Търсене в текстове за 'Виждане на Христос'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 508 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

Желая ти здраве и БЛИЗКО СВИЖДАНЕ!
На 2611.т. т. аз рекох: „Конец! На житие ново аз турих венец! " Понякога нямаше никаква светлина и аз напредвах пипнешком, в пълна неизвестност, докато внезапна пролука - пълен проблясък и далече очертан път! Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашлейки люто от грип, зъзнейки от студ в моя „дворец" летях из пътищата на нашата земна съседка. Желая ти здраве и БЛИЗКО СВИЖДАНЕ! Изпращам ти няколко стихотворения, някои от които вече съм изпратила за 22 март на нашите приятели из провинцията. 12.Х11. 1961 г. С привет: Олга Славчева Бележка от брат Борис: Това писмо и стиховете от Олга Славчева бяха ми изпратени на 12.Х11. 1961 г. -18 дни преди да излезна от Софийския затвор.
към текста >>

Христос намери парахода Разбит наблизо до брега, поправи го, и днес го води пристига, ето го сега. 2.
На екскурзиите тя бе на първо място. Не зная откъде тя получи идеята, но тя е единствената, която описа подред и по дати всички екскурзии на Учителя с Братството по време на цялата Школа. Описа ги така както можеше да ги опише една поетеса с вдъхновение и с поетичен талант. След време те ще трябва да бъдат издадени като се включат към тях и снимки от братския ни живот п.о време на летуванията ни с Учителя по планините. СВЕТЛИЯТ КАПИТАН 1. Христос намери парахода Разбит наблизо до брега, поправи го, и днес го води пристига, ето го сега. 2. И пътниците що намери пострадали ги излечи отново ги изпълни с Вяра и раните им заличи. 3. Не виждате ли го, че иде на борда светлия капитан станете всички да го видим как слиза вече на пристан. 4. Повервахте ли че спасява повервахте ли, че е Той. Кой раните ви изцелява и радост дава и покой. 5. А всички тези що довежда непобедими от сега.
към текста >>

2. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

Христос го нарича: „Часът на Доброто".
Учителю, готов съм да отида там, където ме изпратиш. Ти устройваш пътищата ми. (4^.1959 г.) 5. Има дни когато действуват силите на Доброто - тогава всичко върви добре. Всичко ти съдействува и хората са по-добри. Христос го нарича: „Часът на Доброто". Защото има и „Часът на Злото" и то ще направи каквото си ще. Изчаквайте да премине часът на Злото. Работете в „часът на Доброто". Това е важен метод, с който работеше Учителят. Той изчакваше времето. 6.
към текста >>

Христос изгони от беснуемия в Герасинската земя бесовете и ги прати в свинете.
Тъй беше обсебена и църквата и тя отстъпи от призванието си. 20. Тези сили обсебват, защото са обсебили човека. Човекът трябва да се освободи, очисти и повдигне. Това е пътят, по който Учителят ни води. Това е Школата на Учителя. Христос изгони от беснуемия в Герасинската земя бесовете и ги прати в свинете. Това е ставало много пъти, става и днес, единично и общо. 21. „Не избрахте вие мен, но аз вас избрах". В Бялото братство организацията е теократична - Великият, разумен център е, който организира, ръководи и твори. Само Божественият извор е чист - пий от главата! Той е вечната Сила, която повдига и спасява.
към текста >>

Христос казва: „Моят Мир ви давам,,.
Нищо не може да спъне Божието дело. Никакво насилие отвън. То следва своя път и никой не може да смути Великият Мир, който обгръща тази свещена работа. Над нея бди Разумния свят, тя е под Неговите грижи. Напразни са всички смутители, външни и вътрешни. Христос казва: „Моят Мир ви давам,,. Ние принадлежим на този свят и имаме в душите си Неговия мир. Едно трябва да знаете: не бързайте. Човек от всичко най-много има време. 43. Гледам хората тук, в затвора. Какви ли не престъпления лежат върху тях.
към текста >>

Христос казва: „Дерзайте, аз победих света!
Те смятат, че трябва да унищожат враговете си. Ето кое не е възможно. 52. Във великата борба за Истината, за освобождение на човека от греха, робството и лъжата, ние достойно вземаме своето място, наред със всички борци и мъченици през вековете. Велика и славна е тази борба, какви подвизи, какви святи жертви са дадени за нея. Да бъде благословен Господ, че ни е призовал, да бъде благословен Учителят, че ни е избрал да бъдем Негови работници. Христос казва: „Дерзайте, аз победих света! " 53. Моите братя комунисти не търпят нито най-малко огнище на свободен живот. Те полегнаха на Братството, те искат да оковат Духът във вериги. Досега никой не е успял да стори това. Като ги гледам, всъщност това са същите тъмни сили на миналото. 54.
към текста >>

Знанието, което Христос даде и знанието, което Учителят ни даде е вечно.
Божествената искра е, която пази човека и го води в пътя. 56. Работата за Делото трябва да бъде непрестанна и безшумна. Школата на Учителя продължава. Когато има условие, тя е явна, когато няма условие тя е тайна. Тя е път на човешките души към Бога. Знанието, което Христос даде и знанието, което Учителят ни даде е вечно. То носи мир. „Мир ви оставям, моят Мир ви давам". 57. Разумният свят ни опитва дали можем да съществуваме, като ни отнемат материалната основа. Можем, ние сме Идея, ние сме живият огън, който никога не угасва. 58. Не става въпрос да се създадат религии, църкви, обряди - това е правено в миналото.
към текста >>

И Христос казва: И Учителят казва: „И това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил".
Ние не говорим на хората за човешки учения, ние не създаваме човешки организации. Ние показваме на човеците-братя пътя към Царството Божие. Ние не проповядваме на хората Учение, което трябва да заучат и приемат. Ние проповядваме безграничното знание за Царството Божие. То се придобива през цялата вечност. И Христос казва: И Учителят казва: „И това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Това знание е живот, то няма отношение към паметта на човека, То изпълва душата му, сърцето му и умът му. 59. Комунистите искат да ни унищожат. То е от неразбиране. Ние сме от онези, които не умират. Ние сме от онези, които живеят във Вечността.
към текста >>

Христос и Великият Инквизитор и днес седят лице срещу лице.
Божията Любов няма нищо общо със Злото. 60. От комунистите очаквахме съчувствие, разбиране, даже приятелство. А те неочаквано ни нападнаха из отзад. От неразбиране ли е това? Не е. Христос и Великият Инквизитор и днес седят лице срещу лице. Които Бог изпрати, те са определени, те ще дойдат в Братството. Ние не сме нито за социализма, нито за капитализма. Ние сме за Царството Божие. Това е нашият дълг. 61. Че гонят Братството сега, докато не е укрепнало още - това е добре.
към текста >>

Само Мъдрецът има това виждане за Цялото.
Тук има един закон - служение. Работа за Царството Божие. Гледай спокойно във вечността с вяра, с упование, с търпение, с очите на Любовта. 67. Човек вижда само малка отсечка от живота. Как ще разбере Линията, която идва от безкрайността и отива в безкрайността? Само Мъдрецът има това виждане за Цялото. Човешкият живот е лъч, който излиза от Бога, отива в безкрая и се връща пак при Бога преминал през цялата Вечност. 68. В страданията страдай дълбоко и пълно. Това са свещени мигове. Не ги пропускай, не убивай времето, нито го запълвай със забавления. Страданията са път към Бога.
към текста >>

Христос не създаде черкви, обряди, догми, не учреди епархии -хората ги създадоха.
Всички организации създадени от човеците са окови. И всички те ще паднат. „Като ги докосна ангелът Господен". 81. „Отец ми работи и аз работя". Това е най-краткият израз на Христовото Учение. Христос не създаде черкви, обряди, догми, не учреди епархии -хората ги създадоха. Целият този мъртъв баласт няма нищо общо с живото Христово Учение. Ние отхвърляме тези форми на лъжата. И затова бяхме гонени в миналото и днес сме гонени от същите сили. 82. Злото се е опитвало и се опитва да окове Учението на Христа във форми, да го затвори в черупки, да го вгнети в калъпи, да го изопачи. Напразно, то остава път за онези, които Бог е повикал.
към текста >>

3. 6.34. Астрокосмична синтеза

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината.
34. Астрокосмична синтеза Разговорите, които имахме с Учителя, Кузман Кузманов и аз, бяха наистина цели откровения. Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота. Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината. За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки.
към текста >>

С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали.
Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени. Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание. Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство. В тези космични полети постепенно те ще дойдат в контакт с жителите на другите планети и слънчеви системи, и по този начин съвременната наука ще мине на едно по-високо стъпало в Космичната стълба на реалността. Ученият свят ще разбере и ще разработи новата идея, че светлината е кондензирана мисъл.
към текста >>

4. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Деветият Учител, който поставя основните зародиши на възходящия еволюционен цикъл на човечеството, беше Исус Христос.
Космичното братство, в интереса на еволюцията, която държи съдбата не само на народите и човечеството, но и на другите природни царства, използва енергиите и на двете ложи. Те са живите инструменти, те са двете вели-ки противоположности, чрез които се строи животът. Досега ложата на лявото посвещение е имала надмощие особено при инволюционните периоди. Според окултизмът нашата епоха се намира в седмата манвантара на инволюционния цикъл. В тази манвантара са се въплътили на земята 10 Учители. Деветият Учител, който поставя основните зародиши на възходящия еволюционен цикъл на човечеството, беше Исус Христос. А десетият, Който ще дойде да въдвори правдата и справедливостта в света и да даде началото на Новата култура, чрез която ще се въплътят душите на шестата раса, или душите на Синовете Божии. Това е Учителят Беинса Дуно. При инволюционните периоди Учителите, Които са слизали на земята до Христос са били от човешката еволюция, а Христос и Учителят идват извън човешката еволюция. Те изразяват самата Космична реалност. Преди Христа законът гласете така: „Око за око, зъб за зъб" - това беше първият завет.
към текста >>

При инволюционните периоди Учителите, Които са слизали на земята до Христос са били от човешката еволюция, а Христос и Учителят идват извън човешката еволюция.
Според окултизмът нашата епоха се намира в седмата манвантара на инволюционния цикъл. В тази манвантара са се въплътили на земята 10 Учители. Деветият Учител, който поставя основните зародиши на възходящия еволюционен цикъл на човечеството, беше Исус Христос. А десетият, Който ще дойде да въдвори правдата и справедливостта в света и да даде началото на Новата култура, чрез която ще се въплътят душите на шестата раса, или душите на Синовете Божии. Това е Учителят Беинса Дуно. При инволюционните периоди Учителите, Които са слизали на земята до Христос са били от човешката еволюция, а Христос и Учителят идват извън човешката еволюция. Те изразяват самата Космична реалност. Преди Христа законът гласете така: „Око за око, зъб за зъб" - това беше първият завет. При Христа нравствената максима беше: „Обичай врага си и не противи се злому" - това е вторият завет. При Учителят нравствената максима е: „Злото ще стане слуга на доброто". Това е третият завет.
към текста >>

Христос отново минава през същата скала край него и тарторът на тарторите му казва: „Не идвай при мен, нямам вече какво да ти предложа.
Всички тези земни царства са мои. Аз ще ти ги подаря, ако ти ми се поклониш". Исус го погледнал строго и му казал: „Сатано, махни се от мен! " След 2000 години картината се сменя. Отново стои тарторът на тарторите на същата скала - окъсан, гладен, омършавял и две змии смучат жизнения ток от гърдите му. Христос отново минава през същата скала край него и тарторът на тарторите му казва: „Не идвай при мен, нямам вече какво да ти предложа. Тези, които изпратих между народите и мен излъгаха". Христос му казва: „Аз ще ти извадя змиите от гърдите, ще те нахраня, ще те облека, обаче ти ще дойдеш с Мен, да отидем сред всичките народи да демаскираме лъжата, която ти от 2000 години чрез своите слуги разнесе по целия свят". Тази легенда крие една велика тайна. Действително тя изразява състоянието на двадесетото столетие, което се явява като граница между две епохи. Ние виждаме какви дълбоки раздвижвания има във всички области на живота.
към текста >>

Христос му казва: „Аз ще ти извадя змиите от гърдите, ще те нахраня, ще те облека, обаче ти ще дойдеш с Мен, да отидем сред всичките народи да демаскираме лъжата, която ти от 2000 години чрез своите слуги разнесе по целия свят".
Исус го погледнал строго и му казал: „Сатано, махни се от мен! " След 2000 години картината се сменя. Отново стои тарторът на тарторите на същата скала - окъсан, гладен, омършавял и две змии смучат жизнения ток от гърдите му. Христос отново минава през същата скала край него и тарторът на тарторите му казва: „Не идвай при мен, нямам вече какво да ти предложа. Тези, които изпратих между народите и мен излъгаха". Христос му казва: „Аз ще ти извадя змиите от гърдите, ще те нахраня, ще те облека, обаче ти ще дойдеш с Мен, да отидем сред всичките народи да демаскираме лъжата, която ти от 2000 години чрез своите слуги разнесе по целия свят". Тази легенда крие една велика тайна. Действително тя изразява състоянието на двадесетото столетие, което се явява като граница между две епохи. Ние виждаме какви дълбоки раздвижвания има във всички области на живота. Налице са големи международни конфликти, остри социални противоречия, голяма духовна нищета, войни и разрушения, военни разточителства. Първата световна война беше развръзката на националната карма.
към текста >>

В човека на Шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждането.
За в бъдеще всички ще се побратимят, ще образуват светящата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика. И в този път ще разбере, че: „Всички светове и Слънца са училища, университети на природата, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която хората на земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към Космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит." Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на Шестата раса! В човека на Шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждането. Той ще влезе в досег с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции на човека ще заработят и ще доловят по-фините вибрации на Природата. Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното пространство - е духовният повик на новото време. Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото.
към текста >>

5. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Маргарита Рангелова Стратева

Гита: Когато отивах в затвора на свиждане при Емил, той ме караше да питам Учителя за него.
Та тогава я пуснаха. Като я гледам - бузите й сини, няколко зъба й бяха счупени, прегърнахме се двете разплакани. Питам я: „Какво стана? ", а Гита каза: „Биха ме". Дадоха й личната карта и излезе като че за това са я викали да я набият. Гита: Когато отивах в затвора на свиждане при Емил, той ме караше да питам Учителя за него. Аз отивах нарочно при Учителя и Му казвах: „Учителю, Емил много се мъчи там в затвора! ", а Учителят ми отговори: „Ами Христос по-малко ли се е мъчил? " А Емил от притеснение и като знаеше какво го чака беше си изял просто ноктите. Друг път пак като отивах при Учителя по настояване на Емил, Учителят ми отговори: „И в другия свят има нужда от такива хора като него". И наистина Емил превеждаше беседи, но пък от друга страна посещаваше партийни събрания, нещо противоположно.
към текста >>

", а Учителят ми отговори: „Ами Христос по-малко ли се е мъчил?
Питам я: „Какво стана? ", а Гита каза: „Биха ме". Дадоха й личната карта и излезе като че за това са я викали да я набият. Гита: Когато отивах в затвора на свиждане при Емил, той ме караше да питам Учителя за него. Аз отивах нарочно при Учителя и Му казвах: „Учителю, Емил много се мъчи там в затвора! ", а Учителят ми отговори: „Ами Христос по-малко ли се е мъчил? " А Емил от притеснение и като знаеше какво го чака беше си изял просто ноктите. Друг път пак като отивах при Учителя по настояване на Емил, Учителят ми отговори: „И в другия свят има нужда от такива хора като него". И наистина Емил превеждаше беседи, но пък от друга страна посещаваше партийни събрания, нещо противоположно. Аз мога да кажа за Емил, че имаше много силен характер. Той беше мълчалив, сериозен и когато бил в затвора нищо не казвал, докато Георги Вълков, който бил негов сподвижник и с когото лежал в затвора псувал.
към текста >>

6. 2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

Понеже Христос вече си събира своите души, понеже цикъла е завършен, то които останат ще чакат пак 2000 години.
Но е време да надникне и вземе участие в този път, иначе не ще може да е в контакт с близките си души. Цвета не е лоша жена, добро сърце има, но е немарлива към душата си. Тялото й взема надмощие, има в него духове, които обичат живота и тия я оставят да се заинтересува. Но ще дойде време, когато този възход към материалния успех ще престане и тогава тя ще потърси, но дано не бъде късно. Понеже човек като не познава закона, той си събира причини за страдания. Понеже Христос вече си събира своите души, понеже цикъла е завършен, то които останат ще чакат пак 2000 години. И пак ще бъдат в този свят на мъчение и неправда. Тия, които са с Христа сега ще минат в по-горна фаза, а тия, другите, ще останат. Едните, които са с Христа не ще ги закача злото, защото няма да имат материал за злото. Но има души, които са записани, а изостанали, закъснели или в ума или в сърцето, или във волята, или има да съградят в себе си някоя добродетел, или да си организират някои важни органи в телата духовни. И ако те не са готови, ще минат през големи страдания, за да си създадат тия важни необходими органи в техните духовни тела и да се пречистят физическите им тела.
към текста >>

Външното виждане колко струва.
Тя не е готова за това. Да се ожени за по-добър не е готова. Да се ожени за по-долен по душа, няма да живее. Затова трябва да работят върху себе си. Ние живота гледаме само върху външното, а истинския живот е вътре, как разбираш нещата и как ги цениш. Външното виждане колко струва. И всичко да имаш, като че нищо нямаш. Губиш време по него, правиш грехове, а изгуби ли се, да си вътре празна и живота е без смисъл. За други не ме задължавай да гледам минали връзки. Много време ми отнема, а и полза няма ако те от любопитство искат. Да следва всеки пътя Божий.
към текста >>

7. 17. Бурята над Търново

Васко Искренов

На събора в Търново лозинката, което даде Учителят беше „Това е живот вечен да познаеш Единнаго, Истиннаго Бога и пратения от Него Исус Христос“.
17. БУРЯТА НАД ТЪРНОВО И: Аз имам едно такова преживяване от последните години на Търновските събори. Ние сме на събора, 1925 г. - Търново. На събора в Търново лозинката, което даде Учителят беше „Това е живот вечен да познаеш Единнаго, Истиннаго Бога и пратения от Него Исус Христос“. Това познание не е така просто. Трябва да се извърви един дълъг път, да може човек да го разбере в неговия дълбок смисъл. По едно време на събора стана една суматоха. Искаха да дойдат, да ни разпръснат от събора. Църковниците подбудили народа да дойде със сопи.
към текста >>

Чака ни един файтон трима души, вземаме си довиждане.
Всички се изпокриха в домовете си. Никой не дойде в лагера. Бурята премина. За мен беше особено, първо преживяване от този род чудеса. А на заминаване трябваше да си взема сбогом с Учителя. Чака ни един файтон трима души, вземаме си довиждане. Ама приказките не ни се чуват, само бърните се движат на устните ни. Изведнъж една огнена вълна премина през мен. Качвам се като перце лек, сядам и не мога да си намеря място от радост. Една радост ме облива. Идвам си в Лом, вървя по единия тротоар на улицата, в дясно.
към текста >>

8. 34. ЧОВЕШКИЯТ И БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОРЯДЪК

Щото чудесата са за времето на Христос, да повярваш, че стават чудеса, че да повярваш в Христа.
Сега го разбираш, но ние виждахме и се ядосвахме. Той го оправи, накрая викна един доктор. Така се криеше Учителят. Той дето казваше: "Мина времето на чудесата". Той не искаше с чудеса, Той искаше пробуждане на съзнанието и разширяване на съзнанието. Щото чудесата са за времето на Христос, да повярваш, че стават чудеса, че да повярваш в Христа. А това е закона на насилието. Щом като правиш чудеса, аз съм готов да ти служа. И така много неща Учителят като правеше се скриваше. Той самият, самата Школа я постави зад своите паравани такива и хората казваха: "Хей тия дъновисти, ужас". Имаше такова нещо.
към текста >>

Д: Точно така: "Грива има една интелигентност, която граничи с "клер воаянс", значи ясновиждане -"клер" значи светлина.
Интелигентността излиза някакси от логиката, тя отива не знам къде, както "клер воаянс" го върши, както ясновидение. Отиваш направо към проблема. Което, например ти е необходимо да кажем, самото изкуство. В: Това е казал Учителя за вас? А точно как беше? Д: Точно така: "Грива има една интелигентност, която граничи с "клер воаянс", значи ясновиждане -"клер" значи светлина. Но Галето бил там беше казал тия неща. Щото как да ти кажа, именно интелигентността те измъква от търсене на логичните пътища. Аз имам много абсурдни неща в живота си. Ако не беше Учителя не знам как щях да ги оправя, но от друга страна Учителят по някой път помагаше заради развръзката на кармата. Аз преживях много големи противоречия.
към текста >>

9. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Защото Христос казва: "Както горе на небето, така и долу на земята".
Знаеш колко интересно. Тези, които идваха от източни школи имаха най-много противоречия. В: Защо? Свикнали са да бъдат водачи. Д: Едно е това, а и друго християнството например защо даде такъв голям импулс на културата? Защото Христос казва: "Както горе на небето, така и долу на земята". Значи трябва да ги направиш тук долу на земята, да го приложиш. А онези са съзерцателни духове. Той си съзерцава така. Освен източните, друго имаха противоречие гръцките школи, да. Ние си идваме тука с кармата, ние сме с една нагласа.
към текста >>

Довиждане до тогава.
Остана Словото Му да се чете, проучава и прилага. А това не е малко, дори много. Много е. И е непосилно в един човешки живот. Затова ще се срещнем след 1000 години при жътвата. Довиждане до тогава. До скорошна среща. Ваш Митко Грива
към текста >>

10. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Понеже знае, че Христос е Този, Който ще води човечеството в неговото съвършенство.
Той казва: "Той вижда само формата на растението или животното или на минерала, той не вижда духа, който работи в него, затова той е както и един художник, който се интересува само от външната форма на нещата, отрича духовната същина и духовния произход на всички феномени в природата". Никого не обвинява, всекиго разбира, обаче той си има въпреки това своите неприятели и врагове, а дори разбира и Ницше. Той даже знае причината, поради която Ницше изпада в умопомрачение със своята философия за свръхчовека. Но той го почита пак като един гений, който се е опитал да даде едно обяснение на някое явление в обществения живот, но когато един ден той отива при сестрата на Ницше, тя го обругава, наругава го и го изпъжда, защото тя не е могла да схване философската позиция, от която Щайнер преценява и обяснява учението за свръхчовека на Ницше. И се случва така, че безспорно неговите неприятели следят кога биха могли да уязвят неговото движение и на една Коледа, когато те се събират всички да празнуват Рождество Христово в Гьотеанума в Швейцария, след като са имали тържествена служба, голяма лекция той изнесъл за Христа, понеже той има едно абсолютно преклонение, любов към Христа и неговото учение. Понеже знае, че Христос е Този, Който ще води човечеството в неговото съвършенство. Христовия Дух, е Който през вековете нали ще бъде Просветителя, Избавителя, Учителя на човечеството. Той празнува в своята школа Рождество Христово и през нощта бива опожарена неговата школа, бива опожарена тази централна сграда и когато на сутринта всички констатират ужасния пожар, който е изпепелил тази тяхна школа, от която останал само централния купол. Той самия казва: "За да допусне Бог това явление, отрицателно явление, трябва да има нещо гнило в нашето общество". Той търси причината все пак в живота на обществото си, но факторите, които опожаряват, които създават опожаряването в школата са католиците, които са го гонили непрекъснато заради неговото, според тях, отцепничество от официално признатата религиозна институция тогава на времето. Всички са покъртени, но същевременно той е един човек на волята.
към текста >>

Лекарят със своята любов към пациента, да му помогне като ще има вече друго виждане за болестта и за нейните причини, и пациента, който ще има абсолютно доверие в своя лекар и ще се старае да взима участие в своето привдигане от болестта".
И той пак дава така идеята и скицата за архитектурното оформление на сградата като казва, че понеже тя е на фона на Юрските планини в Швейцария, контурата на сградата трябва да бъде в хармония с хребетната линия на юрския масив. И така той успява да я построи на нова сметка и работи. В това време той създава много трудове във всички области. Съжалявам, че не пазя един алманах, който имаше много интересни статии във връзка с неговата цялостна дейност, която обхваща неговата дейност като човек на експерименталната наука, на естествените науки, като човек, който се занимава с философия, с мистика и с религия. Но една от основните концепции, която е залегнала в неговото учение за отношение между лекари и пациенти е тази: той казва: "В бъдеще и лекари и пациенти взаимно ще си помагат. Лекарят със своята любов към пациента, да му помогне като ще има вече друго виждане за болестта и за нейните причини, и пациента, който ще има абсолютно доверие в своя лекар и ще се старае да взима участие в своето привдигане от болестта". В: Аз искам да питам следното: във връзка с Питагор и неговата школа и онзи момент когато гърците изгарят... Веска: Има еквивалент. В: И сегашните събития, когато пак изгарят и спомням си, че съм слушал едно изказване, което ми е предадено, може би по друг начин съм го чул, от Учителя, който казва: "Ето, той не взе поука от времето когато гърците изгориха школата му и сега допусна същата грешка". Веска: Е, същата грешка, това е дето се подхлъзна с жени, той не трябвало да сключва бракове. В: Той първия брак сключва. Веска: Първия с една Ойнеке, която е съпруга на бивш военен.
към текста >>

И тука е може би неговото недовиждане за нещата.
Когато той е във Ваймар и прави своите изследвания, той живее у тях под наем. Тя вижда, че той нито редовно се храни и тя му казва: "Г-н Щайнер, аз съм готова да ви дам всички удобства, да имате и храна, и удобно жилище и чисто жилище, но моята молба е да помагате на моите синове в тяхното учение". И той разбира се е отзивчив. Тука веднъж помага и може би пак, за да я спаси от хорските клюки той сключва брак с нея. Тя подир две години си заминава, освобождава го. И тука е може би неговото недовиждане за нещата. Но как да ви кажа, аз като един съвсем обикновен човек не смея да правя тази преценка и да дам това мнение. Само Учителят би могъл да даде тази преценка и така да определи неговата спънка в този живот. Но за мене той си остава един от много големите просветени умове на Европа, който хвърли голяма светлина по всички въпроси, понеже той написа тълкувание на всички Евангелия, на Битието, на много, разчете като дешифрира съдбата на много велики личности, исторически на човечеството, на хора на науката, на изкуствата, с голямо преклонение пред Христа и Христовия Дух, с голямо преклонение пред Учителя също. В: Кога се срещат впрочем с брат Боев и проф. Консулов? Веска: Като студенти.
към текста >>

А Учителят за Исус Христос казва: "Това е истинския човек.
Понеже той е с много ясна мисъл. Той написва, ето направи едно тълкувание на Битието, на Генезиса в Битието, но го дава така, поетапно, как човек е загатнат като една топлинна енергия във Вселената и постепенно как се облича в своите тела докато стигне до физическото тяло. Много е интересно и прави един анализ на всички епохи, през които човекът минава до идването на Христа и след това вече една перспектива за развитието на човека, когато ще се върне към своето духовно тяло. Тогаз ще бъде пълноценен човек, понеже физическото и духовното начало, идейното начало ще бъдат съчетани в хармония. В него тогава той ще бъде истински човек, за който както Пилат казва на евреите за Христа: "Ето човекът". А Учителят за Исус Христос казва: "Това е истинския човек. Да бъде с Бога заедно, да бъдеш в света, да работиш за света, да не се свързваш със света и да си свършиш мисията като Божи син, като Божий пратеник". Р. Щайнер до последния си момент пише. Пише някакъв акт научно-медицински труд и неговото легло, така да се каже, в което той прекарва последните месеци от живота, е поставено в подножието на този пети стълб в неговия Гьотеанум. Там той си заминава. Пише, работи непрекъснато.
към текста >>

11. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух.
И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух. Но често, аз забелязах някои нейни прояви, които не ми харесаха, но не съм споделяла с Гали тези си впечатления, но ги споделих със сестра Милка Аламанчева. И Милка Аламанчева ми вика: "Весе, Учителят каза така: "На всички ясновидци препоръчвам да четат Словото, то да ги просвещава, чрез него да търсят Истината, защото отгоре те не могат често пъти да различат кой ги посещава, кой им говори, дали им говори Истината или ги заблуждава Духът на Заблуждението". СЕАНСИ В ПЛОВДИВ Сега в пловдивското братство, едни от ръководните фактори бяха инженер Георги Стайков, неговата съпруга американката Хариета Стайкова, чийто син Венинг, който е бил по възраст връстник на моя брат Гали, на Галилей, е починал в една много ранна възраст, може би 7-8-годишен е починал и те безспорно са имали така едно солидно и много дълбоко отношение към Учителя, което за мен ми стана ясно подир много години, когато те заминаха в Америка вече. Те там си отидоха при своя голям син Едуард Семейдоърт. Те пишеха писма до моя близка Амалия Шопова тука, която също познаваше, която имаше отношение към Учителя, но така от евангелските среди и на която пишеха много хубави писма и напътствия и ориентация и даваха към Словото и делото на Учителя.
към текста >>

Веска: На един от Търновските събори започват, събира се сензитивите, и те си проявяват дарбите и се разделят на две групи, защото на едната група се явява Христос, а на другата се явява Дева Мария, а Учителят е от друга страна.
Веска: Да четат Словото. Защото вижте, това са дарби от някакво минало. Това са дарби, които Учителят не може да не цени, обаче тези дарби могат да ги поведат по някакви пътища, както това е станало много често в началото с брат Никола Ватев. За него съм ви разказвала как е бил лъган от духове, как на един от Търновските събори тези духове разделят Братството на две. В: Как, аз това не го знаех. Веска: На един от Търновските събори започват, събира се сензитивите, и те си проявяват дарбите и се разделят на две групи, защото на едната група се явява Христос, а на другата се явява Дева Мария, а Учителят е от друга страна. Пък с бели чорапи отиват и най-благоговейно пристъпват към стаята, в която са Кръстю Христов и Михаил Иванов. В: На бели чорапи? Веска: Да, на поклонение. Учителят пак наблюдава цялата тази картина, трагична за душите, които още не са пробудени и държи едно много сериозно Слово във връзка с това и написва едно много строго писмо до брат Ватев, който ръководи един от тези кръжоци като му казва, че това са всички ония тъмни духове, които искат да внесат разкол в Братството и да попречат на делото на Учителя. От тогава брат Ватев има вече предвид това становище на Учителя и винаги се допитва до Него за всяко свое такова изживяване.
към текста >>

12. 80. ОБРАЗЪТ НА УЧЕНИКА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Христос говори за ученици нали, учениците, но това което Учителят говори за ученика, поне в Евангелието, което ни е дадено не е така, както Учителят наблегна за това.
Учителят, казах че много говори за образа на ученика. Какво качества трябва да има ученика и най-съвършения образ, който е дал е формулата: „Ученикът трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога! " Това е образът на ученика. За този ученик Учителят дойде на земята, да даде правилата, да даде методите, да даде всичко което е нужно, та всички будни души, които искат да вървят в този път да го реализират. И това е новото, което в света дойде. Христос говори за ученици нали, учениците, но това което Учителят говори за ученика, поне в Евангелието, което ни е дадено не е така, както Учителят наблегна за това. И за скръб ще кажа, една година преди да си замине Учителят каза в клас: „Аз още нямам ученик! " Значи, Той няма ученик в тоя смисъл. Едно човешко съзнание, което да е израсло в тези граници, както е във формулата казано. Но Той дойде за този ученик и за него ни говори. Защото учението на Учителя за нас е главно за духът и за душата на човека.
към текста >>

Сега има едно по-просветено съзнание, повече желание за изпълнение, повече себеконтрол, повече виждане на погрешки, желание за коригиране, което е вече ученическия процес нали, вътрешен.
Но всеки направи което можеше. Не мога да кажа, вижте, не мога да кажа че нищо не е постигнато. Аз сега, когато виждам приятелите, намирам че върху всички Учителят много е работил, а и сега след като си замина също така работи. Защото аз си спомням например срещах се с тях преди 20 години, преди 40 години, преди 50 години. И сега има разлика. Сега има едно по-просветено съзнание, повече желание за изпълнение, повече себеконтрол, повече виждане на погрешки, желание за коригиране, което е вече ученическия процес нали, вътрешен. В началото всичко беше много по-повърхностно. За другите не зная, но аз за себе си, и аз като член на тая Школа, понеже знам моето съзнание как е било, аз даже да ви кажа не разбирах Школата какво е още. Защото бях чела философска литература, но Учителя отваря Школа, ама каква цел има, за какво ни събира, не ми беше ясно. Може би когато Школата свърши, тогава ми станаха ясни тези неща, за които Учителят е открил Школата. В този процес на развитие всички приятели, които малко или много да са работили имат една придобивка.
към текста >>

13. 99. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Христос казва нали: „Правете добро на тези които ви гонят, които ви правят пакост!
Но този приятел така е мислил. И Той тогава е разказал този случай пред тях, защото от факта, нали така, Учителят премълчава ругатните и му казва, че аз мога да ти помогна. Това е, когато те ударят от едната страна да обърнеш другата. То е пример за това. Или когато те ругаят, помагай на този който те ругае. Христос казва нали: „Правете добро на тези които ви гонят, които ви правят пакост! " Та Учителят ни е дал такива примери на поведение, за изпълнение на Христовия морал. Ама 100% го изпълнява, в чистота и в пълнота. Ние сме свидетели на безкрайно много неща. Но ние бяхме късогледи, за да не можем да запишем всичко, за да бъде колкото по-много свидетелството ни. Да, да не бъде малко свидетелството, а да бъде многобройно и по количество.
към текста >>

Това беше такъв очебиен случай за Неговото виждане.
„Е колко млада се помина? " „Ами аз не знам." Тя може да е скърбяла, че си е отишла млада, но аз не знам, че и нейна скръб съм преживявала. Но това ми каза Учителя, и това е един пример как вижда Той, нали. Защото майка ми, аз не зная, която живея с нея, тя нямаше никакъв контакт с Учителя, нито знаеше къде живее, кой друг ще каже на Учителя? По човешки твърдя, по човешки говоря. Това беше такъв очебиен случай за Неговото виждане. Очебиен случай. Сега ще ви кажа още един друг случай с друга сестра, няма да й кажа името. Щото е отрицателен. Но за да видите как ние давахме поводи, за да се приказва в обществото. Бащата на тази сестра не я пуска да отиде на беседа.
към текста >>

14. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА

Сега довиждане, Еленуце!
Подписах се само и бях готова за тръгване. Той каза: „Нищо, от понеделник пак аз ще заговоря". Савка после влезе от 4 1/2 ч. до 5.10 ч. Почти същите въпроси я питал. Сега довиждане, Еленуце! Кога тренът тръгне и ние ще се опитаме. Поздрав и добри пожелания за всичко от Надя, Аня, Паша, Кольо, Савка, Стоянка и Ветка. Изгрев, 20. IV. 1932 г., Сряда, 10 ч.с., при силен пролетен дъжд, който чудесно тропа върху покрива на „Парахода", който от своя страна, отвътре има един нов мебел. Като дойдеш, ще го видиш.
към текста >>

Следователно, аз мога засега, да ти кажа довиждане!
Тъкмо в този момент Савка ме пита за синия си жакет. Казвам: „Може Еленка да го е взела". Нали знаеш, че трябва да има някой виновник. Дано бъдеш ти в този случай. До неделя, този час иден ти ще бъдеш с Божията помощ в „Парахода". Следователно, аз мога засега, да ти кажа довиждане! Всичко най-добро в тия няколко деня. Целувка те сладко с. Паша. P.S. На отвъдната страница Савка ще напише няколко реда. Еленуце, бяхме на катедрата с Учителя.
към текста >>

Ето защо човек трябва да живее добър живот, за да увеличава доброто." Е сега, Еленуце, пак довиждане-же!
На отвъдната страница Савка ще напише няколко реда. Еленуце, бяхме на катедрата с Учителя. Казах, че ти пиша писмо. Той ми каза: „Напиши й едно изречение от мене". То е следното: „Малкото зло изпъжда голямото, а малкото добро привлича голямото добро. Ето защо човек трябва да живее добър живот, за да увеличава доброто." Е сега, Еленуце, пак довиждане-же! Мила Еленке, На реда си и аз трябва да ти се обадя. Паша не ми даде да ти пиша с червено мастило, само за да видиш, какво ние в „Парахода" имаме и червено, и синьо мастило. Здравей Еленке и добра бъди. Ето, и Великденската ваканция иде, само още няколко дни ни делят. Не мога да ни ти неизкажа благодаря за копривицата!!
към текста >>

Христос мина през второто посвещение - трудното, в което животът му се отне.
Латинският ми настрои нервната система. И тъй, напред! В сряда Учителят държа много хубава лекция за Йова и за Христа. Той съпостави страданията на единия и на другия и каза: „ Йов мина през първото посвещение. Той обаче, запази живота си. Христос мина през второто посвещение - трудното, в което животът му се отне. Той изгуби животът си, но затова възкръсна". Освен това, Учителят обясни, защо дойдоха страданията на Йова. Страданията на Йова дойдоха по причина на това, че Бог го похвали. Когато Бог похвали някого, непременно страданията ще дойдат. Трета мисъл: Какво е търпението?
към текста >>

15. СЪДЪРЖАНИЕ

119. Христос ме излекува 120.
Добрият пророк 115. Излекувана от рак 116. Да се преселя ли на Изгрева? 117. Гъбички в гърлото 118. Как небето работи? 119. Христос ме излекува 120. Преди евакуацията на Мюнхен 121. Гледай и размишлявай 122. Поисканата помощ 123. Бягай, скалата пада 124. Разплатил дълговете си 125.
към текста >>

Виждането на Ледбитер и на Учителя 161.
Стоте зелки 156. Толстой или Учителят 157. Отслужил с чужди пари 158. Четири категории хора 159. Четири вида души 160. Виждането на Ледбитер и на Учителя 161. Учителят за Николай Райнов 162. Николай Райнов за Учителя 163. Стани прав, дишай дълбоко 164. Среща на Александър Стамболийски с Учителя 165. Чавдар ще си дойде 166.
към текста >>

269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г.
Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр.
към текста >>

16. 09 - 160. ВИЖДАНЕТО НА ЛЕДБИТЕР И НА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

160. ВИЖДАНЕТО НА ЛЕДБИТЕР И НА УЧИТЕЛЯ Веднъж, пак през 1922 година, попитах Учителя: „Ледбитер твърди, че когато осветява даровете, вижда как Христос излиза от чашата с причастието." (Нека поясним, че Ледбитер беше теософ, а освен това беше епископ на Свободната англиканска църква.) Учителят, след като помълча малко, каза със сериозен, но все пак благ тон: „Да, верно е, че понякога Христос излиза от чашата с причастието, но аз виждам същият този Христос да излиза всяка пролет от всяка чашка на цветята и дърветата.
160. ВИЖДАНЕТО НА ЛЕДБИТЕР И НА УЧИТЕЛЯ Веднъж, пак през 1922 година, попитах Учителя: „Ледбитер твърди, че когато осветява даровете, вижда как Христос излиза от чашата с причастието." (Нека поясним, че Ледбитер беше теософ, а освен това беше епископ на Свободната англиканска църква.) Учителят, след като помълча малко, каза със сериозен, но все пак благ тон: „Да, верно е, че понякога Христос излиза от чашата с причастието, но аз виждам същият този Христос да излиза всяка пролет от всяка чашка на цветята и дърветата. И ако Ледбитер вижда Христа само в неговата чаша, той не вижда много нещо."
към текста >>

17. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Виждането на вътрешния човек, на душата, постепенно изчезнало, но споменът за него останал.
Целта на еволюцията е била да се съсредоточи в една точка обширното съзнание и да се създаде индивидуално съзнание, индивидуален център, от който да се проектират всички дарби и способности на човек. Ришите са спомогнали за разделяне на труда, като послушните са били защитени от глада и природните стихии. Изминали са хилядолетия, докато всички осъзнаят, че този свят носи условия за добър и радостен живот. Техният поглед от небесния свят, постепенно се е обръщал към физическия, като източник на материални блага, към неговите закони. Постепенно материалният свят е станал по-ясен за тях. Виждането на вътрешния човек, на душата, постепенно изчезнало, но споменът за него останал. Дотук е първата фаза на човешкия живот - пролетта на неговата история. Поглеждайки този земен свят, човекът пожелал да го опознае и овладее. Това опознаване е цветът, който се е появил и трябва да се оплоди. С това настъпва втората фаза - проява на творческите възможности - любознателност, да опознае законите и силите на физическия свят и волевата, творческа сила. чрез която благата на този свят могат да бъдат овладяни и съзерцанието на идеала - това са двете течения, характерни за лятото.
към текста >>

В края на тази епоха се яви Христос.
Хората са се отчуждили един от друг, станали са жестоки, отмъстителни. Това е най-тъмната епоха, когато разгромът и човещината са се отдалечили. В този ред са се явили нови цивилизации - еврейската, гръко-римската. Това е тъмната печална есен на човешкия живот. За да се ограничи самоизтреблението на хората, се явяват гражданските закони, но се узакони робството. В края на тази епоха се яви Христос. Той възвести братството между хората, че животът, който живеем, не е наш, той принадлежи на Бога. „Бог е наш и той живее във всички хора и на всички дава живот." Нашето битие, нашият ум, сърце, душа, дух и тяло, всичко е създадено и е проникнато от този велик Божествен живот - ние сме деца на Бога. братя сме, един Бог, един живот, една сила живее в нас! Да обичаме ближния като себе си! Тази нова светла мисъл се разнесе като мълния по всички посоки в тъмния хоризонт на човешкия род и събуди светли надежди и хората започнали да се събират на групи, общества, братства и комуни.
към текста >>

18. IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Йехова е Христос, а Елохим е Св. Богородица.
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни 1. На 12 септември 1909 г. г-н Дънов ни поясни, че Св. Богородица съответствува на Елохим, което е женско име. Йехова е Христос, а Елохим е Св. Богородица. Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев. 2. На 17 септември 1909 г., събота, на обед около един часа, в присъствието на Арнаудов и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни: - Деветте блаженства, те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, преди да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да размишляваме например що значи „нищите духом". Светът казва: „Отнеми, Господи, благословението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ни, Господи, но не отнемай благословението Си от нас." Тука е именно разликата между нас и света. Страх Божи е в Стария завет, а в Новия завет страх Божи подразбира благочестие.
към текста >>

Исус Христос измени Своята карма, но Той беше един велик Дух.
Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Димитров, Я. Арнаудов, Иван Тачев, дядо Петър Тихчев. Между другото г-н Дънов каза: - Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните 9 правила. (Чете блаженствата.) Първото правило е за нищите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени Своята карма, но Той беше един велик Дух. За да може да разрешите кармата си, трябва да се държите с Небето и Духът като дойде. Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-нисшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави no-нисшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато* овцата не може да помогне на овчаря.
към текста >>

Христос иска от вас да се самопожертвувате, защото Той се самопожертвува - да бъдем подобни на Него.
Евангелието е една велика наука - наука за живота. В него са вложени всички основни закони, по които светът се развива. Без страдание няма повдигане. Това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от вас да се самопожертвувате, защото Той се самопожертвува - да бъдем подобни на Него. Силният човек трябва винаги да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат Гордостта е болезнено състояние на духовния свят, а смирението е Сега нека захванем с нищите духом, което значи силни духом. Добрите желания, това са храната и душата. А тия желания щом влязат у вас, Духът ще ги асимилира у вас и след това настъпва реализиране на доброто желание от самите вас. Да любим врага си, значи да не запазим лоша форма в душата си за него. Любовта към Бога, към ближния и към враговете, може да се подраздели, както следва.
към текста >>

Пък и Христос ни казва, че който иска да бъде пръв, трябва да бъде слуга.
Дотогава, докато държите Бога като светъл образ у вас, дотогава ще напредвате. Потъмнее ли тоя образ във вас, потъмнявате и вие. Докато Божественият образ свети у вас, вие ще бъдете на едно безопасно поле. В България има мнозина, които подготвя Духът, и те един ден ще бъдат внушително число. Те са църквата в България и те са хората, които ще искат служене от вас, както малките деца, на които трябва да се слугува. Пък и Христос ни казва, че който иска да бъде пръв, трябва да бъде слуга. Отсега нататък хората ще ви търсят, стига да бъдете готови да им помогнете. 4. 27 септември 1909 г. В събрание у нас г-н Дънов между другото каза: - Не сравнявайте себе си със себе си, т.е. не бива да сравняваш сегашните си стремежи и сегашните си прояви с миналите прераждания. У човека има две еволюции: лошите качества и добрите качества, и които качества взимат преимущество у човека, такъв е той, такава е и еволюцията му. 5.
към текста >>

Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето, а първото, като грубо и недодялано, си остава тука, на Земята, и когато второто същество замине за небето, то рече на човека в плътта - първото същество: „Сбогом, довиждане." За свободната воля може да се каже следното: Ние например не можем да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг.
Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе: и въздухът, и водата, и духовете. Та ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето, а първото, като грубо и недодялано, си остава тука, на Земята, и когато второто същество замине за небето, то рече на човека в плътта - първото същество: „Сбогом, довиждане." За свободната воля може да се каже следното: Ние например не можем да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг. Може да си избереш каквато посока искаш, защото в това имаме избор. От гледището на френологията нашата свободна воля се много ограничава. Що е спане? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието вън от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието, на нова сметка да започне нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спим, или по-добре, ако не спяхме, щяхме да оставаме крайно материалисти, а в спането духът отива, откъдето е дошъл, странствува и с това черпи сили.
към текста >>

19. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

И след като изпяхме всички „Воскресе-ние Твое" и „Великото славословие", г-н Дънов добави: - Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година.
То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше подигане и усъвьршен-ствуване в пътя Господен. Аз ще ви прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което тук прочета, ще се сформирува и отпечати в особена книжка, която ще ви се даде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове. Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска. Тази е книгата под наслоВ „Краски". И след като изпяхме всички „Воскресе-ние Твое" и „Великото славословие", г-н Дънов добави: - Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стиховс са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват - това е желанието на Христа, защото ако не ги върже Христос, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смешни пред Небето и затова трябва да се събудим. Днес присъствуват много наши братя: присъствува г-жа Казакова, д-р Миркович, Иван Рилски, Паисий.
към текста >>

Тази година ще вържем всичките духове, които спъват - това е желанието на Христа, защото ако не ги върже Христос, разногласие постоянно ще има.
Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска. Тази е книгата под наслоВ „Краски". И след като изпяхме всички „Воскресе-ние Твое" и „Великото славословие", г-н Дънов добави: - Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стиховс са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват - това е желанието на Христа, защото ако не ги върже Христос, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смешни пред Небето и затова трябва да се събудим. Днес присъствуват много наши братя: присъствува г-жа Казакова, д-р Миркович, Иван Рилски, Паисий. После, имаме представители от Англия, франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и пр. И всички тези духове са с Христа, на Когото България дължи всичкото благословение, на което сега се радва. И ако не стане нещо от онова, което желаете, вашата опърничавост е причина за всичко това.
към текста >>

При тази наша среща присъствуват и Христос, и Мойсей.
И ако не стане нещо от онова, което желаете, вашата опърничавост е причина за всичко това. Не сте само вие, които сте викани; викани са и множество други и всички съвокупно образувате съвременния Йерусалим. Да, да, този Йерусалим, който сме ние, трябва да даде пример на хората, на които със Словото, делом и с помишления да се даде образец на самоотрицание и смелост. Бъдете смели! Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни, но Господ ги обърна. При тази наша среща присъствуват и Христос, и Мойсей. Затова придържайте се о закона на любовта, защото който не иска да прости на хората, тогава се подига Мойсей и настава кармичният закон. Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи; и много усърдно работи, защото Той е Дух много енергичен и един много голям работник. Всички, които идат при Него, учи ги как да работят, като им преподава уроците, които постоянно учите. Чрез тия неща, които ще. ви се дадат тази година, аз искам да опитате истината.
към текста >>

Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи; и много усърдно работи, защото Той е Дух много енергичен и един много голям работник.
Да, да, този Йерусалим, който сме ние, трябва да даде пример на хората, на които със Словото, делом и с помишления да се даде образец на самоотрицание и смелост. Бъдете смели! Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни, но Господ ги обърна. При тази наша среща присъствуват и Христос, и Мойсей. Затова придържайте се о закона на любовта, защото който не иска да прости на хората, тогава се подига Мойсей и настава кармичният закон. Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи; и много усърдно работи, защото Той е Дух много енергичен и един много голям работник. Всички, които идат при Него, учи ги как да работят, като им преподава уроците, които постоянно учите. Чрез тия неща, които ще. ви се дадат тази година, аз искам да опитате истината. Няма за какво да се боим. Ние трябва да помогнем на този народ.
към текста >>

Като е тъй, бъдете радостни и весели, защото Христос присъствува и Той е, Който разпръсва облаците.
Няма за какво да се боим. Ние трябва да помогнем на този народ. И тази година ще работим само за Веригата. Който няма здраве, ще му дадем здраве; комуто липсва мъдрост, ще му дадем мъдрост; а който няма пари, пари ще му дадем. Ще дадем даже и живот, който усеща нужда от него. Като е тъй, бъдете радостни и весели, защото Христос присъствува и Той е, Който разпръсва облаците. Спре се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простено." Той никога не е присъствувал така, както присъствува тази година, защото какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Само една сестра, която е между нас сега, знае всичките тези перипетии, но Господ е, Който всичко преодоля. Па и всички вие знаете, Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък.
към текста >>

Па и всички вие знаете, Христос тази година е с нас.
Ще дадем даже и живот, който усеща нужда от него. Като е тъй, бъдете радостни и весели, защото Христос присъствува и Той е, Който разпръсва облаците. Спре се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простено." Той никога не е присъствувал така, както присъствува тази година, защото какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Само една сестра, която е между нас сега, знае всичките тези перипетии, но Господ е, Който всичко преодоля. Па и всички вие знаете, Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон. Примирете се един с други, да не остава никаква омраза между вас - простете си заради Господа, защото Христос е, Който действува и ще Го опитате. Така в света има да станат много важни промени, но те няма да ви плашат. Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги постави в правилен път и след всичко това работите ще тръгнат и ще се развият по своя нормален ред.
към текста >>

Примирете се един с други, да не остава никаква омраза между вас - простете си заради Господа, защото Христос е, Който действува и ще Го опитате.
Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Само една сестра, която е между нас сега, знае всичките тези перипетии, но Господ е, Който всичко преодоля. Па и всички вие знаете, Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон. Примирете се един с други, да не остава никаква омраза между вас - простете си заради Господа, защото Христос е, Който действува и ще Го опитате. Така в света има да станат много важни промени, но те няма да ви плашат. Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги постави в правилен път и след всичко това работите ще тръгнат и ще се развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и майки, защото само тогава ще са добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попитате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето, и то няма и 10 години да се минат, за да дочакате това. Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вам ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 часа подир обед събранието се продължи.
към текста >>

Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги постави в правилен път и след всичко това работите ще тръгнат и ще се развият по своя нормален ред.
Па и всички вие знаете, Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон. Примирете се един с други, да не остава никаква омраза между вас - простете си заради Господа, защото Христос е, Който действува и ще Го опитате. Така в света има да станат много важни промени, но те няма да ви плашат. Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги постави в правилен път и след всичко това работите ще тръгнат и ще се развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и майки, защото само тогава ще са добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попитате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето, и то няма и 10 години да се минат, за да дочакате това. Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вам ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочитането на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които произвеждат зелената краска, добави: - От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашията, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостежанието* и скъперничеството.
към текста >>

Затова Исус Христос слезе, за да научи човека.
Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената краска, а в зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я приемем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недоимъка на краските. Който мрази, има недоимък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през която ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и человек ще се върне към първоначалния източник. Затова Исус Христос слезе, за да научи човека. Сега ние трябва да употребим тия уроци - Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем, че някой от вас мрази. Той ще прочете тази краска, тия стихове, които ще му доставят любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да ни ръководи. И сега Христос иска по този прост закон да ни научи да съчетаем нещата и да се ползуваме.
към текста >>

Сега ние трябва да употребим тия уроци - Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски.
Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я приемем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недоимъка на краските. Който мрази, има недоимък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през която ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и человек ще се върне към първоначалния източник. Затова Исус Христос слезе, за да научи човека. Сега ние трябва да употребим тия уроци - Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем, че някой от вас мрази. Той ще прочете тази краска, тия стихове, които ще му доставят любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да ни ръководи. И сега Христос иска по този прост закон да ни научи да съчетаем нещата и да се ползуваме. По светлината изобщо излизат всички добри духове.
към текста >>

И сега Христос иска по този прост закон да ни научи да съчетаем нещата и да се ползуваме.
Затова Исус Христос слезе, за да научи човека. Сега ние трябва да употребим тия уроци - Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем, че някой от вас мрази. Той ще прочете тази краска, тия стихове, които ще му доставят любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да ни ръководи. И сега Христос иска по този прост закон да ни научи да съчетаем нещата и да се ползуваме. По светлината изобщо излизат всички добри духове. Божествените духове, и те слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши мисли и желания тази вечер се привършват сметките и в Небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение, че Христос духа и това духане се превърнало на светлина, а пък светлината - на живот. Тъмночервената краска рисува активността.
към текста >>

Така трябва ние да разбираме Христовото учение, че Христос духа и това духане се превърнало на светлина, а пък светлината - на живот.
Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да ни ръководи. И сега Христос иска по този прост закон да ни научи да съчетаем нещата и да се ползуваме. По светлината изобщо излизат всички добри духове. Божествените духове, и те слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши мисли и желания тази вечер се привършват сметките и в Небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение, че Христос духа и това духане се превърнало на светлина, а пък светлината - на живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да саждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всеки ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе нова светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото 7 навсякъде е преобладаващо и винаги е Божествено.
към текста >>

Всеки ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение.
Божествените духове, и те слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши мисли и желания тази вечер се привършват сметките и в Небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение, че Христос духа и това духане се превърнало на светлина, а пък светлината - на живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да саждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всеки ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе нова светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото 7 навсякъде е преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга повидимому като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея има всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечати. Даже съдържа още три други цвята. Някой човек казва, например, че „не мога да обичам".
към текста >>

Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни.
И ще започнем от ума към тялото си. То е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват, а ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И, повтарям, животът не е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари. Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на любовта, която има известни вибрации. Върху любовта се градят всичките краски, защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всички наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска - любовта.
към текста >>

Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят.
Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари. Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на любовта, която има известни вибрации. Върху любовта се градят всичките краски, защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всички наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска - любовта. Да, любовта е краска и който не я е виждал, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат. Но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее.
към текста >>

Но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее.
Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всички наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска - любовта. Да, любовта е краска и който не я е виждал, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат. Но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. И аз искам всички да видите основната краска, в която Христос живее. Не трябва да хвърляме разните отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници! " Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Пък и да иска, не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията, затова именно е умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество.
към текста >>

И аз искам всички да видите основната краска, в която Христос живее.
Всички наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска - любовта. Да, любовта е краска и който не я е виждал, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат. Но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. И аз искам всички да видите основната краска, в която Христос живее. Не трябва да хвърляме разните отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници! " Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Пък и да иска, не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията, затова именно е умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение.
към текста >>

Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество.
Но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. И аз искам всички да видите основната краска, в която Христос живее. Не трябва да хвърляме разните отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници! " Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Пък и да иска, не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията, затова именно е умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна - трябва да положим телата си,сърцата си, умовете си, душата си, духа си да бъдат свободни. Сърцето, умът и тялото. това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние.
към текста >>

Исус Христос е, Който иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава, и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем; само че такъв да внимава, защото в случай, че не изпълнява този урок, ще има тъкмо обратна сила - ще послужи за проклятие.
Нужна е жертва от наша страна - трябва да положим телата си,сърцата си, умовете си, душата си, духа си да бъдат свободни. Сърцето, умът и тялото. това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава, и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем; само че такъв да внимава, защото в случай, че не изпълнява този урок, ще има тъкмо обратна сила - ще послужи за проклятие. А при раздаването на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посочи всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която има. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, например, са, които имат много сложни методи, но този, който се дава вам, е прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях.
към текста >>

Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост.
това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава, и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем; само че такъв да внимава, защото в случай, че не изпълнява този урок, ще има тъкмо обратна сила - ще послужи за проклятие. А при раздаването на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посочи всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която има. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, например, са, които имат много сложни методи, но този, който се дава вам, е прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ за вас и затова вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице.
към текста >>

Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос.
Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава, и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем; само че такъв да внимава, защото в случай, че не изпълнява този урок, ще има тъкмо обратна сила - ще послужи за проклятие. А при раздаването на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посочи всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която има. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, например, са, които имат много сложни методи, но този, който се дава вам, е прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ за вас и затова вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушате гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим, да обичаме всичките.
към текста >>

20. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Да кажем също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си утаил от мъдрите и разумните и открил си го на младенците и глупавите." И действително, мъдростта в света прилича на мехур, който щом надуеш, унищожава се.
А че това е тъй, свидетелствува фактът, че почти всички пътници при потъването пеели духовни, религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че духът в тях съзнава, че те са заслужавали да потънат. Виждаме, че в този момент се родило и заработило свръхсъзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато някого сполети някакво нещастие и роптае, той греши. Ние, които вървим в истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието. Да кажем също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си утаил от мъдрите и разумните и открил си го на младенците и глупавите." И действително, мъдростта в света прилича на мехур, който щом надуеш, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: Молете се да ви избави Господ от изкушението. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че е дяволска работа похвалата, която очи в очи му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали", казва Муди и затова никога не е приемал да го хвалят. Но когато пък се е смирявал, той се равнява на всичките висоти на небето. Христос е казал на Своите ученици: „Да не търсите слава от человеците, а от Бога." А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота, как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин.
към текста >>

Христос е казал на Своите ученици: „Да не търсите слава от человеците, а от Бога." А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота, как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин.
Да кажем също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си утаил от мъдрите и разумните и открил си го на младенците и глупавите." И действително, мъдростта в света прилича на мехур, който щом надуеш, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: Молете се да ви избави Господ от изкушението. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че е дяволска работа похвалата, която очи в очи му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали", казва Муди и затова никога не е приемал да го хвалят. Но когато пък се е смирявал, той се равнява на всичките висоти на небето. Христос е казал на Своите ученици: „Да не търсите слава от человеците, а от Бога." А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота, как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нам и Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 часа. Забележка: На обед към 1 часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дървен покрив, заваля дъжд, наставахме всички и се оттеглихме на сушина под сайваните на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни религиозни песни. Подир обед в 6 часа събранието започнахме с „Добрата молитва" и с песента „Тебе поем" и „Да изправится молитва моя". Г-н Дънов, след като покани, та всички изказахме по един стих от Писанието, прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете", каза: - Искам да зная кой е най-важният въпрос, който ви занимава тая вечер?
към текста >>

И ако разберем тези думи добре, тогава Господ ще дойде и ще направи жилище у нас, също както Христос каза на Своите ученици.
Господ казва, че люби света толкова, щото даде Своя единороден син. И като знаем тази именно любов, тогава ще се ползуваме и като пренесем тази любов на тези гладни хора, ще се ползуват и те, и другите. Ние имаме в себе си образ и подобие Божие и като е така, затова пророците и всички постници винаги са виждали Бога. Всичките мистици се стремят да се обединят и псалмопевецът казва, че когато видя лицето Му, лицето Божие, прави да изпада във възхищение. Всички тези мисли са мисли Божии. И ако разберем тези думи добре, тогава Господ ще дойде и ще направи жилище у нас, също както Христос каза на Своите ученици. Всичко това е потребно, защото политическото благо на една държава зависи от духовното повдигане на тази държава. Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Нас сега като ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани и ако такова е нашето понятие, то преди да искаме нашето право, прилично е да научим нашето задължение спрямо Бога и тук именно е най-същественото. Едно дружество търгува и някоя година може да има дивиденти, но някога може да имат и загуба, и, без да щем, изпъква въпросът: защо работите на един народ някога вървят по-добре, а някога по-лошо? Защото някога кармата му е назряла, поставя го в невъзможност да твори добро, даже да желае и да иска.
към текста >>

Ние сега се стремим към това общество на духовете и затова бъдете всички чисти, защото то е тържествуващата църква, която воюва и за която Христос спомена на Петра, че може да поиска 12 [легиона] ангели.
Ако страдаме, боледуваме, то е, защото сме опърничави и строггиви105, а напротив, трябва да имаме всичкото смирение с дълбоко съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е, Който може да прави всичко и Той е мощен. Докато главата е на тялото, то е здраво и живо, а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас - когато сме с Бога, ние правилно се развиваме и духовете идват да ни услужват. Само че тия духове идват понякога инкогнито и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са духовете, които се разпореждат със съдбините на живота, повдигат когото повдигат и унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това общество на духовете и затова бъдете всички чисти, защото то е тържествуващата църква, която воюва и за която Христос спомена на Петра, че може да поиска 12 [легиона] ангели. Затова, ако вие работите и живеете, ще искате тяхното съдействие и интересът на вашето повдигане изисква вие да дойдете в съприкосновение чрез Христа с тия същества. Искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние ги правим трудни. Трудно и лесно е нещо относително. В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили и с виждане.
към текста >>

В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили и с виждане.
Ние сега се стремим към това общество на духовете и затова бъдете всички чисти, защото то е тържествуващата църква, която воюва и за която Христос спомена на Петра, че може да поиска 12 [легиона] ангели. Затова, ако вие работите и живеете, ще искате тяхното съдействие и интересът на вашето повдигане изисква вие да дойдете в съприкосновение чрез Христа с тия същества. Искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние ги правим трудни. Трудно и лесно е нещо относително. В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили и с виждане. Щото, ако ние вървим подир тях, ще кажем: „Аз познавам Господа, защото Го виждам." Това значи, че ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да, вярно е, че в такова едно събрание като нашето Христос може да се появи и вие ще Го видите, само че сега това още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим." Но ако искате да видите, трябва да се нагласите |също както се нагласява един инструмент, та като започне, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, неговите трептения трябва да изтърпяват вашите и обратно. Например сега Христос е между нас и за мене това е факт - по-скоро бих се усъмнил в моето физическо съществувание, отколкото че Той ей-сега присъствува.
към текста >>

Да, вярно е, че в такова едно събрание като нашето Христос може да се появи и вие ще Го видите, само че сега това още не може да стане.
Искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние ги правим трудни. Трудно и лесно е нещо относително. В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили и с виждане. Щото, ако ние вървим подир тях, ще кажем: „Аз познавам Господа, защото Го виждам." Това значи, че ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да, вярно е, че в такова едно събрание като нашето Христос може да се появи и вие ще Го видите, само че сега това още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим." Но ако искате да видите, трябва да се нагласите |също както се нагласява един инструмент, та като започне, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, неговите трептения трябва да изтърпяват вашите и обратно. Например сега Христос е между нас и за мене това е факт - по-скоро бих се усъмнил в моето физическо съществувание, отколкото че Той ей-сега присъствува. При все това, вие не можете да Го видите, защото не сте готови -не сте нагласени. А аз искам да се нагласите и да Го видите, та да бъдете всички Негови-ученици.
към текста >>

Например сега Христос е между нас и за мене това е факт - по-скоро бих се усъмнил в моето физическо съществувание, отколкото че Той ей-сега присъствува.
В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили и с виждане. Щото, ако ние вървим подир тях, ще кажем: „Аз познавам Господа, защото Го виждам." Това значи, че ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да, вярно е, че в такова едно събрание като нашето Христос може да се появи и вие ще Го видите, само че сега това още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим." Но ако искате да видите, трябва да се нагласите |също както се нагласява един инструмент, та като започне, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, неговите трептения трябва да изтърпяват вашите и обратно. Например сега Христос е между нас и за мене това е факт - по-скоро бих се усъмнил в моето физическо съществувание, отколкото че Той ей-сега присъствува. При все това, вие не можете да Го видите, защото не сте готови -не сте нагласени. А аз искам да се нагласите и да Го видите, та да бъдете всички Негови-ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействувам да ви се даде. Всички следвайте Божествения тът, изпълнявайте волята Божия и всичките ваши желания и стремежи ще се осъществят.
към текста >>

21. Наряди за 1945 г.

Христос казва: „Това е Моята заповед: да имате любов помежду си." Братя ръководители, това е в общи черти работата, която Братският съвет извърши за времето, за което го бяхте натоварили и което Изтича до този събор.
Общият живот на братствата трябва да се поддържа чрез обща работа по изучаване на Словото, чрез общи екскурзии, общи братски вечери, чрез общи молитви. Сега светът минава критични, съдбоносни времена. Трябва да се молим на нашия любезен Баща да съкрати тези страдания, да изпрати светли разумни души да помогнат на човечеството. Молитвата е мощно средство за работа. Ала най-голямата сила е животът на любовта, който трябва да струи през нашите сърдца. Христос казва: „Това е Моята заповед: да имате любов помежду си." Братя ръководители, това е в общи черти работата, която Братският съвет извърши за времето, за което го бяхте натоварили и което Изтича до този събор. Нека, които желаят от вас, се изкажат по някои въпроси във връзка с работата на съвета. След което ще трябва да изберете нов съвет, който да продължи работата през следващата година. Божият Дух да ни ръководи във всичките ни дела! Януари, 1945 г. 4) ОБИЧНИ БРАТЯ, Учителят каза преди няколко месеца: „Иде пролетта.
към текста >>

Те са: Живата природа, Христос, Всемирното Бяло Братство, Човекът, Новото учение, Възпитанието, Легенди, анекдоти, примери.
Правени ли са по-нататъшни опити за систематизиране на извлечените материали, на кои теми, из кои беседи и по какъв начин се е работило. Ако има неясности, могат да се поискат допълнителни пояснения. Нека си пожелаем да завършим със задружни усилия предстоящата работа, изпълнени с радостта, че ще допринесем нещо за едно светло дело. С братски поздрав, за Просветния съвет: Боян Боев Изгрев-София, юлий 1945 г. Забележка: Тъй като първите седем теми, упоменати в настоящото писмо, се поеха от приятелите в София, Просветният съвет избра нови 7 теми за братята и сестрите от провинцията. Те са: Живата природа, Христос, Всемирното Бяло Братство, Човекът, Новото учение, Възпитанието, Легенди, анекдоти, примери. При попълването на графите, страниците и редовете се попълват последователно отгоре надолу. 14) ЛЮБЕЗНИ БРАТ, Изпращаме Ви тук приложени програмата за братската среща, един позив до братята и сестрите и една брошура, която съдържа между другото и четивата, които ще се прочетат на братската среща. Позива може да раздадете още сега на братята и сестрите. Програмата за братската среща им съобщете най-късно до 5 август, а брошурата раздайте през дните на братската среща. Изпращаме Ви повече екземпляри от брошурата за по- широко разпространение между обществото.
към текста >>

По Божие повеление добрият ни и светъл Учител на 27 декемврий миналата година, в ранни зимни зори напусна плътта, облече се Той в светлата дреха на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос.
И като ви поздравявам с „Добре дошли! " от мое име и от името на Братския съвет, пожелавам ви даденото от Бога дело на Учителя да расте чрез учениците от сила в сила, за славата на Божието Име и за благото на всички души по лицето на земята. Учителят, добрият и светъл Божествен Учител, чийто Дух работи непрекъснато в душите на своите предани ученици, ся семето на безграничната Любов, Мъдрост и Истина близо половин век и вкуси от ранните плодове на своето Боговдъхновено Слово по върховете на Витоша, Мусала и Рила, заедно със своите ученици. Той излъчваше от себе си топлота, светлина и любов към своите ученици. И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост. По Божие повеление добрият ни и светъл Учител на 27 декемврий миналата година, в ранни зимни зори напусна плътта, облече се Той в светлата дреха на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос. Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са. Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си. Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали. Ако не беше войната, днес България щеше да се залива с пробудени души от всички народи, идващи да проучат Словото в страната, дето е говорил Учителят.
към текста >>

Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо?
Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително, животинско и човешко. Нашето присъствие в тези моменти не е случайно. Във великия Божествен план за човешката душа няма нищо случайно. Сега Духът иде да се всели в най- вътрешните глъбини на душата. И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо? Защото чрез него ще се продължи родът му. Но и това дете носи в себе си нежни чувства към своя любещ баща. И за тези унизени, заробени души Бог жертвува Сина Своего Единороднаго, Възлюбенаго, за да не погине, който вярва в Него, но да има живот вечен. Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила, знание и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател. А това е идеалът на светлите духове - да бъдат съвършени, както Отца си.
към текста >>

Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви.
Обични братя и сестри, днес трябва да благодарим на Бога чрез нашия мил и светъл Учител, че Той ни е качил на Божествения параход, изкован от най-силните материали на Неговите Любов, Мъдрост и Истина. Параходът е неуязвим, капитанът му е нашият Учител. Той ни е запасил с всички духовни блага и ще ни изведе на блаженото пристанище. Сега на този първи събор, при видимото отсъствие на Учителя, а невидимото присъствие - ще издържим ли генералния изпит като достойни приемници на Неговото епохално дело? Да, всички, които любим Бога и Учителя, ще издържим. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви. В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи. Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия.
към текста >>

Покрай другите въпроси, дотук разгледани, заслужава вниманието ни и тоя за предсказанието и ясновиждането.
Идеята за фонда „Даровити младежи" се възприе възторжено от братята ръководители, като се възложи на Братския съвет в София да изработи и утвърди правилник за функционирането му. С отделно писмо ще изпратим този правилник на всички кръжоци. Известни ви са грижите, които Учителят полагаше за преуспяването и поддържането на братската трапезария на Изгрева, в която има вложени доста духовни елементи - безкористно трудолюбие и организирана самопомощ. Желанието ни е и в бъдеще столът да се поддържа и развива в духа на Учителевите идеи, така че чрез приятната братска обстановка, чрез музиката, изпълнявана на обедите, да стане назидателен фактор за външния свят. Ние разчитаме на обща подкрепа с продукти и др., срещу заплащане, за да имаме и в тази област добри постижения. Покрай другите въпроси, дотук разгледани, заслужава вниманието ни и тоя за предсказанието и ясновиждането. Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея. Желателно е, както за тия, които я притежават, така и за ония, които се ползуват от нея, да подлагат всичко на щателна вътрешна критика, пресяване и преценка. Кой човек със здрави физически очи и със здрав поглед за нещата, със здрави уши и добро чуване говори за всичко онова, което чува и вижда? Нека не забравяме великия пример, завещан ни от най-големия ясновидец в света, как се говори и на кого се говори. Изкуство е не само да виждаш и да чуваш, но и да знаеш да мълчиш.
към текста >>

Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея.
С отделно писмо ще изпратим този правилник на всички кръжоци. Известни ви са грижите, които Учителят полагаше за преуспяването и поддържането на братската трапезария на Изгрева, в която има вложени доста духовни елементи - безкористно трудолюбие и организирана самопомощ. Желанието ни е и в бъдеще столът да се поддържа и развива в духа на Учителевите идеи, така че чрез приятната братска обстановка, чрез музиката, изпълнявана на обедите, да стане назидателен фактор за външния свят. Ние разчитаме на обща подкрепа с продукти и др., срещу заплащане, за да имаме и в тази област добри постижения. Покрай другите въпроси, дотук разгледани, заслужава вниманието ни и тоя за предсказанието и ясновиждането. Между братята и сестрите, както на Изгрева, така и в провинцията, има такива с дарби и способности в областта на ясновиждането - Божествена дарба, която изисква Божествено отношение към нея. Желателно е, както за тия, които я притежават, така и за ония, които се ползуват от нея, да подлагат всичко на щателна вътрешна критика, пресяване и преценка. Кой човек със здрави физически очи и със здрав поглед за нещата, със здрави уши и добро чуване говори за всичко онова, което чува и вижда? Нека не забравяме великия пример, завещан ни от най-големия ясновидец в света, как се говори и на кого се говори. Изкуство е не само да виждаш и да чуваш, но и да знаеш да мълчиш. Още по-голямо изкуство е всичко да разбираш, да носиш Мъдростта на вековете в себе си и да бъдеш тъй смирен и малък, за големите и силните да бъдеш невидим, за малките и слаби - вечен идеал на живота.
към текста >>

Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете заповедите Ми." Ние сме поставени в този свят да се учим.
Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете заповедите Ми." Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят, е достъпен за нас чрез петтях ни сетива, които трябва да поддържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите. Сега предстои те да се проучат и прилагат.
към текста >>

Потик за издигане към Бога даде Христос.
Носителят на новия живот ще дойде, както идва пролетта. Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък човек, при своето издигане, ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото. А чрез това става подготвянето на една нова култура и побратимяване на всички народи.Кирил Икономов - „Граници и възможности на музиката". След основната тема на Учителя - Любовта, Той е говорил най-много за Музиката. Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка, Учителят твърди, че човек в бъдеще ще може да възприема 3000 октави - около 25000 тона.
към текста >>

22. 8. СЪХРАНЕНИЕ НА ДУШЕВНАТА ЕНЕРГИЯ

Затова Христос казва: „Не противи се злому.“ То значи: Не му се противи, но застани на другия край и го улови.
В живота си ние трябва да следваме точно методите, които природата употребява. Никога не може да си представляваме Слънцето в един тъмен кръг-то няма да бъде слънце, - но всякога трябва да си го представляваме светло. Светлината е кръгообразно движение. Най-напред турете в мисълта си това, че всяка една мисъл, желание, действие, което прониква вътре във вас, е изпратено от Невидимия свят и да знаете, че това, което ви се случва, непременно трябва да ви се случи. Ако разбирате този закон на движение, вие ще знаете, че една мисъл, която е изхвърлена от някого, като мине от единия край на вашата орбита до другия край, на противоположния край тя сама ще падне и ако сте на този край, вие ще може да я хванете; и затова никога не хващайте мисълта, когато току-що е дошла, когато кръстосва във вашия край. Затова Христос казва: „Не противи се злому.“ То значи: Не му се противи, но застани на другия край и го улови. Сега, разбира се, ще ви трябва опит. В какво се състои този опит? Мнозина са ми задавали въпроси: „Как да се развиваме? Как да напредваме? Как да видим това или онова?
към текста >>

Така и в природата, най-напред нещата започват с чувствуване, а после с виждане.
Тъй че една Божествена мисъл, която ви се дава, не е достатъчно само да я почувствувате, но и да я усвоите и приложите. Искате например да видите някой ангел. Може да видите ангели колкото искате, да отидете при тях, но като се върнете, оставате си пак същите и разказвате, което сте видели, като да сте били на представление и свършва се с това въпросът. Трябва усвояване на тези принципи. Важно е, като видите някой ангел, да влезете в съприкосновение с неговата интелигентност, с неговия дух. Така и в природата, най-напред нещата започват с чувствуване, а после с виждане. Има много животни, които ни чувствуват, но не ни виждат. Един ден, като израстят, като дойдат на нашето положение, ще кажат: „Виждаме сега това, което по- рано ни е препятствувало в живота.“ Ще ви дам един опит, който да изпълнявате в продължение на един месец. Мнозина от вас може да го изпълните. Не мислете, че когато правите опити, всичко е приятно и всичко има резултат. Някога може да имате най-лош резултат, но това да не ви обезсърчава.
към текста >>

Христос иска щото човек да бъде правдив в душата си.
Изобщо в света надделяват чистотата и святостта. Имаме грешка, като мислим: „В грях ме зачена майка ми“. Всички, които не изпълняват волята Божия, са в грях заченати, а всички, които изпълняват волята Божия, не са в грях заченати. Някой казва: „Ние сме грешни.“ Да, това не отричам, че правим грешки, но че сме заченати в грях, това отричам. Всички, които изпълняват волята Божия, са в любов заченати. Христос иска щото човек да бъде правдив в душата си. Това, което съм горе, да бъде и долу. Разтревожен си - не скривай това. Като си разтревожен, то значи, че вашите деца, които са вътре във вас, са много шумни, но и това ще се нареди. Като се упражнявате така, всичките мъчнотии в света ще изчезнат и ще дойде благословението в света. По този начин най-после ще заставим хората да не крадат и да не лъжат.
към текста >>

23. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

Защото Христос казва: „Всеки, който влезе през плета, крадец е и разбойник.“ Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък.
Като ви кажа, че у вас има някоя лоша мисъл, това да не ви докача, защото аз искам да ви спася. Самата мисъл, със своето пребивание у вас, ще ви докачи. За да се утаят тези мисли, трябва да намерите противоположни на тях. Не намигайте, а дръжте мислите си отворени. Който и да дойде у вас, нека дойде, но без да му намигате. Защото Христос казва: „Всеки, който влезе през плета, крадец е и разбойник.“ Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък. Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, тя е един разбойник. Всяка такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата. Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три подразделения, които са измислени от хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човека.
към текста >>

Като казва Христос, че чистосърдечните ще видят Бога, това показва, че чистотата е едно условие за виждане.
Имат ли това изкуство - физическата чистота, ще започнат духовната. Тези неща са потребни за създаване на една благоприятна атмосфера за човешката мисъл. От нечистотата на мислите се създава една неприятна атмосфера, от която учениците се демагнитизирват. Не, всякога за работата на ума е потребна чистота. За да се наблюдава Небето, трябва да има чистота. Като казва Христос, че чистосърдечните ще видят Бога, това показва, че чистотата е едно условие за виждане. Тъй че, чистотата ще я държите като едно условие за усилване на волята. Тя може да се придобие, когато бъдеш ученик. Това е религия. Религията има за цел култивиране на сърцето, но не трябва да се спираме само там. Това кланяне на Бога трябва да бъде в дух, в истина и в разбиране.
към текста >>

Когато Христос дойде от онзи свят, Господ Го изпрати в най-ниското положение - на училище.
Шесторка турвам само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви туря 7, то е закон на съвършенство. Вие искате да започнете с големи работи, но ние трябва да се повърнем назад. Когато Христос дойде от онзи свят, Господ Го изпрати в най-ниското положение - на училище. Той се учи близо до 33 години, макар че произлизаше от най-високото положение. Смири се, послушен биде, впрегна се в дърводелие, работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заеме в света. И вкъщи, навсякъде, все за столове спорят.
към текста >>

Христос учи това изкуство, да прави столове, та, като седнете на тях, да ви е приятно.
Той се учи близо до 33 години, макар че произлизаше от най-високото положение. Смири се, послушен биде, впрегна се в дърводелие, работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заеме в света. И вкъщи, навсякъде, все за столове спорят. Христос учи това изкуство, да прави столове, та, като седнете на тях, да ви е приятно. Христос имаше желание и да спаси хората. В какво се състои то? Той ги учеше да ядат здравословна храна. Трябва да храниш душата си със здрава храна, ума - със здрави мисли, сърцето - със здрави чувства. Беседа, държана на 7 ноември 1918 г.
към текста >>

Христос имаше желание и да спаси хората.
Смири се, послушен биде, впрегна се в дърводелие, работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заеме в света. И вкъщи, навсякъде, все за столове спорят. Христос учи това изкуство, да прави столове, та, като седнете на тях, да ви е приятно. Христос имаше желание и да спаси хората. В какво се състои то? Той ги учеше да ядат здравословна храна. Трябва да храниш душата си със здрава храна, ума - със здрави мисли, сърцето - със здрави чувства. Беседа, държана на 7 ноември 1918 г. (четвъртък) -------------------------------------------------------- [1] заради - диал. за.
към текста >>

24. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Казва Христос: Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Божието само може да се положи и да се вземе назад.
Но когато Божественото ще стане у вас жертва за човешкото, вие сте на един крив път. В окултизма туй го наричат падение, намирате се в Божествените корени и се намирате в едно безизходно положение, а по-тежко няма от това за душата. Сега моята цел днес е, аз не искам да ви дам морал, а само някои правила, които са неизбежни. Първото правило да го запомните: Божественото във вас за нищо, за никого не трябва да го жертвувате. Божественото само трябва да се жертвува за себе си. Казва Христос: Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Божието само може да се положи и да се вземе назад. Когато казва Христос, то е Божественото - „Имам власт да положа душата си, имам власт пак да си я взема.“ Бог допуска Христа да го вземат, Той го допуска и пак Го издигна. Ако вие подлагате Бога на изпитания, ще паднете, ако Бог ви постави на изпитание и в дъното на ада да сте, Той ще ви изчисти, ще ви издигне и ще ви възкреси. Затуй във всеки един момент трябва да знаете две неща: Волята Божия ли изпълнявате или вашата воля. Волята Божия, то е великия принцип, а вашата воля, то е човешкото. И силата, за да бъдете мощни, в туй вътрешно разграничение ще станете силни.
към текста >>

Когато казва Христос, то е Божественото - „Имам власт да положа душата си, имам власт пак да си я взема.“ Бог допуска Христа да го вземат, Той го допуска и пак Го издигна.
В окултизма туй го наричат падение, намирате се в Божествените корени и се намирате в едно безизходно положение, а по-тежко няма от това за душата. Сега моята цел днес е, аз не искам да ви дам морал, а само някои правила, които са неизбежни. Първото правило да го запомните: Божественото във вас за нищо, за никого не трябва да го жертвувате. Божественото само трябва да се жертвува за себе си. Казва Христос: Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Божието само може да се положи и да се вземе назад. Когато казва Христос, то е Божественото - „Имам власт да положа душата си, имам власт пак да си я взема.“ Бог допуска Христа да го вземат, Той го допуска и пак Го издигна. Ако вие подлагате Бога на изпитания, ще паднете, ако Бог ви постави на изпитание и в дъното на ада да сте, Той ще ви изчисти, ще ви издигне и ще ви възкреси. Затуй във всеки един момент трябва да знаете две неща: Волята Божия ли изпълнявате или вашата воля. Волята Божия, то е великия принцип, а вашата воля, то е човешкото. И силата, за да бъдете мощни, в туй вътрешно разграничение ще станете силни. Туй е Божественото, от тук никъде не се мърдам.
към текста >>

Без нож виждане.
Неговите миризми. Добре, след като сме изрязали 100 вола, какво сме научили? Друго - посаждам 100 ябълчни семки и ми дават ябълки, кое знание е по-реално? Разрязването на вола или посаждането на семките? Един ясновидец няма защо да прави разрез на вола, той ще си проектира очите и ще види как е скачена главата, мускулите, костите без нож. Без нож виждане. Кое знание е по-хубаво? На ножа или на виждането? Пипането не е знание. Вие сте имали пипане, то е достатъчно, имате повече пипане отколкото трябва и няма нужда от пипането. Ще кажете: „Как се разширява човешкият мозък, какви химически процеси стават, пречистването на мозъка?
към текста >>

На ножа или на виждането?
Друго - посаждам 100 ябълчни семки и ми дават ябълки, кое знание е по-реално? Разрязването на вола или посаждането на семките? Един ясновидец няма защо да прави разрез на вола, той ще си проектира очите и ще види как е скачена главата, мускулите, костите без нож. Без нож виждане. Кое знание е по-хубаво? На ножа или на виждането? Пипането не е знание. Вие сте имали пипане, то е достатъчно, имате повече пипане отколкото трябва и няма нужда от пипането. Ще кажете: „Как се разширява човешкият мозък, какви химически процеси стават, пречистването на мозъка? Де се зараждат възвишените благородни мисли, де се намират излишъците? “ Онези, които не виждат със своя нож, ще кажат: „Аз не съм намерил душата.“ Но трябва едно свещено правило.
към текста >>

25. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Виждането спъва човека.
Първо разбиране, после приложение. При това разбиране съществува едно заблуждение. Първото заблуждение в света е: „Да видим! " Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света.
към текста >>

Виждането кога трябва да се яви?
При това разбиране съществува едно заблуждение. Първото заблуждение в света е: „Да видим! " Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта.
към текста >>

Без любов няма виждане в света.
Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта. Имате ли любовта, тогаз имате виждане. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов. Щом не си разбрал - не си взел първата стъпка. Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно.
към текста >>

Имате ли любовта, тогаз имате виждане.
Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта. Имате ли любовта, тогаз имате виждане. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов. Щом не си разбрал - не си взел първата стъпка. Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно. Да трошиш камъни цял един живот, това не е наука. Да чоплиш книга цял един живот, това не е наука.
към текста >>

Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва да отидеш при Бога.
Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво. Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво. Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз." Първо силният трябва да обича. Първо той обича, а после слабият. И Писанието казва: „Вие, силните, носете слабостите на другите." Силните ще вземат първата стъпка. Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва да отидеш при Бога. И като станеш от кревата си, домашните ти ще кажат: „Къде отиде той? " За един час ти трябва да се изгубиш. За 5 минути може да стане тази работа, по един час максимум. Един час като се бавиш на високото място, то е достатъчно. Аз ви говоря за любовта.
към текста >>

И тогаз много съм скърбен." Виждането на Бога, то е една насъщна храна.
Той ще пие и много ще ти благодари. Този извор трябва да блика. Ще ти кажат: „Ти Господа виждал ли си го? " Ще кажеш: „Всеки ден го виждам, някой път по веднъж, някой път по няколко пъти. Някой път никак през деня. И тогаз много съм скърбен." Виждането на Бога, то е една насъщна храна. Ако не го виждаш, ще страдаш. Казваш: „Аз живея." То е съединението с Бога. Аз трябва да съзнавам ида благодаря на Бога. Вашето схващане трябва да бъде както малките деца. Вие трябва да се подмладите.
към текста >>

Христос казва, че Духът, Светият Дух ще дойде.
Ако ти не можеш да намериш този живот, ти не си намерил Бога. У всеки един от вас при най- големите скърби, страдания, идва един момент, когато проблясва духът и после пак изчезва. Постоянно невидимият свят ни запалва, иначе ние клоним всякога да изгаснем. Противоречията в живота са задачи, които трябва да разрешим. Всичко е постижимо за разумния човек. Христос казва, че Духът, Светият Дух ще дойде. То е един момент, но това. което той ще извърши, ще бъде съдбоносно. И после той всякога ще те посещава. Та затова всички да бъдат вътре в себе си чисти. Под грях разбирам прекъсване на нашето съзнание.
към текста >>

Христос носеше греховете на света.
Твоите страдания са радост за другите, а твоите радости са страдания за другите. Ще започнете да се занимавате с онази Божествена наука. Чистият по сърце никога не губи. Колкото повече вземат от него, толкоз повече изворът тече. За да бъдем синове на Бога, трябва да носим лошавините, греховете на света. Христос носеше греховете на света. Самата душа в своята същност не може да греши. Любовта, това е Божественият език. Та ще се учите сега на този новия език. Някой може да каже: „Учителят всичко е казал." Много се заблуждавате. Аз още нищо не съм казал.
към текста >>

Христос като казва: „Моите овце ще слушат моя глас", Той подразбира онези, които вървят по закона на разумността.
Ако утре изгубиш тая радост, то ти нямаш никаква наука. Трябва да разширим областта на нашето зрение. „Моите овце ще слушат моя глас." В това слушане и в това разбиране седи силата на реализирането, за да може една душа да развие онези необходими качества, които са потребни, за следущия, по-обширния живот, който сега ви предстои. „Моите овце слушат моя глас. "Иако вие слушате този глас, ще се подмладите, и щедобииете това знание, което е потребно за сегашния ви живот, и за бъдещия ви живот, това слушане ви е потребно. Христос като казва: „Моите овце ще слушат моя глас", Той подразбира онези, които вървят по закона на разумността. Изгрев, 12.08.1929 г. Люб. брат Тошев, Н. А. К. П. Б. А.! Тая сутрин тръгваме на екскурзия до Еди-гьол (Седемте езера) - Рила. През юлий бяхме на Мусала.
към текста >>

Христос казва: „Духът Господен е над мен." Няма по-хубаво нещо от това: когато Бог е задна стража на тебе, когато ти му служиш.
Този адрес важи само ако ми пишете веднага, понеже в Ямбол няма да се бавя много време. В София смятам да се завърна през втората половина на декемврий; ще гледам във всеки случай преди Нова година. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Твой Б. Боев Тук ви изпращам някои мисли на Учителя от последните му беседи и лекции: „Най-хубавото учение в света е това, което може да направи хората гениални, правдиви, любящи и справедливи. Христос казва: „Духът Господен е над мен." Няма по-хубаво нещо от това: когато Бог е задна стража на тебе, когато ти му служиш. В дадения случай е важно, че Бог е с нас, че ти му служиш. Тогаз и при най-лошите условия да се намериш, пак ще имаш Божието благословение. И в ада да си долу, пак Бог ще облекчи твоето положение. Трябва да дойдем до тази опитност, като направим връзката. В това седи силата: в една връзка, в която Бог постоянно да действува.
към текста >>

26. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1581-1600

Савка Керемидчиева

1598 Ако вярвате, че Христос е вътре в хляба, вий ще имате силата на хляба.
То е свободно. Дотолкова, доколкото обичаш това същество, дотолкова Господ обича и тебе. Толкова, колкото вий обичате, толкова ви обича и Бог. Ангелите. 1597 Ангелите се отличават по две качества, те са много интелигентни и крайно справедливи. Всеки от вас, който е абсолютно справедлив, може да бъде ангел. Хлябът. 1598 Ако вярвате, че Христос е вътре в хляба, вий ще имате силата на хляба. Божията воля. 1599 Ти казваш: „Докога Господ ще ме забравя? " - Дотогава, докато се боиш да изпълниш Неговата воля. Щом решиш да изпълниш Неговата воля, отношението на Бога спрямо теб ще се измени. Трябва да отидеш при Бога с онова желание да научиш нещо или да отидеш при Бога с желание да извършиш Неговата воля.
към текста >>

Гледане и виждане.
1599 Ти казваш: „Докога Господ ще ме забравя? " - Дотогава, докато се боиш да изпълниш Неговата воля. Щом решиш да изпълниш Неговата воля, отношението на Бога спрямо теб ще се измени. Трябва да отидеш при Бога с онова желание да научиш нещо или да отидеш при Бога с желание да извършиш Неговата воля. Щом искаш да извършиш Божията воля, ти се поставяш в положението на един син, имаш синовно отношение към Бога. Гледане и виждане. 1600 Два начина има на гледане: Може да гледаш и да виждаш недъзите на хората; а може да гледаш и виждаш доброто у тях или това, което Бог е направил. Следователно, когато срещнете някого, вий трябва да виждате в него само онова, което Бог е вложил в него. Това значи да гледа и да вижда човек. Това е смисъла на виждането. Ако не намерите Божественото, никакви отношения, никакво приятелство не може да съществува.
към текста >>

Това е смисъла на виждането.
Щом искаш да извършиш Божията воля, ти се поставяш в положението на един син, имаш синовно отношение към Бога. Гледане и виждане. 1600 Два начина има на гледане: Може да гледаш и да виждаш недъзите на хората; а може да гледаш и виждаш доброто у тях или това, което Бог е направил. Следователно, когато срещнете някого, вий трябва да виждате в него само онова, което Бог е вложил в него. Това значи да гледа и да вижда човек. Това е смисъла на виждането. Ако не намерите Божественото, никакви отношения, никакво приятелство не може да съществува. Божественото ще намерите в истински красивия, добрия и разумния човек
към текста >>

27. ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 2121-2140

Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова

2126 Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро Своите чада. Христос.
И Неговото появяване и облагородява- не се състои в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването и възприемането на Божията Истина и Неговата Любов. Мир и радост в Духа 2125 Там, дето Божият Дух живее и действува има мир и радост. Това е единственият Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Духът на Спасението. Той може да всади в твоята душа истинното познание и Мъдрост за Божите наредби. Обещанието. 2126 Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро Своите чада. Христос. 2127 „Храни се с дървото на живота и ще изцелееш". Това дърво е Христос и Неговият плод е Истината. Имай Неговия ум. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в Мое Име, ще го сторя." Обичта. 2128 Всички неща, които искаш да придобиеш, трябва да ги обичаш.
към текста >>

Това дърво е Христос и Неговият плод е Истината.
Мир и радост в Духа 2125 Там, дето Божият Дух живее и действува има мир и радост. Това е единственият Дух, Който може да ти даде всичко и да те направи да познаеш пълната Истина, която е Духът на Спасението. Той може да всади в твоята душа истинното познание и Мъдрост за Божите наредби. Обещанието. 2126 Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро Своите чада. Христос. 2127 „Храни се с дървото на живота и ще изцелееш". Това дърво е Христос и Неговият плод е Истината. Имай Неговия ум. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в Мое Име, ще го сторя." Обичта. 2128 Всички неща, които искаш да придобиеш, трябва да ги обичаш. Това, което обичаш, ще го придобиеш, но ще работиш едновременно. Царството Божие.
към текста >>

Христос казва: „Всичко, каквото попросите в Мое Име, ще го сторя." Обичта.
Той може да всади в твоята душа истинното познание и Мъдрост за Божите наредби. Обещанието. 2126 Господ е обещал, че няма да лиши от нищо добро Своите чада. Христос. 2127 „Храни се с дървото на живота и ще изцелееш". Това дърво е Христос и Неговият плод е Истината. Имай Неговия ум. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в Мое Име, ще го сторя." Обичта. 2128 Всички неща, които искаш да придобиеш, трябва да ги обичаш. Това, което обичаш, ще го придобиеш, но ще работиш едновременно. Царството Божие. 2129 „Търсете първо Царството Божие и неговата правда и всичко друго ще ви се приложи." Когато влезете в света на своя ум и на своя вътрешен живот, оставете своите обикновени безпокойства и тревоги, не ги внасяйте в къщата, в своя вътрешен живот. Това значат думите: „Събуй обущата си, защото мястото на което седиш е свято." Обичта.
към текста >>

В новото сърце Христос ще влее Духа Си.
Бог трябва да бъде идеал за вас. Каквато работа и да вършите, дръжте тази идея, тя ще ви повдигне. Върху нея ще градите всичко. Космичното съзнание. 2137 В Космичното съзнание вярата е непрерив- на. В новото сърце Христос ще влее Духа Си. Трябва повече духовност. Истинското виждане. 2138 Навсякъде ще виждате Бога. Във всичко, ко- ето става около вас, ще виждате Божествено- то. Бог е Светлина, която прониква всичко.
към текста >>

Истинското виждане.
Върху нея ще градите всичко. Космичното съзнание. 2137 В Космичното съзнание вярата е непрерив- на. В новото сърце Христос ще влее Духа Си. Трябва повече духовност. Истинското виждане. 2138 Навсякъде ще виждате Бога. Във всичко, ко- ето става около вас, ще виждате Божествено- то. Бог е Светлина, която прониква всичко. Бог е живот. Бог е всичкото знание.
към текста >>

28. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 41-80

Савка Керемидчиева

Потопявам ръката в нея и мисля: „Да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си." Изпих втората чаша.
Много съм благодарна. 20.ІІІ.1934 г. Друг опит с вода 49 Този опит се прави с три чаши с вода. Потопих ръката си в първата чаша и казах на ума си: „Да мисля положително и с чистота във всички отношения без никакво съмнение и колебание." След това изпих водата. Опит с втората чаша. Потопявам ръката в нея и мисля: „Да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си." Изпих втората чаша. Опит с третата чаша. Потапям си ръката и мисля: „Мисля да работя всичко с Любов и Радост - Любовта да ме въодушевлява при работа, да имам подвижност и бързо пипане при работата." Изпих третата чаша. 10.ІІІ.1934 г. Моята воля. 50 Моята воля е да изпълня Волята на Учителя.
към текста >>

Христос е плакал при Ерусалим.
79 Истината носи Свобода за разумните. Любовта носи живот за благите. 19.ХІІ.1926 г. Жертвата. 80 Най-първо ще жертваш за Бога всичко. Ще чакаш три месеца. Христос е плакал при Ерусалим. „Сине мои, пази живота! "
към текста >>

29. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

(Той чете 247 страница от 1-ва серия: „И Петър се грееше" „Кой е Христос?
(Съзнавам много добре, че всичко това е изкълченият ми ум и искам да питам най-добрия ученик, как може да се избавя от съмнението, но все пак пазя се, искам да постъпя и аз умно и си казвам: Трябва ли ученикът да пита другия ученик? Отговарям си: „Ученикът трябва да пита само Учителя си." Мълча. Той взе беседите от Учителя 1-ва и V серия и пита - Какво е това? - Това е от Учителя книга. Това са Неговите Беседи. (Той чете 247 страница от 1-ва серия: „И Петър се грееше" „Кой е Христос? ") - „Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който живее сега в нашите души, във всяко благородно подбуждение, вътре в нашата душа, това е то живият Христос. Дали е Той в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно, все едно." - Колко е вярно! (Мълчание.) - Странен е вашият свят. - Как странен? Нали и Вие живеете тук.
към текста >>

") - „Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който живее сега в нашите души, във всяко благородно подбуждение, вътре в нашата душа, това е то живият Христос.
Отговарям си: „Ученикът трябва да пита само Учителя си." Мълча. Той взе беседите от Учителя 1-ва и V серия и пита - Какво е това? - Това е от Учителя книга. Това са Неговите Беседи. (Той чете 247 страница от 1-ва серия: „И Петър се грееше" „Кой е Христос? ") - „Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който живее сега в нашите души, във всяко благородно подбуждение, вътре в нашата душа, това е то живият Христос. Дали е Той в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно, все едно." - Колко е вярно! (Мълчание.) - Странен е вашият свят. - Как странен? Нали и Вие живеете тук. (Аз съм все още в недоумение.) - Много сте мнителна.
към текста >>

аз съм много доволна и искам пред Учителя си да си кажем „довиждане"; „Само Божията Любов е Любов".
Индуси идват, такова - онакова, какво е това? - Не, най-добрият, най-верният и най-умният ученик е тук. Аз ще Ви кажа, когато си дойде Учителят Ви. - О, благодаря Ви, аз съм много доволна. Наистина, странни работи ми донесохте, но. аз съм много доволна и искам пред Учителя си да си кажем „довиждане"; „Само Божията Любов е Любов". (Този поздрав е великолепен. Той в своята поза и аз почти във същата. ТОЙ ме погледна хубаво и си наведе главата малко. В 10 часа си отидох.) ДЕН ТРЕТИ Сряда, 29 август 1923 г. Отидох след обед, Учителят имаше гости.
към текста >>

30. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

Всичко добро и хубаво и до скоро виждане!
Време е вече, когато всички трябва да се утешат в Истината на Божието Присъствие. Но Гале, на нивата да бъдем всички, че работа ни чака там. Поздрави Учителя от всички в дома ни. От вчера съм в Ямбол и утре, с Божията Воля, се запътвам за София и Изгрева. В трена ще бъде и Василка, която иде от Айтос. Всичко добро и хубаво и до скоро виждане! С.Б.Л. Твой съученик Аверуни. [П.П.] Др. Гавриле, Савка пристигна тъкмо така, както бе казала и от вчера е у дома. Тук не е обградена от много хора, затова и предполагам, че си и почива. Утре с Божия воля ще я изпратим за София.
към текста >>

Твой верен в Господа съученик Аверуни До скоро виждане.
Спазвай топлата вода и издържай още малко. Всичко ще мине благополучно. Ти трябва вече да се прибереш оттам. Тук и Слънцето те чака. Поздрав и от Милчо. С.Б.Л. Твой верен в Господа съученик Аверуни До скоро виждане. * * * 5.05.1942 г. Небето ясно, слънчево и сияйно ! Изгрев. Времето тихо, меко и топло! С.Б.Л. Добрий Гале, Твоето писмо от 26.04 т.г. получих на 30.04.
към текста >>

двама и Христос (Учителят) третият.
Пази само доброто си сърце. На Господа, на Учителят сърдца му трябват. Ти ще имаш, т.е. ще ти се разкрие една важна картина. Но едно ми се каза, съвършено сам не може да се работи, все трябва трима, т.е. двама и Христос (Учителят) третият. Ще имаме хубави успехи и хубави опитност Ето Савче ми е сега при мене и като че ли чувам да ми каже: „По-смели, по-смели, отсега ще видите чудеса и силата на нашия Учител! " Ние само по закона на Любовта трябва да действуваме, по тази любов, за която ни е говорил Учителят. Учителят е и ще бъде със своите ученици, които го любят и го слушат. О, Гале, няма по-хубаво нещо от това, да се движим по-пътя, който Учителят ни е начертал. Там има смисъл, там има живот.
към текста >>

31. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

Виждането е функция на съзнанието.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова 151. Музикално съзнание Човек не може да бъде щастлив, да мисли, да е религиозен или учен, без музика. Виждането е функция на съзнанието. Човек с пробудено съзнание вижда навсякъде какво има. Достатъчно е за човека да има музикално съзнание, за да узнае всичко, което пожелае. (19.1.1936 год., неделя) 152. Ако музиката дойде да управлява света, най-малко 70 % от всички катастрофи на земята щяха да се избегнат. Тези хора, които искат да се повдигнат, нека да започнат да пеят.
към текста >>

Христос казва; „Преди да възлюбим Господа, да Му попеем." Ако ти хареса Господ пеенето, ще те възлюби.
Ако музиката дойде да управлява света, най-малко 70 % от всички катастрофи на земята щяха да се избегнат. Тези хора, които искат да се повдигнат, нека да започнат да пеят. Всякой да пее за това, което му е дадено да върши. Ако пеят хората, ще има по-малко болести, ще има хармония в къщи и с по-малко дрязги. Всичко ще тръгне напред. Христос казва; „Преди да възлюбим Господа, да Му попеем." Ако ти хареса Господ пеенето, ще те възлюби. Никой не може да е възлюбен на друг човек, ако не знае да пее, защото разумният човек няма среда да се прояви. Той има желание да ни даде нещо, но ако човек не знае да пее, това внася в душата на другия тъга, че не може да ти помогне. (19.1.1936 год., неделя) 153. Потребно е пеене. Човек не може да се спаси без пеене.
към текста >>

Когато Христос дойде, във всяка къща трябва да се чува песен, не обикновената песен.
Ако в света имаше [тази] музика, за която говорим, тя щеше да го преобрази. (19.1.1936 год., неделя) 154. Много лоши навици бихме победили у себе си, ако знаехме как да взимаме основния тон на музиката. Щом човек се колебае, тонът не е верен. Ако имаме някакви противоречия в себе си, в ума и сърцето си, щом запеем, те изчезват. 155. Когато Христос дойде, във всяка къща трябва да се чува песен, не обикновената песен. Тя не може да се пее между хората, съзнанието на които не е пробудено. Когато това музикално чувство се пробуди, това ще е началото на царството Божие на земята. Между хората ще има разбирателство тогава и те ще се простят завинаги с болести, сиромашия, недоразумения. Когато дойде Христос, тогаз хората ще чуят истинската музика, която ще възкреси. Новото учение ще влезе с музика в света.
към текста >>

Когато дойде Христос, тогаз хората ще чуят истинската музика, която ще възкреси.
Ако имаме някакви противоречия в себе си, в ума и сърцето си, щом запеем, те изчезват. 155. Когато Христос дойде, във всяка къща трябва да се чува песен, не обикновената песен. Тя не може да се пее между хората, съзнанието на които не е пробудено. Когато това музикално чувство се пробуди, това ще е началото на царството Божие на земята. Между хората ще има разбирателство тогава и те ще се простят завинаги с болести, сиромашия, недоразумения. Когато дойде Христос, тогаз хората ще чуят истинската музика, която ще възкреси. Новото учение ще влезе с музика в света. Тази наука ще бъде основа и ще има единство на съзнанието. „Всичко, което чух." Питат хората кога ще чуят. Това зависи от музикалното им чувство. (19.1.1936 год., неделя) 156.
към текста >>

Христос пееше и затова разрешаваше задачите Си.
Вземе ли „do" понижено и „si" понижено, то той загазва. Ако [ти] понижиш „si", своята разумност, ще загазиш. Бог те е турил в света, за да имаш светла мисъл, сила във волята и топлина в сърцето. Когато пеете, мислете. За да поставя гласа на някого, първо трябва да започне да мисли и правилно да чувствува. Христос пееше и затова разрешаваше задачите Си. В дадения случай, като вие страдате, сте почва, върху която трябва да се сеят Божествените семена. (14.VI.1939 год.) 223. Музикални вокали За да дадеш широчина на тона, трябва да пееш вокала „о". За да дадеш движение, пей „и". За да дадеш разширение, пей „е".
към текста >>

32. XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6)

Много поздрави от мен и до скоро виждане.
Той издяла две ръце, които се здрависват от едната страна има буквата „Р", а от другата буквата „Б". Материалът е от бял мрамор с големина колкото малка тухла. Междувременно ходих в Мърчаево с идея да ги заровя там незабелязано, но видях, че не ще може. Ако искаш да ги ввдиш при следващата среща, ще ти ги донеса. Също така, ако имаш предвид да ги сложа някъде, ще го направя. Много поздрави от мен и до скоро виждане. Много поздрави и на Жана. 05.08.1999 г. гр. Стара Загора Момчил Николов Здравей Вергилий, Първо искам да ти благодаря, че прие колета. Съжалявам, че не ти изпратих по-рано, защото продадох известно количество. Живот и здраве, догодина ще си поправя грешката.
към текста >>

На Христос леко ли му бе, кога се моли от порите му кръв да потече.
16.ХП.1999 г. гр. Стара Загора Момчил Николов ИЗГРЕВЪТ Говори се, че Изгревът тежко се чете Чуй добре, човече и прочети следващите редове. На Авраам леко ли му бе сина си към жертвеника да поведе С вяра произнесе: „Иеова - ире". На Мойсей леко ли му бе през пустинята четиридесет лета израилевите племена да преведе Връзката му с Бога силна бе. „Господ даде, Господ отне, да бъде името Господне благословено" - тез думи да произнесе на Йов лесно ли му бе. На Христос леко ли му бе, кога се моли от порите му кръв да потече. На Учителят леко ли му бе всички хули да понесе Школа да отвори, в която да се учат человеци и Богове. На Вергилий леко ли му бе тридесет години да събира да запазва, да издава Словото на Бога - заобиколен от врагове. Тежко се чете - за тоз, който иска на Братство да си играе, а за Словото нехае. Който иска, да благодари, да знае: Задача има, да се учи да работи и прилага. Не е лесно ученик да се нарече.
към текста >>

33. 5. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 24.II.1936 г.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Сам Христос, казва Учителят, че дошел да разреши именно тази задача - да разбере какво нещо са хората и какво нещо е Бог.
Тъй че, привилегия е, когато провидението облагодетелствува някого, като му даде една душа в духовния път да вървят заедно, да споделят и пр. И аз тука съм сама, с тези, с които дружа, отчасти се разбираме и обичта ни е относителна. Много има да споделя с тебе и да говорим, но хй де - не сме заедно, пък когато бяхме заедно, като че не го ценяхме достатъчно, търсехме развлечения другаде и общуване с разни. Не бяхме достатъчно узрели, не познавахме хората и още не ги познаваме. Много има да учим. Сам Христос, казва Учителят, че дошел да разреши именно тази задача - да разбере какво нещо са хората и какво нещо е Бог. И дали пътят, по който Го водят, е прав. Когато разбра това, Той се освободи вътрешно, възкръсна и си замина, като почна да се явява на учениците Си в друга вече форма и да им разкрива тайни чрез Своя дух, чрез духа на Истината. Аз размених няколко мисли с Учителя след тази беседа по въпроса: да обичаме хората, как да ги обичаме? Той ми каза: „Ще обичате мислещите хора, Божественото. Няма да обичате безразборно и мъртвите хора няма що да ги обичате и да си губите времето по тях." Хората, казва Учителят, са използвачи.
към текста >>

Хайде, довиждане.
Резюметата, след като си извадиш бележки, ако искаш, пращай ги на Сотирка Бабаджова, ул. „Войнишка", Варна. Но недей бързай; да седят доволно при теб, докогато имаш време да ги прегледаш и пишеш. Кога стигнеш, тогава ги пращай, без да се пресилваш и бързаш; ако не можеш да успееш, понеже имаш много работа, недей ги праща. Да седят на твое разположение, сега на тебе искам да пращам. Хайде, довиждане. Мазата се пълни от много, почти от всички страни, с вода. Много ми е трудно - всеки ден груба и излишна работа, да изхвърлям вода. Сега бързам, отивам на опера - „Евгений Онегин" от Пушкин, музика Чайковски. Театърът много допринася за културното и всестранно повдигане на човешката душа. Бъди весел, бъди бодър!
към текста >>

Искам да хвърчиш от радост и вътрешна пълнота. Довиждане!
Сега бързам, отивам на опера - „Евгений Онегин" от Пушкин, музика Чайковски. Театърът много допринася за културното и всестранно повдигане на човешката душа. Бъди весел, бъди бодър! Живей със свещените трепети на сърцето и душата, живей над физическия свят! Има кой да те разбира и да мисли за теб!... Искам да хвърчиш от радост и вътрешна пълнота. Довиждане! До скоро виждане.
към текста >>

До скоро виждане.
Театърът много допринася за културното и всестранно повдигане на човешката душа. Бъди весел, бъди бодър! Живей със свещените трепети на сърцето и душата, живей над физическия свят! Има кой да те разбира и да мисли за теб!... Искам да хвърчиш от радост и вътрешна пълнота. Довиждане! До скоро виждане.
към текста >>

34. 8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 23.XII.1936 г.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Чрез този стих Христос ни дава ключа на Божествения живот!
За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко Размишление: „Не явно, но тайно някак си." „А като възлязоха братята му, тогава Той възлезе на праздника, неявно, но тайно някак си". гл. 7., 10 ст., Йоан. Пеньо, Чрез този стих небето ни разкрива един от най-важните закони. От спазването и приложението на този закон зависи успехът и развитието на човека. Чрез този стих Христос ни дава ключа на Божествения живот! Категорически е казано: „не явно, но тайно някак си". Често слушаме да се казва: „Не ми върви", или: „Току-що почна работа, и тя се разваля." Не върви изобщо на човека, защото всичко върши явно, а това е културата на кокошката. И тази кокошка, въпреки своето крякане за едно яйце, и досега не се е спасила нито от ножа на своя господар, нито от ноктите на сокола или на лисицата. И човекът, който обича всичко да върши явно, и досега не се е подигнал по-високо от културата на кокошката. А за Христа е казано, че е постьпил не явно, а тайно някак си.
към текста >>

Това именно е, което Христос е искал да каже с думите: „Каквото направи дясната ръка, да не знае лявата." Няма нужда да знае дяволът делата и плановете на окултния ученик.
Това е старият метод, старият начин на действие. Ще търсиш една душа и тихичко ще й приказваш за Бога, за новото, което иде в света. Както виждаме, Учителят и днес поддържа думите Си, които преди 2000 години ги каза 2-3 дена преди юдейския празник, когато Неговите братя Му предлагаха да отиде и Той на празника, за да се изяви пред света. Често пъти Учителят ни казва: „Този опит или този закон е само за вас, не го изнасяйте явно на света." Значи, Учителят прави две разграничения: света и нас. Ние сме дясната ръка, а светът е лявата. Това именно е, което Христос е искал да каже с думите: „Каквото направи дясната ръка, да не знае лявата." Няма нужда да знае дяволът делата и плановете на окултния ученик. Но тайно някак си! Когато се говори за тайно, в Божествения език се разбира онзи върховен момент, когато човек прави връзка с Бога, или когато една душа се среща с Бога. Този момент не явно, а тайно някак си само може да се изживее. Не явно, а тайно някак си, в молитвата си ще се изправиш пред Бога и ще Му разкриеш (пред Бога) делата, които си извършил и които има да вършиш. И само така човек ще се свърже с Бога и ще получи Неговото благословение и Неговата подкрепа.
към текста >>

Довиждане!
Като учителка аз не обичах конференциите, не се упражнявах в говор, не взимах думата, нито реферати пишех, мислих, ще остана неразвита, пък както виждаш, тука цял реферат ти изпращам, това не е писмо. Значи от другаде идва развоят на мисълта у човека. Поздрави на бай Илкови и който попита за мен. Приеми много и много привети! Очаквам те вече! Довиждане! Еленка.
към текста >>

35. 24. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 29.II.1938 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

Ами Христос, светии, пророци, всички велики хора минаха и минават по този път и всички ученици ще минат оттам.
Има хора, които гуляят и пр. Но то не е за нас. Ами праведния Иов, след като му вземаха всичко, и здравието дори, за да го изпитат във вярата, и като издържа изпита си, не му ли върнаха всичко в двоен размер: и здраве, и богатство, и синове, и внуци, и т. н. И на нас предстои същия път. Ами примерът с Учителя 36та година не беше ли един пример за нас и не Му се ли възвърнаха силите и здравето както преди! Ами Христос, светии, пророци, всички велики хора минаха и минават по този път и всички ученици ще минат оттам. Друг път няма! И когато човек разбира законите, не е мъчно да се върви по този път. Но знания трябват и учене трябва! Не се смущавай, че не искаш да се срещаш с хора! С какви хора ще се срещаш и защо ти е това?!
към текста >>

Тахчиев ще носи писмото, дойде и аз прекратих. Довиждане.
Аз ти писах: всеки ден и аз ги правя и ми действузат много добре. Спомагат за правилното кръвообращение. Учителят слуша Падеревски, затова ни говори за него. Много мили привети. Твоя Лена. Тахчиев ще носи писмото, дойде и аз прекратих. Довиждане. Много здраве и от него. Има стъклен човек, като дойдеш, ще го гледаме.
към текста >>

36. 69. Главният равин на България д-р Ханалел говори

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

И се изправи Даниел и започна да доказва, че Христос е бил най-големият комунист!
Знаете ли какво направи Даниел? В нарочни проповеди из провинцията искаше да настрои еврейството против мене! И ето той, същият човек, от неговото правоверно еврейство, изневери на родната си вяра и се прехвърли в най- лявото християнство, в дъновисткото сектанство! Но историята е по-дълга - продължи д-р Ханалел. - Него го назначи тук Жак Натан, на когото беше необходим прост и удобен човек. И се изправи Даниел и започна да доказва, че Христос е бил най-големият комунист! Даниел, главният равин, убеждаваше нашата еврейска маса, че няма да се мести от България, че няма да се изселва. „Аз съм пастир и пастирът може да напусне кошарата само след овцете, а не пред овцете! " Но ето че тук стана нещо неочаквано - евреите от Яфа му писали, че го искат за равин. Писали му, че са му осигурили и ще държат запазено мястото му, стига само да дойде. И ето, че една нощ сънувал нещо и го съобщава сутринта в синагогата: че Бог му казал, че трябва да замине за Палестина!
към текста >>

- Толкова, довиждане, другарю Хананел, благодарим за сведенията!
В Палестина има секта на евреи- християни. Поддържа се от средствата на един лондонски евреин-сектант. И така, настанява се Даниел там и започва да работи в тая секта. Какво прокарва, не знам - навярно дъновизъм! Научавам, че бил добре облечен и че изглежда много добре! - Толкова, довиждане, другарю Хананел, благодарим за сведенията! 28.XII.1958 г. (За спасението на евреите вж. „Изгревът" том I, с. 483-487, „Изгревът" том IV, №78 на с. 533-536, „Изгревът" том XIII, с. 543-548.
към текста >>

на съставителя Вергилий Кръстев) Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Докато съвременните евреи по целия свят не приемат, че Исус е Христос и че е син Божий, няма да може да се примирят с арабите.
(За спасението на евреите вж. „Изгревът" том I, с. 483-487, „Изгревът" том IV, №78 на с. 533-536, „Изгревът" том XIII, с. 543-548. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Докато съвременните евреи по целия свят не приемат, че Исус е Христос и че е син Божий, няма да може да се примирят с арабите. Докато съвременните евреи не приемат, че преди 2000 години дойде Исус Христос като Син Божий, няма да се примирят с човечеството. Докато съвременните евреи не приемат и не признаят, че днес е дошел Бащата - Отец, Бог Саваот на земята, в България, в лицето на Петьр Дънов, няма да се примирят нито с арабите, нито със света. Ако преди 2000 години дойде Синът Божий - Исус Христос, то сега бе дошел в България Бащата - Бог Отец и името му бе Беинса Дуно. Амин.
към текста >>

Докато съвременните евреи не приемат, че преди 2000 години дойде Исус Христос като Син Божий, няма да се примирят с човечеството.
„Изгревът" том I, с. 483-487, „Изгревът" том IV, №78 на с. 533-536, „Изгревът" том XIII, с. 543-548. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Докато съвременните евреи по целия свят не приемат, че Исус е Христос и че е син Божий, няма да може да се примирят с арабите. Докато съвременните евреи не приемат, че преди 2000 години дойде Исус Христос като Син Божий, няма да се примирят с човечеството. Докато съвременните евреи не приемат и не признаят, че днес е дошел Бащата - Отец, Бог Саваот на земята, в България, в лицето на Петьр Дънов, няма да се примирят нито с арабите, нито със света. Ако преди 2000 години дойде Синът Божий - Исус Христос, то сега бе дошел в България Бащата - Бог Отец и името му бе Беинса Дуно. Амин.
към текста >>

Ако преди 2000 години дойде Синът Божий - Исус Христос, то сега бе дошел в България Бащата - Бог Отец и името му бе Беинса Дуно. Амин.
533-536, „Изгревът" том XIII, с. 543-548. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Докато съвременните евреи по целия свят не приемат, че Исус е Христос и че е син Божий, няма да може да се примирят с арабите. Докато съвременните евреи не приемат, че преди 2000 години дойде Исус Христос като Син Божий, няма да се примирят с човечеството. Докато съвременните евреи не приемат и не признаят, че днес е дошел Бащата - Отец, Бог Саваот на земята, в България, в лицето на Петьр Дънов, няма да се примирят нито с арабите, нито със света. Ако преди 2000 години дойде Синът Божий - Исус Христос, то сега бе дошел в България Бащата - Бог Отец и името му бе Беинса Дуно. Амин.
към текста >>

37. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

И Христос в настоящата епоха иска да обедини всички школи и братства.
Учителят често употребява и тази класификация. Това е така наречената седморна класификация, към която се придържа източната окултна традиция, докато западната окултна традиция се придържа към тройната класификация. Учителят казва: източната и западната школи се различават по класификацията на телата, но то е външната страна на това учение. Според дълбокия смисъл на Христовото учение човек има три съществени тела, които се наричат тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината, и четири обвивки. Това е външната страна на това учение и съществена разлика между двете школи няма. И Христос в настоящата епоха иска да обедини всички школи и братства. Затова Учителят употребява и източната, и западната класификация. Ето какво казва буквално: „Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но това, което се разрушава и изчезва не може да е истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са истински жилища на човека и онези по-тънки тела - етерно, астрално, и ментално, за които говори окултната наука. Окултната наука твърди, че човек има седем тела.
към текста >>

Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение.
Един американски учен е правил опити, с които установил, че при изпускане на последната вдишка тялото намалява от теглото си. Той е правил опити с много чувствителни везни. Това показва, че нещо невидимо напуска тялото. Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло. Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение. Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него, и най-много могат да направят една молитва, която действува успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот. В това време, когато съзерцава панорамата на изтеклия си живот, душата слуша гласа на Космичното Слово, което й говори и я поучава. Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове и скърби и плачове около тялото. Също така, когато се вижда, че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад, защото това действува вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата. Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на подсъзнателната памет.
към текста >>

38. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 2. Преминаване през планетните сфери

Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство.
Онази част от човешкото същество, която е като духовна реалност в Слънчевата сфера представя основата на бъдещото човешко тяло на Земята, а онова, което е само образ, представя основа на човешката глава. В тази част, която е само образ, се формира човешката глава. Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот.
към текста >>

Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло.
Нуждите на тялото с всичките му органи и системи се явяват като естествени нужди, но моралният импулс човек го чувства, когато се въплъти на Земята като нещо духовно. И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители.
към текста >>

След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек.
И това нещо, което ние чувстваме като духовно, този глас, който говори в нашето съзнание, този морален импулс, който ни подтиква към доброто, неговият начатък се е формирал в онази част на слънчевия зародиш, която през втората половина на слънчевото съществуване се явява само като образ. През време на слънчевото съществуване на човека му е трудно да обхване съвкупността на човешкото същество в неговата дълбока реалност, да види истинското човешко същество, да преживее видението на космичния човек. Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло.
към текста >>

Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот.
Виждането на човешкото същество, съзерцаването на космичния човек след смъртта в слънчевото съществуване, е било нещо трудно през далечните минали епохи на човешкото развитие, когато на Земята е съществувало едно инстинктивно ясновидство. Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло. Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване. Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот.
към текста >>

След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера.
Може да се вижда странно, но факт е, че инстинктивното ясновидство, което хората са притежавали някога, ги е правило почти неспособни да виждат в слънчевото си съществуване човешкото същество, било им е трудно да съзерцават образа на космичния човек. Преди Христос да слезе на Земята, Той е бил онзи, който в слънчевото съществуване е давал сила на хората да виждат истински и напълно тайната на човешкото същество, да съзерцават образа на космичния човек, по който се формира и човешкото тяло. След като Христос е слязъл на Земята, необходимо е хората да му дадат път да се всели в тях, за да участвуват в Неговия живот, който е животът на космическия човек. Само така през време на своя земен живот човек с пълна свобода и будно съзнание може да събере онези сили, които като пренесе през вратата на смъртта, ще го направят способен да съзерцава величието на човешкото същество в неговото слънчево съществуване. Така че, преди да слезе на Земята, Христос е, който е давал сила и възможност на човешките души да виждат човешкото същество в неговото величие в слънчевото си съществуване, да съзерцават образа на космическия човек и да участвуват в неговия живот. След слизането си на Земята, Христос подготви човешките души още тук на Земята да съберат сила, да могат да съзерцават пълнотата на човешкото същество, когато достигнат до Слънчевата сфера. Така че, в Слънчевата сфера се подготвя човешкото тяло в неговото сложно устройство, което като едно чудно създание се въплъщава на Земята чрез известни определени родители. Това тяло, казах, се формира по образа на космическия човек, когото човек съзерцава в слънчевото си съществуване, което се отпечатва в неговото тяло. Така създаден този първообраз на човешкото тяло в слънчевото съществуване трябва да мине през планетните сфери на Марс, Юпитер и Сатурн, където са господарите на кармата, които ще определят коя част от кармата ще трябва да се въплъти и изяви в това земно съществуване. Така че в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн се работи върху човешкото същество, за да се подготви за неговия бъдещ земен живот. В тези три сфери работят същества от още по-висши йерархии.
към текста >>

39. Влад Пашов 5. Духовният образ на Учителя

Христос казва: "Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си.” И аз не искам повече, достатъчно ми е това малко място.
Аз, най-малкият, искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал, да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз - братът на най-малките - искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдете по-големи от мене, да вземете първо място. Това е съблазън. Христос казва: "Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си.” И аз не искам повече, достатъчно ми е това малко място. И аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате, важно е как ще изпълните дълга си към Господа”. Следните думи от Учителя го характеризират също така като силен характер, като велик посветен, като човек на жертвата. Той казва: „Аз съм дошъл да помогна на българите. Както и да се отнасят те с мене, колкото и да ме гонят и преследват, аз съм решил да ги стопля, да имнаправя такова добро, каквото досега никой не им е направил.
към текста >>

След това ще им кажа: Довиждане!
И аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате, важно е как ще изпълните дълга си към Господа”. Следните думи от Учителя го характеризират също така като силен характер, като велик посветен, като човек на жертвата. Той казва: „Аз съм дошъл да помогна на българите. Както и да се отнасят те с мене, колкото и да ме гонят и преследват, аз съм решил да ги стопля, да имнаправя такова добро, каквото досега никой не им е направил. След това ще им кажа: Довиждане! ”. Учителят е високопланински връх, от който извират и се стичат живите Божествени води и слизат към долината на живота, за да напоят и освежат жадните човешки души и да възрастат Божествените зародиши, вложени във всяка душа. Учителят е велик Божествен извор, водите на който се отправят към изсъхналата Земя - човешките души - за да я напоят и дадат възможност да израснат вложените в нея Божествени зародиши. Учителят е новото духовно Слънце, което изгрява на духовния хоризонт на човечеството и разпръсва мрака в нощта и посочва Пътя към Божествените висини на Духа, където е вечна пролет. Учителят е извор, от който идват живите води, които носят живот и освежават всички същества, които срещат в пътя си. Учителят идва периодически в света, да даде нов импулс на духовното развитие на човека и човечеството и да изнесе принципите и методите, по които ще бъде изграден новият свят и живот.
към текста >>

40. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

Христос казва, че човек за човека е брат.
ВЛАД ПАШОВ 6. Учителят, братството и школата 1. „В Божествената школа вие сте влезли, за да се научите да живеете разумно. 2. Аз наричам Пътя на ученика едно строго самоопределение. 3. В ученичеството на Бялото братство влизат едновременно Любовта, Мъдростта и Истината. 4. Христос казва, че човек за човека е брат. Братството е израз на Любовта на новородения. Само той съзнава какво нещо е братството. Като види един човек, в лицето му вижда брат. 5. Братството е израз на Любовта като чувство”. Учителят Днешното човечество живее в самосъзнанието и затова индивидуализирането е станало до крайните си предели.
към текста >>

За него казва Христос: Никой не може да дойде при мене — подразбирайки школата — ако Отца ми не го привлече.
Това са трите фази или степени, през които минава ученикът в процеса на своето окултно развитие. Според християнската езотерична традиция, предадена ни от Учителя, тези три фази се разделят на седем и носят следните имена: 1) обръщане към Бога, 2) покаяние, 3) спасение, 4) възраждане, 5) новораждане, 6) посвещение, 7) възкресение. В източната езотерична традиция те носят други имена, но съдържанието им е същото. В езотеричната християнска традиция са известни под други имена. От това гледище първата стъпка в пътя на духовния живот, в пътя на ученичеството е ОБРЪЩЕНИЕТО към Бога. За него казва Христос: Никой не може да дойде при мене — подразбирайки школата — ако Отца ми не го привлече. С тази първа стъпка става изменение на посоката на нашето движение. До този момент човек се е движил към центъра на Земята, към периферията, към света. С обръщането към Бога той изменя посоката на движението си, отправя се към Бога, към центъра на Битието, поема възходящия път. Това обръщение не е просто само да повярва човек в Бога, но той трябва да почувства дълбоко необходимостта от Бога. Обръщението е от Бога.
към текста >>

Христос се е родил вече в него.
В тази фаза се стимулират всички скрити сили на душата и тя се възвръща за нов живот. Възраждането е от човека. Петата стъпка е НОВО РАЖДАНЕТО. Това е раждането от дух и вода. Такъв човек е роден в Христа и не прави вече грях. Христос се е родил вече в него. Но преди да дойде до новораждането, човек преминава една голяма криза във физическия си живот, защото той вече ликвидира с всичката си карма от миналото и трябва да се изплати на всички, на които дължи. Той трябва да развърже всичките си връзки, които го свързват по задължение с хората. Затова често преминава през големи физически страдания, болести, затвори и др. Неговото съзнание преминава постепенно от самосъзнанието към свръх съзнанието и става една промяна между астралното и умственото тяло. В тази форма той вече е изградил духовното си тяло и може да живее с будно съзнание в духовния свят и да пренася тази будност във физическия мозък.
към текста >>

Различаването подразбира вътрешно виждане.
Защото във вселената, редом с възвишените същества, които са проводници на Божествения живот и го предават на хората, има и изостанали същества, които предават на хората всички отрицателни мисли и чувства и човек трябва да различава едните от другите. На Божествените импулси и енергии да дава път, а отрицателните да ограничава и контролира. За да се предпази от изостаналите същества на космоса, ученикът трябва да се справи със своите слабости. Това прави ученикът в първите две фази. Учителят казва: „Предпазване от отрицателните сили на низшите същества не става с бягане от тях, а с различаване на техните намерения, мисли и чувства”. Различаването подразбира вътрешно виждане. Във втората фаза ученикът трябва да изучава и закона на вътрешното пресяване, да отделя потребното от непотребното, същественото от несъщественото. Това е, казва Учителят, един от законите на алхимията. С изучаването на тези два закона - за различаването и пресяването, ученикът се учи да внася мир и спокойствие в ума и в сърцето си и по такъв начин се свързва с Божественото съзнание. Ще завърша със следната мисъл на Учителя. Той казва: „Сега вие искате да бъдете ученици.
към текста >>

Ако великият Учител Христос казва, че е смирен по сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото братство, трябва да придобиете смирението.
Първото нещо, което се иска от вас, е смирението. Не да ходите с наведени глави, това не е смирение. Смирението подразбира такова състояние на душата, при което човек възприема Великото, Божественото, което осмисля живота. Смиреният се приспособява на всички условия. Всички учители са минали през смирението. Ако великият Учител Христос казва, че е смирен по сърце, колко повече вие, които искате да станете ученици на Бялото братство, трябва да придобиете смирението. Един ден и вие трябва да кажете: „Ние сме смирени по сърце”. Понеже отворихме широко вратата на школата, смирението на ученика ще се познае по неговото поведение. Между учениците трябва да има взаимно почитание. Освен Смирение за ученика се иска още четири качества. Абсолютна честност, каквото каже да го изпълни, след това да бъде добър.
към текста >>

Това е пътят, който води към школата на Бялото братство, на вратата, на която стои Великият Учител Христос, който приема учениците и ги въвежда в храма на тайното познание, където се изучават великите божествени тайни, скрити в човешката душа.
Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Преди да намери Учителя си, ученикът е яйце, което се търкаля. Щом го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. Като се измъти, той се превръща на пиле, което има условия да расте и да се развива. Той постепенно се осъзнава, влиза в Божествения живот и се освобождава от връзките на плътта”. Това е пътят, който води към школата на Бялото братство, на вратата, на която стои Великият Учител Христос, който приема учениците и ги въвежда в храма на тайното познание, където се изучават великите божествени тайни, скрити в човешката душа. 15.07.1959 г.
към текста >>

41. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

И затова Христос казва: „Отец и аз едно сме”.
Когато ми подаде ръката си, да се сбогувам, Той зае една мощна повелителна поза; издигна си дясната ръка нагоре и ми каза следните думи: „Аз съм ти проникнал всичките клетки и в дъното на ада да слезеш - пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои”. Тази Негова мисъл така дълбоко се вряза в моето съзнание, че в най-трудните моменти на моя живот - моменти на изпитания, моменти на изкушения, моменти на вътрешни дълбоки стълкновения, Тя стоеше като някой страж, който ме охраняваше, като някаква звезда, която осветяваше моя път. „Стъпалата на Космичната стълба на Битието са следните: Първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; Второто стъпало - енергията е кондензирана светлина. До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки; Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източния и западния окултизъм; Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката; Петото стъпало - Любовта е кондензиран Дух; И най-сетне шестото стъпало - Духът - проява на Бога. Последните две стъпала - петото и шестото са достояние само на Великите Посветени. И затова Христос казва: „Отец и аз едно сме”. „Според Учителя, слънчевата система е влязла от 1914 г. в една по-духовна област, в зодиакалния знак Водолей. В тази област живеят по-напреднали същества и затова животът на човечеството е под знака на големи световни събития. Влизането е тази област ще разшири кръгозора на човечеството в духовно, културно и материално отношение. Ще му открие дълбоките закони на природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат към Земята.
към текста >>

Докато Христос и Учителя идват извън човешката еволюция - Те изразяват самата Космична реалност.” „'Учителят откри своята Школа в този малък народ, за да разкрие новите методи, чрез които ще се преустрои живота на идващите - идивиди.
Всички религии от дълбока древност досега - със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, Храм на онази първична чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа със силата на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на живата разумна природа.” „Сега в невидимия свят се приготовляват душите, които ще слязат тук на Земята и ще бъдат истинските работници за изграждането на тази култура, от която ще се създаде Новата раса - расата на учениците. Първата ложа е ложата ма Бялото Братство, според Учителя, нейното седалище е по слънцата. Втората ложа, или ложата на лявото посвещение - нейното седалище е по планетите, третата ложа, която направлява действията на двете горни ложи, нейния център, или седалище за пръв път Учителят ни го откри, то се намира на звездата на звездите или слънцето на слънцата – „Алфиола”.” „При инволюционните периоди, учителите, които са слизали на земята до Христа са били от човешки еволюции. Докато Христос и Учителя идват извън човешката еволюция - Те изразяват самата Космична реалност.” „'Учителят откри своята Школа в този малък народ, за да разкрие новите методи, чрез които ще се преустрои живота на идващите - идивиди. обществата и народите в по-съвършени форми. Доброто ще бъде главния двигател и критерий. То ще вземе надмощие над злото.” "Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на шестата раса. В човека на шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждане, той ще влезе в досее с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции в човека, ще заработят и ще долавят по-фините вибрации на природата. Този устрем на съвременната наука да премине в областите на Космичното пространство е духовният подтик на Новото време.
към текста >>

В човека на шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждане, той ще влезе в досее с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции в човека, ще заработят и ще долавят по-фините вибрации на природата.
Втората ложа, или ложата на лявото посвещение - нейното седалище е по планетите, третата ложа, която направлява действията на двете горни ложи, нейния център, или седалище за пръв път Учителят ни го откри, то се намира на звездата на звездите или слънцето на слънцата – „Алфиола”.” „При инволюционните периоди, учителите, които са слизали на земята до Христа са били от човешки еволюции. Докато Христос и Учителя идват извън човешката еволюция - Те изразяват самата Космична реалност.” „'Учителят откри своята Школа в този малък народ, за да разкрие новите методи, чрез които ще се преустрои живота на идващите - идивиди. обществата и народите в по-съвършени форми. Доброто ще бъде главния двигател и критерий. То ще вземе надмощие над злото.” "Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на шестата раса. В човека на шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждане, той ще влезе в досее с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции в човека, ще заработят и ще долавят по-фините вибрации на природата. Този устрем на съвременната наука да премине в областите на Космичното пространство е духовният подтик на Новото време. Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. Съществата от невидимия свят.
към текста >>

Те ще бъдат най-верните служители, които не ще се кланят, както казва Христос: „Нито на тази планина, нито на този храм, построен от камък и дърво”.
Тези души ще бъдат истинските Утешители на цялото човечество през големите изпитания, които ще настъпят за човечеството.” „През периода на духовно-мистичния деканат на Водолея слънчевите деви не ще дойдат в тежки черковни одежди, но пълни с най-мощната сила, със силата на красотата. Те ще бъдат най- чистата емблема на простотата (скромността, духовността). Човешките страдания и болки ще се стопят в тяхната нежна и светла аура. В тяхното присъствие душата, натъжена и уморена от изпитите на живота, ще намери утеха и небесен мир. Тези светии, лъчезарни деви на кротостта ще покажат пътя, водещ към живия Бог. Те ще бъдат най-верните служители, които не ще се кланят, както казва Христос: „Нито на тази планина, нито на този храм, построен от камък и дърво”. Само чрез техните дела те ще покажат пътя към живия Бог, невидим с нашите тленни очи, но чиято неизказана и блестяща красота може да бъде съзерцавана само единствено чрез очите на Любовта. Тази вълна от души ще донесе един подтик, който ще облагодетелства всички народи на Земята. Личната, социалната; народната, расовата карма и най-после кармата на цялото човечество ще бъде изкупена чрез светлината на мощните лъчи на Любовта. Тогава ще паднат всички прегради, които са били издигнати между раси и народи. Учителят казва: „Любовта стои над всички народности.
към текста >>

42. 5. ДУНАНМА

По всяка вероятност беше дошъл на едно последно свиждане с Учителя, приятелите и Изгрева.
Дойде и друг брат и седна до мене. След малко дойде от града един брат, когото не познавах, с интелигентна физиономия, аристократична осанка, добре облечен, бях само слушал за него. Седна на масата срещу мене. Сестрите, които бяха при Учителя, си отидоха, но Той остана на мястото си. Дошлият от града брат почна да ни разправя, че е вече назначен за търговски консул в Швейцария и че ще отива вече. По всяка вероятност беше дошъл на едно последно свиждане с Учителя, приятелите и Изгрева. Там, продължи той, съм си поставил задачата да посветя всичкото си свободно време, като се заровя из големите библиотеки и изуча всички документи и книги от историята на тази държава, за да разбера онези дълбоки причини, поради които трите народности там - италианци, французи и германци, ето вече столетия наред живеят в мир и разбирателство. Братът свърши с една загриженост за грамадната и отговорна задача, която си поставя, усилията в трудностите, които му предстоят и най-после онова бодливо чувство, което спохожда всеки човек при такива случаи. Всички тези усилия, целият този труд ще доведе ли до един верен, реален резултат? * * 3абележка на съставителя: Братът е Моис Басан. Виж „Изгревът” т.
към текста >>

Нека си припомним и сцената, станала между Христа и Дявола в пустинята, след като Христос беше гладувал 40 дена.
Учителят казва: „Разликата между една песъчинка и едно житно зърно е два милиарда години! ” В продължение на толкова години, песъчинката, минавайки през дълъг еволюционен път ще стигне до там, да има качеството на веществото, което житното зърно има. Към хранителните масла всякога съм имал едно чувство на почтителност и уважение, като велик дар на природата, плод на могъща работа на много разумни същества. Един ден говорим с Учителя и Го питам, какво нещо е маслото. Той ми отговори: „Маслото е есенциален продукт в природата”. Нека си припомним и сцената, станала между Христа и Дявола в пустинята, след като Христос беше гладувал 40 дена. За тази случка Учителят казва: „Дяволът искаше да научи от Христа как може от камъка да се получи хляб. С тези думи, как може от тези егоисти, камъните, да се вземе сила. Защото Христос знаеше това” Тук ние виждаме. че от тези егоисти, камъните, от това състояние на веществото и Дявола нищо не може да изкара. „Той искаше да научи това, продължи Учителят, за да го използва срещу човечеството, за да спъне еволюцията на човешкия род.” Веществото във всички светове еволюира, като имаме един кръговрат от вещество към енергия и от енергия към вещество, а при това се отива във все по-съвършен и по-съвършен стадий.
към текста >>

Защото Христос знаеше това” Тук ние виждаме.
Един ден говорим с Учителя и Го питам, какво нещо е маслото. Той ми отговори: „Маслото е есенциален продукт в природата”. Нека си припомним и сцената, станала между Христа и Дявола в пустинята, след като Христос беше гладувал 40 дена. За тази случка Учителят казва: „Дяволът искаше да научи от Христа как може от камъка да се получи хляб. С тези думи, как може от тези егоисти, камъните, да се вземе сила. Защото Христос знаеше това” Тук ние виждаме. че от тези егоисти, камъните, от това състояние на веществото и Дявола нищо не може да изкара. „Той искаше да научи това, продължи Учителят, за да го използва срещу човечеството, за да спъне еволюцията на човешкия род.” Веществото във всички светове еволюира, като имаме един кръговрат от вещество към енергия и от енергия към вещество, а при това се отива във все по-съвършен и по-съвършен стадий. Растенията приемат от почвата, водата и въздуха, енергия от Слънцето и космичните лъчи и го обръщат отново във вещество, но вече в по-съвършен стадии. Животните и човекьт от своя страна също са впрегнати в тази трансформация. Веществото във всички светове еволюира.
към текста >>

43. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

И Христос е казал: „Словото, което ви проповядвам, е Господ.
Значи човек има всичко десет чувства, т. е. десет сетива: петте са в действие, активни, а петте са пасивни, в запас. Когато и десетте сетива работят едновременно, човек е постигнал идеала на своята душа. Той е разумен, добър и справедлив.” * * * „Какво искам аз от вас, сегашните хора? Искам да търсят Господа, а не мене. И Христос е казал: „Словото, което ви проповядвам, е Господ. Него търсете, а не мене”. Кой от вас, като чете или слуша притчата за десетте деви, е употребил няколко деня в размишление, да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това, което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така вие ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева - тялото, в което влизат останалите четири: умът сърцето, душата и духът.
към текста >>

В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога.
Човек се явява на земята и изчезва, като кометите. Преди години се яви Халеевата комета, която предизвика различни тълкувания между учените. Някой се произнесоха, че тя предсказва свършването но света. Светът не се свърши, но се обяви общоевропейската воина, която донесе катастрофа на народите. Със своята опашка гя помете много хора „Блажени чистосърдечните”. В този стих Христос обръща внимание на чистотата, като условие за връзка на човешката душа с Бога. Чистотата повдига човека, а нечистотата го понижава.” 4. ДВАТА ПОЛЮСА: 18 беседа от Учителя, държана на 13 октомври 1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи. София, 1942, с. 284 ÷ 285 „Направете опит с думите „Бог е Любов”, да видите каква сила се крие в тях.
към текста >>

Това каза Христос на болния, които лежал 38 години.
- В: Дали може: [Неделни] беседи. София, 1942, с. 284 ÷ 285 „Направете опит с думите „Бог е Любов”, да видите каква сила се крие в тях. Вложете тези думи в ума, в сърцето и вьв волята си и ще видите, че ако сте болей, ще оздравеете,; ако досега само сте гледали отсега нататък ще виждате; ако само сте чувствували, отсега нататък ще любите. Велика, мощна сила е любовта, но трябва да знаете, как да я приложите. Това каза Христос на болния, които лежал 38 години. Той разбра, че смисьльт и силата на живота се крие в любовта и скочи от леглото си. Божият Дух и Синьт носят в себе си всички възможности и условия за живот. С други думи казано: Любовта и Мъдростта носят всички условия и възможности за развитието и повдигането на човешката душа. Следователно, които е болен, нека стане в името на Първата причина на нещата - Любовта, да вдигне одъра си и да започне да чете от книгата на Мъдростта, вьрху която е лежал 38 години, ида тръгне да ходи. От две хиляди години насам хората четат тази книга, но очакват да слезе Христос от небето, придружен с ангели, и Той да им нареди работите.
към текста >>

От две хиляди години насам хората четат тази книга, но очакват да слезе Христос от небето, придружен с ангели, и Той да им нареди работите.
Това каза Христос на болния, които лежал 38 години. Той разбра, че смисьльт и силата на живота се крие в любовта и скочи от леглото си. Божият Дух и Синьт носят в себе си всички възможности и условия за живот. С други думи казано: Любовта и Мъдростта носят всички условия и възможности за развитието и повдигането на човешката душа. Следователно, които е болен, нека стане в името на Първата причина на нещата - Любовта, да вдигне одъра си и да започне да чете от книгата на Мъдростта, вьрху която е лежал 38 години, ида тръгне да ходи. От две хиляди години насам хората четат тази книга, но очакват да слезе Христос от небето, придружен с ангели, и Той да им нареди работите. Ще дойде Христос, но чрез вашите умове и сърца. Това е Христос, това са ангелите. Какво трябва да прави човек? - Да прибави единица към числата 3 + 8. Ще се получи 12, число, което показва орбитата, по която човек се движи.
към текста >>

Ще дойде Христос, но чрез вашите умове и сърца.
Той разбра, че смисьльт и силата на живота се крие в любовта и скочи от леглото си. Божият Дух и Синьт носят в себе си всички възможности и условия за живот. С други думи казано: Любовта и Мъдростта носят всички условия и възможности за развитието и повдигането на човешката душа. Следователно, които е болен, нека стане в името на Първата причина на нещата - Любовта, да вдигне одъра си и да започне да чете от книгата на Мъдростта, вьрху която е лежал 38 години, ида тръгне да ходи. От две хиляди години насам хората четат тази книга, но очакват да слезе Христос от небето, придружен с ангели, и Той да им нареди работите. Ще дойде Христос, но чрез вашите умове и сърца. Това е Христос, това са ангелите. Какво трябва да прави човек? - Да прибави единица към числата 3 + 8. Ще се получи 12, число, което показва орбитата, по която човек се движи. И земята, за да се премести от една сфера в друга, минава през 12-те зодии.
към текста >>

Това е Христос, това са ангелите.
Божият Дух и Синьт носят в себе си всички възможности и условия за живот. С други думи казано: Любовта и Мъдростта носят всички условия и възможности за развитието и повдигането на човешката душа. Следователно, които е болен, нека стане в името на Първата причина на нещата - Любовта, да вдигне одъра си и да започне да чете от книгата на Мъдростта, вьрху която е лежал 38 години, ида тръгне да ходи. От две хиляди години насам хората четат тази книга, но очакват да слезе Христос от небето, придружен с ангели, и Той да им нареди работите. Ще дойде Христос, но чрез вашите умове и сърца. Това е Христос, това са ангелите. Какво трябва да прави човек? - Да прибави единица към числата 3 + 8. Ще се получи 12, число, което показва орбитата, по която човек се движи. И земята, за да се премести от една сфера в друга, минава през 12-те зодии. И слънцето има свои зодии, но за преминаването на всяка една са нужни 21 години; всяка слънчева година пък се равнява на 25.000 наши години.
към текста >>

Христос каза на болния; „Стани, вдигни одьра си и ходи!
След 2008 години ще проверите истинността на думите ми. В древните окултни или мистични школи са давали на учениците по една тайнствена кутийка. Пружината, отдето се отваряла кутийката, била така майсторски скрита, че само напредналите ученици са я намирали. Които намери пружината, отваря кутийката и вижда вътре златно яйце, на което били написани имената на 12-те богове, които работят в природата. Те представят 12 природни сили, които управляват и ръководят всички живи същества. Христос каза на болния; „Стани, вдигни одьра си и ходи! ” това значи: Вземи тази кутийка, намери пружинката й и тръгни по света да прилагаш наученото. Смисълът на живота се крие в числото 38 - в Сина и в Духа. Това е проповядвал Христос на евреите, с цел да се превърнат в израилтяни, те. от гъсеници в пеперуди. Всички сегашни хора са евреи, а трябва да станат израилтяни, да придобият четирите качества: честност, справедливост, доброта и разумност.” 5.
към текста >>

Това е проповядвал Христос на евреите, с цел да се превърнат в израилтяни, те.
Които намери пружината, отваря кутийката и вижда вътре златно яйце, на което били написани имената на 12-те богове, които работят в природата. Те представят 12 природни сили, които управляват и ръководят всички живи същества. Христос каза на болния; „Стани, вдигни одьра си и ходи! ” това значи: Вземи тази кутийка, намери пружинката й и тръгни по света да прилагаш наученото. Смисълът на живота се крие в числото 38 - в Сина и в Духа. Това е проповядвал Христос на евреите, с цел да се превърнат в израилтяни, те. от гъсеници в пеперуди. Всички сегашни хора са евреи, а трябва да станат израилтяни, да придобият четирите качества: честност, справедливост, доброта и разумност.” 5. ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: 22 беседа от Учителя, държана на 10 ноември 1918 г., София. В: Дали може: [Неделни] беседи. София, 1942, с.
към текста >>

Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият в Царството Божие.” Наистина, преди да влезе в Царството Божие, и бедният и богатият минават много пъти през гроба – през иглените уши, дето оставят всичко земно.
Всички сегашни хора са евреи, а трябва да станат израилтяни, да придобият четирите качества: честност, справедливост, доброта и разумност.” 5. ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: 22 беседа от Учителя, държана на 10 ноември 1918 г., София. В: Дали може: [Неделни] беседи. София, 1942, с. 350 ÷ 353 „Слизането на човека на земята, между слабите и немощни същества, не е нищо друго, освен преминаване на душата през иглени уши, за които се говори в Писанието. Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият в Царството Божие.” Наистина, преди да влезе в Царството Божие, и бедният и богатият минават много пъти през гроба – през иглените уши, дето оставят всичко земно. Каквото е спечелил човек на земята, на земята го оставя. Единственото нещо, което взима със себе си, това е мотиката, т. е. оръжието, с което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на небето, и на земята.
към текста >>

За такива хора Христос казва, че са лъжци и разбойници.
Които обича истината и живее в нея, той не се измъчва, не измъчва и другите; той не работи за пари. Който проповядва, че културата може да дойде чрез убийства, насилие и грабеж, е на крив път. Който е готов да убие своя ближен и да мисли, че с това внася свобода, той е на крив пьт. Той и себе си заблуждава и окръжаващи re. Мъже и жени, които се изнудват едни други, са на крив път. За такива хора Христос казва, че са лъжци и разбойници. Съвременните хора на XX век. наречени културни хора, си служат с една истина, която е милиони път далеч от действителната, от същинската истина, наречена Божествена. Изчислено е, че земята се намира на 92 ÷ 93 милиона мили далеч от слънцето. Такава част представя човешката истина от истината на слънчевите жители.” „Даже наша слънчева система не е е състояние да разреши всички въпроси. - Защо?
към текста >>

А пък когато Нептун започне своето влияние, тогава у вас ще се засили виждането, ще станете ясновидец.
Когато вашето сърце почне да обича и да люби, вие сте под влиянието на планетата Венера. Когато Марс влияе върху вас, у вас ще се породи желание да се борите, да се покажете, че сте силен и мощен. Когато планетата Юпитер има влияние върху вас, ще почнете да се въздържате, ще станете малко по-умерен, мълчалив и ще се стремите към свобода и братство. Когато Сатурн има влияние, ще се усили вашето чувствуване, вашето обоняние. Когато Уран има влияние, ще се усили вашето сърце. А пък когато Нептун започне своето влияние, тогава у вас ще се засили виждането, ще станете ясновидец. Всички тия планети от Слънчевата система със своите влияния предизвикват у хората разни прояви. Когато действуват едновременно всички планети, които са живи и разумни, тогава сме в хармония. Когато кажете, че не обичате света, подразбирам, че сте под влиянието на Земята; вие искате да имате всички богатства на този свят, но затова пък ще се отдалечите от Бога. Не сте дошли на Земята да бъдете богати, а да придобиете знания, да разбирате тия двама свидетели, за които ви говоря. Трябва да проучите вашето сърце и вашия ум: те са двама професори, които ви учат.
към текста >>

Младият момък, за когото говори Христос, напуснал бащината си къща във вторник, затова работите му не вървели добре.
Например, ако някое дете се роди във вторник, 9 часа сутринта, то няма да живее дълго време. - Защо? - Защото тогава планетата Сатурн се намира във възход, постепенно се издига на хоризонта. Планетите влияят благоприятно или неблагоприятно, не само когато се ражда човек, но и когато се зачева. Разумните хора знаят тези моменти и ги спазват при зачеване на детето, при започване на всяка важна работа. Младият момък, за когото говори Христос, напуснал бащината си къща във вторник, затова работите му не вървели добре. Веселбите и угощенията правел в петък, а в събота отишъл да пасе свине. Когато пасял свинете, често си спомнял, че съботата е ден за почивка, затова се омъчнявал и решил да се върне при баща си, да иска прошка от него. Младият алн, наречен блудният син, представя една от фазите на човешкия живот. Всеки човек минава през такъв период на живота си, когато пожелава да напусне бащиния си дом, да отиде в далечна страна, да намери този гражданин, който ще го изпрати на полето да пасе свине. Изкуство ли е свинарството?
към текста >>

Христос казва: „Които не се отрече от този свят, не може да бъде мой ученик.” Под „този свят” разбираме преходите, измамливи неща в живота.” 12.
Първата задача на човека е, като стане от сън, да извика съдружниците си, за да разбере тяхното настроение, да ги постави на работа и да види, кои от тях ще бъде отговорен за делата на всички през деня. Навсякъде и за всичко е нужно отговорно лице”. „Всеки трябва да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля - да не позволява на хората да разполагат с тях. Божественият закон гласи: всеки сам да разполага със себе си, да не се дава под наем, т. е. в услуга на другите. Христос казва: „Които не се отрече от този свят, не може да бъде мой ученик.” Под „този свят” разбираме преходите, измамливи неща в живота.” 12. ЩО КАЗВА ДУХЪТ: 18 беседа от Учителя, държана на 29 февруари 1920 г., София. - В: Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946, с. 281 ÷ 283 „Днес всички хора се страхуват от Духа. Няма защо да се страхувате от Духа, Той е велик принцип, който внася топлина в сърцето, светлина в ума и смисъл в живота.
към текста >>

Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада.
- Де е тоя ад? - Около вас, и в самите вас. Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него. Ако тренът им е бьрз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен, и машината повредена, ще останат по-дьлго време там. Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Toй ще подготви човечеството за новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда. Затова са нужни и добродетелите. Чрез тях, хората ще устояват на огъня на ада. Някой казва: Пари тоя огън!
към текста >>

Затова дойде Христос и пак ще дохожда.
Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, нужни им са най-малко 25 години, докато излязат от него. Ако тренът им е бьрз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен, и машината повредена, ще останат по-дьлго време там. Когато Христос дойде на земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Toй ще подготви човечеството за новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда. Затова са нужни и добродетелите. Чрез тях, хората ще устояват на огъня на ада. Някой казва: Пари тоя огън! - Пари, разбира се, в ада се намираш.” 15. БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА: Беседа от Учителя, държана на 19 октомври 1921 г., София.
към текста >>

Затуй казва Христос: „Който върши волята, не моята воля, но волята на Отца ми, който е на небеса”.
Братя и сестри на Христа, София, 1922, с. 2 „Защото, който прави волята” - волята, това е великият закон, който сега оперира на земята. Досега Божията воля е била пасивна. Досега ангелите и архангелите управляваха света, а и много други са управлявали, но не можеха да турят изисквания ред и порядък в света. Сега Господ е турил в действие своя велик Дух и е вложил волята си, и горко ономува, който не слуша Неговата воля. Затуй казва Христос: „Който върши волята, не моята воля, но волята на Отца ми, който е на небеса”. Христос дава една строго, недвусмислено определение за небето, според закона за мъдростта. А сега как се разбира небето? Поизправят се, погледнат звездите и казват, че астрономите изследвали небето. Те разглеждат с тръбите си движението на небесните тела в пространството, а хабер нямат от небето. Астрономите изучават сенките в пространството.
към текста >>

Христос дава една строго, недвусмислено определение за небето, според закона за мъдростта.
2 „Защото, който прави волята” - волята, това е великият закон, който сега оперира на земята. Досега Божията воля е била пасивна. Досега ангелите и архангелите управляваха света, а и много други са управлявали, но не можеха да турят изисквания ред и порядък в света. Сега Господ е турил в действие своя велик Дух и е вложил волята си, и горко ономува, който не слуша Неговата воля. Затуй казва Христос: „Който върши волята, не моята воля, но волята на Отца ми, който е на небеса”. Христос дава една строго, недвусмислено определение за небето, според закона за мъдростта. А сега как се разбира небето? Поизправят се, погледнат звездите и казват, че астрономите изследвали небето. Те разглеждат с тръбите си движението на небесните тела в пространството, а хабер нямат от небето. Астрономите изучават сенките в пространството. Една микроскопическа звезда ще я изследват.
към текста >>

Под думата „виждане” подразбирам познаване на нещата.
- В: Добри навици: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), том II. София, 1936, с. 32 ÷ 35, 37 ÷ 39, 41 ÷ 43, 45 ÷ 46, 49 ÷ 50, 51 ÷ 52 „Като говорите и пишете за значението на слънцето, на луната и на звездите, виждали ли сте ги? Не сте ги виждали. Под думата „виждане” подразбирам познаване на нещата. Само онзи вижда, които знае, който познава нещата. Какво знаете вие за слънцето? Ако запитате един обикновен човек, какво нещо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на земята своята топлина и светлина. Знаете ли положително, каква минимална част от небесното пространство съставя слънчевият диск? Ако слънцето е милион и петстотин пъти по-голямо от земята, знаете ли, колко такива слънца могат да изпълнят цялото небе?
към текста >>

- Дихармата е благодатта Божия, за която Христос казва: „Всички ще бъдете спасени по благодат”.
Ако нямахте тази светлина, мъчнотиите щяха да ви завлекат. Като ученици, вие ще можете разумно да ликвидирате с кармата си. Кармата на човека представя - сбор от сили на тъмнината, които вие трябва да разсеете. Когато се справи с кармата си, човек ще живее в закона на дихармата. Що е дихарма? - Дихармата е благодатта Божия, за която Христос казва: „Всички ще бъдете спасени по благодат”. Дихармата е сбор от светли сили. Тя представя светлината в живота. Вие сте ковачи, творци на съдбата си. Желязото е в ръцете ви, огънят е пред вас. Какво ви остава тогава?
към текста >>

44. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ Из беседи, лекции и други

Има хора, които се раждат с това чувство за предвиждане, за тях прегради няма.
Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако някой ви предскаже, че след една година ще паднете в трап, и ще си счупите крак, мислители, че това е нещо въображаемо? Този човек вижда всичко. Има начини, по които може да се предвижда всичко. Кучето не е завършило някакъв факултет, но измежду хиляден народ ще намери своя господар. Има хора, които се раждат с това чувство за предвиждане, за тях прегради няма. За да виждаш реалното, ти трябва да виждаш и отзад и отпред, и отгоре и отдолу. Ако всичко е изобретение на човешкия ум, тогава човек на кого е изобретение? Понеже ние не можем да видим проявлението на разумното във всяко явление, мислим, че този свят не е разумен. Аз съм заинтересован само от Истината, която е всичко за мен. Истината, в която живея е всичко за мен.
към текста >>

Евреите вярваха в Мойсея, като дойде Христос да говори, не вярваха в Него.
30 ноември 1985 г. Много малко работи са писани в Библията. Има една друга, голяма Библия, за която трябват най-малко десетина хиляди години, за да я прочетете. Всички епохи са описани най-подробно в нея. Вие вярвате в онова, което едно време пророците говориха, а това, което сега БОГ ви говори, не вярвате. Евреите вярваха в Мойсея, като дойде Христос да говори, не вярваха в Него. Този, в Когото евреите не повярваха преди 2000 години, сега вярват в Него. Това, което сега се говори, хората не вярват, след 2000 години ще повярват. Господ и сега говори, и тогава е говорил. 1 декември 1985 г. Земята в милиарди кубически метра тежка, пътува в рядка материя и се движи с шеметна бързина.
към текста >>

45. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Виждането зависи от това, което си ти сам.
Нечистотии в света има много, но ако мислиш за тях - склад на нечистотии ще станеш. Бъдете каквито щете, но винаги помнете, че ангелите ще бъдат винаги край вас, готови, като призовете помощ, да ви помогнат. Във все същото езеро ще хвърлите мрежите си - света, но ако искате да хванете нещо повече, ще смените, сгъстите техните отвори. В същия свят живеят всички - и конят, и шопът, и професорът, и детето, и Учителят, но не виждат еднакво и едно и също! Всички само откриват... това, което вече съществува. Виждането зависи от това, което си ти сам. Ако едно същество съдържа в себе си всички същества (или числа), то ще ги види и разбере, но по-горните, по-висшите няма да види, няма да ги разбере, а даже може и да не подозира, че съществуват. Непознатото вътре в тебе е непознато и вън. Един, който вижда повече от тебе и ти каже нещо, което ти повярваш, че е възможно, заедно с това ти се индуктираш и отначало чрез неговото съзнание, а после и чрез твоето собствено получаваш възможност да го «знаеш», да го видиш, «откриеш»... Животът е на степени с разни прояви. Животното в човека яде и пие и мисли само за себе си - и изчезва заедно с разрушение на формата. В тоя случай човешкото е вътрешният закон, а изявено е животното-егоист.
към текста >>

Да говориш Христовите думи не значи още, че си Христос!
А то трябва да съберат всички тези изобретатели, всъщност неприятели на човечеството, с покварени умове, и да ги турят в някой остров и там да ги пазят. Нека се развличат със своите отровни газове и да се бият колкото си искат. Нима ако мислеха, че тия отрови можеха да тровят и самите тях, и децата им, биха ги направили? Най-после, светът и човечеството има право да се пази от подобни извратени и дегенерирани умове, както се пази и от бесните животни. Това, което те смущава, е по силно от тебе. Да говориш Христовите думи не значи още, че си Христос! Да чукаш камъни, за да стават статуи, има смисъл, но да чукаш статуи и ги осакатяваш?... Това е критиката по навик. Жертвай живота си, но пази свободата си! - казват някои. А други питат: За кого ще има смисъл тая свобода, при която нямаш живот?
към текста >>

Но в момента, от който ти решиш и направиш нещо тъй, както Христос го е казал и направил - животът ти ще се промени и ти сам ставаш друг!
А други питат: За кого ще има смисъл тая свобода, при която нямаш живот? Който събужда в тебе чувство на добро, на милост, самият той е носител на тия чувства. Христовите думи имаха сила, защото бяха съпроводени с живота - това трябва да си спомнят винаги тия, които искат да «омагьосват със Словото». Съчетай думите с живота си - оттам иде силата, а не само от думите. От хиляди години свещеници на всички народи четат Евангелието - и светът си остава същият. Но в момента, от който ти решиш и направиш нещо тъй, както Христос го е казал и направил - животът ти ще се промени и ти сам ставаш друг! Божественото е вложено в човека и от него се иска само да му даде път, да му стане проводник. Как? Как ще се познае кое е именно Божественият план в даден момент, за да му стане човек проводник? Нека си послужим в случая с един прост пример за изяснение: В една държава, на едно място може да има най-добро брашно, а на друго - най-добър майстор. Когато едно съзнание е будно, то ще знае, че те съществуват, ще ги търси и ще ги съчетае, за да има най добър хляб - това е Божественият план - най-хубавото, най-доброто в момента. Ако се задоволим само с хубавото брашно и лош (обективно) майстор, то работата ще стане смесена.
към текста >>

«От человеци слава не приемам» - казваше някога Христос.
Значи, Божественото съществува във всеки момент реално, а не отвлечено. Може да го види, намери, съпостави онзи, които разбира Божественото, т.е. онзи, който го има в себе си, макар в микроскопически размери. Мярката на Божественото е обща, засягаща всички и вечна - вярна по принцип във всички времена, а се изменя по форма и обем. Величините са реални и непроменливи, а се сменят човешките схващания за тях - това е и еволюцията на знанието. «От человеци слава не приемам» - казваше някога Христос. Значи, да работим така, че славата за работата да я въздават човеците на други. Лявата ръка да не знае какво прави дясната. Тогава ще разберем една велика истина, че человеците не познават истинските си велики хора, защото великите същества, които подтикват света в неговия напредък във всички времена, останаха неизвестни за хората на земята. Защото, ако някой ги узнае на земята и им въздаде слава, на небето, т.е. в разумния живот, ги считат като неиздържа-ли, нерешили задачата си.
към текста >>

Цитираните по-горе изречения сочат на метода, чрез който Христос искаше да подготви слушателите си за по-възвишено разбиране и служене като ученици.
Защото, ако някой ги узнае на земята и им въздаде слава, на небето, т.е. в разумния живот, ги считат като неиздържа-ли, нерешили задачата си. Бог тъй работи, че никой не вижда ръката Му, която помага. И тоя, който иска да стане тази ръка тука, на земята - Негова ръка, -трябва да даде доказателства, че може така леко, тихо и внимателно да работи, че никой и да се не досети за помощта му, която дава. «Пречупена тръст не сведе и замъждяло кандило не угаси»... Но преди да се стигне дотам, събуждат най-напред в човека желанието да прави добро, за да се ползува от плода на доброто (Стария завет), получаване обратно направеното добро, припечелване добродетели, «награда на другия свят» и пр. Цитираните по-горе изречения сочат на метода, чрез който Христос искаше да подготви слушателите си за по-възвишено разбиране и служене като ученици. Трябва да помним, че две заплати за една работа не може да се получат - или тук, от хората, ще приемем славата, или там, от Бога. Удостоеният да бъде Негова ръка - носител на Божите блага, трябва да прави всичко не само да бъде незабелязано, но да има и вида на нещо напълно «естествено»... При твърдението, че сме разбрали нещо, може да имаме разни случаи, които да са равномерни по съдържание. Така може да имаме само допирна зона или точка, или повърхност обща - няколко общи понятия, а във всичко друго да сме различни; а може да имаме и покривания или съвпад на разбирания - тогава има пълно проникване на мирогледите. Културата на един народ се мери по свободата, която има, а на един човек - с начина, по който той я използва: употребява или злоупотребява с тази свобода. Съвременното общество не може да се оправи, докато не почнат всички да гледат на другите като почетни [почтени] хора - поне докато не се докаже противното.
към текста >>

Христос и Мойсей имаха често наглед диаметрално противоположни становища.
Човек мисли чрез предмети - обективно, чрез форми, и всяка форма е едновременно и ограничение на енергиите. Самата ви мисъл за граница («предмет») ограничава дейността на енергията («материята»). Мисълта, това е най-низшето («физическото») творчество на възвишения свят. Когато се научим да мислим динамически, като непрекъснати процеси, тогава и самите ««тела» ще се превърнат в нещо по-друго (части на непрекъснати процеси), феномените ще се приближат към нумените и ще се превърнат в процеси на живота - безкрайна верига. Мисълта е вибратор, който може да формира цяла вселена! Христос и Мойсей имаха често наглед диаметрално противоположни становища. Мойсей казваше да се обичат бащата и майката, но да се взима око за око и зъб за зъб; Христос учеше да оставят баща си и майка си и ако ударят някого по едната страна, да обърне и другата. Учителят сега е в друга плоскост и е в разногласие и съгласие с тях. Мойсей остави 10 заповеди; Христос - две: Люби Бога и ближния си; Учителят - само една: Стани проводник на Божествената Любов! Русия е място, където се правят големи опити за цял свят. Тя някога получи книжнина от България - може би и сега предстоят връзки.
към текста >>

Мойсей казваше да се обичат бащата и майката, но да се взима око за око и зъб за зъб; Христос учеше да оставят баща си и майка си и ако ударят някого по едната страна, да обърне и другата.
Самата ви мисъл за граница («предмет») ограничава дейността на енергията («материята»). Мисълта, това е най-низшето («физическото») творчество на възвишения свят. Когато се научим да мислим динамически, като непрекъснати процеси, тогава и самите ««тела» ще се превърнат в нещо по-друго (части на непрекъснати процеси), феномените ще се приближат към нумените и ще се превърнат в процеси на живота - безкрайна верига. Мисълта е вибратор, който може да формира цяла вселена! Христос и Мойсей имаха често наглед диаметрално противоположни становища. Мойсей казваше да се обичат бащата и майката, но да се взима око за око и зъб за зъб; Христос учеше да оставят баща си и майка си и ако ударят някого по едната страна, да обърне и другата. Учителят сега е в друга плоскост и е в разногласие и съгласие с тях. Мойсей остави 10 заповеди; Христос - две: Люби Бога и ближния си; Учителят - само една: Стани проводник на Божествената Любов! Русия е място, където се правят големи опити за цял свят. Тя някога получи книжнина от България - може би и сега предстоят връзки. Духовната страна на живота се налага.
към текста >>

Мойсей остави 10 заповеди; Христос - две: Люби Бога и ближния си; Учителят - само една: Стани проводник на Божествената Любов!
Когато се научим да мислим динамически, като непрекъснати процеси, тогава и самите ««тела» ще се превърнат в нещо по-друго (части на непрекъснати процеси), феномените ще се приближат към нумените и ще се превърнат в процеси на живота - безкрайна верига. Мисълта е вибратор, който може да формира цяла вселена! Христос и Мойсей имаха често наглед диаметрално противоположни становища. Мойсей казваше да се обичат бащата и майката, но да се взима око за око и зъб за зъб; Христос учеше да оставят баща си и майка си и ако ударят някого по едната страна, да обърне и другата. Учителят сега е в друга плоскост и е в разногласие и съгласие с тях. Мойсей остави 10 заповеди; Христос - две: Люби Бога и ближния си; Учителят - само една: Стани проводник на Божествената Любов! Русия е място, където се правят големи опити за цял свят. Тя някога получи книжнина от България - може би и сега предстоят връзки. Духовната страна на живота се налага. Материалните богатства са ограничени. Може би скоро няма да стигнат.
към текста >>

Някога Христос говореше думи, които ставаха.
Ако сме в долината, в тъмнината и мислим за слънцето, за върха - там ще идем и стигнем! И ако мислим, че долината, в която сме попаднали, е краят на света, на нещата - до края и там ще останем, защото сме изгубили импулса на движението - едничкото, което може да ни въведе в друга обстановка. Не учи една вода как трябва да тече и накъде - достатъчно е да я пуснеш по удобна посока - тя и без тебе ще знае накъде да търси морето. Политиците се оплакват от военни преврати, не се сещат, че причината си е пак в тях самите: обществените течения изпълват също механическите закони и ако политиците бяха на своите си места в живота, военните няма[ше] да напуснат местата си и да вземат техните - непроницаемост има и в обществения живот: две величини едновременно не може да се намират на едно и също място! Повечето от хората сега говорят думи на воля и сила, но без те в действителност да съдържат това. Някога Христос говореше думи, които ставаха. Такива са думите и на ония, подир които са вървели тълпите. Понякога само, и то често, тия тълпи са вземали ехото за действителност, варака - за злато. Такива движения са изчезвали също така бързо, както са се започвали. Човек е като кесия - каквото туриш в нея, това е! Но трябва да е здрава и да не може всеки да бърка в нея.
към текста >>

Това виждане зависи от устройството на нашето око, което пък дава материал за нашата психика.
Или ти трябва да черпиш от всяка вода, която ти се дава с любов и която иде от същия голям извор? Ние се намираме в условен свят. Кой ще различи тия два случая? В перспектива и единият, и другият се виждат еднакво, а по същина съдържат две противоположни идеи. Паралелните линии се виждат пресечени, а и пресечените се виждат тоже пресечени. Тогава? Това виждане зависи от устройството на нашето око, което пък дава материал за нашата психика. И тогава ние виждаме сфери и мислим за конеч-ността, затвореността на един свят, когато той може да е отворено на всички страни пространство. Така, ако си представим две безкрайно големи плоскости паралелни, тогава, където и да сме между тях, ще виждаме все сфери или сфероиди, елипсоиди, но все «затворено» пространство. Оттам заключението: Ограничеността на видимото е въпрос на схващането на съзнанието. Границите на съзнанието ни са мярка за познаване на реалното. Обича, който слуша.
към текста >>

Затова някога Христос каза на богатския син: «Иди раздай имането си и тръгни подире ми!
И в единия, и в другия случай минават енергии с по-малко интензивитет. По-малко светлина, по-малко живот - това в човека е болест. В слънцето петното е трансформатор, чрез който енергиите с високо напрежение на слънцето стават достъпни на планетите. Само онзи, който дава (жертвува), той може да научи истината - за другите тя е органически недостъпна. Цената, която даваш за нещо, определя как ти мислиш. Затова някога Христос каза на богатския син: «Иди раздай имането си и тръгни подире ми! » Богатият обичаше богатството си повече от Христа, но видя това, след като Той го накара го раздаде. Обектите определят живота на човека - обектите на неговите ум, сърце и воля. И в обратното се крие истина - от живота, който носи в себе си човек, се определят обектите. Хитлер и Мусолини, които работят за растенето на съзнанието колективно, нация - индивид, ще дойдат след време в стълкновение с другите нации. Само братството може да разреши въпроса.
към текста >>

Любовта има извор -това е Христос, Бог; има проява - доброто; има реализиране - даденото.
(«Аз съм Пътят, Истината и Животът! ») Учителят. Говори се често и още по-често пише за любов, но в едни случаи желанието се смята за любов; в други - съдържанието на привличането, на пола. Любовта е извор, който вечно тече - това по отношение на душите, които не са ни мъже, ни жени. Любовта прави преди всичко богат тоя, който я има и той мисли само как да даде - без това няма любов: гдето има жертва - има дълг, а гдето има радост от даденото - там има любов! Любовта има извор -това е Христос, Бог; има проява - доброто; има реализиране - даденото. Ако това дадено е само момент, щерна е бил човек, а не извор. Ако е непреривен процес - извор или чешма е. По-божествено е, който дава, а дава, който има любов, а има любов само тоя, който е познал Бога и се е турил в изпълнение на Неговата воля. Добро е онова, което те завежда при Бога. Силата на Учителя ще се изяви в нашата вяра и нашето приложение.
към текста >>

Някога Христос спаси света, но светът пак започна да се дави.
Сега трябва да имаш не оркестър, който иска много място и средства, а радио. Бог ни е дал всичко, но трябва ние да го чуем, да схващаме нещата правилно, както Той ги е дал или очертал. Парите са дадени от разумните същества, за да се избегне грубото насилие. По-рано всичко е заграбвал физически силният; сега - богатият. После ще дойде правдата - слабият ще има нужното, защото е слаб, а Любовта ще даде най-добрите условия за живот не само на хората, а и на всички растения и животни. Някога Христос спаси света, но светът пак започна да се дави. А сега Учителят учи всеки да плава - и да се спасява сам - и на другите да помага. Сатаната караше някога Христос да прави хляб от камъните. Та хлябът и сега става от разрушените камъни (почвата) и от въздействието на слънцето, дъжда и въздуха върху зародиша - всичко тава е проява на Разумното. Който поправя погрешките си, придобива силата, която те крият в себе си. Който опитоми коня - ползува се от силата на коня.
към текста >>

Сатаната караше някога Христос да прави хляб от камъните.
Парите са дадени от разумните същества, за да се избегне грубото насилие. По-рано всичко е заграбвал физически силният; сега - богатият. После ще дойде правдата - слабият ще има нужното, защото е слаб, а Любовта ще даде най-добрите условия за живот не само на хората, а и на всички растения и животни. Някога Христос спаси света, но светът пак започна да се дави. А сега Учителят учи всеки да плава - и да се спасява сам - и на другите да помага. Сатаната караше някога Христос да прави хляб от камъните. Та хлябът и сега става от разрушените камъни (почвата) и от въздействието на слънцето, дъжда и въздуха върху зародиша - всичко тава е проява на Разумното. Който поправя погрешките си, придобива силата, която те крият в себе си. Който опитоми коня - ползува се от силата на коня. Ние имаме в себе си погрешки и «слабости» - нашите слабости са сили на тия, които ги вършат въпреки нашата воля, като си служат с нашето тяло, ум, воля и сърце. Ако се въздържиш от една такава «слабост», то ставаш по-силен от нейната сила.
към текста >>

Христос дойде да внесе в тия разединени форми първоначалното единство, да сглоби един нов Адам от пречистени клетки - человеци, които да изпълнят безпогрешно волята на своя Създател.
Как действува Учителят? Един от методите му е да действува като център, който чрез любовта, която се явява между него и ученика, го отклонява, постепенно, и го поставя на надлежното място и посока. Нещастията идат от изопачените Божествени идеи. Така от даването е дошло хвърлянето на тоя, когото не обичаш, а от хвърлянето - и убийството с хвърления предмет... Адам е бил една вечна форма, в която е трябвало да се проявява животът. Черният адепт е научил Адам и Ева да внесат в живота си размножението на формите - но заедно с това намалява и бдителността и апашът (дяволът) обира живота на наивниците и живее с тяхното Божествено богатство. Христос дойде да внесе в тия разединени форми първоначалното единство, да сглоби един нов Адам от пречистени клетки - человеци, които да изпълнят безпогрешно волята на своя Създател. Думата богат е имала първоначално друга смисъл от тая, която сега й се дава: Бог-ат - човек, който има Бога, както и рог-ат - който има рога. Понякога един момък среща една красива мома и животът му от тоя момент става друг съвсем. А има хора, които казват, че Бог им се явил, говорил с Христа, приказвали им ангели - а си живеят тъй, както и тия, които не са имали тия опитности. Колко лесно е да се различи лъжата, илюзията от истината. Колкото човек е по-близък вътрешно с Учителя, толкова повече се разкрива вътрешният смисъл на това, което Учителят е говорил.
към текста >>

46. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

И затова Христос, великият Учител на човечеството, е казал: «Който иска да ме следва, да остави дом, баща, майка и сестри и братя, и самия си досегашен живот, да си вземе кръста и да тръгне след мене!
Ето на, Вас самия Ви биха, и то жестоко, грубо... Чувал съм много проповеди за свобода, за ненасилие - но миелите ли, че ако Ви срещне един лъв, ще Ви пощади само защото не мислите като другите хора? О, да знаете колко пъти съм мислил и понякога подтиквал разговора към тия въпроси, но освен баналности, рядко съм чувал свястна дума от моите учени приятели и философи, които вечно спорят, доказват или отричат... все в името на една и съща наука... По един и същи факт вадят две противоположни «истини» и двата лагера ги защитават най-отчаяно... - Да, и това сочи само, че зад тези «истини» стои нещо по-възвишено, което ги обгръща - една обща истина, която примирява противоречията. Но за това е необходимо повдигане, дълбоко разбиране и искрено отнасяне с нещата. А за да стигне това, человек трябва да стане свободен, понеже само свободният от странични мисли може да схване правилно истината. Защото светът може да бъде красив и хармоничен, но въпреки това кривото огледало или стъкло ще даде изопачени образи. И затова Христос, великият Учител на човечеството, е казал: «Който иска да ме следва, да остави дом, баща, майка и сестри и братя, и самия си досегашен живот, да си вземе кръста и да тръгне след мене! » - Но това не е ли в противоречие с Божествения закон да почиташ баща си и майка си? - попита царят. - Не ли тъкмо такива противоречия са пратили Христа на кръста? - Исус отиде на кръста по други причини. Тук няма никакви противоречия - каза Ученикът.
към текста >>

Затова Христос иска от Своите ученици да оставят всички обикновени закони, стремежи, цели, мечти и желания, да оставят старите си разбирания и живот и да вземат кръста - сиреч страданието в света, да поемат съзнателно ролята да бъдат помощници на великия Учител и с това да опознаят вечния живот, който от нищо се не прекъсва и който тържествува над самата смърт... Вие обърнете внимание на слънцето, което е вечен извор за земния живот, дванадесетте знака на зодиака, 12-те апостоли на Христа и Той самият, като слънце между тях.
Това са учениците на великия Учител. И Той тях е избрал от света и тях учи. Ако обичат къщата повече - не ще идат в училище, така е и в обикновения живот. И ако те обикнат баща си и майка си повече от Бога и не са готови да ги изоставят за Него, те не могат и да намерят този център на сила. Защото, ако вземем даже чисто механически - само към по-силния център ще се привлече мисълта, дейността, самият човек, неговата душа и дух. Затова Христос иска от Своите ученици да оставят всички обикновени закони, стремежи, цели, мечти и желания, да оставят старите си разбирания и живот и да вземат кръста - сиреч страданието в света, да поемат съзнателно ролята да бъдат помощници на великия Учител и с това да опознаят вечния живот, който от нищо се не прекъсва и който тържествува над самата смърт... Вие обърнете внимание на слънцето, което е вечен извор за земния живот, дванадесетте знака на зодиака, 12-те апостоли на Христа и Той самият, като слънце между тях. Помислете за тия прости наглед рибари и случайни хора, които станаха тогава апостоли и прочетете после техните послания, думи, които ще Ви смаят с дълбочината си и ще Ви накарат много да мислите. Ето, това направи едно съзнание, едно духовно слънце - То накара да разцъфнат хиляди цветя - душите на милиони хора да застанат «отвътре» на света и да разберат братството органически... - Нещо странно ми звучи в думите Ви. Чувствувам, че има дълбока истина, но като че ли има и някаква завеса, която трябва да се вдигне леко и изведнъж да видя много и да разбера много, неочаквано много... - И така е. За голямо съжаление - каза Ученикът бързо, - съвременните учени хора не могат да разберат, понеже изхождат от егоцентричното разбиране. Те изучават нещата от гледище на периферията, а трябва да идат по радиуса в центъра - при Бога, и оттам да се върнат по други радиус пак към периферията - към другите души, и тогава много ще разберат.
към текста >>

Това «физическо» виждане има и своя етическа страна -това е обичта към близкия физически около вас.
Всичко по-отдалечено от него, от това съзнание, ражда отношения - това, което е тук, в центъра, в диференцираното съзнание не е там. Това обособяване на личността има за резултат понятия за време и пространство: след «това» иде «онова», има «след», има и «пред»... - Значи Вие мислите, че времето и пространството не съществуват сами по себе си, а са наши субективни схващания? - Този въпрос нека оставим за по-после, да се не отклоним от главния. Но с две думи мога Ви отговори: времето и пространството, това са перспективи на диференциралото се «аз» по отношение на останалото в природата извън него. Самото това отношение преиначава нещата: по-близките се виждат по-големи, по-далечните се сливат с неясните очертания на дрезгавината и сивотата на мрака. Това «физическо» виждане има и своя етическа страна -това е обичта към близкия физически около вас. Формиралото се съзнание или индивид физически - независимо от коя степен на развитие - веднага почва да търси това, което е необходимо нему за съществуванието му. По тоя начин се пораждат и отношения, в които единият живот поглъща по-слабия и по-низшия, за да придобие своя храна и продължи своето съществувание. Диференцираният център ражда функцията. Всичката наука и философия изхожда от представата за индивидуалния живот преди всичко, че съществува едно «его», което добива впечатление и резултат от своя живот и го употребява, както то намери за добре. Бракът и семейството в тая вековна еволюция са само една временна проява, защото, както знаете от науката, в миналото историческо и праисторическо имало най-различни форми на общества.
към текста >>

Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него.
Представете си ясно картината на едно съзнание, което се обособява. То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот. В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ. Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот. Ето, това е великата картина на живота, гледана от свръхчовеците, които са много по-близко до реалността от нас. Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него. Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено. Бащата и майката влагат нещо общо в децата - това тяхно, родителско общо е онзи елемент, който дава и ново етическо отношение: «брат» и «сестра», «деца» и «баща», «родители». Но във всички хора има и по една частица от голямата вечна сила - прародител, който е родил всички родители. Чрез нея ние всички се разбираме, чрез нея всички един ден ще се почувствуват братя. В нея пребивава Христос и тя пребивава в Него.
към текста >>

Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено.
То има свое и «мое» - и съзнанието, което се прелива в другите - и се радва с всички, скърби с всички, носи общия живот. В такова съзнание на голямата истина животът вече има друг образ. Както хиляди клетки всеки ден загиват в тялото, но животът в цялото все остава, така и животът на хиляди хора, прикрепени към съзнанието на Христа, меняват формата си, но не изчезват, а само се преливат в общия вечен живот. Ето, това е великата картина на живота, гледана от свръхчовеците, които са много по-близко до реалността от нас. Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него. Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено. Бащата и майката влагат нещо общо в децата - това тяхно, родителско общо е онзи елемент, който дава и ново етическо отношение: «брат» и «сестра», «деца» и «баща», «родители». Но във всички хора има и по една частица от голямата вечна сила - прародител, който е родил всички родители. Чрез нея ние всички се разбираме, чрез нея всички един ден ще се почувствуват братя. В нея пребивава Христос и тя пребивава в Него. И ако Той е в нас, каквото и да поискаме, ще стане, защото Той е господар на всичко... Ако Вие се освободите от обикновеното разбирание на сегашните хора, Вие ще бъдете много по-близко до природата и нейните закони.
към текста >>

В нея пребивава Христос и тя пребивава в Него.
Христос не е употребявал научния жаргон, но това, което е разкрил, са основни, вековни истини, ясни за всеки разумен човек, който може да разбере понятието «пребъдва», който може да се откаже от многообразието и различието на човешкия живот: «баща», «майка», «къща», «сестри» и собствения досегашен живот и възприеме само единия верен път: кръста и стъпките след него. Тогава Той, Христос, козмичното съзнание, е в него и ученикът - в Учителя си, клетката - в тялото и животът на клетката е живот на тялото и обратното - личността и животът на личността, неговите условия на живот са на самата клетка... Ония, които гледат света чрез перспективата на личността, виждат нещата изопачено. Бащата и майката влагат нещо общо в децата - това тяхно, родителско общо е онзи елемент, който дава и ново етическо отношение: «брат» и «сестра», «деца» и «баща», «родители». Но във всички хора има и по една частица от голямата вечна сила - прародител, който е родил всички родители. Чрез нея ние всички се разбираме, чрез нея всички един ден ще се почувствуват братя. В нея пребивава Христос и тя пребивава в Него. И ако Той е в нас, каквото и да поискаме, ще стане, защото Той е господар на всичко... Ако Вие се освободите от обикновеното разбирание на сегашните хора, Вие ще бъдете много по-близко до природата и нейните закони. И всяко Ваше желание, което тогава ще се яви и което ще е резултат от Вашия живот, свързан правилно с общия живот на природата, ще се изпълни веднага, както искането за храна на клетките в организма се задоволява с чудната система на кръвообращението. - Това наистина заслужава да се помисли... И сигурно тогава тая централна сила би изпълнила всичко, само ако знаехме законите й. - Ами те са казани ясно, но трябва да се оперира внимателно с тях... Вие изучавате закони и закончета с хиляди, дори на обикновените човеци, а на най-великия, когото наричаме богочовек, нямаме светлина да проумеем законите. Най-прости наглед, те са най-дълбоки и верни през векове и векове, когато човешките се сменят едва не всяко десетилетие... - Добре, но защо нашите учени отричат тогава религията и я смятат за суеверие?
към текста >>

запълним душевния си живот не с къщи, имоти и временни отношения, но проучваме вековното, то ние ще имаме вярна представа за света, за онова голямо велико съзнание и неговата светла задача по отношение малките прахолинки-клетки - Христос и нас, человеците... Млъкна ученикът и се замисли дълбоко, като че ли нямаше никой наоколо.
Най-прости наглед, те са най-дълбоки и верни през векове и векове, когато човешките се сменят едва не всяко десетилетие... - Добре, но защо нашите учени отричат тогава религията и я смятат за суеверие? - То е тяхно право, макар че и по-справедливо е предварително да проучат онова, което не познават или отричат. Но тук въпросът не се отнася до религии, а до значението на една свръх-човешка личност, до законите, които той е изнесъл, до логическите форми, които той е употребил за израза на една невидима реалност. И понеже Той е с хиляди години надрасъл средата и времето си, то, за да го разберем, трябва да съсредоточим ума си. И ако ние наистина се напрегнем с всичкото си желание на ума, сърцето и душата, т.е. запълним душевния си живот не с къщи, имоти и временни отношения, но проучваме вековното, то ние ще имаме вярна представа за света, за онова голямо велико съзнание и неговата светла задача по отношение малките прахолинки-клетки - Христос и нас, человеците... Млъкна ученикът и се замисли дълбоко, като че ли нямаше никой наоколо. Царят също бе се замислил. А Малката, напротив, приличаше на цвете обилно оросено, което е разтворило своята чашка след многоочакван дъжд. - Значи законът, сам по себе си, има своя еволюция - каза царят. - Индивидът трябва да се развие, да придобие богатства духовни и материални и после да ги пожертвува за тия, които обича: първо родителите си, после своето семейство, народ... Защото, както и Вие казвате, природата никъде не струпва излишна материя. Ученикът поклати глава.
към текста >>

Хората на старото изхождат от себе си като индивиди, Христос изнася нов принцип на пребъдване, преливане на съзнанията, психически и органически, така да кажем.
- Жертва... Жертвува тоя, който не е свързан с Първичната причина, който има нещо и жали, дава и няма откъде да получи. Жертвува стомната своята вода, но изворът вече не «жертвува» нищо, а блика и дава живот на жадните. Това е законът и за онзи човек, който пребъдва в общото течение на живота и има чувството, и главно - неговото реално съдържание на вечното му продължение. - Разбирам, Вие изтъквате две главни идеи, както някога е имало две главни схващания: геоцентрична и хелиоцентрична, че в центъра на вселената е Земята. А по-модерните астрономи туриха Слънцето, а още по-модерните ни казаха, че вселената няма център, нито периферия... Но както и да е. Хората на старото изхождат от себе си като индивиди, Христос изнася нов принцип на пребъдване, преливане на съзнанията, психически и органически, така да кажем. Но кое ще ни убеди, че това не са само твърдения, подобни на много други хипотези? - Думите на Христос, че светът ще премине, земята и небето, но нито една йота от тоя закон няма да се измени. - Но все пак това е лично твърдение. - Мислите ли, че Христос може да твърди неистини? - Не, тук въпросът не е за субективно твърдение, а за обективни доказателства.
към текста >>

- Думите на Христос, че светът ще премине, земята и небето, но нито една йота от тоя закон няма да се измени.
Това е законът и за онзи човек, който пребъдва в общото течение на живота и има чувството, и главно - неговото реално съдържание на вечното му продължение. - Разбирам, Вие изтъквате две главни идеи, както някога е имало две главни схващания: геоцентрична и хелиоцентрична, че в центъра на вселената е Земята. А по-модерните астрономи туриха Слънцето, а още по-модерните ни казаха, че вселената няма център, нито периферия... Но както и да е. Хората на старото изхождат от себе си като индивиди, Христос изнася нов принцип на пребъдване, преливане на съзнанията, психически и органически, така да кажем. Но кое ще ни убеди, че това не са само твърдения, подобни на много други хипотези? - Думите на Христос, че светът ще премине, земята и небето, но нито една йота от тоя закон няма да се измени. - Но все пак това е лично твърдение. - Мислите ли, че Христос може да твърди неистини? - Не, тук въпросът не е за субективно твърдение, а за обективни доказателства. Съществуват ли такива, това ми кажете! - Разбира се.
към текста >>

- Мислите ли, че Христос може да твърди неистини?
А по-модерните астрономи туриха Слънцето, а още по-модерните ни казаха, че вселената няма център, нито периферия... Но както и да е. Хората на старото изхождат от себе си като индивиди, Христос изнася нов принцип на пребъдване, преливане на съзнанията, психически и органически, така да кажем. Но кое ще ни убеди, че това не са само твърдения, подобни на много други хипотези? - Думите на Христос, че светът ще премине, земята и небето, но нито една йота от тоя закон няма да се измени. - Но все пак това е лично твърдение. - Мислите ли, че Христос може да твърди неистини? - Не, тук въпросът не е за субективно твърдение, а за обективни доказателства. Съществуват ли такива, това ми кажете! - Разбира се. Много странно би било, ако се цитира закон, който няма всеобщност. Тогава твърдението би било неистинско.
към текста >>

Христос разправя за тоя закон в растителното царство, послужва си със символ лозата!
- Не, тук въпросът не е за субективно твърдение, а за обективни доказателства. Съществуват ли такива, това ми кажете! - Разбира се. Много странно би било, ако се цитира закон, който няма всеобщност. Тогава твърдението би било неистинско. Христос разправя за тоя закон в растителното царство, послужва си със символ лозата! Но тоя закон е тъкмо основният закон на нашето тяло и действува в него независимо от нашето съзнание, но действува във всички случаи. - Не разбирам - за кое става дума? - Погледнете тялото на живите същества - там действуват все едни и същи закони, те дишат, живеят. Човек обитава едновременно в няколко царства в природата. Той стои върху твърдата земя, солената вода на моретата е 75 процента от тежината му, потопен е във въздуха, който диша не заради самия въздух, а заради етера, който е в него.
към текста >>

Христос е космическа сила, която трябва да бъде съзнателно използвана.
- Въпросът е много по-важен - каза Ученикът. - От вековните отклонения на човека в неговото развитие, от предпочитане на по-малоценни неща, даващи удоволствие пред ценни, но лишени от тоя елемент на удоволствие, са се родили ония отношения, които са дали начало на всички страдания. И сега вече не е въпросът за религиозни култове, а за използване на ония огромни сили в природата, онова велико съзнание на Христа, което сега действува отвън органически, като формираща и направляюща сила на нашия организъм, а съзнанието ни не пребъдва в него тъй, както самото ни тяло. Малцина имат тая съзнателна връзка - да изпълват със съзнание законите, както стомахът ги изпълнява инстинктивно. А тази сила, тази светлина е сега повече от всякога потребна, за да се даде нов тласък и ново направление на живота, за да може по-лесно да се изправят погрешките от лъжливото направление. Христос е космическа сила, която трябва да бъде съзнателно използвана. Когато ние съчетаем едно просветено съзнание, разбиращо и формиращо законите на тялото в хармония с Него, тогава животът, философията, науката, всичко ще стане друго... - Много странно има в думи Ви. Може би за Вас е ясно, но за нас, свикналите да мислим по-конкретно, е много отвлечено. Но, чувствува се, че говорите истината. И право е, ако използваме електричеството на природата, защо съзнателно да не използваме великата сила на Христа, още повече, ако тя и без туй се налага, като условие на нашето развитие, което ние проучваме като слепи с много отклонения? - каза царят.
към текста >>

Не за онзи Бог, Който обикновените хора детински си представят, макар че Той и към най-малките е тъй внимателен, както и към най-големите, защото еднакви са те песъчинки пред краката Му... - Като че ли Христос и Бог станаха след тоя разговор нещо много грамадно, изпъкващо и светло - каза царят.
ставане на по-съвършен, а само развръщание на съществуващото, пребъдване във вечното и безкрайното. - Та каква смисъл има всичко това? - Би ли могла да каже нещо за смисъла на Вашия живот, култура и задачи тая малка мравка, която пълзи на ръкава Ви? Възможно, но то ще бъде нейно, мравчено разбиране. И ние, каквото и да говорим за Бога, само ще сочим неволно своето нищожество, както клетката по отношение на целия организъм, като същевременно трябва да признаем, това е и най-голямото възможно величие и възвишаване на човека: да мисли за Бога. Не за онзи Бог, Който обикновените хора детински си представят, макар че Той и към най-малките е тъй внимателен, както и към най-големите, защото еднакви са те песъчинки пред краката Му... - Като че ли Христос и Бог станаха след тоя разговор нещо много грамадно, изпъкващо и светло - каза царят. - И все пак те са винаги повече от това, което можем да мислим за тях!... С един жест царят разпусна свитата, която беше се събрала достатъчно, като мислеше, че ще има нещо интересно и за нея, кимна с глава на Малката, която досега безмълвно слушаше, и сам стана. Всички си разотидоха по разни посоки. Остана само Ученикът. Царят му кимна мълчаливо с глава да го последва и те навлязоха в гората.
към текста >>

- Зная, зная това, че за Вас Христос е цар и Неговото царство - вашата държава - каза той, като се опита с това да преглътне горчивия хап, с който не бе свикнал.
И най-важното - да се приложат истините и законите, когато станат известни. - О, как се радвам, че можахме да си поговорим така по-интимно. Но кажете ми тогава, щом така дълбоко разбирате живота - по-дълбоко, отколкото обикновените хора наоколо ни, - кажете ми, дайте ми наставления за онова, което е необходимо аз като цар да постигна в една държава. Ученикът го погледна внимателно и с тих, но решителен глас му каза: - Вие не сте никакъв цар за мене! Царят се зачерви от досада, но се сдържа. - Зная, зная това, че за Вас Христос е цар и Неговото царство - вашата държава - каза той, като се опита с това да преглътне горчивия хап, с който не бе свикнал. - Зная, но тъй или инак, по волята на тоя Бог, в Който и аз, и Вие вярваме, аз заемам вече едно обществено положение. Бог със Своята Любов и Христос със Своята благост шепнат да ми посочите онзи път, който може да даде най-малко страдания и за нас, и за поданиците ни. - О, това се разбира от само себе си. - Но нали Вие няма да ми се сърдите, ако Ви кажа, че ще бъда много доволен, ако ми посочите нещичко, което да усили предварително вярата ми в правотата на Вашите думи? Знанието го имат и обикновените хора, макар че Вашето е пълно с мъдрост и има дълбочина, която може да замотае обикновената човешка глава, но за Вас, мисля, са достъпни непонятни нам работи и факти - не бихте ли ми показали някои от тях?
към текста >>

Бог със Своята Любов и Христос със Своята благост шепнат да ми посочите онзи път, който може да даде най-малко страдания и за нас, и за поданиците ни.
Но кажете ми тогава, щом така дълбоко разбирате живота - по-дълбоко, отколкото обикновените хора наоколо ни, - кажете ми, дайте ми наставления за онова, което е необходимо аз като цар да постигна в една държава. Ученикът го погледна внимателно и с тих, но решителен глас му каза: - Вие не сте никакъв цар за мене! Царят се зачерви от досада, но се сдържа. - Зная, зная това, че за Вас Христос е цар и Неговото царство - вашата държава - каза той, като се опита с това да преглътне горчивия хап, с който не бе свикнал. - Зная, но тъй или инак, по волята на тоя Бог, в Който и аз, и Вие вярваме, аз заемам вече едно обществено положение. Бог със Своята Любов и Христос със Своята благост шепнат да ми посочите онзи път, който може да даде най-малко страдания и за нас, и за поданиците ни. - О, това се разбира от само себе си. - Но нали Вие няма да ми се сърдите, ако Ви кажа, че ще бъда много доволен, ако ми посочите нещичко, което да усили предварително вярата ми в правотата на Вашите думи? Знанието го имат и обикновените хора, макар че Вашето е пълно с мъдрост и има дълбочина, която може да замотае обикновената човешка глава, но за Вас, мисля, са достъпни непонятни нам работи и факти - не бихте ли ми показали някои от тях? Ученикът се усмихна. - Това тъкмо не е позволено, защото то значи да усилим примамката към тия знания.
към текста >>

47. III. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА ДРУГИЯ ДЕН

Разправи му и без да забележи сам как се увлече за виждане на портрета му в Париж, после в Лондон.
И това лице - то бе голямо, челото - масивно и носът - извънредно правилен и красив. Така отблизо той наистина напомняше някоя икона на Бог Отец. - Вие вчера идвахте за първи път, нали? - запита той. Генко потвърди и започна най-свободно да си излага впечатленията и причините, които са ги довели тук. Разправи му и без да забележи сам как се увлече за виждане на портрета му в Париж, после в Лондон. Говори му за вчерашното впечатление от гимнастиките и беседата. После му разправи за другарите, които са го чакали на връщане, за съвета на г-н Ключев, същият господин, с когото вчера бяха и който мисли, че Учителят може да бъде и много полезен на страната ни със своя ум, опитност и големи сили, че нашият народ страда от липса на мъдри управници, че всичко имаме, но ред нямаме. И Генко се увлече. Учителят търпеливо и внимателно слушаше. Когато му заговори за готвещия се атентат, който другарите му се бяха научили, че ще последва, макар и да не се знаеше точно как ще се изрази, той го погледна още по-внимателно.56 - Това ще е провокация, Учителю, за да се избият и това малко ценно, което е останало, като глави и разумно в редовете на работническите среди.
към текста >>

Сега всички говорят за Христос, не ли?
- Може, разбира се - продължи си сам. - И дрехи може да се направят, стига да имаш знание. Злото не се ли употребява в медицината -зло срещу зло? Може, но знание, знание... и ремонт трябва. Сега хората всеки си ремонтира ако не цялата си къща, поне една стая, където да потърси прибе-жище в бурно време. Сега всички говорят за Христос, не ли? Но писаният Христос е едно, а намереният е друго. Едно е да вярваш в силата на Христа - така вярват и дяволите - и те са я опитали, - друго е да служиш на Христа. - Е, да - каза бързо Генко. - Но и слугите слугуват... за пари - каза Учителят. - А онзи, който върви, обича и слугува на Христа, той е на верния път.
към текста >>

Но писаният Христос е едно, а намереният е друго.
- И дрехи може да се направят, стига да имаш знание. Злото не се ли употребява в медицината -зло срещу зло? Може, но знание, знание... и ремонт трябва. Сега хората всеки си ремонтира ако не цялата си къща, поне една стая, където да потърси прибе-жище в бурно време. Сега всички говорят за Христос, не ли? Но писаният Христос е едно, а намереният е друго. Едно е да вярваш в силата на Христа - така вярват и дяволите - и те са я опитали, - друго е да служиш на Христа. - Е, да - каза бързо Генко. - Но и слугите слугуват... за пари - каза Учителят. - А онзи, който върви, обича и слугува на Христа, той е на верния път. Това са Божествени отношения, братството... - Вие често употребявате тая дума - «Божествено», Учителю, но кое е Божествено?
към текста >>

- Христос живее във всички хора със събудено съзнание.
И изведнъж му се мерна името на Христа и той се хвана като някой давещ се за него. И той си помисли за този учител и за Христа - и неволно в мисълта му се очерта ясно въпросът, който като че ли някой питаше: «Кой е тоя? ». И други, също тъй в него, му отговаряше ясно и отчетливо: «Духът на Христа.» И Генко отново сети потръпване в себе си. И от челото, от косите на седящия пред него Учител се излъчиха много светливи лъчи и изпълниха цялата стая.60 Мека, приятна светлина, през която прозираха дебелите томове книги на шкафовете и метеорологическите инструменти на една от масите. И той търсеше думи да пита нещо, когато Учителят, като ехо на собствените му мисли, го изненада. - Христос живее във всички хора със събудено съзнание. Христос иде да помогне... Ако си Христос, делата Христови ще правиш. Ако кажеш, че си светлина - и внасяш светлина в другите хора, светлина си. Ако речеш, че си живот- и внасяш живот в хората, живот си! Аз не говоря за външните форми, а за вътрешния свят. Истината не може да се намери по външен път.
към текста >>

Христос иде да помогне... Ако си Христос, делата Христови ще правиш.
И той си помисли за този учител и за Христа - и неволно в мисълта му се очерта ясно въпросът, който като че ли някой питаше: «Кой е тоя? ». И други, също тъй в него, му отговаряше ясно и отчетливо: «Духът на Христа.» И Генко отново сети потръпване в себе си. И от челото, от косите на седящия пред него Учител се излъчиха много светливи лъчи и изпълниха цялата стая.60 Мека, приятна светлина, през която прозираха дебелите томове книги на шкафовете и метеорологическите инструменти на една от масите. И той търсеше думи да пита нещо, когато Учителят, като ехо на собствените му мисли, го изненада. - Христос живее във всички хора със събудено съзнание. Христос иде да помогне... Ако си Христос, делата Христови ще правиш. Ако кажеш, че си светлина - и внасяш светлина в другите хора, светлина си. Ако речеш, че си живот- и внасяш живот в хората, живот си! Аз не говоря за външните форми, а за вътрешния свят. Истината не може да се намери по външен път. Нещата трябва да се разбират вътрешно.
към текста >>

Тогава Христос е като едни външни условия - като светлина, въздух, знание, от които може да се ползваме.
Всяко чувство, което носи топлина и всяка мисъл, която носи светлина - Божествена е. Трябва да се освободиш от низшия живот и тогава ще дойде другият, Божественият. Затова е казано, че който не се отрече от живота си, не може да бъде ученик на Христа. Вярата е един подтик, но сега трябва знание как да се превърне среброто в злато. Трябва да се изживява любовта не като чувство, а като обмяна на енергия между двама души и като универсални сили. Тогава Христос е като едни външни условия - като светлина, въздух, знание, от които може да се ползваме. Сега хората са като хипнотизирани - те имат наследствени идеи и навици, стари възгледи, от които ще трябва да се освободят, да се отрекат, за да влязат фактически в новото. Старата застояла вода трябва да се излее и напълни нова от извора. Сега хората работят много неща, но взима ли Бог участие в тях? Питат ли Го те? И след това, недоволни от резултатите, държат Него отговорен за своите погрешки и питат защо светът е направен така.
към текста >>

И почувствува, че това е краят на свиждането.
Очите му се оживиха наново и се почувствува като че ли някой или нещо отново се е върнало и гледа иззад тях. Генко целият напрегнат чакаше. - Хубаво, хубаво - каза Учителят, - всичко ще се нареди. И той стана. Генко стана също. И почувствува, че това е краят на свиждането. И тъкмо сега, когато му се искаше да разбере и пита толкова работи, му казаха това неочаквано: «Ще се нареди.» Генко целуна ръка и излезе като насън. И като насън той си приказваше на себе си: «Ще се нареди! » - и се поспря, загледан в земята, като човек, който се мъчи да си припомни нещо. Но това «нещо» беше като че ли живо, подвижно и потъваше тъй неочаквано в съзнанието му, както и неочаквано се появяваше.
към текста >>

48. (44) Среща с царя на 5.V.1939 г. при Евдокия

- Тури около нея хора и при това не спори с нея, кажи й, че за детето тя трябва да се грижи само, а ти - когато стане на 21 години.283 - И тогава му обясних, че за бъдещата култура децата няма да знаят бащите си, а само майките, както Христос Исус.
- При толкова стаи, взела стаичката на брат ми в Кричим и турила зъболекарските си принадлежности, само и само да може да ни скара. Проклето. Само за зло мисли! - и пр. в тоя дух. Казах му, че ще се оправи, да има още време, че тя е барометърът на Италия тук, че трябва да я остави свободна, защото той я обича и мрази, и ревнува едновременно.282 Царят се засмя и съгласи с това, но казва: - Какво да правя? - Тури около нея хора и при това не спори с нея, кажи й, че за детето тя трябва да се грижи само, а ти - когато стане на 21 години.283 - И тогава му обясних, че за бъдещата култура децата няма да знаят бащите си, а само майките, както Христос Исус. - Така би било хубаво - съгласи се царят с първото - да се не препира с царицата за Симеончо. - Вие имате силни семейни чувства и те Ви пречат много. Трябва малко да се освободите поне външно, а вътре пак си имайте тия чувства като подтик. Разговорът вървеше на разни теми, но общо прескачаше от време на време пак към царицата и нейното желание да се оплаче вкъщи от него. Говорих му да не се меси в тая работа, понеже е поискал помощ.
към текста >>

- Довиждане още веднъж.
- Тъй сбогом се не взима. Гледайте ме в очите, за да вземете сила. Тя от земята няма да Ви дойде.294 - Ама ще мога ли да издържа утре за парада? - питаше ме той, като гледахме из прозореца силния вятър, който се изви. - Разбира се - казвам му. - Довиждане още веднъж. - Но тоя път вече той ме гледаше в очите и като мина в другата стая, почна да пее и свири после. Изглежда, че кракът го болеше, но вероятно бе доста преувеличил поради англичаните (театър) и германците (инженери, които бяха дошли... и той трябваше да ги приема...).
към текста >>

49. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

А навремето апостол Павел, след обръщането му от Христа, чрез Христовия Дух, почва да работи за Христа, защото знае, че Христос е Господ и че е Син Божий.
219, №110. А защо? Защото Христовият Дух, Който е бил в Исус, е същият, Който е в Учителя Дънов. Вж. «Изгревът», том II, стр. 266, №129. А навремето апостол Павел, след обръщането му от Христа, чрез Христовия Дух, почва да работи за Христа, защото знае, че Христос е Господ и че е Син Божий. Но днес, както и вчера, Лулчев не приема това. Не приема също, че преди 2000 г. е дошел Синът Божий в лицето на Исус Христос, а сега е дошел Бащата в лицето на Петър Дънов. Дошел е Бог лично и се движи по земята. И той е, Който ръкополага съдби и времена, за хора и за народи.
към текста >>

е дошел Синът Божий в лицето на Исус Христос, а сега е дошел Бащата в лицето на Петър Дънов.
«Изгревът», том II, стр. 266, №129. А навремето апостол Павел, след обръщането му от Христа, чрез Христовия Дух, почва да работи за Христа, защото знае, че Христос е Господ и че е Син Божий. Но днес, както и вчера, Лулчев не приема това. Не приема също, че преди 2000 г. е дошел Синът Божий в лицето на Исус Христос, а сега е дошел Бащата в лицето на Петър Дънов. Дошел е Бог лично и се движи по земята. И той е, Който ръкополага съдби и времена, за хора и за народи. Но никой не слуша Учителя Дънов и всеки си прави онова, което му хрумне. Затова Лулчев вижда около себе си, че всички са против всички и като Павел отива вързан в Ерусалим. Но вързан не физически, а вързан духом.
към текста >>

Радиото е доказателство, че у човека може да се развие центърът на яснослушане, а телевизията е пример, че може да се предават образи и да се развие у човека - в мозъка му - център на ясновиждане. 178.
Там са главните сражения, а тук, на земята, е само едно отражение, като хората са обсебени от тези войни горе и участвуват на земята като войници, подлъгани в името на някакви обещания. Пророчествата за тази епоха се намират в «Изгревът», том I, стр. 441-455, том III, стр. 308-318. 177. Учителят Дънов обяснява на Своите последователи, че щом чрез радиото може да се изпраща говор и музика на хиляди километри по вълните на етера, същото може да се прави и с мисълта на човека - чрез своите мисли и чрез мозъка като предавателна централа, човек може да препраща мисли на определена вълна за определен друг човек. Радиото е доказателство, че у човека може да се развие центърът на яснослушане, а телевизията е пример, че може да се предават образи и да се развие у човека - в мозъка му - център на ясновиждане. 178. «Вехтият на Дни видял» какво означава? 1) Пророк Данаил, в глава 7, стих 9, говори: «Гледах, додето престоли се положиха и Вехтият на Дни седна, на когото облеклото беше бяло като сняг и косите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламъци, колелата му огън палещ.» 2) В псалом 90, стих 2, се обяснява, че Вехтият с Дни е «От веки и до веки Ти си Бог.» 3) В псалом 104, стих 1-2, се обяснява защо облеклото е бяло: «Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, възвеличил си се много. С чест и великолепие си облечен. Ти, който се обличаш с виделина като с дреха.» 4) Пророк Данаил в глава 7, стих 13-14: «Гледах в нощните видения и ето един като Син Человечески идеше с облаците небесни и стигна до «Вехтия с Дни» и го въведоха при него.
към текста >>

Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителят на учителите, които са работили някога, и днес работят.
София, 1946, стр. 414: «Този Разумен Център ръководи градежа на новата култура. Всички благородни подтици, идеи, вдъхновения в човечеството идат от Него. Напреднали Светли Същества от висшите йерархии са близко до земята и работят за новата култура. Всички повдигнати и благородни души от всички раси и епохи, които са работили за повдигането на човечеството, и днес продължават да работят. Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителят на учителите, които са работили някога, и днес работят. В книгата на пророк Данаил е казано (гл. 2) [ст. 31-36]: Цар Навуходоносор сънува следния сън: вижда един голям човек, чиято глава била от злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата - от мед, пищялите му - от желязо и нозете му - отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушили купно и станали като прах, и вятърът ги дигнал и не се намерило за тях никое място.
към текста >>

Христос, е предречено от памтивека.
А го правят комунистите след 9 септември 1944 г., когато идват на власт. Аз бях свидетел, че това го направиха. 374. За Данаил, гл. 2, виж бел. №179. Идването и явяването на знамението на Човешкия Син, т.е. Христос, е предречено от памтивека. Виж: Иоил, гл. 3, ст. 15: «Слънцето и луната ще помръкнат и звездите ще оттеглят светенето си.» Виж: Исая, гл. 13, ст. 10: «Защото небесните звезди и съзвездия не ще дадат светлостта си.
към текста >>

И тогаз ще се яви знамението на Сина Человеческого на небето и тогаз ще заплачат всички племена земни и ще видят Сина Человеческого, че иде от облаците небесни със сила и слава голяма.» Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус Христос, сега е дошъл Бащата в лицето на Петър Дънов, Всемировият Учител на Вселената. 375.
15: «Слънцето и луната ще помръкнат и звездите ще оттеглят светенето си.» Виж: Исая, гл. 13, ст. 10: «Защото небесните звезди и съзвездия не ще дадат светлостта си. Слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си.» Виж: Евангелие от Матея, гл. 24, стих 23-31: «И тутакси след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее и луната няма да даде светенето си и звездите ще паднат от небето и силите небесни ще се поколебаят. И тогаз ще се яви знамението на Сина Человеческого на небето и тогаз ще заплачат всички племена земни и ще видят Сина Человеческого, че иде от облаците небесни със сила и слава голяма.» Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус Христос, сега е дошъл Бащата в лицето на Петър Дънов, Всемировият Учител на Вселената. 375. Учителят Дънов споменава, че нарочно Полша е оставена да бъде разгромена, за да може да бъде разделена на две между Германия и СССР. А това става чрез тайното споразумение между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г., по силата на което СССР окупира Латвия, Литва, Естония, прибира към себе си земите на Западна Украйна и Белорусия, които са завзети от Полша след Първата световна война с Рижкия договор от 1921 г. Така Германия и СССР дойдоха една до друга и се сбиха, като на 22 юни 1941 г. Хитлер нападна СССР. А Хитлер бе, според Учителя Дънов, съдебният пристав на Бога, който трябваше да приведе решението на Бога към Англия.
към текста >>

Така са смятали, че Христос като дойде, ще работи за тях, но после Го разпнаха.
В черния дроб се преработва всичко. И българите имат тази служба, техните съзнания трябва да преработват всичко, което става по света, на всяко място и по всяко време. И затова Учителят споменава често, че българите са виновни за онова, което става по света. 446. Много пъти Учителят Дънов е казвал, че идеологията на Хитлер е еврейска. Евреите са смятали, че като са богоизбран народ, то всички народи трябва да им слугуват. Така са смятали, че Христос като дойде, ще работи за тях, но после Го разпнаха. Хитлер иска неговият народ да бъде богоизбран народ и всички народи да работят за него. И дойде онова време, когато го разпнаха заради тези еврейски идеи. Германия капитулира на 9 май 1945 г., а преди това Хитлер се самоуби в бункера си. 447. Всичко, което е казано на станало. Проверили са го и знаят, че също ще стане.
към текста >>

Те изпълняват Волята Божия, защото евреите пожелаха да се разпъне Исус Христос и кръвта Му да дойде върху тях.
Затова нищо не зависи вече от хората. Други са силите, които ги управляват и друго е мястото, от което се взима решение. Но не на земята, а в Невидимия свят. 526. Навремето евреите вдигат бунт срещу римляните. Тогава легионите на Рим под водителството на Тит превземат и разпъват от Ерусалим до морето към 60 000 (шестдесет хиляди) евреи. Те изпълняват Волята Божия, защото евреите пожелаха да се разпъне Исус Христос и кръвта Му да дойде върху тях. Сега същите събития се повтарят, защото Учителят е на земята и тази война се води, за да Му се ограничат условията за работа и да Му се пречи. 527. Учителят говори отново за Паневритмията. За принципите на Паневритмията виж «Изгревът», том I, стр. 494-495; том XIII, стр. 810-812. А за нарушение на Паневритмията виж том XIII, стр.
към текста >>

50. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Радиото е доказателство, че у човека може да се развие центърът на яснослушане, а телевизията е пример, че може да се предават образи и да се развие у човека - в мозъка му - център на ясновиждане. 178.
Там са главните сражения, а тук, на земята, е само едно отражение, като хората са обсебени от тези войни горе и участвуват на земята като войници, подлъгани в името на някакви обещания. Пророчествата за тази епоха се намират в «Изгревът», том I, стр. 441-455, том III, стр. 308-318. 177. Учителят Дънов обяснява на Своите последователи, че щом чрез радиото може да се изпраща говор и музика на хиляди километри по вълните на етера, същото може да се прави и с мисълта на човека - чрез своите мисли и чрез мозъка като предавателна централа, човек може да препраща мисли на определена вълна за определен друг човек. Радиото е доказателство, че у човека може да се развие центърът на яснослушане, а телевизията е пример, че може да се предават образи и да се развие у човека - в мозъка му - център на ясновиждане. 178. «Вехтият на Дни видял» какво означава? 1) Пророк Данаил, в глава 7, стих 9, говори: «Гледах, додето престоли се положиха и Вехтият на Дни седна, на когото облеклото беше бяло като сняг и косите на главата му като чиста вълна, престолът му огнени пламъци, колелата му огън палещ.» 2) В псалом 90, стих 2, се обяснява, че Вехтият с Дни е «От веки и до веки Ти си Бог.» 3) В псалом 104, стих 1-2, се обяснява защо облеклото е бяло: «Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, възвеличил си се много. С чест и великолепие си облечен. Ти, който се обличаш с виделина като с дреха.» 4) Пророк Данаил в глава 7, стих 13-14: «Гледах в нощните видения и ето един като Син Человечески идеше с облаците небесни и стигна до «Вехтия с Дни» и го въведоха при него.
към текста >>

Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителят на учителите, които са работили някога, и днес работят.
София, 1946, стр. 414: «Този Разумен Център ръководи градежа на новата култура. Всички благородни подтици, идеи, вдъхновения в човечеството идат от Него. Напреднали Светли Същества от висшите йерархии са близко до земята и работят за новата култура. Всички повдигнати и благородни души от всички раси и епохи, които са работили за повдигането на човечеството, и днес продължават да работят. Мойсей, Буда, Хермес, всички пророци, както и Христос, Учителят на учителите, които са работили някога, и днес работят. В книгата на пророк Данаил е казано (гл. 2) [ст. 31-36]: Цар Навуходоносор сънува следния сън: вижда един голям човек, чиято глава била от злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата - от мед, пищялите му - от желязо и нозете му - отчасти железни, отчасти глинени. Един камък ударил образа в нозете му, които били от желязо и глина, и ги съкрушил. Тогава желязото, глината, медта, среброто и златото се съкрушили купно и станали като прах, и вятърът ги дигнал и не се намерило за тях никое място.
към текста >>

Христос, е предречено от памтивека.
А го правят комунистите след 9 септември 1944 г., когато идват на власт. Аз бях свидетел, че това го направиха. 374. За Данаил, гл. 2, виж бел. №179. Идването и явяването на знамението на Човешкия Син, т.е. Христос, е предречено от памтивека. Виж: Иоил, гл. 3, ст. 15: «Слънцето и луната ще помръкнат и звездите ще оттеглят светенето си.» Виж: Исая, гл. 13, ст. 10: «Защото небесните звезди и съзвездия не ще дадат светлостта си.
към текста >>

И тогаз ще се яви знамението на Сина Человеческого на небето и тогаз ще заплачат всички племена земни и ще видят Сина Человеческого, че иде от облаците небесни със сила и слава голяма.» Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус Христос, сега е дошъл Бащата в лицето на Петър Дънов, Всемировият Учител на Вселената. 375.
15: «Слънцето и луната ще помръкнат и звездите ще оттеглят светенето си.» Виж: Исая, гл. 13, ст. 10: «Защото небесните звезди и съзвездия не ще дадат светлостта си. Слънцето ще помръкне в изгряването си и луната не ще сияе със светлината си.» Виж: Евангелие от Матея, гл. 24, стих 23-31: «И тутакси след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее и луната няма да даде светенето си и звездите ще паднат от небето и силите небесни ще се поколебаят. И тогаз ще се яви знамението на Сина Человеческого на небето и тогаз ще заплачат всички племена земни и ще видят Сина Человеческого, че иде от облаците небесни със сила и слава голяма.» Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус Христос, сега е дошъл Бащата в лицето на Петър Дънов, Всемировият Учител на Вселената. 375. Учителят Дънов споменава, че нарочно Полша е оставена да бъде разгромена, за да може да бъде разделена на две между Германия и СССР. А това става чрез тайното споразумение между Рибентроп и Молотов от 23 август 1939 г., по силата на което СССР окупира Латвия, Литва, Естония, прибира към себе си земите на Западна Украйна и Белорусия, които са завзети от Полша след Първата световна война с Рижкия договор от 1921 г. Така Германия и СССР дойдоха една до друга и се сбиха, като на 22 юни 1941 г. Хитлер нападна СССР. А Хитлер бе, според Учителя Дънов, съдебният пристав на Бога, който трябваше да приведе решението на Бога към Англия.
към текста >>

Така са смятали, че Христос като дойде, ще работи за тях, но после Го разпнаха.
В черния дроб се преработва всичко. И българите имат тази служба, техните съзнания трябва да преработват всичко, което става по света, на всяко място и по всяко време. И затова Учителят споменава често, че българите са виновни за онова, което става по света. 446. Много пъти Учителят Дънов е казвал, че идеологията на Хитлер е еврейска. Евреите са смятали, че като са богоизбран народ, то всички народи трябва да им слугуват. Така са смятали, че Христос като дойде, ще работи за тях, но после Го разпнаха. Хитлер иска неговият народ да бъде богоизбран народ и всички народи да работят за него. И дойде онова време, когато го разпнаха заради тези еврейски идеи. Германия капитулира на 9 май 1945 г., а преди това Хитлер се самоуби в бункера си. 447. Всичко, което е казано на станало. Проверили са го и знаят, че също ще стане.
към текста >>

Те изпълняват Волята Божия, защото евреите пожелаха да се разпъне Исус Христос и кръвта Му да дойде върху тях.
Затова нищо не зависи вече от хората. Други са силите, които ги управляват и друго е мястото, от което се взима решение. Но не на земята, а в Невидимия свят. 526. Навремето евреите вдигат бунт срещу римляните. Тогава легионите на Рим под водителството на Тит превземат и разпъват от Ерусалим до морето към 60 000 (шестдесет хиляди) евреи. Те изпълняват Волята Божия, защото евреите пожелаха да се разпъне Исус Христос и кръвта Му да дойде върху тях. Сега същите събития се повтарят, защото Учителят е на земята и тази война се води, за да Му се ограничат условията за работа и да Му се пречи. 527. Учителят говори отново за Паневритмията. За принципите на Паневритмията виж «Изгревът», том I, стр. 494-495; том XIII, стр. 810-812. А за нарушение на Паневритмията виж том XIII, стр.
към текста >>

51. 4. МИРЪТ ИДЕ СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

В ИСТИЯ ЧАС: Беседа от Учителя, държана на 14.VII.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 50÷51, 57÷60.

Христос казва: „Дух Свети ще ви научи в истия час.” Това се иска днес от всички хора.
Ако имаш душа и дух, ще имаш и чувства, и мисли, и постъпки. „Духът ще ви научи.” Това значи, че хората са дошли на Земята да се учат. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учат. Христос казва: „Дух Свети ще ви научи в истия час.” Това се иска днес от всички хора. Когато Духът ви научи какво трябва да правите, тогава светът ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава светът ще се радва на добри проповедници и учители, на добри управници, съдии и др. Не дойде ли Духът да научи хората какво да правят, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влезе ли Духът в майката, тя ще разполага с нови методи за възпитание.
към текста >>

Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане.
Как ще познаете присъствието на Духа? - Когато се чувствувате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействувал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето оттях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Под думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът.
към текста >>

Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Под думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа.
Когато сте тъжни, скръбни, обременени и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействувал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето оттях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Христос казва: „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Под думата „всичко” разбираме, че Той ще научи хората как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа и лошият човек става добър, и змията става кротка.
към текста >>

В този смисъл, Христос е колективно същество.
Те са избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те са нашите светли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днес те се жертвуват и за по-малките си братя, да ги спасят. „Дух Свети ще ви научи на всичко.” Под думите „Дух Свети” разбираме всички светли, възвишени духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: „Светлите духове и ангелите постоянно слизат и възлизат.” Те носят мир първо за Балканските държави, а после - за по-големите, най-после - за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас.
към текста >>

52. 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

Германците са същите онези римляни от далечното минало, които владееха света и чиято държава Христос след Възкресението Си разруши, защото евреите Го разпнаха.
През 1915 г. той разработва и изнася пред света своята „Теория на относителността”, която блестящо се доказва и потвърждава при станалото на 29.V.1919 г. пълно слънчево затъмнение. Изведнъж Айнщайн става световноизвестен учен, почитан и уважаван и в самата Германия. Идването на власт на националсоциалистите начело с Адолф Хитлер се ознаменува с обща борба и тотално гонение срещу евреите. Германците са същите онези римляни от далечното минало, които владееха света и чиято държава Христос след Възкресението Си разруши, защото евреите Го разпнаха. Затова сега германците започнаха жестоко и настървено да гонят, мъчат и избиват с всички методи и средства своите граждани от еврейски произход. На 24.VІ.1922 г. е убит евреинът Ротенау, външен министър на Германия и близък приятел на Айнщайн. Започва тотално гонение срещу всички евреи. Няколко пъти фашистките командоси арестуват, но веднага освобождават Айнщайн, заради световната му известност като учен.
към текста >>

Повечето от офицерите са с тях и ще ги пуснат, без да им заповядам.” Това негово предвиждане се изпълнява и на 1.III.1941 г.
През януари 1941 г. Учителят изпраща Любомир Лулчев да се срещне с царя в дома на Мария Алексиева*, който той постоянно посещава и вечеря в него. Секретарка на царя е Надя Стоянова - по-голямата дъщеря на Мария. Мария предава думите на Учителя на цар Борис: „Да обяви пълен неутралитет на България и да не допусне германските войски да минат през нея. Ако направи това, след войната България ще е най-облагодетелстваната страна в Европа, отвсякъде ще я отрупват с блага и ще постигне териториалните си претенции, подхранвани от стотици години насам.” На това предложение царят отговаря: ”Не мога, госпожо, да изпълня този съвет, защото германците ще ме убият. Повечето от офицерите са с тях и ще ги пуснат, без да им заповядам.” Това негово предвиждане се изпълнява и на 1.III.1941 г. българските военни разрешават преминаването на германските елитни части на Лист през Дунава преди подписването на пакта от България. Цар Борис не послушва съвета на Учителя и това по-късно му коства живота. На 1.ІІІ.1941 г., Филов заминава със самолет във Виена, където подписва присъединяването на България към Тристранния пакт, Англия веднага скъсва дипломатическите си отношения с България и посланикът Рендъл отпътува. Войските на Зигмунд Лист минават Дунава и в колони преминават през София в посока Гърция и Югославия. Главната квартира на Лист е в Чамкория, където на 6.Ш.
към текста >>

Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2000 години съди Христос.
Отиват направо в кабинета на вътрешния министър Петър Габровски. Царят му заповядва веднага да му даде заповедта за депортирането на евреите. Габровски отключва масивната си каса, взима заповедта и я подава на цар Борис. Борис я скъсва на парчета и ги хвърля на земята. Любомир Лулчев взема едно от парчетата на заповедта като доказателство и го занася на Учителя.* Кой е Любомир Лулчев? Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2000 години съди Христос. Тогава той уми ръцете си пред народа и каза: „Аз не намирам никаква вина в този праведник, за да го осъдя според нашите закони.” Но евреите вдигнаха голям шум и му казаха, че той трябва да бъде осъден на кръстна смърт. Тогава Пилат им го предаде. Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно, той остана да съществува и да се скита по целия свят 2000 години. В по-преднаинкарнация Любомир Лулчев е великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи, направени в Израел, включително и Дом на Бога. Понеже и той, когато Бог го посети, пожела мъдрост, а не любов, заедно с целия еврейски народ мина по трудния път на мъдростта, който е само за учителите.
към текста >>

Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно, той остана да съществува и да се скита по целия свят 2000 години.
Борис я скъсва на парчета и ги хвърля на земята. Любомир Лулчев взема едно от парчетата на заповедта като доказателство и го занася на Учителя.* Кой е Любомир Лулчев? Според Учителя той е съдията Пилат, който преди 2000 години съди Христос. Тогава той уми ръцете си пред народа и каза: „Аз не намирам никаква вина в този праведник, за да го осъдя според нашите закони.” Но евреите вдигнаха голям шум и му казаха, че той трябва да бъде осъден на кръстна смърт. Тогава Пилат им го предаде. Понеже Пилат не осъди Христос, това смекчи кармата на еврейския народ и вместо да бъде унищожен напълно, той остана да съществува и да се скита по целия свят 2000 години. В по-преднаинкарнация Любомир Лулчев е великият еврейски цар Соломон, прочут със своята голяма мъдрост, мирна политика и множество строежи, направени в Израел, включително и Дом на Бога. Понеже и той, когато Бог го посети, пожела мъдрост, а не любов, заедно с целия еврейски народ мина по трудния път на мъдростта, който е само за учителите. И досега евреите продължават да ходят по този път и да страдат. Соломон искаше да изучи женското сърце и любовта, скрита в него. Затова той имаше седемстотин жени и триста наложници, но не можа да разреши тази велика тайна и завърши живота си с падение, понеже започна да служи на боговете на жените, взети от различни племена, а това Бог му беше забранил.
към текста >>

53. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

” Той ме изгледа полуучуден от това посрещане, а после, като направи жест като да си миеше ръцете, каза кротко: „Зная, зная, драги Лулчев, че за Вас Христос е цар.” - „Да, - казах - за нас Христос е цар.” Той ме покани да седна на един хубав фотьойл и аз се цопнах веднага, а той си избра един прост кръгъл стол, постави го до мене и седна близо, така, че почти ни се допираха коленете.
Царят беше се съблякъл вън и като влезе в стаята, генералът му се поклони дълбоко. Немецът вървеше подире му, посегна и му взе шапката от ръката. Аз се оттеглих към дъното на стаята и доста развълнуван и ядосан, че така ми се „погоди” - да го срещна без да го чакам и се приготвя - аз го дочаках. Той отдалече ми подаде усмихнат любезно ръка. Аз се ръкувах, но в мене имаше нещо настръхнало, като в някое недоволно животно от нещо и аз му казах с рязък тон: „Вие не сте никакъв цар за мене! ” Той ме изгледа полуучуден от това посрещане, а после, като направи жест като да си миеше ръцете, каза кротко: „Зная, зная, драги Лулчев, че за Вас Христос е цар.” - „Да, - казах - за нас Христос е цар.” Той ме покани да седна на един хубав фотьойл и аз се цопнах веднага, а той си избра един прост кръгъл стол, постави го до мене и седна близо, така, че почти ни се допираха коленете. Чак тогава седна и генералът, като остана през всичкото време на разговора почти само една безмълвна фигура. От време на време царят търсеше неговото одобрение с поглед, но генералът обикновено леко се покланяше или вдигаше рамене... 5 (Виж “Изгревът”, том XX) Разговорът продължи около 2 часа и 45 минути. Той е почти дословно описан в романа ми „Благословение” също..., която книга беше настоявано да бъде конфискувана както от Дирекцията на полицията, така и впоследствие от директора на печата Мечкаров и само личното застъпиичество на царя, който намираше, че в тая книга аз предавам вярно историческия момент и неговия разговор, я запазиха от конфискация.6( Чрез този том и със забележките, че събитията са верни, романът “Благословение” се отваря за българското съзнание. Виж “Изгревът”, том XX, стр. 978, № 521.) Приблизителната тема на разговора бяха убийствата, които бяха станали на няколко хора, и особено - на един подофицер с 4 кръста за храброст, намерен тук, зад градината Зоологическа, с прострелян череп или гърди.
към текста >>

Както и да бе, много събития, които сега не мога си спомни, но зная, че опозицията срещу мен ставаше по-осезателна и веднъж, това, ми се струва, беше само два месеца преди смъртта, и щеше да ходи пак на свиждане с Хитлер, аз пак настоявах да бъде по-решителен и да се опре, защото не сме германска колония, а съюзник.
- Никога, аз вече съм вземал мерките да не ме изненадват.” И наистина, доколкото той ми поверяваше работите на държавата, по- после на два пъти имаше опитвания от страна на Рибентроп да ни вкара поне в скъсване на отношенията ни с Русия, но не успя. Жалкото беше, че - доколкото той ми поверяваше хода на тия работи - той понякога намираше срещу своето миролюбие не само германците, ами често и някой свой непохватен министър. Така, доколкото си спомням, бе станало случай с един наш пълномощен министър, който беше получил тайни инструкции как да действа пред правителството, гдето беше акредитиран - беше имал глупостта да ги прочете текстуално пред чуждия министър... и той беше му показал вратата,.. Това го помня, защото царят ми чете доклада му и се чувстваше така засегнат, че ми казваше, че му иде да се самоубие, защото това било цяло предателство и изложило България пред Русия (четенето на тия тайни инструкции).18 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 776 ÷ 777,стр. 962, № 389) Отнася се за Антонов, който е чел тайните дипломатически инструкции на българското правителство в Москва пред Деканозов, който се е възмутил от чутото и видяното и го е изгонил от кабинета си. Както и да бе, много събития, които сега не мога си спомни, но зная, че опозицията срещу мен ставаше по-осезателна и веднъж, това, ми се струва, беше само два месеца преди смъртта, и щеше да ходи пак на свиждане с Хитлер, аз пак настоявах да бъде по-решителен и да се опре, защото не сме германска колония, а съюзник. Той ми възрази, че Хитлер не дава много да му се възразява и че викал много. – “Я, Вас страх ли Ви е от него? Вие мислете, че е един бояджия, нищо повече.” – “Аз не мога да бъда груб - това ми е слабото място, от което мнозина се ползуват» -каза царят. Правеше вероятно алюзия и на мен. Аз му казах, че мене от Хитлер не ме е страх, че ако аз съм на викането, ще отговоря с викане.
към текста >>

54. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

Преди 2 хиляди години Христос дойде на Земята в противоположния знак на Рака - Козирог, който е вратата на смъртта, знак на Сатурн и мина през кръстната смърт, а Учителят Беинса Дуно дойде със Слънцето в зодиакалния знак Рак, вратата на живота и последният в зенита, в МС да озарява неговото свръхсъзнание.
Това положение на Слънцето прави първата половина на живота на родената безплодна, но Слънцето носи успех в зряла възраст, след Сатурновия период - след 30- годишна възраст. Ракът е най-психичният знак в Зодиака, врата на живота (в него е дошъл и Учителят) и води родената към окултизъм и психически експерименти. Хората на Рака са с изключителна чувствителност, силна интуиция и богат вътрешен духовен живот и разбиране на нещата. Те минават повече за мълчаливи и дълбоко в себе си изживяват всичко, което им се случва и без шум се справят с мъчнотиите си. Те са хора, в които работи душата и Духът. Преди 2 хиляди години Христос дойде на Земята в противоположния знак на Рака - Козирог, който е вратата на смъртта, знак на Сатурн и мина през кръстната смърт, а Учителят Беинса Дуно дойде със Слънцето в зодиакалния знак Рак, вратата на живота и последният в зенита, в МС да озарява неговото свръхсъзнание. (Слънце съвпад Луна в разменени знаци) се отнася първо до четвъртия дом, семейните отношения и хубавия дом, който ще има във втората половина на живота си. Този съвпад в зодиакалния знак Рак говори за богата духовна и душевна дейност на родената със силна чувствителност и успех в окултните науки и изкуства. Дава щастлив живот, добро здраве, материално състояние, приятен дом и кръг от верни приятели и висока оценка на обществото. Благоприятства за бързото й издигане по обществената стълба. Величка има вродена способност да открива тези хора, които могат да й помогнат, както има и способността сама да си пробива път при трудностите на живота.
към текста >>

Виждане на ясни картини от духовния свят и непрекъсната връзка със съществата и Учителя, Който при голяма нужда отива при Величка и оправя обърканите й работи.
Аспектът показва успех в педагогическите науки. Голям успех като астролог с будна интуитивна мисъл и правилно разбиране на аспектите. Навремето, когато не се сещаше даже за астрологията, й казах, че ще стане отличен астролог и както споменах по-горе, е работила и завеждала отдела „Астрология” в радиото и Учителят й казал да не печели пари от окултните науки и тя напуснала хубавата си работа. Този аспект, както отбелязах, е съвпад на ангелската мъдрост (Юпитер) с Божествената мъдрост (Уран), който дава отлична светлина по всички интересуващи въпроси на родената. Това е знак за вдъхновено прозрение в другия свят. Виждане на ясни картини от духовния свят и непрекъсната връзка със съществата и Учителя, Който при голяма нужда отива при Величка и оправя обърканите й работи. (Юпитер квинтил Асцендент) стабилизира здравето, дава й връзка със съществата, които лекуват- Амрихал. Когато работи духовно и се моли, се създава присъствие от светли същества, които я лекуват и помагат. (Юпитертригон Прозерпина). Понеже Прозерпина е 10°28' във Везни, дава й литературни и главно музикални дарби да пише стихове и музика, дадени й от духовния свят. (Тя написва песнарка със 136 духовни песни, свързани с живота на изгрева и Рила).
към текста >>

55. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1

Колко хубаво е да си кажем: Довиждане!
Помислих да кипна и да се разправям другояче, но веднага си казах: „Чакай, не знаеш защо ти го връщат.” Отидох си дома - и наистина, каква радост! Имаше писмо от Бебо с радостни и хубави неща: Градът, който не съм виждал, думите на Учителя, които ще чета пак довечера - и известието, което с нетърпение ще очаквам да се реализира... Дано, дано... Но дали същия ден няма да пътуваме ний нагоре? Пък, ако трябва, ще мине тъй, както е най-хубаво. А ако имам радост да те видя в петък - добре ще е - ще потрудя да бъда - пък каквото трябва и което е най-добре, то ще стане. Трябва да се задоволиш с тия няколко реда засега, за да може да ми приемат и тръгне писмото! Колко хубаво е да си кажем: Довиждане! Дано то тъй скоро се реализира. Вече доста хора пристигат по, 1 ÷ 2. Както и да е, многото мина, малкото остана. Само Б. Л, е Л.
към текста >>

(Само Божията Любов е Любов.) Довиждане, довиждане!
Дано то тъй скоро се реализира. Вече доста хора пристигат по, 1 ÷ 2. Както и да е, многото мина, малкото остана. Само Б. Л, е Л. (Само Божията Любов е Любов.) Довиждане, довиждане! Най-искрени поздрави от твоя Бати! Благодаря на Бебо за думите на Учителя, за картичката и за хубавото известие! Да си жива, Бебо! 22. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 9 август 1927 г. Петък, 9.8.1927, 10 ч сутринта Писмото ми започна още откогато ми каза „довиждане”.
към текста >>

Петък, 9.8.1927, 10 ч сутринта Писмото ми започна още откогато ми каза „довиждане”.
(Само Божията Любов е Любов.) Довиждане, довиждане! Най-искрени поздрави от твоя Бати! Благодаря на Бебо за думите на Учителя, за картичката и за хубавото известие! Да си жива, Бебо! 22. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 9 август 1927 г. Петък, 9.8.1927, 10 ч сутринта Писмото ми започна още откогато ми каза „довиждане”. Но не го писах. Ти ли мисли тъй много за Витоша в понеделник? Искам да те питам и друго - но няма сега. Между всяко изречение, което ти пиша - има стотици други, които са изпълнили часовете от едно „довиждане” до сега. А те бяха много и разнообразни - чрез тъгата и мъката.
към текста >>

Между всяко изречение, което ти пиша - има стотици други, които са изпълнили часовете от едно „довиждане” до сега.
22. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 9 август 1927 г. Петък, 9.8.1927, 10 ч сутринта Писмото ми започна още откогато ми каза „довиждане”. Но не го писах. Ти ли мисли тъй много за Витоша в понеделник? Искам да те питам и друго - но няма сега. Между всяко изречение, което ти пиша - има стотици други, които са изпълнили часовете от едно „довиждане” до сега. А те бяха много и разнообразни - чрез тъгата и мъката. И Учителя го няма тук и ученика - като че ли сенки само се мяркат, а нейде далече, неизвестно где - те пребивават и учат, сеят, за да отнесат после плодовете долу... Разказа преведох - много набърже, защото ми се искаше да го чета пак на Б-о. И аз го четох, т. е. превеждах и когато ръката ми беше уморена да пише. Пращам ти го - но ако го не разбереш, няма нищо - не е голяма беда - има време.
към текста >>

Довиждане, Бебо, довиждане!
Бебо знае! През тъмни облаци, разкъсани на места, слънцето изнича за малко - и пак се скрива. Дъжд ръми леко - приказки разправя за дни далечни... Като незнайни гости, везден вървели, мисли морни прелитат тихо. До вратата на душата те се спират - и молят - едва шепнат... Моли се и ти - моля се и аз. Съдбата дано отново друма да отвори към светлите звезди! Довиждане, Бебо, довиждане! Бди и моли се - много се моли и за тебе - и за своя Бати. 23. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 11 август 1927 г. 11.8.1927, 7 ч в. Само Божията Любов носи пълния живот! „Тисящи ще падат от страната ти; И десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи.” Като кораб, бързащ към пристанище и покой, ти намери нова буря.
към текста >>

Ближния да любиш като себе си е казал Христос, а за врага си казва да го любиш?
Може би тези дни ще ти я пратя, ако успея да я препиша. Не ми се иска да липсваш нито един час от школата! Четоха се теми – „Отличителните черти на великия човек”, - а след това и Учителят говори върху същото, като даде един чертеж. Той намери, че отличителните черти първоначално най-малки на великия човек са: да обича враговете си - с това трябва да започне! Другото ще ти го препиша и ще ти го пратя. Ближния да любиш като себе си е казал Христос, а за врага си казва да го любиш? Пита Учителят „Това е задача само за учениците” - и Той определи цяла година да се мисли върху това - да се не бърза с разрешението. Темите снощи бяха много интересни. Имаше доста хубаво развити - с известна дълбочина и широчина. Много доволен останах - всеки, без да ще даваше своята вътрешна картина - на своята душа - а то бе красиво, защото беше искрено. Когато човек не знае, той е по- искрен в това, което не знае, в знанието е предпазлив - казва само което иска.
към текста >>

Да кажа ли „довиждане”?
Тъй че, ако имам късмет, и ако е рекъл Бог, и това ще се нареди. Вярвам, ако отида към Бургас, да намеря още двама и тогава ще бъде три на = 350 + 350 + 450 = 1150 метра, колкото е цялото. Друго нещо особено няма. Богати сме на музика - и тая вечер пианото дрънка една цигулка вие. Цял ден хърка контрабасът и бучи една „банда” - условие за полудяване има чудесно, но понеже и от по-рано не сме си нормални - та сега не е опасно. Да кажа ли „довиждане”? Много си далече още. Но пак ще кажа - само че колко километра има до Габрово? Представяш ли си каква уста трябва да има тоя, който от София ще каже в Габрово „довиждане”? Много, много сърдечни поздрави на Бебо и благодарности за хубавите писма! Бати ти.
към текста >>

Представяш ли си каква уста трябва да има тоя, който от София ще каже в Габрово „довиждане”?
Богати сме на музика - и тая вечер пианото дрънка една цигулка вие. Цял ден хърка контрабасът и бучи една „банда” - условие за полудяване има чудесно, но понеже и от по-рано не сме си нормални - та сега не е опасно. Да кажа ли „довиждане”? Много си далече още. Но пак ще кажа - само че колко километра има до Габрово? Представяш ли си каква уста трябва да има тоя, който от София ще каже в Габрово „довиждане”? Много, много сърдечни поздрави на Бебо и благодарности за хубавите писма! Бати ти. ______________________________________ * Андрей Ляпчев от 1926 г. до 1928 г. е министър-председател на България, министър на вътрешните работи и народното здраве, (бел.
към текста >>

56. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

(бележки на съставителя Вергилий Кръстев) Брат Лулчев в миналите си прераждания е бил Соломон, по-късно е бил Пилат - този, който осъди Христос.
Жена му казвала, че не знае къде се намира. Но веднъж един офицер го намерил, открил го, и казал на всички. Гостите казали: „Щом чете в сутерена, не го безпокойте! ” * Виж раздела „Убийството на „дъновистката” Ангелина Лулчева от „Изгревът”, том XXI. ** Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 60, 61 а, 61 6, 61 в. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) Брат Лулчев в миналите си прераждания е бил Соломон, по-късно е бил Пилат - този, който осъди Христос. Имал е важни прераждания в живота си, имал е много големи знания. Помагал е и на бедни. Три хиляди лева от пенсията си давал за храна, 2000 - за бедни и 500 - за авиаторска литература. Знаел е добре и окултни науки - хиромантия, философия, астрология и други. Имал е богата познания в много области.
към текста >>

Тя му казала: „Чакай да си вземем довиждане!
Но той казал: „Не, и аз - с всички.” На екзекуцията всички били смутени, уплашени, разтреперани, а той бил смел и им давал кураж. Дори казал на войника, който трябвало да стреля в него, дал му часовника си и му казал: „Внимавай да свършиш работата си добре - стреляй точно! ” И на другите, на групата, братът извикал: „Не бойте се, братя, сега сме тук, а само след две минути ще бъдем отвъд.” Така си е заминал като герой и като истински ученик на Великия Учител - като изпълнил думите на Учителя да не остава повече на земята, за да може чрез такова едно насилствено заминаване да изплати задълженията си и повече няма да се преражда на земята. При заминаване му в 12 ч през нощта Беса Колева сънува сън. Тя вижда как братЛулчев се възнася нагоре към облаците. Тя му казала: „Чакай да си вземем довиждане! ” Братът отговорил: „Не можеш да се докоснеш дори до пръста ми, дори до нокътя ми.” Беса се събудила и разбрала, че той си е вече заминал. На сутринта съобщили по радиото и печата, че тази нощ присъдата е била изпълнена, в 12 ч през нощта. Връзката на брат Лулчев с моята майка датира от вековете. По времето на цар Соломон майка ми е била овчарка, пасяла овцете в полето - Сунамка. И често, когато Соломон се е разхождал, търсейки самота и уединение, той се е срещал с тази Сунамка и е водел с нея важни разговори.
към текста >>

Еволюционният период започва от Христос!
И се слага портретът на Учителя от една страна, а от другата му страна - този на Михаил Иванов. Знайте, че за в бъдеще ще се разбере цялата Истина. Как този „ученик” на Учителя отива във Франция, създава Школа в Париж – „Бон фен” и във Фрежус, на Средиземно море. И как той използува всичко научено от Учителя, като променя всичко, използува Словото Му и си прибавя свои неща, създава огромно творчество, в което повече не споменава нито името на своя Учител. И се посвещава в Индия и заема титла „Амраам...”, което е от инволюционния период на Земята. Еволюционният период започва от Христос! И е светотатство навред по земята на разни езици да се разпространява тази лъжа, че Михаил Иванов е Всемиров Учител и др. Космическият Учител е един, и то Духът на Истината - Беинса Дуно. Няма втори! Един- единствен е, и чрез този Велик и Мощен Дух се изяви и Христовият Дух, и Божият Дух. И затова и България е Космичен храм, с това велико посещение на този мощен Дух, Който няма нищо общо с Михаил Иванов и лъжите му.
към текста >>

Както имаше само един Христос на Земята.
Р.S. Според брат ми Косьо Михаил Иванов е плагиат - човек, който ползува творчеството на Учителя и го представя за свое. И неслучайно неговата група във Франция е обявена за секта, а не за учение. И също е бил и в затвора, и то не случайно. И да се знае, че на Земята дойде само един Учител. И този Учител е Петър Дънов - Беинса Дуно! Както имаше само един Христос на Земята. Забележка на съставителя на „Изгревът”: За Михаил Иванов виж „Изгревът”, том XVII, стр. 822, № 20, както и след това - стр. 811 ÷ 822. 11. За Иза Перец - на снимките в „Изгревът”, том XIX Здравей, Вергилий, Както вече ти обещах, ще ти обясня коя е тази жена в том 19 с Методи Константинов - снимки № 126, 12а, 136, 13а, 146 и 14а, Отляво на Методи Константинов е българската еврейка Иза Перец, живееща във Франция - Париж от дълги години. Тя е художничка и всяка година прави изложби в Париж и има посещение.
към текста >>

57. 5. ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ НА УЧИТЕЛЯ

Тия условия, които имате сега са най-подходящите за вас." Една чувствителна сестра има виждане в невидимия свят и казва на братята и сестрите: „Учителят горе, в невидимия свят, е Слънце на слънцата.
При един сеанс казва на дошлите около него, че в това време, боговете са се събрали на съвет на Сириус, за да разглеждат въпросите за еволюцията и развитието на човечеството на Земята. Сестра, въодушевена от големия и светъл събор през 1939 г., предлага на Учителя, Братството да на прави по-голям салон, за да се побират повече хора и да е по-удобно на учениците от класа. Учителят отговаря, че засега този салон е добър и в цяла Европа окултистите нямат такъв хубав акустичен салон. „Засега няма нужда да правим по-голям салон, но ако някой има глава колкото този салон: дълга 25 метра, широка осем метра и висока 4 метра и отиде с нея в една от школите на невидимия свят и слуша само един час, великото знание, което се преподава там, главата му ще се пръсне. Какво може да разберете, ако отидете горе с тези малки глави? Тия условия, които имате сега са най-подходящите за вас." Една чувствителна сестра има виждане в невидимия свят и казва на братята и сестрите: „Учителят горе, в невидимия свят, е Слънце на слънцата. Той излъчва такава силна светлина, че не може даже да гледаш към него, а камо ли да го приближиш." Друга сестра с пробудено съзнание, вдъхновена от Словото на Учителя, отива при него и казва: „Учителю, защо не направите нещо, за да се изявите пред хората като Господ и Бог, за да Ви познаят всички? " Учителя отговаря, че това е много лесно: „Ще отида на Орландовци на кръстопътя, ще възкреся няколко умрели и на Изгрева ще има опашка от чужди хора чак до Княжево. Тогава ви няма да ме виждате, камо ли да ме слушате. И нито аз ще свърша работата си да предам Новото учение на вас, нито вие ще го приемете, приложите и предадете на българския народ." (64) Сестра има да разрешава много труден въпрос и разтревожена отива при Учителя: „Учителю, ти, който си най-големият на Земята, помогни ми да разреша правилно мъчната си задача." Той се обръща към нея, усмихва се и казва: „Не само на Земята, но и на небето. " Елена Иванов а пътува с приятелката си Стефка с лека кола и катастрофира.
към текста >>

Законът на Любовта е строг и взискателен." (27, с, 312) По повод на третият бацил в живот а - лъжата, Духът на Истината казва: „На времето, преди 2000 години, Христос дойде да научи човечеството да не лъже, аз ще ви науча да не ви лъжат.
Без любов никой никого не може да познае." (30, с. 232) „Ако не сте готови да изпълните закона на Любовта, ще знаете, че нямам нищо общо с вас. Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас. Законът на Любовта е строг и взискателен." (27, с, 312) По повод на третият бацил в живот а - лъжата, Духът на Истината казва: „На времето, преди 2000 години, Христос дойде да научи човечеството да не лъже, аз ще ви науча да не ви лъжат. Глава на твоето Слово е Истината." Трябва всяка душа да бъде проникната от Духът на Истината , от положителното в живота в което е скрита тя. * Виж « Изгревът» том VII, стр. 72, N6; том XV стр. 72-73.
към текста >>

58. 5. ПЕНТАГРАМ

Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива на човека: вкус, мирис, осезание, слух и виждане.
Този брат не е музикант, а астроном, но любознателен и с буден дух. Учителят, който тогава започва да оформя отделните части от упражненията на Паневритмията , веднага откликва на това красиво желание и подготвя „Пентаграм" със съответна музика и движение. В 1927 г. след построяването на салона на Изгрева и свършването на събора , Беинса Дуно показва стъпките и движенията на Пентаграма , но приятелите не могат да ги схванат и Учителят ги отлага за по-късно време, което дойде през пролетта на 1938 г. След научаването от нас, децата на „Слънчеви лъчи" ние научихме и показахме „Пентаграм" на възрастните братя и сестри след свършване на Паневритмията. Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива на човека: вкус, мирис, осезание, слух и виждане. Той е носител на петте добродетели : Любов , Мъдрост , Истина , Правда и Добродете л - качества , необходими за излизането на човечеството от Петата, арийска раса и влизането му в Шестата, светеща раса на Любовта. Чрез изиграването на Пентаграма, петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел се раздвижват и оживяват в човека и почват да работят, да изграждат духовното му тяло. Още в 1896 г. Учителят получава картината на черно-белия Пентаграм, на върха на който е главата на Христос. Тази картина не е известна на никого от древните учени.
към текста >>

Учителят получава картината на черно-белия Пентаграм, на върха на който е главата на Христос.
След научаването от нас, децата на „Слънчеви лъчи" ние научихме и показахме „Пентаграм" на възрастните братя и сестри след свършване на Паневритмията. Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива на човека: вкус, мирис, осезание, слух и виждане. Той е носител на петте добродетели : Любов , Мъдрост , Истина , Правда и Добродете л - качества , необходими за излизането на човечеството от Петата, арийска раса и влизането му в Шестата, светеща раса на Любовта. Чрез изиграването на Пентаграма, петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел се раздвижват и оживяват в човека и почват да работят, да изграждат духовното му тяло. Още в 1896 г. Учителят получава картината на черно-белия Пентаграм, на върха на който е главата на Христос. Тази картина не е известна на никого от древните учени. По-късно в 1922 г. той поставя пред горницата в Търново новия Пентаграм, нарисуван от американския художник Шлятер, в зенита на който - Върха на Истината, е поставен образа на Учителя с разтворени настрани ръце, с които благославя цялото човечество. Това е емблемата, хоругвата на хората, които се стремят към Шестата раса. Пентаграмът представлява човекът с разкрачени крака и разтворени ръце - гледана Пентограмата в анфас - насреща.
към текста >>

59. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Светослав Няголов I. ВЪРХОВЕТЕ НА ПЕНТАГРАМА

Четвъртият връх на човешкото развитие е върхът Тавор, висок - 561 м., на който Христос се преобрази пред учениците си, разговаря се с Мойсей и Илия и начерта пътя на човечеството в неговото развитие през петата и шестата раса.
Връх Мория в Пентаграма е разположен на мястото на върха на Любовта - (2), където се намира свещеното око на Мъдростта, виждащо всичко.Там Аврам издържа отлично своя труден изпит и става родоначалник на човечеството . Повдигането му започва с добродетелта , а развитието и размножаването му - с върха на Любовта. При развитието си човечеството достига до третия връх на Синайската планина, който съвпада с върха на Мъдростта в Пентаграма - (3). Там се изявява Божията Мъдрост, необходима за тогавашния етап на развитие на човечеството. Тук хората се спънаха и не можаха да изпълнят Божиите заповеди, дадени чрез Мойсея, и досега не могат да оправят живота си, объркан от многобройните им отклонения и престъпления, извършени от тях. Четвъртият връх на човешкото развитие е върхът Тавор, висок - 561 м., на който Христос се преобрази пред учениците си, разговаря се с Мойсей и Илия и начерта пътя на човечеството в неговото развитие през петата и шестата раса. Този връх в развитието на човечеството съвпада с върха на Правдата (5), която като дойде на Земята, ще затопли сърцата на хората и те ще станат носители на Божията Любов. С нея хората ще се отопляват в шестата раса. Петият връх е Голгота - най-високия духовен връх, на който Христос беше разпънат. Той даде велик пример на саможертва за повдигането на цялото човечество, паднало до допустимо най-ниското стъпало от своето развитие. Неговата кръв, пролята на Голгота, се вля в еврейската и голяма част от евреите се преобразиха и станаха негови ученици.
към текста >>

Петият връх е Голгота - най-високия духовен връх, на който Христос беше разпънат.
Там се изявява Божията Мъдрост, необходима за тогавашния етап на развитие на човечеството. Тук хората се спънаха и не можаха да изпълнят Божиите заповеди, дадени чрез Мойсея, и досега не могат да оправят живота си, объркан от многобройните им отклонения и престъпления, извършени от тях. Четвъртият връх на човешкото развитие е върхът Тавор, висок - 561 м., на който Христос се преобрази пред учениците си, разговаря се с Мойсей и Илия и начерта пътя на човечеството в неговото развитие през петата и шестата раса. Този връх в развитието на човечеството съвпада с върха на Правдата (5), която като дойде на Земята, ще затопли сърцата на хората и те ще станат носители на Божията Любов. С нея хората ще се отопляват в шестата раса. Петият връх е Голгота - най-високия духовен връх, на който Христос беше разпънат. Той даде велик пример на саможертва за повдигането на цялото човечество, паднало до допустимо най-ниското стъпало от своето развитие. Неговата кръв, пролята на Голгота, се вля в еврейската и голяма част от евреите се преобразиха и станаха негови ученици. Това е най-великата жертва, известна на Земята, направена от Христа за благото на цялото човечество. Голгота е върхът на Истината (1), с който човек в страданията си винаги прави връзка с Бога. С използването на силите, които изтичат от тези пет върха, човек може да развие своите чакри, дарби и способности за дълбок, осмислен духовен живот.
към текста >>

Четвъртият връх в нашето развитие е Правдата (върхът Тавор) (5), където Христос повишава Своите намалени 78 милиона пъти вибрации и става светъл като Слънцето.
Най-хубавият проводник за разпространяване на Божествените идеи и новото учение е въздухът. Мъдростта в човека е право пропорционална на неговите възможности да възприема и използва напълно праната, която така обилно му поднася въздухът. Така се придобива голяма физическа сила и всестранни духовни способност и - не преривна връзка с Бога. Когато хората решат да служат и изпълняват Волята Божия, Бог премахва кармата им и им дава най-хубави условия за развитие. Карма има само за тия, които не слушат Бога - не изпълняват Неговата воля. Четвъртият връх в нашето развитие е Правдата (върхът Тавор) (5), където Христос повишава Своите намалени 78 милиона пъти вибрации и става светъл като Слънцето. Насочваме върха на Правдата напред, хващаме с дясната ръка върха на Добродетелта, а с лявата върха на Мъдростта и казваме: „ В изпълнението Волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа. " (3 пъти) При усилена и сериозна работа ние може да преминем през седемте нива на Правдата и да се свържем с ангелската йерархия на Началствата, наречени Същества на „Божествената правда и свобода в света". Те управляват далака в човека и той се разстройва и увеличава, когато човек наруши принципа на Правдата в себе си. Началствата носят абсолютната Божия Правда, която ще стопли и загрее хората, ще стопи всичките недоразумения и премахне всяка неправда в живота ни. Правдата, изявена на Земята е предвестник на шестата раса.
към текста >>

Учителят при една беседа на Общия клас говори за сказката, която Христос изнася върху блаженствата, и се обръща към сестра Белева и брат Белев, и ги кара да си спомнят какво още Христос е говорил за блаженствата, което не е написано в Евангелието, понеже те са присъствали на тази сказка.
Стотици и хиляди пъти ние сме минавали през петте върха на Пентаграмът: убивали са ни, горили са ни на клади, хвърляли са ни на зверовете, докато изработим качествата, необходими да станем братя и сестри, да присъстваме в школата на Великия Учител - Беинса Дуно, на Бога, и да съставлявяме земната аура на Учителя - необходимо условие за предаване на Словото Божие на човечеството. Преди 2000 години ние сме били онези евреи от тълпата, които са викали за Христа :"Разпни го! " Но когато част от неговата кръв прониква в нас, ние се пробуждаме за един нов живот и ставаме негови верни последователи. Всички римляни, които нанасят 80000 удара на Христа в Преторията, стават негови верни последователи. На всекиго, който го удря веднъж, му се схваща ръката, намества се умът му и той не може да го удари вече втори път. Учителят при една беседа на Общия клас говори за сказката, която Христос изнася върху блаженствата, и се обръща към сестра Белева и брат Белев, и ги кара да си спомнят какво още Христос е говорил за блаженствата, което не е написано в Евангелието, понеже те са присъствали на тази сказка. Те правят усилия, но нищо не могат да си спомнят. Тогава ние всички сме станали ученици на Христа и Учителя, и винаги сме участвали в общите големи братски начинания, провеждани на Земята. Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива в човека: вкус, мирис, осезание, слух и външно виждане. Учителят получава картината на Пентаграмът във видение през 1898 г. и работи усилено с нея.
към текста >>

Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива в човека: вкус, мирис, осезание, слух и външно виждане.
Всички римляни, които нанасят 80000 удара на Христа в Преторията, стават негови верни последователи. На всекиго, който го удря веднъж, му се схваща ръката, намества се умът му и той не може да го удари вече втори път. Учителят при една беседа на Общия клас говори за сказката, която Христос изнася върху блаженствата, и се обръща към сестра Белева и брат Белев, и ги кара да си спомнят какво още Христос е говорил за блаженствата, което не е написано в Евангелието, понеже те са присъствали на тази сказка. Те правят усилия, но нищо не могат да си спомнят. Тогава ние всички сме станали ученици на Христа и Учителя, и винаги сме участвали в общите големи братски начинания, провеждани на Земята. Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива в човека: вкус, мирис, осезание, слух и външно виждане. Учителят получава картината на Пентаграмът във видение през 1898 г. и работи усилено с нея. В този вид, даден ни от Учителя със своите знаци и картини, Пентаграмът не е известен на никого от древните учени и е идеално средство за подпомагане на учениците в трудния им път за възприемане на Словото и достигане на съвършенството. При срещата на Веригата през 1911 г., на която присъстват 32-ма души, Учителят раздава на всеки участник по едно печатно копие от картината на Пентаграмът с размер 1 метър на 0,5 метъра. На върха на Пентаграмът е нарисуван образът на Христа.
към текста >>

Чрез Пентаграмът, обърнат с образа на Христос надолу, в неговия дом идват всички адови сили от центъра на Земята и изведнъж се събужда цялата му карма, събрана от вековете, за да я изплати в кратък срок.
От този ден всичките му работи тръгват наопаки. Започва да губи в търговията, с която се занимава. Членовете на семейството му се разболяват и накрая се запалва къщата му и едва я спасяват от пълно изгаряне. Отива при Учителя и му казва за злощастията, които са го сполетели след занасянето на Пентаграмът в дома си, и Му иска обяснение. Учителят му казва: „Брат, иди да видиш как си поставил Пентаграмът на стената." Той отива в стаята си и вижда, че картината на Пентаграмът е закачена с върха надолу. Чрез Пентаграмът, обърнат с образа на Христос надолу, в неговия дом идват всички адови сили от центъра на Земята и изведнъж се събужда цялата му карма, събрана от вековете, за да я изплати в кратък срок. Той веднага оправил Пентаграмът с Христос нагоре и от този ден животът му рязко се променил в положителна посока и страданията изчезнали от дома му. На Събора през 1922 г. Учителят поставя в горницата една цветна картина с изображение на Пентаграмът, с размери 1.80 -1.38 м, изработен с бледи бои от художника Шлятер. Това е същият този ученик на Учителя, с когото Той е работил, когато е бил като студент в Америка. През 1895 г.
към текста >>

Той веднага оправил Пентаграмът с Христос нагоре и от този ден животът му рязко се променил в положителна посока и страданията изчезнали от дома му.
Започва да губи в търговията, с която се занимава. Членовете на семейството му се разболяват и накрая се запалва къщата му и едва я спасяват от пълно изгаряне. Отива при Учителя и му казва за злощастията, които са го сполетели след занасянето на Пентаграмът в дома си, и Му иска обяснение. Учителят му казва: „Брат, иди да видиш как си поставил Пентаграмът на стената." Той отива в стаята си и вижда, че картината на Пентаграмът е закачена с върха надолу. Чрез Пентаграмът, обърнат с образа на Христос надолу, в неговия дом идват всички адови сили от центъра на Земята и изведнъж се събужда цялата му карма, събрана от вековете, за да я изплати в кратък срок. Той веднага оправил Пентаграмът с Христос нагоре и от този ден животът му рязко се променил в положителна посока и страданията изчезнали от дома му. На Събора през 1922 г. Учителят поставя в горницата една цветна картина с изображение на Пентаграмът, с размери 1.80 -1.38 м, изработен с бледи бои от художника Шлятер. Това е същият този ученик на Учителя, с когото Той е работил, когато е бил като студент в Америка. През 1895 г. Шлятер, по професия обущар, започва изведнъж да лекува болни хора - до 15 000 души на ден, само с магнетизъм - докосване и милване на хората.
към текста >>

А тази глава /на Христос в черно-белия Пентаграм/ показва сегашното състояние на хората, на учениците, които Го следват.
Вие сте всички в тъмнина. Целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, не сте още в светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат. Този е третият път надясно, под свещения подпис на Духа - пътят към съвършенството, той е новата епоха, новият живот. А тази глава /на Христос в черно-белия Пентаграм/ показва сегашното състояние на хората, на учениците, които Го следват. Туй е пътят. Ние означаваме Добродетелта с белия цвят, Правдата - със зеления цвят (това е материалния свят), Любовта - с розовия цвят (това е астралният свят, а в по-висшите му проявления той се губи, душата се губи в полето на Нирвана), Истината • със синия цвят, или висшето ментално поле, и Мъдростта - с жълтия цвят. Добродетелта - белия цвят, Правдата - зеления, Любовта - розовия, Мъдростта - жълтия и Истината - синия. Тия цветове, тия добродетели ще ги носите в умовете си, ще ги опитвате и ще се ползвате." Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.
към текста >>

Първият е черно-белият с образа на Христос на върха.
по нареждане на Синода полицията отива в братската вила в Търново, прави обиск и взема от живеещия там брат Стамат Михайлов всички картини, украсяващи горницата, заедно с цветният Пентаграм. Учителят казва: " Една година, преди да вземат цветния Пентаграм, аз изтеглих всички живи сили от тази картина и тя не може да ползва хората, които са я взели." Брат Любомир Лулчев научава за този обиск в колибата, отива в Търново в полицията, облечен като полковник, и освобождава картината на цветния Пентаграм и го занася на Учителя. Но Учителят повече не поставя никъде тази картина, за да се лекуват приятелите, понеже изтегли от нея всичките окултни сили. Тя остава да служи като учебно помагало на приятелите при подготовката за влизането им в шестата раса. Имаме няколко Пентаграма. Първият е черно-белият с образа на Христос на върха. Вторият е цветният с образа на Учителя, който благославя душите. Имаме музикален Пентаграм, Пентаграм в Паневритмията, създаден от Учителя по идея и предложение на брат Цочо Диков. Пентаграми, направени на златни медальони и значки с карфици за братята. А самият човек с разперени ръце и крака представлява живия Пентаграм в движение. Ние постоянно живеем в един от петте върха на Пентаграмът.
към текста >>

60. III. Биография на Елена Симеонова

Светозар Няголов

По интуитивно виждане се знае, че по времето на Христа той е бил Симеон - Петър, който създаде църквата.
Учителят е дал нареждане за промяна на ситуацията. Един час след тяхното прибиране, в двора на дома на Борис влиза запъхтян, идващ от село Мърчаево, Симеон Костов и казва на Борис, че иска да говори с Учителя. Борис му отговаря, че Учителят е вътре в стаята и че ще отиде да Го попита дали ще го приеме. Учителят дава съгласието Си и Симеон влиза при Него, целува Му ръка и казва: «Учителю, елате в Мърчаево. Давам Ви къщата, имота и децата си, на Ваше разположение.» Учителят отговаря: «Добре.» Симеон Костов се сбогува с Него и се връща в дома си. По интуитивно виждане се знае, че по времето на Христа той е бил Симеон - Петър, който създаде църквата. Учителят веднага изпраща сестрите Стойна Кондарева и Юрданка Жекова в с. Мърчаево, да проучат положението и да Му докладват. Те се връщат вечерта и Му обясняват ситуацията и Учителят решава да не отива в дома на Симеон Костов, който е в центъра на селото срещу кръчмата, а в дома на брат Темелко Стефанов, който е по-подходящ за Неговото пребиваване. (Преди две хиляди години Христос е направил тайната вечеря в дома на преродения сега брат Темелко.) Близо до дома на брат Темелко Учителят намира и заедно с приятелите каптира «Извора на Доброто» и «Извора на Здравето». Посещава с приятелите големия топъл извор в съседното село Рударци, откъдето селяните взимали топла вода, перяли дрехите си и се къпели.
към текста >>

(Преди две хиляди години Христос е направил тайната вечеря в дома на преродения сега брат Темелко.) Близо до дома на брат Темелко Учителят намира и заедно с приятелите каптира «Извора на Доброто» и «Извора на Здравето».
Давам Ви къщата, имота и децата си, на Ваше разположение.» Учителят отговаря: «Добре.» Симеон Костов се сбогува с Него и се връща в дома си. По интуитивно виждане се знае, че по времето на Христа той е бил Симеон - Петър, който създаде църквата. Учителят веднага изпраща сестрите Стойна Кондарева и Юрданка Жекова в с. Мърчаево, да проучат положението и да Му докладват. Те се връщат вечерта и Му обясняват ситуацията и Учителят решава да не отива в дома на Симеон Костов, който е в центъра на селото срещу кръчмата, а в дома на брат Темелко Стефанов, който е по-подходящ за Неговото пребиваване. (Преди две хиляди години Христос е направил тайната вечеря в дома на преродения сега брат Темелко.) Близо до дома на брат Темелко Учителят намира и заедно с приятелите каптира «Извора на Доброто» и «Извора на Здравето». Посещава с приятелите големия топъл извор в съседното село Рударци, откъдето селяните взимали топла вода, перяли дрехите си и се къпели. Учителят и приятелите насядали около извора на почивка и разговор, където от широка тръба течела горещата вода. Учителят се обърнал към ръководителя на братството в село Мърчаево Петър Киров и поискал той да Му даде чаша вода.' Петър налива вода и Му я подава. Учителят пие 3 глътки вода и казва: «Хубава е тази вода» - и след това излива останалата вода на земята. Пожелава втори път да пие от топлата вода, отпива 3 глътки и казва: «Много хубава е тази вода» - и излива останалата в чашата вода на земята.
към текста >>

61. 4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.

Умело съставените учебни програми както в мъжките, така и в девическите училища, са подчинени главно на изграждането у възпитаниците на един проамерикански буржоазен мироглед, на едно виждане за света и живота, проникнато от благоговение пред американската (и въобще западна) култура и нихилизъм по отношение на националната ни култура и достойнство, както и по отношение на руското влияние у нас.
4.2. Отношение към социализма Протестантските секти в България. София, Партиздат, 1972, с. 78-84. Реакционната идейно-политическа насоченост е пронизвала цялата дейност на методистите у нас. Тя е характерна както за различните им форми за широка работа сред населението, така и за духа на възпитанието в различните им училища. Обявявайки се уж против прокарването на каквато и да било политика в работата на училищата, мисионерите-методисти и техните поддръжници в страната са се обявявали фактически против всякаква политика, която на тях и на управляващите не е била изгодна, като неуморно и наистина методично са работили за прокарване на проамериканската политика, за възпитанието на младежта в нейния дух. Умело съставените учебни програми както в мъжките, така и в девическите училища, са подчинени главно на изграждането у възпитаниците на един проамерикански буржоазен мироглед, на едно виждане за света и живота, проникнато от благоговение пред американската (и въобще западна) култура и нихилизъм по отношение на националната ни култура и достойнство, както и по отношение на руското влияние у нас. Тъкмо поради това американският начин на възпитание и методистките американски училища е допаднал особено много и на царския двор, който не само е покровителствувал и подпомагал, но е предпочитал чуждите мисионерски училища пред българските. Още Батенберг през 1881 г. по повод съгласието си да открие Ловешкото американско училище (училището е открито през 1882 г.) е показал добре това предпочитание. В разговора си по този повод със Ст. Томов и Д.
към текста >>

Защото думите на Христос се обявяват единствено за думи на възход и живот (Заб.
Пак там, с. 169.) Шестте работни дни на седмицата се обявяват в методистките песни за дни на грижи, мъки, страдания и страхове (Заб. Пак там, с. 15, 17 и др.), а денят за молитвено общение с бога за единствено светъл и красив ден. В този ден човек не само си отдъхва от бремето на труда и грижите, но има възможност единствено да се отдаде на това, което отговоря на неговата природа и призвание, да потърси единствения път за избавлението си, за своя възход към истинския живот и истинско щастие. Защото думите на Христос се обявяват единствено за думи на възход и живот (Заб. Вж "Духовни песни", с. 15.), вярата в Бога - за единствен път към щастие (Заб. Пак там, с. 131 и др.) към радост (Заб. Пак там, с.
към текста >>

111.) Още по-очебиещи в това отношение са онези моменти от "духовните песни", в които Христос се обявява не само за опора на нравствената чистота, но и за "слънце на правда и залог за мир" (Заб.
Сърцевината на този възглед е отричането на възможността нравствеността да вирее без религията и човек да бъде нравствен без вярата в Бога. За истински нравствен се обявява само който искрено и дълбоко вярва в Бога, а невярващият се разглежда като естествена жертва на порока, като склонен към всякакъв род падения. Страхът от Бога се издига като единствена сигурна опора против безнравствеността. "И блажен е кой се бои, всякога от Господа: не е склонен към лъжи, чист е в своите дела" (Заб. Пак там, с. 111.) Още по-очебиещи в това отношение са онези моменти от "духовните песни", в които Христос се обявява не само за опора на нравствената чистота, но и за "слънце на правда и залог за мир" (Заб. Пак там, с. 22.), даже за някакво предстоящо освобождение на нашия народ! Ето например какво се казва в 312-а песен: "О, Господи, кога ли народа щеш спаси? - Докрай ли грях, неправда? Докрай ли мощния земи ще граби с кривда - все зло, нещастия?
към текста >>

62. 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА И СЪГЛАШЕНИЕТО СЛЕД ВОЙНАТА; 5.1. МИРЪТ СЛЕД ВОЙНАТА 1914-1918 г.

В ИСТИЯ ЧАС: Неделна беседа; 14 юлий, 1918 г.

Тя дава условия и възможности на всички хора да се учат... ... Христос казва: "Духът Свети ще ви научи в истия час." Това се иска днес от всички хора.
Ако имаш душа и дух, ще имаш и чувства, и мисли, и постъпки. "Духът ще ви научи". Това значи, че хората са дошли на земята да се учат. Радвайте се, че има кой да ви учи. Необятна е вселената. Тя дава условия и възможности на всички хора да се учат... ... Христос казва: "Духът Свети ще ви научи в истия час." Това се иска днес от всички хора. Когато Духът ви научи, какво трябва да правите, тогава светът ще се радва на добри синове и дъщери. Тогава светът ще се радва на добри проповедници и учители, на добри управници, съдии и др. Не дойде ли Духът да научи хората, какво да правят, не може да се говори за никакво възпитание. За дресировка може да се говори, но не и за възпитание. Влезе ли Духът в майката, тя ще разполага с нови методи за възпитание.
към текста >>

Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане.
Как ще познаете присъствието на Духа? - Когато се чувствувате силни по мисъл и по чувства, това е присъствието на Духа във вас. Когато сте тъжни, скръбни, обременени, и скръбта ви се смени с радост, това е Духът, Който ви е въздействувал. Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Трябва ли сегашният човек да се блъска в стените на съмненията и да се заблуждава? Христос казва: "Дух Свети ще ви научи на всичко." Под думата "всичко" разбираме, че Той ще научи хората, как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ.
към текста >>

Христос казва: "Дух Свети ще ви научи на всичко." Под думата "всичко" разбираме, че Той ще научи хората, как да придобият плодовете на Духа.
Когато сте в безизходно положение и излезете от него, това е помощта на Духа. Духът следва всяка стъпка на хората, но повечето от тях са слепци, не Го виждат; някои Го напипват само, а малцина Го виждат. Дето светлината на Духа прониква, там има мисъл, разсъждение, виждане. Там е изключено всякакво съмнение и подозрение, всякакво колебание. Трябва ли сегашният човек да се блъска в стените на съмненията и да се заблуждава? Христос казва: "Дух Свети ще ви научи на всичко." Под думата "всичко" разбираме, че Той ще научи хората, как да придобият плодовете на Духа. Знайте, че Духът е реалното, на което дължите всичко. Търсете Духа във всяка велика проява и разчитайте на Неговата помощ. Мощно нещо е Духът. Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка.
към текста >>

В този смисъл, Христос е колективно същество.
Те се избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат. Те са нашите светли братя, които страдаха и се пожертвуваха за Христа. Днес те се жертвуват и за по-малките си братя, да ги спасят. "Дух Свети ще ви научи на всичко." Под думите "Дух Свети" разбираме всички светли, възвишени духове, които съставят едно цяло с Христа. В този смисъл, Христос е колективно същество. Той казва: "Светлите духове и ангелите постоянно слизат и възлизат." Те носят мир, първо на Балканските държави, а после за по-големите, най-после за цяла Европа. Иде мирът, но не скоро, защото не иде с коне, нито с биволи; пеш иде той. Когато дойде мирът, ще настане голяма радост, малки и големи ще се радват и веселят. Дух Свети иде да ви научи на всичко. Слушайте Неговия глас.
към текста >>

63. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

И Учителят му казал какво пише в Евангелието, какво е казал Христос: "Кесаревото кесарю и Божието Богу." "Ти си поел ангажимент да служиш на държавата, ще си изпълниш задължението." А другото ще оставиш провидението да го реши." В: Какво беше отношението на старите приятели, Георги Куртев?
Никой не е пострадал, нито един човек, нито една къща. Тогава туй впечатление ми направи Учителя като каза да се приберем в къщи, може би не знам, туй тогава беше. В: Баща ти е бил офицер. Как е отишъл на фронта? Д: Лично от него знам, че когато почва войната отива при Учителя да се сбогува и Му казва, че е решил да си подаде оставката. И Учителят му казал какво пише в Евангелието, какво е казал Христос: "Кесаревото кесарю и Божието Богу." "Ти си поел ангажимент да служиш на държавата, ще си изпълниш задължението." А другото ще оставиш провидението да го реши." В: Какво беше отношението на старите приятели, Георги Куртев? [негова снимка виж в "Изгревът", т. X, №№ 2-75] Д: Към кое? В: Към Учителя? Д: Ами те благоговееха. Мен ми е правило впечатление тате беше донесъл на чифлика имаха кошери - мед една тенекия, аз бях тогава не като сега, 30 кила една тенекия, нищо не беше да се занесе от къщи до Учителя.
към текста >>

Защо Учителя си замина, защо не разруши, нали туй, което да се запази, Учителят казва в една беседа, значи Той е чувствал какво ще говорят за Него и казва: "Нима Христос нямаше сила да извика ангелските легиони и да разруши не само Израел, ами и Римската империя, но Той имаше да изпълни задача и трябваше да я изпълни.
Много каза от вас в салона казват ми, тоз идва и ми казва: "Учителю, видях такъв сън, видях туй, видях онуй. Тъй казва Учителя: "Знаете ли, че много от вас, които сега ме слушате, преди 2 000 години викахте: "Разпни го, разпни го! " И сега трябва да се коригирате." Аз късно научих това нещо, разправяше го Георги Томалевски един случай. Имахме един приятел Михаил Иванов, който е във Франция. И там основава школа. Защо Учителя си замина, защо не разруши, нали туй, което да се запази, Учителят казва в една беседа, значи Той е чувствал какво ще говорят за Него и казва: "Нима Христос нямаше сила да извика ангелските легиони и да разруши не само Израел, ами и Римската империя, но Той имаше да изпълни задача и трябваше да я изпълни. Тази задача му беше възложена от невидимия свят, от върховното ръководство." На него какво му костваше? Ами той в 1917-та година във "Великите условия" казва в една беседа: "От 1945 г. в България ще се възцари Царството на труда, но аз ще си отида." Той си отиде 3 дена преди 1945 г. на 27.12.1944 г. В: Вие ми разказахте тази опитност с тази Стефка и змията.
към текста >>

Другари, довиждане!
Всички гласуват, с изключение на бригадирката на чистачките. Тя седеше на 3 стола, възрастна жена - баба Райна, която била ятачка на партизаните. И последна дума дават ми. Прието изключването. И аз отидох пред баба Райна, поклоних й се и казвам: "Бабо Райно, благодаря ти от сърце, и те поздравявам, че само ти има доблестта да кажеш това, което чувстваш. Другари, довиждане! Аз по разбиране си оставам комунист, но не червен аган комунист." И си излязох. Оттам като тръгна от 1953-та, чак до 1955-та година в района, в Градския комитет в ЦК - отиде във Върховната ревизионна комисия и навсякъде ми казват: "Не са прави, не са прави." Направих заявление на Караджов, който беше председател на контролно-ревизионната комисия и му казах: "Ваша власт е. Вие виждате, че са се изсилили. Може ли казвам за мотивировката им е идеалистични разбирания, несъвместими с доктрината на Партията. Аз няма да направя молба да бъда ревизирано от изключването ми, оставям да го утвърдите." Утвърдиха го, и веднага като се изпращат от театъра, отиват в Комитета при Румен Аврамов да му кажат да бъда освободен, тъй като заместник-директор е все пак секретна работа.
към текста >>

" В Евангелието там, когато стотника казал, Христос искал да отиде при него, за да излекуват детето му, а стотникът казал: "Не съм достоен да дойдете при мене, но учете и той ще оздравее.
" И му каза: "Ще се съблечете гол до кръста, ще копаете земята и ще си изложите гърба на слънчевите лъчи. Поработете 10-тина дена, ще видим какъв е резултата." Обаче, този човек каза: "Ама как ще държа мотика, аз не мога въобще нищо да задържам в ръцете," И наистина той така трепери. И той му каза, Учителят: "Някаква тесла. С тесличка ще копаете земята. И един- два часа ще си печете на слънце гръбначния стълб - догоре." И Учителят така, както седя, само каза: "Твоята вяра ти помогна! " В Евангелието там, когато стотника казал, Христос искал да отиде при него, за да излекуват детето му, а стотникът казал: "Не съм достоен да дойдете при мене, но учете и той ще оздравее. Както аз кажа на моите войници: Направете това и той го направи. И тогава Христос казва: "Вярата ти помогна да излекуваш детето си." И наистина след 15-16 дена този човек не напълно здрав, обаче, поизправен, без туй треперене. Той беше главата му в коленете и краката, изгърбен. Поизправен, отива си, и дава му известни нареждания там Учителя, които ги изпълни. В: Вие споменахте за дядо Ради [Ради Танчев - вж "Изгревът", т.
към текста >>

И тогава Христос казва: "Вярата ти помогна да излекуваш детето си." И наистина след 15-16 дена този човек не напълно здрав, обаче, поизправен, без туй треперене.
И той му каза, Учителят: "Някаква тесла. С тесличка ще копаете земята. И един- два часа ще си печете на слънце гръбначния стълб - догоре." И Учителят така, както седя, само каза: "Твоята вяра ти помогна! " В Евангелието там, когато стотника казал, Христос искал да отиде при него, за да излекуват детето му, а стотникът казал: "Не съм достоен да дойдете при мене, но учете и той ще оздравее. Както аз кажа на моите войници: Направете това и той го направи. И тогава Христос казва: "Вярата ти помогна да излекуваш детето си." И наистина след 15-16 дена този човек не напълно здрав, обаче, поизправен, без туй треперене. Той беше главата му в коленете и краката, изгърбен. Поизправен, отива си, и дава му известни нареждания там Учителя, които ги изпълни. В: Вие споменахте за дядо Ради [Ради Танчев - вж "Изгревът", т. XXII, снимка № 59]. Какво ще ми кажете за дядо Ради?
към текста >>

УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА из спомените на Минчо Сотиров записани от Райна Грозданова на 6.02.1939 г., Изгрев "На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно- мистично страдание.
В: Кой е генерал? Д: Генерал Папалджиков, негов съвипускник. Когато тате отказа, те викат него. Той се съгласи, стана началник щаба на армията и на 9 юни 1923 г. беше убит. УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА из спомените на Минчо Сотиров записани от Райна Грозданова на 6.02.1939 г., Изгрев "На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно- мистично страдание. Най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час, аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е един силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, и е знаел какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали?
към текста >>

И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час, аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието.
беше убит. УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА из спомените на Минчо Сотиров записани от Райна Грозданова на 6.02.1939 г., Изгрев "На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно- мистично страдание. Най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час, аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е един силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, и е знаел какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи еврейския народ и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото - с Моисеевско-Илиевият метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората, и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от копието, на което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удряне на бича, и кръст, и гвоздеи и копието с огъна на любовта, единственият огън, който може да разтопи оръжието на насилието.
към текста >>

И наистина, не можеше ли Христос, който е един силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, и е знаел какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали?
УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА из спомените на Минчо Сотиров записани от Райна Грозданова на 6.02.1939 г., Изгрев "На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно- мистично страдание. Най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час, аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е един силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, и е знаел какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи еврейския народ и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото - с Моисеевско-Илиевият метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората, и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от копието, на което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удряне на бича, и кръст, и гвоздеи и копието с огъна на любовта, единственият огън, който може да разтопи оръжието на насилието. И опитът Му излезе сполучлив.
към текста >>

Христос избра втората, и това беше един пръв по рода си опит на Земята.
Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час, аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е един силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, и е знаел какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи еврейския народ и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото - с Моисеевско-Илиевият метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората, и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от копието, на което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удряне на бича, и кръст, и гвоздеи и копието с огъна на любовта, единственият огън, който може да разтопи оръжието на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътят за спасение на онези страждущи души, за които беше дошъл.
към текста >>

И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от копието, на което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа.
Ала в тия кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час, аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е един силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, и е знаел какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи еврейския народ и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото - с Моисеевско-Илиевият метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората, и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от копието, на което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удряне на бича, и кръст, и гвоздеи и копието с огъна на любовта, единственият огън, който може да разтопи оръжието на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътят за спасение на онези страждущи души, за които беше дошъл. Христос възкръсна, и чрез възкресението си победи смъртта.
към текста >>

Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество.
Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи еврейския народ и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото - с Моисеевско-Илиевият метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората, и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от копието, на което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удряне на бича, и кръст, и гвоздеи и копието с огъна на любовта, единственият огън, който може да разтопи оръжието на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътят за спасение на онези страждущи души, за които беше дошъл. Христос възкръсна, и чрез възкресението си победи смъртта. И тъй, както в страданията Нему се разкриха тайните на миналото, така и във възкресението Той получи откровението на бъдещето." В: Много е хубаво. Д: Това е единствения ми спомен от леля. Това е от неговите спомени на моя баща от Балканската и Европейската война.
към текста >>

Христос възкръсна, и чрез възкресението си победи смъртта.
И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от копието, на което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удряне на бича, и кръст, и гвоздеи и копието с огъна на любовта, единственият огън, който може да разтопи оръжието на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество. Така Той откри пътят за спасение на онези страждущи души, за които беше дошъл. Христос възкръсна, и чрез възкресението си победи смъртта. И тъй, както в страданията Нему се разкриха тайните на миналото, така и във възкресението Той получи откровението на бъдещето." В: Много е хубаво. Д: Това е единствения ми спомен от леля. Това е от неговите спомени на моя баща от Балканската и Европейската война. И той, не зная кой, мисля, че Учителят му е казал да подреди тези неща, за да се запазят с всички преживявания негови лични и на заобикалящите го и войниците, и военните действия и той го написа така, както го е преживял с тези окултно-мистични преживявания и го занася на генерал Иван Вълков - министър на войната. В: През време на Сговора?
към текста >>

пише: "Вие сте сега при планината, където израилтяните слушаха гьрмовете на Бога." Д: А-а-а, това е превод, същото нещо е, както израилтяните, когато Мойсей, Христос отиват на планината Синай.
И тогава, когато ги погребвали тези, разправяше неговия адютант капитан Александър Игнатиев, че видяхме за пръв път командира да плаче. Сълзи каза като на дете му текаха от очите. Аз не съм го виждал моя баща, мама почина, брат ми тъй, а тогава плаче. В: Това е наистина посвещение. Той на 6.01.1917 г. пише: "Вие сте сега при планината, където израилтяните слушаха гьрмовете на Бога." Д: А-а-а, това е превод, същото нещо е, както израилтяните, когато Мойсей, Христос отиват на планината Синай. В: Сега от 2.03.1917 г. Учителят пише: "Цялата Земя е един обширен фронт на физическото поле, дето стават състезанията на духовния свят. Това е една велика арена на състезаващите се души." Д: Един път, аз даже едно съм написал със стихове. Учителя каза: "Земята е училище. Тука каза, се минава основното образование, което е най- мъчно.
към текста >>

И често, неприятели както казва Христос, ще бъдат домашните.
В: По-нататък от 10.07.1917 г. Той споменава: "Господ е на всяко място. Той ръководи съдбините на всички народи." Интересно ми е, че понеже баща ви е на фронта, после е на заточение, заложници, и на всяко место просто дава неща, които са Космически истини. От 28.09.1917 г. Той казва: "Често човек от своите ближни пострадва повече, от колко от чуждите. И често, неприятели както казва Христос, ще бъдат домашните. Но това е карма, съдба на миналото. С много страдания човек трябва да изкупи греховете на миналия си живот. Д: Ами да. Аз имам един случай, когато реших да се задомя. Беше 1930 г., казах му тате, той каза: "Учителя ще го разреши, отнеси се до него." И аз отидох и Му казах, тъй и тъй.
към текста >>

64. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

И когато се сбогувах, аз отидох, поклоних се пред баба Райна и й казах: "Бабо Райно, благодаря ти от сърце, че единствена беше ти, която каза това, което чувстваш." - "Довиждане другарю!
Само една жена, профотговорника на чистачките, баба Райна. - "Кой е против? " И тя вдига ръка. Казват: Защо си против изключването на другаря Сотиров? " И тя казва: "Аз не мога да се съглася да бъде изключен от Партията най-добрият човек, най- добрият служител и най-добрият партиец от театъра." Това са думите на баба Райна. И когато се сбогувах, аз отидох, поклоних се пред баба Райна и й казах: "Бабо Райно, благодаря ти от сърце, че единствена беше ти, която каза това, което чувстваш." - "Довиждане другарю! " И си излязох. Та така ми приключи членуването. А преди да бъда член в Партията, след като се върнах от мобилизация 1944 г., ноември месец, много настояваха, бях в печатницата, настояваха да стана партиен член. Този същия Александър, който стана партиен член и искаше да ме изключва и да ме праща в Белене, идва и ми казва: "Ний знаем какви ти са разбиранията, но ще станеш партиен член" Аз му казах: "Сашо, не ми е удобно. Много те моля, не ме насилвай!
към текста >>

Помня, ние ходихме да видим, помня на Христос един голям портрет имаше... туй помня като деца ми е останало в паметта.
В: Не е записал никой. Д: Добрата молитва е дадена 1914 г, на събора във Велико Търново. Помня пейките, високи дървета, горе стаичката, където влизаха да внасят и десятък и туй. Учителят казваше: "Горницата". Там стаичка беше. Помня, ние ходихме да видим, помня на Христос един голям портрет имаше... туй помня като деца ми е останало в паметта. По едни стълби се качвахме в стаичката, където Учителят се уединяваше. И помня моя баща като каза: "Добрата молитва" даде Учителят, а вас ви няма." Гумнеров и Стоименов, първия Му ученик. В: Така. За десятъка щяхте да говорите. Д: За десятъка знам, че тати събираше.
към текста >>

65. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Христос ме събуди и повика чрез него.
Искам и аз да отида някога там. Искам. Неговият светъл Дух ще ме води. Той нали дойде и ме поведе „нагоре”. Пръв той ми каза: „Ти имаш хубава душа.” Той пръв и едничък, и никой друг. Струва ми се, че той е при Христа. Христос ме събуди и повика чрез него. Ковачев разбира, че не му отговарям. Че общите снимки са само радостта на пролетта. Но все таки той още вярва. Скоро ще се установи в София и - тогава. А София е хубава вече.
към текста >>

- Тук вие пишете, че Христос пак ще дойде, но не с корона и мантия, а съвременен човек.
Случи се нещо необикновено. На пишущата машина си преписвам едно стихотворение-„Той иде”. Цаню Иванов полюбопитствува от кой автор е и пр. - Мое си е, казах простичко. Очите му блескат под очилата и той го прочита още веднъж. - Тук вие пишете, че Христос пак ще дойде, но не с корона и мантия, а съвременен човек. - Да, казах, само такъв мога да го приема: човек, приятел, събеседник. Тогава Цаньо Иванов, семинариста, Цаньо с приятния тенор се приближава поверително и тихо ми казва: - Този човек е вече дошел. - Но кой, скачам аз, това което пиша тук е вдъхновение, мечта; мисля даже химера, а не... Собствено, аз не вярвам, но ей тъй, пиша си. - Не, каза Цаньо. - На земята е дошел този велик човек и то в нашата страна - един добър човек, който прилича на нас, но никак не си схожда с нас.
към текста >>

Измивам и грижливо изтеглям навитите къдрици зад ухото си, закопчавам високо блузата си и плаха тръгвам на чудното свиждане.
Някаква увереност. Сякаш стъпват нозете ми на твърда опора. И где изчезна тази унилост? На другия ден. Сякаш съм изопната струна върху добра цигулка. Измивам и грижливо изтеглям навитите къдрици зад ухото си, закопчавам високо блузата си и плаха тръгвам на чудното свиждане. Да, „Опълченска” 66. Тихо почуквам на вратата. Сама не чувам почукнах ли, или не. Повтарям още веднъж, пак тъй тихо. Стоя до вратата и чак сега виждам колко е смела постъпката ми, дръзка бих казала, но вече е късно.
към текста >>

66. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Тогава, може би ще се наложи и едно свиждане с Учителя, за да вземете окончателното съдбоносно решение за живота Ви.
Леката преграда помежду ни е вече разтопена: аз Ви виждам в духовния, чувствения и физическия свят, а Вие ме виждате само в първите два. Ще кажете, че може да се засрамим, когато се видим, но оставете срамът на мене. Вие сте в безопасност, защото само от мен се иска да проява онова великодушие, което ще ме изкупи пред Бога и Вас. Нека сега със затаен дъх да дочакаме изявлението на Духът чрез Учителя, което навярно ще стане през събора. Внимавайте на всичко, което ще ни се каже, а след това ще споделим впечатленията си и ще намерим разрешението на задачата. Тогава, може би ще се наложи и едно свиждане с Учителя, за да вземете окончателното съдбоносно решение за живота Ви. Вяра - всичко ще е за добро. Според мен, обясненията, които ще ни се дадат, са от голямо значение не само за нас, но и за цялото братство, па даже и за бъдните поколения, които ще се докоснат до Новият живот. Спомняте ли си примера, разказан от Учителя, за оня ангел, дошъл на земята, за да изучи сърцето на една мома? Той носил със себе си „книгата на Живота”, чиито букви били написани със семена от плодове. Обаче, като дошъл до тази мома, унесъл се от нейните прелести и разсипал семенцата.
към текста >>

Ето го Христос.
Но защо из под тия груби мазолести ръце се ражда такава красота. Ние строим салон за беседи. Всеки помага - носи тухли, вар, вода, но най-много работят Айтоската група. Води ги прекрасния бр. Куртев -образецът в тяхната група. Ето го Христос. Той е тука. Защото, нали е казано, че „гдето са двама или трима в Мое име и Аз съм там.” А защо ни гонят? Защо са тия оскърбления по адрес на Учителя? Но в що се състои моята брънка в общата верига на това велико дело? Колко искам да добия смирението на тия мълчаливи работници, които, познават само дълга?
към текста >>

2) Зная, че Той даде своята власт на сина си, затова казвам: Добринка е Христос.
Моята квартира е великолепна за ученик. Сутерен - от стая и кухня с южно изложение към разкошна цветна градина. Там растат плодни дръвчета и най-красивите пролетни, летни и есенни цветя, посадени от изкусен градинар. Какво размишлявам за Вас? Ето: 1) Зная, че Бог се грижи за своите си, затова казвам - Добринка е сам Бог. 2) Зная, че Той даде своята власт на сина си, затова казвам: Добринка е Христос. 3) Зная, че Бог е принцип, Синът вечно живее като Дух, но и двамата са проявени чрез Учителя. Затова казвам: Добринка - това е Учителя. Ето Ви цитат - впечатление от първото Ви писмо от 24 март 1925 г.: 29 март 1925 г. неделя „Получих 500 лв. от някоя непозната жена - Добринка Емануилова.
към текста >>

И сега мога да Ви изброя някои условия, които определят нашето свиждане, но виждам Ви, че едва ли бихте ги възприели, за да ги изпълните.
” Около нас всякога има голямо число души, чийто устни ако не молба към Бога, то шепнат думи на разочарование: „Защо живея, защо живея? " И ако въобще ние трябва да просим ясновидството, това трябва да е с оная безкористна цел, да откриваме страждующите души и да им помагаме. Много от тях захапват дулото на револвера, или напиват чашата на смъртта, само защото никой не се докосва до тях да им посочи смисъла на живота, да им отговори: „Живееш за да се учиш, да растеш и познаеш светлината що свети в тъмнината...” Вие поддържате надеждата да Ви се изявя лично. Вярно е, че едно непосредно общение с Вас за мен би било цяло щастие, но заедно с това, аз ще получа заплатата си тук на Земята и за Небето едва ли ще остане нещо; а нали всички работим за съкровища, които нито молец изяжда, нито крадец отнема! Ето, Хелмира моя, предпочитам да Ви имам в духовния свят, отколкото тук. И сега мога да Ви изброя някои условия, които определят нашето свиждане, но виждам Ви, че едва ли бихте ги възприели, за да ги изпълните. Ако желаете, опитайте се да изброите някои от тях, така както Вие ги схващате и аз ще разбера потребното. Прочее, работете върху себе си и придобивайте смирението, наченки от което вече виждам у Вас и се радвам на Вашия растеж. Стремежа към грандиозното е свойствен на Вашия темперамент, но смиреното служение, застанала на последния ред, ще Ви донесе повече блага. Няколкото работи, които имаме изоставени слагам на дневен ред. За сега ще Ви съобщя само средството за предпазване, за което по-рано бях Ви загатнала.
към текста >>

67. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

От последното ни необикновено свиждане той вече не ми се обади нито чрез писмо, както правеше винаги, когато е много зает.
Предчувствувам, аз зная, че никога няма да се видим лице с лице. Защо? - Защото то трябва да бъде. Това е един метод на природата и тя знае защо постъпва тъй. 11 АПРИЛ 1927 г. Никъде не виждам Гълъба. От последното ни необикновено свиждане той вече не ми се обади нито чрез писмо, както правеше винаги, когато е много зает. Целта постигната ли е? Асавита, доволна ли си? Спасена ли съм вече. Изпратих му нова слугиня. О, тя е тъй наперена; нарича се „окултистка”, а едва ли е грамотна.
към текста >>

Водата, която Христос дава на хората ще бъде като един вътрешен живот и ще носи живот.
Да остана вярна в Школата на милия Учител, който ни учи и помага и закриля, както майка чедото си, и повече даже от майка, и повече от брат и приятел. Прилагам бележки от лекция от 6 март 1927 г. С поздрав: Хелм. Неделна лекция от 6 март 1927 г. записки Традициите са една спънка в развитието. Водата, която Христос дава на хората ще бъде като един вътрешен живот и ще носи живот. Хора, които искат материални блага винаги прибързват, както самарянката, която искала още веднага да получи живата вода. Как ще въдворим мир и любов при сегашното разбиране на хората, на братя и сестри, учители и ученици? За да се поклони човек в Дух и Истина, трябва да знае какво нещо е душа и дух. Като знае човек тия неща, той е на правия път, това е една велика култура, която съгражда, която туря в живота една здрава основа. Туй, което разсъждава, говори и мисли, това е душата.
към текста >>

Христос ако дойде, ще попита поети, художници, проповедници и пр.
Как ще въдворим мир и любов при сегашното разбиране на хората, на братя и сестри, учители и ученици? За да се поклони човек в Дух и Истина, трябва да знае какво нещо е душа и дух. Като знае човек тия неща, той е на правия път, това е една велика култура, която съгражда, която туря в живота една здрава основа. Туй, което разсъждава, говори и мисли, това е душата. А този, който свързва душата с тялото е Духът. Христос ако дойде, ще попита поети, художници, проповедници и пр. кому се кланят. Ще каже, идете и викнете този, когото сте любили и той ще даде препоръка за Вас. От него ще се заключи кой си ти. Чрез мъжа се определя характера на жената. В природата между мъжете и жените съществуват божествени отношения.
към текста >>

Как тъй ускорихте нашето свиждане?
6] „Но Бог, който утешава смирените, утеши ни с дохождането Титово.” Чак вечерта разбрах за моя велика радост, че този „Тит” не е никой друг, а брат Боев! Разказах му това съвпадение, а той загадъчно се засмя и нищо не каза. Веднага трескаво се заехме за работа - проверка на наученото без него. О, той намира, че добре сме работили и непрекъснато вика: „Браво, отлично! Браво, отлично - 6 шест.” Много се радвам, че ще пиша нещо за този „Дядо”. Как тъй ускорихте нашето свиждане? Нали искахте първом всичко да „утихне”!! Не, моята душа никога няма да утихне и ако чакате това, значи никога няма да се срещнем отблизо. О, никога да не утихне това страдание, което ни приближава към Бога, което разширява нашия кръгозор и ни прави по-човечни. - Боже, благодаря ти за Асавитиния нов дар. Прости несъвършенството ми и дай ми работа и работа, за да се отплатя за хилядите добрини, които ми правиш!
към текста >>

68. 4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Тя вече говори за скорошно свиждане.
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 4-7 ЮЛИ [1928 г.], София Отпочинах си. Получих чудесно писмо от Асавита. Тя вече говори за скорошно свиждане. Ах, трепет ме изпълня, какво ли ще стане? ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 4 юли 1928 г. Асавита, Писмото Ви ме зарадва и постави пред чудна размисъл. Коя сте Вий и кого аз ще срещна? За мястото на срещата ни поставях или Вий да дойдете у дома, или аз - у Вас (где?), или при Рилските езера.
към текста >>

Питайте Го, може би Той ще ни позволи там да направим нашето първо свиждане.
Приключвам сега писмото си, като се страхувам да погледна на това, което писах отвъд. Капнаха върху него няколко сълзи, та мастилото се поразля. Много Ви плаках и много грижи Ви създадох... Но ако не бях такава плачливка щеше ли да ме види Асавита? Да, тя търсеше другиго, за другиго милееше душата й; друг по-достоен за състрадание и обич привлече погледа Ви, но ето че трохите, които падаха от тази благословена трапеза често насищаха малката ми душица. Асавита, може ли да се срещнем в гостната стая на Учителя? Питайте Го, може би Той ще ни позволи там да направим нашето първо свиждане. Оставям на Вас, каквото Вие наредите. Позволявате ли ми да Ви изпратя тази малка ученическа снимка? Кажете, има ли някаква външна добра промяна от както ме познавате? Това е ученичката, на която Вие помогнахте и плеада Ваши достойни приятели. Дело Божие стана над мене; с чудна и крепка десница Той ме изведе от тъмно към Видело и нещо шепне на душата ми, въпреки всичко, надеждни и сладки слова за още по-светло бъдаще.
към текста >>

Спомена старите и нови философи, хвърли мост между тях, изтъкна сходство, дойде до Вечните истини и най-накрай - представи като логическа необходимост идването на нова раса, наречена от него „Светлата раса”; едно ново човечество, образувано от напреднали в света души, търсящи красота и съвършенство, или онова „Царство Божие”, за което говори Христос.
Ах, той пък говори като философ. Но как - може да го разбере дори едно дете; старият учен мъдрец с наслада ще го слуша. Изтъкна миналите стъпала на човечеството в неговия нанагорен развой. Представи расите като стъпала на човешкото развитие. Говори за бялата раса, изнесе сбито придобивките й, стремежите й. Спомена старите и нови философи, хвърли мост между тях, изтъкна сходство, дойде до Вечните истини и най-накрай - представи като логическа необходимост идването на нова раса, наречена от него „Светлата раса”; едно ново човечество, образувано от напреднали в света души, търсящи красота и съвършенство, или онова „Царство Божие”, за което говори Христос. После говори учителката Ана Шишкова [виж “Изгревът”, т. XVII, с. 325-424, сн. 66-68]. Тая скромна жена изложи своите опитности като народна учителка, с любов обрисува детето в неговата първична чистота и стремежи. С голяма похватност съумя да ни наложи убежденията си, че детето трябва да стане наша най-голяма грижа, наша най-голяма любов, че то е „бъдното поколение”, че то в същност е „грядущия наш народ”, на чието просвещение трябва да се отдадем беззаветно.
към текста >>

Учителят казал да чакаме още за нашето свиждане.
Ах, колко хубаво ехтят нашите четиригласни песни, разработени от великия Дързев. Като че ли той и сега е между нас и с камертона дирижира огромния хор, гледайки в партитурата с чистите си теменужени очи. 9 юли 1927 [1928] г. Асавита, ето Ви бележки покрай събора. Много още неща могат да се запишат, но то ще обземе много страници, а и писмото ми ще вземе образ на брошура. Учителят казал да чакаме още за нашето свиждане. Напълно съм съгласна. И аз чувствувам, че „плодът още трябва да стои на дървото”. Не се чувствувам силна да Ви срещна, нито на Резньовете, нито където и да било. (Някакво предчувствие ме спира да се видя с Асавита.) Той е заминал. Напразно днес вървях из красивите алеи на Борисовата градина, никъде не го видях.
към текста >>

А аз копнея за творчество, от което души се събуждат, души с цената на слънца... До виждане, Хелмира, душе моя!
” Видите ли? Какво изключение да Ви пиша на еднаж толкова много! Разбирам, че сте жадна за Вашата Асавита, затова толкова много Ви се дава. Но и аз съм жадна, Хелмира! Коя душа мен животворна влага ще поднесе, кой и мен към творчество ще поведе? А аз копнея за творчество, от което души се събуждат, души с цената на слънца... До виждане, Хелмира, душе моя! В. В. Асавита. 29 ЮЛИ 1928 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 29 юли 1928 г. Асавита, Вашето писмо за свиждането ни ми припомни снощния ми сън. Сънувам, че получих писмо от Вас с такова съдържание почти, както това, което прочетох - лъхащо мистична отдалеченост.
към текста >>

Асавита, Вашето писмо за свиждането ни ми припомни снощния ми сън.
Коя душа мен животворна влага ще поднесе, кой и мен към творчество ще поведе? А аз копнея за творчество, от което души се събуждат, души с цената на слънца... До виждане, Хелмира, душе моя! В. В. Асавита. 29 ЮЛИ 1928 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 29 юли 1928 г. Асавита, Вашето писмо за свиждането ни ми припомни снощния ми сън. Сънувам, че получих писмо от Вас с такова съдържание почти, както това, което прочетох - лъхащо мистична отдалеченост. Между редовете, обаче, един ред написан с жива светлина. Това писмо подобно на образи изразяваше следното: посаждане, поникване и зреене на някакво посеяно семенце; чуваше се и говор. Но аз съм печална, защото Учителят е недоволен от нашите „подвизи”. Струва ми се, че съм виновна пред Него и не смея да Го погледна.
към текста >>

Някога Христос запрети на бурята и тя спря.
На Изгрев изникнаха палатки, дървени къщички - създаде се едно малко селище. „Издъно” се мята нашия кораб - някои напускат школата. Други като зли вълци вият из кошарата, а трети с лицемерно равнодушие продължават да играят ролята на „ученици”. Всичко построено у нас до сега се чупи, кърти, потъва в неизвестност. И всеки се спасява както може. Някога Христос запрети на бурята и тя спря. Сега Учителят „не запрещава”, върви между нас мълчалив, строг и непроницаем. Всеки е свободен да избере един от пътищата на кръстопътя. Решителен миг за учениците. Някои честолюбиви недоволници, които не можаха да прокарат тук своите идеи и не постигнаха своите въжделения, се опълчиха против Учителя и взеха оръжието на гонители. Те правят тайни засади и плетат интриги.
към текста >>

69. 2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

- Утре пак ще дойда, казвам след сладката вечеря, довиждане!
Ти от Бога си ми пратена. Како ти е името да молим Бога за тебе? Да си жива и здрава, вика, и дорде живиш все добро да те найдат. А в сърцето ми, сякаш златна птичка трепти, подскача. Свечерява се. - Утре пак ще дойда, казвам след сладката вечеря, довиждане! Изпращат ме чак до улицата. На другия ден не се лутам никак, право там. Радост! Причакаха ме като Господа. Надойдоха и други бежанки, предат, цъкат с език и ме гледат с широко отворени очи: „Господ пак оди по земнята”. Те питат за целото ми име, за точния ми адрес, та со пари на них да шия, но не зная защо, оставих ги само с малкото ми име.
към текста >>

Но ето ти го, един ден апостол Павел иде отново в града, пак се залавя за своите рогозки и своята проповед за живия Христос, когото казва той, че видел е с очите си.
Па лоши солунски момчиня го замеряли с камъни, били го, плювали го, нападали го с лоши думи, той все търпел, търпел. Но те се хвърляли та му скубли брадата и „длъгата коса”. И веднъж, като много му домъчнело, той извикал: ,Добро да не видите, Солунски деца! ” Оттогава солунските младежи все болеят и в нищо им не върви. Веднъж толко много го били, че го умъртвили и го хвърлили в боклука на край града. Но ето ти го, един ден апостол Павел иде отново в града, пак се залавя за своите рогозки и своята проповед за живия Христос, когото казва той, че видел е с очите си. Работих няколко дена. Уших палтинята - изгладих ги, а снаха и свекърва ме прегръщат и плачат. - Ами ние шчо да ти дайме. - Нищо, казвам, моля, нищо - аз от сърце ви работих - а това за мене е всичко. Но младата ме целува по бузата и бута в ръката ми десетолевка и насълзена ми казва: - И ние от сърцето ти ги даваме.
към текста >>

70. 1. Едно столетие

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Ще се опитаме да уловим светлото ежедневие, част от многото примери из неговия живот, уловени и нюансирани от нашето виждане, ще кажем нещо и за ония отзвучавания на Неговото Слово и ще се опитаме накрая с мерена и немерена реч да изразим нашите мисли, чувства, нашата почит и благодарност, нашата обич към Учителя, Който ни показа най-светлия път и ни поднесе най-съкровения дар - Словото.
Казваме Наш и нека думата не звучи лично, Учителят е дошъл за цялото човечество. Ние ще кажем в тази монография всичко, каквото можахме да научим и преживеем за тази внушителна фигура - рядък гост на земята. Ще се спрем на онова, което влезе живо и топло не само в сърцата ни, но и в нашите умове и души през годините, когато сме били край Него и през годините, когато направихме опит да огледаме делото Му. Онова, което се разкрива пред нас представлява внушителна панорама, шеметен връх, който ни кара да губим дъх от вълнение, толкова неизмеримо е то. Нашето желание е да дадем не само вътрешния, дълбокия образ на Учителя, но и Неговото дело - ядката на учението, принципите. Ще се опитаме да уловим светлото ежедневие, част от многото примери из неговия живот, уловени и нюансирани от нашето виждане, ще кажем нещо и за ония отзвучавания на Неговото Слово и ще се опитаме накрая с мерена и немерена реч да изразим нашите мисли, чувства, нашата почит и благодарност, нашата обич към Учителя, Който ни показа най-светлия път и ни поднесе най-съкровения дар - Словото. Дано успеем в нашата задача. Когато казваме Наш Учител, ние искаме да кажем и това, че Той роденият в България си остана докрай оригинален и самобитен в Своята мисъл, поднесъл едно учение, което нямаше примеси от изток или от запад. Родният български език си остана в Неговата уста все така изразителен жив, образен и звучен. Народният бит чрез него получи ново съдържание;народната музика ново звучене и нов смисъл, многовековният опит и народната мъдрост нова светлина; а скритите възможности на българският гений нов тласък и нова сила. Онова, което ни вълнува и ни кара да се спрем и да огледаме в едри линии, годините през които Той работи и живя, е желанието да дадем образа на Учителя и да покажем духовното богатство, което Той остави на българския народ и на цялото човечество.
към текста >>

“Един е Вашия Учител, много са неговите проявления.” Учителят на Истината не говори от свое име, а от името на Единния Учител.” Затова и Христос казва: “Не дойдох моята воля да изпълня, а тази на Отца, Който ме е проводил.” Близо един век Учителя живя и работи в България.
Казва Той: “Не е било време да не съм бил с вас и няма да бъде време да не бъда”. Идеята за Учител изпълва цялата Вселена. Когато тази идея се реализира на земята тя получава своя универсален израз и озарява живота на човечеството с обилна светлина и го насища е обилна топлина. Мощна и неразривна е връзката между Учител и ученик. Учител това значи Великата Божия Мъдрост. “Един е Вашия Учител, много са неговите проявления.” Учителят на Истината не говори от свое име, а от името на Единния Учител.” Затова и Христос казва: “Не дойдох моята воля да изпълня, а тази на Отца, Който ме е проводил.” Близо един век Учителя живя и работи в България. Неговата работа беше израз на висока принципност, на съвършена любов и на голямо безкористие; на правда, на святост за благото на българския народ и цялото човечество. Пред Неговото дело, живот и образ ние заставаме, за да изразим всичката обич и почит на които човек е способен на земята, за да изразим не само нашите чувства, не и за да разкажем какво е направил Той, но и да се вдълбочим в живота Му, учението и се проникнем най-вече от живия пример и преживеем дълбоко в душата неповторимото събитие. Учителят живя учението. Той показа и доказа, че то е жизнеспособно и приложимо. Неговата сила беше там, че думи и дела се покриваха напълно.
към текста >>

71. 2. Учителят

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Фигурата на Учителя не може да се улови нито във фотографическа камера, нито с перото и виждането на историк и писател с обикновен и познат мащаб.
* * * 2. Онова, което искаме да кажем за Него не е биография, не е и история. Ние можем да направим и едното и другото - били сме Негови съвременници и имаме възможността да проследим живота и делото. Можем да съберем достатъчно сведения и данни и да направим съчинение. Тогава бихме успели да кажем всичко, но бихме пропуснали същественото, малкото, неуловимото всред голямото богатство и движение, където човек се спира развълнуван от всичко, което се открива пред очите. Фигурата на Учителя не може да се улови нито във фотографическа камера, нито с перото и виждането на историк и писател с обикновен и познат мащаб. Човек не знае откъде да започне и как да свърши, защото няма опит, няма рутина. Събитието е неповторимо и онова, което искаме да уловим с перото,пред нас се движи вихрено. Предстои ни да обхванем един необхватен свят и със скромните човешки средства да изтръгнем поне един верен и хармоничен тон, който да легне близко до душата на човека, за да му разкаже на разбран език великото, което се случи на земята - богатството, което бе свалено, не за един човек само, не за избрани само, а за всичко живо що носи дихание на живот. Пред нас е цялото идейно съкровище. Всичко е идеално подредено като в най-уредена библиотека, разграфено, светящо.
към текста >>

Причината на всичко това, лежи може би в оная непозната материя от която Той е изтъкан и от начина на Неговото виждане.
Дали е минерал, растение, животно, човек еднакво значими и близко те стоят до Него и еднакво той отговаря на техните нужди и копнежи. Всичко лежи пред Него и у него естествено, като широк вход към целия свят, който всяка минута стои открит пред Него със всичките борби, противоречия, страдания,скърби,мъки, недоразумения, престъпления. “Не бихте издържали” - казва Той “ако ви се отворят очите и видите съществуващия ужас на Земята”. Неговите нерви са непознати, необхватни за нашите мерки на издръжливост и сила. Те притежават онова, което ние наричаме чувствителност, а същевременно те притежават нещо, което не може да се окачестви - здравина и устойчивост. Причината на всичко това, лежи може би в оная непозната материя от която Той е изтъкан и от начина на Неговото виждане. Както очите на гения откриват краски и тонове там, където обикновените нищо не виждат, така и Неговият поглед обхваща несъизмеримостта на световете, вътрешната страна на човека и на живота, скритите взаимоотношения и причини. Нещата за Него получават реален и точен облик. Затова нищо не го учудва, затова Неговото снизхождение и търпимост спрямо човека е безгранично. Той не гледа и не вижда както обикновено сме свикнали да гледаме и да виждаме ние. До Неговия слух стигат всичките звуци, които изпълват Всемира, не само в тяхната хармония и величавост, а и ония, които идат отдолу, от земята, където Той е слязъл за да поднесе на човека големия дар на една Велика Любов.
към текста >>

Христос като Учител ни дава ярка идея за Него, като същество, който държи в ръцете си силата, вярата и любовта, дадени без мярка.
Всичко лежи пред този праг, където те чака Човекът, Човекът, който ще те посрещне и ще ти каже: Седнете, отпуснете се и разкажете, какво ви тежи, аз ще ви помогна. Идеята за Учител е изразена без думи. Той е този, Който ще те посрещне на прага, независимо кой си ти, какъв си ти и откъде идваш. Идеята ще говори на всички, както е говорила и на нас. В тази идея безкрайността е отляла своята сила, своята чистота, своята вяра и своята любов. Христос като Учител ни дава ярка идея за Него, като същество, който държи в ръцете си силата, вярата и любовта, дадени без мярка. Чрез тези важни принципи единствено може да се съхранява и изгражда живота. Затова и Той единствено с тях борави и гради сградата на Своето учение - една здрава и съвършена архитектурна цялост споена с най-мощната спойка - спойката на любовта, на мъдростта и на истината. От тази спойка човечеството нямаше да се освободи, защото веднаж свалена на земята, тя щеше да насити атмосферата и хората щяха да я дишат чрез въздуха, пият чрез водата и ядат чрез хляба. Учителят идва на Земята, за да дава и изпълва. Земята е изпълнена, Земята е посята.
към текста >>

72. 3. От непоръчаните

Глава 2. По следите на казаното

3. ОТ НЕПОРЪЧАНИТЕ Ако през един кратък човешки живот, би могло да се реализира някакво необикновено виждане, човек би успял да обхване света и промените, които стават в него като светкавично развиваща се драма.
3. ОТ НЕПОРЪЧАНИТЕ Ако през един кратък човешки живот, би могло да се реализира някакво необикновено виждане, човек би успял да обхване света и промените, които стават в него като светкавично развиваща се драма. Но природата се оказала крайно дискретна и пестелива при своите открития и безкрайно мудна в своите периоди. Един остров, или една планина, хълм, долина векове могат да съществуват, без да проличат промените, които стават с тях. Една река може да не измени основното си течение, но колко промени стават с коритото и бреговете. Водата не търпи големите срокове, нейният път не е нищо друго, а вечно движеща се линия, която променя терена си не за години а за дни. Движението като всепроникващ закон влече след себе си неминуеми промени, независимо от плътността и устойчивостта на материята.
към текста >>

Обикновеното човешко виждане носи един отличителен белег - статичността.
Каква ценност може да представлява тогава известна частичка от земната площ? Едно място получава известен ореол и цена поради присъствието на някакво забележително същество, което е живяло, работило, творило там. Но нима мястото този пространствен квадрат не е къс материя която неминуемо рано или късно се разпада, а заедно с това ще изчезне и цената която й сме предали? Пространствената точка по силата на този закон отдавна е загубила първоначалните географска ширина и дължина. Предадената от човека цена се разпада, както се разпадат бреговете и коритото на една река. Обикновеното човешко виждане носи един отличителен белег - статичността. Един въпрос, който се отнася до степента на съзнанието и разбирането. Раждането на кумирите и на култовете получава своята цъфтяща кулминационна в желанието и жаждата да се вградят образите в паметниците и музеите, за да им се предаде вечност. Трудно би могло да се изрази светкавичния миг, когато човешкото съзнание успее да долови несъизмеримостта на дадени измерения. На физическия свят идеята за четвъртото измерение е почти неразбрана от обикновените хора, които не владеят висша математика. Човекът не е достигнал и по други пътища до елементарното поне схващане относно тази величавост, която като идея лежи в основата на цялото Битие.
към текста >>

Заслушани в мелодията на нашето съвремие, което ни поднасяше ново виждане и нов мироглед от понятието църква предстоеше ни да изградим нов образ с ново съдържание.
Учителят не само го каза, но и го доказа като изведе човека от душните градове, за да му покаже най-величествения храм - природата. Изведе ни и живяхме тези мигове на съзерцание и самовглъбяване, защото първите трепети на онова, което наричаме духовен живот бяха преживяни именно там, в планините, всред вековните гори, покрай езерата, по планинските върхове. Всяка дума и всяка идея, която Той нахвърляше беше опитана, изживяна, приложена, за да се изпита здравата основа върху която Той градеше. Едно ново отношение се раждаше не само към природа, но и към Великата Първопричина и оттам и към човека. Формите на новата мисъл бяха чисти, свежи, здрави. Заслушани в мелодията на нашето съвремие, което ни поднасяше ново виждане и нов мироглед от понятието църква предстоеше ни да изградим нов образ с ново съдържание. Нека влезем в коя да е църква и хвърлим поглед на характерните й принадлежности. Те са на първо място кандилото, свещта и свещеника. Странно чувство би изпитал човекът, слязъл от планината, преживял там величествения миг на съзерцание, нагоре ясносиньо небе, или звездно през нощта, в подножието на върха дълбоко планински езеро, а по-надолу безкрайната панорама на вековните гори със стремително вдигнати нагоре борови върхари. Какъв мир и тишина, каква красота и чистота в която душата се потапя - истински храм неръкотворен, вълшебен. Свещта и кандилото, усещаш отдалечаваща и умираща епоха, която те докосва с ледения дъх без да събуди в новия човек някакъв свещен трепет, емоция или чувство на нещо свято - новият човек има вече нещо изработено, ново виждане, ново усещание.
към текста >>

Свещта и кандилото, усещаш отдалечаваща и умираща епоха, която те докосва с ледения дъх без да събуди в новия човек някакъв свещен трепет, емоция или чувство на нещо свято - новият човек има вече нещо изработено, ново виждане, ново усещание.
Заслушани в мелодията на нашето съвремие, което ни поднасяше ново виждане и нов мироглед от понятието църква предстоеше ни да изградим нов образ с ново съдържание. Нека влезем в коя да е църква и хвърлим поглед на характерните й принадлежности. Те са на първо място кандилото, свещта и свещеника. Странно чувство би изпитал човекът, слязъл от планината, преживял там величествения миг на съзерцание, нагоре ясносиньо небе, или звездно през нощта, в подножието на върха дълбоко планински езеро, а по-надолу безкрайната панорама на вековните гори със стремително вдигнати нагоре борови върхари. Какъв мир и тишина, каква красота и чистота в която душата се потапя - истински храм неръкотворен, вълшебен. Свещта и кандилото, усещаш отдалечаваща и умираща епоха, която те докосва с ледения дъх без да събуди в новия човек някакъв свещен трепет, емоция или чувство на нещо свято - новият човек има вече нещо изработено, ново виждане, ново усещание. Сигналите проблясват, думите кънтят и сказанието идва при тебе, за да стане всичко светло като ден и дълбоко като звездна нощ. “Всеки човек, който мисли и чувствува е запалено кандило” - казва Учителят. Защо тогава ще търсиш кандилото и свещта? Търсиш човека. Докосваш се до несъизмеримостта и като с магически жезъл истината те докосва, за да преживееш реалността и усетиш бликащия живот - топлотата на едно сърце, което чувствува и светлината на един ум, който мисли, един човек, който те разбира и откликва и ти подарява и светлината и топлината за която жадуваш.
към текста >>

Както Христос не определи посоката - нито изтока, нито запада.
То не е толкова нужно. Но ще си позволим да го кажем: Учителят нямаше църква, Той не беше платен, но животът му беше живо кандило. Той мислеше, чувствуваше и щедро разливаше и светлина и топлина. Искаше от всички хора да направи живи запалени кандила и свещи, искаше всички актьори да бъдат от непоръчаните. Всичко край Него беше живо и нестихващо движение, затова от земните форми не направи култ и не вгради учението си в ритуали, догми, вярвания, форми. Както Христос не определи посоката - нито изтока, нито запада. “Идва час, когато ще се кланяте в дух и истина.” Освободи човека и му връчи факла, сам да си свети и свободно да си избира църква и свободно да влиза и да излиза, сам да реди своя вътрешен свят да пали вътрешното си кандило и свещ, да стане сам служител Божи и помага на всички страждущи. Църква и храм беше цялата природа. Даде насоката и определи правилните отношения към този необятен свят, където имаше всичко за тялото и за душата на човека. Успя безболезнено да пререже всичките нишки на онова старо и вековно разбиране и срази най-отявления враг на човека и неговата духовна култура - фанатизма. Това успя да направи Той, като остави на разположение всичките духовни съкровища и покани целия свят.
към текста >>

73. 4. Добрата земя

Глава 3. Принципите на Учението.

Човекът я възприема малко по-различно, порасналите нужди я правят по-разбираема и по-близка Процесът е бавен, но точен, крачка по крачка човек се приближава към високия връх, силите се развиват паралелно, правопропорционални, различно е само виждането и радостта, която се увеличава.
4. ДОБРАТА ЗЕМЯ Речта звучи близка, позната, хилядолетията не я бяха докоснали. Блясъкът на истината не намаля. Разлика имаше само в съзнанието и в количеството на светлината. Съзнанието на човека с течение на времето се разширява, вдълбочава и скритата светлина става по-ярка. Човекът я възприема малко по-различно, порасналите нужди я правят по-разбираема и по-близка Процесът е бавен, но точен, крачка по крачка човек се приближава към високия връх, силите се развиват паралелно, правопропорционални, различно е само виждането и радостта, която се увеличава. Една от многото притчи на Христа звучи необикновено, звучи не както е звучала някога. По същина тя е запазила скъпоценното зърно, днес, обаче, тя се разкрива в нова по жива форма. Присъствието на Учителя прави нещата по-ясни, по-реални и някак си по-съкровени. Пред-Учителя стои личността на ученик, нещо у него вече е изработено, да разбира и да вниква в съдържанието на Словото и да намери там нови и скрити залежи. Нещата се разкриват по нов начин, придобил е при това навика да разлиства ухаещия цвят за който неудържимо е копнял през годините на изгнанието.
към текста >>

Христос внимателно го скри в притчата за “Добрата земя”.
Добрата земя, това е любовта. Да приемеш семето и да дадеш плод стократно. Хиляди години да ме слушате, нямате ли любов, нищо няма да придобиете.” Копнежът е назрял. Ученикът - човекът на новото копнее за “добрата земя” в която като падне семето да не бъде зобано от птиците, да не се задуши в тръните, да не изсъхне на камъка, поради липса на влага, а да падне на черната бразда, пръхкава и влажна, да изгние, да се разпукне, да прорасте, да цъфти, да зрее и да даде плод. Всичко това крие в себе си цяла космогония, целия ученически замисъл, тайната на живота, магическия жезъл и вътрешното съдържание на онова, което се нарича окултно познание. Христос внимателно го скри в притчата за “Добрата земя”. Учителят го разля в цялото си учение като голяма река надлъж и нашир, проникнала целия живот на човека, за да напои “добрата земя”. Останалото зависеше от ученика. Любовта се проявяваше и изявяваше в пълнота, защото какво беше тя?... Добрата земя, която даваше плод стократен. Любовта беше почва, където никнеха, растяха и даваха плод всичките добродетели.
към текста >>

74. 1. Новата светлина

Глава 4. Мъдростта

Христос не отговори на Пилат, и никой преди Него и след Него не би му отговорил.Той не каза: истината е тук или там.
Всички философи, гении, светии, Учители на човечеството са целели само това - истината. Много философски системи, много школи и учения в миналото и сега са съществували и всички те са имали предвид пак нея - истината. Отявленият въпрос за истината не е бил зададен само от Пилат навремето в преторията. Много хора до ден днешен се питат: къде е тя? Висок и недостъпен връх е истината за обикновените хора. Христос не отговори на Пилат, и никой преди Него и след Него не би му отговорил.Той не каза: истината е тук или там. Защото тя бе еднакво далеч и близко, еднакво достъпна и недостъпна. Истината бе онова, без което не може да се живее. Само истината дава насока на живота. Общата насока на всички движения във Вселената се дава от истината. Тя е най-реалното нещо, което лежи в основата на живота” казва Учителят.
към текста >>

Новото носи нова светлина, специфична, пригодена, нагодена за нашето време, за нашите нужди, за нашето виждане.
Къде лежи истинското определение, къде е този неизчерпаем извор, който насища нашия свят, нашите очи и ни подарява най-великото - свободата да се движим на физическия свят леко, приятно, чудесно. В часове на съзерцание само ние се докосваме до великото на този дар, за да се върнем оттам окрилени, че само тя може да ни разкрие онова, което напразно сме търсили в безброй страници. Спонтанно идваме в досег с новото, а новото това значи - светлина. Би трябвало да й предадем качественост, при все, че светлината е определено и точно понятие. Прави нещата видими, разбрани, близки. Новото носи нова светлина, специфична, пригодена, нагодена за нашето време, за нашите нужди, за нашето виждане. Светлината е различна, тя има различен волтаж. Какво е било в миналото, какво е било вчера, какво ще бъде утре за нас няма никакво значение, за нас е важен днешния момент. Пригодена ли е светлината за нас, ще отговаря ли тя на нашите нужди, ще ни помогне ли да намерим пътя през гъстата гора и тъмната нощ, тъмната и студена нощ на нашето столетие - нашето бурно и преходно столетие. Един лъч от тази светлина прави нещата видими, разбрани, озарявайки помръкналите небеса и очертавайки бледата ивица на изток, признак за идващото утро. Няма човек на Земята, който да няма нужда от истината.
към текста >>

75. 6. Новата мисъл

Глава 4. Мъдростта

Той долавя скрития живот и смисъл на всички явления и процеси, като достижими неща за неговото вътрешно виждане.
6. НОВАТА МИСЪЛ Велик момент от живота на човека се смята, когато той е бил осеян с първата мисъл. Откриването ума и мисълта бележи епоха, когато той вижда обективния свят не само с помощта на сетивата си. Той долавя скрития живот и смисъл на всички явления и процеси, като достижими неща за неговото вътрешно виждане. По такъв начин той се домогва до възможности, които по • един чуден начин щеше да му разкрие реалността. Бавно, естествено и строго методично той се домогва до блестящите съкровища, които наричаме познание. Скритата причина стига до неговото съзнание, явленията получават своя строен ред и хармония и той разбира, че чудесата не са били чудеса, стихиите не са толкова страшни, защото той - човекът може да намери средства не да се пребори с тях, но да се предпази от тях и да използува скритата им мощ. Над всичко имаше нещо, което беше по-силно, едно оръжие с което природата го беше въоръжила и с любов му го беше връчила, за да победи всичките си злополучия и беди за да излезе на двубой дори и със стихиите, оръжие и ключ с който можеше в последна сметка да открие всичките тайни в които беше потопен. И този магически ключ не беше в някоя далечна и недостижима страна, не беше заключен в някакъв чертог на магесник, не беше и шеметен върх, а стоеше изумително близко до човека, здраво закотвен и заключен, защитен по всичките правила на изкуството в една здрава коруба, каквато представляваше черепа, а вътре в него нещо страшно устойчиво наречено мозък.
към текста >>

Нова мисъл прониква в ума на човека, нова светлина го облива, хоризонтите се разширяват, променя се неговото мислене, оттам и неговото виждане.
Двата свята външния и вътрешния представляват едно цяло, нужно беше само те да бъдат разграничени, по отделно проучени и в последствие синтезирани. Защото, какво е тялото без дух, както и дух без тяло? И както не можем да отречем живота на тялото, така също не можем да отречем и живота на духа. Проникнала веднъж човешката мисъл в тайните на природата, нямаше да се задоволи, докато не се домогне и до тайните на живота - сложния живот на душата, на сърцето, на духа, където нещата лежаха реални както и на физическия свят. Тогава идва акордирането, настройването на най-финия инструмент човешкия ум, според законите на висшата хармония. Нова мисъл прониква в ума на човека, нова светлина го облива, хоризонтите се разширяват, променя се неговото мислене, оттам и неговото виждане. Тогава човек се домогва до правата мисъл, чрез която вижда нещата в техния чист първообраз. И както тогава, когато човешкият ум открива обективната истина в материалния свят бележи епохален миг, така също епохален е и когато се докосва до духовния свят, за да прави своите открития, момент, когато тайната на живота стои ярка и недвусмислена пред вътрешния поглед на човека. Въпрос не става вече дали съществува или не Велика Разумност, която направлява с еднаква любов и сила и физическия и духовния живот на човека. Изживеният процес прилича на новораждане. Трудно може да се изрази с обикновената човешка реч великото, което се случва с човека, затова и Христос навремето казва на Никодим: “Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните.” “Може ли стар човек да влезе наново в утробата на майка си и да се роди втори път?
към текста >>

Трудно може да се изрази с обикновената човешка реч великото, което се случва с човека, затова и Христос навремето казва на Никодим: “Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните.” “Може ли стар човек да влезе наново в утробата на майка си и да се роди втори път?
Нова мисъл прониква в ума на човека, нова светлина го облива, хоризонтите се разширяват, променя се неговото мислене, оттам и неговото виждане. Тогава човек се домогва до правата мисъл, чрез която вижда нещата в техния чист първообраз. И както тогава, когато човешкият ум открива обективната истина в материалния свят бележи епохален миг, така също епохален е и когато се докосва до духовния свят, за да прави своите открития, момент, когато тайната на живота стои ярка и недвусмислена пред вътрешния поглед на човека. Въпрос не става вече дали съществува или не Велика Разумност, която направлява с еднаква любов и сила и физическия и духовния живот на човека. Изживеният процес прилича на новораждане. Трудно може да се изрази с обикновената човешка реч великото, което се случва с човека, затова и Христос навремето казва на Никодим: “Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните.” “Може ли стар човек да влезе наново в утробата на майка си и да се роди втори път? ” Христос има предвид новото раждане, новото виждане, новата мисъл, която като фар ще освети глъбините на скрития живот, живот на душата. Този процес прилича на възкресение. Новата светлина не е нищо друго, а елемент на новото, което идва в света, новото в развитието на човека, който минава в нова фаза, нов етап по време, когато материалистичната мисъл се сили да задуши зародиша на духовното, грижливо посято в човека, вътре в неговите съкровени глъбини, познато и наглеждано и съхранявано от древността от великите Учители и приятели на човечеството. Решителен е поврата, който настъпва с идването на Учителя, Който се обръща с лице към важните проблеми свързани с дълбоката, вътрешната същност на човека, където един живот като цвете, като житен клас никне, зрее, благоухае. Никой друг преди Учителя не е говорил толкова много за ума и за сърцето на човека, за мислите и чувствата, строго поставени във видове и категории, разграничени и определящи единствено те, пътя на човека, живота му, еволюцията му.
към текста >>

” Христос има предвид новото раждане, новото виждане, новата мисъл, която като фар ще освети глъбините на скрития живот, живот на душата.
Тогава човек се домогва до правата мисъл, чрез която вижда нещата в техния чист първообраз. И както тогава, когато човешкият ум открива обективната истина в материалния свят бележи епохален миг, така също епохален е и когато се докосва до духовния свят, за да прави своите открития, момент, когато тайната на живота стои ярка и недвусмислена пред вътрешния поглед на човека. Въпрос не става вече дали съществува или не Велика Разумност, която направлява с еднаква любов и сила и физическия и духовния живот на човека. Изживеният процес прилича на новораждане. Трудно може да се изрази с обикновената човешка реч великото, което се случва с човека, затова и Христос навремето казва на Никодим: “Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните.” “Може ли стар човек да влезе наново в утробата на майка си и да се роди втори път? ” Христос има предвид новото раждане, новото виждане, новата мисъл, която като фар ще освети глъбините на скрития живот, живот на душата. Този процес прилича на възкресение. Новата светлина не е нищо друго, а елемент на новото, което идва в света, новото в развитието на човека, който минава в нова фаза, нов етап по време, когато материалистичната мисъл се сили да задуши зародиша на духовното, грижливо посято в човека, вътре в неговите съкровени глъбини, познато и наглеждано и съхранявано от древността от великите Учители и приятели на човечеството. Решителен е поврата, който настъпва с идването на Учителя, Който се обръща с лице към важните проблеми свързани с дълбоката, вътрешната същност на човека, където един живот като цвете, като житен клас никне, зрее, благоухае. Никой друг преди Учителя не е говорил толкова много за ума и за сърцето на човека, за мислите и чувствата, строго поставени във видове и категории, разграничени и определящи единствено те, пътя на човека, живота му, еволюцията му. Цялото учение на Учителя е насочено нататък към великия процес на новораждане.
към текста >>

Новата мисъл подразбира нова сила, нови ключове с които човек ще се спусне не само на опасно презокеанско пътешествие, не и в стремителен поход към шеметните планински върхове, а ще се спусне в глъбините на собствените си глъбини и височини, да овладее и познае един свят, където хората ще се движат не чрез пипане, а чрез виждане.
В нея ще функционират лъчите на новата светлина. “Мислете, работете - казва Учителя - онова, което ви давам ще ви послужи като скеля на новата мисъл.” Колко е възможен и лек, процесът на строителството, когато план и материали чака човека. Методът на Учителят е бил винаги творчески - не готови знания, а откривани, придобити, изработени с усилие, с работа и труд. “Размишлявай - казва Той - и всеки ден овладявай по един слог от великата наука, всеки ден притуряй по един малък плюс.” Само тогава човек се издига над обикновения живот, изкачва се нависоко и стъпва там, откъдето се открива хоризонта в пълна видимост. Човек вижда, че Земята е светеща, светлина прониква и в него, за да направи от човека не само господар на природните стихии, но и на тия, които лежат вътре в него, неовладяни и неорганизирани. Новата мисъл подразбира нова сила, нови ключове с които човек ще се спусне не само на опасно презокеанско пътешествие, не и в стремителен поход към шеметните планински върхове, а ще се спусне в глъбините на собствените си глъбини и височини, да овладее и познае един свят, където хората ще се движат не чрез пипане, а чрез виждане. Това означава идването на новата светлина, за която Учителят говори.
към текста >>

76. 4. “Къде живееш?

Глава 5. Учителят и истината

Върху тълкуванията на Учителя не една тема щеше да се построи, защото всичко, което казва Той е премного живо, свежо, разкриващо нещата,както са станали, приближени до нашето виждане и разбиране.
Светлината, която Учителят дава по известни въпроси е обилна и всичко казано в тези страници получава първоначалния си блясък, времето се скъсява и аромата на епохата стига до нас чист и свеж. Пред нас се разкрива не само смисъла на казаното преди хиляди години, но става ясна и близка обстановката, разкъсват се всичките завеси на миналото и Словото се изявява във всичката си дълбочина и светлина. Цели пасажи неуловими и неразбрани звучат ясно и убедително и казаното добива своята топла емоционалност. Ние заставаме там и преживяваме събитията не както са описани, а както са станали. Връзката между тези събития е възстановена и отношенията между героите оживява, логическите обяснения се редуват точни и неизменни като ударите на часовник. Върху тълкуванията на Учителя не една тема щеше да се построи, защото всичко, което казва Той е премного живо, свежо, разкриващо нещата,както са станали, приближени до нашето виждане и разбиране. Една от знаменателните глави на Евангелието е Първата глава от Евангелието на Йоана. Тази глава винаги е привличала погледите на всички тълкуватели на Словото и на всички поети, които зад определен ритъм и зад патоса на тази глава са виждали необозримото и дълбокото, което извира от всеки стих на тази глава. Тя представлява едновременно и синтез и апотеоз на нещо съвършено и прекрасно, което се беше случило и имаше да се случи. От всеки стих искри една идея, която мигновено се превръща на пламък, за да увлече след себе си, не само творческото въображение на музиканта, но и дълбоката мисъл на мистика, за да стигне до оная богата реализация, когато Учителят ни поднася съзвучието и дълбокия смисъл на тази глава; тия 51 стихове в които е казано всичко, което до наши дни и до вековете щеше да си остане вечно и неувяхващо, ценно и дълбоко с ключово значение за откриването на скритото значение - според Учителя. Ние няма какво да прибавим към казаното и нямаме за цел да коментираме казаното - ние приличаме в случая на зрители и на слушатели, които след като са присъствували на една великолепна изложба или на концерт от знаменит музикант имаме скромното желание да споделим радостта и възторга от видяното и чутото, за да преживеем многократно този Празник.
към текста >>

Постановката е приближена до нашето виждане - разяснена и оживена - времето и пространството щяха да загубят своята власт и до нашия слух чисти и неподправени щяха да стигнат този път не само тоновете на мелодията, а истината, светлината; отключеното богатство щеше да блести близо до нашата сетивност.
Още навремето, когато двете песни бяха дадени, много пъти ние щяхме да се върнем на тях, преживяването, което те ни оставиха проникна дълбоко в живота ни - мигове, които никога не могат да се забравят. И двете части - първата и втората песен звучат мощно, окрилящо, проникнати от дълбока мистичност, същевременно и от звучащ живот. Един ден музикалната тема щеше да бъде открита и богатството скрито в тия две песни изявено. Не по-малко значим беше текста, върху който Учителят се спира, за да ни поднесе вътрешния смисъл на тази глава. Стих по стих щяха да бъдат разкривани и принципите изцедени, като живителен сок истината щеше да се разлее. Постановката е приближена до нашето виждане - разяснена и оживена - времето и пространството щяха да загубят своята власт и до нашия слух чисти и неподправени щяха да стигнат този път не само тоновете на мелодията, а истината, светлината; отключеното богатство щеше да блести близо до нашата сетивност. На катедрата щеше да стои Той и с очи към разтворената книга, този път щеше да ни разкрие ядката на тази глава, за да задоволи не само нашата жажда и глад, но за да ни запознае нагледно с великия принцип - Истината, Истината, за която големите окултисти са обикаляли изтока и запада и са изразходвали големи усилия и са жертвували много време. Беше се случило нещо изключително - унищожени бяха ритуалите, формите, вдигнати бяха всички бариери и на копнеещите от векове души, Той им казваше сърдечно и просто: “Елате и вижте, слушайте и опитвайте, проверете и се ползувайте от бисерите.” Всичко беше опростено, съкратено и достъпно за чистите по сърце. Не лишено от сила и от власт, ония, които жадуваха разбираха цената на всичко и преценяваха добре не само събитието, но и голямата любов, която се спираше пред техния праг. Трапезата беше сложена и поканата разпратена, не оставаше нищо друго, а да седне човек и да задоволи жаждата и глада си. Учителят чете - пита и отговоря: “Що е слово?
към текста >>

“Христос живееше там, дето нямаше лъжа” - “Намерихме Месия” “Намериха онзи, Който не лъже.” “Истина, истина ви говоря, от нине ще видите небето отворено, и ангелите Божии да възлезват и слезват над Сина Человеческаго.” — 51 ст.
Истината беше врата и път по които благодатта идваше. “ И като се обърна Исус и ги видя, че идват, каза им: Що отърсите? ”, а те: “Къде живееш? Рави? ” -18 ст. “Христос живееше там, дето нямаше лъжа” - “Намерихме Месия” “Намериха онзи, Който не лъже.” “Истина, истина ви говоря, от нине ще видите небето отворено, и ангелите Божии да възлезват и слезват над Сина Человеческаго.” — 51 ст. “Синът дойде, когато лъжата трябваше да се изхвърли навън.” Последният заключителен стих. Много пъти този стих щеше да бъде повтарян и тълкуван. Необикновеното явление “възлизане” и “слизане” щеше да буди най-разнообразни представи и емоции. “Ще видите от нине небето отворено.” Пътят бе отворен и “Синът дойде”. Кога? Учителят казва: “Когато лъжата трябваше да се изхвърли навън.” Забележителен момент от историята на човечеството - две хиляди години оттогава Евангелието се проповядва по целия свят, първата глава на Йоана е една забележителна глава, ала лъжата не освободи човечеството, за нея се говори и днес, коментира се и с нея си служат като разменна монета в християнският свят.
към текста >>

Христос се ражда в момента, когато нейното място се определя - “вън от земята".
Много пъти този стих щеше да бъде повтарян и тълкуван. Необикновеното явление “възлизане” и “слизане” щеше да буди най-разнообразни представи и емоции. “Ще видите от нине небето отворено.” Пътят бе отворен и “Синът дойде”. Кога? Учителят казва: “Когато лъжата трябваше да се изхвърли навън.” Забележителен момент от историята на човечеството - две хиляди години оттогава Евангелието се проповядва по целия свят, първата глава на Йоана е една забележителна глава, ала лъжата не освободи човечеството, за нея се говори и днес, коментира се и с нея си служат като разменна монета в християнският свят. Учителят казва: “Трябваше да се изхвърли" и добавя: “Никаква лъжа, ако искате да живеете - абсолютно никаква лъжа.” Задачата стоеше неразрешена в огромен общочовешки мащаб г и малка в личен на отделния човек. Христос се ражда в момента, когато нейното място се определя - “вън от земята". Присъдата над лъжата следователно е вече прочетена; остава тя да се изпълни. Странни и неразбрани са мерките на Битието и на Живата природа - имаме чувство, че се намираме пред Необятността - времето и пространството лежат неуловими, ала дълбоко в човека ясни и определени мерките лежат и двете хиляди години загубват своята съизмеримост - Христос с идеята за истината и Учителят с проникновеното тълкувание на първата глава досегна Истината. Словото и Разумността стоят близко и в светещия миг на нашето време, което става вече епоха, не само слушаш този дълбок музикален шедьовър - “В начало бе Словото” и “Имаше человек изпратен от Бога", а слушаш живия текст на най-прекрасното и на най-мъчнодостъпното на физическия свят - Истината. И човек си казва, без да си спомня за “критиците и за умниците”, всичко казано от тях звучи празно и далечно. И двамата имат право.
към текста >>

Странни и неразбрани са мерките на Битието и на Живата природа - имаме чувство, че се намираме пред Необятността - времето и пространството лежат неуловими, ала дълбоко в човека ясни и определени мерките лежат и двете хиляди години загубват своята съизмеримост - Христос с идеята за истината и Учителят с проникновеното тълкувание на първата глава досегна Истината.
“Ще видите от нине небето отворено.” Пътят бе отворен и “Синът дойде”. Кога? Учителят казва: “Когато лъжата трябваше да се изхвърли навън.” Забележителен момент от историята на човечеството - две хиляди години оттогава Евангелието се проповядва по целия свят, първата глава на Йоана е една забележителна глава, ала лъжата не освободи човечеството, за нея се говори и днес, коментира се и с нея си служат като разменна монета в християнският свят. Учителят казва: “Трябваше да се изхвърли" и добавя: “Никаква лъжа, ако искате да живеете - абсолютно никаква лъжа.” Задачата стоеше неразрешена в огромен общочовешки мащаб г и малка в личен на отделния човек. Христос се ражда в момента, когато нейното място се определя - “вън от земята". Присъдата над лъжата следователно е вече прочетена; остава тя да се изпълни. Странни и неразбрани са мерките на Битието и на Живата природа - имаме чувство, че се намираме пред Необятността - времето и пространството лежат неуловими, ала дълбоко в човека ясни и определени мерките лежат и двете хиляди години загубват своята съизмеримост - Христос с идеята за истината и Учителят с проникновеното тълкувание на първата глава досегна Истината. Словото и Разумността стоят близко и в светещия миг на нашето време, което става вече епоха, не само слушаш този дълбок музикален шедьовър - “В начало бе Словото” и “Имаше человек изпратен от Бога", а слушаш живия текст на най-прекрасното и на най-мъчнодостъпното на физическия свят - Истината. И човек си казва, без да си спомня за “критиците и за умниците”, всичко казано от тях звучи празно и далечно. И двамата имат право. Христос, Който казва: ”Аз съм пътят, Истината и животът” и Учителят, Който казва: “Ще видите Бога, когато се освободите от лъжата”. И на въпроса: Къде живееш?
към текста >>

Христос, Който казва: ”Аз съм пътят, Истината и животът” и Учителят, Който казва: “Ще видите Бога, когато се освободите от лъжата”.
Присъдата над лъжата следователно е вече прочетена; остава тя да се изпълни. Странни и неразбрани са мерките на Битието и на Живата природа - имаме чувство, че се намираме пред Необятността - времето и пространството лежат неуловими, ала дълбоко в човека ясни и определени мерките лежат и двете хиляди години загубват своята съизмеримост - Христос с идеята за истината и Учителят с проникновеното тълкувание на първата глава досегна Истината. Словото и Разумността стоят близко и в светещия миг на нашето време, което става вече епоха, не само слушаш този дълбок музикален шедьовър - “В начало бе Словото” и “Имаше человек изпратен от Бога", а слушаш живия текст на най-прекрасното и на най-мъчнодостъпното на физическия свят - Истината. И човек си казва, без да си спомня за “критиците и за умниците”, всичко казано от тях звучи празно и далечно. И двамата имат право. Христос, Който казва: ”Аз съм пътят, Истината и животът” и Учителят, Който казва: “Ще видите Бога, когато се освободите от лъжата”. И на въпроса: Къде живееш? Той щеше да отговори: “Христос живее там, където няма лъжа.” Не четем само първата глава от Евангелието на Йоана, а четем най-дълбокото Слово за Истината - великата повеля на нашето време. Учителят казва: “Лъжата е път към смъртта.” Като ученици на Христа преди 2000 години и като ученици на Учителя днес, внимателни и съсредоточени, съзнаващи сериозността на ликвидационния момент и всичката отговорност като ученици, ние повтаряме неговите думи: “Без никаква лъжа.”
към текста >>

Той щеше да отговори: “Христос живее там, където няма лъжа.” Не четем само първата глава от Евангелието на Йоана, а четем най-дълбокото Слово за Истината - великата повеля на нашето време.
Словото и Разумността стоят близко и в светещия миг на нашето време, което става вече епоха, не само слушаш този дълбок музикален шедьовър - “В начало бе Словото” и “Имаше человек изпратен от Бога", а слушаш живия текст на най-прекрасното и на най-мъчнодостъпното на физическия свят - Истината. И човек си казва, без да си спомня за “критиците и за умниците”, всичко казано от тях звучи празно и далечно. И двамата имат право. Христос, Който казва: ”Аз съм пътят, Истината и животът” и Учителят, Който казва: “Ще видите Бога, когато се освободите от лъжата”. И на въпроса: Къде живееш? Той щеше да отговори: “Христос живее там, където няма лъжа.” Не четем само първата глава от Евангелието на Йоана, а четем най-дълбокото Слово за Истината - великата повеля на нашето време. Учителят казва: “Лъжата е път към смъртта.” Като ученици на Христа преди 2000 години и като ученици на Учителя днес, внимателни и съсредоточени, съзнаващи сериозността на ликвидационния момент и всичката отговорност като ученици, ние повтаряме неговите думи: “Без никаква лъжа.”
към текста >>

77. 7. Бисерът на безконечността

Глава 5. Учителят и истината

Но, когато се появил Христос, Сатанаил трепнал.
” Разбрахме - отговорили поданиците на Сатанаил - черната армада се поклонила ничком на своя главатар. След това подчинените били разпуснати и изпратени по широкия Божи свят. Сатанаил останал сам да размишлява и да смята, какъв дял ще се падне на него - разбира се - най-големият. Колко време се е минало, в легендата не се казва; вероятно спокойно си живеел Сатанаил и приближените му. Тъмата е била гъста и делата на Сатанаил някак си можели да се прикриват. Но, когато се появил Христос, Сатанаил трепнал. Усетил, че почвата под нозете му започнала да се клати и той разбрал, че на Земята наистина се бе родил цар с огромна сила и неограничена власт, които надвишавали неговата. Разбрал и това, че на Земята станало много светло, толкова светло, че трудно ще бъде да се укрият делата на цялата черна армада. Неговата сила и тази на слугите му непременно ще получи удар, нанесен от най-мощната десница, съществувала някога на Земята. Тогава той решил сам да отиде при Него, да му се представи като доброжелател и да се опита сам да го срази. “Това е моя жребей, за мене няма друг изход — сам трябва да се погрижа за себе си” — разперил черното си наметало и се понесъл към Земята, за да се спре точно на това място, където Христос се намирал по това време, планината, където Той почивал след 40-дневния пост.
към текста >>

“Това е моя жребей, за мене няма друг изход — сам трябва да се погрижа за себе си” — разперил черното си наметало и се понесъл към Земята, за да се спре точно на това място, където Христос се намирал по това време, планината, където Той почивал след 40-дневния пост.
Но, когато се появил Христос, Сатанаил трепнал. Усетил, че почвата под нозете му започнала да се клати и той разбрал, че на Земята наистина се бе родил цар с огромна сила и неограничена власт, които надвишавали неговата. Разбрал и това, че на Земята станало много светло, толкова светло, че трудно ще бъде да се укрият делата на цялата черна армада. Неговата сила и тази на слугите му непременно ще получи удар, нанесен от най-мощната десница, съществувала някога на Земята. Тогава той решил сам да отиде при Него, да му се представи като доброжелател и да се опита сам да го срази. “Това е моя жребей, за мене няма друг изход — сам трябва да се погрижа за себе си” — разперил черното си наметало и се понесъл към Земята, за да се спре точно на това място, където Христос се намирал по това време, планината, където Той почивал след 40-дневния пост. Тук легендата се направлява от перото на автора, позволяваме си да я преплетем с Евангелското сказание. Ония, които са чели знаят за тази среща, а за ония, които не са чели, ще я предадем почти текстуално: “Сатанаил Му казал: Ако си син Божи, речи тези камъни да станат хлябове. А Христос му отговорил: Писано е - не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което изхожда из Божиите уста.” Завежда го в светия град и го поставя на крилото на храма и казва Му: Ако си син Божи, хвърли се долу, защото е писано: Ще заповядам на ангелите си за тебе, и на ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камик ногата си. Рече му Исус: “Пак е писано: Да не изкусиш Бога Твоего.” Завежда го пак на планината висока и му показва всичките царства .световни и славата им и Му казва: Всичко това ще ти дам ако паднеш и ми се поклониш. Тогаз Исус му казва: “Махни се, Сатано, защото е писано: Господу Богу Твоему да се поклониш и само Нему да послужиш.” - Матея 4;3,12.
към текста >>

А Христос му отговорил: Писано е - не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което изхожда из Божиите уста.” Завежда го в светия град и го поставя на крилото на храма и казва Му: Ако си син Божи, хвърли се долу, защото е писано: Ще заповядам на ангелите си за тебе, и на ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камик ногата си.
Неговата сила и тази на слугите му непременно ще получи удар, нанесен от най-мощната десница, съществувала някога на Земята. Тогава той решил сам да отиде при Него, да му се представи като доброжелател и да се опита сам да го срази. “Това е моя жребей, за мене няма друг изход — сам трябва да се погрижа за себе си” — разперил черното си наметало и се понесъл към Земята, за да се спре точно на това място, където Христос се намирал по това време, планината, където Той почивал след 40-дневния пост. Тук легендата се направлява от перото на автора, позволяваме си да я преплетем с Евангелското сказание. Ония, които са чели знаят за тази среща, а за ония, които не са чели, ще я предадем почти текстуално: “Сатанаил Му казал: Ако си син Божи, речи тези камъни да станат хлябове. А Христос му отговорил: Писано е - не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което изхожда из Божиите уста.” Завежда го в светия град и го поставя на крилото на храма и казва Му: Ако си син Божи, хвърли се долу, защото е писано: Ще заповядам на ангелите си за тебе, и на ръце ще те подигат, да не би да препънеш о камик ногата си. Рече му Исус: “Пак е писано: Да не изкусиш Бога Твоего.” Завежда го пак на планината висока и му показва всичките царства .световни и славата им и Му казва: Всичко това ще ти дам ако паднеш и ми се поклониш. Тогаз Исус му казва: “Махни се, Сатано, защото е писано: Господу Богу Твоему да се поклониш и само Нему да послужиш.” - Матея 4;3,12. Този млад галелиянин, Който се наричаше Син Божи, а народът Го наричаше Учител и Спасител се противопостави на Сатанаил. И с това Той показа на света, че Неговата сила, богатство и слава е несравнено по-голямо от всичко това, което той му предлагал. И още това, че на Земята, това богатство е вече свалено, за него човеците щяха да се борят до смърт.
към текста >>

Христос я стъпкал с нозете си и минал върху нея и него като цар.
Този млад галелиянин, Който се наричаше Син Божи, а народът Го наричаше Учител и Спасител се противопостави на Сатанаил. И с това Той показа на света, че Неговата сила, богатство и слава е несравнено по-голямо от всичко това, което той му предлагал. И още това, че на Земята, това богатство е вече свалено, за него човеците щяха да се борят до смърт. Следователно каузата на Сатанаил, който си мислил, че притежава голяма сила и власт, останала неизпълнена. Той претърпя крушение. Христос я стъпкал с нозете си и минал върху нея и него като цар. Нататък легендата продължава. Във втората част се разказва за втората среща с Христа, вероятно станала след две хилядолетия. Предполагаме, че тази среща е станала в наши дни. Постановките на легендите са досущ еднакви, както и тези на сънищата; в едните и другите времето и пространството играят особена роля, неизмерима с обикновените човешки мерки. Сатанаил е съкрушен от отговора на Христа.
към текста >>

Христос мина напред и очерта път по който народите щяха да тръгнат.
Във втората част се разказва за втората среща с Христа, вероятно станала след две хилядолетия. Предполагаме, че тази среща е станала в наши дни. Постановките на легендите са досущ еднакви, както и тези на сънищата; в едните и другите времето и пространството играят особена роля, неизмерима с обикновените човешки мерки. Сатанаил е съкрушен от отговора на Христа. Първото и най-главно сражение е вече загубено. Христос мина напред и очерта път по който народите щяха да тръгнат. Той пръв мина по него и на първия хвърлей светеше стрелка: “Аз съм пътят, истината и живота." Властта и силата на Сатанаил беше ударена на най-чувствителното място. Но нали той не беше сам. Зад себе си той имаше цяла войска от служители, въоръжени с изпитаното средство, чийто варианти и форми се меняха според времето и условията, но си оставаха да властвуват дори и в Царските дворове. Нека не се отклоняваме. До пълното поражение на Сатанаил и неговата вярна дружина имаше още време.
към текста >>

Така действуваше и Христос.
Великото в света не си служи с драстични методи. Всичко става спокойно и медлено, разкривайки една пречудна картина, където всичко е творчески обмислено и винаги сполучливо. Плановете на Битието никога не претърпяват крах - те могат да се забавят или отложат, но се изпълняват в пълнота. Делото на Христа имаше същия характер. Имаше време да се проверяват законите и да се опита вкуса на истината, на Земята щеше явно да станат делата на Сатанаил и лъжата щеше да бъде развенчана по най-съвършен начин, какъвто само големите приятели на човечеството и на истината можеха да направят. Така действуваше и Христос. Имаше още време и разпадането на всичките учения, които в основата си имаха лъжа щеше да стане неминуемо. И вековете се изнизаха... Поданиците на Сатанаил разнасяха по световните пазари този отровен продукт и неговата широка употреба доби граждански права. Най-голям пласмент лъжата намери в сърцата на държавите в средите на ония, които гласяха и редяха съдбините на народите. От римските закони, до днешните правни форми лъжата бе узаконена и борбата с нея бе борба с вятърни мелници. Ала сега моментът беше назрял.
към текста >>

Христос го гледа, както само Той може да гледа страждущите, независимо кои са те.
Неверни излязоха. Не издържаха на обещанието. Дадох им власт и ги научих на изкуство — да лъжат всички, ала не и мене, а то, какво се случи, започнаха да лъжат и мене, да ми забиват кинжал откъм гърба. Страшно нещо се случи с мене. Ако можеш Ти, поне да ми помогнеш, моля ти се помогни ми, освободи ме от тези две змии. Христос го гледа, както само Той може да гледа страждущите, независимо кои са те. В легендата не се казва как е погледнал Сатанаил - нещастното и падналото божество. И Той му каза: - Ще ти помогна, но с едно условие. - Готов съм на всичко, само ме освободи от тези змии. - Ще тръгнеш с мене по света и ще помогнем на хората да се освободят от лъжата. Ще разрушиш всичко, което си съградил в продължение на векове, всичко, което твоите поданици са направили, ще го превърнеш на прах.
към текста >>

Този продукт, станал система да се изхвърли тъкмо сега, когато той беше най необходим според тяхното В разбиране и виждане, наистина това е хрумване на фантазьори.
Можеше ли нещо да се скрие? Хората, които живееха в този богато осветен свят, можеха ли вече да се лъжат и да се заблуждават?... Обилна беше светлината. Този, Който беше начело имаше неизчерпаема мощ, имаше власт, имаше светлина - силата Му бе дадена неограничено, притежаваше любовта като оръжие и беше успял да хване юздите на вековното зло и да го впрегне на работа - прародителя на това зло наречено лъжа, която Щ пиеше кръвта на човечеството. Странно хрумване, наистина - борба срещу един установен ред, срещу един морал, срещу една идеология станала плът и кръв на всичките държави от петте континента. Този продукт, станал система да се изхвърли тъкмо сега, когато той беше най необходим според тяхното В разбиране и виждане, наистина това е хрумване на фантазьори. Ала насреща стоеше животът и животът решаваше, животът пишеше горящите писмена и подписваше присъдите - нека всичко това звучи като легенда за тия, които не желаят да слушат и да виждат, но езикът на живота е проекция на този фантастичен елемент, който борави с цифри и данни, с факти и с реални Нр постановки. Всичко говори на ясен и разбран език - легендарният мит се превръща на горяща действителност. По следите на събитията ние стигаме до центъра, който ни разкрива голямото дело, дълбоката реформа този път подета от Великите приятели на човечеството, зад които стои Христос. Какво може да помогне Сатанаил в това дело? Къде започва и къде свършва това съдействие?
към текста >>

По следите на събитията ние стигаме до центъра, който ни разкрива голямото дело, дълбоката реформа този път подета от Великите приятели на човечеството, зад които стои Христос.
Този, Който беше начело имаше неизчерпаема мощ, имаше власт, имаше светлина - силата Му бе дадена неограничено, притежаваше любовта като оръжие и беше успял да хване юздите на вековното зло и да го впрегне на работа - прародителя на това зло наречено лъжа, която Щ пиеше кръвта на човечеството. Странно хрумване, наистина - борба срещу един установен ред, срещу един морал, срещу една идеология станала плът и кръв на всичките държави от петте континента. Този продукт, станал система да се изхвърли тъкмо сега, когато той беше най необходим според тяхното В разбиране и виждане, наистина това е хрумване на фантазьори. Ала насреща стоеше животът и животът решаваше, животът пишеше горящите писмена и подписваше присъдите - нека всичко това звучи като легенда за тия, които не желаят да слушат и да виждат, но езикът на живота е проекция на този фантастичен елемент, който борави с цифри и данни, с факти и с реални Нр постановки. Всичко говори на ясен и разбран език - легендарният мит се превръща на горяща действителност. По следите на събитията ние стигаме до центъра, който ни разкрива голямото дело, дълбоката реформа този път подета от Великите приятели на човечеството, зад които стои Христос. Какво може да помогне Сатанаил в това дело? Къде започва и къде свършва това съдействие? Един жалък и осиромашал дух, който слага оръжие пред необятната сила на любовта и пред голямата светлина на мъдростта, които бяха слезли на В Земята... Когато инженерите използуват водната сила на една река, наблизо построяват юзина. Укротената река е впрегната на работа. Вместо да пакости В на хората и завлича селищата, тя обслужва тези хора и помага на тяхното В благоденствие.
към текста >>

Христос очерта пътя на победата.
Тя започна не от вчера, а много преди вчерашния ден, когато на Земята бе посадено зърното на истината в човешката душа. Като ярка звезда тя показваше пътя на народите. Като метод, като средство лъжата претърпя последните конвулсии - сега се бореше отчаяно да спаси жалките останки - ала беше невъзможно, проиграно беше всичко - легендата говори на ясен и убедителен език - две змии разяждат гръдта, едната поразява сърцето, а другата ума, едната внася безлюбието, другата внася тъмнината. Какво е човек без сърце лишено от любов и без ум лишен от светлина и разумност? Лъжата, това бе змията -нейната глава трябваше да се смаже. Христос очерта пътя на победата. В света стана премного светло и изнуреното човечество щеше да намери този път. “Истината ще ви направи свободни."
към текста >>

78. 12. Реалността е вечно настояще.

Глава 6. Разкриване на реалността

Изисква се вътрешна светлина и съзерцателен ум, за да се проникне в същността на едно дълбоко виждане, когато става дума за реалното, вечното, което си остава винаги настояще.
12. РЕАЛНОТО Е ВЕЧНО НАСТОЯЩЕ Тръгваме по познати пътища и продължаваме да оглеждаме същата тема, още не сме приключили с нея и не сме уверени дали някога би могло тя да не изчерпи. Онова, което сме чули от Него е твърде много, за да може да се обхване в отделни фрагменти. За реалното Учителя е говорил толкова много - продължаваме да оглеждаме темата, съзерцаваме я от всички страни, казаното още не стига, за да се даде един поне задоволителен коментар от наша страна. Ние знаем, че не всички могат да ни разберат, още повече, когато става дума за неща, които лежат твърде далечни и абстрактни за обикновеното мислене. Изисква се вътрешна светлина и съзерцателен ум, за да се проникне в същността на едно дълбоко виждане, когато става дума за реалното, вечното, което си остава винаги настояще. Светът не е това, което може да се обхване само със сетивата. Необозрим лежи този свят, необхватен за човека въоръжен с две очи, които виждат нещата едва от стотина метра и две уши, които долавят звуковете пак от едно ограничено разстояние. Ако науката не беше връчила съоръжения -зрителни и слухови с които да обхване по-голям периметър, познанията за света щяха да си останат крайно ограничени. Човекът има и друго оръжие -той има ум с който може да мисли. По отношение света в който е потопен, колкото и гъста да е атмосферата, той е успял по други пътища да стигне до идеята за безкрайността от която земята е мъничка частичка, една малка стая с определена квадратура, като част в този огромен замък с безброй стаи.
към текста >>

Тогава би ли могло да се каже, че Христос живя преди две хиляди години в една поробена малка страна и, че там, някакъв синедрион с участието на римската власт са го убили и като са убили Него, смятали са да убият и учението Му.
Лист по лист искаме да разлистим цвета и се насладим на багрите и на аромата. В един свят на безсмъртие в който живеем има неща, които вечно живеят. Затова тях не можем да търсим в миналото, не можем да ги търсим и в бъдещето, те са в настоящето. Тяхната сила е в това, че те винаги са настояще, те никога не умират. И ако се спираме на тях, то е за да изразим нека да изглежда като поетическо хрумване, радостта и благодарността, че животът вечно шуми, пее, тържествува и вечно надвишава смъртта. Тогава би ли могло да се каже, че Христос живя преди две хиляди години в една поробена малка страна и, че там, някакъв синедрион с участието на римската власт са го убили и като са убили Него, смятали са да убият и учението Му. И ако някой би им открил, че това няма да се постигне, двете заковани дъски нямаше да оправдаят своята роля, и ако те като избраници - учени, равини израилеви, владеещи науката за числата, ако не бяха чели Писанието по буква, те вероятно щяха да си помислят, да почакат както направи Гамалиил, който рече знаменателните думи: “Оставете ги, ако не са от Господа, те сами ще се разпаднат, ако пък са от Господа, пазете се да не станете противници на Бога.” Христос не остана в миналото, нито учението Му. От този момент то тръгна триумфално по света и нямаше да спре никъде в безконечното огърлие на времето. Учителят казва: “Христос и Неговото учение не са минало, не гледаме на Него и на учението Му, като нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и на Неговото учение като вечно настояще.” Минало ли е днес Христос и учението Му? - единствената опора и основа в един свят, където всичко, което не беше съгласувано с принципите на това учение, щеше да се разпада, за да се превърне на тор в лабораториите на живота.
към текста >>

И ако някой би им открил, че това няма да се постигне, двете заковани дъски нямаше да оправдаят своята роля, и ако те като избраници - учени, равини израилеви, владеещи науката за числата, ако не бяха чели Писанието по буква, те вероятно щяха да си помислят, да почакат както направи Гамалиил, който рече знаменателните думи: “Оставете ги, ако не са от Господа, те сами ще се разпаднат, ако пък са от Господа, пазете се да не станете противници на Бога.” Христос не остана в миналото, нито учението Му.
В един свят на безсмъртие в който живеем има неща, които вечно живеят. Затова тях не можем да търсим в миналото, не можем да ги търсим и в бъдещето, те са в настоящето. Тяхната сила е в това, че те винаги са настояще, те никога не умират. И ако се спираме на тях, то е за да изразим нека да изглежда като поетическо хрумване, радостта и благодарността, че животът вечно шуми, пее, тържествува и вечно надвишава смъртта. Тогава би ли могло да се каже, че Христос живя преди две хиляди години в една поробена малка страна и, че там, някакъв синедрион с участието на римската власт са го убили и като са убили Него, смятали са да убият и учението Му. И ако някой би им открил, че това няма да се постигне, двете заковани дъски нямаше да оправдаят своята роля, и ако те като избраници - учени, равини израилеви, владеещи науката за числата, ако не бяха чели Писанието по буква, те вероятно щяха да си помислят, да почакат както направи Гамалиил, който рече знаменателните думи: “Оставете ги, ако не са от Господа, те сами ще се разпаднат, ако пък са от Господа, пазете се да не станете противници на Бога.” Христос не остана в миналото, нито учението Му. От този момент то тръгна триумфално по света и нямаше да спре никъде в безконечното огърлие на времето. Учителят казва: “Христос и Неговото учение не са минало, не гледаме на Него и на учението Му, като нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и на Неговото учение като вечно настояще.” Минало ли е днес Христос и учението Му? - единствената опора и основа в един свят, където всичко, което не беше съгласувано с принципите на това учение, щеше да се разпада, за да се превърне на тор в лабораториите на живота. Светът не може да прогресира с безлюбие, насилие и лъжа.
към текста >>

Учителят казва: “Христос и Неговото учение не са минало, не гледаме на Него и на учението Му, като нещо, което ще дойде в бъдеще.
Тяхната сила е в това, че те винаги са настояще, те никога не умират. И ако се спираме на тях, то е за да изразим нека да изглежда като поетическо хрумване, радостта и благодарността, че животът вечно шуми, пее, тържествува и вечно надвишава смъртта. Тогава би ли могло да се каже, че Христос живя преди две хиляди години в една поробена малка страна и, че там, някакъв синедрион с участието на римската власт са го убили и като са убили Него, смятали са да убият и учението Му. И ако някой би им открил, че това няма да се постигне, двете заковани дъски нямаше да оправдаят своята роля, и ако те като избраници - учени, равини израилеви, владеещи науката за числата, ако не бяха чели Писанието по буква, те вероятно щяха да си помислят, да почакат както направи Гамалиил, който рече знаменателните думи: “Оставете ги, ако не са от Господа, те сами ще се разпаднат, ако пък са от Господа, пазете се да не станете противници на Бога.” Христос не остана в миналото, нито учението Му. От този момент то тръгна триумфално по света и нямаше да спре никъде в безконечното огърлие на времето. Учителят казва: “Христос и Неговото учение не са минало, не гледаме на Него и на учението Му, като нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и на Неговото учение като вечно настояще.” Минало ли е днес Христос и учението Му? - единствената опора и основа в един свят, където всичко, което не беше съгласувано с принципите на това учение, щеше да се разпада, за да се превърне на тор в лабораториите на живота. Светът не може да прогресира с безлюбие, насилие и лъжа. Старите методи са вече отречени. За малките семена, посети в земята е нужно слънце, влага, иначе те не могат да дадат плод.
към текста >>

Ние гледаме на Христа и на Неговото учение като вечно настояще.” Минало ли е днес Христос и учението Му?
И ако се спираме на тях, то е за да изразим нека да изглежда като поетическо хрумване, радостта и благодарността, че животът вечно шуми, пее, тържествува и вечно надвишава смъртта. Тогава би ли могло да се каже, че Христос живя преди две хиляди години в една поробена малка страна и, че там, някакъв синедрион с участието на римската власт са го убили и като са убили Него, смятали са да убият и учението Му. И ако някой би им открил, че това няма да се постигне, двете заковани дъски нямаше да оправдаят своята роля, и ако те като избраници - учени, равини израилеви, владеещи науката за числата, ако не бяха чели Писанието по буква, те вероятно щяха да си помислят, да почакат както направи Гамалиил, който рече знаменателните думи: “Оставете ги, ако не са от Господа, те сами ще се разпаднат, ако пък са от Господа, пазете се да не станете противници на Бога.” Христос не остана в миналото, нито учението Му. От този момент то тръгна триумфално по света и нямаше да спре никъде в безконечното огърлие на времето. Учителят казва: “Христос и Неговото учение не са минало, не гледаме на Него и на учението Му, като нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и на Неговото учение като вечно настояще.” Минало ли е днес Христос и учението Му? - единствената опора и основа в един свят, където всичко, което не беше съгласувано с принципите на това учение, щеше да се разпада, за да се превърне на тор в лабораториите на живота. Светът не може да прогресира с безлюбие, насилие и лъжа. Старите методи са вече отречени. За малките семена, посети в земята е нужно слънце, влага, иначе те не могат да дадат плод. Колко повече топлината, светлината, любовта, истината бяха нужни на човека.
към текста >>

Христос казва: “Не противи се злому.” “Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.” Ние нямаме за цел да критикуваме кривите методи на християните, които по своему разбраха и разтълкуваха учението на Христа.
Те не им бяха по вкуса. Разбойниците не обичат светлината и етиката. Те успяха да се снабдят с най-кривия метод и с него замениха този на Христа - така се роди прословутата мъдрост: Целта оправдава средствата. Изкривиха Неговото учение и с така изкривени методи, опитаха се да уредят света. Уредиха ли го? Христос казва: “Не противи се злому.” “Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.” Ние нямаме за цел да критикуваме кривите методи на християните, които по своему разбраха и разтълкуваха учението на Христа. Спорът продължава и до днес и Ватикана се колебае, какво да каже по въпроса за атомното оръжие, да се обяви ли или не срещу него. Чуди се къде да застане/Защо се чудят, защо не отворят най-после Евангелието, две хиляди години по-късно и решат най-после да приложат Христовото учение? И нека направят нещо още по просто, да попитат сам Христос, какво да правят. Христос не е минало. Никога не е напущал земята.
към текста >>

И нека направят нещо още по просто, да попитат сам Христос, какво да правят.
Изкривиха Неговото учение и с така изкривени методи, опитаха се да уредят света. Уредиха ли го? Христос казва: “Не противи се злому.” “Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.” Ние нямаме за цел да критикуваме кривите методи на християните, които по своему разбраха и разтълкуваха учението на Христа. Спорът продължава и до днес и Ватикана се колебае, какво да каже по въпроса за атомното оръжие, да се обяви ли или не срещу него. Чуди се къде да застане/Защо се чудят, защо не отворят най-после Евангелието, две хиляди години по-късно и решат най-после да приложат Христовото учение? И нека направят нещо още по просто, да попитат сам Христос, какво да правят. Христос не е минало. Никога не е напущал земята. Реалистите казват: Приемаме, че Христос е тук, приемаме, че учението Му е живо и пои живота и ще продължава да го пои, неизвестно до кога. Ние не желаем да живеем в един свят на пълен мрак, не искаме да живеем без Него и без Неговото учение. Ако Той и Неговото учение не са тук, значи, че никога не е съществувал.
към текста >>

Христос не е минало.
Уредиха ли го? Христос казва: “Не противи се злому.” “Ако те ударят от едната страна, обърни и другата.” Ние нямаме за цел да критикуваме кривите методи на християните, които по своему разбраха и разтълкуваха учението на Христа. Спорът продължава и до днес и Ватикана се колебае, какво да каже по въпроса за атомното оръжие, да се обяви ли или не срещу него. Чуди се къде да застане/Защо се чудят, защо не отворят най-после Евангелието, две хиляди години по-късно и решат най-после да приложат Христовото учение? И нека направят нещо още по просто, да попитат сам Христос, какво да правят. Христос не е минало. Никога не е напущал земята. Реалистите казват: Приемаме, че Христос е тук, приемаме, че учението Му е живо и пои живота и ще продължава да го пои, неизвестно до кога. Ние не желаем да живеем в един свят на пълен мрак, не искаме да живеем без Него и без Неговото учение. Ако Той и Неговото учение не са тук, значи, че никога не е съществувал. “Реалните неща нямат край, нямат и начало.” Светът без тях би изглеждал мъртъв като мрачна и тъмна катедрала от чийто стени безучастно биха ни гледали иконите.
към текста >>

Реалистите казват: Приемаме, че Христос е тук, приемаме, че учението Му е живо и пои живота и ще продължава да го пои, неизвестно до кога.
Спорът продължава и до днес и Ватикана се колебае, какво да каже по въпроса за атомното оръжие, да се обяви ли или не срещу него. Чуди се къде да застане/Защо се чудят, защо не отворят най-после Евангелието, две хиляди години по-късно и решат най-после да приложат Христовото учение? И нека направят нещо още по просто, да попитат сам Христос, какво да правят. Христос не е минало. Никога не е напущал земята. Реалистите казват: Приемаме, че Христос е тук, приемаме, че учението Му е живо и пои живота и ще продължава да го пои, неизвестно до кога. Ние не желаем да живеем в един свят на пълен мрак, не искаме да живеем без Него и без Неговото учение. Ако Той и Неговото учение не са тук, значи, че никога не е съществувал. “Реалните неща нямат край, нямат и начало.” Светът без тях би изглеждал мъртъв като мрачна и тъмна катедрала от чийто стени безучастно биха ни гледали иконите. Ние не желаем да живеем и в един свят изпълнен с икони. Животът е проникнат от великото, реалното, не би могло да се диша, да се мисли, да се чувствува, да се люби, да се учи, ако земята за един момент се лиши от слънцето.
към текста >>

Христос и Неговото учение никога нямаше да се превърне на минало.
Тоя стълб на Библейското сказание, който заради любовта и ревността си към Бога, потопи ръцете си в кръв и потока Кедрон почервеня от кръвта на лъжливите пророци, които се състезаваха с него. Илия изкупи по-късно грешката и се увери, че светът нямаше да се спаси с насилие и когато като Йоан Кръстител трябваше да изкупи погрешката, той не се поколеба и не каза дума, прие насилствената смърт и падна като узрял плод в света на хармонията. Йоан за когото се казва, че “нямало по-голям от него на земята роден от жена” - тоя Предтеча, който подготви пътя за идването на Христа, би ли останал и той далеч от Христа? Или пророците, или всичките ония ратни мъже, които са били всичко да пожертвуват заради любовта си към Единния Бог, Данаил, трите момци хвърлени в огнената пещ, Стефан убит със камъни, Симон - Петър, Йоан, който беше дал най-проникновеното Евангелие и най-забележителното сказание - пророчество Апокалипсиса, където в символи е дадена история и болезните през които човечеството щеше да мине? Светът никога не е бил лишен от велики мъже. Христос и Неговото учение никога нямаше да се превърне на минало. Реалността бе отляла своя сок и истината сияеше. Къде можеше да бъде всичкото това богатство на идеи, на велики духове в момент, когато човечеството имаше въпиюща нужда от светлина, от компас, от път, от мъжество? Земята без слънце би се превърнала на пустиня. Животът на човека по същия начин би се превърнал на пустиня, ако липсваха велики люде, които носят светлината, топлината, влагата, за да не загине човек духовно. “Реалността няма начало, няма край” - “Реалното е вечно настояще.” Реалното не може да се покрие с праха на забвението, не може да се превърне на история, нито да се заключи в мъртвите зали на музеите.
към текста >>

Христос не е минало, а живо и непосредствено настояще.
Земята без слънце би се превърнала на пустиня. Животът на човека по същия начин би се превърнал на пустиня, ако липсваха велики люде, които носят светлината, топлината, влагата, за да не загине човек духовно. “Реалността няма начало, няма край” - “Реалното е вечно настояще.” Реалното не може да се покрие с праха на забвението, не може да се превърне на история, нито да се заключи в мъртвите зали на музеите. Бихме желали да живеем в един свят без музеи, без подправени истории, без подправени истини - в един свят вечно обновяващ, чист и красив, където реалното тече непреривно. Какво е било в миналото и какво ще бъде в бъдещето, за нас не е важно, важен е моментът - настоящето. Христос не е минало, а живо и непосредствено настояще. Трябваше да дойде Учителят на Земята, за да приближи по много начини и с много образи реалността до нашето виждане и разбиране и ни посочи величествения ред, който съществува, твори и изгражда непрекъснато новите форми на мисълта, на чувствата, на стремежите, на живота, независимо от това дали ние я приемаме или не. Великата реалност не се нуждае от нашето вярване, нито от нашето одобрение. Много е малък човекът, за да дръзне и се произнесе за Великото, Безкрайното пред което той е една незначителна частичка - с ограничени възможности, а с огромни перспективи за развитие и опознаване реалното като вечно настояще.
към текста >>

Трябваше да дойде Учителят на Земята, за да приближи по много начини и с много образи реалността до нашето виждане и разбиране и ни посочи величествения ред, който съществува, твори и изгражда непрекъснато новите форми на мисълта, на чувствата, на стремежите, на живота, независимо от това дали ние я приемаме или не.
Животът на човека по същия начин би се превърнал на пустиня, ако липсваха велики люде, които носят светлината, топлината, влагата, за да не загине човек духовно. “Реалността няма начало, няма край” - “Реалното е вечно настояще.” Реалното не може да се покрие с праха на забвението, не може да се превърне на история, нито да се заключи в мъртвите зали на музеите. Бихме желали да живеем в един свят без музеи, без подправени истории, без подправени истини - в един свят вечно обновяващ, чист и красив, където реалното тече непреривно. Какво е било в миналото и какво ще бъде в бъдещето, за нас не е важно, важен е моментът - настоящето. Христос не е минало, а живо и непосредствено настояще. Трябваше да дойде Учителят на Земята, за да приближи по много начини и с много образи реалността до нашето виждане и разбиране и ни посочи величествения ред, който съществува, твори и изгражда непрекъснато новите форми на мисълта, на чувствата, на стремежите, на живота, независимо от това дали ние я приемаме или не. Великата реалност не се нуждае от нашето вярване, нито от нашето одобрение. Много е малък човекът, за да дръзне и се произнесе за Великото, Безкрайното пред което той е една незначителна частичка - с ограничени възможности, а с огромни перспективи за развитие и опознаване реалното като вечно настояще.
към текста >>

79. 6. Писани и неписани закони

Глава 3. Братството - идея на нашето време

Този път думите бяха отляти в една стройна система, едновременно те бяха и сърдечни и топли, имаш желание да ги сместиш изцяло, или да ги приближиш не само до виждането, чувствуването, а и до разбирането, макар, че всичко е толкова ясно, остава само по магичен начин да ги превърнеш на музика и тя да ти звучи за цял живот.
6. ПИСАНИ И НЕПИСАНИ ЗАКОНИ Това, за което ще става дума тук, само Той може да го каже и не само да го каже, но и да го живее. Това е Неговият характерен стил не само на мислене, не само на изказване, но и на живот. Човек може да се спре и да съзерцава картината, както нощем съзерцава звездното небе. За нищо друго не мислиш, освен за звездите, за тяхната хубост, за светящите пътища, тия чудни блестящи хороводи, намираш, че на Земята няма нищо по-красиво от небето. Усещаш тогава, че живота се обогатява отвътре и нищо земно не може да се сложи в другото блюдо на везните, за да се изравни с това преживяване. Този път думите бяха отляти в една стройна система, едновременно те бяха и сърдечни и топли, имаш желание да ги сместиш изцяло, или да ги приближиш не само до виждането, чувствуването, а и до разбирането, макар, че всичко е толкова ясно, остава само по магичен начин да ги превърнеш на музика и тя да ти звучи за цял живот. Думите, Неговите думи, казани от Него, трябва да сме ги слушали, защото ги взимаме направо от беседите, може да са отбелязани в бележниците, но тогава можехме ли да ги “слушаме", както днес? Животът и вълненията тогава бликаха от хиляди ручеи и нямахме време да се спираме на тези светящи детайли, които щяха да ни разкрият дълбоката принципност и красотата на едно неувяхващо отношение. Близо половин век откогато са казани, те звучат различно, необикновено, как ли ще звучат след още толкова години - тяхната динамичност ще се увеличава и вълнението с което ще се изслушат ще се задълбочи. Вероятно. От тях можехме да направим поезия, но предпочетохме да ги оставим в тяхната отлята форма, облечени скромно, недокоснати и чисти да влезат в националната си носия в бита на братството. Те ще звучат като приказка, която слушаме зиме край пламналото огнище, когато навън се стеле снега, ала те ще звучат днес като пролетно приветствие, когато посрещаш равноденствения час, или наесен, когато природата е разтоварила всичките си щедрости и ние се готвим пак през едно равноденствуващо утро да се сбогуваме със слънцето.
към текста >>

Не сме съчинили отговора предварително - ние само светкавично се върнахме назад и навлезохме в пределите на ония съдбоносни дни, когато Христос обучаваше народа чрез притчи - някак си ни подхожда тази притча, разлика има само в името.
Щом Бог ги е изпратил при мене, ще им предам знанието, което имам". Какви бяхме ние? Кои бяхме ние? Нека думите ни не прозвучат като защитна реч. Ще се опитаме да запазим стила, да не накърнява нито Учителя, нито учениците. Не сме съчинили отговора предварително - ние само светкавично се върнахме назад и навлезохме в пределите на ония съдбоносни дни, когато Христос обучаваше народа чрез притчи - някак си ни подхожда тази притча, разлика има само в името. Учителя ги нарича от кол и въже, а Христос - клосни и хроми. Те се оказаха готовите, които приеха на радо сърце поканата му и мигом се отзоваха на сватбата - знатните, поканените, елитния слой на тогавашното еврейство си намери хиляди причини и то съвсем основателни да не се явят на поканата. Може би сме същите, които тогава се отзовахме на поканата на Христа. Притчите ние помним и нека не сме от знатните. Христос не се роди в богат и знатен дом; не го повиха в меки пелени и великото събитие се случи в бедни ясли и прости и бедни хора помогнаха на майката да се роди детето и го повиха в прости пелени.
към текста >>

Учителя ги нарича от кол и въже, а Христос - клосни и хроми.
Какви бяхме ние? Кои бяхме ние? Нека думите ни не прозвучат като защитна реч. Ще се опитаме да запазим стила, да не накърнява нито Учителя, нито учениците. Не сме съчинили отговора предварително - ние само светкавично се върнахме назад и навлезохме в пределите на ония съдбоносни дни, когато Христос обучаваше народа чрез притчи - някак си ни подхожда тази притча, разлика има само в името. Учителя ги нарича от кол и въже, а Христос - клосни и хроми. Те се оказаха готовите, които приеха на радо сърце поканата му и мигом се отзоваха на сватбата - знатните, поканените, елитния слой на тогавашното еврейство си намери хиляди причини и то съвсем основателни да не се явят на поканата. Може би сме същите, които тогава се отзовахме на поканата на Христа. Притчите ние помним и нека не сме от знатните. Христос не се роди в богат и знатен дом; не го повиха в меки пелени и великото събитие се случи в бедни ясли и прости и бедни хора помогнаха на майката да се роди детето и го повиха в прости пелени. Природата устройва чудни шеги на всичко що блести отвън.
към текста >>

Христос не се роди в богат и знатен дом; не го повиха в меки пелени и великото събитие се случи в бедни ясли и прости и бедни хора помогнаха на майката да се роди детето и го повиха в прости пелени.
Не сме съчинили отговора предварително - ние само светкавично се върнахме назад и навлезохме в пределите на ония съдбоносни дни, когато Христос обучаваше народа чрез притчи - някак си ни подхожда тази притча, разлика има само в името. Учителя ги нарича от кол и въже, а Христос - клосни и хроми. Те се оказаха готовите, които приеха на радо сърце поканата му и мигом се отзоваха на сватбата - знатните, поканените, елитния слой на тогавашното еврейство си намери хиляди причини и то съвсем основателни да не се явят на поканата. Може би сме същите, които тогава се отзовахме на поканата на Христа. Притчите ние помним и нека не сме от знатните. Христос не се роди в богат и знатен дом; не го повиха в меки пелени и великото събитие се случи в бедни ясли и прости и бедни хора помогнаха на майката да се роди детето и го повиха в прости пелени. Природата устройва чудни шеги на всичко що блести отвън. Не казваме нищо и нямаме намерение да защитим учениците и да извиним тия от “кол и въже”. Тъкмо такива са били нужни, за да се провери Здравината на учението, при неблагоприятните условия се проверяват великите ценности на човешкия дух. И ако учението тъкмо от тези хора можеше да направи нещо, то е вярно, правилно, чисто. Издържало е и последния изпит.
към текста >>

80. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Констатираме нещата и се мъчим да ги изсветлим от едно ново виждане, за да покажем на света не оная постановка, която всички виждаха, както всички я усещахме, а такава, каквато я виждаше Той.
Небето лежеше чисто, ясно и непомрачено от онова, което настъпваше в света. На запад небето се прорязваше от светкавици и подземни тътнежи известяваха, че нещо ще се случи в света. От централна Европа евреите бягаха панически и войната беше на прага. Известни ни бяха тези неща. Не искахме да си затваряме очите, нито да бъдем оригинални. Констатираме нещата и се мъчим да ги изсветлим от едно ново виждане, за да покажем на света не оная постановка, която всички виждаха, както всички я усещахме, а такава, каквато я виждаше Той. Нещата на земята за обикновените хора никога не изглеждат в тяхната дълбока реалност, такива, каквито са пред Мировото съзнание; зад тях стоеше нещо друго, което беше открито за Него. През един мъничък отвор ние се мъчим да надникнем, за да си обясним нещата и тяхното дълбоко значение. Небето на Рила през тази година беше кристално чисто, урожаят беше богат, топли бяха летните дълги дни, спокойно и тихо се живееше сякаш в света не се готвеха най-големите издевателства, които историята познаваше. Годината беше богата и щедра, казваме сега - изворите текат обилно, нивите раждат много жито, дърветата увисват от едри плодове, гроздето е качествено и сладко, хамбарите са пълни, бъчвите също, селяните са доволни и щастливи. Най-осезателно хубостта на тази година се почувствува в Рила.
към текста >>

Когато навремето Христос каза на учениците си: “Не дойдох за мир, а за нож и огън ще запаля в света.” Учениците недоумяваха -Смиреният и Кроткият щеше да запали огън в света и Той го направи.
Едва днес разбираме, че казаното приличаше на внушителен хороскоп, в който нищо от онова, което човечеството имаше да преживее не се каза, не бяха открити броя на жертвите, нищо не се спомена за безмилостното дихание на смъртта, която щеше да отнесе милиони жертви - смъртта, която вече тичаше по петите на всички народи. Ала в надвечерието на онова, което идваше като небивал ужас към човечеството, огънят пълзеше и към нас и щеше да ни лизне жестоко, защото колко са годините от 39 до 44. Той вдигна завесата и онова, което каза беше необикновено, невероятно. Когато го чухме тогава, без да си дадем труд да гадаем и разчетем символа, трябва да сме се зарадвали успокоили, че нищо лошо нямаше да се случи в света. Колко обикновени хора бяхме и колко не разбирахме същността на нещата, и колко ги взимахме в техния буквален смисъл. Когато навремето Христос каза на учениците си: “Не дойдох за мир, а за нож и огън ще запаля в света.” Учениците недоумяваха -Смиреният и Кроткият щеше да запали огън в света и Той го направи. Запали човечеството отвътре - революцията, която стана бе неповторима по значение и огромна по мащаб. Сега, когато Учителят очерта перспективата, ние се зарадвахме. Ако знаехме какво ни носят следващите години, нямаше да изразим радостта си. Защо коментираме това сказание? Дословно ще го предадем, не за да се радваме днес, не и за да изнесем стила на Неговото Слово, начина на виждането, или мярката с която Той мереше великите и съдбоносни часове на човечеството.
към текста >>

Дословно ще го предадем, не за да се радваме днес, не и за да изнесем стила на Неговото Слово, начина на виждането, или мярката с която Той мереше великите и съдбоносни часове на човечеството.
Когато навремето Христос каза на учениците си: “Не дойдох за мир, а за нож и огън ще запаля в света.” Учениците недоумяваха -Смиреният и Кроткият щеше да запали огън в света и Той го направи. Запали човечеството отвътре - революцията, която стана бе неповторима по значение и огромна по мащаб. Сега, когато Учителят очерта перспективата, ние се зарадвахме. Ако знаехме какво ни носят следващите години, нямаше да изразим радостта си. Защо коментираме това сказание? Дословно ще го предадем, не за да се радваме днес, не и за да изнесем стила на Неговото Слово, начина на виждането, или мярката с която Той мереше великите и съдбоносни часове на човечеството. За нас бе важен светкавичния миг, който раздира завесата, за да ни покаже историческия проблясък, величествения завой в еволюционния път на човечеството, великото което се ражда и удара на съдбата, която засягаше живота на цялата планета и на всички живи същества в нея. Той манипулираше с необикновени величини, всичко у Него беше несъизмеримо и необикновено. Дали след 1939 година народите щяха да се хванат за гушата, дали един безумец се готвеше да залее света в кръв и вопли, дали държави щяха да паднат и тронове да се строшат, дали лъжата за сетен път точеше изхабените си зъби; всичко това беше парадната страна на онова голямото, същественото, дълбокото, значимото, което щеше да промени човекът, семейството и целия свят отвътре. Нямаше да остане клетка от огромния човешки организъм да не бъде раздрусана. Това беше важно, реформата беше важна - “новото, което беше турено в ход и за което нямаше сила на небето и земята, което можеше да спре”.
към текста >>

Всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри в името на Божията Любов.” Годината като дъх на безкрайното време е далеч от нас - учудено и странно ни гледа - нашето обикновено разбиране и виждане, не успя тогава да погледне и се наслади на перспективата.
Днешният ден показва вашето бъдеще. Не се страхувайте! Светло е вашето бъдеще. Пред нас и пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството, поради любовта, която ще се изяви. Всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри в името на Божията Любов.” Годината като дъх на безкрайното време е далеч от нас - учудено и странно ни гледа - нашето обикновено разбиране и виждане, не успя тогава да погледне и се наслади на перспективата. Колко вода изтече оттогава и колко преживя човечеството и колко още има да преживее. Какво имаме днес, което може да се смята за плюс и какво собствено се е случило в света, което да зарегистрира успеха в разбирателството между народите?... Ще кажем, оглеждайки нашия свят и нашето ученичество - научихме се да говорим по-малко, да мислим повече; извисихме се до ония висини, не само, когато бяхме на Рила и можехме да Го слушаме, но и сега, когато не сме там и не стоим при нозете Му. Думите стигат по незнайни пътища до нас - думите не са думи, а сила, динамични и крилати, проникващи до глъбините. Ние ги четем, слушаме ги и стигаме до техния вътрешен дълбок смисъл - светът се преустрояваше, планът за това преустройство беше нов, великолепен.
към текста >>

Касаеше се за онова, което Христос навремето беше казал на знатния момък, който всичко бе опазил от младостта си, а сега му предстоеше да продаде и раздаде всичко и да тръгне след Него.
Колко повече Един Велик Учител щеше да се съобразява със силите на учениците. Той е имал пред вид възможностите на учениците, тяхната морална стабилност, техния устрем, тяхната устойчивост. Неговите ученици не бяха събрани сега в този решителен момент само между стените на салона в школата. Нека се върнем на премията - три месеца да не каже човек лоша дума, да не допусне лоша мисъл, да не възприеме лошо чувство, да не извърши лоша постъпка. Истински поход в опасните и непристъпни области, лесове и бурни морета и нещо повече - да насмогне човек себе си. Касаеше се за онова, което Христос навремето беше казал на знатния момък, който всичко бе опазил от младостта си, а сега му предстоеше да продаде и раздаде всичко и да тръгне след Него. “Да тръгне след Него” - не бе нищо друго, а да забрави себе си - най-тежката и най-трудна задача в човешкия живот, най-смелото и най-решителното изкачване на шеметна височина... да стане господар в един свят, където човек му предстои да се сражава с фурии. Защото какво значи да контролира езика си, мозъка, сърцето, волята - ненадминат героизъм в света, където много “герои” лежаха в лаври и много паметници и мавзолеи се вдигаха напразно. Мярката беше безупречна и валидна за всички времена и за всички светове. Да станеш господар на езика, на мислите, на чувствата и да туриш в ход доброто, това беше борба с тайфуни. Думите имаха магическо въздействие, а колко повече мислите, чувствата, делата.
към текста >>

81. 2. “Ако имах време...

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

Христос разполагаше с тридесет и три години, при това работи само три години, другото е било подготовка - така казват сказанията.
2. “АКО ИМАХ ВРЕМЕ ...” Природата е била скържава в едно отношение, навремето спрямо Христа, а през наше време и спрямо Учителя. Единственото нещо, което им е било оспорвано е било времето. Тази относителна величина с която Вечността разполага неограничено - стане ли дума за Земята, тя се спира обезоръжена. Звучи като парадокс - да се лиши човекът, Комуто всичко е дадено без мярка, всичко, което в природата се смята за ценности, да бъдат премного щедри, когато обсипват Човека с нетленни съкровища, а да водиш прецизно счетоводство, когато се касае за времето, тая величина, която се простира до безкрайност!... Христос разполагаше с тридесет и три години, при това работи само три години, другото е било подготовка - така казват сказанията. За свалянето на учението, което бе най-огромното събитие до наши дни, са били определени само три години. Затова Той бързаше, подбираше методи, средства да остави трайни следи в сърцата и в умовете, скъсяваше сроковете и благодатта се изливаше без мярка. Бързаше да подкваси човечеството, да подготви хора и условия, които щяха да доизградят започнатото дело, щяха да го съхранят и предадат на народите. Три години!... Нищо време, това дихание на Вечността, това неизмеримо съкровище, което се движеше еднакво мудно и еднакво светкавично, не се подчини и не стана техен покорен слуга.
към текста >>

Христос работи три години и всичко беше сгъстено до минимум, концентрирано.
Нищо време, това дихание на Вечността, това неизмеримо съкровище, което се движеше еднакво мудно и еднакво светкавично, не се подчини и не стана техен покорен слуга. Такива бяха законите на Земята и нито Единия, нито Другият не въстана срещу закона. Това можеше да се нарече послушание, или смирение, еднакво величествени са и двете качества които ги украсяваха. Уреченият час дойде и неизвестни сили действуваха; невидимите ножици неумолими и безстрастни отрязаха платното на времето и казаха: стига, до тука беше; върнете се откъдето сте дошли. Нека да изглежда, че работата не е свършена. Христос работи три години и всичко беше сгъстено до минимум, концентрирано. Големите истини и дълбоките принципи за които хората не бяха готови грижливо бяха повити в скромната дреха на притчите. Един ден те щяха да бъдат отключени и блясъкът щеше да им открие скритите съкровища. Притчата приличаше на тихи и безопасни води - приличаха на млечна храна с която младенците трябваше да бъдат нахранени. И работата бе завършена независимо от краткото време, защото, нека не забравяме, винаги за сметка на едното се дава другото. Срещу времето като величина се даваше щедро другата величина - енергията, затова бе казано: “Духът бе даден без мярка”, което значи силата бе дадена неизмеримо.
към текста >>

А може би нашата грубост, нашата непровътлива мисъл и нашето недовиждане?...
Хоризонтите лежаха плътни и забулени. Незнаем кой се беше погрижил за това - да не виждаш и да не разбираш какво ставаше зад тях, какво летеше вече към нас - а беше 1944 година. Кой направи това, кой затвори всичките врати и дръпна тежките завеси?... Невидими сили, които целяха да опростят всичко и да дадат скромен и незнаен вид на онова, което щеше да се случи. Той живя безшумно и вероятно искаше да напусне Земята безшумно. А може би нашата грубост, нашата непровътлива мисъл и нашето недовиждане?... Късно е да се питаме и безсмислено е да се упрекваме. Ние не допущахме. Ние не можехме да си помислим, че в разцвета на едно дело можеше да се случи другото. Пречеше ни да виждаме ясно може би историята, заблужденията на миналото, навиците, традициите. Много неща ни заслепиха.
към текста >>

Срещу времето стоеше една друга величина, с която Христос разполагаше неограничено, с нея разполагаше и Учителят.
Учителят можеше да живее до 120 години - пределната възраст, която Той даваше на човека. Ала и към Него природата прояви скръжавост, Земята прояви своята суровост и човешките закони бяха още много студени и безправни. Неговото желание беше не само да даде новите идеи, но и да освободи човечеството от старите. Избра тъкмо това време, когато старите идеи бяха стигнали до своя апогей - хората премного мислеха и се бореха за материални блага, за къщи, за дрехи, за удоволствия, за какво ли не още. Разписанието бе улучено и изпълнено идеално, нека времето да беше скържаво. Срещу времето стоеше една друга величина, с която Христос разполагаше неограничено, с нея разполагаше и Учителят. Тя беше най-скъпата, природата грижливо я съхранява и е крайно пестелива, да не кажем скържава, когато се касае до обикновените хора - дава я на капки - енергията. На времето като величина Те противопоставиха нея - енергията и успяха да дадат всичко; успяха да положат подквасата в световните нощви, успяха да запишат закона на любовта с огнени букви, успяха да освободят човека от хилавите идеи, които пораждаше страха и които за сетен път се опитваха да властвуват над свободния човешки дух. През най-сгъстените дни на Своя живот Той нанесе последната контура на голямото си дело и последния удар на материалистическите разбирания.
към текста >>

82. 9. Добрият пастир

Глава 2. Образи и идеи

Но историята е една и съща и нали в основата на всичко това, лежи зърното на разединението, зад което стоеше дъхът на отрицанието - вечно един и същ - крадецът, който Христос добре бе очертал с няколко стиха.
Какво съдържаше този случай, какво се целеше с него, на какво приличаше това? То е същото, което лежи в основата на всички явления, близки и далечни, които имат една и съща цел - казано на евангелски език “печелене на души”. Защо тъкмо аз бях набелязаната. Светът си мислех, беше пълен с такива, които нямаха път, нямаха вяра в Бога, естествено беше тази добра нова проповедница да слезе в големия град и да търси “заблудени овци”, именно в този свят би трябвало да слезе тя, един свят, който едва ли не се отъждествяваше като ад. Аз бях от “спасените” казано пак на евангелски език и нямаше защо да ме изтръгва от една място и да ме отнесе на друго, след като аз не се оплаквах от първото, и където може да се каже аз се чувствувах най-добре. Но историята е една и съща и нали в основата на всичко това, лежи зърното на разединението, зад което стоеше дъхът на отрицанието - вечно един и същ - крадецът, който Христос добре бе очертал с няколко стиха. Нека се върнем на нашата тема. Крадецът никога не напада на случайна плячка. Крадецът напада на добрите овци на добрия пастир, напада стадо, което не е лишено от грижи, където всяка овца е добре гледана, хранена, свидна на пастира. Пастирът не спи, готов е да положи живота си за овците си. Наивниците до ден днешен могат да задават смешния въпрос: Какво иска този разбойник и защо напада?
към текста >>

Аналогията и езика на притчата тук е вече много ясен, образът, който Христос остави е класически, не е загубил от реалната си стойност до наши дни.
Наивниците до ден днешен могат да задават смешния въпрос: Какво иска този разбойник и защо напада? Отговорът е недвусмислен и точен, защото крадецът не е нищо друго, а вълк в сърцето си. Всичко става ясно, като имаме предвид характерните черти на вълка. Първото нещо, което вълкът обича е овцата да бъде охранена, угоена, здрава. А такива той много добре знае, че може да намери само при добрия пастир. Аналогията и езика на притчата тук е вече много ясен, образът, който Христос остави е класически, не е загубил от реалната си стойност до наши дни. Идеята е една и съща. Събитието щеше да се повтори безброй пъти. От тази напаст нямаше да бъдат спасени нито един от ония, които бяха “добри пастири”. Погледите на хищника никога нямаше да се откажат да търсят, да дебнат и да си облизват устните. Зад образа на вълка ясно изпъква образа на човек със същите интереси, със същите навици, със същите методи на действие.
към текста >>

Знаците и сигнали, които Христос остави с този въпрос са забележително ярки.
Зад образа на вълка ясно изпъква образа на човек със същите интереси, със същите навици, със същите методи на действие. Глупостта, егоизма и гордостта са си дали среща в този човек, плюс заплашителната сила, с която тъмнината го въоръжава. Той всичко върши на тъмно и мъгливо време. Всичките образи от най-далечното минало до ден днешен са едни и същи. Изкушенията на Христа през които мина победоносно, носят същия характер. Знаците и сигнали, които Христос остави с този въпрос са забележително ярки. Те щяха да бъдат фарове по пътя на човека, който по същия начин нямаше да бъде пощаден от изпитанието. “Не само с хляб се живее, да не изкусиш Бога Твоего, и само Нему да се поклониш”. Това беше достатъчно, за да може всеки човек тръгнал в този път да се ориентира и да познае своите “доброжелатели", които са винаги щедри на обещания. Учителят представляваше неизмерим по Своята светлина и сила център. Той привличаше всички ония, които копнееха за нов живот, чийто умове жадуваха светлината и чийто сърца търсеха любовта.
към текста >>

Умът и сърцето на ученика трябваше да бъдат чисти, неопетнени, светящи, за да не се наруши правилното виждане и в последствие правилното мислене и чувствуване, неща, които неизбежно водеха след себе си и волевите действия - живота.
Две хиляди години след Христа врагът си оставаше един и същ, със същия морал и със същите себични интереси, с тази разлика само, че беше уморен и имаше вид на вълк с извадени нокти и зъби. Темата се налагаше и учениците нямаше да я прескачат. Опитите за кражба и борбата срещу тях се водеше на открито и всичко казано и направено от Него искреше от живот и сила. И ако се спряхме на цялата тази панорама, то е защото между всичката тъма, които внасяха тези вражески сили образът на Учителя грееше като слънце, а Неговото отношение към “своите" беше само любов, любов към всички ония, които “Бог ми даде в ръцете”, любов към ония, които “Той призова”, към всички ония, които “познавам и ме познават”. Учителят бдеше и съхраняваше най-много от всичко света на мисълта и на чувствата. Умът и сърцето на ученика трябваше да бъдат чисти, неопетнени, светящи, за да не се наруши правилното виждане и в последствие правилното мислене и чувствуване, неща, които неизбежно водеха след себе си и волевите действия - живота. Пра вата насока на всяка цена трябваше да бъде спазена. На земята престъпление беше да завладяваш тялото на човека, а непростим грях е да отбиеш една душа от правия път, да я смутиш, да я поробиш. Всичко това може да се случи много лесно, когато се промени мисленето на един човек, морала на един човек - всичкото друго е вече последствие на тези два основни звена в психиката на човека. То е все едно, когато човек борави с една машина от която липсва основния болт - целият механизъм тутакси се нарушава. Промяната на физическия свят идва неминуемо.
към текста >>

Христос се бореше с такива самозванци, борбата я продължиха апостолите; на много места в Деянията се говори за нея, на места тя се изостря и добива социален характер.
Всичко това може да се случи много лесно, когато се промени мисленето на един човек, морала на един човек - всичкото друго е вече последствие на тези два основни звена в психиката на човека. То е все едно, когато човек борави с една машина от която липсва основния болт - целият механизъм тутакси се нарушава. Промяната на физическия свят идва неминуемо. Затова самозваните гледат да поразят най-напред идеите, мислите, морала. Такъв човек се превръща на играчка в ръцете на такива учители, негоден е, осъден е и в последствие той бива захвърлен, защото ценното, прекрасното е вече излято, изсмукано, сърцевината на плода изяден, черупките се изхвърлят. Христос се бореше с такива самозванци, борбата я продължиха апостолите; на много места в Деянията се говори за нея, на места тя се изостря и добива социален характер. “Не се приближавайте при тях, не ги приемайте в домовете си, не ги поздрзвявайте” се казва в посланията. Времето край Учителя е хроникирало много случаи. Те съставляват част от историята на Неговото дело. Те са епизоди с една и съща фабула и с един и същи герой. Главният е вечния, от край време познат, открай вековете “человекоубийца”, макар, че образите се променяха, крайната им цел опираше винаги до стадото, присвояването на службата, на титлата, на мястото, ръководното, централното.
към текста >>

83. 13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас

Глава 1. Откриване на Школата

Да се претвори съзнанието на човека, да се роди човека с едно ново виждане за света и живота, нова любов и обновена съвест бе най-колосалната работа, която уви не можеше да се достигне чрез никакъв материален възход и с никакви обикновени човешки средства.
Разбор на миналото няма да направим, на изток и на запад има многобройна литература - нашия поглед е обърнат към нашето време, през нашето столетие и към нашата страна, където бе открита школата на Учителя. Събитието е станало през наши дни през един важен исторически момент, когато на земята щяха да се кръстосват две шпаги, две учения диаметрално противоположни по своите принципи и цели. На земята си бяха дали среща лъжата и истината, насилието и свободата, глупостта и разумността, любовта и жестокостта, тъмнината и светлината. Епохата бе наситена с тревога и напрежения и тя бе наситена не само с вътрешните ефекти - трескавия и шеметен импулс, който бележеше изумителния развой на техниката и разцвета на науката, не и с големите преобразования на градовете и държавите, със строежите, където основните материали бяха желязото и бетона. Имаше нещо много по-важно и по-значимо от целия този набег в материалния живот - строежа на човека, преобразованието на човека. Да се претвори съзнанието на човека, да се роди човека с едно ново виждане за света и живота, нова любов и обновена съвест бе най-колосалната работа, която уви не можеше да се достигне чрез никакъв материален възход и с никакви обикновени човешки средства. Развитието на човешкото съзнание, повдигането на човешката душа, облагородяването на човешкото сърце нямаха нищо общо с динамиката на времето, с материалната култура. Всичко беше поляризирано от атома, до метода и до мирогледа, който ковеше две съдби, два живота, два свята съвършено различни. Тъкмо в тоя, именно възел лежеше може би дълбокия замисъл на Битието през най-сгъстения час на дългата непрогледна нощ да изпрати малък лъч на разпукващата се зора, която нямаше вече да спре, за да подари на човечеството една величествена пролет. Денят трябваше и щеше да се роди независимо от всичката тъма, която обвиваше човешките хоризонти, независимо от усилията на ония, които през вековете винаги са стояли нащрек в преходния миг на епохите, за да спрат развоя и прогреса на човечеството, за да оспорят светлината, която техните користолюбиви стремежи се силеше да запази само за свои нужди. Борбите на този фронт са известни още през древните времена и поетите тогава в най-различен литературен вид са ги описвали като епически борби.
към текста >>

Не случайно Христос е казал: “В света съм, но не съм от света." Когато ученикът влиза в тази зона, той взима всички предпазни мерки, въоръжава се с бронята на себевладането, търпението, смирението, кротостта.
Животът на ученика е уреден в пълния смисъл на думата, негова задача е само да учи прилежно, упорито, постоянно. В света в който той е потопен, без да живее в него, той може да влиза и да излиза, да работи и да помага на страждущи, да облекчава положението на душите, да обича и да бъде обичан, да дава и да взима, но всичко това да бъде извършено с будно съзнание, докато световната кал не се е полепнала по него. В това отношение той трябва да прилича на колело, което се движи със светкавична бързина - по него нищо не се задържа, той е винаги чист. Светът е опасна зона и той стои далеч от него, атмосферата е твърде гъста за него. дори и тежка за понасяне. Не случайно Христос е казал: “В света съм, но не съм от света." Когато ученикът влиза в тази зона, той взима всички предпазни мерки, въоръжава се с бронята на себевладането, търпението, смирението, кротостта. Веднъж влязъл в класа, ученикът не мисли за света - тоя лабиринт, където всичко е хаотично, той не мисли за жена, ако е мъж, нито за мъж, ако е жена. Той не мисли за материално благоденствие и свежда материалните нужди до минимум, без никакви излишества в храна, облекло и др. Само така .умът, сърцето и волята могат да бъдат свободни инструменти чисти и здрави за голямата работа, която му предстои. Какво представлява параход, който има здраво витло и здрав комин, ако котвата е свързана и параходът не може да реализира никакво движение. Дали такъв параход може да достигне предначертаната си цел?
към текста >>

84. 10. Законът на процентите - единството

Глава 2. Ученикът - път и живот

За степента на Неговите сили и Неговото виждане тепърва ще се говори.
Най-голямото нещастие на хората не бяха лошите материални условия - имаше нещо вън от материалния живот, което беше по тежко и по страшно - духовната обърканост на хората, безпътицата в която се лутаха, противоречията в които се оплитаха от умствен, сърдечен и волев характер. При Учителя хората отиваха обременени, отеготени, скръбни, болни, нещастни, страждущи. На всички Той даваше съответния съвет, лекарство, метод, правило как да му са облекчи положението. Той виждаше човека не такъв, какъвто изглеждаше отвън, а такъв, какъвто беше отвътре; Той знаеше настоящето, миналото и бъдещето на всеки даден човек, необикновено ясновидство, което не можеше да се подведе под никоя позната рубрика. “Аз не виждам, както другите виждат”. За степента на Неговите сили и Неговото виждане тепърва ще се говори. Учителят беше и не беше на земята облечен в плът, но кой може да определи границата, където Той преставаше да бъде обикновен жител на земята? На времето Христос каза: “Не съм от този свят". Днес се питам: От кой свят бе Той? Сега правим опит да сумираме онова, което успяхме да видим и преживеем, да съпоставим онова, което Той е казал за себе си, за да си обясним много неща от които всеки по отделно се интересува и на края да се получи една малка и слаба представа за реалността в която Той живя и работи. Животът на школата не беше нищо друго, а поле, където не само учениците учеха, но място, където личността на Учителя се изявяваше.
към текста >>

На времето Христос каза: “Не съм от този свят".
На всички Той даваше съответния съвет, лекарство, метод, правило как да му са облекчи положението. Той виждаше човека не такъв, какъвто изглеждаше отвън, а такъв, какъвто беше отвътре; Той знаеше настоящето, миналото и бъдещето на всеки даден човек, необикновено ясновидство, което не можеше да се подведе под никоя позната рубрика. “Аз не виждам, както другите виждат”. За степента на Неговите сили и Неговото виждане тепърва ще се говори. Учителят беше и не беше на земята облечен в плът, но кой може да определи границата, където Той преставаше да бъде обикновен жител на земята? На времето Христос каза: “Не съм от този свят". Днес се питам: От кой свят бе Той? Сега правим опит да сумираме онова, което успяхме да видим и преживеем, да съпоставим онова, което Той е казал за себе си, за да си обясним много неща от които всеки по отделно се интересува и на края да се получи една малка и слаба представа за реалността в която Той живя и работи. Животът на школата не беше нищо друго, а поле, където не само учениците учеха, но място, където личността на Учителя се изявяваше. Учениците учеха своите уроци, решаваха задачите и бяха премного ангажирани с програмата на школата - животът беше много сериозен през едно крайно време - преходно и натежало от много противоречия, тревоги и проблеми, които чакаха своето разрешение. Не беше трудно да се следва школа, но не беше и лесно, на места тя се превръщаше на вихрено движение, което трябваше да се следва, ако не искаше ученикът да изоставя.
към текста >>

85. 12. “Вода газите, жадни ходите

Глава 2. Ученикът - път и живот

Промени се и нашето виждане, променихме се и ние по някакъв магичен начин, промени се нашето виждане,"което сега ни отнасяше през тези години, които ни се струват приказни сякаш не са съществували, и че всичко е било вълшебен празник - сън, поема чудесна и ако се случеше, че не ние, а други са преживяли същото, бихме си помислили, че събитието, което обогати не само нас, а нашия век, епохата ни е било невероятно.
Понесени от тези мисли, които спонтанно изникват, ние се връщаме на онова време и си спомняме за многото срещи на поляната, на катедрата, на пейките, при личните срещи, когато при всичкото обилие, което се разливаше край Него, все нещо не ни достигаше, за да бъдем “много щастливи”, за да бъде всичко много “пълно". “Липсва ви това, което не ви е нужно.” И добавяше “Пауново перо”-като се усмихваше на всички ония, които не знаеха защо страдат и какво не им достига. Какво се бе случило, обаче? Как се промени мигновено целия ландшафт и в какъв свят се събудихме, когато Той вече не беше при нас, облечен като нас и не като нас, говорещ като нас и не като нас. Всичко се бе променило мигновено. Промени се и нашето виждане, променихме се и ние по някакъв магичен начин, промени се нашето виждане,"което сега ни отнасяше през тези години, които ни се струват приказни сякаш не са съществували, и че всичко е било вълшебен празник - сън, поема чудесна и ако се случеше, че не ние, а други са преживяли същото, бихме си помислили, че събитието, което обогати не само нас, а нашия век, епохата ни е било невероятно. Колко е голяма нашата радост, че сме живи, че можем да разкажем всичко, можем да свидетелствуваме, макар, че онова, което Той остави е най-живия апотеоз на Неговото дело, за вечни времена, когато хората ще се питат: Вярно ли е било? Защо употребяваше този израз, като ни гледаше? Не е ли за това, че будехме чувство на съжаление, че не преценяваме не само онова, което се беше случило, не и само онова, което Той беше донесъл, а и голямото щастие и радост, че сме били Негови съвременници и възможността направо да пием от извора беше наша първа награда и привилегия?... Съжаляваше ни за нашето неразбиране и непреценяване на онова, което се беше случило с нас, че не използувахме условията, които имахме да растем, да цъфтим и да зреем под лъчите на голямото слънце; затова, че не сме се радвали достатъчно на всичко, което ни се даваше и най-важното не искахме да разберем, да повярваме, че бяхме поканени на голямо тържество - веселие - сватба в онзи евангелски смисъл. За нас не е трудно да разберем и да преживеем тоя половин век, а за някои четвърт век от нашия живот като изключителен момент от историята на редица животи, живот, който сме ожидали наситен с всичкото богатство и хубост, които можеха да се свалят на земята.
към текста >>

Ето тук е нещо повече - както беше казал Христос на времето: “Царицата Южна открай земята дойде да чуе Соломоновата мъдрост, а тук е повече от нея." “Защо не се радвате, защо страдате?
Всичко това можеше да се оприличи на един идеално подредено свят, където нищо не липсваше, абсолютно нищо от онова, което беше нужно на жадните умове и сърца. Струите на мъдростта се разливаха обилни, свежи и чисти по всяко време и при всяка възможност.Те стигаха да освежат земята и човешкия дух за векове. С никакви изразни средства не можем да си послужим, за да нарисуваме онова време и живота, който течеше, пееше, за да остави в душите живия спомен за нещо неповторимо. “Вода газите, жадни ходите". Какво искате, какво не ви достига? Ето тук е нещо повече - както беше казал Христос на времето: “Царицата Южна открай земята дойде да чуе Соломоновата мъдрост, а тук е повече от нея." “Защо не се радвате, защо страдате? Повикани сте на празненство, на сватба, а вие не знаете, какво искате и какво не ви достига. Имате всичко от което се нуждаете. Имате и слънце, и въздух, и вода и хляб.” Великото беше слязло на земята, събитието беше рядко и би трябвало само да песнопеем, да хвалим Бога и да благодарим - да газим вода и да не ходим жадни. Всичко, което днес го чухме, отдалечени близо две десетилетия речта ни звучи ясна, отривиста, определена, имаме непосредствено преживяване за всичко, което се беше случило, за всичко, което бе свалено на земята и за големите ценности, които ни предстояха да овладеем. Днес разбираме смисъла на тази българска мъдрост, която звучи едновременно поучителна и едновременно заплашителна.
към текста >>

86. 20. Изпитвайте духовете

Глава 2. Ученикът - път и живот

В широк смисъл ясновидство не значи виждане в света на заминалите, или идването в контакт с други същества, дори и получаване на картини за онова, което има да става.
Всичката тази нужда и интерес може да са на място, не знаем обаче, какво би спечелил човек, ако преждевременно се развие това сетиво, това трето ясновиждащо око. Ние няма да се впущаме в разисквания по този въпрос, за нас е нужно да знаем извращенията и опасностите, които се крият при разучаването на тази област. Данните произтичат от хора, които по механичен път се мъчат да се домогнат до неща, които не са проверени, не са абсолютно точни. Идеята за Бога, за невидимия свят не винаги лежи спонтанно и естествено в човека преминал по пътя на възпитанието и убеждението. Най-ценно и хубаво е, когато човек се добере до тази идея по пътя на преживяването, по пътя на дълбоко съзерцание, по пътя на сърцето. В широк смисъл ясновидство не значи виждане в света на заминалите, или идването в контакт с други същества, дори и получаване на картини за онова, което има да става. За какво ясновидство може да говори онзи, който не може да разбере нуждите, страданията и мъките на своите ближни и да се отзове на помощ? Какво би допринесъл на ученика в Окултната школа на Учителя подобно ясновидство, което няма връзка и отношение към себеподобния? Колко е важно да знаем, какво ще ни се случи утре, когато не можем да разберем елементарното задължение към ближния. При днешното време да притежаваш магическото изкуство да разбираш човека е хиляди пъти по-ценно от това някой дух да те учи какво да правиш и какво да не правиш. За ученикът въпросът е предрешен.
към текста >>

Той беше велик реалист и целеше да промени нашето виждане, мислене, чувствуване - от тези неща ние се нуждаехме най-много.
За ученикът въпросът е предрешен. Той трябва да живее идеята за ясновидството, живо вплетена в неговия живот. Когато ученикът отива обременен при Учителя, за него не е важно какъв е бил и какъв ще стане, важното е да получи помощта, да се разтовари от товара и да получи светлината, необходима за разрешаване на противоречията, за излекуване на болестта, за възстановяването на мира и хармонията на душата. Учителят беше велик ясновидец във всичките полета, най-живо и най-реално ние преживяхме Неговото ясновидство в съдействието, помощта и светлината, които обилно ни даваше при всички случаи. Неоспорима бе силата на Неговото ясновидство и на Неговите възможности в духовния свят, ала при нас Той живя и работи не с тези атрибути. Той беше велик реалист и целеше да промени нашето виждане, мислене, чувствуване - от тези неща ние се нуждаехме най-много. На ученика не му бяха нужни доказателства за съществуването на невидимия свят - този проблем беше решен, други задачи много по-важни стояха открити и чакаха своето решение - да овладее силите на своя мозък, силите на своите удове, изкуството да мисли и чувствува право, за да придобие ония качества, нишки в голямата тъкан, която му предстоеше да изтъче - оформяването на новото съзнание. Имаше един път светъл и красив, чийто двери чакаха човека, но да се насили да влезе неподготвен, неовладял себе си, беше едно от най-неестествените желания на човека, на ученика за бързо растене, за бързо придобиване на сили, които нямаше да го ползуват, а можеха и да му попречат. Ученикът не е обикновен човек. Той не може да сменя изворите - да пие от първия извор и после от десетия. Да се спреш на тази или на онази врата, за да ти кажат какво си и какъв ще бъдеш, или да ти дадат бърз начин за напредване, или да ти открият какво си бил в миналото, или какво правят заминалите, това не е нищо друго, а решаване на последния изпит.
към текста >>

Мястото е свещено и човек много трябва да мисли, когато дръзва да казва: Така ми говори духа, така ми казва Бог, така говори Христос - каза ми еди какво си.
Не предписвайте на Бога думи, които никога не е изрекъл. Не сваляме ли послания и речи, които никога Бог не е изрекъл и отдолу пишем Неговото име?... Колко е лесно да се говори от името на духа или на Бога или на Учителя. Велико е Божието дълготърпение и в своето величие търпи недомислията на хората. Дали е така просто и обикновено да се стъпи на тая горяща земя? Мястото е свещено и човек много трябва да мисли, когато дръзва да казва: Така ми говори духа, така ми казва Бог, така говори Христос - каза ми еди какво си. Колко хора днес духовни, верующи, окултисти, дори и ученици си позволяват да говорят по този начин. Има нещо безидейно и механично в това говорене. На всички може да е позволено това, но на ученика не му е позволено - то не е говорене, а бръщолевене, не му е позволено да заблуждава себе си, нито другите. Няма право да говори в името на Бога, на Христа или на Учителя - ученикът не е стигнал още до този ранг. Това могат да правят само великите посветени, а непросветените, които не разбират сложността на този свят, отговорността на думите и абсолютната чистота на тази област най-добре е да мълчат.
към текста >>

Дали ти говори Бог, Христос или Учителя, това са велики събития - епохален момент от живота на човека, който дава живо отражение върху мисълта, чувствата, постъпките, живота, да разберат другите, че нещо велико се е случило, да го познаят по светлината, по топлината, които се излъчват от него, а не по думите и по екстаза в който изпада.
Тази област е свещена и огънят може да пояде човека и се получат обратни резултати. Ученикът трябва да бъде въоръжен с две необходими оръжия, две основни качества - кротост и смирение. Учителят казва: “Няма по-мощни оръжия от тях - те са магическото средство за преодоляване на всичко.” Ученикът трябва да знае пред Кого стои и как трябва да стои. За да каже някога, че Бог му е говорил с него трябва да се е случило велико преобразование, да се е родил от вода и дух, а ако това се е случило, той никога нямаше да говори. Той би мълчал, както мълчи Учителят, когато стигне до тези въпроси. Дали ти говори Бог, Христос или Учителя, това са велики събития - епохален момент от живота на човека, който дава живо отражение върху мисълта, чувствата, постъпките, живота, да разберат другите, че нещо велико се е случило, да го познаят по светлината, по топлината, които се излъчват от него, а не по думите и по екстаза в който изпада. Човечеството е сито на проповеди, на речи, на думи, на личности, на заплашвания, на закони. Лесно е да се говори от името на Бога, на Христа и на Учителя, лесно е да се турят в техните уста думи, които те никога не са казали. За човека е по-важно да знае как да живее, как да обича, как да учи, как да прилага истината, как да изпълнява волята на Тогози в Чийто име говори, отколкото да му приказват за невидимия свят и за неща, чийто произход носят печата на смешението. Никой, никога не е видял и не е чул гласа на Великата Реалност по външен, механичен път. Единствения начин чрез който човек може да изяви връзката с Великото е живота, който живее.
към текста >>

87. 19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Неговото виждане, Неговото слушане бе нещо необхватно, неизмеримо с никакви обикновени човешки мерки.
За тях той трябва да израсте и заслужи. Ние си позволихме, ние дръзнахме да повдигнем крайчеца на тая завеса. Веднаж казани от Него, веднаж наблюдавани като факти, решихме да ги изнесем не само както са дадени, а да направим опит да открием ценното зърно, идеята, принципа от една страна, а от друга, ако можем да догоним върховете до които Той стигаше. Учителя!... Учителя в своя живот ежедневие, нанизано от поток на случаи, примери, предизвикани от срещи с хора, с животни, с насекоми, с растения и със силите на Природата - вятъра, водата, Слънцето, минералите, болестите, микроорганизмите, изобщо целия органически и неорганически мир. Да прави контакт с цялата природа за Него беше нещо естествено, както за нас да си служим със сетивата, когато се касае за материалния свят. Неговото виждане, Неговото слушане бе нещо необхватно, неизмеримо с никакви обикновени човешки мерки. Той беше и си остана неуловим, бихме добавили и Непознат. Благодарни сме за крайчеца на завесата, която благоволи да вдигне и сега се радваме, че можем да надникнем, да огледаме тая интимност, да проникнем в скритото и да се зарадваме, че един бисер лежи в нашата ръка и една красота не е престанала да обогатява и задълбочава нашия ден. Нека да започнем без церемониал, нека се спрем най-първо на най-простия наглед случай - срещата с един паяк. Това наглед незначително насекомо щеше да влезе като герой на повествованието и при други случаи. Тук той е като квартирант в стаята на Учителя, неканен гост, който се свил в някакъв ъгъл на стаята и си живее не лишен разбира се от своите традиции и навици.
към текста >>

Навремето Христос каза: “Не съм от този свят, в света съм, но не съм от този свят”.
Той изключва всичките форми на насилие, в каквато и да е форма и сила. “Не позволявам насилие в стаята ми, пред очите ми.” Сякаш е успял да се запазят в тоя свят и на тая земя зони, лишени от насилие и престъпления, нека ги вършат далеч в тая непроходима джунгла, обитавани тоя път не от хищници, а от хора. Но нека и на това не се спрем, нашата цел е друга, пътешествието ни е в една област, лишена от великите идеи и ценности още е в плен и плаща данък. Нека си го плаща, нека съществуват паяци и паяжини, нека съществуват кланици и касапи, нека се бият “културни” хора, нека в тая джунгла се чува вой, плач и крясъци. Бавен е тоя процес - като тресавище, в което не искаме да затъваме. Навремето Христос каза: “Не съм от този свят, в света съм, но не съм от този свят”. Смеем да кажем същото за нас, а Той, Той нямаше нищо общо със света на насилието. Вън, но пред очите на Великото не. Една друга сцена, идентична, където виждаме нов вариант. Жив и плътен. Не съществува ни паякът, ни мухата.
към текста >>

88. 21. Пред горящата къпина — “Не коригирай божественото” (15.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Навремето Христос не се поколеба да вземе камшика, при Неговата благост и да изгони търговците от храма.
Законът за процентите беше неумолим - злото макар с 10% беше неизбежно. И Той не застана на прага на школата и не рече: “Ти влез, ти не." Затова и не се знаеше, кой с какво лично богатство идваше и с какви цели - съзнателно или безсъзнателно 10% - Живей своя живот, други край тях по отражение и внушение. Затова, в тая първа по рода си школа на свободата и желанието, се смесваха ученици, застанали зорко и нащрек, не само какво и как да използуват благоприятните условия - не, те гледаха, следяха дори и критикуваха Учителя - Него. Който нито се спираше на това, нито спираше своята работа. Но понеже изхождаше винаги от един принцип, Той не премълчаваше факта и през някои утринни часове така раздрусваше атмосферата, като мълния думите разтърсваха небесата, че ставаше ясно за всички, които си позволяваха да нарушат чистотата на принципа и реда в школата. Навремето Христос не се поколеба да вземе камшика, при Неговата благост и да изгони търговците от храма. Методът бе идентичен, тук не се гонеха търговци, а се гонеха разбойници, които лесно искаха да се домогнат до духовните ценности и на готово да опитат благата. Ленивците не липсваха никога в света, а известно е всичките недоволници в основата са и ленивци. Тъкмо те, и не само те, за да бъдем справедливи и други попадаха в тази категория. Временно или не, порицаваха се или не, вече не е важно, те съществуват. И Той с виждането си, чийто диоптри не може да се определят, виждаше, слушаше, усещаше всичко.
към текста >>

И Той с виждането си, чийто диоптри не може да се определят, виждаше, слушаше, усещаше всичко.
Навремето Христос не се поколеба да вземе камшика, при Неговата благост и да изгони търговците от храма. Методът бе идентичен, тук не се гонеха търговци, а се гонеха разбойници, които лесно искаха да се домогнат до духовните ценности и на готово да опитат благата. Ленивците не липсваха никога в света, а известно е всичките недоволници в основата са и ленивци. Тъкмо те, и не само те, за да бъдем справедливи и други попадаха в тази категория. Временно или не, порицаваха се или не, вече не е важно, те съществуват. И Той с виждането си, чийто диоптри не може да се определят, виждаше, слушаше, усещаше всичко. И за да предотврати голямата опасност, изобличаваше, без да изобличава, повишаваше тон, без да го повишава и разкриваше не само последствията, но и неумолимата истина по въпроса. Думата е за критиката, критикуването. Това старо и реакционно средство, тоя нечист навик, това незаконно вмешателство в живота на другите. Като неизлечима болест, човек мъкнеше тази зараза, усещаше вонята й, опитваше вкуса й и колко трудно се отърсваше от нея, колко бавно се спасяваше. Нямаме възможност сега, като стана дума за нея да сместим всичко, което Той казваше за нея и всичко, което препоръчваше против нея.
към текста >>

89. 33. Йоанна 18 глава: есе (22.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Ние харесваме този израз в Неговите уста и бихме желали да си останем прости, но днес виждаме вече не сме на онова място, нито в света на мисълта, нито в света на виждането.
Думите кънтят и нещо отзвучава вътре в тебе по един неповторим начин, проникнато, обагрено от преживяното, от оня час, когато сме останали без Него и имахме възможност през тия тридесет и три години да видим много неща, много събития, много живот вътре и вън от самите нас, много в живота на Братството и в света. Беседата!... Прилича тя на водораздел. Думата: До тук е било звучи, не, шуми, кънти като водите на океан. Картината на света в цялата хаотичност, в нейната драматична и трагична постановка, която едва сега прозираш, разбираш, че Той я нарисува с такъв замах, с такава смела линия, че ако тогава чувахме и виждахме всичко, щеше да настръхнем и съборния ден нямаше да ти се струва празничен и весел час. “Добре, че сте прости”. Ние харесваме този израз в Неговите уста и бихме желали да си останем прости, но днес виждаме вече не сме на онова място, нито в света на мисълта, нито в света на виждането. Блестящите съборни дни с всичката им красота, тишина, радост и романтика отдавна са отшумели в света на нашия спомен. Добре сме ги заключили и не знаем доколко днес могат да ни държат в смут оная омая. Физически и психически, това е сякаш невъзможно, защото всичко днес напира, всичко днес е толкова вълнуващо, толкова динамично, толкова проникновено дълбоко. Вече си в друг свят, в друга гама, не в крак със света, не, а в крак с оня живот, в който си потопен, в една реалност, където си защитен, в един свят, който не смееш да наречеш Негов, но с всички отличителни белези и трептиш, че дишаш Неговия въздух и слушаш, слушаш всичко, което е толкова еднакво, колкото и различно. Усещаш как от между редовете блика нещо като енергия, която не смееш да наречеш космическа.
към текста >>

Христос мина, замина, белязан и отбелязан с най-черното тук, на реакцията, толкова черни, че хилядолетия те тровеха целия народ - този избрания да носи великия принцип на Великия Човек, за да ги поднесе в тяхната недосегаема чистота на целия свят.
Някои казват: тъй трябвало да бъде, за да се спаси света. Когато запитаха Христа, защо е дошъл, Той не каза, че е дошъл да умре, но каза: “Аз затова се родих, да свидетелствувам Истината." Защо? “Аз явно говорих, моето Царство не е от този свят." Каза го по-късно и Пилат, за който се знаеше, че не разбираше от духовните въпроси, ала не се поколеба да каже: Не намирам никаква вина в този човек, съдете Го с вашия закон. Кой в случая стоеше по-високо, дали този езичник и сатрап, или еврейските равини, учени, които познаваха Писанията, хора, които следваха някаква школа, тълкуваха Пророците, разчитаха кабалата и се наричаха кабалисти. Защо не впрегнаха познанията си да вникнат в Писанието, да се срещнат и с Исая и Псалмопевеца, за да стигнат до заключителната мисъл, че централното лице, главния герой в цялата Библия, беше Той, ожидания, очаквания Месията, чиято идея остана всмукана в кръвта, ала не докоснат нито умовете, нито сърцата, нито душите на евреите. Христос мина, замина, белязан и отбелязан с най-черното тук, на реакцията, толкова черни, че хилядолетия те тровеха целия народ - този избрания да носи великия принцип на Великия Човек, за да ги поднесе в тяхната недосегаема чистота на целия свят. Християнството нямаше да се изопачи, да се изкриви, да се фанатизира до такава степен, за да се стигне До Инквизицията, и нямаше да бъде замесено като тесто с езическите догми и ритуали, които до ден днешен помрачават блясъка на чистата вяра. Осемнадесетата глава, цялата от първия до последния стих е един обвинителен акт, един драматичен и трагичен епизод, чийто следи още не са изчезнали. И когато човечеството ожида второто раждане на Христа и слизане на земята, за да възкръсне. Учителят противопостави идеята, че това няма да стане както християните го очакваха: “Христос не се отказа да дойде и втори път на земята, но като дойде втори път, Той цяла ще я запали, за да се изгладят и изчезнат всички възпоменания от разпъването Му на дървения кръст. За този акт днес свидетелствуват страданията на цялото човечество.” Времето лети вихрено и сгъстени до максимум, събитията връхлитат.
към текста >>

Учителят противопостави идеята, че това няма да стане както християните го очакваха: “Христос не се отказа да дойде и втори път на земята, но като дойде втори път, Той цяла ще я запали, за да се изгладят и изчезнат всички възпоменания от разпъването Му на дървения кръст.
Защо не впрегнаха познанията си да вникнат в Писанието, да се срещнат и с Исая и Псалмопевеца, за да стигнат до заключителната мисъл, че централното лице, главния герой в цялата Библия, беше Той, ожидания, очаквания Месията, чиято идея остана всмукана в кръвта, ала не докоснат нито умовете, нито сърцата, нито душите на евреите. Христос мина, замина, белязан и отбелязан с най-черното тук, на реакцията, толкова черни, че хилядолетия те тровеха целия народ - този избрания да носи великия принцип на Великия Човек, за да ги поднесе в тяхната недосегаема чистота на целия свят. Християнството нямаше да се изопачи, да се изкриви, да се фанатизира до такава степен, за да се стигне До Инквизицията, и нямаше да бъде замесено като тесто с езическите догми и ритуали, които до ден днешен помрачават блясъка на чистата вяра. Осемнадесетата глава, цялата от първия до последния стих е един обвинителен акт, един драматичен и трагичен епизод, чийто следи още не са изчезнали. И когато човечеството ожида второто раждане на Христа и слизане на земята, за да възкръсне. Учителят противопостави идеята, че това няма да стане както християните го очакваха: “Христос не се отказа да дойде и втори път на земята, но като дойде втори път, Той цяла ще я запали, за да се изгладят и изчезнат всички възпоменания от разпъването Му на дървения кръст. За този акт днес свидетелствуват страданията на цялото човечество.” Времето лети вихрено и сгъстени до максимум, събитията връхлитат. Полкът начело с Юда се отправя към Гетсиманската градина. Мястото е познато на Юда, не веднъж той е бил там с всички. “Кого търсите? ” “Исуса Назарянина" "Аз съм” - кротко отговаря Той и пак ги попита: “Кого търсите?!
към текста >>

90. 71. „Учението на Бялото Братство”. Статията „Учението на Бялото Братство” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 27, 10.01.1931, с. 1-2

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане.
СТАТИЯТА „УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 27, 10.01.1931, с. 1-2. Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия - религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват. От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество наука, за която граници за изследване няма и чията светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света. Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане. Тази наука е окултизма или окултната наука - Божествената Мъдрост, която в своята пълнота и съвършенство е достояние на Великите Учители на човечеството, които постоянно бдят над него, ръководейки неговата еволюция, като понякога слизат на земята, обличайки се във физическо тяло, за да изпълнят някои свои задачи, за дадат нов, мощен подтик на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята. От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Дзъ, Питагор, Христос и др. Те всички имат една и съща цел - те всички работят върху един общ План, но са действували различно, според условията на времето и мястото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него. Между тези Учители на човечеството спор няма. Те всички отлично се разбират.
към текста >>

От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Дзъ, Питагор, Христос и др.
27, 10.01.1931, с. 1-2. Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия - религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват. От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество наука, за която граници за изследване няма и чията светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света. Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане. Тази наука е окултизма или окултната наука - Божествената Мъдрост, която в своята пълнота и съвършенство е достояние на Великите Учители на човечеството, които постоянно бдят над него, ръководейки неговата еволюция, като понякога слизат на земята, обличайки се във физическо тяло, за да изпълнят някои свои задачи, за дадат нов, мощен подтик на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята. От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Дзъ, Питагор, Христос и др. Те всички имат една и съща цел - те всички работят върху един общ План, но са действували различно, според условията на времето и мястото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него. Между тези Учители на човечеството спор няма. Те всички отлично се разбират. Те всички еднакво са представители на Великото Всемирно Бяло Братство и проповядват едно и също учение. Спорове и гонения съществуват само помежду техните последователи, които недорасли да схванат в „Дух и Истина" тяхното учение и да го приложат се отделят егоистично едни от други, като всички поотделно считат само себе си за прави, а всички останали наричат: неверници, неправоверни, сектанти.
към текста >>

91. 1.8. Статията „Русия, славянството и човечеството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318, 15.10.1944, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

И за вьюгой невидим, и от пули невредим, нежной поступью жемчужной, в белом венчике из роз, впереди - Исус Христос!
1.8. СТАТИЯТА „РУСИЯ, СЛАВЯНСТВОТО И ЧОВЕЧЕСТВОТО” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ РУСИЯ, СЛАВЯНСТВОТО И ЧОВЕЧЕСТВОТО Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318, 15.10.1944, с. 1. И за вьюгой невидим, и от пули невредим, нежной поступью жемчужной, в белом венчике из роз, впереди - Исус Христос! „ДВЕНАДЦАТ" - Ал. Блок Че блясъкът на твоята зора раздра световната тъма, че ти, като възторжена сестра, събра на цялата земя и радостта и бурната печал! Москва, Москва! вулкан от пламнали души! „МОСКВА” - Смирненски Днес човек може вече да изкаже свободно много мисли, които досега бяхме длъжни да потискаме, да крием в душите и сърдцата си, или - да шепнем тихо само помежду приятели, между четири стени.
към текста >>

Защото той, истинският, от Бога набелязаният поет, притежава дарбата да прониква, лесно и бързо, направо до вътрешната същина, до вътрешния смисъл на нещата - без посредството на неизбежните за другите „логически умозаключения” и „строго научни изследвания”, а само с помощта на своето художническо прозрение, със своето вътрешно виждане, със своята пророческа дарба, с очите на душата си, с това, което някои наричат интуиция.
„Престъпно” беше да се говори свободно и откровено за славянството, за неговата мисия всред човечеството и за неговото бъдеще. „Престъпно” беше, още повече, да се говори за великата роля, която се пада на велика, братска, славянска Русия в освобождението, обединението и посочване правия път на това огромно славянско море и -в строшаване тежките, ръждясали вериги на цялото човечество, вериги, в които националният и личен егоизъм го беше оковал: веригите на капитала и на слепия, безогледен, разрушителен, а не творчески, национализъм, вериги, които все още не са напълно разбити. Казано е някъде, че великите истини на живота най-лесно, най-бързо и най-рано си пробиват път до сърцето и душата на поета - на истинския поет. Преди още философът, ученият, социологът и обикновеният човек да се почувствували дори първите трепети, първия лъх на една истина, тя е вече озарила душата и стоплила сърцето на истинския поет. Преди още съзнанието на огромното болшинство от човечеството да е било подготвено да възприеме една нова истина, един нов исторически факт, една нова действителност, тази истина, този факт, тази действителност живеят вече своя пълен живот в съзнанието, в душата на поета. Защото той, истинският, от Бога набелязаният поет, притежава дарбата да прониква, лесно и бързо, направо до вътрешната същина, до вътрешния смисъл на нещата - без посредството на неизбежните за другите „логически умозаключения” и „строго научни изследвания”, а само с помощта на своето художническо прозрение, със своето вътрешно виждане, със своята пророческа дарба, с очите на душата си, с това, което някои наричат интуиция. Когато нещата се виждат, когато те стоят, ясно оформени, пред очите ни, те не се нуждаят от логическо обосноваване и от научни доказателства, за да вярваме в тяхната действителност. От доказателства се нуждаят нещата, които са спорни, които са съмнителни, които не познаваме и не виждаме с очите си. Това е вярно, ако не за всички, то поне за избрания от Бога поет. А, вън от всичко това, ще трябва да прибавим, че великите исторически факти, великите исторически истини никога не се обосновават и никога не могат да намерят своето оправдание в каквато и да било човешка логика, в каквато и да било човешка наука. Защото те, като жив живот, като неизбежна действителност, като непосредствени тласъци на една върховна реалност, носят своето обоснование, своето оправдание, своите причини и своя смисъл сами в себе си - носят ги от един много по-висш източник, отколкото всяка земна наука и логика могат да проникнат, много по-висш от всяка ограничена земна действителност.
към текста >>

Пронизителния вой на вятъра се прекъсва само от пушечните гърмежи и от виковете на борещите се... Впереди - с кровавым флагом и за вьюгой невидим, и от пули невредим, нежной поступью надвьюжной снежной розсыпю жемчужной в белом венчике из роз - впереди - Исус Христос!
Знаят защо са дошли на земята. Знаят каква задача им е възложена от Провидението, и ще я изпълнят, въпреки всичко, въпреки това, че трябва да изцапат ръцете си и да пролеят и своята собствена кръв... Друг смисъл в живота за тях не съществува. За тях - новите дванадесет пратеници, новите апостоли на Христа, които дойдоха само затуй, защото човечеството не прие самия Него и неговите първи дванадесет апостоли. Сега Той, великият, чистият, любящият, разпънатият на кръст от нас, ще ни се покаже с друго лице, което, може би, ще ни направи по-силно впечатление, отколкото това, с което ние обикновено си Го представяме... Страшната буря беснее. В снежната виелица се сливат земя и небе. Пронизителния вой на вятъра се прекъсва само от пушечните гърмежи и от виковете на борещите се... Впереди - с кровавым флагом и за вьюгой невидим, и от пули невредим, нежной поступью надвьюжной снежной розсыпю жемчужной в белом венчике из роз - впереди - Исус Христос! С.К.
към текста >>

92. 6. Великата тайна

Вергилий Кръстев

Който не го приеме това - ще му кажем: „Довиждане!
И Той казва така: „Ако преди 2 000 години Се роди и дойде Синът Божи чрез Исуса, сега Се роди Всемировият Учител като баща, и дойде чрез Петър Дънов." В „Изгревът", том I. (2. изд. 2011), ние сме публикували от с. 793-798 „Скрижалите на Духа Беинса Дуно", и с това доказваме, че на Земята беше Се родил в плът Всемировия Учител, и беше в Духа на Небесата и Отец на Светлините. Който приеме това - ще се новороди чрез Духът на „Изгревът" в живот и сила. Който не го приеме това - ще му кажем: „Довиждане! И оставаш за следващата епоха." Той ще си загуби времето, за което се е родил при българите по времето на Учителя Дънов и на „Изгревът"! Бог е Дух и които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! 21. Осемнадесето чудо: НА КОГО ПРИЛИЧА РОДЕНИЯ ОТ НЕПОРОЧНОТО ЗАЧАТИЕ ИСУС? На този въпрос ние имаме отговор. Отбелязахме, че в „Изгревът", том XI, имаме 2 снимки с леглото на Учителя, и на една се вижда Антиминса, а на другата е Антиминса и Нерукотворния образ на Христа.
към текста >>

За Нерукотворния образ на Исус Христос, който е бил сложен над Неговото легло, Той е казал, че тук художникът се е доближил изключително най-близко до физическия образ на Христа преди 2 000 години.
На този въпрос ние имаме отговор. Отбелязахме, че в „Изгревът", том XI, имаме 2 снимки с леглото на Учителя, и на една се вижда Антиминса, а на другата е Антиминса и Нерукотворния образ на Христа. В „Изгревът", том XII, на с. 25 и на с. 26 това се вижда най-добре от тези снимки. За Нерукотворния образ на Исус Христос, който е бил сложен над Неговото легло, Той е казал, че тук художникът се е доближил изключително най-близко до физическия образ на Христа преди 2 000 години. Ние сме го публикували в „Изгревът", том XI, след 144 страница. Освен това, ние сме го направили на голем плакат, и го раздаваме като безплатно приложение към „Изгревът", том XI. Увити са в руло и „Антиминсът" и Нерукотворния образ, и така ги връчваме. За Нерукотворният образ на Исуса Христа виж „Изгревът", том XI, с. 152-153, както и с. 153-154.
към текста >>

93. 8. Кой е Христовия Дух?

Вергилий Кръстев

752-759 има глава „Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство." Този материал е напълно достатъчен за днешния човек, но и за утрешният човек.
(1. изд. 1993), с. 647-654 и в „Изгревът", том I. (2. изд. 2011), на с. 752-759 има глава „Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство." Този материал е напълно достатъчен за днешния човек, но и за утрешният човек. Ние работим днес и издаваме „Изгревът" за следващото човечество, което ще дойде. Те ще имат сетива и органи в мозъка си, чрез които да проникне светлината, за да могат с нея да четат „Изгревът". Аз днес - 15 септември 2014 г. отново го прочетох, и не мога да разбера как съм подредил този материал. Това е направено по времето, когато се издаваше „Изгревът", том I през 1993 г.
към текста >>

До скоро виждане в следващите векове!
667-672, и в „Изгревът", том I. (2. изд. 2011), с. 776-782. Така че нямате извинение, че не знаете какво представлява Школата на Учителя Дънов! Написано е точно и е показано Кой е създателят, Кой я управлява, и кой трябва да изпълнява. До скоро виждане в следващите векове! 26. Двадесет и трето чудо: ФОРМАТА НА ЖИВОТ. Формата на живот на Земята е единствената такава в цялата Вселена. В другите планети и Слънца има също живот и то в по-висша форма, но ние нямаме сетива да ги видим тези светове. Това е изказване на Учителя Дънов, което съм прочел преди 50 години и съм го запомнил и проучил. Така че всяка форма на живот на Земята, като растение, животно, птица, риба и човек, представлява проекция на Онзи възвишен живот от другите планети и Слънца.
към текста >>

94. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

На 5 август имаме редовно свиждане с Мария.
И, които отиват, да се подготвят със Слово или с музика. Торбите им да бъдат пълни. Това, което Учителя ни повери, ще пазим свято. Той е промислил за делото Си, приготвил е условията. Всичко ще дойде на своето време, а ние ще издържим на всички условия. На 5 август имаме редовно свиждане с Мария. Кажи на нея, че каквото имаш да ми казваш, тя да ми го каже. Искам да зная всичко за Братството, за Изгрева, за Салона, за беседите, за книгата, издадена във Франция. Получена ли е и дали е излязла втората част? Радвам се, че нашата книга отиде вече да проповядва в света, да разкажем на хората за Учителя, за Учението, за Братството. Нали това искахме.
към текста >>

Христос е изразил това просто и съвършено: „Служение в Дух и Истина.” Всички, които искат да бъдат господари на света, нема да успеят, защото света си има господар.
Наистина, за Духа и душата няма преграда. Казвам си: „Устоявай живота си с Господа при всички условия.”Това е същественото, това е нашия път. Божественото Учение е като светлината. То е навсякъде, то е неуязвимо, то може да се изрази във форми, но не зависи от формите. То създава формите, но не остава затворено в тях. Христос е изразил това просто и съвършено: „Служение в Дух и Истина.” Всички, които искат да бъдат господари на света, нема да успеят, защото света си има господар. Човек трябва да се научи да изпълнява Неговата воля. Това е правилното отношение. Поздрави приятелите! От всички се иска мълчалива, вдълбочена, спокойна работа. Без страх и тъмнина!
към текста >>

Христос ги нарича крадци и разбойници.
В него ще намерят своето разрешение всички въпроси, които ни вълнуват. Вяра светла, вяра чиста, тя крепи Духа що живота носи. Обични брат Боян, това, което се опитват да правят сега, и в миналото са го правили. Злото гледа да обсеби формите, които Бялото Братство създава, да ограби съдържанието. То не може да твори, то живей само от грабеж. Христос ги нарича крадци и разбойници. Сега ето какво казва Учителят: „Които искат да ме следват, нека се подвизават в Дух и Истина, в Чистота и Святост! Братството там, дето е Духа! Не се смущавайте. Мир имайте! ” Обични брат Боян, виж какво говори руския писател Паустовски: „Пътят ни води към Златен век!
към текста >>

Христос казва: „Не е дошъл още часът Ми.” Какво величествено явление в Божествения живот!
Те ще дойдат добрите условия. А сега е зима, нито се оре, нито се сее. Издръжливост се иска от учениците. Ще дойде времето, с него и условията. Това е важен закон. Христос казва: „Не е дошъл още часът Ми.” Какво величествено явление в Божествения живот! Действията се сменят, всяко на своето време. Ученикът наблюдава, търпи, издържа и се учи. Никак да се не смущаваме, с мир гледайте на всичко, с разбиране на ученици. Така ние сме винаги заедно, и заедно с Него. Поздрав на Паша, Аня и Елена!
към текста >>

Като изучава хората, наблюдавайки как Бог се изявява в света, в необозримо разнообразие и красота Христос казва: „Отец ми работи, Делата Той прави!
Животът е служение на Бога. Без страх и без тъмнина, с обич и виделина. Има ли от какво да се страхувате? Ученикът нема страх нито от смъртта, нито от условията. Всички добродетели, всички качества и сили с които човек устоява, бори се и твори, идват от Божествения живот в него. Като изучава хората, наблюдавайки как Бог се изявява в света, в необозримо разнообразие и красота Христос казва: „Отец ми работи, Делата Той прави! ” В това седи Учението на Христа. Има само един велик и славен път на живота. Това е служението на Бога. В това седи Учението на Христа. „Не дойдох своята воля да сторя, но Волята на Този, Който ме е проводил.” Това е Учението на Учителя.
към текста >>

То е навсякъде, където Христос присъства.
Учителят му казва: „Ратаите ще свършат тази работа, не те.” Животът не разкрива Бога, защото живота иде от Него. От Него знаем какъв е Бог. Днес хората си спорят има ли Бог, или няма. Какво по-голямо доказателство иска човек от живота? Бялото Братство е Всемирно. То е навсякъде, където Христос присъства. Ние присъстваме на явлението на Словото, на явлението Христово, на идването на Учителя - епохално явление. Това е щастие. Ние участваме в живота на Словото - семенцето, което Учителят пося. Ние знаем съдържанието, живота, който е скрит в него за бъдни времена. Ние го опитахме, ние сме в него, той е нашия живот.
към текста >>

Христос казва: „Отче, искам, където съм Аз и те да бъдат заедно с Мене.” Това е пътя.
Днешните хора не могат да оценят красотата и силата на Словото на Учителя. Трябва хора други. Трябва чистота, трябва свещено чувство. Ще дойдат хора, ще дойдат и условия. Човек трябва да изживее личния си живот, за да се възвърне към живота на Цялото. Христос казва: „Отче, искам, където съм Аз и те да бъдат заедно с Мене.” Това е пътя. Това е Школата на Учителя. В човека може да се прояви и един ангел, но може да се прояви един демон. Не бързай да се произнасяш за човека, той е незавършена картина. Художникът още работи върху нея. Какво същество е затворила природата в човешките форми?
към текста >>

Христос даде образа.
- Чрез Словото. Как ще се изяви за нашия вкус? - Чрез храната, чрез хляба, чрез плодовете, чрез Любовта. А тъй като ни Се изявява по хиляди начини Бог, хората пак се съмняват. Човек като не може да намери отношенията си към Бога, изпада в безверие. Христос даде образа. Той даде това отношение. Това е най-важното, най-същественото. Бог се проявява чрез душата и чрез Духа в приятелството, в силата, в творчеството. Какво значи виждане на Бога? - Да Го виждаш във всички Негови прояви.
към текста >>

Какво значи виждане на Бога?
Човек като не може да намери отношенията си към Бога, изпада в безверие. Христос даде образа. Той даде това отношение. Това е най-важното, най-същественото. Бог се проявява чрез душата и чрез Духа в приятелството, в силата, в творчеството. Какво значи виждане на Бога? - Да Го виждаш във всички Негови прояви. Бога виждам навсякъде. Върху проблема за свободата, сега придобихме нова светлина. Кой човек е свободен? Социализмът не харесвам.
към текста >>

Христос казва: „Аз и Отец едно сме.” Твоята воля да бъде едно с Божията воля.
Ние не воюваме с никого, ние служим. Това е нашия живот - служение на Бога. Неговото Царство е във век. Силен е Бог в нас. В Божието присъствие каквото поискаш, става. Христос казва: „Аз и Отец едно сме.” Твоята воля да бъде едно с Божията воля. Адът е най-големия затвор. Христос слезе в Ада да освободи затворниците. Братството на Любовта е неуязвимо. То е Братство в този и в онзи свят. Всеки човек има свой път.
към текста >>

Христос слезе в Ада да освободи затворниците.
Неговото Царство е във век. Силен е Бог в нас. В Божието присъствие каквото поискаш, става. Христос казва: „Аз и Отец едно сме.” Твоята воля да бъде едно с Божията воля. Адът е най-големия затвор. Христос слезе в Ада да освободи затворниците. Братството на Любовта е неуязвимо. То е Братство в този и в онзи свят. Всеки човек има свой път. В този път се редуват радостите и страданията. Всички те идат на своето време.
към текста >>

Христос е явление на Божествения живот.
- Със Слънцето Си, с песни, с музика, изпълва ни с хубави мисли, чувства. Отвори ни очите ни да виждаме Неговия живот. Благ е Господ и много милостив. Човечеството днес преживява едно възраждане на езичеството, възвръщане към идолопоклонството. Много Божества си създават хората и то твърдите, посредствени, подобни на тях.....е служение на Бога. Христос е явление на Божествения живот. Много пъти трябва да умира човек, докато се примири със смъртта, докато влезе във Вечния Живот. Всички форми, всички величества трябва да отпаднат, да остане само чистия живот, вечния живот. Прераждането не е въпрос на вярване, а въпрос на виждане, на опит. Вечните типове от историята се повтарят, те са живи и днес - и добрите и злите. Значи трябва да ги разпознава само човек.
към текста >>

Прераждането не е въпрос на вярване, а въпрос на виждане, на опит.
Човечеството днес преживява едно възраждане на езичеството, възвръщане към идолопоклонството. Много Божества си създават хората и то твърдите, посредствени, подобни на тях.....е служение на Бога. Христос е явление на Божествения живот. Много пъти трябва да умира човек, докато се примири със смъртта, докато влезе във Вечния Живот. Всички форми, всички величества трябва да отпаднат, да остане само чистия живот, вечния живот. Прераждането не е въпрос на вярване, а въпрос на виждане, на опит. Вечните типове от историята се повтарят, те са живи и днес - и добрите и злите. Значи трябва да ги разпознава само човек. Те носят сега други имена: и Нерон, и Калигула, и Пилат, и Каяфа, живели някога. Те живеят и днес, и то c нови образи, образи на човешката жестокост и безумие. Образите на доброто, на вечното и те живеят днес.
към текста >>

Христос това е Божият Дух в човека.
Той разнася Божиите блага из цялата Вселена. Помисли само какво носи светлината? Всяко същество като изживява своя личен живот, свършва една малка работа за големия разумен живот. Разумната природа, която ни е извикала към съществувание .... оправданието на неговото съществувание. Времето и пространството се определят от това кога стъпва в действие това същество като сила на Разумния живот. Христос това е Божият Дух в човека. Когато Той присъства, човек е Син Божий. Спорят дали Христос е съществувал исторически. Неразбиране е това. Христос е съществувал, съществува и сега и винаги ще съществува. Има проблеми, които приличат на далечна страна, непозната, тайнствена, красива, привлекателна.
към текста >>

Спорят дали Христос е съществувал исторически.
Всяко същество като изживява своя личен живот, свършва една малка работа за големия разумен живот. Разумната природа, която ни е извикала към съществувание .... оправданието на неговото съществувание. Времето и пространството се определят от това кога стъпва в действие това същество като сила на Разумния живот. Христос това е Божият Дух в човека. Когато Той присъства, човек е Син Божий. Спорят дали Христос е съществувал исторически. Неразбиране е това. Христос е съществувал, съществува и сега и винаги ще съществува. Има проблеми, които приличат на далечна страна, непозната, тайнствена, красива, привлекателна. Дълго време, трябва да пътува човек, докато достигне до нея - да преодолее хиляди мъчнотии, да превъзмогне хиляди препятствия, да премине опасности и страдания, и най-после ще достигне тази страна. Има такива въпроси на живота, хората искат да намерят един лесен отговор.
към текста >>

Христос е съществувал, съществува и сега и винаги ще съществува.
Времето и пространството се определят от това кога стъпва в действие това същество като сила на Разумния живот. Христос това е Божият Дух в човека. Когато Той присъства, човек е Син Божий. Спорят дали Христос е съществувал исторически. Неразбиране е това. Христос е съществувал, съществува и сега и винаги ще съществува. Има проблеми, които приличат на далечна страна, непозната, тайнствена, красива, привлекателна. Дълго време, трябва да пътува човек, докато достигне до нея - да преодолее хиляди мъчнотии, да превъзмогне хиляди препятствия, да премине опасности и страдания, и най-после ще достигне тази страна. Има такива въпроси на живота, хората искат да намерят един лесен отговор. Не, трябва време, трябва работа, трябва да израстне човек, докато намери отговор на един важен проблем. При всяка болест, криза, опасност, от човека зависи как ще я премина.
към текста >>

И рече Христос на учениците си: „Съберете всички трохи, нищо да не се изгуби.” От трапезата на Любовта не трябва да се изгуби нищо.
Такава е съдбата му. В древността негов поетичен образ е Вавилонската кула. В притчата за плевелите също. Оставете ги до деня на жетвата. Човек е тъй чудно, чудесно и сложно устроен, както Космоса. И рече Христос на учениците си: „Съберете всички трохи, нищо да не се изгуби.” От трапезата на Любовта не трябва да се изгуби нищо. Най-малкото чувство, най-малкия подтик на Любовта принася плод, и никога не се губи. Моето излизане не е личен въпрос, той е въпрос на Братството. Той ще се разреши, когато се разреши въпроса на Братството. Трябва да имаме търпение. Учителят бди над Своето Дело.
към текста >>

„Но не Съм сам”, казва Христос, „защото Отец Ми е с Мене, Той - любовта.” Животът има смисъл, когато човек живее за Бога.
Търсенето на Истината е право от което човек никога няма да се откаже, каквито жертви и да му струва то, ако ще и живота му да вземат. Ако човек се примирява със смъртта, която всичко му взема, защо да не се примири с условията? Важна е Истината. Свободата седи в това да бъдеш в съгласие с Божествения ред и порядък, с неговите закони и сили. [27 декември 1959 г.] Обична моя Мария, Изпращам ти мислите на самотника сред множеството. „Но не Съм сам”, казва Христос, „защото Отец Ми е с Мене, Той - любовта.” Животът има смисъл, когато човек живее за Бога. Личният ни живот няма значение, ако не е посветен в служение на високия идеал. Последните думи на Учителя звучат в душата ми непрестанно. В тази опитност, която минавам те ми дават сила, те отварят очите ми за Великия свят, който ни обгръща и пази, който изпълня със съдържание и смисъл живота ни. Това е ключа, който Учителят ни остави: „Едно е важно, само едно е важно - Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога.” Това е завета, който Учителят ни остави. Когато човек минава през областта на смъртта, пречиства се.
към текста >>

Христос казва: „Моят Мир ви давам!
Нищо не може да спъне Божието Дело, никакво насилие отвън. То следва своя път, и никой не може да смути Великия Мир, който обгръща тази свещена работа. Над нея бди разумния свят. Тя е под Неговите грижи. Напразни са опитите на всички смутители - външни и вътрешни. Христос казва: „Моят Мир ви давам! ” Ние принадлежим на този свят и имаме в душите си Неговия Мир. Едно трябва да знаете - не бързайте. Човек от всичко, най-много има време. Окултистите са хора, които изследват Невидимия свят. И учените днес изследват Невидимия свят, но мислят, че той не е населен.
към текста >>

[20 юни 1961 г., Огняново] Обична моя Мария, Чета дните до нашето свиждане търпеливо.
Понякога ги чувам. Чувам Симфонията на Мира, изпълнена със светлина и радост, тъй както Учителят ни я предаде. Чувам многохиляден хор и оркестър. Един ден Симфонията на Мира ще звучи по цялата Земя. Работи, работи върху песните на Учителя. [20 юни 1961 г., Огняново] Обична моя Мария, Чета дните до нашето свиждане търпеливо. Това е моя празник. Аз го очаквам с радост. Винаги мисля за нашия път, за нашата работа. Големи борби стават в човека днес. Те не са политически, нито класови, те са по-дълбоки.
към текста >>

Вярата е виждане, безверието е слепота.
Възраждането на вярата не може да дойде чрез църквата. То иде чрез Бялото Братство. Онези, които гонят вярата в Бога, знаят това. Затова гонят Братството. Откровението в Учението на Учителя. Вярата е виждане, безверието е слепота. Един ден човек ще дойде до великите двигатели на живота: Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава за него ще се отворят вратите на Космоса, и той ще пътува до планетите и Слънцата на Вселената, ще има достъп до висшите светове. Учителят ни е говорил за това. Той ни показа и пътя. И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили.
към текста >>

И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили.
Вярата е виждане, безверието е слепота. Един ден човек ще дойде до великите двигатели на живота: Любовта, Мъдростта и Истината. Тогава за него ще се отворят вратите на Космоса, и той ще пътува до планетите и Слънцата на Вселената, ще има достъп до висшите светове. Учителят ни е говорил за това. Той ни показа и пътя. И Христос казва на учениците Си: „Пътят знаете.” В простичките и съвършени думи на Евангелието са скрити тайните на Царството Божие, Неговите закони и сили. Обични брат Боян, сега е нашето време, време за работа, време за мисъл, време за Молитва - благословено време. Поздрави приятелите -верните и истинните! Дух крепък, издържайте на всичко спокойно и мъдро. Всеки, който приема съблазните на Изкусителя, ще умре. Само пътя на Христа е път на Възкресение и път на Живот Вечен.
към текста >>

Христос казва: „Ето Царството Божие вътре във вас е.” Бог е нашия път, Бог е нашия живот, Бог е нашата свобода.
Там е твоята възлюблена, там е Учителя, там са всички условия, там е свободата - Живот вечен! И това е важно, пази живота на Царството Божие. Школата на Учителя е път към Царството Божие. Царството Божие не е навсякъде. И някога то е навсякъде и всякога. Христос казва: „Ето Царството Божие вътре във вас е.” Бог е нашия път, Бог е нашия живот, Бог е нашата свобода. Вярата и знанието принадлежат на сърцето. Науката и знанието принадлежат на ума. С околната среда поддържам най-малката необходима връзка. Целият ми живот е устремен към онзи хубав свят, за който Учителят ни е говорил. Обична моя Мария, хубавите ми часове са, когато мисля за тебе, за нашия живот с Учителя, за нашия братски живот и за хубавия наш свят в който живеем сега, и всякога ще живеем.
към текста >>

Христос казва: „Аз трябва да върша Делата Божии!
С околната среда поддържам най-малката необходима връзка. Целият ми живот е устремен към онзи хубав свят, за който Учителят ни е говорил. Обична моя Мария, хубавите ми часове са, когато мисля за тебе, за нашия живот с Учителя, за нашия братски живот и за хубавия наш свят в който живеем сега, и всякога ще живеем. Живее онзи, който живее с Бога. Той има живота, времето и пространството. Христос казва: „Аз трябва да върша Делата Божии! ” Аз трябва да живея живота, който Учителят ми даде. В живота има пролет - растете и цъфтене. Лято - връзване на плод, есен - узряване на плода и зима - почивка. Сега е зима. На Земята всички явления минават през тези процеси.
към текста >>

Христос казва: „Делата Той прави.” Бог се изявява чрез когото иска.
„Сине мой, дай ми сърцето си.” Т. е. отвори сърцето си за Божествения живот. Какво значи Божията Любов? Да обичаш тъй, както Бог обича. Не преписвай на себе си заслугите за доброто, което си направил. Христос казва: „Делата Той прави.” Бог се изявява чрез когото иска. Неговата Любов ни храни, сгрява чрез сърцата на онези, които ни обичат. Неговата обич грее в очите им, гори в сърцата им. Ръката, която подкрепя и помага, е Божията ръка. Христос казва на Пилата: „Не би имал ти никаква власт, ако да не беше ти дадена отгоре! ” Всичко хубаво и добро иде от Бога.
към текста >>

Христос казва на Пилата: „Не би имал ти никаква власт, ако да не беше ти дадена отгоре!
Не преписвай на себе си заслугите за доброто, което си направил. Христос казва: „Делата Той прави.” Бог се изявява чрез когото иска. Неговата Любов ни храни, сгрява чрез сърцата на онези, които ни обичат. Неговата обич грее в очите им, гори в сърцата им. Ръката, която подкрепя и помага, е Божията ръка. Христос казва на Пилата: „Не би имал ти никаква власт, ако да не беше ти дадена отгоре! ” Всичко хубаво и добро иде от Бога. Бога срещаме всеки ден. Неговият благ Дух ни ръководи и крепи. За Делото е по-добре аз да бъда тука. Благодаря за това.
към текста >>

Вярата е въпрос на виждане, виждане на сърцето.
Животът изпълня Всемира. Където има материя, има и живот. Пространството подразбира живот, и времето е време поради живота. Бъдете спокойни и силни! Учителят е с нас, Бялото Братство е с нас, цялото Небе е с нас. Вярата е въпрос на виждане, виждане на сърцето. Във всяко явление има една Божествена искрица. Тя е почти невидима, неосезаема, но тя е съществената. Тя е неговата същина, в нея пулсира творческата воля на Битието. Ако Нея можеш да доловиш, ти си разбрал живота. Старите монголски завоеватели чрез Партията искат да завладеят света.
към текста >>

Христос казва: „Преди да беше Аврам, Аз бях.” [28 август, денят на любящото сърце.] Обична моя Мария, Господ да те благослови, ангел мой прекрасен!
Има работа за временния живот на човека. Има работа за Вечния живот на човека. В Школата на Учителя се работи за Вечния Живот. Божествената същина на човека е извън времето и пространството, т.е. човек е навсякъде и всякога. Христос казва: „Преди да беше Аврам, Аз бях.” [28 август, денят на любящото сърце.] Обична моя Мария, Господ да те благослови, ангел мой прекрасен! Мислите се предават, и чувствата достигат своята цел. Но тук важи закона: Сходство и хармония. В техниката, при предаване и приемане на вълните, апаратите се нагласяват на еднаква вълна, а в Духовния живот това хармонизиране става чрез единния път, едната вяра, едната обич. Молитвата, размишлението и съзерцанието са методи за това. Те подготвят човека да приема и предава от един възвишен свят, да държи връзка със своите ближни, стези, които го обичат.
към текста >>

Христос изгони бесовете от човека, изцели болния, отвори очите на слепия.
Бог е Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел. Който върши това, има вяра в Бога. Който върши противното, нема вяра. Това е вярата. Тя е живот на Божия Дух. Христос изгони бесовете от човека, изцели болния, отвори очите на слепия. Христос възкреси Лазара. Това Христос прави и днес, това, което е станало някога, става непреривно. Христос като дойде, всичко това става в човека. Всички блага идат от живота на Царството Божие. Красотата, Разумността, Доброто, Истината са живот на Царството Божие.
към текста >>

Христос възкреси Лазара.
Който върши това, има вяра в Бога. Който върши противното, нема вяра. Това е вярата. Тя е живот на Божия Дух. Христос изгони бесовете от човека, изцели болния, отвори очите на слепия. Христос възкреси Лазара. Това Христос прави и днес, това, което е станало някога, става непреривно. Христос като дойде, всичко това става в човека. Всички блага идат от живота на Царството Божие. Красотата, Разумността, Доброто, Истината са живот на Царството Божие. Където и да ги срещнеш, те принадлежат на Него.
към текста >>

Това Христос прави и днес, това, което е станало някога, става непреривно.
Който върши противното, нема вяра. Това е вярата. Тя е живот на Божия Дух. Христос изгони бесовете от човека, изцели болния, отвори очите на слепия. Христос възкреси Лазара. Това Христос прави и днес, това, което е станало някога, става непреривно. Христос като дойде, всичко това става в човека. Всички блага идат от живота на Царството Божие. Красотата, Разумността, Доброто, Истината са живот на Царството Божие. Където и да ги срещнеш, те принадлежат на Него. Да живееш в Царството Божие, зависи от тебе, човека.
към текста >>

Христос като дойде, всичко това става в човека.
Това е вярата. Тя е живот на Божия Дух. Христос изгони бесовете от човека, изцели болния, отвори очите на слепия. Христос възкреси Лазара. Това Христос прави и днес, това, което е станало някога, става непреривно. Христос като дойде, всичко това става в човека. Всички блага идат от живота на Царството Божие. Красотата, Разумността, Доброто, Истината са живот на Царството Божие. Където и да ги срещнеш, те принадлежат на Него. Да живееш в Царството Божие, зависи от тебе, човека. Бога най-добре, най-пълно можем да познаем в себе си.
към текста >>

Христос казва: „Чашата, която Отец ми дава да я не пия ли?
В този, когото обичаш, ти трябва да търсиш Небесния живот, за който носиш спомен в душата си. Ти може да го намериш в него. Бог може да ти се изяви чрез един човек. Ние сме живот на Благия Божи Дух, радостната сила Божия с която Той твори. Има неща, които трябва да станат неизбежно. Христос казва: „Чашата, която Отец ми дава да я не пия ли? ” По този път трябва да се мине. „Да дойде Твоето Царство на Земята, както е горе на Небето! ” Тялото и душата да бъдат едно, да няма раздвоение. Щом живеем на Земята, тело трябва да има, за да се прояви душата и Духа. Духът трябва да съответства на тях.
към текста >>

Днес хората пак спорят дали Христос е живял, или не.
В него живеем, мислим и творим. Един живот, Божия живот, нашия живот. Хубави срещи, хубави хора срещнах и тук в затвора. Това е Бог в затвора, това е народа. Като съм ангажиран в творческа работа, не се чувствам тъй силно като затворник. Днес хората пак спорят дали Христос е живял, или не. Христос е човека, Който казва: „Дойдох да изпълня Волята на Отца Моего, Който ме е проводил! ” Следователно, Христос живее и днеска. Христос е мисъл, Христос е Любов, Христос е човека-Син Божий. „Аз и Отец Ми-едно сме.” Христос днес, това са хиляди хора по цялата земя. Ако не са сенките, човек нема да вижда нищо.
към текста >>

Христос е човека, Който казва: „Дойдох да изпълня Волята на Отца Моего, Който ме е проводил!
Един живот, Божия живот, нашия живот. Хубави срещи, хубави хора срещнах и тук в затвора. Това е Бог в затвора, това е народа. Като съм ангажиран в творческа работа, не се чувствам тъй силно като затворник. Днес хората пак спорят дали Христос е живял, или не. Христос е човека, Който казва: „Дойдох да изпълня Волята на Отца Моего, Който ме е проводил! ” Следователно, Христос живее и днеска. Христос е мисъл, Христос е Любов, Христос е човека-Син Божий. „Аз и Отец Ми-едно сме.” Христос днес, това са хиляди хора по цялата земя. Ако не са сенките, човек нема да вижда нищо. Ако не е злото, човек нема да мисли, няма да расте, няма да се развива.
към текста >>

” Следователно, Христос живее и днеска.
Хубави срещи, хубави хора срещнах и тук в затвора. Това е Бог в затвора, това е народа. Като съм ангажиран в творческа работа, не се чувствам тъй силно като затворник. Днес хората пак спорят дали Христос е живял, или не. Христос е човека, Който казва: „Дойдох да изпълня Волята на Отца Моего, Който ме е проводил! ” Следователно, Христос живее и днеска. Христос е мисъл, Христос е Любов, Христос е човека-Син Божий. „Аз и Отец Ми-едно сме.” Христос днес, това са хиляди хора по цялата земя. Ако не са сенките, човек нема да вижда нищо. Ако не е злото, човек нема да мисли, няма да расте, няма да се развива. Злото е необходимо противодействие, за да се прояви живота, необходимо съпротивление, за да създаде Твореца една хубава форма.
към текста >>

Христос е мисъл, Христос е Любов, Христос е човека-Син Божий.
Това е Бог в затвора, това е народа. Като съм ангажиран в творческа работа, не се чувствам тъй силно като затворник. Днес хората пак спорят дали Христос е живял, или не. Христос е човека, Който казва: „Дойдох да изпълня Волята на Отца Моего, Който ме е проводил! ” Следователно, Христос живее и днеска. Христос е мисъл, Христос е Любов, Христос е човека-Син Божий. „Аз и Отец Ми-едно сме.” Христос днес, това са хиляди хора по цялата земя. Ако не са сенките, човек нема да вижда нищо. Ако не е злото, човек нема да мисли, няма да расте, няма да се развива. Злото е необходимо противодействие, за да се прояви живота, необходимо съпротивление, за да създаде Твореца една хубава форма. Сенките трябва да бъдат с мярка.
към текста >>

„Аз и Отец Ми-едно сме.” Христос днес, това са хиляди хора по цялата земя.
Като съм ангажиран в творческа работа, не се чувствам тъй силно като затворник. Днес хората пак спорят дали Христос е живял, или не. Христос е човека, Който казва: „Дойдох да изпълня Волята на Отца Моего, Който ме е проводил! ” Следователно, Христос живее и днеска. Христос е мисъл, Христос е Любов, Христос е човека-Син Божий. „Аз и Отец Ми-едно сме.” Христос днес, това са хиляди хора по цялата земя. Ако не са сенките, човек нема да вижда нищо. Ако не е злото, човек нема да мисли, няма да расте, няма да се развива. Злото е необходимо противодействие, за да се прояви живота, необходимо съпротивление, за да създаде Твореца една хубава форма. Сенките трябва да бъдат с мярка. Ако те преобладават, ако се сгъстяват, пак нищо няма да се вижда - само мрак.
към текста >>

Мъдростта е виждане.
В Царството Божие живеят в Любов и Свобода, говорят за разоръжаване. Добре, премахнаха ли се причините, които предизвикват въоръжаването? Божията Любов гори в житното зрънце. Святите Истини на вярата не са в противоречие със Святите Истини на знанието. Те са едно. Мъдростта е виждане. Където и да погледнем, чудеса ни заобикалят. Чудото на семейния мир, чудото на живота, който става плод, чудото на житното зърно, в което са скрити сто житни зрънца, чудото на светлината, която всички храни, чудото на водната капка, която напоява земята. Във вашите очи това са обикновени неща, но това е пак слепотата ви. Хората не виждат. Земята е козмичен кораб, направляван от Бога.
към текста >>

Тя може да каже същите думи, които Христос каза.
” Животът, който Бог ни е подарил е свят. В пътя на страданието най-подхожда мълчанието. Това е Голгота, път към възкресението. „Иди при братята ми и им кажи: възлизам при Отца Моего и Отца вашего, при Бога Моего и Бога вашего! ” Това е пътя на всеки човек, на всяка човешка душа. Тя може да каже същите думи, които Христос каза. Законите, наследствеността най-добре могат да се изучават при цветята - теменугите, карамфилите, петуниите. Признаците, които се предават от един на други индивид се виждат ясно по света. Може да се проследят къде се явява, как настъпва или се оттегля. Наследствеността е взаимно проникване на индивида до пълно слизане, преминава през безброй много комбинации. Това са опити на природата, една област, която човек много малко познава.
към текста >>

” Казва Христос.
Това са свещени моменти на Единния, Вечния живот. Божият Дух - в Него е Мира, красотата и силата. Да пребъдваш в Него, значи да имаш живот вечен, живот на благия Божи Дух. Мирът придружава Божествения живот. „Мир ви оставям, Моят мир ви давам! ” Казва Христос. Организация и дисциплина - кой не си е служил с тях? Това са стари неща, стари заблуждения. Още при самото им създаване е създадено противоречието. От него рано или късно ще се разпаднат. Божественият живот е хармония, единство, свобода.
към текста >>

” Казва Христос.
Това е животинското естество в човека. Не война, а творчество трябва да се проповядва. Към творческа работа, трябва да премине човек. Синовете Божий работят заедно с Твореца. „Отец ми работи и Аз работя! ” Казва Христос. Когато човек изгуби това, което е имал, то му става неизказано мило. То е обкръжено с ореол на святост. Божият Мир е прекрасен, вечен. Работата на ученика е най-важната. Работи съсредоточено, работи в мълчание, не допускай нищо да те разсейва.
към текста >>

Човекът без Бога е човек без закон, без мярка, без правда, без виждане.
Техническото съвършенство не означава още и съвършенство на човека. Ние сме в Третата Световна война. Тя влиза в историята под името Мирова революция - развръзка на хилядогодишната карма на човечеството. В затвора аз съм заедно с Братството. Когато освобождението дойде, то ще дойде и за Братството и за мене. Човекът без Бога е човек без закон, без мярка, без правда, без виждане. Слепи сили го движат. Алчен, жесток, себичен, груб, той се нахвърля на всяко благо, иска да го обсеби като отбягва от задължението и отговорността. Това е дух на езическия свят, който е в борба с Христовия Дух на Любовта, себеотрицанието и жертвата. Школата на Учителя продължава. В нея е спасението на човечеството.
към текста >>

Христос изгони беснуемия в Гадаринската земя и бесовете прати в свините.
Той е важен, а не формите чрез които се изявява. Той е вечен, чист и свят. Тези сили обсебват, защото са обсебили човека. Човек трябва да се освободи, очисти и повдигне. Това е пътя в който Учителят ни води, това е Школата на Учителя. Христос изгони беснуемия в Гадаринската земя и бесовете прати в свините. Това е ставало много пъти, става и днес - единично и общо. „Общение с Бога” - това е най-важното, това е смисъла, затова сме призвани. Нашата работа е молитва. И като работим, ние славим Бога. „Да се освети Името Твое!
към текста >>

Мисленето е виждане.
Съдържанието, което ще изпълни тези форми е дадено в беседите на Учителя. Това е новия живот. Всички заблуждения ще паднат, само Истината ще остане, само тя е вечна. Никой не може да ни попречи да покажем Новия човек и тука в затвора. Ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде чисто. Мисленето е виждане. Обична моя Мария, Нашите разговори продължават. Ние все така ходим из нашето прекрасно Царство, хванати ръка за ръка. В Любовта нема раздяла. Чудна е нейната сила и вездесъщност! Тя е неуязвима, вечна.
към текста >>

Това е Христос, Син на Бога Живата.
Нито едно чувство, родено от Любовта не се губи. То става сила на душата. То е придружавано всякъде и всякога. То като скъпоценен камък я украсява. Ето човекът, той е в най-възвишените прояви на Духа. Това е Христос, Син на Бога Живата. Истината живее в скромничка колиба. Тя не обича дворците. „Син Человечески нема къде глава да подслони”. Истината благославя хляба, и той се увеличава, но тя не обича пищните трапези. Истината минава тихо, незабелязано.
към текста >>

Христос казва: „Аз съм вратата на овците.
Всички да бъдем на поста си верни и истинни! [1 януари 1961 г.] Ние проповядваме Бога. Всички, които вярват в Бога и Го обичат, са наши братя. Атеизъмът е като ледения вятър - смразява сърцата. Но и Пролетта не е далеч! Христос казва: „Аз съм вратата на овците. Всички, които не влизат през мен са крадци и разбойници! ” Царството Божие, това е света на Любовта, Домът Господен. Благовествувайте на человеците Царството Божие! Откривайте им, че има едно Царство велико, весдесъщо, което е Живот Вечен. Човек трябва да се учи, да живее в това Царство.
към текста >>

Христос казва: „Отивам при Отца Си!
Идолът рухна и всичко се смеси, а камъка почна да расте и изпълни земята.” Това е Божественото Учение. Поради Неговото присъствие, всичко се съкруши и смеси. Личният живот, личното битие започва и свършва. Големият живот, живота в Бога е вечен. От него идем и към него се връщаме. Христос казва: „Отивам при Отца Си! " По закона на Любовта, онези, които обичат, и които обичаме, може да дойдат от големия живот, да ни посетят, да вземат форма и да говорят с нас. „Още малко и нема да ме виждате, и пак малко - ще ме виждате.” Любовта е всесилна. Най-лошия човек не е този, който краде, убива или пиянства. За такива все има надежда да се спасят, да излезат от ада. Най-лошия човек е онзи, който говори за святите неща с безразличие.
към текста >>

95. III. Мисли на ученика

Борис Николов

Вярвам в моя приятел Господ Исус Христос и във всички мои братя, Синове на Бога Живата. 5.
Развесели ме заради Името Си, освети ме заради Духът Си, въздигни ме заради Словото Си, помогни ми заради обещанието Си, ръководи ме заради Истината Си, укрепи ме заради Правдата Си и бъди Ти благословен всякога, защото Си благ и истинен към всички. Амин.” Като станеш сутрин, кажи: „Господи, покажи ми какво да сторя днес за Тебе и научи ме какво да направя, за да употребя времето си в най-доброто дело, каквото на Тебе е угодно.” Нашето обещание пред Бога 1. Вярвам от сърце и душа в Единния, Вечния, Истинен и Благ Бог на Живота, Който е говорил. 2. Вярвам в моя Господ и Спасител, Който ми говори сега. 3. Вярвам в Божия, Вечен и Благ Дух, Който приготовлява моето спасение. 4. Вярвам в моя приятел Господ Исус Христос и във всички мои братя, Синове на Бога Живата. 5. Приемам да изпълня Волята на Единния, Истинен и Праведен Бог без колебание. 6. Отричам се от себе си, от всичко световно за Божията Любов. 7. Ще посветя живот и здраве и всичко друго за Божията Слава и за славата на Неговото дело. 8. Ще слушам Господи гласа Ти и съветите Ти, когато ми говориш. 9. Готов съм да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. 10.
към текста >>

Но човек трябва да работи много време и да се учи в школата на живота докато дойде това разбиране, до това виждане на този живот.
Такива посредници, трябва да се опрат понякога на нещо свързано с човека, да почувстват неговия магнетизъм, да уловят неговата вълна - чашката кафе или някой негов предмет. Такива опитности имат днес много хора, но разбира се казаното, трябва да се проверява. Заминалите вземат голямо участие в нашия живот. Живот на Цялото Човектрябва да приема живота като едно велико цяло. Неизброимите форми в които той се явява са клетки на този велик организъм. Но човек трябва да работи много време и да се учи в школата на живота докато дойде това разбиране, до това виждане на този живот. Ние не се задоволяваме с дворци и палати, ако ще да бъдат те и най-разкошните. Ние живеем във величествения храм на природата. Това се отнася и до обстановката и до съзнанието. Свободата Като разговаряш с човека, не упражнявай никакво насилие. Не му натрапвай своите възгледи.
към текста >>

Христос казва: „Затова жътвата е голяма, а работниците са малко.
- Нищо. Работници Работниците за Новата Култура са призовани и разпратени по цялата Земя. Те работят. Работата им е голяма. Работата им е една. Христос казва: „Затова жътвата е голяма, а работниците са малко. Молете се господаря на жътвата да изпрати работници.” Ний се молим за това. Работниците на Братството Носителите на Новата Култура не се назначават отвън. Това не става с укази и избори. Духът ги поставя и ръководи. Силата е в Него.
към текста >>

Христос казва: „Слава от человеци не приемай!
Те движат човечеството напред, проправят пътя му, внасят в живота доброто, красотата, честността, чистотата. Силата на Духа е в тях. Те изцеляват, повдигат, помагат. Те се изявяват и като външни работници, когато е необходимо. Но обикновено те работят скрито, тайно, в мълчание. Христос казва: „Слава от человеци не приемай! ” Равностранният триъгълник Равностранният триъгълник - равновесие между ума, сърцето и волята - условие, за да бъде призован человек на работа за делото Божие. Неуравновесените натури носят борби и противоречия в себе си, те не са още за работници. Молитвата Молитвата е сила. Но работниците за новото не работят само с молитва. Те работят и с чука и с длетото, с чука и с боите, те са провод, певци и музиканти, те извършват всички подвизи, те воюват на всички фронтове - и на материалния и на военния фронт.
към текста >>

Христос казва: „Моето време още не е дошло, а за вас всякога е време.” Само разумните, Божествените процеси имат свое време, т.е.
Това е борба, това са задачи. Винаги се радвайте, за всичко благодарете. Моето време Нека се скрие Божественото учение от очите на хората. Такива са времената сега. То ще дочака своето време. Христос казва: „Моето време още не е дошло, а за вас всякога е време.” Само разумните, Божествените процеси имат свое време, т.е. за тях всичко е предвидено. Те имат свое време, те влизат в един голям Божествен процес - Програма. Здравето Един здрав човек пръска около себе си здраве, от него излизат лъчи здравословни. Благословение е да живееш сред здрави хора. То е все едно да живееш до плодни дървета, отрупани с плодове.
към текста >>

Христос казва: „Не бъдете като фарисеите, които се молят на всеки ъгъл, да ги видят хората.” Молитвата е сила на душата - дишане.
Човек без Бога значи човек без съвест. Молитвата Молитвата е свещен акт. Тя не е за показ. Ученикът винаги е в молитва - и когато работи и когато почива. Силата е в Тайната молитва. Христос казва: „Не бъдете като фарисеите, които се молят на всеки ъгъл, да ги видят хората.” Молитвата е сила на душата - дишане. С молитвата всичко може да се постигне. Човек, който има силата на молитвата, и без да говори или върши нещо, с присъствието си само помага, лекува, предизвиква добрите условия, пази от беди и нещастия, носи здраве, успех във всяко начинание. Молитвата е връзка с Бога. Човекът на вярата винаги говори истината. На думата му можеш да разчиташ.
към текста >>

Виждането Физическият свят е велик свят.
Когато се пренася скъпоценния камък през места, където върлуват разбойници, не трябва да се шуми. Ученикът изчаква времето, той живее в мир. Ученикът на Божествената Школа има мира в себе си. Молитва, дадена от Учителя преди ядене и след ядене: „Благославяш ни Господи и ние опитваме изобилието на Твоята благост.” Тази молитва се произнася три пъти преди ядене и след завършване на яденето. Тя може да замести нашата молитва, която произнасяме ние преди ядене - „Божията Любов носи изобилният и пълен живот.” А може да се произнесат и двете молитви. Виждането Физическият свят е велик свят. В него ние виждаме формите. Светът на сърцето е велик свят. В него ние виждаме чрез чувствата. Дойде ли до чувствата, то е виждане чрез сърцето. Светът на мисълта е велик свят.
към текста >>

Дойде ли до чувствата, то е виждане чрез сърцето.
Тя може да замести нашата молитва, която произнасяме ние преди ядене - „Божията Любов носи изобилният и пълен живот.” А може да се произнесат и двете молитви. Виждането Физическият свят е велик свят. В него ние виждаме формите. Светът на сърцето е велик свят. В него ние виждаме чрез чувствата. Дойде ли до чувствата, то е виждане чрез сърцето. Светът на мисълта е велик свят. В него ние виждаме чрез мисълта си. В този свят как ни посещават нашите приятели, обични и близки? Със своите мисли. Упражнение Сутрин вдишвай въздуха плавно, бавно и дълбоко.
към текста >>

Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме.” Ученикът казва: Аз и Отец ми едно сме.
Човек може да общува със съществата, които живеят там, може да изучава този свят, но трябва мярка, съразмерност, музика, ритъм. Бог е мярката. Добре че има съпротивление. В усилията си да го преодолеем, ние израстваме и укрепваме. Нищо не може да смути Великия Божествен живот. Христос казва: „Аз и Отец ми едно сме.” Ученикът казва: Аз и Отец ми едно сме. Бялото Братство Всички, които носят Духа Христов образуват Бялото Братство. Животът, на който принадлежим е толкова велик, че не може да бъде смутен от никакви препятствия тук на Земята. Важно положение Всяко живо същество представлява една възможност да се свържеш с Бога. Във Великия Божествен живот всяко същество има своето място. Изучавай и виж кой е научил това малко цветенце да покрие стебълцето си от цвета с лепило, за да запази цвета от вредни насекоми?
към текста >>

Христос беше сам срещу Рим и юдеите.
Ние благодарим за условията, които Бог ни е дал, които Учителят ни е приготвил. Той ще даде свобода и простор за делото Си и да напредва. Разбира се ние имаме врагове, но те не знаят, че ние принадлежим на Царството Божие. Който се бори срещу нас, бори се срещу Царството Божие. Има ли някой, който да е устоял срещу Царството Божие? Христос беше сам срещу Рим и юдеите. Кой победи? Къде остана тяхната власт, сила и богатство? Дух Господен е над мен. Тези хора са културни, но користолюбиви, те са погълнати само от грижа за себе си. 1936 г.
към текста >>

Бялото Братство Онези, в които Христос живей, които носят Неговия Дух, образуват Бялото Братство.
Той да те води и учи. Добре, че има противодействие, съпротивление в пътя. В усилието си да го преодолеем ние израстваме и укрепваме. Мирът Нищо не може да смути великия живот. Когато ученика го почувства като свой живот, придобива мирът. Бялото Братство Онези, в които Христос живей, които носят Неговия Дух, образуват Бялото Братство. Всеки ще намери своето място в Божествения живот. Онзи, който ни учи, Който е научил това цветенце, това карамфилче да покрие стеблото си под цветенцето си с лепило, за да не могат дребните насекоми да повредят цвета. Той е същия, Който учи и нас на ум и разум -Духът Божии, Който изпълня сърцата ни с Любов. Връзката с Бога Всяко живо същество, растение или животно е една възможност да се свържем с Бога. Но трябва любовта да открие тази възможност.
към текста >>

Не беше ли Христос сам срещу юдеите и Рим?
Връзката с Бога Всяко живо същество, растение или животно е една възможност да се свържем с Бога. Но трябва любовта да открие тази възможност. Упование Онзи, Който се е грижил за мене досега, ще се погрижи и за в бъдеще. Ще има простор и свобода за Божието Дело. „Дух Господен е над менеГказва пророкът. Не беше ли Христос сам срещу юдеите и Рим? Те бяха силните. Кой победи? Силата не е в множеството. Българският народ За тази епоха българския народ е избран народ. Божият Дух присъства в него.
към текста >>

” казва Христос.
Силата не е в множеството. Българският народ За тази епоха българския народ е избран народ. Божият Дух присъства в него. Тези думи се отнасят за избраните. „Той ми е съсъд избран и драгоценен! ” казва Христос. Затова е важна Неговата преценка - какво Той ще одобри и какво няма да одобри. Което Той не одобри, няма бъдеще. Изкуството да се радваме Христос казва: „Бъдете като децата.” Ако не станете като децата! Който може да се радва на едно цветенце, на едно поточе, на дъждовните капки, на птичките, наближило го е Царството Божие. Самата мисъл, самото това, че Божествения свят съществува ни прави щастливи.
към текста >>

Изкуството да се радваме Христос казва: „Бъдете като децата.” Ако не станете като децата!
Тези думи се отнасят за избраните. „Той ми е съсъд избран и драгоценен! ” казва Христос. Затова е важна Неговата преценка - какво Той ще одобри и какво няма да одобри. Което Той не одобри, няма бъдеще. Изкуството да се радваме Христос казва: „Бъдете като децата.” Ако не станете като децата! Който може да се радва на едно цветенце, на едно поточе, на дъждовните капки, на птичките, наближило го е Царството Божие. Самата мисъл, самото това, че Божествения свят съществува ни прави щастливи. Всяка тревичка, всяко цветенце, всяко живо същество свидетелствува за Бога. Брат Боян Боев се помина на 21 август 1963 г. в 18 часа и 35 минути.1 [Бележка на съставителя: виж „Изгревът”, т.
към текста >>

” Живата връзка Ние работим да освободим човека от остарелите религиозни представи, които всъщност са формализъм и материализъм, и да доведем човека до виждането на живите, Божествени закони, които движат всичко и да му разкрием единството, да разбере той онези връзки и отношения, които съществуват между явленията.
За всичко благодарете! Благодарността е основа на здравето. Чрез нея човек се отваря и приема Божиите блага. Царството Божие Онези, които не вярват, ни запитват: „Къде е това Царство Божие, което ни проповядвате? ” Отговаряме: „В чистите сърца, в светлите умове, в Божията сила, която е в нас! ” Живата връзка Ние работим да освободим човека от остарелите религиозни представи, които всъщност са формализъм и материализъм, и да доведем човека до виждането на живите, Божествени закони, които движат всичко и да му разкрием единството, да разбере той онези връзки и отношения, които съществуват между явленията. Нова мисъл трябва, дълбоко и вярно чувство и жива връзка с Великата разумност. Учителят я нарича: Любов, Мъдрост и Истина. Свещеници и служители на Бога Живаго От всяко същество, било то и най-малкото излиза към тебе желание и заповед, което те ограничава. Как ще запазиш тогава свободата си? Само Бог ни остава свободни.
към текста >>

Предвиждание Какво виждане има душата и какво знание се разкрива пред нея!
С любов търси Истината. За всичко може да се безпокоиш, само за Учението не се безпокой. То ще се запази чисто при всичките условия. Божественото Учение не може да се поквари! Очите се затварят за един свят, а се отварят за други. Предвиждание Какво виждане има душата и какво знание се разкрива пред нея! -Разумният свят. Без съдействието на Великия Разумен свят ние не можем да извършим и най-малката работа. Връзката си с Великия Разумен свят поддържай винаги. Съвършенството Търси съвършенството в простотата. Натруфени и сложни работи не са съвършени.
към текста >>

Христос предупреждава учениците Си: „А най-вече се пазете от лъжата и лицемерието.” Ангелите облякоха Земята, създадоха растенията, Архангелите я населиха, а Бог постави човека в райската градина.
Опитай се след това да разбереш защо ти е дадено. Какво се иска да изработиш в него? Така ти ще бъдеш във връзка с разумния свят, който дава всички условия. Хората са насилници! Опасно е да се нагажда човек да бъде такъв, какъвто хората го искат. Христос предупреждава учениците Си: „А най-вече се пазете от лъжата и лицемерието.” Ангелите облякоха Земята, създадоха растенията, Архангелите я населиха, а Бог постави човека в райската градина. Зад явленията в природата седят разумни същества. В Евангелието е казано: „Идете в Галилея и там ще Ме видите! ” Галилея, това е високата планина, света на светлата мисъл и благородните чувства. Братството на помирителите Всички, които любят Бога, образуват Братството. Братството не е външна организация, макар че може да има и външен израз.
към текста >>

Лозата - друг образ: „Аз съм лозата, вие пръчките.” Многоценният бисер, криновете в полето, колко прости, съвършени и чисти образи е намерил Христос, за да изрази Божествения живот!
Изгревите на Слънцето, първите лъчи. Тука има идея, това е Учителят. Чистият планински извор, това е образ на един живот. Какво ще кажете за житното зрънце? Една свещена идея е скрита тука. Лозата - друг образ: „Аз съм лозата, вие пръчките.” Многоценният бисер, криновете в полето, колко прости, съвършени и чисти образи е намерил Христос, за да изрази Божествения живот! Да намериш Учителя, да ходиш с Него, да разговаряш с Него. Той да те води за ръка из райската градина и да те учи. Виждане трябва - ново отношение, ново съзнание. Този красив облак седи цял ден над нас, някой говори чрез него, иска да ни каже нещо хубаво. Този някой ни обича, ама за малко време.
към текста >>

Виждане трябва - ново отношение, ново съзнание.
Какво ще кажете за житното зрънце? Една свещена идея е скрита тука. Лозата - друг образ: „Аз съм лозата, вие пръчките.” Многоценният бисер, криновете в полето, колко прости, съвършени и чисти образи е намерил Христос, за да изрази Божествения живот! Да намериш Учителя, да ходиш с Него, да разговаряш с Него. Той да те води за ръка из райската градина и да те учи. Виждане трябва - ново отношение, ново съзнание. Този красив облак седи цял ден над нас, някой говори чрез него, иска да ни каже нещо хубаво. Този някой ни обича, ама за малко време. Зад съвременното седи вечното. Зад един миг седи цялата вечност. Разлистват се горите.
към текста >>

Христос казва: „Аз за това се родих, да свидетелствувам за Истината!
То е като зазоряване. Иде новия ден. Ние посрещаме Слънцето. Ние посрещаме Царството Божие! Всяко творчество, всяка работа утвърждава тържеството на Духа над материята. Христос казва: „Аз за това се родих, да свидетелствувам за Истината! ” Христос и днес храни света с пет хляба и две риби. Злото Иде времето, когато злото ще стане слуга на доброто. Идването на Учителя „И ако някой ви каже: ето тук съм или там, не вярвайте. Защото както светкавицата проблясва от изток до запад, тъй ще бъде Син Человечески в своето пришествие.” Учителят е Духът на Епохата. Той иде в мислите и чувствата, Той иде в творчеството.
към текста >>

” Христос и днес храни света с пет хляба и две риби.
Иде новия ден. Ние посрещаме Слънцето. Ние посрещаме Царството Божие! Всяко творчество, всяка работа утвърждава тържеството на Духа над материята. Христос казва: „Аз за това се родих, да свидетелствувам за Истината! ” Христос и днес храни света с пет хляба и две риби. Злото Иде времето, когато злото ще стане слуга на доброто. Идването на Учителя „И ако някой ви каже: ето тук съм или там, не вярвайте. Защото както светкавицата проблясва от изток до запад, тъй ще бъде Син Человечески в своето пришествие.” Учителят е Духът на Епохата. Той иде в мислите и чувствата, Той иде в творчеството. С Него идат безброй много души.
към текста >>

Укрепват добродетелите, усилва се виждането, укрепва волята.
Така е ученика. Какви условия за растене, разширение, укрепване на Божествените Добродетели! Връзка с Духовния свят Пътят на праведния е като зазоряване. „Не дойдох Своята Воля да сторя, но Волята на Отца си! ” Човек расте в духовната атмосфера на идеите с които живее. Укрепват добродетелите, усилва се виждането, укрепва волята. Човек расте в познанието на Бога, това е важно. Какъв чудесен път извървяхме с Учителя за 50 години! Мисли за Бога Мисли за Бога, за да бъдеш здрав! Мисли винаги за Бога, за да бъдеш в безопасност! Мисли винаги за Бога, за да имаш светлина и да разбираш живота, мисли винаги за Бога, да бъдеш свободен!
към текста >>

“Дето са двама или трима събрани в Мое име, това съм и аз”, казва Христос.
Свръхчовекът Когато свръхчовека посвети силите, дарбите и способностите си в служение на Бога, той става ангел, Божий служител. Ако ги посвети на себе си, става дявол. Когато ангела стане едно с Бога, той става Син Божий. Райската градина Райската градина е там, където Бог присъства, независимо от това дали е място или човешко сърце, или човешки ум. Независимо от това колко души присъстват. “Дето са двама или трима събрани в Мое име, това съм и аз”, казва Христос. Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене крадци са и разбойници.” Всички състояния в човека преди да дойде Христос. Когато дойде Христос човек става добрия пастир. „Добрият пастир душата си полага за овците! ” Пространството Пространството е изпълнено сживот, пространството е пространство поради живота в него. Няма живот, няма пространство.
към текста >>

Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене крадци са и разбойници.” Всички състояния в човека преди да дойде Христос.
Ако ги посвети на себе си, става дявол. Когато ангела стане едно с Бога, той става Син Божий. Райската градина Райската градина е там, където Бог присъства, независимо от това дали е място или човешко сърце, или човешки ум. Независимо от това колко души присъстват. “Дето са двама или трима събрани в Мое име, това съм и аз”, казва Христос. Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене крадци са и разбойници.” Всички състояния в човека преди да дойде Христос. Когато дойде Христос човек става добрия пастир. „Добрият пастир душата си полага за овците! ” Пространството Пространството е изпълнено сживот, пространството е пространство поради живота в него. Няма живот, няма пространство. В планината може да почувстваш живота на пространството.
към текста >>

Когато дойде Христос човек става добрия пастир.
Когато ангела стане едно с Бога, той става Син Божий. Райската градина Райската градина е там, където Бог присъства, независимо от това дали е място или човешко сърце, или човешки ум. Независимо от това колко души присъстват. “Дето са двама или трима събрани в Мое име, това съм и аз”, казва Христос. Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене крадци са и разбойници.” Всички състояния в човека преди да дойде Христос. Когато дойде Христос човек става добрия пастир. „Добрият пастир душата си полага за овците! ” Пространството Пространството е изпълнено сживот, пространството е пространство поради живота в него. Няма живот, няма пространство. В планината може да почувстваш живота на пространството. Животът има безброй много проявления.
към текста >>

Христос казва: „Моето време още не е дошло.” За учениците има специално време, т.е.
Ученикът Ученикът излиза от огъня на страданията, пречистен като злато. От страданията, обидите, униженията, оскърбленията той изработва многоценния бисер. Ние сме видели такива хубави дни, че всеки един струва цял живот. Същевременно сме сключили вечно приятелство. Не се безпокойте за нас, за нас има специално време. Христос казва: „Моето време още не е дошло.” За учениците има специално време, т.е. те работят в големия живот. Срещали ли сте се с ангела на смъртта? „Най-красивия ангел с печалната усмивка” - тъй го нарича Учителят. След тази среща всичко е преоценено, прекарано през огън, пречистено. Всичко временно отпада, остава само вечното, нерушимото, същественото.
към текста >>

„Ти в мене Отче и аз във тях, да бъдем едно” е казал Христос.
Новата проповед Ние проповядваме без да задължаваме и без да насилваме човека. Ние проповядваме, както птичките пеем, както цветята ухаем. Ние проповядваме както изворите, както потоците - служим. Никого не задължаваме, на всякого услужваме, всякого веселим. Единството Всички, които говорят за Бога, за Христа, за Учителя и се считат отделни от Него, не носят Духа на Христа, не носят Духа на Учителя, не живеят в Истината. „Ти в мене Отче и аз във тях, да бъдем едно” е казал Христос. Недоволството Недоволството е болест. Недоволният човек е болен, той трябва да се лекува. Парапсихологията Парапсихологията трябва да отвори вратата на духовния свят. Артериосклерозата Тя е болест на охолния живот, на онези, които обичат удоволствията и избягват трудностите. Ученикът разговаря със своят Учител в дълбок мир.
към текста >>

Христос казва: „Отец ми прави делата!
За всичко благодарете! Истинската работа Където и да живее човек, той изпълнява видими и невидими задачи. Невидимите са по-важни от видимите. Каква работа всъщност извършва човек? Каква работа извършва Бог чрез него? Христос казва: „Отец ми прави делата! ” Съвършенството Няма защо човек да играе ролята на съвършен. Ако и да си съвършен, скрий своето съвършенство, за да не потискаш с него хората. И те да бъдат свободни, и ти да бъдеш свободен. Човек, който живее с Бога, с всички хора може да живее. Всеки човек е свързан с един свят.
към текста >>

Христос казва: „И по-големи чудеса от тези ще правите.” „Синовете Божии заповядват на стихиите.” „Не моята воля да сторя Отче, но Твоята.” Заминалите Има начин да извикаме заминалия от другия свят.
Те са живи. Кръвта Кръвта е сложна, магическа смес. Тя има свой живот, но много поколения живеят в нея. Бъдещето Ако природата е скрила бъдещето от човека, то е за негово добро, нема защо да му го откриваш. Но човек, трябва да изучава законите на живота. Христос казва: „И по-големи чудеса от тези ще правите.” „Синовете Божии заповядват на стихиите.” „Не моята воля да сторя Отче, но Твоята.” Заминалите Има начин да извикаме заминалия от другия свят. Като проявиш една негова черта, една добродетел характерна за него, той е при тебе. В този смисъл ние постоянно общуваме с нашите обични заминали. По-добре е да си свързан с тях чрез добродетелите им, отколкото чрез недостатъците им, чрез слабостите им. А освобождението от този свят на заминалите е в Любовта към Бога. Хората и не подозират каква голяма част вземат заминалите в техния живот.
към текста >>

Мироглед За да има един правилен мироглед, човек трябва да има знание, разбиране, виждане.
Царството Божие е състояние. Какво значи да живееш в Царството Божие? Да живееш в Божията Любов, да живееш в Божията Мъдрост, да живееш в Божията Истина, да живееш в Божията Правда, да придобиваш Божествените Добродетели. Царството Божие е навсякъде и всякога. То е извън времето и пространството. Мироглед За да има един правилен мироглед, човек трябва да има знание, разбиране, виждане. Трябва да има добродетели, качества, сили. Това се придобива с учение, и приложение, и работа. Това е път, който Учителят прокарва в своята Школа. Учителят даде знанието за този път, учениците са изпратени в този народ, но те трябва да бъдат призовани. Искане Има един велик, разумен свят.
към текста >>

96. 2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.

Светозар Няголов

Аспектът засилва любвеобилността й и показва силна любов към Бога - Учителят Беинса Дуно, към Христос, което идва от преди 2000 години, когато по времето на Христос тя е била римски цар - управник и се е отнасяла много добре при започналите гонения след възкресението на Христа срещу последователите му.
Слънцето в перихелий в зодиакалния знак Риби. Придава й природа склонна към усамотяване и облагодетелства занятия, скрити от погледа на множеството: болници, затвори, благотворителни учреждения и други. Ако родената предизвика вражда от страна на някого, ще бъде осъдена, въпреки всичките си усилия за самозащита. Притежава силна склонност към психимъм, медиумизъми окултизъм. (Слънце в перихелий точен съвпад и паралел Венера.) Дава насока за развитие на родената към артистичност, музиката, изкуствата и поезията. Аспектът засилва любвеобилността й и показва силна любов към Бога - Учителят Беинса Дуно, към Христос, което идва от преди 2000 години, когато по времето на Христос тя е била римски цар - управник и се е отнасяла много добре при започналите гонения след възкресението на Христа срещу последователите му. Оттогава тя е свързана с Бялото братство и неговата глава - Христос. Оттогава датира и нашето приятелство, когато аз с около 400 християни сме се крили в Галилейските гори. В знака Риби аспектът дава неумереност. Засилва телесната й организация, като увеличава известността й, като прави обществените й отношения приятни и леки. Поради това родената ще има много пциятели и ще умее да ги запазва.
към текста >>

Оттогава тя е свързана с Бялото братство и неговата глава - Христос.
Придава й природа склонна към усамотяване и облагодетелства занятия, скрити от погледа на множеството: болници, затвори, благотворителни учреждения и други. Ако родената предизвика вражда от страна на някого, ще бъде осъдена, въпреки всичките си усилия за самозащита. Притежава силна склонност към психимъм, медиумизъми окултизъм. (Слънце в перихелий точен съвпад и паралел Венера.) Дава насока за развитие на родената към артистичност, музиката, изкуствата и поезията. Аспектът засилва любвеобилността й и показва силна любов към Бога - Учителят Беинса Дуно, към Христос, което идва от преди 2000 години, когато по времето на Христос тя е била римски цар - управник и се е отнасяла много добре при започналите гонения след възкресението на Христа срещу последователите му. Оттогава тя е свързана с Бялото братство и неговата глава - Христос. Оттогава датира и нашето приятелство, когато аз с около 400 християни сме се крили в Галилейските гори. В знака Риби аспектът дава неумереност. Засилва телесната й организация, като увеличава известността й, като прави обществените й отношения приятни и леки. Поради това родената ще има много пциятели и ще умее да ги запазва. (Слънце в перихелий съвпад паралел Луна в перихелий.) Първият дом, в който става съвпада, ще играе важна роля в живота на родената.
към текста >>

Този аспект носи опасност от загубване на външното си знание и отваря широко вратите на вътрешното виждане и безподобна интуиция.
Звездата се намира на лявото рамо на Орион и я наричат звездата Амазонка, което име е указател за нейната Марсова природа, допълнена с Меркуриево влияние. От този съвпад произлиза, че родената изпълнява бързо решенията си. Смело и енергично реализира плановете и замислите си. Тя притежава войнствен дух, стратегически талант, организаторски способности, проницателност и голяма смелост при изпълнение на дадена задача. Може при тези успехи да предизвика ненавист и враждебност в околните си. Този аспект носи опасност от загубване на външното си знание и отваря широко вратите на вътрешното виждане и безподобна интуиция. Мария е обвинена в измяна към рода си, че е отишла да учи новото учение при Учителя и не върви в техния религиозен път в източното православие. Юпитер ретрограден е на 9°11’ в зодиакалния знак Везни, съвпад епсилон Дева - Виндемиатрикс на 8°34’ в зодиакалния знак Везни. На арабски името й е създателка на вината. Има Сатурново и Меркуриево влияние. Дава сили и възможност за концентриране в материалната област.
към текста >>

97. 280. Раздвоението на съзнанието действа пагубно

IV. През очите на Христов. Посвещение

Ако Христос помаза очите на онзи слепец и той прогледа, Христос не е ли съдба за него?
В себе си постави този въпрос по най-лошия за себе си начин - науката му Астрологията или е наука, или не е. Ако е наука, следователно е вярна, следователно той трябва да умре на определената дата от неговата наука; щом е наука, тя е вярна и следователно нищо не е в състояние да го спаси - трябва да умре! Но той не знае, че знанието с това не свършва, тъкмо напротив - от тук започва, че силата на Учителя е тъкмо в това, че може да променя съдби, че това, което се предсказва по какъвто и да било начин, затова се предсказва, за да се преодолее! Което е абсолютно, то никой освен Бог не го знае, което се знае то се знае като предупреждение - да се вземат мерки, за да се преодолее, но за това трябва едно вярно, чисто отношение с Учителя. Но това е за тези, които Го виждат и разбират. Ако Христос помаза очите на онзи слепец и той прогледа, Христос не е ли съдба за него? Колко повече Учителя може да бъде съдба в живота на Жорж Радев, Който има тези огромни знания и възможности! Та Жорж със своето половинчато знание, сам си подписа смъртната присъда! - Какво ще кажете за брат Северов? - Той от единия до другия край е евреин, фарисеин! Ето, ожени се и за еврейка.
към текста >>

Другите поне познават външно Учителя, чувстват Го с душите си, но не могат да направят превода, да свържат чувстванието си с физическото си виждане и разбиране.
Той е същия еврейски началник и учител Никодим - сега прероден, който отиде нощно време при Христа. И тогава не Го разбра, и сега Учителя не разбира! Ще Го види и разбере на другия ден, след като Учителя Си замине. - А за Елиезер? - Той още не е ученик - съвсем хабер няма нито от окултизъм, нито от Учителя! Другите поне познават външно Учителя, чувстват Го с душите си, но не могат да направят превода, да свържат чувстванието си с физическото си виждане и разбиране. - Как може, Елиезер пише и то толкова смислено във всички броеве на „Житно зърно”? - Неговото писане не е резултат на непосредствено разбиране, а е спекулативно, както някой писатели - прочетат десетина романа и написват единадесети роман. Елиезер може да пише, да говори, да снема звезди от небето, но на него е написано по недвусмислен начин, че не е окултист. ученик и няма нищо общо с Учителя! - Къде?
към текста >>

98. 291. Какво трябва да притежава ученика в Школата на Учителя Дънов

IV. През очите на Христов. Посвещение

Едва след 2 000 години, когато тези, над които Христос работи се преродиха и заработиха, създадоха мощната вълна на Християнството.* [*Виж „Изгревът”, т.
Те са още оглашени в окултизма, те се подготвят за другия живот да се проявят, защото което сега силно желаем и мислим, в идните животи ще имаме условия да го постигнем. Това да не ти се вижда чудно - така беше и с Христа и Неговите ученици. Докато бяха с Христа, те не Го разбираха. Не само това - ходеха с Него, слушаха Го, но не Му вярваха. Затова един от тях се отказа три пъти - Петър, другия не повярва - Тома, третия пък го предаде - Юда. Едва след 2 000 години, когато тези, над които Христос работи се преродиха и заработиха, създадоха мощната вълна на Християнството.* [*Виж „Изгревът”, т. 11, с. 448- на събора в Търново в 1910 г. Учителят Дънов Се обръща към присъствуващите - виж на с. 446 и казва, че те всички са били ония, които по времето на Христа са викали:.,Разпни го! ” Те сега се събуждат, за да изправят грешката си от миналото си.] Да ти стане по-ясно, ще ти дам един пример.
към текста >>

Не ти трябват много знания, разбирания и специално виждане, за да видиш как са се огънали под тежестта на техните знания.
” Ти си се натоварил като ма_аре с толкова много знания, мъкнеш тези икони насам-нататък, разказваш за тях, искаш да покажеш с това, че си светия - окултист. Това знание не ползва нито тебе, нито когото и да било! Не само това, но то ти е бреме, товар, то те затруднява, защото знанието, което макар да не е материално, то има своя специфична тежест, то тегне и обременява... както тегне на съвестта едно парично задължение, и ако не го впрегнеш на работа, то ще те смаже. - Как не са се разболели тези братя от „Житно зърно” и живеещите на Изгрева, които несравнено повече знаят от мене - аз ги познавам от десет години? - Как нищо им няма?! Не ти трябват много знания, разбирания и специално виждане, за да видиш как са се огънали под тежестта на техните знания. Единият изсъхнал под тежестта на своите огромни знания, и защото държи знанието само за себе си, радва му се както скъперница се радва на златото си, защото той не е поставил в услуга на хората. - Нали пише, работи в списанието?... - Трябва работа непосредствена - да отиде сред народа да разнесе това знание, или както се изразява Учителя - да пусне корени в душите на хората, тогава ще се развива нормално. Другият тъкмо обратното - физически се толкова натоварил, че млад човек е, а едвам ходи! Третият* пък се продал на една еврейка за няколко милиона лева, и главата му тепърва има да пати, защото ако не се опомни, може да си замине!
към текста >>

99. 2. Биографични данни за Любомир Лулчев

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

” Брат Лулчев в миналите си прераждания е бил Соломон, по-късно е бил Пилат - този, който осъди Христос.
Той не обичал баловете и посрещанията в дома им, на които бил задължен да присъства. Той се скривал в сутерена и четял. Жена му казвала, че не знае къде се намира. Но веднъж един офицер го намерил, открил го, и казал на всички. Гостите казали: „Щом чете в сутерена, не го безпокойте! ” Брат Лулчев в миналите си прераждания е бил Соломон, по-късно е бил Пилат - този, който осъди Христос. Имал е важни прераждания в живота си, имал е много големи знания. Помагал е и на бедни. Три хиляди лева от пенсията си давал за храна, 2000 - за бедни и 500 - за авиаторска литература. Знаел е добре и окултни науки - Хиромантия, Философия, Астрология и други. Имал е богати познания в много области!
към текста >>

Тя му казала: „Чакай да си вземем довиждане!
Дори казал на войника, който трябвало да стреля в него, дал му часовника си и му казал: „Внимавай да свършиш работата си добре - стреляй точно! ” И на другите, на групата, братът извикал: „Не бойте се, братя, сега сме тук, а само след две минути ще бъдем отвъд! ” Така си е заминал като герой, и като истински ученик на Великия Учител - като изпълнил думите на Учителя да не остава повече на Земята, за да може чрез такова едно насилствено заминаване да изплати задълженията си, и повече няма да се преражда на Земята. При заминаване му в 12 часа през нощта, Веса Колева сънува сън. Тя вижда как брат Лулчев се възнася нагоре към облаците. Тя му казала: „Чакай да си вземем довиждане! ” Братът отговорил: „Не можеш да се докоснеш дори до пръста ми, дори до нокътя ми! ” Веса се събудила и разбрала, че той си е вече заминал. На сутринта съобщили по радиото и печата, че тази нощ присъдата е била изпълнена, в 12 часа през нощта.
към текста >>

100. 25. Единственият, достигнал реализация чрез Християнството

Милка Кралева

Да, за мен той е Учител, а Учител е само Христос....” Така свърши Ричард думите си за Учителя.
Обходил съм местата на древните инки и май. Затова бях заинтригуван от Петър Дънов, и Учението Му. Реших да отида в България, и сам да се уверя. Прекарах четири дни на Рилските езера, сред неговите последователи. Онова, което чух и разбрах е, че Петър Дънов е Единствения, Който е достигнал реализация, чрез Християнската доктрина! Да, за мен той е Учител, а Учител е само Христос....” Така свърши Ричард думите си за Учителя. От което разбрах, че за един човек с изработено духовно виждане, четири дни са достатъчни за да схване най-важното - йерархията на Духа, Който е говорил чрез Петър Дънов. След този ден, и до края на курсовете в Гонтс Хауз, аз се чувствах като у дома си! Разбирах, че Незнайният подрежда пъзела на нашия живот, и създава условия да работим. Да работим както е казано в песента: „С Тебе наедно! ” Не беше странно за мен, че след всеки концерт в Англия, идваха хора, които споделяха, че виждат Учителя до мен, когато свиря .... Не се изненадвах.
към текста >>

От което разбрах, че за един човек с изработено духовно виждане, четири дни са достатъчни за да схване най-важното - йерархията на Духа, Който е говорил чрез Петър Дънов.
Затова бях заинтригуван от Петър Дънов, и Учението Му. Реших да отида в България, и сам да се уверя. Прекарах четири дни на Рилските езера, сред неговите последователи. Онова, което чух и разбрах е, че Петър Дънов е Единствения, Който е достигнал реализация, чрез Християнската доктрина! Да, за мен той е Учител, а Учител е само Христос....” Така свърши Ричард думите си за Учителя. От което разбрах, че за един човек с изработено духовно виждане, четири дни са достатъчни за да схване най-важното - йерархията на Духа, Който е говорил чрез Петър Дънов. След този ден, и до края на курсовете в Гонтс Хауз, аз се чувствах като у дома си! Разбирах, че Незнайният подрежда пъзела на нашия живот, и създава условия да работим. Да работим както е казано в песента: „С Тебе наедно! ” Не беше странно за мен, че след всеки концерт в Англия, идваха хора, които споделяха, че виждат Учителя до мен, когато свиря .... Не се изненадвах. Това, което те виждаха, аз го усещах вътре, и не само когато свирех. Всякога.
към текста >>

1.495982170105