НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
513
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ами как ли ще изглежда едно
Божествено
съзнание на земята, в човешко
тяло
, погледнато от Невидимия свят?
Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците. Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят. Това го бе казал веднъж Учителят.
Ами как ли ще изглежда едно
Божествено
съзнание на земята, в човешко
тяло
, погледнато от Невидимия свят?
Великият Учител бе на "Изгрева" в плът и кръв. Как ли Го бяха намерили Адептите от Хималаите? Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми.
към текста >>
Но как едно
Божествено
съзнание, което е проектирано на земята и в
тялото
на Учителя, се отразява в Духовния свят?
Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми. Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят. Този закон за мен бе ясен.
Но как едно
Божествено
съзнание, което е проектирано на земята и в
тялото
на Учителя, се отразява в Духовния свят?
Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта. За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената. Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество.
към текста >>
А трети виждаха
Божественото
слънце.
Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество. Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце. Онези, които имаха духовни очи, виждаха Духовното слънце.
А трети виждаха
Божественото
слънце.
Всеки виждаше това, което можеше да види. А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата. Видях само това. Тогава чух този необичаен концерт. Тогава чух и Словата на Учителя за Адептите и Учителите от Хималаите.
към текста >>
2.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Той казва: "Плодовете чистят както
тялото
, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове.
Обличаше се чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините. Плодовете бяха любимата Му храна.
Той казва: "Плодовете чистят както
тялото
, тъй също мислите и чувствата." Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове.
Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителят сядаше да се храни със свещено чувство. "Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание." Учителят обичаше Слънцето.
към текста >>
Молитвата постига целта си, когато преживееш едно
Божествено
състояние.
Учителят казва: "Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта! Вън от Бога се създава грехът. Аз всякога се моля. Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, с чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога... Всеки ден отваряй душата си пред Господа! Всеки ден!
Молитвата постига целта си, когато преживееш едно
Божествено
състояние.
Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия." Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание. "Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си. Само в Бога е нашият живот." "Някой пита, кой съм Аз? - Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора. Това ще стане.
към текста >>
Това, което говоря, е
Божествено
!
Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия." Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание. "Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си. Само в Бога е нашият живот." "Някой пита, кой съм Аз? - Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора. Това ще стане.
Това, което говоря, е
Божествено
!
Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да я не чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано.
към текста >>
То е
Божественото
.
Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да я не чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано. То влиза във всички хора.
То е
Божественото
.
Светът е направен от Бога и този свят ще стане такъв, какъвто Бог го изисква." В присъствието на Учителя всеки ставаше по-добър. Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание. Великото, Необятното, Доброто, Красивото, Вечното в Него чувствуваха всички! Учителят служеше на Любовта, Служеше на Бога! "Смирението е израз на Любовта към Великия." Учителят беше търпелив.
към текста >>
3.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се
извъртяло
от ръцете му той и насочил колата в една урва.
Ако някой може да я разгадае - да заповяда. Но ние повече не смеехме да питаме Учителя, защото разбрахме по тона Му, че този разговор е свършил и повече няма да се повтори. Но след време в София се разнесе невероятна вест. Морфова загинала. Катастрофирала с лек автомобил.
По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се
извъртяло
от ръцете му той и насочил колата в една урва.
Това бе обяснението на шофьора в негово оправдание, което прочетохме във вестниците. Всички на "Изгрева" бяхме покрусени. Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея. Имаше решение на задачата. Но това бе едното решение.
към текста >>
Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на
Божественото
Начало у него.
Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство! Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа. Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето. Защото за всеки ученик Учителят предварително осигурява подходящи условия за развитие.
Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на
Божественото
Начало у него.
към текста >>
4.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с
Божественото
чрез неговото изявление в Дух и Сила.
"Георги Куртев" Той беше от поколението приятели, които се бяха явили между войните - около Балканската и Европейската война. Той беше съвременник на Боян Боев, Тодор Стоименов, Минчо Сотиров, Димитър Добрев - братя, които бяха преминали войните с 91 Псалом, написан собственоръчно и зашит във военните куртки. Онова поколение имаше много опитности с Учителя и то - онези живи опитности от категорията на живото Божие присъствие и проявление, опитности като онези в Евангелието. Може би защото това бяха усилни и тежки години, когато техният живот на фронта е бил в ръцете на Небето, когато са преминали през войните на косъм от смъртта и са се озовали след тях с купища опитности, които за тях бяха съкровено и живо изявление на Бога.
Тези приятели имаха жив, непосредствен контакт с
Божественото
чрез неговото изявление в Дух и Сила.
Това беше довело у тях една непоклатима увереност в Учителя, те знаеха много добре кой бе Учителят и защо и за какво бе дошъл на земята. Те бяха стожерите, около които се завъртя гумното, за да се вършеят снопите жито по време на цялата Школа. Аз смятам, че без тези живи опитности, без живото познание на Христа отвътре, те не биха могли да издържат нито ден в тяхната половинвековна дейност като ученици на Школата. Ние дойдохме като младежи, с нас се отвори Школата през 1922 година и цели двадесет и две години ние бяхме галените деца на Школата. Но тези приятели бяха стожерите на Школата.
към текста >>
Те бяха онези, които присъствуваха на 31 декември 1944 година и носеха
тялото
на Учителя, когато трябваше да бъде погребано.
Ние, младежите, участвувахме в братския живот, но нашето поколение имаше друга задача, която трябваше да реши след закриването на Школата, със заминаването на Учителя през 1944 година. Тези възрастни приятели ние ги наричахме "старите братя", защото те са били сподвижници на Учителя преди 1910 година, както и през време на войните от 1910-1922 година, а също и през време на Школата от 1922 до 1944 година. Те бяха свидетели как се разрасна Божието Дело, как от трима ученици, кошерът се рои за едно десетилетие на стотици ученици. Надойдоха нови братя и сестри, отвориха се кръжоци и се построиха салони на братствата в провинцията. Те бяха свидетели и очевидци на Школата на Учителя.
Те бяха онези, които присъствуваха на 31 декември 1944 година и носеха
тялото
на Учителя, когато трябваше да бъде погребано.
Някои от тях доживяха да видят как бе погребан и унищожен и "Изгревът". Такава съдба доживяха малцина. Едни от тях бяха Жечо Панайотов, Иван Жеков и Пеньо Ганев. Георги Куртев беше онзи, който организира и около когото се завъртя като на стожер от гумно многолюдното Братство в Айтос с тяхната градина. Остана като оазис сред оголената провинция, където салоните един след друг изчезваха.
към текста >>
" Аз му казах: "Учителят навремето каза: "Не коригирай
Божественото
!
Един контакт за минути между две души струва много повече от едно съжителство от двадесет-тридесет години. По-късно, когато отидох при него в Айтос, той се заинтересува от Песнарката - това беше ново издание на песните на Учителя, които аз бях отпечатала след заминаването Му. Тогава разправяха, че аз съм променила песните на Учителя в това издание. Атаката срещу мен бе много силна от всички страни - "по въздух, по суша и по море" - непрекъснато и денонощно. Бях при него и той ме запита: "Какво става с песните?
" Аз му казах: "Учителят навремето каза: "Не коригирай
Божественото
!
"" Брат Георги отговори: "Точно така! " Разбрахме се за минута. А как стана ли? Сега ще ви разкажа. Попитах го дали е съгласен да не се коригират, да не се изменят песните на Учителя - да останат такива, каквито ги е дал Учителят приживе.
към текста >>
Той каза: "Да не се коригира
Божественото
!
"" Брат Георги отговори: "Точно така! " Разбрахме се за минута. А как стана ли? Сега ще ви разкажа. Попитах го дали е съгласен да не се коригират, да не се изменят песните на Учителя - да останат такива, каквито ги е дал Учителят приживе.
Той каза: "Да не се коригира
Божественото
!
" Тогава се обърнах към него и го помолих да ми изпее някоя от песните на Учителя. Той се съгласи и ми изпя точно тази, за която имаше много спорове и обвинения срещу мене. Но той я изпя точно така, както аз я бях дала в моето издание. После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му песента на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката. Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих песента така, както той бе я дал.
към текста >>
Георги Куртев извика: "Ами тук е коригирано
Божественото
!
" Тогава се обърнах към него и го помолих да ми изпее някоя от песните на Учителя. Той се съгласи и ми изпя точно тази, за която имаше много спорове и обвинения срещу мене. Но той я изпя точно така, както аз я бях дала в моето издание. После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му песента на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката. Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих песента така, както той бе я дал.
Георги Куртев извика: "Ами тук е коригирано
Божественото
!
" Сега ще се попитате къде е цялата тайна, че за минута-две се разбрахме с Георги Куртев? Тайната е следната, слушайте внимателно. Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха. Оттогава бяха минали десет-петнадесет години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга посока. Учителят бе крайно недоволен от това положение.
към текста >>
Така аз хванах първите братя и те разбраха веднага цялата истина: "Да не се коригира
Божественото
!
Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха. Оттогава бяха минали десет-петнадесет години и нашите изгревяни започнаха да ги променят непрекъснато под въздействието на техни емоционални състояния ту в една, ту в друга посока. Учителят бе крайно недоволен от това положение. И накрая, Кирил Икономов се подведе по тези приятели и нотира песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя. Споменавам нарочно думата "изгревяни", защото ученикът не коригира Учителя, а според старите братя като Георги Куртев и други, които знаеха песните от самия Него, това издание ги постави в противоречие.
Така аз хванах първите братя и те разбраха веднага цялата истина: "Да не се коригира
Божественото
!
" Те ми бяха най-голямата опора. Всички се учудваха, защо те ме поддържат и защитават. Последния път, когато отидох в Айтос, Георги Куртев беше в градината. Беше сам, остарял. Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: "През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден".
към текста >>
Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието
тяло
е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога.
И жив ли си отиде? " Онзи беше си свършил работата - като нечий служител му бе заповядано да го извърши, а отговорността за това падаше някъде на друго място. Георги Куртев застава срещу празното място, където е била по-рано Пентаграмата и се разридава като дете. Наоколо имало братя и сестри - картината била потресающа. Брат Георги е плакал не за себе си, не от себе си, плакал е, че негови сънародници, българи по потекло, са посегнали на една светиня и на скрижалите на Бога.
Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието
тяло
е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога.
Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога! А там бе написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа!
към текста >>
5.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Времената бяха такива, че хората забравяха за
Божественото
и за Школата и само настъпилите страдания и несгоди ни подтикваха да посещаваме Учителя.
Приятелите от София и провинцията бяха свикнали да посещават Учителя и това голямо разстояние не представляваше за тях пречка. А бяха наистина усилни времена, беше дошло времето за финал, за разрешаване на много световни проблеми. Но ние, околните, не съзнавахме това. Приятелите, със своите ежедневни човешки грижи, посещаваха Учителя за съвети и помощ. Понякога тези лични несгоди и затруднения се предизвикваха от Невидимия свят, за да може да се даде подтик и повод на някои от нас да посетят Учителя.
Времената бяха такива, че хората забравяха за
Божественото
и за Школата и само настъпилите страдания и несгоди ни подтикваха да посещаваме Учителя.
Това нещо го осъзнах много по-късно. Учителят ни приемаше, срещаше се с нас, даваше съвети, преспивахме и след някой и друг ден се връщахме в София. Този непрекъснат поток от хора и движение бе живият мост между нас и Учителя и между Учителя и света. Понякога правехме екскурзии от Мърчаево до съседни местности. Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец".
към текста >>
Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от
тялото
си и политам нагоре към висините.
Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа".
Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от
тялото
си и политам нагоре към висините.
Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
към текста >>
Поглеждам отгоре и виждам Учителя и
тялото
си - самата себе си долу като малка точица.
Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа". Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините.
Поглеждам отгоре и виждам Учителя и
тялото
си - самата себе си долу като малка точица.
Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си. Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке?
към текста >>
Постепенно се намерих в
тялото
си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля.
Постепенно се намерих в
тялото
си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке? " "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми? Бихте ли казали, че тук има измислица?
към текста >>
" "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова
Божествено
състояние на песента!
Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си. Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке?
" "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова
Божествено
състояние на песента!
" Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми? Бихте ли казали, че тук има измислица? Ами това можете да го проверите чрез Словото на Учителя. Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си.
към текста >>
Песните на Учителя в Мърчаево бяха песните на Великата Душа, която съвсем скоро ни напусна, остави
тялото
си да го погребат най-малките, а тя - Великата Душа - замина за Божествения свят.
Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си. Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените песента и да я изпеете така, както не трябва? Ами къде ще бъде тогава "Химнът на Великата Душа" и ще има ли такъв Химн във вашия живот? Затова аз ви пожелавам да изпеете този химн, да се възвисите с душата си, да се доближите с духа си и да се съедините с Великата Душа. Великата Душа, това е Божествената Душа, която е излязла от Бога заедно с Божествения Дух.
Песните на Учителя в Мърчаево бяха песните на Великата Душа, която съвсем скоро ни напусна, остави
тялото
си да го погребат най-малките, а тя - Великата Душа - замина за Божествения свят.
Сега, на Мястото на Учителя има елипса, Пентаграм и насаден от нас босилек, който благоухае.
към текста >>
6.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Не коригирай
Божественото
в песните на Учителя" Вие разбрахте, че аз получих задача от Учителя да потърся, да намеря и поправя грешките, които бяха допускани от Кирил Икономов в неговото издание от 1938 и последвалата втора книжка от 1944 година - две хубави издания за онези години.
"Не коригирай
Божественото
в песните на Учителя" Вие разбрахте, че аз получих задача от Учителя да потърся, да намеря и поправя грешките, които бяха допускани от Кирил Икономов в неговото издание от 1938 и последвалата втора книжка от 1944 година - две хубави издания за онези години.
Вие какво бихте направили на мое място? Аз ви питам? Ще изпълните ли Волята на Учителя, Волята на Бога? Аз пак ви питам. Защото, ако си отговорите на този въпрос, изведнъж ще си отговорите на другите въпроси, които биха последвали.
към текста >>
И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това
тяло
, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове.
Галилей забелязал това и Му казал: "Учителю, защо се безпокоите? Та те тук няма да бомбардират. Те заминават на север и в Румъния ще падат бомбите! " Когато Учителят свел поглед от Небето и огледал Галилей, лицето Му било строго, затворено и добило вид на статуя, издялана от камък. След малко Учителят добавил: "В момента милиони хора се обръщат с молитва към Бога, за да търсят Неговата закрила и помощ.
И днес Бог е тук, на земята, на "Изгрева", в това
тяло
, и Той не може да бъде безучастен към съдбините на света и да не взема участие в страданието на човечеството." Този случай беше приковал Галилей в съзерцание и размишление за цял живот - за Бога, който е дошъл на земята и е посетил человеческите синове.
Когато ми го разказа, аз го приех като откровение на Бога за съдбините на света и за съдбата на Школата. Та при такива условия ние живеехме и обстоятелствата бяха такива, че нямахме възможности за работа. Тук нямахме условия за работа от музикално естество. Беше останала една група братя и сестри на "Изгрева", които три пъти на ден заставаха в молитва в салона - правеха дълги молитви, за да запази Бог "Изгрева" и салона. Един приятел от града дошъл, видял и чул как се молят.
към текста >>
Казах им: "Да не се коригира
Божественото
.
Та тези от комисията му бяха повече лични приятели, но накрая не смееха да вземат явно негова страна пред оригинала, защото се водеше протокол. Те знаеха много добре, че утре чрез този протокол те ще бъдат изобличени пред всички. Трябваше да се преклонят пред Словото на Учителя. Комисията се бе събрала да даде песните в оригинал, а не така, както на онези личности в нея им се искаше. Личността трябваше да отстъпи пред Истината.
Казах им: "Да не се коригира
Божественото
.
Това е Волята на Учителя и Волята на Бога." Когато започнаха да мрънкат, да шикалкавят, аз им казах: "Не коригирай Божественото! " Те гледаха оригиналите, поглеждаха към Кирил, искрено му съчувствуваха, но заставаха на страната на оригинала. Кирил отстъпваше песен след песен. И това се вписваше в протокола. По едно време, към края, Кирил не се стърпя, не издържа и каза: "Е, пък направи най-сетне и ти една отстъпка!
към текста >>
Това е Волята на Учителя и Волята на Бога." Когато започнаха да мрънкат, да шикалкавят, аз им казах: "Не коригирай
Божественото
!
Те знаеха много добре, че утре чрез този протокол те ще бъдат изобличени пред всички. Трябваше да се преклонят пред Словото на Учителя. Комисията се бе събрала да даде песните в оригинал, а не така, както на онези личности в нея им се искаше. Личността трябваше да отстъпи пред Истината. Казах им: "Да не се коригира Божественото.
Това е Волята на Учителя и Волята на Бога." Когато започнаха да мрънкат, да шикалкавят, аз им казах: "Не коригирай
Божественото
!
" Те гледаха оригиналите, поглеждаха към Кирил, искрено му съчувствуваха, но заставаха на страната на оригинала. Кирил отстъпваше песен след песен. И това се вписваше в протокола. По едно време, към края, Кирил не се стърпя, не издържа и каза: "Е, пък направи най-сетне и ти една отстъпка! " Аз скочих: "Кириле, какви отстъпки?
към текста >>
7.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
С какво
тяло
, ами ще го познае ли?
" Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено?
С какво
тяло
, ами ще го познае ли?
Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по- възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя.
към текста >>
Но всичко е
отлетяло
.
"Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата.
Но всичко е
отлетяло
.
В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество.
към текста >>
Всичко е
отлетяло
.
А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо.
Всичко е
отлетяло
.
Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком.
към текста >>
Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира
Божественото
?
По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена, идеята на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение и са сложени подходящи слова за отделните песни. А който иска, може да се запознае по-подробно със седемте принципа на Паневритмията и ще види тогава, че онова, което е дадено от Учителя, не може да се пипа и преиначава. Защо ли? Защото на стр. 14 пише: "Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир".
Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира
Божественото
?
И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно.
към текста >>
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото
тяло
на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят.
Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото
тяло
на земята и връзката на духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят.
Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.
към текста >>
8.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Дойде време да се коригира
Божественото
.
Но неговият син Гриша взе, че си състави нов текст на "Паневритмията". И понеже беше научил от баща си фотографското изкуство, взе нотния текст от "Паневритмията", отдолу сложи своя собствен текст и направи една книжка от фотографска хартия. Дойде това време да се яви човекът, който да промени текста на "Паневритмията". Дойде и това време да се коригира онова, което е създадено от Учителя, чрез Учителя и посредством учениците на Школата. И това всичко е публикувано през времето на Учителя.
Дойде време да се коригира
Божественото
.
И този младеж Гриша изтъкна онези изказвания на Учителя, че истинската Паневритмия не е още свалена и дадена и че истинският текст не е даден, а трябва да бъде даден в бъдеще време. Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава.
към текста >>
И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото
тяло
.
Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко.
И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото
тяло
.
Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството. Как ви се струва всичко това? Смятате ли, че това е случайно? Случайни неща в Школата няма. И накрая за най-голяма изненада, този младеж Гриша дойде лично у дома и ни поднесе своето творение като най-голям дар на Борис Николов.
към текста >>
И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е
Божественото
, а всичко, което е в света е от лукаваго.
И Борис Николов хвърли дипломата и стана майстор-мозайкаджия. А беше викан нееднократно за асистент в ботаническия факултет, но беше подведен, заедно с другите младежи, от сили, които ги накараха да напуснат университетите и да станат мозайкаджии. През времето на Учителя тази група не влияеше върху Братството, понеже старите приятели движеха цялата организация. Но след 1945 година, след заминаването на Учителя, мозайкаджийската бригада, като най-компактна, превзе ръководството на Братството. Изведнъж се оказа, че не бе подготвена, защото беше сама се изолирала от обществения живот на страната.
И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е
Божественото
, а всичко, което е в света е от лукаваго.
Или по-точно, законите на обществото и на държавата не се отнасяли за нас. Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю. Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато възрастните приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят. Получиха се драматични събития с много от тези приятели в личния им живот, когато онова, което бе им казал Учителя, те не изпълниха. Те не изпълниха и онова, което трябва да се направи за Братството, понеже смятаха, че Учителят не разбира и не е вещ в земни и човешки работи.
към текста >>
А този младеж Гриша, който се опитва да коригира
Божественото
, създадено и дадено от Учителя, той ще има възможност да научи своя урок и да разбере какво значат окултни закони в Школата на Учителя.
Сега е 1970 година. Изминали са двадесет и пет години от заминаването на Учителя. След двадесет години ние може и да не сме живи, но тогава ще има ли кой да ви покаже как се играе Паневритмията? Едва ли. Тогава ще си намерите оригиналния текст и снимките, които правихме с Ярмила и въпросът е разрешен за вас и за нас, които ще бъдем вече в Невидимия свят.
А този младеж Гриша, който се опитва да коригира
Божественото
, създадено и дадено от Учителя, той ще има възможност да научи своя урок и да разбере какво значат окултни закони в Школата на Учителя.
Например, проверете след десет години какво е станало с неговата професия като литератор. Проверете какво е станало с неговия личен живот и със семейството му. Проверете какво е направил с професията си, с какво се занимава и с какво си изкарва прехраната. Сега е 1970 година, а проверете след двадесет години какво е направил той за себе си и за близките си с професията си, със семейството си, с таланта си и т.н. Има едно правило в Школата - когато човек започва да прави бели и пакости още в самото начало, когато влезе в Братството, той продължава да ги прави тези бели до края на живота си.
към текста >>
Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира
Божественото
в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи.
От това, че се намери един Гриша и че ви превари и измисли нов текст на Паневритмията? Той не ви е преварил. Нали вие бяхте онези, които искахте да пишете нов текст на "Паневритмията"? През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира. За това вие носите също вина заедно с него - защото идеята е ваша, а изпълнението - негово.
Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира
Божественото
в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи.
Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си. Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"? Аз съм съгласна да си направите нов текст на "Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте измислили. За това съм съгласна. Но да създадете нещо с цел да промените и коригирате онова Божествено, създадено от Учителя и да отклонявате онези, които са изпратени в Школата на Учителя - това е престъпление към Школата и нарушение на окултните закони в нея.
към текста >>
Но да създадете нещо с цел да промените и коригирате онова
Божествено
, създадено от Учителя и да отклонявате онези, които са изпратени в Школата на Учителя - това е престъпление към Школата и нарушение на окултните закони в нея.
Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи. Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си. Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"? Аз съм съгласна да си направите нов текст на "Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте измислили. За това съм съгласна.
Но да създадете нещо с цел да промените и коригирате онова
Божествено
, създадено от Учителя и да отклонявате онези, които са изпратени в Школата на Учителя - това е престъпление към Школата и нарушение на окултните закони в нея.
А който ги наруши, той си носи последствията. Ние бяхме свидетели на много драматични истории. Вие, следващите поколения, ще се убедите лично в това, няма да ви се размине. 7. Има и един друг проблем. Идват и ми казват, че във Франция хората на Михаил Иванов играят Паневритмията с валсова стъпка - така, че я играят в по-бързо темпо, защото французите били много темпераментни.
към текста >>
9.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В древна Индия принципите на
Божественото
Учение бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени Велики Риши, които вложиха
Божественото
Учение и създадоха Ведите.
Господният Дух е един и същ през вековете. Така че, това е свещената Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух, които са връз Мен и в Мен и това е Всемировият Учител, Който е пред вас." По този начин се определя Космогонията на Словото на Великия Учител. А сега да видим как Великият Учител е работил в тези три клона. Първият клон - египетският клон Египетският клон има за цел да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Този космически кръг започва така: 1.
В древна Индия принципите на
Божественото
Учение бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени Велики Риши, които вложиха
Божественото
Учение и създадоха Ведите.
След това дойде Великият Рама, който създаде една мощна култура, като даде Упанишадите. По-късно се яви Кришна и създаде Бхагават-Гита. Оттук тези учения преминаха на запад. 2. Египет. Тук Учител бе Хермес.
към текста >>
Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в
тяло
, мисли и дела.
Тук Учител бе Хермес. Той създаде херметизма и свали седемте херметически принципа: на ума, на съответствието, на вибрацията, на полярността, на причинноста, на двойственоста, на активното и пасивното начало. Тук се даде наука, знание и бяха построени пирамидите, за да представляват своего рода подобие на Хималаите и да свалят енергии от Космоса. 3. Персия. Тук Учител бе Зороастър или Заратустра, а учението се нарича маздеизъм.
Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в
тяло
, мисли и дела.
Той твърдеше, че целият живот е единство. Така маздеизмът подготвяше съзнанието на човечеството за християнството. Тяхното мото бе: "Изследвай пътя на душата отде иде и защо е в тялото. Очите ти да бъдат отворени към Небето. Стреми се към Светлините на Отца, от Когото твоята душа е излязла.
към текста >>
Тяхното мото бе: "Изследвай пътя на душата отде иде и защо е в
тялото
.
3. Персия. Тук Учител бе Зороастър или Заратустра, а учението се нарича маздеизъм. Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в тяло, мисли и дела. Той твърдеше, че целият живот е единство. Така маздеизмът подготвяше съзнанието на човечеството за християнството.
Тяхното мото бе: "Изследвай пътя на душата отде иде и защо е в
тялото
.
Очите ти да бъдат отворени към Небето. Стреми се към Светлините на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с Божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините." 4. Халдейска култура - Асирия и Вавилон.
към текста >>
Душата се стреми да се съедини с
Божественото
в себе си.
Той твърдеше, че целият живот е единство. Така маздеизмът подготвяше съзнанието на човечеството за християнството. Тяхното мото бе: "Изследвай пътя на душата отде иде и защо е в тялото. Очите ти да бъдат отворени към Небето. Стреми се към Светлините на Отца, от Когото твоята душа е излязла.
Душата се стреми да се съедини с
Божественото
в себе си.
Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините." 4. Халдейска култура - Асирия и Вавилон. Тук се изучаваха науките, изкуствата, поезия и окултните науки - астрология, хиромантия и магия. Учението се нарича сабеизъм, а създател на астрологията е И-Сабей-бен- Аадес. 5. Гърция.
към текста >>
Целта му е да се подготви съзнанието на човечеството за реализиране на
Божественото
Учение.
През 1227 година се създава комисия на Инквизицията срещу богомилите. Тази Инквизиция през 1232 година действува във Франция и в Германия. Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа. През XIV век от немско семейство на албигойци се ражда Кристиян Розенкройц. Той създава обществото на Розата и Кръста, което е клон от богомилството.
Целта му е да се подготви съзнанието на човечеството за реализиране на
Божественото
Учение.
Идеите на богомилството преминават от Германия в Чехия, Полша и Русия и накрая завършват своя кръг до Памир. Извод: Днес в България и в Школата на Учителя се намираха представители и от богомилския клон. Това са всички онези, които се занимаваха със социални идеи и проблеми, всички онези, които се занимаваха с политически идеи и течения, онези които се занимаваха с организация и ръководство на Школата и които искаха с революционни методи да прилагат и реализират идеите на Учителя - това са все представители на богомилския клон. Както през време на богомилството в България те не се подчиняваха на официалната светска и държавна власт, така и през времето на Школата на Учителя те не се съобразяваха със законите на страната и държавата, в която живееха. По това ще ги познаете.
към текста >>
10.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по
тяло
заедно с нас.
Когато дойдохме, бяхме млади. След двадесет и две години бяхме на Неговата възраст. А Той беше отхвърлил още толкова човешки земни години. Ние бяхме четиридесет и пет - петдесет годишни, а Учителят бе достигнал до осемдесет години. Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята.
А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по
тяло
заедно с нас.
Какво можехме да кажем на западните и на източните окултисти и на техните привърженици в София и на "Изгрева"? За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той бе Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество.
към текста >>
Учителят, тук на "Изгрева", имаше
тяло
, физическо
тяло
и то се подчиняваше на законите на Битието.
За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той бе Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество. За нас Той бе и Всемировият Учител на Вселената.
Учителят, тук на "Изгрева", имаше
тяло
, физическо
тяло
и то се подчиняваше на законите на Битието.
В Него бе онзи Дух, онзи Божествен Дух, Който бе слязъл върху Него още на 7 март 1897 година. В Него още през 1912 година се бе вселил и Христовият Дух. Оттогава Той беше Мировият Учител. А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител!
към текста >>
Дали
тялото
на Учителя се подчинява на земните закони или не?
Оттогава Той беше Мировият Учител. А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън.
Дали
тялото
на Учителя се подчинява на земните закони или не?
Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си.
към текста >>
Нали Неговото
тяло
е одухотворено чрез Сила и Мощ.
А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не?
Нали Неговото
тяло
е одухотворено чрез Сила и Мощ.
Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление.
към текста >>
Учителят имаше физическо
тяло
и то бе пред нас, но това
тяло
старееше с годините.
Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ.
Учителят имаше физическо
тяло
и то бе пред нас, но това
тяло
старееше с годините.
Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него.
към текста >>
Учителят имаше и Духовно
тяло
- ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме.
Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините.
Учителят имаше и Духовно
тяло
- ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме.
Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него. Бог не е в Слово, но в Сила!
към текста >>
Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно
тяло
.
" Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме.
Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно
тяло
.
Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него. Бог не е в Слово, но в Сила! Този закон ние го познахме, видяхме и опитахме през време на Школата с Него.
към текста >>
Учителят имаше и
Божествено
тяло
- за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си.
Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло.
Учителят имаше и
Божествено
тяло
- за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си.
Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него. Бог не е в Слово, но в Сила! Този закон ние го познахме, видяхме и опитахме през време на Школата с Него. Ние имаме опитности за това.
към текста >>
Дойде и това време, когато Учителят лежеше на кревата, беше се извлякъл от
тялото
Си и говореше.
Всички се втрещиха, защото Учителят каза точно това, а Той беше препоръчвал много пъти този метод на онези, които боледуваха. Ние не можехме да осъзнаем тогава, че Учителят си заминава от този свят. А Той знаеше и за Него това беше заблуждение за нашите умове, но ни остави да направим компреса. Така Той ни освободи вътрешно, че сме направили за Него всичко, което знаехме и можехме. Това е Негов метод.
Дойде и това време, когато Учителят лежеше на кревата, беше се извлякъл от
тялото
Си и говореше.
Ние слушахме всичко. Това като че ли беше някакъв разпит срещу Учителя. Учителят се беше извлякъл горе в Невидимия свят и там вероятно имаше някаква комисия от генерали и маршали, защото Учителят отговаряше на руски език. Онези горе Го питаха за военното положение, за изхода на войната и за събитията в света. Ние не чувахме техните въпроси, но съдехме за тях по отговорите на Учителя на руски език.
към текста >>
Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на
тялото
Си.
Записвах всичко, което се отронваше от устата Му. Това тефтерче е укрито. Не можах да го дешифрирам, защото остана укрито и от мен самия и ще дойде време, когато онзи приятел, който го съхранява ще го извади. Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха.
Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на
тялото
Си.
Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата. Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше.
към текста >>
" После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си
тяло
на кревата.
Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога!
" После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си
тяло
на кревата.
Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше. Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си.
към текста >>
Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено
тяло
на Учителя в леглото.
Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата.
Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено
тяло
на Учителя в леглото.
Той беше много болен и си заминаваше. Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си. Той бе полуседнал.
към текста >>
Тялото
Му остана в моите ръце.
Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си. Той бе полуседнал. Направи няколко тежки вдишки и си замина.
Тялото
Му остана в моите ръце.
Така Учителят издъхна в ръцете ми. След това Го положих бавно на леглото. След като си замина, много приятели си спомниха много случаи, когато Учителят ги беше подготвял символично или беше казал направо за предстоящото Му заминаване. Но всичко беше като че ли забравено и никой не можеше да предположи, че това се отнася за този момент, за това време, което трябваше да дойде и да се случи всичко това. Той ни подготвяше от дълго време, но ние не бяхме с будни съзнания и се оказахме неподготвени, като смятахме, че Учителят ще бъде вечно с нас, като смятахме че Той ще живее най-малко сто и двадесет години.
към текста >>
Това е
Божественото
дърво на живота.
Ето защо има един закон: "Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа." Ето защо аз изнасям и ви давам тези опитности от времето на Школата. Те са опитности на нашето поколение, но те са закони на Школата. Ние преминахме през тях като опитности и изпитахме чрез живота си тези закони. Вие можете да се запознаете с тези опитности и да проучите тези закони. Ако се съобразявате с тях, ще имате подкрепата и знанието на Школата, която има корени на земята, чието дърво е в Невидимия свят и чиито клони и разклонения са в Божествения свят.
Това е
Божественото
дърво на живота.
Това е Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>
11.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме
Божественото
Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида.
Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох на Учителя. В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева". Посрещнах Го и Му казах: 'Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията".
Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме
Божественото
Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида.
Аз повече няма да се занимавам с него." Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмия". Сконфузено казах това, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко бай Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила. Тези подготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох в министерството на началника Петров. Той ги прегледа и одобри.
към текста >>
Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите на
тялото
и духа.
Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й. Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство. Той ги одобри. Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки.
Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите на
тялото
и духа.
Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика при него в кабинета му и ми каза: "Първият опит е излязъл добре.
към текста >>
12.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Беше неописуема гледка да се наблюдава едно
Божествено
същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко
тяло
, е странник между човеците на земята.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година. Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога.
Беше неописуема гледка да се наблюдава едно
Божествено
същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко
тяло
, е странник между човеците на земята.
Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
към текста >>
Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко
тяло
, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога.
Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме.
Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко
тяло
, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога.
Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен са записани. Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама.
към текста >>
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира
Божественото
слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко.
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре".
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира
Божественото
слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко.
Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята.
към текста >>
13.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Тялото
Му се движеше с изключителна пластика, а всяко движение бе изтъкано от изящество.
Вероятно за да се обучаваме и постепенно да се приготвим за истинската работа. Тези упражнения ги учехме като си броехме на глас: "Едно, две, три..." Мелодията си я пеехме. Ние я знаехме мелодията и последователно играехме упражненията. Когато Учителят даваше упражненията, Той ги правеше изключително пластично и художествено. Движеше се леко, като перце.
Тялото
Му се движеше с изключителна пластика, а всяко движение бе изтъкано от изящество.
Ръката Му във въздуха като че ли рисуваше движенията. Така Той показваше упражненията. Ние вървяхме след Него и ги повтаряхме. Друг път, Учителят показваше началото на упражнението. След това ни гледаше ние какво ще направим в следващата фаза.
към текста >>
Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с
тялото
Си тук, на поляната, но в момента е на друго място.
Когато играехме Паневритмията, ние се движехме по двойки, а Учителят играеше вътре в кръга. Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил.
Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с
тялото
Си тук, на поляната, но в момента е на друго място.
Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго.
към текста >>
Виждахме, че много пъти бе зает и с
тялото
Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него.
Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място.
Виждахме, че много пъти бе зает и с
тялото
Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него.
А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата.
към текста >>
А
тялото
Му тук, на поляната, играеше Паневритмия.
Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него.
А
тялото
Му тук, на поляната, играеше Паневритмия.
В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае?
към текста >>
И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в
тялото
Му, през това време Той загубваше ритъма и такта.
Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера.
И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в
тялото
Му, през това време Той загубваше ритъма и такта.
През това време Той е другаде, защото трябва да присъствува в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Той беше в кръга и играеше в него. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава.
към текста >>
Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в
тялото
и да повдигне глава.
И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъствува в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Той беше в кръга и играеше в него. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа.
Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в
тялото
и да повдигне глава.
Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията.
към текста >>
Аз напускам
тялото
Си и отивам да работя на друго място".
А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя.
Аз напускам
тялото
Си и отивам да работя на друго място".
Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията. Разказваше ми веднъж брат Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване", Учителят го е играл от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра, заедно с него. Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи. Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи урока на символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя. В личния и в обществения си живот той започна сам да си играе Паневритмия със символиката и накрая символиката задействува окултни закони, които го накараха да се разплаща сам, като на финала заплати с живота си.
към текста >>
Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи урока на символиката му - че трябва да се движи с
Божественото
и със Словото на Учителя.
Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията. Разказваше ми веднъж брат Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване", Учителят го е играл от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра, заедно с него. Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи.
Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи урока на символиката му - че трябва да се движи с
Божественото
и със Словото на Учителя.
В личния и в обществения си живот той започна сам да си играе Паневритмия със символиката и накрая символиката задействува окултни закони, които го накараха да се разплаща сам, като на финала заплати с живота си. "Слънчеви лъчи" бяха дадени през 1942 година. След работа, когато дойдеха всички приятели на поляната, се пускаше голямата лампа, която осветяваше цялата околност и тогава там се даваха упражнение след упражнение. Накрая упражненията се сглобиха, описаха се и с мелодията от Учителя и текста от Весела Несторова бе отпечатана отделна книжка. Цялата музика, както и упражненията на Паневритмията са от. Учителя.
към текста >>
14.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали
тялото
на Учителя е построено както на останалите човеци.
Ето защо, ще се опитам да ви разкажа кой е Учителят. Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм.
Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали
тялото
на Учителя е построено както на останалите човеци.
"Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената.
към текста >>
"Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с
тялото
Си.
Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци.
"Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с
тялото
Си.
"Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце.
към текста >>
Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам
тялото
Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ.
Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим.
Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам
тялото
Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ.
Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл.
към текста >>
Това е
Божественото
Слънце и оттам идвам Аз.
"Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце.
Това е
Божественото
Слънце и оттам идвам Аз.
И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената". През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата.
към текста >>
Храни ги със Словото Си, което е
Божественото
мляко и Божествения хляб за тях.
На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен". Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата. "Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя.
Храни ги със Словото Си, което е
Божественото
мляко и Божествения хляб за тях.
И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото страдание през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя. Учителят не спи.
към текста >>
Аз оставям
тялото
Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя.
Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото страдание през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя. Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си.
Аз оставям
тялото
Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя.
Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога.
към текста >>
Условията на Школата се създаваха от онова
Божествено
Съзнание, което бе в
тялото
на Учителя.
Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави".
Условията на Школата се създаваха от онова
Божествено
Съзнание, което бе в
тялото
на Учителя.
Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за Себе Си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място, други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, Аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек.
към текста >>
Цялото
Божествено
, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше.
Събра много хора около Себе Си. Само на съборите в Търново и София се събираха към 1 200 души. Имаше изобилно блага, които Му идваха по закона на Свободата и Любовта. Веднъж Той каза: "Аз имам много уста", тоест Той имаше много хора, на които помагаше. Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили.
Цялото
Божествено
, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше.
При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си.
към текста >>
15.
10_07 Кой е Мировият Учител?
,
,
ТОМ 1
Човешката душа е лъч от
Божественото
Съзнание, лъч от Божествената Душа, лъч от Великото, слезнало на земята чрез Малкото.
"Кой е Мировият Учител? " Божествената Душа е дихание на Бога.
Човешката душа е лъч от
Божественото
Съзнание, лъч от Божествената Душа, лъч от Великото, слезнало на земята чрез Малкото.
Великото се съдържа в Малкото, а Малкото разнася Великото по целия Божествен свят. Това е Мировата Любов - дихание на Великото към Малкото, Божествен лъч от Великото към Малкото. Това е проявеният Миров Учител. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух и се изявява чрез Великото към Малкото, а се проявява чрез Малкото. Христовият Дух е Дух на Обединението, Дух на Единението, Дух на Единството.
към текста >>
Мировият Учител идва и слиза, за да обедини Небето и земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух в
Божествено
Единение, чрез Божието Царство, слезнало на земята.
Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух, Христос, е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е глава на Великото Бяло Братство.
Мировият Учител идва и слиза, за да обедини Небето и земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух в
Божествено
Единение, чрез Божието Царство, слезнало на земята.
Божието Царство на земята не е в плът, а е Царство, за което копнеят човешката душа и човешкият дух и се стремят да влезнат в него, със сила да го превземат и да направят общение с Христовия Дух и с Божествения Дух. Само онази човешка душа, която направи общение с Христовия Дух и с Божествения Дух, може да се добере до Виделината, която е Свят на Мъдростта. Това е пробуждането на човешкото съзнание и от самосъзнание то преминава във свръхсъзнанието. Изявената Виделина в Света на Мъдростта е проявената Христова Слава. Христовата Слава, това е Словото в плът.
към текста >>
Мировият Учител е онзи, който е осенен от Божествения Дух и в чието човешко
тяло
е вселен Христовият Дух. Амин.
Изявеният живот вечен в Христа - това е проявеният Бог на Славата. "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, Когото си проводил." Изявеният Вечен Дух - това е проявеният Миров Учител, това е еманацията на Божествения Дух в Христовия Дух, където обитават Духът на Славата и на Бога. Мировият Учител е изявеният Вечен Дух, където Бог е Светлина, Бог е Любов, Бог е Дух Вечен. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието като Дух Вечен, където Словото Божие бе Дух Святий, Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Мировият Учител е Учител на Великото Бяло Братство, обхващащо Битието и Небитието на Слънчевата система от физическия и Духовния свят.
Мировият Учител е онзи, който е осенен от Божествения Дух и в чието човешко
тяло
е вселен Христовият Дух. Амин.
към текста >>
16.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в
тяло
чрез кръв и плът, роди се като младенец.
Защото Божията Любов е Свят на Любовта, а това е проявление на Христовия Дух и на Светлината. А Светлината - това е светлината на физическия свят. Христовият Дух е Единение и Обединение на Славата, Виделината, Светлината чрез Святия Дух на Славата на Бога. Христовият Дух обединява само чрез Словото, защото то е Глава на Истината, а Истината е изявеният Святий Дух. Исус Христос е символ на Мировата Любов. Защо?
Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в
тяло
чрез кръв и плът, роди се като младенец.
На тридесет години слезна върху него Божият Дух, а на 33 години се всели в него Христовият Дух и от человечески син стана Син Божий. Задачата на Исуса Христа бе да изяви Бога като Любов, като Мъдрост и Истина. И да Го прояви външно, и да даде методите и начините за това. А ги прояви чрез Славата, Виделината и Светлината. Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина.
към текста >>
Той е
Божествено
същество.
Тясната пътека, която води към Христа - това е Любовта като чувство, като стремеж, като сила, като мисъл, като светлина. А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта. Едната врата е отгоре надолу - това е вратата на Мировата Любов, а другата врата е отдолу нагоре - това е вратата на Космичната Обич. От Исуса Христа започва Еволюцията на човечеството - на човешката душа и на човешкия дух. Исус Христос не е от човешка еволюция.
Той е
Божествено
същество.
Духът Исус Христос е Светлината, която работи в цялата природа, в Битието. Духът Исус Христос е Виделината, която работи в Невидимия свят, в Небитието. Човек може да се свърже с Христовия Дух и с Христа, като мисли за него и като чете Евангелието, което е Благовестието - благата вест за Царството Божие и за Исус Христос - Син Божий. А като работи с Любовта като принцип и като закон - то Христовият дух ще работи с него като человечески син и той ще стане син на Светлйната, а след това - син на Виделината и накрая - Син Божий, а това е еволюцията на човешката душа и човешкия дух чрез Космичната Обич. Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината.
към текста >>
За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях
Божественото
съзнание, т.е. свръхсъзнанието.
Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син. Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено.
За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях
Божественото
съзнание, т.е. свръхсъзнанието.
Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот. Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството.
към текста >>
Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които
Божественото
съзнание е близо да се събуди, т.е.
Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава. Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото. А Словото е знанието за Божия Мир и Божия Свят.
Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които
Божественото
съзнание е близо да се събуди, т.е.
да влязат в свръхсъзнанието и да имат общение с Космическото Съзнание на Христовия Дух. Живият Христос - това е Христовият Дух, слезнал в съзнанията на хората и донесъл Виделина в душите им и Светлина в умовете им. Това е най-великият Дух, който може да озари човешката мисъл. Христовият Дух е навсякъде, в цялата Природа. Той крепи всичко.
към текста >>
Това ще бъде Мигът за пробуждане на
Божественото
съзнание у всички хора.
Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен. През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух. Духовното идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на духовното зрение на хората за Невидимия свят.
Това ще бъде Мигът за пробуждане на
Божественото
съзнание у всички хора.
Исус умря като човек. Той напусна като човешки син видимата човешка форма и възкръсна като Божий Син. Христовият Дух оттогава е свободен за всички и за всекиго по земята и на Небето. Глава на Великото Бяло Братство е Исус Христос. Христовият Дух се проявява като Миров Учител.
към текста >>
17.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото
тяло
на Бога и се изразява чрез Живота.
А когато отделната форма желае да се изяви, тя се изявява като определено съчетание на цветове и се проявява като мелодия, формите от Духовния свят на Виделината, могат да слязат надолу във физическия свят само чрез мелодията. Хармонията е обединение на съзвучия, а мелодията е индивидуализиране на дадена форма и цвят, която има право да се реализира само чрез музиката в Духовния свят. БОГ Е СВЕТЛИНА. Божествената светлина е Светлината във физическия свят на слънчевата система. Любовта като принцип на Божествения Дух преминава през целия свят като Светлина.
А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото
тяло
на Бога и се изразява чрез Живота.
Светлината е проявеният и изявеният Бог на Любовта на физическия свят. Светлината - това е творческият акт на Великата Природа. Тя разграничава Битието от Небитието, реалното от преходното, преминава от безграничното състояние на Вселената към граничното. Любовта е единствената реалност, чрез която Божественият Дух се проявява в Битието като Светлина, Физическото слънце е символ на Божествения Дух, а Светлината е символ на Божествената Душа. Материята на физическото поле е кондензирана Енергия.
към текста >>
Божественото
Слънце и Славата Божия са творение на Божествения Дух като Велика Хармония в непреривно, безначално и безкрайно Движение.
От тук се създават световете и животът на всяка една форма. Когато Хармонията чрез Христовия Дух иска да се роди една форма, това става чрез Мелодията на музиката, която е среда на този свят. Мелодията слиза в човешкия дух, а човешката душа е свързана със света, откъдето е слезнала чрез Хармонията. Мелодията работи с човешкия дух, а хармонията - с човешката душа. По мелодията съдим за това, от кое поле и от кой свят човешкият дух я е свалил на земята, а по хармонията съдим в какво съзвучие се намира човешката душа с този свят.
Божественото
Слънце и Славата Божия са творение на Божествения Дух като Велика Хармония в непреривно, безначално и безкрайно Движение.
Мировата Любов идва от Центъра на Вселената чрез движението на тази Хармония като Слава, Виделина и Светлина. Космичната Обич може да се възвърне от Периферията на Вселената, защото този път е прокаран. Как? Любовта към Бога се изразява чрез светли мисли - чрез Светлината. Любовта към Бога се изразява чрез възвишени чувства - чрез Чистота, която е Виделина в Духовния свят. Любовта към Бога се изразява чрез праведни дела - чрез Добродетелта, която е отражение на Светлината и Виделината у физическия човек на земята.
към текста >>
Човешката душа слиза на земята чрез Мелодията и се въплътява, а човешкият дух организира това
тяло
чрез законите на Хармонията в Духовния свят.
А това става чрез Светлината на физическия свят, чрез Виделината в Духовния свят, чрез Славата в Божествения свят. Служенето на Бога е материализираното движение на Духа чрез Хармонията и музиката от човешкия дух и човешката душа, поела пътя на Светлината, Виделината - към Славата на Божествения свят. Човешкият дух служи чрез мелодията, а човешката душа се подвизава чрез Хармонията. Космическият човек живее в Абсолютна Хармония. При слизането му на земята, Той слиза от небесните висоти на Духа, който обитава в Хармония, в по-низшите полета чрез Мелодията.
Човешката душа слиза на земята чрез Мелодията и се въплътява, а човешкият дух организира това
тяло
чрез законите на Хармонията в Духовния свят.
Това е пътят на Инволюцията при слизането на човека на земята. А при Еволюцията - която започва от идването на Христа и Възкресението му, защото той прокарва пътя от земята за Небето за човешката душа - възлизането на човека нагоре започва чрез Мелодията. Човешката душа трябва да разцъфти, трябва да се пробуди човешкото съзнание, а това става чрез Мелодията. Човешкият ум трябва да се освети чрез Светлината, която идва от Хармонията. Хармонията внася Светлина в човешкия ум, а Мелодията - топлина в човешкото сърце.
към текста >>
Музиката на Великия Учител е средство за пробуждане на
Божественото
съзнание у человеците, в онези, които четат Словото Му, защото идеите на Словото Му се превръщат в Музика на това Слово.
Великият Учител идва, за да донесе проявлението на Духа чрез Слово, Музика и Живот. Песните на Великия Учител са образци за връзката между човешката душа и Бога. Защо ли? Защото те са молитвите на Новото човечество от Шестата раса, която трябва да дойде. Музиката на Великия Учител е Мировото движение на Духа на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
Музиката на Великия Учител е средство за пробуждане на
Божественото
съзнание у человеците, в онези, които четат Словото Му, защото идеите на Словото Му се превръщат в Музика на това Слово.
Идеите на Словото Му са жива Светлина и Виделина в Духовния свят. Те могат там да се изразят чрез Музика и Хармония. Идеите на Словото Му идват в умовете на человеците като Светлина, като светли мисли на една висша Разумност. И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и мислите като Светлина в умовете на хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека. Това означава Музика и Хармония в мисли, чувства и действия.
към текста >>
18.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той има и духовно измерение и
Божествено
измерение и физическо проявление чрез човешкото
тяло
.
Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Всички тези неща трябва да се извадят и подредят. Необходима е студия по този въпрос. Постът не е еднократен процес - спираш да ядеш и ето ти си в пост.
Той има и духовно измерение и
Божествено
измерение и физическо проявление чрез човешкото
тяло
.
Постът е проекция на тези три свята и се извършва в един акт от човека в строго определено време и в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея.
към текста >>
физическия пост означава изключително организация на човешкото
тяло
.
Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея. Спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, тя струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея.
физическия пост означава изключително организация на човешкото
тяло
.
Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходимо е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строги определени часове изричането на молитви. Както и работа с формули дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят.
към текста >>
И център и фокус на този пост е човекът и неговото
тяло
.
Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходимо е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строги определени часове изричането на молитви. Както и работа с формули дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят.
И център и фокус на този пост е човекът и неговото
тяло
.
Това е принципът. А Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост.
към текста >>
19.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
16. НЕ КОРИГИРАЙ
БОЖЕСТВЕНОТО
!
16. НЕ КОРИГИРАЙ
БОЖЕСТВЕНОТО
!
През лятото на 1920 г. Учителят беше заминал в гр. Сливен. С една малка група от 10 братя се качват на Сливенските сини камъни при извора Куш Бунар, опъват няколко палатки, направят няколко колиби от шума, обзавеждат се добре и прекарват две седмици сред природата. Решението на възрастните братя е било да не се допущат сестри на тази екскурзия, което се спазва стриктно. Дори сестри от гр.
към текста >>
По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно
тяло
.
Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд. Седнали да обядват на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя. Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един обяд на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка! " Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце.
По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно
тяло
.
От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили! " Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента.
към текста >>
След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира
Божественото
.
" Останалите не могат да повярват, че Учителят е способен да каже такава дума, защото те знаят, че се усират само малките деца и старите хора, но при особени случаи. А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация. След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се засрамват. Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост! " Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада.
След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира
Божественото
.
И понеже Вие си позволихте да коригирате Божественото, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине. Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне." Братята си отиват като попарени още същия ден. Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини.
към текста >>
И понеже Вие си позволихте да коригирате
Божественото
, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине.
А тук тази дума не върви след такава дълга реч и пред такава делегация. След няколко секунди те усещат действието на тази дума, навеждат глава и се засрамват. Изведнъж Учителят отсича: „Вие извършихте една голяма глупост! " Братята остават като гръмнати, всичката им увереност пропада. След това Учителят продължава: „Ученикът няма право да коригира Божественото.
И понеже Вие си позволихте да коригирате
Божественото
, ето какво ще ви се случи: единият от вас още тази година ще си замине.
Вторият от вас ще изгуби богатството си и ще остане последен бедняк, а третият от вас ще остане сам, самичък и никой няма да го погледне." Братята си отиват като попарени още същия ден. Лазар Котев, който бе финансирал пътуването на делегацията следващата година фалира и от богатството му не остава никакъв помен. Тодор Бъчваров си заминава същата година и двамата от делегацията присъствуваха на погребението му. А Иван Радославов дочака дълбоки старини. След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака.
към текста >>
Накрая ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си казваше: „Ето един, който се опита да коригира
Божественото
!
След като онзи предприемач го излъга и му бе ипотекирана къщата и местото, той загуби всичко и трябваше да дойде на Изгрева да живее в една барака. Дъщеря му Люба се помина, а след нея и жена му и той остана сам самичък. И което е най-важното, на Изгрева имаше около 200 човека, които се надпреварваха как да си услужат един на друг, та да вървят в Учението както трябва, но за брат Иван Радославов никой не се сещаше нито да го погледне, нито да му занесе една чаша вода. Той бе забравен от всички, макар че беше на Изгрева. Като че ли някой бе изтрил от паметта на всички, че този човек го има и той съществува.
Накрая ако случайно някой отиваше при него, посочваше себе си казваше: „Ето един, който се опита да коригира
Божественото
!
" Беше покъртителна сцена и поука за следващото поколение. Ние сме свидетели как думите на Учителя се изпълниха точно.
към текста >>
20.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ние търсим
Божественото
през всички времена и днес, и утре. 4.
Стрелките изхвръкнаха, спря времето за мене. Сега сънувах, че имам нов часовник - малък, златен и върви добре. Попитах за часа, за да го наглася. Една жена, която се казваше Анастасия - Възкресение, ми даде време: 6 часа без пет минути. Ние принадлежим на Великия живот и няма от какво да се боим.
Ние търсим
Божественото
през всички времена и днес, и утре. 4.
Като ученици на Божествената Школа ние сме пратени тук на работа. Ще седя тук в затвора толкова, колкото Господ иска - до тогава докато Господ иска. Учителю, готов съм да отида там, където ме изпратиш. Ти устройваш пътищата ми. (4^.1959 г.) 5.
към текста >>
Носа, очите, гласа, движенията, същата деликатна конструкция на
тялото
, изтънчен и изискан в обхода и маниери.
Няма по-голямо нещастие от това. 34. Необикновена среща с Георги Радев, който си бе заминал през 1940 г. и който погребахме в Родопите. Доведоха го напоследък в моята килия. Типът е същият.
Носа, очите, гласа, движенията, същата деликатна конструкция на
тялото
, изтънчен и изискан в обхода и маниери.
Същото достойнство, същата несръчност и непохватност. Амбицията е, че е сръчен и всичко може да направи най-хубаво. Непрактичен, а си мисли, че е практичен. Наблюдавам го и си мисля, какво дублиране на типовете в природата. Подобието е пълно във всяко отношение - и външно, и вътрешно, и във вкуса и в начина на мисленето.
към текста >>
Това е Великото
Божествено
Учение, То не се утвърждава от човешка институция.
Всичко ще премине, само Божият живот остава - вечния извор. Някои мислят, че трябва да управляват Братството. Заблуждения са това. Какво Братство ще управляват? Това не е човешко учение, това не е човешка организация.
Това е Великото
Божествено
Учение, То не се утвърждава от човешка институция.
То не може да бъде ограничено и управлявано от хора. То иде сега на земята в тази епоха по нов, неповторим начин. Кой ще спре това или кой ще тури пречка? Господ държи условията в ръката си. Учителят е променил всичко за Делото Си.
към текста >>
Разумното,
Божественото
начало да вземе ръководството.
Бялото Братство работи за това. Нашата работа продължава при всички условия. Дали строят е социалистически или е капиталистически, това не е съществено. Делението на класи, народи, раси, религии, това не е съществено. Важно е човекът да се пробуди.
Разумното,
Божественото
начало да вземе ръководството.
Господ държи съдбините ни в ръцете си. 80. Бялото Братство не създава центрове на сила, власт и богатство. Те са центрове на злото. Какви ли не окови не е изковало злото за човешките души. Напразно. Всички организации създадени от човеците са окови.
към текста >>
Божественото
Учение може да се изрази в различни форми временно, но то не е в тях.
Ние отхвърляме тези форми на лъжата. И затова бяхме гонени в миналото и днес сме гонени от същите сили. 82. Злото се е опитвало и се опитва да окове Учението на Христа във форми, да го затвори в черупки, да го вгнети в калъпи, да го изопачи. Напразно, то остава път за онези, които Бог е повикал. „Никой не може да дойде при мен ако Отец ми не Го е изпратил".
Божественото
Учение може да се изрази в различни форми временно, но то не е в тях.
То е в „Дух и Истина". То е в служение и жертва. 83. Винаги ще помня как ме посети Господ в затвора. Благ и изобилен, с каква сила се изяви, с каква доброта и красота. С каква грижа ме огради, благ и милостив, щедър и преизобилен.
към текста >>
И ето аз ги уча, пък същевременно то е и случай да им покажа нещо от
Божественото
Учение. 104.
Ние сме благодарни в страданията и в гоненията. Нашата радост е чиста, тя грее в душите ни. 103. Като уча затворниците на занаят, това е идея на Учителя. Аз върша Неговата воля. Той казва: „Затворниците да работят".
И ето аз ги уча, пък същевременно то е и случай да им покажа нещо от
Божественото
Учение. 104.
Днес Братството е в затвора. Мога ли да бъда аз свободен? Беседите на Учителя се изземват и унищожават, материалната основа на Братството отнеха, събранията преустановиха, Паневритмията забраниха, нанесоха удар на Братството. Но трябва да знаят тези хора, че Братството ще бъде свободно. Какво искат от нас?
към текста >>
21.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Мойсеевото Учение е
Божествено
, както е
Божествено
и Христовото Учение и Моето.
От къде идва Учителят? „Вашите отношения към Мен са отношения към Бялото Братство. А отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Вие трябва да следвате или Мойсея, или Исуса, или Мене. Ние сме едно.
Мойсеевото Учение е
Божествено
, както е
Божествено
и Христовото Учение и Моето.
Онзи Христос, Който беше в Исуса е същият Който е в Мене. Един е Духът. Едно от тия Учения в пълнотата Му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите. Според степента на искреността ви, ще бъде и благословението на Бога.
към текста >>
Ние, видяхме как
тялото
Му се възкреси и здравето Му се възстанови.
Но тогава Учителят ни предаде уроци, предаде ни примери. Изключителни. Търпение, самообладание, воля. Това е най-силния пример, който Той ни е дал. Когато Той минаваше през страданието, Той ни показа как да го носим ние. Там горе на Рила веднъж Той прошепна само: „Това сега, през което минавам е по-тежко и от Голгота".
Ние, видяхме как
тялото
Му се възкреси и здравето Му се възстанови.
И Той продължи своята работа. 16. Седем хиляди и петстотин беседи. Учителят създаде 7500 художествени творби. Всяка беседа е едно художествено творение. И с каква Любов Учителят работеше.
към текста >>
Идеите, които излагам в беседите са взети от
Божественото
.
За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратеник от Бога. Трябва да знаят, че Аз не съм дошъл от само себе си по Мое желание. Аз съм дошъл пратеник от Бога да работя за въдворяване Царството Божие на земята. Бог говори чрез Христа, Бог говори чрез Мене.
Идеите, които излагам в беседите са взети от
Божественото
.
Каквото е говорил Христос и каквото говоря Аз, е от един и същ източник Не са два източника. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на земята. Това е Моята мисия. Всички онези, които ще дойдат - са определени". 22. Последователите на Учителя.
към текста >>
22.
VIII. ПРОРОЧЕСТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят каза: „Ще дойде една велика епоха, когато умът, сърцето, душата и Духът ще бъдат видими както днес е видимо човешкото
тяло
." 2.
VIII. ПРОРОЧЕСТВА 1. Новата епоха.
Учителят каза: „Ще дойде една велика епоха, когато умът, сърцето, душата и Духът ще бъдат видими както днес е видимо човешкото
тяло
." 2.
Пророчества за последните времена. За гнева Господен: Исая, 5,гл. стих 28-29. Господ на Силите и людете. Исая, гл.
към текста >>
Ще остане само реалното -
Божественото
.
Бог е започнал вече преустройството на света. Божият план е турен в действие още през 1914 г. Бог първо е говорил чрез духовете, после чрез ангелите, след това чрез Синът Си, а най-после и Той сам ще проговори. Когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори. Под свършване или изгаряне на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения.
Ще остане само реалното -
Божественото
.
Сега трябва да се живее добре, за да можеш да влезеш в Новата Епоха без дълг. Защото, ако не си изплатим всичките си дългове в Новата Епоха ще влезеш с дълг. И тогава ще се намерите в противоречие. Ще имаш вяра, за да влезеш в Новата Епоха. Ще имаш Любов, знание и Свобода, за да влезеш без дълг в Новата Епоха.
към текста >>
Иде
Божественото
в света!
Те много по-добре разбират беседите от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище мислите, че ги няма. Да знаете, че днес минавате от християнската епоха в Новата Епоха, която е епоха на закона на братството и сестринството. Иде Новата Култура! Иде Шестата раса!
Иде
Божественото
в света!
"
към текста >>
23.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
и точно това е една година от полагане
тялото
на Учителя на Изгрева.
Новият Младежки клас започва да се събира по план и новите лектори започват да четат своите предварително подготвени теми. Всички смятат, че точно така трябва да се работи. Преди това просветния съвет изпраща един бюлетин до всички ръководители в страната с надслов „Из живота на Братството". Отбелязана е датата 31 .XII. 1945 г.
и точно това е една година от полагане
тялото
на Учителя на Изгрева.
Този бюлетин е подписан от всички членове на Братския съвет и се съобщава за решението за образуване на Академия. Какво става по-нататък? Започват да се изработват правила за лекторите, които да се превърнат от днешни преподаватели в утрешни асистенти, доценти и професори в новооткритата Академия. Залогът е голям. Амбицията също.
към текста >>
Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за
божественото
дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции.
е всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал преди 25 години! Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи. Учителят е оставил грамаден материал. Това са 600 тома беседи и лекции, в които са изложени принципите, законите и методите на новата култура. В тия беседи и лек ции са посочени методите за разумно разрешение на всички противоречия на днешната култура.
Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за
божественото
дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции.
Те се нуждаят от планомерно и систематично проучване. Това е вече почнало на Изгрева. В сряда е почнато основно проучване на лекциите на общия окултен клас по ред. Например, в сряда на 3 януари т. г. се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота").
към текста >>
Сега иде вече това
Божествено
слънце, и всичко ще цъфне и завърже.
Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта. Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее. Каквото и да стане, то ще изгрее. Когато зиме кажеш на тревата да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат. Но когато заговори слънцето, те всички слушат.
Сега иде вече това
Божествено
слънце, и всичко ще цъфне и завърже.
Сутрин, когато изгрее слънцето, светлината идва на власт. Днес властта на тъмнината си отива. Сега светлината ще управлява. За характера на новото, което иде, Учителят казва: „Сега доброто иде да управлява. Новото учение иде в света да внесе идеята за братство и сест-ринство между хората, да работят един за друг.
към текста >>
Учениците на Великото
Божествено
учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят.
Творчеството му е разнообразно. Той е държал 7000 беседи, дал ни е оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от разумната природа, методи за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа. Тзи работа е вътрешна и външна.
Учениците на Великото
Божествено
учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят.
Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога.
към текста >>
От днес нататък, човек, при своето издигане ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после
Божественото
.
Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! 2. Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос.
От днес нататък, човек, при своето издигане ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после
Божественото
.
А чрез това става подготвянето на една нова култура и побратимяване на всички народи, членове на шестата раса. 3. Кирил Икономов - „Граници и възможности на музиката". След основната тема на Учителя - Любовта, Той е говорил най-много за Музиката. Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка.
към текста >>
Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на
Божественото
учение.
Влад Пашов - „Идеите на Бялото Братство през вековете". Културата в света е плод от дейността на Бялото Братство. Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братсство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса, Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили пет култури (Древно-индуската, персийската, египетс-ко-халдейската, гърко-римската и най-после западно-европейската). Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството.
Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на
Божественото
учение.
Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество.
към текста >>
Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на
Божественото
учение.
Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура.
Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на
Божественото
учение.
Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5.
към текста >>
Човешкото
тяло
е един нежен инструмент, необходим за душата.
Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма".
Човешкото
тяло
е един нежен инструмент, необходим за душата.
Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7. Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята.
към текста >>
Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на
тялото
, здраве и устойчивост на живота. 7.
Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот.
Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на
тялото
, здраве и устойчивост на живота. 7.
Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома. Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро.
към текста >>
24.
03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Той чува и вижда: „Петре, даваш ли
тялото
, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене?
Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята. Славянството днес представлява Юдино коляно, чрез което идва и чрез което се изявява и проявява Христовият Дух, като Дух на Единение на целокупното Славянство. 3. През август 1912 година Учителят Петър Дънов е във Велико Търново и отива в село Арбанаси. Изкачва се на един висок връх на края на селото. Христовият Дух се явява пред Него и над Него.
Той чува и вижда: „Петре, даваш ли
тялото
, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене?
" Отговорът би следният: „Слушам, Господи. Да бъде Твоята воля както на Небето, така и на земята." Христовият Дух се вселява в Него. Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител.
към текста >>
Мировият Учител е Онзи, Който е осенен от Божествения Дух и в чието човешко
тяло
е вселен Христовият Дух.
Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух, Христос, е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е изявеният Вечен Дух, където Бог е Светлина, Бог е Любов, Бог е Дух Вечен. Мировият Учител е проявеният Абсолютен Дух на Битието, като Дух Вечен, където Словото Божие бе Дух Святий, Словото бе у Бога и Словото бе Бог.
Мировият Учител е Онзи, Който е осенен от Божествения Дух и в чието човешко
тяло
е вселен Христовият Дух.
Той е Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен. Той е Върховният Господар, Владетел и Цар над всичко. 4. През 1922 г. Мировият Учител - Петър Дънов - Беинса Дуно отваря Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в местността „Изгрева" в гр. София. Тази Школа се отваря за пръв път на планетата Земя и във Вселената, между българите и славянството.
към текста >>
В Славянството трябва да се пробуди Божието Начало, първо да служат на
Божественото
Начало, а второ да служат на човешкото.
Всемировият Учител на Вселената е Беинса Дуно. Той е Вождът Господен на Силите! 5. Българите трябва да уповават единствено на Бога. Обърнете се към Живия Господ, към Неговата Велика държава. Доколкото българите служат за благото на човечеството, дотолкова ще бъдат благословени.
В Славянството трябва да се пробуди Божието Начало, първо да служат на
Божественото
Начало, а второ да служат на човешкото.
Вложете в себе си и желанието да призовете Господа на помощ. Кой Господ? Този, Който сега ви говори чрез Словото. 6. Славянската азбука е Посвещението Господне чрез Словото на Бога. Константин, най-малкият син на Друнгарий Лъв и жена му Мария е роден през 827 година, българин от славянски род, кръстен на името на император Константин Велики, прокламирал през 313 година християнството като държавна религия и преместил столицата си на европейския бряг на Босфора, назована Византион и преименувана по-късно в Константинопол.
към текста >>
25.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е
Божествено
явление.
По средата на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно. От край време, при общи екскурзии, винаги си разделяхме задачата за съпровода на приятелите. Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт.
Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е
Божествено
явление.
Лумна първият слънчев лъч. Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово. Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра.
към текста >>
Двойникът продължава да е свързан със замразеното
тяло
, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела.
Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия.
Двойникът продължава да е свързан със замразеното
тяло
, станало безчувствено и не реагира на никакви импулси на другите тела.
А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
към текста >>
26.
ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Но ние знаехме от многото Му беседи, че Той не спеше, Той се извличаше от
тялото
Си напълно съзнателно, напускаше
тялото
си и отиваше в онези селения на Духа, за което ние само можехме да предполагаме.
А защо ли? Веднъж, преди години, аз се приближих до Него и Го запитах: „Учителю, Вие спите ли нощем? " „Рекох, аз не спя, аз работя." Много пъти сме наблюдавали при общите екскурзии как Той полягаше на земята, настрани, заметнат със завивка и затваряше очи. Той си почиваше, но според нас Той заспиваше. Казвам, според нашите светски разбирания.
Но ние знаехме от многото Му беседи, че Той не спеше, Той се извличаше от
тялото
Си напълно съзнателно, напускаше
тялото
си и отиваше в онези селения на Духа, за което ние само можехме да предполагаме.
Тези неща подробно са разгледани в Словото Му и там ще ги намерите. След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от тялото Си вечерно време и отиваше с Духовното си тяло, т.е. с Божественото Си тяло, да работи. А оставаше физическото си тяло пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи. Понякога Той повдигаше клепачи, усмихваше се и продължавахме прекъснатия разговор с Него.
към текста >>
След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от
тялото
Си вечерно време и отиваше с Духовното си
тяло
, т.е.
" „Рекох, аз не спя, аз работя." Много пъти сме наблюдавали при общите екскурзии как Той полягаше на земята, настрани, заметнат със завивка и затваряше очи. Той си почиваше, но според нас Той заспиваше. Казвам, според нашите светски разбирания. Но ние знаехме от многото Му беседи, че Той не спеше, Той се извличаше от тялото Си напълно съзнателно, напускаше тялото си и отиваше в онези селения на Духа, за което ние само можехме да предполагаме. Тези неща подробно са разгледани в Словото Му и там ще ги намерите.
След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от
тялото
Си вечерно време и отиваше с Духовното си
тяло
, т.е.
с Божественото Си тяло, да работи. А оставаше физическото си тяло пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи. Понякога Той повдигаше клепачи, усмихваше се и продължавахме прекъснатия разговор с Него. Тези неща бяха за нас ясни и известни, дотолкова, доколкото можехме да схванем някои неща с нашите човешки очи и уши. А това не беше малко за тези случаи през необятното Божествено знание от Словото Му.
към текста >>
с
Божественото
Си
тяло
, да работи.
Той си почиваше, но според нас Той заспиваше. Казвам, според нашите светски разбирания. Но ние знаехме от многото Му беседи, че Той не спеше, Той се извличаше от тялото Си напълно съзнателно, напускаше тялото си и отиваше в онези селения на Духа, за което ние само можехме да предполагаме. Тези неща подробно са разгледани в Словото Му и там ще ги намерите. След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от тялото Си вечерно време и отиваше с Духовното си тяло, т.е.
с
Божественото
Си
тяло
, да работи.
А оставаше физическото си тяло пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи. Понякога Той повдигаше клепачи, усмихваше се и продължавахме прекъснатия разговор с Него. Тези неща бяха за нас ясни и известни, дотолкова, доколкото можехме да схванем някои неща с нашите човешки очи и уши. А това не беше малко за тези случаи през необятното Божествено знание от Словото Му. Някои от приятелите захъркаха, други се унасяха, но аз легнах и стоях на моят пост в постелята, но буден, решен да будувам цяла нощ.
към текста >>
А оставаше физическото си
тяло
пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи.
Казвам, според нашите светски разбирания. Но ние знаехме от многото Му беседи, че Той не спеше, Той се извличаше от тялото Си напълно съзнателно, напускаше тялото си и отиваше в онези селения на Духа, за което ние само можехме да предполагаме. Тези неща подробно са разгледани в Словото Му и там ще ги намерите. След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от тялото Си вечерно време и отиваше с Духовното си тяло, т.е. с Божественото Си тяло, да работи.
А оставаше физическото си
тяло
пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи.
Понякога Той повдигаше клепачи, усмихваше се и продължавахме прекъснатия разговор с Него. Тези неща бяха за нас ясни и известни, дотолкова, доколкото можехме да схванем някои неща с нашите човешки очи и уши. А това не беше малко за тези случаи през необятното Божествено знание от Словото Му. Някои от приятелите захъркаха, други се унасяха, но аз легнах и стоях на моят пост в постелята, но буден, решен да будувам цяла нощ. Мина, не знам колко време, изгубил съм представа за времето от очакване и напрежение.
към текста >>
А това не беше малко за тези случаи през необятното
Божествено
знание от Словото Му.
След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от тялото Си вечерно време и отиваше с Духовното си тяло, т.е. с Божественото Си тяло, да работи. А оставаше физическото си тяло пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи. Понякога Той повдигаше клепачи, усмихваше се и продължавахме прекъснатия разговор с Него. Тези неща бяха за нас ясни и известни, дотолкова, доколкото можехме да схванем някои неща с нашите човешки очи и уши.
А това не беше малко за тези случаи през необятното
Божествено
знание от Словото Му.
Някои от приятелите захъркаха, други се унасяха, но аз легнах и стоях на моят пост в постелята, но буден, решен да будувам цяла нощ. Мина, не знам колко време, изгубил съм представа за времето от очакване и напрежение. По едно време Учителят отмести завивката Си и леко седна на леглото. Вдигна дясната Си ръка, т.е. знак за поздрав на някому, който аз не виждах и започна да му говори на непознат за мене език.
към текста >>
27.
ІІІ.115. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ПАША ТЕОДОРОВА И САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на
Божественото
, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа.
Съхранявайте този пламък, като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в Него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта, Мъдростта в техните божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като Сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в Неговия Глас, великото благо.
Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на
Божественото
, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа.
Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разумявайте правилно Неговите Упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на висшата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето Изкуство, дадената им Работа. Желая и вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад - за неканените гости на техния кошер.
към текста >>
Можете ли да посочите на кой член в
тялото
на човека то мяза!
Разумявайте правилно Неговите Упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на висшата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето Изкуство, дадената им Работа. Желая и вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад - за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го употребява.
Можете ли да посочите на кой член в
тялото
на човека то мяза!
Направете превод правилно. Не е онзи, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Не е онзи, който говори за Мъдростта, но който я има в своя дух. Не е онзи, който говори за Добродетелта, но който я има в своето сърце. Днес хубавата Наука живее в изби, гдето светлината не прониква.
към текста >>
28.
5. 18. Не коригирай и не възпирай Божественото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
18. Не коригирай и не възпирай
Божественото
Паша Теодорова беше стенографка.
18. Не коригирай и не възпирай
Божественото
Паша Теодорова беше стенографка.
Работеше денем и нощем. През нейните ръце преминаваше редактирането на беседите на Учителя. Тя реши да ги редактира като литераторка. Допусна много грешки. Когато Учителят отваряше уста, за да говори, винаги казваше и започваше със следната дума: „Рекох" и след това продължаваше да казва това, което искаше да каже.
към текста >>
Ето, това е поуката, когато някой тръгне да коригира
Божественото
.
Духовните сестри от Школата на Учителя не ми позволиха. Не мина много време и дойде онова време, когато и поляната, и Салона, и Изгрева беше затворен за всички. Не само затворен, но разрушен и вече го няма нито Изгрева, нито поляната, нито Салона. И както се казва в Писанието (псалм 103, ст. 16): „Защото преминава вятърът над него и няма го и местото му Го не познава вече." Как ще го знае местото онова, което е било върху него като Салон, поляна и Изгрев, когато днес там са построени руските легации?
Ето, това е поуката, когато някой тръгне да коригира
Божественото
.
Друг случай. Аз бях в учителска ваканция. Тя свърши и аз трябваше да заминавам при своите ученици на село. Реших да отида при мястото на Учителя, там където бе положено тялото Му, за да се помоля. Тогава мястото беше оградено с бодлива тел, имаше врата и на вратата бе сложен катинар.
към текста >>
Реших да отида при мястото на Учителя, там където бе положено
тялото
Му, за да се помоля.
16): „Защото преминава вятърът над него и няма го и местото му Го не познава вече." Как ще го знае местото онова, което е било върху него като Салон, поляна и Изгрев, когато днес там са построени руските легации? Ето, това е поуката, когато някой тръгне да коригира Божественото. Друг случай. Аз бях в учителска ваканция. Тя свърши и аз трябваше да заминавам при своите ученици на село.
Реших да отида при мястото на Учителя, там където бе положено
тялото
Му, за да се помоля.
Тогава мястото беше оградено с бодлива тел, имаше врата и на вратата бе сложен катинар. Мястото на Учителя бе заключено. Точно там заварих една група братя и сестри, дошли от провинцията и сега искаха да се поклонят на мястото на Учителя. Огледах се насам -натам и видях, че в мястото беше Йорданка Жекова и няколко други сестри, които беряха ягоди. Извиках: „Йорданке, искам да вляза, за да се поклоня на мястото на Учителя, защото утре си заминавам при учениците на село." Йорданка се провикна: „Не може, берем ягоди".
към текста >>
29.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху
тялото
, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр.
Имате ли време за духовна работа? Хубаво е да си имаме един определен ден за духовна работа. Много добри опитности може да добиеш. Добре е да се медитира и концентрира, и съзерцава. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Медитация: размишление върху известен въпрос, или върху Любовта, Мира, Правда и пр.
Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху
тялото
, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр.
Също тъй може да се медитира върху един предмет. Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли. Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе. Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание.
към текста >>
За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда
Божественото
в тях и то те обгръща." Ето, мила Драга, един метод за работа.
IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество. V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина.
За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда
Божественото
в тях и то те обгръща." Ето, мила Драга, един метод за работа.
Може да направите опит. Когато имаме постоянство, чудесни резултати се достигат. Нали знаеш, ние само трябва да желаем да направим нещо и веднага от горе ни помагат. У Бога е всичко възможно: „Божий Дух, възлюбеният на моята душа, всичко ще върши за мен". Ето и една формула за ограждане, която Учителят ни даде на 7.VII.1939 г.
към текста >>
Това значи, да се прояви
Божественото
съзнание в човека.
Много, много страдания са нужни, докато човек придобие смирението. А колко велико нещо е смирението. Няма да е лошо да говорите и на вашите деца за смирението. И ето още нещо от съкровищницата на Учителя. „Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро.
Това значи, да се прояви
Божественото
съзнание в човека.
Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
към текста >>
Щом
Божественото
съзнание го напусне, той става обикновен човек.
И ето още нещо от съкровищницата на Учителя. „Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си.
Щом
Божественото
съзнание го напусне, той става обикновен човек.
Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него.
към текста >>
Докато
Божественото
съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг.
„Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек.
Докато
Божественото
съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг.
Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек.
към текста >>
Божественото
повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг.
Божественото
повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него.
към текста >>
Когато
Божественото
съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления.
Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
Когато
Божественото
съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления.
Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си.
към текста >>
Когато
Божественото
съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде.
Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления.
Когато
Божественото
съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде.
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава.
към текста >>
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е
Божественото
начало в него.
Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде.
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е
Божественото
начало в него.
То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека.
към текста >>
Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е
Божественото
в него.
Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек.
Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е
Божественото
в него.
Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме." Последното може да го прочетете и на вашите момичета, които се интересуват за новото. Как са те, изчетоха ли беседите, които им изпратих и как се произнесоха за това.
към текста >>
А свобода, мистично се разбира, че
Божественото
у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето.
Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични блага от него, тогава тази любов е Божествена. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина и свобода чрез твоята любов, твоята любов е Божествена. Живот значи, те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи.
А свобода, мистично се разбира, че
Божественото
у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето.
Тогава твоята любов е Божествена. И така, мили сестрички, дано разбирате моето писмо. Разпоредих да ви изпратят една програма за 22.III., вярвам да я получите навреме. Ако я получите, много ще се радвам. Също и за „Свещени думи на Учителя" наредих.
към текста >>
30.
6.10. Младежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили -
Божественото
и Човешкото.
В елипсата има два центъра, два полюса. Това е поляризацията на живота. И понеже планетите се движат в елипса, то винаги в единия полюс стои слънцето, т.е. Висшето съзнание, а в другия полюс е планетата, т.е. нисшето съзнание.
Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили -
Божественото
и Човешкото.
Понеже няма затворени линии, то планетите вървят по елипси. Но те представляват отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало. Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно. Дори и най-великите Учители, които се въплъщават на земята, и през тях протичат тези четири живота. Протичат чрез самото човешко тяло: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част на главата - с праведните, през горната част на главата - с учениците.
към текста >>
Протичат чрез самото човешко
тяло
: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част на главата - с праведните, през горната част на главата - с учениците.
Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото. Понеже няма затворени линии, то планетите вървят по елипси. Но те представляват отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало. Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно. Дори и най-великите Учители, които се въплъщават на земята, и през тях протичат тези четири живота.
Протичат чрез самото човешко
тяло
: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част на главата - с праведните, през горната част на главата - с учениците.
Само в дадени моменти доминират някои от тези четири живота. Не можем статично да ги разглеждаме. Това са течения и възли в духовния свят, които се движат. Те преминават непрекъснато, а някои се спират и застояват повече. Това са различни състояния в човешкото съзнание.
към текста >>
31.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
" Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от
тялото
си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо.
Дори имаше съдебен процес срещу Учителя. Тя беше извикана да свидетелства срещу Учителя. На съда я питат: „Ти къде беше? " „Бях в един кой си град? " А Петър Дънов къде беше?
" Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от
тялото
си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо.
Но всъщност това е било вярно, че Учителят е могъл да се излъчи и да отиде при нея и тя да Го е видяла. За нас това е знание от Словото на Учителя и една реалност, на която не веднъж сме присъствали. За съда това бе измислица. Накрая тя беше жертва на тази карма между този народ. Като се иждиви тази карма, като се изразходва, ще бъде добре и за народа, в който живее, и за самата нея.
към текста >>
Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е
Божествено
.
Също и аз изнесох реферата „Анархизмът и новото учение". Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата. Учителят каза: „Сега Аз мисля, че списанието „Новият живот" ще умре, понеже баща му и майка му не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно! " Ами че кое е самобитно?
Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е
Божествено
.
Вложихте ли в „Новия живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено? Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: „Кое е новото в „Новия живот"? Това не е за упрек, но посочете на ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват, кое е новото нещо? " (I Младежки събор, стр. 65-66).
към текста >>
Вложихте ли в „Новия живот" реалност, вложихте ли нещо
Божествено
?
Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата. Учителят каза: „Сега Аз мисля, че списанието „Новият живот" ще умре, понеже баща му и майка му не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно! " Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е Божествено.
Вложихте ли в „Новия живот" реалност, вложихте ли нещо
Божествено
?
Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: „Кое е новото в „Новия живот"? Това не е за упрек, но посочете на ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват, кое е новото нещо? " (I Младежки събор, стр. 65-66). Списанието „Нов живот" до този събор беше излязло в три броя.
към текста >>
Учителят му казал да остави физическото си
тяло
при родителите си - в своя роден град - Лом.
Георги беше останал в София като болен. Учителят ме подсети да се върна при него. С моя добър приятел Борис Николов употребихме големи старания да облекчим болестта на Георги Марков. Учителят се завърна от Рила и прие Георги Марков на дълъг разговор. След разговора, излизайки от приемната стая на Учителя, Георги ми подари своя часовник, като ми каза, че неговият земен път е вече към своя край.
Учителят му казал да остави физическото си
тяло
при родителите си - в своя роден град - Лом.
Раздялата ми с Георги беше наистина твърде трагична. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята. Георги Марков беше много популярен в братството. Същото бе и в университетските среди. Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ.
към текста >>
За да закърпи това
тяло
, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново
тяло
и да се роди отново." След няколко дни тя си замина.
Учи в Американския колеж и в университета. В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето. Аз отидох да питам професора, какво ще стане с нея. Той ми каза, че това е шести случай в България, че при предишните случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне. Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична.
За да закърпи това
тяло
, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново
тяло
и да се роди отново." След няколко дни тя си замина.
Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество.
към текста >>
Светът на съзнанието търсеше
Божественото
извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество.
Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието.
Светът на съзнанието търсеше
Божественото
извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество.
Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии.
към текста >>
Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми
тяло
, после моето емоционално, или астрално
тяло
.
Духовенството реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата. Никой до сега на земята не е хвърлял такава обилна светлина върху религиите и техните отклонения от великия космичен живот, както това направи Учителят. При тази вълна на Любовта, която Учителят отправи към цялото човечество, в непрестанното ми общение на физическия свят с Него, в мен се разви центъра на слънчевия възел. Неговите мощни вибрации се разляха по целия организъм. Аз станах толкова чувствителен, може би това се дължеше и на обстоятелствата, че живеех съвършено чист живот и започнах да виждам и чувствам Учителя, къде е Неговото физическо присъствие.
Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми
тяло
, после моето емоционално, или астрално
тяло
.
Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят.
към текста >>
Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото
тяло
е израз и синтеза на историята на човечеството.
Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм.
Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото
тяло
е израз и синтеза на историята на човечеството.
Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието. Тя е онзи творчески двигател, който не само твори формите, но дава идеите през различните култури, които се явяват като необходими стъпала в пътя на човешкото усъвършенстване.
към текста >>
32.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси
Божественото
Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество.
При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА. Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим път за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание. При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание. Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество.
За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси
Божественото
Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество.
Учителят, който ни разкрива един нов свят, ни дава един нов мироглед, не търпи никакви религиозни заблуждения, никакви сектантски нелепости и отклонения. Особено през 1925 г. тъмните сили, в лицето на духовенството, на разумното обществено мнение, изразено чрез развитите шовинистични организации, даже в лицето на самата държава, бяха се насочили срещу делото на Учителя. По това време Учителят в своите публични беседи им заяви: „Някои казват, че БЯЛОТО БРАТСТВО е в България. Голяма чест би направило То на България, ако мислите, че То е тук.
към текста >>
В този случай и
тялото
е един обект.
Учителят из основи раздрусва света на религиозното съзнание, което от векове стои в тъмнина. Учителят казва: „Всеки живот, който има известен обект, е ограничен. Обектът е стремеж към нещо материално. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото и направление да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода на човешката душа. Христос, когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво Той разбирал - отричане от всички обекти, които спъват твоя живот.
В този случай и
тялото
е един обект.
Тялото не може да бъде обект. Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъдете свободни от всички ония груби материални форми - обекти. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се явява известен обект.
към текста >>
Тялото
не може да бъде обект.
Учителят казва: „Всеки живот, който има известен обект, е ограничен. Обектът е стремеж към нещо материално. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото и направление да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода на човешката душа. Христос, когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво Той разбирал - отричане от всички обекти, които спъват твоя живот. В този случай и тялото е един обект.
Тялото
не може да бъде обект.
Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъдете свободни от всички ония груби материални форми - обекти. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се явява известен обект. Павел стана обект на езичниците.
към текста >>
Божественото
учение не може да бъде обект!
Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се явява известен обект. Павел стана обект на езичниците. Петър - на евреите и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: „Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос". Така постъпват и днес - на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят.
Божественото
учение не може да бъде обект!
То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа. То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание. Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни.
към текста >>
То е
Божествено
учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание.
Петър - на евреите и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: „Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос". Така постъпват и днес - на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обект! То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа.
То е
Божествено
учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание.
Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Всички адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път". Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат.
към текста >>
Божественото
начало да не виждаме в никаква форма!
Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа. Например, идеята за разпятието, за която толкова много книги са писани през вековете. Учителят по този въпрос казва: „Онзи велик Учител на Любовта не може да бъде разпънат. Разпънат беше човекът, а онзи Велик Учител, който беше разпънат в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект.
Божественото
начало да не виждаме в никаква форма!
Христа да не виждаме разпънат! Бог е, който търси живот в нас. Като помислите за Него, да чувствате живота в себе си, да чувствате подем в мислите и желанията си. Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен." Ще приключим тази глава с един пасаж от Словото на Учителя, който хвърли обилна светлина върху най-дълбоките мистични Истини.
към текста >>
Това не е е
Божественото
учение.
" Горната мисъл красноречиво се потвърждава от последните международни събития, какво отношение има Индия към проблемите, които човечеството решава във всички области на международния живот. В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет. Това самосъзнание има много категории. Не се отнася само до личното самосъзнание, това важи за обществото, народите, културите и расите. При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение.
Това не е е
Божественото
учение.
Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа." Единствено човечеството на нашата планета е изразител на Божествената пълнота, или също така, взето като символ, представлява Слънцето в нашата слънчева система. Кои са първите проблясъци, които могат да се вземат като белези, че човешкото съзнание излиза от света на самосъзнанието и навлиза във висшите области на свръхсъзнанието? Учителят така просто и ясно очертава това възраждане на човешката душа. Съвременният културен свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант, художник е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни гениални души да се съберат на едно място.
към текста >>
33.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и
Божественото
откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината.
34. Астрокосмична синтеза Разговорите, които имахме с Учителя, Кузман Кузманов и аз, бяха наистина цели откровения. Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота.
Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и
Божественото
откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината.
За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки.
към текста >>
Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на
Божественото
съвършенство.
Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота. Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината. За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта.
Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на
Божественото
съвършенство.
Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината.
към текста >>
Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо
тяло
се одухотворяваше.
Неговият блестящ равностранен триъгълник упражняваше своето велико въздействие върху равностранните триъгълници - малкия и големия. Неговото мощно Слово чрез беседите се разнасяше по етера, обхващаше аурата на земята и действаше мощно върху умовете, сърцата и волята на всички хора по земята. Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес.
Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо
тяло
се одухотворяваше.
В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени.
към текста >>
34.
6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
При тези трудни външни депресии, през които аз минавах, чувствах голяма нужда да има един интимен разговор с Учителя, особено както бях предизвестен от Него за излизане от физическото Му
тяло
.
Действително аз паднах, но спаси ме едно обстоятелство, че не паднах в самата бездна, а се хванах за една скала и с неимоверни усилия излязох отново на пътя. Поглеждам ръцете си - цели облени с кръв от тези усилия. От двете страни на камиона на неговата кабина се показаха два образа - единият, който караше камиона, беше Учителят, а другият - току-що заминалият за отвъдния свят мой баща. Така че изпитанията, които минах, бяха така сложени, че почувствах мощната ръка на Провидението, което ме избави от бездната на този адски огън. Тази картина през време на изпитанията ми служеше като пътеводна звезда и ми подсказваше благополучният крайна тези страшни изпитания, през които трябваше да мина.
При тези трудни външни депресии, през които аз минавах, чувствах голяма нужда да има един интимен разговор с Учителя, особено както бях предизвестен от Него за излизане от физическото Му
тяло
.
Аз не само имах да разрешавам въпроса около моята личност, но мен ме вълнуваше съдбата на българския народ, съдбата на другите народи и бъдещето на цялото човечество. Моята личност, поради някакви недоразумения, поради някакви перспективни измами, беше застрашена. Аз не бих се спирал върху тези въпроси, ако те не бяха свързани непосредствено с обществото и с живота около Учителя. Помолих Учителя да излезем на поляната да поговорим. Точно на това място исках да водя този разговор, защото тук бяха написани страниците от най-хубавите моменти, преживени в моя живот.
към текста >>
Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото
Божествено
Слово - душите от цялата наша планета.
Точно на това място исках да водя този разговор, защото тук бяха написани страниците от най-хубавите моменти, преживени в моя живот. На тази прекрасна поляна, от която се откриваше прекрасен изглед към мощно издигащата се Витоша на юг. Поляната беше обкръжена от нежни млади борчета, които бяха немите свидетели на онзи красив живот, който дойде чрез вълната на Любовта. Тези борчета растяха заедно с нас, с обществото и се издигнаха високо. Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя.
Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото
Божествено
Слово - душите от цялата наша планета.
Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството. Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят.
към текста >>
35.
6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Като чух тази формула, цялото ми
тяло
изтръпна, почувствах как живият огън на Кундалини се изви по целия ми гръбначен стълб и в мозъка ми произведе такава ослепителна светлина, като че ли всички центрове на главата ми се активизираха и аз видях една картина, която представляваше откровение.
Аз исках да питам нещо Учителя. С голямо внимание търсех удобен момент да му задам един въпрос и този момент действително настъпи. Аз запитах тихо Учителя: „Ще останете ли още на физическия свят? " Той ме погледна и само с едно отрицателно движение на главата ми даде да разбера, че няма да остане. След това Той се приближи до мен, до ухото ми и съвсем тихо, много тихо ми прошепна една магическа формула.
Като чух тази формула, цялото ми
тяло
изтръпна, почувствах как живият огън на Кундалини се изви по целия ми гръбначен стълб и в мозъка ми произведе такава ослепителна светлина, като че ли всички центрове на главата ми се активизираха и аз видях една картина, която представляваше откровение.
Тази картина ми разкри една велика тайна, тази картина съдържаше бъдещето, което ни предстоеше. В следващите страници ще посветя една глава на тази формула. Тази глава е само за онези души, които имат онзи копнеж да търсят тясната пътека, която води към Истината, за онези души, които искат да сътрудничат във "Великото дело на Учителя. Тази моя последна среща беше три дни преди заминаването на Учителя. На 27.XII.1944 г.
към текста >>
в 5,45 часа сутринта Учителят напусна физическото си
тяло
.
Тази картина ми разкри една велика тайна, тази картина съдържаше бъдещето, което ни предстоеше. В следващите страници ще посветя една глава на тази формула. Тази глава е само за онези души, които имат онзи копнеж да търсят тясната пътека, която води към Истината, за онези души, които искат да сътрудничат във "Великото дело на Учителя. Тази моя последна среща беше три дни преди заминаването на Учителя. На 27.XII.1944 г.
в 5,45 часа сутринта Учителят напусна физическото си
тяло
.
Това Космично Същество, Чийто символ беше равностранният триъгълник, т.е. онази висша хармония - между емоционалното, умственото и волевото съзнание. Тези три съзнания са озарени от трите принципа на Битието -Любовта, Мъдростта и Истината. В тази хармония е извършено онова велико съчетание, което на окултен език се нарича мистичен брак. При този мистичен брак идва Божествената пълнота, човек става едно с Космичното Начало.
към текста >>
Той не дойде тук на земята да създаде някаква нова религия, някакъв култ от ритуали, а напротив - Той дойде да събори всичките тези религиозни заблуждения, които през вековете създаваха чрез религиите един деспотичен йерархизъм, или пък някакви исторически божества, на които по един външен начин те им се кланят и слагат прегради между Първата Причина -
Божественото
Начало и своята душа.
По този начин той ще стане изразител на тези велики идеи, предвестник на новата култура, която трябва да се разпространи из всичките народи. Това учение е единствено, което носи нови елементи и тези елементи ще дадат подтик на духовната и материална култура на човечеството. Ще извадят народите от тази безпътица, в която се намират, за да си подадат ръка за едно всестранно сътрудничество. Само по този път може да се дойде до този желан мир, до тази велика свобода, за която толкова много се е писало и говорило, за която потоци кръв е пролята в историята на човечеството. Наистина Учителят донесе едно ново откровение на човечеството.
Той не дойде тук на земята да създаде някаква нова религия, някакъв култ от ритуали, а напротив - Той дойде да събори всичките тези религиозни заблуждения, които през вековете създаваха чрез религиите един деспотичен йерархизъм, или пък някакви исторически божества, на които по един външен начин те им се кланят и слагат прегради между Първата Причина -
Божественото
Начало и своята душа.
Аз точно това разбрах от Учителя, че една от най-големите Му мисии тук на земята е да разбие всички тези заблуждения на религиозното съзнание. По този начин човечеството ще дойде в непосредствен контакт по пътя на Мистичната Чистота с живота на Цялото. Затова той много пъти в Своите беседи казва, че ако посмее човечеството да му издигне статуя-паметник, Той с огън ще го помете. Сега, особено след неговото заминаване, започнах да прозирам тези велики задачи, които Учителят даде за разрешение на човечеството. За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни.
към текста >>
36.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА В един от разговорите край седемте рилски езера Учителят се изразява така: „Моята задача е да ви предам
Божественото
учение.
66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА В един от разговорите край седемте рилски езера Учителят се изразява така: „Моята задача е да ви предам
Божественото
учение.
Вашата задача, като ученици, е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи".
към текста >>
Обясних си защо Учителят ме възпираше, докато беше във физическото си
тяло
, да издадем подобно съчинение.
Напротив, то включва целокупния живот. Горните обстоятелства налагат при излизането на едно съчинение, което да даде една закръгленост на общия мироглед на Учителя, да вземат участие в това съчинение няколко души, като по този начин ще се даде на цело-купността на учението. Отидох и споделих с Боев. Интересно е съвпадението, което съществуваше между брат Боев и мен. Брат Боев също е мислил за подобно съчинение ред години, без да е споделял тази мисъл с други.
Обясних си защо Учителят ме възпираше, докато беше във физическото си
тяло
, да издадем подобно съчинение.
Външната обстановка бе такава, че трябваше да се работи под знака на мълчанието, иначе книгата нямаше да излезе. През време на бомбардировките над София ние отивахме и отсядахме с Учителя в малкия дом на Мария и Борис. Той ми даваше да разбера, че с тези хора имам да върша една важна работа. Значи това не е само един моментен акт. Но това е една подготовка от няколко години.
към текста >>
Учителят по този случай каза: „Когато дойде
Божественото
, човек ще си бъде на мястото".
Трябваше да бъдат призовани бившите ученици на Учителя за лектори. Но това не стана, да се създаде институция, че да се раздават дипломи за завършен факултет и лекторите да се явяват с бели дрехи и с бели тоги. В миналото, всички секти, които са се създавали, са имали за обект в дадени среди дадени съзнания и така са могли да се образуват кръжоци и академии на щайнеристи, теософи и т.н. Когато се говори за Учението на Учителя тези рамки не само са вредни и излишни, но са и пагубни. Християнството създаде йерархии и църква.
Учителят по този случай каза: „Когато дойде
Божественото
, човек ще си бъде на мястото".
Тогава петелът ще изпее най-хубавата си песен. Славеят ще провъзгласи най-хубавата зора, то слънцето като блесне, ще огрее навсякъде -първо върховете и после долините. Затова Учението на Учителя не може да върви по пътя на ограничението, защото то е като слънцето, което огрява всичко. Усвояването на Словото ще става, като всеки сам си чете Словото. А общението между съидейниците ще става чрез Словото.
към текста >>
При друг случай Учителят казва: „
Божественото
е движение без реакции и съпротива.
Въпреки всички тези мистификации, които са вършени и накрая Учението не е загубило силата Си означава, че има нещо велико". Същото е и с Учението на Учителя. Той няма да Го остави. Няма сила, която ще го спре. Учителят казва така: „Аз за вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е предвидено и вратите Му са отворени навсякъде".
При друг случай Учителят казва: „
Божественото
е движение без реакции и съпротива.
Всяко нещо, което има реакция показва, че не е Божествено. То не съдържа Цялото, то е частично. То е едно отражение." Изводът е, че един просветен съвет не е фактора, който разпространява Учението на Учителя. Учението на Учителя се разпространява чрез Светлината, чрез Виделината в Духовния свят и чрез Славата на Божествения свят. Една от главните творчески инициативи на просветния съвет беше изнасянето на редица цикли от сказки в нашия салон, в които и аз взех живо участие.
към текста >>
Всяко нещо, което има реакция показва, че не е
Божествено
.
Същото е и с Учението на Учителя. Той няма да Го остави. Няма сила, която ще го спре. Учителят казва така: „Аз за вашия личен живот един косъм от брадата си не давам, но за Учението всичко е предвидено и вратите Му са отворени навсякъде". При друг случай Учителят казва: „Божественото е движение без реакции и съпротива.
Всяко нещо, което има реакция показва, че не е
Божествено
.
То не съдържа Цялото, то е частично. То е едно отражение." Изводът е, че един просветен съвет не е фактора, който разпространява Учението на Учителя. Учението на Учителя се разпространява чрез Светлината, чрез Виделината в Духовния свят и чрез Славата на Божествения свят. Една от главните творчески инициативи на просветния съвет беше изнасянето на редица цикли от сказки в нашия салон, в които и аз взех живо участие. Но когато този съвет се опита да издаде нещо по-голямо, например някакъв труд за учението, се оказа крайно неподходящ за подобна задача.
към текста >>
37.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ
,
,
ТОМ 5
" „Заради
Божественото
в теб.
Тук са корените на живота. Страданията на човека също минават през корените. Те идват, но вие трябва веднага да ги трансформирате. Искам да бъдеш разумна и чиста като децата, да няма никакви хитрувания". Запитах го: „Учителю, защо ми помагате?
" „Заради
Божественото
в теб.
Аз няколко пъти те тонирах. То човешкото не може да заслужи и да получи благословение. Заради душата ти направих това. Душата я няма в туй тяло, а душата е винаги красива. Ако един ангел ако рече да те занесе на небето как ще носи такава тежест, знаеш ли колко трябва да тежиш, за да може един ангел да те носи?
към текста >>
Душата я няма в туй
тяло
, а душата е винаги красива.
Запитах го: „Учителю, защо ми помагате? " „Заради Божественото в теб. Аз няколко пъти те тонирах. То човешкото не може да заслужи и да получи благословение. Заради душата ти направих това.
Душата я няма в туй
тяло
, а душата е винаги красива.
Ако един ангел ако рече да те занесе на небето как ще носи такава тежест, знаеш ли колко трябва да тежиш, за да може един ангел да те носи? Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза. Във всеки човек се натрупват енергии в долната част на тялото. Това е материалния свят у човека. Затова ще знаеш, че у човека има смяни на радостта и скръбта, то е нещо естествено и неизбежно и няма да се смущаваш от това.
към текста >>
Ти всякога трябва да мислиш за
Божественото
у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза.
Аз няколко пъти те тонирах. То човешкото не може да заслужи и да получи благословение. Заради душата ти направих това. Душата я няма в туй тяло, а душата е винаги красива. Ако един ангел ако рече да те занесе на небето как ще носи такава тежест, знаеш ли колко трябва да тежиш, за да може един ангел да те носи?
Ти всякога трябва да мислиш за
Божественото
у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза.
Във всеки човек се натрупват енергии в долната част на тялото. Това е материалния свят у човека. Затова ще знаеш, че у човека има смяни на радостта и скръбта, то е нещо естествено и неизбежно и няма да се смущаваш от това. Като слезнеш долу в материята ще изживееш състоянието на тези братя, които живеят в тази материя и ще кажеш: „Тежко е положението ви, в което се намирате". Затова вяра, вяра трябва да имате в Божественото."
към текста >>
Във всеки човек се натрупват енергии в долната част на
тялото
.
То човешкото не може да заслужи и да получи благословение. Заради душата ти направих това. Душата я няма в туй тяло, а душата е винаги красива. Ако един ангел ако рече да те занесе на небето как ще носи такава тежест, знаеш ли колко трябва да тежиш, за да може един ангел да те носи? Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза.
Във всеки човек се натрупват енергии в долната част на
тялото
.
Това е материалния свят у човека. Затова ще знаеш, че у човека има смяни на радостта и скръбта, то е нещо естествено и неизбежно и няма да се смущаваш от това. Като слезнеш долу в материята ще изживееш състоянието на тези братя, които живеят в тази материя и ще кажеш: „Тежко е положението ви, в което се намирате". Затова вяра, вяра трябва да имате в Божественото."
към текста >>
Затова вяра, вяра трябва да имате в
Божественото
."
Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза. Във всеки човек се натрупват енергии в долната част на тялото. Това е материалния свят у човека. Затова ще знаеш, че у човека има смяни на радостта и скръбта, то е нещо естествено и неизбежно и няма да се смущаваш от това. Като слезнеш долу в материята ще изживееш състоянието на тези братя, които живеят в тази материя и ще кажеш: „Тежко е положението ви, в което се намирате".
Затова вяра, вяра трябва да имате в
Божественото
."
към текста >>
38.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
Учителят веднъж каза: „Когато някой ме сънува на сън знай, че това е емблема на
Божественото
".
Това е една тяхна непоправима грешка. Когато отивах и разговарях с Учителя след това пишех в тетрадката си „Днес, на еди коя си дата бях при Господа". Години по-късно чух от него следното: „Между мене и Бога разлика няма да правиш". Това много рядко го казваше и е само за онзи, който разбираше и който го схващаше по дух. Имаше и други начини за общение по дух с Учителя и Той можеше да даде някое подобно преживяване на ученика.
Учителят веднъж каза: „Когато някой ме сънува на сън знай, че това е емблема на
Божественото
".
А аз го сънувах, че той ми поднесе цветя в една ваза. Вероятно това бе един отклик на моята душа към Божественото. Днес тези неща са много прости за обяснение, но тогава бяха много трудни за разбиране. Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога.
към текста >>
Вероятно това бе един отклик на моята душа към
Божественото
.
Години по-късно чух от него следното: „Между мене и Бога разлика няма да правиш". Това много рядко го казваше и е само за онзи, който разбираше и който го схващаше по дух. Имаше и други начини за общение по дух с Учителя и Той можеше да даде някое подобно преживяване на ученика. Учителят веднъж каза: „Когато някой ме сънува на сън знай, че това е емблема на Божественото". А аз го сънувах, че той ми поднесе цветя в една ваза.
Вероятно това бе един отклик на моята душа към
Божественото
.
Днес тези неща са много прости за обяснение, но тогава бяха много трудни за разбиране. Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух. Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева.
към текста >>
те имат връзка с
Божественото
, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух.
Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух. Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева. А ученици са онези, чиито съзнание се намира в полето на свръхсъзнанието, т.е.
те имат връзка с
Божественото
, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух.
И един път в младежките си години аз чрез съзнанието си бях се отдалечила от Учителя, защото човек може да бъде и на Изгрева физически, а чрез съзнанието си да се отдалечи от Изгрева. Аз се бях отдалечила и физически, и бях навлезнала в света или както е казано на чист български език аз бях престанала да ходя на Изгрева при Учителя на беседи. Светът беше ме повлякъл, отвлякъл или сама си бях отишла там --все едно, аз се бях отдалечила както от Учителя, така и от Изгрева. Това продължи доста време, няколко месеца. И един ден аз се замислям и се питам какво правя тук у дома?
към текста >>
Винаги давай ход на всяко
божествено
чувство, защото инак човек се подпушва." „Учителю, дайте ми конкретна картина за моето подпушване".
Човек преминава през различни състояния и се сблъсква с различни неща. През човекът преминават много космически енергии както и земни енергии. Не всички енергии човек може сам да трансформира. Не се срамувай от чувствата си. Срамът е следствие на изкривени разбирания.
Винаги давай ход на всяко
божествено
чувство, защото инак човек се подпушва." „Учителю, дайте ми конкретна картина за моето подпушване".
„Подпушването става, когато ти си имала едно желание, 'на което не е даден пълен отговор. Или пък роди се у тебе чувство и ти го възпираш, не го проявиш. После съм забелязал, че аз като кажа некому някой недостатък и той след това се стресне. С това стрескане той си вреди. Той си мисли, че като му кажа недостатъка от сега нататък по-малко ще го обичам.
към текста >>
Всеки един орган на
тялото
човешко е Божествен и еднакво ценен.
Туй, което давам некому то е все с цел да се поправи и да преуспее." „Учителю, виждам, че не всеки може да се добере до вас? " „Ще кажете, че някой е по-далеч, други по-близо при мен. Не, слънцето е само на едно място и винаги е на едно място, а хората се ползват от неговите лъчи. Любовта не допуща съмнение. Всяко разсъждение е признак, че си се усъмнил.
Всеки един орган на
тялото
човешко е Божествен и еднакво ценен.
За пример: ти правиш ли разлика между петте пръста на ръката си? Не, всеки от тях си е особен, носи със себе си нещо, което другият пръст не носи. Да вземем показалеца и средният пръст на ръката ти. Те са съединени в основата, но инак се движат самостоятелно. Да речем, че аз галя единият пръст, другият пръст ще каже ли, че него не го обичам?
към текста >>
То е
Божествено
състояние.
То не е любов, а настроение, то не може да даде духовен плод, защото е егоистично. Аз искам ти да бъдеш добра, за да мога да живея в теб и ти в мен, да се слееш и да работим заедно. Това е идеалът на твоята душа, която иска да направи с Бога. Човек се съмнява, когато е гладен, но той трябва да запази и тогава мирът си. Може човек да търпи лишения отвън, а отвътре да изпитва една радост.
То е
Божествено
състояние.
В Божественото едновременно присъст-вуват и скръбта, и радостта, присъстват и двата контраста. Ето защо човек трябва да бъде справедлив: някой и да се проявява лошо към него той пак да постъпва с него добре, защото това са два контраста. Човек постоянно е изложен на внушение, а това са течения, които той не може да избегне, защото се движи в такава среда. Но той може да се справи с тях. Но той може да по-дигне съзнанието си нагоре и да направи връзка с Бога.
към текста >>
В
Божественото
едновременно присъст-вуват и скръбта, и радостта, присъстват и двата контраста.
Аз искам ти да бъдеш добра, за да мога да живея в теб и ти в мен, да се слееш и да работим заедно. Това е идеалът на твоята душа, която иска да направи с Бога. Човек се съмнява, когато е гладен, но той трябва да запази и тогава мирът си. Може човек да търпи лишения отвън, а отвътре да изпитва една радост. То е Божествено състояние.
В
Божественото
едновременно присъст-вуват и скръбта, и радостта, присъстват и двата контраста.
Ето защо човек трябва да бъде справедлив: някой и да се проявява лошо към него той пак да постъпва с него добре, защото това са два контраста. Човек постоянно е изложен на внушение, а това са течения, които той не може да избегне, защото се движи в такава среда. Но той може да се справи с тях. Но той може да по-дигне съзнанието си нагоре и да направи връзка с Бога. Човек трябва да изпълнява Волята на Бога."
към текста >>
39.
25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото
тяло
.
Колкото повече говореха за въздържание толкова повече младежката кръв кипеше у нас. Трудно можеше да се справим с всичко това. Отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, в мен навлезнаха страсти и не мога да се справя с тях." Учителят ме погледна сериозно и рече: „Страстите ще ги впрегнеш на работа, без тях е по-лошо, и в Духовния свят има страсти, но са по-други. Най-напред човек схваща формата, тя е във времето и пространството. После схваща движението, то става във времето и най-после схваща Словото, то е вън от времето и пространството.
Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото
тяло
.
Други пък инструмента им е настроен, но не могат да свирят. Сега е времето да опитате Бога. Нали си чела за свещеният огън, който постоянно поддържали древните? Животът е колело, което се върти. Ти сега си долу, други са горе, после като се завърти колелото, тези, които са горе ще отидат долу.
към текста >>
После трябва да знаете, че
Божественото
е като река.
„Вярно е това, което ти схващаш, а онова което ти казват или виждаш отвън, то е заблуждение. Например ти чувствуваш и долавяш едно нещо. После виждаш двама души нещо правят. Това е илюзия. Твоето вътрешно схващане е верно.
После трябва да знаете, че
Божественото
е като река.
След като си се окъпал в реката и дойде друг той в същата вода ли се къпе? Не, тя водата е изтекла и сега друга тече, която е лично за него. Ето защо човек трябва да знае, че неговото никога не могат да му го вземат. Това, което е за него, то си е специално определено. То не може да се открадне, то е вътрешната духовна храна и духовният хляб.
към текста >>
Когато човек получава
Божественото
трябва абсолютна чистота, защото иначе се раждат обратни резултати.
Когато детето е съвсем малко, майката го носи на ръце. Ако е гладно ще му даде да бозае. 2. Яденето. 3. Учението, Ти сега си между яденето и учението. Ако имаш вяра аз отдавна да съм те излекувал.
Когато човек получава
Божественото
трябва абсолютна чистота, защото иначе се раждат обратни резултати.
Бог се отнася по три начина: ако ти се отнасяш с него по човешки и Той ти отговаря по човешки. Ако се отнасяш божествено и Той ти отговаря по божествено, пък ако се отнасяш по животински и Той ти отговаря по животински. Законът си е закон. Той ще ти се наложи. Защо да не му се подчиниш доброволно?
към текста >>
Ако се отнасяш
божествено
и Той ти отговаря по
божествено
, пък ако се отнасяш по животински и Той ти отговаря по животински.
2. Яденето. 3. Учението, Ти сега си между яденето и учението. Ако имаш вяра аз отдавна да съм те излекувал. Когато човек получава Божественото трябва абсолютна чистота, защото иначе се раждат обратни резултати. Бог се отнася по три начина: ако ти се отнасяш с него по човешки и Той ти отговаря по човешки.
Ако се отнасяш
божествено
и Той ти отговаря по
божествено
, пък ако се отнасяш по животински и Той ти отговаря по животински.
Законът си е закон. Той ще ти се наложи. Защо да не му се подчиниш доброволно? Сега аз искам ти да си издържиш изпита. Ако ти си издържиш изпита на мене ще ми бъде приятно." „Защо, Учителю, някой път не ме приемате?
към текста >>
40.
35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ
,
,
ТОМ 5
Като ми погледнат
тялото
и питат: „Какво е?
Слънцето изгря отново над моето небе, бе възстановена отново връзката на ученика с Учителя и с Бога. Ето един пример как Учителят, за да трансформира едно тежко състояние на ученика трябва да се добере чрез някакъв метод, чрез който да оправи нещо, което бе разрушено, развалено отвън на физическото поле, защото има връзка между субективният свят на ученика и субективният свят на Бога. Това бе вътрешната връзка. А връзката между обективният свят на Бога и обективният свят на Ученика трябваше да се осъществи с метода на хармонията между цялото и единичното. Отново съм при Учителя и слушам: „Твоите съмнения ми се забиват като бодли и от всяко убождане тече кръв.
Като ми погледнат
тялото
и питат: „Какво е?
". Казвам: „Това е от любовта на Марийка". Ти едно време проповядваше, имаше желание да обърнеш приятелките си към Бога, а сега защо не проповядваш вече? Трябва винаги да прекарваш в молитвено състояние. Моли се на Бога. Кажи: „Господи, малкото добро, което си посел в мен, направи да израсне".
към текста >>
Аз искам да бъдем едно и физически, и духовно и
Божествено
!
Ти едно време проповядваше, имаше желание да обърнеш приятелките си към Бога, а сега защо не проповядваш вече? Трябва винаги да прекарваш в молитвено състояние. Моли се на Бога. Кажи: „Господи, малкото добро, което си посел в мен, направи да израсне". Моли се за всички, които работят за Господа, да преуспеят в делата си.
Аз искам да бъдем едно и физически, и духовно и
Божествено
!
Начинът, по който животът се развива никой го не вижда. Човек вижда само резултатите. Те са тънки процеси и искат много тънко наблюдение. За пример виждаш една слива, всеки я вижда, но как постепенно е расла онези процеси у нея никой не може да ги види. В съмнението ти те вкарват духове, които искат да вземат твоето място.
към текста >>
41.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД
,
,
ТОМ 5
Отново съм при Учителя: „В
Божественото
трябва човек да забрави себе си.
Но аз се озовах сама в света. Бе дошло време да се служи не само на себе си, не само на ближните, но'и на Бога. Някой бе ме прокопал отвътре и отворил. От една страна виждах Бога, Учителят и неговото Слово, а от другата страна виждах света и виждах, че има и е прокарана една тръба и един отвор, който минаваше през мен и който съединяваше Словото на Учителя от една страна и от друга страна преминаваше през мен и излизаше от другата страна, а там бях свързана със света, с моите ближни. Бе дошла в мене друга епоха - епоха на приложението.
Отново съм при Учителя: „В
Божественото
трябва човек да забрави себе си.
Гледай да не се отклониш, защото тогава ще ми причиниш страдание". „Учителю, аз не искам да ви причинявам страдание". „Не само на Мене, но и на себе си ще при- чиниш страдание. Това е Духът. Пази всичко, защото това е свещено.
към текста >>
„Всичко в света е
Божествено
.
" „Учителю, тя е твърда храна за мен." „Тя е твърда храна за теб, но е хлеб за теб. На малките деца дават течна храна, а възрастните могат да ядат и месо. Искам да бъдеш добра, да си добра. Ще станеш ли добра? " „Ще стана, Учителю".
„Всичко в света е
Божествено
.
И в твоите чувства има нещо хубаво. Господ те е възлюбил преди ти да го възлюбиш. Ти имаш добро сърце. Твоята сила е в сърцето. Ти имаш известна опитност в Любовта и аз искам сега да я разработиш.
към текста >>
Ако всички души можеха да влезат в едно
тяло
като прегърна него щяха всички да се нахранят.
Ти сега ще мислиш, че беше в Небето. Любовта не е на земята, тя е на небето. В чистотата има дълбочина и височина. Дълбочината е хващане на твърди корени. Височината е Божествената мисъл.
Ако всички души можеха да влезат в едно
тяло
като прегърна него щяха всички да се нахранят.
Но вие си пречите понеже като дам някому нещо той го държи само за себе си, а не го дава на другите. Бог всички обича еднакво и на всички дава еднакво. Да кажем, че сте на една редица. Първият човек и последният човек, който е на 300 километра разстояние. Те ще се ползват еднакво понеже Божественото протича в една секунда по веригата.
към текста >>
Те ще се ползват еднакво понеже
Божественото
протича в една секунда по веригата.
Ако всички души можеха да влезат в едно тяло като прегърна него щяха всички да се нахранят. Но вие си пречите понеже като дам някому нещо той го държи само за себе си, а не го дава на другите. Бог всички обича еднакво и на всички дава еднакво. Да кажем, че сте на една редица. Първият човек и последният човек, който е на 300 километра разстояние.
Те ще се ползват еднакво понеже
Божественото
протича в една секунда по веригата.
То толкова бързо преминава, че никой не го усеща. Затова е необходима веригата на учениците. Това е вътрешната синархичес-ка верига на учениците. Това е вътрешната верига на учениците с Школата, с Учителя и с Бога. Ще обичаш всичко, което Бог обича.
към текста >>
42.
38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА
,
,
ТОМ 5
С това упражнение се отваряха порите на кожата, за да може
тялото
да диша.
Всеки ден носеха със стомнички вода от чешмичката, облечени с дебели дрехи, докато се изпотят и трябваше да отиват и да се връщат по четири-пет до десет пъти. След това се преобличаха със чисти дрехи. Това символично упражнение с водата придоби хигиеничен характер, за което някои много, ама много държаха. На мен не ми беше приятно, както и на останалите две ученички, на които първоначално бе дадено упражнеието, че то така се преобърна от чисто символически и идеен заряд в едно обикновено, хигиенично упражнение. Всички отиваха до чешмичката, донасяха вода, движеха се, изпотяваха се и се преобличаха.
С това упражнение се отваряха порите на кожата, за да може
тялото
да диша.
А това упражнение бе не за тялото, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора на живота, до Божествената душа, от където е произлязла. Единственият начин е тази човешка душа да направи връзка със своят първоизвор и да го открие - това е първата част на упражнението. А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е. в себе си, в тялото си и да дадеш от тази вода, т.е. от това Слово на нуждаещите се.
към текста >>
А това упражнение бе не за
тялото
, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора на живота, до Божествената душа, от където е произлязла.
След това се преобличаха със чисти дрехи. Това символично упражнение с водата придоби хигиеничен характер, за което някои много, ама много държаха. На мен не ми беше приятно, както и на останалите две ученички, на които първоначално бе дадено упражнеието, че то така се преобърна от чисто символически и идеен заряд в едно обикновено, хигиенично упражнение. Всички отиваха до чешмичката, донасяха вода, движеха се, изпотяваха се и се преобличаха. С това упражнение се отваряха порите на кожата, за да може тялото да диша.
А това упражнение бе не за
тялото
, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора на живота, до Божествената душа, от където е произлязла.
Единственият начин е тази човешка душа да направи връзка със своят първоизвор и да го открие - това е първата част на упражнението. А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е. в себе си, в тялото си и да дадеш от тази вода, т.е. от това Слово на нуждаещите се. Това упражнение се отнасяше за онези, които бяха направили връзка с Бога и бяха се приближили до него, но им трябваше метод, как да му служат.
към текста >>
в себе си, в
тялото
си и да дадеш от тази вода, т.е.
Всички отиваха до чешмичката, донасяха вода, движеха се, изпотяваха се и се преобличаха. С това упражнение се отваряха порите на кожата, за да може тялото да диша. А това упражнение бе не за тялото, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора на живота, до Божествената душа, от където е произлязла. Единственият начин е тази човешка душа да направи връзка със своят първоизвор и да го открие - това е първата част на упражнението. А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е.
в себе си, в
тялото
си и да дадеш от тази вода, т.е.
от това Слово на нуждаещите се. Това упражнение се отнасяше за онези, които бяха направили връзка с Бога и бяха се приближили до него, но им трябваше метод, как да му служат. А методът не закъсня. Ежедневно носене на празната стомничка, ежедневно отиване като жадна душа да си напълни човешката душа от първоизвора на Словото и да се завърне в тялото си. Това означаваше ежедневен контакт с Бога чрез Словото на Учителя.
към текста >>
Ежедневно носене на празната стомничка, ежедневно отиване като жадна душа да си напълни човешката душа от първоизвора на Словото и да се завърне в
тялото
си.
А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е. в себе си, в тялото си и да дадеш от тази вода, т.е. от това Слово на нуждаещите се. Това упражнение се отнасяше за онези, които бяха направили връзка с Бога и бяха се приближили до него, но им трябваше метод, как да му служат. А методът не закъсня.
Ежедневно носене на празната стомничка, ежедневно отиване като жадна душа да си напълни човешката душа от първоизвора на Словото и да се завърне в
тялото
си.
Това означаваше ежедневен контакт с Бога чрез Словото на Учителя. Означаваше също ежедневен контакт със Словото чрез проучаване, заучаване и служене. Ето, това означаваше това упражнение. А че после се изопачи като упражнение за изпотяване и отпушване на порите на тялото. А други пори трябваше да се отпушат.
към текста >>
А че после се изопачи като упражнение за изпотяване и отпушване на порите на
тялото
.
А методът не закъсня. Ежедневно носене на празната стомничка, ежедневно отиване като жадна душа да си напълни човешката душа от първоизвора на Словото и да се завърне в тялото си. Това означаваше ежедневен контакт с Бога чрез Словото на Учителя. Означаваше също ежедневен контакт със Словото чрез проучаване, заучаване и служене. Ето, това означаваше това упражнение.
А че после се изопачи като упражнение за изпотяване и отпушване на порите на
тялото
.
А други пори трябваше да се отпушат. Като се отпушат онези другите пори, чрез които да диша човешката душа, тогава и онези външните пори ще се отпушат. А сега упражнението се преиначи, изпотяваха се и се преобличаха и казваха: „Да, това упражнение е много полезно". На много места по-късно Учителят казваше, че е здравословно да се носи вода, здравословно е изпотяването, разходките и т.н. Това е така, но ще срещнете и нещо друго, че човек когато отива при Бога и при неговият първоизвор трябва да отиде с празна стомничка, за да може да си я напълни, защото ако отиде с пълна стомна не може да поеме нищо от първоизвора.
към текста >>
Когато човек отива при Бога трябва по отношение на
Божественото
да бъде възприемчив, за да може да влезе в него
Божественото
Слово, да бъде съсъд на това Слово.
А други пори трябваше да се отпушат. Като се отпушат онези другите пори, чрез които да диша човешката душа, тогава и онези външните пори ще се отпушат. А сега упражнението се преиначи, изпотяваха се и се преобличаха и казваха: „Да, това упражнение е много полезно". На много места по-късно Учителят казваше, че е здравословно да се носи вода, здравословно е изпотяването, разходките и т.н. Това е така, но ще срещнете и нещо друго, че човек когато отива при Бога и при неговият първоизвор трябва да отиде с празна стомничка, за да може да си я напълни, защото ако отиде с пълна стомна не може да поеме нищо от първоизвора.
Когато човек отива при Бога трябва по отношение на
Божественото
да бъде възприемчив, за да може да влезе в него
Божественото
Слово, да бъде съсъд на това Слово.
И след това от този съсъд да дава на другите, но само чрез служението на Бога, а това означава служе-ние на другите за общото благо. А как ли? Чрез прави мисли, прави чувства, прави постъпки на физическото поле, чрез постоянна връзка с Бога на духовното поле и чрез служене на Бога - това е вече връзката на човешката душа с Божествената Душа, т.е. с Бога. Ето това е да се приложи Словото на Учителя.
към текста >>
Аз искам всички така да се обичате, че да видят другите, че във вашите отношения има нещо хубаво, чисто и
Божествено
."
Ще делиш черният си хлебец с тези, които нямат". „Но, Учителю, някои не искат да го приемат". „Те са горделивци, на тех няма да даваш. Аз искам да бъдете за пример. Ти като имаш изобилно тези, които са около тези ще се ползват от твоят излишък и ще бъдат доволни.
Аз искам всички така да се обичате, че да видят другите, че във вашите отношения има нещо хубаво, чисто и
Божествено
."
към текста >>
43.
41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА[
,
,
ТОМ 5
Има случаи, когато учениците не могат да стигнат до
Божественото
, защото нямат условия в себе си и вън от себе си.
Ние минахме в редица един след друг и му благодарихме. Той изпадна в много неловко положение, защото се срамуваше, че това го прави герой, а той не беше свикнал на такива неща. Чудеше се, че защо е такава и толкова голяма тази благодарност. Отиде при Учителя цял почервенял от смущение и от срам: „Ама, Учителю, аз не за това донесох вода, за да ми благодарят. Аз донесох вода, за да изпълня тази задача, която ми възложихте," Учителят се усмихна и каза: „Знам, знам.
Има случаи, когато учениците не могат да стигнат до
Божественото
, защото нямат условия в себе си и вън от себе си.
Тогава може да се свърши работата само един човек, който може да стори това. Но той трябва да я свърши, да донесе от извора, да им го даде, а те от своя страна да благодарят, за да има пълен обмен и да се затвори кръга. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, но само при условие, че ученикът го прави за Школата, т.е. за Бога и че Школата я възприема тази опитност като реализиран Божий закон. От едното за Бога и от Бога за всички.
към текста >>
Тялото
само.
От Него, за Него. Човек само в силните страдания се събужда. Човек трябва да е готов да умре, но да устои на Истината. Той и без това ще умре. Какво умира?
Тялото
само.
Ще дойдат моменти на обезсърчение и страдания, но той трябва да издържи. Ще се учите на смирение. Ще държите в мисълта си: „Тоя живот е на моят Възлюбен. Тоя Който ме обича".
към текста >>
44.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА
,
,
ТОМ 5
Та ние тук прекарахме цяло едно поколение при Учителя и мога да твърдя много добре какво е Учител и че Учителят имаше физическо
тяло
и че това
тяло
се подчиняваше на физическите закони на земята.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА В едно от моите редовни посещения при Учителя влизам вътре в стаята и какво да видя - Учителят си събул краката, беше ги прострял напред боси навеждаше се и ги чешеше с ръце. Ще възкликнете как може Всемировия Учител да си събуе обувките, да бъде с боси крака и да си чеше краката? Такива въпроси идват от незнанието и изопачените постановки на източния и западен окултизъм, където Учителят се описва по начин, който изобщо не отговаря на действителност и на някаква истина.
Та ние тук прекарахме цяло едно поколение при Учителя и мога да твърдя много добре какво е Учител и че Учителят имаше физическо
тяло
и че това
тяло
се подчиняваше на физическите закони на земята.
Но той можеше да ги управлява тези закони, имаше сила, имаше знания, имаше методи, но се съобразяваше с физическото си тяло. Приближавам се към него, питам го: „Какво има, Учителю? " Той ме поглежда наскърбен, умъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните мисли, които ми изпращат ми излизат пришки по краката и ме сърбят". Стоя аз, оглеждам се и казвам: „Учителю, да ви помогна ли, да ви донеса ли вода в легена, за да си измиете краката в хладка вода? " Знаех от опит и от неговите методи, че сърбежите се успокояват от миене с хладка вода.
към текста >>
Но той можеше да ги управлява тези закони, имаше сила, имаше знания, имаше методи, но се съобразяваше с физическото си
тяло
.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА В едно от моите редовни посещения при Учителя влизам вътре в стаята и какво да видя - Учителят си събул краката, беше ги прострял напред боси навеждаше се и ги чешеше с ръце. Ще възкликнете как може Всемировия Учител да си събуе обувките, да бъде с боси крака и да си чеше краката? Такива въпроси идват от незнанието и изопачените постановки на източния и западен окултизъм, където Учителят се описва по начин, който изобщо не отговаря на действителност и на някаква истина. Та ние тук прекарахме цяло едно поколение при Учителя и мога да твърдя много добре какво е Учител и че Учителят имаше физическо тяло и че това тяло се подчиняваше на физическите закони на земята.
Но той можеше да ги управлява тези закони, имаше сила, имаше знания, имаше методи, но се съобразяваше с физическото си
тяло
.
Приближавам се към него, питам го: „Какво има, Учителю? " Той ме поглежда наскърбен, умъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните мисли, които ми изпращат ми излизат пришки по краката и ме сърбят". Стоя аз, оглеждам се и казвам: „Учителю, да ви помогна ли, да ви донеса ли вода в легена, за да си измиете краката в хладка вода? " Знаех от опит и от неговите методи, че сърбежите се успокояват от миене с хладка вода. Той кимна с глава и се съгласи.
към текста >>
Да
Божественото
съзнание откликваше и през деня, и през нощта, защото за него няма нито ден нито нощ - за него всичко беше непреривен процес на свръхсъзнанието, където светлината обитаваше вечно и непреривно чрез Божият мир.
А Учителят бе заявил за Европейската война: „България да не се намесва във войната. Ако послуша ще получи всичко на зелената маса, а ако не послуша - ще загуби всичко". И точно така стана - загуби се всичко. И подвигът на тези заминали души, на хиляди убити по бойните полета които идваха и тропаха по прозорците на Учителя, търсеха светлината, търсеха като души Божествената светлина и търсеха прозрение за своя път в един друг свят, където се управляваше по други закони и за които те нямаха представа и познания. А Учителят помагаше и през деня, и през нощта.
Да
Божественото
съзнание откликваше и през деня, и през нощта, защото за него няма нито ден нито нощ - за него всичко беше непреривен процес на свръхсъзнанието, където светлината обитаваше вечно и непреривно чрез Божият мир.
Аз съм пред Учителя. Той говори. „Когато външно нещо не ти се дава ще знаеш, че Любовта има няколко проявления. Когато не те гледам, значи че искам да ме виждаш по-отгоре Когато искат да ме видят аз слизам на техния уровен, на който са. Аз не напущам, а се подигам по-нагоре." „Учителю, значи вас Бог никога не ви напуща?
към текста >>
45.
64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Защото ученикът трябва да повдигне съзнанието си и да навлезе в свръхсъзнанието, защото само там той може да се срещне с
Божественото
, което се изявява чрез Словото на Учителя.
Окултният ученик трябва да има три факултета и да бъде образован". Това изказване той го бе повторил нееднократно и ще го намерите в неговите беседи. Необходимо е образование. Важно е съзнанието на човека да бъде възвишено, да бъде обработено, да има светлина в него и да оперира с някакъв периметър и обхват - това е едно от изискванията в Школата на Учителя. Без него е невъзможно да се приеме неговото Слово.
Защото ученикът трябва да повдигне съзнанието си и да навлезе в свръхсъзнанието, защото само там той може да се срещне с
Божественото
, което се изявява чрез Словото на Учителя.
Сега може би разбирате какво означава, че учениците трябва да са завързани един за други в една верига, за да може един да тегли, друг да дърпа и да могат да се изтеглят чрез веригата онези, които са долу. И затова е важно, че Духът има своите изисквания, а законът е следният. „Вие не можете да повдигнете света ако не повдигнете себе си." Това е изказване на Учителя. Повдигането на света започва от повдигането на съзнанието на ученика. От тук започва вътрешната верига, защото тя е закачена вътре в него и това представлява като символ онази котва, която слиза и се спуска на земята, символизираща слизането на човешкия дух на земята.
към текста >>
На
тялото
се действува чрез контакт на Духа - чрез Слово.
Сега ще работиш, ще насаждаш та всичко да се превърне на гора. На всяка цена ще работиш. За нищо няма да се спираш. Сериозно ще работиш. Съмнението ще изпъдиш навънка.
На
тялото
се действува чрез контакт на Духа - чрез Слово.
Мъжът и жената трябва едновременно да присъствуват, за да има равновесие. Трябва да се пазиш от мъжете. Да се пазиш от флирт. Можеш да показваш широчината на чувствата си и дълбочината и височината на разбиранията си, но флирт - не! Сегашния свят е пропаднал.
към текста >>
46.
65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
Кожата, даже и по-навътре в
тялото
е мъртва материя, през която
Божественото
не може да проникне.
Онова, което не можах да изпълня не беше по моя вина, но успях да занеса неговото невидимо писмо до неговата приятелка. А това означаваше, че само онези, които са в дух родени могат да работят по дух за Бога. Аз съм пред Учителя по време на урок за чистотата. „Любовта отвьн не може да се предаде. Вие се радвате на вашите дрехи, с които сте облечени, а те ви са най-голямата спънка.
Кожата, даже и по-навътре в
тялото
е мъртва материя, през която
Божественото
не може да проникне.
Ти живееш в чужда къща, защото това тяло като умреш ще ти го вземат. Ти сега ще си градиш къща - духовна къща. В тебе има излишък на енергия. Ти имаш преизобилие на чувства, които трябва да трансформираш. Да урегулираш чувствата си - това е цяла наука.
към текста >>
Ти живееш в чужда къща, защото това
тяло
като умреш ще ти го вземат.
А това означаваше, че само онези, които са в дух родени могат да работят по дух за Бога. Аз съм пред Учителя по време на урок за чистотата. „Любовта отвьн не може да се предаде. Вие се радвате на вашите дрехи, с които сте облечени, а те ви са най-голямата спънка. Кожата, даже и по-навътре в тялото е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне.
Ти живееш в чужда къща, защото това
тяло
като умреш ще ти го вземат.
Ти сега ще си градиш къща - духовна къща. В тебе има излишък на енергия. Ти имаш преизобилие на чувства, които трябва да трансформираш. Да урегулираш чувствата си - това е цяла наука. И затова трябва да почнеш да я изучаваш.
към текста >>
Да разберете, че физическите допирания на
тялото
не са опасни.
И затова трябва да почнеш да я изучаваш. Сега на този урок, който ти предавам присъствуват душите на всичките ученици. Този урок трябва, на който съм го предал да го предаде и на другите ученици. Аз не мога на всички поотделно да го предам. Каква е същността на урока?
Да разберете, че физическите допирания на
тялото
не са опасни.
Важно е вътрешното побуждение на човека. Всяко нещо може да се изтълкува по два начина. Когато някой седи безкористно - печели ли нещо? Нищо. Има някои хора като видят отворена каса не могат да не бръкнат вътре." „Учителю, аз съм от тези хора." „Хубаво. Трябва по-често да идваш при касата, за да се научиш да не бъркаш в нея.
към текста >>
Някой човек си хваща
тялото
- то е
Божествено
.
Мъжът, това е мисловната сила у човека. Къде е Марийка, можеш ли да посочиш? В ръцете или в краката? " „Вътре е Марийка в мен." „Да, така е. Духовно си добре сформирана, физическото ти пречи.
Някой човек си хваща
тялото
- то е
Божествено
.
То урегулира енергиите си в него. Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си.
към текста >>
Всеки човек трябва да урегулира силите в
тялото
.
То урегулира енергиите си в него. Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си.
Всеки човек трябва да урегулира силите в
тялото
.
Тялото е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в тялото си. Ще си поставиш за задача чистота. Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина. Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав.
към текста >>
Тялото
е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в
тялото
си.
Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си. Всеки човек трябва да урегулира силите в тялото.
Тялото
е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в
тялото
си.
Ще си поставиш за задача чистота. Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина. Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав. Турете чистотата за Идеал, на който всичко трябва да се подчини Всички сили в тялото трябва да се подчинят на един идеал.
към текста >>
Турете чистотата за Идеал, на който всичко трябва да се подчини Всички сили в
тялото
трябва да се подчинят на един идеал.
Тялото е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в тялото си. Ще си поставиш за задача чистота. Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина. Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав.
Турете чистотата за Идеал, на който всичко трябва да се подчини Всички сили в
тялото
трябва да се подчинят на един идеал.
Всяка мисъл нечиста като дойде да я диференцирате и да я препратите на мястото й, откъдето е дошла. Каквото човек мисли, то това става."
към текста >>
47.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
А кошулята е една дълга бяла, по
тялото
ушита роба, която виси една педя под официалната носия на момите.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО През първите години на Школата, когато можах да се откача от ухажванията на Иван Толев, който бе главен редактор на списание „Всемирна летопис" и когато не можах да свърша една задача, която ми даде Учителя, след което той стана най-заклетия враг на Учителя. По-късно Учителят ме извика и ми каза: „Има два братя - Борис и Жорж Радев, които ходят два пъти в планината на Витоша и ти ще ходиш с тях". Аз започнах да се опъвам, как така ще ходя с тях, та това беше нечувано тогава само момиче да върви с двама младежи горе в планината и то в шумака. Тогава имаше една песен, която се пееше от шопите „Ела моме у шумако, за да ти вдигна кушуляко" и тутакси си спомних за тази песен и не исках да ходя с тях.
А кошулята е една дълга бяла, по
тялото
ушита роба, която виси една педя под официалната носия на момите.
Мина така известно време и аз упорствах и не желаех да ходя с тях. Но веднъж той ми каза: „Кои братя най-много ти харесват тук в Братството? " Отговорих му, че това са брат Боян Боев и Борис, понеже ги смятах за духовни братя така по мое външно наблюдение. По-късно Учителя отново ме насочи към Борис. Но аз пак се опъвах.
към текста >>
Той да не свързва душата с
тялото
, а с идеалното в света.
Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа.
Той да не свързва душата с
тялото
, а с идеалното в света.
Като душа, която не се опетнява, а тялото може да се опетни. Ти очакваш неща от там, от дето нищо няма да дойде. При слънцето, когато си можеш да мислиш само за топлината и светлината, но можеш да мислиш и за окръжаващите предмети. Туй, което търсиш на земята хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертвува за тебе?
към текста >>
Като душа, която не се опетнява, а
тялото
може да се опетни.
И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа. Той да не свързва душата с тялото, а с идеалното в света.
Като душа, която не се опетнява, а
тялото
може да се опетни.
Ти очакваш неща от там, от дето нищо няма да дойде. При слънцето, когато си можеш да мислиш само за топлината и светлината, но можеш да мислиш и за окръжаващите предмети. Туй, което търсиш на земята хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертвува за тебе? Докато не намериш някой да се жертвува за тебе, то може да мине цяла вечност.
към текста >>
Всяко нещо, което Бог ти е дал трябва да го туриш на работа, за да има обмена на
Божественото
.
От сянката ти топлина не можеш да извадиш, а хладина - можеш. Представи си, че изпращаш куче да занесе хляба на болен човек: може да го занесе, а може да го изяде. Ако направиш механична кола и я изпратиш - няма да го изяде. Само Разумното същество може да не направи погрешка. Има плодове, които трябва по-скоро да ги продадеш.
Всяко нещо, което Бог ти е дал трябва да го туриш на работа, за да има обмена на
Божественото
.
Божественото е реалното, на което човек седи и е превързан към него. Когато почне да става мрачно ти изгубваш смисъла на живота. Ти имаш много нечисти мисли, които ако не вземеш мерки ще ти създадат излишни страдания. Човек трябва да има идея към Великото. Ще кажеш: „Защо аз трябва да се влияя?
към текста >>
Божественото
е реалното, на което човек седи и е превързан към него.
Представи си, че изпращаш куче да занесе хляба на болен човек: може да го занесе, а може да го изяде. Ако направиш механична кола и я изпратиш - няма да го изяде. Само Разумното същество може да не направи погрешка. Има плодове, които трябва по-скоро да ги продадеш. Всяко нещо, което Бог ти е дал трябва да го туриш на работа, за да има обмена на Божественото.
Божественото
е реалното, на което човек седи и е превързан към него.
Когато почне да става мрачно ти изгубваш смисъла на живота. Ти имаш много нечисти мисли, които ако не вземеш мерки ще ти създадат излишни страдания. Човек трябва да има идея към Великото. Ще кажеш: „Защо аз трябва да се влияя? " Кажи си: „Аз трябва да се влияя от хубавото -Божественото".
към текста >>
" Кажи си: „Аз трябва да се влияя от хубавото -
Божественото
".
Божественото е реалното, на което човек седи и е превързан към него. Когато почне да става мрачно ти изгубваш смисъла на живота. Ти имаш много нечисти мисли, които ако не вземеш мерки ще ти създадат излишни страдания. Човек трябва да има идея към Великото. Ще кажеш: „Защо аз трябва да се влияя?
" Кажи си: „Аз трябва да се влияя от хубавото -
Божественото
".
Положението ти е сериозно, трябва много да внимаваш. Ти или трябва да се издигнеш във въздуха високо, или трябва да слезеш надолу и да минеш през големи страдания. Само така можеш да придобиеш чистота. Водата как се пречиства? Като дойде в твърдо или въздухообразно състояние?
към текста >>
48.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо
Божествено
присъствие на Изгрева.
Обикновено също след беседа се приближавахме към него и целувахме ръката му, но впоследствие дойде време той преустанови целуването на ръка след беседа, минаваше мимоходом покрай нас, отговаряше понякога на въпроси и се качваше горе в стаичката си да си занесе Библията и да почине. Но сутринта след Паневритмията на поляната, тогава го заобикаляхме, нареждахме се един след друг и всеки си чакаше реда, за да му целуне ръка. А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето. После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му. Това не беше ритуал, а това беше вътрешна потребност на всеки един от нас.
Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо
Божествено
присъствие на Изгрева.
Един път отново сме на Паневритмия и след като се бяхме наредили подред целувахме ръка на Учителя. Накрая се изредиха всички. Учителят се обърна и пита: „Има ли някой друг? " „Няма, Учителю", отговорихме ние. Учителят се оглежда наляво и надясно и какво вижда.
към текста >>
Тогава Борис си навежда главата без да мърда
тялото
си и му целува ръката свита в юмрук.
Учителят го изгледа, после прекоси поляната с бързи крачки и отиде при него. Борис стои на същото място и се усмихва. Учителят свива в юмрук десницата си, подава му я, леко изправена нагоре, защото Борис беше висок, а Учителят нисък на ръст и му казва: „На, вземи, дръж, целувай". Борис мига и не знае какво това означава и отново не мърда. „Рекох, на вземи ръката ми и я целувай".
Тогава Борис си навежда главата без да мърда
тялото
си и му целува ръката свита в юмрук.
Учителят се обръща и се връща при нас, а Борис си остава на мястото. Разговорът с Учителят продължи с приятелите. Но всички видяха това, запомниха го и си извадиха различни заключения. Защо той стоеше настрана и не беше дошъл да се нареди на общата редица и да чака своя ред. Много пъти бях забелязала, че той странеше от тези неща, повече искаше да се усамотява, да съзерцава, да си бъде в неговият собствен духовен свят, горе във висините.
към текста >>
Човек докато излезе от
тялото
си навънка е сам.
В тебе има нещо юпитерско, това са влияния на планетата Юпитер. Не си от слънчевите типове, но от юпитерските, обичаш независимост. За да бъде човек независим, трябва да има морална чистота. Чистотата идва в човека моментално. Като туриш една "вода на слънцето тя се изпарява моментално и като се изпарява по този начин тя се чисти.
Човек докато излезе от
тялото
си навънка е сам.
После го отнасят други същества и го водят в други небесни селения. Бог ту изкачва човека нагоре, ту го смъква надолу докато Божественото съзнание се пробуди в него. Ти си годна за гуляй, учението за тебе е лукс. Толкова много си страдала в предпоследните си животи и прераждания на земята. Като мине страданието, забравяш го, а не трябва.
към текста >>
Бог ту изкачва човека нагоре, ту го смъква надолу докато
Божественото
съзнание се пробуди в него.
За да бъде човек независим, трябва да има морална чистота. Чистотата идва в човека моментално. Като туриш една "вода на слънцето тя се изпарява моментално и като се изпарява по този начин тя се чисти. Човек докато излезе от тялото си навънка е сам. После го отнасят други същества и го водят в други небесни селения.
Бог ту изкачва човека нагоре, ту го смъква надолу докато
Божественото
съзнание се пробуди в него.
Ти си годна за гуляй, учението за тебе е лукс. Толкова много си страдала в предпоследните си животи и прераждания на земята. Като мине страданието, забравяш го, а не трябва. Още не можеш да научиш този урок. физическите органи и главата трябва така да бъдат развити в човека, че той да може посредством тях каквото влияние и да дойде отвън да го трансформира веднага.
към текста >>
49.
73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ
,
,
ТОМ 5
Прибрах се в своята човешка черупка, усетих, че съм дошла и влезнала в
тялото
си, разбрах, че са минали само няколко минути, но това бе достатъчно да разбера и да почувствувам, че Бог тече в природата и природата се втече в мен и да разбера какво означава пробуждане на съзнанието и навлизане в свръхсъзнанието, когато човек влиза в допир с цялата Природа на земята и цялата Вселена.
А светът на всеки един ученик в Школата бе такъв, че или можеш да се удавиш в него ако влезеш, или ще се заглавиш и ще затънеш и няма излизане от там, а при някои случаи можеш да се загубиш и никой нямаше да те открие. Може да се движиш с месеци на Изгрева, а да те няма, защото си потънал и си се загубил в нечий свят. Ето ви една обстановка, която трудно се изнасяше и издържаше. Затова при всяка възможност излизах сред природата както с Братството, така и с групи, а понякога и сама, защото Борис не винаги беше свободен - той работеше по строежите. Веднъж се движа между природата и изведнъж започвам да се чувству-вам ведно с природата и част от нея - едно преливане между мен към нея и аз се загубих в нея, а постепенно се получи и едно преливане от нея към мен и лека полека тя ме остави така както морските води изхвърлят на брега някоя празна мидена черупка.
Прибрах се в своята човешка черупка, усетих, че съм дошла и влезнала в
тялото
си, разбрах, че са минали само няколко минути, но това бе достатъчно да разбера и да почувствувам, че Бог тече в природата и природата се втече в мен и да разбера какво означава пробуждане на съзнанието и навлизане в свръхсъзнанието, когато човек влиза в допир с цялата Природа на земята и цялата Вселена.
Отидох при Учителя и му разказах това мое преживяване. Изслуша ме и каза: „От това състояние да не излизаш". Усмихнах се и му благодарих. Но как да не излизам от това състояние, когато бях вече излезнала от него много отдавна, а то трая само няколко минути. Означаваше ли това, че трябва да се отправя към него, да го търся и да се доближавам до него.
към текста >>
Тук видях как се обединяват тези състояния от
Божественото
в едно цяло, независимо от къде идваха те и през къде минаваха, стига някой да ги възприеме като такива.
После щурчето подскочи, скочи на земята и изцвърча по особен начин и играта отново започва по същия начин - щурчето не се плаши, а все повече се импулсира, увлича се и все повече му се играе на тази игра. Учителят се беше така увлякъл в това свое занимание, че друго нищо не го интересуваше, а само увличащата игра с щурчето. А то от време на време като скочеше на земята се обаждаше и изсвирваше нещо за секунди и играта пак започваше. Какви състояния изпитваше това щурче, не зная - но така подскачаше, както онези възрастни братя в салона, но по полета му виждах, че бе в такова състояние, в което и аз бях, когато се бях сляла с природата и с Бога. Но неговият стремеж бе в присъствието на Учителя и аз не исках да си отивам, но не исках да прекъсвам и играта.
Тук видях как се обединяват тези състояния от
Божественото
в едно цяло, независимо от къде идваха те и през къде минаваха, стига някой да ги възприеме като такива.
Тук видях Учителят как се отнасяше към всички същества еднакво, дали бяха щурци, човеци или ангели. Примерът бе, че за Учителя всичко това бе една неделима част от изявата на Божественият Дух. Аз съм при Учителя и слушам. „Някои искат да издържат изпит с шесторка, не искат да получат пет или четири. Ако не получат шест, отказват се изпита си.
към текста >>
50.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
След време слушателят разбираше и усещаше, че в Учителят работят две начала - едно човешко и едно
Божествено
.
Така идвах десет дни подред. Аз идвам, Учителят ме приема, поставя ме на стол в стаята му, после ми дава да разбера, че мога и да се разхождам в стаята му, движа се около него, а той си работи на масата. Аз само стоя, седя, движа се насам-натам около него, но нищо не работя. Дойде време за обяд, той ме покани да обядваме и ми каза: „Рекох, елате утре". Той имаше един такъв израз, когато искаше да каже нещо, първо казваше думата „рекох" и това бе първата дума, която произнасяше и после към нея прибавяше онова, което казваше.
След време слушателят разбираше и усещаше, че в Учителят работят две начала - едно човешко и едно
Божествено
.
Човешкото начало казваше „Рекох" и подготвяше слушателя както и Словото, което трябваше да се изрече от него. След думата „рекох" излизаше Словото на Учителя. На следващия ден аз отново минавам и пак същото ми се случва - седя, стоя, разхождам се в стаята му без да работя нищо. Така се повтаряше цели десет дни. Чак на десетия ден съм изпаднала в състояние на размисъл, че защо ме извиква Учителя десет дни подред и освен, че нищо не работя, но и му губя неговото време.
към текста >>
Дишането му беше тежко, трудно, мъчително и това дишане съответстваше на някакво усилие, което правеше като че ли се изкачваше някъде нависоко с физическото си
тяло
.
Никой не се съмняваше в тези гърнета, в тяхното съдържание, защото и гърнетата не бяха на случайни хора, а всичко бе Истина за една епоха, през която мина цялата Школа. Бяхме на една екскурзия зимата на Витоша, на 8 януари 1942 г. с група приятели от Братството в София. Отседнахме в една хижа, дойде време да си легнем и да заспим през нощта. Изведнъж ми се отварят ушите, вътрешните уши и чувам как Учителят диша, като че ли не спеше.
Дишането му беше тежко, трудно, мъчително и това дишане съответстваше на някакво усилие, което правеше като че ли се изкачваше някъде нависоко с физическото си
тяло
.
Това изкачване продължи доста дълго и колко повече се доближаваше до края на изкачването, толкова Учителят дишаше по-често и по-дълбоко. Накрая като че ли Учителят стъпи там където трябваше и каза на глас: „Най-после се изкачихме на върха". Аз бях седнала и наблюдавам Учителя, а той бе също седнал като че ли се беше отърсил от нещо много мъчително. Какъв връх беше изкачил аз не го попитах, но чух и видях, че той изкачи много трудно, тежко и мъчително нещо с добър успех за всички. Дотогава аз смятах, че е достатъчно Учителят да махне със своята невидима пръчица, да изкаже една дума и всичко се разрешава.
към текста >>
51.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.
,
,
ТОМ 5
Неговото съзнание, неговото свръхсъзнание живееше в светлината и светлината живееше в него и това отношение бе отношение на светлината и лъчите, които из-лезаха от очите му идеха да ми покажат, че когато човек има отношение към
Божественото
и
Божественото
ще има отношение към човека.
Един път няколко сестри, с които бяхме в хармония решихме да казваме или по-точно да се обръщаме към него не с думата „Учителю", както другите се обръщаха, а с думата „Слънце", за да подчертаем, че ние сме дошли в себе си до едно по друго възприятие за Учителя, в една по-висока гама и поле на възприятие и размисъл. И така му казвахме няколко дни в себе си „Слънце". На следващия ден Учителят ме среща, поглежда ме и изведнъж от очите му излизат два слънчеви лъча и се отправиха към мен. Аз потрепнах, Учителят ми даваше доказателство, че нашето възприятие за „Слънцето" е правилно, че онзи, който живее в светлината е жив и животът му е Светлина за другите. Имах вече опитност какво значи: Бог е Светлина.
Неговото съзнание, неговото свръхсъзнание живееше в светлината и светлината живееше в него и това отношение бе отношение на светлината и лъчите, които из-лезаха от очите му идеха да ми покажат, че когато човек има отношение към
Божественото
и
Божественото
ще има отношение към човека.
Или когато човешкото съзнание направи връзка към Божественото съзнание и Бога то връзката между тези две съзнания е връзка на Светлината, защото само тя може да обединява физическия свят с духовния свят и с Божествения свят, защото тя преминава навред и е продукт на Божествения Дух и изявление на Бога. Бог е Светлина на физическото поле. В духовното поле Бог е Виделина. А в Божественият свят Бог е Слава. Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава.
към текста >>
Или когато човешкото съзнание направи връзка към
Божественото
съзнание и Бога то връзката между тези две съзнания е връзка на Светлината, защото само тя може да обединява физическия свят с духовния свят и с Божествения свят, защото тя преминава навред и е продукт на Божествения Дух и изявление на Бога.
И така му казвахме няколко дни в себе си „Слънце". На следващия ден Учителят ме среща, поглежда ме и изведнъж от очите му излизат два слънчеви лъча и се отправиха към мен. Аз потрепнах, Учителят ми даваше доказателство, че нашето възприятие за „Слънцето" е правилно, че онзи, който живее в светлината е жив и животът му е Светлина за другите. Имах вече опитност какво значи: Бог е Светлина. Неговото съзнание, неговото свръхсъзнание живееше в светлината и светлината живееше в него и това отношение бе отношение на светлината и лъчите, които из-лезаха от очите му идеха да ми покажат, че когато човек има отношение към Божественото и Божественото ще има отношение към човека.
Или когато човешкото съзнание направи връзка към
Божественото
съзнание и Бога то връзката между тези две съзнания е връзка на Светлината, защото само тя може да обединява физическия свят с духовния свят и с Божествения свят, защото тя преминава навред и е продукт на Божествения Дух и изявление на Бога.
Бог е Светлина на физическото поле. В духовното поле Бог е Виделина. А в Божественият свят Бог е Слава. Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава. Такива случаи имахме няколко и всеки един се различаваше от предходния по замисъла, по мотива, както и резултата от самата опитност за Светлината.
към текста >>
Сега у тебе се гради ново
тяло
на мястото на старото.
Намирам се пред Учителя на разговор. „Формите се освещават от съдържанието. Това, което ти се дава много редко се случва. То не е обикновено. Трябва да го пазиш свещено.
Сега у тебе се гради ново
тяло
на мястото на старото.
Всичко старо ще се обнови и тези петна и пъпки ще изчезнат от лицето ти. Сега ти трябва да развиеш у себе си редица добродетели: вяра, вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие, надежда. Ще пазиш духовното. Духовно е това, 5 което има една непреривност. То е постоянно.
към текста >>
52.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с
тялото
си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха на земята.
Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно.
Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с
тялото
си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха на земята.
Така се съединяваше и се свързваше невидимия свят с физическия свят у човека. Трябваше да се завърти колелото на живота, така че животът на небето и живота на земята да се обединят. Това беше целта на Школата. А ние с нашето неразбиране създавахме и продължавахме да движим историята на човечеството по старата пътека. Затова беше този упрек, че ние сме виновни с нашите дисхар-монични състояния за онова, което става в света.
към текста >>
за
Божественото
, за Бога и за живота на Школата трябваше да говорим след като сме говорили за Словото.
Запитвам го: „Учителю, когато се срещнем между сестри за какво да говорим? " Той ме оглежда, вижда и разбира защо съм задала този въпрос. „Ще говорите за Мене." Аз се поклоних, целунах ръка и си излезах. В мене беше влязъл истинският отговор. Значи единственият изход е когато се съберем да говорим за Него, т.е.
за
Божественото
, за Бога и за живота на Школата трябваше да говорим след като сме говорили за Словото.
Значи трябваше да минем през Словото му. Като говорим за Словото му - говорим за него, а като говорим за Него - говорим за Бога. Аз бях вече успяла да позная онова състояние, което граничеше с чистотата на Словото му и на изявата на Божествения Дух в него като Чистота и Светлина. Аз съм пред Учителя и той говори: „Тъй както Аз водя Школата никой не я е водил досега. Има две крайни положения: на радост и на обезсърчение.
към текста >>
53.
84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 5
Пак в един такъв момент на едно такова възприятие на
Божественото
начало у мен попитах Учителя какво е Царството Божие.
Така се редуваха цикъл след цикъл. Това бе вътрешната Школа на Учителя. В такива случаи на благословение душата ни се разтваряше и усещахме Божието присъствие и при Учителя се намирахме в едно повишено състояние на всеотдайност като души. Той казваше: „Аз не искам мене да обичате, но Бога, който се проявява в Мене". Това бе казал по повод на едно такова мое състояние, при което Бог съизволяваше да изсипе част от Благостта си към мен като душа.
Пак в един такъв момент на едно такова възприятие на
Божественото
начало у мен попитах Учителя какво е Царството Божие.
Учителят ме огледа, видя състоянието, в което съм и каза: „Когато Царството Божие дойде на земята, животът ще бъде такъв в тази си форма като днешната, но по съдържание ще се измени и ще бъде диаметрално противоположен. Многото положения на формите ще ги търпим с векове, заради тези форми, чрез които се изявява живота на земята, човек трябва да учи закона на търпимостта, за да се съедини в него човекът от земята с човека от небето и Бог от небето та всичко да стане Бог е Любов и Бог е Светлина". В този момент разбрах, че за част от мига имах понятие и бях се докоснала до това Царство Божие, което бе у мен, защото имах привилегията, че до мен бе Учителя и че чрез него се изливаше благословението му, че Бог е Благ и че Той е Благост за душата. Тук той каза: „Между мене и Бога разлика не трябва да правиш". Да, тук аз не правех разлика между Него и Бога, между Него, Бога и Божествения Дух, между него, Бога, Божествения Дух и Царството Божие, което само за миг се откри в мене в своята пълнота и разбрах, че човек е дух, че човек е душа и че човешкия дух и човешката душа единствено при Бога заемат своето място като поданици и граждани на Царството Божие у човека.
към текста >>
Човек не може да издържи на него понеже днешното човешко
тяло
не е подготвено за това.
Да, тук аз не правех разлика между Него и Бога, между Него, Бога и Божествения Дух, между него, Бога, Божествения Дух и Царството Божие, което само за миг се откри в мене в своята пълнота и разбрах, че човек е дух, че човек е душа и че човешкия дух и човешката душа единствено при Бога заемат своето място като поданици и граждани на Царството Божие у човека. Ето това е Царството Божие на земята и у човека. Но това беше миг на благословение, миг на преживяване на човешката душа и човешкия дух в обсега на Божия Дух, който се беше излял върху мене като Благост, чрез близостта и присъствието на Учителя до мен. Такъв миг се помни и се носи във вечността и във времето. И той втори път не се повтаря.
Човек не може да издържи на него понеже днешното човешко
тяло
не е подготвено за това.
Човек няма органи, няма вътрешна инсталация, за да възприеме всичко това. Това е за една друга епоха, когато човек ще си изработи духовно тяло, за да може с него да влиза с него в пряко общение с Божествения Дух и чрез него с Бога. Аз съм при Учителя на разговор. „Ти сега имаш доста венозна кръв. Туй венозно състояние на кръвта ти дава това състояние на подпушеност.
към текста >>
Това е за една друга епоха, когато човек ще си изработи духовно
тяло
, за да може с него да влиза с него в пряко общение с Божествения Дух и чрез него с Бога.
Но това беше миг на благословение, миг на преживяване на човешката душа и човешкия дух в обсега на Божия Дух, който се беше излял върху мене като Благост, чрез близостта и присъствието на Учителя до мен. Такъв миг се помни и се носи във вечността и във времето. И той втори път не се повтаря. Човек не може да издържи на него понеже днешното човешко тяло не е подготвено за това. Човек няма органи, няма вътрешна инсталация, за да възприеме всичко това.
Това е за една друга епоха, когато човек ще си изработи духовно
тяло
, за да може с него да влиза с него в пряко общение с Божествения Дух и чрез него с Бога.
Аз съм при Учителя на разговор. „Ти сега имаш доста венозна кръв. Туй венозно състояние на кръвта ти дава това състояние на подпушеност. Трябва да я пречистиш. Ще си правиш тушове със светлина мислено.
към текста >>
Мислено тъй си представлявай един туш, който е над тебе и чрез него преминава светлина и тя прониква навсякъде из
тялото
ти.
Аз съм при Учителя на разговор. „Ти сега имаш доста венозна кръв. Туй венозно състояние на кръвта ти дава това състояние на подпушеност. Трябва да я пречистиш. Ще си правиш тушове със светлина мислено.
Мислено тъй си представлявай един туш, който е над тебе и чрез него преминава светлина и тя прониква навсякъде из
тялото
ти.
Ще туриш воля и жива вяра: няма какво да се убеждаваш в Светлината - тя си съществува. А страданията и радостите, нека си идват - те са закон. Мъчнотиите, страданията са привидни - това е една временна промяна. Тури си положителни стихове и ги повтаряй сутрин като станеш и през целият ден. Тури нещо все добро.
към текста >>
54.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от
тялото
си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в
тялото
си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта.
Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване.
Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от
тялото
си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в
тялото
си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта.
Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала.
към текста >>
Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате
Божественото
, срещате се с
Божественото
".
Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество.
Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате
Божественото
, срещате се с
Божественото
".
Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си.
към текста >>
Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо
Божествено
по думите на Учителя, което съм срещала.
Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън.
Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо
Божествено
по думите на Учителя, което съм срещала.
Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза.
към текста >>
А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно
тяло
като пътува в онзи свят.
Така че аз съм спокойна и съм си осигурила посрещача за Невидимия свят. Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува.
А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно
тяло
като пътува в онзи свят.
Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал.
към текста >>
За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава
тялото
си на земята по време на сън, а чрез своето етерно
тяло
той се извлича от физическо
тяло
и пътува в други сфери.
За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго.
За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава
тялото
си на земята по време на сън, а чрез своето етерно
тяло
той се извлича от физическо
тяло
и пътува в други сфери.
Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава.
към текста >>
Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал
тялото
си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност.
Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците.
Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал
тялото
си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност.
След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава. А когато него го гощават е лошо за самият него". Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия свят е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е вегетарианец.
към текста >>
55.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ Учителят имаше физическо
тяло
и то трябваше да се храни, да се пои, да се мие, да се къпе, да се облича.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ Учителят имаше физическо
тяло
и то трябваше да се храни, да се пои, да се мие, да се къпе, да се облича.
И естествено трябваше да има и отходно място, клозет, където да се изхвърлят изпражненията от това тяло. Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен клозет. По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени клозети на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него. Тогава сложихме една кофа с вода където при малка нужда той се облекчаваше. Така разрешихме този не малко важен въпрос.
към текста >>
И естествено трябваше да има и отходно място, клозет, където да се изхвърлят изпражненията от това
тяло
.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ Учителят имаше физическо тяло и то трябваше да се храни, да се пои, да се мие, да се къпе, да се облича.
И естествено трябваше да има и отходно място, клозет, където да се изхвърлят изпражненията от това
тяло
.
Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен клозет. По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени клозети на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него. Тогава сложихме една кофа с вода където при малка нужда той се облекчаваше. Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща.
към текста >>
Човешкото
тяло
има своя физиология, свои изисквания и потребности.
Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща. В окултната литература има написани много измислици за Великите Учители на земята. Те смятат, че Великите Учители не се хранят, не пият вода и изобщо така живеят чрез въздуха. А ние наблюдавахме нещо съвсем друго и нещо напълно естествено.
Човешкото
тяло
има своя физиология, свои изисквания и потребности.
Учителят идваше често у дома и веднъж ми поиска гребен да си среше косата. Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах. В неговите движения имаше такава плавност, която не бях наблюдавала никога. Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата.
към текста >>
Този медальон с портрета на Учителя и косми от косата му го носих цял живот, той трябваше да ме закриля и да бъде страж на моето
тяло
.
Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата. Помолих го: „Учителю, може ли малко от вашата коса, за да я сложа и нося в медальон? " Той кимна одобрително с глава, после взе гребена, с пръстите си внимателно извади космите, нави ги на кръгче и ми ги подаде с усмивка. До този момент нищо не бях искала от него, дори да получа някаква вещ или предмет от него.
Този медальон с портрета на Учителя и косми от косата му го носих цял живот, той трябваше да ме закриля и да бъде страж на моето
тяло
.
За завивка през зимата старите сестри бяха направили едни корави, тежки, натъпкани юргани. Бяха се постарали да ги направят по-плътни с пълнеж от вълна, но така бяха я натъпкали, че бяха станали много корави, а да не говорим, че бяха от тежки, по-тежки. И с тези тежки юргани трябваше да се завива. По този повод Учителя сподели: „Ще ги помня аз българските юргани". Наистина това беше голямо мъчение дори и за млад човек да легне и да го покрият с такъв тежък юрган, където едвам ще издържиш тежестта му.
към текста >>
Той почиваше физически с
тялото
си, но съзнанието му беше будно винаги и с него работеше, а на Изгрева още в пет часа идваха, тропаха по стаята му, безпокояха го и не му даваха възможност да оаботи.
Последните години той идваше тук в нашия дом на Симеоновско шосе, сядаше на стол или пък се излегваше да почине на моят креват. Тук нямаше кой да го безпокои. Понякога той преспиваше тук и то на моят личен креват. Аз отивах да спя на тавана. Сутрин като станем рано оставахме го да си почине докъм седем часа.
Той почиваше физически с
тялото
си, но съзнанието му беше будно винаги и с него работеше, а на Изгрева още в пет часа идваха, тропаха по стаята му, безпокояха го и не му даваха възможност да оаботи.
Тук в моят дом той си почиваше и работеше необезпокояван в неговият Божествен свят, за което ние само можехме да се досетим и нямахме представа за него. Понеже идваше често веднъж като го посрещнах на вратата ми каза: „Марийке, има възможност след 25-30 години това тук да се дигне" и посочи с бастуна къщичката ни и цялата местност. Някакъв вопъл се изтръгна от мен: „Ех, Учителю" и някаква тъга, скръб по нашата малка къщичка се отнесе към небето. Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят.
към текста >>
На този ден той е дошъл на земята в плът като Петър Дънов, идвайки от
Божественото
слънце, от звездата Алфеола.
Това е присъствието на Белите братя, които са дошли от края на вселената да присъстват на тържеството на Учителя, но ние не ги виждаме, нашите очи са затворени за тях, но ние ги усещаме. Това е празник на душите, ние сме в едно особено състояние весели, усмихнати и с приповдигнато състояние на духа. Имаме усещането че хвърчим насам-натам, движим се празнично възбудени. Дванайсети юли е празник на Школата. Всички сме се събрали, дошли са гости от града, о-провинцията, този ден е особен празник за Учителя.
На този ден той е дошъл на земята в плът като Петър Дънов, идвайки от
Божественото
слънце, от звездата Алфеола.
А рождената дата на Учителя е 12 юли 1864 г. за неговото физическо тяло, а новораждането на Учителя, т.е. на Божествения дух в него е 7 март 1897 г. Тази дата той лично ми я каза. А раждането на Мировия Учител в него, т.е.
към текста >>
за неговото физическо
тяло
, а новораждането на Учителя, т.е.
Имаме усещането че хвърчим насам-натам, движим се празнично възбудени. Дванайсети юли е празник на Школата. Всички сме се събрали, дошли са гости от града, о-провинцията, този ден е особен празник за Учителя. На този ден той е дошъл на земята в плът като Петър Дънов, идвайки от Божественото слънце, от звездата Алфеола. А рождената дата на Учителя е 12 юли 1864 г.
за неговото физическо
тяло
, а новораждането на Учителя, т.е.
на Божествения дух в него е 7 март 1897 г. Тази дата той лично ми я каза. А раждането на Мировия Учител в него, т.е. влизането на Христовия дух у него е август 1912 г. А раждането на Всемировия Учител у него е 1922 г.
към текста >>
Учителят на Великото Бяло Братство идва от Духовното слънце, а Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство идва от
Божественото
слънце.
А раждането на Мировия Учител в него, т.е. влизането на Христовия дух у него е август 1912 г. А раждането на Всемировия Учител у него е 1922 г. с откриването на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Учителят на Бялото Братство идва от слънцето.
Учителят на Великото Бяло Братство идва от Духовното слънце, а Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство идва от
Божественото
слънце.
Учителят Беинса Дуно е Всемировият Учител дошъл от Божественото слънце и слезнал за пръв път на земята. Неговото светско име е Петър Константинов Дънов.
към текста >>
Учителят Беинса Дуно е Всемировият Учител дошъл от
Божественото
слънце и слезнал за пръв път на земята.
влизането на Христовия дух у него е август 1912 г. А раждането на Всемировия Учител у него е 1922 г. с откриването на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Учителят на Бялото Братство идва от слънцето. Учителят на Великото Бяло Братство идва от Духовното слънце, а Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство идва от Божественото слънце.
Учителят Беинса Дуно е Всемировият Учител дошъл от
Божественото
слънце и слезнал за пръв път на земята.
Неговото светско име е Петър Константинов Дънов.
към текста >>
56.
113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
Учениците, та дори и хората са разделени на две категории: едни у които личността доминира - те проповядват
Божественото
, за да привлекат хората не към Бога, а към себе си.
Защото всеки допир със света за мен бе катастрофа по всички линии, затова трябваше да се върви нагоре и нагоре. Напред в Любовта безгранична на светлината. Първите стъпки на детето са несигурни, то често пада и се удря, но става и тръгва. Та сега само едно е важно - да пази човек връзката си с Бога. Това е път на ученика и никога не трябва да нарушава тази връзка.
Учениците, та дори и хората са разделени на две категории: едни у които личността доминира - те проповядват
Божественото
, за да привлекат хората не към Бога, а към себе си.
Те искат чрез Божественото да накарат хората да ги ценят, лично тях като личности и да се възползват от това за ко-ристолюбиви цели. Втората категория са у които стремежът към Бога и Учителят доминира. Те привличат хората, за да ги приобщят към Бога и Учителят и да събудят у тях стремежа не към себе си, а към Бога и Словото на Учителя и да ги въведат в пътя на Словото. Тези хора са малцина и техните дела са праведни. Всички ние сме много малки пред величието на Учителя трябва да гледаме към него със смирение, благоговение и преданост.
към текста >>
Те искат чрез
Божественото
да накарат хората да ги ценят, лично тях като личности и да се възползват от това за ко-ристолюбиви цели.
Напред в Любовта безгранична на светлината. Първите стъпки на детето са несигурни, то често пада и се удря, но става и тръгва. Та сега само едно е важно - да пази човек връзката си с Бога. Това е път на ученика и никога не трябва да нарушава тази връзка. Учениците, та дори и хората са разделени на две категории: едни у които личността доминира - те проповядват Божественото, за да привлекат хората не към Бога, а към себе си.
Те искат чрез
Божественото
да накарат хората да ги ценят, лично тях като личности и да се възползват от това за ко-ристолюбиви цели.
Втората категория са у които стремежът към Бога и Учителят доминира. Те привличат хората, за да ги приобщят към Бога и Учителят и да събудят у тях стремежа не към себе си, а към Бога и Словото на Учителя и да ги въведат в пътя на Словото. Тези хора са малцина и техните дела са праведни. Всички ние сме много малки пред величието на Учителя трябва да гледаме към него със смирение, благоговение и преданост. Учителят - това значи, че в него живее безграничния Божи Дух, който се е самоограничил, за да помогне за духовното издигане на неговите малки братя.
към текста >>
Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от
тялото
му и всичко трепти по един особен начин.
И така тя дошла на Изгрева през време на един от съборите, седнала на един стол, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела така: „Е, много хубаво говориш, Учителю, но аз искам да ти вярвам, но нищо не мога да сторя, не мога да ти повярвам, а искам". И така както Учителя си говори и както ние седнали на столовете в салона слушаме и записваме, то изведнъж на сестра Василка й се отварят очите. Или казано на образен език - люспите от очите й падат, т.е. падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора. Тя вижда как целият салон е осветен от неговата светлина.
Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от
тялото
му и всичко трепти по един особен начин.
Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама на очите, търка си очите, да не би да е задрямала, да не би да е заспала, започва да се щипе ту оттук, ту оттам, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори беседата и спокойно я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво и надясно и вижда, че другите го слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда. Това видение е продължило много време, но по едно време отново се спуска една завеса пред очите й, картината на слънцето се закрива и тя започва да вижда Учителя така, както го е виждала всякога. Тя отново си казала: „Абе това, което видях, това е само халюцинация".
към текста >>
57.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
Това беше някакво друго познание от друг обсег, за който ние нямахме органи в човешкото си
тяло
за възприятия и органи да го изразим.
Нещо в мене ми подсказа, че мога да си отида. Станах, отидох при него, без да продумам нещо целунах му ръка. Той нищо повече не каза и повече не ме покани за следващите дни. Аз се поклоних и си отидох у дома. У дома усетих, че нещо много важно съм свършила и приключила, но какво беше не можах да определя и да си отговоря.
Това беше някакво друго познание от друг обсег, за който ние нямахме органи в човешкото си
тяло
за възприятия и органи да го изразим.
Тук разбрах, че сме толкова несъвършени, че сме толкова малки в сравнение на това огромно знание от Словото, което идваше от Учителя и от Духът му. Тук видях несъвършенството си като човек и като ученичка. Та каква ученичка можех да бъда аз, та ученикът има винаги контакт с Учителя си и винаги слуша неговият вътрешен говор. А ето аз цели десет дни стоях по цял ден от сутрин до вечер и накрая Учителят дойде и ми го каза ей така, изговори го с езика си и с устата си онова, което трябваше да го чуя аз чрез вътрешния говор между ученика и Учителя. Това щеше да стане ако бях ученик.
към текста >>
Всяко нещо е
Божествено
.
Тя, пеперудката цялата земята не може да види, но цветовете, които са под нея ги вижда много добре. Нали от там смуче нектар. Доброто желание, което ти е дошло да се примириш с Учителя си е от Бога. Мисълта, която ти е дошла е от Бога. Във всичко се проявява Бог.
Всяко нещо е
Божествено
.
И изкълчената мисъл и тя е излезла от Бога, но дохожда при теб такава, защото се пречупва през много други съзнания и те я променят. Отношенията на двама души, които се обичат са немислими без Бога. За да има хармония помежду им трябва да се движат между две успоредни, на които перпендикуляра е неизменен. Когато у теб се проявяват две противоположни състояния, третото, което ги хармонира е Бог. И Христос казва: „Дето са двамата в Мое име, там Съм и Аз".
към текста >>
58.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ
,
,
ТОМ 5
При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в
тялото
си.
За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество.
При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в
тялото
си.
Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда.
към текста >>
Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното
тяло
у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа.
Тези две неща са различни по характер и по същество. При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си. Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението?
Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното
тяло
у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа.
Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда. Единият движи, т.е. човешкият дух движи това тяло, а човешката душа го съгражда чрез материалите в духовното поле. Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество. Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е.
към текста >>
Човешката душа дава матрицата, материала на духовното
тяло
, а пък човешкия дух го съгражда.
При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си. Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа.
Човешката душа дава матрицата, материала на духовното
тяло
, а пък човешкия дух го съгражда.
Единият движи, т.е. човешкият дух движи това тяло, а човешката душа го съгражда чрез материалите в духовното поле. Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество. Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е. духа в себе си и да пресъздаде човешката душа като творческо проявление на вселената в себе си.
към текста >>
човешкият дух движи това
тяло
, а човешката душа го съгражда чрез материалите в духовното поле.
Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда. Единият движи, т.е.
човешкият дух движи това
тяло
, а човешката душа го съгражда чрез материалите в духовното поле.
Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество. Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е. духа в себе си и да пресъздаде човешката душа като творческо проявление на вселената в себе си. Дух и душа това са началата на живота у човека на земята и горе в небесата. Долу те одухотворяват човека когато са в него, обожествязат го като се проявяват в него и се изявяват като духовна същност така както са горе в Невидимия свят.
към текста >>
Та видението е онова изявление на човешкия дух и човешката душа горе в Невидимия свят, в Духовния свят, където пред духовното
тяло
на човека се изява в образ и действия, събития и явления, които са задвижени от човешкия дух и запечатани в човешката душа и които събития и явления са програмирани, запечатани и чакат своето пресъздаване долу на земята чрез човешкия живот.
Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество. Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е. духа в себе си и да пресъздаде човешката душа като творческо проявление на вселената в себе си. Дух и душа това са началата на живота у човека на земята и горе в небесата. Долу те одухотворяват човека когато са в него, обожествязат го като се проявяват в него и се изявяват като духовна същност така както са горе в Невидимия свят.
Та видението е онова изявление на човешкия дух и човешката душа горе в Невидимия свят, в Духовния свят, където пред духовното
тяло
на човека се изява в образ и действия, събития и явления, които са задвижени от човешкия дух и запечатани в човешката душа и които събития и явления са програмирани, запечатани и чакат своето пресъздаване долу на земята чрез човешкия живот.
А на човека се дава видение, той си тръгва и след време се среща с видението, което от действия и събития горе се реализира долу в една реалност. Значи това, което аз бях видяла беше видение. Тогава не го осъзнавах, защото бях на 14 години, но когато го разказах на Учителя и чух мнението му направо изтръпнах. Осъзнах го, по-кьсно когато това видение се разви в своята пълнота и трая петдесет години. И сега го осъзнавам напълно като видение и като реализация.
към текста >>
По-късно в разговор с възрастните приятели Учителят е разправял този случай без да спомене моето име и това на Борис, но го разказал като случай за едно момиче като пример за правилно разрешение на задачата на човешкия живот, като пример, че човек трябва да тръгне след Христа, след
Божественото
, да тръгне по този път, който разрешава всички задачи на личния му живот.
Накрая тръгна, настигна ни и застана от другата страна на Христа. Христа се движеше по пътя, а ние двамата с онзи младеж се движехме с него отстрани - единия беше от ляво, а другия от дясно Му. Така ми се даде на сън срещата ми с Борис. И друго по-важно бе това, че аз бях причината да срещне и да тръгне той с Учителя. И този сън аз го разказах след време на Учителя, когато се бях събрала с Борис и живеехме заедно, за което ми каза: „Това не бе сън, а това бе видение".
По-късно в разговор с възрастните приятели Учителят е разправял този случай без да спомене моето име и това на Борис, но го разказал като случай за едно момиче като пример за правилно разрешение на задачата на човешкия живот, като пример, че човек трябва да тръгне след Христа, след
Божественото
, да тръгне по този път, който разрешава всички задачи на личния му живот.
Този случай може да го намерите след време в беседите - той се отнасяше за мен и за Борис. Тази случка се отнасяше и за моят път, той не ви засяга вас, но за вас остава поуката, че да си разрешиш правилно задачата на собствения живот на земята означава стремеж към Бога в Чистота. Всяко отстъпление от Бога е нечистота. Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от Божественото начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е. с Христовия Дух, който е Дух на Обединението между първичното начало на живота и първичното начало на твоето съществувание като човешки дух и човешка душа.
към текста >>
Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от
Божественото
начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е.
И този сън аз го разказах след време на Учителя, когато се бях събрала с Борис и живеехме заедно, за което ми каза: „Това не бе сън, а това бе видение". По-късно в разговор с възрастните приятели Учителят е разправял този случай без да спомене моето име и това на Борис, но го разказал като случай за едно момиче като пример за правилно разрешение на задачата на човешкия живот, като пример, че човек трябва да тръгне след Христа, след Божественото, да тръгне по този път, който разрешава всички задачи на личния му живот. Този случай може да го намерите след време в беседите - той се отнасяше за мен и за Борис. Тази случка се отнасяше и за моят път, той не ви засяга вас, но за вас остава поуката, че да си разрешиш правилно задачата на собствения живот на земята означава стремеж към Бога в Чистота. Всяко отстъпление от Бога е нечистота.
Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от
Божественото
начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е.
с Христовия Дух, който е Дух на Обединението между първичното начало на живота и първичното начало на твоето съществувание като човешки дух и човешка душа. Това означава живот в Христа, път в Христа и ученик на Христа. Ни повече, ни по-малко. Та това ми беше дадено на сън, а Учителят ме поправи, че това не било сън, а видение. А аз сега мога да кажа, че сън ли бе, видение ли бе - не зная, но зная, че бе пълна реализация в живота ми на земята и стана истина на моя живот.
към текста >>
59.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
Това може да стане и в друга възраст, но е много по-често в детската и юношеската възраст, когато човек е още по-чист и не е задействувало астралното
тяло
у него и не го смущават астралните въжделения на плътта както и бурите на мисълта в по-късна възраст на мъжеството му.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА Има моменти в човешкият живот на земята, когато слизайки от горе човек се облича в плът, ражда се, преминава през детството си, където много пъти може да му се даде да види на филм в себе си част от предишните си прераждания.
Това може да стане и в друга възраст, но е много по-често в детската и юношеската възраст, когато човек е още по-чист и не е задействувало астралното
тяло
у него и не го смущават астралните въжделения на плътта както и бурите на мисълта в по-късна възраст на мъжеството му.
Бях малка и все мислех, че млада и зелена ще умра и ще ми носят цветя над гроба. Тогава не знаех, че такова нещо бях го преживяла в другите си прераждания. Пътувайки с Учителя във влака до Търново на един от първите събори го попитах: „Учителю, спомням си един сън, едно преживяване, че съм плакала много, че съм се разкайвала за нещо, но не си спомням за какво. Но после дойде Христос и ме спаси". Той ме изгледа, усмихна се и каза: „Това е истина.
към текста >>
Бог се беше вселил в
тялото
на Учителя Дънов и пребиваваше в него, пребиваваше в Учителя Духът Беинса Дуно, Още в началото за мен беше ясно, че аз стоях пред Бога и Бог се проявяваше пред мен.
Тази връзка с Христа беше дошла в мене като спомен и тя стана жива връзка, когато дойдох при Учителя и разбрах, че този Дух бе същият Дух от времето на Христа. Че дори и нещо повече. Сега беше Бог слязъл на земята. Спомням си бяха изречени от него едни исторически, епохални думи: „Ако преди 2000 години беше дошъл Сина, то сега дойде Бащата". Ако преди 2000 години беше изпратен Христовия Дух и дойде Синът, то сега беше дошъл Бащата, т.е.
Бог се беше вселил в
тялото
на Учителя Дънов и пребиваваше в него, пребиваваше в Учителя Духът Беинса Дуно, Още в началото за мен беше ясно, че аз стоях пред Бога и Бог се проявяваше пред мен.
Веднъж той ме запита кого смятам, че е той и тогава аз му казах, че Бог и Господ са в него и пред мене стоят в единение. Тогава ми каза, че съм блажена, защото кръв и плът не са ми казали това, а е откровение на духа ми. По-късно няколко пъти ми каза лично: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Така аз успях в себе си да възстановя връзката, която имах по времето на Христа и връзката, която имах сега при Учителя, това бе една светла нишка в съзнанието ми, идваща от преди 2000 години, минаваща през вековете и стигаща до тук в мен. Тези горни редове ги преразказвам за случая, който следва, за да се види, че връзката между човешката душа и Бога не е еднократен процес, а е вечна.
към текста >>
По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и
Божественото
да не поставяш никого".
Целунах я и излезнах заедно със съдовете. След като попа си отиде аз минах да подредя стаята и Учителят ме извика, подаде ми ръката си и каза: „Можеш сега да целунеш", поспря малко и продължи „Да се изчистиш". Аз я целунах и си тръгнах. Нещо от мен се стовари и премина през мене като вълна на облекчение. Имах чувството, че попа беше застанал между мен и пред Учителя и ми затуляше светлината, която излизаше от Учителя.
По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и
Божественото
да не поставяш никого".
Поставиш ли - отдалечаваш се. Сама ли си с Божественото - то в тебе се втича от Благодатта, а от тебе към Него трябва да изтича признателността, че си под покрива на Всевишнаго, Който те закриля, окриля и съхранява през вековете. На разговор съм пред Учителя. „Ще учиш! Като казвам ще учиш разбирам в смисъл, че ще развиваш ума си, сърцето си, волята си.
към текста >>
Сама ли си с
Божественото
- то в тебе се втича от Благодатта, а от тебе към Него трябва да изтича признателността, че си под покрива на Всевишнаго, Който те закриля, окриля и съхранява през вековете.
Аз я целунах и си тръгнах. Нещо от мен се стовари и премина през мене като вълна на облекчение. Имах чувството, че попа беше застанал между мен и пред Учителя и ми затуляше светлината, която излизаше от Учителя. По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и Божественото да не поставяш никого". Поставиш ли - отдалечаваш се.
Сама ли си с
Божественото
- то в тебе се втича от Благодатта, а от тебе към Него трябва да изтича признателността, че си под покрива на Всевишнаго, Който те закриля, окриля и съхранява през вековете.
На разговор съм пред Учителя. „Ще учиш! Като казвам ще учиш разбирам в смисъл, че ще развиваш ума си, сърцето си, волята си. Ще гледаш да прекарваш животинските си енергии нагоре. Енергиите, които се образуват отзад на тила ще ги прекарваш най-напред отпред на челото - там е разумността, после отгоре на главата където е хилядолистника и от там в Божествения свят.
към текста >>
60.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Нека се държим с Господа и нуждите за
тялото
сами по себе се ще дойдат".
Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви се даде всичко." През 1912 година събора е от 15 до 20 август. Учителят казва: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ. През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко й няма да се лишите от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце.
Нека се държим с Господа и нуждите за
тялото
сами по себе се ще дойдат".
След свършването на събора Учителя Дънов полага ръцете си върху главите на всекиго един от присъстващите преди да напуснат салона. Благославя ги, защото след няколко месеца започва Балканската война, а те това не знаят. Преди да ги изпрати им нарежда да се снабдят с дърва и брашно за една година. Попитали го дали няма да има война и Учителят потвърдил това и им дал съвет да си препишат „Добрата молитва" и 91 псалом и да си ги зашият във военните курки. На 5 октомври 1912 г.
към текста >>
По този повод на 21 януари 1915 година в град Бургас Учителят дава разяснение на горния случай така: „Ние сме в Сила и който би противодействувал на Царството Божие главата му ще бъде смачкана,
тялото
стрито.
През 1912 година официалните власти започват да пречат на Учителя Дънов и той спира събранията в София. Последицата от това решение на властите са ужасяващи за българските войски и за управляващите. Фердинанд прави груби грешки, не приема предложението от страна на Турция за мир. След което след избухването на холерата турците предприемат нападение срещу българските позиции на Чаталджа, отхвърлят ги и българите дават много жертви както от холерата, така и от куршумите. Спирането на събранията на Учителя са причина и за последващите събития и избухването на Междусъюзническата война.
По този повод на 21 януари 1915 година в град Бургас Учителят дава разяснение на горния случай така: „Ние сме в Сила и който би противодействувал на Царството Божие главата му ще бъде смачкана,
тялото
стрито.
Така стана заради двама души в София през 1912 година, които пречеха. Спрях събранията и на Чаталджа бягаха, и срещу гърците и сърбите бягаха. Божественият Дух още не може да се смекчи, но рече Бог: „Хайде нека оправим забърканото". Ако не се моли българският народ на Бога ще бъде наказан с още по-голямо наказание". Наистина след това Слово на Учителя на 14 септември 1918 г.
към текста >>
Той продължава: „В света съществува само едно право -
Божественото
".
Във франция, Англия сега има голяма суша понеже законите, за които ви говоря не одобряват техните действия. Щом воювате -плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате". Това Учителят го казва на 20 август 1919 г. когато реколтата в България е изключително добра.
Той продължава: „В света съществува само едно право -
Божественото
".
„Бог толкова възлюби света щото даде Своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен." „Бог толкова възлюби света щото даде Разумното Слово, Своят Син, за да спази реалността на нещата, да не се наруши вътрешната хармония." Тук Учителят открива една мистична тайна в този горен стих, че едино-родният Син - това е Разумното Слово, което се дава. А Разумното Слово бе дадено чрез Учителя Дънов. На 24 август 1919 година Учителят изнесе беседата „Мировата Любов и Космичната Обич" - а тази беседа дава отговор на изнесеното по-горе. Съборът през 1920 година се състоя от 19 до 24 август и Учителят изнесе основната беседа „Новото човечество" в читалище „Надежда". През 1921 година от 19 до 24 август бе събора в Търново.
към текста >>
В отговор на това Учителят завършва беседата си така: „Ами ако съм една нишка, която носи туй
Божествено
Учение, ако вие скъсате тази нишка какво ще спечелите?
През 1921 година от 19 до 24 август бе събора в Търново. На 19 август Учителят изнесе беседата „Пробуждане на колективното съзнание". През 1922 година на 19 август Учителят изнесе беседата „Новият живот". Накрая на беседата си Учителят дава отговор на решението на архиерейският събор от 20 юли 1922 година публикувано в „Дневник", бр. 6804, в който се съобщава, че Петър Дънов се е самоотлъчил от църквата.
В отговор на това Учителят завършва беседата си така: „Ами ако съм една нишка, която носи туй
Божествено
Учение, ако вие скъсате тази нишка какво ще спечелите?
Вие ще изгубите вашият идеал както го изгубиха преди 2000 години евреите като отхвърлиха Учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони през тази Истина и да не я приложи. Сега и вие българите колкото по-рано възприемете това Учение толкова по-добре ще бъде за вас". През 1923 година няма събор. Правят се постъпки до правителството на Александър Стамболийски, но то не разрешава събора, а на 9 юни 1923 година е направен военен преврат и Стамболийски е убит.
към текста >>
61.
143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
Или пък в едно състояние на съзнанието, където човек се пита как могат тези неща да съжителствуват в едно човешко
тяло
.
Не, това бе етап в моят живот и от тогава когато пристъпвах към него вече пристъпвах като към Живия Господ, а това не бяха една-две срещи, а цели 25 години. Винаги съм се стремяла да пристъпвам с благоговейно чувство и със съзнание, че отивам при Бога. За мен в моето съзнание той бе Учител и Бог. Не един път ми бе казал: „Мен от Господа няма да ме отделяш". Може би това изказване да е дошло в някой етап от моето вътрешно състояние, където човек може мъчно да различи и да отдели човека, да отдели Учителя и да отдели Бога.
Или пък в едно състояние на съзнанието, където човек се пита как могат тези неща да съжителствуват в едно човешко
тяло
.
Пред теб е човекът Петър Дънов, пред теб е Учителя Беинса Дуно и пред теб е Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух. И всичко това се изявява и се проявява чрез плът, чрез кръв и чрез Дух в Едно. Само Бог може да съедини и да обедини тези неща. Когато Учителят даваше задачи ученикът трябваше да ги решава. Оставаш сам на изпит пред Бога и трябваше да го търсиш като дух в себе си и като дух вън от себе си.
към текста >>
се запознаете с портрета му и пред вас ще имате лик с брада, с усмивка и с човешко
тяло
.
А това беше трудно и непосилно. Но когато бях в молитвено състояние вече не правех разлика между присъствието на Учителя на земята и на Бога. Молитвата ми и съзнанието ми бе насочено към едно място, към едно начало, към единоначалието на живота в Битието, към Абсолютния Дух на Битието. А това беше неимоверно трудно за нашето поколение и на човека облечен в плът да съзреш и да опознаеш човека Петър Дънов, да видиш в него Учителя на Вселената и да видиш чрез него изявлението на Божествения Дух и проявлението на Христовия Дух. Това за мен бе една реалност, а вие, които идвате след нас вие ще имате възможност да.
се запознаете с портрета му и пред вас ще имате лик с брада, с усмивка и с човешко
тяло
.
За мен освен този жив лик и жив образ, за мен той бе Духът на Битието в това тяло. Ами за вас останалите, които ще дойдете след нас, какво е? Слушайте приятели млади, само чрез Словото можете да се доближите до Учителя, до онази епоха, само чрез Словото може да се доближите до него, защото Словото е глава на Истината, а Истината е глава на Божия Дух, а Духът е изява на Бога. Където е Словото, там Учителя, там е и Бог, защото Бог бе Словото и Словото бе у Бога. Ние това го видяхме, чухме и опитахме.
към текста >>
За мен освен този жив лик и жив образ, за мен той бе Духът на Битието в това
тяло
.
Но когато бях в молитвено състояние вече не правех разлика между присъствието на Учителя на земята и на Бога. Молитвата ми и съзнанието ми бе насочено към едно място, към едно начало, към единоначалието на живота в Битието, към Абсолютния Дух на Битието. А това беше неимоверно трудно за нашето поколение и на човека облечен в плът да съзреш и да опознаеш човека Петър Дънов, да видиш в него Учителя на Вселената и да видиш чрез него изявлението на Божествения Дух и проявлението на Христовия Дух. Това за мен бе една реалност, а вие, които идвате след нас вие ще имате възможност да. се запознаете с портрета му и пред вас ще имате лик с брада, с усмивка и с човешко тяло.
За мен освен този жив лик и жив образ, за мен той бе Духът на Битието в това
тяло
.
Ами за вас останалите, които ще дойдете след нас, какво е? Слушайте приятели млади, само чрез Словото можете да се доближите до Учителя, до онази епоха, само чрез Словото може да се доближите до него, защото Словото е глава на Истината, а Истината е глава на Божия Дух, а Духът е изява на Бога. Където е Словото, там Учителя, там е и Бог, защото Бог бе Словото и Словото бе у Бога. Ние това го видяхме, чухме и опитахме. Остава и вие да го срещнете.
към текста >>
Много по-късно разбрахме какво означава символа на слънцето и разбрахме след време, че слънцето е емблема на
Божественото
, че светлината на слънцето е мисълта на Божествения свят.
" Учителят се усмихва: „С Божествена цел". Онзи селянин стои, гледа, чеше се по врата и леко-полека се отдалечава. Този случай ми го е разказвал лично Учителя и понеже той говореше със символика и който не го познаваше не можеше да разбере какво той понякога казва. А когато говореше за слънцето той подразбираше разумният възвишен Божествен свят. Учителят бе споменал: „Аз съм от Божествения свят".
Много по-късно разбрахме какво означава символа на слънцето и разбрахме след време, че слънцето е емблема на
Божественото
, че светлината на слънцето е мисълта на Божествения свят.
Има една космическа спирала, която обединява земния живот, духовния живот и Божествения живот и само при нея може да се проумее онова изказване на Учителя, че той е от слънцето, че идва от него и заминава за него. Спомням си бях студентка и в едно свое размишление бях прозряла в себе си, че Учителят е слънце. За мен слънцето бе висшата проява на Божествения свят. Приех, че и Учителя е висшето изявление на Божествения свят в това тяло. Отивам същия ден при него.
към текста >>
Приех, че и Учителя е висшето изявление на Божествения свят в това
тяло
.
Учителят бе споменал: „Аз съм от Божествения свят". Много по-късно разбрахме какво означава символа на слънцето и разбрахме след време, че слънцето е емблема на Божественото, че светлината на слънцето е мисълта на Божествения свят. Има една космическа спирала, която обединява земния живот, духовния живот и Божествения живот и само при нея може да се проумее онова изказване на Учителя, че той е от слънцето, че идва от него и заминава за него. Спомням си бях студентка и в едно свое размишление бях прозряла в себе си, че Учителят е слънце. За мен слънцето бе висшата проява на Божествения свят.
Приех, че и Учителя е висшето изявление на Божествения свят в това
тяло
.
Отивам същия ден при него. Той ме посреща и в този миг видях, че от слънцето се отдели един лъч, слезна надолу, стрелна се и влезна в тялото на Учителя и излезна през очите му и се отправи към мене. Така както децата си играят с огледала като търсят слънчевите лъчи и след това ги отразяват и ги отпращат чрез огледалото някъде в някой отворен прозорец или на някоя стена. Стоя изненадана и не мога да продумам дума. Учителят се усмихваше.
към текста >>
Той ме посреща и в този миг видях, че от слънцето се отдели един лъч, слезна надолу, стрелна се и влезна в
тялото
на Учителя и излезна през очите му и се отправи към мене.
Има една космическа спирала, която обединява земния живот, духовния живот и Божествения живот и само при нея може да се проумее онова изказване на Учителя, че той е от слънцето, че идва от него и заминава за него. Спомням си бях студентка и в едно свое размишление бях прозряла в себе си, че Учителят е слънце. За мен слънцето бе висшата проява на Божествения свят. Приех, че и Учителя е висшето изявление на Божествения свят в това тяло. Отивам същия ден при него.
Той ме посреща и в този миг видях, че от слънцето се отдели един лъч, слезна надолу, стрелна се и влезна в
тялото
на Учителя и излезна през очите му и се отправи към мене.
Така както децата си играят с огледала като търсят слънчевите лъчи и след това ги отразяват и ги отпращат чрез огледалото някъде в някой отворен прозорец или на някоя стена. Стоя изненадана и не мога да продумам дума. Учителят се усмихваше. Исках нещо да кажа, но не можеш да си отворя устата от изненада. „Марийке, какво има?
към текста >>
62.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
А това означава, че ти си вътрешно приел Учителя като такъв и
Божественото
начало е това, което трябва да му се подчиниш.
Школата бе място за учение и обучение. Учениците получаваха задачи за разрешение като имаха на разположение Словото на Учителя за своя теоретична подготовка. Понякога човек така затъваше до гуша в своята задача, че не му оставаше време да диша, а камо ли да чете и да се рови, за да види къде се вписва неговия случай, в кои закони или принципи дадени от Учителя. Тогава там беше Учителя и онзи със задачата отиваше при него за съвет и за помощ. Това се отнася за онези, които работеха, които не криеха нищо от Учителя и търсеха неговия съвет как да си решат задачата.
А това означава, че ти си вътрешно приел Учителя като такъв и
Божественото
начало е това, което трябва да му се подчиниш.
Само при такива случаи имаше правилен обмен между онзи, който отиваше при Учителя и хлопаше на врата му. Това бяха единици. В повечето случаи всеки знаеше, че тук е Учителя, но всеки беше свободен да си направи свой собствен опит, да си направи своята магария, та да се види магарешката му работа пред всички. Защото накрая магарето ще изреве та да го чуят всички, че голяма магария е станала. В такива магарешки случаи ние гледахме и се питахме що за магаре е това тук и защо това същество Учителят го държи на Изгрева, а не го прогони.
към текста >>
Божественото
не може да слезе с единицата, с голямото, а слиза с малките величини, с множеството от дребни, мънички величини и от там тръгва.
Учителят оставяше всеки да почне от там където е стигнал и всеки да се развива без скокове, и всеки да върви и да расте естествено. Той се намесваше в случаите, за да култивира у него онзи подтик около който се развиваха кълновете на някоя добродетел. Наблюдавала съм множество случаи, когато той се приближаваше и се снишаваше до онова стъпало на ученика, на което той бе застанал, подаваше му ръка и го подпомагаше да направи първата стъпка. А усилието беше от ученика. Може спокойно да се каже, че всички опитности, които ви разказвах се отнасят именно до този момент.
Божественото
не може да слезе с единицата, с голямото, а слиза с малките величини, с множеството от дребни, мънички величини и от там тръгва.
За теб, който си паднал в бездната е важно да се хванеш за онова малкото, което може да те възкачи по стъпалата на спасението. Онова, което долу в човешкия живот на земята е сбор от добродетели, горе в духовния свят и в Божествения свят е единица и една Добродетел. Това е духовен закон, който ние не схващахме и не разбирахме, макар че Учителят още в първите години ни го каза. Човек се въздига и расте с малките величини. А Божественото слиза върху човека с малките подтици на духовното му пробуждане, така както горе на небето слънцето е огнено кълбо, а долу то изпраща лъч и ако го прекараме този слънчев лъч през призма той се разцепва на седем цвята, заема цветовете на небесната дъга.
към текста >>
А
Божественото
слиза върху човека с малките подтици на духовното му пробуждане, така както горе на небето слънцето е огнено кълбо, а долу то изпраща лъч и ако го прекараме този слънчев лъч през призма той се разцепва на седем цвята, заема цветовете на небесната дъга.
Божественото не може да слезе с единицата, с голямото, а слиза с малките величини, с множеството от дребни, мънички величини и от там тръгва. За теб, който си паднал в бездната е важно да се хванеш за онова малкото, което може да те възкачи по стъпалата на спасението. Онова, което долу в човешкия живот на земята е сбор от добродетели, горе в духовния свят и в Божествения свят е единица и една Добродетел. Това е духовен закон, който ние не схващахме и не разбирахме, макар че Учителят още в първите години ни го каза. Човек се въздига и расте с малките величини.
А
Божественото
слиза върху човека с малките подтици на духовното му пробуждане, така както горе на небето слънцето е огнено кълбо, а долу то изпраща лъч и ако го прекараме този слънчев лъч през призма той се разцепва на седем цвята, заема цветовете на небесната дъга.
Затова Учителят когато се приближаваше при някой то той отиваше до неговият уровен и започваше с онова, с което онзи приятел имаше и разполагаше. Иначе другото бе насилие. Учителят веднъж при един такъв случай каза: „Аз като полея едно цвете, то като видят другите, то и те идват, за да го полеят". В това се заключаваше силата на малкия подтик вложен в човешката душа. Той трябваше да покълне като засято семе и в този процес се обединяваха и другите сили вложени в човешкото естество, задействуваха се в този общ център и от подтика покълваше стремеж, а от стремежа - действия и от него се задействуваше волята на човека, за да реализира и най-малката вложена в себе си добродетел.
към текста >>
Аз бях хубава и така бях построена, че не можех да се срамувам от някакъв да кажем недостатък в
тялото
си.
Оженихме се и Борис ме бе поканил да отидем на гости в Габрово при родителите му, за да ме видят и да ме огледат така както се оглежда млада булка или така както се оглежда, когато се купува крава на пазара. Сравнението не е случайно. Отидох при Учителя и споделих с него всичко. Каза ми: „Не ти трябва, защото ще те критикуват". Аз се върнах у дома, много умувах, нали трябва да видя свекъра и свекървата пък и няма какво да се плаша от оглеждане.
Аз бях хубава и така бях построена, че не можех да се срамувам от някакъв да кажем недостатък в
тялото
си.
Напротив, можех само да се гордея с него. Но ето аз не послушах Учителя и отидох с Борис в Габрово. Посрещнаха ни като че ли не бяхме младоженци, а добитък събран за разплод на рода им. Оглеждаха ме като добиче, което се преценява дали може да се загони при бик, дали може да се отели и колко мляко ще дава. Такъв беше пътят ми, че не отелих теле на рода им, нито пък им давах мляко.
към текста >>
Ако нямаш билет за
Божественото
то отиди в университета.
„Учителю, трябва ли човек да има желание или пък да се отрече от тях? " „Има три вида желания: на настроението, на разумността и на Любовта. Желанията на настроенията са за човека и с тях и без тях е все едно. Колкото ще ти донесат радост, толкова и скръб. Ако нямаш билет за университета добре е да отидеш в театъра.
Ако нямаш билет за
Божественото
то отиди в университета.
Но ако имаш и трите ще предпочетеш последният - да отидеш в университета и да учиш. Ще дадеш на другите двата билета - туй е жертва, а жертвата е нещо велико." „Но ако аз нямам билети? " „Ти имаш Божествен билет. Щом дойде настроението един глас ти каже: „Марийке, не правиш добре". Воините ги събуждат с тръби, за да идат на работа, а други ги събужда един сън и той отива също на работа.
към текста >>
63.
172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Снишаването на Мусала показва, че*
Божественото
слиза вече по-ниско и по-близо до физическия свят".
след обед. Седемте Рилски езера. При второто езеро „Елбур". Стана въпрос за Мусала. Учителят каза: „Мусала по-рано е била 7 000 метра висока.
Снишаването на Мусала показва, че*
Божественото
слиза вече по-ниско и по-близо до физическия свят".
Стана въпрос за нашия живот на Рила. Учителят каза: „Свързването на физическата, духовната и Божествената науки е необходимо и то не само теоретически, но и практически. Сега именно с нашия живот това става". Стана въпрос за някои от присъствуващите. Учителят каза: „Някои от сестрите тук са били на Сатурн, на слънцето, на месечината, а сега са на земята, но са забравили.
към текста >>
На слънцето са били, когато са образували жизненото си
тяло
.
Стана въпрос за нашия живот на Рила. Учителят каза: „Свързването на физическата, духовната и Божествената науки е необходимо и то не само теоретически, но и практически. Сега именно с нашия живот това става". Стана въпрос за някои от присъствуващите. Учителят каза: „Някои от сестрите тук са били на Сатурн, на слънцето, на месечината, а сега са на земята, но са забравили.
На слънцето са били, когато са образували жизненото си
тяло
.
На Сатурн са били, когато са образували умственото си тяло. На месечината са развили въображението, а сега на земята - физическото тяло". Стана дума за Латвия - родината на братята и сестрите от Рига. Учителят обясни вътрешното значение на кореня на тая дума. „Основата на думата Латвия е „лат".
към текста >>
На Сатурн са били, когато са образували умственото си
тяло
.
Учителят каза: „Свързването на физическата, духовната и Божествената науки е необходимо и то не само теоретически, но и практически. Сега именно с нашия живот това става". Стана въпрос за някои от присъствуващите. Учителят каза: „Някои от сестрите тук са били на Сатурн, на слънцето, на месечината, а сега са на земята, но са забравили. На слънцето са били, когато са образували жизненото си тяло.
На Сатурн са били, когато са образували умственото си
тяло
.
На месечината са развили въображението, а сега на земята - физическото тяло". Стана дума за Латвия - родината на братята и сестрите от Рига. Учителят обясни вътрешното значение на кореня на тая дума. „Основата на думата Латвия е „лат". Буквата „л" е това, което иде от Бога.
към текста >>
На месечината са развили въображението, а сега на земята - физическото
тяло
".
Сега именно с нашия живот това става". Стана въпрос за някои от присъствуващите. Учителят каза: „Някои от сестрите тук са били на Сатурн, на слънцето, на месечината, а сега са на земята, но са забравили. На слънцето са били, когато са образували жизненото си тяло. На Сатурн са били, когато са образували умственото си тяло.
На месечината са развили въображението, а сега на земята - физическото
тяло
".
Стана дума за Латвия - родината на братята и сестрите от Рига. Учителят обясни вътрешното значение на кореня на тая дума. „Основата на думата Латвия е „лат". Буквата „л" е това, което иде от Бога. Буквата „а", което човек е възприел, а буквата „т" означава това, което е приложено в живота.
към текста >>
И
тялото
разбира този език.
А буквата „т" е взета от линиите на веждите и носа". / Един от присъствуващите запита защо са се разделили езиците едно време, когато по-рано са говорили общ език. Учителят каза: „Първите хора не разбрали Божествения език и понеже хората са паднали в гъста материя, трябвало да се разделят езиците им и да забравят Божествения език. Искате ли да знаете кой е първоначалния, свещения, Божествения език? Този език, като изговориш първата дума то ако си скръбен, скръбта изчезва; ако си болен, болестта изчезва; ако си беден, беднотията изчезва.
И
тялото
разбира този език.
Езикът на посветените е Божествен език. Езикът на посветените е един. Той е езика на Любовта. Ватанския език е външната страна на езика на посветения. В езика на посветените не можеш да кажеш една дума, ако не помислиш, ако не почувствуваш и ако не го направиш.
към текста >>
Божественото
е, като кажеш нещо да го направиш.
Казано е: „За всяка празна дума ще даваш сметка". Изобщо в думите има сила. Някой път защо страдате? Защото сте казали някой път нещо, което не сте направили, а се радвате, когато сте казали нещо и сте го направили. Не трябва да го отлагаш за утре, за в други ден.
Божественото
е, като кажеш нещо да го направиш.
За това, който иска да не прави нещата, да говори на човешки езици. Едно време учителите са говорили на своите ученици на езика на посветените. Които са разбирали, те са се ползували. Любовта е като емблема на езика на посветените. Като обичаш някого, ти каквото кажеш и го правиш.
към текста >>
Божественото
е това, което е чисто.
А пък тази част, която е под носа ще отиде на вътре. Значи: животинското у човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва. Има подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание или космическо съзнание. Съзнанието е у животните, самосъзнанието е у човека, а свръхсъзнанието е у по-висшите същества. Но сега то се ражда у човека.
Божественото
е това, което е чисто.
Ти трябва да виждаш Божественото в малкото, а не в голямото. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога". Човек не трябва да го е страх от хората. Що е слабост? То е невежеството.
към текста >>
Ти трябва да виждаш
Божественото
в малкото, а не в голямото.
Значи: животинското у човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва. Има подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание или космическо съзнание. Съзнанието е у животните, самосъзнанието е у човека, а свръхсъзнанието е у по-висшите същества. Но сега то се ражда у човека. Божественото е това, което е чисто.
Ти трябва да виждаш
Божественото
в малкото, а не в голямото.
Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога". Човек не трябва да го е страх от хората. Що е слабост? То е невежеството. Всички хора страдат от изгубване температурата на любовта.
към текста >>
64.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Всеки да почита
Божественото
във всички хора.
Любовта да ви подбужда. Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи.
Всеки да почита
Божественото
във всички хора.
Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас.
към текста >>
Всеки да съзнава, че
Божественото
живее във всеки човек.
Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора.
Всеки да съзнава, че
Божественото
живее във всеки човек.
И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен.
към текста >>
И когато хората почнат да почитат
Божественото
в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще.
В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек.
И когато хората почнат да почитат
Божественото
в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще.
На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен. Човек, който не е справедлив, умен и добър, не може да бъде здрав.
към текста >>
А радостите, това е
Божественото
, което иде от горе.
Няма нищо от това. какво лошо има от това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете.
А радостите, това е
Божественото
, което иде от горе.
Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва.
към текста >>
Под думата
Божественото
разбирам разумното в света.
какво лошо има от това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе.
Под думата
Божественото
разбирам разумното в света.
Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята.
към текста >>
Това, което не е разумно, не е
Божествено
.
Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света.
Това, което не е разумно, не е
Божествено
.
Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота?
към текста >>
А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е
Божественото
.
От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко.
А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е
Божественото
.
Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът?
към текста >>
Когато слънцето изгрява, то е
Божественото
в света.
Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота?
Когато слънцето изгрява, то е
Божественото
в света.
Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие.
към текста >>
Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е
Божественото
в света.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света.
Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е
Божественото
в света.
Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие.
към текста >>
Когато хората говорят и се обичат, това е
Божественото
в света.
" Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света.
Когато хората говорят и се обичат, това е
Божественото
в света.
Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие. Щом хората се обикнат всинца, смъртта ще изчезне.
към текста >>
" „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата
тялото
си.
Тук имаше един българин с висше образование. Той издаваше книги. Беше много чувствителен. Един ден идва при мене и ми казва: „Ще ви кажа нещо, но не искам да го разправяте на другите". „Какво? " „Аз мисля, че съм побъркан." „Какво ти дава повод да мислиш така?
" „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата
тялото
си.
Аз съм по-голям от тялото, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти". Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих".
към текста >>
Аз съм по-голям от
тялото
, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти".
Той издаваше книги. Беше много чувствителен. Един ден идва при мене и ми казва: „Ще ви кажа нещо, но не искам да го разправяте на другите". „Какво? " „Аз мисля, че съм побъркан." „Какво ти дава повод да мислиш така? " „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата тялото си.
Аз съм по-голям от
тялото
, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти".
Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното.
към текста >>
И почна да ме води към
тялото
и аз хлътнах в
тялото
и се събудих".
" „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата тялото си. Аз съм по-голям от тялото, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти". Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си".
И почна да ме води към
тялото
и аз хлътнах в
тялото
и се събудих".
Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши.
към текста >>
А онова
тяло
, то е временна къща.
Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното.
А онова
тяло
, то е временна къща.
Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва.
към текста >>
Тялото
е според двойника на човека.
Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека.
Тялото
е според двойника на човека.
И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора.
към текста >>
Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи
тялото
.
Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши.
Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи
тялото
.
Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото.
към текста >>
Туря се една бучка захар в устата на
тялото
и човек нищо не казва.
А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
Туря се една бучка захар в устата на
тялото
и човек нищо не казва.
Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък.
към текста >>
" Учителят каза: Като излезеш от
тялото
си, ще имаш едно
тяло
невидимо.
Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта?
" Учителят каза: Като излезеш от
тялото
си, ще имаш едно
тяло
невидимо.
Ще имаш ръце, очи, уши и пр. Едно тяло прозрачно. Ще имаш самосъзнание. Само, че тези хора няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим.
към текста >>
Едно
тяло
прозрачно.
Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта? " Учителят каза: Като излезеш от тялото си, ще имаш едно тяло невидимо. Ще имаш ръце, очи, уши и пр.
Едно
тяло
прозрачно.
Ще имаш самосъзнание. Само, че тези хора няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бога, а другите неща са невидими.
към текста >>
Това, което аз говоря е
Божествено
.
Щом постъпваш несправедливо, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят.
Това, което аз говоря е
Божествено
.
Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете.
към текста >>
Дайте път на
Божественото
в себе си".
Вие сега мислите, че има повече лоши хора отколкото добри. Това не е вярно. Има повече добри хора, отколкото лоши. Един ученик запита: „Има ли някоя книга, в която да е описана вашата биография? Учителят каза: „Това не е важно.
Дайте път на
Божественото
в себе си".
Със сърдечен братски поздрав: Боян Боев Така завърши срещата на пловдивските семинаристи на Изгрева. По тяхно желание те си направиха обща снимка с Учителя, фотографът бе Ангел Т. Медаров - Средец. Бяха над 90 човека. Всеки един от тези бъдещи свещеници на бъдещата православна църква занесоха със себе си Словото на Учителя и по една снимка за спомен.
към текста >>
65.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Всеки да почита
Божественото
във всички хора.
Любовта да ви подбужда. Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи.
Всеки да почита
Божественото
във всички хора.
Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас.
към текста >>
Всеки да съзнава, че
Божественото
живее във всеки човек.
Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора.
Всеки да съзнава, че
Божественото
живее във всеки човек.
И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен.
към текста >>
И когато хората почнат да почитат
Божественото
в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще.
В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек.
И когато хората почнат да почитат
Божественото
в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще.
На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен. Човек, който не е справедлив, умен и добър, не може да бъде здрав.
към текста >>
А радостите, това е
Божественото
, което иде от горе.
Няма нищо от това. какво лошо има от това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете.
А радостите, това е
Божественото
, което иде от горе.
Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва.
към текста >>
Под думата
Божественото
разбирам разумното в света.
какво лошо има от това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе.
Под думата
Божественото
разбирам разумното в света.
Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята.
към текста >>
Това, което не е разумно, не е
Божествено
.
Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света.
Това, което не е разумно, не е
Божествено
.
Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота?
към текста >>
А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е
Божественото
.
От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко.
А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е
Божественото
.
Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът?
към текста >>
Когато слънцето изгрява, то е
Божественото
в света.
Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота?
Когато слънцето изгрява, то е
Божественото
в света.
Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие.
към текста >>
Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е
Божественото
в света.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света.
Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е
Божественото
в света.
Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие.
към текста >>
Когато хората говорят и се обичат, това е
Божественото
в света.
" Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света.
Когато хората говорят и се обичат, това е
Божественото
в света.
Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие. Щом хората се обикнат всинца, смъртта ще изчезне.
към текста >>
" „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата
тялото
си.
Тук имаше един българин с висше образование. Той издаваше книги. Беше много чувствителен. Един ден идва при мене и ми казва: „Ще ви кажа нещо, но не искам да го разправяте на другите". „Какво? " „Аз мисля, че съм побъркан." „Какво ти дава повод да мислиш така?
" „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата
тялото
си.
Аз съм по-голям от тялото, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти". Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих".
към текста >>
Аз съм по-голям от
тялото
, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти".
Той издаваше книги. Беше много чувствителен. Един ден идва при мене и ми казва: „Ще ви кажа нещо, но не искам да го разправяте на другите". „Какво? " „Аз мисля, че съм побъркан." „Какво ти дава повод да мислиш така? " „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата тялото си.
Аз съм по-голям от
тялото
, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти".
Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното.
към текста >>
И почна да ме води към
тялото
и аз хлътнах в
тялото
и се събудих".
" „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата тялото си. Аз съм по-голям от тялото, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти". Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си".
И почна да ме води към
тялото
и аз хлътнах в
тялото
и се събудих".
Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши.
към текста >>
А онова
тяло
, то е временна къща.
Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното.
А онова
тяло
, то е временна къща.
Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва.
към текста >>
Тялото
е според двойника на човека.
Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека.
Тялото
е според двойника на човека.
И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора.
към текста >>
Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи
тялото
.
Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши.
Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи
тялото
.
Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото.
към текста >>
Туря се една бучка захар в устата на
тялото
и човек нищо не казва.
А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
Туря се една бучка захар в устата на
тялото
и човек нищо не казва.
Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък.
към текста >>
" Учителят каза: Като излезеш от
тялото
си, ще имаш едно
тяло
невидимо.
Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта?
" Учителят каза: Като излезеш от
тялото
си, ще имаш едно
тяло
невидимо.
Ще имаш ръце, очи, уши и пр. Едно тяло прозрачно. Ще имаш самосъзнание. Само, че тези хора няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим.
към текста >>
Едно
тяло
прозрачно.
Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта? " Учителят каза: Като излезеш от тялото си, ще имаш едно тяло невидимо. Ще имаш ръце, очи, уши и пр.
Едно
тяло
прозрачно.
Ще имаш самосъзнание. Само, че тези хора няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бога, а другите неща са невидими.
към текста >>
Това, което аз говоря е
Божествено
.
Щом постъпваш несправедливо, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят.
Това, което аз говоря е
Божествено
.
Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете.
към текста >>
Дайте път на
Божественото
в себе си".
Вие сега мислите, че има повече лоши хора отколкото добри. Това не е вярно. Има повече добри хора, отколкото лоши. Един ученик запита: „Има ли някоя книга, в която да е описана вашата биография? Учителят каза: „Това не е важно.
Дайте път на
Божественото
в себе си".
Със сърдечен братски поздрав: Боян Боев Така завърши срещата на пловдивските семинаристи на Изгрева. По тяхно желание те си направиха обща снимка с Учителя, фотографът бе Ангел Т. Медаров - Средец. Бяха над 90 човека. Всеки един от тези бъдещи свещеници на бъдещата православна църква занесоха със себе си Словото на Учителя и по една снимка за спомен.
към текста >>
66.
208. ДЯДО БЛАГО
,
,
ТОМ 5
" Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред
Божественото
.
Наближавам вратата дето трябва да стои на пост дядо Благо, но него го няма вече. Беше си отишъл. Поднасям салата на Учителя, той показа, че трябва да го оставя сам. Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража пред вратата, защото и дядо Благо го няма". Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо?
" Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред
Божественото
.
Аз си тръгнах и вече подскачах от радост и си пеех на глас. Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и излетяло яко дим. Така беше пропаднал още един пореден опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря. Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място. А тези възрастни приятели това го направиха първо от личен егоизъм, после от незнание.
към текста >>
Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и
излетяло
яко дим.
Поднасям салата на Учителя, той показа, че трябва да го оставя сам. Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража пред вратата, защото и дядо Благо го няма". Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо? " Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред Божественото. Аз си тръгнах и вече подскачах от радост и си пеех на глас.
Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и
излетяло
яко дим.
Така беше пропаднал още един пореден опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря. Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място. А тези възрастни приятели това го направиха първо от личен егоизъм, после от незнание. Те не знаеха, че се намират в Школата на Бялото Братство. За тях тогава им се струваше, че това е общество, което общество съответствува на онези в света и че ръководството на това общество зависи от тях, от онези, които са били първите около Учителя.
към текста >>
Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на
Божественото
на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място.
Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо? " Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред Божественото. Аз си тръгнах и вече подскачах от радост и си пеех на глас. Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и излетяло яко дим. Така беше пропаднал още един пореден опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря.
Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на
Божественото
на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място.
А тези възрастни приятели това го направиха първо от личен егоизъм, после от незнание. Те не знаеха, че се намират в Школата на Бялото Братство. За тях тогава им се струваше, че това е общество, което общество съответствува на онези в света и че ръководството на това общество зависи от тях, от онези, които са били първите около Учителя. Те не знаеха, че това Бяло Братство се ръководи от друг център. Аз съм наблюдавала лично когато Учителят трябваше да вземе някакво решение от общ характер на Изгрева да казва: „Аз този въпрос сега не мога да го реша.
към текста >>
67.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е
Божественото
.
Като ти каже, че само тебе обича, той те лъже. Ако бащата може да обича своята дъщеря много благородно, защо да не обича и друга някоя също така? Ние сме на степени в любовта! Обичаш слънцето заради светлината, която дава. Обичаш скъпоценните камъни заради това, което дават.
Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е
Божественото
.
Значи ние оценяваме Божественото в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е Божественото. В Любовта има един закон: Не пристъпвай свещената преграда на любовта! Любовта си има свещена преграда. Ако се приближиш много, ще изгориш, а пък ако се отдалечиш много, ще замръзнеш. Ако ти е много горещо, ще се оттеглиш малко.
към текста >>
Значи ние оценяваме
Божественото
в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е
Божественото
.
Ако бащата може да обича своята дъщеря много благородно, защо да не обича и друга някоя също така? Ние сме на степени в любовта! Обичаш слънцето заради светлината, която дава. Обичаш скъпоценните камъни заради това, което дават. Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото.
Значи ние оценяваме
Божественото
в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е
Божественото
.
В Любовта има един закон: Не пристъпвай свещената преграда на любовта! Любовта си има свещена преграда. Ако се приближиш много, ще изгориш, а пък ако се отдалечиш много, ще замръзнеш. Ако ти е много горещо, ще се оттеглиш малко. Защо ще обвиниш, че са наклали много огъня?
към текста >>
В този огън дървата дават всичко
Божествено
".
Ние трябва да знаем, че един човек обича някое семейство заради някого в семейството. И тия домашни трябва да знаят, че той заради някой в семейството обича и тях. Трябва да напишете по една теза върху любовта. Научно да я разгледате. Напишете и някоя поезия за тази вечер.
В този огън дървата дават всичко
Божествено
".
След това се изпяха доста песни около огъня. Учителят каза: „Тук по тревите, по дърветата, по камъните ще оставим следи, че е минала група и е пяла." Резюме от беседата на Учителя държана на 24 юли 1940 г., сряда, 5 ч. с. (при моста между Чам Курия и Мусала, на връщане от Мусала) Частите и цялото Човек е свободен да мисли каквото иска, но не е свободен да върши каквото иска. Щом направи това, което иска, налага му се това, което не иска. Някой казва: аз съм свободен.
към текста >>
Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в
тялото
си".
И да искаш, не можеш да скриеш нищо. Върна се групата, която погреба Жорж и докладваха на Учителя. Все пак нас ни вълнуваха много неща. Защо той си замина? Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп?
Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в
тялото
си".
Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове. Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си. Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло? С духовното си тяло или с етерния си двойник?
към текста >>
Знаехме от него, че човек може да излезне от
тялото
си с духовното си
тяло
и да посещава други светове.
Все пак нас ни вълнуваха много неща. Защо той си замина? Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп? Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим.
Знаехме от него, че човек може да излезне от
тялото
си с духовното си
тяло
и да посещава други светове.
Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си. Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло? С духовното си тяло или с етерния си двойник? Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина?
към текста >>
Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в
тялото
си.
Защо той си замина? Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп? Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове.
Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в
тялото
си.
Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло? С духовното си тяло или с етерния си двойник? Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина? Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития".
към текста >>
Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си
тяло
?
Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп? Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове. Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си.
Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си
тяло
?
С духовното си тяло или с етерния си двойник? Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина? Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития". Върнаха се и казаха: „Нищо не разбрахме".
към текста >>
С духовното си
тяло
или с етерния си двойник?
Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове. Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си. Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло?
С духовното си
тяло
или с етерния си двойник?
Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина? Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития". Върнаха се и казаха: „Нищо не разбрахме". А аз питам сега вас, които четете това, проумявате ли кой стои над човешкият хороскоп и кой управлява астрологията?
към текста >>
Нали няма
тяло
?
А аз питам сега вас, които четете това, проумявате ли кой стои над човешкият хороскоп и кой управлява астрологията? Ето, това е важното. Не мина много време и аз сънувам брат Жорж, че ми се явява на сън и ми се хвали: „Знаеш ли, че Учителят ме върна на земята? " Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя. Как ще се върне, по какъв начин?
Нали няма
тяло
?
Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст. От къде ще вземе тяло? На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло. Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър. Ами тук какво означава това?
към текста >>
От къде ще вземе
тяло
?
Не мина много време и аз сънувам брат Жорж, че ми се явява на сън и ми се хвали: „Знаеш ли, че Учителят ме върна на земята? " Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя. Как ще се върне, по какъв начин? Нали няма тяло? Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст.
От къде ще вземе
тяло
?
На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло. Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър. Ами тук какво означава това? Не може да бъде само сън. Тук има и нещо друго.
към текста >>
На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо
тяло
.
" Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя. Как ще се върне, по какъв начин? Нали няма тяло? Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст. От къде ще вземе тяло?
На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо
тяло
.
Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър. Ами тук какво означава това? Не може да бъде само сън. Тук има и нещо друго. Сутринта отивам при Учителя и разказвам съня си.
към текста >>
И сега Учителят го връща и го поставя в женско
тяло
.
Сутринта отивам при Учителя и разказвам съня си. Той отговаря: „Е, рекох, Милка Периклиева". Стъписах се. Как е възможно това? Та той беше мъж.
И сега Учителят го връща и го поставя в женско
тяло
.
И той сега е влезнал в Милка Периклиева. И на другия ден Милка пристига у дома. Ние с Борис само се споглеждаме и се усмихваме. Борис се разположи към нея. Аз съм настръхнала и викам: „Борисе, внимавай, може Жорж да е влезнал в нея, но пред тебе стои жена и да не ми създадеш ядове по женска линия".
към текста >>
А това бе
тялото
на Милка Периклиева.
Ние с Жорж сме големи приятели". „Аз да те предупредя за всеки случай, пък ти си бъди приятел с Жорж." Станахме големи приятели с Милка, но аз като се обръщах към нея мислено поздравявах и Жорж в нея. Така дочакахме в дома си новата 1944 г., където бяхме Учителят, аз, Борис и Милка Периклиева. Жорж беше в нея една-две години по-късно, защото дойде време и тя спря да ни посещава. По това разбрахме, че Жорж се бе отишъл и напуснал временното си жилище, в което пребиваваше.
А това бе
тялото
на Милка Периклиева.
Вероятно си беше свършил работата, за което Учителят го бе върнал отново на земята. А с Милка Периклиева останахме добри приятелки. По време на събитията и на процеса срещу Братството през 1957/58 г. тя остана вярна на приятелството ни, дойде и ни предупреди, че властта посредством нея и Петър Димков са се опитвали да скалъпят обвинение срещу Борис. Отначало тя се подала на внушенията, но изведнъж се опомнила и казала: „Аз съм вярна на приятелството си с Борис и Марийка".
към текста >>
68.
242. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ. ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
,
ТОМ 5
Не можеше личността да предхожда
Божественото
.
Оказа се, че Учителят я извикал и е наредил да вземе седем лимона и да ги нареже по дължината на тънки резенчета за картофената супа. Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден.
Не можеше личността да предхожда
Божественото
.
Не можеше личния подтик да предхожда Божественото. През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя.
към текста >>
Не можеше личния подтик да предхожда
Божественото
.
Всички кусаме супата, резенчетата лимони са в чинията, вкуса на храната е отличен. Всички благодарят за хубавия обяд. Тереза и останалите около нея седят, сумтят и мълчат. Ние останалите вече бяхме научили за случая и се усмихвахме и благодаряхме за урока, който ни беше предаден. Не можеше личността да предхожда Божественото.
Не можеше личния подтик да предхожда
Божественото
.
През време на войната се получи нареждане да се затъмнят всички частни домове и обществени сгради, така че при вечерното им осветление с лампи и електрически крушки да не прозира никаква светлина през прозорците и с това да бъде ориентир на американските и английски самолети, които бомбардираха София през нощите. Това беше заповед на властта. Тереза по този случай като изпълнителен немски дух на всички разпореждания решава, че трябва да се сложи черна хартия на прозорците, за да ги затъмнят, за да не ставаме обект на самолетните нападения. Тя искаше да сложи тази черна хартия на прозорците в салона и в стаята на Учителя. Но Учителят дава да се подразбере с един жест, че не желае тази черна хартия, защото е лоша емблема.
към текста >>
Той отива при нея, отстранява всички от
тялото
й, прави седем обиколки около нея като непрекъснато я наблюдава и прави един очертан кръг около нея с бастуна си.
Друга бе противозенитната артилерия и про-тивосамолетната защита на Изгрева, а не черната хартия на Тереза. Може би ще се спрем как Изгревът бе запазен от бомбите в друг разказ. Тереза бе и медиумична натура. На един от Търновските събори, тя изведнъж припадна, пада на земята и издъхва. Наоколо се събират приятели, съобщава се на Учителя.
Той отива при нея, отстранява всички от
тялото
й, прави седем обиколки около нея като непрекъснато я наблюдава и прави един очертан кръг около нея с бастуна си.
Остава няколко човека при нея да я пазят, като предупреждава никой да не се приближава при нея и никой да не прекрачва очертания кръг. След няколко часа тя се завръща в тялото си, отваря очи и оживява. Та това си бе живото възкресение на Лазара. Представете си, цял събор от 500-600 човека и Тереза умира точно на този събор, че после трябва погребение и се опорочава целия събор на Бялото Братство. Тя имаше и Божието благословение чрез Учителя.
към текста >>
След няколко часа тя се завръща в
тялото
си, отваря очи и оживява.
Тереза бе и медиумична натура. На един от Търновските събори, тя изведнъж припадна, пада на земята и издъхва. Наоколо се събират приятели, съобщава се на Учителя. Той отива при нея, отстранява всички от тялото й, прави седем обиколки около нея като непрекъснато я наблюдава и прави един очертан кръг около нея с бастуна си. Остава няколко човека при нея да я пазят, като предупреждава никой да не се приближава при нея и никой да не прекрачва очертания кръг.
След няколко часа тя се завръща в
тялото
си, отваря очи и оживява.
Та това си бе живото възкресение на Лазара. Представете си, цял събор от 500-600 човека и Тереза умира точно на този събор, че после трябва погребение и се опорочава целия събор на Бялото Братство. Тя имаше и Божието благословение чрез Учителя. Това Тереза го разбираше и беше вярна и предана на Учителя до края на живота си. Тя преживя с няколко години и дъщеря си Савка.
към текста >>
69.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Беше дошъл не с физическото си
тяло
, а с духовното или
Божественото
, си
тяло
.
Всички се изправихме и се ослушахме. Аз почувствувах, че Учителят като че ли е влезнал в мене, разбирам, че е в мен и се изрази чрез мене в една Любов към всички братя и сестри. Но аз мълчах. Ако бях казала това всички щяха да се нахвърлят срещу мен. Учителят дойде и се изрази чрез Любовта към всички братя и сестри.
Беше дошъл не с физическото си
тяло
, а с духовното или
Божественото
, си
тяло
.
Това се усети от всички, създаде се една атмосфера толкова духовна, толкова всеотдайна, че всеки от нас в този миг искаше да се раздаде на другия и да се слее в общото и с Бога. Това състояние трая минути, после постепенно се оттегли. Учителят си беше отишъл. Не споделих с никого, за да не породя завист, че именно в мен се бе появил. Също биха могли да твърдят и другите, но вече поради съперничество и тогава всичко би се опорочило.
към текста >>
70.
257. ИСТИНАТА ЗА САВКА
,
,
ТОМ 5
Да се прекланя човек пред
Божественото
съзнание и пред Учителя, който се проявяваше в
тяло
и в Дух и Сила - това го разбирах, но да се покланят на човешки съзнания за мен беше кощунство и престъпление пред Школата.
Но от вътре нещата стояха другояче. Едни се съблазняваха в това, други завиждаха. Аз лично никога не й завиждах за това място и исках да си върша моята работа. Но реагирах за отклоненията и извращенията, които се правеха. Беше дошло време приятелите да тръгнат да се прекланят пред човешки съзнания, човешки образи и личности.
Да се прекланя човек пред
Божественото
съзнание и пред Учителя, който се проявяваше в
тяло
и в Дух и Сила - това го разбирах, но да се покланят на човешки съзнания за мен беше кощунство и престъпление пред Школата.
Отивам при Учителя по този въпрос. А той отрежда: „Савка може да стане причина да пропадне цялото ми дело, но аз ще я търпя, защото е такава Божията Воля". Това беше отговор, който никога не очаквах да чуя от Учителя за нея, нито пък съм искала такъв отговор. Това беше жестоко както за мене, а още по-жестоко за нея. Но аз трябваше да го зная.
към текста >>
71.
271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Той взимаше в последните години по-силна храна,
тялото
му беше поотслабнало с възрастта му.
Като че ли се разтвори в мене бездната на Великата Мирова Скръб - започваше от единия край на Вселената и стигаше до другия край, където единствен обитател е той, Божествения Дух, Който изпълва тази Вселена. И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата Скръб. Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е. да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо. Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски".
Той взимаше в последните години по-силна храна,
тялото
му беше поотслабнало с възрастта му.
Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния. Сварвам Савка и Милка Аламанчева в стаята му. Савка държи дрехата на Учителя, а Милка стои до нея и аз през вратата влизам с чинията, в която има „яйца по панагюрски". По това време Учителят се кара на Савка, защото тя си е позволила да насрочи една среща на някой си с Учителя без да го пита. И сега те двете натискат, притискат Учителя да приеме посетителя, който е извикан от тях двете.
към текста >>
Едно човешко съзнание да се наложи над
Божественото
.
Сварвам Савка и Милка Аламанчева в стаята му. Савка държи дрехата на Учителя, а Милка стои до нея и аз през вратата влизам с чинията, в която има „яйца по панагюрски". По това време Учителят се кара на Савка, защото тя си е позволила да насрочи една среща на някой си с Учителя без да го пита. И сега те двете натискат, притискат Учителя да приеме посетителя, който е извикан от тях двете. Представяте ли си?
Едно човешко съзнание да се наложи над
Божественото
.
Това не е позволено на един ученик. Учителят се обръща към Савка: „Ти нямаш право да назначаваш среща от мое име на никого". Савка слуша през едното ухо Учителя, защото ме вижда, че стоя с чинията в ръка и че съм принудена всичко да слушам и това, че Учителя й се кара пред мене, А тя не знае, че Учителят го направи нарочно и специално подготви този случай така, че аз да присъствувам, защото ако аз не присъствувах нямаше никой да знае днес тези неща, които описвам сега. Учителят й повтаря: „Никой няма право да назначава среща от мое име". А през цялото време Савка мълчи, ама много я е яд, че аз слушам, а през това време Милка Аламанчева непрекъснато прекъсва Учителя и защитава Савка.
към текста >>
Тези два примера означаваха, че Милка слушаше повече Савка отколкото Учителя и че за нея Савка бе
божествено
олицетворение с името Лучка, а пък Учителят беше нещо, което бе случайно вметнато да служи, да присъствува на Изгрева, за да може да се въздига и възвеличава Лучка в нейните очи и в очите на другите.
И по нататък той строго натъртва думите: „Аз наредих да отиде". Тя пак се опитва да възразява. Учителят отиде, хвана дръжката на вратата, затвори я като я изблъска от прага, на който стоеше. Аз стоях вътре като вкаменена. Никога не предполагах, че има хора, които открито да противодействат на Учителя заради техни човешки съображения и човешки приумици.
Тези два примера означаваха, че Милка слушаше повече Савка отколкото Учителя и че за нея Савка бе
божествено
олицетворение с името Лучка, а пък Учителят беше нещо, което бе случайно вметнато да служи, да присъствува на Изгрева, за да може да се въздига и възвеличава Лучка в нейните очи и в очите на другите.
Ето именно затова Учителят бе казал пред мен: „Савка може да стане причина да пропадне Божието дело. Но аз я търпя понеже е такава Божията Воля". А животът на Савка след заминаването на Учителя имаше един печален край като не се различаваше много и печалният край на Милка Аламанчева. Ето такава беше Мировата Скръб на Учителя от непослушанието на учениците, които бяха на Изгрева.
към текста >>
72.
276. КРАСИВИТЕ ЧЕРТИ У УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Чрез надеждата с физическия свят, а чрез вярата с идеалния свят." „Това, което ти говоря не е за
тялото
ти, но за душата ти.
Кажи: „Сега съм зает, друг път когато съм свободен". В душата ти има красиви възможности и гледай да ги развиеш. Трябва да знаеш, че всяка красива черта у когото и да се прояви - то това е Бог." „От начало у човек може не всичко да е сложено и не всичко да е добре поставено у него, но после след време то ще стане по-добре. Затова трябва да развиваш в себе си вяра и надежда. Чрез тях човек се свързва с два различни свята.
Чрез надеждата с физическия свят, а чрез вярата с идеалния свят." „Това, което ти говоря не е за
тялото
ти, но за душата ти.
Сега всички чисти духове ще дойдат да работят върху тебе. Ще мислиш, че Бог е Любов. Ще мислиш, че си заедно с всички добри хора, с ангелите, с Бога. Когато един ангел влезе в тебе, за да ти помогне, има ли нещо лошо в това? Не, това е благословение.
към текста >>
Затова пази светлия малък лъч, който е влязъл в теб от първоизточника на живота." „Учителю, ще ми дадете ли метод, с който да поддържам непрекъснато връзката си чрез този светъл лъч с Бога." „Ти ще мислиш върху туй: знаменателят на дробта, то е
Божественото
, а числителят е човешкия свят, който трябва да се мени, да претърпява пертурбации, за да расте.
Трябва да избираш другарките и другарите си. Трябва енергиите в човека да са свързани и да образуват кръг. Необходима е правилна обмена между теб и другите. Но ако си свързана с онези, които имат низходящо течение те ще те повлекат надолу. Ако се свържеш с ония, които имат възходящо течение и висок идеал чрез тех ти ще се повдигнеш нагоре.
Затова пази светлия малък лъч, който е влязъл в теб от първоизточника на живота." „Учителю, ще ми дадете ли метод, с който да поддържам непрекъснато връзката си чрез този светъл лъч с Бога." „Ти ще мислиш върху туй: знаменателят на дробта, то е
Божественото
, а числителят е човешкия свят, който трябва да се мени, да претърпява пертурбации, за да расте.
Знаменател значи, че цялото е дало една част от себе си, а числителят на дробта показва, че е само част. Когато човек в работата си влиза навътре той се концентрира, приближава се към цялото, а когато отива към периферията, то е раздробяване, тогава Бог се излива към периферията. Човек има нужда от Бога, а Бог - от човеците. Отношенията са безсмислени без Бога. Ако аз проявявам едно действие към теб без да имам пред вид Бога, то не е добро, то е ограничение.
към текста >>
73.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Но баща ми нали беше посетил веднъж една беседа на Учителя и бе го видял и беше се докоснала душата му до
Божественото
и повярва и ми позволи да го лекувам.
Ще му даваш малко храна - мляко половин чаша и половин чаша вода. На четиринайсетия ден температурата ще спадне от 38.5 на 37 градуса". Това ми каза Учителя, аз отидох у дома и разказах на баща ми какво е казано за него, той повярва и остави аз да го лекувам. Брат ми като разбра -нали беше лекар, дойде и ми удари един шамар, че лекувам без да имам право за това. Така се възприемаше от лекарското съсловие - лекува само онзи, който има диплома.
Но баща ми нали беше посетил веднъж една беседа на Учителя и бе го видял и беше се докоснала душата му до
Божественото
и повярва и ми позволи да го лекувам.
Направих млечен компрес както се прави и го наложих на гърба. Той се слага вечерта и се сваля сутринта и се прави през ден. Така баща ми оздравя за изненада на всички. Баща ми се разположи към мен и после дойде с нас на Седемте рилски езера при лагеруването ни. Там много му хареса, дори се разхождахме с лодка по езерото.
към текста >>
Това беше наградата им от Учителя, че бяха мои родители и с това бяха ми дали
тяло
като родители и аз чрез тях бях слезнала и дошла на земята, за да мога да се срещна с Учителя.
Аз бях много войнствена и решителна и майка ми накрая се съгласи. Направих млечният компрес, сложих го на корема по хода на дебелото черво, постепенно тя се оправи и оздравя и живя дълги години след това. И от тогава вече не ми натякваше, че съм се провалила като дъновистка. А аз бях вече в напреднала възраст, когато тя си замина от този свят. Та така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя и получиха от него онова, което не би получил външен човек.
Това беше наградата им от Учителя, че бяха мои родители и с това бяха ми дали
тяло
като родители и аз чрез тях бях слезнала и дошла на земята, за да мога да се срещна с Учителя.
Та по този начин Учителят им заплати за това. че са били мои родители и по този начин ме направи свободна към тях. Освободи ме и от тогава аз дишах по-свободно. Голямо нещо е родовата карма, Трудно се разплита, необходими са години, умения, знания и правилни методи за разрешаването й.
към текста >>
74.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
И този дъх е разнесъл отмора по всички членове на
тялото
ни.
Ние само тръпнем и гледаме по-скоро да се приютим край огнището или в някоя палатка и да починем. Подготвителната група братя и сестри са дошли преди няколко дена, за да подготвят условията, да ни посрещнат. Поднасят ни веднага чай, вечеря, дебели одеала. И скоро мистичната рилска нощ ни обгръща със сладък и спокоен сън. Сънят ни е бил на един дъх.
И този дъх е разнесъл отмора по всички членове на
тялото
ни.
Колко ни е леко. Полупритваряме очи. Още е здрач. Някой е наклал огъня и той пращи. Майка е седнала до огъня и прегърнала детенцето си.
към текста >>
Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и
Божественото
Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник!
На чело стоят два големи камъка с особено красиви форми. По-големият е царят, по-малкият - царицата. Край тях -няколко по-дребни късове - царският антураж. А когато сложиха и мраморният чучур, представляващ шепа от познатите нам и обични ръце и пръсти, из които заструи щедро, щедро бистра като сълза планинска вода, надмина всяка красота и всяка радост. В бъдеще тук ще се шепнат молитви, ще се пеят песни, ще се създават приказки и поеми, ще се изливат Божествени Слова... Нашата чешмичка!
Обичната наша чешмичка, станала символ на Божествения живот и
Божественото
Слово, което се излива през шепата на Божествения Пратеник!
Нашата чешмичка, толкова простичка и толкова царствено красива ще пои и възпитава в бъдеще стотиците и хилядите, които ще минават от тук и ще четат думите изчукани на канарата над нея: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живота отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор! " От бял млечен кварц братята пак под ръководството на Учителя направиха тъй нареченият „охл1ов" на полянката над второто езеро до огнището. Спираловидно и амфитеатрално наредени един до друг почти споени бели камъни, които на върха завършват с един конусовиден камък във вид на охлюв. Забележителни думи е казал Учителят за този камък: Спиралата символизира пътя на еволюцията на човешкия дух стремейки се да организира материята и да я одухотвори, така че човешката душа да направи общение с Бога. А за върхът на спиралата каза, че е мястото, където човешката душа се въплътява в материята, а пък човешкия дух я организира и одухотворява.
към текста >>
75.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Учителят даде следния съвет: Да се правят обливания върху цялото му
тяло
с вода, стояла на слънце.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА София, 29.VII.1927 г. Веднага след получаване на писмото ви, говорих с Учителя за онова дете.
Учителят даде следния съвет: Да се правят обливания върху цялото му
тяло
с вода, стояла на слънце.
Такива обливания могат да се правят 1 или 2 пъти дневно. След обливането може с кърпа да се отнемат само капките по кожата, без да се изтрива тялото и да се облече риза върху влажната кожа. След 10 минути тази риза да се замени със суха. По този начин ще се повдигнат жизнените сили на целия организъм и той по-лесно ще може да се бори с болестта. Учителят каза, че после ще даде допълнителни съвети.
към текста >>
След обливането може с кърпа да се отнемат само капките по кожата, без да се изтрива
тялото
и да се облече риза върху влажната кожа.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА София, 29.VII.1927 г. Веднага след получаване на писмото ви, говорих с Учителя за онова дете. Учителят даде следния съвет: Да се правят обливания върху цялото му тяло с вода, стояла на слънце. Такива обливания могат да се правят 1 или 2 пъти дневно.
След обливането може с кърпа да се отнемат само капките по кожата, без да се изтрива
тялото
и да се облече риза върху влажната кожа.
След 10 минути тази риза да се замени със суха. По този начин ще се повдигнат жизнените сили на целия организъм и той по-лесно ще може да се бори с болестта. Учителят каза, че после ще даде допълнителни съвети. Това ще стане към събора. Когато дойдете на събора ще приказвате с него по това.
към текста >>
Тая вода има свойството да изкарва на повърхността на
тялото
, гнилощните вещества на
тялото
.
Инак се спира тяхната еволюция. Сега установили, че Мусала е 3005 метра. Всъщност тя е над 3033 метра. Водата на тая чешма е лековита. Ако искахме, бихме могли да направим да напуснат болните всички клиники и да дойдат.
Тая вода има свойството да изкарва на повърхността на
тялото
, гнилощните вещества на
тялото
.
Когато човек почне да употребява тази вода, става изринване като от сипаница и брусница. Изхвърля навън чуждите вещества като кълчища. Нарочен поздрав до брат Екимов, родителите ви, леля ви, Стефан, Тотка Кочева и майка й, Пенкови, Стойчеви, Илия Ставрев, Илия Рашков, Коцеви, Дечеви, с. Димитрина, Борис Пенев и всички други приятели. С братски поздрав: Боян Боев Адрес: Б.
към текста >>
Божественото
, което ръководи човека, е тежък изпит: дохождат от вън пречки, студ 27 градуса и ще ти кажат: „Ще вървиш нагоре".
Сърдечен поздрав до домашните ви и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев Из разговор с Учителя: „Ще изучавате вашите чувства. Наука е това. Когато човека малко говори или много говори това са две крайности. Но важното е истински да се говори.
Божественото
, което ръководи човека, е тежък изпит: дохождат от вън пречки, студ 27 градуса и ще ти кажат: „Ще вървиш нагоре".
Сега пита някой: „Какъв е този свят? Защо Господ е позволил на лошите да правят така? На това ще отговоря: „Ти защо си позволяваш да колиш агнета, овци и кокошки? Това позволено ли е на тебе? " Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне.
към текста >>
Тогаз пот руква от цялото
тяло
.
Разбира се можете да ги пратите на някои приятели. Дано има екскурзия и след събора, та да можете и вие да отидете до Мусала. Нарочен поздрав от Николай. Тук Учителят даде едно много важно упражнение: Да се отиде до чешмата 4 пъти на ден (преди обед) с 2 стомни за вода. След отиване 2 пъти, да се изпият 2 чаши гореща вода.
Тогаз пот руква от цялото
тяло
.
Да се преоблече тогаз човек. След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото тяло с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане. Тъй че на ден 4 отивания до чешмата, 4 чаши гореща вода, 2 преобличания и едно обливане. Съблечените ризи да се проперат. Това упражнение да се прави 10 дена.
към текста >>
След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото
тяло
с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане.
Нарочен поздрав от Николай. Тук Учителят даде едно много важно упражнение: Да се отиде до чешмата 4 пъти на ден (преди обед) с 2 стомни за вода. След отиване 2 пъти, да се изпият 2 чаши гореща вода. Тогаз пот руква от цялото тяло. Да се преоблече тогаз човек.
След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото
тяло
с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане.
Тъй че на ден 4 отивания до чешмата, 4 чаши гореща вода, 2 преобличания и едно обливане. Съблечените ризи да се проперат. Това упражнение да се прави 10 дена. Десет дена образуват един цикъл. След почивка 5 ^ 6 дена да се повтори цикъла, след това може да се потрети.
към текста >>
В
тялото
има отрови, които се образуват от храната.
Това упражнение да се прави 10 дена. Десет дена образуват един цикъл. След почивка 5 ^ 6 дена да се повтори цикъла, след това може да се потрети. Тъй че хубаво е за едно лято да се направят тези упражнения около 30 дена. Тогаз порите на кожата (7 милиона) ще се отворят, цялата кожа ще диша усилено и това ще внесе лекота, бодрост, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален.
В
тялото
има отрови, които се образуват от храната.
Чрез такова изпотяване те ще бъдат изхвърлени. Това ще се отрази и върху душата. Много недъзи ще изчезнат. Там дето по-рано човека се е нервирал или безпокоил, сега ще бъде спокоен, устойчив. С братски поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри: Б.
към текста >>
Добрият живот се състои в това, да си проводник на
Божественото
.
В тая свещена област живеят висшите разумни същества. Те живеят в щастие, радост, блаженство. Те желаят да ти помогнат, за да живееш в същата радост, мир, щастие и блаженство, което имат те. Ако имаш неразположение, не си в контакт с тая свещена област. Ако си разположен с радост ти си в контакт с нея.
Добрият живот се състои в това, да си проводник на
Божественото
.
Когато всички станат проводници на Божественото, ще изчезнат всички противоречия и нещастия в живота. Аз не казвам да започнете да живеете добрия живот, но да се повърнете към този добрия, красивия живот, който сте живели някога. Трябва да работим не за себе си, нито за другите, а само за Бога. Бог е единственото Същество, което винаги мисли за тебе и те отрупва с всички блага. Той е вложил всички блага в тебе.
към текста >>
Когато всички станат проводници на
Божественото
, ще изчезнат всички противоречия и нещастия в живота.
Те живеят в щастие, радост, блаженство. Те желаят да ти помогнат, за да живееш в същата радост, мир, щастие и блаженство, което имат те. Ако имаш неразположение, не си в контакт с тая свещена област. Ако си разположен с радост ти си в контакт с нея. Добрият живот се състои в това, да си проводник на Божественото.
Когато всички станат проводници на
Божественото
, ще изчезнат всички противоречия и нещастия в живота.
Аз не казвам да започнете да живеете добрия живот, но да се повърнете към този добрия, красивия живот, който сте живели някога. Трябва да работим не за себе си, нито за другите, а само за Бога. Бог е единственото Същество, което винаги мисли за тебе и те отрупва с всички блага. Той е вложил всички блага в тебе. Ти трябва да ги проявиш.
към текста >>
Само
Божественото
може да целуне човека и то като целуне, ще си замине и ще остави нещо.
И скоро Цанка ще посети Изгрева". Ето някои разговори с Учителя: „Вие сте тук в живота в най-хубавото забавление. Отвори седемтях милиона прозорци и грехът го няма вече. Всяка сутрин като станеш отвори седемтях милиона прозорци. Доста работа е то!
Само
Божественото
може да целуне човека и то като целуне, ще си замине и ще остави нещо.
Известни тонове не можеш да ги възприемеш, понеже съзнанието ти не е още повдигнато. Всичко зависи от съзнанието. Вие още не сте правили опити за действието на музиката. Мине буря и ако почнете да пеете 10 минути, 20 минути, 1/2 час, и ще спре бурята. Природата като ти отнема нещо, дава ти по-ценно, не равно ценно.
към текста >>
Ако държим с
Божественото
, страданията ще бъдат най-малки, много малки, като просено зърно, А ако се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги видели.
Господ е направил света. Като ви вземе в Неговия порядък, ще видиш, че всичко е на място. А като излезем от Неговия порядък, ще видим, че нещата не са на място. Докато мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш за Бога, ти почернееш, потъмнееш, обезсмисля се животът ти и не знаеш, къде ще отидеш.
Ако държим с
Божественото
, страданията ще бъдат най-малки, много малки, като просено зърно, А ако се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги видели.
Та не разваляйте пакта си с Господа. Каквото сте обещали на Господа, изпълнете го. Господ иде на земята сега да научи хората, всички народи как да живеят, всеки да държи обещанието си. Всички народи трябва да служат на Господа. Земята е на Господа.
към текста >>
76.
ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Придвижете се към изток, то ще се измени по един естествен начин като се стремим към
Божественото
.
6 и 30 часа. Вие ще създадете формите, истинските форми, идеалните форми. Разумните форми са последните, които ще останат. Ние създадохме всичко. Привлечете всички и ги изменете.
Придвижете се към изток, то ще се измени по един естествен начин като се стремим към
Божественото
.
6 часа и 30 мин. Безкористие. Да привлечете хората, да ви обикнат. Все по една свещ да имате, повече от това не трябва. 7 часа. Работа, работа работа.
към текста >>
Трябва да знаете кога да излизате от
тялото
и кога да се връщате.
Аз по някой път гледам казвате: Учителят къде е? И аз търся един път и аз ще мина. 6.XII.1944 г. Един богаташ дава най-големите диаманти на най-неспособните, а на способните дава по- малки. Той знае, че тия големите диаманти няма да останат у тях, те ще хвръкнат.
Трябва да знаете кога да излизате от
тялото
и кога да се връщате.
За пример, вие от памти века се бутате по главата. Всяко бутане по главата произвежда във вас особено състояние. Ние сме на дъното на океана, трябва да излезем от този океан, да излезем от горе, да се освободим от голямото налягане в света. Един марсианец не може да мисли и да бъде снизходителен и милостив. Що е страдание?
към текста >>
Божественото
не се търси.
Вие носите оттенъците на хиляди поколения, които са оставили в себе си известни недостатъци. Трябва да се освободите от тях, за да изпъкнат божествените качества, които са вложени първоначално. Човек когато прави добро, другите хора да не знаят това. Защото, щом правиш добро и хората знаят, ти вече не се ползуваш от него. Помнете едно правило: Божествените работи сами идат при нас.
Божественото
не се търси.
Тези работи, които ги търсим, те са човешки работи. Когато някои хора не ви искат, защо не ви искат? Те ти дават свобода да излезеш из къщи навън. Като не те искат в затвора, ще излезеш. Като те искат, ще бъдеш ограничен.
към текста >>
77.
ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Като ме слушате да говоря за събора на Белите братя на Слънцето и на Хималаите, казвате: Ние знаем, че Слънцето е горещо, огнено
тяло
.
Тя е причина за преустройване на обществото, за подобряване на строя и управлението. Светлите и красиви дни в нашия живот се дължат на събора на Белите братя на Слънцето. Когато някой от Белите братя на земята минава през посвещение, той трябва да внимава, това да става в деня на тържествения събор на Слънцето. Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо ново на земята. За онзи, който минава през посвещение, този ден е раждане от Бога.
Като ме слушате да говоря за събора на Белите братя на Слънцето и на Хималаите, казвате: Ние знаем, че Слънцето е горещо, огнено
тяло
.
Следователно, невъзможно е там да се събират братя на събор. Знаем, че на Хималаите, на 9 км височина, всичко е покрито със сняг и лед. Невъзможно е там да живеят хора! Това е голямо противоречие. - Така е, обаче вие не знаете още истинското предназначение на снега и на огъня.
към текста >>
Напредналите същества, които живеят в България са във физическото
тяло
, колко пъти сте ги срещали!
Обществото на Бялото Братство е на три места:На земята във физическия свят - Агарта.В духовния свят.В Божествения свят. Белите Братя работят на три места и тези три места са във връзка помежду си. Агарта има много врати. И Рила има врата за Агарта. Освен напредналите братя, които живеят в центровете на Агарта има и странствуващи членове на Агарта.
Напредналите същества, които живеят в България са във физическото
тяло
, колко пъти сте ги срещали!
Можеш да срещнеш някой човек когото мислиш за обикновен, а той може да е от светлите братя. Някои от тях са излезли вече. Има хора на земята, които се интересуват от живота на Божествената школа. Те се интересуват от лекциите, които ви държа, интересуват се и от вас и всякога ви помагат. Тяхната помощ е невидима, никой не знае как помагат.
към текста >>
Това
Божествено
учение на Великото Братство не се ражда сега.
Тази сила е вървяла от Египет, минала през Гърция, отишла в Рима, докато е стигнала до Франция, Германия, Англия. От там тази вълна отива в Америка, после в Русия и т. н. Новото в света е дадено от това Велико Братство винаги. Светлите братя чрез Христа внесоха оброто в света, Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството? Та всичкото хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работници за подигането на народите.
Това
Божествено
учение на Великото Братство не се ражда сега.
То е съществувало от началото на създаването на света. То съществува, от както Вселената съществува. Христос, апостолите, всички праведници, те са всички на земята. Търсят ги горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са на земята в плът, а в една или друга форма са тук по целия свят обикалят и работят.
към текста >>
ОБИКНОВЕНОТО И
БОЖЕСТВЕНОТО
СЪЗНАНИЕ ВЕСТИТЕЛ - VIII години.
Не от всички, но само от тези, които са готови, а другите ще ги приемат в друга епоха. Готовите са определени. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно - Белите. Тогава черните братя са били в изгрев на живота, а Белите - в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура на света, Следователно, вие имате възможност да работите спокойно, разумно, да прилагате Великите Божии закони.
ОБИКНОВЕНОТО И
БОЖЕСТВЕНОТО
СЪЗНАНИЕ ВЕСТИТЕЛ - VIII години.
Лекция държана от Учителя на Младежкия клас (най-новата мисъл на Учителя) Петък, 5.VII.1929 г., 5 1/2 ч., сутринта, Изгрева Зад видимото има друга една реалност. Слънцето виждаме всеки ден, как изгрева. Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното. Реалното е това, което всякога остава във вас. Реалността се отличава по това, че тя е постоянна.
към текста >>
Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с
Божественото
съзнание, с това възвишеното, благородното в човека.
Тогава в дадения случай е било механическо, не е засягало душата. Трябва разбиране на тази реалност. Човек трябва да има най-малко две идеи. Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост. И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост.
Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с
Божественото
съзнание, с това възвишеното, благородното в човека.
Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание.
към текста >>
Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с
Божественото
във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее.
Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание.
Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с
Божественото
във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее.
А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе. Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически.
към текста >>
Измени се, защото твоето
Божествено
съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото
Божествено
съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание.
Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен.
Измени се, защото твоето
Божествено
съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото
Божествено
съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание.
Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе. Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически. Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава.
към текста >>
Щом
Божественото
съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе.
Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка.
Щом
Божественото
съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе.
Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически. Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава. Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная". Не се стреми към това.
към текста >>
Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе
Божественото
, а не ти какъв си.
Ти ще покажеш на професора, колко той знае. Ти ще дадеш на професора материал, който той знае. Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш благодарност, да покажеш това, което той те е учил. Ние искаме да живеем в Бога. Ако искаме да бъдем в света ние праведните, всякога ще ни скъсат.
Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе
Божественото
, а не ти какъв си.
Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор.
към текста >>
Или преведено: в природата
Божественото
съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание.
Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор. В природата професорът всякога стои по-горе от студента.
Или преведено: в природата
Божественото
съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание.
Погрешки правят и млади, и стари. Старият иска да докаже на младия, че знае повече и младият иска да докаже на стария, че знае повече, че е по-силен от него. Младият не може да бъде по-силен от стария. Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание. Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан.
към текста >>
Стар е всеки, който е завързан,
Божественото
у него е престанало да функционира.
Младият не може да бъде по-силен от стария. Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание. Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан. Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия. Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад.
Стар е всеки, който е завързан,
Божественото
у него е престанало да функционира.
Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека.
към текста >>
Млад е всеки, у когото
Божественото
функционира, той мисли идеалното.
Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание. Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан. Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия. Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад. Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира.
Млад е всеки, у когото
Божественото
функционира, той мисли идеалното.
Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам.
към текста >>
Божественото
съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата.
Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия. Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад. Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм.
Божественото
съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата.
Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание.
към текста >>
Единственото, което прави възможни нещата, то е
Божественото
съзнание в човека.
Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно.
Единственото, което прави възможни нещата, то е
Божественото
съзнание в човека.
Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години.
към текста >>
Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и
Божественото
съзнание и човек остава сам.
Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека.
Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и
Божественото
съзнание и човек остава сам.
При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти.
към текста >>
Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и
Божественото
съзнание.
Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв".
Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и
Божественото
съзнание.
Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти. Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание.
към текста >>
Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето
Божествено
съзнание.
Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти. Сега едно усилие ще направите в бъдеще.
Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето
Божествено
съзнание.
Ти се колебаеш, казваш: „От мене нищо няма да излезе". Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание. Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира. Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание. Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш.
към текста >>
Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече
Божественото
съзнание почва да функционира.
Има неща, които през целия живот остават в ума ти. Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание. Ти се колебаеш, казваш: „От мене нищо няма да излезе". Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание.
Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече
Божественото
съзнание почва да функционира.
Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание. Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш. Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня. Банята в зданието ли седи?
към текста >>
Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в
Божественото
съзнание.
Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание. Ти се колебаеш, казваш: „От мене нищо няма да излезе". Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание. Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира.
Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в
Божественото
съзнание.
Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш. Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня. Банята в зданието ли седи? Не, в топлата вода.
към текста >>
Кажете: „Господи, помогни ми днес да направя връзка между моето висше,
Божествено
съзнание и обикновеното съзнание".
Ще кажете: „Не ми е ясно". Разбирайте, без да ви е ясно. Аз ви поканвам на обед; вие вярвате в него, но яснотата ще дойде, когато се наядете. Истинският живот започва, когато се съедини обикновеното съзнание със свръхсъзнанието. Сутрин като станете, седнете на стол и за 5 минути направете връзката.
Кажете: „Господи, помогни ми днес да направя връзка между моето висше,
Божествено
съзнание и обикновеното съзнание".
И като си лягаш, благодари на Бога, че си направил тази връзка. Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви.
към текста >>
Обикновеното и
Божествено
съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила.
И като си лягаш, благодари на Бога, че си направил тази връзка. Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви.
Обикновеното и
Божествено
съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила.
Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото. Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите. Две разумни души, от които едната живее на слънцето и другата на земята, могат да си подадат много по-лесно ръцете, да се ръкуват, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Кои са далечните хора? Неразумните. А кои са близките хора?
към текста >>
Божественото
съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с
Божественото
.
Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви. Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила.
Божественото
съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с
Божественото
.
Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите. Две разумни души, от които едната живее на слънцето и другата на земята, могат да си подадат много по-лесно ръцете, да се ръкуват, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Кои са далечните хора? Неразумните. А кои са близките хора? Разумните.
към текста >>
78.
РАЙНА КАМЕНОВА
,
,
ТОМ 6
Защото знайте - Светлина от Светлина съм Аз и грея, навсякъде прониквам, всичко виждам, чувам и вечно живея... А Моят Дух - на всички Духове небесни носи в Себе Светлината... Аз съм в
тяло
, понякога и вън от
тяло
.
РАЙНА КАМЕНОВА „Аз съм проявата на вашите души и вашите души са проявление на моята Любов." Учителят УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ В белия салон от малката катедра говори Учителят на Любовта... Гласът Му тихо, равномерно там разлива елексир от Вечността. Поглъщат жадно учениците Му елексира на Словото, до днеска неизречено от никъде и никой друг за Новото, за Бъдното, което е копняла нашата Земя от векове... Душата слуша с трепет как Учителят говори и зове: - Не съм дошъл да спасявам целия свят - дошъл Съм за душата. Защото само ней Божествената Мъдрост свята е позната. И запомнете - Мъдростта е Ключ, който мъртви възкресява... За вашата изстрадала душа дошъл Съм между вас. Душата ви Ме знае преди векове - познава Моя глас.
Защото знайте - Светлина от Светлина съм Аз и грея, навсякъде прониквам, всичко виждам, чувам и вечно живея... А Моят Дух - на всички Духове небесни носи в Себе Светлината... Аз съм в
тяло
, понякога и вън от
тяло
.
Познавам всичко в небесата. Закон Съм и на Мъдростта Божествената, съвършената. И в живота ваш Съм Аз Божествената Любов - проявената. И чуйте всички - вам говоря с Духът, изходящ от Отца. С този Дух подпалвам животворен, вечен плам в човешките сърца.
към текста >>
И Той - верният Ти Син и наш Учител слънцелик, отключи на Земята сияйните мистични Двери със жест смирен, съдбовен и космически велик на Школа, слязла от свещените, Божествени сфери... И започна от Нея да блика
Божествено
Слово за Твоята безкрайна Бащина и творческа Любов; за Мъдростта Ти, с която изграждаш всичко Ново, за Твоята истина - най-върховният от небето зов... Учителят направи Школата Център с чудна Сила.
Видин „ДЕРЗАЙТЕ! A3 СЪМ ВИНАГИ С ВАС! " На Тебе Боже, Който ни излъчи от същността си свята като мънички, но безсмъртни искрици, и ни даде битие в Живота на Земята, на Теб Върховния Промислителю - Душа на душите, БЛАГОДАРИМ!.. За благоволението Твое - Благодарим!... Чети ни изпрати Учителя любим!...
И Той - верният Ти Син и наш Учител слънцелик, отключи на Земята сияйните мистични Двери със жест смирен, съдбовен и космически велик на Школа, слязла от свещените, Божествени сфери... И започна от Нея да блика
Божествено
Слово за Твоята безкрайна Бащина и творческа Любов; за Мъдростта Ти, с която изграждаш всичко Ново, за Твоята истина - най-върховният от небето зов... Учителят направи Школата Център с чудна Сила.
Прииждаха в Нея хора, откъснати от светския вървеж - хора с душа небесното и вечното търсила и безсмъртния, животворен по Господа копнеж. В Бялата Школа душите, до вчера омъртвяли, пробуждаха се бавно за нов, макар и стръмен път. Чрез Словото небесно те са вече оживели, и думи с вечна благодарност за Учителя мълвят. - Учителю, Ти ни събра и насочи към смисъла на живота; показа ни на „малкото стръкче" ценността, и на „Безкрайното Голямото" - кой е Пилота, и колко милостив и благ е Бог на Любовта. Поведе ни като Добрият Пастир към планината, от върховете й да пием Жизнен елексир, от първия слънчев лъч да бъде целуната душата, изпълнена с обич кьм целия, към Божия Всемир... Учителю, Ти ни нарече ученици - антени между Земята и Небесата - Дом на Бога, за Него да бъдем винаги будни и все вдъхновени в радост и скръб и във изкусителна изнемога... Учителю любими, обичта си към Тебе ний не съумяхме достойно и пълноценно тук да изявиме - мънички сме още и не всички проумяхме величието на Твойто свято Дело в Божие име... Учителю, прости ни!....
към текста >>
79.
9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево
,
Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Ние сме слепи за
Божественото
в света.
За пример: Имало един полковник много груб. Той имал един ординарец, един много начетен и учен човек, който понасял безропотно ор- динарческата служба, макар че полковникът постоянно го обиждал и грубял. Веднъж полковникът паднал от коня и си изкълчил крака. Ординарецът се заел и излекувал крака на своя началник. Чак тогава полковникът видял грешката си за обноските си към него и се коригирал, и по този начин полковникът станал ординарец, а ординарецът - полковник.
Ние сме слепи за
Божественото
в света.
Изискват се условия, при които да се прояви то. Новото от Бога идва сега. Йерусалим сега е обсаден и ще трябва да капитулира. Нашият народ е страдал от липса на разумно духовенство. Те нямат любов към народа ни.
към текста >>
Хората трябва да научат законите на
тялото
си и оттам ще извадят всички закони и порядък в света.
Ние трябва да се научим, да знаем, какво да искаме. За пример: Когато се освободи България, пристига от Америка един българин, учен и се явява при княз Батенберг да иска служба. Нямайки учени хора, князът му казал, че ще го направи министър, обаче българинът не знаейки какво е това министър, казал, че иска да бъде направен директор, мислейки че тази служба е по-голяма. Тогава князът го изпратил при министъра, за да го назначи директор. Трябва да се научим, да знаем, какво да искаме.
Хората трябва да научат законите на
тялото
си и оттам ще извадят всички закони и порядък в света.
Във физическия свят трябва да изучат стомашната система. В духовния свят трябва да изучат дихателната система. В Божествения свят трябва да изучат умствената система (мозъка). Стомахът има 10 милиона клетки, които работят в идеален унисон и ритъм за целия организъм. Тези милиони клетки работят, а не им се плаща.
към текста >>
От стомашната система енергиите ще отиват в дихателната система, а тя ще ги препраща в мозъка, а оттам в кръвта, която ще отиде по цялото
тяло
.
трябват по 10 милиона лева дневно. Ако им се плащаше на ден по 10 лв. трябват по 100 милиона лева дневно. От где ще се намерят толкова пари, за да се плаща? В Божествената държава всички ще работят по закона на Любовта, а няма да се плаща.
От стомашната система енергиите ще отиват в дихателната система, а тя ще ги препраща в мозъка, а оттам в кръвта, която ще отиде по цялото
тяло
.
За в бъдеще оттам ще се извадят всички закони. Хората са много закъснели, а време трябва, за да се проучи всичко и да се приложи. Един ме пита: Какъв е смисълът на живота? Във Вселената има 100 милиона слънца, и всяко слънце има по 12 планети. Ще отидеш да ги обиколиш всички и на всяко ще живееш по 100 милиона години.
към текста >>
Всички религии са щерни, в които се събира водата от керемидите, а
Божественото
не е тези щерни, а самите извори.
Тази война е отражение на войната от Далечния изток. Отговор на въпрос: Всяко нещо, което има начало има и край. Религията е сянка. Религията не спасява хората, а този, който създаде слънцето, месеца и звездите. Със щерни, в които се събира водата от капчуците въпрбсът не се решава, а трябва да се намерят изворите.
Всички религии са щерни, в които се събира водата от керемидите, а
Божественото
не е тези щерни, а самите извори.
Всичко ще се измени, „и ще ви дам пастири според сърдцето си“ е казано в Евангелието. Свещениците още носят черни дрехи, жалят за Христа и не вярват, че Христос е възкръснал отдавна. Черният цвят е за почивка, а светлият цвят е за работа. Водата още като извира е осветена от Бога, какво ще я осветяват свещениците. В Невидимия свят има само 24 старци - владици.
към текста >>
Отвори прозореца и въздухът (
Божественото
благо) ще влезе.
Същото и Русия - не може да владее света. Един американец скочил с парашут и го пленили. Когато на другия ден му казали да бяга да се скрие в скривалище, че идват аероплани и ще бомбардират - той казал, че няма нужда, защото това са американци и те знаят, къде да пускат бомбите. Обаче когато през нощта му казали, че има бомбардировка, той сам питал за скривалище, защото казал, че това са англичани, а те пускат бомбите където завърнат. Отговор на въпрос: Трябва да стане промяна във веруюто на хората.
Отвори прозореца и въздухът (
Божественото
благо) ще влезе.
Въздухът и светлината са божествения порядък. Светлината идва от 150 милиона км и според големината на прозореца ти ще влезе и светлина, и въздух. Всичко обясняват произволно, а не е така. Никоя държава досега не е имала закон, който да го копираме. Сега ще трябва да отчупим присадките.
към текста >>
Божественото
начало предвижда всичко.
Ние ще бъдем между Русия и Съединените щати. Русия няма да ни се бърка във вътрешния ни живот. Едно море не може да обсеби целия свят. Нито някой ще измести зе мята от нейния път. Така мислеха германците.
Божественото
начало предвижда всичко.
Водата, която пада отгоре е буйна, но като слезе долу е вече тиха. Тези революции са склоновете, по които минава водата, а тихият живот е долу в равнините. В слънцето има желание всяка трева да поникне, така е и живота. За боевете на нашата граница... от Сталинград останаха двама души. Маршал Конев е българин.
към текста >>
80.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Всичко, което вършите, вършете с
Божествено
мълчание.
Правото на действията. Това е Волята на Небесния Отец. В.В. П.К.Дънов Варна, 28.IX.1917 г. Любезна Е.Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Господ да ви благослови.
Всичко, което вършите, вършете с
Божествено
мълчание.
Вяра и упование в живия Господ, Който говори навсякъде. Аз ще уредя всичко постепенно. Господ Бог Мой ще извърши своето Дело. Аз ще сторя онова, което е добро. Моя поздрав на г- жа Стоянова.
към текста >>
А силата й се прилага като поставяме
тялото
си в жертва жива и свята благоугодна Богу.
Любете, това е заповедта на посветените. В.В. (Свещеният подпис) 18.Х.1921 Л.Е.Казанлъклиева, Получих писмото ви. Разбирам положението ви. На първо място спазвайте абсолютно всички правила на Божествената Любов. Прилагайте нейната сила.
А силата й се прилага като поставяме
тялото
си в жертва жива и свята благоугодна Богу.
Жертва, в която Духа да участва. Той тогава раздава отреденото благо според своето усмотрение. Любовта, според писанието е плод на Духа, а силата изтича от растенето на плода. Правете разлика в проявлението на стария и нов човек. В единия действува личното, егоизма, в другия действува Духа, Любовта и свободата.
към текста >>
Измивките да стават на
тялото
по обед.
Това са Моите дълги писма. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 25.IX.1924 г. Любезна Елена, На вашите болни препоръчвайте печение на гърба, излагане на слънце от сутрин до обед, а може да продължават и след обед. Да се правят обливки с вода топлена на слънцето.
Измивките да стават на
тялото
по обед.
Но ти най-добре ще направиш след посещението си от Буковци, отбий се в София. На брат Гюдерев ще пишеш: Гюдерев, Буковци е селото гдето той работи, а Липнишко е общината. Буковци, Липнишко, Оряховска околия. Ти ще му пишеш 5-6 дена по-рано, да може той да получи писмото ви. Ти ще идеш до Червен бряг и от там с диковилката до Бяла Слатина и там братя ще ви срещне.
към текста >>
81.
35. Последните дни и думи на Учителя
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Значи туй място Учителя приживе си беше определил и тук положиха
тялото
Му след като си замина.
35. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ И ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ Учителят често ходеше на едно място в градината до една лоза. Сядаше там на пейката и си почиваше. Запитваха го: „Учителю, къде отивате? “ „Отивам да видя мястото си.“ Като го завари някой от приятелите там седнал до лозата чуваше от Него: „Дойдох да си видя мястото“.
Значи туй място Учителя приживе си беше определил и тук положиха
тялото
Му след като си замина.
Г.Д.: Последните думи на Учителя: 1. „Една малка работа се свърши добре и сполучливо и една голяма работа започва. 2. Във всичко, на първо място туряйте Божественото. 3. Имайте хармония и обич помежду си. Хубаво е да се живее.
към текста >>
Във всичко, на първо място туряйте
Божественото
. 3.
Запитваха го: „Учителю, къде отивате? “ „Отивам да видя мястото си.“ Като го завари някой от приятелите там седнал до лозата чуваше от Него: „Дойдох да си видя мястото“. Значи туй място Учителя приживе си беше определил и тук положиха тялото Му след като си замина. Г.Д.: Последните думи на Учителя: 1. „Една малка работа се свърши добре и сполучливо и една голяма работа започва. 2.
Във всичко, на първо място туряйте
Божественото
. 3.
Имайте хармония и обич помежду си. Хубаво е да се живее. Това е важното. 4. Молете се, усърдно се молете на Бога. 5. Да се оформят нещата“.
към текста >>
82.
42. Двата свята - два морала
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Той я успокоил, обяснил й, че той е жив в Невидимия свят, но с друго
тяло
.
Интересува се, разправя, търси каква е истината. Показали й някаква снимка, та се случили наши хора, показали й снимката, казали: „Този да не е? “ „Същият беше.“ Била е снимка с образа на Учителя. И тя помолила да отиде при Учителя да Го види. Срещат се.
Той я успокоил, обяснил й, че той е жив в Невидимия свят, но с друго
тяло
.
Той, Учителят веднъж във време на беседа обръща се към всички и казва: „Какво мислите вие, рекох, какво мислите? Докога ще сте тука на земята? Знайте, че това ви идване на земята е последното, да знаете, последното е. Другия живот ще бъдете в астралния свят. Там са подготвили за вас идеални условия.
към текста >>
Религията е човешко изобретение, а истинската религия, истинското Учение, това е Христовото Учение,
Божественото
Учение, това е истинското Учение.“ Днес Учението на Учителя е същото Христово Учение.
Та това е една напаст с тази стара религия. Тя датира от толкова хиляди години обаче е съвсем изопачена. Къде е Христовото Учение, кога е говорил Христос за кръстове, за благославяне на войните и за техните тия църковни обреди. Цялата тази система на тяхната религия, тя е създадена от тях, противниците на Христовото Учение, казва Учителят. „Религията е партия, деление.
Религията е човешко изобретение, а истинската религия, истинското Учение, това е Христовото Учение,
Божественото
Учение, това е истинското Учение.“ Днес Учението на Учителя е същото Христово Учение.
Днес Христа е с нас. Той бе тук с нас на Изгрева. Христовият Дух бе тук на Изгрева. Ние го видяхме как работи чрез Слово и чрез Сила в Дух и Истина.
към текста >>
83.
37. Учителят си замина от този свят
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Като отидох при него заварих там много от братята ръководители от провинцията събрани при него, за да решат къде и как да бъде положено
тялото
на Учителя.
За да бъде погребан на Изгрева Учителят, трябваше да се направи една молба до Георги Димитров, който беше по него време в Москва. Той трябваше да даде това разрешение. По него време министър на вътрешните работи беше Антон Югов. Минаха се няколко дни и се получи телеграма, че се разрешава Учителят да бъде положен на Изгрева. По същото това време аз имах малко работа при брат Епитропов.
Като отидох при него заварих там много от братята ръководители от провинцията събрани при него, за да решат къде и как да бъде положено
тялото
на Учителя.
Като отидох при брат Епитропов, аз си свърших работата, за която бях отишъл и тъкмо се готвех да изляза и няколко души братя едновременно казаха: „Брат Гради, остани! “ И аз останах. Седнах на един стол и като обгърнах всички с поглед видях, че всички бяха само братя и една единствена сестра Милка-чехкинята. Аз не знаех, че тя била медиум. Но бях чувал от Учителя и после мисля като бях чел писмата до сестра Мария Казакова от Учителя, там се казваше, че когато искаш да разбереш кой ти говори, ако познаваш човека и гласът му, тембъра на гласа трябва да е същия с тоя на медиума.
към текста >>
Учителят каза още, че Неговото
тяло
е взето от земята, от планетата Земя и че трябва да се постави в земята, която да си вземе своето.
И наистина слушам не сестрата да ми говори, а Учителят говори чрез нея. Все едно, че се намирам при Учителя на беседа или в столовата. Учителят каза, че още преди няколко месеца си е вдигнал духовните капитали, че сега се намирал около слънцето на една нова планета, където ще бъде седалището на Всемирното Бяло Братство и други работи. Направи ми впечатление, че от Младежкия клас при това събрание беше само брат Боев и аз. Добре си спомням, че брат Боев стенографира всичко това, писа го, но излезе ли на бял свят, това не зная.
Учителят каза още, че Неговото
тяло
е взето от земята, от планетата Земя и че трябва да се постави в земята, която да си вземе своето.
„Ще ме поставите там, където е лозичката! “ Учителят обичаше да си почива там много пъти. Имаше си там един стол, отиваше до лозичката, обърне се към Витоша и така си почиваше. Лозичката всички я знаехме. След като приключи сестра Милка аз си излязох.
към текста >>
Така приключи погребването
тялото
на Учителя.
Ами всички хвърляха пръст върху дъските отговарящи от кръста надолу върху ковчега към краката, а към главата и гърдите - никой не смееше да хвърля пръст върху лицето на Учителя. Та натегна. После почвата беше песъклива и там където сложихме гредите пясъка лесно се събаря от тежестта. Това подсказва, че някога там е било дъно на море или речно дъно с жълт, хубав пясък. Значи отгоре имаше около половин метър пръст, а отдолу пясък.
Така приключи погребването
тялото
на Учителя.
Пропуснах да ви кажа, когато Учителят бил положен в салона, в това време дошла една джипка с милиционери. В това време брат Кисьов бил там до бараката на сестра Балтова. Милиционерите като слезли казали, че търсят Учителя Петър Дънов. Брат Кисьов им отговорил, че Той си е заминал преди няколко дни и че сега в момента могат да Го видят в салона - в ковчег. Какво е станало по-нататък нищо не зная.
към текста >>
Бележка на редактора: При погребението на Учителя и полагането на неговото
тяло
в гроба и след него непосредствено, се чува някакъв шум, за който шум всички смятаха, че Учителят се е дематериализирал.
В това време брат Кисьов бил там до бараката на сестра Балтова. Милиционерите като слезли казали, че търсят Учителя Петър Дънов. Брат Кисьов им отговорил, че Той си е заминал преди няколко дни и че сега в момента могат да Го видят в салона - в ковчег. Какво е станало по-нататък нищо не зная. След това вече всеки по свой път уреждаше изгревския си живот.
Бележка на редактора: При погребението на Учителя и полагането на неговото
тяло
в гроба и след него непосредствено, се чува някакъв шум, за който шум всички смятаха, че Учителят се е дематериализирал.
Но описанието на Гради е вярно и е напълно възможно срутването на тези странични дупки и дървета при хвърлянето на пръста. И това е най-разумното обяснение. В живота на Учителя всяко нещо бе естествено на физическото поле и неестествено едновременно от гледището на обективния свят. Но запознатите със Словото на Учителя имат друг поглед върху тези неща. Учителят дава в Словото си ключа за възкресението.
към текста >>
Минал е през еволюцията на целият материален космос, минал е еволюцията на Битието и Космоса, бил е Учител и на двете Братства, бил е и Учител на Всемирното Велико Бяло Братство и сега идвайки и въплътявайки се в плът минава чрез раждането, трябва да се сдобие с
тяло
на земята.
Той расте, става юноша, после възмъжава и става 33-годишен и чак тогава слиза Божествения Дух върху Него и става Учител и след като и Христовия Дух възлиза и слиза върху Него с описването и завършването на книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ през 1912 г. в гр. Търново. Това е вече Мировият Учител. Но физическият Петър Дънов като Дух е слязъл от Слънцето Сириус и този Дух е Беинса Дуно. Той е завършил своята еволюция като човек, като човешки дух Той е преминал земята и земната си еволюция.
Минал е през еволюцията на целият материален космос, минал е еволюцията на Битието и Космоса, бил е Учител и на двете Братства, бил е и Учител на Всемирното Велико Бяло Братство и сега идвайки и въплътявайки се в плът минава чрез раждането, трябва да се сдобие с
тяло
на земята.
Някой трябва да го роди физически. Той има баща - дядо поп Константин Дъновски, така както го наричахме, има и майка - Добра. Той се ражда, идва с тяло и трябва да си замине с това тяло. Тялото е взето от земята и се връща на земята.Това е редът. Друг ред няма.
към текста >>
Той се ражда, идва с
тяло
и трябва да си замине с това
тяло
.
Но физическият Петър Дънов като Дух е слязъл от Слънцето Сириус и този Дух е Беинса Дуно. Той е завършил своята еволюция като човек, като човешки дух Той е преминал земята и земната си еволюция. Минал е през еволюцията на целият материален космос, минал е еволюцията на Битието и Космоса, бил е Учител и на двете Братства, бил е и Учител на Всемирното Велико Бяло Братство и сега идвайки и въплътявайки се в плът минава чрез раждането, трябва да се сдобие с тяло на земята. Някой трябва да го роди физически. Той има баща - дядо поп Константин Дъновски, така както го наричахме, има и майка - Добра.
Той се ражда, идва с
тяло
и трябва да си замине с това
тяло
.
Тялото е взето от земята и се връща на земята.Това е редът. Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло и възкръсва духовното и Божественото тяло. Това го има и в Евангелието, това го има и в Словото на Учителя. По този въпрос единствената отправна точка, която е меродавна, е Словото на Учителя, там където Той пише за Възкресението на Божествения Дух.
към текста >>
Тялото
е взето от земята и се връща на земята.Това е редът.
Той е завършил своята еволюция като човек, като човешки дух Той е преминал земята и земната си еволюция. Минал е през еволюцията на целият материален космос, минал е еволюцията на Битието и Космоса, бил е Учител и на двете Братства, бил е и Учител на Всемирното Велико Бяло Братство и сега идвайки и въплътявайки се в плът минава чрез раждането, трябва да се сдобие с тяло на земята. Някой трябва да го роди физически. Той има баща - дядо поп Константин Дъновски, така както го наричахме, има и майка - Добра. Той се ражда, идва с тяло и трябва да си замине с това тяло.
Тялото
е взето от земята и се връща на земята.Това е редът.
Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло и възкръсва духовното и Божественото тяло. Това го има и в Евангелието, това го има и в Словото на Учителя. По този въпрос единствената отправна точка, която е меродавна, е Словото на Учителя, там където Той пише за Възкресението на Божествения Дух. Възкръсва само Божественият Дух.
към текста >>
Възкръсва нетленното
тяло
и възкръсва духовното и
Божественото
тяло
.
Някой трябва да го роди физически. Той има баща - дядо поп Константин Дъновски, така както го наричахме, има и майка - Добра. Той се ражда, идва с тяло и трябва да си замине с това тяло. Тялото е взето от земята и се връща на земята.Това е редът. Друг ред няма.
Възкръсва нетленното
тяло
и възкръсва духовното и
Божественото
тяло
.
Това го има и в Евангелието, това го има и в Словото на Учителя. По този въпрос единствената отправна точка, която е меродавна, е Словото на Учителя, там където Той пише за Възкресението на Божествения Дух. Възкръсва само Божественият Дух.
към текста >>
84.
7. Гробар и конкурс за концерт-майстор
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с
тялото
на Учителя земя, защото
тялото
на Учителя е одухотворено.
Така ми се възложи на мен и на Гради да копаем гроб и то на Учителя. Краят на месец декември беше студен, земята беше замръзнала. Копаеше се трудно и мъчително. Защо и как не знам, но на Славчо Печеников- Славянски му се роди идеята гробът да бъде изкопан много дълбок. Той предложи след като се изкопае дълбокият гроб, да се поставят четири кола и върху тях да се постави дървения под.
Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с
тялото
на Учителя земя, защото
тялото
на Учителя е одухотворено.
Така че между дъното на гроба и положеният ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове да има най-малко един метър разстояние и това щеше да бъде празно пространство. А гробът беше дълбок повече от два метра. Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя. Работех аз и понеже бях станал музикант и моите ръце не бяха хващали дръжка на кирка и лопата много години, аз се опасявах да не би да хвана мазоли и тогава няма да мога да свиря на конкурса, който ме очаква. Поглеждам ръцете си, нормално ги чувствувам, но скърбя в себе си как ще свиря аз утре с тези ръце на този конкурс.
към текста >>
На 31 .декември 1944 година
тялото
на Учителя бе положено под дъските на четирите кола, а отгоре го затрупаха с пръст.
А предния ден с кирка и лопата работих с тези ръце. Ако кажа на някой музикант, че съм копал предния ден гроб, а днес ще се явявам на конкурс, ще каже, че това не е нормално. Но нещата стават тъй както ние не ги знаем, но стават тъй както те си съществуват реално. Приготвих се, излезах, явих се на конкурса и го спечелих. Бях назначен за концертмайстор по цигулка в радиото.
На 31 .декември 1944 година
тялото
на Учителя бе положено под дъските на четирите кола, а отгоре го затрупаха с пръст.
Аз присъствувах на погребението и помагах с Гради при спускането на ковчега, защото ние бяхме копали този гроб и ние бяхме поставили тези четири кола и най-добре знаехме как трябва да бъде поставен ковчега, за да се реализира идеята на Славчо Печеников. И тази идея на Славчо Печеников след това създаде толкова много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата. Ето как седят нещата. Когато копахме гроба то решихме да се сменяваме заради студа и замръзналата почва. Едни се изморят, други почват да копаят, докато другите почиват.
към текста >>
Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с
тялото
на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост.
Имаше един брат от Старозагорско и ни разказваше как правят гробовете по техните места. Като изкопаят гроба, след кова изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски. Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина, празно пространство. Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от Старозагорско.
Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с
тялото
на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост.
Направихме го. Дойде време, пристигнаха братята и сестрите и носеха ковчега с тялото на Учителя. Снеха Го от плещите си, положиха Го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в гроба, да легне върху земята. Обаче капака не беше сложен. Тогава Гради слезе долу до краката на Учителя и стъпи на земята.
към текста >>
Дойде време, пристигнаха братята и сестрите и носеха ковчега с
тялото
на Учителя.
Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина, празно пространство. Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от Старозагорско. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост. Направихме го.
Дойде време, пристигнаха братята и сестрите и носеха ковчега с
тялото
на Учителя.
Снеха Го от плещите си, положиха Го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в гроба, да легне върху земята. Обаче капака не беше сложен. Тогава Гради слезе долу до краката на Учителя и стъпи на земята. Огледа се. Той бе хем голям и висок, хем тежък.
към текста >>
Значи, ковчега с
тялото
на Учителя беше долу на земята.
Обикновено при починал човек под главата му се поставя възглавница пълна със слама. Тук приятелите бяха направили същото. След като поставиха капака на ковчега братята започнаха на Гради да му дават греди, които поставихме напреко в дупките, които бяхме приготвили за тях. Наместихме гредите в дупките. След това му подадоха дъските, които поставихме една до друга над гредите.
Значи, ковчега с
тялото
на Учителя беше долу на земята.
Между него и гредите и дъските под тях имаше празно пространство около половин метър до един метър. По едно време донесоха един пълен буркан със зехтин, в който имаше книга-хартия и на нея нещо беше написано като послание към човечеството. Това беше написано по идея на Славчо Печеников-Славянски. Аз го поставих до краката на тялото на Учителя. Тогава започнаха всички да хвърлят по бучка пръст според обичая.
към текста >>
Аз го поставих до краката на
тялото
на Учителя.
След това му подадоха дъските, които поставихме една до друга над гредите. Значи, ковчега с тялото на Учителя беше долу на земята. Между него и гредите и дъските под тях имаше празно пространство около половин метър до един метър. По едно време донесоха един пълен буркан със зехтин, в който имаше книга-хартия и на нея нещо беше написано като послание към човечеството. Това беше написано по идея на Славчо Печеников-Славянски.
Аз го поставих до краката на
тялото
на Учителя.
Тогава започнаха всички да хвърлят по бучка пръст според обичая. Но всички хвърляха към краката, а не към главата на ковчега. Хвърляха що хвърляха, натрупа се една камара земя. По едно време се чу някакво срутване. Всички се огледаха и изтръпнаха.
към текста >>
Учителят се беше възнесъл преди няколко дни и напуснал
тялото
си, а ние малките човеци трябваше да го погребем.
Хвърляха що хвърляха, натрупа се една камара земя. По едно време се чу някакво срутване. Всички се огледаха и изтръпнаха. Всички търсеха да стане някакво чудо. Искаше се на мнозина пред техните очи да се види как Учителят се въз- нася до Небесата.
Учителят се беше възнесъл преди няколко дни и напуснал
тялото
си, а ние малките човеци трябваше да го погребем.
Та Той се беше погрижил за това. Мен ме определи да копая гроба, на Боянчо, го подготви да Му направи ковчега, трети подготви, да знаят къде да бъде погребан. Той се беше погрижил за всичко приживе, а ние сега трябваше да го изпълним. После мнозина питаха защо е станало това срутване и дали е било срутване. Ами това беше срутване.
към текста >>
От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на
тялото
на Учителя.
Отидете, разпитайте го и той ще ви каже как дори на четиридесетия ден пръстта върху гроба също е хлътнала. Ще хлътне, защото тежестта бе много голяма. Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди поставени в онези дупки, изкопани в жълт пясък поддадоха и всичко слегна надолу. Ако знаех, че така ще се развият нещата никога няма да се съглася да се прави този гроб по славянски обичай.
От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на
тялото
на Учителя.
Ако не вярвате на мен и Гради, то вземете и се запознайте какво казва Учителя в Словото си. Човек да дойде на земята трябва да си намери баща и майка, за да му дадат тяло и да го родят. Учителят си имаше и баща - дядо поп Константин Дъновски, имаше си и майка - Добра. Той се ражда, идва с това тяло и трябва да си замине с това тяло. Тялото е взето от земята и се връща на земята.
към текста >>
Човек да дойде на земята трябва да си намери баща и майка, за да му дадат
тяло
и да го родят.
Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди поставени в онези дупки, изкопани в жълт пясък поддадоха и всичко слегна надолу. Ако знаех, че така ще се развият нещата никога няма да се съглася да се прави този гроб по славянски обичай. От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на тялото на Учителя. Ако не вярвате на мен и Гради, то вземете и се запознайте какво казва Учителя в Словото си.
Човек да дойде на земята трябва да си намери баща и майка, за да му дадат
тяло
и да го родят.
Учителят си имаше и баща - дядо поп Константин Дъновски, имаше си и майка - Добра. Той се ражда, идва с това тяло и трябва да си замине с това тяло. Тялото е взето от земята и се връща на земята. Такъв е редът. Друг ред няма.
към текста >>
Той се ражда, идва с това
тяло
и трябва да си замине с това
тяло
.
Ако знаех, че така ще се развият нещата никога няма да се съглася да се прави този гроб по славянски обичай. От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на тялото на Учителя. Ако не вярвате на мен и Гради, то вземете и се запознайте какво казва Учителя в Словото си. Човек да дойде на земята трябва да си намери баща и майка, за да му дадат тяло и да го родят. Учителят си имаше и баща - дядо поп Константин Дъновски, имаше си и майка - Добра.
Той се ражда, идва с това
тяло
и трябва да си замине с това
тяло
.
Тялото е взето от земята и се връща на земята. Такъв е редът. Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло. Възкръсва духовното тяло.
към текста >>
Тялото
е взето от земята и се връща на земята.
От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на тялото на Учителя. Ако не вярвате на мен и Гради, то вземете и се запознайте какво казва Учителя в Словото си. Човек да дойде на земята трябва да си намери баща и майка, за да му дадат тяло и да го родят. Учителят си имаше и баща - дядо поп Константин Дъновски, имаше си и майка - Добра. Той се ражда, идва с това тяло и трябва да си замине с това тяло.
Тялото
е взето от земята и се връща на земята.
Такъв е редът. Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло. Възкръсва духовното тяло. Възкръсва Божественото тяло.
към текста >>
Възкръсва нетленното
тяло
.
Учителят си имаше и баща - дядо поп Константин Дъновски, имаше си и майка - Добра. Той се ражда, идва с това тяло и трябва да си замине с това тяло. Тялото е взето от земята и се връща на земята. Такъв е редът. Друг ред няма.
Възкръсва нетленното
тяло
.
Възкръсва духовното тяло. Възкръсва Божественото тяло. Ето това го има и в Евангелието, казва го и апостол Павел, това го има и в Словото на Учителя. Учителят казва, че Възкресението се отнася за Божествената душа, възкръсва само Божествения Дух. За мен, гдето копах гроба на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина.
към текста >>
Възкръсва духовното
тяло
.
Той се ражда, идва с това тяло и трябва да си замине с това тяло. Тялото е взето от земята и се връща на земята. Такъв е редът. Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло.
Възкръсва духовното
тяло
.
Възкръсва Божественото тяло. Ето това го има и в Евангелието, казва го и апостол Павел, това го има и в Словото на Учителя. Учителят казва, че Възкресението се отнася за Божествената душа, възкръсва само Божествения Дух. За мен, гдето копах гроба на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина. А тя е следната: ние погребахме тялото на Учителя.
към текста >>
Възкръсва
Божественото
тяло
.
Тялото е взето от земята и се връща на земята. Такъв е редът. Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло. Възкръсва духовното тяло.
Възкръсва
Божественото
тяло
.
Ето това го има и в Евангелието, казва го и апостол Павел, това го има и в Словото на Учителя. Учителят казва, че Възкресението се отнася за Божествената душа, възкръсва само Божествения Дух. За мен, гдето копах гроба на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина. А тя е следната: ние погребахме тялото на Учителя. Ние погребахме тленното Му тяло, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята.
към текста >>
А тя е следната: ние погребахме
тялото
на Учителя.
Възкръсва духовното тяло. Възкръсва Божественото тяло. Ето това го има и в Евангелието, казва го и апостол Павел, това го има и в Словото на Учителя. Учителят казва, че Възкресението се отнася за Божествената душа, възкръсва само Божествения Дух. За мен, гдето копах гроба на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина.
А тя е следната: ние погребахме
тялото
на Учителя.
Ние погребахме тленното Му тяло, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята. Къде са телата на баща му и на майка му? Те са в земята. Ние погребахме тленното Му тяло. А Неговото нетленно, духовно, Божествено тяло си замина.
към текста >>
Ние погребахме тленното Му
тяло
, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята.
Възкръсва Божественото тяло. Ето това го има и в Евангелието, казва го и апостол Павел, това го има и в Словото на Учителя. Учителят казва, че Възкресението се отнася за Божествената душа, възкръсва само Божествения Дух. За мен, гдето копах гроба на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина. А тя е следната: ние погребахме тялото на Учителя.
Ние погребахме тленното Му
тяло
, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята.
Къде са телата на баща му и на майка му? Те са в земята. Ние погребахме тленното Му тяло. А Неговото нетленно, духовно, Божествено тяло си замина. Той се възнесе при самото си заминаване.
към текста >>
Ние погребахме тленното Му
тяло
.
За мен, гдето копах гроба на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина. А тя е следната: ние погребахме тялото на Учителя. Ние погребахме тленното Му тяло, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята. Къде са телата на баща му и на майка му? Те са в земята.
Ние погребахме тленното Му
тяло
.
А Неговото нетленно, духовно, Божествено тяло си замина. Той се възнесе при самото си заминаване. За учениците на Школата остави Своето Слово. То е безсмъртно, защото то е живия хляб на Бога. Амин. Обикновено когато тръгвах на работа аз всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено тялото на Учителя.
към текста >>
А Неговото нетленно, духовно,
Божествено
тяло
си замина.
А тя е следната: ние погребахме тялото на Учителя. Ние погребахме тленното Му тяло, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята. Къде са телата на баща му и на майка му? Те са в земята. Ние погребахме тленното Му тяло.
А Неговото нетленно, духовно,
Божествено
тяло
си замина.
Той се възнесе при самото си заминаване. За учениците на Школата остави Своето Слово. То е безсмъртно, защото то е живия хляб на Бога. Амин. Обикновено когато тръгвах на работа аз всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено тялото на Учителя. Заставах по една минута до гроба Му и след това, след като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа.
към текста >>
Обикновено когато тръгвах на работа аз всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено
тялото
на Учителя.
Ние погребахме тленното Му тяло. А Неговото нетленно, духовно, Божествено тяло си замина. Той се възнесе при самото си заминаване. За учениците на Школата остави Своето Слово. То е безсмъртно, защото то е живия хляб на Бога. Амин.
Обикновено когато тръгвах на работа аз всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено
тялото
на Учителя.
Заставах по една минута до гроба Му и след това, след като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа. Една сутрин ме посреща Иван Кисьов, а с него Галилей Величков и други някои братя. Казват ми: „Атанасе, почакай малко, днес е четиридесетия ден откак си замина Учителят. Сега Учителят ще възкръсне“. Аз разбира се не чаках да възкръсне, но минавах покрай тях и чувам хора, които тичат към мястото на Учителя понеже се чу шум от там.
към текста >>
А там пише, че се сее одушевено
тяло
, а възкръсва духовно
тяло
.
Днес с такива уреди търсят злато и метали под земята. Но утре ще има такива, които могат да заснемат, дали на два метра и половина има кости и онази бутилка, в която бе поставено Словото за следващото човечество. Ето вече четиридесет и пет години аз чувам какви ли не неща. А всеки един може да вземе Евангелието и да прочете посланието на ап. Павел до Коринтяните гл.15 и сам да проумее как стоят нещата.
А там пише, че се сее одушевено
тяло
, а възкръсва духовно
тяло
.
Че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство. Тленното се сее в тление, а възкръсва в нетление. Че смъртното се облича в безсмъртие и който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. И че в когото е Божият Дух, той е Божи син. Това е написано от онзи, за когото небето е отворено и в когото е Христовия Дух.
към текста >>
85.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Тя се излъчваше от
тялото
и се срещаше с Учителя.
В.: Исках друго да те питам. Бях чул, пък не знам дали е вярно, когато Учителят за пръв път да дойде тука, твоята дъщеря го е сънувала, че щял да дойде. Т.: Не е сънувала. В.: Как беше точно? Т.: Тя имаше видение.
Тя се излъчваше от
тялото
и се срещаше с Учителя.
В.: И Учителя какво й казал? Т.: Казал да приготвим тая стая. В нея живеехме аз и жена ми, лежахме. Казва: „Татко, приготви вашата стая защо Учителю иска да дойде да седи тука при нас“. А я казах: „Втори път да не съм те чул, ние не сме достойни хора да дойде един велик Учител тука при нас.
към текста >>
Божественото
навсякъде вече си пробива път.
Що е любов? Да станеш свещ, да те запалят и да светиш. Да любиш, това значи да влезеш в хармония с Божествения свят на любовта, с ангелския свят на любовта и с човешкия свят на любовта, т.е. с всички добри хора. Има един Божествен порядък, на който всички наред трябва да се подчиняват.
Божественото
навсякъде вече си пробива път.
Иде новата култура. Иде новата музика. Досегашната музика е само предисловие. Бъдещата култура трябва да се създаде по музикален начин. Сега става една ускорена ликвидация с греховете на хората.
към текста >>
Когато човек изявява една Божествена дарба, всички същества, които носят
Божественото
се притичат на помощ.
Сега трябва да се молим да се съкратят дните на тези страдания и да се извърши Волята Божия на земята. След тези събития иде нещо добро, събуждане на съзнанието. Нов свят се създава, нова култура иде, културата на шестата раса. Иде нов ритъм сега в живота. Всяка нова епоха започва с нов ритъм.
Когато човек изявява една Божествена дарба, всички същества, които носят
Божественото
се притичат на помощ.
Надеждата е свързана с физическия свят. Вярата с духовния, Любовта с Божествения. Надеждата е свързана със стомаха, вярата с дробовете, а любовта е мозъка и ума. След тия силни страдания на хората, ще се изяви славата, благословението и милостта на Бога. Всинца трябва да слугуваме на Бога.
към текста >>
По-рано жената и мъжа съставлявали едно цяло, едно
тяло
, а после са се разделили, жената от мъжа.
Хората ще дойдат да разберат Бога като Любов. При днешните важни събития трябва да се освободим от всички дребнавости, този лош, онзи лош и да се молим усилено, защото голяма сила има молитвата, тя е дишане на душата. На земята няма деца, а има дечурлига. А на небето има деца. На Земята няма старци, има старуци.
По-рано жената и мъжа съставлявали едно цяло, едно
тяло
, а после са се разделили, жената от мъжа.
Шестата раса ще управлява света. А бялата раса ще заеме мястото на другата раса. Шестата раса ще бъде расата на бъдещето. Японците и китайците са изостанали раси. В бъдещата култура ще има много езици.
към текста >>
Да благодарим за най-малкото
Божествено
Благо.
За всички хора Бог все по някакъв начин ще помогне. Кой, където се намира Бог по различен начин помага. Сега не трябва да се гледат погрешките на хората.А трябва да се молим, да се предотвратят тези събития. Сега се иска силни и търпеливи хора. Добрите хора не ще бъдат лишени от нищо, на тях Белите братя ще помагат.
Да благодарим за най-малкото
Божествено
Благо.
към текста >>
86.
23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Когато дойде пълнотата на
Божественото
съзнание, тогава работите ще се изменят.
Материала да го прегледам от горе и тогава може да преписвате. Само да го прати препоръчано да се не изгуби. Господ ще изведе всичко на добър край само вяра непоколебима в Него. Всяко дело изисква усилие и жертви. Засега без това не може, за човека всякога е било мъчно да се жертвува за доброто.
Когато дойде пълнотата на
Божественото
съзнание, тогава работите ще се изменят.
Бъдещето носи за всички, които се подвизават добро. Поздрав на всички. Ваш верен П.К.Дънов София, 23.III.1912 г. Ч.В.Х. (Честито Възкресение Христово) Да възкръсне Господ в сърдцето ви, да просветне в ума ви, да се прослави в живота ви. Дънов 1913 г.
към текста >>
Вярата носи в животът светлина за ума, доброта за сърдцето и здравие за
тялото
.
Любезни К. Стойчев, Получих писмото ви и пратката. Да расте вашето сърдце, да се въздига вашата душа в пътя на Господа ида сияе Неговата Истина в Вашите умове. Ходете с вяра. Бъдещето е светло и Господ е, Който въздига всичко.
Вярата носи в животът светлина за ума, доброта за сърдцето и здравие за
тялото
.
Привет Вам и на Величка, Стефка и на всички приятели. Да посрещнете радостно и весело Новата Година и да бъде благословена вечерята на всички братя на Господа. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 22.III.1915 г. Пътят на живота към Христа е светлина приятна. Ц.Б.И. (Цар Бог Истина) П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 15.IX.1916 г.
към текста >>
Когато страда
тялото
, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото естество.
Мъдростта, която е отгоре първо е чиста, после мирна. На земята при сегашните порядки човек не може да му върви по мед и масло. Страдания ще ги има и то изобилно. Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа. Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се обезпокоявал.
Когато страда
тялото
, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото естество.
Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух. Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре. Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и спокойно на бурното и развълнувано море. Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е новото време. А верующата душа да върви спокойно по своя път на развитието.
към текста >>
Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте
Божественото
знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова.
И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда. А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез дадена го нам Дух Святиго. Това е Моя поздрав на всички, които вървят в пътя Христов. Правия път на Божествената Любов. Път на вътрешна душевна свобода, път на Новия живот и възкресението.
Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте
Божественото
знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова.
Желая всички да станете умни и съвършени в Господа ида бъдете всички с един ум и едно сърдце целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) Телеграма Употребявайте копривените корени. Никакви инжекции да не се поставят повече на Величка. Величкиният живот е в сила сам да се грижи за себе си.
към текста >>
87.
42. Човешкото и Божественото тяло на Учителя
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
42. ЧОВЕШКОТО И
БОЖЕСТВЕНОТО
ТЯЛО
НА УЧИТЕЛЯ На 27.XII.1944 г.
42. ЧОВЕШКОТО И
БОЖЕСТВЕНОТО
ТЯЛО
НА УЧИТЕЛЯ На 27.XII.1944 г.
Учителят си замина за другия свят. Бяхме Го положили в големия салон където стоя пет дена, включително и 31 .XII.1944 г. През това време прииждаха братя и сестри от провинцията да се сбогуват с Него. Накрая устроихме нещо като прощален концерт и салонът беше пълен с хора. До Учителя имаше сложена маса, на която на долния край при краката долу на масата имаше дъски, които представляваха също маса, все едно, че е първия етаж.
към текста >>
ковчегът с Учителя бе вдигнат на ръце, обиколиха с него полянката и се запътиха към градината, там където беше изкопан гроб за
тялото
Му и където бе положен.
На тази маса долу, която определихме като първи етаж беше сложена една хубава фруктиера с ябълки. В момента музикантите свиреха песни на Учителя. След като те си изпълниха музикалните номера от фруктиерата една след друга се търколиха толкова ябълки колкото бяха музикантите. Това беше подарък от Учителя за концерта даден от музикантите. На 31 .XII.1944 г.
ковчегът с Учителя бе вдигнат на ръце, обиколиха с него полянката и се запътиха към градината, там където беше изкопан гроб за
тялото
Му и където бе положен.
Присъствуваха много братя и сестри от цяла България. Славчо Печеников държа подходящо Слово и след това тялото Му бе погребано. След малко всички се разотидоха. Останаха около 5-6 души, които са се суетили още и после разправяха, че чули силен шум от гроба и нещо изхвърчало от гроба навън, като че ли излетяло от гроба и пръстта на това място малко се размърдала. Аз не съм бил при този случай.
към текста >>
Славчо Печеников държа подходящо Слово и след това
тялото
Му бе погребано.
След като те си изпълниха музикалните номера от фруктиерата една след друга се търколиха толкова ябълки колкото бяха музикантите. Това беше подарък от Учителя за концерта даден от музикантите. На 31 .XII.1944 г. ковчегът с Учителя бе вдигнат на ръце, обиколиха с него полянката и се запътиха към градината, там където беше изкопан гроб за тялото Му и където бе положен. Присъствуваха много братя и сестри от цяла България.
Славчо Печеников държа подходящо Слово и след това
тялото
Му бе погребано.
След малко всички се разотидоха. Останаха около 5-6 души, които са се суетили още и после разправяха, че чули силен шум от гроба и нещо изхвърчало от гроба навън, като че ли излетяло от гроба и пръстта на това място малко се размърдала. Аз не съм бил при този случай. В това време Ганка Парлапанова отива към салона, спира се някъде близо до чешмата, която е при полянката и видяла Учителя в стаята Му до прозореца. Веднага се обърнала и повикала близко стоящата сестра до нея, за да й покаже Учителя.
към текста >>
Останаха около 5-6 души, които са се суетили още и после разправяха, че чули силен шум от гроба и нещо изхвърчало от гроба навън, като че ли
излетяло
от гроба и пръстта на това място малко се размърдала.
На 31 .XII.1944 г. ковчегът с Учителя бе вдигнат на ръце, обиколиха с него полянката и се запътиха към градината, там където беше изкопан гроб за тялото Му и където бе положен. Присъствуваха много братя и сестри от цяла България. Славчо Печеников държа подходящо Слово и след това тялото Му бе погребано. След малко всички се разотидоха.
Останаха около 5-6 души, които са се суетили още и после разправяха, че чули силен шум от гроба и нещо изхвърчало от гроба навън, като че ли
излетяло
от гроба и пръстта на това място малко се размърдала.
Аз не съм бил при този случай. В това време Ганка Парлапанова отива към салона, спира се някъде близо до чешмата, която е при полянката и видяла Учителя в стаята Му до прозореца. Веднага се обърнала и повикала близко стоящата сестра до нея, за да й покаже Учителя. Но докато дойде сестрата Учителят Го нямало вече там на прозореца. Учителят изчезнал.
към текста >>
Ние знаем, че има човешко
тяло
, че онзи, който си е изградил притежава и Духовно
тяло
, което е невидимо за обикновените човешки очи.
Веднага се обърнала и повикала близко стоящата сестра до нея, за да й покаже Учителя. Но докато дойде сестрата Учителят Го нямало вече там на прозореца. Учителят изчезнал. На едно място в беседите бях намерил следното: „Един Учител, заровете Го в гроба, ако след три дена Го намерите там, Той не е Учител.“ Вероятно при този случай Той веднага е излязъл от гроба. Сега за какво става дума?
Ние знаем, че има човешко
тяло
, че онзи, който си е изградил притежава и Духовно
тяло
, което е невидимо за обикновените човешки очи.
Човек умира, полагат му тялото в гроба и в земята, а духовното тяло отлита в небесните селения. Това се отнася за ученика, който с физическото си тяло има и духовно тяло, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик. А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло. Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в гроба. Той ги изтегля предварително.
към текста >>
Човек умира, полагат му
тялото
в гроба и в земята, а духовното
тяло
отлита в небесните селения.
Но докато дойде сестрата Учителят Го нямало вече там на прозореца. Учителят изчезнал. На едно място в беседите бях намерил следното: „Един Учител, заровете Го в гроба, ако след три дена Го намерите там, Той не е Учител.“ Вероятно при този случай Той веднага е излязъл от гроба. Сега за какво става дума? Ние знаем, че има човешко тяло, че онзи, който си е изградил притежава и Духовно тяло, което е невидимо за обикновените човешки очи.
Човек умира, полагат му
тялото
в гроба и в земята, а духовното
тяло
отлита в небесните селения.
Това се отнася за ученика, който с физическото си тяло има и духовно тяло, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик. А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло. Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в гроба. Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му.
към текста >>
Това се отнася за ученика, който с физическото си
тяло
има и духовно
тяло
, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик.
Учителят изчезнал. На едно място в беседите бях намерил следното: „Един Учител, заровете Го в гроба, ако след три дена Го намерите там, Той не е Учител.“ Вероятно при този случай Той веднага е излязъл от гроба. Сега за какво става дума? Ние знаем, че има човешко тяло, че онзи, който си е изградил притежава и Духовно тяло, което е невидимо за обикновените човешки очи. Човек умира, полагат му тялото в гроба и в земята, а духовното тяло отлита в небесните селения.
Това се отнася за ученика, който с физическото си
тяло
има и духовно
тяло
, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик.
А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло. Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в гроба. Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му. Тук става въпрос за съвсем друго нещо.
към текста >>
А за Учителя се отнася, че освен човешко
тяло
, има духовно
тяло
, има и
Божествено
тяло
.
На едно място в беседите бях намерил следното: „Един Учител, заровете Го в гроба, ако след три дена Го намерите там, Той не е Учител.“ Вероятно при този случай Той веднага е излязъл от гроба. Сега за какво става дума? Ние знаем, че има човешко тяло, че онзи, който си е изградил притежава и Духовно тяло, което е невидимо за обикновените човешки очи. Човек умира, полагат му тялото в гроба и в земята, а духовното тяло отлита в небесните селения. Това се отнася за ученика, който с физическото си тяло има и духовно тяло, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик.
А за Учителя се отнася, че освен човешко
тяло
, има духовно
тяло
, има и
Божествено
тяло
.
Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в гроба. Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му. Тук става въпрос за съвсем друго нещо. Дали тялото, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости.
към текста >>
Духовното и
Божествено
тяло
на Учителя не влизат в гроба.
Сега за какво става дума? Ние знаем, че има човешко тяло, че онзи, който си е изградил притежава и Духовно тяло, което е невидимо за обикновените човешки очи. Човек умира, полагат му тялото в гроба и в земята, а духовното тяло отлита в небесните селения. Това се отнася за ученика, който с физическото си тяло има и духовно тяло, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик. А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло.
Духовното и
Божествено
тяло
на Учителя не влизат в гроба.
Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му. Тук става въпрос за съвсем друго нещо. Дали тялото, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости. За това става въпрос.
към текста >>
Дали
тялото
, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости.
А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло. Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в гроба. Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му. Тук става въпрос за съвсем друго нещо.
Дали
тялото
, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости.
За това става въпрос. И остава големия въпрос, дали Учителят си е разградил тялото, физическото тяло, което е положено в гроба и да го е извлякъл от там в този момент когато приятелите са чули онзи шум и че нещо излиза от гроба. Ето това е голямото изкушение, както за окултистите така и за учениците от Школата на Учителя. Не забравяйте и това, че Учителят държеше за естествения порядък в природата. Той имаше родители, които Го родиха и премина през всички етапи и след това учениците Му Го погребаха на Изгрева.
към текста >>
И остава големия въпрос, дали Учителят си е разградил
тялото
, физическото
тяло
, което е положено в гроба и да го е извлякъл от там в този момент когато приятелите са чули онзи шум и че нещо излиза от гроба.
Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му. Тук става въпрос за съвсем друго нещо. Дали тялото, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости. За това става въпрос.
И остава големия въпрос, дали Учителят си е разградил
тялото
, физическото
тяло
, което е положено в гроба и да го е извлякъл от там в този момент когато приятелите са чули онзи шум и че нещо излиза от гроба.
Ето това е голямото изкушение, както за окултистите така и за учениците от Школата на Учителя. Не забравяйте и това, че Учителят държеше за естествения порядък в природата. Той имаше родители, които Го родиха и премина през всички етапи и след това учениците Му Го погребаха на Изгрева. Но разрешението на загадката ще намерите в Словото Му.
към текста >>
88.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Кажете така: „Благодарим Ти, господи, за хубавия ум, който си ни дал, за доброто сърце, което си ни дал и за хубавото
тяло
, което си ми дал.
И благодарение на тях светът върви напред и ще върви напред. Постоянно трябва да се храним с храната на Любовта. Ако аз Бога не обичам, никого не мога да обичам. Всички противоречия на земята носят Божие благословение. Любовта е врата за намиране на Мъдростта и Истината.
Кажете така: „Благодарим Ти, господи, за хубавия ум, който си ни дал, за доброто сърце, което си ни дал и за хубавото
тяло
, което си ми дал.
Светът се нуждае от разумни работници. Блажен е онзи човек, който е израз на Бога и служи на Бога“. Поздрав до всички братя и сестри. Поздравлява ви целия Изгрев. И всички изгревски треви, цветя и дървета ви пращат своя поздрав и ви казват: „До скоро виждане“.
към текста >>
Пожелавам ви всеки ден да преживяваш едно
божествено
състояние, всеки ден да виждаш нови цветя във вашата градина!
Смисълът на живота е да те обичат и да обичаш! В любовта всичко е възможно, но не изведнъж. За нея няма нещо невъзможно. Страданието дава учение, а всеки, който служи на Душата си, приема Радостта! “ Пожелавам ви всеки ден да преживявате едно вътрешно състояние като слънчев изгрев!
Пожелавам ви всеки ден да преживяваш едно
божествено
състояние, всеки ден да виждаш нови цветя във вашата градина!
Поздрав от всички братя и сестри: Савка, Георги, Еленка, Стойна и др. Поздрав до вашите домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 24.XII.1942 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих двете ви писма.
към текста >>
Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е
Божественото
.
Един пример. „Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо! “ После питате за значението на думите: „Не лъжи, не съди, не убивай, не прелюбодействай, не кради! “ Вие сте права, че тия думи имат не само външно, но и вътрешно значение. Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа.
Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е
Божественото
.
Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив път! За думите: „Не убивай“. Тук не е въпросът само за обикновеното убиване. Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно божествено чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство! Или думите: „Не прелюбодействай“.
към текста >>
Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно
божествено
чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство!
Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа. Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото. Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив път! За думите: „Не убивай“. Тук не е въпросът само за обикновеното убиване.
Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно
божествено
чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство!
Или думите: „Не прелюбодействай“. Когато човек живее за един висок идеал, когато работи за една светла, възвишена цел, когато желае да се изкачи до Светли слънчеви върхове на Духа и показва пътя за там и на другите и когато стъпче тия свои идеали и тръгне по обикновения път на дребнавото и низкото, това е прелюбодейство! Думите: „Не кради“. Човек трябва да знае, че нищо не е негово, а всичко е само на Бога? И ако той счита, че той сам е собственик на това или онова, той пак върши един вид кражба.
към текста >>
Божественото
седи в новото схващане на любовта.
Ти трябва да любиш и ако не любиш, ще дойде едно болезнено състояние. От ония добри мисли и чувства, които похлопат във вас, зависи вашето здраве! Да обичаш някого, е най-лесната работа! Какво ти коства да имаш едно добро чувство към някого! Любовта не позволява никакво отстъпление, или ще умреш или ще победиш!
Божественото
седи в новото схващане на любовта.
Само по този начин може да се подмладите. Любовта ще ни въведе в Божествения свят. Съкровища се събират само чрез любовта! Когато любовта те посети, ти ще усещаш, че целия свят е твой. Според мен, който не обича Бога, не може да обича и другите.
към текста >>
Почитайте
божественото
във всички хора.
Учителят им говори около един час. И на края взеха много книги. Учителят им каза между другото: „Новото, което иде в света, е любовта! Единствената сила, която може да оправи света, е любовта! Бог е там, дето има разумност, справедливост и доброта.
Почитайте
божественото
във всички хора.
Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един голям параход, какъвто е земята. Смисълът на живота е в любовта! Аз виждам онзи свят. Виждам го така, както вие виждате този свят. Аз съм дошъл да кажа на света следното: Бог е решил да създаде ново небе и нова земя и да промени всички хора!
към текста >>
Красив е живота от
божествено
гледище, когато човек съзнава, че всички сме потопени в любовта на Бога!
Забавих се с отговора, понеже отсъствувах от Изгрева повече от месец. И като се завърнах, бързам да ви отговоря. Адресът на Петър Димков е: ул. „Златовръх“ No 47 - София. Живее близо до семинарията.
Красив е живота от
божествено
гледище, когато човек съзнава, че всички сме потопени в любовта на Бога!
При това съзнание живота е радостен и лек. Сред днешните събития, колко е важно човек да живее в светлината на Божествените идеи. Тогава той разбира нещата и знае красивия край на всичко това. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Поздрав до всички братя и сестри.
към текста >>
89.
39. БЕЛЕЖКИТЕ
,
,
ТОМ 8
Когато има равновесие в органите на
тялото
- човек е здрав.
Да се ползуваме от един и същ извор, да разсъждаваме по своему, но да дойдем до един и същ резултат. III лекция на Младежкия клас, З.Х!.1933 г., Изгрев Какво подразбираме под равенство? - Когато частите произтичат от една единица, безразлично дали са равни, или неравни. Човек като се е разединил в себе си, се явили лошите условия. Ако човек е сам има ли лоши условия?
Когато има равновесие в органите на
тялото
- човек е здрав.
А ако, например човек преяде, явява се нарушение в това равновесие и човек става болен. Какво нещо е числото? - То е степени на състоянията на съзнанието. Човек се намира в трудно положение, иска да изправи живота си. Има общи положения, които могат да се разрешат, но има и изключителни положения, с тях как ще се справите?
към текста >>
Учениците са в
Божественото
учение.
Моят подарък, кибритената кутия, ще оцените, когато попаднете в лошите условия. Из лекцията: Трите живота Има три вида животи в света: материалистичен, когато хората обичат да имат овце, говеда, кради, кокошки, къщи, ниви; II фаза: когато човек преситен да служи на това богатство започва да продава; и III - Божествения живот. Според ! -вия начин, ние мислим кой какво има - различаваме; при втория - пак различавам, но щом дойдеш до служиш на Бога, там няма различаване, там има само един метод. В първата фаза са оглашените - те са материалистите; във втората фаза - религиозните, те са верующи, те вярват в свещения егоизъм.
Учениците са в
Божественото
учение.
Та сега трябва да се приложат правилата в действителния, Божествения живот. В материалния живот, свещения егоизъм 5 дава, 100 взима; в религиозния - колкото урежда, толкова и поврежда, а в Божествения - всичко се урежда. И няма по велико нещо от това, човек да бъде в съгласие с Бога, да го чувствува в себе си, да бъде в съгласие с всички велики същества. 19.ХИ.1933 г., Изгрев
към текста >>
90.
5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА
,
,
ТОМ 8
Когато Учителят си замина, според д-р Жеков и някои други Той беше определил мястото си за погребение на
тялото
Му там където беше лозето, обаче властта не позволяваше.
Трябва ми един литър рициново масло." "Ела, бе! Във фабриката има с варели! Мога да ти дам дамаджана." И дигам се аз с него и отивам. Забелязал съм, че когато става въпрос за Учителя, то Той праща човек, който ще свърши работа. В тая връзка мога да ти кажа някои неща около заминаването на Учителя.
Когато Учителят си замина, според д-р Жеков и някои други Той беше определил мястото си за погребение на
тялото
Му там където беше лозето, обаче властта не позволяваше.
Според нея трябваше на Слатинските гробища да го погребат. И нашите активни на Изгрева хора, които бяха комунисти, тичаха, ходиха до Министерския съвет. Дамян Велчев излиза, казва им: "Абе този човек не е за гробищата". "Не може." Тогава дойде такъв един мъничък човек, един от Видинското Братство. Бил партизанин.
към текста >>
Димитров от Москва, с която той разрешава погребението на
тялото
на П.
Позволи ми да ти кажа, аз бях там и знам как станаха нещата. Този младеж свърши работата и изчезна. Не го видяхме после. Винаги ще има един човек. Бележка на редактора: Този младеж, партизанин, идва на Изгрева, взима получената телеграма от Г.
Димитров от Москва, с която той разрешава погребението на
тялото
на П.
Дънов на Изгрева и отива при Антон Югов, който в момента е министър на вътрешните работи и дава писмото, с което разрешават погребението на Изгрева. Това писмо е запазено. (Виж „Изгревът", том I, стр. 480) Аз мога да ти кажа, че след 9.1Х.1944 г. ние продължавахме да издаваме беседите.
към текста >>
За това трябва едно пробудено съзнание, в което се е пробудило
Божественото
.
Аз ги имам тия въпроси и отговори, защото ще пиша музика за филма за цар Борис I. Ще правим филм. Но българите нямат отношение към своите философи щом до ден днешен не са превели на български един Петър Берон, чиято философия за славяните е на мода днеска в чужбина, това показва, че имат отношение към учените донякъде, към хората на изкуството, но към философите нямат отношение. Сега да разбере един българин какво е Петър Берон, трябва да го чете на латински, на френски и на немски, трябва да ходи във Ватикана. Камо ли да чакаме те да се сетят за Учителя.
За това трябва едно пробудено съзнание, в което се е пробудило
Божественото
.
Това е Учение за душата, за човешкия дух.
към текста >>
91.
7. КЪДЕ Е УЧЕНИКЪТ?
,
,
ТОМ 8
Има кармични положения на това
тяло
, на тази физика.
А попа си отиде така усмихнат и освободен, нали. В: Ха, ха, ха. Значи това е твоето. Д: „Това е твоето, което той го прави сега. Моето ще го видиш след 1000 години".
Има кармични положения на това
тяло
, на тази физика.
И плюс това аз имах една много интересна опитност. Когато започнахме да влизаме в Школата и започнах да уча музика, аз вече като се вдам в неща, аз съм непримирим и по едно време влезнах в едно смущение. Аз разбрах, че за да успееш като музикант, трябва само да влезеш вътре. И аз какво правя тука, аз се занимавам само с идейни, философски работи, как ще изградя в себе си музикант? Аз тука се залъгвам с тия неща и ме среща Учителят на поляната и ми казва: "Слушай, остави за тоз живот да те излъжа Аз, след това никой вече не може да те излъже".
към текста >>
И тогава аз разбрах, че от Словото аз трябва да възприема
Божественото
в този живот.
И за да се промени съдбата на един човек може само ако за него се застъпи едно напреднало същество. Но понеже човек е органически подготвен да изживее кармата си, той обикновено чувствува смущение и затова Бог в доброто остава неразбран". Това го разбрах. Усетих, че Учителят промени нещо в моя живот. Това нещо промени моят живот.
И тогава аз разбрах, че от Словото аз трябва да възприема
Божественото
в този живот.
"В музиката, рекох, ще се държиш на всяка цена - това е най-важното." Тогава се освободих и разбрах каква е разликата между индивидуалността и личността. Личността, това е формата - Димитър Грива, която ще живее и после ще си замине и ние някой път заради личността, амбицията на личността, гдето се казва спъваме задачата на индивидуалността. От тогава аз се освободих от големите амбиции. От тогава нещо се филтрира в мене, отношението към нещата стана съвсем друго. Защото всичко, което може да постигне един светски човек трябва да можеш да го постигнеш и ти и богатство и слава и всичко, но трябва да имаш друго отношение към него.
към текста >>
92.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
Но когато човек му дойде до една вътрешна необходимост, да дойде до едно
Божествено
Слово, плюс това Той каза, че кога да е всички хора ще приемат Христовото Учение.
Те не стават с пропаганда. Социалните проблеми и учения може да имат нужда от пропаганда. Истината няма нужда от пропаганда. Няма нужда да гърмят, че повече да грее слънцето. То си изгрява и всички ще го видят.
Но когато човек му дойде до една вътрешна необходимост, да дойде до едно
Божествено
Слово, плюс това Той каза, че кога да е всички хора ще приемат Христовото Учение.
Но понеже природата притежава вечността, не бърза, ние бързаме, защото виждаме колко е кратък живота. Но всичко онова, което идва тепърва показва, че и Учението на Учителя, Христовите проблеми и въобще еволюцията може да е едно Божествено Учение. Трябва може би затуй да се говори за шестата раса. Трябва едно шесто чувство. Ние вече в тези пет чувства, ние сме на тясно вече.
към текста >>
Но всичко онова, което идва тепърва показва, че и Учението на Учителя, Христовите проблеми и въобще еволюцията може да е едно
Божествено
Учение.
Истината няма нужда от пропаганда. Няма нужда да гърмят, че повече да грее слънцето. То си изгрява и всички ще го видят. Но когато човек му дойде до една вътрешна необходимост, да дойде до едно Божествено Слово, плюс това Той каза, че кога да е всички хора ще приемат Христовото Учение. Но понеже природата притежава вечността, не бърза, ние бързаме, защото виждаме колко е кратък живота.
Но всичко онова, което идва тепърва показва, че и Учението на Учителя, Христовите проблеми и въобще еволюцията може да е едно
Божествено
Учение.
Трябва може би затуй да се говори за шестата раса. Трябва едно шесто чувство. Ние вече в тези пет чувства, ние сме на тясно вече. Чувствам една мъка, чувствам, че има нещо друго, но още нямаме центъра в себе си, ние нямаме сетиво за да го усетим. Ние така се възхищаваме да кажем, не можем да разберем даже един обикновен ясновидец.
към текста >>
Той каза, че с идването на Христос на земята се е организирало аст-ралното
тяло
на земята и сега душите си отиват, но някога преди Христа, когато си заминават имали големи противоречия, някаква голяма тъмнина, а сега по-лесно се ориентират.
В: Разправи го. Д: Аз бях най-малкия от всичките. Сега трябва да се слуша добре, защото няма да се пише. Боян Боев прибра тетрадката. И между другото Учителят говори за Христос и за идването на Христос на земята.
Той каза, че с идването на Христос на земята се е организирало аст-ралното
тяло
на земята и сега душите си отиват, но някога преди Христа, когато си заминават имали големи противоречия, някаква голяма тъмнина, а сега по-лесно се ориентират.
Ето сега ние знаем за Христос, Евангелието и Притчите. Това е може би най-незначителната от дейността на Христос, когато е дошъл на земята. А Той ти казва какво сетиво трябва да имаме да разберем, че се било организирало астралното тяло на земята, когато ние нямаме усет да го разберем какво значи астрално тяло на земята. Така, че явяването на един Учител, Той има присъствие в много сфери, над която ние като децата не знаем нищо. Даже едно дете, когато е в първо отделение та то не може да разбере учителя си, който му предава, а той е учил висша математика.
към текста >>
А Той ти казва какво сетиво трябва да имаме да разберем, че се било организирало астралното
тяло
на земята, когато ние нямаме усет да го разберем какво значи астрално
тяло
на земята.
Боян Боев прибра тетрадката. И между другото Учителят говори за Христос и за идването на Христос на земята. Той каза, че с идването на Христос на земята се е организирало аст-ралното тяло на земята и сега душите си отиват, но някога преди Христа, когато си заминават имали големи противоречия, някаква голяма тъмнина, а сега по-лесно се ориентират. Ето сега ние знаем за Христос, Евангелието и Притчите. Това е може би най-незначителната от дейността на Христос, когато е дошъл на земята.
А Той ти казва какво сетиво трябва да имаме да разберем, че се било организирало астралното
тяло
на земята, когато ние нямаме усет да го разберем какво значи астрално
тяло
на земята.
Така, че явяването на един Учител, Той има присъствие в много сфери, над която ние като децата не знаем нищо. Даже едно дете, когато е в първо отделение та то не може да разбере учителя си, който му предава, а той е учил висша математика. В: Сега става въпрос каква е ролята на учениците, понеже всеки има своя задача и своя роля. И всеки ученик е изпратен в Школата, във вътрешната школа и външната, за да изпълни дадена задача. Ако не я изпълни?
към текста >>
Ако то е
Божествено
, то ще успее".
Ако не я изпълни? Д: Вижте какво, ако не я изпълни, що се отнася до някой проблем за Учителя, Той казва така: "Ако първия не я изпълни, ще я изпълни втория, ако не я изпълни втория, третия до десетия. Но десетия ще я изпълни. Дойде ли до Божествената кауза един има, който ще свърши работата." Затуй Той беше спокоен. Той също така каза: "Аз не се грижа за Учението си.
Ако то е
Божествено
, то ще успее".
Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза какво да правим, как да съхраняваме книга. Не, нито дума, защото Той не разчиташе на нас. Ние сме човешкия свят. Той разчиташе на Божественото. А Божественото, там няма вече компромиси.
към текста >>
Той разчиташе на
Божественото
.
Той също така каза: "Аз не се грижа за Учението си. Ако то е Божествено, то ще успее". Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза какво да правим, как да съхраняваме книга. Не, нито дума, защото Той не разчиташе на нас. Ние сме човешкия свят.
Той разчиташе на
Божественото
.
А Божественото, там няма вече компромиси. Компромиси там няма. Щом е Божествено, то ще успее. Затова и това спокойствие на Учителя, та това са 7000 беседи. 7000 беседи остават в едно време, когато материализма и ста-линизма нахълтват в тая страна, тука където Учението се ражда.
към текста >>
А
Божественото
, там няма вече компромиси.
Ако то е Божествено, то ще успее". Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза какво да правим, как да съхраняваме книга. Не, нито дума, защото Той не разчиташе на нас. Ние сме човешкия свят. Той разчиташе на Божественото.
А
Божественото
, там няма вече компромиси.
Компромиси там няма. Щом е Божествено, то ще успее. Затова и това спокойствие на Учителя, та това са 7000 беседи. 7000 беседи остават в едно време, когато материализма и ста-линизма нахълтват в тая страна, тука където Учението се ражда. Това по начало е една тревога.
към текста >>
Щом е
Божествено
, то ще успее.
Не, нито дума, защото Той не разчиташе на нас. Ние сме човешкия свят. Той разчиташе на Божественото. А Божественото, там няма вече компромиси. Компромиси там няма.
Щом е
Божествено
, то ще успее.
Затова и това спокойствие на Учителя, та това са 7000 беседи. 7000 беседи остават в едно време, когато материализма и ста-линизма нахълтват в тая страна, тука където Учението се ражда. Това по начало е една тревога. Той нямаше тази тревога и аз съм уверен, че то ще се съхрани в края на краищата. Щом е Божествено, както и притчите на Христос след колко време се написаха.
към текста >>
Щом е
Божествено
, както и притчите на Христос след колко време се написаха.
Щом е Божествено, то ще успее. Затова и това спокойствие на Учителя, та това са 7000 беседи. 7000 беседи остават в едно време, когато материализма и ста-линизма нахълтват в тая страна, тука където Учението се ражда. Това по начало е една тревога. Той нямаше тази тревога и аз съм уверен, че то ще се съхрани в края на краищата.
Щом е
Божествено
, както и притчите на Христос след колко време се написаха.
Тогава нямаше машинописци, нямаше стенографи, но всички знаем какво е казал Христос. Не е всичко, защото в самото Евангелие пише и много, много други неща станаха Ама нали, сега Учителя идва в по-благоприятно време, а може би и при по-подготвени хора.
към текста >>
93.
28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА
,
,
ТОМ 8
За да приеме човек възвишеното и
Божественото
, той трябва да има мекота.
Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа. -Когато мисли с Любов. Човек се свързва с Него и когато чете и Евангелието; Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно! Преливането на душите става при Любовта. При Любовта се явява и мекотата в човешкия характер.
За да приеме човек възвишеното и
Божественото
, той трябва да има мекота.
Мекотата е условие, за да имаш тази възприемчивост. Затова човек трябва да проявява мекота и нежност, без никаква грубост и рязкост. Можеш да познаеш само този човек, когото обичаш. Също така можеш да познаеш Бога само когато Го обичаш. В Любовта е Бог.
към текста >>
„Трябва да си съставим едно правилно понятие за
тялото
.
Той пък нали им дава толкова много дарове и знание. И след това ние трите закусихме с Учителя и бяхме тъй доволни и тъй благодарни на Бога за всичко! Аз се радвах също за тебе мила душа! Ти имаш мил поздрав от Милка, предай също такъв на Тотка и Пенка. Тя изпраща за вас следните мисли от днешната лекция: 17.111.1943 г., сряда.
„Трябва да си съставим едно правилно понятие за
тялото
.
Знание, при което човек става кисел, не е знание. Гневът не е опасен, но прегневяването е опасно. Без Божественото знание в света нищо не може да се направи. Всеки един от вас има право да изхвърли всяка лоша мисъл навън. Онзи, който има Любовта е най-силния, най-добрия човек.
към текста >>
Без
Божественото
знание в света нищо не може да се направи.
Ти имаш мил поздрав от Милка, предай също такъв на Тотка и Пенка. Тя изпраща за вас следните мисли от днешната лекция: 17.111.1943 г., сряда. „Трябва да си съставим едно правилно понятие за тялото. Знание, при което човек става кисел, не е знание. Гневът не е опасен, но прегневяването е опасно.
Без
Божественото
знание в света нищо не може да се направи.
Всеки един от вас има право да изхвърли всяка лоша мисъл навън. Онзи, който има Любовта е най-силния, най-добрия човек. На евреите им трябва любов. Ще ви дам едно правило: никога не яж това, което не си опитал. За разваляне на зъбите са причина чувствата.
към текста >>
Само при вътрешното богатство можеш да преустроиш
тялото
си.
За да се излекуваш, много същества трябва да вземат участие. Винаги яж храна, която обичаш. Бог не иска да остави своите деца в лишение. Щом си дошъл до най-приятното състояние на яденето, спри там. Всеки ученик трябва да знае къде да постави всяка една мисъл.
Само при вътрешното богатство можеш да преустроиш
тялото
си.
Всякой, който приложи закона, той ще чува хубавите неща." Това е поздравът от Милка. Нещо друго от Учителя: „Адам беше в рая -мястото на блаженство. И добре му беше. И нямаше от нищо да страда. Глава го не болеше.
към текста >>
То е
Божествено
.
Това дърво е Христос и Негова плод е Истината. Имай Негова ум. Христос казва: Всичко каквото просите в Мое име, Аз ще го сторя! Онова, което Аз говорих от толкова години, то вече напълни света; и от него вече светът не може да се освободи. То не е мое.
То е
Божествено
.
Един ден хората отвътре ще го приемат. Не могат да те обичат, докато не си обичал. И не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал. Като ти дава Бог благото, Любовта, ти трябва да бъдеш проводник, трябва да го дадеш, да го пуснеш на другите". И ти имаш такива "другите" мисля си аз, и то твърде много, нали?
към текста >>
94.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
А тука се учудва, че има например една Мария-захарната, тука при Учителя имаше не необразовани, а неграмотни хора имахме, а Учителя със своя
Божествено
-педагогичен усет успя и до тези съзнания да сведе великите Истини.
ли ако се не лъжа, но Учителят в една беседа казва на класа: "Знаете ли кой присъства сега тука невидимо? Рудолф Щайнер. И се учудва, че такива висши, големи, сложни истини могат да се преведат на толкова прост език както аз съм ви ги предал." Щото аудиторията на Рудолф Щайнер е била, неговото общество е от образовани хора с по 2-3 дипломи. Литератори, писатели, художници, скулптури, музиканти. И той говори на един академичен език там.
А тука се учудва, че има например една Мария-захарната, тука при Учителя имаше не необразовани, а неграмотни хора имахме, а Учителя със своя
Божествено
-педагогичен усет успя и до тези съзнания да сведе великите Истини.
И това е учудило в момента, когато той е слушал лекцията на Учителя Рудолф Щайнер. В: Аз си спомням, че са ми разказвали как му е изгорена Школата. Веска: да, аз ще ви разкажа специално за него, понеже много го обичам Рудолф Щайнер. Защото той за мене е един от учениците на Учителя, който работи в Европа пред просветените европейски умове. В: Какво знаете вие за неговата школа, която е изгорена?
към текста >>
Той написва, ето направи едно тълкувание на Битието, на Генезиса в Битието, но го дава така, поетапно, как човек е загатнат като една топлинна енергия във Вселената и постепенно как се облича в своите тела докато стигне до физическото
тяло
.
Кой ги е правил? Веска: Не мога да ви кажа. Знам, че много от нашите хора са се занимавали, чели са ги и са ги правили, не мога да ви кажа кой ги е превеждал. Аз с удоволствие бих превела нещо от него, но нямам нищо в момента. Понеже той е с много ясна мисъл.
Той написва, ето направи едно тълкувание на Битието, на Генезиса в Битието, но го дава така, поетапно, как човек е загатнат като една топлинна енергия във Вселената и постепенно как се облича в своите тела докато стигне до физическото
тяло
.
Много е интересно и прави един анализ на всички епохи, през които човекът минава до идването на Христа и след това вече една перспектива за развитието на човека, когато ще се върне към своето духовно тяло. Тогаз ще бъде пълноценен човек, понеже физическото и духовното начало, идейното начало ще бъдат съчетани в хармония. В него тогава той ще бъде истински човек, за който както Пилат казва на евреите за Христа: "Ето човекът". А Учителят за Исус Христос казва: "Това е истинския човек. Да бъде с Бога заедно, да бъдеш в света, да работиш за света, да не се свързваш със света и да си свършиш мисията като Божи син, като Божий пратеник". Р.
към текста >>
Много е интересно и прави един анализ на всички епохи, през които човекът минава до идването на Христа и след това вече една перспектива за развитието на човека, когато ще се върне към своето духовно
тяло
.
Веска: Не мога да ви кажа. Знам, че много от нашите хора са се занимавали, чели са ги и са ги правили, не мога да ви кажа кой ги е превеждал. Аз с удоволствие бих превела нещо от него, но нямам нищо в момента. Понеже той е с много ясна мисъл. Той написва, ето направи едно тълкувание на Битието, на Генезиса в Битието, но го дава така, поетапно, как човек е загатнат като една топлинна енергия във Вселената и постепенно как се облича в своите тела докато стигне до физическото тяло.
Много е интересно и прави един анализ на всички епохи, през които човекът минава до идването на Христа и след това вече една перспектива за развитието на човека, когато ще се върне към своето духовно
тяло
.
Тогаз ще бъде пълноценен човек, понеже физическото и духовното начало, идейното начало ще бъдат съчетани в хармония. В него тогава той ще бъде истински човек, за който както Пилат казва на евреите за Христа: "Ето човекът". А Учителят за Исус Христос казва: "Това е истинския човек. Да бъде с Бога заедно, да бъдеш в света, да работиш за света, да не се свързваш със света и да си свършиш мисията като Божи син, като Божий пратеник". Р. Щайнер до последния си момент пише.
към текста >>
95.
18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на
тялото
при изпълнението на Паневритмията.
Поетичните думи на Олга описват добре процеса на духовния растеж, който се извършва през време на Паневритмичния танц. Всеки играещ, през време на разговора си с природата става като дете отварящо в почуда очите си, разбирайки все повече, че един Божествен Дух на Любовта и Мъдростта оживотворява целия мир. Този вид поезия изисква респект /уважение/. ТРЕТО: Поетичният текст на „Слънчевите лъчи" сътворен от Весела Несторова е също превъзходен. Възможно ли е за някого да мисли, че Учителят не е познавал и други поети по времето когато Той сам е избрал Олга Славчеа и Весела Несторова?
Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на
тялото
при изпълнението на Паневритмията.
ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на тялото се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията. При изменението на мензурите се изменя и ритъма и темпото на движението което не е позволено. Темпата, както казахме не могат да се сменят. Затова не може да се разбере местната традиция, атмосферните условия или възрастта на играещия. Естествено, най-доброто темпо трябва да разрешава на изпълнителите да се движат грациозно и да пеят с лекота, като дишат на определени места, без да се прекъсва цялата фраза.
към текста >>
ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на
тялото
се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията.
Всеки играещ, през време на разговора си с природата става като дете отварящо в почуда очите си, разбирайки все повече, че един Божествен Дух на Любовта и Мъдростта оживотворява целия мир. Този вид поезия изисква респект /уважение/. ТРЕТО: Поетичният текст на „Слънчевите лъчи" сътворен от Весела Несторова е също превъзходен. Възможно ли е за някого да мисли, че Учителят не е познавал и други поети по времето когато Той сам е избрал Олга Славчеа и Весела Несторова? Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на тялото при изпълнението на Паневритмията.
ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на
тялото
се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията.
При изменението на мензурите се изменя и ритъма и темпото на движението което не е позволено. Темпата, както казахме не могат да се сменят. Затова не може да се разбере местната традиция, атмосферните условия или възрастта на играещия. Естествено, най-доброто темпо трябва да разрешава на изпълнителите да се движат грациозно и да пеят с лекота, като дишат на определени места, без да се прекъсва цялата фраза. ПЕТО: Оригиналните ключове на всички музикални композиции на Учителя, не трябва да се изменят.
към текста >>
Неговите музикални творения бяха плод на
Божествено
вдъхновение.
Учителят не пишеше своите лекции. Това вършеха неговите стенографи-учители. Учителят не пишеше своите музикални композиции. Неговите музикални стенографи, професионални музиканти ги нотираха. Ето защо, ние учениците не считаме нито Неговите лекции, нито Неговите музикални композиции за колективни творби.
Неговите музикални творения бяха плод на
Божествено
вдъхновение.
„Не коригирайте Божественото", казваше Учителят. Изпращам Ви копие от „Вътрешният смисъл на Паневритмията" от Беинса Дуно с прецизното изказване „Паневритмията е ключа към Моето Учение", което беше продиктувано от самия Учител на брат Боян Боев. Това ни беше изпратено тук от сестра Ина Дойнова. Уважаеми Барнаби, уважавам Вашите искрени усилия да направите най-доброто което можете. Не желаем ли ние всички да бъдем добри слуги?
към текста >>
„Не коригирайте
Божественото
", казваше Учителят.
Това вършеха неговите стенографи-учители. Учителят не пишеше своите музикални композиции. Неговите музикални стенографи, професионални музиканти ги нотираха. Ето защо, ние учениците не считаме нито Неговите лекции, нито Неговите музикални композиции за колективни творби. Неговите музикални творения бяха плод на Божествено вдъхновение.
„Не коригирайте
Божественото
", казваше Учителят.
Изпращам Ви копие от „Вътрешният смисъл на Паневритмията" от Беинса Дуно с прецизното изказване „Паневритмията е ключа към Моето Учение", което беше продиктувано от самия Учител на брат Боян Боев. Това ни беше изпратено тук от сестра Ина Дойнова. Уважаеми Барнаби, уважавам Вашите искрени усилия да направите най-доброто което можете. Не желаем ли ние всички да бъдем добри слуги? Наистина „Пътят" не е лесно пътуване, но е славен този път.
към текста >>
96.
10. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА
,
ТОМ 8
Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в
тялото
на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие.
Страшно много ме възмущаваше обстоятелството, че всъщност той е взел, помъчил се е да вземе образа на Учителя, с тази брада, с косите, с белите дрехи и навсякъде поставил своя образ в книгите. В тези книги, които той е издал, всъщност той използва много от материалите на Учителя и други разни работи и поставя абсолютно навсякъде своето име. В тези книги трябва да знаете, с томове, няма почти нито една дума за Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно. Може би само в началото когато той е заминал за Франция споменавал нещо за своя си Учител. В биографията си го казва, че неговият Учител е в България и че това е Петър Дънов.
Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в
тялото
на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие.
Често пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път. Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в действителност в тяхната душа дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят. Затова аз всъщност никога не съм критикувала. Веднъж ми се случи в един автобус бях седнала и една жена до мене отвори една книга, взе да чете и аз забелязах, че тя е от Михаил. Обърнах се само и казах: "А, Михаил!
към текста >>
Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това
Божествено
Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи.
Предполагам както е било на съборите в Търново, от където Михаил е взел пример, тъй като има и Пентаграма, има и триъгълника цветен, всичко е много красиво, а триъгълника като символ на Бялото Братство. И това много хубаво пиано не напразно е с бял цвят. Всичко е по определени ритуали, в определено време, в определени часове и за обед е предвиден само половин час. Обяда трае само половин час, като след изслушването на беседите и някъде към 2 и 1/2 - 3 часа, и ако не успееш да се нахраниш за половин час, оставаш гладен, времето е приключило. След това следват други инициативи и всички е под охрана.
Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това
Божествено
Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи.
Тази задача България трябва да извърши с чест, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение. Аз считам поклонението на българите пред този Михаил с откраднатия образ на Великия Учител Петър Дънов за продажна работа. И всъщност българите там са видели променения ритъм на песните и на Паневритмията и са гледали безпомощни изопаченията и са навеждали глава, защото са поканени там. Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България. Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм.
към текста >>
97.
18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
,
,
ТОМ 8
И второ, те спомагат на бъдещото поколение да получи по-точна и вярна представа за физическия и духовен облик на Великия Учител Петър Дънов - Беинса Дуно, и то за Силата и Мощта на Божествения Дух, който е работил чрез Него и е предал като съкровище на човечеството това Велико
Божествено
Слово. Амин.
Купих му видеокасета с Паневритмията както и касети със записи с музика на Учителя. Най-важното е, че той получи всички томове на "Изгрева" от I до VII и взе усилено да ги чете, т.е. потопи се в аурата на Учителя. Защото в тия примери на братята и сестрите с Учителя има сила и мощ, те са живи и носят живот и възкресение. Тези книги са извънредно много важни и ценни за бъдещото поколение, защото най-напред тези примери са живи и истинни.
И второ, те спомагат на бъдещото поколение да получи по-точна и вярна представа за физическия и духовен облик на Великия Учител Петър Дънов - Беинса Дуно, и то за Силата и Мощта на Божествения Дух, който е работил чрез Него и е предал като съкровище на човечеството това Велико
Божествено
Слово. Амин.
Брат ми Косю чете тези книги от поредицата на "Изгревът" и постепенно започна неговото пробуждане. Няколко дни след като аз си заминах за Франция, една нощ той сънува един страшен и реален сън. Просто идват онези негови "кредитори" от Тъмната Ложа, на които всъщност той е служил толкова години и в съня му се опитват да го ликвидират. Завеждат го с кола уж на гарата, а то е било в един сив и мрачен свят, където всички форми били с ъгли. И тогава той се усетил, че те желаят да го убият.
към текста >>
Казва, че е бил сигурен, че този сън е бил реалност и че той чрез съня си е бил в отвъдния свят и че ако не се е бил събудил и да се върне в
тялото
си, е щял да си замине, т.е.
Няколко дни след като аз си заминах за Франция, една нощ той сънува един страшен и реален сън. Просто идват онези негови "кредитори" от Тъмната Ложа, на които всъщност той е служил толкова години и в съня му се опитват да го ликвидират. Завеждат го с кола уж на гарата, а то е било в един сив и мрачен свят, където всички форми били с ъгли. И тогава той се усетил, че те желаят да го убият. Той силно се притеснил и ми пише в писмото си, че с нечовешки усилия се събудил, целия потънал в пот и треперел, а иначе пулса му бил нормален.
Казва, че е бил сигурен, че този сън е бил реалност и че той чрез съня си е бил в отвъдния свят и че ако не се е бил събудил и да се върне в
тялото
си, е щял да си замине, т.е.
да умре. Като се събудил, дълго време не могъл да дойде на себе си и дори, че е бил буден, дълго време продължавал този сън. Аз му написах писмо, че пак Учителят го е спасил и то този трети път, за да се учи, да чете и да се пробуди съзнанието му за новия живот. Казах му още, че докато чете тези велики книги, той влиза в аурата на Учителя и ще не ще денонощно все мисли и се свързва с Учителя. И докато ги чете за него опасността от ненадейно заминаване от този свят е изключена. Амин.
към текста >>
98.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
"Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на
тялото
, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот".
И не само това, Учителят изискваше и от нас съзнателни усилия и ние да вплетем музиката в личния си живот. Даваше препоръки да пеем всеки ден, даже определени песни: сутрин, обед и вечер и при психическо неразположение, за трансформиране енергиите у нас да изпяваме по няколко песни, като следим след коя от песните състоянието ни се променя. Учителят препоръчваше пеенето и като метод за преодоляване на мъчнотиите, като метод, който улеснява разрешаването на задачите ни. "Когато пеете, работите ви по-лесно се нареждат". Той даваше препоръки и когато ни измъчва някаква някаква физическа болка да съчиним една малка проста песен - "Така болката по-лесно ще ви напусне".
"Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на
тялото
, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот".
Със своите съвети и правила за разумно използване силите на живата природа и скритите в нас сили, Учителят много често изпреварваше с много години напред всички области на науката и знанието. В духа на току-що казаното за въздействието на музиката ще цитирам едно кратко съобщение, заимствано от в. "Работническо дело", брой 133 от 1976 г., което потвърждава изказването на Учителя за въздействието на музиката, направено може би преди 50 години. Ето какво гласи това съобщение: "Музиката не само облагородява хората, но и - както казват сведенията -представлява сигурно лекарство. Музикотерапията получи широко приложение в психиатрията на недоразвитите деца.
към текста >>
Затова Учителят отдаваше голямо значение на музиката като средство за пробуждане на
Божественото
съзнание у хората.
Леонардо да Винчи е показал многостранна гениалност, но все пак далеч от това, което казвам. Всички тези качества, събрани съвкупно могат да бъдат атрибути само на Великия и Незнаен Първоизточник на живота, но не и на човешко същество от планетата Земя. Музиката е най-висшият Божествен дар. Тя е обединяващият интернационален език на душите, който не се нуждае от превод, защото се разбира от всички. В Школата на Бялото Братство музиката е едно от най-мощните средства за духовна работа.
Затова Учителят отдаваше голямо значение на музиката като средство за пробуждане на
Божественото
съзнание у хората.
Той казва така: "Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Музиката има, обаче, много сложен характер, тя е многостранна. Техниката е само една от нейните страни. Тя е най-важното постижение на механичната музика, защото има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която организира живота материя и установява нейния жизнен ритъм и психична - която събужда скритите сили на душата. Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина".
към текста >>
99.
81. ИЗБОРЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
81. ИЗБОРЪТ КЪМ
БОЖЕСТВЕНОТО
Мога да ви разкажа един пример за една сестра.
81. ИЗБОРЪТ КЪМ
БОЖЕСТВЕНОТО
Мога да ви разкажа един пример за една сестра.
Тази сестра е била учителка, оженила се пак за учител, мъжът й впоследствие става инспектор, живеят в София, имат двама сина. Когато бил инспектор някой му казал: „Ти защо позволяваш на жена си да ходи при Дънов? " Той бил вътрешно широк човек, обичал жена си. Тя е била много мила към него, не са имали никога разпри и не му е дошло дори на ум да я възпира. Но под общественото влияние връща се вкъщи и й казва: „Олимпия, от днеска повече няма да ходиш вече при Дънов!
към текста >>
Но когато трябва да избира пред семейството и пред Бога, тя избрала
Божественото
.
Нито пенсия, нито работа, разбирате ли? Има двама сина и тя ще остави и мъжа, и семейството си, които обича. Не, тя не беше фанатичка. Тя не беше екзалтирана. Тя беше много трезва жена.
Но когато трябва да избира пред семейството и пред Бога, тя избрала
Божественото
.
Това е един пример, приятелите не го знаят това, а и аз го научих малко по-късно. Това е, да се види всяка една душа в дадени моменти, когато има да реши една задача, как хубаво я решава. И мъжът й повече не й споменал и тя остана да си живее с него до края на живота си, защото тя е била добра домакиня, добра съпруга, добра майка, защо ще се разделя с нея? Сега че тя един път или два в седмицата по два часа отделяла с нещо да си нахрани душата, та това ли трябва да й се отнеме? Затуй, такива красиви прояви почти всички приятели имат, но ние не ги знаем защото, после кой ще го разкаже това така, то на близки, на приятели може да се разкаже.
към текста >>
Сам се освобождава, по невидим път си прехвърля
тялото
от килията на ул.
Е.А.: Е, аз не мога да кажа. В.К.: Изявлението на Учителя. Е.А.: „Че, ако тропна с крак, земята ще се разтърси". Какво казва: „Плашиш ли ме? " И тогава той Го арестува и се чува, че които били с Него, че Учителя е арестуван и тогава се разтичаха пак така хора, които имат така повече връзки и Учителят си отива преди да дойдат приятелите да Го освободят, да.
Сам се освобождава, по невидим път си прехвърля
тялото
от килията на ул.
„Опълченска" 66. Намират го, че си пие спокойно чая. В.К.: Сега, ти си ми казвала, че Учителят го предупредил оня да си промени следователя отношението. Е.А.: Да. В.К.: Какво казал на следователя?
към текста >>
100.
98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: На Учителя по кръв, по
тяло
, другия син на дядо поп.
Не казвал баща ми, а „Бащата, бащата е дошъл". Да, така е казал за него. Много примери за свещеници и истории, които ги имаме, може би са от баща му случки, които Той е чувал, да ги разправя предполагам, знам положително, че оня случай дето го разправя, че един баща имал син и не го пускал на седянки, пък синът слагал коритото и го покривал с чергата и така отивал на седенки. Това е било за брат му Атанас, който бил хубавец. В.К.: Брат на кого?
Е.А.: На Учителя по кръв, по
тяло
, другия син на дядо поп.
Та той правел това, щото баща му не го пущал на седянки, а той за да отиде, уж че си е легнал, ще сложи коритото, ще го покрие, да. Ха, ха, ха. Това е правил. После научих, че той е правил тези неща. Когато Учителят го интернират в 1917 год., защото не е взел разрешение за беседа, да говори.
към текста >>
Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте
Божественото
знание и Го съхранявайте в сърцата си, чрез Любовта Христова.
/Винаги Твой Исус Христос Син Божий/ Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават, и да изпълни сърдцата ми със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността - надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата чрез даденаго Духа Светаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешна духовна свобода, пътя на Новия Живот и възкресението.
Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте
Божественото
знание и Го съхранявайте в сърцата си, чрез Любовта Христова.
Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички Ви в Господа. Ваш Верен П.К. Дънов Варна 28.Х. 1917 г.
към текста >>
Всички, които горещо обичат Истината, на които сърцата са пълни със смирение
Божествено
, с милосърдие Господне, могат да си препишат тия думи.
/Тази молитва се прочита три пъти/ Варна 9.II.1918 г. И Духът казва: „ Стани, стани и Господ ще те оживи, Стани, стани и Господ ще те възкреси. Стани и с Любовта започни, Стани, стани и Истината облечи". Господ да Ви даде на всички да постигнете всичките Ваши добри желания, добри мисли и стремежи на Вашата душа. Поздрав на всички добри приятели малки и големи, на всички добри ученици и бедни и богати.
Всички, които горещо обичат Истината, на които сърцата са пълни със смирение
Божествено
, с милосърдие Господне, могат да си препишат тия думи.
Те са простички, но готови да разцелуват всекиго от Вас, да Ви дадат братски и сестрински прием и в техните обятия да намерите Божието благословение и смисълът на Вашия живот. Благославяйте Господа, Който Ви говори отвън и отвътре. Благославяйте Господа, Който Ви е ръководил в миналото ръководи ви и сега. Благославяйте Господа, Който се грижи за Вас. Благославяйте Господа, Който ръководи съдбините на всичките народи.
към текста >>
НАГОРЕ