Търсене в текстове за 'Балкански полуостров'

184. 1.10. Статията „Русия, славянството и човечеството”. Продължение / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 319 (4), 1.11.1944, с. 1, 4.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

Кой освободи България, кой помогна и на другите балкански народи да се освободят?

185. 1.13. Статията „Обединение на славянството” / Пламен [Сава Калименов]. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

Пръв наш дълг, на българите, е да подадем, искрена братска ръка и да се слеем в братска прегръдка с нашите най-близки братя - балканските славяни: сърби, хървати, словаци, македонци и черногорци.

186. 3. Югославянско братство и Балканска федерация 3.1 Статията „Балканска федерация / Сава Калименов. – В: Братство, Севлиево. Г 2 бр 19

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

От известно време насам, печатът в съседните ни държави -Гърция, Сърбия и Ромъния, а също и някои официални среди в същите държави, усилено се занимават с идеята за осъществяването на една Балканска Федерация, в която да влизат всички балкански народи.

Правилното идейно и практическо разрешение на този въпрос, който самият ход на историята ни налага, е съдбоносно за нашия народ, както и за всички народи на Балканския полуостров и само то едничко може да ни избави от нови катастрофи, от нови безполезни и безрезултатни кървави борби.

Само правилното разрешение на този въпрос може да превърне Балканския полуостров от арена на безконечни кървави борби, от непрестанно димящ и заплашващ световния мир вулкан, в Балкански рай, в място за братско сътрудничество и взаимно подпомагане в пътя на културния напредък.

Ето защо, пред нас изпъква въпроса: готови ли са балканските народи, готови ли са всички тия, които са блазнени от величието и красотата на идеята за Балканска Федерация, да направят нужните за нейното реализиране жертви?

Балканските народи, балканското обществено мнение не е още достатъчно назряло, за да може да поеме върху себе си жертвите, които е нуждно да се положат като фундамент за изграждане на величественото здание на Балканската Федерация.

Ние знаем, че в основите на бъдещето величествено здание на Балканската Федерация, което ще даде подслон и щастие на всички балкански народи, трябва да бъде погребан, като изкупителна жертва, националния егоизъм, който съществува във всички един от тези народи.

Способни ли са за това балканските народи?

Ето защо, ние намираме, че при днешните условия, при днешните правителства и ръководящи кръгове в балканските народи, при днешния национален егоизъм и шовинизъм, които царуват навред, всеки опит за реализиране на Балканската Федерация би бил само компрометиране на великата и светла идея.

Тези нови хора сега се раждат и растат, сега се подготвят, за да могат утре да изнесат на плещите си великата задача за побратимяването на балканските народи.

Балканската Федерация, в нейния идеален образ, не е нищо друго, освен едно истинско Братство на Народите, на всички народи, населяващи Балканския полуостров.

Защото само по този начин - чрез освобождаване и обособяване като отделни единици на различните племена и области, а не чрез тяхното завладяване или разделяне от по-големите, ще може да се сложи край на националните и племенни борби на Балканския полуостров.

продължават да бъдат потиснати, както днес, не ще бъде нищо друго, освен същото огнище на междуособици, каквото е бил и до сега Балканския Полуостров.

Не остава нищо друго, освен тия именно хора, хората на новото в живота, хората на мира, на братството и на любовта от всички балкански народи да си подадат ръка и да заработят усилено за подготовката на условията за реализиране на истинска Балканска Федерация - факел на мира и на братския живот за целия свят.

187. 3.2. Статията „Балканската федерация” / Сава Калименов. – В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 40, 1.05.1930, с. 5

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30

От край време и до днес, в очите на другите народи Балканския полуостров се рисува като някакъв постоянно димящ вулкан, готов винаги да избухне.

Тук имат огнището си редица революционни организации, чиято дейност, както се вижда, не ще престане да смущава реда в съответните държави и да бъде пречка за добрите отношения между балканските народи, докато не добият свобода или автономия за своите народи.

Важното е да престанат да се мразят, да се преследват, да се избиват едни други, за да настане мир и в целия Балкански полуостров.

Балканския полуостров ще остане завинаги димящ вулкан и арена на междуособни войни.

Това се отнася еднакво както за българите, така и за сърбите, така и за всички други народи, населяващи Балканския полуостров.

И нека никой не тълкува нашите думи така, защото ние искаме да кажем само истината, а тя говори, че за днешното тежко положение са еднакво виновни всички балкански народи или по право тяхните правителства и ръководящи кръгове, които винаги са се ръководили само от егоизма.

Вместо да се възпитаваме в омраза едни към други, вместо да се готвим постоянно за войни и революции, ний, жителите на Балканския полуостров, стига да искаме, можем да разрешим болния национален въпрос чрез помирение и взаимно уважение и зачитане правата и свободите на другите.

Нужни са нови хора за това ново и най-добро разрешение на балканския национален въпрос.

Частно ний, жителите на Балканския полуостров, няма какво да делим помежду си.

Нека прокламираме високо и разнесем навсякъде из Балканския полуостров истината, че той е общо отечество на всички, които го населяват, и че нашето отечество не е в тесните днешни национални граници, не и в границите на Балканския полуостров, а че то е цялата земя.

Народите, населяващи Балканския полуостров, българи, сърби, гърци, румънци и т.н.

Утре барабана може да дрънне и тези, които толкова години водиха Балканските народи на човешката касапница, да поискат и от нас да проливаме кръвта си, и да убиваме братята си!

За да избегнем страшната опасност, която иначе неминуемо виси над главите ни, нека всички ние, жителите на Балканския полуостров, заработим за мирното разрешение на балканския национален въпрос чрез осъществяването на Свободната Балканска Федерация, в която всяка съставна част ще има възможността да урежда както си иска своите вътрешни работи, но която същевременно ще представлява едно цяло по отношение на външния свят.

188. 1.2. Съвпад на планетите Сатурн и Уран в знака Телец през 1942 г. за България

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

А особено това се отнася за българите, живущи на Балканския полуостров на Кози рога, където българите по плът сега са преродени всички духове на израилтяните по времето на Мойсея.

189. 8.3. Учителят Дънов и българите от 1944-1989 г.

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

в Анкара се създава Балкански пакт между Турция, Гърция и Югославия, насочен срещу България.

190. 13.7. Какво казва Божият закон за българите?

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Един американски астролог е предсказал, че България и изобщо част от Балканския полуостров щял да пропадне при някакво землетресение.

191. 1.6. Изворът на Петър Филипов на Рила (23.10.1988 г.)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Балкански кашкавал.

192. 2.30. Конят

Борис Николов

ТОМ 32

Техните стружни са в планинските дебри, край бистрите балкански буйни реки... Тук се правят гаванки, танури, софри, цепят се дъски и се работят ракли, станове за домашни тъкани и др.

193. 2.58. Битката на момите

Борис Николов

ТОМ 32

Когато узрееха житата в големите южни полета, от балканските села идваха моми да жънат.

194. Статия 1. Няма да осъмне добре.

Събори 1926 -1927г.

Тя е писана от един чужденец, който познава балканските народи и техните вечни сплетни и караници.

195. Статия 2. Хроника за стражарите

Събори 1926 -1927г.

В това си дело той се подкрепя и от някои миряни, например, от тъй наречения педагог Балкански.

Балкански е много доволен, че най-после пробудилите се свещеници ще турят с помощта на стражарите, "сектантите" на мястото.

196. 70. Борислав Георгиев от Париж - нещо за себе си да кажа

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Балканите са били населени с едно население даки - в Северна България, траки в Южна България и македонци (или лири) в Западната част на Балканския полуостров.

197. 65. Окултно-мистичната школа на Учителя

ТОМ 34

В.К.: И то да бъде балкански тенор, да може да издържи.

198. 70. Вестник „Заря” за приема в Съветската легация

ТОМ 34

Мушанов108, подпредседател Георги Марков, народните представители Иван Пастухов109, Търкаланов110, д-р Петър Балкански, Иван Бояджиев.

199. 191. Отново за приема в Съветската легация в българските медии

ТОМ 34

Между гостите личаха председателят на Народното събрание Мушанов, Георги Марков, народните представили: Пастухов, Търкаланов, д-р Петко Балкански, Иван Бояджиев.

200. Съдържание

ТОМ 35

Балкански, 15.02.1861 г.

Балкански, 22.03.1861 г.

Балкански, 09.08.1861 г.

201. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

ТОМ 35

В края на същата година се подаде едно анонимно писмо, уж от един комитет из средата на Балканския полуостров, което описваше разни злоупотребления и злини от страна на турците и искаше равенство.

202. 2. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В НЕГО

ТОМ 35

Балкански, 15.02.1861 г.

Балкански, 22.03.1861 г.

Балкански, 09.08.1861 г.

203. 2.6.1.2. Русия и източното православие. Национални домогвания на българите

ТОМ 35

В желанието си да запази поне отчасти своето влияние върху балканските християни, почти заприщено с подписания в Париж на 1856 год.

204. 2.10.6. Писмо от Стоил Д. Балкански, 15.02.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

2.10.6. ПИСМО ОТ СТОИЛ Д. БАЛКАНСКИ165

Ангелова-Пенкова: Вж Балкански, Стоил Д.

(1839-1890) (Стоил Димитров Попов, Стоил Димитров Попов:Балкански).

205. 2.10.8. Писмо от Стоил Д. Балкански, 22.03.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков.

ТОМ 35

2.10.8. ПИСМО ОТ СТОИЛ Д. БАЛКАНСКИ

206. 2.10.12. Писмо от Стоил Д. Балкански, 09.08.1861 г. - В: Раковски, Георги Стойков. 

ТОМ 35

2.10.12. ПИСМО ОТ СТОИЛ Д. БАЛКАНСКИ

207. 2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението

ТОМ 35

Най-грозно и най-тежко е било робството на нашия народ сравнително с другите балкански народи; турците след покорението на България разорили градовете, унищожили всички учреждения, избили по-първите и будни българи, унищожили Търновската патриаршия и оцелелите българи обърнали на роби да им работят, като ги обременили с тежки парични и кръвни данъци.

Съвсем другояче постъпили турците с другите завоювани от тях балкански държави - освен дето не посегнали на културните им учреждения и преобретения, но още от първите дни след завладяването проявили своите грижи и великодушие към победените.

Възползвани от това положение на работите, в гърците се поражда идеята, чрез погръчване народите на Балканския полуостров, да влеят нови жизнени сокове в отслабналото донегде гръцко духовно племе, да изгонят турците и да възобновят старата гръцка империя; за която цел те най-напред се обърнали към нас българите, като по-близки до тях и които по-рано сме им успорявали техните владения на Балканския полуостров, и като народ макар с по-долня култура от гръцкия, но по-млад, по-свеж и в разцвета на своите умствени и физически сили, чрез погръчванието можал да усили гръцкото племе.

Обаче не такова било положението на българите, особено с признаването на гръцкия патриарх с берат на султана за политически и духовен глава на всички православни християни в Балканския полуостров, българите престават да съществуват като народ.

Втори опит за възстание станал в 1612 год.; във възстанието взели участие всички Балкански държави.

Пелепонез е бил заселен със славяни; Калоян, Симеон, Самуил почвали войната в Пелопонез, имайки за цел обединението на славянското племе в Балканския полуостров.

Гърци, сърби и ромъни се пробудили по-рано от нас, понеже са граничили Сърбия с Австрия, Ромъния с Русия, Гърция чрез морето с Европа, а ний сме били изолирани в средата на Балкански полуостров; при това гърци, сърби и ромъни се намирали само под едно политическо робство, а ний под две -политическо под турците и духовно под гърците.

Ето какъв тласък е дала хвърлената искра на българската мисъл и хилендарския монах Паисий в XIX век за училищното дело, което възобновило българската църква и приготвило независимостта на България и мястото на българския народ на полуострова и новата му роля в историята.

208. 3.1. Преселение и организиране (1752-1857).

ТОМ 35

Тук, в Онгъла заседава към края VII столетие прабългарската дружина на Аспарух, минава Дунав (679 г.), завладява Скитиоя (Добруджа) и Долна Мизия и основава Българската държава на Балканския полуостров.

209. 3.6. Преселниците от град Сливен. 3.6.1. Последиците от Заверата за град Сливен.

ТОМ 35

Българите вече узнават, че на Балканския полуостров действително има „християни”, но че между тях има разни народности, разни „миллети371”.

210. 3.6.2. Компрометираното население от гр. Сливен.

ТОМ 35

Дибич, който, види се, не е правил разлика между „християните” в Полуострова, натоварва Одринския владика Герасим (грък) да събира жалби между подведомственото му християнско население и да ги представи в заседанията по сключването на мира „за да се направи нещо добро и за българите”, както се изразява Раковски.

Гръцките владици по това време, и въобще фанариотското духовенство, много са повлияли пред чуждите представители за европейското заблуждение, че Балканския полуостров е заселен най-вече с гърци.

Така, според него, Мамарчов е събрал 1000 души сливенци и бил в сношение с разни полски и маджарски офицери в руската армия, които заедно закроили плана, според който с избухването на полската революция, българите едновременно с нея да дигнат възстание и произведат диверсия в Полуострова... Уж след разкриването на тия замисли сливенските приготовления се компрометират, а Мамарчов е бил отвлечен от Сливен от 200 души казаци.

211. 3.6.3. Приготовленията по изселването на сливенци.

ТОМ 35

Всички руси, които са познавали Сливен и сливенци, плодородните и прелестни места на Подбалканските покрайнини, в сравнение с тия на бесарабските степи и тръсища, дето посочили новите огнища на преселенците, открито са съветвали последните да не напущат родината си и че „и за тях ще дойде ред”.

Емиграцията ни датира още след самото идване на турците на Полуострова и то в разни посоки: в Италия, гръцките острови, М.-Азия, Трансилвания, Ромъния и Русия.

212. 3.6.4. Преселването на сливенци.

ТОМ 35

По тоя начин, русите напущат окончателно Сливен и подбалканските кътове, като оставят в града един консул, както ще се види по-долу.

Това се види и от факта, че видният в Сливен търговец Иванчо Желязков (†1902 г.) е раждан в Бахче Сарай (Крим), дето баща му, родоначалникът на текстилната индустрия в полуострова е бил временно заселен.

213. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

ТОМ 35

Четвърта партия била твърде войнствена и имала план да настани семействата си в балканските котловини, а мъжете да се опълчат срещу турците.

214. 4.1. Военната подготовка на българите - Казак-алай и Садък паша (Казак-алай и Михаил Чайка - Чайковски).

ТОМ 35

След завръщането си от войната под Балкана, турците излизат от полка, и по тоя начин Казак-алай се обръща на български полк, или както Чайковски наричал храбрите си редници - „Балкански казаци”.

По-видните граждани, както се хвали сам той, му дали две карти на Балканския полуостров.

Българите, освен че не се асимилирали с мюсюлманите, но като „балкански казаци” в дружините му, се научили открито да въртят оръжие и развяват знамена, а така също да използуват придобитото в първите сгодни за народността им моменти.

215. 5.4.2. Спомени за Диарбекир и Мардин. Писма до Стоян Заимов. 5.4.2.1. Писмо № 1

ТОМ 35

Понеже през пролетта на 1867 год., се появи Филип Тотювата чета, ние намислихме в есента на същата година да подкрепим нейното действие с един адрес, който обемаше с примери и доказателства доволно незаконните злоупотребления на турците върху българите, адресуван до сичките посланици и до самата Висока Порта; той уж произхождаше от един комитет находящ се в сред Балканския полуостров.

216. 6.2.2. Споделени страдания от заговор на Доротей Врачански срещу плевенски учител.

ТОМ 35

Автор на „Българска граматика“, предназначена за военнослужещите от действуващата руска армия на Балканския полуостров и на научни изследвания по българско обичайно право.

217. 6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).

ТОМ 35

Ангелова-Пенкова: Ноел Едуард Бъкстон, първи барон Ноел-Бъкстон /Noel Noel-Buxton/ (1869-1948) - английски политик, инициатор на създаването на Балкански комитет и привърженик на неутралитета на България в Първата световна война.

НАГОРЕ

2.105847120285