Търсене в текстове за 'Българска народна песен'

Българската песен 103.
На път за Голгота 98. Сили на Съзиданието и сили на Разрушението 99. Вълната на злото и търпението 100. Учителят и цигулката 101. Музициране 102. Българската песен 103. Песента “Блудният син” 104. Музикантите на Изгрева 105. Учителят и музиката 106. Задачата с левчето 107. Белият костюм за белия брат 108.
към текста >>

Песента “Блудният син” 104.
Сили на Съзиданието и сили на Разрушението 99. Вълната на злото и търпението 100. Учителят и цигулката 101. Музициране 102. Българската песен 103. Песента “Блудният син” 104. Музикантите на Изгрева 105. Учителят и музиката 106. Задачата с левчето 107. Белият костюм за белия брат 108. Учителят и българите 109.
към текста >>

Песента “Мирът иде” 29.
Страданията на Учителя и интелигенцията 24. Железните аргументи 25. Опасни истини 26. Защо не се приложи Паневритмията в българските училища? 27. Мелодията пристигна 28. Песента “Мирът иде” 29. На Рила с Учителя 30. Последната екскурзия с Учителя на Рила 31. Декларация V. ДРАГА МИХАЙЛОВА ИВАНОВА (27.ХI.1910 г., гр. Кюстендил - ?) МИГЪТ НА ВЕЧНОСТТА.
към текста >>

Международната обстановка и България 21.
Космичната вълна на Любовта 16. Звездният свят 17. Духовната група около Учителя 18. Едно странно действие 19. Край на първо действие 20. Международната обстановка и България 21. Пътят на посвещението 22. Голямото знание 23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието 24. Пред прага на мъдростта 25. Змията ментора 26.
към текста >>

7. 06.ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ

Вергилий Кръстев

Там се срещнах с народната артистка Виолета Гиндева, която беше станала последователка на Учителя Дънов.
ЗАВЕТЪТ НА БОГА - ЕЛОХИМ, ЕДИННАГО БОГА И БОГ НА БОГОВЕТЕ ЕЛОХИЛ - АНГЕЛЪТ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН ОПОВЕСТЯВАНЕ НА "ПРИЗВАНИЕТО" За първи път през 1898 г. Учителят Дънов изнася пред благотворителното дружество „Милосърдие" една беседа: „Призвание към народа ми български, синове на семейството Славянско". По случай 130-годишнината от рождението на Учителя Дънов, по моя идея, бяха направени няколко чествания. От дълги години имах в себе си идеята да се прочете публично „Призванието" пред публика, в официален театрален салон, като бъдат включени и музиканти, които да изсвирят и изпеят подходящи песни на Учителя. Случи се така, че бях на посещение в дома на Ина Дойнова. Там се срещнах с народната артистка Виолета Гиндева, която беше станала последователка на Учителя Дънов. Тя беше отишла там да получи хороскопа на сина си, който бе направен от бащата на Ина - Николай Дойнов. Започнахме разговор и споделих с нея моята идея и тя я одобри, като направи забележка, че всичко трябва да бъде изпипано професионално. Следващата среща с Виолета Гиндева бе в една сладкарница. Там поднесох моят материал на „Призванието", като към него имаше обяснителни бележки. Само след минута тя ми каза пет неща, които впоследствие се изпълниха едно след друго, без дори да се запознае с материала.
към текста >>

Виолета Гиндева сподели, че е хубаво, освен текста, който тя ще прочете и музиката, която ще бъде включена допълнително, да се работи и със светлини, като при всяка песен и текст да бъдат включени определени светлини от прожекторите, различни по цвят.
Следващата среща с Виолета Гиндева бе в една сладкарница. Там поднесох моят материал на „Призванието", като към него имаше обяснителни бележки. Само след минута тя ми каза пет неща, които впоследствие се изпълниха едно след друго, без дори да се запознае с материала. Разбрах, че имам работа с човек на Духа. По нейна препоръка привлякохме за режисьор Зунка Янкова. Виолета Гиндева сподели, че е хубаво, освен текста, който тя ще прочете и музиката, която ще бъде включена допълнително, да се работи и със светлини, като при всяка песен и текст да бъдат включени определени светлини от прожекторите, различни по цвят. Това ме изуми. Обърнах внимание, че това е една много трудна работа, и че досега никой не е работил по този въпрос. А тя се изненада: „Как е възможно това? " Да, това е възможно. Реших да се захвана за работа.
към текста >>

Музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова и Добринка Стратева, след като проучиха добре текста на „Призванието", отбелязаха след кой пасаж ще бъде включена дадена песен от Учителя, която да подхожда на определения пасаж.
48 от книжката на Завета и е включена в следния стих: „В Него бе живот и животът бе виделината на човеците". (Ев. от Йоан гл. 1.,ст. 4)Този стих се управлява от Духа на Живота, който произвежда червените лъчи и е под управлението на Елохим, Отец на Светлините. По този начин бе направена схема на всички ключове и скрижали на „Призванието", което поместваме накрая. Бяха включени и подходящи песни от Учителя. Музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова и Добринка Стратева, след като проучиха добре текста на „Призванието", отбелязаха след кой пасаж ще бъде включена дадена песен от Учителя, която да подхожда на определения пасаж. След това бяха определени онези, които ще изпълняват песните. Беше направен списък на песните, който ми бе предаден. Добринка Ставрева ми издиктува песните, всяка песен в коя тоналност се намира. Започна една още по-трудна работа. По тоналността на песента аз намирах на кой цвят тя отговаря.
към текста >>

Добринка Ставрева ми издиктува песните, всяка песен в коя тоналност се намира.
По този начин бе направена схема на всички ключове и скрижали на „Призванието", което поместваме накрая. Бяха включени и подходящи песни от Учителя. Музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова и Добринка Стратева, след като проучиха добре текста на „Призванието", отбелязаха след кой пасаж ще бъде включена дадена песен от Учителя, която да подхожда на определения пасаж. След това бяха определени онези, които ще изпълняват песните. Беше направен списък на песните, който ми бе предаден. Добринка Ставрева ми издиктува песните, всяка песен в коя тоналност се намира. Започна една още по-трудна работа. По тоналността на песента аз намирах на кой цвят тя отговаря. Например: „Песента „Благославяй" е в тоналност „ре" и отговаря на цвят оранж. Но цигуларката Йоанна Стратева обърна внимание, че това не е достатъчно, а да се провери чрез текста на песента, да се намери ключовата дума и да се види, кой е онзи планетен Дух, който я управлява. Всичко това трябваше да се направи от мен, който не съм музикант.
към текста >>

По тоналността на песента аз намирах на кой цвят тя отговаря.
Музикантите Йоанна Стратева, Ина Дойнова и Добринка Стратева, след като проучиха добре текста на „Призванието", отбелязаха след кой пасаж ще бъде включена дадена песен от Учителя, която да подхожда на определения пасаж. След това бяха определени онези, които ще изпълняват песните. Беше направен списък на песните, който ми бе предаден. Добринка Ставрева ми издиктува песните, всяка песен в коя тоналност се намира. Започна една още по-трудна работа. По тоналността на песента аз намирах на кой цвят тя отговаря. Например: „Песента „Благославяй" е в тоналност „ре" и отговаря на цвят оранж. Но цигуларката Йоанна Стратева обърна внимание, че това не е достатъчно, а да се провери чрез текста на песента, да се намери ключовата дума и да се види, кой е онзи планетен Дух, който я управлява. Всичко това трябваше да се направи от мен, който не съм музикант. Продължих работата, получих просветление и започнах да се справям с всяка една песен. Така в песента „Благославяй душе моя Господа" бе намерена като ключова дума „благославяй".
към текста >>

Например: „Песента „Благославяй" е в тоналност „ре" и отговаря на цвят оранж.
След това бяха определени онези, които ще изпълняват песните. Беше направен списък на песните, който ми бе предаден. Добринка Ставрева ми издиктува песните, всяка песен в коя тоналност се намира. Започна една още по-трудна работа. По тоналността на песента аз намирах на кой цвят тя отговаря. Например: „Песента „Благославяй" е в тоналност „ре" и отговаря на цвят оранж. Но цигуларката Йоанна Стратева обърна внимание, че това не е достатъчно, а да се провери чрез текста на песента, да се намери ключовата дума и да се види, кой е онзи планетен Дух, който я управлява. Всичко това трябваше да се направи от мен, който не съм музикант. Продължих работата, получих просветление и започнах да се справям с всяка една песен. Така в песента „Благославяй душе моя Господа" бе намерена като ключова дума „благославяй". Бе открит целият пасаж в Псалом 103, ст.
към текста >>

Но цигуларката Йоанна Стратева обърна внимание, че това не е достатъчно, а да се провери чрез текста на песента, да се намери ключовата дума и да се види, кой е онзи планетен Дух, който я управлява.
Беше направен списък на песните, който ми бе предаден. Добринка Ставрева ми издиктува песните, всяка песен в коя тоналност се намира. Започна една още по-трудна работа. По тоналността на песента аз намирах на кой цвят тя отговаря. Например: „Песента „Благославяй" е в тоналност „ре" и отговаря на цвят оранж. Но цигуларката Йоанна Стратева обърна внимание, че това не е достатъчно, а да се провери чрез текста на песента, да се намери ключовата дума и да се види, кой е онзи планетен Дух, който я управлява. Всичко това трябваше да се направи от мен, който не съм музикант. Продължих работата, получих просветление и започнах да се справям с всяка една песен. Така в песента „Благославяй душе моя Господа" бе намерена като ключова дума „благославяй". Бе открит целият пасаж в Псалом 103, ст. 2-4, който гласи: „Благославяй душе моя Господа и не забравяй всичките Му благодеяния, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, избавя от тление живота ти".
към текста >>

Продължих работата, получих просветление и започнах да се справям с всяка една песен.
Започна една още по-трудна работа. По тоналността на песента аз намирах на кой цвят тя отговаря. Например: „Песента „Благославяй" е в тоналност „ре" и отговаря на цвят оранж. Но цигуларката Йоанна Стратева обърна внимание, че това не е достатъчно, а да се провери чрез текста на песента, да се намери ключовата дума и да се види, кой е онзи планетен Дух, който я управлява. Всичко това трябваше да се направи от мен, който не съм музикант. Продължих работата, получих просветление и започнах да се справям с всяка една песен. Така в песента „Благославяй душе моя Господа" бе намерена като ключова дума „благославяй". Бе открит целият пасаж в Псалом 103, ст. 2-4, който гласи: „Благославяй душе моя Господа и не забравяй всичките Му благодеяния, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, избавя от тление живота ти". Този стих се управлява от Духа на Обещанието, Който произвежда, излъчва портокалените лъчи, т.е. цветът е оранж, който се намира на стр.
към текста >>

Така в песента „Благославяй душе моя Господа" бе намерена като ключова дума „благославяй".
По тоналността на песента аз намирах на кой цвят тя отговаря. Например: „Песента „Благославяй" е в тоналност „ре" и отговаря на цвят оранж. Но цигуларката Йоанна Стратева обърна внимание, че това не е достатъчно, а да се провери чрез текста на песента, да се намери ключовата дума и да се види, кой е онзи планетен Дух, който я управлява. Всичко това трябваше да се направи от мен, който не съм музикант. Продължих работата, получих просветление и започнах да се справям с всяка една песен. Така в песента „Благославяй душе моя Господа" бе намерена като ключова дума „благославяй". Бе открит целият пасаж в Псалом 103, ст. 2-4, който гласи: „Благославяй душе моя Господа и не забравяй всичките Му благодеяния, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, избавя от тление живота ти". Този стих се управлява от Духа на Обещанието, Който произвежда, излъчва портокалените лъчи, т.е. цветът е оранж, който се намира на стр. 17 от книжката на „Заветът".
към текста >>

По този начин певецът, който изпълняваше тази песен, преди да започне да я изпълнява, бе осветяван от прожекторите с оранжева светлина.
Бе открит целият пасаж в Псалом 103, ст. 2-4, който гласи: „Благославяй душе моя Господа и не забравяй всичките Му благодеяния, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести, избавя от тление живота ти". Този стих се управлява от Духа на Обещанието, Който произвежда, излъчва портокалените лъчи, т.е. цветът е оранж, който се намира на стр. 17 от книжката на „Заветът". По този начин певецът, който изпълняваше тази песен, преди да започне да я изпълнява, бе осветяван от прожекторите с оранжева светлина. По същия начин се работеше и с всички останали 16 песни, които бяха изпълнени на концерта. Режисьорката Зунка Янкова следеше по схемата, която бях направил, следеше основния текст, където бе отбелязано къде, кога и каква песен се включва и диктуваше на осветителя каква светлина да се включва от прожекторите. Основният замисъл бе, че освен със Слово и Светлина, работихме и с музиката на Учителя, която е също Светлина и Виделина. По този начин, на сцената на Театър „София" на 22 май 1994 г., в неделя, от 11 часа бе оповестено „Призванието", като на сцената и в салона се работеше с текст, музика и светлини. Това бяха Седемте Духове и Седемте Лъча и Седемте Съзвучия в пълнотата на Божието Единство.
към текста >>

Режисьорката Зунка Янкова следеше по схемата, която бях направил, следеше основния текст, където бе отбелязано къде, кога и каква песен се включва и диктуваше на осветителя каква светлина да се включва от прожекторите.
Този стих се управлява от Духа на Обещанието, Който произвежда, излъчва портокалените лъчи, т.е. цветът е оранж, който се намира на стр. 17 от книжката на „Заветът". По този начин певецът, който изпълняваше тази песен, преди да започне да я изпълнява, бе осветяван от прожекторите с оранжева светлина. По същия начин се работеше и с всички останали 16 песни, които бяха изпълнени на концерта. Режисьорката Зунка Янкова следеше по схемата, която бях направил, следеше основния текст, където бе отбелязано къде, кога и каква песен се включва и диктуваше на осветителя каква светлина да се включва от прожекторите. Основният замисъл бе, че освен със Слово и Светлина, работихме и с музиката на Учителя, която е също Светлина и Виделина. По този начин, на сцената на Театър „София" на 22 май 1994 г., в неделя, от 11 часа бе оповестено „Призванието", като на сцената и в салона се работеше с текст, музика и светлини. Това бяха Седемте Духове и Седемте Лъча и Седемте Съзвучия в пълнотата на Божието Единство. Това е Заветът на Бога Елохим. А Елохил, ангелът на Завета Господен, чрез Словото, оповести "Призванието".
към текста >>

Придружаваше я заслужилата българска народна артистка Иванка Димитрова, която като зрител присъстваше на концерта.
" Тя се успокои. Беше усетила, видяла какво значи ЕДИНЕНИЕ НА ДУХА. Ние бяхме двама с нея, които още от самото начало, а и чрез нея се определиха пет точки, които се реализираха. Тя беше дошла първа от всички участници на концерта и си тръгна последна. Това беше човек с Дух. Придружаваше я заслужилата българска народна артистка Иванка Димитрова, която като зрител присъстваше на концерта. Преди концерта ми правеха лична забележка, защо аз съм избрал нея, когато тя е била комунистка, а пък родителите й били активни борци против фашизма и още по-активни комунисти. Отговарях, че аз съм този, който я е избрал и това съм аз, който организира този концерт. Една вечер по телефона ме запитват: „Как може една върла комунистка да стане върла дъновистка? " Отговорих, че е напълно възможно, и че навремето апостол Павел като Савел е гонил и убивал първите християни, но после Духът, като идва върху него, от Савел става на Павел и е свършил най-голяма работа от всички апостоли. „Да, ама на Савел се яви Христос, а на Виолета Гиндева кой се яви?
към текста >>

Предварително си бях извадил основната мисъл от всеки текст на дадена песен и подчертал „ключовата" дума.
И двамата бяха водещи на този концерт. Така с нея работихме и при един друг концерт-рецитал „Новата Ева". Аз й бях предал предварителен текст, от който тя трябваше да подбере подходящи според нея пасажи. Музикалните бяха ми предоставили списък на песните, които те ще изпълняват. Аз ги подредих така, че те да се редуват един след друг и да изпълняват онези песни, както те ги бяха подредили. Предварително си бях извадил основната мисъл от всеки текст на дадена песен и подчертал „ключовата" дума. Тя трябваше да пасва, да подхожда и да се слива с онази мисъл и онези изречения, които Виолета Гиндева сама бе избрала. Един час преди представлението седнахме, за да сравним. Аз останах невероятно изненадан. Песните, както бяха подредени от мен с обозначената мисъл и ключова дума, напълно схождаше с онази мисъл от Словото на Учителя за Славянството, която тя лично бе извадила от обширния текст, който аз й бях предварително предоставил. Тогава видях, че при работата ми с нея работи един и същ Дух.
към текста >>

8. 7.23. ОТГОВОРЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

23. ОТГОВОРЪТ „На лъжата краката са къси" Народна поговорка С голямо удоволствие ще поднеса своя отговор на изявлението по точки: 1.
23. ОТГОВОРЪТ „На лъжата краката са къси" Народна поговорка С голямо удоволствие ще поднеса своя отговор на изявлението по точки: 1. Изявлението е рожба на Управителния съвет, като ръководен орган на Общество „Бяло Братство". Искам да заявя, че такова нещо не съществува в Учението на Учителя. Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител БЕиИСА ДУНО. Физическата Школа е закрита още през 1944 г. след Неговото заминаване.
към текста >>

513 Нестор Илиев предава: „Защо Учителят даде песента „Писмото"; и там се вижда, че Учителят е срещу всякакви устави, организации, ръководни органи, ръководители и подобни човешки измислици.
на стр. 102 е цитирано мнението на Учителя по този въпрос от Неговите беседи. На стр. 414-419 Борис Николов разглежда този въпрос в главата „Изгревът и Бялото Братство" и мнението му се покрива с това на Учителя. На стр. 513 Нестор Илиев предава: „Защо Учителят даде песента „Писмото"; и там се вижда, че Учителят е срещу всякакви устави, организации, ръководни органи, ръководители и подобни човешки измислици. На стр. 541 Елена Андреева описва в главата „Как и за какво бе дадена песента „Писмото" и че „Писмото" е отговор на онези, които се стремят да съставят устави, организации, ръководства и ръководители. На стр.332-335, том III е публикувана подробно историята за уставите, както е документирано „Писмото", както и документално писмо на Учителя до Никола Ватев против уставите и организациите. Този въпрос е разгледан подробно на стр. 339-343 в том III.
към текста >>

541 Елена Андреева описва в главата „Как и за какво бе дадена песента „Писмото" и че „Писмото" е отговор на онези, които се стремят да съставят устави, организации, ръководства и ръководители.
На стр. 414-419 Борис Николов разглежда този въпрос в главата „Изгревът и Бялото Братство" и мнението му се покрива с това на Учителя. На стр. 513 Нестор Илиев предава: „Защо Учителят даде песента „Писмото"; и там се вижда, че Учителят е срещу всякакви устави, организации, ръководни органи, ръководители и подобни човешки измислици. На стр. 541 Елена Андреева описва в главата „Как и за какво бе дадена песента „Писмото" и че „Писмото" е отговор на онези, които се стремят да съставят устави, организации, ръководства и ръководители. На стр.332-335, том III е публикувана подробно историята за уставите, както е документирано „Писмото", както и документално писмо на Учителя до Никола Ватев против уставите и организациите. Този въпрос е разгледан подробно на стр. 339-343 в том III. Днес има още живи музиканти от времето на Учителя, които могат и пеят песента на Учителя „Писмото", а за онези, които не знаят е описана цялата история, като на края на I-ви том е публикуван и нотният текст на „Писмото". 3. Онези, които излизат от името на Управителния съвет и от името на Председател, трябва да знаят, че те са едни обикновени САМОЗВАНЦИ и нямат нищо общо с Учението на Учителя и със Словото на Учителя БЕИНСА ДУНО.
към текста >>

Днес има още живи музиканти от времето на Учителя, които могат и пеят песента на Учителя „Писмото", а за онези, които не знаят е описана цялата история, като на края на I-ви том е публикуван и нотният текст на „Писмото". 3.
На стр. 541 Елена Андреева описва в главата „Как и за какво бе дадена песента „Писмото" и че „Писмото" е отговор на онези, които се стремят да съставят устави, организации, ръководства и ръководители. На стр.332-335, том III е публикувана подробно историята за уставите, както е документирано „Писмото", както и документално писмо на Учителя до Никола Ватев против уставите и организациите. Този въпрос е разгледан подробно на стр. 339-343 в том III. Днес има още живи музиканти от времето на Учителя, които могат и пеят песента на Учителя „Писмото", а за онези, които не знаят е описана цялата история, като на края на I-ви том е публикуван и нотният текст на „Писмото". 3. Онези, които излизат от името на Управителния съвет и от името на Председател, трябва да знаят, че те са едни обикновени САМОЗВАНЦИ и нямат нищо общо с Учението на Учителя и със Словото на Учителя БЕИНСА ДУНО. Със своите действия те работят срещу Словото на Учителя и срещу Духовната Школа на Учителя. Това всеки може да провери и да сравни деянията им с отпечатаното Слово на Учителя и всеки сам да си прецени. Ние цитирахме страници от томовете на „Изгревът", за да покажем, че тези лица не са чели „Изгревът", или ако са чели, продължават да изпълняват волята на своя Господар, който работи срещу Словото на Учителя. Онези, които работят срещу Словото на Учителя са членове на Черната Ложа.
към текста >>

375 на „Изгревът" том III има една статия от мен: „Със Слово и музика от Учителя по земята българска".
Той много добре знае тази история и нека я помести от името на Председателя на Управителния съвет, за да знаят следващите поколения цената на онази Истина, за която той се застъпва. Уверявам го, че той, ако не го направи, случаят ще бъде изнесен подробно от мен, за да могат следващите поколения да различават Лъжата от Истината. И Лъжата има свое лице, и Истината има свое лице. А те се проявяват чрез хората, а не летят по въздуха. 8. На стр. 375 на „Изгревът" том III има една статия от мен: „Със Слово и музика от Учителя по земята българска". На стр. 378 в същия том е отбелязано как музикантите са били подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина и как се продадоха за паница леща. Понеже Благовест Жеков протестира срещу това, то искам да му заявя, че музикалният живот на Братството от 1990 до 1995 г. бе задвижен от мен, по моя програма и голяма част от концертите аз съм финансирал. По-късно останалите музиканти видяха как трябва да се работи и продължиха своята работа с музиката на Учителя.
към текста >>

9. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Българската песен - 207 103.
На път за Голгота - 201 98. Сили на Съзиданието и сили на Разрушението - 203 99. Вълната на злото и търпението - 204 100. Учителят и цигулката - 205 101. Музициране - 206 102. Българската песен - 207 103. Песента „Блудният син" - 207 104. Музикантите на Изгрева - 209 105. Учителят и музиката - 210 106. Задачата с левчето - 212 107. Белия костюм за белия брат - 214 108.
към текста >>

Песента „Блудният син" - 207 104.
Сили на Съзиданието и сили на Разрушението - 203 99. Вълната на злото и търпението - 204 100. Учителят и цигулката - 205 101. Музициране - 206 102. Българската песен - 207 103. Песента „Блудният син" - 207 104. Музикантите на Изгрева - 209 105. Учителят и музиката - 210 106. Задачата с левчето - 212 107. Белия костюм за белия брат - 214 108. Учителят и българите - 217 109.
към текста >>

Песента „Мирът иде" - 303 29.
Страданията на Учителя и интелигенцията - 300 24. Желязните аргументи - 300 25. Опасни истини - 301 26. Защо не се приложи Паневритмията в българското училище - 301 27. Мелодията пристигна - 303 28. Песента „Мирът иде" - 303 29. На Рила с Учителя - 305 30. Последната екскурзия с Учителя на Рила - 305 31. Декларация - 306 V. Драга Михайлова - „Мигът на вечността" 1. Как хванахме мигът на вечността - 308 2.
към текста >>

Международната обстановка и България - 403 21.
Космичната вълна на Любовта - 386 16. Звездният свят - 394 ' 17. Духовната група около Учителя - 396 18. Едно странно действие - 396 19. Край на първо действие - 398 20. Международната обстановка и България - 403 21. Пътят на посвещението - 404 22. Голямото знание - 406 23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието - 407 24. Пред прага на мъдростта - 412 25. Змията ментора - 415 26.
към текста >>

10. 23. ОТГОВОРЪТ

23. ОТГОВОРЪТ „На лъжата краката са къси" Народна поговорка С голямо удоволствие ще поднеса своя отговор на изявлението по точки: 1.
23. ОТГОВОРЪТ „На лъжата краката са къси" Народна поговорка С голямо удоволствие ще поднеса своя отговор на изявлението по точки: 1. Изявлението е рожба на Управителния съвет, като ръководен орган на Общество „Бяло Братство". Искам да заявя, че такова нещо не съществува в Учението на Учителя. Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО. Физическата Школа е закрита още през 1944 г. след Неговото заминаване.
към текста >>

513 Нестор Илиев предава: „Защо Учителят даде песента „Писмото"; и там се вижда, че Учителят е срещу всякакви устави, организации, ръководни органи, ръководители и подобни човешки измислици.
на стр. 102 е цитирано мнението на Учителя по този въпрос от Неговите беседи. На стр. 414-419 Борис Николов разглежда този въпрос в главата „Изгревът и Бялото Братство" и мнението му се покрива с това на Учителя. На стр. 513 Нестор Илиев предава: „Защо Учителят даде песента „Писмото"; и там се вижда, че Учителят е срещу всякакви устави, организации, ръководни органи, ръководители и подобни човешки измислици. На стр. 541 Елена Андреева описва в главата „Как и за какво бе дадена песента „Писмото" и че „Писмото" е отговор на онези, които се стремят да съставят устави, организации, ръководства и ръководители. На стр.332-335, том III е публикувана подробно историята за уставите, както е документирано „Писмото", както и документално писмо на Учителя до Никола Ватев против уставите и организациите. Този въпрос е разгледан подробно на стр. 339-343 в том III.
към текста >>

541 Елена Андреева описва в главата „Как и за какво бе дадена песента „Писмото" и че „Писмото" е отговор на онези, които се стремят да съставят устави, организации, ръководства и ръководители.
На стр. 414-419 Борис Николов разглежда този въпрос в главата „Изгревът и Бялото Братство" и мнението му се покрива с това на Учителя. На стр. 513 Нестор Илиев предава: „Защо Учителят даде песента „Писмото"; и там се вижда, че Учителят е срещу всякакви устави, организации, ръководни органи, ръководители и подобни човешки измислици. На стр. 541 Елена Андреева описва в главата „Как и за какво бе дадена песента „Писмото" и че „Писмото" е отговор на онези, които се стремят да съставят устави, организации, ръководства и ръководители. На стр.332-335, том III е публикувана подробно историята за уставите, както е документирано „Писмото", както и документално писмо на Учителя до Никола Ватев против уставите и организациите. Този въпрос е разгледан подробно на стр. 339-343 в том III. Днес има още живи музиканти от времето на Учителя, които могат и пеят песента на Учителя „Писмото", а за онези, които не знаят е описана цялата история, като на края на I-ви том е публикуван и нотният текст на „Писмото". 3. Онези, които излизат от името на Управителния съвет и от името на Председател, трябва да знаят, че те са едни обикновени САМОЗВАНЦИ и нямат нищо общо с Учението на Учителя и със Словото на Учителя БЕИНСА ДУНО.
към текста >>

Днес има още живи музиканти от времето на Учителя, които могат и пеят песента на Учителя „Писмото", а за онези, които не знаят е описана цялата история, като на края на I-ви том е публикуван и нотният текст на „Писмото". 3.
На стр. 541 Елена Андреева описва в главата „Как и за какво бе дадена песента „Писмото" и че „Писмото" е отговор на онези, които се стремят да съставят устави, организации, ръководства и ръководители. На стр.332-335, том III е публикувана подробно историята за уставите, както е документирано „Писмото", както и документално писмо на Учителя до Никола Ватев против уставите и организациите. Този въпрос е разгледан подробно на стр. 339-343 в том III. Днес има още живи музиканти от времето на Учителя, които могат и пеят песента на Учителя „Писмото", а за онези, които не знаят е описана цялата история, като на края на I-ви том е публикуван и нотният текст на „Писмото". 3. Онези, които излизат от името на Управителния съвет и от името на Председател, трябва да знаят, че те са едни обикновени САМОЗВАНЦИ и нямат нищо общо с Учението на Учителя и със Словото на Учителя БЕИНСА ДУНО. Със своите действия те работят срещу Словото на Учителя и срещу Духовната Школа на Учителя. Това всеки може да провери и да сравни деянията им с отпечатаното Слово на Учителя и всеки сам да си прецени. Ние цитирахме страници от томовете на „Изгревът", за да покажем, че тези лица не са чели „Изгревът", или ако са чели, продължават да изпълняват волята на своя Господар, който работи срещу Словото на Учителя. Онези, които работят срещу Словото на Учителя са членове на Черната Ложа.
към текста >>

375 на „Изгревът" том III има една статия от мен: „Със Слово и музика от Учителя по земята българска".
Той много добре знае тази история и нека я помести от името на Председателя на Управителния съвет, за да знаят следващите поколения цената на онази Истина, за която той се застъпва. Уверявам го, че той, ако не го направи, случаят ще бъде изнесен подробно от мен, за да могат следващите поколения да различават Лъжата от Истината. И Лъжата има свое лице, и Истината има свое лице. А те се проявяват чрез хората, а не летят по въздуха. 8. На стр. 375 на „Изгревът" том III има една статия от мен: „Със Слово и музика от Учителя по земята българска". На стр. 378 в същия том е отбелязано как музикантите са били подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина и как се продадоха за паница леща. Понеже Благовест Жеков протестира срещу това, то искам да му заявя, че музикалният живот на Братството от 1990 до 1995 г. бе задвижен от мен, по моя програма и голяма част от концертите аз съм финансирал. По-късно останалите музиканти видяха как трябва да се работи и продължиха своята работа с музиката на Учителя.
към текста >>

11. 24. ПРИЗВАНИЕТО НА ИЗБРАНИТЕ

Секретар и протосингел в Българската екзархия в Цариград 1910-1915 г.
Заминава си на 14Л/.1947 г. в с. Баня, Пловдивско. Завършва Богословско училище в Самоков 1896 г. и Духовна академия в Киев -1904 г. Секретар и протосингел в Българската екзархия в Цариград 1910-1915 г. От 1915 Г.-1919 г. специализира в Швейцария и защитава докторат по литература и философия. През 1921 г. е ръкоположен за епископ. А през 1922 г.
към текста >>

на Българската църква от Цариградската патриаршия.
А през 1922 г. е избран за софийски митрополит до 1945 г. От 21.1.1945 г. до септември 1948 г е български екзарх. Има заслуга за вдигане на схизмата наложена през 1872 г. на Българската църква от Цариградската патриаршия. Така че той продължава линията на екзарх Йосиф I. и реализира мечтата му за премахване на схизмата. Но не дочаква да стане патриарх. След подаване на оставката си като български екзарх на народния събор на 10Л/.1953 г. е избран Кирил.
към текста >>

И с техния оркестър пя една песен, ария ли беше с акомпанимент на оркестъра, която я предаваха по радиото.
Д: Виж какво, всичките сестри в пансионите смятат, че им е първа задача, всички пансионерки да ги правят калугерки не само към нея, но се надявали, че тя най-лесно ще стане. Понеже у Катя има нещо духовно. Да, има нещо и те го усещат тези сестри там, но голям натиск е било някакси. В: Така е пяла на концерт в Санта Чичилия. Д: Не, самата консерватория се казва Санта Чичилия. И с техния оркестър пя една песен, ария ли беше с акомпанимент на оркестъра, която я предаваха по радиото. В: Какъв беше нейния глас? Д: Висок спинтов глас, но тя учи тука при Морфова и колоратура. Щото според Морфова, всякой трябва да учи колоратурното изкуство щото това е една техника, която обогатява гласа, а Учителя изпращаше много хора да се учат при Морфова. В: Кажи ми нещо за Морфова. За Учителя, за Морфова.
към текста >>

Учителят имаше такива познания за българската музика, които никой до тогава ги нямаше.
Но другите музиканти си идваха. И Сашо Попов е идвал, имаше една Желязкова - цигулар идваше, квартет, Аврамов. Защото виж какво ще ти кажа за Учителя. Интересно е, че Той като се връща от Америка десет години обикаля България. Можеш да си представиш в онези години на глад, на въшлив народ, бедни, няма ни хотели, ни командировки, да изучава. Учителят имаше такива познания за българската музика, които никой до тогава ги нямаше. Ние нямахме въобще катедра в академията по българска музика. Когато Джуджев се върна от специализация във франция и основа катедрата от 1954-1974 г., а е лектор, доцент и професор от 1941 г. Но Джуджев е наш човек, нали знаеш? В: Не. Д: Как не. Джуджев.
към текста >>

Ние нямахме въобще катедра в академията по българска музика.
И Сашо Попов е идвал, имаше една Желязкова - цигулар идваше, квартет, Аврамов. Защото виж какво ще ти кажа за Учителя. Интересно е, че Той като се връща от Америка десет години обикаля България. Можеш да си представиш в онези години на глад, на въшлив народ, бедни, няма ни хотели, ни командировки, да изучава. Учителят имаше такива познания за българската музика, които никой до тогава ги нямаше. Ние нямахме въобще катедра в академията по българска музика. Когато Джуджев се върна от специализация във франция и основа катедрата от 1954-1974 г., а е лектор, доцент и професор от 1941 г. Но Джуджев е наш човек, нали знаеш? В: Не. Д: Как не. Джуджев. В: Кой Джуджев?
към текста >>

Той също може би от Изгрева научи някои работи от Учителя, замина за Париж през 1931 г., където взема докторат по българска народна музика.
Но Джуджев е наш човек, нали знаеш? В: Не. Д: Как не. Джуджев. В: Кой Джуджев? Д: Стоян Джуджев. Той също може би от Изгрева научи някои работи от Учителя, замина за Париж през 1931 г., където взема докторат по българска народна музика. В: Да. Д: Мен не ме учудва, че той защити дисертация на френски, защото западните учени например работят в тази насока. Нашето църковно пеене, както го познават английските изследователи и френските, нашите не го знаят още и книгите, които пишат нашите от там ги вземат сведенията, научните си познания. Така че Учителят когато говореше за народната музика знаеше за народната музика. Сигурно тези десет години, когато пътуваше той я изучавал, а тогава народът пееше.
към текста >>

Така че Учителят когато говореше за народната музика знаеше за народната музика.
Д: Стоян Джуджев. Той също може би от Изгрева научи някои работи от Учителя, замина за Париж през 1931 г., където взема докторат по българска народна музика. В: Да. Д: Мен не ме учудва, че той защити дисертация на френски, защото западните учени например работят в тази насока. Нашето църковно пеене, както го познават английските изследователи и френските, нашите не го знаят още и книгите, които пишат нашите от там ги вземат сведенията, научните си познания. Така че Учителят когато говореше за народната музика знаеше за народната музика. Сигурно тези десет години, когато пътуваше той я изучавал, а тогава народът пееше. Нали като се организира нашият народ както е сега, не че не пее, защото ние нямаме градски фолклор, нямаме, пеем разни песни такива като подражание на руските романси или пък на виенските шлагери, но народната ни песен добре че се съхрани във хоровете, на ансамблите, защото тя щеше да загине. Нашето село загива и понеже се организира населението, отиде в градовете и българският народ престана да пее. Нашия народ, ние едно време като гимназисти пеехме, тресеше се гимназията, знаеш как пеехме. Сега тия касетофони ли, кой знае какво радио човек слуша.
към текста >>

Нали като се организира нашият народ както е сега, не че не пее, защото ние нямаме градски фолклор, нямаме, пеем разни песни такива като подражание на руските романси или пък на виенските шлагери, но народната ни песен добре че се съхрани във хоровете, на ансамблите, защото тя щеше да загине.
В: Да. Д: Мен не ме учудва, че той защити дисертация на френски, защото западните учени например работят в тази насока. Нашето църковно пеене, както го познават английските изследователи и френските, нашите не го знаят още и книгите, които пишат нашите от там ги вземат сведенията, научните си познания. Така че Учителят когато говореше за народната музика знаеше за народната музика. Сигурно тези десет години, когато пътуваше той я изучавал, а тогава народът пееше. Нали като се организира нашият народ както е сега, не че не пее, защото ние нямаме градски фолклор, нямаме, пеем разни песни такива като подражание на руските романси или пък на виенските шлагери, но народната ни песен добре че се съхрани във хоровете, на ансамблите, защото тя щеше да загине. Нашето село загива и понеже се организира населението, отиде в градовете и българският народ престана да пее. Нашия народ, ние едно време като гимназисти пеехме, тресеше се гимназията, знаеш как пеехме. Сега тия касетофони ли, кой знае какво радио човек слуша. В: И сега тоя Стоян Джуджев отива, завършва във Франция? Д: Във Франция завършва.
към текста >>

Д: Да, катедра по народна музика. Да.
Нашия народ, ние едно време като гимназисти пеехме, тресеше се гимназията, знаеш как пеехме. Сега тия касетофони ли, кой знае какво радио човек слуша. В: И сега тоя Стоян Джуджев отива, завършва във Франция? Д: Във Франция завършва. В: И тук основава катедра? Д: Да, катедра по народна музика. Да. Стоян Джуджев, той е сега към 80 години. В: Ти каза за Сашо Попов. Какво беше отношението на Сашо Попов към Учителя и обратно? Д: Мога да ти кажа едно нещо, че Учителят каза, че Сашо Попов е най-добрият музикант в България. Казвам ти го със сигурност, което много ме изненада.
към текста >>

Тя много обичаше тази песен, тя се роди пред нея, когато Асен я записваше, те заедно са били.
В: Тя е знаела и движенията. Спомняш ли си нещо, не можахме да ги запишем тези движения? Д: Не. В: Виждал ли си как тя ги изпълнява. Д: Да, виждал съм ги, виждал съм как ги прави. Тя много обичаше тази песен, тя се роди пред нея, когато Асен я записваше, те заедно са били. Асен бил, Ангел, някои музиканти, Кисьова и т.н., когато се ражда тази песен. Учителят я пее, а я записва Асен Арнаудов и след това Учителят е показал движенията на тази песен. Те са много интересни движения. В: Знаеш ли ги? Д: Не мога да ги произведа, не мога да импровизирам и да имитирам движенията.
към текста >>

Асен бил, Ангел, някои музиканти, Кисьова и т.н., когато се ражда тази песен.
Спомняш ли си нещо, не можахме да ги запишем тези движения? Д: Не. В: Виждал ли си как тя ги изпълнява. Д: Да, виждал съм ги, виждал съм как ги прави. Тя много обичаше тази песен, тя се роди пред нея, когато Асен я записваше, те заедно са били. Асен бил, Ангел, някои музиканти, Кисьова и т.н., когато се ражда тази песен. Учителят я пее, а я записва Асен Арнаудов и след това Учителят е показал движенията на тази песен. Те са много интересни движения. В: Знаеш ли ги? Д: Не мога да ги произведа, не мога да импровизирам и да имитирам движенията. Но като че ли така бяха дадени за нея, едни такива движения и ги правеше тези упражнения и си пееше тази песен.
към текста >>

Учителят я пее, а я записва Асен Арнаудов и след това Учителят е показал движенията на тази песен.
Д: Не. В: Виждал ли си как тя ги изпълнява. Д: Да, виждал съм ги, виждал съм как ги прави. Тя много обичаше тази песен, тя се роди пред нея, когато Асен я записваше, те заедно са били. Асен бил, Ангел, някои музиканти, Кисьова и т.н., когато се ражда тази песен. Учителят я пее, а я записва Асен Арнаудов и след това Учителят е показал движенията на тази песен. Те са много интересни движения. В: Знаеш ли ги? Д: Не мога да ги произведа, не мога да импровизирам и да имитирам движенията. Но като че ли така бяха дадени за нея, едни такива движения и ги правеше тези упражнения и си пееше тази песен. В: Да.
към текста >>

Но като че ли така бяха дадени за нея, едни такива движения и ги правеше тези упражнения и си пееше тази песен.
Асен бил, Ангел, някои музиканти, Кисьова и т.н., когато се ражда тази песен. Учителят я пее, а я записва Асен Арнаудов и след това Учителят е показал движенията на тази песен. Те са много интересни движения. В: Знаеш ли ги? Д: Не мога да ги произведа, не мога да импровизирам и да имитирам движенията. Но като че ли така бяха дадени за нея, едни такива движения и ги правеше тези упражнения и си пееше тази песен. В: Да. тези движения само тя ги знаеше и никой не ги записа. Д: Не. В: И така останаха и заминаха. Д: Ами тогава нямахме къде и мога да ти кажа, че ние не дооценявахме всичко достатъчно, така че не можеше, то беше в нашето ежедневие и не може да се документира цялостно.
към текста >>

12. 44. МУЗИКАТА НА ИЗГРЕВА

Аз съм записал само една песен.
Учителят просто някои от тях ги свиреше на беседа, особено на Младежкия клас, но не на неделните беседи. На Младежкия клас или сряда на Общия клас. И тогава се записваха или се запяваха заедно. Ако трябва да спомена някой от нашите музиканти, които записваха песни най-много в онова време когато бях аз или преди да отида аз, това беше Асен Арнаудов. Той седне на пианото, Учителят свири на цигулката и така фраза по фраза се записваха песните. Аз съм записал само една песен. В: Коя песен? Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото? Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант.
към текста >>

В: Коя песен?
На Младежкия клас или сряда на Общия клас. И тогава се записваха или се запяваха заедно. Ако трябва да спомена някой от нашите музиканти, които записваха песни най-много в онова време когато бях аз или преди да отида аз, това беше Асен Арнаудов. Той седне на пианото, Учителят свири на цигулката и така фраза по фраза се записваха песните. Аз съм записал само една песен. В: Коя песен? Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото? Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант. Той, Учителят обичаше много да общува с музикантите.
към текста >>

При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише.
Д: "Иде, иде, сам Той иде". Това започна на Коледа, на един обед в малкия салон, Учителят запя и аз записах половината. В: Как записахте, седнахте на пианото? Д: Аз бях на рояла седнал, на един жълт роял стар и след няколко дена идва Балтова ли беше или Боян ли и каза, че ме вика Учителят и продължихме и я записахме и после за втората част вече дойде и Асен Арнаудов, музикант. Той, Учителят обичаше много да общува с музикантите. При всяка една такава среща се пораждаше една идея, най-малко една песен да се запише. И аз не мога да си представя Школата без песните на Учителя. Това действително беше един метод за духовна работа. Много нещо се вършеше с тези песни. Ние сме имали някой път трудности, имаше някой път трудности, в които поради събития и т.н. и като че ли не можеше да се говори и не можем да откъснем съзнанието си от тревогата на времето, а да се слуша една беседа си иска своята атмосфера.
към текста >>

Д: Оркестър, симфоничен оркестър към българската кинематография.
Викам: "Да отидем при Доброславски". "Не", казва. "Когато можеш да отидеш направи при Господа, не отивай при светии" и направо ме заведе при Вълко Червенков. Като отидохме се реши веднага въпроса, това нещо ми допадна. В: И какво създадохте тогава? Д: Оркестър, симфоничен оркестър към българската кинематография. Аз бях тогава музикален ръководител към кинематографията. Сашо беше един от диригентите. Двама диригенти имахме на този оркестър. Той е добър организатор, голям организатор, голям музикант с хубав респект пред оркестрантите. Тогава той дойде да ми каже ,че се интересува какво става с цигулката на Учителя, тя е много ценна.
към текста >>

Обичаше музиката и Той познаваше много добре народната музика.
Аз съм като в Окултна школа пълно мълчание. Чисто и просто като една вярна тактика за времето, в което живеехме, щото тогава бяха безогледни нещата. В: Вие сте виждал и сте чувал как Учителят свири с цигулката? Д: Да, виж какво сега, доколкото разбрах от биографията на Учителя го чух, че той още като ученик е свирил на цигулка. Учителят много обичаше музиката. Обичаше музиката и Той познаваше много добре народната музика. В живота на Учителя имаше нещо необяснимо, извинявай, че се отклонявам. Това, че Той като се връща в България и десет години Той обикаля българския народ. В онези години, при тая беднотия, тоя беден, въшлив народ, няма ни Балкантурист, нищо, десет години да обикаляш, а в онова време другото какво е правел точно не знам, но се е запознал много добре с българската народна музика. Той намира, че тя е в някакъв затворен кръг, че трябвало да излезе, въобще неща, които в академията никой не може да ни каже в час по народна музика. Ние тогава само учехме песни и хора как да ги играем и как да ги пеем, нали?
към текста >>

В онези години, при тая беднотия, тоя беден, въшлив народ, няма ни Балкантурист, нищо, десет години да обикаляш, а в онова време другото какво е правел точно не знам, но се е запознал много добре с българската народна музика.
Д: Да, виж какво сега, доколкото разбрах от биографията на Учителя го чух, че той още като ученик е свирил на цигулка. Учителят много обичаше музиката. Обичаше музиката и Той познаваше много добре народната музика. В живота на Учителя имаше нещо необяснимо, извинявай, че се отклонявам. Това, че Той като се връща в България и десет години Той обикаля българския народ. В онези години, при тая беднотия, тоя беден, въшлив народ, няма ни Балкантурист, нищо, десет години да обикаляш, а в онова време другото какво е правел точно не знам, но се е запознал много добре с българската народна музика. Той намира, че тя е в някакъв затворен кръг, че трябвало да излезе, въобще неща, които в академията никой не може да ни каже в час по народна музика. Ние тогава само учехме песни и хора как да ги играем и как да ги пеем, нали? Тъй за цигулките нищо не знам. Учителят не търсеше някаква виртуозност. Да си виртуоз, трябва да си поддържа техниката, трябва да си цигулар.
към текста >>

Той намира, че тя е в някакъв затворен кръг, че трябвало да излезе, въобще неща, които в академията никой не може да ни каже в час по народна музика.
Учителят много обичаше музиката. Обичаше музиката и Той познаваше много добре народната музика. В живота на Учителя имаше нещо необяснимо, извинявай, че се отклонявам. Това, че Той като се връща в България и десет години Той обикаля българския народ. В онези години, при тая беднотия, тоя беден, въшлив народ, няма ни Балкантурист, нищо, десет години да обикаляш, а в онова време другото какво е правел точно не знам, но се е запознал много добре с българската народна музика. Той намира, че тя е в някакъв затворен кръг, че трябвало да излезе, въобще неща, които в академията никой не може да ни каже в час по народна музика. Ние тогава само учехме песни и хора как да ги играем и как да ги пеем, нали? Тъй за цигулките нищо не знам. Учителят не търсеше някаква виртуозност. Да си виртуоз, трябва да си поддържа техниката, трябва да си цигулар. Нямаше такова нещо при Него, обаче една особена мекота имаше, нещо много особено, нещо като стъпваш с пръста си, нещо като полуфлажолет, нещо подобно.
към текста >>

Д: Абе той направи състав от народни оркестри и с народна музика се занимаваше и написа някаква си опера.
И обичаше много музикантите, общуваше много с нас и всъщност както се вижда, че пък и след Неговото заминаване, аз дирижирах хора и оркестър направихме на Изгрева. Това бяха много хубави години -1946-47 г., имаше един много хубав живот на Изгрева. Почна вече всичко свободно някакси, лосле почнаха да се сгъстяват нещата вече, дойдоха политическите процеси нататък. В: Тука виждаме една снимка, на която са наредени всички музиканти, тя е описана. Сега ставаше въпрос за Кавалджиев, какво ще ни кажете за него? Д: Абе той направи състав от народни оркестри и с народна музика се занимаваше и написа някаква си опера. В: Крали Марко ли? Д: Крали Марко, която не съм я гледал. Той свиреше като любител така, като композитор. Но в народната музика направи доста нещо. В: Сега за Влади Симеонов.
към текста >>

Но в народната музика направи доста нещо.
Сега ставаше въпрос за Кавалджиев, какво ще ни кажете за него? Д: Абе той направи състав от народни оркестри и с народна музика се занимаваше и написа някаква си опера. В: Крали Марко ли? Д: Крали Марко, която не съм я гледал. Той свиреше като любител така, като композитор. Но в народната музика направи доста нещо. В: Сега за Влади Симеонов. Сега този приятел Елиезер Коен. Д: Аз за Елиезер Коен не искам да говоря. В: Не искаш да говориш по начало. Добре. Ще продължим след това нататък. Така.
към текста >>

13. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Иска ми се да отбележа, че си давам сметка за сериозността на моята задача, да разгледам в един доклад музиката на Учителя и че имам известна теоретична подготовка, придобита през време на двегодишното ми следване в Българската държавна консерватория.
От него могат да почерпят сведения за музиката на Учителя и музикалния живот на Изгрева и нови хора, интересуващи се от Учението. Изложението ми се базира не само на собственото дългогодишно участие в музикалния живот на Изгрева през времето на Учителя и след Него, но и върху сведения и от други наши прияте-ли-музиканти. Доколкото зная, то представлява първия опит да се представи по-задълбочено и все пак на достъпен език от един музикант музиката на Учителя, нейната същина, значение и приложение в живота на Братството. И може би затова, като пръв опит, ще се открият някои празноти или субективни преценки, с което не всички ще се съгласят. Именно затова в края на изложението се обръщам към читателите да дадат в писмена форма мнението си за моя труд, като направят конкретни предложения за допълнения или изменения, които да имам пред вид. Иска ми се да отбележа, че си давам сметка за сериозността на моята задача, да разгледам в един доклад музиката на Учителя и че имам известна теоретична подготовка, придобита през време на двегодишното ми следване в Българската държавна консерватория. Учих хармония при отец Иван Говедаров, хармония при проф. Александър Райчев и камерна музика при проф. Панчо Владигеров. Цял живот свирих, хармонизирах и живях с песните на Учителя. В работата си върху това изложение вложих цялата си любов към Учителя и музиката Му.
към текста >>

Висшето си специално образование като стоматолог получих в Берлин, а по-кьсно на 33-го-дишна възраст в София влезнах в Българската държавна консерватория две години със специалност цигулка в класа на проф.
Цял живот свирих, хармонизирах и живях с песните на Учителя. В работата си върху това изложение вложих цялата си любов към Учителя и музиката Му. Роден съм на 25.07.1907 г. в гр. Пловдив в семейството на зъболекаря Михаил Стоицев, един от първите последователи на Учителя. Висшето си специално образование като стоматолог получих в Берлин, а по-кьсно на 33-го-дишна възраст в София влезнах в Българската държавна консерватория две години със специалност цигулка в класа на проф. Владимир Аврамов. След този кратък увод започвам с темата. Аз не бих могъл да си представя Учението на Учителя без песните и Паневритмията. То би обедняло изведнъж и би загубило голяма част от притегателната си сила. Като казвам това, далеч съм от мисълта да подценявам Словото, което е Същността на това Учение.
към текста >>

Учителят дава песните си едногласно, така, както ги дават творците на народната музика.
Искам да обясня това с контестацията, че в текста на песните на Учителя присъства целия философски религиозен мироглед на Неговото Учение. Учителят сваля от висшите сфери на музиката своите песни и мелодии, или както Той ги нарича: окултни музикални упражнения, които са само предговор към окултната музика. Учителят няма за задача да бъде в сегашния си живот композитор. Той дава песните си, защото тази музика е необходима за цялостното изграждане на Учението. Негови са думите, казани в разговор с музикантите: "Друг път ще се родя на земята като музикант". Учителят дава песните си едногласно, така, както ги дават творците на народната музика. Задължение на музикантите-ученици на Учителя е да хармонизират тези песни и да ги аранжират за солово пение с акомпанимент на пиано или оркестър, за еднороден или смесен хор, за соло пиано, за камерен оркестър и т.н. Присъствал съм при раждането само на една песен, като гостенин в София. Беше песента "Сила, живот и здраве", започната от Учителя при една Нова година. Той даваше песните си по следния начин: Свиреше ги обикновено на цигулката, по-рядко на пиано, а присъстващите при него музиканти ги нотираха. Учителят желаеше да хармонизират неговите песни за по-голям състав.
към текста >>

Присъствал съм при раждането само на една песен, като гостенин в София.
Учителят няма за задача да бъде в сегашния си живот композитор. Той дава песните си, защото тази музика е необходима за цялостното изграждане на Учението. Негови са думите, казани в разговор с музикантите: "Друг път ще се родя на земята като музикант". Учителят дава песните си едногласно, така, както ги дават творците на народната музика. Задължение на музикантите-ученици на Учителя е да хармонизират тези песни и да ги аранжират за солово пение с акомпанимент на пиано или оркестър, за еднороден или смесен хор, за соло пиано, за камерен оркестър и т.н. Присъствал съм при раждането само на една песен, като гостенин в София. Беше песента "Сила, живот и здраве", започната от Учителя при една Нова година. Той даваше песните си по следния начин: Свиреше ги обикновено на цигулката, по-рядко на пиано, а присъстващите при него музиканти ги нотираха. Учителят желаеше да хармонизират неговите песни за по-голям състав. Съществува писмо от Него до брат Кирил Икономов, когато последния бе на специализация по музика в Париж, в което Той му пише следното: "Очаквам брат като се завърнете от специализация да се заемете с хармонизирането и аранжирането на моите песни". При музикалното творчество на Учителя имаме един неповторим случай.
към текста >>

Беше песента "Сила, живот и здраве", започната от Учителя при една Нова година.
Той дава песните си, защото тази музика е необходима за цялостното изграждане на Учението. Негови са думите, казани в разговор с музикантите: "Друг път ще се родя на земята като музикант". Учителят дава песните си едногласно, така, както ги дават творците на народната музика. Задължение на музикантите-ученици на Учителя е да хармонизират тези песни и да ги аранжират за солово пение с акомпанимент на пиано или оркестър, за еднороден или смесен хор, за соло пиано, за камерен оркестър и т.н. Присъствал съм при раждането само на една песен, като гостенин в София. Беше песента "Сила, живот и здраве", започната от Учителя при една Нова година. Той даваше песните си по следния начин: Свиреше ги обикновено на цигулката, по-рядко на пиано, а присъстващите при него музиканти ги нотираха. Учителят желаеше да хармонизират неговите песни за по-голям състав. Съществува писмо от Него до брат Кирил Икономов, когато последния бе на специализация по музика в Париж, в което Той му пише следното: "Очаквам брат като се завърнете от специализация да се заемете с хармонизирането и аранжирането на моите песни". При музикалното творчество на Учителя имаме един неповторим случай. Докато творците на народни песни от нашия фолклор са били само много музикални хора от народа.
към текста >>

Концертът беше оповестен като концерт на "Нова българска музика" и премина на добро изпълнителско ниво, но не беше посетен добре, вероятно не беше добре рекламиран.
Около Учителя винаги е имало добри музиканти. Той се отнасяше с голямо внимание и любов към музикантите изобщо и по-специално към онези от тях, които Му съдействаха за записване, аранжиране и разпространение на неговата музика. През 1937 г. Учителят изпрати една музикална групичка в Пловдив, аз бях тогава още там, да изнесе публичен концерт от негова музика. В групата участваха Катя Грива, Ирина Кисьова, Ангел Янушев и Асен Арнаудов. Концертът беше оповестен като концерт на "Нова българска музика" и премина на добро изпълнителско ниво, но не беше посетен добре, вероятно не беше добре рекламиран. А и Пловдив в онова време беше назад в музикално отношение, с изключение дейността на Пловдивското певческо дружество, под ръководството на Ангел Букурещлиев. По-късно, след заминаването на Учителя аз заведох също в Пловдив малък камерен оркестър и певците: Емилия Михаиловска, Любка Стефова и Тошко Маринчевски и изнесохме в салончето на диспансера "Кудоглу" добре посетен концерт от Учителеви песни. Моят покоен татко беше се погрижил да покани приятели и познати. След заминаването на Учителя музикалния живот на Изгрева продължаваше с необикновена сила. Когато бе иззет и салона у мен се яви голяма тъга и разбрах, че се нанася не само голям удар върху музикалното дело на Учителя изобщо, но и в частност върху музиката Му.
към текста >>

Той даваше препоръки и когато ни измъчва някаква някаква физическа болка да съчиним една малка проста песен - "Така болката по-лесно ще ви напусне".
Всеки обед, изобщо всяка трапеза се слагаше и вдигаше с песни. И не само това, Учителят изискваше и от нас съзнателни усилия и ние да вплетем музиката в личния си живот. Даваше препоръки да пеем всеки ден, даже определени песни: сутрин, обед и вечер и при психическо неразположение, за трансформиране енергиите у нас да изпяваме по няколко песни, като следим след коя от песните състоянието ни се променя. Учителят препоръчваше пеенето и като метод за преодоляване на мъчнотиите, като метод, който улеснява разрешаването на задачите ни. "Когато пеете, работите ви по-лесно се нареждат". Той даваше препоръки и когато ни измъчва някаква някаква физическа болка да съчиним една малка проста песен - "Така болката по-лесно ще ви напусне". "Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на тялото, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот". Със своите съвети и правила за разумно използване силите на живата природа и скритите в нас сили, Учителят много често изпреварваше с много години напред всички области на науката и знанието. В духа на току-що казаното за въздействието на музиката ще цитирам едно кратко съобщение, заимствано от в. "Работническо дело", брой 133 от 1976 г., което потвърждава изказването на Учителя за въздействието на музиката, направено може би преди 50 години. Ето какво гласи това съобщение: "Музиката не само облагородява хората, но и - както казват сведенията -представлява сигурно лекарство.
към текста >>

"Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на тялото, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот".
И не само това, Учителят изискваше и от нас съзнателни усилия и ние да вплетем музиката в личния си живот. Даваше препоръки да пеем всеки ден, даже определени песни: сутрин, обед и вечер и при психическо неразположение, за трансформиране енергиите у нас да изпяваме по няколко песни, като следим след коя от песните състоянието ни се променя. Учителят препоръчваше пеенето и като метод за преодоляване на мъчнотиите, като метод, който улеснява разрешаването на задачите ни. "Когато пеете, работите ви по-лесно се нареждат". Той даваше препоръки и когато ни измъчва някаква някаква физическа болка да съчиним една малка проста песен - "Така болката по-лесно ще ви напусне". "Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на тялото, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот". Със своите съвети и правила за разумно използване силите на живата природа и скритите в нас сили, Учителят много често изпреварваше с много години напред всички области на науката и знанието. В духа на току-що казаното за въздействието на музиката ще цитирам едно кратко съобщение, заимствано от в. "Работническо дело", брой 133 от 1976 г., което потвърждава изказването на Учителя за въздействието на музиката, направено може би преди 50 години. Ето какво гласи това съобщение: "Музиката не само облагородява хората, но и - както казват сведенията -представлява сигурно лекарство. Музикотерапията получи широко приложение в психиатрията на недоразвитите деца.
към текста >>

В този момент в мене надви Доброто, грабнах цигулката, изтичах към групата и засвирих песента "На Учителя", а сълзи обилно заливаха лицето ми.
Аз взех цигулката, но не излязох от палатката. В мен започна страшна духовна борба между Доброто и Злото, дали да изляза да свиря на Учителя или не. Между това Учителят се изкачи по пътеката, посрещнаха Го на скалата и заедно с група братя и сестри се запътиха към лагера. Аз наблюдавах всичко, скрит в палатката. Учителят наближи кухнята. В този момент в мене надви Доброто, грабнах цигулката, изтичах към групата и засвирих песента "На Учителя", а сълзи обилно заливаха лицето ми. От този миг нататък аз бях напълно здрав и свирих с такова вдъхновение, каквото друг път не ме е осенявало. Този миг предопредели и по-нататъшния ми живот. Напуснах Пловдив, установих се в София, записах се в Българската държавна консерватория и следвах две години. Поради ред обстоятелства не завърших консерваторията. Останах при първата си професия, но наравно с това отдадох всичките си музикални способности да работя за музиката на Учителя.
към текста >>

Напуснах Пловдив, установих се в София, записах се в Българската държавна консерватория и следвах две години.
Аз наблюдавах всичко, скрит в палатката. Учителят наближи кухнята. В този момент в мене надви Доброто, грабнах цигулката, изтичах към групата и засвирих песента "На Учителя", а сълзи обилно заливаха лицето ми. От този миг нататък аз бях напълно здрав и свирих с такова вдъхновение, каквото друг път не ме е осенявало. Този миг предопредели и по-нататъшния ми живот. Напуснах Пловдив, установих се в София, записах се в Българската държавна консерватория и следвах две години. Поради ред обстоятелства не завърших консерваторията. Останах при първата си професия, но наравно с това отдадох всичките си музикални способности да работя за музиката на Учителя. Учителят насърчаваше и изучаването на музикални инструменти. Трогателна картина представляваше Изгревът с неговите малки дървени къ-щурки и бараки, от които долитаха песни или звуците от цигулки, виоли, китари, контрабаси, пиана, флейти и кларнети. Свиреха и пееха и млади, и стари.
към текста >>

Песента "Сърдечният зов" е Боговдъхновена песен.
Затова смело може да се каже, че Учителят има съществен дял в музикалния разцвет на нашата родина след 9.! Х.1944 г. Искам да ви припомня имената на музикантите, които са действали на Изгрева, започвайки от първите години на Братството. Може би списъкът ми е непълен или хронологически неверен. 1. Капелмайстор Иван Ковачев, вуйчо на сестра Невена Капитанова, от когото има няколко действително хубави песни, които са станали любими братски песни: "Сърдечния зов", "Небето се отваря" и др. Песента "Сърдечният зов" е Боговдъхновена песен. Тя е написана на фронта, където той е участвал при пробива на съюзниците при Добро поле в момент на върховно душевно напрежение (Бележка на редактора. Виж "Изгревът", том II, стр. 256-259). 2. Дядо Матея Калудов, също капелмайстор, от Варна, който се засели в София и аранжираше песните на Учителя в китки за по-голям оркестър. 3. Асен Вапорджиев, известният контрабасист, виртуоз.
към текста >>

Той е ръководил оркестър и сам е изнасял концерти на Изгрева, като вмъкваше в програмата на публичните си концерти по някоя песен от Учителя.
Тя е написана на фронта, където той е участвал при пробива на съюзниците при Добро поле в момент на върховно душевно напрежение (Бележка на редактора. Виж "Изгревът", том II, стр. 256-259). 2. Дядо Матея Калудов, също капелмайстор, от Варна, който се засели в София и аранжираше песните на Учителя в китки за по-голям оркестър. 3. Асен Вапорджиев, известният контрабасист, виртуоз. Той е ръководил оркестър и сам е изнасял концерти на Изгрева, като вмъкваше в програмата на публичните си концерти по някоя песен от Учителя. Аз чух на един негов концерт "Сила жива", аранжирана за контрабас и пиано, в Дома на офицера. 4. Иван Кавалджиев, цигулар, известен събирач и композитор на народни песни, постави началото на Държавния ансамбъл за песни и танци, който по-кьсно продължи работа с Филип Кутев. 5. Музикант И.Г. - капелмайстор. С тези инициали е регистриран в коментара на песнопойката.
към текста >>

Естествено при едно повърхностно разглеждане песните на Учителя, никой музикант, който само би я солфежирал, няма да прецени значимостта на една хармонизация или разработка на дадена песен.
Той беше цигулар, но като седнеше на пианото много умело веднага майсторски хармонизираше песните на Учителя. Тази музикална дейност на нашите музиканти е била за тях едно сериозно задължение, към което те са пристъпвали с голямо чувство на отговорност и със съзнанието, че стават съучастници в една велика работа - доофор-мянето на песните на Учителя, за да могат те да бъдат представени на интересуващите се от Учението и музиката на Учителя нови хора. Някои наши приятели, за съжаление, не дооценяват тази благородна дейност на музикантите в Братството. Изпълнени от убеждението, че музиката на Учителя сама по себе си, едногласно, е нещо изключително, те са показвали на външни музиканти, даже на професори в Консерваторията, новата песнопойка и са очаквали да чуят с положителност от тях признание и възхвала на музиката на Учителя, но са оставали горчиво разочаровани. Преценката на тези музиканти е била отрицателна или индиферентна. Естествено при едно повърхностно разглеждане песните на Учителя, никой музикант, който само би я солфежирал, няма да прецени значимостта на една хармонизация или разработка на дадена песен. Който не познава Словото на Учителя не може да прецени и Неговата музика. Тези неща са свързани едно с друго. От начало до край. И завинаги. Така, както песните са отпечатани едногласно, мъчно би могъл един даже добър музикант, при едно повърхностно разглеждане, да прозре тяхната дълбочина.
към текста >>

Колко простичка изглежда песента на Бетховен, написана върху "Одата на радостта" на Шилер, но какъв вътрешен заряд тя крие в себе си, от който Бетховен изгражда грандиозния финал на своята Девета симфония.
Който не познава Словото на Учителя не може да прецени и Неговата музика. Тези неща са свързани едно с друго. От начало до край. И завинаги. Така, както песните са отпечатани едногласно, мъчно би могъл един даже добър музикант, при едно повърхностно разглеждане, да прозре тяхната дълбочина. Колко простичка изглежда песента на Бетховен, написана върху "Одата на радостта" на Шилер, но какъв вътрешен заряд тя крие в себе си, от който Бетховен изгражда грандиозния финал на своята Девета симфония. Може да се приеме, че изпълнителите на песните на Учителя трябва да бъдат не само добри музиканти, но и духовно издигнати хора. Би трябвало също да се съжалява, че нямаме също съмишленици между по-големите български композитори, а върху нас лежи задължението да разработваме и изнасяме тази неповторима музика пред наши и външни хора. Всъщност, никой български композитор или по-значителен изпълнител не биха дръзнали да аранжират или изпълняват музиката на Учителя днес, защото ще бъдат заподозрени в принадлежност към Бялото Братство и в идеологическа пропаганда за Него. Учителят застъпва интересното становище, че музиката не трябва да става професия. Вероятно Той има пред вид онова далечно бъдеще, когато хората на земята така ще механизират оръдията на труда, че ще стане възможно да работят само по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото свободно време ще посветят за интелектуалното си издигане или за развитието на своите дарби: поезия, художество, музика и други изкуства.
към текста >>

Интересното се състои в това, че докато щрайхът свири ниско мелодията в хармония на песента, пианото прави красиви вариации във високия регистър в двете части на песента.
Аз бях в последствие уведомен за това посещение и резултатите от него. Брат Величков занесъл ролката със записа на 18-те песни на УЧителя. На същата ролка на първата писта бяхме записали Паневритмията. На магнетофона на Сертев просвирили последователно част от песните. Когато просвирили "Вечер-сутрин", една сравнително проста песничка, изпълнена на щрайх и пиано, Сертев възкликнал: "Това е много интересно". Интересното се състои в това, че докато щрайхът свири ниско мелодията в хармония на песента, пианото прави красиви вариации във високия регистър в двете части на песента. На него особено му допаднали вариациите във втората част на песента, която е в български такт 3/16. Изсвирват по-нататък "Небето се отваря". Следва пак одобрителен възглас. Идват до песента "Странник съм в този свят", Сертев пита: "Ама тази песен от Учителя Дънов ли е? Много ми харесва.
към текста >>

На него особено му допаднали вариациите във втората част на песента, която е в български такт 3/16.
Брат Величков занесъл ролката със записа на 18-те песни на УЧителя. На същата ролка на първата писта бяхме записали Паневритмията. На магнетофона на Сертев просвирили последователно част от песните. Когато просвирили "Вечер-сутрин", една сравнително проста песничка, изпълнена на щрайх и пиано, Сертев възкликнал: "Това е много интересно". Интересното се състои в това, че докато щрайхът свири ниско мелодията в хармония на песента, пианото прави красиви вариации във високия регистър в двете части на песента. На него особено му допаднали вариациите във втората част на песента, която е в български такт 3/16. Изсвирват по-нататък "Небето се отваря". Следва пак одобрителен възглас. Идват до песента "Странник съм в този свят", Сертев пита: "Ама тази песен от Учителя Дънов ли е? Много ми харесва. Ама кой е направил хармонизацията?
към текста >>

Идват до песента "Странник съм в този свят", Сертев пита: "Ама тази песен от Учителя Дънов ли е?
Когато просвирили "Вечер-сутрин", една сравнително проста песничка, изпълнена на щрайх и пиано, Сертев възкликнал: "Това е много интересно". Интересното се състои в това, че докато щрайхът свири ниско мелодията в хармония на песента, пианото прави красиви вариации във високия регистър в двете части на песента. На него особено му допаднали вариациите във втората част на песента, която е в български такт 3/16. Изсвирват по-нататък "Небето се отваря". Следва пак одобрителен възглас. Идват до песента "Странник съм в този свят", Сертев пита: "Ама тази песен от Учителя Дънов ли е? Много ми харесва. Ама кой е направил хармонизацията? " Той знае, че Учителят е дал песните си едногласно. Предполагам, че ако Сертев би прелистил песнопойката, най-малко би се спрял на песента "Вечер-сутрин", а вероятно и "Странникът" не би му направила по-голямо впечатление. Но сега, когато той чува същите песни в една сполучлива аранжировка, неговото естетическо музикално чувство и разбиране веднага се изявяват положително.
към текста >>

Предполагам, че ако Сертев би прелистил песнопойката, най-малко би се спрял на песента "Вечер-сутрин", а вероятно и "Странникът" не би му направила по-голямо впечатление.
Следва пак одобрителен възглас. Идват до песента "Странник съм в този свят", Сертев пита: "Ама тази песен от Учителя Дънов ли е? Много ми харесва. Ама кой е направил хармонизацията? " Той знае, че Учителят е дал песните си едногласно. Предполагам, че ако Сертев би прелистил песнопойката, най-малко би се спрял на песента "Вечер-сутрин", а вероятно и "Странникът" не би му направила по-голямо впечатление. Но сега, когато той чува същите песни в една сполучлива аранжировка, неговото естетическо музикално чувство и разбиране веднага се изявяват положително. Така изразеното мнение на Стоян Сертев, когото ние ценяхме и уважавахме като един отличен музикант и професионалист от висока класа, зарадва мен и брат Галилей и укрепи вярата ни в правотата на нашия път - да служим по тоя път на делото на Учителя. Песните на Учителя се нуждаят следователно от сполучлива хармонизация и аранжировка, за да се разкрие чрез това тяхната рядка красота. Като хармонизираме, аранжираме и разработваме песните на Учителя, ние не си въобразяваме, че вършим кой знае каква велика работа. Великото в случая е, че Учителят е дал тези песни.
към текста >>

Той им изсвирил песента на Учителя "Махар Бену".
Извинявам се, че се отклонявам от темата. Брат Пеньо Ганев бил учител в Софийското село Кумарица. Един ден по някакъв случай го поканват на банкет. Както си е редно, на банкета били поканени също кметът, попът и секретар-бирника. Когато настроението се повишило, пожелали брат Пеньо да им изсвири нещо на цигулката си. Той им изсвирил песента на Учителя "Махар Бену". Разбира се, никой от присъстващите не е знаел какво е изсвирил брат Пеньо, но попът, като по-музикален, задал въпроса: "Даскале, от кого беше това парче? " Брат Пеньо не бил подготвен за такъв въпрос и изпаднал в голямо затруднение. Без много да му мисли, казал: "Това е от Бетховен". Попът скочил и извиках: "Чухте ли, господа, това парче е от великия Бетховен, аз си знаех, че тази хубава музика може да бъде само от него. Пеньо, повтори парчето, че много ми хареса".
към текста >>

Отишъл при Учителя, разправил целия случай и казал: "Учителю, аз излъгах, не казах, че песента "Махар Бену" е от Вас".
" Брат Пеньо не бил подготвен за такъв въпрос и изпаднал в голямо затруднение. Без много да му мисли, казал: "Това е от Бетховен". Попът скочил и извиках: "Чухте ли, господа, това парче е от великия Бетховен, аз си знаех, че тази хубава музика може да бъде само от него. Пеньо, повтори парчето, че много ми хареса". Дошъл си Пеньо на Изгрева, но не го свърта на едно място, че е излъгал. Отишъл при Учителя, разправил целия случай и казал: "Учителю, аз излъгах, не казах, че песента "Махар Бену" е от Вас". Учителят помислил малко и казал: "Рекох, добре си направил, че не си казал". Някои приятели, които прочетоха моя доклад, бяха на мнение, че неуместно съм вмъкнал в него анекдота за брат Пеньо, също и израза "по-правоверен от папата". Бих отговорил на тази критика така: Първо. Анекдотът с брат Пеньо е в тясна връзка с музиката на Учителя. Второ. Той свидетелства за силата на въздействието на Учителевата музика върху хора, които я чуват за пръв път.
към текста >>

В случая един музикален човек, свещеникът на селото, чува за първи път песента на Учителю "Маха Бену" и тя му прави толкова силно впечатление, че той не се усъмнява в думите на брат Пеньо, че тя е от Бетховен. Трето.
Учителят помислил малко и казал: "Рекох, добре си направил, че не си казал". Някои приятели, които прочетоха моя доклад, бяха на мнение, че неуместно съм вмъкнал в него анекдота за брат Пеньо, също и израза "по-правоверен от папата". Бих отговорил на тази критика така: Първо. Анекдотът с брат Пеньо е в тясна връзка с музиката на Учителя. Второ. Той свидетелства за силата на въздействието на Учителевата музика върху хора, които я чуват за пръв път. В случая един музикален човек, свещеникът на селото, чува за първи път песента на Учителю "Маха Бену" и тя му прави толкова силно впечатление, че той не се усъмнява в думите на брат Пеньо, че тя е от Бетховен. Трето. Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията. Четвърто. И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя: "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано. Аз не зная по-забавен и поучителен анекдот от този във връзка с музиката на Учителя.
към текста >>

За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано.
Той свидетелства за силата на въздействието на Учителевата музика върху хора, които я чуват за пръв път. В случая един музикален човек, свещеникът на селото, чува за първи път песента на Учителю "Маха Бену" и тя му прави толкова силно впечатление, че той не се усъмнява в думите на брат Пеньо, че тя е от Бетховен. Трето. Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията. Четвърто. И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя: "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано. Аз не зная по-забавен и поучителен анекдот от този във връзка с музиката на Учителя. Изразът "по-правоверен от папата" употребих умишлено, за да охарактеризирам становището на някои наши млади музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя трябва да се изпълняват само едногласно. Вместо да проучат този въпрос и да се уверят, че в продължение на 30 години Учителят е насърчавал и се е радвал на нашите аранжировки, изнасяни на концерти на Изгрева, те застъпват едно своеобразно становище, което не търпи критика. Те даже не са пожелали да чуят нашите хармонизации. Аз казвам и на друго място в доклада, че ние не си въобразяваме, че вършим кой знае каква велика работа с нашите хармонизации, но ние сме на мнението, че многогласието е по-висш стадий в музиката от едногласието.
към текста >>

Все пак може да се приеме едногласното изпълнение за някои песни, например "Вехади", "Нева-Санзу", "Берхан Ази", но песента "Махар Бену" ще загуби много от красотата си ако бъде изпълнена едногласно.
За мене този добър брат беше също "по-правоверен от папата". Ние сме живи свидетели на изнасяните в салона на Изгрева концерти от Учителева музика, аранжирана за смесен хор или солово изпълнение и щрайх от брат Кирил Икономов, или за пеене и пиано от сестра Ирина Кисьова и Мария Тодорова и виждахме, че Учителят се радваше на тези прояви и ги поощряваше като първи стъпки на хармонизация на неговите песни. Не ми е известен конкретен случай Учителят да е настоявал за едногласно изпълнение на неговите песни. Едногласието, според мен е примитивизъм. В двугласа и многогласието има много повече красота. Все пак може да се приеме едногласното изпълнение за някои песни, например "Вехади", "Нева-Санзу", "Берхан Ази", но песента "Махар Бену" ще загуби много от красотата си ако бъде изпълнена едногласно. Може би не сте чували скоро как звучи тази песен добре хармонизирана и засяга най-дълбоките фибри на душата. Наистина, Бах, Изаи, Паганини и др. са писали сонати и капричии за соло цигулка, които звучат прекрасно, но казвам пак, хармонията е по-високо стъпало от едногласието. Както се забелязали, при общото пеене някои по-музикални наши приятели се опитват да пеят втори глас. Същото нещо наблюдаваме и между цигуларите на Паневритмията.
към текста >>

Може би не сте чували скоро как звучи тази песен добре хармонизирана и засяга най-дълбоките фибри на душата.
Ние сме живи свидетели на изнасяните в салона на Изгрева концерти от Учителева музика, аранжирана за смесен хор или солово изпълнение и щрайх от брат Кирил Икономов, или за пеене и пиано от сестра Ирина Кисьова и Мария Тодорова и виждахме, че Учителят се радваше на тези прояви и ги поощряваше като първи стъпки на хармонизация на неговите песни. Не ми е известен конкретен случай Учителят да е настоявал за едногласно изпълнение на неговите песни. Едногласието, според мен е примитивизъм. В двугласа и многогласието има много повече красота. Все пак може да се приеме едногласното изпълнение за някои песни, например "Вехади", "Нева-Санзу", "Берхан Ази", но песента "Махар Бену" ще загуби много от красотата си ако бъде изпълнена едногласно. Може би не сте чували скоро как звучи тази песен добре хармонизирана и засяга най-дълбоките фибри на душата. Наистина, Бах, Изаи, Паганини и др. са писали сонати и капричии за соло цигулка, които звучат прекрасно, но казвам пак, хармонията е по-високо стъпало от едногласието. Както се забелязали, при общото пеене някои по-музикални наши приятели се опитват да пеят втори глас. Същото нещо наблюдаваме и между цигуларите на Паневритмията. Намират се, за съжаление, немузикални сестри и братя, особено при Паневритмията, които казват, че "втория глас им пречи да чуват мелодията и да играят правилно".
към текста >>

Вярно е, че акордеонът масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво, ритмично и с добра хармония.
На такива некомпетентни изявления не трябва да се обръща внимание. Може би същите тези приятели ще са доволни ако на един концерт на щрайха всички инструменти: първи и втори цигулки, виоли, чела, контрабаси, а и певецът, всички до един свирят и пеят в унисон на три-четири октави та душата им да се насити само от мелодията. Това значи да нямаш елементарно чувство за хармония. Не отричам, че унисонът, употребен на място в една композиция има своеобразна красота и въздействие. Чуват се нападки против участието на акордеона при изпълнението на песните и Паневритмията. Вярно е, че акордеонът масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво, ритмично и с добра хармония. Една още недостатъчно използвана възможност е участието на китарата, не само в Паневритмията, но и в изпълнението на песните на Учителя. Възможностите на китарата се подценяват и от доста музикални хора. Това е така, защото те не са чули на живо или на запис изпълнението на световните китаристи: Андре Сеговия, Пако Корбонел и др., които свирят с голямо майсторство транскрипции на Бах, Бетховен, Моцарт и др. композитори. Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно.
към текста >>

Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди.
Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент. Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите. Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди. Затова е по-добре да се установят акорди, които да се изпълняват от всички. В такъв случай при гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото изпълнение. За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи. Но ни липсва организационен подход. Сега да разгледаме музикалното творчество на Учителя, песните.
към текста >>

Тъй като около Него винаги имаше музиканти, те записваха дадената песен.
За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи. Но ни липсва организационен подход. Сега да разгледаме музикалното творчество на Учителя, песните. Паневритмията ще разгледаме в отделен доклад. Учителят даваше песните си като ги свиреше на цигулката си, или ги пееше, а по-рядко ги свиреше на пиано. Тъй като около Него винаги имаше музиканти, те записваха дадената песен. Понякога са се явявали различия в записването, ако едновременно са записвали двама или трима музиканти, което е пораждало дискусия, за да се установи последната редакция. Песните са били записвани главно от Асен Арнаудов, Кирил Икономов, Мария Тодорова, Ангел Янушев, Ирина Кисьова, Гавраил Величков и от Лиляна Табакова в с. Мърчаево през евакуацията 1943-1944 г. Научих, че Учителят е имал голямо доверие в брат Кирил Икономов и му е възлагал често задачата да коригира записаните песни, за да ги редактира по правилата на класическата музика. Тук искам да вмъкна един цитат от беседата на Учителя "Козативни сили", Общ окултен клас, год.
към текста >>

В хубавото пеене трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете, когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н.
Ето цитатът с някои съкращения от стр. 3-4: "Съвременните певци и музиканти в своите песни не избират думи, съответни на тоновете, вследствие на което не не произвеждат нужния ефект. Често думите не са формативни. За да има хармония между тоновете и думите композиторите в музиката трябва да се вслушват в своята интуиция, т.е. ще трябва да се ползват от разположението на ума и сърцето си... Мнозина ще кажат, че в пението са необходими техника, такт и ред други правила. В хубавото пеене трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете, когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н. Думите в някои песни са така наредени, че разрушават. Щом има мекота и хармония в пеенето, техниката и тактът се налагат сами по себе си. Освен това трябва да се знае кои слогове и кои букви са силни или слаби, та да се поставят по места съответни на тоновете". Това е тъй нареченото правилно акцентиране. В новата песнопойка са отпечатани 165 песни, мелодии, теми.
към текста >>

Като пример давам песента "Житното зърно".
Тези песни, някои от които са дошли от евангелските среди, са били приети от Учителя и приятелите добре. Някои от тях са станали даже любими братски песни, например: "Сърдечният зов", "Небето се отваря", "Славейчета горски", "Време е да вървим" и др. В същия раздел "Братски песни" има 2-3 песни, които сега почти не се пеят: "Страдна душо", "На Христа запейте", "Нови дрехи". Като приспаднем от общото число на песните цифрата 16 - песни от други автори, песните на Учителя остават 149. Научих, че има още няколко песни от Учителя, които се знаят от някои приятели, но не зная по каква причина не са отпечани в новата песнопойка. Като пример давам песента "Житното зърно". Новата песнопойка, издадена в 1946 г., обхваща цялото музикално творчество на Учителя: песни, мелодии и теми. Ето списъкът на издадените преди това песни от Братството: 1.1921 г. - Песни на Всемирното Братство -I част. 2.1922 г. - Песни на Всемирното Братство - II част.
към текста >>

Песента "Ангел вопияше" е била аранжирана от поп Константин Дъновски - Варна, баща на Учителя.
По-голямата част от текстовете са писани от литературно надарени сестри и братя. От брат Жечо Панайотов научих интересни подробности относно началото на песнопеенето в Братството. В 1907 г. в Бургас е имало вече кръжок на Бялото Братство с ръководител брат Пеню Киров. Пеели се църковните песни: "Тебе поем", "Свети Боже", "Достойно ест", "Ангел вопияше" и "Великото славословие". Песента "Ангел вопияше" е била аранжирана от поп Константин Дъновски - Варна, баща на Учителя. В София, под влиянието на придошли от евангелските църкви сестри и братя, са се изпълнявали някои евангелски песни: "Напред чада", "Дързост във Христа", "Към Сион". Периодът на действителните братски песни започва около 1914 г. с песента "Страдна душо" от Учителя, която била пята с голямо въодушевление. През 1915 г се явява песента "На Учителя", текст и мелодия от брат Борис Хаджи Андреев от Ямбол, който скоро след това си заминава. Изобилието на песни се явява след 1922 г., когато Учителят открил Окултната Школа.
към текста >>

с песента "Страдна душо" от Учителя, която била пята с голямо въодушевление.
в Бургас е имало вече кръжок на Бялото Братство с ръководител брат Пеню Киров. Пеели се църковните песни: "Тебе поем", "Свети Боже", "Достойно ест", "Ангел вопияше" и "Великото славословие". Песента "Ангел вопияше" е била аранжирана от поп Константин Дъновски - Варна, баща на Учителя. В София, под влиянието на придошли от евангелските църкви сестри и братя, са се изпълнявали някои евангелски песни: "Напред чада", "Дързост във Христа", "Към Сион". Периодът на действителните братски песни започва около 1914 г. с песента "Страдна душо" от Учителя, която била пята с голямо въодушевление. През 1915 г се явява песента "На Учителя", текст и мелодия от брат Борис Хаджи Андреев от Ямбол, който скоро след това си заминава. Изобилието на песни се явява след 1922 г., когато Учителят открил Окултната Школа. Вторият раздел "Песни от Учителя" съдържа най-хубавите песни на Учителя, като например: "фир-фюр-фен", "Махар Бену Аба", "Венир-Бенир", "Духът Божи", "Вехади" и много други музикални бисери. В раздела "Неиздадени песни, мелодии и теми от Учителя", могат да се изброят доста песни, включително "Новото Битие", които нашето поколение не е запяло и вероятно няма да запее. В този раздел намерих обаче великолепни песни, от които искам да посоча: "Българска рапсодия", "Българска идилия", "Марш на Светлите сили", "Берхан Ази", "Песен за двете сестри", "Вътрешният глас на Бога", "Странник съм в този свят".
към текста >>

През 1915 г се явява песента "На Учителя", текст и мелодия от брат Борис Хаджи Андреев от Ямбол, който скоро след това си заминава.
Пеели се църковните песни: "Тебе поем", "Свети Боже", "Достойно ест", "Ангел вопияше" и "Великото славословие". Песента "Ангел вопияше" е била аранжирана от поп Константин Дъновски - Варна, баща на Учителя. В София, под влиянието на придошли от евангелските църкви сестри и братя, са се изпълнявали някои евангелски песни: "Напред чада", "Дързост във Христа", "Към Сион". Периодът на действителните братски песни започва около 1914 г. с песента "Страдна душо" от Учителя, която била пята с голямо въодушевление. През 1915 г се явява песента "На Учителя", текст и мелодия от брат Борис Хаджи Андреев от Ямбол, който скоро след това си заминава. Изобилието на песни се явява след 1922 г., когато Учителят открил Окултната Школа. Вторият раздел "Песни от Учителя" съдържа най-хубавите песни на Учителя, като например: "фир-фюр-фен", "Махар Бену Аба", "Венир-Бенир", "Духът Божи", "Вехади" и много други музикални бисери. В раздела "Неиздадени песни, мелодии и теми от Учителя", могат да се изброят доста песни, включително "Новото Битие", които нашето поколение не е запяло и вероятно няма да запее. В този раздел намерих обаче великолепни песни, от които искам да посоча: "Българска рапсодия", "Българска идилия", "Марш на Светлите сили", "Берхан Ази", "Песен за двете сестри", "Вътрешният глас на Бога", "Странник съм в този свят". Отпечатаните "теми" са само музикални скици на Учителя и не виждам да допринесат нещо съществено за значението на Учителевата музика.
към текста >>

В този раздел намерих обаче великолепни песни, от които искам да посоча: "Българска рапсодия", "Българска идилия", "Марш на Светлите сили", "Берхан Ази", "Песен за двете сестри", "Вътрешният глас на Бога", "Странник съм в този свят".
с песента "Страдна душо" от Учителя, която била пята с голямо въодушевление. През 1915 г се явява песента "На Учителя", текст и мелодия от брат Борис Хаджи Андреев от Ямбол, който скоро след това си заминава. Изобилието на песни се явява след 1922 г., когато Учителят открил Окултната Школа. Вторият раздел "Песни от Учителя" съдържа най-хубавите песни на Учителя, като например: "фир-фюр-фен", "Махар Бену Аба", "Венир-Бенир", "Духът Божи", "Вехади" и много други музикални бисери. В раздела "Неиздадени песни, мелодии и теми от Учителя", могат да се изброят доста песни, включително "Новото Битие", които нашето поколение не е запяло и вероятно няма да запее. В този раздел намерих обаче великолепни песни, от които искам да посоча: "Българска рапсодия", "Българска идилия", "Марш на Светлите сили", "Берхан Ази", "Песен за двете сестри", "Вътрешният глас на Бога", "Странник съм в този свят". Отпечатаните "теми" са само музикални скици на Учителя и не виждам да допринесат нещо съществено за значението на Учителевата музика. Някои песни са отпечатани в два и даже в три варианта. Трябвало е да се подбере по-добрият вариант. Учителят остави чудесни образци на българска музика. Те не са много -14 на брой, но пресъздават най-чисти образци на нашия народен епос.
към текста >>

Учителят остави чудесни образци на българска музика.
В раздела "Неиздадени песни, мелодии и теми от Учителя", могат да се изброят доста песни, включително "Новото Битие", които нашето поколение не е запяло и вероятно няма да запее. В този раздел намерих обаче великолепни песни, от които искам да посоча: "Българска рапсодия", "Българска идилия", "Марш на Светлите сили", "Берхан Ази", "Песен за двете сестри", "Вътрешният глас на Бога", "Странник съм в този свят". Отпечатаните "теми" са само музикални скици на Учителя и не виждам да допринесат нещо съществено за значението на Учителевата музика. Някои песни са отпечатани в два и даже в три варианта. Трябвало е да се подбере по-добрият вариант. Учителят остави чудесни образци на българска музика. Те не са много -14 на брой, но пресъздават най-чисти образци на нашия народен епос. За мен песните в български стил са едни от най-ценните в творчеството на Учителя. Когато дойде времето да бъде призната музиката на Учителя, неговите песни в български стил ще бъдат високо оценени. От тези песни по-късно разглеждам: "Българска рапсодия" и "Българска идилия". Със своите български песни Учителят внася обновление в българската музика, като възстановява първоначалната чистота на българската народна песен.
към текста >>

От тези песни по-късно разглеждам: "Българска рапсодия" и "Българска идилия".
Трябвало е да се подбере по-добрият вариант. Учителят остави чудесни образци на българска музика. Те не са много -14 на брой, но пресъздават най-чисти образци на нашия народен епос. За мен песните в български стил са едни от най-ценните в творчеството на Учителя. Когато дойде времето да бъде призната музиката на Учителя, неговите песни в български стил ще бъдат високо оценени. От тези песни по-късно разглеждам: "Българска рапсодия" и "Българска идилия". Със своите български песни Учителят внася обновление в българската музика, като възстановява първоначалната чистота на българската народна песен. Тук му е мястото да изразя личното си мнение по един актуален въпрос. И най-предубеденият музикален наблюдател ще трябва да признае факта, че нашият народ преживява невиждан музикален разцвет. Българските певци разнасят славата на България по всички континенти. Нашите инструменталисти не остават по-назад от тях.
към текста >>

Със своите български песни Учителят внася обновление в българската музика, като възстановява първоначалната чистота на българската народна песен.
Учителят остави чудесни образци на българска музика. Те не са много -14 на брой, но пресъздават най-чисти образци на нашия народен епос. За мен песните в български стил са едни от най-ценните в творчеството на Учителя. Когато дойде времето да бъде призната музиката на Учителя, неговите песни в български стил ще бъдат високо оценени. От тези песни по-късно разглеждам: "Българска рапсодия" и "Българска идилия". Със своите български песни Учителят внася обновление в българската музика, като възстановява първоначалната чистота на българската народна песен. Тук му е мястото да изразя личното си мнение по един актуален въпрос. И най-предубеденият музикален наблюдател ще трябва да признае факта, че нашият народ преживява невиждан музикален разцвет. Българските певци разнасят славата на България по всички континенти. Нашите инструменталисти не остават по-назад от тях. Българските симфонични оркестри и камерни състави получават често покани за гостуване в чужбина, а народната опера триумфира със своето изпълнение на руски опери.
към текста >>

Българските симфонични оркестри и камерни състави получават често покани за гостуване в чужбина, а народната опера триумфира със своето изпълнение на руски опери.
Със своите български песни Учителят внася обновление в българската музика, като възстановява първоначалната чистота на българската народна песен. Тук му е мястото да изразя личното си мнение по един актуален въпрос. И най-предубеденият музикален наблюдател ще трябва да признае факта, че нашият народ преживява невиждан музикален разцвет. Българските певци разнасят славата на България по всички континенти. Нашите инструменталисти не остават по-назад от тях. Българските симфонични оркестри и камерни състави получават често покани за гостуване в чужбина, а народната опера триумфира със своето изпълнение на руски опери. Хоровото ни пеене е на голяма висота и печели международните хорови конкурси, а нашата танцова самодейност е най-голямата ни гордост и предизвиква възторзи навсякъде по света. Корените на тези успехи трябва да се търсят преди всичко в голямата природна музикалност на нашия народ, но и в щедрата подкрепа, която изкуството въобще и в частност музикалното изкуство получава от страна на държавата след 9.! Х.1944 г. В нашия музикален фолклор има безброй песни-бисери, сътворени от безименни народни творци. От тази неизчерпаема съкровищница българските композитори черпят вдъхновение и създават прекрасни произведения.
към текста >>

При аранжировката ние приспособяваме хармонизираната вече песен за: солово, вокално или инструментално изпълнение, за хор или камерен оркестър, за соло пиано и т.н.
Музикалното творчество на Учителя е още малко известно, но ние вярваме, че то ще бъде достойно оценено за в бъдеще. Както вече казах, Учителят ни даде едногласно своите песни. Цяло щастие е за нас, че имаме свободата да хармонизираме, аранжираме и разработваме това богато музикално наследство, което нямаше да бъде така, ако Той ни беше дал песните си с готова хармония. Трябва да се разяснят и разграничат тези три понятия, с които често боравим в доклада. Под хармонизиране разбираме обличането на мелодията в логически свързани акорди, евентуално с контрапунктични движения на места в баса или другите гласове. При аранжировката ние приспособяваме хармонизираната вече песен за: солово, вокално или инструментално изпълнение, за хор или камерен оркестър, за соло пиано и т.н. При разработване вземаме един или повече мотиви от песните и ги развиваме тематически, като влагаме собствени идеи и разбирания. Разработването на една песен на Учителя е трудно постижимо начинание. Не само, че трябва да бъде овладян духът на песента, но трябва да не се допускат лични елементи, които да дадат чужд облик на вложеното от Учителя съдържание. А това предполага голяма чувствителност, добра композиционна техника и силна интуиция. Правени са опити за разработки: сестра Кисьова има разработки върху "Махар Бену", "Да бих Го слушал", "Химн на великата душа", "Изгрява Слънцето" - за пиано.
към текста >>

Разработването на една песен на Учителя е трудно постижимо начинание.
Цяло щастие е за нас, че имаме свободата да хармонизираме, аранжираме и разработваме това богато музикално наследство, което нямаше да бъде така, ако Той ни беше дал песните си с готова хармония. Трябва да се разяснят и разграничат тези три понятия, с които често боравим в доклада. Под хармонизиране разбираме обличането на мелодията в логически свързани акорди, евентуално с контрапунктични движения на места в баса или другите гласове. При аранжировката ние приспособяваме хармонизираната вече песен за: солово, вокално или инструментално изпълнение, за хор или камерен оркестър, за соло пиано и т.н. При разработване вземаме един или повече мотиви от песните и ги развиваме тематически, като влагаме собствени идеи и разбирания. Разработването на една песен на Учителя е трудно постижимо начинание. Не само, че трябва да бъде овладян духът на песента, но трябва да не се допускат лични елементи, които да дадат чужд облик на вложеното от Учителя съдържание. А това предполага голяма чувствителност, добра композиционна техника и силна интуиция. Правени са опити за разработки: сестра Кисьова има разработки върху "Махар Бену", "Да бих Го слушал", "Химн на великата душа", "Изгрява Слънцето" - за пиано. Аз имам вариации върху "Изгрява Слънцето" за пеене, Кирил Икономов и Мария Тодорова имат също разработки. Песните на Учителя се нуждаят преди всичко от хармонизиране на пиано, за да служат при общото пеене и съпровод на цигулките.
към текста >>

Не само, че трябва да бъде овладян духът на песента, но трябва да не се допускат лични елементи, които да дадат чужд облик на вложеното от Учителя съдържание.
Трябва да се разяснят и разграничат тези три понятия, с които често боравим в доклада. Под хармонизиране разбираме обличането на мелодията в логически свързани акорди, евентуално с контрапунктични движения на места в баса или другите гласове. При аранжировката ние приспособяваме хармонизираната вече песен за: солово, вокално или инструментално изпълнение, за хор или камерен оркестър, за соло пиано и т.н. При разработване вземаме един или повече мотиви от песните и ги развиваме тематически, като влагаме собствени идеи и разбирания. Разработването на една песен на Учителя е трудно постижимо начинание. Не само, че трябва да бъде овладян духът на песента, но трябва да не се допускат лични елементи, които да дадат чужд облик на вложеното от Учителя съдържание. А това предполага голяма чувствителност, добра композиционна техника и силна интуиция. Правени са опити за разработки: сестра Кисьова има разработки върху "Махар Бену", "Да бих Го слушал", "Химн на великата душа", "Изгрява Слънцето" - за пиано. Аз имам вариации върху "Изгрява Слънцето" за пеене, Кирил Икономов и Мария Тодорова имат също разработки. Песните на Учителя се нуждаят преди всичко от хармонизиране на пиано, за да служат при общото пеене и съпровод на цигулките. При досегашните издания се практикуваше само едногласното им изложение, с изключение на първата песнопойка, издадена и за пиано.
към текста >>

Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции.
- "Даром сте взели, даром давайте". В продължение на 40 години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега останаха 2-3 души в напреднала възраст. Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни глас на концертния подиум. Общото устрояване на Братството в бъдеще ще определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена музикална дейност, вътрешна и външна. Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано. Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения. Има и такива философи, които казват: "Господ си знае работата", а самите те нищо не правят. Трябва да се работи, всеки в своята област трябва да стане един малък фар, към чиято спасителна светлина да се устремят жадуващите за духовен живот хора. Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и характера на вложените в нея чувства, настроения, идеи.
към текста >>

Такива песни са: "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др.
Ако някой от по-младото поколение е на друго мнение, следва да докаже правотата на своето становище, като ни покаже образци на своето творчество. За нас един такъв нов подход за хармонизиране и аранжировка на песните на Учителя ще бъде интересен. Ако разгледаме песните на Учителя по отношение характера им, можем да установим следното: Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях блика радост и възторг от величието на природата. Примери: "Мусала", "Зов на планината", "Зората на новия живот", "Ходи, ходи" и пр. В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на духовното начало. Такива песни са: "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др. Няколко песни, написани от ученици на Школата, даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на Учителя. Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи. Искам да обърна вниманието ви на четвъртия куплет на тази песен - трети и четвърти стих. Те гласят така: "Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра". Някои наши приятели изменят четвъртия стих и го пеят: "И след Тебе ще вървя".
към текста >>

Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи.
Ако разгледаме песните на Учителя по отношение характера им, можем да установим следното: Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях блика радост и възторг от величието на природата. Примери: "Мусала", "Зов на планината", "Зората на новия живот", "Ходи, ходи" и пр. В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на духовното начало. Такива песни са: "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др. Няколко песни, написани от ученици на Школата, даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на Учителя. Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи. Искам да обърна вниманието ви на четвъртия куплет на тази песен - трети и четвърти стих. Те гласят така: "Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра". Някои наши приятели изменят четвъртия стих и го пеят: "И след Тебе ще вървя". Брат Кирил Икономов, комуто може напълно да се вярва, ми каза, че преди второто отпечатване на песента (1941 г.) изрично е попитал Учителя как да остане този стих, и Учителят е отговорил: "Да остане както си е! Т.е. "и за Тебе ще умра".
към текста >>

Искам да обърна вниманието ви на четвъртия куплет на тази песен - трети и четвърти стих.
Примери: "Мусала", "Зов на планината", "Зората на новия живот", "Ходи, ходи" и пр. В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на духовното начало. Такива песни са: "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др. Няколко песни, написани от ученици на Школата, даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на Учителя. Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи. Искам да обърна вниманието ви на четвъртия куплет на тази песен - трети и четвърти стих. Те гласят така: "Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра". Някои наши приятели изменят четвъртия стих и го пеят: "И след Тебе ще вървя". Брат Кирил Икономов, комуто може напълно да се вярва, ми каза, че преди второто отпечатване на песента (1941 г.) изрично е попитал Учителя как да остане този стих, и Учителят е отговорил: "Да остане както си е! Т.е. "и за Тебе ще умра". Аз казвам за онези, които пеят "ще вървя", че като вървят след Учителя, ако не им е угодно, ще кривнат настрана от пътя, което показва, че не са готови да умрат за Учителя си.
към текста >>

Брат Кирил Икономов, комуто може напълно да се вярва, ми каза, че преди второто отпечатване на песента (1941 г.) изрично е попитал Учителя как да остане този стих, и Учителят е отговорил: "Да остане както си е!
Няколко песни, написани от ученици на Школата, даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на Учителя. Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи. Искам да обърна вниманието ви на четвъртия куплет на тази песен - трети и четвърти стих. Те гласят така: "Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра". Някои наши приятели изменят четвъртия стих и го пеят: "И след Тебе ще вървя". Брат Кирил Икономов, комуто може напълно да се вярва, ми каза, че преди второто отпечатване на песента (1941 г.) изрично е попитал Учителя как да остане този стих, и Учителят е отговорил: "Да остане както си е! Т.е. "и за Тебе ще умра". Аз казвам за онези, които пеят "ще вървя", че като вървят след Учителя, ако не им е угодно, ще кривнат настрана от пътя, което показва, че не са готови да умрат за Учителя си. На Него не му трябва тяхната смърт, нека си живеят, но какви ученици са те, ако не са готови да пожертват и живота си за това велико Учение. Не трябва да се изменя този стих. В песните "Изгрей ти, мое слънце", "Изгрява Слънцето", "Песен на зората", "Зора на новия живот" е изразено преклонението и благоговението на ученика пред извора на живота на земята - слънцето.
към текста >>

В песните "Изгрей ти, мое слънце", "Изгрява Слънцето", "Песен на зората", "Зора на новия живот" е изразено преклонението и благоговението на ученика пред извора на живота на земята - слънцето.
Брат Кирил Икономов, комуто може напълно да се вярва, ми каза, че преди второто отпечатване на песента (1941 г.) изрично е попитал Учителя как да остане този стих, и Учителят е отговорил: "Да остане както си е! Т.е. "и за Тебе ще умра". Аз казвам за онези, които пеят "ще вървя", че като вървят след Учителя, ако не им е угодно, ще кривнат настрана от пътя, което показва, че не са готови да умрат за Учителя си. На Него не му трябва тяхната смърт, нека си живеят, но какви ученици са те, ако не са готови да пожертват и живота си за това велико Учение. Не трябва да се изменя този стих. В песните "Изгрей ти, мое слънце", "Изгрява Слънцето", "Песен на зората", "Зора на новия живот" е изразено преклонението и благоговението на ученика пред извора на живота на земята - слънцето. "Химн на великата душа" е тържествен и величествен химн, а завършекът на тази песен "Велик си Ти, Господи" е повик, който излиза от пробудената човешка душа, изпълва цялото човешко същество с благоговение и умиление, както никоя друга песен. Песента чака своята майсторска разработка, за да стане величествена оратория с неотразимо въздействие. По текст и мелодия тя ми напомня пасажа в операта "Танхойзер" от Вагнер, където също се величае Бог с текста: "Да славим Бог, да славим Бог! " Учителят ни даде една група песни, които наричаме неправилно "санскритски". Езикът, употребяван в тях, Учителят нарича "Ватански", някакъв прастар свещен език.
към текста >>

"Химн на великата душа" е тържествен и величествен химн, а завършекът на тази песен "Велик си Ти, Господи" е повик, който излиза от пробудената човешка душа, изпълва цялото човешко същество с благоговение и умиление, както никоя друга песен.
Т.е. "и за Тебе ще умра". Аз казвам за онези, които пеят "ще вървя", че като вървят след Учителя, ако не им е угодно, ще кривнат настрана от пътя, което показва, че не са готови да умрат за Учителя си. На Него не му трябва тяхната смърт, нека си живеят, но какви ученици са те, ако не са готови да пожертват и живота си за това велико Учение. Не трябва да се изменя този стих. В песните "Изгрей ти, мое слънце", "Изгрява Слънцето", "Песен на зората", "Зора на новия живот" е изразено преклонението и благоговението на ученика пред извора на живота на земята - слънцето. "Химн на великата душа" е тържествен и величествен химн, а завършекът на тази песен "Велик си Ти, Господи" е повик, който излиза от пробудената човешка душа, изпълва цялото човешко същество с благоговение и умиление, както никоя друга песен. Песента чака своята майсторска разработка, за да стане величествена оратория с неотразимо въздействие. По текст и мелодия тя ми напомня пасажа в операта "Танхойзер" от Вагнер, където също се величае Бог с текста: "Да славим Бог, да славим Бог! " Учителят ни даде една група песни, които наричаме неправилно "санскритски". Езикът, употребяван в тях, Учителят нарича "Ватански", някакъв прастар свещен език. За мен тези песни са уникум в световната музикална литература.
към текста >>

Песента чака своята майсторска разработка, за да стане величествена оратория с неотразимо въздействие.
Аз казвам за онези, които пеят "ще вървя", че като вървят след Учителя, ако не им е угодно, ще кривнат настрана от пътя, което показва, че не са готови да умрат за Учителя си. На Него не му трябва тяхната смърт, нека си живеят, но какви ученици са те, ако не са готови да пожертват и живота си за това велико Учение. Не трябва да се изменя този стих. В песните "Изгрей ти, мое слънце", "Изгрява Слънцето", "Песен на зората", "Зора на новия живот" е изразено преклонението и благоговението на ученика пред извора на живота на земята - слънцето. "Химн на великата душа" е тържествен и величествен химн, а завършекът на тази песен "Велик си Ти, Господи" е повик, който излиза от пробудената човешка душа, изпълва цялото човешко същество с благоговение и умиление, както никоя друга песен. Песента чака своята майсторска разработка, за да стане величествена оратория с неотразимо въздействие. По текст и мелодия тя ми напомня пасажа в операта "Танхойзер" от Вагнер, където също се величае Бог с текста: "Да славим Бог, да славим Бог! " Учителят ни даде една група песни, които наричаме неправилно "санскритски". Езикът, употребяван в тях, Учителят нарича "Ватански", някакъв прастар свещен език. За мен тези песни са уникум в световната музикална литература. Те са много красиви и с дълбоко въздействие.
към текста >>

Имах случай да установя как песента "Бершид Ба" се приема от външни музиканти, които идват за пръв път в допир с музиката на Учителя.
За мен тези песни са уникум в световната музикална литература. Те са много красиви и с дълбоко въздействие. Те са 12 на брой. Не бих могъл да кажа кои от тях са по-хубави, но като че ли "фир-фюр-фен", "Ма-хар Бену", "Бершид Ба" и "Айн фаси" се открояват от останалите с по-силното си въздействие. Учителят превежда само част от текста на тези песни, защото казва, че не целият е преводим и че при превод ще загуби от красотата си. Имах случай да установя как песента "Бершид Ба" се приема от външни музиканти, които идват за пръв път в допир с музиката на Учителя. Когато правехме оркестров запис за магнетофон на Учителеви песни през 1972 г., записахме и тази песен. Тъй като тя не се-отдаде добре на щрайха, аз реших да я възложа за изпълнение като дует на двамата наши челисти, отлични професионалисти. Те я изсвириха с голямо желание и старание, явно беше, че тази музика им подейства. А двамата ни виолисти, баща и син, изразиха многократно и гласно възхищението си пред всички от същата песен и ме помолиха да им я транспонирам за виола, за да си я свирят вкъщи. Научих за още един случай за въздействието на музиката на Учителя.
към текста >>

Когато правехме оркестров запис за магнетофон на Учителеви песни през 1972 г., записахме и тази песен.
Те са много красиви и с дълбоко въздействие. Те са 12 на брой. Не бих могъл да кажа кои от тях са по-хубави, но като че ли "фир-фюр-фен", "Ма-хар Бену", "Бершид Ба" и "Айн фаси" се открояват от останалите с по-силното си въздействие. Учителят превежда само част от текста на тези песни, защото казва, че не целият е преводим и че при превод ще загуби от красотата си. Имах случай да установя как песента "Бершид Ба" се приема от външни музиканти, които идват за пръв път в допир с музиката на Учителя. Когато правехме оркестров запис за магнетофон на Учителеви песни през 1972 г., записахме и тази песен. Тъй като тя не се-отдаде добре на щрайха, аз реших да я възложа за изпълнение като дует на двамата наши челисти, отлични професионалисти. Те я изсвириха с голямо желание и старание, явно беше, че тази музика им подейства. А двамата ни виолисти, баща и син, изразиха многократно и гласно възхищението си пред всички от същата песен и ме помолиха да им я транспонирам за виола, за да си я свирят вкъщи. Научих за още един случай за въздействието на музиката на Учителя. Асен Вапорджиев, известният наш контрабасист-виртуоз, давал концерт в Бургас.
към текста >>

А двамата ни виолисти, баща и син, изразиха многократно и гласно възхищението си пред всички от същата песен и ме помолиха да им я транспонирам за виола, за да си я свирят вкъщи.
Учителят превежда само част от текста на тези песни, защото казва, че не целият е преводим и че при превод ще загуби от красотата си. Имах случай да установя как песента "Бершид Ба" се приема от външни музиканти, които идват за пръв път в допир с музиката на Учителя. Когато правехме оркестров запис за магнетофон на Учителеви песни през 1972 г., записахме и тази песен. Тъй като тя не се-отдаде добре на щрайха, аз реших да я възложа за изпълнение като дует на двамата наши челисти, отлични професионалисти. Те я изсвириха с голямо желание и старание, явно беше, че тази музика им подейства. А двамата ни виолисти, баща и син, изразиха многократно и гласно възхищението си пред всички от същата песен и ме помолиха да им я транспонирам за виола, за да си я свирят вкъщи. Научих за още един случай за въздействието на музиката на Учителя. Асен Вапорджиев, известният наш контрабасист-виртуоз, давал концерт в Бургас. След изпълнението на програмата публиката го вика на бис. Той изсвирва на бис китка от песни на Учителя, без да съобщи автора, както това се практикува при бисове. След изсвирването на биса, свещеникът се обръща към нашия приятел с думите: "Ето, това е музика!
към текста >>

От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя.
Да продължим с разглеждане характера на Учителевите песни. Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е Любов", "В начало бе Словото" и др. са мистични песни. Те разтварят душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието. Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства. От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя. Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама солисти и камерен оркестър. Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест. Хубава аранжировка за пеене и пиано на тази песен има сестра Кисьова, която сама изпълняваше песента в салона.
към текста >>

Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст.
Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е Любов", "В начало бе Словото" и др. са мистични песни. Те разтварят душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието. Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства. От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя. Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама солисти и камерен оркестър. Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест. Хубава аранжировка за пеене и пиано на тази песен има сестра Кисьова, която сама изпълняваше песента в салона. Още в 1933 г.
към текста >>

Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест.
Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства. От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя. Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама солисти и камерен оркестър. Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест. Хубава аранжировка за пеене и пиано на тази песен има сестра Кисьова, която сама изпълняваше песента в салона. Още в 1933 г. Учителят е дал мелодията "Мирът иде", на която по-късно е написан текст от сестра Стоянка Илиева. Човечеството бленува за един траен и справедлив мир на земята и Учителят откликва с едно музикално произведение на този копнеж, дадено още през 1933 г. "Българска рапсодия" е едно нежно и вълнуващо произведение в български стил.
към текста >>

Хубава аранжировка за пеене и пиано на тази песен има сестра Кисьова, която сама изпълняваше песента в салона.
От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя. Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама солисти и камерен оркестър. Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест. Хубава аранжировка за пеене и пиано на тази песен има сестра Кисьова, която сама изпълняваше песента в салона. Още в 1933 г. Учителят е дал мелодията "Мирът иде", на която по-късно е написан текст от сестра Стоянка Илиева. Човечеството бленува за един траен и справедлив мир на земята и Учителят откликва с едно музикално произведение на този копнеж, дадено още през 1933 г. "Българска рапсодия" е едно нежно и вълнуващо произведение в български стил. В текста е вложена идеята за идеалните отношения между момъкът и момата.
към текста >>

"Българска рапсодия" е едно нежно и вълнуващо произведение в български стил.
Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест. Хубава аранжировка за пеене и пиано на тази песен има сестра Кисьова, която сама изпълняваше песента в салона. Още в 1933 г. Учителят е дал мелодията "Мирът иде", на която по-късно е написан текст от сестра Стоянка Илиева. Човечеството бленува за един траен и справедлив мир на земята и Учителят откликва с едно музикално произведение на този копнеж, дадено още през 1933 г. "Българска рапсодия" е едно нежно и вълнуващо произведение в български стил. В текста е вложена идеята за идеалните отношения между момъкът и момата. "Българска идилия" е за соло цигулка. Има няколко разработки на "Идилията". Едната от тях е на брат Кирил Икономов. Своя разработка свиреше покойният брат Петър Камбуров.
към текста >>

"Българска идилия" е за соло цигулка.
Още в 1933 г. Учителят е дал мелодията "Мирът иде", на която по-късно е написан текст от сестра Стоянка Илиева. Човечеството бленува за един траен и справедлив мир на земята и Учителят откликва с едно музикално произведение на този копнеж, дадено още през 1933 г. "Българска рапсодия" е едно нежно и вълнуващо произведение в български стил. В текста е вложена идеята за идеалните отношения между момъкът и момата. "Българска идилия" е за соло цигулка. Има няколко разработки на "Идилията". Едната от тях е на брат Кирил Икономов. Своя разработка свиреше покойният брат Петър Камбуров. От Асен Арнаудов има печатно издание на "Идилията". Аз също имам моя разработка за цигулка и щрайх каденца за цигулката.
към текста >>

Особено място в поредицата песни на Учителя заема последната песен в Новата песнопойка: "Странник съм в този свят".
Едната от тях е на брат Кирил Икономов. Своя разработка свиреше покойният брат Петър Камбуров. От Асен Арнаудов има печатно издание на "Идилията". Аз също имам моя разработка за цигулка и щрайх каденца за цигулката. Чух, че Учителят бил казал: "Идилията не е разработена още както трябва". Особено място в поредицата песни на Учителя заема последната песен в Новата песнопойка: "Странник съм в този свят". Тази песен е молитва-изпо-вед на Учителя "чужд на всички на земята и за всичко земно, който познаваше само Бога и към Него отправи той своето упование и своята молитва". Тази песен, аранжирана от мен за камерен оркестър и соло цигулка, има силно въздействие не само върху нашите приятели, но и върху външни хора. При записа солото цигулка изпълнява наш цигулар със забележително вдъхновение. В тази песен на няколко места е допуснато несъответствие между музика и текст, което понижава стойността на тази неповторима песен. Неизправянето на подобни грешки в едно луксозно печатно издание уличава в незнание и уронва престижа на Учителевото музикално творчество, което не трябва да се допуша.
към текста >>

Тази песен е молитва-изпо-вед на Учителя "чужд на всички на земята и за всичко земно, който познаваше само Бога и към Него отправи той своето упование и своята молитва".
Своя разработка свиреше покойният брат Петър Камбуров. От Асен Арнаудов има печатно издание на "Идилията". Аз също имам моя разработка за цигулка и щрайх каденца за цигулката. Чух, че Учителят бил казал: "Идилията не е разработена още както трябва". Особено място в поредицата песни на Учителя заема последната песен в Новата песнопойка: "Странник съм в този свят". Тази песен е молитва-изпо-вед на Учителя "чужд на всички на земята и за всичко земно, който познаваше само Бога и към Него отправи той своето упование и своята молитва". Тази песен, аранжирана от мен за камерен оркестър и соло цигулка, има силно въздействие не само върху нашите приятели, но и върху външни хора. При записа солото цигулка изпълнява наш цигулар със забележително вдъхновение. В тази песен на няколко места е допуснато несъответствие между музика и текст, което понижава стойността на тази неповторима песен. Неизправянето на подобни грешки в едно луксозно печатно издание уличава в незнание и уронва престижа на Учителевото музикално творчество, което не трябва да се допуша. Впрочем, според мен, песента "Странник съм на този свят" е песен на Учителя тя не би трябвало да се пее от нас, а да се слуша само в инструментално изпълнение с рецитатор на текста.
към текста >>

Тази песен, аранжирана от мен за камерен оркестър и соло цигулка, има силно въздействие не само върху нашите приятели, но и върху външни хора.
От Асен Арнаудов има печатно издание на "Идилията". Аз също имам моя разработка за цигулка и щрайх каденца за цигулката. Чух, че Учителят бил казал: "Идилията не е разработена още както трябва". Особено място в поредицата песни на Учителя заема последната песен в Новата песнопойка: "Странник съм в този свят". Тази песен е молитва-изпо-вед на Учителя "чужд на всички на земята и за всичко земно, който познаваше само Бога и към Него отправи той своето упование и своята молитва". Тази песен, аранжирана от мен за камерен оркестър и соло цигулка, има силно въздействие не само върху нашите приятели, но и върху външни хора. При записа солото цигулка изпълнява наш цигулар със забележително вдъхновение. В тази песен на няколко места е допуснато несъответствие между музика и текст, което понижава стойността на тази неповторима песен. Неизправянето на подобни грешки в едно луксозно печатно издание уличава в незнание и уронва престижа на Учителевото музикално творчество, което не трябва да се допуша. Впрочем, според мен, песента "Странник съм на този свят" е песен на Учителя тя не би трябвало да се пее от нас, а да се слуша само в инструментално изпълнение с рецитатор на текста. Накрая: "Марш на Светлите Сили".
към текста >>

В тази песен на няколко места е допуснато несъответствие между музика и текст, което понижава стойността на тази неповторима песен.
Чух, че Учителят бил казал: "Идилията не е разработена още както трябва". Особено място в поредицата песни на Учителя заема последната песен в Новата песнопойка: "Странник съм в този свят". Тази песен е молитва-изпо-вед на Учителя "чужд на всички на земята и за всичко земно, който познаваше само Бога и към Него отправи той своето упование и своята молитва". Тази песен, аранжирана от мен за камерен оркестър и соло цигулка, има силно въздействие не само върху нашите приятели, но и върху външни хора. При записа солото цигулка изпълнява наш цигулар със забележително вдъхновение. В тази песен на няколко места е допуснато несъответствие между музика и текст, което понижава стойността на тази неповторима песен. Неизправянето на подобни грешки в едно луксозно печатно издание уличава в незнание и уронва престижа на Учителевото музикално творчество, което не трябва да се допуша. Впрочем, според мен, песента "Странник съм на този свят" е песен на Учителя тя не би трябвало да се пее от нас, а да се слуша само в инструментално изпълнение с рецитатор на текста. Накрая: "Марш на Светлите Сили". Това е победният марш на светлите ангелски Сили на живата природа, които настъпват със своя характерен ритъм. Под действието на този ритъм човек може да се свърже с тези Сили и да се издигне до техни я свят.
към текста >>

Впрочем, според мен, песента "Странник съм на този свят" е песен на Учителя тя не би трябвало да се пее от нас, а да се слуша само в инструментално изпълнение с рецитатор на текста.
Тази песен е молитва-изпо-вед на Учителя "чужд на всички на земята и за всичко земно, който познаваше само Бога и към Него отправи той своето упование и своята молитва". Тази песен, аранжирана от мен за камерен оркестър и соло цигулка, има силно въздействие не само върху нашите приятели, но и върху външни хора. При записа солото цигулка изпълнява наш цигулар със забележително вдъхновение. В тази песен на няколко места е допуснато несъответствие между музика и текст, което понижава стойността на тази неповторима песен. Неизправянето на подобни грешки в едно луксозно печатно издание уличава в незнание и уронва престижа на Учителевото музикално творчество, което не трябва да се допуша. Впрочем, според мен, песента "Странник съм на този свят" е песен на Учителя тя не би трябвало да се пее от нас, а да се слуша само в инструментално изпълнение с рецитатор на текста. Накрая: "Марш на Светлите Сили". Това е победният марш на светлите ангелски Сили на живата природа, които настъпват със своя характерен ритъм. Под действието на този ритъм човек може да се свърже с тези Сили и да се издигне до техни я свят. Разказват ми, че Учителят неповторимо е свирил този марш с върха на лъка си. Изчерпателното изложение на тази материя, която аз бегло засягам, е извън рамките на поставената от мен тема.
към текста >>

Всъщност, всяка песен на Учителя ни разкрива цял един мир, който само човек със силно развита интуиция може да възприеме.
Под действието на този ритъм човек може да се свърже с тези Сили и да се издигне до техни я свят. Разказват ми, че Учителят неповторимо е свирил този марш с върха на лъка си. Изчерпателното изложение на тази материя, която аз бегло засягам, е извън рамките на поставената от мен тема. Необходимо е дългогодишно вдъхновено и много задълбочено изучаване на музикалното творчество на Учителя, за да може авторитетно и с пълнота да се развие и изнесе темата "Музиката на Учителя и нейното общочовешко значение". Това ще остане за изпълнение от бъдещите поколения. Всъщност, всяка песен на Учителя ни разкрива цял един мир, който само човек със силно развита интуиция може да възприеме. Тъй като не е възможно да се говори за всяка песен поотделно, аз обобщавам материала и поставям под един общ знаменател група песни. Може би това не е правилно, но ме улеснява. Вероятно всяка песен има своето окултно значение и влияние, с което човек влиза несъзнателно в допир, когато я пее. Тепърва братята музи-коведи ще проучват и тези въпроси. При чисто инструменталното изпълнение на песните на Учителя: цигулка, чело, пиано, обой, същите губят част от своята красота.
към текста >>

Тъй като не е възможно да се говори за всяка песен поотделно, аз обобщавам материала и поставям под един общ знаменател група песни.
Разказват ми, че Учителят неповторимо е свирил този марш с върха на лъка си. Изчерпателното изложение на тази материя, която аз бегло засягам, е извън рамките на поставената от мен тема. Необходимо е дългогодишно вдъхновено и много задълбочено изучаване на музикалното творчество на Учителя, за да може авторитетно и с пълнота да се развие и изнесе темата "Музиката на Учителя и нейното общочовешко значение". Това ще остане за изпълнение от бъдещите поколения. Всъщност, всяка песен на Учителя ни разкрива цял един мир, който само човек със силно развита интуиция може да възприеме. Тъй като не е възможно да се говори за всяка песен поотделно, аз обобщавам материала и поставям под един общ знаменател група песни. Може би това не е правилно, но ме улеснява. Вероятно всяка песен има своето окултно значение и влияние, с което човек влиза несъзнателно в допир, когато я пее. Тепърва братята музи-коведи ще проучват и тези въпроси. При чисто инструменталното изпълнение на песните на Учителя: цигулка, чело, пиано, обой, същите губят част от своята красота. Най-напред отпада съдържателния и духовно осмислен текст, който от своя страна допринася не малко за по-силното въздействие на песните.
към текста >>

Вероятно всяка песен има своето окултно значение и влияние, с което човек влиза несъзнателно в допир, когато я пее.
Необходимо е дългогодишно вдъхновено и много задълбочено изучаване на музикалното творчество на Учителя, за да може авторитетно и с пълнота да се развие и изнесе темата "Музиката на Учителя и нейното общочовешко значение". Това ще остане за изпълнение от бъдещите поколения. Всъщност, всяка песен на Учителя ни разкрива цял един мир, който само човек със силно развита интуиция може да възприеме. Тъй като не е възможно да се говори за всяка песен поотделно, аз обобщавам материала и поставям под един общ знаменател група песни. Може би това не е правилно, но ме улеснява. Вероятно всяка песен има своето окултно значение и влияние, с което човек влиза несъзнателно в допир, когато я пее. Тепърва братята музи-коведи ще проучват и тези въпроси. При чисто инструменталното изпълнение на песните на Учителя: цигулка, чело, пиано, обой, същите губят част от своята красота. Най-напред отпада съдържателния и духовно осмислен текст, който от своя страна допринася не малко за по-силното въздействие на песните. Опитайте се да изпеете песента "фир-фюр-фен" със затворена уста, без текста и вие веднага ще почувствате липсата на нещо съществено. Липсата на текст може да бъде само донякъде компенсирана от един красив, дълбок и задушевен тон на някой музикален инструмент.
към текста >>

Опитайте се да изпеете песента "фир-фюр-фен" със затворена уста, без текста и вие веднага ще почувствате липсата на нещо съществено.
Може би това не е правилно, но ме улеснява. Вероятно всяка песен има своето окултно значение и влияние, с което човек влиза несъзнателно в допир, когато я пее. Тепърва братята музи-коведи ще проучват и тези въпроси. При чисто инструменталното изпълнение на песните на Учителя: цигулка, чело, пиано, обой, същите губят част от своята красота. Най-напред отпада съдържателния и духовно осмислен текст, който от своя страна допринася не малко за по-силното въздействие на песните. Опитайте се да изпеете песента "фир-фюр-фен" със затворена уста, без текста и вие веднага ще почувствате липсата на нещо съществено. Липсата на текст може да бъде само донякъде компенсирана от един красив, дълбок и задушевен тон на някой музикален инструмент. Но този инструмент трябва не само да свири, но и да говори, една много трудна задача. Такова постижение е по силите само на щастливи избраници-инструменталисти, за които казвате: "Инструментът му пее". Всъщност само едно вълнуващо вокално изпълнение на песните на Учителя в комбинация с ясна дикция на съдържателния им текст може да проникне най-дълбоко в душите на слушателите. На Изгревска сцена сме чували красиви изпълнения на Учителеви песни от няколко наши певци, но не трябва да се забравя, че всеки по-голям и хубав глас внася нова красота в изпълнението и често пътят до съвършеното изпълнение е дълъг и труден.
към текста >>

В мечтите си чувам песента "Махар Бену" изпълнена от певец от ранга на Борис Христов.
Липсата на текст може да бъде само донякъде компенсирана от един красив, дълбок и задушевен тон на някой музикален инструмент. Но този инструмент трябва не само да свири, но и да говори, една много трудна задача. Такова постижение е по силите само на щастливи избраници-инструменталисти, за които казвате: "Инструментът му пее". Всъщност само едно вълнуващо вокално изпълнение на песните на Учителя в комбинация с ясна дикция на съдържателния им текст може да проникне най-дълбоко в душите на слушателите. На Изгревска сцена сме чували красиви изпълнения на Учителеви песни от няколко наши певци, но не трябва да се забравя, че всеки по-голям и хубав глас внася нова красота в изпълнението и често пътят до съвършеното изпълнение е дълъг и труден. В мечтите си чувам песента "Махар Бену" изпълнена от певец от ранга на Борис Христов. Някои наши приятели казват: "Даже и Борис Христов да пее песните на Учителя, няма да ги пее както трябва, защото не е духовен човек". На това аз отговарям: "Не е възможно един голям певец от ранга на Борис Христов, комуто Бог е дал такава дарба, да не почувства веднага дълбочината и неповторимата красота на песен като "Махар Бену", в това бъдете сигурни". Искам да подчертая, че музиката на Учителя се изпълнява трудно. Не става въпрос за технически трудности при вокалното и или инструментално изпълнение. Трудността се състои в това, да се схване по интуитивен път вложеното в много песни окултно съдържание и така да се предаде на слушателите, че да въздейства на душите им.
към текста >>

На това аз отговарям: "Не е възможно един голям певец от ранга на Борис Христов, комуто Бог е дал такава дарба, да не почувства веднага дълбочината и неповторимата красота на песен като "Махар Бену", в това бъдете сигурни".
Такова постижение е по силите само на щастливи избраници-инструменталисти, за които казвате: "Инструментът му пее". Всъщност само едно вълнуващо вокално изпълнение на песните на Учителя в комбинация с ясна дикция на съдържателния им текст може да проникне най-дълбоко в душите на слушателите. На Изгревска сцена сме чували красиви изпълнения на Учителеви песни от няколко наши певци, но не трябва да се забравя, че всеки по-голям и хубав глас внася нова красота в изпълнението и често пътят до съвършеното изпълнение е дълъг и труден. В мечтите си чувам песента "Махар Бену" изпълнена от певец от ранга на Борис Христов. Някои наши приятели казват: "Даже и Борис Христов да пее песните на Учителя, няма да ги пее както трябва, защото не е духовен човек". На това аз отговарям: "Не е възможно един голям певец от ранга на Борис Христов, комуто Бог е дал такава дарба, да не почувства веднага дълбочината и неповторимата красота на песен като "Махар Бену", в това бъдете сигурни". Искам да подчертая, че музиката на Учителя се изпълнява трудно. Не става въпрос за технически трудности при вокалното и или инструментално изпълнение. Трудността се състои в това, да се схване по интуитивен път вложеното в много песни окултно съдържание и така да се предаде на слушателите, че да въздейства на душите им. Да се върнем към началната тема "Музиката на Учителя и ние", т.е. нашето задължение като музиканти за изучаването, приложението и разпространението на тази музика.
към текста >>

Не става въпрос за коренна разлика в мелодията, но за промени единични тактове в 1, 2 до 3 такта на някоя песен.
Аз обръщам внимание и върху необходимостта от всекидневно пеене. Докато всеки може да си прочете сам една беседа и да се вдълбочи в размисъл, колективното пеене е за препоръчване. Когато говоря за правилното изучаване на песните, трябва да кажа, че в това отношение се получи известно неблагополучие. Между старите издания на песните и новата песнопойка от 1946 г. има в някои песни разлика. Не става въпрос за коренна разлика в мелодията, но за промени единични тактове в 1, 2 до 3 такта на някоя песен. Аз лично установих това, когато през м. май 1974 г. намислих да аранжирам всички песни на Учителя за 2 цигулки и китара и започнах да работя по новата песнопойка. В процеса на работа се натъкнах на факта, че наистина в някои песни е направена промяна, в смисъл, че са ноти-рани не така както ги знаех и свирех. Установих за колко и кои песни се отнася това и реших да потърся помощта на други наши дългогодишни музиканти.
към текста >>

Правейки сравнение между старите песнопойки и новото издание и вземайки предвид как всеки от нас си спомня, че е пята дадена песен, ние установихме, кой нотен текст би трябвало да се приеме за верен.
май 1974 г. намислих да аранжирам всички песни на Учителя за 2 цигулки и китара и започнах да работя по новата песнопойка. В процеса на работа се натъкнах на факта, че наистина в някои песни е направена промяна, в смисъл, че са ноти-рани не така както ги знаех и свирех. Установих за колко и кои песни се отнася това и реших да потърся помощта на други наши дългогодишни музиканти. Обърнах се към сестрите Ирина Кисьова и Мария Златева. Правейки сравнение между старите песнопойки и новото издание и вземайки предвид как всеки от нас си спомня, че е пята дадена песен, ние установихме, кой нотен текст би трябвало да се приеме за верен. За още по-пълно уточняване на въпроса аз имах допълнителни срещи с братята Кирил Икономов, Гавраил (Галилей) Величков, Пеньо Ганев. Съжалявам искрено ,че едва сега се заех с този въпрос, когато брат Симеонов е вече покойник. Иначе бих получил от него подробна информация относно песните. Той дълги години свири в салона и под неговото ръководство те са били разучавани. Очаквах много от една среща с Асен Арнаудов, но за съжаление, тя не можа да се състои не по моя вина.
към текста >>

Би трябвало да се обясни обстоятелството, защо Учителят се е нуждаел от нашите приятели-музиканти, които да записват дадените от Него песни така, както това става при творците на народна музика?
Тази колективна работа трябва да бъде извършена от нас, по-възрастните музиканти, които сме в течение на въпроса. Младите наши приятели-музиканти може би изобщо не знаят, че съществува такъв въпрос и затова ние трябва да им оставим автентични материали по въпроса. При този преглед на новата песнопойка установихме различия в 10 песни. В 32 намираме неподходящо тактово разпределение и правим предложение за поправки, а в 5 песни намираме неправилно акцентиране на отделни думи от текста. Държа на разположение на интересуващите се специална тетрадка, в която вписах по хронологичен ред всички песни с променени тонове, с неподходящо тактово разпределени и с неправилно акцентирани думи. Би трябвало да се обясни обстоятелството, защо Учителят се е нуждаел от нашите приятели-музиканти, които да записват дадените от Него песни така, както това става при творците на народна музика? Впрочем народните песни са били предавани наизуст от поколение на поколение и едва по-късно нотирани. В случая сравнението не е уместно, защото както казах, творците на народни песни са били простовати, но музикални хора от народа, докато при Учителя ние имаме един Миров Учител, Който е дошъл на земята със задача да оглави Всемирното Бяло Братство и дава подходяща музика за пълнота на своето Учение. Той няма за задача да бъде композитор, иначе сам би записвал и хармонизирал песните си. Участващите в процесите на записване, хармонизиране, аранжиране и разработване песните му музиканти вършат една много високо благородна дейност за Братството и за себе си. Тази задача е обаче много отговорна и най-правилно е да се подходи към нея не еднолично, а колективно.
към текста >>

Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя характера й.
Участващите в процесите на записване, хармонизиране, аранжиране и разработване песните му музиканти вършат една много високо благородна дейност за Братството и за себе си. Тази задача е обаче много отговорна и най-правилно е да се подходи към нея не еднолично, а колективно. Трябва да кажем, че поотделно всеки от нас има добри музикални постижения и е свободен да работи с песните на Учителя според своите възможности. Но когато се касае до въпроса за установяване правилното нотиране на песните, трябва да се предпочете колективния метод на работа. Песните имат означени темпа, макар и не винаги удачни. Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя характера й. При такива случаи трябва да се помолят приятелите да пеят по-тихо и да се вслушват в цигулката. Трябва обаче и ръководителите-музиканти да са наясно относно темпата на песните. Искам да обърна внимание на това, че при започване записване на една песен е необходимо предварително да се даде тон на певците. Недопустимо е да вдигнеш цигулката и да засвириш песента, а певците да се хванат на втория или третия такт. Допустимо ли е да се транспонират песните в други гами?
към текста >>

Искам да обърна внимание на това, че при започване записване на една песен е необходимо предварително да се даде тон на певците.
Но когато се касае до въпроса за установяване правилното нотиране на песните, трябва да се предпочете колективния метод на работа. Песните имат означени темпа, макар и не винаги удачни. Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя характера й. При такива случаи трябва да се помолят приятелите да пеят по-тихо и да се вслушват в цигулката. Трябва обаче и ръководителите-музиканти да са наясно относно темпата на песните. Искам да обърна внимание на това, че при започване записване на една песен е необходимо предварително да се даде тон на певците. Недопустимо е да вдигнеш цигулката и да засвириш песента, а певците да се хванат на втория или третия такт. Допустимо ли е да се транспонират песните в други гами? - Разбира се, даже в много случаи е необходимо. При транспоринането не се прави промяна в мелодията, а тя се поставя в подходяща за дадения глас гама. При общото пеене не е необходимо да се транспонира, макар че има песни във висок регистър, и транспонирането ще улесни певците, по-голяма част от тях да вземат пълноценно участие в пеенето.
към текста >>

Недопустимо е да вдигнеш цигулката и да засвириш песента, а певците да се хванат на втория или третия такт.
Песните имат означени темпа, макар и не винаги удачни. Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя характера й. При такива случаи трябва да се помолят приятелите да пеят по-тихо и да се вслушват в цигулката. Трябва обаче и ръководителите-музиканти да са наясно относно темпата на песните. Искам да обърна внимание на това, че при започване записване на една песен е необходимо предварително да се даде тон на певците. Недопустимо е да вдигнеш цигулката и да засвириш песента, а певците да се хванат на втория или третия такт. Допустимо ли е да се транспонират песните в други гами? - Разбира се, даже в много случаи е необходимо. При транспоринането не се прави промяна в мелодията, а тя се поставя в подходяща за дадения глас гама. При общото пеене не е необходимо да се транспонира, макар че има песни във висок регистър, и транспонирането ще улесни певците, по-голяма част от тях да вземат пълноценно участие в пеенето. Учителят беше баритон и вероятно по тази причина доста песни са дадени в удобни за неговия глас гами.
към текста >>

За цигуларите транспонирането на една песен не представлява никаква трудност, но за акомпаниращия инструмент, пиано или китара, се явява значително затруднение.
- Разбира се, даже в много случаи е необходимо. При транспоринането не се прави промяна в мелодията, а тя се поставя в подходяща за дадения глас гама. При общото пеене не е необходимо да се транспонира, макар че има песни във висок регистър, и транспонирането ще улесни певците, по-голяма част от тях да вземат пълноценно участие в пеенето. Учителят беше баритон и вероятно по тази причина доста песни са дадени в удобни за неговия глас гами. Транспонирането практикуваме главно при аранжиране на песните за концертно изпълнение. За цигуларите транспонирането на една песен не представлява никаква трудност, но за акомпаниращия инструмент, пиано или китара, се явява значително затруднение. Ако трябва да взема становище за песните в "Новото Битие", бих казал следното: Много неудобно е всякакво изказване по този въпрос. Сестра Лиляна Табакова без съмнение е добра оперна певица. Последните години тя се увлича в хармонизирането на песните на Учителя. Не мога да дам преценка на нейните постижения в тази област, тъй като не съм виждал нейни работи. В коментара на песнопойката пише: "Учителят е свирил, пял пред сестра Табакова песните "Новото Битие" и следващите 11 песни.
към текста >>

14. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

дружество", с участие на камерен външен оркестър от Българска държавна консерватория срещу възнаграждение.
А, това можем да направим като ги запознаем с Неговото Слово, с музиката Му, с Паневритмията и на дело им покажем с живота си, че сме достойни Негови последователи. Не ми се сърдете, но още не можем да се назовем, че сме Негови ученици. Преди да си замине, Той е казал: "Съжалявам, че не оставих един истински ученик в България". Моята дейност като музикант започна отдавна, но публичните ми изяви започнаха от 1985 г. с изнасянето на първия концерт в София с участието на Йоанна Стратева - цигулка и Добринка Ставрева - сопран, Тодор Маринчевски - оперен баритон, в "Слав. дружество", с участие на камерен външен оркестър от Българска държавна консерватория срещу възнаграждение. Какво да правя като имаме само цигулари, а оркестър се прави с виоли, чели, контрабаси. Последваха концерти в 1988 и 1989 г., а и още два концерта на 25.111. и 27.1У. 1990 г. уредени вече от музикалните ръководители в Братския съвет.
към текста >>

Мога да ви успокоя с това, че освен стоматология, моята основна професия, съм учил 2 години музика в Българска държавна консерватория, бях ученик на проф.
В защита на Истината е необходимо да кажа, че първите 3 концерта, за които пиша биха били немислими без моралната и материална помощ на малък кръг наши музикални приятели, на които изказвам голяма благодарност. Преди три седмици, изведнъж си казах: "Филипе, защо не развие и изнесеш публично лекция на тема "Музиката на Учителя Петър Дънов". И ето днес ще я изнеса пред вас, но ще я изнеса и пред по-голяма аудитория, за външни хора, смятам, че излизаме вече от "стайните" изяви към лекторска дейност и на музиката на Учителя. На ясно съм, че изнасянето на подобна лекция се очаква от последователите на Бялото Братство и поканените от тях гости с интерес тъй като се изнася изобщо за първи път публично. Ясно ми е още, че това е една трудна в много отношения тема и че лекторът би трябвало да бъде композитор-профе-сионалист и музиковед. Мога да ви успокоя с това, че освен стоматология, моята основна професия, съм учил 2 години музика в Българска държавна консерватория, бях ученик на проф. Владимир Аврамов - по цигулка, на проф. Панчо Владигеров - по камерна музика, учих частно хармония при двама известни професори. Занимавам се усърдно с музиката на Учителя 50 години, свиря я, хармонизирам, аранжирам я и я разработвам, живея с нея. Имам изнесени 3 самостоятелни концерта с Негова музика. Поради ред причини, между които бяха: войната 1939-1944 г., бомбардировките над София, евакуацията, участието ми на фронта като зъболекар и др., не успях да завърша музикалното си образование и да се отдам само на музика и тя остана моята неосъществена мечта в този ми живот.
към текста >>

Стигнах до един добър актив, с излизането на грамофонна плоча на песента на Учителя "Мусала", аранжирана от мен за смесен хор и пиано, изпълнена от един добър самодеен хор в София от 90 души ръководен от Филип Аврамов.
Занимавам се усърдно с музиката на Учителя 50 години, свиря я, хармонизирам, аранжирам я и я разработвам, живея с нея. Имам изнесени 3 самостоятелни концерта с Негова музика. Поради ред причини, между които бяха: войната 1939-1944 г., бомбардировките над София, евакуацията, участието ми на фронта като зъболекар и др., не успях да завърша музикалното си образование и да се отдам само на музика и тя остана моята неосъществена мечта в този ми живот. Имам композиция: "Несбъднат блян" някой ден ще я чуете. Голяма част от свободното си от професията време, съм посвещавал на музикални занимания, свирене, композиция, участието ми в музикални състави, писане на ноти. Стигнах до един добър актив, с излизането на грамофонна плоча на песента на Учителя "Мусала", аранжирана от мен за смесен хор и пиано, изпълнена от един добър самодеен хор в София от 90 души ръководен от Филип Аврамов. Това е само информация, далеч съм от самохвалство. След тази предварителна информация редно е да изнеса темата си. Известно ми е, че 99 % от българите, при произнасянето на името на Учителя Дънов, има само бегла, или невярна представа за Него. Затова се погрижи властта преди 9.1Х.1944 г. в България, а главно черковниците.
към текста >>

песента започва в 2/4 или 3/4 такт, а скоро преминава в 4/4, 5/4 или 6/4, според сричките на текста. 5.
Обяснението за това е, че Учителят сам беше баритон, незабелязано даже от Негови дългогодишни последователи. 3. Веднага, при доста песни, бие на очи отстъплението от класическата форма на фразата, която е от 4 такта, т.е. не навсякъде е спазена. Това се обяснява с това, че много Негови песни не са в поетичен текст, с еднакво число срички и рими, а текста е в проза. 4. Ще намерите честа смяна на първоначално обявения такт, напр. песента започва в 2/4 или 3/4 такт, а скоро преминава в 4/4, 5/4 или 6/4, според сричките на текста. 5. Част от първите песни са тъй наречените "Куплетни песни" и са на Негови последователи в първите години. Това срещаме в първия раздел на песнопойката "Братски песни", който съдържа общо 32 песни. От тях на 20 песни, с мелодии, от Негови последователи, са написани по 4-5 куплета, често по идеи дадени им от Учителя. В раздела "Песни от Учителя", всички песни имат само един текст даден от Него. 6. Някои песни са сравнително къси, затова ги изпълняваме по два пъти, това са тъй наречените "ощи песни". 7.
към текста >>

Когато намисля да хармонизирам дадена песен, аз мислено си я пея поне една седмица, обмислям каква хармония й приляга, сядам и за няколко дни я изработвам.
В раздела "Песни от Учителя", всички песни имат само един текст даден от Него. 6. Някои песни са сравнително къси, затова ги изпълняваме по два пъти, това са тъй наречените "ощи песни". 7. Най-съществените качества на песните на Учителя са: голямата им мелодичност и дълбока изразност и философската вглъбеност на текста. Мога да кажа, че цялото Учение на Учителя присъства в текста на Неговите песни Аз самият винаги съм приемал тези песни за уникални. Те завладяха цялото ми същество, аз живея с тях. Когато намисля да хармонизирам дадена песен, аз мислено си я пея поне една седмица, обмислям каква хармония й приляга, сядам и за няколко дни я изработвам. Щом песента е облечена в хармония, следва аранжирането й за камерен оркестър или соло пеене и камерен оркестър, или за смесен хор и пиано, правя и аранжировка за китара. Песните на Учителя не са само песни от духовен характер. Между тях има динамични и много раздвижени, направо жизнерадостни песни. Наши приятели, музикални-запалянковци, са носили песнопойката от песните на Учителя на познати професори в консерваторията, очаквайки при един повърхностен преглед те да изпаднат във възторг. Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели.
към текста >>

Щом песента е облечена в хармония, следва аранжирането й за камерен оркестър или соло пеене и камерен оркестър, или за смесен хор и пиано, правя и аранжировка за китара.
Някои песни са сравнително къси, затова ги изпълняваме по два пъти, това са тъй наречените "ощи песни". 7. Най-съществените качества на песните на Учителя са: голямата им мелодичност и дълбока изразност и философската вглъбеност на текста. Мога да кажа, че цялото Учение на Учителя присъства в текста на Неговите песни Аз самият винаги съм приемал тези песни за уникални. Те завладяха цялото ми същество, аз живея с тях. Когато намисля да хармонизирам дадена песен, аз мислено си я пея поне една седмица, обмислям каква хармония й приляга, сядам и за няколко дни я изработвам. Щом песента е облечена в хармония, следва аранжирането й за камерен оркестър или соло пеене и камерен оркестър, или за смесен хор и пиано, правя и аранжировка за китара. Песните на Учителя не са само песни от духовен характер. Между тях има динамични и много раздвижени, направо жизнерадостни песни. Наши приятели, музикални-запалянковци, са носили песнопойката от песните на Учителя на познати професори в консерваторията, очаквайки при един повърхностен преглед те да изпаднат във възторг. Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели. Това е била тяхната индиферент-ност и неодобрение.
към текста >>

Едва при песента "Вечер-сутрин" една малка песничка от 14 такта Сертев казва: "В първата част на тази песен, пианото прави сполучливи вариации върху мелодията, а във втората част, пианото изпълнява великолепни вариации върху мелодията в български дух, в 8/8 такт".
Брат Галилей, който вярваше напълно в моите творчески възможности все пак, без да ми каже предварително, занесъл касетата със записа за мнение на Стоян Сертев. Той беше цигулар от първият прочут български квартет: Аврамов, отличен инструменталист. Този квартет е концертирал на Изгревска сцена. Живеейки в близост до Изгрева, Сертев знаеше, че Учителят е дал някаква музика на своите последователи, но нищо повече. Галилей му пуща по ред записаните песни и мелодии. Едва при песента "Вечер-сутрин" една малка песничка от 14 такта Сертев казва: "В първата част на тази песен, пианото прави сполучливи вариации върху мелодията, а във втората част, пианото изпълнява великолепни вариации върху мелодията в български дух, в 8/8 такт". При песента "Странник съм в този свят", Сертев възкликва: "Ама, тази песен от Учителя Дънов ли е, не мога да повярвам, а кой е направил аранжировката". Името Стоицев му беше известно, от там, че Лиляна Стоицева, моята дъщеря -цигуларка, беше ученичка на проф. Владимир Аврамов. Така изразеното мнение на Стоян Сертев, известен цигулар-професи-оналист ни зарадва много, укрепи вярата ни и ние разбрахме, че сме на правилен път. Едва в 1986 г.
към текста >>

При песента "Странник съм в този свят", Сертев възкликва: "Ама, тази песен от Учителя Дънов ли е, не мога да повярвам, а кой е направил аранжировката".
Той беше цигулар от първият прочут български квартет: Аврамов, отличен инструменталист. Този квартет е концертирал на Изгревска сцена. Живеейки в близост до Изгрева, Сертев знаеше, че Учителят е дал някаква музика на своите последователи, но нищо повече. Галилей му пуща по ред записаните песни и мелодии. Едва при песента "Вечер-сутрин" една малка песничка от 14 такта Сертев казва: "В първата част на тази песен, пианото прави сполучливи вариации върху мелодията, а във втората част, пианото изпълнява великолепни вариации върху мелодията в български дух, в 8/8 такт". При песента "Странник съм в този свят", Сертев възкликва: "Ама, тази песен от Учителя Дънов ли е, не мога да повярвам, а кой е направил аранжировката". Името Стоицев му беше известно, от там, че Лиляна Стоицева, моята дъщеря -цигуларка, беше ученичка на проф. Владимир Аврамов. Така изразеното мнение на Стоян Сертев, известен цигулар-професи-оналист ни зарадва много, укрепи вярата ни и ние разбрахме, че сме на правилен път. Едва в 1986 г. имах второто още по-ценно потвърждение за значимостта на песните на Учителя.
към текста >>

Бях приготвил Неговата чудна и единствена в българската музикална литература песен "Мусала" за смесен хор и пиано.
Името Стоицев му беше известно, от там, че Лиляна Стоицева, моята дъщеря -цигуларка, беше ученичка на проф. Владимир Аврамов. Така изразеното мнение на Стоян Сертев, известен цигулар-професи-оналист ни зарадва много, укрепи вярата ни и ние разбрахме, че сме на правилен път. Едва в 1986 г. имах второто още по-ценно потвърждение за значимостта на песните на Учителя. Бях приготвил Неговата чудна и единствена в българската музикална литература песен "Мусала" за смесен хор и пиано. Занесох я за преглед и мнение на един известен диригент в София, ръководител на смесен хор от 90 души. Той я взел, прегледа я и след една седмица ми каза: "Песента е хубава, ще има успех, ще я разучим". Мусала" бе пята на турнета на хора с успех, в ГДР и Гърция, изпълнена беше след това на Панорамата на българската хорова песен в зала "България", в която участваха с песни най-добрите български компо-зитори-песенници: Добри Христов, Тодор Попов, Димитър Петров, Михаил Танев, Филип Аврамов. Публиката я прие възторжено, целият хор, диригента и залата ми ръкопляскаха. Аз плачех от радост.
към текста >>

Той я взел, прегледа я и след една седмица ми каза: "Песента е хубава, ще има успех, ще я разучим".
Така изразеното мнение на Стоян Сертев, известен цигулар-професи-оналист ни зарадва много, укрепи вярата ни и ние разбрахме, че сме на правилен път. Едва в 1986 г. имах второто още по-ценно потвърждение за значимостта на песните на Учителя. Бях приготвил Неговата чудна и единствена в българската музикална литература песен "Мусала" за смесен хор и пиано. Занесох я за преглед и мнение на един известен диригент в София, ръководител на смесен хор от 90 души. Той я взел, прегледа я и след една седмица ми каза: "Песента е хубава, ще има успех, ще я разучим". Мусала" бе пята на турнета на хора с успех, в ГДР и Гърция, изпълнена беше след това на Панорамата на българската хорова песен в зала "България", в която участваха с песни най-добрите български компо-зитори-песенници: Добри Христов, Тодор Попов, Димитър Петров, Михаил Танев, Филип Аврамов. Публиката я прие възторжено, целият хор, диригента и залата ми ръкопляскаха. Аз плачех от радост. Трябваше да ставам да се покланям и си мислех: "филипе, ти обра лаврите вместо Учителя". Това стана така, защото диригента не посмя да се изрече от конферансието името на Учителя, а казаха само: "Мусала", аранжировка на Филип Стоицев".
към текста >>

Мусала" бе пята на турнета на хора с успех, в ГДР и Гърция, изпълнена беше след това на Панорамата на българската хорова песен в зала "България", в която участваха с песни най-добрите български компо-зитори-песенници: Добри Христов, Тодор Попов, Димитър Петров, Михаил Танев, Филип Аврамов.
Едва в 1986 г. имах второто още по-ценно потвърждение за значимостта на песните на Учителя. Бях приготвил Неговата чудна и единствена в българската музикална литература песен "Мусала" за смесен хор и пиано. Занесох я за преглед и мнение на един известен диригент в София, ръководител на смесен хор от 90 души. Той я взел, прегледа я и след една седмица ми каза: "Песента е хубава, ще има успех, ще я разучим". Мусала" бе пята на турнета на хора с успех, в ГДР и Гърция, изпълнена беше след това на Панорамата на българската хорова песен в зала "България", в която участваха с песни най-добрите български компо-зитори-песенници: Добри Христов, Тодор Попов, Димитър Петров, Михаил Танев, Филип Аврамов. Публиката я прие възторжено, целият хор, диригента и залата ми ръкопляскаха. Аз плачех от радост. Трябваше да ставам да се покланям и си мислех: "филипе, ти обра лаврите вместо Учителя". Това стана така, защото диригента не посмя да се изрече от конферансието името на Учителя, а казаха само: "Мусала", аранжировка на Филип Стоицев". Казаха така, а аз бях слисан, че не бе споменато името на Петър Дънов, така както я бях дал.
към текста >>

След концерта получих обяснението на диригента, че в залата присъстващите композитори от завист да не разровят случая и да не увредят на диригента, че поставя на "Панорама на българската хорова песен" една песен на Учителя Петър Дънов.
Публиката я прие възторжено, целият хор, диригента и залата ми ръкопляскаха. Аз плачех от радост. Трябваше да ставам да се покланям и си мислех: "филипе, ти обра лаврите вместо Учителя". Това стана така, защото диригента не посмя да се изрече от конферансието името на Учителя, а казаха само: "Мусала", аранжировка на Филип Стоицев". Казаха така, а аз бях слисан, че не бе споменато името на Петър Дънов, така както я бях дал. След концерта получих обяснението на диригента, че в залата присъстващите композитори от завист да не разровят случая и да не увредят на диригента, че поставя на "Панорама на българската хорова песен" една песен на Учителя Петър Дънов. Разбрах това след изпълнението на песента. Ето още една жертва на тоталитаризма. Но "Мусала" излезе в 2000 грамофонни плочи, издадени от Балкантон, заедно с други песни на същия хор, а върху корицата на албума пише: музика Петър Константинов, аражировка Филип Стоицев. "Мусала" е първата песен на Учителя, излязла в света на музиката. А Константин Илиев, прочутия български диригент, който я чу на презапис ми каза: "Докторе, написал си страшна песен".
към текста >>

Разбрах това след изпълнението на песента.
Аз плачех от радост. Трябваше да ставам да се покланям и си мислех: "филипе, ти обра лаврите вместо Учителя". Това стана така, защото диригента не посмя да се изрече от конферансието името на Учителя, а казаха само: "Мусала", аранжировка на Филип Стоицев". Казаха така, а аз бях слисан, че не бе споменато името на Петър Дънов, така както я бях дал. След концерта получих обяснението на диригента, че в залата присъстващите композитори от завист да не разровят случая и да не увредят на диригента, че поставя на "Панорама на българската хорова песен" една песен на Учителя Петър Дънов. Разбрах това след изпълнението на песента. Ето още една жертва на тоталитаризма. Но "Мусала" излезе в 2000 грамофонни плочи, издадени от Балкантон, заедно с други песни на същия хор, а върху корицата на албума пише: музика Петър Константинов, аражировка Филип Стоицев. "Мусала" е първата песен на Учителя, излязла в света на музиката. А Константин Илиев, прочутия български диригент, който я чу на презапис ми каза: "Докторе, написал си страшна песен". Искаше да каже: чудесна песен.
към текста >>

"Мусала" е първата песен на Учителя, излязла в света на музиката.
Казаха така, а аз бях слисан, че не бе споменато името на Петър Дънов, така както я бях дал. След концерта получих обяснението на диригента, че в залата присъстващите композитори от завист да не разровят случая и да не увредят на диригента, че поставя на "Панорама на българската хорова песен" една песен на Учителя Петър Дънов. Разбрах това след изпълнението на песента. Ето още една жертва на тоталитаризма. Но "Мусала" излезе в 2000 грамофонни плочи, издадени от Балкантон, заедно с други песни на същия хор, а върху корицата на албума пише: музика Петър Константинов, аражировка Филип Стоицев. "Мусала" е първата песен на Учителя, излязла в света на музиката. А Константин Илиев, прочутия български диригент, който я чу на презапис ми каза: "Докторе, написал си страшна песен". Искаше да каже: чудесна песен. Той разбра, че само аранжировката е моя, а песента е на Учителя Дънов. Красотата и истината на всичко, също и на музиката не могат да бъдат получени. Музиката на великия Бах е била преоткрита 200 години след неговата смърт, от не по-малко великия Роберт Шуман.
към текста >>

А Константин Илиев, прочутия български диригент, който я чу на презапис ми каза: "Докторе, написал си страшна песен".
След концерта получих обяснението на диригента, че в залата присъстващите композитори от завист да не разровят случая и да не увредят на диригента, че поставя на "Панорама на българската хорова песен" една песен на Учителя Петър Дънов. Разбрах това след изпълнението на песента. Ето още една жертва на тоталитаризма. Но "Мусала" излезе в 2000 грамофонни плочи, издадени от Балкантон, заедно с други песни на същия хор, а върху корицата на албума пише: музика Петър Константинов, аражировка Филип Стоицев. "Мусала" е първата песен на Учителя, излязла в света на музиката. А Константин Илиев, прочутия български диригент, който я чу на презапис ми каза: "Докторе, написал си страшна песен". Искаше да каже: чудесна песен. Той разбра, че само аранжировката е моя, а песента е на Учителя Дънов. Красотата и истината на всичко, също и на музиката не могат да бъдат получени. Музиката на великия Бах е била преоткрита 200 години след неговата смърт, от не по-малко великия Роберт Шуман. Сега вече имам към 80 Негови песни - аранжировки.
към текста >>

Искаше да каже: чудесна песен.
Разбрах това след изпълнението на песента. Ето още една жертва на тоталитаризма. Но "Мусала" излезе в 2000 грамофонни плочи, издадени от Балкантон, заедно с други песни на същия хор, а върху корицата на албума пише: музика Петър Константинов, аражировка Филип Стоицев. "Мусала" е първата песен на Учителя, излязла в света на музиката. А Константин Илиев, прочутия български диригент, който я чу на презапис ми каза: "Докторе, написал си страшна песен". Искаше да каже: чудесна песен. Той разбра, че само аранжировката е моя, а песента е на Учителя Дънов. Красотата и истината на всичко, също и на музиката не могат да бъдат получени. Музиката на великия Бах е била преоткрита 200 години след неговата смърт, от не по-малко великия Роберт Шуман. Сега вече имам към 80 Негови песни - аранжировки. Сестра Ирина Кисьова е оставила много хармонизации за пиано, тя свири много години в салона на Изгрева за общо пеене.
към текста >>

Той разбра, че само аранжировката е моя, а песента е на Учителя Дънов.
Ето още една жертва на тоталитаризма. Но "Мусала" излезе в 2000 грамофонни плочи, издадени от Балкантон, заедно с други песни на същия хор, а върху корицата на албума пише: музика Петър Константинов, аражировка Филип Стоицев. "Мусала" е първата песен на Учителя, излязла в света на музиката. А Константин Илиев, прочутия български диригент, който я чу на презапис ми каза: "Докторе, написал си страшна песен". Искаше да каже: чудесна песен. Той разбра, че само аранжировката е моя, а песента е на Учителя Дънов. Красотата и истината на всичко, също и на музиката не могат да бъдат получени. Музиката на великия Бах е била преоткрита 200 години след неговата смърт, от не по-малко великия Роберт Шуман. Сега вече имам към 80 Негови песни - аранжировки. Сестра Ирина Кисьова е оставила много хармонизации за пиано, тя свири много години в салона на Изгрева за общо пеене. Изнасяше концерти.
към текста >>

Една от първите песни на Учителя, пята с въодушевление от първите му последователи е песента "Страдна душо".
А чужденците днес идват в София и се покланят пред гроба на Учителя Дънов. Да разгледаме сега трите раздела на "Голямата" песнопойка, която обхваща целокупното творчество на Учителя. Раздела "Братски песни", първия раздел са отпечатани 32 песни, от които само 12 са с текст и мелодии на Учителя. Останалите 20 са били написани от музикално и поетично надарени Негови последователи. Често срещаме песни по дадени от Него идеи за текста. Една от първите песни на Учителя, пята с въодушевление от първите му последователи е песента "Страдна душо". Тук ще намерим хубавите маршови песни "Напред да ходим", "Време е да вървим" и химна на Бялото братство "Братство-единство". "Ще се развеселя" е чудна песен. Тези песни се пеят и до днес и са любими песни. Втората част от песнопойката е озаглавена "Песни от Учителя". Тя съдържа 78 песни, всички с мелодии и текст на Учителя.
към текста >>

"Ще се развеселя" е чудна песен.
Раздела "Братски песни", първия раздел са отпечатани 32 песни, от които само 12 са с текст и мелодии на Учителя. Останалите 20 са били написани от музикално и поетично надарени Негови последователи. Често срещаме песни по дадени от Него идеи за текста. Една от първите песни на Учителя, пята с въодушевление от първите му последователи е песента "Страдна душо". Тук ще намерим хубавите маршови песни "Напред да ходим", "Време е да вървим" и химна на Бялото братство "Братство-единство". "Ще се развеселя" е чудна песен. Тези песни се пеят и до днес и са любими песни. Втората част от песнопойката е озаглавена "Песни от Учителя". Тя съдържа 78 песни, всички с мелодии и текст на Учителя. Всички от хубави по-хубави. По отношение на строежа, песните на Учителя намираме едноделни и двуделни.
към текста >>

Много обичам художествените концерти и соловите песни "Ранен час", "Скитах се по гори и планини", "Пролетна песен", "Обетована земя", "Малката буболечка", "Песен за двете сестри", и др.
По отношение на строежа, песните на Учителя намираме едноделни и двуделни. Във втората част се намират повечето от тъй наречените от нас "санскритски песни", но Учителят нарича употребения в тях език "Ватански", един прастар свещен език. В коментара на песнопойката е даден превода на повечето от тях на български. Тези песни са всички много красиви, но особено се открояват песните "Махар Бену Аба", "Вехади", "Нева санзу", фир-фюр-фен", "Бершид-Ба". Тук се намират и митичните песни: "Бог е любов", "В началото бе Словото", "Благославяй", величествения "Химн на Великата душа". Много обичам художествените концерти и соловите песни "Ранен час", "Скитах се по гори и планини", "Пролетна песен", "Обетована земя", "Малката буболечка", "Песен за двете сестри", и др. Това са песни-бисери, със силно художествено въздействие. Но уви, вече нямаме певици-сопрани, които да изпълнят тези песни както трябва. Искам пак да подчертая, че в текста на Учителевите песни е вложена цялата философско-религиозна идеология на Учението му. Трябва да обърна дължимото внимание на многото общи песни, които се пеят ежедневно от неговите последователи. А при колективното им изпълнение на беседи на срещи създават най-благоприятна атмосфера на духовен подем и незабравимо преживяване на пеещите.
към текста >>

В третата част "Неиздадени мелодии и песни на Учителя" се намират две грандиозни пиеси: "Българска рапсодия" за соло пеене - тенор и "Българска идилия" - за соло цигулка.
Това са песни-бисери, със силно художествено въздействие. Но уви, вече нямаме певици-сопрани, които да изпълнят тези песни както трябва. Искам пак да подчертая, че в текста на Учителевите песни е вложена цялата философско-религиозна идеология на Учението му. Трябва да обърна дължимото внимание на многото общи песни, които се пеят ежедневно от неговите последователи. А при колективното им изпълнение на беседи на срещи създават най-благоприятна атмосфера на духовен подем и незабравимо преживяване на пеещите. В третата част "Неиздадени мелодии и песни на Учителя" се намират две грандиозни пиеси: "Българска рапсодия" за соло пеене - тенор и "Българска идилия" - за соло цигулка. Имаме ги с акомпанимент на камерен оркестър, предстои изпълнението им. Само "Идилията" е изпълнена един път от Йоанна Стратева - цигулка, това е най-голямата ми и сполучлива аранжировка. Учителят обича българската народна песен и сам е написал 12 песни и пиеси в български дух. В тези две големи композиции Той дава най-чисти образи от народния епос. "Новото Битие" в този раздел е съставено от 7 песни пяти и свирени от Учителя в с.
към текста >>

Учителят обича българската народна песен и сам е написал 12 песни и пиеси в български дух.
Трябва да обърна дължимото внимание на многото общи песни, които се пеят ежедневно от неговите последователи. А при колективното им изпълнение на беседи на срещи създават най-благоприятна атмосфера на духовен подем и незабравимо преживяване на пеещите. В третата част "Неиздадени мелодии и песни на Учителя" се намират две грандиозни пиеси: "Българска рапсодия" за соло пеене - тенор и "Българска идилия" - за соло цигулка. Имаме ги с акомпанимент на камерен оркестър, предстои изпълнението им. Само "Идилията" е изпълнена един път от Йоанна Стратева - цигулка, това е най-голямата ми и сполучлива аранжировка. Учителят обича българската народна песен и сам е написал 12 песни и пиеси в български дух. В тези две големи композиции Той дава най-чисти образи от народния епос. "Новото Битие" в този раздел е съставено от 7 песни пяти и свирени от Учителя в с. Мърчаево пред сестра Лиляна Табакова, която ги заустява и която ги записва по памет. Въздържам се от коментирането им, имам основание за това. То е последвано от 10 песни, всички интересни и красиви, които успях да хармонизирам.
към текста >>

"Вътрешният глас на Бога" е мистична песен, текста е на същия прастар език.
В тези две големи композиции Той дава най-чисти образи от народния епос. "Новото Битие" в този раздел е съставено от 7 песни пяти и свирени от Учителя в с. Мърчаево пред сестра Лиляна Табакова, която ги заустява и която ги записва по памет. Въздържам се от коментирането им, имам основание за това. То е последвано от 10 песни, всички интересни и красиви, които успях да хармонизирам. "Вътрешният глас на Бога" е мистична песен, текста е на същия прастар език. "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение" пресъздава само края на молитвата, а "Странник съм в този свят" е песен за Учителя. Това е песента, която възхити Стоян Сертев, ще я чуете на запис, за камерен оркестър, който соло цигулка изпълнява, а във втори запис и Йоанна Стратева и Георги Стратев. Някой път си задавам въпроса: защо никой български композитор не е обърнал внимание досега на това богатство от теми, вплетени в тези песни, много благодарни за разработка в по-големи произведения, както казва Учителят: "Един ден от моите песни ще станат симфонии". Обяснението е просто: за да харесаш тази музика трябва да си духовен човек. А, и никой български композитор не би дръзнал да се обърне към тези към песните на Учителя, за да не бъде набеден в идейна принадлежност към Бялото Братство.
към текста >>

"Отче наш, не ни въвеждай в изкушение" пресъздава само края на молитвата, а "Странник съм в този свят" е песен за Учителя.
"Новото Битие" в този раздел е съставено от 7 песни пяти и свирени от Учителя в с. Мърчаево пред сестра Лиляна Табакова, която ги заустява и която ги записва по памет. Въздържам се от коментирането им, имам основание за това. То е последвано от 10 песни, всички интересни и красиви, които успях да хармонизирам. "Вътрешният глас на Бога" е мистична песен, текста е на същия прастар език. "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение" пресъздава само края на молитвата, а "Странник съм в този свят" е песен за Учителя. Това е песента, която възхити Стоян Сертев, ще я чуете на запис, за камерен оркестър, който соло цигулка изпълнява, а във втори запис и Йоанна Стратева и Георги Стратев. Някой път си задавам въпроса: защо никой български композитор не е обърнал внимание досега на това богатство от теми, вплетени в тези песни, много благодарни за разработка в по-големи произведения, както казва Учителят: "Един ден от моите песни ще станат симфонии". Обяснението е просто: за да харесаш тази музика трябва да си духовен човек. А, и никой български композитор не би дръзнал да се обърне към тези към песните на Учителя, за да не бъде набеден в идейна принадлежност към Бялото Братство. Ние сме пионери, скромни предци на бъдещето.
към текста >>

Това е песента, която възхити Стоян Сертев, ще я чуете на запис, за камерен оркестър, който соло цигулка изпълнява, а във втори запис и Йоанна Стратева и Георги Стратев.
Мърчаево пред сестра Лиляна Табакова, която ги заустява и която ги записва по памет. Въздържам се от коментирането им, имам основание за това. То е последвано от 10 песни, всички интересни и красиви, които успях да хармонизирам. "Вътрешният глас на Бога" е мистична песен, текста е на същия прастар език. "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение" пресъздава само края на молитвата, а "Странник съм в този свят" е песен за Учителя. Това е песента, която възхити Стоян Сертев, ще я чуете на запис, за камерен оркестър, който соло цигулка изпълнява, а във втори запис и Йоанна Стратева и Георги Стратев. Някой път си задавам въпроса: защо никой български композитор не е обърнал внимание досега на това богатство от теми, вплетени в тези песни, много благодарни за разработка в по-големи произведения, както казва Учителят: "Един ден от моите песни ще станат симфонии". Обяснението е просто: за да харесаш тази музика трябва да си духовен човек. А, и никой български композитор не би дръзнал да се обърне към тези към песните на Учителя, за да не бъде набеден в идейна принадлежност към Бялото Братство. Ние сме пионери, скромни предци на бъдещето. За темата: "Музиката на Учителя" би могло да се пише много по-обширно.
към текста >>

15. 9. ЗАТВОРЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН КРЪГ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ

- Ще ти кажа: Българската народна музика се движи в затворен кръг!
Минават няколко години подред, а Учителя все това ми повтаря на изпращане. Отивам си на село и отново всичко потъва в селските ми грижи. Но най-после ми дойде в ума мисълта да попитам: „Учителю, Вие какво разбирате под думата „затворен музикален кръг? " С показалеца на дясната Си ръка Учителят ми посочи да се върна и ми посочи стола да седна. Чак сега ми посочи да седна, а преди това аз стоях прав и задавах своите въпроси и тревоги по моята си работа. - Ще ти кажа: Българската народна музика се движи в затворен кръг! За българите национална игра е ръченицата, за руснака - казачока, за поляка - полката, за турчина - кючека. Българинът, като играе своята ръченица, я играе живо, че тепа, тепа: нали си виждал как жените по селата белят и перат платното на реката, като тепат, тепат с дървото, наречено тепачка - докато свършат прането, бая се баядисват. Така и тук - той играе, но тепа с краката, после се баядисва, запъхтява се, изморява се, па седне на трикрако столче и диша с отворени уста, дано се отмори. Изиграл е ръченицата и сега седи и пъхти уморен и за нищо в момента не го бива и не иска да мисли. Ето това е затвореният кръг на българската народна песен!
към текста >>

Ето това е затвореният кръг на българската народна песен!
- Ще ти кажа: Българската народна музика се движи в затворен кръг! За българите национална игра е ръченицата, за руснака - казачока, за поляка - полката, за турчина - кючека. Българинът, като играе своята ръченица, я играе живо, че тепа, тепа: нали си виждал как жените по селата белят и перат платното на реката, като тепат, тепат с дървото, наречено тепачка - докато свършат прането, бая се баядисват. Така и тук - той играе, но тепа с краката, после се баядисва, запъхтява се, изморява се, па седне на трикрако столче и диша с отворени уста, дано се отмори. Изиграл е ръченицата и сега седи и пъхти уморен и за нищо в момента не го бива и не иска да мисли. Ето това е затвореният кръг на българската народна песен! - А какво нещо е, Учителю, отворен кръг? - го запитвам аз, неразбиращ нищо. Учителят отиде до калъфа на цигулката Си, извади я и ми каза: „Хайде да излезем навън! " А навън, на двора, на трапезните маси бяха насядали към 50- 60 човека от нашите приятели. Беше към 5 часа следобед, неделя, така че в това време имаше много хора, излезнали пред салона, защото знаеха, че Учителят може да излезе и да проведе някоя беседа с тях или да пеят песни с Него.
към текста >>

Когато Учителят се зададе с цигулката, всички подскочиха радостно и с оживление, защото знаеха от опит, че в такива случаи, щом Учителят излиза с цигулката, ще даде някоя нова песен.
- А какво нещо е, Учителю, отворен кръг? - го запитвам аз, неразбиращ нищо. Учителят отиде до калъфа на цигулката Си, извади я и ми каза: „Хайде да излезем навън! " А навън, на двора, на трапезните маси бяха насядали към 50- 60 човека от нашите приятели. Беше към 5 часа следобед, неделя, така че в това време имаше много хора, излезнали пред салона, защото знаеха, че Учителят може да излезе и да проведе някоя беседа с тях или да пеят песни с Него. Когато Учителят се зададе с цигулката, всички подскочиха радостно и с оживление, защото знаеха от опит, че в такива случаи, щом Учителят излиза с цигулката, ще даде някоя нова песен. А да присъствуваш на едно такова събитие е повече от откровение на Духа. Този миг се помни от всички до края на живота им. Аз си спомням как приятелите след десетилетия разказваха как някой от тях е присъствувал, когато Учителят е давал за пръв път еди-коя си песен - за тях това бе невероятно изживяване като души в истински контакт с Духа на Учителя, откъдето се сваляха тези песни. Ето и сега ние присъствуваме на подобен исторически момент. Учителят започна да свири „Слънчеви лъчи" с цигулката.
към текста >>

Аз си спомням как приятелите след десетилетия разказваха как някой от тях е присъствувал, когато Учителят е давал за пръв път еди-коя си песен - за тях това бе невероятно изживяване като души в истински контакт с Духа на Учителя, откъдето се сваляха тези песни.
" А навън, на двора, на трапезните маси бяха насядали към 50- 60 човека от нашите приятели. Беше към 5 часа следобед, неделя, така че в това време имаше много хора, излезнали пред салона, защото знаеха, че Учителят може да излезе и да проведе някоя беседа с тях или да пеят песни с Него. Когато Учителят се зададе с цигулката, всички подскочиха радостно и с оживление, защото знаеха от опит, че в такива случаи, щом Учителят излиза с цигулката, ще даде някоя нова песен. А да присъствуваш на едно такова събитие е повече от откровение на Духа. Този миг се помни от всички до края на живота им. Аз си спомням как приятелите след десетилетия разказваха как някой от тях е присъствувал, когато Учителят е давал за пръв път еди-коя си песен - за тях това бе невероятно изживяване като души в истински контакт с Духа на Учителя, откъдето се сваляха тези песни. Ето и сега ние присъствуваме на подобен исторически момент. Учителят започна да свири „Слънчеви лъчи" с цигулката. Ние стояхме като прехласнати. Накрая Той спря и каза: „Аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но не съм я пял и свирил пред никого досега! " И ме погледна.
към текста >>

Накрая Той спря и каза: „Аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но не съм я пял и свирил пред никого досега!
Този миг се помни от всички до края на живота им. Аз си спомням как приятелите след десетилетия разказваха как някой от тях е присъствувал, когато Учителят е давал за пръв път еди-коя си песен - за тях това бе невероятно изживяване като души в истински контакт с Духа на Учителя, откъдето се сваляха тези песни. Ето и сега ние присъствуваме на подобен исторически момент. Учителят започна да свири „Слънчеви лъчи" с цигулката. Ние стояхме като прехласнати. Накрая Той спря и каза: „Аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но не съм я пял и свирил пред никого досега! " И ме погледна. Тогава разбрах, че досега ние не бяхме готови да приемем тази песен. Ето, аз лично, цели три години слушам със собствените си уши как Учителят ме заговарва за затворения кръг на българската народна музика, но нали не съм с будно съзнание, само мълча и кимам с глава, че уж разбирам какво ми се говори, но съзнанието ми е затворено за този въпрос. Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен. Но аз тогава не бях готов.
към текста >>

Тогава разбрах, че досега ние не бяхме готови да приемем тази песен.
Ето и сега ние присъствуваме на подобен исторически момент. Учителят започна да свири „Слънчеви лъчи" с цигулката. Ние стояхме като прехласнати. Накрая Той спря и каза: „Аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но не съм я пял и свирил пред никого досега! " И ме погледна. Тогава разбрах, че досега ние не бяхме готови да приемем тази песен. Ето, аз лично, цели три години слушам със собствените си уши как Учителят ме заговарва за затворения кръг на българската народна музика, но нали не съм с будно съзнание, само мълча и кимам с глава, че уж разбирам какво ми се говори, но съзнанието ми е затворено за този въпрос. Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен. Но аз тогава не бях готов. Понеже единствено аз се занимавах с народните песни от Школата и ги пеех пред Учителя, то се чакаше моментът моето съзнание да бъде готово и да се отвори за този проблем. Трябваше някой да стане проводник и чрез неговото съзнание Учителят да отключи веригата души, завързани за него, за да може по нея да протече знанието на Учителя и да освети нашите обикновени човешки съзнания.
към текста >>

Ето, аз лично, цели три години слушам със собствените си уши как Учителят ме заговарва за затворения кръг на българската народна музика, но нали не съм с будно съзнание, само мълча и кимам с глава, че уж разбирам какво ми се говори, но съзнанието ми е затворено за този въпрос.
Учителят започна да свири „Слънчеви лъчи" с цигулката. Ние стояхме като прехласнати. Накрая Той спря и каза: „Аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но не съм я пял и свирил пред никого досега! " И ме погледна. Тогава разбрах, че досега ние не бяхме готови да приемем тази песен. Ето, аз лично, цели три години слушам със собствените си уши как Учителят ме заговарва за затворения кръг на българската народна музика, но нали не съм с будно съзнание, само мълча и кимам с глава, че уж разбирам какво ми се говори, но съзнанието ми е затворено за този въпрос. Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен. Но аз тогава не бях готов. Понеже единствено аз се занимавах с народните песни от Школата и ги пеех пред Учителя, то се чакаше моментът моето съзнание да бъде готово и да се отвори за този проблем. Трябваше някой да стане проводник и чрез неговото съзнание Учителят да отключи веригата души, завързани за него, за да може по нея да протече знанието на Учителя и да освети нашите обикновени човешки съзнания. Ето, навън Учителят свиреше „Слънчевите лъчи", а сестрите-музикантки слушаха също - там бяха д-р Давидова, Весела Несторова и др.
към текста >>

Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен.
Ние стояхме като прехласнати. Накрая Той спря и каза: „Аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но не съм я пял и свирил пред никого досега! " И ме погледна. Тогава разбрах, че досега ние не бяхме готови да приемем тази песен. Ето, аз лично, цели три години слушам със собствените си уши как Учителят ме заговарва за затворения кръг на българската народна музика, но нали не съм с будно съзнание, само мълча и кимам с глава, че уж разбирам какво ми се говори, но съзнанието ми е затворено за този въпрос. Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен. Но аз тогава не бях готов. Понеже единствено аз се занимавах с народните песни от Школата и ги пеех пред Учителя, то се чакаше моментът моето съзнание да бъде готово и да се отвори за този проблем. Трябваше някой да стане проводник и чрез неговото съзнание Учителят да отключи веригата души, завързани за него, за да може по нея да протече знанието на Учителя и да освети нашите обикновени човешки съзнания. Ето, навън Учителят свиреше „Слънчевите лъчи", а сестрите-музикантки слушаха също - там бяха д-р Давидова, Весела Несторова и др. И тогава Учителят повтори много пасажи от „Слънчеви лъчи" и се научи тази песен.
към текста >>

И тогава Учителят повтори много пасажи от „Слънчеви лъчи" и се научи тази песен.
Вероятно и при мене имаше петно в съзнанието и не ми позволяваше да бъда буден за светлината, която Учителят насочваше години наред с повдигането на въпроса за затворения кръг на българската песен. Но аз тогава не бях готов. Понеже единствено аз се занимавах с народните песни от Школата и ги пеех пред Учителя, то се чакаше моментът моето съзнание да бъде готово и да се отвори за този проблем. Трябваше някой да стане проводник и чрез неговото съзнание Учителят да отключи веригата души, завързани за него, за да може по нея да протече знанието на Учителя и да освети нашите обикновени човешки съзнания. Ето, навън Учителят свиреше „Слънчевите лъчи", а сестрите-музикантки слушаха също - там бяха д-р Давидова, Весела Несторова и др. И тогава Учителят повтори много пасажи от „Слънчеви лъчи" и се научи тази песен. Учителят даваше и думите. Някой казваше по-късно, че са дадени от Весела Несторова. Аз твърдях, че ги слушах от Учителя. Но всички други твърдяха, че Учителят наредил да ги напише Весела Несторова. Възможно в онзи момент моето съзнание да не е било будно, да е било в сянка и аз да не съм разбрал.
към текста >>

Накрая Учителят обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг.
Има такива случаи в Школата - един е буден за едно, друг е буден за друго. Ето, аз ви дадох примери с песните на Учителя, при които моето съзнание е било будно, а други са били в пасивно и спящо състояние. Защо и аз да не съм бил тогава пасивен и да съм разбрал погрешно? Затова, като се съберат всички будни точки в съзнанията на учениците, се получава светлата линия, по която трябва да се движи пътят на учениците в Школата. Затова всяко нещо трябва да се проучи и да се събере и тогава ще се получи възходящата линия на познанието, което представлява проекция на светлината от света на Мъдростта. Накрая Учителят обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг означава, че като свири и играе човек, да завърши песента и играта пълен с енергия, да чувствува влечение да се захване за работа, да има едно възходящо течение на мисълта, да има едно разширение на чувствата във възходяща посока, а не да бъде изморен и да иска да почине, да пъхти и пъшка от преумора. Учителят ни даде един обикновен пример, но ние не го разбрахме, беше за нас още теория. След време обаче аз разбрах от опит какво означава затворен кръг в българската народна музика. Как ли? По-големият ми рожден брат Боби почина при игра на ръченица.
към текста >>

Отворен кръг означава, че като свири и играе човек, да завърши песента и играта пълен с енергия, да чувствува влечение да се захване за работа, да има едно възходящо течение на мисълта, да има едно разширение на чувствата във възходяща посока, а не да бъде изморен и да иска да почине, да пъхти и пъшка от преумора.
Ето, аз ви дадох примери с песните на Учителя, при които моето съзнание е било будно, а други са били в пасивно и спящо състояние. Защо и аз да не съм бил тогава пасивен и да съм разбрал погрешно? Затова, като се съберат всички будни точки в съзнанията на учениците, се получава светлата линия, по която трябва да се движи пътят на учениците в Школата. Затова всяко нещо трябва да се проучи и да се събере и тогава ще се получи възходящата линия на познанието, което представлява проекция на светлината от света на Мъдростта. Накрая Учителят обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг означава, че като свири и играе човек, да завърши песента и играта пълен с енергия, да чувствува влечение да се захване за работа, да има едно възходящо течение на мисълта, да има едно разширение на чувствата във възходяща посока, а не да бъде изморен и да иска да почине, да пъхти и пъшка от преумора. Учителят ни даде един обикновен пример, но ние не го разбрахме, беше за нас още теория. След време обаче аз разбрах от опит какво означава затворен кръг в българската народна музика. Как ли? По-големият ми рожден брат Боби почина при игра на ръченица. Отива брат ми Боби на имен ден на свако ми Никола за сина му Тодора.
към текста >>

След време обаче аз разбрах от опит какво означава затворен кръг в българската народна музика.
Затова, като се съберат всички будни точки в съзнанията на учениците, се получава светлата линия, по която трябва да се движи пътят на учениците в Школата. Затова всяко нещо трябва да се проучи и да се събере и тогава ще се получи възходящата линия на познанието, което представлява проекция на светлината от света на Мъдростта. Накрая Учителят обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг означава, че като свири и играе човек, да завърши песента и играта пълен с енергия, да чувствува влечение да се захване за работа, да има едно възходящо течение на мисълта, да има едно разширение на чувствата във възходяща посока, а не да бъде изморен и да иска да почине, да пъхти и пъшка от преумора. Учителят ни даде един обикновен пример, но ние не го разбрахме, беше за нас още теория. След време обаче аз разбрах от опит какво означава затворен кръг в българската народна музика. Как ли? По-големият ми рожден брат Боби почина при игра на ръченица. Отива брат ми Боби на имен ден на свако ми Никола за сина му Тодора. Събират се на угощение. В село Водица има духова музика, идват да свирят на тържеството и понеже брат ми е бил първенец по танци и хороводен пръв играч, става да покаже какво може от млади години, заиграва се, запъхтява се, пада и умира.
към текста >>

И точно на мен да ми се случи - но нали чрез мен се движи целият този въпрос за затворения кръг на българската народна музика и Учителят ме е поставил да водя това хоро, затова ми се случиха толкова неща и изненади, но накрая се получи една опитност от събрани знания, закачени едно за друго.
По-големият ми рожден брат Боби почина при игра на ръченица. Отива брат ми Боби на имен ден на свако ми Никола за сина му Тодора. Събират се на угощение. В село Водица има духова музика, идват да свирят на тържеството и понеже брат ми е бил първенец по танци и хороводен пръв играч, става да покаже какво може от млади години, заиграва се, запъхтява се, пада и умира. Всички се чудеха как е възможно такова нещо, а аз тогава разбрах силата на затворения кръг - та рожден брат ми е това, а не шега работа и разни там теории. И точно на мен да ми се случи - но нали чрез мен се движи целият този въпрос за затворения кръг на българската народна музика и Учителят ме е поставил да водя това хоро, затова ми се случиха толкова неща и изненади, но накрая се получи една опитност от събрани знания, закачени едно за друго. Учителят даде пример как да се играе ръченица в „Слънчеви лъчи", която да има възходящо начало. Когато изучавахме упражненията, беше топло време и Учителят нареди да се сложи един голям стожер на поляната, на него да се сложи една голяма ламба от 1000 вата, та осветяваше цялата поляна и ние до късна вечер изучавахме Паневритмията и „Слънчевите лъчи" заедно под ръководството на Учителя. Бяха незабравими вечери! Слънчеви лъчи 1. Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила.
към текста >>

ВК: Значи Вие бяхте причината, за да се предаде тази песен „Слънчеви лъчи".
Кажи ми, кажи ми, кажи ми, сладки думи две! (Повтарят се двата реда.) Твоите думи две, сладки думи две. (Повтарят се последните два реда.) 10. Туй е рай, туй е рай, туй е рай, туй е рай, рай. (Повтаря се цялото 10.) „Слънчеви лъчи" е публикувано още по времето на Учителя, като участвува Весела Несторова, и бе отпечатано на улица „Гурко" 22, „Литопечат", в печатницата на Славчо Печеников. ВК: Значи Вие бяхте причината, за да се предаде тази песен „Слънчеви лъчи". Той тогава за пръв пътя създаде, нали? ПГ: Не, знаеш какво, Учителят е работил, каза, много години за тази песен. Той каза: „Аз 15 години съм работил върху нея", но не я е пял пред никого и затуй стана, взе цигулката и излезе вънка и пред всичките започна да я свири. И тогава повтори много пасажи от песента и коджа се научи още същия ден, ВК: А думите кой даде? ПГ: Той.
към текста >>

ПГ: Не, знаеш какво, Учителят е работил, каза, много години за тази песен.
(Повтарят се последните два реда.) 10. Туй е рай, туй е рай, туй е рай, туй е рай, рай. (Повтаря се цялото 10.) „Слънчеви лъчи" е публикувано още по времето на Учителя, като участвува Весела Несторова, и бе отпечатано на улица „Гурко" 22, „Литопечат", в печатницата на Славчо Печеников. ВК: Значи Вие бяхте причината, за да се предаде тази песен „Слънчеви лъчи". Той тогава за пръв пътя създаде, нали? ПГ: Не, знаеш какво, Учителят е работил, каза, много години за тази песен. Той каза: „Аз 15 години съм работил върху нея", но не я е пял пред никого и затуй стана, взе цигулката и излезе вънка и пред всичките започна да я свири. И тогава повтори много пасажи от песента и коджа се научи още същия ден, ВК: А думите кой даде? ПГ: Той. Думите ги даде Учителят. Някои казват, че уж Весела Несторова.
към текста >>

И тогава повтори много пасажи от песента и коджа се научи още същия ден, ВК: А думите кой даде?
(Повтаря се цялото 10.) „Слънчеви лъчи" е публикувано още по времето на Учителя, като участвува Весела Несторова, и бе отпечатано на улица „Гурко" 22, „Литопечат", в печатницата на Славчо Печеников. ВК: Значи Вие бяхте причината, за да се предаде тази песен „Слънчеви лъчи". Той тогава за пръв пътя създаде, нали? ПГ: Не, знаеш какво, Учителят е работил, каза, много години за тази песен. Той каза: „Аз 15 години съм работил върху нея", но не я е пял пред никого и затуй стана, взе цигулката и излезе вънка и пред всичките започна да я свири. И тогава повтори много пасажи от песента и коджа се научи още същия ден, ВК: А думите кой даде? ПГ: Той. Думите ги даде Учителят. Някои казват, че уж Весела Несторова. Не е вярно. Учителят даде и думите тука.
към текста >>

Той обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг.
Думите ги даде Учителят. Някои казват, че уж Весела Несторова. Не е вярно. Учителят даде и думите тука. Всички слушаха Учителя. Той обясни, че това, което свири, е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг значи, като свириш и играеш, то да завършиш играта пълен с енергия. Човек да бъде пъргав, да чувствува влечение да се залови за работа, а не както кога е играл ръченица, да се чувствува изморен, изтощен. През 1942 година излезна под печат в книжка „Слънчеви лъчи" и днес вие имате и музиката, и думите, и движенията, което е първичният слънчев ритъм на живата природа, които бяха свалени от Учителя от Божествения свят. Музика, движение и говор представляват едно Цяло на живота, който слиза от центъра на Вселената към периферията, наречена от Учителя като Мирова Любов и възвръща се като Космическа Обич; две течения в Природата: едно - от Космическия Център към периферията и второ - от периферията към Центъра, които представляват общият Космически Ритъм на Вселената. В Паневритмията, в движенията на „Слънчеви лъчи", участвуващите се нареждат по двойки в 12 лъча, насочени към центъра на кръга, а други двойки се нареждат и образуват външен кръг по окръжността, което представлява колелото на живота и обединява 12-те лъча.
към текста >>

Туй животът е на Рая." Започва пробуждането на човешката душа, започва пробуждането на народната душа, започва пробуждането на колективната човешка душа на цялото Човечество.
12, ст. 22-23). Христос е колективен Дух, Той е сбор от всички синове Божии. Човечеството досега е живяло в Колективното Подсъзнание и сега излиза от него и влиза в Колективното Съзнание, благодарение на идването на Всемировия Учител, Който дойде да задвижи този Космически кръг и да извади от затворения кръг музиката на българският народ, а чрез него, като уд и орган в Колективното Съзнание и организъм на човечеството, да изведе и човечеството от Колективното Съзнание в Космическото Съзнание, наречено Свръхсъзнание. Това започва с пробуждането на човешкото съзнание - знанието за това е дадено в Словото Му. За пробуждането на човешката душа е дадена музиката Му, а тук, в „Слънчеви лъчи", излизането от затворения музикален кръг започва от „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя. Туй животът е на Рая." Започва пробуждането на човешката душа, започва пробуждането на народната душа, започва пробуждането на колективната човешка душа на цялото Човечество. Това е пътят на Човечеството от затворения кръг към свободата, от затвореното Колективно Подсъзнание към Колективното Съзнание и оттам - към Космическото Съзнание на Духа. Амин. (Виж: Беседи, обяснения, упътвания - събор Търново, 1921 година, с. 15 - 16, 18, 26 - 27, 31, 40 - 41, 43, 45, 48, 59, 60 - 61, 129, 301.)
към текста >>

16. 10. ТАТУНЧО И БЕЛИЯТ БРАТ

10. ТАТУНЧО И БЕЛИЯТ БРАТ По време на клас, и то в Общия окултен клас, Учителят понякога казваше: „Изпейте ми някоя песен!
10. ТАТУНЧО И БЕЛИЯТ БРАТ По време на клас, и то в Общия окултен клас, Учителят понякога казваше: „Изпейте ми някоя песен! " Никой не смее. Имаше певици като Катя Грива, д-р Давидова, Лиляна Табакова и още много други, но никой не смееше да стане и да изпее някоя песен. Аз пък, като най-непредубеден, ставам от стола и казвам: „Аз ще изпея! " И започвам да пея и изпявам песента. Следващия път - пак по същия начин.
към текста >>

Имаше певици като Катя Грива, д-р Давидова, Лиляна Табакова и още много други, но никой не смееше да стане и да изпее някоя песен.
10. ТАТУНЧО И БЕЛИЯТ БРАТ По време на клас, и то в Общия окултен клас, Учителят понякога казваше: „Изпейте ми някоя песен! " Никой не смее. Имаше певици като Катя Грива, д-р Давидова, Лиляна Табакова и още много други, но никой не смееше да стане и да изпее някоя песен. Аз пък, като най-непредубеден, ставам от стола и казвам: „Аз ще изпея! " И започвам да пея и изпявам песента. Следващия път - пак по същия начин. Когато Учителят помолваше, за мен това бе чута молитва на Духа към нас и в мен нещо трепваше и аз не можех да изтрая ида гледам как другите мълчат и се канят. Тогава аз казвах, че аз ще изпея - нали съм по-отворен, нали съм свикнал да пея по селата на момите и момците и на учениците си, та пред Великия Учител ли няма да запея!
към текста >>

" И започвам да пея и изпявам песента.
10. ТАТУНЧО И БЕЛИЯТ БРАТ По време на клас, и то в Общия окултен клас, Учителят понякога казваше: „Изпейте ми някоя песен! " Никой не смее. Имаше певици като Катя Грива, д-р Давидова, Лиляна Табакова и още много други, но никой не смееше да стане и да изпее някоя песен. Аз пък, като най-непредубеден, ставам от стола и казвам: „Аз ще изпея! " И започвам да пея и изпявам песента. Следващия път - пак по същия начин. Когато Учителят помолваше, за мен това бе чута молитва на Духа към нас и в мен нещо трепваше и аз не можех да изтрая ида гледам как другите мълчат и се канят. Тогава аз казвах, че аз ще изпея - нали съм по-отворен, нали съм свикнал да пея по селата на момите и момците и на учениците си, та пред Великия Учител ли няма да запея! Ще запея и още как! Учителят видя това и много пъти казваше: „Пеню, изпей еди-коя си песен!
към текста >>

Учителят видя това и много пъти казваше: „Пеню, изпей еди-коя си песен!
" И започвам да пея и изпявам песента. Следващия път - пак по същия начин. Когато Учителят помолваше, за мен това бе чута молитва на Духа към нас и в мен нещо трепваше и аз не можех да изтрая ида гледам как другите мълчат и се канят. Тогава аз казвах, че аз ще изпея - нали съм по-отворен, нали съм свикнал да пея по селата на момите и момците и на учениците си, та пред Великия Учител ли няма да запея! Ще запея и още как! Учителят видя това и много пъти казваше: „Пеню, изпей еди-коя си песен! " Аз ставах и изпявах онази песен, която Учителят посочваше да изпея от братските песни. Така, дето се казва. Учителят много свойски казваше: „Пеню, рекох, а изпей ти някоя песен! " И аз изпявах. Така се създаде една непринудена връзка между мен и Учителя, що се отнася до Неговите песни.
към текста >>

" Аз ставах и изпявах онази песен, която Учителят посочваше да изпея от братските песни.
Следващия път - пак по същия начин. Когато Учителят помолваше, за мен това бе чута молитва на Духа към нас и в мен нещо трепваше и аз не можех да изтрая ида гледам как другите мълчат и се канят. Тогава аз казвах, че аз ще изпея - нали съм по-отворен, нали съм свикнал да пея по селата на момите и момците и на учениците си, та пред Великия Учител ли няма да запея! Ще запея и още как! Учителят видя това и много пъти казваше: „Пеню, изпей еди-коя си песен! " Аз ставах и изпявах онази песен, която Учителят посочваше да изпея от братските песни. Така, дето се казва. Учителят много свойски казваше: „Пеню, рекох, а изпей ти някоя песен! " И аз изпявах. Така се създаде една непринудена връзка между мен и Учителя, що се отнася до Неговите песни. Аз знаех и научавах много народни песни, както от онези краища, където работех като учител, така също и от разучени нотни текстове от български автори, които си купувах и научавах да пея.
към текста >>

Учителят много свойски казваше: „Пеню, рекох, а изпей ти някоя песен!
Тогава аз казвах, че аз ще изпея - нали съм по-отворен, нали съм свикнал да пея по селата на момите и момците и на учениците си, та пред Великия Учител ли няма да запея! Ще запея и още как! Учителят видя това и много пъти казваше: „Пеню, изпей еди-коя си песен! " Аз ставах и изпявах онази песен, която Учителят посочваше да изпея от братските песни. Така, дето се казва. Учителят много свойски казваше: „Пеню, рекох, а изпей ти някоя песен! " И аз изпявах. Така се създаде една непринудена връзка между мен и Учителя, що се отнася до Неговите песни. Аз знаех и научавах много народни песни, както от онези краища, където работех като учител, така също и от разучени нотни текстове от български автори, които си купувах и научавах да пея. Понякога Учителят говореше, че в българския народ музиката и песента е залегнала, че тя се е преплела с времето от столетията и досега са останали такива песни, по които можем да съдим за неговия път. Много от народните песни са проникнати с тъга, скръб, униние, защото народът е прекарал 500 години под турско робство и е нямало нищо, което да го развеселява, вървял е по една линия, очертана от робските вериги - затова в народните песни преобладава минорната гама.
към текста >>

Понякога Учителят говореше, че в българския народ музиката и песента е залегнала, че тя се е преплела с времето от столетията и досега са останали такива песни, по които можем да съдим за неговия път.
Така, дето се казва. Учителят много свойски казваше: „Пеню, рекох, а изпей ти някоя песен! " И аз изпявах. Така се създаде една непринудена връзка между мен и Учителя, що се отнася до Неговите песни. Аз знаех и научавах много народни песни, както от онези краища, където работех като учител, така също и от разучени нотни текстове от български автори, които си купувах и научавах да пея. Понякога Учителят говореше, че в българския народ музиката и песента е залегнала, че тя се е преплела с времето от столетията и досега са останали такива песни, по които можем да съдим за неговия път. Много от народните песни са проникнати с тъга, скръб, униние, защото народът е прекарал 500 години под турско робство и е нямало нищо, което да го развеселява, вървял е по една линия, очертана от робските вериги - затова в народните песни преобладава минорната гама. Той е бил вързан както отвън, така и отвътре, чрез минорната гама на своите песни. Освобождават го други от турското робство, но той още не е освободен отвътре, защото е завързан в един кръг, по който се движи българската народна песен. И минорната гама го е заключила и го владее досега, И Учителят разсече този кръг на затворения кръг на българската песен, в онзи момент, когато даде „Слънчеви лъчи" от Паневритмията, на който случай аз присъствувах и за който вече разказах. Когато бяхме в Мърчаево през 1944 година, веднъж около Учителя бяха насядали десетина братя и сестри и Той се обърна към мен и каза: „Изпей някоя от народните песни!
към текста >>

Освобождават го други от турското робство, но той още не е освободен отвътре, защото е завързан в един кръг, по който се движи българската народна песен.
Така се създаде една непринудена връзка между мен и Учителя, що се отнася до Неговите песни. Аз знаех и научавах много народни песни, както от онези краища, където работех като учител, така също и от разучени нотни текстове от български автори, които си купувах и научавах да пея. Понякога Учителят говореше, че в българския народ музиката и песента е залегнала, че тя се е преплела с времето от столетията и досега са останали такива песни, по които можем да съдим за неговия път. Много от народните песни са проникнати с тъга, скръб, униние, защото народът е прекарал 500 години под турско робство и е нямало нищо, което да го развеселява, вървял е по една линия, очертана от робските вериги - затова в народните песни преобладава минорната гама. Той е бил вързан както отвън, така и отвътре, чрез минорната гама на своите песни. Освобождават го други от турското робство, но той още не е освободен отвътре, защото е завързан в един кръг, по който се движи българската народна песен. И минорната гама го е заключила и го владее досега, И Учителят разсече този кръг на затворения кръг на българската песен, в онзи момент, когато даде „Слънчеви лъчи" от Паневритмията, на който случай аз присъствувах и за който вече разказах. Когато бяхме в Мърчаево през 1944 година, веднъж около Учителя бяха насядали десетина братя и сестри и Той се обърна към мен и каза: „Изпей някоя от народните песни! " Отначало се запитах в себе си: защо пък Учителят иска баш народна песен да Му изпея, а не пожела братски песни? Като пеех народни песни пред братството, някак ме поглеждаха, че като селски учител друго не бих могъл да изпея, освен народни песни. Някак си някои пренебрежително се отнасяха към моето увлечение да пея народни песни.
към текста >>

И минорната гама го е заключила и го владее досега, И Учителят разсече този кръг на затворения кръг на българската песен, в онзи момент, когато даде „Слънчеви лъчи" от Паневритмията, на който случай аз присъствувах и за който вече разказах.
Аз знаех и научавах много народни песни, както от онези краища, където работех като учител, така също и от разучени нотни текстове от български автори, които си купувах и научавах да пея. Понякога Учителят говореше, че в българския народ музиката и песента е залегнала, че тя се е преплела с времето от столетията и досега са останали такива песни, по които можем да съдим за неговия път. Много от народните песни са проникнати с тъга, скръб, униние, защото народът е прекарал 500 години под турско робство и е нямало нищо, което да го развеселява, вървял е по една линия, очертана от робските вериги - затова в народните песни преобладава минорната гама. Той е бил вързан както отвън, така и отвътре, чрез минорната гама на своите песни. Освобождават го други от турското робство, но той още не е освободен отвътре, защото е завързан в един кръг, по който се движи българската народна песен. И минорната гама го е заключила и го владее досега, И Учителят разсече този кръг на затворения кръг на българската песен, в онзи момент, когато даде „Слънчеви лъчи" от Паневритмията, на който случай аз присъствувах и за който вече разказах. Когато бяхме в Мърчаево през 1944 година, веднъж около Учителя бяха насядали десетина братя и сестри и Той се обърна към мен и каза: „Изпей някоя от народните песни! " Отначало се запитах в себе си: защо пък Учителят иска баш народна песен да Му изпея, а не пожела братски песни? Като пеех народни песни пред братството, някак ме поглеждаха, че като селски учител друго не бих могъл да изпея, освен народни песни. Някак си някои пренебрежително се отнасяха към моето увлечение да пея народни песни. Но нали всяко усърдие се възнаграждава - това важи особено, с по-голяма сила, по времето на Учителя.
към текста >>

" Отначало се запитах в себе си: защо пък Учителят иска баш народна песен да Му изпея, а не пожела братски песни?
Много от народните песни са проникнати с тъга, скръб, униние, защото народът е прекарал 500 години под турско робство и е нямало нищо, което да го развеселява, вървял е по една линия, очертана от робските вериги - затова в народните песни преобладава минорната гама. Той е бил вързан както отвън, така и отвътре, чрез минорната гама на своите песни. Освобождават го други от турското робство, но той още не е освободен отвътре, защото е завързан в един кръг, по който се движи българската народна песен. И минорната гама го е заключила и го владее досега, И Учителят разсече този кръг на затворения кръг на българската песен, в онзи момент, когато даде „Слънчеви лъчи" от Паневритмията, на който случай аз присъствувах и за който вече разказах. Когато бяхме в Мърчаево през 1944 година, веднъж около Учителя бяха насядали десетина братя и сестри и Той се обърна към мен и каза: „Изпей някоя от народните песни! " Отначало се запитах в себе си: защо пък Учителят иска баш народна песен да Му изпея, а не пожела братски песни? Като пеех народни песни пред братството, някак ме поглеждаха, че като селски учител друго не бих могъл да изпея, освен народни песни. Някак си някои пренебрежително се отнасяха към моето увлечение да пея народни песни. Но нали всяко усърдие се възнаграждава - това важи особено, с по-голяма сила, по времето на Учителя. Обърнах се към Учителя: „Ще Ви изпея една песен от композитора Добри Христов, казва се „Хайдушка песен". И викнах и я изпях.
към текста >>

Обърнах се към Учителя: „Ще Ви изпея една песен от композитора Добри Христов, казва се „Хайдушка песен".
Когато бяхме в Мърчаево през 1944 година, веднъж около Учителя бяха насядали десетина братя и сестри и Той се обърна към мен и каза: „Изпей някоя от народните песни! " Отначало се запитах в себе си: защо пък Учителят иска баш народна песен да Му изпея, а не пожела братски песни? Като пеех народни песни пред братството, някак ме поглеждаха, че като селски учител друго не бих могъл да изпея, освен народни песни. Някак си някои пренебрежително се отнасяха към моето увлечение да пея народни песни. Но нали всяко усърдие се възнаграждава - това важи особено, с по-голяма сила, по времето на Учителя. Обърнах се към Учителя: „Ще Ви изпея една песен от композитора Добри Христов, казва се „Хайдушка песен". И викнах и я изпях. Как така ще викна? Аз бях висок на ръст, много здрав и силен физически. Гласът ми бе много силен и аз пеех високо, така бях свикнал да пея по селата на учениците и на селяните по тлаки, седенки и вечеринки. Та викнах, пуснах си гласа и гърлото и изпях песента.
към текста >>

Та викнах, пуснах си гласа и гърлото и изпях песента.
Обърнах се към Учителя: „Ще Ви изпея една песен от композитора Добри Христов, казва се „Хайдушка песен". И викнах и я изпях. Как така ще викна? Аз бях висок на ръст, много здрав и силен физически. Гласът ми бе много силен и аз пеех високо, така бях свикнал да пея по селата на учениците и на селяните по тлаки, седенки и вечеринки. Та викнах, пуснах си гласа и гърлото и изпях песента. Ония до мен подскочиха и се отместиха малко настрана, иначе не можеха да изтърпят на силния ми глас. Учителят се усмихваше със Своята блага усмивка. Когато завърших песента, аз се огледах: всички мълчаха, беше ги поразила песента - мелодията и думите. Така се случи, че аз за пръв път я изпълнявах пред тях. Ето и думите й: Хайдушка песен от Добри Христов (Стар текст) Татунчо, страшен хайдутин, дошел е мами на гости.
към текста >>

Когато завърших песента, аз се огледах: всички мълчаха, беше ги поразила песента - мелодията и думите.
Аз бях висок на ръст, много здрав и силен физически. Гласът ми бе много силен и аз пеех високо, така бях свикнал да пея по селата на учениците и на селяните по тлаки, седенки и вечеринки. Та викнах, пуснах си гласа и гърлото и изпях песента. Ония до мен подскочиха и се отместиха малко настрана, иначе не можеха да изтърпят на силния ми глас. Учителят се усмихваше със Своята блага усмивка. Когато завърших песента, аз се огледах: всички мълчаха, беше ги поразила песента - мелодията и думите. Така се случи, че аз за пръв път я изпълнявах пред тях. Ето и думите й: Хайдушка песен от Добри Христов (Стар текст) Татунчо, страшен хайдутин, дошел е мами на гости. Стисна го майка, прегърна, зарони сълзи, зарида: „Ела си, синко, у село! Не ти ли, синко, омръзна по тия тъмни балкани? Хайдутин майка не храни!
към текста >>

Ето и думите й: Хайдушка песен от Добри Христов (Стар текст) Татунчо, страшен хайдутин, дошел е мами на гости.
Та викнах, пуснах си гласа и гърлото и изпях песента. Ония до мен подскочиха и се отместиха малко настрана, иначе не можеха да изтърпят на силния ми глас. Учителят се усмихваше със Своята блага усмивка. Когато завърших песента, аз се огледах: всички мълчаха, беше ги поразила песента - мелодията и думите. Така се случи, че аз за пръв път я изпълнявах пред тях. Ето и думите й: Хайдушка песен от Добри Христов (Стар текст) Татунчо, страшен хайдутин, дошел е мами на гости. Стисна го майка, прегърна, зарони сълзи, зарида: „Ела си, синко, у село! Не ти ли, синко, омръзна по тия тъмни балкани? Хайдутин майка не храни! " Учителят ни изгледа всички и каза: „Татунчо е хайдутин, той е проливал кръв, убивал е, затуй не може да се яви на село, между хората, той се крие в Балкана. И затуй майка му казва: „Синко, върни се!
към текста >>

" Той е свързан с разрушението и тази освободена стихия го гони по Балкана, Сега ний ще създадем нов текст на тази песен.
Стисна го майка, прегърна, зарони сълзи, зарида: „Ела си, синко, у село! Не ти ли, синко, омръзна по тия тъмни балкани? Хайдутин майка не храни! " Учителят ни изгледа всички и каза: „Татунчо е хайдутин, той е проливал кръв, убивал е, затуй не може да се яви на село, между хората, той се крие в Балкана. И затуй майка му казва: „Синко, върни се! " Той е свързан с разрушението и тази освободена стихия го гони по Балкана, Сега ний ще създадем нов текст на тази песен. Вземете молив и пишете: Татунчо (нов текст) Татунчо, славен млад юнак, нежно си мами продума: „От днеска, мамо, аз реших нов живот да заживея, радост в душа ти да внеса, на всички добро да правя. Сега в моята душа новото добро проникна: Син майка с любов да храни." След като завърши диктовката Учителят и аз я записах в тетрадката си, заедно с останалите братя и сестри, аз казах: „Готов съм." Учителят се обърна така мило към мене, с такава благост, че напълно бе противоположно на онова, което аз изпях за страшния хайдутин и което донесох като смразяващ ужас чрез песента си: „А сега, Пеню, изпей я сега с новия текст! " След като я изпях, макар че мелодията бе същата, но нещо в мен се обърна, завъртя ме нагоре и песента тръгна да излиза отдолу нагоре. Невероятно усещане изпитах, само чрез подмяната с новите думи. Учителят продължи: „Татунчо, рекох, е бил хайдутин.
към текста >>

Сега в моята душа новото добро проникна: Син майка с любов да храни." След като завърши диктовката Учителят и аз я записах в тетрадката си, заедно с останалите братя и сестри, аз казах: „Готов съм." Учителят се обърна така мило към мене, с такава благост, че напълно бе противоположно на онова, което аз изпях за страшния хайдутин и което донесох като смразяващ ужас чрез песента си: „А сега, Пеню, изпей я сега с новия текст!
Хайдутин майка не храни! " Учителят ни изгледа всички и каза: „Татунчо е хайдутин, той е проливал кръв, убивал е, затуй не може да се яви на село, между хората, той се крие в Балкана. И затуй майка му казва: „Синко, върни се! " Той е свързан с разрушението и тази освободена стихия го гони по Балкана, Сега ний ще създадем нов текст на тази песен. Вземете молив и пишете: Татунчо (нов текст) Татунчо, славен млад юнак, нежно си мами продума: „От днеска, мамо, аз реших нов живот да заживея, радост в душа ти да внеса, на всички добро да правя. Сега в моята душа новото добро проникна: Син майка с любов да храни." След като завърши диктовката Учителят и аз я записах в тетрадката си, заедно с останалите братя и сестри, аз казах: „Готов съм." Учителят се обърна така мило към мене, с такава благост, че напълно бе противоположно на онова, което аз изпях за страшния хайдутин и което донесох като смразяващ ужас чрез песента си: „А сега, Пеню, изпей я сега с новия текст! " След като я изпях, макар че мелодията бе същата, но нещо в мен се обърна, завъртя ме нагоре и песента тръгна да излиза отдолу нагоре. Невероятно усещане изпитах, само чрез подмяната с новите думи. Учителят продължи: „Татунчо, рекох, е бил хайдутин. Той съжалява за всичко, което е направил. А майка му е права, като му казва: „Не ти ли, синко, омръзна да ходиш по тия тъмни Балкани" и че „хайдутин майка не храни." Татунчо сега е станал брат, почнал е да дружи с новите братя и сестри и е станал брат, затуй казва, че вече не е страшен хайдутин, както е в първия текст, ами е станал млад юнак и е почнал да прави добро.
към текста >>

" След като я изпях, макар че мелодията бе същата, но нещо в мен се обърна, завъртя ме нагоре и песента тръгна да излиза отдолу нагоре.
" Учителят ни изгледа всички и каза: „Татунчо е хайдутин, той е проливал кръв, убивал е, затуй не може да се яви на село, между хората, той се крие в Балкана. И затуй майка му казва: „Синко, върни се! " Той е свързан с разрушението и тази освободена стихия го гони по Балкана, Сега ний ще създадем нов текст на тази песен. Вземете молив и пишете: Татунчо (нов текст) Татунчо, славен млад юнак, нежно си мами продума: „От днеска, мамо, аз реших нов живот да заживея, радост в душа ти да внеса, на всички добро да правя. Сега в моята душа новото добро проникна: Син майка с любов да храни." След като завърши диктовката Учителят и аз я записах в тетрадката си, заедно с останалите братя и сестри, аз казах: „Готов съм." Учителят се обърна така мило към мене, с такава благост, че напълно бе противоположно на онова, което аз изпях за страшния хайдутин и което донесох като смразяващ ужас чрез песента си: „А сега, Пеню, изпей я сега с новия текст! " След като я изпях, макар че мелодията бе същата, но нещо в мен се обърна, завъртя ме нагоре и песента тръгна да излиза отдолу нагоре. Невероятно усещане изпитах, само чрез подмяната с новите думи. Учителят продължи: „Татунчо, рекох, е бил хайдутин. Той съжалява за всичко, което е направил. А майка му е права, като му казва: „Не ти ли, синко, омръзна да ходиш по тия тъмни Балкани" и че „хайдутин майка не храни." Татунчо сега е станал брат, почнал е да дружи с новите братя и сестри и е станал брат, затуй казва, че вече не е страшен хайдутин, както е в първия текст, ами е станал млад юнак и е почнал да прави добро. Затуй вече сега у него прониква идеята да прави добро: „Син майка с любов да храни".
към текста >>

" Записах си всичко и започнах да изпълнявам песента с новия текст - вече 45 години след този паметен ден, когато Учителят завъртя онзи невидим лост и превключи от едно място към друго цялото течение на силите, които преминаваха през тази песен.
А майка му е права, като му казва: „Не ти ли, синко, омръзна да ходиш по тия тъмни Балкани" и че „хайдутин майка не храни." Татунчо сега е станал брат, почнал е да дружи с новите братя и сестри и е станал брат, затуй казва, че вече не е страшен хайдутин, както е в първия текст, ами е станал млад юнак и е почнал да прави добро. Затуй вече сега у него прониква идеята да прави добро: „Син майка с любов да храни". Няма вече да ходи по Балкана, но ще отиде на работа, за да изхранва майка си и да прави добро на другите хора. Татунчо вече се е пробудил и е възприел новите идеи. Значи е станал бял брат! " Записах си всичко и започнах да изпълнявам песента с новия текст - вече 45 години след този паметен ден, когато Учителят завъртя онзи невидим лост и превключи от едно място към друго цялото течение на силите, които преминаваха през тази песен. Той трансформира и промени състоянието на милиони души, завързани чрез тази песен за онези минали събития по нашите земи, свързани с убийства, грабежи, отмъщения. Настъпи нова епоха - тази на братството, като най-висше състояние на човешкия дух, който определя своите отношения към Бога като служение на ближните си чрез доброто!
към текста >>

Той трансформира и промени състоянието на милиони души, завързани чрез тази песен за онези минали събития по нашите земи, свързани с убийства, грабежи, отмъщения.
Затуй вече сега у него прониква идеята да прави добро: „Син майка с любов да храни". Няма вече да ходи по Балкана, но ще отиде на работа, за да изхранва майка си и да прави добро на другите хора. Татунчо вече се е пробудил и е възприел новите идеи. Значи е станал бял брат! " Записах си всичко и започнах да изпълнявам песента с новия текст - вече 45 години след този паметен ден, когато Учителят завъртя онзи невидим лост и превключи от едно място към друго цялото течение на силите, които преминаваха през тази песен. Той трансформира и промени състоянието на милиони души, завързани чрез тази песен за онези минали събития по нашите земи, свързани с убийства, грабежи, отмъщения. Настъпи нова епоха - тази на братството, като най-висше състояние на човешкия дух, който определя своите отношения към Бога като служение на ближните си чрез доброто!
към текста >>

17. 11. „БЛАГОСЛОВЕН ДА Е, КОЙТО ЛЮБИ И ОБИЧА!

Изпях Му песента „Люти клетви" от Георги Спасов, музикант, когото познавах и от чиято песнопойка бях научил тази песен.
Отговаряше на въпроси на приятелите, а отговорите се записваха от стенографите. Боян Боев беше неотлъчно до Него и записваше всичко. Десетки години по-късно, когато прочитах онова, което той бе стенографирал, аз мислено се пренасях в Мърчаево и всичко отново оживяваше у мене, защото това бе един свещен живот, през който бе преминала моята душа при контакта с Мировия Учител. Така, отново Учителят се обърна към мене: „Пеню, рекох, я изпей една от твоите народни песни! " И аз викнах и запях. Изпях Му песента „Люти клетви" от Георги Спасов, музикант, когото познавах и от чиято песнопойка бях научил тази песен. Люти клетви (стар текст) Проклет да е, триклет, мамо, който либе люби, мамо, люби, па не вземе! Мойто либе, мила мамо, друга си залюби, друга си залюби, мамо, друга ще да вземе. Проклет да е, триклет да е, девет годин болен да лежи, да лежи, ама да не умира, да тегли, та да знае, кога се либе лъже, мамо, лъже и друга се вземе. Като свърших песента, всички се бяха умълчали. Една сестра проговори: „А бре, Пеню, откъде ги взимаш тези песни и от кой джоб ги вадиш, че тук всички ни шашардиса с тях!
към текста >>

Като свърших песента, всички се бяха умълчали.
" И аз викнах и запях. Изпях Му песента „Люти клетви" от Георги Спасов, музикант, когото познавах и от чиято песнопойка бях научил тази песен. Люти клетви (стар текст) Проклет да е, триклет, мамо, който либе люби, мамо, люби, па не вземе! Мойто либе, мила мамо, друга си залюби, друга си залюби, мамо, друга ще да вземе. Проклет да е, триклет да е, девет годин болен да лежи, да лежи, ама да не умира, да тегли, та да знае, кога се либе лъже, мамо, лъже и друга се вземе. Като свърших песента, всички се бяха умълчали. Една сестра проговори: „А бре, Пеню, откъде ги взимаш тези песни и от кой джоб ги вадиш, че тук всички ни шашардиса с тях! " Аз се усмихвам. Поглеждам Учителя. И Той заговорва: „Атмосферата в България е много тежка. Най-много убийства стават на Балканския полуостров.
към текста >>

Вече имат друг поглед на нещата и на проблема с българската народна песен.
Надали има друг народ, който да е толкова силен в разрушението. Външната среда в България е много, чрезмерно груба. При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменява средата на Школата. Затова всеки от вас може да извади от джоба си много такива песни." Учителят спира за момент. Всички вече ме поглеждат по друг начин, малко по-доброжелателно. Вече имат друг поглед на нещата и на проблема с българската народна песен. Разбират, че нещата са много по-трудни за разбиране и проумяване от всички. „Тази песен, за клетвите, тя съвсем не е вярна по съдържание. У нея нищо няма истинно. Не може един човек, който дълго време е любил някого, изведнъж след това така да го намрази, че да желае смъртта му. Не само смъртта му, ама да го прекара през голямото тегло, та да тегли и да се мъчи девет години.
към текста >>

„Тази песен, за клетвите, тя съвсем не е вярна по съдържание.
При усилията, които правите, тази среда прониква вътре и изменява средата на Школата. Затова всеки от вас може да извади от джоба си много такива песни." Учителят спира за момент. Всички вече ме поглеждат по друг начин, малко по-доброжелателно. Вече имат друг поглед на нещата и на проблема с българската народна песен. Разбират, че нещата са много по-трудни за разбиране и проумяване от всички. „Тази песен, за клетвите, тя съвсем не е вярна по съдържание. У нея нищо няма истинно. Не може един човек, който дълго време е любил някого, изведнъж след това така да го намрази, че да желае смъртта му. Не само смъртта му, ама да го прекара през голямото тегло, та да тегли и да се мъчи девет години. Любовта това нещо не прави. Човек не може да измени Любовта, която е протекла през него, понеже Любовта не се променя.
към текста >>

Тази песен е забатачена в един биволски гьол, както биволите лежат лятно време в гьола и се търкалят в калта.
Да, това е така, но то се отнася за света на човешките чувства, за човешкото сърце, а това е съвсем друг свят от проявлението на човека на Земята. Затова се казва: чисти мисли, чисти чувства, чисти действия - това е чистотата, която е идеалът на човека. А Абсолютната чистота се отнася за човешката душа. Душата пребивава в свят на Абсолютна чистота, което представлява Виделината на духовния свят. Затова не може един човек да обича една душа в духовния свят и после да я мрази. Тази песен е забатачена в един биволски гьол, както биволите лежат лятно време в гьола и се търкалят в калта. За да се измъкне тази песен от този гьол, е необходимо 3 чифта биволи да се впрегнат във впряг и да се извади. И понеже мелодията на тази песен е хубава, то заслужава да се впрегнат 3 биволски чифта волове и да я извадим. Понеже тази песен по съдържание не е вярна, то аз ще ви продиктувам нов текст и така ще я извадим от гьола. Ще дадем нова редакция на думите. Заглавието на тази песен не е вече „Проклет да е", а ще бъде: „Благословен да е!
към текста >>

За да се измъкне тази песен от този гьол, е необходимо 3 чифта биволи да се впрегнат във впряг и да се извади.
Затова се казва: чисти мисли, чисти чувства, чисти действия - това е чистотата, която е идеалът на човека. А Абсолютната чистота се отнася за човешката душа. Душата пребивава в свят на Абсолютна чистота, което представлява Виделината на духовния свят. Затова не може един човек да обича една душа в духовния свят и после да я мрази. Тази песен е забатачена в един биволски гьол, както биволите лежат лятно време в гьола и се търкалят в калта. За да се измъкне тази песен от този гьол, е необходимо 3 чифта биволи да се впрегнат във впряг и да се извади. И понеже мелодията на тази песен е хубава, то заслужава да се впрегнат 3 биволски чифта волове и да я извадим. Понеже тази песен по съдържание не е вярна, то аз ще ви продиктувам нов текст и така ще я извадим от гьола. Ще дадем нова редакция на думите. Заглавието на тази песен не е вече „Проклет да е", а ще бъде: „Благословен да е! " Благословен да е!
към текста >>

И понеже мелодията на тази песен е хубава, то заслужава да се впрегнат 3 биволски чифта волове и да я извадим.
А Абсолютната чистота се отнася за човешката душа. Душата пребивава в свят на Абсолютна чистота, което представлява Виделината на духовния свят. Затова не може един човек да обича една душа в духовния свят и после да я мрази. Тази песен е забатачена в един биволски гьол, както биволите лежат лятно време в гьола и се търкалят в калта. За да се измъкне тази песен от този гьол, е необходимо 3 чифта биволи да се впрегнат във впряг и да се извади. И понеже мелодията на тази песен е хубава, то заслужава да се впрегнат 3 биволски чифта волове и да я извадим. Понеже тази песен по съдържание не е вярна, то аз ще ви продиктувам нов текст и така ще я извадим от гьола. Ще дадем нова редакция на думите. Заглавието на тази песен не е вече „Проклет да е", а ще бъде: „Благословен да е! " Благословен да е! Тъй се мъчех, мила мамо, и таз песен пеех, докат дойде светъл ангел и вест ми донесе: Че любовта, мила мамо, нивга се не мени, нивга се не мени, мамо, никога не чезне.
към текста >>

Понеже тази песен по съдържание не е вярна, то аз ще ви продиктувам нов текст и така ще я извадим от гьола.
Душата пребивава в свят на Абсолютна чистота, което представлява Виделината на духовния свят. Затова не може един човек да обича една душа в духовния свят и после да я мрази. Тази песен е забатачена в един биволски гьол, както биволите лежат лятно време в гьола и се търкалят в калта. За да се измъкне тази песен от този гьол, е необходимо 3 чифта биволи да се впрегнат във впряг и да се извади. И понеже мелодията на тази песен е хубава, то заслужава да се впрегнат 3 биволски чифта волове и да я извадим. Понеже тази песен по съдържание не е вярна, то аз ще ви продиктувам нов текст и така ще я извадим от гьола. Ще дадем нова редакция на думите. Заглавието на тази песен не е вече „Проклет да е", а ще бъде: „Благословен да е! " Благословен да е! Тъй се мъчех, мила мамо, и таз песен пеех, докат дойде светъл ангел и вест ми донесе: Че любовта, мила мамо, нивга се не мени, нивга се не мени, мамо, никога не чезне. Че вси моми, мила мамо, са все светли души, светли души, мила мамо, кои либе ми люби.
към текста >>

Заглавието на тази песен не е вече „Проклет да е", а ще бъде: „Благословен да е!
Тази песен е забатачена в един биволски гьол, както биволите лежат лятно време в гьола и се търкалят в калта. За да се измъкне тази песен от този гьол, е необходимо 3 чифта биволи да се впрегнат във впряг и да се извади. И понеже мелодията на тази песен е хубава, то заслужава да се впрегнат 3 биволски чифта волове и да я извадим. Понеже тази песен по съдържание не е вярна, то аз ще ви продиктувам нов текст и така ще я извадим от гьола. Ще дадем нова редакция на думите. Заглавието на тази песен не е вече „Проклет да е", а ще бъде: „Благословен да е! " Благословен да е! Тъй се мъчех, мила мамо, и таз песен пеех, докат дойде светъл ангел и вест ми донесе: Че любовта, мила мамо, нивга се не мени, нивга се не мени, мамо, никога не чезне. Че вси моми, мила мамо, са все светли души, светли души, мила мамо, кои либе ми люби. „Благословен, рече, мамо, който добре люби кой добре люби, мамо и добре обича." Мойто либе, мила мамо, много добре люби. В мойто либе, мила мамо, Бог всички люби.
към текста >>

Тъй се мъчех, мила мамо, и таз песен пеех, докат дойде светъл ангел и вест ми донесе: Че любовта, мила мамо, нивга се не мени, нивга се не мени, мамо, никога не чезне.
И понеже мелодията на тази песен е хубава, то заслужава да се впрегнат 3 биволски чифта волове и да я извадим. Понеже тази песен по съдържание не е вярна, то аз ще ви продиктувам нов текст и така ще я извадим от гьола. Ще дадем нова редакция на думите. Заглавието на тази песен не е вече „Проклет да е", а ще бъде: „Благословен да е! " Благословен да е! Тъй се мъчех, мила мамо, и таз песен пеех, докат дойде светъл ангел и вест ми донесе: Че любовта, мила мамо, нивга се не мени, нивга се не мени, мамо, никога не чезне. Че вси моми, мила мамо, са все светли души, светли души, мила мамо, кои либе ми люби. „Благословен, рече, мамо, който добре люби кой добре люби, мамо и добре обича." Мойто либе, мила мамо, много добре люби. В мойто либе, мила мамо, Бог всички люби. Записахме песента. Учителят ме накара да я изпея с новия текст.
към текста >>

Записахме песента.
" Благословен да е! Тъй се мъчех, мила мамо, и таз песен пеех, докат дойде светъл ангел и вест ми донесе: Че любовта, мила мамо, нивга се не мени, нивга се не мени, мамо, никога не чезне. Че вси моми, мила мамо, са все светли души, светли души, мила мамо, кои либе ми люби. „Благословен, рече, мамо, който добре люби кой добре люби, мамо и добре обича." Мойто либе, мила мамо, много добре люби. В мойто либе, мила мамо, Бог всички люби. Записахме песента. Учителят ме накара да я изпея с новия текст. Аз усетих, че тази песен се пееше вече по друг начин, имаше едно възходящо начало и възходящ край, който се оказа финал на следващата епоха - тази на Шестата раса. Учителят я бе измъкнал сам и бе я насочил в друга посока и във възходящо направление, към непознатите за нас, човеците, висоти на Духа! След като изчака да се убедим лично в ефекта на новия текст на песента, Учителят продължи: „Благословен да е този, който люби и обича. На Земята няма по-голямо благословение от това.
към текста >>

Аз усетих, че тази песен се пееше вече по друг начин, имаше едно възходящо начало и възходящ край, който се оказа финал на следващата епоха - тази на Шестата раса.
Че вси моми, мила мамо, са все светли души, светли души, мила мамо, кои либе ми люби. „Благословен, рече, мамо, който добре люби кой добре люби, мамо и добре обича." Мойто либе, мила мамо, много добре люби. В мойто либе, мила мамо, Бог всички люби. Записахме песента. Учителят ме накара да я изпея с новия текст. Аз усетих, че тази песен се пееше вече по друг начин, имаше едно възходящо начало и възходящ край, който се оказа финал на следващата епоха - тази на Шестата раса. Учителят я бе измъкнал сам и бе я насочил в друга посока и във възходящо направление, към непознатите за нас, човеците, висоти на Духа! След като изчака да се убедим лично в ефекта на новия текст на песента, Учителят продължи: „Благословен да е този, който люби и обича. На Земята няма по-голямо благословение от това. В българския език, в думата „Любов" липсва онази линия, която уравновесява силите. Българите за любовта си нямат линия на уравновесяване, равнодействуваща сила нямат, вследствие на това цялата страна е размирна - не че не искат да бъдат постоянни, но техните чувства се видоизменят.
към текста >>

След като изчака да се убедим лично в ефекта на новия текст на песента, Учителят продължи: „Благословен да е този, който люби и обича.
В мойто либе, мила мамо, Бог всички люби. Записахме песента. Учителят ме накара да я изпея с новия текст. Аз усетих, че тази песен се пееше вече по друг начин, имаше едно възходящо начало и възходящ край, който се оказа финал на следващата епоха - тази на Шестата раса. Учителят я бе измъкнал сам и бе я насочил в друга посока и във възходящо направление, към непознатите за нас, човеците, висоти на Духа! След като изчака да се убедим лично в ефекта на новия текст на песента, Учителят продължи: „Благословен да е този, който люби и обича. На Земята няма по-голямо благословение от това. В българския език, в думата „Любов" липсва онази линия, която уравновесява силите. Българите за любовта си нямат линия на уравновесяване, равнодействуваща сила нямат, вследствие на това цялата страна е размирна - не че не искат да бъдат постоянни, но техните чувства се видоизменят. Българинът не е намерил още равнодействуваща сила. Коя е тази равнодействуваща сила?
към текста >>

Много просто: виж само тези два реда от новите думи на песента: „В мойто либе, мила мамо, Бог всички люби!
Благословен да е, който люби и обича! " Чак когато човек стигне до такова разбиране на нещата, животът ще се прояви в своята небесна чистота на Земята. А сега какво е: смъртна омраза, че някой ти откраднал я момата, я момъка. Сегашната епоха не е за тази Велика Божествена Любов. А как се изразява тази Божествена Любов ли? Много просто: виж само тези два реда от новите думи на песента: „В мойто либе, мила мамо, Бог всички люби! " Да, това е вашият висок идеал: Благословен е този, който люби и обича! " Изминаха много години от онзи ден, в който благословението на Великия Учител се изсипа върху нас, присъствували при даването на текста на тази песен. Понякога я пеех на приятелите и със стария, и с новия текст. Те ме слушаха в знак на уважение към Учителя, че е дал този нов текст. И само толкова.
към текста >>

" Изминаха много години от онзи ден, в който благословението на Великия Учител се изсипа върху нас, присъствували при даването на текста на тази песен.
А сега какво е: смъртна омраза, че някой ти откраднал я момата, я момъка. Сегашната епоха не е за тази Велика Божествена Любов. А как се изразява тази Божествена Любов ли? Много просто: виж само тези два реда от новите думи на песента: „В мойто либе, мила мамо, Бог всички люби! " Да, това е вашият висок идеал: Благословен е този, който люби и обича! " Изминаха много години от онзи ден, в който благословението на Великия Учител се изсипа върху нас, присъствували при даването на текста на тази песен. Понякога я пеех на приятелите и със стария, и с новия текст. Те ме слушаха в знак на уважение към Учителя, че е дал този нов текст. И само толкова. Понякога се питах: защо е така? Според някои нещата съм ги пресилил и малко повече пресолил.
към текста >>

В тази песен, с предишния текст, с онези люти клетви, песента бе много силна, понеже мелодията е поставена в по-висока октава и действува разрушително.
Те ме слушаха в знак на уважение към Учителя, че е дал този нов текст. И само толкова. Понякога се питах: защо е така? Според някои нещата съм ги пресилил и малко повече пресолил. А нещата опираха до това, че те нямаха моите непосредствени преживявания. В тази песен, с предишния текст, с онези люти клетви, песента бе много силна, понеже мелодията е поставена в по-висока октава и действува разрушително. Разлюбената мома му желае да се мъчи 9 години, докато хората му желаят да умре и да се освободи от мъченията. Аз непосредствено наблюдавах един случай с един мой братовчед - тъжна и мъчителна картина. Шест години лежа болен на гърба си и не можеше нищо да прави с ръцете си, че трябваше жена му денонощно да седи при него и над главата му. „Тури ме наляво, тури ме надясно, обърни ме насам, обърши ми устата! Дай ми да пия, дай ми да ям!
към текста >>

И затова ценя и двата текста на песента.
Ти искаш ли това, защото аз не го искам! " Тогава решиха да го сложат в старчески дом в гр. Берковица, обаче дадоха друг съвет: да отиде в старческия дом на Горнобански път. Отидоха и провериха условията там, а той имаше голяма пенсия, тогава около 320 лева, които се равняваха на две докторски заплати, понеже беше живял във Франция, в Лион, Беше по професия шивач, но беше участвувал в комунистическото съпротивително движение, беше основал комунистическо ядро и това му се призна тук като актив, от властта. Аз бях видял как се лежи на легло 9 години и се мъчи човекът. И затова ценя и двата текста на песента. Заради актива си като комунист получи голяма пенсия, а заради голямата пенсия се съгласиха да го вземат в този старчески дом, като му бе осигурена хубава стая. Управителят на дома им каза: „Не го карайте в Берковица, а го докарайте тук и може винаги да идвате, да го виждате и наглеждате." Речено-сторено. И те го закараха, ама той започна да плаче ден и нощ, че никой няма да го гледа така, както жена му и дъщеря му. Плака, плака две нощи и получи удар и си помина, та го погребахме ние, които бяхме останали живи. Та, жена му се пожертвува за него, а ние, останалите, също видяхме какво е теглило и мъчение.
към текста >>

Учителят не случайно каза за песента: „Тя не е вярна по съдържание и трябва да се измени!
Та, жена му се пожертвува за него, а ние, останалите, също видяхме какво е теглило и мъчение. Какво той плащаше, ние това не знаем, това знае неговата съдба и карма. Но видяхме какво означават клетвите, ако се сбъднат и някой да лежи 9 години да се мъчи и тегли. Та, клетвата е страшна работа, дано не ти я пращат и дано не те достига и стига. Иначе - горко ти. Учителят не случайно каза за песента: „Тя не е вярна по съдържание и трябва да се измени! " И тя бе променена лично от Него. Аз бях свидетел и видях и едното положение на тази песен, и видях и другото, възходящо движение на песента като Дух и Сила. Благословен да е този, който люби и който обича! Само човешкият дух може да люби! Само човешката душа може да обича!
към текста >>

Аз бях свидетел и видях и едното положение на тази песен, и видях и другото, възходящо движение на песента като Дух и Сила.
Но видяхме какво означават клетвите, ако се сбъднат и някой да лежи 9 години да се мъчи и тегли. Та, клетвата е страшна работа, дано не ти я пращат и дано не те достига и стига. Иначе - горко ти. Учителят не случайно каза за песента: „Тя не е вярна по съдържание и трябва да се измени! " И тя бе променена лично от Него. Аз бях свидетел и видях и едното положение на тази песен, и видях и другото, възходящо движение на песента като Дух и Сила. Благословен да е този, който люби и който обича! Само човешкият дух може да люби! Само човешката душа може да обича! Само Бог всичко люби и обича! В мойто либе, мила мамо, Бог всичко люби и обича!
към текста >>

18. 12. ПРОЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА И ЛЮБОВТА ЧРЕЗ СЛОВО, МУЗИКА И ЖИВОТ

Изпях им песента: „Мамо, речи тату" от Васил Стойнов.
" Аз не чакам втори път да ме подканят - викна и запявам. Всички са насядали на трапезата и слушат. Слуша и Великият Учител, а брат Пеню пее ли, пее. Няма по-хубаво място да пееш народни песни от двор и то на трапеза. Създава се настроение, има и подходяща обстановка, има ги слушателите, има всичко, само да можеш да пееш. Изпях им песента: „Мамо, речи тату" от Васил Стойнов. Тази песен е от сборника на Васил Стойнов, които обходи навремето цяла България от Тимок до Черно море и записа близо 12 000 песни и така нарече сборника си: „От река Тимок до Черно море". Положи голям труд и излезна голямо нещо: всяка песен бе отбелязана от кое село е, коя жена я изпълнява, кой певец я пее. Аз, като ги видях, че са излезнали от печат, не ги купих, макар че не бяха скъпи, но после научих някоя и друга песен от този сборник. Ето, дойде и времето да се зачете трудът на този автор и аз пеех песен, написана от него, на Мировия Учител. Какво по-голямо уважение към този автор!
към текста >>

Тази песен е от сборника на Васил Стойнов, които обходи навремето цяла България от Тимок до Черно море и записа близо 12 000 песни и така нарече сборника си: „От река Тимок до Черно море".
Всички са насядали на трапезата и слушат. Слуша и Великият Учител, а брат Пеню пее ли, пее. Няма по-хубаво място да пееш народни песни от двор и то на трапеза. Създава се настроение, има и подходяща обстановка, има ги слушателите, има всичко, само да можеш да пееш. Изпях им песента: „Мамо, речи тату" от Васил Стойнов. Тази песен е от сборника на Васил Стойнов, които обходи навремето цяла България от Тимок до Черно море и записа близо 12 000 песни и така нарече сборника си: „От река Тимок до Черно море". Положи голям труд и излезна голямо нещо: всяка песен бе отбелязана от кое село е, коя жена я изпълнява, кой певец я пее. Аз, като ги видях, че са излезнали от печат, не ги купих, макар че не бяха скъпи, но после научих някоя и друга песен от този сборник. Ето, дойде и времето да се зачете трудът на този автор и аз пеех песен, написана от него, на Мировия Учител. Какво по-голямо уважение към този автор! Той едва ли някога би подозирал, че неговият труд ще се оценява по този начин.
към текста >>

Положи голям труд и излезна голямо нещо: всяка песен бе отбелязана от кое село е, коя жена я изпълнява, кой певец я пее.
Слуша и Великият Учител, а брат Пеню пее ли, пее. Няма по-хубаво място да пееш народни песни от двор и то на трапеза. Създава се настроение, има и подходяща обстановка, има ги слушателите, има всичко, само да можеш да пееш. Изпях им песента: „Мамо, речи тату" от Васил Стойнов. Тази песен е от сборника на Васил Стойнов, които обходи навремето цяла България от Тимок до Черно море и записа близо 12 000 песни и така нарече сборника си: „От река Тимок до Черно море". Положи голям труд и излезна голямо нещо: всяка песен бе отбелязана от кое село е, коя жена я изпълнява, кой певец я пее. Аз, като ги видях, че са излезнали от печат, не ги купих, макар че не бяха скъпи, но после научих някоя и друга песен от този сборник. Ето, дойде и времето да се зачете трудът на този автор и аз пеех песен, написана от него, на Мировия Учител. Какво по-голямо уважение към този автор! Той едва ли някога би подозирал, че неговият труд ще се оценява по този начин. След като изпях песента, седнах и наострих уши и целият се превърнах в слух - чаках да чуя какво ще да каже Учителят за тази песен.
към текста >>

Аз, като ги видях, че са излезнали от печат, не ги купих, макар че не бяха скъпи, но после научих някоя и друга песен от този сборник.
Няма по-хубаво място да пееш народни песни от двор и то на трапеза. Създава се настроение, има и подходяща обстановка, има ги слушателите, има всичко, само да можеш да пееш. Изпях им песента: „Мамо, речи тату" от Васил Стойнов. Тази песен е от сборника на Васил Стойнов, които обходи навремето цяла България от Тимок до Черно море и записа близо 12 000 песни и така нарече сборника си: „От река Тимок до Черно море". Положи голям труд и излезна голямо нещо: всяка песен бе отбелязана от кое село е, коя жена я изпълнява, кой певец я пее. Аз, като ги видях, че са излезнали от печат, не ги купих, макар че не бяха скъпи, но после научих някоя и друга песен от този сборник. Ето, дойде и времето да се зачете трудът на този автор и аз пеех песен, написана от него, на Мировия Учител. Какво по-голямо уважение към този автор! Той едва ли някога би подозирал, че неговият труд ще се оценява по този начин. След като изпях песента, седнах и наострих уши и целият се превърнах в слух - чаках да чуя какво ще да каже Учителят за тази песен. Обърнахме погледи към Него.
към текста >>

Ето, дойде и времето да се зачете трудът на този автор и аз пеех песен, написана от него, на Мировия Учител.
Създава се настроение, има и подходяща обстановка, има ги слушателите, има всичко, само да можеш да пееш. Изпях им песента: „Мамо, речи тату" от Васил Стойнов. Тази песен е от сборника на Васил Стойнов, които обходи навремето цяла България от Тимок до Черно море и записа близо 12 000 песни и така нарече сборника си: „От река Тимок до Черно море". Положи голям труд и излезна голямо нещо: всяка песен бе отбелязана от кое село е, коя жена я изпълнява, кой певец я пее. Аз, като ги видях, че са излезнали от печат, не ги купих, макар че не бяха скъпи, но после научих някоя и друга песен от този сборник. Ето, дойде и времето да се зачете трудът на този автор и аз пеех песен, написана от него, на Мировия Учител. Какво по-голямо уважение към този автор! Той едва ли някога би подозирал, че неговият труд ще се оценява по този начин. След като изпях песента, седнах и наострих уши и целият се превърнах в слух - чаках да чуя какво ще да каже Учителят за тази песен. Обърнахме погледи към Него. "Тази песен няма да я изменяме, тя е вярна.
към текста >>

След като изпях песента, седнах и наострих уши и целият се превърнах в слух - чаках да чуя какво ще да каже Учителят за тази песен.
Положи голям труд и излезна голямо нещо: всяка песен бе отбелязана от кое село е, коя жена я изпълнява, кой певец я пее. Аз, като ги видях, че са излезнали от печат, не ги купих, макар че не бяха скъпи, но после научих някоя и друга песен от този сборник. Ето, дойде и времето да се зачете трудът на този автор и аз пеех песен, написана от него, на Мировия Учител. Какво по-голямо уважение към този автор! Той едва ли някога би подозирал, че неговият труд ще се оценява по този начин. След като изпях песента, седнах и наострих уши и целият се превърнах в слух - чаках да чуя какво ще да каже Учителят за тази песен. Обърнахме погледи към Него. "Тази песен няма да я изменяме, тя е вярна. Тази народна песен е много добре - тя е с положителни думи и с хубава мелодия. И по съдържание е вярна: когато няма в сърцето си и в себе си Любовта, то той всякога е тъжен, а когато е в него Любовта, е весел, разположен и услужлив на хората. Веселието е здраве." Мамо, речи тату Мамо, речи тату и помоли му се да ми вземе, мамо, Младенка девойче.
към текста >>

"Тази песен няма да я изменяме, тя е вярна.
Ето, дойде и времето да се зачете трудът на този автор и аз пеех песен, написана от него, на Мировия Учител. Какво по-голямо уважение към този автор! Той едва ли някога би подозирал, че неговият труд ще се оценява по този начин. След като изпях песента, седнах и наострих уши и целият се превърнах в слух - чаках да чуя какво ще да каже Учителят за тази песен. Обърнахме погледи към Него. "Тази песен няма да я изменяме, тя е вярна. Тази народна песен е много добре - тя е с положителни думи и с хубава мелодия. И по съдържание е вярна: когато няма в сърцето си и в себе си Любовта, то той всякога е тъжен, а когато е в него Любовта, е весел, разположен и услужлив на хората. Веселието е здраве." Мамо, речи тату Мамо, речи тату и помоли му се да ми вземе, мамо, Младенка девойче. Че кат не я видя, цял ден болен ходя, а кога я видя, цял ден весел ходя. Мамо, речи тату и помоли му се да ми вземе, мамо, Младенка девойче.
към текста >>

Тази народна песен е много добре - тя е с положителни думи и с хубава мелодия.
Какво по-голямо уважение към този автор! Той едва ли някога би подозирал, че неговият труд ще се оценява по този начин. След като изпях песента, седнах и наострих уши и целият се превърнах в слух - чаках да чуя какво ще да каже Учителят за тази песен. Обърнахме погледи към Него. "Тази песен няма да я изменяме, тя е вярна. Тази народна песен е много добре - тя е с положителни думи и с хубава мелодия. И по съдържание е вярна: когато няма в сърцето си и в себе си Любовта, то той всякога е тъжен, а когато е в него Любовта, е весел, разположен и услужлив на хората. Веселието е здраве." Мамо, речи тату Мамо, речи тату и помоли му се да ми вземе, мамо, Младенка девойче. Че кат не я видя, цял ден болен ходя, а кога я видя, цял ден весел ходя. Мамо, речи тату и помоли му се да ми вземе, мамо, Младенка девойче. Да ми вземе, мамо, Младенка комшийче.
към текста >>

„Тази песен и по съдържание, и по музика е хубава.
И по съдържание е вярна: когато няма в сърцето си и в себе си Любовта, то той всякога е тъжен, а когато е в него Любовта, е весел, разположен и услужлив на хората. Веселието е здраве." Мамо, речи тату Мамо, речи тату и помоли му се да ми вземе, мамо, Младенка девойче. Че кат не я видя, цял ден болен ходя, а кога я видя, цял ден весел ходя. Мамо, речи тату и помоли му се да ми вземе, мамо, Младенка девойче. Да ми вземе, мамо, Младенка комшийче. „Тази песен и по съдържание, и по музика е хубава. Който види Любовта, цял ден весел ходи, който не я види, цял ден болен ходи. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Целият свят е резултат на Любовта. Целият Космос, в неговата целокупност, целият физически свят е проявена материализирана Любов. Това е великото тяло на Бога.
към текста >>

" Ние седяхме като изумени от знанието, което Учителят ни даваше, за да ни обясни как да възприемаме една песен, чийто текст бе верен и мелодията - хубава.
Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия Всемир. Навсякъде виждаме Божието проявление. Любовта е път към познаване на Бога. Съвършената Любов е Любов към всички. Бъдещото верую на Човечеството ще бъде: „Любов за всички! " Ние седяхме като изумени от знанието, което Учителят ни даваше, за да ни обясни как да възприемаме една песен, чийто текст бе верен и мелодията - хубава. Могат ли да се забравят тези мигове на Божествено откровение? Бяхме потопени във Вечността на Духа. В нас проникваха думите на Великия Учител: „Бог е Любов! Бог е Светлина! Само Божията Любов носи изобилния и пълен живот!
към текста >>

" След това Учителят ме накара още веднъж да изпея песента.
Могат ли да се забравят тези мигове на Божествено откровение? Бяхме потопени във Вечността на Духа. В нас проникваха думите на Великия Учител: „Бог е Любов! Бог е Светлина! Само Божията Любов носи изобилния и пълен живот! " След това Учителят ме накара още веднъж да изпея песента. Аз я изпях, но тя звучеше в мене по друг, необикновен начин, вследствие на чутото досега и преживяното от нас в селенията небесни на Духа. Учителят каза, че един ден в България, в бъдеще, ще се роди един гениален музикант, който ще преработи българската народна музика, българските народни песни в положителен смисъл, с положителни думи, да няма клетви, клевети, хули, завист, омраза и убийства. Песента наистина да е положителна, творчески да повдига, съживява, да има в нея светли картини, да сваля хармония и сила, за да носи живот на Земята. Да носи изобилния и пълен Живот. Учителят ме изпрати в София да търся сбирка с народно съдържание и каза: „Ние ще й турим хубава музика!
към текста >>

Учителят каза, че един ден в България, в бъдеще, ще се роди един гениален музикант, който ще преработи българската народна музика, българските народни песни в положителен смисъл, с положителни думи, да няма клетви, клевети, хули, завист, омраза и убийства.
В нас проникваха думите на Великия Учител: „Бог е Любов! Бог е Светлина! Само Божията Любов носи изобилния и пълен живот! " След това Учителят ме накара още веднъж да изпея песента. Аз я изпях, но тя звучеше в мене по друг, необикновен начин, вследствие на чутото досега и преживяното от нас в селенията небесни на Духа. Учителят каза, че един ден в България, в бъдеще, ще се роди един гениален музикант, който ще преработи българската народна музика, българските народни песни в положителен смисъл, с положителни думи, да няма клетви, клевети, хули, завист, омраза и убийства. Песента наистина да е положителна, творчески да повдига, съживява, да има в нея светли картини, да сваля хармония и сила, за да носи живот на Земята. Да носи изобилния и пълен Живот. Учителят ме изпрати в София да търся сбирка с народно съдържание и каза: „Ние ще й турим хубава музика! " Аз кимнах с глава, че съм разбрал. „Също, ще набавим песни с хубава мелодия, но с недобри текстове.
към текста >>

Песента наистина да е положителна, творчески да повдига, съживява, да има в нея светли картини, да сваля хармония и сила, за да носи живот на Земята.
Бог е Светлина! Само Божията Любов носи изобилния и пълен живот! " След това Учителят ме накара още веднъж да изпея песента. Аз я изпях, но тя звучеше в мене по друг, необикновен начин, вследствие на чутото досега и преживяното от нас в селенията небесни на Духа. Учителят каза, че един ден в България, в бъдеще, ще се роди един гениален музикант, който ще преработи българската народна музика, българските народни песни в положителен смисъл, с положителни думи, да няма клетви, клевети, хули, завист, омраза и убийства. Песента наистина да е положителна, творчески да повдига, съживява, да има в нея светли картини, да сваля хармония и сила, за да носи живот на Земята. Да носи изобилния и пълен Живот. Учителят ме изпрати в София да търся сбирка с народно съдържание и каза: „Ние ще й турим хубава музика! " Аз кимнах с глава, че съм разбрал. „Също, ще набавим песни с хубава мелодия, но с недобри текстове. Ще им турим нови текстове!
към текста >>

Прочетох пред Учителя различни текстове, но в целия сборник не можахме да открием песен с положителни и красиви картини и не избрахме нито едно стихотворение.
„Също, ще набавим песни с хубава мелодия, но с недобри текстове. Ще им турим нови текстове! " Търсих в София, но не намерих подходящ сборник от народни песни, за да го поднеса на Учителя и от него Той да даде подходяща музика. Столицата беше бомбардирана и евакуирана и не можах да намеря онова, което търсех. Накрая намерих един сборник от народни песни от братя Миладинови и го занесох на Учителя. Прочетох пред Учителя различни текстове, но в целия сборник не можахме да открием песен с положителни и красиви картини и не избрахме нито едно стихотворение. Съжалявах стократно, защото изпуснахме момента да видя онзи творчески акт при създаването на една песен, при подходящ и одобрен от Учителя текст. Исках да видя как ще свърже думите с мелодията, която щеше да даде. Нали думите идваха от горе и песента трябваше да бъде свалена от горе. Жалко, ние не бяхме готови още за идването на Мировия Учител и за проявлението на Духа чрез Слово, музика и живот!
към текста >>

Съжалявах стократно, защото изпуснахме момента да видя онзи творчески акт при създаването на една песен, при подходящ и одобрен от Учителя текст.
Ще им турим нови текстове! " Търсих в София, но не намерих подходящ сборник от народни песни, за да го поднеса на Учителя и от него Той да даде подходяща музика. Столицата беше бомбардирана и евакуирана и не можах да намеря онова, което търсех. Накрая намерих един сборник от народни песни от братя Миладинови и го занесох на Учителя. Прочетох пред Учителя различни текстове, но в целия сборник не можахме да открием песен с положителни и красиви картини и не избрахме нито едно стихотворение. Съжалявах стократно, защото изпуснахме момента да видя онзи творчески акт при създаването на една песен, при подходящ и одобрен от Учителя текст. Исках да видя как ще свърже думите с мелодията, която щеше да даде. Нали думите идваха от горе и песента трябваше да бъде свалена от горе. Жалко, ние не бяхме готови още за идването на Мировия Учител и за проявлението на Духа чрез Слово, музика и живот!
към текста >>

Нали думите идваха от горе и песента трябваше да бъде свалена от горе.
Столицата беше бомбардирана и евакуирана и не можах да намеря онова, което търсех. Накрая намерих един сборник от народни песни от братя Миладинови и го занесох на Учителя. Прочетох пред Учителя различни текстове, но в целия сборник не можахме да открием песен с положителни и красиви картини и не избрахме нито едно стихотворение. Съжалявах стократно, защото изпуснахме момента да видя онзи творчески акт при създаването на една песен, при подходящ и одобрен от Учителя текст. Исках да видя как ще свърже думите с мелодията, която щеше да даде. Нали думите идваха от горе и песента трябваше да бъде свалена от горе. Жалко, ние не бяхме готови още за идването на Мировия Учител и за проявлението на Духа чрез Слово, музика и живот!
към текста >>

19. СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ МУЗИКА, ДВИЖЕНИЕ И ГОВОРЪ отъ УЧИТЕЛЯ

излизане от затворения музикален кръг

За отварянето на затворения музикален кръг на българската народна песен говори и Мария Тодорова в „Изгревът" том I, стр.
Пеньо Ганев казва, че излизането от затворения музикален кръг започва от част № 7 на „Слънчеви лъчи": „Ти си ме, мамо, красив човек родила". Вж. № 9, стр. 133 в оригинала (120 тук) от настоящия том. Това е според думите на Учителя. 2. Бележка на Петър Ганев: Чрез 6-те повторения на част № 6: „Пътят нов е готов, от кръга тесен излезни...", с числото на Любовта - 6, се превъзмогва затвореният кръг. 3. За отварянето на затворения музикален кръг на българската народна песен говори и Мария Тодорова в „Изгревът" том I, стр. 208. 4. Как Учителят е дал „Слънчеви лъчи" може да се проследи в спомените на онези изгревяни, които са присъствували по различно време и са вземали участие при последователните етапи при разучаването на „Слънчеви лъчи". Виж „Изгревът" том I, стр. 206 - 220 - спомена на Мария Тодорова, стр. 206 - 220 -спомена на Борис Николов. 5.
към текста >>

20. СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ стр.3

За отварянето на затворения музикален кръг на българската народна песен говори и Мария Тодорова в „Изгревът" том I, стр.
Пеньо Ганев казва, че излизането от затворения музикален кръг започва от част № 7 на „Слънчеви лъчи": „Ти си ме, мамо, красив човек родила". Вж. № 9, стр. 133 в оригинала (120 тук) от настоящия том. Това е според думите на Учителя. 2. Бележка на Петър Ганев: Чрез 6-те повторения на част № 6: „Пътят нов е готов, от кръга тесен излезни...", с числото на Любовта - 6, се превъзмогва затвореният кръг. 3. За отварянето на затворения музикален кръг на българската народна песен говори и Мария Тодорова в „Изгревът" том I, стр. 208. 4. Как Учителят е дал „Слънчеви лъчи" може да се проследи в спомените на онези изгревяни, които са присъствували по различно време и са вземали участие при последователните етапи при разучаването на „Слънчеви лъчи". Виж „Изгревът" том I, стр. 206 - 220 - спомена на Мария Тодорова, стр. 206 - 220 -спомена на Борис Николов. 5.
към текста >>

21. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал.
1934 година Станах рано и се заприготвях за гимнастики. След тях закусихме и прекарахме деня в това-онова. Вечерта Еленка дохожда и ме повика на разговор. Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал. Днес и без това имах много силна хрема и затова трябваше да пазя стаята. Вечерта брат Боев отива у Еленкини и тя дойде да ме вика на разговор. Отидох, след като предадох нотите. Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията нива. Тъй например, оригинална е за мене мисълта от Учителя, предадена ми чрез брата Боев, че да се изберат групички от по няколко души и т.
към текста >>

И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура.
В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение. Да бях подлец, лъжец, пияница, блудник, щях да бъда добър, защото щях да съм в кръчмите и там, с тези, които уволняват и назначават, щях да си възстановявам поведението си. А сега, не се съгласявам рушвет да давам - то съм за тия просветители в днешното просветно министерство лош. Но не ще се отчая и никому зло не ще помисля и не ще пожелая зло никому. Дано Бог озари съзнанието им, та да видят положението си, в което изпаднаха!
към текста >>

Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география.
Еленка ме кани на разговор, обаче бях много изморен и затова си легнах. Назначаването на уволнения от с. Равна Пеню Ганев в турското село Казалджик-Кафтан (Кърджалийско) на 5.I.1934 год. 1. До Господина ПЕНЬО ГАНЕВ СОФИЯ МИНИСТЕРСТВО на НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ОСНОВНИТЕ УЧИЛИЩА №535, 5.I.1934 г., София Със заповед № 28 от 4.I. т. г. сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география. Заминете и заемете длъжността си. Ако не желаете да заемете това място, уведомете Министерството. Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с. Казалджик - Кафтан, околия Кърджалийска.
към текста >>

Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с.
сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география. Заминете и заемете длъжността си. Ако не желаете да заемете това място, уведомете Министерството. Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с. Казалджик - Кафтан, околия Кърджалийска. Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба с прекъсване. с. Казалджик-Кафтан, 11.I.1934 год. На училищното настоятелство Председател: Встъпил в длъжност: Присъствувал: (печат на училището) 3. Акт Днес, на тринадесети януарий 1934 година, в с.
към текста >>

Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали.
Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в 12 ч. 12.I.1934 год., петък Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения. След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги. Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали. Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя. При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на студа. След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка.
към текста >>

Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете."[/b] [b]Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите!
Тоновете са вселена от живи цветове, които действуват благотворно върху физическата и духовна природа на човека. Красив човек е силният, а силен е умният. Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали. Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете."[/b] [b]Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите! " Ако болният започне да пее, ще оздравее, ако бедният пее, богат ще стане, ако глупавият пее, умен ще стане и т. н. А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни акордира с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха.[/b] [b]А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да акордира това разхалтавено, дезакордирано пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята.[/b] [b]Та, трябва песен, песен, работа, работа! Отец ми работи и аз ще работя! [/b] [b]Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония. И Творецът е решил в тая хармония да постави известни дисонанси, за да изпъкни в релеф вечно звучащата опера на вселената.
към текста >>

А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни акордира с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха.[/b] [b]А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да акордира това разхалтавено, дезакордирано пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята.[/b] [b]Та, трябва песен, песен, работа, работа!
Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали. Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете."[/b] [b]Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите! " Ако болният започне да пее, ще оздравее, ако бедният пее, богат ще стане, ако глупавият пее, умен ще стане и т. н. А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни акордира с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха.[/b] [b]А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да акордира това разхалтавено, дезакордирано пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята.[/b] [b]Та, трябва песен, песен, работа, работа! Отец ми работи и аз ще работя! [/b] [b]Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония. И Творецът е решил в тая хармония да постави известни дисонанси, за да изпъкни в релеф вечно звучащата опера на вселената. И тия дисонанси трябва да са тоя дълъг цикъл от етапи на живота, в едно издишване и вдишване на Твореца и са се създали, тъй да се каже, тия клавиши прибавка на съществуващия Божествен хармониум. С тия, новите клавиши се цели разширение на тоновата клавиатура, но тия нови клавиши само дзъркат в общия хармониум, та сега небето с всевъзможни средства маже тия заръждавели клавиякорди и още много лошо звучат в ухото на оня, който свири на тоя колосален орган - човечество.[/b] [b]И Учителят какви ли не грижи полага за акордирането на хармониума!!
към текста >>

22. 1934 година

Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал.
Дневник на Пеню Ганев 1934 година Станах рано и се заприготвях за гимнастики. След тях закусихме и прекарахме деня в това-онова. Вечерта Еленка дохожда и ме повика на разговор. Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал. Днес и без това имах много силна хрема и затова трябваше да пазя стаята. Вечерта брат Боев отива у Еленкини и тя дойде да ме вика на разговор. Отидох, след като предадох нотите. Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията нива. Тъй например, оригинална е за мене мисълта от Учителя, предадена ми чрез брата Боев, че да се изберат групички от по няколко души и т.
към текста >>

И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура.
В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота... Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня. И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение. Да бях подлец, лъжец, пияница, блудник, щях да бъда добър, защото щях да съм в кръчмите и там, с тези, които уволняват и назначават, щях да си възстановявам поведението си. А сега, не се съгласявам рушвет да давам - то съм за тия просветители в днешното просветно министерство лош. Но не ще се отчая и никому зло не ще помисля и не ще пожелая зло никому. Дано Бог озари съзнанието им, та да видят положението си, в което изпаднаха!
към текста >>

Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география.
Еленка ме кани на разговор, обаче бях много изморен и затова си легнах. Назначаването на уволнения от с. Равна Пеню Ганев в турското село Казалджик-Кафтан (Кърджалийско) на 5.I.1934 год. 1. До Господина ПЕНЬО ГАНЕВ СОФИЯ МИНИСТЕРСТВО на НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ОСНОВНИТЕ УЧИЛИЩА №535, 5.I.1934 г., София Със заповед № 28 от 4.I. т. г. сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география. Заминете и заемете длъжността си. Ако не желаете да заемете това място, уведомете Министерството. Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с. Казалджик - Кафтан, околия Кърджалийска.
към текста >>

Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с.
сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география. Заминете и заемете длъжността си. Ако не желаете да заемете това място, уведомете Министерството. Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството) 2. Акт за встъпване в длъжност Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с. Казалджик - Кафтан, околия Кърджалийска. Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба с прекъсване. с. Казалджик-Кафтан, 11.I.1934 год. На училищното настоятелство Председател: Встъпил в длъжност: Присъствувал: (печат на училището) 3. Акт Днес, на тринадесети януарий 1934 година, в с.
към текста >>

Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали.
Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в 12 ч. 12.I.1934 год., петък Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения. След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги. Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали. Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя. При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на студа. След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка.
към текста >>

На присъмване ходжата поне цял час пя дълга песен, и сега трая дълго молитвата им и след като свърши молитвата им, чужденците се разотидоха.
И.) Тази вечер турците се изпринадеяха да видят луната, но я не видяха и не знаят утре дали да правят байрама. 17.I.1934 год., сряда, с. К.-Кафтан Тая заран даулджията пак би тъпана, но съобщението снощи дошло от Кърджали, че днес е вече байрамът. Към 9 ч надойдоха много турци отоколните села и махали, толкова, че и целият двор бе пълен. Двора го застлахас рогозки, а други си носеха по една кожа за постелка. На присъмване ходжата поне цял час пя дълга песен, и сега трая дълго молитвата им и след като свърши молитвата им, чужденците се разотидоха. Поздравът им е: хващат се с двете ръце на здрасти и си казват: „Байрам бумбаареосум! ", после се прегръщат и опират страните ту от едната, ту от другата страна. Надонесоха много яденета. Ходжата си отиде за селото, а аз останах сам. През деня децата си навързани люлки по дърветата и цял ден пеят и се люлеят.
към текста >>

Щом мисли правилно, той дава израз, смисъл на песента.
Ще кажете, че това име е Христос. Казвам: Не е достатъчно само да знаете само името на Христа, но трябва да разбирате Неговото сърце, да разбирате Неговите мисли, да знаете коя е била основната мисъл, която заставила Христа да дойде на земята. Само по този начин ще разберете какво значи думата „Христос". Когато Христос прие Духа, съзнанието Му се пробуди и Той се свърза с Бога, прие Неговата мисъл и придоби Вечния Живот. Който може правилно да мисли, той може и правилно да пее. Щом мисли правилно, той дава израз, смисъл на песента. Човек трябва да се освободи от материалните си стремежи, да започне идейна работа. Тази промяна не може да стане по механически начин, тя става постепенно, чрез усилена работа на Божественото в човека, В усилията си бъдете последователни докрай. Не се отчайвайте! Добрият живот подразбира непреривна работа от миналото още, която продължава в настоящето и следва в бъдащето. Краят на работата ще се види в бъдащето." * Часът стана 12 среднощ.
към текста >>

23. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

VI. Очерци за Мара Белчева

Академията завършва без прекъсване и става хорист в Народната опера.
Останах изненадан. Това беше вече един възмъжал, красив мъж, който работеше като обикновен, чер работник в предприятието и мечтаеше сладко, скрито, за Музикалната академия в София, а може би и нещо певече... - Поговорете му, вярвам, ще Ви послуша! Последните му думи при оная ни среща бяха изпратени с една мила, жизнерада и свойствена само нему усмивка. Вярата му, че аз ще склоня баща му, поне да не пречи на следването му, беше голяма. Следните години Мазаров е вече студент по пеение и скоро пътува с хор „Гусла" по Югославия, Италия и другаде. Академията завършва без прекъсване и става хорист в Народната опера. През това време аз имах честта да му бъда настойник и да се радвам на труда му непосредствено по някой път. Над главата му виснеше, обаче, един странен тормоз от отговорни лица и некадърници... На сцената изскокна ненавистта! Дали в „Гусла" или в хора на румънската църква, дето пееше между другите и студентът Мазаров, го беше вече дочул главният диригент на Народната ни опера г-н Златин, аз не знам. Знам, обаче, останалото, а именно: че гласът на Мазаров му е твърде много харесал, за да го покани веднага и изслуша на клавира. И в него остава убеждението, че гласът на Мазаров е чуден тенор, от какъвто особено много се нуждаела нашата опера по това време.
към текста >>

Дали в „Гусла" или в хора на румънската църква, дето пееше между другите и студентът Мазаров, го беше вече дочул главният диригент на Народната ни опера г-н Златин, аз не знам.
Вярата му, че аз ще склоня баща му, поне да не пречи на следването му, беше голяма. Следните години Мазаров е вече студент по пеение и скоро пътува с хор „Гусла" по Югославия, Италия и другаде. Академията завършва без прекъсване и става хорист в Народната опера. През това време аз имах честта да му бъда настойник и да се радвам на труда му непосредствено по някой път. Над главата му виснеше, обаче, един странен тормоз от отговорни лица и некадърници... На сцената изскокна ненавистта! Дали в „Гусла" или в хора на румънската църква, дето пееше между другите и студентът Мазаров, го беше вече дочул главният диригент на Народната ни опера г-н Златин, аз не знам. Знам, обаче, останалото, а именно: че гласът на Мазаров му е твърде много харесал, за да го покани веднага и изслуша на клавира. И в него остава убеждението, че гласът на Мазаров е чуден тенор, от какъвто особено много се нуждаела нашата опера по това време. Г-н Златин замолил веднага настоятелно пред управата на театъра: да се направи всичко възможно, но гласът да не бъде изпуснат и забравен... Това, разбира се, става само срещу 2000 лв.! Стореното си остава само една капка в морето, което бушуваше зле в гърдите на Мазарова. Неговият голям и хубав глас имаше нужда от тласък, от непрестанна градация, от много и разумна авансировка.
към текста >>

Сега вече неговата песен, наистина, беше вълшебна за всички.
И често се приказвало с трепет за това тайнствено свиждане, началото и краят на което не се знае точно. Онова, което, обаче, се помни добре, то е, че прадядото, дядото, както и самият баща на Мазаров са си предавали силния, ясен и хубав козарски глас. Останалото е дадено от усилието към съвършенство, на дългата му и разумната му школовка... Малко ли е това наследство! - Аз не мога да Ви обясня всичко! Непринудено усмихнат ми рече той след завръщането си в България, като най-голям артист вече от Виенската опера, дето беше изсипано толкоз много злато в краката му, за да го имат само големите меценати на изкуството. Сега вече неговата песен, наистина, беше вълшебна за всички. Всички бързат да го видят, да го чуят, да го имат. Той си идва следващата година. Официална България не го посреща. Затова пък народът му се радва, макар и в скъпия салон на Зала България. Той е същият: скромният, но вече велик Българин... Тази година го срещна цяла България!
към текста >>

Артистът от Народната ни опера г-н Попов каза: „Скъпи колега, ти замина от България незнаен, а се върна именит и прославен.
Развихрил е той величието на родната си страна по всички посоки на света. Викан е в Рим, в Милано, в Бърно; очакван е в Лондон, Вашингтон и Ню-Йорк. На сцената на българския Народен театър му е поднесен царски орден за заслуга и изкуство. Той е най-после всебългарско величие. Родната съдба сякаш подигна своя пръст из детската му торбичка и казва на всеослушание: „Ти беше отритнат и смазан, но аз те издигам пред очите на целия свят, защото такава е волята на правдата и човечността - такава е волята на непрестанния човешки напредък... " - Ти си добър, за да простиш на всички! Артистът от Народната ни опера г-н Попов каза: „Скъпи колега, ти замина от България незнаен, а се върна именит и прославен. Само усърдието, непоколебимата воля и увереността сочат пътя на твоя изключителен успех. Ние сме горди, че в твоето лице имаме достоен представител в първите европейски театри. Ти издигаш българското име на завидна висота и му отреждаш място сред първенците на певческото изкуство. Твоите успехи са успехи на цяла културна България и на нейната млада опера. Бъди здрав и бодър за още по-голяма слава..." Редуват се приветствия, цветя, награди!
към текста >>

Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация?
За него няма и не може да има по-голяма награда. Това е всенародното отблагодаряване за честно и достойно служене. Тъжно и болно е, че първи други народи го нарекоха Карузо. Мазаров има всички заложби на един световен първенец в тоновото изкуство. Той има гласовата мощ и техническите ширини на едно истинско българско дарование... Един нов световен вълшебник! Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация? Не е ли това едно свръхизвихряне на могъщите всебългарски идеали към дните на бъдащето ни? Не са ли тия истинските мотиви, приказки и песни, които ни непрестанно нашепват родните балкани? Не е ли това безсмъртната мисъл на великия пълководец Наполеона, който една хиляда години след езиковата прослава на Симеоновите българи, заяви на юнаците си, че всяка войнишка редица съдържа по един маршалски жезъл? Не е ли това самата божествена песен на природата между Бялото, Ионийското и Черно морета... Не са ли това заветите на миналото! Не е ли това, най-после, вечната и нетленна душа на майката-земя, която е родила толкоз много герои-чеда, за да ги подреди на световния аеропаг като свидни, блестящи звезди от родното небе?
към текста >>

Не е ли това самата божествена песен на природата между Бялото, Ионийското и Черно морета... Не са ли това заветите на миналото!
Той има гласовата мощ и техническите ширини на едно истинско българско дарование... Един нов световен вълшебник! Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация? Не е ли това едно свръхизвихряне на могъщите всебългарски идеали към дните на бъдащето ни? Не са ли тия истинските мотиви, приказки и песни, които ни непрестанно нашепват родните балкани? Не е ли това безсмъртната мисъл на великия пълководец Наполеона, който една хиляда години след езиковата прослава на Симеоновите българи, заяви на юнаците си, че всяка войнишка редица съдържа по един маршалски жезъл? Не е ли това самата божествена песен на природата между Бялото, Ионийското и Черно морета... Не са ли това заветите на миналото! Не е ли това, най-после, вечната и нетленна душа на майката-земя, която е родила толкоз много герои-чеда, за да ги подреди на световния аеропаг като свидни, блестящи звезди от родното небе? И не е ли това светкавичният възход на дадена издънка от всебългарското вековно величие, подвизите и славата на което са обърнати към грядущите поколения? - Да! - това е точно тъй, както ни го дарява сам Бог, за да не забравяме никога, че в света има правда, която бди над всичко и над всички, всякога и навсякъде... Дано бъде тъй и само тъй, наистина!
към текста >>

24. 1. Мара Белчева. Из книгата „Пенчо Славейков. Биографичен очерк от Светослава Славейкова. Български писател, София, 1955.

ТОМ 17

Всяка привечер тя отивала да вземе поета от Народната библиотека и двамата се упътвали към Лозенец - тяхната любима разходка.
Писмата му до нея са дневник на неговата любов. Той я нарича „другарко", „сестро", „свидно дете". Мъчно ще се намери по-хармонична двойка в нашата литература, още повече, че тя самата отдавна пише стихове. По-късно е издала три сбирки. С рядка привързаност тя посвещава живота си на Пенчо Славейков, споделяла е мизерията на неговото изгнание и е бдяла над него до последния му час. Всяка привечер тя отивала да вземе поета от Народната библиотека и двамата се упътвали към Лозенец - тяхната любима разходка. Там на високий хълм, където с теб, с другари, обичах да седя в тих разговор унесен... Въпреки своята изключителна духовна култура Пенчо Славейков понякога е като дете любопитен към неща и явления, незначителни наглед. На околните правело впечатление неговото безгрижие за материални неща и вярата му в живота. Когато излизал на полето, и най-дребното цвете, което забелязвал, го докарвало във възторг. Той се отнасял към цветята с особена нежност. Събирал ги и се кичел с тях, слагал ги между листовете на книгите си, пишел песни за тях.
към текста >>

Затова значението на Пенчо Славейков за развитието на българската художествена песен е много голямо.
Неизменно тук са били Пенчо Славейков с Мара Белчева, Стоян Михайловски, Дора и Боян Пеневи, Н. Михов. На тези музикални вечери Пенчо Славейков държал интересни, импровизирани беседи върху изпълнените творби. Той имал силно музикално чувство. Не случайно върху стиховете му е израснала цяла музикална литература. С него е живяло поколение български композитори, които намериха в поезията му мотиви за своето творчество. Затова значението на Пенчо Славейков за развитието на българската художествена песен е много голямо. ------------------ [1]Белчева, Мара. Бегли спомени с. 8. Към „Пенчо Славейков. Избрани съчинения ", изд. Мин. на просветата 1923 г.
към текста >>

25. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

ТОМ 20

Когато слушате модерната българска музика с изопачени мотиви на народната ни песен, мен се струва, че виждам следната картина: игриво телен-це, живо, скачащо - това е народната ни песен жива, проста и смислена.
С отрицателното остави, както с болестите, да се занимават най-учените хора. Ако си в розова градина, на рози ще миришеш; в един обор - на тор. А всеки човек има в себе си обори и градини. Ако влезеш по необходимост или случайно в обора, изчисти го и после се умий и преоблечи, или най-малко, походи на открито - не между хората, за да си отиде миризмата на отрицателното и се успокоиш. Бъдещото лекуване ще бъде с музика, вибрации и светлина. Когато слушате модерната българска музика с изопачени мотиви на народната ни песен, мен се струва, че виждам следната картина: игриво телен-це, живо, скачащо - това е народната ни песен жива, проста и смислена. ... И на друга страна - бифтеци, кюфтета, пържоли, печено, супа - пак същото теленце, но без живота, превърнато вече в плодовете на една «култура»... Най-великите правила на музиката са извадени от музикалните творения на истинските музиканти. А много от съвременните български музиканти, като някакви Донкихотовци, като забравят, че музиката е преди всичко израз на живот, тъкмят според тия правила своите «творения». Ако човек няма ключа на една къща, може вътре да е топло и уредено, но той не може да се наслаждава на тая уредба и може да стои навън, на студа. И в природата е така - ако нямаш ключа, ще стоиш отвън и животът ти ще бъде пълен с неприятности и неудобства. Как да се намери тоя ключ?
към текста >>

26. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ТОМ 21

Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала, за която бяхме слушали много неща и пели песента му, дадена от Учителя на 3.12.1922 г., та не издадохме нито един стон и не проявихме никакво недоволство.
Без суетене братята намериха десетина коня, на които натоварихме багажа и групата потегли нагоре. Конярите имаха два ветроупорни фенера, които скоро засвяткаха отпред и отзад на колоната. Пътят беше труден, изпълнен с много дупки, лепкава кал от валелия през предния ден дъжд и като прибавим и тъмнината, която ни обгръщаше, едва ли други туристи биха тръгнали при тези трудни условия. С Косю ни беше доста трудно. Често ни водеха за ръка родителите, или други братя и сестри. Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала, за която бяхме слушали много неща и пели песента му, дадена от Учителя на 3.12.1922 г., та не издадохме нито един стон и не проявихме никакво недоволство. Вървяхме, тананикахме си нашите песни, особено „Сладко медено”, и често залитахме по неравния път. Настигна ни група от млади туристи, които се скараха на родителите ни: „Къде сте повели тези деца в това нощно време? ” Те стигат на хижата много по-рано от нас и съобщават, че идва голяма група с коне и малки деца, Веднага организират група и с няколко фенера тръгват надолу, да ни посрещнат. След като минахме половината път и преминахме по „Петровото” мостче от лявата страна на Бистришката река и поехме нагоре по „Голготата”, срещнахме групата, която идваше от хижата. Светлината се увеличи значително и с песента на реката и бученето на многобройните водопади, неусетно стигнахме така желаната ни хижа.
към текста >>

Светлината се увеличи значително и с песента на реката и бученето на многобройните водопади, неусетно стигнахме така желаната ни хижа.
Ние добре знаехме, че отиваме на Мусала, за която бяхме слушали много неща и пели песента му, дадена от Учителя на 3.12.1922 г., та не издадохме нито един стон и не проявихме никакво недоволство. Вървяхме, тананикахме си нашите песни, особено „Сладко медено”, и често залитахме по неравния път. Настигна ни група от млади туристи, които се скараха на родителите ни: „Къде сте повели тези деца в това нощно време? ” Те стигат на хижата много по-рано от нас и съобщават, че идва голяма група с коне и малки деца, Веднага организират група и с няколко фенера тръгват надолу, да ни посрещнат. След като минахме половината път и преминахме по „Петровото” мостче от лявата страна на Бистришката река и поехме нагоре по „Голготата”, срещнахме групата, която идваше от хижата. Светлината се увеличи значително и с песента на реката и бученето на многобройните водопади, неусетно стигнахме така желаната ни хижа. Беше 24 часът. Учителят ни посрещна с бащинска любов и благост. Нареди нещо и ние отидохме в таванското помещение на наровете. Учителят беше отседнал в малката северна стая, на вратата на която имаше надпис „Петър Мусала”. Скоро хижата утихна и всички се унесохме в блажена почивка.
към текста >>

Чуваше се омайното клокочене на Бистришката река и песента на езерата.
Веднага изпразних дамаджаните и бавно се придвижвах напред. На всичко отгоре Косю огладня и седна до първите торби, които бях принесъл напред и започна лакомо да яде. Ядосах се: „Не иска да носи багаж, а яде.” Помислих: „Всяко зло за добро. Така той намалява теглото на багажа и ми облекчава работата. ” Нямах време и излишни сили да му се карам. Чуваше се омайното клокочене на Бистришката река и песента на езерата. Настигнаха ни и други групи, но ние вече не обръщахме внимание на карането им. Минахме покрай Алековото езеро, изкачихме палеца и стана много горещо, Косю се нахрани, почина и започна пак да ми помага. Напредвахме бавно и от време на време вятърът хубаво ни разхлаждаше и ни напомняше, че тук е около 3000 метра. 49. Беседа на Учителя пред заслона Първите екскурзианти, които ни настигнаха, се качили на Мусала, намерили родителите ни и им казали, че двете им палави момчета са помъкнали целия багаж и идват към Мусала. Майка ми се отделя от групата и слиза надолу да ни посрещне.
към текста >>

Тя завърши, изпя се песен и се каза молитва.
Като видя, че носим всичкия багаж, се хвана за главата и почна да мисли какво да прави с него. Бяхме пред последното изкачване за заслона. Погледнах наоколо и видях малка пещера отляво, наблизо до пътеката, и предложих да скрием багажа там. Бързо го наместихме и се отзовахме на полянката пред заслона при Учителя и приятелите. Всички слушаха с внимание и тишина беседата. Тя завърши, изпя се песен и се каза молитва. Приятелите започнаха да разговарят върху чутото Слово. От върха слезе брат Славчо Печеников и съобщи нещо на Учителя. Той остана известно време замислен и след това нареди да слизаме надолу. По телефона бяха съобщили от Куртово, че брат Георги Радев си е заминал.* На групи приятелите взеха да слизат надолу. Тръгна и Учителят.
към текста >>

Насядахме на удобните седалки, и с песента „Братство единство”, потеглихме за Изгрева.
С Косю тичахме на свобода надолу и пеейки от нашите песни, така неусетно сме се отклонили от главната пътека вляво по тясна пътека за „Иконостаса”. Учителят беше предвидил всичко. Най-отзад вървеше група от няколко братя, които помагаха на изоставащите. Те ни забелязали, извикаха ни, дойдоха, хванаха ни за ръка и ни насочиха по правия път. Скоро се озовахме в Боровец, където двата автобуса на Начеви ни чакаха. Насядахме на удобните седалки, и с песента „Братство единство”, потеглихме за Изгрева. През цялото пътуване се пяха песни и се водеха разговори за хубавата екскурзия. Учителят беше много сериозен и мълчеше. Братята и сестрите, останали на Изгрева, ни посрещнаха с песни. Бяха приготвили два казана хубава картофена супа. Вечеряхме на масите под лешниците.
към текста >>

С единствения тролей по Цариградското шосе отивах след 6 часа в гимназията, където ни даваха по чаша горещо мляко, дадено от УНРА (международна организация за подпомагане на бедните).
На мен ми казваше „захарче”. Беше много строг - да не разпиляваме трохите по земята.** Баща ми се върна от командировка и отиде при брат Георги Томалевски, заместник-министър на Просветата, и го моли да отпусне стипендия за мен в гимназията,Томалевски написва заповед и я праща в гимназията. Прислужникът в гимназията донесе препис от заповедта за отпускане на 3000 лева месечна стипендия. Заплатата на баща ми беше 10 000 лева. Взех да ставам преди 3 часа, за да напиша домашните си, защото, щом нямаш домашно, ти пишат двойка. С единствения тролей по Цариградското шосе отивах след 6 часа в гимназията, където ни даваха по чаша горещо мляко, дадено от УНРА (международна организация за подпомагане на бедните). След това започваха часовете. Привлече ме една учителка по стенография - Сахатчиева, която пишеше много бързо на 5 езика. Записах се в курса и в IV клас учех предимно стенография. Помнех добре уроците, които ни преподаваха. Четях от университетските учебници, които взимах от библиотеката.
към текста >>

Пристигна партида за Българска Народна Банка.
Счупиха се много стъкла. През нощта пожарната отива и започва да залива с вода нагорещената бетонна плоча. Повече от 20 дена я заливаха по няколко пъти на ден, докато изстине и след това военните извозиха бензина другаде. При стоварището на гарата при Дървенишкото шосе натрупаха големи камари от изгорели коли и камиони и други, за няколко ешалона. На гаража идваха много коли и започнахме да ги караме. Пристигна партида за Българска Народна Банка. Пакарди, намазани с някаква предпазна черна течност. Дадоха ни по туба бензин и ние ги измихме. Бяха много бързи и докато смениш 1 ÷ 2 ÷ 3 скорост, се развиваше 90 мили - около 150 км. в час. Косю беше нисък и като караше, си слагаше възглавница, караше бавно и от време на време се надигаше да вижда накъде кара.
към текста >>

Тогава сестра Кина Стратева - сестра на Гита, работеше в УНРА (международна организация за подпомагане на бедните), и ни даде няколко пъти колети с обогатено мляко на прах, за малки деца и кърмачета, шоколади и други лакомства, рокля за сестра ми.
В 1945 г. брат Георги Парлапанов ме извика у тях и ми даде един голям нов балтон, доста дълъг, но ние го подгънахме и аз го носих повече от 10 години, когато се замогнах и си купих друг. Когато сестра ми Величка завърши прогимназията, 3 сестри събират пари, за да й купят ученически балтон. Това са Верка Куртева, Стайна Кондарева и Юрданка Жекова. Верка Куртева завежда сестра ми на магазин, където избират едно синьо хубаво палто за над 250 лв., с което Величка изкара цялата гимназия. Тогава сестра Кина Стратева - сестра на Гита, работеше в УНРА (международна организация за подпомагане на бедните), и ни даде няколко пъти колети с обогатено мляко на прах, за малки деца и кърмачета, шоколади и други лакомства, рокля за сестра ми. Гита Стратева ни донесе цял чувал с дрехи за Величка и Любомир. Брат Христо Папазов след мен, като ми даде пари за колонията в Мъглиж, дава на брат ми Костадин 5 хиляди лв. да отиде на Рила в 1950 г. Аз продължавах да му поправям колата. 70. Лодката на Рила* През 1949 г.
към текста >>

Вечер си правех ревизия и отивах да ги внасям в Българска народна банка (БНБ) от източния вход, в 4-тия етаж надолу в мазето, където работеха броячите.
След десетина дена отидох и се оказа, че всичките евреи имаха влогове и ми дадоха парите с чек и аз изпълних плана си за 10 години. Казах това и на колегите си, които се възползваха от опитността ми. Имах брезентова стара опърпана чанта, в която носех документите и парите, които събирах. Понякога стигаха до 2 милиона. Учителят ме тури на изпит, да мина през парите и да се отвратя от тях. Вечер си правех ревизия и отивах да ги внасям в Българска народна банка (БНБ) от източния вход, в 4-тия етаж надолу в мазето, където работеха броячите. Заварвах 10 касиера на „здрава храна” с по 20 милиона, които се изброяваха до 24 часа. Някой път ме пускаха, но обикновено си отивах с тролея по Цариградско шосе и по „Латинка” у нас. Чантата не обръщаше внимание и приличаше на ученическа. Тогава за 1000 лева убиваха човек. Оставях чантата с парите във въглищата и сутринта ги занасях в банката, когато и колегите внасяха.
към текста >>

27. II . Вселяването на Христовият Дух в Петър Дънов

ТОМ 22

Изпява се песен, казва се молитва и Учителят започва беседата си.
Учителят знае всичко. Нарежда на сестрите да запазят седем стола пред катедрата му. В неделя професорите отиват към 10 часа в салона и виждат, че той е пълен. Няколко сестри ги чакали отвън, веднага ги поканили и ги въвели в салона да седнат на запазените им места. Точно в 10 часа с Библията в ръка Учителят влиза в салона. Изпява се песен, казва се молитва и Учителят започва беседата си. Той се обръща към професорите и казва: „Сега тук при нас са дошли наши любопитни учени, които искат да ми зададат известни въпроси." По първия въпрос - той го казва и отговаря, и така на всичките седем въпроса, без професорите да са ги задали устно. Учителят допълнил: Ако нашите гости имат и други мъчни за тях въпроси, могат да ми ги зададат мислено. Професорите останали като гръмнати, понеже и на ум не им било дошло, че Учителят може да чете мислите на хората. Те не отговорили нищо и с голямо внимание изслушали беседата му. Скоро след този случай почти всичките започнали да посещават беседите му и си купили от бай Васил томчета да четат Словото.
към текста >>

Така той се явява като най-големият разрушител на българската държава.
Навсякъде той работи с доброто и любовта, сее добрите семена на мира и хармонията, които в бъдеще ще израснат и ще дадат своите добри плодове. Злото е едно ненаправено (отложено) добро и може да се поправи. Учителят на Изгрева, Витоша, Рила, често казваше: „Господи, колко велико и колко разумно си направил света." Този аспект (Марс секстил Нептун) показва, че Учителят има една постоянна и непреривна връзка с духовния и Божествения свят на мира и хармонията и е носител на тези добродетели. (Марс в перихелий квадрат Плутон). Отнася се до царя Фердинанд с неговите ненаситни апетити за заграбване на земи и създаване на велика България. Така той се явява като най-големият разрушител на българската държава. В него липсват всякакви висши идеали и нравственост. Води се изключително от низшите си инстинкти и е готов на всички престъпления, само да постигне желанията си - да забогатее. Става голям песимист, пияница, с извратена природа и желания за най-противоестествени удоволствия. Готов е да пожертва цяла България, за да стане известен и велик в историята. (Марс в перихелий латитюд Юпитер, Уран и Нептун) говори за силните Божествени влияния върху умовете и волята на българските войници и офицери, начело на които е Фердинанд.
към текста >>

разправиите на Изгрева стигнаха до своя краен предел, той спаси Изгрева от подпалване и изгаряне, организирано от Съюза на запасните офицери и тяхната организация „Народна защита".
Ще победим! " Това беше обкръжението на Учителя, изявено след третото му раждане на 48 години, когато той оформя тялото си на мъдростта. 70% бяха негови явни врагове и едва 30% възприемаха донякъде Словото му. Духът и душата му са били огорчени до дъното си от нашето непослушание, безверие и лъжата, която често използвахме. (Трите най-страшни бацили в живота на човечеството.) Учителят поемаше цялата карма на братството и когато в 1936 г. разправиите на Изгрева стигнаха до своя краен предел, той спаси Изгрева от подпалване и изгаряне, организирано от Съюза на запасните офицери и тяхната организация „Народна защита". Когато след това те решават да сложат бомба под салона със закъснител и да избият братята и сестрите, Учителят пред господарите на кармата пое този удар върху себе си. На 12 май 1936 г. беше извършен побой над него. Той се разболя и мина през по-страшна Голгота от тази на Христа. Тази негова велика жертва за братството отмени адската машина, която „Народната защита" искаше да постави под салона.
към текста >>

Тази негова велика жертва за братството отмени адската машина, която „Народната защита" искаше да постави под салона.
разправиите на Изгрева стигнаха до своя краен предел, той спаси Изгрева от подпалване и изгаряне, организирано от Съюза на запасните офицери и тяхната организация „Народна защита". Когато след това те решават да сложат бомба под салона със закъснител и да избият братята и сестрите, Учителят пред господарите на кармата пое този удар върху себе си. На 12 май 1936 г. беше извършен побой над него. Той се разболя и мина през по-страшна Голгота от тази на Христа. Тази негова велика жертва за братството отмени адската машина, която „Народната защита" искаше да постави под салона. Много от изгревяните съзнателно или несъзнателно работеха срещу делото на Учителя. (Юпитер в перихелий латитюд Марс и Уран) говори, че от Божествения свят са идвали непрекъснато вълни с мощни вибрации на Божествената мъдрост (Уран) и силите Божии (Марс) да укрепват осиротелите души на изгревяните, събрани около Учителя да слушат и учат Словото му. Той се справи с всичките си врагове и ги постави на мястото им. Използваше ги умело и всичките им негативни прояви ги превръщаше на добро. Мнозина си заминаха, особено след напущането на този свят на Учителя.
към текста >>

Той отива в редакцията на вестника, намира журналиста, който стоял смутен пред него, благодарил му за хубавата статия, извадил цигулката си от кутията и му изсвирил песента „Кажи ми ти истината".
В отговор на статията му журналистите писали, че уж дъновистите били прости хора, но умеели отлично да се защитават. Журналист написал статия срещу Учителя, в която казва, че той се меси в политиката на България и насочва и дирижира отношенията в държавата. Брат Иван Антонов прочита статията и отива при Учителя и иска позволение да се разправи с журналиста - да го набие. Учителят го погледнал строго и казал: „Този журналист схванал истината и я написал във вестника. Действително аз управлявам политическия живот не само в България, но в целия свят и в целия космос - всичко минава през мене." Брат Иван останал като попарен от този преврат на нещата. Той отива в редакцията на вестника, намира журналиста, който стоял смутен пред него, благодарил му за хубавата статия, извадил цигулката си от кутията и му изсвирил песента „Кажи ми ти истината". (Сатурн тригон Уран). Този аспект показва, че Учителят с голяма амбиция, решимост и способност се концентрира върху проблемите на братството, проявява мъдро своя авторитет, планира и систематизира особено живота на изгревяните, като ги хармонира винаги. С личния си пример, силната си интуиция и вътрешното си проникновение, той поставя всеки брат и сестра на определеното им място в живота. С Божията мъдрост (Уран) той оказва силно влияние на приятелите, която оправя и регулира човешката правда, в която постоянно се спъват братята и сестрите и ги насочва към Божията правда, която дава постоянно и на всички и помага на всички страдащи души. Макар че много малко братя и сестри приеха Божията правда в живота си, в бъдеще тя ще даде изобилно отлични плодове.
към текста >>

28. част III Вселяването на Господният Дух в Петър Дънов 576-

ТОМ 22

Съюзът на запасните офицери създават организацията „Народна защита" с цел да пази България от комунисти, анархисти и други врагове.
(Марс квинтил Сатурн) изпълва Учителя с решителност, подвижна природа и способност за напрегната работа и продължителна деятелност, от което той постига изключителни резултати, особено при изнасянето на Словото Божие и неговото приложение в живота. Будните души в школата виждаха и оценяваха отлично неговите всеобхватни възможности, а в бъдеще цялото човечество ще оцени неговия велик живот и ще му благодари за топлината и милостта, които той внесе в човешките души. (Марс квадрат Уран). Уран е в 4 дом в знака Риби, а Марс е в 1 дом, в знака Стрелец. Това показва, че братството, Марс в Стрелец, е застрашено от военни, врагове на Учителя от преди 2000 години (Уран в знака Риби), които искат да унищожат братството тотално по най-брутален начин. Съюзът на запасните офицери създават организацията „Народна защита" с цел да пази България от комунисти, анархисти и други врагове. Братството като общност на доброто и любовта, също се явява като враг на България за тази офицерска организация. Решават да запалят Изгрева, но Учителят знае пъклените им планове и предотвратява този пожар. Тогава, за компенсация на неуспеха си, решават да поставят адска машина - бомба със закъснител под салона и така да избият всичките братя и сестри. Тогава Учителят отива при съществата на кармата и пожелава той да понесе наказанието за нашите глупости, грехове и разправии. Кармата не закъснява и на 12.05.1936 г.
към текста >>

Тази болест от побоя траяла точно 3 месеца, отмени поставянето на адска машина, от което деяние „Народна защита" се отказа.
Тогава, за компенсация на неуспеха си, решават да поставят адска машина - бомба със закъснител под салона и така да избият всичките братя и сестри. Тогава Учителят отива при съществата на кармата и пожелава той да понесе наказанието за нашите глупости, грехове и разправии. Кармата не закъснява и на 12.05.1936 г. става побоят над Учителя, който прогресивно влоши здравето на Учителя. Получи пареза, престана да изнася беседи и да говори и изкара една Голгота, по-голяма от тази на Христос. Тази болест от побоя траяла точно 3 месеца, отмени поставянето на адска машина, от което деяние „Народна защита" се отказа. Учителят оживя и възкръсна и внесе в нас новия живот, който беше придобил с беседата на събора на 19.08.1936 г. "Да им дам живот". (Марс тригон Нептун). Показва, че Учителят постоянно прониква съзнателно в невидимите светове да черпи сили и знания оттам. Цялата тази груба марсова енергия той я обработва с Божествената любов (Нептун) и я отправя към ускоряването на духовното развитие на човечеството (Нептун в 9 дом).
към текста >>

Това показва, че небето изгони от живота на българите падналия бог Сатурн от асцендента, тялото му, злото, което носи и произвежда също техния цар Фердинанд и го замести с ангелската мъдрост (Юпитер в перихелий), който слага балсам на изтерзаната българска душа, респективно и на жената.
Макар че притежава неограничени сили и възможности, той никога не проявява насилие към никоя душа и постоянно превръща по алхимичен начин всяка направена злина от негативните същества в добро за човечеството. (Юпитер в перихелий опозиция Луна, секстил Марс, съвпад Сатурн, квиконс Уран, секстил Нептун, квадрат Плутон, латитюд Луна и Венера). (Юпитер в перихелий съвпад Сатурн). Юпитер е в 11 дом, на приятелите, в зодиакалния знак Везни, точно на мястото, където се намираше Сатурн в радикса на Учителя. Сатурн беше в радикса на 11 °56' в зодиакалния знак Везни, а Юпитер сега-в този хороскоп, е на 11 °16' във Везни, по-близък съвпад с Луната от радикса 10°58' в зодиакалния знак Везни, отколкото със Сатурн в радикса 11 °56' във Везни. Това показва, че небето изгони от живота на българите падналия бог Сатурн от асцендента, тялото му, злото, което носи и произвежда също техния цар Фердинанд и го замести с ангелската мъдрост (Юпитер в перихелий), който слага балсам на изтерзаната българска душа, респективно и на жената. Жената се издигна и стана равноправна с мъжа. Значи сега България се управлява от представителя на бялото братство на земята Юпитер, от ангелската мъдрост, вложена в Словото и когато българите приемат Учителя и Словото му, те ще изпитат великото благословение, което Учителят им е приготвил и идващо от планетата Юпитер. Това ще стане, когато българите платят за помията, калта, която изляха на главата на Учителя, лайната, с които мажеха лицето му. Както споменах Учителят изгони царя представител на Сатурн - Фердинанд и го замени със сина му Борис - представител на Юпитер, който е прероденият Борис I, покръстителя, родоначалника на българското възраждане. „И казвам ви, че не се раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Авраму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему.
към текста >>

Той се пожертва за нас заради нашите постоянни разправии, особено между сестрите, например Балтова и Белева, да седнат най-близо до катедрата на Учителя и други глупости, за да не бъдем избити от военната организация „Народна защита" (Уран квадрат Марс).
Когато сестра Мария Тодорова се застъпва за живота на брат Георги Радев и моли Учителя да го остави още време на земята, той й казва, че и горе има много работа, и там има нужда от интелигентни учени души. Учителят знае отлично закона, че времето лекува всичките недъзи на съществата и че в милионите и милиарди години на инкарнации всяка душа ще научи добре уроците си и ще стане напълно разумна и едно с Бога. (Уран ретрограден полусекстил Луна, квадрат Марс, квиконс Юпитер, квиконс Нептун и тригон Плутон). Виждаме, че Божията мъдрост изпълва Учителя и той със знание и сила изнесе беседите, определени му от Бога. Понеже Уран е ретрограден, много от нещата в неговата работа ставаха трудно и със закъснение, но Учителят наваксваше с голяма пресметливост всичко изостанало, особено в изнасянето на беседите. Той се пожертва за нас заради нашите постоянни разправии, особено между сестрите, например Балтова и Белева, да седнат най-близо до катедрата на Учителя и други глупости, за да не бъдем избити от военната организация „Народна защита" (Уран квадрат Марс). Съзнателно положи своя живот и след нанесения му побой боледува точно 3 месеца - от 12.05.1936 г. до 12.08.1936 г., за да изтрие нашите престъпления, записани във физическия, духовния и Божествения свят (за всеки свят по един месец) и възкръсна за нов живот. Той излезе от неподвижното си състояние, обходи лагера, посети чешмичката и вечерта дойде при кухнята, на запаления голям огън, посрещнат радостно от приятелите на лагера с песента „Малкият извор" - „Светъл лъч отгоре слиза". Този, който беше вързан заради нас на физическото поле - не можеше да си движи ръцете, да ходи, се освободи, изправи се здрав, бодър и нареди да слезем в София и проведем събора там. На 19 август сутринта след повече от половин час пеене на песни, Учителят с библията в ръка влезе в салона и с хубавия си мек и ясен глас изнесе беседата „Да им дам живот".
към текста >>

Той излезе от неподвижното си състояние, обходи лагера, посети чешмичката и вечерта дойде при кухнята, на запаления голям огън, посрещнат радостно от приятелите на лагера с песента „Малкият извор" - „Светъл лъч отгоре слиза".
Виждаме, че Божията мъдрост изпълва Учителя и той със знание и сила изнесе беседите, определени му от Бога. Понеже Уран е ретрограден, много от нещата в неговата работа ставаха трудно и със закъснение, но Учителят наваксваше с голяма пресметливост всичко изостанало, особено в изнасянето на беседите. Той се пожертва за нас заради нашите постоянни разправии, особено между сестрите, например Балтова и Белева, да седнат най-близо до катедрата на Учителя и други глупости, за да не бъдем избити от военната организация „Народна защита" (Уран квадрат Марс). Съзнателно положи своя живот и след нанесения му побой боледува точно 3 месеца - от 12.05.1936 г. до 12.08.1936 г., за да изтрие нашите престъпления, записани във физическия, духовния и Божествения свят (за всеки свят по един месец) и възкръсна за нов живот. Той излезе от неподвижното си състояние, обходи лагера, посети чешмичката и вечерта дойде при кухнята, на запаления голям огън, посрещнат радостно от приятелите на лагера с песента „Малкият извор" - „Светъл лъч отгоре слиза". Този, който беше вързан заради нас на физическото поле - не можеше да си движи ръцете, да ходи, се освободи, изправи се здрав, бодър и нареди да слезем в София и проведем събора там. На 19 август сутринта след повече от половин час пеене на песни, Учителят с библията в ръка влезе в салона и с хубавия си мек и ясен глас изнесе беседата „Да им дам живот". Той беше зареден с един нов живот, с който изпълваше и нас, неговите малки неразумни и непослушни деца. На събора на Слънцето се взима решение Учителят да присъства на земята с физическото си тяло по време на подготвяната от неразумното човечество втора световна война и отблизо да ръководи събитията. Дотогава -1936 г., Учителят изнасяше явно всички факти и закони в беседите си, но след възкресението му, започна да говори беседите си със символи и те станаха по-трудно разбираеми за повечето от слушателите му - отлично го разбираха онези, които взеха участие в неговата Голгота, и го обгръщаха със своята любов, благост и го измолиха от Бога да остане още на земята.
към текста >>

29. СЪДЪРЖАНИЕ

Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска Евангелска Църква, София, 7.XI.1928 г.
Н. Попов. // Духовна обнова, Г. VII, № 9 (XI. 1928), с. 4-6. Б) Евангелски пастир и обществен будител. Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска Евангелска Църква, София, 7.XI.1928 г. / Стоян Ватралски. II Духовна обнова, Г. VII, № 9 (XI. 1928), с. 6-8.с. 8.
към текста >>

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА И ЕВАНГЕЛСКАТА МЕТОДИСТКА МИСИЯ 1.
Лонг, Владимир Даскалов]. II Зорница, Г. 51, № 12-13 (8. IV. 1931), с. 4. III. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА И ЕВАНГЕЛСКАТА МЕТОДИСТКА МИСИЯ 1. Първи стъпки на евангелското просветно и религиозно дело в България 1.1. Българската евангелска църква / пастор Д. Н. Фурнаджиев. - В:Полувековна България 1878-1928. Илюстрован юбилеен албум. Ред.
към текста >>

Българската евангелска църква / пастор Д.
51, № 12-13 (8. IV. 1931), с. 4. III. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЕВАНГЕЛСКА ЦЪРКВА И ЕВАНГЕЛСКАТА МЕТОДИСТКА МИСИЯ 1. Първи стъпки на евангелското просветно и религиозно дело в България 1.1. Българската евангелска църква / пастор Д. Н. Фурнаджиев. - В:Полувековна България 1878-1928. Илюстрован юбилеен албум. Ред. Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с.
към текста >>

Дафинка от "Изгрева" и Дафинка от Българската евангелска методистка църква "Д-р Лонг" в София / Вергилий Кръстев.
Ти пак си с нас / Люба Георгиева. // Български бранител, Г. X, № 109-110 (XI-XII.1930), с. 3. 3.6. Двете Дафинки. Дафинка от "Изгрева" и Дафинка от Българската евангелска методистка църква "Д-р Лонг" в София / Вергилий Кръстев. A) Дафинка от Изгрева (Дафинка Н. Пенчева) Б) Дафинка от Българската евангелска методистка църква "Д-р Лонг" в София (Дафинка Доганова). Хороскоп на Дафинка Н. Пенчева / Светозар Няголов. 4. Стоян Кръстов Ватралски (07.03.1860 - 31.08.1935). 4.1.
към текста >>

Пенчева) Б) Дафинка от Българската евангелска методистка църква "Д-р Лонг" в София (Дафинка Доганова).
X, № 109-110 (XI-XII.1930), с. 3. 3.6. Двете Дафинки. Дафинка от "Изгрева" и Дафинка от Българската евангелска методистка църква "Д-р Лонг" в София / Вергилий Кръстев. A) Дафинка от Изгрева (Дафинка Н. Пенчева) Б) Дафинка от Българската евангелска методистка църква "Д-р Лонг" в София (Дафинка Доганова). Хороскоп на Дафинка Н. Пенчева / Светозар Няголов. 4. Стоян Кръстов Ватралски (07.03.1860 - 31.08.1935). 4.1. Стоян Ватралски и Учителят Дънов. Кои и какви са Белите братя (дъновистите).
към текста >>

Народна песен в странство.
Един българин в Американския литературен свят. Един българин в Американския литературен свят. И Родина, Г. II, № 12 (XII.1900), с. 402-403. 4.3.4. Народна песен в странство. Народна песен в странство. //Родина, Г. Ill, №2 (II.1901), с. 49-50. 4.3.5. Българският поет и публицист в Америка.
към текста >>

Народна песен в странство.
Един българин в Американския литературен свят. И Родина, Г. II, № 12 (XII.1900), с. 402-403. 4.3.4. Народна песен в странство. Народна песен в странство. //Родина, Г. Ill, №2 (II.1901), с. 49-50. 4.3.5. Българският поет и публицист в Америка. Стоян Кръстов Ватралски в Америка / Павел Мишков.
към текста >>

Песента "Завръщане на блудния син " / Борис Николов - В: Изгревът пее и свири, учи и живее.
По чия идея заминава Учителят за САЩ / Борис Николов - В: Изгревът пее и свири, учи и живее. Т. 2. София, Библ. Житен клас, 1995, с. 223-225. 2. Песента "Завръщане на блудния син " / Борис Николов - В: Изгревът пее и свири, учи и живее. Т. 2. София, Библ. Житен клас, 1995, с. 224. 3. Защо Петър Дъно в не стана евангелски проповедник / Борис Николов - В: Изгревът... Т. 2.
към текста >>

Песента "Блудния т син " / Галилей Величков , Борис Николо в - В: Изгревът... Т. 1.
224. 3. Защо Петър Дъно в не стана евангелски проповедник / Борис Николов - В: Изгревът... Т. 2. София, Библ. Житен клас, 1995, с. 224-225. 4. Песента "Блудния т син " / Галилей Величков , Борис Николо в - В: Изгревът... Т. 1. София, Библ. Житен клас, 1993, с. 207-208, 404-405. 5. Петър Тихчев / Борис Николов. - В: Изгревът... Т. 3.
към текста >>

Новата песен НОВАТА ПЕСЕН.
Лекции от Учителя на Общия окултен клас, Г. XXIII (1943-1944). София, 1946, с. 297-298. 3. Музикантите от Школата не знаеха кой е учителя по музика на Петър Дънов 4. Новата песен НОВАТА ПЕСЕН. 19 лекция от Учителя, държана на 25 януари 1933 г., София- Изгрев. - В: Работа на природата. Лекции от Учителя на Общия окултен клас, Г. XII, 1932-1933, т. 2. София, 1948, с.
към текста >>

В съдържанието на сборника фигурира под това заглавие, защото песента е позната под това наименование. 5.
на бълг. Е. Riggs. - В: Духовни песни. София, печ. Гладстон, 1923, с. 4. В съдържанието на сборника фигурира под това заглавие, защото песента е позната под това наименование. 5. "Призиване Духа Светаго" : N 184. "Животворещи Дух Свети, Небесен Гост ела" / Музика Lowell Mason ; Текст: Анонимен ; Прев. На бълг A. L. Long. - В: Свещени песни : С напеви.
към текста >>

Евангелска песен N 97,29.V.1921 г.
на бълг. - В: Духовни песни. София, печ. Гладстон, 1923. 7. "О, елате вий ранени": N 97. Евангелска песен N 97,29.V.1921 г. -този текст е изписан ръкописно на намерен архивен документ със съдържанието на подготвените за печат "Песни на Всемирното братство" 1921-1922. В сборника "Духовни песни", 1923, под N 97 е отпечатана песента "Възкресението", а в "Свещени песни : С напеви", 1907 - песента "Поканване". 8. "Възкресението" : N 97 I Музика Lewis Edson ; Текст: Анонимен ; Прев. на бълг. - В: Духовни песни.
към текста >>

В сборника "Духовни песни", 1923, под N 97 е отпечатана песента "Възкресението", а в "Свещени песни : С напеви", 1907 - песента "Поканване". 8.
София, печ. Гладстон, 1923. 7. "О, елате вий ранени": N 97. Евангелска песен N 97,29.V.1921 г. -този текст е изписан ръкописно на намерен архивен документ със съдържанието на подготвените за печат "Песни на Всемирното братство" 1921-1922. В сборника "Духовни песни", 1923, под N 97 е отпечатана песента "Възкресението", а в "Свещени песни : С напеви", 1907 - песента "Поканване". 8. "Възкресението" : N 97 I Музика Lewis Edson ; Текст: Анонимен ; Прев. на бълг. - В: Духовни песни. София, печ. Гладстон, 1923.
към текста >>

Самоков, 1907 песента под N 97 е със заглавие Поканване", но в съдържанието е посочена като "О, елате вий ранени". 9.
- В: Духовни песни. София, печ. Гладстон, 1923. Номерът, под който е отпечатана е също 97 и затова я прилагаме, но мелодията и текста са различни. В сборника "Свещени песни : С напеви". Самоков, 1907 песента под N 97 е със заглавие Поканване", но в съдържанието е посочена като "О, елате вий ранени". 9. "Покана за спасение": N 115. "Всички смъртни, обърнете Ревностно внимание"! Музика Daniel Read ; Текст: Анонимен ; Прев. на бълг. - В: Духовни песни.
към текста >>

Вероятно, тази песен има история, която ние не познаваме. 10.
- В: Духовни песни. София, печ. Гладстон, 1923. В ползваната от мен книга, на страницата има подписа на Стефан Тошев и дата 28.III.927 г., 9 ч. 35 мин. вечерта. Вероятно, тази песен има история, която ние не познаваме. 10. "В скръб и съмнение" : N 247 / Музика F. J. Hajdn ; Текст: Анонимен ; Прев. на бълг. - В: Духовни песни. София, печ.
към текста >>

В сборника, върху страницата на тази песен има поправки на думите.
Hajdn ; Текст: Анонимен ; Прев. на бълг. - В: Духовни песни. София, печ. Гладстон, 1923. В сборника, върху страницата на тази песен има поправки на думите. Това говори, че върху тази песен е работено и са я пяли. Вто защо я поместваме. IX. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО Вергилий Кръстев А. Духът на Истината. Идването на Христа и начало на еволюцията на човеците по знание.
към текста >>

Това говори, че върху тази песен е работено и са я пяли.
на бълг. - В: Духовни песни. София, печ. Гладстон, 1923. В сборника, върху страницата на тази песен има поправки на думите. Това говори, че върху тази песен е работено и са я пяли. Вто защо я поместваме. IX. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО Вергилий Кръстев А. Духът на Истината. Идването на Христа и начало на еволюцията на човеците по знание. ПРЕД НОВАТА ЕПОХА.
към текста >>

"Песента на Мировата Любов.
13. Хванати за ръка, търсят благословение за женитба 14. Двата ястреба, които кръжат на небето 15. Владо руснака се превъплъщава от едно в друго 16. "Химн на обединените славяни" 17. "Победен химн" / Разказва Весела Несторова , доразказва Вергилий Кръстев 18. "Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич" / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев 19. Най-Великият Учител на земята - Страданието / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев 20. Великата скръб и Великата радост. "Песента за двете сестри: Скръбта и Радостта" / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев 21. "Изворът на Доброто".
към текста >>

Песента на Космичната Обич" / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев 19.
Двата ястреба, които кръжат на небето 15. Владо руснака се превъплъщава от едно в друго 16. "Химн на обединените славяни" 17. "Победен химн" / Разказва Весела Несторова , доразказва Вергилий Кръстев 18. "Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич" / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев 19. Най-Великият Учител на земята - Страданието / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев 20. Великата скръб и Великата радост. "Песента за двете сестри: Скръбта и Радостта" / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев 21. "Изворът на Доброто". Част III.
към текста >>

"Песента за двете сестри: Скръбта и Радостта" / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев 21.
"Победен химн" / Разказва Весела Несторова , доразказва Вергилий Кръстев 18. "Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич" / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев 19. Най-Великият Учител на земята - Страданието / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев 20. Великата скръб и Великата радост. "Песента за двете сестри: Скръбта и Радостта" / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев 21. "Изворът на Доброто". Част III. Случки и събития с В. Несторова, отразени в "Изгревът ". 1. Кой с кого се разхожда и прегръща / Разказва Галилей Величков.
към текста >>

Песента "Ранен час" / Разказва Мария Тодорова.
Кой с кого се разхожда и прегръща / Разказва Галилей Величков. - В: Изгревът...: Т. 1. - София, 1993, с. 24. 2. Песните на Учителя в с. Мърчаево. Песента "Ранен час" / Разказва Мария Тодорова. - В: Изгревът...: Т. 1. - София, 1993, с. 170-172. 3. Песен за двете сестри / Разказва Мария Тодорова. - В: Изгревът...Т.
към текста >>

Песен за двете сестри / Разказва Мария Тодорова.
Песните на Учителя в с. Мърчаево. Песента "Ранен час" / Разказва Мария Тодорова. - В: Изгревът...: Т. 1. - София, 1993, с. 170-172. 3. Песен за двете сестри / Разказва Мария Тодорова. - В: Изгревът...Т. 1.-София, 1993, с. 170-172. 4. Учителят открива втория фронт на Запад / Разказва Мария Тодорова.-В .Изгревът...: Т. 1.-София, 1993, с.
към текста >>

Музикална библиотека "Нова песен" 1.
- В: Изгревът... : Т. 5. - София, 1996, с. 464-465, № 179. Част IV. Документален материал. А. Музикална библиотека "Нова песен" 1. Химн на славяните 2. Химн на обединените народи 3. Химн на мира 4. Пролетна песен 5. Жетварска песен 6.
към текста >>

Пролетна песен 5.
Документален материал. А. Музикална библиотека "Нова песен" 1. Химн на славяните 2. Химн на обединените народи 3. Химн на мира 4. Пролетна песен 5. Жетварска песен 6. Марш на учащата се младеж Б. Коментар на снимките от албума на В. Несторова (магнетофонен запис) В. Разговор по снимките с В.
към текста >>

Жетварска песен 6.
Музикална библиотека "Нова песен" 1. Химн на славяните 2. Химн на обединените народи 3. Химн на мира 4. Пролетна песен 5. Жетварска песен 6. Марш на учащата се младеж Б. Коментар на снимките от албума на В. Несторова (магнетофонен запис) В. Разговор по снимките с В. Несторова и Темелко Стефанов, с.
към текста >>

30. 4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.

6.) Разбира се, свързаните c американските училища царски надежди са били особено много подсилвани от обстоятелството, че техния дух на възпитание, както и целия дух на мисионерската дейност въобще е бил най-дълбоко и най-враждебно противопоставен на идеите на марксизма, на закономерно и неудържимо развиващо се работническо и социалистическо движение у нас, на дейността на Българската комунистическа партия, чиито идеи проникват широко не само в народните маси, но и в училищата.
505.) Това, което не се харесва на Батенберг и на методистите в случая, е, разбира се, прокарваната от прогресивното и патриотично учителство линия на възпитание. Това покровителствено отношение към американските и други западни училища и недоверието към работата на българските училища и напредничавото българско учителство е изразено още по-силно у следващите царски особи. На въпроса на американския представител Джеймс Бартън, защо дворецът предпочита американските училища и настоява за тяхното укрепване и разширяване, цар Борис отговорил: "Защото възпитаниците на вашите училища притежават такава устойчивост на нравствения характер, каквато нашите национални училища не създават и от която България особено много се нуждае." (Заб. "Sofia News", Sofia, Vol. IX, Januari, 1926, N2, p. 6.) Разбира се, свързаните c американските училища царски надежди са били особено много подсилвани от обстоятелството, че техния дух на възпитание, както и целия дух на мисионерската дейност въобще е бил най-дълбоко и най-враждебно противопоставен на идеите на марксизма, на закономерно и неудържимо развиващо се работническо и социалистическо движение у нас, на дейността на Българската комунистическа партия, чиито идеи проникват широко не само в народните маси, но и в училищата. Воювайки последователно с всички разновидности на идеологическата и политическата реакция, българските социалисти-марксисти са разкривали вярно и дълбоко антинаучната, антинародната и социално вредната същност на методистката пропаганда и дейност, подлагали са я системно на разобличаване пред народа. В това методистите виждали най-сериозното в своята работа и от своя страна са воювали постоянно и настървено против социализма и неговите дейци. В лицето на тези "отявлени безбожници" методистите срещали най-силните си врагове. В доклада си на методистката мисийска конференция през 1905 г. пасторът Павел Тодоров с негодувание отбелязва затрудненията, които им създават социалистите например в Плевен дори и по време на методистките събрания.
към текста >>

Воювайки последователно с всички разновидности на идеологическата и политическата реакция, българските социалисти-марксисти са разкривали вярно и дълбоко антинаучната, антинародната и социално вредната същност на методистката пропаганда и дейност, подлагали са я системно на разобличаване пред народа.
Това покровителствено отношение към американските и други западни училища и недоверието към работата на българските училища и напредничавото българско учителство е изразено още по-силно у следващите царски особи. На въпроса на американския представител Джеймс Бартън, защо дворецът предпочита американските училища и настоява за тяхното укрепване и разширяване, цар Борис отговорил: "Защото възпитаниците на вашите училища притежават такава устойчивост на нравствения характер, каквато нашите национални училища не създават и от която България особено много се нуждае." (Заб. "Sofia News", Sofia, Vol. IX, Januari, 1926, N2, p. 6.) Разбира се, свързаните c американските училища царски надежди са били особено много подсилвани от обстоятелството, че техния дух на възпитание, както и целия дух на мисионерската дейност въобще е бил най-дълбоко и най-враждебно противопоставен на идеите на марксизма, на закономерно и неудържимо развиващо се работническо и социалистическо движение у нас, на дейността на Българската комунистическа партия, чиито идеи проникват широко не само в народните маси, но и в училищата. Воювайки последователно с всички разновидности на идеологическата и политическата реакция, българските социалисти-марксисти са разкривали вярно и дълбоко антинаучната, антинародната и социално вредната същност на методистката пропаганда и дейност, подлагали са я системно на разобличаване пред народа. В това методистите виждали най-сериозното в своята работа и от своя страна са воювали постоянно и настървено против социализма и неговите дейци. В лицето на тези "отявлени безбожници" методистите срещали най-силните си врагове. В доклада си на методистката мисийска конференция през 1905 г. пасторът Павел Тодоров с негодувание отбелязва затрудненията, които им създават социалистите например в Плевен дори и по време на методистките събрания. "Повечето от посетителите са младежи, някои от които са социалисти и в края на всяко вечерно събрание водят прение, за да оборят евангелските истини.
към текста >>

Протокол на четиринадесетата сесия на Българската мисийска конференция на Методистката епископална църква, държана в гр.
В доклада си на методистката мисийска конференция през 1905 г. пасторът Павел Тодоров с негодувание отбелязва затрудненията, които им създават социалистите например в Плевен дори и по време на методистките събрания. "Повечето от посетителите са младежи, някои от които са социалисти и в края на всяко вечерно събрание водят прение, за да оборят евангелските истини. Те се стараят да докажат за свое собствено задоволство превъзходството на социализма и блажените дни, които ще настанат, когато стане всеки човек социалист". ( Заб. Протокол на четиринадесетата сесия на Българската мисийска конференция на Методистката епископална църква, държана в гр. Варна от 26 до 30 април 1905 г., Русе, печ. Победа, 1905, с. 41.) "Ние имаме да се борим с безверие, социализъм, хладнокръвие и суеверие" -заявява същият пастор. (Заб. Пак там, с. 40.) Враждебното отношение към социализма минава като червена нишка в цялата дейност на методистите до социалистическата революция у нас.
към текста >>

Както на другите религиозни деноминации, на нея й бе предоставена от народна власт възможност да работи свободно, при условие че спазва установената в страната законност.
41.) "Ние имаме да се борим с безверие, социализъм, хладнокръвие и суеверие" -заявява същият пастор. (Заб. Пак там, с. 40.) Враждебното отношение към социализма минава като червена нишка в цялата дейност на методистите до социалистическата революция у нас. Въпреки всички перипетии и условия, които са заставяли неведнъж методистките мисионери и ръководители да сменят господарите, на които слугуват, на своята ненавист и борба против социализма те не са изменяли по същество никога. След победата на социалистическата революция безспорно условията за дейност на методистката църква се измениха съществено. Както на другите религиозни деноминации, на нея й бе предоставена от народна власт възможност да работи свободно, при условие че спазва установената в страната законност. В рамките на гарантираната от конституцията свобода на съвестта бяха премахнати възможностите за административен или друг държавен натиск върху религиозната дейност на методистите (осъществяван понякога преди революцията под давлението и на православната църква). Това им позволи не само да активизират дейността си, но и да увеличат малко броя на обществата и църквите си. Ако през 1938 п, те. преди началото на Втората световна война в страната има около 800 методисти с 20 църкви, (Заб. Вж. проф.
към текста >>

Методистките църкви са създадени по време, както следва: Години Брой на църквите До 1900 14 1900-1910 1910-1920 4 1920-1930 6 1930-1944 3 1944-1960 3 след 1960 Предоставените им благоприятни условия за религиозна дейност обаче не отклониха ръководителите на методистката секта непосредствено след революцията от пътя на политическата реакция, не измениха по същество враждебното им отношение към социализма, към народната власт.
XVI, 1938-1939. София, 1939, с. 300.) в 1963 г. те наброяват 835 редовни членове, разпределени в 30 общества и църкви, 12 от които регистрирани и 18 нерегистрирани, като 3 от църквите са създадени след 9 септември 1944 г. ( Заб. Методистките църкви са създадени по време, както следва: Години Брой на църквите До 1900 14 1900-1910 1910-1920 4 1920-1930 6 1930-1944 3 1944-1960 3 след 1960 Предоставените им благоприятни условия за религиозна дейност обаче не отклониха ръководителите на методистката секта непосредствено след революцията от пътя на политическата реакция, не измениха по същество враждебното им отношение към социализма, към народната власт. Заставени от обстоятелствата да се съобразяват с новата обществена и политическа обстановка в страната, по поръка на западните си вдъхновители те заеха привидно лоялна позиция към новата държава, а всъщност с това прикриваха намеренията и действията си против народната победа, против делото на социализма. Тогавашният ръководител на методистката църква Янко Иванов с някои свои помощници стана един от организаторите на широка подривна и шпионска дейност, целяща създаване на недоволство против народната власт и предизвикване на намеса на САЩ за възстановяване на капитализма и властта на буржоазията в България. Подробно за това вж. "Процесът срещу евангелските пастори-шпиони". София, издание на Дирекцията по печата, 1949.) С нанесения от Народния съд през 1949 г.
към текста >>

Заставени от обстоятелствата да се съобразяват с новата обществена и политическа обстановка в страната, по поръка на западните си вдъхновители те заеха привидно лоялна позиция към новата държава, а всъщност с това прикриваха намеренията и действията си против народната победа, против делото на социализма.
София, 1939, с. 300.) в 1963 г. те наброяват 835 редовни членове, разпределени в 30 общества и църкви, 12 от които регистрирани и 18 нерегистрирани, като 3 от църквите са създадени след 9 септември 1944 г. ( Заб. Методистките църкви са създадени по време, както следва: Години Брой на църквите До 1900 14 1900-1910 1910-1920 4 1920-1930 6 1930-1944 3 1944-1960 3 след 1960 Предоставените им благоприятни условия за религиозна дейност обаче не отклониха ръководителите на методистката секта непосредствено след революцията от пътя на политическата реакция, не измениха по същество враждебното им отношение към социализма, към народната власт. Заставени от обстоятелствата да се съобразяват с новата обществена и политическа обстановка в страната, по поръка на западните си вдъхновители те заеха привидно лоялна позиция към новата държава, а всъщност с това прикриваха намеренията и действията си против народната победа, против делото на социализма. Тогавашният ръководител на методистката църква Янко Иванов с някои свои помощници стана един от организаторите на широка подривна и шпионска дейност, целяща създаване на недоволство против народната власт и предизвикване на намеса на САЩ за възстановяване на капитализма и властта на буржоазията в България. Подробно за това вж. "Процесът срещу евангелските пастори-шпиони". София, издание на Дирекцията по печата, 1949.) С нанесения от Народния съд през 1949 г. разгром на пасторската шпионска организация в ръководството на методистката църква настъпиха коренни промени, като то бе очистено от контрареволюционни елементи и се ориентира на действително лоялни позиции.
към текста >>

Тогавашният ръководител на методистката църква Янко Иванов с някои свои помощници стана един от организаторите на широка подривна и шпионска дейност, целяща създаване на недоволство против народната власт и предизвикване на намеса на САЩ за възстановяване на капитализма и властта на буржоазията в България.
300.) в 1963 г. те наброяват 835 редовни членове, разпределени в 30 общества и църкви, 12 от които регистрирани и 18 нерегистрирани, като 3 от църквите са създадени след 9 септември 1944 г. ( Заб. Методистките църкви са създадени по време, както следва: Години Брой на църквите До 1900 14 1900-1910 1910-1920 4 1920-1930 6 1930-1944 3 1944-1960 3 след 1960 Предоставените им благоприятни условия за религиозна дейност обаче не отклониха ръководителите на методистката секта непосредствено след революцията от пътя на политическата реакция, не измениха по същество враждебното им отношение към социализма, към народната власт. Заставени от обстоятелствата да се съобразяват с новата обществена и политическа обстановка в страната, по поръка на западните си вдъхновители те заеха привидно лоялна позиция към новата държава, а всъщност с това прикриваха намеренията и действията си против народната победа, против делото на социализма. Тогавашният ръководител на методистката църква Янко Иванов с някои свои помощници стана един от организаторите на широка подривна и шпионска дейност, целяща създаване на недоволство против народната власт и предизвикване на намеса на САЩ за възстановяване на капитализма и властта на буржоазията в България. Подробно за това вж. "Процесът срещу евангелските пастори-шпиони". София, издание на Дирекцията по печата, 1949.) С нанесения от Народния съд през 1949 г. разгром на пасторската шпионска организация в ръководството на методистката църква настъпиха коренни промени, като то бе очистено от контрареволюционни елементи и се ориентира на действително лоялни позиции. Но с тази положителна промяна не се отстранява изцяло вредната социална роля на методистката дейност в нашата страна.
към текста >>

песни от методисткия вестник "Духовни песни", издание на Върховното управление на Българската евангелска методистка църква и на Централното управление на Съюза на евангелските съборни църкви в България, София, 1955.) За единствено спасение от тази "пустиня" се обявява вярата в Христа, следването на която е всичко, а светът в сравнение с това е нищо.
Този основен дух на методистката пропаганда влиза в дълбоко и непримиримо противоречие с духа на нашето време, с духа и тенденциите на развитие на социалистическото общество. Вместо да стимулира и ориентира правилно усилията на човека в строителството на новия живот, методисткото учение разглежда подобни усилия като суета, представя ги за гибелно заблуждение. В много от методистките песни например светът се обявява за тъмнина, пустиня, царство на гибел и падение и пр. (Заб. Вж. напр. 64, 74, 83,111, 224,452 и др. песни от методисткия вестник "Духовни песни", издание на Върховното управление на Българската евангелска методистка църква и на Централното управление на Съюза на евангелските съборни църкви в България, София, 1955.) За единствено спасение от тази "пустиня" се обявява вярата в Христа, следването на която е всичко, а светът в сравнение с това е нищо. "Тоз свят за нищо се брои, щом вярата изгрей" - се казва в една от песните. (Заб Пак там, с. 67.) Щастието не е в труда за изграждането на социализма, въобще трудът не е в състояние да осигури някому щастие, макар и понякога да се нарича "благодат". (Заб. Пак там, с. 169.) Шестте работни дни на седмицата се обявяват в методистките песни за дни на грижи, мъки, страдания и страхове (Заб.
към текста >>

Ето например какво се казва в 312-а песен: "О, Господи, кога ли народа щеш спаси?
"И блажен е кой се бои, всякога от Господа: не е склонен към лъжи, чист е в своите дела" (Заб. Пак там, с. 111.) Още по-очебиещи в това отношение са онези моменти от "духовните песни", в които Христос се обявява не само за опора на нравствената чистота, но и за "слънце на правда и залог за мир" (Заб. Пак там, с. 22.), даже за някакво предстоящо освобождение на нашия народ! Ето например какво се казва в 312-а песен: "О, Господи, кога ли народа щеш спаси? - Докрай ли грях, неправда? Докрай ли мощния земи ще граби с кривда - все зло, нещастия? Не дай му, Боже, зноен гнет; спаси от зло народа клет, спаси народа! Амин" (Заб. "Духовни песни", с.
към текста >>

135.) В друга песен народът и днес се обявява за "мъченик" и се отправя пак- пламенна молба към бога да му помогне "да изтрай до щастлив и добър край". (Заб.
- Докрай ли грях, неправда? Докрай ли мощния земи ще граби с кривда - все зло, нещастия? Не дай му, Боже, зноен гнет; спаси от зло народа клет, спаси народа! Амин" (Заб. "Духовни песни", с. 135.) В друга песен народът и днес се обявява за "мъченик" и се отправя пак- пламенна молба към бога да му помогне "да изтрай до щастлив и добър край". (Заб. Пак там, с. 136.) Наистина, буди недоумение, от какви социални неправди и злини се надяват методистите да бъде тепърва "освобождаван" нашия народ, но не буди никакво съмнение, че подобни техни молитвени усилия и надежди са днес не само анахронизъм, но имат безусловно вредна идеологическа насоченост, влизаща при това в твърде осезателно противоречие и с изискванията за лоялност. С една дума, по своя дух и главна насока дейността на сектата на методистите и в съвременните наши усилия е в дълбоко и непримиримо противоречие с прогреса. Нещо повече, противоречивостта с прогреса е самата същност на методисткото учение и затова с всяка крачка на общественото развитие напред тази противоречивост все повече се задълбочава и по същество не може да не се задълбочава. Поради това - въпреки всички опити да се-залови по- крепко за колелото на историята - методизмът с всяка нова крачка на общественото развитие губи прогресиращо и безвъзвратно историческото си оправдание, превръща се все повече във вреден анахронизъм.
към текста >>

31. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

От половин година тя се приготовляваше, след основно проучване на българските въпроси, да замине със своя другар за Англия на свои средства и там да развие една обширна дейност между църквите и вън в обществото в полза на българската национална кауза.
"Таймс" е печатила статии за Иван Вазов, превеждала е негови стихове, между които поемата "Раковски". А нейният разказ "Стойчо Чудакът" е преведен и на чехски. - Тя стои ред години начело на Неделното училище, като незаменима надзирателка; тя е в църковното настоятелство извънредно дейна и полезна ; влизала е в редакционният комитет на в. "Зорница"; подвизавала се е в Женското дружество при църквата; в Съюза на българските писателки; в периодичния печат; държала е сказки и проповеди в църква и вън от нея. Нейното сладкодумие и убедителност мъчно могат да бъдат надминати. От половин година тя се приготовляваше, след основно проучване на българските въпроси, да замине със своя другар за Англия на свои средства и там да развие една обширна дейност между църквите и вън в обществото в полза на българската национална кауза. Каквото вярваше, изповядваше и говореше, тя го живееше. От нея лъхаше само благост и доброта; гласът бе нежен; усмивката лъчиста; сърцето горещо и отзивчиво. Тя би ангелът на "Д-р Лонг". - Основа при църковното Неделно училище благотворителна група "Капка мляко"; колко деца и болни е спасила чрез това от смърт. Събирала е суми за бедни; посещавала е, помагала е, утешавала и се е молела за болни и самотни.
към текста >>

Ето що бе тя: истинска жена, истинска българска, истинска християнка.
Тя би ангелът на "Д-р Лонг". - Основа при църковното Неделно училище благотворителна група "Капка мляко"; колко деца и болни е спасила чрез това от смърт. Събирала е суми за бедни; посещавала е, помагала е, утешавала и се е молела за болни и самотни. Ще повторя: високо интелигентна, християнски силно вярваща, неуморимо трудолюбива, добродушна. Лаская се от мисълта с това да съм казал поне малко за нея. Ето що бе тя: истинска жена, истинска българска, истинска християнка. Губим много, защото тя бе много. Ние сме скръбни. Лицата са бледи; небето е сиво; очите сълзят, сълзи и небето. Жестока бе тая есен: тя откъсна един от най-хубавите цветове в нашата градина. Да не забравяме: "Господ даде.
към текста >>

Писала е стотици разкази и множество биографии, между които биографиите на Джордж Елиот, Мария Митчел, Роза Боньор, Хариета Холтмър, Флоранс Найтингейл; а от поетичните произведения най-голямата и най-хубава поема на Лонгфелоу "Евангелина", от същия "Селския ковач" и "Арсеналът в Спрингфилд", която е протест против войната и е оставила ненапечатани три свои труда: 1) История на изкуството (на английски); 2) Една теза върху българската литература до 1910 г., също на английски, с много преведени поеми и стихове от Петко Славейков, Каравелов, Ботев, Иван Вазов, Яворов, Ст.
Печатала е статии за Иван Вазов още преди 1920 г. в литературния брой на в. "Таймс", като е превела негови стихове на английски, между които и поемата "Раковски". Написала е повече от 150 статии, разкази и стихове, печатани в наши и чужди вестници и списания, като в. "Мир", "Пряпорец", "Знаме", "Напредък", "Зорница", "Ратник", "Подвиг", "Летопис", "Литературен свят", "Младежки вестител", "Женски свят", "Всемирна летопис" и др. Писала е стотици разкази и множество биографии, между които биографиите на Джордж Елиот, Мария Митчел, Роза Боньор, Хариета Холтмър, Флоранс Найтингейл; а от поетичните произведения най-голямата и най-хубава поема на Лонгфелоу "Евангелина", от същия "Селския ковач" и "Арсеналът в Спрингфилд", която е протест против войната и е оставила ненапечатани три свои труда: 1) История на изкуството (на английски); 2) Една теза върху българската литература до 1910 г., също на английски, с много преведени поеми и стихове от Петко Славейков, Каравелов, Ботев, Иван Вазов, Яворов, Ст. Михайловски и Величков, и 3) Лекции върху майчинството, които е държала на следващите в училището на г-ца Кларк за учителки в детските градини. При наличността на това дело на г-жа Доганова, тъй всестранно, бихме се запитали: имала ли е време за почивка, за развлечение, за закрепване на своето тъй крехко здраве? Не, тя всякога бе заета в работа да раздава себе си за другите. А от половин година замисляше и планираше идната година да замине със своя съпруг за Англия, гдето да работи на свои средства между църквите и обществото, в защита правата на онеправдана България. А тя бе наистина най-подготвената жена българка, която би изпълнила достойно тази мисия - защото тя имаше всички качества, които биха й отворили вратите навсякъде, като на една от малкото жени в света с велико предназначение.
към текста >>

Тя умря 49 годишна, но остави след себе си такива дълбоки бразди в полето на книжовната културно- просветна дейност, че ние смело можем да кажем, че с това, което тя стори за българската интелигенция и за българската жена, тя се подрежда в първите редове на заслужилите на народа ни български жени.
Доганова Братство, бр. 231 (20.XII.1938), с. 4 Стефан Тошев[1] Ние се разделихме с нея на 2 декемврий т. г. - тя отлетя в отвъдния свят. Но тя живя един рядко интензивен и полезен за другите живот. Тя умря 49 годишна, но остави след себе си такива дълбоки бразди в полето на книжовната културно- просветна дейност, че ние смело можем да кажем, че с това, което тя стори за българската интелигенция и за българската жена, тя се подрежда в първите редове на заслужилите на народа ни български жени. Нейните заслуги тепърва ще има да бъдат оценени, защото тя работи за вечните ценности в човешката душа и характер. Тя сътрудничеше във вестници и списания, редактираше сп. "Детски другар", беше членка на настоятелството на Съюза на писателите. Мнозина чрез нейните курсове в столицата са научили английски език. Тя владееше добре и французки език.
към текста >>

Нейната благост бе песен в гласа й; нейната вяра - блясък на очите, а чистотата й - аромат, който изпълваше въздуха.
Изненадата ми беше още по- приятна, като узнах, че Дафинка Доганова е дъщеря на евангелски пастир и сестра на добрия ми Богдан Икономов. Веднага аз се намерих сред кръг от познати. Г-жа Доганова сред тях беше като дух ръководител. Липсваше й меч, препасан през кръста, за да бъде ангел- хранител слязъл на земята. Уж тя ме канеше да се поучи от мене - младият проповедник дошъл в София със славата на тайноведец и теософ, познаващ окултизма, спиритизма и голямата съответна литература, а пък аз поучен излязох от нея. Нейната благост бе песен в гласа й; нейната вяра - блясък на очите, а чистотата й - аромат, който изпълваше въздуха. . . Както тогава, така и после, тя много любопитствуваше върху проблемата на превъплощението. Паметен ще остане разговорът ни в Самоков под големия кестен в двора на Американското училище. Ние говорихме върху Боговдъхновеността на Библията и другите свещени книги на 7-те велики религии, върху мисията на Христа и мисията на другите основатели на религии, съотношението между тях и пр. Във всички подобни разговори тя проявяваше рядка начетеност, забележително широкосърдечие и търпимост, страстен стремеж към Истината, но и твърдо бранеше здравата основа, върху която здраво бе стъпила.
към текста >>

Дори превръща се в радост скръбта ни, радост българска и всенародна, че в Родината ни - според апостолските думи (Евр.
5 - б. р.) Да, всички носим един химн в сърцето си, като най-скъп спомен за оная, която бе въплътен небесен лъч на земята и ангел, удостоил България със слънчево присъствие. Негли тя бе "една от малцината, за които светът не беше достоен" (Евр. 11:38), но достоен пример на общественица, щастливо съчетала идеала на Богоизбраница, примерна съпруга и нежна майка... Достоен пример, наистина за всички нас! Скръбта ни впрочем не е безнадеждна за милата ни Дафинка (I Сол. 5:13). Дори превръща се в радост скръбта ни, радост българска и всенародна, че в Родината ни - според апостолските думи (Евр. 13:2) - "без да знаем сме приели на гости един ангел"! Безсъмнено духът на Дафинка беше такъв. М. Ж. М. [Методи Жеков Марков] ---------------------------------------------- [1] Бележка на съставителя: За Дафинка Доганова виж «Изгревът», т. XIII, с. 29-30.
към текста >>

32. 4.3.4. Народна песен в странство

4.3.4. Народна песен в странство Народна песен в странство Родина, Г.
4.3.4. Народна песен в странство Народна песен в странство Родина, Г. Ill, кн. 2 (II.1901), с. 49-50. За България, друже, попей ми, За България, мойта родина: Мислите тежки поразпилей ми С песен народна в тази чужбина. Ето настъпя седма година В чужда земя откакто живея И, с инородната си дружина, Аз чужди песни слушам и пея. Песни, в които не се спомина, Ни Дунав бели, нито Балкана, Ни мойта горска, вярна дружина, За свободата що жертва стана.
към текста >>

За България, друже, попей ми, За България, мойта родина: Мислите тежки поразпилей ми С песен народна в тази чужбина.
4.3.4. Народна песен в странство Народна песен в странство Родина, Г. Ill, кн. 2 (II.1901), с. 49-50. За България, друже, попей ми, За България, мойта родина: Мислите тежки поразпилей ми С песен народна в тази чужбина. Ето настъпя седма година В чужда земя откакто живея И, с инородната си дружина, Аз чужди песни слушам и пея. Песни, в които не се спомина, Ни Дунав бели, нито Балкана, Ни мойта горска, вярна дружина, За свободата що жертва стана. За България, друже, попей ми, - Българска песен в таз земя чужда: Мислите тежки поразпилей ми - Българска песен е мойта нужда. Пей ми за Дунав и за Марица, Зарад Балкана стар, и за Рила: Всяка долчинка, всяка горица, - Там всяка местност мен е мила. Пей как кавала меден говори С язик вълшебен нейде в полето; Как се хорото в село тропори И подмладява с радост сърцето.
към текста >>

За България, друже, попей ми, - Българска песен в таз земя чужда: Мислите тежки поразпилей ми - Българска песен е мойта нужда.
Ill, кн. 2 (II.1901), с. 49-50. За България, друже, попей ми, За България, мойта родина: Мислите тежки поразпилей ми С песен народна в тази чужбина. Ето настъпя седма година В чужда земя откакто живея И, с инородната си дружина, Аз чужди песни слушам и пея. Песни, в които не се спомина, Ни Дунав бели, нито Балкана, Ни мойта горска, вярна дружина, За свободата що жертва стана. За България, друже, попей ми, - Българска песен в таз земя чужда: Мислите тежки поразпилей ми - Българска песен е мойта нужда. Пей ми за Дунав и за Марица, Зарад Балкана стар, и за Рила: Всяка долчинка, всяка горица, - Там всяка местност мен е мила. Пей как кавала меден говори С язик вълшебен нейде в полето; Как се хорото в село тропори И подмладява с радост сърцето. Пей как е мъчно, и колко тежко, Странник да си/без дом и родина, И как сърцето тъжи младежко, - Тъжи то даже и без причина. Страннику попей и тъз утеха: Благополучно как ще се върне, Как ще пристигне бащина стряха, Майка си слъзна как ще пригърне. За България, друже, попей ми, За България, мойта родина: Мислите тежки поразпилей ми С песен народна в тази чужбина.
към текста >>

За България, друже, попей ми, За България, мойта родина: Мислите тежки поразпилей ми С песен народна в тази чужбина.
За България, друже, попей ми, - Българска песен в таз земя чужда: Мислите тежки поразпилей ми - Българска песен е мойта нужда. Пей ми за Дунав и за Марица, Зарад Балкана стар, и за Рила: Всяка долчинка, всяка горица, - Там всяка местност мен е мила. Пей как кавала меден говори С язик вълшебен нейде в полето; Как се хорото в село тропори И подмладява с радост сърцето. Пей как е мъчно, и колко тежко, Странник да си/без дом и родина, И как сърцето тъжи младежко, - Тъжи то даже и без причина. Страннику попей и тъз утеха: Благополучно как ще се върне, Как ще пристигне бащина стряха, Майка си слъзна как ще пригърне. За България, друже, попей ми, За България, мойта родина: Мислите тежки поразпилей ми С песен народна в тази чужбина. Бостън, Америка Стоян Кръстов Ватралски
към текста >>

33. 4.3.7. На гости при общественика и патриота Ст. Ватралски

Съдействуваха ми само да си заложа имота на Българската Народна Банка и с тия пари отидох в Англия.
Сигурно. Защо ми е дал Бог език и перо? Аз мога да извърша нещо. Реших да отида в Англия. Спряха ме липса на средства. Сондирах министрите за идеята си, и тя одобриха. Съдействуваха ми само да си заложа имота на Българската Народна Банка и с тия пари отидох в Англия. Приготвил се бях за 2-3 месеца, а то тъкмо 6 месеца и един ден; и в резултат сега имам няколко хиляди лева дълг. Жертвувах в името на длъжността и моята плодна жертва се изплати стократно в България. Приготвената сума за разноски не стигаше до нигде- но, благодарение на новоспечелени приятели. Никого не познавах в таз страна. Сдобих приятели.
към текста >>

И като седнах, децата почнаха от само себе си да пеят някаква песен в моя чест.
Имаше може би до 150 деца. За да ги заинтересувам, приказвах им опитността си под турско иго като дете и като овчарче в село Вакарел. За овцете - как не знаеха, че в гората има вълци, та бяха спокойни; ала ние, децата, знаехме, че в града има турци, та бяхме неспокойни и нещастни. И деца, и възрастни се много увлякоха. Но особено децата, те просото поглъщаха всяка моя дума. И като седнах, децата почнаха от само себе си да пеят някаква песен в моя чест. Пяха, преповтаряха, възхитително, много пъти песента "Patruotic song". (В албума на г. Ватралски аз видях същата песен, пратена от дружеството за спомен. В същия албум забелязах и разни картони, листове, афиши -с които се е обявило за речите му. На някои от тях бе ликът на г.
към текста >>

Пяха, преповтаряха, възхитително, много пъти песента "Patruotic song".
За да ги заинтересувам, приказвах им опитността си под турско иго като дете и като овчарче в село Вакарел. За овцете - как не знаеха, че в гората има вълци, та бяха спокойни; ала ние, децата, знаехме, че в града има турци, та бяхме неспокойни и нещастни. И деца, и възрастни се много увлякоха. Но особено децата, те просото поглъщаха всяка моя дума. И като седнах, децата почнаха от само себе си да пеят някаква песен в моя чест. Пяха, преповтаряха, възхитително, много пъти песента "Patruotic song". (В албума на г. Ватралски аз видях същата песен, пратена от дружеството за спомен. В същия албум забелязах и разни картони, листове, афиши -с които се е обявило за речите му. На някои от тях бе ликът на г. Ватралски с български калпак; на други кръста срещу полумесеца и пр.) На един площад, между другото, говорих за г. Гладстона.
към текста >>

Ватралски аз видях същата песен, пратена от дружеството за спомен.
И деца, и възрастни се много увлякоха. Но особено децата, те просото поглъщаха всяка моя дума. И като седнах, децата почнаха от само себе си да пеят някаква песен в моя чест. Пяха, преповтаряха, възхитително, много пъти песента "Patruotic song". (В албума на г. Ватралски аз видях същата песен, пратена от дружеството за спомен. В същия албум забелязах и разни картони, листове, афиши -с които се е обявило за речите му. На някои от тях бе ликът на г. Ватралски с български калпак; на други кръста срещу полумесеца и пр.) На един площад, между другото, говорих за г. Гладстона. Говорих възторжено, както обикновено говоря за него. При свършека, дойде при мен добре известният там скулптор г.
към текста >>

34. 215. Човекът е предметно учение за ангелите

Весела Несторова

Човекът е предметно учение на ангелите." Учителят ми бе поръчал да напиша три стиха с ново съдържание на народната песен: "Не ли думах, мила мамо", като даде думи за първия стих.
/Минор - музикален термин/ Това е пътя, по който човек се развива. Дур е радост, светлина, а мол - скръб, страдание. Математиката е вътрешните отношения, а геометрията - външният език на природата. Мелодията е отношение на човека към Бога, а хармонията - на Бога към човека. От божествено гледище човек е създаден за Бога, а от човешко гледище - Божествените, силните са създадени да служат на слабите. Човекът е предметно учение на ангелите." Учителят ми бе поръчал да напиша три стиха с ново съдържание на народната песен: "Не ли думах, мила мамо", като даде думи за първия стих. Този ден поправяхме думите на песента и той каза: "Думите са по-сериозни и еднозначещи. Удължаването на времето - неритмично, е създало неправилните тактове в българската музика. Например, тактът 7/16 е друсане, неравен път са тези тактове. Сега се изглажда пътя като се пеят равно тоновете в тази песен, без удължения. Мелодията е създадена за хармонията, а не хармонията за мелодията.
към текста >>

Този ден поправяхме думите на песента и той каза: "Думите са по-сериозни и еднозначещи.
Дур е радост, светлина, а мол - скръб, страдание. Математиката е вътрешните отношения, а геометрията - външният език на природата. Мелодията е отношение на човека към Бога, а хармонията - на Бога към човека. От божествено гледище човек е създаден за Бога, а от човешко гледище - Божествените, силните са създадени да служат на слабите. Човекът е предметно учение на ангелите." Учителят ми бе поръчал да напиша три стиха с ново съдържание на народната песен: "Не ли думах, мила мамо", като даде думи за първия стих. Този ден поправяхме думите на песента и той каза: "Думите са по-сериозни и еднозначещи. Удължаването на времето - неритмично, е създало неправилните тактове в българската музика. Например, тактът 7/16 е друсане, неравен път са тези тактове. Сега се изглажда пътя като се пеят равно тоновете в тази песен, без удължения. Мелодията е създадена за хармонията, а не хармонията за мелодията. Донка да не живее все с миналото, а да учи Новото.
към текста >>

Удължаването на времето - неритмично, е създало неправилните тактове в българската музика.
Математиката е вътрешните отношения, а геометрията - външният език на природата. Мелодията е отношение на човека към Бога, а хармонията - на Бога към човека. От божествено гледище човек е създаден за Бога, а от човешко гледище - Божествените, силните са създадени да служат на слабите. Човекът е предметно учение на ангелите." Учителят ми бе поръчал да напиша три стиха с ново съдържание на народната песен: "Не ли думах, мила мамо", като даде думи за първия стих. Този ден поправяхме думите на песента и той каза: "Думите са по-сериозни и еднозначещи. Удължаването на времето - неритмично, е създало неправилните тактове в българската музика. Например, тактът 7/16 е друсане, неравен път са тези тактове. Сега се изглажда пътя като се пеят равно тоновете в тази песен, без удължения. Мелодията е създадена за хармонията, а не хармонията за мелодията. Донка да не живее все с миналото, а да учи Новото. Сърцето й да не е дипломат, да "посмива" момците.
към текста >>

Сега се изглажда пътя като се пеят равно тоновете в тази песен, без удължения.
От божествено гледище човек е създаден за Бога, а от човешко гледище - Божествените, силните са създадени да служат на слабите. Човекът е предметно учение на ангелите." Учителят ми бе поръчал да напиша три стиха с ново съдържание на народната песен: "Не ли думах, мила мамо", като даде думи за първия стих. Този ден поправяхме думите на песента и той каза: "Думите са по-сериозни и еднозначещи. Удължаването на времето - неритмично, е създало неправилните тактове в българската музика. Например, тактът 7/16 е друсане, неравен път са тези тактове. Сега се изглажда пътя като се пеят равно тоновете в тази песен, без удължения. Мелодията е създадена за хармонията, а не хармонията за мелодията. Донка да не живее все с миналото, а да учи Новото. Сърцето й да не е дипломат, да "посмива" момците. Не носете в себе си миналото." В.К.: Баща ти среща ли се с Учителят? Весела: А когато моя баща, като студент се връщал от Цариград през Варна с парахода, както вървял по пътя, срещнал го Учителя и го спрял и почнал да му говори.
към текста >>

35. Б. Бележките ми по магнетофонния запис

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

Сега, когато поставих заглавията, които ще бъдат свързани с моите допълнителни бележки, които ще дам по същество - то тогава на някоя българска глава може да се запали електрическата лампа, да го освети и да проумее за какво се говори.
Към нейния материал поставих подходящи заглавия с номера. По този начин нейният разказ придобива друг вид. Той вече може да се чете, защото се дава указание от заглавието за какво става дума. Няма човек в България, който да е прочел нейните спомени и да е разбрал нещо и да е проумял за какво се отнася. Изключено е. Сега, когато поставих заглавията, които ще бъдат свързани с моите допълнителни бележки, които ще дам по същество - то тогава на някоя българска глава може да се запали електрическата лампа, да го освети и да проумее за какво се говори. Това е пътят. Друг път няма. 7. Извадих магнетофонните записи от 26, 28 и 30 март 1989 г. Цели 17 години те чакаха и бяха запазени. Предадох ги на Нонка Матеева да ги прехвърли чрез компютъра си и да се наберат.
към текста >>

Заглавието - "Песента на Мировата Любов.
Сирищник, околия Радомирска. 20. Включих също няколко материали, които съм направил 1972 г., написани на пишуща машина. А това е заглавието "Победен химн", когато на 17.XII.1944 г. Учителят напуска тялото си. И според мен, така трябва да се подреди. 21. Заглавието - "Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич" - "Махар Бену Аба" е подготвена така, че да се разбере за какво става въпрос. Защото това е последната песен, която Учителят пожелава да му се изпее. И има защо. 22. Заглавието: "Най-Великият Учител - Страданието". Това е един разказ, който, когато бях млад много ме впечатли.
към текста >>

Песента на Космичната Обич" - "Махар Бену Аба" е подготвена така, че да се разбере за какво става въпрос.
Включих също няколко материали, които съм направил 1972 г., написани на пишуща машина. А това е заглавието "Победен химн", когато на 17.XII.1944 г. Учителят напуска тялото си. И според мен, така трябва да се подреди. 21. Заглавието - "Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич" - "Махар Бену Аба" е подготвена така, че да се разбере за какво става въпрос. Защото това е последната песен, която Учителят пожелава да му се изпее. И има защо. 22. Заглавието: "Най-Великият Учител - Страданието". Това е един разказ, който, когато бях млад много ме впечатли. И ме разтреперя.
към текста >>

Защото това е последната песен, която Учителят пожелава да му се изпее.
А това е заглавието "Победен химн", когато на 17.XII.1944 г. Учителят напуска тялото си. И според мен, така трябва да се подреди. 21. Заглавието - "Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич" - "Махар Бену Аба" е подготвена така, че да се разбере за какво става въпрос. Защото това е последната песен, която Учителят пожелава да му се изпее. И има защо. 22. Заглавието: "Най-Великият Учител - Страданието". Това е един разказ, който, когато бях млад много ме впечатли. И ме разтреперя. А защо?
към текста >>

Песента за двете сестри: скръбта и радостта".
И ме разтреперя. А защо? Защото аз не можах да намеря разумен'отговор, когато го задавах на приятелите от времето на Школата. После сам намерих обяснението в Словото на Учителя и го проверих с живота си. 23. Заглавието: "Великата скръб и Великата радост. Песента за двете сестри: скръбта и радостта". Това е един разказ на Весела за финала на нейната изповед. Аз съм го оформил с подходящ финал. По-добре от това не може да се желае. 24. В "Изгревът" имаме много случки с Весела Несторова, разказани от различни автори. Аз ги извадих, подредих ги и ги публикуваме, за да се знаят, че се отнасят за нея.
към текста >>

Това е най-доброто доказателство за тази случка на Весела, когато Учителят я изпраща в Народната библиотека да чете Сведенборг, и то на английски език. 26.
ще може да го намери някой, и дори да го намери, да знае, че тя е авторът на този превод. А тя споменава в своите спомени, има го в книжката на "Житно зърно", кн. 7-8 от 1938 г, с. 168-175. Не е отбелязано нейното име. Така аз го възстановявам. Това е най-доброто доказателство за тази случка на Весела, когато Учителят я изпраща в Народната библиотека да чете Сведенборг, и то на английски език. 26. Вероятно има и много въпроси, на които трябва да се отговори, когато се публикуват част от нейните снимки. Добре, че съм си вземал бележки и чрез тях ще мога да се ориентирам. И да обясня за някои снимки. Друг това не може да направи, защото няма познание 27. Моето старание да съхраня Весела бе много голямо.
към текста >>

36. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)