Търсене в текстове за 'Будно съзнание'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 316 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Трябваше да имаме будно съзнание за светлината, която идваше от Словото на Учителя и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот.
А такива винаги се появяваха. В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите. Това ставаше и при съборите, и в неделите. Винаги се появяваше някое магаре да си покаже магариите или изневиделица изникваше някое теле или някое шиле, та объркваше Божието стадо. Бяхме свикнали с тези неща и реагирахме своевременно. Трябваше да имаме будно съзнание за светлината, която идваше от Словото на Учителя и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот. Всеки, според светлината на съзнанието, с което разполагаше, можеше да се справи с възникналата задача пред него. Имахме и други случаи, с които много трудно можеше да се справим. Симеон Симеонов бе по професия юрист, беше свикнал да разпорежда и командува в съда и това свое качество го пренесе и на "Изгрева". Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията. Но се държеше с нас като командир и ни пречеше да работим като музиканти.
към текста >>

Всеки, според светлината на съзнанието, с което разполагаше, можеше да се справи с възникналата задача пред него.
В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите. Това ставаше и при съборите, и в неделите. Винаги се появяваше някое магаре да си покаже магариите или изневиделица изникваше някое теле или някое шиле, та объркваше Божието стадо. Бяхме свикнали с тези неща и реагирахме своевременно. Трябваше да имаме будно съзнание за светлината, която идваше от Словото на Учителя и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот. Всеки, според светлината на съзнанието, с което разполагаше, можеше да се справи с възникналата задача пред него. Имахме и други случаи, с които много трудно можеше да се справим. Симеон Симеонов бе по професия юрист, беше свикнал да разпорежда и командува в съда и това свое качество го пренесе и на "Изгрева". Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията. Но се държеше с нас като командир и ни пречеше да работим като музиканти. А някои от нас бяха много по-напреднали от него.
към текста >>

2. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно.
Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата. Дано вторият след мен я свърши. Ако не той, десетият ще я свърши. За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед. Написах и есе за Учителя като цигулар. Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно. И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение. А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя. Аз не можах да я разреша. Остава вторият след мен във веригата, да я разреши. Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред.
към текста >>

Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на Учителя.
Остава вторият след мен във веригата, да я разреши. Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред. Но той непременно ще я разреши. Такъв е законът на Школата. Разказах ви една тъжна история за старинната цигулка на Учителя. Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на Учителя. Будност на съзнанието означава онази непреривна нишка от светлина в съзнанието му, която свързва човешкия ум със Светлината, която излиза от Словото на Учителя.
към текста >>

Будност на съзнанието означава онази непреривна нишка от светлина в съзнанието му, която свързва човешкия ум със Светлината, която излиза от Словото на Учителя.
Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред. Но той непременно ще я разреши. Такъв е законът на Школата. Разказах ви една тъжна история за старинната цигулка на Учителя. Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на Учителя. Будност на съзнанието означава онази непреривна нишка от светлина в съзнанието му, която свързва човешкия ум със Светлината, която излиза от Словото на Учителя.
към текста >>

3. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно.
Аз също като малък бях преминал през немотия и глад и тогава дочух, че в това всеобщо мляскане и преглъщане имаше някаква музика. После те преглътнаха и последния залък и се усмихнаха на Учителя. Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика. Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас. Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде. Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно. Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни. Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя. Наведох глава и замълчах. Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя. Той се усмихна и каза: "Хляб наш насущний".
към текста >>

4. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Нали Учителят е винаги с будно съзнание?
Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията. Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия. Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя. Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание? Нали Учителят борави с Космическото Съзнание? " Всички чуваме този въпрос и отново всички мълчим. След малко влязохме в салона и заехме местата си. Ето, Учителят се задава и носи в ръце Библията Си. Започва беседата направо така: "Тук, на "Изгрева", няма разсеяни неща.
към текста >>

Нали Учителят борави с Космическото Съзнание?
Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия. Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя. Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание? Нали Учителят борави с Космическото Съзнание? " Всички чуваме този въпрос и отново всички мълчим. След малко влязохме в салона и заехме местата си. Ето, Учителят се задава и носи в ръце Библията Си. Започва беседата направо така: "Тук, на "Изгрева", няма разсеяни неща. Тук нещата са точно определени и математически изчислени.
към текста >>

5. 2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината от Словото на Великия Учител." Ето, така през времето на Школата, всеки ден, Учителят ни хранеше със Словото Божие, което бе Божественият хляб за душите на учениците от Школата.
Няма по-голямо чудо от това на водата и на въздуха. Няма по-голямо чудо от това на хляба. На нито една планета няма такива чудеса, както на земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате.А най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината от Словото на Великия Учител." Ето, така през времето на Школата, всеки ден, Учителят ни хранеше със Словото Божие, което бе Божественият хляб за душите на учениците от Школата. Ние бяхме свидетели, очевидци и съвременници на тази история. Това видяхме с нашите човешки очи, това чухме и това предаваме чрез българско четмо и писмо на человеческите синове на земята българска, за поучение на следващите поколения, за свидетелство за времето от Школата на Великия Учител.
към текста >>

6. 2_50 Учителят

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение.
"Учителят" ...Понякога Великият, Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях!..." Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Обличаше се чисто, спретнато и красиво.
към текста >>

7. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Особено ако съзнанието не е будно - няма светлина в него и не знае по кой път да върви.
А дали тя е дадена чрез песен или чрез Слово, е без значение. Но тогава, след като я преживее, трябва да я приложи в живота си и накрая - да я даде на другите. Това е пътят на идеите на Учителя, които слизат отгоре чрез музика и Слово. Това е път дълъг и труден, защото е вътрешен път у човека. А вътрешният път най-трудно се извървява. Особено ако съзнанието не е будно - няма светлина в него и не знае по кой път да върви. Имахме една сестра, Ирина Кисьова - беше една от най-добрите музикантки, свиреше на пиано и имаше хубав глас. Пееше сравнително сполучливо. Но тогава всички музиканти на "Изгрева" смятаха, че имат талант, че имат знания и могат всичко. Не правеше изключение и Кисьова. В това на пръв поглед няма нищо лошо.
към текста >>

8. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Та приемането на песните от членовете на комисията бе труден и мъчителен процес в тяхното съзнание.
Да се разберем. Аз бях само един човек, който бе получил задача от Учителя да намеря грешките на Кирил и да ги изправя. Работих в името на тази Истина - да не се коригира Божественото, а всички други неща отиваха на заден план. Дали на някого ще му хареса или няма да ми приказва с години,това бе за мен без значение. Или ще злослови по мой адрес с лъжи и измислици, както стана впоследствие. Та приемането на песните от членовете на комисията бе труден и мъчителен процес в тяхното съзнание. И което е най-интересното - при приемането на всяка песен аз докладвах и подкрепях с оригинал и се получаваха за най-голяма изненада много, много възражения, не срещу оригинала, а срещу мен и се защитаваше каузата на Кирил. Накрая аз ги питах: "Вие срещу кого сте - срещу мен или срещу Учителя? Ако сте срещу мен - добре. Но ако сте срещу Учителя, какво търсите тук, на "Изгрева", в тази Школа и в тази комисия? Ето ви оригинала и решавайте!
към текста >>

Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили.
" Хрумна ми една мисъл, да взема Библията, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент. Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача. Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея! Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела. Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята. Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили. Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание. Връщам се с оригинала в ръка. Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли. Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала.
към текста >>

Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание.
Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача. Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея! Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела. Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята. Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили. Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание. Връщам се с оригинала в ръка. Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли. Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала. Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял песента точно по оригинала.
към текста >>

9. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Нарочно ви подготвям и предизвиквам, и настройвам съзнанието ви да бъде будно, да сте внимателни, за да не изпуснете нито един факт от това, което ще ви разкажа.
"Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете" Пригответе се сега да чуете и да запомните една от моите най-големи опитности с Учителя, отнасящи се за Школата на Христа, за Школата на Бялото Братство и за присъствието на Учителя Беинса Дуно при българите и славянството, и при человеците на тази планета. Нарочно ви подготвям и предизвиквам, и настройвам съзнанието ви да бъде будно, да сте внимателни, за да не изпуснете нито един факт от това, което ще ви разкажа. А дано мога да го разкажа както трябва, защото си заслужава. Та за всеки човек е достатъчно само това, което ще ви разкажа и което успее да чуе той. Това ще му е достатъчно за цяла вечност. А като си спомням, че само аз станах свидетелка на тази случка - изтръпвам и се смалявам, и коленича пред Великия Учител и пред Духа на Бога. Коленопреклонно и със смирение човек трябва да узнае това, което ще ви разкажа и което ще научите за цяла вечност.
към текста >>

А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици.
Аз исках да споделя онова, което бях видяла на тази поляна - че картината ми напомня на ято бели птици, кацнали на отдих на зелената морава. Това така ме бе възвисило и пренесло в един друг свят, че преживявах една особена радост в себе си. Но когато правех моя сладкиш в къщи, аз си казах, ще го поднеса на Учителя и после ще Го питам защо е в мене това огорчение от старите братя и сестри и защо в тях виждам само личности, а не виждам души, търсещи общение с Бога. Бях решила да Го питам и за други такива, събрани в главата ми, мисли. Но това беше у дома. А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици. Дойде моят ред, аз станах и отидох при Него. Поднесох Му сладкиша. Той се усмихна, благодари и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици на Братството, прелетяло през вековете. "Учителю, виждате ли как цялото Братство се е разположило на полянката като ято бели птици, които са дошли от вековете - ято бели птици на Бялото Братство? " Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях.
към текста >>

Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков.
" След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа. И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков. Минаха години, Учителят си замина. Минаха още години. Думите на Учителя се сбъднаха. Едни напуснаха "Изгрева", други се съблазниха в света и останаха там. Онези, които трябваше да дойдат и да заемат мястото на заминалите, не дойдоха - местата им останаха празни и се заеха от случайни хора, които не бяха определени да бъдат в Братството.
към текста >>

10. 3_71 Последните дни на Учителя

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа.
Вероятно нещо се бе разрешило - нещо, което ние не разбрахме и над което, тридесет години след това, непрекъснато умуваме. Дали бяха политическите събития, на които Той даде Своя насока за разрешение или беше съдбата на Школата и начинът за нейното просъществуване. Ние не го разрешихме. Но вие ще разрешите тази загадка. По едно време Той отново се събужда, отваря очи и казва, като се обръща към нас двамата: "Благодаря за помощта и нежността, с която се отнасяхте към мене." Аз възприех, че това не се отнася за последните три дни, а изобщо за пребиваването ни в Школата. Преди това Учителят се унасяше, заспиваше, отваряше очи и изведнъж с будно съзнание леко се повдигна от леглото, подпря се на лакти и каза: "Втори път по този път не искам да минавам." След това заспа. Учителят беше много огорчен от отношението на българите към Него при пребиваването Си в този народ. Много пъти, в беседи и разговори, Той споделяше своята мъка, огорчение и учудване, че този народ не Го прие, а властниците и управниците му всячески се стараеха да Му пречат в Неговото Дело. И когато си заминаваше, новата комунистическа власт изпрати българи да Го арестуват. Но когато дойдоха, те Го намериха положен на смъртното ложе и искрено съжаляваха, че се е измъкнал от тяхното възмездие. По такъв начин могат да се обяснят тези думи на Учителя.
към текста >>

С едно четене нищо не става, защото съзнанието на човека е така устроено, че за всеки случай и за всеки ден е различно.
Но не бяха от тези. Дойде само един брат и каза: "Аз съм изпратен при вас за работа от Учителя и от утре започваме." Аз бях смаяна, но след време този брат свърши онова, което аз не можах да свърша. Това бе награда от Учителя - че аз отстоях до края за Делото Му. "Проучвайте беседите". Беше едно от последните Му завещания към учениците от Школата. С едно четене нищо не става, защото съзнанието на човека е така устроено, че за всеки случай и за всеки ден е различно. Както и блендата на фотоапарата е различна и през този отвор може да влезне толкова светлина върху фотографската лента, в зависимост от това доколко тя е отворена. Човек трябва да отвори по-широко тази бленда, за да може да влезне по-голям сноп от светлината на Словото върху съзнанието му и да се запечата онова Слово, към което е било насочено съзнанието при даден проблем. Преди да си замине, Учителят изпитваше понякога Жажда - искаше вода и пиеше доста жадно с големи глътки. Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо. Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко.
към текста >>

Човек трябва да отвори по-широко тази бленда, за да може да влезне по-голям сноп от светлината на Словото върху съзнанието му и да се запечата онова Слово, към което е било насочено съзнанието при даден проблем.
Това бе награда от Учителя - че аз отстоях до края за Делото Му. "Проучвайте беседите". Беше едно от последните Му завещания към учениците от Школата. С едно четене нищо не става, защото съзнанието на човека е така устроено, че за всеки случай и за всеки ден е различно. Както и блендата на фотоапарата е различна и през този отвор може да влезне толкова светлина върху фотографската лента, в зависимост от това доколко тя е отворена. Човек трябва да отвори по-широко тази бленда, за да може да влезне по-голям сноп от светлината на Словото върху съзнанието му и да се запечата онова Слово, към което е било насочено съзнанието при даден проблем. Преди да си замине, Учителят изпитваше понякога Жажда - искаше вода и пиеше доста жадно с големи глътки. Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо. Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко. Огледах се, но друго, което да е като течност, не виждах. Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия млякото." Това беше гласът на Учителя.
към текста >>

И понеже не го знаехме, приятелите искаха да направят нещо и Учителят ги беше допуснал, за да освободи съзнанието им от отговорност, че не са направили нищо за Учителя.
Всички искаха да Му помогнат. Преди да дойдем ние с Борис, а това бяха последните три дни, на Учителя Му бяха слагали млечни компреси на гърба и бяха го леко поизгорили от тях. Преди това го бяха лекували по методите на Димков, който също бе взел участие. Учителят беше позволил на приятелите да направят нещо за Него и не беше се противопоставял. Тогава ние не предполагахме, че Големият брат трябва да се жени, тоест да си замине. И понеже не го знаехме, приятелите искаха да направят нещо и Учителят ги беше допуснал, за да освободи съзнанието им от отговорност, че не са направили нищо за Учителя. А сега бяха направили нещо за Учителя - Той не е оставен, без да Му се окаже някаква помощ. Когато с Борис пристигнахме, той отиде и викна най-добрите лекари, които прегледаха Учителя и един от тях бе казал: "Не знам какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов е болен от сърце." А Той беше болен и от бронхопневмония. Та Му слагаха и инжекции. Учителят допусна и това. Тогава се слагаше глюкоза, калций-глюконици и витамин "С" венозно.
към текста >>

А ние какво можехме да проучваме с нашето човешко съзнание за неща и събития, които трябваше да се случат именно сега и то от Космически порядък.
Още не можехме да разберем, че Учителят си заминава. Нито го допускахме, нито можехме да се ориентираме за онова, което ставаше около нас, в нас и в света. А усещахме, че целият въздух над нас е замрял в едно затишие и като че ли сме под един невидим похлупак. Веднъж, като млада девойка, видях как беше хванал един бръмбар - беше го захлупил с една чаша и го наблюдаваше най-внимателно. Попитах Го какво прави този бръмбар под чашата, а Той ми отговори: "Проучваме се взаимно." Та ние бяхме в тежко положение под невидим стъклен похлупак и някой ни проучваше отгоре. А ние какво можехме да проучваме с нашето човешко съзнание за неща и събития, които трябваше да се случат именно сега и то от Космически порядък. В неделя Учителят поиска да остана около Него. Каза: "Марийке, ти остани." Но приятелите бяха дошли около Него, видяха, че Той не може да стане и да държи беседа. Беше вече зле, но решиха да не се прекъсва животът на Школата и вместо беседата на Учителя, някой от приятелите да прочете някоя беседа на глас, а ние, другите, да слушаме напечатаното вече Слово. До тогава не беше ни се случвало - Учителят да е жив, а ние да четем напечатано Слово от томче. Бяхме свикнали с живото Му Слово, с живата реч, с Неговото живо присъствие.
към текста >>

И човек почва да работи от себе си, трябва да изгради себе си и тогава може да се прехвърли и към живота на себеподобните си, да премине в Космическия живот на съзнанието и оттам - в Свръхсъзнанието на Вселената.
Учителят ни огледа и каза: "Занимавайте се с малките работи, с микроскопичните неща в живота си." Учителят много пъти, в началните години на Школата, ни бе говорил, че трябва да работим с малките величини в живота си. Но това беше за нас една идея, нещо хвърчащо във въздуха - неуловимо за нас, с нашите очи, уши, сетива и не можахме да го приложим в живота си. А ето сега на 24 декември 1944 година, в неделя след беседа, в последните Си дни на земята, Учителят прави равносметка на цялата Школа и ни дава най-важния закон на ученика в Школата. Той искаше да каже, че човек трябва да се занимава с вътрешния си живот, а външният живот е проекция на създадения от него вътрешен живот. Да работиш с най-малките работи, с микроскопичните неща в живота си, това означава, че всеки трябва сега да работи с тях, като ги открие в себе си и чрез тях да гради вътрешния си живот. И човек почва да работи от себе си, трябва да изгради себе си и тогава може да се прехвърли и към живота на себеподобните си, да премине в Космическия живот на съзнанието и оттам - в Свръхсъзнанието на Вселената. Ами тогава разбрахме ли Го какво ни каза? Съвсем не. Само записахме думите Му. Трябваше да минат много, много години, за да разбера в края на живота си, че сме пропуснали важни неща, само и само защото се опитвахме да работим с големите неща, които се оказаха непосилни за нас. Представете си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото определение за работата, която Той свърши на земята при слизането Си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 до 1944 година, като Беинса Дуно.
към текста >>

11. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога.
Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й е давал по една ябълка. Но на десетия ден едвам отишла, защото била отслабнала и краката едвам я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя. Учителят казваше, че при всеки пост трябва да има един, който да ръководи поста, за да бъде с будно съзнание, здрав и да държи непрекъснато връзка с Бога. Ръководителят на поста в този момент не пости, а е в непрекъсната молитва и бдение за другите, които постят. На "Изгрева" имаше много инциденти, когато някой решаваше да пости самоволно без разрешение от Учителя и без Негово съдействие. Много хора платиха жестоко за своето непослушание. Но Катя пита, имаше послушание и се справи добре. Десет години преди да си замине, Учителят я среща: "Ти не си си завършила гимназията".
към текста >>

12. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират.
Това, което аз съм разбрала от толкова години е следното. Ние можем да се организираме само вътрешно. Ако братя и сестри работят вътрешно заедно, в името на една идея, чрез една задача, която трябва да разрешат, всички те се движат в една посока. Те ще дойдат чрез тази своя работа, в името на реализирането на тази идея, до едно хармонично състояние в умовете си и ще се разберат. И тогава няма да има нужда външни форми и външни правила да ги ограничават. Ще имат светлината, която ще получат в съзнанието си от идеята от Словото на Учителя, която ще реализират. Имат ли хармонично състояние в умовете си, те ще създадат и благородни чувства в сърцата си. Защото всеки един от тях ще иска да изпълнява Божията Воля. Значи те ще бъдат подчинени на Духа. Дори впоследствие, когато сме говорили с приятели по този въпрос, аз винаги съм казвала: "Нас може да ни организира само Духът! " По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие!
към текста >>

Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки.
А тук бе Школа. Глава на тази Школа бе Духът и Учителят. И когато Учителят не дойде в клас, а изпрати онова писмо и то бе прочетено, аз бях тогава много млада и много работи не разбрах, но много силно впечатление ми направи, че Учителят не дойде. Спомням си, след като бе прочетено писмото, какво разочарование се изписа по лицата на възрастните приятели, които искаха да създават организация. Ние нито пяхме, нито имаше беседа и всички тихомълком се. разотидоха. Този отговор на Учителя на мен ми подействува повдигащо, защото ученическото съзнание не изисква външни форми, а разширение на съзнанието и светлина в това съзнание, за да може да действува за изработване на тези три свята: умствено поле със светъл ум и чисти мисли, чувствено поле с благородни и чисти чувства, волево поле, в което да има диамантена воля и да реализира на физическото поле светлите мисли и благородните чувства в правилни постъпки. А приятелите искаха стари форми, които ги имаше в света, искаха чрез тях да заставят другите да им се подчиняват. Да речем, ще си изработим устав и ще изискваме от членовете такава или онакава обхода. Аз съм виждала членски карти, направени от братята дори със снимка. Такъв опит бяха направили братята от Русе. С тези карти те си плащаха членски внос.
към текста >>

Това означава да дойде Светлина в съзнанието му, разширение на съзнанието му.
А как е по Учителя? През 1926 година в София, на "Оборище" 14 се състоя четвъртият младежки събор. След това излезе книжка за този събор. Днес, ако прочетете статията "Вътрешни и външни връзки", ще видите, че в нея се разглежда този въпрос така. Учителят казва, че ученикът трябва да направи вътрешна връзка с Бога. Това означава да дойде Светлина в съзнанието му, разширение на съзнанието му. Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието. Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина. Това е вътрешната връзка. Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека. А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота си.
към текста >>

Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието.
През 1926 година в София, на "Оборище" 14 се състоя четвъртият младежки събор. След това излезе книжка за този събор. Днес, ако прочетете статията "Вътрешни и външни връзки", ще видите, че в нея се разглежда този въпрос така. Учителят казва, че ученикът трябва да направи вътрешна връзка с Бога. Това означава да дойде Светлина в съзнанието му, разширение на съзнанието му. Значи, вътрешната връзка с Бога е вътрешен процес, това е вътрешно знание, което води до Светлина в съзнанието, до разширение на съзнанието и достъп до Свръхсъзнанието. Тогава ще чуем и ще видим Божието Слово като Божествена Светлина и Виделина. Това е вътрешната връзка. Тя се добива чрез Словото на Учителя, защото то дава вътрешната връзка между Бога и човека. А външната връзка между човека и Бога се осъществява, когато приложим Словото Му в живота си. Това е възкресението на душата, истинско отношение между човека и Бога чрез Словото.
към текста >>

Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота.
Когато се свържете с Boга, Бог ще се грижи за вас. Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички! Проявеният Бог живее в едного, в ученика, когато той изпълни Волята Му. А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него. Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух. Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години.
към текста >>

Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране.
Проявеният Бог живее в едного, а непроявеният Бог живее във всички! Проявеният Бог живее в едного, в ученика, когато той изпълни Волята Му. А непроявеният Бог живее във всички, понеже не са изпълнили Волята Му, защото нямат вътрешна и външна връзка с Него. Условията на живота на човека са продукт на нашия човешки дух. Имаш ли будност и непреривност на съзнанието, имаш и връзка с живота. Ако имаш Светлина в съзнанието, ще имаш разбиране. А имаш ли разбиране, ще можеш да се ползуваш от Словото на Учителя. На един от младежките събори Учителят каза, че всички, които идват в Школата с цел да докарат онези форми на света като организация и правила, по-добре е за тях да си стоят в света. Учителят строго бе заявил, че всички, които идват тук и искат да наложат своето разбиране за порядък и правила, по-хубаво е за тях да се върнат там, откъдето са дошли и да си живеят своя живот. По този начин Той отговори на тези приятели както от младото, така и от възрастното поколение в онези години. Учителят искаше да създаде съвсем ново нещо от нас, да създаде нови хора.
към текста >>

Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му.
Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша". Даже и това го каза. Аз съм го чула лично от Него. А какво значи религия? Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога. Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма.
към текста >>

След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго.
Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа. След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
към текста >>

Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика.
В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа. След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати.
към текста >>

А какво означава свръхсъзнание?
Беше ни дал метод за работа. След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави?
към текста >>

Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за религията като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго. Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави? Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му.
към текста >>

Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената.
Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави? Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му. Връзката с Бога е идеалният модел за вътрешна организация у ученика.
към текста >>

Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога.
"Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност. Свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената. Когато свръхсъзнанието на ученика обхваща Вселената и Любовта като Сила действува в съзнанието му, той има вътрешна и външна връзка с Бога. За него смут, неразбория са непознати. На този човек и ученик необходима ли е организация, която да му казва какво трябва да прави и какво да не прави? Необходима му е само връзката с Бога и Любовта царува в душата му. Връзката с Бога е идеалният модел за вътрешна организация у ученика. "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава." Къде управлява Мъдростта?
към текста >>

Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света.
Чрез Светлината, която там се нарича Виделина. Мъдростта управлява чрез Виделината в Света на Мъдростта. Това е свят на Хармонията, свят, в който се създават всички форми на Духовния свят. Там се създава и музиката като движение, хармонично на тези форми. Е, щом Мъдростта чрез Виделината управлява, разбира се, че редът на тази Хармония не се нарушава! Само в онзи човек и ученик, който има Виделина в съзнанието си, тя ще внесе Светлина в ума му и той ще знае законите, по които управлява Хармонията в света. Знае ли това, на него няма да му е необходим устав, който да му сочи чрез точки и правила какво да прави. За ученика в Школата, който има Виделина, има ред и порядък както вътре в него, така и вън от него. Има в него вътрешна и сътворена външна организация. "Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." Кога Истината грее? Истината се осветява от Светлината в Божествения свят.
към текста >>

13. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

След като се върнахме в София от Мърчаево, видяхме някои неща, но съзнанието ни не бе будно и много по-късно ги разбрахме.
Последните два месеца при Него отиваха сестри да Му помагат. Говореше се, че не се чувствува добре. В началото на декември ме срещна доктор Иван Жеков и ми каза: "Еленке, виждаш ли, че Учителят си отива? " Казах му: "Брат Жеков, това е временно нещо и всичко ще си отиде и замине, както и друг път се е случвало". Брат Жеков поклати глава, не бе съгласен с мене, не каза нищо и си отмина. След като се върнахме в София от Мърчаево, видяхме някои неща, но съзнанието ни не бе будно и много по-късно ги разбрахме. Приятелите отвориха една вратичка зад салона, за да се свържат с едно място, което ни дадоха да го ползуваме. Видях Учителя, как бе отишъл да гледа това, което приятелите бяха направили. Тогава Го видях с пелерината, но беше се свил в нея и не беше Онзи, Който ходеше преди. Той ходеше изправен, с особена стойка и особена походка. Учителят говореше така, както по-рано, но само когато идваше в клас.
към текста >>

В понеделник, когато бях при Него, видях, че има унес - унася се, което показваше, че напуска тялото Си и тогава говори чрез подсъзнанието Си.
Само дишаше все по- тежко. Борбата в тялото Му продължаваше. Учителят го нямаше там. Той го бе напуснал. Имаше само физиологически процеси. В понеделник, когато бях при Него, видях, че има унес - унася се, което показваше, че напуска тялото Си и тогава говори чрез подсъзнанието Си. Понякога чувахме някои думи, изречения, които един брат стенографираше. Този брат бе Борис Николов. Беше интересно да се слуша как от време на време Учителят казва по някое изречение, което представлява отговор за някой друг, който Му задава въпроси от Невидимия свят. Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там.
към текста >>

14. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

ТОМ 1

Съзнанието на Христа обхваща всички хора.
Законът на прераждането разрешава задачата на човека с неговата карма, научава го да знае, че всяко последствие има своя причина, която трябва да се разреши. Методите за разрешаване на кармата са дадени в Словото на Христа: Люби Бога, Люби ближния си и Люби враговете си. Около Христовия Дух горе в Невидимия свят има 144 000 души, които са завършили своята земна еволюция. Те днес работят върху света. Христовият Дух обхваща всички хора. Съзнанието на Христа обхваща всички хора. Да направиш връзка с Него, трябва да намериш тясната врата и тясната пътека. Тясната пътека, която води към Христа - това е Любовта като чувство, като стремеж, като сила, като мисъл, като светлина. А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта. Едната врата е отгоре надолу - това е вратата на Мировата Любов, а другата врата е отдолу нагоре - това е вратата на Космичната Обич. От Исуса Христа започва Еволюцията на човечеството - на човешката душа и на човешкия дух.
към текста >>

Идването на Исус Христос се ознаменува с пробуждането на човешкото съзнание, а това е възстановяването на загубената връзка при слизането на човешкия дух на земята и обличането на човешката душа с човешка плът и кръв, с Първопричината, с Първичния Център на Живота, с Бога.
Човек може да се свърже с Христовия Дух и с Христа, като мисли за него и като чете Евангелието, което е Благовестието - благата вест за Царството Божие и за Исус Христос - Син Божий. А като работи с Любовта като принцип и като закон - то Христовият дух ще работи с него като человечески син и той ще стане син на Светлйната, а след това - син на Виделината и накрая - Син Божий, а това е еволюцията на човешката душа и човешкия дух чрез Космичната Обич. Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината. И ще дойде ден, когато Духът Христов ще се прояви чрез хората. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. Идването на Исус Христос се ознаменува с пробуждането на човешкото съзнание, а това е възстановяването на загубената връзка при слизането на човешкия дух на земята и обличането на човешката душа с човешка плът и кръв, с Първопричината, с Първичния Център на Живота, с Бога. Христовият Дух е във всички светове. Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син.
към текста >>

Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено.
Христовият Дух е във всички светове. Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син. Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот.
към текста >>

За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието.
Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син. Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот. Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството.
към текста >>

Съзнанието на Христа, Христовият Дух, прониква всички човеци.
Всемировият Учител е Беинса Дуно. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух прониква всички светове и същества - хора, животни, растения, минерали, земя и небе. Той обхваща всичко, той се движи в много посоки в различни светове. Той обединява всичко в едно цяло. Съзнанието на Христа, Христовият Дух, прониква всички човеци. Той е навсякъде - прониква в умовете на хората като Светлина, в сърцата им като Чистота, а в делата им като Добродетели. Изявеният Христос, Духът Христов - това е проявеният Святий Дух - Словото Божие. Това е Живият Хляб, слезнал от Небето. Защо? Както навремето Христовият Дух заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, та им наваля манна да ядат и даде им небесно жито до насита, на чадата на Израиля цели 40 години в пустинята, така Исус Христос отвори небесните врати и Святият Дух като Слово Божие се изля над главите на учениците му. Изля се като Слово чрез Святия Дух.
към текста >>

Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога.
А тази идея е смисълът за слизането на човешката душа на земята. Тази идея е за възкресението на човешката душа. А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога. Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока. Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела. Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас.
към текста >>

Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е.
Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава. Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото. А Словото е знанието за Божия Мир и Божия Свят. Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е. да влязат в свръхсъзнанието и да имат общение с Космическото Съзнание на Христовия Дух. Живият Христос - това е Христовият Дух, слезнал в съзнанията на хората и донесъл Виделина в душите им и Светлина в умовете им. Това е най-великият Дух, който може да озари човешката мисъл. Христовият Дух е навсякъде, в цялата Природа. Той крепи всичко.
към текста >>

да влязат в свръхсъзнанието и да имат общение с Космическото Съзнание на Христовия Дух.
Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото. А Словото е знанието за Божия Мир и Божия Свят. Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е. да влязат в свръхсъзнанието и да имат общение с Космическото Съзнание на Христовия Дух. Живият Христос - това е Христовият Дух, слезнал в съзнанията на хората и донесъл Виделина в душите им и Светлина в умовете им. Това е най-великият Дух, който може да озари човешката мисъл. Христовият Дух е навсякъде, в цялата Природа. Той крепи всичко. Той е най-силното и обективно проявление на Славата, Виделината и Светлината.
към текста >>

Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко.
Присъствието на Бога у човека - това означава Възкресението на човешката душа. А човешката душа е лъч от Бога, който се проявява чрез нея. Исус Христос дойде на земята, за да прокара мост и съобщение между Небето и земята. Чрез този мост и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как? Чрез пробуждане на човешката душа. Как? Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко. Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо?
към текста >>

Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа.
Чрез този мост и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как? Чрез пробуждане на човешката душа. Как? Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко. Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа.
към текста >>

Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци.
Чрез пробуждане на човешката душа. Как? Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко. Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века".
към текста >>

Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди.
Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят.
към текста >>

Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века".
Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред.
към текста >>

И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как?
Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как?
към текста >>

С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят.
Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането.
към текста >>

Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека.
Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието.
към текста >>

Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му.
Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен.
към текста >>

Това ще бъде Мигът за пробуждане на Божественото съзнание у всички хора.
Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен. През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух. Духовното идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на духовното зрение на хората за Невидимия свят. Това ще бъде Мигът за пробуждане на Божественото съзнание у всички хора. Исус умря като човек. Той напусна като човешки син видимата човешка форма и възкръсна като Божий Син. Христовият Дух оттогава е свободен за всички и за всекиго по земята и на Небето. Глава на Великото Бяло Братство е Исус Христос. Христовият Дух се проявява като Миров Учител.
към текста >>

15. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 2

Будното съзнание 142.
Безсолната диета 137. Суровоядството 138. Четвъртото измерение 139. Рицарят 140. Скици от Словото 141. Будното съзнание 142. Трудовакът не се подчинява на полковника 143. Слънчогледът на Паша 144. Фурната на Изгрева 145. Спиритизмът и Школата. Бай Дончо прави спиритическа група в Школата 146.
към текста >>

Свръхсъзнанието 170.
Войнишката шапка 165. Време е 166. Метеорологът Игнат Котаров и въздушната тревога 167. Обърнатата кола 168. Разходка във въздуха 169. Свръхсъзнанието 170. Силата на Псалмите 171. Наполеон Бонапарт 172. Репетицията 173. Охраната 174. Сбогуване 175.
към текста >>

Бомбардировките над София и будното съзнание 183.
Услугата 178. Полезните неща 179. Утехата 180. Едно кътче от Рая 181. Места в село Бистрица за новия Изгрев 182. Бомбардировките над София и будното съзнание 183. Гаргите и разрушителите на Изгрева 184. Заблуждение 185. Нападението срещу Учителя през 1936 г. Божието възмездие 186. Хитлер и войната 187.
към текста >>

16. ПОСЛЕСЛОВ

ТОМ 2

Онзи, който е готов и комуто съзнанието е будно за Словото на Учителя, ще може да се ползва от скрижалите.
По тази причина Издателство „Бяло Братство" временно (до м. март 1995г.) преустанови своята работа. Ето защо поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" ще се продължи от Библиотека „Житен клас", която се води от д-р Варгилий Кръстев, поради това, че той още от самото начало води и представя тази поредица. 6. „Разговорите с Духа Господен" са оригинали и са взети от фотокопие на тефтерчета на Учителя. 7. Изминаха 50 години от заминаването на Учителя (1944-1994) и сега е времето, когато те трябва да се издадат. Онзи, който е готов и комуто съзнанието е будно за Словото на Учителя, ще може да се ползва от скрижалите. За останалите те са недостъпни и остават заключени за обикновеното човешко съзнание. Те ще чакат следващата епоха. Ето причината, която ни накара да осъществим тази идея, възникнала преди 30 години. Така, с публикуването си, Скрижалите ще се запазят за следващите поколения. Д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

За останалите те са недостъпни и остават заключени за обикновеното човешко съзнание.
март 1995г.) преустанови своята работа. Ето защо поредицата „Скрижалите на Духа Беинса Дуно" ще се продължи от Библиотека „Житен клас", която се води от д-р Варгилий Кръстев, поради това, че той още от самото начало води и представя тази поредица. 6. „Разговорите с Духа Господен" са оригинали и са взети от фотокопие на тефтерчета на Учителя. 7. Изминаха 50 години от заминаването на Учителя (1944-1994) и сега е времето, когато те трябва да се издадат. Онзи, който е готов и комуто съзнанието е будно за Словото на Учителя, ще може да се ползва от скрижалите. За останалите те са недостъпни и остават заключени за обикновеното човешко съзнание. Те ще чакат следващата епоха. Ето причината, която ни накара да осъществим тази идея, възникнала преди 30 години. Така, с публикуването си, Скрижалите ще се запазят за следващите поколения. Д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

17. 30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ

Борис Николов

ТОМ 2

Та комуната е трудно нещо, за нея трябват израснали хора и оформени характери и будно съзнание.
Върви пеша, коня не дава да му се качи, хвърля чифтета. Кон води, пеша ходи. Дойде късно след обед и то с наполовина чорба. Сърдихме се, скарахме се, но това бе положението. Гладът си беше постоянен спътник при нас. Та комуната е трудно нещо, за нея трябват израснали хора и оформени характери и будно съзнание. Но такова нещо там нямаше и затова тя се провали. Остана опита. А той е ценен за онези, които искат да правят комуни.
към текста >>

18. 41. ПРЪВ ОПИТ ЗА ОБЩ БРАТСКИ ЖИВОТ

Борис Николов

ТОМ 2

Братския живот е преди всичко съзнание, будно съзнание и съзнание за цело-купността в природата и в живота на хората.
А за духовна работа, за четене на Евангелието, за размишление и молитви, нямали сили и време от преумора. Всички близки са виждали предварително, че това е една фантазия. Накрая продали биволиците, за да се отърват от тях и като направили сметка накрая видяли, че няма никаква сметка. Важното е, че това бил първият опит за братски живот макар и несполучлив. И макар и несполучлив, той посочва към правия път. Братския живот е преди всичко съзнание, будно съзнание и съзнание за цело-купността в природата и в живота на хората. А външната форма е второстепенна. Тя е средство да се свали и реализира една идея. Без пробудено съзнание комуналния живот е изключен. Ние го проверихме десетилетия по-късно.
към текста >>

Без пробудено съзнание комуналния живот е изключен.
Важното е, че това бил първият опит за братски живот макар и несполучлив. И макар и несполучлив, той посочва към правия път. Братския живот е преди всичко съзнание, будно съзнание и съзнание за цело-купността в природата и в живота на хората. А външната форма е второстепенна. Тя е средство да се свали и реализира една идея. Без пробудено съзнание комуналния живот е изключен. Ние го проверихме десетилетия по-късно.
към текста >>

19. 125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Борис Николов

ТОМ 2

125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние учениците на Школата бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние учениците на Школата бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е. от Космическото съзнание. Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено Духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на земята. Те за Него са най-естествена проява на неговия живот, защото Той нямаше личен живот. Неговия живот беше израз на живота на Космоса, на живота на Небето, на живота на всички съвършени същества, които стоят зад него. И Той казва: „Зад мене стои цялото Небе.
към текста >>

от Космическото съзнание.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние учениците на Школата бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е. от Космическото съзнание. Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено Духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на земята. Те за Него са най-естествена проява на неговия живот, защото Той нямаше личен живот. Неговия живот беше израз на живота на Космоса, на живота на Небето, на живота на всички съвършени същества, които стоят зад него. И Той казва: „Зад мене стои цялото Небе. И Словото, което ви говоря, не е мое то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно и две, а хиляди и милиони.
към текста >>

Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован.
Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят. Те взели тази посока и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат. Когато блеснала светлината, те погледнали часа и видели, че е към 22 часа вечерта. Значи по това време когато Учителя заспал при огъня на бивака при второто езеро, се явява при тях в светлина и им показва пътя. Този факт показва, че Учителят е чул тяхната молитва, видял опасността, в която се намират и моментално се излъчва и отива да им посочи пътя. Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован. Учителят е човек с Космическо съзнание, човек на Реалния живот, който функционира в целия Космос и твори и вечно обновява формите, чрез които се проявява. Той беше Маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на живата Природа за изпълнение на волята на Бога и за благото, както на отделни лица, така и на цялото човечество. Той можеше да става видим и невидим, да се пренася на далечни разстояния и да бъде едновременно на много места. Той беше ясновидец от най-висша степен и затова нямаше нищо скрито покрито за него. Той виждаше всичко не само около себе си, но виждаше всичко, което става по цялата земя и в целия Космос.
към текста >>

Учителят е човек с Космическо съзнание, човек на Реалния живот, който функционира в целия Космос и твори и вечно обновява формите, чрез които се проявява.
Те взели тази посока и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат. Когато блеснала светлината, те погледнали часа и видели, че е към 22 часа вечерта. Значи по това време когато Учителя заспал при огъня на бивака при второто езеро, се явява при тях в светлина и им показва пътя. Този факт показва, че Учителят е чул тяхната молитва, видял опасността, в която се намират и моментално се излъчва и отива да им посочи пътя. Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован. Учителят е човек с Космическо съзнание, човек на Реалния живот, който функционира в целия Космос и твори и вечно обновява формите, чрез които се проявява. Той беше Маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на живата Природа за изпълнение на волята на Бога и за благото, както на отделни лица, така и на цялото човечество. Той можеше да става видим и невидим, да се пренася на далечни разстояния и да бъде едновременно на много места. Той беше ясновидец от най-висша степен и затова нямаше нищо скрито покрито за него. Той виждаше всичко не само около себе си, но виждаше всичко, което става по цялата земя и в целия Космос. Виждаше в миналото на хора, събития и епохи.
към текста >>

20. 141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

Борис Николов

ТОМ 2

141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ На Изгрева отпред пред салона имаше пространство около 30-40 м .широко и този двор се заграждаше от лешници, които ги бяха посадили приятелите.
141. БУДНОТО СЪЗНАНИЕ На Изгрева отпред пред салона имаше пространство около 30-40 м .широко и този двор се заграждаше от лешници, които ги бяха посадили приятелите. До тези лешници бяха направени пейки от двете страни, а по средата изковани дълги маси. Използвахме ги лятно време, там обядвахме на сянка под клоните на лешниците. След време те надвиснаха над масите и ни пречеха, тогава един приятел отиде при Учителя и предложи да се отсекат лешниците, защото само пречели. Учителят го изгледа строго. „Няма да ги сечете.
към текста >>

Да, това бе пример за будното съзнание на Учителя.
Преди да се счупи пейката, миг преди това Той се изправи. Следващият миг се чу трясъка и всички се изпотъркаляха на земята. Брадите на старите братя стърчаха нагоре като на козли, панталони и фусти на сестрите стърчаха нагоре. Обща врява и глъч. А Учителят стоеше изправен, облечен официално в бежов костюм. Да, това бе пример за будното съзнание на Учителя. Суматохата продължи няколко минути. Започнаха да се изправят, а ние младите стояхме настрани гледахме и се смеехме. „Ами тук няма ли някой, който да ни помогне? ", извика една възрастна сестра. „Има, има", обадихме се ние.
към текста >>

21. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Борис Николов

ТОМ 2

За да не се оплетеш ще държиш съзнанието си будно да не заспиш.
Там можеш да се оплетеш много лесно. За да се справиш с тези лъжи и примки трябва да имаш прозорлив, схватлив ум. Като влезнеш в духовния свят между лъжливите духове ще те преоблекат и нахранят, ще те заведат на разходка на техните ливади, между безброй цветя, които упоявят. Там ще се упоиш и заспиш и като се събудиш ще се чудиш где се намираш. Те започват добре, свършват зле. За да не се оплетеш ще държиш съзнанието си будно да не заспиш. Тогава по-добре да не се занимаваме с духовния свят, казвате вие. Ще се занимавате, но ще бъдете разумни. Ще знаете, че и духовете са като вас, но са с по-фини тела. Те разполагат с повече възможности от тия, с които вие разполагате. Като се отекчат от нещо, те започват да се занимават с хората на земята, шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях.
към текста >>

22. 182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОфИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ

Борис Николов

ТОМ 2

182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ От 25.XI.
182. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И БУДНОТО СЪЗНАНИЕ От 25.XI. 1943 г. почти всеки ден Учителят отиваше пешком до горичката над село Симеоново. На 10.1.1944 г. прекарахме нощта в една селска къща. През нощта София бе бомбардирана, а ние наблюдавахме от Симеоново.
към текста >>

Будно съзнание трябва".
Учителят каза: „Не си правете илюзии. Иде една голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща. Ще бъде в най-близко време. Всички дръжте връзка с Бога. Будно съзнание трябва". Учителят беше сериозен, замислен, тъжен. И наистина същия ден на обяд стана голямото самолетно нападение над София. А вечерта второ още по-голямо. София гореше и се разрушаваше от бомбите. Някой трябваше да плаща за хулите, клеветите и лъжите, които софиянци десетки години бълваха срещу Учителя.
към текста >>

23. 20.Лудият кон

Борис Николов

ТОМ 2

Стигат до гарата, слиза братът от коня, връзва го за едно дърво, свършва си работата, после качва се на коня и тръгва обратно като през всичкото време съзнанието му е будно, държи се здраво за коня.
Коня рипва изведнъж с четирите си крака нагоре, почва да се мята из двора, хвърля чифтета, изправя се на задните си крака. Офицерите и войниците излизат да гледат, а братът се хванал за гривата му с двете си ръце, оставя го да се наскача. После хваща юздата. Юздата има едно желязо в устата на коня, което тормози езика и небцето болезнено. Усеща коня, здрава ръка го държи, примирява се и стъпва в пътя. Стигат до гарата, слиза братът от коня, връзва го за едно дърво, свършва си работата, после качва се на коня и тръгва обратно като през всичкото време съзнанието му е будно, държи се здраво за коня. Но тъкмо на баира среща го един негов приятел, заприказва го и брата за момент изпуска от вниманието си коня. Как е успял конят да измести юздата и желязото да не тормози езика му, но Гръблев това не знае. Щом го бутва брата, коня се устремява с всичка сила напред. Дърпа брата юздата, но тя не действува. А конят взема все по-голяма скорост, разгорещява се.
към текста >>

24. 37. БОМБАРДИРОВКИТЕ

Борис Николов

ТОМ 2

Будно съзнание трябва".
прекарахме нощта в селска къща. Сутринта към 9 и половина часа Учителят каза: „Не си правете илюзии, иде една голяма бомбардировка над София. Тя е предстояща. Ще бъде в най-близко време. Всички дръжте връзка с Бога. Будно съзнание трябва". Учителят беше сериозен, замислен, тъжен. И наистина същия ден на обед стана голямото нападение над София. Вечерта второто, още по-голямо. А на сутринта 11. януари 1944 г.
към текста >>

25. 82. ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА СЪДБИНИТЕ ПО СВЕТА

Борис Николов

ТОМ 2

Ако съзнанието ти не е будно в този ден, ти ще паднеш и ще си счупиш левия крак." Той ми казва: „Ти искаш да ме плашиш.
82. ПРЕДСКАЗАНИЕ ЗА СЪДБИНИТЕ ПО СВЕТА В една беседа Учителят разказва: „Когато правех своите научни изследвания по френология, срещнах един познат във Варна и му казах: след две години и еди кой си месец и ден ти ще преминеш едно премеждие. Ако съзнанието ти не е будно в този ден, ти ще паднеш и ще си счупиш левия крак." Той ми казва: „Ти искаш да ме плашиш. Как ще стане това, от къде знаеш? " „Ще видиш. Ти трябва да бъдеш буден, за да избегнеш това премеждие." И наистина след две години стана това, което му бях предсказал. Това не е гадание, това е предсказание, които почива на чисто математически изчисления. През пролетта на 1944 г.
към текста >>

26. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

ТОМ 3

Будно съзнание -158 23.
Силата на общата мисъл -153 19. Заканата -153 20. Екскурзия до 7-те Рилски езера през 1942 г. -154 21. Прощаване на Учителя с Черни връх -157 22. Будно съзнание -158 23. Кола без лъжа -159 24. Първото отиване на 7-те Рилски езера -160 25. Излизане през село Говедарци -161 26. Първото езеро -162 27. Второто езеро -163 28.
към текста >>

27. 21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

За да минава човек през такива места изисква се будно съзнание, връзка с Невидимия свят, да се движи човек в мълчание и в пълна концентрация в себе си.
Повечето минавахме през връх Дамга, по Додов връх, по билото до връх Мальовица, когато се изкачвахме от 7-те езера. Тук изгледа е по-хубав и по-безопасен. Какво значи Мальовица? „Мал" на френски е зло. А Мальовица означава: „От зло, по-зло". За да минава човек през такива места изисква се будно съзнание, връзка с Невидимия свят, да се движи човек в мълчание и в пълна концентрация в себе си. А ние тримата се движихме, приказвахме си това-онова. Накрая дойде онова, което докара бедата. Не оценихме, че ни беше дадено хубаво време. Аз наблюдавах, но не можех да се радвам, защото усещах, че някаква невидима ръка не ми позволяваше да се радвам. Случи се онова, което трябваше да се е случи, за да си научим урока как се върви по-страшни и опасни места.
към текста >>

28. 10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

На планината човек трябва да бъде с будно съзнание.
Но стъпката се позагубила, хлъзна се и полетя през преспата и щеше да връхлети направо в езерото. Но по чудо се спря точно на брега на езерото и стъпи на краката си. Така избегна една студена баня, а може би и нещо по-лошо. Ние го наблюдавахме изтръпнали, а Учителят следеше внимателно как се пързаляше стремглаво надолу и чак когато стъпи на краката си долу, каза само една дума: „Хубаво". Имахме и други случаи, но нещастни случки не сме имали. На планината човек трябва да бъде с будно съзнание. Колко много ни е говорил Учителят за будното съзнание и още толкова опитности сме имали, за да се убедим, какво означава будното съзнание на ученика.
към текста >>

Колко много ни е говорил Учителят за будното съзнание и още толкова опитности сме имали, за да се убедим, какво означава будното съзнание на ученика.
Но по чудо се спря точно на брега на езерото и стъпи на краката си. Така избегна една студена баня, а може би и нещо по-лошо. Ние го наблюдавахме изтръпнали, а Учителят следеше внимателно как се пързаляше стремглаво надолу и чак когато стъпи на краката си долу, каза само една дума: „Хубаво". Имахме и други случаи, но нещастни случки не сме имали. На планината човек трябва да бъде с будно съзнание. Колко много ни е говорил Учителят за будното съзнание и още толкова опитности сме имали, за да се убедим, какво означава будното съзнание на ученика.
към текста >>

29. 22. БУДНО СЪЗНАНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

22. БУДНО СЪЗНАНИЕ Будното съзнание се отъждествява с пробуденото човешко съзнание, което е направило връзка с Първопричината и Космическия център на живота.
22. БУДНО СЪЗНАНИЕ Будното съзнание се отъждествява с пробуденото човешко съзнание, което е направило връзка с Първопричината и Космическия център на живота. Човекът с пробудено съзнание е свързан с всички човеци на земята, които са с пробудено съзнание. Човекът с пробудено съзнание може винаги да направи връзка с всяко човешко същество по всяко време и на всяко място. Ето защо будното съзнание е онова съзнание, което прониква и обхваща всичко. А това е Свръхсъзнанието, за което Учителят говори в беседите си. На екскурзия сме на Рила с Учителя.
към текста >>

Човекът с пробудено съзнание е свързан с всички човеци на земята, които са с пробудено съзнание.
22. БУДНО СЪЗНАНИЕ Будното съзнание се отъждествява с пробуденото човешко съзнание, което е направило връзка с Първопричината и Космическия център на живота. Човекът с пробудено съзнание е свързан с всички човеци на земята, които са с пробудено съзнание. Човекът с пробудено съзнание може винаги да направи връзка с всяко човешко същество по всяко време и на всяко място. Ето защо будното съзнание е онова съзнание, което прониква и обхваща всичко. А това е Свръхсъзнанието, за което Учителят говори в беседите си. На екскурзия сме на Рила с Учителя. Вечерта сме наклали голям огън сред клековете, налягали сме около него и предремваме.
към текста >>

Човекът с пробудено съзнание може винаги да направи връзка с всяко човешко същество по всяко време и на всяко място.
22. БУДНО СЪЗНАНИЕ Будното съзнание се отъждествява с пробуденото човешко съзнание, което е направило връзка с Първопричината и Космическия център на живота. Човекът с пробудено съзнание е свързан с всички човеци на земята, които са с пробудено съзнание. Човекът с пробудено съзнание може винаги да направи връзка с всяко човешко същество по всяко време и на всяко място. Ето защо будното съзнание е онова съзнание, което прониква и обхваща всичко. А това е Свръхсъзнанието, за което Учителят говори в беседите си. На екскурзия сме на Рила с Учителя. Вечерта сме наклали голям огън сред клековете, налягали сме около него и предремваме. Въздухът е чист, ароматен, потокът пее наблизо, а звездното небе е над нас.
към текста >>

Ето защо будното съзнание е онова съзнание, което прониква и обхваща всичко.
22. БУДНО СЪЗНАНИЕ Будното съзнание се отъждествява с пробуденото човешко съзнание, което е направило връзка с Първопричината и Космическия център на живота. Човекът с пробудено съзнание е свързан с всички човеци на земята, които са с пробудено съзнание. Човекът с пробудено съзнание може винаги да направи връзка с всяко човешко същество по всяко време и на всяко място. Ето защо будното съзнание е онова съзнание, което прониква и обхваща всичко. А това е Свръхсъзнанието, за което Учителят говори в беседите си. На екскурзия сме на Рила с Учителя. Вечерта сме наклали голям огън сред клековете, налягали сме около него и предремваме. Въздухът е чист, ароматен, потокът пее наблизо, а звездното небе е над нас. На където искаш можеш да полетиш и да направиш посещение към необятната шир над тебе и около тебе.
към текста >>

А това е Свръхсъзнанието, за което Учителят говори в беседите си.
22. БУДНО СЪЗНАНИЕ Будното съзнание се отъждествява с пробуденото човешко съзнание, което е направило връзка с Първопричината и Космическия център на живота. Човекът с пробудено съзнание е свързан с всички човеци на земята, които са с пробудено съзнание. Човекът с пробудено съзнание може винаги да направи връзка с всяко човешко същество по всяко време и на всяко място. Ето защо будното съзнание е онова съзнание, което прониква и обхваща всичко. А това е Свръхсъзнанието, за което Учителят говори в беседите си. На екскурзия сме на Рила с Учителя. Вечерта сме наклали голям огън сред клековете, налягали сме около него и предремваме. Въздухът е чист, ароматен, потокът пее наблизо, а звездното небе е над нас. На където искаш можеш да полетиш и да направиш посещение към необятната шир над тебе и около тебе. Прилегнали сме край огъня и се мъчим да заспим.
към текста >>

Ето какво значи будно съзнание.
А ето до мен една сестра е полегнала, тревожи се за лични грижи, които носи от София и не може да заспи. Не може да заспи понеже грижите са големи и неразрешими. На два метра до нас Учителят също е полегнал на дясната си страна, завил се е с перелината и спи покрай огъня. Уж спи, а по едно време отваря очи, леко си повдига главата, обръща се към сестрата и в тъмнината казва: „Няма какво да се безпокоиш. Ще се уреди." След това отново поляга и заспива. Ето какво значи будно съзнание. Той долови тревогите на сестрата. А само тя ли беше тук? За всеки Той намираше време да каже по една дума, стига ученикът също да прояви себе си като будно съзнание, за да може да направи връзка с Учителя. Ако сестрата не бе с будно съзнание нямаше да разбере, че това се отнася за нея. След няколко дни на езерата се качи един наш близък и той донесе писмо, а в него имаше вест, която завършваше с думите: „Всичко се уреди!
към текста >>

За всеки Той намираше време да каже по една дума, стига ученикът също да прояви себе си като будно съзнание, за да може да направи връзка с Учителя.
Уж спи, а по едно време отваря очи, леко си повдига главата, обръща се към сестрата и в тъмнината казва: „Няма какво да се безпокоиш. Ще се уреди." След това отново поляга и заспива. Ето какво значи будно съзнание. Той долови тревогите на сестрата. А само тя ли беше тук? За всеки Той намираше време да каже по една дума, стига ученикът също да прояви себе си като будно съзнание, за да може да направи връзка с Учителя. Ако сестрата не бе с будно съзнание нямаше да разбере, че това се отнася за нея. След няколко дни на езерата се качи един наш близък и той донесе писмо, а в него имаше вест, която завършваше с думите: „Всичко се уреди! " Тази сестра бе Мария Тодорова.
към текста >>

Ако сестрата не бе с будно съзнание нямаше да разбере, че това се отнася за нея.
Ще се уреди." След това отново поляга и заспива. Ето какво значи будно съзнание. Той долови тревогите на сестрата. А само тя ли беше тук? За всеки Той намираше време да каже по една дума, стига ученикът също да прояви себе си като будно съзнание, за да може да направи връзка с Учителя. Ако сестрата не бе с будно съзнание нямаше да разбере, че това се отнася за нея. След няколко дни на езерата се качи един наш близък и той донесе писмо, а в него имаше вест, която завършваше с думите: „Всичко се уреди! " Тази сестра бе Мария Тодорова.
към текста >>

30. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ето така Невидимия Свят има свой език от символи, с които предупреждава човека с будно съзнание.
Какво ли ще значи това? Не беше се счупило нищо, защото аз опаковах денка много здраво и с много въжета. Като се върнахме в София, на следващия ден дойдоха милиционери и ме арестуваха и ме заведоха в затвора. Беше започнало следствието пред следователя. Протоколите от финансовата ревизия бяха изпратени при следствието и прокурора. Ето така Невидимия Свят има свой език от символи, с които предупреждава човека с будно съзнание. След като ме арестуваха, отново ми се яви картината, как оня денк стремглаво се търкаляше към езерото. Накрая изпъкна образа на онзи камък, който спря денка да не падне в езерото. Трябваше да се чака това време, когато събитията щяха да ни заведат до въпросния камък, за да спре събитията. Обвиниха ме, че съм взел куфар със скъпоценности. Люба Иванова, съпруга на Манол Иванов беше пакостлив дух и ме обвини като твърдеше, че Мария и Савка са били при Учителя в последните Му дни и когато тя е влязла вътре в стаята Му то тя е била изгонена от двете.
към текста >>

31. 37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ През време на годините прекарани в затвора имаше моменти, когато съзнанието ми бе будно и можех да долавям онези течения на мисълта, които се движеха в Космоса и във Висините на едно Космическо Съзнание.
37. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ През време на годините прекарани в затвора имаше моменти, когато съзнанието ми бе будно и можех да долавям онези течения на мисълта, които се движеха в Космоса и във Висините на едно Космическо Съзнание. Или бях в едно молитвено състояние на Духа или бях в съзерцание към другият живот, който бе извън нас, над нас и обхващаше всичко. Взимах молив и стеногра-фирах. После тези малки стенограми ги оставях в капачката на един буркан, в който ми донасяше храна Мария на всеки 15 дена от месеца. Първо на капачката слагах нещо като мушама и между него вмъквах малкото листче със стенограмата и отгоре пак слагах мушама, така че капачката бе в диаметър около 6 см. Мария вземаше листчето, после го носеше на Боян Боев, който също го прочиташе.
към текста >>

А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и общение с Бога.
Без тази история, която разказвам, без моите спомени от затвора и без да познавате историята на процеса, вие в никакъв случай не бихте могли да прочетете и разберете изповедите на „Окованият ангел". Но тук ще ви цитирам нещо от Учителя за пояснение на моите думи. „В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142). Но тук има само едно единствено условие за разумния човек. А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и общение с Бога. Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия Свят. И накрая съзнание, което се слива със Светлината на Божествения Свят. „Ако съзнанието ви е будно и тук можете да извършите някаква работа." Това е също мисъл на Учителя от същата беседа и страница и е предназначена за онзи затворник, който е в затвора и трябва да проповядва Словото на Бога чрез светлата мисъл и добри дела. Само така прикования и окования Ангел се освобождава от веригите на плътта и се извисява чрез Дух и Сила, за да изпълни Волята на Бога. И тогава падат веригите на Петра, веригите на Римската империя и ангел Господен го извежда от затвора.
към текста >>

Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия Свят.
Но тук ще ви цитирам нещо от Учителя за пояснение на моите думи. „В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142). Но тук има само едно единствено условие за разумния човек. А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и общение с Бога. Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия Свят. И накрая съзнание, което се слива със Светлината на Божествения Свят. „Ако съзнанието ви е будно и тук можете да извършите някаква работа." Това е също мисъл на Учителя от същата беседа и страница и е предназначена за онзи затворник, който е в затвора и трябва да проповядва Словото на Бога чрез светлата мисъл и добри дела. Само така прикования и окования Ангел се освобождава от веригите на плътта и се извисява чрез Дух и Сила, за да изпълни Волята на Бога. И тогава падат веригите на Петра, веригите на Римската империя и ангел Господен го извежда от затвора. Аз проверих, видях как ангел Господен слезна и освободи 5000 затворници на 31 декември 1962 г.
към текста >>

И накрая съзнание, което се слива със Светлината на Божествения Свят.
„В затвора има хора, които са лежали цели десет години и в тЬва време са се молили на Бога да им отвори по някакъв начин очите да прогледат, да разберат какъв е смисълът на живота. Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142). Но тук има само едно единствено условие за разумния човек. А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и общение с Бога. Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия Свят. И накрая съзнание, което се слива със Светлината на Божествения Свят. „Ако съзнанието ви е будно и тук можете да извършите някаква работа." Това е също мисъл на Учителя от същата беседа и страница и е предназначена за онзи затворник, който е в затвора и трябва да проповядва Словото на Бога чрез светлата мисъл и добри дела. Само така прикования и окования Ангел се освобождава от веригите на плътта и се извисява чрез Дух и Сила, за да изпълни Волята на Бога. И тогава падат веригите на Петра, веригите на Римската империя и ангел Господен го извежда от затвора. Аз проверих, видях как ангел Господен слезна и освободи 5000 затворници на 31 декември 1962 г. от Софийския затвор.
към текста >>

„Ако съзнанието ви е будно и тук можете да извършите някаква работа." Това е също мисъл на Учителя от същата беседа и страница и е предназначена за онзи затворник, който е в затвора и трябва да проповядва Словото на Бога чрез светлата мисъл и добри дела.
Тъй щото попаднете ли между тези хора, проповядвайте." (Условие за разумния човек - стр. 142). Но тук има само едно единствено условие за разумния човек. А това, той да е с пробудено съзнание, а пробуденото съзнание означава връзка с Бога и общение с Бога. Означава пробудено съзнание, осветено съзнание, просветено съзнание, свободно съзнание за Светлината на света, в който живеем и освободено съзнание за Виделината на Невидимия Свят. И накрая съзнание, което се слива със Светлината на Божествения Свят. „Ако съзнанието ви е будно и тук можете да извършите някаква работа." Това е също мисъл на Учителя от същата беседа и страница и е предназначена за онзи затворник, който е в затвора и трябва да проповядва Словото на Бога чрез светлата мисъл и добри дела. Само така прикования и окования Ангел се освобождава от веригите на плътта и се извисява чрез Дух и Сила, за да изпълни Волята на Бога. И тогава падат веригите на Петра, веригите на Римската империя и ангел Господен го извежда от затвора. Аз проверих, видях как ангел Господен слезна и освободи 5000 затворници на 31 декември 1962 г. от Софийския затвор. Властите изпълниха нареждането на своят началник и Господар, който ръководеше Съветската империя.
към текста >>

32. 40. ТРИТЕ ВЪПРОСА И ТРИТЕ ОТГОВОРА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам.
Бе зима, студено и нямаше печка. Голям студ. Момчето трепери, зъбите му тракат. Аз го завих с моята шуба, отвън с дебел вълнен плат, а отвътре с дебела кожа. Бяха ми я оставили по незнам каква си случайност. Някой им беше изтрил от съзнанието самия факт, че аз имам шуба и че с нея не студувам. Забележете това, защото при разпитите и поради моето разклатено здраве те всячески се стремяха аз първо да се срина физически и след това да падна духом. Завих момчето и за да не замръзна цяла нощ се разхождам в килията и правя гимнастика. Така запазих момчето от замръзване и себе си. Беше голяма борба - разпити със следователя и борба със студа в килията. А имах и още един човек, за когото трябваше да се грижа.
към текста >>

Бях с ясна мисъл и с будно съзнание.
Момчето бе запомнило всичко наизуст. Тук нямаше молив и хартия, защото тук бе 13-тия кръг на ада. Но и тук слезна ангел Господен, влезна в един от началниците на затвора и му нареди да поставят това момче в моята килия. Така дойде помощта от Невидимия свят в 13-тия кръг на ада. Следствието продължаваше да се води, но аз бях вече ориентиран за много неща и не можех да допусна грешка. Бях с ясна мисъл и с будно съзнание.
към текста >>

33. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

А това са опити, които се поставят на учениците, за да се види, дали могат да ги разрешат и оттам да се прецени доколко е будно тяхното съзнание за претворяване в живот на идеите от Словото на Учителя.
Но в гр. Русе, тамошното Братство е завладяно не само от идеята за устава, но и от идеята за общо стопанство и за комунален живот. Там през 1923 г. се прави опит за втора комуна от, младежите. Всички смятат, че това е пътят на Школата. А това са опити, които се поставят на учениците, за да се види, дали могат да ги разрешат и оттам да се прецени доколко е будно тяхното съзнание за претворяване в живот на идеите от Словото на Учителя. Тогава Учителят изпраща лично писмо до Никола Ватев и разрешава въпроса по следния начин: „Живейте по Бога. Само Божията Любов." Ето и самия текст: „София, 8 май 1924 г. Любезни Никола Ватев, Всичко постепенно ще се изправи. Животът има друг един смисъл. Избягвайте изкуствеността.
към текста >>

34. Сборник ТОМ 4

Спомени на съвременници и пос-ли на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО

ТОМ 4

Поднасям този мой труд-резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези,на които очите са отворени и съзнанието е будно за Словото на Великия Учител Беинса Дуно,и на които ушите са отпушени за музиката Му,защото я възприемат за като творчески акт на Божествения Дух.
Сборник ТОМ 4 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека "Житен клас" София 1995 Сборник ТОМ 4 Посвещава се на онези братя и сестри,които бяха в Школата на Бялото Братство,при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно,слушаха словото на Бога за идното човечество от Шестата Раса и пееха песните Му,които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд-резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези,на които очите са отворени и съзнанието е будно за Словото на Великия Учител Беинса Дуно,и на които ушите са отпушени за музиката Му,защото я възприемат за като творчески акт на Божествения Дух. С признателност и поклонение пред саможертвения труд на Марийка Марашлиева. На моят главен и незаменим сътрудник-Марийка Марашлиева-с благодарност и поклон. Д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

35. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Двамата братя са чистокръвни македонски славяни с будно национално съзнание и българи по родословие.
Според Учителят Дънов луната е символ на религията, а слънцето - на държавната власт. Това е един цикъл, през който Онзи, който ръководи съдбините на българите и славянството, ангел Ело-хил успява да затъмни небето на гръцката патриаршия и римските папи, за да може да се даде от Бога славянската писменост. От друга страна успява така да затъмни умовете на императори, папи и патриарси и да раздвижи няколко империи - Византия, Рим и Немското кралство, за да може да излезе и да се утвърди една нова държава на Духа, ръководена от ангела Елохил. Държавата на Духа е България. Методи е роден около 820 година. Двамата братя са чистокръвни македонски славяни с будно национално съзнание и българи по родословие. Учителят Дънов ги нарича „Светила на славянският род". Не случайно тези „Светила" биват извикани от края на Вселената, за да се родят в този род. Методи е назначен да управлява славянско княжество, за да се запознае с всичките славянски обичаи, да обикне славяните, защото го очаква Онзи ден, в който ще бъде издигнат за учител и пръв архиепископ на славяните. Той напуска княжеската служба, подстригва се за монах и възприема името на Цариградския патриарх Методий (843-847 година), който е иконопочитател. Избира манастира "Св.
към текста >>

36. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

ТОМ 4

Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването.
Но тук утрото позакъснява. Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище. Двамата с Борис Николов побързахме да се подготвим за слизане до Царска Бистрица. Ще посрещаме УЧИТЕЛЯ, брат Боев и Неделчо! Освежителната почивка на тихата и ясна Рилска нощ подейства ободрително и на слизане ни позволи да се радваме на красивата долина, която бе вече позлатена от нюансите на слънчевите лъчи. Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването. За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря пред нас. Чудесно съвпадение! Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията? Подадохме ръка на пристигащите, целунахме десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи".
към текста >>

Считам, че това е добре издържан изпит на точност и будност на съзнанията.
За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря пред нас. Чудесно съвпадение! Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията? Подадохме ръка на пристигащите, целунахме десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи". Считам, че това е добре издържан изпит на точност и будност на съзнанията. Добро начало, за още по-добра и отговорна работа, за която бяхме тръгнали към върха. УЧИТЕЛЯ запита за живота ни на тераската и каза: „Днес по обед ще сме там, а след това ще тръгнем за хижата." Походката на УЧИТЕЛЯ бе отмерена и само от време на време се поспирваше, за да поведе разговор на геологическа тема, за огромните геологични промени на природата, още повече, че двамата братя Боев и Борис Николов бяха специалисти естественици. Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси.
към текста >>

Тези мисли заседнаха в съзнанието ми и не ме оставиха спокоен до момента на разрешаването на задачата.
Събрани около Учителя, Борис Николов и Неделчо Попов обсъждаха въпроса с погребението на Георги Радев и се реши двамата да заминат за Юндола, като тази нощ останат да бивакуват с нас на малката тераска над „Велчовото мосте", а на мен се възложи задачата да организирам завръщането в София, макар че лично бях уговорил със собственика на автобуса да ни отведе на 24, а не на 23-та дата, т.е. един ден по-рано. Затруднението ми не бе малко, защото вслучай, че на 23 няма автобуса, трябва да се обмисли пренощуването в Боровец на значително голямата група приятели, които бяха вече пристигнали още на 21 вечерта. В духа на единството - старателно поддържано в нашия общ братски живот, задачата за евентуалното пренощуване в Боровец, а и завръщането, трябваше да се реши благоприятно за всички. А ето, че при това затруднено положение, нито можеше да се гарантира общ превоз, нито общо нощуване. Тези мисли заседнаха в съзнанието ми и не ме оставиха спокоен до момента на разрешаването на задачата. Върхът напуснах замислен! Приятелите заслизаха на групи към "Окото". Първите бяха стигнали до брега на езерото и със сухи съчки накладоха огън между канарите. Трябваше да се закусва. Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха.
към текста >>

През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането.
УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели. Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание.
към текста >>

37. І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Галилей Величков

ТОМ 4

Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще, засягат процесите в материалната природа, но има отношение и към процесите на съзнанието, което е потопено в материята.
Ще дойде такъв ден! Именно за подобен ден е нашата песен - „До ще ден"! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника и попита: - Какво знаете вие за миналото, настоящето и бъдещето? Какво е писано в световната литература? На тази тема има много философски размисли, а ще се обсъжда проблема и занапред. Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще, засягат процесите в материалната природа, но има отношение и към процесите на съзнанието, което е потопено в материята. А знаете ли, че хората най-много се интересуват от миналото, ангелите - от бъдещето, а Божиите синове - от настоящето! За Великата разумна природа, в която обитават хората, ангелите и Божиите синове, миналото, настоящето и бъдещето са вплетени в едно! Ами, в една плодна семка не е ли вложено миналото, не се ли разгъва настоящето, не се ли проявява бъдещето! Всеки настоящ момент е резултат на миналото, всеки настоящ момент става минало, всеки настоящ момент е изгрев на бъдещето! Не само плодната семка е образ на това триединство!
към текста >>

Засега пред съзнанието на човека е спусната плътна завеса и миналото много мъчно се разчита, но все пак се разчита и това е добро.
На същата закономерност е подчинено и развитието на човека. Яйцето, ембриона, всички възрастови фази на човека са зрима и осезаема проекция на неговата душа и на неговия дух. При частичното знание, по-лесно се усвоява настоящето, по-мъчно се разчита миналото и най-трудно се определя бъдещето. Разбира се, не става въпрос за елементарното близко минало, нито за много близкото бъдеще. Правилно е човек да се интересува и изучава миналото, то е опит и поука, основа на солидно знание. Засега пред съзнанието на човека е спусната плътна завеса и миналото много мъчно се разчита, но все пак се разчита и това е добро. Правилно е да се интересува за бъдещето и това е много разумно, но единствени, които могат да му помогнат, това са Ангелите. Те имат много разширен обхват, познават много повече закономерности по пътя на човека, тъй като този път е изминат от тях и познават всичките му стъпки. За тях изминатият път е опит и знание, и затова само те могат да разчетат бъдещето на човека. И все пак, много важно е настоящето, то е най-близко до човешкото естество, най-лесно може да се разчете и овладее, и затова то е поверено на Божиите синове. А защо това е така?
към текста >>

Само Божиите синове са, които могат да помогнат на човека да организира своята воля и измине пътя на настоящето, при будно съзнание и съгласие с Волята на Бога!
Те имат много разширен обхват, познават много повече закономерности по пътя на човека, тъй като този път е изминат от тях и познават всичките му стъпки. За тях изминатият път е опит и знание, и затова само те могат да разчетат бъдещето на човека. И все пак, много важно е настоящето, то е най-близко до човешкото естество, най-лесно може да се разчете и овладее, и затова то е поверено на Божиите синове. А защо това е така? Защото много често настоящето е, което се изплъзва от реалната оценка, защото е близко и може да се отбегне - настоящето е резултат на много сплетени влияния на миналото. Само Божиите синове са, които могат да помогнат на човека да организира своята воля и измине пътя на настоящето, при будно съзнание и съгласие с Волята на Бога! Този е смисълът на формулата: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа! " Ето защо, изучавайте миналото, за да изправите своите по-гершки, стремете се към доброто бъдеще! УЧИТЕЛЯТ пак погледна часовника си. Тръгнахме. Наново се потопихме в размисъл и мълчание.
към текста >>

38. І.6. ЛОДКАТА

Галилей Величков

ТОМ 4

Но ето че тази идея прониква в съзнанието на Боянчо (Боян Златарев), събужда неговият конструктивен ум, облегнат на майсторски ръце и вижда съвсем ясно, че такава лодка може да се направи, и то лично той да я измайстори.
Много често подобни разговори се водеха в присъствието на УЧИТЕЛЯ. Той внимателно изслушваше предложенията за водоснабдяването и не виждаше възможност за приложение на някакви нововъведения и оставяше единствения класически метод - пренасянето на водата на ръце, или на гръб с подходящи самари. При един случай на много затруднено снабдяване с вода, УЧИТЕЛЯТ споделя с дежурните: - Не може ли водата да се пренася със сал или лодка? Повечето от приятелите повдигнали скептично рамене и никак не могли да си представят по езерото да плава лодка, носеща десетки литри вода! Така идеята за лодката щеше да остане като добро пожелание, но без практично покритие. Но ето че тази идея прониква в съзнанието на Боянчо (Боян Златарев), събужда неговият конструктивен ум, облегнат на майсторски ръце и вижда съвсем ясно, че такава лодка може да се направи, и то лично той да я измайстори. Без колебание той прави задълбочени проучвания за строежа на плоскодънни лодки, подходящи за речни и езерни води. Нещо повече, той съобразено предвижда достатъчно разширено място за съдовете, с които трябва да се пренася водата и разчертава подобрен модел. Изучава как става импрегнацията, насмоляването на дървесния материал, съобразява се с необходимата здравина на веслата, предвижда кормилна уредба и се спира на дебели и добре насмолени борови дъски от бяла мура, и започва строежа на лодката. Разкроеният материал е разбичен, рендосан и нагласен за сглобяване. Но, ето че се появява нова трудност.
към текста >>

Вечерният здрач бавно, но сигурно внесе радостна отмора, а там, в затоплените палатки, всеки от нас спокойно споделяше подробностите по рилското чудо - лодката, така че почти целият лагер беше въведен в творческото претворяване на една идея, вложена най-непринудено в почти незабелязана мисъл, но възприета само от едно готово и будно съзнание в лицето на нашия Боянчо!
Трудно е да се опише тази среща. С лице, озарено от радостна усмивка, Той внимателно оглеждаше лодката, спираше погледа си върху спокойно заострения нос, опипа дебелината на страничните дъски, увери се в солидната кормилна уредба, вгледа се във веслата, почна да пресмята колко съда биха могли да се поместят за пренасяне на водата. Доволен от огледа, Той не разпита Боянчо, а само му каза: - Добре си я направил! Доволни ще бъдат и приятелите, и водата! А сега - обърна се Той към носачите - преоблечете се и се напийте с топъл чай, подсладен с мед! Вечерният здрач бавно, но сигурно внесе радостна отмора, а там, в затоплените палатки, всеки от нас спокойно споделяше подробностите по рилското чудо - лодката, така че почти целият лагер беше въведен в творческото претворяване на една идея, вложена най-непринудено в почти незабелязана мисъл, но възприета само от едно готово и будно съзнание в лицето на нашия Боянчо! На другия ден след утринната беседа на молитвения връх, паневритмичните упражнения се изиграха на поляната около огнището пред нов наблюдател - лодката. Двете половини привличаха вниманието на играещите, но най-вече на Боянчо. А той не дочака да бъде приключена закуската и започна да работи сглобяването. Снабден с подходящи инструменти, той сръчно монтира лодката, засмоли долепените части и не след дълго помоли приятелите да я пренесат в езерото - първото кръщение. УЧИТЕЛЯТ от площадката на своята палатка следеше работата на Боянчо и когато лодката бе потопена в езерните води Той дойде, за да присъства на първото пробно плаване.
към текста >>

Забележителни ще останат в съзнанието ни Неговите мисли след това пътешествие.
Снабден с подходящи инструменти, той сръчно монтира лодката, засмоли долепените части и не след дълго помоли приятелите да я пренесат в езерото - първото кръщение. УЧИТЕЛЯТ от площадката на своята палатка следеше работата на Боянчо и когато лодката бе потопена в езерните води Той дойде, за да присъства на първото пробно плаване. Пробата бе сполучлива и първият пътешественик бе УЧИТЕЛЯ. Плавно се понесе лодката от бряг до бряг. УЧИТЕЛЯТ се увери в подсигуреното с големи плочи пристанище, където трябваше да се товарят пълните с вода съдове, дава допълнителни наставления за внимателно наместване на чайниците и казаните и поиска да заплава към мястото на езерния извор, добре наблюдаван от околните височини, след което лодката сполучливо спря на първото пристанище. Забележителни ще останат в съзнанието ни Неговите мисли след това пътешествие. - Всякога доброто започва от малка, незабележима, но творческа мисъл. Тя е благодатно семе и когато попадне на добра почва, дава изобилно плод. Така се появи на нашето езеро и лодката - резултат на една малка мисъл, приета единствено от едно съзнание. Ето резултата! Лодката ще бъде носител на здраве и живот, дарен от чистите и бистри струи на изворната вода!
към текста >>

Така се появи на нашето езеро и лодката - резултат на една малка мисъл, приета единствено от едно съзнание.
Плавно се понесе лодката от бряг до бряг. УЧИТЕЛЯТ се увери в подсигуреното с големи плочи пристанище, където трябваше да се товарят пълните с вода съдове, дава допълнителни наставления за внимателно наместване на чайниците и казаните и поиска да заплава към мястото на езерния извор, добре наблюдаван от околните височини, след което лодката сполучливо спря на първото пристанище. Забележителни ще останат в съзнанието ни Неговите мисли след това пътешествие. - Всякога доброто започва от малка, незабележима, но творческа мисъл. Тя е благодатно семе и когато попадне на добра почва, дава изобилно плод. Така се появи на нашето езеро и лодката - резултат на една малка мисъл, приета единствено от едно съзнание. Ето резултата! Лодката ще бъде носител на здраве и живот, дарен от чистите и бистри струи на изворната вода! Послепис: Лодката бе грижливо прибирана след всяко летуване. Бяхме поразместили канарите в непосредствената до извора каменна морена и там приютявахме нашата лодка. На следващото лято работната група имаше за задача да отвари камъните и да пренесе наново лодката в езерните води.
към текста >>

39. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков

ТОМ 4

Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на живота.
Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави. УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа? - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си. Тогава УЧИТЕЛЯТ продължи: - Не веднъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили. Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на живота. Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят. Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Любовта, те наситени ще бъдат. Блажени са тези, които ги любят, а още по-блажени са онези, които любят. Блажени са, които се убеждават в Истината, а по-блажени са онези, които носят Истината в себе си. Блажени са, които вярват в науката, а по-блажени са онези, които имат науката в себе си.
към текста >>

Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят.
УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита: - А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа? - Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си. Тогава УЧИТЕЛЯТ продължи: - Не веднъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили. Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на живота. Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня: Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят. Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Любовта, те наситени ще бъдат. Блажени са тези, които ги любят, а още по-блажени са онези, които любят. Блажени са, които се убеждават в Истината, а по-блажени са онези, които носят Истината в себе си. Блажени са, които вярват в науката, а по-блажени са онези, които имат науката в себе си. Блажени са онези, които вярват в разумността, а още по-блажени са онези, които изявяват разумността, която носят в себе си.
към текста >>

40. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

ТОМ 4

Безспорно, така може да мисли само едно юношеско съзнание, не-обхванало степените на знание, непознаващо въобще живота, а много малко запознато с принципите и идеите на школата.
13. ТРИТЕ ИЗПИТА Най-малко съм предполагал, че ще имам изпити и то така сериозни и отговорни. Безспорно, така може да мисли само едно юношеско съзнание, не-обхванало степените на знание, непознаващо въобще живота, а много малко запознато с принципите и идеите на школата. Кое ще ми даде повод да допусна, че ще имам изпити? Поведението ми - примерно! Такава бе оценката на старите приятели - дългогодишни последователи на новото учение. Редовно пристъпвах прага на Изгрева. Заемах най-добросъвестно цигуларското място в младежкия окултен клас - непосредствено до катедрата на УЧИТЕЛЯ и хармониума.
към текста >>

А пред съзнанието си заложих стремежа към знание и любов към музиката.
Така най-добре разбрах пясъчните основи на „общественото добруване" - несъвместимо с пътя на ученика в единствената и неповторима школа на УЧИТЕЛЯ. А изпитите бяха неизбежни, неотложими. Единият изпит. В моята ранна биография има два момента. Пред своя разплакан и измъчен баща, поех обещанието да се грижа за семейството и да окръгля образованието на моята малка сестричка. А пред съзнанието си заложих стремежа към знание и любов към музиката. Започнах да работя. Първоначално бях оркестрант в кино-оркестър (тогава киното бе без говор, а музиката към филма се програмираше от диригента и изпълняваше от малки оркестри). Не бе по характера на психиката ми подобна работа и отказах да се препитавам чрез нощния труд на тези оркестри. Залових се на работа в математично отделение за изчисляване на лични сметки и то бе добра основа на препитаване. Записах се в Юридическият факултет с цел да окръгля висшето си образование.
към текста >>

И двата проблема бяха тясно сплетени в моето съзнание.
Повика ме и направо предлага - да замина при сина му да следвам наука по свой избор, да окръгля образованието си и да бъда полезен и на себе си, и на обществото. Слушах внимателно. Поисках от него да дам отговор след някой и друг ден, за да обсъдя въпроса от повече страни. За младеж от моята категория, предложението бе твърде интересно, но остро сплетено със семейния проблем и живота на школата. Нито единият, нито другият проблем бяха леки за разрешаване. И двата проблема бяха тясно сплетени в моето съзнание. Родовите духове, не исках да ги хвърля в нови тревоги за препитание и поддръжка. А нямах никаква сила да дръзна и се оттегля от хармоничната среда в школата на УЧИТЕЛЯ. Това би било светотатство! Реших, с този случай да занимая УЧИТЕЛЯ. Явих се при Него.
към текста >>

Непреривната и непосредствена връзка с Него откри нови хоризонти пред моето съзнание.
Динамиката на ежедневието между Изгрева, работното място и домът, постави животът ми в определен кръговрат с ясни и очертани стимули. Ръцете ми заякнаха и здраво държаха кормилото на дома. Банкерските среди, между които бях на работа, ме приучиха на труд и постоянство. А Изгревът, обществото, школата на УЧИТЕЛЯ бяха високо издигнат свят, укрепващ духът. Зачестиха срещите по различни поводи с УЧИТЕЛЯ. Непреривната и непосредствена връзка с Него откри нови хоризонти пред моето съзнание. Заредиха се разговори с широк и обемен регистър. Убедих се в многоизмерността на живота и знанието. Лекциите в школата ставаха по-разбрани и достъпни. Изненадан бях от тезата на УЧИТЕЛЯ за страданията. Особено прозвуча в една от лекциите Му следната мисъл: „След мен ще вземе катедрата си Великият Учител, познат и известен на всички времена и епохи - Страданието!
към текста >>

С още по-задълбочено съзнание поддържах равновесието в кръгът на ежедневните задължения.
Особено прозвуча в една от лекциите Му следната мисъл: „След мен ще вземе катедрата си Великият Учител, познат и известен на всички времена и епохи - Страданието! " Още повече бях изненадан и от факта, че здравето ми започна да се разклаща. Бъбречно, стомашно-чревни страдания почнаха да вгорчават дните ми. Започна запознанството със страданията. Интересно бе, че болежките не разстроиха духът ми. С още по-задълбочено съзнание поддържах равновесието в кръгът на ежедневните задължения. УЧИТЕЛЯТ бе в течение на тази вътрешна школа на душата ми. Той помагаше, но не ме лишаваше от контакта със страданията и мъчнотиите. А те бяха просто стъпала, по които възлизах. Веднъж пристигнах на Изгрева превит от бъбречни кризи. Усмихнат ме посрещна УЧИТЕЛЯТ.
към текста >>

Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ.
" Цигуларският стол в младежкия окултен клас бе най-сигурното, но и най-късо разстояние, от което можех да се радвам на Неговата фигура, да слушам за дълго Неговата мисъл, да дишам с фибрите на душата си уханието на Неговата аура. А паневритмията бе за всинца ни неземно тържество. Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито. Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите. Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ. В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди. Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия. Ето че добри приятели наново се загрижиха и замислиха за моята съдба. Този път ударението бе върху моята музикална специализация и то, да я добия не у нас, а във Франция, при добри цигуларски педагози. В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за успеха на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант.
към текста >>

Голяма будност на съзнанието е необходимо.
Мигновено си припомних много творчески моменти и усет за присъствието на одарени невидими музикални същества, оставили като спомен от тяхното посещение на земята, в школата на УЧИТЕЛЯ, една песен, или един музикален мотив! Да, Консерваторията на Изгрева е неповторимо явление! Не посмях да наруша мълчанието в приемната. Станах на крака и посегнах към десницата на УЧИТЕЛЯ и я целунах. Изпращайки ме до вратата, УЧИТЕЛЯТ каза: - Този път духовете поискаха да те отклонят от работата на Изгрева, но не успяха. Голяма будност на съзнанието е необходимо. Това са изпити и за работниците на нивата!... И този път отказах. Продължих си работата. Взех участие и в последния акорд на школата.
към текста >>

41. І.19. БЯЛАТА СМЪРТ

Галилей Величков

ТОМ 4

По сетне умората и отнетата топлина породили приятния сън, след който заспали непробудно.
Замразяването на организма може да не бъде фатално за живота. Навреме дадената помощ може да възвърне живота. Внимателното и методично размразяване е в състояние при по-леките случаи да дари нови дни. Такива бяха оскъдните ни познания за бялата смърт, когато ни съобщиха за двете загинали девойки през един твърде студен зимен ден, над село Драгалевци. Леко облечени, безгрижни и весели, поели пътя към Алеко. По сетне умората и отнетата топлина породили приятния сън, след който заспали непробудно. Това споделяше с УЧИТЕЛЯ един от нашите приятели - лекар и член на спасителната колегия при хижа Алеко. В неговият разказ не бяха пропуснати онези моменти от спасителната помощ, проведена от лекарския колектив. - А Вие, какво предприехте - запита УЧИТЕЛЯ - приложихте ли знанието, което имате? - Послужих си с „диханието". Но и то не даде резултат.
към текста >>

Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание.
Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат. Освен това, от значение е и обстановката. Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание. Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание. Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор. Спасителите дълго търсеха трупа му. Не можаха да го открият. Към края на пролетта те намериха замръзналия и положиха тялото му в гроб, изкопан на самото седло.
към текста >>

Настъпват ужасни дни за неговото съзнание.
Органите и отделните системи видимо здрави. Прави опит да ги ползва, а те отказват да му служат. Той не може да разбере настъпилата трагедия. Да продължи на „горе" - не може. Не е освободен. Настъпват ужасни дни за неговото съзнание. Вика за помощ. Никой не може да му помогне. Неговите близки от невидимия свят са безсилни. Трябва да се изчакат дните на действителната смърт. А тя настъпва тогава, когато тялото се размрази и почне процеса на разлагането.
към текста >>

42. ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?

Галилей Величков

ТОМ 4

Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание.
Вълнуваше ме въпросът - спи ли УЧИТЕЛЯТ... сънува ли? Той никога не е споделял сънища, така както ние често ги разказвахме. А в много лекции въпроса за съня, за сънуването, за хигиената на спящия Той внимателно разглеждаше от всички познати и непознати аспекти. Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ прибави резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството. За нас сънят е твърде важно явление. Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание. Сънят е безусловно необходим процес. Важен феномен на живота, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива. Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота. А онези, които знаят цената на съня ,грижливо поддържат ритуала на заспиването, който ги въвежда в света на безмълвието. Те заспиват бързо и неусетно.
към текста >>

Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси.
Ведра е тяхната утрин. А за този, който има разстроен сън, най-добре могат да говорят психиатрите. Но какво става друго през време на съня? Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото. Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа. Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси. Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието.
към текста >>

Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание.
Но какво става друго през време на съня? Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото. Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа. Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси. Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието. През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма. Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката.
към текста >>

Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане.
Комплексът „двойник" се изтегля от физическото тяло и отлита в света на незримото. Отлитането може да бъде наблизо - около тялото, в стаята и околността, а може да бъде и в по-високи полета, тогава престояването отвъд става школа. Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси. Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието. През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма. Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката. Пробуждането значи „връщане" на двойника.
към текста >>

На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието.
Съзнанието се обогатява с нови възприятия, с нови идеи, с нови творчески импулси. Не само това, но духът на спящия, освободен от граничните възможности на физическото естество, установява делови контакт с много разумни същества, които съществуват за неговото повдигане и усъвършенстване. Едни помнят къде са били през време на съня и знаят какво са възприели - такива люде имат будно съзнание. Други - не помнят, но усещат вдъхновението, което ги е озарило, тяхното съзнание се намира във фаза на пробуждане. Повечето от спящите не помнят. На тях предстои пробуждане на съзнанието за дейния живот в света на безмълвието. През време на съня физическото тяло, освободено от напрежението на комплекса „двойник" усилено възстановява жизнените функции на организма. Здравият и спокоен сън на добрия човек е носител на живот за физическото тяло и косвено улеснява развитието на психиката. Пробуждането значи „връщане" на двойника. Той трябва идеално да проникне във всички системи и органи, за да се осигурят нормални функции. Всяко нарушение на това идеално „влизане" на двойника, води до нежелателни болезнени процеси.
към текста >>

Така въпроса за съня на УЧИТЕЛЯ зае своето място в моето съзнание и търсех изяснението му в онези основни линии, които са ми понятни.
Изчаквахме „паузата" и бързахме да си поотдъхнем, да си поспим, защото следваха нови мощни моменти на творчески импулси, които никой от нас не искаше да изпусне. Но за нас - отмора значи няколко часово отспиване. А за Него - можеше да разкаже онзи, който имаше привилегията да бъде „дежурен". Често пъти Неговият „сън" бе обикновена „дрямка" на плетения стол, или походното легло. След това се зареждат интензивните часове на приеми, разговори, беседи - работа, която само Той можеше да извърши. Така въпроса за съня на УЧИТЕЛЯ зае своето място в моето съзнание и търсех изяснението му в онези основни линии, които са ми понятни. Но кога и как да запитам УЧИТЕЛЯ? Не исках да навляза в непозволена близост и затова години наред търпеливо изчаквах подходящ момент, за да поставя този вълнуващ въпрос. Очакваният ден наближи. Случи се така, че новата година посрещнахме заедно с Него в салона. Когато стрелката на часовника отбеляза 12 полунощ, Той произнесе новогодишното слово.
към текста >>

43. ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Учителят държеше да бъдем с будно съзнание и да сме готови да посрещнем всяка една изненада, откъдето и да идва тя.
Слагам ги пак под камъни и ги затрупвам с малко шума и земя." След няколко дни нашите приятели, посетили Бивака „Ел Шадай", споделиха, че са видели змияря да обикаля поляната отвъд реката, към хижичката на бай Кръстю, а намерените от него змии е разпръснал към Камен дял. Тази случка със змияря беше поучителна за нас. Знаехме, че по особен начин се извлича отровата на змиите и я предоставяха на медиците, от която правеха серуми за противоотрова, както и влизаше в състава на различни мазила, с които си служеше съвременната медицина. Често на нашите летувания по планините се срещахме със змии. Ние имахме правило, да се отнасяме към тях приятелски, но винаги бяхме нащрек, за да не бъдем изненадани. Учителят държеше да бъдем с будно съзнание и да сме готови да посрещнем всяка една изненада, откъдето и да идва тя. Това беше Школа, а в Школата на Учителя се даваха методите, чрез които да се справяме с градивните сили и с разрушителните сили в природата. Трябваше да превръщаме най-малкото зло в най-малкото добро, а затова трябваше знание.
към текста >>

44. 3.25. Костилката на вишната

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Ученикът трябва да има будно съзнание - а това означава връзка с Бога.
Един ден, аз съм на Изгрева и Учителят ме покани да седнем там на една от пейките, на които ние обядвахме при летните дни пред салона, и ми разказа следното нещо: разбира се символично, в преносен смисъл: „Виж какво, с един приятел посетихме Пловдив и в семейството, в което се отбихме, ни почерпиха със сладко от вишни. Но за наше учудване, на моя приятел, една от костилките му застана в гърлото, едвам му я извадих, за да не се удуши." „А с това Той визираше мен" - казва брат Тодор Бошков, понеже бях умъчнен, че не станах областен директор. Но понеже Учителят знае, ако стана областен директор и като свърши войната, знае какво ще стане. Защото след това всички областни директори бяха ликвидирани от новата власт, които са били преди и като директори на полицията са преследвали комунистите като нелегални. Така и този път бил спасен. Ученикът трябва да има будно съзнание - а това означава връзка с Бога.
към текста >>

45. 5.32. Симеон Симеонов

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Човек трябва да се роди с будно съзнание и да си замине с будно съзнание, за да няма прекъсване на съзнанието му.
А това не беше малко. Беше деятелен и организираше музикалния живот на Изгрева. Старите братя си спомнят, че той е онзи, който е дал пръв тон и запял „Братство, единство" на събора в Търново в Читалището, когато свещениците, след беседата на Учителя, са искали да провокират и да създадат безредици в Салона. Целият Салон е запял „Братство, единство" и песента е заглушила крясъците на владиците, след което с ръкомахания и закани те напуснали салона. Та много е важно човек как ще се роди и още по-важно е, как ще си замине. Човек трябва да се роди с будно съзнание и да си замине с будно съзнание, за да няма прекъсване на съзнанието му. Прекъсне ли се, ще дойдат същества, които ще го оберат и опропастят. А на Изгрева такива примери имаше. А те бяха резултат на нарушените духовни закони на Школата от учениците.
към текста >>

46. 6.18. Едностранно действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка.
18. Едностранно действие Както бяхме подчертали в горните страници, в онзи важен интимен разговор, когато Учителят скицира етапите на моето настоящо прераждане, така се бях вдъхновил, беше ме обладал мистичният огън на първите християни. Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението. Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници.
към текста >>

Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници.
Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението. Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници. Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и философа на земята. Само от тънката интуиция на мистика, или дълбокото проникновение на окултиста, може да се обхванат тези наистина странни, но най-реални знания за духовния свят. По това време Учителят държеше беседите си в новопостроения салон на ул. „Оборище" 14.
към текста >>

Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието.
Един неделен ден Учителят нямаше да дойде на беседа. В къщата на ул. „Опълченска" 66 бяхме само трима души - Учителят, брат Тодор Стоименов, който беше един от най-старите ученици на Учителя, който държеше касата на братството и придружаваше непрекъснато Учителя. Третото лице бях аз. Учителят, което разбрах впоследствие, искаше да предаде на братството една трудна задача, един труден изпит. Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието. На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание. То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа. Всичко това сега ще ни стане ясно от инцидентът, който стана на ул. „Оборище"14. Учителят ме повика и тихо ми пришепна: „Иди в салона и кажи на братята и сестрите, че днес не ще присъствам на беседата". Аз като стрела се спуснах към салона, но в този момент брат Стоименов, като разбрал, че аз отивам да съобщя това, веднага и той тръгна към салона да съобщи същото.
към текста >>

На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание.
В къщата на ул. „Опълченска" 66 бяхме само трима души - Учителят, брат Тодор Стоименов, който беше един от най-старите ученици на Учителя, който държеше касата на братството и придружаваше непрекъснато Учителя. Третото лице бях аз. Учителят, което разбрах впоследствие, искаше да предаде на братството една трудна задача, един труден изпит. Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието. На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание. То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа. Всичко това сега ще ни стане ясно от инцидентът, който стана на ул. „Оборище"14. Учителят ме повика и тихо ми пришепна: „Иди в салона и кажи на братята и сестрите, че днес не ще присъствам на беседата". Аз като стрела се спуснах към салона, но в този момент брат Стоименов, като разбрал, че аз отивам да съобщя това, веднага и той тръгна към салона да съобщи същото. Когато пристигнах в салона, обстановката беше много тържествена.
към текста >>

То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа.
„Опълченска" 66 бяхме само трима души - Учителят, брат Тодор Стоименов, който беше един от най-старите ученици на Учителя, който държеше касата на братството и придружаваше непрекъснато Учителя. Третото лице бях аз. Учителят, което разбрах впоследствие, искаше да предаде на братството една трудна задача, един труден изпит. Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието. На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание. То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа. Всичко това сега ще ни стане ясно от инцидентът, който стана на ул. „Оборище"14. Учителят ме повика и тихо ми пришепна: „Иди в салона и кажи на братята и сестрите, че днес не ще присъствам на беседата". Аз като стрела се спуснах към салона, но в този момент брат Стоименов, като разбрал, че аз отивам да съобщя това, веднага и той тръгна към салона да съобщи същото. Когато пристигнах в салона, обстановката беше много тържествена. Събранието, вдъхновено от топлите и мистични мелодии на братските песни, чакаше с трепет да чуе тихите стъпки на Учителя.
към текста >>

Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа.
Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза. Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя. Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев.
към текста >>

47. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Какви същества дойдоха в неговото съзнание, не зная.
Той завърши медицина и отиде в Пловдив да работи. Но защо и как стана така, че той, който беше крайно критичен към погрешките на другите, изведнъж се разочарова, напусна Учението и започна да пише статии срещу Учителя. Понеже знаеше много неща на Изгрева, започна да ги изнася на показ. Впоследствие заболя и млад почина. А беше крайно общителен. Какви същества дойдоха в неговото съзнание, не зная. Обсебиха го, отклониха го и го спънаха. Така той си замина много млад от този свят. Не след дълго време трябваше да сляза от Изгрева и да живея при втория актьор от втората страна на кармичния малък триъгълник - Мара Граблашева. Но преди да пристъпим към това второ действие, ще направя едно малко встъпление към него. Всяка година, в старопрестолния град на българите -Велико Търново, ставаха нашите събори.
към текста >>

Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост.
Всяка година, в старопрестолния град на българите -Велико Търново, ставаха нашите събори. Тези събори представляваха най-външния кръг на школите на Учителя. В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели, заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече, даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин.
към текста >>

С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен.
Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече, даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин. Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното внушение: „Брат мой, виждал ли луната как свети -не чувстваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя, какво значат тези думи. Учителят, с една тънка ирония, ми каза следните думи: „Има много фантазии в света". Този кратък отговор ми даде критерий за отношението ми не само към Михаил, но и с Кръстю.
към текста >>

Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа.
На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история. Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувстваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция. Ще предам накратко този епизод, защото след Него Учителят лично на мен, а също и в 2-3 беседи изясни вътрешния му смисъл. Неудобно ми е да казвам повода на накипялото ми негодувание към Михаил Иванов, но фактът, че ние влязохме във физическо стълкновение с него, говори много; физически бях по-силен от него, но се препънах и той падна върху мен, като ми нанесе един удар в главата, точно върху центъра на вярата. Понеже в лявата си ръка случайно държеше един нож - моето будно внимание ме насочи да го обезоръжа. При тази свада Учителят като стрела дойде при нас и Той лично го отстрани от мен, като ме хвана за гърдите, като че искаше да махне цялата жлъч, която ме беше обляла. След стихването на този епизод аз запитах Учителя, защо ме удари точно в центъра на вярата. Той ми каза, че ще дойде един момент в живота на Михаил Иванов, когато аз трябва да му се притека на помощ. Какъв беше поводът за сбиването между мен и Михаил? Сега мога да го кажа, защото тогава бяхме в младостта си.
към текста >>

Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло.
Тя се оплака на мен, защото сме от един и същ град. Има ли някой, който да бъде безразличен към една красива жена? Няма такъв. И за това се сбихме. По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство: Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
към текста >>

Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание.
И за това се сбихме. По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство: Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев.
към текста >>

Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е. отидох да живея в Мара Гръблашева. Мария (Мара) Гръблашева бе съпруга на Величко Гръблашев. Той беше един от много известните адвокати навремето. Той е завършил в САЩ и е един от състудентите на Учителя там.
към текста >>

Другите ученици, в сравнение с Гръблашев, имаха повече религиозно съзнание и имаха друго отношение към Учителя.
Той наистина е ходил с Учителя на екскурзии, общувал е с Него, готвили са планове. Виждах как Учителят държеше за него. Той с часове се затваряше в стаичката си, да пише писма на Гръблашев, който бе в САЩ. Какво стана с тези писма не можахме да разберем. Той Му бе един от верните идейни приятели. Другите ученици, в сравнение с Гръблашев, имаха повече религиозно съзнание и имаха друго отношение към Учителя. А Гръблашев виждаше Учителя по друг начин и написа една книга за Него през 1922 г. „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". Той замина към 1924 г. за САЩ. Тук остана жена му Мара Гръблашева.
към текста >>

Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство.
Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувстваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта.
към текста >>

След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието.
Той с благоговения чувстваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта. При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>

С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието.
Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта. При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>

При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта. При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>

48. 6.32. Синът на Учителя

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Съзнанието ми беше толкова будно, че даже в този миг си спомних и думите на Учителя, които много пъти е казвал в своите беседи: „Ако ви кажа методите, чрез които да излизате от своето тяло, след като излезете, нито един няма да се върне назад." Какво видях в този момент?
Всичките томове, прочетени от мен по тези въпроси за невидимите светове, за окултните центрове - нямаха това съдържание, както съдържанието на преживяния момент. Теорията, която знаех, трябваше да премине на практиката, за да бъде напълно изгонен от мен духът на атеизма. Падайки, аз почувствах как моят астрален двойник, като някаква риза, от края на моите нозе започна да се нагъва по моето тяло и постепенно, вървейки от всички окултни центрове, достигна най-после до центъра на хилядолистника, за да напусне моето физическо тяло. В този момент аз изпитах един екстаз, какъвто не може да се изпита от никакви земни удоволствия, от никакви молитвени настроения, от никакви духовни преживявания и откровения. Това беше едно такова велико освобождение, че човешкото перо не е способно да го изрази. Съзнанието ми беше толкова будно, че даже в този миг си спомних и думите на Учителя, които много пъти е казвал в своите беседи: „Ако ви кажа методите, чрез които да излизате от своето тяло, след като излезете, нито един няма да се върне назад." Какво видях в този момент? Видях най-напред моето физическо тяло, простряно на земята и след това, излизайки от атмосферата на земята, видях земята като някакъв гигантски аквариум, в който бяха потопени всички материци, планини, реки, дървета, цветя, зверове и хора. Отдалечавайки се още по-нататък, земята изчезна от моя поглед и навлязох в едни вълшебни приказни светове, където се кръстосваше светлината на много разнобагрени слънца. Такъв велик полет имаше духът ми, такава неизказана красота ме заобикаляше, че и четката на най-гениалния художник не можеше да изрази една милионна част от нея. Това състояние не продължи дълго време. Аз отново трябваше да се върна, откъдето бях излязъл.
към текста >>

49. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

27 на Първия Младежки събор: „Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1.
Но и той беше доста чувствителен и смяташе за несвойствено за него, да отиде и да иска помощ от Георги Радев. Накрая той завърши математика и физика. Беше масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, което е център на интуицията. Блестеше, но по природа бе романтик и краен идеалист. Ще цитираме неговото изказване, което е отпечатано на стр. 27 на Първия Младежки събор: „Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1. През кометното, което представлява една скитаща звезда и се движи от система в система. 2. Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса, единият представя неговата личност, другият представя Бога. З. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител". Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя свят, като се отправи към космичния център. Петър Пампоров.
към текста >>

Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса, единият представя неговата личност, другият представя Бога. З.
Беше масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, което е център на интуицията. Блестеше, но по природа бе романтик и краен идеалист. Ще цитираме неговото изказване, което е отпечатано на стр. 27 на Първия Младежки събор: „Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1. През кометното, което представлява една скитаща звезда и се движи от система в система. 2. Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса, единият представя неговата личност, другият представя Бога. З. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител". Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя свят, като се отправи към космичния център. Петър Пампоров. Аз живях с Петър Пампоров и Георги Марков в една и съща квартира. Тогаз турихме начало на списанието „Новият живот" и което се замени по-късно със списание „Житно зърно".
към текста >>

Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител".
Блестеше, но по природа бе романтик и краен идеалист. Ще цитираме неговото изказване, което е отпечатано на стр. 27 на Първия Младежки събор: „Човек в развитието на своето съзнание минава през три състояния: 1. През кометното, което представлява една скитаща звезда и се движи от система в система. 2. Когато съзнанието се движи по елипса, в която има два фокуса, единият представя неговата личност, другият представя Бога. З. Когато той влезе в съзнанието на ученичеството, започва да се движи в кръг около един център, който е неговият Учител". Ето, през тези три етапа мина Георги Марков и си замина от тоя свят, като се отправи към космичния център. Петър Пампоров. Аз живях с Петър Пампоров и Георги Марков в една и съща квартира. Тогаз турихме начало на списанието „Новият живот" и което се замени по-късно със списание „Житно зърно". Пампоров е един ентусиаст, който е роден просто за проповедник.
към текста >>

58) Той изнесе реферат като каза, че в съзнанието на всекиго от нас лежи по един образ на идеалния ученик.
Над тази граница те забравят честността и се продават." Ето, това означава цената на чуждия капитал, което е резултат на чужд труд и на друго поколение. Кирил Паскалев. „Основни въпроси на ученичеството". (III Млад. събор, стр. 58) Той изнесе реферат като каза, че в съзнанието на всекиго от нас лежи по един образ на идеалния ученик. Ученикът се учи от Словото на Учителя и мястото, където той прилага своите познания, е неговият собствен живот. Там е неговата вътрешна Школа. Паскалев представяше важен обект за наблюдение. Беше много скромен, възнисък, мълчалив, винаги внимателен. Следваше медицина и после стана гинеколог.
към текста >>

Христо Койчев. "Будност".
По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на бялата раса („Зороастър") - персийската култура. Беше отначало в комуната в село Ачларе. Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология. Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно тактичен, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата. Остана верен на живота на учението със своя живот и своите писания. Христо Койчев. "Будност". В своя реферат той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговия вътрешен мир.
към текста >>

В своя реферат той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността.
Беше отначало в комуната в село Ачларе. Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология. Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно тактичен, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата. Остана верен на живота на учението със своя живот и своите писания. Христо Койчев. "Будност". В своя реферат той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговия вътрешен мир. Той също бе в Ачларската комуна.
към текста >>

А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога.
Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология. Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно тактичен, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата. Остана верен на живота на учението със своя живот и своите писания. Христо Койчев. "Будност". В своя реферат той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговия вътрешен мир. Той също бе в Ачларската комуна. Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на учението.
към текста >>

Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговия вътрешен мир.
Христо Койчев. "Будност". В своя реферат той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговия вътрешен мир. Той също бе в Ачларската комуна. Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на учението. Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие. Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел. Стоян Русев - дядо Благо.
към текста >>

Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие.
Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговия вътрешен мир. Той също бе в Ачларската комуна. Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на учението. Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие. Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел. Стоян Русев - дядо Благо. „Същност и задача на новото училище и учител". Бе написал, че един учител, за да може да бъде истински учител и да обучава децата, трябва да има силна връзка с духовния свят. Беше един от незабравимите образи от времето на старите братя.
към текста >>

Но не да бъде оцветена от някакво съзнание.
Като забеляза, че теософите клонят към една теологич-ност, към една йерархия, то Щайнер се отдели от тях и започна своята антро-пософия. Тя изигра в Германия и България голяма роля, по пътя на теософс-кия поглед, по пътя на научния начин на разглеждане на духовните проблеми. Аз лично, когато чета неговите неща, виждам един субективизъм, в него няма онази обективност, която има ученият човек. Но за него това е един свят, в който живее. Винаги съм бил критичен, защото съм търсил да видя Истината в нейната пълнота и дълбочина. Но не да бъде оцветена от някакво съзнание. За него може да бъде реалност, но за обективната реалност да не е. Учителят към Щайнер имаше едно положително отношение. Смяташе го като добър работник, докато за другите беше крайно критичен. Особено за Бо-Ин-Ра - и го отхвърли. За Щайнер Учителят говори, че в него тече славянска кръв, че той не е чист германец.
към текста >>

Тези бележки от съборите, които представям, са именно онези малки неща, които сме използвали и които останаха в съзнанието ни.
97 от онова, което той написа и което се сбъдна пророчески досега. „Да не си правим илюзия, че ние и Учението сме едно и също нещо. То ще премине над главите ни, принадлежейки на вековете и за нас ще остане това малко, което сме могли да използваме от Него". Това се сбъдна. И с него, и с всички останали от времето на Школата. Тези бележки от съборите, които представям, са именно онези малки неща, които сме използвали и които останаха в съзнанието ни. А Словото и Учителят останаха като един висок Идеал, недостъпен за нас. Кой когато му дойде времето, съобразно висотата на своя идеал, вложен в себе си, ще може да се добере до Словото на Учителя. На всеки, когато му дойде времето. За всяко нещо е определено време и човек също има своето време, за да реализира високият Идеал, който е вложен в неговата душа. Затова пазете време-то си, което е определено за вас, да не го изпуснете и да се разминете с онова Велико време, което се носи от Словото на Учителя.
към текста >>

50. 6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди Невидимия свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога, и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля." А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище, той влиза сега в Невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание." Цитираме този случай, защото е ключова позиция на всички политически събития, които се случиха през този период и Учителят будно следеше всички политически събития.
Проверявайте закона. Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски бе вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвам, в Школата: допущат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат. Те нямаха право да го съдят. Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди Невидимия свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога, и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля." А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище, той влиза сега в Невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание." Цитираме този случай, защото е ключова позиция на всички политически събития, които се случиха през този период и Учителят будно следеше всички политически събития. Ние имахме възможност да проследим как правителствата са разрешавали този въпрос неблагополучно. Защото след преврата на 9 юни 1923 г. се дойде до 23.IX.1923 г., където куминисти и земеделци вдигнаха въстание, което бе потушено с още повече убийства. Имам нещо важно да ви кажа. Най-силно впечатление ми направи, че Учителят за първи път се срещна с един държавен мъж.
към текста >>

51. 6.38. Следването ми в чужбина

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Много будно следях всички политически събития, които ставаха в Европа, понеже бяха във връзка с моята докторска теза, която се явяваше като един комплекс на всички стопански, културни и политически отношения между народите.
Те бяха по-недостъпни, мълчаливи и сериозни. Настъпи 1934 г. През това време аз се опознах с обществените среди, започнах да сътруднича в ежедневната преса, говорих по радиото и пр. По това време международната обстановка беше в твърде критични политически моменти, фашизмът се изправяше като една сила, която претендираше да разреши социалните проблеми. Това беше един параван, под който се прикриваха шовинистичните и империалистическите интереси на Италия и специално на Германия. Много будно следях всички политически събития, които ставаха в Европа, понеже бяха във връзка с моята докторска теза, която се явяваше като един комплекс на всички стопански, културни и политически отношения между народите. Сведенията, които получавах от България, бяха доста тревожни, тъй като обществените сили в България бяха така раздробени, разкъсани, почиващи на лични или на съсловни интереси, без някакви перспективи, или идеали за българския народ. При тази политическа неориентираност, при лошата стопанска обстановка, в която се намираше българския народ, в България се създаде една нова обществена сила, която имаше повече корените си в интелигенцията, отколкото в обществените слоеве на българския народ. Тази дребна обществена сила си поставяше голямата задача да изведе българския народ от безпътицата. Българският народ се намираше в крайна стопанска оскъдица, която беше като последствие от големите наводнения, които станаха в Дунавската равнина и от компрометираната житна реколта. Това положение се отрази най-силно върху селското население.
към текста >>

Тези думи се запечатаха така дълбоко в моето съзнание, че през целия период на Втората световна война, те бяха критерий във всичките ми обществени начинания.
1939 г. Хитлер направи следната декларация: „Ако на 1 октомври (1938 г.) Судетската област не бъде предадена на Германия, то аз, Хитлер, сам ще се отправя като пръв войник против Чехословакия". Изобщо политическата атмосфера в България се тонираше от германс-ката. Тази вечер аз бях отишъл при Учителя, точно от Него да добия критерий за всичките тези политически движения, които претендираха, че ще дадат правилно разрешение не само на междудържавните отношения, но и на социалния въпрос, който чакаше своето разрешение. След дългият разговор, който имах с Учителя, след като му представих в този разговор диспозицията на една книга, под заглавие „Светът пред нова ера", Той стана прав, погледна ме много внушително, повиши тона на гласа си и твърдо заключи: „Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име". Тези думи се запечатаха така дълбоко в моето съзнание, че през целия период на Втората световна война, те бяха критерий във всичките ми обществени начинания. Като резултат от този разговор, Учителят ме накара да напиша една книга за Балканското споразумение, а другата книга - „Светът пред нова ера" да остане за след войната. Действително аз написах една малка книга за Балканското споразумение под заглавието „Нашата външна политика", издадена през 1939 г. Никога няма да забравя този важен разговор с Учителя, защото Той ми отвори очите да виждам истината, без всякакви украшения и заблуждения. Свидетел на този паметен разговор беше музикантът Асен Арнаудов. По-късно той замина да учи арфа в Мюнхен, през времето на най-големите американски бомбардировки над града.
към текста >>

52. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя.
На източния край на двора Учителят направи друг голям извор, около който също привлече вниманието на братята и сестрите. Този извор Учителят нарече „Изворът на Мъдростта". Около този „Извор на Мъдростта" Учителят също вложи много грижи и старания за неговата украса. Малка красива пътечка минаваше край „Извора на Мъдростта", която извеждаше водите към къщата, в която живееше Учителят. Преди да отидат на разговор при Учителя, посетителите се отбиваха от тази пътека да измият лицата си и пият малко вода от кристално чистия извор. Така, освежени, те с будно съзнание и радост възприемаха словата и съветите на Учителя. Около „Извора на Доброто" и „Извора на Мъдростта" започнаха за първи път да растат и цъфтят множество разнобагрени цветенца, чиито ухания изпълваха навсякъде въздуха, като че ли за благодарност природата разтвори своите съкровищници за прелести и красота. Тези цветенца бяха любовен дар от Светлите невидими същества, които се трогнаха от вниманието на Учителя, което Той прояви към тези два извора. Цялата красота около изворите се сливаше със звучната песен на изворите. В селото водата беше силно варовита - неприятна за пиене и като се разчу за двата извора, всички започнаха да вземат вода за пиене от двата извора, чиято вода беше мека, сладка и много приятна за пиене. Недалеко от селото, на около 4 км на запад, в село Рударци, в чудно красива магнетична долина извираше голям топъл минерален извор.
към текста >>

53. Въведение

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е Будно за Оловото на Великия Учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух- признателност и преклонение пред саможертвеният труд на Марийка Марашлиева.
Посвещава се на онези Братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия учител Беинса Дуно, слушаха Оловото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е Будно за Оловото на Великия Учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух- признателност и преклонение пред саможертвеният труд на Марийка Марашлиева. На моят глвен незаменим сътрудник -Марийка Марашлиева - с благодарност и поклон. Д-р Вергилий Кръстев 15ВИ 954-90041-4-7, том IV © Всички права запазени Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Ие се позволява преразказването на отпечатания летописен материал от нелегални и явни разказвачи с цел - издаването на пиратски издания.
към текста >>

54. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 5

Будност на съзнанието – на сън и на яве 75.
Жена от народа и принцът от приказките 70. Кой как целуваше десницата на Учителя 71. Как се охраняваше Девата 72. Гонения 73. Божествени състояния 74. Будност на съзнанието – на сън и на яве 75. Вътрешният изпит на ученика и на Учителя 76. Закърпване и чистене 77. Жълтият котарак 78. Божията Любов за човешката душа 79. Кучето Бианка и птичия свят 80.
към текста >>

Сън, сънища и будно съзнание 112.
Кокошката на Учителя 107. Светлина в умовете и виделина в душите 108. Необяснимите случаи на Божието присъствие 109. Благотворителност 110. Предрешаване на първообраза 111. Сън, сънища и будно съзнание 112. Бит и обхода на Учителя 113. Учителят – Божественият принцип в действие 114. Служението на старите и младите 115. Незадоволеното желание 116. Българската китеница 117.
към текста >>

55. Сборник ТОМ 5

Информация за сборника

ТОМ 5

Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е Будно за Словото на Великия учител Бениса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух.
Сборник ТОМ 5 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас София 1996 Посвещава се на онези братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировня Учнтел Беинса Дуно, слушаха Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е Будно за Словото на Великия учител Бениса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух. ... Великият Учител представлява външното отношение на Бога към хората. Словото излиза от Великия Учител, но принадлежи на Бога. Един учител съществува в света. Един е Мировият учител на Битието и Небитието. Един е Всемировият учител на Вселената.
към текста >>

56. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Да грее постоянно слънцето се разбира да е будно всякога съзнанието ти."
Пък и нея като изучиш ще я смениш с друга и т.н. Така човек расте и се развива. Този, който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна. Ти си мислиш, че си сама, но всъщност си заобиколена с много души, които ти помагат. Това са ангелите. Да грее постоянно слънцето се разбира да е будно всякога съзнанието ти."
към текста >>

57. 22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА

ТОМ 5

Съзнанието ти да бъде будно!
У тебе голямата опасност е като се разочароваш да минеш от едната крайност, в друга. Тебе те спасих от явна смърт. Ония, които те преследваха кармически искаха да ти отрежат главата. Пази се! Дръж връзката си! Съзнанието ти да бъде будно! Човек трябва да стане тъй девствен и чист като че сега е излязъл от Бога. Тогава човеците нито се женят, нито за мъж отиват, защото всичкото го имат в себе си. А днес това, което виждате, което чувствате и преживявате това още не е любов, то е предаване на енергия. Човек като се е нахранил не трябва да мисли дали ще го нахранят утре или не. Доста е на деня неговото зло.
към текста >>

58. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

ТОМ 5

Затова и целта на Школата бе да се подготви човек, че като си замине да си замине с будно съзнание и да дойде време заминалият да разбере, че животът продължава в друго поле и в друго състояние на съзнанието.
За тази аура на Учителя ние нямахме никаква представа, аз само я усещах, но по-късно добих и съответна опитност за нея. По някой път в беседите си той бе споменал няколко случая за заминали души, които нощем му чукат по прозорците и търсят помощ от него. В онези години на нас ни беше неясно изобщо какво представлява физическия живот, какъв е духовния свят, къде свършва физическия живот и къде започва духовния. С тези примери Учителят ни даваше една малка представа за един друг свят и открехваше малко прозореца на едно друго познание. Така ние научихме за живота на заминалите души, които търсят светлина, търсят помощ в един друг, непознат свят за тях. Затова и целта на Школата бе да се подготви човек, че като си замине да си замине с будно съзнание и да дойде време заминалият да разбере, че животът продължава в друго поле и в друго състояние на съзнанието. А обстановката около войните бе много натегната. Умираха войници по фронтовете, останаха вдовици, сираци и инвалиди. Онзи невероятен подем на войските през Балканската война се дължеше на една Божествена вълна която повдигна този народ, за да освободи своите братя и да се обединят в рамките на Санстефанска България в чертите, на която бе дошъл да работи Учителя. Нееднократно той бе заявявал: „Аз дойдох да работя в границите на Санстефанска България". Но поради непослушанието на управляващите към Учителя дойде Първата национална катастрофа, след нея и Втората национална катастрофа, пълен погром и България беше отрязана по територия.
към текста >>

Да Божественото съзнание откликваше и през деня, и през нощта, защото за него няма нито ден нито нощ - за него всичко беше непреривен процес на свръхсъзнанието, където светлината обитаваше вечно и непреривно чрез Божият мир.
А Учителят бе заявил за Европейската война: „България да не се намесва във войната. Ако послуша ще получи всичко на зелената маса, а ако не послуша - ще загуби всичко". И точно така стана - загуби се всичко. И подвигът на тези заминали души, на хиляди убити по бойните полета които идваха и тропаха по прозорците на Учителя, търсеха светлината, търсеха като души Божествената светлина и търсеха прозрение за своя път в един друг свят, където се управляваше по други закони и за които те нямаха представа и познания. А Учителят помагаше и през деня, и през нощта. Да Божественото съзнание откликваше и през деня, и през нощта, защото за него няма нито ден нито нощ - за него всичко беше непреривен процес на свръхсъзнанието, където светлината обитаваше вечно и непреривно чрез Божият мир. Аз съм пред Учителя. Той говори. „Когато външно нещо не ти се дава ще знаеш, че Любовта има няколко проявления. Когато не те гледам, значи че искам да ме виждаш по-отгоре Когато искат да ме видят аз слизам на техния уровен, на който са. Аз не напущам, а се подигам по-нагоре." „Учителю, значи вас Бог никога не ви напуща?
към текста >>

59. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

ТОМ 5

74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ Братството бе излезнало на Рила на лагеруване.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, така както то бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам сън, там в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега.
към текста >>

Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата.
Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка.
към текста >>

А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание.
После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат.
към текста >>

Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве.
Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал.
към текста >>

По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка.
Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал. Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха точка след точка, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество. Беше много трудно на онези приятели да вместят всички методи, знания и принципи в няколко точки на устава. Това беше последният опит на онези възрастни приятели, които ние заварихме от предишното поколение.
към текста >>

60. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

ТОМ 5

111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ Запътила съм се към Изгрева, преминавам през поляната и се насочвам към приемната на Учителя.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ Запътила съм се към Изгрева, преминавам през поляната и се насочвам към приемната на Учителя. Имах в себе си да решавам някакъв неотложен въпрос. Той излиза и ме посреща и цял се смее, усмихва се, накрая ми казва: „Марийке, спомняш ли си къде беше снощи? " Аз се стъписах, спрях се и се замислих. Но нищо не си спомнях къде съм била снощи. Опитвах се да си спомня дали съм сънувала нещо - не, не бях сънувала.
към текста >>

А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня.
Засрамих се, а Учителят целият се смееше и сияеше. По това познах, че съм била на някое хубаво място, но къде не зная. После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия свят потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня. И обратното е вярно: от долу не се позволява нищо земно да се занесе горе в Невидимия свят, за да не се внесат чужди неща и по този начин да се допусне да влезне дисхармонията. И да не се зарази горе Невидимия свят с тази земна неразбория. А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня. А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие. Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание. Така и така не разбрах къде съм била снощи по време на моят сън, но се успокоих, че Учителят се усмихваше и цял се смееше. Един ден отново съм при Учителя. Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава.
към текста >>

Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание.
Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава. А тя взела една книга и заспала върху нея". Попитах го по кое време и той ми каза часа и минутата. Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество.
към текста >>

Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване.
Попитах го по кое време и той ми каза часа и минутата. Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън.
към текста >>

Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта.
Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала.
към текста >>

Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго.
Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор.
към текста >>

За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери.
За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава.
към текста >>

61. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Той почиваше физически с тялото си, но съзнанието му беше будно винаги и с него работеше, а на Изгрева още в пет часа идваха, тропаха по стаята му, безпокояха го и не му даваха възможност да оаботи.
Последните години той идваше тук в нашия дом на Симеоновско шосе, сядаше на стол или пък се излегваше да почине на моят креват. Тук нямаше кой да го безпокои. Понякога той преспиваше тук и то на моят личен креват. Аз отивах да спя на тавана. Сутрин като станем рано оставахме го да си почине докъм седем часа. Той почиваше физически с тялото си, но съзнанието му беше будно винаги и с него работеше, а на Изгрева още в пет часа идваха, тропаха по стаята му, безпокояха го и не му даваха възможност да оаботи. Тук в моят дом той си почиваше и работеше необезпокояван в неговият Божествен свят, за което ние само можехме да се досетим и нямахме представа за него. Понеже идваше често веднъж като го посрещнах на вратата ми каза: „Марийке, има възможност след 25-30 години това тук да се дигне" и посочи с бастуна къщичката ни и цялата местност. Някакъв вопъл се изтръгна от мен: „Ех, Учителю" и някаква тъга, скръб по нашата малка къщичка се отнесе към небето. Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят.
към текста >>

62. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

ТОМ 5

Или по-точно казано, получи се една непреривност на съзнанието ми от онези десет дни, в които нищо не помнех и онова, което ми се даде на сън.
126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН Трябваше да преминат още няколко дни докато успея да съпоставя в себе си всичко онова, което се случи на ул. „Опълченска" 66 през тези десет дни на изпитание и онези десет въпроси, които ми се задаваха на сън и на които отговарях, След като успях да ги съпоставя видях и усетих едновременно, че се наместиха един след друг, настаниха се един в друг и се съединиха в нещо цяло. Опитността от единия ден пасваше и се съединяваше с въпроса и отговора на съня ми. Накрая се образува нещо цяло, неразривно между онова, което преживях наяве и онова, което ми се даде на сън. Разбрах, че връзката бе установена, закрепена и бе здрава и е вече неразривна връзка. Или по-точно казано, получи се една непреривност на съзнанието ми от онези десет дни, в които нищо не помнех и онова, което ми се даде на сън. Онова, което беше скрито наяве на ул. „Опълченска" 66 сега ми се даде, разбрах го, пасна едно в друго и разбрах, че този процес на установяване на връзка на съзнанието ми през дните на ул. „Опълченска" и през време на съня ми е установена и будността на съзнанието ми за тези десет изпита също е възстановена и е реална. Тогава станах и се запътих при Учителя. Той ме прие любезно.
към текста >>

„Опълченска" 66 сега ми се даде, разбрах го, пасна едно в друго и разбрах, че този процес на установяване на връзка на съзнанието ми през дните на ул.
Опитността от единия ден пасваше и се съединяваше с въпроса и отговора на съня ми. Накрая се образува нещо цяло, неразривно между онова, което преживях наяве и онова, което ми се даде на сън. Разбрах, че връзката бе установена, закрепена и бе здрава и е вече неразривна връзка. Или по-точно казано, получи се една непреривност на съзнанието ми от онези десет дни, в които нищо не помнех и онова, което ми се даде на сън. Онова, което беше скрито наяве на ул. „Опълченска" 66 сега ми се даде, разбрах го, пасна едно в друго и разбрах, че този процес на установяване на връзка на съзнанието ми през дните на ул. „Опълченска" и през време на съня ми е установена и будността на съзнанието ми за тези десет изпита също е възстановена и е реална. Тогава станах и се запътих при Учителя. Той ме прие любезно. После му разказах подробно съня си с въпросите, които ми е задавал по време на сън и отговорите ми. Учителят ме изслуша, изгледа ме, остана доволен, че съм запомнила всичко и че го свързвам с онези десет дни на онова чакане и онова отиване и връщане насам и нататък.
към текста >>

„Опълченска" и през време на съня ми е установена и будността на съзнанието ми за тези десет изпита също е възстановена и е реална.
Накрая се образува нещо цяло, неразривно между онова, което преживях наяве и онова, което ми се даде на сън. Разбрах, че връзката бе установена, закрепена и бе здрава и е вече неразривна връзка. Или по-точно казано, получи се една непреривност на съзнанието ми от онези десет дни, в които нищо не помнех и онова, което ми се даде на сън. Онова, което беше скрито наяве на ул. „Опълченска" 66 сега ми се даде, разбрах го, пасна едно в друго и разбрах, че този процес на установяване на връзка на съзнанието ми през дните на ул. „Опълченска" и през време на съня ми е установена и будността на съзнанието ми за тези десет изпита също е възстановена и е реална. Тогава станах и се запътих при Учителя. Той ме прие любезно. После му разказах подробно съня си с въпросите, които ми е задавал по време на сън и отговорите ми. Учителят ме изслуша, изгледа ме, остана доволен, че съм запомнила всичко и че го свързвам с онези десет дни на онова чакане и онова отиване и връщане насам и нататък. Накрая Учителят се усмихна и каза: „То ще стане... Но не само в този живот".
към текста >>

Това бе едно поле, в което моето съзнание беше влезнало, едно поле намиращо се горе в Невидимия свят, типично и строго специфично за случая, поле, което се характеризира като,една област, където бяха постъпили важни задачи за разрешаване в моят път, горе, където духът ми трябваше да задвижи тези неща, където умът ми бе буден и осветляваше тази област, а душата ми запечатваше всичко.
Но колко щеше да трае това, колко време, колко човешки години, колко прераждания, не можех да зная. Това зависи и от онова, което разрешавах сега и от онова, което щеше да остане да разреша впоследствие. Труден продължителен етап. Това състояние, което ме бе завладяло и не ме напускаше дълго време, защото аз не исках да излезна от него, исках всичко да разгледам по-подробно, за да не изпусна нещо. Защото знаех, че ако излезна от това състояние без да си довърша работата както трябва повече не можех да го върна. Това бе едно поле, в което моето съзнание беше влезнало, едно поле намиращо се горе в Невидимия свят, типично и строго специфично за случая, поле, което се характеризира като,една област, където бяха постъпили важни задачи за разрешаване в моят път, горе, където духът ми трябваше да задвижи тези неща, където умът ми бе буден и осветляваше тази област, а душата ми запечатваше всичко. След време щях да премина през него и щях да слезна на земята със своите човешки проблеми. Вървях, крачех, движех се през останалото време от деня, но съзнанието ми беше будно и още се движеше в онзи свят, където бяха се разиграли тези десет опитности и десет задачи. При едно такова състояние отивам при Учителя, за да доизясня още някои неща, но той ми заговори за друго, като че ли беше нещо съвсем друго, нямащо нищо общо с моето намерение да ми доизясни още няколко въпроса, които си ги бях поставила в себе си за разрешаване. Той ме прие и каза: „Взел съм те при себе си, защото знам предварително, че ще издържиш". Това Учителят каза за мен.
към текста >>

Вървях, крачех, движех се през останалото време от деня, но съзнанието ми беше будно и още се движеше в онзи свят, където бяха се разиграли тези десет опитности и десет задачи.
Труден продължителен етап. Това състояние, което ме бе завладяло и не ме напускаше дълго време, защото аз не исках да излезна от него, исках всичко да разгледам по-подробно, за да не изпусна нещо. Защото знаех, че ако излезна от това състояние без да си довърша работата както трябва повече не можех да го върна. Това бе едно поле, в което моето съзнание беше влезнало, едно поле намиращо се горе в Невидимия свят, типично и строго специфично за случая, поле, което се характеризира като,една област, където бяха постъпили важни задачи за разрешаване в моят път, горе, където духът ми трябваше да задвижи тези неща, където умът ми бе буден и осветляваше тази област, а душата ми запечатваше всичко. След време щях да премина през него и щях да слезна на земята със своите човешки проблеми. Вървях, крачех, движех се през останалото време от деня, но съзнанието ми беше будно и още се движеше в онзи свят, където бяха се разиграли тези десет опитности и десет задачи. При едно такова състояние отивам при Учителя, за да доизясня още някои неща, но той ми заговори за друго, като че ли беше нещо съвсем друго, нямащо нищо общо с моето намерение да ми доизясни още няколко въпроса, които си ги бях поставила в себе си за разрешаване. Той ме прие и каза: „Взел съм те при себе си, защото знам предварително, че ще издържиш". Това Учителят каза за мен. Това ми го каза вече за втори път. Първият път когато ми го каза приех го, като че ли ме поласка за прилежанието, че се старая да бъда последователна, но в какво?
към текста >>

Тя е горе в съзнанието на човека.
Това е тесния път за Христа, за Школата на Христа. Тази Школа е реално изявление на проблемите в живота. А онзи човек, който влезе в нея ще го поставят тъй естествено вътре в себе си да разрешава задачите в живота си. Тъй че Школата на Бялото Братство не е отвън, а вътре в човека. Тъй че Школата на Бялото Братство е горе в Невидимия свят. Тя е горе в съзнанието на човека. Горе, където има в свръхсъзнанието на човека - човешка душа и човешки дух, там могат те да се срещнат и да получат Завета Господен от Божествения Дух и след това този завет човешкия дух и човешката душа да го свалят' вътре в човека и от този момент започва неговият път като ученик и влизането му във вътрешната Школа на Бялото Братство. Ученикът в тази Школа се обучава единствено чрез Словото на Учителя, което е Слово на Бога. Ето сега един пример. Имаше един брат - Велко Петрушев, който навремето по времето на Европейската война е бил моряк в българската флота. През септември 1916 г.
към текста >>

Горе, където има в свръхсъзнанието на човека - човешка душа и човешки дух, там могат те да се срещнат и да получат Завета Господен от Божествения Дух и след това този завет човешкия дух и човешката душа да го свалят' вътре в човека и от този момент започва неговият път като ученик и влизането му във вътрешната Школа на Бялото Братство.
Тази Школа е реално изявление на проблемите в живота. А онзи човек, който влезе в нея ще го поставят тъй естествено вътре в себе си да разрешава задачите в живота си. Тъй че Школата на Бялото Братство не е отвън, а вътре в човека. Тъй че Школата на Бялото Братство е горе в Невидимия свят. Тя е горе в съзнанието на човека. Горе, където има в свръхсъзнанието на човека - човешка душа и човешки дух, там могат те да се срещнат и да получат Завета Господен от Божествения Дух и след това този завет човешкия дух и човешката душа да го свалят' вътре в човека и от този момент започва неговият път като ученик и влизането му във вътрешната Школа на Бялото Братство. Ученикът в тази Школа се обучава единствено чрез Словото на Учителя, което е Слово на Бога. Ето сега един пример. Имаше един брат - Велко Петрушев, който навремето по времето на Европейската война е бил моряк в българската флота. През септември 1916 г. България влезна във война с Румъния и от ноември започнаха епичните боеве в завоя на Черна.
към текста >>

То прекъсването зависи от човешкото съзнание - ако то е будно няма прекъсване между физически свят и Невидимия свят, но днес човек още няма будност в съзнанието си.
Пример, може да ти направя едно добро и да си замина нататък. В сегашните къщи както са направени можеш ли да пуснеш водата от чешмата та постоянно да тече в стаята? Какво ще стане със стаята? Всичко ще се потопи. Значи на физическото поле Любовта не може да е непреривна, тя ще има прекъсване. То прекъсването зависи от човешкото съзнание - ако то е будно няма прекъсване между физически свят и Невидимия свят, но днес човек още няма будност в съзнанието си. От Невидимият мир съществата, които помагат не искат да ги знаят, защото те са интелигентни и ценят свободата на всекиго. Някое същество дойде, подхвърли ти някоя окуражителна мисъл и пак се скрие, за да не изопачиш идеята с някой образ. Те искат да те научат да проходиш. Изправят те, ти паднеш, а те дойдат пак те дигнат. Таман речеш да пристъпиш и пак паднеш.
към текста >>

63. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

ТОМ 5

Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи.
Обяздил я, турил я в каруца, оженили се, народили деца и така завърши нашият разказ. Та като идвала някой път на Изгрева сестра Куна винаги се опасявала, че трябва да пътува сама през гората. Споделила веднъж с Учителя за своите страхове. „Не се плашете, когато идвате от града към Изгрева и вървете по средата на пътя. Всеки път когато има беседа аз бдя над пътя, минавам през него, почиствам го, изчиствам го и отстранявам и отклонявам онези, които биха ви пречили. Затова няма да се страхувате, молете се и бъдете с будно съзнание." Та сестра Куна се връща у дома и вече знае, че пътят към Школата е винаги почистен, а този път тръгва и върви със Словото на Учителя, а за него е нужно будно съзнание и светлина в съзнанието, за да може това Слово да влезне в него човека и да го оживи. Учителят често говореше за хармонията и че в името на хармонията трябва да се прави жертва, но нещата стояха практически по-иначе. Учителят разбутваше умело жаравата и въглените с машата си, те лумваха в огън и онзи, чиито въглени са разместени започва да се пече от вътре и от вън на този невидим вътрешен огън. Пече се от вътре със страдания, а от вън с мъчнотии. Но се печеше бавно, но сигурно. И именно тук трябваше да положи себе си в жертва, за да реши задачата си.
към текста >>

Чак когато се изчистим и дойдем в хармоничен свят и в хармонично състояние на съзнанието си със светлина в него тогава Учителят ще ти поднесе плод, ще ти подари бисер взет и създаден от твоето страдание, което е бисер за душата ти.
А обожествяването на човека е когато дойде Божия Дух и обожестви с живота си човешката плът така както това бе при Учителя. А при нас какво? Ние се мъчехме в забавачката на Изгрева. Опитвахме се да решаваме задачата си. А през това време Учителят стои настрана, не те вижда, не ти обръща внимание. Чак когато се изчистим и дойдем в хармоничен свят и в хармонично състояние на съзнанието си със светлина в него тогава Учителят ще ти поднесе плод, ще ти подари бисер взет и създаден от твоето страдание, което е бисер за душата ти. И ти този ден го схващаш като Божествен ден, тогава Бог е посетил човешката душа и те е пренесъл в плод на Божествения Дух и бисер на Божествената Душа. На следващия ден отново заставаш пред стъргалото, идва нова задача за разрешаване. И така всеки ден до края на живота ти, Тук на Изгрева беше забавачка за света и Школа за учениците. Аз съм пред Учителя на разговор. „Някой казва: „Ти знаеш ли, че от два дена не съм ял и страдам".
към текста >>

64. 280. ПОСТ

ТОМ 5

Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло.
Учителят му дава напътствие как да излезе от поста и след десетина дни брата полека, полека започна да идва в салона и да слуша беседи на Учителя. Така че прилагането на пост не е безобидна работа, човек трябва да има знания за него, да има ръководител, който да познава окултните закони, които управляват поста. Най-добре е да се провежда пост от няколко човека или група като се държи на строго определени правила, които Учителят ни даваше. През време на поста човек трябва да се занимава с духовна работа, да чете беседи, глави от Библията и ежедневно да произнася молитви. Постът не е само физическо разтоварване на тялото от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове. Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло. Така човек става изключително чувствителен към външни дразнения и влияния. През това време човек може да се закачи за някои светове, може да вижда и друга проекция на живота, може да му се отворят ушите за друг свят, да му се отворят очите за Невидимия свят, но най-голямата опасност е някои нисши духове да не влезнат в него и да обсебят тялото му, да го окупират и след това да си послужат с него за свои цели. Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират тялото му като му внушат да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше. През толкова години наблюдавах всички възможни случаи, така че някои психически се разстройваха и не можеха да се оправят след това, други си заминаваха от този свят през самият пост, трети не спазваха правилото за отпостване и веднага се нахвърляха на храна, увреждаха се и също след това научавахме, че те са си заминали от този свят. Но главната причина бе, че нямаха ръководител на поста и всеки си правеше онова, което му скимнеше и си плащаха жестоко за това.
към текста >>

Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание?
По едно време на петия-шестия ден той се обръща към сестрата, която му носи храна и пита: „Ами къде е Савка, защо тя не ми носи яденето? " „Учителю, Савка влезна в пост. Тя сега пости", със страхопочитание споделя сестрата. Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята си и пита сърдито: „Кой й разреши на нея този пост? Тя знае ли, че сега не се пости? Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание? Тя знае ли, че с този пост в момента ми пречи и може да си замине? " Сестрата мълчи уплашено. Учителят тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста, вече с разхлабено съзнание и поглед блуждаещ насам-натам. Учителят я вижда, дава своите нареждания на сестрата, казва какво да се прави, нарежда дежурство до нея, непрекъснато през деня и през нощта като дежурният да не заспива и да чете пред нея цялото време псалми и молитви, които той им дава. Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят само с бистра супа от сварени картофи.
към текста >>

Учителят тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста, вече с разхлабено съзнание и поглед блуждаещ насам-натам.
Той скача на крака, започва да се разхожда в стаята си и пита сърдито: „Кой й разреши на нея този пост? Тя знае ли, че сега не се пости? Тя знае ли сега, че днес се разрешават такива важни събития за света и за планетата земя и че постът е недопустим на Изгрева, а тук трябва будно съзнание? Тя знае ли, че с този пост в момента ми пречи и може да си замине? " Сестрата мълчи уплашено. Учителят тръгва с нея, отива в бараката, където Савка вече лежи шестия ден изтощена от поста, вече с разхлабено съзнание и поглед блуждаещ насам-натам. Учителят я вижда, дава своите нареждания на сестрата, казва какво да се прави, нарежда дежурство до нея, непрекъснато през деня и през нощта като дежурният да не заспива и да чете пред нея цялото време псалми и молитви, които той им дава. Нарежда им да започнат да й дават топла вода и чак след третия ден да я захранят само с бистра супа от сварени картофи. Така Савка постепенно излиза от поста, оправи се, дойде накрая сконфузена на беседа, В същия ден Учителят държа една строга беседа за поста и говори за безотговорността на учениците. Аз също прилагах един пост даден от Учителя. Той започваше така.
към текста >>

65. Сборник ТОМ 6

ТОМ 6

Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е Будно за Словото на Великия учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух-Словото на учителя Дънов е Слово на Есетровия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога.
СБОРНИК ТОМ 6 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас" София 1996 Посвещава се на онези братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия учител Беинса Дуно, слушаха Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези, на които очите са отворени и съзнанието е Будно за Словото на Великия учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух-Словото на учителя Дънов е Слово на Есетровия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога. Във Вселената има един Бог, едно Слово, един Всемиров учител - Беинса Дуно и един Космически ученик. Ученикът, изучаващ Словото Му спрямо Космическият ученик е само една прашинка от безкрая на света и микрочастица от вечността във времето на Вселената. Словото на Всемировия учител - Беинса Дуно е Третият завет на Бога към Човечеството. Д-р Вергилий Кръстев НАТАЛИЯ ЧАКОВА (9.Х.1902-10.Х.1987) Братът на най-малките (Спомени за Учителя и за живота ни край Него) ПРЕДГОВОР Лятото на 1958 г. е. Рила ни е позовала пак със светлия си спомен.
към текста >>

66. 29. НА КОНЦЕРТ

Петър Камбуров

ТОМ 6

Тогава Учителят каза: „Той свиреше с будно съзнание.
Изпълнението беше толкова сполучливо, че публиката неволно поглеждаше зад цигуларя, да не би някъде отзад да свири някой с флейта. след концерта тръгнахме си обратно за Изгрева пеш. Всички очаквахме Учителят да каже нещо във връзка с концерта, но той вървеше и мълчеше. По едно време брат Ал. Стрезов попита Учителя: „Учителю, искаме да чуем Вашето мнение за този голям виртуоз". Тогава Учителят каза: „Той свиреше с будно съзнание. Мисълта му присъствуваше във всеки тон и влагаше цялата си душа! " После добави: „В Божественият свят листата на дърветата свирят по-добре от най-големия виртуоз на земята! "
към текста >>

67. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.

Цанка Екимова

ТОМ 6

Съзнанието трябва да е много будно, ти като съзнаеш, че е лъжа, то си хванал вече лъжата.
За в бъдеще ще изучавате тази история при друго гледище. Само Любовта е неизменна. Нито един човек не е пострадал от любовта. Любовта е обща навсякъде. Най-мъчно е човек да се отучи да лъже. Съзнанието трябва да е много будно, ти като съзнаеш, че е лъжа, то си хванал вече лъжата. Лъжа е това, което носи всичките нещастия в себе си. Като драснеш на барута най-малката клечка, той отива до края. Това е лъжата. Като направи човек една погрешка, той гледа да я прикрие, да я оправдае. Заради лъжата наложиха на Адама наказание, на Ева наказание и на змията наказание.
към текста >>

68. 25. ДВЕТЕ УЛИЦИ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Трябва будно съзнание да прозреш причината и да осветиш пътя на развръзката.
На другия ден Му казват. Той допълнил: „Този, убитият е бил убиец на този същия през време на турската война, но сега прероденият го среща, разпознава го и го убива. Сега е убиец на оногова, който го е убил в предишното прераждане. Кармична развръзка". Какви случайни срещи хората са принудени да пресрещат кармата и да се разплащат с нея. Трябва будно съзнание да прозреш причината и да осветиш пътя на развръзката. За това са необходими знания. Понякога Учителят открехваше вратата на това знание и ние получавахме отговорите на различни необясними случки. Те бяха нагледни помагала за обучение на учениците в Школата.
към текста >>

69. 21. ОТГОВОРЪТ

Люба Стойкова

ТОМ 6

Ученикът оставя тялото си на земята и чрез Духовното си тяло той посещава Невидимите светове като съзнанието му е будно и когато се връща в тялото си той е запечатил всичко в съзнанието си. е.
По време на сън, когато Го сънува. А според Учителя сънят представлява физико-астрална сфера, където душите по време на сън пребивават, г. Чрез видение. Когато ученикът е в тялото си, но му се отварят „духовните очи", задействат се в неговият мозък някои спящи центрове, чрез които може да влезне в контакт с Невидимия свят. д. Чрез изстъпление. Ученикът оставя тялото си на земята и чрез Духовното си тяло той посещава Невидимите светове като съзнанието му е будно и когато се връща в тялото си той е запечатил всичко в съзнанието си. е. Чрез извличане. Това се отнася за Великите Учители, които по всяко време могат да напуснат тялото си и след време отново да се върнат в него. Такива примери има към стотици с Учителя Дънов по време на Школата и много от тях са описани в „Изгревът". Така че всичко друго и останало идва от Духа на Заблуждението и онова, което е диктувал Велко Петрушев е от тази категория. 7. Групата на Велко Петрушев има пагубно влияние върху варненското братство, защото тази група работи години наред и се загърбва Школата на Учителя.
към текста >>

70. Сборник ТОМ 7

ТОМ 7

Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дaр на онези, на които очите са отворени и съзнанието е будно за Словото на Великия Учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух.
СБОРНИК ТОМ 7 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека „Житен клас" София 1997 Посвещава се на онези братя и сестри, които бяха в Школата на Бялото Братство, при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно, слушаха Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса и пееха песните Му, които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд - резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дaр на онези, на които очите са отворени и съзнанието е будно за Словото на Великия Учител Беинса Дуно, и на които ушите са отпушени за музиката Му, защото я възприемат като творчески акт на Божествения Дух. Школата на Учителя Дънов е Школа на Всемирното Велико Бяло Братство. Тя се открива за пръв път от 1922- 1944 г. на земята, в духовния свят и в Божествения свят. Школата на учителя Дънов е Школата на Всемировият учител Беинса Дуно. Словото на Великият Учител Беинса Дуно е Слово на Бога за VI-ta раса на идното човечество.
към текста >>

71. 1. Братството в Сливен

Мария Младенова

ТОМ 7

Макар изказаното с думи да е слабо, всяко будно съзнание ще долови в мълчанието дадената задача - решението й и извадената поука.
МАРИЯ МЛАДЕНОВА (6.1.1896-29.1.1986 г.) 1. БРАТСТВОТО В СЛИВЕН Целта, за която ще опиша по-надолу моите спомени от Учителя е: да изпълня дълга си като ученик на Великата Школа на Учителя. За всички ученици, които ще дойдат по-късно и които нямаха щастието да Го видят в плът. Дано мога да предам оня вътрешен огън, с който всичко се изживя. Макар изказаното с думи да е слабо, всяко будно съзнание ще долови в мълчанието дадената задача - решението й и извадената поука. Учителят казва: „Всяка една решена задача е едно посвещение". Родена съм на 6.1.1896 г. в Сливен. Баща Ангел Илиев Гешев от Свищов, майка Кортеза Георги Чаракчиева от Сливен. Те са живели 15 години брачен живот в пълна хармония и любов.
към текста >>

72. 7. Спящите слушатели

Боян Атанасов Златарев

ТОМ 7

Ето защо някои са в будно състояние, нищо че спят в салона.
Понякога в салона обстановката не беше много ведра, понеже всеки, който идваше тук донасяше със себе си своите проблеми и грижи. Атмосферата бе тежка, а да се разсее трябваше да се пеят дълго песните на Учителя и да се правят молитви преди беседата. Учителят говореше, а виждахме, че някои млади глави бяха клюмнали и заспали. Една сестра се възмущава след това: „Учителю, разбирам да дремят възрастните приятели, но младите да дремят, това не го разбирам“. Отговаря: „Когато мисълта е тежка и напрежението голямо, то двойника на човека излиза навън, разширява се повече от допустимото, защото той не може да издържи на това напрежение в човешкото тяло. Ето защо някои са в будно състояние, нищо че спят в салона. Други път има, които не спят, гледат, слушат, но съзнанието им е спящо. Важно е съзнанието да бъде будно“. Ето така дойдохме до разкриването на неща от вътрешната страна на Школата.
към текста >>

Други път има, които не спят, гледат, слушат, но съзнанието им е спящо.
Атмосферата бе тежка, а да се разсее трябваше да се пеят дълго песните на Учителя и да се правят молитви преди беседата. Учителят говореше, а виждахме, че някои млади глави бяха клюмнали и заспали. Една сестра се възмущава след това: „Учителю, разбирам да дремят възрастните приятели, но младите да дремят, това не го разбирам“. Отговаря: „Когато мисълта е тежка и напрежението голямо, то двойника на човека излиза навън, разширява се повече от допустимото, защото той не може да издържи на това напрежение в човешкото тяло. Ето защо някои са в будно състояние, нищо че спят в салона. Други път има, които не спят, гледат, слушат, но съзнанието им е спящо. Важно е съзнанието да бъде будно“. Ето така дойдохме до разкриването на неща от вътрешната страна на Школата.
към текста >>

Важно е съзнанието да бъде будно“.
Учителят говореше, а виждахме, че някои млади глави бяха клюмнали и заспали. Една сестра се възмущава след това: „Учителю, разбирам да дремят възрастните приятели, но младите да дремят, това не го разбирам“. Отговаря: „Когато мисълта е тежка и напрежението голямо, то двойника на човека излиза навън, разширява се повече от допустимото, защото той не може да издържи на това напрежение в човешкото тяло. Ето защо някои са в будно състояние, нищо че спят в салона. Други път има, които не спят, гледат, слушат, но съзнанието им е спящо. Важно е съзнанието да бъде будно“. Ето така дойдохме до разкриването на неща от вътрешната страна на Школата.
към текста >>

73. 45. Ясновидците на Изгрева

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

Искам да кажа, че Учителят е казал, че ученика трябва да бъде буден, не само когато е в будно състояние, но и когато спи, пак да е буден.
Не е, че няма наши приятели, които наистина правят връзка с Невидимия свят, но трябва човек да знае, че не всички връзки, които стават са истински и много от тях са подвеждащи. Учителят дава обяснение, че Черната Ложа, силите, които се занимават с неприятните неща в живота, имат знания, с които могат да приемат всякакъв образ какъвто пожелаят. Но понеже нямат развити добродетели, то добродетелите са неразвити в тях, затова ръцете им са деформирани и краката им са деформирани. За да не се забележи това, Учителят казва, че те си крият ръцете в ръкавици и краката в ботуши. Нашият приятел бай Иван имал един такъв син. Искам да кажа, че Учителят е казал, че ученика трябва да бъде буден, не само когато е в будно състояние, но и когато спи, пак да е буден. И да не изпада в заблуждаващи положения в каквито често изпадат нашите приятели при съновиденията си. Ето сънят на бай Иван: бай Иван сънува, че отива в едно помещение голямо, където са се събрали на една голяма кръгла маса много владици. Владици, които ядат и пият на масата най-различни ястия от месо и различни видове шишета с алкохол, каквито е имало на времето. Между тях той вижда образ, който е същия като Учителя. Стои и с всичките там владици яде и пие и в това време, когато бай Иван отива към тях, Учителят го вижда, образа,който има там и му вика: „Иване, ела и ти с нас да ядеш и да пиеш и ето ти едно шише да се почерпиш“.
към текста >>

Бай Иван вижда това, обаче не може да възприеме, че Учителят и Той ще яде и ще пие и в същото време в съзнанието му изпъкват думите, които е казал Учителят за Черната Ложа и веднага погледнал ръцете на Учителя.
И да не изпада в заблуждаващи положения в каквито често изпадат нашите приятели при съновиденията си. Ето сънят на бай Иван: бай Иван сънува, че отива в едно помещение голямо, където са се събрали на една голяма кръгла маса много владици. Владици, които ядат и пият на масата най-различни ястия от месо и различни видове шишета с алкохол, каквито е имало на времето. Между тях той вижда образ, който е същия като Учителя. Стои и с всичките там владици яде и пие и в това време, когато бай Иван отива към тях, Учителят го вижда, образа,който има там и му вика: „Иване, ела и ти с нас да ядеш и да пиеш и ето ти едно шише да се почерпиш“. Бай Иван вижда това, обаче не може да възприеме, че Учителят и Той ще яде и ще пие и в същото време в съзнанието му изпъкват думите, които е казал Учителят за Черната Ложа и веднага погледнал ръцете на Учителя. Видял, че той е с ръкавици. Веднага бай Иван разбрал, че има работа с тия духове от Черната Ложа, но не се издава. Поема шишето от ръцете на образа на Учителя и както го поема в ръката си с гърлото на шишето и замахва и ударва Учителя по главата. Преди още да нанесе удара, изведнъж всички владици и образа на Учителя се обръщат в дяволи. И бай Иван разбира, че наистина е имал такова видение и е бил поставен на изпит, дали в сънят си ще бъде в такова будно състояние.
към текста >>

И бай Иван разбира, че наистина е имал такова видение и е бил поставен на изпит, дали в сънят си ще бъде в такова будно състояние.
Бай Иван вижда това, обаче не може да възприеме, че Учителят и Той ще яде и ще пие и в същото време в съзнанието му изпъкват думите, които е казал Учителят за Черната Ложа и веднага погледнал ръцете на Учителя. Видял, че той е с ръкавици. Веднага бай Иван разбрал, че има работа с тия духове от Черната Ложа, но не се издава. Поема шишето от ръцете на образа на Учителя и както го поема в ръката си с гърлото на шишето и замахва и ударва Учителя по главата. Преди още да нанесе удара, изведнъж всички владици и образа на Учителя се обръщат в дяволи. И бай Иван разбира, че наистина е имал такова видение и е бил поставен на изпит, дали в сънят си ще бъде в такова будно състояние. В допълнение искам да кажа, че в някои от беседите има изказвания на Учителя за тия съновидци и ясновидци. Ето почти дословно предавам какво каза Учителят за няколко наши сестри, които са ходили при една ясновидка. Буквално така казва Учителя. „Преди няколко дена срещам три-четири от нашите сестри, от възрастните, ама от напредналите, питам ги: „Къде бяхте? “ И те Ми отговарят: „Ами при един ясновидец“.
към текста >>

74. 17. Помощта

Стефка Няголова

ТОМ 7

Ние можем да помогнем само на този, който в дадения момент има будно съзнание.
Пожелал да помогне на тази жена, но неговият ръководител веднага го спрял, издърпал го и казал: „Не, не на тази, а на онази ще помогнеш“. Той погледнал, тя била грозна, слаба, дребна, но послушал своя ръководител и спасил нея. И действително на другия ден местни жители намират на сушата тази жена останала единствена жива от катастрофиралия самолет. Всички останали членове и екипажа загинали. Когато братът попитал своя ръководител: „Защо трябваше да спася тази жена, а не другата“, той му отговорил: „Защото в дадения момент тя беше единствената, която се молеше на Бога и търсеше Неговата подкрепа и закрила. Ние можем да помогнем само на този, който в дадения момент има будно съзнание. Понякога се спасява само той, а понякога заради него се спасяват и всички останали. Това зависи от кармата на присъстващите“.
към текста >>

75. 36. Пробитият чайник

Ангел Вълков

ТОМ 7

На другия ден в беседата си Учителят спомена този случай с чайника: „Не е опасно да бъде пробит чайника, важно е да имаш будно съзнание и да го запушиш.
Там прекарахме добре деня и се върнахме пеша след обед в София. При един от дните, когато ходехме на онова място, запалихме огъня и когато да турим чайника, оказа се, че той е пробит и започна да тече. Всички се зачудихме какво да правим с този повреден чайник и как ще си сгреем вода, понеже друг нямахме. Единствено Тодора й дойде на ума да вземе от срединката на хляба, да я намокри и с тази кашичка да запуши дупката и като го турихме на огъня тестото се втвърди и водата успя да се задържи в чайника. Положението бе спасено и пиехме чай. На другия ден в беседата си Учителят спомена този случай с чайника: „Не е опасно да бъде пробит чайника, важно е да имаш будно съзнание и да го запушиш. Така и в съзнанието на човека понякога се появяват празноти и дупки и през тях навлизат същества от по-нисша еволюция и те ви отклоняват. Пробит ли ви е чайника вода не можеш да загрееш, пробито ли ти е съзнанието никаква работа не можете да свършите, затова запушвайте докато е време пробитите си чайници и пропукнатите ви съзнания, за да се съсредоточите и да свършите оная работа, за която сте дошли на земята“. Този случай се отнасяше за всички. Аз пък взех чайника, намерих калай и го запушихме. Чайникът продължаваше да си върши своята работа.
към текста >>

Така и в съзнанието на човека понякога се появяват празноти и дупки и през тях навлизат същества от по-нисша еволюция и те ви отклоняват.
При един от дните, когато ходехме на онова място, запалихме огъня и когато да турим чайника, оказа се, че той е пробит и започна да тече. Всички се зачудихме какво да правим с този повреден чайник и как ще си сгреем вода, понеже друг нямахме. Единствено Тодора й дойде на ума да вземе от срединката на хляба, да я намокри и с тази кашичка да запуши дупката и като го турихме на огъня тестото се втвърди и водата успя да се задържи в чайника. Положението бе спасено и пиехме чай. На другия ден в беседата си Учителят спомена този случай с чайника: „Не е опасно да бъде пробит чайника, важно е да имаш будно съзнание и да го запушиш. Така и в съзнанието на човека понякога се появяват празноти и дупки и през тях навлизат същества от по-нисша еволюция и те ви отклоняват. Пробит ли ви е чайника вода не можеш да загрееш, пробито ли ти е съзнанието никаква работа не можете да свършите, затова запушвайте докато е време пробитите си чайници и пропукнатите ви съзнания, за да се съсредоточите и да свършите оная работа, за която сте дошли на земята“. Този случай се отнасяше за всички. Аз пък взех чайника, намерих калай и го запушихме. Чайникът продължаваше да си върши своята работа.
към текста >>

Пробит ли ви е чайника вода не можеш да загрееш, пробито ли ти е съзнанието никаква работа не можете да свършите, затова запушвайте докато е време пробитите си чайници и пропукнатите ви съзнания, за да се съсредоточите и да свършите оная работа, за която сте дошли на земята“.
Всички се зачудихме какво да правим с този повреден чайник и как ще си сгреем вода, понеже друг нямахме. Единствено Тодора й дойде на ума да вземе от срединката на хляба, да я намокри и с тази кашичка да запуши дупката и като го турихме на огъня тестото се втвърди и водата успя да се задържи в чайника. Положението бе спасено и пиехме чай. На другия ден в беседата си Учителят спомена този случай с чайника: „Не е опасно да бъде пробит чайника, важно е да имаш будно съзнание и да го запушиш. Така и в съзнанието на човека понякога се появяват празноти и дупки и през тях навлизат същества от по-нисша еволюция и те ви отклоняват. Пробит ли ви е чайника вода не можеш да загрееш, пробито ли ти е съзнанието никаква работа не можете да свършите, затова запушвайте докато е време пробитите си чайници и пропукнатите ви съзнания, за да се съсредоточите и да свършите оная работа, за която сте дошли на земята“. Този случай се отнасяше за всички. Аз пък взех чайника, намерих калай и го запушихме. Чайникът продължаваше да си върши своята работа.
към текста >>

76. 14. Загубеният документ

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

ТОМ 7

Той му казва: „Ученика трябва да притежава будно съзнание.
Той му казва: „Иди при Юрданка, тя ще ти каже къде е този документ! “ Брат Галилей идва при мене и ми разказва целият случай. Аз се концентрирах и му казах: „Паднал е зад леглото! “ Той отива, проверява и го намира. Дойде, благодари и отива и пита Учителя на какво се дължи това? Той му казва: „Ученика трябва да притежава будно съзнание. Това означава, че всеки момент и час от деня, където се движиш и каквото правиш, съзнанието ти да присъствува във всеки миг и там където се докосне да прокарва и да оставя една светла нишка, която да представлява свръзката между нещата и явленията. Като я има тази нишка, човек винаги може да се върне по нея и да проследи какво се е случило не само вчера, а години назад. Това е будност на съзнанието.“ А пък аз, Юрданка, само се съсредоточих и открих къде се намира документа.
към текста >>

Това означава, че всеки момент и час от деня, където се движиш и каквото правиш, съзнанието ти да присъствува във всеки миг и там където се докосне да прокарва и да оставя една светла нишка, която да представлява свръзката между нещата и явленията.
“ Брат Галилей идва при мене и ми разказва целият случай. Аз се концентрирах и му казах: „Паднал е зад леглото! “ Той отива, проверява и го намира. Дойде, благодари и отива и пита Учителя на какво се дължи това? Той му казва: „Ученика трябва да притежава будно съзнание. Това означава, че всеки момент и час от деня, където се движиш и каквото правиш, съзнанието ти да присъствува във всеки миг и там където се докосне да прокарва и да оставя една светла нишка, която да представлява свръзката между нещата и явленията. Като я има тази нишка, човек винаги може да се върне по нея и да проследи какво се е случило не само вчера, а години назад. Това е будност на съзнанието.“ А пък аз, Юрданка, само се съсредоточих и открих къде се намира документа.
към текста >>

Това е будност на съзнанието.“ А пък аз, Юрданка, само се съсредоточих и открих къде се намира документа.
“ Той отива, проверява и го намира. Дойде, благодари и отива и пита Учителя на какво се дължи това? Той му казва: „Ученика трябва да притежава будно съзнание. Това означава, че всеки момент и час от деня, където се движиш и каквото правиш, съзнанието ти да присъствува във всеки миг и там където се докосне да прокарва и да оставя една светла нишка, която да представлява свръзката между нещата и явленията. Като я има тази нишка, човек винаги може да се върне по нея и да проследи какво се е случило не само вчера, а години назад. Това е будност на съзнанието.“ А пък аз, Юрданка, само се съсредоточих и открих къде се намира документа.
към текста >>

77. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Степента на съзнанието определя интензивността на любовта.
Не познавате себе си. Хората остаряват, понеже не обичат. Човек всеки ден трябва да изприда по един тънък конец - по една хубава мисъл. Човек, който може да изпреде един тънък конец, може да направи и дебелото въже, понеже всички дебели въжета са съставени все от тънки конци. Новият начин на работа е от любов. Степента на съзнанието определя интензивността на любовта. Хубавото се ражда в противоречията на живота. Любовта е нещо единно: ще обичаш целия свят; ще виждаш Бога във всичко! Ние можем да се занимаваме само тогава, когато умът ни е свободен от дрязгите на света и е свързан с висшия божествен свят. Човекът, който иде, ще превърне всички отрови в сладки плодове. Сега трябва да се върнем в рая на любовта.“ Хората са в рая и не знаят, че са в рая.
към текста >>

Това състояние наричат космическо съзнание.
Запазете пълно спокойствие и вяра при днешните събития. Ще знаете, че Бог ще превърне всичко на добро! Гответе се за работа! Ако изпълняваш Волята Божия, няма да умреш! Щом станеш в хармония с Бога, ти си в хармония с цялото Битие. Това състояние наричат космическо съзнание. Без любовта не могат да се добият красотата и свободата. Не можеш да срещнеш един човек и да го обичаш, ако не те е обичал. Ако човек се научи правилно да обича и правилно да люби, той ще се подмлади! “ Поздрав сърдечен от сестри Савка, Еленка Григорова, Стойна, брат Георги Йорданов и всички други. Пожелавам ви всичко добро: преди всичко растеж и постижения във великия Божествен път - в пътя на Светлината!
към текста >>

Някои светли спомени, някои светли мигове и картини, които сте видели и преживели; те живо ще възкръснат във вашето съзнание и тогава веднага ще добиете подтик, радост и нови сили!
Една жива сила изпълва въздуха! Но, както казва Учителят, идва вече пролетта и в човешките сърца, както и в цялата култура! Иде една пролетна култура на земята! Напреднали същества, Светли Същества слизат на земята днес, за да организират новата култура! Преди няколко дни Учителят каза така: „Когато изпаднете в обезсърчение, спомнете си някои красиви минути из вашия живот. Някои светли спомени, някои светли мигове и картини, които сте видели и преживели; те живо ще възкръснат във вашето съзнание и тогава веднага ще добиете подтик, радост и нови сили! Например, вие си спомнете вашите дни, прекарани на Витоша миналото лято или пък на Изгрева! Възкръсването на такива възвишени спомени, наистина дава крила на човека! Но тия думи на Учителя имат и по-мистичен смисъл. Да си спомни човек онзи живот, в който е бил потопен преди да се роди! А той е бил в една велика реалност, живеел е сред ангелите!
към текста >>

Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото.
Един пример. „Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо! “ После питате за значението на думите: „Не лъжи, не съди, не убивай, не прелюбодействай, не кради! “ Вие сте права, че тия думи имат не само външно, но и вътрешно значение. Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа. Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото. Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив път! За думите: „Не убивай“. Тук не е въпросът само за обикновеното убиване. Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно божествено чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство! Или думите: „Не прелюбодействай“.
към текста >>

Той казва, че най-важния метод за самообладание е да имаме будно съзнание, връзка с Бога, съзнанието ни да е изпълнено постоянно с космичната любов!
Всичко, което човек има, трябва да го употреби за служене на Бога, за Славата на Бога, за общото благо. Всички свои таланти, знания, дарби и пр. И ако ги употребява само за свои лични цели, то е пак един вид кражба, защото тия сили и дарби са от Бога! После, вие питате за методите на самообладанието. Учителят е говорил често по това. Той казва, че най-важния метод за самообладание е да имаме будно съзнание, връзка с Бога, съзнанието ни да е изпълнено постоянно с космичната любов! С един висок идеал. И тогава всяко нещо, което при друг случай би ни изкарало от търпение, сега за нас ще изглежда за тъй маловажно, незначително и дребнаво в сравнение с Великата Идея, за която живеем! Сестра Ана Венкова идва на Изгрева и говори с Учителя. В къщи тя преживява голяма трагедия, понеже нейните домашни тук искат тя да се откаже от вегетарианството и да не посещава Изгрева. Учителят й каза да бъде твърда.
към текста >>

При това съзнание живота е радостен и лек.
И като се завърнах, бързам да ви отговоря. Адресът на Петър Димков е: ул. „Златовръх“ No 47 - София. Живее близо до семинарията. Красив е живота от божествено гледище, когато човек съзнава, че всички сме потопени в любовта на Бога! При това съзнание живота е радостен и лек. Сред днешните събития, колко е важно човек да живее в светлината на Божествените идеи. Тогава той разбира нещата и знае красивия край на всичко това. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Поздрав до всички братя и сестри. С братски поздрав: Боян Изгрев, 3.VI1I.1943 г.
към текста >>

На вас е необходимо да имате будно съзнание, постоянна връзка с Бога.
Бъдете бодра и жизнерадостна! С братски поздрав: Б. Боев Учителят каза: „Молитвата е една дреха, в която се облича човек и с която се огражда от тревогите и страховете на света! “ Изгрев, 5.Х.1961 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих вашето писмо. На вас е необходимо да имате будно съзнание, постоянна връзка с Бога. Това става чрез молитва. Всеки ден четете 91 .псалом, 23.псалом, Добрата молитва. Освен това казвайте молитви и със свои думи. Всеки ден четете по една глава от Евангелието и по една беседа, за да правите връзка с Учителя. Когато сте сами пейте песни от Учителя.
към текста >>

78. 29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА

ТОМ 8

Но така будно ще бъде моето съзнание, щото най-леката стъпка, която стъпи на поляната, да мога да доловя.
Моята умора надделява. Оглеждам се. Наистина никой няма. Аз ще полегна за малко. За няколко минути. Но така будно ще бъде моето съзнание, щото най-леката стъпка, която стъпи на поляната, да мога да доловя. Малко ми е съвестно. Но не мога. Като че ли двойникът ми ще излезе без да ме предупреди. Очите ми се затварят. Стъпка! Двойникът ми полетява с голяма бързина.
към текста >>

79. 45. ЗА МОЛИТВАТА

ТОМ 8

Влизаш ли във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви светлина, а в душата ви дълбок мир.
Днес излиза, утре излиза и най-после влизаш в един по-висок свят. Значи идеята създава формата. Има закон: Мислите за добър човек, в ума ви ще се яви светлина и в сърцето - топлина. Ако мислите за лош човек, в ума ви ще се яви тъмнина и в сърцето - охлаждане. Този закон важи и за нашите отношения към Бога. Влизаш ли във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви светлина, а в душата ви дълбок мир. Влезете ли във връзка с ангелите, там ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако мислите за растенията и животните, имате известни влияния от тях. Законът изобщо гласи: за каквото мислиш, с това се свързваш. Чрез молитва човек влиза във връзка с Бога и с Напредналите Същества, и тогаз Бог разправя на човека за Любовта и за разумните същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността.
към текста >>

Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността.
Влизаш ли във връзка с Бога, в съзнанието ви ще се яви светлина, а в душата ви дълбок мир. Влезете ли във връзка с ангелите, там ще се изпълните със светли мисли и възвишени чувства. Ако мислите за растенията и животните, имате известни влияния от тях. Законът изобщо гласи: за каквото мислиш, с това се свързваш. Чрез молитва човек влиза във връзка с Бога и с Напредналите Същества, и тогаз Бог разправя на човека за Любовта и за разумните същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в природата. Един закон гласи: Когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място.
към текста >>

Един закон гласи: Когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него.
Законът изобщо гласи: за каквото мислиш, с това се свързваш. Чрез молитва човек влиза във връзка с Бога и с Напредналите Същества, и тогаз Бог разправя на човека за Любовта и за разумните същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в природата. Един закон гласи: Когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място. Така се добива прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Да се молиш и съзерцаваш, това значи да отправиш своя доклад към Онзи Велик Център, от който си излязъл. А за какво ще дадем доклад?
към текста >>

А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките.
Чрез молитва човек влиза във връзка с Бога и с Напредналите Същества, и тогаз Бог разправя на човека за Любовта и за разумните същества. Като станете сутрин, отправете съзнанието си към Реалността. След това дали ще учите, обърнете се към невидимия свят за помощ. А вие сутринта веднага почвате работа, забравяте за Великата Реалност, за разумните сили в природата. Един закон гласи: Когато човек отправи съзнанието си към Реалността, тя пребъдва в него. А когато отправи съзнанието си към сенките, живее в сенките. Молитвата и съзерцанието са усилие на духа да се изкачи на високо място. Така се добива прилив на умствена енергия и с това се улеснява работата на съзнателния човешки живот. Да се молиш и съзерцаваш, това значи да отправиш своя доклад към Онзи Велик Център, от който си излязъл. А за какво ще дадем доклад? За работата, която си свършил.
към текста >>

Като се моля, душата излиза извън обикновеното съзнание.
Молитвата е вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това,което в даден момент дава сила на ума, сърцето, душата и духа, е нещо реално. Молитвата е съзнателна работа на човешката душа. Като се моля, душата излиза извън обикновеното съзнание. Този процес наричаме излизане от тесния чертог, в който живее човек. Молитвата е подобна на простиране крачето на амебата, за да хване храната си. При всяка молитва трябва да се внесе нещо ново в душата. Това е непреривен процес. За да дойде новото в човека, той всяка сутрин трябва да отправя ума си към Великия Център на света.
към текста >>

Така се разширява съзнанието.
Страшно нещо е Бог да скрие лицето си от човека. Тогава настъпва такъв мрак, студенина, каквито никога не е изпитвал в живота си. Светията получава своето знание чрез молитва, съзерцание, размишление, наблюдение. Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Човек да помисли за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието. Това струва повече от всички материални богатства, с които разполага на земята. Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо тяло, защото енергиите достигат и до него. Каже ли някой, че не трябва да се моли на Бога, той изпада в положението на сираче, останало без баща и без майка, ходи скъсано, немило-недраго. Тогава паразитите започват да го нападат.
към текста >>

Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ни.
Той изгубва посоката на живота. Говоря символично. Ще направиш превод. Когато човек престане да мисли за Бога, той става уязвим, тъмен, изостаналите го нападат. Човек не може да разбере нещо, ако не се моли. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ни. По-културни същества от ангелите няма. Следващата фаза, в която влизаме, е фазата на ангелите. И тогава нашите груби тела ще бъдат променени и динамически. Те ще бъдат съставени от по-фина материя. И как ще се създаде последната?
към текста >>

Щом има това съзнание, щом се обърне към Бога с молба за нещо, молитвата ще бъде приета.
Този начин е много прост, но като го приложат, ще дойде Господ в света и ще помогне на хората. Няма живо същество в света - малко ли голямо на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай Бог да не е отговорил на една душа. Ако отговорът не е дошъл на време, това се дължи на неуредиците на вашите пощи. Красиво е човек да съзнава, че заема място в ума на Бога. Щом има това съзнание, щом се обърне към Бога с молба за нещо, молитвата ще бъде приета. Искай от Бога да живее в тебе и да се проявява чрез тебе. Единственият, Който преобразява хората е Бог. Всички търсят смисъла на живота. А смисъла на живота се заключава в общение с Бога. Най-благоприятни часове за молитва са ранните часове след полунощ: напр.
към текста >>

Ще се молите когато сте в противоречие, когато сте в тъмнина на съзнанието.
Ония хора, които не се молят, са много неспособни ученици. Най-неспособни и най-недаровити ученици са тия, които не се молят. Например, дайте една тема на един неспособен ученик и той ще каже: "Отде се намери тази тема? " Да се молите и когато сте разположени и когато сте неразположени. Няма да чакате разположение. Ще се молите когато сте в противоречие, когато сте в тъмнина на съзнанието. Човек може да се уедини и когато е всред хората. Уединението не е външен процес. При всяко миене на ръцете, можете да кажете едно хубаво изречение. Ще ви дам едно правило: За всеки човек има една Божествена вълна, която го повдига. Станеш ли сутрин, не бързай веднага да отидеш на нивата.
към текста >>

Молитвата е по-определена, колкото съзнанието е по-високо.
При молитвата ще влезеш в скришната си стаичка, това значи да влезеш в твоята девствена душа. Тогава ще разбереш дълбокия смисъл на нещата: защо живееш. От това място ще разрешаваш най-великите въпроси. Ако се молите по стария начин, нищо няма да добиете. Сега се изисква нов начин. Молитвата е по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой падне в затруднение, казват му: "Моли се, за да влезеш във връзка с разумните същества, които могат да помагат". Някои казват: "Аз се моля, но нямам отговор". Причината е, че съзнанието ти не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радиоапарат, който приема и предава вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятствува на изкачването им.
към текста >>

Причината е, че съзнанието ти не е будно.
Ако се молите по стария начин, нищо няма да добиете. Сега се изисква нов начин. Молитвата е по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой падне в затруднение, казват му: "Моли се, за да влезеш във връзка с разумните същества, които могат да помагат". Някои казват: "Аз се моля, но нямам отговор". Причината е, че съзнанието ти не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радиоапарат, който приема и предава вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятствува на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни, защо молитвата на някои хора не може да се издига по-високо от тях. Колкото е по-будно съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с невидимия свят?
към текста >>

Човешкото съзнание е подобно на радиоапарат, който приема и предава вълни от пространството.
Сега се изисква нов начин. Молитвата е по-определена, колкото съзнанието е по-високо. Когато някой падне в затруднение, казват му: "Моли се, за да влезеш във връзка с разумните същества, които могат да помагат". Някои казват: "Аз се моля, но нямам отговор". Причината е, че съзнанието ти не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радиоапарат, който приема и предава вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятствува на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни, защо молитвата на някои хора не може да се издига по-високо от тях. Колкото е по-будно съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с невидимия свят? Да има свое радио.
към текста >>

Колкото е по-будно съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета.
Някои казват: "Аз се моля, но нямам отговор". Причината е, че съзнанието ти не е будно. Човешкото съзнание е подобно на радиоапарат, който приема и предава вълни от пространството. Учените хора казват, че над земята има един дебел пояс, който отклонява вълните и препятствува на изкачването им. С това научно твърдение може да се обясни, защо молитвата на някои хора не може да се издига по-високо от тях. Колкото е по-будно съзнанието на човека, толкова по-голяма е вероятността молитвата му да бъде приета. Какво се иска от човека, за да бъде в общение с невидимия свят? Да има свое радио. Той го има. Като отправи молитвената си мисъл нагоре. Ще се пазите от вълчите вълни.
към текста >>

80. 21. ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ КАЖЕ

ТОМ 8

Така че много неща и опитности имаше тогава, които неща изискваха будно съзнание.
В: Тези цени трябваше да бъдат по-евтини от другите, така ли? Д: А именно, това е цената, на която купува един търговец и после той си прави надценка, за да спечели нещо, нали така. Той иска тази печалба да определя купувача. Значи когато отива да купува и тогава да мисли. Това беше на Георги Радев някаква идея мисля. Така че много неща и опитности имаше тогава, които неща изискваха будно съзнание. Искаха във всекидневието да се променят нещата. Да се променят нещата във всекидневието, имаха отношение към проблемите и всекидневието, за да бъде съзнанието всякога будно.
към текста >>

Да се променят нещата във всекидневието, имаха отношение към проблемите и всекидневието, за да бъде съзнанието всякога будно.
Той иска тази печалба да определя купувача. Значи когато отива да купува и тогава да мисли. Това беше на Георги Радев някаква идея мисля. Така че много неща и опитности имаше тогава, които неща изискваха будно съзнание. Искаха във всекидневието да се променят нещата. Да се променят нещата във всекидневието, имаха отношение към проблемите и всекидневието, за да бъде съзнанието всякога будно.
към текста >>

81. 71. ЛЮБОВ КЪМ БОГА

ТОМ 8

Колкото повече е горял човек, толкова е по-будно съзнанието му.
Освен в човешкото сърце, той се намира в пространството. "Гъш! " - докато не изучиш нещата, не пипай! Какво нещо представят страданията? - Изгаряне на един уд от запалената свещ. Чувства, лишени от свещения огън, лесно минават. Колкото повече е горял човек, толкова е по-будно съзнанието му. Свещеният огън осмисля всички неща. Докато човек не може да се хвърли в огъня да се опече за другите, не може да говори за жертва и любов към другите. Поддържайте свещения огън! Видите ли една ябълка, благодарете за нейното безкористие. Тя дава от своето богатство, тя е готова да се жертву-ва за другите.
към текста >>

82. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

ТОМ 8

Разбира се през този си престой в селото, в дома на брат Темелко, Учителят с Божествено будното си съзнание следеше развоя на епохалните съдбоносни събития и с любов подкрепяше всички страдащи.
Но Учителят със своята светла, творческа, художествена мисъл успя да ни организира за работа, чрез която този неугледен, селски двор прие вида на приятна градина. Всеки от нас с радост изпълни своя дълг от работата си тук. Аз купих райграс, специална трева, която засяхме и дворът се покри с приятна зеленина. И най-интересното беше, че Учителят откри там едно изворче, което се почисти и оформи така красиво, че при него се събирахме и пеехме братски песни. В неделен ден около трапезата, било в стаята, било вън на двора, заедно с Учителя бяхме щастливи, закриляни и в тържествено настроение. Разбира се през този си престой в селото, в дома на брат Темелко, Учителят с Божествено будното си съзнание следеше развоя на епохалните съдбоносни събития и с любов подкрепяше всички страдащи. А светът беше пълен с огнени страдания. На фронта, във всички страни хората понасяха силни, потресающи мъки, изпитания и страдания. А благият ни Учител с бащинска нежност и абсолютна вяра в Любовта и Мъдростта на Бога ни вдъхваше сила, подкрепяше ни всячески. През това именно време пак ме навестиха съновидения, които крайно ме озадачаваха. Един от тези странни сънища е следният: На Рила, край второто езеро, където всяко лято се разполага братския лагер виждам на всяка палатка по една траурна черна лентичка.
към текста >>

83. 6. ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ

ТОМ 8

Той не само свиреше хубаво с цигулката си, но също така за мене беше важно неговото будно съзнание, когато по времето на Учителя той е поставял определени въпроси, много важни и точно на място, за да може сега да имаме известна светлина върху тях благодарение на него, които въпроси днес и нас ни интересуват.
6. ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ Чрез дружбата ми чрез брат Петър се запознах и с брат Галилей Величков. За мене този брат беше извънредно много буден и интелигентен и имах извънредно много силно почитание към него. Той не само свиреше хубаво с цигулката си, но също така за мене беше важно неговото будно съзнание, когато по времето на Учителя той е поставял определени въпроси, много важни и точно на място, за да може сега да имаме известна светлина върху тях благодарение на него, които въпроси днес и нас ни интересуват. Брат Галилей Величков за мене беше един много напреднал брат, с много силен дух, извънредно много организиран и авторитетен. Той имаше много спомени от Учителя и много често, когато сме били на Витоша заедно с групата на брат Петър сме разговаряли с брат Галилей. Разговаряли сме за Учителя, много примери ни е разказвал и все казваше, че има една тетрадка с примери от Учителя, която желаеше да ми покаже. Но той никога разбира се не ми даде тази тетрадка с неговите спомени. Не мога да ви опиша колко сериозно беше неговото отношение във връзка с младежта, лекотата на младежта да се жени, да създават поколение.
към текста >>

Малцина са били тези, които са имали будно съзнание.
И това били съвети от Галилей Величков към моя предишен съпруг Данаил Жеков. Не желая да критикувам тези толкова добри братя, които така дълбоко уважавах и обичах, но трябва да подчертая, че в дадени моменти и те са допускали грешки, като са си служили с такива отрицателни прийоми. Много бяха ценни за мене примерите на братята и сестрите отразени в \/1-те тома на "Изгревът" и в бъдещия УИ-ми том и аз с голяма радост прочетох техните примери, толкова важни за всички нас, важни и за бъдещите поколения, които ще има да се поучат от нашите погрешки, за да вървя по пътя на делото. Благодарение на тези велики томове "Изгревът", всички можахме да разберем, че братята и сестрите, голяма част от тях са бъркали и не винаги са слушали съветите на Учителя. Понякога Той е казвал само веднъж и те не са изпълнявали, а понякога от Любов е повтарял дори по три пъти и пак има много от братята и сестрите, които не са изпълнявали. Малцина са били тези, които са имали будно съзнание.
към текста >>

84. 7. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 8

Всъщност той е бил един от много будните ученици, един от най-добрите негови ученици може да се каже и това, което другите не са имали, това будно съзнание във всеки момент, брат Лулчев го имал.
Дори и моите родители, предимно моят баща Крум са отивали на тези събрания, които е правил брат Лулчев, за да може да слуша тези обяснения върху Словото на Учителя. Всъщност понеже братът е имал много големи знания, той е могъл добре да обяснява всичко, което Учителят е казвал в беседата. Но не го казвам, за да го оправдая. Да подчертая, че всъщност всички братя и сестри са вършили погрешки пред Великия Учител и всъщност колко по-напреднала е душата и духът, по-мощен и велик, толкова по-големи са били и погрешките и затова в сравнение с малките погрешки на братята и сестрите, които са били край Учителя, погрешките на Лулчев са били в много по-голям мащаб, затова така и говорят за него. Всъщност Лулчев много е обичал и уважавал Учителя, защото е разбрал силата на неговия дух и кой дух работи чрез Учителя. Всъщност той е бил един от много будните ученици, един от най-добрите негови ученици може да се каже и това, което другите не са имали, това будно съзнание във всеки момент, брат Лулчев го имал. Има един такъв пример за него: веднъж вървят с Учителя и разговарят, вървят и разговарят и Учителят се обръща към брат Лулчев и му казва: "Брат, вие носите очила. Можете ли да хвърлите очилата? " Толкова е било будно съзнанието на брат Лулчев, че той веднага снема очилата от очите си, хвърля ги и казва: "Да, Учителю, аз веднага изпълнявам Вашата воля! " И от този момент, до края на живота си той никога повече не е носил очила и зрението му се е подобрило. Това значи будност на съзнанието пред думите и съветите на Великия Учител.
към текста >>

" Толкова е било будно съзнанието на брат Лулчев, че той веднага снема очилата от очите си, хвърля ги и казва: "Да, Учителю, аз веднага изпълнявам Вашата воля!
Да подчертая, че всъщност всички братя и сестри са вършили погрешки пред Великия Учител и всъщност колко по-напреднала е душата и духът, по-мощен и велик, толкова по-големи са били и погрешките и затова в сравнение с малките погрешки на братята и сестрите, които са били край Учителя, погрешките на Лулчев са били в много по-голям мащаб, затова така и говорят за него. Всъщност Лулчев много е обичал и уважавал Учителя, защото е разбрал силата на неговия дух и кой дух работи чрез Учителя. Всъщност той е бил един от много будните ученици, един от най-добрите негови ученици може да се каже и това, което другите не са имали, това будно съзнание във всеки момент, брат Лулчев го имал. Има един такъв пример за него: веднъж вървят с Учителя и разговарят, вървят и разговарят и Учителят се обръща към брат Лулчев и му казва: "Брат, вие носите очила. Можете ли да хвърлите очилата? " Толкова е било будно съзнанието на брат Лулчев, че той веднага снема очилата от очите си, хвърля ги и казва: "Да, Учителю, аз веднага изпълнявам Вашата воля! " И от този момент, до края на живота си той никога повече не е носил очила и зрението му се е подобрило. Това значи будност на съзнанието пред думите и съветите на Великия Учител. Вярно е, че този брат е обичал и уважавал много Германия и германците и че е желаел всъщност в тази Втора световна война Германия да спечели. Това аз си го обяснявам с факта, че той всъщност беше съветник на царя, а пък царя беше един вид германец. И в действителност поддържайки в своето велико съзнание и своя мощен дух германците, той се е борил против Учителя, който е поддържал руснаците и славяните, които са се изявявали чрез руснаците.
към текста >>

Това значи будност на съзнанието пред думите и съветите на Великия Учител.
Всъщност той е бил един от много будните ученици, един от най-добрите негови ученици може да се каже и това, което другите не са имали, това будно съзнание във всеки момент, брат Лулчев го имал. Има един такъв пример за него: веднъж вървят с Учителя и разговарят, вървят и разговарят и Учителят се обръща към брат Лулчев и му казва: "Брат, вие носите очила. Можете ли да хвърлите очилата? " Толкова е било будно съзнанието на брат Лулчев, че той веднага снема очилата от очите си, хвърля ги и казва: "Да, Учителю, аз веднага изпълнявам Вашата воля! " И от този момент, до края на живота си той никога повече не е носил очила и зрението му се е подобрило. Това значи будност на съзнанието пред думите и съветите на Великия Учител. Вярно е, че този брат е обичал и уважавал много Германия и германците и че е желаел всъщност в тази Втора световна война Германия да спечели. Това аз си го обяснявам с факта, че той всъщност беше съветник на царя, а пък царя беше един вид германец. И в действителност поддържайки в своето велико съзнание и своя мощен дух германците, той се е борил против Учителя, който е поддържал руснаците и славяните, които са се изявявали чрез руснаците. И Учителят е държал всъщност Русия да победи в тази война. И когато брат Лулчев разбира това положение, чрез един свой сън, който е даден в томовете на "Изгревът", той разбира, че един вид се бори срещу Учителя с тази си любов и желание германците да победят във войната.
към текста >>

И в действителност поддържайки в своето велико съзнание и своя мощен дух германците, той се е борил против Учителя, който е поддържал руснаците и славяните, които са се изявявали чрез руснаците.
" Толкова е било будно съзнанието на брат Лулчев, че той веднага снема очилата от очите си, хвърля ги и казва: "Да, Учителю, аз веднага изпълнявам Вашата воля! " И от този момент, до края на живота си той никога повече не е носил очила и зрението му се е подобрило. Това значи будност на съзнанието пред думите и съветите на Великия Учител. Вярно е, че този брат е обичал и уважавал много Германия и германците и че е желаел всъщност в тази Втора световна война Германия да спечели. Това аз си го обяснявам с факта, че той всъщност беше съветник на царя, а пък царя беше един вид германец. И в действителност поддържайки в своето велико съзнание и своя мощен дух германците, той се е борил против Учителя, който е поддържал руснаците и славяните, които са се изявявали чрез руснаците. И Учителят е държал всъщност Русия да победи в тази война. И когато брат Лулчев разбира това положение, чрез един свой сън, който е даден в томовете на "Изгревът", той разбира, че един вид се бори срещу Учителя с тази си любов и желание германците да победят във войната. Той разбира тази своя погрешка и се коригира. И когато той в Мърчаево разказва този свой сън на един брат, той подчертава: "Да, брат, сбърках пред Учителя! Но то е, защото обичам германците.
към текста >>

85. 14. СЕМЕЙСТВО ЖАН-ЛУИ И АРЛЕТ ГОБО

ТОМ 8

Оставяше ги свободни и всъщност и аз забелязах, че те са крайно фанатизирани и че за тях, в тяхното съзнание, Великия Учител и Ръководител, това е Михаил Иванов.
Всъщност те са го виждали, но само един, единствен път. Никога не са имали така едно вътрешно желание да го видят. Един, единствен път са го видели и то е било достатъчно, за да се отвратят един вид и вече повече не са пожелали да имат някакъв контакт с него. По вътрешен път те останаха винаги верни на истинския Учител Петър Дънов и не желаеха да имат никакъв контакт с групата на Михаил Иванов. Но се случваше на тези курсове в Алпите, понякога идваха и някои от хората на Михаил Иванов и Жан-Луи никога не им оспорваше. Оставяше ги свободни и всъщност и аз забелязах, че те са крайно фанатизирани и че за тях, в тяхното съзнание, Великия Учител и Ръководител, това е Михаил Иванов. Но сме били винаги много толерантни, както Жан-Луи, така също и аз. Та те са ми разказвали как са се срещнали с Михаил Иванов. Веднъж са имали определена среща с него в неговото имение Бон фен на Средиземно море. Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство. Нещо се пресякло в тях и от този момент те повече никога не са имали желание да имат какъвто и да е било контакт с Михаил Иванов.
към текста >>

Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно естество и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя.
Та те са ми разказвали как са се срещнали с Михаил Иванов. Веднъж са имали определена среща с него в неговото имение Бон фен на Средиземно море. Те са отишли там и той дошъл с колата си и им е направило впечатление как е излязъл от колата си и как направил някакъв жест с ръката си, артистичен жест, и след това те забелязали някакво петно от храна върху дрехата му и те се отвратили и не одобрили и неговото поведение и неговия жест и по вътрешен път почувствали, че това не е човекът от когото те имат някаква нужда и някаква необходимост от неговото духовно покровителство. Нещо се пресякло в тях и от този момент те повече никога не са имали желание да имат какъвто и да е било контакт с Михаил Иванов. Но иначе много често се срещали и както вече казах неговите последователи се отнасяли с голямо снизхождение към техните идеи и никога не са влизали в пререкание с техните идеи. Те много държат на Учителя Петър Дънов и много добре го познават в своето си съзнание, в своето си вътрешно естество и за тях въобще не е проблем, че това е Великият Учител слязъл на земята като Духът Беинса Дуно и че всъщност чрез Него се изяви Господ Бог Отец на тази земя. Всичко това, което дори и за българите не е ясно, за тях беше абсолютно ясно и семпло, че чрез Учителят работеше всъщност Отец. Тези курсове в Алпите се провеждат на високо ниво и често пъти когато и аз съм присъствала в тях, разказвам известни примери от живота на Учителя и превеждам, и всички французи, а понякога има хора и от други държави, имаше германци миналото лято, всички хора слушат с голямо удоволствие тези свети примери свързани с вътрешния живот на Учителя и Неговата Школа. Всъщност ако българите не желаят да купуват книгата "Изгревът" и да четат примерите на братя и сестри с Учителя, то тези французи получиха всичките томове и без да знаят български ги прелистват, за да могат да участват във вибрациите на всичко, което братята и сестрите разказват и е свързано с Учителя и те по вътрешен път се стараят да възприемат нещо от този Велик Живот на Учителя с Неговите ученици. Така че те нямат тази ваша привилегия, не знаят български език, но мога да кажа, че Жан-Луи отдавна учи български език и доста знае, и доста песни ги пее на български, както и жена му Арлет. Семейство Гобо, както и всички други, които отиват на тези лагери в Алпите, извънредно много се интересуват от примерите на различни братя и сестри с Учителя.
към текста >>

За Мишел, в неговото съзнание образът на Учителя е абсолютно ясен.
Така че те нямат тази ваша привилегия, не знаят български език, но мога да кажа, че Жан-Луи отдавна учи български език и доста знае, и доста песни ги пее на български, както и жена му Арлет. Семейство Гобо, както и всички други, които отиват на тези лагери в Алпите, извънредно много се интересуват от примерите на различни братя и сестри с Учителя. Има още една двойка французи, извънредно много предани на Учителя - Мишел Моние и неговата съпруга Люс Моние. Те по-рано живееха в Париж и аз всъщност се запознах с тях на Паневритмията, която сестра Анна Бертоли уреждаше в парка край Париж. По-късно те отидоха да живеят в южна Франция и с тях отново се срещнахме на тези курсове, които семейство Гобо организират в Алпите. За Мишел, в неговото съзнание образът на Учителя е абсолютно ясен. За него няма никакво съмнение, че всъщност с идването на Учителя Петър Дънов Беинса Дуно на тази земя се реализираха думите на Христос, че аз ще ви изпратя Духът на Истината, който ще ви научи. И всъщност според Библията напълно в тяхното съзнание намериха разрешението на въпроса, че Великият Пратеник на Небето отново дойде и то в България и предаде Божественото Учение на българска реч. На мене това ми е интересно, че те имат будно съзнание и че по вътрешен път са открили Мисията на Учителя и Истината за Учителя. Те също всъщност не се интересуват от делото на Михаил Иванов и нямат нищо общо с тази група. За Франция всъщност тази група минава като една секта.
към текста >>

И всъщност според Библията напълно в тяхното съзнание намериха разрешението на въпроса, че Великият Пратеник на Небето отново дойде и то в България и предаде Божественото Учение на българска реч.
Има още една двойка французи, извънредно много предани на Учителя - Мишел Моние и неговата съпруга Люс Моние. Те по-рано живееха в Париж и аз всъщност се запознах с тях на Паневритмията, която сестра Анна Бертоли уреждаше в парка край Париж. По-късно те отидоха да живеят в южна Франция и с тях отново се срещнахме на тези курсове, които семейство Гобо организират в Алпите. За Мишел, в неговото съзнание образът на Учителя е абсолютно ясен. За него няма никакво съмнение, че всъщност с идването на Учителя Петър Дънов Беинса Дуно на тази земя се реализираха думите на Христос, че аз ще ви изпратя Духът на Истината, който ще ви научи. И всъщност според Библията напълно в тяхното съзнание намериха разрешението на въпроса, че Великият Пратеник на Небето отново дойде и то в България и предаде Божественото Учение на българска реч. На мене това ми е интересно, че те имат будно съзнание и че по вътрешен път са открили Мисията на Учителя и Истината за Учителя. Те също всъщност не се интересуват от делото на Михаил Иванов и нямат нищо общо с тази група. За Франция всъщност тази група минава като една секта. С всичко това искам да покажа, че и във Франция има действително французи, които знаят Истината за Учителя Петър Дънов и които по вътрешен път успяват да влизат в Неговата аура и да участват във Вътрешната Школа на Учителя. И всъщност по този начин те са се домогнали до Истината.
към текста >>

На мене това ми е интересно, че те имат будно съзнание и че по вътрешен път са открили Мисията на Учителя и Истината за Учителя.
Те по-рано живееха в Париж и аз всъщност се запознах с тях на Паневритмията, която сестра Анна Бертоли уреждаше в парка край Париж. По-късно те отидоха да живеят в южна Франция и с тях отново се срещнахме на тези курсове, които семейство Гобо организират в Алпите. За Мишел, в неговото съзнание образът на Учителя е абсолютно ясен. За него няма никакво съмнение, че всъщност с идването на Учителя Петър Дънов Беинса Дуно на тази земя се реализираха думите на Христос, че аз ще ви изпратя Духът на Истината, който ще ви научи. И всъщност според Библията напълно в тяхното съзнание намериха разрешението на въпроса, че Великият Пратеник на Небето отново дойде и то в България и предаде Божественото Учение на българска реч. На мене това ми е интересно, че те имат будно съзнание и че по вътрешен път са открили Мисията на Учителя и Истината за Учителя. Те също всъщност не се интересуват от делото на Михаил Иванов и нямат нищо общо с тази група. За Франция всъщност тази група минава като една секта. С всичко това искам да покажа, че и във Франция има действително французи, които знаят Истината за Учителя Петър Дънов и които по вътрешен път успяват да влизат в Неговата аура и да участват във Вътрешната Школа на Учителя. И всъщност по този начин те са се домогнали до Истината. Една част от французите всъщност са били в тази група на Михаил Иванов и са се запознали с тези идеи, по-късно са се отказали от това общество и са намерили всъщност истинския Учител Петър Дънов - Беинса Дуно.
към текста >>

86. 76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Георги бе, сега като си в другия свят, виж какво будно съзнание съм имала, какво ще ми кажеш, аз да не греша нещо?
Беше личност, беше умен човек, имаше нещо в себе си. Не беше празен. Пълен. И главата му пълна и умът му пълен. Но въпреки това, знаеш ли какво ще ти кажа. Жорж като си замина сънувам сън с Жорж и му казвам: „Георге бе, защото аз му казвах Георги. Георги бе, сега като си в другия свят, виж какво будно съзнание съм имала, какво ще ми кажеш, аз да не греша нещо? " За поведението си. Той ми вика: „А, Еленке, какво да ти кажа, не знам, ще помисля и ще ти кажа". И така остана разбира се. И аз казвам тоя сън на Учителя. И аз Го питам Учителя: „Учителю, какво ще ми кажете, какво прави сега Георги в другия свят?
към текста >>

87. 95. НИКОЛА АНТОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Но както и да е сега, може би, и това не съм имала право да кажа, но в един момент човек казва някои неща, защото в този момент моето съзнание не е било ученическо, а е било човешко.
Пък аз бях казала нещо и брат Начо Петров ми каза, че беше говорил Антов по мой адрес лошо, и аз казвам: „Е-е пък този ли ще ме упреква, който има официално две жени". Брат Начо ми каза, че няма да ми прости Антов никога, че това съм го казала, фактически беше така де. Той си имаше съпруга в града, имаше и тука, на Изгрева. И аз викам, сега той ли пък ще ме съди сега, най-сетне какво съм направила аз, той да ме съди. Значи, ако аз съм сбъркала, и той има грешки. Но както и да е сега, може би, и това не съм имала право да кажа, но в един момент човек казва някои неща, защото в този момент моето съзнание не е било ученическо, а е било човешко. Аз също по човешки съм го казала това. Щото иначе друг път нямаше да го кажа, ако имах будно съзнание разбира се. При будно съзнание не се говори така. В.К.: По време на процеса 1958/59 год. имаше ли хора от свидетелите на процеса, които да говорят срещу Учителя, срещу неговото поведение, срещу Школата.
към текста >>

Щото иначе друг път нямаше да го кажа, ако имах будно съзнание разбира се.
Той си имаше съпруга в града, имаше и тука, на Изгрева. И аз викам, сега той ли пък ще ме съди сега, най-сетне какво съм направила аз, той да ме съди. Значи, ако аз съм сбъркала, и той има грешки. Но както и да е сега, може би, и това не съм имала право да кажа, но в един момент човек казва някои неща, защото в този момент моето съзнание не е било ученическо, а е било човешко. Аз също по човешки съм го казала това. Щото иначе друг път нямаше да го кажа, ако имах будно съзнание разбира се. При будно съзнание не се говори така. В.К.: По време на процеса 1958/59 год. имаше ли хора от свидетелите на процеса, които да говорят срещу Учителя, срещу неговото поведение, срещу Школата. На процеса едни други се обвиняват и властта ги съди, тя е арбитър. Тя обвинява последователите на Учителя.
към текста >>

При будно съзнание не се говори така.
И аз викам, сега той ли пък ще ме съди сега, най-сетне какво съм направила аз, той да ме съди. Значи, ако аз съм сбъркала, и той има грешки. Но както и да е сега, може би, и това не съм имала право да кажа, но в един момент човек казва някои неща, защото в този момент моето съзнание не е било ученическо, а е било човешко. Аз също по човешки съм го казала това. Щото иначе друг път нямаше да го кажа, ако имах будно съзнание разбира се. При будно съзнание не се говори така. В.К.: По време на процеса 1958/59 год. имаше ли хора от свидетелите на процеса, които да говорят срещу Учителя, срещу неговото поведение, срещу Школата. На процеса едни други се обвиняват и властта ги съди, тя е арбитър. Тя обвинява последователите на Учителя. Но срещу Него говорено ли е?
към текста >>

88. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Това е едно много по-високо съзнание, което се изисква от ученика.
Но за Школата каза: „Няма мъже и жени в Школата. В Школата има само души и ученици". По този начин Той вече посочи, определи посоката на ученика, къде да се движи. Това вече на Него му налагаше определена посока на ученика. Ако той не трябва да гледа на съучениците си като полюси. Това е едно много по-високо съзнание, което се изисква от ученика. Той Го даде в Младежкия клас това. Това изискване беше от младежите, там каза това. Знаете ли, че тогава имаше хора, помня сестра Мария Тодорова, казва пред един брат, че тука няма мъже и жени, тука са души. И братът пред когото го беше казала протестира: „А, как да няма мъже и жени", защото в неговото съзнание този образ съществува. Той впоследствие се ожени.
към текста >>

И братът пред когото го беше казала протестира: „А, как да няма мъже и жени", защото в неговото съзнание този образ съществува.
Ако той не трябва да гледа на съучениците си като полюси. Това е едно много по-високо съзнание, което се изисква от ученика. Той Го даде в Младежкия клас това. Това изискване беше от младежите, там каза това. Знаете ли, че тогава имаше хора, помня сестра Мария Тодорова, казва пред един брат, че тука няма мъже и жени, тука са души. И братът пред когото го беше казала протестира: „А, как да няма мъже и жени", защото в неговото съзнание този образ съществува. Той впоследствие се ожени. Мария, макар че се ожени, но тя в това отношение държеше ученическо съзнание, което й прави така чест, тя много държеше на това, Мария Тодорова. Тя в цялата си дейност е желаела да бъде ученик. И сега колко е постигнала, какво е работила, това друг ще прецени. Учителят преценява постъпките на ученика.
към текста >>

Мария, макар че се ожени, но тя в това отношение държеше ученическо съзнание, което й прави така чест, тя много държеше на това, Мария Тодорова.
Той Го даде в Младежкия клас това. Това изискване беше от младежите, там каза това. Знаете ли, че тогава имаше хора, помня сестра Мария Тодорова, казва пред един брат, че тука няма мъже и жени, тука са души. И братът пред когото го беше казала протестира: „А, как да няма мъже и жени", защото в неговото съзнание този образ съществува. Той впоследствие се ожени. Мария, макар че се ожени, но тя в това отношение държеше ученическо съзнание, което й прави така чест, тя много държеше на това, Мария Тодорова. Тя в цялата си дейност е желаела да бъде ученик. И сега колко е постигнала, какво е работила, това друг ще прецени. Учителят преценява постъпките на ученика. Но тя се е старала. Затуй като свидетел, като нейна съкласница мога да го кажа, защото съм виждала навсякъде това в стремежа й.
към текста >>

Впоследствие когато вече у мене назря съзнанието нали и почнах да правя опити в реализирането на тези идеи, аз се натъкнах на страхотни неща в себе си.
Аз не бях се замислила за приложение още, не бях правила анализи в себе си, да зная какво съм аз и какво нося. Не, други неща някак стояха още далечко от мене първите години, но радостта я изпитвах, защото с всяко Слово нещо в мене проникваше ново, което ме радваше, което някак жадувах за него. Желаех да го правя и мислех, че е много лесно. Той както Учителят го говореше лесно и както за Него беше лесно да го прави. Аз мислех, че това много лесно ще го направя. Впоследствие когато вече у мене назря съзнанието нали и почнах да правя опити в реализирането на тези идеи, аз се натъкнах на страхотни неща в себе си. Ама да ви кажа, някога даже съм се плашела. Казвам, че какво е то туй, защото аз не съм познавала себе си, аз не съм виждала възможностите си, нали като характер. Аз никога не знаех, ние нали говорим за контролиране. Учителят говори за контрол. Ама аз не бях се анализирала, не бях правила контрол.
към текста >>

Щото това е процес в съзнанието, нали искаш нещо да направиш, но как става това?
Да търси, да анализира в себе си как е станал този процес на оскърбление за да го избегне, защото едно е да знаеш нещо, че трябва да го направиш, а друго е да умееш да го направиш и да имаш методите за правенето. Защото ние тогава срещаме само образа на ученика, а методите за реализирането впоследствие ги учихме. Учителят ги даваше в Словото. Но тези методи не ни бяха ясни в началото. Защото ние не ги различавахме в началото тия процеси. Щото това е процес в съзнанието, нали искаш нещо да направиш, но как става това? Не си бяхме дали сметка. Ами аз ви говоря за себе си, това е моя личен опит. Ако някой по друг път е работил, той да го каже. Но като гледах така и те имаха такива аналогични трудности каквито и аз имах. Учителят когато ни даваше Словото, той ни даде някои указания, които ни бяха като жалон.
към текста >>

За да бъде човек силен там, той трябва да има непрекъснат контрол и будно съзнание, но изработването на будното съзнание, за което пак Учителя ни е говорил е много труден процес.
Ученикът, като мине лоша мисъл, веднага я замества с противоположна, това е жалон. Това е указание какво да прави ученикът. Разбира се, а пък мислите са такъв бърз поток, такова нещо у човека и така мъчно податливо на контролиране, че да ви кажа най-големи трудности съм имала там. Аз лично. Много неподатливо нещо са мислите, много бързо, много така неусетно минават. За да бъде човек силен там, той трябва да има непрекъснат контрол и будно съзнание, но изработването на будното съзнание, за което пак Учителя ни е говорил е много труден процес. Защото светлата мисъл е едното указание. Чисто сърце трябва казва Учителя, другият жалон е чисто сърце. А третото е диамантена воля. Той така определяше, диамантена воля. Значи като реши човек нещо да го направи.
към текста >>

Като ревнува човек казва, в неговото съзнание се втичат и други ревности, и други хора, които имат ревност, но понеже това е еднакво трептение, значи те идват в него и той е като една долина, в която се втичат реките.
Пък ако не е вярно, то не се отнася до него". Значи по такъв начин обезсмисляше обидата и докачението, някак разбирате ли, така да го кажа разголваше тези чувства у нас, които ги имахме и това ни помагаше така в борбата и в преодоляването на тези неща. Той така е сложил в разказа си примера за разрешаване с всички чувства. Така е, има го в беседите това са обяснения за преодоляване. И друго нещо е казал за чувствата: Например у някой човек се прояви ревност, ревнува от какъвто и характер да е ревността. Като ревнува човек казва, в неговото съзнание се втичат и други ревности, и други хора, които имат ревност, но понеже това е еднакво трептение, значи те идват в него и той е като една долина, в която се втичат реките. И затуй у него чувството може да се усили до невероятност. Нали, такава сила да получи, че сам той да се види в чудо. Аз лично имам такъв опит и специално за ревността. Аз бях се подала на едно ревниво чувство и в продължение на половин час така у мене се усили ревността, че аз дойдох почти до едно помрачаване на съзнанието си и бях готова на съществото, което ревнувам, да му направя пакост. Разбирате, иначе никога не съм имала желание, аз някому пакост да направя.
към текста >>

Аз бях се подала на едно ревниво чувство и в продължение на половин час така у мене се усили ревността, че аз дойдох почти до едно помрачаване на съзнанието си и бях готова на съществото, което ревнувам, да му направя пакост.
И друго нещо е казал за чувствата: Например у някой човек се прояви ревност, ревнува от какъвто и характер да е ревността. Като ревнува човек казва, в неговото съзнание се втичат и други ревности, и други хора, които имат ревност, но понеже това е еднакво трептение, значи те идват в него и той е като една долина, в която се втичат реките. И затуй у него чувството може да се усили до невероятност. Нали, такава сила да получи, че сам той да се види в чудо. Аз лично имам такъв опит и специално за ревността. Аз бях се подала на едно ревниво чувство и в продължение на половин час така у мене се усили ревността, че аз дойдох почти до едно помрачаване на съзнанието си и бях готова на съществото, което ревнувам, да му направя пакост. Разбирате, иначе никога не съм имала желание, аз някому пакост да направя. Но това състояние ме държа слава Богу само половин час. Дали аз се уплаших от него, като видях в какво състояние съм изпаднала, но наистина бе страшно състояние. Може би беше хубаво за да видя какво нещо изпитват хората, които изпитват тези чувства. Така е и за другите отрицателни чувства, нали завист, егоистични чувства, всичко заедно.
към текста >>

Той казваше, ако иска човек да се освободи от всичкия тоя хаос, в който живее, от всичките тези каши, в които е потънал, той трябва да отправи съзнанието си към Бога.
В това отношение чувствата са много опасен свят. Така разгледани като възможности, които човек има. И вярно е, че и силите на ума, и силите на сърцето, това са сили в човека, това са енергии в човека и завладяването на този свят е наистина много сериозна, и много трудна задача. Но за да може човек това нещо да го постигне, Учителят постави един висък връх. Този връх е ЛЮБОВ КЪМ БОГА. Той казваше, ако иска човек да се освободи от всичкия тоя хаос, в който живее, от всичките тези каши, в които е потънал, той трябва да отправи съзнанието си към Бога. Но така цялостно, със цялото си същество, за да може най-малката връзка макар да направи, но тази връзка ще му даде сили, за да може малко по малко да организира тоя свой вътрешен свят. За тази организация Учителят казва нещо много важно: „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него". Значи Божественото в човека само може да извърши тая организация на тия сили и затуй Учителят като първа задача, като най-висока цел постави: ЛЮБОВ КЪМ БОГА. То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта. А Любовта всичко пречиства.
към текста >>

То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта.
Този връх е ЛЮБОВ КЪМ БОГА. Той казваше, ако иска човек да се освободи от всичкия тоя хаос, в който живее, от всичките тези каши, в които е потънал, той трябва да отправи съзнанието си към Бога. Но така цялостно, със цялото си същество, за да може най-малката връзка макар да направи, но тази връзка ще му даде сили, за да може малко по малко да организира тоя свой вътрешен свят. За тази организация Учителят казва нещо много важно: „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него". Значи Божественото в човека само може да извърши тая организация на тия сили и затуй Учителят като първа задача, като най-висока цел постави: ЛЮБОВ КЪМ БОГА. То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта. А Любовта всичко пречиства. Любовта е силата, която ще очисти човека от всички наслоения на минало, на минали прераждания, на настоящи, които носи в подсъзнанието си. Няма друга сила в света, която да може да ни очисти освен Любовта. Защото аз някога съм се уплашила от това, което съм виждала у себе си, като желания, като сили. Казвам, кога ще се справя с това нещо?
към текста >>

Любовта е силата, която ще очисти човека от всички наслоения на минало, на минали прераждания, на настоящи, които носи в подсъзнанието си.
Но така цялостно, със цялото си същество, за да може най-малката връзка макар да направи, но тази връзка ще му даде сили, за да може малко по малко да организира тоя свой вътрешен свят. За тази организация Учителят казва нещо много важно: „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него". Значи Божественото в човека само може да извърши тая организация на тия сили и затуй Учителят като първа задача, като най-висока цел постави: ЛЮБОВ КЪМ БОГА. То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта. А Любовта всичко пречиства. Любовта е силата, която ще очисти човека от всички наслоения на минало, на минали прераждания, на настоящи, които носи в подсъзнанието си. Няма друга сила в света, която да може да ни очисти освен Любовта. Защото аз някога съм се уплашила от това, което съм виждала у себе си, като желания, като сили. Казвам, кога ще се справя с това нещо? Аз поне нещо мисля, че съм постигнала, то пък изскочи в друга форма, другояче. Разбирате то се прояви не в същата форма, която съм преодоляла, в друга форма се прояви и едничкото нещо което е, виждам, че това е Любовта ни към Бога, която трябва да проявим.
към текста >>

Ние трябва само да изчистим своето съзнание от утайките, да изчистим сърцето си от лошите чувства, значи за да потече у нас висшите сили, Божественото, което всеки го има, Духът.
Казвам, кога ще се справя с това нещо? Аз поне нещо мисля, че съм постигнала, то пък изскочи в друга форма, другояче. Разбирате то се прояви не в същата форма, която съм преодоляла, в друга форма се прояви и едничкото нещо което е, виждам, че това е Любовта ни към Бога, която трябва да проявим. Не ние да я създадем, не ние нищо не създаваме, ние не говорим че градим себе си. Нищо не градим. Ние трябва само да изчистим своето съзнание от утайките, да изчистим сърцето си от лошите чувства, значи за да потече у нас висшите сили, Божественото, което всеки го има, Духът. Когато то дойде, нещата другояче стават, защото ако човек се поддава на отрицанието, това са силите на Злото, които господарстват в него. Ако се поддава на Доброто, на положителните сили, те са другите, светлите същества, които се проявяват. А пък Учителят пак на едно място казва: „Чистият ум, светлият ум, чистото сърце, обширната душа и мощният дух са веригите, които ще свържат Злото у вас". Значи трябва да се обедини умът, сърцето, душата и духът и тогава, не че ние ще се справим със Злото, тези сили ще се справят със Злото, ние не сме които се борим, но тогава чак може ние да се надяваме и да очакваме в нас резултатите на Любовта и на Доброто за което копнее душата ни. Та даже някога когато така съм мислила за тези наслойки, заблуди които носим, натрупани от векове и от хилядолетия, приличат ми на тези Авдии.
към текста >>

Но за да станеме нови хора, за да станем ученици, да имаме абсолютно ученическо съзнание, непременно трябва Божията Любов да изявяваме.
Та даже някога когато така съм мислила за тези наслойки, заблуди които носим, натрупани от векове и от хилядолетия, приличат ми на тези Авдии. Нали има една легенда за един, който бил син на слънцето, някой Авдий, който имал обори, имал 3000 ми се струва волове и 300 години не бил почистил яхърът в който са били те, че дошъл Херкулес и обърнал една река да потече и тази река отвлякла тези мръсотии, защото от този обор се носела такава заразяваща воня. Такова нещо е било. Та у нас значи така трябва да дойде тоя поток на Любовта, да изчисти всичко, което ние носим от миналото в себе си, за да се почувстваме нови хора, за да почувстваме Божественото в нас. Ние сега ще имаме само проблясъци на това Божествено в състоянието, в което сме още сега. Но за да станеме нови хора, за да станем ученици, да имаме абсолютно ученическо съзнание, непременно трябва Божията Любов да изявяваме. Иначе, другото е каши. Веднъж правиш едно, после правиш друго, той не е пълен процес. Пълният процес е тогава, когато човек, пак така трябва да се освободи. Вярно е, че човек в този случай държи ключовете. Той пуска в себе си едното или другото и за това е отговорен.
към текста >>

89. 123. НА ДВЕ МЕСТА ЗАВЪРЗАНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: Ако ви беше будно съзнанието, можехте ли да я прескочите?
Е.А.: Петнадесет години. В.К.: Не е малко. Не можахте ли да се освободите по-рано? Е.А.: Е добре, защото бях вързана брат. Тази връзка, обичта, която имах, тя ме държеше. В.К.: Ако ви беше будно съзнанието, можехте ли да я прескочите? Е.А.: Можеше. Ако не. Ако имах някакво повече нещо така да превъзмогна това, може би по-скоро щях да го мина. Учителя в 1926 год. ми каза да се разделя с него.
към текста >>

90. 129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Може да съм правила всякакви забележки наляво и надясно, но когато е трябвало да преценя какво искам в живота, едничкото нещо в живота ми е било това, да изработя в себе си ученическо съзнание.
129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ В.К.: Ако си направите едно резюме на живота ви, какво най-напред изпъкна в живота ви през цялата школа? Е.А.: Желанието ми да бъда ученик. Това е било. Когато Го чух Учителя и впоследствие, това бе желанието ми. Може да съм правила всякакви забележки наляво и надясно, но когато е трябвало да преценя какво искам в живота, едничкото нещо в живота ми е било това, да изработя в себе си ученическо съзнание. Когато Учителят ме прати учителка, аз нали помислих, че ме гони, си дадох отчет и тогава дойдох пак до същото. Тъй, че това е много пъти в живота ми. Може да съм бъркала много пъти, може да съм правила грозни грешки и лоши прояви, но като остана сама със себе си, нали вътре, това е доминиращото. Да бъда ученик. В.К.: А след като си замина Учителя?
към текста >>

Пак с едно ученическо съзнание искам да бъда в живота си.
Да бъда ученик. В.К.: А след като си замина Учителя? Е.А.: След това вече съм искала и други неща. Най-напред да си свърша работата, която беше останала. След като я свърших дойдоха изпитите, нали, аз останах в това състояние и сега вече решавах задачата си като човек, каквото мога да направя. Пак с едно ученическо съзнание искам да бъда в живота си. Колко го постигам, това е друг въпрос, но това е мое желание. В.К.: Като поставите себе си до онези, които бяха в Школата, какви са впечатленията ви? Е.А.: Седни хора си хармонирам. С други хора ми са чужди малко. Други хора мислят не така както аз мисля.
към текста >>

Но по отношение на ученическото съзнание не мога да кажа, че беше много голямо.
Е.А.: Седни хора си хармонирам. С други хора ми са чужди малко. Други хора мислят не така както аз мисля. В.К.: По отношение на вашия път имате ли разлики, отклонения на учениците от пътя на Школата? Е.А.: Индивидуални различия имаше. Но по отношение на ученическото съзнание не мога да кажа, че беше много голямо. Имаше някои лица така изпъкваха като много напреднали, като това, но дали те щото го желаеха, го показваха? Дали наистина те бяха такива? Това аз няма да преценя. Защото Учителят каза: „Ученикът не се произнася за съучениците си, на Учителят се произнася за поведението на ученика". Затуй може да съм казвала някога мое мнение, но не значи, че аз не съм го решила това правило.
към текста >>

Всичкото е до будното съзнание, нали до възможностите, които има в себе си които носи.
Но съм чувствала силата на Словото. Вижте, аз не мога да кажа какво съм направила за себе си. Но по-хубаво нещо от него нямам в живота си. В.К.: Ние сме по-младо поколение и виждаме колко трудно се прилагат тия неща. Е.А.: Абе, че се прилага трудно, трудно се прилагат, но ако човек има огън вътрешен, може. Всичкото е до будното съзнание, нали до възможностите, които има в себе си които носи. Щото ние не знаем докъде е бил и какво е бил, нали. В.К.: Как смятате идването ви в Школата - като благословение, или това е намесата на Неведимия свят лично за вас? Е.А.: Лично, аз за себе си да ви кажа, даже съм го казвала това. Аз съм родена в едно село в Македония и се чувствам, като че ли някой ме е взел с някакви щипци оттам и ме е донесъл в София, за да срещна Учителя. Това е милост Божия.
към текста >>

91. 166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ В.К.: Друго съм записал.
166. РЕЛИГИОЗНО И УЧЕНИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ В.К.: Друго съм записал. Мисли от Учителя за заминалите. Братя, които са заминали. „Няма да се събирате за да викате духовете на заминалите! " Той даваше обеди за братя, но за заминалите даваше вечеря. Как беше този въпрос?
към текста >>

Намирам, не будно съзнание е това.
Е.А.: Казвам, няма да ми носите нищо. Помени не искам. И не ги приех. Ама няма защо? Ние с помени не се занимаваме. Намирам, не будно съзнание е това. Това са сестри, които така заради любовта към покойниците искат да дадат нещо. Да дадат любовта си, да направят едно добро, а не такива помени. В.К.: Това е църковно отношение. Е.А.: Църковно даже. В.К.: И не е религиозно.
към текста >>

Защото много от нашите приятели в Братството са с религиозно съзнание, а не с ученическо съзнание.
Тържествено. В.К.: Във връзка с какво? Е.А.: Както говореше така и тогава каза: „Ако направите религия от Моето Учение, Аз ще я разруша". Каза го. Така както се казва. Защото религията е форма, Учението е Учение. Защото много от нашите приятели в Братството са с религиозно съзнание, а не с ученическо съзнание. Това е разлика. Много от нашите приятели не правят тази разлика. Едно е да си ученик, друго е да си религиозен. Нашият мил брат Георги, аз си обичам много Георги Томалевски, той не можа да се освободи от религията. В.К.: Аз съм виждал икони у тях и ходи на църква.
към текста >>

92. 178. ПЪРВАТА ЕКСКУРЗИЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Това за някакво пробуждане на съзнанието и понеже, може би пък видял, че много сме се така стреснали от строгата беседа.
От Варна една сестра. И така целия ден прекарахме. Ама така беше разположен Учителят? Помен нямаше от кавгата. Защо беше тази? Това за някакво пробуждане на съзнанието и понеже, може би пък видял, че много сме се така стреснали от строгата беседа. Може би затова дойде така да ни зарадва, да ни види, не мога да кажа. Ами като не носим ни хляб, нищо. По едно канче, за да си сгрееме за вода. А те носят всичко. Идва сестрата и поканиха ни на софрата, и бяха донесли храна много.
към текста >>

Свещ да вървиш в живота си при будно съзнание.
Е.А.: Всички бяха смислени. Всички имаха съдържание и духовно съдържание. Не бяха така как да е. Сега задачата със свещите. Ами свещи е, да имаш запалена. Свещ да вървиш в живота си при будно съзнание. В.К.: И идея да носиш, която да свети. Е.А.: Да, разбира се. Бяхме много доволни, че Учителят идваше при нас и ще седне, ще говори. Строг рядко е бивал. Рядко е бивал строг.
към текста >>

93. 8.Учителят говореше в определени дни и часове

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Това беше умение на Учителя да поучава и който има будно съзнание и разбира да се ползува от Словото му.
Някои от слушателите е задал някакъв въпрос. Той се обръща към него, обяснява въпроса, ако разбира този, който е задал въпроса, Учителят продължава да му обяснява още. Ако се случеше, че слушателят не разбира това, което Учителят изяснява, тогава Учителят поглеждаше някой от слушателите си, който разбира и продължаваше да обяснява въпроса, като все поглеждаше към този, който го разбира. Така възпитаваше и тези, които не го разбираха, и тези, които го разбираха. Със Словото си Учителят възпитаваше и колективно и лично. Това беше умение на Учителя да поучава и който има будно съзнание и разбира да се ползува от Словото му. Можеше да се случи изказването да бъде неприятно, можеше да посочва някаква погрешка, но така възпитаваше Учителя безлично. Тези неща ги виждах и разбирах, за другите, защото разбирах и когато се отнасяше до мен. Учителят възпитаваше с поглед, с думи и с постъпки. Веднъж Учителят говори на една група. Отидох да слушам, изправих се срещу Учителя, но той веднага се обърна с гръб към мен.
към текста >>

Така Учителят възпитаваше, като в същото време поддържаше будно съзнание в нас да наблюдаваме себе си и другите.
Това се случи на три-четири пъти. И като ми обърна веднъж така гръб, аз мислено се обърнах към Учителя и му казах мислено: „Благодаря ти Учителю, че ми обръщаш гръб, защото по този начин ми обръщаш внимание". Той веднага се обърна с лице към мене. Тези неща той правеше естествено, като че ли нищо не е станало. Естествено се обърна. Така Учителят възпитаваше, като в същото време поддържаше будно съзнание в нас да наблюдаваме себе си и другите. По такъв начин той ни караше да мислим, да търсим в себе си дали има нещо неправилно, което трябва да изправим.
към текста >>

94. 9.Учителят следеше процесите

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Съзнанието трябва да е будно и да не се поддава на чужди влияния.
Аз не бях си дала сметка защо бях накривила шапката си. Всяко нещо, което правим е израз на известни сили -положителни или отрицателни. Ученикът не трябва да се поддава на отрицателните влияния. Влиянието може да е едва забележимо, но една крива посока може да доведе до лоши последствия. Ученикът за всяко нещо, което прави, казва и мисли, трябва да държи сметка. Съзнанието трябва да е будно и да не се поддава на чужди влияния. Учителят всеки момент използваше да помогне, да поучи, да подсети, да обърне внимание на нещо неправилно, за да се изправи. Не всякога съзнанието ни беше будно и трябваше да се замислим защо Учителят ни казва това, какво иска да ни каже, какво нередно има в нашето съзнание, което трябва да се изправи. Учителят четеше по нас. Ние бяхме написана книга за него. Нашата книга беше отворена за него, той виждаше, четеше и така можеше да ни помогне.
към текста >>

Не всякога съзнанието ни беше будно и трябваше да се замислим защо Учителят ни казва това, какво иска да ни каже, какво нередно има в нашето съзнание, което трябва да се изправи.
Ученикът не трябва да се поддава на отрицателните влияния. Влиянието може да е едва забележимо, но една крива посока може да доведе до лоши последствия. Ученикът за всяко нещо, което прави, казва и мисли, трябва да държи сметка. Съзнанието трябва да е будно и да не се поддава на чужди влияния. Учителят всеки момент използваше да помогне, да поучи, да подсети, да обърне внимание на нещо неправилно, за да се изправи. Не всякога съзнанието ни беше будно и трябваше да се замислим защо Учителят ни казва това, какво иска да ни каже, какво нередно има в нашето съзнание, което трябва да се изправи. Учителят четеше по нас. Ние бяхме написана книга за него. Нашата книга беше отворена за него, той виждаше, четеше и така можеше да ни помогне. Спомням си веднъж, в първите години когато се запознах с Учителя, той ми каза: „Много си чувствителна, пази се от малките работи". Тогава не разбирах за какви малки работи ми говори и как трябва да се пазя от тях, но Учителят виждаше и предупреждаваше.
към текста >>

И затова, когато нямаме яснота в съзнанието си, не трябва да вземаме решение, за да не съжаляваме после.
Тогава не разбирах за какви малки работи ми говори и как трябва да се пазя от тях, но Учителят виждаше и предупреждаваше. А всеки трябваше да мисли и да разбере какво трябва да прави. През целият си живот има какво да учим и да прилагаме за нашето самоусъвършенстване. Човешкото същество е многостранно, различни сили действат в него и не всякога е ясно и лесно да разбере човек коя е правата посока в дадения случай и момент. Все нещо няма да вземе предвид, все нещо ще пропусне или не е разбрал. И затова, когато нямаме яснота в съзнанието си, не трябва да вземаме решение, за да не съжаляваме после. Много пъти ние сме под влияние на външни сили, много често ние възприемаме чужди мисли и състояние. Ние хората си влияем едни на други. Всеки от нас влияе на другите, но и другите му влияят. Важно е човек да различава чуждите влияния. А това не е така лесно.
към текста >>

Другояче казано - трябва да има будно съзнание.
Всеки от нас влияе на другите, но и другите му влияят. Важно е човек да различава чуждите влияния. А това не е така лесно. За да можем да различаваме, трябва да имаме една основна идея, която може да бъде като стълб, като фар. В обърканите влияние и състояния човек трябва да има основа, здрава почва под краката си. Другояче казано - трябва да има будно съзнание. В съзнанието си трябва да имаме една постоянна светлина, която никога да не губим и нищо да не е в състояние да я помрачи. И в най-големия мрак когато изпаднем, тя да блести, за да ни покаже правата посока. Трябва да имаме светлина, която свети в тъмнината и тъмнината да не може да я помрачи. Яснота в мисъл, яснота в съзнанието. Съзнанието ни всякога да е озарено от лъчът на непомрачаващата се светлина.
към текста >>

В съзнанието си трябва да имаме една постоянна светлина, която никога да не губим и нищо да не е в състояние да я помрачи.
Важно е човек да различава чуждите влияния. А това не е така лесно. За да можем да различаваме, трябва да имаме една основна идея, която може да бъде като стълб, като фар. В обърканите влияние и състояния човек трябва да има основа, здрава почва под краката си. Другояче казано - трябва да има будно съзнание. В съзнанието си трябва да имаме една постоянна светлина, която никога да не губим и нищо да не е в състояние да я помрачи. И в най-големия мрак когато изпаднем, тя да блести, за да ни покаже правата посока. Трябва да имаме светлина, която свети в тъмнината и тъмнината да не може да я помрачи. Яснота в мисъл, яснота в съзнанието. Съзнанието ни всякога да е озарено от лъчът на непомрачаващата се светлина. Такава светлина има.
към текста >>

Яснота в мисъл, яснота в съзнанието.
В обърканите влияние и състояния човек трябва да има основа, здрава почва под краката си. Другояче казано - трябва да има будно съзнание. В съзнанието си трябва да имаме една постоянна светлина, която никога да не губим и нищо да не е в състояние да я помрачи. И в най-големия мрак когато изпаднем, тя да блести, за да ни покаже правата посока. Трябва да имаме светлина, която свети в тъмнината и тъмнината да не може да я помрачи. Яснота в мисъл, яснота в съзнанието. Съзнанието ни всякога да е озарено от лъчът на непомрачаващата се светлина. Такава светлина има. Тази светлина иде от великото космическо съзнание, с което е свързано всяко човешко съзнание, може и несъзнателно. Човек трябва да има вяра във Великата Разумност, която ръководи човечеството, Вярата не се доказва, вярата е сила в човека. Тя е способност.
към текста >>

Съзнанието ни всякога да е озарено от лъчът на непомрачаващата се светлина.
Другояче казано - трябва да има будно съзнание. В съзнанието си трябва да имаме една постоянна светлина, която никога да не губим и нищо да не е в състояние да я помрачи. И в най-големия мрак когато изпаднем, тя да блести, за да ни покаже правата посока. Трябва да имаме светлина, която свети в тъмнината и тъмнината да не може да я помрачи. Яснота в мисъл, яснота в съзнанието. Съзнанието ни всякога да е озарено от лъчът на непомрачаващата се светлина. Такава светлина има. Тази светлина иде от великото космическо съзнание, с което е свързано всяко човешко съзнание, може и несъзнателно. Човек трябва да има вяра във Великата Разумност, която ръководи човечеството, Вярата не се доказва, вярата е сила в човека. Тя е способност. Човек схваща нещо със своята вътрешна същност и казваме, че има вяра „в това нещо".
към текста >>

Тази светлина иде от великото космическо съзнание, с което е свързано всяко човешко съзнание, може и несъзнателно.
И в най-големия мрак когато изпаднем, тя да блести, за да ни покаже правата посока. Трябва да имаме светлина, която свети в тъмнината и тъмнината да не може да я помрачи. Яснота в мисъл, яснота в съзнанието. Съзнанието ни всякога да е озарено от лъчът на непомрачаващата се светлина. Такава светлина има. Тази светлина иде от великото космическо съзнание, с което е свързано всяко човешко съзнание, може и несъзнателно. Човек трябва да има вяра във Великата Разумност, която ръководи човечеството, Вярата не се доказва, вярата е сила в човека. Тя е способност. Човек схваща нещо със своята вътрешна същност и казваме, че има вяра „в това нещо". Вярата е вътрешно виждане, нещо като интуицията. Учителят беше същество на абсолютна вяра.
към текста >>

Неговото съзнание витаеше във високи духовни светове, които ние едва нещо долавяхме и разбирахме, но за които нашата душа копнееше и жадуваше.
Оставаше всеки сам, вътрешно да приеме, че това което говори е истина и ако е съгласен да живее според него. Вярата и привързаността, която имахме към Учителя много външни хора, която не познаваха я отдаваха на хипнотично въздействие от негова страна. Вярата и привързаността, която имахме се дължеше на уважението, доверието и обичта, които имахме към него. Всеки от нас е получил светлина и знание от него, която са му помагали във всички трудни положения в живота и всеки е усетил благото от тази светлина, като я приложил и опитал. Естествено идва признателност и благодарност, при това Учителят никога и нищо не е искал от когото и да е, абсолютно безкористно той е помагал на всеки, който е поискал помощ от него, пък какво можем и ние да му дадем! Неговото съзнание витаеше във високи духовни светове, които ние едва нещо долавяхме и разбирахме, но за които нашата душа копнееше и жадуваше. Всеки имаше стремеж да влезе, да проникне в тия духовни светове. Всеки искаше да живее с доброто, със светлината, с правдата, с мъдростта, с висшата любов. Това са сили и светове, които Учителят разкриваше пред нас. Ние долавяхме, усещахме озарението на тия висши сили. Това бяха проблясъци, които озаряваха, осветляваха нашите хоризонти, разширяваха ги, ние усещахме красотата на живота.
към текста >>

Будното съзнание да бъде постоянен стремеж на всяка вътрешна проява - на мислите, чувствата и постъпките.
Това е началото. Светкавици са проблясвали и са разкрили в мрака нови светове. Сега предстои на човека да извърши една от главните работи в живота си -работа невидима, скрита за външните очи. Ако може да извърши тази работа, той сам ще може да се повдигне на по-голяма висота. Сам човек трябва да се заеме да преустрои своя вътрешен свят, да организира силите, които действат, да тури ред и порядък във вътрешния си живот. Будното съзнание да бъде постоянен стремеж на всяка вътрешна проява - на мислите, чувствата и постъпките. Будност и работа трябват.
към текста >>

Будност и работа трябват.
Светкавици са проблясвали и са разкрили в мрака нови светове. Сега предстои на човека да извърши една от главните работи в живота си -работа невидима, скрита за външните очи. Ако може да извърши тази работа, той сам ще може да се повдигне на по-голяма висота. Сам човек трябва да се заеме да преустрои своя вътрешен свят, да организира силите, които действат, да тури ред и порядък във вътрешния си живот. Будното съзнание да бъде постоянен стремеж на всяка вътрешна проява - на мислите, чувствата и постъпките. Будност и работа трябват.
към текста >>

95. 13.Учителят беше същество на пълната вяра

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Вярата поддържа будно съзнанието, тя е проводник на сили.
Способността на човека да вярва му открива поле за големи дела. Вярата е голям Източник на сила. Вярата е път, който води човека до възможности и постижения. Тя дава издръжливост на човека. Тя е едно от най-необходимите качества, които човек трябва да знае как да крепи и да развива. Вярата поддържа будно съзнанието, тя е проводник на сили. Не случайно е казано: „Ако вярвате и планини може да преместите". Този израз е символ за възможностите, които вярата дава. Когато Христос е лекувал,Той само е запитвал: „Имаш ли вяра? " Вярата е била условие, път да изяви Христос висшата сила, да потекат висшите творчески енергии за здраве и живот. Пак Христос е казал: „Вярвайте и ще ви бъде!
към текста >>

Вярата отваря вътрешни простори в съзнанието на човека, отдето протичат сили и го правят неуязвим.
Светът, в който живеем е по-широк, отколкото ние го познаваме. В него има повече възможности за постижения. Вярата е основа за тяхната проява и изява. Пълната вяра прави човека стабилен, сигурен. Сигурността идва от вътрешната сила в човека, не отвън. Вярата отваря вътрешни простори в съзнанието на човека, отдето протичат сили и го правят неуязвим. Вярата е крепост. Друго нещо е вярването.
към текста >>

96. 15.Словото му и музиката му еднакво ни завладяваха

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Нужно е само будно съзнание и вътрешен контрол.
Ние това не трябва да правим, защото виждаме колко е грозно да се постъпва така". Трансформирането на енергиите е един важен фактор в самовъзпитанието. Този метод не зависи от външни фактори, но само от нашата добра воля и старание. Пречките да си послужим с него са само вътрешни - в нас самите. От друга гледна точка е лесно достъпен. Нужно е само будно съзнание и вътрешен контрол. Затова, при прилагането на този метод нужна е вътрешна подвижност на ума и на сърцето. Да имаме готовност да се съпротивляваме на всяка вътрешна вкостенялост. В ръцете ни разумния метод за смяната на състоянията е силно средство за повдигане и запазване на вътрешния мир и равновесие. Човек може сам да си помага. Това дава свобода.
към текста >>

97. 16.В природата действуват положителни и отрицателни сили

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

И колкото по-скоро излезем от тяхното влияние, колкото по-скоро отворим ума и сърцето си за светлината и за доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност.
Ако имаме недоволство или раздразнение, да направим опит да завладеем силите на недоволството и раздразнението и да се накараме да извършим някакво добро - или услуга някому. Направим ли това, недоволството и раздразнението си отиват. Особено трябва да се пазим от оскърбление и обида. Те са отрицателни състояния, които действат потискащо, принизяващо. Със светла мисъл, с благородно чувство и добра воля ние можем моментално да излезем от тези нисши състояния. И колкото по-скоро излезем от тяхното влияние, колкото по-скоро отворим ума и сърцето си за светлината и за доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност. От всяко състояние, което помрачава съзнанието ни трябва да излезем от неговото влияние, а най-лесно е, когато с неговата сила направим някакво добро. Каквото и добро да направим, отключва положителни сили на радост и мир в нас. Всеки от нас носи в себе си положителни, добри сили. Тези сили трябва да турим в действие, на тях да дадем път да се проявяват. За тях всякога пътя трябва да бъде отворен, никаква преграда да не туряме на тях.
към текста >>

От всяко състояние, което помрачава съзнанието ни трябва да излезем от неговото влияние, а най-лесно е, когато с неговата сила направим някакво добро.
Направим ли това, недоволството и раздразнението си отиват. Особено трябва да се пазим от оскърбление и обида. Те са отрицателни състояния, които действат потискащо, принизяващо. Със светла мисъл, с благородно чувство и добра воля ние можем моментално да излезем от тези нисши състояния. И колкото по-скоро излезем от тяхното влияние, колкото по-скоро отворим ума и сърцето си за светлината и за доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност. От всяко състояние, което помрачава съзнанието ни трябва да излезем от неговото влияние, а най-лесно е, когато с неговата сила направим някакво добро. Каквото и добро да направим, отключва положителни сили на радост и мир в нас. Всеки от нас носи в себе си положителни, добри сили. Тези сили трябва да турим в действие, на тях да дадем път да се проявяват. За тях всякога пътя трябва да бъде отворен, никаква преграда да не туряме на тях. Тогава ще се радваме на здраве и добро разположение.
към текста >>

Ако нещо не знаем, ако нещо не ни е ясно, нека потърсим в съзнанието си къде сме турили преграда на светлината.
Ние трябва да желаем, а възможностите са в нас. Трябва да организираме силите си в служба на доброто, разумното и красивото. Нека се попитаме: Искаме ли да направим това? Щом желаем да го направим отвън нямаме пречки. Ние имаме сили и знание как да го направим. Ако нещо не знаем, ако нещо не ни е ясно, нека потърсим в съзнанието си къде сме турили преграда на светлината. Преградите на светлината идат от егоистичните мисли, от надценяването, което прави човек, от повишеното самочувствие, от превишаване на собствените си права и възможности. Всички пътища за проникване на светлината в нашия ум трябва да бъдат отворени. Всички пътища за благородните чувства трябва да бъдат отворени, а волята ни всякога да е готова да прояви доброто. Това е най-чистият път за будното съзнание. Така само ние ще отворим пътя за изява на нашата висша природа, за изява на душата ни.
към текста >>

Това е най-чистият път за будното съзнание.
Ние имаме сили и знание как да го направим. Ако нещо не знаем, ако нещо не ни е ясно, нека потърсим в съзнанието си къде сме турили преграда на светлината. Преградите на светлината идат от егоистичните мисли, от надценяването, което прави човек, от повишеното самочувствие, от превишаване на собствените си права и възможности. Всички пътища за проникване на светлината в нашия ум трябва да бъдат отворени. Всички пътища за благородните чувства трябва да бъдат отворени, а волята ни всякога да е готова да прояви доброто. Това е най-чистият път за будното съзнание. Така само ние ще отворим пътя за изява на нашата висша природа, за изява на душата ни. В Словото си Учителят многократно е изяснявал тези процеси на съзнанието, за да се изяви душата ни, за да се изяви Божественото в нас, ние трябва да работим за развитието на добродетелите, носители и проводници на Божественото са добродетелите. Това са отворените врати, през които може да потекат висшите сили на нашата Божествена природа. Учителят казва, че всеки човек носи нещо Божествено в себе си. Всяка човешка душа носи Божествен елемент, частица от Бога, индивидуална негова, неповторима.
към текста >>

В Словото си Учителят многократно е изяснявал тези процеси на съзнанието, за да се изяви душата ни, за да се изяви Божественото в нас, ние трябва да работим за развитието на добродетелите, носители и проводници на Божественото са добродетелите.
Преградите на светлината идат от егоистичните мисли, от надценяването, което прави човек, от повишеното самочувствие, от превишаване на собствените си права и възможности. Всички пътища за проникване на светлината в нашия ум трябва да бъдат отворени. Всички пътища за благородните чувства трябва да бъдат отворени, а волята ни всякога да е готова да прояви доброто. Това е най-чистият път за будното съзнание. Така само ние ще отворим пътя за изява на нашата висша природа, за изява на душата ни. В Словото си Учителят многократно е изяснявал тези процеси на съзнанието, за да се изяви душата ни, за да се изяви Божественото в нас, ние трябва да работим за развитието на добродетелите, носители и проводници на Божественото са добродетелите. Това са отворените врати, през които може да потекат висшите сили на нашата Божествена природа. Учителят казва, че всеки човек носи нещо Божествено в себе си. Всяка човешка душа носи Божествен елемент, частица от Бога, индивидуална негова, неповторима. Нашата задача е да дадем път за изява на тая Божествена природа. Тази природа човек носи в зародиш.
към текста >>

За повдигане на съзнанието ни, нужна е работа, потребна е мисъл.
Такъв човек добива връзка с живота природа, тя го познава и му отговаря за всички негови желания. Учителят казва: „Поне човек може да развие първите три основни добродетели: първата година ще работи за търпението, втората година за милосърдието, третата година да развива любов към Бога". Това е задача за три години човек да добие три основни добродетели. Учителят казва, че търпението е добродетел, която се изработва само на земята. Всеки от нас, който иска да се повдигне на по-високо ниво, то се постига с разумна съзнателна работа. За повдигане на съзнанието ни, нужна е работа, потребна е мисъл. Мисълта е творческа сила и когато човек се научи да мисли, той може да постигне каквото желае. С мисълта си можем да добием светлина, която ще ни изведе от стария живот, от животинското състояние в нас, от нисшата човешка природа. Това са задачи на всеки, който е тръгнал по пътя на светлината и истината. Ние трябва да добием творческа мисъл, да се освободим от асоциативната мисъл. При творческата мисъл човек е активен, а при асоциативната - пасивен.
към текста >>

98. 25.Учителят ни е помагал със съветите си

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Нашето съзнание е почти напълно погълнато само от физически неща - какво да ядем, какво да пием, какво да облечем и т.н., но за нашите духовни задължения малко време отделяме.
Глупаво е човек да гази вода и жаден да ходи. Не трябва да чакаме други да направят това, което ние сме длъжни да направим. Както всеки човек сам трябва да яде и сам да пие, така всеки сам трябва да мисли, да чувствува и сам да свърши работата за своето духовно повдигане. Ние много трябва да мислим какво трябва да правим и какво не трябва да правим. Непрекъснато трябва да си изясняваме във всеки момент какво сме длъжни да направим и как да го направим. Нашето съзнание е почти напълно погълнато само от физически неща - какво да ядем, какво да пием, какво да облечем и т.н., но за нашите духовни задължения малко време отделяме. Постоянно да следим нашите мисли и чувства и постъпки. Да няма мисъл, чувство и постъпка, която да не е минала през нашето будно съзнание. Това е ключово положение в живота ни. Мисля, че това е нещо, което всеки може и трябва да прави. То е живеца в живота ни.
към текста >>

Да няма мисъл, чувство и постъпка, която да не е минала през нашето будно съзнание.
Както всеки човек сам трябва да яде и сам да пие, така всеки сам трябва да мисли, да чувствува и сам да свърши работата за своето духовно повдигане. Ние много трябва да мислим какво трябва да правим и какво не трябва да правим. Непрекъснато трябва да си изясняваме във всеки момент какво сме длъжни да направим и как да го направим. Нашето съзнание е почти напълно погълнато само от физически неща - какво да ядем, какво да пием, какво да облечем и т.н., но за нашите духовни задължения малко време отделяме. Постоянно да следим нашите мисли и чувства и постъпки. Да няма мисъл, чувство и постъпка, която да не е минала през нашето будно съзнание. Това е ключово положение в живота ни. Мисля, че това е нещо, което всеки може и трябва да прави. То е живеца в живота ни. Пропуснем ли това като маловажно, ние пропущаме съществено нещо в живота, което води до лоши последици и непоправими положения. Не трябва да пропущаме добрите условия, защото за всяко нещо има време в природата.
към текста >>

За тяхното спазване е нужно по-високо и по-будно съзнание.
Пропуснем ли това като маловажно, ние пропущаме съществено нещо в живота, което води до лоши последици и непоправими положения. Не трябва да пропущаме добрите условия, защото за всяко нещо има време в природата. Не може да работим през нощта, не може да сеем през зимата. Така е и в духовния живот. И духовният живот се ръководи от разумни закони, които трябва да спазваме. За тяхното спазване е нужно по-високо и по-будно съзнание. Това съзнание се изработва, никой не може да ни го даде. Може да ни се помогне, да ни се дадат методи и правила, но изработването всеки сам трябва да направи. Духовният живот има строги изисквания. Човек трябва да мисли право. Правата мисъл ни свързва с будното съзнание.
към текста >>

Това съзнание се изработва, никой не може да ни го даде.
Не трябва да пропущаме добрите условия, защото за всяко нещо има време в природата. Не може да работим през нощта, не може да сеем през зимата. Така е и в духовния живот. И духовният живот се ръководи от разумни закони, които трябва да спазваме. За тяхното спазване е нужно по-високо и по-будно съзнание. Това съзнание се изработва, никой не може да ни го даде. Може да ни се помогне, да ни се дадат методи и правила, но изработването всеки сам трябва да направи. Духовният живот има строги изисквания. Човек трябва да мисли право. Правата мисъл ни свързва с будното съзнание. Будното съзнание е слънчевото поле в нашето съзнание.
към текста >>

Правата мисъл ни свързва с будното съзнание.
За тяхното спазване е нужно по-високо и по-будно съзнание. Това съзнание се изработва, никой не може да ни го даде. Може да ни се помогне, да ни се дадат методи и правила, но изработването всеки сам трябва да направи. Духовният живот има строги изисквания. Човек трябва да мисли право. Правата мисъл ни свързва с будното съзнание. Будното съзнание е слънчевото поле в нашето съзнание. То е огрято от вътрешното слънце в човека. Новото в човека ще бъде от вътрешното слънце. В1927 год. след събора, може би не бяха минали десетина дни и Учителят направи опит да ни предаде упражнението „Пентаграмът".
към текста >>

Будното съзнание е слънчевото поле в нашето съзнание.
Това съзнание се изработва, никой не може да ни го даде. Може да ни се помогне, да ни се дадат методи и правила, но изработването всеки сам трябва да направи. Духовният живот има строги изисквания. Човек трябва да мисли право. Правата мисъл ни свързва с будното съзнание. Будното съзнание е слънчевото поле в нашето съзнание. То е огрято от вътрешното слънце в човека. Новото в човека ще бъде от вътрешното слънце. В1927 год. след събора, може би не бяха минали десетина дни и Учителят направи опит да ни предаде упражнението „Пентаграмът". Ние научихме първата част, но когато дойдохме до смяната на местата на двойките се оказа малко трудно на приятелите.
към текста >>

99. 08.През един зимен ден

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Бях в непълно будно съзнание, дори с ръка пипнах бузата си, а тя не беше моята, на Паша беше.
Русе, аз имах едно особено преживяване с нея. Бях на беседа в салона на „Турнферайн". Беседата беше свършила и ние пеехме песента „Благословен Господ Бог наш". И както седях на стола изведнъж усетих, че Паша е в мене. Моето лице стана като нейното, определено усетих, че Паша е в мене. Бях в непълно будно съзнание, дори с ръка пипнах бузата си, а тя не беше моята, на Паша беше. Това усещане трая много малко време. Помислих си тогава: Сигурно сега Паша мисли, че ние в София сме на беседа, силно мисли и си представя събранието и Учителя. И аз съм почувствувала присъствието на нейната мисъл в мен. Така си го обясних. През пролетта на 1921 или 1922 год.
към текста >>

100. 15.Ще разкажа един случай с моя баща

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Ще разкажа един случай с моя баща, когато аз не съм никак контролирала поведението си и не съм имала будно съзнание.
Ще разкажа един случай с моя баща, когато аз не съм никак контролирала поведението си и не съм имала будно съзнание. Аз съм казала нещо на баща си, не помня какво, но той ми каза: „Абе дете, ти си имаш някаква мъка, пък ние сме ти криви". Много се изненадах от думите на баща си. Разбрах, че съм казала нещо с не хубав тон, без аз да го чуя. Проявила съм се грубо към баща си, а той ми отговори с любов. Засрамих се.
към текста >>

Не са влезли в моето будно съзнание.
Трябва да овладея желанието си и силите, които действат в мене, за да бъда свободна. Излиза, че за всичко, което става с мен, аз съм виновна. Аз съм причината и за моите страдания. Има нещо в мене, от което трябва да се освободя и при това аз сама трябва да го направя, без да искам помощ отвън. Разбрах, че в мене има неща, които не съм видяла и не съм ги осъзнавала. Не са влезли в моето будно съзнание. Те са сили, които протичат в мене и се проявяват в това, което не искам да правя, а го правя. Те развалят хубавите ми желания и намерения. Мислех си, че в мен има свят, който не е озарен от вътрешната светлина, в която искам да живея. Това е тъмнина, която помрачава красотата на живота ми. Има нещо неорганизирано, някакви неовладяни сили, някакво объркване е станало.
към текста >>

В тези мисли виждах, че в мен прониква една вътрешна светлина, един проблясък в съзнанието ми за правилно разрешение на въпросите.
Има нещо неорганизирано, някакви неовладяни сили, някакво объркване е станало. И сега трябва да се диференцира това състояние. Организирането е процес и то разумен процес. За да стане организиране, трябва разумни сили да дойдат да действат в мен. Значи трябва да се даде път на разумните сили. В тези мисли виждах, че в мен прониква една вътрешна светлина, един проблясък в съзнанието ми за правилно разрешение на въпросите. Като че ли вече налучквах методите. Изпитвах радост, че най-после ще намеря път, ще намеря начин за освобождаването ми от затруднените вътрешни състояния. Разграничавах тия сили, които ме държаха в потиснатост. Разбрах, че ми предстои сериозна вътрешна работа, да се изясня и да внеса светлина в собствения си живот. Това трябва да направя сама без ничия помощ.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35707116127014