Търсене в текстове за 'Божествено сърце'

Второто му име е Амриха, означава "душата на сърцето, света на Любовта, свидетелство на душата".
Това са Свещени думи на Учителя към ученика. Савка Керемидчиева тогава е един представител на този Космически Ученик. Ученикът на Бялото Братство има три степени на посвещение. Първото му име е Ил-Рах. То означава "принадлежи на Бога". Второто му име е Амриха, означава "душата на сърцето, света на Любовта, свидетелство на душата". Третото му име е Аверуни и означава "верният ученик". Така че, онази вечер, от 22 часа, Учителят изнася Словото Си пред този ученик, който има проекция на физическия свят. Казва се Аверун и - верният ученик. Учителят дава на Савка името Аверуни. По-късно, в своите тефтерчета и бележки, тя надписва: "Савка - Аверуни".
към текста >>

Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано: Възприемане.
Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано: Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. То й ги пази свещено в душат а си. Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод. Ние сме Школа.
към текста >>

2. 3_23 Окултната музика на Учителя

Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен.
Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри. Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство.
към текста >>

Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е.
Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика. Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране.
към текста >>

Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята.
Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята. Равновесие се иска. Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата природа. Ти, като си в хармония в себе си, цялата природа е с тебе и няма кой да ти се противи. С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става." "Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина. Един човек, който пее окултно, то е заразително.
към текста >>

У тебе се заражда едно желание да слушаш, защото туй, което пее, той го преживява и в ума си, и със сърцето си и с душата си.
Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата природа. Ти, като си в хармония в себе си, цялата природа е с тебе и няма кой да ти се противи. С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става." "Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина. Един човек, който пее окултно, то е заразително. Ти не можеш да се избавиш. У тебе се заражда едно желание да слушаш, защото туй, което пее, той го преживява и в ума си, и със сърцето си и с душата си. В ума и в сърцето влизат сили, цялото Битие пее, взема участие." "Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако подействуваш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш." Окултната музика значи Божествена музика. Много мислители са казвали, че музиката е Божествено изкуство. Това само принципиално е така. Към почти всички автори от съвременната музика, въпреки всичките технически постижения, този принцип не може да се приложи.
към текста >>

В ума и в сърцето влизат сили, цялото Битие пее, взема участие." "Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат.
Ти, като си в хармония в себе си, цялата природа е с тебе и няма кой да ти се противи. С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става." "Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина. Един човек, който пее окултно, то е заразително. Ти не можеш да се избавиш. У тебе се заражда едно желание да слушаш, защото туй, което пее, той го преживява и в ума си, и със сърцето си и с душата си. В ума и в сърцето влизат сили, цялото Битие пее, взема участие." "Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако подействуваш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш." Окултната музика значи Божествена музика. Много мислители са казвали, че музиката е Божествено изкуство. Това само принципиално е така. Към почти всички автори от съвременната музика, въпреки всичките технически постижения, този принцип не може да се приложи. Музиката, която е изразителка на противоречивите състояния на човечеството, на неговите мисли и чувствувания, модернистичната, дисонансна музика - това не е Божествен о изкуство .
към текста >>

Много мислители са казвали, че музиката е Божествено изкуство.
Един човек, който пее окултно, то е заразително. Ти не можеш да се избавиш. У тебе се заражда едно желание да слушаш, защото туй, което пее, той го преживява и в ума си, и със сърцето си и с душата си. В ума и в сърцето влизат сили, цялото Битие пее, взема участие." "Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако подействуваш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш." Окултната музика значи Божествена музика. Много мислители са казвали, че музиката е Божествено изкуство. Това само принципиално е така. Към почти всички автори от съвременната музика, въпреки всичките технически постижения, този принцип не може да се приложи. Музиката, която е изразителка на противоречивите състояния на човечеството, на неговите мисли и чувствувания, модернистичната, дисонансна музика - това не е Божествен о изкуство . "Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си. И Псалмопевецът какво каза?
към текста >>

В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина.
В нея има образи, идеи, ред и порядък. Всеки тон е на мястото си и никакви случайности не се допускат. Тя ни предава вибрациите на един свят, осмислен и хармоничен, по-съвършен от нашия във всяко отношение. Тези вибрации действуват на нашата висша духовна природа и я събуждат. За да окаже своето музикално въздействие върху нас, окултната музика като се изпълнява, трябва да се преживява. В ума да влизат светли образци, а сърцето да се изпълни с топлина. Редица упражнения са правила за един по- съвършен и по-хармоничен живот. Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи". Други песни са изразители на закони в живата природа. Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин". Те са дадени при различни случаи.
към текста >>

(Сърцето ми е топло, умът ми е светъл, душата ми е свежа.
Пример: песните "Блага дума", "Давай, давай", "Ходи, ходи", "Скръбта си ти кажи". Други песни са изразители на закони в живата природа. Например: "Изгрява слънцето", "Сила жива, изворна, течуща" и "Вечер-сутрин". Те са дадени при различни случаи. Например: "Вехади" - в Търново. (Сърцето ми е топло, умът ми е светъл, душата ми е свежа. Духът ми е крепък, защото живеем в закона на любовта, в която няма никакво насилие.), "Да имаш вяра" - в салона, на пианото, на 9 октомври 1936 година. "Духът Божий" е дадена в клас от осем братя на 13 ноември 1922 година. (Виж: 7 лекция, общ окултен клас, II година) Учителят беше музикант. С музикалния си гений Той можеше, ако се отдадеше на музикално поприще, да стане ненадминат виртуоз и композитор. Но Той не пожела това.
към текста >>

В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот.
Тъкмо тези места бяха, които разкриваха истинския дух и вътрешната същина на мелодията, която Той свиреше. Никой от цигуларите-ученици не можа да постигне това и те винаги поднасяха дадена мелодия някак си огладена и лишена от онзи вътрешен трепет, който Учителят й предаваше. Учителят не беше пианист, но понякога сядаше на пианото и лекичко импровизираше. Тоновете, които излизаха от Неговите пръсти бяха толкова съдържателни, че и най-големият световен пианист би Му завидял. Ако някой от нас обърнеше внимание на това положение и изкажеше възторга си, Учителят отговаряше само с лека усмивка. В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот. "Изгрява слънцето на нашите ангели... Да се въдвори царството на Отца нашего на светлините". Значи въдворяването, изявяването на Царството Божие ще стане само в колективния живот! " Някой път човек учи музика заради самата музика, а някой път - за развлечение. Онези хора, за които музиката е развлечение, проявяват музикалност само когато имат настроение. Щом почнат да мислят - няма у тях музикалност.
към текста >>

3. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

"Не коригирай Божественото в песните на Учителя" Вие разбрахте, че аз получих задача от Учителя да потърся, да намеря и поправя грешките, които бяха допускани от Кирил Икономов в неговото издание от 1938 и последвалата втора книжка от 1944 година - две хубави издания за онези години.
"Не коригирай Божественото в песните на Учителя" Вие разбрахте, че аз получих задача от Учителя да потърся, да намеря и поправя грешките, които бяха допускани от Кирил Икономов в неговото издание от 1938 и последвалата втора книжка от 1944 година - две хубави издания за онези години. Вие какво бихте направили на мое място? Аз ви питам? Ще изпълните ли Волята на Учителя, Волята на Бога? Аз пак ви питам. Защото, ако си отговорите на този въпрос, изведнъж ще си отговорите на другите въпроси, които биха последвали.
към текста >>

Нищо. И само когато изпълни Волята на Бога - всички онези неща, които включихме в графата на "нищото", могат да се превърнат в нещо - това "нещо"е изпълнението Волята на Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и сила.
И то на всички. Защото, когато ученикът тръгне да изпълнява Волята на Учителя и Волята на Бога, той държи в съзнанието си само едно нещо - да изпълни Волята на Бога без никакви изключения. Какво е личният живот на човека пред Волята на Бога? Нищо. Какво са неговите лични амбиции и стремежи пред Волята на Бога? Нищо. Какъв е резултатът от целия негов живот пред Волята на Бога? Нищо. И само когато изпълни Волята на Бога - всички онези неща, които включихме в графата на "нищото", могат да се превърнат в нещо - това "нещо"е изпълнението Волята на Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и сила. Аз се убедих, че "в изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа". И аз тръгнах оттук да изпълнявам Волята на Учителя и на Бога. Иначе не бих могла да издържа и един ден онова противодействие и атаки, които се насочиха срещу мен. Това беше жестоко - да виждаш, че от една страна изпълняваш Волята на Бога и се стремиш да вършиш нещо, а от друга -всички останали се стремят да ти противодействуват, като се почне от най-ближните ти, та до явните ти противници. И виждах как те също се стремяха и бяха усърдни да изпълняват, но - друга воля.
към текста >>

Казах им: "Да не се коригира Божественото.
Та тези от комисията му бяха повече лични приятели, но накрая не смееха да вземат явно негова страна пред оригинала, защото се водеше протокол. Те знаеха много добре, че утре чрез този протокол те ще бъдат изобличени пред всички. Трябваше да се преклонят пред Словото на Учителя. Комисията се бе събрала да даде песните в оригинал, а не така, както на онези личности в нея им се искаше. Личността трябваше да отстъпи пред Истината. Казах им: "Да не се коригира Божественото. Това е Волята на Учителя и Волята на Бога." Когато започнаха да мрънкат, да шикалкавят, аз им казах: "Не коригирай Божественото! " Те гледаха оригиналите, поглеждаха към Кирил, искрено му съчувствуваха, но заставаха на страната на оригинала. Кирил отстъпваше песен след песен. И това се вписваше в протокола. По едно време, към края, Кирил не се стърпя, не издържа и каза: "Е, пък направи най-сетне и ти една отстъпка!
към текста >>

Това е Волята на Учителя и Волята на Бога." Когато започнаха да мрънкат, да шикалкавят, аз им казах: "Не коригирай Божественото!
Те знаеха много добре, че утре чрез този протокол те ще бъдат изобличени пред всички. Трябваше да се преклонят пред Словото на Учителя. Комисията се бе събрала да даде песните в оригинал, а не така, както на онези личности в нея им се искаше. Личността трябваше да отстъпи пред Истината. Казах им: "Да не се коригира Божественото. Това е Волята на Учителя и Волята на Бога." Когато започнаха да мрънкат, да шикалкавят, аз им казах: "Не коригирай Божественото! " Те гледаха оригиналите, поглеждаха към Кирил, искрено му съчувствуваха, но заставаха на страната на оригинала. Кирил отстъпваше песен след песен. И това се вписваше в протокола. По едно време, към края, Кирил не се стърпя, не издържа и каза: "Е, пък направи най-сетне и ти една отстъпка! " Аз скочих: "Кириле, какви отстъпки?
към текста >>

4. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението.
Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ.
към текста >>

Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира Божественото?
По този начин Учителят категорично обявява, че Паневритмията е дадена, идеята на Паневритмията е свалена чрез музика, облечена е в движение и са сложени подходящи слова за отделните песни. А който иска, може да се запознае по-подробно със седемте принципа на Паневритмията и ще види тогава, че онова, което е дадено от Учителя, не може да се пипа и преиначава. Защо ли? Защото на стр. 14 пише: "Законите на паневритмичните упражнения са написани в целия Всемир". Е, питам сега, кой смелчага ще реши да коригира Божественото? И кой е онзи, който ще тръгне подир изопачаване на Словото на Учителя, на Неговите песни и на Паневритмията Му? А всеки, който е писмен и може да чете, нека прочете онова, което Учителят е дал в тази книжка като "Основи на Паневритмията". Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме. Беше нещо неописуемо. Виждах как мелодията, думите и движенията се сливаха в едно.
към текста >>

5. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля.
"Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата" Словото на Учителя, на Великия Учител - Беинса Дуно, е Слово на Бога и Слово за Школата на Бялото Братство. Това Слово е за онези ученици от Школата, на които очите са отворени и ушите са отпушени за Словото Му. Само за тези, за другите то е безпредметно. Затова учениците на Школата трябва да бъдат високо образовани и интелигентни человеци. По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене", София, 1949 год., стр. 52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля. Там е изпълнението и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш. За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас. На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно.
към текста >>

Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение.
вечерта и е поместена в първо издание на томчето "Трите живота", стр. 90. "Ученикът в тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр.
към текста >>

Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете.
"Ученикът в тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата.
към текста >>

Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено".
тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата. Ето как. Първите приятели преди войните бяха образовани хора, бяха интелигенция във всяко едно населено място, откъдето бяха.
към текста >>

Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш.
Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата. Ето как. Първите приятели преди войните бяха образовани хора, бяха интелигенция във всяко едно населено място, откъдето бяха. След войните 1917 - 1922 година дойдоха пак образовани хора.
към текста >>

Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр.
Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата. Ето как. Първите приятели преди войните бяха образовани хора, бяха интелигенция във всяко едно населено място, откъдето бяха. След войните 1917 - 1922 година дойдоха пак образовани хора. Може да проверите имената им по протоколите на първите събори и да се осведомите за техните професии и образование.
към текста >>

И тъй като от по-високо слиза тази висша и интелигентна сила, тя може да влезне само в интелигентна и образована глава - със светъл ум, сърце чисто като кристал и с воля като диамант.
Те имат всички своята роля и значение в областта, в която работят. Те всички имат право да се образоват както със светско образование, така и с окултно знание. Но да вземат решения - те нямат ценз, както за света, така и за Школата. А защо ли? Ами накрая ще ви кажа и най-големия закон, който съществува в Школата на Бялото Братство: "Колкото една сила е по-висша и по-интелигентна, от толкова по-висши полета и сфери от Невидимия свят изхожда тя. И тъй като от по-високо слиза тази висша и интелигентна сила, тя може да влезне само в интелигентна и образована глава - със светъл ум, сърце чисто като кристал и с воля като диамант. В една проста и обикновена глава влиза само онова, което тя може да приеме. Имате радио и то приема на строго определена вълна, където е поставена стрелката на радиото. Ако в твоята глава са разработени тези центрове, ти можеш да влезеш в сношение с целия Космос и Небето за тебе да бъде открито. Ти си посветен за Небето и за земята. Интелигентните висши сили влизат в образовани глави, в светли умове, в интелигентни хора с висш интелект, в хора с чисти сърца и с праведни дела.
към текста >>

6. 3_68 Самозванецът

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Вие можете да приемете хората му, когато те дойдат с чисти съзнания, с чист ум, с чисто сърце, с пробудени души, но с единствена цел да търсят и приемат Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно.
С това не можехме да се примирим, защото знаехме кой е Михаил и кому служи. Те го носеха не само в себе си, но и извън себе си. Носеха му снимките, книгите и носеха методите му на действие. Ние това не можехме да приемем. А за вас, следващите поколения,аз имам следния съвет. Вие можете да приемете хората му, когато те дойдат с чисти съзнания, с чист ум, с чисто сърце, с пробудени души, но с единствена цел да търсят и приемат Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно. Само тогава. Това е постановка на Школата и това е Волята на Учителя. Амин! Отидоха приятелите веднъж при Учителя и питат: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите? " Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български. Друг начин няма.
към текста >>

Изучавайте усърдно: ценностите на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, на човешкия дух.
Това е нашият Учител, Който бе в плът и кръв между българите и Който даваше Словото Си на български език. Ние бяхме ученици в тази Школа. А какво усвоихме и какво приложихме, това е друг въпрос. Сега ще ви цитирам това писмо на Учителя до Михаил, за да ви отворя очите и да видите великата заблуда, която сеят Михаил и неговите последователи тук, в България. "Обични Михаил, Моите добри пожелания за добрата работа, която вършите за Царството Божие в тоя голям град. Изучавайте усърдно: ценностите на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа, на човешкия дух. Това е Човекът. Има три порядъка в природата: Идеален, Реален и Материален. В Идеалния порядък влизат: Бог, Природа, Человек. В Реалния: Народ, Държава, Личност. В Материалния: глава, дробове, стомах.
към текста >>

Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот.
Към третия спадат: мозъчната, симпатичната, дихателната и храносмилателната система. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си към другите народи. Българската държава е едно благо за народа. Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български.
към текста >>

Те гледат и мижат, а после казват: "Ти си Тонко и т.н." Михаил е без сърце.
Те могат да отидат да работят, а не да лежат. Като дойдат, всички искат да мижат, а не да работят. Котката, когато е при дупката на мишката - мижи. Но когато хване мишката - не мижи вече. Те имат тактиката на Черната ложа. Те гледат и мижат, а после казват: "Ти си Тонко и т.н." Михаил е без сърце. Гоъблашев им е писал да ги пита дали да отиде в Америка, а те идват при Мене и по един околен път Аз да им кажа, а те да му пишат, че те са му предсказали. Аз им казах: " Нали знаете, кажете му." Това е общо течение, да използуват. Никой не ги е вързал. Свободни са да си отидат. Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора.
към текста >>

За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото - там съм лош.
Те са дошли за материални облаги. Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в Англия, но тук и в Мое Име, Аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа. Силата Ми не е в тия хора, които ме следват. Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си. Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина. За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото - там съм лош. Ще му смажа главата. Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа.
към текста >>

7. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

"Изгревът" и Бялото Братство Трите велик и закона на Бялото Братство Закон Първи: Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила.
"Изгревът" и Бялото Братство Трите велик и закона на Бялото Братство Закон Първи: Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство. Зако н Втори: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на своето повдигане. Зако н Трети: Бъди съвършен, както е Отец твой съвършен. В Него ще намериш връзките на вечния живот - извор на всички блага.
към текста >>

Божественото Учение е като светлината, въздуха, водата и хляба.
Ето това е разликата между Словото, което е хляб за душите ни и Устава, който е необходим да живеят по него и чрез него человеците в света. Защото ние сме Школа и Школата на Бялото Братство се управлява от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно! Това е. Утвърждение на Бялото Братство и "Изгрева" Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава Бялото Братство? Няма никаква нужда от такова нещо. Божественото Учение е като светлината, въздуха, водата и хляба. Който има нужда, ще го потърси сам. Точка. Кой ви е казал, че някой трябва да утвърждава "Изгрева"? Ами сега - като го няма, като го разрушиха и построиха на негово място разни там посолства и легации? Хайде, утвърждавайте го! Да утвърждава може само Кесарят - със своите закони и със силата на меча да провежда своите решения.
към текста >>

8. 5_53 Учителят е болен

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си.
Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него. Бог не е в Слово, но в Сила! Този закон ние го познахме, видяхме и опитахме през време на Школата с Него. Ние имаме опитности за това.
към текста >>

Накрая, след като свърши прегледа, той каза: "Аз не зная какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов боледува от сърце." Каза това и си отиде.
Приятелите бяха извикали лекари, за да Го прегледат. Аз отидох лично, извиках и докарах с лека кола на "Изгрева" доктор Тодоров - лекар на финансовата служба, изискан и изтъкнат лекар. Учителят се остави да Го прегледат. Не се възпротиви. Аз присъствувах лично заедно с доктор Тодоров, а и други лекари присъствуваха там. Накрая, след като свърши прегледа, той каза: "Аз не зная какво мислят другите колеги, но за мен господин Дънов боледува от сърце." Каза това и си отиде. Бяха останали онези лекари от "Изгрева". А това бяха доктор Кьорчева, доктор Борова и доктор Кадиев. Те бяха удостоверили, че Учителят има висока температура, след това бяха Го прегледали и намериха, че страда от бронхопневмония. Бяха започнали да Го лекуват. Сложиха Му венозна инжекция глюкоза за подсилване.
към текста >>

Това е Божественото дърво на живота.
Ето защо има един закон: "Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа." Ето защо аз изнасям и ви давам тези опитности от времето на Школата. Те са опитности на нашето поколение, но те са закони на Школата. Ние преминахме през тях като опитности и изпитахме чрез живота си тези закони. Вие можете да се запознаете с тези опитности и да проучите тези закони. Ако се съобразявате с тях, ще имате подкрепата и знанието на Школата, която има корени на земята, чието дърво е в Невидимия свят и чиито клони и разклонения са в Божествения свят. Това е Божественото дърво на живота. Това е Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

9. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето." Ние вярваме в Божественото Начало в човека, което не може да бъде подчинено, ограничено и покварено.
Тя е небесният цвят. Човек трябва да покаже Царството Божие с живота си. Учителят казва: "Ние не се кланяме на никакви религии, защото религиите са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви култури, защото те са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви идоли. Ние се кланяме само на една Висша Разумна Сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето." Ние вярваме в Божественото Начало в човека, което не може да бъде подчинено, ограничено и покварено. Духът е важен. По-добре е външната форма да бъде скромна и да не бъде съблазън. Важно е Духът да присъствува. Светът е пълен с мъртви форми - храмове, дворци, академии. Защо ви е всичко това, щом Божият Дух не присъствува?
към текста >>

Важно е всеки да пази братските чувства в сърцето си и да съхранява Словото Божие на Учителя като Светлина в ума си.
Условия за работа ученикът всякога има. Ако външните условия не са благоприятни, той ще търси да създаде вътрешни условия в себе си. Тук няма нужда от ръководство - всеки ще търси вътрешното ръководство на Духа и ще бъде свободен. Братството не седи във външните форми. То не се изразява в масови шумни прояви. Важно е всеки да пази братските чувства в сърцето си и да съхранява Словото Божие на Учителя като Светлина в ума си. След заминаването на Учителя, на "Изгрева" се избра Братски съвет и за председател бе избран Тодор Стоименов - един от тримата първи ученици на Учителя. Беше избран просветен съвет, финансов съвет, домакински съвет. Вместо да ни улесни в нашата работа, цялата тази форма ни ограничи, постави ни в рамки, в правила и трябваше да се подчиняваме на закони. А какво направиха всички тези членове на тези избрани съвети в следващите двадесет-тридесет години може да съдите по делата им. Ако има някакви дела - значи те са направили нещо.
към текста >>

10. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония.
Всичките упражнения представляват един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенство. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата. "Паневритмията носи Хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Ако държите ръцете си хлабаво през време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на Природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Когато правите упражненията, мисълта ви трябва да бъде концентрирана. А вие мислите за обикновени работи: за къщи, за сметки и пр.
към текста >>

Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида.
Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох на Учителя. В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева". Посрещнах Го и Му казах: 'Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него." Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмия". Сконфузено казах това, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко бай Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила. Тези подготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох в министерството на началника Петров. Той ги прегледа и одобри.
към текста >>

11. 8_01 Песните на Учителя

Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година. Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
към текста >>

Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко.
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята.
към текста >>

Ще Ти служа през цялата Вечност." Като погледне небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа.
"Велик си, Ти, Господи. Велики са Твоите дела. Велико е Името Ти над всичко. Изпращам към Тебе своята любов. Във всичко и във всички виждам Тебе и любя Тебе. Ще Ти служа през цялата Вечност." Като погледне небето, слънцето, облаците, простора, дърветата, цветята, тревите и прочее, човек да преживее величието на Бога, да се изпълни с благоговение към Бога за красотата, реда, хармонията, които царуват в природата и Трогнат, да произнесе тази формула с всичкото си сърце и душа. Хубаво е тази формула да се произнася всеки ден.
към текста >>

12. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." А на стр.
Вие казвате: "Какво ще кажат хората, какъв е Уставът на това общество? " Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави! Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите както в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." А на стр. 12 Учителят казва следното: "Може, не е грях това, но когато ние влезем в една Школа, Аз искам да бъдем естествени. В Писанието се казва: не естествени, но свободни да бъдете. Свободни да бъдете в своите вътрешни проявления. Под проявления разбирам проявления на вашето сърце, проявления на вашата душа, тъй, както в природата може да се проявят. Та тази свобода е потребна на всинца ни.
към текста >>

Под проявления разбирам проявления на вашето сърце, проявления на вашата душа, тъй, както в природата може да се проявят.
Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите както в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." А на стр. 12 Учителят казва следното: "Може, не е грях това, но когато ние влезем в една Школа, Аз искам да бъдем естествени. В Писанието се казва: не естествени, но свободни да бъдете. Свободни да бъдете в своите вътрешни проявления. Под проявления разбирам проявления на вашето сърце, проявления на вашата душа, тъй, както в природата може да се проявят. Та тази свобода е потребна на всинца ни. Не говоря за свобода, която да пречи на другите, но в свободата си да мога да изразя своята мисъл." По-нататък, Учителят разрешава този въпрос така: "Е, разбира се, онези, които ще говорят на някое общество, трябва да бъдат много внимателни, та ако то не иска да ги слуша, да намерят друго общество, което иска да ги слуша, та нему да се изкажат. Да бъдем свободни." И така, уставът бе предложен, а някой неизвестен служител, облечен в светска власт, не разреши да се подпише Уставът на верска общност "Бяло Братство". Всички бяха недоволни от това своеволие. Питам аз, кой изпълни Волята на Учителя и на Бога, след като Учителят е срещу всякакъв вид устави, които ограничават дадено общество и особено учениците от Школата?
към текста >>

13. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата Вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога!
По начина, по който "тя възприемаше този материал, разбирах по какъв начин ще се възприеме и от останалите. Зная, че ще се чете на един дъх. Зная също, че възраженията към този материал няма да бъдат насочени към това дали този материал е истинен и точен. Възраженията ще бъдат насочени към това, че на много лица няма да им изнася написаното в този материал, защото техните дела са противоположни и обратни на постановките от Словото на Учителя! Ще завърша с мисли на Учителя за това какъв трябва да бъде ученикът от Общество "Бяло Братство": "Какъв трябва да бъде ученикът от Новото Учение? Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата Вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога! Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи като ученик: "Аз трябва де имам сърце чисто като кристал, без никаква нечистотия". Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: "Аз трябва де имам ум светъл като слънцето, без никаква тъмнина". Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: "Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата Вселена, без никакви дребнавости". И най-после, дойде ли някаква мъчнотия в духа ти, кажи: "Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога". Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни!
към текста >>

Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи като ученик: "Аз трябва де имам сърце чисто като кристал, без никаква нечистотия".
Зная, че ще се чете на един дъх. Зная също, че възраженията към този материал няма да бъдат насочени към това дали този материал е истинен и точен. Възраженията ще бъдат насочени към това, че на много лица няма да им изнася написаното в този материал, защото техните дела са противоположни и обратни на постановките от Словото на Учителя! Ще завърша с мисли на Учителя за това какъв трябва да бъде ученикът от Общество "Бяло Братство": "Какъв трябва да бъде ученикът от Новото Учение? Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата Вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога! Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи като ученик: "Аз трябва де имам сърце чисто като кристал, без никаква нечистотия". Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: "Аз трябва де имам ум светъл като слънцето, без никаква тъмнина". Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: "Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата Вселена, без никакви дребнавости". И най-после, дойде ли някаква мъчнотия в духа ти, кажи: "Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога". Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни! Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен!
към текста >>

Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни!
Ученикът на Новото Учение трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата Вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога! Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи като ученик: "Аз трябва де имам сърце чисто като кристал, без никаква нечистотия". Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: "Аз трябва де имам ум светъл като слънцето, без никаква тъмнина". Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: "Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата Вселена, без никакви дребнавости". И най-после, дойде ли някаква мъчнотия в духа ти, кажи: "Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога". Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни! Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен! Само Бог в нас може да направи това. Ние се стремим да придобием Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Обикновените неща не съществуват за нас. Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка.
към текста >>

Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен!
Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи като ученик: "Аз трябва де имам сърце чисто като кристал, без никаква нечистотия". Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: "Аз трябва де имам ум светъл като слънцето, без никаква тъмнина". Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: "Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата Вселена, без никакви дребнавости". И най-после, дойде ли някаква мъчнотия в духа ти, кажи: "Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога". Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни! Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен! Само Бог в нас може да направи това. Ние се стремим да придобием Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Обикновените неща не съществуват за нас. Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка. Дойде ли Божественият Живот във вас, всичко ще придобиете.
към текста >>

Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка.
Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух - това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни! Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен! Само Бог в нас може да направи това. Ние се стремим да придобием Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Обикновените неща не съществуват за нас. Нашият идеал е към Божественото, към Великото, към Реалното, което създава сенките, без то само да е сянка. Дойде ли Божественият Живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот. Той носи свобода за вашите души. Само възкръсналият придобива Реалния, Вечния, Съществения живот - живота на Безсмъртието. Онези от вас, които са разбрали думите Ми, трябва да образуват една Божествена верига на хармония и единство - единство в мисли, в чувства, действия, в стремежи във всички посоки - като части на общия Божествен организъм!
към текста >>

ВСЕКИ ЩЕ РАЗРЕШИ ЗАДАЧИТЕ СИ С МЕТОДИТЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ!
Той носи свобода за вашите души. Само възкръсналият придобива Реалния, Вечния, Съществения живот - живота на Безсмъртието. Онези от вас, които са разбрали думите Ми, трябва да образуват една Божествена верига на хармония и единство - единство в мисли, в чувства, действия, в стремежи във всички посоки - като части на общия Божествен организъм! Бъдете носители на това Единство! В СВЕТА ЩЕ ЖИВЕЕТЕ! ВСЕКИ ЩЕ РАЗРЕШИ ЗАДАЧИТЕ СИ С МЕТОДИТЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ! Ние можем и да разберем, и да приложим Божественото Учение! Всички на работа! ДНЕШНИЯТ ДЕН Е ДЕН ЗА БОЖЕСТВЕНА РАБОТА! " Ще завърша с мотото на Школата: "Бог да работи в мен и аз да работя в Него". Това е Новото Учение на Великия Учител - Беинса Дуно. Амин.
към текста >>

Ние можем и да разберем, и да приложим Божественото Учение!
Само възкръсналият придобива Реалния, Вечния, Съществения живот - живота на Безсмъртието. Онези от вас, които са разбрали думите Ми, трябва да образуват една Божествена верига на хармония и единство - единство в мисли, в чувства, действия, в стремежи във всички посоки - като части на общия Божествен организъм! Бъдете носители на това Единство! В СВЕТА ЩЕ ЖИВЕЕТЕ! ВСЕКИ ЩЕ РАЗРЕШИ ЗАДАЧИТЕ СИ С МЕТОДИТЕ НА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ! Ние можем и да разберем, и да приложим Божественото Учение! Всички на работа! ДНЕШНИЯТ ДЕН Е ДЕН ЗА БОЖЕСТВЕНА РАБОТА! " Ще завърша с мотото на Школата: "Бог да работи в мен и аз да работя в Него". Това е Новото Учение на Великия Учител - Беинса Дуно. Амин.
към текста >>

14. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа.
Христовият Дух е сияние на лъчи от Бога, лъчисто сияние от Бога. Ние человеците, като човешки души, сме лъчи от Бога. А за да направим Общение с Бога, от нашия лъч трябва да се прекара връзка между нас и Духовния свят и от Духовния свят да се прокара съединителна нишка към Божествения свят, към Бога. А това става само чрез Христовия Дух, който обема, обхваща Светлината, Виделината и Славата. Христовият Дух идва като светлина в умовете, като чистота в сърцата и с праведни дела у человеците. Христовият Дух носи Светлина в ума, Чистота в сърцето и Свобода на човешкия дух и човешката душа. Исус Христос дойде на земята, за да направи мост между Небето и земята, за да има съобщение. Преди Исус Христос хората робуваха. Откакто Той дойде - те започнаха да се прераждат. Законът за прераждането е Христов Закон, защото създава връзка между Невидимия свят и Видимия свят. Законът на прераждането разрешава задачата на човека с неговата карма, научава го да знае, че всяко последствие има своя причина, която трябва да се разреши.
към текста >>

Той е Божествено същество.
Тясната пътека, която води към Христа - това е Любовта като чувство, като стремеж, като сила, като мисъл, като светлина. А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта. Едната врата е отгоре надолу - това е вратата на Мировата Любов, а другата врата е отдолу нагоре - това е вратата на Космичната Обич. От Исуса Христа започва Еволюцията на човечеството - на човешката душа и на човешкия дух. Исус Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество. Духът Исус Христос е Светлината, която работи в цялата природа, в Битието. Духът Исус Христос е Виделината, която работи в Невидимия свят, в Небитието. Човек може да се свърже с Христовия Дух и с Христа, като мисли за него и като чете Евангелието, което е Благовестието - благата вест за Царството Божие и за Исус Христос - Син Божий. А като работи с Любовта като принцип и като закон - то Христовият дух ще работи с него като человечески син и той ще стане син на Светлйната, а след това - син на Виделината и накрая - Син Божий, а това е еволюцията на човешката душа и човешкия дух чрез Космичната Обич. Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината.
към текста >>

За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието.
Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син. Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот. Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството.
към текста >>

Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е.
Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава. Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото. А Словото е знанието за Божия Мир и Божия Свят. Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е. да влязат в свръхсъзнанието и да имат общение с Космическото Съзнание на Христовия Дух. Живият Христос - това е Христовият Дух, слезнал в съзнанията на хората и донесъл Виделина в душите им и Светлина в умовете им. Това е най-великият Дух, който може да озари човешката мисъл. Христовият Дух е навсякъде, в цялата Природа. Той крепи всичко.
към текста >>

Това ще бъде Мигът за пробуждане на Божественото съзнание у всички хора.
Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен. През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух. Духовното идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на духовното зрение на хората за Невидимия свят. Това ще бъде Мигът за пробуждане на Божественото съзнание у всички хора. Исус умря като човек. Той напусна като човешки син видимата човешка форма и възкръсна като Божий Син. Христовият Дух оттогава е свободен за всички и за всекиго по земята и на Небето. Глава на Великото Бяло Братство е Исус Христос. Христовият Дух се проявява като Миров Учител.
към текста >>

15. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Божественото Слънце и Славата Божия са творение на Божествения Дух като Велика Хармония в непреривно, безначално и безкрайно Движение.
От тук се създават световете и животът на всяка една форма. Когато Хармонията чрез Христовия Дух иска да се роди една форма, това става чрез Мелодията на музиката, която е среда на този свят. Мелодията слиза в човешкия дух, а човешката душа е свързана със света, откъдето е слезнала чрез Хармонията. Мелодията работи с човешкия дух, а хармонията - с човешката душа. По мелодията съдим за това, от кое поле и от кой свят човешкият дух я е свалил на земята, а по хармонията съдим в какво съзвучие се намира човешката душа с този свят. Божественото Слънце и Славата Божия са творение на Божествения Дух като Велика Хармония в непреривно, безначално и безкрайно Движение. Мировата Любов идва от Центъра на Вселената чрез движението на тази Хармония като Слава, Виделина и Светлина. Космичната Обич може да се възвърне от Периферията на Вселената, защото този път е прокаран. Как? Любовта към Бога се изразява чрез светли мисли - чрез Светлината. Любовта към Бога се изразява чрез възвишени чувства - чрез Чистота, която е Виделина в Духовния свят. Любовта към Бога се изразява чрез праведни дела - чрез Добродетелта, която е отражение на Светлината и Виделината у физическия човек на земята.
към текста >>

Хармонията внася Светлина в човешкия ум, а Мелодията - топлина в човешкото сърце.
Човешката душа слиза на земята чрез Мелодията и се въплътява, а човешкият дух организира това тяло чрез законите на Хармонията в Духовния свят. Това е пътят на Инволюцията при слизането на човека на земята. А при Еволюцията - която започва от идването на Христа и Възкресението му, защото той прокарва пътя от земята за Небето за човешката душа - възлизането на човека нагоре започва чрез Мелодията. Човешката душа трябва да разцъфти, трябва да се пробуди човешкото съзнание, а това става чрез Мелодията. Човешкият ум трябва да се освети чрез Светлината, която идва от Хармонията. Хармонията внася Светлина в човешкия ум, а Мелодията - топлина в човешкото сърце. Хармонията разширява съзнанието, а Мелодията дава дълбочина на това съзнание. Мелодията трябва да излезе от сърце чисто като кристал, а Хармонията - от ум светъл като слънцето. Мелодията трябва да отиде към човешката душа и да я направи обширна като Вселената, а Хармонията към човешкия дух, за да го направи мощен и едно с Бога. Това е пътят на възлизане, пътят на Еволюцията чрез Космичната Обич. Космичната Обич трябва да проникне отдолу нагоре, от сърцето към човешката душа и от човешката душа към човешкия ум, а оттам - в човешкия дух.
към текста >>

Мелодията трябва да излезе от сърце чисто като кристал, а Хармонията - от ум светъл като слънцето.
А при Еволюцията - която започва от идването на Христа и Възкресението му, защото той прокарва пътя от земята за Небето за човешката душа - възлизането на човека нагоре започва чрез Мелодията. Човешката душа трябва да разцъфти, трябва да се пробуди човешкото съзнание, а това става чрез Мелодията. Човешкият ум трябва да се освети чрез Светлината, която идва от Хармонията. Хармонията внася Светлина в човешкия ум, а Мелодията - топлина в човешкото сърце. Хармонията разширява съзнанието, а Мелодията дава дълбочина на това съзнание. Мелодията трябва да излезе от сърце чисто като кристал, а Хармонията - от ум светъл като слънцето. Мелодията трябва да отиде към човешката душа и да я направи обширна като Вселената, а Хармонията към човешкия дух, за да го направи мощен и едно с Бога. Това е пътят на възлизане, пътят на Еволюцията чрез Космичната Обич. Космичната Обич трябва да проникне отдолу нагоре, от сърцето към човешката душа и от човешката душа към човешкия ум, а оттам - в човешкия дух. Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух. Така се създава хармонията и съединението с Бога.
към текста >>

Космичната Обич трябва да проникне отдолу нагоре, от сърцето към човешката душа и от човешката душа към човешкия ум, а оттам - в човешкия дух.
Хармонията внася Светлина в човешкия ум, а Мелодията - топлина в човешкото сърце. Хармонията разширява съзнанието, а Мелодията дава дълбочина на това съзнание. Мелодията трябва да излезе от сърце чисто като кристал, а Хармонията - от ум светъл като слънцето. Мелодията трябва да отиде към човешката душа и да я направи обширна като Вселената, а Хармонията към човешкия дух, за да го направи мощен и едно с Бога. Това е пътят на възлизане, пътят на Еволюцията чрез Космичната Обич. Космичната Обич трябва да проникне отдолу нагоре, от сърцето към човешката душа и от човешката душа към човешкия ум, а оттам - в човешкия дух. Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух. Така се създава хармонията и съединението с Бога. Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят.
към текста >>

Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух.
Хармонията разширява съзнанието, а Мелодията дава дълбочина на това съзнание. Мелодията трябва да излезе от сърце чисто като кристал, а Хармонията - от ум светъл като слънцето. Мелодията трябва да отиде към човешката душа и да я направи обширна като Вселената, а Хармонията към човешкия дух, за да го направи мощен и едно с Бога. Това е пътят на възлизане, пътят на Еволюцията чрез Космичната Обич. Космичната Обич трябва да проникне отдолу нагоре, от сърцето към човешката душа и от човешката душа към човешкия ум, а оттам - в човешкия дух. Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух. Така се създава хармонията и съединението с Бога. Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека.
към текста >>

Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му.
И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея. Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил. Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е кръг от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината. Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта.
към текста >>

Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина.
Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил. Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е кръг от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината. Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Идеята е Слава и Хармония в Божествения Свят.
към текста >>

На земята най-големият израз на разумността е Музиката, защото тя прекарва непреривността на Виделината и Светлината в ума и сърцето на човека с пробуденото съзнание.
Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Идеята е Слава и Хармония в Божествения Свят. Идеята е Виделина и движение в Духовния свят като Музика на формите. Идеята е светлина в ума, която слиза чрез Мелодията, а е свързана за Небето чрез Хармонията. Само онази мисъл, която схваща тази непреривност е музикална. На земята най-големият израз на разумността е Музиката, защото тя прекарва непреривността на Виделината и Светлината в ума и сърцето на човека с пробуденото съзнание. Словото слиза от Божествения свят чрез Слава и Хармония в Духовния свят. Словото от Духовния свят слиза чрез Виделина и музика, а чрез Хармония и Мелодия слиза в умствения свят на човека. Поезията е възприемане на Хармонията и Мелодията чрез ума на това Слово и се изразява чрез речта или чрез четмо и писмо. Музиката е съединителната нишка между Духовния свят и физическия свят. Чрез нея слиза Виделината в Светлината.
към текста >>

Музикалният човек има връзка непреривна между ума, сърцето, духа и душата си.
Музиката е съединителната нишка между Духовния свят и физическия свят. Чрез нея слиза Виделината в Светлината. Съзнателният живот започва чрез Музиката - това е връзката и прокараният път между физическия живот и Небето чрез пробуденото човешко съзнание. Музиката в Духовния свят е вътрешният път към Бога. Тя донася свобода на ума, чувствата, духа и човешката душа. Музикалният човек има връзка непреривна между ума, сърцето, духа и душата си. Пеенето е съчетание на тонове и Светлина на човешкия ум. Вдъхновението на певеца е навлязлата в ума му Светлина отгоре. Хармонията и Мелодията трябва да вървят заедно: умът да се контролира от разумността, а чрез нея - от Хармонията, а сърцето - от Мелодията. Видимата, външна страна на съзнателния живот всякога започва с музика. Защо? Защото това означава пробудено съзнание и непреривност на човешката мисъл със Светлината и с Виделината в Духовния свят.
към текста >>

Хармонията и Мелодията трябва да вървят заедно: умът да се контролира от разумността, а чрез нея - от Хармонията, а сърцето - от Мелодията.
Музиката в Духовния свят е вътрешният път към Бога. Тя донася свобода на ума, чувствата, духа и човешката душа. Музикалният човек има връзка непреривна между ума, сърцето, духа и душата си. Пеенето е съчетание на тонове и Светлина на човешкия ум. Вдъхновението на певеца е навлязлата в ума му Светлина отгоре. Хармонията и Мелодията трябва да вървят заедно: умът да се контролира от разумността, а чрез нея - от Хармонията, а сърцето - от Мелодията. Видимата, външна страна на съзнателния живот всякога започва с музика. Защо? Защото това означава пробудено съзнание и непреривност на човешката мисъл със Светлината и с Виделината в Духовния свят. Доброто е материализираната връзка на Любовта на земята. То се облича в Музика, защото чрез нея се свързва със света, откъдето то е слезнало по нишките на Любовта. Музиката на земята е най-възвишеният израз на Любовта, защото чрез нея в ума трябва да слезе Светлината, да направи връзка с Виделината и да премине в Славата.
към текста >>

Музиката на Великия Учител е средство за пробуждане на Божественото съзнание у человеците, в онези, които четат Словото Му, защото идеите на Словото Му се превръщат в Музика на това Слово.
Великият Учител идва, за да донесе проявлението на Духа чрез Слово, Музика и Живот. Песните на Великия Учител са образци за връзката между човешката душа и Бога. Защо ли? Защото те са молитвите на Новото човечество от Шестата раса, която трябва да дойде. Музиката на Великия Учител е Мировото движение на Духа на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Музиката на Великия Учител е средство за пробуждане на Божественото съзнание у человеците, в онези, които четат Словото Му, защото идеите на Словото Му се превръщат в Музика на това Слово. Идеите на Словото Му са жива Светлина и Виделина в Духовния свят. Те могат там да се изразят чрез Музика и Хармония. Идеите на Словото Му идват в умовете на человеците като Светлина, като светли мисли на една висша Разумност. И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и мислите като Светлина в умовете на хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека. Това означава Музика и Хармония в мисли, чувства и действия.
към текста >>

Музиката внася в човешката душа разширение чрез Виделината от Духовния свят, в човешкия дух - сила и мощ чрез Славата, в ума - свобода чрез Светлината, в сърцето - мекота и топлина чрез съзвучието си.
Те могат там да се изразят чрез Музика и Хармония. Идеите на Словото Му идват в умовете на человеците като Светлина, като светли мисли на една висша Разумност. И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и мислите като Светлина в умовете на хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека. Това означава Музика и Хармония в мисли, чувства и действия. А това трябва да бъде един непреривен процес вътре у човека. Музиката внася в човешката душа разширение чрез Виделината от Духовния свят, в човешкия дух - сила и мощ чрез Славата, в ума - свобода чрез Светлината, в сърцето - мекота и топлина чрез съзвучието си. Защото само чрез музикалното Единение на душите в Мировата Хармония, Божественият Дух ще ги осени и възкреси за нов живот. Съзвучието е изявата на Божествения свят, чрез него се раждат и изявяват Божествените идеи в човешката душа. Хармонията на Славата е проявлението на Божествения свят. Чрез нея се раждат висшите идеи на Мировия живот и се препращат надолу в Духовния свят чрез Виделината, да бъдат Високият Идеал за човешката душа и човешкия дух. Музиката е изявата на движението в Живата Природа.
към текста >>

Защото само чрез Светлината в ума, чрез Чистотата на сърцето и чрез Добродетелта човек може да тръгне по този път.
Само Небето е място за истинската Музика. Оттам Музиката е свалена на земята чрез Виделината от Духовния свят и Светлината на физическия свят. Духовният свят е свят на Музика и Хармония на тези форми. Духовният свят е свят на Музика и Хармония на тези форми, когато са горе и още не са материализирани на земята. Без Музика светът на човека не може да се подобри, защото тя е едно от средствата на Възходящия Път на човешката душа и човешкия дух. Защото само чрез Светлината в ума, чрез Чистотата на сърцето и чрез Добродетелта човек може да тръгне по този път. Съзнателният живот започва чрез Музиката като път на освобождаване и възходящ път към Бога. Човешката мисъл е Светлината на ангелите. Светлината е Музика за ума. Човешкото чувство е Чистотата на ангелите. Чистотата е Музика на сърцето.
към текста >>

Чистотата е Музика на сърцето.
Защото само чрез Светлината в ума, чрез Чистотата на сърцето и чрез Добродетелта човек може да тръгне по този път. Съзнателният живот започва чрез Музиката като път на освобождаване и възходящ път към Бога. Човешката мисъл е Светлината на ангелите. Светлината е Музика за ума. Човешкото чувство е Чистотата на ангелите. Чистотата е Музика на сърцето. Човешката постъпка е Силата на ангелите. Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят.
към текста >>

Човекът се проявява чрез Светлината на ума си, чрез Чистота на сърцето си, чрез Добродетелта на волята си в съзвучие и хармония с човешкия дух и човешката душа във Вечната Хармония на Вселената.
Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят. Човекът е един кръстопът на милиони космически течения, които слизат чрез Виделината и Светлината като Музика и Хармония. Той е един фокус, където се преплитат тези Божествени енергии и сили и колкото е по-организиран вътрешният му свят и по-пробудено е човешкото му съзнание, толкова по- добре той отразява тези висши енергии в Живата природа и става съставна част от Великата Хармония на Живата Природа. Духовният овят се проявява чрез законите на Хармонията и Мелодията. Човешкият свят се проявява чрез законите на Светлината и Виделината. Човекът се проявява чрез Светлината на ума си, чрез Чистота на сърцето си, чрез Добродетелта на волята си в съзвучие и хармония с човешкия дух и човешката душа във Вечната Хармония на Вселената. НОВАТА КУЛТУРА НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО ОТ ШЕСТАТ А РАСА ЗАПОЧВА ОТ МУЗИКАТА НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО.
към текста >>

16. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения.
към текста >>

Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето естество.
Сега на делото. Каква полза, ако се съмняваш в своето призвание или се двоумиш за работата, която ти се дава да извършиш. Твоето съмнение или двоумение, което изпитваш, може да не е плод на твоята душа. То може да е натрапено отвънка от някои неща на твоя ум, за които Бог не е отговорен. Обаче, да бъдеш в сила да ги премахнеш, трябва да съпоставиш душата си в пряма връзка с този живия Бог Господ на виделината и да Му изкажеш по един прям начин своите нужди, своите намерения и да видиш какви ще бъдат Неговите удобрения. Понеже ако една мисъл, която се е загнездила в душата ти, или едно семе, ако тя или то са от Божествено произхождение, щом те дойдат в съприкосновение със своя източник или почва, изведнаж ще покажат своето произхождение и своето естество. Защото всякой зародиш се опитва или оплодотворява на своето място. Зародишът на кой и да е живот изисква своята подходяща утроба. Следователно, ако условията са такива, че изискват за постигането подходящи средства за постигането на едно благородно дело, то е вече време да се потърсят те където и да са. В тия условия се изпълня послушанието на волята Божия. Защото Бог не само иска да вършим Неговото дело, но и добре да го вършим.
към текста >>

Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си.
Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си. В това седи съвършенството, в познанието Волята на единия истинен Бог Господ спасител. Велики са Неговите благословения, които е приготвил за онези, които Го любят. Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб.
към текста >>

Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си.
Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в твоята душа вече Бог приготовлява онова велико изменение, което е свойствено само на синовете Божии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света, на всичко, което се върши около теб. Не ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърствуваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава.
към текста >>

Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце.
Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява.
към текста >>

Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце.
Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце. Затова безверието в живота винаги води греха след себе си. Защото, преди человек да сгреши, той трябва да се отрече от Бога и да помисли, че той не е всеприсъствуваш и всезнающ, че може да се извърши престъплението без да го забележи някой. Ето корена на греха. Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго.
към текста >>

Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него.
Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли.
към текста >>

Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е.
Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. 30 юни Словата на Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни навременни на праведния съд Божи, който ще посети земята и всички живи и мъртви на нея. Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени от сред.
към текста >>

Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли.
Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е. почва да се извършва. Затова Духът Божий винаги настоява да има най-първо в ръката си сърцето, от което излизат всичките лоши помисли. 30 юни Словата на Истината ще се сбъднат през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Господни, които е казал на всички свои раби, пророци и свещеници. Знаменията на века, които настъпват, са предпоследни навременни на праведния съд Божи, който ще посети земята и всички живи и мъртви на нея. Разтлението и безверието, които носят греха в себе си, ще бъдат погубени от сред. Господ ще погуби нечестието и людете Негови ще повика. Време е вече, когато всички трябва да се утешат в истината на Неговото присъствие.
към текста >>

17. Разговор Седмий. Заключение

Когато Духът святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото Рождение – Раждание от Духът.
Днешните времена предизвестяват бъдещите дни. Твоите приятели, които Бог е призвал с тебе, ще устоят верни до край, защото това е Волята на Господа, който ги е помилвал. И за тяхното усъвършенствувание и приближение към Бога, Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духът святий ги е вече осенила, те са към пътя на спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на възражданието, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото Рождение – Раждание от Духът. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва както на слепия човек, който дойде при Господа, да им се отворят очите да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен живот. Страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание.
към текста >>

Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух.
Изисква се бодрост и сила, да не би да утегнат сърцата ви от ядение и пиение на други земни грижи. А преди всичко, служете Господу усърдно. Имайте общение с Неговия Дух и Небето ще бъде на ваша страна. За вашето избавление, за един, който се кае от греховете си, става голяма радост на Небето между ангелите Божии. Божиите дела са чудни; между тях има такава тясна връзка, както между два духа добри. Не е ли чудно на тези, които не са просветени от Духът, за нашето идвание от такова далечно пространство на Небето да ви помагаме, да споделяме по някой път вашите радости, вашите скърби и при това да ви утешаваме, постоянно да ви насърчаваме, като ви носим вътрешното уверение на сърцето, че всичко това Господ върши за вашето добро, чрез действието на своя велик и свят Дух. Колко пъти ние сме се притичвали да избавим живота ви, да отмахнем едно ваше отчаяние, да ви избавим от една гибелна мисъл. Колко пъти, само да знаехте, ний сме се притичвали в живота ви, от Господа да ви дадем един добър съвет, да ви отправим в един добър път и да ви посочим, че този е пътят Господен, тази е неговата Воля, това е Неговото желание за вази. И нашата заплата е била вашия добър и благочестив живот. Ето, това ни радва и ще ни радва винаги. Има ли нещо по-добро от Него?
към текста >>

18. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението.
Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите смущенията на тоя живот? Те са привидения, сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигателят на всичко, според посоката на мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето? Добре, остави го настрани. Защо ти е, кога ти причинява вреда? Тогава, какво те още безпокои?
към текста >>

Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш.
Храни се с дървото на живота и ще изцелиш. Това дърво е Христос и Неговия плод е Истината. Имай Неговия ум. Да бъде у вази умът Христов. Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш. Божия закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб. Не само това но съдействувай за по-скорошното й привършване.
към текста >>

Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб.
Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш. Божия закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб. Не само това но съдействувай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат. Но душата ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава, Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят твои братя, сестри, приятели, роднини и познати.
към текста >>

Но душата ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото общение на Божия свят.
Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб. Не само това но съдействувай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат. Но душата ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава, Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят твои братя, сестри, приятели, роднини и познати. Сега, ако разбираш смисъла на тия мои думи, няма що повече да ти говоря за това. Помни, целта е съвършенството; Любовта е блаженството, а добрата мисъл небесната красота. Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели.
към текста >>

19. 72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

Борис Николов

Той има и духовно измерение и Божествено измерение и физическо проявление чрез човешкото тяло.
Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Всички тези неща трябва да се извадят и подредят. Необходима е студия по този въпрос. Постът не е еднократен процес - спираш да ядеш и ето ти си в пост. Той има и духовно измерение и Божествено измерение и физическо проявление чрез човешкото тяло. Постът е проекция на тези три свята и се извършва в един акт от човека в строго определено време и в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея.
към текста >>

Ябълките - на сърцето. 4.
Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на луната. Формула: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни." Казва се само един път преди започване на поста. Ползотворните сили, с които храните действат при поста: 1. Житото действа на гръбначния стълб. 2. Орехите - на мозъка. 3. Ябълките - на сърцето. 4. Медът - на кръвта. 100 грама жито се сварява от вечерта. Захлупва се, завива се, за да набъбне през нощта. На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за обяд и за вечеря. Една трета от житото се яде с мед, 2 ябълки и 3 ореха.
към текста >>

20. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Не коригирай Божественото - 24 17.
Петър Тихчев -19 13. Учителят, ул. „Опълченска" 66 и Георги Димитров - 20 14. Домът на Петко Гумнеров - 21 15. Целувката на чичо Петко - 23 16. Не коригирай Божественото - 24 17. Горницата в Търново и Петко Гумнеров - 26 18. Последното посещение в домът Гумнеров - 27 19. Иван Петрович Радославов - 28 20. Боян Боев (1883-1963) - 29 21. Страшното езеро е наистина страшно и опасно - 32 22.
към текста >>

Светското знание предхожда Божественото -115 99.
Изпитите на ученика -108 94. Латвийското братство -108 95. Стенографката Савка Керемидчиева и съществените неща -108 от живота на Учителя. 96. Архивът на Савка Керемидчиева -109 97. Кражбата на архива на Савка и последствията -113 98. Светското знание предхожда Божественото -115 99. Женени в Младежкия окултен клас не се допущат -116 100. Никола Гръблев (1893-1968) -117 - 101. Цочо Диков и луната -118 102. Ръката, която пишеше лъжи и хули -119 103. Димитър Звездински -120 104.
към текста >>

Шестото езеро на Рила - „Сърцето" -182 49.
Паневритмия при петото езеро „Махабур" -179 44. Паневритмия на поляната над „Езерото на чистотата" -180 45. „Харамията" ще се казва „Харно ми е" -180 46. „Близнаците"-181 47. Главата на 7-те езера „Шемхаа" -181 48. Шестото езеро на Рила - „Сърцето" -182 49. Кабул -183 50. На екскурзия до Еленин връх -183 51. Върхът на „Съзерцанието" -184 52. Езерото на „Съзерцанието" -186 53. Падналият Титан -186 54.
към текста >>

Учителят за Божественото учение - 295 III.
Истинската работа - 285 65. Живот за Цялото - 286 66. Радостта - 288 67. Творчеството на Борис Николов - 290 ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ, БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА I. Учителят - 292 II. Учителят за Божественото учение - 295 III. Школата на Бялото Братство - 297 IV. Бялото Братство - 300 V. Князът на този свят и неговата власт - 303 VI. България и Учителят - 305 VII. Учителят и Русия - 308 VIII.
към текста >>

21. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Ние търсим Божественото през всички времена и днес, и утре. 4.
Стрелките изхвръкнаха, спря времето за мене. Сега сънувах, че имам нов часовник - малък, златен и върви добре. Попитах за часа, за да го наглася. Една жена, която се казваше Анастасия - Възкресение, ми даде време: 6 часа без пет минути. Ние принадлежим на Великия живот и няма от какво да се боим. Ние търсим Божественото през всички времена и днес, и утре. 4. Като ученици на Божествената Школа ние сме пратени тук на работа. Ще седя тук в затвора толкова, колкото Господ иска - до тогава докато Господ иска. Учителю, готов съм да отида там, където ме изпратиш. Ти устройваш пътищата ми. (4^.1959 г.) 5.
към текста >>

Това е Великото Божествено Учение, То не се утвърждава от човешка институция.
Всичко ще премине, само Божият живот остава - вечния извор. Някои мислят, че трябва да управляват Братството. Заблуждения са това. Какво Братство ще управляват? Това не е човешко учение, това не е човешка организация. Това е Великото Божествено Учение, То не се утвърждава от човешка институция. То не може да бъде ограничено и управлявано от хора. То иде сега на земята в тази епоха по нов, неповторим начин. Кой ще спре това или кой ще тури пречка? Господ държи условията в ръката си. Учителят е променил всичко за Делото Си.
към текста >>

Това знание е живот, то няма отношение към паметта на човека, То изпълва душата му, сърцето му и умът му. 59.
Ние показваме на човеците-братя пътя към Царството Божие. Ние не проповядваме на хората Учение, което трябва да заучат и приемат. Ние проповядваме безграничното знание за Царството Божие. То се придобива през цялата вечност. И Христос казва: И Учителят казва: „И това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил". Това знание е живот, то няма отношение към паметта на човека, То изпълва душата му, сърцето му и умът му. 59. Комунистите искат да ни унищожат. То е от неразбиране. Ние сме от онези, които не умират. Ние сме от онези, които живеят във Вечността. Ако ние ги мразим за това, ще мязаме на тях.
към текста >>

Разумното, Божественото начало да вземе ръководството.
Бялото Братство работи за това. Нашата работа продължава при всички условия. Дали строят е социалистически или е капиталистически, това не е съществено. Делението на класи, народи, раси, религии, това не е съществено. Важно е човекът да се пробуди. Разумното, Божественото начало да вземе ръководството. Господ държи съдбините ни в ръцете си. 80. Бялото Братство не създава центрове на сила, власт и богатство. Те са центрове на злото. Какви ли не окови не е изковало злото за човешките души. Напразно. Всички организации създадени от човеците са окови.
към текста >>

Божественото Учение може да се изрази в различни форми временно, но то не е в тях.
Ние отхвърляме тези форми на лъжата. И затова бяхме гонени в миналото и днес сме гонени от същите сили. 82. Злото се е опитвало и се опитва да окове Учението на Христа във форми, да го затвори в черупки, да го вгнети в калъпи, да го изопачи. Напразно, то остава път за онези, които Бог е повикал. „Никой не може да дойде при мен ако Отец ми не Го е изпратил". Божественото Учение може да се изрази в различни форми временно, но то не е в тях. То е в „Дух и Истина". То е в служение и жертва. 83. Винаги ще помня как ме посети Господ в затвора. Благ и изобилен, с каква сила се изяви, с каква доброта и красота. С каква грижа ме огради, благ и милостив, щедър и преизобилен.
към текста >>

Как действува той на ума, на сърцето, на душата, каква вест носи от далечните светове.
Не се занимавайте със Злото. 97. Щастие е да гледаш звездите, даже и когато си зад решетките. Какво нещо е, един лъч дошъл от неизмеримото пространство. То е сила. Той не е само блещукане, което нашето око долавя. Как действува той на ума, на сърцето, на душата, каква вест носи от далечните светове. Да гледаш звездното небе е щастие, даже, когато си и зад решетките. 98. Когато срещнеш Злото отвън, благодари. Благодари, че е отвън, а не вътре в тебе. Отвън по-лесно ще се пазиш от Него. И когато страдаш от Него, пак благодари, че не е в тебе.
към текста >>

И ето аз ги уча, пък същевременно то е и случай да им покажа нещо от Божественото Учение. 104.
Ние сме благодарни в страданията и в гоненията. Нашата радост е чиста, тя грее в душите ни. 103. Като уча затворниците на занаят, това е идея на Учителя. Аз върша Неговата воля. Той казва: „Затворниците да работят". И ето аз ги уча, пък същевременно то е и случай да им покажа нещо от Божественото Учение. 104. Днес Братството е в затвора. Мога ли да бъда аз свободен? Беседите на Учителя се изземват и унищожават, материалната основа на Братството отнеха, събранията преустановиха, Паневритмията забраниха, нанесоха удар на Братството. Но трябва да знаят тези хора, че Братството ще бъде свободно. Какво искат от нас?
към текста >>

22. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

Няма да остане съзнание да се не оправи и няма да остане ум или сърце, които да се не изправят".
Веднъж Паша Теодорова чете на Учителя беседа за корекция. Учителят слуша. Изведнъж Той я прекъсва и казва: „Виждаш ли този хаос в света? Моята мисъл го създаде. Тя ще го оправи. Няма да остане съзнание да се не оправи и няма да остане ум или сърце, които да се не изправят". 3. Търпение. „Вие може да игнорирате някои хора и да не ги приемате. Вие можете да сторите това. Но Аз, Учителят ви не мога това да направя. Аз всякого трябва да търпя и всякого да приема." (Из разговора на Учителя с ръководителите, 1923 г.) 4.
към текста >>

„О, Господи, нека Твоя Дух слезе в моето сърце, да озари душата и да изпълни цялото ми същество с всичката Твоя пълнота.
„Мисля, че което правим, за себе си го правим. Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име? Хората и без това не знаят истинското Ми име." 6. Молитва от Учителя. „О, Господи, нека Твоя Дух слезе в моето сърце, да озари душата и да изпълни цялото ми същество с всичката Твоя пълнота. Амин." „Туй, което умът ми възприема, Туй, в което душата ми слиза, Туй, в което умът ми се качва, Туй, в което прониква волята ми, Тъй да бъде. Амин" 7. Къде е Учителят? „Учителят е Доброто в добродетелните хора. Учителят е Правдата в правдивите хора.
към текста >>

Мойсеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение и Моето.
От къде идва Учителят? „Вашите отношения към Мен са отношения към Бялото Братство. А отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Вие трябва да следвате или Мойсея, или Исуса, или Мене. Ние сме едно. Мойсеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение и Моето. Онзи Христос, Който беше в Исуса е същият Който е в Мене. Един е Духът. Едно от тия Учения в пълнотата Му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите. Според степента на искреността ви, ще бъде и благословението на Бога.
към текста >>

Идеите, които излагам в беседите са взети от Божественото.
За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратеник от Бога. Трябва да знаят, че Аз не съм дошъл от само себе си по Мое желание. Аз съм дошъл пратеник от Бога да работя за въдворяване Царството Божие на земята. Бог говори чрез Христа, Бог говори чрез Мене. Идеите, които излагам в беседите са взети от Божественото. Каквото е говорил Христос и каквото говоря Аз, е от един и същ източник Не са два източника. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на земята. Това е Моята мисия. Всички онези, които ще дойдат - са определени". 22. Последователите на Учителя.
към текста >>

23. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

„Понеже българите днес са в златния си век, идея Божествена, на която българите не дадат подкрепата си, умът и сърцето си, то те ще пропаднат." Днес хората ще разберат, ако една сила е враждебна на Бога, то тя е враждебна и на човека. 2.
VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ 1. България в златния си век. „Понеже българите днес са в златния си век, идея Божествена, на която българите не дадат подкрепата си, умът и сърцето си, то те ще пропаднат." Днес хората ще разберат, ако една сила е враждебна на Бога, то тя е враждебна и на човека. 2. Учителят за българите и за своето Дело. „През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съседите и съюзниците. На 16 юни 1913 г. Фердинанд обяви война на съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Деде-Ягач и Кавала.
към текста >>

Силата ни не е в това, че в някои други държави добре се отзовават за Учението, но силата ни е в това, дали е във връзка с Божественото, дали имаме подкрепа от Небето.
Това е грамаден материал опитан от Мене. Няма какво да се търсят други методи, защото този метод, който Аз посочих е единствен сега, който трябва да се приложи. И ако ни противодействуват тук в България, то във всяка друга страна може да се работи. Ние ще се преместим там, но българите тогава ще загубят. Ако Всемирното Братство се оттегли от тук, то България няма никакво бъдеще. Силата ни не е в това, че в някои други държави добре се отзовават за Учението, но силата ни е в това, дали е във връзка с Божественото, дали имаме подкрепа от Небето. Тук вече имаме грамадна литература, в която са изложени всички методи. Аз не им казвам, че трябва да приемат на доверие. Но всичко това е опитано от Мен и те могат да опитат и тогава ще преценят дали съм прав. Ако българите Ми пречат, ще дойдат три бедствия за България. а) Три години суша.
към текста >>

Амриха - душата на сърцето.
От тях българите са приели Духът на жертвата и самоотричането. в) най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях българите са наследили храбростта и волевия елемент. Днес българина трябва да стане ученик на Новото Учение. 5. Трите свещени имена на ученика: Ил-Рах - принадлежи на Бога. Амриха - душата на сърцето. Светът на Любовта. Аверуни - Верният ученик. Българина трябва да стане ученик и да премине през тези три посвещения. През Аверуни, Амриха и Ил-Рах. 6. Мисията на българите.
към текста >>

Но той може да бъде велик чрез Божественото Учение, което сега давам." 9.
Един народ има географски граници. Но има и духовни граници и те не съвпадат с географските граници. Те се определят от идеите, от мисълта, която този народ носи. Един малък народ може да има велики духовни граници. Учителят каза: „Българския народ няма да бъде голям по територия. Но той може да бъде велик чрез Божественото Учение, което сега давам." 9. Жилавият корен на българина. Учителят каза: „Българският народ е търпелив. Той издържа турското робство. Издържа на всичко. Издържа на насилието.
към текста >>

24. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

Учителят каза: „Ще дойде една велика епоха, когато умът, сърцето, душата и Духът ще бъдат видими както днес е видимо човешкото тяло." 2.
VIII. ПРОРОЧЕСТВА 1. Новата епоха. Учителят каза: „Ще дойде една велика епоха, когато умът, сърцето, душата и Духът ще бъдат видими както днес е видимо човешкото тяло." 2. Пророчества за последните времена. За гнева Господен: Исая, 5,гл. стих 28-29. Господ на Силите и людете. Исая, гл.
към текста >>

Ще остане само реалното -Божественото.
Бог е започнал вече преустройството на света. Божият план е турен в действие още през 1914 г. Бог първо е говорил чрез духовете, после чрез ангелите, след това чрез Синът Си, а най-после и Той сам ще проговори. Когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори. Под свършване или изгаряне на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения. Ще остане само реалното -Божественото. Сега трябва да се живее добре, за да можеш да влезеш в Новата Епоха без дълг. Защото, ако не си изплатим всичките си дългове в Новата Епоха ще влезеш с дълг. И тогава ще се намерите в противоречие. Ще имаш вяра, за да влезеш в Новата Епоха. Ще имаш Любов, знание и Свобода, за да влезеш без дълг в Новата Епоха.
към текста >>

Иде Божественото в света!
Те много по-добре разбират беседите от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище мислите, че ги няма. Да знаете, че днес минавате от християнската епоха в Новата Епоха, която е епоха на закона на братството и сестринството. Иде Новата Култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света! "
към текста >>

25. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят.
Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света. Настоящият обзор „Мисията на Славянството" бе направен по Слово на Учителя Дънов - Беинса Дуно по случай изнесения рецитал-концерт състоял се на 29 януари 1995 г. в неделя в 11 ч. в зала 4 на „Дом на техниката" ул. „Раковски" 108 I. ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят. И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.
към текста >>

Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.
ПРИЗВАНИЕ към народа ми Български Синове на Семейството Славянско Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят. И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище. Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота.
към текста >>

Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея.
България сега кредитира всички европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат, в бъдещите епохи те ще я кредитират. Понеже България е в златния си век ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа. Само малко може да бъде засегната, но и то може да бъде избегнато. Някои казват: Какво ще стане с България? Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея. Но ако не Го приеме, зле ще й бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите, ако попречат на Бялото Братство. Да го знаят българите. Съдба има. Какво са дали досега българите на света?
към текста >>

Той трябва да има чисто и непокварено сърце.
На Славяните препоръчваме четири неща. Великият закон на Братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път трябва да има Светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен Живот в душата си. Той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новия живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на Славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Нека покажем сега какъв метод се налага на Славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1.Никакво насилие. 2.Да се приложи Светлината, Живота, Любовта и Свободата.
към текста >>

И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света.
Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път трябва да има Светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен Живот в душата си. Той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новия живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на Славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Нека покажем сега какъв метод се налага на Славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1.Никакво насилие. 2.Да се приложи Светлината, Живота, Любовта и Свободата. Славяните наближават Златния век на своята история, но само при тия условия те ще могат да изпълнят своята мисия. Защото всяко нарушение на един природен закон води към смърт.
към текста >>

Които не приемат Божественото Учение, те са изменици не само на своят народ, но и на цялото човечество. Защо?
Ако не го направят тогава ще ги заставят. Днес Бог благоволи към Славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага, велики условия се предвиждат за Славянството. Но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно. Които не приемат Божественото Учение, те са изменици не само на своят народ, но и на цялото човечество. Защо? Защото Божествената енергия открива нов път, нови условия за човечеството. Това трябва всички да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитат нещата. Западните народи достигнаха кулминационната точка на своето развитие. Те цъфнаха и вързаха плод.
към текста >>

В латинската раса са развити чувствата, сърцето.
Напротив, то ще бъде полето, дето ще се проявят техните положителни качества. Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега да създадат Нова култура. В известен смисъл сега те са духовния Израил. У западните народи изобщо умът е развит. В латинската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на Братството. Бог иска Славяните да изпълнят една мисия. Чрез Славяните трябва да се внесе нещо ново - щедростта.
към текста >>

То е Божественото начало в тях.
В Славяните работи Духът на жертвата. Ето защо бъдещето е в Славянството. Новата култура ще излезе от Славянството. Досега не е имало такава компактна маса като Славянството готова за Новата култура. Хубавата черта на Славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях. Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на Славяните има нещо възвишено - Любов към Бога. Бог прекарва Славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдания като славянския. Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро." Определено е Славяните, като едно голямо семейство да извършат Волята Божия.
към текста >>

Иде Божественото в света!
Това е Третия Завет на Бога към човечеството. Този Завет днес се дава чрез Словото на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО. Ангел ЕЛОХИЛ е върховен Покровител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Иде Новата култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света! IV. ЧОВЕК ПРЕДПОЛАГА, А БОГ РАЗПОЛАГА СЪС СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА По време на цялата Школа от 1922 до 1944 г. на Бялото Братство, която бе открита на Изгрева от Всемировия Учител Беинса Дуно, както и десетки години преди това, българското духовенство, политически власти и общество хулеха непрекъснато Учителя, бълваха огън и жупел срещу Него, спираха съборите на Бялото Братство и воюваха срещу Него с всички непозволени средства. Тогава Учителят бе казал: „Вие искате Аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента когато Аз сляза, в България ще дойдат болшевиките". Точно така и стана.
към текста >>

26. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции.
е всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал преди 25 години! Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи. Учителят е оставил грамаден материал. Това са 600 тома беседи и лекции, в които са изложени принципите, законите и методите на новата култура. В тия беседи и лек ции са посочени методите за разумно разрешение на всички противоречия на днешната култура. Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции. Те се нуждаят от планомерно и систематично проучване. Това е вече почнало на Изгрева. В сряда е почнато основно проучване на лекциите на общия окултен клас по ред. Например, в сряда на 3 януари т. г. се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота").
към текста >>

Сега иде вече това Божествено слънце, и всичко ще цъфне и завърже.
Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта. Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее. Каквото и да стане, то ще изгрее. Когато зиме кажеш на тревата да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат. Но когато заговори слънцето, те всички слушат. Сега иде вече това Божествено слънце, и всичко ще цъфне и завърже. Сутрин, когато изгрее слънцето, светлината идва на власт. Днес властта на тъмнината си отива. Сега светлината ще управлява. За характера на новото, което иде, Учителят казва: „Сега доброто иде да управлява. Новото учение иде в света да внесе идеята за братство и сест-ринство между хората, да работят един за друг.
към текста >>

От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си.
От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе. Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде. В новата епоха за всички народи се открива велико бъдеще. Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви. Защото вълната на любовта иде в света!
към текста >>

Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят.
Творчеството му е разнообразно. Той е държал 7000 беседи, дал ни е оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от разумната природа, методи за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа. Тзи работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога.
към текста >>

И ако този, външният свят е достапен за нас чрез петте ни сетива, които трябва да подържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си.
То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, упазете заповедите ми". Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят е достапен за нас чрез петте ни сетива, които трябва да подържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душивните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите. Сега предстои те да се проучат иприлагат. - Запознах се с вашето учение.
към текста >>

Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душивните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете.
Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, упазете заповедите ми". Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят е достапен за нас чрез петте ни сетива, които трябва да подържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душивните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там. Мнозина от вас сте слушали лекциите. Сега предстои те да се проучат иприлагат. - Запознах се с вашето учение. - Как?
към текста >>

Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание.
Това азнание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели. Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна, и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия.
към текста >>

От днес нататък, човек, при своето издигане ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото.
Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! 2. Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък, човек, при своето издигане ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото. А чрез това става подготвянето на една нова култура и побратимяване на всички народи, членове на шестата раса. 3. Кирил Икономов - „Граници и възможности на музиката". След основната тема на Учителя - Любовта, Той е говорил най-много за Музиката. Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка.
към текста >>

Тази музика, която Учителят ни дава, има магическото свойство да организира силите на ума, сърцето, волята, душата и духа и да ги насочи към възходящо направление.
Учителят твърди, че човек в бъдеще ще може да възприема 3000 октави - около 25000 тона. Особено в славянската раса, музиката в бъдеще ще дойде до висок разцвет. Музиката прониква цялата природа. Истинският музикант, чрез вдъхновението сваля музиката от Божествения свят и я предава на човечеството. Не може да дойде новата култура без музиката. Тази музика, която Учителят ни дава, има магическото свойство да организира силите на ума, сърцето, волята, душата и духа и да ги насочи към възходящо направление. Един ден музиката ще бъде молитвата на душата. 4. Влад Пашов - „Идеите на Бялото Братство през вековете". Културата в света е плод от дейността на Бялото Братство. Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братсство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса, Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили пет култури (Древно-индуската, персийската, египетс-ко-халдейската, гърко-римската и най-после западно-европейската).
към текста >>

Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение.
Влад Пашов - „Идеите на Бялото Братство през вековете". Културата в света е плод от дейността на Бялото Братство. Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братсство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса, Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили пет култури (Древно-индуската, персийската, египетс-ко-халдейската, гърко-римската и най-после западно-европейската). Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество.
към текста >>

Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение.
Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5.
към текста >>

27. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление.
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО (1) Дадено чрез Учителя Дънов 8 октомври 1898 г. Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.
към текста >>

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2).
СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО (1) Дадено чрез Учителя Дънов 8 октомври 1898 г. Послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов.
към текста >>

Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления.
Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5).
към текста >>

Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди.
Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана.
към текста >>

Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце.
Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят.
към текста >>

И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.
За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание. И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11). И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша?
към текста >>

И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.
към текста >>

И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено.
Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.
към текста >>

Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.
Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие.
към текста >>

28. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене?
Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята. Славянството днес представлява Юдино коляно, чрез което идва и чрез което се изявява и проявява Христовият Дух, като Дух на Единение на целокупното Славянство. 3. През август 1912 година Учителят Петър Дънов е във Велико Търново и отива в село Арбанаси. Изкачва се на един висок връх на края на селото. Христовият Дух се явява пред Него и над Него. Той чува и вижда: „Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за Мене? " Отговорът би следният: „Слушам, Господи. Да бъде Твоята воля както на Небето, така и на земята." Христовият Дух се вселява в Него. Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител.
към текста >>

В Славянството трябва да се пробуди Божието Начало, първо да служат на Божественото Начало, а второ да служат на човешкото.
Всемировият Учител на Вселената е Беинса Дуно. Той е Вождът Господен на Силите! 5. Българите трябва да уповават единствено на Бога. Обърнете се към Живия Господ, към Неговата Велика държава. Доколкото българите служат за благото на човечеството, дотолкова ще бъдат благословени. В Славянството трябва да се пробуди Божието Начало, първо да служат на Божественото Начало, а второ да служат на човешкото. Вложете в себе си и желанието да призовете Господа на помощ. Кой Господ? Този, Който сега ви говори чрез Словото. 6. Славянската азбука е Посвещението Господне чрез Словото на Бога. Константин, най-малкият син на Друнгарий Лъв и жена му Мария е роден през 827 година, българин от славянски род, кръстен на името на император Константин Велики, прокламирал през 313 година християнството като държавна религия и преместил столицата си на европейския бряг на Босфора, назована Византион и преименувана по-късно в Константинопол.
към текста >>

29. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Летопис Вергилий Кръстев

Да пееш за себе си, това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе.
Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване. Всеки тон, всяка дума трябва да мине през съзнанието на човека, през неговата мисъл. Ако човек свири или пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа. Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее на себе си. Това не е егоизъм. Да пееш за себе си, това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе. В такъв случай твоята музика, по незнайни пътища, се превръща в изява на Любовта. Певците трябва да се стремят към тихо пеене. То облагородява. Силното пеене е повече волево. „Ако искате да вложите нещо възвишено във вашата мисъл и вашите чувства, трябва да пеете тихо, казва Учителят.
към текста >>

Музиката внася разширение в душата, сила в духа, мекота в сърцето и светлина в ума.
Сегашната музика има и радост, но и много тъга. Бъдещата музика на човечеството, в основата на която ще легнат окултните мотиви, ще остави в душите на хората радостно възходящо чувство - чувството на подем и творчество. Днес хората се оплакват, че мислите и желанията им не се осъществяват. Това е така, защото тези мисли и желания са лишени от музика, в най-широкия смисъл на думата. Хората, лишени от музикален живот, са загрубели и с тях е трудно да се живее. Музиката внася разширение в душата, сила в духа, мекота в сърцето и светлина в ума. Дето има музиканти, в сърцата на които гори свещеният огън на любовта към Бога и светлината, там се създава онази музика, която ще обнови човешката душа и ще подтикне развитието както на отделния човек, така и на човешкото общество."
към текста >>

30. ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Всеки човек чрез своя ум, сърце, воля, душа и дух е свързан с цялото човечество.
Ще ги купуват само онези души, които са родени между този народ и имат за задача да се срещнат със Словото на Учителя. И понеже ние, учениците от Школата на Учителя, също не изкупувахме редовно беседите, то вероятно и другите след нас ще да направят същата грешка. А може и да не е грешка. Сега ще ви предоставя един позив на Братския съвет за набиране на средства за отпечатване беседи на Учителя. Същите проблеми ще ги имате и вие. ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Всеки човек чрез своя ум, сърце, воля, душа и дух е свързан с цялото човечество. Онези сили, които работят в него, работят и в Цялото. Затова не е безразлично, какво мисли, чувства и върши човек. Това се отразява върху живота на Цялото. Ако ние се стремим към чист и свят живот, този стремеж се предава по онези вътрешни пътища на човечеството. Когато се молим, пеем, учим и работим, този стремеж в нас се предава на всички; той влиза като добър подтик в общия живот.
към текста >>

Той ще се зароди вътре в душите им, и те да жертват за Божественото.
За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя. Задачите на съзнателния живот са особено важни в днешните времена. Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа. Ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, с цел да им напомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци -братя, да дадем малък подтик: всеки да направи една малка жертва за Божието Слово. Навремето, задачата е поставена от Учителя така: Всеки ден, ученикът, като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят всички хора по земята." Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малък подтик, който действа вече в душите на всички човеци. Той ще се зароди вътре в душите им, и те да жертват за Божественото. Днес има нужда от този подтик в света. Учителят свързва тази задача с издаването на беседите. Като Ви напомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят. Тази задача е в сила за учениците и до днес. Тъй се поддържа онзи естествен приток на средства за издаване на Неговото Слово, както Той нареди - по онзи Божествен начин, според който човек работи съзнателно в трите свята: физическия, духовния и Божествения.
към текста >>

31. ІІІ.115. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ПАША ТЕОДОРОВА И САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Летопис Вергилий Кръстев

Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа.
Съхранявайте този пламък, като най-ценното за човешкия дух. В този пламък израстват всички добри мисли и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят. Само в Него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта, Мъдростта в техните божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като Сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в Неговия Глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас. Разумявайте правилно Неговите Упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на висшата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето Изкуство, дадената им Работа. Желая и вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад - за неканените гости на техния кошер.
към текста >>

Не е онзи, който говори за Добродетелта, но който я има в своето сърце.
Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го употребява. Можете ли да посочите на кой член в тялото на човека то мяза! Направете превод правилно. Не е онзи, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Не е онзи, който говори за Мъдростта, но който я има в своя дух. Не е онзи, който говори за Добродетелта, но който я има в своето сърце. Днес хубавата Наука живее в изби, гдето светлината не прониква. По-добре е да сте пред лицето на живото Слънце, да сте във връзка с пламтящите животворни лъчи на Виделината. ХИЛЯДИ ПЪТИ Е ПО-ДОБРЕ ДА СЛУШАТЕ ТИХИЯ ГЛАС НА БОГА, КАТО СЕ РАЗНАСЯ В ПРИРОДАТА, В НЕЙНИТЕ МАЛКИ ГЪНКИ, СВЕТЛИТЕ РУЧЕЙЧЕТА, ОТКОЛКОТО ГРУБИЯТ РЕВ И ЛАМТЕЖ НА ПОТЪМНЕЛИЯ СВЯТ В НЕГОВИТЕ ДЪЛБОКИ ИЗБИ. Там всичко се доказва и обуславя. Всичко върви по мед и масло.
към текста >>

Защото душата е затворена, духът окован, сърцето омърсено.
ХИЛЯДИ ПЪТИ Е ПО-ДОБРЕ ДА СЛУШАТЕ ТИХИЯ ГЛАС НА БОГА, КАТО СЕ РАЗНАСЯ В ПРИРОДАТА, В НЕЙНИТЕ МАЛКИ ГЪНКИ, СВЕТЛИТЕ РУЧЕЙЧЕТА, ОТКОЛКОТО ГРУБИЯТ РЕВ И ЛАМТЕЖ НА ПОТЪМНЕЛИЯ СВЯТ В НЕГОВИТЕ ДЪЛБОКИ ИЗБИ. Там всичко се доказва и обуславя. Всичко върви по мед и масло. За Бога се говори, но Той го няма там. За Любовта се приказва, но тя отсъства; за Мъдростта се разисква, но тя не е дошла. Защо? Защото душата е затворена, духът окован, сърцето омърсено. Говорят за Нови проекти за Сладки бъднини. Где е Истината, ГДЕТО ДУШАТА, ДУХЪТ, СЪРЦЕТО СА СВОБОДНИ? МОИТЕ ДУМИ СА ЗА ТРУДОЛЮБИВИТЕ, РАБОТЛИВИ УЧЕНИЦИ - УЧЕНИЧКИ. НА ТЯХ НИЕ ЩЕ ПРОГОВОРИМ СЪС ЗАРЯЩИТЕ ЛЪЧИ НА ВИДЕЛИНАТА В ПРИСЪСТВИЕТО НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ДОБРОДЕТЕЛТА.. САМО ТАМ Е ЖИВОТА. ДОБРЕ ДРЪЖТЕ ИЗПИТА НА ВАШЕТО СЪРЦЕ, ДУША И ДУХ.
към текста >>

Где е Истината, ГДЕТО ДУШАТА, ДУХЪТ, СЪРЦЕТО СА СВОБОДНИ?
Всичко върви по мед и масло. За Бога се говори, но Той го няма там. За Любовта се приказва, но тя отсъства; за Мъдростта се разисква, но тя не е дошла. Защо? Защото душата е затворена, духът окован, сърцето омърсено. Говорят за Нови проекти за Сладки бъднини. Где е Истината, ГДЕТО ДУШАТА, ДУХЪТ, СЪРЦЕТО СА СВОБОДНИ? МОИТЕ ДУМИ СА ЗА ТРУДОЛЮБИВИТЕ, РАБОТЛИВИ УЧЕНИЦИ - УЧЕНИЧКИ. НА ТЯХ НИЕ ЩЕ ПРОГОВОРИМ СЪС ЗАРЯЩИТЕ ЛЪЧИ НА ВИДЕЛИНАТА В ПРИСЪСТВИЕТО НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ДОБРОДЕТЕЛТА.. САМО ТАМ Е ЖИВОТА. ДОБРЕ ДРЪЖТЕ ИЗПИТА НА ВАШЕТО СЪРЦЕ, ДУША И ДУХ. ТОГАВА ЩЕ ВИ СЕ ОТВОРЯТ ЦАРСКИТЕ ВРАТА НА БОЖИЯТА ИСТИНА И ЛЮБОВТА САМА ЩЕ ВИ ПОСРЕЩНЕ В ПРЕДВЕРИЕТО НА НОВИЯ ЖИВОТ, КОЙТО ХРИСТОС НОСИ В СВЕТА. ТОГАВА ВАШАТА ДУША ЩЕ СЕ ЗАРАДВА.
към текста >>

ДОБРЕ ДРЪЖТЕ ИЗПИТА НА ВАШЕТО СЪРЦЕ, ДУША И ДУХ.
Защото душата е затворена, духът окован, сърцето омърсено. Говорят за Нови проекти за Сладки бъднини. Где е Истината, ГДЕТО ДУШАТА, ДУХЪТ, СЪРЦЕТО СА СВОБОДНИ? МОИТЕ ДУМИ СА ЗА ТРУДОЛЮБИВИТЕ, РАБОТЛИВИ УЧЕНИЦИ - УЧЕНИЧКИ. НА ТЯХ НИЕ ЩЕ ПРОГОВОРИМ СЪС ЗАРЯЩИТЕ ЛЪЧИ НА ВИДЕЛИНАТА В ПРИСЪСТВИЕТО НА ЛЮБОВТА, МЪДРОСТТА И ДОБРОДЕТЕЛТА.. САМО ТАМ Е ЖИВОТА. ДОБРЕ ДРЪЖТЕ ИЗПИТА НА ВАШЕТО СЪРЦЕ, ДУША И ДУХ. ТОГАВА ЩЕ ВИ СЕ ОТВОРЯТ ЦАРСКИТЕ ВРАТА НА БОЖИЯТА ИСТИНА И ЛЮБОВТА САМА ЩЕ ВИ ПОСРЕЩНЕ В ПРЕДВЕРИЕТО НА НОВИЯ ЖИВОТ, КОЙТО ХРИСТОС НОСИ В СВЕТА. ТОГАВА ВАШАТА ДУША ЩЕ СЕ ЗАРАДВА. АЗ И ОТЕЦ МИ ЩЕ ДОЙДЕМ И ЖИЛИЩЕ ЩЕ НАПРАВИМ. Аз ще дам всичкото свое съдействие на моите добри ученици, които ходят в пътя на Благостта. Любов, Мъдрост и Добродетел, да бъдат с вас сега и всякога през всичките векове.
към текста >>

32. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Винаги, когато си спомняме за него, става ни нещо приятно около сърцето.
Ние често казваме - нямам условие това, онова да направя, но ето какво казва Учителят по този въпрос: „Трябва един нов начин на самовъзпитание и сами трябва да си създадем условия, а не да чакаме да дойдат отвънка. Това е старо разбиране. Докато условията са по-силни от човека, той е роб; когато човек е по-силен от условията, той е господар - първо е господар към себе си." И вярно, като размишлявам - добре, тъй е, по-добри условия от тия, които аз сама мога да си създавам, никой не може да ми ги създаде. Пишеш ми, че много мислиш сега, как е минала една година откак нашият обичан Учител ни е напуснал, всъщност той не ни е напуснал, само че сега в неговата същина ние не може да го видим. Но може да го чувстваме. Винаги, когато си спомняме за него, става ни нещо приятно около сърцето. Прям отговор на твоето писмо ще ти дам устно, когато ще дойдеш тук при мене на гости с Цвета. Ще ти говоря по този въпрос с Учителевите думи. Но сега нещо друго. Имате ли време за духовна работа? Хубаво е да си имаме един определен ден за духовна работа.
към текста >>

За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда Божественото в тях и то те обгръща." Ето, мила Драга, един метод за работа.
IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество. V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина. За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда Божественото в тях и то те обгръща." Ето, мила Драга, един метод за работа. Може да направите опит. Когато имаме постоянство, чудесни резултати се достигат. Нали знаеш, ние само трябва да желаем да направим нещо и веднага от горе ни помагат. У Бога е всичко възможно: „Божий Дух, възлюбеният на моята душа, всичко ще върши за мен". Ето и една формула за ограждане, която Учителят ни даде на 7.VII.1939 г.
към текста >>

То е вътрешната защита против всичките тайни грехове, които може на всяко време да се явят и пораснат в почвата на сърцето.
Нещо за смирението, това беше единственото нещо, което Учителят не можеше да скрие от нас. Колко много беше Учителят смирен. А смирението е една от най-важните добродетели. Блазе, който я притежава. Ето какво казва Учителят за смирението: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешната защита против всичките тайни грехове, които може на всяко време да се явят и пораснат в почвата на сърцето. Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена, и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат дълбоки корени в живота на духът. Всякой, който носи смирението на Божията благодат, носи същевременно и цяра против всякой грях, защото смирението и целомъдрието вървят като брат и сестра, които носят тягостите на тоя кален свят и подпомагат на душата ни, да крачи напред в пътят на Божията добродетел. Всеки, който носи смирението в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. Затова казва Словото Божие, Бог на смирените дава благодат, на горделивите се противи. И Господ наш в своята слава на планината почва от източника на смирението да развива духовния живот, като казва от самото начало: Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно.
към текста >>

Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие, правдата на Духът ти - моята радост.
Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена, и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в душата, докато пуснат дълбоки корени в живота на духът. Всякой, който носи смирението на Божията благодат, носи същевременно и цяра против всякой грях, защото смирението и целомъдрието вървят като брат и сестра, които носят тягостите на тоя кален свят и подпомагат на душата ни, да крачи напред в пътят на Божията добродетел. Всеки, който носи смирението в душата си, носи в същото време и отпечатъка на Божията святост и правда. Затова казва Словото Божие, Бог на смирените дава благодат, на горделивите се противи. И Господ наш в своята слава на планината почва от източника на смирението да развива духовния живот, като казва от самото начало: Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие, правдата на Духът ти - моята радост. Смирение: Остави се охотно да бъдеш поучен и от най-малкия". Как ще кажете, нали велико нещо е това, смирението. Но не лесно става човек смирен. Много, много страдания са нужни, докато човек придобие смирението. А колко велико нещо е смирението.
към текста >>

Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека.
Много, много страдания са нужни, докато човек придобие смирението. А колко велико нещо е смирението. Няма да е лошо да говорите и на вашите деца за смирението. И ето още нещо от съкровищницата на Учителя. „Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
към текста >>

Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек.
И ето още нещо от съкровищницата на Учителя. „Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него.
към текста >>

Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг.
„Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек.
към текста >>

Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него.
към текста >>

Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления.
Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си.
към текста >>

Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде.
Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава.
към текста >>

Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него.
Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека.
към текста >>

Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него.
Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме." Последното може да го прочетете и на вашите момичета, които се интересуват за новото. Как са те, изчетоха ли беседите, които им изпратих и как се произнесоха за това.
към текста >>

А свобода, мистично се разбира, че Божественото у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето.
Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични блага от него, тогава тази любов е Божествена. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина и свобода чрез твоята любов, твоята любов е Божествена. Живот значи, те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. А свобода, мистично се разбира, че Божественото у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето. Тогава твоята любов е Божествена. И така, мили сестрички, дано разбирате моето писмо. Разпоредих да ви изпратят една програма за 22.III., вярвам да я получите навреме. Ако я получите, много ще се радвам. Също и за „Свещени думи на Учителя" наредих.
към текста >>

33. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля.
Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа. В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота.
към текста >>

Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота. Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>

34. 6.15. Космичната вълна на любовта

Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си.
По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион. Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици. По характер беше много чувствителна, крайно самостоятелна, упорита, с изискана интелигентност. Тя имаше много голям интерес към идеите на Учителя, към новите начала, които влизаха в живота, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи. Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс. Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си. Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен.
към текста >>

Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е Божествено.
Също и аз изнесох реферата „Анархизмът и новото учение". Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата. Учителят каза: „Сега Аз мисля, че списанието „Новият живот" ще умре, понеже баща му и майка му не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно! " Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е Божествено. Вложихте ли в „Новия живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено? Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: „Кое е новото в „Новия живот"? Това не е за упрек, но посочете на ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват, кое е новото нещо? " (I Младежки събор, стр. 65-66).
към текста >>

Вложихте ли в „Новия живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено?
Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата. Учителят каза: „Сега Аз мисля, че списанието „Новият живот" ще умре, понеже баща му и майка му не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно! " Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е Божествено. Вложихте ли в „Новия живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено? Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: „Кое е новото в „Новия живот"? Това не е за упрек, но посочете на ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват, кое е новото нещо? " (I Младежки събор, стр. 65-66). Списанието „Нов живот" до този събор беше излязло в три броя.
към текста >>

Това широко сърце, изпълнено от копнежи на голямата любов, си замина по един много странен начин.
В това младежко списание трябваше да има единство в основата и разклонение в изпълнението на това списание, защото окултният закон не търпи разединение, но разрешава разклонение. Наистина този събор се яви като пълна реализация на тази мощна Космична вълна на Любовта, която разкриваше перспективите на един нов живот. Като важна предпоставка за този нов живот се явяваше въздържанието, което беше само подготовка, но центърът представляваше пробуждането на мистичното съзнание. Едно от важните действия във великата драма, която се играеше в школата на Учителя, трябваше да бъде приключена. Това се изрази в заминаването на отвъдния свят на един от важните актьори в това действие - Георги Марков. Това широко сърце, изпълнено от копнежи на голямата любов, си замина по един много странен начин. Спомням си, че през тази година бяхме на летуване на Рила. Георги беше останал в София като болен. Учителят ме подсети да се върна при него. С моя добър приятел Борис Николов употребихме големи старания да облекчим болестта на Георги Марков. Учителят се завърна от Рила и прие Георги Марков на дълъг разговор.
към текста >>

Той имаше големи планове, бе с широко сърце, не беше скъперник и раздаваше парите на нуждаещите се.
Раздялата ми с Георги беше наистина твърде трагична. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята. Георги Марков беше много популярен в братството. Същото бе и в университетските среди. Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ. Той имаше големи планове, бе с широко сърце, не беше скъперник и раздаваше парите на нуждаещите се. Имаше пари, понеже беше богатски син. Винаги беше отзивчив към всички, да помага било с парични средства, било със съвети. Раздаваше се, разтваряше се към всички. Един човек, който беше символ на алтруизъм, на една широта без всякакви външни постановки на религиозност. Напротив, в него преобладаваха социалните чувства, братските чувства.
към текста >>

В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето.
И затуй втората вътрешна храна е по-дълбока и мистична и може да я разбере човек, който има просветление. Иначе всеки човек би се спънал. Аз имах следният случай: Имаше едно същество, много надарено, беше певица. Беше пристигнала от САЩ, където нейният баща го бяха убили гангстерите. Учи в Американския колеж и в университета. В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето. Аз отидох да питам професора, какво ще стане с нея. Той ми каза, че това е шести случай в България, че при предишните случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне. Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот.
към текста >>

Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество.
Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии.
към текста >>

35. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество.
При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА. Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим път за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание. При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание. Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество. Учителят, който ни разкрива един нов свят, ни дава един нов мироглед, не търпи никакви религиозни заблуждения, никакви сектантски нелепости и отклонения. Особено през 1925 г. тъмните сили, в лицето на духовенството, на разумното обществено мнение, изразено чрез развитите шовинистични организации, даже в лицето на самата държава, бяха се насочили срещу делото на Учителя. По това време Учителят в своите публични беседи им заяви: „Някои казват, че БЯЛОТО БРАТСТВО е в България. Голяма чест би направило То на България, ако мислите, че То е тук.
към текста >>

Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни -свободни в пълния смисъл на думата.
Други - на мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта". Те принадлежат на науката и изкуството. Носят знанието на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината". Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните мисли и чувства. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни -свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта", които носят правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други се наричат „Братя на Добродетелите", „Братя на Красотата" и най-после идват последните, които се казват Йеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са Свещени. Всички тия братя не са така обикновени.
към текста >>

Божественото учение не може да бъде обект!
Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се явява известен обект. Павел стана обект на езичниците. Петър - на евреите и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: „Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос". Така постъпват и днес - на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обект! То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа. То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание. Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни.
към текста >>

То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание.
Петър - на евреите и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: „Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос". Така постъпват и днес - на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обект! То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа. То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание. Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Всички адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път". Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат.
към текста >>

Божественото начало да не виждаме в никаква форма!
Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа. Например, идеята за разпятието, за която толкова много книги са писани през вековете. Учителят по този въпрос казва: „Онзи велик Учител на Любовта не може да бъде разпънат. Разпънат беше човекът, а онзи Велик Учител, който беше разпънат в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект. Божественото начало да не виждаме в никаква форма! Христа да не виждаме разпънат! Бог е, който търси живот в нас. Като помислите за Него, да чувствате живота в себе си, да чувствате подем в мислите и желанията си. Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен." Ще приключим тази глава с един пасаж от Словото на Учителя, който хвърли обилна светлина върху най-дълбоките мистични Истини.
към текста >>

Това не е е Божественото учение.
" Горната мисъл красноречиво се потвърждава от последните международни събития, какво отношение има Индия към проблемите, които човечеството решава във всички области на международния живот. В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет. Това самосъзнание има много категории. Не се отнася само до личното самосъзнание, това важи за обществото, народите, културите и расите. При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е е Божественото учение. Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа." Единствено човечеството на нашата планета е изразител на Божествената пълнота, или също така, взето като символ, представлява Слънцето в нашата слънчева система. Кои са първите проблясъци, които могат да се вземат като белези, че човешкото съзнание излиза от света на самосъзнанието и навлиза във висшите области на свръхсъзнанието? Учителят така просто и ясно очертава това възраждане на човешката душа. Съвременният културен свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант, художник е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни гениални души да се съберат на едно място.
към текста >>

36. 6.34. Астрокосмична синтеза

Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината.
34. Астрокосмична синтеза Разговорите, които имахме с Учителя, Кузман Кузманов и аз, бяха наистина цели откровения. Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота. Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината. За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки.
към текста >>

Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство.
Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота. Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината. За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината.
към текста >>

Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител.
Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше.
към текста >>

37. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Не само трябва да го разбере, но трябва и да го приложи, да изпита всички негови методи, които ще донесат тази велика хармония между неговия ум, сърце и воля.
Той дойде да намагнетизира Своите ученици с любовния магнетизъм, а те от своя страна да намагнетизират цялото човечество". Така говори само посветеният. Така могат да виждат само мъдреците, които видяха звездата на Изток, знамението за идването на Христа. Велика култура очаква този народ, в който се въплътяват тези Велики Посветени, защото този народ представлява разсадникът на новите идеи, които след това трябва да се възприемат от другите народи. Българският народ сега се намира в най-интересния си момент, когато трябва да разбере дълбоката същност на Учението на Учителя. Не само трябва да го разбере, но трябва и да го приложи, да изпита всички негови методи, които ще донесат тази велика хармония между неговия ум, сърце и воля. По този начин той ще стане изразител на тези велики идеи, предвестник на новата култура, която трябва да се разпространи из всичките народи. Това учение е единствено, което носи нови елементи и тези елементи ще дадат подтик на духовната и материална култура на човечеството. Ще извадят народите от тази безпътица, в която се намират, за да си подадат ръка за едно всестранно сътрудничество. Само по този път може да се дойде до този желан мир, до тази велика свобода, за която толкова много се е писало и говорило, за която потоци кръв е пролята в историята на човечеството. Наистина Учителят донесе едно ново откровение на човечеството.
към текста >>

Той не дойде тук на земята да създаде някаква нова религия, някакъв култ от ритуали, а напротив - Той дойде да събори всичките тези религиозни заблуждения, които през вековете създаваха чрез религиите един деспотичен йерархизъм, или пък някакви исторически божества, на които по един външен начин те им се кланят и слагат прегради между Първата Причина - Божественото Начало и своята душа.
По този начин той ще стане изразител на тези велики идеи, предвестник на новата култура, която трябва да се разпространи из всичките народи. Това учение е единствено, което носи нови елементи и тези елементи ще дадат подтик на духовната и материална култура на човечеството. Ще извадят народите от тази безпътица, в която се намират, за да си подадат ръка за едно всестранно сътрудничество. Само по този път може да се дойде до този желан мир, до тази велика свобода, за която толкова много се е писало и говорило, за която потоци кръв е пролята в историята на човечеството. Наистина Учителят донесе едно ново откровение на човечеството. Той не дойде тук на земята да създаде някаква нова религия, някакъв култ от ритуали, а напротив - Той дойде да събори всичките тези религиозни заблуждения, които през вековете създаваха чрез религиите един деспотичен йерархизъм, или пък някакви исторически божества, на които по един външен начин те им се кланят и слагат прегради между Първата Причина - Божественото Начало и своята душа. Аз точно това разбрах от Учителя, че една от най-големите Му мисии тук на земята е да разбие всички тези заблуждения на религиозното съзнание. По този начин човечеството ще дойде в непосредствен контакт по пътя на Мистичната Чистота с живота на Цялото. Затова той много пъти в Своите беседи казва, че ако посмее човечеството да му издигне статуя-паметник, Той с огън ще го помете. Сега, особено след неговото заминаване, започнах да прозирам тези велики задачи, които Учителят даде за разрешение на човечеството. За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни.
към текста >>

Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята.
По този начин човечеството ще дойде в непосредствен контакт по пътя на Мистичната Чистота с живота на Цялото. Затова той много пъти в Своите беседи казва, че ако посмее човечеството да му издигне статуя-паметник, Той с огън ще го помете. Сега, особено след неговото заминаване, започнах да прозирам тези велики задачи, които Учителят даде за разрешение на човечеството. За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни. Всички религии, от дълбока древност досега, със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието. Тези два свята като се координират и хармонизират чрез великата Истина, то тогава в човека ще се събуди онази разумна воля, която ще реализира новите идеи, които Учителят донесе. Сега разбрах, че Учителят не трябва да бъде търсен извън като някакъв обект, но да го чувстваме вътре, дълбоко в себе си, чрез чистотата на свое-то сърце, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята воля.
към текста >>

Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието.
За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни. Всички религии, от дълбока древност досега, със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието. Тези два свята като се координират и хармонизират чрез великата Истина, то тогава в човека ще се събуди онази разумна воля, която ще реализира новите идеи, които Учителят донесе. Сега разбрах, че Учителят не трябва да бъде търсен извън като някакъв обект, но да го чувстваме вътре, дълбоко в себе си, чрез чистотата на свое-то сърце, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята воля. Този именно акорд, който звучи дълбоко в нашата душа, ни поставя във връзка с пулса на живота, с ритъма на Космичния свят. Тази висша хармония, която лъха от Учителя в тези три действия в Неговата Школа, чрез тези три Космични вълни на Любовта, Мъдростта и Истината идват да възстановят както в индивида, така и в народа, да изправят малкия кармичен равностранен триъгълник, както и общочовешкия равностранен триъгълник, да зазвучат в хармонията на равностранния Космичен триъгълник на Учителя. Тези велики проблеми на бъдещето ще бъдат разработени чрез новата раса в астрокосмичната синтеза.
към текста >>

Сега разбрах, че Учителят не трябва да бъде търсен извън като някакъв обект, но да го чувстваме вътре, дълбоко в себе си, чрез чистотата на свое-то сърце, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята воля.
Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието. Тези два свята като се координират и хармонизират чрез великата Истина, то тогава в човека ще се събуди онази разумна воля, която ще реализира новите идеи, които Учителят донесе. Сега разбрах, че Учителят не трябва да бъде търсен извън като някакъв обект, но да го чувстваме вътре, дълбоко в себе си, чрез чистотата на свое-то сърце, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята воля. Този именно акорд, който звучи дълбоко в нашата душа, ни поставя във връзка с пулса на живота, с ритъма на Космичния свят. Тази висша хармония, която лъха от Учителя в тези три действия в Неговата Школа, чрез тези три Космични вълни на Любовта, Мъдростта и Истината идват да възстановят както в индивида, така и в народа, да изправят малкия кармичен равностранен триъгълник, както и общочовешкия равностранен триъгълник, да зазвучат в хармонията на равностранния Космичен триъгълник на Учителя. Тези велики проблеми на бъдещето ще бъдат разработени чрез новата раса в астрокосмичната синтеза. Новата епоха е вече зачената, тя расте в утробата на времето и наближава момента, когато човечеството ще излезе от тъмния период на Кали Юга, за да влезе в новата култура на Синовете Божии. Старият свят, със своите противоречия, с всичките си свои заблуждения, с всичките си кървави насилия ще бъде тор, чрез който ще се наторят идейните семена на новата култура.
към текста >>

38. 7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

(том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му?
За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката.
към текста >>

Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше.
Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм? Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си. Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага! Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на д-р Кръстев, който ни предостави оригинали на непубликувани текстове от Учителя, бяха подготвени и отпечатани следните издания: "Молитви и формули", "Призвание към народа ми", "Вечният завет на духа", "Запалена свещ, две годишни Утринни слова". С болка се подписвам под горното писмо, защото напълно го споделям. Д-р Кръстев извършва една наистина колосална работа в името на Учителя, но вживявайки се в ролята на прокурор и съдник на Братството, той стига до крайности, които е трудно да приемем, че са за наше и общо добро.
към текста >>

Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага!
Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм? Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си. Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага! Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на д-р Кръстев, който ни предостави оригинали на непубликувани текстове от Учителя, бяха подготвени и отпечатани следните издания: "Молитви и формули", "Призвание към народа ми", "Вечният завет на духа", "Запалена свещ, две годишни Утринни слова". С болка се подписвам под горното писмо, защото напълно го споделям. Д-р Кръстев извършва една наистина колосална работа в името на Учителя, но вживявайки се в ролята на прокурор и съдник на Братството, той стига до крайности, които е трудно да приемем, че са за наше и общо добро. Елена Николова
към текста >>

39. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО

(том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му?
За съжаление, в книгите на д-р Кръстев, които претендират със своя обем и с важността на проблематиката си - да представят в определен аспект историята на братския живот около Учителя, е трудно да бъде разграничено кое е историческо събитие, кое се описва и кое е собствено мнение на съставителя върху това събитие. Не е ясно, например, в спомените на братята и сестрите, които д-р Кръстев публикува, докъде дадената мисъл е изказана от автора на спомена и откъде започва да говори д-р Кръстев (през устата на разказвача!) За отбелязване е, че повечето от разказващите мемоарите си са вече жители на отвъдния свят, така че не биха могли да се защитят. Така се получават изключителни парадокси, злепостявящи и представящи в погрешна светлина братя и сестри, които имат отдавна утвърден престиж в историческата памет на нашето общество. Можем да споменем имената на Елена Андреева, Борис Николов, Катя Грива, Петър Димков и много други. Нима някой от тези, които отблизо познаваха сестра Елена Андреева ще повярва, че тя е изричала заплахи и закани към събратята си като някой старозаветен пророк, обричащ на гибел „нечестивците"? (том I.) Как ще повярваме в написаното за брат Петър Димков, за когото целият български народ знае, че работеше абсолютно безкористно, и че е спасил и помогнал на хиляди нещастни болни, ръководен единствено от свещения огън на Любовта, която бликаше от сърцето му? (том III.) Защо брат Димитър Грива трябваше да си отиде натъжен от този свят, огорчен от нелепиците, писани за сестра му Катя Грива (том I.) Азбучна истина за всеки един, който по-добре е запознат със Словото на Учителя, е изказаната от самия него мисъл, че Христос е Глава на Бялото Братство. Известни са редица мисли на Учителя за Христа, които категорично определят Неговото отношение към Христа и това отношение считаме за излишно тук да коментираме. Как да си обясним тогава спомена на брат Ангел Вълков, разказан чрез д-р Кръстев, който считаме за кощунство да цитираме? Едва ли е необходимо да привеждаме още примери - книгата на д-р Кръстев изобилства с такива, за да илюстрираме абсолютната безпочвеност на „редакторските" вмешателства на д-р Кръстев в публикуваните от него материали. Всъщност такава недопустима некоректност от страна на съставителя в никакъв случай не може да се нарече "редакторска намеса", защото тя, колкото и несполучливо да бъде направена, по регламент цели текстът да спечели от обработката.
към текста >>

Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше.
Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм? Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си. Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага! Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на д-р Кръстев, който ни предостави оригинали на непубликувани текстове от Учителя, бяха подготвени и отпечатани следните издания: "Молитви и формули", "Призвание към народа ми", "Вечният завет на духа", "Запалена свещ, две годишни Утринни слова". С болка се подписвам под горното писмо, защото напълно го споделям. Д-р Кръстев извършва една наистина колосална работа в името на Учителя, но вживявайки се в ролята на прокурор и съдник на Братството, той стига до крайности, които е трудно да приемем, че са за наше и общо добро.
към текста >>

Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага!
Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм? Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си. Той само с безкрайно търпение им показваше как разумно да ги изправят. Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага! Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на д-р Кръстев, който ни предостави оригинали на непубликувани текстове от Учителя, бяха подготвени и отпечатани следните издания: "Молитви и формули", "Призвание към народа ми", "Вечният завет на духа", "Запалена свещ, две годишни Утринни слова". С болка се подписвам под горното писмо, защото напълно го споделям. Д-р Кръстев извършва една наистина колосална работа в името на Учителя, но вживявайки се в ролята на прокурор и съдник на Братството, той стига до крайности, които е трудно да приемем, че са за наше и общо добро. Елена Николова
към текста >>

40. СЪДЪРЖАНИЕ

Пълното шише и малкото сърце 51.
Как да се изпълни Волята Божия 46. Малките величини, които управляват света 47. Школата и светската учителка 48. Мъглата и двете стомни за вода 49. Божиите служители 50. Пълното шише и малкото сърце 51. Видимата и Невидимата Школа 52. Да с озапти с юзда и камшик 53. Божието око 54. Посещение на Учителя в Малкият дом 55. Духовете на Лемурия 56.
към текста >>

Вътрешният изпит в Школата – търпение пред Божественото 90.
Благословенията и Царството Божие на Земята 85. Пресяване през сито 86. Да се определиш в пътя на Школата 87. Ражда се човек и тръгва да учи 88. Хем ми се иска, хем не ми стиска 89. Вътрешният изпит в Школата – търпение пред Божественото 90. Главната опасност 91. Когато се разпореждаше простотията 92. Когато си муле и те е яхнала простотията 93. Малките величини 94. Словото Му беше Дух, Светлина за човеците и Истина за света 95.
към текста >>

41. 7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ

Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб".
На следващия ден ме покани Балтова да ям у тях. Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене. Как така те кани на обяд, но няма нищо за ядене. Беше забравила, че у дома си има нещо за ядене. Тогава аз се върнах, взех 25 лева за храна, купих това-онова, а Балтова направи каша и ядохме каша. Като разказвах това на комуната от трите сестри защо съм похарчила тези 25 лева и как съм била поканена на обяд без да има нещо те се превиваха от смях и казваха, че Балтова прилагала много често този номер като казвала „Важно е Бог да види, че имам добро сърце и че си отварям сърцето за всички, а Бог като види това ще тури в торбата някой комат хляб". Та комата хляб го донесох аз с тези 25 лева. Всички се смяхме през сълзи. Тук моето появяване донесе толкова много опитности на всички. Така беше с всеки появил се човек търсещ закрила от Учителя на Изгрева. След време се върнах у дома, защото от вкъщи бяха изпратили малкия ми брат Владо да ми съобщи, че ме викат обратно и че могли отново да ме приемат.
към текста >>

Беше се допрял до Божественото за малко и беше го оценил.
И когато си дойде у дома започна да разказва възторжено, като размахваше с ръце и не можеше да навакса с разказа си, защото все не му достигаше време. Всички седяха на масата и слушаха, а аз съм също на масата и мълча. След като се изприказва каквото имаше да каже, майка ми го погледна учудено и отсече; „И ти ли ще станеш дъновист? Един дъновист ми стига тук в тази къща, за втори тук няма място." Баща ми се промени отведнъж, възторгът му изчезна, погледна ме виновно, стана и излезе навън. Повече до края на живота ми той никога не продума нито дума срещу Учителя, срещу учението и не ме упрекна, че съм дъновистка или да ми направи забележка, че ходя на беседи на Изгрева. Беше се допрял до Божественото за малко и беше го оценил. Но неговия път беше друг, той беше дошъл на земята за други цели и разрешаваше други задачи.
към текста >>

42. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Беше и преживяване, и опитност, и обучение затова, че вярата на човека към Божественото създава условия да се изяви Божественото върху него, защото се дава връзка между него и Божественото.
Това никой не го забеляза освен мен. Това беше предназначено за мен. Това трая миг толкова колкото да видя, да запомня и да усетя преминаването към мен на тези два слънчеви лъча. Това-беше само за миг и след това Учителят с обикновен тон почна да отговаря на онова, което аз го запитах. Другите се заслушаха в думите му, а аз още стоях с необикновеното преживяване, което имах. Беше и преживяване, и опитност, и обучение затова, че вярата на човека към Божественото създава условия да се изяви Божественото върху него, защото се дава връзка между него и Божественото. А вярата е тази, която създава тази неръкотворна връзка между човека и Бога. След това Учителят ме викна и ми заговори. Аз извадих тетрадката, която винаги носех и записах. „Светлината никога не угасва. Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен.
към текста >>

Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви.
В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вярата си. Светлината пак ще се покаже. Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него няма да се поддаваш. Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви. Онзи живот, който Бог е вложил в теб трябва да го оставиш да расте. Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш. Ами че Бог живее в теб. Вие сте царски синове, но живеете инкогнито. Кое е по-хубаво да си царица, да ти слугуват слугини и да си недоволна или да си слуга, да служиш на другите, но да си доволна?
към текста >>

Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш.
Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него няма да се поддаваш. Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви. Онзи живот, който Бог е вложил в теб трябва да го оставиш да расте. Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш. Ами че Бог живее в теб. Вие сте царски синове, но живеете инкогнито. Кое е по-хубаво да си царица, да ти слугуват слугини и да си недоволна или да си слуга, да служиш на другите, но да си доволна? Разбира се второто. Доволството е важно.
към текста >>

43. 34. ВЕЧНАТА ВРЪЗКА

За тях Учителят казва: „Човек може да е завършил четири факултета, но като дойде до Божественото трябва да бъде като бял ненаписан лист, трябва да започне от А и от Б на буквара".
Независимо с какви знания и познания човек идва от миналото си и какво носи от миналите си прераждания, всичко онова, което е усвоил в миналото сега трябва да направи преоценка като изостави излишното и достави най-същественото от себе си. А това е връзката с Бога, Това знание за пръв път се изнася във Вселената и това Учителят го каза още през 1922 г. на съборите в Търново. За онези, които вчера, днес или утре преминават през обучението на всички училища, университети и усвояват общественото знание на света, завършвайки и получавайки дипломи то те се подготвят за работа в света. Но това не е достатъчно за онези, които са решили да се доберат до знанието на Школата на Учителя. За тях Учителят казва: „Човек може да е завършил четири факултета, но като дойде до Божественото трябва да бъде като бял ненаписан лист, трябва да започне от А и от Б на буквара". „Бог е една необходимост", казва Учителят. „Човек може да обича другите хора и другите същества само като обича Бога. Без любовта към Бога любовта към другите същества е невъзможна и законът на жертвата е невъзможна." В опитностите си, които имах с Учителя и в Школата за нас това бе един труден за разрешаване въпрос. Ние се опитвахме да обичаме нашите ближни, да създаваме отношения с тях без да схващаме, че първо трябва да направим връзката си с Бога. Смятахме, че отношенията по между си бяха главното, което трябва да разрешим.
към текста >>

Беше необходимо ученикът да се добере до смирението, когато може да надживее своите лични стремежи и амбиции, да се смири доброволно, да се ограничи външно, за да се отвори вътрешно за Божественото.
Тогава минавахме през онзи етап, когато разбирахме, че само Учителят можеше да разреши задачата ни. Търсих него, защото стоеше над нас. Чак тогава един подир друг успявахме да съзрем у него, да видим вътре у себе си и да се убедим, че чрез Него се изразяваше Божествения Дух и той се изявяваше у него като проява на Бога. Така преминах по тази стълбица на познанието, за да се доберем до вътрешната страна на Словото, където се казва, че глава на твоето Слово е Истината, а глава на Истината е Божественият Дух, а глава на Божественият Дух е Абсолютният Дух на Битието, а глава на Абсолютният Дух на Битието е изявата на Бога. Ето, това е стълбицата на познанието отдолу нагоре и от горе надолу. Беше необходимо ученикът да се добере до смирението, когато може да надживее своите лични стремежи и амбиции, да се смири доброволно, да се ограничи външно, за да се отвори вътрешно за Божественото. Това са два закона - не можеш да получиш ако не се отвориш отвътре и не можеш да се отвориш отвътре ако не се ограничиш отвън. Това са два различни метода, които много добре са описани от Учителя. По онова време много пъти се доближавах до Учителя, но имаше моменти когато другите бяха около него и всеки желаеше и търсеше да бъде близко до него. Тогава аз се умъчнявах, че съм избутана настрани или че Учителят предпочита другите вместо мен, а мен ме оставя някакси встрани. Смятах, че съм изместена от другите, приемах, че съм отстранена от Учителя, възприемах, че съм направила грешка, за което Той не ме приема.
към текста >>

Разтвори сърцето си, каквото можещ да дадеш, дай.
Ти не трябва никога, никога да допущаш съмнение. В Бога може ли да има някаква измяна? Външно моите отношения са различни, защото не сте на еднаква степен на развитие. Ако ме обичаш, ще учиш. От любов към Бога ще учиш. Разтвори сърцето си, каквото можещ да дадеш, дай. Нали любовта трябва да бъде духовна? Ти можеш ли да обичаш? Не? Но да плачеш можеш. И то е хубаво.
към текста >>

44. 37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД

Отново съм при Учителя: „В Божественото трябва човек да забрави себе си.
Но аз се озовах сама в света. Бе дошло време да се служи не само на себе си, не само на ближните, но'и на Бога. Някой бе ме прокопал отвътре и отворил. От една страна виждах Бога, Учителят и неговото Слово, а от другата страна виждах света и виждах, че има и е прокарана една тръба и един отвор, който минаваше през мен и който съединяваше Словото на Учителя от една страна и от друга страна преминаваше през мен и излизаше от другата страна, а там бях свързана със света, с моите ближни. Бе дошла в мене друга епоха - епоха на приложението. Отново съм при Учителя: „В Божественото трябва човек да забрави себе си. Гледай да не се отклониш, защото тогава ще ми причиниш страдание". „Учителю, аз не искам да ви причинявам страдание". „Не само на Мене, но и на себе си ще при- чиниш страдание. Това е Духът. Пази всичко, защото това е свещено.
към текста >>

„Всичко в света е Божествено.
" „Учителю, тя е твърда храна за мен." „Тя е твърда храна за теб, но е хлеб за теб. На малките деца дават течна храна, а възрастните могат да ядат и месо. Искам да бъдеш добра, да си добра. Ще станеш ли добра? " „Ще стана, Учителю". „Всичко в света е Божествено. И в твоите чувства има нещо хубаво. Господ те е възлюбил преди ти да го възлюбиш. Ти имаш добро сърце. Твоята сила е в сърцето. Ти имаш известна опитност в Любовта и аз искам сега да я разработиш.
към текста >>

Ти имаш добро сърце.
Ще станеш ли добра? " „Ще стана, Учителю". „Всичко в света е Божествено. И в твоите чувства има нещо хубаво. Господ те е възлюбил преди ти да го възлюбиш. Ти имаш добро сърце. Твоята сила е в сърцето. Ти имаш известна опитност в Любовта и аз искам сега да я разработиш. Ти сега ще мислиш, че беше в Небето. Любовта не е на земята, тя е на небето. В чистотата има дълбочина и височина.
към текста >>

Твоята сила е в сърцето.
" „Ще стана, Учителю". „Всичко в света е Божествено. И в твоите чувства има нещо хубаво. Господ те е възлюбил преди ти да го възлюбиш. Ти имаш добро сърце. Твоята сила е в сърцето. Ти имаш известна опитност в Любовта и аз искам сега да я разработиш. Ти сега ще мислиш, че беше в Небето. Любовта не е на земята, тя е на небето. В чистотата има дълбочина и височина. Дълбочината е хващане на твърди корени.
към текста >>

Те ще се ползват еднакво понеже Божественото протича в една секунда по веригата.
Ако всички души можеха да влезат в едно тяло като прегърна него щяха всички да се нахранят. Но вие си пречите понеже като дам някому нещо той го държи само за себе си, а не го дава на другите. Бог всички обича еднакво и на всички дава еднакво. Да кажем, че сте на една редица. Първият човек и последният човек, който е на 300 километра разстояние. Те ще се ползват еднакво понеже Божественото протича в една секунда по веригата. То толкова бързо преминава, че никой не го усеща. Затова е необходима веригата на учениците. Това е вътрешната синархичес-ка верига на учениците. Това е вътрешната верига на учениците с Школата, с Учителя и с Бога. Ще обичаш всичко, което Бог обича.
към текста >>

45. 39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА

Ето това е един пример, за да видите как когато някой посегне на Божественото, как когато реши да разруши Божественият подтик то разрушителните сили се насочват впоследствие към него и той трябва да ги изтърпи.
Не беше случайно. Отидете днес горе на Изгрева и ще видите как днес също минава една каменна ограда висока три метра през Изгрева. Онази ограда, която премина през извора на чешмата на Диана Бад дойде и се прехвърли на Изгрева. Тази ограда днес съществува и ще напомня на следващите поколения за опорочението. Така българският народ насочи тази разрушителна сила първо към себе си, после извън себе си и има опасност да разруши и държавата. Ето това е един пример, за да видите как когато някой посегне на Божественото, как когато реши да разруши Божественият подтик то разрушителните сили се насочват впоследствие към него и той трябва да ги изтърпи. Така българският народ вече в разстояние на трийсет години преминава през комунизма, за да научи своят урок. Този урок ние го научихме навремето с упражнението с празните стомнички - към първоизвора се върви и отива с празни стомнички. Докато този народ не тръгне с празна стомнич-ка към Словото на Учителя то неговата съдба е от ясна, по-ясна, ще опита въздействието на разрушителните сили и ще мине през страдания. Аз съм при Учителя на разговор с Него. „Ако се влюби човек във формата само, то вследствие стремежът към разнообразие отпада и той ще изпита след известно време отвращение от формата.
към текста >>

Сега ще започна със сърцето, слизам по-надолу.
" „Аз пак ще ви помогна. То е временно, само аз не съм ви оставил. Аз няма да ви оставя." „Аз смятам и мисля, че през другия живот Вие като дойдете на земята няма да ни оставите пак? " „Та вие все си мислите, че само през този живот ли съм ви взел? В лекциите аз вече оправих умствените противоречия. Сега ще започна със сърцето, слизам по-надолу. Вчера в беседата аз казах: „Богатият ще стане беден, а бедният ще стане богат. Силният ще стане слаб, а слабият -силен. Те са силни контрасти, за да ви накарам да мислите. Богатият ако върши насилие ще стане беден, пък бедният, когото всички хулят ако се залови за работа ще забогатее. Тази мисъл като я възприемат, макар че не я разбират, те вече мислят.
към текста >>

46. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка?
Всички започват да се оглеждат и да смятат, че тази къща носи нещастие след нещастие. Накрая отиват при Учителя, за да питат каква е тази работа. Той им казва: „Навремето евреите принасяха жертви и колеха овни на своят Бог Йехова да го умилостивят и онези духове, които търсеха жертва я получаваха чрез овена и жертвоприношението. Чак тогава почваха да градят и след като изградят къщата отново принасяха жертва и колеха овен - правеха курбан. Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите камъни, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата. Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка? " братът гледа, мига и не може да проумее. „Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри". Ето това е едно просветление и решение на една задача. Братът отново бил в недоумение и не можел да проумее нищо. Учителят продължил: „Понеже камъните са от по-нисш живот, там са затворени духовете, там са материализирани духове, които стоят със столетия, а човек когато ги премести, когато ги деля и троши, той ги освобождава и тогава те казват: „Понеже ти с нашите камъни строиш дом то ние пък ще дойдем да живеем в теб".
към текста >>

„Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри".
Той им казва: „Навремето евреите принасяха жертви и колеха овни на своят Бог Йехова да го умилостивят и онези духове, които търсеха жертва я получаваха чрез овена и жертвоприношението. Чак тогава почваха да градят и след като изградят къщата отново принасяха жертва и колеха овен - правеха курбан. Днес времето е друго и не се колят овни, но човек когато строи самите камъни, самите дървета са живи и те искат да получат своят дял от жертвата. Ти готов ли си да се жертваш за Бога с чисто сърце, със светъл ум и праведна постъпка? " братът гледа, мига и не може да проумее. „Днес също е необходимо жертвоприношение, но жертвоприношението е променено и окултният закон гласи „Да жертваш себе си с чисто сърце, със светъл ум и праведно дело за добруването на твоите братя и сестри". Ето това е едно просветление и решение на една задача. Братът отново бил в недоумение и не можел да проумее нищо. Учителят продължил: „Понеже камъните са от по-нисш живот, там са затворени духовете, там са материализирани духове, които стоят със столетия, а човек когато ги премести, когато ги деля и троши, той ги освобождава и тогава те казват: „Понеже ти с нашите камъни строиш дом то ние пък ще дойдем да живеем в теб". И като дойдат да живеят от теб те се освобождават от камъните, идват в тебе, влизат в тебе, загнездват се и от теб не излизат. Така идва болестта, а понякога човек плаща и чрез живот.
към текста >>

Когато пожертвува човек Божественото всякога става глупав пред хората.
То е съотношение - в дадения случай да изпълняваш Волята Божия. Ние се движим и живеем в Бога. Туй, което ни дава възможностите, което се грижи за нас и в което се движим, то е Бог. Него за нищо да не пожертвуваш. Хората нищо от вън не могат да ти дадат. Когато пожертвува човек Божественото всякога става глупав пред хората. То е дълбочина. Тази идея ние я свещена. За нея никак не трябва да говорим. Ние на себе си само ще говорим за Божественото. Няма по-хубаво нещо от това човек да мисли за Бога, защото във всичките условия на живота, във всичко Бог ни занимава.
към текста >>

Ние на себе си само ще говорим за Божественото.
Хората нищо от вън не могат да ти дадат. Когато пожертвува човек Божественото всякога става глупав пред хората. То е дълбочина. Тази идея ние я свещена. За нея никак не трябва да говорим. Ние на себе си само ще говорим за Божественото. Няма по-хубаво нещо от това човек да мисли за Бога, защото във всичките условия на живота, във всичко Бог ни занимава. Малките работи са, които радват човека. Големите работи са човешки. Човешките работи са модерен затвор. Има ограничение.
към текста >>

А Божественото е малка колибка, от която можеш да излизаш и да влизаш, когато си искаш." .Учителю, в какво се проявява Бог в човека".
Малките работи са, които радват човека. Големите работи са човешки. Човешките работи са модерен затвор. Има ограничение. Отвън те пазят. А Божественото е малка колибка, от която можеш да излизаш и да влизаш, когато си искаш." .Учителю, в какво се проявява Бог в човека". „Щом имаш малко разколебаване мисълта, която те задържа е Бог. Щом имаш добро желание, туй което те повдига да го направиш, то е Бог. Имаш голяма скръб, туй който те поддържа да не се обезсърчиш - това е Бог. Когато падаш, туй което те удържа да не се убиеш, то е Бог. Ти се чудиш как тъй от такова място си паднала пък не си се убила.
към текста >>

47. 71. КАК СЕ ОХРАНЯВАШЕ ДЕВАТА

Но беше чист отвътре като девица, наивен като дете и широк между пръстите и пръскаше пари, изкарани с много труд ей така, от добро сърце и от наивност.
Ще си кажете как е възможно една млада жена да съхранява млад, левент мъж с много голяма сила. Да, той беше много силен, с висок ръст, големи ръце, с големи обувки -45 номер, целият беше като исполин. Хване нещо, което други трима души не могат да го поместят, а той го премести сам. Това му беше физическата сила. Имаше и вътрешна сила, не по-малка от външната. Но беше чист отвътре като девица, наивен като дете и широк между пръстите и пръскаше пари, изкарани с много труд ей така, от добро сърце и от наивност. Но забележете, че някои се бяха присламчили към него, за да го използват най-нахално и безогледно, та на мен ми се падна този пост като войник да охранявам девата. Жена да охранява мъж понеже отвътре е дева. Как ви се струва това? Смешно ли е? Я се поставете само за миг на моето място и никакъв смях няма да ви мине през ум - цели 50 години, а камо ли да се усмихнете.
към текста >>

Учителят говори: „В човека има три същества: едното е Божествено и то предупреждава, то никога не страда.
И на всеки му идваше ред да има такава опитност. Та ние не можехме да се справим с онзи свят в себе си, който носехме от векове, та ще се справим със света около нас - това бе изключено. Та в живота ни бяха включени именно такива вътрешни изпити, за да се изпитваме, за да се види докъде бяхме стигнали. А аз до този период бях стигнала да охранявам девата. Аз съм при Учителя на разговор. Учителят говори: „В човека има три същества: едното е Божествено и то предупреждава, то никога не страда. Второто същество направлява и като направи погрешка, то страда. Третото - не страда, то е неотговорно и каквото иска все иска и бара с ръцете си. То поиска нещо, Божественото същество каже на второто: „Не му го позволявай". Второто рече: „Да видя какво ще направи" и го пусне. Като го пусне, то иде и счупи нещо.
към текста >>

То поиска нещо, Божественото същество каже на второто: „Не му го позволявай".
А аз до този период бях стигнала да охранявам девата. Аз съм при Учителя на разговор. Учителят говори: „В човека има три същества: едното е Божествено и то предупреждава, то никога не страда. Второто същество направлява и като направи погрешка, то страда. Третото - не страда, то е неотговорно и каквото иска все иска и бара с ръцете си. То поиска нещо, Божественото същество каже на второто: „Не му го позволявай". Второто рече: „Да видя какво ще направи" и го пусне. Като го пусне, то иде и счупи нещо. Второто почне да плаче, а първото каже: „Видиш ли, аз нали ти казах? Друг път не повтаряй това". У тебе черният дроб се възбужда.
към текста >>

48. 89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО

89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО Имаше моменти, които продължаваха доста дълго време изброени със седмици и месеци, през които преминавах в различни състояния понеже бях много чувствителна и цялата тази дисхармонична среда около мен ме тормозеше, ужасяваше и се движех на дъното на моят вътрешен ад.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО Имаше моменти, които продължаваха доста дълго време изброени със седмици и месеци, през които преминавах в различни състояния понеже бях много чувствителна и цялата тази дисхармонична среда около мен ме тормозеше, ужасяваше и се движех на дъното на моят вътрешен ад. Много трудно бе да се излезне от него. Ходех при Учителя, той ме посрещаше, даваше ми различни задачи и упражнения, за да ми се промени вътрешното състояния, когато всичко се основаваше на едно правило, че ученикът трябва да прави усилия на волята си. Може човек да си протегне ръка, но е необходимо воля от негова страна. Когато Учителят не беше доволен от мене само сбръчкваше вежди или ме поглеждаше строго. Аз веднага зареждах два реда сълзи, които се стичаха по бузите ми.
към текста >>

Веднъж Учителят рече: „Ех, Марийке, защо си толкова развила сърцето си?
Ходех при Учителя, той ме посрещаше, даваше ми различни задачи и упражнения, за да ми се промени вътрешното състояния, когато всичко се основаваше на едно правило, че ученикът трябва да прави усилия на волята си. Може човек да си протегне ръка, но е необходимо воля от негова страна. Когато Учителят не беше доволен от мене само сбръчкваше вежди или ме поглеждаше строго. Аз веднага зареждах два реда сълзи, които се стичаха по бузите ми. Плачех отвън, плачех отвътре и отчитах грешките си. Веднъж Учителят рече: „Ех, Марийке, защо си толкова развила сърцето си? Сега ти е по-трудно от другите." И наистина аз бях много чувствителна на всички влияния, бързо схващах нещата и някой път само с поглед разбирах Учителя. Но повечето страдах вътрешно, там преминавах много труден път на възлизането ми нагоре. Трудно, много трудно бе това възкачване. Един път имам важен въпрос и отивам при Учителя. Казаха ми, че е зает и аз седнах да почакам.
към текста >>

А това беше за търпението на ученика пред Божественото.
Аз отначало ги броях на пръсти, после се изморих и казах колкото и да бъдат ще чакам не само до съмване, но и до разсъмване. Ще чакам ден и нощ. Беше се вече стъмнило и Учителят ме извика с пръст и ме изслуша като ми даде напътствия по моят главен въпрос, за който бях отишла при него. Та за него чаках от сутринта до вечерта 12 часа и бях върната към тридесет пъти като предпочиташе други пред мен. А фактически аз бях отишла да ми се разреши един главен въпрос, който ме занимаваше цяла седмица, но се оказа, че Учителят ме сложи на изпит, за да реша друг въпрос, който според него бе по-важен. А това беше за търпението на ученика пред Божественото. Минаха години и когато вече другите около мен в Братството ме омаловажаваха, игнорираха, отхвърлиха, незачитаха ме за нищо аз се усмихвах и си казвах „Е, мене Учителят ме е изпитвал тридесет пъти за дванадесет часа и получих добра оценка". Та се оказа, че тогава най-важният зъпрос, който съм имала за разрешаване не е бил този, който съм носела в себе си и за който съм хлопала на вратата на Учителя, а беше друг въпрос, който за него беше най-главен „Да се научи ученикът на търпение и смирение пред Божественото". Бях научила този урок и беше ми необходим особено след като си замина Учителя и след това се нанизаха тридесет години, точно толкова години колкото пъти той ме върна, за да предпочете други пред мен. И в тези измивали тридесет години предпочитаха други изказвания, други идеи, други приказки, а мен не искаха да чуят. А точно така се развиха нещата както по онова време.
към текста >>

Та се оказа, че тогава най-важният зъпрос, който съм имала за разрешаване не е бил този, който съм носела в себе си и за който съм хлопала на вратата на Учителя, а беше друг въпрос, който за него беше най-главен „Да се научи ученикът на търпение и смирение пред Божественото".
Беше се вече стъмнило и Учителят ме извика с пръст и ме изслуша като ми даде напътствия по моят главен въпрос, за който бях отишла при него. Та за него чаках от сутринта до вечерта 12 часа и бях върната към тридесет пъти като предпочиташе други пред мен. А фактически аз бях отишла да ми се разреши един главен въпрос, който ме занимаваше цяла седмица, но се оказа, че Учителят ме сложи на изпит, за да реша друг въпрос, който според него бе по-важен. А това беше за търпението на ученика пред Божественото. Минаха години и когато вече другите около мен в Братството ме омаловажаваха, игнорираха, отхвърлиха, незачитаха ме за нищо аз се усмихвах и си казвах „Е, мене Учителят ме е изпитвал тридесет пъти за дванадесет часа и получих добра оценка". Та се оказа, че тогава най-важният зъпрос, който съм имала за разрешаване не е бил този, който съм носела в себе си и за който съм хлопала на вратата на Учителя, а беше друг въпрос, който за него беше най-главен „Да се научи ученикът на търпение и смирение пред Божественото". Бях научила този урок и беше ми необходим особено след като си замина Учителя и след това се нанизаха тридесет години, точно толкова години колкото пъти той ме върна, за да предпочете други пред мен. И в тези измивали тридесет години предпочитаха други изказвания, други идеи, други приказки, а мен не искаха да чуят. А точно така се развиха нещата както по онова време. По някой път идва Борис Николов и ми казва: „Ш-шт - еди коя си сестра и еди кой си брат имат такова съображение и мислят това и това и ще ги послушаме тях". Аз седя и мълча.
към текста >>

Аз съм мълчала пред Божественото, но пред човеците, не мълча и то пред онези дето ми викат „шт" и им казвам как са нещата, защото според мен еди как си трябва да бъде.
Бях научила този урок и беше ми необходим особено след като си замина Учителя и след това се нанизаха тридесет години, точно толкова години колкото пъти той ме върна, за да предпочете други пред мен. И в тези измивали тридесет години предпочитаха други изказвания, други идеи, други приказки, а мен не искаха да чуят. А точно така се развиха нещата както по онова време. По някой път идва Борис Николов и ми казва: „Ш-шт - еди коя си сестра и еди кой си брат имат такова съображение и мислят това и това и ще ги послушаме тях". Аз седя и мълча. Аз съм мълчала пред Божественото, но пред човеците, не мълча и то пред онези дето ми викат „шт" и им казвам как са нещата, защото според мен еди как си трябва да бъде. И което е най-интересното, че винаги се случваше така, че това, което аз казвах така излизаше, но предпочитаха другите пред мен, поради което бъркаха и то по много важни братски въпроси. И затова днеска Изгрева го няма поради тези техни съображения. Аз бях си издържала навремето изпита пред Учителя и това беше важно за мен. Сега други го държаха цели тридесет години и какво издържаха те си знаят, пък и ние знаем - пълен провал по всички линии. Навремето аз мълчах и се смирих пред Божественото отвътре и отвън, а сега също се смирявах пред Божественото отвън, а отвътре казвах урока, който си бях научила за цели дванадесет часа и бях изпитана тридесет пъти.
към текста >>

Навремето аз мълчах и се смирих пред Божественото отвътре и отвън, а сега също се смирявах пред Божественото отвън, а отвътре казвах урока, който си бях научила за цели дванадесет часа и бях изпитана тридесет пъти.
Аз съм мълчала пред Божественото, но пред човеците, не мълча и то пред онези дето ми викат „шт" и им казвам как са нещата, защото според мен еди как си трябва да бъде. И което е най-интересното, че винаги се случваше така, че това, което аз казвах така излизаше, но предпочитаха другите пред мен, поради което бъркаха и то по много важни братски въпроси. И затова днеска Изгрева го няма поради тези техни съображения. Аз бях си издържала навремето изпита пред Учителя и това беше важно за мен. Сега други го държаха цели тридесет години и какво издържаха те си знаят, пък и ние знаем - пълен провал по всички линии. Навремето аз мълчах и се смирих пред Божественото отвътре и отвън, а сега също се смирявах пред Божественото отвън, а отвътре казвах урока, който си бях научила за цели дванадесет часа и бях изпитана тридесет пъти. Ето така изнесох голяма борба върху плещите си и не съжалявам. Но никой не виждаше това и никой не ми призна този товар, който аз носех. С това ме огорчаваха понякога погледнато по човешки. По онези години отивах при Учителя с едно мое оплакване, че все се предпочитат другите, зачитат се други мнения, а мен ме неглежират, отхвърлят ме и не ми зачитат мнението, макар че съм права и накрая излиза моето мнение почти винаги за вярно и за правилно. И накрая когато видят, че са сбъркали не искат да си припомнят моето мнение.
към текста >>

49. 104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Аз исках вътрешно да ми даде от скръбта си и исках по този начин да стопля сърцето му и изстиналите му ръце, но се чувс-твувах смешна и безпомощна в своето желание.
Попитах го: „Какво ви е, Учителю? " От душата му се изтръгна един вопъл и той произнесе с болка името ми: „Ех, Марийке". Този стон отекна в душата ми заедно с името „Марийке". Стана ми мъчно и поисках в този момент всичко, което мога да направя, но да престане да ридае тази Божествена Душа, защото скръбта й беше чиста, а на лицето му беше изписан ужас. За пръв път виждах такова лице на Учителя и такъв ужас. Аз исках вътрешно да ми даде от скръбта си и исках по този начин да стопля сърцето му и изстиналите му ръце, но се чувс-твувах смешна и безпомощна в своето желание. Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от студа, който беше навън. Ако аз нуждаещата се се бях приближила до него. Той по-скоро щеше да ми даде нещо отколкото да вземе от мен дори и едно човешко съчувствие. Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна болка, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по посоката където отиваше и той. Вървях след него, но колебливо, защото в мен ставаше вътрешна борба.
към текста >>

Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от студа, който беше навън.
" От душата му се изтръгна един вопъл и той произнесе с болка името ми: „Ех, Марийке". Този стон отекна в душата ми заедно с името „Марийке". Стана ми мъчно и поисках в този момент всичко, което мога да направя, но да престане да ридае тази Божествена Душа, защото скръбта й беше чиста, а на лицето му беше изписан ужас. За пръв път виждах такова лице на Учителя и такъв ужас. Аз исках вътрешно да ми даде от скръбта си и исках по този начин да стопля сърцето му и изстиналите му ръце, но се чувс-твувах смешна и безпомощна в своето желание. Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от студа, който беше навън. Ако аз нуждаещата се се бях приближила до него. Той по-скоро щеше да ми даде нещо отколкото да вземе от мен дори и едно човешко съчувствие. Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна болка, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по посоката където отиваше и той. Вървях след него, но колебливо, защото в мен ставаше вътрешна борба. Той се раздели с мен под предлог, че ще върви бърже и ме изпрати да подреждам библиотеката му.
към текста >>

Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна болка, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по посоката където отиваше и той.
За пръв път виждах такова лице на Учителя и такъв ужас. Аз исках вътрешно да ми даде от скръбта си и исках по този начин да стопля сърцето му и изстиналите му ръце, но се чувс-твувах смешна и безпомощна в своето желание. Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от студа, който беше навън. Ако аз нуждаещата се се бях приближила до него. Той по-скоро щеше да ми даде нещо отколкото да вземе от мен дори и едно човешко съчувствие. Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна болка, но все пак влачена от чувствата си, разпла-кана вътрешно аз тръгнах по посоката където отиваше и той. Вървях след него, но колебливо, защото в мен ставаше вътрешна борба. Той се раздели с мен под предлог, че ще върви бърже и ме изпрати да подреждам библиотеката му. Да изпълня ли желанието му или не в този случай това беше въпросът, който ме занимаваше. Аз бях готова да направя туй, което ми каза, но нещо ме спираше и аз виждах, че той ме изпрати в библиотеката само и само да не бъда свидетел на това негово велико страдание. Един вътрешен глас ми казваше, че сега трябва да послушам какво ми говорят чувствата, защото той никога няма да поиска нещо за себе си.
към текста >>

Но като погледнах в сърцето си видях, че то едва се свива и вика също за помощ.
Тогава аз изказах желанието си на Бога и му се помолих да ме напъти какво да правя в този случай. И без да се двоумя аз тръгнах към Изгрева обзета от вълнение и със смутена душа. Надалеч от мен в далечината аз видях неговата фигура. Той вървеше и палтото му се развяваше от вятъра. Вървях след него с желание да дам нещо от себе си. Но като погледнах в сърцето си видях, че то едва се свива и вика също за помощ. Но когато душата ми говореше, то сърцето жадно слушаше, измъчваше се с благородно желание и искаше на всяка цена да се убеди, че то не е гладно и че е изпълнено с живот, който трябваше да поднесе на този когото обичаше. Но животът го нямаше в сърцето и гладът настояваше на своето та клетото сърце се свиваше от двойна мъка. Погледнах ума си и той горкият беше възприел напълно това, което душата му говореше обзет от благородни мисли, той искаше да изкалъпи нещо хубаво, светло и да каже на своят Учител нещо възвишено, но каквото и да измислехме мигом се стопяваше пред светлия образ и той реши, че е най-добре за него да мълчи. И сърцето, и умът бяха негодни, а душата искаше нещо да даде и се блъскаше безпомощна в стените на своят затвор. Машинално почнах да търся нещо в джобовете си и напипах пет лева - всичкото богатство, което имах.
към текста >>

Но когато душата ми говореше, то сърцето жадно слушаше, измъчваше се с благородно желание и искаше на всяка цена да се убеди, че то не е гладно и че е изпълнено с живот, който трябваше да поднесе на този когото обичаше.
И без да се двоумя аз тръгнах към Изгрева обзета от вълнение и със смутена душа. Надалеч от мен в далечината аз видях неговата фигура. Той вървеше и палтото му се развяваше от вятъра. Вървях след него с желание да дам нещо от себе си. Но като погледнах в сърцето си видях, че то едва се свива и вика също за помощ. Но когато душата ми говореше, то сърцето жадно слушаше, измъчваше се с благородно желание и искаше на всяка цена да се убеди, че то не е гладно и че е изпълнено с живот, който трябваше да поднесе на този когото обичаше. Но животът го нямаше в сърцето и гладът настояваше на своето та клетото сърце се свиваше от двойна мъка. Погледнах ума си и той горкият беше възприел напълно това, което душата му говореше обзет от благородни мисли, той искаше да изкалъпи нещо хубаво, светло и да каже на своят Учител нещо възвишено, но каквото и да измислехме мигом се стопяваше пред светлия образ и той реши, че е най-добре за него да мълчи. И сърцето, и умът бяха негодни, а душата искаше нещо да даде и се блъскаше безпомощна в стените на своят затвор. Машинално почнах да търся нещо в джобовете си и напипах пет лева - всичкото богатство, което имах. Веднага ми мина през ума да му купя геврек, но веднага се учудих на това глупаво желание.
към текста >>

Но животът го нямаше в сърцето и гладът настояваше на своето та клетото сърце се свиваше от двойна мъка.
Надалеч от мен в далечината аз видях неговата фигура. Той вървеше и палтото му се развяваше от вятъра. Вървях след него с желание да дам нещо от себе си. Но като погледнах в сърцето си видях, че то едва се свива и вика също за помощ. Но когато душата ми говореше, то сърцето жадно слушаше, измъчваше се с благородно желание и искаше на всяка цена да се убеди, че то не е гладно и че е изпълнено с живот, който трябваше да поднесе на този когото обичаше. Но животът го нямаше в сърцето и гладът настояваше на своето та клетото сърце се свиваше от двойна мъка. Погледнах ума си и той горкият беше възприел напълно това, което душата му говореше обзет от благородни мисли, той искаше да изкалъпи нещо хубаво, светло и да каже на своят Учител нещо възвишено, но каквото и да измислехме мигом се стопяваше пред светлия образ и той реши, че е най-добре за него да мълчи. И сърцето, и умът бяха негодни, а душата искаше нещо да даде и се блъскаше безпомощна в стените на своят затвор. Машинално почнах да търся нещо в джобовете си и напипах пет лева - всичкото богатство, което имах. Веднага ми мина през ума да му купя геврек, но веднага се учудих на това глупаво желание. Той дете ли е та да го утешавам с геврече.
към текста >>

И сърцето, и умът бяха негодни, а душата искаше нещо да даде и се блъскаше безпомощна в стените на своят затвор.
Вървях след него с желание да дам нещо от себе си. Но като погледнах в сърцето си видях, че то едва се свива и вика също за помощ. Но когато душата ми говореше, то сърцето жадно слушаше, измъчваше се с благородно желание и искаше на всяка цена да се убеди, че то не е гладно и че е изпълнено с живот, който трябваше да поднесе на този когото обичаше. Но животът го нямаше в сърцето и гладът настояваше на своето та клетото сърце се свиваше от двойна мъка. Погледнах ума си и той горкият беше възприел напълно това, което душата му говореше обзет от благородни мисли, той искаше да изкалъпи нещо хубаво, светло и да каже на своят Учител нещо възвишено, но каквото и да измислехме мигом се стопяваше пред светлия образ и той реши, че е най-добре за него да мълчи. И сърцето, и умът бяха негодни, а душата искаше нещо да даде и се блъскаше безпомощна в стените на своят затвор. Машинално почнах да търся нещо в джобовете си и напипах пет лева - всичкото богатство, което имах. Веднага ми мина през ума да му купя геврек, но веднага се учудих на това глупаво желание. Той дете ли е та да го утешавам с геврече. Това правеха в София родителите на разплаканите си деца. Не да го утешиш, но да си хапне се опитваше да ме убеждава един глас в мене.
към текста >>

Аз трепнах, обзе ме мъничко страх и желание да се върна назад, но сърцето ми запротестира и ми каза да вървя напред: „Ще ида", казах си аз „пък каквото ще да стане".
Обаче аз му отговорих, че в такова състояние на Учителя едва ли му се яде. Когато видях колко съм пуста и пак не съм в състояние нищо да направя за него една болка ме сви за моята духовна мизерия и немощ. Но каквото и да е, казах си аз и макар мълчаливо ще му изкажа съчувствието си и желанието си да участвам в неговата скръб. Обзета от тези размишления навлизах в шосето и доста надалеч видях неговата фигура. Той продължаваше да върви бързо, а палтото му се развяваше от вятъра. Аз трепнах, обзе ме мъничко страх и желание да се върна назад, но сърцето ми запротестира и ми каза да вървя напред: „Ще ида", казах си аз „пък каквото ще да стане". Тръгнах по-смело и се мъчех да държа пред очите си движещата се пред мен фигура на Учителя. „Той няма никого в света", плачеше сърцето ми. Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната скръб, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само камъни хвърлят върху гърба му. Той е сам тук, не е от този свят и на неговото нежно сърце не може да се намери човек, който да отговори. За него няма човек, който да го погали, няма сърце, на което да склони главата си и да въздъхне.
към текста >>

„Той няма никого в света", плачеше сърцето ми.
Но каквото и да е, казах си аз и макар мълчаливо ще му изкажа съчувствието си и желанието си да участвам в неговата скръб. Обзета от тези размишления навлизах в шосето и доста надалеч видях неговата фигура. Той продължаваше да върви бързо, а палтото му се развяваше от вятъра. Аз трепнах, обзе ме мъничко страх и желание да се върна назад, но сърцето ми запротестира и ми каза да вървя напред: „Ще ида", казах си аз „пък каквото ще да стане". Тръгнах по-смело и се мъчех да държа пред очите си движещата се пред мен фигура на Учителя. „Той няма никого в света", плачеше сърцето ми. Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната скръб, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само камъни хвърлят върху гърба му. Той е сам тук, не е от този свят и на неговото нежно сърце не може да се намери човек, който да отговори. За него няма човек, който да го погали, няма сърце, на което да склони главата си и да въздъхне. Той сам трябва да понесе своят скръб незнаен от никого без да се намери поне един тук на земята да пророни сълзи за него. Аз исках нещо да му дам, но моята вътрешност е пустиня, аз съм много бедна, невероятно бедна, нямам нищо в себе си, което да му дам като утеха.
към текста >>

Той е сам тук, не е от този свят и на неговото нежно сърце не може да се намери човек, който да отговори.
Той продължаваше да върви бързо, а палтото му се развяваше от вятъра. Аз трепнах, обзе ме мъничко страх и желание да се върна назад, но сърцето ми запротестира и ми каза да вървя напред: „Ще ида", казах си аз „пък каквото ще да стане". Тръгнах по-смело и се мъчех да държа пред очите си движещата се пред мен фигура на Учителя. „Той няма никого в света", плачеше сърцето ми. Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната скръб, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само камъни хвърлят върху гърба му. Той е сам тук, не е от този свят и на неговото нежно сърце не може да се намери човек, който да отговори. За него няма човек, който да го погали, няма сърце, на което да склони главата си и да въздъхне. Той сам трябва да понесе своят скръб незнаен от никого без да се намери поне един тук на земята да пророни сълзи за него. Аз исках нещо да му дам, но моята вътрешност е пустиня, аз съм много бедна, невероятно бедна, нямам нищо в себе си, което да му дам като утеха. Учителят леко се отби и,тръгна към Изгрева. Видях го колко е слаб, приличаше ми като скелет, шапката му се бе изкривила, а косите и палтото му се развяват.
към текста >>

За него няма човек, който да го погали, няма сърце, на което да склони главата си и да въздъхне.
Аз трепнах, обзе ме мъничко страх и желание да се върна назад, но сърцето ми запротестира и ми каза да вървя напред: „Ще ида", казах си аз „пък каквото ще да стане". Тръгнах по-смело и се мъчех да държа пред очите си движещата се пред мен фигура на Учителя. „Той няма никого в света", плачеше сърцето ми. Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната скръб, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само камъни хвърлят върху гърба му. Той е сам тук, не е от този свят и на неговото нежно сърце не може да се намери човек, който да отговори. За него няма човек, който да го погали, няма сърце, на което да склони главата си и да въздъхне. Той сам трябва да понесе своят скръб незнаен от никого без да се намери поне един тук на земята да пророни сълзи за него. Аз исках нещо да му дам, но моята вътрешност е пустиня, аз съм много бедна, невероятно бедна, нямам нищо в себе си, което да му дам като утеха. Учителят леко се отби и,тръгна към Изгрева. Видях го колко е слаб, приличаше ми като скелет, шапката му се бе изкривила, а косите и палтото му се развяват. Болката му отново долетя до мен и сърцето ми се сви болезнено.
към текста >>

Болката му отново долетя до мен и сърцето ми се сви болезнено.
За него няма човек, който да го погали, няма сърце, на което да склони главата си и да въздъхне. Той сам трябва да понесе своят скръб незнаен от никого без да се намери поне един тук на земята да пророни сълзи за него. Аз исках нещо да му дам, но моята вътрешност е пустиня, аз съм много бедна, невероятно бедна, нямам нищо в себе си, което да му дам като утеха. Учителят леко се отби и,тръгна към Изгрева. Видях го колко е слаб, приличаше ми като скелет, шапката му се бе изкривила, а косите и палтото му се развяват. Болката му отново долетя до мен и сърцето ми се сви болезнено. Никога в живота си аз не съм виждала такава скръб. Тя беше по-силна и от смъртта. Тя беше нечовешка и никой човек не можеше да я понесе. О, защо си, Боже тъй величествен, а аз съм такова нищожно създание. Ако бях поне мъничка може би бих могла да те утеша, но аз съм нищожно създание.
към текста >>

Низшето всякога трябва да се жертва заради Божественото, но то не умира, а намира своят живот само в Божественото и чрез Божественото."
" „Не съм ги правила." „Защо си се изменила толкова много? " „Учителю, аз имах желание да ги правя, но днеска просто се залежах на кревата и не можах да стана. На гърдите си чувствувах тежест." „Много ли ти е тежко? Трябва да смъкнеш тази тежест надолу. Нали знаеш какво е казал Христос „Който изгуби живота си заради мене ще го спечели". Низшето всякога трябва да се жертва заради Божественото, но то не умира, а намира своят живот само в Божественото и чрез Божественото."
към текста >>

50. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Изкуството на живота седи в това като обичаш хората сърцето ти да принадлежи на Бога.
Всеки един от нас се чувствуваше като дете, което расте под нежната грижа на своят баща и майка, А от друга страна светлината на Учителя смиряваше човека, а пред величието на Божествения свят той се чувствуваше малък слаб, дори и грешен. Над всички хора даже и над твоя възлюбен на земята седи Бог. Ето защо високият идеал, истинският възлюбен на човека това е Бог и Учителят, който ни води по най-верният път към Бога. Защото последният извод от земният живот е, че човек в края остава сам с Бога от когото черпи всички сили и блага на живота и остава сам със своя Учител. Любов Светлина и Сила човек може да получи само от присъствието на Божествения Дух в него. Изкуството на живота седи в това като обичаш хората сърцето ти да принадлежи на Бога. Само така човек може да направи допир със света и да се запази и съхрани. Защото всеки допир със света за мен бе катастрофа по всички линии, затова трябваше да се върви нагоре и нагоре. Напред в Любовта безгранична на светлината. Първите стъпки на детето са несигурни, то често пада и се удря, но става и тръгва. Та сега само едно е важно - да пази човек връзката си с Бога.
към текста >>

Учениците, та дори и хората са разделени на две категории: едни у които личността доминира - те проповядват Божественото, за да привлекат хората не към Бога, а към себе си.
Защото всеки допир със света за мен бе катастрофа по всички линии, затова трябваше да се върви нагоре и нагоре. Напред в Любовта безгранична на светлината. Първите стъпки на детето са несигурни, то често пада и се удря, но става и тръгва. Та сега само едно е важно - да пази човек връзката си с Бога. Това е път на ученика и никога не трябва да нарушава тази връзка. Учениците, та дори и хората са разделени на две категории: едни у които личността доминира - те проповядват Божественото, за да привлекат хората не към Бога, а към себе си. Те искат чрез Божественото да накарат хората да ги ценят, лично тях като личности и да се възползват от това за ко-ристолюбиви цели. Втората категория са у които стремежът към Бога и Учителят доминира. Те привличат хората, за да ги приобщят към Бога и Учителят и да събудят у тях стремежа не към себе си, а към Бога и Словото на Учителя и да ги въведат в пътя на Словото. Тези хора са малцина и техните дела са праведни. Всички ние сме много малки пред величието на Учителя трябва да гледаме към него със смирение, благоговение и преданост.
към текста >>

Те искат чрез Божественото да накарат хората да ги ценят, лично тях като личности и да се възползват от това за ко-ристолюбиви цели.
Напред в Любовта безгранична на светлината. Първите стъпки на детето са несигурни, то често пада и се удря, но става и тръгва. Та сега само едно е важно - да пази човек връзката си с Бога. Това е път на ученика и никога не трябва да нарушава тази връзка. Учениците, та дори и хората са разделени на две категории: едни у които личността доминира - те проповядват Божественото, за да привлекат хората не към Бога, а към себе си. Те искат чрез Божественото да накарат хората да ги ценят, лично тях като личности и да се възползват от това за ко-ристолюбиви цели. Втората категория са у които стремежът към Бога и Учителят доминира. Те привличат хората, за да ги приобщят към Бога и Учителят и да събудят у тях стремежа не към себе си, а към Бога и Словото на Учителя и да ги въведат в пътя на Словото. Тези хора са малцина и техните дела са праведни. Всички ние сме много малки пред величието на Учителя трябва да гледаме към него със смирение, благоговение и преданост. Учителят - това значи, че в него живее безграничния Божи Дух, който се е самоограничил, за да помогне за духовното издигане на неговите малки братя.
към текста >>

51. 130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и Божественото да не поставяш никого".
Целунах я и излезнах заедно със съдовете. След като попа си отиде аз минах да подредя стаята и Учителят ме извика, подаде ми ръката си и каза: „Можеш сега да целунеш", поспря малко и продължи „Да се изчистиш". Аз я целунах и си тръгнах. Нещо от мен се стовари и премина през мене като вълна на облекчение. Имах чувството, че попа беше застанал между мен и пред Учителя и ми затуляше светлината, която излизаше от Учителя. По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и Божественото да не поставяш никого". Поставиш ли - отдалечаваш се. Сама ли си с Божественото - то в тебе се втича от Благодатта, а от тебе към Него трябва да изтича признателността, че си под покрива на Всевишнаго, Който те закриля, окриля и съхранява през вековете. На разговор съм пред Учителя. „Ще учиш! Като казвам ще учиш разбирам в смисъл, че ще развиваш ума си, сърцето си, волята си.
към текста >>

Сама ли си с Божественото - то в тебе се втича от Благодатта, а от тебе към Него трябва да изтича признателността, че си под покрива на Всевишнаго, Който те закриля, окриля и съхранява през вековете.
Аз я целунах и си тръгнах. Нещо от мен се стовари и премина през мене като вълна на облекчение. Имах чувството, че попа беше застанал между мен и пред Учителя и ми затуляше светлината, която излизаше от Учителя. По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и Божественото да не поставяш никого". Поставиш ли - отдалечаваш се. Сама ли си с Божественото - то в тебе се втича от Благодатта, а от тебе към Него трябва да изтича признателността, че си под покрива на Всевишнаго, Който те закриля, окриля и съхранява през вековете. На разговор съм пред Учителя. „Ще учиш! Като казвам ще учиш разбирам в смисъл, че ще развиваш ума си, сърцето си, волята си. Ще гледаш да прекарваш животинските си енергии нагоре. Енергиите, които се образуват отзад на тила ще ги прекарваш най-напред отпред на челото - там е разумността, после отгоре на главата където е хилядолистника и от там в Божествения свят.
към текста >>

Като казвам ще учиш разбирам в смисъл, че ще развиваш ума си, сърцето си, волята си.
По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и Божественото да не поставяш никого". Поставиш ли - отдалечаваш се. Сама ли си с Божественото - то в тебе се втича от Благодатта, а от тебе към Него трябва да изтича признателността, че си под покрива на Всевишнаго, Който те закриля, окриля и съхранява през вековете. На разговор съм пред Учителя. „Ще учиш! Като казвам ще учиш разбирам в смисъл, че ще развиваш ума си, сърцето си, волята си. Ще гледаш да прекарваш животинските си енергии нагоре. Енергиите, които се образуват отзад на тила ще ги прекарваш най-напред отпред на челото - там е разумността, после отгоре на главата където е хилядолистника и от там в Божествения свят. Има три начина за разрешение на отношенията: физически, духовен и Божествен. Ако искаш да разрешиш проблемите по физически начин трябва да си богат. Ако искаш да ги разрешиш по духовен начин трябва да си красив в духовен смисъл.
към текста >>

52. 134. ХИЩНИЦИ

Страхът трябва да изпълни човешкото сърце, за да може да познае кога е дошла любовта в него.
Останалото време може да си посвириш и да свършиш други работи. Ти като седнеш да учиш, дойде някоя приятелка и те извика да играете и ти идеш да играеш. Настроенията са състояния, през които ще преминаваш и ще ги изживяваш. Трябва нисшите енергии да ги подигаш нагоре към мисълта си. Ще развиваш паралелно с тях други сили. Страхът трябва да изпълни човешкото сърце, за да може да познае кога е дошла любовта в него. Когато дойде Любовта страхът ще излезе от вънка. Страхът има смисъл в животинския свят. Тигърът го е страх от кобрата, защото само с едно клъцване и като го клъвне може да го остави на място и затова се спира и не приближава до кобрата. Когато в човека влезе Любовта тя изпъжда всякакъв страх навънка. Когато се занимава човек със дребните случки, то той издребнява.
към текста >>

Божественото става и никога не се изявява навън.
Тигърът го е страх от кобрата, защото само с едно клъцване и като го клъвне може да го остави на място и затова се спира и не приближава до кобрата. Когато в човека влезе Любовта тя изпъжда всякакъв страх навънка. Когато се занимава човек със дребните случки, то той издребнява. Трябва да издигне съзнанието си по-нависоко. Тебе ти влияят и от вънка, а има друга една причина за всичко това - тя е общата вълна, която обхваща всички. Божественото става и никога не се изявява навън. Господ като направи някому добро то става тъй естествено, че човек се чуди дали Господ му е помогнал. Така Бог действува. Доброто, което прави той никога не го изявява. Може да обича само този, който е съвършен. Като каже някой някому: „Много те обичам" значи малко го обича.
към текста >>

53. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Христовия Баща отгоре ще ви благжослови всички, които с чисто сърце търсите Господа.
Имайте вяра, имайте Любов помежду си. Аз Ви запознах с живия Господ, Когото можете всякога да опитате и познаете, че е благ и много милостив и благоутробен. „ОПИТАЙТЕ И ВИЖТЕ, ЧЕ А3 СЪМ БЛАГ", казва Господ. Потърсете Ме в ден скръбен и ще ви помогна и ще Ме прославите". Дерзайте, Аз съм с Вас. Христовия Баща отгоре ще ви благжослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. Мир Ви давам Аз, Мир и радост нося Аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората и те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог. „МИР", казва Христос на Моите ученици по целия свят, МИР на всички, които прилагат Моето учение, МИР на верните, МИР на търпеливите, МИР на кротките и смирените духом, МИР на всички, които търсят правдата и ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. 17! ир на нажалените, наскърбените, „МИР", казва Господ на Моите чада, тяхно е Царството от сега, „МИР, МИР ИДЕН МИРЪТ БОЖИЙ за праведните по сърце и утеха за всички".
към текста >>

ир на нажалените, наскърбените, „МИР", казва Господ на Моите чада, тяхно е Царството от сега, „МИР, МИР ИДЕН МИРЪТ БОЖИЙ за праведните по сърце и утеха за всички".
Христовия Баща отгоре ще ви благжослови всички, които с чисто сърце търсите Господа. Мир Ви давам Аз, Мир и радост нося Аз на всички, които приемат живото учение на Христа. Нека изтече всичката мътна вода събрана от вековете. Нека паднат Павловите люспи от очите на хората и те ще познаят Бога и Той ще се засели между тях, те ще Му бъдат народ и Той ще им бъде Господ и Бог. „МИР", казва Христос на Моите ученици по целия свят, МИР на всички, които прилагат Моето учение, МИР на верните, МИР на търпеливите, МИР на кротките и смирените духом, МИР на всички, които търсят правдата и ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. 17! ир на нажалените, наскърбените, „МИР", казва Господ на Моите чада, тяхно е Царството от сега, „МИР, МИР ИДЕН МИРЪТ БОЖИЙ за праведните по сърце и утеха за всички". ТАКА ГОВОРИ МОЯТ НЕБЕСЕН ОТЦА. МОЙ И ВАШ БАЩА, на всички страдующи. И Аз Вашия брат Ви казвам: „Пазете закона Му, дръжте Словото Му, ходете в Любовта Му и ще чуете гласа Му и сички от голям до малък ще го познаете, че е той Единиа и Неизменния във всичко на живота, и всичко произтича от Него самия, от неговата добра Воля." Ваш Верен. /Свещения подпис/ На 14 септември 1918 година е пробивът на Добро поле. Армията напуска фронта.
към текста >>

Той продължава: „В света съществува само едно право - Божественото".
Във франция, Англия сега има голяма суша понеже законите, за които ви говоря не одобряват техните действия. Щом воювате -плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате". Това Учителят го казва на 20 август 1919 г. когато реколтата в България е изключително добра. Той продължава: „В света съществува само едно право - Божественото". „Бог толкова възлюби света щото даде Своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен." „Бог толкова възлюби света щото даде Разумното Слово, Своят Син, за да спази реалността на нещата, да не се наруши вътрешната хармония." Тук Учителят открива една мистична тайна в този горен стих, че едино-родният Син - това е Разумното Слово, което се дава. А Разумното Слово бе дадено чрез Учителя Дънов. На 24 август 1919 година Учителят изнесе беседата „Мировата Любов и Космичната Обич" - а тази беседа дава отговор на изнесеното по-горе. Съборът през 1920 година се състоя от 19 до 24 август и Учителят изнесе основната беседа „Новото човечество" в читалище „Надежда". През 1921 година от 19 до 24 август бе събора в Търново.
към текста >>

В отговор на това Учителят завършва беседата си така: „Ами ако съм една нишка, която носи туй Божествено Учение, ако вие скъсате тази нишка какво ще спечелите?
През 1921 година от 19 до 24 август бе събора в Търново. На 19 август Учителят изнесе беседата „Пробуждане на колективното съзнание". През 1922 година на 19 август Учителят изнесе беседата „Новият живот". Накрая на беседата си Учителят дава отговор на решението на архиерейският събор от 20 юли 1922 година публикувано в „Дневник", бр. 6804, в който се съобщава, че Петър Дънов се е самоотлъчил от църквата. В отговор на това Учителят завършва беседата си така: „Ами ако съм една нишка, която носи туй Божествено Учение, ако вие скъсате тази нишка какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашият идеал както го изгубиха преди 2000 години евреите като отхвърлиха Учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони през тази Истина и да не я приложи. Сега и вие българите колкото по-рано възприемете това Учение толкова по-добре ще бъде за вас". През 1923 година няма събор. Правят се постъпки до правителството на Александър Стамболийски, но то не разрешава събора, а на 9 юни 1923 година е направен военен преврат и Стамболийски е убит.
към текста >>

54. 145. ОТПЛАТАТА

Много трудно се справяхме с тази ревност, която у жените се проявява много по-силно, защото те работят със сърцето си, т.е.
Ето така Учителят работеше с мене. Вероятно нещо израсна в мене от семената що бе той посял, после като пораснах на фиданка той ме посади в света и що бури, що гръмотевици, що светкавици минаха върху мен през тези години трудно е да се разкаже и възприеме. И в тази Школа аз трябваше да се справя с ревността, а това е една голяма динамична сила и която сила се опитвах да я насочвам като ревност към изучаване Словото на Учителя. Но тя понякога се обръщаше и отиваше в друга посока и се изразяваше към ревност по отношение на други ученички в Школата и от тук идваха големите конфликти. Това ставаше не само с мене, но и с другите. Много трудно се справяхме с тази ревност, която у жените се проявява много по-силно, защото те работят със сърцето си, т.е. с чувствата си. Ами как трябваше да се справя със завистта? Да завиждаш на тогова, който има нещо в себе си, което го има не даром, а го е изработил с времето си като качество. Хайде превърнете завистта в един стремеж да придобиете вътре в себе си тези качества, които ги има в другият и комуто завиждате. На думи е лесно, но я го направете.
към текста >>

Е, по Божествено другояче се разрешава въпроса.
Да кажеш някой ходи по коленото, то не съзнава, но има едно разумно същество, което съзнава, че някой ходи по коленото му. Така е и със земята. Тя не съзнава, но душата й съзнава и се грижи и урежда съдбата на своите деца. А земята същевременно се върти и около Слънцето." „Учителю, как трябва да постъпя, за да помогна на брат си Славчо. Аз мисля, че той трябва да се ожени." „Ти ще му пишеш едно насърчително писмо. Е, по Божествено другояче се разрешава въпроса. По Божествено човек сам никога не забравя доброто, което му е направено. Пък този, който прави добро трябва да го направи заради Бога и на него да уповава." „Учителю, у дома ми моите родители и братята ми - всички страдаме." „Е, тежка карма имате. Трябва да я изплащате. Няма мърдане, ще ви накарат да си я изплатите."
към текста >>

По Божествено човек сам никога не забравя доброто, което му е направено.
Така е и със земята. Тя не съзнава, но душата й съзнава и се грижи и урежда съдбата на своите деца. А земята същевременно се върти и около Слънцето." „Учителю, как трябва да постъпя, за да помогна на брат си Славчо. Аз мисля, че той трябва да се ожени." „Ти ще му пишеш едно насърчително писмо. Е, по Божествено другояче се разрешава въпроса. По Божествено човек сам никога не забравя доброто, което му е направено. Пък този, който прави добро трябва да го направи заради Бога и на него да уповава." „Учителю, у дома ми моите родители и братята ми - всички страдаме." „Е, тежка карма имате. Трябва да я изплащате. Няма мърдане, ще ви накарат да си я изплатите."
към текста >>

55. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Снишаването на Мусала показва, че*Божественото слиза вече по-ниско и по-близо до физическия свят".
след обед. Седемте Рилски езера. При второто езеро „Елбур". Стана въпрос за Мусала. Учителят каза: „Мусала по-рано е била 7 000 метра висока. Снишаването на Мусала показва, че*Божественото слиза вече по-ниско и по-близо до физическия свят". Стана въпрос за нашия живот на Рила. Учителят каза: „Свързването на физическата, духовната и Божествената науки е необходимо и то не само теоретически, но и практически. Сега именно с нашия живот това става". Стана въпрос за някои от присъствуващите. Учителят каза: „Някои от сестрите тук са били на Сатурн, на слънцето, на месечината, а сега са на земята, но са забравили.
към текста >>

Божественото е, като кажеш нещо да го направиш.
Казано е: „За всяка празна дума ще даваш сметка". Изобщо в думите има сила. Някой път защо страдате? Защото сте казали някой път нещо, което не сте направили, а се радвате, когато сте казали нещо и сте го направили. Не трябва да го отлагаш за утре, за в други ден. Божественото е, като кажеш нещо да го направиш. За това, който иска да не прави нещата, да говори на човешки езици. Едно време учителите са говорили на своите ученици на езика на посветените. Които са разбирали, те са се ползували. Любовта е като емблема на езика на посветените. Като обичаш някого, ти каквото кажеш и го правиш.
към текста >>

Божественото е това, което е чисто.
А пък тази част, която е под носа ще отиде на вътре. Значи: животинското у човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва. Има подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание или космическо съзнание. Съзнанието е у животните, самосъзнанието е у човека, а свръхсъзнанието е у по-висшите същества. Но сега то се ражда у човека. Божественото е това, което е чисто. Ти трябва да виждаш Божественото в малкото, а не в голямото. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога". Човек не трябва да го е страх от хората. Що е слабост? То е невежеството.
към текста >>

Ти трябва да виждаш Божественото в малкото, а не в голямото.
Значи: животинското у човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва. Има подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание или космическо съзнание. Съзнанието е у животните, самосъзнанието е у човека, а свръхсъзнанието е у по-висшите същества. Но сега то се ражда у човека. Божественото е това, което е чисто. Ти трябва да виждаш Божественото в малкото, а не в голямото. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога". Човек не трябва да го е страх от хората. Що е слабост? То е невежеството. Всички хора страдат от изгубване температурата на любовта.
към текста >>

Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога".
Има подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание или космическо съзнание. Съзнанието е у животните, самосъзнанието е у човека, а свръхсъзнанието е у по-висшите същества. Но сега то се ражда у човека. Божественото е това, което е чисто. Ти трябва да виждаш Божественото в малкото, а не в голямото. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога". Човек не трябва да го е страх от хората. Що е слабост? То е невежеството. Всички хора страдат от изгубване температурата на любовта. Сега хората нямат температурата на любовта.
към текста >>

56. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

В много държави като например Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените щати и др, Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО Движението на Всемирното Братство се разпростира нашироко по света. В много държави като например Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените щати и др, Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползуват от беседите на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук.
към текста >>

Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България.
Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава.
към текста >>

Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе?
В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране.
към текста >>

Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта.
Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа.
към текста >>

Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко.
Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души.
към текста >>

Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава.
Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта.
към текста >>

И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата.
Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата. Тези хора са подобни на отделни мравки от един голям мравуняк. Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество. Те са вдъхновявани от живото слово на Учителя. Днес те представляват едно духовно семейство, в което всеки се чувствува на своето място и работи според силите си. Техният живот сега е много по-лек, много по-красив и светъл.
към текста >>

Наистина, това е Божествено Учение.
Колко красиви са тези общи срещи! Колко много ни дават те. Всички са така радостни, оживени, като че ли сам Учителят невидимо присъствува между тях. Четенето на живото слово на Учителя и пеенето на Неговите Божествени песни издигат душата и я отнасят в друг, по-съвършен свят. И тези хора, семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получават изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси. Наистина, това е Божествено Учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот.
към текста >>

Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята.
Всички са така радостни, оживени, като че ли сам Учителят невидимо присъствува между тях. Четенето на живото слово на Учителя и пеенето на Неговите Божествени песни издигат душата и я отнасят в друг, по-съвършен свят. И тези хора, семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получават изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси. Наистина, това е Божествено Учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия.
към текста >>

Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен.
И тези хора, семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получават изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси. Наистина, това е Божествено Учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия. Изказваме нашата обща признателност и искрена благодарност на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината. Латвия - Рига, 17.01.1937 г.
към текста >>

Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение.
Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия. Изказваме нашата обща признателност и искрена благодарност на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината. Латвия - Рига, 17.01.1937 г. Николай Каллертс В-к. „Братство", бр.
към текста >>

Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия.
Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия. Изказваме нашата обща признателност и искрена благодарност на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината. Латвия - Рига, 17.01.1937 г. Николай Каллертс В-к. „Братство", бр. 178 от 24 януари 1937 г.
към текста >>

Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, про-зорлив уми, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро.
Всички вие трябва да бъдете екскурзианти - да сте готови да тръгнете по пътя и да влезете в новия свят. Ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който сега се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си." Учителят Онзи, който е бил поне веднъж на Рила, видял е красотата на нейната природа и е чул словото на Учителя, е придобил неоценимо благо. В Сравнение с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства на живота ще му се сторят незначителни. А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат „истински човеци". Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, про-зорлив уми, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Те са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот. Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще. Там вие ще се докоснете до извора на живота и ще възприемете трептенията на други светове. На тия височини се развиват сякаш мощни токове, и чийто крак докосне тези места не може да не се почувствува чудотворното им влияние. Човек като че ли се слива с живота природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен език.
към текста >>

57. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Това показва какво е тяхното сърце.
За тази дума аз няма да ги извиня никога. Всичко могат да ми преписват, всякакви престъпления, но лъжа и измама - никога! Аз съм в състояние да спася, да излекувам човека. Българският народ е видял от мене само добро, но зло -никога. След това светите старци се осмеляват да ме наричат „лъжеучител"! Това показва какво е тяхното сърце. По думите им ги познавам. Когато някой говори лошо за мене, аз познавам вече сърцето му. Човек съди за другите по себе си, по своето сърце. Духът в мене, Бог, който говори в мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, който говори в мене лъже, никога не може да се извини - защо?
към текста >>

Когато някой говори лошо за мене, аз познавам вече сърцето му.
Аз съм в състояние да спася, да излекувам човека. Българският народ е видял от мене само добро, но зло -никога. След това светите старци се осмеляват да ме наричат „лъжеучител"! Това показва какво е тяхното сърце. По думите им ги познавам. Когато някой говори лошо за мене, аз познавам вече сърцето му. Човек съди за другите по себе си, по своето сърце. Духът в мене, Бог, който говори в мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, който говори в мене лъже, никога не може да се извини - защо? Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог.
към текста >>

Човек съди за другите по себе си, по своето сърце.
Българският народ е видял от мене само добро, но зло -никога. След това светите старци се осмеляват да ме наричат „лъжеучител"! Това показва какво е тяхното сърце. По думите им ги познавам. Когато някой говори лошо за мене, аз познавам вече сърцето му. Човек съди за другите по себе си, по своето сърце. Духът в мене, Бог, който говори в мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмели да каже, че Духът, който говори в мене лъже, никога не може да се извини - защо? Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог. Той е Единственият, Великият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят.
към текста >>

- То е Божественото.
- А духовенството, то е човешкият дух. Всички сме свещеници на Бога. Казвате, че не съм зачитал църквата, значи, не зачитам и Бога. Не, това е един незаслужен упрек, който не отговаря на Истината. Има нещо необикновено в света. - То е Божественото. С Него искам да ви запозная, за Него ви проповядвам. То се разбира по особен начин. За да го разберете, трябва да стъпите на почвата на Любовта. Застани на почвата на Любовта и знай, че Този, Който е създал света, никога не може да те измами. Имай абсолютна вяра в Бога.
към текста >>

Да ви обичам, както обичам божественото в себе си.
Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да бъдат благодарни. Но аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля за благото, но само на човечеството, но и на всички животни и растения. Желая на всички същества да живеят в Любов и да придобиват добродетели. Аз искам да бъда искрен към себе си и вас. Да ви обичам, както обичам божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което не обичам това е измамата. Светите старци мислят, какво ще стане с мене като умра непокаян.
към текста >>

Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа.
Желая на всички същества да живеят в Любов и да придобиват добродетели. Аз искам да бъда искрен към себе си и вас. Да ви обичам, както обичам божественото в себе си. Не е въпрос да ви направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие. Аз искам да оставя в ума ви мисълта, да бъдете свободни по ум, сърце и душа. Ако има нещо, което не обичам това е измамата. Светите старци мислят, какво ще стане с мене като умра непокаян. Ако трябва да се покая, ще се обърна към Господа. Той ще тури патрахила си над мен. Друго покаяние не зная.
към текста >>

То е Божественото войнство.
Ако е за борба, нека знаят, че аз ще направя едно заявление до Бога. Ако е да се защитавам, има Кой да ме защитава. Онези, Които ще се застъпят за мене са толкова силни! Зад мене са милиони. Те представят такова войнство, което би разтърсило земята. То е Божественото войнство. Питате: Де са да ги видим? - Ще ги видите. Техните ножове пронизват навсякъде, невидими са те. Като ги гледам ножовете им са готови, аз им казвам: Почакайте още. Ще кажете: Той ни плаши.
към текста >>

58. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа.
Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви. И какъвто живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано: В света трябва новото. Новото, което очакват младите е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък.
към текста >>

Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов.
Или другояче казано: В света трябва новото. Новото, което очакват младите е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички.
към текста >>

Сега нека да грее слънцето във вашия ум, сърце и душа.
Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав! Няма какво да се обезсърчаваме. Докато слънцето грее, няма какво да се обезсърчаваме. Сега нека да грее слънцето във вашия ум, сърце и душа. Любовта да ви подбужда. Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи.
към текста >>

Всеки да почита Божественото във всички хора.
Любовта да ви подбужда. Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас.
към текста >>

Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек.
Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен.
към текста >>

И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще.
В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен. Човек, който не е справедлив, умен и добър, не може да бъде здрав.
към текста >>

А радостите, това е Божественото, което иде от горе.
Няма нищо от това. какво лошо има от това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва.
към текста >>

Под думата Божественото разбирам разумното в света.
какво лошо има от това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята.
към текста >>

Това, което не е разумно, не е Божествено.
Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота?
към текста >>

А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото.
От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът?
към текста >>

Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света.
Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие.
към текста >>

Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие.
към текста >>

Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света.
" Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие. Щом хората се обикнат всинца, смъртта ще изчезне.
към текста >>

Това, което аз говоря е Божествено.
Щом постъпваш несправедливо, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете.
към текста >>

Дайте път на Божественото в себе си".
Вие сега мислите, че има повече лоши хора отколкото добри. Това не е вярно. Има повече добри хора, отколкото лоши. Един ученик запита: „Има ли някоя книга, в която да е описана вашата биография? Учителят каза: „Това не е важно. Дайте път на Божественото в себе си". Със сърдечен братски поздрав: Боян Боев Така завърши срещата на пловдивските семинаристи на Изгрева. По тяхно желание те си направиха обща снимка с Учителя, фотографът бе Ангел Т. Медаров - Средец. Бяха над 90 човека. Всеки един от тези бъдещи свещеници на бъдещата православна църква занесоха със себе си Словото на Учителя и по една снимка за спомен.
към текста >>

59. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа.
Без тези неща никакъв живот в света не може да се прояви. И какъвто живот да се прояви, е нещастен. Или другояче казано: В света трябва новото. Новото, което очакват младите е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък.
към текста >>

Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов.
Или другояче казано: В света трябва новото. Новото, което очакват младите е Любовта. Единствената сила, която може да оправи света е Любовта. Тя може да даде импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа. Светът не може да се оправи по никой друг начин. Любов, която не дава импулс на човешкия ум, сърце, воля и душа, това не е Любов. Там дето има разумност, справедливост и доброта, там е Господ. Новото е, когато всичко цъфти, всичко зрее, всичко пее и всичко работи. Сега минаваме от един стар порядък на нещата в един нов порядък. Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички.
към текста >>

Сега нека да грее слънцето във вашия ум, сърце и душа.
Старият порядък е тъмен, а новият е светъл. В новия порядък няма да има обезсърчени хора в света, ще има възможности за всички. Светът е толкова хубав! Няма какво да се обезсърчаваме. Докато слънцето грее, няма какво да се обезсърчаваме. Сега нека да грее слънцето във вашия ум, сърце и душа. Любовта да ви подбужда. Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи.
към текста >>

Всеки да почита Божественото във всички хора.
Любовта да ви подбужда. Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас.
към текста >>

Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек.
Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен.
към текста >>

И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще.
В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен. Човек, който не е справедлив, умен и добър, не може да бъде здрав.
към текста >>

А радостите, това е Божественото, което иде от горе.
Няма нищо от това. какво лошо има от това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва.
към текста >>

Под думата Божественото разбирам разумното в света.
какво лошо има от това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята.
към текста >>

Това, което не е разумно, не е Божествено.
Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота?
към текста >>

А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото.
От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът?
към текста >>

Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света.
Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие.
към текста >>

Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие.
към текста >>

Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света.
" Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие. Щом хората се обикнат всинца, смъртта ще изчезне.
към текста >>

Това, което аз говоря е Божествено.
Щом постъпваш несправедливо, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете.
към текста >>

Дайте път на Божественото в себе си".
Вие сега мислите, че има повече лоши хора отколкото добри. Това не е вярно. Има повече добри хора, отколкото лоши. Един ученик запита: „Има ли някоя книга, в която да е описана вашата биография? Учителят каза: „Това не е важно. Дайте път на Божественото в себе си". Със сърдечен братски поздрав: Боян Боев Така завърши срещата на пловдивските семинаристи на Изгрева. По тяхно желание те си направиха обща снимка с Учителя, фотографът бе Ангел Т. Медаров - Средец. Бяха над 90 човека. Всеки един от тези бъдещи свещеници на бъдещата православна църква занесоха със себе си Словото на Учителя и по една снимка за спомен.
към текста >>

60. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото.
Като ти каже, че само тебе обича, той те лъже. Ако бащата може да обича своята дъщеря много благородно, защо да не обича и друга някоя също така? Ние сме на степени в любовта! Обичаш слънцето заради светлината, която дава. Обичаш скъпоценните камъни заради това, което дават. Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото. Значи ние оценяваме Божественото в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е Божественото. В Любовта има един закон: Не пристъпвай свещената преграда на любовта! Любовта си има свещена преграда. Ако се приближиш много, ще изгориш, а пък ако се отдалечиш много, ще замръзнеш. Ако ти е много горещо, ще се оттеглиш малко.
към текста >>

Значи ние оценяваме Божественото в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е Божественото.
Ако бащата може да обича своята дъщеря много благородно, защо да не обича и друга някоя също така? Ние сме на степени в любовта! Обичаш слънцето заради светлината, която дава. Обичаш скъпоценните камъни заради това, което дават. Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото. Значи ние оценяваме Божественото в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е Божественото. В Любовта има един закон: Не пристъпвай свещената преграда на любовта! Любовта си има свещена преграда. Ако се приближиш много, ще изгориш, а пък ако се отдалечиш много, ще замръзнеш. Ако ти е много горещо, ще се оттеглиш малко. Защо ще обвиниш, че са наклали много огъня?
към текста >>

В този огън дървата дават всичко Божествено".
Ние трябва да знаем, че един човек обича някое семейство заради някого в семейството. И тия домашни трябва да знаят, че той заради някой в семейството обича и тях. Трябва да напишете по една теза върху любовта. Научно да я разгледате. Напишете и някоя поезия за тази вечер. В този огън дървата дават всичко Божествено". След това се изпяха доста песни около огъня. Учителят каза: „Тук по тревите, по дърветата, по камъните ще оставим следи, че е минала група и е пяла." Резюме от беседата на Учителя държана на 24 юли 1940 г., сряда, 5 ч. с. (при моста между Чам Курия и Мусала, на връщане от Мусала) Частите и цялото Човек е свободен да мисли каквото иска, но не е свободен да върши каквото иска. Щом направи това, което иска, налага му се това, което не иска. Някой казва: аз съм свободен.
към текста >>

Като я погледнеш влюбиш се, запали ти се сърцето и казваш: о, да си поживеем в света.
Но той е който страда. Него го пращат в Египет, седи в затвора, после жените го изкушават. Светът те изкушава. Светът е една много префинена жена. Славата на света е префинена жена. Като я погледнеш влюбиш се, запали ти се сърцето и казваш: о, да си поживеем в света. Казано е в писанието: „понеже възлюбиха славата человеческа повече от колкото славата Божия". У мнозина е това. Любовта към Бога ражда всичко. Човек трябва да се подчинява от любов. Това е свободата.
към текста >>

61. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Това бяха тогава женски украшения и се нанизваха на вратовете и трябваше символично да покажат, че ключът на синджирчето е златно, и че той е ключ за сърцето на този, който го носи и сърцето на младата дама може да се отключи именно с едно такова златно ключе.
Те имат символично значение, тяхното намиране. Като им даде камъните ти се свърза с тях и винаги вече Черните сили ще те търсят от сега нататък до края на живота ти, за да черпят от тебе". Аз бях покрусена и изненадана, не очаквах, че едни такива дребни неща ще имат такива фатални последици за мен. И така се развиха точно нещата както каза Учителя в моят живот от следващите петдесет години. А преди това в София бях намерила на улицата едно синджирче, а на него едно златно ключе. Това бяха тогава женски украшения и се нанизваха на вратовете и трябваше символично да покажат, че ключът на синджирчето е златно, и че той е ключ за сърцето на този, който го носи и сърцето на младата дама може да се отключи именно с едно такова златно ключе. Но това ключе не се купува с пари на някоя сергия, защото госпожицата си го е купила вече с пари и си го е сложила на врата и това е вече символ и че нейното може да се отключи с обич и любов проявена взаимно от двамата бъдещи възлюбени. Ето такъв беше смисъла на онези златни ключета надянати на златни верижки, които се носеха около вратовете на младите госпожици. Именно едно такова ключе аз намерих със синджирче, взех че го подарих на Мария Радева, за да го носи временно и смятах, че това е късмет, който трябва да отиде при нея понеже страда от душевна болест пък има и нужда това ключе да отключи болестта й и тя да излезе през нея и да се изгуби. Така смятах, че ключето ще й донесе благословение и здраве. Горе на Рила казах на Учителя за ключето, което й подарих.
към текста >>

разрешавайте задачите си в Божественото.
Случи се, че есента бе благоприятна, оказа се дълга и топла есен. Работата по мозайката бе завършена, обекта бе предаден и след двадесет дни започна една тежка и продължителна зима. Тези двадесет дни бяха достатъчни да изсъхне мозайката, за да не замръзне, а ние с получените пари успяхме да се заредим със зимнина за цялата зима и прекарахме живо-здраво. Ето как завърши цялата тази история с Бертоли. Има един израз „Подвизавайте се в Господа", т.е. разрешавайте задачите си в Божественото. Та тази година изучавахме този закон как да се подвизаваме в Господа. Урокът бе поучителен за всички, за нас и за Бертоли, а сега го предавам и на вас, за да видите как действува окултният закон, закона за тройния размер.
към текста >>

62. 9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Още отдалеч сърцето ми затрептя, затрептя както в детинството и в ученичеството трептеше, когато приближавах къщата на някой от любимите ми учители, които отивах да посетя.
Та Той за нас е дошъл, за малките, не за големите. Големите нямам нужда от Него. Ти не знаеш колко хора от различни слоеве на обществото се тълпят край Него за съвет, за помощ. И Той всички приема с Любов и разположение, изслушва с търпение и ги изпраща доволни и радостни." Направихме както каза Милка. Преди обед отидохме в болницата да проучим условията, а след обед - на улица „Опълченска" 66, където живееше Учителят. Още отдалеч сърцето ми затрептя, затрептя както в детинството и в ученичеството трептеше, когато приближавах къщата на някой от любимите ми учители, които отивах да посетя. „Аз съм същото дете, същата ученичка, каква госпожица съм, каква учителка съм? ", се упреквах мислено сама. Но колкото и да се съдех и да исках да се овладея и да си придам вид на сериозна учителка, вълнението ми растеше, вълнение не само от смут, но и от радост и надежда: „Ще видя най-големия Човек на света, ще видя най-големия Учител! " Не зная от къде беше се оформило отдавна това мнение за Него у мен. И докато стигнахме къщата аз загубих и ума, и дума.
към текста >>

Не лице обикновено, човешко - нещо Божествено.
Аз стоях смутена, объркана, сериозна. Той се приближи право при нас. Сестра Василка ни представи: „Учителки, Учителю, от Стара Загора, вегетарианки, дошли да Ви видят." Това научи преди малко от нас, това Му каза. Той ни подаде ръка и после каза: „Заповядайте, рекох, седнете, да пием чай." Лице на светия, не, на нещо повече, на какво? не съм виждала до сега такова лице, не мога да го оприлича на нещо видяно на яве или на сън, или на картина. Не лице обикновено, човешко - нещо Божествено. Кога и какво съм виждала та изплува в съзнанието ми този израз „лице Божествено"? И после глас - музика, музика някаква дълбока, тиха, приятна като на дълбок поток слизащ от планината. И този глас отекна дълбоко в душата ми и ме понесе някъде високо, далеко от тук. Аз виждах стаята, обстановката, виждах всички как сърбаха свободно и усърдно чая си и виждах и Него с крайчеца на окото си, но сякаш не осъзнавах явно какво виждам, стоях глуха и занемяла пред изстиващия чай и не чувах говорят ли, какво говорят, не чувах когато ме подканяха да пия чая си, а само чувах тази мелодия: „Заповядайте, рекох, седнете да пием чай! " И носена на нейните крила пътувах някъде далеко, високо, за да си спомня къде и кога съм чувала този глас, кога и къде съм виждала това лице, които виждах и чувах за първи път, а ми се струваше, че ги познавам, че някъде дълбоко в душата ми са близки и пазя някакъв спомен за тях.
към текста >>

Кога и какво съм виждала та изплува в съзнанието ми този израз „лице Божествено"?
Той се приближи право при нас. Сестра Василка ни представи: „Учителки, Учителю, от Стара Загора, вегетарианки, дошли да Ви видят." Това научи преди малко от нас, това Му каза. Той ни подаде ръка и после каза: „Заповядайте, рекох, седнете, да пием чай." Лице на светия, не, на нещо повече, на какво? не съм виждала до сега такова лице, не мога да го оприлича на нещо видяно на яве или на сън, или на картина. Не лице обикновено, човешко - нещо Божествено. Кога и какво съм виждала та изплува в съзнанието ми този израз „лице Божествено"? И после глас - музика, музика някаква дълбока, тиха, приятна като на дълбок поток слизащ от планината. И този глас отекна дълбоко в душата ми и ме понесе някъде високо, далеко от тук. Аз виждах стаята, обстановката, виждах всички как сърбаха свободно и усърдно чая си и виждах и Него с крайчеца на окото си, но сякаш не осъзнавах явно какво виждам, стоях глуха и занемяла пред изстиващия чай и не чувах говорят ли, какво говорят, не чувах когато ме подканяха да пия чая си, а само чувах тази мелодия: „Заповядайте, рекох, седнете да пием чай! " И носена на нейните крила пътувах някъде далеко, високо, за да си спомня къде и кога съм чувала този глас, кога и къде съм виждала това лице, които виждах и чувах за първи път, а ми се струваше, че ги познавам, че някъде дълбоко в душата ми са близки и пазя някакъв спомен за тях. Вечерята свърши.
към текста >>

63. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Освен това те така от сърце ме желаеха и отдавна ме канеха.
„Е, какво пишеше в телеграмата? " „Пишеше „Приета", Учителю." „Ами ти пита ли твоите братя и сестри от Стара Загора желаят ли те и те? " Аз се изненадах. Щом като Той ме приема защо трябва да питам и тях? - си помислих. Освен това те така от сърце ме желаеха и отдавна ме канеха. „Но те ме желаят и отдавна ме канят", казах аз смутено. „Добре, щом те те желаят и аз те приемам", отговори Той шеговито усмихнат. Тези, уж случайно казани думи, като на шега, които не съм забравила, виждам сега, че не са били казани случайно и на шега, че те са от голямо значение. Много късно, днес, след Неговото заминаване, разбрах това. Защото какво беше напоследък влизането в общия и в специалния клас?
към текста >>

И аз, която бях влязла при Него потисната от мъка и стеснение, изхвръкнах като птичка, окрилена от Неговата бащинска любов и Божествено величие.
", попита ме Той изненадан. „Защото не съм достойна. Не съм за там. Аз съм невежа, неука, непросветена", и още ред качества отрицателни си изредих. Последва един разговор, който не помня в подробности, но който ме успокои и направи да гледам на себе си като равна на всички от класа и да не се подценявам. И аз, която бях влязла при Него потисната от мъка и стеснение, изхвръкнах като птичка, окрилена от Неговата бащинска любов и Божествено величие. И така, аз учех в Божествения университет - в общата и специална школа на Великия Учител. Достойна, недостойна, това беше факт, реалност, а звучеше като приказка. И в една поемка от онова време аз възкликнах: „Ах, моят ден - приказен ден, и мойта нощ - вълшебна нощ! " Тук ще поместя една извадка, която намерих в дневника си, писана още нещо за специалния клас, по повод на едно запитване на една млада сестра.
към текста >>

64. 28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО

Въобще, у мене ставаше борба между старото и новото разбиране за Него, за Божественото.
Да отидеш при човека и да му кажеш, че се съмняваш в него, не е лесно. Но отидох. Тогава не Го познавах още добре. Мислех си, как ли ще ме приеме? Дали няма да се обиди, дали няма да бъде строг и сърдит, разсъждавах по човешки. Въобще, у мене ставаше борба между старото и новото разбиране за Него, за Божественото. И това ме страшно 41 измъчваше. И когато отидох при Него аз бях толкова уморена от тази вътрешна борба, че ми беше безразлично вече как ще ме приеме. Така или иначе, да се тури край на тази борба. От тази среща зависеше моето самоопределение, да остана в Братството или да си отида в света. Бях съгласна и на второто, само да се успокоя, толкова ми беше непосилна тази борба.
към текста >>

Освен това обичаше ме и от сърце ми желаеше именно това, което той като обикновен човек, въпреки всичката му обич и желание не можеше да ми даде - да бъда радостна и щастлива.
Той скришом ме наблюдаваше и ми се радваше и не можеше да си обясни на какво се дължи тази промяна. По едно време аз съм гордост му казах, че съм била два часа при най-големия Човек и съм разговаряла с Него. Разказах му за обстановката, за Него и споделих някои от Неговите мисли, в заключение, на което брат ми Димитър казва: „А, затова ли ми си се разчуруликала като птичка? Добре, добре мойто момиче, ходи всякъде и приемай всичко, което може да те направи радостна и щастлива." Той за пръв път ме виждаше радостна и щастлива. Той беше свободолюбив и не беше тесногръд. Освен това обичаше ме и от сърце ми желаеше именно това, което той като обикновен човек, въпреки всичката му обич и желание не можеше да ми даде - да бъда радостна и щастлива. Сам той се развесели. И прекарахме целия следобед много приятно. Ходихме по покупки, води ме по музеи, градини, сладкарници. Запозна ме с някои свои млади приятели -поети и журналисти. Сам той беше вече журналист и поет.
към текста >>

65. 79. В МЪРЧАЕВО

Те ме пуснаха на драго сърце.
Веднага получих второ писмо: „Учителят каза ти и Стоянка Илиева (също Учителю в друго село) час по-скоро да дойдете при нас! " Но как? Разплаках се аз. И невъзможното стана възможно. Разболях се и по такъв начин можах да си издействувам от кмета и директора да ме пуснат. Те ме пуснаха на драго сърце. Даже кметът ме запозна и препоръча на шурея си - младо момче от София, което ме придружи и услужи много при пътуването. От радост ли, от що ли, аз веднага се почувствувах добре. И литнах през разорена и опожарена София за Мърчаево. Пътуването тогава беше много трудно, но мене всичко ми се нареждаше така хубаво и лесно с помощта на това момче. И към обед на 10 юли аз пристигнах в Мърчаево. Мърчаево.
към текста >>

А онова Силното, Мощното, Божественото, сякаш Го нямаше.
Защо е тъй тъжен и замислен? Защо понякога ми се струва, че не е Той? Тъй далечен и чужд! Сякаш го няма Учителят! Сякаш е останала само фигурата Му. А онова Силното, Мощното, Божественото, сякаш Го нямаше. Това ме хвърляше в тревога. Но това бяха само мигове. Аз разсъждавах, че това е от обстановката и обстоятелствата. Те не можеше да не Му се отразят. И се утешавах, и се успокоявах сама.
към текста >>

Аз, разбира се, приех на драго сърце тъй като на 22.септември имаме празника на есенното равноденствие.
Успокоих се аз. На 2О септември бяха дошли в село двама руснаци - офицер и войник с камион за провизии. Мои познати софиянци, евакуирани в нашето село, които още не бяха се върнали в София ме поканиха да отида заедно с тях с камиона на тези руснаци, с които се бяха запознали до София. Иначе пътуването по влаковете беше невъзможно. Превозваха се войски български и руски, превозваха се шумкари, народ от селата към градовете, от градовете към селата - цяла военна България беше в движение. Аз, разбира се, приех на драго сърце тъй като на 22.септември имаме празника на есенното равноденствие. Приготвих се за десетина минути и след един час бях в София,.а на другия ден 21.септември - в Мърчаево. На тръгване приятелката ми изрично ме помоли да не се бавя много, защото не й се стояло без мене в село. Аз й обещах, че като мине празника ще си дойда веднага. Така и направих, за съжаление. Но нека кажа няколко думи за празника.
към текста >>

" Но аз, въпреки че на драго сърце бих останала си спомних за обещанието и казах: „Обещах'на приятелката си да се върна веднага.
Наметнат със сив кариран шал, с коса малко в безредие от това, че беше си полегнал преди да вляза, с блед и уморен вид, с очи греещи от Любов, беше прекрасен. Не можех да Му се нагледам и нарадвам. След като поприказвахме малко, ме попита: „А защо бързаш толкова да си отиваш? Нали нямате още занятия? Защо не останеш още? " Но аз, въпреки че на драго сърце бих останала си спомних за обещанието и казах: „Обещах'на приятелката си да се върна веднага. Но нали скоро ще се върнете в София, аз ще си идвам тогава всяка събота. Само не зная как ще пътувам сега. Пътуването е много трудно! " И какво стана тогава, Боже мой, за един миг?! Стори ми се, че леглото, на което беше седнал Той се отдалечи, отдалечи и Той стана мъничък, мъничък, също както се вижда от обратната страна на бинокъл, но светещ, мил, хубав, прекрасен, но се отдалечава, отдалечава, като че ей сега ще се скрие и ще Го изгубя и няма вече да Го видя.
към текста >>

Но аз, твърдоглава, твърдоглава „късна по ум и сърце", да разбирам какво има да се случи.
И Той с обикновения си топъл, мил глас, каза: „Е, няма що, както добре дойде, така добре и ще си отидеш. Нали добре дойде? ", ме попита многозначително, като че искаше да ми подскаже, че Той ми беше наредил това идване. Той е искал да дойда да Го видя още един път. Искаше и да не си отивам, да остана още. Но аз, твърдоглава, твърдоглава „късна по ум и сърце", да разбирам какво има да се случи. Смачках сърцето си, което искаше да остана, станах твърдо, сбогувах се и си отидох. Наистина Той ли беше, който заличи преживяното преди малко така от съзнанието ми, че аз излязох радостна от при Него, както винаги и не си спомних за това нито веднъж, освен чак като си замина. Пътуването ми се нареди добре, както добре дойдох, както каза Той, защото Той го нареди. А пътуванията бяха невъобразимо трудни тогава.
към текста >>

Смачках сърцето си, което искаше да остана, станах твърдо, сбогувах се и си отидох.
Нали добре дойде? ", ме попита многозначително, като че искаше да ми подскаже, че Той ми беше наредил това идване. Той е искал да дойда да Го видя още един път. Искаше и да не си отивам, да остана още. Но аз, твърдоглава, твърдоглава „късна по ум и сърце", да разбирам какво има да се случи. Смачках сърцето си, което искаше да остана, станах твърдо, сбогувах се и си отидох. Наистина Той ли беше, който заличи преживяното преди малко така от съзнанието ми, че аз излязох радостна от при Него, както винаги и не си спомних за това нито веднъж, освен чак като си замина. Пътуването ми се нареди добре, както добре дойдох, както каза Той, защото Той го нареди. А пътуванията бяха невъобразимо трудни тогава.
към текста >>

66. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Божественото, което ръководи човека, е тежък изпит: дохождат от вън пречки, студ 27 градуса и ще ти кажат: „Ще вървиш нагоре".
Сърдечен поздрав до домашните ви и всички други братя и сестри. С братски поздрав: Боян Боев Из разговор с Учителя: „Ще изучавате вашите чувства. Наука е това. Когато човека малко говори или много говори това са две крайности. Но важното е истински да се говори. Божественото, което ръководи човека, е тежък изпит: дохождат от вън пречки, студ 27 градуса и ще ти кажат: „Ще вървиш нагоре". Сега пита някой: „Какъв е този свят? Защо Господ е позволил на лошите да правят така? На това ще отговоря: „Ти защо си позволяваш да колиш агнета, овци и кокошки? Това позволено ли е на тебе? " Като живееш по Бога, тогаз нито въшка, нито комар, нито бълха ще те ухапи, нито вълк ще те нападне.
към текста >>

Добрият живот се състои в това, да си проводник на Божественото.
В тая свещена област живеят висшите разумни същества. Те живеят в щастие, радост, блаженство. Те желаят да ти помогнат, за да живееш в същата радост, мир, щастие и блаженство, което имат те. Ако имаш неразположение, не си в контакт с тая свещена област. Ако си разположен с радост ти си в контакт с нея. Добрият живот се състои в това, да си проводник на Божественото. Когато всички станат проводници на Божественото, ще изчезнат всички противоречия и нещастия в живота. Аз не казвам да започнете да живеете добрия живот, но да се повърнете към този добрия, красивия живот, който сте живели някога. Трябва да работим не за себе си, нито за другите, а само за Бога. Бог е единственото Същество, което винаги мисли за тебе и те отрупва с всички блага. Той е вложил всички блага в тебе.
към текста >>

Когато всички станат проводници на Божественото, ще изчезнат всички противоречия и нещастия в живота.
Те живеят в щастие, радост, блаженство. Те желаят да ти помогнат, за да живееш в същата радост, мир, щастие и блаженство, което имат те. Ако имаш неразположение, не си в контакт с тая свещена област. Ако си разположен с радост ти си в контакт с нея. Добрият живот се състои в това, да си проводник на Божественото. Когато всички станат проводници на Божественото, ще изчезнат всички противоречия и нещастия в живота. Аз не казвам да започнете да живеете добрия живот, но да се повърнете към този добрия, красивия живот, който сте живели някога. Трябва да работим не за себе си, нито за другите, а само за Бога. Бог е единственото Същество, което винаги мисли за тебе и те отрупва с всички блага. Той е вложил всички блага в тебе. Ти трябва да ги проявиш.
към текста >>

работа на ден, 3 часа за сърцето, 7 часа за ума, а останалото време за развлечение, за спане, за разходки, за това-онова.
Не се осигурявай в светските банки. Осигурявай се там, дето банката не фалира: това е свещената област. Ако някой обича някого това е от Бога. Горко на онзи, който не обича. За светията е определено 1 час, физ. работа на ден, 3 часа за сърцето, 7 часа за ума, а останалото време за развлечение, за спане, за разходки, за това-онова. Ще ви оставя със следния стих от Писанието: „Бог ще обърше всяка сълза от очите ви". Така, че хубаво ще бъде да дойдете в събота с някого от домашните, например майка ви или ако не й е възможно - сама. Разбира се, хубаво ще бъде и тя да дойде. Поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б.
към текста >>

Само Божественото може да целуне човека и то като целуне, ще си замине и ще остави нещо.
И скоро Цанка ще посети Изгрева". Ето някои разговори с Учителя: „Вие сте тук в живота в най-хубавото забавление. Отвори седемтях милиона прозорци и грехът го няма вече. Всяка сутрин като станеш отвори седемтях милиона прозорци. Доста работа е то! Само Божественото може да целуне човека и то като целуне, ще си замине и ще остави нещо. Известни тонове не можеш да ги възприемеш, понеже съзнанието ти не е още повдигнато. Всичко зависи от съзнанието. Вие още не сте правили опити за действието на музиката. Мине буря и ако почнете да пеете 10 минути, 20 минути, 1/2 час, и ще спре бурята. Природата като ти отнема нещо, дава ти по-ценно, не равно ценно.
към текста >>

Ако държим с Божественото, страданията ще бъдат най-малки, много малки, като просено зърно, А ако се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги видели.
Господ е направил света. Като ви вземе в Неговия порядък, ще видиш, че всичко е на място. А като излезем от Неговия порядък, ще видим, че нещата не са на място. Докато мислиш за Бога, ти живееш. Щом престанеш да мислиш за Бога, ти почернееш, потъмнееш, обезсмисля се животът ти и не знаеш, къде ще отидеш. Ако държим с Божественото, страданията ще бъдат най-малки, много малки, като просено зърно, А ако се откъснем от Божествения порядък, ще имаме страдания, които никога не сме ги видели. Та не разваляйте пакта си с Господа. Каквото сте обещали на Господа, изпълнете го. Господ иде на земята сега да научи хората, всички народи как да живеят, всеки да държи обещанието си. Всички народи трябва да служат на Господа. Земята е на Господа.
към текста >>

67. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Туй, което топлината внесе в сърцето, е верно.
ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА Сега излизаме от 13-та сфера, минаваме през щастливи събития, дето се твори Новата земя. Който вярва ще го опита, който не вярва ще го види. Туй, което светлината внесе в ума, е верно. Туй, което топлината внесе в сърцето, е верно. Туй, което силата внесе в организма, е верно. Вие сте всички комунисти, понеже ходите по земята и работите. Понеже земята орете и ядете, всички сте земеделци. Понеже всички дишате, широки социалисти сте. Понеже всички четете, ето вие сте звенари.
към текста >>

Придвижете се към изток, то ще се измени по един естествен начин като се стремим към Божественото.
6 и 30 часа. Вие ще създадете формите, истинските форми, идеалните форми. Разумните форми са последните, които ще останат. Ние създадохме всичко. Привлечете всички и ги изменете. Придвижете се към изток, то ще се измени по един естествен начин като се стремим към Божественото. 6 часа и 30 мин. Безкористие. Да привлечете хората, да ви обикнат. Все по една свещ да имате, повече от това не трябва. 7 часа. Работа, работа работа.
към текста >>

Божественото не се търси.
Вие носите оттенъците на хиляди поколения, които са оставили в себе си известни недостатъци. Трябва да се освободите от тях, за да изпъкнат божествените качества, които са вложени първоначално. Човек когато прави добро, другите хора да не знаят това. Защото, щом правиш добро и хората знаят, ти вече не се ползуваш от него. Помнете едно правило: Божествените работи сами идат при нас. Божественото не се търси. Тези работи, които ги търсим, те са човешки работи. Когато някои хора не ви искат, защо не ви искат? Те ти дават свобода да излезеш из къщи навън. Като не те искат в затвора, ще излезеш. Като те искат, ще бъдеш ограничен.
към текста >>

68. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Това Божествено учение на Великото Братство не се ражда сега.
Тази сила е вървяла от Египет, минала през Гърция, отишла в Рима, докато е стигнала до Франция, Германия, Англия. От там тази вълна отива в Америка, после в Русия и т. н. Новото в света е дадено от това Велико Братство винаги. Светлите братя чрез Христа внесоха оброто в света, Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството? Та всичкото хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работници за подигането на народите. Това Божествено учение на Великото Братство не се ражда сега. То е съществувало от началото на създаването на света. То съществува, от както Вселената съществува. Христос, апостолите, всички праведници, те са всички на земята. Търсят ги горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са на земята в плът, а в една или друга форма са тук по целия свят обикалят и работят.
към текста >>

ОБИКНОВЕНОТО И БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ ВЕСТИТЕЛ - VIII години.
Не от всички, но само от тези, които са готови, а другите ще ги приемат в друга епоха. Готовите са определени. Било е време, когато на първо място са били черните братя, а на последно - Белите. Тогава черните братя са били в изгрев на живота, а Белите - в залеза. Радвайте се, че можете да бъдете членове, оглашени, вярващи и ученици на Бялото Братство, което носи новата култура на света, Следователно, вие имате възможност да работите спокойно, разумно, да прилагате Великите Божии закони. ОБИКНОВЕНОТО И БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ ВЕСТИТЕЛ - VIII години. Лекция държана от Учителя на Младежкия клас (най-новата мисъл на Учителя) Петък, 5.VII.1929 г., 5 1/2 ч., сутринта, Изгрева Зад видимото има друга една реалност. Слънцето виждаме всеки ден, как изгрева. Но реалното не седи в това, а туй, което възприемаме от слънцето и обработваме, то е реалното. Реалното е това, което всякога остава във вас. Реалността се отличава по това, че тя е постоянна.
към текста >>

Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека.
Тогава в дадения случай е било механическо, не е засягало душата. Трябва разбиране на тази реалност. Човек трябва да има най-малко две идеи. Когато се образува връзка между обикновеното ви съзнание и вашето свръхсъзнание, вашето висше съзнание, образува се радост. И когато се образува разединение между вашето обикновено съзнание и свръхсъзнание, тогаз се образува скръб; това показва слабост. Ще направиш връзката, ще съединиш обикновеното съзнание с Божественото съзнание, с това възвишеното, благородното в човека. Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание.
към текста >>

Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее.
Това е необходимо за постижение на каквато и да е работа в света. Никаква благородна работа от какъвто и калибър да е, не може да се постигне, ако няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието. Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе. Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически.
към текста >>

Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание.
Да кажем, че сте студент и се явявате на изпит. Да кажем, че професорът е неразположен към вас. Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе. Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически. Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава.
към текста >>

Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе.
Това се дължи на неговото обикновено съзнание. Но ако вие свържете вашето обикновено съзнание с Божественото във вас, той ще се смекчи, у него ще стане един процес, ще ви погледне и ще каже: „Бедно момче", лицето му ще стане весело, ще се засмее. А по-рано е бил съвсем сериозен. Измени се, защото твоето Божествено съзнание се е съединило с обикновеното съзнание на професора, а пък неговото Божествено съзнание се е съединило с твоето обикновено съзнание. Следователно между нас се образува връзка. Щом Божественото съзнание се събуди у единия, непременно ще извика реакция у другия, не може иначе. Всички неприятности в живота произтичат от факта, че ние разясняваме нещата механически. Казват: „Съдбата му е такава". Не, съдбата не е такава. Ти казваш: „Аз ще докажа на професора, че зная". Не се стреми към това.
към текста >>

Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си.
Ти ще покажеш на професора, колко той знае. Ти ще дадеш на професора материал, който той знае. Не се стреми да докажеш на професора, че много знаеш; то е обикновеното съзнание; но да покажеш благодарност, да покажеш това, което той те е учил. Ние искаме да живеем в Бога. Ако искаме да бъдем в света ние праведните, всякога ще ни скъсат. Ти ще живееш, за да покажеш какво е в тебе Божественото, а не ти какъв си. Инак ще имаш всякога единица, и най-после ще кажем, че професорът не знае. Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор.
към текста >>

Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание.
Вярно ли е, че професорът не знае, а ти знаеш. Вярно ли е, че този професор, който те е учил 5 години по геология и по-рано е учил 20 години, знае по-малко от тебе? В реалността това не съществува. Щом студентът стои по-горе от професора, то професорът не е професор. В природата професорът всякога стои по-горе от студента. Или преведено: в природата Божественото съзнание седи винаги по-горе от обикновеното съзнание. Погрешки правят и млади, и стари. Старият иска да докаже на младия, че знае повече и младият иска да докаже на стария, че знае повече, че е по-силен от него. Младият не може да бъде по-силен от стария. Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание. Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан.
към текста >>

Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира.
Младият не може да бъде по-силен от стария. Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание. Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан. Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия. Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад. Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека.
към текста >>

Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното.
Ако старият някой път е по-слаб от младия - това зависи от простата причина, че стария човек функционира със своето обикновено съзнание. Аз наричам стари тези, които са вързани с въжета; а младият не е вързан. Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия. Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад. Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам.
към текста >>

Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата.
Но развържете стария човек и той ще е по-силен от младия. Следователно, всеки, който е вързан е стар, а всеки, който е развързан е млад. Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание.
към текста >>

Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека.
Стар е всеки, който е завързан, Божественото у него е престанало да функционира. Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години.
към текста >>

Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам.
Млад е всеки, у когото Божественото функционира, той мисли идеалното. Всеки, който започва с материализъм и свършва с идеализъм, е млад, а стар е, който започва с идеализъм, а свършва с материализъм. Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти.
към текста >>

Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание.
Божественото съзнание е силата, с която се реализират всички копнежи и стремежи на душата. Следователно, щом имаш това съзнание в себе си, всичко е възможно. Единственото, което прави възможни нещата, то е Божественото съзнание в човека. Ако някой път се зараждат колебания у вас, става прекъсване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание и човек остава сам. При такъв резултат при съвременното възпитание казват: „Животът е такъв". Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти. Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание.
към текста >>

Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание.
Ти учиш, но за да има полза от него трябва да има връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Инак, каквото учиш, всичко изчезва от ума ти. Ако има тая връзка, всичко каквото учиш, остава в ума ти, макар и да минават години. Има неща, които през целия живот остават в ума ти. Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание. Ти се колебаеш, казваш: „От мене нищо няма да излезе". Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание. Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира. Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание. Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш.
към текста >>

Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира.
Има неща, които през целия живот остават в ума ти. Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание. Ти се колебаеш, казваш: „От мене нищо няма да излезе". Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание. Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира. Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание. Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш. Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня. Банята в зданието ли седи?
към текста >>

Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание.
Сега едно усилие ще направите в бъдеще. Трябва да изработите нови възгледи; да направите връзка с вашето Божествено съзнание. Ти се колебаеш, казваш: „От мене нищо няма да излезе". Ти си стар човек, то е обикновеното съзнание. Когато казваш: „Има възможност; от мене много работи могат да станат" - вече Божественото съзнание почва да функционира. Следователно никога не внасяй една отрицателна мисъл; тя не съществува в Божественото съзнание. Когато кажем: „Защо Господ ме е направил такъв" ти грешиш. Бог не те е направил такъв; ти си богат, умен, добър човек, но понеже си вързан, затова си беден, глупав, грешен. Всеки един от вас може да си направи първоначална баня. Банята в зданието ли седи? Не, в топлата вода.
към текста >>

" Да направиш връзка между твоето обикновено съзнание и свръхсъзнанието си; или между ума и сърцето си или между душата и духа си.
Тъжен си, смутен си, скръбен си, не можеш да учиш, ще кажеш: „Нямам връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието". Употреби известно време, за да направиш връзката, 5 минути, 1/2 час и т. н. Тогаз ще бъдеш радостен през деня. Давам ви проста формула, с която можете да работите. Казваш: „Как да поправя положението си? " Да направиш връзка между твоето обикновено съзнание и свръхсъзнанието си; или между ума и сърцето си или между душата и духа си. Разбрахте ли? Ще кажете: „Не ми е ясно". Разбирайте, без да ви е ясно. Аз ви поканвам на обед; вие вярвате в него, но яснотата ще дойде, когато се наядете. Истинският живот започва, когато се съедини обикновеното съзнание със свръхсъзнанието.
към текста >>

Кажете: „Господи, помогни ми днес да направя връзка между моето висше, Божествено съзнание и обикновеното съзнание".
Ще кажете: „Не ми е ясно". Разбирайте, без да ви е ясно. Аз ви поканвам на обед; вие вярвате в него, но яснотата ще дойде, когато се наядете. Истинският живот започва, когато се съедини обикновеното съзнание със свръхсъзнанието. Сутрин като станете, седнете на стол и за 5 минути направете връзката. Кажете: „Господи, помогни ми днес да направя връзка между моето висше, Божествено съзнание и обикновеното съзнание". И като си лягаш, благодари на Бога, че си направил тази връзка. Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви.
към текста >>

Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила.
И като си лягаш, благодари на Бога, че си направил тази връзка. Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви. Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила. Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото. Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите. Две разумни души, от които едната живее на слънцето и другата на земята, могат да си подадат много по-лесно ръцете, да се ръкуват, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Кои са далечните хора? Неразумните. А кои са близките хора?
към текста >>

Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото.
Всеки ден прави най- малко два пъти: сутринта направи връзката, а вечерта благодари. Всеки ден ще правиш връзка. И тогаз животът ще се развие в своята хубост и красота. Приложете това за една седмица; резултатите няма да бъдат изведнъж, но все таки ще има едно микроскопично подобрение в съзнанието ви. Обикновеното и Божествено съзнание - и двете са силни, като се съединят - в това седи тяхната сила. Божественото съзнание е силно, когато се съедини с обикновеното съзнание и обикновеното е силно, когато се съедини с Божественото. Свръхсъзнанието - това са възможностите, които човек има да реализира, а пък обикновеното съзнание, е утробата, матката, мястото дето трябва да се реализират идеите. Две разумни души, от които едната живее на слънцето и другата на земята, могат да си подадат много по-лесно ръцете, да се ръкуват, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Кои са далечните хора? Неразумните. А кои са близките хора? Разумните.
към текста >>

69. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

Ако възприемат това Божествено Учение, тяхното име ще се запише със златни букви.
Вие - търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно. Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора. Казвам ви, че ако българите не възприемат това Учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане, нито помен! Даже името на българите ще се зачеркне, знаете ли това? Ако възприемат това Божествено Учение, тяхното име ще се запише със златни букви. Това да го знаете всички - запишете си го! Аз в 1913 година казвах на свещениците да не ни гонят, но те се вдигнаха и предизвикаха един малък скандал. После дойде разривът и всички духовници ги изгониха от Македония. В 1915 година ме арестуваха. Казах им: „Много скъпо ще платите!
към текста >>

Стана. Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено.
В 1915 година ме арестуваха. Казах им: „Много скъпо ще платите! " В 1918 година ме взеха и ме изпратиха във Варна. Казах им: „Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали! " Не стана ли така? Стана. Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял. Евреите, които престъпиха това Учение вече две хиляди години се измъчват. В Русия не послушаха Толстой, не послушаха Йоан Кронщадтски и дойде сегашното пречистване там. В Русия сега Господ говори. Болшевиките - това е Божественият глас.
към текста >>

Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение.
Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава. Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо. Аз похвалявам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение. Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината. Да не мислите, че аз искам да осъждам духовенството? Не, аз съм против онова духовенство, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата. Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда. Аз казвам: „Търсете първом Царството Божие и Любовта, Мъдростта и Истината, които са дошли в Царството Божие и всичко ще ви се приложи".
към текста >>

Ако не приемете Любовта, същото ще стане и с вас, защото една горчива дума, която се изрича, може да разбие сърцето или да пукне главата.
разиграли се в гр. Търново. Ще цитираме отделни пасажи от тях. „Понеже вкусихте, че Господ е благ. При Когото идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен." Следователно хората отхвърлят това Учение. Те вече са го отхвърлили и видяхте на седемнадесети септември по какъв начин си уреждаха работите. Ако не приемете Любовта, същото ще стане и с вас, защото една горчива дума, която се изрича, може да разбие сърцето или да пукне главата. И в Духовния свят има счупване на глави." „Някой казва, че му е хрумнала някаква мисъл, че някакъв дух му е говорил. Нямам нищо против, светът е пълен с духове. Ако дойдат духове от Бялата Школа и ви дадат нещо, това е добре, но има духове вън от Школата, които ви занимават с празни работи. Чета във вестниците как еди-кои си се оплакват, че били бити от привърженици на Блока, но когато дойдат на власт и те ще постъпят по същия начин. И едните бият, и другите бият.
към текста >>

70. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Недоразуменията често трябва да се приемат на радо сърце.
Обърнете очите си нагоре. Зная пътят е тесен, но е възможен. По него са вървели всички, които са търсили горното Отечество Бащиния Дом. Ваш Верен П.К.Дънов София, 20.III.1915 г. Любезна г-жа Е.Н.Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Недоразуменията често трябва да се приемат на радо сърце. Господ често опитва хората и всякога преобръща нещата да работят за добро. Вий тръгнете на 5-и април за южна България и посетете всички места гдето ви се отваря пътя за работа. Може да посетите Казанлък, Ст. Загора, Нова Загора, Ямбол, Сливен, Карнобат, Айтос, Бургас, Пловдив и пр. Ако ви се удаде може да посетите и други места.
към текста >>

Всичко, което вършите, вършете с Божествено мълчание.
Правото на действията. Това е Волята на Небесния Отец. В.В. П.К.Дънов Варна, 28.IX.1917 г. Любезна Е.Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Господ да ви благослови. Всичко, което вършите, вършете с Божествено мълчание. Вяра и упование в живия Господ, Който говори навсякъде. Аз ще уредя всичко постепенно. Господ Бог Мой ще извърши своето Дело. Аз ще сторя онова, което е добро. Моя поздрав на г- жа Стоянова.
към текста >>

Разберете съвършено думите на вашия Учител, вложете ги в сърцето си, посейте ги в умът си.
Не огорчавайте Духа, казва Писанието. Не отнемайте условията на проявлението Му. Враговете на душата само смутове внасят. Сега държиш зрелостен изпит за принципите и добродетелите на живота. Извадете основното от всичко казано досега от всичките ваши съществувания. Разберете съвършено думите на вашия Учител, вложете ги в сърцето си, посейте ги в умът си. Желая ти да растеш и плод да дадеш. Една е Любовта у Бога. (Свещеният подпис) София, 3.1.1924 г. Любезна Еленке, Доброто в живота всякога тържествува, а Любовта всякога побеждава. Да се служи на Господа, това е смисълът на живота.
към текста >>

71. 51. Секта, философия или школа

Георги Йорданов Добрев

Тях може да регистрирате, но туй Учение, то е Божествено Учение, както преди тогава споменахме, Учителят както го казва.
В.К.: Но той кога е предаден? На времето. Г.Д.: Той е предаден 1948 г. Именно за този устав искам да видя и от там вече да разгадая и да говоря с тези ръководители на Комитета по вероизповеданията, че от сега нататък какви условия трябва да се спазват, че да има Бялото Братство, да съществува и при какви условия и трябва ли при тях да се регистрираме и какво изобщо. Но нашето желание е, въобще на приятелите както от София така и от провинцията, нашето желание е като ние сме го заявявали, лично аз съм го заявявал, е: Вие ги слагате при сектите, туй Учение не е секта, не е религия, то не е православна църква. Тях може да регистрирате, но туй Учение, то е Божествено Учение, както преди тогава споменахме, Учителят както го казва. То е свободно от всякакви ваши човешки закони, разбираш ли? Ей това е много важно и именно сега искаме за в бъдеще нашата Окултна Школа на Бялото Братство да премине както аз имах лично разговор преди години с този Цветков, който е отговорника в Комитета по вероизповеданието, че туй Учение не е секта и т.н. и то е философско Учение. А той самия каза така: Аз, каза съм завършил философия и прочел съм почти всички литератури на всички религиозни общества в света, сега чета казва беседите на Учителя. Туй Учение е голяма работа“.
към текста >>

Вложи чистотата в сърцето си!
Отговорете си сами. Ето накрая ще ви предам частица от Скрижалите на Учителя. „Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш. Вложи Мъдрост в ума си! Светлината ще дойде, и знанието ще ти даде своята помощ! Вложи чистотата в сърцето си! Л1обовта ще дойде и истинския живот ще започне.“ Учителят До всички приятели малки и големи и на добрите ученици Само когато слънцето грее живота има смисъл. Само когато реките текат земята се разработва Само когато дъждът пада сетото се благославя. Когато плодовете зреят душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде и вън и вътре във вази.
към текста >>

Обработвайте сърцето си с Любовта.
Само когато реките текат земята се разработва Само когато дъждът пада сетото се благославя. Когато плодовете зреят душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде и вън и вътре във вази. Носете дрехите на правдата. Обработвайте сърцето си с Любовта. Разкопавайте умът си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великия Живия Баща на Мира, Отец на бъдещите векове ще бъде с вази и вие с Него; само тогава ще познаете Истинския Бог и Христа. Ж.К.В.О. П.К. Дънов Варна, 21.1.1918 г. Свещеният подпис Магнетофонният запис на Георги Йорданов е осъществен от Вергилий Кръстев през IX- X на 1989 г.
към текста >>

72. 5. Възстановяване връзката с Бога

Стоянка Цанева Драгнева

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

И му казва: „Единият крак, левия крак е на сърцето, а десния на ума.
И Учителят му казва: „Ех, то от миналото нещо има. От миналото“. Колю Драгнев имал като дете още на левия крак разширени вени. Беше му станал крака като торба, не можеше да върви. Аз ще ви го разкажа и него. И му казва: „Единият крак, левия крак е на сърцето, а десния на ума. Това е от миналото“. И тогава Учителят тръгна и влезе в салона. И аз послушен като дете вървя подире Му. Влязохме, никой няма в салона. Сутринта Учителят като е държал беседата, на черната дъска е направил една окръжност, нещо е обяснявал, нали с този чертеж и Учителят взема пергела, аз седя до Него и Учителят прекара пергела по същата окръжност както сутринта и ми го дава в ръцете и аз сега не знам какво да направя.
към текста >>

Той прави връзка с Учителя и възстановява прекъснатата връзка между нашето съзнание и Божественото.
Само казах: „Учителю, да бъде Волята Божия! “ И казва, за един миг всичко от мене се смъкна като олово, изведнъж аз станах радостен и весел, ще изхвръкна. Дори в момента не се сетих да благодаря на Учителя. Изхвръкнах изведнъж, толкова радостен бях, че ми се смени състояние. Беше направил връзка, досег със свръхсъзнанието на Учителя. Той прави връзка с Учителя и възстановява прекъснатата връзка между нашето съзнание и Божественото. И Учителят прави тази връзка между човешката душа с Божествената душа.
към текста >>

73. 39. Великите композитори и космогонията на тяхната музика

Тониране на ума, сърцето и волята Един брат идва на Изгрева от града и отива при Учителя и го запитва: „Може ли да ми кажете една дума, която да изразява цялото Ви Учение, защото ми е много трудно да го обяснявам на моите близки и познати?
В света на Мъдростта е свят на Виделината и там се създават формите в живата природа и от тук започва движението за създаване и слизане на тези форми от Невидимия свят. Музиката на Бах сваля именно тези форми на хармонията, която е проявление на Виделината в света на Мъдростта. В света на Любовта е свят на Светлината, на слънчевата светлина в материалния свят, която го организира и създава. Музиката на Моцарт слиза от Слънцето, като част от слънчевите лъчи и част от слънчевата светлина изразена в музика, цвят и красота. Слизането на човешкия дух на земята и борбата му да организира материята, в която е облечена човешката душа е великото посвещение на Бетовен и неговото прозрение за великата реалност, която ръководи живота на човека, прави неговата музика като откровение за онези, за които сътворението на човешкото Битие започва от проявлението на Божествения Дух в Сила и Живот. Тониране на ума, сърцето и волята Един брат идва на Изгрева от града и отива при Учителя и го запитва: „Може ли да ми кажете една дума, която да изразява цялото Ви Учение, защото ми е много трудно да го обяснявам на моите близки и познати? “ Учителят отговорил: „Чистота! “ Братът се изненадал и не могъл да разбере значението, което вложил Учителя и само повдигнал рамене. Учителят го изгледал и продължил: „Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действията“. Братът разбрал. Във връзка с това бях слушал лично от брат Иван Антонов да разказва за значението на три братски песни, т.е.
към текста >>

Песента „Махар Бену Аба“ е за тониране на сърцето. 3.
Учителят го изгледал и продължил: „Чистота в мисли, чистота в чувства и чистота в действията“. Братът разбрал. Във връзка с това бях слушал лично от брат Иван Антонов да разказва за значението на три братски песни, т.е. песни на Учителя. 1. Песента „фир-фюр-фен“ е за тониране на ума. 2. Песента „Махар Бену Аба“ е за тониране на сърцето. 3. Песента „Давай, давай“ е за тониране на волята. Всеки ден човек трябва да изпява тези песни, за да настрои (тонира) ума, сърцето и волята си, за да бъдат те в хармония с Божественото. Песента на ангелите Една необикновена притча разказваше Иван Антонов, чута от него от Учителя. „Когато един ангел слезе на земята, за да донесе едно божествено благословение, в същия момент равен по сила нему излиза един дух от ада. Ангелът носи благословението във вид на запалена свещ, която тъмния дух духа, за да изгаси.
към текста >>

Всеки ден човек трябва да изпява тези песни, за да настрои (тонира) ума, сърцето и волята си, за да бъдат те в хармония с Божественото.
Във връзка с това бях слушал лично от брат Иван Антонов да разказва за значението на три братски песни, т.е. песни на Учителя. 1. Песента „фир-фюр-фен“ е за тониране на ума. 2. Песента „Махар Бену Аба“ е за тониране на сърцето. 3. Песента „Давай, давай“ е за тониране на волята. Всеки ден човек трябва да изпява тези песни, за да настрои (тонира) ума, сърцето и волята си, за да бъдат те в хармония с Божественото. Песента на ангелите Една необикновена притча разказваше Иван Антонов, чута от него от Учителя. „Когато един ангел слезе на земята, за да донесе едно божествено благословение, в същия момент равен по сила нему излиза един дух от ада. Ангелът носи благословението във вид на запалена свещ, която тъмния дух духа, за да изгаси. Но със силата, която той изразходва, за да изгаси свещта, ангелът запалва две нови свещи. Тъмният дух отново се мъчи да изгаси двете свещи, но с изхабената сила ангелът наново пали нови четири свещи.
към текста >>

„Когато един ангел слезе на земята, за да донесе едно божествено благословение, в същия момент равен по сила нему излиза един дух от ада.
Песента „фир-фюр-фен“ е за тониране на ума. 2. Песента „Махар Бену Аба“ е за тониране на сърцето. 3. Песента „Давай, давай“ е за тониране на волята. Всеки ден човек трябва да изпява тези песни, за да настрои (тонира) ума, сърцето и волята си, за да бъдат те в хармония с Божественото. Песента на ангелите Една необикновена притча разказваше Иван Антонов, чута от него от Учителя. „Когато един ангел слезе на земята, за да донесе едно божествено благословение, в същия момент равен по сила нему излиза един дух от ада. Ангелът носи благословението във вид на запалена свещ, която тъмния дух духа, за да изгаси. Но със силата, която той изразходва, за да изгаси свещта, ангелът запалва две нови свещи. Тъмният дух отново се мъчи да изгаси двете свещи, но с изхабената сила ангелът наново пали нови четири свещи. И така продължава докато той запали цялата земя със светещите свещи символично и я изпълни с Божественото благословение. На земята се разсъмва, огрява светлината, настава светлина, която е продукт на мисълта на ангелите, от чийто свят се носи песента на ангелите.
към текста >>

И така продължава докато той запали цялата земя със светещите свещи символично и я изпълни с Божественото благословение.
Песента на ангелите Една необикновена притча разказваше Иван Антонов, чута от него от Учителя. „Когато един ангел слезе на земята, за да донесе едно божествено благословение, в същия момент равен по сила нему излиза един дух от ада. Ангелът носи благословението във вид на запалена свещ, която тъмния дух духа, за да изгаси. Но със силата, която той изразходва, за да изгаси свещта, ангелът запалва две нови свещи. Тъмният дух отново се мъчи да изгаси двете свещи, но с изхабената сила ангелът наново пали нови четири свещи. И така продължава докато той запали цялата земя със светещите свещи символично и я изпълни с Божественото благословение. На земята се разсъмва, огрява светлината, настава светлина, която е продукт на мисълта на ангелите, от чийто свят се носи песента на ангелите. Тази светлина, която има в цялата слънчева система се дължи на ангелите. А светлината е свят на Любовта. Любовта е най-великата музикална симфония. В живота по-велика симфония от Любовта не съществува.
към текста >>

74. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Кажете така: „Благодарим Ти, господи, за хубавия ум, който си ни дал, за доброто сърце, което си ни дал и за хубавото тяло, което си ми дал.
И благодарение на тях светът върви напред и ще върви напред. Постоянно трябва да се храним с храната на Любовта. Ако аз Бога не обичам, никого не мога да обичам. Всички противоречия на земята носят Божие благословение. Любовта е врата за намиране на Мъдростта и Истината. Кажете така: „Благодарим Ти, господи, за хубавия ум, който си ни дал, за доброто сърце, което си ни дал и за хубавото тяло, което си ми дал. Светът се нуждае от разумни работници. Блажен е онзи човек, който е израз на Бога и служи на Бога“. Поздрав до всички братя и сестри. Поздравлява ви целия Изгрев. И всички изгревски треви, цветя и дървета ви пращат своя поздрав и ви казват: „До скоро виждане“.
към текста >>

Пожелавам ви всеки ден да преживяваш едно божествено състояние, всеки ден да виждаш нови цветя във вашата градина!
Смисълът на живота е да те обичат и да обичаш! В любовта всичко е възможно, но не изведнъж. За нея няма нещо невъзможно. Страданието дава учение, а всеки, който служи на Душата си, приема Радостта! “ Пожелавам ви всеки ден да преживявате едно вътрешно състояние като слънчев изгрев! Пожелавам ви всеки ден да преживяваш едно божествено състояние, всеки ден да виждаш нови цветя във вашата градина! Поздрав от всички братя и сестри: Савка, Георги, Еленка, Стойна и др. Поздрав до вашите домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 24.XII.1942 г. Любезна сестро Люба Хаджиева, Получих двете ви писма.
към текста >>

Но вие турете тая идея за учителствуването в сърцето си и бъдете с надежда за нейното реализиране!
Но тия думи на Учителя имат и по-мистичен смисъл. Да си спомни човек онзи живот, в който е бил потопен преди да се роди! А той е бил в една велика реалност, живеел е сред ангелите! И споменът от този велик живот, в който той е участвал, поддържа неговия свещен огън! Прави сте, че сега при тия условия не ви е възможно да бъдете учителка, понеже сте нужни там! Но вие турете тая идея за учителствуването в сърцето си и бъдете с надежда за нейното реализиране! Хранете тая идея в себе си! Щом храните тая идея в себе си с постоянство, то ще се създадат условия за нейното осъществяване! Вие питате в едно от писмата си за значението на следната мисъл: „Ученикът трябва да бъде свързан със законите на живата природа и с божествените закони“. Всъщност, природните закони са също божествени, но като се каже „природни закони“ в тесен смисъл се разбират повече законите на физическия свят, а под „божествени закони“ се разбират духовните закони. Но не може да се тегли граница между едните и другите, защото идат от един и същ източник.
към текста >>

Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото.
Един пример. „Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо! “ После питате за значението на думите: „Не лъжи, не съди, не убивай, не прелюбодействай, не кради! “ Вие сте права, че тия думи имат не само външно, но и вътрешно значение. Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа. Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото. Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив път! За думите: „Не убивай“. Тук не е въпросът само за обикновеното убиване. Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно божествено чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство! Или думите: „Не прелюбодействай“.
към текста >>

Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно божествено чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство!
Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа. Или за съденето: Ако човек констатира някой лоши черти у другите и затова понижава тия хора в своето съзнание, той вече ги съди, защото той трябва да има връзка с Бога, който живее в другия и да счита, че същият човек в другия, е Божественото. Също така, когато човек забележи някой недостатъци в себе си и казва: „От мене нищо няма да излезе“, той съди Бога в себе си и затова е на крив път! За думите: „Не убивай“. Тук не е въпросът само за обикновеното убиване. Например, когато човек има една хубава, божествена мисъл, когато е във възторг от едно божествено чувство и ги отстрани и им изневери, това е пак един вид убийство! Или думите: „Не прелюбодействай“. Когато човек живее за един висок идеал, когато работи за една светла, възвишена цел, когато желае да се изкачи до Светли слънчеви върхове на Духа и показва пътя за там и на другите и когато стъпче тия свои идеали и тръгне по обикновения път на дребнавото и низкото, това е прелюбодейство! Думите: „Не кради“. Човек трябва да знае, че нищо не е негово, а всичко е само на Бога? И ако той счита, че той сам е собственик на това или онова, той пак върши един вид кражба.
към текста >>

Божественото седи в новото схващане на любовта.
Ти трябва да любиш и ако не любиш, ще дойде едно болезнено състояние. От ония добри мисли и чувства, които похлопат във вас, зависи вашето здраве! Да обичаш някого, е най-лесната работа! Какво ти коства да имаш едно добро чувство към някого! Любовта не позволява никакво отстъпление, или ще умреш или ще победиш! Божественото седи в новото схващане на любовта. Само по този начин може да се подмладите. Любовта ще ни въведе в Божествения свят. Съкровища се събират само чрез любовта! Когато любовта те посети, ти ще усещаш, че целия свят е твой. Според мен, който не обича Бога, не може да обича и другите.
към текста >>

Почитайте божественото във всички хора.
Учителят им говори около един час. И на края взеха много книги. Учителят им каза между другото: „Новото, което иде в света, е любовта! Единствената сила, която може да оправи света, е любовта! Бог е там, дето има разумност, справедливост и доброта. Почитайте божественото във всички хора. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един голям параход, какъвто е земята. Смисълът на живота е в любовта! Аз виждам онзи свят. Виждам го така, както вие виждате този свят. Аз съм дошъл да кажа на света следното: Бог е решил да създаде ново небе и нова земя и да промени всички хора!
към текста >>

Красив е живота от божествено гледище, когато човек съзнава, че всички сме потопени в любовта на Бога!
Забавих се с отговора, понеже отсъствувах от Изгрева повече от месец. И като се завърнах, бързам да ви отговоря. Адресът на Петър Димков е: ул. „Златовръх“ No 47 - София. Живее близо до семинарията. Красив е живота от божествено гледище, когато човек съзнава, че всички сме потопени в любовта на Бога! При това съзнание живота е радостен и лек. Сред днешните събития, колко е важно човек да живее в светлината на Божествените идеи. Тогава той разбира нещата и знае красивия край на всичко това. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Поздрав до всички братя и сестри.
към текста >>

75. 4.СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

А в книгата, която четях, на всяка страница почти срещах да се говори за Бога, за Божественото.
Само като изрече името му аз изпитах силно, радостно вълнение, сетих се веднага за кого става дума и попитах за книгите му. След няколко дни получих книгата "Сила и живот" първа серия, за която си бях казала през юни, че ще я потърся. Тя сама бе дошла сега в ръцете ми. Зачетох я жадно, с увлечение и веднага прецених, че от нея се лее светлина за живота. От деня, в който бях изгубила майка си, бях изпаднала в продължително отрицание на всякакъв Божи Промисъл, на религия, на ритуали, с една дума - бях се скарала с Бога. А в книгата, която четях, на всяка страница почти срещах да се говори за Бога, за Божественото. Не само, че не реагирах, но и усетих как малко по малко прочетените първи беседи ми възвърнаха вярата в Бога. Срещах трудни пасажи, мисли като костеливи орехи, поставях въпросителни по мой навик, но често и мислех. Беше края на календарната 1921 г. До края на учебната година, до юни 1922 г. прочетох вече трите първи серии, толкова бяха излезли от печат, бях си направила извадки и дори някои нововъведения в живота си, в смисъл - приложение на някои неща, научени от беседите.
към текста >>

Настъпи лятната ваканция, аз с прискърбие признах, че не мога, че не искам да се върна в дома на баща си, където считах погазена паметта на майка ми, то значеше да се изложа да се гази сърцето ми.
прочетох вече трите първи серии, толкова бяха излезли от печат, бях си направила извадки и дори някои нововъведения в живота си, в смисъл - приложение на някои неща, научени от беседите. Срещите с новия познат, а за мен вече приятел и пръв случай да нарека някой мъж приятел, продължаваха все тъй сериозни, чисти, идейни. В семейството му особено се радваха когато ги посещавах, защото и по малкия брат на приятеля ми беше мой ученик, при това способен ученик. А приятеля работеше в един близък град и на всеки две седмици идваше при домашните си, навестяваше и мен и разговорите ни бяха само приятни и желани. Младежът, който ме заведе при Учителя се казваше Аврамов. Настъпи лятната ваканция, аз с прискърбие признах, че не мога, че не искам да се върна в дома на баща си, където считах погазена паметта на майка ми, то значеше да се изложа да се гази сърцето ми. Отидох в Русе, в едно близко познато семейство, където майката, една мила, добра жена, искаше, стараеше се да запълни някак голямата празнина в сърцето ми от загубата на майка ми, но не успяваше. В средата на август приятеля ми писа и съобщи, че братството, за което аз вече имах що годе представа ще има събор в Търново, който се открива на 19.август и ще трае цяла седмица. Обаче тези, които ще присъствуват трябва да отговарят на три условия - и той ги изреждаше: присъствуващите да се вегетарианци, да са посещавали беседите на Учителя най-малко една година и да имат някои психически качества. На първото условие отговарях, на второто - аз съм чела вече беседи и това е равностойно на посещаване, отсъдих аз, но третото условие ме озадачи. Какви ли ще са тия психични качества, мислех си аз с тревога, и ако ми липсват?
към текста >>

Отидох в Русе, в едно близко познато семейство, където майката, една мила, добра жена, искаше, стараеше се да запълни някак голямата празнина в сърцето ми от загубата на майка ми, но не успяваше.
Срещите с новия познат, а за мен вече приятел и пръв случай да нарека някой мъж приятел, продължаваха все тъй сериозни, чисти, идейни. В семейството му особено се радваха когато ги посещавах, защото и по малкия брат на приятеля ми беше мой ученик, при това способен ученик. А приятеля работеше в един близък град и на всеки две седмици идваше при домашните си, навестяваше и мен и разговорите ни бяха само приятни и желани. Младежът, който ме заведе при Учителя се казваше Аврамов. Настъпи лятната ваканция, аз с прискърбие признах, че не мога, че не искам да се върна в дома на баща си, където считах погазена паметта на майка ми, то значеше да се изложа да се гази сърцето ми. Отидох в Русе, в едно близко познато семейство, където майката, една мила, добра жена, искаше, стараеше се да запълни някак голямата празнина в сърцето ми от загубата на майка ми, но не успяваше. В средата на август приятеля ми писа и съобщи, че братството, за което аз вече имах що годе представа ще има събор в Търново, който се открива на 19.август и ще трае цяла седмица. Обаче тези, които ще присъствуват трябва да отговарят на три условия - и той ги изреждаше: присъствуващите да се вегетарианци, да са посещавали беседите на Учителя най-малко една година и да имат някои психически качества. На първото условие отговарях, на второто - аз съм чела вече беседи и това е равностойно на посещаване, отсъдих аз, но третото условие ме озадачи. Какви ли ще са тия психични качества, мислех си аз с тревога, и ако ми липсват? Това пораждаше тревогата.
към текста >>

76. 8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ Един път, знаейки от писмо, че група братя и сестри ще бъдат с Учителя на екскурзия до Витоша, аз без да мисля много потеглих с влака от сърцето на България, от Търново и след няколкочасово пътуване, пристигам в София към 10 часа вечерта.
8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ Един път, знаейки от писмо, че група братя и сестри ще бъдат с Учителя на екскурзия до Витоша, аз без да мисля много потеглих с влака от сърцето на България, от Търново и след няколкочасово пътуване, пристигам в София към 10 часа вечерта. А след два часа, точно в полунощ потегляме за Витоша групово, тогава нямаше улеснение с автобуси даже в полунощ и трамваи не се движеха. Улица след улица прекосяваме тихо целия град, всички с раници на гърба, аз носех между другото и малък товар дървени въглища, защото пък други двама братя носеха на гърба си големи самовари, за които бяха въглищата. Защо тогава не сме палили огън за чая, не ми е известно, но самоварите скоро се указаха неудобни и преминахме към веселия огън. Пътуваме бавно с почивки под звездното небе, лъха ни нощния хлад, слушаме навремени да пеят петли и малко преди изгрев, пристигаме на бивака и се нареждаме все така безшумно край източната страна на скалата, за да посрещнем слънцето. Настъпва хубав, светъл ден, изпълнен с песни, с радост, със слово.
към текста >>

Сега вече аз имах опора и вътрешна и външна, знаех че има кой да ме разбира и напътва в живота, комуто да се доверя и без страх да разкрия сърцето си, помислите си, мечтите си.
След обед радостта ми малко потъмнява, трябва да сляза по-рано от другите, предстои ми завръщане по дългия път до село. Не съм запазила спомен от умора, късно през нощта се намират в малката си стая, където след кратък укрепителен сън съм готова за работа в училище. Ако нарека това жест, който говори за ревност, за усърдие, за ентусиазъм, трябва да кажа, че той не е останал единствен. По-късно такъв се повтори в друга форма от Берковица, от Русе, където отидох да видя Учителя с цената на две безсънни нощи по влакове, а когато заучителствувах по-близо до София, тия кратки няколкочасови посещения при Учителя, било само за беседа и среща с Него, било за екскурзия или концерт зачестиха. Защото те ми носеха радост, те ми повдигаха духа. Сега вече аз имах опора и вътрешна и външна, знаех че има кой да ме разбира и напътва в живота, комуто да се доверя и без страх да разкрия сърцето си, помислите си, мечтите си. Знаех, че се числя към едно голямо общество, което е моя желана, идейна среда и съзнанието за това подхранваше моята самоувереност и смелост дори. Анализирайки отношението си към Учителя скоро разбрах, каква привързаност, благоговение, почит се е сляло в нещо голямо, сложно, красиво, което изпълни сърцето ми - любовта към Учителя. Тя даваше подем, радост, перспективи, тя разширяваше съзнанието ми, внасяше нещо необикновено - светлината, която излъчваше Словото Му. Същевременно, тази светлина, която постепенно ме озаряваше ме изправяше пред много проблеми и противоречия. Знанието, което получавах, не всякога беше лесно смилаемо, лесно усвоимо, то често влизаше в разрез с нещо вече построено или наследено у мен и поради това, понякога възникваха вътрешни конфликти, които довеждаха до положение да увисна във въздуха, да преживявам съмнения и борби.
към текста >>

Анализирайки отношението си към Учителя скоро разбрах, каква привързаност, благоговение, почит се е сляло в нещо голямо, сложно, красиво, което изпълни сърцето ми - любовта към Учителя.
Ако нарека това жест, който говори за ревност, за усърдие, за ентусиазъм, трябва да кажа, че той не е останал единствен. По-късно такъв се повтори в друга форма от Берковица, от Русе, където отидох да видя Учителя с цената на две безсънни нощи по влакове, а когато заучителствувах по-близо до София, тия кратки няколкочасови посещения при Учителя, било само за беседа и среща с Него, било за екскурзия или концерт зачестиха. Защото те ми носеха радост, те ми повдигаха духа. Сега вече аз имах опора и вътрешна и външна, знаех че има кой да ме разбира и напътва в живота, комуто да се доверя и без страх да разкрия сърцето си, помислите си, мечтите си. Знаех, че се числя към едно голямо общество, което е моя желана, идейна среда и съзнанието за това подхранваше моята самоувереност и смелост дори. Анализирайки отношението си към Учителя скоро разбрах, каква привързаност, благоговение, почит се е сляло в нещо голямо, сложно, красиво, което изпълни сърцето ми - любовта към Учителя. Тя даваше подем, радост, перспективи, тя разширяваше съзнанието ми, внасяше нещо необикновено - светлината, която излъчваше Словото Му. Същевременно, тази светлина, която постепенно ме озаряваше ме изправяше пред много проблеми и противоречия. Знанието, което получавах, не всякога беше лесно смилаемо, лесно усвоимо, то често влизаше в разрез с нещо вече построено или наследено у мен и поради това, понякога възникваха вътрешни конфликти, които довеждаха до положение да увисна във въздуха, да преживявам съмнения и борби. Много въпроси от живота искаха своето разрешение и докато разбера, че на някои такова изобщо не може да се получи, дълго съм се блъскала, дълго съм недоумявала. Но тази неудовлетворена напълно жажда за знания, тази склонност да се нижат един след друг безчислени въпроси "защо" е присъща струва ми се на всеки сериозен млад човек, който бърза да се ориентира правилно в живота.
към текста >>

По невидими пътища Учителя съдействаше да се прояви Божественото начало, вложено у всеки човек и следеше зорко кой как се развива.
Тя даваше подем, радост, перспективи, тя разширяваше съзнанието ми, внасяше нещо необикновено - светлината, която излъчваше Словото Му. Същевременно, тази светлина, която постепенно ме озаряваше ме изправяше пред много проблеми и противоречия. Знанието, което получавах, не всякога беше лесно смилаемо, лесно усвоимо, то често влизаше в разрез с нещо вече построено или наследено у мен и поради това, понякога възникваха вътрешни конфликти, които довеждаха до положение да увисна във въздуха, да преживявам съмнения и борби. Много въпроси от живота искаха своето разрешение и докато разбера, че на някои такова изобщо не може да се получи, дълго съм се блъскала, дълго съм недоумявала. Но тази неудовлетворена напълно жажда за знания, тази склонност да се нижат един след друг безчислени въпроси "защо" е присъща струва ми се на всеки сериозен млад човек, който бърза да се ориентира правилно в живота. По невидими пътища Учителя съдействаше да се прояви Божественото начало, вложено у всеки човек и следеше зорко кой как се развива. Но задачите, изпитите, противоречията, които се нижеха, Той не докосваше, това беше индивидуална работа за всеки ученик, която той трябваше да върши. В този вътрешен процес на мисъл, на търсене много рядко Той се намесваше със загатване, с леко подсказване да насочи ученика, когато го виждаше, че се е вплел. В цялото си отношение и поведение Учителя беше строго последователен, верен на принципите си, един от които беше свободата. Учителят ни оставяше да постъпваме както мислим, свободно, разчиташе на вложената разумност у нас и се намесваше само, когато някой се готви да направи постъпки, фатална за развитието му. От по-малките ни погрешки оставяше да се поучим, да придобием опитност.
към текста >>

77. 74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША

Той ме учеше на един необикновен език, на който ми заговори още от момента на Неговото заминаване, но аз тъгувах за земния Му образ, Който ме радваше, Който хранеше очите и сърцето ми, Който ме учеше и насърчаваше в моя път на ученик, Който ме окриляше с мисълта си и ме закриляше със Своето Божествено естество.
След заминаването на Учителя аз не бях ходила. Повече боледувах, повече стоях в стаята унила, загледана в спомени и преживявания, в знание и придобивки през моя богат живот при Него. Дълбоко в себе си изпитвах тъга, която никой не можеше да ми отнеме, която не споделях с никого и която не исках да дам никому. Тя си беше моя, пазех я като скъпоценност, останала от загубата на моя Учител благ. Да, моят Учител не се губи. Той ме учеше на един необикновен език, на който ми заговори още от момента на Неговото заминаване, но аз тъгувах за земния Му образ, Който ме радваше, Който хранеше очите и сърцето ми, Който ме учеше и насърчаваше в моя път на ученик, Който ме окриляше с мисълта си и ме закриляше със Своето Божествено естество. Аз не бях ходила на Рила. Аз се учудвах, когато гледах приготовленията на моите сестри и братя всяко лято; когато гледах тяхното оживление при отиването и тяхната радост при връщането, но аз да отида - това за мене беше все още чуждо, далечно; това за мене беше безразлично - и нещо, което не е било. Аз дори не бях ходила на Витоша. А с Учителя ходех. Аз ходех с Учителя всякога, почти всякога, когато отиваше Той.
към текста >>

78. 8. СЪБЛАЗНЕНИЕ

Той ми каза веднъж така: "Аз съм дошъл за Божественото Учение.
Страшна работа. Онова офицерство беше друго. Тогава се четеше молитва и в казармата. Имаше сила в тези наши хора. Учителят пося едни семена тука. Той ми каза веднъж така: "Аз съм дошъл за Божественото Учение. Щом е Божествено, то ще успее". Учителят си замина и нищо неуредено не остави. Нашите се чудеха какво да правят. Мислеха, че Той ще ни изпрати всичките. Като деца бяхме около него.
към текста >>

Щом е Божествено, то ще успее".
Онова офицерство беше друго. Тогава се четеше молитва и в казармата. Имаше сила в тези наши хора. Учителят пося едни семена тука. Той ми каза веднъж така: "Аз съм дошъл за Божественото Учение. Щом е Божествено, то ще успее". Учителят си замина и нищо неуредено не остави. Нашите се чудеха какво да правят. Мислеха, че Той ще ни изпрати всичките. Като деца бяхме около него. С това съзнание, което имам днеска, аз знаех какво да направя.
към текста >>

Когато Той говори за културите: "Вие познавате културата на сърцето и културата на ума.
Като деца бяхме около него. С това съзнание, което имам днеска, аз знаех какво да направя. Учителят пося едни семена много дълбоко. Сега едва започнаха да Го разбират. Това не е Учение на спекулативния ум. Когато Той говори за културите: "Вие познавате културата на сърцето и културата на ума. Това досега е създал човека. Идва време, когато ще се създаде култура на душата и култура на духа". Тези неща не са събудени у човека. Ние не разграничаваме кое е от душата и кое е от духа. Ето каква еволюция предстои у човека.
към текста >>

79. 17. ИСТИНСКИЯ УЧИТЕЛ НЕ СЕ ПОДМЕНЯ

Едни католици например, когато не върви на един род и едно дете страда го оставят на църквата, дават го със съзнание да служи като откуп пред Бога, а ние понеже не сме религиозни нищо не сме готови да дадем за духовното, за Божественото.
Много добър музикант е бил. Тук има някакви неща,които са някакви закони ли, но хората не знаят тия неща. Затуй се чуди някой човек защо страда. Няма нормалния ход за развитие. Друго е едни роднини да го оставят. Едни католици например, когато не върви на един род и едно дете страда го оставят на църквата, дават го със съзнание да служи като откуп пред Бога, а ние понеже не сме религиозни нищо не сме готови да дадем за духовното, за Божественото. На Учителя Му завидяха, че имал, какво е имал, бе? Един път Учителят ме покани на чай. Един вятър свири в тая горница, знаеш ли какво нещо бе? Фучи, от всички страни прозорци и долу една приемна, където ще ти замръзнат краката ако постоиш един час. Живееше най-скромно, защото българинът е голям завистник.
към текста >>

Защото ние не бяхме готови да Му го дадем от сърце.
Фучи, от всички страни прозорци и долу една приемна, където ще ти замръзнат краката ако постоиш един час. Живееше най-скромно, защото българинът е голям завистник. Дойде българинът на Изгрева като случаен посетител, не слуша Словото на Учителя, а се оглежда да види дали тия тук са богати, дали тук има келепир. А Учителят клозет нямаше и ходеше ей чак къде, мивка нямаше горе, не искаше да Му се прави. Защо не искаше? Защото ние не бяхме готови да Му го дадем от сърце. Той едно време каза да вземат там мястото отзад зад Салона гдето направиха после една кебапчийница. Каза, но не го послушаха, а имаха пари. Та цяла нощ там се чуваха пияни гласове, пиянски песни зад гърба на Учителя. А дима от цялата скара горе отиваше в горницата. А Стоименов така ходеше после с наведена глава за безобразието, което се получи.
към текста >>

Не можем да оцениш Божественото, което бе в Учителя.
Та цяла нощ там се чуваха пияни гласове, пиянски песни зад гърба на Учителя. А дима от цялата скара горе отиваше в горницата. А Стоименов така ходеше после с наведена глава за безобразието, което се получи. Кой е виновен? Всички сме виновни. Не можем да оцениш Божественото, което бе в Учителя. Ние нямаме някаква традиция. Ти не гледай възрожденците. То е било една вълна бе, то се изсипва тогава тази Божествена вълна. Нямаме такива хора и понеже не е духовен тоя народ, не е религиозен, няма духовна нагласа, макар че е имало тука стари богомили. Но в народа, в братствата гдето са били някога богомили, там като отидеш, там е друго нещо.
към текста >>

То ако е Божествено, то ще успее!
Когато Той си замина останахме като потресени. Смятахме, че Той ще ни води вечно. Че ако трябва да отиде някъде, то Той ще отиде и веднага утре ще се върне. Всичко така остави. Един ден ми каза: "Аз не се грижа за Учението. То ако е Божествено, то ще успее! " Та ние имаме пример. Ето едно време Христос нито е имал стенографи, нито машинопис, нито "Гутенберг"-печат, всички знаеха навремето и сега какво е говорил. Ето Христа създаде християнството, култура, предпази Европа от източните религии. Щяха да ни закопаят, ни култура щяхме да създадем, нито нищо, а чужди духове щяха да се разпореждат.
към текста >>

80. 25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА

Смееше се от сърце, така ли?
Тя имаше една много хубава дикция. Самата й постановка беше такава и затова въздействието е много силно, защото друго е да чуеш мелодията, а пък да потъва някъде в нея текста, друго е когато чуе. И целият израз, който имаше нали на лицето си идваше от текста. А пък текста на Учителювите песни всякой един знаеш носи една съдържателност, която завладява, нали? В: Да. Смееше се от сърце, така ли? Д: Да, хубаво се смееше, заразително се смееше. Тя чувстваше Катя имаше хубавия израз на това, което се нарича радостта. Тя умееше да се радва, макар че преживя много страдания, тя умееше и да страда обаче. Макар че Учителят каза нещо когато стана въпрос един път на майка ми. А майка ми имаше тука една хубава линия, тука отгоре короната на главата.
към текста >>

Аз тука като изтърва това Божественото, то човешкото ли да търся.
Д: Не, това нещо не го знам. В: И накрая разбра, тя отиде да работи и след това имаше пенсия до края на живота си. Това са ми го разказвали други. Д: Да, добре. Да, разбира се, тя не искаше да се откъсне от Школата. Аз тука като изтърва това Божественото, то човешкото ли да търся. В: Само в Трън ли е имала духова музика. Тук аз съм го записал и се е справила добре с духовите оркестри. В няколко града е имала духови оркестри, но Митко й е написал маршовете. Това й било много трудно. Става въпрос за теб, да.
към текста >>

81. 30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА

Ние сме присъствали, ние живеем в същото време и да ни измъкне така от това нещо и говори за Учението, великите работи, на едно Божествено учение в една такава тревожна обстановка.
В: А през време на Школата на Учителя, това бяха най-хубавите дни. Д: Той каза: "Един ден ще разбереш, че тука са ти най-хубавите дни". Действително. Сега като го гледам, такава пълнота, защото виж какво, имаше тревожен момент, тревожни времена, събития, войни и т.н., всички живеят в тревоги. Като влезеш сутринта на беседата Учителят като те подеме и те заведе е-е в един свят толкова далече от всичкото, след това отидем на поляната, изиграем Паневритмията. Такава една модулация, не можеш да си представиш какъв Дух беше Учителят, да може да повдигне, защото това бяха страшни течения при това знаеш какво беше, как загиваха хора, че евреите ги претопяваха, че такава жестокост, която беше през II.световна война и всичко става. Ние сме присъствали, ние живеем в същото време и да ни измъкне така от това нещо и говори за Учението, великите работи, на едно Божествено учение в една такава тревожна обстановка. Много тревожно беше всичко това. Бомбардираха София, гърмяха. В: Аз искам да се върнем в Мърчаево при онези събития 1944 г. през време, когато е обявена войната от СССР на България. Д: На 7.1Х.1944 г.
към текста >>

Щото Той казва така за изкуството: "Досега изкуството се е ръководило и се движело от двата принципа - на умът и на сърцето.
Къде точно? Д: На същата тази среща, когато ми говореше се виждаше Люлин, дето е сега там санаториум някакъв правителствен, това беше някое време един санаториум на Хаджи Иванов, един мой братовчед по майчина линия. И казва: "Един ден ей там долу ще дойдат американците и ще строят вили". Значи по сегашно време ако се родя, да може би ще дочакам да станат европейските щати, както всеки един може да пътува където си иска и си прави вила, където си иска, когато може би тогава и в Калифорния някой българин да си направи вила. Както сега тия неща ни се виждат абсурдни, тогава ще настане друго, щото самите проблеми, с които се занимават и политика и човешката общественост и култура ще бъдат други. Щото Той казва така за изкуството: "Досега изкуството се е ръководило и се движело от двата принципа - на умът и на сърцето. Ще дойде време когато ще се регулират от духът и душата". Значи можеш да си представиш тогава ако ние създадохме такова човечество една огромна култура с ума и сърцето си, каква култура ще се изгради с участието на духът и душата, което не сега, че го нямаме като душа и като дух, но проявата му да намери отражение сигурно ще бъде нещо велико. В: Сега, връщаме се отново в Мърчаево в онези години. Въпросът за така нареченият Отечествен фронт. Д: В една от беседите, когато Учителят се върна на Изгрева и продължи, каза: "Да, горе има един Отечествен фронт и ако този днешен Отечествен фронт върви по неговия път...".
към текста >>

Значи можеш да си представиш тогава ако ние създадохме такова човечество една огромна култура с ума и сърцето си, каква култура ще се изгради с участието на духът и душата, което не сега, че го нямаме като душа и като дух, но проявата му да намери отражение сигурно ще бъде нещо велико.
И казва: "Един ден ей там долу ще дойдат американците и ще строят вили". Значи по сегашно време ако се родя, да може би ще дочакам да станат европейските щати, както всеки един може да пътува където си иска и си прави вила, където си иска, когато може би тогава и в Калифорния някой българин да си направи вила. Както сега тия неща ни се виждат абсурдни, тогава ще настане друго, щото самите проблеми, с които се занимават и политика и човешката общественост и култура ще бъдат други. Щото Той казва така за изкуството: "Досега изкуството се е ръководило и се движело от двата принципа - на умът и на сърцето. Ще дойде време когато ще се регулират от духът и душата". Значи можеш да си представиш тогава ако ние създадохме такова човечество една огромна култура с ума и сърцето си, каква култура ще се изгради с участието на духът и душата, което не сега, че го нямаме като душа и като дух, но проявата му да намери отражение сигурно ще бъде нещо велико. В: Сега, връщаме се отново в Мърчаево в онези години. Въпросът за така нареченият Отечествен фронт. Д: В една от беседите, когато Учителят се върна на Изгрева и продължи, каза: "Да, горе има един Отечествен фронт и ако този днешен Отечествен фронт върви по неговия път...". В: Този, който е на земята, който е образуван. Д: Да, "ако върви по този път, по който върви небесния, но ако не, казва, ще ги сполети по-лошо отколкото тези, които си отидоха".
към текста >>

82. 72. БЛАГОСТ

72. БЛАГОСТ (Мисли от Учителя) „Благостта е Божествено качество.
72. БЛАГОСТ (Мисли от Учителя) „Благостта е Божествено качество. Тази дума има друго значение. Благият е добър, умен и силен. Той е едновременно и господар, и слуга. Много от вашите желания са чужди. Който живее в света на желанията, той иска да бъде знаменит, всички да говорят за него.
към текста >>

Пазете се от лошите чувства, които покваряват сърцето.
Постоянно се молете! Постоянно се свързвайте с висшия свят. Любовта предизвиква взаимно подпомагане. Който помага на другите, помага първо на себе си. Само любовта може да ви направи свободни. Пазете се от лошите чувства, които покваряват сърцето. Пазете се от лошите мисли, които покваряват ума. Стремете се към жълтия цвят, който съдържа мекота. Кога бият човека? - Когато играе чужда роля. Природата има отвращение към лъжата.
към текста >>

Сърцето не си служи с езика на устата.
Давайте изобилно! Постоянно се молете! Желая ви да бъдете добри слуги! Когато човек правилно възприема любовта, в душата му изчезват всички противоречия. Ако от праха човек не може да направи дъжд, ако от дъжда не може да направи кал, и от калта не може да направи грънци, той не е гениален майстор. Сърцето не си служи с езика на устата. Ако вашите уши бяха отворени, вий щяхте да чуете езика на ангелите. Любовта превръща скърбите в радости и противоречията в блага. Човек да не спира благата при себе си. Последното благо, което никой не иска, то е за вас! Човек трябва да превъзпита своите клетки."
към текста >>

83. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

Разбира се през този си престой в селото, в дома на брат Темелко, Учителят с Божествено будното си съзнание следеше развоя на епохалните съдбоносни събития и с любов подкрепяше всички страдащи.
Но Учителят със своята светла, творческа, художествена мисъл успя да ни организира за работа, чрез която този неугледен, селски двор прие вида на приятна градина. Всеки от нас с радост изпълни своя дълг от работата си тук. Аз купих райграс, специална трева, която засяхме и дворът се покри с приятна зеленина. И най-интересното беше, че Учителят откри там едно изворче, което се почисти и оформи така красиво, че при него се събирахме и пеехме братски песни. В неделен ден около трапезата, било в стаята, било вън на двора, заедно с Учителя бяхме щастливи, закриляни и в тържествено настроение. Разбира се през този си престой в селото, в дома на брат Темелко, Учителят с Божествено будното си съзнание следеше развоя на епохалните съдбоносни събития и с любов подкрепяше всички страдащи. А светът беше пълен с огнени страдания. На фронта, във всички страни хората понасяха силни, потресающи мъки, изпитания и страдания. А благият ни Учител с бащинска нежност и абсолютна вяра в Любовта и Мъдростта на Бога ни вдъхваше сила, подкрепяше ни всячески. През това именно време пак ме навестиха съновидения, които крайно ме озадачаваха. Един от тези странни сънища е следният: На Рила, край второто езеро, където всяко лято се разполага братския лагер виждам на всяка палатка по една траурна черна лентичка.
към текста >>

Ние разговаряхме с Него и пеехме братски песни и привечер с малко тъга в сърцето се отправяхме отново към града.
През това именно време пак ме навестиха съновидения, които крайно ме озадачаваха. Един от тези странни сънища е следният: На Рила, край второто езеро, където всяко лято се разполага братския лагер виждам на всяка палатка по една траурна черна лентичка. Като се събудих почувствах някакъв смут, но недоумявах и не знаех как да го изтълкувам. Но откакто обичният ни Учител отиде в Мърчаево всеки неделен ден ние от града рано сутринта потегляхме на групи и отивахме там, за да прекараме един ден в Неговата аура. А Учителят все така благ, сияещ в ореола на Любовта, Мъдростта и Истината ни посрещаше. Ние разговаряхме с Него и пеехме братски песни и привечер с малко тъга в сърцето се отправяхме отново към града. През месец март се освободи място в къщата на моята леля в Красно село и от Изгрева се разделихме със сестра Сийка Динова. През нощта на 30 срещу 31 март имах много необикновен силен и ясен сън: Виждам Учителя в Неговата Горница на Изгрева в интензивна, дълбока молитва и си казвам: Как с Любов Учителят бди над нас. Събуждам се от този сън и наново заспивам и ето друг сън. Пред едно голямо стенно огледало се обличам в тъмно синя копринена рокля за концерт, на който ще свиря цигулка като солистка. Отивам в концертната зала, оркестрантите ме посрещат като леко почукват лъковете по обратната страна на цигулките си.
към текста >>

С преизпълнено от радост сърце целунах ръка на Учителя, а Той ми каза: "Вашето радио работи добре!
Той ни подари по една сбирка от Братските песни с подписа на Духа върху първата страница. През месец август 1944 г. един ден взех решение с двама мои близки приятели да отидем на Витоша на хижа Острец. Изненадата беше, че когато влязохме в трапезарията на хижата, заварихме голяма група братя и сестри дошли заедно с обичния ни Учител за три дни. Това много ме зарадва. С преизпълнено от радост сърце целунах ръка на Учителя, а Той ми каза: "Вашето радио работи добре! " Разбрах след това, че през тези дни Учителят е свикал на събор Братството, както това ставаше всяка година през месец август. Но поради военната обстановка бяха дошли само онези, на които това беше възможно. Направи ми особено силно впечатление, че Учителят ме гледаше с дълбока бащинска топлота. Един поглед, който ще отнеса дълбоко в душата си през вековете във вечността. На другата сутрин всички се изкачихме на върха Острец и там чухме от Учителя беседата "Разбраната и неразбрана Любов".
към текста >>

84. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

Не е ли направено сърцето двигател на всичко?
Това е толкова вярно и истинно, колкото слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на тоя живот? Те са привидната сянка, която няма нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението ти. И обратно, измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли направено сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта; според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето? Добре. Остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда?
към текста >>

За да приеме човек възвишеното и Божественото, той трябва да има мекота.
Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа. -Когато мисли с Любов. Човек се свързва с Него и когато чете и Евангелието; Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно! Преливането на душите става при Любовта. При Любовта се явява и мекотата в човешкия характер. За да приеме човек възвишеното и Божественото, той трябва да има мекота. Мекотата е условие, за да имаш тази възприемчивост. Затова човек трябва да проявява мекота и нежност, без никаква грубост и рязкост. Можеш да познаеш само този човек, когото обичаш. Също така можеш да познаеш Бога само когато Го обичаш. В Любовта е Бог.
към текста >>

Мила и добра Веска "Постави страж на сърцето си, докато е рано и учител на ума си докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на Неговия Дух.
По отношение към хората важи следното правило: Най-първо ние ще обичаме и после ще ни обичат. - По-силният обича пръв. По отношение към Бога важи друг закон: именно Бог по-рано ни е обичал, а ние след това ще Го обичаме сега." И тъй, моя мила, добра душо, аз ти пожелавам всичко най-добро. Сега ще получиш още един добър поздрав от моята приятелка Милка. Целува те хиляди пъти твоята в Бога Савка. Мила и добра Веска "Постави страж на сърцето си, докато е рано и учител на ума си докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на Неговия Дух. Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. Бъди здрава и весела. Целувка нежна. Твоя с. Милка Аламанчева 17.111.1943 г.
към текста >>

Без Божественото знание в света нищо не може да се направи.
Ти имаш мил поздрав от Милка, предай също такъв на Тотка и Пенка. Тя изпраща за вас следните мисли от днешната лекция: 17.111.1943 г., сряда. „Трябва да си съставим едно правилно понятие за тялото. Знание, при което човек става кисел, не е знание. Гневът не е опасен, но прегневяването е опасно. Без Божественото знание в света нищо не може да се направи. Всеки един от вас има право да изхвърли всяка лоша мисъл навън. Онзи, който има Любовта е най-силния, най-добрия човек. На евреите им трябва любов. Ще ви дам едно правило: никога не яж това, което не си опитал. За разваляне на зъбите са причина чувствата.
към текста >>

То е Божествено.
Това дърво е Христос и Негова плод е Истината. Имай Негова ум. Христос казва: Всичко каквото просите в Мое име, Аз ще го сторя! Онова, което Аз говорих от толкова години, то вече напълни света; и от него вече светът не може да се освободи. То не е мое. То е Божествено. Един ден хората отвътре ще го приемат. Не могат да те обичат, докато не си обичал. И не можеш да бъдеш обичан, докато не си дал. Като ти дава Бог благото, Любовта, ти трябва да бъдеш проводник, трябва да го дадеш, да го пуснеш на другите". И ти имаш такива "другите" мисля си аз, и то твърде много, нали?
към текста >>

И аз ти ги давам на драго сърце.
Да, ти и аз. Тогава как благодаря на Бога. Голяма радост е когато две души се разбират и пребъдват в Любовта. Весе, нали ще дойдеш скоро? Аз те разбирам, ти искаш отново малко от великите мисли на Учителя. И аз ти ги давам на драго сърце. Защото това изисква душата и това идва отвътре. Сега се радвай на тези мисли, същото правя и аз. Нали това е нашият живот и радост и утеха. 19.111.1943 г., 5 ч., от лекцията. „1/2, 2/3, 3/4, 4/5, 5/6, 6/7.
към текста >>

Бъди само поздравена от сърце за добрия ден от твоята Савка.
Всичко беше тъй богато на съдържание и Истина! Ти можеш добре да си го представиш. За първи път ние правихме нашите паневритмични упражнения. Ние имахме много гости от провинцията, много селяни и някои учителки и други. На този ден имам да се срещам и говоря с мнозина от нашите, затова ще ми е невъзможно да ти напиша по-дълго писмо. Бъди само поздравена от сърце за добрия ден от твоята Савка. На закуска имахме един висок гост! Гале и Кичето и имаше още също и други. Мама беше също и всички ние се радвахме необикновено много. Колко бих искала и ти да присъствуваш! Аз споделих с високия гост за твоето фино писмо.
към текста >>

85. 18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на тялото се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията.
Всеки играещ, през време на разговора си с природата става като дете отварящо в почуда очите си, разбирайки все повече, че един Божествен Дух на Любовта и Мъдростта оживотворява целия мир. Този вид поезия изисква респект /уважение/. ТРЕТО: Поетичният текст на „Слънчевите лъчи" сътворен от Весела Несторова е също превъзходен. Възможно ли е за някого да мисли, че Учителят не е познавал и други поети по времето когато Той сам е избрал Олга Славчеа и Весела Несторова? Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на тялото при изпълнението на Паневритмията. ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на тялото се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията. При изменението на мензурите се изменя и ритъма и темпото на движението което не е позволено. Темпата, както казахме не могат да се сменят. Затова не може да се разбере местната традиция, атмосферните условия или възрастта на играещия. Естествено, най-доброто темпо трябва да разрешава на изпълнителите да се движат грациозно и да пеят с лекота, като дишат на определени места, без да се прекъсва цялата фраза. ПЕТО: Оригиналните ключове на всички музикални композиции на Учителя, не трябва да се изменят.
към текста >>

Неговите музикални творения бяха плод на Божествено вдъхновение.
Учителят не пишеше своите лекции. Това вършеха неговите стенографи-учители. Учителят не пишеше своите музикални композиции. Неговите музикални стенографи, професионални музиканти ги нотираха. Ето защо, ние учениците не считаме нито Неговите лекции, нито Неговите музикални композиции за колективни творби. Неговите музикални творения бяха плод на Божествено вдъхновение. „Не коригирайте Божественото", казваше Учителят. Изпращам Ви копие от „Вътрешният смисъл на Паневритмията" от Беинса Дуно с прецизното изказване „Паневритмията е ключа към Моето Учение", което беше продиктувано от самия Учител на брат Боян Боев. Това ни беше изпратено тук от сестра Ина Дойнова. Уважаеми Барнаби, уважавам Вашите искрени усилия да направите най-доброто което можете. Не желаем ли ние всички да бъдем добри слуги?
към текста >>

„Не коригирайте Божественото", казваше Учителят.
Това вършеха неговите стенографи-учители. Учителят не пишеше своите музикални композиции. Неговите музикални стенографи, професионални музиканти ги нотираха. Ето защо, ние учениците не считаме нито Неговите лекции, нито Неговите музикални композиции за колективни творби. Неговите музикални творения бяха плод на Божествено вдъхновение. „Не коригирайте Божественото", казваше Учителят. Изпращам Ви копие от „Вътрешният смисъл на Паневритмията" от Беинса Дуно с прецизното изказване „Паневритмията е ключа към Моето Учение", което беше продиктувано от самия Учител на брат Боян Боев. Това ни беше изпратено тук от сестра Ина Дойнова. Уважаеми Барнаби, уважавам Вашите искрени усилия да направите най-доброто което можете. Не желаем ли ние всички да бъдем добри слуги? Наистина „Пътят" не е лесно пътуване, но е славен този път.
към текста >>

86. 18. ОТКЛОНЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Той има много добро сърце.
Никой от класа не можеше да ги реши. Аз също не бях в състояние. Но Косю ми ги решаваше и аз давах решеното домашно на моите приятелки. И като отивах в клас, учителката знаеше, че задачите са много мъчни, а може би и тя самата се е затруднявала да ги реши и ме вдигаше мене на дъската и аз обяснявах решението на задачите на целия клас. А това беше заслуга на Косю. Той има много добро сърце. Като взе да работи, всеки път щом получаваше заплата ми даваше по някоя пара и моята приятелка и съученичка Лили, дъщеря на Велик Константинов от Русе още си спомня как съм я завеждала в сладкарница и сме яли пасти от тези пари, които Косю ми е давал. Та Косю беше изгревско дете, вегетарианец. Учителят е помогнал лично при неговото раждане, описано в том VII на стр. 458 под N0 9, "Плацентата". Но той като младеж с приятели започва да яде месо, да пие алкохол, да обича живота и удоволствията му, не спи много през нощта, а все другарува с приятели, които "пият, пеят, пушат и дамаджани с вино сушат".
към текста >>

И второ, те спомагат на бъдещото поколение да получи по-точна и вярна представа за физическия и духовен облик на Великия Учител Петър Дънов - Беинса Дуно, и то за Силата и Мощта на Божествения Дух, който е работил чрез Него и е предал като съкровище на човечеството това Велико Божествено Слово. Амин.
Купих му видеокасета с Паневритмията както и касети със записи с музика на Учителя. Най-важното е, че той получи всички томове на "Изгрева" от I до VII и взе усилено да ги чете, т.е. потопи се в аурата на Учителя. Защото в тия примери на братята и сестрите с Учителя има сила и мощ, те са живи и носят живот и възкресение. Тези книги са извънредно много важни и ценни за бъдещото поколение, защото най-напред тези примери са живи и истинни. И второ, те спомагат на бъдещото поколение да получи по-точна и вярна представа за физическия и духовен облик на Великия Учител Петър Дънов - Беинса Дуно, и то за Силата и Мощта на Божествения Дух, който е работил чрез Него и е предал като съкровище на човечеството това Велико Божествено Слово. Амин. Брат ми Косю чете тези книги от поредицата на "Изгревът" и постепенно започна неговото пробуждане. Няколко дни след като аз си заминах за Франция, една нощ той сънува един страшен и реален сън. Просто идват онези негови "кредитори" от Тъмната Ложа, на които всъщност той е служил толкова години и в съня му се опитват да го ликвидират. Завеждат го с кола уж на гарата, а то е било в един сив и мрачен свят, където всички форми били с ъгли. И тогава той се усетил, че те желаят да го убият.
към текста >>

87. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

За голямото изкуство се иска не само голяма дарба, но на него трябва да посветим цялото си време и да отдадем цялото си сърце и душа, да живеем и горим в него.
Вероятно Той има пред вид онова далечно бъдеще, когато хората на земята така ще механизират оръдията на труда, че ще стане възможно да работят само по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото свободно време ще посветят за интелектуалното си издигане или за развитието на своите дарби: поезия, художество, музика и други изкуства. Известно е, че един цигулар например, за да разчита на значителни постижения, трябва да притежава не само дарба, но да свири редовно най-малко 5-6 часа дневно, което значи, че той трябва да премине към професионализъм. Несъвместимо е едновременното упражняване на две професии, защото изкуството иска да му се отдадем изцяло. Има талантливи любители във всички видове изкуства, но те остават все пак любители и не могат да се домогнат до върхови постижения в изкуството. Има редки изключения, например Бородин, големият руски композитор, който е бил професор-химик и все пак, като композитор е написал безсмъртни произведения. За голямото изкуство се иска не само голяма дарба, но на него трябва да посветим цялото си време и да отдадем цялото си сърце и душа, да живеем и горим в него. Засега на Словото и на музиката на Учителя се гледа с пренебрежение и предубеждение. Може би трябва да минат, по моя преценка, още 30-40 години, за да избледнее и да се заличи това предубеждение. Не е изключено идеите и музиката на Учителя да бъдат възприети от други народи, тогава да се върнат в България и бъдат приети от българите. На тази мисъл ме навежда отношението, което българският народ има към личността на Учителя, към неговото дело и към нас, неговите последователи. Потвърждават се в случая още един път думите: "Никой не е пророк в отечеството си".
към текста >>

ще трябва да се ползват от разположението на ума и сърцето си... Мнозина ще кажат, че в пението са необходими техника, такт и ред други правила.
От това изказване на Учителя става ясно, че Той е държал на това Неговите песни да бъдат съобразени с правилата на класическата музика. Ето цитатът с някои съкращения от стр. 3-4: "Съвременните певци и музиканти в своите песни не избират думи, съответни на тоновете, вследствие на което не не произвеждат нужния ефект. Често думите не са формативни. За да има хармония между тоновете и думите композиторите в музиката трябва да се вслушват в своята интуиция, т.е. ще трябва да се ползват от разположението на ума и сърцето си... Мнозина ще кажат, че в пението са необходими техника, такт и ред други правила. В хубавото пеене трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете, когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н. Думите в някои песни са така наредени, че разрушават. Щом има мекота и хармония в пеенето, техниката и тактът се налагат сами по себе си. Освен това трябва да се знае кои слогове и кои букви са силни или слаби, та да се поставят по места съответни на тоновете". Това е тъй нареченото правилно акцентиране.
към текста >>

Произведенията на великите музиканти-композитори: Бах, Хендел, Бетховен, Моцарт, Шопен, Шуберт, Чайковски и много други доставят висше естетична наслада, вълнуват и трогват сърцето.
След изпълнението на програмата публиката го вика на бис. Той изсвирва на бис китка от песни на Учителя, без да съобщи автора, както това се практикува при бисове. След изсвирването на биса, свещеникът се обръща към нашия приятел с думите: "Ето, това е музика! " Коментарите са излишни. Но ако знаеше, че е от Дънов щеше да я отхвърли. Произведенията на великите музиканти-композитори: Бах, Хендел, Бетховен, Моцарт, Шопен, Шуберт, Чайковски и много други доставят висше естетична наслада, вълнуват и трогват сърцето. Песните на Учителя са музика от друг род. Това е музика, която цели да събуди в човешката душа духовното начало. Затова тя се възприема като откровение от жадните и готови за духовен живот души. За нас, които следваме пътя на Учението, тази музика е станала насъщна храна, ние живеем с нея и бихме желали да я направим достояние на всички духовни и добри хора на земята. Музиката на Учителя, поне в наше време, не би могла да бъдем изнесена на концертните подиуми в света, защото тя е духовна музика със съвсем друго предназначение.
към текста >>

Затова Учителят отдаваше голямо значение на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората.
Леонардо да Винчи е показал многостранна гениалност, но все пак далеч от това, което казвам. Всички тези качества, събрани съвкупно могат да бъдат атрибути само на Великия и Незнаен Първоизточник на живота, но не и на човешко същество от планетата Земя. Музиката е най-висшият Божествен дар. Тя е обединяващият интернационален език на душите, който не се нуждае от превод, защото се разбира от всички. В Школата на Бялото Братство музиката е едно от най-мощните средства за духовна работа. Затова Учителят отдаваше голямо значение на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората. Той казва така: "Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Музиката има, обаче, много сложен характер, тя е многостранна. Техниката е само една от нейните страни. Тя е най-важното постижение на механичната музика, защото има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която организира живота материя и установява нейния жизнен ритъм и психична - която събужда скритите сили на душата. Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина".
към текста >>

88. 98. ИНТЕРНИРАН В ХОТЕЛ „ЛОНДОН

Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце.
Волята Божия, Царството Божие, Словото Божие, цел в Него самия. Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат докато душата достигне своето съвършенство. Господ да Ви води и упътва в своя Дух, да Ви показва вътре във вас, що е доброто и правото пред Него Самия. Аз Ви предадох едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата, учение не на сектанство, а учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупният живот. Господ за Когото Ви говоря е Жив в цялата Природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз Ви говоря за Него, с Когото всякога съм в общение. Познавам гласът Му. Слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво Благо би било за хората, ако разбираха Божия език и се мислеха, че са братя, а не врагове, да споделяха своите скърби и своите радости. Близо е часът, ще прозвучи Небесния глас.
към текста >>

Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си, чрез Любовта Христова.
/Винаги Твой Исус Христос Син Божий/ Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават, и да изпълни сърдцата ми със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността - надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата чрез даденаго Духа Светаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешна духовна свобода, пътя на Новия Живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си, чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички Ви в Господа. Ваш Верен П.К. Дънов Варна 28.Х. 1917 г.
към текста >>

Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота.
Да им даде от Христовия Дух, да Го познават, и да изпълни сърдцата ми със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, което е Христос. И като знаете, че скръбта произвежда търпение, а търпението опитност, а опитността - надежда, а надеждата не посрамява, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата чрез даденаго Духа Светаго. Това е моят поздрав на всички, които вървят в правия Христов път, пътя на Божествената Любов, пътя на вътрешна духовна свобода, пътя на Новия Живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие, придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърцата си, чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа и да бъдете всички в един ум и едно сърце - целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички Ви в Господа. Ваш Верен П.К. Дънов Варна 28.Х. 1917 г. Живейте трезво.
към текста >>

Обработвайте сърцето си с Любовта.
Само когато дъждът пада, семето се благославя. Когато плодовете зреят, душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се и Господ ще бъде вън и вътре във Вас. Носете дрехата на Правдата. Обработвайте сърцето си с Любовта. Разкопавайте умът си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великият, Живият Баща на Мира, Отец на бъдещите векове ще бъде с Вас и Вие с Него. Само тогава ще познаете Истинския Бог и Христа. Д.У. В.В. Ж.К.В.О. П.К.Дънов Варна 1.II.1918 r. Поздравете всички приятели.
към текста >>

Подкрепете сърцето си с любовта на живота.
Господ Бог мой ще Ви благослови и изведе в безопасност всички. Ваш верен. Ж.К.В.О /Свещеният подпис/ 5.II.1918 г. Моя поздрав вам и на приятелите. Стойте върху непоклатимата скала на добродетелта, дръжте в ръцете си вечната правда. Подкрепете сърцето си с любовта на живота. Дръжте ума си на работа под ръководството на Мъдростта и на Истината за подкрепа на духа си. Идат дни светли с всички Божии блага. Господ на мира иде да помага на своите деца. Земята и небето ще бъдат свързани с една обща хармония. Мъртвите ще станат, ще оживеят и ще възкръснат и злото ще изгуби своето жило, неправдата - своето було, омразата - своето червило, глупостта - своето мерило, и лъжата - своя език.
към текста >>

Всички, които горещо обичат Истината, на които сърцата са пълни със смирение Божествено, с милосърдие Господне, могат да си препишат тия думи.
/Тази молитва се прочита три пъти/ Варна 9.II.1918 г. И Духът казва: „ Стани, стани и Господ ще те оживи, Стани, стани и Господ ще те възкреси. Стани и с Любовта започни, Стани, стани и Истината облечи". Господ да Ви даде на всички да постигнете всичките Ваши добри желания, добри мисли и стремежи на Вашата душа. Поздрав на всички добри приятели малки и големи, на всички добри ученици и бедни и богати. Всички, които горещо обичат Истината, на които сърцата са пълни със смирение Божествено, с милосърдие Господне, могат да си препишат тия думи. Те са простички, но готови да разцелуват всекиго от Вас, да Ви дадат братски и сестрински прием и в техните обятия да намерите Божието благословение и смисълът на Вашия живот. Благославяйте Господа, Който Ви говори отвън и отвътре. Благославяйте Господа, Който Ви е ръководил в миналото ръководи ви и сега. Благославяйте Господа, Който се грижи за Вас. Благославяйте Господа, Който ръководи съдбините на всичките народи.
към текста >>

89. 104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Учителят каза за човека като определение: „Човек има ум, сърце, дух и душа".
Значи, затуй казвам че Школата беше само за учениците. Учителят даде много знания за ученика. Той даде какъв трябва да бъде ученикът, какво е естеството на човека. Оттам почна Учителят и после даде знание за това, даде и методи за това. И методи даде, което е много съществено. Учителят каза за човека като определение: „Човек има ум, сърце, дух и душа". Но за Школата каза: „Няма мъже и жени в Школата. В Школата има само души и ученици". По този начин Той вече посочи, определи посоката на ученика, къде да се движи. Това вече на Него му налагаше определена посока на ученика. Ако той не трябва да гледа на съучениците си като полюси.
към текста >>

Чисто сърце трябва казва Учителя, другият жалон е чисто сърце.
Разбира се, а пък мислите са такъв бърз поток, такова нещо у човека и така мъчно податливо на контролиране, че да ви кажа най-големи трудности съм имала там. Аз лично. Много неподатливо нещо са мислите, много бързо, много така неусетно минават. За да бъде човек силен там, той трябва да има непрекъснат контрол и будно съзнание, но изработването на будното съзнание, за което пак Учителя ни е говорил е много труден процес. Защото светлата мисъл е едното указание. Чисто сърце трябва казва Учителя, другият жалон е чисто сърце. А третото е диамантена воля. Той така определяше, диамантена воля. Значи като реши човек нещо да го направи. Чистото сърце. Чистото сърце е хубаво нещо, но толкова желания има човек в себе си, толкова, че много мъчно е да се справи.
към текста >>

Чистото сърце.
Защото светлата мисъл е едното указание. Чисто сърце трябва казва Учителя, другият жалон е чисто сърце. А третото е диамантена воля. Той така определяше, диамантена воля. Значи като реши човек нещо да го направи. Чистото сърце. Чистото сърце е хубаво нещо, но толкова желания има човек в себе си, толкова, че много мъчно е да се справи. Да речем, хайде сега да говорим за желанията. Има желания да речем, както хората, ние още не бяхме изчистили сърцето си, не го знаехме. Нали човек иска да направи нещо така, да се види. А чистото сърце това изключва.
към текста >>

Чистото сърце е хубаво нещо, но толкова желания има човек в себе си, толкова, че много мъчно е да се справи.
Чисто сърце трябва казва Учителя, другият жалон е чисто сърце. А третото е диамантена воля. Той така определяше, диамантена воля. Значи като реши човек нещо да го направи. Чистото сърце. Чистото сърце е хубаво нещо, но толкова желания има човек в себе си, толкова, че много мъчно е да се справи. Да речем, хайде сега да говорим за желанията. Има желания да речем, както хората, ние още не бяхме изчистили сърцето си, не го знаехме. Нали човек иска да направи нещо така, да се види. А чистото сърце това изключва. Чистотата на сърцето е човек да добие абсолютно безкористие.
към текста >>

Има желания да речем, както хората, ние още не бяхме изчистили сърцето си, не го знаехме.
Той така определяше, диамантена воля. Значи като реши човек нещо да го направи. Чистото сърце. Чистото сърце е хубаво нещо, но толкова желания има човек в себе си, толкова, че много мъчно е да се справи. Да речем, хайде сега да говорим за желанията. Има желания да речем, както хората, ние още не бяхме изчистили сърцето си, не го знаехме. Нали човек иска да направи нещо така, да се види. А чистото сърце това изключва. Чистотата на сърцето е човек да добие абсолютно безкористие. Не може чисто сърце и някаква корист да се спотайва, показва там. Не може чисто сърце и човек да обича себе си повече от другите или пък да прави разлика между другите.
към текста >>

А чистото сърце това изключва.
Чистото сърце. Чистото сърце е хубаво нещо, но толкова желания има човек в себе си, толкова, че много мъчно е да се справи. Да речем, хайде сега да говорим за желанията. Има желания да речем, както хората, ние още не бяхме изчистили сърцето си, не го знаехме. Нали човек иска да направи нещо така, да се види. А чистото сърце това изключва. Чистотата на сърцето е човек да добие абсолютно безкористие. Не може чисто сърце и някаква корист да се спотайва, показва там. Не може чисто сърце и човек да обича себе си повече от другите или пък да прави разлика между другите. Защото тези неща Учителят ги изяснява в лекциите. И ние като гледаме това, се оглеждаме непрекъснато.
към текста >>

Чистотата на сърцето е човек да добие абсолютно безкористие.
Чистото сърце е хубаво нещо, но толкова желания има човек в себе си, толкова, че много мъчно е да се справи. Да речем, хайде сега да говорим за желанията. Има желания да речем, както хората, ние още не бяхме изчистили сърцето си, не го знаехме. Нали човек иска да направи нещо така, да се види. А чистото сърце това изключва. Чистотата на сърцето е човек да добие абсолютно безкористие. Не може чисто сърце и някаква корист да се спотайва, показва там. Не може чисто сърце и човек да обича себе си повече от другите или пък да прави разлика между другите. Защото тези неща Учителят ги изяснява в лекциите. И ние като гледаме това, се оглеждаме непрекъснато. И ние във всичкото време на Школата и след Школата сме били в този процес на анализиране в себе си, опити за преодоляване слабости и грешки, които сме видяли, и за анализиране на това светло, хубаво, което всеки един от нас носи в душата си.
към текста >>

Не може чисто сърце и някаква корист да се спотайва, показва там.
Да речем, хайде сега да говорим за желанията. Има желания да речем, както хората, ние още не бяхме изчистили сърцето си, не го знаехме. Нали човек иска да направи нещо така, да се види. А чистото сърце това изключва. Чистотата на сърцето е човек да добие абсолютно безкористие. Не може чисто сърце и някаква корист да се спотайва, показва там. Не може чисто сърце и човек да обича себе си повече от другите или пък да прави разлика между другите. Защото тези неща Учителят ги изяснява в лекциите. И ние като гледаме това, се оглеждаме непрекъснато. И ние във всичкото време на Школата и след Школата сме били в този процес на анализиране в себе си, опити за преодоляване слабости и грешки, които сме видяли, и за анализиране на това светло, хубаво, което всеки един от нас носи в душата си. Учителят като казва, че човек е УМ, СЪРЦЕ, ВОЛЯ и ДУША.
към текста >>

Не може чисто сърце и човек да обича себе си повече от другите или пък да прави разлика между другите.
Има желания да речем, както хората, ние още не бяхме изчистили сърцето си, не го знаехме. Нали човек иска да направи нещо така, да се види. А чистото сърце това изключва. Чистотата на сърцето е човек да добие абсолютно безкористие. Не може чисто сърце и някаква корист да се спотайва, показва там. Не може чисто сърце и човек да обича себе си повече от другите или пък да прави разлика между другите. Защото тези неща Учителят ги изяснява в лекциите. И ние като гледаме това, се оглеждаме непрекъснато. И ние във всичкото време на Школата и след Школата сме били в този процес на анализиране в себе си, опити за преодоляване слабости и грешки, които сме видяли, и за анализиране на това светло, хубаво, което всеки един от нас носи в душата си. Учителят като казва, че човек е УМ, СЪРЦЕ, ВОЛЯ и ДУША. Умът, душата и духът са висшето същество на човека.
към текста >>

Учителят като казва, че човек е УМ, СЪРЦЕ, ВОЛЯ и ДУША.
Не може чисто сърце и някаква корист да се спотайва, показва там. Не може чисто сърце и човек да обича себе си повече от другите или пък да прави разлика между другите. Защото тези неща Учителят ги изяснява в лекциите. И ние като гледаме това, се оглеждаме непрекъснато. И ние във всичкото време на Школата и след Школата сме били в този процес на анализиране в себе си, опити за преодоляване слабости и грешки, които сме видяли, и за анализиране на това светло, хубаво, което всеки един от нас носи в душата си. Учителят като казва, че човек е УМ, СЪРЦЕ, ВОЛЯ и ДУША. Умът, душата и духът са висшето същество на човека. Душата е малко заробена, щото тя е влязла, дошла е да се проявява на земята, а духът не е проявен. Духът е Божественото, което всеки носи в себе си. За да се прояви Духът човек трябва да изчисти и ума, и сърцето си, и волята си, и тялото си, за да може Той да дойде и да влезе в човека. Не влиза Духът в кочина.
към текста >>

Духът е Божественото, което всеки носи в себе си.
И ние като гледаме това, се оглеждаме непрекъснато. И ние във всичкото време на Школата и след Школата сме били в този процес на анализиране в себе си, опити за преодоляване слабости и грешки, които сме видяли, и за анализиране на това светло, хубаво, което всеки един от нас носи в душата си. Учителят като казва, че човек е УМ, СЪРЦЕ, ВОЛЯ и ДУША. Умът, душата и духът са висшето същество на човека. Душата е малко заробена, щото тя е влязла, дошла е да се проявява на земята, а духът не е проявен. Духът е Божественото, което всеки носи в себе си. За да се прояви Духът човек трябва да изчисти и ума, и сърцето си, и волята си, и тялото си, за да може Той да дойде и да влезе в човека. Не влиза Духът в кочина. А ние носим още в себе си животинска природа, човешка природа. С тези природи ние трябваше някак да се оправяме. С желанията на животинската природа да се справяме, с човешката природа, тази докачливостта, личното у човека, което е.
към текста >>

За да се прояви Духът човек трябва да изчисти и ума, и сърцето си, и волята си, и тялото си, за да може Той да дойде и да влезе в човека.
И ние във всичкото време на Школата и след Школата сме били в този процес на анализиране в себе си, опити за преодоляване слабости и грешки, които сме видяли, и за анализиране на това светло, хубаво, което всеки един от нас носи в душата си. Учителят като казва, че човек е УМ, СЪРЦЕ, ВОЛЯ и ДУША. Умът, душата и духът са висшето същество на човека. Душата е малко заробена, щото тя е влязла, дошла е да се проявява на земята, а духът не е проявен. Духът е Божественото, което всеки носи в себе си. За да се прояви Духът човек трябва да изчисти и ума, и сърцето си, и волята си, и тялото си, за да може Той да дойде и да влезе в човека. Не влиза Духът в кочина. А ние носим още в себе си животинска природа, човешка природа. С тези природи ние трябваше някак да се оправяме. С желанията на животинската природа да се справяме, с човешката природа, тази докачливостта, личното у човека, което е. Тези неща бяха така проблемни на нашият живот.
към текста >>

И да ви кажа, ние така бяхме свикнали с Него, така ни беше хубаво, че когато Учителят не дойде понякога в клас така свиваше ни се сърцето, че Учителят не идва.
Аз разбирам нещо. Така че как ставаше това не мога да го разбера нали, не мога да го кажа, но с тая светлина, която изясняваше един или друг въпрос, който да речем мен ме е интересувал. Та в това отношение бяхме ние радостни и привилигировани, това ни беше наградата. Всеки един от нас така слушаше с радости това Слово. Защото храна беше Словото на Учителя. И да ви кажа, ние така бяхме свикнали с Него, така ни беше хубаво, че когато Учителят не дойде понякога в клас така свиваше ни се сърцето, че Учителят не идва. Защото лишавахме се от нещо много прекрасно и хубаво. Вярно, четяхме беседа. Негова от печатаните, не сме стояли, но нещо много хубаво имаше в това. Та Словото, което Учителят ни даваше, ние трябваше да се справяме с всички мисли, които носехме от миналото у нас, съзнателно и подсъзнателно. Верно е, че Той ни даваше готово нали, както казах, това е един от много хубавите методи, който| ни даде.
към текста >>

И вярно е, че и силите на ума, и силите на сърцето, това са сили в човека, това са енергии в човека и завладяването на този свят е наистина много сериозна, и много трудна задача.
А като се подаде на висшите чувства у себе си, да речем едно положително достойнство, нали. Чувства човек, но да не си позволява да прави нито грешка, нито лоша мисъл да пуска, нито лошо чувство в себе си. Това чувство може да го заведе даже до ада. В това отношение чувствата са много опасен свят. Така разгледани като възможности, които човек има. И вярно е, че и силите на ума, и силите на сърцето, това са сили в човека, това са енергии в човека и завладяването на този свят е наистина много сериозна, и много трудна задача. Но за да може човек това нещо да го постигне, Учителят постави един висък връх. Този връх е ЛЮБОВ КЪМ БОГА. Той казваше, ако иска човек да се освободи от всичкия тоя хаос, в който живее, от всичките тези каши, в които е потънал, той трябва да отправи съзнанието си към Бога. Но така цялостно, със цялото си същество, за да може най-малката връзка макар да направи, но тази връзка ще му даде сили, за да може малко по малко да организира тоя свой вътрешен свят. За тази организация Учителят казва нещо много важно: „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него".
към текста >>

За тази организация Учителят казва нещо много важно: „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него".
И вярно е, че и силите на ума, и силите на сърцето, това са сили в човека, това са енергии в човека и завладяването на този свят е наистина много сериозна, и много трудна задача. Но за да може човек това нещо да го постигне, Учителят постави един висък връх. Този връх е ЛЮБОВ КЪМ БОГА. Той казваше, ако иска човек да се освободи от всичкия тоя хаос, в който живее, от всичките тези каши, в които е потънал, той трябва да отправи съзнанието си към Бога. Но така цялостно, със цялото си същество, за да може най-малката връзка макар да направи, но тази връзка ще му даде сили, за да може малко по малко да организира тоя свой вътрешен свят. За тази организация Учителят казва нещо много важно: „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него". Значи Божественото в човека само може да извърши тая организация на тия сили и затуй Учителят като първа задача, като най-висока цел постави: ЛЮБОВ КЪМ БОГА. То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта. А Любовта всичко пречиства. Любовта е силата, която ще очисти човека от всички наслоения на минало, на минали прераждания, на настоящи, които носи в подсъзнанието си. Няма друга сила в света, която да може да ни очисти освен Любовта.
към текста >>

Значи Божественото в човека само може да извърши тая организация на тия сили и затуй Учителят като първа задача, като най-висока цел постави: ЛЮБОВ КЪМ БОГА.
Но за да може човек това нещо да го постигне, Учителят постави един висък връх. Този връх е ЛЮБОВ КЪМ БОГА. Той казваше, ако иска човек да се освободи от всичкия тоя хаос, в който живее, от всичките тези каши, в които е потънал, той трябва да отправи съзнанието си към Бога. Но така цялостно, със цялото си същество, за да може най-малката връзка макар да направи, но тази връзка ще му даде сили, за да може малко по малко да организира тоя свой вътрешен свят. За тази организация Учителят казва нещо много важно: „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него". Значи Божественото в човека само може да извърши тая организация на тия сили и затуй Учителят като първа задача, като най-висока цел постави: ЛЮБОВ КЪМ БОГА. То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта. А Любовта всичко пречиства. Любовта е силата, която ще очисти човека от всички наслоения на минало, на минали прераждания, на настоящи, които носи в подсъзнанието си. Няма друга сила в света, която да може да ни очисти освен Любовта. Защото аз някога съм се уплашила от това, което съм виждала у себе си, като желания, като сили.
към текста >>

Ние трябва само да изчистим своето съзнание от утайките, да изчистим сърцето си от лошите чувства, значи за да потече у нас висшите сили, Божественото, което всеки го има, Духът.
Казвам, кога ще се справя с това нещо? Аз поне нещо мисля, че съм постигнала, то пък изскочи в друга форма, другояче. Разбирате то се прояви не в същата форма, която съм преодоляла, в друга форма се прояви и едничкото нещо което е, виждам, че това е Любовта ни към Бога, която трябва да проявим. Не ние да я създадем, не ние нищо не създаваме, ние не говорим че градим себе си. Нищо не градим. Ние трябва само да изчистим своето съзнание от утайките, да изчистим сърцето си от лошите чувства, значи за да потече у нас висшите сили, Божественото, което всеки го има, Духът. Когато то дойде, нещата другояче стават, защото ако човек се поддава на отрицанието, това са силите на Злото, които господарстват в него. Ако се поддава на Доброто, на положителните сили, те са другите, светлите същества, които се проявяват. А пък Учителят пак на едно място казва: „Чистият ум, светлият ум, чистото сърце, обширната душа и мощният дух са веригите, които ще свържат Злото у вас". Значи трябва да се обедини умът, сърцето, душата и духът и тогава, не че ние ще се справим със Злото, тези сили ще се справят със Злото, ние не сме които се борим, но тогава чак може ние да се надяваме и да очакваме в нас резултатите на Любовта и на Доброто за което копнее душата ни. Та даже някога когато така съм мислила за тези наслойки, заблуди които носим, натрупани от векове и от хилядолетия, приличат ми на тези Авдии.
към текста >>

А пък Учителят пак на едно място казва: „Чистият ум, светлият ум, чистото сърце, обширната душа и мощният дух са веригите, които ще свържат Злото у вас".
Не ние да я създадем, не ние нищо не създаваме, ние не говорим че градим себе си. Нищо не градим. Ние трябва само да изчистим своето съзнание от утайките, да изчистим сърцето си от лошите чувства, значи за да потече у нас висшите сили, Божественото, което всеки го има, Духът. Когато то дойде, нещата другояче стават, защото ако човек се поддава на отрицанието, това са силите на Злото, които господарстват в него. Ако се поддава на Доброто, на положителните сили, те са другите, светлите същества, които се проявяват. А пък Учителят пак на едно място казва: „Чистият ум, светлият ум, чистото сърце, обширната душа и мощният дух са веригите, които ще свържат Злото у вас". Значи трябва да се обедини умът, сърцето, душата и духът и тогава, не че ние ще се справим със Злото, тези сили ще се справят със Злото, ние не сме които се борим, но тогава чак може ние да се надяваме и да очакваме в нас резултатите на Любовта и на Доброто за което копнее душата ни. Та даже някога когато така съм мислила за тези наслойки, заблуди които носим, натрупани от векове и от хилядолетия, приличат ми на тези Авдии. Нали има една легенда за един, който бил син на слънцето, някой Авдий, който имал обори, имал 3000 ми се струва волове и 300 години не бил почистил яхърът в който са били те, че дошъл Херкулес и обърнал една река да потече и тази река отвлякла тези мръсотии, защото от този обор се носела такава заразяваща воня. Такова нещо е било. Та у нас значи така трябва да дойде тоя поток на Любовта, да изчисти всичко, което ние носим от миналото в себе си, за да се почувстваме нови хора, за да почувстваме Божественото в нас.
към текста >>

Значи трябва да се обедини умът, сърцето, душата и духът и тогава, не че ние ще се справим със Злото, тези сили ще се справят със Злото, ние не сме които се борим, но тогава чак може ние да се надяваме и да очакваме в нас резултатите на Любовта и на Доброто за което копнее душата ни.
Нищо не градим. Ние трябва само да изчистим своето съзнание от утайките, да изчистим сърцето си от лошите чувства, значи за да потече у нас висшите сили, Божественото, което всеки го има, Духът. Когато то дойде, нещата другояче стават, защото ако човек се поддава на отрицанието, това са силите на Злото, които господарстват в него. Ако се поддава на Доброто, на положителните сили, те са другите, светлите същества, които се проявяват. А пък Учителят пак на едно място казва: „Чистият ум, светлият ум, чистото сърце, обширната душа и мощният дух са веригите, които ще свържат Злото у вас". Значи трябва да се обедини умът, сърцето, душата и духът и тогава, не че ние ще се справим със Злото, тези сили ще се справят със Злото, ние не сме които се борим, но тогава чак може ние да се надяваме и да очакваме в нас резултатите на Любовта и на Доброто за което копнее душата ни. Та даже някога когато така съм мислила за тези наслойки, заблуди които носим, натрупани от векове и от хилядолетия, приличат ми на тези Авдии. Нали има една легенда за един, който бил син на слънцето, някой Авдий, който имал обори, имал 3000 ми се струва волове и 300 години не бил почистил яхърът в който са били те, че дошъл Херкулес и обърнал една река да потече и тази река отвлякла тези мръсотии, защото от този обор се носела такава заразяваща воня. Такова нещо е било. Та у нас значи така трябва да дойде тоя поток на Любовта, да изчисти всичко, което ние носим от миналото в себе си, за да се почувстваме нови хора, за да почувстваме Божественото в нас. Ние сега ще имаме само проблясъци на това Божествено в състоянието, в което сме още сега.
към текста >>

Та у нас значи така трябва да дойде тоя поток на Любовта, да изчисти всичко, което ние носим от миналото в себе си, за да се почувстваме нови хора, за да почувстваме Божественото в нас.
А пък Учителят пак на едно място казва: „Чистият ум, светлият ум, чистото сърце, обширната душа и мощният дух са веригите, които ще свържат Злото у вас". Значи трябва да се обедини умът, сърцето, душата и духът и тогава, не че ние ще се справим със Злото, тези сили ще се справят със Злото, ние не сме които се борим, но тогава чак може ние да се надяваме и да очакваме в нас резултатите на Любовта и на Доброто за което копнее душата ни. Та даже някога когато така съм мислила за тези наслойки, заблуди които носим, натрупани от векове и от хилядолетия, приличат ми на тези Авдии. Нали има една легенда за един, който бил син на слънцето, някой Авдий, който имал обори, имал 3000 ми се струва волове и 300 години не бил почистил яхърът в който са били те, че дошъл Херкулес и обърнал една река да потече и тази река отвлякла тези мръсотии, защото от този обор се носела такава заразяваща воня. Такова нещо е било. Та у нас значи така трябва да дойде тоя поток на Любовта, да изчисти всичко, което ние носим от миналото в себе си, за да се почувстваме нови хора, за да почувстваме Божественото в нас. Ние сега ще имаме само проблясъци на това Божествено в състоянието, в което сме още сега. Но за да станеме нови хора, за да станем ученици, да имаме абсолютно ученическо съзнание, непременно трябва Божията Любов да изявяваме. Иначе, другото е каши. Веднъж правиш едно, после правиш друго, той не е пълен процес. Пълният процес е тогава, когато човек, пак така трябва да се освободи.
към текста >>

Ние сега ще имаме само проблясъци на това Божествено в състоянието, в което сме още сега.
Значи трябва да се обедини умът, сърцето, душата и духът и тогава, не че ние ще се справим със Злото, тези сили ще се справят със Злото, ние не сме които се борим, но тогава чак може ние да се надяваме и да очакваме в нас резултатите на Любовта и на Доброто за което копнее душата ни. Та даже някога когато така съм мислила за тези наслойки, заблуди които носим, натрупани от векове и от хилядолетия, приличат ми на тези Авдии. Нали има една легенда за един, който бил син на слънцето, някой Авдий, който имал обори, имал 3000 ми се струва волове и 300 години не бил почистил яхърът в който са били те, че дошъл Херкулес и обърнал една река да потече и тази река отвлякла тези мръсотии, защото от този обор се носела такава заразяваща воня. Такова нещо е било. Та у нас значи така трябва да дойде тоя поток на Любовта, да изчисти всичко, което ние носим от миналото в себе си, за да се почувстваме нови хора, за да почувстваме Божественото в нас. Ние сега ще имаме само проблясъци на това Божествено в състоянието, в което сме още сега. Но за да станеме нови хора, за да станем ученици, да имаме абсолютно ученическо съзнание, непременно трябва Божията Любов да изявяваме. Иначе, другото е каши. Веднъж правиш едно, после правиш друго, той не е пълен процес. Пълният процес е тогава, когато човек, пак така трябва да се освободи. Вярно е, че човек в този случай държи ключовете.
към текста >>

90. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

Значи ние можем да бъдем в една микроскопическа част, частица от Божественото.
Забравяш, като ти кипне нещо отвътре, отвори се клапата на парния котел и пищи. Има тука няколко мисли, които така съм записала. Казва Учителят: „Да бъдеш знатен, велик, прочут, това не е важно. Важно е да бъдеш лъч от Бога макар и най-малък, но да си от Неговото тесто, да имаш Неговата светлина, да имаш Неговата Любов, Неговото знание и Сила! " За мене това е като Откровение. Значи ние можем да бъдем в една микроскопическа част, частица от Божественото. Значи това е постижимо, да бъде човек лъч от Бога, да има Неговата светлина, Неговата Сила, Неговото знание. И Учителят казваше много пъти: „Това, което ви говоря и Бог ви Го казва. Това, което ви говоря и Христос ви Го казва". Но да ви каже в очите на едно религиозно съзнание, нали знаете как ще прозвучи това казване, религиозно съзнание. Но в тази светлина, която е тука дадена, съвсем друго звучи това.
към текста >>

Времето за укрепване на душата и на духа, ума и сърцето, това време не е загубено.
Но в тази светлина, която е тука дадена, съвсем друго звучи това. Значи, то не е че Учителят, Учителят е изразител на тия Божии мисли. То изразява, Той ни дава това знание, за да можем ние да се освободим от живота който живеем и от който искаме ние самите да се освободим. В това отношение, много е хубаво когато човек среща така, такива мисли като това, те са били като откровения за мене и са ми давали надежда и вяра, че все пак под някаква микроскопическа форма ще мога да реализирам това, което желая. Друг цитат: „За да ви приемат в Школата, не трябва да губите времето си. Времето за укрепване на душата и на духа, ума и сърцето, това време не е загубено. А всяко друго време, за всякаква друга работа, която правите е загубено време". Да ви кажа, когато това го чух казах си, значи колко загубено време имаме ние. Защото ние се занимаваме безкрайно много с обикновени работи. Колко малко работим ние, за ума, за сърцето, за укрепване на душата и волята. Значи, ето пак това е знание, което Учителят ни даде от рода на жалоните за ориентация в нашата вътрешна работа.
към текста >>

Колко малко работим ние, за ума, за сърцето, за укрепване на душата и волята.
Друг цитат: „За да ви приемат в Школата, не трябва да губите времето си. Времето за укрепване на душата и на духа, ума и сърцето, това време не е загубено. А всяко друго време, за всякаква друга работа, която правите е загубено време". Да ви кажа, когато това го чух казах си, значи колко загубено време имаме ние. Защото ние се занимаваме безкрайно много с обикновени работи. Колко малко работим ние, за ума, за сърцето, за укрепване на душата и волята. Значи, ето пак това е знание, което Учителят ни даде от рода на жалоните за ориентация в нашата вътрешна работа. Това е много, такива неща са много ценни за нас и полезни са били за нас, и за всички след нас, защото всеки, който работи в този път ще ги срещне и на него ще послужат както са послужили на мен и на всички мои съработници. Едно от нещата, които Учителят ми е говорил, така много и за които смятам, че мнозина от нас в някаква форма са го приели, това е да обичаме Истината и никога да не говорим лъжата. Учителят с такова отвращение говореше за лъжата. Казваше, тя вони, тя е отвратителна.
към текста >>

91. 129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ

За да се облагороди твоето сърце и да мислиш правилно, непременно трябва да се освободиш от всички материални средства, които те спъват.
Положителното всякога расте и показва, че силата е в него, той може да направи нещо. Всеки човек трябва да почне най-първо да пее в мисълта си, а после ида пее и отвън. Най-първо във всяка една мисъл, която имате, тонът трябва да е верен. Тази мисъл трябва да бъде вярна като тон, който е верен, тогава може и от вън да расте вярно. Когато се пее, тонът трябва да е верен. За да се облагороди твоето сърце и да мислиш правилно, непременно трябва да се освободиш от всички материални средства, които те спъват. Когато имаш една чаша, тази чаша трябва да е здрава, за да можеш да туриш и съдържанието, което Бог е определил за тебе. Сега, чашата какво е? Най-първо ти ще бъдеш празен, и ще идеш при Божествената чешма, тогава ще повишиш ума си и сърцето си, а волята си ще понижиш, да може Бог да ти тури нещо от своята воля. Ако ти повишиш своята воля, тогава няма място да се тури Божествената Воля. Значи, ти ще огънеш своята воля, и като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти тури нещо в тази паница, която ти си направил, и ще имаш какво да ядеш.
към текста >>

Най-първо ти ще бъдеш празен, и ще идеш при Божествената чешма, тогава ще повишиш ума си и сърцето си, а волята си ще понижиш, да може Бог да ти тури нещо от своята воля.
Тази мисъл трябва да бъде вярна като тон, който е верен, тогава може и от вън да расте вярно. Когато се пее, тонът трябва да е верен. За да се облагороди твоето сърце и да мислиш правилно, непременно трябва да се освободиш от всички материални средства, които те спъват. Когато имаш една чаша, тази чаша трябва да е здрава, за да можеш да туриш и съдържанието, което Бог е определил за тебе. Сега, чашата какво е? Най-първо ти ще бъдеш празен, и ще идеш при Божествената чешма, тогава ще повишиш ума си и сърцето си, а волята си ще понижиш, да може Бог да ти тури нещо от своята воля. Ако ти повишиш своята воля, тогава няма място да се тури Божествената Воля. Значи, ти ще огънеш своята воля, и като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти тури нещо в тази паница, която ти си направил, и ще имаш какво да ядеш. Сега, законът на красотата и на музиката седи в това: ще понижиш своята воля, за да можеш да изпълниш Волята Божия. И тогава туй музикално парче ще бъде изсвирено или изпято по всичките правила на музиката и хармонията. Най-първо трябва да се приготвят условията, за да дойде Божията Воля ида се прояви в тебе.
към текста >>

И когато понижиш своята воля, тогава Божественото ще проговори у тебе и Волята Божия ще се изяви чрез тебе.
Ако ти повишиш своята воля, тогава няма място да се тури Божествената Воля. Значи, ти ще огънеш своята воля, и като се огъне твоята воля, тогава Господ ще ти тури нещо в тази паница, която ти си направил, и ще имаш какво да ядеш. Сега, законът на красотата и на музиката седи в това: ще понижиш своята воля, за да можеш да изпълниш Волята Божия. И тогава туй музикално парче ще бъде изсвирено или изпято по всичките правила на музиката и хармонията. Най-първо трябва да се приготвят условията, за да дойде Божията Воля ида се прояви в тебе. И когато понижиш своята воля, тогава Божественото ще проговори у тебе и Волята Божия ще се изяви чрез тебе. Сега, волята, която ни е създала е извънка нас, тогава ние трябва да слушаме, какво Бог ни говори и е определил да стане за нас. В нашето създаване нашата воля не е взела участие, Бог е сътворил света, и трябва да приемем Неговата Воля, тя да действува в нас, а с ума и сърцето си, ние ще държим тази Воля Божия да присъствува винаги в нас. Ако ние не пазим това гърне, чашата, която имаме, значи, не държим Волята Божия в нея, а искаме своето, своята воля; тогава тази чаша я очаква явна катастрофа. Сега, де се крие злото, лошото у хората? То иде, когато вопишим своята воля нагоре.
към текста >>

В нашето създаване нашата воля не е взела участие, Бог е сътворил света, и трябва да приемем Неговата Воля, тя да действува в нас, а с ума и сърцето си, ние ще държим тази Воля Божия да присъствува винаги в нас.
Сега, законът на красотата и на музиката седи в това: ще понижиш своята воля, за да можеш да изпълниш Волята Божия. И тогава туй музикално парче ще бъде изсвирено или изпято по всичките правила на музиката и хармонията. Най-първо трябва да се приготвят условията, за да дойде Божията Воля ида се прояви в тебе. И когато понижиш своята воля, тогава Божественото ще проговори у тебе и Волята Божия ще се изяви чрез тебе. Сега, волята, която ни е създала е извънка нас, тогава ние трябва да слушаме, какво Бог ни говори и е определил да стане за нас. В нашето създаване нашата воля не е взела участие, Бог е сътворил света, и трябва да приемем Неговата Воля, тя да действува в нас, а с ума и сърцето си, ние ще държим тази Воля Божия да присъствува винаги в нас. Ако ние не пазим това гърне, чашата, която имаме, значи, не държим Волята Божия в нея, а искаме своето, своята воля; тогава тази чаша я очаква явна катастрофа. Сега, де се крие злото, лошото у хората? То иде, когато вопишим своята воля нагоре. Злото е в твоята воля, а не във Волята Божия. Имаш едно лошо състояние, то зависи, че имаш едно неестествено състояние на ума си и на сърцето си, и на състоянието, че си повишил волята си.
към текста >>

Имаш едно лошо състояние, то зависи, че имаш едно неестествено състояние на ума си и на сърцето си, и на състоянието, че си повишил волята си.
В нашето създаване нашата воля не е взела участие, Бог е сътворил света, и трябва да приемем Неговата Воля, тя да действува в нас, а с ума и сърцето си, ние ще държим тази Воля Божия да присъствува винаги в нас. Ако ние не пазим това гърне, чашата, която имаме, значи, не държим Волята Божия в нея, а искаме своето, своята воля; тогава тази чаша я очаква явна катастрофа. Сега, де се крие злото, лошото у хората? То иде, когато вопишим своята воля нагоре. Злото е в твоята воля, а не във Волята Божия. Имаш едно лошо състояние, то зависи, че имаш едно неестествено състояние на ума си и на сърцето си, и на състоянието, че си повишил волята си. Законът е, винаги умът си и сърцето си ще повишиш нагоре, а волята си ще понижиш с половин тон. Когато ще повишите ума си и сърцето си, а волята си ще понижите, тогава вие сте добър човек! Когато понижа ума си и сърцето си, а повиша волята си, аз съм лош човек. А когато повиша ума си и сърцето си, а волята си понижа, тогава аз съм добър човек. Който понижава волята си, той е добър.
към текста >>

Законът е, винаги умът си и сърцето си ще повишиш нагоре, а волята си ще понижиш с половин тон.
Ако ние не пазим това гърне, чашата, която имаме, значи, не държим Волята Божия в нея, а искаме своето, своята воля; тогава тази чаша я очаква явна катастрофа. Сега, де се крие злото, лошото у хората? То иде, когато вопишим своята воля нагоре. Злото е в твоята воля, а не във Волята Божия. Имаш едно лошо състояние, то зависи, че имаш едно неестествено състояние на ума си и на сърцето си, и на състоянието, че си повишил волята си. Законът е, винаги умът си и сърцето си ще повишиш нагоре, а волята си ще понижиш с половин тон. Когато ще повишите ума си и сърцето си, а волята си ще понижите, тогава вие сте добър човек! Когато понижа ума си и сърцето си, а повиша волята си, аз съм лош човек. А когато повиша ума си и сърцето си, а волята си понижа, тогава аз съм добър човек. Който понижава волята си, той е добър. Сега ще помните едно: щом понижите ума си и сърцето си, вие няма да носите чашата си пред Господа.
към текста >>

Когато ще повишите ума си и сърцето си, а волята си ще понижите, тогава вие сте добър човек!
Сега, де се крие злото, лошото у хората? То иде, когато вопишим своята воля нагоре. Злото е в твоята воля, а не във Волята Божия. Имаш едно лошо състояние, то зависи, че имаш едно неестествено състояние на ума си и на сърцето си, и на състоянието, че си повишил волята си. Законът е, винаги умът си и сърцето си ще повишиш нагоре, а волята си ще понижиш с половин тон. Когато ще повишите ума си и сърцето си, а волята си ще понижите, тогава вие сте добър човек! Когато понижа ума си и сърцето си, а повиша волята си, аз съм лош човек. А когато повиша ума си и сърцето си, а волята си понижа, тогава аз съм добър човек. Който понижава волята си, той е добър. Сега ще помните едно: щом понижите ума си и сърцето си, вие няма да носите чашата си пред Господа. В това се крие силата на тази /мистична/ чаша.
към текста >>

Когато понижа ума си и сърцето си, а повиша волята си, аз съм лош човек.
То иде, когато вопишим своята воля нагоре. Злото е в твоята воля, а не във Волята Божия. Имаш едно лошо състояние, то зависи, че имаш едно неестествено състояние на ума си и на сърцето си, и на състоянието, че си повишил волята си. Законът е, винаги умът си и сърцето си ще повишиш нагоре, а волята си ще понижиш с половин тон. Когато ще повишите ума си и сърцето си, а волята си ще понижите, тогава вие сте добър човек! Когато понижа ума си и сърцето си, а повиша волята си, аз съм лош човек. А когато повиша ума си и сърцето си, а волята си понижа, тогава аз съм добър човек. Който понижава волята си, той е добър. Сега ще помните едно: щом понижите ума си и сърцето си, вие няма да носите чашата си пред Господа. В това се крие силата на тази /мистична/ чаша. Когато отивате при Бога, тази чаша трябва да бъде празна, за да може Той да сипе нещо в нея.
към текста >>

А когато повиша ума си и сърцето си, а волята си понижа, тогава аз съм добър човек.
Злото е в твоята воля, а не във Волята Божия. Имаш едно лошо състояние, то зависи, че имаш едно неестествено състояние на ума си и на сърцето си, и на състоянието, че си повишил волята си. Законът е, винаги умът си и сърцето си ще повишиш нагоре, а волята си ще понижиш с половин тон. Когато ще повишите ума си и сърцето си, а волята си ще понижите, тогава вие сте добър човек! Когато понижа ума си и сърцето си, а повиша волята си, аз съм лош човек. А когато повиша ума си и сърцето си, а волята си понижа, тогава аз съм добър човек. Който понижава волята си, той е добър. Сега ще помните едно: щом понижите ума си и сърцето си, вие няма да носите чашата си пред Господа. В това се крие силата на тази /мистична/ чаша. Когато отивате при Бога, тази чаша трябва да бъде празна, за да може Той да сипе нещо в нея. И тогава като се върнеш при хората, ти ще можеш от нея да даваш на всички хора.
към текста >>

Сега ще помните едно: щом понижите ума си и сърцето си, вие няма да носите чашата си пред Господа.
Законът е, винаги умът си и сърцето си ще повишиш нагоре, а волята си ще понижиш с половин тон. Когато ще повишите ума си и сърцето си, а волята си ще понижите, тогава вие сте добър човек! Когато понижа ума си и сърцето си, а повиша волята си, аз съм лош човек. А когато повиша ума си и сърцето си, а волята си понижа, тогава аз съм добър човек. Който понижава волята си, той е добър. Сега ще помните едно: щом понижите ума си и сърцето си, вие няма да носите чашата си пред Господа. В това се крие силата на тази /мистична/ чаша. Когато отивате при Бога, тази чаша трябва да бъде празна, за да може Той да сипе нещо в нея. И тогава като се върнеш при хората, ти ще можеш от нея да даваш на всички хора. - Да покажеш, че си бил при Бога и Той ти е сипал нещо в нея. Защото чашата ти е била приготвена и празна, да може да тури Той нещо в нея!
към текста >>

Като дигаме ръцете си нагоре, значи, подигаме ума и сърцето си към Бога, и като клякаме надолу и сваляме ръцете си, то значи, понижаваме нашата воля, за да бъде чашата ни празна, да тури нещо в нея Бог.
Това е сега хигиената на душата. - Всички да носите чашите си пред Господа празни! - Ще понижите волята си половин тон". Отче наш. На поляната гимнастическите упражнения. Като дигаме ръцете си нагоре, значи, подигаме ума и сърцето си към Бога, и като клякаме надолу и сваляме ръцете си, то значи, понижаваме нашата воля, за да бъде чашата ни празна, да тури нещо в нея Бог. Да турим волята си в естествено положение, то значи, да я понижиш, за да бъде Волята Божия. Направихме отлични гимнастики. Има вече доста приятели дошли от провинцията за празника на 22 март. Отлично слънце грее! Еленке, това е последното ново, чети и препрочитай и нареждай живота си според това правило, за да бъде всяка твоя работа успешна в живота.
към текста >>

ум сърце волята Савка, 31.III.1934 год.
Има вече доста приятели дошли от провинцията за празника на 22 март. Отлично слънце грее! Еленке, това е последното ново, чети и препрочитай и нареждай живота си според това правило, за да бъде всяка твоя работа успешна в живота. Сега, до скоро виждане! Привет от Изгрева! ум сърце волята Савка, 31.III.1934 год. мистичната чаша - човек
към текста >>

92. 135. ИЗЛЕТИ ОТ МЪРЧАЕВО

височина/ Какво представляват ума и сърцето?
Която от двете сили се прояви в най-хубавата си форма, тя ще спечели. 25.01.1944 год. На върха „Острец". 6 1/2 ч. сутр. /1700 м. височина/ Какво представляват ума и сърцето? Умът символизира светлината, а сърцето - топлината. Умът разбира красотата в живота, а сърцето - сладчината. Умът никога не може да разбере, какво нещо е сладчината. И сърцето никога не може да разбере, какво нещо е красотата. Ако умът иска да разбере сладчината, трябва да слезе в сърцето.
към текста >>

Умът символизира светлината, а сърцето - топлината.
25.01.1944 год. На върха „Острец". 6 1/2 ч. сутр. /1700 м. височина/ Какво представляват ума и сърцето? Умът символизира светлината, а сърцето - топлината. Умът разбира красотата в живота, а сърцето - сладчината. Умът никога не може да разбере, какво нещо е сладчината. И сърцето никога не може да разбере, какво нещо е красотата. Ако умът иска да разбере сладчината, трябва да слезе в сърцето. Ако сърцето иска да разбере красотата, трябва да се качи в ума.
към текста >>

Умът разбира красотата в живота, а сърцето - сладчината.
На върха „Острец". 6 1/2 ч. сутр. /1700 м. височина/ Какво представляват ума и сърцето? Умът символизира светлината, а сърцето - топлината. Умът разбира красотата в живота, а сърцето - сладчината. Умът никога не може да разбере, какво нещо е сладчината. И сърцето никога не може да разбере, какво нещо е красотата. Ако умът иска да разбере сладчината, трябва да слезе в сърцето. Ако сърцето иска да разбере красотата, трябва да се качи в ума. Кога трябва да се моли човек?
към текста >>

И сърцето никога не може да разбере, какво нещо е красотата.
/1700 м. височина/ Какво представляват ума и сърцето? Умът символизира светлината, а сърцето - топлината. Умът разбира красотата в живота, а сърцето - сладчината. Умът никога не може да разбере, какво нещо е сладчината. И сърцето никога не може да разбере, какво нещо е красотата. Ако умът иска да разбере сладчината, трябва да слезе в сърцето. Ако сърцето иска да разбере красотата, трябва да се качи в ума. Кога трябва да се моли човек? И кой човек трябва да се моли? Бедният ще се моли, когато чувалът му е празен, за да се напълни.
към текста >>

Ако умът иска да разбере сладчината, трябва да слезе в сърцето.
височина/ Какво представляват ума и сърцето? Умът символизира светлината, а сърцето - топлината. Умът разбира красотата в живота, а сърцето - сладчината. Умът никога не може да разбере, какво нещо е сладчината. И сърцето никога не може да разбере, какво нещо е красотата. Ако умът иска да разбере сладчината, трябва да слезе в сърцето. Ако сърцето иска да разбере красотата, трябва да се качи в ума. Кога трябва да се моли човек? И кой човек трябва да се моли? Бедният ще се моли, когато чувалът му е празен, за да се напълни. Богатият трябва да се моли, когато чувалът му е пълен, да дойде някой да го изпразни, да олекне на гърба му.
към текста >>

Ако сърцето иска да разбере красотата, трябва да се качи в ума.
Умът символизира светлината, а сърцето - топлината. Умът разбира красотата в живота, а сърцето - сладчината. Умът никога не може да разбере, какво нещо е сладчината. И сърцето никога не може да разбере, какво нещо е красотата. Ако умът иска да разбере сладчината, трябва да слезе в сърцето. Ако сърцето иска да разбере красотата, трябва да се качи в ума. Кога трябва да се моли човек? И кой човек трябва да се моли? Бедният ще се моли, когато чувалът му е празен, за да се напълни. Богатият трябва да се моли, когато чувалът му е пълен, да дойде някой да го изпразни, да олекне на гърба му. Когато сиромахът не съжалява, че чувалът му е празен, и когато богатият не съжалява, че чувалът му се изпразва, и двамата стават едно.
към текста >>

Понеже мислите на хората се оправиха, Божественото взе надмощие.
Ще обичаш и ще те обичат; ще любиш и ще те любят. За да постигнеш това, не чупи клончетата на любовта. Който люби е свободен, той има знание, има и живот; който не люби, не е свободен, няма знание, няма и живот. Преди известно време се канеха да бомбардират София. Това се дължеше на разбърканата човешка мисъл. Понеже мислите на хората се оправиха, Божественото взе надмощие. Друго направление има сега човешката мисъл. Ако мисълта се изкриви, пак може да се заоблачи. И после пак може да се изясни. Това показва промените, които стават отвън. Хората хвърлят сенки върку действителния живот и така се явяват бурите.
към текста >>

93. 14.Учителят дойде на земята

И това той правеше не за да се покаже пред нас, но заради своята висша природа не искаше да понижи Божественото в себе си.
Той се отнасяше с уважение и почит към всички. Ако някои оставаха недоволни от неговото поведение, то е, защото те искаха нещо, което той не можеше и не искаше да направи. Това би понижило неговото достойнство. Той винаги се държеше с достойнство. Той не можеше да каже дума, да направи движение, жест, който да понижи достойнството му. И това той правеше не за да се покаже пред нас, но заради своята висша природа не искаше да понижи Божественото в себе си. Още като ученик, Учителят е изучавал музика във Варна. Свирил е на цигулка при един чех. И след това Учителят е продължил да свири на цигулка. Когато Учителят е бил в Америка, един наш брат, който е учил заедно с него там казваше, че е свирил пред студентите, давал им е концерти. Той продължаваше да свири през целия си живот.
към текста >>

Ритъмът на някои от песните му имаше непосредствено въздействие на сърцето.
Някои от песните дори той ги е дал в класовете - Общия или Младежкия. Най-силно впечатление и въздействие имаше ритъмът на някои от песните, които ни е дал. Имаше ритъм, който проникваше в човека, завладяваше го. Когато Учителят свиреше, ние се превръщахме в слух и се оставяхме на въздействието на музиката му. Слушаш и ти става хубаво, радостно, навлизаш в непознати области и се оставяш да те носят към нещо ново. Ритъмът на някои от песните му имаше непосредствено въздействие на сърцето. То замлъкваше, свиваше се. В каквото и състояние да се намираше човек, щом попаднеше под влиянието на Учителювата музика, щом се оставяше на нейното въздействие, всичко забравяше, само слушаше. Тези музикални вълни го заливат, проникват и въздействат на същността на човека. Нещо ново навлизаше в човека, радост го овладяваше и се оставяше на това въздействие. Музиката му имаше завладяващо въздействие.
към текста >>

94. 16.В природата действуват положителни и отрицателни сили

И колкото по-скоро излезем от тяхното влияние, колкото по-скоро отворим ума и сърцето си за светлината и за доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност.
Ако имаме недоволство или раздразнение, да направим опит да завладеем силите на недоволството и раздразнението и да се накараме да извършим някакво добро - или услуга някому. Направим ли това, недоволството и раздразнението си отиват. Особено трябва да се пазим от оскърбление и обида. Те са отрицателни състояния, които действат потискащо, принизяващо. Със светла мисъл, с благородно чувство и добра воля ние можем моментално да излезем от тези нисши състояния. И колкото по-скоро излезем от тяхното влияние, колкото по-скоро отворим ума и сърцето си за светлината и за доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност. От всяко състояние, което помрачава съзнанието ни трябва да излезем от неговото влияние, а най-лесно е, когато с неговата сила направим някакво добро. Каквото и добро да направим, отключва положителни сили на радост и мир в нас. Всеки от нас носи в себе си положителни, добри сили. Тези сили трябва да турим в действие, на тях да дадем път да се проявяват. За тях всякога пътя трябва да бъде отворен, никаква преграда да не туряме на тях.
към текста >>

В Словото си Учителят многократно е изяснявал тези процеси на съзнанието, за да се изяви душата ни, за да се изяви Божественото в нас, ние трябва да работим за развитието на добродетелите, носители и проводници на Божественото са добродетелите.
Преградите на светлината идат от егоистичните мисли, от надценяването, което прави човек, от повишеното самочувствие, от превишаване на собствените си права и възможности. Всички пътища за проникване на светлината в нашия ум трябва да бъдат отворени. Всички пътища за благородните чувства трябва да бъдат отворени, а волята ни всякога да е готова да прояви доброто. Това е най-чистият път за будното съзнание. Така само ние ще отворим пътя за изява на нашата висша природа, за изява на душата ни. В Словото си Учителят многократно е изяснявал тези процеси на съзнанието, за да се изяви душата ни, за да се изяви Божественото в нас, ние трябва да работим за развитието на добродетелите, носители и проводници на Божественото са добродетелите. Това са отворените врати, през които може да потекат висшите сили на нашата Божествена природа. Учителят казва, че всеки човек носи нещо Божествено в себе си. Всяка човешка душа носи Божествен елемент, частица от Бога, индивидуална негова, неповторима. Нашата задача е да дадем път за изява на тая Божествена природа. Тази природа човек носи в зародиш.
към текста >>

Учителят казва, че всеки човек носи нещо Божествено в себе си.
Всички пътища за благородните чувства трябва да бъдат отворени, а волята ни всякога да е готова да прояви доброто. Това е най-чистият път за будното съзнание. Така само ние ще отворим пътя за изява на нашата висша природа, за изява на душата ни. В Словото си Учителят многократно е изяснявал тези процеси на съзнанието, за да се изяви душата ни, за да се изяви Божественото в нас, ние трябва да работим за развитието на добродетелите, носители и проводници на Божественото са добродетелите. Това са отворените врати, през които може да потекат висшите сили на нашата Божествена природа. Учителят казва, че всеки човек носи нещо Божествено в себе си. Всяка човешка душа носи Божествен елемент, частица от Бога, индивидуална негова, неповторима. Нашата задача е да дадем път за изява на тая Божествена природа. Тази природа човек носи в зародиш. Ние носим в себе си дарби и възможности, чрез които Божественото може да се изяви - добродетелите. Трябва да си поставим задача да развием добродетелите в нас.
към текста >>

Ние носим в себе си дарби и възможности, чрез които Божественото може да се изяви - добродетелите.
Това са отворените врати, през които може да потекат висшите сили на нашата Божествена природа. Учителят казва, че всеки човек носи нещо Божествено в себе си. Всяка човешка душа носи Божествен елемент, частица от Бога, индивидуална негова, неповторима. Нашата задача е да дадем път за изява на тая Божествена природа. Тази природа човек носи в зародиш. Ние носим в себе си дарби и възможности, чрез които Божественото може да се изяви - добродетелите. Трябва да си поставим задача да развием добродетелите в нас. Учителят казва: „Ако всеки си постави задачата всяка година да развие по една добродетел, за 25 години той ще развие 25 добродетели". Такъв човек добива връзка с живота природа, тя го познава и му отговаря за всички негови желания. Учителят казва: „Поне човек може да развие първите три основни добродетели: първата година ще работи за търпението, втората година за милосърдието, третата година да развива любов към Бога". Това е задача за три години човек да добие три основни добродетели.
към текста >>

95. 21. Учителят е бдял над нас

Когато за пръв път преживях такова озаряване на съзнанието ми, от това духовно преживяване и просветление си казах: Заслужава човек да мине и през най-големите страдания, за да опита радостта от Божественото озарение, което го е посетило.
Всички трудности, през които е минал са осветени, оправдани, те са били необходими, всички усилия, които е правил човек са дали своя плод. Човек заживява с един вътрешен подем от светлината, която е придобил. Казва си: Колко красиво може да се живее на земята. Светлината, която е получил дава отблясък в целия негов вътрешен живот и той навсякъде вижда красота. Тези преживявания в ученичеството са светли моменти в живота му, върхови преживявания, повдигане и вътрешно обогатяване на красив и възвишен живот. Когато за пръв път преживях такова озаряване на съзнанието ми, от това духовно преживяване и просветление си казах: Заслужава човек да мине и през най-големите страдания, за да опита радостта от Божественото озарение, което го е посетило. Радостта, вътрешният подем, който преживява след такова озарение и човек разбира колко е хубаво да пострада, да се помъчи малко, за да може да преживее такова вътрешно разширение и обогатяване. Човек получава сила, подем, някаква вътрешна сигурност го изпълва и се радва и благодари. Може това да е посещение на висши същества, които преливат от своята сила в нас да ни дадат светлина, за да укрепнем в духовния път. Но както и да е, човек може тогава да каже само: Благодаря, благодаря! Благодаря ти Господи за това, което Си ми дал!
към текста >>

Молитва е, когато човек се обръща към висшата разумност с ум, сърце и воля, за да получи вътрешна нагласа на силите в себе си, за да може да получи това, което разумната природа може да му даде.
Това са незабравими преживявания, за които можем само да благодарим. Това ни придава сила да продължим работата в духовния път и при несгоди и трудности. Такива просветления на съзнанието човек преживява само при разширено съзнание. Имаш чувство, че цялата природа присъствува в твоето преживяване. Такова духовно преживяване може да се добие и чрез молитва. Молитва е, когато човек се обръща към висшата разумност с ум, сърце и воля, за да получи вътрешна нагласа на силите в себе си, за да може да получи това, което разумната природа може да му даде. Да отворим очите си, за да приемем светлината и да видим красотата в живота. Когато човек развие индивидуалното си съзнание и насочи вниманието си към своето вътрешно себе, към своята висша природа, тогава той заслужава да носи името човек. Тогава у него се разкриват безкрайни простори и възможности за развитие на вътрешните си дарби и възможности, които има да развива и изучава. И за тези човешки същества са идвали и идват великите учители на човечеството, както в миналото, така и в настоящето. Учителите идват да подпомогнат пробуждащите се човешки души, да дадат светлина и знание и да им дадат методи за новата работа, която им предстои.
към текста >>

96. 07.Когато 60 години ме делят

от тефтерчето на Елена Андреева

Това беше първата кардинална погрешка и непослушание към висшето и Божественото.
Останах с впечатление, че се смути и леко помрачаване видях на лицето му. Тези думи на Учителя бяха първият белег отвън, който ме предупреждаваше, но аз в увлечението си не отдадох нужното внимание, не се спрях да мисля и да анализирам защо Учителя ми е казал това. Аз не помислих, че ако съм на правата посока Учителя няма да ме предупреждава чрез тия думи. В тези думи „има кой да я обича", ясно се вижда, че от другаде ще дойде обичта. Учителят много деликатно и внимателно иска да ме предпази, да ми спести всички страдания и скърби, през които минах после. Това беше първата кардинална погрешка и непослушание към висшето и Божественото. Както всяко влюбване носи заслепяване, така и аз бях заслепена. Винаги след това, когато си спомнях думите на Учителя, чувствах, усещах едно свиване на сърцето, скрита болка. Една сутрин, когато той отиваше на работа в инженерната работилница - той минаваше по ул. „Неофит Рилски" и аз излязох да го срещна. Аз вървях по „Неофит Рилски" и се зарадвах, че го виждам.
към текста >>

Винаги след това, когато си спомнях думите на Учителя, чувствах, усещах едно свиване на сърцето, скрита болка.
Аз не помислих, че ако съм на правата посока Учителя няма да ме предупреждава чрез тия думи. В тези думи „има кой да я обича", ясно се вижда, че от другаде ще дойде обичта. Учителят много деликатно и внимателно иска да ме предпази, да ми спести всички страдания и скърби, през които минах после. Това беше първата кардинална погрешка и непослушание към висшето и Божественото. Както всяко влюбване носи заслепяване, така и аз бях заслепена. Винаги след това, когато си спомнях думите на Учителя, чувствах, усещах едно свиване на сърцето, скрита болка. Една сутрин, когато той отиваше на работа в инженерната работилница - той минаваше по ул. „Неофит Рилски" и аз излязох да го срещна. Аз вървях по „Неофит Рилски" и се зарадвах, че го виждам. Много се бях зарадвала, че го виждам и в същото време видях около него един кръг от светлина. Това ме учуди и още повече се зарадвах.
към текста >>

97. XII. МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Извадки на Савка за Еленка

Човек в когото Божественото живее, може да направи това, което и учениците не могат да направят.
/26. Л. 17. г. Мл. кл./ Когато свърже човек своята мисъл с Божията, никога не греши. Проявеният живот на Бога е живот на Светлина. Казано е, че Бог е Любов. Обичате ли някого, ще знаете, че Бог се проявава чрез вас. Обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него. Човек в когото Божественото живее, може да направи това, което и учениците не могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа със всичкото си сърце, със всичкия си ум, със всичката си душа и със всичката си сила. Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от живота ви. Божественото начало у човека ние наричаме изобилие. /9.г. „. Л. Об. кл.
към текста >>

Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа със всичкото си сърце, със всичкия си ум, със всичката си душа и със всичката си сила.
Казано е, че Бог е Любов. Обичате ли някого, ще знаете, че Бог се проявава чрез вас. Обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него. Човек в когото Божественото живее, може да направи това, което и учениците не могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа със всичкото си сърце, със всичкия си ум, със всичката си душа и със всичката си сила. Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от живота ви. Божественото начало у човека ние наричаме изобилие. /9.г. „. Л. Об. кл. / (IX година, 4 лекция, Общ окултен клас) Бог е еднакъв и на небето и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можем да Го проявим, Той не е причината затова.
към текста >>

Божественото начало у човека ние наричаме изобилие.
Обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него. Човек в когото Божественото живее, може да направи това, което и учениците не могат да направят. Той носи в себе си животворно електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа със всичкото си сърце, със всичкия си ум, със всичката си душа и със всичката си сила. Обикнете ли Бога, всичките противоречия ще изчезнат от живота ви. Божественото начало у човека ние наричаме изобилие. /9.г. „. Л. Об. кл. / (IX година, 4 лекция, Общ окултен клас) Бог е еднакъв и на небето и на земята. Ако ние не Го познаваме и не можем да Го проявим, Той не е причината затова. Причината сме ние, че не можем да Го възприемем правилно. Казва се, че Бог е неизменяем.
към текста >>

Само когато вашето сърце поставите на място, когато вашият ум, душа и дух се поставят на място, вие тогава ще познаете Бога.
- Рила/ За да ви обича Господ, трябва откато сте се родили, докато заминете за другия свят да не сте помислили нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание, нито една лоша постъпка за някое същество, което Бог е направил. /9 г. 31. Л. Общ.кл./ Да бъде човек свободен, то значи да се запознае с Бога. Да обича човек, значи да е възприел Божия живот. Да познава Бога, той трябва да е възприел светлината и знанието, което е излязло из Бога. Само когато вашето сърце поставите на място, когато вашият ум, душа и дух се поставят на място, вие тогава ще познаете Бога. Той ще ви говори. Бог посещава само ония, на които сърцето е на тяхното място. Ако искате Бог да ви посети и да имате радост, вашето сърце трябва да бъде на място, на работа. /26.VIII.1939 год./ Бог е едничкото същество, което не обича насилие. Вие всякога искате да Го насилите, но вие насилвате себе си.
към текста >>

Бог посещава само ония, на които сърцето е на тяхното място.
31. Л. Общ.кл./ Да бъде човек свободен, то значи да се запознае с Бога. Да обича човек, значи да е възприел Божия живот. Да познава Бога, той трябва да е възприел светлината и знанието, което е излязло из Бога. Само когато вашето сърце поставите на място, когато вашият ум, душа и дух се поставят на място, вие тогава ще познаете Бога. Той ще ви говори. Бог посещава само ония, на които сърцето е на тяхното място. Ако искате Бог да ви посети и да имате радост, вашето сърце трябва да бъде на място, на работа. /26.VIII.1939 год./ Бог е едничкото същество, което не обича насилие. Вие всякога искате да Го насилите, но вие насилвате себе си. Всяко противоречие в мисълта не може да се задържи в Него. Зароди се някоя нечиста мисъл, Бог ще ви я повърне назад, в Него не може да остане.
към текста >>

Ако искате Бог да ви посети и да имате радост, вашето сърце трябва да бъде на място, на работа.
Да обича човек, значи да е възприел Божия живот. Да познава Бога, той трябва да е възприел светлината и знанието, което е излязло из Бога. Само когато вашето сърце поставите на място, когато вашият ум, душа и дух се поставят на място, вие тогава ще познаете Бога. Той ще ви говори. Бог посещава само ония, на които сърцето е на тяхното място. Ако искате Бог да ви посети и да имате радост, вашето сърце трябва да бъде на място, на работа. /26.VIII.1939 год./ Бог е едничкото същество, което не обича насилие. Вие всякога искате да Го насилите, но вие насилвате себе си. Всяко противоречие в мисълта не може да се задържи в Него. Зароди се някоя нечиста мисъл, Бог ще ви я повърне назад, в Него не може да остане. Казваш: „Отче наш".
към текста >>

Онова, което внася най-хубавото в човешкото сърце, това е Бог.
Без любов към Бога, никого не може да обичате. /19 год. 34 лекция/ Реално нещо е онова нещо в света, което носи мир, което носи светлина за човешкия ум. То е Бог. Онова, което носи мисъл в човека, което осветява човека, то е Бог. Онова, което внася най-хубавото в човешкото сърце, това е Бог. Онова, което дава сила на човека, то е Бог. Онова, което освобождава, то е Бог. Не трябва да мислим, че Бог сега ще ни освободи. Преди векове, когато Бог създал света, Той е освободил всичките. Сега показва само по кой начин човек може да се освободи.
към текста >>

Когато Духът работи в сърцето на човека той се чувствува могъщ, въодушевен с подигнати чувства и готов всичко да направи.
И когато се възхищават от миналото, когато си спомнят всичките хубави неща, не трябва да се забравя, че хубавите неща са резултат на работата на Духа. Това, което е велико, възвишено в света е Духът. Когато Духът присъствува в ума на човека, той се чувствува като че ли има крила. Той се чувства вдъхновен. Една приятна светлина излиза от него. Когато Духът работи в сърцето на човека той се чувствува могъщ, въодушевен с подигнати чувства и готов всичко да направи. От неговото сърце излиза една приятна топлина, която стопля всичко около него. Нищо не е невъзможно за този човек. Силата на Духа прониква еднакво и неговата воля, и той е разположен да изпълни всичко с радост и самоотричане, даже неща, най-мъчни неща, които се изпречват на пътя му. Има един Който ви обича. Към всеки едного от нас Бог има специфична любов.
към текста >>

От неговото сърце излиза една приятна топлина, която стопля всичко около него.
Това, което е велико, възвишено в света е Духът. Когато Духът присъствува в ума на човека, той се чувствува като че ли има крила. Той се чувства вдъхновен. Една приятна светлина излиза от него. Когато Духът работи в сърцето на човека той се чувствува могъщ, въодушевен с подигнати чувства и готов всичко да направи. От неговото сърце излиза една приятна топлина, която стопля всичко около него. Нищо не е невъзможно за този човек. Силата на Духа прониква еднакво и неговата воля, и той е разположен да изпълни всичко с радост и самоотричане, даже неща, най-мъчни неща, които се изпречват на пътя му. Има един Който ви обича. Към всеки едного от нас Бог има специфична любов. Никой не ви обича, както Бог ви обича.
към текста >>

Кой би ви дал такова тяло, такова сърце.
Силата на Духа прониква еднакво и неговата воля, и той е разположен да изпълни всичко с радост и самоотричане, даже неща, най-мъчни неща, които се изпречват на пътя му. Има един Който ви обича. Към всеки едного от нас Бог има специфична любов. Никой не ви обича, както Бог ви обича. Той ви е обикнал тъй, че кой друг би ви дал това, което Той ви е дал. Кой би ви дал такова тяло, такова сърце. Бог каквото е казал, ще го направи. Онзи, Който ни е обикнал и ние трябва да го обикнем, за да стане животът ни осмислен. Понеже този, Който ни е обикнал живее във всичките хора и ние трябва да се научим да Го обичаме навсякъде. Вие сте жаден, минава един човек с пълна стомна с вода, сипва ви една чаша, то е любов. То е Бог, Който се изявява в този човек.
към текста >>

Подобрете вашето сърце и след туй ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот.
- В слънчевата светлина, която иде - там е Той. Във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, във всичко с което сме заобиколени, във тия грижи и нежности, които имаме - във туй е Бог. /27.Х.1940 г. Обедна/ Аз определям Бога така: Единственото същество, което всякога във всички моменти, мисли заради нас; единственото същество, което никога не ни забравя. Подобрете състоянието на вашия ум. Подобрете вашето сърце и след туй ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. Аз толкоз възлюбих Бога, щото давам всичко жертва, за да Го позная. Добродетелта трябва да бъде толкова велика, че да е над всичко! Радвай се всякога в Господа! Сигурността на живота седи в това: Да бъдем свързани с Бога. За възпитанието: Как ще възпиташ едно дете, ако не събудиш в него любов към живота, към знанието, към свободата?
към текста >>

98. Светлото малко тефтерче

Виждай навсякъде Божественото.
3.V.1936 г. Обичай всичко, както Бог обича. Обичай всичко, както Учителят обича! Обичай всичко, защото Той го е създал и защото Той го обича. Радвай се на всичко, както Той се радва. Виждай навсякъде Божественото. Мисли положително! Добрата мисъл е Божия. Не съди! Не се произнасяй защо нещата стават. Всичко е за добро.
към текста >>

Когато питаш, защо стават нещата така, ти критикуваш Божественото.
Мисли положително! Добрата мисъл е Божия. Не съди! Не се произнасяй защо нещата стават. Всичко е за добро. Когато питаш, защо стават нещата така, ти критикуваш Божественото. Когато с радост приемаш страданията, Бога приемаш. Зад страданията е Бог. Моли се Бог да изпълни сърцето ти с Любов, да обичаш, както Бог обича, не да искаш другите да те обичат. Работи и мълчи! В мълчанието зреят духовните добродетели.
към текста >>

Моли се Бог да изпълни сърцето ти с Любов, да обичаш, както Бог обича, не да искаш другите да те обичат.
Не се произнасяй защо нещата стават. Всичко е за добро. Когато питаш, защо стават нещата така, ти критикуваш Божественото. Когато с радост приемаш страданията, Бога приемаш. Зад страданията е Бог. Моли се Бог да изпълни сърцето ти с Любов, да обичаш, както Бог обича, не да искаш другите да те обичат. Работи и мълчи! В мълчанието зреят духовните добродетели. Царският път на душата. Давайте без да очакваме нещо. Който взима, нека той мисли, какво може да даде, това е негова работа.
към текста >>

Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон.
Господ ли го иска? 6.XI.36 г. Искам да мисля като Бога. Във всичко да виждам великото и красивото. Господи, да бъде Твоята воля! Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон. /От „Пътят на ученика"/ Учителю, аз ще разреша всички задачи, които си ми дал в живота. Аз ще ги донеса пред Тебе на одобрение и каквато корекция направиш ще я приема с разположение. /От „Пътят на ученика"/ 14.XI.36 г. Дръж за себе си само необходимото. Всичко без което можеш остави го, то не ти трябва.
към текста >>

99. XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Вергилий Кръстев

Следователно, аз разделям хората на две категории: Едни от вас ходите като англичаните, с онова присъствие на духа, че всичко може да направите, много може да излезне от вас, а другите, които търсят да примирят противоречията, или да изцерят болките на сърцето си.
Следователно, от окултно гледище вие може да изучавате „науката" да примирите противоречията в живота, силите в природата, един от двата метода. Онзи, който използва науката, опасността е тук голяма, там се заражда свещения егоизъм. За туй именно в та ц раса туй съзнание на гордост. У тях има една отрицателна гордост, те си предават голяма тежест. Ние имаме сили, тази сила можем да употребим както намерим за добре. Следователно, аз разделям хората на две категории: Едни от вас ходите като англичаните, с онова присъствие на духа, че всичко може да направите, много може да излезне от вас, а другите, които търсят да примирят противоречията, или да изцерят болките на сърцето си. И славяните са по-близо до истината. Разбира се и важното на първо място, ако искате да се запознаете с окулната (школа) наука, трябва да научите себе си: „Познай себе си". Това сте чували, нали? Тогава като казвам да познаеш себе си, кое трябва да познаваш? Висшето, нисшето или нисшето, висшето?
към текста >>

Значи, да познаете себе си, да познаете висшето - Божественото или с други думи казано: Да познаеш Бога.
Разбира се и важното на първо място, ако искате да се запознаете с окулната (школа) наука, трябва да научите себе си: „Познай себе си". Това сте чували, нали? Тогава като казвам да познаеш себе си, кое трябва да познаваш? Висшето, нисшето или нисшето, висшето? (Олга - нисшето да познае висшето). Значи, да познаете себе си, да познаете висшето - Божественото или с други думи казано: Да познаеш Бога. То значи: Да познаеш условията, при които можем да растем. Условията, които служат за развиване и растене, които дават направление на това растене и равновесието, което трябва да имаме. Да допуснем сега, че вие растете, вашият ум се развива, мозъкът и мислите също, обещавате нещо, от вас се очаква много, но дойде един случай вашата форма се разсипва и от вас не остава нищо. Някои ще каже: Такава му е съдбата, когато някой грънчар не направи гърнето си хубаво, какво му е съдбата? Смачква го и направя друго гърне.
към текста >>

Стремежът на вашето сърце и воля трябва да бъде насочена да изправите погрешката, само по този начин може да съградите характер, една воля, на която да можете да разчитате.
Та сега не искам да се нагълтате с ония листа и после да турите окултното знание. Ще се пазите от грешките. Никаква грешка в работата. Всяка грешка, която съзнаете - поправете я. Не е само когато е дошла грешката, но престъпление е, ако не се поправи; не е грешка, ако дойде една крива мисъл, но тя трябва да се изправи. Стремежът на вашето сърце и воля трябва да бъде насочена да изправите погрешката, само по този начин може да съградите характер, една воля, на която да можете да разчитате. Имайте предвид, нали в училището, когато идват учениците, учителите са много любезни, но колкото отиват по-навътре в знанието, материала става по-тежък. И този добрият учител се и нервира, изменя отношенията си. Значи отношенията на учителя спрямо ученика се изменят. На първо място ученикът трябва да е способен да учи и трябва да учите и то много сериозно трябва да учите. Всяка наука си има правила и ще учите според правилата.
към текста >>

100. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ