Търсене в текстове за 'Виктор Хюго'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Борис Николов

Появи се в България Достоевски, Телерман, Гунерсон, Виктор Хюго, Короленко и др.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ След 1-вата световна война идейния живот извънредно много се засили, философи, идеалисти, хора на верите създадоха движения. Те потърсиха връзка помежду си, засегнаха въпроси за обединение на религиите и така дойдоха идеите на теософското общество в България. Толстой се издигна като моралният меридиан на човечеството, както казва Ленин. Литературата започна да търси новият човек, човекът на Любовта. Появи се в България Достоевски, Телерман, Гунерсон, Виктор Хюго, Короленко и др. Започна идеен кипеж невиждан до тогава. Със социализма се появи и анархизма и младите хора бяха обхванати от огън. И тъй ние дойдохме при Учителя от тези среди, особено силно беше върху нас влиянието на Толстоя, теософската и окултна наука. За всички млади особено бе привлекателен простия братски живот сред природата. Идеята за Братство се роди при такава обстановка и ние дойдохме при Учителя с мечтата да направим опит за братски живот.
към текста >>

2. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека.
Вярно ли е, че те са християни, като поддържат неправдата за егоистични цели? Цели плантации памук нарочно се изгарят, за да се поддържа по-висока цена на памука, понеже складове пращят от памук; а широките народни маси ходят полуголи... Представете си какво благоденствие ще настане за човечеството, когато този егоизъм, това безлюбие, което ражда тия злини, се превърне в любов... 2/ От стр. 493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна.
към текста >>

В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове.
Цели плантации памук нарочно се изгарят, за да се поддържа по-висока цена на памука, понеже складове пращят от памук; а широките народни маси ходят полуголи... Представете си какво благоденствие ще настане за човечеството, когато този егоизъм, това безлюбие, което ражда тия злини, се превърне в любов... 2/ От стр. 493: „Човекът съзнание без човекът свръхсъзнание е слаб, греховен, едно жалко създание, едно висше животно. Но, действуващ под вдъхновението на своето висше Аз, той е мощен, с прозорлив ум, любвеобилно, благородно сърце, канал на Божествените сили... " 3/ От стр 496: „Когато умът у човека, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта и творчеството), е силно развит, а духовният принцип още не е развит, не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този негов ум служи добре на всички низши прояви на сърцето, на всички животински желания, на порочността в човека..." 4/ От стр. 498: „Талантливият френски писател Виктор Хюго, един дълбок познавач на човешката душа, в книгите си „Клетниците" и „Парижката света Богородица" ни дава чрез някои от героите си илюстрация за същината и проявите на човека. В „Парижката Света Богородица" той, в лицето на свещеника-архидякон Клод Фроло ни рисува колко жалък е човек, когато има развит ум, има философски разбирания за живота, обаче не е успял да надвие, да облагороди своята плът, своя астрал и да се свърже с Висшето в себе си... " 5/ От стр 499: „В същата книга Хюго в героя си Квазимодо - приличащ по- скоро на чудовище, отколкото на човек: гърбав, едноок, хром, глух, с криви зъби, грозен, страшен - ни показва, че във всяко човешко същество, дори и в най- нисшето дреме един ангел, който при известни условия повдига края на завесата, която го скрива и показва своето Божествено лице... Наистина, колко симпатичен ни е Квазимодо в проявените от него титанически усилия да облекчи страданията на Есмералда." В „Клетниците" Хюго ни описва, в лицето на епископа, монсеньор Биенвеню, силата на доброто, на благородството да извика из недрата на човешката душа заровените там Божествени сили към проява, за да подчертае каква голяма доза от истина се крие в афоризма: „Любовта любов ражда." Като противопоставя тоя метод на методите на насилието, на наказанието, намирайки ги некадърни да възродят човешката душа..." В последната глава на тази моя книга, аз съм подчертал дълбокото разбиране на Учителя Дънов за развоя на заложбите, на силите в човека по пътя на дълга еволюция, в разрез с плиткото, неиздържано разбиране на църковното, догматичното схващане за човека и неговата съдба, от църковните теоретици на официалните християнски църкви, чиито схващания могат да задоволят само детински умове. След всичко гореказано, уважаеми другарю министер, аз Ви моля да вземете инициативата да се проучи основно словото на Учителя Дънов, като бъдат прочетени от компетентни хора (понеже работата е колосална, нека бъдат назначени няколко комисии), като във всяка комисия бъде включен със съвещателен глас като тълковник и по един член от Обществото „Бяло Братство", посочен от последното, който при разглеждане на всеки сборник беседи, ако някой израз се тълкува от комисията превратно, той ще посочи гледището на Учителя Дънов още на няколко места из други негови беседи, отпечатани и подредени в други сборници. Тези комисии ще трябва да имат предвид, че както всички велики религиозни учители, тъй и Учителят Дънов е символист. И ще трябва да се дири вътрешния смисъл на някои негови изрази. Позволете ми, уважаеми другарю министер, да ви направя един намек, който нека Ви послужи като едно доброжелателно предупреждение от моя страна. Всичко важно, съществено, което е ставало в миналото и което става днес, е обект на историята.
към текста >>

3. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индииската Рамайана, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гйоте, Адам Мицкевич и мн. др.
Неговото въображение не знае граници, в сравнение с онова на по-малките му братя, неговият ум е възприемчив за наи-висшите знания, неговата любов към Бога и към всички живи същества е безгранична, неизчерпаема. Великият поет, взет като самостойна индивидуалност, е съвършено същество на земята. Неговите поетически произведения, по съдържание и по форма, са алхимически и лечебни средства. Когато утруденият, обремененият от житеиски грижи, тревълнения и неволи брат прочете вдъхновените мистични стихове на поета, неговата наранена, измъчена душа се възражда и повдига, неговото сърдце трепва от чист и свят възторг: той преживява възвишените мисли, чувства и желания, внушени на поета от небесния му вдъхновител и ръководител. Така, окултната поезия трансформира енергиите у четеца: тя е най-мощната духовна алхимия и панацея. Миналите векове са ни дали много образци на такава поезия: индииската Рамайана, Омировата Илиада, Дантевата Божествена комедия, Шекспировите Поеми, произведенията на Милтона, Торквато Тасо, Петрарка, Шели, Виктор Хюго, Сюли Прюдом, Гйоте, Адам Мицкевич и мн. др. А и по настоящем, между съвременните поети има велики души, които са дали и дават на човечеството гениални творения на своя могъщ дух. * Второто от изящните изкуства е музиката (вокална и инструментална). Тя произхожда от ангелския свят и се основава на магията на числата. Звуковата сила, според числото на трептенията, иде от звуковите сфери. Там ангелските същества пеят и славословят Бога, Творецът на мирозданието.
към текста >>

4. Прераждане

1. Що е окултизъм?

Така, в прераждането са вярвали: Парацелзий, Лафатер, Фонтенел, Джордано Бруно, Фихте, Шлегел, Шарл Фурие, Шатобриан, Балзак, сър Хъмфри Деви, Жорж Санд, Виктор Хюго, Шели, Тенисон, Едгар По, Петьофи, Фламарион, В.
Също така, мнозина от първите отци на християнската църква като Тертулиан, Клим. Александрийски и Ориген, са вярвали и проповядвали прераждането. И едва в 553 г. на петия вселенски събор, е надделяло, с едно малко число гласове, решението да се изхвърли прераждането от учението на християнската църква. При все това, вярата в прераждането, макар отречена от официалната църква, никога не е изчезнала, а е била предавана от век във век и изповядвана от най-будните умове на нашата ера. Така, в прераждането са вярвали: Парацелзий, Лафатер, Фонтенел, Джордано Бруно, Фихте, Шлегел, Шарл Фурие, Шатобриан, Балзак, сър Хъмфри Деви, Жорж Санд, Виктор Хюго, Шели, Тенисон, Едгар По, Петьофи, Фламарион, В. Сарду, Лесинг и много други бележити хора. Разбира се, авторитета на гореизброените лица не е достатъчен, за да докаже на скептиците по отношение на прераждането, че то наистина съществува. Но за тази цел има друг род доказателства, които ясно говорят в полза на прераждането. Има вече много случаи, когато деца са си спомняли отделни факти от миналите им прераждания, и когато тия факти са били проверени, те са се оказали верни. Поради липса на достатъчно място, ние тук не можем да преведем освен един случай, който е станал в България и е съобщен от Рачо Г.
към текста >>

5. 5.3. Предговор на книгата на Купър, Ървинг С. Прераждането, надеждата на човечеството. Севлиево: книгоизд. Братство, 1941. 112 с.

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

” Виктор Хюго Наистина ли факт, действителност в природата и в живота е само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има?
Севлиево: книгоизд. Братство, 1941. 112 с. ПРЕРАЖДАНЕТО Е ФАКТ „Вий не вярвате в прераждането защото не си спомняте нищо за миналите си животи? Но как ще запазите спомена за изминалите векове, когато едва ли помните повече от хиляда сцени от настоящия си живот? ” Виктор Хюго Наистина ли факт, действителност в природата и в живота е само това, което е винаги пред очите на всички, което всички виждат и знаят и за което спор не може да има? Наистина ли човешкият ум е проникнал тъй-дълбоко навсякъде и във всичко във вселената и в живота, че за него неразгадани тайни и непознати факти не съществуват? Наистина ли днешната наука е отишла до там, да е доказала по абсолютен, несъмнен начин пълното изчезване на човешкото съзнание и на човешката индивидуалност при смъртта на физическото тяло? Наистина ли противниците на прераждането разполагат с някакви действително научни и необорими доводи против него? - Не! Тъкмо обратното: съществуват факти, които доказват действителността на прераждането, но не съществуват факти, които да го отричат.
към текста >>

6. 182. За доброто и злото се плаща по веднъж – или се заплаща на Земята, или на Небето

II. В колибата на Христов

- Господин Христов - намеси се по-смело Андрей - когато четох романа „Клетниците” от Виктор Хюго, мислех че това са писателски измислици -лъжи, че в реалния живот такива неща, постъпки няма.
И Христов му се усмихна дружески, и каза: - На тебе давам задачата да обясниш, защо съм такъв. Аз говоря и постъпвам така, както ме е научил Учителя. - После се обърна към немеца, като каза: - Бяхте ме питали в какво се състояло „Новото”? Новото е в това, в особеното, това което не прилича на общоприетото - старото. Затова и някак дращи на съзнанието, като че ходите не по отъпкан път. - Господин Христов - намеси се по-смело Андрей - когато четох романа „Клетниците” от Виктор Хюго, мислех че това са писателски измислици -лъжи, че в реалния живот такива неща, постъпки няма. - Какво в „Клетниците” имаш предвид? - Дето свещеникът казал на полицаите, че е дарил сребърните свещници на Жан Валжан, които той бил откраднал, което ми звучеше нереално, но сега го виждам в реалния живот. Вие постъпвате дори по-велико от свещеника! Вие навярно сте привърженик на сантименталното течение? - Христов му се усмихна благо и отговори: - Тепърва има да чуеш и видиш още по-интересни неща.
към текста >>

7. 221. Да стана ученик на Велик Учител

II. В колибата на Христов

Андрей си помисли: „Ето, още по едно нещо си приличаме.” Христов подсили тази мисъл: „Ти в това отношение приличаш не само на мене и Учителя, но и на Виктор Хюго, Бърнард Шоу, Сократ, Плутарх, Буда, Русо, Ламартин и много други още велики като тях.
Такъв човек, наистина е необикновен! - Аз като ти казах това, съвсем не съм мислил за всичко това, което ми казахте. - Ти даде формата, а аз я изпълних със съдържание и смисъл. - Нали и Вие господин Христов сте вегетарианец? -Да - му отговори Христов с повишен възторжен глас — може ли един разумен човек да не бъде вегетарианец? Андрей си помисли: „Ето, още по едно нещо си приличаме.” Христов подсили тази мисъл: „Ти в това отношение приличаш не само на мене и Учителя, но и на Виктор Хюго, Бърнард Шоу, Сократ, Плутарх, Буда, Русо, Ламартин и много други още велики като тях. Наредил си се до тях и може да станеш като тях или подобен на тях, но трябва много работа -време за губене няма! Трябва да четеш, да пишеш, да наблюдаваш, но от всичко най-много е необходимо себе си да наблюдаваш и проучаваш и да ставаш все по-съвършен и по-съвършен в постъпките си. - Велик ли? - Възкликна Андрей, цял грейнал от радост, възторг и щастие, като че вече беше такъв. - Да - отговори Христов, и в същото време му текнаха стихове от Евангелието: „Велики Ти са делата Господи!...
към текста >>

8. 339. Предател или писател

V. Продължение: разказа от първия ден

- Моите романи ще бъдат ли поне като „Война и Мир” на Толстой или като „Клетниците” на Виктор Хюго?
339. ПРЕДАТЕЛ ИЛИ ПИСАТЕЛ - Това ти сам ще определиш. Ти ще бъдеш нещо друго, което не е съществувало, защото ще бъдеш при светлината на Учителя. - Моите романи ще бъдат ли поне като „Война и Мир” на Толстой или като „Клетниците” на Виктор Хюго? - Христов се усмихна с учудване, и си помисли: „Не знае какво да иска! Господи, колко Си велик, колко е велик и разнообразен живота, който Си създал! На едно място Си събрал предател и най-великото и красивото в света!...” - И после му отговори: - Това само от тебе зависи. Ако искаш по-велик живот от живота на Толстой и Виктор Хюго, ще напишеш по-велики произведения от техните, но ако постъпваш както постъпват предателите, ти нищо добро няма да напишеш. - Въпреки това, ще го предам!
към текста >>

Ако искаш по-велик живот от живота на Толстой и Виктор Хюго, ще напишеш по-велики произведения от техните, но ако постъпваш както постъпват предателите, ти нищо добро няма да напишеш.
Ти ще бъдеш нещо друго, което не е съществувало, защото ще бъдеш при светлината на Учителя. - Моите романи ще бъдат ли поне като „Война и Мир” на Толстой или като „Клетниците” на Виктор Хюго? - Христов се усмихна с учудване, и си помисли: „Не знае какво да иска! Господи, колко Си велик, колко е велик и разнообразен живота, който Си създал! На едно място Си събрал предател и най-великото и красивото в света!...” - И после му отговори: - Това само от тебе зависи. Ако искаш по-велик живот от живота на Толстой и Виктор Хюго, ще напишеш по-велики произведения от техните, но ако постъпваш както постъпват предателите, ти нищо добро няма да напишеш. - Въпреки това, ще го предам! Това желание е по-силно от всички останали желания! - заяви Андрей дръзко и категорично. - Христов го изгледа учудено, но не се подаде на чувствата си да го изгони, както беше си помислил. - Видя ли се какво си?
към текста >>

9. 227. Емблемата „Котвата”. Космическият триъгълник „Троица”

Например романа „Клетниците” от Виктор Хюго [Юго] как Жан Валжан като влезе заради един хляб (че го открадна и го занесе на бедната вдовица, да нахрани дечицата си), той като влезе в карцера, вече не излезе оттам.
В този свят ученикът трябва да влезе. Най-реалното, към което човек трябва да се стреми, е да познае формата на Божията Мисъл. Божията Мисъл е противоположна на нашите човешки мисли. Това, което за земята е морално, за Небето е аморално. Мога да дам примери много. Например романа „Клетниците” от Виктор Хюго [Юго] как Жан Валжан като влезе заради един хляб (че го открадна и го занесе на бедната вдовица, да нахрани дечицата си), той като влезе в карцера, вече не излезе оттам. Това са човешките закони. А Божествените? Според Божествените закони той извърши едно голямо добро. Той премести хляба: вместо да бъде на пешкира на фурната, го премести при вдовицата, а не че го е откраднал. Божията мисъл не отговаря на нашите ограничени човешки мисли.
към текста >>

10. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

Вечните истини, от духа на Виктор Хюго.
34 с. 1898 година Запознава се с Петър Дънов и неговата философия21, и с някои от приятелите му. 1899 година През месец август 1899 г. присъства, заедно с Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас, на Първия събор на духовната Верига във Варна - по личната покана на Петър Константинов Дънов -Учителя. Преводач: Моте, Казамир. Вечните истини, от духа на Виктор Хюго. диктувани и приети буквално от ... . [прев. Георги В. Миркович]. Сливен: д-во Милосърдие, 1899. 128, IX с. 1900 година Почетен член на читалище „Зора“ - Сливен Учителят Дънов прави водно кръщение на първите трима ученици - Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов.
към текста >>

11. 1.2. Поменик на Българското книжовно дружество: Георги Вълков Миркович - доктор по медицина.

Вечните истина от духа на Виктор Хюго.
Българска граматика. 2. Проект приготвителен за граматиката в основните училища до 1883 год. 3. Петър Велики, Екатерина II... 4. Предпазителни и лечебни мерки срещу холерата. 5. Униатското движение по черковния въпрос. 6. Вечните истина от духа на Виктор Хюго. Това разнообразие е била обществената и литературна дейност на покойния член на Българското книжовно дружество Д-р Георги Вълков Миркович. Вечна му памет.
към текста >>

12. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

От него има и следните съчинения: „Домашен [х]омеопатически лекар”, „Предпазителни мерки против холерата” (1893 г.), „Униатското движение и черковния въпрос" (1897 г.), „Вечните истини, от духа на Виктор Хюго” (превод, 1900 г.).
Той беше народен представител във Великото народно събрание по избирането на княз Фердинанд, както и по-после в едно от обикновените народни събрания. Но политическите борби в своите крайности го отвращаваха и той се отдаде на своите духови занимания. Още в 1860 г. Миркович написа и издаде „Българска граматика”, а в 1883 - „Практическо приготовление за граматиката в основните училища”. По-сетне състави и издаде книгата „Петър Велики, Екатерина II и Мечников по Ламартина”. От него има и следните съчинения: „Домашен [х]омеопатически лекар”, „Предпазителни мерки против холерата” (1893 г.), „Униатското движение и черковния въпрос" (1897 г.), „Вечните истини, от духа на Виктор Хюго” (превод, 1900 г.). В 1891 г. започва редактирането на списание „Нова светлина” в което прокарва, като пръв пионер в България, учението на спиритизма и окултизма. В 1893 г. към това списание прибавя и списанието „Здравословие”, в което проповядваше и популяризираше водолечение, слънцелечение, хигиена, масаж, животен магнетизъм, внушение за лечебни цели, както и [х]омеопатическата метода за лекуване. Излязоха пет годишнини от „Нова светлина” и три годишнини от „Здравословие”.
към текста >>

13. 3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).

Тъй, освен руските автори, набавиха се още тогава пълния сбор от съчиненията на Волтер, Расин, Буало, Монтескьо, Ламартин, Виктор Хюго, Лесинг, Шилер, Гьоте, Хайне, Байрон, Шекспир, Данте и др.
гимназията се снабдява със собствена печатница, която обслужва не само на училището, като се печатат в нея разните гимназиални книжа и учебници, но и на другите учреждения в цяла Бесарабия, понеже бе единствена в тази област, както и на обществото с печатането на разни книги, вестници и списания - български и ромънски. На 1861-62 г. при гимназията се открива библиотека с оглед да се развие в „народна читалня". За тази цел постепенно се набавят в оригинал съчиненията на най-добрите френски, немски, английски, руски и др. автори, почти всички тогавашни български издания, както и избрани ромънски. Тъй, освен руските автори, набавиха се още тогава пълния сбор от съчиненията на Волтер, Расин, Буало, Монтескьо, Ламартин, Виктор Хюго, Лесинг, Шилер, Гьоте, Хайне, Байрон, Шекспир, Данте и др. Библиотеката още в началото си е получавала около 35 разни списания и вестници, като не броим всички български; между тях: ромънските-Tribuna Romana, Revista Carpatilor, Instructiuna publica; френските - La Lecture, Gonseiller d’enseignement public, Revue des deux Mondes, La Science pour touts, Journal general de I’intruction publique, La valeur; английската - The illustrated London news; немските - Padagogisches Archiv, Journal fur Buchdracken; сръбския Видов дан; руските - Русюй вестник, Одессш вестник, Журнал для воспитаыя, Учитель, День, Колоколь, Рускм инвалид, MipcKoe слово, Земледельческая газета, Филологичесюя извесля, Педагогичесюй сборник, Будущность, Голось, Москвич и прочие. Освен тази библиотека при гимназията на 1872 г. се учредява ученическо дружество „Събуждание" със своя ученишка библиотека, при цел: „умствено и нравствено развитие на членовете му”. В това дружество, под ръководството на учителите и педагозите, учениците са се упражнявали в излагането и развитието на разни научни теми из областта на учебната и литературна материи. На 1862-63 г.
към текста >>

0.70430707931519