НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
9
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
9
:
208
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1. Влиянието на планетите
,
ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи
,
ТОМ 19
Те се отличавате крайно подозрителен
характер
.
Едно окултно предание казва, че за да изгуби Сатурн туй си положение, причината била, че се влюбил в една от дъщерите на човечеството. Тя го излъгала и затова го свалили от престола му. Ето защо Сатурн спрямо хората е крайно подозрителен. Тъй е паднал този Бог от своето величие. Туй, което ние наричаме „съдба в света”, това са всякога Сатурновите типове.
Те се отличавате крайно подозрителен
характер
.
Всичките най-ужасни престъпления, които стават в света, всички мъчения, убийства се дължат все на Сатурн. Разбира се, някой пьт тия влияния идат в свръзка с Марса. Марсовият тип е героичен, войнствен, доблестен. Песимизмът, недоволството у хората се дължи все на тоя марсианец. Преобладаващо влияние в организма има венозната кръв.
към текста >>
2.
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.
,
ТОМ 19
И тъй, различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на живота, които имат положителен и отрицателен
характер
.
Ако ви попитат, коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава. Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ. Ще кажет: Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле Защо помни само този образ? - Защото той е един от силните моменти на неговото минало.
И тъй, различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на живота, които имат положителен и отрицателен
характер
.
Като окултни ученици вие трябва да имате истинска светлина върху въпроса. Що се отнася до практическия живот и силните и слабите, и добрите и лошите аспекти са необходими. Силното добро всякога има за контраст силното зло. Що е злото в случая? - Злото представя висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце.
към текста >>
3.
1924 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Които дисциплинира ума си, създава в себе си и
характер
.
ЕЛЕМЕНТИ В ГЕОМЕТРИЯТА: 16 лекция от Учителя, държана на 3 февруари 1924 г, София. - В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г, III (1923 ÷ 1924), т. II. София, 1926, с. 132 ÷ 133, 134 „Затова ще се заемете да работите вьрху ума си, да го дисциплинирате. Дисциплинираният ум е велика сила в природата.
Които дисциплинира ума си, създава в себе си и
характер
.
Че минават в ума ви лоши мисли покрай добрите, не трябва да се смущавате за това. Считайте туй нещо като едно необходимо явление. Вие не може да изменявате реда на нещата. И злото и доброто ще дойдат те съществуват в света. Защо и за какво, вие не можете да знаете, но едно нещо трябва да знаете, че не можете да измените отношенията на доброто и злото към вас.
към текста >>
Проучавайте закана на тия сили, при какви условия се развиват чувствата.” „Сега вие не трябва да давате личен
характер
на вашите чувства.
199 ÷ 200, 201 ÷ 202 „Във всеки даден момент вие трябва да разбирате каква е посоката на вашия ум. Вие трябва да разбиране не само посоката на вашия ум, но едновременно и посоката на вашето сърце - накъде се движат вашите чувства. Чувствата са също тъй сили в природата. Най-първо трябва да разгледате умствения и чувствения свят, като движение на живи сили в природата. В потънкости няма да се спирате.
Проучавайте закана на тия сили, при какви условия се развиват чувствата.” „Сега вие не трябва да давате личен
характер
на вашите чувства.
Вие ще ги изучавате като сили, като движения в природата. Защото, щом влезе тази сила в тялото ви, тя ще произведе едно или друго влияние. Следователно, силата и посоката на вашия ум ще се определи от степента на вашите чувства. Ако в чувствата си сте развълнувани, вашият ум не може да мисли спокойно. Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни, т. е.
към текста >>
човек с по-мек
характер
.
Защото всичката материя на тялото ни не е още диференцирана; в него има множество още клетки, които трябва да се повдигнат. За пример, човекът сега се е поляризирал. Енергиите в него вървят към два пилюса. В това отношение, ако разгледате човека, ще видите, че той е раздвоен.” „Първоначално, някои от висшите енергии, които са работили и са свършили своята работа горе в мозъка, трябва да слязат в по-нисшите царства на човешкото битие.” „Ето защо, в природата често трябва да става прекръстосване. Това аз обяснявам така; ако някои от вас има продълговато лице, той е мъж има мотивен темперамент, затова трябва да дружи с човек, който има валчесто лице, т. е.
човек с по-мек
характер
.
Продълговатите лица са активни, обаче, валчестите лица може да са натрупани с груба, болезнена материя. В пълните, валчести конструкции преобладават кривите линии, а у продълговатите - правите линии. Всичките тия линии са силови линии на енергиите. Някои смятат, че лицето трябва да бъде валчесто, пълно. Не, не трябва да бъде пълно, но линиите на лицето не трябва да бъдат и много вдльбнати, нито очите много потънали навьтре.
към текста >>
Имаме един велик
характер
, като Христа, но при един момент го виждаме, че взима камшика и изпъжда всички из храма навън.
Не мислете зло за никого и за нищо. За пример, седите и казвате: това е лошо, онова е лошо, без да знаете, че това зло се отвръща и огрубява самите вас. Не ако мислите за пороците, които има един човек, трябва да знаете, че те съществуват у всички хора. Тия лоши мисли, желания, стремежи, минават през всеки човек. Даже най-кроткият човек може да възбудим, да се разгневи.
Имаме един велик
характер
, като Христа, но при един момент го виждаме, че взима камшика и изпъжда всички из храма навън.
Това е една енергия, която се изразява по такъв начин именно.” „Камшикът, това са страданията, с които се означава, че вие не изпълнявате волята Божия. Камшикът е символ само на дълбоки, сърдечни и умствени страдания, които човек преживява. Всеки трябва да разбере Божия закон и да Го изпълни Божият Дух от хиляди години е работил върху нас и ни е дал един организъм с крака, ръце, мозък, сьрце и т. н. Ако ние при сегашния живот не можем да контролираме нашия организъм, с неговите сили - този мозък, това сърце, тия нерви, артерии и всички клетчици в него, какво очакваме тогава? Вие ставате сугрин и нищо не мислите за вашето тяло.
към текста >>
В обикновените хора всички елементи не са тъй хармонично разпределени, вследствие на което се раждат разни дефекти в
характера
им.
Ако мислите, че сте някои голям философ или гении, много неорганическо злато е влязло, а кръвта ви. Всичките елементи в човека са точно математически определени - ни повече, ни по-малко. Природата не търпи излишък. Колко атома злато трябва да има човек в кръвта си, колко атома желязо, всичко това е точна определено. Когато човек достигне своето съвършенство, елементите са съразмерно, хармонично разпределени в крьвта му.
В обикновените хора всички елементи не са тъй хармонично разпределени, вследствие на което се раждат разни дефекти в
характера
им.
Когато желязото стане органическо и се увеличи, човек става по-устойчив по-твърд - повече издържа. Ако среброто, което влиза в състава на кръвта, стане органическо, у човека се развива въображението. Влиянието на месечината върху него е силно. Астролозите казват, че месечината била майка на въображението. Та мнозина от вас трябва да преустроите телата си.
към текста >>
В четвъртък ще позанимаете малко със своя
характер
, как да го облагородите: през този ден ще обиколите и своите приятели.
Ще ви дам една програма за работа през цялата седмица. В понеделник, като ден на месечината, ще очистите къщите си, ще измажете стаите, ще измиете дъските, ще разтребите всички разхвърляни работи. Във вторник ще идете да копаете, ще сечете дърва - той е ден на Марса, ден за активна работа. От когото имате да вземате пари, ще ги вземете, а комуто имате да давате, ще ги дадете. В сряда ще учите.
В четвъртък ще позанимаете малко със своя
характер
, как да го облагородите: през този ден ще обиколите и своите приятели.
В петък ще се занимавате малко с Любовта. В събота ще идете на църква, ще се помолите на Бога, ще разсъждавате за Божествени работи И най-после. какво трябва да прави човек в неделя? Всеки ден, обаче, трябва да има определени часове за работа. И всичките ви нещастия в живота произтичат от това именно че сте разменили дните и часовете за работа.
към текста >>
4.
1925 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Всяка буква, както и всяко име означава известно състояние, известна
характерна
черта на човека.
НАЙ-ВАЖНОТО: 19 лекция от Учителя, държана на 22 февруари 1925 г., София. - В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. ІV (1924 ÷ 1925), т. ІІІ. София, 1928, с. 32 ÷ 33 „Кабалата трябва да се преведе според законите на геометрията.
Всяка буква, както и всяко име означава известно състояние, известна
характерна
черта на човека.
Ето защо, човек, за да облагороди характера си, трябва да измени реда на буквите в името си, или да смени някои букви, едни да отхвърли, други да прибави. Човек, като идва на земята, не господар да избере своите майка и баща, нито условията, при които ще се развива, но сам може да си тури име, каквото иска. Всеки ще си определи едно име, което само той ще знае - никои друг. При най-неблатоприятните минути в живота си произнасяйте това име - то ще работи за вас. Това име трябва да бъде съставено по всички правила на кабалата, или на окултната геометрия, или на музиката.
към текста >>
Ето защо, човек, за да облагороди
характера
си, трябва да измени реда на буквите в името си, или да смени някои букви, едни да отхвърли, други да прибави.
- В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. ІV (1924 ÷ 1925), т. ІІІ. София, 1928, с. 32 ÷ 33 „Кабалата трябва да се преведе според законите на геометрията. Всяка буква, както и всяко име означава известно състояние, известна характерна черта на човека.
Ето защо, човек, за да облагороди
характера
си, трябва да измени реда на буквите в името си, или да смени някои букви, едни да отхвърли, други да прибави.
Човек, като идва на земята, не господар да избере своите майка и баща, нито условията, при които ще се развива, но сам може да си тури име, каквото иска. Всеки ще си определи едно име, което само той ще знае - никои друг. При най-неблатоприятните минути в живота си произнасяйте това име - то ще работи за вас. Това име трябва да бъде съставено по всички правила на кабалата, или на окултната геометрия, или на музиката. Името трябва да бъде музикално.
към текста >>
Когато изучавате
характера
и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, влиянието на различните планети върху него - Луната, в различните си фази, Слънцето и т. н.
спира растежа на растенията. Същият закон се отнася и до растенето на човека. Когато болният иска да се излекува от болестта си, лекарите му препоръчват да гледа Луната, когато се празни и да се свързва с нея. Пълни ли се луната, той трябва да затваря кепенците на прозорците си, да не прониква светлината и в неговата стая. Ставали въпрос за слънчевата светлина, там и болният, и здравият трябва да се излагат на нейното благотворно влияние.
Когато изучавате
характера
и способностите на човека, виждате, че върху тях са оказвали влияние условията, при които даден човек се е родил, влиянието на различните планети върху него - Луната, в различните си фази, Слънцето и т. н.
Идеите на човека растат и се развиват в периода на празнене на Луната, а добродетелите - в периода не нейното пьлнене. Пълненето на луната се отразява благотворно върху ония хора, които искат да се развиват духовно. И Венера има същите фази на пълнене и празнене, както Луната, Изобщо, в пътя на своето движение, всяка планета има свои специфични фази, през които минава. Различните фази се отразяват различно върху различните хора. Венера, за пример, действува върху чувствата на човека.
към текста >>
5.
1926 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Човек трябва да наблюдава влиянието на плодовете не само върху физическото си разположение, но и върху своя
характер
, за да се ползува от тях като метод за възпитание на децата.
Добре е да изучавате астрология, да знаете всяко плодно дърво с коя планета е свързано. Като знаете това, разумно ще се ползувате от плодовете. Ако иска тe да се ползувате от добрите влияния на някоя планета, ще употребявате такива плодове, които са свързани с нея. Наблюдавали ли сте върху себе си, какво влияние оказват, за пример, черешите? - Черешитз внасят радост и веселие в човека.
Човек трябва да наблюдава влиянието на плодовете не само върху физическото си разположение, но и върху своя
характер
, за да се ползува от тях като метод за възпитание на децата.
Човек не трябва постоянно да употребява един и същ плод, но само тогава, когато иска съзнателно да се ползува от неговото добро въздействие.” 84. МАТЕМАТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ: 12 лекция от Учителя,държана на 31 януари 1926 г., София. - В: Влияние на светлината и на тъмнината: Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. ll, София, 1937, с.
към текста >>
186, 187 ÷ 188 „Когато ученикът изучава природата или когато размишлява върху въпроси от Божествен
характер
, той трябаа да облича ленена дреха.
" 111. ДОБРОТО СЪРЦЕ: 8 лекция от Учителя, държана на 10 ноември 1926 г., София. - В: Отношение на простите истини към човека: Общ окултен клас, Г. VI (1926 ÷ 1927), т. I. София, 1933, с.
186, 187 ÷ 188 „Когато ученикът изучава природата или когато размишлява върху въпроси от Божествен
характер
, той трябаа да облича ленена дреха.
Природата обича хармоничните движения. Тя обича разумните постъпки. Тя ще научи човека по вътрешен път, как и в какви дрехи да се облича, как да ляга и да става, как да се храни, как да диша и т. н. Природата казва на човека, на коя страна да ляга и как да става, но ако не слуша и легне както намира за добре, той цяла нощ ще се върти в леглото, без да спи. Правилно е човек да спи на дясната, но може да спи и на лявата.
към текста >>
6.
1927 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Физиогномията запознава човека с положителните и отрицателните страни на неговия
характер
.
Истинското знание подразбира познаване на законите и принципите на великия живот, а не знание на образи и на форми. Знаели принципите на нещата, човек може да произведе техните образи. Задачата на човека е да се домогне до онази положителна наука, която има приложение във всички области на живота. Занимавайте се с науката, защото чрез нея можете да разкриете всички области и прояви на живота, а специално на човешкия живот. Хиромантията, за пример, запознава човека с волевата страна на неговия живот.
Физиогномията запознава човека с положителните и отрицателните страни на неговия
характер
.
Френологията показва качеството и количеството на положителните и отрицателни енергии, които функционират в човешкия организъм. Астрологията показва благоприятните и неблагоприятни съчетания, на които човек се натъква в живота си, като му дава възможност да предотврати някои опасности и нещастия в живота си. Като окултни ученици, вие трябва да се занимавате с окултните науки, но същевременно трябва да работите за придобиване на чистота и смирение. Не е ли смирен, човек е изложен на опасност да развие в себе си гордост и тщеславие. В окултната школа могат да пропаднат не само начинаещите окултни ученици, но даже и високо напредналите.
към текста >>
За пример, има мисли от мъжки и от женски
характер
.
Той започна с числото 4 - най-строгото число. Това число е сатурново. Който влезе със здрава кожа в ръцете на Сатурна, строгия Бог, той непременно ще излезе с одрана кожа. Безпощаден е Сатурн. Сега, като изучавате закона за наследствеността, за раждането на децата, ще изучавате и вашите мисли.
За пример, има мисли от мъжки и от женски
характер
.
Вие трябва да различавате мислите си. Ако в ума ви се роди една положителна мисьл, ще знаете, че тя е от мъжки произход. Тя носи в себе си светлина. Тази мисъл събужда в човека нещо възвишено и благородно. Ония мисли пък, които са проводници на отрицателни сили а природата, носят в себе си любов и топлина.
към текста >>
7.
1928 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Изучавайте
характера
на човека, с цел да откривате влиянието на едни или други планети върху него.
VІІІ (1928 ÷ 1929), Т. I, София, 1942, с. 109 ÷ 110 „Като се говори за проявите на човека, дохождаме до външните и вътрешни влияния, при които той се намира. Казваме, че човекът е изложен на влиянието на планетите. Наистина, върху всеки човек влияят известни планети, като му оказват благоприятно или неблагоприятно въздействие.
Изучавайте
характера
на човека, с цел да откривате влиянието на едни или други планети върху него.
Какъв характер ще има човек, които се намира под влиянието на Венера, при добро съчетание на Марс, на Слънцето и на Сатурн, който е на най-високата точка в неговия хороскоп? По отношение на Венера, Сатурн се явява като неин баща. Като се движи към баща си, Венера среща по пътя си красиви момци, които и влияят. Понеже бащата обича дъщеря си, и момците я обичат. Сатурн взима предохранителни мерки, да запази Венера от лоши влияния.
към текста >>
Какъв
характер
ще има човек, които се намира под влиянието на Венера, при добро съчетание на Марс, на Слънцето и на Сатурн, който е на най-високата точка в неговия хороскоп?
I, София, 1942, с. 109 ÷ 110 „Като се говори за проявите на човека, дохождаме до външните и вътрешни влияния, при които той се намира. Казваме, че човекът е изложен на влиянието на планетите. Наистина, върху всеки човек влияят известни планети, като му оказват благоприятно или неблагоприятно въздействие. Изучавайте характера на човека, с цел да откривате влиянието на едни или други планети върху него.
Какъв
характер
ще има човек, които се намира под влиянието на Венера, при добро съчетание на Марс, на Слънцето и на Сатурн, който е на най-високата точка в неговия хороскоп?
По отношение на Венера, Сатурн се явява като неин баща. Като се движи към баща си, Венера среща по пътя си красиви момци, които и влияят. Понеже бащата обича дъщеря си, и момците я обичат. Сатурн взима предохранителни мерки, да запази Венера от лоши влияния. Той счита, че има най-голямо право над нея и затова иска да се чува неговата дума.
към текста >>
271 „Ако физиогномистът разглежда човешката брада, ще намери най-малко три
характерни
типа бради: брада на волев човек, която е широка долу, заема голям простор.
Ще дойде ден, когато истинските учени ще се съобщават чрез писма и телеграми с жителите на другите планети, които днес остават затворени светове за нас.” 182. УЧЕНЕ И ПРИЛАГАНЕ: 16 лекция от Учителя, държана на 14 декември 1928 г., София. - В: Божествените условия: Младежки окултен клас, Г. VIII (1928 ÷ 1929), Т. I. София, 1942, с.
271 „Ако физиогномистът разглежда човешката брада, ще намери най-малко три
характерни
типа бради: брада на волев човек, която е широка долу, заема голям простор.
В този човек действуват повече груби, физически сили. Той се намира под влияние на Марс. Ако и главата му горе е широка, той се отличава с голяма упоритост - с девет чифта биволи не можете да го мръднете от мястото му. Вторият вид брада е на човек, в когото сърдцето работи повече отума - човек на чувствата. Брадата е по-малко широка, заоблена.
към текста >>
8.
1929 г. Из беседи, лекции и други
,
III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Като знаем свойствата на метала, можем да определим някои
характерни
черти на дадена планета.
Меркурий. Като секретар на боговете, той всякога дава отчет за направеното. Живакът има отношение към Меркурий. Когато в кръвта на човека има достатъчно живак, той говори много. Защо? Защото живакъттърси място да излезе вън. Всеки метал има отношение към някоя планета.
Като знаем свойствата на метала, можем да определим някои
характерни
черти на дадена планета.
Златото има отношение към Слънцето, медта - към Венера, среброто - към Луната, желязото - към Марс, калаят - към Юпитер, оловото - към Сатурн, платината - към Уран. Сега, като знаете влиянието иа планетите върху човека, а оттам и свързаните метали с тях, вие можете да си въздействувате с металите. За пример, когато не сте разположени, мислено внесете в кръвта си известно количество злато. Ако разположението ви не се подобри, увеличете количеството на златото. Направете този опит няколко пьти.
към текста >>
Като знае това, той лесно може да се освободи от някои отрицателни прояви в
характера
си.
Това могат да проверят астрологът, хиромантикът. френологъти др. Когато се натъквате на свои добри и лоши наследствени черти, вие трябва да знаете, кога именно, в кое от миналите поколения на вашия живот сте придобили тези качества. Човек трябва да знае. отде носи своите наследствени черти.
Като знае това, той лесно може да се освободи от някои отрицателни прояви в
характера
си.
Опитният астролог може да проникне в далечното минало на човека и да намери причините на всички лоши прояви в характера и да му покаже начин за освобождаване от тях. И това още не е достатъчно. Като знае причините на своите отрицателни черти и слабости, човек трябва да има силна воля, да работи върху себе си, да преодолее слабостите си и да върви напред.” 217. ИЗТОЧНИЦИ НА ЖИВОТА: 10 лекция от Учителя, държана на 30 октомври 1929 г., София. - В: Естествен ред на нещата: Общ окултен клас, Г.
към текста >>
Опитният астролог може да проникне в далечното минало на човека и да намери причините на всички лоши прояви в
характера
и да му покаже начин за освобождаване от тях.
френологъти др. Когато се натъквате на свои добри и лоши наследствени черти, вие трябва да знаете, кога именно, в кое от миналите поколения на вашия живот сте придобили тези качества. Човек трябва да знае. отде носи своите наследствени черти. Като знае това, той лесно може да се освободи от някои отрицателни прояви в характера си.
Опитният астролог може да проникне в далечното минало на човека и да намери причините на всички лоши прояви в
характера
и да му покаже начин за освобождаване от тях.
И това още не е достатъчно. Като знае причините на своите отрицателни черти и слабости, човек трябва да има силна воля, да работи върху себе си, да преодолее слабостите си и да върви напред.” 217. ИЗТОЧНИЦИ НА ЖИВОТА: 10 лекция от Учителя, държана на 30 октомври 1929 г., София. - В: Естествен ред на нещата: Общ окултен клас, Г. IX (1929 ÷ 1930), т. І.
към текста >>
Изобщо, ако не може да прояви благородството на своя
характер
, да разсъждава дълбоко философски, човек не може да се развива.
- Не, ще се занимава и с наука, и с философия. Някои казват, че любовта била празна работа. - Любовта е велика, мощна, творческа сила. Ако сърдцето не трепти от свещените чувства на любовта, човека осъден на смърт. Ако умът не възприема светлината на мислите, човек е осьден на смърт.
Изобщо, ако не може да прояви благородството на своя
характер
, да разсъждава дълбоко философски, човек не може да се развива.
Той не трябва да бъде повърхностен в своите заключения. Разсъждава ли повърхностно, утре ще чуете, че е умрял. Истинският философ не умира. За него смъртта е трансформиране, т. е. минаване от едно състояние едруго.
към текста >>
9.
1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Всички хора не са създадени от Бога.” „Помиете: Всичко, което се случва в живота ви, има за цел да ви убеди в съществуването на велик Промисъл в света, който води към постижения, към укрепване на
характера
ви, за да ви направи съработници с Великата разумна природа.
Затова именно казваме, че чрез светлина човек може да реализира всички свои желания. И тъй, приемате светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползувате от гях, да имате добри резултати. Приематели ги само като механически блага, вие ще имате слаби резултати.” „Някои казват, че Бог е направил всичко, че Той е създал цялата вселена, и въпреки това, не са доволни от живота. Ние пък се чудим, как е възможно Бог, най-разумното същество в света, да създаде толкова своенравни и упорити същества, каквито са хората. Едно трябва да знаем: Първият човек, Когото наричаме Син Божи, е създаден от Бога, преди вековете, но всички хора не произлизат от този човек.
Всички хора не са създадени от Бога.” „Помиете: Всичко, което се случва в живота ви, има за цел да ви убеди в съществуването на велик Промисъл в света, който води към постижения, към укрепване на
характера
ви, за да ви направи съработници с Великата разумна природа.
Докато не станете съработници с природата, не можете да разберете Божия Промисьл, които работи над вас. Докато не се свърже с природата, човек остава за вечни времена в своя личен живот. Човек минава през няколко фази на живота, докато стане в положение да включва всичко в себе си. Първата фаза на човешкия живот е личният или материалистическият живот, когато той жиеее само за себе си. Втората фаза е общественият или духовният живот, когато човек живее за дома.
към текста >>
Да кажем, имате един раздразнителен
характер
, обичате да се карате Изваждате ножа навсякъде и казвате: Знаеш ли кой съм аз?
СПОРЕД ДЕЛАТА: 12 неделна беседа от Учителя, държана на 20 декември 1931 г., София. - В: Изново: Неделни беседи, серия XV (1931 ÷ 1932), т. I. Бургас, 1992, с. 261 ÷ 263, 267 „Трябва да се развържете от мислите на хилядите поколения, които в миналото са мислили криво. Не само от техните мисли, но и от вашите криви мисли през вековете както сте мислили.
Да кажем, имате един раздразнителен
характер
, обичате да се карате Изваждате ножа навсякъде и казвате: Знаеш ли кой съм аз?
Един астролог ще ви каже, че вие сте под влиянието на Марс Имате насреща си човек, които има достойнство, държи на своята чест. Обича славата. Ходи изправен. Той е под влиянието на Юпитер. Има някои пьк, които обичат жените.
към текста >>
Има някои, които фантазират, мечтаят, които са капризни и променчиви по
характер
.
Ходи изправен. Той е под влиянието на Юпитер. Има някои пьк, които обичат жените. Те са под влиянието на Венера. Някой е търговец - той е под влиянието на Меркурий.
Има някои, които фантазират, мечтаят, които са капризни и променчиви по
характер
.
Те са под влиянието на Луната. Някой ходи весел, свеж, бодър -той е под влиянието на Слънцето. Следователно, ако вие сте проводник на положителната слънчева енергия, ще се радвате на здраве. Ако вие сте човек, които разбирате законите, тогава Юпитер ще даде у вас онзи подтик към благородство, няма да има честолюбие, дразнене, гняв у вас. Ако вие сте под доброто влияние на Марс.
към текста >>
10.
А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”
,
ТОМ 19
Този период е
характерен
за започването на упадъка на Хитлер с отварянето на войната срещу СССР (Съветска Русия) на 21 юни, 1941 г.; следва Сталинградската битка 1943 г.; на 25 юни 1943 г.
А това не е малко, дори е много, за един простосмъртен човек. VIІ Период - 1988 ÷ 2010 г. 1). Този период е много важен, защото завършва периода от 45 години на съвпада на Сатурн и Уран в Телец през 1942 г. и продължил до 1988 г. За този съвпад Учителят е предрекъл и това се намира в „Изгревът”, том II, с, 38 ÷ 39. 2).
Този период е
характерен
за започването на упадъка на Хитлер с отварянето на войната срещу СССР (Съветска Русия) на 21 юни, 1941 г.; следва Сталинградската битка 1943 г.; на 25 юни 1943 г.
се сгромолясва диктатурата на Мусолини в Италия като съюзник на Германия; на 28 август 1943 г, умира цар Борис; на 9 септември 1944 г. идват комунистите на власт. На 27 декември 1944 г. си заминава Учителят Петър Дънов от този свят. На 9 май 1945 г.
към текста >>
11.
Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение
,
АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев
,
ТОМ 19
В сравнение с машинописния вариант под заглавие „Световна астросоциология”, които безусловно е първа редакция за автора си (обхваща 147 страници срещу 222 на книжното тяло на френски език), композицията на парижкото издание е вече стройна и завършена с
характерното
заключение „Трите мирогледа”.
- Предговор към френското издание на книгата пише преподаващият в Сорбоната биолог професор П. В. Маршосо. Неговият текст тук се превежда дословно. Също и основните първи две части с общо 31 подчасти. От третата част не са включени само пет подзаглавия, поставящи културно-икономически наблюдения за обществата на Новото човечество.
В сравнение с машинописния вариант под заглавие „Световна астросоциология”, които безусловно е първа редакция за автора си (обхваща 147 страници срещу 222 на книжното тяло на френски език), композицията на парижкото издание е вече стройна и завършена с
характерното
заключение „Трите мирогледа”.
За да не бъда голословна и за да изпъкне сравнението, ще цитирам главните части на машинописния вариант в тяхната последователност; „Въведение” (неговите подзаглавия проблемно се съотнасят с ,,Общи положения” от втора част); „Космичните вълни на битието” (съотносимас втори, трети, четвърти дял от втора част); „Обществото на Новото човечество” (това е трета част, макар и не така организирана); „Световна астросоциология” (третираща проблеми от настоящата първа част). - Парижките издатели назовават книгата на Д-р Методи Константинов „послание към нашето тревожно общество”. В положението на днешнете ни тревоги, когато все повече години минават под знака за оцеляване, когато известни политически фигури по време на „кръгли маси” свързват понятието „демокрация” с понятието „черна магия”, когато под напора на жаждата за новото, стерилизираното доскоро българско съзнание продължава да недовижда проблема политическа психология и угрозата от биоенергетичния взрив, когато в тишината на воинствуващ „психофашизъм” заглъхват (непопулистки в момента) гласовете против психотехнологическите въздействия върху огромни маси хора, Университетското издателство „Св. Климент Охридски” има пълното основание да повтори думите на френските си колеги отпреди десет години. И да прибави за тази книга още - възвръщане в България на частица от самораздаващата се по света българска култура.
към текста >>
Настоящото издание е една прашинка от този огромен и
характерен
процес, в чиято обратна посока - възвръщането в България - имах радостта да съучаствам.
Името на д-р Константинов е свързано и със спасяването на българските евреи - той скъсва заповедта си за придружаващ ешелоните до Полша пред Учителя Петър Дънов, който пък уведомявайки цар Борис IIІ, именно тогава предупреждава, че ако това зло не бъде предвардено, то голямо зло грози България. За д-р Константинов за пьрви път научих от двете френски издания на двете негови книги, публикувани в Париж. Биографията му като цяло предстои да бъде документирана. Настоящото издание е превод от френски. С всички свои области българската култура е истински пример за култура, пръсната по света още от времената на своето изгряване.
Настоящото издание е една прашинка от този огромен и
характерен
процес, в чиято обратна посока - възвръщането в България - имах радостта да съучаствам.
- А какво знаете за Петър Дънов? - -Няма да бъде израз на неуважение към въпроса Ви, ако Ви отговоря, че нищо не знам. Мислите ли, че знаем нещо за явленията Светец, Апостол, Учител, въпреки чете са така характерно вписани в историята на националната ни култура? Ние знаем по нещо за личностите, но какво знаем за Апостола на свободата, за Свети Иван Рилски, за Поп Богомил, за двамата Солунски братя... Несъотносимо е с отключените ни досега възможности, детско е дори като израз - жанрът биография и явлението Апостол, например. Но от това, което сме понатрупали в детските си игри... Петър Дънов е син на Константин Дъновски, свещеник, един от най-интересните люде на българското Възраждане, родом от Смолян (с.
към текста >>
Мислите ли, че знаем нещо за явленията Светец, Апостол, Учител, въпреки чете са така
характерно
вписани в историята на националната ни култура?
Настоящото издание е превод от френски. С всички свои области българската култура е истински пример за култура, пръсната по света още от времената на своето изгряване. Настоящото издание е една прашинка от този огромен и характерен процес, в чиято обратна посока - възвръщането в България - имах радостта да съучаствам. - А какво знаете за Петър Дънов? - -Няма да бъде израз на неуважение към въпроса Ви, ако Ви отговоря, че нищо не знам.
Мислите ли, че знаем нещо за явленията Светец, Апостол, Учител, въпреки чете са така
характерно
вписани в историята на националната ни култура?
Ние знаем по нещо за личностите, но какво знаем за Апостола на свободата, за Свети Иван Рилски, за Поп Богомил, за двамата Солунски братя... Несъотносимо е с отключените ни досега възможности, детско е дори като израз - жанрът биография и явлението Апостол, например. Но от това, което сме понатрупали в детските си игри... Петър Дънов е син на Константин Дъновски, свещеник, един от най-интересните люде на българското Възраждане, родом от Смолян (с. Читак, Ахъчелебийско), челна фигура в гражданската история на Варна, будител за самостоятелна българска църква и училище, за роден език и национално освобождение..-. Виждате колко лесно би могло да се говори за Бащата, въпреки че историческата ни наука е длъжница и към неговото име. А за сина?
към текста >>
- - Как най-кратко бихте
характеризирала
учението.на Петьр Дънов – Беинса Дуно?
във Варна, учил там, после в Америка, врьща се е България и в началото с двама-трима основава, какво? - общество, школата на своите ученици, говори им словата си, закрива школата през декември 1944 г. По повод намерения да се напише една история на Учителя - къде е роден, кога, къде е живял, Петър Дънов е казал: „…няма нужда... Учителите не се раждат. Говорят си хората, без да знаят как стоят нещата. Къщите им се правят тук, но те не се раждат... Каквото и да правите, не вдигайте шум около себе си.” Мисля, че е особено силна степен името Петър Дънов поставя отново пред нас с пълна сила въпроса - какво знаем ние за индивидуалния човешки път, за пътя на една душа?...
- - Как най-кратко бихте
характеризирала
учението.на Петьр Дънов – Беинса Дуно?
- -Хареса ми въпроса Ви, защото липсваше думата „Дъновизъм”. Занимавам се с история на българската литература и на българската култура и от такава гледна точка това учение има своето естествено място в хилядолетната взаимовръзка тангризъм-тракийски орфизъм- богомилство, която е съществена за изучаване на християнството, все едно дали й се обръща внимание, доколко, как или пък - не. Учението на Беинса Дуно акцентира на духовния проблем за Любовта. Предлага решение на проблема за злото - решение, вписващо се в самата същина на „Тайната книга” на богомилите (един от най-превратно изучаваните досега словесни паметници), напомнящо ни за времево-пространствената определеност на земния човек. Именно тези две страни от учението на Петър Дънов, според мен, са от особено значение и за връзката България - светът.
към текста >>
12.
Любомир Лулчев (1886-1945 г.)
,
I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение
,
ТОМ 20
Хубав старец, с
характерно
еврейско лице, бяла брада и остри, впити в Исуса очи, горящи като два въглена, следяха всяко Негово движение.
Погледни, има ли поне един след Тебе да върви? Къде са Твоите последователи, ученици?... Исус се обърна бавно към говорещия. Той стоеше на прага на самата врата. Изглеждаше като че ли къщата беше негова.
Хубав старец, с
характерно
еврейско лице, бяла брада и остри, впити в Исуса очи, горящи като два въглена, следяха всяко Негово движение.
А и погледите на римските войници бяха също така внимателно насочени към лицето Исусово, като че ли искаха да прочетат по него впечатлението от тези бързи думи на непознат за тях език - и сякаш бяха готови при най-малкия израз на недоволство да сложат незабавно тежкото копие върху главата на брадатия евреин. Но Исус бавно изви глава и само кротко погледна... - Защо дойде Ти, изчадие юдейско, защо? Исус пак го погледна и тоя път като че ли по-внимателно, с по-голям интерес. - Аз дойдох да свидетелствувам Истината. И ти знаеш това, защото четеш писанията и ги разби-раш.
към текста >>
13.
ЩО Е СФИНКСЪТ?
,
,
ТОМ 20
Затова казвам ви: градете в себе [си], реализирайте доброто, творете
характера
си!
Защото великата майка, природата, туря на работа всички - опитва ви тя! И последната дума е нейна. И ако искате да върви тя с вас - по законите й вървете вий самите. Едни чрез ума си, други чрез сърцето, трети чрез волята надничат в нейните чертози. Но тя е у вас - и вие сте в нея.
Затова казвам ви: градете в себе [си], реализирайте доброто, творете
характера
си!
И вечер, когато стихнат бурите на деня и пристъпи нощта на пръсти, прегледай живота си през целия ден и виж какво придоби и какво изгуби. И ако сте напрашили погрешка, идете на гости при Великия Извор - и пийте от неговите ясни струи! И там, в зорите на деня, ще ви разкрият цената и силата и дълбоката наука на сълзите, извикани от вашата погрешка ... Ще ви покажат дървета, отрупани с плод, поливани със сълзите на хора. И ще ти откъснат и дадат плод и на тебе - и други да ще ти, за да отнесеш на тия, които си разплакал... Защото всички, които са завършили пътя си, плакали са - и вие ще плачете! Защото плодовете от градината на живота растат от вашите сълзи: всички страдания и скърби дават плодове.
към текста >>
14.
Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината
,
Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ
,
ТОМ 20
Съвременните учени хора не обичат да говорят за Христа - но говорят за хора и герои, които са по-малко велики и неиздържани по
характер
.
- Да, разбира се - каза бързо царят. - Мен само ми направиха силно впечатление текстовете. Може би Вий ги подбирате по особен начин? - Моята цел не е религиозна - каза Ученикът. - Искам да подчертая само онова, което е бил Исус - един свръхчовек, който не е само говорил, а ни е оставил и методи, за да водим един много разумен живот, който би ни отървал от хиляди излишни страдания.
Съвременните учени хора не обичат да говорят за Христа - но говорят за хора и герои, които са по-малко велики и неиздържани по
характер
.
Защото Исус е характер, издържан във всички направления. Аз го вземам като човек. И ако е да черпим пример от някого, той е най-достойният- независимо от това дали ние ще приемем неговите схващания и идеи като наши. Заедно с това той е употребявал и ред методи на мисъл, неговото съзнание е работело по особени пътища, непривични за нас самите, обикновените, но откриващи нови посоки, форми и дълбочини на мисълта и следователно - на схващане на самата природа. Но нека прочета още малко от Евангелието, а след туй с няколко думи ще се опитам да очертая по-дълбокия смисъл, който искам да разкрия пред Вас.
към текста >>
Защото Исус е
характер
, издържан във всички направления.
- Мен само ми направиха силно впечатление текстовете. Може би Вий ги подбирате по особен начин? - Моята цел не е религиозна - каза Ученикът. - Искам да подчертая само онова, което е бил Исус - един свръхчовек, който не е само говорил, а ни е оставил и методи, за да водим един много разумен живот, който би ни отървал от хиляди излишни страдания. Съвременните учени хора не обичат да говорят за Христа - но говорят за хора и герои, които са по-малко велики и неиздържани по характер.
Защото Исус е
характер
, издържан във всички направления.
Аз го вземам като човек. И ако е да черпим пример от някого, той е най-достойният- независимо от това дали ние ще приемем неговите схващания и идеи като наши. Заедно с това той е употребявал и ред методи на мисъл, неговото съзнание е работело по особени пътища, непривични за нас самите, обикновените, но откриващи нови посоки, форми и дълбочини на мисълта и следователно - на схващане на самата природа. Но нека прочета още малко от Евангелието, а след туй с няколко думи ще се опитам да очертая по-дълбокия смисъл, който искам да разкрия пред Вас. «Аз съм истинската лоза и Отец ми е земледелецът.
към текста >>
15.
4. «ГЕНКО ОРЛЕТО» ОТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 20
В съзнанието на Генковия
характер
авторът така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четецът остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин - най-смелия, най-самопожертвувателния. .
Всички други постъпки ще бъдат само форми, в които ще се излее това съдържание. - Ще освободи кучетата, ще се хвърли в горящата къща да извади детето и пр., и пр. И всичко това прави, без да мисли за собствения си живот, като че този живот му е даден тъкмо за това - да сложи орлето в гнездото, да освободи кучетата, да извади детето от горящата къща и пр., и пр. - да служи на другите. Той прави това, което чувствува, че трябва да прави, а оставя да се грижи за живота му Този, Който му го е дал и на Когото той служи.
В съзнанието на Генковия
характер
авторът така майсторски е съчетал този принцип в постъпките на героя, че четецът остава с впечатление, че в дадените условия той може да постъпи само по един начин - най-смелия, най-самопожертвувателния. .
Генко слага орлето в гнездото. И какво получава срещу това? Но бързам да забележа, Генко не очаква нещо да получи. Той получава острите орлови клюнове по главата и само момент - да загуби живота си в пропастта под орловите гнезда. Христос не поиска ли най-безкористно да заведе падналото човечество в бащиното му гнездо - рая - Бога?
към текста >>
16.
II. БУНТ
,
,
ТОМ 20
202-219) На другия ден в града циркулираха най-фантастични слухове и от най-противоположни
характери
.
II. БУНТ (стр.
202-219) На другия ден в града циркулираха най-фантастични слухове и от най-противоположни
характери
.
Според новите властници правителството си беше заело най-редовно властта, а старите министри бяха затворени до един, ще ги съди държавният съд - и изреждаха имената на новите министри, които бяха публикувани в държавния вестник.7 Напротив, според вестите на долнята част на града се знаеше «положително», че в южна България е обявена република начело с бившия министър-председател, който, разбира се, не признаваше преврата.8 Но в северна България - Враца, Плевен, Бяла Слатина, Видин имат съветско управление... а казват - и в Сливен.9 Никакъв трен не беше пристигал, а от два дена всички жици, които свързваха с околността, бяха прекъсвани и по няколко пъти от хората и на двата лагера. Никакви съобщения не съществуваха и въпреки това новините, като крилати, прелитаха през пространството. Мълвата ги украсяваше според случая и така пременени, ги пущаше на местния пазар. Купувачи не липсваха и от двете страни. А мнозина ставаха и автори - поприбавяха по нещо си.
към текста >>
17.
11. ВСЕМИРНО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 20
Небивалото развитие на милитаризма, което отбеляза изтеклия век, и крайното развитие на капитализма, заедно със съпътствуващето ги повсеместно непоносимо бедствие, което прави живота по-нататък невъзможен, са най-красноречивото доказателство за
характера
и белезите на Свръхчовека.
Развитието на ума на човека до тая степен, на която можа да го издигне отживялата вече цивилизация, даде на света такива чудеса, на които последният само ще се учудва. Човек се издигна като птицата във въздуха, спусна се като риба на дъното на океана, измери разстоянието между звездите, облече се в коприна и се украси със злато и скъпоценни камъни, които извлече из недрата на земята. От четирите краища на земята събра плодовете, които тя дава, и ги сложи на трапезата си. Но въпреки всичко това, човекът не отиде по-далеко от това, което бе: един смъртен, една трапеза на гробовните червеи. И ако отживялата цивилизация роди Свръхчовека, то последният не бе освен един уголемен звяр над зверовете, едно чудовище, което искаше да погълне в себе си всичко.
Небивалото развитие на милитаризма, което отбеляза изтеклия век, и крайното развитие на капитализма, заедно със съпътствуващето ги повсеместно непоносимо бедствие, което прави живота по-нататък невъзможен, са най-красноречивото доказателство за
характера
и белезите на Свръхчовека.
Нещо повече: Свръхчовекът се забрави и се тури над Бога, непризна-вайки никакъв закон над себе си и натрапващ своите прищевки и страсти за закон над другите. «Законът и Богът са за тълпата! » «Което на тълпата и боговете е забранено - на Свръхчовеците е позволено! » Това бе максимата, до която можа да се добере Свръхчовекът. Съгласно с това разбиране, започна се оная безпътица, оргия и вакха-налия, с които тъй печално завърши цикъла си една едностранчива цивилизация.
към текста >>
18.
17. НЕ СТРУВАТ ЛУЛА ТЮТЮН
,
,
ТОМ 20
Инак ще излезе, че държавата е издържала в чужбина учени, които не струват лула тютюн.» Благодарим от все сърце на автора на тази статийка за неговата искреност и вярна констатация относно състава на последователите на г-н Дънов, ала заедно с това не можем да не изкажем и нашето съжаление, задето той се е заловил да третира един въпрос от чисто духовен
характер
- въпрос, чиято същина изглежда, че не познава.
«Епоха» от 3 април т.г., като констатира, че «Дънов има последователи, лица от двата пола и от разни слоеве на живота (510!) и че болшинството от тях са с висше образование - гимназиални учители, висши чиновници, студенти и пр.», пита: «Всички тия хора дали са глупци? » А преди тия редове задава питането: «Има ли в България учени и богослови? Ако имаме, защо не излязат публично да развенчаят учението на Дънова, което е донесено у нас главно от Америка? » и накрая свършва така: «Властите не бива да оперират с общи фрази и с обвинения а forfait121... Необходимо е солидно изследване. И съобразно това да се действува.
Инак ще излезе, че държавата е издържала в чужбина учени, които не струват лула тютюн.» Благодарим от все сърце на автора на тази статийка за неговата искреност и вярна констатация относно състава на последователите на г-н Дънов, ала заедно с това не можем да не изкажем и нашето съжаление, задето той се е заловил да третира един въпрос от чисто духовен
характер
- въпрос, чиято същина изглежда, че не познава.
Поради тази причина, сам несъзнателно заблуден, той неволно заблуждава и своите недобре осведомени читатели. Тъй е то, такива са изобщо много наши журналисти: те имат претенциите на енциклопедисти и си въобразяват, че могат да пишат по всичко, в това число и по чисто духовни въпроси, които са от най-трудните, и при това още - от най-деликатните. Нищо чудно тогава, че нямаме сериозен печат, че поради това не можем да имаме и сериозна читающа публика, сериозно обществено мнение, понеже наистина такова мнение се създава от съответен печат, особено пък в страни като нашата, която се намира още в началото на своето културно развитие. Та сега - на въпроса. Не е прав в.
към текста >>
19.
22. НА ЕДИН БРАТ ОТ ВЕСТНИК «СВОБОДА»
,
,
ТОМ 20
неотговарящо на общия
характер
на събитието, не в даден ред на нещата, а противоположно по смисъл и направление, нелогично, нехармонично с неговия основен смисъл, извратено, преходно.
Ако ний даваме извадки от беседите му, то е защото има достатъчно же-лающи да знаят нещо за този човек, така щедро оплют от нашата «независима» преса и честни «християни», а също защото учението му само по себе си е интересно толкова поне, колкото всяко друго учение. А хубавите думи за него от страниците на самата «Свобода» ни показват, че то не е едно заблуждение, а има нещо в него, защото променя живота на тия, които са около този човек -сиреч буди нов живот. Начинът, с който ни по необходимост - липса на място -си послужихме - взимание, откъснати отделни пасажи - е всякога съпроводено с недоразумения, изкълчвания на мисълта. Така е станало и с фразата «во-юването е случайно». Господин Детелин правилно се догажда, че се касае за дума, вметната - «случайно» - не в смисъл на случайност, а на нещо акциден-тно, т.е.
неотговарящо на общия
характер
на събитието, не в даден ред на нещата, а противоположно по смисъл и направление, нелогично, нехармонично с неговия основен смисъл, извратено, преходно.
А «ред и порядък» ний знаем само един: Божия ред и порядък, а не тоя на Тамерлана, на Наполеона, на Атила. Много се чудим, че Детелин пръв път сега сякаш чува за учението на «Бялото Братство», та прави толкова догатки и предположения за войната и воюването - и удря в празно. Но ний вярваме във всемогъществото на любовта и знаем, че това все-могъщество не се спира до вратите на Военното министерство, макар там да има часовой; че ако тя се допре - не до Военното министерство, разбира се -но до хората, които са в него, - единният фронт е възможен даже с тях, въпреки недоумението на г-н Детелин. Нима Толстой не бе военен? А и пишещият тия редове бе от същото министерство.
към текста >>
20.
30. Думи на оклеветените НАЧАЛО НА ЕДНО ИНТЕРВЮ
,
,
ТОМ 20
3-4) Еднаж и аз бях интервюиран и макар че въпросът беше от обществен интерес, остана си само между съразговорниците, понеже и двете страни тогава не бяхме с намерение да му даваме публичен
характер
.
30. Думи на оклеветените НАЧАЛО НА ЕДНО ИНТЕРВЮ (В. «Алфа», г. I, бр. 5, понеделник, 19. V. 1924 г., стр.
3-4) Еднаж и аз бях интервюиран и макар че въпросът беше от обществен интерес, остана си само между съразговорниците, понеже и двете страни тогава не бяхме с намерение да му даваме публичен
характер
.
Ето какви бяха обстоятелствата: Някои ежедневници, като знаеха, че в нападките си към нас са съвсем свободни, както мъничета пред Слона, бяха си поизтъркапи перата срещу нас. А ние бяхме се събрали на лятна почивка в Чам-Кория, цяла дружина хора. Един ден слизахме от Мусала. Вървяхме по шосето между Царска Бистрица и горското училище на групи. Хората от мойта група се отбиха край пътя да берат гъби, а аз сам продължавах, почаквайки да ме настигнат.
към текста >>
21.
52. КНИГОПИС
,
Алфонс
,
ТОМ 20
За
характеризиране
техните възгледи правим следните извадки: «Неразрешеният въпрос за поминъка толкоз е разбъркал човешкия род и е разстроил всичките му устои, щото е направил човек за човека да е вълк, и по-свиреп от вълк.
«Алфа», г. I, бр. 10, понеделник, 28. VII. 1924 г., стр. 4) Получи се в редакцията отворено писмо от групата «Христов комунизъм».
За
характеризиране
техните възгледи правим следните извадки: «Неразрешеният въпрос за поминъка толкоз е разбъркал човешкия род и е разстроил всичките му устои, щото е направил човек за човека да е вълк, и по-свиреп от вълк.
Въпросът за поминъка е бил и е камък на пътя пред колесницата за цялото человечество, па и за християнската църква, който е раздрусал и почти прекатурнал колесницата, и е направил живота почти като безцелен. Първата християнска църква в Иерусалим добре е разбрала всичко това. Тя, като е имала предвид думите на своя Господар, Сина Божия: «Да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в мене, и аз в тебе, да бъдат и те в нас едно; за да повярва светът, че Ти си ме проводил» - Йоан, 17: 21 - не е могла другояче да разбере учението и желанието му, освен да ги приложи в живота си, според както ги е приложила в духовно и материално братство, описано в Деянията 2: 42-47 и 4: 32-35.» «Разрешението на въпроса за поминъка, т.е. премахването на настоящия строй, е «велико Божие дело» и всички, които го спъват или се противят на това дело, те са врагове на човешкия род, врагове са и на Бога, ако и да пара-дират със Св. Евангелие в ръка, и същевременно те са истинските гробокопачи на християнската църква, па ако и да издигат великолепни храмове и всевъзможни благотворителни и религиозни учреждения в името Христово, и да извършват разни богослужения и служби и пеят Му химни.» «Всички Вие, духовни водители, като проповедници на Светото Евангелие, като звезди и ангели на църквите, към Вас са обърнати погледите на чело-вечеството и искат работа от Вас, не да се занимавате с разни дори и ненужни въпроси и там да се застоите в разисквания и решения: какви формени дрехи да носите, какъв восък и свещи да се горят, какви кандилници и тамяни да има, какви амвони и постройки да има, какви чинове и икони да има, каква светена вода и миро да има, дали да се гледа или да се жми, когато човек се моли, дали да кусне и се намаже със светена вода, като влиза в храма, дали да празнува неделя или събота, дали да носи и целува кръстове и пр., и пр.
към текста >>
22.
55. МЛАДЕЖКИЯТ СЪБОР
,
,
ТОМ 20
Обсъждането ставаше с толерантност, дълбочина и искрено желание да се допринесе нещо, което даваше тих
характер
на тези беседи, изслушване с голямо внимание.
1924 г., стр. 4, В рубриката «Хроника») Младежкият събор на Бялото Братство стана на 6-и, 7-ми и 8-ми юли в София. Присъстваха делегати от всички краища на страната. Имаше и гости достатъчно. Говори се върху методите за работа.
Обсъждането ставаше с толерантност, дълбочина и искрено желание да се допринесе нещо, което даваше тих
характер
на тези беседи, изслушване с голямо внимание.
Разглеждани бяха темите: Нашите задачи; физическият труд като метод на работа; Педагогията като метод на работа; Нашето общество като колективна единица; Научният метод в окултната наука и Музиката като метод на работа. Съборът се състоеше от хора с най-различно обществено положение, но въпреки това царуваше истински братски дух и разбирателство. Хубавите беседи на г-н Дънов, с които започна и се свърши съборът, направиха много силно впечатление и на тези външни гости, които бяха се озовали случайно в салона. Съборът свърши с една екскурзия до Мусала, където на Петровден бе посрещнат изгревът на слънцето, а слизането стана през Маричините езера. Забележка: Понеже върху събора ще се издаде отделна книжка, ний се ограничаваме само накъсо да го хроникираме.
към текста >>
23.
12. За някои светът е загадка... (ПРОРОКЪТ)
,
(В. «Живот», г. I, бр. 8, 10.V.1929 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
Сегашният живот не иска
слабохарактерни
хора, не иска листа, откъснати от своите клони, които вятърът навсякъде може да отнася.
И възлюбва другите около себе си, защото разбира великия закон, че отделността е сянка на невежеството. А когато някой каже, че животът е бреме или че животът е борба, неговият живот е бреме, неговият живот е борба. Никой не може да говори за трудностите на целокупния живот. Когато хората не сполучват в живота си, когато страдат, причината за това е, че те искат да наложат своите възгледи на природата, както и на другите хора. Ние сме дошли на земята да четем живата свещена книга на живота - на природата, която стои разтворена пред нас.
Сегашният живот не иска
слабохарактерни
хора, не иска листа, откъснати от своите клони, които вятърът навсякъде може да отнася.
Сегашният живот иска хора с определени убеждения и разбирания за Истината; той иска хора, които разумно могат да носят страданията. Когато човек се натъкне на известни противоречия, не трябва да казва, че съдбата го е създала така, но трябва да търси смисъла на тия противоречия. Изкуството е като богат да носиш на сиромашията, като учен да носиш невежеството, като праведен да носиш неправдата. Разумният човек на всичко се радва, във всичко намира смисъл. ПРОРОКЪТ О, ти, съдбо!
към текста >>
24.
24. Стремежът към доброто... (ПРЕД СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН)
,
(В. «Живот», г. I, бр. 15, 28.VI.1929 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
Дървото и плодът това са проявеният живот - това е, което в човешкия живот отговаря на дейността и
характера
.
Не се плашете от света, но борете се с него, докато победите. То значи: работете върху себе си, докато победите вълка.» От «Книгата на Живота» Стремежът към доброто, към щастието, към успеха, към радостта е естествен във всички живи същества. Всяко от тях иска да живее - да прояви живота, който е затворен в него. Ябълката е едно и семето е друго. И в ябълката има живот, и в семето ѝ има - но в последното животът е непроявен, той чака условия да излезе от своето скрито състояние, да даде началото на дърво, което ще роди плод.
Дървото и плодът това са проявеният живот - това е, което в човешкия живот отговаря на дейността и
характера
.
Семето знае как да работи. И при най-трудните условия то съумява да приспособи своите слаби коренчета, да почерпи сила от околната среда и прояви живота, затворен в него. Това знание - да прояви разумно живота, който се крие в него, е необходимо за всеки човек. Ние искаме настоящият живот да бъде щастлив, но искаме да придобием това щастие по един произволен начин; а в света няма произвол; в света има разумност. Нашето сегашно съществуване, нашата сегашна разумност се обуславя от една предшествующа разумност.
към текста >>
Но ако ние не можем да се месим в техния живот - нашият, нашата дейност и
характер
е винаги под контрола на волята ни, на самите нас.
Ние искаме настоящият живот да бъде щастлив, но искаме да придобием това щастие по един произволен начин; а в света няма произвол; в света има разумност. Нашето сегашно съществуване, нашата сегашна разумност се обуславя от една предшествующа разумност. Нашите мисли, нашите желания, нашите действия се обуславят от мислите, желанията и действията на ред други същества, които ни са предшествували. Никой в света не може да действува съвършено самостоятелно. Всяка наша дейност, каквато и да е тя - се отразява несъмнено върху нас самите, но също и върху околните; както и тяхната дейност - върху нас.
Но ако ние не можем да се месим в техния живот - нашият, нашата дейност и
характер
е винаги под контрола на волята ни, на самите нас.
И ако ние придобием светлината на мъдростта и знанието - тя не ще е само за нас, и ако дойде пламъкът на любовта - той ще запали всички околни с обич и взаимопомощ. И ако се свържем с истинския основен принцип на нашия живот, истина- та като единствен път и възможност - ще изчезне вълчето в човека, ще дойде свободата и братството, ще ни посети радостта - и всичкият околен живот ще се промени, както се променят цветята пролет, обгреяни от дълго очакваното слънце. Свещеният огън гори - но не изгаря. Той стопля и топи - но не умъртвява. Тия, до които той се косне, никога не знаят скърби, нещастие и смърт – те са вече деца на Свободата, на Мъдростта, на Вечността. (В.
към текста >>
25.
Любомир Лулчев VII. Вестник «Братство» Статии
,
1. ЛЪЧИ ОТ «ИЗГРЕВА»
,
ТОМ 20
Изучаване на човешкия
характер
(В.
«Братство», бр. 8 (289), 15.I.1942 г.) 11.Реално и нереално (В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3) 12.
Изучаване на човешкия
характер
(В.
«Братство», бр. 170, 25.Х.1936 г., стр. 3-4) 13. Изучаване на човешкия характер (продължение) (В. «Братство», бр.
към текста >>
Изучаване на човешкия
характер
(продължение) (В.
3) 12. Изучаване на човешкия характер (В. «Братство», бр. 170, 25.Х.1936 г., стр. 3-4) 13.
Изучаване на човешкия
характер
(продължение) (В.
«Братство», бр. 171,1 .XI.1936 г., стр. 4) 14. Изучаване на човешкия характер (продължение) (В. «Братство», бр.
към текста >>
Изучаване на човешкия
характер
(продължение) (В.
3-4) 13. Изучаване на човешкия характер (продължение) (В. «Братство», бр. 171,1 .XI.1936 г., стр. 4) 14.
Изучаване на човешкия
характер
(продължение) (В.
«Братство», бр. 172, 8.XI.1936 г., стр. 3-4) 15. Изучаване на човешкия характер (продължение) (В. «Братство», бр.
към текста >>
Изучаване на човешкия
характер
(продължение) (В.
4) 14. Изучаване на човешкия характер (продължение) (В. «Братство», бр. 172, 8.XI.1936 г., стр. 3-4) 15.
Изучаване на човешкия
характер
(продължение) (В.
«Братство», бр. 173, 22.XI.1936 г., стр. 3-4) 16. Характерология (продължение) (В. «Братство», бр.
към текста >>
Характерология
(продължение) (В.
3-4) 15. Изучаване на човешкия характер (продължение) (В. «Братство», бр. 173, 22.XI.1936 г., стр. 3-4) 16.
Характерология
(продължение) (В.
«Братство», бр. 174, 6.XII.1936 г., стр. 3-4) 17. Характерология (продължение от бр. 174) (В.
към текста >>
Характерология
(продължение от бр.
3-4) 16. Характерология (продължение) (В. «Братство», бр. 174, 6.XII.1936 г., стр. 3-4) 17.
Характерология
(продължение от бр.
174) (В. «Братство», бр. 175, 27.XII.1936 г., стр. 4) 18. Характерология (продължение от бр.
към текста >>
Характерология
(продължение от бр.
Характерология (продължение от бр. 174) (В. «Братство», бр. 175, 27.XII.1936 г., стр. 4) 18.
Характерология
(продължение от бр.
175) (В. «Братство», бр. 176, 7.I.1937 г., стр. 4) 19. Характерология (В.
към текста >>
Характерология
(В.
Характерология (продължение от бр. 175) (В. «Братство», бр. 176, 7.I.1937 г., стр. 4) 19.
Характерология
(В.
«Братство», г. I, бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 4) 20. Носът и характерът (В.
към текста >>
Носът и
характерът
(В.
Характерология (В. «Братство», г. I, бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 4) 20.
Носът и
характерът
(В.
«Живот», бр. 9,17.V.1929 г., стр. 4) 21. Човещина (В. «Братство», бр.
към текста >>
26.
2. Лъчи от «Изгрева»
,
(В. «Братство», бр. 179, 7.II.1937 г., стр. 3-4)
,
ТОМ 20
Всъщност всичко това са само думи и ако ги
характеризираме
пак в една аналогия, ще може да си послужим със сферата.
Разбира се, повтарям, това е една аналогия, но тя може да ни помогне в много случаи да се допусне в противоречието единство. Обяснението на това единство ще изисква може би много повече знание, но на първо време нека се задоволим с това. «Противоречие» значи гледане на нещата от две противоположни посоки - смяна на перспективата. Но противоречията, както и разбиранията, може да бъдат вътрешни или външни, индивидуални или колективни. Субективни или обективни.
Всъщност всичко това са само думи и ако ги
характеризираме
пак в една аналогия, ще може да си послужим със сферата.
Ако си вътре в сферата, тя ще е вглъбната, ако си отвън сферата, тя ще е изпъкнала. Значи, положението ти може да се характеризира чрез схващането ти - и обратно, схващането ти може да послужи да очертае положението ти. Но и едното, и другото не са постоянни елементи на едно знание, а само условности. Тия условности обаче имат за последици отношения спрямо всичко друго. По такъв начин се раждат ония условия «вселени» - «мирове», които ние наричаме физически, механически, психически, «духовни» и пр., разбира се, със своите отношения и закони.
към текста >>
Значи, положението ти може да се
характеризира
чрез схващането ти - и обратно, схващането ти може да послужи да очертае положението ти.
«Противоречие» значи гледане на нещата от две противоположни посоки - смяна на перспективата. Но противоречията, както и разбиранията, може да бъдат вътрешни или външни, индивидуални или колективни. Субективни или обективни. Всъщност всичко това са само думи и ако ги характеризираме пак в една аналогия, ще може да си послужим със сферата. Ако си вътре в сферата, тя ще е вглъбната, ако си отвън сферата, тя ще е изпъкнала.
Значи, положението ти може да се
характеризира
чрез схващането ти - и обратно, схващането ти може да послужи да очертае положението ти.
Но и едното, и другото не са постоянни елементи на едно знание, а само условности. Тия условности обаче имат за последици отношения спрямо всичко друго. По такъв начин се раждат ония условия «вселени» - «мирове», които ние наричаме физически, механически, психически, «духовни» и пр., разбира се, със своите отношения и закони. Всъщност ние имаме един свят, който не е нито физически, нито химически, нито психически, нито духовен (правя съществена разлика между дух и душа), но който е един и същ във всички положения, но нашите отношения и знания към него не са еднакви, както не биха били впечатленията еднакви, да речем, на една мравя, която лази по краката и по главата на един и същи човек. Или, ако си послужим с друга аналогия - ако някой учен почне да изучава, както и сега изучават във физиологията постепенните разрези на един зародиш под микроскопа - там може да се видят известни органи, но онова, което дава значение на тия форми - животът, по никой начин не може да бъде видяно или констатирано.
към текста >>
Това е една чисто детинска представа, която
характеризира
начина, по който човек е достигнал своето знание.
Всъщност ние имаме един свят, който не е нито физически, нито химически, нито психически, нито духовен (правя съществена разлика между дух и душа), но който е един и същ във всички положения, но нашите отношения и знания към него не са еднакви, както не биха били впечатленията еднакви, да речем, на една мравя, която лази по краката и по главата на един и същи човек. Или, ако си послужим с друга аналогия - ако някой учен почне да изучава, както и сега изучават във физиологията постепенните разрези на един зародиш под микроскопа - там може да се видят известни органи, но онова, което дава значение на тия форми - животът, по никой начин не може да бъде видяно или констатирано. А именно то е същественото - функцията, ирационалният остатък - неизвестното, което обобщаваме с думата «живот». ПРЕДВАРИТЕЛЕН РЕЧНИК Стигайки до тая дума, нам се налага да направим едно малко отклонение и да изтъкнем нещо съществено - че человек обикновено е свикнал да схваща живота ограничен и обезателно свързан със строго определени форми. Така се мисли, че человек е жив само докато е в тялото си - щом тялото престане да живее - и человек престава да съществува.
Това е една чисто детинска представа, която
характеризира
начина, по който човек е достигнал своето знание.
Ние няма да обясняваме, само ще я констатираме. Няма да доказваме и обратното - понеже всяко доказано нещо изключва истината. Истината не се доказва, а се живее - и следователно - знае. Не се ли живее, тя може да съществува, но не може да се знае. Истината има вътрешно отношение с човека, тя засяга общата реалност.
към текста >>
27.
9. Новото
,
(В. «Братство», бр. 164, 28.VI. 1936 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
Всички мерки, от какъвто и да е
характер
, които ще закрепят личното и общественото здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл), повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравно-весяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие.
Но както има животинска и човешка храна, така има и ново, което е старо, облечено с нова дреха, а има и истински ново. Новото, което не внася справедливост, свобода и обич, сближение между всички хора, е преоблечено старо. Само общото благо е истинско благо -иначе и разбойниците благуват по своему във всички времена. Нашата родина се нуждае също от ново. Това ново ще се изрази във всичко онова, което ще даде на народа повече свобода и ще подтикне да се развие повече общо уважение към тия, които носят светлината и живота.
Всички мерки, от какъвто и да е
характер
, които ще закрепят личното и общественото здраве, които ще дадат на народа възможност да има повече светлина (в пряк и преносен смисъл), повече чист въздух, по-чиста вода, по-добър хляб и храна, целесъобразни движения (гимнастики), които ще уравно-весяват и подхранват неговите нервни енергии, внасяйки повече живот и ще му върнат едно нормално самочувствие.
Всяко насъскване, гонение, омраза, преследване, шовинизъм са наркотици, които временно може да дадат някакъв ефект, но се изкупват прескъпо. Съществуването на един народ е доказателство, че в него преобладават жизнените и положителни сили - както издържането на едно въже сочи, че покрай гнилите нишки има здрави, които именно вършат работата. Трябва само да се отделят едни от други. Работата в един народ трябва да се насочи както в една градина: сеене на семето, култивирание на израсналото, употребление разумно на плода. Това е въпрос на разни институти, които винаги могат лесно да се създадат, стига да има основна идея.
към текста >>
28.
11.Реално и нереално
,
(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)
,
ТОМ 20
Смесените линии
характеризират
проявата на волята.
Ще вземем някои кратки положения, за да изясним някои форми, присъщи на човека. Така, ще вземем като установено (самото доказване би ни отвлякло много от практичната цел, която имаме с настоящите редове), че линията е израз на сила, а повърхнината - граница на сила, които действуват. Всички линии в органическия свят може да се смятат като израз на електрическата енергия. Всичките криви - на магнетичните енергии. В човека, там, където имаме прави линии, действува или са резултат на ума, а кривите - на сърцето или чувствата.
Смесените линии
характеризират
проявата на волята.
Всяко отклонение предполага увеличение на съпротивлението на средата или приближавание към центъра. Геометрическата точка в органическия свят има три значения - точка, център и фокус. Точката е неутрална. Центърът е точка, в която става проява на вътрешни сили, а във фокуса се съсредоточават външни сили. Правата плоскост показва уравновесени сили, огънатата (вдлъбнатата) е пасивна, женска, възприемаща или събираща.
към текста >>
Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-същественият указател на
характера
.
Ъглите, които се образуват, показват близко или далеч става действието. Всичките издути части на човешкото тяло са активни. Вдлъбнатите - пасивни или събиращи енергии. А смесените форми показват на смесени функции -активни и пасивни (например окото, ухото, носът и пр.). Нека вземем например носа.
Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-същественият указател на
характера
.
Ъгълът характеризира амплитудите на живот. Линията «а» характеризира полезната или еволюционна дейност на човека. Дължината на линията «в» - пътя, който е изминат, за да се достигне тая полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (на ума и желанията), а може да бъде и пасивен, с обратна форма - линията «в» ако е вглъбната. (Следва)
към текста >>
Ъгълът
характеризира
амплитудите на живот.
Всичките издути части на човешкото тяло са активни. Вдлъбнатите - пасивни или събиращи енергии. А смесените форми показват на смесени функции -активни и пасивни (например окото, ухото, носът и пр.). Нека вземем например носа. Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-същественият указател на характера.
Ъгълът
характеризира
амплитудите на живот.
Линията «а» характеризира полезната или еволюционна дейност на човека. Дължината на линията «в» - пътя, който е изминат, за да се достигне тая полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (на ума и желанията), а може да бъде и пасивен, с обратна форма - линията «в» ако е вглъбната. (Следва)
към текста >>
Линията «а»
характеризира
полезната или еволюционна дейност на човека.
Вдлъбнатите - пасивни или събиращи енергии. А смесените форми показват на смесени функции -активни и пасивни (например окото, ухото, носът и пр.). Нека вземем например носа. Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-същественият указател на характера. Ъгълът характеризира амплитудите на живот.
Линията «а»
характеризира
полезната или еволюционна дейност на човека.
Дължината на линията «в» - пътя, който е изминат, за да се достигне тая полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (на ума и желанията), а може да бъде и пасивен, с обратна форма - линията «в» ако е вглъбната. (Следва)
към текста >>
29.
12. Изучаване на човешкия характер
,
(В. «Братство», бр. 170, 25.Х.1936 г., стр. 3-4)
,
ТОМ 20
12. ИЗУЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ
ХАРАКТЕР
Л.
12. ИЗУЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ
ХАРАКТЕР
Л.
Лулчев (В. «Братство», бр. 170, 25.X.1936 г., стр. 3-4) Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежият не познава нито себе си, нито природата.
към текста >>
Смесените линии
характеризират
проявата на волята.
Ще вземем някои кратки положения, за да изясним някои форми, присъщи на човека. Така, ще вземем като установено (самото доказване би ни отвлякло много от практичната цел, която имаме с настоящите редове), че линията е израз на сила, а повърхнината граница на сила, които действуват. Всички линии в органическия свят може да се смятат като израз на електрическата енергия. Всичките криви на магнетичните енергии. В човека, там, където имаме прави линии, действува или са резултат на ума, а кривите на сърцето или чувствата.
Смесените линии
характеризират
проявата на волята.
Всяко отклонение предполага увеличение на съпротивлението на средата или приближавание към центъра. Геометрическата точка в органическия свят има три значения точка, център и фокус. Точката е неутрална. Центърът е точка, в която става проява на вътрешни сили, а във фокуса се съсредоточават външни сили. Правата плоскост показва уравновесени сили, огънатата (вдлъбнатата) е пасивна, женска, възприемаща или събираща.
към текста >>
Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-същественият указател на
характера
.
Ъглите, които се образуват, показват близко или далеч става действието. Всичките издути части на човешкото тяло са активни. Вдлъбнатите пасивни или събиращи енергии. А смесените форми показват на смесени функции активни и пасивни (например окото, ухото, носът и пр.). Нека вземем например носа.
Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-същественият указател на
характера
.
Ъгълът характеризира амплитудите на живот. Линията «а» характеризира полезната или еволюционна дейност на човека. Дължината на линията «в» пътя, който е изминат, за да се достигне тая полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (на ума и желанията), а може да бъде и пасивен, с обратна форма линията «в» ако е вглъбната. (Следва)
към текста >>
Ъгълът
характеризира
амплитудите на живот.
Всичките издути части на човешкото тяло са активни. Вдлъбнатите пасивни или събиращи енергии. А смесените форми показват на смесени функции активни и пасивни (например окото, ухото, носът и пр.). Нека вземем например носа. Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-същественият указател на характера.
Ъгълът
характеризира
амплитудите на живот.
Линията «а» характеризира полезната или еволюционна дейност на човека. Дължината на линията «в» пътя, който е изминат, за да се достигне тая полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (на ума и желанията), а може да бъде и пасивен, с обратна форма линията «в» ако е вглъбната. (Следва)
към текста >>
Линията «а»
характеризира
полезната или еволюционна дейност на човека.
Вдлъбнатите пасивни или събиращи енергии. А смесените форми показват на смесени функции активни и пасивни (например окото, ухото, носът и пр.). Нека вземем например носа. Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-същественият указател на характера. Ъгълът характеризира амплитудите на живот.
Линията «а»
характеризира
полезната или еволюционна дейност на човека.
Дължината на линията «в» пътя, който е изминат, за да се достигне тая полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (на ума и желанията), а може да бъде и пасивен, с обратна форма линията «в» ако е вглъбната. (Следва)
към текста >>
30.
13. Изучаване на човешкия характер (продължение)
,
(В. «Братство», бр. 171, 1.XI.1936 г., стр. 4)
,
ТОМ 20
13. ИЗУЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ
ХАРАКТЕР
(Продължение) (В.
13. ИЗУЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ
ХАРАКТЕР
(Продължение) (В.
«Братство», бр. 171, 1.XI.1936 г., стр. 4) Характерът на човека е сбор от добродетели казва Учителят. Всичко онова, което днес го съставя, е само предговор, зачатие на онова, което ще има тепърва да се проявява. И всички, когато гледаме нещата, трябва да ги виждаме с широкия поглед на майката, която в немощното, цапащо се дете, постоянно тревожещо я със своите викове и крясъци, вижда бъдещия человек, който носи или може да донесе Божествена идея в света.
към текста >>
4)
Характерът
на човека е сбор от добродетели казва Учителят.
13. ИЗУЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР (Продължение) (В. «Братство», бр. 171, 1.XI.1936 г., стр.
4)
Характерът
на човека е сбор от добродетели казва Учителят.
Всичко онова, което днес го съставя, е само предговор, зачатие на онова, което ще има тепърва да се проявява. И всички, когато гледаме нещата, трябва да ги виждаме с широкия поглед на майката, която в немощното, цапащо се дете, постоянно тревожещо я със своите викове и крясъци, вижда бъдещия человек, който носи или може да донесе Божествена идея в света. Когато гледаме на един человек или на себе си в едно огледало, тая трябва да бъде мисълта, която ще ни постави в едно правилно отношение с нещата да гледаме на тях тъй както природата гледа. И само тогава можем да имаме известни блага от подобна наука. Защото един закон, какъвто и да е психически или физически, регулира правилните отношения.
към текста >>
Разглеждането
характера
на човека трябва да става винаги от тия предпоставки без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза.
Ако правилно, съгласно законите, свържем една лампа с динамото, тогава ще имаме светлината; ако свържем правилно една чешма с извора, тогава и водата ще тече. Същото е и с мисълта на човека. Ако тя има правилно отношение с резервоара на природата, чрез една мисъл може да се получи много знание, както през една тръба протича много вода. Такава мисъл Учителят нарича жива, права мисъл. Правата мисъл винаги предполага едно любящо същество, което гледа на другите като на себе си.
Разглеждането
характера
на човека трябва да става винаги от тия предпоставки без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза.
Научиш ли се да познаваш белезите на една болест трябва да знаеш и лекарството ѝ и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния. Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на нехубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие. След този малък необходим предговор, нека минем по-нататък. Характерът на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля.
към текста >>
Характерът
на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля.
Разглеждането характера на човека трябва да става винаги от тия предпоставки без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза. Научиш ли се да познаваш белезите на една болест трябва да знаеш и лекарството ѝ и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния. Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на нехубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие. След този малък необходим предговор, нека минем по-нататък.
Характерът
на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля.
Тая проява бива най-разнообразна. И тя намира своя характеристика във всяка част на човешкото тяло; особено най-ярко е отпечатана в човешката глава, гдето е, така да се каже, първата и основна централа на живота мозъкът, след което идват централите на сърцето, после на стомаха. Светът на главата, така да го наречем, има вътрешно отношение с въздуха; сърцето с водата; стомахът с твърдата земя. Външните форми показват в такъв случай резултатите на тия отношения. Разбира се, принципите не са едни и същи.
към текста >>
И тя намира своя
характеристика
във всяка част на човешкото тяло; особено най-ярко е отпечатана в човешката глава, гдето е, така да се каже, първата и основна централа на живота мозъкът, след което идват централите на сърцето, после на стомаха.
Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на нехубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие. След този малък необходим предговор, нека минем по-нататък. Характерът на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля. Тая проява бива най-разнообразна.
И тя намира своя
характеристика
във всяка част на човешкото тяло; особено най-ярко е отпечатана в човешката глава, гдето е, така да се каже, първата и основна централа на живота мозъкът, след което идват централите на сърцето, после на стомаха.
Светът на главата, така да го наречем, има вътрешно отношение с въздуха; сърцето с водата; стомахът с твърдата земя. Външните форми показват в такъв случай резултатите на тия отношения. Разбира се, принципите не са едни и същи. Но да вземем за пример главата. Колкото линията, която се образува от лицето, е по-огъната изобщо, толкова тя показва, че лицето принадлежи на една окръжност, на която центърът е твърде близко.
към текста >>
31.
14. Изучаване на човешкия характер (продължение)
,
(В. «Братство», бр. 172, 8.XI.1936 г., стр. 3-4)
,
ТОМ 20
14. ИЗУЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ
ХАРАКТЕР
(Продължение) (В.
14. ИЗУЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ
ХАРАКТЕР
(Продължение) (В.
«Братство», бр. 172, 8.ХI.1936г., стр. 3-4) Но да се върнем върху носа като израз на състояние, способности и проява на един человек, сиреч като характерологичен белег. Във всеки нос можем да забележим преди всичко главната насока на основната линия. Тя може да бъде права, вдлъбната навътре, и изпъкнала навън, и смесена.
към текста >>
3-4) Но да се върнем върху носа като израз на състояние, способности и проява на един человек, сиреч като
характерологичен
белег.
14. ИЗУЧАВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР (Продължение) (В. «Братство», бр. 172, 8.ХI.1936г., стр.
3-4) Но да се върнем върху носа като израз на състояние, способности и проява на един человек, сиреч като
характерологичен
белег.
Във всеки нос можем да забележим преди всичко главната насока на основната линия. Тя може да бъде права, вдлъбната навътре, и изпъкнала навън, и смесена. В първия случай (фиг. 1,1.) ний имаме сили, които се уравновесяват хармонично. С други думи, ний сме пред един ум, който разумно постъпва.
към текста >>
Норма не може да се даде, по много съображения, но винаги има едно отношение, което първоначално може да служи като ръководно начало на ония, които искат систематически и дълбоко да се опознаят с
характерологията
като наука.
Тъй че нека се пазят от прибързани заключения начинающите. По-добре е дълго да изучават и наблюдават и тогава да кажат своето схващание. В противен случай ще се намерят пред резултати, които ще внесат може би смущение в тях или даже съмнение във верността на това, което знаят. Само добро съпоставяние на нещата, всяко нещо на своето място и неговото значение, дават верни резултати. Големината на тия линии може да се измери само относително.
Норма не може да се даде, по много съображения, но винаги има едно отношение, което първоначално може да служи като ръководно начало на ония, които искат систематически и дълбоко да се опознаят с
характерологията
като наука.
В такъв случай те ще се изненадат от оная широка възможност всяко нещо и най-незначителният жест, пъпка, бенка, бръчка или привично свивание на окото, да са цял разказ за едно вътрешно някогашно или сегашно състояние. Дължината на лицето, т.е. дължината на откритата част на главата от върха на челото началото, гдето почват космите, до подножието на брадата, трябва да бъде равна на дължината на човешката длан от първата гривна над дланта до върха на средния пръст. Тогава те се смятат за нормални. Дължината на носа трябва да съставя една трета от цялото лице.
към текста >>
В такъв случай числата, които ще се получат в повече или по-малко (колкото и да са малки), са от голямо значение като израз на положителни или отрицателни прояви на едно качество или насока на
характера
.
В такъв случай те ще се изненадат от оная широка възможност всяко нещо и най-незначителният жест, пъпка, бенка, бръчка или привично свивание на окото, да са цял разказ за едно вътрешно някогашно или сегашно състояние. Дължината на лицето, т.е. дължината на откритата част на главата от върха на челото началото, гдето почват космите, до подножието на брадата, трябва да бъде равна на дължината на човешката длан от първата гривна над дланта до върха на средния пръст. Тогава те се смятат за нормални. Дължината на носа трябва да съставя една трета от цялото лице.
В такъв случай числата, които ще се получат в повече или по-малко (колкото и да са малки), са от голямо значение като израз на положителни или отрицателни прояви на едно качество или насока на
характера
.
Собствените наблюдения на всеки един са от много по-голямо значение, отколкото всички други ръководства и упътвания, дадени отстрана. От съществено значение са и ъглите, които се образуват между челото и носа. Това има отношение с енергиите и начина, по който се проявява един човек. Така носовете, които представляват почти продължение на челото, имат хора, които изживяват нещата повече вътрешно. Колкото носът стърчи повече навън, толкова тоя човек по-енергично се проявява, претендира да знае и решава нещата.
към текста >>
Широчината на носа при ноздрите е свързана с дишането, оттам с
характера
на ума и проявата на човешкия
характер
.
Вдлъбнатината в началото на носа ако е много дълбока, сочи за нещо болезнено, за неестествени пречупвания на възприятията в съзнанието на индивида. Често такива хора са способни да извършат престъпления с идейна подкладка. Това толкова се повече улеснява, ако носът е тесен в своето начало (вследствие на което очите изглеждат много близко едно до друго), а широк в своята основа. Когато носът, правият, е хармонично съчетан с челото и брадата, получават се линии на лице, което внася строго неземно спокойствие, малко студено, но вдъхващо доверие. Жени с такива носове са добродетелни, но недосетливи като жени и не всякога са обичани достатъчно от мъжете си.
Широчината на носа при ноздрите е свързана с дишането, оттам с
характера
на ума и проявата на човешкия
характер
.
Когато носът е къс, тогава такъв човек мисли малко дребно, действува бърже и ако е и с широки основи (ноздри), е склонен към избухване. Ако дойдем сега до синтеза на гореказаното, може да си послужим със следния чертеж, който може да остане като обект за обобщавание на казаното. Дължината на носа «а» - това е израз на продължителността на действие набилата, в случая уравновесена дейност между ума и сърцето, с надмощие на ума като ръководно начало. «в» - височината на носа това е израз или резултат на действуващите сили тяхната проява във физическия свят като дела и желания. «с» - това е широчината на носа тя е израз на интензивността на силите, които действуват.
към текста >>
32.
15. Изучаване на човешкия характер (продължение)
,
(В. «Братство», бр. 173, 22.XI.1936 г., стр. 3-4)
,
ТОМ 20
ИЗУЧАВАН Е Н А ЧОВЕШКИ Я
ХАРАКТЕР
(Продължение) (В.
15 .
ИЗУЧАВАН Е Н А ЧОВЕШКИ Я
ХАРАКТЕР
(Продължение) (В.
«Братство», бр. 173, 22.XI.1936 г., стр. 3-4) Всяко огъвание навътре на линията, било по-леко или по-силно, сочи на известен недостиг на сили или пък неблагоприятни условия в развитието на индивида, както в сегашния му живот, така и изобщо в неговото развитие в миналото. Когато вдлъбнатината е в горния край, то отговаря на съответна промяна в умствения свят. В средата на света на чувствата, и в долния край на промени,свързани с физическия свят.
към текста >>
(Може да се измерят отгоре, върху повърхността на носа.) Върхът на носа е също значителен
характерен
белег.
Когато вдлъбнатината е в горния край, то отговаря на съответна промяна в умствения свят. В средата на света на чувствата, и в долния край на промени,свързани с физическия свят. Тогава тия носове може да ги разглеждаaме като смесени форми, които са по-сложни. Големината на линиите «а», «в», «с» до линията «А» са числови данни, които изразяват факторите, които се проявяват. Тези числа са елементите на една крива, която изразява границата на уравновесените сили.
(Може да се измерят отгоре, върху повърхността на носа.) Върхът на носа е също значителен
характерен
белег.
Колкото е по-широк, масивен, толкова е израз на физическото надмощие. Много широките носове долу сочат на натрупана материя, болни органи (особено бъбреци), преимуществено физически живот, скрити недъзи от нравствено естество, но и добряци хора, които гледат снизходително на своите и чужди погрешки. Ненормално разширените върхове на носовете, натрупани с материя, са признак на изобилие във физическия свят, което, ако няма достатъчно воля да бъде регулирано, може да мине в «наводнение» във физически прояви, бой, нападения, неестествени нарушения на етически закони и физиологически разстройства от невъздържание. Но по-често такива хора са милостиви и лесно влизат в положението на другия, освен когато такова разширение е извънредно и сочи на дегенерация в някоя област с всичките отрицателни физически и нравствени последици. Тънкият връх на носа е в някои случаи опасен.
към текста >>
33.
16. Характерология (продължение)
,
(В. «Братство», бр. 174, 6.XII.1936 г., стр. 3-4)
,
ТОМ 20
16.
ХАРАКТЕРОЛОГИЯ
I (Продължение) (В.
16.
ХАРАКТЕРОЛОГИЯ
I (Продължение) (В.
«Братство», бр. 174, 6.XII.1936 г., стр. 3-4) Широчината на един нос, на гърба и основанието му, е важен признак. За идеален нос би могъл да се смята тоя, който и при основанието си е толкова широк, колкото и при ноздрите. Тогава той образува две паралелни линии, които сочат разумния път, който това същество е минало от хиляди години, физическото наследство е само една малка част от тоя път.
към текста >>
Прекомерното развитие на тая област е
характерно
за вредни излишъци или недостатъци, или даже болести (пиянство, разстройства на бъбреци, лакомство, понякога и хроническа констипация).
Такъв човек има дълбоки чувствувания и е готов на подвизи. Такива носове често се срещат между простите хора, надарени с естествени умове тъй наречените природно интелигентни или самоуци. Хубаво е да се наблюдават такива хора, когато ни се случат на пътя. В тях има едно спокойствие, което лъха и внася надежда за бъдещето. Областта «а» засяга физическия свят и всичките разширения в тая област са свързани с прояви във физическия свят.
Прекомерното развитие на тая област е
характерно
за вредни излишъци или недостатъци, или даже болести (пиянство, разстройства на бъбреци, лакомство, понякога и хроническа констипация).
Всичките тези болести си имат, разбира се, отделни белези, но нашата цел не е да определяме болестите по изгледите на носа. При това то не е и мъчно да бъде сторено от всеки що-годе наблюдателен човек, защото те са съпроводени и с характерен цвят на самата кожа (потъмнявание при стомашно разстройство, «цибреене» при разстройства на бъбрека и пр. пр.) Самият връх на носа като фигура е характерен. Ако той завършва закръглено, това показва уравновесена енергия. Ако той е остър, показва недостатъчна проява във физическия свят, но ако е съпроводен с едно издуване в широчината и височината в областта «в», тогава това са желания, които могат да доведат до необмислени постъпки.
към текста >>
При това то не е и мъчно да бъде сторено от всеки що-годе наблюдателен човек, защото те са съпроводени и с
характерен
цвят на самата кожа (потъмнявание при стомашно разстройство, «цибреене» при разстройства на бъбрека и пр.
Хубаво е да се наблюдават такива хора, когато ни се случат на пътя. В тях има едно спокойствие, което лъха и внася надежда за бъдещето. Областта «а» засяга физическия свят и всичките разширения в тая област са свързани с прояви във физическия свят. Прекомерното развитие на тая област е характерно за вредни излишъци или недостатъци, или даже болести (пиянство, разстройства на бъбреци, лакомство, понякога и хроническа констипация). Всичките тези болести си имат, разбира се, отделни белези, но нашата цел не е да определяме болестите по изгледите на носа.
При това то не е и мъчно да бъде сторено от всеки що-годе наблюдателен човек, защото те са съпроводени и с
характерен
цвят на самата кожа (потъмнявание при стомашно разстройство, «цибреене» при разстройства на бъбрека и пр.
пр.) Самият връх на носа като фигура е характерен. Ако той завършва закръглено, това показва уравновесена енергия. Ако той е остър, показва недостатъчна проява във физическия свят, но ако е съпроводен с едно издуване в широчината и височината в областта «в», тогава това са желания, които могат да доведат до необмислени постъпки. Уравновесеният нос (2) фиг. 1, показва на душевно и телесно владение.
към текста >>
пр.) Самият връх на носа като фигура е
характерен
.
В тях има едно спокойствие, което лъха и внася надежда за бъдещето. Областта «а» засяга физическия свят и всичките разширения в тая област са свързани с прояви във физическия свят. Прекомерното развитие на тая област е характерно за вредни излишъци или недостатъци, или даже болести (пиянство, разстройства на бъбреци, лакомство, понякога и хроническа констипация). Всичките тези болести си имат, разбира се, отделни белези, но нашата цел не е да определяме болестите по изгледите на носа. При това то не е и мъчно да бъде сторено от всеки що-годе наблюдателен човек, защото те са съпроводени и с характерен цвят на самата кожа (потъмнявание при стомашно разстройство, «цибреене» при разстройства на бъбрека и пр.
пр.) Самият връх на носа като фигура е
характерен
.
Ако той завършва закръглено, това показва уравновесена енергия. Ако той е остър, показва недостатъчна проява във физическия свят, но ако е съпроводен с едно издуване в широчината и височината в областта «в», тогава това са желания, които могат да доведат до необмислени постъпки. Уравновесеният нос (2) фиг. 1, показва на душевно и телесно владение. В областта «b» всяко разширение отвътре навън сочи на непомерни желания и ако е съпроводено и с разрастване във височината, показва един начин на живот, който е следван в много поколения (психическа и физическа наследственост).
към текста >>
Те проявяват често мъжки
характер
, енергични са повече, отколкото е потребно, и дохождат в стълкновение с околните.
Първите форми са присъщи на изследователя, банкера, пълководеца; вторите на жени, учени, които следват своя вътрешен подтик. Първата форма е на ума, сметката и след това желанието; втората на чувството, желанието, личното, любопитството. Мъже с орлови носове са честолюбиви. Мъже с орлови носове са хора, които влагат голяма амбиция в своите дела. Жени с такива носове са обикновено умни хора, но недостатъчно добри жени.
Те проявяват често мъжки
характер
, енергични са повече, отколкото е потребно, и дохождат в стълкновение с околните.
Понякога безсърдечието и безплодието са им присъщи. Когато долната част на носа при ноздрите прави едно значително отскачане нагоре, това е признак най-често на необмислени желания, тщеславие. Ако гънката на гърбицата е мека и хармонична жени с такива носове са много предани на своите деца. Мъж с огънат нос обикновено е енергичен, милостив, деен, любопитен. Жени с такъв нос добри, любящи жени, предани майки, енергични, сприхави, приказливи. (Следва)
към текста >>
34.
17. Характерология (продължение от бр. 174)
,
(В. «Братство», бр. 175, 27.XII.1936 г., стр. 4)
,
ТОМ 20
17.
ХАРАКТЕРОЛОГИЯ
(Продължение от брой 174) (В.
17.
ХАРАКТЕРОЛОГИЯ
(Продължение от брой 174) (В.
«Братство», бр. 175, 27.XII.1936 г., стр. 4) НОРМИ Като характерологични белези, според Учителя, може да служат и ноздрите. Колкото по-добре развита е дихателната система и кръвообръщението у някой човек, толкова ноздрите са по-здрави и имат задоволителна широчина. Самото състояние на ноздрите: по-твърди или по-меки, е белег изобщо за здравословното състояние и от друга страна за начина на проявата му.
към текста >>
4) НОРМИ Като
характерологични
белези, според Учителя, може да служат и ноздрите.
17. ХАРАКТЕРОЛОГИЯ (Продължение от брой 174) (В. «Братство», бр. 175, 27.XII.1936 г., стр.
4) НОРМИ Като
характерологични
белези, според Учителя, може да служат и ноздрите.
Колкото по-добре развита е дихателната система и кръвообръщението у някой човек, толкова ноздрите са по-здрави и имат задоволителна широчина. Самото състояние на ноздрите: по-твърди или по-меки, е белег изобщо за здравословното състояние и от друга страна за начина на проявата му. Колкото е по-слабо развита дихателната система у някой човек, толкова той е по-сприхав, по-нервен, вследствие на което и носът и ноздрите са по-тесни. Значи можем да имаме една избухливост, дължаща се на прекомерно претрупана енергия (широки ноздри при къс нос) и други, извикани от недостиг на въздух нервозност, сприхавост, дължима на тесни ноздри. Тесният нос и ноздри показват, че вдишаното количество въздух е малко и често са съпроводени с хлътнали гърди.
към текста >>
Като средство за видоизменение на ноздрите, а същевременно и въздействие на
характера
(самовъзпитание), Учителят препоръчва дълбоко и пълно дишане.
Колкото по-добре развита е дихателната система и кръвообръщението у някой човек, толкова ноздрите са по-здрави и имат задоволителна широчина. Самото състояние на ноздрите: по-твърди или по-меки, е белег изобщо за здравословното състояние и от друга страна за начина на проявата му. Колкото е по-слабо развита дихателната система у някой човек, толкова той е по-сприхав, по-нервен, вследствие на което и носът и ноздрите са по-тесни. Значи можем да имаме една избухливост, дължаща се на прекомерно претрупана енергия (широки ноздри при къс нос) и други, извикани от недостиг на въздух нервозност, сприхавост, дължима на тесни ноздри. Тесният нос и ноздри показват, че вдишаното количество въздух е малко и често са съпроводени с хлътнали гърди.
Като средство за видоизменение на ноздрите, а същевременно и въздействие на
характера
(самовъзпитание), Учителят препоръчва дълбоко и пълно дишане.
Като норма на носа в здравия човек Учителят сочи 3 см широчина. По-голямата или по-малката широчина Той смята като отрицателен признак. Подобна характерологична норма Учителят дава и за врата 30 см за нормална 165 см височина. А като обща норма дава 2 пъти обиколката на ръката при дланта да е равна на една обиколка на шията. Два пъти обиколката на шията обиколката на кръста.
към текста >>
Подобна
характерологична
норма Учителят дава и за врата 30 см за нормална 165 см височина.
Значи можем да имаме една избухливост, дължаща се на прекомерно претрупана енергия (широки ноздри при къс нос) и други, извикани от недостиг на въздух нервозност, сприхавост, дължима на тесни ноздри. Тесният нос и ноздри показват, че вдишаното количество въздух е малко и често са съпроводени с хлътнали гърди. Като средство за видоизменение на ноздрите, а същевременно и въздействие на характера (самовъзпитание), Учителят препоръчва дълбоко и пълно дишане. Като норма на носа в здравия човек Учителят сочи 3 см широчина. По-голямата или по-малката широчина Той смята като отрицателен признак.
Подобна
характерологична
норма Учителят дава и за врата 30 см за нормална 165 см височина.
А като обща норма дава 2 пъти обиколката на ръката при дланта да е равна на една обиколка на шията. Два пъти обиколката на шията обиколката на кръста. Всяко отклонение плюс или минус е признак на качества на притежателя им. Намали ли се дебелината на врата, изтънее ли (в туберкулозните), това е лош признак, но и увеличи ли се много (апоплексичните натури), това е също недобър знак. Късите дебели вратове са признак на затлъстявание и апоплексия.
към текста >>
35.
18. Характерология (продължение от бр. 175)
,
(В. «Братство», бр. 176, 7.I.1937 г., стр. 4)
,
ТОМ 20
18.
ХАРАКТЕРОЛОГИЯ
(Продължение от брой 175) (В.
18.
ХАРАКТЕРОЛОГИЯ
(Продължение от брой 175) (В.
«Братство», бр. 176, 7.I.1937 г., стр. 4) Ако вземем трите основни форми на носа и в двете от тях прекараме линията «А», тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифицирание общото направление на характера. Така, хората, на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своя ум. Когато при това самият гръб на носа е остър, показва че е следвана известна школовка в ума, а ако е дебел, закръглен, това показва, че при опитностите, които са изживявали, са вземали участие чувствата.
към текста >>
4) Ако вземем трите основни форми на носа и в двете от тях прекараме линията «А», тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифицирание общото направление на
характера
.
18. ХАРАКТЕРОЛОГИЯ (Продължение от брой 175) (В. «Братство», бр. 176, 7.I.1937 г., стр.
4) Ако вземем трите основни форми на носа и в двете от тях прекараме линията «А», тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифицирание общото направление на
характера
.
Така, хората, на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своя ум. Когато при това самият гръб на носа е остър, показва че е следвана известна школовка в ума, а ако е дебел, закръглен, това показва, че при опитностите, които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1, 2, 3) фиг. 1-ва. Колкото се отнася за формите 2 и 3, зачертаните плоскости са мярката на въздействие в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност.
към текста >>
А физическият върхът на носа дохожда на своето място (допира се до правата линия), което се проявява в
характера
като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка, и като вторични белези приказливост (словоохотливост), обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр.
Когато при това самият гръб на носа е остър, показва че е следвана известна школовка в ума, а ако е дебел, закръглен, това показва, че при опитностите, които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1, 2, 3) фиг. 1-ва. Колкото се отнася за формите 2 и 3, зачертаните плоскости са мярката на въздействие в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъванието е най-силно в чувствения свят (средата на линията).
А физическият върхът на носа дохожда на своето място (допира се до правата линия), което се проявява в
характера
като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка, и като вторични белези приказливост (словоохотливост), обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр.
Жени с такива носове са великолепни майки, действуващи повече инстинктивно, отколкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежател ката на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело (развит ум), тогава той е услужлив, но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр., контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя «женски нос» и фактора на мъжа умът. Във всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действува върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже (често преувеличено в самосъзнанието им), резултатите винаги може да бъдат положителни. Зачеркнатата плоскост в 3-тия нос сочи на голямото въздействие на личните желания върху околното.
към текста >>
Колкото кривата линия е по-отдалечена от правата «А» толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята), там е имало най-много опитности и следователно там е главното качество от
характера
на човека.
Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело (развит ум), тогава той е услужлив, но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр., контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя «женски нос» и фактора на мъжа умът. Във всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действува върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже (често преувеличено в самосъзнанието им), резултатите винаги може да бъдат положителни. Зачеркнатата плоскост в 3-тия нос сочи на голямото въздействие на личните желания върху околното. Тези хора между тях има много даровити са умни за себе си, но носят и методи и пътища за постигания на някои задачи, от които се ползва и човечеството. Те са силни, амбициозни натури, жадни вътрешно да имат и постигащи това.
Колкото кривата линия е по-отдалечена от правата «А» толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята), там е имало най-много опитности и следователно там е главното качество от
характера
на човека.
Всичките чувства в такъв човек са съпроводени с желание да вземе, да има, да притежава, да обсебва и като го има, да го размени или даде съзнателно. В такива натури умът, сметката, съобразителността има голямо значение при решенията. И колкото тая линия е по-закривена, в смисъл да прави носа подобен на човка, толкова носителят на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубвание човещината си («Плюшкин», «вещиците» и пр.). Но когато такива хора надвият своето лично чувство и гордост (много са горделиви), тогава те стават забележителни хора и принасят много услуги на околните със своите знания, дарби и пр. Но такива случаи са много редки.
към текста >>
36.
19. Характерология
,
(В. «Братство», г. I, бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 4)
,
ТОМ 20
19.
ХАРАКТЕРОЛОГИЯ
Л.
19.
ХАРАКТЕРОЛОГИЯ
Л.
Лулчев (В. «Братство» бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 4) ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НОСА И ЧЕЛОТО Ако челото е израз на ум и носът на мисъл и чувство, дейност, инициатива, линията, която се образува между носа и челото, посочва начина, по който мисълта се прилага в живота. Несъмнено, състоянието между ум, мисъл и воля (брадата, която реализира мисълта) е от решително значение, но все пак линията, която се образува между корена на носа и челото, остава като характерен белег на човека.
към текста >>
Несъмнено, състоянието между ум, мисъл и воля (брадата, която реализира мисълта) е от решително значение, но все пак линията, която се образува между корена на носа и челото, остава като
характерен
белег на човека.
19. ХАРАКТЕРОЛОГИЯ Л. Лулчев (В. «Братство» бр. 180, 7.III.1937 г., стр. 4) ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НОСА И ЧЕЛОТО Ако челото е израз на ум и носът на мисъл и чувство, дейност, инициатива, линията, която се образува между носа и челото, посочва начина, по който мисълта се прилага в живота.
Несъмнено, състоянието между ум, мисъл и воля (брадата, която реализира мисълта) е от решително значение, но все пак линията, която се образува между корена на носа и челото, остава като
характерен
белег на човека.
В животните обикновено това хлътвание или впадинка липсва. В човека свръзката между челото и носа става по няколко начина. Ние вече говорихме (гледай предните броеве) за широчината или теснината на «моста», който свързва носа с челото. Но нищо не споменахме за линията на самия мост. Тук ще го разгледаме с няколко думи.
към текста >>
Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината, носът си остава все още твърде висока преграда между очите такъв
характер
крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разпо-ложени нормално или широко.
Но, разбира се, и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи. Колкото линията е по-хармонична, толкова отстъпчивостта се дължи на разумна съобразителност. Колкото линията на челото хлътва силно и внезапно, толкова тая отстъпчивост минава към подозрителност и страх, а понякога е израз на психични и други недостатъци (епилепсия, злоба тогава и очите са верен решителен по-казалец: съмнение). Когато вдлъбнатината е meka (а не внезапна и при това съпроводена с не много високо издадено чело до веждите), тогава имаме добродушен човек, който може да «лае», но не «хапе» (В). Когато гънката е много дълбока, вследствие на което коренът на носа почти изчезва и очите да изглеждат като да са на повърхността на самия корен на носа това показва лукавство (особено ако очите са близо едно до друго, малки, тъмни и бързи), бърз, дребнав ум, човек на дреболии (Г).
Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината, носът си остава все още твърде висока преграда между очите такъв
характер
крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разпо-ложени нормално или широко.
Изобщо взето, ъглите, които образуват органите на човешкото лице, по-между си са от голямо значение и никой не ги е изнасял тъй дълбоко и по същина, както Учителя. Но Той никога не ни е разказвал докрай тия закони на органическа проекция, които засягат (понякога дълбоко) природата на човека, а често и неговото минало, па и вероятно и бъдеще. Причините за това са несъмнено важни и не е мъчно да се доловят. Все пак и това малко, което се казва, обогатено с лични наблюдения и самонаблюдения, може да ни послужи като основа.
към текста >>
37.
20. Носът и характерът
,
(В. «Живот», бр. 9,17.V.1929 г., стр. 4)
,
ТОМ 20
20. НОСЪТ И
ХАРАКТЕРЪТ
(В.
20. НОСЪТ И
ХАРАКТЕРЪТ
(В.
«Живот», бр. 9, 17.V.1929 г., стр. 4) Формата на носа, както видяхме в миналия брой на вестника, характеризира достатъчно човека. Но от съществено значение са големината на носа, т.е. неговата дължина по линията ВС, височината на носа по линията АВ и останалата линия АС.
към текста >>
4) Формата на носа, както видяхме в миналия брой на вестника,
характеризира
достатъчно човека.
20. НОСЪТ И ХАРАКТЕРЪТ (В. «Живот», бр. 9, 17.V.1929 г., стр.
4) Формата на носа, както видяхме в миналия брой на вестника,
характеризира
достатъчно човека.
Но от съществено значение са големината на носа, т.е. неговата дължина по линията ВС, височината на носа по линията АВ и останалата линия АС. Това са трите най-важни елемента, които, съчетани и с четвъртия широчината на носа при ноздрите и при горния край (основата на носа до челото) дават ония елементи, с които знающите оперират, както се оперира с величините на математическо уравнение. Тяхното съчетание, изменение увеличение или намаление, а то става много по-често, отколкото се допуска обикновено, е свързано с изменение вътрешния душевен мир на лицето. Разбира се, подробното измерване може да бъде предмет за изучаване на тия, които са се отдали на сериозното изследване данните на човешкия характер.
към текста >>
Разбира се, подробното измерване може да бъде предмет за изучаване на тия, които са се отдали на сериозното изследване данните на човешкия
характер
.
4) Формата на носа, както видяхме в миналия брой на вестника, характеризира достатъчно човека. Но от съществено значение са големината на носа, т.е. неговата дължина по линията ВС, височината на носа по линията АВ и останалата линия АС. Това са трите най-важни елемента, които, съчетани и с четвъртия широчината на носа при ноздрите и при горния край (основата на носа до челото) дават ония елементи, с които знающите оперират, както се оперира с величините на математическо уравнение. Тяхното съчетание, изменение увеличение или намаление, а то става много по-често, отколкото се допуска обикновено, е свързано с изменение вътрешния душевен мир на лицето.
Разбира се, подробното измерване може да бъде предмет за изучаване на тия, които са се отдали на сериозното изследване данните на човешкия
характер
.
С малко думи би могло да се определи така: Линията АВ това е елементът, който характеризира висотата на интелекта, неговото постижение в стълбата на органическото индивидуално расово и родово развитие. Винаги големите характери са се отличавали и със значителни носове. Но не винаги големият нос е признак на голям характер. Линията АС сочи пътя към достигнатата висота. Колкото линията АВ е по-малка, а линията АС по-дълга, толкова това сочи на големите отклонение в наследствените черти на характера .
към текста >>
С малко думи би могло да се определи така: Линията АВ това е елементът, който
характеризира
висотата на интелекта, неговото постижение в стълбата на органическото индивидуално расово и родово развитие.
Но от съществено значение са големината на носа, т.е. неговата дължина по линията ВС, височината на носа по линията АВ и останалата линия АС. Това са трите най-важни елемента, които, съчетани и с четвъртия широчината на носа при ноздрите и при горния край (основата на носа до челото) дават ония елементи, с които знающите оперират, както се оперира с величините на математическо уравнение. Тяхното съчетание, изменение увеличение или намаление, а то става много по-често, отколкото се допуска обикновено, е свързано с изменение вътрешния душевен мир на лицето. Разбира се, подробното измерване може да бъде предмет за изучаване на тия, които са се отдали на сериозното изследване данните на човешкия характер.
С малко думи би могло да се определи така: Линията АВ това е елементът, който
характеризира
висотата на интелекта, неговото постижение в стълбата на органическото индивидуално расово и родово развитие.
Винаги големите характери са се отличавали и със значителни носове. Но не винаги големият нос е признак на голям характер. Линията АС сочи пътя към достигнатата висота. Колкото линията АВ е по-малка, а линията АС по-дълга, толкова това сочи на големите отклонение в наследствените черти на характера . Обратно линията ВС е, която дава тъй наречения ъгъл на интелигентност и изобщо духовни прояви на човека.
към текста >>
Винаги големите
характери
са се отличавали и със значителни носове.
неговата дължина по линията ВС, височината на носа по линията АВ и останалата линия АС. Това са трите най-важни елемента, които, съчетани и с четвъртия широчината на носа при ноздрите и при горния край (основата на носа до челото) дават ония елементи, с които знающите оперират, както се оперира с величините на математическо уравнение. Тяхното съчетание, изменение увеличение или намаление, а то става много по-често, отколкото се допуска обикновено, е свързано с изменение вътрешния душевен мир на лицето. Разбира се, подробното измерване може да бъде предмет за изучаване на тия, които са се отдали на сериозното изследване данните на човешкия характер. С малко думи би могло да се определи така: Линията АВ това е елементът, който характеризира висотата на интелекта, неговото постижение в стълбата на органическото индивидуално расово и родово развитие.
Винаги големите
характери
са се отличавали и със значителни носове.
Но не винаги големият нос е признак на голям характер. Линията АС сочи пътя към достигнатата висота. Колкото линията АВ е по-малка, а линията АС по-дълга, толкова това сочи на големите отклонение в наследствените черти на характера . Обратно линията ВС е, която дава тъй наречения ъгъл на интелигентност и изобщо духовни прояви на човека. Широчината на носа при ноздрите сочи на по-голямата или по-малка жизнена енергия присъщи физически качества и издръжливост на индивида.
към текста >>
Но не винаги големият нос е признак на голям
характер
.
Това са трите най-важни елемента, които, съчетани и с четвъртия широчината на носа при ноздрите и при горния край (основата на носа до челото) дават ония елементи, с които знающите оперират, както се оперира с величините на математическо уравнение. Тяхното съчетание, изменение увеличение или намаление, а то става много по-често, отколкото се допуска обикновено, е свързано с изменение вътрешния душевен мир на лицето. Разбира се, подробното измерване може да бъде предмет за изучаване на тия, които са се отдали на сериозното изследване данните на човешкия характер. С малко думи би могло да се определи така: Линията АВ това е елементът, който характеризира висотата на интелекта, неговото постижение в стълбата на органическото индивидуално расово и родово развитие. Винаги големите характери са се отличавали и със значителни носове.
Но не винаги големият нос е признак на голям
характер
.
Линията АС сочи пътя към достигнатата висота. Колкото линията АВ е по-малка, а линията АС по-дълга, толкова това сочи на големите отклонение в наследствените черти на характера . Обратно линията ВС е, която дава тъй наречения ъгъл на интелигентност и изобщо духовни прояви на човека. Широчината на носа при ноздрите сочи на по-голямата или по-малка жизнена енергия присъщи физически качества и издръжливост на индивида. Напротив, широтата в горния край сочи за духовната мощ.
към текста >>
Колкото линията АВ е по-малка, а линията АС по-дълга, толкова това сочи на големите отклонение в наследствените черти на
характера
.
Разбира се, подробното измерване може да бъде предмет за изучаване на тия, които са се отдали на сериозното изследване данните на човешкия характер. С малко думи би могло да се определи така: Линията АВ това е елементът, който характеризира висотата на интелекта, неговото постижение в стълбата на органическото индивидуално расово и родово развитие. Винаги големите характери са се отличавали и със значителни носове. Но не винаги големият нос е признак на голям характер. Линията АС сочи пътя към достигнатата висота.
Колкото линията АВ е по-малка, а линията АС по-дълга, толкова това сочи на големите отклонение в наследствените черти на
характера
.
Обратно линията ВС е, която дава тъй наречения ъгъл на интелигентност и изобщо духовни прояви на човека. Широчината на носа при ноздрите сочи на по-голямата или по-малка жизнена енергия присъщи физически качества и издръжливост на индивида. Напротив, широтата в горния край сочи за духовната мощ. По-добре е човек да има отношение с хора, чиито носове са широки в своето основание. Самото сливание между носа и челото е книга с много страници, в която специалистът може да прочете упоритостта в миналото, търпението в сегашното и сполуката в бъдещето.
към текста >>
Изобщо, носът е ценен като източник на познание, който дава много елементи за съществено познаване
характера
на човека.
Напротив, широтата в горния край сочи за духовната мощ. По-добре е човек да има отношение с хора, чиито носове са широки в своето основание. Самото сливание между носа и челото е книга с много страници, в която специалистът може да прочете упоритостта в миналото, търпението в сегашното и сполуката в бъдещето. Колкото линията АС се приближава към правата (гръцките носове), толкова тия хора са олицетворение на материалната правда. Гърбавият нос сочи за активност в едно или друго поле в зависимост от това къде е посочената гърбица.
Изобщо, носът е ценен като източник на познание, който дава много елементи за съществено познаване
характера
на човека.
Не напразно «вирването на носа» се смята като резултат от значително изменение физическите условия в живота на човека. Неговото проучване, колкото повърхностно да е, винаги е възнаграждавало достатъчно тоя, който си е сторил труда да го направи.
към текста >>
38.
28. Писма до познати и непознати
,
(В. «Братство», бр. 299 (4), 15.XII.1942 г., стр. 3)
,
ТОМ 20
Това именно търсене
характеризира
Вашата голяма жажда, а самото лутане показва, че Ви липсва достатъчно светлина къде и как да търсите Истината.
28. ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ Любомир Лулчев (В. «Братство», бр. (4) 299, 15.XII.1942 г., стр. 3) Под това общо заглавие ще дадем последователно място на редица подобни писма, защото въпросите, които се засягат в тях, не са само лични и отговорите им могат да бъдат полезни за мнозина. Уважаема госпожо, Вашето желание да търсите и намерите истината е, което дава смисъл на живота Ви, макар че Вие лично сте недоволни от това лутане, както Вие го наричате, и обикаляния из разни общества, дружества и четене много книги.
Това именно търсене
характеризира
Вашата голяма жажда, а самото лутане показва, че Ви липсва достатъчно светлина къде и как да търсите Истината.
Приличате ми на човек, който всред снеговете е тръгнал да търси теменуги. Те наистина растат, но на своето място и време. При това трябва да имаме и очи, които да могат да ги видят. Когато за нещо искаме доказателства отвън, това показва, че вътрешната връзка на съзнанието ни със същото е скъсана. Не иска доказателства за съществуванието на светлината тоя, който вижда.
към текста >>
39.
30. Писма до познати и непознати
,
(В. «Братство», бр. 301 (6), 20.1.1943 г., стр. 3)
,
ТОМ 20
3) Драга госпожице, по всичко изглежда, че Вие сте от тия
характери
, които искат всичко бързо да постигнат, да разберат, да завладеят, да го имат.
30. ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ Любомир Лулчев (В. «Братство», бр. (6) 301, 20.I.1943 г., стр.
3) Драга госпожице, по всичко изглежда, че Вие сте от тия
характери
, които искат всичко бързо да постигнат, да разберат, да завладеят, да го имат.
Това показват и Вашите букви, които се гонят и надпреварят една друга, без да имат възможност да се изправят достатъчно. Вашето чело сигурно е ниско и широко, с кръгли, издути връхчета към горния край. Сърцето Ви е горещо, търпението малко. Това са моите заключения от почерка Ви. Но да дойдем на въпроса, който Ви интересува.
към текста >>
40.
33. Из науката и живота: Влияе ли войната върху климата
,
(В. «Братство», бр. 2 (297), 15.Х.1942 г., стр. 4)
,
ТОМ 20
...) Има и друга една истина, която бихме
характерилизари
с краткото слово: малко квас цялото тесто заквасва.
Казва се, че ако поискаме да предизвикаме с една пръчка вълнение в едно езеро, ще имаме твърде ограничени възможности. Но изпуска се изпредвид, че в природата съществуват и други възможности, които може да наведат нашата мисъл и на друга посока, стига да не гледаме на природата като на нещо чисто механическо. Така например, с тази малка пръчка може да се направи малка вада, през която да изтекат хиляди килограми вода, да се преместят сами милиони килограми вода на това езеро! При това известен е и фактът, че лавини с хиляди тонове сняг може да се понесат, да паднат само от един вик или гърмеж. А също и невероятния факт, че милиони килограми тяжест може да се вдигнат само с... един косъм стига да са уравновесени с друга, равна ней, тяжест (повдиганието на параходите в доковете, шлюзите и пр.
...) Има и друга една истина, която бихме
характерилизари
с краткото слово: малко квас цялото тесто заквасва.
Ако погледнем точно в духа на горецитираната статия, би трябвало да дойдем до абсурдния извод, че ако машинистът поиска да пусне своя трен в движение, ще трябва да има самият той хиляди конски сили... Вместо това той има само знание и манипулира с един лост, който иска незначителна, в сравнение с машината, енергия! Много ясно е, значи, че в природата има и други, не само механически, състояния и закони, а и условия, при които уравновесените маси губят значението на количеството и могат да бъдат премествани с малки, дори нищожни, усилия, и че структурата на дадени маси («тестото») може да бъде изменена с известни фактори («квас») и докарвана от едно състояние в друго без особени лични усилия на човека. С горните примери ние искаме да събудим някои мисли в читателя, преди всичко във възгледа за природата. Гледането на нея като на нещо механично според нас е съществена погрешка. За едно будно съзнание, в природата стават непрекъснати процеси и това, което ние наричаме «вещи», «събития», «явления», това е само откъслечното, ограничено разбиране на тия процеси, поради ограниченото наше съзнание, което ги прекъсва, за да му станат понятни.
към текста >>
41.
Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка
,
(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)
,
ТОМ 20
с книга,
характерно
озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти".
И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год.
с книга,
характерно
озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти".
В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението.
към текста >>
Изброяванията на тия
характерни
движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия.
Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество.
Изброяванията на тия
характерни
движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия.
Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи.
към текста >>
Причините се крият преди всичко в самия
характер
на тия изследвания.
При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени.
Причините се крият преди всичко в самия
характер
на тия изследвания.
Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи. Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди.
към текста >>
6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние
характеризираме
с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите.
Те помежду си се групират в сродни, магнитни и диамагнити групи. 2.Атомите представляват кондензиран етер – или по-скоро електромагнитни сгъстявания. 3.Всеки атом се състои от едно ядро и електрони около него, трепти и докарва в синтонически трептения околните среди. 4.Трептящият по такъв начин етер образува едно поле на вибрации, което заобикаля предметите (една подземна вода, подземен поток и пр.) В това вибрационно поле се намират по-сгъстени части, наречени вибрационни повърхности, с които именно като дойде в контакт пръчката, започва да се движи. 5.Тази вибрационна повърхност трепти в унисон със самия атом или материята, която придружава атома.
6.Големината на трептението на атома е в зависимост от сгъстяването на етера в същия атом; на всеки градус на съставяне, което ние
характеризираме
с атомното тегло, отговаря особено движение (вибрации) – това, което ни дава възможността да определим атомното тегло от големината на вибрациите.
7.Във всяко сложно тяло всякога вибрират едни главни вълни в унисон с атомите на простото тяло, което доминира в състава и второстепенните вълни в унисон с атомите на другите прости тела, които влизат в сложното тяло или в унисон с комбинираните молекулярни трептения на същите тела. 8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа.
към текста >>
Този закон може да се
характеризира
накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката.
8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации.
Този закон може да се
характеризира
накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние върху движението на пръчката.
От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката.
към текста >>
Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и
характерен
за елемента (така напр.
Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения.
Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и
характерен
за елемента (така напр.
във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко .
към текста >>
При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема
характерното
си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.).
При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема
характерното
си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса.
към текста >>
42.
3. Землетресенията и тяхното предсказване. Факти и мнения
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., книжка 4, стр. 117-123)
,
ТОМ 20
Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена
характеристика
на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление.
Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго.
Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена
характеристика
на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление.
Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва.
към текста >>
43.
4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)
,
ТОМ 20
Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това
характеризира
ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса.
Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината!
Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това
характеризира
ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса.
С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение.
към текста >>
44.
6. Землетресенията и слънчевите петна
,
(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 3, стр. 85-86)
,
ТОМ 20
Така, като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравките излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди; птиците се събират в големи, крайно неспокойни ята; домашните птици и добитъкът стават особено и
характерно
неспокойни.
Всякога във физическия свят се забелязва една при-чинност в явленията и една последователност в резултатите. Значи остава да се наблюдават и отбележат предхождащите явления, за да бъдем ориентирани и в тия, които ги последват. В това отношение земетресението като физическо явление не прави никакво изключение. Изненадата ни сочи само, че още не е обърнато достатъчно внимание на факторите, които предшествуват явлението, а също и на самите, свързани с главното, второстепенни явления, които го предхождат - и следователно могат да послужат като херолди на нещастието. 2) А че такива явления съществуват не само като логически възможности, го доказва поведението на някои животни няколко време преди земетресението - факт, наблюдаван и многократно и положително установен.
Така, като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравките излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди; птиците се събират в големи, крайно неспокойни ята; домашните птици и добитъкът стават особено и
характерно
неспокойни.
Един разумен овчар винаги може да познае защо се безпокоят овците му - дали от вълк или по други особени причини. Някои от по-старите оттях по трупането или подбягва-нето на овците около стадото могат почти безпогрешно да предскажат времето, а също и земетресенията, след като наскоро са ги имали вече. Според наблюденията през време на Търновското земетресение, кучетата на града са се събрали в групи, тръгнали са, душейки по земята, следвали са строго определена посока, лаейки по особено тревожен начин. Това е траяло, докато е последвал силен подземен гръм или тътнеж, след което кучетата обикновено са се пръскали тутакси по махлите си. От силата и посоката на гърма и неговия характерен тътнеж е могло да се предскаже доста приблизително и силата и направлението на приближаващия трус. (Следва)
към текста >>
От силата и посоката на гърма и неговия
характерен
тътнеж е могло да се предскаже доста приблизително и силата и направлението на приближаващия трус. (Следва)
Така, като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравките излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди; птиците се събират в големи, крайно неспокойни ята; домашните птици и добитъкът стават особено и характерно неспокойни. Един разумен овчар винаги може да познае защо се безпокоят овците му - дали от вълк или по други особени причини. Някои от по-старите оттях по трупането или подбягва-нето на овците около стадото могат почти безпогрешно да предскажат времето, а също и земетресенията, след като наскоро са ги имали вече. Според наблюденията през време на Търновското земетресение, кучетата на града са се събрали в групи, тръгнали са, душейки по земята, следвали са строго определена посока, лаейки по особено тревожен начин. Това е траяло, докато е последвал силен подземен гръм или тътнеж, след което кучетата обикновено са се пръскали тутакси по махлите си.
От силата и посоката на гърма и неговия
характерен
тътнеж е могло да се предскаже доста приблизително и силата и направлението на приближаващия трус. (Следва)
към текста >>
45.
7. Землетресенията и слънчевите петна (Продължение)
,
(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 4, стр. 106-109)
,
ТОМ 20
Но понеже стадният живот или «стадната душа» е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния - особено онова състояние, което се нарича «паника» и се
характеризира
с белези и дейност почти еднаква и в животните, и в човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите.
«Житно зърно», г. VI, 1931 г, кн. 4, стр. 106-109) (Продължение) Несъмнено е, че не всички животни еднакво предчувствуват. Влиянието на човешката култура в това отношение в повечето случаи е действувало противоположно на онова, което сме приели да наричаме «инстинкт» - ето защо не всякога и всички животни могат да бъдат сеизмически предсказвачи.
Но понеже стадният живот или «стадната душа» е по-достъпна за предаване на колективните усети и състояния - особено онова състояние, което се нарича «паника» и се
характеризира
с белези и дейност почти еднаква и в животните, и в човека, то достатъчно е да има едно или няколко екземпляра между животните сензитиви, с по-чувствителна нервна система, за да се предаде тяхното предчувствие и безпокойство и на другите.
В такъв случай систематическите наблюдения в една зоологическа градина биха играли ролята на една своего рода метеорологическа станция, и те с време, макар изначало и с известни допустими грешки, биха могли да служат за основа на предсказания, особено ако бъдат във връзка и със станциите за наблюдение слънчевите петна. Наблюденията на тия петна, тяхното системно проучване - даже на първо време като едно елементарно съпоставяне техния вид, големина, развита скорост (понеже някои от тях имат и своя собствена скорост, независима от общата на цялата слънчева повърхност) със събитията на Земята по време и място - биха дали онзи ключ, еквивалент или корелат, който изведнъж ще измени направлението на човешката мисъл, ще очертае друг централен стълб, около когото биха се наредили събитията на целия обществен, политически, семеен и частен, физически и психически живот. Много случки от историята ще намерят други обяснения; на цели епохи биха се открили по-дълбоките причини, а епидемии, бури, урагани, циклони, наводнения и земетресения ще бъдат очаквани своевременно, с нужната подготовка или възможното отбягване на нежелателните резултати. Всичките те са само последица от състоянието на слънчевата енергия, от влиянието на слънчевите петна, които изменят интензивитета, направлението и посоката на земните електрически и магнетически течения и с това влияят на целокупния живот на Земята, във всичките негови прояви - физически и психически. Всяка, и най-малката, частица, може да се поляризира - да има своя северен и южен полюс, разделени с линията на уравновесяването - екватора.
към текста >>
Такъва малка частица на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да
характеризираме
вида и влиянието на слънчевите петна за един период от 1 април 1930 г.
Человечеството, и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучаването на Слънцето ще бъде централна идея, то ще бъде смятано като едно живо биюще сърце, което регулира целокупния живот. То и сега прави същото, само че това не е достъпно на болшинството от хората, а тогава то ще бъде по-правилно разбирано и по-разумно използу-вано. Фантастично може да звучат тези думи, но те утре ще са една действителност. И най-големите стремежи се правят от малки частици, и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата!
Такъва малка частица на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да
характеризираме
вида и влиянието на слънчевите петна за един период от 1 април 1930 г.
до 1 май 1931 г. Описание на петната през месец април 1930 година Този месец се характеризира още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-ви април), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на Слънцето (наблюдение на същата дата - 1-ви април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8). В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки). Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция.
към текста >>
Описание на петната през месец април 1930 година Този месец се
характеризира
още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-ви април), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на Слънцето (наблюдение на същата дата - 1-ви април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8).
То и сега прави същото, само че това не е достъпно на болшинството от хората, а тогава то ще бъде по-правилно разбирано и по-разумно използу-вано. Фантастично може да звучат тези думи, но те утре ще са една действителност. И най-големите стремежи се правят от малки частици, и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата! Такъва малка частица на бъдещата сграда ще бъдат и тия бегли бележки, с които ще се опитаме да характеризираме вида и влиянието на слънчевите петна за един период от 1 април 1930 г. до 1 май 1931 г.
Описание на петната през месец април 1930 година Този месец се
характеризира
още от самото начало с появата на едно двойно петно (1-ви април), от което едното, по-голямото, заема горния край от видния диск на Слънцето (наблюдение на същата дата - 1-ви април, 8 часа сутринта: то има положение, където на циферблата се намира цифрата 8).
В центъра на видимия диск в същото време се намира едно петно, състоящо се от три части, от които най-западното е и най-голямо. И трите имат форма неправилна (сравни приложените рисунки). Появата на първото петно съвпада със земетресението в Гърция. Към 9 април се появява на същото място на слънчевия диск ново петно (място, отговарящо на цифрата 8 в циферблата), а в туй време старото петно, което е пропътувало през целия видим диск на Слънцето, се намира към горния край на диска, отговарящ на цифрата 2 в часовника (наблюдение на 10 април, 11 часа сутринта). Като общо правило трябва да се отбележи, че петната обикновено следват една ивица близо около екватора на Слънцето и почти все на едно и също място се появяват и минават през видимия диск за 11-13 дена.
към текста >>
Тридесети април се
характеризира
с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април, 6 часа сутрин).
На 22 април поява на ново петно на място, отговарящо на цифрата 7 в циферблата. (Наблюдение в 8 часа сутринта, когато е взет земният екватор за хоризонтален, а не слънчевият.) Появата на туй голямо и тъмно петно съвпада с ред големи пожари. В Румъния изгарят 110 души в една църква; в Охайо (Америка) - пожар на един затвор, в който изгарят 600 човека; катастрофа в Парижката подземна железница с около 100 жертви. Същото петно към 27 април се приближава към центъра на диска; съвпадение: много пожари - също и у нас, София. При това петното дава един ясно видим израстък по посока към цифрата 12 на циферблата.
Тридесети април се
характеризира
с едно тройно петно, което се намира при своето залязване и се е получило вероятно от разкъсването на едно петно (наблюдение 28 април, 6 часа сутрин).
Тези пертурбации се съвпадат със силни пожари и урагани във Франция (1 май); градушки в България; циклони в Америка и земетреси в Япония.
към текста >>
46.
12. Преображение
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, стр. 184-185)
,
ТОМ 20
В светлината на тия науки човек оживява и като
характер
, и като носител на една определена участ в живота.
Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н. Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на Запад, - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на «Ужаса» се ражда тая нова Афродита. Интересът към Астрологията днес за днес е много по-голям, отколкото обикновено се мисли. Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450 000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаеля (астрономически таблици, приспособени за астрологични изчисления), без да включва милионите читатели на популярните астрономични алманаси, нито ония, които на Изток се занимават с Астрология, защото те сами си съставят ефемериди. Не по-малък е интересът днес и към физиогномията, Хиромантията, Фре-нологията, Графологията - защото дават ключове за разгадаване на най-интересната загадка: човекът и неговата съдба.
В светлината на тия науки човек оживява и като
характер
, и като носител на една определена участ в живота.
В тая светлина миналото на човека заговорва, настоящето се осмисля и се проектира перспективата на бъдещето. Достатъчно е само да споменем кои са обектите на тия науки, за да се прозре тяхната дълбока обосновка. Френологията се занимава с главата, а по-специално - със строежа на черепа - моделиран от динамичното напрежение на мозъчните центрове. Тя изучава капитала на човека. Физиогномията има за обект проучаването на лицето - най-разумното в човека, онова, по което го познаваме.
към текста >>
47.
13. Вести: Една интересна сказка
,
(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 10, стр. 284-286)
,
ТОМ 20
Сказката бе интересна, защото разглеждаше, важния въпрос: «Разпознаване
характера
по лицето, ръцете, почерка и пр.» - с други думи, това бе сказка в защита на окултните науки френология, физиогномия, астрология, хи-романтия и графология - науки и твърде стари, и с огромна литература на чужди езици.
13. Вести ЕДНА ИНТЕРЕСНА СКАЗКА (Сп. «Житно зърно», г. IV, 1929 г., кн. 6-7, стр. 284-286) През миналия месец януарий, на 23., във Военния клуб, от името на читалище «Инвалид» държа една твърде интересна сказка брат Любомир Лулчев.
Сказката бе интересна, защото разглеждаше, важния въпрос: «Разпознаване
характера
по лицето, ръцете, почерка и пр.» - с други думи, това бе сказка в защита на окултните науки френология, физиогномия, астрология, хи-романтия и графология - науки и твърде стари, и с огромна литература на чужди езици.
Особено у нас тези научни дисциплини не са известни. Ето затуй именно сказката на Лулчев беше интересна, навременна и важна. В един от най-големите салони в София, препълнен от отбрана публика, умело, силно и ясно бяха изнесени методите и принципите на четене великата, живата книга на природата. Сказката беше знаменателна от друга страна затуй, че тя се явява като начало на редица подобни сказки в София и в провинцията, които ознаменуват едно ново отнасяне към окултните науки. Пред чисто научните доказателства - и логически, и математически, и нагледни (с много картини), - голямата аудитория бе завладяна и спечелена за каузата на окултните науки - за което свидетелствува извънредно големият интерес и единодушното желание да се отворят курсове по тези научни дисциплини.
към текста >>
Окултните науки, разкривайки ни
характера
, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите, и за съдии -като средство за разпознаване престъпниците, и за всички интелигентни хора.
Ние изучаваме нещата вън от нас, а малко познаваме себе си в този век. Съвременният човек е оставил живота да тече механически. В по-първите времена наблюдателността се е изисквала от условията на живота». Така започна сказката си брат Лулчев. По-нататък той изтъкна, че окултните науки ще има да играят една грамадна роля при превъзпитание и обнова на човечеството.
Окултните науки, разкривайки ни
характера
, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите, и за съдии -като средство за разпознаване престъпниците, и за всички интелигентни хора.
Та кой не иска да познава себе си, за какво е роден той, коя му е слабата страна а характера, която трябва да поправи; кой не иска да знае характера на своята жена, на своите приятели и съдружници, на своите началници или подведомствени? Тия знания имат огромно значение за живота и поведението на всеки човек и те биха ни освободили от хиляди страдания, ако се съобразявахме с тях. Особено те ще бъдат плодотворни в областта на възпитанието. По-нататък сказчикът изложи класификациите на човешките типове според окултните науки. Първо - има хора на ума и хора на сърцето (дуалистична класификация).
към текста >>
Та кой не иска да познава себе си, за какво е роден той, коя му е слабата страна а
характера
, която трябва да поправи; кой не иска да знае
характера
на своята жена, на своите приятели и съдружници, на своите началници или подведомствени?
Съвременният човек е оставил живота да тече механически. В по-първите времена наблюдателността се е изисквала от условията на живота». Така започна сказката си брат Лулчев. По-нататък той изтъкна, че окултните науки ще има да играят една грамадна роля при превъзпитание и обнова на човечеството. Окултните науки, разкривайки ни характера, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите, и за съдии -като средство за разпознаване престъпниците, и за всички интелигентни хора.
Та кой не иска да познава себе си, за какво е роден той, коя му е слабата страна а
характера
, която трябва да поправи; кой не иска да знае
характера
на своята жена, на своите приятели и съдружници, на своите началници или подведомствени?
Тия знания имат огромно значение за живота и поведението на всеки човек и те биха ни освободили от хиляди страдания, ако се съобразявахме с тях. Особено те ще бъдат плодотворни в областта на възпитанието. По-нататък сказчикът изложи класификациите на човешките типове според окултните науки. Първо - има хора на ума и хора на сърцето (дуалистична класификация). Има и тройна класификация и други класификации.
към текста >>
Към края сказчикът много сполучливо се опита да
характеризира
българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин.
Меките ръце- мързел; твърда, суха ръка - може да се разчита на нея. Дълги пръсти -хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джебове» и т.н. На места сказчикът беше много духовит и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката, и това още повече придаваше цена на изложението.
Към края сказчикът много сполучливо се опита да
характеризира
българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин.
Българинът от старо време е изобщо властническа натура, докато славянинът е обичал свободата и мирния труд. И двамата са работели периодично. В сливането на двата типа е и причината за раздвоението у българина. Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина.
към текста >>
48.
ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ
,
ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА
,
ТОМ 20
В тия прояви ще се
характеризира
личното - придобитото частно в живота или предаденото чрез наследствеността - и ония големи и сложни условия, които образуват рамките, всред които, при разнообразни, постоянно меняващи се изгледи, се изявява вечно променчивият живот, който - като някакъв пламък - има форми, които нито един миг не са това, което са били вече... И както разнообразните изгледи на една планина не сочат освен на различните посоки, от която тя е била гледана, тъй също разнообразните методи, които са били изтъквани от всички автори при разни случаи, са само пътеки, които са насочени към определения връх - кои по-кратки и стръмни, кои по-дълги и извилисти - всички те са според възможността на тия, които ги следват, доброволно избират или чертаят с усилията ни тяхната воля и ум.
ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ Казвам: Ние, хората на Новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но със своята Любов. Този е естественият път. P. Bottom ОБШИРНОСТТА НА ВЪПРОСА Възпитанието - или по-право, въздействието на един человек върху други, е обширен въпрос, с който са се занимавали мнозина капацитети и избрани умове на човечеството още от най-старо време, та и до днес. Голяма смелост ще да е от наша страна да мислим, че ще добавим нещо съществено, но все пак, поради обширното поле на дейност, което се отваря пред всяко будно съзнание, ежедневните опити и наблюдения, достъпни за всички, които желаят да работят; новите идеи, които проникват в това поле и дават ново осветление и насока на много от въпросните, трактувани в миналото; най-после, мно-гостранността на човешката натура, която с всеки изминат ден става по-сложна, по-обширна в своето съдържание, и следователно и по-загадъчна, и по-комплицирана в своите отношения към другите - всичко това ни дава една надежда и малко насърчение да добавим и нашите, макар и не съвсем самостоятелни, наблюдения и заключения върху фактите на човешките взаимоотношения - частични случаи от които може да смятаме възпитанието - и самовъз-питанието. Много естествено е, че в тия отношения индивидът ще има прояви относно себе си и колективитета.
В тия прояви ще се
характеризира
личното - придобитото частно в живота или предаденото чрез наследствеността - и ония големи и сложни условия, които образуват рамките, всред които, при разнообразни, постоянно меняващи се изгледи, се изявява вечно променчивият живот, който - като някакъв пламък - има форми, които нито един миг не са това, което са били вече... И както разнообразните изгледи на една планина не сочат освен на различните посоки, от която тя е била гледана, тъй също разнообразните методи, които са били изтъквани от всички автори при разни случаи, са само пътеки, които са насочени към определения връх - кои по-кратки и стръмни, кои по-дълги и извилисти - всички те са според възможността на тия, които ги следват, доброволно избират или чертаят с усилията ни тяхната воля и ум.
Дали ние ще приемем заедно с крайните материалисти, че битието, външният живот определя самия начин на мисление, или пък ще дадем на понятието битие по-широк смисъл - и следователно ще застанем по-близко до действителността като включим схващанието, че битието именно започва с мисълта - и че «външното» «съществува» само дотолкова, доколкото мисълта на едно разумно същество съчетава определените впечатления в нещо цялостно -това има само относително значение за обяснение на явленията, а не и за реалната им проява. Без да сме приятели на прагматиците, все пак ние сме напълно съгласни с тях, че истина е това, което се оправдава от самия живот, че мисленето е спомагателно средство на практичния живот - но с една уговорка - че то предхожда материалната изява на живота, физическата* дейност в тъй наречените разумни същества. Ето защо, без да навлизаме в границите на метафизиката, все пак предстои да се изтъкне голямото, да не речем изключително, значение на вътрешния мир на тоя, който възпитава, или по право, на тоя, който по един или други начин въздействува върху някой индивид или колективитет. _____________________ * Да не се смесва с физиологическата. (бел. а.)
към текста >>
49.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
,
,
ТОМ 20
В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име,
характеризиращи
ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея.
Дейността на една личност, а следователно и нейното въздействие върху околното винаги зависи от реално възприетите идеи, от компонентната, образувана между ново насаденото и това, което се е намирало по-рано в душевния живот на индивида. Сумиранието на сродните идеи - разбирано алгебрически, т.е. в положителна и отрицателна смисъл, дава като резултат оная дейност и въздействие, което е обще прието да се нарича интелектуален живот. Интелектуалният живот обаче не е още «реалност» - в материалистич-ния смисъл на думата, както и метафизичните блянове на утопистите не са действителни царства на щастие, гдето измъчената човешка душа може да намери отдих и покой. Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «целесъобразно»*.
В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име,
характеризиращи
ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея.
Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!... Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него.
към текста >>
50.
СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ
,
,
ТОМ 20
СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ Сложният въпрос за личното «аз», за душата на индивида, ний ще го приемем за решен, поне в оная безспорна форма, за която няма компоненти и противоречия - че всяко съзнание крие в себе си свои собствени черти,
характеризиращи
се с известни индивидуални мисли, чувства и дейност, че няма две еднакви личности в света, въпреки външната прилика понякога, че най-после тия индивидуални прояви и качества изцяло образуват оная среда, върху която става или ще става-въздействието.
СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ Сложният въпрос за личното «аз», за душата на индивида, ний ще го приемем за решен, поне в оная безспорна форма, за която няма компоненти и противоречия - че всяко съзнание крие в себе си свои собствени черти,
характеризиращи
се с известни индивидуални мисли, чувства и дейност, че няма две еднакви личности в света, въпреки външната прилика понякога, че най-после тия индивидуални прояви и качества изцяло образуват оная среда, върху която става или ще става-въздействието.
Ако ний разгледаме въпроса субективно психологически, ний бихме могли да разделим вътрешния мир или тая психическа среда на въздействие на няколко области: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието бихме ги характеризирали като миналото и бъдещето; самосъзнанието и съзнанието - като настояще - момент, в който незнайното на обективния свят се пречупва в нашата лична «реалност», за да ни стане достъпно в каквато и да е форма. Подсъзнанието бихме приели отчасти като обширен склад на наследствеността, на опитностите, придобити в милиони години от въпросната форма, постигната чрез постепенна еволюция; свръхсъзнанието - като възможност, скрита в дадени детерминирани величини, които вече са влезли в известно съотношение. Самосъзнанието и съзнанието, бихме рекли в тия случаи, играят ролята на коритото на извора, който наистина извира на едно място - в съзнанието, но водата му не е оттам, нито пък остава там. Тя винаги носи със себе си едно минало, което е скрито в недрата на земята и се отправя към бъдащето - една възможност, пълна с неизразимо разнообразие.
към текста >>
Подсъзнанието и свръхсъзнанието бихме ги
характеризирали
като миналото и бъдещето; самосъзнанието и съзнанието - като настояще - момент, в който незнайното на обективния свят се пречупва в нашата лична «реалност», за да ни стане достъпно в каквато и да е форма.
СРЕДИ И ИНДЕКСИ НА ПРЕЧУПВАНИЕ Сложният въпрос за личното «аз», за душата на индивида, ний ще го приемем за решен, поне в оная безспорна форма, за която няма компоненти и противоречия - че всяко съзнание крие в себе си свои собствени черти, характеризиращи се с известни индивидуални мисли, чувства и дейност, че няма две еднакви личности в света, въпреки външната прилика понякога, че най-после тия индивидуални прояви и качества изцяло образуват оная среда, върху която става или ще става-въздействието. Ако ний разгледаме въпроса субективно психологически, ний бихме могли да разделим вътрешния мир или тая психическа среда на въздействие на няколко области: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Подсъзнанието и свръхсъзнанието бихме ги
характеризирали
като миналото и бъдещето; самосъзнанието и съзнанието - като настояще - момент, в който незнайното на обективния свят се пречупва в нашата лична «реалност», за да ни стане достъпно в каквато и да е форма.
Подсъзнанието бихме приели отчасти като обширен склад на наследствеността, на опитностите, придобити в милиони години от въпросната форма, постигната чрез постепенна еволюция; свръхсъзнанието - като възможност, скрита в дадени детерминирани величини, които вече са влезли в известно съотношение. Самосъзнанието и съзнанието, бихме рекли в тия случаи, играят ролята на коритото на извора, който наистина извира на едно място - в съзнанието, но водата му не е оттам, нито пък остава там. Тя винаги носи със себе си едно минало, което е скрито в недрата на земята и се отправя към бъдащето - една възможност, пълна с неизразимо разнообразие. Тъкмо върху това голямо и неминуемо разнообразие се отразява идеята на тоя, който желае да въздейства - респективно на възпитателя, който иска да помогне на своите питомци, или на общественика, който се мъчи да тласне колективната мисъл на своята страна по нова посока, за да избегне, да речем, една реална или предполагаема от него социална катастрофа. И тъкмо тук най-ясно се очертава значението на психическия динамизъм за разпространение на идеите.
към текста >>
51.
РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ
,
,
ТОМ 20
____________ * Без да зачеркваме въпроса тук за най-модерното схващание на инерцията, като резултат от електрическия пълнеж на електрона и съпротивлението на самоиндуктираното магнитно поле при движение - схващание, което е несъмнено по-близко до действителността, да бъде разгледана мисълта като електрическо явление с всичките му
характерни
прояви.
Любопитството да види как ще се използват от неговия «лов» мина в недоумение, после - в непослушание и желание да го притежава отново. Затворено в бараката поради опасност да не прескочи сто-бора и стане жертва на улицата, то можеше да вади логични, но съвсем неправдоподобни заключения, че послушанието води със себе си лишения от лакоми късове и свобода - една констатация, повтарям, напълно логична, но несправедлива и необоснована, когато в съзнанието липсва основната идея, която дава смисъл на всичко това - опасността от отравяние - идея, която принадлежеше на друга категория съзнания - недостъпна за моя четирикрак приятел. Често пъти и в нас - хората, идеите се групират така субективно с оглед на частните интереси, т.е. субективните състояния с присъщите тям бързини на движение, породения поради това ефект на инерция и. най-после, като резултат - реактивната или съчетаната компонентна идея, която е реален ефект от въздействие и която може да се изрази или не с физическа дейност; понякога да се задоволи в такъв случай само със смяна на настроение, а друг път - дори с леко душевно смущение, кратък размисъл или неволно стъписване пред една действителна или мнима неизвестност или опасност, стремеж за запазва-ние собственото «его» от странични влияния или подтик да се постигнат по-скоро предполагаеми изгоди.
____________ * Без да зачеркваме въпроса тук за най-модерното схващание на инерцията, като резултат от електрическия пълнеж на електрона и съпротивлението на самоиндуктираното магнитно поле при движение - схващание, което е несъмнено по-близко до действителността, да бъде разгледана мисълта като електрическо явление с всичките му
характерни
прояви.
(бел. а.)
към текста >>
52.
ДОМИНИРАЩАТА ИДЕЯ
,
,
ТОМ 20
Възприетата идея, като минава през специфични среди на индивида, пречупва се в съзнанието и самосъзнанието му, надвива противодействието и тия индивидуални среди,
характеризирани
с разнообразни индекси, въздействувани от закона за психическата инерция, която бихме могли да наречем отношение на консервативното начало в света или прекият контрол на инстинкта за самосъхранението - най-после доминиращата идея стъпва на пиедестала си като неоспорван от никого господар, макар и временен, развиваща своите сили, за да моделира дейността на индивида във всички области с оная енергия, която й е останала като резултатна след преживените борби за надмощие.
ДОМИНИРАЩАТА ИДЕЯ Доминиращата идея представлява финалният резултат на субективното въздействие. Както някой пълководец, който е завладял вече бойното поле с повече или по-малко загуби, ако теренът е бил враждебен, или с нови прибавки при неговите сили, ако условията са благоприятствували, доминиращата в даден момент идея завладява съзнанието, ума и волята и започва да упражнява своята творческа мощ чрез ново съчетание или комбинация на съществующето. При своето изявявание тя ще вземе понякога форми, които съществено се различават от първоначално възприетите по причини, които изтъкнахме.
Възприетата идея, като минава през специфични среди на индивида, пречупва се в съзнанието и самосъзнанието му, надвива противодействието и тия индивидуални среди,
характеризирани
с разнообразни индекси, въздействувани от закона за психическата инерция, която бихме могли да наречем отношение на консервативното начало в света или прекият контрол на инстинкта за самосъхранението - най-после доминиращата идея стъпва на пиедестала си като неоспорван от никого господар, макар и временен, развиваща своите сили, за да моделира дейността на индивида във всички области с оная енергия, която й е останала като резултатна след преживените борби за надмощие.
Тя там стои повече или по-малко с оглед на идейния живот, който води субектът, съответно начина на въздействието и силата, с която е станало; съпротивлението, което е срещнала и крайния резултат от всичките тия взаимоотношения. Колкото една идея обхваща по-широко съзнанието на индивида, има повече «допирни точки», т.е. отношение с основните идеи на неговото подсъзнание, съзнание и самосъзнание - толкова идеята, станала доминираща, има шанс да остане по-дълго време като идея-директива, същественият motiv-power в живота на дадена личност - оттам и да се получат едни или други трайни резултати. Много естествено е, че при оперирание в тия области се изисква фино познавание душевния живот, голяма деликатност в похватите, яснота в схващание поставените цели, умение да бъдат обличани в съответна форма и най-после истински усет на тяхната идейна динамичност и отношение към тоя или тия, на които ще въздействуваме. Безразборното отнасяне със задачите, механично, формално «присъствие», занаятчийство - тук са изключени; напротив - изтънчена, сензитивна личност, на която дейността граничи с интуицията, винаги ще намира отворени врати за въздействие към хорските души.
към текста >>
53.
ЗНАЧЕНИЕ НА СЪЗДАДЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
,
,
ТОМ 20
Напрежението, което се чувствува при това, и което съществено варира в разни степени и нюанси, в дадени случаи ражда онова разнообразие на отношения, което
характеризира
«личните» взаимоотношения между тоя, който въздействува, и единичната или колективната среда.
изключителното надмощие на ума) като че ли винаги ражда един естествен глад за идеи от други области на душата. И понякога този глад намира странно удовлетворение в неочаквани прищевки, или в бурни спорове с личности, поддържащи противоположни гледища - спорове, често ставащи привични, нещо повече -необходими заради едно душевно равновесие. В живота на много велики личности, който винаги е бил отбелязван с по-големи подробности и внимание, отколкото на обикновените хора, много страници от биографиите им са запълнени с явления от подобен род. Понякога дори е странно, че такива велики хора са изпаднали така наглед, по видимому необяснимо, в ръцете на незначителни същества, често каращи им се с часове или силни пълководци и абсолютни властелини като Людвик XIV, адмирал Нелсон и др., са се подчинявали на видими нищожества. В тия на вид противоречиви, нелогични явления, трябва да видим само резултат от въздействие на идеи, проявата на реактивната основно компонентна идея в психичния живот на субекта, която изглежда има свойство да донася известно вътрешно задоволство при доминиранието си - оттам и онзи стремеж да се постигне тяхното реализирание.
Напрежението, което се чувствува при това, и което съществено варира в разни степени и нюанси, в дадени случаи ражда онова разнообразие на отношения, което
характеризира
«личните» взаимоотношения между тоя, който въздействува, и единичната или колективната среда.
Опитният педагог или сензитивният, надарен с верен усет индивид, винаги може да предугажда известни възможни съпротиви или вероятни посоки в душевното развитие на даден субект или колективитет и да действува почти безпогрешно, като опитен моряк, който по малките белези предусеща бурята и взима овреме своите мерки. В бързо подвижния психически живот на съвременните личности, крайно неустойчив и капризен, ежеминутно повлияван от хиляди външни и вътрешни фактори; океан, който има своите приливи и отливи в неопределени времена и трайност, от извънредно голямо значение е ако тоя, който иска да въздействува, има онова прозрение, което може в даден момент да постави душата му в синхронни и синтонни трептения със средата и следователно, положително ориентиран, с по-малко грешки или усилия да постигне поставената цел. При тия усилия, много естествено е, че общите похвати, методи на миналото, педагогически изводи, добили гражданственост от дълголетията, в които са били прилагани и давали своите резултати - да имат свойто значение и донякъде приложение. Но, във всеки случай, те представляват известна отживялост, прилични на стари рицарски ризници, които имат това преимущество, че на всички могат да се навличат, и тоя недостатък, че на всички тегнат еднакво безполезно, понеже от нищо не запазват - копието и стрелата са останали вече само в музеите... Съвременният человек има сложен психически живот дори от своето най-ранно детство; хиляди условия и фактори се кръстосват в нежните съзнания на нашите деца и юноши и понякога за един ден те му натрапват повече впечатления, отколкото по-рано скритият в недрата на Балкана овчар можеше да получи в петдесетгодишен живот. Тия събития, фактори и влияния влизат във взаимоотношения - от външни стават вътрешни условия, деформират, усилват, пречупват, разкъсват - или подпомагат сложната картина на психическия живот, като из някакъв хаос въздигат и събарят временни царе - доминиращи идеи.
към текста >>
54.
НЕЩАСТИЕТО НА ДНЕШНИЯ СВЯТ
,
,
ТОМ 20
И това не е случаен факт - напротив, това е основният
характер
на носителите на съвременната култура и наука - оттам и оня пълен със страх възглас за нейното проваляние от хора, които разбират по-дълбоко резултатите на човешката дейност и силата на природните закони.* Основна дисхармония, нравственият хаос, идейната безпътица и издребняване, смешно малки идеали, накичени с големи думи и пусти фрази, под които са само скрити лични интереси и сметки -всичко това е смъкнало съвременното човечество в значителна степен и сочи на една възможност, далечна или по-близка, която утре ще бъде горчив факт за нашите потомци - разрушението на една култура, станала безплодна - и смяната й с друга.
НЕЩАСТИЕТО НА ДНЕШНИЯ СВЯТ Това тъкмо е нещастието на днешния свят - липса на единство!
И това не е случаен факт - напротив, това е основният
характер
на носителите на съвременната култура и наука - оттам и оня пълен със страх възглас за нейното проваляние от хора, които разбират по-дълбоко резултатите на човешката дейност и силата на природните закони.* Основна дисхармония, нравственият хаос, идейната безпътица и издребняване, смешно малки идеали, накичени с големи думи и пусти фрази, под които са само скрити лични интереси и сметки -всичко това е смъкнало съвременното човечество в значителна степен и сочи на една възможност, далечна или по-близка, която утре ще бъде горчив факт за нашите потомци - разрушението на една култура, станала безплодна - и смяната й с друга.
Именно сега, всред настъпващия мрак, под едно претрупано от облаците на алчните стремежи на дребния интерес небе, когато всичко се измерва не по свещените идеи, които се провъзгласяват, а по дохода, който може да бъде получен от продаванието им; когато школската наука се е обърнала на начин да поставя хората в пътища за изкарвание прехраната си по разни хитросплетени методи и условия; когато свещеният огън на знанието, на онова голямо, велико Знание, което никога не е заглъхвало, въпреки всичките бури на вековете и кървавите гонения - едва тук-там се мярка достъпно само за малцина избраници - ние мислим, тъкмо за тия трагични моменти са от значение новите методи за възпитание, за въздействие върху човешките души - поне върху тия, които са още способни да се събудят за нов живот и с това избегнат от голямото рухвание заедно с гнилото. ___________________ * Гледай Шпенглер, «Залез на Европейската цивилизация» («Залез на Запада»). (бел. а.)
към текста >>
55.
СЪЩЕСТВЕНИ РЕФОРМИ
,
,
ТОМ 20
Тук вече трябва да кажем горчивата истина за идейния хаос в съвременните позитивни науки, ония основни направляющи величини, които
характеризират
съвременния «напредък», и които следователно са бреговете, между които, ще - не ще, нашата школна младеж ще протече и преживее няколко от най-хубавите години на своя живот.
Но вярно е и друго - че условията - това сме ний самите. Положението на един балон е в зависимост от външните условия, но също така не по-малко и от неговото вътрешно съдържание - количеството и подигателната способност на газа, с който е напълнен. Неговото положение е всекимоментният резултат от тия два фактора. Положението на человека в обществото е същото. Неговото идейно състояние е, което му гарантира общественото положение.
Тук вече трябва да кажем горчивата истина за идейния хаос в съвременните позитивни науки, ония основни направляющи величини, които
характеризират
съвременния «напредък», и които следователно са бреговете, между които, ще - не ще, нашата школна младеж ще протече и преживее няколко от най-хубавите години на своя живот.
към текста >>
56.
НЕОБХОДИМ СИНТЕЗ
,
,
ТОМ 20
Задачата за всекидневния хляб е завладяла тясното съзнание, а удоволствията - дребни и елементарни,
характеризиращи
епохите на упадък, са погълнали всецяло вниманието.
Не е ли време да се справят, по какъвто и да е начин, с него - все по-добре и по-умело ще сторят те със своите професорски знания и опитност, отколкото да предоставят това на неопитните студенти? Чувството на единността на Битието в разнообразните му форми налага вече един синтез в основните истини на самите науки, защото фактите, тъй определени и изолирани, както се проучват в разните научни дисциплини, нито могат, нито действително съществуват. Изолирани явления в света няма, а има само вечно преливащи се един в други процеси, които ний се самозалъгваме, като мислим, че може да изолираме, но които си следват своя път, неразривно свързани по време, пространство и причинност. На това само обръщаме внимание с оглед на основната идея - да се набележат основните изходни пунктове на новото възпитание, ролята на основните реактивни идеи, които може да дадат тласък и условия за логически умствен живот, а не само тъпчене с факти и ненужни «закони» - изобщо да се сложи въздействието на личност върху личност или колективитет на по-здрави научни основи и следователно даде реални резултати, които да оправдаят похарчените средства и време, тъй щедро пръскани в нашите дни и създаващи в повечето случаи едно хилаво поколение, което, лишено от самодейност, чака да се настани на държавна трапеза, за да иждивя своите малки творчески сили не в самостойна работа, а във всекидневно стопяване и обезмисляние на собствения живот всред една китайска канцеларщина. Печален факт е, че нашата интелигенция живее тъй, като да се чуди какво да прави с безконечно дългия си живот, когото не знае с какво да изпълни!
Задачата за всекидневния хляб е завладяла тясното съзнание, а удоволствията - дребни и елементарни,
характеризиращи
епохите на упадък, са погълнали всецяло вниманието.
Големите идеи, които да вълнуват издъно душата и повдигат духа на огнени криле, се считат като празни мечти на безумци и се отминават с пренебрежение или съжалителна усмивка на уста. Нашата интелигенция, рожба на нашите и чужди училища и живот, прекарва ужасна душевна криза - и заедно с нея и целият ни народ, защото, ако солта обезсолее, с що ще се замести? А тя е обезсоляла значително. Това говорят фактите. И въпросът вече не е за отговорностите на тази печална действителност, а за възможностите да се даде, макар в крайно време, един нов тласък, ново направление, нова цел и задача на будните умове и души.
към текста >>
57.
ПОСЛЕСЛОВИЕ
,
,
ТОМ 20
Характери
трябват!
Животът и училището като че са се разделили и вървят по разни пътища, говорят на непонятни един другиму езици. А и от какво значение са знанията, ако тоя, който ги носи, може да бъде купен за шепа злато? Ученият, когато е лош, е по-лош от простия... Ново е необходимо. Водачите на нашия народ трябва да разберат, че младежта е и бъдещето на страната и да се отнесат с всичкото внимание към тая важна задача. Повдигнатите в тая книжка въпроси разкриват само малка част от духовната нищета, в която гине интелигенция и народ.
Характери
трябват!
-Дори по-малко знание с повече твърди и устойчиви характери могат да изградят нещо съществено и важно за живота, отколкото много знания, натрупани като стока, предлагани на първия срещнат купувач... Ний даваме място на тая книжка не защото разрешава, а защото повдига, макар и едностранчиво, тъй важния въпрос за възпитанието. Стига игра с младежта - опартизанявание, преуморявание, недохранвание, държани в неподходящи условия - това е игра с бъдещето на цялата нация\ Младежта принадлежи на народа - защото това е самият утрешен народ: грижи за нея, са грижи за щастливо бъдеще. Хвърковати идеали, свещени идеи, готовност за самопожертвуване, безкористен работник в помощ на немощния, истината като вечен фар от люлката до гроба - ето качествата на младежта днес, която утре ще създаде величието на нацията. Тесногърдието, нетърпимостта, поглъщане изцяло с борбата за дреболии и хляб - това е присъщо и на зверовете и мизантропите. На младежта трябва да се създадат условия да вярват в живота, да го разбират, да им се дават необходимите знания грижливо подбрани; да бъдат творци в тоя живот.
към текста >>
-Дори по-малко знание с повече твърди и устойчиви
характери
могат да изградят нещо съществено и важно за живота, отколкото много знания, натрупани като стока, предлагани на първия срещнат купувач... Ний даваме място на тая книжка не защото разрешава, а защото повдига, макар и едностранчиво, тъй важния въпрос за възпитанието.
А и от какво значение са знанията, ако тоя, който ги носи, може да бъде купен за шепа злато? Ученият, когато е лош, е по-лош от простия... Ново е необходимо. Водачите на нашия народ трябва да разберат, че младежта е и бъдещето на страната и да се отнесат с всичкото внимание към тая важна задача. Повдигнатите в тая книжка въпроси разкриват само малка част от духовната нищета, в която гине интелигенция и народ. Характери трябват!
-Дори по-малко знание с повече твърди и устойчиви
характери
могат да изградят нещо съществено и важно за живота, отколкото много знания, натрупани като стока, предлагани на първия срещнат купувач... Ний даваме място на тая книжка не защото разрешава, а защото повдига, макар и едностранчиво, тъй важния въпрос за възпитанието.
Стига игра с младежта - опартизанявание, преуморявание, недохранвание, държани в неподходящи условия - това е игра с бъдещето на цялата нация\ Младежта принадлежи на народа - защото това е самият утрешен народ: грижи за нея, са грижи за щастливо бъдеще. Хвърковати идеали, свещени идеи, готовност за самопожертвуване, безкористен работник в помощ на немощния, истината като вечен фар от люлката до гроба - ето качествата на младежта днес, която утре ще създаде величието на нацията. Тесногърдието, нетърпимостта, поглъщане изцяло с борбата за дреболии и хляб - това е присъщо и на зверовете и мизантропите. На младежта трябва да се създадат условия да вярват в живота, да го разбират, да им се дават необходимите знания грижливо подбрани; да бъдат творци в тоя живот. Дотогава, докато това не стане - нищо не е направено - и докогато се не направи, нацията ни трябва да знае, че няма корени и първият силен вятър ще ни събори в ужасите на едно робство и физическо, и духовно!
към текста >>
И тъй, работа непрестанна, усилна да се даде на нашата младеж здрава храна, чист въздух, необходимо знание, високи идеали, кален
характер
, широко любвеобилно сърце, готовност за себепожертвувание, непрестанен стремеж към Истината и безкористна работа - но преди всичко никога да се не забравя4 че истинският национализъм не ще думи, а дела.
На младежта трябва да се създадат условия да вярват в живота, да го разбират, да им се дават необходимите знания грижливо подбрани; да бъдат творци в тоя живот. Дотогава, докато това не стане - нищо не е направено - и докогато се не направи, нацията ни трябва да знае, че няма корени и първият силен вятър ще ни събори в ужасите на едно робство и физическо, и духовно! Които имат уши да слушат - нека слушат - и нека знаят, че тия, на които много е дадено - много и ще се иска от тях! Днеска работата може да закрепи и промени съдбата - утре ще ни остане само да оплакваме престъпното си небрежие... Дано го не дочакаме! Будните трябва да будят - докато има още време.
И тъй, работа непрестанна, усилна да се даде на нашата младеж здрава храна, чист въздух, необходимо знание, високи идеали, кален
характер
, широко любвеобилно сърце, готовност за себепожертвувание, непрестанен стремеж към Истината и безкористна работа - но преди всичко никога да се не забравя4 че истинският национализъм не ще думи, а дела.
Всеки възрастен е възпитател на по-малките и по-слабите духом. Кражби и лъжи, партизански ежби и самозабравяния, стигащи до преследвания и убийства; егоизъм, лъгания и алчност -това са всекидневни картини на престъпници бащи, които утре се сърдят на своите деца за същите недостатъци... Но, да се разберем - грешките на децата са преди всичко грешки на родителите. И затова всичко за децата, всичко за младежта, защото това значи всичко за бъдещето! Тогава и сегашното ще добие и смисъл, и идеал, и ний, хората, ще станем не подобни на животни, търсещи цял ден своя хляб, а люди, които подготвят щастлив живот на своята нация. Да подхраним духа на младежта, с истинския хпяб, а не с отрови, защото горко на тая нация, която отглежда хилаво поколение-животът не се церемони със слабите и болните!
към текста >>
58.
II. ТАЙНИТЕ ОБЩЕСТВА И ТЯХНАТА РОЛЯ В ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ НА ЕВРОПА
,
ПРЕДГОВОР
,
ТОМ 20
Ласкаем се, че колкото и от малко - все ще бъдем чути от будните и ще допринесем нещичко за обединение усилията на положителното и
характерното
, на което предстои вече да излезе на обществената сцена като творчески елемент.
Те от ден на ден обезсиляват, намаляват, защото всичките искат - но не свят, защото да се очертае с най-черни краски тоя, който не мисли като нас и да се преследва с всички позволени и непозволени средства - това не е никакво сеение - поне на положителни нуждни народу ни качества... Самото тяхно партийно роение сочи на едно търсение изход от тежкото положение, в което са изпаднали. И днес не само в България, а пред целия културен свят се изправя наново съдбоносната проблема: с насилието и превратите ли - или с демократичните форми на обществения живот? И тоя въпрос става толкова по-значителен, защото тия демократически форми в повечето случаи са останали само празни сенки и е забравена вече истината, че онова, което действително винаги е движило прогреса, не са били формите - а духът, духовните стремежи на хората, които са взимали разни изгледи във философията, политическия, обществен и религиозен живот. И днес именно трябва да се влее това духовно в анемичния български политически живот, жизнена кръв в полуразлагающето се общество. Тая малка книжка има скромния стремеж да повика будните души от всички слоеве на обществото, да посочи значението на духовните (не религиозните - да се забележи това!) елементи и сили в нашата страна, да се призоват към постигание необходимото днес - спокойствие и добрувание на Родината ни.
Ласкаем се, че колкото и от малко - все ще бъдем чути от будните и ще допринесем нещичко за обединение усилията на положителното и
характерното
, на което предстои вече да излезе на обществената сцена като творчески елемент.
София, 1928 година ______________________ * Доктор Г. Трифонов е псевдоним на Любомир Лулчев. Учителят Дънов го извиква и му се кара, да не се подписва с псевдоними, а с истинското си име. След това той започва да изписва цялото си име. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) ** На 9 юни 1923 г.
към текста >>
59.
ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ
,
,
ТОМ 20
Ламтежът за нещо ново и борба за запазване старото, съ-ществующето, стремежът за излизането от едни «законни» рамки и усилията да се задържат здрави тия рамки като най-доброто възможно постигнато в тоя живот - ето
характеристиката
на тоя момент, в който обществените вълни се надигат, плискат и разбиват във вълноломи и язове и багрят с кръвта на нова-тори тая земя, която и без туй е засята само с кости и поливана с кръв през векове и векове... През трудния път на человечеството към върховете на своята еволюция то е минавало винаги досега през гробища и мъчения.
А нашето братство и подобните нему общества сочат само, че тая общност отдавна съществува и в духовните области. И ако днес имаме вълнения и сътресения политически, обществени или философски, то е, според нашето мнение, защото вече обществото по съдържание е изменено: умът, сърцето, волята и духът на човечеството са други и старите форми, във всичките им видове и разнообразия, не могат да ги сдържат. Ново вино е турено в стари мехове; то ври, кипи веки ден по-силно и всичките шевове на тия мехове пращят. Не е важно как ще наречем това ново - фашизъм или комунизъм, национализъм или интернационализъм, нито дори малко ще се помогне, ако с много учени термини може някой да докаже, че това ново е нещо старо - не! - важното е фактът, който не може да бъде оспорван от никого: в съзнанието на част от народите влязоха нови факти, нови стремежи, нови желания - и в резултат -нови движения в икономическия, политическия, обществения и духовен живот на всички страни.
Ламтежът за нещо ново и борба за запазване старото, съ-ществующето, стремежът за излизането от едни «законни» рамки и усилията да се задържат здрави тия рамки като най-доброто възможно постигнато в тоя живот - ето
характеристиката
на тоя момент, в който обществените вълни се надигат, плискат и разбиват във вълноломи и язове и багрят с кръвта на нова-тори тая земя, която и без туй е засята само с кости и поливана с кръв през векове и векове... През трудния път на человечеството към върховете на своята еволюция то е минавало винаги досега през гробища и мъчения.
И нека си не правим илюзии - всичките постижения на цивилизацията, за голямо съжаление, са отбелязани с гробовете на мъчениците новатори, на които следващите поколения са вдигали обикновено паметници - на тях, избитите от техните бащи!... Така някога постъпиха с древноеврейските пророци, така постъпиха с гордостта на човешкия ум през Средните векове, така постъпват и днес с ония новатори, които, жадни да допринесат нещо на терзаните и измъчваните, но невежи в своите похвати, благодарение на това, че духовната светлина не се е коснала до техните очи - искат по пътя на насилието да донесат щастието на человечеството. Но съдейки днес тях, ний всинца съдим себе си - ний, които имаме светлината, носим страшна отговорност пред человеците, ако не я пръснем, ако не разсеем тъмнотата, за да могат срещналите се по улиците, по борсите, по корабите, по бойните полета, по барикадите да се познаят, че са братя!... Не напразно някога един велик Учител на человечеството каза: «На когото е много е дадено, много и ще се иска.» Ако ний се върнем през хилядолетия назад в историята на человечество-то, винаги ще намерим, че новите раси, новите народи се формират заедно с една нова религия, с един нов духовен център, който, във вид на Учител, пророк, Божи приятел или светец някакъв, образува оная спойка, която избира и отлъчва околните хора от другите, сплотява ги в едно общество. И това малко общество расте постоянно, постоянно се разширява, добива свои обществени форми, религиозни обреди, държавно устройство; води войни, носи това ново по целия свят.
към текста >>
Тя не можеше да се побере в тесните рамки на всички ония условности и обряди, които
характеризират
всяка религия, за която старото е всичко.
Но хората, които бяха приели Християнството по-късно, когато гоненията престанаха, бяха вече с по-други схващания, отколкото тия на първите християни. Те смятаха, че може да се направи известен компромис, който да опази тяхното обществено положение и същевременно, че ще е голямо нещо, ако приспособят Християнството към съвременните разбирания, понеже то вече им се струваше доста крайно и трудно изпълнимо. Не стигаше, гдето някога Христос беше разпънат от държавници -Той трябваше да даде санкция на самата държава - нещо повече - в Негово име да осъждат всички, които се Вдигаха с подпалени сърца от Неговите собствени думи срещу същата държава\ Църквата, след тая фатална крачка на официално признаване, бързо се вкамени. Истинското духовно, което не можеше да търпи никакви оковаващи форми, необходими за мъртъвците, се отдели и без да ще, подпадна под ударите на свойте събратя, които до вчера, сами гонени, днес показваха, че добре са усвоили урока и могат отлично да го прилагат даже по гърбовете на довчерашните си другари!... Тоя период на люшкане на Християнството бе една необходимост - духовната струя, донесена от Учителя Исуса търсеше вече своя нов изход.
Тя не можеше да се побере в тесните рамки на всички ония условности и обряди, които
характеризират
всяка религия, за която старото е всичко.
Человечеството бе се спрело учудено пред Голгота и кадеше тамян, вместо да последва решително по стъпките на Тоя, Който неведнъж бе казал: «Аз съм пътят, истината и животът! » И тогава, когато официалната църква не може да зарегистрира през векове нещо друго, освен препирни за обряди, за отделни думи и жестове и облекла - фактически вън от нея тайно се струи онзи духовен поток от сили и знания, който минава от страна в страна, разнася светлина и разцвет и изчезва често внезапно, за да се появи на друго място, в следната епоха, все тъй плодоносен, все тъй могъщ, даващ стимул на всички религиозни, философски, обществени и политически течения. Един малък и бърз преглед ще ни помогне, ако не напълно да докажа това, поне да подкрепя тия твърдения с факти, с които историята е богата, но за изброяването на които краткото време ме ограничава доста. Апостол Павел, Апостол Тиански, Симеон, Бен Йокай, Евангелистът Йоан и засилените оттях платонически и гностически школи, Валентиниус - ето имената на хората, които през две столетия се борят вътре в Християнското общество с навика да се образуват форми, на подобие на старите, от които усилието на един велик дух ги бе временно избавило. Валентиниус е един от Илюминатите (посветените), както и Апостол Павел.
към текста >>
Като такава забележителна личност би трябвало да поменем Парацелзиус, защото именно в тия цялостни личности въздействието на духа, духовната истина е минавало най-ярко, отпечатвало се е най-силно и се е проявявало най-
характерно
, както в областта на морала и философията, така и във всичките останали полета на човешката мисъл и дейност.
създават братствата, които съществуват до самата френска революция. Последното братство се създава с изключителната задача, за да се реагира срещу тайния Иезуитски орден, основан от Инголщад - работа, с която по-късно се натоварват Масоните и я свършват успешно. Същият орден се разпространява и в Германия, но вътрешни ежби, липса на високо съзнание в членовете му, намали дотолкова неговата активност, че в 1895 година замира почти*****. Освен поменатите духовни братства - ордени, които носят истината и светлината безкористно на цялото човечество, има и други братства, по-малко безкористни, както и някои, които се занимават направо с рушене. За тях няма и да говорим, но би трябвало да поменем за отделни лица, които не успяват понякога да образуват особени течения, но все пак със свойта духовна сила и мощ правят дълбоки пътища в човешката история и образуват етапи в развитието на отделни общества и народи, които са вървели сред непрогледен мрак на невежеството и при крайно ограничените хоризонти дори на тогавашната наука и учени хора.
Като такава забележителна личност би трябвало да поменем Парацелзиус, защото именно в тия цялостни личности въздействието на духа, духовната истина е минавало най-ярко, отпечатвало се е най-силно и се е проявявало най-
характерно
, както в областта на морала и философията, така и във всичките останали полета на човешката мисъл и дейност.
Смело той се противопоставя на царуващото тогава учено невежество на официалната наука. Сам доктор по философия и алхимик, започва лекуването на болестите с нови похвати и начини, като същевременно работи и върху реализиране задачите на Алхимията. Неговите теории и опити, оставени в няколкото тома (и преведени едва преди 10 години на френски, и то само два от тия томове-това за сведение), се изучават тепърва - т.е. трябваше 300 години да минат, за да започнат съвременните учени да откриват факти, подобни на тия, които е знаел Парацелзиус, за да разберат символичния му език и се уверят, че се намират не пред бръщолевенията на един фантазьор, но че стоят пред знанията на един великан на човешката мисъл, който си е отминал не само неразбран от съвременниците си, но е бил и напразно преследван и след толкова години и осмиван от хора, които не бяха достойни ремъците на обущата му да развържат... Днес алхимията не е вече басня, а една реалност, която съвременната наука отначало, даже против волята си, трябваше да признае, а напоследък и грижливо да проучва, за да получи широки кръгозори по всичките посоки на битието******. ________________________________ * Преди Христа и след Него е имало водители - основатели на тайни школи, някои от които са се превърнали отчасти в религии, отчасти съществуват и до днес като ордени, школи, общества.
към текста >>
60.
IV. НОВИТЕ ХОРА ЗА НОВОТО ВРЕМЕ
,
,
ТОМ 20
Ний ви оставихме омразата, без да ви дадем нужните
характери
... Старото поколение враждуваше и се бореше с ярост, новото - с всички средства.
- Станиславе, за тая земя, за тая свобода, която имаме ние сега, са се проляли в миналото много сълзи и кърви... Знаеш ли колко много? И все пак недостатъчно... Но ний я получихме дар - и затова тъй малко я ценим! Другите народи са я извоювали стъпка по стъпка - нам харизаха свободата... Неподготвени още достатъчно, недорасли да я извоюваме - ний всички се втурнахме да използваме нейните блага. Ний зарязахме всичко - семейство и частния живот, ако щеш, и посветихме скромните си сили на политическия живот. Всред борби, ний не можахме да ви възпитаме.
Ний ви оставихме омразата, без да ви дадем нужните
характери
... Старото поколение враждуваше и се бореше с ярост, новото - с всички средства.
А това значи край на нашето Отечество, Станиславе, край на самостоятелния живот! - Новото време иска нови хора, с нови похвати. И напразно ти мислиш, че вий сте имали повече в себе си, отколкото имаме сега ний. Политическата борба се налага и не виждам в какво искаш да ме упрекнеш. - Политическата борба, Станиславе, както всяка борба, иска честни хора, па били те ново или старо поколение.
към текста >>
61.
Любомир Лулчев X. Ясновидство, общество и морал I. Ясновидските предсказвания и науката
,
1. ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ
,
ТОМ 20
на орган на властта, следовател, прокурор, съдия, адвокат, повикани да решават участта на известен ясновидец и предсказвач, който е имал нещастието вярно да предскаже някое престъпление от частен или обществено-политически
характер
, ако същите тия лица нямат мнение, или имат едно невярно мнение за ясновидската дарба и възможността да се предсказва бъдещето.
Голямата част от съвременната интелигенция се отнася към тия факти с предубедително отрицание. Тя ги отхвърля като неоснователни и абсурдни, преди да ги е проучила и преди да се е погрижила да узнае какво е установила и докъде е достигнала по тях науката. Но не притежавайки истината в случая, хората на тая интелигенция самоограничават в голяма степен възможността, съществуваща вече за разумния и просветен човек - да познават скритите заложби и способности, свои и на близките си, да ги култивират и насочват разумно, да узнават множество предотвратими премеждия и нещастия в живота. Те самоограничават и възможността си да имат разумно мнение и отношение към отделни лица и отделни групи хора от обществото, и често пъти в своите практически отношения към другите изпадат в най-деликатно и «глупаво» положение. Представете си положението напр.
на орган на властта, следовател, прокурор, съдия, адвокат, повикани да решават участта на известен ясновидец и предсказвач, който е имал нещастието вярно да предскаже някое престъпление от частен или обществено-политически
характер
, ако същите тия лица нямат мнение, или имат едно невярно мнение за ясновидската дарба и възможността да се предсказва бъдещето.
Но не само отделни хора, но и цели обществени групи могат да бъдат жертва на неразумно отнасяне към тях поради нашето незнание и невежество. На какво друго, ако не преди всичко на непознаване необикновените и скрити духовни сили в човека и тяхното проявление, се дължи онова крайно печално обстоятелство, че тъкмо хората, сред които се култивира и най-често проявява ясновидската дарба, хората на по-висш морал, на по-събудена религиозна и духовна мисъл, на по-чист идеализъм, тъкмо тия, които носят новото и най-ценното в духовния живот на обществото, са винаги отхвърляни, осмивани, ненавиждани, преследвани? На какво друго, ако не преди всичко на това невежество, се дължи вечно повтаряната история с преследваните и избивани пророци на Израил, с Христа, с Питагора, Сократа, Джордано Бруно, Хуса, Толстоя и първите техни последователи? Има обаче истини, които, макар да не са от голяма непосредствена важност за практическия живот и поради това можем да минем и с полузнания и заблуждения по тях, но от друга страна са свързани п основните истини за същността на човека и битието, въвеждат ни в тия основни истини, върху които по необходимост е положен всеки човешки мироглед и от които се определя най-важната и основна насока на нашия живот. От такъв характер са и истините относно ясновидството и предсказването на бъдещето - най-тясно свързани с тия за същината на човешката душа, мистерията на смъртта, задгробния живот, съществуването на всемирна душа, висше съзнание, провидение и пр.
към текста >>
От такъв
характер
са и истините относно ясновидството и предсказването на бъдещето - най-тясно свързани с тия за същината на човешката душа, мистерията на смъртта, задгробния живот, съществуването на всемирна душа, висше съзнание, провидение и пр.
на орган на властта, следовател, прокурор, съдия, адвокат, повикани да решават участта на известен ясновидец и предсказвач, който е имал нещастието вярно да предскаже някое престъпление от частен или обществено-политически характер, ако същите тия лица нямат мнение, или имат едно невярно мнение за ясновидската дарба и възможността да се предсказва бъдещето. Но не само отделни хора, но и цели обществени групи могат да бъдат жертва на неразумно отнасяне към тях поради нашето незнание и невежество. На какво друго, ако не преди всичко на непознаване необикновените и скрити духовни сили в човека и тяхното проявление, се дължи онова крайно печално обстоятелство, че тъкмо хората, сред които се култивира и най-често проявява ясновидската дарба, хората на по-висш морал, на по-събудена религиозна и духовна мисъл, на по-чист идеализъм, тъкмо тия, които носят новото и най-ценното в духовния живот на обществото, са винаги отхвърляни, осмивани, ненавиждани, преследвани? На какво друго, ако не преди всичко на това невежество, се дължи вечно повтаряната история с преследваните и избивани пророци на Израил, с Христа, с Питагора, Сократа, Джордано Бруно, Хуса, Толстоя и първите техни последователи? Има обаче истини, които, макар да не са от голяма непосредствена важност за практическия живот и поради това можем да минем и с полузнания и заблуждения по тях, но от друга страна са свързани п основните истини за същността на човека и битието, въвеждат ни в тия основни истини, върху които по необходимост е положен всеки човешки мироглед и от които се определя най-важната и основна насока на нашия живот.
От такъв
характер
са и истините относно ясновидството и предсказването на бъдещето - най-тясно свързани с тия за същината на човешката душа, мистерията на смъртта, задгробния живот, съществуването на всемирна душа, висше съзнание, провидение и пр.
По една сигурна пътека, фактите на ясновидството и предсказванията ни водят към скритото святилище на душата и през него - към Светая Светих на природата и битието. Те ни въвеждат в най-дълбоките тайни и ни дават възможност да се доближим до оная истинска светлина, в която единствено е възможен действително разумният живот. Да пробуди интерес към фактите на ясновидството и предсказванията; да изтъкне сериозността и голямото значение на посочените факти; да посочи становището по тях на науката; да подтикне и към по-основни проучвания -това е задачата на настоящия скромен труд.
към текста >>
62.
2. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ В МИНАЛОТО И СЕГА
,
,
ТОМ 20
(От
характера
на човека напр.
2. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ В МИНАЛОТО И СЕГА (стр. 7-11) В кръга на нашата тема не влизат предсказванията, които се дължат на обикновената човешка прозорливост, на обикновеното познаване условията и законите, при които се извършват дадени явления.
(От
характера
на човека напр.
можем да заключаваме как ще постъпи той при дадени обстоятелства; лекарят «предвижда» как ще се развие дадена болест; астрономът - кога точно ще започне известно слънчево или лунно затъмнение и пр.) Нас ни интересуват тук само ония предсказания - често най-точни и безпогрешни, които се дължат на необикновената способност да се вижда и знае бъдещето или по-право, да се виждат и знаят известни явления и факти на бъдещето, която способност се нарича «ясновидство», и чието проявление особено често се наблюдава при ония т.нар. «ненормални» състояния, известни под името медиумични и сомнамбулни състояния, транс и др. Нас ни интересуват още ония предсказвания, които са свързани с вярването в преживяване на човешките души, във възможността за отношения с тях, както и с по-висши същества, в съществуването на висше божествено съзнание, божествена промисъл, карма, съдба и пр., и които предсказвания ни изправят пред най-тайнствените и необясними мистерии и истини - предмет и основа на всички религии. През всички времена човекът се е интересувал особено много за своето бъдеще, искал е да надникне в него, да разбере какво му носи то - сполука или разочарования, щастие или страдание; искал е да знае дали известни негови начинания или предприятия ще се увенчаят с успех; интересувал се е кога и как ще настане за него фаталният час на смъртта; интересувал се е за бъдещето на своите близки, на своя град, на своето отечество. Едновременно човек винаги се е стремил да проникне и в тъй наречения свръхестествен мир, да добие по-ясно, по-неразколебимо знание относно големите тайни на битието, относно своето собствено непознато естество, задгробния живот, по-висшите духовни същества, относно висшата Божествена реалност.
към текста >>
63.
3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 20
Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способности, на
характера
и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скритият вътрешен живот.
В неговите ръце тъй наречената «магическа пръчка», с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и каменовъглени залежи, действува като един много чувствителен инструмент. Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка, и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г-н Л. Лулчев миналата година в. «Живот» може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи.
Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способности, на
характера
и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скритият вътрешен живот.
Но г-н Лулчев не само може да «чете» тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновено, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с «духовно ръководство», може да бъде в общение в известни моменти. За характера и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказване от страна на г-н Л. Лулчев, и то тъй, както ги намираме подробно описани в поменатия по-горе в. «Живот», бр. 4. Предсказвачът, за когото се говори в разказа по-надолу, е г-н Л.
към текста >>
За
характера
и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказване от страна на г-н Л.
В редактирания от г-н Л. Лулчев миналата година в. «Живот» може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи. Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способности, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скритият вътрешен живот. Но г-н Лулчев не само може да «чете» тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновено, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с «духовно ръководство», може да бъде в общение в известни моменти.
За
характера
и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказване от страна на г-н Л.
Лулчев, и то тъй, както ги намираме подробно описани в поменатия по-горе в. «Живот», бр. 4. Предсказвачът, за когото се говори в разказа по-надолу, е г-н Л. Лулчев; действието се развива в чифлика «Минкова махала» на Бр. Харитеви, а самите предсказания се отнасят до г-ца Райна Михайлович, секретарка на г-н Чепрашиков, самоубила се отпосле във Виена, и до г-ца Чен-гелиева, учителка.
към текста >>
64.
4. ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ И НАУКАТА ОТ АНГЕЛ ТОМОВ
,
(В. «Братство», бр. 26,10.XII.1930 г.)
,
ТОМ 20
И тия факти са толкова многобройни, разнородни и
характерни
, че в никой случай не може да се дължат на случайности и съвпадения.
Шарл Рише. Субективни и социални предпоставки на грубия позитивизъм. Ясновид-ството и ясновидските предсказания на Любомир Лулчев. Като започнем от пророческите сънища на Йосифа, минавайки през живота на старите египтяни, гърци, римляни и т.н., та дойдем до нашите дни, цялата човешка история е изпълнена с многобройни случаи, когато в пълна точност са предвиждани от по-рано събития, които след това напълно се осъществяват. Това са факти.
И тия факти са толкова многобройни, разнородни и
характерни
, че в никой случай не може да се дължат на случайности и съвпадения.
Тези факти - случаи из всекидневния живот на хората - са съществували вчера, съществуват днес, ще съществуват и утре и са достъпни за наблюдение и проверка. И намериха се мнозина учени с всесветска известност като Уил. Крукс, Ол. Лодж, Кам. Фламарион, Шарл Рише и др., които събраха десетици хиляди подобни случаи, изследваха ги, провериха ги и, теглейки заключението си, заявиха ясно и недвусмислено пред всички: ясновидство съществува, предсказания съществуват, нещо повече: животът на човека след т.нар.
към текста >>
65.
3. ВЪЗМОЖНИ ДИ СА ПРЕДСКАЗАНИЯТА?
,
От «Книгата на живота»
,
ТОМ 20
Често днес някои, които мислят, че светът е тъй тесен и незначителен, както техните разбирания за него, или че трябва да има само едно възможно обяснение за всичкото голямо разнообразие, което ни заобикаля, запитват как е възможно
характерът
на човека - едно сложно само по себе си психично и физиологично явление, да се свързва с някакви черти по лицето и ръцете, а още повече пък да послужат да се предсказват събития - нещо, което смятат за смешно, шарлатанство и празни приказки.
3. ВЪЗМОЖНИ ДИ СА ПРЕДСКАЗАНИЯТА? (В. «Живот», г. I, бр. 3, 5.IV.1929 г, стр. 3) «Силата на живота не е във вечната борба, а във вечното движение.» От «Книгата на живота» Всичкият въпрос понякога в предсказанията се свежда около схващани-ето на една основна идея от по-висш порядък, която обхваща ред факти и служи за тяхно обосновавание, подтик и движение - разраствание.
Често днес някои, които мислят, че светът е тъй тесен и незначителен, както техните разбирания за него, или че трябва да има само едно възможно обяснение за всичкото голямо разнообразие, което ни заобикаля, запитват как е възможно
характерът
на човека - едно сложно само по себе си психично и физиологично явление, да се свързва с някакви черти по лицето и ръцете, а още повече пък да послужат да се предсказват събития - нещо, което смятат за смешно, шарлатанство и празни приказки.
Разбира се, в такива случаи личният опит на всеки един от тях е най-доброто доказателство за искрения човек, но не всякога има възможност да се приложи това. Обосноваванието научно пък би изисквало време, опити и наблюдения, каквито са правени и се правят от всички сериозни изследовачи на тия науки, защото и те са преди всичко експериментални. Но подобни заключения говорят само за неправилно сложен въпрос. Всякога, когато фактите са разделени по време, място и категория (отношение), ние ги виждаме като самостойни, несвързани с нищо помежду си. И наистина, не е ли смешно, ако един интелигентен человек поиска от друг да му покаже каква е връзката между гнилата ябълка и... математическата формула за въртението на земята?
към текста >>
66.
2. ЕССЕ HOMO
,
,
ТОМ 20
Знай нещо и го живей, но това да е в хармония с Бога и Неговия син - «Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без
характер
, нито да бъдеш евангелист, нито православен.
Това е казал Христос и това ще говори Христос, който иде сега от горе.» - Така говори Дънов сега, повтарящ думите на Исуса отпреди две хиляди години - нашата църква го намери, че се е самоотлъчил от православието. И тъй си е - ако самият Христос си няма място в нейните обреди и живот - какво ще търсят там тия, които повтарят думите Му и след две хиляди години се мъчат да живеят живота Му? Нашите свещеници и досега не могат или не искат да разберат сякаш, че това, което Исус е направил, е твърде много и твърде велико за человека, но не би имало никаква смисъл за един Бог, на Когото всичко е възможно и Му се покорява по една Негова дума, че животът Му е най-висшият човешки възможен живот и най-низшият Божи - че на Голгота те се сляха в една искра, чрез която Богочеловекът оживя във вечността, за да освети завинаги пътя на следващите след него по-малки братя. А ний се дръпнахме настрана пред страхотното зрелище на Разпятието и се задоволихме да Му кадим само тамян и пеем химни, тъкмо тогава, когато Той ни чака от хилядолетия да Го последваме. «Гледай човек да бъдеш, обичан от Бога, и ти да Го обичаш; да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертвуваш за тях.» ...«Не да говорите: «братство и равенство», а затвори да има; «да се любим», а да убивате.» (Беседи, 4-та серия, стр. 220).
Знай нещо и го живей, но това да е в хармония с Бога и Неговия син - «Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без
характер
, нито да бъдеш евангелист, нито православен.
Ти си роден да бъдеш син Божи, ти си роден да бъдеш человек свободен» (Беседи, 4-та серия, стр. 215). Знамето на истинската свобода чрез всеобгръщащата Божествена любов е подигнато отново след две хиляди години. Силна и здрава ръка го държи. Словата, казани преди хилядолетия (гледай псалом 82-рий) и повторени от Исуса на преследващите Го свещеници и книжници - И не е ли писано в писанията ви: «И рекох, Богове сте» (Евангелие от Йоана, глава 10, стих 34), - проечават наново не като дума само, а като израз на самосъзнание, което върви по стръмната пътека, чрез която се стига не до Бога Отец - фикция някаква, която плаши хората като страшилище, крияще се в мрак и неизвестност, а до един действителен баща, който е кръвен родител със своите деца, и чието богатство е и тяхно богатство, и чиято мощ е и тяхна мощ - когато умеят да се слеят с Негова- та воля. Бог е жив и Неговото творение е живо.
към текста >>
Няколкото цитати, които взехме наслуки от беседите му, достатъчно ясно
характеризират
гледа на Дънова върху целия съвременен живот.
При такова положение на нещата, когато моралът в цяла Европа се разклати, когато егоизмът, накичен или не с етикета «свещен», тласна человечеството по кървавите полета, разсипа милиарди и разплака милиони, ръководени от своите пастири и благославяни от свещениците си, чудно ли е, че обществото навсякъде, а също и в България, започва да туря на преоценка своите ценности; че се явяват смели хора, които им напомнят забравените истини и вечните закони на нашия «Татко небесен», комуто всеки ден ломотим набързо молитви между две престъпления? И нашият «ред» на нещата е тъй далечен от Тоя, с името на Когото се кичим, че достатъчно е да настои някой за изпълнението на думите Му, за да мине в очите на съвременниците си за анархист, еретик - и какво ли не още, но в никой случай - за християнин. И това е много естествено. Ако се признае един подобен на Дънов за християнин, с неговия живот и това, което проповядва и учи, тогава неволно би се запитал всеки: Ами нашето «християнство» що е? На какво се обосновават нашият морал, църкова и строй - освен на предания и езически закони?
Няколкото цитати, които взехме наслуки от беседите му, достатъчно ясно
характеризират
гледа на Дънова върху целия съвременен живот.
Според него най-важното е человек да мисли и обича с велика Божествена любов - всичкото останало ще дойде от само себе си. Но и мисълта му трябва да бъде акт на едно самосъзнание, както и любовта му. Подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието са етапите, през които минава и ще мине всеки човек. И от всяко стъпало ще съзре истината, ще разбере пътя, ще зажи- вее живота. И много, много от сегашното в неговите очи ще добие друг вид, гробът ще бъде отхлупен, всичките несъществени форми на нашето битие ще останат като ненужни в него, а другото ще се устреми към новия живот, в който големите ще служат на малките не по принуждение и не по дълг, а с радост.
към текста >>
67.
VII. За Учителя Дънов
,
(В. «Зора», г. XIII, бр. 3720, 12.ХI.1931 г., стр. 4.)
,
ТОМ 20
3706 от вестника Ви) подчертават една несвързаност, и даже нелогич-ност, която е може би естествена и
характеристична
за тези, които е трябвало да избират от едно голямо следствие отделни фрази за сведения на печата, но която, според нас, не отговаря на действителността.
Периодически, по разни поводи, вниманието на нашата читающа публика е бивало привличано около учението и личността на г-н Дънов. Оригинални и своеобразни, те - учение и личност - са ставали обект на антрефилета, спорове, легенди, а напоследък - и на полицейско следствие...* След двегодишно изследване «следствието се помъчило да установи» някои факти от живота на г-н Дънов. Това не е лошо. Самото изнасяне на истината, по който и да е повод, е винаги от обществено значение, а за един вестник, който е обществена трибуна и ръководител на мнението на своите хиляди читатели - и една необходимост, условие за порядъчност и добросъвестност. Окъслечните сведения и части от разговор обаче, приписвани г-н Дъно-ву (бр.
3706 от вестника Ви) подчертават една несвързаност, и даже нелогич-ност, която е може би естествена и
характеристична
за тези, които е трябвало да избират от едно голямо следствие отделни фрази за сведения на печата, но която, според нас, не отговаря на действителността.
За да се увери човек в това, не е необходимо нито да се насиля частно жилище в отсъствието на неговите стопани и да се иззимат художествени картини, нито има нужда от каквито и да е микрофони, за да бъде чут г-н Дънов. Напротив, от 35 години вече, той говори публично, пред хиляди хора, чужденци и българи; неговите думи се сте-нографират и са напечатани в повече от петдесет тома, преведени и на европейски езици, отвсякъде възхвалявани и почитани. Това е известно на хиляди слушатели... Преди тридесет и пет години г-н Дънов е бил поканен за пастир на ямболската протестантска църква. Той, според думите на тия, които са го поканили, е отговорил, че може да бъде, но при условие, че ще служи без заплата. Това се видяло много чудно тям - и те не се съгласили.
към текста >>
68.
VIII. В отговор на една защита
,
(Църковен вестник, г. XXXII, бр. 44, 12.ХII. 1931 г, стр. 524-525)
,
ТОМ 20
Като не говори нищо по същество върху учението на Дънова, понеже то е сбор от безсмислици, г-н Лулчев не ни дава ясна и точна
характеристика
и за личността на Дънова.
Та що от туй? Нима като се поставят тези пасажи в логическа връзка(!), тъй както те стоят в цялостното признание на Дънова, ще намалят с нещо неблагоприятното впечатление за техния автор? Колкото и да хитрува г-н Лулчев, като се опитва да прави ignoratio elenshi, не може да ни убеди, че човек със здрава психика, когато е изправен пред един следовател, може да говори: «аз мога да предизвикам температура от 4000 градуса и ти ще изгориш като въглен, а аз ще стана невидим.» А Дънов тези думи, както пише «Зора», ги е казал на следователя (по-подробно за другото, казано от Дънова, вж в «Ц. В.», бр. 42, «Отзиви и бележки»).
Като не говори нищо по същество върху учението на Дънова, понеже то е сбор от безсмислици, г-н Лулчев не ни дава ясна и точна
характеристика
и за личността на Дънова.
И тук защитникът си позволява да подчертае с общи думи, че Дънов проповядвал цели 35 години, че той е служил безкористно, че не бил искал никога помощ от държавата и пр., а откъде намерил средства да построи десетки здания, бараки и салони за проповеди, както и да печати книги, всичко това защитникът благоразумно замълчава. Впрочем съдът ще си каже думата и по материалната издръжка на «братството», както и по това, дали Дънов не е обсебвал имоти на свои наивни последователи. Колкото за беседите на Дънова, говорени публично в неделни дни, ще кажем на г-н Лулчев, че сме имали случаи да чуем някои от тях и да разменим мисли върху тях с непредубедени слушатели. Впечатлението на всички е, че в тези беседи на «учителя» няма нито логика, нито научност, а те изобилствуват с недомислия и противоречия. Най-важна в тия беседи е фигурата на проповедника, която може би единствена прави впечатление на нервно изтощените слушатели и ги държи в респект.
към текста >>
69.
2. ДЪНОВ ЗА СВОЯ СЪБОР. ДЕКЛАРАЦИЯТА НА Г-Н ЛЯПЧЕВ
,
(В. «Зора», г. X, бр. 2737, 18.VIII.1928 г., стр. 1)
,
ТОМ 20
По
характера
си той е на закрито.
Бъдете спокойни. Запитан от един наш сътрудник по акцията на някои среди да се забрани съборът, г-н П. Дънов е заявил следното: - Аз смятам, че между запасните офицери, както и между другите организации, има достатъчно разумни хора, които ще се намесят и спрат всяка една брутална проява. Всичко обаче ние ще посрещнем с най-голямо спокойствие. Ние смятаме, че нашия събор е на закрито, защото става в наш собствен имот и външни лица не се допускат.
По
характера
си той е на закрито.
Нас никога не са ни гонили от Търново. Ние се отказахме там да правим съборите си. Бихме искали да се разбере, че основата на нашето учение е идеята, мисълта, чувствата, словото и действията винаги да се съгласуват помежду си, да бъдат във връзка. Ние искаме от българина следното: 1. да бъде честен; 2.
към текста >>
70.
III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.
,
(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)
,
ТОМ 20
Също тъй благотворно влияние върху формирането на
характера
на Престолонаследника е оказала и покойната царица Елеонора, която през царуването си от 1908 до 1917 година остави неизлечими следи на доброта не само у царския дом, но и сред народа.
В същото време у него се развива и силна обич към българската природа. Големи заслуги в насоката на възпитанието на Престолонаследника след смъртта на майка му е имала баба му Княгиня Клементина, която от баща си бе наследила политическа проницателност и висока интелигентност. Безспорно, влиянието на Княгиня Клементина върху възпитанието на Княз Бориса е било твърде голямо, заедно с онова на Цар Фердинанда, несполуките и лошата съдба на когото никак не намаляват неговите качества на висококултурен и интелигентен владетел. От възпитанието на баба си Княз Борис придоби духовна подготовка, а от баща си усвои мъжествени качества. И това двойно влияние създаде от Княз Бориса мъдър политик и храбър войник.
Също тъй благотворно влияние върху формирането на
характера
на Престолонаследника е оказала и покойната царица Елеонора, която през царуването си от 1908 до 1917 година остави неизлечими следи на доброта не само у царския дом, но и сред народа.
Събитията, които настъпиха през 1908 година, създадоха важни последици за Балканските народи. В онова време се провъзгласи независимостта на Третото българско царство. На тържествата, които станаха във Велико Търново на 22 септември стар стил по случай провъзгласяването на независимостта, присъствува и Княз Борис, който дълбоко изживя в душата си всичко, което последва. През 1910 година Княз Борис и Княз Кирил предприеха пътешествие из Мала Азия. Те посетиха Цариград и някои от гръцките острови.
към текста >>
71.
(25) Срещи с Учителя 22.I.1939 г.
,
,
ТОМ 20
Това е
характерно
за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г.
А вие застава-ли ли сте до пуяк и да започнете да му свирите с уста и той веднага си разперва крилата, изправя си перата в една царствена поза на ужас, страх и уважение. 141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия,Италия, Русия, Франция не са случайни хора. Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език. И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество. Лисицата е символ на сътворената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа.
Това е
характерно
за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г.
до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия? Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония е сключен на 27септември 1940 г. в Берлин. А подготовката започва на Мюнхенската конференция на 28 и 29 септември 1938 г., където Германия получава от Чехословакия Судетската област, населена с немци.
към текста >>
72.
(42) Среща с Учителя и с княгиня Евдокия на 26.IV.1939 г.,
,
,
ТОМ 20
Приказвахме и върху
характера
на царя.
- каза княгинята и аз потръпнах, защото тя говореше като за чужд човек. Това съм забелязал в царя също, а също и в писмата на Фердинанд, някои от които по-рано - преди 5-6 години, бяха безобразни и пълни с ненавист...270 Заприказвахме за магиите, с които той се занимава, а после минахме на растенията и аз й обещах да й дам някои книги да чете за магията. От тия думи разбрах колко ги е мъчил баща им.271 Тя намира, че народът е великолепен, търпелив, каквито не са другите, и че това е едно богатство и късмет за царя. Говорихме и за кмета и й казах някои работи за него, какво е говорил за нея и Кирил и пр. И тя знае някои работи - как той се е опитвал да се оправдава с нея за тия спекули, които е правил, и пр.
Приказвахме и върху
характера
на царя.
Тя го схваща много добре и намира, че много мнения слуша и се колебае. Самата тя има характер на Клементина272. Показах й един проект, пратен от Невенка, за училища за способни бедни деца.273 Тя схвана веднага същността и каза: - Защо не? Правихме институти за глухи, за сакати и недъгави, а това, с което ще се гордее България, защо да не направим? Видях как веднага схваща същността.
към текста >>
Самата тя има
характер
на Клементина272.
От тия думи разбрах колко ги е мъчил баща им.271 Тя намира, че народът е великолепен, търпелив, каквито не са другите, и че това е едно богатство и късмет за царя. Говорихме и за кмета и й казах някои работи за него, какво е говорил за нея и Кирил и пр. И тя знае някои работи - как той се е опитвал да се оправдава с нея за тия спекули, които е правил, и пр. Приказвахме и върху характера на царя. Тя го схваща много добре и намира, че много мнения слуша и се колебае.
Самата тя има
характер
на Клементина272.
Показах й един проект, пратен от Невенка, за училища за способни бедни деца.273 Тя схвана веднага същността и каза: - Защо не? Правихме институти за глухи, за сакати и недъгави, а това, с което ще се гордее България, защо да не направим? Видях как веднага схваща същността. Умна и настойчива е. Казах й, че е мъж в женско тяло.
към текста >>
73.
(45) Срещи с царя на 10.V.1939 г.
,
в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V с.г. в присъст
,
ТОМ 20
После, тя се безпокои, защото мисли, че като не е-при нея, той е с други жени, и той трябва да направи всичко да има възможност да види тя, че това не е така.308 Царят всичко това призна и обеща да го направи, колкото може, за да [я] поуспокои, като му обещах, че тя ще измени
характера
си и пр.
Той обеща. След това му говорих и за царицата, защото той не му се отиваше при нея. В общи думи този доста дълъг разговор: «И ти я обичаш, и тя те обича, но се ревнувате и двамата. Тя иска като майка си да владее.»307 А той не е като бабалък си - той ми каза, че бабалък му всеки ден е правел на жена си малки букетчета, които тя хвърляла, и викал като вдетинен «мама», почти идиотски. Казах му, че тя не може да мисли с понятия, а само с представи и затова той трябва нагледно да й покаже, че е зает, когато го викат постоянно пред нея и пр.
После, тя се безпокои, защото мисли, че като не е-при нея, той е с други жени, и той трябва да направи всичко да има възможност да види тя, че това не е така.308 Царят всичко това призна и обеща да го направи, колкото може, за да [я] поуспокои, като му обещах, че тя ще измени
характера
си и пр.
След това ние се върнахме при другите и като поприказвахме, царят пожела да тръгна напред, да отварям път - ми пришепна той самият, когато Багрянов искаше да ме вземе в своя автомобил. Сбогувахме се с царя и Кирил, а също със Севов и Багрянов и след туй си тръгнах. За получас бях вече в Чамкория. След малко пристигна и Багрянов и ме взема да отидем да прегледаме пътя за Черната скала, а после видяхме и горското училище, след което се прибрах. След два дена дойде Герджиков, генерал областен, и ме откара в неделя вечер в София.
към текста >>
74.
(49) Среща с царя на 30.VI.1939 г. в Стоянови от 10 часа до 12 без 10
,
,
ТОМ 20
Царят го описа доста подробно като
характер
.
Нека след месец иде и той и който хване рибата, него ще признаем за рибар. Но сега да отива, когато може да помислят, че Вие играете двойствена политика, няма смисъл. Ще Ви нарекат ипокрит* и в Берлин, и в Лондон, а от това ще страдат само интересите на България. Царят се съгласи с това. После говорихме по-надълго за «Де Кореи» информатор на «Интелижанс сървис», с когото Мушанов е влязъл във връзка, и писмото му, че той малко може сега да стори е България в Англия.
Царят го описа доста подробно като
характер
.
След това ми говори за железницата в Бургас, впечатленията си от народа, от който е доволен, и особено от жените (каза ми буквално: - Колко пъти на тоя фотьойл не съм бил съгласен с това, което ми говорите, като и това за правата на жените, а сега виждам, че те са най-дейните, импулсивните и пр. от народа... Приказвахме за положението изобщо, за кмета Иванов, за когото той ми каза, че преди три дена е казал на Кьосето за Янков и за др. Бях му занесъл увеличени фотографии, които той хареса много. Каза ми, че ще ходи на наводнението в Севлиево. Също, че на 28-и през нощта в бурята един гръм ударил крилото на двореца, гдето спи царицата, и звънците почнали сами да звънят, но не сторил нищо - попаднал в гръмоотвода... - Царицата беше мека на тръгване - уплашена беше.
към текста >>
75.
(53) ПИСМО
,
30. VIII. 1939 г., 8 ч сутринта. Учителят:
,
ТОМ 20
Англичаните като народ са... (Тук той прави една прекрасна
характеристика
на Англия и Английската империя).
Вие знаете, че миналата година ви съветвах да се разберете с Германия. На вас говорих за Германия и нейните качества, а на германците - за вас, и даже отидох дотам, да им говоря, че сте готови за война, когато вие не бяхте. - Да, това знаем и сме Ви благодарни. - Чаках вие да се разберете с Германия, а то Русия се разбра... Ний, малките държави, чакахме да видим в днешни времена пример от големите, как вие разрешавате въпросите. За голямо съжаление аз съм в недоумение от това, което става, и особено от поведението на Англия към нас.
Англичаните като народ са... (Тук той прави една прекрасна
характеристика
на Англия и Английската империя).
Ние може да се възхищаваме, но не може малките да й подражаваме. (Прави характеристика и на германците.) Англичаните бавно се вдигат, но като започнат нещо, не оставят, докато го не унищожат. Германците са по-ъглести, тромави като личности, но като цяло са дейни, послушни и пр. Бъдещето е във вашето разбиране. Защо да се унищожавате взаимно?
към текста >>
(Прави
характеристика
и на германците.) Англичаните бавно се вдигат, но като започнат нещо, не оставят, докато го не унищожат.
- Да, това знаем и сме Ви благодарни. - Чаках вие да се разберете с Германия, а то Русия се разбра... Ний, малките държави, чакахме да видим в днешни времена пример от големите, как вие разрешавате въпросите. За голямо съжаление аз съм в недоумение от това, което става, и особено от поведението на Англия към нас. Англичаните като народ са... (Тук той прави една прекрасна характеристика на Англия и Английската империя). Ние може да се възхищаваме, но не може малките да й подражаваме.
(Прави
характеристика
и на германците.) Англичаните бавно се вдигат, но като започнат нещо, не оставят, докато го не унищожат.
Германците са по-ъглести, тромави като личности, но като цяло са дейни, послушни и пр. Бъдещето е във вашето разбиране. Защо да се унищожавате взаимно? Това ви говорих миналата година. Сега какво е крив моят народ, че не иска да се намеси на страната, където отидоха тия, които го ограбиха?
към текста >>
76.
(66) Срещи
,
,
ТОМ 20
Говорихме за
характера
на Кьосето и на Багрянов.
Аз настоях да се направи всичко, за да се примирят Багрянов с Кьосето, като всеки си гледа работата. Помолих за това царя и той ми обеща да стори това, но ме предупреди, че по-рано всичката атака против мене е била от хората на Багрянов, затова да се пазя, че може да ме изядат. Тъй че, това примиряване ще се опитат да го направят, пък - ако излезе. Запитах го и за Спас Ганев. Каза ми, че ще е по-хубаво да влезе, за да има кой да респектира Багрянов в парламента.
Говорихме за
характера
на Кьосето и на Багрянов.
И Севов му казал да се не бърза с Багрянов. Казах му и аз, че по-добре е сега да дойде някой друг да довърши изборите, ако не ще Кьосето, но да не се отлагат, защото после ще станат условията по-лоши. Не може да управляват като диктатори, защото ще бъдат пометени. И в Германия има Райхстаг, в Русия - събрание, в Италия - снопове (фашии), и тук трябва да има нещо такова... Царят се съгласи, че това не може, и реши да настои пред К[ьосеиванов]. Дълго говорихме за Царицата и за неговия гост.
към текста >>
77.
(70) Срещи с Учителя и царя на 27.I.1940 г.
,
,
ТОМ 20
Казах му също, че съм излязъл от границите си, понеже трябваше да се задоволя с това да гледам портрети и почерци и да определям
характери
, а той сам да си ги прави, ако иска, говедари или министри - негова работа.* 483 Мене аслъ ми беше дотегнало с тия интриги, които правиха, а също и това, което погоди Кьосето на Недев с избирането на Гето Кръстев, а също и с това, че Недев не можа да разбере и да постави Кьосето на мястото му.
Остана да говорим това след 4-5.II., когато ще се видят резултатите. Той ми разправи за двама англичани: аташето по печата, който му е приятел, и военното, с когото са тоже познати и който се опитвал да го плаши, и на когото той е казал, че е по-добре било да се получи Добруджа с благословението на Запада, отколкото с това на Изток, но понеже са закъснели, то да се не сърдят на тия, които са се родили от руско-турски войни, че сега гледат пак към Русия. Изобщо, хубаво им е говорил, но го забравих, защото го записвам след няколко дена. Той намира, че съм отровен с въздуха на София, и ме посъветва да изляза вън някъде, че съм си дошел без бинокъла. И аз му казах още от самото начало, че съм дошел да приказваме по човешки, а не [за] изследване.
Казах му също, че съм излязъл от границите си, понеже трябваше да се задоволя с това да гледам портрети и почерци и да определям
характери
, а той сам да си ги прави, ако иска, говедари или министри - негова работа.* 483 Мене аслъ ми беше дотегнало с тия интриги, които правиха, а също и това, което погоди Кьосето на Недев с избирането на Гето Кръстев, а също и с това, че Недев не можа да разбере и да постави Кьосето на мястото му.
Когато царят му каза [...] Министерския съвет и пред другарите си да каже какво му е казал царят, той за по-добро отишел при Кьосето и тоя му изигра както трябва играта и после му хвърли кривите дърва на него... Бог да им е на помощ, но мене ме догнуся от толкова интриги и никаквици и ми се иска да се махна нанякъде, поне за известно време... Гнусота страшна, невъобразима е това, което наричат политически живот... Бог да пази България! Преди два дена, на 31-ви, царят беше пратил един доклад, писан за него, явно тенденциозен. Казах му да му кажат «мерси» и че мнението съм си казал по въпроса. Идат много хора и никой нищо не знае. Хора на Кьосето разправят, че ще излезе Недев и Багрянов... Едно разбрах: че само Боге пазил България досега!...
към текста >>
78.
(78) Срещи с Учителя и с царя на 22.V.1940 г.
,
,
ТОМ 20
за получени
характеристики
на министрите; 5.
сведения от чужбина - Цариград, Берлин, Италия и пр. - за войските в Тракия; 2. за мерките, които са искали да вземат; 3. за исканието на Даскалов да сменя началник-щаба X. Петков534; 4.
за получени
характеристики
на министрите; 5.
за разправиите между него, Евдо-кия и царицата. 1. Накъсо фактите: имал сведения от Механджиев (същия, който го предупредил някога за преврата), че турците трупат войски. За същото имаше и други донесения. Германското аташе донасяше противното, но това не можеше да се вземе в сериозно. Калабалъкът бил около 360 000 войска, от които около 170 000 бойни части.
към текста >>
Още като бяхме в градината с царя, че после влязохме в кабинета му, той ми показа едно писмо, пратено от някого до Евдокия с
характеристика
на 52 министри след 19 май 1934 година.
Така между другото ми прочете и от Поменов от Рим... Между другото стана дума, че на раздяла при съвет[а] генерал Даскалов останал при царя и му казал, че Хаджипетков, откак го направили генерал-лейтенант, се забравил много, почнал да критикува гласно, да не одобрява това и онова и изобщо - не можело да се мели брашно с него, та искал смяната. Попитах с кого мисли да го сменя. - С Пукаш.535 Казах му, че смяна на началник-щаба не е за сега, за тия мътни времена, че по-добре е да се чака, защото такава смяна ще породи много съмнения в комшиите и за войската не ще е добре, че Пукаш е чех и не може и не трябва, още повече, като се знае съдбата на Чехия, няма защо да прикачаме нашата колесница към тяхната карма. Той се съгласи с това и каза, че и той тъй си мислел, но сега мислел за варненския Попов, който бил най-старшият, та да не можел и Петков да протестира нещо, като щял да го махне и изпрати в Плевен. - Имай предвид неговата амбиция и дебелата му глава - и на тая тема приказвахме доста.
Още като бяхме в градината с царя, че после влязохме в кабинета му, той ми показа едно писмо, пратено от някого до Евдокия с
характеристика
на 52 министри след 19 май 1934 година.
Остана после да ги чета. В него най-жестоко са се отнесли с най-честните хора - Сапов и Недев... а Габровски го хвалят и даже пророкуват, че щяло нещо да става с него... гениално... После той ми разправи доста надълго за разправиите, които е имал със сестра си и с царицата и как можал да ги предума да се помирят и да се разберат. Много ми хареса неговото търпение и такт, с които се е отнесъл към тоя въпрос. Разправи ми и за една роднина на жена му, която е черногорка и която видяла в Станимъка как народът го посрещнал спонтанно, му казала, че сега разбрала, като видяла с очите си как го обича народът и как той без всякаква стража се движи навсякъде, но това, разбира се, не можела да го каже на Джо (Джована)536, която знае само въздуха на вилата Савоя да диша и не може да разбира другите хора. За Даскалов бях му казал да го вика и да му каже, че е по-добре засега да не [се] карат, а да вземат принципно уж две становища - всеки с една страна от воюващите, както правеха гърците, та във всеки случай печелят (защото и без туй те се карат, ами да не бъде на лична почва, ами да е уж на принципна... докато му дойде времето да си иде.)
към текста >>
79.
(79) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 25.V.1940 г.
,
,
ТОМ 20
Характеристиките
на министрите прочетох.
(79) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 25.V.1940 г. Ваше Величество, Изпращам: 1. Книжката за билките, която Ви обещах. 2. Едно писмо, което схваща по своему нещо за завесата на проф. Цанков. 3.
Характеристиките
на министрите прочетох.
По тях ще говорим лично. Нито похвалите, нито клеветите могат да прибавят или отнемат нещо човеку от това, което той съществено има. Пигменте от похвали не стават гиганти, нито великаните - джуджета от клеветите. Животът е, който проверява и дава истинската стойност на личностите и обществата. Принципите освобождават, законите задължават, а фактите принуждават. 4.
към текста >>
80.
(102) Среща с Царя на 15.XI.1940 г. в Стоянови от 8 и 30 ч до 10 без 10 ч
,
,
ТОМ 20
Заприказва ми за Рибентроп, когото нарече своя антипод, на когото познава много добре
характера
и затова той не може да го търпи... - Няма нищо - казвам му.
Аз ги оставям, нека се компрометират с тия си нареждания. - Добре е това, но да не стане повече, отколкото трябва, и да се хвърли вината във Вас, както са започнали вече - че всички Вие и децата получавате пари, а ако [има] някой като Хитлер, само той ще получава... Царят се огорчи. Казах му да отнеме външната търговия от спекуланти, да я вземе държавата. Обеща.... Външната търговия да я вземе от ръцете на спекулантите, които печелят милиони, като обират населението, и се хвалят, че са негови приятели, а пикаят по главата му. Той обеща да стори това.
Заприказва ми за Рибентроп, когото нарече своя антипод, на когото познава много добре
характера
и затова той не може да го търпи... - Няма нищо - казвам му.
- Сега, като отидеш и като видиш с какви ограничени умове хората управляват 90 милиона народ, че искат и на целия свят да се наложат, ти ще се окуражиш и ще се върнеш с по-голяма решителност да туриш в нашата държава с една шепа народ повечко ред и справедливост! 574 ______________________________________ * баро (от цигански) - голям. Означава «големец, богаташ». Днес го наричат «баровец». (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев.) ** mot-a-mot (фр.) - дума по дума, буквално.
към текста >>
81.
(106) Среща с Царя на 19.XII.1940 г. в Стоянови, от 8 и 12 до 10 и 1 /2
,
,
ТОМ 20
Във всеки случай, виждам, че я обича, ревнува, макар че крие това и че му се иска да приказва за нея повече и че тя е самостоятелен
характер
, който не иска да се подчини лесно - упорита е от черногорското в нея.
- Изучих чрез нея поне добре италианците. - Е, както виждаш, пак има полза. Търпение - казвам му, - всичко ще си дойде на своето място и време - само търпение! Той ми разправи, че пораженията са я направили малко по-мека сега и пр., пр. подробности, които не ми се иска да записвам, защото са интимни работи.
Във всеки случай, виждам, че я обича, ревнува, макар че крие това и че му се иска да приказва за нея повече и че тя е самостоятелен
характер
, който не иска да се подчини лесно - упорита е от черногорското в нея.
Във всеки случай, той е бодър сега и не се поддава на мъчнотиите, които се подават от много страни, а това е по-важно, макар че русите заливат с бележки нашите улици. Казах му на второто тяхно предложение да се отговори и той обеща това. Другото не записвам, защото не мога да си го спомня сега в момента. После се върнах и се видях с Учителя. Преди да отида сутринта при царя, аз се видях с Учителя и му прочетох рапорта от разговора с (царя) Хитлер и Драганов.
към текста >>
82.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Закриването става с много големи пререкания и по «генчевски» - а Генчев е имал
характер
на диктатор и заповеднически е приключила сесията. 34.
На 8 септември 1944 г. първите съветски войски навлизат в България. Багрянов е осъден на смърт от Народния съд. 33. Става дума за закриването на сесията на Народното събрание на 22 юли 1938 г. във връзка със Закона за печата.
Закриването става с много големи пререкания и по «генчевски» - а Генчев е имал
характер
на диктатор и заповеднически е приключила сесията. 34.
Лулчев е обяснил, че сушата е наказание, понеже от официалните власти се гони Бялото Братство. Но щом след заповедта на царя гоненията са преустановени, то идва дъждът като Божие благословение. Виж също бележка №19. 35. Кръстю Пастухов - роден през 1874 г. в гр. Севлиево.
към текста >>
Мисията му има проучвателен
характер
. 48.
Кирил е по манталитет аристократ, бохем, любител на кабаретния живот и с много задължения пред кредиторите. Осъден на смърт от Народния съд. 47. Д-р Никола Сакаров, деец на Българската комунистическа партия, депутат от 25-ото Обикновено народно събрание като кандидат на Работническата партия, понеже е изключен от БКП след Септемврийското въстание от 1923 г. След сключването на германско-съветския пакт за ненападение на 23 август 1939 г. между Рибентроп и Молотов, Сакаров е изпратен в Москва от цар Борис III за среща с Георги Димитров и Васил Коларов.
Мисията му има проучвателен
характер
. 48.
Царят се готви да пътува за Италия, за Санта Анна де Валдиери, където царица Йоана с децата си са вече цял месец при родителите й - крал Емануил и кралица Елена. Оттам ще отидат в лятната резиденция на кралското семейство - «Сан Росоре», където е започнала любовната история между цар Борис III и принцеса Джована Савойска, а сега българска царица. На 30 юли 1938 г. царят се завръща от Рила, разговаря с министър-председателя Кьосеиванов, който на 31 юли заминава за Солун за подписване на Солунското споразумение, с което се премахват военните ограничения от Ньой-ския договор от 1919 г., премахва се демилитаризираната зона в Тракия по протежение на българско-турската и българско-гръцката граници. 49. Царят е слагал прякори на своите подчинени.
към текста >>
Прозвището му е измислено от цар Борис III, понеже притежавал
характер
на диктатор и император.
Това е истината. Вж. «Изгревът», том I, стр. 449-454 и том IV, стр. 91-92. 57. Калигула - това е Димитър Генчев.
Прозвището му е измислено от цар Борис III, понеже притежавал
характер
на диктатор и император.
За него виж в бел. №21. Онова, което споменава Лулчев, като поглежда ръката му, защото линията на живота му е прекъсната за около 7 години, се сбъдва. След 7 години Димитър Генчев е осъден на смърт от Народния съд. 58. Илия Желязков - главен секретар на министерството на финансите по времето на министър Кирил Гунев, 1935-1938 г. 59. Кирил Гунев - роден през 1887 г.
към текста >>
Това е
характерно
за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г.
А вие заставали ли сте до пуяк и да започнете да му свирите с уста и той веднага си разпер-ва крилата, изправя си перата в една царствена поза на ужас, страх и уважение. 141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия, Италия, Русия, Франция не са случайни хора. Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския език. И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество. Лисицата е символ на сътворената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа.
Това е
характерно
за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г.
до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия? Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония е сключен на 27 септември 1940 г. в Берлин. А подготовката започва на Мюнхенската конференция на 28 и 29 септември 1938 г., където Германия получава от Чехословакия Судетската област, населена с немци.
към текста >>
има
характер
на аграрна революция.
се слага край на монархията в Китай. Първата гражданска революционна война в Китай е през 1924-1927 г. Един от ръководителите на Гуоминдана - Чан Кайши, на 12 април 1927 г. извършва преврат и възглавява правителството до 1949 г. Втората гражданска революция в Китай през 1927-1937 г.
има
характер
на аграрна революция.
През 1931 г. Япония започва агресия срещу Китай. Чан Кайши прави 4 похода срещу Червената армия на комунистите. През 1934-1936 г. е Великият поход на Китайската червена армия за изгонване на японците.
към текста >>
В тези преговори нещо, което е
характерно
, е начинът, по който е процедирано между министрите.
Предлага се на България да влезе в Балканската антанта. В замяна България иска връщането на Южна Добруджа. Заявява се, че ако българите предприемат военни действия за връщането на Южна Добруджа, то балканските съседи ще започнат военни действия срещу нея. Ето защо Учителят съветва да не се бърза. А какво е било настроението по това време, се вижда от стенограмата на процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев: Заседание на Народния съд от 25 декември 1944 г.*: - ... Прескачам някои работи и дохождам до преговорите в Крайова.
В тези преговори нещо, което е
характерно
, е начинът, по който е процедирано между министрите.
Обикновено двама министри, Филов и Попов - това съм отбелязал, това говоря, защото може би е неизвестно, - когато са процедирали, са казвали, че са делегати на царя. Идват при мене министри, които ми казват: «Ние не знаем нищо. Не сме говорили по това.» - Кой министър? - Мене ми се струва, че беше Багрянов. По-точно е казано в дневника, да не сбъркам.
към текста >>
83.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
В тези преговори нещо, което е
характерно
, е начинът, по който е процедирано между министрите.
Предлага се на България да влезе в Балканската антанта. В замяна България иска връщането на Южна Добруджа. Заявява се, че ако българите предприемат военни действия за връщането на Южна Добруджа, то балканските съседи ще започнат военни действия срещу нея. Ето защо Учителят съветва да не се бърза. А какво е било настроението по това време, се вижда от стенограмата на процеса на Народния съд срещу Любомир Лулчев: Заседание на Народния съд от 25 декември 1944 г.*: - ... Прескачам някои работи и дохождам до преговорите в Крайова.
В тези преговори нещо, което е
характерно
, е начинът, по който е процедирано между министрите.
Обикновено двама министри, Филов и Попов - това съм отбелязал, това говоря, защото може би е неизвестно, - когато са процедирали, са казвали, че са делегати на царя. Идват при мене министри, които ми казват: «Ние не знаем нищо. Не сме говорили по това.» - Кой министър? - Мене ми се струва, че беше Багрянов. По-точно е казано в дневника, да не сбъркам.
към текста >>
84.
XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 20
159 Без да зачеркваме въпроса тук за най-модерното схващание на инерцията, като резултат от електрическия пълнеж на електрона и съпротивлението на самоиндук-тираното магнитно поле при движение - схващание, което е несъмнено по-близко до действителността, да бъде разгледана мисълта като електрическо явление с всичките му
характерни
прояви. (бел.
Стойчева, за което Учителят му се е карал. 9 януари 2003 г. (Подпис: С. Няголов) 157 Да не се смесва с физиологическата. (бел. а.) 158 Кавичките посочват, че общоприетата дума не се взима в обикновения й смисъл, а се подразбират комплексни процеси на динамическо и статическо изразявание на ново възприетата идея и по-раншните, или «мирогледа» на индивида (бел. а.).
159 Без да зачеркваме въпроса тук за най-модерното схващание на инерцията, като резултат от електрическия пълнеж на електрона и съпротивлението на самоиндук-тираното магнитно поле при движение - схващание, което е несъмнено по-близко до действителността, да бъде разгледана мисълта като електрическо явление с всичките му
характерни
прояви. (бел.
а.) 160 Гледай Шпенглер, «Залез на Европейската цивилизация» («Залез на Запада»). (бел. а.) 161 Доктор Г. Трифонов е псевдоним на Любомир Лулчев. Учителят Дънов го извиква и му се кара, да не се подписва с псевдоними, а с истинското си име. След това той започва да изписва цялото си име. (бел.
към текста >>
85.
І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов
,
,
ТОМ 21
Главната
характерна
черта е голяма амбиция и подозрителност.
Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов .Любомир Христов Лулчев е първото, „ешуа”(Козирог). Това дава малко мъчно детство с доста болезнени състояния - слабо, ниско тяло с тесни гърди, тъмни, копринени коси бледо лице и малки очи. Говорът е бил малко спънат в детския период (: Меркурий в опозиция с Луна, Меркурий в опозиция с Плутон). Крайниците по-къси и походката малко несръчна. Понеже господарят на хороскопа - Сатурн - е в тригон със Слънцето, тригон с Венера (), преодолява лесно тези мъчнотии и заяква.
Главната
характерна
черта е голяма амбиция и подозрителност.
Имал е много силно желание за признаване на претенциите му за напредналост и превъзходство, а и подозрителност, че околните му се опитват да отнемат или оспорват желаната за него награда. Това му е причинявало ненужни тревоги и разправии в обществото. Когато в 1914 г. неговият командир го уволнява от армията, понеже Лулчев го изобличил в нечестност, той потърсил правото си. Осъдил го и е възстановен като капитан в армията.
към текста >>
Слънце в Скорпион () дава голяма енергия, смелост при всички изпитания и крайно независим
характер
.
Нептун ретрограден му дава големи бъркотии в психиката (Нептун опозиция Слънце), непослушание и неподчинение на Бога и постоянни опасности от смърт. Слънце в X дом е най-важният показател за успех в живота. Дава благоразположението на най-издигнатите в обществото (царят), и ще има служба, свързана с голямо доверие и отговорност. Ще бъде много ценен от околните и ще бъде удостояван чрез избор на висок обществен пост. Такова е избирането му от 1000 офицера, само той да отиде в Англия и да учи за авиатор.
Слънце в Скорпион () дава голяма енергия, смелост при всички изпитания и крайно независим
характер
.
Мисълта му е много активна и допринася за успех във военното дело и медицината (хирургията). Дядо му е бил народен лечител, билкар и той носи тези качества и е учил една година в Букурещ медицина. Наранено Слънце опозиция Нептун го прави понякога груб и невежлив. Самоизлъгва се, че неговото мнение е по-ценно от това на другите и ще има склонност да потъпква всичко, което му пречи. *, най-голя мото от 8-те деца в семейството им, на баща си Христо.
към текста >>
Има много приятели, поради обичливия и отзивчив
характер
.
Ще претърпява много скърби, неприятности и промени. Меркурий в секстил с Уран () дава оригинален независим ум, борещ се срещу робството на модата и традициите. Неустрашимо си проправя път към абсолютна свобода. Пионер на мисълта и на откритията. (Правел е опити от живак да получи злато.) Изключително възвишени идеи и идеали, насочени към прогреса на човечеството.
Има много приятели, поради обичливия и отзивчив
характер
.
Благоприятно за литературна писмена дейност. Условие да бъде добър астролог. Меркурий в опозиция с Плутон () - много умствени противоречия, ограничения, заблуждения. Умът е податлив на всякакви изкушения и съблазни, всякакви заблуди и прегрешения на физическото поле. (Затова Мория, като му се явил във видение, му казал, че е една каша.) Луна в V дом.
към текста >>
Юпитер в IX дом дава благороден
характер
, голяма доброта и религиозност.
(Сатурн определя кармата на човека.) Сатурн в секстил с Нептун () - ще има успех в сделките. Проявява честност, решителност, самоувереност, с което спечелва доверието на околните. Задълбочаване в окултните науки, където проявява големи способности в практикуването им. Сатурн в Рак е господар на хороскопа и много слаб, за да може Лулчев да разреши кармата си - да приеме с любов идеите на Братството и да познае Учителя, като Бог и Отец. Накрая Го позна и завърши живота си в пътя на еволюцията, като прояви Нептуновите качества на Божествената любов и се пожертва за ближните си.
Юпитер в IX дом дава благороден
характер
, голяма доброта и религиозност.
Има общирен и толерантен ум. Ценен от обществото - някога проявява нахалство, показност и прави разхищения. Юпитер във Везни () - интересува се от всичко, свързано с напредъка на хората: музика, изкуство, литература. Наранен - ще има доста вътрешни и външни неприятности. Юпитер в секстил с Марс () - дава благороден искрен характер без никакви заобикалки.
към текста >>
Юпитер в секстил с Марс () - дава благороден искрен
характер
без никакви заобикалки.
Юпитер в IX дом дава благороден характер, голяма доброта и религиозност. Има общирен и толерантен ум. Ценен от обществото - някога проявява нахалство, показност и прави разхищения. Юпитер във Везни () - интересува се от всичко, свързано с напредъка на хората: музика, изкуство, литература. Наранен - ще има доста вътрешни и външни неприятности.
Юпитер в секстил с Марс () - дава благороден искрен
характер
без никакви заобикалки.
Може да има успех във финансови сделки и да печели много пари. Той е нито много щедър, нито много пестелив. Има изобретателност и способност да води дадена работа към добър край. Този аспект увеличава червените кръвни телца и той се е радвал на добро здраве, обилна жизненост и голяма външна закалка. Юпитер в квинконс (150°) с Нептун () показва липса на контрол на чувствата.
към текста >>
Той отлично е определял
характерите
и качествата на министрите на цар Борис III.
Планетата на алтруизма дава напредничав ум, независим, оригинален и изобретателен, с високо развита интуиция. Обича да мечтае за преустройството на света с течение на времето. Това, което човек е придобил в миналото, не може да се изгуби. Мъдростта, която е притежавал, като Соломон, му е капитал, който сега е насочен към човешкото - самосъзнанието (Десцен-дентът). Сириус е на върха на 7-ми дом и Божествената Мъдрост, която носи той, е използвана за оправяне на отношенията между хората.
Той отлично е определял
характерите
и качествата на министрите на цар Борис III.
Познавал е качествата на хората около него. Когато се е издигал в менталния свят, сестра Елена Андреева е забелязвала няколко пъти светлина (ореол) около гравата му. Като Соломон той е разбирал и езика на животните. Той се излъчвал няколко пъти и отивал нощем при сестра Елена Андреева да я милва - невидимият свят му забранява да използва духовните сили за материални постижения и той престава. Жадно е поглъщал и четял Словото на Учителя.
към текста >>
86.
11. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 160 ÷ 162
,
,
ТОМ 21
Наистина, когато стане жесток, човекизменя и лицето си, и
характера
си.
Ще прочета 8 глава от „Еклисиаст”. „Кой е както мъдрият? И кой знае изяснението на словесата? Мъдростта на човека осветява лицето му, и жестокостта на лицето му се променява.” (1 ст.) - В този стих Соломон хвали мъдреца. Същевременно се казва, че жестокият изменя лицето си.
Наистина, когато стане жесток, човекизменя и лицето си, и
характера
си.
Най-големи промени стават с човек, който се намира под влиянието на Луната. Както Луната се пълни и празни, така и човек се мени, Соломон се намирал под влиянието на Луната, вследствие на което характерът му бил много разнообразен и променчив. Той ту се радвал, ту скърбял; ту бил доволен, ту недоволен. Соломон се намирал и под влиянието на Венера, на Юпитер, на Сатурн. Венера го правела любезен, внимателен, нежен.
към текста >>
Както Луната се пълни и празни, така и човек се мени, Соломон се намирал под влиянието на Луната, вследствие на което
характерът
му бил много разнообразен и променчив.
И кой знае изяснението на словесата? Мъдростта на човека осветява лицето му, и жестокостта на лицето му се променява.” (1 ст.) - В този стих Соломон хвали мъдреца. Същевременно се казва, че жестокият изменя лицето си. Наистина, когато стане жесток, човекизменя и лицето си, и характера си. Най-големи промени стават с човек, който се намира под влиянието на Луната.
Както Луната се пълни и празни, така и човек се мени, Соломон се намирал под влиянието на Луната, вследствие на което
характерът
му бил много разнообразен и променчив.
Той ту се радвал, ту скърбял; ту бил доволен, ту недоволен. Соломон се намирал и под влиянието на Венера, на Юпитер, на Сатурн. Венера го правела любезен, внимателен, нежен. Юпитер указвал влияние върху достойнството и честолюбието му. Когато изпадал под влиянието на Сатурн, той започвал да философствува.
към текста >>
87.
- 12. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 165 ÷ 167
,
,
ТОМ 21
Гледате някой човек усмихнат, весел и мислите, че е добър, мек по
характер
.
В това отношение страданията са метод, чрез който природата си служи за смекчаване на грубите чувства на човека. Като страда известно време, той постепенно отстъпва, започва да мисли, да влиза в положението на бедните и на страдащите. Без страдания жестокостта и грубостта на човека не могат да се смекчат. Искате ли да познаете какво чувства има човек, изучавайте промените, които стават в очите, устата и лицето му. Който не познава признаците на грубостта, всякога се лъже от външността на човека.
Гледате някой човек усмихнат, весел и мислите, че е добър, мек по
характер
.
Обаче достатъчно е да се вгледате в ъглите на очите и на устата му, за да разберете, че чувствата му са крайно груби. Лицето е главен изразител на всички промени, които стават с чувствата на човека. Казвате: Не може ли човек да се смекчи, да изправи характера си без страдания? При сегашните условия на живота не може без страдания. Те се явяват като спомагателни средства при възпитанието.
към текста >>
Казвате: Не може ли човек да се смекчи, да изправи
характера
си без страдания?
Искате ли да познаете какво чувства има човек, изучавайте промените, които стават в очите, устата и лицето му. Който не познава признаците на грубостта, всякога се лъже от външността на човека. Гледате някой човек усмихнат, весел и мислите, че е добър, мек по характер. Обаче достатъчно е да се вгледате в ъглите на очите и на устата му, за да разберете, че чувствата му са крайно груби. Лицето е главен изразител на всички промени, които стават с чувствата на човека.
Казвате: Не може ли човек да се смекчи, да изправи
характера
си без страдания?
При сегашните условия на живота не може без страдания. Те се явяват като спомагателни средства при възпитанието. Мъчно се възпитава човек. Виждате как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи характера си, като оздравее. Обаче той оздравява и остава пак същият.
към текста >>
Виждате как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи
характера
си, като оздравее.
Лицето е главен изразител на всички промени, които стават с чувствата на човека. Казвате: Не може ли човек да се смекчи, да изправи характера си без страдания? При сегашните условия на живота не може без страдания. Те се явяват като спомагателни средства при възпитанието. Мъчно се възпитава човек.
Виждате как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи
характера
си, като оздравее.
Обаче той оздравява и остава пак същият. Бедният пък обещава да направи големи жертви, само да забогатее. И той не изпълнява обещанието си. Забогатява, но остава далеч от това, което е мислел като беден. Човек мъчно изменя характера си.
към текста >>
Човек мъчно изменя
характера
си.
Виждате как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи характера си, като оздравее. Обаче той оздравява и остава пак същият. Бедният пък обещава да направи големи жертви, само да забогатее. И той не изпълнява обещанието си. Забогатява, но остава далеч от това, което е мислел като беден.
Човек мъчно изменя
характера
си.
И като умре и отиде на другия свят, пак носи същия характер. Преди да измени характера си, човек трябва да е познал себе си. За сега познаването на себе си е задача на мъдреца. Само мъдрецът познава себе си. Защо е създаден така светът?
към текста >>
И като умре и отиде на другия свят, пак носи същия
характер
.
Обаче той оздравява и остава пак същият. Бедният пък обещава да направи големи жертви, само да забогатее. И той не изпълнява обещанието си. Забогатява, но остава далеч от това, което е мислел като беден. Човек мъчно изменя характера си.
И като умре и отиде на другия свят, пак носи същия
характер
.
Преди да измени характера си, човек трябва да е познал себе си. За сега познаването на себе си е задача на мъдреца. Само мъдрецът познава себе си. Защо е създаден така светът? - Защото не е могло другояче.
към текста >>
Преди да измени
характера
си, човек трябва да е познал себе си.
Бедният пък обещава да направи големи жертви, само да забогатее. И той не изпълнява обещанието си. Забогатява, но остава далеч от това, което е мислел като беден. Човек мъчно изменя характера си. И като умре и отиде на другия свят, пак носи същия характер.
Преди да измени
характера
си, човек трябва да е познал себе си.
За сега познаването на себе си е задача на мъдреца. Само мъдрецът познава себе си. Защо е създаден така светът? - Защото не е могло другояче. Ако някой може да създаде света по друг начин, нека представи своя план.
към текста >>
88.
13. А ПЛОДЪТ НА ДУХА Е (бр. 4., 8.ІІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
Затова, докато не изменим съзнанието, не може да се промени и
характерът
ни.
Животът е проявление на духа, а той и единственото разумно нещо в света. Духът е онова велико същество, което изпълва всичко; разумното, което осмисля живота, на което съзнанието е винаги будно; което носи всички способности, дарби - сърдечни, умствени и волеви. И ако ний се ръководехме от него, трябваше да се разбираме помежду си. Когато духът дойде, той произвежда топлина във физическия свят, светлина в ума, движение в живота; растене, цъфтение, връзване и зреение, разширява съзнанието. Когато отсъствува духът, има меланхолия, безсмислие на живота, апатия, подозрения, съмнение.
Затова, докато не изменим съзнанието, не може да се промени и
характерът
ни.
Първото проявление на духа е любовта. Тя е първият подтик към живот, всесилна вълна, на която не може нищо да противостои, никакви стени, никакво насилие; тя не признава никакви закони, тя сама си прави пътя! Иде тя сега в света, великата вълна, с грамадна бързина - и тия, които й се противят, ще ги отнесе. Външният свят е отражение на нашия вътрешен - държавниците прилагат нашите разбирания. Духът носи любов, любовта - мир, мирът - радост.
към текста >>
89.
17. ЕДИН НАРОД, КОЙТО СЕ САМОУБИВА (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
И всеки държавник ще изостане от времето си, защото ний нямаме между нас ония големи
характери
и интелекти, които имат народите, от векове били свободни.
Атмосферата, в която се отглеждат днес, е взаимната ненавист на идейните противници. Тежки ще бъдат идните дни!... Българи, ценете се помежду си - ний сами се лишихме от цяла дивизия! А колко време трябва да се роди един държавник? И не е ли признак на неразумност фактът, че когато са на власт, ги намират, че са толкова добри, а после, когато паднат от власт, ги изкарват едва ли не идиоти и полуумни?
И всеки държавник ще изостане от времето си, защото ний нямаме между нас ония големи
характери
и интелекти, които имат народите, от векове били свободни.
И когато той, държавникът, е най-лошият, той е винаги едничкият възможен, който условията в даден момент са извикали към живот. Махнете му условията, и той, като риба, извадена из водата, ще бъде премахнат, но не чрез оръжие, не чрез насилие, не чрез убийства, защото ний като народ се самоубиваме. И тия, които са начело днес, нека се не самооблощават, нека се учат от съдбата на предшествениците си и да не правят това, което те правиха, ако не им харесват съдбата. Благородство, человещина към всички - ето какво трябва да проявят наследниците на миналия режим, дошли за работа в името на целия народ. А народът не ще рече само членовете на една партия, колкото и да е голяма тя.
към текста >>
90.
19. ОТВОРЕТЕ ТЪМНИЦИТЕ! (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.)
,
,
ТОМ 21
Ако ли не простите, ако не разтворите тъмниците и границите, ако не им покажете високото на
характера
и благородството във вас - вий ще ги убедите, че всички средства на борба са позволени.
Ако вий правите добро само на вашите партизани, не правеха ли и те това - вашите предшественици, същото? Ако вий в името на цялото не може да надмогнете личните неприятности и лошите възпоменания - мислите ли, че сте надминали и надраснали другите, да бъдете техни избраници? Помислете добре, не се поддавайте на мисли, които няма да донесат нищо добро. Някои ви казват: ако ги простите, пак същото ще направят! Това са разсъждения на деца!
Ако ли не простите, ако не разтворите тъмниците и границите, ако не им покажете високото на
характера
и благородството във вас - вий ще ги убедите, че всички средства на борба са позволени.
Но ако постъпите с тях благородно - те не са дървета или мъртъвци: както злото се помни и остава впечатление, така и благородната постъпка дава своите плодове в душите и на най-заклетите врагове, защото те са живи и те мислят и разсъждават както всеки друг человек. А това не са чужденци, а българи, които заедно с вас проливаха кръвта си за тази земя. Разтворете тъмниците, освободете границите, за да се върнат прокудените синове на нашата обща майка! Бъдете като разумния баща, посрещнете сина си, върнал се от далечината, преживели нещастия и крушения, така както вий бихте искали да бъдете посрещнати. Посрещнете ги не според техните грешки, които те според вас имат, а според вашето милосърдие!
към текста >>
91.
66. СТРАШНИЯТ КРЪСТОПЪТ (бр. 24, 18.VIII.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Редицата стълкновения, ехото на които тътне през вековете, най-после се свършва с едно привидно амалгамиране, с помощта на новоприетото християнство, на тия два противоположни по
характер
и разбирания народи.
24, 18.VIII.1924 г., София, стр. 1) Днес българският народ преживява едно по едно действията на оная трагедия, която започна преди четиринадесет века със слизането на хунските българи към равнините на Мизия, в която седемтях славянски племена си живееха всред изобилие и племенна свобода, с каквато в това време едва ли са се ползвали други народи. Научени на грабеж, на завоевания, на груби отношения, в които споровете се започваха с ножа и свършваха със секирата или копието, тия северни скакалци се пръснаха из плодородните полета, харесаха им многобройните гойни стада на славяните - и те употребиха всичко, за да ги завладеят. Повече от два века продължава ожесточената борба. Заплашената свобода на орачите и овчари славяни им даде сили да се противопоставят с неочаквана енергия.
Редицата стълкновения, ехото на които тътне през вековете, най-после се свършва с едно привидно амалгамиране, с помощта на новоприетото християнство, на тия два противоположни по
характер
и разбирания народи.
Но внимателният поглед може да открие в продължение на векове, та дори до днешния ден, кипението на тия привидно смесени носители на различни национални качества и енергии - и тъй проучена, под светлината на тия фактически съществующи в душата на народа ни течения. Българската история става ясна и бъдещето - донякъде очертано. Днес тия два народа са отново изправени един срещу други. Идеите, които те сега са възприели, са само ехото, външният вид на ония истински душевни качества, които са останали отразени през вековете в нашите души. Славяните и сега мечтаят за своята свобода, за своето самоуправление „народовластничество”, за своите руйни стада и покрити с тежък плод ниви и поля.
към текста >>
Това са същите хора, същите
характери
, същите проявления.
Тях войната не ги интересува, макар да са добри като войници, и им е омразна всяка натрапена власт. Остатъците на българските ханове и ханчета (князе и войводи) на някогашните грабители и чужденци - сега са взели силата в своята ръка и продължават да мечтаят за унищожението на тоя вироглав народ от простаци, който винаги им е давал отпор, и които хора не могат, даже да искат, да мислят тъй, както мислят потомците на някогашните скитници из Руските степи. Славянството и някогашната българщина - хунщина са отново едно срещу друго. Те са модернизирани. Имената им са променени, но действителността си е останала.
Това са същите хора, същите
характери
, същите проявления.
Това, за което националната душа е била гладна - това е и търсила. Българите - хората на насилието и оръжието - власт, картечници, сгазвание на собствения си уж народ, властта на всяка цена! Славяните - хората на стадата и земята - са възприели ученията за народовластие, за висша правда, за свобода на всички народи, за братството между всички хора, чийто труд храни света. Тия две групи, рязко очертани в своите върхове, се сливат в подножията си - четиринадесеттях столетия, които са легнали помежду им от първите сблъсквания досега, са поомекотили и разнебитили по-нежните души и от двата лагера. Но все пак кръвта на вода не става никога - и след толкова векове потомците и на едните, и другите стоят изправени едни срещу други, като да не са минали толкова години; като да не са живели и страдали заедно в толкова нещастия; като да се срещат пръв път - и то като врагове!
към текста >>
92.
68. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (г. I, бр. 24, 18.VІІІ.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Малкото пале иска да добие, ако не друга слава, поне тази, че е лаяло на слона, който даже го и не е чул... А вътрешното положение може да се
характеризира
с две думи: натрупан барут, който чака искра да избухне.
I, бр. 24, 18.VІІІ.1924 г., София, стр. 2, в рубрика „Политически преглед”) България се намира в стадия на политически кошмари. Държавниците й изгубиха чувство на действителност. Още не бяха стихнали думите им, с които се хвалеха, че са добре с всички околни държави - и Турция изгони българите от Тракия, гърците ги навързаха по десятки и ги изтрепаха с картечници, румънците предложили на добруджанците в един месец да се декларират за техни поданици или да напуснат земите си, а сърбите се сетиха, че имат още да вземат стотици милиони... Шашардисани от подобно „отлично” положение, нашите държавници започнаха да подготовляват народа за вътрешно избиване и започнаха да викат в съюз цяла Европа - същата Европа, която вече е в нормални търговски отношения с болшевиките - срещу Русия.
Малкото пале иска да добие, ако не друга слава, поне тази, че е лаяло на слона, който даже го и не е чул... А вътрешното положение може да се
характеризира
с две думи: натрупан барут, който чака искра да избухне.
Изглежда, че правителството по свои съображения предизвика това положение и прави всичко да се изострят отношенията между тях и народа.
към текста >>
93.
12. АКО НИЙ, СЪВРЕМЕННИТЕ ХОРА (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
1) „Ако ний, съвременните хора, не можем да умрем от глад за правдата, а продължаваме да живеем в неправдата, где е човешкото, где е
характерът
?
12. АКО НИЙ, СЪВРЕМЕННИТЕ ХОРА (бр. 4, 25.І.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр.
1) „Ако ний, съвременните хора, не можем да умрем от глад за правдата, а продължаваме да живеем в неправдата, где е човешкото, где е
характерът
?
” В съвременното человечество навсякъде има стремеж да се използуват един-други. Това го има и в животните. От сегашния живот се изискват неща, които изглежда не могат да се постигнат със старите знания, пътища и методи, философи, доктори, князе, царе, министри, обществени водители, днес всички сочат пътища; сочат също както стария крив рак, който се сърди на младия, че ходел тъй чудновато - с опашката напред, вместо с главата... - Че и ти тъй ходиш - отговорил младият учудено... И докато кривото в човека не се оправи, каквото и да стори човек, каквато и длъжност да заема, това криво все ще се проявява. Винаги трябва да се помни, че богатият е кандидат за сиромашията, а сиромахът - за богатството. Добрият е кандидат за греха, а грешният - кандидат за доброто.
към текста >>
94.
33. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ (бр. 9, З.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Всичко това е резултат от нашата политическа недозрялост, на която великодушно трябва да гледа днешният разумен държавник, вдигнат на необходимата висота, която е тъкмо
характерна
за хората, които разбират своето време и са творци, а не само кретащи подир живота политици. 7.
Защото, ако ний проявим спрямо тях насилие – и те утре ще ни го върнат с право. Ако техните разбирания са резултат на невежество, вината е че не им е дадено възможност да получат необходимата просвета, При една погрешка или престъпление, по-умнияте всякога по-виновен. Сега, когато всичките наши политици се гордеят с това, че едни се разбират с Лондон, други - с Париж, трети - с Берлин, четвърти - с Рим, няма защо да се осъждат други, че слушали Москва. На Стр. 156/1036 московски казан някога са яли и много правоверни сегашни „конституционалисти”, а някогашни превратаджии.
Всичко това е резултат от нашата политическа недозрялост, на която великодушно трябва да гледа днешният разумен държавник, вдигнат на необходимата висота, която е тъкмо
характерна
за хората, които разбират своето време и са творци, а не само кретащи подир живота политици. 7.
Народът да мисли и разбира, че той е господар на тая страна, и че следователно всичките погрешки и тегла ще бъдат преди всичко на негова гръб, та да си отваря очите, и обмисля постъпките.
към текста >>
95.
37. АВТОРИТЕТЪТ НА Н. В. ЦАРЯ (бр. 10, 12.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
„Законопроектът, според думите на г-н министъра, между другото ще предвижда наказание и за ония, които а печата дават сведения, предположения или съждения за живота на държавния глава, в които проличава неуважение към личността му или към високото му положение в държавата.” За да се създава закон от подобен
характер
, трябва г-н министър Кулевда има своите съображения, но според нас не са законите, които ще запазят авторитета на царя и нека си го кажем без да правим политика - трона на Н.
1) Андро Лулчев Няма що да се каже: нашият парламент е много продуктивен. След като със закони и закончета уредиха всичко, премахнаха икономическата, финансова, политическата, духовна и морална кризи и всичко тръгна в ред - сега се загрижи да запази авторитета на Н. В. Царя. Според в. „Зора” от 17.ІІ. т. г., се готви нов законопроект за печата.
„Законопроектът, според думите на г-н министъра, между другото ще предвижда наказание и за ония, които а печата дават сведения, предположения или съждения за живота на държавния глава, в които проличава неуважение към личността му или към високото му положение в държавата.” За да се създава закон от подобен
характер
, трябва г-н министър Кулевда има своите съображения, но според нас не са законите, които ще запазят авторитета на царя и нека си го кажем без да правим политика - трона на Н.
В. Царя. Строгите закони, големите армии и верните офицери не можаха да запазят престола на всесилния руски император Николай II, ни на силния кайзер Вилхелм II, ни на Мехмед V, ни на Карла Австро-Унгарски, ни на Фердинанд Български. Има нещо по-силно от законите, правени от случайни личности, нещо по-силно от Верните царски армии - съдбата и живия живот. Нека това се има предвид при калъпене на всеки нов закон, а всичко друго, което се прави, е абсурд: временно правене на бент, да се спре известно течение, което, ако го има там, всред народа, ще се събере и организира и един ден, когато се почувствува силно, подобно на река спряна, ще завлече бента и всичко, що срещне на пътя си. Разумното е да се остави да си тече, а умните хора да коригират и оправят това течение.
към текста >>
Царят със своя
характер
и живот беше спечелил сърцето на народа и на свирепия Стамболийски, който на силния цар Фердинанд публично му дюдюкаше, но на Н .В.
Цар Борис беше си създал сам с личния си пример и живот по бойните поля между бойците такъв авторитет, че на 26.IX.1918 г, когато той лично отиде всред разбунтувалите се войници в Радомирската република, бунтовниците-войници, които с кръвясали очи, озлобени, биеха, възсядаха генерали и офицери, на него, бойния им другар, кротко, братски му казаха: „Върви си, бе, момче, ний стебе работа нямаме, и ти с нас страда и живя, с баща ти ще се разправяме” - и му пощадиха живота. Това стана благодарение на онзи авторитет, който Н. В. Царят беше си създал всред героите, с които всред хиляди куршуми и гранати пред лицето на смъртта и неприятеля - той с тях делеше радости и скърби, победи и поражения... Републиканецът Александър Стамболийски, връщайки се от странство, се разцелува с Н. В. Царя при срещата във вагона, а не след много заяви: „А бе, добър ни е царят, и ако правим република, ще си изберем за председател пак Н. В. Цар Борис III.”* Н. В.
Царят със своя
характер
и живот беше спечелил сърцето на народа и на свирепия Стамболийски, който на силния цар Фердинанд публично му дюдюкаше, но на Н .В.
Цар Борис купуваше, носеше подаръци от странство, като на любимо чадо. По това един ден историкът ще си каже думата. Ако сега и в бъдеще Н. В. Царят с личния си живот и пример бъде достоен водач на народа си, няма да има нужда със закони да му създават и пазят авторитета; но ако той върви против интересите на народа, и ако съдбата му е определила да напусне трона, нека знае, не са законите, които ще го запазят, както не можаха да задържат на десятки владетели троновете след войната. И още да знае, че делата му и приказките се предават от уста на уста без вестниците и дори и границите прехвърлят, и че хитрите политици ще правят * Това пророчество се сбъдна.
към текста >>
96.
41. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО Е (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Новото, което иде вече в света, се
характеризира
с три неща: права мисъл, добро чувство, благородна постъпка.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Най-голямото зло е, че днешните хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това техният ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да им даде, и затова не са свободни да видят в света онова, което трябва да видят.” Идват епохи, когато съдбата изпитва хората; идват бури, които проверяват здравината на всичко срещнато по пътя; случват се земетресения, които рушат плодовете на човешката култура в няколко секунди - и като присъда без апелация турят край на много надежди и мечти, за да започне на утрешния ден още, върху самите развалини, нов живот. Но за да има резултат, този нов живот трябва да бъде и по съдържание, и по смисъл нов, а не само на думи.
Новото, което иде вече в света, се
характеризира
с три неща: права мисъл, добро чувство, благородна постъпка.
Било е време, когато человек се е задоволявал с малко, но сега вече не може. Както и някога, когато детето е живяло с много по-малко, отколкото после, като възрастен човек, му било потребно. Причината за това се крие в растенето. Всяко нещо - на своето време. А дошло е вече време да се разбере това.
към текста >>
97.
49. ДОКОГА? (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Да бъде твърд на решенията си, а не да се люшка според вятъра и чашата, защото този, който се продава за чаша, той е
безхарактерен
, а от хора без
характер
можем да чакаме оръдия на този или онзи и престъпници, а не творци. Стр.
Тя ни доведе до просяшка тояга. Да постави народните интереси по-горе от партийните: партии, които тровят, разединяват народа. Да не бяга от „политическото блато”, защото когато честните и съвестни синове бягат от политическия живот, остават да решават съдбините народни политическите чапкъни и акробати, а те винаги са решавали всичко в своя полза. Да не решава въпросите лекомислено и пуща гласа си за този или онзи, според моментното си настроение, защото това е гибелно за народа. Да има един здрав и установен мироглед по всички въпроси, защото само такива хора носят за народа си и за себе си щастие.
Да бъде твърд на решенията си, а не да се люшка според вятъра и чашата, защото този, който се продава за чаша, той е
безхарактерен
, а от хора без
характер
можем да чакаме оръдия на този или онзи и престъпници, а не творци. Стр.
172/1036 Да има едно добре оформено политическо съзнание сред народа, за да не се допускат кланета и авантюристи да вършат беззакония. Така изпълнен съзнателно политическият дълг, ще излязат истински народни водачи да поведат народа, които ще творят и градят, а не да крадат и избиват. Когато народът дойде до това съзнание на политическа отговорност, то той с радост ще вдигне глава и ще види, че по-горе от политически дълг стои общественият, който е по-хубав и по-чист. Надникнете в което село искате и ще видите там, което учителят, свещеникът и добри хора са посели, съградили; други, които им липсва съзнанието на обществен дълг, го развалят - рушат. Изберат ли кмет и десетина съветници в село, всички му пущат края и чакат кмета и съветниците да се грижат за работите на цяло село, а те – 500 ÷ 600 человека по кръчмите се псуват и бият, и предпочитат да живеят в този свой свят, пълен с неудобства, наместо с общи усилия да изградят дома си.
към текста >>
98.
82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Те смело завладяват паланки, села, градове и градят в себе си новото -
характери
, и не ще бъде денят далеч, когато ще вземат надмощие и, сгрупирани в едно, ще образуват един фронт срещу другия - фронт на доброто, новото - срещу фронта на старото, невежеството.
Станете зидари на собствения си дом, а оттам да заработим за изграждането на нова утрешна България. В която ще се пази свободата на всички, които ценят на другите свободата. Ще се живее с истината, а обичта и братството ще цари сред всички, с бързи реформи ще се донесе новото, което времето и животът ги носят и искат. Станете носители на новото и нови хора, чеда на свободна, справедлива, нова утрешна България. И ние казваме: че нова утрешна България иде, защото във всяко село и град има вече нови хора, вегетарианци, въздържатели, християни, справедливи, група Григори Петров, Ново общество, евангелисти, теософи, Бялото братство, общ съюз на ратници на свободата, справедливи хора - те никнат бавно, но сигурно.
Те смело завладяват паланки, села, градове и градят в себе си новото -
характери
, и не ще бъде денят далеч, когато ще вземат надмощие и, сгрупирани в едно, ще образуват един фронт срещу другия - фронт на доброто, новото - срещу фронта на старото, невежеството.
Те всички като планински извори в едно се сливат. Подават ръка и всеки ден все по-здрави, мощни стават и не ще бъде далеч денят, когато ще се чуе гласът ни. А ний казваме: Не по стари пътища. Не с убийства, грабежи. Не да се избиваме и колим, как турци не са ни клали, а по пътя на Исуса Христа, с неговите заповеди, по неговите пътища.
към текста >>
99.
82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Те смело завладяват паланки, села, градове и градят в себе си новото -
характери
, и не ще бъде денят далеч, когато ще вземат надмощие и, сгрупирани в едно, ще образуват един фронт срещу другия - фронт на доброто, новото - срещу фронта на старото, невежеството.
Станете зидари на собствения си дом, а оттам да заработим за изграждането на нова утрешна България. В която ще се пази свободата на всички, които ценят на другите свободата. Ще се живее с истината, а обичта и братството ще цари сред всички, с бързи реформи ще се донесе новото, което времето и животът ги носят и искат. Станете носители на новото и нови хора, чеда на свободна, справедлива, нова утрешна България. И ние казваме: че нова утрешна България иде, защото във всяко село и град има вече нови хора, вегетарианци, въздържатели, християни, справедливи, група Григори Петров, Ново общество, евангелисти, теософи, Бялото братство, общ съюз на ратници на свободата, справедливи хора - те никнат бавно, но сигурно.
Те смело завладяват паланки, села, градове и градят в себе си новото -
характери
, и не ще бъде денят далеч, когато ще вземат надмощие и, сгрупирани в едно, ще образуват един фронт срещу другия - фронт на доброто, новото - срещу фронта на старото, невежеството.
Те всички като планински извори в едно се сливат. Подават ръка и всеки ден все по-здрави, мощни стават и не ще бъде далеч денят, когато ще се чуе гласът ни. А ний казваме: Не по стари пътища. Не с убийства, грабежи. Не да се избиваме и колим, как турци не са ни клали, а по пътя на Исуса Христа, с неговите заповеди, по неговите пътища.
към текста >>
100.
89. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 25, 14.VII.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Сега всички бързат - и което е много
характерно
- останало навярно от войните - всички все се питат: „Какво ново?
Велико е това, което дава животът. Велико е това, което възкресява. Няма по-голяма сила от Любовта! ” Драги братя, Животът днес значително се различава от по-преди. Някога хората като че ли живееха по- бавно и по-спокойно.
Сега всички бързат - и което е много
характерно
- останало навярно от войните - всички все се питат: „Какво ново?
” И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на живота, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души. И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите... В своя живот като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води... Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница. Ако обича знанието - пред някое училище. Ако обича да се моли - пред някоя църква. Ако обича да се потропва - на хорцето... Всеки един би могъл да се спре тук или там - възможностите за всеки човек са еднакви, но стремежът във всеки човек не е еднакъв.
към текста >>
НАГОРЕ