Търсене в текстове за 'Божествено съзнание'

Галилей Величков (1911-1985)

Запазената светла точка в съзнанието 39.
Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа 34. Цената на всеки ученик в Школата 35. Отклонението от Школата 36. Чистотата на идеите 37. Най-великите пирати от французката енциклопедия 38. Запазената светла точка в съзнанието 39. Ризата на латвийците 40. Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога 41. Учителят готви общ обяд за изгревяни 42. Общение на човешките души 43. Архитектурен план за благоустройството на “Изгрева” 44.
към текста >>

Божественото не чака 7.
Чужди по дух хора 3. Откраднатите хармонизации 4. Росни китки 5. Музиканти и съдби человечески 6. С Учителя на концерт. Божественото не чака 7. На концерт с Учителя. Сламената шапка 3 8. На концерт с Учителя. Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за Небето 9. Игнат Котаров и концертът с тенекията 10.
към текста >>

Религиозно и духовно съзнание 20.
Асен Арнаудов и чистотата 15. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му 16. Георги Куртев 17. Истинското подвизаване 18. Изпитът 19. Религиозно и духовно съзнание 20. Души в почивка 21. На балет с брат Ради 22. Със зурли и тъпани – на народни борби 23. Окултната музика на Учителя 24. Еволюционна и инволюционна музика.
към текста >>

Не коригирай Божественото в песните на Учителя 36.
Песните на Учителя в Мърчаево 31. Истинската работа 32. Отворените уши и песните от невидимата Школа 33. Съдба от Небето 34. Заръката на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля 35. Не коригирай Божественото в песните на Учителя 36. Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя 37. Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години 38. Рибарската мрежа на Черната ложа 39. Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова 40. На “Изгрева” няма примадони – има ученици 41.
към текста >>

Съзнанието на религиозния и на духовния човек 51.
Бялото Братство и неговото ято бели птици през вековете 46. Новата комисия със старите си възпоминания 47. Бурята на Катя Грива и нейната вяра 48. Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата 49. Десятъкът на Господа и десятъкът за Школата на Учителя 50. Съзнанието на религиозния и на духовния човек 51. Спиритизмът и Школата на Учителя 52. Рудолф Щайнер и Всемировият Учител 53. На път за Америка – в търсене на Христа при розенкройцерите 54. Анархизмът и Новото Учение 55. Учителят и толстоистите 56.
към текста >>

2. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Галилей Величков (1911-1985)

Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят?
Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците. Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят. Това го бе казал веднъж Учителят. Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят? Великият Учител бе на "Изгрева" в плът и кръв. Как ли Го бяха намерили Адептите от Хималаите? Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми.
към текста >>

Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят.
Великият Учител бе на "Изгрева" в плът и кръв. Как ли Го бяха намерили Адептите от Хималаите? Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми. Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят. Този закон за мен бе ясен. Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят? Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта. За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената. Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител.
към текста >>

Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят?
Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми. Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят. Този закон за мен бе ясен. Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят? Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта. За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената. Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество.
към текста >>

А трети виждаха Божественото слънце.
Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество. Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце. Онези, които имаха духовни очи, виждаха Духовното слънце. А трети виждаха Божественото слънце. Всеки виждаше това, което можеше да види. А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата. Видях само това. Тогава чух този необичаен концерт. Тогава чух и Словата на Учителя за Адептите и Учителите от Хималаите.
към текста >>

3. 2_50 Учителят

Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение.
"Учителят" ...Понякога Великият, Безграничният приема образа на човек и живее между хората и заедно с тях!..." Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч. Животът Му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Обличаше се чисто, спретнато и красиво.
към текста >>

Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние.
Учителят казва: "Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта! Вън от Бога се създава грехът. Аз всякога се моля. Човек трябва да се огражда от влиянието на преходното с молитва, с чиста мисъл и непрестанна Любов към Бога... Всеки ден отваряй душата си пред Господа! Всеки ден! Молитвата постига целта си, когато преживееш едно Божествено състояние. Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия." Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание. "Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си. Само в Бога е нашият живот." "Някой пита, кой съм Аз? - Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора. Това ще стане.
към текста >>

Това, което говоря, е Божествено!
Чрез нея ще научиш каква е Волята Божия." Понякога Той се оттегляше в тишина и мълчание и се отдаваше на размишление и съзерцание. "Бога най-лесно ще намерите вътре в себе си. Само в Бога е нашият живот." "Някой пита, кой съм Аз? - Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ." "Аз съм дошъл да кажа на хората, че Бог е решил да създаде един Нов свят, Ново небе, Нова земя и да промени всички хора. Това ще стане. Това, което говоря, е Божествено! Моята проповед ще я чуят всички. Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да я не чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано.
към текста >>

То е Божественото.
Не могат да не я чуят, понеже Бог е, Който говори в света. Моята проповед е като Слънцето. Няма да остане нито един, който да я не чуе. Не това, което се говори, но има нещо, което остава неизказано. То влиза във всички хора. То е Божественото. Светът е направен от Бога и този свят ще стане такъв, какъвто Бог го изисква." В присъствието на Учителя всеки ставаше по-добър. Пред Учителя всички изпитваха свещен трепет, дълбоко почитание. Великото, Необятното, Доброто, Красивото, Вечното в Него чувствуваха всички! Учителят служеше на Любовта, Служеше на Бога! "Смирението е израз на Любовта към Великия." Учителят беше търпелив.
към текста >>

4. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование.
Музикантите на "Изгрева" се оформиха след като бяха получили музикалното си образование в Консерваторията. В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. И страх! И срам!
към текста >>

В съзнанието ни имаше друг образ за ученик.
А за нас Учителят бе казал веднъж: "Вие още не сте кандидати за ученици, ще ви трябва цяла вечност за това". Ние не бяхме достойни да се наречем кандидат-ученици, а Морфова беше ученичка. Да се чудиш и да се маеш. В думите на Учителя нямаше обратна страна - щом каже нещо, значи е така. Трябваше да я приемем за ученичка, но не можехме. В съзнанието ни имаше друг образ за ученик. Първо -послушанието. А какво послушание има Морфова към Учителя? Никакво. Ами другите изисквания за ученик? Да ги изброявам ли? Няма да ми стигнат сто листа, за да ги напиша.
към текста >>

Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на Божественото Начало у него.
Защото според Учителя психическата среда там била много дисхармонична и груба, тя е влезнала в едно психично поле на низходящо течение и се свързала с него, то я повлякло надолу, а тя не е могла да се справи с него. Това нещо ме учуди, замая ме, постави на изпитание всичко у мен - нали бях чула от Учителя, че тя била ученичка горе в Невидимата Школа на Бялото Братство! Така си заминаха и заглъхнаха двама ученика - единият, който бе ученик на "Изгрева" и Другият, който бе ученик горе в Невидимата Школа. Заминаха си, защото не можаха да използуват добрите условия, които им се дадоха от Небето. Защото за всеки ученик Учителят предварително осигурява подходящи условия за развитие. Но когато ученикът прекъсне връзката си с Учителя, условията изчезват и оставят човека да извърви своя път, определен от съдбата му и от Повелята на Божественото Начало у него.
към текста >>

5. 3_06 С Учителя на концерт. Божественото не чака

Божественото не чака Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата.
С Учителя на концерт. Божественото не чака Учителят обичаше да следи изявите на културния живот на столицата. Особено това се отнасяше за концертите на наши изтъкнати музиканти или за гастролиращи инструменталисти и певци от най-висока класа. Може да се каже, че Учителят е присъствувал на почти всички концерти. Тогава музикалният живот в столицата не бе кой знае какъв и добрите музиканти се брояха на пръсти. Почти всички музиканти, по един или друг повод и случай, се бяха срещали с Учителя, познаваха Го и Го канеха на концертите си, като Му изпращаха билети или покани за Него и придружителя Му. Обикновено изпращаха по два билета.
към текста >>

На следващия ден в клас Учителят държи поредната Си беседа в салона и изведнъж се спира за миг и казва: "Божественото не чака човека да се облече и натъкми с новия си костюм.
А той се чуди: "Ама как така, та нали сам Учителят ме покани да се чакаме тук! " Накрая една от сестрите не издържа и му каза: "Петима Петко не чакат! " "Че как така петима, Учителят бе сам! " "Учителят бе сам, ама ние всички бяхме около него и те чакахме, а ние тук не сме петима, а двайсетима" - сърдито отсича сестрата. Онзи се обърна недоволен и си замина. На следващия ден в клас Учителят държи поредната Си беседа в салона и изведнъж се спира за миг и казва: "Божественото не чака човека да се облече и натъкми с новия си костюм. Божественото идва и заминава. Готов ли си - ще се възползуваш, не си ли готов - разминаваш се. То си отива, а ти оставаш." Учителят отново спира за миг и поглежда брата. Целият салон се разтърсва от общ смях. Случката бе от вчера и развълнува всички ни.
към текста >>

Божественото идва и заминава.
" Накрая една от сестрите не издържа и му каза: "Петима Петко не чакат! " "Че как така петима, Учителят бе сам! " "Учителят бе сам, ама ние всички бяхме около него и те чакахме, а ние тук не сме петима, а двайсетима" - сърдито отсича сестрата. Онзи се обърна недоволен и си замина. На следващия ден в клас Учителят държи поредната Си беседа в салона и изведнъж се спира за миг и казва: "Божественото не чака човека да се облече и натъкми с новия си костюм. Божественото идва и заминава. Готов ли си - ще се възползуваш, не си ли готов - разминаваш се. То си отива, а ти оставаш." Учителят отново спира за миг и поглежда брата. Целият салон се разтърсва от общ смях. Случката бе от вчера и развълнува всички ни. Тя не можеше да се измисли, братът седеше сред нас и ние бяхме очевидци на станалото вчера.
към текста >>

Това бе едно състояние, в което човешката душа се схващаше като състояние на безпределност и вечност, в което понятията за време и пространство изчезваха, за нас Словото на Учителя бе онова Божествено Съзнание, което се втичаше у нас и ние бяхме съпричастни Нему.
" Обръщам се към тях и питам дали могат да ми разтълкуват този закон. Те отново мълчат. Оглеждат се вече уплашено, защото са хванати в невежество и незнание. Набързо се сбогуваха и си тръгнаха, и повече не се мярнаха. По време на Школата (1922 - 1944 г.) имаше случаи, когато ние в салона се чувствувахме не като личности, не като братя и сестри, а като човешки души. Това бе едно състояние, в което човешката душа се схващаше като състояние на безпределност и вечност, в което понятията за време и пространство изчезваха, за нас Словото на Учителя бе онова Божествено Съзнание, което се втичаше у нас и ние бяхме съпричастни Нему. Онези, които бяха изпитали с душите си това състояние, познаваха вече какво представлява Словото на Учителя и за тях този въпрос бе решен един път завинаги и сега, и за вечността! Затова Новото Учение, Учението на Учителя, е само за човека с пробудено съзнание! Затова музиката на Учителя е за пробудените човешки души. Пробудена човешка душа е онази, която е направила връзка с Бога. Има ли я тази връзка, пътят на човека е вече определен.
към текста >>

Затова Новото Учение, Учението на Учителя, е само за човека с пробудено съзнание!
Оглеждат се вече уплашено, защото са хванати в невежество и незнание. Набързо се сбогуваха и си тръгнаха, и повече не се мярнаха. По време на Школата (1922 - 1944 г.) имаше случаи, когато ние в салона се чувствувахме не като личности, не като братя и сестри, а като човешки души. Това бе едно състояние, в което човешката душа се схващаше като състояние на безпределност и вечност, в което понятията за време и пространство изчезваха, за нас Словото на Учителя бе онова Божествено Съзнание, което се втичаше у нас и ние бяхме съпричастни Нему. Онези, които бяха изпитали с душите си това състояние, познаваха вече какво представлява Словото на Учителя и за тях този въпрос бе решен един път завинаги и сега, и за вечността! Затова Новото Учение, Учението на Учителя, е само за човека с пробудено съзнание! Затова музиката на Учителя е за пробудените човешки души. Пробудена човешка душа е онази, която е направила връзка с Бога. Има ли я тази връзка, пътят на човека е вече определен. Затова Божественото не чака. Готов ли си - ще се възползуваш от него.
към текста >>

Затова Божественото не чака.
Онези, които бяха изпитали с душите си това състояние, познаваха вече какво представлява Словото на Учителя и за тях този въпрос бе решен един път завинаги и сега, и за вечността! Затова Новото Учение, Учението на Учителя, е само за човека с пробудено съзнание! Затова музиката на Учителя е за пробудените човешки души. Пробудена човешка душа е онази, която е направила връзка с Бога. Има ли я тази връзка, пътят на човека е вече определен. Затова Божественото не чака. Готов ли си - ще се възползуваш от него. Не си ли готов, то идва и заминава, а ти оставаш за следващата епоха. За мен бе голяма привилегия да присъствувам в онзи ден, когато Учителят, чрез един малък, микроскопичен опит, чрез една малка случка на "Изгрева", свали за обикновените човешки съзнания принципи и закони от Божествената Наука. За мен е също голяма привилегия да ви разкажа този случай и да ви дам метода, чрез който можете да се доберете до Словото на Учителя.
към текста >>

6. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Срещата с Учителя и опознаването Му е вътрешен процес на човешкото съзнание.
След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство". Срещата с Учителя и опознаването Му е вътрешен процес на човешкото съзнание. Срещата на ученика с Учителя става, когато той издигне съзнанието си в Божествения свят, защото това е свят, в който единствен обект е Бог. Връзката между ученик и Учител може да бъде само духовна, тя може да се осъществи само чрез Словото на Всемировия Учител, защото То е глава на Истината, а Истината е свят, в който се проявява Божественото Съзнание.
към текста >>

Срещата на ученика с Учителя става, когато той издигне съзнанието си в Божествения свят, защото това е свят, в който единствен обект е Бог.
Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство". Срещата с Учителя и опознаването Му е вътрешен процес на човешкото съзнание. Срещата на ученика с Учителя става, когато той издигне съзнанието си в Божествения свят, защото това е свят, в който единствен обект е Бог. Връзката между ученик и Учител може да бъде само духовна, тя може да се осъществи само чрез Словото на Всемировия Учител, защото То е глава на Истината, а Истината е свят, в който се проявява Божественото Съзнание.
към текста >>

Връзката между ученик и Учител може да бъде само духовна, тя може да се осъществи само чрез Словото на Всемировия Учител, защото То е глава на Истината, а Истината е свят, в който се проявява Божественото Съзнание.
Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство". Срещата с Учителя и опознаването Му е вътрешен процес на човешкото съзнание. Срещата на ученика с Учителя става, когато той издигне съзнанието си в Божествения свят, защото това е свят, в който единствен обект е Бог. Връзката между ученик и Учител може да бъде само духовна, тя може да се осъществи само чрез Словото на Всемировия Учител, защото То е глава на Истината, а Истината е свят, в който се проявява Божественото Съзнание.
към текста >>

7. 3_20 Души в почивка

Той е неук за вас, но към Божественото той е учен.
Като разбра моята мисъл, Учителят продължи: "Когато една душа е в почивка, тя заема обикновена длъжност на земята. Нали когато отивате при Извора, трябва да вземете празно шише или стомна, за да го напълните? Ако сте с пълно шише, няма нищо да ви ползува Изворът. Брат Ради е дошъл при Извора с празна стомна и тя сега се пълни, за да може да работи в бъдеще с българския народ и да му предава Учението на Бялото Братство. Той сега се пълни със Словото Божие, ако и да е неук и неписмен. Той е неук за вас, но към Божественото той е учен. Защото го приема направо, без остатък. Това означава, че ще Го прояви в следващия си живот". Седим ние и се оглеждаме смутено, ние, които бяхме студенти, други - завършили университети. За най-голямо учудване в случая е, че имаше една сестра, която следваше българска филология и точно в този момент пишеше реферат за Търновската школа на Патриарх Евтимий. Тя стана и отиде при брат Ради, взе мотика и няколко дни копа с него.
към текста >>

А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство.
Така аз проумях какво означава "души в почивка". И завинаги си запазих у мен това изказване на Учителя за Братството в Айтос като едно откровение на Духа за смисъла на човешкия живот на земята. Затова посвещавам разказаните опитности за Айтоското Братство на онези братя с белите ризи, червените пояси и черните потури, които построиха салона на "Изгрева". И които бяха "души в почивка", но откликнаха на призива на Духа и на Словото на Учителя. Настоящите приведени примери са за това, да покажат, че Пътят на ученичеството е дълъг - път, представляващ цели епохи на човешката цивилизация. А животът на Братството в Айтос показва как българското съзнание в един отрязък от време и пространство се е проектирало чрез онези души, които слязоха на земята, въплътиха се, родиха се като българи, бяха онези братя и сестри от Айтос и околностите, които съставляваха живата верига и живите членове на това Братство. Те бяха живата аудитория на Учителя, защото чрез тези души се даде Словото на Учителя, което бе изява и проявление на Божествения Дух. А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето.
към текста >>

8. 3_23 Окултната музика на Учителя

Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен.
Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри. Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство.
към текста >>

Много мислители са казвали, че музиката е Божествено изкуство.
Един човек, който пее окултно, то е заразително. Ти не можеш да се избавиш. У тебе се заражда едно желание да слушаш, защото туй, което пее, той го преживява и в ума си, и със сърцето си и с душата си. В ума и в сърцето влизат сили, цялото Битие пее, взема участие." "Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако подействуваш на скъперника и той отвори своята кесия, твоята музика е окултна, Божествена е и с нея можеш да работиш." Окултната музика значи Божествена музика. Много мислители са казвали, че музиката е Божествено изкуство. Това само принципиално е така. Към почти всички автори от съвременната музика, въпреки всичките технически постижения, този принцип не може да се приложи. Музиката, която е изразителка на противоречивите състояния на човечеството, на неговите мисли и чувствувания, модернистичната, дисонансна музика - това не е Божествен о изкуство . "Музиката е едно от великите средства в света, с което можете да се тонирате и ние ще я употребим като едно оръжие, артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за защита на себе си. И Псалмопевецът какво каза?
към текста >>

9. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила.
Изворите, реките и богатата растителност в планините са имали голям дял в развитието на народите. Старите народи са вярвали в магическата сила на музиката. Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат. В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила. То се практикува не само за наслада, но и за възпоменателни цели. Музиката се смятала за всемогъщо средство. Могла е да предизвика както война, така и омиротворяване. Платон препоръчва на пазителите на неговата идеална държава да я уредят по принципите на музиката. Той казва: "Не се ли поверява най-същественото от възпитанието на музиката?
към текста >>

То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството.
Според второто гледище, всяка хармоничност във вселената, в природата, в човека и във всички живи същества, е музика. Всичко, създадено от Божествената ръка на Твореца, е музика. Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката.
към текста >>

В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила.
Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности. Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна. Първата следва обикновения еволюционен път.
към текста >>

Инволюционната музика е дадена от Великите Учители на човечеството, основатели на религиите по пътя на Божественото откровение.
Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна. Първата следва обикновения еволюционен път. Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм. Еволюционната музика тръгва от мелодията и преминава през хармонията, за да се слее с хармонията на живата природа на земята. След това тя се насочва чрез Светлината и преминава във Виделината в Духовния свят. Инволюционната музика е дадена от Великите Учители на човечеството, основатели на религиите по пътя на Божественото откровение. Инволюционната музика излиза от Хармонията на Божествения свят и слиза чрез мелодията. Тръгва от Виделината и слиза чрез Светлината. Една от разликите между обикновената и окултната музика е тази, че при окултната музика мелодията и текста-съдържанието - са неразривно свързани и образуват едно цяло. Мелодията се ражда със своя текст, който не може да се замени с друг. При обикновената музика връзката между мелодията и текста не е така силна и затова често виждаме как една и съща мелодия отива в услуга на няколко текста.
към текста >>

10. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

"Не коригирай Божественото в песните на Учителя" Вие разбрахте, че аз получих задача от Учителя да потърся, да намеря и поправя грешките, които бяха допускани от Кирил Икономов в неговото издание от 1938 и последвалата втора книжка от 1944 година - две хубави издания за онези години.
"Не коригирай Божественото в песните на Учителя" Вие разбрахте, че аз получих задача от Учителя да потърся, да намеря и поправя грешките, които бяха допускани от Кирил Икономов в неговото издание от 1938 и последвалата втора книжка от 1944 година - две хубави издания за онези години. Вие какво бихте направили на мое място? Аз ви питам? Ще изпълните ли Волята на Учителя, Волята на Бога? Аз пак ви питам. Защото, ако си отговорите на този въпрос, изведнъж ще си отговорите на другите въпроси, които биха последвали.
към текста >>

Защото, когато ученикът тръгне да изпълнява Волята на Учителя и Волята на Бога, той държи в съзнанието си само едно нещо - да изпълни Волята на Бога без никакви изключения.
Аз ви питам? Ще изпълните ли Волята на Учителя, Волята на Бога? Аз пак ви питам. Защото, ако си отговорите на този въпрос, изведнъж ще си отговорите на другите въпроси, които биха последвали. И то на всички. Защото, когато ученикът тръгне да изпълнява Волята на Учителя и Волята на Бога, той държи в съзнанието си само едно нещо - да изпълни Волята на Бога без никакви изключения. Какво е личният живот на човека пред Волята на Бога? Нищо. Какво са неговите лични амбиции и стремежи пред Волята на Бога? Нищо. Какъв е резултатът от целия негов живот пред Волята на Бога? Нищо. И само когато изпълни Волята на Бога - всички онези неща, които включихме в графата на "нищото", могат да се превърнат в нещо - това "нещо"е изпълнението Волята на Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и сила. Аз се убедих, че "в изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа".
към текста >>

В съзнанието ни изпъкнаха други неща - те взеха превес и те ни поведоха в нашето ежедневие, затова аз пропуснах този момент.
Дойде войната и животът на всички ни се преобърна, включително и този на Школата, който неусетно се промени. Вълнуваха ни повече военните събития - какво ще стане със съдбините на народите и на света и някак си нашата работа отстъпи на по- заден план. Това беше грешка, която отчетох по-късно. Ако моята песнарка беше издадена по времето на Учителя, с Неговото одобрение, нямаше да има никакви проблеми. Изпуснаха се благоприятните условия и времена - не бяхме будни за това. В съзнанието ни изпъкнаха други неща - те взеха превес и те ни поведоха в нашето ежедневие, затова аз пропуснах този момент. Но така се случи, че не се сполучи - пропуснах времето, определено за изпълнение Волята на Учителя. По-късно Мария Златева казваше: "Мария трябваше да издаде песнарката по времето на Учителя". Беше упрек към мен и то основателен. И аз исках, но не стана. Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка седмица, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас.
към текста >>

Казах им: "Да не се коригира Божественото.
Та тези от комисията му бяха повече лични приятели, но накрая не смееха да вземат явно негова страна пред оригинала, защото се водеше протокол. Те знаеха много добре, че утре чрез този протокол те ще бъдат изобличени пред всички. Трябваше да се преклонят пред Словото на Учителя. Комисията се бе събрала да даде песните в оригинал, а не така, както на онези личности в нея им се искаше. Личността трябваше да отстъпи пред Истината. Казах им: "Да не се коригира Божественото. Това е Волята на Учителя и Волята на Бога." Когато започнаха да мрънкат, да шикалкавят, аз им казах: "Не коригирай Божественото! " Те гледаха оригиналите, поглеждаха към Кирил, искрено му съчувствуваха, но заставаха на страната на оригинала. Кирил отстъпваше песен след песен. И това се вписваше в протокола. По едно време, към края, Кирил не се стърпя, не издържа и каза: "Е, пък направи най-сетне и ти една отстъпка!
към текста >>

Това е Волята на Учителя и Волята на Бога." Когато започнаха да мрънкат, да шикалкавят, аз им казах: "Не коригирай Божественото!
Те знаеха много добре, че утре чрез този протокол те ще бъдат изобличени пред всички. Трябваше да се преклонят пред Словото на Учителя. Комисията се бе събрала да даде песните в оригинал, а не така, както на онези личности в нея им се искаше. Личността трябваше да отстъпи пред Истината. Казах им: "Да не се коригира Божественото. Това е Волята на Учителя и Волята на Бога." Когато започнаха да мрънкат, да шикалкавят, аз им казах: "Не коригирай Божественото! " Те гледаха оригиналите, поглеждаха към Кирил, искрено му съчувствуваха, но заставаха на страната на оригинала. Кирил отстъпваше песен след песен. И това се вписваше в протокола. По едно време, към края, Кирил не се стърпя, не издържа и каза: "Е, пък направи най-сетне и ти една отстъпка! " Аз скочих: "Кириле, какви отстъпки?
към текста >>

11. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

Не застанаха да подкрепят и защитят една Божествена кауза, за да не се позволи да се коригира Божественото, а се поддадоха и отстъпиха пред собствените си личности, защото имаха към мен неприязън от дълги години поради други събития, станали в Школата.
Много от певиците, певците и музикантите не бяха съгласни с Кирил, но не смееха явно да излязат пред него и да му се противопоставят. Не смееха, пазеха се, защото не можеха да му издържат психически. Кирил беше много силен като натура, беше волеви и можеше да изгори всеки, който му се противопостави. Те не бяха съгласни с него, но когато аз излязох да му се противопоставя, те знаеха, че той не е прав, но мен не ме подкрепиха поради личната си неприязън към мен. За това си имаше причини. Не застанаха да подкрепят и защитят една Божествена кауза, за да не се позволи да се коригира Божественото, а се поддадоха и отстъпиха пред собствените си личности, защото имаха към мен неприязън от дълги години поради други събития, станали в Школата. Не застанаха на страната на Истината, която е "Глава на Словото", а застанаха на страната на личността. Да се разберем. Аз бях само един човек, който бе получил задача от Учителя да намеря грешките на Кирил и да ги изправя. Работих в името на тази Истина - да не се коригира Божественото, а всички други неща отиваха на заден план. Дали на някого ще му хареса или няма да ми приказва с години,това бе за мен без значение.
към текста >>

Работих в името на тази Истина - да не се коригира Божественото, а всички други неща отиваха на заден план.
За това си имаше причини. Не застанаха да подкрепят и защитят една Божествена кауза, за да не се позволи да се коригира Божественото, а се поддадоха и отстъпиха пред собствените си личности, защото имаха към мен неприязън от дълги години поради други събития, станали в Школата. Не застанаха на страната на Истината, която е "Глава на Словото", а застанаха на страната на личността. Да се разберем. Аз бях само един човек, който бе получил задача от Учителя да намеря грешките на Кирил и да ги изправя. Работих в името на тази Истина - да не се коригира Божественото, а всички други неща отиваха на заден план. Дали на някого ще му хареса или няма да ми приказва с години,това бе за мен без значение. Или ще злослови по мой адрес с лъжи и измислици, както стана впоследствие. Та приемането на песните от членовете на комисията бе труден и мъчителен процес в тяхното съзнание. И което е най-интересното - при приемането на всяка песен аз докладвах и подкрепях с оригинал и се получаваха за най-голяма изненада много, много възражения, не срещу оригинала, а срещу мен и се защитаваше каузата на Кирил. Накрая аз ги питах: "Вие срещу кого сте - срещу мен или срещу Учителя?
към текста >>

Та приемането на песните от членовете на комисията бе труден и мъчителен процес в тяхното съзнание.
Да се разберем. Аз бях само един човек, който бе получил задача от Учителя да намеря грешките на Кирил и да ги изправя. Работих в името на тази Истина - да не се коригира Божественото, а всички други неща отиваха на заден план. Дали на някого ще му хареса или няма да ми приказва с години,това бе за мен без значение. Или ще злослови по мой адрес с лъжи и измислици, както стана впоследствие. Та приемането на песните от членовете на комисията бе труден и мъчителен процес в тяхното съзнание. И което е най-интересното - при приемането на всяка песен аз докладвах и подкрепях с оригинал и се получаваха за най-голяма изненада много, много възражения, не срещу оригинала, а срещу мен и се защитаваше каузата на Кирил. Накрая аз ги питах: "Вие срещу кого сте - срещу мен или срещу Учителя? Ако сте срещу мен - добре. Но ако сте срещу Учителя, какво търсите тук, на "Изгрева", в тази Школа и в тази комисия? Ето ви оригинала и решавайте!
към текста >>

Аз задавам въпроса: "Кое предхожда: първо Божественото или нотният запис?
Намерихме оригинала, показахме го и обяснихме всичко. Всички гледат и се чудят. "Ами защо е така? " - питат Кирил. А той отговаря, че има закони в музиката и че тактовете трябва да излязат. Аз задавам въпроса: "Кое предхожда: първо Божественото или нотният запис? " Те мълчат. Питам отново: "Тази музика на Учителя Божествена ли е или е обикновена? " Те отново мълчат и се споглеждат. "Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете. Нахвърлят се върху мен - че какви са били тези приказки от мен.
към текста >>

"Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете.
А той отговаря, че има закони в музиката и че тактовете трябва да излязат. Аз задавам въпроса: "Кое предхожда: първо Божественото или нотният запис? " Те мълчат. Питам отново: "Тази музика на Учителя Божествена ли е или е обикновена? " Те отново мълчат и се споглеждат. "Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете. Нахвърлят се върху мен - че какви са били тези приказки от мен. И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на масата пред тях. Така Кирил отстъпваше, а те приемаха песента и се подписваха в протокола. Така се приемаше песен след песен. Беше жестока борба.
към текста >>

И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на масата пред тях.
" Те мълчат. Питам отново: "Тази музика на Учителя Божествена ли е или е обикновена? " Те отново мълчат и се споглеждат. "Ако е Божествена, то Божественото не се коригира, но ако за вас е обикновена музика, то може да си я коригирате." Те подскачат от столовете. Нахвърлят се върху мен - че какви са били тези приказки от мен. И накрая трябва да се спрат на това - дали признават, че музиката на Учителя е Божествена и трябва ли да се коригира Божественото, защото оригиналът е на масата пред тях. Така Кирил отстъпваше, а те приемаха песента и се подписваха в протокола. Така се приемаше песен след песен. Беше жестока борба. След време ще се учудвате, че е било възможно такова нещо. Беше възможно.
към текста >>

Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили.
" Хрумна ми една мисъл, да взема Библията, да я отворя и да видя какво ще ми се падне в този момент. Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача. Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея! Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела. Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята. Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили. Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание. Връщам се с оригинала в ръка. Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли. Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала.
към текста >>

Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание.
Това бе един метод, препоръчван от Учителя, когато човек се намира в затруднение и не знае как да реши някоя своя задача. Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея! Аз, преди да тръгна към комисията, се молих и работих с Библията, и оригинала, без да искам, съм го сложила там, за да ми послужи за отбелязване какво съм чела. Но бях се замислила за други неща, бях забравила да го извадя и след това съм излязла от стаята. Затова е важно човек да бъде с будно съзнание, когато върши работа за Бога, защото винаги има противодействия от тъмните сили. Но тогава, в тези разиграли се борби, човек оставаше без ум, камо ли да се грижи да бъде с будно съзнание. Връщам се с оригинала в ръка. Комисията се беше разтурила след голяма караница и всички си бяха отишли. Бяха останали само Георги Томалевски и Асен Арнаудов. Показах им оригинала. Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял песента точно по оригинала.
към текста >>

12. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

И тези думи не са се изличили досега от съзнанието на онези, които ги бяха чули.
Отива тя при Учителя, а Той в присъствието на няколко сестри й нарежда: "Сестра, вие трябва да оправите гимнастиките на Паневритмията". Учителят искаше да каже, че тя трябваше да оправи упражненията, които се играеха неточно и невярно. "Но, Учителю, аз едва ли ще мога! " "Ще можеш. Ще ти изпратим помощник за това." Тези думи на Учителя останаха запечатани в главите ни. И тези думи не са се изличили досега от съзнанието на онези, които ги бяха чули. Учителят си замина. Минаха няколко години. Веднъж на Паневритмия стана някакъв спор. Спряхме и се огледахме. Видяхме, че едните грешат, но и другите грешат.
към текста >>

Дойде време да се коригира Божественото.
Но неговият син Гриша взе, че си състави нов текст на "Паневритмията". И понеже беше научил от баща си фотографското изкуство, взе нотния текст от "Паневритмията", отдолу сложи своя собствен текст и направи една книжка от фотографска хартия. Дойде това време да се яви човекът, който да промени текста на "Паневритмията". Дойде и това време да се коригира онова, което е създадено от Учителя, чрез Учителя и посредством учениците на Школата. И това всичко е публикувано през времето на Учителя. Дойде време да се коригира Божественото. И този младеж Гриша изтъкна онези изказвания на Учителя, че истинската Паневритмия не е още свалена и дадена и че истинският текст не е даден, а трябва да бъде даден в бъдеще време. Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава.
към текста >>

И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло.
Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко. И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло. Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството. Как ви се струва всичко това? Смятате ли, че това е случайно? Случайни неща в Школата няма. И накрая за най-голяма изненада, този младеж Гриша дойде лично у дома и ни поднесе своето творение като най-голям дар на Борис Николов.
към текста >>

И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго.
И Борис Николов хвърли дипломата и стана майстор-мозайкаджия. А беше викан нееднократно за асистент в ботаническия факултет, но беше подведен, заедно с другите младежи, от сили, които ги накараха да напуснат университетите и да станат мозайкаджии. През времето на Учителя тази група не влияеше върху Братството, понеже старите приятели движеха цялата организация. Но след 1945 година, след заминаването на Учителя, мозайкаджийската бригада, като най-компактна, превзе ръководството на Братството. Изведнъж се оказа, че не бе подготвена, защото беше сама се изолирала от обществения живот на страната. И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго. Или по-точно, законите на обществото и на държавата не се отнасяли за нас. Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю. Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато възрастните приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят. Получиха се драматични събития с много от тези приятели в личния им живот, когато онова, което бе им казал Учителя, те не изпълниха. Те не изпълниха и онова, което трябва да се направи за Братството, понеже смятаха, че Учителят не разбира и не е вещ в земни и човешки работи.
към текста >>

А този младеж Гриша, който се опитва да коригира Божественото, създадено и дадено от Учителя, той ще има възможност да научи своя урок и да разбере какво значат окултни закони в Школата на Учителя.
Сега е 1970 година. Изминали са двадесет и пет години от заминаването на Учителя. След двадесет години ние може и да не сме живи, но тогава ще има ли кой да ви покаже как се играе Паневритмията? Едва ли. Тогава ще си намерите оригиналния текст и снимките, които правихме с Ярмила и въпросът е разрешен за вас и за нас, които ще бъдем вече в Невидимия свят. А този младеж Гриша, който се опитва да коригира Божественото, създадено и дадено от Учителя, той ще има възможност да научи своя урок и да разбере какво значат окултни закони в Школата на Учителя. Например, проверете след десет години какво е станало с неговата професия като литератор. Проверете какво е станало с неговия личен живот и със семейството му. Проверете какво е направил с професията си, с какво се занимава и с какво си изкарва прехраната. Сега е 1970 година, а проверете след двадесет години какво е направил той за себе си и за близките си с професията си, със семейството си, с таланта си и т.н. Има едно правило в Школата - когато човек започва да прави бели и пакости още в самото начало, когато влезе в Братството, той продължава да ги прави тези бели до края на живота си.
към текста >>

Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи.
От това, че се намери един Гриша и че ви превари и измисли нов текст на Паневритмията? Той не ви е преварил. Нали вие бяхте онези, които искахте да пишете нов текст на "Паневритмията"? През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира. За това вие носите също вина заедно с него - защото идеята е ваша, а изпълнението - негово. Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи. Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си. Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"? Аз съм съгласна да си направите нов текст на "Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте измислили. За това съм съгласна. Но да създадете нещо с цел да промените и коригирате онова Божествено, създадено от Учителя и да отклонявате онези, които са изпратени в Школата на Учителя - това е престъпление към Школата и нарушение на окултните закони в нея.
към текста >>

Но да създадете нещо с цел да промените и коригирате онова Божествено, създадено от Учителя и да отклонявате онези, които са изпратени в Школата на Учителя - това е престъпление към Школата и нарушение на окултните закони в нея.
Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи. Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си. Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"? Аз съм съгласна да си направите нов текст на "Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте измислили. За това съм съгласна. Но да създадете нещо с цел да промените и коригирате онова Божествено, създадено от Учителя и да отклонявате онези, които са изпратени в Школата на Учителя - това е престъпление към Школата и нарушение на окултните закони в нея. А който ги наруши, той си носи последствията. Ние бяхме свидетели на много драматични истории. Вие, следващите поколения, ще се убедите лично в това, няма да ви се размине. 7. Има и един друг проблем. Идват и ми казват, че във Франция хората на Михаил Иванов играят Паневритмията с валсова стъпка - така, че я играят в по-бързо темпо, защото французите били много темпераментни.
към текста >>

13. 3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а

Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение.
вечерта и е поместена в първо издание на томчето "Трите живота", стр. 90. "Ученикът в тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр.
към текста >>

Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете.
"Ученикът в тази Окултна Школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата.
към текста >>

Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено".
тяхното знание и сила в сравнение с това на напредналите са нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата. Ето как. Първите приятели преди войните бяха образовани хора, бяха интелигенция във всяко едно населено място, откъдето бяха.
към текста >>

Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш.
Човек в едно отношение може да знае, но в друго - да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата. Ето как. Първите приятели преди войните бяха образовани хора, бяха интелигенция във всяко едно населено място, откъдето бяха. След войните 1917 - 1922 година дойдоха пак образовани хора.
към текста >>

Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр.
Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо." "Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото Учение. Като свършите всичко в света: отделенията, прогимназия, гимназия, после университета, специализирате и станете най-учения човек - това е само предговор на Божественото Знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената Школа. Защото аз препоръчвам на всеки: да добиете от светското знание колкото можете повече, защото някой казва: "Нам светско знание не ни трябва, а Божествено". Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно." (стр. 91.) Оттук започна отклонението в Школата. Ето как. Първите приятели преди войните бяха образовани хора, бяха интелигенция във всяко едно населено място, откъдето бяха. След войните 1917 - 1922 година дойдоха пак образовани хора. Може да проверите имената им по протоколите на първите събори и да се осведомите за техните професии и образование.
към текста >>

Законът като Сила действува в човешкия ум като Светлина, а в свръхсъзнанието на човека - като Виделина.
Ако в твоята глава са разработени тези центрове, ти можеш да влезеш в сношение с целия Космос и Небето за тебе да бъде открито. Ти си посветен за Небето и за земята. Интелигентните висши сили влизат в образовани глави, в светли умове, в интелигентни хора с висш интелект, в хора с чисти сърца и с праведни дела. Такъв е законът. Комуто не изнася, няма да се промени законът заради него. Законът като Сила действува в човешкия ум като Светлина, а в свръхсъзнанието на човека - като Виделина. Ти не можеш да направиш връзка с Небето и с Невидимия свят, ако твоят ум не борави със Светлината и с Виделината. Ние проверихме това през време на Школата и получихме такива уроци, които моето поколение не смее да разкаже, защото не може да се оправдае за своите погрешки. Но един трябваше да каже истината такава, каквато бе тя. Аз я изказах. Вие я проверете - дали опитността на един ученик е опитност на цялата Школа.
към текста >>

14. 3_50 Съзнанието на религиозния и на духовния човек

"Съзнанието на религиозния и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие.
"Съзнанието на религиозния и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие. И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма. И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище. Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе.
към текста >>

И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище.
"Съзнанието на религиозния и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие. И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма. И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище. Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят.
към текста >>

Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието.
"Съзнанието на религиозния и на духовния човек" Толкова години Учителят говори, че няма област, която да не е засегнал и няма област, с която човешкото съзнание да е боравило и Учителят да не е вземал участие. И да не си е казвал мнението по простата причина, че ние Го запитвахме в частните си разговори с Него - както устно, така и мислено, така и чрез писма. И винаги е отговарял по такъв начин, че освен отговор на въпроса, Той ни даваше и пътя как да разрешим проблема, като ни показваше законите на Духовния свят и от чисто Божествено гледище. Много пъти не се съобразявахме с тях, поради наслоени предразсъдъци от нашето минало. Особено много е говорил за заминаването на човека от земята - че той трябва да се подготви за това заминаване, че това е напълно съзнателен процес и че трябва да премине съзнанието му от едно поле в друго, от едно състояние в друго и не трябва да има прекъсване на съзнанието. Говорил ни е много за заминалите души, за техния живот и съответствието между това, което съществува тук и онова, което е горе. Каквото вържеш тук, това ще вържеш горе и обратното. Това е закон в Духовния свят и принцип в Божествения свят. Беше си заминал един брат от "Изгрева" и бяха решили да правят помен за него в малкия салон, тоест в трапезарията. Сготвиха, подредиха масите, отрупаха ги с гозби, сладкиши и плодове и след като всичко бе готово, отидоха при Учителя и Го поканиха.
към текста >>

Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание.
Та ето една форма религиозна, влезнала в църквата, а оттам тя искаше да влезне и в Школата на Учителя. След заминаването на Учителя, като тръгнаха да правят разни помени по братските салони - да ти се замае главата. Та питам аз: Това църква ли е? Това тракийско оброчище ли е или Школа на Бялото Братство? Аз питам и искам отговор от вас. Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание. Това са две различни неща. Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея.
към текста >>

Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода.
Та питам аз: Това църква ли е? Това тракийско оброчище ли е или Школа на Бялото Братство? Аз питам и искам отговор от вас. Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание. Това са две различни неща. Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят.
към текста >>

Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание.
Това тракийско оброчище ли е или Школа на Бялото Братство? Аз питам и искам отговор от вас. Та Учителят разглеждаше един много по- важен въпрос - въпроса за религиозното съзнание и за духовното съзнание. Това са две различни неща. Религиозното съзнание се държи за религиозните форми, а духовното съзнание търси свобода. Формата е необходима да се изрази една идея в различните полета, в които оперира човешкото съзнание. Но само дотолкова, за да изрази една идея. И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят.
към текста >>

Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле.
И когато човек срещне и се добере до формата, трябва да види, че тя има съдържание и смисъл и да търси идеята в нея. По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание.
към текста >>

Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата.
По този начин става връзката между формата на физическия свят и съдържанието на формата, което оперира в чувствения свят и става връзка със смисъла, който е в умствения свят. Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието.
към текста >>

А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо.
Ако човек иска да търси причината за създаването на тази форма, трябва да се изкачи в причинния свят, ако търси идеята - да се качи в идейния свят, а ако търси законите, по които е създадена - да се качи в духовния свят. Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква.
към текста >>

Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание.
Ако търси принципа на нещата и началото на съграждането й като форма - да я потърси в Божествения свят. Ето това е пътят на формата отдолу нагоре и отгоре надолу. Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове.
към текста >>

В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание.
Само духовното съзнание може да обхване целия този периметър и да се движи от поле в поле. Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му.
към текста >>

Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието.
Що се касае за човека с духовно съзнание, то той може да се движи между формите, да борави с тях, да си служи с тях, но да вижда Божествения порядък на нещата. А що се касае до религиозното съзнание - то се държи за религиозната форма и дали ще бъде това икона, дали ще бъде свещ или кандило, дали ще бъде помен за умрял или някоя друга форма - това е едно и също нещо. Религиозната форма е необходима за религиозното съзнание. То без нея не може да съществува. В Школата на Учителя се отхвърля религиозното съзнание, то се приема като етап, през който трябва да премине всеки един от Школата, за да влезе в духовното съзнание. Ето един пример: в първите години Учителят е насочвал сестрите да ходят на църква - става дума за периода от 1905 до 1912 година - за да поддържа стремежа им да служат на Бога, чрез формите на обредите в църквата да заангажира тяхното съзнание и да се пробуди стремеж в съзнанието им за изучаване на Евангелието. По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи.
към текста >>

Чрез тях ние виждахме отношението на Учителя към религиозната форма и религиозното съзнание.
По-късно само препоръчва да ходят и в църква. Още по-късно, Той постепенно ги превежда от църквата и ги насочва да се събират в частни домове. Учителят в първите години се е опитал да реформира църквата и е смятал да използува тази религиозна форма и институция. Но когато духовенството се надига на война срещу Учителя, заедно с църквата като институция, тогава Той отделя приятелите и етапите на тази борба могат да се проследят в Словото Му. Имаше много примери, опитности на старите приятели, които разказваха за различни такива случаи. Чрез тях ние виждахме отношението на Учителя към религиозната форма и религиозното съзнание. Брат Тодор Стоименов разказваше един такъв случай. Били в един град - Учителят, Петко Епитропов и Тодор Стоименов. Минавали покрай една църква. Петко поисква от Учителя позволение да влезне в църквата и да се помоли пред олтаря. Учителят му позволява.
към текста >>

Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание.
Учителят продължава: "А що се отнася до поповете и църквата - каквито са, аз не ги харесвам и не ги одобрявам. А че Петко ги харесва, това си е негова работа." След този разговор, накрая се задава и Петко Епитропов, клатещ се бавно ту на единия, ту на другия крак и едва пристъпващ. Болят го колената. В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни. А сега ще ви кажа още по-интересен пример, от който ще ахнете. През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога. Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата.
към текста >>

През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога.
В онези години освен Петко, и други братя, като влизаха в църквата, падаха на колене и така се молеха. Значи молеха се на колене пред иконите и идолите, сътворени от човешки ръце, а не се молеха пред онова, което е сътворил Господният Дух на Силите. Ето тука започва преминаването от религиозното съзнание - с молитвите на Петко в църквата - към едно духовно съзнание, каквото трябва да има всеки човек, за което Учителят разказва на Тодор, говорейки за същността на молитвата в храма на природата, но вече произнесена от човека с духовно съзнание. Тези два примера са чудесни. А сега ще ви кажа още по-интересен пример, от който ще ахнете. През време на цялата Школа Учителят говореше, че ученикът трябва да премине от духовното съзнание и да се добере до Свръхсъзнанието, което е в обсега на човешкия дух и човешката душа, направили общение с Бога. Ето това го запомнете. Учителят ни бе дал форми и методи, чрез които протичаше братският живот в Школата. Преди да си замине, беше ни казал: "Не се обличайте в други форми, освен в тези, който съм ви дал." Ние спазвахме това. Но дойде време, след заминаването на Учителя, някои от формите да отпаднат. Взеха ни имотите, отнеха ни салона, а през време на процеса срещу Братството го запечатаха.
към текста >>

Тогава аз разбрах, че ние бяхме навлезли вече в друга епоха и трябваше да преминем от духовното съзнание, с което някои от нас боравеха, в Свръхсъзнанието, с което борави ученикът от Школата на Бялото Братство, където се казва, че Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. Амин!
Какво бе учудването ни, когато прокурорът Руменов, който ни обвиняваше, изведнъж ни каза: "Аз имам лична кореспонденция с господин Петър Дънов. И от него знам лично как стоят нещата и как ще бъдат. В бъдеще салон за вас ще бъде цялото небе, а земята ще бъде негово подножие." Каза го така, както го има и в Евангелието. Ние замряхме и изтръпнахме. Спомнихме си опитността на Тодор Стоименов с Учителя, когато Учителят му показвал небето - че това е храмът Господен, че слънцето е олтарът и че Словото на Бога протича като Сила и Живот и оживява и разцъфтява цялата Природа. Тогава аз разбрах, че ние бяхме навлезли вече в друга епоха и трябваше да преминем от духовното съзнание, с което някои от нас боравеха, в Свръхсъзнанието, с което борави ученикът от Школата на Бялото Братство, където се казва, че Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят. Амин!
към текста >>

15. 3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя

Първият клон - египетският клон Египетският клон има за цел да подготви съзнанието на човечеството за християнството.
Божественият Дух е един и същ през вековете. Христовият Дух е един и същ през вековете. Господният Дух е един и същ през вековете. Така че, това е свещената Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух, които са връз Мен и в Мен и това е Всемировият Учител, Който е пред вас." По този начин се определя Космогонията на Словото на Великия Учител. А сега да видим как Великият Учител е работил в тези три клона. Първият клон - египетският клон Египетският клон има за цел да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Този космически кръг започва така: 1. В древна Индия принципите на Божественото Учение бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени Велики Риши, които вложиха Божественото Учение и създадоха Ведите. След това дойде Великият Рама, който създаде една мощна култура, като даде Упанишадите. По-късно се яви Кришна и създаде Бхагават-Гита. Оттук тези учения преминаха на запад.
към текста >>

В древна Индия принципите на Божественото Учение бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени Велики Риши, които вложиха Божественото Учение и създадоха Ведите.
Господният Дух е един и същ през вековете. Така че, това е свещената Троица от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух, които са връз Мен и в Мен и това е Всемировият Учител, Който е пред вас." По този начин се определя Космогонията на Словото на Великия Учител. А сега да видим как Великият Учител е работил в тези три клона. Първият клон - египетският клон Египетският клон има за цел да подготви съзнанието на човечеството за християнството. Този космически кръг започва така: 1. В древна Индия принципите на Божественото Учение бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени Велики Риши, които вложиха Божественото Учение и създадоха Ведите. След това дойде Великият Рама, който създаде една мощна култура, като даде Упанишадите. По-късно се яви Кришна и създаде Бхагават-Гита. Оттук тези учения преминаха на запад. 2. Египет. Тук Учител бе Хермес.
към текста >>

Така маздеизмът подготвяше съзнанието на човечеството за християнството.
Тук се даде наука, знание и бяха построени пирамидите, за да представляват своего рода подобие на Хималаите и да свалят енергии от Космоса. 3. Персия. Тук Учител бе Зороастър или Заратустра, а учението се нарича маздеизъм. Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в тяло, мисли и дела. Той твърдеше, че целият живот е единство. Така маздеизмът подготвяше съзнанието на човечеството за християнството. Тяхното мото бе: "Изследвай пътя на душата отде иде и защо е в тялото. Очите ти да бъдат отворени към Небето. Стреми се към Светлините на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с Божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините." 4.
към текста >>

Душата се стреми да се съедини с Божественото в себе си.
Той твърдеше, че целият живот е единство. Така маздеизмът подготвяше съзнанието на човечеството за християнството. Тяхното мото бе: "Изследвай пътя на душата отде иде и защо е в тялото. Очите ти да бъдат отворени към Небето. Стреми се към Светлините на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с Божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините." 4. Халдейска култура - Асирия и Вавилон. Тук се изучаваха науките, изкуствата, поезия и окултните науки - астрология, хиромантия и магия. Учението се нарича сабеизъм, а създател на астрологията е И-Сабей-бен- Аадес. 5. Гърция.
към текста >>

Целта му е да се подготви съзнанието на човечеството за реализиране на Божественото Учение.
През 1227 година се създава комисия на Инквизицията срещу богомилите. Тази Инквизиция през 1232 година действува във Франция и в Германия. Богомилското движение е унищожено с огън и меч, но идеите му устояват и създават Ренесанса на Европа. През XIV век от немско семейство на албигойци се ражда Кристиян Розенкройц. Той създава обществото на Розата и Кръста, което е клон от богомилството. Целта му е да се подготви съзнанието на човечеството за реализиране на Божественото Учение. Идеите на богомилството преминават от Германия в Чехия, Полша и Русия и накрая завършват своя кръг до Памир. Извод: Днес в България и в Школата на Учителя се намираха представители и от богомилския клон. Това са всички онези, които се занимаваха със социални идеи и проблеми, всички онези, които се занимаваха с политически идеи и течения, онези които се занимаваха с организация и ръководство на Школата и които искаха с революционни методи да прилагат и реализират идеите на Учителя - това са все представители на богомилския клон. Както през време на богомилството в България те не се подчиняваха на официалната светска и държавна власт, така и през времето на Школата на Учителя те не се съобразяваха със законите на страната и държавата, в която живееха. По това ще ги познаете.
към текста >>

16. 3_68 Самозванецът

Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот.
Към третия спадат: мозъчната, симпатичната, дихателната и храносмилателната система. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си към другите народи. Българската държава е едно благо за народа. Религията представлява вътрешна връзка на человека, която той има с Божествения свят и има за задача да възстанови човешките чувства и постъпки и го държи във връзка с Божественото в този живот. Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български.
към текста >>

Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък.
Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си. Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му!
към текста >>

За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото - там съм лош.
Те са дошли за материални облаги. Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в Англия, но тук и в Мое Име, Аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа. Силата Ми не е в тия хора, които ме следват. Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си. Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина. За всичко съм снизходителен, но дойде ли някой да руши Божественото - там съм лош. Ще му смажа главата. Абсолютно нищо няма да им давате, всичко здраво ще се определи в мълчание. Да кажете на всички стари приятели да пазят мълчание. Който дава живот е от Бога, а не който убива. На старите приятели ще кажете: "Да изпълните Волята Божия - това е силата." Това разделяне е попска работа.
към текста >>

17. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя.
Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България. Всички бяха чисти, спретнати, защото за всички съборът беше свещен. Но в това красиво чувство не липсваше веселост, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота. Така брат Симеон Симеонов, винаги весел и шеговит, зарадван, че ме вижда, взе калъфа на цигулката ми, започна да ме мери колко съм висока и със своя силен глас обяви пред всички, че съм достигнала калъф и половина височина. Безброй братски и сестрински очи ме гледаха с умиление и устните им се усмихваха приветливо. Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето. В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели воали на главите. До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата.
към текста >>

Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата.
Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето. В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели воали на главите. До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година.
към текста >>

18. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

По пътя от хижа "Вада" към езерата, като вървяла и беряла ягоди Стефка Няголова, една пепелянка я ухапала и тя изгубила съзнание.
Но побоят бе нанесен. Доста време след това Учителят не беше добре. Разказваха някои от приятелите, че един от побойниците на следващия ден дошъл да се извинява на Учителя. Но идва време за тръгване на Рила. Всички се приготвили и потеглили. По пътя от хижа "Вада" към езерата, като вървяла и беряла ягоди Стефка Няголова, една пепелянка я ухапала и тя изгубила съзнание. Казали на Учителя. Той се забързал към нея, наредил да й дадат гореща вода за пиене и казал как да я лекуват. Тя повърнала и по един чуден начин се оправила. Обаче останала да нощува долу, на хижа "Вада". На другия ден, седнала на кон и пристигнала на езерата.
към текста >>

Следващият звезден миг бе втичането на Божието Слово в Него, Слово, което се изля чрез устата Му и чрез българския език и думи в Слова на Своето Божествено Слово.
Бяхме потресени от станалото пред всички ни чудо и благодаряхме на Бога. За мен остана паметно да видя вселяването на Великия Божи Дух в Учителя и свалянето на Словото на Бога чрез устата на Учителя. За мен, в този момент, песните на Учителя означаваха извисяване към Духа Господен и призоваване на Силите Господни да се проявят в Сила и Живот чрез Учителя. Песните на Учителя за мен означаваха в този миг възвисяване към Духа Божий, а Духът Божий означаваше вселяване в Учителя, идване и втичане чрез Него на Словото на Бога. Това бяха два момента на един звезден миг - възвисяване чрез песента на Учителя към Бога и вселяване на Божествения Дух в Учителя. Следващият звезден миг бе втичането на Божието Слово в Него, Слово, което се изля чрез устата Му и чрез българския език и думи в Слова на Своето Божествено Слово. За нас, учениците от Школата, това вече не беше чудо, а истинското Възкресение чрез Духа Божий и чрез Силата на Духа Господен. Ето това е Възкресението чрез песента на душите и чрез вселяването на Божия Дух и Божията Светлина в Словото на Всемировия Учител.
към текста >>

19. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Всичките упражнения представляват един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенство. 5.
Паневритмият а се основав а на: 1. Взаимодействието между природата и човека. 2. Зависимостта между физиологичните и психологичните процеси в човека. 3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. 4. Всичките упражнения представляват един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенство. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата. "Паневритмията носи Хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония.
към текста >>

Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6.
Взаимодействието между природата и човека. 2. Зависимостта между физиологичните и психологичните процеси в човека. 3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. 4. Всичките упражнения представляват един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенство. 5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6. Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата. "Паневритмията носи Хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия.
към текста >>

Съзнанието привлича енергиите.
Ръцете трябва да се държат обтегнати. Когато правите упражненията, мисълта ви трябва да бъде концентрирана. А вие мислите за обикновени работи: за къщи, за сметки и пр. При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса. При играта се стъпва първо на пръстите, а после на петите. Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък." За Паневритмията Учителят също е казал: "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН. Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата. Тази идея бе дадена от Учителя.
към текста >>

Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида.
Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох на Учителя. В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева". Посрещнах Го и Му казах: 'Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: "Българският народ трябва да разбере: или да приеме Божественото Учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и Аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него." Аз Му отговорих: "Тогава, Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмия". Сконфузено казах това, виждайки вината в себе си и си тръгнах. След малко бай Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила. Тези подготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох в министерството на началника Петров. Той ги прегледа и одобри.
към текста >>

Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края.
А Милка Периклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдък бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло. Беше мъчителна и тягостна картина за всички. А беше поука за останалите и разбраха какво означава, когато един ученик обещае пред Учителя да изпълни една задача и накрая я провали. Милка беше с ясно съзнание, че трябва да си свърши работата до края. Затова написа своите спомени за Школата с Учителя. Тя ги прие като частица от онзи неизпълнен дълг, който трябваше да изпълни пред Учителя. Днес ние приемаме нейните опитности като откровение на една душа пред Учителя и към Бога. А това не е малко както за нея, така и за нас, така и за следващите поколения, защото урокът от Учителя е предаден, а ученикът трябва да издържи изпита си. Независимо кога и при какви условия.
към текста >>

20. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година. Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
към текста >>

Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми.
Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен са записани. Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама. Ние стенографите не бяхме музиканти и не знаехме какво да пишем в такъв случай. Стенографирахме само думите на песента.
към текста >>

Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа.
Той изпя думите: "Аз в живота ще благувам. Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух.
към текста >>

Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал.
Духът и душата ми шепнат това". Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа".
към текста >>

Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа.
Когато ги чух, бях в онова състояние, което описах. Постепенно състоянието ми се трансформира, аз се освободих и забравих в този момент за своето притеснение. Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя. Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа. Това означава да се добере до тях и чрез тях да получи онази Сила, която може да проблесне като Светлина в съзнанието му и да го измъкне от състоянието, в което е попаднал. Това е вътрешен процес на освобождение, свързан със слизането на Светлина и Виделина в съзнанието на човека, но това може да стане само чрез онези съединителни нишки на човешкото вътрешно естество, които го свързват с човешкия дух и човешката душа. Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това". Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник. От този Първоизточник излизат човешката душа и човешкият дух. Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа". Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас.
към текста >>

Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко.
От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре". Над жената - "Мисли добре". Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята.
към текста >>

21. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата ги имат и тогава нищо не става." Оттук следва, че ако се създаде една организация, великият закон на Любовта не може да се приложи при сегашното състояние на човечеството и на ученическото съзнание.
Може ли да се избере една комисия, която да следи за реда? Може да отредите седем души, вие сте в състояние да го направите това. Ще се подчинявате, ще турите великия закон на Любовта в основата? Разбирате ли? Туй правило ще го турите! Ако не турите това правило, законът не може да работи и вие ще имате същите закони, каквито светът, държавата и църквата ги имат и тогава нищо не става." Оттук следва, че ако се създаде една организация, великият закон на Любовта не може да се приложи при сегашното състояние на човечеството и на ученическото съзнание. По този начин се огорчава Божият Дух и това е действие, насочено срещу Бога, Словото на Учителя и Школата. Защото има един закон, който гласи, че повдигането на един от учениците по веригата помага да се повдигнат и останалите. Ако не повдигнеш себе си и не решиш правилно задачата си, не можеш да помогнеш на останалите от веригата да се повдигнат. Грешката на едного е грешка и за останалите от веригата, страданията на едного са страдания за всички и благата на едного са общи за всички. Този закон важи, когато веригата работи, а тя се включва, когато се задействува законът на Любовта.
към текста >>

А той действува само при пробудено съзнание на ученика.
По този начин се огорчава Божият Дух и това е действие, насочено срещу Бога, Словото на Учителя и Школата. Защото има един закон, който гласи, че повдигането на един от учениците по веригата помага да се повдигнат и останалите. Ако не повдигнеш себе си и не решиш правилно задачата си, не можеш да помогнеш на останалите от веригата да се повдигнат. Грешката на едного е грешка и за останалите от веригата, страданията на едного са страдания за всички и благата на едного са общи за всички. Този закон важи, когато веригата работи, а тя се включва, когато се задействува законът на Любовта. А той действува само при пробудено съзнание на ученика. Съзнанието се пробужда поотделно за всеки ученик - по различно време и след работа върху Словото на Учителя и за разрешаване на своите задачи по Словото. Чак тогава действува тази верига и протича законът на Любовта. И тогава може да се пее песента "Братство, единство". Така се решават проблемите на едно общество. Не може един седемчленен съвет да разрешава въпросите пожизнено, даже и за една година, ако случайно е избран за такъв мандат.
към текста >>

Съзнанието се пробужда поотделно за всеки ученик - по различно време и след работа върху Словото на Учителя и за разрешаване на своите задачи по Словото.
Защото има един закон, който гласи, че повдигането на един от учениците по веригата помага да се повдигнат и останалите. Ако не повдигнеш себе си и не решиш правилно задачата си, не можеш да помогнеш на останалите от веригата да се повдигнат. Грешката на едного е грешка и за останалите от веригата, страданията на едного са страдания за всички и благата на едного са общи за всички. Този закон важи, когато веригата работи, а тя се включва, когато се задействува законът на Любовта. А той действува само при пробудено съзнание на ученика. Съзнанието се пробужда поотделно за всеки ученик - по различно време и след работа върху Словото на Учителя и за разрешаване на своите задачи по Словото. Чак тогава действува тази верига и протича законът на Любовта. И тогава може да се пее песента "Братство, единство". Така се решават проблемите на едно общество. Не може един седемчленен съвет да разрешава въпросите пожизнено, даже и за една година, ако случайно е избран за такъв мандат. Значи, хора, които живеят по закона на Любовта и които са свързани в тази вътрешна верига чрез Словото на Учителя, могат да живеят и да работят в съгласие.
към текста >>

Така се разрешава въпросът за вътрешната организация, за братските съвети и за различните религиозни форми на човешкото съзнание.
Сам прилага това Слово в живота си. И като го прилага, той става член от вътрешната верига на това Общество, наречено Велико Бяло Братство. Така се свързва по вътрешен път с членовете на тази верига. Така той работи за останалите и останалите работят за него, за да изпълнят Волята на Всемировия Учител. Тази Воля ще я намерите в Словото Му. Така се разрешава въпросът за вътрешната организация, за братските съвети и за различните религиозни форми на човешкото съзнание. Този, който е в Школата чрез Словото на Учителя, преминава през религиозното съзнание и влиза в духовното съзнание, а оттам трябва да премине в Свръхсъзнанието, което е състояние на съзнанието на истинския Ученик. През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в предвидения от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ". А за да се признае за "религиозен култ и секта", ние трябваше да изработим устав на "Верска общност Бяло Братство". Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство. Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност.
към текста >>

Този, който е в Школата чрез Словото на Учителя, преминава през религиозното съзнание и влиза в духовното съзнание, а оттам трябва да премине в Свръхсъзнанието, което е състояние на съзнанието на истинския Ученик.
И като го прилага, той става член от вътрешната верига на това Общество, наречено Велико Бяло Братство. Така се свързва по вътрешен път с членовете на тази верига. Така той работи за останалите и останалите работят за него, за да изпълнят Волята на Всемировия Учител. Тази Воля ще я намерите в Словото Му. Така се разрешава въпросът за вътрешната организация, за братските съвети и за различните религиозни форми на човешкото съзнание. Този, който е в Школата чрез Словото на Учителя, преминава през религиозното съзнание и влиза в духовното съзнание, а оттам трябва да премине в Свръхсъзнанието, което е състояние на съзнанието на истинския Ученик. През месец март 1949 година излезна Закон за вероизповеданията и нашата "Верска общност" направи постъпки в предвидения от закона срок от три месеца, за да бъде признато Братството за "религиозен култ". А за да се признае за "религиозен култ и секта", ние трябваше да изработим устав на "Верска общност Бяло Братство". Ето защо, през месец април, в братската градина в Айтос се събраха всички ръководители на братските кръжоци от провинцията, заедно с Братския съвет от София и след няколкодневна работа беше изработен устав на Бялото Братство. Той беше представен в Комитета по вероизповеданията, за да ни признаят за верска религиозна общност. Съгласно този закон, чл.
към текста >>

Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." А на стр.
Вие казвате: "Какво ще кажат хората, какъв е Уставът на това общество? " Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави! Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите както в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." А на стр. 12 Учителят казва следното: "Може, не е грях това, но когато ние влезем в една Школа, Аз искам да бъдем естествени. В Писанието се казва: не естествени, но свободни да бъдете. Свободни да бъдете в своите вътрешни проявления. Под проявления разбирам проявления на вашето сърце, проявления на вашата душа, тъй, както в природата може да се проявят. Та тази свобода е потребна на всинца ни.
към текста >>

И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му.
Бялото Братство не е нещо видимо, то не е секта, не е църква, то е нещо живо извън тези покварени условия, в които живеят хората. Тъй, както живеят хората сега, това, което имаме не е Братство. В една от миналите Си беседи Аз определих: брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания, ти е бил брат. Брат ти е този, който при всичките условия на живота си е бил готов да се жертвува за тебе. Брат е този, който те е обичал като себе си. И всичко това го прави не по насилие, но с великото съзнание на онзи Божествен Дух, който живее в душата му. И ако всинца имат такъв идеал, вие само тогава ще бъдете ученици и служители на това Велико Всемирно Бяло Братство." След като прочетохте пасажа, изваден от Словото на Учителя, аз търся онзи ученик, онзи брат, който да изпълни Волята Му. Бялото Братство, Школата на Учителя, не е нито секта, нито църква или по-точно казано на съвременен език, то не е нито религия, нито организация. В предишните страници аз ви цитирах Словото на Учителя - Той е против всякакви устави и регистрации на Школата и Братството като религиозна секта, като верска общност, като религия или организация. Питам, има ли някой ученик, който да изпълни Волята Му? И понеже учениците се подведоха да устройват Школата по светски образец, Кесарят със своята светска и държавна власт реши да изпълни Волята на Учителя и спря всичко!
към текста >>

22. 9_05 Кой бе Учителят?

Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз.
"Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената". През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата.
към текста >>

Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях.
На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен". Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата. "Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото страдание през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя. Учителят не спи.
към текста >>

Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя.
Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя. Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за Себе Си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място, други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, Аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек.
към текста >>

Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше.
Събра много хора около Себе Си. Само на съборите в Търново и София се събираха към 1 200 души. Имаше изобилно блага, които Му идваха по закона на Свободата и Любовта. Веднъж Той каза: "Аз имам много уста", тоест Той имаше много хора, на които помагаше. Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си.
към текста >>

23. 10_07 Кой е Мировият Учител?

Човешката душа е лъч от Божественото Съзнание, лъч от Божествената Душа, лъч от Великото, слезнало на земята чрез Малкото.
"Кой е Мировият Учител? " Божествената Душа е дихание на Бога. Човешката душа е лъч от Божественото Съзнание, лъч от Божествената Душа, лъч от Великото, слезнало на земята чрез Малкото. Великото се съдържа в Малкото, а Малкото разнася Великото по целия Божествен свят. Това е Мировата Любов - дихание на Великото към Малкото, Божествен лъч от Великото към Малкото. Това е проявеният Миров Учител. Мировият Учител е еманация на Божествения Дух в Христовия Дух и се изявява чрез Великото към Малкото, а се проявява чрез Малкото. Христовият Дух е Дух на Обединението, Дух на Единението, Дух на Единството.
към текста >>

У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание.
Чрез Христовия Дух, слезнал на земята, започва Инволюцията на човечеството. Инволюцията е слизането на човешката душа и човешкия дух на земята, обличането им в различните форми на живот, преминаващи през минерала, растенията, животните и човека. Това е предначертаният път на слизането на Великото към Малкото, т.е. организирането на физическия свят по форма и подобие на Духовния свят. Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание. А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената.
към текста >>

Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото.
Инволюцията е слизането на човешката душа и човешкия дух на земята, обличането им в различните форми на живот, преминаващи през минерала, растенията, животните и човека. Това е предначертаният път на слизането на Великото към Малкото, т.е. организирането на физическия свят по форма и подобие на Духовния свят. Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание. А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената. Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето.
към текста >>

Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание.
Това е предначертаният път на слизането на Великото към Малкото, т.е. организирането на физическия свят по форма и подобие на Духовния свят. Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание. А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената. Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците.
към текста >>

Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание.
организирането на физическия свят по форма и подобие на Духовния свят. Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание. А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената. Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух.
към текста >>

Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание.
Това може да стане само чрез Христовият Дух, защото той съединява различните форми на живот на физическия свят и Духовния свят. У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание. А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената. Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух, Христос, е глава на Великото Бяло Братство.
към текста >>

А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената.
У човека това е изразено с неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание. Растенията, със своята форма и организация на живот, отговарят у човека на неговото подсъзнание, обхващащо първобитното колективно подсъзнание в миналото. Животните, със своята форма и организация на живот, отговарят на съзнанието при човека, обхващащо индивидуалното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, отговаря на днешното самосъзнание у човека, обхващащо личното му съзнание. Човекът, със своята форма и организация на живот, трябва днес да премине от самосъзнанието към свръхсъзнанието и да направи връзка с Космическото Съзнание. А това става чрез Космическата Обич, която е движение на човешкото самосъзнание към свръхсъзнанието, движение от периферията към центъра на Всемировия живот на Вселената. Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух, Христос, е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е глава на Великото Бяло Братство.
към текста >>

Мировият Учител идва и слиза, за да обедини Небето и земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух в Божествено Единение, чрез Божието Царство, слезнало на земята.
Това е обозначено като пробуждането на човешката душа и идването на човешкия дух, за да се роди човек за Духовния свят и да направи съобщение с него, да му се отворят очите и ушите и да бъде жива душа и животворящ дух за земята и за Небето. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух, Христос, е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител идва и слиза, за да обедини Небето и земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух в Божествено Единение, чрез Божието Царство, слезнало на земята. Божието Царство на земята не е в плът, а е Царство, за което копнеят човешката душа и човешкият дух и се стремят да влезнат в него, със сила да го превземат и да направят общение с Христовия Дух и с Божествения Дух. Само онази човешка душа, която направи общение с Христовия Дух и с Божествения Дух, може да се добере до Виделината, която е Свят на Мъдростта. Това е пробуждането на човешкото съзнание и от самосъзнание то преминава във свръхсъзнанието. Изявената Виделина в Света на Мъдростта е проявената Христова Слава. Христовата Слава, това е Словото в плът.
към текста >>

Това е пробуждането на човешкото съзнание и от самосъзнание то преминава във свръхсъзнанието.
Христовият Дух, Христос, е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител идва и слиза, за да обедини Небето и земята чрез Божествения Дух и Христовия Дух в Божествено Единение, чрез Божието Царство, слезнало на земята. Божието Царство на земята не е в плът, а е Царство, за което копнеят човешката душа и човешкият дух и се стремят да влезнат в него, със сила да го превземат и да направят общение с Христовия Дух и с Божествения Дух. Само онази човешка душа, която направи общение с Христовия Дух и с Божествения Дух, може да се добере до Виделината, която е Свят на Мъдростта. Това е пробуждането на човешкото съзнание и от самосъзнание то преминава във свръхсъзнанието. Изявената Виделина в Света на Мъдростта е проявената Христова Слава. Христовата Слава, това е Словото в плът. А защо? Защото изявеният Христос, Дух Христов - това е проявеното Слово, Святият Дух. А Святият Дух, Словото, слиза в човешкия дух и пои човешката душа, а това става чрез Виделината на Христа, светлината на Христа.
към текста >>

24. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Съзнанието на Христа обхваща всички хора.
Законът на прераждането разрешава задачата на човека с неговата карма, научава го да знае, че всяко последствие има своя причина, която трябва да се разреши. Методите за разрешаване на кармата са дадени в Словото на Христа: Люби Бога, Люби ближния си и Люби враговете си. Около Христовия Дух горе в Невидимия свят има 144 000 души, които са завършили своята земна еволюция. Те днес работят върху света. Христовият Дух обхваща всички хора. Съзнанието на Христа обхваща всички хора. Да направиш връзка с Него, трябва да намериш тясната врата и тясната пътека. Тясната пътека, която води към Христа - това е Любовта като чувство, като стремеж, като сила, като мисъл, като светлина. А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта. Едната врата е отгоре надолу - това е вратата на Мировата Любов, а другата врата е отдолу нагоре - това е вратата на Космичната Обич. От Исуса Христа започва Еволюцията на човечеството - на човешката душа и на човешкия дух.
към текста >>

Той е Божествено същество.
Тясната пътека, която води към Христа - това е Любовта като чувство, като стремеж, като сила, като мисъл, като светлина. А Христовият Дух отваря вратата на Любовта и ни прекарва през вратата на Обичта. Едната врата е отгоре надолу - това е вратата на Мировата Любов, а другата врата е отдолу нагоре - това е вратата на Космичната Обич. От Исуса Христа започва Еволюцията на човечеството - на човешката душа и на човешкия дух. Исус Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество. Духът Исус Христос е Светлината, която работи в цялата природа, в Битието. Духът Исус Христос е Виделината, която работи в Невидимия свят, в Небитието. Човек може да се свърже с Христовия Дух и с Христа, като мисли за него и като чете Евангелието, което е Благовестието - благата вест за Царството Божие и за Исус Христос - Син Божий. А като работи с Любовта като принцип и като закон - то Христовият дух ще работи с него като человечески син и той ще стане син на Светлйната, а след това - син на Виделината и накрая - Син Божий, а това е еволюцията на човешката душа и човешкия дух чрез Космичната Обич. Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината.
към текста >>

Идването на Исус Христос се ознаменува с пробуждането на човешкото съзнание, а това е възстановяването на загубената връзка при слизането на човешкия дух на земята и обличането на човешката душа с човешка плът и кръв, с Първопричината, с Първичния Център на Живота, с Бога.
Човек може да се свърже с Христовия Дух и с Христа, като мисли за него и като чете Евангелието, което е Благовестието - благата вест за Царството Божие и за Исус Христос - Син Божий. А като работи с Любовта като принцип и като закон - то Христовият дух ще работи с него като человечески син и той ще стане син на Светлйната, а след това - син на Виделината и накрая - Син Божий, а това е еволюцията на човешката душа и човешкия дух чрез Космичната Обич. Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината. И ще дойде ден, когато Духът Христов ще се прояви чрез хората. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. Идването на Исус Христос се ознаменува с пробуждането на човешкото съзнание, а това е възстановяването на загубената връзка при слизането на човешкия дух на земята и обличането на човешката душа с човешка плът и кръв, с Първопричината, с Първичния Център на Живота, с Бога. Христовият Дух е във всички светове. Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син.
към текста >>

Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено.
Христовият Дух е във всички светове. Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син. Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот.
към текста >>

За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието.
Той е врата, която води човека от преходното към Вечното, към Любовта като принцип на Космичната Обич и като принцип на Мировата Любов. Как умря Исус Христос? Като човек или като Син Божий? Като човек умря, а като син человечески предаде духа си в ръцете на Господа на Силите и напусна видимата човешка форма, и възкръсна като Божий Син. Оттогава, неговият Дух живее между хората, но е невидим за техните очи, защото съзнанието им не е пробудено. За да проникне Христовото учение у всички хора като Светлина в умовете им - то трябва да се пробуди у тях Божественото съзнание, т.е. свръхсъзнанието. Когато говорим за Христос, ние разбираме Първата проява на Бога като Любов. А това е Мировата Любов, която излиза от Центъра на Вселената и отива към периферията на Вселената. А тази Мирова Любов се носи от Христовия Дух, който обединява Мировата Любов и Космичната Обич. Космичната Обич е онази вълна и сила, която идва от периферията на Вселената и създава кръговрата на живота - този на Битието и този на Космическия живот. Чрез Христа се прояви Христовият Дух и чрез Него се донесе една нова Сила, една Светлина в умовете и Виделина в човешките души и оттам започва Еволюцията на човечеството.
към текста >>

Съзнанието на Христа, Христовият Дух, прониква всички човеци.
Всемировият Учител е Беинса Дуно. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух прониква всички светове и същества - хора, животни, растения, минерали, земя и небе. Той обхваща всичко, той се движи в много посоки в различни светове. Той обединява всичко в едно цяло. Съзнанието на Христа, Христовият Дух, прониква всички човеци. Той е навсякъде - прониква в умовете на хората като Светлина, в сърцата им като Чистота, а в делата им като Добродетели. Изявеният Христос, Духът Христов - това е проявеният Святий Дух - Словото Божие. Това е Живият Хляб, слезнал от Небето. Защо? Както навремето Христовият Дух заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, та им наваля манна да ядат и даде им небесно жито до насита, на чадата на Израиля цели 40 години в пустинята, така Исус Христос отвори небесните врати и Святият Дух като Слово Божие се изля над главите на учениците му. Изля се като Слово чрез Святия Дух.
към текста >>

Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога.
А тази идея е смисълът за слизането на човешката душа на земята. Тази идея е за възкресението на човешката душа. А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога. Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока. Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела. Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас.
към текста >>

Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е.
Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава. Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото. А Словото е знанието за Божия Мир и Божия Свят. Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е. да влязат в свръхсъзнанието и да имат общение с Космическото Съзнание на Христовия Дух. Живият Христос - това е Христовият Дух, слезнал в съзнанията на хората и донесъл Виделина в душите им и Светлина в умовете им. Това е най-великият Дух, който може да озари човешката мисъл. Христовият Дух е навсякъде, в цялата Природа. Той крепи всичко.
към текста >>

да влязат в свръхсъзнанието и да имат общение с Космическото Съзнание на Христовия Дух.
Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото. А Словото е знанието за Божия Мир и Божия Свят. Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е. да влязат в свръхсъзнанието и да имат общение с Космическото Съзнание на Христовия Дух. Живият Христос - това е Христовият Дух, слезнал в съзнанията на хората и донесъл Виделина в душите им и Светлина в умовете им. Това е най-великият Дух, който може да озари човешката мисъл. Христовият Дух е навсякъде, в цялата Природа. Той крепи всичко. Той е най-силното и обективно проявление на Славата, Виделината и Светлината.
към текста >>

Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко.
Присъствието на Бога у човека - това означава Възкресението на човешката душа. А човешката душа е лъч от Бога, който се проявява чрез нея. Исус Христос дойде на земята, за да прокара мост и съобщение между Небето и земята. Чрез този мост и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как? Чрез пробуждане на човешката душа. Как? Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко. Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо?
към текста >>

Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа.
Чрез този мост и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как? Чрез пробуждане на човешката душа. Как? Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко. Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа.
към текста >>

Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци.
Чрез пробуждане на човешката душа. Как? Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко. Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века".
към текста >>

Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди.
Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят.
към текста >>

Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века".
Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред.
към текста >>

И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как?
Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как?
към текста >>

С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят.
Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането.
към текста >>

Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека.
Той е Светлината, която работи в цялата Природа. Той ще се прояви като Светлина и Виделина в Човешкото съзнание и тогава ще дойде Царството Божие на земята: "Аз съм с вас до скончанието на века". И тогава: "И ще ви дам от Духа си" - ще се прояви Ново съзнание, с което ще се ознаменува идването на Христа. Как? С пробуждането на човешкото съзнание в свръхсъзнанието, защото Христовият Дух е във всички светове - на физическия свят, Духовния свят и Божествения свят. Христовият Дух създава тясната връзка между човека и Духовния свят, а от друга страна прекарва връзката между човешката душа и Божествената Душа. Затова е необходимо будно съзнание, Светлина в ума, Светлина в съзнанието му, за да се установи връзката между човешката душа и Христовия Дух, чрез Виделината, която Той носи в духовния свят на човека. Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието.
към текста >>

Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му.
Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието. Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му. Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен.
към текста >>

Това ще бъде Мигът за пробуждане на Божественото съзнание у всички хора.
Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен. През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух. Духовното идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на духовното зрение на хората за Невидимия свят. Това ще бъде Мигът за пробуждане на Божественото съзнание у всички хора. Исус умря като човек. Той напусна като човешки син видимата човешка форма и възкръсна като Божий Син. Христовият Дух оттогава е свободен за всички и за всекиго по земята и на Небето. Глава на Великото Бяло Братство е Исус Христос. Христовият Дух се проявява като Миров Учител.
към текста >>

25. 10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство

Следователно, всички слънчеви системи, които съществуват в нашата Вселена, това са степени, етапи, разширение на Божественото съзнание.
А зад Вселената има друг вид светове. Представете си, че вие живеете на Слънцето, гдето една година се равнява на 20 милиона земни години. Каква ще бъде тогава вашата мисъл? Представете си какво богатство ще бъде за вас, ако ви приемат на Слънцето, да поживеете една година там. Иначе една година прекарана там, се равнява на 20 милиона земни години. Следователно, всички слънчеви системи, които съществуват в нашата Вселена, това са степени, етапи, разширение на Божественото съзнание. Мярката, с която се мерят знанията във всяка слънчева система е различна от тази, с която се мери на земята. Всички слънчеви системи са свързани една с друга. Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по степента на тяхната йерархия както на физическия свят, така и в Духовния свят, така и в Божествения свят. Това означава човешката еволюция като човешка душа и човешки дух. В нашата физическа Вселена има десет милиона слънца, като около всяко Слънце се движат по 12 планети, т. е.
към текста >>

Божественото Учение е неделимо.
Вселената обхваща Битието, Небитието и Божествения свят. Всемировият Учител на Вселената е Великият Учител! Един е Великият Учител! Той е Божественият Учител! Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, които са Светата Троица и трите лица на Великия Учител са едни и същи през всички времена и епохи. Божественото Учение е неделимо. Учението на Великия Учител е Учение на Абсолютната Божия Любов. Великият Учител носи Светлината на Божествения Дух, носи Славата на Христовия Дух, носи Силата на Господния Дух. Затова Божиите закони в Учението на Великия Учител са неизменни! При Великия Учител, Божественият Дух се излива като Святия Дух във вид на Слово. А Христовият Дух е Един и Неделим и като принцип обхваща света на Битието и Небитието на това Слово.
към текста >>

То е Божествено учение.
Затова Учението на Великия Учител обхваща всичко в своите предели на Битието, на Небитието и Божествения свят. Това е Учението на Всемирното Велико Бяло Братство. Глава на Всемирното Велико Бяло Братство е Великият Учител, Всемировият Учител - Беинса Дуно. Великият Учител Беинса Дуно се въплъти на земята, роди се в земята българска - племе славянско и бе наречен, и носеше светското име Петър Константинов Дънов. Великият Учител носи Учението Си чрез Словото Си. То е Божествено учение. То е Христовото учение. То е Учение на Бога. Великият Учител е изпратен от Бога, за да работи за въдворяване Царството Божие на земята. Бог говори чрез Божествения Дух, Бог действува чрез Силата Си, Бог говори чрез Христа, Бог говори чрез Великия Учител - Беинса Дуно. Идеите, които изнася Великият Учител в беседите си и лекциите, са взети от Божествения извор на Бога.
към текста >>

За да може да даде Учението Си с малките величини, за да бъде достъпно за обикновеното човешко съзнание, което борави с микроскопичните величини.
Един Бог съществува във Вселената и в Света. Словото на Великия Учител обединява Вселената и Света в Едно. Великият Учител на Небето стои на върха на Пирамидата. Но на земята заема последното място. На Небето е най-големият Светия, а на земята - заема последното място. Защо? За да може да даде Учението Си с малките величини, за да бъде достъпно за обикновеното човешко съзнание, което борави с микроскопичните величини. Последните думи на Великия Учител на земята бяха: "Завърши се една малка работа за Бога! " И то - когато Божият Дух бе над Него 47 години, когато Христовият Дух бе в него тридесет и две години, когато Господният Дух бе в Него през цялото време на Школата от 1922 година до 1944 година, цели двадесет и две години, толкова, колкото е един слънчев цикъл. И когато произнесе на български език над 7 500 беседи през тези години. Учението на Великия Учител е Учението на Всемирното Велико Бяло Братство - то е живо Учение на Великата Абсолютна Истина. Корените на това Братство се намират днес на земята, клоните на това Братство са на Небето, а разклоненията са в цялата Вселена.
към текста >>

26. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Божественото Слънце и Славата Божия са творение на Божествения Дух като Велика Хармония в непреривно, безначално и безкрайно Движение.
От тук се създават световете и животът на всяка една форма. Когато Хармонията чрез Христовия Дух иска да се роди една форма, това става чрез Мелодията на музиката, която е среда на този свят. Мелодията слиза в човешкия дух, а човешката душа е свързана със света, откъдето е слезнала чрез Хармонията. Мелодията работи с човешкия дух, а хармонията - с човешката душа. По мелодията съдим за това, от кое поле и от кой свят човешкият дух я е свалил на земята, а по хармонията съдим в какво съзвучие се намира човешката душа с този свят. Божественото Слънце и Славата Божия са творение на Божествения Дух като Велика Хармония в непреривно, безначално и безкрайно Движение. Мировата Любов идва от Центъра на Вселената чрез движението на тази Хармония като Слава, Виделина и Светлина. Космичната Обич може да се възвърне от Периферията на Вселената, защото този път е прокаран. Как? Любовта към Бога се изразява чрез светли мисли - чрез Светлината. Любовта към Бога се изразява чрез възвишени чувства - чрез Чистота, която е Виделина в Духовния свят. Любовта към Бога се изразява чрез праведни дела - чрез Добродетелта, която е отражение на Светлината и Виделината у физическия човек на земята.
към текста >>

Човешката душа трябва да разцъфти, трябва да се пробуди човешкото съзнание, а това става чрез Мелодията.
Космическият човек живее в Абсолютна Хармония. При слизането му на земята, Той слиза от небесните висоти на Духа, който обитава в Хармония, в по-низшите полета чрез Мелодията. Човешката душа слиза на земята чрез Мелодията и се въплътява, а човешкият дух организира това тяло чрез законите на Хармонията в Духовния свят. Това е пътят на Инволюцията при слизането на човека на земята. А при Еволюцията - която започва от идването на Христа и Възкресението му, защото той прокарва пътя от земята за Небето за човешката душа - възлизането на човека нагоре започва чрез Мелодията. Човешката душа трябва да разцъфти, трябва да се пробуди човешкото съзнание, а това става чрез Мелодията. Човешкият ум трябва да се освети чрез Светлината, която идва от Хармонията. Хармонията внася Светлина в човешкия ум, а Мелодията - топлина в човешкото сърце. Хармонията разширява съзнанието, а Мелодията дава дълбочина на това съзнание. Мелодията трябва да излезе от сърце чисто като кристал, а Хармонията - от ум светъл като слънцето. Мелодията трябва да отиде към човешката душа и да я направи обширна като Вселената, а Хармонията към човешкия дух, за да го направи мощен и едно с Бога.
към текста >>

Хармонията разширява съзнанието, а Мелодията дава дълбочина на това съзнание.
Това е пътят на Инволюцията при слизането на човека на земята. А при Еволюцията - която започва от идването на Христа и Възкресението му, защото той прокарва пътя от земята за Небето за човешката душа - възлизането на човека нагоре започва чрез Мелодията. Човешката душа трябва да разцъфти, трябва да се пробуди човешкото съзнание, а това става чрез Мелодията. Човешкият ум трябва да се освети чрез Светлината, която идва от Хармонията. Хармонията внася Светлина в човешкия ум, а Мелодията - топлина в човешкото сърце. Хармонията разширява съзнанието, а Мелодията дава дълбочина на това съзнание. Мелодията трябва да излезе от сърце чисто като кристал, а Хармонията - от ум светъл като слънцето. Мелодията трябва да отиде към човешката душа и да я направи обширна като Вселената, а Хармонията към човешкия дух, за да го направи мощен и едно с Бога. Това е пътят на възлизане, пътят на Еволюцията чрез Космичната Обич. Космичната Обич трябва да проникне отдолу нагоре, от сърцето към човешката душа и от човешката душа към човешкия ум, а оттам - в човешкия дух. Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух.
към текста >>

Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека.
Мелодията трябва да отиде към човешката душа и да я направи обширна като Вселената, а Хармонията към човешкия дух, за да го направи мощен и едно с Бога. Това е пътят на възлизане, пътят на Еволюцията чрез Космичната Обич. Космичната Обич трябва да проникне отдолу нагоре, от сърцето към човешката душа и от човешката душа към човешкия ум, а оттам - в човешкия дух. Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух. Така се създава хармонията и съединението с Бога. Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека. И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея. Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета.
към текста >>

Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му.
Това е пътят на възлизане, пътят на Еволюцията чрез Космичната Обич. Космичната Обич трябва да проникне отдолу нагоре, от сърцето към човешката душа и от човешката душа към човешкия ум, а оттам - в човешкия дух. Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух. Така се създава хармонията и съединението с Бога. Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека. И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея. Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание.
към текста >>

За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят.
Космичната Обич трябва да проникне отдолу нагоре, от сърцето към човешката душа и от човешката душа към човешкия ум, а оттам - в човешкия дух. Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух. Така се създава хармонията и съединението с Бога. Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека. И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея. Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината.
към текста >>

Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека.
Тук има движения в две противоположни посоки, тук става едно прекръстосване между ума и човешкия дух, защото умът е мъжът на сърцето, а човешката душа е невестата на човешкия дух. Така се създава хармонията и съединението с Бога. Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека. И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея. Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина.
към текста >>

И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея.
Така се създава хармонията и съединението с Бога. Окултната музика е непреривна - тя се движи нагоре-надолу с по- силни трептения и с по-къси вибрации, за да разширят съзнанието на човека. Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека. И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея. Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му.
към текста >>

Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание.
Тя е за пробуденото човешко съзнание, което има връзка с Невидимия свят и има пряко съобщение на Светлината в ума му и Виделината в душата му. За другите хора тя е затворена, понеже не може да влезне в тяхното съзнание, защото то няма съобщение с Невидимия свят. Но тя може да послужи за разширяване на човешкото съзнание и да послужи като подтик на съвременната музика и човека. И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея. Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта.
към текста >>

Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му.
И да се изложи пред света, и да се представи от първокласни изпълнители, тя е скрита за обикновеното човешко съзнание, защото човешкото съзнание е заключено за нея. Когато Музиката, слезнала от Небето стане Светлина на физическото поле, тя може да проникне в ума на човека и да даде полет на мисълта към по-висши полета. Това е целта на окултната музика - да даде непреривност на Светлината в човешкия ум и непреривност на Виделината в човешкото съзнание. Музиката слиза чрез Виделината. Музиката влиза в човешката мисъл като Светлина. Музиката се възприема от пробуденото човешко съзнание като Хармония в ума му и Мелодия от сърцето му. Умът възприема Хармонията на мисълта като Светлина, а сърцето възприема Мелодията на мисълта като топлина. Връзката между музиката и мисълта идва от там, от където Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Една Идея в Божествения свят е точка, в Духовния свят е кръг, а на физическото поле слиза като линия, след като кръгът се е разтворил. Една Идея в Божествения свят е частица от Славата, в Духовния свят е кръг от Виделината, а на физическия свят е лъч от Светлината. Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта.
към текста >>

На земята най-големият израз на разумността е Музиката, защото тя прекарва непреривността на Виделината и Светлината в ума и сърцето на човека с пробуденото съзнание.
Идеята слиза чрез Хармонията и навлиза чрез Мелодията в мисълта. Идеята е Слава и Хармония в Божествения Свят. Идеята е Виделина и движение в Духовния свят като Музика на формите. Идеята е светлина в ума, която слиза чрез Мелодията, а е свързана за Небето чрез Хармонията. Само онази мисъл, която схваща тази непреривност е музикална. На земята най-големият израз на разумността е Музиката, защото тя прекарва непреривността на Виделината и Светлината в ума и сърцето на човека с пробуденото съзнание. Словото слиза от Божествения свят чрез Слава и Хармония в Духовния свят. Словото от Духовния свят слиза чрез Виделина и музика, а чрез Хармония и Мелодия слиза в умствения свят на човека. Поезията е възприемане на Хармонията и Мелодията чрез ума на това Слово и се изразява чрез речта или чрез четмо и писмо. Музиката е съединителната нишка между Духовния свят и физическия свят. Чрез нея слиза Виделината в Светлината.
към текста >>

Съзнателният живот започва чрез Музиката - това е връзката и прокараният път между физическия живот и Небето чрез пробуденото човешко съзнание.
Словото слиза от Божествения свят чрез Слава и Хармония в Духовния свят. Словото от Духовния свят слиза чрез Виделина и музика, а чрез Хармония и Мелодия слиза в умствения свят на човека. Поезията е възприемане на Хармонията и Мелодията чрез ума на това Слово и се изразява чрез речта или чрез четмо и писмо. Музиката е съединителната нишка между Духовния свят и физическия свят. Чрез нея слиза Виделината в Светлината. Съзнателният живот започва чрез Музиката - това е връзката и прокараният път между физическия живот и Небето чрез пробуденото човешко съзнание. Музиката в Духовния свят е вътрешният път към Бога. Тя донася свобода на ума, чувствата, духа и човешката душа. Музикалният човек има връзка непреривна между ума, сърцето, духа и душата си. Пеенето е съчетание на тонове и Светлина на човешкия ум. Вдъхновението на певеца е навлязлата в ума му Светлина отгоре.
към текста >>

Защото това означава пробудено съзнание и непреривност на човешката мисъл със Светлината и с Виделината в Духовния свят.
Музикалният човек има връзка непреривна между ума, сърцето, духа и душата си. Пеенето е съчетание на тонове и Светлина на човешкия ум. Вдъхновението на певеца е навлязлата в ума му Светлина отгоре. Хармонията и Мелодията трябва да вървят заедно: умът да се контролира от разумността, а чрез нея - от Хармонията, а сърцето - от Мелодията. Видимата, външна страна на съзнателния живот всякога започва с музика. Защо? Защото това означава пробудено съзнание и непреривност на човешката мисъл със Светлината и с Виделината в Духовния свят. Доброто е материализираната връзка на Любовта на земята. То се облича в Музика, защото чрез нея се свързва със света, откъдето то е слезнало по нишките на Любовта. Музиката на земята е най-възвишеният израз на Любовта, защото чрез нея в ума трябва да слезе Светлината, да направи връзка с Виделината и да премине в Славата. А тази съединителна нишка е Любовта, рожба и плът на Христовия Дух. Когато светлата мисъл се проектира и чрез волята на човека се роди в Добро - тогава се ражда Изкуството.
към текста >>

Възлизането отдолу нагоре става само при пробудено човешко съзнание, защото има такъв път за възлизане нагоре.
А тази съединителна нишка е Любовта, рожба и плът на Христовия Дух. Когато светлата мисъл се проектира и чрез волята на човека се роди в Добро - тогава се ражда Изкуството. Когато светлата мисъл се проектира нагоре, направи връзка с Духовния свят и свали Виделината - това става чрез Музиката. Когато светлата мисъл се проектира към Духовния свят и се облече с Виделината и с нея се проникне в Божествения свят на Славата, тази мисъл се превръща в Поезия. Отгоре надолу слиза първо Словото на Бога, после Хармонията, после Музиката, после Мелодията, после Поезията, после идеите се обличат в Светли мисли, чисти чувства и праведни постъпки. Възлизането отдолу нагоре става само при пробудено човешко съзнание, защото има такъв път за възлизане нагоре. Словото на Великия Учител, идващо отгоре, от Божествения Дух, преминава през Мировия Учител и се излива във вид на Слово или Музика чрез Учителя. Творческият акт на Божествения Дух е Музиката. А музиката на Великия Учител е именно този творчески акт на Божествения Дух. Музиката на Великия Учител е една дълбока сфера от Битието на Бога. Бог в своето Битие е Дух.
към текста >>

Затова музиката на Учителя е за пробуденото човешко съзнание и човешка душа.
Музикалният свят е среда, в която човешкият дух и човешката душа трябва да се проявят по законите на съзвучието: природата трепти, вибрира, пее в тонове и звуци в една Мирова симфония в Мировото пространство. Окултната музика на Великия Учител е достъпна само за учениците на Школата на Бялото Братство. Защото за учениците на Школата Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Словото на Живия Бог. А музиката на Учителя е творчески акт на Божествения Дух. Защото изявеният Бог - това е проявеният Божествен Дух. Затова музиката на Учителя е за пробуденото човешко съзнание и човешка душа. А пробудената човешка душа е онази, която е направила връзка и е в Общение с Бога. Тогава всяка пробудена човешка душа е частица от Божествения концерт на земята и във Вселената. Защото на земята човешката душа се пробужда чрез страданието, а човешкият дух се просветява чрез мъчението. Защо? Защото страданията на човеците и техните души са Божествен концерт за Небето. А Божественият Дух е цигуларят, защото само човешката душа има пряко Общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа.
към текста >>

Зависи от степента на пробуждане на човешкото съзнание и връзката на човешката душа с Небето.
Тогава всяка пробудена човешка душа е частица от Божествения концерт на земята и във Вселената. Защото на земята човешката душа се пробужда чрез страданието, а човешкият дух се просветява чрез мъчението. Защо? Защото страданията на човеците и техните души са Божествен концерт за Небето. А Божественият Дух е цигуларят, защото само човешката душа има пряко Общение с Духа и само Духът може да живее с човешката душа. А ние человеците може да имаме привилегията, понякога да бъдем поканени да присъствуваме на един такъв Божествен концерт - или на земята, или на Небето. Зависи от степента на пробуждане на човешкото съзнание и връзката на човешката душа с Небето. Когато в човешкия ум влезе Светлината на Словото; Когато в човешката душа пребивава Виделината на Словото; Когато в човешкия дух пребъдва Славата на Словото - тогава той ще изпълни волята на Бога и ще се нарече Син на Бога Живаго. И тогава ще върви от Слава в Слава - ще влезне в Света на Истината и ще се движи с нейната Светлина, т.е. Слава, в небесните селения на Духа. Тогава ще чуе движенията на тези селения на Духа, на тези небесни сфери като музика и ще види тази музика като Хармония от движенията на тези сфери. Когато Словото на Великия Учител слиза, за да се превърне в потребност на човешкия дух и душа - това може да стане само чрез Славата и Виделината, която носи.
към текста >>

А разширението на човешкото съзнание, пробуждането на човешката душа и съзнание може да стане при съприкосновение на човешкия дух с Божествения Дух чрез Молитвата, която е най-висше състояние на Хармония на човешката душа с Божествената Душа.
Само музика, преминала през човешката душа и човешкия дух, може да се излее в молитва към Бога. Словото предхожда Хармонията, предхожда Музиката. А Музиката облича дрехите на Виделината в света на Хармонията, създадени от форми в света на Мъдростта. Най-висше състояние имаме на една песен, когато тя се превърне в Молитва. А Молитвата е състояние на Духа като проява на Общение с Божествената Душа. А разширението на човешкото съзнание, пробуждането на човешката душа и съзнание може да стане при съприкосновение на човешкия дух с Божествения Дух чрез Молитвата, която е най-висше състояние на Хармония на човешката душа с Божествената Душа. Това е състояние на пълно Единение с Бога. А Хармонията на човешката душа с Божествената душа създава Хармонията във Вселената и това е най-великата песен за човешката душа. Това е молитвено дихание на Бога към човешката душа и молитвена песен на човешката душа към Бога. Те се съединяват в едно - това е творческият акт на Мирозданието на Вселената. Великият Учител идва, за да донесе проявлението на Духа чрез Слово, Музика и Живот.
към текста >>

Музиката на Великия Учител е средство за пробуждане на Божественото съзнание у человеците, в онези, които четат Словото Му, защото идеите на Словото Му се превръщат в Музика на това Слово.
Великият Учител идва, за да донесе проявлението на Духа чрез Слово, Музика и Живот. Песните на Великия Учител са образци за връзката между човешката душа и Бога. Защо ли? Защото те са молитвите на Новото човечество от Шестата раса, която трябва да дойде. Музиката на Великия Учител е Мировото движение на Духа на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Музиката на Великия Учител е средство за пробуждане на Божественото съзнание у человеците, в онези, които четат Словото Му, защото идеите на Словото Му се превръщат в Музика на това Слово. Идеите на Словото Му са жива Светлина и Виделина в Духовния свят. Те могат там да се изразят чрез Музика и Хармония. Идеите на Словото Му идват в умовете на человеците като Светлина, като светли мисли на една висша Разумност. И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и мислите като Светлина в умовете на хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека. Това означава Музика и Хармония в мисли, чувства и действия.
към текста >>

Тази връзка е неръкотворна и невидима за обикновеното човешко съзнание.
Музиката е изявата на движението в Живата Природа. Музиката е материализираното движение на Духа. Музиката е съединителното звено, връзка между Духовния и човешкия свят. Хармонията е съединителната връзка между Духовния и Божествения свят. Законите на Небето слизат отгоре надолу чрез тази връзка, чрез Хармонията, чрез Музиката и чрез Мелодията. Тази връзка е неръкотворна и невидима за обикновеното човешко съзнание. Но тя става път за онези, на които съзнанието е пробудено и имат пряко съобщение с Небето. Това за тях е път, по който слизат Божествената Светлина - Славата, Духовната Светлина - Виделина и слънчевата светлина като Светлина в умовете на пробудените човешки съзнания и души. Светът за едни е затворена книга и една неизявена музика, а за други е Жива Природа, в която идват музикални вълни като Хармония от висшите светове, организират материята и творят всички форми в Природата. Музиката е истински проводник на същинския Миров и Космичен Живот, тя е съединителната връзка между всички явления в Природата, между причини и следствие на явленията в Духовния и физическия живот на земята. Музиката е навсякъде, тя навлиза във всички светове, с които борави човекът, защото той, човекът, е проекция на Великия Космичен Човек.
към текста >>

Но тя става път за онези, на които съзнанието е пробудено и имат пряко съобщение с Небето.
Музиката е материализираното движение на Духа. Музиката е съединителното звено, връзка между Духовния и човешкия свят. Хармонията е съединителната връзка между Духовния и Божествения свят. Законите на Небето слизат отгоре надолу чрез тази връзка, чрез Хармонията, чрез Музиката и чрез Мелодията. Тази връзка е неръкотворна и невидима за обикновеното човешко съзнание. Но тя става път за онези, на които съзнанието е пробудено и имат пряко съобщение с Небето. Това за тях е път, по който слизат Божествената Светлина - Славата, Духовната Светлина - Виделина и слънчевата светлина като Светлина в умовете на пробудените човешки съзнания и души. Светът за едни е затворена книга и една неизявена музика, а за други е Жива Природа, в която идват музикални вълни като Хармония от висшите светове, организират материята и творят всички форми в Природата. Музиката е истински проводник на същинския Миров и Космичен Живот, тя е съединителната връзка между всички явления в Природата, между причини и следствие на явленията в Духовния и физическия живот на земята. Музиката е навсякъде, тя навлиза във всички светове, с които борави човекът, защото той, човекът, е проекция на Великия Космичен Човек. В Божествения свят музиката е обективна като Хармония, в Духовния свят тя е реална като движение на формите, а на физическия свят тя е материализирана чрез формите на живот на земята.
към текста >>

Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила.
Човешката постъпка е Силата на ангелите. Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята.
към текста >>

Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога.
Човешката сила е Музика на волята. Музиката е едно вътрешно състояние на човешкия дух и човешката душа. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от Светлината на човешкия ум. Музиката като Сила се проявява в ума на човека, в умствения свят. Човекът с пробуденото съзнание получава тази Сила чрез Светлината и чрез Виделината, която слиза от Духовния свят - тогава той може да я прояви чрез музиката като музикална Сила. Това е динамичната Сила на музиката и тя трябва да се използува разумно от просветения човек с пробуденото съзнание за най-малкото Добро на земята, което е най-малката материализирана форма на Любовта на Бога. Музиката като Сила слиза във волята на човека и се проявява в дела. Духовната музика създава аура на Хармония между Духовния свят и физическия свят, защото само Музиката може да премине границата между физическия и Духовния свят, защото чрез Светлината, която тя носи и Виделината, която има у себе си, тя става неръкотворна и неуловима и създава непреривност на живота в различните форми на физическия и духовен свят. На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу.
към текста >>

Той е един фокус, където се преплитат тези Божествени енергии и сили и колкото е по-организиран вътрешният му свят и по-пробудено е човешкото му съзнание, толкова по- добре той отразява тези висши енергии в Живата природа и става съставна част от Великата Хармония на Живата Природа.
На физическия свят Музиката има за цел повдигането на човешката душа. Тя е спасителното въже, което се спуска от Духовния свят за падналата човешка душа в материята, когато е слезнала на земята. Тя може да се изкачи единствено чрез Силата на Музиката, която слиза отгоре надолу. Човекът, като най-висша форма на живот на земята, е най-висшият проводник на тази Сила и Енергия, която Музиката сваля от Духовния свят. Човекът е един кръстопът на милиони космически течения, които слизат чрез Виделината и Светлината като Музика и Хармония. Той е един фокус, където се преплитат тези Божествени енергии и сили и колкото е по-организиран вътрешният му свят и по-пробудено е човешкото му съзнание, толкова по- добре той отразява тези висши енергии в Живата природа и става съставна част от Великата Хармония на Живата Природа. Духовният овят се проявява чрез законите на Хармонията и Мелодията. Човешкият свят се проявява чрез законите на Светлината и Виделината. Човекът се проявява чрез Светлината на ума си, чрез Чистота на сърцето си, чрез Добродетелта на волята си в съзвучие и хармония с човешкия дух и човешката душа във Вечната Хармония на Вселената. НОВАТА КУЛТУРА НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО ОТ ШЕСТАТ А РАСА ЗАПОЧВА ОТ МУЗИКАТА НА ВСЕМИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО.
към текста >>

27. 14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА

Борис Николов

ТОМ 2

По-късно разбрахме, че Божественото съзнание присъства навсякъде в едно и също време.
Чудното бе това, че въпросите, които засягахме на нашите събрания и за които разговаряхме и спорехме, то тук Учителят ги засягаше в беседите. Той ги развиваше вече много по-задълбочено и много по-простор-но, но вече в светлината, която носеше. И затова за нас всичко туй беше едно чудо. Като че ли Учителят е присъствал на нашето събрание и като че е слушал какво сме си говорили. Преди един-два часа ние сме разисквали еди кой си въпрос, а сега Учителят го засягаше във беседата. По-късно разбрахме, че Божественото съзнание присъства навсякъде в едно и също време. Това бе окултен закон, който проверявахме през време на цялата Школа на Учителя чрез различни случки и примери в нашия живот.
към текста >>

28. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Борис Николов

ТОМ 2

Като опазваш себе си, тъй ще опазиш Божественото Учение чисто.
Духовете обсебват човеците и ги карат да изпълняват техните желания. Колко трябва да бъде бдителен човек, за да бъде свободен от техните влияния. Каква е охраната на духовете? Съществува закон: „За да бъдеш свободен от влиянието на нисшите духове, не трябва да имаш в ума си техните планове." В молитвата е казано: „Изпрати ни Духът си да ни пази от всяко зло и лукаво помишление". Чрез светлината, знанието и мисълта ще виждаш и ще различаваш. Като опазваш себе си, тъй ще опазиш Божественото Учение чисто. Това е една и съща работа. Старите братя, които заварихме при откриването на Школата през 1922 г. се занимаваха със спиритизъм. Ние младежите дойдохме тогава със свободна мисъл. Не обичахме да бъдем подчинени на каквото и да е ръководство, дали те са духове или човешки личности.
към текста >>

За да не се оплетеш ще държиш съзнанието си будно да не заспиш.
Там можеш да се оплетеш много лесно. За да се справиш с тези лъжи и примки трябва да имаш прозорлив, схватлив ум. Като влезнеш в духовния свят между лъжливите духове ще те преоблекат и нахранят, ще те заведат на разходка на техните ливади, между безброй цветя, които упоявят. Там ще се упоиш и заспиш и като се събудиш ще се чудиш где се намираш. Те започват добре, свършват зле. За да не се оплетеш ще държиш съзнанието си будно да не заспиш. Тогава по-добре да не се занимаваме с духовния свят, казвате вие. Ще се занимавате, но ще бъдете разумни. Ще знаете, че и духовете са като вас, но са с по-фини тела. Те разполагат с повече възможности от тия, с които вие разполагате. Като се отекчат от нещо, те започват да се занимават с хората на земята, шегуват се с тях, разказват им различни измислици, подиграват се с тях.
към текста >>

29. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

Не коригирай Божественото - 24 17.
Петър Тихчев -19 13. Учителят, ул. „Опълченска" 66 и Георги Димитров - 20 14. Домът на Петко Гумнеров - 21 15. Целувката на чичо Петко - 23 16. Не коригирай Божественото - 24 17. Горницата в Търново и Петко Гумнеров - 26 18. Последното посещение в домът Гумнеров - 27 19. Иван Петрович Радославов - 28 20. Боян Боев (1883-1963) - 29 21. Страшното езеро е наистина страшно и опасно - 32 22.
към текста >>

Светското знание предхожда Божественото -115 99.
Изпитите на ученика -108 94. Латвийското братство -108 95. Стенографката Савка Керемидчиева и съществените неща -108 от живота на Учителя. 96. Архивът на Савка Керемидчиева -109 97. Кражбата на архива на Савка и последствията -113 98. Светското знание предхожда Божественото -115 99. Женени в Младежкия окултен клас не се допущат -116 100. Никола Гръблев (1893-1968) -117 - 101. Цочо Диков и луната -118 102. Ръката, която пишеше лъжи и хули -119 103. Димитър Звездински -120 104.
към текста >>

Будно съзнание -158 23.
Силата на общата мисъл -153 19. Заканата -153 20. Екскурзия до 7-те Рилски езера през 1942 г. -154 21. Прощаване на Учителя с Черни връх -157 22. Будно съзнание -158 23. Кола без лъжа -159 24. Първото отиване на 7-те Рилски езера -160 25. Излизане през село Говедарци -161 26. Първото езеро -162 27. Второто езеро -163 28.
към текста >>

Учителят за Божественото учение - 295 III.
Истинската работа - 285 65. Живот за Цялото - 286 66. Радостта - 288 67. Творчеството на Борис Николов - 290 ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ, БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА I. Учителят - 292 II. Учителят за Божественото учение - 295 III. Школата на Бялото Братство - 297 IV. Бялото Братство - 300 V. Князът на този свят и неговата власт - 303 VI. България и Учителят - 305 VII. Учителят и Русия - 308 VIII.
към текста >>

30. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

Няма да остане съзнание да се не оправи и няма да остане ум или сърце, които да се не изправят".
Веднъж Паша Теодорова чете на Учителя беседа за корекция. Учителят слуша. Изведнъж Той я прекъсва и казва: „Виждаш ли този хаос в света? Моята мисъл го създаде. Тя ще го оправи. Няма да остане съзнание да се не оправи и няма да остане ум или сърце, които да се не изправят". 3. Търпение. „Вие може да игнорирате някои хора и да не ги приемате. Вие можете да сторите това. Но Аз, Учителят ви не мога това да направя. Аз всякого трябва да търпя и всякого да приема." (Из разговора на Учителя с ръководителите, 1923 г.) 4.
към текста >>

Зная, че Бог живее във всяка душа и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл.
Вашият дом е великият храм на природата, с неговите светил-ници-слънцето и звездите. Там обитава един Господар на Любовта, един Господар на Мъдростта и един Господар на Истината, Който еднакво обича всички хора, еднакво ги просвещава, еднакво им дава Свобода. Аз нося в умът си идеята за Благото на цялото човечество. Аз мисля не само за Благото на цялото човечество, но и за Благото на животните и растенията. Пожелавам на всички същества да живеят в Любовта и да придобиват добродетели. Зная, че Бог живее във всяка душа и искам в тяхното съзнание да не остане нито една крива мисъл. Аз дойдох да науча хората да живеят в Любовта." 14. От къде идва Учителят? „Вашите отношения към Мен са отношения към Бялото Братство. А отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Вие трябва да следвате или Мойсея, или Исуса, или Мене.
към текста >>

Мойсеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение и Моето.
От къде идва Учителят? „Вашите отношения към Мен са отношения към Бялото Братство. А отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Вие трябва да следвате или Мойсея, или Исуса, или Мене. Ние сме едно. Мойсеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение и Моето. Онзи Христос, Който беше в Исуса е същият Който е в Мене. Един е Духът. Едно от тия Учения в пълнотата Му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите. Според степента на искреността ви, ще бъде и благословението на Бога.
към текста >>

Идеите, които излагам в беседите са взети от Божественото.
За мен само реализираните идеи са идеи. Аз съм пратеник от Бога. Трябва да знаят, че Аз не съм дошъл от само себе си по Мое желание. Аз съм дошъл пратеник от Бога да работя за въдворяване Царството Божие на земята. Бог говори чрез Христа, Бог говори чрез Мене. Идеите, които излагам в беседите са взети от Божественото. Каквото е говорил Христос и каквото говоря Аз, е от един и същ източник Не са два източника. Аз съм дошъл, за да изявя Любовта, да я донеса на земята. Това е Моята мисия. Всички онези, които ще дойдат - са определени". 22. Последователите на Учителя.
към текста >>

31. VIII. ПРОРОЧЕСТВА

Ще остане само реалното -Божественото.
Бог е започнал вече преустройството на света. Божият план е турен в действие още през 1914 г. Бог първо е говорил чрез духовете, после чрез ангелите, след това чрез Синът Си, а най-после и Той сам ще проговори. Когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори. Под свършване или изгаряне на света се разбира ликвидиране на всички криви мисли, на всички измами и заблуждения. Ще остане само реалното -Божественото. Сега трябва да се живее добре, за да можеш да влезеш в Новата Епоха без дълг. Защото, ако не си изплатим всичките си дългове в Новата Епоха ще влезеш с дълг. И тогава ще се намерите в противоречие. Ще имаш вяра, за да влезеш в Новата Епоха. Ще имаш Любов, знание и Свобода, за да влезеш без дълг в Новата Епоха.
към текста >>

„Онзи и този свят са едно, когато съзнанието не е прекъснато.
Ще имаш Любов, знание и Свобода, за да влезеш без дълг в Новата Епоха. Та сега през малкото години, които ви остават тук до 1999 г. какво ще направите? Защото епохата е изтекла вече." 10. Близко бъдеще. „Онзи и този свят са едно, когато съзнанието не е прекъснато. Сега са последните дни на света. Всичко старо си заминава. Няма да се мине много време и този век ще завлече всичко. Всички философст-вувания, всички науки трябва да се видоизменят. Бог е решил това.
към текста >>

Иде Божественото в света!
Те много по-добре разбират беседите от вас, десет пъти по-добре. Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище мислите, че ги няма. Да знаете, че днес минавате от християнската епоха в Новата Епоха, която е епоха на закона на братството и сестринството. Иде Новата Култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света! "
към текста >>

32. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея.
България сега кредитира всички европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат, в бъдещите епохи те ще я кредитират. Понеже България е в златния си век ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа. Само малко може да бъде засегната, но и то може да бъде избегнато. Някои казват: Какво ще стане с България? Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея. Но ако не Го приеме, зле ще й бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите, ако попречат на Бялото Братство. Да го знаят българите. Съдба има. Какво са дали досега българите на света?
към текста >>

И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света.
Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път трябва да има Светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен Живот в душата си. Той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новия живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на Славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им. Нека покажем сега какъв метод се налага на Славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко: 1.Никакво насилие. 2.Да се приложи Светлината, Живота, Любовта и Свободата. Славяните наближават Златния век на своята история, но само при тия условия те ще могат да изпълнят своята мисия. Защото всяко нарушение на един природен закон води към смърт.
към текста >>

Които не приемат Божественото Учение, те са изменици не само на своят народ, но и на цялото човечество. Защо?
Ако не го направят тогава ще ги заставят. Днес Бог благоволи към Славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага, велики условия се предвиждат за Славянството. Но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно. Които не приемат Божественото Учение, те са изменици не само на своят народ, но и на цялото човечество. Защо? Защото Божествената енергия открива нов път, нови условия за човечеството. Това трябва всички да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитат нещата. Западните народи достигнаха кулминационната точка на своето развитие. Те цъфнаха и вързаха плод.
към текста >>

То е Божественото начало в тях.
В Славяните работи Духът на жертвата. Ето защо бъдещето е в Славянството. Новата култура ще излезе от Славянството. Досега не е имало такава компактна маса като Славянството готова за Новата култура. Хубавата черта на Славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях. Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на Славяните има нещо възвишено - Любов към Бога. Бог прекарва Славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдания като славянския. Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро." Определено е Славяните, като едно голямо семейство да извършат Волята Божия.
към текста >>

В съзнанието на Славяните има нещо възвишено - Любов към Бога.
Новата култура ще излезе от Славянството. Досега не е имало такава компактна маса като Славянството готова за Новата култура. Хубавата черта на Славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях. Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на Славяните има нещо възвишено - Любов към Бога. Бог прекарва Славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдания като славянския. Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро." Определено е Славяните, като едно голямо семейство да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия. Тази промяна, която става сега в Русия се дължи на действието на много напреднали същества - братя на Любовта, предци на човечеството, които ще се вселят в славянските народи.
към текста >>

Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им.
Бъдещата раса ще обедини всички." Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. Тяхната мисия е ПОБРАТИМЯВАНЕТО на всички народи. Идеята за Братството иде. Земята ще стане място на благословение. Това ще стане скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им. Идва ново Небе и нова земя. Идва порядък, в който ще царува Любовта в света. Общо Братство ще се създаде по целия свят. В Шестата раса ще живеят безсмъртните - хората на идеала. Сегашното проявление на Христа ще бъде проявление на Синовете Божии на земята, или на съвременен език казано: побратимяване на хората - Братство и Единство.
към текста >>

Иде Божественото в света!
Това е Третия Завет на Бога към човечеството. Този Завет днес се дава чрез Словото на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО. Ангел ЕЛОХИЛ е върховен Покровител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство. Иде Новата култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света! IV. ЧОВЕК ПРЕДПОЛАГА, А БОГ РАЗПОЛАГА СЪС СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА По време на цялата Школа от 1922 до 1944 г. на Бялото Братство, която бе открита на Изгрева от Всемировия Учител Беинса Дуно, както и десетки години преди това, българското духовенство, политически власти и общество хулеха непрекъснато Учителя, бълваха огън и жупел срещу Него, спираха съборите на Бялото Братство и воюваха срещу Него с всички непозволени средства. Тогава Учителят бе казал: „Вие искате Аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента когато Аз сляза, в България ще дойдат болшевиките". Точно така и стана.
към текста >>

33. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ПОСЛЕСЛОВИЯ ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." Ето, това е категоричното мнение на Учителя за уставите.
Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате като дойдете тук да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." Ето, това е категоричното мнение на Учителя за уставите. Който иска устав да си ходи там, гдето има устави и чрез които устави се управляват общества, организации, партии, сдружения, фондации и т. н. 3. Това изказване на Учителя е също и във връзка с желанието и плана на възрастните приятели от Школата в София, да създадат устав и от Школата да направят организация и да се регистрират пред съда. Една сряда след предварително договаряне те решават след редовната беседа на Учителя, да поставят въпроса пред Него за създаване на устав и организация и съответна регистрация пред съда. Но точно в този определен от тях ден, Учителят не идва на редовната беседа, която изнася в този ден, а изпраща едно писмо в плик чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона на всички.
към текста >>

А това са опити, които се поставят на учениците, за да се види, дали могат да ги разрешат и оттам да се прецени доколко е будно тяхното съзнание за претворяване в живот на идеите от Словото на Учителя.
Но в гр. Русе, тамошното Братство е завладяно не само от идеята за устава, но и от идеята за общо стопанство и за комунален живот. Там през 1923 г. се прави опит за втора комуна от, младежите. Всички смятат, че това е пътят на Школата. А това са опити, които се поставят на учениците, за да се види, дали могат да ги разрешат и оттам да се прецени доколко е будно тяхното съзнание за претворяване в живот на идеите от Словото на Учителя. Тогава Учителят изпраща лично писмо до Никола Ватев и разрешава въпроса по следния начин: „Живейте по Бога. Само Божията Любов." Ето и самия текст: „София, 8 май 1924 г. Любезни Никола Ватев, Всичко постепенно ще се изправи. Животът има друг един смисъл. Избягвайте изкуствеността.
към текста >>

34. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции.
е всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал преди 25 години! Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи. Учителят е оставил грамаден материал. Това са 600 тома беседи и лекции, в които са изложени принципите, законите и методите на новата култура. В тия беседи и лек ции са посочени методите за разумно разрешение на всички противоречия на днешната култура. Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции. Те се нуждаят от планомерно и систематично проучване. Това е вече почнало на Изгрева. В сряда е почнато основно проучване на лекциите на общия окултен клас по ред. Например, в сряда на 3 януари т. г. се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота").
към текста >>

Сега иде вече това Божествено слънце, и всичко ще цъфне и завърже.
Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта. Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее. Каквото и да стане, то ще изгрее. Когато зиме кажеш на тревата да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат. Но когато заговори слънцето, те всички слушат. Сега иде вече това Божествено слънце, и всичко ще цъфне и завърже. Сутрин, когато изгрее слънцето, светлината идва на власт. Днес властта на тъмнината си отива. Сега светлината ще управлява. За характера на новото, което иде, Учителят казва: „Сега доброто иде да управлява. Новото учение иде в света да внесе идеята за братство и сест-ринство между хората, да работят един за друг.
към текста >>

И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса!
Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост. Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя! Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята! Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност. Със сърдечен братски поздрав Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев. София-Изгрев, 20.III.1945 г.
към текста >>

Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят.
Творчеството му е разнообразно. Той е държал 7000 беседи, дал ни е оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от разумната природа, методи за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа. Тзи работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога.
към текста >>

От днес нататък, човек, при своето издигане ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото.
Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята! 2. Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък, човек, при своето издигане ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото. А чрез това става подготвянето на една нова култура и побратимяване на всички народи, членове на шестата раса. 3. Кирил Икономов - „Граници и възможности на музиката". След основната тема на Учителя - Любовта, Той е говорил най-много за Музиката. Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка.
към текста >>

Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение.
Влад Пашов - „Идеите на Бялото Братство през вековете". Културата в света е плод от дейността на Бялото Братство. Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братсство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса, Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили пет култури (Древно-индуската, персийската, египетс-ко-халдейската, гърко-римската и най-после западно-европейската). Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество.
към текста >>

Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение.
Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5.
към текста >>

35. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

Как се извършваше този процес в неговото съзнание ние не знаем.
114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981) Името му беше Влайчо Жечев от с. Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзка с Невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Как се извършваше този процес в неговото съзнание ние не знаем. Обикновено пред него стоеше Еангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува.
към текста >>

После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално.
Коньово, Сливенско. Неговият живот е олицетворение на пътуващ пророк от времето на пророците в древния Израил. Имаше дарба, имаше връзка с Невидимия свят, пророкуваше и пророчествата му се сбъдваха. Как се извършваше този процес в неговото съзнание ние не знаем. Обикновено пред него стоеше Еангелието, той прелистваше страниците, спираше се на някой стих, прочиташе го, тогава се обръщаше към този, който седеше пред него и чакаше пророчество и дядо Влайчо му казваше това, което имаше да му каже. После разказваше, че като чете Евангелието и като погледне този, който стои срещу него му се дават в съзнанието живи картини и той ги тълкува или ги превежда буквално. Той се подвизаваше по време на Школата на Учителя. Познаваше почти всички хора в Братството и провинцията. Нашите хора мило и драго даваха, някой да им пророкува. Учителят е в София, Школата е открита, Словото на Учителя се излива като непресъхващ извор, но нашите приятели търсеха ясновидци, пророци и връзка с Невидимия свят. И всеки намираше това, което търсеше - едни Учителя, а другите - ясновидците... А сега идваме до най-драматичното в този разказ.
към текста >>

, и т.н..... човешките простотии, които са на ниво нашето смешно човешко съзнание в момента... Беинса Дъно (Учителят) идва да донесе едно Висше знание, да проводи Висшето и Божествено разбиране за Всемирната и непреходна Божия Любов... Признат е от всички съвременници в неговата епоха.... Никой не казва, че няма ясновидци и видни, пробудени хора по това време ... и дядо Влайчо , и Петър Димков... уникални българи... но и те признават , че Учителят е Дух от друга степен на съзнание и го "Следват" ...доколкото говори за Бога и Словото Божие.... и стига противопоставяне, че това ни пречи най-много да работим като съзнателни души.... само мърморения кой какъв бил и какво правел... идвала силата му от Стефан еди кой си.... как го знаете това нещо ?
Nikoga ne prodade Viarata i Lubovta si v HRISTOS. Ne e viarno, che s Petar Danov sa imali edna sreshta i che Toi e negov uchenik.Andrei Griva i hora ot Bialoto Bratstvo izmeniat faktite. Prorocheskite darbi na Vlaicho sa SVISHE, a na Danov sa ot prerazkazi na Vlaicho i Slava Sevrukova. Tova e istinata. Искам да се обърна към Иво.... това което говориш по адрес на Учителя е пълна простотия и показва колко не си запознат със Словото, беседите и мисията ... Учителят не е дошъл нито да лекува, пророкува и т.н. , и т.н..... човешките простотии, които са на ниво нашето смешно човешко съзнание в момента... Беинса Дъно (Учителят) идва да донесе едно Висше знание, да проводи Висшето и Божествено разбиране за Всемирната и непреходна Божия Любов... Признат е от всички съвременници в неговата епоха.... Никой не казва, че няма ясновидци и видни, пробудени хора по това време ... и дядо Влайчо , и Петър Димков... уникални българи... но и те признават , че Учителят е Дух от друга степен на съзнание и го "Следват" ...доколкото говори за Бога и Словото Божие.... и стига противопоставяне, че това ни пречи най-много да работим като съзнателни души.... само мърморения кой какъв бил и какво правел... идвала силата му от Стефан еди кой си.... как го знаете това нещо ? кога толкова много започнахте да разбирате Божията работа ? я си вършете "малките " и дребни неща ...задачи, които са ви поставени за всеки ден и не се мъчете с нашит детски умове да бистрите някакви сложни явления... свети стефан.а не еди кой си. Na vnimanieto na Alexander Panayotov....blagodaria za kvalifikaciite I epitetite...az Vi proshtavam na momentat I se nadiavam I BOG da Vi prosti. Otnosno Vlaiko Jechev.....da, toi se sreshta mnogo kratno s Petar Danov,daje vodi hora pri nego malko predi da pochine Danov I mi kazva,che shte go vidiat za posleden pat. Vtoro,ako niakoi nai-mnogo postradva ot Vrazkata si s Bialoto Bratstvo, tova e Vlaicho....5 godini v Belene I 1 v Pernik v minata....Nito Danov,Nito Vanga,Nito Slava, nito koito I da e drug ot tia "Svetila" koito gi komentirate ne e minal prez tazi "shkola".
към текста >>

36. СЪДЪРЖАНИЕ

Не коригирай и не възпирай Божественото 19.
Бурята и мътната вода 14. Лепта за Господа 15. Голямата заблуда 16. Кошница пълна с кайсии 17. Истинският паметник 18. Не коригирай и не възпирай Божественото 19. Савка Керемидчиева и ученикът Аверуни 20. Старият брат 21. Тереза Керемидчиева 22. Как да се играе Паневритмията 23. Братски песни за Учителя 24.
към текста >>

Бялата раса и трансформациите на съзнанието 24.
Едно странно действие 19. Край на първо действие 20. Международната обстановка и България 21. Пътят на посвещението 22. Голямото знание 23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието 24. Пред прага на мъдростта 25. Змията ментора 26. Погледът на мъдреца 27. Тесният път на ученика 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието 29.
към текста >>

Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието 29.
Бялата раса и трансформациите на съзнанието 24. Пред прага на мъдростта 25. Змията ментора 26. Погледът на мъдреца 27. Тесният път на ученика 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието 29. Светлият салон на Изгрева 30. Пътят на Истината – великото посвещение 31. Няколко бележки 32. Синът на Учителя 33. Третият приятел 34.
към текста >>

37. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В Славянството трябва да се пробуди Божието Начало, първо да служат на Божественото Начало, а второ да служат на човешкото.
Всемировият Учител на Вселената е Беинса Дуно. Той е Вождът Господен на Силите! 5. Българите трябва да уповават единствено на Бога. Обърнете се към Живия Господ, към Неговата Велика държава. Доколкото българите служат за благото на човечеството, дотолкова ще бъдат благословени. В Славянството трябва да се пробуди Божието Начало, първо да служат на Божественото Начало, а второ да служат на човешкото. Вложете в себе си и желанието да призовете Господа на помощ. Кой Господ? Този, Който сега ви говори чрез Словото. 6. Славянската азбука е Посвещението Господне чрез Словото на Бога. Константин, най-малкият син на Друнгарий Лъв и жена му Мария е роден през 827 година, българин от славянски род, кръстен на името на император Константин Велики, прокламирал през 313 година християнството като държавна религия и преместил столицата си на европейския бряг на Босфора, назована Византион и преименувана по-късно в Константинопол.
към текста >>

Двамата братя са чистокръвни македонски славяни с будно национално съзнание и българи по родословие.
Според Учителят Дънов луната е символ на религията, а слънцето - на държавната власт. Това е един цикъл, през който Онзи, който ръководи съдбините на българите и славянството, ангел Ело-хил успява да затъмни небето на гръцката патриаршия и римските папи, за да може да се даде от Бога славянската писменост. От друга страна успява така да затъмни умовете на императори, папи и патриарси и да раздвижи няколко империи - Византия, Рим и Немското кралство, за да може да излезе и да се утвърди една нова държава на Духа, ръководена от ангела Елохил. Държавата на Духа е България. Методи е роден около 820 година. Двамата братя са чистокръвни македонски славяни с будно национално съзнание и българи по родословие. Учителят Дънов ги нарича „Светила на славянският род". Не случайно тези „Светила" биват извикани от края на Вселената, за да се родят в този род. Методи е назначен да управлява славянско княжество, за да се запознае с всичките славянски обичаи, да обикне славяните, защото го очаква Онзи ден, в който ще бъде издигнат за учител и пръв архиепископ на славяните. Той напуска княжеската служба, подстригва се за монах и възприема името на Цариградския патриарх Методий (843-847 година), който е иконопочитател. Избира манастира "Св.
към текста >>

38. ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР

Духът Му бе несломим, благородството Божествено, обходата - плод на съвършена благост.
Повечето от стъпките подир Него са първи по своето естество, изпълнени с изненади. Много често проличаваше нашата неподготвеност и незнание. Духовният ни ръст бе твърде малък в сравнение с преживяните събития - решения на големи проблеми. Имало е моменти, когато Неговите мисли оставаха неразбрани и непонятни за съзнанията ни. От първият до последният ден на нашето общуване пред нас е бил изправен Величественият Образ на УЧИТЕЛЯ, с душевност богата и непозната през всички времена. Духът Му бе несломим, благородството Божествено, обходата - плод на съвършена благост. Винаги присъствието Му носеше мир и хармония. За Него нямаше маловажни прояви, нито случайности. От висотата на Неговото свръхсъзнание - живота бе разбираем и познат както в най-малкото, така и в най-голямото. Малкото и голямото се взаимопроникват, а обикновеното бе облекло на необикновеното. Често съпоставяхме нашето разбиране с Неговото прозрение и се убеждавахме, че сме още далеч от Него, едва ли не в най-ранното детство на своето развитие.
към текста >>

От висотата на Неговото свръхсъзнание - живота бе разбираем и познат както в най-малкото, така и в най-голямото.
Имало е моменти, когато Неговите мисли оставаха неразбрани и непонятни за съзнанията ни. От първият до последният ден на нашето общуване пред нас е бил изправен Величественият Образ на УЧИТЕЛЯ, с душевност богата и непозната през всички времена. Духът Му бе несломим, благородството Божествено, обходата - плод на съвършена благост. Винаги присъствието Му носеше мир и хармония. За Него нямаше маловажни прояви, нито случайности. От висотата на Неговото свръхсъзнание - живота бе разбираем и познат както в най-малкото, така и в най-голямото. Малкото и голямото се взаимопроникват, а обикновеното бе облекло на необикновеното. Често съпоставяхме нашето разбиране с Неговото прозрение и се убеждавахме, че сме още далеч от Него, едва ли не в най-ранното детство на своето развитие. Деца сме, а сме се заловили да изграждаме Неговия образ. Явно е, не е по силите ни. Ето защо, ние Ви подаваме ръка, призоваваме Ви да бъдете съпричаст-ници и съавтори и заедно да изваем образа Му, така както сме го възприели, така както и Вие сте го възприели.
към текста >>

39. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването.
Но тук утрото позакъснява. Виждаме как съседните била са обагрени от първите слънчеви лъчи, а при нас все още е нощен хлад и продължаваме да се огряваме на тлеещата жар на топлото огнище. Двамата с Борис Николов побързахме да се подготвим за слизане до Царска Бистрица. Ще посрещаме УЧИТЕЛЯ, брат Боев и Неделчо! Освежителната почивка на тихата и ясна Рилска нощ подейства ободрително и на слизане ни позволи да се радваме на красивата долина, която бе вече позлатена от нюансите на слънчевите лъчи. Всякога на слизане окото по-добре обхваща природната красота, защото крачката е спокойна и съзнанието е облекчено от напрежението на изкачването. За нас двамата най-голямата изненада бе момента, когато правихме последните крачки по пътеката, чухме сигнала на колата и за секунди автомобилчето спря пред нас. Чудесно съвпадение! Измерено и изчислено като на музикална партитура. Това не е ли хармония на съзнанията? Подадохме ръка на пристигащите, целунахме десницата на УЧИТЕЛЯ и продължавахме да се възхищаваме на чудния миг - великолепно единение на „слизащи" и „възлизащи".
към текста >>

Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление.
По средата на проточилата се верига бе нейде Борис Николов и брат Боев, а най-подире останах аз, да придружавам тези, които се движеха по-бавно. От край време, при общи екскурзии, винаги си разделяхме задачата за съпровода на приятелите. Това бе едно от поръченията на УЧИТЕЛЯ! На зазоряване групите преминаваха през поточето от последното езеро, наречено „Окото", поизплакваха си още просънените очи и поемаха последните стръмни серпантини към върха. Утрото завари почти всички готови да посрещнат първия слънчев лъч, който трябваше да се появи на съвършено ясния хоризонт. Красотата на зазоряването е мистична, а присъствието на УЧИТЕЛЯ на върха е Божествено явление. Лумна първият слънчев лъч. Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово. Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра.
към текста >>

Тези мисли заседнаха в съзнанието ми и не ме оставиха спокоен до момента на разрешаването на задачата.
Събрани около Учителя, Борис Николов и Неделчо Попов обсъждаха въпроса с погребението на Георги Радев и се реши двамата да заминат за Юндола, като тази нощ останат да бивакуват с нас на малката тераска над „Велчовото мосте", а на мен се възложи задачата да организирам завръщането в София, макар че лично бях уговорил със собственика на автобуса да ни отведе на 24, а не на 23-та дата, т.е. един ден по-рано. Затруднението ми не бе малко, защото вслучай, че на 23 няма автобуса, трябва да се обмисли пренощуването в Боровец на значително голямата група приятели, които бяха вече пристигнали още на 21 вечерта. В духа на единството - старателно поддържано в нашия общ братски живот, задачата за евентуалното пренощуване в Боровец, а и завръщането, трябваше да се реши благоприятно за всички. А ето, че при това затруднено положение, нито можеше да се гарантира общ превоз, нито общо нощуване. Тези мисли заседнаха в съзнанието ми и не ме оставиха спокоен до момента на разрешаването на задачата. Върхът напуснах замислен! Приятелите заслизаха на групи към "Окото". Първите бяха стигнали до брега на езерото и със сухи съчки накладоха огън между канарите. Трябваше да се закусва. Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха.
към текста >>

През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането.
УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели. Другата основна мисъл в беседата бе за отношението ни към Божиите работници, слезли между нас, които са носители на всяко малко и голямо добро за човешките души. През време на тази знаменита беседа, моето съзнание често се отклоняваше по предварителна размисъл за разрешаването на задачата ми със завръщането. А двамата - Борис и Неделчо, обсъждаха някои подробности по погребението на Георги Радев. Рано след обяд, УЧИТЕЛЯТ покани приятелите да напуснат „Окото", като внимателно почистят местата на временното бивакуване. Той добави: „Нека „Окото" да е чисто като Божествената зеница! " Групите пак безшумно и мълчаливо, замислени върху проблемите, поставени от този паметен летен ден, заслизаха към уговорения вечерен бивак -малката полянка над "Велчовото мосте". Късно през деня, светлините на запалените огньове пак заиграха по зелената ограда на клековете и бивакуването премина в необичайно мълчание.
към текста >>

40. ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ

- Но, мислите ли, че оттогава до днес съзнанието на ученика не се е развивало?
В евангелските разкази и посланията, образите на учениците са твърде одухотворени. Те се открояват като пламенни и вдъхновени вестители на Словото на Христа. Те виждаха, чуваха и имаха власт над духове. Казах, че и аз ценя високо тези характери. - Действително учениците на Христа са най-светлите образи на времето - отговори УЧИТЕЛЯ. - Но, мислите ли, че оттогава до днес съзнанието на ученика не се е развивало? Отговарям Ви - в сравнение със съзнанието на Христовите ученици, вашите съзнания са много по-развити. Друго. Външно Вие не наподобявате учениците на Христовата школа. Но това не е необходимо. Епохата по времето на Христа е дала отражение върху образите им, бита им. С изключение на Павла и Лука, които са имали образование, останалите са били необразовани.
към текста >>

Отговарям Ви - в сравнение със съзнанието на Христовите ученици, вашите съзнания са много по-развити. Друго.
Те се открояват като пламенни и вдъхновени вестители на Словото на Христа. Те виждаха, чуваха и имаха власт над духове. Казах, че и аз ценя високо тези характери. - Действително учениците на Христа са най-светлите образи на времето - отговори УЧИТЕЛЯ. - Но, мислите ли, че оттогава до днес съзнанието на ученика не се е развивало? Отговарям Ви - в сравнение със съзнанието на Христовите ученици, вашите съзнания са много по-развити. Друго. Външно Вие не наподобявате учениците на Христовата школа. Но това не е необходимо. Епохата по времето на Христа е дала отражение върху образите им, бита им. С изключение на Павла и Лука, които са имали образование, останалите са били необразовани. Без четмо.
към текста >>

Божествено настояще.
Той проговори: - Ако това би било открито на човечеството, ако биха знаели за тържеството на Божествения Дух, Който се изявява на седмострунната арфа - тези езера, целият циркус и платото на Бъбрека не биха могли да приютят големите множества!... Но, тогава не би могло да се работи, както сега... а и Вие не бихте били тъй близо до мен. Планът на небето е такъв. Чудни отговори. Вдигнати завеси. Божествено настояще.
към текста >>

41. ІІ.33. ЛУНАТА

В битието с всекиго може да общувате и да се разбирате, защото обитателите на далечните светове са проникнати от съзнанието за любов към всички, защото те виждат и усещат присъствието на Великият Божествен Дух.
Отговор не последва. След бати Ради и аз погледнах лунните планини и долини. Тогава УЧИТЕЛЯТ добави: - Когато се пробуди третото око, т.е. духовното зрение, когато се пробуди духовното ухо, тогава вие ще виждате съществата, ще общувате с тях, ще се разбирате с тях, тогава ще ви се открият много нови и по-богати възможности за контакт с тези, които засега са невидими. В битието всичко е зримо, но това става със съответните органи. В битието с всекиго може да общувате и да се разбирате, защото обитателите на далечните светове са проникнати от съзнанието за любов към всички, защото те виждат и усещат присъствието на Великият Божествен Дух. Когато завесата от вашите очи се вдигне, когато ухото ви долови изпълненото с Дух и Истина и Любов Божествено Слово, тогава ще разберете Истината, ще разберете смисъла на Живота, който изпълва цялата Вселена. Такива ще бъдат бъднините на разумните човешки души, обитатели на всички светове, във великото разнообразие на форми и съдържание. Такива са бъднините на човечеството. ...Помогнахме на УЧИТЕЛЯ да демонтира телескопа. Разделихме се с възторга на души, надникнали в бъднините... Изгревяни приветстваха лъчезарният Изгрев, а ние изпратихме привет на светлоликата Луна.
към текста >>

Когато завесата от вашите очи се вдигне, когато ухото ви долови изпълненото с Дух и Истина и Любов Божествено Слово, тогава ще разберете Истината, ще разберете смисъла на Живота, който изпълва цялата Вселена.
След бати Ради и аз погледнах лунните планини и долини. Тогава УЧИТЕЛЯТ добави: - Когато се пробуди третото око, т.е. духовното зрение, когато се пробуди духовното ухо, тогава вие ще виждате съществата, ще общувате с тях, ще се разбирате с тях, тогава ще ви се открият много нови и по-богати възможности за контакт с тези, които засега са невидими. В битието всичко е зримо, но това става със съответните органи. В битието с всекиго може да общувате и да се разбирате, защото обитателите на далечните светове са проникнати от съзнанието за любов към всички, защото те виждат и усещат присъствието на Великият Божествен Дух. Когато завесата от вашите очи се вдигне, когато ухото ви долови изпълненото с Дух и Истина и Любов Божествено Слово, тогава ще разберете Истината, ще разберете смисъла на Живота, който изпълва цялата Вселена. Такива ще бъдат бъднините на разумните човешки души, обитатели на всички светове, във великото разнообразие на форми и съдържание. Такива са бъднините на човечеството. ...Помогнахме на УЧИТЕЛЯ да демонтира телескопа. Разделихме се с възторга на души, надникнали в бъднините... Изгревяни приветстваха лъчезарният Изгрев, а ние изпратихме привет на светлоликата Луна.
към текста >>

42. ІІІ.105. УЧИТЕЛЯТ И МУЗИКАТА

Летопис Вергилий Кръстев

Случваше се насред някоя от школните беседи Учителят да затананика дошла в съзнанието му мелодийка.
Нещо повече: той поучаваше да се живее музикално. Имаше нещо забележително и неповторимо в начина, по който Учителят свиреше на своята цигулка. Лъкът леко пробягваше по струните и там, при това докосване, се раждаха мелодии, които макар и тихи, носеха вълнуваща вътрешна мощ. Когато слушахме това тихо свирене, струваше ни се, че легиони светли същества се задават в стройни редици и победно вървят, за да превърнат със своето сияние мрачината в светъл, радостен ден. Чудотворните стъпки на това „Небесно войнство" завладяват едно по едно всички кътчета на всемира и те стават част от Царството Божие... По много оригинален начин се родиха братските песни. Случваше се насред някоя от школните беседи Учителят да затананика дошла в съзнанието му мелодийка. Постепенно тя се оформяше, почваше да звучи. Музикантите я записваха и присъстващите слушатели почваха да пеят. Само след минути в братството вече имаше една новородена песен. Ние твърдо вярваме, че тези песнички, а особено ония, които Учителят нарече "окултни упражнения", един ден ще станат извор на вдъхновения на бъдещи музиканти, за да се създаде нова окултна музика. Създаването на Учителевите песни ние считаме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм, една идея се превръща в музика.
към текста >>

Всеки тон, всяка дума трябва да мине през съзнанието на човека, през неговата мисъл.
На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се заражда. Окултните упражнения, за който стана по-горе реч, са зародишът на бъдещата окултна музика. Дадените окултни упражнения са за концентриране на мисълта. Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване. Всеки тон, всяка дума трябва да мине през съзнанието на човека, през неговата мисъл. Ако човек свири или пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа. Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее на себе си. Това не е егоизъм. Да пееш за себе си, това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе. В такъв случай твоята музика, по незнайни пътища, се превръща в изява на Любовта.
към текста >>

Ако човек свири или пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа.
Тя сега се заражда. Окултните упражнения, за който стана по-горе реч, са зародишът на бъдещата окултна музика. Дадените окултни упражнения са за концентриране на мисълта. Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване. Всеки тон, всяка дума трябва да мине през съзнанието на човека, през неговата мисъл. Ако човек свири или пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа. Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее на себе си. Това не е егоизъм. Да пееш за себе си, това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе. В такъв случай твоята музика, по незнайни пътища, се превръща в изява на Любовта. Певците трябва да се стремят към тихо пеене.
към текста >>

Да пееш за себе си, това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе.
Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необходимото съсредоточаване. Всеки тон, всяка дума трябва да мине през съзнанието на човека, през неговата мисъл. Ако човек свири или пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа. Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее на себе си. Това не е егоизъм. Да пееш за себе си, това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе. В такъв случай твоята музика, по незнайни пътища, се превръща в изява на Любовта. Певците трябва да се стремят към тихо пеене. То облагородява. Силното пеене е повече волево. „Ако искате да вложите нещо възвишено във вашата мисъл и вашите чувства, трябва да пеете тихо, казва Учителят.
към текста >>

„В човешкия свят проявата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието.
През тихото пеене се привличат същества от по-висока духовна култура." Ето още някои мисли на Учителя за музиката: „Музиката е метод за трансформиране на човешките състояния, тъй като има състояния у човека, които без музика по никой начин не могат да се сменят." „Пейте всеки ден по петнадесет минути съзнателно, като спазвате правилата на окултното пеене и след една година ще видите какви ще бъдат резултатите. Ако сте редовен и съсредоточен, чрез тази музика положението ви ще се подобри с петдесет на сто във всяко отношение." „Има един начин за оправяне на света - той е прилагане на музиката в живота. Чрез нея могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия." „Болестите и болезнените състояния се дължат на отсъствия на музика и хармония в човека. Музиката може да се приложи като лечебно средство. Известни тонове повишават вибрациите на организма, в следствие на което неговото състоянието се подобрява." Тъй като в учението на Бялото Братство музиката заема видно място и в ръцете на Учителя тя е един от могъщите лостове за подтикване развоя на човека, ще дадем по-долу някои места от изчерпателната статия, озаглавена „Учителят за музиката" от един от заминалите в отвъдния свят наш напреднал брат. „В човешкия свят проявата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората от преди около триста хиляди години, музиката, като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време музиката в сегашен смисъл на думата не е съществувала. Хората, за пример, от атлантската раса, не са били музикални. Това личи ясно от изследване на техните черепи. Музиката, това е дихание на душата, без музика, без света на тоновете човешката душа и дух не могат да се проявят.
към текста >>

Макар че самосъзнанието се е проявило у хората от преди около триста хиляди години, музиката, като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа.
Ако сте редовен и съсредоточен, чрез тази музика положението ви ще се подобри с петдесет на сто във всяко отношение." „Има един начин за оправяне на света - той е прилагане на музиката в живота. Чрез нея могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия." „Болестите и болезнените състояния се дължат на отсъствия на музика и хармония в човека. Музиката може да се приложи като лечебно средство. Известни тонове повишават вибрациите на организма, в следствие на което неговото състоянието се подобрява." Тъй като в учението на Бялото Братство музиката заема видно място и в ръцете на Учителя тя е един от могъщите лостове за подтикване развоя на човека, ще дадем по-долу някои места от изчерпателната статия, озаглавена „Учителят за музиката" от един от заминалите в отвъдния свят наш напреднал брат. „В човешкия свят проявата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е проявило у хората от преди около триста хиляди години, музиката, като творческа проява у човека, като способност, която се изразява в изкуството да пее и да свири, датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. До това време музиката в сегашен смисъл на думата не е съществувала. Хората, за пример, от атлантската раса, не са били музикални. Това личи ясно от изследване на техните черепи. Музиката, това е дихание на душата, без музика, без света на тоновете човешката душа и дух не могат да се проявят. Ако хората желаят да се пре-възпитат и бъдещите поколения да станат носители на онова в живота, което е красиво и възвишено, те трябва да поставят в основата на възпитанието и образованието музиката.
към текста >>

43. ІІІ.106. ЗАДАЧАТА С ЛЕВЧЕТО

Летопис Вергилий Кръстев

Учителят често даваше общи задачи, наряди, упражнения, обща духовна работа, размишления и молитви, макар и малки наглед, обаче, когато се изпълняват със съзнание, с вяра, с любов, те дават чудни резултати.
Това се отразява върху живота на Цялото. Ако ние се стремим към чист и свят живот, този стремеж се предава по онези вътрешни пътища на човечеството. Когато се молим, пеем, учим и работим, този стремеж в нас се предава на всички; той влиза като добър подтик в общия живот. Това е една от вътрешните работи на школата - на учениците по цялата земя. Работата, която те извършват в себе си, онези задачи, които разрешават, представят вече добри възможности за другите човеци - братя, и те да ги разрешат. Учителят често даваше общи задачи, наряди, упражнения, обща духовна работа, размишления и молитви, макар и малки наглед, обаче, когато се изпълняват със съзнание, с вяра, с любов, те дават чудни резултати. Чрез тях могат да се внесат много добри подтици в душата на човечеството. Така работеше Учителят с всички ни. По-възрастните братя знаят, как-ва важна работа извърши Той в това отношение. Необходимо е, от време на време, да се внасят нови мисли, нови идеи, нови подтици в човешките души. За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя.
към текста >>

Той ще се зароди вътре в душите им, и те да жертват за Божественото.
За това работят всички духовни хора по света, обединени в общества или братства по цялата земя. Задачите на съзнателния живот са особено важни в днешните времена. Чрез тях ние поддържаме връзка с духовния свят и сътрудничим в неговата работа. Ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици в цялата страна и целия свят, с цел да им напомним и освежим една от хубавите задачи, която Учителят ни е дал някога - да изпращаме всеки ден зов към всички човеци -братя, да дадем малък подтик: всеки да направи една малка жертва за Божието Слово. Навремето, задачата е поставена от Учителя така: Всеки ден, ученикът, като прочете нарядната страница от Словото на Учителя, да пусне своята малка лепта в една кутия и каже: „Господи, както аз пускам своята скромна лепта за Твоето Слово, тъй да направят всички хора по земята." Като се изпълнява тази задача от учениците, дава се малък подтик, който действа вече в душите на всички човеци. Той ще се зароди вътре в душите им, и те да жертват за Божественото. Днес има нужда от този подтик в света. Учителят свързва тази задача с издаването на беседите. Като Ви напомняме упражнението, ние пожелаваме да се освежи то и обнови, тъй както го е поставил отначало Учителят. Тази задача е в сила за учениците и до днес. Тъй се поддържа онзи естествен приток на средства за издаване на Неговото Слово, както Той нареди - по онзи Божествен начин, според който човек работи съзнателно в трите свята: физическия, духовния и Божествения.
към текста >>

Налага се сумата 365 лева да се увеличи за всекиго, според възможностите и съзнанието му.
Това е нов начин за работа." Днес ние се обръщаме към всички братя и сестри - ученици, напомняме Ви задачата за малката всекидневна жертва за Господа (всеки, колкото намери за добре), с пожелание тя да бъде поставена и изпълнявана, както ни я е дал нашият обичен Учител. Тъй ще се поддържа е човешката душа малкият подтик - да жертваме за Господа, и същевременно да се засилва все повече и повече приходът за издаване Словото на Учителя. Една от важните ни задачи сега е да предадем Словото на Учителя на българския народ, а оттам - на целия свят. Предвид на крайно поскъпналия живот, днес хартията и печатът също струват много скъпо. Разходите за беседите и лекциите, които печатаме годишно, не се посрещат от задачата (левчето). Налага се сумата 365 лева да се увеличи за всекиго, според възможностите и съзнанието му. София, 19 септември 1948 г. С поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ
към текста >>

44. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание.
Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху тялото, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр. Също тъй може да се медитира върху един предмет. Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли. Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе. Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание. За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества. Човек, като мисли за тия качества, възприема техните вибрации. По този начин ще се свържеш с Учителя. I степен. При медитацията и съзерцанието развиват се умствени сили.
към текста >>

Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина.
Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе. IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество. V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина. За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда Божественото в тях и то те обгръща." Ето, мила Драга, един метод за работа. Може да направите опит. Когато имаме постоянство, чудесни резултати се достигат. Нали знаеш, ние само трябва да желаем да направим нещо и веднага от горе ни помагат. У Бога е всичко възможно: „Божий Дух, възлюбеният на моята душа, всичко ще върши за мен".
към текста >>

За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда Божественото в тях и то те обгръща." Ето, мила Драга, един метод за работа.
IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество. V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина. За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда Божественото в тях и то те обгръща." Ето, мила Драга, един метод за работа. Може да направите опит. Когато имаме постоянство, чудесни резултати се достигат. Нали знаеш, ние само трябва да желаем да направим нещо и веднага от горе ни помагат. У Бога е всичко възможно: „Божий Дух, възлюбеният на моята душа, всичко ще върши за мен". Ето и една формула за ограждане, която Учителят ни даде на 7.VII.1939 г.
към текста >>

Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека.
Много, много страдания са нужни, докато човек придобие смирението. А колко велико нещо е смирението. Няма да е лошо да говорите и на вашите деца за смирението. И ето още нещо от съкровищницата на Учителя. „Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
към текста >>

Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви.
А колко велико нещо е смирението. Няма да е лошо да говорите и на вашите деца за смирението. И ето още нещо от съкровищницата на Учителя. „Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления.
към текста >>

Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек.
И ето още нещо от съкровищницата на Учителя. „Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него.
към текста >>

Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг.
„Ученикът трябва да е буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек.
към текста >>

Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
Това значи, да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него.
към текста >>

Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления.
Когато съзнанието работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си.
към текста >>

Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде.
Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава.
към текста >>

Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него.
Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека.
към текста >>

Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него.
Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме." Последното може да го прочетете и на вашите момичета, които се интересуват за новото. Как са те, изчетоха ли беседите, които им изпратих и как се произнесоха за това.
към текста >>

Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов.
Има един закон: „Ти като не обичаш Онзи, който те обича пръв, то няма и да те обича онзи, който искаш да те обича". „Ако в началото още не може да обичаш Онзи, който те обича, то поне да го цениш. Оценката е първата стъпка, после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един човек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човек по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата, или други думи казано - чрез страданието съзнанието се превръща в Любов, или с други думи - чрез страданието душата се изявява като любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал, има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява. Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота". Двата закона: Щом любиш хората (брат си) с това познаваш, че Бог те обича.
към текста >>

А свобода, мистично се разбира, че Божественото у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето.
Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични блага от него, тогава тази любов е Божествена. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина и свобода чрез твоята любов, твоята любов е Божествена. Живот значи, те да чувстват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. А свобода, мистично се разбира, че Божественото у тях се проявява, без да се ограничава от нисшето. Тогава твоята любов е Божествена. И така, мили сестрички, дано разбирате моето писмо. Разпоредих да ви изпратят една програма за 22.III., вярвам да я получите навреме. Ако я получите, много ще се радвам. Също и за „Свещени думи на Учителя" наредих.
към текста >>

45. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

В моето подсъзнание и свръхсъзнание се зароди един свещен копнеж, да разбера тези две велики книги - Учителят и обществото... Дни и нощи непрекъснато мислех, четях и съзерцавах с устрем и жажда към сферите на Незнайното и Непостижимото.
Това общество, за разлика от другите, съчетаваше най-разнообразни индивидуалности. То представляваше миниатюра на цялото човечество. Тези индивидуалности бяха на различни възрасти, различно социално положение, образователен уровен, изобщо съвкупност от индивиди с различни психични нюанси, изобщо това общество представляваше по своята структура нещо оригинално, неповторимо. Наистина, обществото около Учителя, за моята крайно любознателна природа, представляваше една дебела книга, за която трябваше да посветя редица години, за да разчета нейното дълбоко и интересно съдържание. Също така и Учителят представляваше за мене една голяма тайна. В моето подсъзнание и свръхсъзнание се зароди един свещен копнеж, да разбера тези две велики книги - Учителят и обществото... Дни и нощи непрекъснато мислех, четях и съзерцавах с устрем и жажда към сферите на Незнайното и Непостижимото. Първите ми впечатления от обществото около Учителя, в непосредствените ми наблюдения, се изразиха в следното: Направи ми силно впечатление крайностите, откъдето са дошли последователите на Учителя - като започнем от центъра на крайния атеизъм, и свършим с полюса на религиозния фанатизъм. Паралелно с разучаване на обществото, аз се заех сериозно да проуча беседите на Учителя, които представляваха неизчерпаем източник на знание, опитности и методи за работа. Същевременно започнах да посещавам трите вида беседи: лекциите на Младежкия клас, на Общия окултен клас и Неделните беседи. В Младежкия окултен клас участваха в по-голямата си част студенти и висшисти. В Общия окултен клас влизаха, извън учениците на младежкия, част и голяма част от обществото.
към текста >>

Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание.
Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота. Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>

Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота. Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>

46. 6.08. КОТВАТА

За да ознаменувам тези духовно - мистични преживявания, които избликваха дълбоко в моето съзнание, реших да направя сред поляната, близо до палатката, една малка градинка във вид на морска котва, която употребяваха моряците, за да закрепят кораба на едно място, за да не го отвява морското течение.
8. КОТВАТА След интимната и съдбоносна среща, която имах с Учителя, станах мълчалив, така силно се вглъбих в себе си, като че ли обкръжаващата среда остана за мене зад завеса. Всекидневните лекции, които слушах в университета по история на философията, по психология, по логика, по естетика, ставаха все по-безинтересни за мен. Душата ми копнееше за нещо друго. За да ознаменувам тези духовно - мистични преживявания, които избликваха дълбоко в моето съзнание, реших да направя сред поляната, близо до палатката, една малка градинка във вид на морска котва, която употребяваха моряците, за да закрепят кораба на едно място, за да не го отвява морското течение. В тази идея влагах дълбоко символично съдържание. Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици. В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения.
към текста >>

Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще.
Душата ми копнееше за нещо друго. За да ознаменувам тези духовно - мистични преживявания, които избликваха дълбоко в моето съзнание, реших да направя сред поляната, близо до палатката, една малка градинка във вид на морска котва, която употребяваха моряците, за да закрепят кораба на едно място, за да не го отвява морското течение. В тази идея влагах дълбоко символично съдържание. Тази котва направих сам, без участието на никой от моите съученици. В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината. Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед.
към текста >>

Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината.
В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината. Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед. Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите. От окултно - мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник. Този равностранен триъгълник представляваше Емблемата на новото учение -прави чувства, прави мисли и прави действия, които бяха трите катети на равностранния триъгълник. Котвата бе очертана с чимове.
към текста >>

47. 6.10. Младежките събори

Там, в читалище „Надежда", чух Учителят да говори за „Пробуждане на колективното съзнание".
Неделните беседи в 10 часа бяха за представителите на старозаветните. Утринните Слова бяха за учениците. Общият клас бе за новозаветните - там се даваха методи за изправление на света на съблазните. От 1921 г. присъствам на общите събори в гр. Търново. Там, в читалище „Надежда", чух Учителят да говори за „Пробуждане на колективното съзнание". Направи ми много силно впечатление онази голяма загриженост за народите и човечеството. Тук присъстваха много крайни елементи. Имаше много комунисти, както и анархисти. А духовенството искаше да попречи на беседата на Учителя. Но тези крайни елементи - комунисти и анархисти, не позволиха на свещениците да попречат.
към текста >>

Висшето съзнание, а в другия полюс е планетата, т.е.
Когато човек ги разкрие, може да опише и външния кръг около квадрата и да се освободи от кармата си и от живота на старозаветните. Елипсата. Тя е символ на новозаветните, които се движат между двата полюса на елипсата. В елипсата има два центъра, два полюса. Това е поляризацията на живота. И понеже планетите се движат в елипса, то винаги в единия полюс стои слънцето, т.е. Висшето съзнание, а в другия полюс е планетата, т.е. нисшето съзнание. Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото. Понеже няма затворени линии, то планетите вървят по елипси. Но те представляват отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало. Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно.
към текста >>

нисшето съзнание.
Тя е символ на новозаветните, които се движат между двата полюса на елипсата. В елипсата има два центъра, два полюса. Това е поляризацията на живота. И понеже планетите се движат в елипса, то винаги в единия полюс стои слънцето, т.е. Висшето съзнание, а в другия полюс е планетата, т.е. нисшето съзнание. Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото. Понеже няма затворени линии, то планетите вървят по елипси. Но те представляват отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало. Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно. Дори и най-великите Учители, които се въплъщават на земята, и през тях протичат тези четири живота.
към текста >>

Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото.
В елипсата има два центъра, два полюса. Това е поляризацията на живота. И понеже планетите се движат в елипса, то винаги в единия полюс стои слънцето, т.е. Висшето съзнание, а в другия полюс е планетата, т.е. нисшето съзнание. Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото. Понеже няма затворени линии, то планетите вървят по елипси. Но те представляват отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало. Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно. Дори и най-великите Учители, които се въплъщават на земята, и през тях протичат тези четири живота. Протичат чрез самото човешко тяло: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част на главата - с праведните, през горната част на главата - с учениците.
към текста >>

Това са различни състояния в човешкото съзнание.
Протичат чрез самото човешко тяло: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част на главата - с праведните, през горната част на главата - с учениците. Само в дадени моменти доминират някои от тези четири живота. Не можем статично да ги разглеждаме. Това са течения и възли в духовния свят, които се движат. Те преминават непрекъснато, а някои се спират и застояват повече. Това са различни състояния в човешкото съзнание. Кръгът се явява като фигура, в която праведните учат тайната на кръга. Той се явява като символ на вечността. Защото в центъра на кръга се вижда миналото, настоящето и бъдещето. Няма по хората обрисувана такава фигура на кръга, която да представя вечността, където да няма начало и край. Квадратът е символ на миналото, елипсата е настоящето, кръгът е вечност, а новата фигура, която идва, това е спиралата.
към текста >>

48. 6.15. Космичната вълна на любовта

В малкия триъгълник страната, която представлява емоционалното съзнание, е във връзка със страната от същото естество на големия триъгълник.
15. Космичната вълна на любовта Съществува един дълбок паралелизъм и една тясна функционалност между страните на двата горепосочени триъгълници. За по-голяма прегледност кармичният триъгълник на българския народ ще наричаме „малкият триъгълник", а този, на човечеството - „големият триъгълник". В малкия триъгълник страната, която представлява емоционалното съзнание, е във връзка със страната от същото естество на големия триъгълник. Тази страна - емоционалната - на двата триъгълника - има отношение към вълната на Любовта. Интересно е да отбележим как Великият Мъдрец подготвяше своите актьори във великата драма, която се играеше в Неговата школа. Въпросната сестра - Магдалена Попова, преди да започне да играе своята роля - започна да ми предава уроци по френски език. Тя представляваше интересен екземпляр от голямата колекция на веригата души около Учителя. По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион.
към текста >>

Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен.
Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си. Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен. Неговото присъствие даже и физически, както за нея, така и за мен - представляваше не само необходимост, но и една велика загадка. Ние, двамата с нея, непрекъснато го следвахме. Той беше оказал едно голямо внимание и доверие към нея и към мен, което с никакви отношения не можеше да бъде заменено. Това бе същата Магдалена Попова, която обиколи 19 държави и която Учителят нарочно изпрати в Европа. Винаги Учителят пред мене я наричаше "пощальона", която разнася пощата на Учителя по чужбина.
към текста >>

Ставаше като един медиумичен канал, чрез който се изливаха изверженията на българското обществено съзнание, което се противопоставяше и пречеше на Учителя по това време.
Тя беше инструмент в ръцете на Мъдреца от Изгрева. Учителят я зареждаше като акумулатор, тя отиваше там, свършваше си работата и се връщаше. Тези мистерии са в обсега на възможностите на Учителя. Нейната медиумична природа донесе много непредвидени неща в Школата. В Нея влизаха пакостливи духове и се противопоставяха срещу Учителя в някои моменти. Ставаше като един медиумичен канал, чрез който се изливаха изверженията на българското обществено съзнание, което се противопоставяше и пречеше на Учителя по това време. Действително Магдалена в самото начало влизаше като представител на една от страните на българския триъгълник. Това се вижда ясно от нейните задачи. Тук има да се изживяват кармичните положения на един народ от миналото, както и на другите народи, защото българският народ е свързан с целия свят. Според Учителят България представлява черния дроб на общочовешкият организъм. А черният дроб е най-важният орган в един човешки организъм.
към текста >>

" Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от тялото си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо.
Дори имаше съдебен процес срещу Учителя. Тя беше извикана да свидетелства срещу Учителя. На съда я питат: „Ти къде беше? " „Бях в един кой си град? " А Петър Дънов къде беше? " Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от тялото си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо. Но всъщност това е било вярно, че Учителят е могъл да се излъчи и да отиде при нея и тя да Го е видяла. За нас това е знание от Словото на Учителя и една реалност, на която не веднъж сме присъствали. За съда това бе измислица. Накрая тя беше жертва на тази карма между този народ. Като се иждиви тази карма, като се изразходва, ще бъде добре и за народа, в който живее, и за самата нея.
към текста >>

Била е много добра ученичка, с религиозно съзнание и църковно възпитание.
Изявяваше се като враг на Братството. В града тя няколко пъти се бе качвала на маса и бе говорила срещу Учителя. Но тя беше една от страните на този български триъгълник. И нейният живот, и животът на това общество трябваше да се види и след това трябваше да се оправи, като се разреши чрез знанието, дадено от Учителя. Магдалена беше от гр. Пловдив. Била е много добра ученичка, с религиозно съзнание и църковно възпитание. Като човек, отначало тя беше много възпитана, с обноски и много етична. Но като започна да играе тази роля, понеже влезе в тези кармични възли, то в поведението й стана промяна. Тя вече имаше ексцентричности и отклонения на съзнанието. Това е в реда на нещата при нейната роля. Аз се чудех как това същество можеше да издържи туй голямо напрежение, което се създаваше в Школата.
към текста >>

Тя вече имаше ексцентричности и отклонения на съзнанието.
И нейният живот, и животът на това общество трябваше да се види и след това трябваше да се оправи, като се разреши чрез знанието, дадено от Учителя. Магдалена беше от гр. Пловдив. Била е много добра ученичка, с религиозно съзнание и църковно възпитание. Като човек, отначало тя беше много възпитана, с обноски и много етична. Но като започна да играе тази роля, понеже влезе в тези кармични възли, то в поведението й стана промяна. Тя вече имаше ексцентричности и отклонения на съзнанието. Това е в реда на нещата при нейната роля. Аз се чудех как това същество можеше да издържи туй голямо напрежение, което се създаваше в Школата. Чудя се, как нейната нервна система, нейният мозък, нейният двойник можа да издържи. Да издържи тази концентрация на отрицателни мисли и форми на цялото братство срещу нея. Това отрицателно отношение към нея от братството, като водопад падаше надолу от стотина метра върху нея.
към текста >>

Ето как от различните страни на общественото съзнание се отразяваха по съвсем различен начин в техните представители, които присъстваха като посланици на Изгрева.
Как издържа на цялото това напрежение. Но понеже зад нея стоеше Мъдрецът и знаеше докъде тя можеше да издържи. Това са въпроси от скритата Школа, от вътрешната Школа. За да се говори за тези големи проблеми трябва човек да има знание. И то знание от Словото на Учителя. Ето как от различните страни на общественото съзнание се отразяваха по съвсем различен начин в техните представители, които присъстваха като посланици на Изгрева. Така че всяка страна на общественото съзнание на този народ имаше свой представител и посланик на Изгрева. А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество. Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията. Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков.
към текста >>

Така че всяка страна на общественото съзнание на този народ имаше свой представител и посланик на Изгрева.
Но понеже зад нея стоеше Мъдрецът и знаеше докъде тя можеше да издържи. Това са въпроси от скритата Школа, от вътрешната Школа. За да се говори за тези големи проблеми трябва човек да има знание. И то знание от Словото на Учителя. Ето как от различните страни на общественото съзнание се отразяваха по съвсем различен начин в техните представители, които присъстваха като посланици на Изгрева. Така че всяка страна на общественото съзнание на този народ имаше свой представител и посланик на Изгрева. А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество. Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията. Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков. Той беше студент по математика, с висок ръст, едър, мастит.
към текста >>

А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество.
Това са въпроси от скритата Школа, от вътрешната Школа. За да се говори за тези големи проблеми трябва човек да има знание. И то знание от Словото на Учителя. Ето как от различните страни на общественото съзнание се отразяваха по съвсем различен начин в техните представители, които присъстваха като посланици на Изгрева. Така че всяка страна на общественото съзнание на този народ имаше свой представител и посланик на Изгрева. А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество. Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията. Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков. Той беше студент по математика, с висок ръст, едър, мастит. Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция.
към текста >>

Така Великият Мъдрец фокусира съзнанието на Магдалена към онзи копнеж на чистота и целомъдрие, който впоследствие трябваше да стане достояние на цялото общество.
Тези отношения се изразиха в един голям импулс да издаваме двамата едно списание „Нов живот". Към редактирането на това списание привлякохме и един от другите наши съученици - Петър Пампоров, който излизаше от средите на въздържателите и толстоистите! При тези разговори на Георги Марков и мен с Учителя непрекъснато настояваше да присъства и Магдалена, която излизаше от рамките на ежедневния живот и навлезе в областта, както я наричат на научен език - хиперестезия. Силният флуид на мистичност бе изразен в един копнеж към Незнайното, Великото, Космичното, явяващ се като следствие от духовно - интимния досег с Учителя. В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност. Така Великият Мъдрец фокусира съзнанието на Магдалена към онзи копнеж на чистота и целомъдрие, който впоследствие трябваше да стане достояние на цялото общество. Така беше силно въздействието върху мен, че тези грамадни Космични сили, които придоби от връзката си с Учителя я заставиха да пласира тези сили почти в страните на цяла Европа. Тя пропътува около 19 държави. Веднъж аз зададох въпрос на Учителя: „Какво представлява нейната роля в чужбина? " Той ми отговори: „Това е пощальонът, който ще разнесе кореспонденцията Ми в чужбина." Тази Негова мисъл ми стана ясна при следния интересен случай. През нейните непрестанни излизания в чужбина един път отиде в Холандия.
към текста >>

Спомням си, че първата статия на списанието, която аз бях писал под заглавие „Космичното Съзнание", под голямото вдъхновение, че ще стана един проповедник за мистичната чистота в целия свят.
В случая, относно Кришна Мурти тя ми разказа как той неохотно отначало я приел да я изслуша, даже тя му казала следната мисъл: „Вие не ме приемате, понеже не сте решили въпроса с жената." Интересно, че след нейния разговор с него, след като му предала съобщението от Учителя, този индус не след дълго време трябваше да се откаже от тази мисия - да бъде проводник на Мировия Учител и върховен водач на теософското общество. Този случай споменаваме мимоходом, а на друго място ще го анализираме по-подробно. Списанието „Новият живот" стана един важен център за разговори между Учителя, Георги Марков и мен. Ние двамата бяхме много самонадеяни, мислехме, че чрез него популяризираме Великите идеи на Учителя. Смятахме, че тази космична вълна на Любовта, изразена в методите на новия живот, ще се разлее магически по всички народи. Спомням си, че първата статия на списанието, която аз бях писал под заглавие „Космичното Съзнание", под голямото вдъхновение, че ще стана един проповедник за мистичната чистота в целия свят. От всичко туй станах малко ексцентричен. Тази ексцентричност се изрази в напущането на университета и напълно отдаден на големите проекти за този голям мисианизъм. В същото положение беше и Георги Марков и той не можа да си вземе изпита по аналитична геометрия, въпреки настояванията на Учителя. Учителят внимателно следеше нашите постъпки и виждайки тяхната крайност, на първия младежки събор, Той трябваше да отстрани тази едностранчивост. Георги Марков изживя това положение най-силно.
към текста >>

Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е Божествено.
Също и аз изнесох реферата „Анархизмът и новото учение". Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата. Учителят каза: „Сега Аз мисля, че списанието „Новият живот" ще умре, понеже баща му и майка му не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно! " Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е Божествено. Вложихте ли в „Новия живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено? Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: „Кое е новото в „Новия живот"? Това не е за упрек, но посочете на ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват, кое е новото нещо? " (I Младежки събор, стр. 65-66).
към текста >>

Вложихте ли в „Новия живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено?
Учителят ни изслуша, наблюдаваше ни и после говори на всички и ни даде пътя на Школата. Учителят каза: „Сега Аз мисля, че списанието „Новият живот" ще умре, понеже баща му и майка му не бяха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнем нещо самобитно! " Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това, което е Божествено. Вложихте ли в „Новия живот" реалност, вложихте ли нещо Божествено? Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: „Кое е новото в „Новия живот"? Това не е за упрек, но посочете на ония пасажи, които са нови, които за пръв път се явяват, кое е новото нещо? " (I Младежки събор, стр. 65-66). Списанието „Нов живот" до този събор беше излязло в три броя.
към текста >>

Като важна предпоставка за този нов живот се явяваше въздържанието, което беше само подготовка, но центърът представляваше пробуждането на мистичното съзнание.
По указание на Учителя беше заменено с ново списание - „Житно зърно". Списанието „Житно зърно" стана център за проява на академичната младеж. На този Младежки събор Учителят даде разрешение да се издава едно младежко списание, но в него трябваше да залегне една Божествена идея. В това младежко списание трябваше да има единство в основата и разклонение в изпълнението на това списание, защото окултният закон не търпи разединение, но разрешава разклонение. Наистина този събор се яви като пълна реализация на тази мощна Космична вълна на Любовта, която разкриваше перспективите на един нов живот. Като важна предпоставка за този нов живот се явяваше въздържанието, което беше само подготовка, но центърът представляваше пробуждането на мистичното съзнание. Едно от важните действия във великата драма, която се играеше в школата на Учителя, трябваше да бъде приключена. Това се изрази в заминаването на отвъдния свят на един от важните актьори в това действие - Георги Марков. Това широко сърце, изпълнено от копнежи на голямата любов, си замина по един много странен начин. Спомням си, че през тази година бяхме на летуване на Рила. Георги беше останал в София като болен.
към текста >>

Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция.
Той ми каза, че това е шести случай в България, че при предишните случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне. Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието.
към текста >>

Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота.
Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество.
към текста >>

Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество.
За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии.
към текста >>

Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота.
Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството.
към текста >>

Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието.
Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание.
към текста >>

Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество.
Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии.
към текста >>

Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание.
Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии. През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност. Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя.
към текста >>

Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии.
Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя. През този период на това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни мисли в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството. Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии. През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност. Наистина тази дълбока мистична вълна се почувства в обществото около Учителя. Тя най-първо се прояви между актьорите на малкия и големия триъгълници, за да се прояви после в обществото, в народа и в цялото човечество.
към текста >>

Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят.
Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло. Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят.
към текста >>

49. 6.18. Едностранно действие

Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници.
Като следствие на това, раздадох почти всичките си дрехи и си въобразих, че с торбичката на рамо ще тръгна от село на село, от град на град, да проповядвам новите идеи на учението. Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници. Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и философа на земята. Само от тънката интуиция на мистика, или дълбокото проникновение на окултиста, може да се обхванат тези наистина странни, но най-реални знания за духовния свят. По това време Учителят държеше беседите си в новопостроения салон на ул. „Оборище" 14.
към текста >>

Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието.
Един неделен ден Учителят нямаше да дойде на беседа. В къщата на ул. „Опълченска" 66 бяхме само трима души - Учителят, брат Тодор Стоименов, който беше един от най-старите ученици на Учителя, който държеше касата на братството и придружаваше непрекъснато Учителя. Третото лице бях аз. Учителят, което разбрах впоследствие, искаше да предаде на братството една трудна задача, един труден изпит. Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието. На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание. То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа. Всичко това сега ще ни стане ясно от инцидентът, който стана на ул. „Оборище"14. Учителят ме повика и тихо ми пришепна: „Иди в салона и кажи на братята и сестрите, че днес не ще присъствам на беседата". Аз като стрела се спуснах към салона, но в този момент брат Стоименов, като разбрал, че аз отивам да съобщя това, веднага и той тръгна към салона да съобщи същото.
към текста >>

На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание.
В къщата на ул. „Опълченска" 66 бяхме само трима души - Учителят, брат Тодор Стоименов, който беше един от най-старите ученици на Учителя, който държеше касата на братството и придружаваше непрекъснато Учителя. Третото лице бях аз. Учителят, което разбрах впоследствие, искаше да предаде на братството една трудна задача, един труден изпит. Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието. На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание. То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа. Всичко това сега ще ни стане ясно от инцидентът, който стана на ул. „Оборище"14. Учителят ме повика и тихо ми пришепна: „Иди в салона и кажи на братята и сестрите, че днес не ще присъствам на беседата". Аз като стрела се спуснах към салона, но в този момент брат Стоименов, като разбрал, че аз отивам да съобщя това, веднага и той тръгна към салона да съобщи същото. Когато пристигнах в салона, обстановката беше много тържествена.
към текста >>

То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа.
„Опълченска" 66 бяхме само трима души - Учителят, брат Тодор Стоименов, който беше един от най-старите ученици на Учителя, който държеше касата на братството и придружаваше непрекъснато Учителя. Третото лице бях аз. Учителят, което разбрах впоследствие, искаше да предаде на братството една трудна задача, един труден изпит. Понеже братството, в по-голямата си част, живееше в мрежите на религиозния фанатизъм, в света на съзнанието да вижда Божествеността в известна личност, или на научен език казано - в света на съзнанието. На много места подчертахме, че сестра Магдалена Попова играеше ролята именно на това религиозно съзнание. То трябваше на всяка цена да бъде огряно от светлите струи на мистичното подсъзнание, което събаряше всякакъв религиозен култ и непосредствено търсеше пряката връзка с космичния център, който дълбоко се криеше във всяка душа. Всичко това сега ще ни стане ясно от инцидентът, който стана на ул. „Оборище"14. Учителят ме повика и тихо ми пришепна: „Иди в салона и кажи на братята и сестрите, че днес не ще присъствам на беседата". Аз като стрела се спуснах към салона, но в този момент брат Стоименов, като разбрал, че аз отивам да съобщя това, веднага и той тръгна към салона да съобщи същото. Когато пристигнах в салона, обстановката беше много тържествена. Събранието, вдъхновено от топлите и мистични мелодии на братските песни, чакаше с трепет да чуе тихите стъпки на Учителя.
към текста >>

Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа.
Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза. Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя. Едничкият, който ми се притече на помощ в тази вавилонска атмосфера на събранието, беше братът, който направи елипсата на Котвата. Това бе Любомир Лулчев.
към текста >>

50. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието Бялата раса, в края на своето развитие, в периода на Кали Юга, ще мине през Кръста, през който мина и Исус от Назарет.
23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието Бялата раса, в края на своето развитие, в периода на Кали Юга, ще мине през Кръста, през който мина и Исус от Назарет. Кръстът е символ и път, през който минава четвъртото посвещение. През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието.
към текста >>

На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят.
23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието Бялата раса, в края на своето развитие, в периода на Кали Юга, ще мине през Кръста, през който мина и Исус от Назарет. Кръстът е символ и път, през който минава четвъртото посвещение. През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание.
към текста >>

В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието.
23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието Бялата раса, в края на своето развитие, в периода на Кали Юга, ще мине през Кръста, през който мина и Исус от Назарет. Кръстът е символ и път, през който минава четвъртото посвещение. През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма.
към текста >>

Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание.
На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание. Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер.
към текста >>

Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността.
Тези два недъга, които са служили като стимули в различните култури на бялата раса, са израснали - първият - гордостта - върху чрезмерното развитие на самоуважението в човека, а вторият - тщеславието, произтичащо от печеленето на общественото мнение, с цел известни користни цели. Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението.
към текста >>

Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание.
В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА. Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим път за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание.
към текста >>

При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението.
Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА. Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим път за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание. При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание. Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество.
към текста >>

Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим път за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание.
Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА. Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим път за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание. При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание. Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество. Учителят, който ни разкрива един нов свят, ни дава един нов мироглед, не търпи никакви религиозни заблуждения, никакви сектантски нелепости и отклонения. Особено през 1925 г.
към текста >>

При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание.
Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА. Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим път за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание. При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание. Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество. Учителят, който ни разкрива един нов свят, ни дава един нов мироглед, не търпи никакви религиозни заблуждения, никакви сектантски нелепости и отклонения. Особено през 1925 г. тъмните сили, в лицето на духовенството, на разумното обществено мнение, изразено чрез развитите шовинистични организации, даже в лицето на самата държава, бяха се насочили срещу делото на Учителя.
към текста >>

Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество.
Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА. Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим път за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание. При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание. Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество. Учителят, който ни разкрива един нов свят, ни дава един нов мироглед, не търпи никакви религиозни заблуждения, никакви сектантски нелепости и отклонения. Особено през 1925 г. тъмните сили, в лицето на духовенството, на разумното обществено мнение, изразено чрез развитите шовинистични организации, даже в лицето на самата държава, бяха се насочили срещу делото на Учителя. По това време Учителят в своите публични беседи им заяви: „Някои казват, че БЯЛОТО БРАТСТВО е в България.
към текста >>

За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество.
При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА. Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим път за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание. При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание. Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество. Учителят, който ни разкрива един нов свят, ни дава един нов мироглед, не търпи никакви религиозни заблуждения, никакви сектантски нелепости и отклонения. Особено през 1925 г. тъмните сили, в лицето на духовенството, на разумното обществено мнение, изразено чрез развитите шовинистични организации, даже в лицето на самата държава, бяха се насочили срещу делото на Учителя. По това време Учителят в своите публични беседи им заяви: „Някои казват, че БЯЛОТО БРАТСТВО е в България. Голяма чест би направило То на България, ако мислите, че То е тук.
към текста >>

" Така мощно разбиваше Учителят религиозните заблуждения на обикновеното религиозно съзнание.
Сега някои казват (когато църквата отлъчи Учителят и БРАТСТВОТО): „Ние можем да ви изпъдим от България! " Ако е въпрос за изпъждане, питам: „Кого ще изпъдите? " Тази земя не е българска, тя е на ГОСПОДА. Земята на англичаните не е английска - тя е на ГОСПОДА! Под наем, под аренда е дадена тя! " Така мощно разбиваше Учителят религиозните заблуждения на обикновеното религиозно съзнание. Действително, за в бъдеще, при новите разбирания на човечеството, народите, обществата, хората и всички живи форми са под ръководството на тяхното развитие, на тези мощни сили. Тези мощни сили няма да бъдат вече обличани в остарелите религиозни форми, но те ще бъдат схванати като космични сили, които са въплътени в огромните слънчеви системи в нашия космос. Същевременно те имат своите проекции в човешкото общество, изразени като качество, интелектуални способности и волеви сили. Тези сили вън и вътре се регулират от законите на Живата Разумна Природа, а законите се направляват от принципите в Битието. Всички тези въпроси ще бъдат предмет на новата наука, която ще бъде разработена в предстоящата култура.
към текста >>

Има един паралелизъм между вътрешното саморазкритие на Битието в човешкото съзнание и от друга страна, обективният свят и цялото това саморазкритие се обективизира.
Всеки от тях може да вдигне земята на ръката си и да я хвърли в пространството като една топка. Такова знание имат Те! Те могат да вдигнат земята с ръката си, защото зад Тях седи нещо още по-мощно, на което Те са служители. Когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си Сила и Слава на тия Братя, а Сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят! " Всички тия огромни знания ще бъдат разкрити в Новата култура на Водолея. Има един паралелизъм между вътрешното саморазкритие на Битието в човешкото съзнание и от друга страна, обективният свят и цялото това саморазкритие се обективизира. Стремежът на съвременния научен свят да проникне в тайните на Космоса е отражение на този голям духовен подем, който се извършва дълбоко в подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека. Постепенно този тесен функционален паралелизъм ще се засилва чрез различните пътеки във всевъзможните области на човешкия прогрес. Учителят из основи раздрусва света на религиозното съзнание, което от векове стои в тъмнина. Учителят казва: „Всеки живот, който има известен обект, е ограничен. Обектът е стремеж към нещо материално.
към текста >>

Стремежът на съвременния научен свят да проникне в тайните на Космоса е отражение на този голям духовен подем, който се извършва дълбоко в подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека.
Такова знание имат Те! Те могат да вдигнат земята с ръката си, защото зад Тях седи нещо още по-мощно, на което Те са служители. Когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си Сила и Слава на тия Братя, а Сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят! " Всички тия огромни знания ще бъдат разкрити в Новата култура на Водолея. Има един паралелизъм между вътрешното саморазкритие на Битието в човешкото съзнание и от друга страна, обективният свят и цялото това саморазкритие се обективизира. Стремежът на съвременния научен свят да проникне в тайните на Космоса е отражение на този голям духовен подем, който се извършва дълбоко в подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека. Постепенно този тесен функционален паралелизъм ще се засилва чрез различните пътеки във всевъзможните области на човешкия прогрес. Учителят из основи раздрусва света на религиозното съзнание, което от векове стои в тъмнина. Учителят казва: „Всеки живот, който има известен обект, е ограничен. Обектът е стремеж към нещо материално. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото и направление да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода на човешката душа.
към текста >>

Учителят из основи раздрусва света на религиозното съзнание, което от векове стои в тъмнина.
Когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си Сила и Слава на тия Братя, а Сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят! " Всички тия огромни знания ще бъдат разкрити в Новата култура на Водолея. Има един паралелизъм между вътрешното саморазкритие на Битието в човешкото съзнание и от друга страна, обективният свят и цялото това саморазкритие се обективизира. Стремежът на съвременния научен свят да проникне в тайните на Космоса е отражение на този голям духовен подем, който се извършва дълбоко в подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека. Постепенно този тесен функционален паралелизъм ще се засилва чрез различните пътеки във всевъзможните области на човешкия прогрес. Учителят из основи раздрусва света на религиозното съзнание, което от векове стои в тъмнина. Учителят казва: „Всеки живот, който има известен обект, е ограничен. Обектът е стремеж към нещо материално. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото и направление да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода на човешката душа. Христос, когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво Той разбирал - отричане от всички обекти, които спъват твоя живот. В този случай и тялото е един обект.
към текста >>

Божественото учение не може да бъде обект!
Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се явява известен обект. Павел стана обект на езичниците. Петър - на евреите и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: „Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос". Така постъпват и днес - на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обект! То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа. То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание. Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни.
към текста >>

То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание.
Петър - на евреите и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: „Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос". Така постъпват и днес - на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обект! То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа. То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание. Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Всички адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път". Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат.
към текста >>

Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества.
Християнството не е учение на Христа. То е Божествено учение." Ние цитираме тези мисли от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света на религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание. Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Всички адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път". Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат. Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа. Например, идеята за разпятието, за която толкова много книги са писани през вековете. Учителят по този въпрос казва: „Онзи велик Учител на Любовта не може да бъде разпънат. Разпънат беше човекът, а онзи Велик Учител, който беше разпънат в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си.
към текста >>

Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект.
Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат. Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа. Например, идеята за разпятието, за която толкова много книги са писани през вековете. Учителят по този въпрос казва: „Онзи велик Учител на Любовта не може да бъде разпънат. Разпънат беше човекът, а онзи Велик Учител, който беше разпънат в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект. Божественото начало да не виждаме в никаква форма! Христа да не виждаме разпънат! Бог е, който търси живот в нас. Като помислите за Него, да чувствате живота в себе си, да чувствате подем в мислите и желанията си. Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота.
към текста >>

Божественото начало да не виждаме в никаква форма!
Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа. Например, идеята за разпятието, за която толкова много книги са писани през вековете. Учителят по този въпрос казва: „Онзи велик Учител на Любовта не може да бъде разпънат. Разпънат беше човекът, а онзи Велик Учител, който беше разпънат в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект. Божественото начало да не виждаме в никаква форма! Христа да не виждаме разпънат! Бог е, който търси живот в нас. Като помислите за Него, да чувствате живота в себе си, да чувствате подем в мислите и желанията си. Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен." Ще приключим тази глава с един пасаж от Словото на Учителя, който хвърли обилна светлина върху най-дълбоките мистични Истини.
към текста >>

В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет.
Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Значи, има някаква особена Светлина. Вие виждали ли сте тая Светлина? " Горната мисъл красноречиво се потвърждава от последните международни събития, какво отношение има Индия към проблемите, които човечеството решава във всички области на международния живот. В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет. Това самосъзнание има много категории. Не се отнася само до личното самосъзнание, това важи за обществото, народите, културите и расите. При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е е Божественото учение. Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа." Единствено човечеството на нашата планета е изразител на Божествената пълнота, или също така, взето като символ, представлява Слънцето в нашата слънчева система.
към текста >>

Това самосъзнание има много категории.
Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Значи, има някаква особена Светлина. Вие виждали ли сте тая Светлина? " Горната мисъл красноречиво се потвърждава от последните международни събития, какво отношение има Индия към проблемите, които човечеството решава във всички области на международния живот. В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет. Това самосъзнание има много категории. Не се отнася само до личното самосъзнание, това важи за обществото, народите, културите и расите. При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е е Божественото учение. Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа." Единствено човечеството на нашата планета е изразител на Божествената пълнота, или също така, взето като символ, представлява Слънцето в нашата слънчева система. Кои са първите проблясъци, които могат да се вземат като белези, че човешкото съзнание излиза от света на самосъзнанието и навлиза във висшите области на свръхсъзнанието?
към текста >>

Не се отнася само до личното самосъзнание, това важи за обществото, народите, културите и расите.
Значи, има някаква особена Светлина. Вие виждали ли сте тая Светлина? " Горната мисъл красноречиво се потвърждава от последните международни събития, какво отношение има Индия към проблемите, които човечеството решава във всички области на международния живот. В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет. Това самосъзнание има много категории. Не се отнася само до личното самосъзнание, това важи за обществото, народите, културите и расите. При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е е Божественото учение. Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа." Единствено човечеството на нашата планета е изразител на Божествената пълнота, или също така, взето като символ, представлява Слънцето в нашата слънчева система. Кои са първите проблясъци, които могат да се вземат като белези, че човешкото съзнание излиза от света на самосъзнанието и навлиза във висшите области на свръхсъзнанието? Учителят така просто и ясно очертава това възраждане на човешката душа.
към текста >>

При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение.
Вие виждали ли сте тая Светлина? " Горната мисъл красноречиво се потвърждава от последните международни събития, какво отношение има Индия към проблемите, които човечеството решава във всички области на международния живот. В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет. Това самосъзнание има много категории. Не се отнася само до личното самосъзнание, това важи за обществото, народите, културите и расите. При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е е Божественото учение. Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа." Единствено човечеството на нашата планета е изразител на Божествената пълнота, или също така, взето като символ, представлява Слънцето в нашата слънчева система. Кои са първите проблясъци, които могат да се вземат като белези, че човешкото съзнание излиза от света на самосъзнанието и навлиза във висшите области на свръхсъзнанието? Учителят така просто и ясно очертава това възраждане на човешката душа. Съвременният културен свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант, художник е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място.
към текста >>

Това не е е Божественото учение.
" Горната мисъл красноречиво се потвърждава от последните международни събития, какво отношение има Индия към проблемите, които човечеството решава във всички области на международния живот. В настъпващата нова епоха човечеството също ще излезе от света на самосъзнанието, където човек се е чувствал досега в тази сфера като божество, център, около който трябва всичко да бъде подчинено на него, на неговия авторитет. Това самосъзнание има много категории. Не се отнася само до личното самосъзнание, това важи за обществото, народите, културите и расите. При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е е Божественото учение. Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа." Единствено човечеството на нашата планета е изразител на Божествената пълнота, или също така, взето като символ, представлява Слънцето в нашата слънчева система. Кои са първите проблясъци, които могат да се вземат като белези, че човешкото съзнание излиза от света на самосъзнанието и навлиза във висшите области на свръхсъзнанието? Учителят така просто и ясно очертава това възраждане на човешката душа. Съвременният културен свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант, художник е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни гениални души да се съберат на едно място.
към текста >>

Кои са първите проблясъци, които могат да се вземат като белези, че човешкото съзнание излиза от света на самосъзнанието и навлиза във висшите области на свръхсъзнанието?
Това самосъзнание има много категории. Не се отнася само до личното самосъзнание, това важи за обществото, народите, културите и расите. При света на самосъзнанието - „Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение. Това не е е Божественото учение. Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа." Единствено човечеството на нашата планета е изразител на Божествената пълнота, или също така, взето като символ, представлява Слънцето в нашата слънчева система. Кои са първите проблясъци, които могат да се вземат като белези, че човешкото съзнание излиза от света на самосъзнанието и навлиза във висшите области на свръхсъзнанието? Учителят така просто и ясно очертава това възраждане на човешката душа. Съвременният културен свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант, художник е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в Него." Западната култура във всички свои отрасли може да се вземе като краен израз на света на самосъзнанието.
към текста >>

За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в Него." Западната култура във всички свои отрасли може да се вземе като краен израз на света на самосъзнанието.
Кои са първите проблясъци, които могат да се вземат като белези, че човешкото съзнание излиза от света на самосъзнанието и навлиза във висшите области на свръхсъзнанието? Учителят така просто и ясно очертава това възраждане на човешката душа. Съвременният културен свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант, художник е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в Него." Западната култура във всички свои отрасли може да се вземе като краен израз на света на самосъзнанието. Тенденциите в западната литература, изразени в идеята за свръхчовека, чиито главен представител беше Ницше със своя Заратустра, също така и домогванията в политическия и стопански живот за хегемония, не са нищо друго, освен продукт на изостреното самосъзнание в индивидите, обществата и народите. Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният. Затова Учителят се обръща към цялото човечество: „Сега трябва да се докаже на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя".*** *** Тези цитати са от частните разговори, които Боян Боев е стенографирал при срещите на ученици с Учителя Дънов. Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното пространство, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса. И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас".
към текста >>

Тенденциите в западната литература, изразени в идеята за свръхчовека, чиито главен представител беше Ницше със своя Заратустра, също така и домогванията в политическия и стопански живот за хегемония, не са нищо друго, освен продукт на изостреното самосъзнание в индивидите, обществата и народите.
Учителят така просто и ясно очертава това възраждане на човешката душа. Съвременният културен свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант, художник е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в Него." Западната култура във всички свои отрасли може да се вземе като краен израз на света на самосъзнанието. Тенденциите в западната литература, изразени в идеята за свръхчовека, чиито главен представител беше Ницше със своя Заратустра, също така и домогванията в политическия и стопански живот за хегемония, не са нищо друго, освен продукт на изостреното самосъзнание в индивидите, обществата и народите. Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният. Затова Учителят се обръща към цялото човечество: „Сега трябва да се докаже на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя".*** *** Тези цитати са от частните разговори, които Боян Боев е стенографирал при срещите на ученици с Учителя Дънов. Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното пространство, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса. И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас". В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание.
към текста >>

Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният.
Съвременният културен свят трябва да разбере, че „Всеки поет, всеки музикант, художник е сбор от велики души, за да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик художник, трябва хиляди разумни гениални души да се съберат на едно място. За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в Него." Западната култура във всички свои отрасли може да се вземе като краен израз на света на самосъзнанието. Тенденциите в западната литература, изразени в идеята за свръхчовека, чиито главен представител беше Ницше със своя Заратустра, също така и домогванията в политическия и стопански живот за хегемония, не са нищо друго, освен продукт на изостреното самосъзнание в индивидите, обществата и народите. Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният. Затова Учителят се обръща към цялото човечество: „Сега трябва да се докаже на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя".*** *** Тези цитати са от частните разговори, които Боян Боев е стенографирал при срещите на ученици с Учителя Дънов. Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното пространство, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса. И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас". В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание. Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална зависимост между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос.
към текста >>

Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното пространство, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса.
За да се прояви един велик музикант, трябва хиляди разумни души да се съберат на едно място и да се изразят чрез него. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат в Него." Западната култура във всички свои отрасли може да се вземе като краен израз на света на самосъзнанието. Тенденциите в западната литература, изразени в идеята за свръхчовека, чиито главен представител беше Ницше със своя Заратустра, също така и домогванията в политическия и стопански живот за хегемония, не са нищо друго, освен продукт на изостреното самосъзнание в индивидите, обществата и народите. Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният. Затова Учителят се обръща към цялото човечество: „Сега трябва да се докаже на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя".*** *** Тези цитати са от частните разговори, които Боян Боев е стенографирал при срещите на ученици с Учителя Дънов. Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното пространство, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса. И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас". В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание. Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална зависимост между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос. Новата наука, наречена Астрокосмична синтеза, ще бъде разработена не само от духовна гледна точка, но и от чисто научна точка. Тези две страни ще хвърлят голяма светлина върху всички явления на физическия свят, които са свързани с тези, на Космичния свят, изразени чрез циклите и от двата рода - планетарните и космичните.
към текста >>

В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание.
Тенденциите в западната литература, изразени в идеята за свръхчовека, чиито главен представител беше Ницше със своя Заратустра, също така и домогванията в политическия и стопански живот за хегемония, не са нищо друго, освен продукт на изостреното самосъзнание в индивидите, обществата и народите. Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният. Затова Учителят се обръща към цялото човечество: „Сега трябва да се докаже на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя".*** *** Тези цитати са от частните разговори, които Боян Боев е стенографирал при срещите на ученици с Учителя Дънов. Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното пространство, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса. И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас". В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание. Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална зависимост между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос. Новата наука, наречена Астрокосмична синтеза, ще бъде разработена не само от духовна гледна точка, но и от чисто научна точка. Тези две страни ще хвърлят голяма светлина върху всички явления на физическия свят, които са свързани с тези, на Космичния свят, изразени чрез циклите и от двата рода - планетарните и космичните. Тази нова наука ще даде отговор на всички проблеми, на които съвременната наука, в най-широкия смисъл на думата, не е дала отговор. Астрокосмичната синтеза ще разработи следната стълба на реалността: 1.
към текста >>

Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална зависимост между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос.
Всичките тези стремежи на самосъзнанието се идентифицират с обстоятелството, че животът на земята е най-важният. Затова Учителят се обръща към цялото човечество: „Сега трябва да се докаже на учените хора, че единственото най-щастливо място не е нашата земя".*** *** Тези цитати са от частните разговори, които Боян Боев е стенографирал при срещите на ученици с Учителя Дънов. Устремът и опитите на съвременните учени хора да проникнат в неизследваните дълбочини на нашия Космос, да проучат Космичното пространство, е един от белезите, знаменията, че човек излиза от тесните граници на самосъзнанието и навлиза в сферата на свръхсъзнанието - свят, който е свързан с всички слънчеви системи на Космоса. И в скоро време човечеството ще се убеди, че: „И тук, на земята, и там, горе на Небето, на всички слънчеви системи има живот и съществата от тези слънчеви системи изпращат своите мисловни енергии на земята, към нас". В новата култура, култура, която ще се развие под знака на Водолей, всички в света ще дойдат до едно ново разбиране, до един нов съвършен мироглед, ще се убедят дълбоко, вътрешно, че: „В света има само едно Вечно начало, което единствено се проявява, а всички други са Негови синове, изразители на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ЛЮБОВ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА МЪДРОСТ, на НЕГОВАТА ВЕЛИКА ИСТИНА, които изпращат навсякъде своите мощни енергии, по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, и на нашата бедна земя." Това е основата на новото разбиране, което иде с мощни стъпки в света, това разбиране произтича от Космичното свръхсъзнание. Космичното свръхсъзнание постепенно ще разкрие на човека онази биологическа и психическа координираност между всички царства, не само на нашата планета, но и онази тясна функционална зависимост между планетите на нашата слънчева система, от една страна и от друга - между нашата слънчева система и другите слънчеви системи в нашия космос. Новата наука, наречена Астрокосмична синтеза, ще бъде разработена не само от духовна гледна точка, но и от чисто научна точка. Тези две страни ще хвърлят голяма светлина върху всички явления на физическия свят, които са свързани с тези, на Космичния свят, изразени чрез циклите и от двата рода - планетарните и космичните. Тази нова наука ще даде отговор на всички проблеми, на които съвременната наука, в най-широкия смисъл на думата, не е дала отговор. Астрокосмичната синтеза ще разработи следната стълба на реалността: 1. Материята е кондензирана механическа енергия. 2.
към текста >>

51. 6.34. Астрокосмична синтеза

Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината.
34. Астрокосмична синтеза Разговорите, които имахме с Учителя, Кузман Кузманов и аз, бяха наистина цели откровения. Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота. Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината. За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки.
към текста >>

Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство.
Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота. Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината. За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината.
към текста >>

Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина.
Но този начин, в този малък миниатюр Неговото общество, което съдържаше всички обществени, духовни и културни сили на човечеството, изразени в тези живи екрани, върху които той действаше магически, даваше новия потенциал на новата епоха, потенциал, който ще бъде разработен от гениалните, талантливите и обикновените хора на земята. Тази нова култура ще бъде културата на синовете Божии, които ще тръгнат по тесните пътеки на ученичеството. Така действаха скромно и тихо великите посветени, когато слизаха на земята, да дадат едно ново откровение и тласнат живота към по-големи духовни висоти, към по-голям творчески процес. Интересно, Кузман Кузманов, колкото повече идваше до едно вътрешно прозрение, толкова повече неговото физическо тяло се одухотворяваше. В интимните си разговори с него той често споделяше с мен следната мисъл: „Аз искам да се разбия в пространството на моите първоначални атоми и клетки и всяка клетка да стане едно Слънце". Като че ли неговото свръхсъзнание му разкриваше тайната на неговата първоначална родина. И действително, Учителят в един разговор ни каза, че учените, ако успеят да разбият атомните ядра на една човешка клетка, такава голяма сила би се образувало, чрез която може да се измести с 1 метър земната ос. С тази негова мисъл може да се обясни и твърдението, което Той изказва, че Христос, за да стане видим тука, на земята, трябвало 78 000 000 (милиона) пъти да се смали. Действително идеята, с която са се занимавали още от древността философите, че "микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" е идея, която е излязла от школите на Великите Посветени. Човечеството има още столетия и хилядолетия да работи върху нея, докато разбере нейното дълбоко съдържание. Този копнеж на човешката душа да се възвърне към своята първична родина, се забелязва и в стремежа на съвременната наука „да завладее" Космичното пространство.
към текста >>

В този миниатюр Учителят търпеливо изработваше чертите на новия човек, който ще има вътре в себе си тази велика хармония между неговото емоционално, интелектуално и волево съзнание.
Школата на идеалистите също така приема, че Духът е безграничен. Следователно идеята, която Учителят хвърля като мост между тези две противоположности - е Космичното начало, което има за атрибут безкрайността. Само този мост може да създаде условие за така желания мир между народите в цялото човечество. Действително за първи път в човешката история така могъщо израства в международните отношения тази мощна идея - Мирът, която може да бъде стимул и гаранция за обединяване на всичките народи в едно цяло. Това обединение ще създаде условие за идването на новата култура, която от себе си ще създаде необходимите условия за раждане на новата раса - расата на учениците, расата на синовете Божии. В този миниатюр Учителят търпеливо изработваше чертите на новия човек, който ще има вътре в себе си тази велика хармония между неговото емоционално, интелектуално и волево съзнание. Този човек ще бъде отражение на тази космична пълнота, която Учителят донесе на човечеството.
към текста >>

52. 6.59. ТРУДНИ МОМЕНТИ

Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета.
Точно на това място исках да водя този разговор, защото тук бяха написани страниците от най-хубавите моменти, преживени в моя живот. На тази прекрасна поляна, от която се откриваше прекрасен изглед към мощно издигащата се Витоша на юг. Поляната беше обкръжена от нежни млади борчета, които бяха немите свидетели на онзи красив живот, който дойде чрез вълната на Любовта. Тези борчета растяха заедно с нас, с обществото и се издигнаха високо. Човек трябва да има вдъхновеното перо на истинския художник - поет, или четката на гениалния живописец, за да може да разкаже с думи и багри това, което стана някога тук и да се разнесе по етера, за да обхване в своята красота цялата земя. Тази красива поляна беше като някакъв вълшебен, приказен оазис, при който оазис са идвали да пият от великия извор на живота - Учителят, жадните за Великото Божествено Слово - душите от цялата наша планета. Тук идваше смирено да слуша словото на Учителя, изгорен от знойното слънце на Индия, от запад идваше високомерният учен - да провери своите теории. Будни души от цяла Европа - от Франция, от Италия, от Чехословакия, от Югославия и от много други страни, също от Близкия Изток - египтяни, турци, евреи и др. Разнасяше се по етера вестта, че е пристигнал Пратеник от Небето, вест, която се долавяше от най-будните души на човечеството. При тази красива обстановка, всяка душа, която пристъпваше, чувстваше в душата си Словото на Учителя, неизказан мир и огнен подтик за подвизи, за творчество, да бъде Апостол на великите идеи, които ще разтопят омразата, която се шири между човеците и народите, ще даде утеха на страдущата душа, вдъхновение на поета да напише най-хубавите свои песни и сонети, на художника - подтик да нарисува със своята четка красивите картини на природата, на скулптура - с длетото си да оживи мъртвия камък в образи и идеи, на музиканта - да схване и възпроизведе чудните мелодии, които непрестанно звучат в пространството. Тук идваха да черпят вдъхновение от Словото на Учителя не само будните души, но и болните, страдущите, немощните - да почерпят жизнен ток от магнетичните струи, които излъчваше Учителят.
към текста >>

Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце.
За мен този разговор беше някакво откровение. Аз виждах контурите на един нов свят, който се раждаше в зората на изгряващото слънце на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Моята личност в тези моменти изчезваше, като че излизах от безкрайните предели от периферията на Битието и влизах в центъра, където звучи много ясно ритмичният пулс на това Безкрайно Начало, независимо с каква дума ще се нарече - душа, или дух. Разговорът продължи 3 часа. Когато се обърнах на запад и отново влязох в малката черупка на моята личност, аз видях, че Слънцето залязваше. Тази картина така силно се вряза в моето съзнание, като че ли беше изрязано с някакво огнено длето, затова когато издадохме книгата „Учителят", между дял първи - „Животопис и творчество" и дял втори - „Идеи", поставихме една винетка, представляваща един връх, зад който залязва едно слънце. Под тази винетка, чрез следната епитафия, изразих може би един от най-тържествените моменти на моето ученичество в сегашното ми прераждане. Тя гласеше така: „Както едно величествено Слънце залязва, след като е раздало на всички Своето изобилие като любовен дар, тъй и Учителят залезе на 27.ХII.1944 г. за физическия свят, за да изгрее в душите на цялото човечество. Неговото Слово е живо, носи се във въздуха и сега, и хлопа на всички умове и сърца, и им съобщава радостната вест, новата вест за красотата на изгряващата култура, която иде с ясни стъпки към нас! " Под тази епитафия ръката на художника беше изобразила едно лаврово клонче - символ на безсмъртие.
към текста >>

53. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

онази висша хармония - между емоционалното, умственото и волевото съзнание.
Тази глава е само за онези души, които имат онзи копнеж да търсят тясната пътека, която води към Истината, за онези души, които искат да сътрудничат във "Великото дело на Учителя. Тази моя последна среща беше три дни преди заминаването на Учителя. На 27.XII.1944 г. в 5,45 часа сутринта Учителят напусна физическото си тяло. Това Космично Същество, Чийто символ беше равностранният триъгълник, т.е. онази висша хармония - между емоционалното, умственото и волевото съзнание. Тези три съзнания са озарени от трите принципа на Битието -Любовта, Мъдростта и Истината. В тази хармония е извършено онова велико съчетание, което на окултен език се нарича мистичен брак. При този мистичен брак идва Божествената пълнота, човек става едно с Космичното Начало. На мен сега ми стана много ясно защо Небето изпраща тези Велики посветени на земята, да се въплътят в човешка форма. Тези същества, които са завършили своята еволюция и носят в Себе Си тази Космична пълнота и този контакт, които правят непосредствено със своите ученици е да събудят в тях новите сили, които ще се проявят в новата епоха.
към текста >>

Той не дойде тук на земята да създаде някаква нова религия, някакъв култ от ритуали, а напротив - Той дойде да събори всичките тези религиозни заблуждения, които през вековете създаваха чрез религиите един деспотичен йерархизъм, или пък някакви исторически божества, на които по един външен начин те им се кланят и слагат прегради между Първата Причина - Божественото Начало и своята душа.
По този начин той ще стане изразител на тези велики идеи, предвестник на новата култура, която трябва да се разпространи из всичките народи. Това учение е единствено, което носи нови елементи и тези елементи ще дадат подтик на духовната и материална култура на човечеството. Ще извадят народите от тази безпътица, в която се намират, за да си подадат ръка за едно всестранно сътрудничество. Само по този път може да се дойде до този желан мир, до тази велика свобода, за която толкова много се е писало и говорило, за която потоци кръв е пролята в историята на човечеството. Наистина Учителят донесе едно ново откровение на човечеството. Той не дойде тук на земята да създаде някаква нова религия, някакъв култ от ритуали, а напротив - Той дойде да събори всичките тези религиозни заблуждения, които през вековете създаваха чрез религиите един деспотичен йерархизъм, или пък някакви исторически божества, на които по един външен начин те им се кланят и слагат прегради между Първата Причина - Божественото Начало и своята душа. Аз точно това разбрах от Учителя, че една от най-големите Му мисии тук на земята е да разбие всички тези заблуждения на религиозното съзнание. По този начин човечеството ще дойде в непосредствен контакт по пътя на Мистичната Чистота с живота на Цялото. Затова той много пъти в Своите беседи казва, че ако посмее човечеството да му издигне статуя-паметник, Той с огън ще го помете. Сега, особено след неговото заминаване, започнах да прозирам тези велики задачи, които Учителят даде за разрешение на човечеството. За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни.
към текста >>

Аз точно това разбрах от Учителя, че една от най-големите Му мисии тук на земята е да разбие всички тези заблуждения на религиозното съзнание.
Това учение е единствено, което носи нови елементи и тези елементи ще дадат подтик на духовната и материална култура на човечеството. Ще извадят народите от тази безпътица, в която се намират, за да си подадат ръка за едно всестранно сътрудничество. Само по този път може да се дойде до този желан мир, до тази велика свобода, за която толкова много се е писало и говорило, за която потоци кръв е пролята в историята на човечеството. Наистина Учителят донесе едно ново откровение на човечеството. Той не дойде тук на земята да създаде някаква нова религия, някакъв култ от ритуали, а напротив - Той дойде да събори всичките тези религиозни заблуждения, които през вековете създаваха чрез религиите един деспотичен йерархизъм, или пък някакви исторически божества, на които по един външен начин те им се кланят и слагат прегради между Първата Причина - Божественото Начало и своята душа. Аз точно това разбрах от Учителя, че една от най-големите Му мисии тук на земята е да разбие всички тези заблуждения на религиозното съзнание. По този начин човечеството ще дойде в непосредствен контакт по пътя на Мистичната Чистота с живота на Цялото. Затова той много пъти в Своите беседи казва, че ако посмее човечеството да му издигне статуя-паметник, Той с огън ще го помете. Сега, особено след неговото заминаване, започнах да прозирам тези велики задачи, които Учителят даде за разрешение на човечеството. За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни. Всички религии, от дълбока древност досега, със своите догми и реликви ще станат безпредметни.
към текста >>

Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа.
Затова той много пъти в Своите беседи казва, че ако посмее човечеството да му издигне статуя-паметник, Той с огън ще го помете. Сега, особено след неговото заминаване, започнах да прозирам тези велики задачи, които Учителят даде за разрешение на човечеството. За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни. Всички религии, от дълбока древност досега, със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието. Тези два свята като се координират и хармонизират чрез великата Истина, то тогава в човека ще се събуди онази разумна воля, която ще реализира новите идеи, които Учителят донесе. Сега разбрах, че Учителят не трябва да бъде търсен извън като някакъв обект, но да го чувстваме вътре, дълбоко в себе си, чрез чистотата на свое-то сърце, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята воля. Този именно акорд, който звучи дълбоко в нашата душа, ни поставя във връзка с пулса на живота, с ритъма на Космичния свят.
към текста >>

На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало.
Сега, особено след неговото заминаване, започнах да прозирам тези велики задачи, които Учителят даде за разрешение на човечеството. За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни. Всички религии, от дълбока древност досега, със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието. Тези два свята като се координират и хармонизират чрез великата Истина, то тогава в човека ще се събуди онази разумна воля, която ще реализира новите идеи, които Учителят донесе. Сега разбрах, че Учителят не трябва да бъде търсен извън като някакъв обект, но да го чувстваме вътре, дълбоко в себе си, чрез чистотата на свое-то сърце, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята воля. Този именно акорд, който звучи дълбоко в нашата душа, ни поставя във връзка с пулса на живота, с ритъма на Космичния свят. Тази висша хармония, която лъха от Учителя в тези три действия в Неговата Школа, чрез тези три Космични вълни на Любовта, Мъдростта и Истината идват да възстановят както в индивида, така и в народа, да изправят малкия кармичен равностранен триъгълник, както и общочовешкия равностранен триъгълник, да зазвучат в хармонията на равностранния Космичен триъгълник на Учителя.
към текста >>

Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието.
За в бъдеще всички тези храмове, направени от камък, ще станат излишни. Всички религии, от дълбока древност досега, със своите догми и реликви ще станат безпредметни. Всички тези посредници ще паднат, защото човешкото сърце ще стане храм на живия Бог, храм на онази Първична Чистота, която носи онова висше целомъдрие към Първата Причина, откъдето човешката душа е слязла долу на земята. Тази първична чистота ще постави човешката душа в контакт със силите на подсъзнанието, където се проявяват творческите сили на Живата Разумна Природа. На второ място - човешкият ум ще бъде озарен от светлината на Космичната Мъдрост, която държи ключовете на всички окултни сили, които работят в света на свръхсъзнанието, което издигаше личността като авторитет и източник на знание - ще паднат, защото едничкият източник на всички духовни ценности, на всички материални блага не е личността, а Живата Разумна Природа, която е израз на това вечно Космично Начало. Така пречистено човешкото сърце с мистичната чистота на Любовта и човешкият ум, озарен от Светлината на Мъдростта, ще станат проводници на творческите сили, които изтичат от света на подсъзнанието и от света на свръхсъзнанието. Тези два свята като се координират и хармонизират чрез великата Истина, то тогава в човека ще се събуди онази разумна воля, която ще реализира новите идеи, които Учителят донесе. Сега разбрах, че Учителят не трябва да бъде търсен извън като някакъв обект, но да го чувстваме вътре, дълбоко в себе си, чрез чистотата на свое-то сърце, чрез светлината на своя ум и чрез силата на своята воля. Този именно акорд, който звучи дълбоко в нашата душа, ни поставя във връзка с пулса на живота, с ритъма на Космичния свят. Тази висша хармония, която лъха от Учителя в тези три действия в Неговата Школа, чрез тези три Космични вълни на Любовта, Мъдростта и Истината идват да възстановят както в индивида, така и в народа, да изправят малкия кармичен равностранен триъгълник, както и общочовешкия равностранен триъгълник, да зазвучат в хармонията на равностранния Космичен триъгълник на Учителя. Тези велики проблеми на бъдещето ще бъдат разработени чрез новата раса в астрокосмичната синтеза.
към текста >>

Те са записани в надслов: "Човек освободен чрез космическото съзнание".
Поощрявай Доброто." Това е новият девиз и знанието, което ще се развие в шестата раса. Злото ще бъде ограничено. Няма да има тази органическа сила, както при инволюционния период на човечеството. Затова „Доброто по пътя на Любовта ще ограничи Злото." Това е втората мисъл на Учителя. Аз бях написал една книга: „Висшите максими на свободата." Сега ще ви ги загатна. Те са записани в надслов: "Човек освободен чрез космическото съзнание". Първата максима: Ако се движиш в орбитата на една личност, на едно общество, на един народ, ти ще носиш тяхната карма. Ако държиш за Цялото, ти ще бъдеш съработник за делото на Учителя. Втора максима: Ако търпиш Злото, ти си съучастник с Него. Ако действаш на Злото със зло, то ще те направи слуга и роб. Ако действаш на Злото чрез Любовта, то Злото ще стане слуга на Доброто.
към текста >>

Тези формули са прости наглед, но са с голяма сила и с изключителна роля за освобождаване на човешкото съзнание от всички тези заблуждения, било философски, религиозни или обществени.
Или в заключение на тази максима Учителят дава следното: „Бог - Той е съдията. Христос е защитникът. Дяволът е прокурорът". Колко ясно са дадени тези определения. Никъде във философската мисъл не са правили тези ограничения между Зло и грях. Тези формули са прости наглед, но са с голяма сила и с изключителна роля за освобождаване на човешкото съзнание от всички тези заблуждения, било философски, религиозни или обществени.
към текста >>

54. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Стела издаде една книга за Михаил от 300 страници, която бе плод на едно религиозно съзнание.
Казах му да бъде дипломат и да не влиза в противоречие. Посъветвах го да стои настрана, а не да излиза на сцената и да се бори с известни сили, които съществуват в природата, защото накрая всеки сам бере своите плодове. Борис държа едно много хубаво поведение. Стела като видя, че Боян не пожела и не се съгласи да признаем Михаил за заместник на Учителя, то тогава тя нарече Боян "лъжец". Тя си отиде, а за потвърждение на това нейно изказване Михаил мина през процес и през затвора. Стела издаде една книга за Михаил от 300 страници, която бе плод на едно религиозно съзнание. Не след дълго Михаил се опита да вземе образа на Учителя и се дегизира като Него. Не трябва да се хвърляме с ожесточение срещу човека Михаил, който играе ролята на актьор. Според Борис той играе ролята на клоун. Според мен той играе ролята на самосъзнанието. След време в негово лице хората ще видят най-голямата религиозна лъжа.
към текста >>

Според мен той играе ролята на самосъзнанието.
Тя си отиде, а за потвърждение на това нейно изказване Михаил мина през процес и през затвора. Стела издаде една книга за Михаил от 300 страници, която бе плод на едно религиозно съзнание. Не след дълго Михаил се опита да вземе образа на Учителя и се дегизира като Него. Не трябва да се хвърляме с ожесточение срещу човека Михаил, който играе ролята на актьор. Според Борис той играе ролята на клоун. Според мен той играе ролята на самосъзнанието. След време в негово лице хората ще видят най-голямата религиозна лъжа. Навремето една негова обожателка, след като се разочарова от него, дойде тук и ни разказа всичко. Той взима богатствата на Учителя, използва ги и издига себе си. Същото както папата се приема като заместник на Христа. Сега Михаил е един актьор, на който му се плаща, а разнася портрета си, да го показва и да търси обожатели.
към текста >>

Докато не разбере, че Бог е всичко, докато човек не разбере да вижда в себе си Божественото и да прави разлика между своята личност и индивидуалност, той не може да направи контакт с Божественото начало в себе си.
Там няма нищо творческо. Когато говорим за тези неща, ние не искаме да остане проказата на една религиозна лъжа. За пръв път Учителят дойде в България и откри пътя на Космичното начало. Да няма никакви посредници между човека и Бога. Всяка душа да има правото да влезе в непосредствен контакт с Космичното начало. Докато не разбере, че Бог е всичко, докато човек не разбере да вижда в себе си Божественото и да прави разлика между своята личност и индивидуалност, той не може да направи контакт с Божественото начало в себе си. Черната ложа прави обратното. Между човека и Бога тя слага ритуалите, йерархията, папите и мнимите самозвани учители. Днес Черната ложа се опитва да направи същото с Учението на Учителя. Търси да постави идол между човека и Словото на Учителя. Ето срещу кое ние се борим!
към текста >>

Не търсят в него Божественото и Космическия дух, който пребивава в това лице, а търсят идола, на който да се кланят.
После там дойдоха други хора, които боготворяха вече Михаил. Във вестник „Братство" тук бяха поместени речите на французите. В техните очи Учителят бе един проповедник. Трябва да се прави различие между личността на един Учител и онова Космично начало, и онзи Световен дух, който се проявява чрез Учителя. Те се кланят на личността. Не търсят в него Божественото и Космическия дух, който пребивава в това лице, а търсят идола, на който да се кланят. Ето така бяха нещата тогава, такива са и днес. А Духът на Истината съществува вечно. През 1939 г. французите дойдоха и донесоха на Рила една много хубава палатка за Учителя. Това беше подарък за Учителя.
към текста >>

55. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Не коригирай и не възпирай Божественото - 323 19.
Бурята и мътната вода - 319 14. Лепта за Господа - 320 15. Голямата заблуда -320 16. Кошница пълна с кайсии - 321 17. Истинският паметник - 322 18. Не коригирай и не възпирай Божественото - 323 19. Савка Керемидчиева и ученикът Аверуни - 325 20. Старият брат - 326 21. Тереза Керемидчиева - 327 22. Как да се играе Паневритмията - 332 23. Братски песни за Учителя - 333 24.
към текста >>

Бялата раса и трансформациите на съзнанието - 407 24.
Едно странно действие - 396 19. Край на първо действие - 398 20. Международната обстановка и България - 403 21. Пътят на посвещението - 404 22. Голямото знание - 406 23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието - 407 24. Пред прага на мъдростта - 412 25. Змията ментора - 415 26. Погледът на мъдреца - 417 27. Тесният път на ученика - 421 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието - 422 29.
към текста >>

Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието - 422 29.
Бялата раса и трансформациите на съзнанието - 407 24. Пред прага на мъдростта - 412 25. Змията ментора - 415 26. Погледът на мъдреца - 417 27. Тесният път на ученика - 421 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието - 422 29. Светлят салон на Изгрева - 424 30. Пътят на Истината - великото посвещение - 427 31. Няколко бележки - 429 32. Синът на Учителя - 430 33. Третият приятел - 432 34.
към текста >>

56. СЪДЪРЖАНИЕ

Будност на съзнанието – на сън и на яве 75.
Жена от народа и принцът от приказките 70. Кой как целуваше десницата на Учителя 71. Как се охраняваше Девата 72. Гонения 73. Божествени състояния 74. Будност на съзнанието – на сън и на яве 75. Вътрешният изпит на ученика и на Учителя 76. Закърпване и чистене 77. Жълтият котарак 78. Божията Любов за човешката душа 79. Кучето Бианка и птичия свят 80.
към текста >>

Вътрешният изпит в Школата – търпение пред Божественото 90.
Благословенията и Царството Божие на Земята 85. Пресяване през сито 86. Да се определиш в пътя на Школата 87. Ражда се човек и тръгва да учи 88. Хем ми се иска, хем не ми стиска 89. Вътрешният изпит в Школата – търпение пред Божественото 90. Главната опасност 91. Когато се разпореждаше простотията 92. Когато си муле и те е яхнала простотията 93. Малките величини 94. Словото Му беше Дух, Светлина за човеците и Истина за света 95.
към текста >>

Сън, сънища и будно съзнание 112.
Кокошката на Учителя 107. Светлина в умовете и виделина в душите 108. Необяснимите случаи на Божието присъствие 109. Благотворителност 110. Предрешаване на първообраза 111. Сън, сънища и будно съзнание 112. Бит и обхода на Учителя 113. Учителят – Божественият принцип в действие 114. Служението на старите и младите 115. Незадоволеното желание 116. Българската китеница 117.
към текста >>

57. 15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

Гледах, гледах и не вярвах на очите си как това Божествено съзнание се принизи до онзи човечец, как Учителят се снижи до неговият уровен и до неговото състояние, наведе глава близко до него и започна тихо, тихо бащински да му говори.
Кой както бе застанал така и остана да стои. Аз случайно бях полуобърната леко към този невзрачен човечец и към ъгъла на моето полезрение, с което наблюдавах без да мога да поместя встрани главата си. А и да обърна главата си не можех, като че ли нещо след преминаването на Учителя разряза въздуха с нож и всеки стоеше там, където беше застанал и в каквато поза бе останал. Учителят отиде пр*и него, сложи ръка на рамото му и започна да му говори. Какво му говореше не можах да чуя, но му говори дълго на тих глас, както Той умеше да говори. Гледах, гледах и не вярвах на очите си как това Божествено съзнание се принизи до онзи човечец, как Учителят се снижи до неговият уровен и до неговото състояние, наведе глава близко до него и започна тихо, тихо бащински да му говори. Видях как онзи човечец постепенно, постепенно започваше да повдига глава. Учителят бе сложил ръката на рамото и наведен на главата му говореше. След време когато пусна ръката си и я сне от рамото аз видях друг човек в този човечец. Онзи човечец вече го нямаше. Имаше нещо съвсем друго, имаше един подтик дошъл отгоре, от Божествения Дух, лъч ли бе, светлина ли беше, сноп ли беше от светлина, но онзи човечец бе озарен, онзи бе претворен в нещо друго, онзи бе възроден.
към текста >>

58. 16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Беше и преживяване, и опитност, и обучение затова, че вярата на човека към Божественото създава условия да се изяви Божественото върху него, защото се дава връзка между него и Божественото.
Това никой не го забеляза освен мен. Това беше предназначено за мен. Това трая миг толкова колкото да видя, да запомня и да усетя преминаването към мен на тези два слънчеви лъча. Това-беше само за миг и след това Учителят с обикновен тон почна да отговаря на онова, което аз го запитах. Другите се заслушаха в думите му, а аз още стоях с необикновеното преживяване, което имах. Беше и преживяване, и опитност, и обучение затова, че вярата на човека към Божественото създава условия да се изяви Божественото върху него, защото се дава връзка между него и Божественото. А вярата е тази, която създава тази неръкотворна връзка между човека и Бога. След това Учителят ме викна и ми заговори. Аз извадих тетрадката, която винаги носех и записах. „Светлината никога не угасва. Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен.
към текста >>

Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви.
В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вярата си. Светлината пак ще се покаже. Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него няма да се поддаваш. Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви. Онзи живот, който Бог е вложил в теб трябва да го оставиш да расте. Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш. Ами че Бог живее в теб. Вие сте царски синове, но живеете инкогнито. Кое е по-хубаво да си царица, да ти слугуват слугини и да си недоволна или да си слуга, да служиш на другите, но да си доволна?
към текста >>

Да грее постоянно слънцето се разбира да е будно всякога съзнанието ти."
Пък и нея като изучиш ще я смениш с друга и т.н. Така човек расте и се развива. Този, който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна. Ти си мислиш, че си сама, но всъщност си заобиколена с много души, които ти помагат. Това са ангелите. Да грее постоянно слънцето се разбира да е будно всякога съзнанието ти."
към текста >>

59. 17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ

Тогава Учителят даде подробно в една беседа методи за чистене на съзнанието и даде примера с дъждовните капки, които като паднат на земята се окалят и после след време излизат на извор и дават началото на ручей.
Знаех от собствен опит, че сълзите са продукт на страдание човешко и мъчение на душата ми. Но този буен цвят в саксията възрастна, клоните се разклониха, стана храст, който ме удивляваше, цъфтеше и накрая освен, че видях силата скрита в сълзите, но се и уплаших от тях. Разбрах, че тук има нещо, което не разбирам. Отидох при Учителя и му разказах за опита си и го попитах какво следва по-нататък. „Ще събираш и поливаш, докато всичко в тебе, каквото е нечисто не се пречисти". Тогава Учителят даде подробно в една беседа методи за чистене на съзнанието и даде примера с дъждовните капки, които като паднат на земята се окалят и после след време излизат на извор и дават началото на ручей. За другите може би този пример да бе интересен, но за мен бе една лична опитност. Дали се изчистих, не зная. Човек се изчиства от едно, а се измърсява от друго, пак продължава да се чисти от второто омър-сяване и така цял живот. Но да се домогне до чистотата това не е работа за години или за един човешки живот, а за цяла човешка еволюция. Но трябваше да се почне, трябваше да се види и да се знае, че идеалът за чистотата е непорочен, но на физическото поле и на земята може да се оприличи само със светлината и със слънчевите лъчи идещи от слънцето.
към текста >>

Човек в съзнанието си държи различни образи, той се движи между формите, които природата е изработила.
И в другия свят да отидеш пак ще искат от тебе да жертвуваш." Аз сама бях доловила, че в живота на формите на земята се изисква пълно безкористие и жертви. Учителят кимна одобрително с глава, беше прочел мисълта ми и каза: „Да. Трябва да знаете, че има природни течения, които минават през човека пък има и нещо постоянно. Човек докато е в плът трябва да знае, че още не се е изчистил и тя плътта ще му действува. Трябва вътрешно въодушевление да служиш на Бога. Човек в съзнанието си държи различни образи, той се движи между формите, които природата е изработила. Човек има карма. С тези образи е пълен целият свят. Човек не носи само частна карма, но и носи обща карма. Сега ти вече ще вървиш към Бога, сега ще живееш другояче. Вяра, вяра трябва да имаш.
към текста >>

" „Заради Божественото в теб.
Тук са корените на живота. Страданията на човека също минават през корените. Те идват, но вие трябва веднага да ги трансформирате. Искам да бъдеш разумна и чиста като децата, да няма никакви хитрувания". Запитах го: „Учителю, защо ми помагате? " „Заради Божественото в теб. Аз няколко пъти те тонирах. То човешкото не може да заслужи и да получи благословение. Заради душата ти направих това. Душата я няма в туй тяло, а душата е винаги красива. Ако един ангел ако рече да те занесе на небето как ще носи такава тежест, знаеш ли колко трябва да тежиш, за да може един ангел да те носи?
към текста >>

Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза.
Аз няколко пъти те тонирах. То човешкото не може да заслужи и да получи благословение. Заради душата ти направих това. Душата я няма в туй тяло, а душата е винаги красива. Ако един ангел ако рече да те занесе на небето как ще носи такава тежест, знаеш ли колко трябва да тежиш, за да може един ангел да те носи? Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза. Във всеки човек се натрупват енергии в долната част на тялото. Това е материалния свят у човека. Затова ще знаеш, че у човека има смяни на радостта и скръбта, то е нещо естествено и неизбежно и няма да се смущаваш от това. Като слезнеш долу в материята ще изживееш състоянието на тези братя, които живеят в тази материя и ще кажеш: „Тежко е положението ви, в което се намирате". Затова вяра, вяра трябва да имате в Божественото."
към текста >>

Затова вяра, вяра трябва да имате в Божественото."
Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза. Във всеки човек се натрупват енергии в долната част на тялото. Това е материалния свят у човека. Затова ще знаеш, че у човека има смяни на радостта и скръбта, то е нещо естествено и неизбежно и няма да се смущаваш от това. Като слезнеш долу в материята ще изживееш състоянието на тези братя, които живеят в тази материя и ще кажеш: „Тежко е положението ви, в което се намирате". Затова вяра, вяра трябва да имате в Божественото."
към текста >>

60. 18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА

Възстановяването на паметта е много трудна работа, трябва някой в теб да задвижи нещата, някой трябва да пусне магнетофонната лента разбира се ако преди това си записал своите спомени в съзнанието си.
18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА В онези ранни години ежедневно търсех повод да отида при Учителя. Имаше дни, когато имах въпроси от вътрешно естество за разрешаване. Тогава си водех бележки и после ги записвах в тетрадката като въпроси, задавах ги на Учителя и получавах отговори, които съм записала в своите тетрадки. Много неща запомнях, но с течение на времето не можех да ги възстановя, но се подсещах, когато се засегнеше някой сходен въпрос за разрешаване. Възстановяването на паметта е много трудна работа, трябва някой в теб да задвижи нещата, някой трябва да пусне магнетофонната лента разбира се ако преди това си записал своите спомени в съзнанието си. Имаше дни когато Учителят не приемаше, беше зает със своята си работа и ние обикаляхме и чакахме с часове и след това си отивахме. Това се отнася и за мене, която винаги бях приемана от Учителя. Тогава смятах, че щом Учителят не ме приема значи някъде съм прегрешила, някъде съм „сгазила лука", това бе един израз от наше време на прегрешение, и трябваше да си поправя грешката и да си изплатя прегрешението със старание и с вътрешна работа. Но това често не ставаше. Понякога бях със замъглено и блокирано съзнание.
към текста >>

Понякога бях със замъглено и блокирано съзнание.
Възстановяването на паметта е много трудна работа, трябва някой в теб да задвижи нещата, някой трябва да пусне магнетофонната лента разбира се ако преди това си записал своите спомени в съзнанието си. Имаше дни когато Учителят не приемаше, беше зает със своята си работа и ние обикаляхме и чакахме с часове и след това си отивахме. Това се отнася и за мене, която винаги бях приемана от Учителя. Тогава смятах, че щом Учителят не ме приема значи някъде съм прегрешила, някъде съм „сгазила лука", това бе един израз от наше време на прегрешение, и трябваше да си поправя грешката и да си изплатя прегрешението със старание и с вътрешна работа. Но това често не ставаше. Понякога бях със замъглено и блокирано съзнание. Имах усещането, че цялата тъма на света бе върху мене като някой похлупак. Знаех от опит, че само Учителят можеше да ми помогне и да разреши задачата ми. Но някой път Той не ме приемаше по някакво негово усмотрение, а то не беше човешко, то не беше нито духовно, а бе Божествено, защото Божественото око ни наблюдаваше и въздаваше правда над всеки един от нас. Но всички знаехме, че или Учителят ще ни разреши или ще помогне на задачата да започне да се разрешава у нас, а пък ние ще можем да я доразрешим у дома. Така по строг индивидуален начин Той работеше върху нас и разрешаваше въпросите ни.
към текста >>

Но някой път Той не ме приемаше по някакво негово усмотрение, а то не беше човешко, то не беше нито духовно, а бе Божествено, защото Божественото око ни наблюдаваше и въздаваше правда над всеки един от нас.
Тогава смятах, че щом Учителят не ме приема значи някъде съм прегрешила, някъде съм „сгазила лука", това бе един израз от наше време на прегрешение, и трябваше да си поправя грешката и да си изплатя прегрешението със старание и с вътрешна работа. Но това често не ставаше. Понякога бях със замъглено и блокирано съзнание. Имах усещането, че цялата тъма на света бе върху мене като някой похлупак. Знаех от опит, че само Учителят можеше да ми помогне и да разреши задачата ми. Но някой път Той не ме приемаше по някакво негово усмотрение, а то не беше човешко, то не беше нито духовно, а бе Божествено, защото Божественото око ни наблюдаваше и въздаваше правда над всеки един от нас. Но всички знаехме, че или Учителят ще ни разреши или ще помогне на задачата да започне да се разрешава у нас, а пък ние ще можем да я доразрешим у дома. Така по строг индивидуален начин Той работеше върху нас и разрешаваше въпросите ни. Неразрешените въпроси на другите, които не бяха го посетили Той ги разрешаваше в беседите си. Учителят държи беседата си, говори и изведнъж се отклони и отговори на мисленият въпрос на онзи, който седи в салона и чака Учителят след беседата да го приеме. Учителят задава неговият въпрос гласно, после отговаря в една друга духовна светлина разглежда закона, окултният закон, чрез който онзи приятел там в салона трябва да си разреши задачата.
към текста >>

А се оказа, че всеки ден чаках по четири-пет часа и Учителят по това време беше работил със своите невидими методи и средства, със своето съзнание и за всеки ден Той бе отговорил по един от моите въпроси и така аз имах разрешението на тези десет задачи.
Сънувам сън как съм изправена на изпит и ми се задават последователно десет въпроса, на които отговарям на тях. Това бяха същите въпроси, които ме вълнуваха и за които някои от тях бях отишла да питам Учителя. Аз с чакането на десет дни те се оформиха по един въпрос за всеки ден. И моето чакане там пред стаята на Учителя, седнала на пейката за мен беше загубено време, но знаех, че е време за някакъв изпит, който изобщо не знаех какъв е. Но от дългият опит знаех, че е някакъв изпит и аз трябваше да го издържа. А се оказа, че всеки ден чаках по четири-пет часа и Учителят по това време беше работил със своите невидими методи и средства, със своето съзнание и за всеки ден Той бе отговорил по един от моите въпроси и така аз имах разрешението на тези десет задачи. И после бях сложена на изпит - това ми го дадоха на сън. А сънят според Учителят е също работа, където двойникът на човека отива там горе в физико-астралният свят и се учи там в духовния свят, за да му предадат онези уроци, които трябва да научи и да приложи на следващият ден, когато се събуди. А в моят сън аз бях застанала пред една изпитна комисия от десет човека и отговарях на всички въпроси. Комисия от десет човека, защото моето чакане бе от десет дни. На следващият ден отивам при Учителя, Той ме посреща и пита усмихнато: „Е, какво ново има?
към текста >>

Някои пълзят, други стават, трети вървят, а четвърти си издържат изпита, но те имат вяра, а вярата е връзка с Божественото и чрез вярата си те получават сила от Бога, за да издържат изпита си."
Ти си силна. В миналото си заемала толкова различни положения, а сега това да не можеш да издържиш. Можеш, можеш, ти си силна. Не си само ти в това положение, в което се намираш днес. Толкова хора се намират в него. Някои пълзят, други стават, трети вървят, а четвърти си издържат изпита, но те имат вяра, а вярата е връзка с Божественото и чрез вярата си те получават сила от Бога, за да издържат изпита си."
към текста >>

61. 21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ

Учителят веднъж каза: „Когато някой ме сънува на сън знай, че това е емблема на Божественото".
Това е една тяхна непоправима грешка. Когато отивах и разговарях с Учителя след това пишех в тетрадката си „Днес, на еди коя си дата бях при Господа". Години по-късно чух от него следното: „Между мене и Бога разлика няма да правиш". Това много рядко го казваше и е само за онзи, който разбираше и който го схващаше по дух. Имаше и други начини за общение по дух с Учителя и Той можеше да даде някое подобно преживяване на ученика. Учителят веднъж каза: „Когато някой ме сънува на сън знай, че това е емблема на Божественото". А аз го сънувах, че той ми поднесе цветя в една ваза. Вероятно това бе един отклик на моята душа към Божественото. Днес тези неща са много прости за обяснение, но тогава бяха много трудни за разбиране. Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога.
към текста >>

Вероятно това бе един отклик на моята душа към Божественото.
Години по-късно чух от него следното: „Между мене и Бога разлика няма да правиш". Това много рядко го казваше и е само за онзи, който разбираше и който го схващаше по дух. Имаше и други начини за общение по дух с Учителя и Той можеше да даде някое подобно преживяване на ученика. Учителят веднъж каза: „Когато някой ме сънува на сън знай, че това е емблема на Божественото". А аз го сънувах, че той ми поднесе цветя в една ваза. Вероятно това бе един отклик на моята душа към Божественото. Днес тези неща са много прости за обяснение, но тогава бяха много трудни за разбиране. Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух. Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева.
към текста >>

А ученици са онези, чиито съзнание се намира в полето на свръхсъзнанието, т.е.
Днес тези неща са много прости за обяснение, но тогава бяха много трудни за разбиране. Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух. Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева. А ученици са онези, чиито съзнание се намира в полето на свръхсъзнанието, т.е. те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух. И един път в младежките си години аз чрез съзнанието си бях се отдалечила от Учителя, защото човек може да бъде и на Изгрева физически, а чрез съзнанието си да се отдалечи от Изгрева. Аз се бях отдалечила и физически, и бях навлезнала в света или както е казано на чист български език аз бях престанала да ходя на Изгрева при Учителя на беседи. Светът беше ме повлякъл, отвлякъл или сама си бях отишла там --все едно, аз се бях отдалечила както от Учителя, така и от Изгрева. Това продължи доста време, няколко месеца.
към текста >>

те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух.
Те и днес трудно се разбират. Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух. Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева. А ученици са онези, чиито съзнание се намира в полето на свръхсъзнанието, т.е. те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух. И един път в младежките си години аз чрез съзнанието си бях се отдалечила от Учителя, защото човек може да бъде и на Изгрева физически, а чрез съзнанието си да се отдалечи от Изгрева. Аз се бях отдалечила и физически, и бях навлезнала в света или както е казано на чист български език аз бях престанала да ходя на Изгрева при Учителя на беседи. Светът беше ме повлякъл, отвлякъл или сама си бях отишла там --все едно, аз се бях отдалечила както от Учителя, така и от Изгрева. Това продължи доста време, няколко месеца. И един ден аз се замислям и се питам какво правя тук у дома?
към текста >>

И един път в младежките си години аз чрез съзнанието си бях се отдалечила от Учителя, защото човек може да бъде и на Изгрева физически, а чрез съзнанието си да се отдалечи от Изгрева.
Много пъти Учителят не делеше себе си от Бога. Не делеше себе си от Божествения Дух, който беше в него и нямаше такъв ученик, който в една и друга форма да не го е усетил, да не го е видял, да не го е разбрал, че това е изявление и проявление на Божествения Дух. Говоря за учениците, а не за слушателите в салона на Изгрева. А ученици са онези, чиито съзнание се намира в полето на свръхсъзнанието, т.е. те имат връзка с Божественото, те са направили връзка между човешкия свят и Божествения свят и чрез тази връзка протича Божието благословение върху тях и чрез тази връзка се осъществява обмена между човешката душа и Божествения Дух. И един път в младежките си години аз чрез съзнанието си бях се отдалечила от Учителя, защото човек може да бъде и на Изгрева физически, а чрез съзнанието си да се отдалечи от Изгрева. Аз се бях отдалечила и физически, и бях навлезнала в света или както е казано на чист български език аз бях престанала да ходя на Изгрева при Учителя на беседи. Светът беше ме повлякъл, отвлякъл или сама си бях отишла там --все едно, аз се бях отдалечила както от Учителя, така и от Изгрева. Това продължи доста време, няколко месеца. И един ден аз се замислям и се питам какво правя тук у дома? Че какво аз правя тук и защо не съм на беседа на Изгрева и при Учителя?
към текста >>

Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни.
От една страна беше мига, а от друга страна жертвата, която за мен не се изброяваше в години, а в нещо друго. Но за вас, които четете това вие трудно ще добиете представа за цената на жертвата и за нейната стойност ако не сте минали през един такъв път. Ето от едната страна стои мигът на щастието, а от другата страна саможертвата на цели 50 години. Учителят говори в тази беседа подробно за петте сетива у човек, свързани с петте свята и за петте вида връзки, които прави човек с тези светове и връзките, които имат за основа удоволствието не са трайни, а само онези създадени въз основа на слуха и зрението остават трайни. Учителят спомена, че човек с нисша култура и с нисши разбирания не може да живее между хора с висша култура и да живее с тях в братство и равенство. Идеята за братството и равенството ще се приложи когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя, когато тяхното съзнание се добере до идеята, че трябва да се служи на онова, което обхваща всичко в света и тогава хората ще бъдат свободни. А дотогава ще действа закона на Мойсея за пречистването, а това е един бавен, труден процес и от друга страна закона на Христа - който е закон на страданието, защото само онзи, който може да превърне страданието в свобода на Духа е познал какво значи изречението „Бог е любов". Та аз преминах през всички тези етапи. И накрая Учителят говори за ролята на жените, че спасението на света е в техни ръце като внесат в умовете на мъжете си повече светлина, защото жената е емблема на любовта и че в умовете на всички хора стоят жените. Тя е емблема на любовта, тя е тяхната идея. Затова Бог е изпратил жените на земята да спасят света, затова се изисква жени със светли умове, с широки сърца и диамантена воля.
към текста >>

Винаги давай ход на всяко божествено чувство, защото инак човек се подпушва." „Учителю, дайте ми конкретна картина за моето подпушване".
Човек преминава през различни състояния и се сблъсква с различни неща. През човекът преминават много космически енергии както и земни енергии. Не всички енергии човек може сам да трансформира. Не се срамувай от чувствата си. Срамът е следствие на изкривени разбирания. Винаги давай ход на всяко божествено чувство, защото инак човек се подпушва." „Учителю, дайте ми конкретна картина за моето подпушване". „Подпушването става, когато ти си имала едно желание, 'на което не е даден пълен отговор. Или пък роди се у тебе чувство и ти го възпираш, не го проявиш. После съм забелязал, че аз като кажа некому някой недостатък и той след това се стресне. С това стрескане той си вреди. Той си мисли, че като му кажа недостатъка от сега нататък по-малко ще го обичам.
към текста >>

То е Божествено състояние.
То не е любов, а настроение, то не може да даде духовен плод, защото е егоистично. Аз искам ти да бъдеш добра, за да мога да живея в теб и ти в мен, да се слееш и да работим заедно. Това е идеалът на твоята душа, която иска да направи с Бога. Човек се съмнява, когато е гладен, но той трябва да запази и тогава мирът си. Може човек да търпи лишения отвън, а отвътре да изпитва една радост. То е Божествено състояние. В Божественото едновременно присъст-вуват и скръбта, и радостта, присъстват и двата контраста. Ето защо човек трябва да бъде справедлив: някой и да се проявява лошо към него той пак да постъпва с него добре, защото това са два контраста. Човек постоянно е изложен на внушение, а това са течения, които той не може да избегне, защото се движи в такава среда. Но той може да се справи с тях. Но той може да по-дигне съзнанието си нагоре и да направи връзка с Бога.
към текста >>

В Божественото едновременно присъст-вуват и скръбта, и радостта, присъстват и двата контраста.
Аз искам ти да бъдеш добра, за да мога да живея в теб и ти в мен, да се слееш и да работим заедно. Това е идеалът на твоята душа, която иска да направи с Бога. Човек се съмнява, когато е гладен, но той трябва да запази и тогава мирът си. Може човек да търпи лишения отвън, а отвътре да изпитва една радост. То е Божествено състояние. В Божественото едновременно присъст-вуват и скръбта, и радостта, присъстват и двата контраста. Ето защо човек трябва да бъде справедлив: някой и да се проявява лошо към него той пак да постъпва с него добре, защото това са два контраста. Човек постоянно е изложен на внушение, а това са течения, които той не може да избегне, защото се движи в такава среда. Но той може да се справи с тях. Но той може да по-дигне съзнанието си нагоре и да направи връзка с Бога. Човек трябва да изпълнява Волята на Бога."
към текста >>

Но той може да по-дигне съзнанието си нагоре и да направи връзка с Бога.
То е Божествено състояние. В Божественото едновременно присъст-вуват и скръбта, и радостта, присъстват и двата контраста. Ето защо човек трябва да бъде справедлив: някой и да се проявява лошо към него той пак да постъпва с него добре, защото това са два контраста. Човек постоянно е изложен на внушение, а това са течения, които той не може да избегне, защото се движи в такава среда. Но той може да се справи с тях. Но той може да по-дигне съзнанието си нагоре и да направи връзка с Бога. Човек трябва да изпълнява Волята на Бога."
към текста >>

62. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Ние се обърквахме, губехме ориентация и прозорците на нашето съзнание се за-тьмняваха и губехме връзката със светлината, която идваше от Словото на Учителя.
Те се загубиха в света и за околните. В методите на Учителя беше залегнало истинското знание, което за пръв път се даваше. А животът ни като ученици беше динамичен, вътрешно изпълнен с бури, дъждове, гръмотевици, е разбира се имаше понякога слънчеви дни у нас. Времето течеше, кипеше животът у нас и ние трябваше да се справим с много неща. Понякога бурята у нас беше толкова голяма, че изкореняваше и храсти, и дървета, и затъмняваше нашето небе. Ние се обърквахме, губехме ориентация и прозорците на нашето съзнание се за-тьмняваха и губехме връзката със светлината, която идваше от Словото на Учителя. Понякога ставахме сутрин и се закачвахме за някаква мисъл чужда, дошла от някъде, нашето собствено небе се покриваше с облаци и губехме връзката си със слънцето, връзката с Учителя и с Бога. Това е един пример, през който пример преминаваха всички от Школата. В такива случаи аз тръгвах от дома и отивах при Учителя. Днес Учителят за вас го няма, но го има неговото Слово и вие можете да срещнете Учителя в това Слово. А как ще работите, това означава учение, труд и приложение чрез Словото, друг път за вас няма.
към текста >>

Аз искам да бъдем едно и физически, и духовно и Божествено!
Ти едно време проповядваше, имаше желание да обърнеш приятелките си към Бога, а сега защо не проповядваш вече? Трябва винаги да прекарваш в молитвено състояние. Моли се на Бога. Кажи: „Господи, малкото добро, което си посел в мен, направи да израсне". Моли се за всички, които работят за Господа, да преуспеят в делата си. Аз искам да бъдем едно и физически, и духовно и Божествено! Начинът, по който животът се развива никой го не вижда. Човек вижда само резултатите. Те са тънки процеси и искат много тънко наблюдение. За пример виждаш една слива, всеки я вижда, но как постепенно е расла онези процеси у нея никой не може да ги види. В съмнението ти те вкарват духове, които искат да вземат твоето място.
към текста >>

63. 40. СЪС СТОМНИЧКА ЗА ВОДА ДО БИВАКА НА ВИТОША

Това означава, че съзнанието му се просветлява и вижда други хоризонти пред себе си.
Стараехме се наистина отвътре да се трансформираме, но преминаваха дни, месеци и години, докато се справим и докато тръгнем отново по пътя на ученика. За всеки човек това време е различно и по различен начин се възприемаха задачите и по различен начин се преминаваха през тези препятствия. Споменах, че върху упражненията обяснения Учителят не даваше, а трябваше сами да помислим и да ги разберем. Готово разрешение на задачата не е в интерес на ученика. Трябва пот и мъки и много страдание, докато се измъкне човек от една задача и да излезе на бял свят. Това означава, че съзнанието му се просветлява и вижда други хоризонти пред себе си. По-късно упражненията със стомничките се прехвърли на Витоша. Това не бе случайно. Ученикът работеше с едни форми на земята, формите и условията се променят и когато формата се изчерпва като поле на действие, тя или се разрушава или остава ненужна и в нея остава една празнота. Това е кухата и празна форма и черупка без съдържание. Тогава идва друга форма, която носи други условия и тогава трябва да се работи при новите условия.
към текста >>

Ученикът сам трябва да отиде при извора, при Божественото.
Ако някой избързваше и виждаше онзи пред него, то забавяше хода си, за да не му пречи, както и да не пречи на оногова, който е след него, Така колоната наближи Бивака, там Учителят ни чакаше, той бе тръгнал пръв и пръв бе стигнал до извора. Той ни посрещаше всеки поотделно, като всеки си наливаше вода в стомничката и отивахме да му се обадиме, че сме завършили упражнението. Когато се качих аз отидох да го поздравя и той се зарадва, че съм направила упражнението и много хубаво ми се усмихна. По същия начин той постъпи със всички и след обед отново се завърнахме в колона един подир друг със стомничките напълнени с вода. Каква бе идеята ли? Ученикът сам трябва да отиде при извора, при Божественото. Той трябва да носи в себе си отворен и празен съсъд, за да получи от Божественият извор, т.е. от Словото на Учителя толкова, колкото може да се вмести в неговият съсъд. Пътят на ученика към извора е строго определен по време и за всеки човек и това време за ученика е различно, едни идват по-рано, други по-късно. Така учениците в Школата едни дойдоха много рано, преди 1922 година, други десетки години след това, но всеки си напълни стомната и никой на никого не попречи. Целта бе всеки сам да си я занесе у дома.
към текста >>

Словото го има в беседите, ще пристъпите към него, ще четете и ще прилагате и така ще си напълните стомничката и ще видите как човешката душа ще се добере до извора на Божественото.
И аз видях що хора дойдоха през тези 22 години, бяха десетки хиляди, но те дойдоха по различно време и всеки носеше съд в себе си, напълни го със Словото на Учителя, направи среща с него и си занесе стомничката с вода у дома. За вае оставям сами да направите този опит. Вземете си празна стомничка и отидете при извора. Учителят сега го няма, но той е в Словото си и там ще го намерите и срещнете. Друг път няма. Словото го има в беседите, ще пристъпите към него, ще четете и ще прилагате и така ще си напълните стомничката и ще видите как човешката душа ще се добере до извора на Божественото. Това може да стане само чрез Словото на Учителя. Аз съм в стаята на Учителя, седнала на стол, слушам и записвам. „Малкото растенийце, за да закрепне трябва да го духа вятъра. Вяра, вяра трябва да има човек, абсолютна вяра, че всичко е за добро. По-нисшите същества, каквото направят то разумните същества всичко обръщат за добро.
към текста >>

Човек трябва да знае, че туй, което чертае в съзнанието си отведнъж не може да се реализира.
По-нисшите същества, каквото направят то разумните същества всичко обръщат за добро. Бодрост, бодрост. Човек като се е качил на един параход и да се страхува и да се не страхува каквото има да стане, то ще стане. Може ли със страхът си да поправи положението? Не може. Човек трябва да знае, че туй, което чертае в съзнанието си отведнъж не може да се реализира. Това, което е начертал в съзнанието ако иде на слънцето да го реализира ще му трябва много големи пространства да изходи, ще трябва да се движи с много бързи тренове и дълги години. В мисълта, в духовният свят нещата много бързо-се реализират, но в материалния свят се изисква време и пространство. Човек най-първо трябва да разбере Бога в себе си, тогава ще го разбере и отвън. Какво по-хубаво от това да живееш в онази тиха радост вътре в себе си, да си изпълнен с една възвишена идея. Когато намериш в себе си хубавото, ти ще го видиш и от вън.
към текста >>

Това, което е начертал в съзнанието ако иде на слънцето да го реализира ще му трябва много големи пространства да изходи, ще трябва да се движи с много бързи тренове и дълги години.
Бодрост, бодрост. Човек като се е качил на един параход и да се страхува и да се не страхува каквото има да стане, то ще стане. Може ли със страхът си да поправи положението? Не може. Човек трябва да знае, че туй, което чертае в съзнанието си отведнъж не може да се реализира. Това, което е начертал в съзнанието ако иде на слънцето да го реализира ще му трябва много големи пространства да изходи, ще трябва да се движи с много бързи тренове и дълги години. В мисълта, в духовният свят нещата много бързо-се реализират, но в материалния свят се изисква време и пространство. Човек най-първо трябва да разбере Бога в себе си, тогава ще го разбере и отвън. Какво по-хубаво от това да живееш в онази тиха радост вътре в себе си, да си изпълнен с една възвишена идея. Когато намериш в себе си хубавото, ти ще го видиш и от вън. Като обикнеш света ще го видиш в друга светлина.
към текста >>

64. 42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА

Понякога тези индивидуални задача бяха толкова големи и страшни за нас, че те ни поглъщаха и времето и съзнанието и ние смятахме, че сме в центъра на събитията.
Във всеки един излет се даваше нещо специфично за случая и за учениците, нещо което бе належащо да се даде, което отговаряше на онези вътрешни етапи, до които бяха стигнали учениците и бяха се спрели. За да тръгнат по-нататък трябваше да се даде и реши една задача. И тя задачата идваше, поставяха се условията на задачата, даваха се величини, с които трябваше да се решава. А решението зависеше от ученика. Всеки на всеки излет решаваше сам по някоя задача, строго определена, индивидуална задача вътре в себе си. Понякога тези индивидуални задача бяха толкова големи и страшни за нас, че те ни поглъщаха и времето и съзнанието и ние смятахме, че сме в центъра на събитията. Това бе вярно, но се отнасяше за самите нас, но центърът бе Учителят, а задачата, която той даваше, даваше я за всички. А всеки според себе си решаваше какво може и стигаше до там, където му бяха силите. Учителят тогава даде следната задача. Упражнение за движение в планината без път, нощно време по права линия без никакво отклонение. Ето условията на задачата.
към текста >>

Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание.
Човек, движейки се по правия път означава, че се движи по Божествения път и че Словото се е проектирало в неговия вътрешен живот и той го реализира. Това е смисъла на движението по права линия. Ами движението нощем и то по права линия? Когато вътре у човека настане нощ, когато се намира в тъмнина, геройство е да мине по правият Божествен път без никакво, отклонение. А как ще го намери, когато е в него тъмнина? Когато вътрешното слънце у човека свети, когато човек има вътрешна светлина, ученикът лесно може да намери начин да измине този прав път, защото той го вижда в себе си и когато го види у себе си то се проектира и навътре от него и неговият път е прав, макар че всички да се движат в тъма и тъмнина на своето съзнание. Връзката на човека с Бога вътре в себе си е връзка устойчива на всичко, през всички условия и през всички епохи. Та човек може да осъществи тази връзка само с познанието от Словото на Учителя. Но да се направи нощем, не само по права линия, но в планината, т.е. при най-неблагоприятните условия, през камъни, храсти, дървета и урви. Та в живота на ученика има много трудни условия, които външно го спират и му пречат.
към текста >>

Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух.
Та човек може да осъществи тази връзка само с познанието от Словото на Учителя. Но да се направи нощем, не само по права линия, но в планината, т.е. при най-неблагоприятните условия, през камъни, храсти, дървета и урви. Та в живота на ученика има много трудни условия, които външно го спират и му пречат. Но когато имаш вътрешната връзка с Бога, каквито трудности и да имаш отвън ще се разрешат само когато решиш да изпълниш тази задача. Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух. Ето това е най-важното за ученика, когато се определи да служи. И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него. И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение. Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде.
към текста >>

И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него.
Та в живота на ученика има много трудни условия, които външно го спират и му пречат. Но когато имаш вътрешната връзка с Бога, каквито трудности и да имаш отвън ще се разрешат само когато решиш да изпълниш тази задача. Когато човек е решил да служи на Бога той не борави вече с условията на ученика, нито той борави с възможностите си като човек, но връзката му с Божественото му отваря други условия, които са присъщи само на Божествения Дух. Ето това е най-важното за ученика, когато се определи да служи. И когато служиш и да си в най-голямата тъма, при най-трудните условия, при най-трудния път, то изневиделица ще му се проправи път, защото той вътре у себе си пази Божествената връзка, която излиза от него, преминава през другите и прави кръг на общност и единство. И не е възможно, когато си тръгнал то тази връзка да не стигне до Божественото, защото тази връзка е една за всички и тя създава условията на материалния живот, на човека, и на света около него. И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение. Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде. Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго.
към текста >>

Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички.
И тъй ние сме на една височина на Витоша и трябва да слезем в един часа през нощта по склона до пътя по права линия без никакво отклонение. Горе бяхме отишли около обяд на планината и престояхме на огньове до през нощта, за да бъдем горе и за да направим една задача, която Учителят ще ни я даде. Всички, които бяхме там направихме упражнението. От височината през нощта в тъмнина в един часа тръгнахме по склона по права линия към пътя без никакво отклонение, през камъни, дупки, храсталаци и дървета. Учителят ни наблюдаваше отстрани как се движим напълно сериозно и строго. Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача. Упражненията първо са външни на физическото поле, а после навлизат във вътрешният живот на ученика. И накрая те променят живота му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят на ученика е пътя на Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа.
към текста >>

И накрая те променят живота му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят на ученика е пътя на Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа.
Божественото винаги стои и наблюдава пътя на ученика, който е път от него към Бога и от Бога към всички. След като свърши упражнението, Учителят слезна на пътя, поздрави всички един по един и през нощта се отправихме за Изгрева и пристигнахме там при зазоряване. Веселият инцидент беше, че един брат се задъни в някакъв трап, но го премина героично и не изкриви правата линия. Всички се завърнахме доволни от необикновената задача. Упражненията първо са външни на физическото поле, а после навлизат във вътрешният живот на ученика. И накрая те променят живота му и неговият свят вътре у него и извън него, защото пътят на ученика е пътя на Божественото начало, което свързва земя и небе, небе и земя и осветява тъмнината и я прави видима за ученика и е насъщна светлина за човешката душа. Да бъде виделина! Аз съм при Учителят. „Така е Божественият закон, че Любовта може да съществува само между две души. И Бог, за да прояви Любовта си има нужда от душата на човека. Човек трябва да има такава вяра в Бога, че никога да не се усъмни.
към текста >>

65. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Ето защо аз винаги заставах с молитва първо към Бога, след това се молех и на Учителя с ясното съзнание, че се моля и отправям молитвата си на едно и също място.
Разбрах, че освен този ангел-хранител имаше и други същества, които трябваше да ми съдействат в моят път. Оставаше да проявя послушание към Учителя и към Бога. Наведох се, целунах ръка и си отидох. Не посмях да кажа никому, това беше една вътрешна опитност от пътя на ученика. Спомням си Учителят беше ми казал: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Ето защо аз винаги заставах с молитва първо към Бога, след това се молех и на Учителя с ясното съзнание, че се моля и отправям молитвата си на едно и също място. Не винаги молитвата ми се приемаше, но понякога получавах облекчение и про-яснение на съзнанието и тогава разбирах, че молитвата ми горе в небесата е приета и аз получавам просветление на съзнанието си. Така с просветено съзнание и със светлината, която имах в себе си можех да вървя по онази вътрешна пътека в себе си, която трябваше да извървя крачка след крачка, за да се добера до правилното разрешение на онази задача, която бе ми дадена в момента. Някой би казал, че какво има сложно в това. Напротив, това е много трудно и да се добере ученикът до един такъв метод, когато винаги да получава отговор на молитвата означава, че той е напреднал много в своя духовен път. Само с вътрешната светлина, която човек придобие може да освети своят път и да разреши своите проблеми.
към текста >>

Не винаги молитвата ми се приемаше, но понякога получавах облекчение и про-яснение на съзнанието и тогава разбирах, че молитвата ми горе в небесата е приета и аз получавам просветление на съзнанието си.
Оставаше да проявя послушание към Учителя и към Бога. Наведох се, целунах ръка и си отидох. Не посмях да кажа никому, това беше една вътрешна опитност от пътя на ученика. Спомням си Учителят беше ми казал: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Ето защо аз винаги заставах с молитва първо към Бога, след това се молех и на Учителя с ясното съзнание, че се моля и отправям молитвата си на едно и също място. Не винаги молитвата ми се приемаше, но понякога получавах облекчение и про-яснение на съзнанието и тогава разбирах, че молитвата ми горе в небесата е приета и аз получавам просветление на съзнанието си. Така с просветено съзнание и със светлината, която имах в себе си можех да вървя по онази вътрешна пътека в себе си, която трябваше да извървя крачка след крачка, за да се добера до правилното разрешение на онази задача, която бе ми дадена в момента. Някой би казал, че какво има сложно в това. Напротив, това е много трудно и да се добере ученикът до един такъв метод, когато винаги да получава отговор на молитвата означава, че той е напреднал много в своя духовен път. Само с вътрешната светлина, която човек придобие може да освети своят път и да разреши своите проблеми. Друг път той няма.
към текста >>

Така с просветено съзнание и със светлината, която имах в себе си можех да вървя по онази вътрешна пътека в себе си, която трябваше да извървя крачка след крачка, за да се добера до правилното разрешение на онази задача, която бе ми дадена в момента.
Наведох се, целунах ръка и си отидох. Не посмях да кажа никому, това беше една вътрешна опитност от пътя на ученика. Спомням си Учителят беше ми казал: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Ето защо аз винаги заставах с молитва първо към Бога, след това се молех и на Учителя с ясното съзнание, че се моля и отправям молитвата си на едно и също място. Не винаги молитвата ми се приемаше, но понякога получавах облекчение и про-яснение на съзнанието и тогава разбирах, че молитвата ми горе в небесата е приета и аз получавам просветление на съзнанието си. Така с просветено съзнание и със светлината, която имах в себе си можех да вървя по онази вътрешна пътека в себе си, която трябваше да извървя крачка след крачка, за да се добера до правилното разрешение на онази задача, която бе ми дадена в момента. Някой би казал, че какво има сложно в това. Напротив, това е много трудно и да се добере ученикът до един такъв метод, когато винаги да получава отговор на молитвата означава, че той е напреднал много в своя духовен път. Само с вътрешната светлина, която човек придобие може да освети своят път и да разреши своите проблеми. Друг път той няма. Ето един пример, който ни разказваше Учителят.
към текста >>

Понякога тези същества ни помагат като осветяват съзнанието си, друг път те влизат в нас и ни променят вътрешно и ни водят, за да разрешим правилно своята задача.
Ето защо в природата има закон „Природата не търпи излишък на енергия - тя създава Злото, което разрушава. Природата не търпи и недоимък, защото от него се създава недоволството, роптанието и завистта. Разрешението на задачата е в правилната хармонизация и регулиране на тези два принципа. Те са вън от човека, но и вътре в човека, затова ученикът трябва да започне първата работа от себе си". Много пъти Учителят е споменавал как от Невидимият свят изпращат светли същества, които да съдействат и да подобрят нашето положение. Понякога тези същества ни помагат като осветяват съзнанието си, друг път те влизат в нас и ни променят вътрешно и ни водят, за да разрешим правилно своята задача. Важното е, че човек трябва да има послушание към Господа. Това е първото правило в Школата. Един друг пример за една сестра - Драга Михайлова, която през 1949 г. получава заповед от новата комунистическа власт за изселване на цялото семейство от София като дъновистка. Семейството тръгнало да търсят връзки, но никой не посмял да им даде някакъв адрес - нито от Изгрева, нито от някъде другаде, за да намери хора, които имат влияние пред управляващите, за да отменят заповедта за изселване.
към текста >>

Когато пожертвува човек Божественото всякога става глупав пред хората.
То е съотношение - в дадения случай да изпълняваш Волята Божия. Ние се движим и живеем в Бога. Туй, което ни дава възможностите, което се грижи за нас и в което се движим, то е Бог. Него за нищо да не пожертвуваш. Хората нищо от вън не могат да ти дадат. Когато пожертвува човек Божественото всякога става глупав пред хората. То е дълбочина. Тази идея ние я свещена. За нея никак не трябва да говорим. Ние на себе си само ще говорим за Божественото. Няма по-хубаво нещо от това човек да мисли за Бога, защото във всичките условия на живота, във всичко Бог ни занимава.
към текста >>

Ние на себе си само ще говорим за Божественото.
Хората нищо от вън не могат да ти дадат. Когато пожертвува човек Божественото всякога става глупав пред хората. То е дълбочина. Тази идея ние я свещена. За нея никак не трябва да говорим. Ние на себе си само ще говорим за Божественото. Няма по-хубаво нещо от това човек да мисли за Бога, защото във всичките условия на живота, във всичко Бог ни занимава. Малките работи са, които радват човека. Големите работи са човешки. Човешките работи са модерен затвор. Има ограничение.
към текста >>

А Божественото е малка колибка, от която можеш да излизаш и да влизаш, когато си искаш." .Учителю, в какво се проявява Бог в човека".
Малките работи са, които радват човека. Големите работи са човешки. Човешките работи са модерен затвор. Има ограничение. Отвън те пазят. А Божественото е малка колибка, от която можеш да излизаш и да влизаш, когато си искаш." .Учителю, в какво се проявява Бог в човека". „Щом имаш малко разколебаване мисълта, която те задържа е Бог. Щом имаш добро желание, туй което те повдига да го направиш, то е Бог. Имаш голяма скръб, туй който те поддържа да не се обезсърчиш - това е Бог. Когато падаш, туй което те удържа да не се убиеш, то е Бог. Ти се чудиш как тъй от такова място си паднала пък не си се убила.
към текста >>

66. 61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА

Онзи свят дето обитаваше съзнанието ми го нямаше вече.
Аз съм си пак в Школата, а не в света. А света за мен беше да съм долу в града при другите, при грешните, при клосните, сакатите, при отрудените, прокудените и обременените. Такива бяха моите разсъждения тогава. Но постепенно за дни и за месеци аз като че ли полека, лека се приземих, като че ли бях спуснаха от небето с парашут на земята. Стъпих на крака, огледах се и света около мен беше друг. Онзи свят дето обитаваше съзнанието ми го нямаше вече. Беше останал горе като светъл идеал на моята душа. Света, по който се движех се оказа свят, по който вървяха не само краката ми, но и моите мисли, чувства и цялата ми деятелност. Започнаха да се развързват различните кармични връзки и то с ония хора, с които години наред ходехме заедно, но тогава аз живеех на Небето, а те ходеха и живееха на земята. Аз сега се срещнахме долу на земята и се видяхме закачени като ченгели и вързани в една верига. През този период Учителят беше много внимателен с мен, защото знаеше, че бях слезнала отгоре, от един духовен свят на хармония и ме пазеше да не изгоря тук, сред огъня.
към текста >>

Целувам ръка и казвам: „Учителю, благодаря ви за това Божествено състояние, в което съм".
Погледнахме се и се засмяхме - ние с него двамата вече отдавна крачехме по земята с човешки стъпки. Отново съм при Учителя. Той бе разрешил едно много трудно мое кармично положение и аз изведнъж се откопчих от тези незрими, но яки връзки и полетях като птица към висините. Душата ми се почувства свободна. Така цялата засмяна хвърча и летя и тичам при Учителя. Целувам ръка и казвам: „Учителю, благодаря ви за това Божествено състояние, в което съм". Пита ме: „Какво ще ми платиш за това угощение". „Какво искате, Учителю." „Да имаш вяра и да слушаш. Всичко, каквото ти кажа да изпълняваш. За тебе вече няма опасност да пропаднеш. Духовете вече не могат нищо да ти направят.
към текста >>

67. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

Затова и целта на Школата бе да се подготви човек, че като си замине да си замине с будно съзнание и да дойде време заминалият да разбере, че животът продължава в друго поле и в друго състояние на съзнанието.
За тази аура на Учителя ние нямахме никаква представа, аз само я усещах, но по-късно добих и съответна опитност за нея. По някой път в беседите си той бе споменал няколко случая за заминали души, които нощем му чукат по прозорците и търсят помощ от него. В онези години на нас ни беше неясно изобщо какво представлява физическия живот, какъв е духовния свят, къде свършва физическия живот и къде започва духовния. С тези примери Учителят ни даваше една малка представа за един друг свят и открехваше малко прозореца на едно друго познание. Така ние научихме за живота на заминалите души, които търсят светлина, търсят помощ в един друг, непознат свят за тях. Затова и целта на Школата бе да се подготви човек, че като си замине да си замине с будно съзнание и да дойде време заминалият да разбере, че животът продължава в друго поле и в друго състояние на съзнанието. А обстановката около войните бе много натегната. Умираха войници по фронтовете, останаха вдовици, сираци и инвалиди. Онзи невероятен подем на войските през Балканската война се дължеше на една Божествена вълна която повдигна този народ, за да освободи своите братя и да се обединят в рамките на Санстефанска България в чертите, на която бе дошъл да работи Учителя. Нееднократно той бе заявявал: „Аз дойдох да работя в границите на Санстефанска България". Но поради непослушанието на управляващите към Учителя дойде Първата национална катастрофа, след нея и Втората национална катастрофа, пълен погром и България беше отрязана по територия.
към текста >>

Да Божественото съзнание откликваше и през деня, и през нощта, защото за него няма нито ден нито нощ - за него всичко беше непреривен процес на свръхсъзнанието, където светлината обитаваше вечно и непреривно чрез Божият мир.
А Учителят бе заявил за Европейската война: „България да не се намесва във войната. Ако послуша ще получи всичко на зелената маса, а ако не послуша - ще загуби всичко". И точно така стана - загуби се всичко. И подвигът на тези заминали души, на хиляди убити по бойните полета които идваха и тропаха по прозорците на Учителя, търсеха светлината, търсеха като души Божествената светлина и търсеха прозрение за своя път в един друг свят, където се управляваше по други закони и за които те нямаха представа и познания. А Учителят помагаше и през деня, и през нощта. Да Божественото съзнание откликваше и през деня, и през нощта, защото за него няма нито ден нито нощ - за него всичко беше непреривен процес на свръхсъзнанието, където светлината обитаваше вечно и непреривно чрез Божият мир. Аз съм пред Учителя. Той говори. „Когато външно нещо не ти се дава ще знаеш, че Любовта има няколко проявления. Когато не те гледам, значи че искам да ме виждаш по-отгоре Когато искат да ме видят аз слизам на техния уровен, на който са. Аз не напущам, а се подигам по-нагоре." „Учителю, значи вас Бог никога не ви напуща?
към текста >>

68. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

Важно е съзнанието на човека да бъде възвишено, да бъде обработено, да има светлина в него и да оперира с някакъв периметър и обхват - това е едно от изискванията в Школата на Учителя.
Ние с облекчение въздъхнахме. И точно на следващия ден на беседа Учителя спомена за този случай и накрая вдигна пръст заплашително към нас и каза „От вас искам да имате по три факултета. Окултният ученик трябва да има три факултета и да бъде образован". Това изказване той го бе повторил нееднократно и ще го намерите в неговите беседи. Необходимо е образование. Важно е съзнанието на човека да бъде възвишено, да бъде обработено, да има светлина в него и да оперира с някакъв периметър и обхват - това е едно от изискванията в Школата на Учителя. Без него е невъзможно да се приеме неговото Слово. Защото ученикът трябва да повдигне съзнанието си и да навлезе в свръхсъзнанието, защото само там той може да се срещне с Божественото, което се изявява чрез Словото на Учителя. Сега може би разбирате какво означава, че учениците трябва да са завързани един за други в една верига, за да може един да тегли, друг да дърпа и да могат да се изтеглят чрез веригата онези, които са долу. И затова е важно, че Духът има своите изисквания, а законът е следният. „Вие не можете да повдигнете света ако не повдигнете себе си." Това е изказване на Учителя.
към текста >>

Защото ученикът трябва да повдигне съзнанието си и да навлезе в свръхсъзнанието, защото само там той може да се срещне с Божественото, което се изявява чрез Словото на Учителя.
Окултният ученик трябва да има три факултета и да бъде образован". Това изказване той го бе повторил нееднократно и ще го намерите в неговите беседи. Необходимо е образование. Важно е съзнанието на човека да бъде възвишено, да бъде обработено, да има светлина в него и да оперира с някакъв периметър и обхват - това е едно от изискванията в Школата на Учителя. Без него е невъзможно да се приеме неговото Слово. Защото ученикът трябва да повдигне съзнанието си и да навлезе в свръхсъзнанието, защото само там той може да се срещне с Божественото, което се изявява чрез Словото на Учителя. Сега може би разбирате какво означава, че учениците трябва да са завързани един за други в една верига, за да може един да тегли, друг да дърпа и да могат да се изтеглят чрез веригата онези, които са долу. И затова е важно, че Духът има своите изисквания, а законът е следният. „Вие не можете да повдигнете света ако не повдигнете себе си." Това е изказване на Учителя. Повдигането на света започва от повдигането на съзнанието на ученика. От тук започва вътрешната верига, защото тя е закачена вътре в него и това представлява като символ онази котва, която слиза и се спуска на земята, символизираща слизането на човешкия дух на земята.
към текста >>

Повдигането на света започва от повдигането на съзнанието на ученика.
Без него е невъзможно да се приеме неговото Слово. Защото ученикът трябва да повдигне съзнанието си и да навлезе в свръхсъзнанието, защото само там той може да се срещне с Божественото, което се изявява чрез Словото на Учителя. Сега може би разбирате какво означава, че учениците трябва да са завързани един за други в една верига, за да може един да тегли, друг да дърпа и да могат да се изтеглят чрез веригата онези, които са долу. И затова е важно, че Духът има своите изисквания, а законът е следният. „Вие не можете да повдигнете света ако не повдигнете себе си." Това е изказване на Учителя. Повдигането на света започва от повдигането на съзнанието на ученика. От тук започва вътрешната верига, защото тя е закачена вътре в него и това представлява като символ онази котва, която слиза и се спуска на земята, символизираща слизането на човешкия дух на земята. А възкачването му става чрез Духа на Словото на Учителя. Аз съм на разговор пред Учителя. „Кое е по-хубаво - да те уча и после да се нахраниш на гостилницата или да те оставя в дома си и да те нахраня с мене заедно? Сега хората се хранят на гостилници.
към текста >>

69. 65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА

Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди?
Всички бяха от горди, по-горди. Откъде беше дошла тази гордост не зная. Борис вървеше по родова линия на майка си и тя бе по-мистична, но и тя бе горд дух. А останалите вървяха по родова линия на бащата. Откъде беше дошла тази гордост, винаги съм се питала и не можах да си отговоря. Носеха ли нещо в подсъзнанието си от миналото, че техните синове щяха да играят определена роля в Школата на Учителя и затова бяха горди? Има горди хора и непристъпни. А те бяха горди, но достъпни и затова тази гордост впоследствие премина в щестлавие. Станаха щестлавни с личните си качества, с постиженията си и с присъствието си в Школата. Това щестлавие им донесе много беди и на тримата. Донесе беди и страдание на онези, които се бяха свързали с тях и бяха около тях.
към текста >>

Кожата, даже и по-навътре в тялото е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне.
Онова, което не можах да изпълня не беше по моя вина, но успях да занеса неговото невидимо писмо до неговата приятелка. А това означаваше, че само онези, които са в дух родени могат да работят по дух за Бога. Аз съм пред Учителя по време на урок за чистотата. „Любовта отвьн не може да се предаде. Вие се радвате на вашите дрехи, с които сте облечени, а те ви са най-голямата спънка. Кожата, даже и по-навътре в тялото е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне. Ти живееш в чужда къща, защото това тяло като умреш ще ти го вземат. Ти сега ще си градиш къща - духовна къща. В тебе има излишък на енергия. Ти имаш преизобилие на чувства, които трябва да трансформираш. Да урегулираш чувствата си - това е цяла наука.
към текста >>

Някой човек си хваща тялото - то е Божествено.
Мъжът, това е мисловната сила у човека. Къде е Марийка, можеш ли да посочиш? В ръцете или в краката? " „Вътре е Марийка в мен." „Да, така е. Духовно си добре сформирана, физическото ти пречи. Някой човек си хваща тялото - то е Божествено. То урегулира енергиите си в него. Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си.
към текста >>

70. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо Божествено присъствие на Изгрева.
Обикновено също след беседа се приближавахме към него и целувахме ръката му, но впоследствие дойде време той преустанови целуването на ръка след беседа, минаваше мимоходом покрай нас, отговаряше понякога на въпроси и се качваше горе в стаичката си да си занесе Библията и да почине. Но сутринта след Паневритмията на поляната, тогава го заобикаляхме, нареждахме се един след друг и всеки си чакаше реда, за да му целуне ръка. А това беше най-сублимният момент на извисяване на Божественият порядък на Изгрева, всички сме играли Паневритмия, всички сме се движили в онзи Божествен порядък, наподобяващ от Паневритмията на нещо неземно, което е само на Небето. После заставахме смирено, търсехме благословението му, целувайки десницата му. Това не беше ритуал, а това беше вътрешна потребност на всеки един от нас. Душите ни ликуваха, те се рееха като птици горе в духовния свят, огрени от присъствието на-Бога и ние усещахме едно неотразимо Божествено присъствие на Изгрева. Един път отново сме на Паневритмия и след като се бяхме наредили подред целувахме ръка на Учителя. Накрая се изредиха всички. Учителят се обърна и пита: „Има ли някой друг? " „Няма, Учителю", отговорихме ние. Учителят се оглежда наляво и надясно и какво вижда.
към текста >>

Бог ту изкачва човека нагоре, ту го смъква надолу докато Божественото съзнание се пробуди в него.
За да бъде човек независим, трябва да има морална чистота. Чистотата идва в човека моментално. Като туриш една "вода на слънцето тя се изпарява моментално и като се изпарява по този начин тя се чисти. Човек докато излезе от тялото си навънка е сам. После го отнасят други същества и го водят в други небесни селения. Бог ту изкачва човека нагоре, ту го смъква надолу докато Божественото съзнание се пробуди в него. Ти си годна за гуляй, учението за тебе е лукс. Толкова много си страдала в предпоследните си животи и прераждания на земята. Като мине страданието, забравяш го, а не трябва. Още не можеш да научиш този урок. физическите органи и главата трябва така да бъдат развити в човека, че той да може посредством тях каквото влияние и да дойде отвън да го трансформира веднага.
към текста >>

71. 73. БОЖЕСТВЕНИ СЪСТОЯНИЯ

Прибрах се в своята човешка черупка, усетих, че съм дошла и влезнала в тялото си, разбрах, че са минали само няколко минути, но това бе достатъчно да разбера и да почувствувам, че Бог тече в природата и природата се втече в мен и да разбера какво означава пробуждане на съзнанието и навлизане в свръхсъзнанието, когато човек влиза в допир с цялата Природа на земята и цялата Вселена.
А светът на всеки един ученик в Школата бе такъв, че или можеш да се удавиш в него ако влезеш, или ще се заглавиш и ще затънеш и няма излизане от там, а при някои случаи можеш да се загубиш и никой нямаше да те открие. Може да се движиш с месеци на Изгрева, а да те няма, защото си потънал и си се загубил в нечий свят. Ето ви една обстановка, която трудно се изнасяше и издържаше. Затова при всяка възможност излизах сред природата както с Братството, така и с групи, а понякога и сама, защото Борис не винаги беше свободен - той работеше по строежите. Веднъж се движа между природата и изведнъж започвам да се чувству-вам ведно с природата и част от нея - едно преливане между мен към нея и аз се загубих в нея, а постепенно се получи и едно преливане от нея към мен и лека полека тя ме остави така както морските води изхвърлят на брега някоя празна мидена черупка. Прибрах се в своята човешка черупка, усетих, че съм дошла и влезнала в тялото си, разбрах, че са минали само няколко минути, но това бе достатъчно да разбера и да почувствувам, че Бог тече в природата и природата се втече в мен и да разбера какво означава пробуждане на съзнанието и навлизане в свръхсъзнанието, когато човек влиза в допир с цялата Природа на земята и цялата Вселена. Отидох при Учителя и му разказах това мое преживяване. Изслуша ме и каза: „От това състояние да не излизаш". Усмихнах се и му благодарих. Но как да не излизам от това състояние, когато бях вече излезнала от него много отдавна, а то трая само няколко минути. Означаваше ли това, че трябва да се отправя към него, да го търся и да се доближавам до него.
към текста >>

Целта бе да се пробуди това свръхсъзнание в онези, които минават по този тесен път.
Но как да не излизам от това състояние, когато бях вече излезнала от него много отдавна, а то трая само няколко минути. Означаваше ли това, че трябва да се отправя към него, да го търся и да се доближавам до него. Беше ми даден пример, че то съществува, беше ми някой отворил и открехнал малко прозореца на вътрешният човек у мен. После го затвориха, за да ми дадат стремеж да си го отварям само чрез труд, чрез работа и чрез мъчения. Нали това бяха трите мига в пътя на ученика, да се труди, а като разбере, че чрез труда си работи за общото, той вече започва да работи като минава през страдание, което като го осъзнае, че е за благото на общото ще мине през мъчението и тогава ще влезне в допир със страданието и мъчението, което съществува в света на живата природа на земята. Целта бе да се пробуди това свръхсъзнание в онези, които минават по този тесен път. Когато човек отиваше при Учителя и биваше приеман на разговор обстановката бе такава, онази вътрешна духовна обстановка бе такава, че независимо в какво състояние да се намира човек тутакси намираше едно вътрешно облекчение, разтоварваше си товара на грижите и те отпадаха пред нозете на Учителя. Това бе първият етап, а вторият започваше от едно преливане от присъствието на Духа в Учителя към самият теб, което те въздигаше до онзи момент, където ще се почувствуваш като душа. А третият етап започва след това, който се заключаваше в това, че на човек не му се става и не му се отива, искаше му се да престои колкото се може по-дълго при Учителя. Така и аз след едно мое посещение се задържах много, а Учителят имаше работа. Тогава Учителят протегна ръка към будилника, взе го и премести стрелките на часовника един час напред и ми каза: „Марийке, виж колко е сега часа".
към текста >>

Тук видях как се обединяват тези състояния от Божественото в едно цяло, независимо от къде идваха те и през къде минаваха, стига някой да ги възприеме като такива.
После щурчето подскочи, скочи на земята и изцвърча по особен начин и играта отново започва по същия начин - щурчето не се плаши, а все повече се импулсира, увлича се и все повече му се играе на тази игра. Учителят се беше така увлякъл в това свое занимание, че друго нищо не го интересуваше, а само увличащата игра с щурчето. А то от време на време като скочеше на земята се обаждаше и изсвирваше нещо за секунди и играта пак започваше. Какви състояния изпитваше това щурче, не зная - но така подскачаше, както онези възрастни братя в салона, но по полета му виждах, че бе в такова състояние, в което и аз бях, когато се бях сляла с природата и с Бога. Но неговият стремеж бе в присъствието на Учителя и аз не исках да си отивам, но не исках да прекъсвам и играта. Тук видях как се обединяват тези състояния от Божественото в едно цяло, независимо от къде идваха те и през къде минаваха, стига някой да ги възприеме като такива. Тук видях Учителят как се отнасяше към всички същества еднакво, дали бяха щурци, човеци или ангели. Примерът бе, че за Учителя всичко това бе една неделима част от изявата на Божественият Дух. Аз съм при Учителя и слушам. „Някои искат да издържат изпит с шесторка, не искат да получат пет или четири. Ако не получат шест, отказват се изпита си.
към текста >>

72. 74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ

74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ Братството бе излезнало на Рила на лагеруване.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ Братството бе излезнало на Рила на лагеруване. Бяхме опънали палатките, разположили се сред Седемте Рилски езера и се намирахме в онова приповдигнато състояние на духа, така както то бе всеки път, когато отивахме на Рила с Учителя. Една вечер сънувам сън, там в палатката на Рила и виждам Борис Николов, че се намира в дъното на един кладенец с вода, разпънат на кръст в страшни мъки. Сънят приключва, но аз го запомних и на сутринта отивам и го разказвам на Учителя. Той ме изслушва, но не казва нищо. Минават няколко дни, времето от хубаво, по-хубаво, слънчево, тихо, приятно и нашият общ живот с Учителят е неповторим, както никога досега.
към текста >>

Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата.
Учителят се усмихна и каза: „Изпреварихме само с една минута". После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка.
към текста >>

А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание.
После се обърна към мене и рече: „Ето твоя сън". Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат.
към текста >>

Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве.
Това беше достатъчно за мене да схвана чак сега цялата същност на този сън, на това, че бяхме предупредени от Невидимия свят на сън, макар и по такъв символичен начин. Тогава аз бях разказала съня си, а Учителят бе наредил на онези невидими пазачи на Братството да бдят и да бъдат будни. И затова той излезе онази сутрин и нареди: „По най-бърз начин съберете багажа, защото слизаме и напускаме Рила". Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал.
към текста >>

По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка.
Божественото око бе будно, защото Божественото съзнание обхваща всичко в природата. А ние имахме привилегията да бъдем свидетели на едно истинско проявление на будността на това съзнание. Учителят беше говорил, че е необходимо да се стремим към будност на съзнанието както по време на сън, така и на яве. Ние нямахме още представа какво представлява съня в своята същина. Къде отиваше човек през време на сън, къде пътуваше и с какво се занимаваше? По-късно Учителят спомена, че ученикът трябва да се стреми за будност на съзнанието през деня, да държи връзка с Божественото, така също и през нощта по време на сън да държи същата връзка. Защото и през деня и през нощта по време на сън ученикът трябва да се учи и този процес да бъде непрекъснат. Учителят си беше заминал. Приятелите се бяха халосали да правят устав на Бялото братство и с такова усърдие вписваха точка след точка, за да бъде уставът прегледен, да се хареса и да бъде признат от властта и по този начин да се узакони като юридическа проекция на нашето духовно общество. Беше много трудно на онези приятели да вместят всички методи, знания и принципи в няколко точки на устава. Това беше последният опит на онези възрастни приятели, които ние заварихме от предишното поколение.
към текста >>

73. 75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ

След време слушателят разбираше и усещаше, че в Учителят работят две начала - едно човешко и едно Божествено.
Така идвах десет дни подред. Аз идвам, Учителят ме приема, поставя ме на стол в стаята му, после ми дава да разбера, че мога и да се разхождам в стаята му, движа се около него, а той си работи на масата. Аз само стоя, седя, движа се насам-натам около него, но нищо не работя. Дойде време за обяд, той ме покани да обядваме и ми каза: „Рекох, елате утре". Той имаше един такъв израз, когато искаше да каже нещо, първо казваше думата „рекох" и това бе първата дума, която произнасяше и после към нея прибавяше онова, което казваше. След време слушателят разбираше и усещаше, че в Учителят работят две начала - едно човешко и едно Божествено. Човешкото начало казваше „Рекох" и подготвяше слушателя както и Словото, което трябваше да се изрече от него. След думата „рекох" излизаше Словото на Учителя. На следващия ден аз отново минавам и пак същото ми се случва - седя, стоя, разхождам се в стаята му без да работя нищо. Така се повтаряше цели десет дни. Чак на десетия ден съм изпаднала в състояние на размисъл, че защо ме извиква Учителя десет дни подред и освен, че нищо не работя, но и му губя неговото време.
към текста >>

Колко е труден достъпът до това знание за обикновеното съзнание на ученика.
После дойде и произнесе цялата мисъл от начало до край. Поглеждам Учителя ей така, над мен още стои тази мисъл, записана и закована там високо, както на училищна дъска написана с бял тебешир. И таз добра, значи Учителят губи с мене цели десет дни, за да ме накара да добия една опитност, че светът на мисълта е свят на Светлините, а светлината е достъпна за светът на Любовта, който ме обграждаше и излизаше от Учителя, защото това всичко беше изявление на Божествения Дух. Та толкова струва това мое прозрение от цели десет дни. Но за мен беше израз на Живо Слово. Колко е труден достъпът до това знание за обикновеното съзнание на ученика. Трябва Школа, трябва школовка, трябва школуване. Трябват три неща: работа, труд и мъчение - това е пътят на ученика. По същото това време сънувам сън, че Учителят ме изпитва като ми задава десет въпроса, а те излизат от устата му във вид на светли кълба. Кълбата фактически са въпросите и аз отговарям на деветте въпроса. И когато стигам до десетия въпрос, там се запъвам и не мога да отговаря на този десети въпрос.
към текста >>

74. 81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.

Неговото съзнание, неговото свръхсъзнание живееше в светлината и светлината живееше в него и това отношение бе отношение на светлината и лъчите, които из-лезаха от очите му идеха да ми покажат, че когато човек има отношение към Божественото и Божественото ще има отношение към човека.
Един път няколко сестри, с които бяхме в хармония решихме да казваме или по-точно да се обръщаме към него не с думата „Учителю", както другите се обръщаха, а с думата „Слънце", за да подчертаем, че ние сме дошли в себе си до едно по друго възприятие за Учителя, в една по-висока гама и поле на възприятие и размисъл. И така му казвахме няколко дни в себе си „Слънце". На следващия ден Учителят ме среща, поглежда ме и изведнъж от очите му излизат два слънчеви лъча и се отправиха към мен. Аз потрепнах, Учителят ми даваше доказателство, че нашето възприятие за „Слънцето" е правилно, че онзи, който живее в светлината е жив и животът му е Светлина за другите. Имах вече опитност какво значи: Бог е Светлина. Неговото съзнание, неговото свръхсъзнание живееше в светлината и светлината живееше в него и това отношение бе отношение на светлината и лъчите, които из-лезаха от очите му идеха да ми покажат, че когато човек има отношение към Божественото и Божественото ще има отношение към човека. Или когато човешкото съзнание направи връзка към Божественото съзнание и Бога то връзката между тези две съзнания е връзка на Светлината, защото само тя може да обединява физическия свят с духовния свят и с Божествения свят, защото тя преминава навред и е продукт на Божествения Дух и изявление на Бога. Бог е Светлина на физическото поле. В духовното поле Бог е Виделина. А в Божественият свят Бог е Слава. Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава.
към текста >>

Или когато човешкото съзнание направи връзка към Божественото съзнание и Бога то връзката между тези две съзнания е връзка на Светлината, защото само тя може да обединява физическия свят с духовния свят и с Божествения свят, защото тя преминава навред и е продукт на Божествения Дух и изявление на Бога.
И така му казвахме няколко дни в себе си „Слънце". На следващия ден Учителят ме среща, поглежда ме и изведнъж от очите му излизат два слънчеви лъча и се отправиха към мен. Аз потрепнах, Учителят ми даваше доказателство, че нашето възприятие за „Слънцето" е правилно, че онзи, който живее в светлината е жив и животът му е Светлина за другите. Имах вече опитност какво значи: Бог е Светлина. Неговото съзнание, неговото свръхсъзнание живееше в светлината и светлината живееше в него и това отношение бе отношение на светлината и лъчите, които из-лезаха от очите му идеха да ми покажат, че когато човек има отношение към Божественото и Божественото ще има отношение към човека. Или когато човешкото съзнание направи връзка към Божественото съзнание и Бога то връзката между тези две съзнания е връзка на Светлината, защото само тя може да обединява физическия свят с духовния свят и с Божествения свят, защото тя преминава навред и е продукт на Божествения Дух и изявление на Бога. Бог е Светлина на физическото поле. В духовното поле Бог е Виделина. А в Божественият свят Бог е Слава. Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава. Такива случаи имахме няколко и всеки един се различаваше от предходния по замисъла, по мотива, както и резултата от самата опитност за Светлината.
към текста >>

Любовта като Сила се изявява само в свръхсъзнанието, в Божествения свят, но като изявление на Духа в Сила тази сила се проектира в другите светове като живот за тези форми.
Гледах, гледах и се питах какъв ли е същинския живот на земята и какъв е невидимият живот, който се ожитворява по невидими за нас пътища, но винаги се изявява чрез форми, но по такъв начин като формата съответствува на всяко едно поле там, където се изразява този живот. Ние като хора не обръщаме внимание колко форми живот съществуват на земята. Знаеме, че има минерален свят, растителен, животински и човешки свят, а тези четири свята имат милиони и милиарди форми на проявление. Разнообразието и единството на формите на тези четири свята се осъществява само чрез Духа, който ги обединява със Силата на живота наречена Любов. Затова се казва, че Бог е Любов. Любовта като Сила се изявява само в свръхсъзнанието, в Божествения свят, но като изявление на Духа в Сила тази сила се проектира в другите светове като живот за тези форми. Тези няколко опитности при нозете на Учителя и онова, което слушах чрез Словото му в беседи и частни разговори обединиха в мен знанието от Учителя, онова което трябва да има един ученик. Това обединение у мен създаде единство на съзнанието ми, че Бог е Светлина, че Бог е Любов и че Бог е Дух и че присъствието на Учителя на земята обединяваше целият Космос и целият минерален свят. Той обединяваше Битието на света и Битието на Духа, както и небитието му, защото Мировият Учител е Учител на Битието и Небитието. Затова в моят път на ученик когато изпадах в затруднение, в противоречие бях убедена, знаех от опит, че светът около нас бе една функция на Духа и че разрешаването на противоречията в света на формите трябваше преди това да се разрешат в невидимия свят. Там трябва да създадеш правилни съотношения, хармония на силите, а това щеше да доведе до правилно общение и отношение на формите на земята.
към текста >>

Това обединение у мен създаде единство на съзнанието ми, че Бог е Светлина, че Бог е Любов и че Бог е Дух и че присъствието на Учителя на земята обединяваше целият Космос и целият минерален свят.
Знаеме, че има минерален свят, растителен, животински и човешки свят, а тези четири свята имат милиони и милиарди форми на проявление. Разнообразието и единството на формите на тези четири свята се осъществява само чрез Духа, който ги обединява със Силата на живота наречена Любов. Затова се казва, че Бог е Любов. Любовта като Сила се изявява само в свръхсъзнанието, в Божествения свят, но като изявление на Духа в Сила тази сила се проектира в другите светове като живот за тези форми. Тези няколко опитности при нозете на Учителя и онова, което слушах чрез Словото му в беседи и частни разговори обединиха в мен знанието от Учителя, онова което трябва да има един ученик. Това обединение у мен създаде единство на съзнанието ми, че Бог е Светлина, че Бог е Любов и че Бог е Дух и че присъствието на Учителя на земята обединяваше целият Космос и целият минерален свят. Той обединяваше Битието на света и Битието на Духа, както и небитието му, защото Мировият Учител е Учител на Битието и Небитието. Затова в моят път на ученик когато изпадах в затруднение, в противоречие бях убедена, знаех от опит, че светът около нас бе една функция на Духа и че разрешаването на противоречията в света на формите трябваше преди това да се разрешат в невидимия свят. Там трябва да създадеш правилни съотношения, хармония на силите, а това щеше да доведе до правилно общение и отношение на формите на земята. А човек бе също една такава форма, движеше се в човешкия свят, но с повече измерения, но в същността си се подчиняваше на закона „По-добре двама в Дух, отколкото мнозинство в различие". А при Учителя тук в Школата ние научихме и една друга истина, че това бе Всемировият Учител който управляваше цялата Вселена.
към текста >>

75. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята.
Затова един път той каза: „Вие сте виновни за това, което става днес в света, защото не прилагате Учението ми". Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока. Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно. Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с тялото си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха на земята. Така се съединяваше и се свързваше невидимия свят с физическия свят у човека. Трябваше да се завърти колелото на живота, така че животът на небето и живота на земята да се обединят. Това беше целта на Школата.
към текста >>

Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с тялото си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха на земята.
Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно. Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с тялото си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха на земята. Така се съединяваше и се свързваше невидимия свят с физическия свят у човека. Трябваше да се завърти колелото на живота, така че животът на небето и живота на земята да се обединят. Това беше целта на Школата. А ние с нашето неразбиране създавахме и продължавахме да движим историята на човечеството по старата пътека. Затова беше този упрек, че ние сме виновни с нашите дисхар-монични състояния за онова, което става в света.
към текста >>

за Божественото, за Бога и за живота на Школата трябваше да говорим след като сме говорили за Словото.
Запитвам го: „Учителю, когато се срещнем между сестри за какво да говорим? " Той ме оглежда, вижда и разбира защо съм задала този въпрос. „Ще говорите за Мене." Аз се поклоних, целунах ръка и си излезах. В мене беше влязъл истинският отговор. Значи единственият изход е когато се съберем да говорим за Него, т.е. за Божественото, за Бога и за живота на Школата трябваше да говорим след като сме говорили за Словото. Значи трябваше да минем през Словото му. Като говорим за Словото му - говорим за него, а като говорим за Него - говорим за Бога. Аз бях вече успяла да позная онова състояние, което граничеше с чистотата на Словото му и на изявата на Божествения Дух в него като Чистота и Светлина. Аз съм пред Учителя и той говори: „Тъй както Аз водя Школата никой не я е водил досега. Има две крайни положения: на радост и на обезсърчение.
към текста >>

76. 86. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ В ПЪТЯ НА ШКОЛАТА

Но сега след 50 години от тогава виждам, че освен храброст Учителят запали в съзнанието ми една малка светлинка, за да освети моят път от миналото ми, за да видя, че този процес е непреривен за онзи, който се стреми към духовно познание и към Бога.
А майка ми по-късно разказваше, че откакто съм станала дъновистка съм я почернила. Казах й: „Е, ти трябва да се радваш и гордееш, а не да се срамуваш от мене". Но благодаря на Бога, че тръгнах по този път и преминах дълги години. И в една такава среща в онези години, когато се определих Е духовния път, Учителят ми каза: „Много животи сме били заедно и много животи ще бъдем занапред заедно". Тогава аз бях млада и го приех като че ли Учителят ми дава храброст и кураж. Но сега след 50 години от тогава виждам, че освен храброст Учителят запали в съзнанието ми една малка светлинка, за да освети моят път от миналото ми, за да видя, че този процес е непреривен за онзи, който се стреми към духовно познание и към Бога. Аз съм на разговор при Учителя. „Започна ли да учиш? Сега е момента да започнеш да работиш, да се определиш. И да чакаш един и два месеца, все същото ще бъде. На настроенията не трябва да се поддаваш.
към текста >>

Трябва да държиш Божественото, то е важно.
И да чакаш един и два месеца, все същото ще бъде. На настроенията не трябва да се поддаваш. Ти може да имаш тъжно настроение, но пак да работиш. От условията не може да се освободиш. Ако избягаш от майка си и баща си и идеш при други, пак същото ще бъде. Трябва да държиш Божественото, то е важно. Трябва да отделяш илюзиите от действителността. По какво ще познаеш приятеля си? Ако той ти дойде едно дърво от райската градина и ти го поливаш и гледаш и след това се ползваш от плодовете му. Не е външното отличие. На децата най-напред им дават рокли, шапки, чепичета да се радват.
към текста >>

Някой път има външни условия, които пречат на Божественото да се прояви, но то е временно.
В какво седи Любовта? Аз може да те облека в хубави дрехи, но ако от вътре останеш грозен, това любов ли е? Ти няма да обръщаш внимание на външното държание на приятеля си, то не е важно. Какво ти е дадено от вън, то не е твое. Когато перат някоя дреха водата се измърсява и дрехата изглежда още по-мръсна, но това не трябва да те смущава. Някой път има външни условия, които пречат на Божественото да се прояви, но то е временно. Божествената Любов трябва да се прояви точно на време в момента, в който трябва, защото ако се прояви преждевременно резултатите няма да са добри. Тогава ще бъде по-лошо. Някой път на човек му се струва, че е сам, то са само негови състояния. Трябва да отличава илюзиите от действителността. Може аз да съм работил и от вън цел съм оцапан, но е вечерно време и ти не виждаш.
към текста >>

77. 111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ

111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ Запътила съм се към Изгрева, преминавам през поляната и се насочвам към приемната на Учителя.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ Запътила съм се към Изгрева, преминавам през поляната и се насочвам към приемната на Учителя. Имах в себе си да решавам някакъв неотложен въпрос. Той излиза и ме посреща и цял се смее, усмихва се, накрая ми казва: „Марийке, спомняш ли си къде беше снощи? " Аз се стъписах, спрях се и се замислих. Но нищо не си спомнях къде съм била снощи. Опитвах се да си спомня дали съм сънувала нещо - не, не бях сънувала.
към текста >>

А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня.
Засрамих се, а Учителят целият се смееше и сияеше. По това познах, че съм била на някое хубаво място, но къде не зная. После си спомних, че бях чела и че бях чувала от него, че Невидимия свят потапя оня, който отива горе в едно особено магнетично състояние и изтрива всичко от онова, което той би занесъл от небето към земята като спомен и така забравя по този начин всичко, което е преживял горе, за да не си припомня за през деня. И обратното е вярно: от долу не се позволява нищо земно да се занесе горе в Невидимия свят, за да не се внесат чужди неща и по този начин да се допусне да влезне дисхармонията. И да не се зарази горе Невидимия свят с тази земна неразбория. А когато се връщат долу отново минават по същия начин и изтриват всичко от съзнанието им като спомен за съня. А някой път на човек му се дава да сънува, т.е, да си спомни съня, но това не е точно привилегия, но нарочно го допускат, известни мигове му се дават и по този начин го подготвят да го предупредят за някое събитие. Аз имах много интересни сънища, някои от които бях споделила с Учителя и на които той ми беше дал особено тълкувание. Така и така не разбрах къде съм била снощи по време на моят сън, но се успокоих, че Учителят се усмихваше и цял се смееше. Един ден отново съм при Учителя. Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава.
към текста >>

Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание.
Посрещна ме и каза: „Вчера реших да видя какво прави Марийка и с какво се занимава. А тя взела една книга и заспала върху нея". Попитах го по кое време и той ми каза часа и минутата. Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество.
към текста >>

Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване.
Попитах го по кое време и той ми каза часа и минутата. Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън.
към текста >>

Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта.
Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала.
към текста >>

Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото".
Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване. Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си.
към текста >>

Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала.
Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време на съня си не да сънува, а да излиза от тялото си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в тялото си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта. Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала. Излиза брат Кузманов и вместо да напише буквата „Т" той пише буквата „Г" и една начупена крива линия. Не можа този брат да напише буквата „Т". Не мина много време след този мой сън, брат Кузман се разболя и почина, но аз станах и написах тази буква „Т" през време на съня си. После се похвалих: „Учителю, аз мога да пиша и буквата „А". Той нищо не ми каза.
към текста >>

Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго.
Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор.
към текста >>

За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери.
За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава.
към текста >>

78. 112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ

Той почиваше физически с тялото си, но съзнанието му беше будно винаги и с него работеше, а на Изгрева още в пет часа идваха, тропаха по стаята му, безпокояха го и не му даваха възможност да оаботи.
Последните години той идваше тук в нашия дом на Симеоновско шосе, сядаше на стол или пък се излегваше да почине на моят креват. Тук нямаше кой да го безпокои. Понякога той преспиваше тук и то на моят личен креват. Аз отивах да спя на тавана. Сутрин като станем рано оставахме го да си почине докъм седем часа. Той почиваше физически с тялото си, но съзнанието му беше будно винаги и с него работеше, а на Изгрева още в пет часа идваха, тропаха по стаята му, безпокояха го и не му даваха възможност да оаботи. Тук в моят дом той си почиваше и работеше необезпокояван в неговият Божествен свят, за което ние само можехме да се досетим и нямахме представа за него. Понеже идваше често веднъж като го посрещнах на вратата ми каза: „Марийке, има възможност след 25-30 години това тук да се дигне" и посочи с бастуна къщичката ни и цялата местност. Някакъв вопъл се изтръгна от мен: „Ех, Учителю" и някаква тъга, скръб по нашата малка къщичка се отнесе към небето. Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят.
към текста >>

На този ден той е дошъл на земята в плът като Петър Дънов, идвайки от Божественото слънце, от звездата Алфеола.
Това е присъствието на Белите братя, които са дошли от края на вселената да присъстват на тържеството на Учителя, но ние не ги виждаме, нашите очи са затворени за тях, но ние ги усещаме. Това е празник на душите, ние сме в едно особено състояние весели, усмихнати и с приповдигнато състояние на духа. Имаме усещането че хвърчим насам-натам, движим се празнично възбудени. Дванайсети юли е празник на Школата. Всички сме се събрали, дошли са гости от града, о-провинцията, този ден е особен празник за Учителя. На този ден той е дошъл на земята в плът като Петър Дънов, идвайки от Божественото слънце, от звездата Алфеола. А рождената дата на Учителя е 12 юли 1864 г. за неговото физическо тяло, а новораждането на Учителя, т.е. на Божествения дух в него е 7 март 1897 г. Тази дата той лично ми я каза. А раждането на Мировия Учител в него, т.е.
към текста >>

Учителят на Великото Бяло Братство идва от Духовното слънце, а Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство идва от Божественото слънце.
А раждането на Мировия Учител в него, т.е. влизането на Христовия дух у него е август 1912 г. А раждането на Всемировия Учител у него е 1922 г. с откриването на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Учителят на Бялото Братство идва от слънцето. Учителят на Великото Бяло Братство идва от Духовното слънце, а Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство идва от Божественото слънце. Учителят Беинса Дуно е Всемировият Учител дошъл от Божественото слънце и слезнал за пръв път на земята. Неговото светско име е Петър Константинов Дънов.
към текста >>

Учителят Беинса Дуно е Всемировият Учител дошъл от Божественото слънце и слезнал за пръв път на земята.
влизането на Христовия дух у него е август 1912 г. А раждането на Всемировия Учител у него е 1922 г. с откриването на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Учителят на Бялото Братство идва от слънцето. Учителят на Великото Бяло Братство идва от Духовното слънце, а Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство идва от Божественото слънце. Учителят Беинса Дуно е Всемировият Учител дошъл от Божественото слънце и слезнал за пръв път на земята. Неговото светско име е Петър Константинов Дънов.
към текста >>

79. 113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ

Учениците, та дори и хората са разделени на две категории: едни у които личността доминира - те проповядват Божественото, за да привлекат хората не към Бога, а към себе си.
Защото всеки допир със света за мен бе катастрофа по всички линии, затова трябваше да се върви нагоре и нагоре. Напред в Любовта безгранична на светлината. Първите стъпки на детето са несигурни, то често пада и се удря, но става и тръгва. Та сега само едно е важно - да пази човек връзката си с Бога. Това е път на ученика и никога не трябва да нарушава тази връзка. Учениците, та дори и хората са разделени на две категории: едни у които личността доминира - те проповядват Божественото, за да привлекат хората не към Бога, а към себе си. Те искат чрез Божественото да накарат хората да ги ценят, лично тях като личности и да се възползват от това за ко-ристолюбиви цели. Втората категория са у които стремежът към Бога и Учителят доминира. Те привличат хората, за да ги приобщят към Бога и Учителят и да събудят у тях стремежа не към себе си, а към Бога и Словото на Учителя и да ги въведат в пътя на Словото. Тези хора са малцина и техните дела са праведни. Всички ние сме много малки пред величието на Учителя трябва да гледаме към него със смирение, благоговение и преданост.
към текста >>

Те искат чрез Божественото да накарат хората да ги ценят, лично тях като личности и да се възползват от това за ко-ристолюбиви цели.
Напред в Любовта безгранична на светлината. Първите стъпки на детето са несигурни, то често пада и се удря, но става и тръгва. Та сега само едно е важно - да пази човек връзката си с Бога. Това е път на ученика и никога не трябва да нарушава тази връзка. Учениците, та дори и хората са разделени на две категории: едни у които личността доминира - те проповядват Божественото, за да привлекат хората не към Бога, а към себе си. Те искат чрез Божественото да накарат хората да ги ценят, лично тях като личности и да се възползват от това за ко-ристолюбиви цели. Втората категория са у които стремежът към Бога и Учителят доминира. Те привличат хората, за да ги приобщят към Бога и Учителят и да събудят у тях стремежа не към себе си, а към Бога и Словото на Учителя и да ги въведат в пътя на Словото. Тези хора са малцина и техните дела са праведни. Всички ние сме много малки пред величието на Учителя трябва да гледаме към него със смирение, благоговение и преданост. Учителят - това значи, че в него живее безграничния Божи Дух, който се е самоограничил, за да помогне за духовното издигане на неговите малки братя.
към текста >>

Ние имахме възможността да усетим това вътрешно в присъствието на Учителя от аурата му, която идваше от неговото духовно излъчване като имахме привилегията да го видим физически, да целуваме десницата му и то-за негово духовно излъчване отваряше у нас нови хоризонти, защото прос-зетляваше се у нас съзнанието и за един нов поглед към живота, започващ не само с едно усещане, с едно възприятие, а с едно живо изживяване на духовно общение с Духът, който бе в него, т.е.
Какво видяхме там? Най-първо учениците трябва да видят, да добият представа за светлата картина на новия живот. Това е изработване на техния идеал. Те трябва макар и от далеч да вдъхнат лекия дъх, който носи зората на новия живот. Затова Учителят казва: „Пътят на ученика е като на зазоряване". Ние имахме възможността да усетим това вътрешно в присъствието на Учителя от аурата му, която идваше от неговото духовно излъчване като имахме привилегията да го видим физически, да целуваме десницата му и то-за негово духовно излъчване отваряше у нас нови хоризонти, защото прос-зетляваше се у нас съзнанието и за един нов поглед към живота, започващ не само с едно усещане, с едно възприятие, а с едно живо изживяване на духовно общение с Духът, който бе в него, т.е. с Божия Дух. Тук беше нашата привилегия да бъдем в тази епоха с него. Тази привилегия бе дадена на малцина, защото мнозина бяха около него, но малцина го видяха, познаха го, те бяха също познати и признати от Духа чрез посвещение. Посвещението на човека започва чрез пробуждането на съзнанието му. В новата епоха не се кръщава с вода и да се търси реката Йордан.
към текста >>

Посвещението на човека започва чрез пробуждането на съзнанието му.
Затова Учителят казва: „Пътят на ученика е като на зазоряване". Ние имахме възможността да усетим това вътрешно в присъствието на Учителя от аурата му, която идваше от неговото духовно излъчване като имахме привилегията да го видим физически, да целуваме десницата му и то-за негово духовно излъчване отваряше у нас нови хоризонти, защото прос-зетляваше се у нас съзнанието и за един нов поглед към живота, започващ не само с едно усещане, с едно възприятие, а с едно живо изживяване на духовно общение с Духът, който бе в него, т.е. с Божия Дух. Тук беше нашата привилегия да бъдем в тази епоха с него. Тази привилегия бе дадена на малцина, защото мнозина бяха около него, но малцина го видяха, познаха го, те бяха също познати и признати от Духа чрез посвещение. Посвещението на човека започва чрез пробуждането на съзнанието му. В новата епоха не се кръщава с вода и да се търси реката Йордан. Времената сега са други -посвещението започва с кръщаването с Божествения Дух, т.е. влизането на нова светлина и пробуждането на съзнанието ти. След това учениците трябва да слезнат на земята и да се изправят с цял ръст пред огледалото на своят личен човешки живот. Да преценят от къде идват, на къде отиват, с какво разполагат за работа след като са дошли на земята.
към текста >>

влизането на нова светлина и пробуждането на съзнанието ти.
Тук беше нашата привилегия да бъдем в тази епоха с него. Тази привилегия бе дадена на малцина, защото мнозина бяха около него, но малцина го видяха, познаха го, те бяха също познати и признати от Духа чрез посвещение. Посвещението на човека започва чрез пробуждането на съзнанието му. В новата епоха не се кръщава с вода и да се търси реката Йордан. Времената сега са други -посвещението започва с кръщаването с Божествения Дух, т.е. влизането на нова светлина и пробуждането на съзнанието ти. След това учениците трябва да слезнат на земята и да се изправят с цял ръст пред огледалото на своят личен човешки живот. Да преценят от къде идват, на къде отиват, с какво разполагат за работа след като са дошли на земята. От там насетне започва Школата, т.е. работа върху себе си и съграждане на един истински характер, Този характер означава, че човек може да разполага със силите и възможностите си, които са вложени в него, за да изпълни волята на Учителя, за което е дошъл на земята. И от тук започва ученичеството - път на служение на Бога.
към текста >>

80. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

в друго състояние на съзнанието ми.
Но тук на съня ми той каза „Ха..." и направи жест да продължа да не се запъна да не би да не отговоря. И аз отговорих и от мен се образува една голяма пространствена материя от светло естество и запълни цялото празно пространство между мен и Учителя, които съществуваше преди това. Учителят ме прегърна и целуна по челото и ми каза: „Моето дете". Това беше отговора на тези десет дни, които ходех непрекъснато. Този отговори ми го дадоха на сън, т.е. в друго състояние на съзнанието ми. Може би там бях по-будна отколкото долу на земята през деня и на яве. Та имах десет задачи, имах десет изпита докато станах духовно дете на Учителя. Когато се свърши моят изпит на съня ми Учителят се обърна към Савка и каза: „Я прочети какво си записала, стенографке". Пред нея видях, че имаше едно листче и започна да го чете. Като го разчиташе и го зачете сбърка нещо и неправилно го прочете.
към текста >>

Всяко нещо е Божествено.
Тя, пеперудката цялата земята не може да види, но цветовете, които са под нея ги вижда много добре. Нали от там смуче нектар. Доброто желание, което ти е дошло да се примириш с Учителя си е от Бога. Мисълта, която ти е дошла е от Бога. Във всичко се проявява Бог. Всяко нещо е Божествено. И изкълчената мисъл и тя е излезла от Бога, но дохожда при теб такава, защото се пречупва през много други съзнания и те я променят. Отношенията на двама души, които се обичат са немислими без Бога. За да има хармония помежду им трябва да се движат между две успоредни, на които перпендикуляра е неизменен. Когато у теб се проявяват две противоположни състояния, третото, което ги хармонира е Бог. И Христос казва: „Дето са двамата в Мое име, там Съм и Аз".
към текста >>

81. 127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ

Дадоха ми го от Невидимия свят на сън, за да преживея предварително срещата, да ме подготви и се пробуди съзнанието ми за неща, които трябваше да се случат.
Срещи и съдби. Среща и карма. Среща и живот. Три неща събрани в едно и преживяни през цели тези петдесет години. Срещата си с Борис я видях на сън още като бях ученичка във втори прогимназиален клас, а това е било около 14-годишна възраст. Дадоха ми го от Невидимия свят на сън, за да преживея предварително срещата, да ме подготви и се пробуди съзнанието ми за неща, които трябваше да се случат. За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество.
към текста >>

По-късно в разговор с възрастните приятели Учителят е разправял този случай без да спомене моето име и това на Борис, но го разказал като случай за едно момиче като пример за правилно разрешение на задачата на човешкия живот, като пример, че човек трябва да тръгне след Христа, след Божественото, да тръгне по този път, който разрешава всички задачи на личния му живот.
Накрая тръгна, настигна ни и застана от другата страна на Христа. Христа се движеше по пътя, а ние двамата с онзи младеж се движехме с него отстрани - единия беше от ляво, а другия от дясно Му. Така ми се даде на сън срещата ми с Борис. И друго по-важно бе това, че аз бях причината да срещне и да тръгне той с Учителя. И този сън аз го разказах след време на Учителя, когато се бях събрала с Борис и живеехме заедно, за което ми каза: „Това не бе сън, а това бе видение". По-късно в разговор с възрастните приятели Учителят е разправял този случай без да спомене моето име и това на Борис, но го разказал като случай за едно момиче като пример за правилно разрешение на задачата на човешкия живот, като пример, че човек трябва да тръгне след Христа, след Божественото, да тръгне по този път, който разрешава всички задачи на личния му живот. Този случай може да го намерите след време в беседите - той се отнасяше за мен и за Борис. Тази случка се отнасяше и за моят път, той не ви засяга вас, но за вас остава поуката, че да си разрешиш правилно задачата на собствения живот на земята означава стремеж към Бога в Чистота. Всяко отстъпление от Бога е нечистота. Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от Божественото начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е. с Христовия Дух, който е Дух на Обединението между първичното начало на живота и първичното начало на твоето съществувание като човешки дух и човешка душа.
към текста >>

Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от Божественото начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е.
И този сън аз го разказах след време на Учителя, когато се бях събрала с Борис и живеехме заедно, за което ми каза: „Това не бе сън, а това бе видение". По-късно в разговор с възрастните приятели Учителят е разправял този случай без да спомене моето име и това на Борис, но го разказал като случай за едно момиче като пример за правилно разрешение на задачата на човешкия живот, като пример, че човек трябва да тръгне след Христа, след Божественото, да тръгне по този път, който разрешава всички задачи на личния му живот. Този случай може да го намерите след време в беседите - той се отнасяше за мен и за Борис. Тази случка се отнасяше и за моят път, той не ви засяга вас, но за вас остава поуката, че да си разрешиш правилно задачата на собствения живот на земята означава стремеж към Бога в Чистота. Всяко отстъпление от Бога е нечистота. Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от Божественото начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е. с Христовия Дух, който е Дух на Обединението между първичното начало на живота и първичното начало на твоето съществувание като човешки дух и човешка душа. Това означава живот в Христа, път в Христа и ученик на Христа. Ни повече, ни по-малко. Та това ми беше дадено на сън, а Учителят ме поправи, че това не било сън, а видение. А аз сега мога да кажа, че сън ли бе, видение ли бе - не зная, но зная, че бе пълна реализация в живота ми на земята и стана истина на моя живот.
към текста >>

82. 130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

Винаги в съзнанието ми е стояла тази връзка като неделима нишка идваща от вековете, минаваща сега през този ми живот и продължаваща и в бъдеще.
Пътувайки с Учителя във влака до Търново на един от първите събори го попитах: „Учителю, спомням си един сън, едно преживяване, че съм плакала много, че съм се разкайвала за нещо, но не си спомням за какво. Но после дойде Христос и ме спаси". Той ме изгледа, усмихна се и каза: „Това е истина. Досега сме те взимали доста млада, няколко пъти от земята, за да не се отклониш от пътя". Това беше едно първо потвърждение от Учителя за връзките ми с Христа още от онази епоха, и за връзките ми с Христа по време на Школата на Учителя, че и след това. Винаги в съзнанието ми е стояла тази връзка като неделима нишка идваща от вековете, минаваща сега през този ми живот и продължаваща и в бъдеще. Тази връзка с Христа беше дошла в мене като спомен и тя стана жива връзка, когато дойдох при Учителя и разбрах, че този Дух бе същият Дух от времето на Христа. Че дори и нещо повече. Сега беше Бог слязъл на земята. Спомням си бяха изречени от него едни исторически, епохални думи: „Ако преди 2000 години беше дошъл Сина, то сега дойде Бащата". Ако преди 2000 години беше изпратен Христовия Дух и дойде Синът, то сега беше дошъл Бащата, т.е.
към текста >>

Така аз успях в себе си да възстановя връзката, която имах по времето на Христа и връзката, която имах сега при Учителя, това бе една светла нишка в съзнанието ми, идваща от преди 2000 години, минаваща през вековете и стигаща до тук в мен.
Ако преди 2000 години беше изпратен Христовия Дух и дойде Синът, то сега беше дошъл Бащата, т.е. Бог се беше вселил в тялото на Учителя Дънов и пребиваваше в него, пребиваваше в Учителя Духът Беинса Дуно, Още в началото за мен беше ясно, че аз стоях пред Бога и Бог се проявяваше пред мен. Веднъж той ме запита кого смятам, че е той и тогава аз му казах, че Бог и Господ са в него и пред мене стоят в единение. Тогава ми каза, че съм блажена, защото кръв и плът не са ми казали това, а е откровение на духа ми. По-късно няколко пъти ми каза лично: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Така аз успях в себе си да възстановя връзката, която имах по времето на Христа и връзката, която имах сега при Учителя, това бе една светла нишка в съзнанието ми, идваща от преди 2000 години, минаваща през вековете и стигаща до тук в мен. Тези горни редове ги преразказвам за случая, който следва, за да се види, че връзката между човешката душа и Бога не е еднократен процес, а е вечна. Веднъж направена връзка между човека и Бога тази връзка живее вечно, тя не се къса при различните прераждания, защото тя е жива и неръкотворна. Тя само трябва да се намери и да се възстанови в едно прераждане. Има моменти в човешкия живот когато човек се определя за Бога, т.е. определя се и търси и възстановява скритата от забравата на времето връзка между него и Бога, между човешката душа и Бога.
към текста >>

Намери ли я тази връзка, възстанови ли я - това е пробуждането на човешкото съзнание и възстановяването на връзката му с Бога в свръхсъзнанието на ученика.
Тези горни редове ги преразказвам за случая, който следва, за да се види, че връзката между човешката душа и Бога не е еднократен процес, а е вечна. Веднъж направена връзка между човека и Бога тази връзка живее вечно, тя не се къса при различните прераждания, защото тя е жива и неръкотворна. Тя само трябва да се намери и да се възстанови в едно прераждане. Има моменти в човешкия живот когато човек се определя за Бога, т.е. определя се и търси и възстановява скритата от забравата на времето връзка между него и Бога, между човешката душа и Бога. Намери ли я тази връзка, възстанови ли я - това е пробуждането на човешкото съзнание и възстановяването на връзката му с Бога в свръхсъзнанието на ученика. Само там тази връзка съществува и там може да се възстанови и по нея да протече Божието благословение, което се изразява със Силата на Духа Божий. Имаше навремето едно малко момиче, казваше се Маргарита Мечева от Стара Загора. Тя се беше разболяла и заедно с майка си бяха дошли на Изгрева да търсят лек за болната им дъщеря. Аз тогава ги посрещнах и ги напътих към Учителя, той им даде съвети, които бяха изпълнени от майката и дъщерята оздравя. Те се върнаха живи и здрави в Стара Загора.
към текста >>

И тя се отблагодари, защото онова, което бе казал Учителят за мене не бяха обикновени думи, но това бе възстановяване връзката ми в съзнанието от преди 2000 години и сега, правеше се съединение на тези две епохи в мен и се обединяваха в едно тук на Изгрева.
Ето защо Маргарита беше разположена към мен. Идвайки веднъж при Учителя, била на разговор и аз по това време съм минала покрай тях, вършела съм някаква работа и съм била занята. Маргарита с поглед ме проследява как минавам покрай тях, Учителят също се спира за миг в разговора си, повдига глава, посочва ме с поглед и казва: „Марийка е била през времето на Христа затова и днес е тук". След приключването на разговора тя лично дойде и ми го каза. Искаше да се отблагодари с нещо. И тя се отблагодари, защото онова, което бе казал Учителят за мене не бяха обикновени думи, но това бе възстановяване връзката ми в съзнанието от преди 2000 години и сега, правеше се съединение на тези две епохи в мен и се обединяваха в едно тук на Изгрева. И аз ги възприех така и ги отстоявах до края в мене - на живот и смърт. Знаех, че тази връзка носи живот, а всичко останало е смърт и преходни неща. Беше важно да се отстои на тази връзка и да се държиш винаги за нея при всички обстоятелства, през които минаваш. В Търново на съборите имаше един поп, който беше приятелски разположен към Учителя и към приятелите. От къде беше той не зная.
към текста >>

По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и Божественото да не поставяш никого".
Целунах я и излезнах заедно със съдовете. След като попа си отиде аз минах да подредя стаята и Учителят ме извика, подаде ми ръката си и каза: „Можеш сега да целунеш", поспря малко и продължи „Да се изчистиш". Аз я целунах и си тръгнах. Нещо от мен се стовари и премина през мене като вълна на облекчение. Имах чувството, че попа беше застанал между мен и пред Учителя и ми затуляше светлината, която излизаше от Учителя. По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и Божественото да не поставяш никого". Поставиш ли - отдалечаваш се. Сама ли си с Божественото - то в тебе се втича от Благодатта, а от тебе към Него трябва да изтича признателността, че си под покрива на Всевишнаго, Който те закриля, окриля и съхранява през вековете. На разговор съм пред Учителя. „Ще учиш! Като казвам ще учиш разбирам в смисъл, че ще развиваш ума си, сърцето си, волята си.
към текста >>

Сама ли си с Божественото - то в тебе се втича от Благодатта, а от тебе към Него трябва да изтича признателността, че си под покрива на Всевишнаго, Който те закриля, окриля и съхранява през вековете.
Аз я целунах и си тръгнах. Нещо от мен се стовари и премина през мене като вълна на облекчение. Имах чувството, че попа беше застанал между мен и пред Учителя и ми затуляше светлината, която излизаше от Учителя. По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и Божественото да не поставяш никого". Поставиш ли - отдалечаваш се. Сама ли си с Божественото - то в тебе се втича от Благодатта, а от тебе към Него трябва да изтича признателността, че си под покрива на Всевишнаго, Който те закриля, окриля и съхранява през вековете. На разговор съм пред Учителя. „Ще учиш! Като казвам ще учиш разбирам в смисъл, че ще развиваш ума си, сърцето си, волята си. Ще гледаш да прекарваш животинските си енергии нагоре. Енергиите, които се образуват отзад на тила ще ги прекарваш най-напред отпред на челото - там е разумността, после отгоре на главата където е хилядолистника и от там в Божествения свят.
към текста >>

83. 131. ПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА - ВРЪЗКА С БОГА

Коя е тази връзка, която ги обединява, за да мога да се хвана за нея, да я държа в съзнанието си, за да мога да си подпомагам, когато срещна някъде затруднение в своят път.
Да, аз седях, слушах и виждах, че имаше нещо по-особено, по-загадъчно, нещо скрито от нас човеците, което на този етап не можехме да разберем. Бяхме стигнали до тук пред бариерата на мълчанието на Учителя. Трябваше да се спрем и изчакаме да се вдигне бариерата ако преминем през нея ще нарушим закона. Затова Учителят дори когато не одобряваше някои постъпки на приятелите то той мълчеше и не винаги изказваше мнението си, но когато го изказваше това го правеше по категоричен начин. Имах затруднения в своите задачи и след като приключвах с тях отивах при него и го запитвах, че според мен има някаква обща връзка във всички опитности, през които минавах, но не можех да я открия. Коя е тази връзка, която ги обединява, за да мога да се хвана за нея, да я държа в съзнанието си, за да мога да си подпомагам, когато срещна някъде затруднение в своят път. Той ме погледна доволен от начина на разсъждението ми и каза: „Ще се стремиш винаги да направиш всичко, което е възможно на земята, а другото ще оставиш на Небето". Това го запомних и после след заминаването на Учителя от този свят винаги се стараех да се придържам към това правило. Особено през събитията на процеса през 1957/58 година, а и след това от сутрин до вечер бях в движение, ходех, търчах от място на място, от инстанция на инстанция, връщах се у дома капнала от умора и дълго време не можех да мигна през нощите. Другото го оставях на Небето, а аз моя дял си бях свършила. Оставях и Небето да работи и то работеше със свои методи и средства, с които то разполага, а неговите възможности са големи.
към текста >>

Та когато се намеси Божественото за него прегради няма.
Той ме погледна доволен от начина на разсъждението ми и каза: „Ще се стремиш винаги да направиш всичко, което е възможно на земята, а другото ще оставиш на Небето". Това го запомних и после след заминаването на Учителя от този свят винаги се стараех да се придържам към това правило. Особено през събитията на процеса през 1957/58 година, а и след това от сутрин до вечер бях в движение, ходех, търчах от място на място, от инстанция на инстанция, връщах се у дома капнала от умора и дълго време не можех да мигна през нощите. Другото го оставях на Небето, а аз моя дял си бях свършила. Оставях и Небето да работи и то работеше със свои методи и средства, с които то разполага, а неговите възможности са големи. Та когато се намеси Божественото за него прегради няма. Учителят често разказваше и даваше един паралел между човешките възможности и Божествените възможности. Ако човек реши с лопата да изрине снега на Витоша не може да го стори в един човешки живот. Но ако грейне слънцето то за една седмица ще стопи снега. Ето това е разликата между човешката воля и Божията Воля. Да, този пример съм го слушала много пъти и това е един от хубавите примери, за да се онагледи този закон, че човек предполага, а Бог разполага.
към текста >>

Послушанието на ученика към Учителя създава връзката между ученика и Учителя и между ученика и Божественото.
Сега Петко е възроден, душата му ликува, душата му грее като слънце, защото е била при Господа. На следващият ден една сестра се приближава към Учителя и казва: „Учителю, най-малко над двадесет групи минаха по десет човека през Горницата. Аз ги записвах кои се качват и кои слизат, но както се качваха, по същия начин и слизаха. Но само Петко се качи по един начин, а се върна от горе по друг начин - целият светеше като слънце". Учителят я изглежда и казва: „Това се дължи на връзката между ученика и Учителя и връзката между Учителя и Духът. Послушанието на ученика към Учителя създава връзката между ученика и Учителя и между ученика и Божественото. Послушанието на ученика не е послушание към Учителя, а тя създава връзката с Бога, към която трябва да се стреми ученика. Общението на ученика с Бога става чрез тази незрима връзка на общение". Аз съм на разговор пред Учителя. „Да жертваш, но да жертвуваш разумно. Да си не пръскаш богатството само за едно угощение.
към текста >>

84. 133. ФОРМИ И СИМВОЛИ

Никой не можа да спаси навремето врабчето, което сграбчи сокола, защото бяха направили ограда от бодлива тел, която ограждаше нас, човеците от Божественото.
" „Не можах, бях извън тела." Учителят не ме държа отговорна за този случай. По същия начин след години се повтори същата гледка и се разиграха подобни събития. На 6 декември 1957 г. изневиделица се стрелна и се спусна сокол една сутрин върху Изгрева и грабна и отнесе цялата литература - беседи на Учителя, натоварени на 19 камиона с книги. Както и в онова време аз бях извън тела и не можах да направя нищо, така и сега нищо не можах да направя. Никой не можа да спаси навремето врабчето, което сграбчи сокола, защото бяха направили ограда от бодлива тел, която ограждаше нас, човеците от Божественото. Божественото и Учителя бяха от едната страна на бодливата тел, а ние от другата страна. Ние си бяхме сложили сами оградата с тел. Никой не ни я сложи, нито пък наложи, а ние си я приехме. Така се плати за онази ограда и за онова врабче. Тогава Учителят остро реагира: „Защо не прогони сокола?
към текста >>

Божественото и Учителя бяха от едната страна на бодливата тел, а ние от другата страна.
По същия начин след години се повтори същата гледка и се разиграха подобни събития. На 6 декември 1957 г. изневиделица се стрелна и се спусна сокол една сутрин върху Изгрева и грабна и отнесе цялата литература - беседи на Учителя, натоварени на 19 камиона с книги. Както и в онова време аз бях извън тела и не можах да направя нищо, така и сега нищо не можах да направя. Никой не можа да спаси навремето врабчето, което сграбчи сокола, защото бяха направили ограда от бодлива тел, която ограждаше нас, човеците от Божественото. Божественото и Учителя бяха от едната страна на бодливата тел, а ние от другата страна. Ние си бяхме сложили сами оградата с тел. Никой не ни я сложи, нито пък наложи, а ние си я приехме. Така се плати за онази ограда и за онова врабче. Тогава Учителят остро реагира: „Защо не прогони сокола? " В малката стаичка, която наричахме приемната беше влезнала една голяма жаба.
към текста >>

От мухата правеха слон, а тука слона беше в гората, но така стана, че съзнанието им бе приспано и случаят отмина незабелязан от никого.
След като се връща към поляната Учителят се навежда, взима един камък и го запраща нататък към гората. След това се прибира. Никой повече не попита за него, нито полицията, нито свещениците, а пък приятелите успяха и го заровиха и го погребаха така както е редно. Направи впечатление, че след като Учителят запрати камъка за този случай не се чу нито дума. Обикновено в града всички слухтяха и се ослушваха само и само да чуят нещо от Изгрева та да го раздухат срещу Учителя. От мухата правеха слон, а тука слона беше в гората, но така стана, че съзнанието им бе приспано и случаят отмина незабелязан от никого. Ето тук разказахме за някои форми и за някои символи, които са свързани с някои явления и действия. Днес човечеството трудно ги разбира, но за идното човечество когато Словото на Учителя стане живот за душите им тези неща вече ще бъдат ясни и достъпни за хората. Аз съм пред Учителя. Седя при него почти целият ден в едно разбъркано, критично състояние. Той беше вътрешно нежен към мене и искаше да си издържа изпита и да направя жертвата, която Бог иска от мене, но външно се държеше сдържано.
към текста >>

85. 134. ХИЩНИЦИ

Трябва да издигне съзнанието си по-нависоко.
Когато дойде Любовта страхът ще излезе от вънка. Страхът има смисъл в животинския свят. Тигърът го е страх от кобрата, защото само с едно клъцване и като го клъвне може да го остави на място и затова се спира и не приближава до кобрата. Когато в човека влезе Любовта тя изпъжда всякакъв страх навънка. Когато се занимава човек със дребните случки, то той издребнява. Трябва да издигне съзнанието си по-нависоко. Тебе ти влияят и от вънка, а има друга една причина за всичко това - тя е общата вълна, която обхваща всички. Божественото става и никога не се изявява навън. Господ като направи някому добро то става тъй естествено, че човек се чуди дали Господ му е помогнал. Така Бог действува. Доброто, което прави той никога не го изявява.
към текста >>

Божественото става и никога не се изявява навън.
Тигърът го е страх от кобрата, защото само с едно клъцване и като го клъвне може да го остави на място и затова се спира и не приближава до кобрата. Когато в човека влезе Любовта тя изпъжда всякакъв страх навънка. Когато се занимава човек със дребните случки, то той издребнява. Трябва да издигне съзнанието си по-нависоко. Тебе ти влияят и от вънка, а има друга една причина за всичко това - тя е общата вълна, която обхваща всички. Божественото става и никога не се изявява навън. Господ като направи някому добро то става тъй естествено, че човек се чуди дали Господ му е помогнал. Така Бог действува. Доброто, което прави той никога не го изявява. Може да обича само този, който е съвършен. Като каже някой някому: „Много те обичам" значи малко го обича.
към текста >>

От всичко, което е имал човек ще остане само едно в съзнанието му: радостта, че е изпълнил дългът си."
Като каже някой някому: „Много те обичам" значи малко го обича. Любовта се познава по делата. Имаш една приятелка и отидете с нея в гората. Там ви сполети някаква опасност. Ако тя избяга първа и те остави - не те обича макар и да ти е казвала, че много те обича. От всичко, което е имал човек ще остане само едно в съзнанието му: радостта, че е изпълнил дългът си."
към текста >>

86. 135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Той продължава: „В света съществува само едно право - Божественото".
Във франция, Англия сега има голяма суша понеже законите, за които ви говоря не одобряват техните действия. Щом воювате -плодородие няма да имате. Сила ще имате, контрибуции ще налагате, но хляб няма да имате". Това Учителят го казва на 20 август 1919 г. когато реколтата в България е изключително добра. Той продължава: „В света съществува само едно право - Божественото". „Бог толкова възлюби света щото даде Своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен." „Бог толкова възлюби света щото даде Разумното Слово, Своят Син, за да спази реалността на нещата, да не се наруши вътрешната хармония." Тук Учителят открива една мистична тайна в този горен стих, че едино-родният Син - това е Разумното Слово, което се дава. А Разумното Слово бе дадено чрез Учителя Дънов. На 24 август 1919 година Учителят изнесе беседата „Мировата Любов и Космичната Обич" - а тази беседа дава отговор на изнесеното по-горе. Съборът през 1920 година се състоя от 19 до 24 август и Учителят изнесе основната беседа „Новото човечество" в читалище „Надежда". През 1921 година от 19 до 24 август бе събора в Търново.
към текста >>

На 19 август Учителят изнесе беседата „Пробуждане на колективното съзнание".
„Бог толкова възлюби света щото даде Своят единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има живот вечен." „Бог толкова възлюби света щото даде Разумното Слово, Своят Син, за да спази реалността на нещата, да не се наруши вътрешната хармония." Тук Учителят открива една мистична тайна в този горен стих, че едино-родният Син - това е Разумното Слово, което се дава. А Разумното Слово бе дадено чрез Учителя Дънов. На 24 август 1919 година Учителят изнесе беседата „Мировата Любов и Космичната Обич" - а тази беседа дава отговор на изнесеното по-горе. Съборът през 1920 година се състоя от 19 до 24 август и Учителят изнесе основната беседа „Новото човечество" в читалище „Надежда". През 1921 година от 19 до 24 август бе събора в Търново. На 19 август Учителят изнесе беседата „Пробуждане на колективното съзнание". През 1922 година на 19 август Учителят изнесе беседата „Новият живот". Накрая на беседата си Учителят дава отговор на решението на архиерейският събор от 20 юли 1922 година публикувано в „Дневник", бр. 6804, в който се съобщава, че Петър Дънов се е самоотлъчил от църквата. В отговор на това Учителят завършва беседата си така: „Ами ако съм една нишка, която носи туй Божествено Учение, ако вие скъсате тази нишка какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашият идеал както го изгубиха преди 2000 години евреите като отхвърлиха Учението на Христа.
към текста >>

В отговор на това Учителят завършва беседата си така: „Ами ако съм една нишка, която носи туй Божествено Учение, ако вие скъсате тази нишка какво ще спечелите?
През 1921 година от 19 до 24 август бе събора в Търново. На 19 август Учителят изнесе беседата „Пробуждане на колективното съзнание". През 1922 година на 19 август Учителят изнесе беседата „Новият живот". Накрая на беседата си Учителят дава отговор на решението на архиерейският събор от 20 юли 1922 година публикувано в „Дневник", бр. 6804, в който се съобщава, че Петър Дънов се е самоотлъчил от църквата. В отговор на това Учителят завършва беседата си така: „Ами ако съм една нишка, която носи туй Божествено Учение, ако вие скъсате тази нишка какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашият идеал както го изгубиха преди 2000 години евреите като отхвърлиха Учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони през тази Истина и да не я приложи. Сега и вие българите колкото по-рано възприемете това Учение толкова по-добре ще бъде за вас". През 1923 година няма събор. Правят се постъпки до правителството на Александър Стамболийски, но то не разрешава събора, а на 9 юни 1923 година е направен военен преврат и Стамболийски е убит.
към текста >>

87. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

Винаги съм се стремяла да пристъпвам с благоговейно чувство и със съзнание, че отивам при Бога.
Това състояние трая много дълго време, а много по-късно разбрах, че това е посвещението на ученика и то започва с откриването на Учителя, на онзи Дух във Вселената, който е Учител на всички светове. Не зная как бихте възприели това, но за мен остана едно вътрешно определение в живота ми. Та какво по-добро нещо е да се определиш и то чрез опознаването на Учителя си, че той е онзи, чийто Дух е едно с Бога. Да не смятате, че това, което казвам е някакво пре-нареждане на думи и изречения. Не, това бе етап в моят живот и от тогава когато пристъпвах към него вече пристъпвах като към Живия Господ, а това не бяха една-две срещи, а цели 25 години. Винаги съм се стремяла да пристъпвам с благоговейно чувство и със съзнание, че отивам при Бога. За мен в моето съзнание той бе Учител и Бог. Не един път ми бе казал: „Мен от Господа няма да ме отделяш". Може би това изказване да е дошло в някой етап от моето вътрешно състояние, където човек може мъчно да различи и да отдели човека, да отдели Учителя и да отдели Бога. Или пък в едно състояние на съзнанието, където човек се пита как могат тези неща да съжителствуват в едно човешко тяло. Пред теб е човекът Петър Дънов, пред теб е Учителя Беинса Дуно и пред теб е Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух.
към текста >>

За мен в моето съзнание той бе Учител и Бог.
Не зная как бихте възприели това, но за мен остана едно вътрешно определение в живота ми. Та какво по-добро нещо е да се определиш и то чрез опознаването на Учителя си, че той е онзи, чийто Дух е едно с Бога. Да не смятате, че това, което казвам е някакво пре-нареждане на думи и изречения. Не, това бе етап в моят живот и от тогава когато пристъпвах към него вече пристъпвах като към Живия Господ, а това не бяха една-две срещи, а цели 25 години. Винаги съм се стремяла да пристъпвам с благоговейно чувство и със съзнание, че отивам при Бога. За мен в моето съзнание той бе Учител и Бог. Не един път ми бе казал: „Мен от Господа няма да ме отделяш". Може би това изказване да е дошло в някой етап от моето вътрешно състояние, където човек може мъчно да различи и да отдели човека, да отдели Учителя и да отдели Бога. Или пък в едно състояние на съзнанието, където човек се пита как могат тези неща да съжителствуват в едно човешко тяло. Пред теб е човекът Петър Дънов, пред теб е Учителя Беинса Дуно и пред теб е Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух. И всичко това се изявява и се проявява чрез плът, чрез кръв и чрез Дух в Едно.
към текста >>

Или пък в едно състояние на съзнанието, където човек се пита как могат тези неща да съжителствуват в едно човешко тяло.
Не, това бе етап в моят живот и от тогава когато пристъпвах към него вече пристъпвах като към Живия Господ, а това не бяха една-две срещи, а цели 25 години. Винаги съм се стремяла да пристъпвам с благоговейно чувство и със съзнание, че отивам при Бога. За мен в моето съзнание той бе Учител и Бог. Не един път ми бе казал: „Мен от Господа няма да ме отделяш". Може би това изказване да е дошло в някой етап от моето вътрешно състояние, където човек може мъчно да различи и да отдели човека, да отдели Учителя и да отдели Бога. Или пък в едно състояние на съзнанието, където човек се пита как могат тези неща да съжителствуват в едно човешко тяло. Пред теб е човекът Петър Дънов, пред теб е Учителя Беинса Дуно и пред теб е Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух. И всичко това се изявява и се проявява чрез плът, чрез кръв и чрез Дух в Едно. Само Бог може да съедини и да обедини тези неща. Когато Учителят даваше задачи ученикът трябваше да ги решава. Оставаш сам на изпит пред Бога и трябваше да го търсиш като дух в себе си и като дух вън от себе си.
към текста >>

Молитвата ми и съзнанието ми бе насочено към едно място, към едно начало, към единоначалието на живота в Битието, към Абсолютния Дух на Битието.
Само Бог може да съедини и да обедини тези неща. Когато Учителят даваше задачи ученикът трябваше да ги решава. Оставаш сам на изпит пред Бога и трябваше да го търсиш като дух в себе си и като дух вън от себе си. А това беше трудно и непосилно. Но когато бях в молитвено състояние вече не правех разлика между присъствието на Учителя на земята и на Бога. Молитвата ми и съзнанието ми бе насочено към едно място, към едно начало, към единоначалието на живота в Битието, към Абсолютния Дух на Битието. А това беше неимоверно трудно за нашето поколение и на човека облечен в плът да съзреш и да опознаеш човека Петър Дънов, да видиш в него Учителя на Вселената и да видиш чрез него изявлението на Божествения Дух и проявлението на Христовия Дух. Това за мен бе една реалност, а вие, които идвате след нас вие ще имате възможност да. се запознаете с портрета му и пред вас ще имате лик с брада, с усмивка и с човешко тяло. За мен освен този жив лик и жив образ, за мен той бе Духът на Битието в това тяло. Ами за вас останалите, които ще дойдете след нас, какво е?
към текста >>

Тяхното съзнание тук бе приповдигнато под въздействието и присъствието на Учителя.
Тези ленти символизираха цветовете на небесната дъга, а вътрешният им символ трябваше да ни свърже с онази книжка, която Учителят бе издал „Завета на цветните лъчи на светлината". През време на съборите Учителят в тази стаичка канеше групи от десет човека, всички влизаха при него и той заедно с тях се молеше в тази стаичка пред онези символи, които бяха окачени на стената. Тук имаше и кандила - седем на брой, имаше и портрет на Учителя. Цялата тази символика трябваше да представи, че тук се намират скрижалите на Бялото Братство и че тук човек застава пред светая светих на Божествения Дух. Състоянието на братята и сестрите по съборите беше необикновено, то бе приповдигнато и особено възвишено. Тяхното съзнание тук бе приповдигнато под въздействието и присъствието на Учителя. Влизайки в стаята тук атмосферата бе особена, чувствуваше се една космическа тишина и усещахме как всеки един от нас като че ли се намира в центъра на Вселената, как ние обхващахме с нашето естество цялата Вселена вътре в нас и вън от нас. Стояхме изправени и се молехме и молитвите ни възлизаха като светлина от нас и заедно с тази на Учителя обхващаше, озаряваше и като че ли цялата Вселена дишаше и живееше с нас. Тук разбирахме какво означава състояние на Божествения Дух и какво означава формулата „Мирът Божий превъзхожда всяко знание". Само тук можеше да се разбере. Това го схванаха и останалите.
към текста >>

Много по-късно разбрахме какво означава символа на слънцето и разбрахме след време, че слънцето е емблема на Божественото, че светлината на слънцето е мисълта на Божествения свят.
" Учителят се усмихва: „С Божествена цел". Онзи селянин стои, гледа, чеше се по врата и леко-полека се отдалечава. Този случай ми го е разказвал лично Учителя и понеже той говореше със символика и който не го познаваше не можеше да разбере какво той понякога казва. А когато говореше за слънцето той подразбираше разумният възвишен Божествен свят. Учителят бе споменал: „Аз съм от Божествения свят". Много по-късно разбрахме какво означава символа на слънцето и разбрахме след време, че слънцето е емблема на Божественото, че светлината на слънцето е мисълта на Божествения свят. Има една космическа спирала, която обединява земния живот, духовния живот и Божествения живот и само при нея може да се проумее онова изказване на Учителя, че той е от слънцето, че идва от него и заминава за него. Спомням си бях студентка и в едно свое размишление бях прозряла в себе си, че Учителят е слънце. За мен слънцето бе висшата проява на Божествения свят. Приех, че и Учителя е висшето изявление на Божествения свят в това тяло. Отивам същия ден при него.
към текста >>

88. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

Снишаването на Мусала показва, че*Божественото слиза вече по-ниско и по-близо до физическия свят".
след обед. Седемте Рилски езера. При второто езеро „Елбур". Стана въпрос за Мусала. Учителят каза: „Мусала по-рано е била 7 000 метра висока. Снишаването на Мусала показва, че*Божественото слиза вече по-ниско и по-близо до физическия свят". Стана въпрос за нашия живот на Рила. Учителят каза: „Свързването на физическата, духовната и Божествената науки е необходимо и то не само теоретически, но и практически. Сега именно с нашия живот това става". Стана въпрос за някои от присъствуващите. Учителят каза: „Някои от сестрите тук са били на Сатурн, на слънцето, на месечината, а сега са на земята, но са забравили.
към текста >>

Божественото е, като кажеш нещо да го направиш.
Казано е: „За всяка празна дума ще даваш сметка". Изобщо в думите има сила. Някой път защо страдате? Защото сте казали някой път нещо, което не сте направили, а се радвате, когато сте казали нещо и сте го направили. Не трябва да го отлагаш за утре, за в други ден. Божественото е, като кажеш нещо да го направиш. За това, който иска да не прави нещата, да говори на човешки езици. Едно време учителите са говорили на своите ученици на езика на посветените. Които са разбирали, те са се ползували. Любовта е като емблема на езика на посветените. Като обичаш някого, ти каквото кажеш и го правиш.
към текста >>

Сега в съзнанието образуваме нова мрежа, с която да се хваща новата светлина.
Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога? Бог като му говорил, той не разбирал. Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му." Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа. Учителят каза: „Това, което не познаваш, то е важното. Божествената светлина сега прониква на земята, но сега трябва възприема-тел в човека. Сега в съзнанието образуваме нова мрежа, с която да се хваща новата светлина. Вьв всички религиозни, духовни хора се образува тая мрежа и някои вече почват да прозират, да виждат някои работи от невидимия свят. И когато тази мрежа почва да се образува, то челото почва да се издига горе. За в бъдеще разстоянието от окото до ухото също така от окото до горната част на главата ще стане по-дълго. Главата ще се издигне по нависоко. А пък тази част, която е под носа ще отиде на вътре.
към текста >>

Има подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание или космическо съзнание.
И когато тази мрежа почва да се образува, то челото почва да се издига горе. За в бъдеще разстоянието от окото до ухото също така от окото до горната част на главата ще стане по-дълго. Главата ще се издигне по нависоко. А пък тази част, която е под носа ще отиде на вътре. Значи: животинското у човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва. Има подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание или космическо съзнание. Съзнанието е у животните, самосъзнанието е у човека, а свръхсъзнанието е у по-висшите същества. Но сега то се ражда у човека. Божественото е това, което е чисто. Ти трябва да виждаш Божественото в малкото, а не в голямото. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога".
към текста >>

Съзнанието е у животните, самосъзнанието е у човека, а свръхсъзнанието е у по-висшите същества.
За в бъдеще разстоянието от окото до ухото също така от окото до горната част на главата ще стане по-дълго. Главата ще се издигне по нависоко. А пък тази част, която е под носа ще отиде на вътре. Значи: животинското у човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва. Има подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание или космическо съзнание. Съзнанието е у животните, самосъзнанието е у човека, а свръхсъзнанието е у по-висшите същества. Но сега то се ражда у човека. Божественото е това, което е чисто. Ти трябва да виждаш Божественото в малкото, а не в голямото. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога". Човек не трябва да го е страх от хората.
към текста >>

Божественото е това, което е чисто.
А пък тази част, която е под носа ще отиде на вътре. Значи: животинското у човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва. Има подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание или космическо съзнание. Съзнанието е у животните, самосъзнанието е у човека, а свръхсъзнанието е у по-висшите същества. Но сега то се ражда у човека. Божественото е това, което е чисто. Ти трябва да виждаш Божественото в малкото, а не в голямото. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога". Човек не трябва да го е страх от хората. Що е слабост? То е невежеството.
към текста >>

Ти трябва да виждаш Божественото в малкото, а не в голямото.
Значи: животинското у човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва. Има подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание или космическо съзнание. Съзнанието е у животните, самосъзнанието е у човека, а свръхсъзнанието е у по-висшите същества. Но сега то се ражда у човека. Божественото е това, което е чисто. Ти трябва да виждаш Божественото в малкото, а не в голямото. Казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога". Човек не трябва да го е страх от хората. Що е слабост? То е невежеството. Всички хора страдат от изгубване температурата на любовта.
към текста >>

89. 176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО

В много държави като например Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените щати и др, Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО Движението на Всемирното Братство се разпростира нашироко по света. В много държави като например Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените щати и др, Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползуват от беседите на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук.
към текста >>

Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България.
Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава.
към текста >>

Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе?
В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране.
към текста >>

Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта.
Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа.
към текста >>

Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко.
Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души.
към текста >>

Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава.
Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта.
към текста >>

Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране.
Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава. Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата.
към текста >>

И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата.
Светлите лъчи на това Учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха съзнанието на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране. И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бяло Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото Учение. Новото Учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди - обнови ги и им даде истинско разбиране на Учението на Христа. Новото Учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота на много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото Учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословение носи то на страната, на обществото, на хората и семействата. Тези хора са подобни на отделни мравки от един голям мравуняк. Всички те работят свободно, с любов и усърдие, съобразно със своите способности и разбирания, в полза на общото дело, за благото на цялото човечество. Те са вдъхновявани от живото слово на Учителя. Днес те представляват едно духовно семейство, в което всеки се чувствува на своето място и работи според силите си. Техният живот сега е много по-лек, много по-красив и светъл.
към текста >>

Наистина, това е Божествено Учение.
Колко красиви са тези общи срещи! Колко много ни дават те. Всички са така радостни, оживени, като че ли сам Учителят невидимо присъствува между тях. Четенето на живото слово на Учителя и пеенето на Неговите Божествени песни издигат душата и я отнасят в друг, по-съвършен свят. И тези хора, семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получават изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси. Наистина, това е Божествено Учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот.
към текста >>

Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен.
И тези хора, семейство, слушайки вдъхновените беседи на Учителя, забравят всичко светско и получават изчерпателни отговори на най-наболелите въпроси. Наистина, това е Божествено Учение. Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия. Изказваме нашата обща признателност и искрена благодарност на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината. Латвия - Рига, 17.01.1937 г.
към текста >>

Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение.
Защото то възкресява хората, осмисля живота им, правейки трудното леко, мрачното светло. Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия. Изказваме нашата обща признателност и искрена благодарност на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината. Латвия - Рига, 17.01.1937 г. Николай Каллертс В-к. „Братство", бр.
към текста >>

Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия.
Това Учение разрешава всички противоречиви въпроси на живота, дава методи за само-познание и самовъзпитание, внася светлина в ума, чистота в сърцето и благородство във волята. То подмладява и обновява човека и физически и умствено и духовно и го свързва с Бога. Тези хора, които са се вглъбили в същността на Божественото Учение, които са го разбрали и са почнали да прилагат във всекидневният си живот методите, препоръчвани от Учителя, могат да потвърдят, че са неизчислими ония блага, които се изливат над тях, защото техният живот, при същите обстоятелства е станал много по-светъл, по-радостен и по-смислен. И наистина, такава промяна може да стане само тогава, когато вътре в самия човек е станало прераждане и обновление, тогава и само тогава, това състояние се отразява и на неговия външен живот. Това Учение включва в себе си всички съществуващи учения и доктрини, и затова смело може да се каже, че то е Божествено Учение. Нека Бог благослови сеятеля, който пося семето на Божественото Учение в Латвия. Изказваме нашата обща признателност и искрена благодарност на Учителя и на всички братя и сестри, за получената възможност да черпим сили от живия извор на Любовта, Мъдростта и Истината. Латвия - Рига, 17.01.1937 г. Николай Каллертс В-к. „Братство", бр. 178 от 24 януари 1937 г.
към текста >>

Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще.
В Сравнение с това благо, богатство, слава, охолност и всички удобства на живота ще му се сторят незначителни. А що може да се види на планината? - Там вие ще видите Учителя на Всемирното Братство и неговите ученици - хора, които се стремят към новото, които искат да бъдат „истински човеци". Там ще срещнете братя и сестри с всеобемна душа, със светъл, про-зорлив уми, с чисто, отзивчиво сърце, с благородна воля, насочена към правене на добро. Те са живи, пробудени души, способни да живеят интензивен вътрешен живот. Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще. Там вие ще се докоснете до извора на живота и ще възприемете трептенията на други светове. На тия височини се развиват сякаш мощни токове, и чийто крак докосне тези места не може да не се почувствува чудотворното им влияние. Човек като че ли се слива с живота природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен език. На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: „Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал!
към текста >>

В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила.
„Житно зърно",,бр. 9-10,1937 г. Отзвуци (Писмо от Рига) Както прелетните птици преди и след отлитането си от едни в други страни се събират на ята, чуруликат и пеят, така и ние, северняците, след на-пущането на слънчевата и гостоприемна България, събрали се отново тук, на север, си спомняме, и с радост и с тъга, за онова южно гнездо, където беше тъй приветливо и топло. И ние всички единодушно твърдим, че рядко може да се намери такова светло и топло гнездо, каквото е Изгрева и Рила. Със светлината на своята любов към човечеството, Учителят озарява тази страна. В съзнанието ни живеят две свещени места: Изгрев и Рила. Може да се каже, че ние рижаните, все още продължаваме да живеем духовно там. Ние все още се вслушваме в живите слова на Учителя, които вляха бодрост у нас, които придадоха смисъл на живота ни, вдъхнаха ни импулс да учим и да работим. Животът сред учениците, които се стремят да прилагат думите на Учителя, се отличава доста рязко от живота на другите хора. Живеейки на Изгрева, ние всички почувствувахме, че най-сетне сме намерили истинския си дом. А да почувствуваш, че имаш дом на земята, в пълния смисъл на тази дума, е нещо необикновено.
към текста >>

90. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

Така е Божественото.
Така че Граблашева бе предметно Учение и обучение за мнозина. Отивам при Учителя и го питам какво става със сестра Граблашева. „Нея я измъчва ревност. Тя гледа, че на едни повече се дава и иска насила да получи, но насила разбира се не става. Тя иска да помогне, но когато човек помага не трябва да иска никаква заплата. Така е Божественото. Но ти можеш да поговориш с нея. Дойде ли на човек мисъл да направи едно добро, то веднага трябва да го направи. Аз виждам, че и други има, които искат да помогнат и имат хубави стремления. Но ако речеш да им помогнеш тъй както аз на теб помагам мнозина ще се съблазнят и ще помислят, че това е користолюбие. Но все пак опитай се да поговориш с нея." Аз наистина отидох при нея и използвах един случай когато тя беше смирена в себе си, съсредоточена и беше в един светъл период и обърнах внимание, че с нейното поведение тя пречи и излага Учителя.
към текста >>

Остава само съзнанието, че човек е изпълнил дълга си и то е, което го радва.
Те със старата Попова не отиват нагоре, те вървят надолу и слизат надолу. На човек му е определено кармически какво положение ще заема, през какви мъчнотии има да мине. Има си духове, които се разправят с това, това им е задачата, кармически духове са това, кармически служебни духове са това. На земята каквото придобие човек всичко може да му се отнеме. Те са неща, които преминават. Остава само съзнанието, че човек е изпълнил дълга си и то е, което го радва. Тук на физическото поле какво ще спечелите? Само ще образувате връзки и трябва след това да ги развързвате и то чрез кармическия закон. А кармическата развръзка не е лесна работа и за двете страни. Тя е трудна за разрешаване и от кармическите духове". Мина известно време и отново Граблашева изигра поредния си номер, на който бяхме свикнали да виждаме и да чуваме.
към текста >>

91. 201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД

Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
Отговорите дадени от Учителя и подписани собственоръчно: „В Природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: Народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят. Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, който служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
към текста >>

Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите.
И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революциите. Ние поддържаме еволюцията - онзи Божествен процес, който повдига и подобрява живота на човечеството. За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата и в човека, като съвест. Всичките примери, които ние сме превеждали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и ония, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери и за дълбокото съзнание на съдиите. Ние в нашите речи не сме имали никакъв смисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно, справедливо в съдийската колегия. Относно обществения строй нашето желание е било винаги то да се подобрява без ненужни сътресения и всичко да става разумно. Относно българската армия. - Тя е орган на държавата за запазване реда и порядъка в държавата. Каквото казваме за държавата, това включва и армията.
към текста >>

92. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Всеки да почита Божественото във всички хора.
Любовта да ви подбужда. Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас.
към текста >>

Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек.
Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен.
към текста >>

И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще.
В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен. Човек, който не е справедлив, умен и добър, не може да бъде здрав.
към текста >>

А радостите, това е Божественото, което иде от горе.
Няма нищо от това. какво лошо има от това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва.
към текста >>

Под думата Божественото разбирам разумното в света.
какво лошо има от това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята.
към текста >>

Това, което не е разумно, не е Божествено.
Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота?
към текста >>

А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото.
От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът?
към текста >>

Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света.
Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие.
към текста >>

Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие.
към текста >>

Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света.
" Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие. Щом хората се обикнат всинца, смъртта ще изчезне.
към текста >>

Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш.
Хората като съгрешиха започнаха да умират. Значи, по-рано хората не умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не можа да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да изучавате, Човек не е това, което вие виждате.
към текста >>

И умрелият човек има съзнание, но не можа да се мръдне.
Значи, по-рано хората не умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не можа да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да изучавате, Човек не е това, което вие виждате. И да ви говоря по това повече, вие не можете лесно да познаете тези неща, без да учите.
към текста >>

Ще имаш самосъзнание.
Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта? " Учителят каза: Като излезеш от тялото си, ще имаш едно тяло невидимо. Ще имаш ръце, очи, уши и пр. Едно тяло прозрачно. Ще имаш самосъзнание. Само, че тези хора няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бога, а другите неща са невидими. Бог е невидим за невежите.
към текста >>

Това, което аз говоря е Божествено.
Щом постъпваш несправедливо, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете.
към текста >>

Дайте път на Божественото в себе си".
Вие сега мислите, че има повече лоши хора отколкото добри. Това не е вярно. Има повече добри хора, отколкото лоши. Един ученик запита: „Има ли някоя книга, в която да е описана вашата биография? Учителят каза: „Това не е важно. Дайте път на Божественото в себе си". Със сърдечен братски поздрав: Боян Боев Така завърши срещата на пловдивските семинаристи на Изгрева. По тяхно желание те си направиха обща снимка с Учителя, фотографът бе Ангел Т. Медаров - Средец. Бяха над 90 човека. Всеки един от тези бъдещи свещеници на бъдещата православна църква занесоха със себе си Словото на Учителя и по една снимка за спомен.
към текста >>

93. 202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)

Всеки да почита Божественото във всички хора.
Любовта да ви подбужда. Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас.
към текста >>

Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек.
Не че сега трябва да ви се дава Любовта. В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен.
към текста >>

И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще.
В нея живеем и се движим. Ние сме спали дълго време и сме се занимавали с други работи. Значи, когато човек се занимава с непотребни работи, умът му е тъмен и той не знае какво да направи. Всеки да почита Божественото във всички хора. Всеки да съзнава, че Божественото живее във всеки човек. И когато хората почнат да почитат Божественото в човешкия ум, в човешката доброта и в справедливостта, това е новото, на което трябва да уповаваме в бъдеще. На вас ще трябва едно ново верую: Ако имате Любов, никога няма да се обезсърчавате, и всичко, каквото желаете, ще го постигнете. Ако постигнете всичко каквото желаете, новото е във вас. Ако не го постигнете, не е във вас. Здрав човек е онзи, който мисли добре и е справедлив и разумен. Човек, който не е справедлив, умен и добър, не може да бъде здрав.
към текста >>

А радостите, това е Божественото, което иде от горе.
Няма нищо от това. какво лошо има от това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва.
към текста >>

Под думата Божественото разбирам разумното в света.
какво лошо има от това, че човек страда някой път? Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята.
към текста >>

Това, което не е разумно, не е Божествено.
Страданията са корените на живота, а радостите са клоните и цветовете на живота. Страданията са в една по-гъста материя. От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота?
към текста >>

А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото.
От там трябва да се извеждат соковете. А радостите, това е Божественото, което иде от горе. Под думата Божественото разбирам разумното в света. Това, което не е разумно, не е Божествено. Ако аз хващам и заколвам една кокошка, то е човешко. А ако не хващам и не заколвам кокошката, но я нахраня и я пущам да се разхожда, то е Божественото. Та сега ви пожелавам един ден да бъдете узрели плодове, та като дойдат да ви погледнат, всеки да ви хареса; да бъдете една хубава ябълка, слива, че който човек отиде при тази ябълка, да я препоръчва. Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът?
към текста >>

Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света.
Да бъдете радостни и весели, че сте се удостоили да се качите на един доста хубав параход, какъвто е земята. Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие.
към текста >>

Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света.
Един ученик запита: „Какъв е смисълът на живота? " Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие.
към текста >>

Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света.
" Учителят каза: Смисълът на живота е Любовта. Ако слънцето не изгрява, какъв смисъл има животът? Ако луната не изгрява, ако звездите не изгряват, ако дърветата не цъфтят и ако птичките не пеят, какъв смисъл има живота? Когато слънцето изгрява, то е Божественото в света. Когато луната изгрява, когато звездите изгряват, когато дърветата цъфтят и когато птичките пеят, то е Божественото в света. Когато хората говорят и се обичат, това е Божественото в света. Един ученик зададе въпросът: „Какво е вашето мнение за смъртта и безсмъртието? " Учителят каза: Безсмъртие без Любов не съществува. Да любиш, това е безсмъртие. И всякога всички болести произтичат от безлюбие. Щом хората се обикнат всинца, смъртта ще изчезне.
към текста >>

Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш.
Хората като съгрешиха започнаха да умират. Значи, по-рано хората не умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не можа да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да изучавате, Човек не е това, което вие виждате.
към текста >>

И умрелият човек има съзнание, но не можа да се мръдне.
Значи, по-рано хората не умирали. И понеже хората ядат от забраненото дърво и понеже не са справедливи, разумни и добри, затова умират. Това е конкретно на съвременен език казано. Смъртта е най-голямото ограничение на живота. Смъртта е там, дето има съзнание, но нищо не можеш да направиш. И умрелият човек има съзнание, но не можа да се мръдне. Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да изучавате, Човек не е това, което вие виждате. И да ви говоря по това повече, вие не можете лесно да познаете тези неща, без да учите.
към текста >>

Ще имаш самосъзнание.
Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта? " Учителят каза: Като излезеш от тялото си, ще имаш едно тяло невидимо. Ще имаш ръце, очи, уши и пр. Едно тяло прозрачно. Ще имаш самосъзнание. Само, че тези хора няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бога, а другите неща са невидими. Бог е невидим за невежите.
към текста >>

Това, което аз говоря е Божествено.
Щом постъпваш несправедливо, усещаш вътрешно безпокойство. Това е един закон. Аз съм дошъл да кажа на хората следното: Бог е решил да създаде нов свят, ново небе и нова земя и да промени всички хора. И това ще стане. Бог е решил да промени целия свят. Това, което аз говоря е Божествено. Моята проповед ще я чуят всички. Няма да остане нито един, който да не я чуе. В настоящия ред трябва да се тури разумност, справедливост и доброта. Нека да се води борба, но всяка борба да бъде разумна, справедлива и добра. Един ученик каза нещо по повод думите на Учителят и Учителят му каза: След една година каквото съм ви говорил ще го разберете.
към текста >>

Дайте път на Божественото в себе си".
Вие сега мислите, че има повече лоши хора отколкото добри. Това не е вярно. Има повече добри хора, отколкото лоши. Един ученик запита: „Има ли някоя книга, в която да е описана вашата биография? Учителят каза: „Това не е важно. Дайте път на Божественото в себе си". Със сърдечен братски поздрав: Боян Боев Така завърши срещата на пловдивските семинаристи на Изгрева. По тяхно желание те си направиха обща снимка с Учителя, фотографът бе Ангел Т. Медаров - Средец. Бяха над 90 човека. Всеки един от тези бъдещи свещеници на бъдещата православна църква занесоха със себе си Словото на Учителя и по една снимка за спомен.
към текста >>

94. 208. ДЯДО БЛАГО

Не че не искаха и не че не можеха, но тяхното съзнание бе замъглено и техният устрем отклонен в съвсем друга посока и те се загубиха с годините.
Защо ли? Защото Учителят допускаше младите около себе си повече отколкото възрастните, ние се въртяхме непрекъснато около него, а в техните очи ние му губехме само времето. Те не можеха още да разберат, че срещата на Учителя с всеки един от нас беше започнала много отдавна и че в това се състоеше вътрешната Школа. Както аз сега описвам част от тази вътрешна Школа всички онези, които присъствуваха на Изгрева можеха да напишат повече или по-малко и да дадат своят дял и своят принос в целокупната изява на тази вътрешна невидима Школа за случайните и любопитни граждани. Но това малцина направиха, защото тогава по времето на Учителя се смяташе за нещо съвсем естествено такива прояви да ни се случват всеки ден, а след като той си замина много от старите приятели утаиха в себе си тези опитности, после те си заминаха без да напишат своите възпоминания и то поради съвсем други съображения. Не че не искаха и не че не можеха, но тяхното съзнание бе замъглено и техният устрем отклонен в съвсем друга посока и те се загубиха с годините. А което е най-важното Учителят чрез тях и чрез техните опитности, които те имаха приложи част от методите на своето Слово и тези опитности, които те имаха не бяха вече само техни лични преживявания, но бяха реализирани закони от Словото на Школата. Но това не се разбираше тогава. Дори смятаха, че тези опитности не са толкова важни, страхуваха се да не би да ги упрекнат, че ученика няма смирение пред останалите и пред Учителя. А-някои не ги написаха поради немарливост. Може да се изреждат още много, много причини, но за мен това бе грешка и сега я осъзнавам към края на живота си, защото всичко, което се отнасяше за Учителя, за Школата му трябваше да бъде записано и да се даде.
към текста >>

Ето защо поради стеклите се обстоятелства част от методите на Учителя дадени чрез неговите ученици и реализирани чрез техните опитности се загубиха и по този начин остана само Словото на Учителя, но то трудно може да се възприеме и да се приложи без пробудено съзнание на ученика.
Но това не се разбираше тогава. Дори смятаха, че тези опитности не са толкова важни, страхуваха се да не би да ги упрекнат, че ученика няма смирение пред останалите и пред Учителя. А-някои не ги написаха поради немарливост. Може да се изреждат още много, много причини, но за мен това бе грешка и сега я осъзнавам към края на живота си, защото всичко, което се отнасяше за Учителя, за Школата му трябваше да бъде записано и да се даде. По този начин следващите поколения щяха да се запознаят с външната проекция на Школата и с вътрешната проява на Школата чрез нашите живи опитности и всеки щеше да прояви как Словото на Учителя влизаше в нас и чрез нашия живот то оживяваше на Изгрева. Ето защо поради стеклите се обстоятелства част от методите на Учителя дадени чрез неговите ученици и реализирани чрез техните опитности се загубиха и по този начин остана само Словото на Учителя, но то трудно може да се възприеме и да се приложи без пробудено съзнание на ученика. А това означава връзка с Учителя чрез неговото Слово и от там чрез Словото му връзка с Бога. Това е пътят, друг път няма. А освен това възрастните приятели ревнуваха нас, младите, защото Учителят ни допускаше близо до себе си и тази ревност се изопачи в нещо съвсем уродливо - те решиха да поставят под домашен арест Учителя. И го направиха. Аз отивам при Учителя, преминавам градинката, поляната и се насочвам към салона, а пред входа на приемната на Учителя долу стои на пост като войник дядо Благо.
към текста >>

" Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред Божественото.
Наближавам вратата дето трябва да стои на пост дядо Благо, но него го няма вече. Беше си отишъл. Поднасям салата на Учителя, той показа, че трябва да го оставя сам. Покланям се и си тръгвам и си казвам: „Сега вече мога да си вървя спокойно, няма стража пред вратата, защото и дядо Благо го няма". Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо? " Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред Божественото. Аз си тръгнах и вече подскачах от радост и си пеех на глас. Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и излетяло яко дим. Така беше пропаднал още един пореден опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря. Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място. А тези възрастни приятели това го направиха първо от личен егоизъм, после от незнание.
към текста >>

Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място.
Учителят прочита мисълта ми, изглежда ме и рече: „Каква стража и какъв дядо Благо? " Но така въпросително, така заканително, че искаше да каже какви са тези безпредметни човешки претенции и амбиции пред волята на Разумното и пред Божественото. Аз си тръгнах и вече подскачах от радост и си пеех на глас. Вече нямаше нито стража, нито дядо Благо, всичко беше изчезнало и излетяло яко дим. Така беше пропаднал още един пореден опит да се наложи на Учителя от възрастните приятели кого да приема и с кого да разговаря. Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място. А тези възрастни приятели това го направиха първо от личен егоизъм, после от незнание. Те не знаеха, че се намират в Школата на Бялото Братство. За тях тогава им се струваше, че това е общество, което общество съответствува на онези в света и че ръководството на това общество зависи от тях, от онези, които са били първите около Учителя. Те не знаеха, че това Бяло Братство се ръководи от друг център. Аз съм наблюдавала лично когато Учителят трябваше да вземе някакво решение от общ характер на Изгрева да казва: „Аз този въпрос сега не мога да го реша.
към текста >>

Ето така се създаваше това единение между Учителя, Бялото Братство и Бога, а това бе едно цяло, но в сферата иа различни полета те имаха различни проекции и в нашето човешко съзнание изглеждаха, че са различни, но в своята целокупност те бяха едно цяло.
Те не знаеха, че това Бяло Братство се ръководи от друг център. Аз съм наблюдавала лично когато Учителят трябваше да вземе някакво решение от общ характер на Изгрева да казва: „Аз този въпрос сега не мога да го реша. Ще го решим нощес когато отидем горе в Невидимия свят и когато на Белите Братя се докладва и ще видим какво Бог ще съизволи и каква ще бъде неговата дума". На следващия ден Учителят казваше: „Докладвах случая, Белите Братя разискваха въпроса и Бог реши да стане ето така" и казваше какво е решението. Ние го приемахме и действувахме така както Учителят го казваше. Ето така се създаваше това единение между Учителя, Бялото Братство и Бога, а това бе едно цяло, но в сферата иа различни полета те имаха различни проекции и в нашето човешко съзнание изглеждаха, че са различни, но в своята целокупност те бяха едно цяло. Дядо Благо беше псевдоним на Стоян Стойков Русев, роден 1868 г., а си замина на 16 януари 1938 г. в 11.30 ч. преди обяд в неделя. Този ден Учителят държа три беседи за него и каза, че тези три беседи са три запалени свещи за дядо Благо. Първата беседа я държа в 5 ч.
към текста >>

95. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

В съвременното човечество трябва да се събуди онова съзнание - хората съзнателно да изпълняват Волята Божия.
Но щом обичаш някого, не те свърта, той не иска, а пък ти искаш да му отслужиш. Понеже слънцето обича хората, то ги търси, през дупките се провира да ги търси. Един глашатай е слънцето. Учителят погледна мъглите, които се движеха по долините и върховете пред нас и каза: Това е кармата на Европа. Раздвижила се е. В съвременното човечество трябва да се събуди онова съзнание - хората съзнателно да изпълняват Волята Божия. Не да мислят, че Бог е от вън и да изпълняват Волята Му, но да Го чувствуват от вътре. Аз като говоря за вътрешния и външен живот разбирам следното: Външният свят е малкия свят, а вътрешния свят е големия свят. Човещината е в малкия свят, а Любовта е в големия свят. Днес всички си повдигнете сърцата и се съединете по цялото лице на земята с всички хора, които желаят подобрението на света. Свържете се и с обществата и в духовния свят и в Божествения свят.
към текста >>

Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото.
Като ти каже, че само тебе обича, той те лъже. Ако бащата може да обича своята дъщеря много благородно, защо да не обича и друга някоя също така? Ние сме на степени в любовта! Обичаш слънцето заради светлината, която дава. Обичаш скъпоценните камъни заради това, което дават. Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото. Значи ние оценяваме Божественото в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е Божественото. В Любовта има един закон: Не пристъпвай свещената преграда на любовта! Любовта си има свещена преграда. Ако се приближиш много, ще изгориш, а пък ако се отдалечиш много, ще замръзнеш. Ако ти е много горещо, ще се оттеглиш малко.
към текста >>

Значи ние оценяваме Божественото в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е Божественото.
Ако бащата може да обича своята дъщеря много благородно, защо да не обича и друга някоя също така? Ние сме на степени в любовта! Обичаш слънцето заради светлината, която дава. Обичаш скъпоценните камъни заради това, което дават. Обичаме нещо, за това което приемаме, а пък това, което приемаме е Божественото. Значи ние оценяваме Божественото в музикалния човек или в друг някой човек, в една буболечка и в слънцето, и в цветята и пр., което оценяваме в тях, това е Божественото. В Любовта има един закон: Не пристъпвай свещената преграда на любовта! Любовта си има свещена преграда. Ако се приближиш много, ще изгориш, а пък ако се отдалечиш много, ще замръзнеш. Ако ти е много горещо, ще се оттеглиш малко. Защо ще обвиниш, че са наклали много огъня?
към текста >>

В този огън дървата дават всичко Божествено".
Ние трябва да знаем, че един човек обича някое семейство заради някого в семейството. И тия домашни трябва да знаят, че той заради някой в семейството обича и тях. Трябва да напишете по една теза върху любовта. Научно да я разгледате. Напишете и някоя поезия за тази вечер. В този огън дървата дават всичко Божествено". След това се изпяха доста песни около огъня. Учителят каза: „Тук по тревите, по дърветата, по камъните ще оставим следи, че е минала група и е пяла." Резюме от беседата на Учителя държана на 24 юли 1940 г., сряда, 5 ч. с. (при моста между Чам Курия и Мусала, на връщане от Мусала) Частите и цялото Човек е свободен да мисли каквото иска, но не е свободен да върши каквото иска. Щом направи това, което иска, налага му се това, което не иска. Някой казва: аз съм свободен.
към текста >>

" Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя.
Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития". Върнаха се и казаха: „Нищо не разбрахме". А аз питам сега вас, които четете това, проумявате ли кой стои над човешкият хороскоп и кой управлява астрологията? Ето, това е важното. Не мина много време и аз сънувам брат Жорж, че ми се явява на сън и ми се хвали: „Знаеш ли, че Учителят ме върна на земята? " Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя. Как ще се върне, по какъв начин? Нали няма тяло? Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст. От къде ще вземе тяло? На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло.
към текста >>

96. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ

Всяка една беседа на Учителя в различно време от 22 години бе Слово на Светия Дух, който се изливаше и слизаше съобразно деня, съобразно Божественото свръхсъзнание за мига и действието.
Но Учителят не беше доволен от това, но не се противи. Не трябва да се забравя, че всяка една беседа бе давана от Учителя при особено разположение и изява на Духа. Ето това го запомнете и си го подчертайте. Това бе Слово Божие, то преминаваше през Учителя и се обличаше от думите и словата на българския език. А това бе една от големите привилегии за българския народ. Всяка една беседа на Учителя в различно време от 22 години бе Слово на Светия Дух, който се изливаше и слизаше съобразно деня, съобразно Божественото свръхсъзнание за мига и действието. Надявам се, че ще си направите справка какво означава Слово, какво означава Божествен Дух, какво е Господен Дух и какво е Христов Дух. Това са вечните скрижали на Словото, запечатани като Светая Светих в Небесната Скиния. Затова всяка една беседа е специфично изливане на Духа. Тя е ежедневно слизане на Духа в Словото, а Словото е живбт за. душите, А човек се храни от мислите на това Слово.
към текста >>

97. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

Тя е била нещо като отворен прозорец, в чиито съзнание нахълтват различни духове и я обсебват.
Те са си записали в една бележка предсказанието на Учителя, което впоследствие според Жорж всичко се е изпълнило точ в точ. По онова време в Пловдив е семейството на Петко Епитропов. Там се образувал спиритически кръжок и се занимавали със сеанси като Мария и Жорж са присъствали на тези кръжоци. По онова време Учителят е дал няколко наряда на Мария Радева в смисъл да изкара тридневни пости понеже психически е била уязвима на различни влияния. И след спиритическите сеанси провеждани в Епитропови Мария е била уязвима на различни влияния. Тя е била нещо като отворен прозорец, в чиито съзнание нахълтват различни духове и я обсебват. Това не остава скрито за рождените й сестри, които свързват промяната в нейното здравословно състояние единствено с запознанството й с Петър Дънов и неговото обкръжение. Но спири-тизма и спиритическите сеанси не се провеждат по препоръка на Учителя, а дори напротив - той ги е забранявал. По-късно Георги Радев отива в София да следва, а сестра му отива в село Бойково и става учителка. След това Мария идва в София и се записва да следва математика в Университета. През 1921 г.
към текста >>

В нея трябва да се пробуди съзнание на смирение.
Присъства на събора същата година в Търново. През 1921 г. идва в София и постъпва чиновничка в Дирекцията на пощите като след това се записва да следва математика. Отидох при Учителя и го питах за нея. Той каза: „Мария Радева, тя може да се учи, но в рода си имат нещо кармическо, което я спъва. В нея трябва да се пробуди съзнание на смирение. Тя от време навреме помислюва и започва да мисли. Когато мисли за теб ти възприемаш мислите й тогава и ти мислиш за нея. Молитвата е хубаво нещо и това дето сте решили да направите можете да го направите". След това ние отидохме няколко човека у тях. Застанахме пред леглото й и казахме няколко молитви и бяхме непрекъснато в молитвено състояние на духа.
към текста >>

Тя постепенно бе ту в психически кризи, ту пък следваха светли периоди в нейното съзнание.
Застанахме пред леглото й и казахме няколко молитви и бяхме непрекъснато в молитвено състояние на духа. После аз седнах пред тяхното пиано и изсвирих няколко песни от Учителя. Тя се леко възстанови и реши да отиде на събора в Търново през 1922 г. Закараха я там, с нея беше брат й Жорж. Постепенно състоянието се възстанови, но понякога духове различни влизаха в нея и правеше пакости на Братството и на Учителя и на връх събора. Тя постепенно бе ту в психически кризи, ту пък следваха светли периоди в нейното съзнание. Когато беше смислена тя бе включена в т.нар. „Клас на добродетелите". В този клас влизаха пет ученички: Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова, Сотирка Бабаджова и Мария Радева. Този клас се ръководеше лично от Учителя и за него ще говорим подробно по-късно. След като кризите се учестиха тя по решение на Учителя бе освободена и на нейно място дойде Елена Хаджигригорова, която бе учителка в софийските села.
към текста >>

разрешавайте задачите си в Божественото.
Случи се, че есента бе благоприятна, оказа се дълга и топла есен. Работата по мозайката бе завършена, обекта бе предаден и след двадесет дни започна една тежка и продължителна зима. Тези двадесет дни бяха достатъчни да изсъхне мозайката, за да не замръзне, а ние с получените пари успяхме да се заредим със зимнина за цялата зима и прекарахме живо-здраво. Ето как завърши цялата тази история с Бертоли. Има един израз „Подвизавайте се в Господа", т.е. разрешавайте задачите си в Божественото. Та тази година изучавахме този закон как да се подвизаваме в Господа. Урокът бе поучителен за всички, за нас и за Бертоли, а сега го предавам и на вас, за да видите как действува окултният закон, закона за тройния размер.
към текста >>

98. 235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ

А понякога беше неразгадаем ребус и трябваше да се решават още много неизвестни неща и да излезнат закътани от съзнанието и забравени още толкова много неща, за да можем да се доберем до едно правилно разбиране.
235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ В Школата Учителят ни даваше упражнения, задачи, изпити и опитности. Упражненията бяха наглед простички, но в тях се криеше дълбок символизъм. А понякога беше неразгадаем ребус и трябваше да се решават още много неизвестни неща и да излезнат закътани от съзнанието и забравени още толкова много неща, за да можем да се доберем до едно правилно разбиране. И решаването на този ребус идваше с познанията, които лежаха у нас самите, но забравени или пък идваха от неща, за които не обръщахме сериозно внимание в живота си, защото ги смятахме съвсем обикновени и незаслужаващи внимание. И в този ребус ние бяхме свързани с имената и образите на нашите приятели, с онези, които бяхме в Школата и чиито отношения към нас не бяха тъй гладки. А понякога те бяха грапави, обтегнати, нажежени и стигащи до конфликти. Това се дължеше на залегнали в характера ни знания от минали епохи, от които бяхме дошли. А трябваше да се справим сега с тях чрез знанието дадено от Словото на Учителя.
към текста >>

Той се усмихна и каза: „Е, видяхте ли, че може човек да поеме от Божественото без да пречи на останалите, защото за всяка една човешка душа е определено кога и как да направи връзката си с Бога".
Той препоръчваше на онези, които искаха да се занимават с духовен живот да насаждат около къщата си череши и да ползват този плод. Така че черешите бяха емблемата на чистата Божествена Любов. Ние поемахме една след друга черешите, слагахме ги в устата, с удоволствие ги преглъщахме и това означаваше, че трябваше да се храним с чистата Божествена любов и да я проявим помежду си. След като изядохме черешите, върнахме се от Изгрева в града зарадвани, облекчени, отидохме на ул. „Опълченска" 66 и докладвахме на Учителя за задачата. Той се усмихна и каза: „Е, видяхте ли, че може човек да поеме от Божественото без да пречи на останалите, защото за всяка една човешка душа е определено кога и как да направи връзката си с Бога". Ние мълчахме, после се усмихнахме, целунахме десницата му и се разотидохме. Така завърши задачата с черешите на трите съпернички, които трябваше да бъдат трите ученички при нозете на Великия Учител.
към текста >>

99. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

Аз съм в особено потиснато състояние, а Учителят върви с мене и започва разговора от онова състояние, в което съм, приближава се до онова психическо поле и състояние на съзнанието ми, в което съм изпаднала.
Същият ден, че дори и на другия ден плаках, бях разочарована от себе си. Питах се какво правех аз тук на този Изгрев, когато нищо не мога да науча и за нищо не ме бива. Гледам по едно време Учителят се оказва близо до мен. Аз си тръгнах за дома да не го смущавам с моето разочарование от себе си, но и той тръгна с мен. Вървим заедно. Аз съм в особено потиснато състояние, а Учителят върви с мене и започва разговора от онова състояние, в което съм, приближава се до онова психическо поле и състояние на съзнанието ми, в което съм изпаднала. Казва ми: „Не може един ученик, който е от по-горен клас да чака и да иска да му решава задачите друг ученик, който е в по-долен клас". Каза това и визираше Паша. Вървим с него, това изказване ме разтърси и като че ли някакво рало и кон мина през мене и ме разора на угар и се пося нещо в мене, една увереност в себе си, че човек трябва сам да решава задачите си ако иска да порасне, да покълне и да даде плод. Това ме накара да се замисля и много по-късно успях да разбера какво означава всичко това. Трябваше сама да си решавам задачите.
към текста >>

Всичко не може да се говори пред всекиго и за всяко нещо, което трябва да се изнесе е необходимо време и специални условия, но пред Учителя и пред Бога човек когато говори истината Бог определя времето и дава условия на ученика да направи връзка с него." „Всеки, който иде при теб Бог го е пратил да ти даде нещо Божествено, но ти като съмняваш в него спираш Божественото да се проявява.
Трябваше сама да си решавам задачите. А това изказване за учениците от по-долния клас бе направено предвид Паша и Савка. Вървим с Учителя и той ми говори: „Ти трябва да се освободиш от някои отрицателни мисли". „Учителю, аз сама виждам, че ги имам и това ме смущава." „Ние ще поговорим върху тях конкретно и ще ти ги разясня. Напиши си на едно листче всички въпроси и ми ги задай." „Аз искам да ви попитам, но не се решавам, чувствам, че нямам условия да ви ги кажа." „Права си. Всичко не може да се говори пред всекиго и за всяко нещо, което трябва да се изнесе е необходимо време и специални условия, но пред Учителя и пред Бога човек когато говори истината Бог определя времето и дава условия на ученика да направи връзка с него." „Всеки, който иде при теб Бог го е пратил да ти даде нещо Божествено, но ти като съмняваш в него спираш Божественото да се проявява. И Паша, и Савка, и те си имат своите мъчнотии, които разрешават." „Да, но, Учителю, разликата е там, че те ги разрешават при по-благоприятни условия, а аз не, при мен е точно обратното." „Това е вярно, на ученика от по-горния клас му се дават по-трудни задачи за разрешаване. Така ако вървиш и учиш аз вярвам, че ти ще оздравееш и ще се справиш с твоето състояние и ще можеше да свириш и учиш. Според мен ти вече си здрава и няма повече какво да се връщаш към старите форми, това е една епоха, която е вече преминала. Всеки един от вас тук на Изгрева преповтаря старите форми и старите епохи от където идва. Въпроса е този дали той ще премине това за една година, за десет години или за един месец.
към текста >>

Аз се приближавам до него в едно божествено състояние на духът си и чакам Учителя да ми каже нещо възвишено съответствуващо на моето вътрешно състояние.
А кое бе правилното и кое бе неправилното в това бе същината на въпроса, а той бе да оцелея и да оживея. Веднъж на Рила бяхме се събрали около огъня привечер. Ах, тези хубави вечери около огъня, онези песни изпени до късна вечер, онова възвисява-не на духа, онова състояние на душите, когато се чувствуваш ведно с цялата вселена и с всички. И когато сме около огъня в едно такова състояние Учителят изпраща един възрастен приятел да ме извика до себе си да седна до него. Аз се упътих към него, а възрастните приятели, които бяха заобиколили Учителя в кръг почтително ми правят път без да искат. Аз се приближавам до него в едно божествено състояние на духът си и чакам Учителя да ми каже нещо възвишено съответствуващо на моето вътрешно състояние. А той се обърна към мен и каза: „Господ Бог може да поиска, да допусне, да бъдеш гонена, хулена, чернена, отхвърлена от всичка, но ти да минеш с радост и всичко с радост да понесеш". „Защо, Учителю? " „Така", бе отговорът му. Не знам дали някой толкова бързо се е приземявал от толкова високо та да стъпне на земята и не само да стъпи, но и да му се поднесе такъв път и такава съдба. И този път, по който трябваше да вървя бе точно такъв и така съдбата ми бе определена.
към текста >>

52 намерих следната мисъл „Ученикът в тази Школа трябва да схване великият принцип на живота, че в първият момент на своето пробудено съзнание, след като се пробуди от първият живот на щастие, на блаженство, ще опита мъчението в живота - процеса на подмладяване.
И когато схванах това и попитах Учителя той ми каза, че когато чрез страданието човек осъзнае за какво страда, то страданието се превръща в мъчение, а пък мъчението е една насъщна необходимост в живота. Учителят ми каза да прочета една малка книжка озаглавена „Кротостта и смирението". Една беседа от него дадена на 22 януари 1920 г. Там трябваше да намеря разрешение на всичко онова, което ме спираше. На стр. 52 намерих следната мисъл „Ученикът в тази Школа трябва да схване великият принцип на живота, че в първият момент на своето пробудено съзнание, след като се пробуди от първият живот на щастие, на блаженство, ще опита мъчението в живота - процеса на подмладяване. Тук няма никакво изключение.". А по-нататък на стр. 5859 аз намерих разрешението на моят път. „Така също, ако у вас дойде една божествена идея, погнат ви, и вие избягате от нея, сетне, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавам". Като се мъчите, Христос ще ви тури венец на главата.
към текста >>

100. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ