НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
37
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
2. Учителят като цигулар
12. Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
15. Духът на Истината и часовоят с цигулката
21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
25. Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа
26. Последните дни на Учителя и последният акорд
27. Кога твоята любов е Божествена?
41. Учителят готви общ обяд за изгревяни
49. Незнайният войн на Бялото Братство
50. Учителят
Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за Небето
9. Игнат Котаров и концертът с тенекията
41. Паневримтия в Невидимия свят.
42. Паневритмията на “Изгрева”
43. Думите на Паневритмията – на Олга Славчева от “Изгрева” и на Асавита от Божествения свят 0
44. Задачата на Ярмила от Учителя за Паневритмията и разрешението й от трите сестри
45. Бялото Братство и неговото ято бели птици през вековете
47. Бурята на Катя Грива и нейната вяра
49. Десятъкът на Господа и десятъкът за Школата на Учителя
52. Рудолф Щайнер и Всемировият Учител
55. Учителят и толстоистите
58. Философията на йогите и Школата на Учителя
59. Теософският конгрес и търсенето на Христа
67. Котката, която мижеше
71. Учителят и последните Му дни на Земята. Сватбата
77. Болшевиките и Всемировият Учител
2. Моят Висок Идеал
6. Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
11. Последният концерт пред Учителя
2. Теорията на музиката и Учителят
8. Паневритмията на слънцето за “Изгрева”
11. Блудният син
15. Първият закон
16. Как Учителят даде песента “Идилията”
17. “Идилията” и брат Георги Куртев
18. “Идилията” в село Тополица
19. Краят на войната е близо
29. Жабата, която донесе материализма
36. Възрастните приятели и нарядите
38. Учителят, Стамболийски и анархистите
39. Учителят за цар Фердинанд и Балканската война
40. Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война
41. Учителят за Фердинанд и Европейската война
42. Учителят и Английската империя, съгласно Божия план
43. Британската империя и германският парен котел
44. Учителят за Втората световна война
45. Учителят за царуването на цар Борис III
46. Учителят и владетелите на България
49. Учителят, Георги Димитров и III Интернационал
53. Учителят пуска руснаците в България
54. Учителят е болен
59. Диамантите на евреите и скинията на Мойсея
60. Еврейският равин в София става християнин
61. Кой е ръководителят на Бялото Братство в България?
3. Паневритмията на Учителя и българският народ
3. Защо Учителят даде песента “Писмото”?
7. Бомбардираното пиано и разрушеният “Изгрев”
7. Кога и как бе създадена Паневритмията?
9. Молитвеният връх при Седемте рилски езера
10. Побоят върху Учителя през 1936 г.
11. Последните дни на Учителя на земята
15. Кои изпълниха Волята на Учителя?
2. Божият огън и Силите Господни
5. Кой бе Учителят?
1. Всемировият Учител Беинса Дуно и България
2. Всемировият Учител Беинса Дуно и българите
3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
4. Кой е Учителят?
5. Кой е Мировият Учител?
6. Кой е Всемировият Учител?
7. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
8. Космогонията на Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство
11. Великият Учител Беинса Дуно и Космогония на музиката Му
2.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
Добрите приятели се бяха
Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.
Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста.
Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.
Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията.
Учителят обича певческото изкуство.
Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата.
Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва възможностите на таланта.
Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар.
Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.
Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване.
Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство.
Изгревяни не скриват своята обич към цигулката.
Учителят не закъснява.
Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.
Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.
Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите.
А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър.
Такива утрини са особено приятни.
Новият ден е одухотворен.
Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден.
Изгревяни знаят как да пеят и свирят.
Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции.
Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духа.
Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка.
Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява.
Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание.
Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му.
Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото.
Настъпва тишина, която се помни.
Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър.
Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението.
След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас.
За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор.
На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.
Учителят взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател.
Диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят да подготвят репертоара за тържествения концерт така, че да задоволят и най-изискания
Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон.
При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора.
Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни.
Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството.
Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.
3.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Учителят като цигулар"
Учителят пееше и свиреше.
Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем.
По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура.
Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали.
Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове".
Музикалният език на Учителя бе определен и чист.
Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец.
Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи.
А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.
Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника.
Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят.
Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това.
След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван.
Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.
Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни.
Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете.
В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.
Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете.
Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов.
В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.
Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
4.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски.
Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.
Учителят бе вече между нас.
Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.
Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита:
Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора:
- Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.
Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.
Учителят пак запита:
- Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси.
Учителят продължи:
Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.
Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.
За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.
На обичайното място до катедрата бе Учителят.
Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило.
Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.
На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят.
Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.
Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи.
В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
Изпълнението достигна своята кулминация.
Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.
Лунният концерт завърши.
Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.
5.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Първият ден на Рождество. Празник.
Питателният обяд бе приготвен от дежурните.
На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда.
Скромният, но вкусен обяд разполага.
Встъплението бе обща песен, изпята от всички.
Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота.
След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса:
- Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!
Двойният гриф бе приятен за слушане.
Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.
Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.
Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото.
А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви.
Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента.
Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове.
Учителят се обърна към всички в салона:
Засвирихме със сестра Кисьова, а с нас запяха всички приятели.
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите:
По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".
6.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев.
Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха.
Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство.
През тези години приятелите не притежаваха леки коли.
Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана.
За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон.
Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов.
Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите.
В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.
В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език".
В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят.
За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.
Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".
Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.
Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова.
За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята".
От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение.
Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво".
Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола.
Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните.
Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.
Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика.
В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.
В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички.
"Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията.
Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход.
7.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Една лятна вечер бях останал на гости при приятели на "Изгрева" и разговаряхме до късна доба.
Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех.
По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира.
Помислих си, че Учителят отива някъде на гости - но нали беше много късно?
По едно време се чу как Учителят настройва цигулката Си.
Мисълта, че аз ще бъда първият, който ще я чуе, ме накара да настръхна от вълнение.
А след това Учителят започна да свири.
До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя.
Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв концерт на Учителя.
Аз стоях долу под балкона, под прозореца Му, с празен лист и молив в ръка, а горе Учителят свиреше.
Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен.
Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят.
Това го бе казал веднъж Учителят.
Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят?
Великият Учител бе на "Изгрева" в плът и кръв.
Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят.
Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят?
Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта.
За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената.
А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата.
8.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка.
Живеехме бедничко, но нали бяхме вегетарианци, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията.
Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея.
Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как?
Това бе приемливо за мен, защото като чиновник и с моята малка заплата, не виждах никакво бъдеще и кариера в обществото.
А едновременно с това аз посещавах Школата и от Учителя бях поставен да изпълнявам задачата и ролята на цигулар от младежкия окултен клас.
Първият случай изведнъж бе представен пред мен като изключително предложение.
Учителят ме изслушва внимателно и казва: "Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече.
И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България.
" "Хубаво" - бе Неговият отговор.
Той се усмихна и ме изпрати, видимо доволен от моят избор.
Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите.
Това е може би последният ми шанс.
Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина?
Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена.
Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта.
Великият Учител.
9.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Случваше се често да ходя в командировка в провинцията.
Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията.
Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя".
Благодарим ти за свирнята.
От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята.
А те имаха метод да се справят с разни проповедници, които идваха често тук при тях.
Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество за личните си проблеми.
Написах писмото, запечатах го в плик и го изпратих до Савка Керемидчиева, с която контактувах на "Изгрева".
След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш!
Тогава видях и усетих какво значи големият мой срам пред Учителя.
Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот.
А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество.
Този друг можеше да бъде само Учителят и никой друг.
Та колкото по-голямо и по-високо бе въодушевлението на приятелите от моето цигулково изпълнение, толкова по- ниско паднах на земята и с това изкушение влязох вдън земи.
Останаха ли доволни братята там от вас?
Учителят слага десницата на рамото ми и тихо-тихо бащински нарежда: "Е, това не е малко.
Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от Учителя като награда за моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос.
10.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В младежкия окултен клас аз бях цигуларят, а в общия окултен клас цигуларят бе Симеон Симеонов.
Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.
" - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му.
Значи, те ще свирят.
Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас?
Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията.
Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните.
Хармонията между сцената и салона се възстановява.
Влиза Учителят и започва своята беседа.
Лекцията свършва с молитва и с песни.
Трябваше да имаме будно съзнание за светлината, която идваше от Словото на Учителя и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот.
Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията.
Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".
Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме за разрешаване.
Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?
Щом за Учителя важеше този закон: "Да не загубим една душа за Бога", какво означаваше той за нас, учениците, които трябваше да изпълним Волята на Учителя, която бе Воля на Живия Бог.
Нали на Пентаграмата беше написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!
11.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Отношенията между музикантите на "Изгрева" бяха най-различни, най-разнообразни и резонираха в различни гами.
Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера.
След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота.
Освен банкнотите, вътре Учителят беше поставил и по някоя мисъл от Словото Си, която Той собственоръчно беше написал на Своята пишеща машина.
Понякога на картичките личеше и Неговият почерк.
Защо Учителят даваше тези банкноти, включително и на нас, които бяхме на "Изгрева"?
Вероятно това беше Негов метод.
Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога.
Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята.
Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията.
Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.
Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало.
И като се съберат двете, ще направим кръга на Паневритмията.
Нали това е целта - да изиграем общо Паневритмията".
Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля.
Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията.
Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа.
Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен.
А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията.
За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията.
Така че - друг е авторът, а това същество е от Божествения свят".
Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.
Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея.
Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя.
Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя.
Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант.
Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията.
Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието.
Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея".
Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор.
Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества."
Сега уча за отношенията между музикантите - а това не е шега работа.
Зная за отношенията, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях.
Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас.
Отначало ми се струваше, че много малко иска Учителят от нас.
Съзвучието се отнася за човешките души, които търсят общение с Бога.
12.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Денят е неделя.
Всички сме готови за Паневритмията.
Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак за началото.
Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия.
Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната.
Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда.
Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето.
Учителят ни погледна и даде знак на музикантите.
Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи.
Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя.
Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията.
След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му.
Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.
Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим.
Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси.
Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин.
Наведе се над ухото ми, за да не чуят останалите и отчетливо каза: "Моята рождена сестра Мария, която за вас е баба Мария, е преродената английска кралица, от която започва възходът на Британската империя.
Това няколко пъти ми го е казвал Учителят, а сега заедно с теб чухме защо ние ще победим чрез Учението."
Наблюдавах походката му, наблюдавах движенията му, наблюдавах усмивката му, лицето му.
Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим.
Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.
13.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител"
Това бяха онези преродени души и духове, които бяха създали цели цивилизации, епохи и човешки култури на земята.
Някои от тях бяха необразовани, но от тях и в тях витаеше прероденият дух на величие и властолюбив, които идеха от вековете.
Савка беше стенографка на Учителя и съществото, което Учителят допущаше най-близо до Себе Си.
Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас.
Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря.
Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!
" Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка.
На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени.
А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък.
Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички.
Учителят станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация.
Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева".
Те мълчешком вървели, а Учителят стоял прав.
Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят".
Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон.
Сънят свършил.
За човешкия сън Учителят разказва много неща.
Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра.
Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността.
Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята.
В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето.
Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята."
Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете.
Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата.
Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител.
Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева".
Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.
14.
2_13 Старинната цигулка на Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ние знаехме, че Учителят е следвал в Америка.
Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар.
Когато аз дойдох на "Изгрева" видях, че Учителят има една стара цигулка - стар модел.
Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея.
Случи се така, че Учителят ме извика при Себе Си и ми показа тази цигулка.
Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа.
Учителят не изнасилваше нещата.
Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която Учителят свиреше.
Вероятно другите цигулари не се интересуваха от нея, понеже беше стар модел и защото на нея по-трудно се свиреше.
Всички вещи и неща при Учителя бяха обявени на търг чрез заложна къща и бяха продадени на наши приятели по наше настояване.
Събраните суми от продадените вещи трябваше да отидат при държавата, за да се изплатят глоби и лихви от неплатените данъци на Братството.
Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение.
Учителят много го харесваше.
Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години.
А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко.
Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.
През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя.
Но това не беше онази истинска цигулка, на която Учителят свиреше.
Ако и той не може да я свърши, изпраща се трети, четвърти и т.н., но накрая десетият ще я свърши.
Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата.
Дано вторият след мен я свърши.
Ако не той, десетият ще я свърши.
И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение.
А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя.
Остава вторият след мен във веригата, да я разреши.
Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на Учителя.
Будност на съзнанието означава онази непреривна нишка от светлина в съзнанието му, която свързва човешкия ум със Светлината, която излиза от Словото на Учителя.
15.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Духът на Истината и часовоят с цигулката"
Разлистени са дърветата, цъфнали са цветята.
Душите ни се веселят - те правят общение с Бога на земята.
Учителят също го наблюдаваше.
То се приближаваше към пейката, на която бяхме седнали с Учителя.
Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас.
Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в училището.
" Учителят мълчи, гледа го и нищо не казва.
Хайде, остани си със здраве и всичко хубаво от твоят съученик."
Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината!
Учителят ни поглежда.
Учителят ме поглежда, става и си тръгва.
След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете.
Приятелите също се раздвижиха.
Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си.
Знаех лично от Учителя, че Божественият Дух слиза върху Него, когато е на 33 години, т.е.
Но тук Учителят бе споменал 19 години?
Тук имаше някаква загадка, която трябваше да се разгадае.
Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста.
Учителят тълкуваше и даваше познания за кабалистичното значение на числата от едно до 20.
От числото 19 започва една друга еволюция с други измерения, с които се работи само в Духовния свят.
Вероятно и вие ще срещнете в Словото на Учителя различни тълкувания за числото 19.
При всички случаи, то означава един завършен цикъл на земята.
Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта.
Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител.
16.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Някои от приятелите ми предложиха топъл чай.
Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж.
" - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той?
Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят.
- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.
Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени.
Кръгът на Паневритмията се задвижи.
Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас.
Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя.
Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му.
Учителят отвръща на сестрата: "Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви и вие играете Паневритмията.
Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.
"По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят.
" - "Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество.
И тогава, и сега, той изпълнява Божията Воля."
Учителят спира да говори, поглежда ме многозначително и леко се усмихва.
В такива случаи се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при кухнята.
Братята и сестрите бяха насядали и очакваха брата, да им гледа на ръце и да покаже своето знание по хиромантия.
Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса!
Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката!
" Аз я подавам и Учителят я разглежда.
Навремето такава е била Волята Божия - да ги разпъва, а днес е Волята Божия да се разпъва заради тях.
Учителят посяга отново към чая и решава да пие.
Сестрата, която Го обслужваше, му наля топъл чай.
Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите.
Като отпи няколко глътки, Учителят погледна хироманта: "Брат, щом е било - значи е могло.
Респектираше го моята съдба и думите, изказани от Учителя за бича Божий.
Знаех къде е причината и какви са последствията за мен.
Отново ме срещна хиромантът: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може.
Това е пътят ми."
Най-ужасното бе, когато "Изгревът" трябваше да се опразни за броени месеци и на негово място да се построят легации и посолства.
Мнозина от приятелите нямаха нотариални актове, а само някакви договори без юридическа стойност.
А някои нямаха дори и такива договори, а само бяха зарегистрирани, живеят в тези бараки.
Висят над главата ми и всеки иска своето си от мен." Аз го изгледах ужасен.
Приятелите се молеха денонощно и търсеха помощта на Учителя.
Накрая Учителят беше намерил и поставил на това място такова длъжностно лице, което имаше видима връзка през деня и невидима връзка с тях през нощта.
Когато Небето иска да постави един човек на една длъжност, чрез която да изпълни Волята на Бога, такъв човек трябва да има пряко общение с видимия и с Невидимия свят.
И този човек стриктно трябва да изпълнява повелята на Духа Господен.
Този чиновник не осъзнаваше своята роля и своята задача.
От утре излизам в годишна отпуска." Напускам общината и отивам в дома на онзи, който току-що бе получил гарсониера и който нямаше никаква документация, но чиновникът от общината му даде право да я ползува срещу минимален наем, докато е жив на земята.
Тя се отваря и пред мене застава засмяното лице на онзи приятел.
Казах му: "За теб настъпи и е дошло Царството Божие на земята." Усмихна се.
Това беше най- голямата ни беда в тези времена и най-голямата задача, която всеки от нас трябваше да разреши.
17.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си.
Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори.
През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка.
Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота.
Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо.
Но пред Първото езеро Учителят залитна, приятелите, които Го придружаваха, Го поеха на ръце и Го качиха на кон.
Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка.
Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество.
Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи.
Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.
Учителят отначало не можеше да се храни и сестра Савка с малка лъжичка Го хранеше с течна храна.
Всеки ден тя му подаваше едно тефтерче и Той с молива, с ръката, която не можеше да движи, с мъка отбелязваше по една чертичка.
След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите.
Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов".
Този ден Учителят оздравя.
Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте!
" - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов".
Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя!
Учителят дойде!
" Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала.
Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител.
Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение.
След половин час Учителят стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите.
На следващия ден Учителят каза: "Време е да слизаме в града!
Това бе единственият ден от цялото ни пребиваване, когато ние пяхме.
През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени.
Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава.
Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.
Ние бяхме млади, здрави и по брой преобладавахме над възрастните приятели.
Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на Учителя.
Отначало на всички им беше смешно, но после ги достраша от нас, като видяха как караулният началник развеждаше и сменяше часовоите.
А когато Учителят оздравя, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога.
Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия Учител.
Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата!
По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване.
Сега присъствува Бог на земята, а преди 2 000 години беше дошъл Синът - Христос.
И чак когато Исус Христос бе разпънат на Голгота, след това, на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят - Святият Дух върху учениците Му.
А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Святият Дух на Словото.
И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият.
По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята.
Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята.
След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло.
Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя.
И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина.
И накрая, силите, които стояха над тях, бяха същите сили, които излизаха от онази страна, в чиято столица навремето, след освобождението й от турско робство, България бе разполовена на две - на Княжество България и на Източна Румелия и й бяха отрязани земите Мизия, Тракия и Македония.
Защото Освобождението на България се дължеше на Бялото Братство и на това, че Учителят трябваше да слезе на земята.
Ние знаехме какво означава всичко това, но мълчахме и не смеехме дума да продумаме никому, за да могат да преминат времената и да изтече времето на тези събития, а с него - мътилката и тинята от това тресавище.
Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага".
И това бе казано на наши приятели и ученици на Учителя, които бяха офицери, и то - висши офицери в българската армия.
Те знаеха много добре какво означават думите на Учителя, но мълчаха и наблюдаваха развоя на събитията.
И те се завъртяха и отидоха към своя финал, както ги бе определил Великият Учител.
Божията Правда трябваше да бъде приложена и някой трябваше да я приложи.
Точно в този момент болшевишка Русия изпълняваше Волята на Бога и прилагаше Божията Правда на земята.
Това беше втората Голгота на земята.
Това бе нашият поздрав от песента на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас.
И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата.
18.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не можеш, дори да искаш, да сложиш и да положиш образ върху образ - не можеха да се покрият, нямаха почти никакви допирни точки.
Само Неговият образ, Неговият Божествен Дух можеше да крепи това множество от разнообразие в едно прилично съжителство.
Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга".
На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата.
И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне.
Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори.
Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане?
Но да бъде пазач до края на Школата." Целият салон мълчи.
" Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра.
Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим.
Така той си остана в спомените на приятелите като Иван- пазача.
Затова разказваме историята за стражата на Школата.
Веднъж той, Иван Антонов, прочита в един вестник как се хули и клевети Учителят и е толкова възмутен, че отива с вестника при Учителя, показва му го и изказва своето възмущение.
Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия.
Иван Антонов кимнал с глава и казал: "Да, ама аз ще му покажа моята Истина!
Нашите приятели й се радвали, а онези, другите, се възмущавали от красноречието на Иван Антонов и казвали: "Виж ги, тия дъновисти.
Така той изказал и им показал своята Истина за Учителя.
Имаше години, когато полицията спираше събори, вършеше арести на някои приятели по донесения на различни злосторници.
Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период.
В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого.
Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше.
Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има?
" Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна.
Учителят отваря вратата и го пропуска в стаята Си.
Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета!
Аз съм този, който движи нещата и събитията и политическия живот на страната.
Божественият Дух, който е в Мене - Той управлява света, а Христовият Дух управлява Небето и земята!
Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар.
Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение.
Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия?
" Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията.
- Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така.
Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".
Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията.
След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.
Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя.
А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си, здрависват се и се разделят.
Учителят казва: "В този живот е голяма привилегия някой да се добере до Истината и да се доближи до Духа на Истината".
Учителят се усмихва.
19.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство.
Друга благоприятна година няма да имате скоро.
Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година."
Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година.
Но ние младите, като им направихме сметка, им доказахме, че трябва да доживеят 130-140 години, та да дочакат въпросната 1999 година.
Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година.
И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година.
Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека".
Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност.
След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина!
Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера.
Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон.
Стоят и ни наблюдават.
Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя.
Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина.
Вероятно Небесните воини бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандуващия.
С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!
А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне.
През тези години ние не бяхме безучастни към събитията и много пъти говорехме пред Учителя и Го запитвахме как ще се развият събитията.
Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития.
Веднъж някой Го запита така: "Учителю, защо не ни кажете как ще се развият събитията, за да бъдем спокойни?
Учителят е мълчалив и строг.
По този начин ще знаят развоя на събитията, ще се ожесточат още повече и кръвопролитията ще продължат още по-ожесточено.
А като не знаят - залъгват се едни-други.
И второ - ако кажа, вие няма да мълчите, ще тръгнете да разправяте насам- натам какво съм казал Аз и с това ще си навлечете лична неприязън, че дори и беди за Братството.
Всички ще се нахвърлят върху нас.
И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите."
"Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия свят?
"Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно.
Ще вкара някой свой служител в тялото на някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек.
В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите.
След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен.
Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител.
Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят.
Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога.
В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен.
Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това.
И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен.
През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света.
Единият начин бе чрез кръвопролития и отнемане на милиони човешки животи.
Другият начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят.
Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи.
Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света.
Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този свят.
20.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат.
С нас се държеше дружелюбно, приятелски и беше всеотдаен.
Учителят изнася Своята беседа.
А целият "Изгрев" беше музикално явление.
Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.
Дори старите приятели на времето, преди двете войни - Балканската и Европейската - са се обръщали към него с думите "господин Дънов".
Той беше първият в Школата.
Учителят спира да говори и го поглежда: "Да, ти Игнате, не можеш да станеш музикант.
Твоят път не минава през музиката.
Твоят път минава през джунглата.
Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж.
Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва.
Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит?
Това е огънчето светлина, която съм запалил за теб.
Защото нямаш смирение пред Бога." Учителят спира.
Хвърля изгорялата наполовина клечка на земята.
До този момент Учителят го наблюдава.
Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си.
Разговорът и случаят за Игнат е приключен.
Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си.
Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения.
Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели.
Измина някое и друго време и настъпи онова време за голямата развръзка на историята на кибритената клечка.
Той приемаше в своята барака да преспиват нелегални комунисти, които се укриваха от полицията.
Освен това, той бе деен член на една комунистическа група, която се укриваше на "Изгрева", като се бяха маскирали като верни последователи на Учителя.
Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко.
На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева".
След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие.
Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива.
По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията.
Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея.
Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.
Учителят го приема.
"Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва.
"Учителю, тази, по-голямата клечка, която е овъглена е Вашата клечка, а тази, по-малката - чия е тази клечка, Учителю?
" Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя.
Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси.
Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка.
Игнат целува ръка и напуска стаята на Учителя.
Всеки бюст бе поставен на маса, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на уважение към личността на Сталин.
"Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл.
Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва.
Онзи го вижда и започва веднага да му вика: "Игнате, ние знаехме, че си щур, още от онова време, когато бяхме в нелегалност и когато ти ни прибираше в твоята барака на "Изгрева".
Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и по дело и никой по онова време не пострада от теб, затова решихме да те накажем като те изключим от Партията.
Така двамата се разделят и всеки тръгва по своя си път.
Игнат се връща в своята барака и така там остана щур до края на живота си.
Често приятелите го срещаха на екскурзии по Витоша, където той по къси панталони тичаше по горските пътеки.
Учителят имаше много главоболия с мен.
Игнат ги показва и с треперещ показалец ги сочи: "С тези две клечки кибрит Учителят ме спаси." И отново разказа всичко открай-докрай.
Ето, това беше историята на една цигулка, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева".
Това беше историята за двете клечки кибрит, извадени от две различни кутии и запалени по различно време, на различни места, от един и същ Дух.
Историята за тези времена и Духът на Истината се бяха слели в едно!
21.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога"
Те летят на 1500-2 000 метра височина и са излетели от бази, намиращи се в Атина.
След това хвърлят бомбите си.
Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по море и по суша защото те бяха далеч от нея.
Те летят по един и същ път, по едно и също време, като редовни рейсове на въздушна поща.
Над София се вече чува предварително воят на сирените.
Това е новият шлагер в София.
Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял.
Воят на сирените бе музиката, която се разпространяваше надлъж и нашир.
Трясъкът на противовъздушните оръдия беше друга музика, която излизаше от дулата на оръдията и се насочваше нагоре към небето.
Бученето на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която софиянци чуваха - как тя постепенно се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби.
По това време Учителят бе на "Изгрева".
Учителят бе вече станал строг.
Приятелите непрекъснато отиваха при Него, задаваха Му въпроси за войната, за изхода от войната.
Беше есента на 1942 година, аз съм горе на "Изгрева" и пристъпвам към поляната - на онова място, на което се играеше Паневритмията.
На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ.
Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол.
Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите.
" Учителят сваля погледа си и го насочва към мен.
Изпитвам невероятен страх, идващ отвътре и отвън.
Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам.
Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога за спасение.
Милиони молитви ежечасно се отправят към Бога от цял свят, за да бъде пощаден животът им от войната.
И Той не може да бъде безразличен към страданията, да бъде безучастен към техните молитви и безпристрастен към това, което са тръгнали да вършат тези, които летят с тези самолети.
Милиони молитви са насочени към Мен и аз трябва да им отговарям, защото Божественият Дух и Господ Бог е тук на земята и се намира в плът и кръв на "Изгрева".
Ще мога ли да издържа на онова, което изрече пред мен Учителят?
А аз съм застанал пред Него, свидетел - единствен представител на човешкото племе на земята - на Неговите думи.
Домът Господен е там, където Господният Дух управлява и Бог пребивава.
Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.
Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все!
22.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки.
През време на Школата и в Словото на Учителя непрекъснато се споменаваше за мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса.
Беше издигната идеята за обединението на славянството.
Бяха написани много статии от братята и бяха издадени много книжки за бъдещето на славянството.
Обърка и приятелите.
Имаше и такива, които активно се занимаваха с политика, макар че Учителят бе казал, че на окултният ученик му е забранено да се занимава с политика.
Накрая не се стърпях, отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, искам Вашето становище по един въпрос." Учителят вдига глава.
Говорехте и за ролята на Русия, като приемница на Учението в следващата епоха?
" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.
Но те са принудени да сторят това.
Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл.
Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух.
Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България.
Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война.
Значи тези са, които идват да се поклонят на Божествения Дух в България.
Гледам ги как пеят песните, как са засмени.
Горките - мислят, че минават като победители на света.
И че дефилират в знак на своята победа.
Аз бях вече посветен в една Истина: защо те маршируват и пеят, преминавайки през този народ.
Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител.
Защото съдбините на света и на човека се определят от Дома Господен.
И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се предаде за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител.
Стана точно така, както Учителят предрече, каза и осъществи.
Това е закон на Школата на Великият Учител.
Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение пред Божествения Дух и пред лицето на Бога.
23.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров.
Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди.
Но така се случва, че събитията отиват в една съвсем друга посока.
Най-интересното е, че през времето на тези бомбардировки нито една бомба не успя и не можа да попадне в очертанията на "Изгрева".
През това време Учителят беше на "Изгрева".
Понякога идваха и други приятели да ни придружават.
Но главният неизменен придружител бях аз.
Защо Учителят избра точно мен, не мога да кажа.
Та аз знаех при какво стечение на обстоятелствата и как командирът на моята част ми даде отпуска 40 дни.
Вероятно Учителят имаше нещо друго предвид, за да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна за мен.
Аз свалях от раменете си две раници: едната беше моята, а другата на Учителя.
Изваждах чайник, който носех в моята раница и пиехме чай.
Понякога Учителят говореше, но повечето време мълчеше.
Ние се връщахме привечер и понякога Учителят отсядаше в дома на Мария Тодорова и Борис Николов, които живееха на "Симеоновско шосе"14.
Техният малък дом се намираше на края на гората, на стотина метра от Ловния парк.
Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него.
Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат.
Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя.
Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас.
Учителят посегна с ръка, взе хляба и ножа и започна да реже тънки филийки хляб.
След като го наряза,.Учителят се обърна леко и отправи поглед встрани.
Поглеждам - и какво да видя: децата, които ни следваха неотклонно вече стотина метра извън селото, бяха насядали на земята на двадесет метра по-надолу от нас.
Учителят се усмихна и им извика: "Деца, елате тук!
" Те седят и само очите им светят.
Учителят втори път ги подкани.
Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика.
Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде.
Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.
Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя.
На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)?
На следващият ден, аз отново в уречения час бях на своя пост и отново с Учителя, се запътихме към Симеоново и Витоша.
" Учителят я погледна и спокойно отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога".
24.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи"
Тогава разрушенията бяха по-големи.
Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина.
А по земята оставиха разрушения, кръв и смърт.
Но кой знае защо, след като излязохме горе, Учителят се огледа и каза: "Рекох, тук да спрем." Огледахме се.
На 20-30 метра от нас надолу слизаше пътеката за дола, а на 100-200 метра беше отсрещният склон на Симеоновската река.
Щом Учителят казва, че тука трябва да спрем, значи тука е мястото, където трябва да отседнем.
После се чу воят на сирените от София.
Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново.
Някои от приятелите също наблюдаваха.
Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил.
Учителят гледа пред Себе Си.
Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани.
Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями.
На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха.
"Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите.
Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем.
На следващия ден Учителят напуска "Изгрева" и София с група приятели и заминава за село Мърчаево, където престоява пролетта, лятото и есента на 1944 година.
Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.
Така че, войната обявена от България на Англия и САЩ, която бе наречена "символична" от правителството, накрая се преобърна от "символична" в смъртоносна.
Започва една нова епоха, която Учителят бе предопределил навремето.
За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си.
На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия.
Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя.
И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана.
Ще изминат години, десетилетия и векове, но написаното от мен ще е като свидетел на тази епоха и трябва да остане, защото аз бях живият свидетел, когато се изричаше това пророчество за съдбините на света от Всемировия Учител.
25.
2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа."
Политическият живот в България кипеше.
Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава?
Голяма бе трагедията на този народ и то в присъствието на Великия Учител.
Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите.
Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв.
А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му.
По време на бомбардировките над София, Учителят каза следното: "И други нации и народи от целия свят изпращат свои представители пред Мен и Великия Учител, но сега идват като бомбардировачи и бомбардират.
Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона.
Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа.
Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува?
" Тогава се реши всеки да се моли кой ка|< може, стига молитвата му да бъде приета от Невидимия свят.
А това, че не паднаха бомби на "Изгрева", тази група от молещи се братя и сестри смятаха за своя заслуга.
За владичеството на турците в България Учителят бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа.
Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България.
След Освобождението на България, Учителят беше казал: "Българите още не са свободни.
Всички избити турци още не са преродени, а витаят във въздуха и влизат и обсебват българите.
Учителят се бе завърнал от Мърчаево на "Изгрева".
Идваше нова епоха, за която ние изобщо не предполагахме.
Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция."
Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства.
Ако искате да ги наказвате, изпратете ги да работят, но никакви затвори, никакви убийства!
Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще.
Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.
Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.
Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов?
" Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него.
И понеже Лулчев беше съветник на царя, всички смятаха, че той е действувал по указание на Учителя, а лично Учителят бе изобличил Лулчев пред всички.
Учителят каза и други думи, които стенографите записаха, но после не ги отпечатаха, поради политическите събития.
Така те бяха подведени и насочени да ударят Братството с цялата власт, с която те разполагаха.
По същото време Той бе казал: "Ако Аз остана, те ще посегнат срещу Мене и българският народ ще си създаде карма, хилядократно по-страшна от еврейската и този народ ще бъде затрит от лицето на земята.
Учителят си замина и ние останахме сами със Словото Му.
Това е Неговият заключителен акорд на една симфония, където се водеше великото противопоставяне между плътта и материята от една страна и Духа от друга!
Бог е Дух и които Му се кланят -ух и Истина да Му се кланят!
26.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Последните дни на Учителя и последният акорд"
След голямата бомбардировка на 10 януари 1944 година, Учителят с голяма група приятели бе заминал за с. Мърчаево.
Пролетта, лятото и есента Той прекара с приятелите в Мърчаево.
Учителят беше седнал на слънце.
Аз ги поглеждам и казвам: "Учителю, тези храчки говорят за белодробно възпаление и бронхопневмония." Откъде знаех аз тези неща?
Така че, моят въпрос към Учителя беше много точен и не подлежеше на съмнение.
Учителят нищо не отговори. Мълчи.
Споделям опасенията си със сестра Савка, която е непрекъснато при Него.
След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал.
Това се забелязва от мнозина приятели.
Учителят се завръща в София на 19 октомври.
Това нещо се прави от онези, които обслужват Учителя, а това са братята и сестрите.
Учителят в този момент иска помощ и я получава от приятелите.
По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С.
По това време, през време на войната, бяха открити сулфонамидите от германците и първият препарат, който бе внесен в България, се наричаше Пронтозил.
Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб.
Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си.
Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната.
Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда.
Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му.
Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака.
Вероятно това е камфор, това се слагаше тогава в такива случаи.
Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.
Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът!
" Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи.
Учителят си замина.
Учителят си беше заминал един ден преди това.
Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина.
А истината бе тази, която Той бе казал още в самото начало, през 1922 година: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години!
Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на Учителя, Който бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно."
Това бе последният акорд на великата симфония за живота на
Учителя на земята, на Всемировия Учител на земята.
27.
2_27 Кога твоята любов е божествена?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Кога твоята любов е божествена?
Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов.
Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.
Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата.
3. Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно.
Как да познаеш дали твоята любов е Божествена или не?
4. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена.
Тогава твоята любов е Божествена !
Същият ден Савка Керемидчиева ми подаде едно нейно тефтерче, в което лично Учителят бе написал следното:
Вел-Мур ъ - Царят
Давир а - дъщерята
28.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
От ранна детска възраст до последните дни на Неговия живот, Той музицираше така, както пеят и свирят самобитните народни майстори, озарени от трепетните импулси на творческо вдъхновение.
Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност.
Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи.
Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.
Ето защо Той си служеше с езика на непознати, древни народи, за да изрази съдържанието на музиката, че е дълбока сфера на необятни светове.
А музикалният мотив без текст на даден език въздействува само със звучната линия и красотата на хармонията.
Творческият акт при Него е известен с абсолютна непосредственост.
А тези автори са души, които са завършили своята еволюция.
Баритоновият Му тембър бе твърде мек и високо благороден.
Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят.
Музиката е, която ще поведе човека към светлите върхове на Новата култура.[/size]
29.
2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Мисълта е ясно изказана в мелодична линия, която еднакво чисто звучи в мажорните и в миньорните гами.
Там, където тактовите ограничения спъват логичното развитие на музикалния израз, последният е даден свободно, безтактово.
Особено характерна е връзката между текста и музиката и може да се каже, че Словото намира в мелодичната линия своята музикална еднозначност.
Интонацията на песните е различна.
Възпетите образи на бащата, майката, дъщерята, сина, човека, природата с нейните тучни долини и озарени върхове, са поетично предадени.
Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни.
Познатият обикновен ритмус на места преминава в български неправилни тактове, където се дава само идея за българската интонация.
Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.
30.
2_30 Песни от Учителя, дадени с движения
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато се изговарят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия.
Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо.
31.
2_31 Едно мнение
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Има ли сопран или тенор, който да изпълнява "Арията на бълхата" или бас, който да изпълнява арията на Ленски?
Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси?
При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас.
Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали.
Така правят всички, които искат да пеят всичко.
И затова гласовете трябва да си знаят репертоара.
32.
2_32 Най-новото в музиката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Както Словото е форма, чрез която се проявява Божественият Дух, така и музиката е форма, чрез която можем да познаем душата.
Музиката е онзи странен свят, в който душата проявява най- възвишени, хармонични отношения.
Когато звучат последователно, имаме мелодията, която е линия, по която дадена душа се движи.
А когато тоновете звучат едновременно, имаме хармонията - един свят, в който могат много души да се проявяват без да си пречат, без да се отричат, а само да се допълват, само се преливат едни в други, без да губят своята индивидуалност.
С една дума, новото, което музиката носи в нашия свят, е свързано с проявата на разумните души.
Много често се чудим на дивното" съотношение между една душа, която е на земята и друга, която е в Невидимия свят.
Музиката казва: както може да звучи до, ми, сол едновременно и тяхното съзвучие да отзвучи в нов и прекрасен акорд, така, когато се явят и заработят една, две или повече души - заражда се нещо ново, красиво, светло, хармонично.
Любовта, това са най-прекрасните чувства на всички ангели, които живеят в сърцето на Бога.
А Истината е хармонично съотношение на всички форми, в които обитава Божият Дух.
Музиката открива на съзнанието пътя на душата, която обича и може да се разбере с всички души едновременно.
Музиката открива тайната на сърцето, което в даден миг мрази, защото така то изпитва своята индивидуалност, от което може да се роди само мелодията.
33.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката.
Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен.
Стигна се дотам, да се смята, че онзи, който не е в тази група на мозайкаджиите, не е духовен човек.
Но ги смятаха, че са от света, че са светски хора, а те, работещите с мозайката, са истинските духовни ученици.
Започнаха да ме изолират и да не говорят с мен.
Знаех за едно изказване на Учителя, че човек трябва да има един занаят, на който да разчита за прехраната си, когато е подложен на гонение заради идеите си.
Започнаха да странят и да не говорят с мен.
Учителят ме изслуша, погледна ме строго и с показалеца на дясната си ръка направи едно движение, с което искаше да ми каже да се върна там, откъдето съм дошъл: "Рекох, там ще си стоиш, където си!
На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки.
Учителят ме изслуша внимателно, повтори жеста си от преди една година и каза: "Рекох, там ще стоиш, където си!
Почуках на вратата, чух гласа Му и влязох в стаята Му.
Огледах го и Казах: "Това е кристал." Учителят продължаваше да се усмихва.
Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши.
" Аз бях завършил гимназия, бяхме учили ботаника, биология, зоология, минерология и знаех за Дарвиновата теория за еволюцията.
Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня?
И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?
В стаята е тишина.
Пред мен седи Великият Учител на Мирозданието на Вселената.
Какви величини за сравнение и каква простота на обясненията и сравненията!
Пред мен са минералът и захлупеният бръмбар и аз, обикновеният човек, съм застанал пред тях.
Това са етапи от три величини, включващи милиарди години от живота на земята.
А до мен седи Великият Учител, чиято еволюция се измерва не със земни величини, не със слънчеви години, а с космическо време, което човешкият ум не може да побере.
Разбрах всичко - че това бе един велик урок за Еволюцията на човешкия дух, слязъл на земята и урок за Мировата еволюция на човешкия дух.
Останалите приятели от Младежката група този въпрос го решаваха цели тридесет години, а някои го решаваха и тридесет години след заминаването на Учителя.
Аз, който бях според тях от света, научих урока си за еволюцията на човешкия дух и за еволюцията на Духа и получих мир в себе си.
Учителят бе казал, че това е най-благородната професия за една жена.
Започна да си пробива път едно мнение, че те трябва да напуснат учителските си професии, да вземат мотики, да отидат да копаят по селата и да обработват земята, като садят картофи, лук и пипер, да орат, да сеят, да жънат и вършеят.
По този въпрос Учителят каза на беседа и най-строго се възпротиви на ' това отклонение: "Някои от сестрите искат да напуснат учителските си професии и да отидат да копаят с мотики земята, да я обработват и да садят картофи и зеленчук.
Вие сте призвани в тази Школа и имената ви са записани както на Небето, така и на земята.
А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места.
По време на процеса срещу Братството през 1957 година, властта и следователят обвиняваха ръководството на Братството за финансови нарушения.
Следователят ми посочи досието и ме запита: "Аз нищо не разбирам.
Четвърто, аз, както и другите финансови експерти, които работят в града, не бяхме допуснати до братските въпроси.
И му разказах цялата история, която описвам и на вас.
Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво невежество.
Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга посока.
Така опитът на тази "духовна група" се провали окончателно така, както бе казал Учителят.
Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за познание на историята на Братството в България.
И най-накрая, най-важният ценз - ценз.
Няма проблем и няма стъпка от живота на човека на земята, който да не е засегнат от Учителя и да го няма в Словото Му, което включва над 7 500 беседи.
Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него.
Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на Учителя.
Тези сили съществуваха, витаеха във въздуха и търсеха подходящи умове "И глави, за да влязат в тях и да ги завладеят.
А завладеят ли ги, останалото е много лесно.
Е, а какво ще направят ли?
Ще направят същото, което направиха поколенията преди тях.
34.
2_35 Цената на всеки ученик в Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?
" Всички отговаряме в хор, без да се замисляме: "Не щеме, Учителю, тука ни е добре при Вас." Учителят се усмихва и продължава: "Това е така.
Учителят схваща нашата мисъл, усмихва се и продължава:
За всеки един от вас е строго определено какъв въпрос и каква задача има да разрешава в този живот на земята.
Определено е за какво време: един - за десет, друг - за двадесет, трети - за тридесет години на земята.
Но и тези, които се връщат в света, те са вече променени, носят нещо в себе си и без да искат разнасят идеите от Словото.
Но горко на онези, които се завърнат в света - те минават през голямо опустошение, защото там, в света, ги обират и отвътре, и отвън и те си заминават при големи трагични обстоятелства.
За тях в Писанието се казва, че по-добре да не бяха вкусвали от Божията благодат на Словото.
Няма случайни неща в Школата на Бялото Братство, защото тук Божият Дух ръководи в Дух и Истина."
Някои от нас успяха да оползотворят свободното си време, което бе откупено от Учителя.
Имаше други, които сметнаха, че това време е лично тяхно и могат да правят каквото си искат с него и със собствения си живот.
Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител.
Защото всяка една добродетел, която той изработи чрез живота си, е един реализиран закон от Словото на Учителя.
35.
2_34 Отклонението от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По време на Школата на Учителя българският читател бе отрупан с голяма окултна литература.
Много от приятелите отначало бяха преминали през теософите.
А много от приятелите не си купуваха книгите на Учителя - нали слушаха четири пъти в седмицата беседите Му и си водеха бележки в тетрадки и тефтери.
За тях това бе излишно.. Така смятаха мнозина, включително и аз самият, за мой голям срам сега.
Смятах, че щом той е преводачът и тя е издадена от наши братя - значи трябва да се купи.
С достойнство я държах в ръцете си и ето, среща ме Учителят и ме пита какво съм си купил.
Ние не говорим нито за мъж, нито за жена, а само за човешката душа, която търси Бога, за да направи общение с Него."
Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята.
Учителят погледна книгата, която бе долу на земята с разтворени страници и каза: "Бо Ин Ра е от Черната ложа." Аз стоя разтреперан и едва продумвам: "Но защо, Учителю, са я превели и издали нашите приятели?
Казах им да не я отпечатват, да не тровят съзнанието на учениците от Школата и да не ги отклоняват.
Учениците не купуват беседите на Великия Учител, не ги четат и не работят върху тях и върху Словото Божие, а купуват Бо Ин Ра и мърсят съзнанието си и се отклоняват от Школата.
Тези неща не се позволяват и те ще платят за това.
А като платят, ще изгубят блaгоприятните условия, както и времето, което им е определено да бъдат в Школата.
Учителят си тръгва недоволен.
Но видях, че дойде това време, за което Учителят спомена, че всеки ще си плати за отклонението.
36.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Тръгваме на екскурзия на Витоша с Учителя, придружени с четири- пет души приятели.
Стаята бе обикновена селска одая с глинен под, а в дъното имаше огнище-оджак и в него на веригата висеше един котел с мляко.
А Учителят вторачи поглед в него и каза: "Кусай, кусай!
Учителят също кусаше.
На следващия ден Учителят на беседа каза по този повод следното: "Има два вида вегетарианци - по дух и по буква.
Щом си на земята - ще ходиш, ще крачиш, ще се каляш, но важното е да се очистиш навреме, да оставиш съзнанието си чисто и да не опетниш себе си като душа." Ние се спогледахме и се усмихнахме.
Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци.
Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието.
Но ето, че при мен идва сестра Теофана Савова и ми казва, че Учителят я изпраща точно при мене, за да ми предаде Неговите думи: "Кажете на Галилей да не прави бележки на братята за пушенето и ракията - нека да се проявят такива, каквито са.
Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство.
Обаче тези туристи се обидиха, отишли при Учителя и макар че не Го познаваха, запознаха се с Него и му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите.
Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари.
А наоколо и встрани от нас трепти чистият въздух, виждат се чистите води на езерата и светлината на слънцето ни огрява.
Да, но това е един Висок Идеал, който е толкова далеч от нас, колкото е далеко слънцето от земята.
Имаше един приятел.
Учителят каза: "Ганчо не пуши, но пуши онзи дух, който е влязъл в него.
Удави ли се, то Ганчо ще се освободи от него и ще престане да пуши." Приятелите запомниха това изказване на Учителя.
Учителят добавя: "Този дух, който пушеше, трябваше да се удави и ние го удавихме.
37.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Историята на приятеля с двамата сина-пирати, чиито имена и портрети се намираха във френската енциклопедия, за които бе казал Учителят, завърши с един изключителен и интересен финал.
Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място.
Но след първата седмица родителите им отишли да ги видят, а те гипосрещат с думите: "Татко, ние повръщаме непрекъснато.
Не понасяме месото и ястията, сготвени с него.
И всички ни се смеят."
Отива на следващия ден при Учителя и Му разказва целия случай - как синовете му, вече войници, повръщат всяка храна, в която има месо.
Учителят го изглежда и му казва: "Слушай какво, брат.
Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история.
Нещата и формите не се повтарят.
Но има опасност тази светла точка да изгасне и те ще поемат друг път." И Учителят замълчал, показвайки с това, че разговорът е приключил.
Приятелят веднага отива в казармата.
Бащата седнал на скамейката, сълзи се ронят от очите му и плаче от жалост за изгубения Висок Идеал.
Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан.
За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз.
Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ.
Аз доживях да видя как децата на нашите приятели се втурнаха в света и се изгубиха за нашето общество.
Молих се дълго на Учителя да го получа, защото смятах че децата на нашите приятели ще бъдат наши приемници.
В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци.
Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото.
А Учителят продължава и казва, че по същия начин някой път Невидимият свят подменя яйцата и децата на нашите приятели са половината пилци, а половината патета.
НАГОРЕ
