне, защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички. Из Беседите --------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Това тъкмо представя задача на Астрологията. Тя съставя хороскоп, т. е. звездна карта за момента на раждането на дадено лице и тълкува този хороскоп по известни правила, които почиват на опитно-установени съответствия. Съвременната астрология, след като привлече в своите изследвания едно от най-мощните средства за издирване в съвременната наука - статистичния метод, установи, че връзка между „небето на раждане” на даден индивид и неговия характер и съдба действително съществува. Тя провери, освен това по статистичен път много от данните на астрологичната традиция и ги включи в кръга на своите изследвания. След работата на редица научно школувани астролози, може да се каже, че научната астрология, в съвременния смисъл на думата, е в процеса на своето изграждане.
към текста >>

69. 1. Астрологията в миналото и днес

ПЕТЪР МАНЕВ

Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамуса, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия преди официалната наука да се бе добрала до тия открития.
От тия места, обаче, става ясно, че Нострадамус е предвидил между другото френската революция – „годината 1789, за която ще се казва, че е начало на нова ера”, идването на Наполеона – „Близо до Италия ще се роди император, който ще струва скъпо на царството...”. Нещо повече - той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно. Доскоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нужно да осветли напълно и тоя въпрос, В писмото си до Хенриха II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамуса, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството”, са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамуса” (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т. е., колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и, ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамуса биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни.
към текста >>

Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството”, са само илюстрация на изложената теория.
Нещо повече - той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно. Доскоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нужно да осветли напълно и тоя въпрос, В писмото си до Хенриха II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамуса, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството”, са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамуса” (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т. е., колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и, ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамуса биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни.
към текста >>

На всеки случай, сега може да се каже, че и, ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамуса биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука.
От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамуса, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството”, са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамуса” (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т. е., колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и, ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамуса биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция.
към текста >>

Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни.
Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамуса, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството”, са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамуса” (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т. е., колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и, ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамуса биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответната реакция.
към текста >>

* * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответната реакция.
Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответната реакция. Както в древността, така и в по-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници. Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните й части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея. Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар”.
към текста >>

Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон (Бейкън), човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията.
Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар”. В школата на Питагора е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето”. Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон (Бейкън), човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Манта, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломея, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583 ÷ 1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията досега” (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система” (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шест-томна „Астрология галика”.
към текста >>

Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Манта, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други.
Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар”. В школата на Питагора е било задължително изучаването на математиката и астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето”. Тъй като астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон (Бейкън), човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на астрологията. Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Манта, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други. Привърженици на астрологията са били и астрономи като Птоломея, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно. В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583 ÷ 1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в астрологията досега” (X. Селва), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система” (Синдбад - д-р Вайс), изложена в неговата двадесет и шест-томна „Астрология галика”. Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог.
към текста >>

Използването на астрологията за търговски цели, от една страна, и неспособността на мнозинството астролози да се справят с оскъдната и затова извънредно трудна материя, от друга страна, са допринесли не малко за дискредитирането на предсказателната наука на древните мъдреци.
Така, поканен да присъствува при раждането на Людвиг XIV, Морен е предсказал, че бъдещият монарх ще царува 57 години. Не по-малко куриозно е обстоятелството, че Кромвел |Кромуел], сигурно един от най-трезвите държавници, които историята познава, е разчитал на това предсказание на Морена като на положителен факт, който впрочем се е потвърдил от живота. (Фон Себотендорф). * * * След Морена започва упадък на астрологията. Причините трябва да се дирят отчасти у самите астролози. Използването на астрологията за търговски цели, от една страна, и неспособността на мнозинството астролози да се справят с оскъдната и затова извънредно трудна материя, от друга страна, са допринесли не малко за дискредитирането на предсказателната наука на древните мъдреци. Но тия упреци, които впрочем могат да се направят почти във всяка научна област, засягат астролозите, не и астрологията. За компрометирането на астрологията са съдействали, обаче, доста много и нейните противници и то със своята неосведоменост, с криви заключения и, може би, поради липса на добра воля. Нашата цел, без съмнение, не е да доказваме чрез теоретически построения правотата на нашите възгледи, тъй като смятаме, че единствен опитът е меродавен при установяване стойността на астрологическите принципи. Все пак, не можем да не кажем по няколко думи и за критиките, които се правят на астрологията от страна на нейните противници. Така, някои от тях отричат астрологията от страх пред детерминизма.
към текста >>

От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея.
За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на астрологията. Това становище - формално вярно - се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо. Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празните фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства. Освен това, тук се изпускат из предвид и още някои важни моменти. Забравя се, че онези, които с иронична или снизходителна усмивка предсказват за астрологическото суеверие на Кеплеровци, обикновено нямат ни най-малко понятие от въпросите, върху които се произнасят с такава авторитетност. От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея. Ясно е, че при това положение няма място за сериозно разискване. Между отрицателите има, обаче, и такива, които познават астрологическата теория. Тяхната грешка е, очевидно, че не са я опитали на практика. Един от тях е проф. А. Краузе.
към текста >>

Кой ще посочи науката, която е превъзмогнала всичките си затруднения?
Няма никакво съмнение, че традиционната астрология далеч не е успяла още да се справи с всички свои трудности. Оставяме настрана въпроса, дали повдигнатите от проф. Краузе проблеми са наистина неразрешими дори при сегашното състояние на астрологическото знание. Нещо повече, би могло да се посочат и други въпроси, които чакат своето разрешение. Но това не може да бъде доказателство за „ненаучността” на астрологията. Кой ще посочи науката, която е превъзмогнала всичките си затруднения? Както и други автори, проф. Краузе иска да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуска случайното сбъдване на някои от многото предсказания. Но тук възниква въпросът, как е възможно случайно да се сбъднат всичките перипетии в даден живот? А самият проф. Краузе говори за два такива случая - житейските пътища на два датски принца са протекли точно така, както са били предварително описани от Тихо де Брахе и само животът на третия е направил отклонение.
към текста >>

Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука.
Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт. Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морена залязва лека-полека. През 18 век тя е все още застъпена в някои университети - Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие” или „шарлатанство”. * * * Едва най-новото време отбелязва няколко по-сериозни опити за възстановяване на Халдейската мъдрост. Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука. Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на астрологията - индивидуална, политическа, медицинска, метеорологическа, стопанска и др., обаче съвсем не може да се поддържа, че всички твърдения на тая литература съдържат стопроцентови истини. Напротив, с малки изключения, съвременната астрологическа литература дори не достига нивото на старата (ф. Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват сляпо често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция” (Г. Тамо). Други астролози, види се. не особено възхитени от резултатите, получени от тоя най-разпространен курс на „рецептарната” астрология, дирят в новаторства - често твърде смели - разрешението на съществуващите затруднения.
към текста >>

Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния.
обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище” (Кльоклер). Друг въпрос е, че добрият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология. Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието - виж статиите на Георги Радев в първите годишнини на „Житно зърно” - ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин. Нека споменем само проблемата за астралната наследственост. И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията. Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жореса за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на новоустановените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник „Мир” в статията „Астробиология”).
към текста >>

През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция.
Друг въпрос е, че добрият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога астрология. Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието - виж статиите на Георги Радев в първите годишнини на „Житно зърно” - ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин. Нека споменем само проблемата за астралната наследственост. И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на астрологията. Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния. През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жореса за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на новоустановените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник „Мир” в статията „Астробиология”). Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията.
към текста >>

Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах, и цяла редица учени смятат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои.
Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието, можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация. Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната астрология настъпването на общата война и убийството на Жореса за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на новоустановените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник „Мир” в статията „Астробиология”). Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на астрологията. Професори като Дриш, Фервайен, Щрунц, Требюк, Бенеш, Мюлер, Уле, астрономи като Вьолнер, Крицингер, Мирбах, и цяла редица учени смятат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение - там съществува вече висше училище по астрология и сродните й науки. Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с астрология, но най-вече повечето от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област - така наречените звездобройци и гадатели” (Проф.
към текста >>

На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са наклонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция.
Макс Мюлер) и защото това положение не се е изменило много и до наши дни. Но независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютона. Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютона от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто; „Разликата между мен и Вас, сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса”. А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция. На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са наклонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука” (1927 г), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията и която не обхваща също всички събития на живота без остатък”. Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естествено научна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките и закони. Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по-рано или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса. П. М-в
към текста >>

Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука” (1927 г), снабдена с предговор и издадена от проф.
Но независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютона. Когато веднъж астрономът Халей е изказал своето учудване пред Нютона от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като астрологията, Нютон му е отговорил просто; „Разликата между мен и Вас, сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса”. А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция. На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са наклонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука” (1927 г), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията и която не обхваща също всички събития на живота без остатък”. Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естествено научна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките и закони. Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по-рано или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса. П. М-в
към текста >>

Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по-рано или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса.
А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция. На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са наклонни да признаят астрологията като пълноправна наука - Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер - са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика" (Синдбад - д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция. Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология, като опитна наука” (1927 г), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията и която не обхваща също всички събития на живота без остатък”. Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естествено научна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките и закони. Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по-рано или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса. П. М-в
към текста >>

70. 2. Планети

ПЕТЪР МАНЕВ

Влиянието на Луната върху приливите и отливите също е известно не само на хората на науката.
Планети За влиянието на космичните тела се е писало твърде подробно в списанието (виж статиите на Г. Радев в първите годишнини на „Житно Зърно”). Затова ние ще се задоволим да припомним само няколко най-елементарни факти. Днес е общоприето, че Слънцето е извор на всички енергии и живот не само на Земята, а и на цялата слънчева система. Влиянието на слънчевите петна върху магнитните бури на Земята, ритмичните повторения на сухи и влажни периоди и кризите при известни нервни болести е вече научно установен факт. Влиянието на Луната върху приливите и отливите също е известно не само на хората на науката. Много по-незабележими и затова силно подценявани са влиянията на планетите. Достатъчно е, обаче, да вземем предвид гравитацията, която поддържа равновесието между колоси като планетите на нашата слънчева система, за да стане ясно, че както при Слънцето и Луната, така и при планетите имаме работа със сили, които далеч надхвърлят ония, с които разполага днешното човечество. С оглед на горното, логично би било да се допусне, че огромните планетни електромагнити, които според науката действуват върху Земята като цяло, не може да не упражняват някакво влияние и върху нейните части, респективно обитатели. Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на „космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи — рентгеновите”, установи, че „смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са последица на това влияние” и още, че „космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота” (виж брошурата „Космични лъчи” от проф. Ас. Златаров).
към текста >>

С оглед на горното, логично би било да се допусне, че огромните планетни електромагнити, които според науката действуват върху Земята като цяло, не може да не упражняват някакво влияние и върху нейните части, респективно обитатели.
Днес е общоприето, че Слънцето е извор на всички енергии и живот не само на Земята, а и на цялата слънчева система. Влиянието на слънчевите петна върху магнитните бури на Земята, ритмичните повторения на сухи и влажни периоди и кризите при известни нервни болести е вече научно установен факт. Влиянието на Луната върху приливите и отливите също е известно не само на хората на науката. Много по-незабележими и затова силно подценявани са влиянията на планетите. Достатъчно е, обаче, да вземем предвид гравитацията, която поддържа равновесието между колоси като планетите на нашата слънчева система, за да стане ясно, че както при Слънцето и Луната, така и при планетите имаме работа със сили, които далеч надхвърлят ония, с които разполага днешното човечество. С оглед на горното, логично би било да се допусне, че огромните планетни електромагнити, които според науката действуват върху Земята като цяло, не може да не упражняват някакво влияние и върху нейните части, респективно обитатели. Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на „космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи — рентгеновите”, установи, че „смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са последица на това влияние” и още, че „космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота” (виж брошурата „Космични лъчи” от проф. Ас. Златаров). Значи, официалната научна мисъл идва да потвърди онова, което астрологията застъпва от хиляди години. Многовековните астрологически наблюдения са показали, че едни от планетите се явяват като по-активни, други като по-пасивни в своите влияния. Според преобладаването на позитивните, електрични или негативните, магнетични радиации, астролозите разделят планетите на: 1.
към текста >>

Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на „космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи — рентгеновите”, установи, че „смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са последица на това влияние” и още, че „космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота” (виж брошурата „Космични лъчи” от проф.
Влиянието на слънчевите петна върху магнитните бури на Земята, ритмичните повторения на сухи и влажни периоди и кризите при известни нервни болести е вече научно установен факт. Влиянието на Луната върху приливите и отливите също е известно не само на хората на науката. Много по-незабележими и затова силно подценявани са влиянията на планетите. Достатъчно е, обаче, да вземем предвид гравитацията, която поддържа равновесието между колоси като планетите на нашата слънчева система, за да стане ясно, че както при Слънцето и Луната, така и при планетите имаме работа със сили, които далеч надхвърлят ония, с които разполага днешното човечество. С оглед на горното, логично би било да се допусне, че огромните планетни електромагнити, които според науката действуват върху Земята като цяло, не може да не упражняват някакво влияние и върху нейните части, респективно обитатели. Впрочем, науката с най-новите си изследвания установи наличността на „космични лъчи 100 пъти по-проникващи от най-проникващите известни досега лъчи — рентгеновите”, установи, че „смущенията на земния магнетизъм, електромагнитните вълни, северното полярно сияние и дори някои земетръсни явления са последица на това влияние” и още, че „космичните лъчи безспорно имат влияние и върху проявите на живота” (виж брошурата „Космични лъчи” от проф. Ас. Златаров). Значи, официалната научна мисъл идва да потвърди онова, което астрологията застъпва от хиляди години. Многовековните астрологически наблюдения са показали, че едни от планетите се явяват като по-активни, други като по-пасивни в своите влияния. Според преобладаването на позитивните, електрични или негативните, магнетични радиации, астролозите разделят планетите на: 1. Мъжки: Слънцето, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Меркурий и 2.
към текста >>

Има автори, които смятат, че повечето от хората още не могат да възприемат вибрациите на Нептуна, планетата на висшата любов и затова ги схващат като дисхармонични.
Въз основа на това обстоятелство, планетите се делят още на добри и лоши. Като добри, обикновено, се смятат Юпитер, Венера и Слънцето. Като зли — Сатурн, Марс и Уран. Луната, Меркурий и Нептун минават за неутрални. Впрочем, и тука няма пълно единство. Има автори, които смятат, че повечето от хората още не могат да възприемат вибрациите на Нептуна, планетата на висшата любов и затова ги схващат като дисхармонични. Изразите „добър” и „лош”, „благотворна” и „неблаготборна планета” имат и в астрологията само относително значение. Така, Сатурн не е всякога зъл и Юпитер не е всякога добър; тяхното фактическо влияние зависи от тяхното положение и аспектиране в съответния хороскоп. Всяка планета може да бъде разглеждана като един принцип, чиито въздействия могат да преминат всички степени между добро и зло”. (Синдбад - д-р Вайс). Диференциацията на влиянията и значенията на разните планети отива още по-нататък.
към текста >>

Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висша красота и към изящните изкуства.
„Луната прави родения под нейно влияние непостоянен, капризен, със силно въображение, способен да спечели обществено признание, но изложен на опасността от обрати. Тя дава промени, пътувания, тайнствени или романтични преживелици, популярност, обществен живот. Меркурий прави родения под негово влияние склонен към писателска дейност или към проста писарска работа, годен също за научни занимания и интелектуални постижения. Той прави родения хитър, приказлив, зает и неспокоен. Той дава отношения към търговията и индустрията, пътешествия, писма, послания, интелектуална дейност. Венера прави родения под нейно влияние кротък, културен, оптимист, добре сложен, с обноски, които спечелват човека, любвеобилен, практичен, склонен към чувствената и по-висша красота и към изящните изкуства. Тя създава любовни работи, увлечения, бракове, приятели, удоволствия, благоволения от страна на жени, успех, благосъстояние. Слънцето прави белязания от него щедър, благороден, честолюбив, сръчен в изкуствата, обичащ истината, мъдър съветник и със здрав разсъдък. То дава почести, слава, издигане, високо покровителство, високо положение на държавна служба, здраве и власт. Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер.
към текста >>

71. 9. Тълкуване на аспектите по аналогия.

ПЕТЪР МАНЕВ

Сатурн хармонични - Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхармонични - Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край.
Луна хармонични - Популярност, обществена дейност, благоприятни промени и пътувания; дисхармонични - Същите неблагоприятни или силно намалени, несигурни, колебливи и като изходна точка на разочарования и нещастия. Меркурий хармонични - Успех в научна, литературна, обществена и търговска дейност; кореспонденции, връзки, пътувания; дисхармонични - Неуспех в горните области, несигурно положение, разочарование, интриги, измами, загуби, съмнителен край. Венера хармонични - Щастие, хармония, изкуство, популярност, любовни връзки, благоденствие, удоволствия, красота, лукс; дисхармонични - Същото в по-малък размер и като изходна точка на разочарования и нещастия. Марс хармонични - Бойна слава, успех, дейност; дисхармонични - Спорове, раздори, борби, вражди, клевети, грижи, ядове, рискове, разпиляване, ограбване, насилие, рани от изгаряне, порязване или ухапване, остри заболявания, нещастни случаи, пожари, разрушения, предателство, затвор, неуспех във военни предприятия, смърт, особено насилствена, война. Юпитер хармонични - Щастие, философия, религия, право, авторитет, почести, покровителство, изобилие, богатство, увеличение; дисхармонични - Горните постижения в по-малък размер и с по-малки или по-големи затруднения или пък тяхната привидност и неуспех. Сатурн хармонични - Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхармонични - Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край. Уран хармонични - Внезапно издигане, пионерски или романтичен живот; дисхармонични - Несигурна съдба, отчуждаване, скъсване отношения, загуби, нервни заболявания, катастрофи, преврати, изгнание, трагедии. Нептун хармонични - Необикновен тайнствен живот; дисхармонични - Опиянение, илюзии, разочарование, интриги, измами, загуби, заточение, хаотично положение, душевни заболявания, затвор, престъпления. Аналогии за професия, занимание и пр. по Морен и др. Слънце хармонични - Най-високопоставени лица - държавни глави, посланици, ръководители на големи организации; покровители, хора на науката и изкуството - изобщо хора на зряла възраст; дисхармонични - Лица, заемащи по-низки места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани.
към текста >>

Слънце хармонични - Най-високопоставени лица - държавни глави, посланици, ръководители на големи организации; покровители, хора на науката и изкуството - изобщо хора на зряла възраст; дисхармонични - Лица, заемащи по-низки места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани.
Сатурн хармонични - Наука, бавно, но постоянно издигане, стабилизиране, самоотричане, упорит труд, опитност; дисхармонични - Служене, ограничение, пречки, интриги, борби, закъснения, застой, осуетяване, неуспех, разочарование, самотност, грижи, лишения, оскъдност, бедност, скръб, изпитания, изкушения, депресии, падане от високо, осакатяване, премазване, хронически болести, унижения, нещастия, падане от обществено положение, обрати на съдбата, затвор, разрушения, отчаяние, насилствена смърт, позор, лош край. Уран хармонични - Внезапно издигане, пионерски или романтичен живот; дисхармонични - Несигурна съдба, отчуждаване, скъсване отношения, загуби, нервни заболявания, катастрофи, преврати, изгнание, трагедии. Нептун хармонични - Необикновен тайнствен живот; дисхармонични - Опиянение, илюзии, разочарование, интриги, измами, загуби, заточение, хаотично положение, душевни заболявания, затвор, престъпления. Аналогии за професия, занимание и пр. по Морен и др. Слънце хармонични - Най-високопоставени лица - държавни глави, посланици, ръководители на големи организации; покровители, хора на науката и изкуството - изобщо хора на зряла възраст; дисхармонични - Лица, заемащи по-низки места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани. Луна хармонични - Благородни дами, обществени функционери, медиуми, домакини, търговци (особено на течности), моряци, пътници-изобщо възрастни жени; дисхармонични - Лица, подчинени на горните; пасивната народна маса. Мерхурий хармонични - Интелектуалци - учени, писатели, учители, особено филолози, експериментатори, критици, артисти, дипломати, адвокати, чиновници, оратори, журналисти, секретари, търговци, посредници, пътници - изобщо млади хора. дисхармонични - Лица, заемащи второстепенни места в горните професии; измамници, крадци, мошеници. Венера хармонични - Хора на изкуството, помирители, естети, любовници, търговци на луксозни предмети - изобщо млади жени; дисхармонични - Бохеми, куртизанки, хора на необузданите наслаждения. Марс хармонични - Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали - изобщо възрастни мъже; дисхармонични - Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци.
към текста >>

Марс хармонични - Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали - изобщо възрастни мъже; дисхармонични - Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци.
Слънце хармонични - Най-високопоставени лица - държавни глави, посланици, ръководители на големи организации; покровители, хора на науката и изкуството - изобщо хора на зряла възраст; дисхармонични - Лица, заемащи по-низки места в горните области; златари, мощни, но великодушни врагове, тирани. Луна хармонични - Благородни дами, обществени функционери, медиуми, домакини, търговци (особено на течности), моряци, пътници-изобщо възрастни жени; дисхармонични - Лица, подчинени на горните; пасивната народна маса. Мерхурий хармонични - Интелектуалци - учени, писатели, учители, особено филолози, експериментатори, критици, артисти, дипломати, адвокати, чиновници, оратори, журналисти, секретари, търговци, посредници, пътници - изобщо млади хора. дисхармонични - Лица, заемащи второстепенни места в горните професии; измамници, крадци, мошеници. Венера хармонични - Хора на изкуството, помирители, естети, любовници, търговци на луксозни предмети - изобщо млади жени; дисхармонични - Бохеми, куртизанки, хора на необузданите наслаждения. Марс хармонични - Борци за свобода и справедливост, хора на висшата техника, боравеща с огън и метали, хирурзи, организатори, критици, диктатори, военни, делови натури, хора, имащи работа с огън и метали - изобщо възрастни мъже; дисхармонични - Огнени натури, бунтари, открити врагове, деспотични натури, милитаристи, експлоататори, разбойници, убийци. Юпитер хармонични - Морал - философи, учени, държавници, висши чиновници, съдии, духовни лица, председатели на общества (особено благотворителни), покровители, миролюбци, големи търговци и финансисти, улегнали натури - изобщо хора на зряла възраст; дисхармонични - Лица, заемащи по-нисши места в горните професии, хора на удоволствията, надути големци, лицемерни духовници. Сатурн хармонични - философи, учени, изследователи, аскети, директори на мини, строители, пазители на пари и съкровища, земеделци - изобщо стари хора; дисхармонични - Консерватори, нощни работници, хора на черния труд, гадатели, просяци, експлоататори, тайни врагове, палачи.
към текста >>

72. 1. Една страничка от древната символика

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

14 ÷ 16 Науката за цикличната промяна на световната физиономия, ведно и в зависимост с някои космични промени, е известна на мнозина и към нея не се отнасят вече с това класично недоверие, което бе характерно за началото на материалистичната епоха.
1. Една страничка от древната символика Житно зърно, Г. XI (1937), кн. 1, с. 14 ÷ 16 Науката за цикличната промяна на световната физиономия, ведно и в зависимост с някои космични промени, е известна на мнозина и към нея не се отнасят вече с това класично недоверие, което бе характерно за началото на материалистичната епоха. Някога мислещите хора са вярвали, че животът на цялото човечество се дирижира от една мирова воля и от едно предначертание. Светът е преминавал от фаза във фаза, така както преминава едно дело, замислено с разум и цел. Животът на целокупното човечество е бил схващан като такова огромно дело, подхванато от великите и направляющи сили на космоса. Тоя особен възглед за живота си има своите големи концепции и своите адепти. В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала през различни космични влияния.
към текста >>

За да стане по-ясно значението на тия епохи от гледището на езотеричната наука, ние ще направим едно малко отклонение и ще се запознаем с едно астрономично явление.
Животът на целокупното човечество е бил схващан като такова огромно дело, подхванато от великите и направляющи сили на космоса. Тоя особен възглед за живота си има своите големи концепции и своите адепти. В просветеното съзнание на тия адепти, нашата земя е преминавала през различни фази на своя развой, защото е попадала през различни космични влияния. Израстващите цивилизации са еманация на творческите сили на космоса през даден етап на неговия живот, израз на една мирова воля. Ето една интересна страница от тия древни науки: Според езика на съзвездията, ние сега преминаваме космичната епоха на Водолей - една ера, която носи своите възможности и сили. За да стане по-ясно значението на тия епохи от гледището на езотеричната наука, ние ще направим едно малко отклонение и ще се запознаем с едно астрономично явление. То ще ни даде възможност да видим съществува ли някаква връзка между звездните аспекти в периодичните векови движения на земята, и символите, които са съществували през различните епохи. Това астрономично явление се нарича прецесия на равноденствените точки. Прецесията е едно особено конусообразно движение на земята, така че мисленото продължение на нейната ос описва в пространството една коническа повърхнина, а по небесната сфера една крива линия. Тъй като северен небесен полюс ние наричаме мястото, където тая ос пробожда „небесната сфера”, явно е тогава, че северният небесен полюс не ще е една постоянна точка, а различни точки от тая крива, описана от световната ос. При това движение на земята, следва да се местят и две други точки - точките на пролетното и есенното равноденствие.
към текста >>

Тогава контролирането на страстите и пожеланията е било най-висшата добродетел и достигналите до нас писания ни говорят, че най-тежкият изпит, на който са били подлагани учениците на тайните школи, е бил подвигът за укротяването змията на пожеланията.
През време на Египетското владичество знак, управляващ тогавашната епоха, е бил Телец. Телецът е символ на упорития труд. Бикът Алис е бил свещеният символ. Ученията са били както знаем тайни, мълчаливо властвуващи в живота. Скорпионът, противовесът на Телеца, е знак на страстта и смъртта. Тогава контролирането на страстите и пожеланията е било най-висшата добродетел и достигналите до нас писания ни говорят, че най-тежкият изпит, на който са били подлагани учениците на тайните школи, е бил подвигът за укротяването змията на пожеланията. Тая змия, завладяна и превърната в творчески импулс, е символ на фараоните. И сега ние можем да я открием по египетските изображения - малката змия на челото на фараоните и посветените адепти. Змията като символ е изобразена и на магическите жезли. Сега, както споменах и в началото на тая статия, ние се намираме под космическото влияние на знака Водолей. Господар на тоя знак е Уран - тая тайнствена планета, която владее най-фината еманация на материалния свят.
към текста >>

73. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

Според окултната наука, в нашата слънчева система има 12 планети, освен Слънцето и нашата Луна, а и всяка планета си има луни, някои по две и повече.
На основание на този вътрешен план, принципите са групирани и образуват цяла система, която се проявява като жив организъм и който е прототип, първообраз, на всяка организация и система. Душа на тази мирова система е Безграничния Космичен Дух. Такава система от принципи представя от себе си всяка една слънчева система. Такава система от принципи представя и цялата вселена, цялото безгранично Битие. Такава система от принципи представя и нашата слънчева система, с център Слънцето. Според окултната наука, в нашата слънчева система има 12 планети, освен Слънцето и нашата Луна, а и всяка планета си има луни, някои по две и повече. Тези дванадесет планети са израз на дванадесетте творчески принципи, които участвуват в строежа и проявлението на нашата вселена. Центърът на тези дванадесет творчески принципи се намира на Слънцето, което е извор на всички творчески сили за цялата система. От гледището на окултната наука, както Слънцето, така и всяка планета поотделно, представя съсродоточие на разумни, високонапреднали същества, от различни йерархии, а това, което виждаме като физическа планета, е проявление на дейността на тези същества. Зад привидно статичните и закостенели форми, се намира вечна динамика. Тази динамичност на света и живота се предава през цялото космично пространство по законите на вибрациите и ритмуса.
към текста >>

От гледището на окултната наука, както Слънцето, така и всяка планета поотделно, представя съсродоточие на разумни, високонапреднали същества, от различни йерархии, а това, което виждаме като физическа планета, е проявление на дейността на тези същества.
Такава система от принципи представя и цялата вселена, цялото безгранично Битие. Такава система от принципи представя и нашата слънчева система, с център Слънцето. Според окултната наука, в нашата слънчева система има 12 планети, освен Слънцето и нашата Луна, а и всяка планета си има луни, някои по две и повече. Тези дванадесет планети са израз на дванадесетте творчески принципи, които участвуват в строежа и проявлението на нашата вселена. Центърът на тези дванадесет творчески принципи се намира на Слънцето, което е извор на всички творчески сили за цялата система. От гледището на окултната наука, както Слънцето, така и всяка планета поотделно, представя съсродоточие на разумни, високонапреднали същества, от различни йерархии, а това, което виждаме като физическа планета, е проявление на дейността на тези същества. Зад привидно статичните и закостенели форми, се намира вечна динамика. Тази динамичност на света и живота се предава през цялото космично пространство по законите на вибрациите и ритмуса. Тъй както, като хвърлим един камък в тихите води на някое езеро, вълнообразното движение, предизвикано от падането на камъка, се предава все по-нашироко и нашироко, докато се изгуби от нашия поглед, така и деятелността на разумните същества на всяка планета се предава на цялата система. И всички форми се развиват именно под въздействието на тези сложно преплетени силови отношения. Всяка планета, бих казал, представя специфичен импулс на Слънцето и като така всяка планета е нещо специфично, специфичен тон във величествената симфония на слънчевата система.
към текста >>

Дванадесетте знаци на зодиака представят човешкия организъм, а от седемте планетни течения, Слънцето представя човешкия дух, висшата индивидуалност.
И когато древните развиха геоцентричната теория за строежа на нашата система, те имаха предвид именно, действието на планетните течения в аурата на земята, и психологически в човешкото съзнание. Така че всъщност имаме дванадесет планети, които отговарят на дванадесетте зодиакални знаци, като всяка планета е проводник на силите на един знак. Както видяхме, зодиакалните знаци представят живи области от космичното пространство, през които минава Слънцето, което поглъща, така да се каже, разумните сили на тези живи области и от своя страна ги предава на планетите. Така че всяка планета е динамично проявление на един знак. Знаците представят вродените, но скрити качества на организма, а планетите представят онези активни сили, които пробуждат тези скрити свойства. Дванадесетте знаци на зодиака представят човешкия организъм, а от седемте планетни течения, Слънцето представя човешкия дух, висшата индивидуалност. Луната представя човешката личност, а останалите пет планети представят петте чувства на този организъм. * * * Седемте дейни творчески течения са свързани със Слънцето, Луната и следните пет планети: Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн. Това бяха планетите, познати на древните астрономи. Поне това ни е предала традицията. Като казвам, че това е било познато на древните, разбирам във външното, езотерично знание, а не от посветените, защото посветените са знаели и това, което още не знаят и съвременните учени.
към текста >>

Затова астрологичната наука казва, че всяка планета отговаря на определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра.
* * * Всички творчески принципи в своето проявление се поляризират, като положителният полюс, полюсът, от който идат импулсите, който дава ход на енергията, се намира в Слънцето, а негативният полюс, полюсът, който възприема, асимилира съответната енергия, приспособявайки я към целта и задачата, която изпълнява в космичното проявление, е самата планета. Така че можем да кажем, че Слънцето е положително наелектризирано и тази огромна електрическа сила действа върху планетите, тъй както електрическият ток действа върху желязна пръчка и я намагнетисва. По този начин планетите се превръщат в магнетични центрове под въздействието на положителното електричество на Слънцето. Така че планетите, като възприемащи центрове, възприемат и поглъщат само известни елементи от слънчевата енергия и ги превръщат в специфична енергия, присъща само на дадена планета. Всяка планета има своя специфична гама на трептения в зависимост от мястото, което заема във великата симфония на вселената. Затова астрологичната наука казва, че всяка планета отговаря на определен тон от гамата и на определен цвят от спектъра. За съвременните хора гамата има 7 тона и спектъра седем цвята, но това е само по отношение настоящата стадия на развитие на човешкото съзнание. Тези седем тона и седем цвята отговарят на седемте проявени творчески принципи, а за останалите принципи още не можем да ги схванем като тон и цвят. Следната таблица ни показва отношението между планетите и тоновете, цветовете, металите и дните на седмицата. Защото всяка планета управлява и един ден, и един метал. Така че творческият процес на природата е чисто музикален, защото всяко творческо течение, както казах, отговаря на един тон.
към текста >>

Според окултната наука истината е по-друга.
Масата му е 750 пъти по-голяма от масата на всички планети от неговата система, взети заедно. Гъстотата му е 1.4 пъти по-малка от тая на водата. Луната има най-голяма гъстота и за 28 дена прави пълна обиколка около Земята. Тя е, както казват, най-капризното небесно тяло в нашата система и има около 60 движения. На нея съвременната астрономия приписва приливите и отливите на моретата и океаните, и колебанията на Земята в движението и по орбитата. Според окултната наука истината е по-друга. Както казах, планетите се движат по елипси в един от фокусите, на които се намира Слънцето, Когато планетите са най-близко до Слънцето казва се, че са в перихелий, а когато са най-отдалечени, казва се афепий. Сега след тези кратки астрономически сведения ще изложа накратко характера на планетните течения, които са свързани с тези планети и действат като сили в аурата на Земята и в съзнанието на човека. * * * Казах, че всяка планета е един силов център, превърнат в специфично магнетично поле под действието на положителната слънчева енергия. Всяка планета е силов център със специфична функция в космоса, и в зависимост от тази си функция, поглъща и съответната енергия от Слънцето, която асимилира и трансформира, приспособявайки я към своето естество, придавайки и собствените си качества и свойства. Всяка планета поглъща онзи лъч от спектъра на Слънцето, от който самата тя е направена.
към текста >>

В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. Луната.
Цветът на Слънцето е оранжевия (портокаловия) и тона му е ре. Неговата енергия в проявлението си е топла, електрична, властна, величествена, спокойна, хармонична. И затова прави родените под неговото влияние благородни, великодушни, приветливи, горди, но милостиви; то съединява твърдостта с благородството, честолюбието с бащинска грижливост. Неговите типове обичат истината и са безстрашни и самонадеяни. Слънцето в хороскопа означава още висшите обществени служби и политически, и граждански длъжности — висшите магистрати и властта изобщо. В древността Слънцето е било символ на царя и висшата власт. Луната. В древния окултизъм Луната се е взимала като символ на Мировата душа, която в египетските мистерии е символизирана с богинята Изида. В гръцките мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената „астрална светлина”, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духът - Разумното начало, мъжкия принцип.
към текста >>

В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах представя индивидуалността, висшата природа — духът.
В гръцките мистерии е символизирана като Персефона или Прозерпина. Изида я рисуват седнала. Това показва, че тя е символ на пасивния, възприемащ женски принцип в живота, в който нещата се зачеват и формират. Луната представя тъй наречената „астрална светлина”, в която се зачеват всички мирови форми, когато е оплодена от Духът - Разумното начало, мъжкия принцип. Като енергия Луната е студена, влажна, лимфатична, променчива, силно магнетична, плодовита и носителка на изобилие. В хороскопа тя представя майката и личността на човека, нисшата променлива природа, докато Слънцето, както казах представя индивидуалността, висшата природа — духът. В тялото тя управлява жлезите, лимфатичната система, стомаха, гърдите, симпатичната нервна система и лявото око у мъжа и дясното у жената. И болестите й са на частите, които управлява, и са болести в стомаха, задух, шарка, спазми и пр. В мозъка управлява центъра на въображението. Докато Слънцето, както казах, е вече емблема на властта и висшите държавни сановници, то Луната представя народа, широките народни маси и частно майката или съпругата - жената въобще. Тя предразполага към всевъзможни обикновени професии, и под нейно влияние са — домакините, слугите и слугините, готвачите, рибарите, дребните търговци и пр.
към текста >>

Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр, С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука.
В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тен и пр. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр, С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита като планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност.
към текста >>

В окултната наука го наричат още Ариман, название, вземано от персийските мистерии, и което има същите качества.
Косата указва на идеята, че всички неща, които попаднат под влиянието му, попадат под разрушение. Нещата като растат и се разрушават, тези процеси се извършват във време и пространство - а те са под властта на Сатурна. Това е кръгът, който Сатурн държи. Сатурн е планета на съдбата, на кармата. В Библията е символизирай от Сатаната, Изкусителят, „голямото зло”, както го наричат в астрологията. В окултната наука го наричат още Ариман, название, вземано от персийските мистерии, и което има същите качества. Казват, че той е, който ни дава лъжлива представа за всички неща и не ни позволява да видим истинската форма на нещата. Понятията голямо и малко зло, дявол, сатана, Ариман, са чисто езотерически и крият в себе си съвсем друг смисъл от този, който е общоизвестен. Ето един малък намек от Учителя за това: „Дяволът е един от главните членове на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Помнете, че всеки момент и вие се намирате пред тази изпитна комисия. Следователно, не говорете лошо по адрес на дявола.
към текста >>

В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага”, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен.
Зимата е също под влиянието на Сатурна. Отровите в света се дължат на Сатурн и Марс. Всичко, каквото попадне под Сатурна, той го прекарва през най-големи противоречия. Но ако човек иска да стане човек в пълния смисъл на думата, той трябва да мине през ретортите на Сатурна, за да се научи на търпение, да придобие твърдост и издържливост, и да се научи да мисли, и да се вслушва в своя вътрешен глас. Това не може да се постигне без Сатурна. В окултната наука Сатурн символизира „пазача на прага”, който не пропуска никой да влезе във висшите светове, докато не е подготвен. Докато човек не е подчинил на висшето, Божественото в себе си, всички планетни сили, които действат вътре в орбитата на Сатурна и които обуславят развитието на личността, човек на може да мине по-нагоре. Т. е. докато човек не надмогне своята личност, т. е. докато не мине през всички изпитания и противоречия, докато не изпие до дъно горчивата чаша, той не може да мине зад орбитата на Сатурна, не може да мине през „пазача на прага”, не може да влезе във висшия живот, Сатурн е последната от седемте планети, в които са локализирани седемте творчески течения. Зад него вече се намират Уран, Нептун и Плутон, които имат отношение към висшия живот.
към текста >>

Най-живите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се дължат на новите планети.
Това показва, че тези нови планети действат в същите области, само че с по-високи трептения. На друг език казано, те са проява на нови принципи и сили в човешкото съзнание и затова разкриват и нови светове пред човешкото съзнание, разкриват пред него друга, непозната досега страна на света и живота. Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора. Всички нови импулси, които се проявяват в различните области на живота, са свързани с тези три планети. Новата мисъл, новите идеи във всичките им вариации, новите форми на израз и новите методи за приложение, са резултат на тези планети. Най-живите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се дължат на новите планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне и нови форми, в които да се прояви обществения живот, се дължи пак на тях. Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължат на новите импулси, които са в противоречие със старото. Бързото разрастване и разпространение на окултизма в света се дължи също на тях. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота — в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления - даже и техниката — са все под влиянието на „новите” планети. Уран, както казах, се разглежда като октава на Меркурий.* А Меркурий е свързан с конкретния ум.
към текста >>

С една дума, всички нови прояви във всички области на живота — в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления - даже и техниката — са все под влиянието на „новите” планети.
Новата мисъл, новите идеи във всичките им вариации, новите форми на израз и новите методи за приложение, са резултат на тези планети. Най-живите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се дължат на новите планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне и нови форми, в които да се прояви обществения живот, се дължи пак на тях. Тази сложност и заплетеност на международните отношения се дължат на новите импулси, които са в противоречие със старото. Бързото разрастване и разпространение на окултизма в света се дължи също на тях. С една дума, всички нови прояви във всички области на живота — в науката, изкуството, религията, обществения живот, индивидуалните проявления - даже и техниката — са все под влиянието на „новите” планети. Уран, както казах, се разглежда като октава на Меркурий.* А Меркурий е свързан с конкретния ум. Следователно Уран, като октава на Меркурий ще бъде умствен, въздушен, нервен, променлив, непостоянен, импулсивен, упорит, мистичен, тайнствен, студен, безплоден. За него казват, че е студен като Сатурна, енергичен и импулсивен като Марса и умствен като Меркурий. В тялото има отношение към главния мозък и нервната система или по право върху жизнените енергии на нервите, отколкото върху тяхната структура. Предразполага към мистични занимания и окултните науки, и дава склонност към старинността, затова антикварите са под негово влияние.
към текста >>

Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание.
Болестите му са сложни и неизцерими по пътищата на обикновената медицина, освен по новите начини на лечение. Болестите му са на нервна почва и от простуда; предизвиква най-вече парализа, язви и нервни разстройства. Нептун се разглежда като октава на Венера. И докато Уран действа повече на ума, то Нептун влияе повече върху човешките чувства. Нептун е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променчив, неустойчив. Докато Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципът на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание. А онези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплотят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на Земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплотят в земни форми, но не им се удава.
към текста >>

Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека.
Това са самосъхранителните инстинкти. Това е страстната, животинската страна в човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера - управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр.
към текста >>

Под тяхното въздействие тя е създавала науката и мирогледа си за света и строила своите изкуства * В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат, както се казва, източна или западна елонгация.
Слънце - в умствения свят не се скъпи на всякакви активни инфлюкси, пораждащи в духовния свят вкус към формата и желание да раздели с други плода на своето творчество, докато във физическия свят поражда щедрост, благородство. Венера се явява като представителка на принципа на привличането във всичките негови форми в умствения свят, преминаваща в духовния свят в разновидностите на любовта, а във физическия свят се проявява като производителност във всички области. Меркурий. В умствения свят ни учи да се приспособяваме към идеите, в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения, а във физическия свят спекулира във всеки смисъл на тази дума, покровителствува всички промени. Луната е възприемчива към умствените инфлюкси на Слънцето; в духовния свят е интуитивна, а във физическия свят се проявява като склонност към настроения, ясновидство, покорност към влиянията на съдбата. --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- * Под въздействието на тези седем творчески течения се е родила и развила човешката личност със сложния и индивидуален, социален и етичен живот. Под тяхното въздействие тя е създавала науката и мирогледа си за света и строила своите изкуства * В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат, както се казва, източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тия на Земята, ако си представим Земята като център, около когото се движат планетите, ще ни се сторят, че се движат около нея, вариращи непрекъснато, както по отстояние, така и по скорост. В известни точки на орбитите им ще изглежда, че те спират, че остават, както се казва, стационерни, в една и съща част на зодиака; а друг път ще ни се стори като че се връщат назад, в такива случаи се казва, че планетата е ретроградна, т. е. движи се в обратна посока на обикновеното си движение, което се нарича право. * Макс Хайндел разглежда Уран като октава на Венера и го нарича планета на алтруизма, а Нептун като октава на Меркурий и го разглежда като планета на идеализма. Това си има своите причини, за които няма да се спирам, но само ще кажа, че според розенкройцерската традиция, древните посветени нарочно са разместили имената и качествата на Меркурий и Венера, с което са искали да не предадат известни ключове на езотеричната наука.
към текста >>

Това си има своите причини, за които няма да се спирам, но само ще кажа, че според розенкройцерската традиция, древните посветени нарочно са разместили имената и качествата на Меркурий и Венера, с което са искали да не предадат известни ключове на езотеричната наука.
Под тяхното въздействие тя е създавала науката и мирогледа си за света и строила своите изкуства * В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето - ще имат, както се казва, източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тия на Земята, ако си представим Земята като център, около когото се движат планетите, ще ни се сторят, че се движат около нея, вариращи непрекъснато, както по отстояние, така и по скорост. В известни точки на орбитите им ще изглежда, че те спират, че остават, както се казва, стационерни, в една и съща част на зодиака; а друг път ще ни се стори като че се връщат назад, в такива случаи се казва, че планетата е ретроградна, т. е. движи се в обратна посока на обикновеното си движение, което се нарича право. * Макс Хайндел разглежда Уран като октава на Венера и го нарича планета на алтруизма, а Нептун като октава на Меркурий и го разглежда като планета на идеализма. Това си има своите причини, за които няма да се спирам, но само ще кажа, че според розенкройцерската традиция, древните посветени нарочно са разместили имената и качествата на Меркурий и Венера, с което са искали да не предадат известни ключове на езотеричната наука. И в такъв случай, когато древните са говорили за Меркурий, те са имали пред вид това, което ние сега наричаме Венера, и обратно. Само споменавам затова, като пак засега ще се придържам към общоприетото схващане, защото това, което е изнесено в него, е резултат на статистични и опитни изследвания.
към текста >>

74. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VIII.

Влад Пашов

* * * Един от основните принципи на окултната наука и специално на астрологията е, че човек не се ражда произволно, а се ражда на точно определено, затова време и място.
Квадрат 90° - дисхармоничен с орбис 7 ÷ 8°. Тригон 120° - хармоничен с орбис 8 ÷ 4°. Квадрат и половина 135° - дисхармоничен с орбис 4°. Квинконция 150° дисхармоничен. Опозиция 180° - дисхармоничен с орбис 10°. * * * Един от основните принципи на окултната наука и специално на астрологията е, че човек не се ражда произволно, а се ражда на точно определено, затова време и място. В херметичната наука има един закон, наречен „Закон на епохата” или „Закон на Хермеса”, според който раждането не е произволно, а е предопределено от момента на зачатието. Законът гласи: Знакът и градусът, на които се намира Луната в момента на Епохата, т. е. в момента на зачатието, става Асцендент при раждането, ако Луната се пълни, а Десцендент, т. е. знакът, който при раждането е на западния хоризонт, ако Луната се празни. И Соломон, който е познавал астрологията, казва, че за всяко нещо си има точно определено време.
към текста >>

В херметичната наука има един закон, наречен „Закон на епохата” или „Закон на Хермеса”, според който раждането не е произволно, а е предопределено от момента на зачатието.
Тригон 120° - хармоничен с орбис 8 ÷ 4°. Квадрат и половина 135° - дисхармоничен с орбис 4°. Квинконция 150° дисхармоничен. Опозиция 180° - дисхармоничен с орбис 10°. * * * Един от основните принципи на окултната наука и специално на астрологията е, че човек не се ражда произволно, а се ражда на точно определено, затова време и място. В херметичната наука има един закон, наречен „Закон на епохата” или „Закон на Хермеса”, според който раждането не е произволно, а е предопределено от момента на зачатието. Законът гласи: Знакът и градусът, на които се намира Луната в момента на Епохата, т. е. в момента на зачатието, става Асцендент при раждането, ако Луната се пълни, а Десцендент, т. е. знакът, който при раждането е на западния хоризонт, ако Луната се празни. И Соломон, който е познавал астрологията, казва, че за всяко нещо си има точно определено време. А френският учен и астролог Пол фламбарт, по пътя на своите чисто статистически данни и изследвания, е дошъл до същото заключение и казва: „Човек не се ражда под какво да е небе; природата избира за тази цел тъкмо онази четвърт час от всичките 35,064 четвъртинки часове в една година, при които планетните конфигурации имат възможната най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите, или на някои от най-близките роднини на родения”.
към текста >>

Нептун - като символ на висшата Любов.
Венера - като символ на Любовта. 5. Марс - като символ на страстта и силата. 6. Юпитер - като символ на благородството, религиозността и правото. 7. Сатурн - като символ на себелюбието и разумността. 8. Уран - като символ на висшия ум и мъдростта. 9. Нептун - като символ на висшата Любов. Имайки предвид горното, не е мъчно да добием едно обобщително заключение относно значението на различните аспекти на планетите. Така една квадратура на Слънцето със Сатурн, ще се прояви в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничения, спънки и злочестини, които ще се проявят в едно или друго направление - в зависимост от домовете и знаците, в които се намират Слънцето и Сатурн. Тези ограничения са резултат на себелюбието, което сме подхранвали в миналото. Тази квадратура показва не една борба, която се е водила между висшите и нисшите наклонности, при която нисшите са взели надмощие и по този начин сами сме си турили пречки и ограничения на пътя, с които сега трябва да се справим. Точно противоположен е произходът и значението на тригона между Слънцето и Сатурна.
към текста >>

75. Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука

1. Произход и развитие на човека според окултната наука 1.
1. Произход и развитие на човека според окултната наука 1. „В първоначалният език, езикът на девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име. Това е станало в съвета на боговете, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се е занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек” е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек” в този смисъл разбираме същество, което мисли.
към текста >>

Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката и окултизма не могат да я разберат напълно. 2.
В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките тела, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка, а не тяло. По отношение на Реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да добие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката и окултизма не могат да я разберат напълно. 2. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога е разполагал с 12 сетива. В процеса на инволюцията той постепенно загубил сетивата си, докато най-после останал с пет сетива като сегашния човек. Затова, сегашните познания по отношение на миналите, се намират в отношения 5:12. И 5-те сетива, с които разполага съвременният човек, не са достатъчно развити, както е било някога”. Учителят 3.
към текста >>

Според окултната наука нито научното схващане за произхода и развитието на човека е вярно, нито пък схващането на религиозните хора е вярно.
То е минало през три епохи. 4. Първата епоха датира от създаването на човека по образ и подобие на Бога. Този човек и до днес още живее в рай.Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст, и за непослушание, изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Учителят Човек, както го познаваме днес, е плод на една дълга еволюция и има зад себе си една дълга история, която е непозната нито на съвременните учени хора, нито на религиозните хора. Според окултната наука нито научното схващане за произхода и развитието на човека е вярно, нито пък схващането на религиозните хора е вярно. И в двете схващания има принципиално нещо вярно, но само принципиално, а не и фактически. Вярното в научното схващане е, че човек се развива, но не е вярно, че човек е произлязъл от една клетка, която се е самозародила някъде в моретата на първите епохи на Земята. Вярното в схващането на религиозните хора е, че човек е създаден от Бога, но истината е, че той е създаден от Бога съвършен, но в Божествения свят с духовно тяло, а не с това физическо тяло. Това физическо тяло е от по-късен произход и в следващото изложение ще кажа нещо за него. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое”.
към текста >>

Според окултната наука човек е създаден в Божествения свят като дух, съвършен, облечен в безсмъртно духовно тяло, с което е живял между възвишените същества на космоса.
Това е първият човек, създаден в Божествения свят по образ на Божествената Любов и по подобие на Божествената Мъдрост. В него Любовта и Мъдростта са вложили Истината и Доброто като вътрешни сили, които да го направят самостоятелна единица в света. А после се казва в Писанието, че Бог направил човека от пръст. Това е вторият Адам, направен от пръст. Това е епохата, когато се създаде физическото тяло на човека след грехопадението. Според окултната наука човек е създаден в Божествения свят като дух, съвършен, облечен в безсмъртно духовно тяло, с което е живял между възвишените същества на космоса. Тогава той е живял в света на свръхсъзнанието, като имал в себе си съзнание като отделно същество, но все пак се е чувствал като част, като орган на Божественото съзнание. Това е било преди и в Сатурновия период. Но този Божествен човек е трябвало постепенно да слиза от Божествения свят към по- долните полета на битието, за да се облече в по-груби дрехи, да придобие известни богатства, да развие известни сили, които са били вложени в него в потенциално състояние. Той е като един царски син, който тръгва на едно дълго и мъчително пътешествие, да проучи света, който Бог, неговият баща е създал за него, и за неговите братя - по-напредналите същества. Процесът на слизането на човека от висшите Божествени светове към по-долните светове е наречен инволюция или обличане на духа във все по-гъста материя.
към текста >>

Ето какво казва Учителят за съвременните схващания за произхода на човека: „3аблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-висшата форма на своето развитие до човека.
Тогава човешкото съзнание се поляризира и между тези полюси се почва борба. Тогава се явява закона на кармата, който е закон, който регулира отношенията между съществата. След това човек преминава във фазата на простото съзнание, през Лунния период. Това съзнание е образно, полусънно и смътно. Най-после в Земния период се явява самосъзнанието, което определя човека като човек. Ето какво казва Учителят за съвременните схващания за произхода на човека: „3аблуждението на сегашните хора седи във вярата им, че човек е произлязъл от една клетка, от едно микроскопическо същество, което след време е достигнало най-висшата форма на своето развитие до човека. Религиозните пък казват, че човек е направен от пръст и на пръст ще се превърне. Да се разсъждава така, е все едно, да се убеждава малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила”. Учителят казва още: „Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, които са действали някога в миналото, действат в настоящето, ще действат и в бъдеще. Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаването на твърдия елемент в човека. Вторият принцип е съмосъзнанието.
към текста >>

Оттук започва истинската наука.
Свръхсъзнанието и подсъзнанието представят полюси на Божественото начало в човека. Свръхсъзнанието е достояние на Духа, а подсъзнанието на душата. В подсъзнанието е складирана всичката опитност на милиардите векове, през които човек е минал. Свръхсъзнанието с подсъзнанието представят същината на човека. Някога човек е живял в свръхсъзнанието и подсъзнанието, където се крият всички възможности. Оттук започва истинската наука. Съзнанието и самосъзнанието са също полюси. Тук се крият животинското и човешкото начало, които са свързани със сърцето и ума, които са в постоянна борба с Божественото начало. Подсъзнанието е образувало двете Божествени форми - силата и материята. Свръхсъзнанието е образувало силите на човека и на човешката мисъл като два вътрешни центрове в човека. Съзнанието е център, в който се включва целокупният живот на Земята, а самосъзнанието пък включва специално човешкият живот.
към текста >>

Казано на езика на окултната наука, етерното и астралното тяло в човека са в постоянна борба.
Това отклонение било необходимо, за да се индивидуализира човек. Обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършено само. В резултат на това той вижда, че неговото тяло се съвършено разрушава. Тъй, щото в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава между съзнанието и самосъзнанието от една страна, и подсъзнанието и свръхсъзнанието от друга страна, т. е. низшият и висшият живот, животинският и Божественият живот в човека са в постоянна борба. Казано на езика на окултната наука, етерното и астралното тяло в човека са в постоянна борба. Етерното тяло съгражда човешкия организъм, а астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, постоянно го разрушава. Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление”. Слизайки от възвишените Божествени светове, човек постепенно преминава от по-рядка към по-гъста среда. В процеса на това слизане, под влиянието на известно налягане, упражнявано от възвишените същества, или както казва още Учителят, под налягането на Божествената Мъдрост, материята на Земята, както и на човешкото тяло постепенно се сгъстява, като преминава от по- рядко в по-гъсто състояние, докато се стигне до грубата физическа материя. Дълга е историята на човека, на неговото преминаване и слизане през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, докато се отзове в Земния период, в най-гъстата материя.
към текста >>

От това първично физическо тяло, чрез постепенно изграждане са произлезли сегашните едноклетъчни, - които науката взема за начало на живота.
Тук, а четвъртия земен период, в четвъртия подпериод се създава физическото тяло от пръст, т. е. от грубата физическа материя, която е носител на жизнения етер. Това създаване, както видяхме, не е почнало от микроскопическата клетка, а върви по друга линия. Под налягането на Божествената Мъдрост, светът, както и човешкото тяло, постепенно придобиват все по-голяма плътност в течение на първите три подпериода на четвъртия период, като постепенно човешкият организъм и светът преминават от етерно в огнено състояние, от огнено във въздушно състояние, от въздушно в течно, от течно в твърдо. В началото на четвъртия подпериод на четвъртия период, човешкото тяло, както и Земята е била в едно състояние подобно на белтъка на яйцето, като човешкото тяло с една много тънка ципа е било отделено от окръжаващата среда. От това първично физическо тяло, чрез постепенно изграждане са произлезли сегашните едноклетъчни, - които науката взема за начало на живота. В последствие това тяло все повече се уплътнява и диференцира, т. е. постепенно в него се оформяват различни органи, по образ на етерната форма, която като първообраз е свързана с тази полуматериална форма. Уплътняването на човешкото тяло е станало последователно под влиянието на силите на зодиака. Когато Слънцето в известна епоха е минавало през знака Риби, е почнало уплътняването на краката, стъпалата, които астрологически се намират под знака Риби. Защото уплътняването на човешкото тяло е почнало от краката към главата.
към текста >>

Те са поставили основата на науката и са създали ред школи за развитие и възпитание на човечеството.
Те са били учители и водители на човечеството в тази епоха. Едни от тях са носили в себе си Любовта и всаждали в човешките същества чувството на любовта, която почва от най-ниските си проявления, чувствената любов, съединение на мъжа и жената за създаване на ново поколение. Те са създали и първите религии, чрез които турят основата на по-дълбоките и възвишени чувства в човека. Другите същества били от по-ниска степен на развитие, но също имали ясно съзнание. Те са стимулирали и са будили желанието у човека към знанието и Мъдростта. Те са поставили основата на науката и са създали ред школи за развитие и възпитание на човечеството. Така се развива и възпитава постепенно човечеството под ръководството на тези два вида свръхчовешки същества, въплътени в човешки тела. Към средата на лемурийската епоха, под влияние на известни отрицателни сили и същества, става едно бързо и ненормално уплътняване на Земята и на човешкото тяло, което рискувало да спъне нормалния ход на човешкото развитие. За да се избегне това, възвишените същества от Бялото братство, под ръководството на Христа, събират тази преждевременна сгъстена материя и свързаните с нея сили на едно място и образуват от нея една твърда маса, която отделят от Земята и я изхвърлят в небесното пространство и по такъв начин образуват днешната Луна. По такъв начин те освобождават земния и човешкия организъм от анормалния процес на втвърдяване. Отсега нататък Луната от своя страна поема ролята на голям смукател, който извлича отрицателните сили от Земята и по такъв начин улеснява земното развитие.
към текста >>

Учителят казва следното по този въпрос: „Окултната наука поддържа, че маймуните са произлезли от човека, а не човек от маймуните.
Както видяхме оформяването на човешкото тяло е станало постепенно в етерното тяло, което постепенно преминава в огнено, въздушно, после течно и най-после постепенно се втвърдява. Това втвърдяване не е станало във всички човешки тела едновременно и от това произлизат различните човешки раси. Тези групи човешки тела, в които втвърдяването е станало из един път, са спрели своето развитие, защото развитието, в случая, е въплътяването на етерното тяло във физическата материя. Но когато тази материя е вече затвърдила, това не можело да стане. От тези преждевременно затвърдели тела произлизат днешните маймуни. Учителят казва следното по този въпрос: „Окултната наука поддържа, че маймуните са произлезли от човека, а не човек от маймуните. Маймуните, това са недоразвити хора. Тъй седи въпросът. Днес има застой в тяхната еволюция, но те ще се развият в бъдеще, когато настъпят по- благоприятни условия за това”. Имало е други групи човешки тела, у които костната система се е втвърдила преждевременно и най-напред, и е добила надмощие в организма. Потомци на тези тела са червенокожите вАмерика.
към текста >>

За това в Египет вече се поставя началото на обективното изучаване на физическия свят в светлината на духовната наука.
Материята и Духа са в борба, но с вяра, че Духът - доброто начало ще победи. Това е главната характеристика на тази културна епоха. Третата културна епоха на петата раса се развива в Египет и Халдея, където бяха пренесени едни от най-издигнатите между атланците. Тук под водителството на Хермес те изграждат една мощна култура, която обхваща целия северен бряг на Африка и областта на Тигър и Ефрат. За египтяните физическият свят е реален, докато за индусите той е илюзиорен. За това в Египет вече се поставя началото на обективното изучаване на физическия свят в светлината на духовната наука. Учителят казва, че в Египет са дадени принципите на Божествената наука. За египтяните движението на небесните тела е било език, говор на боговете, затова тук се развива астрологията до най-голямата висота и дълбочина. Египетската култура в известен смисъл е повторение на третата раса. Четвъртата културна епоха на петата раса е гръко-латинската, когато човек е стигнал най- дълбоко в материята и работи върху формата. Затова тук се развива скулптурата и човек почва да мисли логично.
към текста >>

Учителят казва, че в Египет са дадени принципите на Божествената наука.
Това е главната характеристика на тази културна епоха. Третата културна епоха на петата раса се развива в Египет и Халдея, където бяха пренесени едни от най-издигнатите между атланците. Тук под водителството на Хермес те изграждат една мощна култура, която обхваща целия северен бряг на Африка и областта на Тигър и Ефрат. За египтяните физическият свят е реален, докато за индусите той е илюзиорен. За това в Египет вече се поставя началото на обективното изучаване на физическия свят в светлината на духовната наука. Учителят казва, че в Египет са дадени принципите на Божествената наука. За египтяните движението на небесните тела е било език, говор на боговете, затова тук се развива астрологията до най-голямата висота и дълбочина. Египетската култура в известен смисъл е повторение на третата раса. Четвъртата културна епоха на петата раса е гръко-латинската, когато човек е стигнал най- дълбоко в материята и работи върху формата. Затова тук се развива скулптурата и човек почва да мисли логично. В Рим се създава първата правова държава, основана на човешкото право.
към текста >>

Петата културна епоха се развива в Западна Европа и има за задача да развие човешкия интелект и обективната наука.
За египтяните движението на небесните тела е било език, говор на боговете, затова тук се развива астрологията до най-голямата висота и дълбочина. Египетската култура в известен смисъл е повторение на третата раса. Четвъртата културна епоха на петата раса е гръко-латинската, когато човек е стигнал най- дълбоко в материята и работи върху формата. Затова тук се развива скулптурата и човек почва да мисли логично. В Рим се създава първата правова държава, основана на човешкото право. Петата културна епоха се развива в Западна Европа и има за задача да развие човешкия интелект и обективната наука. Западната култура е към своя край, и на Изток се зазорява шестата културна епоха, която ще се развие между славяните и ще има за задача развитието на разумното сърце в човека. Със слизането на човека на Земята във физическо тяло почва да действува закона за прераждането. В миналото периодът на прераждането е бил от 500 до 1000 години, но сега, казва Учителят, еволюцията е ускорена и този период е съкратен от 50 до 100 години. Човек се преражда последователно, ту мъж, ту жена, за да развива различните страни на своето естество. В развитието на човека действува и законът за причинността, наречен закон за кармата, който е почнал да действа още от Слънчевия период, когато е станало първото поляризиране на човека.
към текста >>

76. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

И тогава идваме до схващането на херметичната наука, че формата е белег, сигнатура, чрез която можем да познаем скритата зад нея реалност.
Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което виждате отвън, щяхте да видите, колко велик е той”. Учителят казва още: „Бог се изявява във формата на човек, затова и Христос се нарича Бог, Защото Христос е първият образ, първата форма, в която Бог се изявява и става познат на света. Вън от Христа ние не може да имаме никаква идея и представа за Бога”. Затова и Писанието казва: Никой никога не е видял Бога, но еднородният Син го изявява и Го прави близък и познат на хората. Това ни навежда на мисълта, че за да познаем нещата, те трябва да имат форма. И тогава идваме до схващането на херметичната наука, че формата е белег, сигнатура, чрез която можем да познаем скритата зад нея реалност. Целият космос, казва Учителят, се представя във формата на човек. И още: Космос е създаден по образа на човека. И Сведенборг, шведски окултист и мистик, казва: „Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето. Небето в своята цялост, с всичките му многобройни ангелски общества представя един единствен човек. Ето защо небето, космосът се нарича великият небесен и Божествен човек.
към текста >>

Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения свят и са направени от най-фината, най-висшата материя.
Всички тези възвишени същества, взети вкупом, представят великият космичен човек Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае как, кога и какво да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който се поставя пред погледа на великите посветени във формата на човек, когото наричаме великият космичен човек, който включва в себе си всички слънчеви системи, които съществуват в безграничната вселена. Учителят, продължавайки по-нататьк, казва: „Според нас има три вида слънчеви системи, които респективно образуват трите тела на космичния човек. Първите, които са от най-груба материя, образуват материалния, физическия свят. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния свят и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения свят и са направени от най-фината, най-висшата материя. И небето, за което се говори в свещените книги, не е онзи син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, на който светят нощно време звездите. Но небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращатсветлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като една колективна сила всичко в света”. Перацелзий, който е познавал тайните на космичния човек, казва: Цялата природа, с всички нейни царства представя човека, разложен на своите части.
към текста >>

И когато херметичната наука казва туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, тя е проникнала в мистерията на човешката форма, на човешкото битие, за да каже, че това, което е долу, е подобно на това, което е горе.
Но и това, което ни се разкрива от тези мистерии е все пак много. Древният израилски пророк и посветен казва: Чудно е, страшно е създаден човек. Той е бил проникнал в мистерията на човешката форма, за да може да каже това. И действително, чудно е, страшно е създаден човек, защото крие в себе си всички тайни на Битието. И когато човек проникне или само прозре тези тайни, действително му се вижда, че чудно и страшно е създаден човек. И когато херметичната наука казва туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, тя е проникнала в мистерията на човешката форма, на човешкото битие, за да каже, че това, което е долу, е подобно на това, което е горе. Горе е оригиналът, съвършеният първообраз, а долу е копието на този първообраз. И получавайки копието, ние можем да си съставим една приблизителна представа за оригинала. Посветените ни казват, че когато ясновидски се съзерцава човешкото тяло, то действително е чудно устроено. Когато един посветен ясновидец съзерцава човешкото тяло, той вижда в него отразен целия Космос с всички йерархии от възвишените същества в него. В човешкото тяло е отразена цялата звездна вселена.
към текста >>

Или казано на езика на древната окултна наука - микрокосмосът е създаден по образ и подобие на макрокосмоса.
Също така и в клетката има три области: външна, която възприема слънчевата енергия, средна - която акумулира в себе си енергията и вътрешна, която я превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в човешкия организъм в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външната зачатъчна обвивка се нарича екзодерма; средната се нарича мезодерма, а тази, която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Всичко това ни говори, че земният човек и земният свят въобще е създаден по образ на небесния, на големия свят. Или казано на езика на древната окултна наука - микрокосмосът е създаден по образ и подобие на макрокосмоса. Или земният, малкият човек е създаден по образа и подобие на космичния, на небесния човек. Но това създаване не е механически процес, а е органически процес. Земният човек представя клетка от космичния човек и по силата на принципа на съответствието тази клетка носи в себе си всичките възможности на небесния човек и поставена при подходящи условия постепенно ги проявява. Всеки земен човек носи в себе си като матрица космичния човек, по който образ постепенно се формира земния човек. Това е процес на проявление отвътре навън - реалността, космичният човек, който е като възможност в земния човек постепенно се оформява и в него.
към текста >>

Това е епохата на първата човешка раса, която в окултната наука се нарича Полярна раса.
В далечното предисторическо време хората са разбирали този език и са си служили с него. Тогава те са разбирали закона на съответствието, което свързва духовния и физическия свят. На този символичен език земните човеци са се разговаряли с небесните жители. Този период в развитието на човечеството Сведенборг нарича златен век. Учителят го нарича Епоха на Мъдростта, когато са живели предците на човечеството. Това е епохата на първата човешка раса, която в окултната наука се нарича Полярна раса. Тя се развива в етерния свят. Тогава хората са мислили аналогически - мисълта им е работила по пътя на съответствията. По-после, според Сведенборг идва друг период, когато хората не са мислили направо чрез съответствия, а само чрез познаване на съответствията. Той нарича този период сребърен век. След него идва третият, бронзовият век когато хората все още са знаели за съответствията, които съществуват в природата и са престанали да ги съзнават и виждат ясно, и да мислят чрез тях, Най-после хората съвсем изгубили знанията за съответствията, когато навлезли в четвъртия период, който Сведенборг нарича железен период.
към текста >>

77. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

То е едно учение на древноегипетската окултна наука.
Всичко това става няколко деня след смъртта. След това човек е вече готов да поеме пътя през планетните сфери. Учителят казва: След като напусне тялото, човешкото същество преминава през планетните сфери. Това преминаване през планетните сфери египтяните са го наричали странствуване на душите или трансмигриране. За преминаване на душите през планетните сфери малко е писано, говорено в окултната литература. То е едно учение на древноегипетската окултна наука. Учителят само споменава за него, което значи, че го признава за правилно учение, част от окултната наука. Щайнер може би единствен в съвременната окултна литература говори малко по-подробно по този въпрос и то една година преди заминаването си. Следващото изложение на този въпрос в основната линия съм взел от него, попълнено с някои мисли от Учителя. Обикновено е прието да се мисли, че онзи свят е едно състояние и се намира тук, прониква физическия свят. Това е вярно, но Учителят казва още: Невидимият свят не е само едно състояние, но е и едно място.
към текста >>

Учителят само споменава за него, което значи, че го признава за правилно учение, част от окултната наука.
След това човек е вече готов да поеме пътя през планетните сфери. Учителят казва: След като напусне тялото, човешкото същество преминава през планетните сфери. Това преминаване през планетните сфери египтяните са го наричали странствуване на душите или трансмигриране. За преминаване на душите през планетните сфери малко е писано, говорено в окултната литература. То е едно учение на древноегипетската окултна наука. Учителят само споменава за него, което значи, че го признава за правилно учение, част от окултната наука. Щайнер може би единствен в съвременната окултна литература говори малко по-подробно по този въпрос и то една година преди заминаването си. Следващото изложение на този въпрос в основната линия съм взел от него, попълнено с някои мисли от Учителя. Обикновено е прието да се мисли, че онзи свят е едно състояние и се намира тук, прониква физическия свят. Това е вярно, но Учителят казва още: Невидимият свят не е само едно състояние, но е и едно място. И казва още, невидимият свят има своя физическа страна, както и физическият свят има своя духовна страна.
към текста >>

За окултната наука планетите и звездите не са само това, което ние виждаме с нашите очи.
Те като ни срещнат в пространството, веднага ще запитат: Този невежа къде го водите? Назад към Земята! Те ще се препречат на пътя ви, за да ви изпитат смели ли сте, защото небето презира страхливите хора”. Затова Учителят казва: „Хората живеят във времето, а духовете живеят в пространството”. Сега да се върнем към въпроса за преминаването надушите през планетните сфери. За окултната наука планетите и звездите не са само това, което ние виждаме с нашите очи. Всеки посветен вижда на мястото, където ние виждаме планетите и звездите цяло общество от възвишени духовни същества, поставени в недрата на духовната вселена и заемат точно мястото, където сенамират физическите планети. С други думи казано: зад тези физически планети и звезди, съществуват духовни такива, които се обитават от възвишените духовни същества. Учителят казва, че има три вида слънчеви системи, три вида вселени: физически, духовни и Божествени. Ето буквално неговите думи: „Според нас има три вида слънчеви системи. Първите, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физическия свят, изтъкан от най- грубата материя, макар в различните планети и слънца на различна степен.
към текста >>

Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения, свят и са направени от най-фината, най-висшата материя.
С други думи казано: зад тези физически планети и звезди, съществуват духовни такива, които се обитават от възвишените духовни същества. Учителят казва, че има три вида слънчеви системи, три вида вселени: физически, духовни и Божествени. Ето буквално неговите думи: „Според нас има три вида слънчеви системи. Първите, които са органи на цели звездни вселени, образуват материалния, физическия свят, изтъкан от най- грубата материя, макар в различните планети и слънца на различна степен. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния свят и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност Божествения, свят и са направени от най-фината, най-висшата материя. Първият вид вселени може да наречем материални, вторият вид може да наречем субстанциални и третият вид може да наречем есенциални. Това са три състояния на материята”. Ще резюмирам казаното до тука: След като напусне физическото тяло, душата се озовава в космичното пространство, където най-първо се среща с мислите на космичната интелигентност, които изпълват пространството и постепенно навлиза в границите на духовните вселени, без още да е влязла в контакт със съществата, които населяват тези духовни вселени. Когато човек премине през областта на космичната интелигентност, човек постепенно навлиза в сферата на космичните същества, която е същевременно сфера на звездите и почва своето пътешествие през звездното небе, през планетните сфери. На Земята човек е едно земно същество, а след смъртта той е едно небесно същество между многото такива.
към текста >>

Ето защо, цялото лечебно изкуство, цялата медицинска наука е била предадена на човечеството при специалните мистерии на Меркурий, В култа, който е бил практикуван в тези мистерии, са се проявявали арахангелите.
А съществата от Меркурий, както видяхме, са натоварени със задачата да освободят човешкото същество от духовните резултати и причини на болестите, които представят особен вид енергия и материя. Те ги извличат от човека и ги изхвърляте духовния космос и те се всмукват в пространството на Вселената с един вид приятно чувство. Както тук на Земята чувстваме вятъра, гръмотевиците, светкавиците, бликането на водите, също така в сферата на Меркурий човек присъства на изтичането на своите болести, той ги вижда как се всмукват от духовните същества, които ги изхвърлят в космичното пространство. Истината относно естеството на болестите е била предадена на човечеството от арахангелите, духовните същества в сферата на Меркурий. Това са го знаели хората в древни времена. Ето защо, цялото лечебно изкуство, цялата медицинска наука е била предадена на човечеството при специалните мистерии на Меркурий, В култа, който е бил практикуван в тези мистерии, са се проявявали арахангелите. Тези същества са били едни от първите учители на човечеството и покрай другата мъдрост са му предали и тайната на лечебното изкуство и принципите на медицинската наука. Затова в древността медицината била считана от хората като дар от боговете. И в наши дни още всичко, което в съвременното лечебно изкуство е плодотворно, произхожда от тази древна епоха и се явява отблясък на това, което арахангелите са предали на човечеството. И съвременната медицина, ако иска да стане истинска наука, която да е полезна на хората в пълния смисъл на думата, трябва чрез духовната наука да намери онези методи, чрез които да влезе отново във връзка с арахангелите, които ще й предадат истинската медицинска мъдрост. Тогава те ще могат да учат хората как да живеят, за да не боледуват и когато са заболели ще могат ефикасно да ги лекуват.
към текста >>

Тези същества са били едни от първите учители на човечеството и покрай другата мъдрост са му предали и тайната на лечебното изкуство и принципите на медицинската наука.
Те ги извличат от човека и ги изхвърляте духовния космос и те се всмукват в пространството на Вселената с един вид приятно чувство. Както тук на Земята чувстваме вятъра, гръмотевиците, светкавиците, бликането на водите, също така в сферата на Меркурий човек присъства на изтичането на своите болести, той ги вижда как се всмукват от духовните същества, които ги изхвърлят в космичното пространство. Истината относно естеството на болестите е била предадена на човечеството от арахангелите, духовните същества в сферата на Меркурий. Това са го знаели хората в древни времена. Ето защо, цялото лечебно изкуство, цялата медицинска наука е била предадена на човечеството при специалните мистерии на Меркурий, В култа, който е бил практикуван в тези мистерии, са се проявявали арахангелите. Тези същества са били едни от първите учители на човечеството и покрай другата мъдрост са му предали и тайната на лечебното изкуство и принципите на медицинската наука. Затова в древността медицината била считана от хората като дар от боговете. И в наши дни още всичко, което в съвременното лечебно изкуство е плодотворно, произхожда от тази древна епоха и се явява отблясък на това, което арахангелите са предали на човечеството. И съвременната медицина, ако иска да стане истинска наука, която да е полезна на хората в пълния смисъл на думата, трябва чрез духовната наука да намери онези методи, чрез които да влезе отново във връзка с арахангелите, които ще й предадат истинската медицинска мъдрост. Тогава те ще могат да учат хората как да живеят, за да не боледуват и когато са заболели ще могат ефикасно да ги лекуват. Това е задачата на Новото учение, което Учителят донесе, и то дава всички онези методи за връзка с духовните същества на Космоса, които могат да ни предадат мъдростта на възвишените светове.
към текста >>

И съвременната медицина, ако иска да стане истинска наука, която да е полезна на хората в пълния смисъл на думата, трябва чрез духовната наука да намери онези методи, чрез които да влезе отново във връзка с арахангелите, които ще й предадат истинската медицинска мъдрост.
Това са го знаели хората в древни времена. Ето защо, цялото лечебно изкуство, цялата медицинска наука е била предадена на човечеството при специалните мистерии на Меркурий, В култа, който е бил практикуван в тези мистерии, са се проявявали арахангелите. Тези същества са били едни от първите учители на човечеството и покрай другата мъдрост са му предали и тайната на лечебното изкуство и принципите на медицинската наука. Затова в древността медицината била считана от хората като дар от боговете. И в наши дни още всичко, което в съвременното лечебно изкуство е плодотворно, произхожда от тази древна епоха и се явява отблясък на това, което арахангелите са предали на човечеството. И съвременната медицина, ако иска да стане истинска наука, която да е полезна на хората в пълния смисъл на думата, трябва чрез духовната наука да намери онези методи, чрез които да влезе отново във връзка с арахангелите, които ще й предадат истинската медицинска мъдрост. Тогава те ще могат да учат хората как да живеят, за да не боледуват и когато са заболели ще могат ефикасно да ги лекуват. Това е задачата на Новото учение, което Учителят донесе, и то дава всички онези методи за връзка с духовните същества на Космоса, които могат да ни предадат мъдростта на възвишените светове. Когато човек е пречистен от духовните причини, които пораждат болестите, той излиза от сферата на Меркурий и преминава в сферата на Венера. Съществата, които се намират в тази сфера, са още по-възвишени, отколкото тези, от сферата на Меркурий. Те са минали своето човешко развитие през Сатурновия период, докато арахангелите са минали своето човешко развитие през Слънчевия период, а ангелите са минали своето човешко развитие през Лунния период.
към текста >>

Окултната наука разделя земния живот на човека на периоди от по 7 години приблизително, като всеки един период се намира под влиянието на една от планетните сфери, което значи, че в течение на тези периоди, силите на тази планетна сфера са най-активни и доминиращи в живота на човека.
Както в сферата на Меркурий са пречистени човешките мисли, които пораждат различните болести, така в сферата на Венера се пречистват човешките чувства, които са основа на различните отношения и връзки. Всяко чувство е особен род енергия, включена в човешкото същество. Началствата, Духовете на Венера, извличат всичко отрицателно и неправилно проявени чувства като енергии и материя, и ги изхвърлят в космичното пространство, където тези енергии се трансформират. Казах по-рано, че когато човек преминава през Лунната сфера, той преживява отново земния си живот в течение на една трета време от земния живот. И че това преживяване на изтеклия земен живот почва от момента на смъртта до момента на раждането. Окултната наука разделя земния живот на човека на периоди от по 7 години приблизително, като всеки един период се намира под влиянието на една от планетните сфери, което значи, че в течение на тези периоди, силите на тази планетна сфера са най-активни и доминиращи в живота на човека. Така животът на човека от раждането до седмата година, когато се сменят зъбите, е под влиянието на Луната. От 7-ма до 14-та година е под влияние на Меркурий, когато в човека се пробужда ума и тогава децата са най- активни. От 14-та до 21-та година живота е под влияние на Венера. Тогаз е пубертетът и човек преживява физическата любов. Периодът от 21 ÷ 42 година е под влиянието на Слънцето, когато човек е вече възмъжал и е в силата си.
към текста >>

Това е една детска представа за Слънцето от гледището на окултната наука.
Във втория период от 7 ÷ 14 година човек вижда да действуват силите на арахангелите, които събуждат човешкия ум и същевременно нагласяват индивидуалната карма с народната карма. В третия период човек вижда действието на Началствата, които обитават сферата на Венера и нагласяват човешката карма във връзка с кармата на цялото човечество в дадена епоха. В четвъртия период човек преживява мистериите на Слънцето и влиза във връзка с властите, силите и господствата. Така и след като премине сферата на Венера и е пречистил в Cебe си всичко, което е преживял в областта на Любовта, да не остане нищо нечисто, нищо отрицателно и егоистично, така пречистен в трите предшествуващи сфери човек преминава в сферата на Слънцето. Съвременните учени казват, че Слънцето е горящо тяло, където горят газове, които дават светлина и топлина. Това е една детска представа за Слънцето от гледището на окултната наука. На Слънцето няма никакви пламъци, никакъв огън. Слънцето е в етерно състояние и на него действува една енергия, много по-мощна от огъня, казва Учителят. Там, където виждаме Слънцето, имаме една етерна сфера, в която живеят възвишените духовни същества — Власти, Сили и Господства. Само по краищата на това етерно пространство, което представя Слънцето, има нещо подобно на горящи газове, които образуват короната на Слънцето, но вътре в тази корона няма никакъв огън, там се намират трите йерархии Власти, Сили и Господства, След като човешкото същество премине през сферата на Венера, то навлиза в сферата на Сльнцетр навлиза в сферата на трите поменати йерархии. И когато човек преминава след смъртта онази епоха от живота, която се простира от 22 до 42-годишна възраст, той намира в нея в известен смисъл едно отражение на Слънчевото сияние.
към текста >>

И ако бъдещото човешко тяло бъде изработено само от съществата на Слънчевата сфера, от най-висшата космична Мъдрост, то съществата, които се биха въплътили на Земята, не биха били вече човеци, а ангелски същества с Божествена доброта.
Но ако човек трябваше да работи сам заедно с другите човешки души за тази работа, резултатът би бил жалък. Затова за изграждането на тази величествена постройка, каквато представя човешкото тяло, е необходима помощта на всички творчески йерархии. В това, което произхожда от физическата наследственост, идва да се въплъти едно чудно космично създание, образувано в сферата на Слънцето. Така че човешкият дух прекарва половината от своето слънчево съществуване да работи заедно с Възвишените същества за формиране на Веществото на своето бъдеще тяло. Казах по-преди, че Слънчевото битие е цялото само добро, в него няма място за злото. И ако бъдещото човешко тяло бъде изработено само от съществата на Слънчевата сфера, от най-висшата космична Мъдрост, то съществата, които се биха въплътили на Земята, не биха били вече човеци, а ангелски същества с Божествена доброта. Но тези същества, така създадени не биха притежавали моралната свобода, в тях не би имало никаква свобода за действие, защото тяхната природа, която е само добро, винаги би ги принуждавала да вършат само доброто като последствие от Слънчевата сфера, от която са излезли. Те не биха имали възможност да избират между доброто и злото, защото не познават какво нещо е злото. Затова тук се намесват други същества, служители на първия принцип, който носи в себе си условия за злото. И тези същества са взели участие във формирането на човешкото същество, след като то напусне Слънчевата сфера и премине в сферата на Марс. Затова Учителят казва на едно място: Белите братя работят в главата и гърдите на космическия човек, а от пъпа надолу работят черните братя.
към текста >>

78. 7. СЛЪНЦЕТО

Когато Меркурий е отдалечен на повечко от 12° и заедно с това няма нито паралел, нито съвпад в скоби със Слънцето, тогава умствената светлина на такъв човек е малка и от него големи постижения не могат да се очакват в която и да е област на науката, изкуството и приложението.
След Слънцето и Луната по важност идват неговите съчетания, защото той управлява мозъка и централната нервна система - органи на душевния живот и психо-физичното равновесие на човека. Меркурий има отношение към природния, обективен или материален ум у човека, който е най-низшият ум и ръководи материалната дейност и физическия живот на човека. Чрез този ум става възприемането, разбирането и осъществяването на всички идеи и замисли. Затова, колкото по-силен е аспектът между Меркурий и Слънцето, толкова по-голяма е светлината, която възприема човешкият ум и толкова по-големи са условията и възможностите за бързата и правилна дейност на ума, за пълното оползотворяване на всички материални възможности и условия, за въплъщаването на идеите и замислите в материалния свят. Колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Меркурий, толкова по-лесно човек напредва в областта на естествените науки и в полето на тяхното приложение. Когато Меркурий е отдалечен на повечко от 12° и заедно с това няма нито паралел, нито съвпад в скоби със Слънцето, тогава умствената светлина на такъв човек е малка и от него големи постижения не могат да се очакват в която и да е област на науката, изкуството и приложението. По природа Меркурий е неутрален. Той всякога взема силите, качествата и свойствата на онези светила, с които образува аспекти. Колкото повечко и по-силни са хармоничните съчетания на Меркурий със Слънцето и добротворните светила, толкова по-големи са умствените дарби и способности на човека, толкова повечко те са проявени в добротворство. Когато Меркурий не образува хармонично съчетание с добротворците, а получава лоши аспекти от злосторниците, тогава умствените сили на човека са насочени към разрушителна дейност, към злочинство и пакостничвство, в такива случаи Меркурий се счита за злосторник. Следователно, ръководеният чрез хармонични аспекти от добротворците Меркурий е добротворец и в митологията е известен като Бог на учените, словестниците (литераторите) и людете на изкуството.
към текста >>

Хармоничните съчетания между Слънцето и Меркурий показват, че умът на такъв човек се ръководи от най-висшата йерархия на Слънчевия свят.
Колкото повечко и по-силни са хармоничните съчетания на Меркурий със Слънцето и добротворните светила, толкова по-големи са умствените дарби и способности на човека, толкова повечко те са проявени в добротворство. Когато Меркурий не образува хармонично съчетание с добротворците, а получава лоши аспекти от злосторниците, тогава умствените сили на човека са насочени към разрушителна дейност, към злочинство и пакостничвство, в такива случаи Меркурий се счита за злосторник. Следователно, ръководеният чрез хармонични аспекти от добротворците Меркурий е добротворец и в митологията е известен като Бог на учените, словестниците (литераторите) и людете на изкуството. Когато Меркурий е ръководен от дисхармонични аспекти на злосторниците, тогава е известен като Бог на крадците, лъжците и пакостниците. Меркурий е известен също като секретар и пратеник на боговете и като Бог на сделките и търговията. Хармоничните съчетания между Слънцето и Меркурий показват, че умът на такъв човек се ръководи от най-висшата йерархия на Слънчевия свят. Той е надарен с много и разностранни умствени способности, дават му се добри възможности и условия за дейност във всички области на човешкия живот. Липсата на всякакъв аспект между Слънцето и Меркурий показва, че умът на такъв човек не разполага с голяма светлина и той няма възможности и условия за особени прояви в живота. Когато Меркурий получава предимно лоши аспекти от злосторниците и не е подпомогнат от добротворците, тогава всякога имаме предразположение към заболяване на главната нервна система, към полудяване. В такъв случай походката и движенията на цялото тяло са крайно дисхармонични. За връзката между телесните движения, походката, жестовете и влиянието на Меркурий Учителят казва: „Гледайте как даден човек се движи, как ходи и как жестикулира и вие ще знаете как този човек мисли.
към текста >>

Колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Венера в женски хороскоп, толкова по-силни и повече са женствените и майчински качества у жената, толкова по-голямо е нейното хармонично въздействие върху мъжете с най-висша духовна култура.
В мъжки хороскоп Венера определя силата и качествата на стремежите, чувствата и желанията, насочени към нежния пол. Колкото е по-голяма хармонията между Венера и Слънцето, толкова по-силни, по-чисти, по-красиви и по-трайни ще бъдат чувствата и желанията на мъжа, толкова по-високо естество ще има изборът му и толкова по-красиви, по-правилни, по-нравствени и по-хармонични ще бъдат отношенията му с нежния пол. На такъв човек може да се предскаже щастие в любовта и брака. Силата и хармонията на Венера и Слънцето определят количеството и силата на радостите и щастието в любовта на такъв човек. В женски хороскоп Венера управлява предимно привлекателността и трайността на чувствата, които жената поражда у мъжа. Колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Венера в женски хороскоп, толкова по-силни и повече са женствените и майчински качества у жената, толкова по-голямо е нейното хармонично въздействие върху мъжете с най-висша духовна култура. Такава жена ще бъде обичана от множество високо издигнати мъже, които с обичта си ще й дадат от своите умствени и духовни качества. Колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Венера, толкова повече и по-силни са добродетелните качества, чрез които човек може да има хармонични отношения със себеподобните си и околната среда. А колкото пo-хармонични са отношенията на човека с околната среда, толкова по-големи са неговите придобивки, радости и щастие. Изобщо, хармоничните Венерини влияния са основата, почвата, в която се посяват, поникват и дават плодове всички добродетели. Колкото е по-голяма хармонията между Слънцето и Венера, толкова повече добродетели има човек, които се изразяват главно в характера и дейността на човека.
към текста >>

Те никъде не се проявяват в науката и изкуствата.
Когато хармоничното съчетание между Слънцето и Марс влияе върху ума, тогава умът на човека е деятелен, продуктивен, деловит, неуморен, предприемчив и с изпълнителни способности. Когато хармоничното влияние от аспект между Слънцето и Марс влияе върху духовната природа на човека, тогава човек е смел, решителен, храбър, неустрашим, рицар и кавалер, предан и верен в дружба и на дадена дума, дружелюбен, услужлив, пожертвувате лен, дисциплиниран, изпълнителен, послушен. Когато хармоничното влияние между Слънцето и Марс се изразява върху физиката на човека, тогава такъв човек се отличава със силна конструкция, здрав организъм, силна мускулатура, с голяма работливост, издръжливост, ловкост, пъргавина, похватност. В митологията и Илиада представители на Марсов тип, хармонизиран от Слънцето, са Херкулес и Ахил. Люде, които попадат под силното хармонично влияние на Слънцето и Марс, не се отличават с особено висока умствена и духовна култура. Те никъде не се проявяват в науката и изкуствата. Такива люде; обаче, всякога могат да бъдат първи там, в такива области, където на първо място трябва да се прояви храброст, смелост, предприемчивост и настойчивост, където трябва да се употреби главно мъжество, физическа сила, самообладание и издръжливост. Такива люде могат да бъдат първи като техници, изследователи на нови земи, организатори на физически предприятия, ръководители на строежи и пр. Най-висшият тип представители на хармоничното влияние между Слънцето и Марс са зъболекарите, хирурзите, часовникарите, машинистите. Изобщо всички области на пионерството, физическото строителство, механиката, техниката, свързани с използване на метали, са полето на дейност на родените под преобладаващото Слънчево-Марсово хармонично влияние. Колкото пo-голяма е хармонията между Слънцето и Марс в даден хороскоп, толкова по-сигурно е, че съответното лице ще стане господар на своята низша природа и ще си образува добри навици, ще канализира и оползотвори своята умствена, духовна и физическа енергия.
към текста >>

Те считат низшето за най-висша добродетел.
СЛЪНЦЕТО в опозиция, съвпад, квадрат или полуквадрат с МАРС Дисхармоничните съчетания между Слънцето и Марс създават типове, които в зависимост от дисхармоничното влияние, причиняват по-големи или по-малки разрушения във всички области на живота. Колкото е по-голяма дисхармонията между Марс и Слънцето, толкова по-голяма е борбата на висшето с низшето естество у човека. Люде с такива влияния се отличават с много отрицателни, разрушителни, противоестествени качества и прояви. Те откриват нечистота, липса на съзнание за отговорност и дълг, трайна нетърпеливост, привързаност, припряност, непостоянство в идеи, мисли, чувства, стремежи, неустойчивост в обещанията, несправедливост към другите и нападателност. Възгледите на такива люде са материалистични. Те считат низшето за най-висша добродетел. Непокорни, недисциплинирани, неизпълнителни и недобросъвестни, те не са надеждни в никоя работа. Когато проявяват в работата амбиция или инат, те не се ръководят от съзнателност, добро чувство или висша идея, а следват своето низше честолюбие или тщеславие. Люде с дисхармонично влияние на Слънцето и Марс считат за свой най-висш идеал да станат военни, защото само там могат да проявят своята физическа сила и своите груби наклонности и качества. Люде под дисхармоничното влияние на Слънцето и Марс, когато достигат висок военен пост, се прославят като големи военноначалници. Наполеон е типичен представител на дисхармоничното влияние между Слънцето и Марс.
към текста >>

Когато проявяват в работата амбиция или инат, те не се ръководят от съзнателност, добро чувство или висша идея, а следват своето низше честолюбие или тщеславие.
Люде с такива влияния се отличават с много отрицателни, разрушителни, противоестествени качества и прояви. Те откриват нечистота, липса на съзнание за отговорност и дълг, трайна нетърпеливост, привързаност, припряност, непостоянство в идеи, мисли, чувства, стремежи, неустойчивост в обещанията, несправедливост към другите и нападателност. Възгледите на такива люде са материалистични. Те считат низшето за най-висша добродетел. Непокорни, недисциплинирани, неизпълнителни и недобросъвестни, те не са надеждни в никоя работа. Когато проявяват в работата амбиция или инат, те не се ръководят от съзнателност, добро чувство или висша идея, а следват своето низше честолюбие или тщеславие. Люде с дисхармонично влияние на Слънцето и Марс считат за свой най-висш идеал да станат военни, защото само там могат да проявят своята физическа сила и своите груби наклонности и качества. Люде под дисхармоничното влияние на Слънцето и Марс, когато достигат висок военен пост, се прославят като големи военноначалници. Наполеон е типичен представител на дисхармоничното влияние между Слънцето и Марс. Люде с дисхармонично съчетание от Слънцето и Марс са нарушители на всякакъв порядък. Те са своенравни, следват своя низш импулс и непреодолими желания, не зачитат никакъв морал и никакви обичаи.
към текста >>

Любовта им към науката и изкуствата ги прави често благодетели на начинанията в тази област и меценати на артисти и таланти.
Най-добрите философи, религиозни реформатори, свещеници, държавници и общественици са били люде, които са имали хармония между Слънцето и Юпитер. У такива люде най-силно и най-хармонично са развити семейните и обществените чувства. Те са много добросъвестни, справедливи и доброжелателни. По техен почини с тяхна материална подкрепа се изграждат благотворителни дружества, приюти, сиропиталища. Те на драга воля се включват във всички полезни обществени начинания. Любовта им към науката и изкуствата ги прави често благодетели на начинанията в тази област и меценати на артисти и таланти. Такива люде могат всякога да осъществяват своите идеи и замисли, своите желания и намерения, защото те имат много връзки с представители на ръководните кръгове, ползват се с уважението и обичта на високопоставените и силните на деня, поради което намират тяхната подкрепа във всичко. Те всякога притежават и значителни материални богатства, придобити със заслуги, а не чрез корист и лъжа. Между такива люде няма беден човек. Добродетелите на таки ва люде отварят пътя за щастие и на другите и често тях ги смятат за талисмани, защото тяхното влизане в някой магазин, например, носи богата печалба през деня. Тяхното влизане в известна среда установява хармония и разположение в нея.
към текста >>

Силата на хармонията между Слънцето и Уран определя възможностите на човека за постижения във всички области на окултната наука, защото Уран е създател на окултната наука.
Следователно съчетанията между Уран и Слънцето ще ни покажат какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с ангелския свят на мъдростта. В противовес на Сатурн, който чрез тъмнината създава най-голямото еднообразие и ограничения, Уран чрез светлината на мъдростта създава най-голямо разнообразие, най-голяма широта, най-голяма самобитност и най-силно изразена индивидуалност в умствено, духовно и физическо отношение. Древният мит, според който Уран е баща на всички богове и създател на Небето и Земята, иска да каже, че когато Слънцето и Уран са в хармония, те създават най-великите идеи, най-великите замисли, които носят на човечеството, най-големите благословения за умствено, духовно и физическо развитие. Под хармоничното влияние на Слънцето в съчетание с Уран са се родили и са се проявили всички гении от всички области на човешката дейност, всички светии, всички пророци, всички мъдреци, всички велики учители, които са били носители, изявители и служители на Божествената любов, мъдрост и истина, затова именно легендата казва, че Уран е баща на всички богове. Колкото пo-силна е хармонията между Слънцето и Уран в хороскопа на някой човек, толкова по-правилно е устроена и развита главната му нервна система, и по-правилно и по-пълно такъв човек възприема жизнедателното електричество от природата, от което електричество се произвежда умствената му и духовна светлина и се създават благоприятни условия за умственото и духовно развитие и прояви. Силата на хармонията между Слънцето и Уран определя възможностите на човека за постижения във всички области на окултната наука, защото Уран е създател на окултната наука. Не може човек да стане астролог и да разбира правилно астрологията, без да има в хороскопа си хармоничното влияние на Слънцето и Уран. Степента на хармонията между Слънцето и Уран обуславя възможностите и условията за развитие и проява на ясновидски дарби и способности у човека. Силата на тази хармония определя любовта му към Бога, ревността му за служба на Бога и човешкия напредък, любовта му към окултното познание. Под силна хармония между Слънцето и Уран се раждат и проявяват велики люде със силно подчертана индивидуалност, с изключителни творчески и откривателски способности, с прометеевски дух и прояви. Прометей от древността е типът на Ураново-Слънчевата хармония.
към текста >>

Всички велики произведения, проникновения, откровения, изобретения, вдъхновения, идеи, замисли и постижения в областта на философията, изкуството, науката и електротехниката са родени в умовете на лица, които имат в хороскопа си хармонично влияние на Слънце в съчетание с Уран.
До тридесетгодишна възраст Урановото влияние се изразява главно в своеобразни прояви. При сегашното развитие на човека най-силните и най-благодатните прояви на човека могат да се получат само от хармоничното съчетание на Слънцето и Уран. Само посредством хармонията на Слънцето с Уран висшият разум на човека придобива вечната и всепроникваща светлина, както и творческите сили на вечната небесна премъдрост, която дава истински знания за същността на небето и земята, за разумните и целесъобразни връзки и отношения между небесните и земните светове. Хармоничното съчетание между Слънцето и Уран има отношение към правилното устройство, развитие и дейност на горната, коронната част на гладния мозък, където са разположени най-висшите творчески дарби и способности, чрез които човек възприема, усвоява, проявява и оползотворява висшите идеи, замисли, благословения, идващи от света на Мъдростта. Силата на хармоничното съчетание между Слънцето и Уран в хороскопа на даден човек определя количеството и силата на неговите творчески дарби и способности. Всички велики произведения, проникновения, откровения, изобретения, вдъхновения, идеи, замисли и постижения в областта на философията, изкуството, науката и електротехниката са родени в умовете на лица, които имат в хороскопа си хармонично влияние на Слънце в съчетание с Уран. Основателите, ръководителите и добрите ученици на окултните школи, особено добрите астролози, са родени под същата благотворна връзка на Слънцето с Уран. Накратко казано, люде с хармоничното съчетание на Слънцето с Уран, в зависимост от силата на това съчетание, съзнателно или несъзнателно, в по-голям или по-малък размер извършват Прометеевска работа и Прометеевски подвизи. СЛЪНЦЕТО в опозиция, квадрат или полуквадрат с УРАН Дисхармонията между Слънцето и Уран е свидетелство, че отклоненията, прегрешенията, престъпленията, нарушенията изобщо, които човек е извършил с мисли, чувства, желания, слова и дела спрямо Божествените закони, в зависимост от техните размери, са дали по-малка или по-голяма неправилност в устройството, развитието и дейността на главния мозък, където са разположени висшите творчески дарби и способности на човека. Този резултат човек сам си е причинил в минали животи посредством изопачените идеи и мисли, на които той съзнателно е ставал проводник. Количеството и силата на нарушенията, които човек е извършил спрямо Божествените и природни закони определят и силата на дисхармонията между Уран и Слънцето.
към текста >>

Нептун е най-висшият добротворец от ангелския свят, той представя най-висшата йерархия на ангелите-серафимите.
Такива люде именно причиняват най-големите разрушения и най-големите нещастия на света. Дисхармонията на Слънцето с Уран в хороскопа на човека показва, че такъв човек, особено на младини, е склонен към всевъзможни грандиозно-фантастични и чудати увлечения и мечтания. Общо за хармоничните и дисхармоничните съчетания на УРАН със СЛЪНЦЕТО Както влиянието на хармоничните, така и влиянието на дисхармоничните съчетания между Слънцето и Уран не може да бъдат проявени от човека напълно преди 30-годишна възраст. Това е така, защото силите, качествата, дарбите и способностите, принадлежащи на Уран, могат да бъдат поставени напълно в дейност от Слънцето, а влиянието на Слънцето върху човека започва след ТРИДЕСЕТГОДИШНА възраст. 7.8. АСПЕКТИ НА СЛЪНЦЕТО С НЕПТУН СЛЪНЦЕТО в съвпад, паралел, тригон, съвпад в скоби, 72 ° или секстил е НЕПТУН Това са хармоничните съчетания между Слънцето и Нептун. Нептун е най-висшият добротворец от ангелския свят, той представя най-висшата йерархия на ангелите-серафимите. Серафимите са братя, които са носители, изявители и служители на Божествената любов. Своите благословения и благотворни влияния те изпращат на човечеството чрез света или обитателите на Нептун. Всички същества, които имат за най-висш идеал да бъдат служители на Божествената любов са под хармоничното влияние на Нептун и Слънцето. В митологията Нептун е известен като Бог на океаните и моретата и на всички същества, които живеят в тях. Но като вземем предвид алегоричния език на мистическата мъдрост, използвана от мъдреците в цялата окултна симвология, това означава, че Нептун и нептуновият свят са проводници на Божествената любов, защото водата е представител на Любовта на земята, т. е.
към текста >>

Всички гениални творби на изкуството, които се отличават с най-голяма красота, духовност, дълбочина и с висша идейност, въобще всичко прекрасно и идейно, и образцово, което е рожба на душата, е родено от люде, които са под благотворното влияние на Слънцето и Нептун.
Хармонията между Слънцето и Нептун в даден хороскоп, в зависимост от нейната сила, показва, че такъв човек има множество приятели от Нептуновия свят, т. е. от носителите и служителите на Божествената любов. Под такава хармония явно е, че човек ще има най-много благоприятни възможности и условия за развитие и напредък в духовно отношение. Люде с хармония между Слънцето и Нептун в хороскопа си, според силата на тази хармония, ще имат хармонични връзки, отношения и обмяна с Божествения свят на Любовта. Хармоничното влияние на Слънцето и Нептун в ъгловръзка създава най-вдъхновените творци и служители в областта на изящните изкуства. Всички гениални творби на изкуството, които се отличават с най-голяма красота, духовност, дълбочина и с висша идейност, въобще всичко прекрасно и идейно, и образцово, което е рожба на душата, е родено от люде, които са под благотворното влияние на Слънцето и Нептун. Духовната романтика и духовния лиризъм са плод на артисти, родени под силното Слънчево-Нептуново влияние. Най-важните, основните отличителни качества на люде, родени под силното Слънчево-Нептуново влияние, са: общочовешка мечтателност за щастието на всички човеци, наричана утопизъм, блян за хармония, братско единомислие и чист и възвишен живот между човеците, духовна романтика, почиваща върху принципа на Божествената любов, която е основата на техния живот. В постигането на висшите и общочовешки цели те изключват напълно всяко насилие и всяка лъжа. С мислите, чувствата, словата и делата си те са всякога носители, изявители и служители на най-висшите, най-напредничави, най-човечни, най-духовни и най-изтънчени общочовешки идеи. Най-великият представител на хармоничното Слънчево-Нептуново влияние до днес между човеците е Христос.
към текста >>

79. 8. ЛУНАТА

Липсата на всякакви съчетания между Луната и Марс, показва, че такъв човек още не е минал през изпитания, за да се научи да разграничава низшата си природа от висшата.
Тези отрицателни качества на Марс се придават и проявяват в живота на човека с такава сила, при дисхармонията на Луната с Марс, когато самият Марс получава преобладаващи дисхармонични съчетания от злосторниците. Но когато Марс има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, а самият той дава дисхармония на Луната, тогава гореказаните качества на Марс въздействат много по-слабо. Накратко казано, в зависимост от силата на дисхармонията между Луната и Марс, в живота на такъв човек се проявява нечистота, безредие във впечатления, желания, хранене, облекло и обстановка. Колкото по-силна е дисхармонията между Луната и Марс, толкова по-податлив е човек на влиянията на животинското царство, т. е. на своята низша природа. Липсата на всякакви съчетания между Луната и Марс, показва, че такъв човек още не е минал през изпитания, за да се научи да разграничава низшата си природа от висшата. Дисхармонията между Луната и Марс показва недоразумения и нещастия в брачния живот, особено в мъжки хороскоп. 8.4. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ЮПИТЕР ЛУНАТА в съвпад, тригон, паралел, съвпад в скоби, 72 или секстил с ЮПИТЕР Хармоничните съчетания на Луната с Юпитер имат твърде благотворно влияние и значение за умствения, и за духовния, и за органическия живот на човека, както и за неговите материални условия и възможности. Юпитер се нарича „ГОЛЕМИЯТ ДОБРОТВОРЕЦ”, носител на голямото щастие и големите постижения, защото Юпитер има отношение към висшия творчески разум, чрез който човек възприема, осъзнава и оползотворява всички благословения, идващи от разните висши светове. Луната управлява въображението, което в духовно отношение има същата служба, каквато е утробата на майката по отношение на физическия живот. Следователно, когато Луната има хармонично съчетание с Юпитер, т. е.
към текста >>

Когато сам Юпитер има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава при хармоничното му съчетание с Луната се придобиват Юпитеровите дарби и способности и добродетели в най-голямата им пълнота и в най-висшата им степен на проява.
Затова, когато има хармония между Луната и Юпитер, религиозните стремежи, вярата и надеждата на човека са добре развити. Юпитер се нарича планета на изобилието в умствено, духовно и материално отношение. Затова, колкото по-голяма е хармонията между Луната и Юпитер, толкова по-големи са умствените, духовните и материални придобивки на човека. Накратко казано, според силата на хармонията между Луната и Юпитер човек придобива добродетелните сили, качества, дарби и способности на Юпитеровото влияние, т. е. на влиянието на висшите ангелски светове. Когато сам Юпитер има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава при хармоничното му съчетание с Луната се придобиват Юпитеровите дарби и способности и добродетели в най-голямата им пълнота и в най-висшата им степен на проява. Когато, обаче, Юпитер има преобладаващи дисхармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай Юпитеровите дарби и способности се придобиват в много по-малка и по-слаба форма. ЛУНАТА в опозиция, квадрат или полуквадрат с ЮПИТЕР Според силата на дисхармонията на Луната и Юпитер въображението е повече или no-малко неправилно развито, неправилно възприема идеите и замислите на висшите светове, поради което човек има неправилна представа за нещата и явленията в природата и живота. Такъв човек си въобразява, че всичко знае и разбира най-добре, че другите трябва да се ръководят от него, че само той може да направи най-хубавите неща. Силата на дисхармонията между Луната и Юпитер определя силата и трайността на човешката гордост, на човешкото тщеславие, на суеверието, фанатизма, преувеличаването, самохвалството, лъже вярата в несъществуващи чудеса и явления, вярването, че може да се постигне без разумни усилия, без ученичество и работа познание, сила и съвършенство. Всички видове религиозни течения и общества, отличаващи се с всевъзможни суеверия, отричащи науката и надяващи се на съвършенство и спасение по чудо, са създадени от люде, в чиито хороскопи Луната и Юпитер са в дисхармония.
към текста >>

Всички видове религиозни течения и общества, отличаващи се с всевъзможни суеверия, отричащи науката и надяващи се на съвършенство и спасение по чудо, са създадени от люде, в чиито хороскопи Луната и Юпитер са в дисхармония.
Когато сам Юпитер има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава при хармоничното му съчетание с Луната се придобиват Юпитеровите дарби и способности и добродетели в най-голямата им пълнота и в най-висшата им степен на проява. Когато, обаче, Юпитер има преобладаващи дисхармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай Юпитеровите дарби и способности се придобиват в много по-малка и по-слаба форма. ЛУНАТА в опозиция, квадрат или полуквадрат с ЮПИТЕР Според силата на дисхармонията на Луната и Юпитер въображението е повече или no-малко неправилно развито, неправилно възприема идеите и замислите на висшите светове, поради което човек има неправилна представа за нещата и явленията в природата и живота. Такъв човек си въобразява, че всичко знае и разбира най-добре, че другите трябва да се ръководят от него, че само той може да направи най-хубавите неща. Силата на дисхармонията между Луната и Юпитер определя силата и трайността на човешката гордост, на човешкото тщеславие, на суеверието, фанатизма, преувеличаването, самохвалството, лъже вярата в несъществуващи чудеса и явления, вярването, че може да се постигне без разумни усилия, без ученичество и работа познание, сила и съвършенство. Всички видове религиозни течения и общества, отличаващи се с всевъзможни суеверия, отричащи науката и надяващи се на съвършенство и спасение по чудо, са създадени от люде, в чиито хороскопи Луната и Юпитер са в дисхармония. Всички религиозни учения, отличаващи се с празнодумство и обещаващи чудотворни постижения без работа, са рожба на такива умове. Накъсо казано, всички възможни изопачения, заблуждения и лекомислия в областта на религиозните схващания и разбирания са родени от умовете на люде, в чиито хороскопи има дисхармония между Луната и Юпитер, а и самият Юпитер има преобладаващи дисхармонии от злосторниците. В последният случай отрицателните качества са проявени в най-силна форма. Когато Луната е дисхармонично съчетана с Юпитер, но Юпитер получава преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава дисхармоничното влияние на Юпитер върху Луната не е така силно и вредно. Заблудите на такъв човек в религията няма да бъдат така големи и гореказаните качества няма да са много силни в отрицателно отношение.
към текста >>

Според силата на хармонията между Луната и Уран, по-добре или по-слабо се развиват хармонично дарбите и способностите, намиращи се в коронната част на главата, чрез които човек прави правилни връзки, отношения и обмяна с висшите ангелски светове, откъдето придобива Прометеевския огън за творчество във всички области на науката, изкуствата, философията и техниката.
При дисхармония между Луната и Сатурн, когато самият Сатурн получава предимно хармонични съчетания от добротворците и липсват дисхармонии със злосторниците, тогава дисхармоничното влияние на Сатурн върху Луната не е толкова пакостно и злокобно. Когато има хармония между Луната и Сатурн, а самият Сатурн получава предимно дисхармонии от злосторниците, тогава неговите хармонични влияния върху Луната ще останат без последствие, т. е. лицето не ще получи добродетелните качества на Сатурн, поменати за хармоничните съчетания на Луната и Сатурн. Когато липсват всякакви съчетания между Луната и Сатурн, това показва, че такъв човек е свободен от тежки кармични задължения и не е бивал поставян на изпитания, през каквито е минал праведника Йов от Библията. 8.6. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С УРАН ЛУНАТА в тригон, 72° и секстил с УРАН Колкото по-силно е хармоничното съчетание между Луната и Уран, толкова по-силно е положителното Ураново влияние върху умствения, духовния и волевия живот на човека, особено до тридесетгодишна възраст, която се нарича Лунна, тъй като до тридесетгодишна възраст над човека господства Лунното влияние. Според силата на хармонията между Луната и Уран, по-добре или по-слабо се развиват хармонично дарбите и способностите, намиращи се в коронната част на главата, чрез които човек прави правилни връзки, отношения и обмяна с висшите ангелски светове, откъдето придобива Прометеевския огън за творчество във всички области на науката, изкуствата, философията и техниката. Хармонията между Уран и Луната е свидетелство, че такъв човек в много минали животи е бил прилежен ученик, който е прилагал усвоеното познание. Хармонията на Луната с Уран дава мощно и богато творческо въображение. Умът на такъв човек се отличава с бърза схватливост и съобразителност. Впечатлителността е бърза, интензивна, богата. Чувствата на такъв човек и възгледите му са устойчиви, постоянни, интензивни, самобитни.
към текста >>

Органическото злато в кръвта показва, че човек е придобил много органически качества - основа за развитие на най-висшите дарби и способности, на най-висока интелигентност и на най- висша нравственост.
Главният мозък представя почвата, градината на човешкия ум, където се посяват и обработват най-висшите дарби, добродетели и способности. Следователно, колкото повечко и по-силни са хармоничните съчетания на Луната с добротворците, толкова повече благословения, сили и качества придобива главния мозък от висшите светове. Когато Луната е хармонично съчетана с повече добротворци, главният мозък на такъв човек може да се уподоби на най-плодородната почва, в която могат да се сеят всякакви семена и от която могат да се родят всякакви плодове. Добротворецът, който образува най-силен аспект с Луната, влияе чрез нея най-силно върху устройството, формирането на човешкия мозък и върху добродетелните качества, дарбите, способностите, идеите и разбиранията на този човек, които ще определят идеалите и насоките на неговия живот. Ако Слънцето има най-силно хармонично съчетание с Луната, устройството и формирането на главния мозък и на цялото тяло ще бъдат най-хармонични и кръвта на човека ще притежава достатъчно количество органическо злато, което гарантира здравето на човека. Органическото злато в кръвта показва, че човек е придобил много органически качества - основа за развитие на най-висшите дарби и способности, на най-висока интелигентност и на най- висша нравственост. Ако преобладаващи са хармоничните съчетания с Юпитер, главният мозък на човека ще бъде устроен и формиран под Юпитерово влияние, ще съдържа преобладаващите творчески сили, качества и свойства на Юпитер, такъв човек ще има най-добрите възможности да развие Юпитеровите добродетели, дарби и способности - философски способности, религиозни чувства, духовни стремежи, любов към обществена дейност, щедрост, милосърдие, интуиция. Когато Луната има най-силна хармония с Венера, главния мозък на човека съдържа предимно творчески сили, качества и свойства на Венера и дава най-добрите условия и възможности за развитие и прояви на Венерините дарби и способности: любов към всички изящни изкуства и прояви, и успехи в изкуствата (артистични стремежи и прояви). Дисхармонията между Луната и добротворците показва, че в минали животи такъв човек е имал благословения от висшите светове, но не се е ръководил от висш идеал и е пропуснал да развие способностите си, не е използвал добрите възможности и условия. Дисхармонията между Луната и добротворците, според своята сила, показва какви творчески сили, качества и свойства е изгубил главния мозък, поради което е станал подобен на най-бедна почва или е заприличал на пустеещо поле, където никнат само плевели и бурени. За количеството, силата и качеството на творческите сили, както и за условията и възможностите за развитието и проявите на висшите дарби и способности, съдим от количеството и силата на хармоничните съчетания между Луната и добротворците.
към текста >>

80. 9. МЕРКУРИЙ

Ако Меркурий получава най-силни дисхармонични аспекти от Марс, умът на човека е ръководен от дисхармонични Марсови качества и човек е негоден за работа и успехи в никаква наука и изкуство.
В такива области те имат най-голям успех. Хармоничните съчетания между Меркурий и Марс създават най-сръчните, най- работоспособните и най-продуктивните работници, в областта, за която те са годни. МЕРКУРИЙ в опозиция, съвпад, съвпад в скоби, квадрат, паралел, полуквадрат с МАРС В зависимост от силата на дисхармоничния аспект между Меркурий и Марс, умът на човека по-силно или по-слабо попада под отрицателните Марсови влияния и придобива отрицателните Марсови качества. Такива люде се отличават със следните отрицателни Марсови качества: припряност, прибързаност, нетърпеливост, нервозност, избухливост, гневлиаост, свадливост, увлечение в спорове, побойничество, безразсъдство, болезнено честолюбие, жестокост, отмъстителност, омраза. Съществено е, че проявите на тези качества са скоропреходни - те бързо и от най- незначителни поводи възникват и бързо прегарят. Ако Меркурий получава най-силни дисхармонични аспекти от Марс, умът на човека е ръководен от дисхармонични Марсови качества и човек е негоден за работа и успехи в никаква наука и изкуство. Люде с дисхармония между Меркурий и Марс, според силата на дисхармонията, внасят раздори и разрушения между човеците, с мислите, чувствата, словата и делата си. Те са без чувство за дълг и отговорност пред Бога, природата, човечеството и обществото. Те са поклонници на физическата сила и ловкост, мислят и говорят често за оръжие и винаги носят със себе си хладно или огнестрелно оръжие. Ловджийството и спортните игри са любимите занятия на тези люде. Това са човеци, лишени от по-сериозни и научни интереси и от обществени идеи.
към текста >>

Тези силно изразени душевни наклонности и голяма сериозност на характера определят винаги големи успехи във всяка област на науката, във философията, религията и обществената дейност.
Липсата на всякакъв аспект между Меркурий и Марс показва, че човешкият ум още не е направил съзнателни връзки и няма съзнателни отношения и обмяна със силите на животинското царство. 9.3. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С ЮПИТЕР МЕРКУРИЙ в съвпад, съвпад в скоби, паралел, тритон, 72° или секстил с ЮПИТЕР Меркурий има отношение към низшия природен ум, който се занимава със силите, качествата, свойствата и материята и явленията в природата, с материята изобщо, а Юпитер има отношение към висшия разум, чието предназначение е да възприема и проявява силите, идеите, мислите и благословенията, които висшите светове изпращат на човечеството. Хармоничните съчетания между Меркурий и Юпитер са от най-голямо значение, защото в такъв случай има връзка между висшия разум и низшия ум и съществуват условия и възможности за големи и разностранни умствени постижения в разни области, защото при хармонията между Меркурий и Юпитер, в зависимост от нейната сила, човек има правилни връзки и отношения с множество висши светове, възприема и разбира множество идеи и замисли от висшите светове, притежава дарби и способности да направи достояние тези висши идеи на всички човеци. Според силата на хармонията между Меркурий и Юпитер, човек притежава висши дарби и способности да възприема и разбира внушенията, мислите и ръководството на ангелските светове, които дават на човека знание, светлина и разумност как да оползотвори благословенията, които получава от ангелите. При хармония между Меркурий и Юпитер, според силата на хармонията, човек притежава следните по-важни висши дарби и способности: силна интуиция, постоянна любознателност, широта в познавателните интереси, схващания и разбирания, философски замисли, стремежи и разбирания, вродена религиозност, любов към философските и религиозни идеи и учения, любов към обществените и социални върпоси, към обществената дейност, любов към всички окултни науки. Тези силно изразени душевни наклонности и голяма сериозност на характера определят винаги големи успехи във всяка област на науката, във философията, религията и обществената дейност. Основателите на философски и религиозни системи, ръководителите на духовни общества и учения имат често хармония между Меркурий и Юпитер. Колкото по-силна е хармонията между Меркурий и Юпитер, толкова по-големи са усилията, стремежите и любовта на такива люде към добротворство, толкова повече условия и възможности имат да бъдат носители и изразители на добротворни идеи, да се проявят като истински служители на доброто. За такива люде може да се каже, че са възлюбили Бога с ума си, т. е. напълно съзнателно, и се стремят с всичката си умствена и духовна сила да бъдат служители на Господа. Понеже Юпитер, т. е.
към текста >>

Колкото по-силни са хармоничните съчетания между Меркурий и Юпитер, толкова по-голяма е хармонията между висшия ангелски разум, проявяващ се чрез Юпитер и низшия, човешки ум, проявяващ се чрез Меркурий, толкова повече са благословенията, условията и възможностите за осъществя - ване, въплъщаване, реализиране и постигане на висшите идеи и замисли, идващи у човека от ангелския свят, толкова по-възможни и по-големи са успехите в областта на философията, науката и изкуствата.
Общо за аспектите на МЕРКУРИЙ с ЮПИТЕР След хармонията между Меркурий и Слънцето, по сила и благотворност следва хармонията между Меркурий и Юпитер. Защото Юпитер е носител и дарител на големите добрини, големите успехи и големите постижения. Всичко това, обаче човек може да получи посредством хармонията между Меркурий и Юпитер, т. е. посредством хармонията между висшия разум и низшия ум. Защото Юпитер, висшият разум, е носител на всички видове семена, които носят големите благословения, а Меркурий, низшият ум, е почвата, на която семената на Юпитер биват посявани, възраствани и дават плод. Колкото по-силни са хармоничните съчетания между Меркурий и Юпитер, толкова по-голяма е хармонията между висшия ангелски разум, проявяващ се чрез Юпитер и низшия, човешки ум, проявяващ се чрез Меркурий, толкова повече са благословенията, условията и възможностите за осъществя - ване, въплъщаване, реализиране и постигане на висшите идеи и замисли, идващи у човека от ангелския свят, толкова по-възможни и по-големи са успехите в областта на философията, науката и изкуствата. Защото чрез Юпитер, висшият разум, човек придобива творческите сили и творческата светлина от ангелския свят, а чрез Меркурий става посяването и придобиването на плодовете от висшите идеи и замисли. Хармонията между Меркурий и Юпитер е свидетелство, че в много минали животи човек с ума си е следвал ръководството на своя ангел и всякога е бивал носител, изявител и служител на всичко онова, което му е казвал ангелът. Учителят казва: „Всяко зло е резултат от някое неизползвано добро”. Това значи, че дисхармонията между Меркурий и Юпитер е последица от непослушанието на човека да бъде доброволно служител с ума си на ангелските идеи и замисли, предавани на човека чрез света на Юпитер. Дисхармонията между Меркурий и Юпитер показва, в зависимост от нейната сила, че човек ще има всякакви пречки, лоши условия и заблуждения, поради което не ще може да осъществява своите висши идеи и замисли, тъй като несъгласието между висшия и низшия ум на човека означават дисхармония между онова, което казват ангелите и онова, което мисли и разбира човека.
към текста >>

Ако човек е артист, учен или философ и има в хороскопа си хармония между Меркурий и Сатурн, неговата наука или изкуство ще се отличават със строга обоснованост, системност и целесъобразност.
Хармонията между Меркурий и Сатурн дава много силна памет, но тази памет е свързана с дълговременно помнене на събития и изживявания от материалния свят. Такива люде имат силно развити наблюдателни способности и могат да станат добри естественици, при условие, че освен хармонично въздействие от Сатурн, Меркурий получава и хармоничен ръководещ аспект от Слънцето, Юпитер или Уран. Невъзможно е човек да бъде добър естественик, химик, физик, лекар, да има успех в областта на тези науки, ако неговият Меркурий освен добри аспекти с висшите светила няма хармония на Меркурий със Сатурн. Царството на Сатурн е земята и всички богатства, които съдържа земята, могат да бъдат придобити и оползотворени само когато съществува хармония между Меркурий и Сатурн, т. е., когато умът може добре да овладее и използва законите на физическата природа. Ако човек е артист, учен или философ и има в хороскопа си хармония между Меркурий и Сатурн, неговата наука или изкуство ще се отличават със строга обоснованост, системност и целесъобразност. Накратко казано, при хармония между Меркурий и Сатурн мисълта на човека всякога е положителна, неговият ум се стреми всичко да изпитва, да подлага на опит и проверка, за да бъде всичко проверено и доказано чрез петте усетоспособности. МЕРКУРИЙ в опозиция, сьвпад, съвпад в скоби, паралел, квадрат или полуквадрат със САТУРН Дисхармонията между Меркурий и Сатурн е една от най-лошите в много отношения, защото тази дисхармония прави човешкия ум податлив на много заблуждения, изопачавания, ограничения, понеже лишава ума на човека от светлина и от благоприятни условия и възможности да разбира правилно нещата и да има добро умствено развитие и добри постижения. Колкото по-голяма е дисхармонията между Меркурий и Сатурн, толкова по-голям е мракът на човешкия ум, толкова по-вече са склонностите към умствени заблуждения. Люде с такава дисхармония като че ли гледат света с черни и криви очила. Те всякога виждат нещата и явленията изопачени, изкривени, вдъхващи отвращение или страх.
към текста >>

Всички най-лоши, най-пакостни и най-големи изопачавания и заблуждения в областта на науката, изкуството, философията, религията, социалните науки са родени от умовете на люде със силна дисхармония между Меркурий и Сатурн.
Това са най-големите клюкари и одумници, които търсят само грешки и недостатъци у всички. Люде с дисхармония между Меркурий и Сатурн всякога си избират такива професии, където могат най-силно и най-свободно да проявят своите дисхармонични качества. Любими професии на такива люде са - да бъда лихвари, бирници, вехтошари, прокурори, изобличители-критици, т. е. те са там, където се намесва нечистотата и престъплението. Люде с дисхармония между Меркурий и Сатурн всякога и към всички проявяват недоверие, всякога и във всичко се съмняват (Плюшкин, Молиеровият скъперник). Всички най-лоши, най-пакостни и най-големи изопачавания и заблуждения в областта на науката, изкуството, философията, религията, социалните науки са родени от умовете на люде със силна дисхармония между Меркурий и Сатурн. При такива люде дисхармоничният аспект между Меркурий и Сатурн е най-силен и ръководещ. Особено силно и пакостно е влиянието на дисхармонията между Меркурий и Сатурн до тридесетгодишна възраст. Най-голямото нещастие на такива люде е, че те нямат вяра в Бога и никога не очакват да настане нещо по-добро от злото, което постоянно виждат. Ако дисхармонията между Меркурий и Сатурн е най-силна и ръководеща, в такъв случай умът на такъв човек е пълен само с големи заблуждения и животът му бива нещастен от начало до край, до последните му дни. Колкото по-голяма е дисхармонията между Меркурий и Сатурн, толкова повече, по-силни и по-дълготрайни са отрицателните дисхармонични и разрушителни мисли и идеи, които занимават ума на такъв човек.
към текста >>

Люде с хармонично съчетание между Меркурий и Уран са всякога новатори, преобразователи и носители на всички най-нови идеи и замисли, на всичко най-напредничаво и гениално в областта на науката, изкуството и философията, изобщо във всяка област на човешката дейност.
При хармония между Меркурий и Уран човешкият ум се отличава с необикновено силна бърза и навременна интуиция, с голяма прозорливост, бърза досетливост, бърза съобразителност, най-сполучлива изразност, с всестранност в мисленето и с най-силни обобщителни способности на ума. Според силата на хармонията между Меркурий и Уран се съди до каква степен човек е бивал възприемател, носител, изявител и служител на ангелската мъдрост със своите мисли и идеи, т. е. с ума си. За да има хармония между Меркурий и Уран в хороскопа на един човек, в предишни съществувания той многократно е бил добър, изпълнителен окултен ученик - всяка хармония между Меркурий и Уран е свидетелство за ученичество на човека в окултни школи. Накъсо казано, по силата на хармонията между Меркурий и Уран се съди за гениалните заложби, дарби и способности, както и за приятелите, които човек има в Урановия свят, за богатствата, благословенията и творческата светлина, които той може да получи от света на мъдростта. Люде с хармонично съчетание между Меркурий и Уран са всякога новатори, преобразователи и носители на всички най-нови идеи и замисли, на всичко най-напредничаво и гениално в областта на науката, изкуството и философията, изобщо във всяка област на човешката дейност. Такива люде във всички области на живота със своите идеи, замисли, стремежи и интелектуални прозрения са прометеевци между човеците. Особено силен и благотворен е хармоничният аспект между Уран и Меркурий, когато самият Уран има хармонично съчетание със Слънцето, в който случай се казва, че Уран е хармонизиран. Ако пък Уран е в дисхармония със Слънцето и получава преобладаващи дисхармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай хармоничният аспект между Меркурий и Уран не ще бъде много благотворен. МЕРКУРИЙ в опозиция или квадрат с УРАН По силата на дисхармонията между Меркурий и Уран се съди до каква степен човек е внесъл заблуждения, изопачавания, тъмнина, нечистота, безпорядък и разрушителност с мислите и идеите си във всички области на човешкия живот. Дисхармонията между Меркурий и Уран е свидетелство, че в минали животи такъв човек е бил в окултни школи, но не се е учил и не е прилагал прилежно и добросъвестно окултното познание, поради което съзнателно или несъзнателно е бил проводник на идеи и замисли от низшите светове, т. е.
към текста >>

Нептун е представител на ангелския свят от най-висшата йерархия на серафимите.
Ако човек с някое от тези три съчетания между Меркурий и Уран има за ръководна идея в живота си любовта си към Бога и доброто, в този случай тези съчетания действат като хармоничните. Ако ли човек няма любов и вяра в Бога и не се ръководи от доброто в живота си, разглежданите три аспекта действат като дисхармоничните аспекти между Меркурий и Уран. Липсата на всякакъв аспект между Меркурий и Уран е свидетелство, че такъв човек още не е правил съзнателни и системни умствени усилия да изучава окултните науки и не може да има големи познания в тази област. 9.6. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ С НЕПТУН МЕРКУРИЙ в тригон, на 72° или в секстил с НЕПТУН Хармоничните съчетания между Меркурий и Нептун са от най-голямо значение, особено за люде на изкуството, литературата, за всички видове артисти, главно за творците в областта на всички видове изкуства. Също така това съчетание е твърде важно за мистиците. Нептун е представител на ангелския свят от най-висшата йерархия на серафимите. Нептуновият свят учи човека да бъде носител, служител и изявител на Божествената любов, на общочовешките Божествени идеали, на всички мисли и стремежи, чрез които се изявява Божията любов. Хармонията между Меркурий и Нептун е свидетелство до каква степен човек с ума си, т. е. с идеите и мислите си е служил на Божествената любов, до каква степен със своя ум той е станал изразител на идеите и замислите от Нептуновия свят в областта на изкуствата, философията и религията. Трябва да се помни, че Нептун е по-висша октава на Венера. Следователно, всички качества и прояви, които има човешкия ум при хармония между Меркурий и Венера, се придобиват и при хармонията между Меркурий и Нептун, само че в много по-широки размери и в по-голяма сила и съвършенство.
към текста >>

Трябва да се помни, че Нептун е по-висша октава на Венера.
Също така това съчетание е твърде важно за мистиците. Нептун е представител на ангелския свят от най-висшата йерархия на серафимите. Нептуновият свят учи човека да бъде носител, служител и изявител на Божествената любов, на общочовешките Божествени идеали, на всички мисли и стремежи, чрез които се изявява Божията любов. Хармонията между Меркурий и Нептун е свидетелство до каква степен човек с ума си, т. е. с идеите и мислите си е служил на Божествената любов, до каква степен със своя ум той е станал изразител на идеите и замислите от Нептуновия свят в областта на изкуствата, философията и религията. Трябва да се помни, че Нептун е по-висша октава на Венера. Следователно, всички качества и прояви, които има човешкия ум при хармония между Меркурий и Венера, се придобиват и при хармонията между Меркурий и Нептун, само че в много по-широки размери и в по-голяма сила и съвършенство. При хармонията между Меркурий и Нептун, човешкият ум се научава правилно да възприема, разбира и проявява красотата на Божествената Любов, проявена в умствения и сърдечен живот на човека. При хармонията между Меркурий и Нептун човешкият ум се учи правилно да вижда, възприема, съзерцава и разбира проявите на красотата в природата и цялата действителност, главно чрез формите, цветовете и звуковете. При хармония между Меркурий и Венера човешкият ум се стреми към постигане на външната красота, чистота и порядък. При хармония между Меркурий и Нептун човешкият ум е насочен главно към постигане на красота, чистота и ред в мисли, идеи, чувства и желания, т. е.
към текста >>

Само при хармония между Меркурий и Нептун човешкият ум прониква в Нептуновия свят, човек може да преживее висше вдъхновение и да предаде творческите видения и чувствата на висшата красота, възприета в този свят.
Колкото по-голяма е хармонията между Меркурий и Нептун, толкова по-голяма е любовта на човека към красотата, реда и чистотата в умствения и духовен живот, толкова повече и по-силни са артистичните дарби, заложби и способности, както и стремежите към придобиване на добродетели. Според силата на хармонията между Меркурий и Нептун биват количеството, силата и трайността на артистичните дарби, способности и качества. А така също и условията и възможностите за прояви и постижения в областта на изящните изкуства, философията и религията. Люде с хармония между Меркурий и Нептун притежават дарби и способности да бъдат творци в областта на изкуството, да разбират творенията на изкуството от пo-високо духовно гледище, да ценят дълбоко произведенията на гениалните творци в изкуството. Най-прекрасните и съдържателни творения на изкуството са създадени от люде, които имат силна хармония между Меркурий и Нептун, защото умът в такива случаи се стреми към широка духовност и всестранни прояви на красотата. Само при хармония между Меркурий и Нептун човешкият ум прониква в Нептуновия свят, човек може да преживее висше вдъхновение и да предаде творческите видения и чувствата на висшата красота, възприета в този свят. Хармонията между Меркурий и Нептун прави ума силно склонен към отдаване на романтична съзерцателност, към общочовешки и висши мечтания, към търсене на духовността и красотата във всички неща. Хармонията между Меркурий и Нептун е твърде важна за всички религиозни реформатори, създатели на религиозни системи, за всички пророци, съновидци с пророчески съновидения, за всички ясновидци и философи-идеалисти, носители на общочовешки идеали, за всички окултисти, за всички служители на Божествената любов, защото когато умът на човека, управляван от Меркурий, е ръководен от благотворното влияние на нептуновия свят, тогава човек най-добре схваща и разбира и оползотворява всички благословения на Божествения свят. При такава хармония между Меркурий и Нептун човек може да бъде първостепенен артист, първостепенен философ, окултист, пророк, ясновидец, психометър, телепат и пр. Всякога да се помни и знае, че хармонията между Меркурий и Нептун може да се изрази съзнателно и в пълнота, системно и целесъобразно в пълната й сила и съдържателност едва след тридесетгодишна възраст на човека. Преди тридесетгодишна възраст хармонията между Меркурий и Нептун се проявява главно в красиви, но нецелесъобразни, идейно неизбистрени романтични настроения или в любов към изучаване на изкуствата и всичко прекрасно.
към текста >>

Следователно, колкото по-силна е хармонията между Меркурий и Уран, толкова повече и по-силни са Прометеевските дарби, способности и качества у човека: независимост, самостоятелност, оригиналност, изобретателност, всестранни творчески и реформаторски способности и дарби, ненавист към установеното и обикновеното, висша социална нравственост.
Такива люде са създали всички ползотворни закони и обществени системи. Дисхармонията между Меркурий и Сатурн влияе на ума с редица пакостни качества: подозрителност, недоверчивост, мнителност, ревнивост, скъперничество, егоизъм, безсърдечност, ограничени схващания и разбирания, фанатичност, лъжовност, демагогство, всякакви умствени изопачавания, разрушителност. Това са най-жестоките човешки умове, създатели на най-пакостни идеи и учения, изпълнени от край докрай със заблуди. Хармонията между Меркурий и Уран, в зависимост от нейната сила, дарява човешкия ум с повечето положителни Уранови качества. Между митологичните герои, най-типичен представител на Урановото влияние е Прометей. Следователно, колкото по-силна е хармонията между Меркурий и Уран, толкова повече и по-силни са Прометеевските дарби, способности и качества у човека: независимост, самостоятелност, оригиналност, изобретателност, всестранни творчески и реформаторски способности и дарби, ненавист към установеното и обикновеното, висша социална нравственост. Хармонията между Меркурий и Уран дава дарби и способности за изучаване и разбиране на всички окултни науки и особено на АСТРОЛОГИЯТА. Човек с хармония между Меркурий и Уран може да стане окултен ученик. Създателите на всички окултни учения са имали голяма хармония между Меркурий и Уран. При дисхармония между Меркурий и Уран човек притежава много отрицателни Уранови качества. Люде с такива умове съзнателно или несъзнателно изопачават окултните идеи и учения, изразители са на Ницшеански и подобни лъжефилософски идеи и стремежи, свързани със свръхчовешко високомерие, със страст за господство и с презрение към обикновените или слабите.
към текста >>

Такъв човек може да се прояви като гений в областта на науката, изкуствата, философията, религията, астрологията, електрофизиката.
Учителят казва: „Меркуриевият или природният ум е основата, върху която се изграждат всички останали умове на човека”. Меркуриевият ум е свързан с човешкото съзнание. Следователно, колкото повече и по-силни са хармониите на Меркурий с добротворците, толкова по-съзнателни са умствената дейност и животът на човека, по-големи са стремежите му към висшите светове и обратно: колкото повече са дисхармониите на Меркурий с другите светила, особено със злосторниците, толкова по-беден е човешкият ум, по-несъзнателен е животът на човека и по-често той е обсебван от низши желания. Меркурий е наричан „секретар на Боговете”, защото, както се вижда от символа му, той има връзки и отношения с всички светове, следователно, от ума на човека зависи какви ще бъдат връзките му, отношенията и обмяната му с различните светове. Когато Меркурий има най-силна хармония със Слънцето, а същевременно образува най-силни хармонични съчетания с Юпитер, Уран и Нептун, тогава със сигурност може да се твърди, че умът на такъв човек е надарен с гениални дарби и способности, с голяма творческа сила и светлина. Такъв човек може да се прояви като гений в областта на науката, изкуствата, философията, религията, астрологията, електрофизиката. Такива люде са гениални творци и големи преобразователи в много области на живота. Когато Меркурий има само силни дисхармонични съчетания със злосторниците и няма никакъв подпомагащ хармоничен аспект с добротворците, това показва тежка карма на човека, който с ума си многократно в минали животи е нарушавал Божествените закони, направил е с него много престъпления, поради което своята умствена карма той ще изплаща през настоящия си живот с тежки заболявания на главната нервна система, с душевни разстройства и умопобъркване. Добротворното светило, с което Меркурий образува най-силно хармонично съчетание, е главен ръководител на човешкия ум и за връзка на човешкия ум с Божията Любов, Мъдрост и Истина. Злосторното светило, с което Меркурий образува най-силен дисхармоничен аспект, служи като най-силен изкусител, създател на разни пречки и мъчнотии, породител на прегрешения или заблуди. Количеството и силата на хармоничните съчетания между Меркурий и добрстворците показва доколко умът на човека се е научил, вижда и разбира проявите на човешкия живот и в природата, доколко човек мисли за доброто, обича доброто, стреми се към доброто, прилага доброто, върши добрини, доколко човек е възлюбил Бога с ума си, доколко мисли за Бога и вярва в него, доколко познава проявите на Бога.
към текста >>

81. 10. ВЕНЕРА

Венера е носителка на любовта, а Юпитер на висшата разумност, затова по силата на хармоничния аспект между тях съдим доколко съюзът между любовта и разумността е изграден в сърцето на човека.
Хармонията между Венера и Юпитер в хороскопа на артисти, в зависимост от силата си, ще им даде богати условия и възможности за бърз и сигурен успех в областта на изкуството, ще им донесе почести, материални богатства, слава. Големият успех и тук се дължи колкото на способностите, толкова и на добродетелните качества, на голямата привлекателност, на „духовния магнетизъм” на тези артисти. Учителят казва: „Всяка идея, всяка мисъл, всяко желание и всяко дело може да успее и да допринесе добър плод дотолкова, доколкото е вложена любов в него. Но човек може правилно да възприема и проявява любовта, само когато е разумен и доколкото е разумен. Защото само разумният може да бъде носител, изявител и служител на любовта”. Венера е носителка на любовта, а Юпитер на висшата разумност, затова по силата на хармоничния аспект между тях съдим доколко съюзът между любовта и разумността е изграден в сърцето на човека. Хармонията между Венера и Юпитер показва до каква степен човек е богат в умствено и духовно отношение, защото само при тази хармония човек може да преобърне материалните богатства в умствени и духовни, а умствените и духовните - в материални. Учителят казва: „Добродетелите са почвата, на която се посяват, правилно развиват и дават плодове висшите дарби и способности. Върху всяка добродетел е посадена някоя висша дарба или способност”. Понеже Венера обработва всички видове добродетели, а Юпитер е сеятелят на всички висши дарби и способности, затова хармонията между Венера и Юпитер в даден хороскоп открива наличност както на добродетели, така и на висши дарби и способности. Човек с хармония между Венера и Юпитер в хороскопа си може с основание да се надява, че ще има потребните условия и възможности да постигне своите идеали.
към текста >>

Върху всяка добродетел е посадена някоя висша дарба или способност”.
Но човек може правилно да възприема и проявява любовта, само когато е разумен и доколкото е разумен. Защото само разумният може да бъде носител, изявител и служител на любовта”. Венера е носителка на любовта, а Юпитер на висшата разумност, затова по силата на хармоничния аспект между тях съдим доколко съюзът между любовта и разумността е изграден в сърцето на човека. Хармонията между Венера и Юпитер показва до каква степен човек е богат в умствено и духовно отношение, защото само при тази хармония човек може да преобърне материалните богатства в умствени и духовни, а умствените и духовните - в материални. Учителят казва: „Добродетелите са почвата, на която се посяват, правилно развиват и дават плодове висшите дарби и способности. Върху всяка добродетел е посадена някоя висша дарба или способност”. Понеже Венера обработва всички видове добродетели, а Юпитер е сеятелят на всички висши дарби и способности, затова хармонията между Венера и Юпитер в даден хороскоп открива наличност както на добродетели, така и на висши дарби и способности. Човек с хармония между Венера и Юпитер в хороскопа си може с основание да се надява, че ще има потребните условия и възможности да постигне своите идеали. От силата на хармонията между Венера и Юпитер съдим до каква степен човек е дал сърцето си на Господа, доколко е възлюбил Господа и доколко може да изпълни волята му. Чрез Венера идват благословенията на Любовта, а чрез Юпитер благословенията на Мъдростта. По силата на хармонията между Венера и Юпитер можем да знаем до каква степен човек е съчетал в себе си принципите на Любовта и Мъдростта.
към текста >>

От силата на хармонията между Венера и Сатурн можем да знаем до каква степен човек има вярност, устойчивост и трайност в любовта и идеите си, в обичта си към науката, изкуствата и човеците, с една реч - към всички прояви на любовта.
Следователно хармонията между Венера и Сатурн е свидетелство до каква степен човек се ръководи от Божествената правда, от законите на справедливостта при постигането и осъществяването на желанията, стремежите и копнежите на сърцето си. Сатурн има отношение към устойчивостта, трайността на идеите, мислите, чувствата, желанията и действията. Следователно всяка хармония между Венера и Сатурн показва до каква степен са устойчиви и трайни чувствата и желанията на човека, т. е. доколко човек е вложил в чувствата, желанията и любовта с или чрез Сатурновото влияние или според принципа на Правдата. Колкото по-силна е хармонията между Венера и Сатурн, толкова по-силни, по-дълбоки, по- устойчиви, по-трайни и по-справедливи са чувствата, желанията, мечтите и копнежите на човека. От силата на хармонията между Венера и Сатурн можем да знаем до каква степен човек има вярност, устойчивост и трайност в любовта и идеите си, в обичта си към науката, изкуствата и човеците, с една реч - към всички прояви на любовта. Сатурн има отношение към цялото минерално царство и специално към камъните. В човешкия организъм той образува и управлява цялата костна система. Общо казано, Сатурн има отношение към всички най-твърди вещества в природата. Затова, когато Венера и Сатурн са в хармония, тогава във всички положителни Венерини качества ще влезе твърдостта на Сатурн, неговата устойчивост, постоянство и трайност. Човек, който има хармония между Венера и Сатурн, е основал любовта си на канара.
към текста >>

В такива случаи учените ще внесат и поезия в своята наука.
Хармоничното Сатурново влияние най-добре се разбира и най-правилно се изразява от старите люде. Затова, който има хармония между Венера и Сатурн, най-много се ползва от благоразположението, любовта, покровителството и помощта на старите човеци. Хармонията на Венера и Сатурн в хороскопа на артисти всякога показва сигурен и траен успех, дълбоко разбиране и дълбока любов към изкуството. Изобщо такъв човек е в състояние да изрази най-дълбоките идеи в изкуството, към изкуството има дълбоко и сериозно отношение и дейността му, свързана с изкуството ще бъде оценена, приета и наградена от по-стари човеци. Хармонията между Венера и Сатурн в хороскоп на учен човек или на философ, показва бавен, но сигурен успех. В такива случаи учените ще внесат и поезия в своята наука. Хармонията между Венера и Сатурн в хороскоп на мъж или жена, свързани семейно, показва, че любовта на тези съпрузи ще бъде трайна и на старини ще се задълбочи и засили. Такива семейства са образец за вярност, честност, добродетелност и примерен живот. Хармонията на Венера и Сатурн в хороскопа на музиканти ще се изрази в голяма дълбочина и сериозност в творческото и изпълнителското им изкуство, в съвършено строежно майсторство и безупречна форма. Такава хармония между Венера и Сатурн има в хороскопите на Бетовен и Чайковски. Изобщо, колкото по-голяма е хармонията между Венера и Сатурн, толкова по-силна, по- дълготрайна, по-устойчива и по-сериозна е любовта на човека към човеците, изкуството, науката и философията.
към текста >>

Изобщо, колкото по-голяма е хармонията между Венера и Сатурн, толкова по-силна, по- дълготрайна, по-устойчива и по-сериозна е любовта на човека към човеците, изкуството, науката и философията.
В такива случаи учените ще внесат и поезия в своята наука. Хармонията между Венера и Сатурн в хороскоп на мъж или жена, свързани семейно, показва, че любовта на тези съпрузи ще бъде трайна и на старини ще се задълбочи и засили. Такива семейства са образец за вярност, честност, добродетелност и примерен живот. Хармонията на Венера и Сатурн в хороскопа на музиканти ще се изрази в голяма дълбочина и сериозност в творческото и изпълнителското им изкуство, в съвършено строежно майсторство и безупречна форма. Такава хармония между Венера и Сатурн има в хороскопите на Бетовен и Чайковски. Изобщо, колкото по-голяма е хармонията между Венера и Сатурн, толкова по-силна, по- дълготрайна, по-устойчива и по-сериозна е любовта на човека към човеците, изкуството, науката и философията. ВЕНЕРА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, или квадрат със САТУРН Дисхармонията между Венера и Сатурн, според своята сила, показва до каква степен човек е нарушавал принципа на Правдата и нейните закони в стремежа си да постигне своите чувства, желания и копнежи, т. е. до каква степен неправилно е възприемал, разбирал и проявявал любовта. Всяка дисхармония между Венера и Сатурн, според нейната сила, ще се изрази в разочарования, нещастия, страдания и скърби, причинени от любимото същество, свързани с любовта. Дисхармонията между Венера и Сатурн показва, че като е нарушил законите на природата, човек е допуснал да живеят в сърцето му и да се проявяват чрез него низши и пакостливи духове, наречени по евангелски „бесове”. Човек, който има в хороскопа си дисхармония между Венера и Сатурн още от младини е обречен на много лишения и ограничения спрямо благословията на любовта.
към текста >>

Нептун е представител на най-висшата ангелска йерархия - серафимите, носители, изявители и служители на Божествената любов.
Според силата на дисхармонията между Венера и Уран човек е внесъл по-голяма или по- малка нечистота и безредие в желанията на сърцето си, изопачавания в проявите на любовта, не се е ръководил от внушенията, правилата и законите на ангелския свят. Липсата на всякакво съчетание между Венера и Уран показва, че такъв човек не е правил още системни и постоянни усилия да изучава окултните науки и да се ползва от светлината и познанието, които дават те. Това говори също, че такъв човек не е правил съзнателни връзки, няма съзнателни отношения и обмяна с ангелския свят на мъдростта чрез сърцето си. 10.5. АСПЕКТИ НА ВЕНЕРА С НЕПТУН ВЕНЕРА в тритон, на 72° или секстил с НЕПТУН Всякога трябва да се има предвид, че Нептун, е втора октава на Венера. Венера е главната учителка и ръководителка на човешкото сърце за постигане на красотата, ред и чистота на физическото поле, на външните форми изобщо, а чрез Нептун човек се научава да поддържа чистотата, порядък и красота на чувствата, мечтите и копнежите, на душевния си живот изобщо. Нептун е представител на най-висшата ангелска йерархия - серафимите, носители, изявители и служители на Божествената любов. Хармонията между Венера и Нептун, според своята сила, ни показва до каква степен човек в минали животи е служил със сърцето си на Божествената любов, доколко със своите чувства се е ръководил от внушенията и законите на Нептуновия свят. Колко и какви благословения е получил от този свят и какви условия и възможности има през настоящия си живот да получава богатства от света на Нептуновите духове. Нептун е главният учител, ръководител и вдъхновител на всички гениални артисти, на всички предани служители на Божествената любов. Хармонията между Венера и Нептун създава човеци, които със своята преданост, пожертвователност, висш идеализъм, любов към Бога и безгранична вяра в Него приличат на най- любимия ученик на Христа - Йоан. Това са най-знаменитите мистици, най-възвишените утописти, носители на общочовешки идеали, мечтатели за общочовешко щастие и съвършени отношения между човеците.
към текста >>

Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Венера с добротворците, толкова пo-голям е идеализмът на човека и по-богат е неговият духовен живот, по-силна е любовта му към доброто и всичко идеално, към духовния живот, науката и изкуствата.
Нямалия тази любов - такива човеци са крайни индивидуалисти, каквито са всички месоядни животни. А колкото човек е по-голям индивидуалист, толкова е и по-голям материалист”. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Венера с добротворците в даден хороскоп, толкова повече и по-големи са благоприятните условия и възможностите на такъв човек да придобива богатства в умствено, духовно и материално отношение, толкова по-правилно и по- дълготрайно може да оползотворява човек благословенията и даровете на любовта, толкова повече ще има успехи, радости и щастие в живота си. При преобладаващи дисхармонични съчетания на Венера със злосторниците, резултатите са с точно обратно значение. Според количеството и силата на хармоничните съчетания на Венера с добротворците съдим за количеството, силата и дълготрайността на жизнедателните сили, които човек възприема, съдим за вдъхновението, здравето, дълголетието и благополучието изобщо. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Венера с добротворците, толкова пo-голям е идеализмът на човека и по-богат е неговият духовен живот, по-силна е любовта му към доброто и всичко идеално, към духовния живот, науката и изкуствата. Обратното, колкото повече и по-силни са дисхармоничните съчетания на Венера със злосторниците, толкова повече човек затъва в гъста материя, липсват му всякакви духовни и умствени стремежи, няма дарования, условия и възможности за разбиране на изящните изкуства и за успехи в изкуството. Ако Венера има преобладаващи хармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай човек може да има успехи, придобивки, радости и постижения само от материално естество, защото злосторниците свързват сърцето на човека само с материята, с работите, свързани изключително с материята. Изобщо, колкото повече хармонични съчетания има Венера със злосторниците, толкова по- материалистични са схващанията и разбиранията на човека, по-материалистични са неговите чувства, влечения и интереси. Колкото по-силни са съчетанията на Венера с добротворците, толкова пo-богат е човек с дарби, заложби и способности в умствено и духовно отношение, толкова по-изобилни и разнообразни красиви идеи, замисли и чувства и желания има човек. А колкото по-разнообразен и по-богат е животът на човека с прояви на красотата, толкова по- голямо е и неговото щастие.
към текста >>

82. 11. МАРС

Такъв аспект са имали всички големи откриватели на нови земи и пътища по земята, всички най-смели и заслужили на науката пътешественици, географи, етнографи, естествоизпитатели, всички мореплаватели и дръзки завоеватели на полюса и земните пустини.
Ако при тази хармония и Уран от своя страна е хармонизиран със Слънцето, тогава тя бива най-благоприятна и ползотворна в много отношения. В такъв случай Уран абсорбира и дисциплинира Марсовата сила, превръща я в умствена дейност и умът на човека в този случай е извънредно работоспособен и продуктивен. Хармонията между Марс и Уран свидетелства, че такъв човек в минали животи е бил окултен ученик и с помощта на окултната светлина и знания е победил низшата си природа. Станал е господар на всички низши качества в себе си, на низшето си естество и вече не се поддава на съблазни за противоестествени удоволствия. При хармония между Уран и Марс имаме благотворно съчетание между висшите качества на Уран, които имат ръководещо значение, и тези на Марс, които се подчиняват, в такива случаи умът на човека се насочва към разнообразна дейност, към необикновени подвизи и начинания, към области, където прозрението и изобретателността или необикновената сила, смелостта, стигаща до дързост, и риска решават голямата и трудна победа. Такъв аспект са имали всички големи откриватели на нови земи и пътища по земята, всички най-смели и заслужили на науката пътешественици, географи, етнографи, естествоизпитатели, всички мореплаватели и дръзки завоеватели на полюса и земните пустини. Ако хармоничното съчетание между Марс и Уран е най-силно в хороскопа и е ръководещо, човек ще се прочуе в живота си с изключителни подвизи, с необикновени открития и дела, изобщо - с необикновена дейност в умствено, духовно и материално отношение. Хармоничното съчетание на Марс с Уран можем да онагледим като човек, надарен със силата на Херкулес и с идеите и стремежите на Прометей. МАРС в съвпад, опозиция, паралел, съвпад в скоби или квадрат с УРАН При дисхармония между Марс и Уран, според нейната сила, можем да съдим до каква степен човек е внесъл нечистота и безредие в мислите, чувствата и действията си, в схващанията и разбиранията си относно законите на природата и в обществения ред, както и по отношение на ангелската мъдрост. Човек с такава дисхармония като окултен ученик в минали животи не е прилагал наученото в школата по законите на Божествената мъдрост, любов и истина, но си е служил с насилие. Затова в настоящия си живот ще има много недоразумения и разправии с държавните власти, с пазителите на обществения ред и с военните.
към текста >>

Поради това, когато има хармония между Марс и Слънцето, Марс бива хармонизиран в най-висша степен и енергиите му биват също най-добре пречистени и оползотворени.
Ако човек остави домашните животни на съвършена свобода, те, без да искат ще му причинят много пакости и не ще му принесат никаква полза. Същото важи и за Марсовото влияние: ако човек съзнателно, разумно и целесъобразно използва Марсовата енергия за развитието на ума си, за работа на сърцето и волята си, тогава той може да има голяма полза, но ако човек не знае да се справя с Марсовите влияния, да управлява Марсовите сили, тогава той ще стане техен роб, Марсовото влияние ще му причини много пакости, ще внесе голямо безредие и нечистота в мислите, чувствата и действията на човека, каквото правят животните, когато не се контролират от човека. Влиянието на Марс има четири основни разновидности: силно хармонично, силно дисхармонично, слабо хармонично, слабо дисхармонично. Марсовото влияние и Марсовите сили могат да бъдат най-идеално хармонизирани и оползотворени от Слънцето, защото Слънчевото влияние, както и Слънчевата светлина, може всичко да пречиства, преобразява, обновява, обогатява, оползотворява и оплодотворява. От най-големите нечистотии Слънчевата светлина прави най-полезните торове. Поради това, когато има хармония между Марс и Слънцето, Марс бива хармонизиран в най-висша степен и енергиите му биват също най-добре пречистени и оползотворени. При хармония между Марс и Слънцето умствената, духовната и физическата енергия биват най-изобилни, човек е най-работоспособен, активен, предприемчив, смел, предвидлив, способен за разнообразна дейност. При тази хармония Марс е идеален слуга на Слънцето и всички органи, които са под Марсовото и Слънчевото влияние са най-правилно устроени, са най-активни, най- силни и най-здрави. Такива люде запазват своята енергия до последния момент на живота си. Хармонията между Марс и Слънцето дава силно изразени мъжки качества и затова такива люде са доста обичани от жените. Те също така всякога успяват да заемат високи обществени и държавни постове, разбира се - по достойнство и поради голямата си работоспособност.
към текста >>

Това е най-висшата му служба в човешкия организъм.
Дисхармониите между Марс и добротворците показват много грешки, заблуждения, изопачавания, много криви схващания и разбирания за проявите на доброто, за неговите качества и отличителни белези. Ако Марс е в хармонично съчетание със Слънцето, дори и да е в дисхармония с всички останали светила, все пак неговото отрицателно влияние не ще бъде много силно и пакостно, защото Слънчевата хармония ще доминира и винаги ще канализира и насочва Марсовите сили към добротворство. Когато Марс е в дисхармония със Слънцето, а в хармония с другите светила, последните не се ползват в никое отношение от него. Когато Марс е в хармония със Слънцето, неговите хармонични съчетания с другите светила са едни от най-благотворните, защото Марс в такъв случай усилва техните положителни качества. Марс управлява вкуса у човека. Това е най-висшата му служба в човешкия организъм. Колкото повече хармонични съчетания получава Марс от добротворците, толкова по-изтънчен, по- естествен и взискателен е вкусът на човека. Такъв човек се стреми към чистота и естествена храна, с повече сладчина и приятен вкус. Заедно с това и начинът на храненето на такъв човек е естествен, приятен, правилен, редовен, чист, съзнателен и ползотворен, защото когато Марс е ръководен от хармоничното съчетание на добротворците човек може да си подбира най-чистата, приятна и полезна храна и да гледа на храненето като на свещена работа на физическото поле, следователно, колкото повече хармонични съчетания от хармонизирани добротворци получава Марс, толкова вкусът, храненето и храната на човека са по-правилни и здравословни, вследствие на което и жизнените сили на организма са изобилни, работоспособността е голяма, волята е добре организирана, работата му се отличава с планомерност, постоянство и плодотворност. Марс с преобладаващи хармонични съчетания с добротворците дава правилна, умерена и редовна дейност на всички системи и органи, които са под управлението на Марс: вкуса, мускулната, отделителната и половата системи. Колкото Марс получава повече нехармонични съчетания от добротворците и другите светила, толкова повече вкусът на човека е изопачен, неестествен, с животински качества, желания и стремежи.
към текста >>

83. 12. ЮПИТЕР

ЮПИТЕР в опозиция или квадрат с УРАН Колкото по-голяма е дисхармонията между Юпитер и Уран, толкова по-силни, по- многобройни и по-големи са заблужденията на такъв човек, неговите изопачени схващания, разбирания и прояви по отношение на науката, философията, изкуството и всяко творчество изобщо.
Човек, който има хармония между Юпитер и Уран, непременно ще се прояви като оригинален творец в своята област на дейност. Силата на хармонията между Юпитер и Уран определя степента на творческите способности и прояви. Между философите такъв най-силен аспект има Сведенборг и Кант, между музикантите - Бетовен, между писателите - Достоевски и Толстой, между художниците - Леонардо да Винчи. Когато Юпитер и Уран са в хармония помежду си, а поотделно всеки от тях получава силни дисхармонии от злосторниците, в такъв случай човек пак ще се прояви като творец в някоя област, обаче преди това ще има да премине много изпитания, пречки, несгоди, ограничения и лишения. Но ако Юпитер и Уран са в хармония и всеки от тях поотделно получава предимно хармонични съчетания от добротворците, особено от Слънцето, успехите на такъв човек ще бъдат много големи, защото всички обществени среди ще го обичат и ще бъдат в негова помощ. ЮПИТЕР в опозиция или квадрат с УРАН Колкото по-голяма е дисхармонията между Юпитер и Уран, толкова по-силни, по- многобройни и по-големи са заблужденията на такъв човек, неговите изопачени схващания, разбирания и прояви по отношение на науката, философията, изкуството и всяко творчество изобщо. Люде с такива аспекти се отличават със силни амбиции да заемат винаги първите места, да бъдат ръководители и да направляват всяка човешка дейност. Но на тях им липсват съответните знания и качества за ръководството, към което се стремят. Поради тази своя отрицателна черта, тези хора всякога и при всички условия водят упорити и продължителни борби, за да вземат високи служби и ръководни места, от върха, на които скоро биват катурвани по катастрофален за тях начин. Колкото по-силна е дисхармонията между Юпитер и Уран в хороскопа на даден човек, толкова повечко и по-силни ще бъдат неговите вътрешни и външни борби, толкова повече ще бъдат противоречията и нещастията в неговия живот. Животът и дейността на такива люде най-често минава напразно, в празни грандиозни приказки, в неизпълнени обещания, в катастрофални неоправдани домогвания.
към текста >>

висшата творческа любов, се раждат най-гениалните творци в областта на изящните изкуства.
Чрез своите благотворни влияния Венера дарява човека със способности в областта на изящните изкуства. Благотворното влияние на Нептун, който е по-висока октава на Венера, носи на човека вечните блага и добрини на дълготрайно щастие. Докато изкуството, което създава Венера е изкуство на земната човешка любов, изкуството, създадено от Нептун е напълно духовно, изкуство на идеалите на човешката душа, изкуство на вечността. Под силната хармония между Юпитер, т. е. висшият творчески разум и Нептун, т. е. висшата творческа любов, се раждат най-гениалните творци в областта на изящните изкуства. Хармонията между Юпитер и Нептун дава най-добрите условия и възможности за проява на висшия разум, за най-правилна и най-пълна обмяна с висшите светове, за най-дълготрайни и хармонични отношения с човеците. Люде с хармония между Юпитер и Нептун, според нейната сила, притежават големи дарби и способности правилно да схващат, разбират и проявяват любовта. Техният духовен живот е хармоничен, богат, изтънчен, „неземен”, защото те живеят в света на възвишените идеи и чувства, на едно по-високо равнище. Техните прояви са възвишени, общочовешки, творчески, възвисяващи. Под хармонията на Юпитер с Нептун се раждат най-големите съновидци, с пророчески сънища, телепати, психометри, ясновидци, изобщо най-вдъхновените духовни реформатори и най- възвишените гениални творци в областта на изящните изкуства.
към текста >>

Творенията на всички артисти, родени под хармоничния аспект между Юпитер и Нептун, са израз на голямо вдъхновение, възвишена красота и изтънченост, високо духовно съдържание и висша нравственост.
При хармония между Юпитер и Нептун, ако Юпитер е по-високо в хороскопа и е близко до меридиана, а същевременно е и по-силен по дом и знак, в такъв случай хармоничните Нептунови качества усилват добродетелните качества на Юпитер и ако тази хармония е най-силна в хороскопа, тогава Юпитер взема ръководно положение. В този случай човек ще се стреми да заеме ръководни служби, чрез които да изрази своите обществени и духовни тежнения. Той ще се прояви като ръководно лице в областта на просветата, религията, социалните науки и инициативи. Когато при хармония между Юпитер и Нептун по-високо в хороскопа, по-близко до меридиана и по-силен по знак и дом е Нептун, в такива случаи добродетелните Юпитерови качества ще служат за усилване на Нептуновите качества и добродетели. Ако хармонията между Юпитер и Нептун в този случай е най-силна в хороскопа, човек ще се стреми към прояви в областта на изящните изкуства и то непременно като първоразряден, гениален творец. Творенията на всички артисти, родени под хармоничния аспект между Юпитер и Нептун, са израз на голямо вдъхновение, възвишена красота и изтънченост, високо духовно съдържание и висша нравственост. Колкото по-силна е хармонията между Юпитер и Нептун и колкото по-близко е Нептун до меридиана, толкова по-високи са идеалите, към които се стреми артиста, толкова по-силно, по- дълготрайно и по-плодотворно е неговото вдъхновение. Ако при хармония между Юпитер и Нептун, Юпитер е с преобладаващи хармонични съчетания с другите добротворци, в такъв случай в най-голяма пълнота ще бъдат проявени, реализирани и оползотворени положителните качества и способности, както на Юпитер, така и на Нептун. Но ако Юпитер има преобладаващи дисхармонични съчетания със злосторниците, а е в хармония с Нептун, тогава такъв човек ще проявява Юпитерови и Нептунови качества твърде нарядко и твърде ограничено. Добродетелните Юпитерови и Нептунови качества могат да му бъдат идеал, но той ще има сума пречки и неблагоприятни условия, поради които няма да постигне идеалите си. Следователно, такъв човек може да има всякога вдъхновение, идещо от хармоничното влияние на Нептун, но ще му липсват творчески сили, творческа светлина да реализира вдъхновението си.
към текста >>

С други думи казано, висшият разум, управляван от Юпитер, може да получава вдъхновение, откровение и ръководство от световете на Слънцето, от Божествения свят, от Нептун и най- висшата йерархия ангели - серафимите, от Уран и служителите на Божествената мъдрост.
ОБЩО ЗА ЮПИТЕР И СЪЧЕТАНИЯТА МУ Юпитер всякога и от всички астролози е наричан „големият добротворец”, „голямото добро”, „голямото щастие”, носител на всички най-благоприятни условия и възможности за постигане на най-голямото щастие и на любимите идеали на човека, защото при сегашното умствено и духовно развитие на човека, под неговото хармонично влияние, той може най-правилно, най-всестранно и най-пълно да възприема, разбира и оползотворява както благословенията, идващи от всички висши светове, така и неорганизираните сили, идващи от всички низши светове. Юпитер управлява висшия творчески разум на човека, чрез който разум ангелите ръководят човечеството в неговото развитие, понеже ангелите са най-близко до човека от всички висши светове и са най-понятните за него учители и ръководители. Затова, каквото човек разбере с висшия си Юпитеров разум, то е най-добре разбрано и най- полезно за човечеството. Юпитер приема влияния и се ръководи от Слънцето, Уран и Нептун. На всички други светила, обаче, Юпитер оказва влияние и той ги ръководи. С други думи казано, висшият разум, управляван от Юпитер, може да получава вдъхновение, откровение и ръководство от световете на Слънцето, от Божествения свят, от Нептун и най- висшата йерархия ангели - серафимите, от Уран и служителите на Божествената мъдрост. От всички други светове, Юпитеровият свят стои по-високо. Затова, когато Юпитер е в хармония със Слънцето, Нептун и Уран. от това съдим до каква степен висшият творчески разум на човека е с творчески сили и творческа светлина. Когато Юпитер е в хармония с другите светила, от това научаваме, доколко човек се ръководи от ангелския свят, доколко човек е работил с висшия си разум във всички светове, стоящи под ангелския. По хармоничните съчетания на Юпитер с другите светила вадим заключение каква светлина, какви сили и богатства съдържа висшия разум на човека и до каква степен той има условия и възможности да се проявява като творец в различните области на човешкия дух.
към текста >>

Положителните Юпитерови качества ще послужат за усилване на Марсовите качества, а най-висшата проява на положителния Марсов тип е дисциплинираност, изпълнителност, вярност, работливост, преданост, при което Юпитер ще подхрани и началнически наклонности.
е, Марсово естество, на виещия разум, на Юпитеровите влияния. Ако при хармония между Юпитер и Марс Юпитер е поставен по-високо в хороскопа, тогава Марсовите сили служат за усилване дейността, проявите и стремежите на висшия разум. При такива случаи човек е готов да се бори неотстъпно, докато постигне идеалите си. Такъв човек оползотворява силите на своето висше естество за развитието и дейността на висшия разум. При хармония между Юпитер и Марс, ако Марс стои по-високо в хороскопа и заема ръководно положение, такъв човек постоянно ще се стреми да стане висше военно началство, изобщо да заема началнически места в живота, при което успехът му ще бъде осигурен, защото при такава хармония е по-силен Марс по положение. Положителните Юпитерови качества ще послужат за усилване на Марсовите качества, а най-висшата проява на положителния Марсов тип е дисциплинираност, изпълнителност, вярност, работливост, преданост, при което Юпитер ще подхрани и началнически наклонности. Юпитер в дисхармония с Марс, в зависимост от нейната сила, определя степента на борбата, противоречията и спънките, които ще произлязат за разногласието между схващанията и стремежите на висшия разум и стремежите на животинското естество у човека. При дисхармония между Юпитер и Марс, ако Юпитер е по-силен по положение, т. е., ако е по-високо в хороскопа, такъв човек ще заема висши постове в обществения живот, но често ще има смущения и много пречки в работата си, ще има разправии с колегите си, подчинените си и с много врагове. Отношенията му с околната среда не всякога ще бъдат добри. При дисхармония между Юпитер и Марс, последният разваля добродетелните качества на Юпитер и от време на време такъв човек е арогантен, брутален, лош началник и лош ръководител изобщо.
към текста >>

Ако при хармонията между Юпитер и Уран, Уран заема по-високо място в хороскопа, в такива случаи творческите сили на Юпитеровия разум служат като средство за проявяване на висшата Божествена мъдрост на Уран.
Ако при хармонията между Юпитер и Уран, Юпитер е по-високо в хороскопа и е по-силен по положение, в такива случаи положителните Уранови влияния усилват положителните Юпитерови качества. Тогава човек се проявява като най-добър творец в областта на философията, религията, нравствеността, педагогиката и обществените преобразувания, където е най-полезен. В такива случаи човек също така има най-благоприятни условия и възможности да изучава окултните науки, да ги разбира и оползотворява, да ги прилага правилно, да придобива множество умствени, духовни и материални богатства. В такива случаи умствената и духовна дейност на човека е най-широка и общополезна, тя е твърде плодовита и носи благополучие за всички. Люде с такива съчетания се проявяват като най- просветен и, най-оригинални и най-дълбоки творци в областта на философията, религията и общественото благоустройство. Ако при хармонията между Юпитер и Уран, Уран заема по-високо място в хороскопа, в такива случаи творческите сили на Юпитеровия разум служат като средство за проявяване на висшата Божествена мъдрост на Уран. В такива случаи човеците се проявяват като творци в областта на окултните науки, главно на астрологията, френологията, хиромантията, графологията, палмистрията и др. Колкото по-голяма е хармонията между Юпитер и Уран, колкото също така Уран стои по- високо в хороскопа, толкова по-големи са вероятностите човек да се прояви като окултен учител, ръководител и създател на окултни общества, на окултни учения изобщо. Такива люде имат най- правилни схващания и разбирания за всички въпроси на окултизма, те разбират най-добре всички философски системи, знаят от какъв свят са те и на каква основа са построени. Дисхармонията между Юпитер и Уран показва доколко човек в минали животи като окултен ученик е бил ленив, нехаен, небрежен, неточен, пропускал е много благоприятни условия и възможности и не е бивал носител, проявител и служител на висшата Божествена мъдрост, не се е проявил, както му е било възможно. Ако при дисхармонията между Юпитер и Уран, Юпитер стои по-високо в хороскопа и е по- силен, това показва, че такъв човек е съгрешил в миналото като държавник, обществен просветител или свещенослужител.
към текста >>

Дисхармонията между Юпитер и Уран показва доколко човек в минали животи като окултен ученик е бил ленив, нехаен, небрежен, неточен, пропускал е много благоприятни условия и възможности и не е бивал носител, проявител и служител на висшата Божествена мъдрост, не се е проявил, както му е било възможно.
Люде с такива съчетания се проявяват като най- просветен и, най-оригинални и най-дълбоки творци в областта на философията, религията и общественото благоустройство. Ако при хармонията между Юпитер и Уран, Уран заема по-високо място в хороскопа, в такива случаи творческите сили на Юпитеровия разум служат като средство за проявяване на висшата Божествена мъдрост на Уран. В такива случаи човеците се проявяват като творци в областта на окултните науки, главно на астрологията, френологията, хиромантията, графологията, палмистрията и др. Колкото по-голяма е хармонията между Юпитер и Уран, колкото също така Уран стои по- високо в хороскопа, толкова по-големи са вероятностите човек да се прояви като окултен учител, ръководител и създател на окултни общества, на окултни учения изобщо. Такива люде имат най- правилни схващания и разбирания за всички въпроси на окултизма, те разбират най-добре всички философски системи, знаят от какъв свят са те и на каква основа са построени. Дисхармонията между Юпитер и Уран показва доколко човек в минали животи като окултен ученик е бил ленив, нехаен, небрежен, неточен, пропускал е много благоприятни условия и възможности и не е бивал носител, проявител и служител на висшата Божествена мъдрост, не се е проявил, както му е било възможно. Ако при дисхармонията между Юпитер и Уран, Юпитер стои по-високо в хороскопа и е по- силен, това показва, че такъв човек е съгрешил в миналото като държавник, обществен просветител или свещенослужител. Ако при дисхармонията между Юпитер и Уран, Уран е по-високо в хороскопа и е по-силен, това показва, че такъв човек е съгрешил в минали животи в областта на творчеството и на окултните науки, допуснал е много грешки като окултен ученик. Всяка хармония между Юпитер и Уран е свидетелство в каква степен човек с разума си в минали животи е бил носител, проявител и служител на Божествената мъдрост с мислите си, чувствата, желанията, делата и словата си. Дисхармонията между Юпитер и Уран показва, че като окултен ученик човек е проявил непослушание, неизпълнение спрямо Божествената воля за осъществяването на Божествените мисли и внушения. Когато Юпитер е в хармония с Нептун според степента на хармонията, съдим доколко човек в миналите си животи е бил носител, проявител и служител на Божествената любов с разума си, до каква степен е проявил Божествената любов в областта на идеите, мислите, словото и делата си.
към текста >>

да бъде слуга и добър ученик на висшите светове, да подчинява своята низша природа, която е под влиянието на Плутон, на висшата си природа, управлявана от Юпитер.
Според дисхармонията между Юпитер и Нептун, съдим, доколко са големи допуснатите прегрешения от човека. При дисхармонията между Юпитер и Нептун, ако Юпитер стои по-високо в хороскопа и е по- силен, човек е прегрешил като творец в областта на философията, религията и нравствеността. Ако имаме дисхармония между Юпитер и Нептун, и Нептун стои по-високо от Юпитер, в такива случаи човек е направил прегрешения в областта на изящните изкуства. При хармония между Юпитер и Плутон в зависимост от нейната сила съдим в каква степен човек с висшия си Юпитеров разум е станал господар на всички влияния, внушения и сили, идващи от низшите светове, от царството на Плутон. В такива случаи човек е придобил светлината и знанието да преобръща злото в добро, т. е. да бъде слуга и добър ученик на висшите светове, да подчинява своята низша природа, която е под влиянието на Плутон, на висшата си природа, управлявана от Юпитер. При хармонията на Юпитер с Плутон, ако Юпитер е по-високо и е по-силен в хороскопа, човек се проявява като откривател и управител на големи подземни богатства, които ще оползотвори за благото на цял народ. При хармонията между Юпитер и Плутон, ако Плутон е по-високо и е по-силен в хороскопа, човек ще се стреми с всички законни средства да придобие богатства за себе си и за своите близки. Когато Юпитер и Плутон са в дисхармония, според силата на дисхармонията можем да съдим до каква степен човек като държавник, управник, народен представител или духовен водач е станал проводник, носител и изявител на идеи, мисли, схващания и разбирания, внушени му от низшите Плутонови светове. При дисхармония между Юпитер и Плутон, най-големите изопачени схващания и разбирания на човека са в това, че той мисли да приложи своите идеи и замисли с насилие и лъжа, с тиранични средства. Колкото по-голяма е дисхармонията между Юпитер и Плутон, толкова по-големи са насилията и лъжите, които човек е проявил спрямо народа си и спрямо ближните си.
към текста >>

Хармонията на Юпитер със злосторниците е свидетелство до каква степен човек е станал разумен господар и учител на по-низшите светове от себе си, доколко е успял да накара своята низша природа да бъде служител на по-висшата.
Когато Юпитер и Плутон са в дисхармония, според силата на дисхармонията можем да съдим до каква степен човек като държавник, управник, народен представител или духовен водач е станал проводник, носител и изявител на идеи, мисли, схващания и разбирания, внушени му от низшите Плутонови светове. При дисхармония между Юпитер и Плутон, най-големите изопачени схващания и разбирания на човека са в това, че той мисли да приложи своите идеи и замисли с насилие и лъжа, с тиранични средства. Колкото по-голяма е дисхармонията между Юпитер и Плутон, толкова по-големи са насилията и лъжите, които човек е проявил спрямо народа си и спрямо ближните си. Хармоничните съчетания на Юпитер с добротворците е свидетелство до каква степен човек в минали животи е бил добър ученик и добър слуга на висшите светове, доколко е бил носител, изявител и служител на техните идеи и замисли, доколко е направил добрини на висшите светове и какви дарби и способности е получил като заплата. Дисхармонията между Юпитер и добротворците е свидетелство, че човек в минали животи, бидейки на ръководни, обществени и държавни служби е направил прегрешения, като е пропилял много време и благоприятни условия, не е проявявал доброто навреме и на място, не е изпълнил волята и внушенията на висшите светове навреме. Хармонията на Юпитер със злосторниците е свидетелство до каква степен човек е станал разумен господар и учител на по-низшите светове от себе си, доколко е успял да накара своята низша природа да бъде служител на по-висшата. Дисхармонията между Юпитер и злосторниците показва до каква степен човек се е поддал да бъде обсебван от идеите и мислите на низшите светове, доколко е станал техен проводник и какви висши дарби и способности е изгубил поради разрушителното и понижаващо въздействие на низшите светове. Чрез Юпитеровия разум, който управлява всички дарби и способности, човек може да има връзки, отношения и обмяна с всички висши светове, от които да получава всички жизнедателни творчески сили и жизнедателна творческа светлина. Също така само чрез Юпитеровия разум човек може да стане добър господар, добър учител, добър управник на своята низша природа, както и на низшите светове. Следователно, според количеството и силата на хармоничните съчетания, които Юпитер образува с другите светила, съдим до каква степен човек притежава творчески сили и творческа светлина от висшите светове и до каква степен проявява хармонично творчество в пo- низшите светове. Колкото е по-голяма и по-силна хармонията на Юпитер с добротворците, толкова повече човек може да бъде носител, изявител и служител на доброто, осъществител на доброто в умствено, духовно и материално отношение.
към текста >>

Юпитер в дисхармония с добротворците показва, че висшият разум няма условия и възможности, няма творчески сили и творческа светлина за прояви и постижения в областта на философията, науката и изкуствата, няма условия и възможности за постижение в умствения и духовния светове.
Светилата, с които Юпитер образува хармония, в зависимост от нейната сила, показват в кой свят и до каква степен човек е проявил творчество, добродетелност, общополезна дейност, до каква степен той е изпълнил волята Божия, доколко се е ръководил от природните закони при дейността си. Обратното на гореказаното бива при дисхармоничните съчетания на Юпитер с другите светила. Хармоничното съчетание на Юпитер с добротворците показва доколко и каква работа човек е извършил за висшите светове, доколко е бил носител, изявител и служител на Божествените и ангелски идеи и замисли с мислите, желанията, словата и делата си, а също така означава какви богатства притежава човек във висшите светове, какви благословии получава от тях. Какви условия и възможности има за правилни връзки, отношения и обмяна с висшите светове. Дисхармонията на Юпитер с добротворците означава човек, който е изгубил доверието на висшите светове, който има дългове и неизпълнени обещания спрямо тях. Юпитер в дисхармония с добротворците показва, че висшият разум няма условия и възможности, няма творчески сили и творческа светлина за прояви и постижения в областта на философията, науката и изкуствата, няма условия и възможности за постижение в умствения и духовния светове. Юпитер с преобладаващи хармонични съчетания със злосторниците показва, че такъв човек е насочил стремежите и силите си към придобиване на материални блага, към дейност в областта на материалния свят. Юпитер в дисхармония със злосторниците показва нечистотата, безредието, изопаченията, заблудите и тъмнината, които човек е внесъл в материалната си дейност, в материалния свят. Хармонията на Юпитер с добротворците показва количеството и качеството на приятелите, съидейниците, почитателите, привържениците и съмишлениците, каквито човек може да има между висшите слоеве на обществото. Силата и дълготрайността на любовта на гореказаните приятели може да се определи от силата на хармониите между Юпитер и добротворните светила. Дисхармонията на Юпитер с добротворците показва липса на приятели между висшите слоеве на обществото.
към текста >>

В органическия живот на човека най-висшата дарба на Юпитер се проявява в обонянието, колкото повече, по-силни са хармоничните съчетания на Юпитер с другите светила, толкова по- развито е обонянието на човека.
Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Юпитер с добротворците, толкова повече, по-силни, по-разнообразни и многостранно развити са висшите творчески дарби и способности на човека, чрез който той възприема, разбира и оползотворява благословенията, идещи от висшите светове. Когато Юпитер има дисхармонични съчетания с добротворците, резултатът в това отношение е точно обратен. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Юпитер със злосторниците, толкова по-голяма е дейността на висшия творчески разум в областта на низшите светове, които чрез Юпитеровия разум биват организирани, управлявани и оползотворявани. Преобладаващите дисхармонични съчетания на Юпитер със злосторниците показват низшите сили, лошите навици, противоестествените инстинкти, които пречат за правилното развитие и правилната дейност на висшия, творчески разум. Липсата на всякакви съчетания на Юпитер с другите светила показва, че такъв човек не притежава особени дарби и способности, сочи липсата на условия и възможности да се прояви такъв човек в областта на творчеството. В органическия живот на човека най-висшата дарба на Юпитер се проявява в обонянието, колкото повече, по-силни са хармоничните съчетания на Юпитер с другите светила, толкова по- развито е обонянието на човека. Такъв човек по миризмите може лесно да разпознава чистотата и качеството на човеците и нещата.
към текста >>

84. 13. САТУРН

АСПЕКТИ НА САТУРН С УРАН САТУРН в тригон, на 72°или в еекстил с УРАН (За съчетанията на Сатурн със Слънцето, Луната, Меркурий, Марс, Венера и Юпитер, виж по- напред, в съответните глави за аспектите на всички тези светила със Сатурн.) Хармонията на Сатурн с Уран има много голямо значение в хороскоп, защото в такъв случай Сатурн, който символизира крайния човешки егоизъм, е хармонизиран и управляван от Уран - висшата Божествена мъдрост.
Обратно, по количеството и силата на хармоничните съчетания, които Сатурн образува с добротворците, съдим в каква степен човек се е научил от висшите светове да управлява по- низшите светове и да се ползва от тях. Сатурн има отношение към тъмнината, към смъртта и безплодието. Следователно, неговите влияния са диаметрално противоположни на влиянията на Слънцето. Както земята може да ражда добри и ползотворни плодове, само чрез разумната, целесъобразна и правилна работа на човека, така също и Сатурновите влияния могат да станат хармонични, благотворни и плодоносни за човека, когато Сатурн има хармонични съчетания с добротворците в неговия хороскоп. Сатурн упражнява най-силно влияние върху Луната, Меркурий и Марс, а върху него упражняват влияния Венера, Юпитер, Уран, Нептун и Слънцето. 13.1. АСПЕКТИ НА САТУРН С УРАН САТУРН в тригон, на 72°или в еекстил с УРАН (За съчетанията на Сатурн със Слънцето, Луната, Меркурий, Марс, Венера и Юпитер, виж по- напред, в съответните глави за аспектите на всички тези светила със Сатурн.) Хармонията на Сатурн с Уран има много голямо значение в хороскоп, защото в такъв случай Сатурн, който символизира крайния човешки егоизъм, е хармонизиран и управляван от Уран - висшата Божествена мъдрост. При хармонията на Сатурн с Уран, ако Уран е по-силен в хороскопа по знак, дом и положение, в такива случаи Сатурновите влияния ще усилят развитието и проявите на Урановите дарби и способности, които всякога се изразяват в големи успехи и постижения в областта на окултните науки. При хармонията на Сатурн с Уран, Сатурн придава устойчивост и твърдост, постоянство и търпение, системност и последователност в идеите, замислите и стремежите в областта на окултните науки. Колкото е по-голяма хармонията между Сатурн и Уран, толкова по-големи и постоянни са стремежите на човека към изучаването и оползотворяването на окултните науки. Човек, който има най-силна хармония между Сатурн и Уран, е в състояние да изтърпи най- големите лишения, страдания и мъки за своите убеждения и за постигането на висшите си идеи. Хармонията между Сатурн и Уран означава, че Сатурновото естество, т. е.
към текста >>

При тези съчетания човек може да се прояви с най-голям успех в областта на минното инженерство, в геологическата наука, в откриване и оползотворяване на подземни богатства.
САТУРН в съвпад, съвпад в скоби или паралел с НЕПТУН Всякога трябва да се помни, че ако в хороскопа на даден човек добротворни светила имат помежду си хармонично съчетание, дават на човека преобладаващи стремежи и любов към доброто, любов към Бога и вяра в него, в такъв случай съвпадът, съвпадът в скоби или паралелът между Сатурн и Нептун ще действат като хармоничните аспекти на същите светила. Но когато в хороскопа на човека преобладават дисхармоничните съчетания, особено между злосторниците и Слънцето, които дават преобладаващи стремежи за проява на злото, тогава човек е без любов към Бога, без вяра в Бога, и съединението и паралелите между Сатурн и Нептун действат като дисхармонични съчетания между същите светила. Липсата на всякакви съчетания между Сатурн и Нептун показва, че такъв човек не е бивал поставян на изпити да живее и работи по законите на Божествената любов и правда като артист, философ или мистик. 13.3. АСПЕКТИ НА САТУРН С ПЛУТОН САТУРН в тригон, на 72° или в свкстил с ПЛУТОН Сатурн с преобладаващи хармонични съчетания от добротворците, с хармонично съчетание с Плутон и стоящ по-високо в хороскопа, с други думи, когато този аспект заема ръководно положение в хороскопа, показва, че такъв човек се отличава с дарби и способности за придобиване на големи материални богатства, за запазване и оползотворяване на материални богатства. Сатурн с гореказаните съчетания дава най-добри организаторски способности, най-голяма търпеливост и издръжливост на всички противоречия и несгоди, приспособимост към големи несгоди, постоянство в цели и намерения. При тези съчетания човек може да се прояви с най-голям успех в областта на минното инженерство, в геологическата наука, в откриване и оползотворяване на подземни богатства. САТУРН в опозиция, съвпад, съвпад в скоби или квадрат с ПЛУТОН Сатурн в дисхармония с Плутон, същевременно с преобладаващи дисхармонични съчетания с другите светила и стоящ високо в хороскопа, показва, че такъв човек е способен да извърши най- чудовищни по садизъм престъпления, ръководен от най-низшите си желания и инстинкти. Такъв човек няма никакви идеали в живота. Той се движи само от неудържими низши и престъпни подтици. Сатурн в дисхармония с Плутон, при което Сатурн има преобладаващи дисхармонични съчетания с другите светила и стои по-високо в хороскопа, показва, че човек е склонен към всички възможни диктаторски прояви, към насилие и нечестни средства, за да може да придобие богатства и слава. 13.4.ОБЩО ЗА САТУРН И НЕГОВИТЕ СЪЧЕТАНИЯ Всички видове влияния на Сатурн са свързани с физическото, материалното естество на човека и главното влияние на Сатурн е върху личността на човека.
към текста >>

85. 14. УРАН

АСПЕКТИ НА УРАН С НЕПТУН УРАН в съвпад, паралел, съвпад в скоби, тригон, на 72, полусекстил или свкстил с НЕПТУН По силата на хармонията между Уран и Нептун съдим до каква степен човек е съчетал в хармония разбиранията и проявите на висшата мъдрост с тези на висшата любов, т. е.
14. УРАН АСПЕКТИТЕ НА УРАН С ДРУГИТЕ СВЕТИЛА Уран е планета, която има отношение към всички окултни идеи и учения, към дейността и проявите на човека от минали животи във връзка с окултните идеи и учения. За хармоничните и дисхармонични съчетания на Уран със Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн виж по-напред за съответните съчетания на всяко от тези светила с Уран. 14.1. АСПЕКТИ НА УРАН С НЕПТУН УРАН в съвпад, паралел, съвпад в скоби, тригон, на 72, полусекстил или свкстил с НЕПТУН По силата на хармонията между Уран и Нептун съдим до каква степен човек е съчетал в хармония разбиранията и проявите на висшата мъдрост с тези на висшата любов, т. е. доколко човек съчетава вдъхновението, идещо от Нептун с въплъщението и творчеството, идващо чрез Уран. Колкото по-голяма е хармонията между Уран и Нептун, толкова повече и по-силни са гениалните дарби и способностите на човека, толкова по-големи са условията и възможностите на човека да разбира правилно възгледите и проявите на гениалните люде. При хармония между Уран и Нептун, ако Уран възлиза към зенит, в такъв случай човек се проявява предимно в областта на окултните науки, философията, изобщо в областта на науките. Ако при хармония между Уран и Нептун, Нептун се издига към зенита, в такъв случай човек ще се стреми да се издигне в областта на изящните изкуства. Хармонията между Уран и Нептун е много важна, безусловно необходима, за да може човек да създаде нещо в пълния смисъл на думата гениално, като съчетае науката с изкуството и философията.
към текста >>

Хармонията между Уран и Нептун е много важна, безусловно необходима, за да може човек да създаде нещо в пълния смисъл на думата гениално, като съчетае науката с изкуството и философията.
АСПЕКТИ НА УРАН С НЕПТУН УРАН в съвпад, паралел, съвпад в скоби, тригон, на 72, полусекстил или свкстил с НЕПТУН По силата на хармонията между Уран и Нептун съдим до каква степен човек е съчетал в хармония разбиранията и проявите на висшата мъдрост с тези на висшата любов, т. е. доколко човек съчетава вдъхновението, идещо от Нептун с въплъщението и творчеството, идващо чрез Уран. Колкото по-голяма е хармонията между Уран и Нептун, толкова повече и по-силни са гениалните дарби и способностите на човека, толкова по-големи са условията и възможностите на човека да разбира правилно възгледите и проявите на гениалните люде. При хармония между Уран и Нептун, ако Уран възлиза към зенит, в такъв случай човек се проявява предимно в областта на окултните науки, философията, изобщо в областта на науките. Ако при хармония между Уран и Нептун, Нептун се издига към зенита, в такъв случай човек ще се стреми да се издигне в областта на изящните изкуства. Хармонията между Уран и Нептун е много важна, безусловно необходима, за да може човек да създаде нещо в пълния смисъл на думата гениално, като съчетае науката с изкуството и философията. Учителят определя по следния начин истинската наука, истинската философия и истинското изкуство: „Истинска наука е тази, в която има и поезия, и философия. Истинска философия е тази, в която има и наука, и изкуство. Истинско изкуство е това, в което има и наука, и философия”. Следователно, за да може да създаде човек нещо истинско в областта на науката, изкуството и философията, непременно трябва да има хармония между Уран и Нептун в неговия хороскоп. УРАН в квадрат или опозиция с НЕПТУН Всяка дисхармония между Уран и Нептун се проявява като противоречие, като липса на условия и възможности за постижения в областта на науката, философията и изкуствата.
към текста >>

Учителят определя по следния начин истинската наука, истинската философия и истинското изкуство: „Истинска наука е тази, в която има и поезия, и философия.
доколко човек съчетава вдъхновението, идещо от Нептун с въплъщението и творчеството, идващо чрез Уран. Колкото по-голяма е хармонията между Уран и Нептун, толкова повече и по-силни са гениалните дарби и способностите на човека, толкова по-големи са условията и възможностите на човека да разбира правилно възгледите и проявите на гениалните люде. При хармония между Уран и Нептун, ако Уран възлиза към зенит, в такъв случай човек се проявява предимно в областта на окултните науки, философията, изобщо в областта на науките. Ако при хармония между Уран и Нептун, Нептун се издига към зенита, в такъв случай човек ще се стреми да се издигне в областта на изящните изкуства. Хармонията между Уран и Нептун е много важна, безусловно необходима, за да може човек да създаде нещо в пълния смисъл на думата гениално, като съчетае науката с изкуството и философията. Учителят определя по следния начин истинската наука, истинската философия и истинското изкуство: „Истинска наука е тази, в която има и поезия, и философия. Истинска философия е тази, в която има и наука, и изкуство. Истинско изкуство е това, в което има и наука, и философия”. Следователно, за да може да създаде човек нещо истинско в областта на науката, изкуството и философията, непременно трябва да има хармония между Уран и Нептун в неговия хороскоп. УРАН в квадрат или опозиция с НЕПТУН Всяка дисхармония между Уран и Нептун се проявява като противоречие, като липса на условия и възможности за постижения в областта на науката, философията и изкуствата. При дисхармония между Уран и Нептун, ако Уран е извисен и ръководещ, човек съзнателно или несъзнателно ще внесе много изопачавания и заблуди в науката или философията.
към текста >>

Истинска философия е тази, в която има и наука, и изкуство.
Колкото по-голяма е хармонията между Уран и Нептун, толкова повече и по-силни са гениалните дарби и способностите на човека, толкова по-големи са условията и възможностите на човека да разбира правилно възгледите и проявите на гениалните люде. При хармония между Уран и Нептун, ако Уран възлиза към зенит, в такъв случай човек се проявява предимно в областта на окултните науки, философията, изобщо в областта на науките. Ако при хармония между Уран и Нептун, Нептун се издига към зенита, в такъв случай човек ще се стреми да се издигне в областта на изящните изкуства. Хармонията между Уран и Нептун е много важна, безусловно необходима, за да може човек да създаде нещо в пълния смисъл на думата гениално, като съчетае науката с изкуството и философията. Учителят определя по следния начин истинската наука, истинската философия и истинското изкуство: „Истинска наука е тази, в която има и поезия, и философия. Истинска философия е тази, в която има и наука, и изкуство. Истинско изкуство е това, в което има и наука, и философия”. Следователно, за да може да създаде човек нещо истинско в областта на науката, изкуството и философията, непременно трябва да има хармония между Уран и Нептун в неговия хороскоп. УРАН в квадрат или опозиция с НЕПТУН Всяка дисхармония между Уран и Нептун се проявява като противоречие, като липса на условия и възможности за постижения в областта на науката, философията и изкуствата. При дисхармония между Уран и Нептун, ако Уран е извисен и ръководещ, човек съзнателно или несъзнателно ще внесе много изопачавания и заблуди в науката или философията. Такъв човек ще има криви разбирания по отношение на окултните науки.
към текста >>

Истинско изкуство е това, в което има и наука, и философия”.
При хармония между Уран и Нептун, ако Уран възлиза към зенит, в такъв случай човек се проявява предимно в областта на окултните науки, философията, изобщо в областта на науките. Ако при хармония между Уран и Нептун, Нептун се издига към зенита, в такъв случай човек ще се стреми да се издигне в областта на изящните изкуства. Хармонията между Уран и Нептун е много важна, безусловно необходима, за да може човек да създаде нещо в пълния смисъл на думата гениално, като съчетае науката с изкуството и философията. Учителят определя по следния начин истинската наука, истинската философия и истинското изкуство: „Истинска наука е тази, в която има и поезия, и философия. Истинска философия е тази, в която има и наука, и изкуство. Истинско изкуство е това, в което има и наука, и философия”. Следователно, за да може да създаде човек нещо истинско в областта на науката, изкуството и философията, непременно трябва да има хармония между Уран и Нептун в неговия хороскоп. УРАН в квадрат или опозиция с НЕПТУН Всяка дисхармония между Уран и Нептун се проявява като противоречие, като липса на условия и възможности за постижения в областта на науката, философията и изкуствата. При дисхармония между Уран и Нептун, ако Уран е извисен и ръководещ, човек съзнателно или несъзнателно ще внесе много изопачавания и заблуди в науката или философията. Такъв човек ще има криви разбирания по отношение на окултните науки. При дисхармония между Уран и Нептун, когато Нептун възхожда към зенит и е ръководещ в хороскопа, в такива случаи, според силата на дисхармонията между Уран и Нептун, човек внася изопачавания е областта на изкуството.
към текста >>

Следователно, за да може да създаде човек нещо истинско в областта на науката, изкуството и философията, непременно трябва да има хармония между Уран и Нептун в неговия хороскоп.
Ако при хармония между Уран и Нептун, Нептун се издига към зенита, в такъв случай човек ще се стреми да се издигне в областта на изящните изкуства. Хармонията между Уран и Нептун е много важна, безусловно необходима, за да може човек да създаде нещо в пълния смисъл на думата гениално, като съчетае науката с изкуството и философията. Учителят определя по следния начин истинската наука, истинската философия и истинското изкуство: „Истинска наука е тази, в която има и поезия, и философия. Истинска философия е тази, в която има и наука, и изкуство. Истинско изкуство е това, в което има и наука, и философия”. Следователно, за да може да създаде човек нещо истинско в областта на науката, изкуството и философията, непременно трябва да има хармония между Уран и Нептун в неговия хороскоп. УРАН в квадрат или опозиция с НЕПТУН Всяка дисхармония между Уран и Нептун се проявява като противоречие, като липса на условия и възможности за постижения в областта на науката, философията и изкуствата. При дисхармония между Уран и Нептун, ако Уран е извисен и ръководещ, човек съзнателно или несъзнателно ще внесе много изопачавания и заблуди в науката или философията. Такъв човек ще има криви разбирания по отношение на окултните науки. При дисхармония между Уран и Нептун, когато Нептун възхожда към зенит и е ръководещ в хороскопа, в такива случаи, според силата на дисхармонията между Уран и Нептун, човек внася изопачавания е областта на изкуството. Под такава дисхармония са всички изопачавания, внесени в изкуството от така наречените упадъчни или декадентски течения, между които най-изпъкващ е футуризмът.
към текста >>

УРАН в квадрат или опозиция с НЕПТУН Всяка дисхармония между Уран и Нептун се проявява като противоречие, като липса на условия и възможности за постижения в областта на науката, философията и изкуствата.
Хармонията между Уран и Нептун е много важна, безусловно необходима, за да може човек да създаде нещо в пълния смисъл на думата гениално, като съчетае науката с изкуството и философията. Учителят определя по следния начин истинската наука, истинската философия и истинското изкуство: „Истинска наука е тази, в която има и поезия, и философия. Истинска философия е тази, в която има и наука, и изкуство. Истинско изкуство е това, в което има и наука, и философия”. Следователно, за да може да създаде човек нещо истинско в областта на науката, изкуството и философията, непременно трябва да има хармония между Уран и Нептун в неговия хороскоп. УРАН в квадрат или опозиция с НЕПТУН Всяка дисхармония между Уран и Нептун се проявява като противоречие, като липса на условия и възможности за постижения в областта на науката, философията и изкуствата. При дисхармония между Уран и Нептун, ако Уран е извисен и ръководещ, човек съзнателно или несъзнателно ще внесе много изопачавания и заблуди в науката или философията. Такъв човек ще има криви разбирания по отношение на окултните науки. При дисхармония между Уран и Нептун, когато Нептун възхожда към зенит и е ръководещ в хороскопа, в такива случаи, според силата на дисхармонията между Уран и Нептун, човек внася изопачавания е областта на изкуството. Под такава дисхармония са всички изопачавания, внесени в изкуството от така наречените упадъчни или декадентски течения, между които най-изпъкващ е футуризмът. Люде с дисхармония между Уран и Нептун винаги минават повече или по-малко за анормални.
към текста >>

При дисхармония между Уран и Нептун, ако Уран е извисен и ръководещ, човек съзнателно или несъзнателно ще внесе много изопачавания и заблуди в науката или философията.
Учителят определя по следния начин истинската наука, истинската философия и истинското изкуство: „Истинска наука е тази, в която има и поезия, и философия. Истинска философия е тази, в която има и наука, и изкуство. Истинско изкуство е това, в което има и наука, и философия”. Следователно, за да може да създаде човек нещо истинско в областта на науката, изкуството и философията, непременно трябва да има хармония между Уран и Нептун в неговия хороскоп. УРАН в квадрат или опозиция с НЕПТУН Всяка дисхармония между Уран и Нептун се проявява като противоречие, като липса на условия и възможности за постижения в областта на науката, философията и изкуствата. При дисхармония между Уран и Нептун, ако Уран е извисен и ръководещ, човек съзнателно или несъзнателно ще внесе много изопачавания и заблуди в науката или философията. Такъв човек ще има криви разбирания по отношение на окултните науки. При дисхармония между Уран и Нептун, когато Нептун възхожда към зенит и е ръководещ в хороскопа, в такива случаи, според силата на дисхармонията между Уран и Нептун, човек внася изопачавания е областта на изкуството. Под такава дисхармония са всички изопачавания, внесени в изкуството от така наречените упадъчни или декадентски течения, между които най-изпъкващ е футуризмът. Люде с дисхармония между Уран и Нептун винаги минават повече или по-малко за анормални. Всяка дисхармония между Уран и Нептун свидетелства доколко човек е нарушил Божествените закони и Божествената воля, като не е изпълнил навреме внушенията на висшите светове и възложените му от тях чрез вдъхновение задачи.
към текста >>

Уран показва връзките, отношенията и обмяната на човешкия ум с висшата природа, а Плутон означава връзките, отношенията и обмяната на човека с най-гъстата материя, с подземния свят изобщо.
Люде с дисхармония между Уран и Нептун винаги минават повече или по-малко за анормални. Всяка дисхармония между Уран и Нептун свидетелства доколко човек е нарушил Божествените закони и Божествената воля, като не е изпълнил навреме внушенията на висшите светове и възложените му от тях чрез вдъхновение задачи. Всяка дисхармония между Уран и Нептун показва, че в миналите си животи такъв човек е бил ученик в окултни школи, но не е изпълнявал всички възложени му задачи. Хармонични или дисхармонични съчетания между Уран и Нептун могат да се образуват само в хороскопа на окултни ученици, които в минали животи са изучавали окултните идеи и науки. 14.2. АСПЕКТИ НА УРАН С ПЛУТОН УРАН в тритон, на 72° или в секстил с ПЛУТОН Всяка хармония между Уран и Плутон, според силата си, свидетелства до каква степен човек се ръководи от висшия разум, каква светлина е получил от него и доколко е проникнал в дълбочините на материята, доколко се е запознал с нейните сили и закони и може разумно да си служи с тях и да ги оползотворява. Уран показва връзките, отношенията и обмяната на човешкия ум с висшата природа, а Плутон означава връзките, отношенията и обмяната на човека с най-гъстата материя, с подземния свят изобщо. Колкото по-голяма е хармонията между Уран и Плутон, толкова по-голяма е светлината на човешкия ум, толкова повече той може да проникне в дълбините на Земята, да опознае нейните богатства и да ги оползотворява. При хармония между Уран и Плутон, ако Уран се издига към меридиана и е ръководещ, в такъв случай човек става напълно господар на материята и със своите знания ще научи човечеството да се ползва от подземните богатства. Ако при хармония между Уран и Плутон, Плутон се издига, а Уран е по-ниско, в такива случаи идеалът на човека ще бъде да обогати човечеството с материални блага, без да има всякакви духовни стремежи. Хармонията между Уран и Плутон показва до каква степен духовното начало у човека е господар над материалното. УРАН в съвпад, паралел, съвпад в скоби, опозиция или квадрат с ПЛУТОН Когато Уран има една от горните дисхармонични връзки с Плутон, умствените и духовни противоречия у човека са толкова по-силни, колкото по-силна е дисхармонията между тези светила в неговия хороскоп.
към текста >>

Според силата на хармонията между Уран и Меркурий човек може да има дарби и способности за открития, издирвания и изнамирания в областта на науката, философията, техниката и пр.
в тялото си и доколко е пречистил, преобразил, облагородил, оплодотворил и оползотворил посредством небесната мъдрост силите на земята, респективно тялото си. Следователно хармонията между Уран и Луната ще ни покаже до каква степен е въплътил небесната мъдрост а материята, доколко е достигнал хармония между Божественото начало и земното начало у човека. Дисхармонията между Уран и Луната показва обратното на всичко казано за хармонията между Уран и Луната. Хармонията между Уран и Меркурий е свидетелство до каква степен човек е съединил Божествената мъдрост с човешките знания, доколко има правилни разбирания за причините, свързани с Меркурий, защото всяка причина се ражда от Уран, а всяко проявление става чрез Меркурий. Следователно, истински учен може да бъде само човек, който има хармония между Уран и Меркурий. Според силата на хармонията между Уран и Меркурий човек може да има дарби и способности за открития, издирвания и изнамирания в областта на науката, философията, техниката и пр. Дисхармонията между Уран и Меркурий показва обратното на всичко казано за хармонията между Уран и Меркурий. Хармонията между Уран и Ввнера показва до каква степен човек е внесъл Божествената мъдрост в чувствата и сърдечния си живот, доколко посредством Божествената мъдрост е пречистил, преобразил, облагородил, обогатил, разширил, осветил и оплодотворил чувствата и желанията си, до каква степен им е дал възходяща насока, доколко човек е възлюбил мъдростта чрез сърцето си на Божествената мъдрост. Хармонията между Уран и Венера показва още до каква степен човек има дарби и способности да въплътява и проявява Божествената мъдрост в областта на изящните изкуства. Хармонията между Уран и Венера показва до каква степен човек се ръководи от висшата Божествена мъдрост при проявяването на любовта в човешкия живот. Дисхармонията между Венера и Уран показва обратното на всичко гореказано, разкрива изобщо доколко човек е нарушил Божествените закони на мъдростта с чувствата и желанията си.
към текста >>

Хармонията между Уран и Венера показва до каква степен човек се ръководи от висшата Божествена мъдрост при проявяването на любовта в човешкия живот.
Следователно, истински учен може да бъде само човек, който има хармония между Уран и Меркурий. Според силата на хармонията между Уран и Меркурий човек може да има дарби и способности за открития, издирвания и изнамирания в областта на науката, философията, техниката и пр. Дисхармонията между Уран и Меркурий показва обратното на всичко казано за хармонията между Уран и Меркурий. Хармонията между Уран и Ввнера показва до каква степен човек е внесъл Божествената мъдрост в чувствата и сърдечния си живот, доколко посредством Божествената мъдрост е пречистил, преобразил, облагородил, обогатил, разширил, осветил и оплодотворил чувствата и желанията си, до каква степен им е дал възходяща насока, доколко човек е възлюбил мъдростта чрез сърцето си на Божествената мъдрост. Хармонията между Уран и Венера показва още до каква степен човек има дарби и способности да въплътява и проявява Божествената мъдрост в областта на изящните изкуства. Хармонията между Уран и Венера показва до каква степен човек се ръководи от висшата Божествена мъдрост при проявяването на любовта в човешкия живот. Дисхармонията между Венера и Уран показва обратното на всичко гореказано, разкрива изобщо доколко човек е нарушил Божествените закони на мъдростта с чувствата и желанията си. Хармонията между Уран с Марс показва до каква степен посредством Божествената мъдрост, действаща чрез Уран, човек е успял да подчини, дисциплинира и ръководи животинското начало у себе си, т. е. силите, които възприема от животните, направлявани от Марс. Дисхармонията между Уран и Марс показва до каква степен човек е следвал животинските чувства, желания и инстинкти и така е нарушавал Божествения ред в света, доколко се е съпротивявал на Божествената мъдрост и е проявил непослушание към нея. Хармонията между Уран и Юпитер е една от най-добрите и забележителните, защото само Юпитер, т. е.
към текста >>

Дисхармонията между Уран и Юпитер показва, че в минали животи човек е бивал ръководна личност в науката, обществения живот или в областта на религията, но е нарушавал Божествените закони и не е изпълнявал добросъвестно службата си.
Дисхармонията между Уран и Марс показва до каква степен човек е следвал животинските чувства, желания и инстинкти и така е нарушавал Божествения ред в света, доколко се е съпротивявал на Божествената мъдрост и е проявил непослушание към нея. Хармонията между Уран и Юпитер е една от най-добрите и забележителните, защото само Юпитер, т. е. висшият разум, е в състояние най-правилно и естествено да обхване, разбере и прояви Божествената мъдрост, действаща чрез Уран. Всяка хармония между Уран и Юпитер е свидетелство, че в миналото си човек е бил окултен ученик, добре е изучавал и добре е разбирал и прилагал окултните истини. Всяка дисхармония между Уран и Юпитер показва до каква степен човек не е изпълнявал Божествените закони, не се е ръководил от Божествената мъдрост и не е прилагал навреме всички задачи, които са му били давани в окултни школи през минали животи. Дисхармонията между Уран и Юпитер показва, че в минали животи човек е бивал ръководна личност в науката, обществения живот или в областта на религията, но е нарушавал Божествените закони и не е изпълнявал добросъвестно службата си. Хармонията между Уран и Сатурн в зависимост от своята сила, показва доколко човек е подчинил своето низше аз, низшата си материална природа, личния си живот на висшата Божествена мъдрост, действаща чрез Уран, доколко се ръководи, направлява и оползотворява всички сили, качества и елементи, образуващи низшия, материалния човек. Изобщо всяка хармония между Уран и Сатурн показва в каква степен човешкото се подчинява на Божественото и се ръководи от него. Справедливостта е основната добродетел на люде, които имат хармония между Уран и Сатурн. Всяка дисхармония между Уран и Сатурн, в зависимост от нейната сила, показва до каква степен човешкото, материалното, низшето начало у човека, проявяващо се чрез Сатурн, е в борба и противоречие с Божественото начало, с всичко висше, с Божествената мъдрост, действаща у човека чрез Уран. Силата на дисхармонията между Уран и Сатурн определя силата и трайността на умствените и духовни противоречия, които човек изживява в себе си и среща в живота.
към текста >>

Хармонията между Уран и Сатурн в зависимост от своята сила, показва доколко човек е подчинил своето низше аз, низшата си материална природа, личния си живот на висшата Божествена мъдрост, действаща чрез Уран, доколко се ръководи, направлява и оползотворява всички сили, качества и елементи, образуващи низшия, материалния човек.
Хармонията между Уран и Юпитер е една от най-добрите и забележителните, защото само Юпитер, т. е. висшият разум, е в състояние най-правилно и естествено да обхване, разбере и прояви Божествената мъдрост, действаща чрез Уран. Всяка хармония между Уран и Юпитер е свидетелство, че в миналото си човек е бил окултен ученик, добре е изучавал и добре е разбирал и прилагал окултните истини. Всяка дисхармония между Уран и Юпитер показва до каква степен човек не е изпълнявал Божествените закони, не се е ръководил от Божествената мъдрост и не е прилагал навреме всички задачи, които са му били давани в окултни школи през минали животи. Дисхармонията между Уран и Юпитер показва, че в минали животи човек е бивал ръководна личност в науката, обществения живот или в областта на религията, но е нарушавал Божествените закони и не е изпълнявал добросъвестно службата си. Хармонията между Уран и Сатурн в зависимост от своята сила, показва доколко човек е подчинил своето низше аз, низшата си материална природа, личния си живот на висшата Божествена мъдрост, действаща чрез Уран, доколко се ръководи, направлява и оползотворява всички сили, качества и елементи, образуващи низшия, материалния човек. Изобщо всяка хармония между Уран и Сатурн показва в каква степен човешкото се подчинява на Божественото и се ръководи от него. Справедливостта е основната добродетел на люде, които имат хармония между Уран и Сатурн. Всяка дисхармония между Уран и Сатурн, в зависимост от нейната сила, показва до каква степен човешкото, материалното, низшето начало у човека, проявяващо се чрез Сатурн, е в борба и противоречие с Божественото начало, с всичко висше, с Божествената мъдрост, действаща у човека чрез Уран. Силата на дисхармонията между Уран и Сатурн определя силата и трайността на умствените и духовни противоречия, които човек изживява в себе си и среща в живота. По силата на дисхармонията съдим до каква степен низшето у човека в миналите му животи се е домогвало да стане господар на Божественото у него, доколко сам човек е искал да стане сам Божество и да подчини всичко на себе си.
към текста >>

Колкото повече дисхармонични съчетания има Уран с другите светила и стои пo-ниско, под хоризонта, толкова повече у такъв човек Божествената мъдрост е изопачена и толкова по-нещастен, по безрадостен, лишен от знания, висша цел и висш идеал е животът на човека.
Хармонията между Уран п Плутон показва до каква степен човек с помощта на Божествената мъдрост може да стане господар на силите, действащи в низшите светове, управляващи непокорните духове, доколко може да използва силите и богатствата на земните дълбочини, доколко може да има ясна представа и правилно разбиране на същността, проявите и значението на низшите светове. Всяка дисхармония между Уран и Плутон е свидетелство за стремежите на човека, за неговите желания да си послужи с всички видове лъжи и насилия, но да постигне някакво противоестествено желание и наслаждение. Дисхармонията между Уран и Плутон показва доколко човек е изопачил с мисли, чувства, слова или дела истината, за да придобие някакво материално богатство. Според силата на тази дисхармония човек е бивал носител, изявител и служител на духовете, представители на лъжата и насилието, изопачаващи всяка божествена мъдрост и порядък. Колкото повече хармонични съчетания с другите светила има Уран, главно с добротворците, колкото по-високо стои той в хороскопа, толкова повече човек може да възприема, разбира и оползотворява благословенията на светлината и Божествената мъдрост. Колкото повече дисхармонични съчетания има Уран с другите светила и стои пo-ниско, под хоризонта, толкова повече у такъв човек Божествената мъдрост е изопачена и толкова по-нещастен, по безрадостен, лишен от знания, висша цел и висш идеал е животът на човека. Всякога трябва да се има предвид, че Уран приема влияния само от Слънцето, т. е. само на Слънцето той е служител, а спрямо всички останали светила той е ръководител и упражнява влияние върху тях. Следователно, хармонията между Уран и Слънцето показва, че под въздействието на Божествената мъдрост, умът на човека е най-богат със знание, светлина, разумност, творчески сили, че е винаги насочен към най-висши идеи. Всяка хармония между Уран и дадено светило, в съответствие с природата на последното, показва в какво отношение работи и се проявява у даден човек Божествената мъдрост. Всички мъдреци, велики учители, светии, пророци и гении са под силното хармонично влияние и ръководство на Уран.
към текста >>

86. 18 ЗНАЧЕНИЕ НА АСТРОЛОГИЧНИТЕ ДОМОВЕ И ГРАДИНИ

Дух на воин и душа на девойка

ІХ-ят астрологичен дом и градина показва още какви условия и възможности ще има човек за дейност, постижения и придобивки в областта на науката, доколко може да стане известен и какви ще бъдат последиците от неговата известност.
ОБЩО КАЗАНО ЗА VII, VIІІ И IX АСТРОЛОГИЧНИ ДОМОВЕ И ГРАДИНИ Развитието на корените на умственото тяло, както на разума изобщо, както благоприятните или неблагоприятни условия за развитието, дейността и постиженията на тези корени, се познава по всички данни на VII-я астрологичен дом и градина. Развитието на дънера и клонищата на умственото тяло, както и на разума изобщо, а също благоприятните и неблагоприятни условия за това развитие се познават по благотворните и неблаготворни светила в VІІI-я астрологичен дом и градина. Развитието на листата, цветовете и плодовете на умственото тяло, както и на разума изобщо, се познават по всички данни на ІХ-я астрологичен дом и градина. ІХ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни е свидетелство и указание до какви връзки, отношения и обмяна човек е установил и имал в миналите си животи посредством разума си с най-висшите същества на умствения свят, какви добрини или злини е направил с мислите си и идеите си, доколко е съдействал или спъвал дейността и проявите на най-висшите същества от умствения свят в материалния и духовния живот на човеците, доколко е прилагал или нарушавал идеите и мислите на висшите същества от умствения свят, а също така доколко човек с разума си е спечелил приятели от висшите същества на умствения свят, или пък какви врагове е имал между тях. Най-обикновеното значение на ІХ-я астрологичен дом и градина с всичките му данни е указание дали ще бъдат благоприятни или благополучни дългите пътешествия на човека, а също така дали ще бъдат добри или лоши отношенията на човека с външните народи. ІХ-ят астрологичен дом и градина показва още какви условия и възможности ще има човек за дейност, постижения и придобивки в областта на науката, доколко може да стане известен и какви ще бъдат последиците от неговата известност. ІХ-ят астрологичен дом и градина с всичките си указания свидетелства още за количеството, качествата, силите, трайността и плодотворността на идеите и мислите, които човек в миналите си животи е отправил към умствения свят, а също така какви плодове в настоящия си живот той може да очаква. ІХ-ят астрологичен дом и градина с всичките му указаия свидетелства още какви връзки, отношения и обмяна човек е имал в миналите си животи с учените човеци и какви са му били отношеният към науката изобщо, към всички ръководни идеи и мисли в живота на човеците, а също така и към всички духовни и умствени водачи н човечеството. Също така е указание за количеството и качествата на приятелите на учения свят. VІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни, свидетелство и указание, до каква степен и в какво отношение човек разума си е разбрал законите на мъдростта и до каква степен и в какв отношение е приложил тези закони в човешкия свят. VІІ-ят астрологичен дом и градина показва още до каква степе човек в миналите си животи е подчинявал волята си на законите на умствения свят и до каква степен с волята си е бивал работник служител на умствения свят.
към текста >>

ІХ-ят астрологичен дом и градина с всичките му указаия свидетелства още какви връзки, отношения и обмяна човек е имал в миналите си животи с учените човеци и какви са му били отношеният към науката изобщо, към всички ръководни идеи и мисли в живота на човеците, а също така и към всички духовни и умствени водачи н човечеството.
Развитието на листата, цветовете и плодовете на умственото тяло, както и на разума изобщо, се познават по всички данни на ІХ-я астрологичен дом и градина. ІХ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни е свидетелство и указание до какви връзки, отношения и обмяна човек е установил и имал в миналите си животи посредством разума си с най-висшите същества на умствения свят, какви добрини или злини е направил с мислите си и идеите си, доколко е съдействал или спъвал дейността и проявите на най-висшите същества от умствения свят в материалния и духовния живот на човеците, доколко е прилагал или нарушавал идеите и мислите на висшите същества от умствения свят, а също така доколко човек с разума си е спечелил приятели от висшите същества на умствения свят, или пък какви врагове е имал между тях. Най-обикновеното значение на ІХ-я астрологичен дом и градина с всичките му данни е указание дали ще бъдат благоприятни или благополучни дългите пътешествия на човека, а също така дали ще бъдат добри или лоши отношенията на човека с външните народи. ІХ-ят астрологичен дом и градина показва още какви условия и възможности ще има човек за дейност, постижения и придобивки в областта на науката, доколко може да стане известен и какви ще бъдат последиците от неговата известност. ІХ-ят астрологичен дом и градина с всичките си указания свидетелства още за количеството, качествата, силите, трайността и плодотворността на идеите и мислите, които човек в миналите си животи е отправил към умствения свят, а също така какви плодове в настоящия си живот той може да очаква. ІХ-ят астрологичен дом и градина с всичките му указаия свидетелства още какви връзки, отношения и обмяна човек е имал в миналите си животи с учените човеци и какви са му били отношеният към науката изобщо, към всички ръководни идеи и мисли в живота на човеците, а също така и към всички духовни и умствени водачи н човечеството. Също така е указание за количеството и качествата на приятелите на учения свят. VІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни, свидетелство и указание, до каква степен и в какво отношение човек разума си е разбрал законите на мъдростта и до каква степен и в какв отношение е приложил тези закони в човешкия свят. VІІ-ят астрологичен дом и градина показва още до каква степе човек в миналите си животи е подчинявал волята си на законите на умствения свят и до каква степен с волята си е бивал работник служител на умствения свят. VІІІ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни, свидетелство и указание до каква степен и в какво отношение човек миналите си животи със сърцето си е възлюбил законите на умствен свят и доколко в сърдечния си живот се е ръководил от тези закони, също така и какво е направил със сърцето си за умствения свят доколко със сърцето си е бил добър работник на умствения свят доколко сърцето на човека се ръководи от законите на разума. ІХ-ят астрологичен дом и градина с всичките му данни, свидетелство и указание доколко човек сума си е разбрал законите в умствения свят, доколко е приложил законите на този свят в умствения си живот и дейност и доколко с ума си и разума си човек е бивал добър работник и добър слуга по отношение на умствения свят. 18.13.
към текста >>

Чрез VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, законите и знанията на всички умствени светове, придобивки, техните богатства, сили и качества, посредством ангелското колективно съзнание, ангелският висш разум, ангелското висше сърце и ангелската висша воля.
А чрез волята си човешката душа непрестанно изгражда и усъвършенства формите на материалното си тяло. І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини с всичките им благотворни или неблаготворни данни, са свидетелства и указания до каква степен и в какво отношение всички средства и пособия, с които човешката душа изучава и опознава материалните светове, са правилно устроени и развити и до каква степен е правилна или неправилна тяхната дейност, проявите им и постиженията. Защото трябва да се знае и всякога да се помни, че І-ят, ІІ-ят и ІІІ-ят астрологични домове и градини с добрите или лошите указания показват развитието, богатствата и светлината на човешкото съзнание, богатствата и светлината на човешкия материален ум, силите, богатствата, качествата на човешкото материално сърце, силите, богатствата, качествата на човешката воля, проявяващи се в материалните светове, силите и качествата на усетоспособностите, на материалното човешко тяло, силите, качествата и свойствата на цялото материално тяло изобщо. Чрез IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини и посредством самосъзнанието, вътрешният духовен ум, вътрешното духовно (астрално) сърце и вътрешната духовна воля, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, качествата и богатствата на всички духовни светове. Следователно, от всички благотворни или неблаготворни данни на IV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини, може да се съди до каква степен и в какво отношение правилно или неправилно са устроени, действат, проявяват се и имат добри или лоши постижения, самосъзнанието, духовният (субективния) ум, чувственото (астрално) сърце, чувственото (астрално тяло) на човека, чувствената, духовна воля на човека и следователно, какви правилни или неправилни познания има човешката душа за разните духовни светове. Чрез VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини, човешката душа изучава, опознава и усвоява силите, законите и знанията на всички умствени светове, придобивки, техните богатства, сили и качества, посредством ангелското колективно съзнание, ангелският висш разум, ангелското висше сърце и ангелската висша воля. Следователно, от всички благоприятни или неблагоприятни данни на VІІ-я, VІІІ-я и ІХ-я астрологични домове и градини може да се съди и до каква степен и в какво отношение човешката душа има правилни или неправилни връзки, отношения и обмяна с всички ангелски светове и до каква степен изучава, опознава и усвоява правилно или неправилно живота, законите, силите, качествата и богатствата на всички ангелски светове. Чрез Х-я, ХІ-я и ХІІ-я астрологични домове и градини, човешката душа се учи да работи, да се развива, да изучава, да опознава и усвоява всички богатства и благословения на Божествения свят, посредством развитието на причинното тяло, причинния си ум, причинното си сърце, причинната си воля и свръхсъзнанието си. Следователно, от всички благотворни или неблаготворни данни на Х-я, ХІ-я и ХІІ-я астрологични домове и градини, се познава до каква степен и в какво отношение човешката душа има благоприятни условия и възможности за правилни или неправилни връзки, отношения и обмяна с всичките Божествени светове и доколко може да придобие благословенията и богатствата на всички Божествени светове в настоящия си земен живот. В І-я, ІІ-я и ІІІ-я астрологични домове и градини човешката душа изучава, опознава и усвоява безбройните и разновидни форми и свойства на материята, чрез които форми и свойства дейността и проявите на Божествената Л.М.И.Пр.Д.* и Словото биват условни, променливи, гранични, временни и относителни. В ІV-я, V-я и VІ-я астрологични домове и градини човешката душа изучава, опознава и усвоява различните сили и качества на материята, които сили и качества се проявяват чрез различните материални форми и движат формите и материята изобщо.
към текста >>

87. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

ИЗТОЧНИКЪТ НА РАДОСТТА Наука за живота: Общ окултен клас, XIX г.
16 (311), 25.VII.1943, с. 3 .............................................................................................................. 775 12. Георги Радев (По случай три години от неговото заминаване) Братство (Севлиево), бр. 16 (311), 25.VІІ.1943 г., с. 3 ............................................................. 777 13. ИЗТОЧНИКЪТ НА РАДОСТТА Наука за живота: Общ окултен клас, XIX г. (1939 ÷ 1940): т. 2. Лекции 24 ÷ 48. София, ИК Жануа-98,1999, с. 332 ÷ 347. ISBN 954-9569-46-3 .................................................................................................................................................................................................................................................................................. 778 14.
към текста >>

Изучава човек един предмет или никаква наука, но след време не е доволен, не му харесва предметът.
7 ÷ 8, с. 169 ÷ 171 Животът трябва да се разглежда такъв, какъвто е. Всичките хора са дошли на земята да се учат. Няма по-хубаво нещо от учението. Най-първо човек трябва да се освободи от кривите разбирания, които има. Изучава човек един предмет или никаква наука, но след време не е доволен, не му харесва предметът. Художникът рисува една картина, но след време и той не е доволен от картината. Музикантът свири някои музикални парчета, но после и той не е доволен от свиренето. Каквото и да започне човек, в края на краищата ще се отегчи. Това виждаме днес, понеже знанието, което човек учи, не е в състояние да го приложи и не вижда реалните му резултати. Знанието, което човек изучава, трябва да му допринесе нещо.
към текста >>

В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах.
Ще се помъча да изрисувам с твърде бегли и крайно бледи линии образа на един наш отминал брат, който образ ние сега трябва да повикаме наблизо и да му отдадем нашата размисъл, нашата непресъхваща обич, а може би и легналата в сърцата ни скръб по него, защото, нека си призная, скръбта, която ни посещава дори и на една железопътна гара при заминаването на любим човек, не може да не посети сърцата ни сега, когато един от най-първите приятели и работници за светлината отмина в тайното, велико и безответно за нас царство на отвъдното съществувание. Спомням си ясно минутата, когато през 1921 г. в един прекрасен двор на град Търново, двор сяйнал от блясъка на бели премени и от възторга на едно множество, пълно с чиста жажда за светлина, аз стиснах наблизо до сенчестата чешма за първи път ръката на един строен, къдрокос младеж, чиято гъвкава походка и музикален почти говор ми направиха голямо, незабравимо впечатление. В тая минута не подозирах колко сърдечна и братска ще бъде дружбата ми с него и колко време ще бъде той спътник в моя живот. Из ден в ден качествата на тоя рядък по интелигентност млад човек ме завладяваха и ми импонирахавсе по-силно и по-силно. В дълги проникновени разкази той ме посвещаваше в тайните на своята любима небесна наука - астрологията, с която аз винаги го свързвах. Словото му бе геометрично, свежо, с изящен стил, с гъвкава грациозност, с трепетен усет за естетика. Оттогава и до сетните дни, когато го бе обхванала коварната немощ, за мене е бивало неизмеримо удоволствие да беседвам с него, защото аз винаги се потапях в естетиката и брилянтното изящество на думите, както и в необикновената проникваемост на неговата остра като стрела мисъл. В моето съзнание Георги Радев - нашият Жорж - се очерта като всестранно надарена личност, защото тънкият му, понякога благородно строг критерий за философия, художество и музика, неговият звънтящ френски език, английските му и немски преводи, които са не по-лоши от всеки познат у нас превод, изисканите уроци, по латински език, които той преподаваше на ученици и студенти, караха всеки, който идваше в контакт с него, да чувствува един необикновен човек. Не много след началото на моята дружба с него, съдбата ни постави един до друг на университетската скамейка. Като че виждам и сега позата на моя съсед, в която той неподвижно и унесено следеше любимите за него науки.
към текста >>

И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце, той - къдрокосият, мургав жътвар - вземаше в ръка молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука.
Наблизо край нас работи и той, жилав и мургав от яркото слънце. Ние правехме един привидно наивен опит да създадем модел на братски комунален живот. Резултатите от тоя опит ние отнесохме в душите си. Тогава чак се опознахме, а нашите тихи разговори в смълчания двор, над който като гроздове висяха летните съзвездия, ще останат като шепнения в храм. Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както, не сме били влюбени никога в своя живот. И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце, той - къдрокосият, мургав жътвар - вземаше в ръка молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука. Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива света. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща.
към текста >>

Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област.
Следването му бе, за да добие знания. Той ги доби преизобилно. И се отказа доброволно от облагите, които добитото университетско знание можеше да му даде. Той беше работник, свободен работник, но не служащ е чиновнически смисъл на думата. Животът на Жорж, така го наричахме ние, през университетските години и след тях до последния му ден, беше твърде интензивен и плодоносен. Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област. Работил е за себе си и всичко ще да е останало недовършено. Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно зърно”. Той беше един от основателите и главно един от първите му редактори. Той остана стълб на списанието в течение на цели седемнадесет години: от основаването му – от лятото 1923 година до лятото 1940 година. Списанието излиза сега в 14-та годишнина.
към текста >>

Статиите, които Жорж е писал в „Житно зърно”, засягат най- различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение.
Може да се каже, че той беше се срасъл със списанието и в него намираше главното място, където да приложи своите интелектуални способности и сили. Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата” и излезе още в първия брой на списанието през януарий 1924 година. Последната излезе в кн. 6 от XIV година през юний т. г. Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 година в една обща книга – „Пътят на звездата”. Статиите, които Жорж е писал в „Житно зърно”, засягат най- различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение. Те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател. В „Житно зърно” освен тези - да ги наречем общи - статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки - астрология, физиогномика, характерология, френология, хирология и графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени със заглавия като: „Сфера на Сатурн”, „Сфера на Юпитера” и пр.
към текста >>

Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука - математиката.
По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев - то бе в самото начало на 1931 г. - получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класическите езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука - математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. Оттам и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувствуваше също у дома си.
към текста >>

Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окултист - синтезата между наука и философия, религия и изкуство.
Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. Оттам и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувствуваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окултист - синтезата между наука и философия, религия и изкуство. Жорж не се ограничи обаче само да работи върху себе си. Той направи не малк” от Сефариал, „Хирология” от Вреде, „Четене на характера” от Дюрвил, „Занони” от Б. Питон, една трилогия от Бо Ин Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др. Същевременно той преминава и към оригинално творчество.
към текста >>

Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика.
В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това - и грамадната заслуга на нашия приятел. Част от неговите характерологични проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и души” като премия на „Житно зърно” - една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев. По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и завинаги неизвестни. Плод на заниманията с една от най-любимите му науки - хармонията - и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя. Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма. Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика. Главното внимание на Жорж обаче бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми. За жалост не е известно къде се намират ръкописите на горните трудове, някои, от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България. Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение. Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други.
към текста >>

Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия - каквото беше за него - математика, поета и човека Георги Радев.
През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка. В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение. Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба - загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло - крехък съсъд, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми. Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички. Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия - каквото беше за него - математика, поета и човека Георги Радев. Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна. Заслушани в последните му акорди, ние навеждаме ниско глава с очи, потопени в оня свят, за който той приживе мечтаеше, свят на вечния празник надуха, свят на красота, на човещина и свобода. Ще го чуем ли пак? Ще го видим ли пак? Ние се вслушваме все наново... Застанали обаче здраво на земята, нашите очи не стигат безкрая и ние казваме: Георги Радев не е вече между нас.
към текста >>

3 Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит.
И все пак, зарад Георги ми е страшно много мъчно. Защото работници трябват и на тоя свят - много и добри работници. А Георги беше един от добрите работници за Делото на Учителя. 9. Учението на Любовта Георги Радев Братство (Севлиево), бр. 265 (22.IX.1940), с. 3 Новата наука, новото Божествено учение поставя нещата на един велик вътрешен опит. Туй, което не можете да опитате, не го приемайте. От години насам в България се проповядва учението на любовта. Малцина го познават, още по-малцина го живеят. А многото узнаха за него по онази жалка карикатура, която се яви из вестниците и църковните списания под измисленото от хората име „дъновизьм”. Още един път хората разпънаха едно живо учение на кръста на едно Име и се втурнаха да го охулят.
към текста >>

Той бе рядко, изключително дарена натура: математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум - всичко му се поддаваше [удаваше], - никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна”, не съдържаше непреодолими трудности за него... Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но… всичко е за добро.
Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него е прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички свят. Наистина, той пак е между нас, но ние не го виждаме. Той продължава да работи и там, гдето сега се намира, затова, за което е работил през целия си живот, но пътищата, по които става това, са други и... неговите безценни редове не ще изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно”. Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България - да разглежда нещата, въпросите, с вещина и проникновение, с безпогрешна строго-научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл. Всъщност, Георги Радев имаше много способности. Той бе рядко, изключително дарена натура: математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум - всичко му се поддаваше [удаваше], - никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна”, не съдържаше непреодолими трудности за него... Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но… всичко е за добро. Защото такава е била волята Му. Жорж пак ще дойде на земята. Може би в едно време на много по-голяма, от сегашната, светлина. И това, което той тогава ще донесе и ще даде на света, ще бъде възприето оценено и използувано от много повече люде, отколкото това бе в този му живот. Нека Божият мир изпълва душата на неуморния работник на Неговата нива - Георги Радев.
към текста >>

Днес за днес съществува особна наука за окото.
И когато казват: „очите са огледало на душата” - това не е само поетичен образ. Защото ирисът на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими. То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината. Като в тия плаки, и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание. И ако човек може интиутивно да схване тия живи образи, те по симпатия ще възбудят в него същите трептения и той ще долови техния език. Днес за днес съществува особна наука за окото. По цвета и белезите на ириса - резчици, петна - се прослеждат болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т. н. Ще рече, окото се явява един от най-верните диагностични апарати. И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват. Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея - от мига на раждането до последно издихание.
към текста >>

Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея - от мига на раждането до последно издихание.
Днес за днес съществува особна наука за окото. По цвета и белезите на ириса - резчици, петна - се прослеждат болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т. н. Ще рече, окото се явява един от най-верните диагностични апарати. И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват. Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея - от мига на раждането до последно издихание. И не само окото на човека говори живия език на природата, а и целият му организъм. Френологията, физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните тям науки изучават този език във връзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и безосновни, то е, защото ние виждаме, така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива животът на природата. За пример, на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, изпървом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния.
към текста >>

ИЗТОЧНИКЪТ НА РАДОСТТА* Наука за живота: Общ окултен клас, XIX г.
Вземете най-после дори неговите преработки и коректури - и те са до крайност изискани и съвършени. Наистина, Георги Радев е незаменим! По случай тригодишнината от неговото отминаване, ние се прекланяме пред неговата светла памет, пред неговия мощен дух, отдаден в служба на светлината, пред неговия искрен висок идеализъм! Скъпи Жорж, ние сме ти безкрайно благодарни за всичко, което ни даде, и никога не ще те забравим. Редакция „Братство” 13. ИЗТОЧНИКЪТ НА РАДОСТТА* Наука за живота: Общ окултен клас, XIX г. (1939 ÷ 1940): т. 2. Лекции 24 ÷ 48. София, ИК Жануа-98,1999, с. 332 ÷ 347. ISBN 954-9569-46-3 Сряда, 5 ч, сутринта.
към текста >>

88. 5. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

Висшата съдебна власт, дипломатическия корпус, културните и духовните институции - също, от морална гледна точка, а също и по отношение на тяхната компетентност.
Юпитер - Сатурн Този цикъл, както и циклите на другите тежки планети, има много важна роля за развитието на материалната и духовната култура на човечеството. Цикълът Юпитер - Сатурн трае 20 години, с орбис няколко месеца. Десет последователни съвпада между Юпитер и Сатурн стават винаги в знаци с еднаква природа (например 10 последователни съвпада стават в огнени знаци, после - във въздушни знаци и т. н.). Така продължителността на този планетен цикъл става 200 години. Положителен полюс: Вътрешната политика на държавата и международните отношения са във възход. Висшата съдебна власт, дипломатическия корпус, културните и духовните институции - също, от морална гледна точка, а също и по отношение на тяхната компетентност. Накратко, това е период на морален и материален подем. Отрицателен полюс: Настъпва период на политически и икономически неуредици. Дипломатическите отношения са влошени, често се нарушават спогодби и договори. Народът започва да изпитва недоверие към управляващите среди. Юпитер -Уран Този цикъл трае 13 години, с орбис 3 месеца.
към текста >>

Науката напуска метафизичните области и навлиза в метапсихичните сфери.
Астросоциологията и астрокосмичната синтеза ще бъдат поставени на солидни научни основи. Със средствата на астрофизиката и с помощта на космическите сонди ще бъде открита взаимовръзката, съществуваща между космическите впияния и явленията и събитията в човешкия живот. Човекът прекрачва границите на геоцентричното схващане за света и възприема хелиоцентрично схващане. Благодарение на това, той ще си състави космична представа за света. Създава се нов начин за схващане на нещата. Науката напуска метафизичните области и навлиза в метапсихичните сфери. Отрицателен полюс: Това е период на разрушаване на всичко отживяло, на всичко, което не може да следва новия ритъм на епохата. Плутон дава енергията, а Уран - реализирането. Разрушителните процеси се проявяват под формата на бунтове, земетресения, вулканични изригвания и наводнения. Често стават наводнения, както и пожари. Опасност от прилагането на откритията на атомната наука.
към текста >>

Опасност от прилагането на откритията на атомната наука.
Науката напуска метафизичните области и навлиза в метапсихичните сфери. Отрицателен полюс: Това е период на разрушаване на всичко отживяло, на всичко, което не може да следва новия ритъм на епохата. Плутон дава енергията, а Уран - реализирането. Разрушителните процеси се проявяват под формата на бунтове, земетресения, вулканични изригвания и наводнения. Често стават наводнения, както и пожари. Опасност от прилагането на откритията на атомната наука. Нептун - Плутон Този цикъл трае около 500 години, с орбис 10 години. Положителен полюс: Създават се благоприятни условия за атмосфера на доверие, за подобряване на нравите и на интелектуалния, духовния и материалния живот на човечеството. Прави се равносметка на нравите и на научните схващания. Прогресът се чувства силно. Ражда се нов свят.
към текста >>

89. ЧАСТ II. ВЪВЕДЕНИЕ АСТРОКОСМИЧЕСКА СИНТЕЗА

Първата и най-висша ложа е Космичната, чието седалище се намира в центъра на нашата галактика, около който кръжат милиардните слънчеви системи.
ЧАСТ II. ВЪВЕДЕНИЕ АСТРОКОСМИЧЕСКА СИНТЕЗА 1. ТРИТЕ ЛОЖИ При изграждането на материалната и духовно-културна история върху чашата малка планета въздействат три центрове, три ложи от колективни разумни същества. Тези три центрове имат свои институции, развиващи своята дейност в определени параметри. Първата и най-висша ложа е Космичната, чието седалище се намира в центъра на нашата галактика, около който кръжат милиардните слънчеви системи. Съвременната астрономическа наука още не е открила и определила този център. Опитите да се формулират хипотези са останали безрезултатни. Този Космичен център Учителят нарече „Алфеола”. Преведено от гръцки, то значи „начало на началата”, или фигуративно и символично изразено; „Слънце на слънцата”. Нашето Слънце, според последните данни, е обиколило този център около 25 пъти, Проблемата за този Космичен център остава предмет на бъдещето.
към текста >>

Съвременната астрономическа наука още не е открила и определила този център.
ЧАСТ II. ВЪВЕДЕНИЕ АСТРОКОСМИЧЕСКА СИНТЕЗА 1. ТРИТЕ ЛОЖИ При изграждането на материалната и духовно-културна история върху чашата малка планета въздействат три центрове, три ложи от колективни разумни същества. Тези три центрове имат свои институции, развиващи своята дейност в определени параметри. Първата и най-висша ложа е Космичната, чието седалище се намира в центъра на нашата галактика, около който кръжат милиардните слънчеви системи. Съвременната астрономическа наука още не е открила и определила този център. Опитите да се формулират хипотези са останали безрезултатни. Този Космичен център Учителят нарече „Алфеола”. Преведено от гръцки, то значи „начало на началата”, или фигуративно и символично изразено; „Слънце на слънцата”. Нашето Слънце, според последните данни, е обиколило този център около 25 пъти, Проблемата за този Космичен център остава предмет на бъдещето. Втората ложа, център на дясното посвещение, или както го нарича древната традиция, център на Бялото Братство.
към текста >>

Идеята за великата Точност, като важна предпоставка в Битието, ние намираме най-ярко изразена в законите на небесната механика, ембриологията, микробиологията, генетиката, както и в съвременните отрасли на кибернетиката, боравеща с принципите на висшата математика.
Санкциите при Бялата ложа се заключват в самоизолацията, а при Черната ложа всеки член, усъмнил се в метода на злото, се наказва строго, като наказанието стига до лишаване от земния му живот. * Виж, за тези три ложи, книгата „La Nouvelle culture de L‘ere.du Verseau1, Paris, 1963” Вторият закон, важащи за двете ложи, е точността. Точността е един от върховните закони, налагани от Космичния център. Тя е абсолютно необходима при числата и при ритмичността, засягащи приложението на плановете във Всемирната еволюция. Точността е една от най- характерните черти при проявлението на разумните сили, действащи в областта на Живата разумна природа. Идеята за великата Точност, като важна предпоставка в Битието, ние намираме най-ярко изразена в законите на небесната механика, ембриологията, микробиологията, генетиката, както и в съвременните отрасли на кибернетиката, боравеща с принципите на висшата математика. Човешкото въображение не е в състояние да обхване великата точност, заложена в цикличността на Живата разумна природа. Без тази точност, най-характерен атрибут на разумността, в небесните пространства би настъпил невъобразим хаос. Други важни качества, които са абсолютно необходими и чрез които оперират ложите, са търпението, мълчанието и постоянството. Космичната ложа, както казва Учителя, работи с принципите на есенциалния свят. Бялата ложа оперира със законите в Живата разумна природа, а тъмната ложа борави с фактите, или с материалния свят.
към текста >>

90. 4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ

През средните векове, монашеството играе огромна роля не само в религиозния свят, но и в науката, изкуството и занаятите.
На сцената излиза орден на рицарите. Този орден през XII столетие се явява като могъщ фактор, бранител на християнската вяра. Първоначалното му седалище от Ерусалим се пренася вьв Франция. Този орден, който започва да заплашва господството на черковната и светска власт в края на XIII столетие бива разгромен. Папата и Филип Красиви разделят неговите несметни богатства. През средните векове, монашеството играе огромна роля не само в религиозния свят, но и в науката, изкуството и занаятите. Настъпват пълни с ужас борби за влияние в средите на манастирите. В обществения, живот като важни стопански и политически центрове се издигат градовете. Настъпват ужасни стълкновения между еснафа и аристокрацията, господар над цялата недвижима Стр. 47/943 собственост. Онеправданото. селско население започва битка за освобождение от едрите земевладелци.
към текста >>

Настъпва период на интриги, заговори срещу кралете и срещу висшата аристокрация.
Ние нямаме за задача да се спираме върху сектите и тайните ордени, но нам се налага да хвърлим бегъл поглед върху ордена на йезуитите. При настъпилия декаданс около папския престол сектите се явяват като главен разложител на папския авторитет. Религиозният ореол на Рим потъмнява. Пред голямата опасност, папата дава пълна подкрепа на ордена, основан в Париж от Игнати Лойола. Този орден става фактор не само в религиозния, но и в политическия живот. Настъпва период на интриги, заговори срещу кралете и срещу висшата аристокрация. Йезуитският орден става враг на религиозната търпимост. Йезуитите употребяват всички усилия, за да загасят искрите на Реформацията. Те се явяват като чиста проба на лявото посвещение. Във всички свои домогвания, този орден не подбира своите средства. Особено през XVIII столетие, йезуитският орден се оформя като един най-могъщ фактор в живота не само в Европа, но и в Китай.
към текста >>

Върху мрачния небосклон на Средновековието се появяват нови звезди, особено в областта на науката Това са първите научни пионери на Реформацията: Коперник, Кеплер и Галилей.
португалският йезуитски орден бива закрит. Във Франция по същото време се предприемат сериозни мерки срещу ордена. Папа Климент на 21 юли 1773 г. издава грамота срещу ордена, но папата, страхувайки се от революционния дух на времето, отново възстановява ордена. Изобщо, през научния деканат на знака Риби, тъмнината и жестокостите на религиозния фанатизъм на черквата е в страшна битка със светлината на Реформацията и Ренесанса. Върху мрачния небосклон на Средновековието се появяват нови звезди, особено в областта на науката Това са първите научни пионери на Реформацията: Коперник, Кеплер и Галилей. В течение на втория деканат, се утвърждават нови научни истини. Земята се замества като световен център от Слънцето, Символически разтълкувано физическото, земното, трябваше да се върти около духовното, чийто символ е Слънцето. Едно от големите събития през средните векове е било откриването на новия континент – Америка. Този континент, който през XX столетие е предназначен да играе особена роля, ще оформи особено ролята си през третия деканат на Рибите. Третият деканат на Риби, както изтъкнахме, има социален характер.
към текста >>

Още през първите векове на християнската епоха настъпи период на висша мистика, лъчеща се от планетата Нептун.
Този деканат търпи вторично влиянието на знака Скорпион, чийто управител е Марс. Под този деканат се поставя начало на социалните движения: в лицето на социализма, в различните негови разклонения. Ние няма да разглеждаме фазите на социалните движения. Те играят и ще играят първостепенна роля в живота на народите. В резюме, може да се каже, че през епохата на водния знак Риби, човекът доби господство над моретата и океаните; разкриха се нови земи и цялата земна повърхност стана достъпна за човека. Още през първите векове на християнската епоха настъпи период на висша мистика, лъчеща се от планетата Нептун. Тази мистична вълна бе използвана от адептите на лявото посвещение. Учредени бяха първите християнски събори, които изиграха сковаващо влияние върху честната християнска идеология чрез техните канони; внесен бе елемент от езическия култ и се утвърдиха йерархии. Думите на Исуса от Назарет да не се кланят, нито пред този храм, нито Стр. 48/943 пред тази планина, си останаха глас в пустиня. Наместо неговото Живо Слово, което беше изразено в една простота преливаща от любов и алтруизъм, неговите служители издигнаха храмове и образа му изляха от бронз и дялан камък.
към текста >>

Те продължаваха да следват старата морална максима на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб”, като отхвърлиха в своите действия новата висша етична максима на Христа: „Обичай ближния си, обичай врага си”.
Учредени бяха първите християнски събори, които изиграха сковаващо влияние върху честната християнска идеология чрез техните канони; внесен бе елемент от езическия култ и се утвърдиха йерархии. Думите на Исуса от Назарет да не се кланят, нито пред този храм, нито Стр. 48/943 пред тази планина, си останаха глас в пустиня. Наместо неговото Живо Слово, което беше изразено в една простота преливаща от любов и алтруизъм, неговите служители издигнаха храмове и образа му изляха от бронз и дялан камък. Те използваха невежеството на народите като източник на материални изгоди и духовно потисничество. Те продължаваха да следват старата морална максима на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб”, като отхвърлиха в своите действия новата висша етична максима на Христа: „Обичай ближния си, обичай врага си”.
към текста >>

91. 5. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ВОДОЛЕЙ

Според модерната астросоциология, планетата Уран се счита като по-висша гама на планетата Меркурий, а нейното астрологично значение е плод на събитията, които са хроникирани през историята Както се изтъкна по-горе, знакът Водолей съдържа колосални възможности, специално в областта на науката.
Поради тази причина, древните са го назовавали начало и край, алфа и омега. Знакът Водолей в символиката изразява божествения човек, който напоява светът със своите живи води и поддържа живота във формите. Това е същият принцип, който се нарича Амрита в индийските писания. Според последните астрологични изучавания, над управителя Сатурн идва управлението на Уран, или изразено на мистичен език, Уран се представя като баща на Сатурн. Уран е онази сила, която освобождава в края на един цикъл живота от формите; това означава, че съзнанието се освобождава от формите преди да са се обогатили те от придобитите опитности отдаден цикъл, за да преминат в един по-висш цикъл. Според модерната астросоциология, планетата Уран се счита като по-висша гама на планетата Меркурий, а нейното астрологично значение е плод на събитията, които са хроникирани през историята Както се изтъкна по-горе, знакът Водолей съдържа колосални възможности, специално в областта на науката. Това значи. че под знака на Водолея човечеството ще се домогне до големи открития, неща които са вече очевидни в нашата съвременност. В областта на въздухоплаването, специално и изобщо в областта на модерната астрофизика в проучването на космичните лъчи, идващи от дълбините на Космоса. Различните апарати при въздухоплаването, разпадането на атома, различните видове ядрени експлозии и пр. и пр.
към текста >>

92. 1.5 ЦИКЪЛ НА ПЛАНЕТИТЕ УРАН - ПЛУТОН*

Що се отнася до Епохата на Водолея, която няма да следва пътя на религиите, тя ще открие скрижалите на духовния свят, светът на творчеството в областта на изкуството, музиката, науката и философията.
Тези отношения няма да почиват на международни диктати опиращи се на грубата сила, а ще се опират на едно тясно и искрено международно сътрудничество, вдъхновявано от доверие и добра воля. Това ще означава включване, в една реална творческа дейност най-добрите и най-надарени люде, боравещи в управителната дейност и в духовно-културното творчество на човечеството: една дейност, която ще стопи напластената омраза и недоверие между народите, за да възтържествува в полето на социалните, национални и расови отношения любовта и братството - единствено годни да дадат творчески тласък в общочовешкия прогрес. Християнството като религия, в своето историческо развитие, е подготвило, до известна степен, условията за идването на новата култура на Водолея. Двете първи фракции, ортодоксалната на Николай, на изток, и католическата - на Ариан, на запад, със своята схоластична теология и взаимствания от езическото култ и ритуал, бяха от естество да сковават съзнанието на народите в догмата и административно-йерархичната власт. Ориген е разбрал и добре схванал идеологията на християнството.* Това е един подготвителен период по пътя на религиозните схващания, който вече става неудобен и постепенно ще мине в аналите на историята. Що се отнася до Епохата на Водолея, която няма да следва пътя на религиите, тя ще открие скрижалите на духовния свят, светът на творчеството в областта на изкуството, музиката, науката и философията. Епохата на Водолея ще ни свърже съзнателно и разумно с пулса на единството на живота, животът за цялото, което ни разкри Учителя чрез своето Слово. Човечеството ще живее в хармония със законите на живата разумна природа, с Първата причина, която е създала всичко и живее във всичко: в минералите, растенията, животните и хората; в планетите, слънцата, галактиките и в целия Всемир. Човечеството ще познае, че в целия свят има само една разумна сила, един Учител: това е Духът в човешкото естество; това е най-мощното изявление на Първата причина, която импулсира човешкия дух и го насочва по пътя на съвършенството, на Любовта, на Мъдростта и на Истината; пътят към Вечния, Непознатия, Неизменния - какви наименования ще се дадат на Първата причина е без абсолютно никакво значение за идеята на Единството на живота. През епохата на Водолея, тези, които се биха опитали, особено адептите на лявото посвещение, да отклонят човешките души, народите или човечеството от свещения път на Космичното единство, ще изпитат силата и могъществото на космичната справедливост, силата на неумолимите закони на Живата разумна природа. И те ще познаят, че в света съществува само един единствен и вечен принцип, от който радиира Любовта, Мъдростта и Истината.
към текста >>

Тя ще събуди онова благородство и така дългоочакваното освобождение на човешкия дух, които вещаят безкрайната красота на безсмъртието, Човекът в културата на Водолея ще мисли, ще чувства и ще действа във висшата хармония на Незнайния, * Тези три течения на християнството следваха три различни пътища: Ариан - пътя на интелектуалното; Николай - пътя на сърцето, докато пък Ориген избра най-положителния път-този на волята, на приложението на християнските принципи и разбирания. Стр.
Не съществуват вече условия, както в миналото, които биха съдействали за издигането на идоли, на божества. Човеците и народите нямат повече нужда от посредници между тях и Първата причина. Те ще влязат непосредствено в контакт с духовния свят, защото този свят е вътре в човешката душа. Човекът ще развие своето духовно тяло и с всички скрити сили, които ще го поставят в директна връзка с космичния ритъм на звездния свят, който работи с число, с багри и със законите на живата геометрия и математика. Епохата на Водолея, в противовес на древния свят, предлага посвещение във всички истини на живота на цялото човечество. Тя ще събуди онова благородство и така дългоочакваното освобождение на човешкия дух, които вещаят безкрайната красота на безсмъртието, Човекът в културата на Водолея ще мисли, ще чувства и ще действа във висшата хармония на Незнайния, * Тези три течения на християнството следваха три различни пътища: Ариан - пътя на интелектуалното; Николай - пътя на сърцето, докато пък Ориген избра най-положителния път-този на волята, на приложението на християнските принципи и разбирания. Стр. 63/943 който непрестанно създава световете и ни говори с езика на звездите, които блестят в безкрайните простори на Всемира. Епохата на Водолея е от една страна една ликвидация на кармата на народите и човечеството, а от друга страна е подготвителен период за идването на шестата раса. През този период силите на злото ще служат за реализиране идеите на Бялото братство. Това значи, че Любовта ще бъде главния стимул, основният двигател в живота на индивидите, обществата и народите, в техните взаимни отношения.
към текста >>

93. 2.2 СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА

Урановите радиации свързват човешкия мозък с висшата, абстрактната мисъл, която издига човека до висините на метапсихичните области на живата разумна природа, сфери, свързани със свръхсъзнанието.
2.2 СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА През течение на втория деканат на Водолея върху нашата планета ще се инкарнират много души, които ще слязат от сферата на планетата Уран. Уран представлява по-горната октава на планетата Меркурий. Меркурий излъчва от себе си конкретната мисъл, имаща за обект емпиричния свят. Урановите радиации свързват човешкия мозък с висшата, абстрактната мисъл, която издига човека до висините на метапсихичните области на живата разумна природа, сфери, свързани със свръхсъзнанието. Трябва да изтъкнем, че силите на живата разумна природа действат творчески, когато се осъзнаят, проучат и поставят съзнателно в действие; например, както електричеството - то е съществувало в природата, но човекът го използва за своите културни нужди едвам когато идва в непосредствен контакт с него. Същото се отнася и до електромагнитните сили на новооткритите планети, а също и с различните радиации, които кръжат около Земята. За да станат известни сили творческо активни в човешката психика, те трябва да бъдат осъзнати и проучени. Новите психически сили, които се събуждат у човека под влиянието на радиациите на Уран, ще се отразят върху емоционалната, интелектуалната и волевата дейност на геоцентричното съзнание на човека, което се е развивало до сферата на Сатурн, ще бъде озарено от по-висшите вибрации на новооткритите планети, за да направи разумна връзка с космичното свръхсъзнание. Както виждаме, от две столетия след откриването на Уран и Нептун, у народите се явява един устрем за освобождение от всички стари обществени форми, религиозни и обществени предразсъдъци, които спират полета на творческата човешка мисъл и деятелност Не е случайно.
към текста >>

Такива творчески перспективи ще се разкриват пред науката, такива невероятни открития ще бъдат поднесени на всички народи от светлите синове на Мъдростта, че дори и най-необятното не би могло да си ги представи.
През научния деканат на Водолея човешкият гений ще познае „... че няма същество по- интелигентно нито по-мъдро от природата и че никой не може да бъде господар на природата. Щом Мъдростта играе в човешката душа, всяко нещо остава на своето място в човешката мисъл. Всички идеи стават ясни и определени, в пълна хармония с космичния ритъм на живота. Човешкият ум ще се отвори и ще види че този велик космичен свят е съвършен и красив, че ред и хармония Владеят тук, че редът не ще се нарушава, когато Мъдростта управлява. Тогава истински човекът ще започне да гради”. Такива творчески перспективи ще се разкриват пред науката, такива невероятни открития ще бъдат поднесени на всички народи от светлите синове на Мъдростта, че дори и най-необятното не би могло да си ги представи. Културите на бялата раса, особено западноевропейската такава, са се развивали главно под влиянието на планетите Юпитер и Меркурий. Юпитеровото влияние, с помощта на съдържащите практичност радиации на Меркурий, е създало през последните столетия системата на капитализма. Тази система използва напълно цялата енергия на меркурианския дух - реклама, преса, съобщителни средства, за целите на своята индустрия и търговия. Специално печатът, тази осма сила на света, беше използвана за себичните цели на империалистическите домогвания на големите народи. Този свят на интереси и на парите постепенно залязва под мощните струи на планетата Уран.
към текста >>

Въздействието на Уран ще се отрази не само в науката, но и в изкуството.
Културите на бялата раса, особено западноевропейската такава, са се развивали главно под влиянието на планетите Юпитер и Меркурий. Юпитеровото влияние, с помощта на съдържащите практичност радиации на Меркурий, е създало през последните столетия системата на капитализма. Тази система използва напълно цялата енергия на меркурианския дух - реклама, преса, съобщителни средства, за целите на своята индустрия и търговия. Специално печатът, тази осма сила на света, беше използвана за себичните цели на империалистическите домогвания на големите народи. Този свят на интереси и на парите постепенно залязва под мощните струи на планетата Уран. Въздействието на Уран ще се отрази не само в науката, но и в изкуството. Последното е още хаотично и ексцентрично, но то постепенно ще се избистри в нови форми, чрез по-съвършени изразни средства от багри, ритми и поетично-лирични оформления. В наше време всички колосални открития, свързани с ядрената физика, с астрофизиката, кибернетиката и пр. се дължат на това влияние на планетата Уран, което активизира творческия гений на човечеството. Тези мощни открития, дължащи се на давания от Уран устрем, подействаха за съкращаване на времето и пространството. Електрическата вълна, която кръжи около планетата, разнася дивните произведения на музиката, на говора и на светлинните образни форми със светкавична бързина.
към текста >>

Човешката конкретна мисъл оперираща само в емпиричния свят под влиянието на интелектуалния импулс на Уран излезе от триизмерния свят и навлезе в сферите на многоизмерното пространство Висшата математика и аналитичната геометрия чрез кибернетиката навлезе в област досега непозната.
В наше време всички колосални открития, свързани с ядрената физика, с астрофизиката, кибернетиката и пр. се дължат на това влияние на планетата Уран, което активизира творческия гений на човечеството. Тези мощни открития, дължащи се на давания от Уран устрем, подействаха за съкращаване на времето и пространството. Електрическата вълна, която кръжи около планетата, разнася дивните произведения на музиката, на говора и на светлинните образни форми със светкавична бързина. Магията и алхимията на древността, от една утопия се превърнаха чрез творческия и изобретателен гений на планетата Уран в една неоспорима реалност. Човешката конкретна мисъл оперираща само в емпиричния свят под влиянието на интелектуалния импулс на Уран излезе от триизмерния свят и навлезе в сферите на многоизмерното пространство Висшата математика и аналитичната геометрия чрез кибернетиката навлезе в област досега непозната. Психичният заряд, който даде планетата Уран, както в науката, техниката и изкуството, така и в социалния живот, досега за съжаление е бил използван от тъмната ложа за военни цели и деструктивни. Космичното братство, което води човешката еволюция, подготвя адептите, Синовете на Мъдростта чрез Бялата ложа. Тези могъщи Уранови радиации ще бъдат прекарани през моралното свръхсъзнание на човеците, за да могат да служат на хуманността, на алтруизма, на Великото Космично Единство на живота. Могъщата вълна на висшия интелектуален прилив, който ще се манифестира в света, специално посредством англосаксонския клон на Бялата раса, Стр. 67/943 ще внесе една координация между всички научни дисциплини в полза на тоталния прогрес на народите.
към текста >>

Психичният заряд, който даде планетата Уран, както в науката, техниката и изкуството, така и в социалния живот, досега за съжаление е бил използван от тъмната ложа за военни цели и деструктивни.
се дължат на това влияние на планетата Уран, което активизира творческия гений на човечеството. Тези мощни открития, дължащи се на давания от Уран устрем, подействаха за съкращаване на времето и пространството. Електрическата вълна, която кръжи около планетата, разнася дивните произведения на музиката, на говора и на светлинните образни форми със светкавична бързина. Магията и алхимията на древността, от една утопия се превърнаха чрез творческия и изобретателен гений на планетата Уран в една неоспорима реалност. Човешката конкретна мисъл оперираща само в емпиричния свят под влиянието на интелектуалния импулс на Уран излезе от триизмерния свят и навлезе в сферите на многоизмерното пространство Висшата математика и аналитичната геометрия чрез кибернетиката навлезе в област досега непозната. Психичният заряд, който даде планетата Уран, както в науката, техниката и изкуството, така и в социалния живот, досега за съжаление е бил използван от тъмната ложа за военни цели и деструктивни. Космичното братство, което води човешката еволюция, подготвя адептите, Синовете на Мъдростта чрез Бялата ложа. Тези могъщи Уранови радиации ще бъдат прекарани през моралното свръхсъзнание на човеците, за да могат да служат на хуманността, на алтруизма, на Великото Космично Единство на живота. Могъщата вълна на висшия интелектуален прилив, който ще се манифестира в света, специално посредством англосаксонския клон на Бялата раса, Стр. 67/943 ще внесе една координация между всички научни дисциплини в полза на тоталния прогрес на народите. Една истинска здрава култура на рационалното използване на атомната енергия ще изгради основите за един духовен и материален разцвет на човечеството.
към текста >>

94. 2.2 НАЙ-НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК

Нас тук по-специално ни интересува висшата психична специфичност на предната и задната част на хипофизата.
Двете части, според най- новите изследвания, секретират 8 вида хормони. Хормоните на предната част се вливат в кръвта между нейните клетки, а тези на задната част се отправят към канала на гръбначния мозък. Хормоните на хипофизата имат отношение както към другите жлези с вътрешна секреция, така и към другите системи на човешкия организъм. Тази жлеза е един от важните фактори за правилното анатомично, физиологично и психично оформление на човека. Нейните секреции се отнасят особено към психичната дейност и към моралните устои на човешката душа. Нас тук по-специално ни интересува висшата психична специфичност на предната и задната част на хипофизата. Според окултните традиции и според Учителя, човешката индивидуалност, потенциално, в най-високите й измерения, обема мъжкия и женския принципи. Когато се манифестира положителният полюс на индивидуалността, свързан с предната част на хипофизата, ражда се мъжки индивид и, обратно, при активизиране на отрицателния полюс, задната част на хипофизата, ражда се женски индивид. Научните изследвания установяват, че по специфичност предната част на хипофизата има мъжки, интелектуален характер, докато задната й част има женски, емоционален характер. При това, в зависимост от доминирането на предната или на задната част на хипофизата се проявяват качества на мъжкия или качества на женския тип, независимо от морфологичната мъжка или женска изразност. Женският тип, при доминиране на задната част на хипофизата има обикновено средно развито хармонично тяло, с меки физиогномически черти, гладка нежна кожа, обезкосмена, фин лиричен гласов тембър, силна чувствителност и склонност към удоволствия.
към текста >>

Съвременната наука пристъпва с голям интерес към разкриването на био-физиологичното въздействие на секрециите на тази жлеза върху органите и системите при човешкото развитие.
Веществото, от което се е образувал човешкият мозък се е събирало в течение на милиони години”. „Още в дълбока древност посветените са знаели, че ролята на пинеалната жлеза е да контролира и направлява нормалните функции на останалите жлези с Вътрешна секреция. И не напразно са я наричали „върховен надзирател на другите жлези”.” Секрецията на пинеалната жлеза се нарича пинеалин. Тази секреция действа много активно физиологически в редица направления. Тя направлява нормалното развитие на пубертета на индивидите от двата пола; тя въздейства върху правилното оформление на човешкия мозък; тя действа специално за адаптацията на слънчевата светлина върху пигментацията на кожата и общо върху целия организъм. Съвременната наука пристъпва с голям интерес към разкриването на био-физиологичното въздействие на секрециите на тази жлеза върху органите и системите при човешкото развитие. Както вече изтъкнахме, хипофизата, в триизмерния емпиричен свят представлява главната антена на човешката личност, при нейната поляризация на физическия свят. Пинеалната жлеза, от своя страна е антена на човешката индивидуалност, на космичното единение, което хармонизира плюсът и минусът, мъжкото и женското начало. Тя е важен център, чрез който се предават и от които се радиират основните, първичните стимули на човешката душа. Тя се явява като главен физиологически арбитър и психически катализатор на тоталното анатомическо и физиологическо развитие на човека. Трябва да се има предвид, обаче, че нещата на физическия свят върху Земята са относителни, формите на пола на физическия свят не е абсолютна, тя е подчинена на законите на относителността; така, щото, мъжествеността и женствеността в света на формите е относителна.
към текста >>

Тази планета е източник на онези мощни вибрации на висшата творческа мисъл, която ще одухотвори материята.
Тя се явява като главен физиологически арбитър и психически катализатор на тоталното анатомическо и физиологическо развитие на човека. Трябва да се има предвид, обаче, че нещата на физическия свят върху Земята са относителни, формите на пола на физическия свят не е абсолютна, тя е подчинена на законите на относителността; така, щото, мъжествеността и женствеността в света на формите е относителна. Абсолютността е само в космичното единение; там няма полово различие. Тези две важни жлези с вътрешна секреция, хипофизата и пинеалната жлеза, разглеждани астросоциологически дават следната картина. Предхипофизата се намира под влиянието на планетата Уран. Тази планета е източник на онези мощни вибрации на висшата творческа мисъл, която ще одухотвори материята. Енергията на Уран носи знак плюс, знак на мъжествеността, на волята, на устрема и на оригиналността и освобождението, и тя е главен двигател на човешкия прогрес. Тази част на тази жлеза е по естеството си електрическа и символизира творческото начало на бащата. Задната част на хипофизата е под влиянието на планетата Нептун. Нептун е женствен, носи знак минус; той разкрива необхватните простори на въображението, на интуицията, на Стр. 91/943 високо мистичното, психометричното, на нежността и красотата, на магнетичното; емблемата на майчинското чувство, съхраняващо живота.
към текста >>

Само чрез неговата енергия се разрешава борбата между низшата и висшата природа в човека.
Тук е заложен центърът на космичното равновесие, което носи най-висшите сили, търпението, постоянството и мълчанието, в което душата черпи знание и сила по пътя на откровението. Вярата, която почива върху догмата и логиката, която търси връзката между понятията, далеч не е в състояние да разкрие загадките на самата реалност, света на космичното единство. Само по пътя на откровението, по пътя на космичната спирала се разкриват загадките и смисъла на битието. Изобщо, мощните вибрации на планетата Плутон, която носи в себе си смъртта, разрушението на старото, на отживялото, но същевременно носи и духът на обновлението, на творчеството, е от естество да активизира човешката същност и това става чрез пинеалната жлеза. Плутон носи дух на освобождение, носи всепояждащият огън, изгарящ всичко тленно и преходно. Само чрез неговата енергия се разрешава борбата между низшата и висшата природа в човека. Затова, както подчертахме по-горе, древните са наричали пинеалната жлеза „третото око”, което контролира функциите на всички жлези с вътрешна секреция. Според тибетската традиция, отварянето на това трето око, което е било извършвано в светилищата при посвещението на особено надарените в окултно отношение ученици, посредством специална черепна операция в областта на междуочието е давало възможност на посветения да вижда в съответната етерична област и да разчита мислите на другите, както и да вижда в миналото и бъдещето. Трябва да се отбележи, че докато повечето от жлезите с вътрешна секреция имат отношение към физиологичните и подсъзнателните процеси в човешкия организъм, то хипофизата и пинеалната жлеза имат отношение към психичното, духовното, което разкрива великите закони на живата разумна природа. Според Учителя, мъжкото начало и женското такова се проявяват навсякъде във вселената, като творчески полюси в битието. Така, по отношение на нашата планета: „Във видимото движение на Слънцето около Земята има два важни момента: първият момент е 22 март, денят на пролетното равноденствие, когато Слънцето преминава в Северното полушарие; вторият момент е 22 септември, денят на есенното равноденствие, когато Слънцето минава в Южното полушарие.
към текста >>

95. 2.3 ШЕСТАТА КУЛТУРА - МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

Последните постижения в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женски хромозоми стотици електронни величини, наречени гени.
За първи път мъжкото начало, което е ръководило човешката еволюция до Христос, по този начин става слуга на доброто, за да изкупи онези големи отклонения, които е направило в личния, семейния, обществения, националния и общочовешкия живот и така да се поеме пътя на еволюцията. Човечеството като цяло носи в архивите на своето колективно подсъзнание своите кармични комплекси, които се изразяват чрез законите на наследствеността в по-малките социологически категории; раса, народ, общество, род, семейство и личност. При въплъщаването си, душите минават през тези социологически форми за да се усъвършенстват. В тези биофизиологически форми на душите, програмирани чрез законите за наследствеността, душите слизат от по-висшите измерения. Фактически, физическото тяло се дава от майката, а бащата дава етеричното тяло, което съхранява биологическата материя от деструктивните сили на процесите на разлагането. Последните постижения в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женски хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските Стр. 93/943 наследствени комплекси, които комплекси се изявяват като една редукция от по-горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки. Мъжките и женските хромозоми, според последните проучвания, съдържат повече от 50 000 гени. От съответните милиони комбинации се раждат различните типове хора. Науката е на път да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по линията на човешката еволюция.
към текста >>

Науката е на път да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по линията на човешката еволюция.
Последните постижения в областта на генетическата наука са разкрили в мъжките и женски хромозоми стотици електронни величини, наречени гени. Тези телца са носители на родителските Стр. 93/943 наследствени комплекси, които комплекси се изявяват като една редукция от по-горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки. Мъжките и женските хромозоми, според последните проучвания, съдържат повече от 50 000 гени. От съответните милиони комбинации се раждат различните типове хора. Науката е на път да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по линията на човешката еволюция. Човешкият гений ще се добере чрез тези свои по-висши знания до дълбоките връзки, които съществуват между душите и съответната висша закономерност в разумната природа. По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главните си линии се редуцират в две направления. Първото, схващането, което издига идеята за „преформацията”, а второто - за „епигенезиса”. Първото направление е догматично, строго детерминистично, отричащо влиянието на „околната среда”. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш.
към текста >>

Човешкият гений ще се добере чрез тези свои по-висши знания до дълбоките връзки, които съществуват между душите и съответната висша закономерност в разумната природа.
Тези телца са носители на родителските Стр. 93/943 наследствени комплекси, които комплекси се изявяват като една редукция от по-горните социологически категории: родови, обществени, расови, народни и общочовешки. Мъжките и женските хромозоми, според последните проучвания, съдържат повече от 50 000 гени. От съответните милиони комбинации се раждат различните типове хора. Науката е на път да разкрие грандиозните възможности, които съществуват по линията на човешката еволюция. Човешкият гений ще се добере чрез тези свои по-висши знания до дълбоките връзки, които съществуват между душите и съответната висша закономерност в разумната природа. По въпроса за наследствеността днес са в ход множество теории, които в главните си линии се редуцират в две направления. Първото, схващането, което издига идеята за „преформацията”, а второто - за „епигенезиса”. Първото направление е догматично, строго детерминистично, отричащо влиянието на „околната среда”. То изхожда от положението, че всичко е предопределено в самия зародиш. Второто схващане, това за „епигенезиса” поддържа, че нищо не е напълно дадено, а търпи влиянието на „околната среда”.
към текста >>

При тази нова светлина на знанието, обществените отношения и специално семейството, ще минат в една нова, по-висша фаза, където както казва Учителят: „В светлината на това разбиране, ще изчезнат всички борби и недоразумения, и преди всичко борбата, която се води между мъже и жени за взаимно завладяване.
Преди всичко, понятието „околна среда” не трябва да се разглежда биологически и социологически в ограничения свят на нашата планета. Земята сама за себе си не е нещо откъснато, а е подложена в пътя на слънчевата спирала на сложни електромагнитни влияния, идващи от звездното космично пространство. Тези звездни влияния, именно, са факторите, които съставляват „околната среда”. Разглеждайки така широко въпросът за наследствеността може да се приеме, че тази околна среда активизира наследствения потенциал в съответните вериги на така наричаните „гени”. Без да можем тук да влизаме в по-големи подробности, ние ще подчертаем само, че „околната среда” в пътя на еволюцията е само едно условие на скритите биопсихични потенциалности на човешката душа. При тази нова светлина на знанието, обществените отношения и специално семейството, ще минат в една нова, по-висша фаза, където както казва Учителят: „В светлината на това разбиране, ще изчезнат всички борби и недоразумения, и преди всичко борбата, която се води между мъже и жени за взаимно завладяване. Понякога мъжът се бори с жена си и иска да я владее. Може ли, обаче, Северното полушарие да владее Южното? Понякога жената иска да владее мъжа. Може ли Южното полушарие да владее Северното? Нито Северното полушарие може да владее Южното, нито Южното - Северното.
към текста >>

Съвременната наука се е добрала до колосални фактически материали за анатомичното, био- физиологичното и до известна степен и до психичното естество на човека.
Всеки трябва да бъде на своето място и там да очаква благото, което му се пада”. Човечеството е пред една нова епоха. Мирогледът на тази нова епоха ще измени икономическия и социален облик на народите и на човечеството. Това ще даде дълбоки отражения върху отношенията между мъжа и жената. Тези нови отношения ще легнат в основите на новия свят. Съвременната наука се е добрала до колосални фактически материали за анатомичното, био- физиологичното и до известна степен и до психичното естество на човека. Но цялото това научно изследване в своето философско обяснение почива до голяма степен върху схващането на една геоцентрична причинност. За да не излезем от границите на нашето изложение, ще изтъкнем само, че съществува дълбок паралелизъм между метапсихичните възможности на човешката душа и външните звездни условия, които създават необходимата среда за развитието на тези психични възможности. Стр. 94/943 Само при едно астрокосмично схващане за живота като цяло, като единство, би могло да се намери диагоналът между гореопоменатите научни схващания на "преформацията" и "епигенезиса", по отношение на наследствеността. Проникването на човешката научна мисъл в света на безкрайно малките, ядрените частици на атома, посредством електронния микроскоп, както и проникването в необятните звездни простори, чрез радиотелескопа и ракетните сонди, трябва по необходимост да върви в унисон и с метапсихичните изследвания на парапсихологичния анализ. В това се заключва философско- мистичното схващане на астрокосмичната синтеза.
към текста >>

96. 2.4 ФАЗИ, ПРЕЗ КОИТО МИНАВАТ МЪЖЪТ И ЖЕНАТА

Тя има вече своята стойност и значимост не само в стопанския живот, но също така и в секторите на духовната култура и на науката, изкуството и всички други обществени прояви.
Това наподобява едно положение на дьржавата, когато е изчерпана златната наличност, опората на нейната финансова и икономическа структура, или положението на един кораб с разстроена структура в тежестта, която крепи неговото равновесие. Някога се е поддържало, че за един стабилен брак са били необходими три стимула: материален, наличие на афинитет между двата пола, почиващ на сексуална основа и третия - сърдечна вярност. Данните на статистическите Стр. 96/943 диаграми сочат, че тези три стимула, три опорни точки, са вече крайно несигурни и че те губят своята стимулираща роля. В нашата съвременност жената е извоювала своите граждански права. Тя има вече своята стойност и значимост не само в стопанския живот, но също така и в секторите на духовната култура и на науката, изкуството и всички други обществени прояви. Първият стимул, както се вижда, е изгубил своето значение и брачната връзка е съответно отслабена. Вторият, физиологическият афинитет, има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват. Това е подобно на разтварянето широко на вратите между две стаи, едната топла, а другата студена. Не минава много време и настъпва едно температурно изравняване, изразяващо се в случай с безразличие и индиферентност. Що се отнася до третия стимул, сърдечната вярност, при това положение на нещата и той не е нещо трайно.
към текста >>

Чрез този акорд на ума, на сърцето и на волята се изразява в своята пълнота висшата хармония на Първата причина, на идеята - Живот за цялото.
Това решение на проблемата ще дойде през течение на шестата култура на бялата, арийската раса. Чрез тази магическа геометрична формула се изразява хармоничното отношение между слънчевата Дева и синът на Мъдростта. 3) Третото положение на човешката индивидуалност би се изразило под формата на един равностранен триъгълник. Това е идеалът на човешката душа. Неговите три еднакви страни символично изразяват: Любовта - светът на слънчевата дева; Мъдростта - светът на сина на Мъдростта, и третата - светът на Истината, на великите души. Чрез този акорд на ума, на сърцето и на волята се изразява в своята пълнота висшата хармония на Първата причина, на идеята - Живот за цялото. Това положение, изразено на философско-метапсихичен език, означава великият акт на духовния брак, на космичното единение. Това в никои случай не означава, че дотук животът спира. Животът, като органическа даденост има милиони изяви не само върху нашата планета, върху слънчевата система, но и върху елементите на всички галактики. Учителят казва, че и за най-великите Учители, животът остава една тайна. Светът на Безкрайното, на Незнайното се разкрива постепенно пред непобедимия устрем на човешкия гений.
към текста >>

97. 3. НОВИЯТ ПЪТ ЗА ИЗХОД НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ СЪВРЕМЕННАТА ОБЩОЧОВЕШКА КРИЗА 3.1 ИЗХОДЪТ

Съвременната наука, чрез всички свои дисциплини - биология, социология, археология, антропология, демология и редица други нейни отрасли, се стреми да обхване човешката еволюция и да разкрие онази висша закономерност и неговото праисторическо и историческо развитие.
3. НОВИЯТ ПЪТ ЗА ИЗХОД НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ СЪВРЕМЕННАТА ОБЩОЧОВЕШКА КРИЗА 3.1 ИЗХОДЪТ „Ръководителите на съвременните народи наново трябва да се позанимаят със законите, по които се ръководи и направлява живота на човечеството, за да не се влияят от случайни настроения и временни интереси при насочването на своята обществена дейност. Те трябва да се позамислят и да си зададат задача да проникнат дълбоко в тия биологични закони и да се съобразяват, следвайки ги неотклонно, в нареждането на социалния и културния живот на всички народи". Учителят Човечеството, като една социологическа даденост съществува от незапомнени времена. Милиони и милиони години чрез различните си раси и култури човечеството самоизгражда своя материален и духовно-културен живот. Съвременната наука, чрез всички свои дисциплини - биология, социология, археология, антропология, демология и редица други нейни отрасли, се стреми да обхване човешката еволюция и да разкрие онази висша закономерност и неговото праисторическо и историческо развитие. Но да оставим учените спокойно да проучват и разрешават сложните ребуси на далечното минало и да се обърнем към настоящето и бъдещето на народите и на човечеството. Народите разполагат с достатъчно набран опит, преминавайки през различните икономически, социални и политически системи в своето непреривно развитие. Тези икономически, социални и политически системи представляват от себе си форма и облекло на съответните исторически епохи, които материалните елементи се износват, амортизират и подменят. Едва ли има през веригата на нашата ера столетие, като двадесетото, така богато със събития, както в техническия, така и в обществено-културния живот на човечеството. Двете последни световни войни, през първата половина на това столетие, както и огнените революционни ерупции, раздрусаха из основи цялата наша съвременност.
към текста >>

98. 3. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА

Под негово влияние се намира елитната среда, било в полето на науката, на изкуството или на обществения живот.
Ние ще започнем със Слънцето. В астросоциологията Слънцето в даден народ представлява върховният суверенитет, независимо в каква форма той е изразен. Това зависи от стадия, в който даден народ се намира, от кармичните връзки на душите, които трябва да се развържат и изплатят. Под негово влияние се намира управлението, правителството, които управляват държавните власти в лицето на първия министър. Той е главният източник на виталните енергии, тъй необходими за даден народ в неговото развитие. Под негово влияние се намира елитната среда, било в полето на науката, на изкуството или на обществения живот. В семейството Слънцето представлява бащата. Вметеорологи-ческата сфера на астросоциологията Слънцето е израз на хубавото време. То е същевременно важен фактор и творчески подтик при растенето, във всички области на живота. Слънцето е един от най-важните указатели в звездната карта, сочещ траен успех и всеобщо благоденствие за дадени народи. Неговите творчески витални сили са изразени чрез златото и то е същевременно и израз на мъжкия принцип.
към текста >>

Юпитер е израз на маститата религиозност, на църковните церемонии, на религиозната и светска висша административна йерархия, на всичките институции в страната, които имат за задача да прилагат законите в страната (особено за страните от капиталистическата система).
Освен рицарската броня и сабя, той управлява и хирургическия нож, както и мъжката, младежката сила. Под негово влияние са мускулите в човешкия организъм. Той движи тежката индустрия, желязото и огъня. Той направлява спорта, лова, злополуките, пожарите и е динамичната пружина при революционните социални движения. Той е рицарят на честта и достойнството на страната и бранител на справедливостта. Юпитер е израз на маститата религиозност, на църковните церемонии, на религиозната и светска висша административна йерархия, на всичките институции в страната, които имат за задача да прилагат законите в страната (особено за страните от капиталистическата система). Под негова егида се намира търговията на едро, висшите финансови сделки, икономическият просперитет, както и постиженията в света на големите учени. В страната той представлява висшата администрация, чиято екзекутивност се извършва под влиянието на Марс. Съдопроизводството, дипломацията, банките, големите финансови борсови операции, благотворителните дружества, филантропичните институти - всичко това е под негово влияние. При добри позиции Юпитер създава условия за слънчево време и изобщо той е израз на изобилие и благополучие. Не напразно още в древността Юпитер и Венера са били считани като велики благодетели на народите и като източници на блага и изобилие.
към текста >>

В страната той представлява висшата администрация, чиято екзекутивност се извършва под влиянието на Марс.
Той движи тежката индустрия, желязото и огъня. Той направлява спорта, лова, злополуките, пожарите и е динамичната пружина при революционните социални движения. Той е рицарят на честта и достойнството на страната и бранител на справедливостта. Юпитер е израз на маститата религиозност, на църковните церемонии, на религиозната и светска висша административна йерархия, на всичките институции в страната, които имат за задача да прилагат законите в страната (особено за страните от капиталистическата система). Под негова егида се намира търговията на едро, висшите финансови сделки, икономическият просперитет, както и постиженията в света на големите учени. В страната той представлява висшата администрация, чиято екзекутивност се извършва под влиянието на Марс. Съдопроизводството, дипломацията, банките, големите финансови борсови операции, благотворителните дружества, филантропичните институти - всичко това е под негово влияние. При добри позиции Юпитер създава условия за слънчево време и изобщо той е израз на изобилие и благополучие. Не напразно още в древността Юпитер и Венера са били считани като велики благодетели на народите и като източници на блага и изобилие. Металът на Юпитер е калаят. Сатурн се взема като символ на кармата.
към текста >>

Уран направлява висшата мисъл, необикновените, модерните науки, окултните дисциплини и кооперативното дело.
Под негово влияние се намират всички институции на работническата класа. Той изразява мъчнотиите в живота на народите и препятствията от всевъзможен вид; също така, той направлява икономиите в народното стопанство. В метеорологията той е израз на суша и на понижения в температурата. Неговите психични предразположения и състояния са тежки и сиви подобно на присъщия му метал - оловото. У масите той създава благоразумието, изчакването, търпението и постоянството. Уран направлява висшата мисъл, необикновените, модерните науки, окултните дисциплини и кооперативното дело. Той действа внезапно, изненадващо и революционно. Под негово влияние са откритията, нововъведенията във всички области на живота, гражданските групировки, синдикатите, големите кооперативни обединения и авиационния транспорт. Също така и Стр. 121/943 електричеството, различните химически и природни газове, ядрените операции и земните и подземни ядрени опити. Под влиянието на Уран се намират всички социални утопии, анархизма и нихилизма.
към текста >>

Нептун представлява най-висшата религиозност.
Той има два полюса на действие - от една страна той представлява капиталистическата класа, непризнаваща никакви граници при достигане на целите си; тя е космополитична. Под негово влияние са също така диктатурите и олигархичните управления. От друга страна, другият му полюс управлява интернационалния анархизъм и нихилизъм. По отношение на времето. Уран предизвиква бурите, земетръсите, ураганите, ниския студ, гръмотевиците, градушките и изобщо - бързите и внезапни метеорологични промени. Нептун представлява най-висшата религиозност. мистицизма, психо-метризма и тайните науки. Другият му полюс представлява социализма във всичките му форми. Нептун управлява моретата, навигацията и водните компании. Той създава условия за неописуемия хаос, сензационните произшествия, обществените компликации, дезорганизацията, комплотите, шпионажа, подмолните действия и проституцията. Неговата енергия, употребена в положително направление дава гениалността, докато отрицателното направление дава падение и безнравствена безотговорност.
към текста >>

Плутон носи висшата справедливост, а от друга страна чрез отрицателния си полюс създава условия за подмолни политически комплоти, за финансови измами и за фанатични религиозни течения.
От метеорологично гледище Нептун представлява мъгливо, влажно и студено време. Неговата обиколка около Слънцето се извършва за около 165 години, докато тази на Уран е 84 години. Плутон действа динамично и обновително. Той държи юздите на властта и пази равновесието между доброто и злото, между големия студ и високата топлина, между тайните на раждането и смъртта, както и всички химически и алхимически процеси на превръщането. Под негово влияние са минералните извори, земетръсната и вулканическо-еруптивната дейност, геологическите е археологически изследвания, както и различните операции с радий. Плутон носи висшата справедливост, а от друга страна чрез отрицателния си полюс създава условия за подмолни политически комплоти, за финансови измами и за фанатични религиозни течения. Метеорологически той създава циклоните, големите студове и необикновените горещини. Засега, във вътрешната политика на големите държави, както и в международната политика, той играе голяма роля в нашата хаотична и бурна съвременност.
към текста >>

99. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

123/943 Астросоциологично значение: държавният суверенитет, върховната власт - лична или колективна, аристокрацията, придворните и дипломатическия свят, а също и висшата бюрокрация.
Положителен полюс: сърдечност, откровеност, благородство, милосърдие, обществена известност на артистичния и ръководен свят. Отрицателен полюс: народни вълнения, наводнения, нервни избухвания и суеверия. Управлява: гърдите и стомаха. Петият дом се управлява от Лъва -фиксиран, огнен, положителен; управител - Слънцето. Природа: слава, благородни пориви и амбиции; учебното дело изкуството във всичките му области, дипломацията, творчеството, в широк смисъл на думата. Стр. 123/943 Астросоциологично значение: държавният суверенитет, върховната власт - лична или колективна, аристокрацията, придворните и дипломатическия свят, а също и висшата бюрокрация. Положителен полюс: авторитетност, сочна физическа жизненост, блясък, известност, благородни амбиции, рицарство във всички обществени прояви. Отрицателен полюс: разточителство, суетна повърхностност, болезнена гордост, тираничен дух, слаба жизненост, дипломатически скандали, ненаситни удоволствия. Управлява: сърцето и гърба. Шестият дом се управлява от Дева. Земен знак, управител - Меркурий.
към текста >>

Природа: вдъхновение, стремеж към висшите окултни науки, предсказване, прорицателство, независимост и всестранно новаторство във философията, мистиката, съдопроизводството, модерната наука и в тематиката на изкуството.
Отношение: към половите органи. Деветият дом се намира под знака Стрелец. Огнен, подвижен, положителен. Владетел - Юпитер. Меркурий е в заточение, а Плутон - в екзалтация. Природа: вдъхновение, стремеж към висшите окултни науки, предсказване, прорицателство, независимост и всестранно новаторство във философията, мистиката, съдопроизводството, модерната наука и в тематиката на изкуството. Създава също ентусиазъм към дълги пътешествия и към непознати приключения. Астросоциологично значение: религия, право, висшата магистратура, дипломатическата йерархия, философските дисциплини, ултрапсихичните науки, висшата търговия, със чужди страни, бюджетите и финансите на държавата, корабоплаване, специално морското такова, различните видове спорт, свързани с бързина, специално конните надбягвания и изобщо - спортът на открито. Положителен полюс: големи творчески импулси и необятни перспективи за метапсихични изследвания, философията, науката (специално окултните науки), дипломатически успехи в преговори, както в политиката, така и в търговско-стопанските сектори. Далечни експедиции за изследване на непознати страни. Отрицателен полюс: авантюризъм, свързан с големи рискове, изненади, загуби, неуспехи в дипломатически връзки, фалшиви теории и хипотези в науката, философията и тематиката на изкуството.
към текста >>

Астросоциологично значение: религия, право, висшата магистратура, дипломатическата йерархия, философските дисциплини, ултрапсихичните науки, висшата търговия, със чужди страни, бюджетите и финансите на държавата, корабоплаване, специално морското такова, различните видове спорт, свързани с бързина, специално конните надбягвания и изобщо - спортът на открито.
Огнен, подвижен, положителен. Владетел - Юпитер. Меркурий е в заточение, а Плутон - в екзалтация. Природа: вдъхновение, стремеж към висшите окултни науки, предсказване, прорицателство, независимост и всестранно новаторство във философията, мистиката, съдопроизводството, модерната наука и в тематиката на изкуството. Създава също ентусиазъм към дълги пътешествия и към непознати приключения. Астросоциологично значение: религия, право, висшата магистратура, дипломатическата йерархия, философските дисциплини, ултрапсихичните науки, висшата търговия, със чужди страни, бюджетите и финансите на държавата, корабоплаване, специално морското такова, различните видове спорт, свързани с бързина, специално конните надбягвания и изобщо - спортът на открито. Положителен полюс: големи творчески импулси и необятни перспективи за метапсихични изследвания, философията, науката (специално окултните науки), дипломатически успехи в преговори, както в политиката, така и в търговско-стопанските сектори. Далечни експедиции за изследване на непознати страни. Отрицателен полюс: авантюризъм, свързан с големи рискове, изненади, загуби, неуспехи в дипломатически връзки, фалшиви теории и хипотези в науката, философията и тематиката на изкуството. Измамата и изнудването стават прийоми на търговията и във висшата съдебна държавна администрация. Знакът Стрелец се отнася към бедрата и седалищната част на човешкия организъм.
към текста >>

Положителен полюс: големи творчески импулси и необятни перспективи за метапсихични изследвания, философията, науката (специално окултните науки), дипломатически успехи в преговори, както в политиката, така и в търговско-стопанските сектори.
Владетел - Юпитер. Меркурий е в заточение, а Плутон - в екзалтация. Природа: вдъхновение, стремеж към висшите окултни науки, предсказване, прорицателство, независимост и всестранно новаторство във философията, мистиката, съдопроизводството, модерната наука и в тематиката на изкуството. Създава също ентусиазъм към дълги пътешествия и към непознати приключения. Астросоциологично значение: религия, право, висшата магистратура, дипломатическата йерархия, философските дисциплини, ултрапсихичните науки, висшата търговия, със чужди страни, бюджетите и финансите на държавата, корабоплаване, специално морското такова, различните видове спорт, свързани с бързина, специално конните надбягвания и изобщо - спортът на открито. Положителен полюс: големи творчески импулси и необятни перспективи за метапсихични изследвания, философията, науката (специално окултните науки), дипломатически успехи в преговори, както в политиката, така и в търговско-стопанските сектори. Далечни експедиции за изследване на непознати страни. Отрицателен полюс: авантюризъм, свързан с големи рискове, изненади, загуби, неуспехи в дипломатически връзки, фалшиви теории и хипотези в науката, философията и тематиката на изкуството. Измамата и изнудването стават прийоми на търговията и във висшата съдебна държавна администрация. Знакът Стрелец се отнася към бедрата и седалищната част на човешкия организъм. Десети дом се управлява от знака Козирог.
към текста >>

Отрицателен полюс: авантюризъм, свързан с големи рискове, изненади, загуби, неуспехи в дипломатически връзки, фалшиви теории и хипотези в науката, философията и тематиката на изкуството.
Природа: вдъхновение, стремеж към висшите окултни науки, предсказване, прорицателство, независимост и всестранно новаторство във философията, мистиката, съдопроизводството, модерната наука и в тематиката на изкуството. Създава също ентусиазъм към дълги пътешествия и към непознати приключения. Астросоциологично значение: религия, право, висшата магистратура, дипломатическата йерархия, философските дисциплини, ултрапсихичните науки, висшата търговия, със чужди страни, бюджетите и финансите на държавата, корабоплаване, специално морското такова, различните видове спорт, свързани с бързина, специално конните надбягвания и изобщо - спортът на открито. Положителен полюс: големи творчески импулси и необятни перспективи за метапсихични изследвания, философията, науката (специално окултните науки), дипломатически успехи в преговори, както в политиката, така и в търговско-стопанските сектори. Далечни експедиции за изследване на непознати страни. Отрицателен полюс: авантюризъм, свързан с големи рискове, изненади, загуби, неуспехи в дипломатически връзки, фалшиви теории и хипотези в науката, философията и тематиката на изкуството. Измамата и изнудването стават прийоми на търговията и във висшата съдебна държавна администрация. Знакът Стрелец се отнася към бедрата и седалищната част на човешкия организъм. Десети дом се управлява от знака Козирог. Кардинален, пасивен, земен; Сатурн - управител; Луната - в заточение; Марс - в екзалтация; Юпитер - в падение. Природа: материалистичен, сух, бюрократичен, педантичен, методичен, постоянен, търпелив, изострено чувство към дълг и отговорност.
към текста >>

Измамата и изнудването стават прийоми на търговията и във висшата съдебна държавна администрация.
Създава също ентусиазъм към дълги пътешествия и към непознати приключения. Астросоциологично значение: религия, право, висшата магистратура, дипломатическата йерархия, философските дисциплини, ултрапсихичните науки, висшата търговия, със чужди страни, бюджетите и финансите на държавата, корабоплаване, специално морското такова, различните видове спорт, свързани с бързина, специално конните надбягвания и изобщо - спортът на открито. Положителен полюс: големи творчески импулси и необятни перспективи за метапсихични изследвания, философията, науката (специално окултните науки), дипломатически успехи в преговори, както в политиката, така и в търговско-стопанските сектори. Далечни експедиции за изследване на непознати страни. Отрицателен полюс: авантюризъм, свързан с големи рискове, изненади, загуби, неуспехи в дипломатически връзки, фалшиви теории и хипотези в науката, философията и тематиката на изкуството. Измамата и изнудването стават прийоми на търговията и във висшата съдебна държавна администрация. Знакът Стрелец се отнася към бедрата и седалищната част на човешкия организъм. Десети дом се управлява от знака Козирог. Кардинален, пасивен, земен; Сатурн - управител; Луната - в заточение; Марс - в екзалтация; Юпитер - в падение. Природа: материалистичен, сух, бюрократичен, педантичен, методичен, постоянен, търпелив, изострено чувство към дълг и отговорност. Упоритост, пестеливост, тактичност, бдителност и изострена съобразителност.
към текста >>

Отрицателен полюс: несигурност в политиката, подозрителност у народните маси към държавните фактори, безотговорност към висшата администрация, не методичност, несъгласуваност, неустойчивост във всички държавни и народни инициативи, особено в материалния живот на страната.
Природа: материалистичен, сух, бюрократичен, педантичен, методичен, постоянен, търпелив, изострено чувство към дълг и отговорност. Упоритост, пестеливост, тактичност, бдителност и изострена съобразителност. Астросоциологично значение: политиката, управляващите фактори, висшият бюрократизъм, територията, планините, специално върховете, мините, кариерите, земеделското стопанство, изоставените и пусти места, пустините и едрата собственост. Положителен полюс: строгост, справедливост, изискан дълг и отговорните висши административни и политически фактори. В народа - се изразява в разумна пестеливост на благата, търпение, постоянство, цялостна методичност във всички материални инициативи. Отрицателен полюс: несигурност в политиката, подозрителност у народните маси към държавните фактори, безотговорност към висшата администрация, не методичност, несъгласуваност, неустойчивост във всички държавни и народни инициативи, особено в материалния живот на страната. В човешкия организъм знакът Козирог управлява коленете. Единадесетият дом е свързан със знака Водолей, фиксиран, въздушен; владетели - Уран и Сатурн. Слънцето - в заточение, а Меркурий - в екзалтация. Този знак е знак на новата култура. Стр. 125/943 Природа: изобретателност, висша менталност, тласък и огнен импулс към хуманитарните и социалните движения.
към текста >>

125/943 Природа: изобретателност, висша менталност, тласък и огнен импулс към хуманитарните и социалните движения.
Отрицателен полюс: несигурност в политиката, подозрителност у народните маси към държавните фактори, безотговорност към висшата администрация, не методичност, несъгласуваност, неустойчивост във всички държавни и народни инициативи, особено в материалния живот на страната. В човешкия организъм знакът Козирог управлява коленете. Единадесетият дом е свързан със знака Водолей, фиксиран, въздушен; владетели - Уран и Сатурн. Слънцето - в заточение, а Меркурий - в екзалтация. Този знак е знак на новата култура. Стр. 125/943 Природа: изобретателност, висша менталност, тласък и огнен импулс към хуманитарните и социалните движения. Умение в организирането на големи кооперативни единици, гениални проблясъци към новите, модерни открития (особено в областта на ядрената физика, геохимията и висшата радиоелектронна механика). Астросоциологично значение: земната атмосфера, космичните простори, ултрамодерните науки, мощните социални движения към прогрес и благоденствие на народите, висшата метапсихология, идейното приятелство, свързано с копнеж към свобода и справедливост. Управлява също гражданските и кооперативните сдружения, държавните законодателни институти, камари и сенати, изобщо — републиканско-демократичен строй. Положителен полюс: в международната политика създава стимул за всестранна политическа и икономическа сплотеност, изразена чрез правни и международни институции, конкретни инициативи за изследване на космичното пространство, авиационното дело и космическите полети, чрез всевъзможни най-съвършени двигатели и горива. Силен импулс към новаторство и братско сътрудничество между народите.
към текста >>

Умение в организирането на големи кооперативни единици, гениални проблясъци към новите, модерни открития (особено в областта на ядрената физика, геохимията и висшата радиоелектронна механика).
В човешкия организъм знакът Козирог управлява коленете. Единадесетият дом е свързан със знака Водолей, фиксиран, въздушен; владетели - Уран и Сатурн. Слънцето - в заточение, а Меркурий - в екзалтация. Този знак е знак на новата култура. Стр. 125/943 Природа: изобретателност, висша менталност, тласък и огнен импулс към хуманитарните и социалните движения. Умение в организирането на големи кооперативни единици, гениални проблясъци към новите, модерни открития (особено в областта на ядрената физика, геохимията и висшата радиоелектронна механика). Астросоциологично значение: земната атмосфера, космичните простори, ултрамодерните науки, мощните социални движения към прогрес и благоденствие на народите, висшата метапсихология, идейното приятелство, свързано с копнеж към свобода и справедливост. Управлява също гражданските и кооперативните сдружения, държавните законодателни институти, камари и сенати, изобщо — републиканско-демократичен строй. Положителен полюс: в международната политика създава стимул за всестранна политическа и икономическа сплотеност, изразена чрез правни и международни институции, конкретни инициативи за изследване на космичното пространство, авиационното дело и космическите полети, чрез всевъзможни най-съвършени двигатели и горива. Силен импулс към новаторство и братско сътрудничество между народите. Отрицателен полюс: ексцентричност, внезапни, неразумни и хаотични действия по отношение на социалните движения.
към текста >>

Астросоциологично значение: земната атмосфера, космичните простори, ултрамодерните науки, мощните социални движения към прогрес и благоденствие на народите, висшата метапсихология, идейното приятелство, свързано с копнеж към свобода и справедливост.
Единадесетият дом е свързан със знака Водолей, фиксиран, въздушен; владетели - Уран и Сатурн. Слънцето - в заточение, а Меркурий - в екзалтация. Този знак е знак на новата култура. Стр. 125/943 Природа: изобретателност, висша менталност, тласък и огнен импулс към хуманитарните и социалните движения. Умение в организирането на големи кооперативни единици, гениални проблясъци към новите, модерни открития (особено в областта на ядрената физика, геохимията и висшата радиоелектронна механика). Астросоциологично значение: земната атмосфера, космичните простори, ултрамодерните науки, мощните социални движения към прогрес и благоденствие на народите, висшата метапсихология, идейното приятелство, свързано с копнеж към свобода и справедливост. Управлява също гражданските и кооперативните сдружения, държавните законодателни институти, камари и сенати, изобщо — републиканско-демократичен строй. Положителен полюс: в международната политика създава стимул за всестранна политическа и икономическа сплотеност, изразена чрез правни и международни институции, конкретни инициативи за изследване на космичното пространство, авиационното дело и космическите полети, чрез всевъзможни най-съвършени двигатели и горива. Силен импулс към новаторство и братско сътрудничество между народите. Отрицателен полюс: ексцентричност, внезапни, неразумни и хаотични действия по отношение на социалните движения. Неискреност у народните маси, екзалтирана некоординираност към всички държавни и обществени инициативи, несправедливост и потъпкване на личните и обществените свободи, а също и по отношение на обществения прогрес, замразен от изненади.
към текста >>

В науката и философията се издигат несъстоятелни хипотези и теория.
Силен импулс към новаторство и братско сътрудничество между народите. Отрицателен полюс: ексцентричност, внезапни, неразумни и хаотични действия по отношение на социалните движения. Неискреност у народните маси, екзалтирана некоординираност към всички държавни и обществени инициативи, несправедливост и потъпкване на личните и обществените свободи, а също и по отношение на обществения прогрес, замразен от изненади. Неуспехи, вследствие необмислени инициативи. Изкуството страда от екзалтирана оригиналност, граничеща с упадъчност. В науката и философията се издигат несъстоятелни хипотези и теория. Животът в синдикатите и в разните видове колективи е изложен на несигурност и пагубни опити. Народите са изложение на режими на диктатура от страна на консервативните среди; приятелските и международни отношения са изложени на помрачаване, неискреност, лицемерие и фалшивост. Знакът Водолей има отношение към прасците на краката. Дванадесетият дом се намира под знака Риби, Знак воден, подвижен и пасивен. Владетел - Нептун.
към текста >>

Природа: сензитивна, романтична, висша мистичност, могъщо творческо въображение, граничещо с гениалност, изразено в откровение и пророчества.
Знакът Водолей има отношение към прасците на краката. Дванадесетият дом се намира под знака Риби, Знак воден, подвижен и пасивен. Владетел - Нептун. (Според древната астрология - и Юпитер.) Меркурий е в заточение. Венера - в екзалтация. Природа: сензитивна, романтична, висша мистичност, могъщо творческо въображение, граничещо с гениалност, изразено в откровение и пророчества. Високо чувство на жертвеност и висша благотворителност. Астросоциологично значение: водите на океаните и моретата, мъглите, изпаренията в атмосферата и радиоизлъчванията; затворите, благотворителните институти, болниците, публични домове, търговията с наркотици, хотелиерството, тайните агенти, мистериозните заговори, тъмните сделки, шпионските политически комплоти, тайните окултни науки, магията и пр. Положителен полюс: гениално творческо въображение, висш мистичен копнеж към незнайното и великото космично начало. Романтичност, прекрасна нежност и красота във всички области на изкуството, увлечение към тайнственото, незнайното, окултното, което окриля духа и творческото въображение на човешкия ум, издига тънкопсихичното, метапсихичното към спиритуалните феномени, открива творчески перспективи на изследване дълбините на невидимото, незнайното и изследване естеството на човешката душа, всеотдайна жертвеност и алтруизъм към оскърбените, онеправданите и към наказаните от съдбата. Отрицателен полюс: опасни пороци, болести, епидемии, заговори, изнудвания, религиозни заблуди, разврат, неразумна разточителност в обществените среди, упадък в нравите, в изкуството, изобщо в целокупната материална култура на народа; опасности от народни бедствия, наводнения, силни морски бури и корабокрушения.
към текста >>

Високо чувство на жертвеност и висша благотворителност.
Дванадесетият дом се намира под знака Риби, Знак воден, подвижен и пасивен. Владетел - Нептун. (Според древната астрология - и Юпитер.) Меркурий е в заточение. Венера - в екзалтация. Природа: сензитивна, романтична, висша мистичност, могъщо творческо въображение, граничещо с гениалност, изразено в откровение и пророчества. Високо чувство на жертвеност и висша благотворителност. Астросоциологично значение: водите на океаните и моретата, мъглите, изпаренията в атмосферата и радиоизлъчванията; затворите, благотворителните институти, болниците, публични домове, търговията с наркотици, хотелиерството, тайните агенти, мистериозните заговори, тъмните сделки, шпионските политически комплоти, тайните окултни науки, магията и пр. Положителен полюс: гениално творческо въображение, висш мистичен копнеж към незнайното и великото космично начало. Романтичност, прекрасна нежност и красота във всички области на изкуството, увлечение към тайнственото, незнайното, окултното, което окриля духа и творческото въображение на човешкия ум, издига тънкопсихичното, метапсихичното към спиритуалните феномени, открива творчески перспективи на изследване дълбините на невидимото, незнайното и изследване естеството на човешката душа, всеотдайна жертвеност и алтруизъм към оскърбените, онеправданите и към наказаните от съдбата. Отрицателен полюс: опасни пороци, болести, епидемии, заговори, изнудвания, религиозни заблуди, разврат, неразумна разточителност в обществените среди, упадък в нравите, в изкуството, изобщо в целокупната материална култура на народа; опасности от народни бедствия, наводнения, силни морски бури и корабокрушения. Знакът Риби в човешкото тяло има отношение към стъпалата и краката.
към текста >>

100. 6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ