НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
59
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
59
:
347
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1 СЕПТЕМВРИ 1928 г. - 5 СЕПТЕМВРИ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
„Божията Любов носи пълния
живот
.” Не е ли скръбно и моето сърце, че тъй отдалечена е от мен душата ми?
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 1 СЕПТЕМВРИ 1928 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 1 септември 1928 г. Хелмира, душе моя ! “Благостта Ти ме възвеличи, о, Боже мой! ” Псалмите.
„Божията Любов носи пълния
живот
.” Не е ли скръбно и моето сърце, че тъй отдалечена е от мен душата ми?
Не тъжа ли и аз, че нашите братя и сестри бяха отвеяни от вихрушката на реакционните елементи, когато идваха на събор? Нека тъжим ще кажа пак, за да растем и постигнем в близки дни истинната радост! Вярно отбелязвате Вий, че е красив живота, че е мило около Учителя. Живеем дни, за които много ангели от небесата ожидат да дойдат и вкусят от тази благост. Ето какво Ви пиша като отговор на Вашето последно писмо, описваще само тъги и скърби на един живот.
към текста >>
Вярно отбелязвате Вий, че е красив
живота
, че е мило около Учителя.
“Благостта Ти ме възвеличи, о, Боже мой! ” Псалмите. „Божията Любов носи пълния живот.” Не е ли скръбно и моето сърце, че тъй отдалечена е от мен душата ми? Не тъжа ли и аз, че нашите братя и сестри бяха отвеяни от вихрушката на реакционните елементи, когато идваха на събор? Нека тъжим ще кажа пак, за да растем и постигнем в близки дни истинната радост!
Вярно отбелязвате Вий, че е красив
живота
, че е мило около Учителя.
Живеем дни, за които много ангели от небесата ожидат да дойдат и вкусят от тази благост. Ето какво Ви пиша като отговор на Вашето последно писмо, описваще само тъги и скърби на един живот. Хубаво е поне, че виждате красотата наоколо и може би тази красота ще Ви докосне с вдъхновението си. Кое напред да засегна от последното Ви писмо? Хайде ще говоря за стаичката Ви, която не само, че не наричам с имената, които предполагате, а напротив, тя е и за мен Вашата „светая светих”.
към текста >>
Ето какво Ви пиша като отговор на Вашето последно писмо, описваще само тъги и скърби на един
живот
.
„Божията Любов носи пълния живот.” Не е ли скръбно и моето сърце, че тъй отдалечена е от мен душата ми? Не тъжа ли и аз, че нашите братя и сестри бяха отвеяни от вихрушката на реакционните елементи, когато идваха на събор? Нека тъжим ще кажа пак, за да растем и постигнем в близки дни истинната радост! Вярно отбелязвате Вий, че е красив живота, че е мило около Учителя. Живеем дни, за които много ангели от небесата ожидат да дойдат и вкусят от тази благост.
Ето какво Ви пиша като отговор на Вашето последно писмо, описваще само тъги и скърби на един
живот
.
Хубаво е поне, че виждате красотата наоколо и може би тази красота ще Ви докосне с вдъхновението си. Кое напред да засегна от последното Ви писмо? Хайде ще говоря за стаичката Ви, която не само, че не наричам с имената, които предполагате, а напротив, тя е и за мен Вашата „светая светих”. Ако тя бъде опразнена вече от Вас, ще се разтури редът, който внасяхте в нея, но въпреки това нейният вид ще е запечатан не само във Вашата памет, а и в моята. (Бивала съм у Вас Ваша драга гостенка!) Ако има тема, която да ми е приятна, това е да Ви говоря за нашият бъдащ съвместен живот.
към текста >>
(Бивала съм у Вас Ваша драга гостенка!) Ако има тема, която да ми е приятна, това е да Ви говоря за нашият бъдащ съвместен
живот
.
Ето какво Ви пиша като отговор на Вашето последно писмо, описваще само тъги и скърби на един живот. Хубаво е поне, че виждате красотата наоколо и може би тази красота ще Ви докосне с вдъхновението си. Кое напред да засегна от последното Ви писмо? Хайде ще говоря за стаичката Ви, която не само, че не наричам с имената, които предполагате, а напротив, тя е и за мен Вашата „светая светих”. Ако тя бъде опразнена вече от Вас, ще се разтури редът, който внасяхте в нея, но въпреки това нейният вид ще е запечатан не само във Вашата памет, а и в моята.
(Бивала съм у Вас Ваша драга гостенка!) Ако има тема, която да ми е приятна, това е да Ви говоря за нашият бъдащ съвместен
живот
.
Да, красиво е, някога да сложите главица на Асавитина гръд и тя да Ви милва! Красиво е Бог да ни съедини, а това ще стане само кога Вий от всичката си душа го пожелаете и го изкажете на Учителя ни. За сега, ще Ви припомня един пример от Учителя ни - за поболялата се царска дъщеря и изпратения от Бога ангел. Излекувал я той, но ето и тя се влюбва в него. Ангелът трябва да си замине при Бога, а и княгинята не бива да остави баща си.
към текста >>
Да, красив е
живота
, но не и за мене!
Казвате, че сте ми била нявга гостенка! Не, паметта не ми сочи нито едно лице, от тия които са ме посещавали. Ако сънищата ми за Вас се наричат „посещение”? Учителят днес ми посочи две места на Изгрев; но и двете стаи са полуизградени и там не може да се живее. О, зная, какво значи вкоченясали ръце и нозе с учебник в ръката.
Да, красив е
живота
, но не и за мене!
Красиво е около Учителя, но вдъхновението от школата, съвсем не ни освобождава от усещането за глад и студ. Третото място Той ми посочи при Вас. Но, Боже мой, как да го разбера това нещо? Не смея, а трябва да приема нейната покана. Боя се да я видя, а налага се.
към текста >>
От този миг почва съвършено нов
живот
.
Значи ще има страшни землетресения, че даже и тази железобетонна къща ще се срути? Страшно ще бъде! И така, в четвъртък сутринта, ние с Вас ще бъдем при Учителя. О, щом е Той при нас, по-малко ще треперя за тая среща. Тогава ще станат решителни неща... Наближава великата и решающа минута да видя Асавита!
От този миг почва съвършено нов
живот
.
Да, решителни стъпки - по нова пътека, пак близко под Божието крило. Ида, Господи, със сърце пълно с доверие. Благословен да бъде тоз, който иде от Името Господне! Осанна Вишних! С привет: X.
към текста >>
2.
1.3. ХОРОСКОП НА ОЛГА СЛАВЧЕВА OT GIS MOLL
,
,
ТОМ 26
След навършване 30 години в нейния
живот
започва голяма творчески подем.
Има голяма поетична душа, защото в нея се проявява Божествената любов ( в ). Тя е любовта, която гори в душата на поета на Божественото или царствено изкуство. Има голямо бъдеще като поет и писател. В нейната душа има и много добри условия за музика и пеене. Тя е един от работниците в България за създаване новата поезия - нещо повече - тя е един от водителите в това ново направление на поетичното творчество.
След навършване 30 години в нейния
живот
започва голяма творчески подем.
Тя ще се освободи от страданията и ограниченията и ще й се създадат благоприятни условия за растене и развитие. Тя има пламенна душа, от която извира много красота, музика и тайна. Обича много науката философията. Ще работи, както казах, и в областта на новата обертоновата или звездната музика, която наричаме окултна. Когато стане на 32 години и влезе в 33-та си година на своята пълна зрялост в пролетта на 1928 г.
към текста >>
Тя ще служи на Бога през целия си
живот
.
Обича много тайните науки ( в ), въобще има голяма страст към тайнственото в природата. Тази сатурнова душа жали като скорпион. ( в ). То е Сатурн, който излива отровата си през Скорпиона. В последствие, когато тя завлада своите страсти, защото този Сатурн е докарвал често много опасности за нейната девственост - той е искал да я похити и провали в калта - тогава, когато тя завлада низшето в себе - след 2 години, този Скорпион ще стане ал химическа пещ за претапяне страстите и превръщането им в чисто злато.
Тя ще служи на Бога през целия си
живот
.
Направил хороскопа Gis Moll
към текста >>
3.
1.4. МОЯТ БАЩА извадки от дневниците
,
Олга Славчева
,
ТОМ 26
Там щях да завърша земния си
живот
, там при гроба на клетия ми баща.
1.4. МОЯТ БАЩА извадки от дневниците МАРТ [1918 г.] ... Татко хич не го е еня, че гълчат мене за него. Целият град знае за неговите ’’подвизи”, но той е горд и наперен в стегнатата си офицерска униформа.... 1 АПРИЛ [1918 г.] Татко е пак на война. Плачем за него; ако не е комарджийството, той би бил добър баща и заплатата би стигала... АВГУСТ [1923 г.] „... Поставя ме до елеватора да поемам мокрите керемиди. Докато веднъж една ме цапна по главата и в сини кръгове изгубих свяст.
Там щях да завърша земния си
живот
, там при гроба на клетия ми баща.
Ходих при „него”. Заведе ме хазаина му, стария Никола Алтъпармака. Посочи ми изравнената тревясала могилка с разбит кръст. Долу, дълбоко долу изтлява от 25 години скъпия ми родител, милия ми и обичен баща. Знаят ли новозагорки коя е тази, която ридае над този запуснат гроб.
към текста >>
Защо са посегнали на
живота
му?
От тях татко ще да е учил говоримия им език, че тогава още го смятали за „учен човек”. Ползвал се и от руски език -библиотеката му показва, че обичал поезия и даже философия. Може би се опитвал и в стихотворство. Да, още топло тялото с роса пот по челото, погребали го без ковчег с една само чергица по-скоро, по-скоро. И когато майка ми пристига той е вече погребан и хората се връщали от гробищата.
Защо са посегнали на
живота
му?
Предлагано му е подкуп, за да „мръдне” пътя другаде, а не по нивите им. Но всички знаят, че той е неподкупен. В неговата малка стаичка - тука е издъхнал, на същото това дървено легълце. Кой може да ми каже самата истина? Мама пере предсмъртната му риза и това, което се мъчел да повърне прави дупки на ръжда по бялото платно... Искам да посадя дърво на гроба му, високо плодно дърво, вечно дърво - искам... Но това ще сторя може би в друго поле - високо - плодно - вечно дърво.
към текста >>
Но, той не приел - планът от инженера останал същия, но баща ми платил с
живота
си.
Никакви спомени не са отпечатани в съзнанието ми за него. Че той ме е оставил едвам тригодишна и винаги е странствувал далече от дома. В Нова Загора, внезапно е починал. Казват от отрова... Мама казва, че бил неподкупен. Зная, че са му давали подкуп да се подпише за отчуждаването на една нива и проектирания път Кортен - Твърдица да изкриви по желанието на стопанина.
Но, той не приел - планът от инженера останал същия, но баща ми платил с
живота
си.
Бил рус, със сини очи, голяма брада и коса, ала Христо Ботев. Обичал песента. Новозагорки - тогава деца разправяха, че свирел на кавал, децата се събирали край него да играят и той свирейки, играел с тях. Бил отличен песнопевец. Писмата му били хубави.
към текста >>
4.
1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова
,
Бележка на съставителя Вергилий Кръстев
,
ТОМ 26
Оформянето на мирогледа й, приемането на учението на Учителя Дънов и
живота
на Изгрева може да се проследи по страниците на настоящия 26 том на „Изгрева”.
1.5. ТРИТЕ ОЛГИ НА ИЗГРЕВА Олга Славчева, Олга Блажева, Олка Славкова Бележка на съставителя Вергилий Кръстев На 24 юли [1928 г.] Олга Славчева е записала: Вчера бяхме на Изгрев събрани всички сестри и цели 3 Олги -мои посестрими.” Освен Олга Славчева и “учителката ораторка” Олга Блажева от Хасково, има и още една Олга - Олга Славкова. ОЛГА СЛАВЧЕВА 1. Олга Славчева е известна с бащиното си име. Във всички официални документи (вж сканираните материали) е записана като Олга Славчева ДИНКОВА. 2. Приложените сканирани документи осветяват събитията от земния път на детето, ученика, студента и учителя Олга Славчева. 3.
Оформянето на мирогледа й, приемането на учението на Учителя Дънов и
живота
на Изгрева може да се проследи по страниците на настоящия 26 том на „Изгрева”.
ОЛГА БЛАЖЕВА (31.12.1901, Асеновград - 6.08.1986, Хасково) 1. Олга Блажева е родена от баща черногорец и майка българка.. На портретите виждаме една черногорка. Не са намерени снимки с приятели на Изгрева или с Учителя. Няма ги. А защо ги няма?
към текста >>
5.
2. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ОЛГА СЛАВЧЕВА ЕКСКУРЗИИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
2.
ЖИВОТЪТ
НА ИЗГРЕВА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ОЛГА СЛАВЧЕВА ЕКСКУРЗИИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 2.1.
2.
ЖИВОТЪТ
НА ИЗГРЕВА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ОЛГА СЛАВЧЕВА ЕКСКУРЗИИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ 2.1.
ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.) 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша] 2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък,[Витоша] 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша] 2.1.4. 16 февруари 1923 г., петък, [Витоша] 2.1.5.
към текста >>
Красив е
живота
Николай Бояджиев; ред. Е. Ангелова-Пенкова 2.1.56. Песни с нотен текст. Сканирани документи. 2.1.56.1. Мога да любя, 12.08.1942 г. 2.1.56.2.
Красив е
живота
към текста >>
6.
2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Още не достигнали до нас, чуват се из мрака веселите им поздрави: „Божията Любов носи пълния
живот
!
Рано сутринта, още в тъмно сме вече на път. Сборният пункт е трамвайната спирка в Лозенец. Чакаме се. Ето, далеч из мрачината -човешки сенки - приближават ни. Наши! Всички с раници на гръб.
Още не достигнали до нас, чуват се из мрака веселите им поздрави: „Божията Любов носи пълния
живот
!
” Дружни гласове отговарят същото. Събираме се, изчакваме се и изведнъж-песни-една, две, три. С нас е Той-Учителя. Гледа ни ласкаво с усмихнати очи. Дъжд ли, буря ли?
към текста >>
” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния
живот
що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха.
Бързо напосла земята. Сякаш природата изпрати своите бели служанки, да приготвят пътя пред нас със своите нови чисти килими. Хруп. Хруп. Хруп. Чува се леко пращение по снега от стъпките ни. Витоша прехвърля пред лицето си тънък воал; като че се крие, като че се смее и иска да ни каже: „Намерете ме, де, скрих се от вас!
” Но ние знаем где е тя; ето я - по чудесната нова свежест що лъха от нея; по изобилния
живот
що нахълтва в гърдите ни, по радостта що вдишваме заедно с въздуха.
Тя е там! Там! Ще минем дългия път - тухларницата отдясно, после заспалото Драгалевци, после водениците - 5- 6-10-12 - те всички тракат. Ще оставим монастира в страни и - нагоре, нагоре право при Нея! Дорде стигнем селото - снегът вече доста е натрупал.
към текста >>
7.
2.1.2. Благовещение, [7] Април 1922 г., петък, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Напред, старо и младо, към тая Витоша, коя
живот
дава и грижи световни за миг изцелява.
Витоша е смръщила вежди - не ще гости. Но, питаме ли я. Когато й се изтърсим на главата ще не ще, виж, развеселила се, разиграла се заедно с нас. Вали. Нека си вали! Буря вее, студено е, нека си е.
Напред, старо и младо, към тая Витоша, коя
живот
дава и грижи световни за миг изцелява.
Снегът из полето се дигнал - нежна тревица е надникнала вече по угари и полета. Леко се надули крайдрумни шубрачки и тук-там пуснали копринени шумици. Чува се гласът на чучулига. Но вятърът шиба в лицата ни непрекъснато изливащия се дъжд и ни блъска да се върнем обратно. Ето ни в селото.
към текста >>
Ечат буйни ручеи навред, като артерии на силно тяло, които носят в себе си
живота
и пеят.
Бурята размята главните, гаси огъня, лудува. Здраво нахлюпваме шапките, загръщаме палтата, стягаме кожусите. Почва се борба между природата и човека. Зъзнем. Лицата ни са посинели, устата вкочанели, не можем дори да говорим. Но в очите ни гори друг блясък, блясък на радост, жилавост и недоверие в силите на това пролетно плашило.
Ечат буйни ручеи навред, като артерии на силно тяло, които носят в себе си
живота
и пеят.
Буен вятър-южняк се разлудувал. Ей го отсреща муДолняка. Сбиват се два силни юнака и ний - между тях - падаме, ставаме, заваляме се в снега, кискаме се, смеем се и лазим на четири по стръмните преспи. Бурята сякаш иска да ни наблъска из заскрежените храсти и ни принуди да си вървим. Но не!
към текста >>
Те се лутат, блъскат се и под тая мрачна плащаница на дима и саждите дирят смисъла на
живота
.
Колко е бистра водата му! Ще ти се да коленичиш и да пиеш, да пиеш. Обръщаме поглед към града. Тъмна плащаница го покрива и не ще да се вдигне. Под него са хиляди човешки същества.
Те се лутат, блъскат се и под тая мрачна плащаница на дима и саждите дирят смисъла на
живота
.
Гледам града и ми се ще да извикам: - Събудете се, вие спящи! Елате горе на планината! Забравете за малко вашите „чисто проветрени” жилища, пълни с милиарди микроби и елате тука поне за един ден, поне за един час. О, как ще се очистят горките жили! Как ще бликне по жилите чиста, топла кръв, ще обиколи всички клетки, ще освежи мозъка и ще махне от него всичките му черни мисли.
към текста >>
8.
2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Увисналите над него мокри храсти го питат нещо, молят го да поспре и им разкаже за високия връх, където земята е отворила златни порти и го е пуснала всред природата за радост на растения,
животни
и хора.
Тук-таме се подава и копривата. Шипка е напъпила розови цветове и чака само една, едничка усмивка от слънцето. Чува се песента на славея. Скрит е негде той, но гласът му се издига чевръсто и силно в приятната хладина от изобилната пролетна влага. Измежду храсти и камънаци бързо тече буен планински поток.
Увисналите над него мокри храсти го питат нещо, молят го да поспре и им разкаже за високия връх, където земята е отворила златни порти и го е пуснала всред природата за радост на растения,
животни
и хора.
Но спира ли той? Я, колко се е забързал! Не може да го стигнеш. Не може да се нарадва на силата си, на своята свобода след оная люта зима... Всичко пее. Природата непрекъснато съчинява химни.
към текста >>
Приветствие ли е това към Извора на
живота
или сливане с Вечността?
Вятърът над нас раздухва облаците, но ситния дъждец отново окъпа главите ни. Мълчалив размисъл в огромен кръг всред планината и под стихиите на природата. Мъглите се разпръскват. Тайнствената молитвена картина е пред очите ни. Защо всеки един е вдигнал нагоре ръка?
Приветствие ли е това към Извора на
живота
или сливане с Вечността?
Клепките Му са притворени. Лицето Му диша Тайна и неземна Красота. За какво се молеше Той? Ръцете ни са вкочанени от студ. Телата ни зъзнат от дъждовната влага, но Той е с нас и ние му се радваме толкова много, че не мислим за себе си.
към текста >>
А може би това е Неговата Любов към нас, тия, които търсим Истината и
Живота
.
Клепките Му са притворени. Лицето Му диша Тайна и неземна Красота. За какво се молеше Той? Ръцете ни са вкочанени от студ. Телата ни зъзнат от дъждовната влага, но Той е с нас и ние му се радваме толкова много, че не мислим за себе си.
А може би това е Неговата Любов към нас, тия, които търсим Истината и
Живота
.
Още по-нагоре, още по-нависоко. Като че ли Го обгръща бяло сияние. Като че ли сме пътници към небето. Природата непрекъснато пее своите химни. Невидим божествен цигулар й приглася с нежни живи извивки.
към текста >>
И всички заедно произнесохме скъпоценните Му думи и като че нов
живот
заигра в сърцата на всички, ликуващи в царството на Божията Любов.
Тя ще ни съедини с Бога. Амин. Тъй да бъде! ” „Повторете! ” - се чу гласът Му. „Повторете! ” - отново каза Той.
И всички заедно произнесохме скъпоценните Му думи и като че нов
живот
заигра в сърцата на всички, ликуващи в царството на Божията Любов.
„Знаете ли що каза Мойсей на Христа на връх планината при Преображението? ” - ни запита Той. - „Че ще разпънат Христа и ще го напуснат неговите ученици! ” Изтръпваме при тия думи. Но Той продължава: „Идете отново там, отдето дойдохте и запомнете тия думи: „Едната Божия Любов е само Любов.
към текста >>
9.
2.1.5. 23 февруари 1923 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Обръщаме поглед към Витоша - тя все тъй чужда и далечна пак си остана, както винаги, за всички, що далеч от нея живеят, но ние носим в сърцата си красивите
животворни
страници от нейната велика книга, що крие вълшебни хубости и тайни.
Дълга върволица се проточи надоле. Нозете ни вече гмичкат по разтопен сняг, а пред очите ни незабравима гледка: на североизток - се белее и блести в слънце Стара планина, на югозапад Люлин като кристално цвете се издига към висините, на югоизток нов хор от планини носи на възбог своята хвалебна песен. Витоша - грандиозно укрепление изпровожда кротко своите бойци, които днес опитаха нейните тупаници. Градът блестящ, нов и чист, като окъпан сияе в долината, подобно приказно царство. Ето ни минаваме Драгалевци - преваляме доволно разкаляния път и влизаме в града.
Обръщаме поглед към Витоша - тя все тъй чужда и далечна пак си остана, както винаги, за всички, що далеч от нея живеят, но ние носим в сърцата си красивите
животворни
страници от нейната велика книга, що крие вълшебни хубости и тайни.
към текста >>
10.
2.1.6. 4 март 1923 г., неделя, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко
животно
.
Рояк деца накацали по стоборите, облечени с бели кожухчета, с почервенели от студ ръчички и нослета, любопитно ни гледат. Някой от пътниците се спира, вади от джоба си пликче дребни бонбони и им раздава. Чува се дружния им радостен смях - нещо като благодарност. Край тях са и кучетата, весело въртят опашките, облизват се и умолително скимтят към раниците ни... Те си знаят, че има и за тях, но не сега, а на връщане... Всред селото, над черквата се разлива голяма чешма. От няколко дула тече обилна, бистра като сълза и сладка като цветен нектар вода.
Улеят на воденицата е размразен, водата тиха и бистра се носи в него като кротко
животно
.
Изкачваме се полека по хребета на планината, заморени, запъхтени. - Ех, да има сега поне една глътка гореща водица, казва някой и слага на устните си малко снежец, останал още нестопен по сухите горски листа. - Има, отговаря друг, след нас върви чайникът и огнището. - Как, какво огнище, чудим се. - Ей такова, отговарят, прилича на лозова пръскачка, носи се на гръб с ремъци.
към текста >>
11.
2.1.7.18 март 1923 г., неделя, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Славата му се носи вред, обикаля земята, носи
живот
навред и пак се издига по високите върхове да се пречисти в къпалнята на чистия лазур.
Твоето божествено благоухание е най-приятния тамянен дим пред образа на твореца. А твоят първосвещеник, не е ли твоят чист въздух, твоят вятър въздух, окъпан от най-бистрия лазур. Когато Той говори - сърцето забива живо, живо и по жилите нахлува най-чистата кръв, от която се раждат най-възвишените мисли, най-топлите чувства. Тогава няма страдания, тогава изчезва всяка мъка. О, този храм и този първосвещеник!
Славата му се носи вред, обикаля земята, носи
живот
навред и пак се издига по високите върхове да се пречисти в къпалнята на чистия лазур.
Кандило ти е слънцето. То се пали всяка сутрин от вярна и неотклонна ръка. Неговото масло не свършва, неговата светлина - не угасва. Благословен да си ти величествен храм на Твореца и ти Слънце - негово мощно кандило и вие звезди, вечни кандила - посестрими на Онова велико и недосегаемо Слънце, което никой човек не е видял, но което всички знаят, че съществува. Витоша чува тия наши мисли и нежно се усмихва.
към текста >>
Здрави, плещести, зачервени и запотени тичат от група на група и раздават от
животворната
влага, що далеч пъди всяка простуда.
Като че ли газим по облаци, катерим се из въздуха и летим към слънцето... Още един бакърен самовар. Пищялките обаждат где е той и, че водата за чай е готова. Неволно си спомняме, че не сме на небето, а на земята, където слизаме да уталожим безмерната си жажда. Защото нагоре има само въздух, пара и лъчи, но никъде, никъде капка вода. О, тези, които носят самоварите и торбите с дървени въглища съвсем не приличат на иконописани ангели.
Здрави, плещести, зачервени и запотени тичат от група на група и раздават от
животворната
влага, що далеч пъди всяка простуда.
Някога библейските левити носеха на гърба си части от скинията, сега пък нашите съвременни левити носят най-великото предпазно средство против заболяване на планината. Ето, друг пък носи металическите им коминчета, четвърти - малки брадвички за сечене дърва, защото и голям огън ще се кладе горе в подножието на скалите при онзи многоводен бистър извор. Бавно, бавно пъпли нагоре и криволичи нашия бодър стан от екскурзианти. Върху града сиви мъгли, а също и цялата планина. Наистина, като че ли пътуваме всред облаци, всред самото небе... Наблизо се чува песента на планинската река, една и съща е нейната песен отвеки, но винаги е мила нам и приятна, както са бабините приказки, макар и безброй пъти повтаряни.
към текста >>
Той прилича на воден път, жила, по която се носи
живота
на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.
Кой по-велик първосвещеник може да бъде, освен самия човешки Дух, който сам открива всичките му безчислени чудеса и непрекъснато се стреми към подвиг и съвършенство. Цялата природа пее хвалебна песен. Цялата природа е неизменим свещенослужител, така че всички човешки словесни хвалебствия остават малки и безсилни опити да се изкаже неизповедимото възхищение, докато сърцето, макар и невидимо с всеки удар се радва и благодари на своя творец. Нозете - до колене в сняг. Тук-таме из белината, като нечие живо око наднича бистър поток.
Той прилича на воден път, жила, по която се носи
живота
на хиляди тревички и цветя, хиляди семенца и коренчета.
Едвам, едвам през падащите меки снежинки се вижда едвам забележимото очертание на Стара планина. Тя прилича на някакъв приказен сън за онова блажено царство, което е пълно с всякакви приятни чудесии за човешките създания. Из храстите подал глава кукуряка - първия зелен пряпорец на пролетта. Бавно се движим към нашата планинска „Гостна” близо при многоводния извор, близо при ония огромни скали, струпани като че ли в безпорядък, като помен ни е останал от първия им строеж, когато са подпирали куполите на прастаро светилище на човеците - гиганти. Ето ни, вече пристигаме.
към текста >>
12.
2.1.8. Ел Ше-дар. Чешма. 27 - 28 май 1923 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Изпрати ни
животворна
светлина.
Но, не стърпя се То, напъна мишци, скокна над дрипавия облак сърдит и показа своята чаровна глава. Цялата природа му изръкопляска. Посрещаме го с молитвено мълчание. Протягаме му и двете си ръце. Слънце! Затупкаха двеста сърца. Слънце!
Изпрати ни
животворна
светлина.
Пак в геометрични фигури с живите равностранни триъгълници нареждаме се в кръг. Почваме гимнастика. След половин час плавни движения - нито следа вече от сибирския студ тая нощ. Сега пък във верига с лице към бивака - настъпихме напред. Спускаме се направо в продължение на цял километър.
към текста >>
Кой си ти нов Паисий, който ще викнеш с мощен глас и ще изведеш притиснатото човечество отново към своите чисти
животворни
недра?
Гледа ни и слънцето от синия простор. Но то е вече друго, друго, не това, което на Витоша ни се усмихваше. Прекрасните гледки на природата тук са закрити от големи здания; въздухът е пропит от хиляди миризми, които го тровят. Той е опушен, сив, тежък. Нечиста краска е потопила всички творби на природата.
Кой си ти нов Паисий, който ще викнеш с мощен глас и ще изведеш притиснатото човечество отново към своите чисти
животворни
недра?
Този Паисий вече е дошел. Той ни води, а след нас - ето ги и всичките човеци. А Цеко е турил на гръб големия бакърен чайник. Коминчето още дими - зер топла вода за пиене трябва за жедните и при връщането.
към текста >>
13.
2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен
живот
и крива насока гасят божествения пламък в себе си.
Но кой можеше да дешифрира и едното, и другото? Разделяме се с дядо Никола. Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова. Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода. У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене на род и родина.
И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен
живот
и крива насока гасят божествения пламък в себе си.
Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога. Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т. XXV, сн. 67]. Това е една райска местност, едно светилище на планината. Само в едно въображение може да съществува подобна картина.
към текста >>
Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя
живот
; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води... Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол... - Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон!
Иде ти да се излегнеш там, само небето да гледаш - лазурно и чисто, и никога да не станеш, както е казал и Любен Каравелов: „Който веднъж те погледне, Той вечно жалее, Че не може, под твоите Сенки да изтлее.” Гъсти непроходими дъбрави от двете ни страни съпровождат пътя ни едва ли не навред. Гигантски дървета високо преплели клоне не дават да проникне слънчев лъч под тях. Тук-таме капнало върху земята някое слънчево петно и на негово място избързала китка цветице, или снопче зелена тревица. Като рунтави мечки, заели всякакви пози паднали и изгнили вековни дървета придават на тая тишина и самотност тайнствен и страхотен вид. Ето ни при Хайдушкото кладенче.
Заморени, не заморени коленичиме до него и пием някоя и друга глътчица от ледно студените му кристални води за чест и слава на ония - братя бунтовници, които някога тук скрити от агарянина са крепели своя
живот
; тук са се събирали и додумвали що да предприемат, кому да се доверят, кой да ги води и где да ги води... Колко е бистра водицата му, негли все тъй бистра и тогава... Ей тук наоколо, навярно гдето седим ний и те са седели, и с орлин поглед и лъвско сърце са обсъждали решения, които бяха първите малки и незначителни остри клинове, забити в огромната и яка снага на отоманския държавен ствол... - Мои скъпи, поклон пред вас, дълбок поклон!
Тишина и покой. Само тихите ни стъпки по нагрятата мека земя лупкат от босите ни нозе. Няма никакъв ветрец да повей, хайдушка песен да запей. И всред тази чиста ведра вие, всред това чудно спокойствие, всред тая тайнственост и тишина, се понесе нова песен от певицата. Когато ида в Балкана, В тия чудни дъбрави Сърце ми живо усеща Свобода лекост и здраве Душата бива там чиста Ни мъка в нея, ни злоба Както небето без облак Както земята без бури.
към текста >>
Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна
живот
.
Сякаш сълзи струят по раните, сякаш гората плаче. Този тих шепот сега на гората не беше нищо друго, а ридание, потрепването на клоните - въздишка. Досегашната ми радост се сменява с дълбока скърб при това ужасно бойно поле при неравен бой... Гората напразно се брани и моли със своите многолистни клони, но кой я чува. Топорът играе безжалостно по нея, както някога турската сабя над главите ни... Назадничавост ни сковава още, жестокост, която ни уеднаквява почти с тия от които се освободихме. С бързи крачки се отдалечавам да не гледам вече тия страшни белези на жестокост.
Идеше ми да заплача заедно с гората, да прегърна тия полуизгорели трупове и да им вдъхна
живот
.
Настигам другарите си при един завой за върха. До тук равният път свършва при една разкошна поляна, отдето почва стръмният, но къс път за „Българка”. Провираме се през драките на млади гори, пълзим задъхани нагоре да се изкачим и да погледнем на шир и на длъж. След няколко минутно усилие ето ни на самия връх. Чудесна гледка!
към текста >>
14.
2.1.10. Мусалла, 27 - 31 август 1923 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Наравно с тия галеници в
живота
да отида в царствена Рила!
Автомобилът най-сетне ни изсипа на Чамкорийския мегдан и ние без да се бавим, нанизваме на мишците си натъпкани раници и потегляме по Бистришкото шосе. В преддверието на Рила. Няма ги тук старопланинските дъбове и букаци, а издигнати нагоре стройни борове и елхи - сякаш смирени богомолци. Вярно ли е, че и аз съм в тази малка група, която като мене пътува за пръв път към Мусалла, с изключение на Стоименов, който сега ни е водач. Вярно ли е, че можах да се сдобия със скъпоценния билет и аз.
Наравно с тия галеници в
живота
да отида в царствена Рила!
- Вярно е, вярно е, ми шепне тихият ветрец, - и ти ще видиш любимия връх. Райски кът. Коя ли ръка би смогнала в слава или краски да предаде тая красота и величие на природата? Не, не вярвам никоя, па макар и най-изкусната. Непроходима борова гора с преплетени из тях малинови храсти, що канят жъдния уморен пътник върху зреющите сладкодъхни малини.
към текста >>
Малинови храсти и къпини се увиват около стройните дървета; късни и ранни боровинки посипали земята като
животворна
манна образуват красива мозайка по зеления наспорен с цветя килим.
Въздухът е напоен с тая несравнима свежест и прави гърдите леко да поемат. Не се чувствува умора. Като че ли не вървиш, ами бленуваш - тъй е хубаво и леко! Слънцето едвам прониква през гъсто сплетените борове и пада върху тревата в големи жълти петна. А кичестите долове ечат от изобилните падащи води и отнасят със себе си към долината чудни сказания за високите чисти върхове.
Малинови храсти и къпини се увиват около стройните дървета; късни и ранни боровинки посипали земята като
животворна
манна образуват красива мозайка по зеления наспорен с цветя килим.
Личица на летни теменуги украсяват и без това пъстрите възглавници на спретната майка природа. Хе там далече се синеят зъбчатите върхове на планините, стърчащи като напуснати старинни укрепления, а над тях волно разперил криле орел, лети и се вие в кръг... Изкачваме се върху едно възвишение отдето през мъглите едвам се вижда голямото Самоковско поле. Слънцето е на заник. То праща своите последни лъчи и нежно кима на природата своето „Довиждане”. Обувките ме стягат.
към текста >>
15.
2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Той е
живот
, надежда наша жива Той води ни в победния си път Усещаме в сърца ни да се влива Блаженство, силите растат.
С пламнали лица от буря и слънце слизаме на Изгрева. Веселие и бодрост лъха от нас. Стихотворение, писано на 3 август 1924 г., когато бях болна, когато ме посети Б. Боев и Жечо, а след 2 дена дойде А. Г. От Мусалла аз видях, видях Бога Усмихнат нежно в слънчевия лик Посред гнева на облачна тревога Посрещнахме го с победен вик.
Той е
живот
, надежда наша жива Той води ни в победния си път Усещаме в сърца ни да се влива Блаженство, силите растат.
Безспирно горе, Боже, ти води ни И Евереста да достигнем ний Отгдето пък по свода ведросини На път по ведри звездни глъбини. ----------------------- Забележка: Тогавашната географска наука е считала Източна Рила за дял от Родопите - „Западни високи Родопи”, долината на р. Бели Искър (Демир Капия) - за граница между Рила и Родопите, а Мусала - „най-високият връх на Родопите" (Делирадев, Павел. Рила. Т. 1. 1928, с.
към текста >>
16.
2.1.12. Мусалла, 10 - 14 юли 1925 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на
живота
, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.
Никой тук не ни е послал и никой не ни чака, но Рила ни е послала китни губери, кой от кой по-хубав, по мек и сладкодъхат, чака ни; ако не с топли обятия, поне с поливалки... Безкрайни планински хубости! Като вземеш пътеката що води между кичести цветни брегове, по които не закачан от никого на воля се шири зелен здравец и незабравка, а над тях, като горски богове и богини борове и ели се извисили с богомолно прострени клони, все тъй, чак до синия лазур, все тая величествена гора от иглолистни дървета, ту порасли едно до друго в просторни равнини, ту накацали по скали и чукари, направени от майка природа, дълбокомислено в чудно разнообразие, за да бъде картината жива, говореща. Ненагледна хубост, що не се подава на описание от не вещата ми ръка, защото окото ми вместо да наблюдава и изучава се само диви във възторг и обожание. А за въздухът кой може да говори, този въздух напоен от толкоз целебни благоухания на разноликата наша кърмилница драга, която неспирно се грижи нищо да не липсва в тая Божествена обител -Свята Рила. Дишайте изнурени гърди!
Пълнете се от тая чудна благодат; вземете си колкото щете от истинския елексир на
живота
, за да имате за по-дълго време от този драгоценен дар.
Приятна хладина пълни въздуха и го освежава. Тя иде от безбройните шуртящи поточета, които слизат от недрата на Рила и Рилските кристални езера. Някои от тях с шум падат от високите канари, разбиват се в сребърен прах и подобно въздушна пяна на живи водоскоци отново политат към сенчестите планински усои. Малки ручейки безшумно се провират между тревички и цветя, нежно шумолят покрай белите чисти камъчета, милват дървесните коренища, докато достигнат някой нисък бряг, от който с тих възторг нежно бълбукат и с песен се спущат по своя път. Това е песента на водните капки, които знаят толкова много, колкото всички езера по целия свят - те всички са влюбени в слънцето.
към текста >>
Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече
живот
.
Брат Белев, този който побягна от бурята, сякаш да оправдае себе си, се мъчеше да ни убеди, че тази е най-безсмислената екскурзия, като твърдеше, че до един ще изгинем. Не можа да ни убеди и никога не вярвам да види той по косите и ръцете на множеството електрични искри, и няма да чуе песента на скалите и езерата. Някои, навъсени от новите облаци и мъгли, застягаха раниците да си вървят. Повечето останахме под Мусалла, всред белите мъгли, всред дребния дъждец, при изобилни красиви гледки на спокойните дълбоки езера. На другия ден Учителят ни държа чудна беседа.
Той говори за малките тревици, за малките капки, за малките светлини, в които винаги се съдържа повече
живот
.
Той говори, че до сега сме служили само на себе си и на ближните си (ближен - това е любовта на майката към рожбите и - както лъвицата към лъвчетата). От сега - на Бога. (Брат Белев се уплаши да не погине дъщеря му, че едвам ни дочака да ни каже че „всички ще изгинем, ако не го послушаме”, грабна разглезената си дъщеря и изчезна от нас.) - Да освободим душата си от всички прозорци и кепенци, и покриви, да раздрусаме стените на нашите тесни жилища и с открит поглед да гледаме Божието Лице и да му служим, служим... Как бих могла да предам силата на словото Му? Напразно! Колкото бих могла да говоря за електрическата роса по косите ни и за песента на Рила.
към текста >>
17.
2.1.14. Освобождението на България. Витоша, 4 март 1926 г., четвъртък, [бивака Ел-Ше-дар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Но тя за миг открива завесата на нечий интимен
живот
.
Затъваме до колене - едвам се движим напред. Отстрани по преспите някой шарил с края на гегата си комично лице. Другаде - само: „Ох”. Някъде: „Напред! ”, а другаде цяло изречение: „Стоянчо обул чужди галоши.” Кой е този Стоянчо и с чии галоши се е курдисал, това е тайна за нас.
Но тя за миг открива завесата на нечий интимен
живот
.
Че някой Стоянчо, горещ поклонник на планината поискал да я посети, но уви! Липсват му обувки. Но, намерили се в заем един чифт галоши и наш „Стоян” без да се изканва, нахлузил ги на мотовилите си, позавързал ги с канап да не останат из дълбокия сняг и - хайде на планината. Това се казва любител на природата! По-нататък някой учен начертал зодиакалните знаци, друг -триъгълник и в него преплел две букви - всичко туй поставено върху възходяща спирала.
към текста >>
18.
2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Огненият диск на слънцето се гурна в синия ефир в
животворящ
възход.
Леко тече то по гърди и скути на Витоша и я милва. Зелени ливади - бисерна роса ги обсипала с пълни шъпи. Птичка се нирва из нея, къпе ли снага, или ей тъй в радост безумна си играе? Ръж се извисила - леко се люлее от пролетния ветрец - зелена, равна, свилена - като изумрудено езеро. Природата с диамантен резец е очертала своите граници.
Огненият диск на слънцето се гурна в синия ефир в
животворящ
възход.
Теменужки, теменужки! Вредом плиснали своите празнични ленти, напоени с благоухание. Жълта иглика е приготвила своите платна. Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне.
към текста >>
Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни
животни
, ту профили на троянски герои със златогривести шлемове.
Но, още малко остана. От нашата „гостна” топъл дим се издига - огън е накладен. Там своята жажда до ситост ще утолим. Налягаме по нагретите камъни. Гледаме къдравите бели облачета що като чудни ладии се носят из ефира.
Те често взимат чудни форми - ту въоръжени войници, ту крилати гиганти, ту домашни
животни
, ту профили на троянски герои със златогривести шлемове.
Ето, пристигаме „у дома”, на Ел Шадар. Урса го няма тоз път, а чайникът дреме върху гърба навярно на някой слабичък-още е към „Вади душа”. Най-сетне се напихме чай до насита. Всичката жажда си отиде, като че ли не е била. Там, до възправена бяла скала седи Учителят.
към текста >>
19.
2.1.17. Гергьовден, 6 май 1926 г., петък, [Витоша, бивака Ел Ше-дар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
С особени движения на шъпите към земята, почваме да събираме
животворна
прана.
Понякога скриват слънцето и хвърлят лека сянка върху цялата пролетна картина. Правим три кръга. Двата вътрешни от братя, а големият външен от сестри. В средата - Учителя. Сядаме на тревата.
С особени движения на шъпите към земята, почваме да събираме
животворна
прана.
Тайнствени, плавни и красиви движения, в допир със земята, които не се подават на описание. Дишаме най-благодатен въздух, огрени от благите майски лъчи. Ставаше нещо чудно. Всички чувствувахме, че не сме същите и, че мястото на което седим не е Витоша, ами кой знае къде в най-красивия земен край. Какво излиза от земята, какво се излъчва от планината, какво се излива от слънцето и въздуха, но ние за миг се чувствуваме като че без физически тела.
към текста >>
Ето и другото: Из долините на
живота
, много скърб; ще ти изтекат очите от сълзи, ако речеш да се вайкаш за всичко.
Моята жажда мина; мина и умората ми. Щастлива поемам празната чаша. Учителят става, отива към огнището; там ни посрещат с 5-6 дула димящи чайници, но Учителя каза: „Аз пих! ” Радвам се, радвам се, Той каза: „Аз пих! ” Сега, почивайки си у дома, записвам тази прясна случка от близките дни, а ще запиша още една и тогава чак ще сложа глава на възглавницата.
Ето и другото: Из долините на
живота
, много скърб; ще ти изтекат очите от сълзи, ако речеш да се вайкаш за всичко.
Лесно ли се взима гимназиално образование и то с голи работни ръце... Лесно ли? Има сълзи и сълзи. Някои престават да течат при хубава гледка, при зрял плод, при сладка дума, но някои не, никак не престават от нищо. Нито нощта ги успокоява, нито утрото ги разведрява. Така тръгвам към Витоша.
към текста >>
Свежо, свежо; бели облаци по синьото небе - горски полъх на билки, цветя,
живот
.
Дъждът не смогна да омие лицето ми... А нозете ми като добро конче ме носят, носят. Осъмвам към селото. Тоз път извих над монастиря, оставих стръмните „Зеленка” и „Вади душа”. По пътя съвсем се разсъмна. Полупразната басмена торбица нанизана на ръката ми скромничко се клатушка - сиромашка.
Свежо, свежо; бели облаци по синьото небе - горски полъх на билки, цветя,
живот
.
Сякаш природата разгърнала майчински ръце и ме прегръща и гали, гали... Ето ме на Ел-ше-дар. Дъждът все ромони. Доле в колибата пуши. Влизам вътре, пълно с хора - обиколили огъня. Учителят е там - погледна ме особено.
към текста >>
Запях тогава от все сърце: „Тъги, скърби са богатство за
живота
в душа скрити за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни, за светли дни, за светли дни, дни, дни, дни!
Без думи, без разпит, без обещания. Прие мъката ми, стопи я в душата си, превърна я в мощ и Сила. Нали съм същата - аз, едно платно за рисуване. Някой недодялано, небрежно нахвърли там начупени и криви линии, остави петна, да някой; това платно вече не ставаше за нищо - да, съвсем за нищо. Но Той по един непостижим начин, невидимо, леко, оформи безпорядъка по платното, осмисли, координира, сроди помежду им; пречупените линии и петна заедно с кривите и безформените се явиха във взаимоотношения, станаха картина - песен и платното се спои, стана ценно.
Запях тогава от все сърце: „Тъги, скърби са богатство за
живота
в душа скрити за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни, за светли дни, за светли дни, дни, дни, дни!
” Сега мога да си лягам. Съединих тия два образа - синята емайлирана чашка с жълти и червени цветица и малкото уломъче хляб и круша. Първият път той рече: „Аз пих! ”, а когато го поканиха с обяд той отвърна: „Аз се нахраних! ”.
към текста >>
20.
2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и
животворния
плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.
Весела гълчава, песни. Благодарим ти, бурьо, гърме, светкавицо, облаци, ветре, дъждо. Вие внесохте у нас бодрост и сила, които иначе нямаше да получим. Ти си винаги мила за нас, свята природо; и в ясни и мрачни дни, и в топли и студени дни. Винаги те обичаме.
Със сладък спомен в сърцата си за чаровното утро и прекрасния ден между нежните полски и планински цветя, понели в гърдите си и
животворния
плисък на дъжда, ние, синове на таз земя, слизаме сега към долината, изпълнени с радост.
Слънцето вече не се показа. То изчезна към запад заедно с кървавочервените облаци, да се причеса и нагласи, че утре, подобно огромен рубин пак на изток ще дойде, радост на света да възвести. Флейтист придружава нашето пътешествие и цигулар също. Проливният дъжд се излял и над пременените празнуващи софиянци, а те тичат ли, тичат да се скрият от дъжда гдето сварят, да не се развали гиздавата им премяна. Природата не гледа нашите земни празници, а върши своя всекидневен подвиг с несравнимо усърдие.
към текста >>
21.
2.1.19. Мусалла, 10,11,12 юли 1926 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Като че ли всяко едно от тях, измити от
животворната
струя са целебни талисмани, които човек би трябвало да дойде и тук да ги потърси.
Ту приличат на гигантски дворци, храмове и кули с разкошни полусрутени арки, ту на някой мощен „Caesar”, грабнал в ръката си своя жезъл, заповядващ вече само на буйните ветрове. Как е вперил поглед той, очакващ бъдното велико време за ново щастие и благоденствие. Кристално бистри извори бликат навред. Те са многобройните чада на гориста Рила. В дъното на бистрите им басейни се броят пъстри камъчета.
Като че ли всяко едно от тях, измити от
животворната
струя са целебни талисмани, които човек би трябвало да дойде и тук да ги потърси.
Срещаме голямо стадо овци. Тяхната вълна е тъй бяла и чиста, сякаш че са се къпали от водите на самите езера. О, ако биха ги срещнали горублянските стада - нечисти, оваляни и кални, не зная где биха се дянали те от срам при своя вид. Едри кучета, също тъй чисти и пухкави ги придружават и почтително се отстраняват от пътя ни с махане на дългите си пухкави опашки. Колкото се изкачваме нагоре, толкова гората оредява и се обръща в нисък жилав клек.
към текста >>
Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на
живота
из шумните селища на долината.
И без туй сме мокри до кости, по-вече от туй не мож ни стори. Пък знай, че даже ни е приятно тъй мокри да бъдем. Плискай, плискай, колкото си щеш. Но то чу ли, криво ли ни разбра, престана да вали и до вечерта Райско Слънце ни грее и топли, че добре изсушени, лежим по нагретите камъни в приятна дрямка. От палатките се вдига пара.
Под тях някои закусват, други дремят, трети оживено се разговарят - отвред лъха свобода и непринуденост, тъй чужда на
живота
из шумните селища на долината.
Някои потягат палатките си за предстоящата нощ, а други надяват раници да си вървят. Дъждът пак ни погна, сякаш да пропъди и нас. Добре, този път нека има удоволствието да ни „прогони”. Няма вече избор где да се стъпи. Направо слизаме из потоци и реки.
към текста >>
Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на
живота
- ний сме войници.
Няма облаци, няма мъгли - няма дъжд. Колкото и да искаше да ни услужи слънцето - не успя; не можа да изравни вида ни с богатите спокойни дачници, които с право или без право ни посрещат с нескриваемо съжаление. Провисналите ни от дъжда дрехи, смачкани шапки, коси на мокри фитили, гмичкащи кални обуща, наистина ни придават бедствен изглед. Но вътрешно всекиму в сърцето пее Рилска муза. Да им завидим ли на тия дряхли домоседи, които не познават нашите радости.
Ние сме здрави чеда на планината, калени от нея за нея и за всички трудности на
живота
- ний сме войници.
Така сме бодри, че да кажеха: - Пеша за София! , готови сме и за това. С глъчка и песни накачулваме тежките камиони и при залязващите розови лъчи потегляме. В сумрак минаваме Самоков и се спущаме по гористия път. Дрипавите Самоковски села стоят всред нощта като будни рицари и страшни царедворци. Панчарево.
към текста >>
22.
2.1.20. Благовещение, 7 април 1927 г., четвъртък, Витоша [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
В практиката на общия ни
живот
в планината е - да се споделя с всички донесеното благо.
Изваждаш бялата питичка, ето го сиренцето и крехкия като ябълка праз. Колко е вкусен сега той, придружен с маслинки! Всичко е сладко тука. Някои са донесли и стегнати сърмички със сухо грозде. Не се усеща липса на нищо.
В практиката на общия ни
живот
в планината е - да се споделя с всички донесеното благо.
Така то става по-ценно, по-благословено. Урс - Цеко е най-беден от всички, я гледай какви блага има върху неговата кърпа? И сърми, и халва, и маслини, и сирене, и сварено яйце, и мед, и масло, и - що ли не? Та как няма да има за него такива хубави неща, нали той ни спасява със своя самовар, нали той ни дава по пътя до горе скъпоценна глътка всред вихри и фъртуни. Почна другата музика - пението.
към текста >>
23.
2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Нечия моминска ръка ще да е закрила нежните им цветове с тия бодливи тръне от домашните птици и
животни
.
Даже имаме и допълнителен набор -няколко 5-6 годишни деца - все ще ни помогнат нещо в отбраната. Горската шумица се развила. А колкото наближаваме Драгалевци, по дворищата като снежни купи са нацъфтялите вишни. Нека си духа този немирен вятърко, той върши доста работа; ще помогне по-бърже да се развие горската шума. Нежно благоухание лъха от разкошно нацъфтелите грани; освен него из някои дворища под кръстосани тръне лее сладка миризма морав и пембяв зюмбюл.
Нечия моминска ръка ще да е закрила нежните им цветове с тия бодливи тръне от домашните птици и
животни
.
Изведнъж върху ни се спущат десетина овчарски псета. Колко радост се чете в очите им, в цялото им същество! При всяко мръдване на ръцете ни те движат приветливо главите си, очаквайки някой залък. О, ние си знаем. Почва замеряне със залци в откритата им паст.
към текста >>
24.
2.1.22. Гергьовденска екскурзия, 6 май 1927 г., [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Но едвам изминаваме селото, едвам посрещаме слънцето, разляло над света потоци
отживотворна
светлина, едвам полазваме по планинския гръбнак, изневиделица се натълпиха облаци по небето и за миг София изчезна под дебели влажни мъгли.
А сега след казаната десеторка, смело може да се постави още една нула. Удивителни смелчаци. Бодри крачки отекват във ведрото утро, весели закачки и ритмична песен. Колко е хубаво! Въздухът напоен с топла нега, измит, чист, лек, като че ли сме всред рая.
Но едвам изминаваме селото, едвам посрещаме слънцето, разляло над света потоци
отживотворна
светлина, едвам полазваме по планинския гръбнак, изневиделица се натълпиха облаци по небето и за миг София изчезна под дебели влажни мъгли.
Само Мургаш издига бял калпак над това бяло мъгляво море. Още и Рилските върхове, като огромни кораби още се носят в далечината върху този бял океан и заоблачено небе. Като че всичко се помрачи. Върху копринено зелена вейка полазила мъничката калинка. И тя, като че няма сила да разтвори крилцата си да полети.
към текста >>
25.
2.1.23. Петровден, 12 юли 1927 г., вторник, [Витоша]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Напротив, въздухът по-ароматичен, по-свеж и приятен пълни гърдите с обилен
живот
.
Никога вече няма да изоставам назад при каквато ще природна стихия. Никога! Изядох халвата, давена от щастливи сълзи, целувайки румената ябълка. Снощната буря сега се обърна в приятен зефир, що нежно замилва и природа, и нас. Червени ягодички надничат узрели и канят към себе си. Нито следа от бурята.
Напротив, въздухът по-ароматичен, по-свеж и приятен пълни гърдите с обилен
живот
.
Не усетихме как през Симеоновските нивя слязохме към Изгрева. Отбиваме се на новата чешмичка, що Учителят прави към Ловния парк. Бистрата й катб сълза струя пълни мраморното коритце. Младежи си правят снимки. Жадни хора чакат за ред да наквасят гърлата си от тънкия бистър чучур, насядали около новата чешмичка.
към текста >>
26.
2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Мокрият клек най-първо се опираше, но после пламна с всички сили и разля
животворна
грейка.
Тя е още недоустроена, но за нас представляваше вече едно желателно убежище. Но немислимо беше да се поберат вътре 600 души. И все пак мнозина, повечето „недъгавите”, както ги нарече Учителя, побързаха да се настанят вътре, вече окупирано от Чамкорийски туристи, вътре отдали се на гуляй и пушеха. Наистина, само „хилавия” можеше да се помири с подобна наситена атмосфера, след като е дишал божествения рилски въздух. Набързо се опнаха няколко платнища под които, как да е, се подслонихме, ала и те не можеха да поберат всички, така че, трябваше да се редуваме... Накладоха буйни огньове.
Мокрият клек най-първо се опираше, но после пламна с всички сили и разля
животворна
грейка.
Чайниците пълни с кристална езерна вода бързо възвряха и богато ни възнаграждават за преживените до тук мъчнотии. Ето го едно от Маришките езера. Повърхността му блести с огледална гладкост. То приковава погледа в мълчаливо възхищение. Като че ли то пее.
към текста >>
Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че
животът
наоколо пак се обновява. Чамкорийци!
Сега цялата природа и доле ще се обнови -тревички, цветя, птички. Сега ще се съединят огромните земни пукнатини, що сушата отвори. Сега пак гойни стада на паша ще излязат. - Какво от това, че пострадахме - казва Учителят, щом всичко наоколо ни се съживи и зарадва! Ние се качихме тук да повикаме дъжда.
Заслужава си да претърпим всичко, като знаем, че
животът
наоколо пак се обновява. Чамкорийци!
Как съжалително ни гледаха с лачените си чепичета. Но, Бог с тях. Не бихме сменили нашето тържество и победа в планината за всичкия им рахатлък. Те помислили, че там горе мъртви сме останали, а ние като победоносна войска с радостен вик се връщаме, не само без „ранени и убити”, но даже нито с едно одраскване. - Тия лудите, докараха дъжда - казваха трети, прекъснаха ни курорта - все тъй, буря и дъжд докарват.
към текста >>
27.
2.1.25. Празникът на Будителите. 1 ноември 1927 г., вторник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Само гърба й, подобно гръбнака на мощно
животно
, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи.
Най-напред върви Той и понявга се обръща да види да не е запрял някой... Минаваме брезичките, изворите. После - по широкото открито шосе. Окото не се уморява да бяга от прелест на прелест и да предава радостта си на душата. Родопите, мощна, тъмносиня се откройва на синия фон. Стара планина, забулена в синкави мъглявини, едвам се очертава.
Само гърба й, подобно гръбнака на мощно
животно
, лъсва понякога огрян от слънчевите лъчи.
Мургаш се устремил нагоре, сякаш иска небето да целуне. Градът едвам се мержелее обвит в непрозрачно було, днес празнува „празникът на Будителите”. Резньовете пък като два гиганта - две величествени пирамиди, запазили в недрата си непроницаема тайна. Дали Гизо и Хеопс точно тях не са видели и по техния ръст и вид не са съградили своите земни скривалища. Витоша се радва на разкошна борова гора.
към текста >>
28.
2.1.26. Димитровден, 8 ноември 1927 г., [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Превърнаха се в сила и енергия, сля се с вечната сила и енергия, с вечната песен на
живота
.
Колко много ябълки, круши, грозде, чушки, хляб и сирене! Колко много халва, сърмички, орехчета и маслини! Всеки раздаваше на съседа си и никъде нямаше недостиг. Партитурата беше пълна, сложно написана, но добре от всички изпълнена. След някое време, всички музикални бойни припаси изчезнаха безследно.
Превърнаха се в сила и енергия, сля се с вечната сила и енергия, с вечната песен на
живота
.
Сега вече нямат думата ни Аристотел, ни Юм, нито Мил, които донесох заедно с цялата осмокласна етика да уча. Скоро обратно в раницата! Вий не сте за тая музикална зала. Не зная, ако древните и съвременни етици по-често изкачваха планините, водени от Великия Учител, надали биха заплитали така философията си, че да мъчи нашите бедни умове. Ще минат столетия; може би и по-малко.
към текста >>
29.
2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни
животни
, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди душа”.
Ето ме на „Зеленка”. Отсреща Стара планина - хубава и чиста, като вълшебна царкиня. Множество птици безредно се носят из въздуха, спускат се по земята и пак се издигат. Навярно врани. Срещам деца дървари, влачат дърва върху малки шейнички.
Всички тия дръвчета са млади фиданки, които тия момчорлаци крадяха за гориво... Навред пред мен снегът е утъпкан от безброй нозе... Небето усеяно с разни облаци, мигом се променят в огромни
животни
, кораби, войска, птици... Наближавам „Буди душа”.
Заричам се да го изкача, без да почивам, без дори да пъшкам. Почвам леко, бавно, като че ли чета из пътя. И наистина, така по-леко излизам на широката равна поляна, която ме извежда на пътя. Още един-два завоя и ето ги пушеците от Ел Шадар. Върху скалите му, като птици накацали човешки фигури.
към текста >>
Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния
живот
.
Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина. Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят. Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите, борбата и сам се тика към страдания и мъчнотии. Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”. Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън.
Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния
живот
.
И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията. „Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев.
към текста >>
30.
2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Да се освободи човешкият дух от своето вековно робство, да възкръсне към нов, свободен и щастлив
живот
.
Ние го носим със себе си. Той е у нас, в сърцето, ума и волята ни. Ние трябва от там да го пропъдим за вечни времена. Нас работа ни чака. Ние сме новите бунтовници за просвета и духовна свобода!
Да се освободи човешкият дух от своето вековно робство, да възкръсне към нов, свободен и щастлив
живот
.
Вали дъжд не на шега. Дребен, тих, напоителен. Гимнастичните упражнения пропъдиха оная вцепененост, настъпила чрез почивката, след излета ни нагоре... Дрехите ни натегнали от вода. Но ние се радваме, че получихме милувката на пролетния дъжд. Случих се наблизо до Учителя.
към текста >>
31.
2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и
живот
.
Върбите леко се развили, сякаш нежно зелен облак е обвил дърветата; из градините нацъфтели бели и розови овощни дървета. По шосето към Драгалевци и от двете му страни многоводни ручеи тичат да се влеят в Перловец, поел всичките мътилки на София и ги отнася далече. Бистри са те сега, бързат и весело в изпревара се гонят, а не знаят какво ги чака - горките! Чистачи са те на столицата, които за миг ще се измърсят до неузнаваемост. Господи, и реките имат подобна с човешката съдба.
Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и
живот
.
Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи. Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали. Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило. Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица. Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”.
към текста >>
Осигуриха ли
живота
си за още някой ден?
Като че ли се сливам с околната природа и потъвам, изчезвам в нея, както росен дъжд в недрата на земята. Чии са тия златни кубета, що през облаците се издигат и шепнат чудна приказка? Какви сая тия множество сгради там доле?! Стоят ли те още по местата си след онзиденшния земетръс! Успокоиха ли се там людете доле?
Осигуриха ли
живота
си за още някой ден?
Не ги ли чака ново бедствие? В природата няма тревога. Всичко е тихо и спокойно. Тя очаква пролетта с цветя и песни. Тя не се страхува от нищо.
към текста >>
32.
2.1.30. Кирил и Методий, 24 май 1928 г., четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
И тук цветя, и тук
животворна
хубост.
Изглежда това бяха богати евреи, които много не се грижеха за по-вече кислород в кръвта си, за повече преживявания всред майка природа. Ел-Ше-дар. Огньове. Накацали по скалите, някои от изпреварилите вече се провикват към нас: Ехо! Ехо! Чешмата разлива обилни струи, пее, пее, радва се и се весели.
И тук цветя, и тук
животворна
хубост.
Около огъня, върху камъни тук и там, насядали или полегнали, някои от нашите вкусват едемско блаженство, топлени от приятната грейка на разгорената жар. Време на закуска. Всички дъвчат усърдно. Ел-Ше-дар се радва на своите гости. Дръвчетата се раззеленили, тревата с множество пъстри цветя е всекиму послала с мека постеля.
към текста >>
Чрез тях
животът
у нас расте и хубавее.
Освен с песни, много и сърдечни песни: „Тъги, скърби”, „Сладко медено”, „Роена капко”, „Зора се чудна зазорява”. Една ли са и две, че да ги запиша? Той ни даде тия песни. Той - Учителят. Господи, колко са хубави!
Чрез тях
животът
у нас расте и хубавее.
Днес ний сме щастливи - тия думи изказвам с пълна увереност. Може би в света сега някого коронясват, може би някой осъден на смърт днес получава свобода и прошка, може би има и други непознати радости в света, но ние сме измежду най-щастливите. Защо? - Защото сме с Учителя. Неговото присъствие ни окриля с божествена радост. От Него се излъчват прелестите на рая, благото на небето.
към текста >>
33.
2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на
живота
, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море.
Погледнеш нагоре; въздухът сякаш трепти в синината на ясния ден. Зеленият гръб на планината блести на слънцето като скъпоценна бисерна одежда. Обърнеш ли поглед към долината - море от нови прекрасни гледки. Стара планина цяла замъглена от синкави пари, долината просечена от бисерни жици на реки и рекички, Рилски дооблачни възвишения, нивите нарязани на ясни и тъмни квадрати - всичко това милва окото и прави гърдите възхитени и възторжени да примират от възхищение. Лицата ни алени - жар.
Като че всяка пора е отворила устни и жадно вдъхва елексира на
живота
, който тука из тия чисти висини се разлива като мощно море.
Какъв аромат! Сладко дъха чубриката, мащерката, бора, и боровинките. То е такова чудотворно благоухание, що струва ми се и мъртвия би съживило. - Стой! Чува се гласът на командата.
към текста >>
И тук
живот
, Господи!
Учителят седнал всред тия огромни библиотеки, като че жива част, или някакво тайнствено излъчване на тяхната вътрешна мощ. Тъй вечно млад, вечно древен и велик, в миналото, настоящето и бъдещето, както и самата природа. Слънцето прави още по-бяла снежната му коса, обградила лицето му с неземен ореол. Той не говори. Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на душата, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли... Бубулечки!
И тук
живот
, Господи!
Розови и сини цветни очици надникват мило от тревицата към слънцето, като че ли му благодарят. Лягаме по тая вълшебна постеля на припек и дишаме животворния въздух. Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за почивка. Лягаме и с услада дишаме, и пак ненаситно дишаме, унесени в сладка дрямка. Над скалите високо из въздуха се вие орел, разперил грамадни си крила, цепи въздуха, сякаш се чуди на това неочаквано нашествие в неговите покои.
към текста >>
Лягаме по тая вълшебна постеля на припек и дишаме
животворния
въздух.
Слънцето прави още по-бяла снежната му коса, обградила лицето му с неземен ореол. Той не говори. Но царственото му мълчание всред тия природни великани казва нещо на душата, разкрива някаква чудна тайна, досега скрита като че ли... Бубулечки! И тук живот, Господи! Розови и сини цветни очици надникват мило от тревицата към слънцето, като че ли му благодарят.
Лягаме по тая вълшебна постеля на припек и дишаме
животворния
въздух.
Тревата е тъй гъста и тъй се огъва че служи като великолепна постелка за почивка. Лягаме и с услада дишаме, и пак ненаситно дишаме, унесени в сладка дрямка. Над скалите високо из въздуха се вие орел, разперил грамадни си крила, цепи въздуха, сякаш се чуди на това неочаквано нашествие в неговите покои. Към пладне слизаме. Неусетно се смъкваме надоле, подтичвайки с весели провиквания.
към текста >>
Светли сенки сред нощта, всеки един представлява запален факел за
живота
.
Такова легло приготвиха и за Учителя. До късно през нощта, около огнището се чуваше тиха гълчава. Будна сестра цяла нощ бодърствува около огнището - доброволка - да подклажда огъня; да поддържа горещата вода в чайниците, която бе сигурна защита от нощната пронизваща хладина, обгърнала изморените ни и запотени от излета тела. Среднощ. Учителят става и ни призва на молитва. Заставаме всички на поляната под чаровното звездно небе, изказваме нашата сърдечна молитва и благодарност.
Светли сенки сред нощта, всеки един представлява запален факел за
живота
.
Звездите като брилянтени очици, къпани в утринно мерцание ни приветствуваха от далечните глъбини. Луната - последен уломък, ярка се показа на небето. Чудна, дивна молитва всред нощ на планината! Толкоз сърца туптящи в един възторг, от една обич и стремеж! Пак около огъня, пак лека дрямка и поспивания, после песни, после приехме почерпушка от Учителя по случай именния му ден по едно сочно локумче.
към текста >>
Ние слизаме от горе, като че ли право към тая пурпурна урна, пълна с
живот
и сила.
Небето побеля, птичките зацвъртяват из храсталаците. Цветята се оросиха от сутрешната милувка. Изток почервеня. Златният диск се показва. Небето плувна из огнени вълни.
Ние слизаме от горе, като че ли право към тая пурпурна урна, пълна с
живот
и сила.
Сега не ние, а то ни посреща. Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството. Почивка. Път и пак почивка. Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието. По нивята плъпнали жетвари.
към текста >>
Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия
живот
,
живот
красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.
Красиво се точи низата пътници с бели шапки, пъстри блузи и рубашки. Учителят е с нас. Напомня ми дивната евангелска картина „Исус из сеитбите”. Тогава, щом той прилича на Исуса, то ние приличаме на учениците му, които отпосле станаха апостоли... Значи, измежду нас са бъдещите апостоли, работници за Новото в света..! Няма вече Нерон, няма вече инквизиция - няма, няма!
Ние смело ще вървим в света и ще разнасяме лъчите на Новия
живот
,
живот
красив и радостен, къпан от недрата на майката природа.
Чешмичката на Ловния парк. Раззеленели се върбите, посадени от нас. Колко труд положихме тук, средства, тичане, песни, работа, работа, че това мочурливо място по плана на Учителя превърнахме в красиво живописно кътче. Големият и малкият басейни, изградени с камъни и дъно от цветна мозайка, са пълни с бистра вода, от гдето коларите могат да напояват добитъка си. Но, кой знай, „Ловният парк” се заканвал, че ще унищожи този райски кът... Коритцето, що прибира сладката вода на чучура, кани да се наведеш и да пиеш, пиеш някоя и друга глътчици. Изгрев.
към текста >>
34.
2.1.32. 8 ноември 1928 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Сириус, сякаш ти си нежна дева или млад юноша, тепърва стъпил в
живота
.
Като че ли той пее, нещо разказва, шепне, доверява. Може да се гледа с часове в него, без да омръзва, без ни миг да губи красотата си. Не виждам де стъпям. Очите ми са устремени към него; сякаш той ме зове. Защо? Може би, за да чуя неговата хвалебна песен към онова слънце, от което произтича всяка прелест и всяка красота.
Сириус, сякаш ти си нежна дева или млад юноша, тепърва стъпил в
живота
.
Ти си прекрасна загадка, която пълниш душата с чистота и възторг. Не си ли ти скъпоценен пръстен върху ръката на Твореца? Или брилянт, най-скъп и величествен от Короната Му! Колко те обичам, ясна звездо, колко те обичам! Стори ме да дойда при тебе!
към текста >>
Наистина, ти си най-верния страж из горите, които показват, че макар и скрит зад облаци, все пак има слънце, има
живот
. Шумоление.
Всички те отдавна са прибрали своите свилени платна, съвсем преобразени сега, като че ли не са същите, като че ли никога не съществували. Но само здравецът, вечно млад левент, верен на всички годишни времена, свеж хубавец отвсякъде, пак бодро се обажда: „Тук съм, тук съм аз! Малко ли ви е, не ми ли се радвате? ” О, мой хубав зелен здравец, мое вечно родно цвете, що кичиш ухото на младите подевки, що момци на капите си кичат, що моми и невести садят под прозорците си и вечер, и сутрин поливат. О, мой нивга неувяхващ здравец, мой зелен здравец -ти благоуханна китко!
Наистина, ти си най-верния страж из горите, които показват, че макар и скрит зад облаци, все пак има слънце, има
живот
. Шумоление.
Нежен ромол - поточе наблизо песен ронлива излива: „По мене, по мене нагоре върви пътнико, аз ще ти кажа где да отидеш. Там горе, на Ели-Шедар ще те заведа аз. Там, не далеч тече бистрата вода на една малка чешма, що крепки ръце чучур й направиха. Жадни люде и морни животни да пои, в гърдите им сила да влива. Тук спира станът ни, многолюден, многошумен, бодрогласен.
към текста >>
Жадни люде и морни
животни
да пои, в гърдите им сила да влива.
О, мой нивга неувяхващ здравец, мой зелен здравец -ти благоуханна китко! Наистина, ти си най-верния страж из горите, които показват, че макар и скрит зад облаци, все пак има слънце, има живот. Шумоление. Нежен ромол - поточе наблизо песен ронлива излива: „По мене, по мене нагоре върви пътнико, аз ще ти кажа где да отидеш. Там горе, на Ели-Шедар ще те заведа аз. Там, не далеч тече бистрата вода на една малка чешма, що крепки ръце чучур й направиха.
Жадни люде и морни
животни
да пои, в гърдите им сила да влива.
Тук спира станът ни, многолюден, многошумен, бодрогласен. Стреля слънцето върху ни благодетелните си лъчи, стопля измореното тяло, приютява за почивка. Високите върхове, като че се люшнаха на възбог, издигнаха ръце нагоре да приемат слънчевата прегръдка. Преоблечени, седим по нагретите скали и пием мащерка с много захар и лимон. Развързват се раниците.
към текста >>
Той получава зрелостно свидетелство и почва нов
живот
.
И спуснаха се да й помагат, само като разбраха, че тя желае. Колко късни вечери, колко ранни сутрини те бдяха край нея да я учат и просвещават. Години, години... Тъй помогнаха те; Той, на малкото пеещо момиче - чрез самата нея. Сега, тя се изкачи горе. Това, което постига гимназистът.
Той получава зрелостно свидетелство и почва нов
живот
.
Това стори тя чрез тях. Трудът и беше молитва, песен, мъка, смърт и възкресение. Затова тя днес прави Гощавка. Тъй поиска Той, Учителят. Ето, приближава до Него, тихо коленичи с тежкия си товар, открива кърпата и първо Нему поднася.
към текста >>
Всичко хубаво иде чрез мен от Друг Източник, който на всички слънца и планети дава
живот
.” Тръгване.
Събираме се всички около Него. Говори за Божията Любов - единственият вечен закон, от който няма по-велик, който съживява и въздига повехналата тревица, прави изворите по-обилно да бликат, прави слепите да проглеждат и дава мъдрост на простите. Слънцето не се оставя съвсем на облаците и през процепите им се явява над нас, като че ли иска да им каже: „Радвайте се на Божиите блага, те са за вас. За вас грея аз, за вас пеят птичките, за вас зреят плодовете; денят ви давам за работа, а нощта за отмора и почивка. Пращам ви въздух и здраве, издувам гърдите ви в песен, изпълвам сърцата ви в благодарствена молитва.
Всичко хубаво иде чрез мен от Друг Източник, който на всички слънца и планети дава
живот
.” Тръгване.
Учителят повелява да се загасят огньовете, да се приберат забравените вещи. Главните димят на изгасване. Ели-Шедар тъжи след нас. Остава да почисти; да изправи смачканата тревица, с роса да измий пепелта от земята. Обща молитва на поляната.
към текста >>
Струва ми се, че някой успивно ми пее: „Тъги, скърби са богатство за
живота
в душа скрити за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни, (2) за светли дни, дни, дни.”
Умора тегне на очите и нозете. Но трябва да се пие още малко чай, нозете да се затоплят в гореща вода, после преоблечен в чистото легълце. Чак тогава: Лека нощ! Тогава идва сладко сънуване, което се дава само на юнаците: гори, планини, скали, реки, езера, слънце и звезди, и много, много цветя и пение на птички. Заспивам. Държа перото и едвам записвам последните редове; струва ми се, че нежна ръка взима тихо перото от ръката ми и го слага настрана.
Струва ми се, че някой успивно ми пее: „Тъги, скърби са богатство за
живота
в душа скрити за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни, (2) за светли дни, дни, дни.”
към текста >>
35.
2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Пълнете се с изобилен
живот
.
То се оглежда в езерата, които напълно го отразяват. Мъглите се оттеглят от изток към запад и пак закриват от очите ни Пиринския хубавец. Пак спиме на Мусалла, пак ни говори Учителя и нашите гимнастически упражнения. Въздухът напълно може да се окачестви на божествена амброзия. Дишайте гърди!
Пълнете се с изобилен
живот
.
Връщаме се. Скръб изпълва гърдите ми. Като че ли предчувствие, че за дълго още няма да преживея това велико щастие. Като че ли и скалите сега плачеха за хубавите кристали. Изправям се до величествените скали.
към текста >>
36.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
От грамаден циментов резервоар издишат кипящите води на този грандиозен подземен
живот
.
По нивите берачи и берачки на тия толкова скъпоценни тютюневи листа, които сякаш са едничкото богатство на тия селища. По дворовете хармани; негде първобитни, а негде модернизирани свършачки и веячки. Църква и Студена имат прекрасни училищни здания, а също тъй спретнати чисти обществени заведения, улици и мегдани, дордето в Сапарево блещи само сградата на минералната баня. Тя е същинско богатство - Сапаревска златна рудница. Безброй посетители всеки ден - здрави и болни се наслаждават на това неоценимо благо, дарено от природата.
От грамаден циментов резервоар издишат кипящите води на този грандиозен подземен
живот
.
Сякаш някое пленено в земята чудовище издиша на възбог. Множество жени и деца се перат и къпят до обилните горещи курни и цепят въздуха от радостни провиквания. Ябълкови и крушови дървеса, ниско сведени до земята от плод украсяват чисти и спретнати селски дворища и навързани по тях дълги въжета с ослепително бяло пране. Чакат ни конярите - куцовласи. Но какъв наплив от евреи тук!
към текста >>
И
животни
и хора плуват в пот.
Най-сетне багажът ни е натоварен на 12 магарета и 6 коня и в 10 часа сутринта потегляме на път. Ето го преддверието на Рила, същинска каменна пустиня. Натрошените камъни нагрети от августовско слънце издават адска горещина. Нищо утешително не представлява това преддверие. Голи скалисти сипеи, по които и човеци и добичета едвам напредват.
И
животни
и хора плуват в пот.
Слънцето напича и няма где да се скриеш на сенчица. Като че ли изобилен дъжд ни вали и това слънце, вместо да го суши, увеличаваше го по нас до висша степен. Рила бавно разгръща пред нас своите чаровни страници - бор след бор, полянка след полянка, докато дърветата се сгъстяват до толкова, че изчезва всяка полянка. Нашият пешеходен кораб заплува всред Райска зеленина и свежест. Горките добичета, колко много бой изядоха от своите стопани!
към текста >>
Издигаме десница за поздрав, а той - левицата, точно когато пеем стиховете: „Той иде на Земята безкрайно да царува;
живот
във Истината на всички да дарува”.
Най-напред пристигат конярите. След тях и пътници, между които личната блага фигура на Учителя. Гръмко запяваме с треперливи нотки в гърлата... Той пристъпя кротко и съсредоточено. Като слънце блести бялата му глава. Сълзи се търкалят по бузите ни.
Издигаме десница за поздрав, а той - левицата, точно когато пеем стиховете: „Той иде на Земята безкрайно да царува;
живот
във Истината на всички да дарува”.
Спира се Той на ливадката до огнището и ние ред по ред се приближаваме да целунем скъпата му ръка. Оставяме Го да си отпочине, а ние се втурваме за дърва. Мъгли ни запритискват отвред. Харамията съвсем се начумери. Облаци закриват небето, заедно с луна и звезди.
към текста >>
Не приличат ли и те на духовни езера, които утре ще станат реки, ще се спуснат в
живота
и ще бъдат отрада за жадното човечество.
Не смеем да се усмихнем, защото болят. Ръцете ни също се напукват от слънцето и вятъра, но кой ти гледа, щом като сме в самото сърце на Рила, при Еди-Гьол - сапфирените езера на Рила. Учителят с групата отива към Дамка, аз оставам да съзерцавам езерата. Гледам в далечината групата с Него. Слънцето ги облива със светлина, както и тия езера.
Не приличат ли и те на духовни езера, които утре ще станат реки, ще се спуснат в
живота
и ще бъдат отрада за жадното човечество.
Спомням си за Сидхарта, който научил от света и книгите толкова, колкото простият лодкар на Ганг, който цял живот не се е отдалечавал от нея и не знае нищо друго, освен великата река. Тя, природата е велика учителка. И когато си скръбен или весел, отчаян или въодушевен, влюбен или пълен с омраза и отвращение, слушай реката - природата и тя ще даде ответ на въпросите ти, колкото и заплетени да са те. Чувай как шумят водопадите. А те са такива тук от незапомнени времена и тъй ще си пребъдат во веки.
към текста >>
Спомням си за Сидхарта, който научил от света и книгите толкова, колкото простият лодкар на Ганг, който цял
живот
не се е отдалечавал от нея и не знае нищо друго, освен великата река.
Ръцете ни също се напукват от слънцето и вятъра, но кой ти гледа, щом като сме в самото сърце на Рила, при Еди-Гьол - сапфирените езера на Рила. Учителят с групата отива към Дамка, аз оставам да съзерцавам езерата. Гледам в далечината групата с Него. Слънцето ги облива със светлина, както и тия езера. Не приличат ли и те на духовни езера, които утре ще станат реки, ще се спуснат в живота и ще бъдат отрада за жадното човечество.
Спомням си за Сидхарта, който научил от света и книгите толкова, колкото простият лодкар на Ганг, който цял
живот
не се е отдалечавал от нея и не знае нищо друго, освен великата река.
Тя, природата е велика учителка. И когато си скръбен или весел, отчаян или въодушевен, влюбен или пълен с омраза и отвращение, слушай реката - природата и тя ще даде ответ на въпросите ти, колкото и заплетени да са те. Чувай как шумят водопадите. А те са такива тук от незапомнени времена и тъй ще си пребъдат во веки. Не е ли тъй и с човека.
към текста >>
До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде
живот
и ни доведе тук.
Огънят се разпалва съвършено и дава освен приятна грейка, още омайна гледка за очите. От него в надпревара тичаха чудновати пламъци, подобно омагьосани човечета, които ръкомахаха, движеха си нозете, тичаха, връщаха се по запалените главни. Сякаш надуваха уста и раздухваха пламъците. От някои клекови колибки-звънчета лумваше малка светлинка на свещ, що я осветляваше отвътре, че тя изглеждаше като слънчево гнездо на горска фея. Тъмни и царствени се издигат планините; далече се носи сладостния поток на нашите песни, сякаш сливащи се с песента [на] планинските върхове и мириади звезди. Молитва.
До огнището ние благодарим на Оногова, който ни даде
живот
и ни доведе тук.
Огънят хвърля чудна светлина върху съсредоточените въодушевени лица, сякаш приел жертвата на молящите се. После лека полека всички се разотиват по своите палатки и звънчета за сън. Оставаме отвън „най-големите герои”, както казва Учителят. Студът е всепроникващ, но кураж, ние сме млади и весели; там където не достига топлината, има весели шеги, които разсмиват, отвличат вниманието. 18 август [1929 г.], неделя, 13° t.
към текста >>
Всеки ден човек да има по една малка придобивка, иначе
животът
протича напразно, и тия именно дни, остават записани в книгата на
живота
.
Но кой ще се мъчи, пък и тук им е по-добре, отколкото на чиято и да е шия... Учителят седи от другия [край] на същата скала, като на трон. Вглъбен е в размишление. Той прилича на велик цар. Като че ли мисълта му е литнала далеч от нас. Но след малко заговорва, че човек трябва да знае когато почне една работа дали ще я довърши, или не.
Всеки ден човек да има по една малка придобивка, иначе
животът
протича напразно, и тия именно дни, остават записани в книгата на
живота
.
Единственият път до радостта е скръбта. Без този път никакво приближение към радостта е невъзможно... Баща, майка, брат, сестра, приятел - всички са вътре в човешката душа и напразно ги дирим отвън себе си. Човек имал в себе си някои запушени извори - дарби, на които, като на този извор да им даде направление да текат. Вечерта отново се събираме до големия огън, дето големите сухи дънери пращят в милиони искри и яркочервени пламъци. Жарта е разсипала огнен харман, около който ние се приличаме и слушаме четенето на Давидови псалми и разкази от Михалаки Георгиев.
към текста >>
„Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за
живота
тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите.
Непостижима картина! Никой художник не може да я нарисува, никой! Колко по-щастлив би бил човека, ако крачейки из своя път носи всеки ден в сърцето си по един изгрев... Колко много красота в света, а малцина са тия, които я ценят и умеят да й се радват. Запяваме: „Изгрява Слънцето” - придружена с плавни движения. Тук накацали върху скалите, ние приличахме на някакви неземни същества, слезли за малко от висините върху земята.
„Изгрява Слънцето” - ръцете се издигат нагоре като за молитва, „праща светлина” - разтварят се ръцете като лъчи, „носи радост за
живота
тя” - ръцете бавно и нежно се слагат върху гърдите.
А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи движения на бликаща струя. Учителят е за леките и грациозни движения. Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха на околните. Хвърляме палта, шапки, кожухчета. Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.
към текста >>
После Учителят даде нова песен: „Весел бъди, бодър стани; грижите на
живота
са товар безполезен.
А думите „сила жива, изворна, течуща” се изразяват с бързи движения на бликаща струя. Учителят е за леките и грациозни движения. Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха на околните. Хвърляме палта, шапки, кожухчета. Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада.
После Учителят даде нова песен: „Весел бъди, бодър стани; грижите на
живота
са товар безполезен.
Теб животът мило те зове: Весел ти бъди, бодър ти стани и всичко живо ти с любов повдигни. Весел бъди, бодър стани (2) В живота радост носи” и т.н. Денят употребихме за къпане. Топлим вода до „Царят и Царицата” и скрити из скалите се къпем. Колко хубаво!
към текста >>
Теб
животът
мило те зове: Весел ти бъди, бодър ти стани и всичко живо ти с любов повдигни.
Учителят е за леките и грациозни движения. Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха на околните. Хвърляме палта, шапки, кожухчета. Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада. После Учителят даде нова песен: „Весел бъди, бодър стани; грижите на живота са товар безполезен.
Теб
животът
мило те зове: Весел ти бъди, бодър ти стани и всичко живо ти с любов повдигни.
Весел бъди, бодър стани (2) В живота радост носи” и т.н. Денят употребихме за къпане. Топлим вода до „Царят и Царицата” и скрити из скалите се къпем. Колко хубаво! Слънцето ни къпе и то с топлите си лъчи.
към текста >>
Весел бъди, бодър стани (2) В
живота
радост носи” и т.н.
Кой повече или по-малко сполучливо се опитваме върху поляната на „Махабур” в грациозни движения, всред одобрението или смеха на околните. Хвърляме палта, шапки, кожухчета. Сега, като пъстроцветни пеперуди тичахме по пищната ливада. После Учителят даде нова песен: „Весел бъди, бодър стани; грижите на живота са товар безполезен. Теб животът мило те зове: Весел ти бъди, бодър ти стани и всичко живо ти с любов повдигни.
Весел бъди, бодър стани (2) В
живота
радост носи” и т.н.
Денят употребихме за къпане. Топлим вода до „Царят и Царицата” и скрити из скалите се къпем. Колко хубаво! Слънцето ни къпе и то с топлите си лъчи. 21 август [1929 г.] Учителят говори за чистотата.
към текста >>
Чистотата води към
живот
, а нечистотата към смърт.
Колко хубаво! Слънцето ни къпе и то с топлите си лъчи. 21 август [1929 г.] Учителят говори за чистотата. Без нея не може да се постигне нито знание, нито сполука, нито любов в света. Без чистота Бог не може да се всели в човека.
Чистотата води към
живот
, а нечистотата към смърт.
Чистотата е първата стъпка на ученика в духовния живот, след нея иде светостта, а след нея служението. Чистота, Святост и Любов са аналогични на служене, почитание и обич. Да служиш на Бога - значи да имаш почитание към себе си и обич към ближния. Това е служение на Божествения Дух, който работи във всички. Почитание на душата, която носи всички съкровища.
към текста >>
Чистотата е първата стъпка на ученика в духовния
живот
, след нея иде светостта, а след нея служението.
Слънцето ни къпе и то с топлите си лъчи. 21 август [1929 г.] Учителят говори за чистотата. Без нея не може да се постигне нито знание, нито сполука, нито любов в света. Без чистота Бог не може да се всели в човека. Чистотата води към живот, а нечистотата към смърт.
Чистотата е първата стъпка на ученика в духовния
живот
, след нея иде светостта, а след нея служението.
Чистота, Святост и Любов са аналогични на служене, почитание и обич. Да служиш на Бога - значи да имаш почитание към себе си и обич към ближния. Това е служение на Божествения Дух, който работи във всички. Почитание на душата, която носи всички съкровища. Доброто, красивото ще намериш в себе си и ще го почиташ, а след това като го намериш в другите ще го познаеш, понеже си го намерил в себе си.
към текста >>
37.
2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Стара планина тъмна, със сребърни линии по гърба, прилича на огромно
животно
.
Колелетата тракат. От вратите наднича набрашновен селянин с овча капа и ме поздравява. Настигат ме другари и бързо отминават. Застоявам се да гледам. Подпирам се на бастуна си, като закована.
Стара планина тъмна, със сребърни линии по гърба, прилича на огромно
животно
.
София обвита в мъгла, още спи. Минавам моста към монастиря. Отдоле водата бучи и на бяла пяна се бие от камънака. По голямото шосе рой скиори. Лесът сякаш се събужда.
към текста >>
Сиромахът имал преимущество пред богатия, че първата сричка „сир” показвала на английски благородство, а на богатия „бога” показва
животно
, което боде с рога.
След малко, от безбройните блага не остана нито следа. На всички лицата греят от радост. Пак низа около Учителя. Той се шегува. Разглежда етимологически думите „богат” и „сиромах”.
Сиромахът имал преимущество пред богатия, че първата сричка „сир” показвала на английски благородство, а на богатия „бога” показва
животно
, което боде с рога.
Но той казва още, че най-богат човек на земята е този, който е обичан от Бога. Много се смяхме за „сир” и „бога”. Далече, хе, горе, няколко скиора като черни птици се носят по безкрайната снежна белота. Сега Витоша прилича на Сребърна планина, която се топи и тече. Рила е синкаво бяла.
към текста >>
38.
2.1.37. Благовещение, 4 април 1930 г., понеделник, [Витоша] Екскурзия на четирите правила
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Неговото свирене е
животоносно
, пълно с пламъкът на
живота
.
Той свири на цигулка. Наклонил бяла глава леко, с копринени дълги коси, развявани от вятъра, нежно подкарал лък, леко докосвайки струните с лявата си ръка, Той изтегля от цигулката чаровни звуци. Някакъв народен мотив, но тъй живостен и бодър, че прави сърцето да бие в чудна сладост. Като че ли това не са звуци, а „казвания”, неземни слова, чрез които Той ни говори. Свириха и академици; но тяхното свирене омайва слуха, а Учителевото - душата, сърцето.
Неговото свирене е
животоносно
, пълно с пламъкът на
живота
.
След малко Той пак пое цигулката, засвири и запя. Запя тъй, както старите на подбив пеят: „Нали ти казах, Стоянке, да не ходиш сама по извора, че ергени тамо ходят.” Мелодията на песента напълно подхождаше на закачливите грижовни майчини думи. После Той отхвърля отрицателното „не ходи”, а я постави другояче: „Нали ти казах, мари Стоянке, на извор за вода да идеш, кога ергени тамо ходят, на ергени джувап да даваш.” Весел смях от множество гърди съпровождаше песента му. Значи, когато има някоя „злина”, да не се бяга от нея, но да й се дава „джувап” [джувап (джевап) (тур.) - отговор. Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу], като по този начин и тях, и себе си ще дисциплинира от закачливи ергени, що си нямат друга работа.
към текста >>
3) За най-красивото
животно
.
Всичко това е за нас. Всичко това е тихо подсказано от Учителя и бързо направено от добродетелни ръце. Днес Учителят каза нещо чудно: - Бог не живее вътре в човека, но вън от него; чрез човека само Той се проявява. Даде ни 5 минути размишление: 1) Да мислим за най-красивия скъпоценен камък. 2) За най-красивото растение (дърво).
3) За най-красивото
животно
.
4) За най-красивия човек. Какво ли не ми идваше на ума, мислейки за тия неща. Брилянт е най-скъпоценния камък. Борът - най-красивото дърво, сърната - най-красивото животно. Но човек?
към текста >>
Борът - най-красивото дърво, сърната - най-красивото
животно
.
2) За най-красивото растение (дърво). 3) За най-красивото животно. 4) За най-красивия човек. Какво ли не ми идваше на ума, мислейки за тия неща. Брилянт е най-скъпоценния камък.
Борът - най-красивото дърво, сърната - най-красивото
животно
.
Но човек? Дали не Христос, или Йоан, ученикът му, или пък Учителя! Не, но онова дивно същество, що 1923 година видях да излиза от Маришките езера и ме поздрави. Това се казва красота; то обаче бе нематериално. Яви се за няколко мига и изчезна.
към текста >>
Лицето му струеше
живот
и нежна обич.
Дали не Христос, или Йоан, ученикът му, или пък Учителя! Не, но онова дивно същество, що 1923 година видях да излиза от Маришките езера и ме поздрави. Това се казва красота; то обаче бе нематериално. Яви се за няколко мига и изчезна. Но те си приличат с Учителя.
Лицето му струеше
живот
и нежна обич.
Отхвърлена тогава от тъй наречените „братя и сестри”, аз бдях до огнището с разплакани очи. Всички спяха, обиколени от нежни грижи, пък аз наблюдавах догарящите главни и зъзнех от двоен студ... Когато от езерните води се отдели онова Божествено лице, което с кураж и проникновен поглед и леко кимане на главата душата ми към живот възвърна. Златно Слънчево лице. Какво е името му? - Незнайният - тъй го наричам аз. Непостижим.
към текста >>
Всички спяха, обиколени от нежни грижи, пък аз наблюдавах догарящите главни и зъзнех от двоен студ... Когато от езерните води се отдели онова Божествено лице, което с кураж и проникновен поглед и леко кимане на главата душата ми към
живот
възвърна.
Това се казва красота; то обаче бе нематериално. Яви се за няколко мига и изчезна. Но те си приличат с Учителя. Лицето му струеше живот и нежна обич. Отхвърлена тогава от тъй наречените „братя и сестри”, аз бдях до огнището с разплакани очи.
Всички спяха, обиколени от нежни грижи, пък аз наблюдавах догарящите главни и зъзнех от двоен студ... Когато от езерните води се отдели онова Божествено лице, което с кураж и проникновен поглед и леко кимане на главата душата ми към
живот
възвърна.
Златно Слънчево лице. Какво е името му? - Незнайният - тъй го наричам аз. Непостижим. Той е най-красивият, защото е освободен от прашната земна дреха. После Учителят ни запита кой какво е мислил през тия 5 минути.
към текста >>
С една реч, изговориха се имената на цяло райско стадо, ако би и в рая да има
животни
.
Какво е името му? - Незнайният - тъй го наричам аз. Непостижим. Той е най-красивият, защото е освободен от прашната земна дреха. После Учителят ни запита кой какво е мислил през тия 5 минути. Някой каза дъб, някой роза, гълъб, крави, елени, сърни.
С една реч, изговориха се имената на цяло райско стадо, ако би и в рая да има
животни
.
И още какви ли не скъпоценни камъни се изредиха и плодни дървета, и цял полк от светии и ангели. Тази беседа ни внесе голяма радост. Като че ли всички тия неща вече ги виждахме и притежавахме. Облаците не мируват. Събират се, блъскат се, докато зарониха ситен град върху нас.
към текста >>
39.
2.1.39. Витоша, 6 май 1930 г., Гергьовден, [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Въздухът на живи струи се излива и потапя земята в сияние и
живот
.
Тя е негов предвестник. Челото на изток се прояснява. Тълпят се по него розови весталки, жриците на дневната светлина. Разлива се нежен Пламък от неугасващите им огнища. Небе, Зора - тържествена радост!
Въздухът на живи струи се излива и потапя земята в сияние и
живот
.
Планината първа пламва от далечните целувки на светилото. Тя се очертава в магнетични линии. Изрязват се по нея разни шарки: зелени, бели, морави, жълти, сини. Руменеят върховете. Блещят реките.
към текста >>
Току що се появило на небосвода, то напуща бреговете му и почва от високо мигновено да раздава своите дарове на
живота
.
Руменеят върховете. Блещят реките. Росата заиграва в милиони бисери. „Окото” изгрява. Като мощно копие то пробива изтока; изпърво прави отвор колкото малко семенце, после ябълка, после голямо, голямо, като чуден кораб натоварен с безчислени блага.
Току що се появило на небосвода, то напуща бреговете му и почва от високо мигновено да раздава своите дарове на
живота
.
О, слънце на живота ми! Земята сияе от мириади брилянти, посипани от щедра небрежна ръка. Птичките пеят. Люшнали са бисерна песен по вейки и скали. Летят из въздуха и радостно трепкат с крилцата си.
към текста >>
О, слънце на
живота
ми!
Блещят реките. Росата заиграва в милиони бисери. „Окото” изгрява. Като мощно копие то пробива изтока; изпърво прави отвор колкото малко семенце, после ябълка, после голямо, голямо, като чуден кораб натоварен с безчислени блага. Току що се появило на небосвода, то напуща бреговете му и почва от високо мигновено да раздава своите дарове на живота.
О, слънце на
живота
ми!
Земята сияе от мириади брилянти, посипани от щедра небрежна ръка. Птичките пеят. Люшнали са бисерна песен по вейки и скали. Летят из въздуха и радостно трепкат с крилцата си. Небето се слива със земята.
към текста >>
Я гледай как всички са вдигнали главици нагоре, сякаш очакват да им сипе светлина и
живот
.
Птичките пеят. Люшнали са бисерна песен по вейки и скали. Летят из въздуха и радостно трепкат с крилцата си. Небето се слива със земята. - Теменужчице, красавице нежна, него ли чакаш ти?
Я гледай как всички са вдигнали главици нагоре, сякаш очакват да им сипе светлина и
живот
.
Сега те усилено дишат в трепет очакващи любимия и как това дихание благоухае! Виж как се е навила новата папрат до старото си коренище. Колко е хубава! Тя прилича на меко валмо къдрици върху красиво момково чело. Скоро тия нежни къдрици ще се разперят и тя ще забие стройно зелено перо върху земята.
към текста >>
40.
2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Дърветата развили шума, за да приютят под сянката си човеци,
животни
, птички и мушички.
2.1.40. 24 май 1930 г., св. св. Кирил и Методий, [Витоша, бивака Ел Шедар] Вредом зеленина. Изкпасилата ръж се е люшнала като развълнувано изумрудено море. Майските дъждове я напоиха добре - таз година тя ще бъде изобилна и едра. Цялата природа е развила своите празнични знамена и ликува под топлите слънчеви лъчи.
Дърветата развили шума, за да приютят под сянката си човеци,
животни
, птички и мушички.
Пътуваме с Милка Периклиева - другарка от пансиона. Измъкваме се незабелязано и припущаме по Драгалевския път. Наближава изпита ни в детските градини и по целия път коментираме върху известни положения, създадени от нашите американски и поамериканчени педагози... Сериозното и смешното се преплитат, но по-често второто надделява и тя, със свойствения й хумор, ме прави да се превивам от смях и да се провиквам като луда. Като възвиваме над Монастиря, върху пътя - гола птичка... Наблизо никакъв клон, нито храсталак. Горкото! Изглежда едро птиче, защото още голичко, изпълва шъпата ми.
към текста >>
41.
2.1.41. 29 май 1930 г., четвъртък, Възнесение, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Изказване формула до 3 пъти: „Само проявената Божия любов носи пълния
живот
”. Почваме.
По едно време се чу мощният глас на Симеонов: На обяд! За миг се намерихме на обедния кръг. Колко бързо се нареди всичко! Каква красива картина от Божиите блага! Тук-таме камара алени череши измежду салатите и белите хлебчета. Готово!
Изказване формула до 3 пъти: „Само проявената Божия любов носи пълния
живот
”. Почваме.
Какво изобилие! Никому не се оказа липса от храна. Има за всички. След това, върху висока скала, свири ни Ана Желязова. Лъкът й прилича на вълшебна пръчица.
към текста >>
42.
2.1.42. 9 юни 1930 г., Свети Дух, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
,
ТОМ 26
И дървета, и цветя, и храсти, и човек, и птички, и мушици очакват Царят на
живота
. Чудно!
Тогава пак ще се върнат хилядите птички, ще бликнат нови извори и буйна паша ще порасте. Множество дупки зеят вече върху земята, чакат благодатното садиво... Развиделява се. Градът заплува в сини вълни, измежду които като сребро се точи Бели Искър. Още едно възвишение и ето ни у нас. Слънцето още не е изгряло, а цялата природа вече предвкусва това тържество.
И дървета, и цветя, и храсти, и човек, и птички, и мушици очакват Царят на
живота
. Чудно!
Преди нас още повече подранили; тръгнали още към 10-11 ч. Прегорили са вече няколко огньове и на Ел Шадар е уютно и хубаво. Някои са вече накацали по дясното крило на Железните врата и чакат изгрев слънце. Защо я наричат тъй? Защо желязна?
към текста >>
43.
2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Каменар дълбае върху едната страна на „Кораба” следните слова: „Братя и сестри, [майки и бащи,] приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, Вий, служители на
живота
, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор.” Отдолу следните белези; ................................................................... а отстрани на ръкописа следните геометрически чертежи: ................................................................... Пее длетото и чука на каменаря, прекрасния Бориса, грее слънцето над доволни и радостни човеци и природа.
XX, сн. № 29-32; общият вид на чешмата - сн. № 33-35; Учителят пред чешмата - сн. № 36-37; Учителят пред котвата и чучура - сн. № 38.
Каменар дълбае върху едната страна на „Кораба” следните слова: „Братя и сестри, [майки и бащи,] приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, Вий, служители на
живота
, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор.” Отдолу следните белези; ................................................................... а отстрани на ръкописа следните геометрически чертежи: ................................................................... Пее длетото и чука на каменаря, прекрасния Бориса, грее слънцето над доволни и радостни човеци и природа.
Тих ветрец подухва и леко набърчква огледалната повърхност на езерата. Приижда тиха привечер и ние полека лека се приютяваме за всекидневния празник при огнището. 27 юли 1930 г., неделя Каква буря вчера! Вятърът катури множество палатки и развълнува потъмнелите сега води на езерата. Мъгливо е днес.
към текста >>
Каква отвратителна
животинка
!
Мъгливо е днес. Слънцето изчезна. Усойница пълзи из мащерката и се качва върху моят скалист трон. Как пълзи! Първом се простира цяла, изопва се, после се нагърчва и така се изкачва, върви.
Каква отвратителна
животинка
!
Напуснах своята наблюдателница, сякаш осквернена сега. Вървя нагоре, спускам се към Бал-дер-дару - притисна ме мъгла, като неочакван враг и ми викна: - Стой! Цялата планина изчезна пред очите ми. Нищо се не вижда! Само ръката ми, сложена върху бялата хартия.
към текста >>
То иде и носи
живот
на света, и ние ставаме и го посрещаме с песни.
Загрижени, но отрезвени, отиваме към палатките си. 29 юли 1930 г. Днес изгрев слънце за пръв път е ясен. Няма мъгли, няма облаци. Направо се яви и понесе нагоре огнения диск.
То иде и носи
живот
на света, и ние ставаме и го посрещаме с песни.
После - пак трудова. Слизаме в долината, гдето добичетата ни се изпотрепваха. Носим камъни и правим пътища и своеобразни мостове по тресавищата. Грамадни камъни се търкалят и носят от силни мишци, очукват се грижливо и се поставят на място. Между тях засипваме с дребни камъчета.
към текста >>
Неотклонно очите ми са в кроткото силно
животно
, което сигур схванало моята грижа, се подчиняваше на волята ми.
Сълзи по очите, които с дълъг поглед изглеждат скриващите се хубости. Боровинките са тъй много узрели и канят на беритба. Но чака ли се при пътуване? Всеки иска да бъде напред. Аз сама водя своя натоварен кон и го пазя от хлъзгане и падане.
Неотклонно очите ми са в кроткото силно
животно
, което сигур схванало моята грижа, се подчиняваше на волята ми.
Конярят - куцовласът Янко мълчаливо ми благодари за тая помощ. Ето ни, стигаме на Сапарево, гдето се прощавам тука и с хубавото конче. Сякаш топло и приятелски ме гледат големите му красиви очи. Но тук, неочаквана беда. Сюрия стражари и дедективи ни искат „лични” карти.
към текста >>
44.
2.1.44. Димитровден, 8 ноември 1930 г., събота, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Небесното пристанище гъмжи от посрещани - те всички в бели одежди, посипват лазурния път, по който ще мине Царят на
живота
.
Докосват се лъчезарните им криле. Небето свети, свети. Кога сме изминали прашния път и не съм усетила. Кога изпъплихме към Ел-Шедар, също не зная. Изведнъж пред нас блясва слънцето, стъпвайки по алени рози, хвърлени под нозете му от малките облаци.
Небесното пристанище гъмжи от посрещани - те всички в бели одежди, посипват лазурния път, по който ще мине Царят на
живота
.
Етоя, слънчевата колесница пристига. Върховете на планините му кимат с розов воал. Цялата природа сякаш на пръсти се надига, за да го посрещне. Росата му пее в дивни обертонове. Потоците се надпреварят да го приветствуват с „добре дошел”.
към текста >>
45.
2.1.45. Втори [ден на] Великден, 13 април 1931 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Някои стенографират думите му, други му задават нови въпроси, трети мълчаливо слушат, озарени с една тиха радост и вяра в безсмъртния
живот
. Обяд.
Деца се накачулили и се прескачат. Един брат от висока скала свири на флейта. Друг, като рефрен, тихо приглася с меден кавал. А кръгът около Учителя се стеснява. Той говори за безсмъртието на душата, за присъствието на заминалите от света, че няма смърт, а само временна промяна.
Някои стенографират думите му, други му задават нови въпроси, трети мълчаливо слушат, озарени с една тиха радост и вяра в безсмъртния
живот
. Обяд.
Великденско пиршество. Колко много бели хлебчета на кръга, червени яйца, салати, нов чесън, сирене и още що ли не! Всеки трапезник поднасяше на ближния си от обяда си. Такова изобилие! Няма вече беден и богат.
към текста >>
В очите им грее вечния празник на
Живота
- Любовта и Надеждата.
Унасям се в красив блян. Времето неусетно протича. Горе пееха 180 гърла „Братство, единство”. Тръгваме. Планината ечи от нашите песни. Срещаме софиянци, накичени с нови премени.
В очите им грее вечния празник на
Живота
- Любовта и Надеждата.
към текста >>
46.
2.1.48. Свети Дух, 1 юни 1931 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Ето още прииждат; кацат по телта и удължават
живото
, чуруликащо въже.
Нивите са извисили човешки бой, люшнали се под сутришния зефир като бисер на зелени вълни. Ливадите гъсти, буйни и бели от роса. Крайпътните дървета се разшумили и листенцата, повявани от вятъра, нещо тихо си шушнат и доверяват. По телеграфните жици се нанизали безчислени лястовички - в надпревара цвъртят, сякаш обсъждат важно решение. Застоявам се да ги погледам.
Ето още прииждат; кацат по телта и удължават
живото
, чуруликащо въже.
Какво ли са се развикали? Дали е някой научен спор, или сватбено споразумение, или важно откритие на рояци мухи... Отминавам ги, нека си цвъркат. Сега пък се заглеждам в живото бистро поточе, пеещо по продължение на шосето. Колко е чисто! Колко е хубаво!
към текста >>
Сега пък се заглеждам в
живото
бистро поточе, пеещо по продължение на шосето.
По телеграфните жици се нанизали безчислени лястовички - в надпревара цвъртят, сякаш обсъждат важно решение. Застоявам се да ги погледам. Ето още прииждат; кацат по телта и удължават живото, чуруликащо въже. Какво ли са се развикали? Дали е някой научен спор, или сватбено споразумение, или важно откритие на рояци мухи... Отминавам ги, нека си цвъркат.
Сега пък се заглеждам в
живото
бистро поточе, пеещо по продължение на шосето.
Колко е чисто! Колко е хубаво! Къщурките отстрани, потънали в зеленина. Цветовете от дървесата вече са паднали и на тяхно място зрели череши, бели и червени, закачливо се подават. Ето и сливи, зарзали, дори и пъстри зарзалки се перят между клоните и се радват на хубостта си.
към текста >>
47.
2.1.51.17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
О, колко майсторски
живота
из долината скрива от нас чистия въздух, отмерените свободни движения, насладата от пълното дишане и пълния
живот
.
Каква радост сияе в очите им! Наистина, те по-често си почиват, но нали и те ще се изкачат горе. Някои от тях се изхитрили и тръгнали по-рано, сега ни посрещат горе и казват: „Ето, изпреварихме ви! ” Дишането ни с две трети се е задълбочило. А „доле”, ние мислим, че дишаме, че живеем.
О, колко майсторски
живота
из долината скрива от нас чистия въздух, отмерените свободни движения, насладата от пълното дишане и пълния
живот
.
Учителят просто ни поведе след себе си и нищо не ни каза. Той ни остави сами да видим, да чуем и да усетим. Даже едно велико чудо! И най-черната мъка, изкачена на висините, се превръща на бял гълъб вестител, мироносец. Кашлиците сами, неусетно отпадат.
към текста >>
А ние бавно умирахме доле, в нашите сърдечни и умствени затвори, безсилно чоплейки своите рани, образувани от криво разбраната от нас цивилизация, която ни отдалечава от природата и
живота
.
Даже едно велико чудо! И най-черната мъка, изкачена на висините, се превръща на бял гълъб вестител, мироносец. Кашлиците сами, неусетно отпадат. Как става това? - Ела и виж!
А ние бавно умирахме доле, в нашите сърдечни и умствени затвори, безсилно чоплейки своите рани, образувани от криво разбраната от нас цивилизация, която ни отдалечава от природата и
живота
.
Каква смърт! Художникът, изгубил своето вдъхновение, почва да се вдъхновява от кривите сенки на живота. Певецът, притиснал гръд о своя кумир, няма сила да извика свойта песен, а се криви пред слушателите със своите измислени изрази - модернизъм. Поетът нямаше в що да топне своето перо, а го докосваше до раните на човечеството, които се явиха следствие на престъплението му. Всичко живо изгуби въодушевление и светът [...] както беше умъртвя в апатия, по-страшна от смъртта.
към текста >>
Художникът, изгубил своето вдъхновение, почва да се вдъхновява от кривите сенки на
живота
.
Кашлиците сами, неусетно отпадат. Как става това? - Ела и виж! А ние бавно умирахме доле, в нашите сърдечни и умствени затвори, безсилно чоплейки своите рани, образувани от криво разбраната от нас цивилизация, която ни отдалечава от природата и живота. Каква смърт!
Художникът, изгубил своето вдъхновение, почва да се вдъхновява от кривите сенки на
живота
.
Певецът, притиснал гръд о своя кумир, няма сила да извика свойта песен, а се криви пред слушателите със своите измислени изрази - модернизъм. Поетът нямаше в що да топне своето перо, а го докосваше до раните на човечеството, които се явиха следствие на престъплението му. Всичко живо изгуби въодушевление и светът [...] както беше умъртвя в апатия, по-страшна от смъртта. И когато някой, който никога не е заспивал, се върне към слънцето и природата, наричат го еретик. Ако биха могли и в 20-ти век, издигнали му биха клада, и на инквизиция биха го подложили.
към текста >>
И тия, които водени от Стъпките на новия Свръхчовек, тръгнаха след Него, и Той ги поведе към
живота
.
Поетът нямаше в що да топне своето перо, а го докосваше до раните на човечеството, които се явиха следствие на престъплението му. Всичко живо изгуби въодушевление и светът [...] както беше умъртвя в апатия, по-страшна от смъртта. И когато някой, който никога не е заспивал, се върне към слънцето и природата, наричат го еретик. Ако биха могли и в 20-ти век, издигнали му биха клада, и на инквизиция биха го подложили. „Ако биха могли” - Обаче не могат!
И тия, които водени от Стъпките на новия Свръхчовек, тръгнаха след Него, и Той ги поведе към
живота
.
И ний видяхме новий Ерусалим. Природата показа своето вечно възкресение и ни приобщи към своята радост. Днешната екскурзия е особена. Още над София се наредихме в триъгълници по трима. Образува се буквално шествие от триъгълници, които изменяха своите посоки по общ, даден знак на водачите отстрани.
към текста >>
48.
2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Ти осмисли
живота
ни.
Музика - цигулки, флейти, обои - песните на Учителя - „Махар Бену Аба”, „Венир Бенир”, или „Ний сме славейчета горски”. Стъкмява се импровизиран хор, после зазвънтява сребърният глас на певица солистка. А Той не е между нас сега - горе там, горе! Замислен, тъжен дори. Когато играем паневритмия, Той стои там от скалата и ни гледа... Учителю, ела при нас!
Ти осмисли
живота
ни.
Нали Ти ни даде всички тия прекрасни песни; нали Ти десетки години си ни водил из планините - при живия извор на природата, при чистия въздух, нали Ти! Ние пеем тук, но мислим за Тебе, наш Пастирю, наш Учителю. Ти ни показа най-правия път към Бога; Ти ни изясни Христа и ни доведе при Него. Защо не дойдеш сега, ние сме тъжни. Но тази тъга и очакване е една особена песен.
към текста >>
Но духът ми на
живота
с мощ и сила над тях изплава.
Нова песен, пълна с обич и молитва. Солистката пее, но в гласа й има сълзи; словото стига до сърцето, изпълня го цяло, настанява се там: „Слушал съм за теб, скръб, че жестока си била, че страдания причиняваш ти. Или не знаеш, че съм беден странник? Кажи що искаш ти от мене, скръб, кажи! ” После тя сменя гласа, но в словото като, че ли се повтаря мотива на човешката мъка: „Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха.
Но духът ми на
живота
с мощ и сила над тях изплава.
„Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха. Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава. Към обетована земя аз тръгнах пътник, где извират извори, где текат реките, где зреят плодове, где птички пеят, где хората живеят братски. (3) А пък за чудо и за приказ, тя пее хвалебни химни на студа и на мраза: „Студът всичко дава. Студен си ти, но ни спасяваш от мраза.” Настроението е толкоз повишено, че не може да се изтърпи, не, тогава запяваме всички хорово - песен след песен.
към текста >>
Но духът ми на
живота
с мощ и сила над тях изплава.
Или не знаеш, че съм беден странник? Кажи що искаш ти от мене, скръб, кажи! ” После тя сменя гласа, но в словото като, че ли се повтаря мотива на човешката мъка: „Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха. Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава. „Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха.
Но духът ми на
живота
с мощ и сила над тях изплава.
Към обетована земя аз тръгнах пътник, где извират извори, где текат реките, где зреят плодове, где птички пеят, где хората живеят братски. (3) А пък за чудо и за приказ, тя пее хвалебни химни на студа и на мраза: „Студът всичко дава. Студен си ти, но ни спасяваш от мраза.” Настроението е толкоз повишено, че не може да се изтърпи, не, тогава запяваме всички хорово - песен след песен. Като вълни на море - ту буйни, ту нежни, тихо носейки се по езерните води. Казват, че Той стои горе и слуша.
към текста >>
49.
2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Той се радва на новия
живот
, който се открива сега пред очите му, и заявява, че се е върнал дълги години към своето младенчество.
Власите са донесли и пощата - има и за нас, и за чужденците. Радват се, четат, споделят; пращат и те своите писма. Toni Belmen след неделната беседа вчера, държа реч на български език... Съвсем сериозно; шегата настрана! Казах, че той дойде от Париж доста понаучил, но тук, от всички най-усърден, той стъпи на нозете си здраво и ни изненада. Той благодари на Учителя cordial - сърдечно.
Той се радва на новия
живот
, който се открива сега пред очите му, и заявява, че се е върнал дълги години към своето младенчество.
И сега се радва като юноша, и му е леко и светло на душата, както никога! Той обещава от все сърце, че ще работи за делото Божие, и това ще бъде цел и смисъл на живота му. Макар, че не произнася някои букви като нас, също и ударенията на сричките, но неговата реч е прекрасна. На гимнастичните упражнения, те се представят добре. Никакви пресилени движения, никакво позьорство.
към текста >>
Той обещава от все сърце, че ще работи за делото Божие, и това ще бъде цел и смисъл на
живота
му.
Toni Belmen след неделната беседа вчера, държа реч на български език... Съвсем сериозно; шегата настрана! Казах, че той дойде от Париж доста понаучил, но тук, от всички най-усърден, той стъпи на нозете си здраво и ни изненада. Той благодари на Учителя cordial - сърдечно. Той се радва на новия живот, който се открива сега пред очите му, и заявява, че се е върнал дълги години към своето младенчество. И сега се радва като юноша, и му е леко и светло на душата, както никога!
Той обещава от все сърце, че ще работи за делото Божие, и това ще бъде цел и смисъл на
живота
му.
Макар, че не произнася някои букви като нас, също и ударенията на сричките, но неговата реч е прекрасна. На гимнастичните упражнения, те се представят добре. Никакви пресилени движения, никакво позьорство. Към края на гимнастиките ти се чувствуваш чудно обновен, освежен, готов за всякаква работа - умствена и физическа; докато упражненията на холандката изморяват, дори опасно изтощават. Танцьорката застава на пръстите си, опъва тялото си; дясната е нагоре насочена, лявата надоле, назад.
към текста >>
Нозете едвам допират земята, защото всеки миг се въртиш насам и натам, и пристъпяш напред в
живото
въртящо колело.
И това се прави с такова страшно усилие, че ти се струва ще се откачат ръцете от раменете, също и краката. Тя е затаила дъх, тя трепери цяла. Лицето й е червено, устните свити, погледът остър, и цялото тяло трепери. А нашите, свободни, леки, без особени усилия. Музиката и движенията леко масажират нервите, дишането - равно, движенията грациозни, без пресилване, устните леко разтворени, защото гърлото пее.
Нозете едвам допират земята, защото всеки миг се въртиш насам и натам, и пристъпяш напред в
живото
въртящо колело.
След като се наиграем, някои хващат върховете, други четат, трети се перат, но често по това време се изнасят сказки. Нещо като реферати по някой въпрос. Брат Боев ни говори по естествена история (Борис); Томалевски по физика; някой - по астрономия - за новите открити мъглявини и спирали, за дванадесетте спътника на Юпитер, що отвеки са съществували, а чак сега ги „открили”, за новите проекто телескопи, и пр. Една сестра изнесе доклад за „поезията в стария и новия завет в 2 части”. Какъв труд!
към текста >>
50.
2.1.56. Песни с нотен текст. Сканирани документи.
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Красив е
живота
2.1.56. Песни с нотен текст. Сканирани документи. 2.1.56.1. Мога да любя, 12.08.1942 г. 2.1.56.2.
Красив е
живота
към текста >>
51.
2.2.1. Превземане на „Черни връх”, който стана „Бели връх”, пролетта - 1923 год.
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
Може би, с изпълнението на тази задача всеки се ориса за един нов
живот
.
Облакът се оттегли неусетно. Учителят държа беседа. Почна слизането. Каза ни се да чакаме под „Резньовете” - широка поляна със стопяващи се преспи. Той ни нареди в права линия и рече: Всеки да слиза пред себе си, без да лъкатуши, да не избягва препятствията, а да ги преодолява, сиреч да минава през тях... Кой как ги мина, сам си знае.
Може би, с изпълнението на тази задача всеки се ориса за един нов
живот
.
Като изкачвахме нагоре - вървяхме по стръмна пътека, а тука - не зная как, но точно на преде ми тресавище... Малко вдясно е сухо, камъни, но Учителят рече и тъй ще бъде. Направо! Нозете ми потъват до глезените - после до коленете - после - още, още... Ледено студена вода. Но - младост - крила - обич неземна. Изгазвам. По мене кал и водорасли. Слънцето напече.
към текста >>
Може би изблъскани от
живота
, кални, разскубани, немили недраги - осмивани от гордите скали, от самомнителните тресавища, от високомерния лещак, които все едно си знаят и сега: Защо не вървите по утъпкания път, защо се завирате тука, защо не отивате там гдето всички отиват.
- Герой, каза, ти си герой, и ме помилва по бузата. Някой ми поднесе горещ чай с лимон и много захар. Гърлото ми бе изсъхнало, устните слепени от жажда. * * * Сега сме пак тук събрани край запаленото огнище. Сякаш сме корабокрушенци.
Може би изблъскани от
живота
, кални, разскубани, немили недраги - осмивани от гордите скали, от самомнителните тресавища, от високомерния лещак, които все едно си знаят и сега: Защо не вървите по утъпкания път, защо се завирате тука, защо не отивате там гдето всички отиват.
И хиляди още: „Защо, защо? ” Ние мислим за Учителя. Той и сега е с нас. Това е Неговата вечна задача - за сегашния живот, за хиляди още животи: преодолявай, преодолявай! Може би и сега, Той незабелязан ни посреща и навярно пак ни нарича „герои”.
към текста >>
Това е Неговата вечна задача - за сегашния
живот
, за хиляди още
животи
: преодолявай, преодолявай!
Сякаш сме корабокрушенци. Може би изблъскани от живота, кални, разскубани, немили недраги - осмивани от гордите скали, от самомнителните тресавища, от високомерния лещак, които все едно си знаят и сега: Защо не вървите по утъпкания път, защо се завирате тука, защо не отивате там гдето всички отиват. И хиляди още: „Защо, защо? ” Ние мислим за Учителя. Той и сега е с нас.
Това е Неговата вечна задача - за сегашния
живот
, за хиляди още
животи
: преодолявай, преодолявай!
Може би и сега, Той незабелязан ни посреща и навярно пак ни нарича „герои”. И може би най-облъсканите и окаяните от нас, оплютите и жалките наглед получават и по една милувка. * * * Огнището още гори и сега - четиридесет години от тогава. Ще стане и половин столетие и цял век, и векове. То все ще гори и ще пламти, и ще поднася на жадните да наквасят гърлото си, да се нахранят.
към текста >>
52.
2.2.2. ВИЖДАНЕ В ТЪМНОТО задача втора
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
Тези безсловесни
животни
не ми сториха нищо, дори не ми обърнаха внимание.
Градските фенери остават далеч зад мен. Става тъмно, много тъмно - finster - както казват немците от обикновеното dunkel. Съвсем непрогледна нощ. Горе на шосето, срещу „Луна парк”, точно отгдето ще мина цяла тълпа кучета се давят настървено със страшен лай; запречили пътя, няма отгде да мина. Почаках, но те не се отместват от пътя; стиснала зъби, почти с безразличен ужас минавам всред тях - тръпки от нозете до тила.
Тези безсловесни
животни
не ми сториха нищо, дори не ми обърнаха внимание.
Дълго още зад мене се чуваше тяхната силна врява, жестока и неумолима. Пътят ми вече е открит. Само стъпките ми се чуват ... разкаляния път. Очите ми нищо не виждат, но стъпките ми усетили земята, сами се направляват. Дъждът се усилва.
към текста >>
Всичко това що срещнах тогава сякаш се повтори, но в друга форма... Растителният,
животинският
и човешкият свят ме здрависаха.
Ставам да си вървя. Той ми подава ръка, целувам десницата Му и питам: „Какво ще кажете за всичко това? ” - „Ти добре изпълни задачата си” - бе късият Му отговор. Десетки години минаха оттогава. Сега цялата картина е отново пред мен.
Всичко това що срещнах тогава сякаш се повтори, но в друга форма... Растителният,
животинският
и човешкият свят ме здрависаха.
Усетих присъствието на Ангела на Любовта. Одобри ме Божествения Дух на Учителя. Преди зори, в ранна пролет в планината ме лъхна здравец. Пред очите ми се будеха светулките и тихо водеха по стръмния път една малка буболечка. Това малко същество застана смело срещу духа на Отрицанието.
към текста >>
53.
2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета В общия, особено в специалния клас, Учителят често подчертава, че окултният ученик трябва да се научи сам да си помага в
живота
, да не очаква на чужда помощ.
2.2.3. САМ СИ ПОМОГНИ Задача трета В общия, особено в специалния клас, Учителят често подчертава, че окултният ученик трябва да се научи сам да си помага в
живота
, да не очаква на чужда помощ.
Той поставяше за пример американските студенти, които работят като помощници в някой ресторант, палят отоплението в някоя голяма къща и др., като по този начин си помагат - завършват на свои средства някое специално училище или университет - и като така, не остават никому задължени. Веднъж Той ни каза по-определено: „Каквито пари имате в себе си, раздайте ги, за да не разчитате на нищо и отидете някъде да работите за една седмица при съвсем непознати хора; като че ли се намирате в някой европейски град без пет пари; никого не познавате, но трябва да се нахраните по честен начин. Все ще съумеете да свършите някаква работа, за която и да не ви платят, все ще ви нахранят поне.” Една сутрин, вървя по „Московска” и слизам по „Раковска”. Малко по-надолу от ъгъла, почти до самата улица, вляво накладен огън и върху пирустия в голям тиган се пържат мекици. Голямо беше моето изумление, когато в този мекичар познах нашия прекрасен брат студент-математик Жорж Радев, който с дългите си деликатни пръсти взимаше от един покрит съд тесто, разтегляше го и го хвърляше във врящото масло да се пържи.
към текста >>
54.
2.2.4. ЗАДАЧА ЗА ПОЧИСТВАНЕ НА 10 ИЗВОРА В ПЛАНИНАТА
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
Върви си грозничката
животинка
.
Ей сега ще дойдат и ще се напият. Ще си кажат: Я, какво е станало с този извор! Кой наслага тия бели камъчета по края, та и ние по тях да си близнем водица. Към третия извор - таралеж. Много важен и безстрашен.
Върви си грозничката
животинка
.
Изведнъж - друг подобен нему го сподири и двамата се сборичкаха. Захапаха ли се, убодоха ли се, не зная; чу се къс звук, като квичене. Заемам се с работа. Пак изгрибане жабуняк, пак изгрибане мътна вода; каменна постилка, каменна оградка и, ето -чиста като сълза вода се вдига отново и пълни новото бяло коритце. Със запретнати ръкави, боса.
към текста >>
Мушица се изкачила по висока тънка тревица и се навежда - да се огледа сигур горската малка
животинка
.
Колкото повече изгрибам, толкоз по-гъста черна тиня заглебват ръцете ми... Оставям го за най-после. Осмият е хубав; просто нямаше нужда от мене... Деветият също е блестящ от собствената си красота. Има и свой наклон, има си и готова вадичка - отмахнах само някои сухи клончета и по края ланска шума. Дъното му чисто, чисто. Малките бели камъчета-осветени от слънцето, сякаш бисери със седмоцветна градация.
Мушица се изкачила по висока тънка тревица и се навежда - да се огледа сигур горската малка
животинка
.
- Мили, миличък, викам и пляскам с ръце. Навеждам се над него - плискам лицето си. Кой си ти, горски красавец? Може би си големият батю на всички останали! Плискам главата си, пия в шъпите си, пея му нещичко.
към текста >>
55.
2.2.5. ЗАДАЧА ЗА ИЗПОТЯВАНЕ
,
2.2. Асинета. Задачи от Учителя
,
ТОМ 26
Това място светна, като че там израсна красиво райско дърво, което привличаше отдалече и птички, и хора, и
животни
.
Издигна се нещо като преграда пред разлетия извор - изградени камъни, стегнати с мазилка от цимент, отгдето водата събрана, протече през поставения железен чучур. Той с приятен глас шуртеше в красиво циментово коритце, с отвор на долния край, свободно да изтича по малък улей. Околовръст на чешмата се издигна тухлен циментов перваз за сядане, също и за поставяне на съдини. При входа на преддверието нещо като колонки, на които любяща ръка постави саксия с цъфнал розов карамфил. Площадката вътре цяла напослана с красиви червени и сиви четвъртити плочи върху дренаж, за да се отстрани тинята, що се образуваше от дъжда и от стъпките на посетителите.
Това място светна, като че там израсна красиво райско дърво, което привличаше отдалече и птички, и хора, и
животни
.
Понеже до циментовия перваз винаги бе кално, открихме надве места също такива изворчета, които изкопахме дълбоко и широко, изградихме с камъни и гладко замазахме с цимент. Като ги изгребахме и изчистихме, тези два басейна се напълниха с бистра вода, която преливайки отиваше направо в реката. Почна да идва жаден добитък. Коларите изпрягаха наблизо и довеждаха кротките воловце; жени довеждаха кравичките си; развесели се този кът - чу се глъчка, смях, радост. Младите идваха тук да си правят снимки.
към текста >>
56.
3.1.7. Сценично представени стихотворения на Олга Славчева
,
3.1. Поезия
,
ТОМ 26
„Картини из детския
живот
".
„Години" - соло. Пее г-ца Кръстанова. „Балет". Изпълняват ученички. „Чайка" - романс. Пее г-ца Ив. Георгиева.
„Картини из детския
живот
".
От г-ца Пелашева. Изпълнява самата авторка. „Аве Мария" - соло. Изп. г-ца Надя Михайловска.
към текста >>
57.
3.2.1.1. „В розови краски или пейзажи...”
,
3.2.1. Изповеди
,
ТОМ 26
Ние никого нямаме - клети вековни роби - само Бог далече от нас и Тебе, нашия Мойсей." В миг падам по очи на земята и шъпна: „О, ако ще дойдеш при молящите се тук доле, слез; ето, стъпни върху моето тяло и ела да ги утешиш... Ще цалувам прахът от сандалите ти, тревата по пътя със сълзи ще оросявам, ще простирам ръцете си върху скалите, за да минеш Ти и дойдеш при нас, Ти, който не се отвръщаш от страдающи, Ти, който даде обет пред Ехова, че нам ще посветиш
живота
Си!
Фарисеите се изпълнят с дух свят и разправят какъв десятък са дали, за добродетелите си, за здравето си, а това гали ухото на ослепената тълпа и изкуфелия свещеник... И всред всички тях стои Той - онемял, със скръстени на гърди ръце, замаяно гледа на кабалистическите знаци, написани върху завесата на Светая Светих. Той е там. Трепва потъмнялата ми душа, просветвам в чудна радост, затварям очи и виждам Него, обграден от светъл ореол и невидимо към Него протягам ръце... Изведнъж храмът потъмнява - някакви бели сенки го приближават; измежду прииждащите страдалчески образи аз_виждам старата моя еврейка Берта с кърмачето си, Йозеф, стария Йозеф с количката си, с обезформено от теглила тяло, малкият Леви с премазаната ръка и Лика с големия джоб, зашит с бели конци на дрипавата й рокличка, всички към Него протягат умоляющи ръце. - О, пратенико - те вярват в Тебе и Ти ще им помогнеш. „Помогни на Израиля, стенеха болните души, не ни оставяй, Ти, който остави египетските дворци и дойде при нас.
Ние никого нямаме - клети вековни роби - само Бог далече от нас и Тебе, нашия Мойсей." В миг падам по очи на земята и шъпна: „О, ако ще дойдеш при молящите се тук доле, слез; ето, стъпни върху моето тяло и ела да ги утешиш... Ще цалувам прахът от сандалите ти, тревата по пътя със сълзи ще оросявам, ще простирам ръцете си върху скалите, за да минеш Ти и дойдеш при нас, Ти, който не се отвръщаш от страдающи, Ти, който даде обет пред Ехова, че нам ще посветиш
живота
Си!
Ти ни гледаш с тихо, светло обещание." В миг утихват нашите рани, облекчено въздъхват премазаните гърди, лъчезарна усмивка просиява в лицето на старата еврейка, тая клета Агар... Лика цалува краката Ти, Берта притиска младенеца на гърдите си и се навежда да цалуне светлотканата Ти дреха. Йозеф затваря очите си, ослепен от Славата Ти, а Леви с премазаната ръка чертае на пясъка: „Месия". Аз гледам отдалече, любувам се на неизречимата красота на Бога, просиял в миг на Лицето Ти и намирам отплата за всички крушения, лек на всички зинали рани, милувка на всички удари... Пак картината се промени. Изгубват се белите видения... О, не забравяй ги, Божествени Сине - да ги не измести блясъка на диамантите, пушека около становете на Рахил и Ревека, очите им да не те отвърнат от нас, тежкото злато да не привлече Божествения Ти поглед и Нога на гордост не дойде върху Тебе. Дигни се като Илия върху Огнената колесница и иди при онези, които Те чакат да им помогнеш.
към текста >>
58.
3.2.1.2. Карамфил
,
3.2.1. Изповеди
,
ТОМ 26
Колко е добре на буболечицата като я обливаш с
животворните
си лъчи!
Само това казвам, че бяха сладки речи, проронени от благоуханните листенца. Чуй, искам да те слушам. Но що казвам - нали те слушам и сега! Ти ми говориш - какво по-хубаво от това? О, Лъч!
Колко е добре на буболечицата като я обливаш с
животворните
си лъчи!
Небето обича земята и дойде й на гости... Земята се радва, земята ликува от посещението Ти, О, Небе, остани, остани при нас да живееш. О, чудесно огледало на Бога! Тихо ще те чакаме ние дордето пристигнеш, ще пеем радостни песни за Тебе и ще постелеме дрехите си да минеш Ти. МЕСЕЦЪТ Твоите очи ли бяха там? Толкоз нежни, толкоз благи!
към текста >>
59.
3.2.1.3. Възвръщането
,
3.2.1. Изповеди
,
ТОМ 26
Из тебе ще пълзят буболечки и мене ще милват, треви ще пускат корени в моята гръд и в сърцето ми ще разплете корени бодлив трън и ще смуче
животът
от изстиналата ми гръд.
Но, ах! Дълбоко паднаха отровните ти думи, невеселите брате! Дълбоко зейнаха старите рани и кръв изтича от тях... Удряй, бий, мъчи ме, ти хладно усмихнато чудовище на възпоменанието,, но кажи где още ще сложиш замахнатия нож, не виждаш ли, че рана до рана клокоче и струи се ярка кръв на неутешено страдание... Аз чакам и те благославям. В прегръдките на добрата си майка съм. И ней изливам накипялата болка... О, моля те, разгърни по-добре и ме прегърни, и във вечната си прегръдка изцери вековните рани... Ти майко моя, окъпана с толкова кръв, и мене умири, и мене дай покой.
Из тебе ще пълзят буболечки и мене ще милват, треви ще пускат корени в моята гръд и в сърцето ми ще разплете корени бодлив трън и ще смуче
животът
от изстиналата ми гръд.
Смучи, храни се, чудовище! Но дойдеш ли до сърцето ми, птиците, които ще минат край тебе ще се почудят като видят върху бодливите клоне кървавата роза на моята страшна скърб. Слънцето ще огледа лъчите си в недоизплаканите ми сълзи, накапали по нея, вятърът ще ме цалуне и птичка ще кацне на клончето и аз ще й разправям за моята скърб, ще изпея всички песни, които още помня от бащиния дом, ще й разправя как веднъж аз видях един човек; очите на когото бяха благи, дълбоки и прекрасни, самият той беше нежен като видение, усмивката му беше лъчезарна, ръцете му приличаха на цветя и като песен на арфа звучеше гласът му. Когато аз му казах, че го обичам, той ми отговори, че бил от друг свят. Стига беше тази дума, за да си припомня един образ на далечното минало - где, как?
към текста >>
60.
3.2.1.4. Разказът на едно детенце
,
3.2.1. Изповеди
,
ТОМ 26
Тя и на
животните
казва „мои деца", че аз не смея вече да скубя вълната на овцете и да развалям гнездата на песнопойците. Напр.
Тихо се движи тя, макар и много бързо, не разваля сънят на никоя буболечка дори. Тя е грациозна и нежна, гостоприемна и милостива е. На колко измъчени души е дала подслон. Колко сълзи е изтрила със своята красота и любов. И на всекиго казва: „Мое дете, мое дете", че.аз почвам да вярвам, че имам милиарди братя и сестри.
Тя и на
животните
казва „мои деца", че аз не смея вече да скубя вълната на овцете и да развалям гнездата на песнопойците. Напр.
вчера каза на един бръмбар: „Ах, мое детенце! " Ха... ха... ха... детенце! Значи, че аз си имам брат бръмбар! И понеже той е толкова малък, аз го турям на носът си и го нося. Той полази по лицето ми, очите ми, полази в ухото ми и бръм... - Мамо!
към текста >>
Тя плаче, къса дрехите си, цяла се друса, крещи и ни облива с цели потоци със сълзи... Това е когато ние много не мируваме, измъчваме
животните
, разваляме гнездата на песнопойците или скубеме цветята.
- писвам аз и грабвам бръмбара и го хвърлям, но той не пада, а хвърчи!... Какъв крилат брат си имам! Че той макар и малък, могъл да хвърчи, а пък аз не мога!... Или спомням си кога понякога мама се разгневи! Ах, страшно е, страшно е да се помисли!
Тя плаче, къса дрехите си, цяла се друса, крещи и ни облива с цели потоци със сълзи... Това е когато ние много не мируваме, измъчваме
животните
, разваляме гнездата на песнопойците или скубеме цветята.
Тогава тя ни бие, хвърля ни от коленете си и нас понякога твърде много ни боли главата, а Понякога и тежко боледуваме. Но после тя е пак милостива и нежна. Като, че нищо не й е било, забравя нашите оскърбления и пак ни милва... Спомням си, а това беше твърде отдавна, казаха, че дойде големия ми брат, който още от рождение бил при баща ни на чужбина. Майка ни тъй се зарадва, тъй се зарадва, че се разтърсва цяла от радост, насмалко не се търкулнах аз, мъничката. И аз се радвах.
към текста >>
Животът
пак потече по старому.
Отиде към синкавия вуал и скри се в блестящите диамантени лъчи. Ние плакахме, но същевременно се радвахме, защото знаехме, че ще го видим пак, той ни беше обещал това, стига да го слушаме. Майка ни от жал се затресе, трепери, трепери... Разкъса дрехите си, зарони сълзи реки и три дена не видяхме никакво було на главата й. Три дена бяхме потънали в мрак и плачехме за него. Той ни се явяваше понякога и ни казваше да не скърбим, че пак ще дойде и да се готвим, да бъдем добри, да помагаме на онези, които имат нужда от нас, да се молим на баща ни да ни прости грешките, че всички тук сме братя.
Животът
пак потече по старому.
Майка ни пак се кичеше, но скришом ронеше сълзи за Големия ни брат. Ние растяхме, променяха ни дрехите, които често цапахме за голяма скърб на майка ни; тя ни казваше да ги държим чисти, празнични, че като дойде брат ни да ни завари готови. Пак бръмчеха недоволни и зли онези, които мразеха брат ни и баща ни; мама често им пращаше нови дрехи, но те ги изцапваха, биеха се, хапеха се; мама от скърб раздираше дрехата си, плачеше, биеше ги, но те лазеха по очите й, цапаха премяната й и плюеха нежния й вуал. Често плачеше мама, плачехме всички, които я обичахме, плачехме, защото преди победените се повдигаха, силеха се да осквернят хубавата ни майка като биеха децата й. И ние често се молехме да дойде и ни помогне.
към текста >>
Той дойде с прости дрехи, макар че под тях блещеха елмази и струя на
живот
от чудното царство на баща ми да изтичаше от него.
Пак бръмчеха недоволни и зли онези, които мразеха брат ни и баща ни; мама често им пращаше нови дрехи, но те ги изцапваха, биеха се, хапеха се; мама от скърб раздираше дрехата си, плачеше, биеше ги, но те лазеха по очите й, цапаха премяната й и плюеха нежния й вуал. Често плачеше мама, плачехме всички, които я обичахме, плачехме, защото преди победените се повдигаха, силеха се да осквернят хубавата ни майка като биеха децата й. И ние често се молехме да дойде и ни помогне. И Брат ми пак дойде. За идването му знаеше мама, защото тя пак получи особеният диамант, аз и тия, които и преди го обичаха.
Той дойде с прости дрехи, макар че под тях блещеха елмази и струя на
живот
от чудното царство на баща ми да изтичаше от него.
Сега, той беше много силен, той казваше и ние вярвахме, че отново ще усмири жестоките бунтовници и явно се готвеше за открита борба. Сега ние си съградихме къща, в която се събираме и правиме планове за работа. Майка ни много ни помага. Когато градим, тя ни праща вода, топлина, праща ни ягки стълбове, семена за засяване цветя около къщата, храна в преизобилие и каза ни, че когато бъде готова къщата ще ни прати такива плодове, каквито никога не имало в света. Брат ни, сега беше станал много по-хубав, отколкото преди.
към текста >>
По стъпките Ти никнат бели кремове, от Словото Ти протичат чисти извори на истинен и вечен
живот
.
Искам със сълзи да напоя рано осланените негови създания, ала не стигат ми сълзите; много са онези, които страдат и непрестанно разгръщам ръце да ги прегърна, ала малки са моите обятия, а неизмерим е света на скърбящите и самотните страдалци. Учителю! Трънлив и скалист е пътя към прекрасното възвишение. От слабост се прегъвам под собствения си кръст, викам в безконечно стенание и кървава пот облива лицето ми. Но тръгнала по стъпките Ти, аз се засилвам, вървя из цъфналите след заминаването Ти цветя, дишам ароматите им и се изправям под кръстното знамение. И шъпна Благото Име, което Ти ме научи да възлюбя и сладко е на гърлото ми да Го произнасям; весело ми е да пея песните ти, донесени от неземни светове и радостно ми е, когато мога да изтрия една сълза на страдания, да ... една радостна усмивка. Учителю!
По стъпките Ти никнат бели кремове, от Словото Ти протичат чисти извори на истинен и вечен
живот
.
О, всички вие, които въздигате глас на моление към Него, молете се за онези, които безкрайно и безпросветно страдат. Като млади сърни тичайте из полето на страданията и идете при ония, които никого нямат, бедни и безпомощно скитащи по света и мислят, че Бог ги е забравил. Колкото повече гребете от кладенеца на Любовта, толкова по-чист става той, по-прозрачен и по-дълбок. И в неговите тихо бликащи води ще се огледа образът на Оногова, който го е създал. Аз виждам падналите от ръцете на разбойниците.
към текста >>
Тях левитите ги отминават, книжниците ги не забелязват, ситите не ги виждат, а странниците, капнали като роса от далечен свят, превързват раните им и ги напояват от
животворното
вино на Добрият Домовладика.
О, всички вие, които въздигате глас на моление към Него, молете се за онези, които безкрайно и безпросветно страдат. Като млади сърни тичайте из полето на страданията и идете при ония, които никого нямат, бедни и безпомощно скитащи по света и мислят, че Бог ги е забравил. Колкото повече гребете от кладенеца на Любовта, толкова по-чист става той, по-прозрачен и по-дълбок. И в неговите тихо бликащи води ще се огледа образът на Оногова, който го е създал. Аз виждам падналите от ръцете на разбойниците.
Тях левитите ги отминават, книжниците ги не забелязват, ситите не ги виждат, а странниците, капнали като роса от далечен свят, превързват раните им и ги напояват от
животворното
вино на Добрият Домовладика.
Молете се за тях! В тях живее Оня, комуто трепетно се молят молитвующите, търсещи Го в небесата. Най-висшето благо е да слеем сърцето си с общото, да затъгуваме за болките им и да избършем сълзите им. Тъй тези, които търсят Бога ще Го видят в Ония, които изпълняват Неговата Воля, а тя е - Любов.
към текста >>
61.
3.2.2.2. Тука си
,
3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”
,
ТОМ 26
Ноздрите Ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи
живот
и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара - диханието на земята.
Твоите устни са чисти и от тях лъха нежният аромат на великата Природа. Твоите ланити са тъй розови и светли, както небето сутрин, преди да е изгряло слънцето. Твоите очи са както райски езера, излъчващи само радост и веселие. Челото Ти прилича на тихо небе под седмоцветна дъга. Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на пшеница и злато-розови благоуханни карамфили от южни страни.
Ноздрите Ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи
живот
и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара - диханието на земята.
Гърдите Ти - почивна поляна при Махабур. Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с молитва и доверие. Походката Ти - като на благ и непобедим владетел. Планините Ти се усмихват, слънцето Те целува, и езерата изливат струи от радостни сълзи за Теб. Когато мисля за Теб, идват при мене всичките празници на света.
към текста >>
62.
3.2.2.5. Великото освобождение
,
3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”
,
ТОМ 26
Тя влезе у мен и изпълни с радостен
живот
всичките ми клетки.
Лирата ми звънна с ярка сила. Когато ти раздаваше плодовете на своя труд, аз се обогатявах. И ето, всичко това тук е твое. А когато ти умре за всеки грях, аз придобих своята пълна сила и красота, и се поселих в този изряден дом. Тогава, тя, светещата неусетно Се настани у мен и аз населих бялото жилище.
Тя влезе у мен и изпълни с радостен
живот
всичките ми клетки.
От всеки храст на моята градина в сребърни гнезда пееха пойни птици. Сърничка бялка дойде - кротко създание и склони глава върху коляното ми. Смоковницата спускаше зрели плодове в скута ми. Тогава Тя засвири у мен със своята златна лира и пригласяше стихове със своя дълбоко прочувствен глас. Тя пееш за сълзите, които стават на бисери, за трънения венец, който се преобразява в слънчево сияние, за ония умрели, които можеха да възкръсват... Тя пееше за великото освобождение на този, който се мъчи, труди и работи.
към текста >>
63.
3.2.2.7. Млад и стар. Разкази от Олга Славчева...
,
3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”
,
ТОМ 26
Тия разкази събуждат вяра в човека, вяра в Божественото начало, което живее в човека, вяра във Висшата Правда, която царува в
живота
!
Цена 20 лева. Олга Славчева, която до сега ни дари с няколко стихотворни сбирки, за пръв път излиза със сборник разкази. Това са 24 разкази със сюжети из народния бит. В разказите личи тънко познаване на народния бит, на народната душа, нейните тъги, радости, копнежи, надежди. Прочитането им буди у читателя чувството, че доброто живее във всяка душа, че то образува истинското й естество, че доброто е по-силно от злото, че светлината е по-силна от тъмнината.
Тия разкази събуждат вяра в човека, вяра в Божественото начало, което живее в човека, вяра във Висшата Правда, която царува в
живота
!
Тая книжка събужда любов към човека- брат, напр. разказите: „Поклони се", „Дядо Ради", „Минекша", „Тефтерите", „Салеп", „За хатър" и пр. Препоръчваме я на читателите си! Прочитането им ще събуди в тях една светлина и желание да бъдат по-добри.
към текста >>
64.
3.3.1. Спомени на Олга Славчева, записани от Мария Райчева
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
Останах самичка и веднага усетих прилив на
живот
.
Това беше последното ми желание. Този ден повърнах кръв. Сестра ми веднага писа и на същия ден замина писмото. Вечерта към 9 ч. нашите отидоха да вечерят в кухнята.
Останах самичка и веднага усетих прилив на
живот
.
Рекох си: „Умирам, но за тебе, Господи, още не съм живяла. Искам да живея за тебе." Смъкнах се на колене от леглото си и много пламенно се молих да имам възможност да Му служа. Втората ми молитва беше ридание. Бях едва на 24 години. В това време влезнаха майка ми и сестра ми, силно изпищяха, защото ме видяха простряна, почти без дъх.
към текста >>
65.
3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
" С насълзени очи веднъж ни чете: „Тежи ми, Боже, кръста на
живота
..." (Чудех се защо говори за страдания и кръст, тъй като живееха в хубава обстановка, ядяха бял хляб, избрани ястия, а не нашия оскъден просеник и то с купони.) Това обстоятелство ме наведе още тогава на особени разсъждения, че не винаги материалната обезпеченост води към оптимизъм и светъл мироглед.
Това става всеки неделен ден. Тя особено настоява, защото (довери ми), че г-н Михайловски само при гости слизал да се храни с нея, иначе - в своята стая, където не припущаше никого. Стария поет, като го гледа човек, ще рече: този човек е сърдит човек, но не, той има добро, нежно сърце и чудесно чете своите стихове. У тях се събираше малко общество - негови почитатели - ласкаеха го. Чудно, мисля си, Вазов нито веднъж не ми прочете нещо свое, а само внимателно следеше как се развивам, а този, почти не ме изслушва - макар, че още отначало отсече: „Лиричка" и „Орел и по нокет се познава!
" С насълзени очи веднъж ни чете: „Тежи ми, Боже, кръста на
живота
..." (Чудех се защо говори за страдания и кръст, тъй като живееха в хубава обстановка, ядяха бял хляб, избрани ястия, а не нашия оскъден просеник и то с купони.) Това обстоятелство ме наведе още тогава на особени разсъждения, че не винаги материалната обезпеченост води към оптимизъм и светъл мироглед.
И той ме насочи към чужда литература. „Особено руската", викна той, като свива големия си юмрук върху масата. Но когато през 1922 г. му поднесох „Сутринни лъчи", той ме нахока здравата; захвърли я непрочетена. - Защо бързате да печатите, викна ми той, на вашата възраст се пишат само глупости.
към текста >>
66.
3.3.3. Орест Георгиев
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
Може би, чак когато приложа своите знания в
живота
, и в бурното море на световните противоречия изплавам над вълните високо вдигнала факела на познанието - чак тогава ще се сбъднат думите на Пушкин: „Не е войник този, който не иска да стане генерал."
Наместо да се запишете в работническата организация и да работите за преуспяване на социализма, а вие си губите времето при Оногова... Професорът плахо ми подаде нова връзка планински чай и, тихо и безмълвно, се завърна в семейния си кът. Неговите думи, изказани от професорската катедра ще останат у мен неизличими: „Не е войниктози, който не желае да стане генерал ." Не напразно се посяват добрите семена - все някъде за някое от тях ще се намери рохка пръстчица и ще поникнат. Не напразно се изричат и добрите думи; кога и да е ще намерят своето място. Steigerung на трудностите, на усилията и волята да ги надделеем. И ето, тъй, постепенно, от слушателка студентка наистина станах такава, слушам лекции от моите професори и държа тежки изпити... Нито на ум не ми идваше, че случайно ми попаднала, максимата на любимия ми поет ще стане действителност.
Може би, чак когато приложа своите знания в
живота
, и в бурното море на световните противоречия изплавам над вълните високо вдигнала факела на познанието - чак тогава ще се сбъднат думите на Пушкин: „Не е войник този, който не иска да стане генерал."
към текста >>
67.
3.3.4. Светло вдъхновение за пресветлата душа на Дафинка [Доганова]
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
- Ти ще понесеш бремето на земния
живот
; на нежните си плещи ще понесеш голям товар от човешките създания и никой не ще те подкрепи.
- Но те са тисящи, а ти си сама, ще устоиш ли докрай? Ще останеш ли моя вярна? Ще изтърпиш ли? - Ще изтърпя до край, Господи! Твоето Име ще бъде песен за душата ми и щом Ти си с мене, какво ще ми стори човек!?
- Ти ще понесеш бремето на земния
живот
; на нежните си плещи ще понесеш голям товар от човешките създания и никой не ще те подкрепи.
Чуваш ли, скъпа душо? - Ще изтърпя до край, Господи! - Тогава тръгвай - рече Той, Аз ще те изпратя там, където готови души очакват размъщането на Витезда от божи Ангел, за да се окъпят в новия живот и бъдат изцелени. Твоята ръка ще стори това. И тя, като нежна гълъбица полетя към земята... В една бяла къщичка тя се роди първо чадо.
към текста >>
- Тогава тръгвай - рече Той, Аз ще те изпратя там, където готови души очакват размъщането на Витезда от божи Ангел, за да се окъпят в новия
живот
и бъдат изцелени.
- Ще изтърпя до край, Господи! Твоето Име ще бъде песен за душата ми и щом Ти си с мене, какво ще ми стори човек!? - Ти ще понесеш бремето на земния живот; на нежните си плещи ще понесеш голям товар от човешките създания и никой не ще те подкрепи. Чуваш ли, скъпа душо? - Ще изтърпя до край, Господи!
- Тогава тръгвай - рече Той, Аз ще те изпратя там, където готови души очакват размъщането на Витезда от божи Ангел, за да се окъпят в новия
живот
и бъдат изцелени.
Твоята ръка ще стори това. И тя, като нежна гълъбица полетя към земята... В една бяла къщичка тя се роди първо чадо. Още от дете лицето й сияеше като слънце, очите й гледаха благо и усмивката й беше ангелска. От малка тя носеше словото Божие и ето, стана красива девица; лицето й светеше отдалеч и гласът й галеше както галят нежносребърните акорди на сладко-гласна арфа. Работеше тя.
към текста >>
68.
3.3.5. Поклон пред паметта на брат Боян Боев
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
Радвай се и пак радвай се, защото те изпращат благодарни сърца и души, на които ВИНАГИ си се отзовавал в
живота
с вярно и мъдро слово, които си отпращал обнадеждени с палнат факел от твоя огромен запален факел на сигурно знание и вярно напътствие да върви НАПРЕД, да се не смущава, да не бяга от преградите, а да се стреми да изпълни човешкия си дълг, да изпълни завета си към природата - любов към Бога и ближния.
Кога, в кои епохи и времена израсна гигантския ти дух под небето на нашата хубава родина? Кога и къде укрепна в теб тази могъща воля, воля за добро, воля за правда и велик стремеж към истина? Историята е пълна със светли имена на пророци, на апостоли, на ученици - с кои от тях да те сравня? Не си ли ти мощен и силен като Мойсея, мъдър като Соломона, възвишен като Данаила, велик в търпение и знание като Павла, любящ като Йоанна, смирен и мъченик като Христа и верен и истинен като Учителя! Поклон към теб, ЧОВЕЧЕ - достигнал най-високия праг на името Човек!
Радвай се и пак радвай се, защото те изпращат благодарни сърца и души, на които ВИНАГИ си се отзовавал в
живота
с вярно и мъдро слово, които си отпращал обнадеждени с палнат факел от твоя огромен запален факел на сигурно знание и вярно напътствие да върви НАПРЕД, да се не смущава, да не бяга от преградите, а да се стреми да изпълни човешкия си дълг, да изпълни завета си към природата - любов към Бога и ближния.
Радвай се, и пак се радвай, защото небето се отвори и всички наши заминали братя и. сестри, всички светли души, работили за благото на човека - всички накитени и пременени, с озарени лица те чакат там горе и пеят и се веселят, че ти отиваш сега при тях, отиваш, за да си починеш, да си отдъхнеш като Павла, който цял живот работи, страда и с тежки незаздравяващи рани - ден и нощ, в студ и жега, преследван, бит, жигосван вървеше устремено напред, верен докрай на високия идеал, изявен от Богочовека - доказан от Учителя. В кой град, село или колиба не се е чул твоят бодър глас да благовествуваш за Царството Божие на земята. Кое замъждяло кандило не припламна в жива грейка от твоето насърчително слово? Твоята огромна памет събираше знания - ти ги помнеше всичките, а най-много ти запомни ония велики слова през вековете, че иде новото в света, че иде щастие за човечеството, когато всеки ще вижда в ближния си приятел, брат - искреност, обич и Любов.
към текста >>
сестри, всички светли души, работили за благото на човека - всички накитени и пременени, с озарени лица те чакат там горе и пеят и се веселят, че ти отиваш сега при тях, отиваш, за да си починеш, да си отдъхнеш като Павла, който цял
живот
работи, страда и с тежки незаздравяващи рани - ден и нощ, в студ и жега, преследван, бит, жигосван вървеше устремено напред, верен докрай на високия идеал, изявен от Богочовека - доказан от Учителя.
Историята е пълна със светли имена на пророци, на апостоли, на ученици - с кои от тях да те сравня? Не си ли ти мощен и силен като Мойсея, мъдър като Соломона, възвишен като Данаила, велик в търпение и знание като Павла, любящ като Йоанна, смирен и мъченик като Христа и верен и истинен като Учителя! Поклон към теб, ЧОВЕЧЕ - достигнал най-високия праг на името Човек! Радвай се и пак радвай се, защото те изпращат благодарни сърца и души, на които ВИНАГИ си се отзовавал в живота с вярно и мъдро слово, които си отпращал обнадеждени с палнат факел от твоя огромен запален факел на сигурно знание и вярно напътствие да върви НАПРЕД, да се не смущава, да не бяга от преградите, а да се стреми да изпълни човешкия си дълг, да изпълни завета си към природата - любов към Бога и ближния. Радвай се, и пак се радвай, защото небето се отвори и всички наши заминали братя и.
сестри, всички светли души, работили за благото на човека - всички накитени и пременени, с озарени лица те чакат там горе и пеят и се веселят, че ти отиваш сега при тях, отиваш, за да си починеш, да си отдъхнеш като Павла, който цял
живот
работи, страда и с тежки незаздравяващи рани - ден и нощ, в студ и жега, преследван, бит, жигосван вървеше устремено напред, верен докрай на високия идеал, изявен от Богочовека - доказан от Учителя.
В кой град, село или колиба не се е чул твоят бодър глас да благовествуваш за Царството Божие на земята. Кое замъждяло кандило не припламна в жива грейка от твоето насърчително слово? Твоята огромна памет събираше знания - ти ги помнеше всичките, а най-много ти запомни ония велики слова през вековете, че иде новото в света, че иде щастие за човечеството, когато всеки ще вижда в ближния си приятел, брат - искреност, обич и Любов. От всички такива изказани слова ти събра греда по греда и съзида величествен несъкрушим мост на диамантена воля, на вяра, дълбока вяра, че идват възвишените, големите Братя на човечеството, всички ония, които през хилядолетията проляха мъченическа кръв за по-добър живот, за по-радостен и смислен живот. Във всички твои речи, сказки, съчинения, разговори гърми Лайтмотива: СМЕЛОСТ!
към текста >>
От всички такива изказани слова ти събра греда по греда и съзида величествен несъкрушим мост на диамантена воля, на вяра, дълбока вяра, че идват възвишените, големите Братя на човечеството, всички ония, които през хилядолетията проляха мъченическа кръв за по-добър
живот
, за по-радостен и смислен
живот
.
Радвай се, и пак се радвай, защото небето се отвори и всички наши заминали братя и. сестри, всички светли души, работили за благото на човека - всички накитени и пременени, с озарени лица те чакат там горе и пеят и се веселят, че ти отиваш сега при тях, отиваш, за да си починеш, да си отдъхнеш като Павла, който цял живот работи, страда и с тежки незаздравяващи рани - ден и нощ, в студ и жега, преследван, бит, жигосван вървеше устремено напред, верен докрай на високия идеал, изявен от Богочовека - доказан от Учителя. В кой град, село или колиба не се е чул твоят бодър глас да благовествуваш за Царството Божие на земята. Кое замъждяло кандило не припламна в жива грейка от твоето насърчително слово? Твоята огромна памет събираше знания - ти ги помнеше всичките, а най-много ти запомни ония велики слова през вековете, че иде новото в света, че иде щастие за човечеството, когато всеки ще вижда в ближния си приятел, брат - искреност, обич и Любов.
От всички такива изказани слова ти събра греда по греда и съзида величествен несъкрушим мост на диамантена воля, на вяра, дълбока вяра, че идват възвишените, големите Братя на човечеството, всички ония, които през хилядолетията проляха мъченическа кръв за по-добър
живот
, за по-радостен и смислен
живот
.
Във всички твои речи, сказки, съчинения, разговори гърми Лайтмотива: СМЕЛОСТ! Смелост! Иде на помощ светящата войска на любещите души, която ще ПРЕОБЕРАЗИ света и ще направи рай върху нашата земя. Щастливи са плеадата ученици, на които ти беше просветител, на които ти даде хляб в ръцете и ги направи полезни граждани. За теб нямаше неук, прост, неспособен.
към текста >>
- София) В тиха лятна привечер един узрял плод се откъсна от дървото на земния
живот
.
НАШИЯТ ОБИЧЕН БРАТ БОЯН БОЕВ СИ ОТИДЕ! некролог Нашият обичен брат Боян Боев си отиде! (род. на 17.Х. 1883 год. в Бургас) (Починал на 21 юли 1963 год.
- София) В тиха лятна привечер един узрял плод се откъсна от дървото на земния
живот
.
Духът на нашия обичан, дълбоко уважаван и предан брат Боян Димитров Боев, роден на 17 октомври 1883 год. в гр. Бургас, отлетя в безкрайността. С топло, искрено чувство ние се прекланяме пред светлия пример на човечност, на подвиг и всеотдайност в служба на високия идеал на доброта, истина и красота. Дошъл на земята надарен с един широк, любознателен ум, с дълбока, отзивчива душа, украсена с редки добродетели, той пренебрегна дори попрището на науката, за която имаше призвание, като прие скромното, благородно звание - учител на младите.
към текста >>
Да бъде полезен на другите, да раздава безкористно себе си на другите, да носи светлина и утеха на ония, които я търсеха, това беше съдържание на целия му богат
живот
.
Духът на нашия обичан, дълбоко уважаван и предан брат Боян Димитров Боев, роден на 17 октомври 1883 год. в гр. Бургас, отлетя в безкрайността. С топло, искрено чувство ние се прекланяме пред светлия пример на човечност, на подвиг и всеотдайност в служба на високия идеал на доброта, истина и красота. Дошъл на земята надарен с един широк, любознателен ум, с дълбока, отзивчива душа, украсена с редки добродетели, той пренебрегна дори попрището на науката, за която имаше призвание, като прие скромното, благородно звание - учител на младите.
Да бъде полезен на другите, да раздава безкористно себе си на другите, да носи светлина и утеха на ония, които я търсеха, това беше съдържание на целия му богат
живот
.
Тънкото покривало на смирение покрива дългата низа от дела, осеяли като бисери жизнения му път. Един безпримерен труженик, един възторжен пионер в неведомите сфери на духовния живот си отиде и остави незаличима следа. Мир и светлина на душата му! София, 21 юли 1963 год. От братята и сестрите, които го обичат.
към текста >>
Един безпримерен труженик, един възторжен пионер в неведомите сфери на духовния
живот
си отиде и остави незаличима следа.
Бургас, отлетя в безкрайността. С топло, искрено чувство ние се прекланяме пред светлия пример на човечност, на подвиг и всеотдайност в служба на високия идеал на доброта, истина и красота. Дошъл на земята надарен с един широк, любознателен ум, с дълбока, отзивчива душа, украсена с редки добродетели, той пренебрегна дори попрището на науката, за която имаше призвание, като прие скромното, благородно звание - учител на младите. Да бъде полезен на другите, да раздава безкористно себе си на другите, да носи светлина и утеха на ония, които я търсеха, това беше съдържание на целия му богат живот. Тънкото покривало на смирение покрива дългата низа от дела, осеяли като бисери жизнения му път.
Един безпримерен труженик, един възторжен пионер в неведомите сфери на духовния
живот
си отиде и остави незаличима следа.
Мир и светлина на душата му! София, 21 юли 1963 год. От братята и сестрите, които го обичат.
към текста >>
69.
3.3.6. Думи на Олга Славчева от отвъдното. Малката буболечка
,
3.3. Спомени и размисли
,
ТОМ 26
Това е същественото за ученика, защото той изгражда един нов
живот
, нов образ.
Вие разисквахте по доста въпроси. Четохте 17 глава от Йоанна, разказахте ценни опитности с Учителя. Всичко това е хубаво, но едно ще ви кажа: всеки един от вас да намери време, сили, начин, да се проникне от тези мисли на Учителя и да се върне до онзи момент, когато е дал обещание пред Господа горе, преди да е слязъл на земята. Ако вие направите онова, което ви казах, всичко ще си припомните. По този начин ще дойдете до съзнателна връзка с Учителя и ръководителя си и ще знаете програмата си за всеки ден.
Това е същественото за ученика, защото той изгражда един нов
живот
, нов образ.
Той е образа на светящите, на хората от шестата раса. Той се изгражда във вас вътре и в нас. Ние имаме една обща работа. В тази работа вземаме и ние участие. При взаимна хармония се осъществява нашата работа.
към текста >>
Това е пентограма на новият
живот
.
В техните души ще се разцъфтят най- светлите цветове. Чрез техните духове ще се изрази най-голямата сила на Божествения Дух. Дръжте се да устоите, защото който устои до край, той спасен ще бъде. И вие, както сте събрани виждам, че един изработва един уд, друг - друг. Зад вас седят вашите ръководители, които оформят този нов образ, онези отношения, онези действия на силите във вашите души, за да може да изкристализира една нова душа с нови качества, с нови дарби и способности, която да бъде чиста и свята, да бъде проводник на Божията Любов, Мъдрост, Истина, проводник на Божията Правда, на Божията Добродетел.
Това е пентограма на новият
живот
.
Новият живот е очертан там в този пентограм. Всички ние, като преминахме отвъд, видяхме, че сме правили много грешки. Помнете: Вие сте в света, но не сте от света. Не само вие, но и ние, които сме отсам, заедно със съществата бдим за изпълнение Волята Божия. Знаете ли колко пъти и аз искам да внуша на вас нещо.
към текста >>
Новият
живот
е очертан там в този пентограм.
Чрез техните духове ще се изрази най-голямата сила на Божествения Дух. Дръжте се да устоите, защото който устои до край, той спасен ще бъде. И вие, както сте събрани виждам, че един изработва един уд, друг - друг. Зад вас седят вашите ръководители, които оформят този нов образ, онези отношения, онези действия на силите във вашите души, за да може да изкристализира една нова душа с нови качества, с нови дарби и способности, която да бъде чиста и свята, да бъде проводник на Божията Любов, Мъдрост, Истина, проводник на Божията Правда, на Божията Добродетел. Това е пентограма на новият живот.
Новият
живот
е очертан там в този пентограм.
Всички ние, като преминахме отвъд, видяхме, че сме правили много грешки. Помнете: Вие сте в света, но не сте от света. Не само вие, но и ние, които сме отсам, заедно със съществата бдим за изпълнение Волята Божия. Знаете ли колко пъти и аз искам да внуша на вас нещо. Като гледам как всекидневния живот ви отвлича и поглъща, уподобявам го на крадец, който краде свещените мисли и чувства.
към текста >>
Като гледам как всекидневния
живот
ви отвлича и поглъща, уподобявам го на крадец, който краде свещените мисли и чувства.
Новият живот е очертан там в този пентограм. Всички ние, като преминахме отвъд, видяхме, че сме правили много грешки. Помнете: Вие сте в света, но не сте от света. Не само вие, но и ние, които сме отсам, заедно със съществата бдим за изпълнение Волята Божия. Знаете ли колко пъти и аз искам да внуша на вас нещо.
Като гледам как всекидневния
живот
ви отвлича и поглъща, уподобявам го на крадец, който краде свещените мисли и чувства.
Този крадец живее на вашият гръб. Така, че вашите обикновени мисли и чувства живеят на гърбът на божествените мисли и чувства. Освободете се от обикновените мисли и чувства. Престанете да действувате както досега сте действували. Премахнете образите на човешкия свят в съзнанието ви.
към текста >>
Желая да ликвидирате със своите стари мисли, желания и чувства, да се намерите в един друг свят, от където да започнете един нов
живот
, осиян от Божията Любов и Божията Истина.
Мощен е Божият Дух, мощна е Божията мисъл, мощно е Божието Слово. Пожелавам да се всели Божият Дух във вас, да работите в хармония с Него и Божият Мир и Божието благословение да се излеят над вас. Амин. Това, което ви пожелах, желая да се изпълни. Това, което ви казах, желая да освети вашите умовете, вашите души и духове. Желая да бъдете във връзка с всички същества, разбирам онези, които са определени от синархическата верига.
Желая да ликвидирате със своите стари мисли, желания и чувства, да се намерите в един друг свят, от където да започнете един нов
живот
, осиян от Божията Любов и Божията Истина.
И тъй да възсияе лицето на Господа Бога Отца в нашите души. Амин. МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА Мене роди Бог със любов и озари със живота нов. Едвам, едвам расте и зрее ми душата, но ето веч вървя на горе, слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней.
към текста >>
МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА Мене роди Бог със любов и озари със
живота
нов.
Това, което ви пожелах, желая да се изпълни. Това, което ви казах, желая да освети вашите умовете, вашите души и духове. Желая да бъдете във връзка с всички същества, разбирам онези, които са определени от синархическата верига. Желая да ликвидирате със своите стари мисли, желания и чувства, да се намерите в един друг свят, от където да започнете един нов живот, осиян от Божията Любов и Божията Истина. И тъй да възсияе лицето на Господа Бога Отца в нашите души. Амин.
МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА Мене роди Бог със любов и озари със
живота
нов.
Едвам, едвам расте и зрее ми душата, но ето веч вървя на горе, слънцето где блести. Ще видя туй, душата ми що люби и копней.
към текста >>
70.
3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година
,
3.4. Реферати
,
ТОМ 26
Защото, една висока умствена дейност, ако не остави някакви следи върху емоционалния
живот
, или едно прекрасно чувство, ако не стимулира умът към нов градеж и работа, на място ли са?
Но за да се явиш на сцената като такъв велик помагач на човечеството какво сам ти трябва да бъдеш! Как дълбоко трябва ти да си свързан с делото, на което си се посветил! Каква велика подготовка трябва да имаш ти, за да носиш достойно името учител, а не „даскал", както сега те наричат. Защото всяка умствена дейност е свързана със сърдечна такава. Събудиш ли умствените способности и съумееш ли да направиш правилна връзка със сърцето, ти вече си изпълнил дълга си, ти вече си помогнал на младия човек.
Защото, една висока умствена дейност, ако не остави някакви следи върху емоционалния
живот
, или едно прекрасно чувство, ако не стимулира умът към нов градеж и работа, на място ли са?
Великите алтруисти, помагачи на човечеството са били същевременно и хора на дълбоката наука, на строгите изчисления. На истински храм уподобявам училището и на истински Жрец - учителя. В училищните стаи са дошли творения и пратеници на великата природа. Тя ги праща при теб, учителю - свещенослужителю, да им помогнеш... Я ги виж те колко са на брой, я ги виж как те гледат! Едни едвам те разпознават, че ти си учител, някои съвсем не те виждат и не те усещат, други плахо, богоговейно те гледат, трети с дълбока преданост и любов.
към текста >>
Изворът трябва винаги да извира и нова струя да дава, за да бъде оная
животворна
влага, която носи
живот
.
И ти към всички трябва да погледнеш като предметно учение, което тебе е съдено да разбереш и хармонизираш. С какви очи трябва да погледнеш тоя млад народ около себе си - това грядущето поколение? С очите на велик познавач и искрен и пламенен работник. Знай, че най- хубаво назидава този, който сам непрестанно работи. Ти сам трябва да учиш мъчни и трудно обясними задачи, за да можеш мъчнотиите и трудностите на ученика да разбереш и облекчиш... Защото ако на ученика да не е известно някое математическо или граматическо правило, тебе пък не ти е известно колко е разстоянието от тук до Сириус, или до Луната, или още много по-малко - ти не познаваш до съвършенство функциите на твоите вътрешни органи и тяхното изтънчено взаимодействие... Учителят сам трябва непрестанно да обогатява своята духовна съкровищница, за да има вечно какво да дава и да дава на тия, които непрестанно вземат от него.
Изворът трябва винаги да извира и нова струя да дава, за да бъде оная
животворна
влага, която носи
живот
.
Но ако изворът не е съединен с една подземна река, ще може ли вечно да извира нови води? Ако учителя не работи сам върху себе си ще може ли да се обогатява с нови знания и нови начини за преподаване сухите познания от разните отрасли на науката? Ако той постоянно преподава едно и също нещо по един и същи начин, това няма ли да отегчи слушателите и да механизира и самия него до самоунищожение? Трудът е вечно обновляюща сила. Мозъкът, който не работи затъпява и се изражда.
към текста >>
Не зная, ако Сократ не беше дал пример със своя
живот
- тясна последователност между философия и дело - дали щеше да има един Платон и Аристотел, висша философия, която е вдъхновявала не малко школи по онова време, па и сега.
А детската душа прилича на мека глина - можеш всичко да моделираш от нея, но не само със слово, но най-вече с дело, с пример. Учителят да бъде за пример във всичко. Учителят да дава пример във всичко! Изтъкал своята същина във висша самодейност, той и да не иска ще бъде пак за пример. Има личности, които отдавна са отминали във вечността, а светят по-ярко и по-величествено от тия, които едвам що са заминали, или пък още живеят и уж светят с пълна и ярка светлина. .
Не зная, ако Сократ не беше дал пример със своя
живот
- тясна последователност между философия и дело - дали щеше да има един Платон и Аристотел, висша философия, която е вдъхновявала не малко школи по онова време, па и сега.
Дали щеше да се появи като тяхна издънка мощното новоплатоническо учение на Плотина 200 год. сл. Христа, който бидейки езичник е носил в душата си великият възторг на един истински първохристиянски апостол. О, нека не се отвличам в историческа словоохотливост и лакомо използвам записаните имена на тия знаменити личности, защото пък те и не са малко, а са безбройни; а те и не са всичките писани, както казва Метерлинк, повечето са незаписани - безименните, мълчаливите творци на доброто. Защото ако река да преровя историите зная, че ще намеря не малко имена и факти на велик пример и тук лично да си ги припомним и да се поучим от тях, но мен не ми се ще да отивам много по далечни страни, нито да се връщам много назад във вековете, за да търся великите примери. „Доброто ни е съсед, доброто ни е роднина", казва една индийска поговорка.
към текста >>
Ако искаме учениците да обичат Бога, то сам учителят трябва с
живота
си да дава примери на една истинска практическа набожност.
какво той мисли, какво той прави, всичко служи за пример и поука. Той никога не може да скрие това, защото то радиира от него - то е неговата вътрешна светлина, която го издава. То се изобразява върху неговото лице, походка, жестове, глас, които упражняват психическо въздействие. Ако искаме учениците да са нравствени, учителят трябва да бъде нравствен. Ако искаме учениците да са послушни, то учителят трябва да бъде послушен на високия идеал на служението.
Ако искаме учениците да обичат Бога, то сам учителят трябва с
живота
си да дава примери на една истинска практическа набожност.
Смееме ли да укоряваме учениците в користолюбие, ако ние сами сме користолюбиви. Смееме ли да ги осъдиме в завистливост, ако ние сами сме такива? Ученикът рано или късно ще разбере какви сме ние и ще даде преценка на това, което ние сме наставлявали. Лека полека в него се сформирова критическия ум и той вече не се задоволява само със сухи максими, защото пред него е неумолимият живот. Учителят може да спъне учениците си не само в настоящето, но и в бъдащето.
към текста >>
Лека полека в него се сформирова критическия ум и той вече не се задоволява само със сухи максими, защото пред него е неумолимият
живот
.
Ако искаме учениците да са послушни, то учителят трябва да бъде послушен на високия идеал на служението. Ако искаме учениците да обичат Бога, то сам учителят трябва с живота си да дава примери на една истинска практическа набожност. Смееме ли да укоряваме учениците в користолюбие, ако ние сами сме користолюбиви. Смееме ли да ги осъдиме в завистливост, ако ние сами сме такива? Ученикът рано или късно ще разбере какви сме ние и ще даде преценка на това, което ние сме наставлявали.
Лека полека в него се сформирова критическия ум и той вече не се задоволява само със сухи максими, защото пред него е неумолимият
живот
.
Учителят може да спъне учениците си не само в настоящето, но и в бъдащето. Всемогъщ е примерът. Той оставя своите еманации дълго още след като обекта им си е вече заминал. Примерът може да въздействува дори през вековете и за това велика е нравствената отговорност на тия, които са се сподобили да бъдат учители и наставници на човечеството. Колко велик е примерът ще видим от долния случай.
към текста >>
Както лекарят оператор преди да пристъпи към пациента, за да извърши проста или сложна операция, преди всичко дезинфекцира сечивата, с които ще манипулира, себе си в чисто облича и ръцете си няколко пъти пречистя и тогава пристъпя към работа, така и учителят - човекът, който се е посветил на учителското поприще, трябва да внимава над себе си, над своят вътрешен
живот
, за да влезне подобающе в чистата атмосфера на крехките души, които ще възпитава.
Колко велик е примерът ще видим от долния случай. Един проповедник горещо искал да убеди главатаря на едно дивашко племе да приеме християнството, като казвал че християнството като вяра, правда и истина стои най-високо от всички други религии. На тия думи главатарят с негодувание отговорил: „Християнинът лъже, християнинът мами, християнинът краде, пиянствува, убива, християнинът ми е усвоил всичките земи и ми е изтребил племето. Християнинът е дявол, аз не искам да бъда християнин! " Зарад свещената длъжност, която заема учителя трябва да бди до самоотречение за своята нравствена чистота.
Както лекарят оператор преди да пристъпи към пациента, за да извърши проста или сложна операция, преди всичко дезинфекцира сечивата, с които ще манипулира, себе си в чисто облича и ръцете си няколко пъти пречистя и тогава пристъпя към работа, така и учителят - човекът, който се е посветил на учителското поприще, трябва да внимава над себе си, над своят вътрешен
живот
, за да влезне подобающе в чистата атмосфера на крехките души, които ще възпитава.
Защото вътрешното естество се отразява на външното - физичното естество и му дава свой израз, свой колорит. Физиологията вече до съвършенство дава маските на различни хора, отдали се на известен порок, или работейки за своето усъвършенствуване. Кой не познава увисналата и подпухнала фигура на алкохолика, треперящите му членове, изсъхналите му устни? Кой не познава скъперника по стиснатите му и опнати устни като канап; или развратника по разкиснатия поглед и усмивка и прогнилата атмосфера, която той носи със себе си, по-воняща, по-заразителна и от вонята на прогнил труп? Статистиката в Америка изчислява, че крадците имат дълги ръце и убийците къси.
към текста >>
" Микел Анджело нищо не му отговорил, но разпитал за неговия
живот
, че този човек отдавна бил тръгнал по нанадолната плоскост, докато най- подир от едни префинени черти на непокварен човек дал предателския профил.
След дълго търсене той намерил подобающо лице, извикал го в ателието си и въплотил своята идея. След десетина години същият художник намислил да нарисува и Юда Искариотски. Пак потърсил подобающо лице, намерил такъв в ателието си и почнал да работи. Когато картината била свършена и моделът, който позирал я видял, казал с огорчение: „А защо вие преди 10 год. ме рисувахте Христос, а сега Юда?
" Микел Анджело нищо не му отговорил, но разпитал за неговия
живот
, че този човек отдавна бил тръгнал по нанадолната плоскост, докато най- подир от едни префинени черти на непокварен човек дал предателския профил.
Да, вътрешният образ детерминира външния! И затова, учителят работейки в една среда от нежни формиращи се души трябва да свещенодействува в живота си, за да не спъне тия, които възпитава, нито в настоящето, нито в бъдащето. Учителят носи голяма нравствена отговорност. Заради великия пост, който заема той трябва да се ограничава в много отрицателни свои прояви, за да не предизвика и най-малката съблазън, да не събуди и най-малкото подозрение. Той трябва да търси велики характери и да им подражава.
към текста >>
И затова, учителят работейки в една среда от нежни формиращи се души трябва да свещенодействува в
живота
си, за да не спъне тия, които възпитава, нито в настоящето, нито в бъдащето.
Пак потърсил подобающо лице, намерил такъв в ателието си и почнал да работи. Когато картината била свършена и моделът, който позирал я видял, казал с огорчение: „А защо вие преди 10 год. ме рисувахте Христос, а сега Юда? " Микел Анджело нищо не му отговорил, но разпитал за неговия живот, че този човек отдавна бил тръгнал по нанадолната плоскост, докато най- подир от едни префинени черти на непокварен човек дал предателския профил. Да, вътрешният образ детерминира външния!
И затова, учителят работейки в една среда от нежни формиращи се души трябва да свещенодействува в
живота
си, за да не спъне тия, които възпитава, нито в настоящето, нито в бъдащето.
Учителят носи голяма нравствена отговорност. Заради великия пост, който заема той трябва да се ограничава в много отрицателни свои прояви, за да не предизвика и най-малката съблазън, да не събуди и най-малкото подозрение. Той трябва да търси велики характери и да им подражава. Той трябва непрестанно да чете и да се обогатява с нови знания. Или хубавите неща, които знае, които е приложил вече с успех, да търси нови форми в които да ги изрази, нови методи, с които да ги покаже.
към текста >>
Неговата мощ се изплита в микроскопическите мигове, които изтъкават целия му
живот
.
И обезсърчения - никога да се отчае. Дори ако обезсърчението и отчаянието заседнат у човека като неканени гости, той не бива да чака те да го освободят, та тогава да работи. Но ти човече, заедно с твоето отчаяние - продължи своята работа! Преди да имаш крайния резултат, ти трябва да имаш множество по-мънички, които ще ти осигурят големия. Малкото дете не става изведнъж голям и силен човек.
Неговата мощ се изплита в микроскопическите мигове, които изтъкават целия му
живот
.
Колко слаб, немощен щеше да бъде той, ако не беше минал трудните фазиси на растенето! Също тъй волята изплетена от всекидневни едвам видими постъпки изтъкава в края на краищата великото дело - крайния резултат. Казват, че хора, които издържат на много болести като пораснат добиват здрав имунитет и живеят по-дълго от ония, които не познават болестите. И човек, който много е страдал и е устоявал на много несполуки в своя живот има по-голям нравствен имунитет и е по-ценна обществена личност. Такава личност трябва да бъде и учителя.
към текста >>
И човек, който много е страдал и е устоявал на много несполуки в своя
живот
има по-голям нравствен имунитет и е по-ценна обществена личност.
Малкото дете не става изведнъж голям и силен човек. Неговата мощ се изплита в микроскопическите мигове, които изтъкават целия му живот. Колко слаб, немощен щеше да бъде той, ако не беше минал трудните фазиси на растенето! Също тъй волята изплетена от всекидневни едвам видими постъпки изтъкава в края на краищата великото дело - крайния резултат. Казват, че хора, които издържат на много болести като пораснат добиват здрав имунитет и живеят по-дълго от ония, които не познават болестите.
И човек, който много е страдал и е устоявал на много несполуки в своя
живот
има по-голям нравствен имунитет и е по-ценна обществена личност.
Такава личност трябва да бъде и учителя. Макар и възвишен труженик, той може да остане завинаги и неизвестен. Никой няма да пише за него по вестниците, може и никой да не му благодари,но, той ще има спокойна съвест, че вярно е изпълнил своят дълг. Той е благодатния дъжд, който като престане попива се от земята и вече не се вижда, но в резултат се явява зелената трева - живота, що дава красота и свежест в природата и после принася добри плодове.
към текста >>
Той е благодатния дъжд, който като престане попива се от земята и вече не се вижда, но в резултат се явява зелената трева -
живота
, що дава красота и свежест в природата и после принася добри плодове.
Казват, че хора, които издържат на много болести като пораснат добиват здрав имунитет и живеят по-дълго от ония, които не познават болестите. И човек, който много е страдал и е устоявал на много несполуки в своя живот има по-голям нравствен имунитет и е по-ценна обществена личност. Такава личност трябва да бъде и учителя. Макар и възвишен труженик, той може да остане завинаги и неизвестен. Никой няма да пише за него по вестниците, може и никой да не му благодари,но, той ще има спокойна съвест, че вярно е изпълнил своят дълг.
Той е благодатния дъжд, който като престане попива се от земята и вече не се вижда, но в резултат се явява зелената трева -
живота
, що дава красота и свежест в природата и после принася добри плодове.
към текста >>
71.
3.4.2. Ролята на учителя в обществото
,
3.4. Реферати
,
ТОМ 26
И неговата роля ще бъде да внесе
живот
, храна и всички други условия на тия елементи, които изгряват в човешкото съзнание и в
живота
.
Изгревът на новите идеи се извършва в течение на векове, а не в 24 часа. Будните умове долавят новите идеи, те долавят как те се носят из въздуха невидимо навсякъде, когато другите още не подозират тяхното съществувание. Те стават тогава авангард на новите елементи, които всяка епоха внася като ценна придобивка в културата. Учителят трябва не само теоретически да изучи хода на историята, но и по-специално тая епоха, в която се намира. Чрез закона на развитието и известни симптоми в съвременното нему общество, той ще долови в него елементите на залязващото и елементите на изгряващото.
И неговата роля ще бъде да внесе
живот
, храна и всички други условия на тия елементи, които изгряват в човешкото съзнание и в
живота
.
Всичката тая светлина ще му даде метод за работа и направление в работата му. Тоз дух, като червена нишка ще минава през цялата дейност на учителя в средата, в която той работи. Пряката работа на учителя е с децата. Но децата даже и 1/3 от денонощието не прекарват в училището. А по-голямата част прекарват в къщи, или на улицата.
към текста >>
Ще им говори, ще им каже с хиляди примери в
живота
, че това е необходимо за тяхното щастие.
Ето защо, една от главните му цели както при посещенията му при семействата, така и при народни четения трябва да бъде събуждане у всички любов към книгата, към четене, към самообразование. Тези народни четения да бъдат само една инжекция, за да запалят у слушателите този стимул. Не само при народните четения, но и при посещения на семействата ще ги запознава с основните правила на чистотата. Но златното правило на учителя ще бъде следното: от физичното - към духовното. От физическата чистота ще премине и ще говори за чистотата в мисли, чувства и постъпки.
Ще им говори, ще им каже с хиляди примери в
живота
, че това е необходимо за тяхното щастие.
Казахме по-горе, че всяка епоха носи един нов принос в общочовешката духовна съкровищница. Учителят трябва да знае това. Кой е приносът, който днешната епоха внася в живота с мъката на раждането? - Това е човещината! Учителят в обществото трябва да бъде пророк на човещината.
към текста >>
Кой е приносът, който днешната епоха внася в
живота
с мъката на раждането?
Но златното правило на учителя ще бъде следното: от физичното - към духовното. От физическата чистота ще премине и ще говори за чистотата в мисли, чувства и постъпки. Ще им говори, ще им каже с хиляди примери в живота, че това е необходимо за тяхното щастие. Казахме по-горе, че всяка епоха носи един нов принос в общочовешката духовна съкровищница. Учителят трябва да знае това.
Кой е приносът, който днешната епоха внася в
живота
с мъката на раждането?
- Това е човещината! Учителят в обществото трябва да бъде пророк на човещината. Днеска в човека се борят две природи - животинската и човешката. Един вол мушка с рогата си, вълкът разкъсва със зъбите си, конят рита с краката си, паякът изсмуква кръвта на жертвата си, а боата я удушва. Всички тия работи, но в нови форми срещаме в човешкия живот.
към текста >>
Днеска в човека се борят две природи -
животинската
и човешката.
Казахме по-горе, че всяка епоха носи един нов принос в общочовешката духовна съкровищница. Учителят трябва да знае това. Кой е приносът, който днешната епоха внася в живота с мъката на раждането? - Това е човещината! Учителят в обществото трябва да бъде пророк на човещината.
Днеска в човека се борят две природи -
животинската
и човешката.
Един вол мушка с рогата си, вълкът разкъсва със зъбите си, конят рита с краката си, паякът изсмуква кръвта на жертвата си, а боата я удушва. Всички тия работи, но в нови форми срещаме в човешкия живот. И то както в отношенията между индивидите, така също и в отношенията между народите. Когато човек надрасне животинското ще дойдем до културата на човещината. Учителят ще улесни този процес от една страна със своят личен пример като бъде олицетворение на доброто, чистота, търпение, милосърдие, толерантност, дух на услужливост и на жертва, а от друга страна и за изнасяне на тая идея в разговор и сказки.
към текста >>
Всички тия работи, но в нови форми срещаме в човешкия
живот
.
Кой е приносът, който днешната епоха внася в живота с мъката на раждането? - Това е човещината! Учителят в обществото трябва да бъде пророк на човещината. Днеска в човека се борят две природи - животинската и човешката. Един вол мушка с рогата си, вълкът разкъсва със зъбите си, конят рита с краката си, паякът изсмуква кръвта на жертвата си, а боата я удушва.
Всички тия работи, но в нови форми срещаме в човешкия
живот
.
И то както в отношенията между индивидите, така също и в отношенията между народите. Когато човек надрасне животинското ще дойдем до културата на човещината. Учителят ще улесни този процес от една страна със своят личен пример като бъде олицетворение на доброто, чистота, търпение, милосърдие, толерантност, дух на услужливост и на жертва, а от друга страна и за изнасяне на тая идея в разговор и сказки. Тая култура на човещина за да дойде преди всичко трябва да се разчисти пътя й, трябва да се махне една голяма канара, която препречва този път. Това е алкохолизма.
към текста >>
Когато човек надрасне
животинското
ще дойдем до културата на човещината.
Учителят в обществото трябва да бъде пророк на човещината. Днеска в човека се борят две природи - животинската и човешката. Един вол мушка с рогата си, вълкът разкъсва със зъбите си, конят рита с краката си, паякът изсмуква кръвта на жертвата си, а боата я удушва. Всички тия работи, но в нови форми срещаме в човешкия живот. И то както в отношенията между индивидите, така също и в отношенията между народите.
Когато човек надрасне
животинското
ще дойдем до културата на човещината.
Учителят ще улесни този процес от една страна със своят личен пример като бъде олицетворение на доброто, чистота, търпение, милосърдие, толерантност, дух на услужливост и на жертва, а от друга страна и за изнасяне на тая идея в разговор и сказки. Тая култура на човещина за да дойде преди всичко трябва да се разчисти пътя й, трябва да се махне една голяма канара, която препречва този път. Това е алкохолизма. Ето едно широко поле за работа на идейния учител. Разбира се, тая идея той ще я всажда в крехките детски души и чрез тях косвено ще влияе на родителите, обаче, той ще работи и между възрастните със сказки по въздържанието; нещо повече, той даже може да вземе инициативата на въздържателно ученическо и гражданско дружество.
към текста >>
В духовния
живот
на човечеството това слънце е Божествената идея.
Че един многомилионен град, нападнат от аеропланна ескадра, която ще пусне над него няколко хиляди килограма бомби със задушливи газове, може да бъде превърнат за един час в пустиня, в която даже една муха не е останала жива. Когато днеска Европа прилича на една планина от барут, която чака само една искра, особено трескаво трябва да се работи за сближаване на народите, за тяхното взаимно опознаване и принципът на съперничеството да се замени с принципът на взаимното сътрудничество. Българинът е далеч от англичанина, германеца, гъркът, швейцарецът и пр. Но, ако едновременно един българин и един французин си обърнат погледа към слънцето, то лъчът от слънцето до техните очи ще бъде съединителна връзка между тях. А точката, гдето ще стане съединението е самото слънце.
В духовния
живот
на човечеството това слънце е Божествената идея.
Следователно само когато човечеството дойде до духовно просветление ще има оная вътрешна светлина, която ще съгради културата на човещината. Учителят, с най-прости примери взети из живота на природата ще обясни на народа великите закони на живота. Например, ще им каже така: всички листа, клони и корени на едно дърво са във взаимна зависимост. Ето защо тяхното благуване е в хармоничната връзка между тях. Както отделните индивиди на едно общество, така и всеки народ по отделно не е ли само една клонка, един лист на това голямо дърво.
към текста >>
Учителят, с най-прости примери взети из
живота
на природата ще обясни на народа великите закони на
живота
.
Българинът е далеч от англичанина, германеца, гъркът, швейцарецът и пр. Но, ако едновременно един българин и един французин си обърнат погледа към слънцето, то лъчът от слънцето до техните очи ще бъде съединителна връзка между тях. А точката, гдето ще стане съединението е самото слънце. В духовния живот на човечеството това слънце е Божествената идея. Следователно само когато човечеството дойде до духовно просветление ще има оная вътрешна светлина, която ще съгради културата на човещината.
Учителят, с най-прости примери взети из
живота
на природата ще обясни на народа великите закони на
живота
.
Например, ще им каже така: всички листа, клони и корени на едно дърво са във взаимна зависимост. Ето защо тяхното благуване е в хармоничната връзка между тях. Както отделните индивиди на едно общество, така и всеки народ по отделно не е ли само една клонка, един лист на това голямо дърво. И какво би станало, ако клоните и листата си противодействуват и съперничат. Учителят в своите сказки и разговори ще им говори за красотата на известни черти на славянската раса, които трябва да се запазят.
към текста >>
72.
4.4. Писмо на Боян Боев до Олга Славчева (27.02.1944 година, с. Мърчаево)
,
4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
ТОМ 26
След войната, каза Учителят, ще се усилят музиката и духовният
живот
; след войната иде светла култура с благоприятни условия за всички.
Макар и да ви ограничават, вие пак ще съумеете в кръга на възможното да изнесете някои нови идеи в свръзка с темите, които ще развиете в сказките си. Мирът иде, каза Учителят. Следователно, ще се реализират скоро вашите копнежи за Паневритмия, за планина, за чистотата на снежни върхове и кристални езера!. След войната, казва Учителят, новото ще завладее света! Душите ще се пробудят, ще зажадуват и огладнеят за Вечната Красота и Истина, ще чуят по-ясно гласа на Божественото, което ги опътва отвътре и ги зове към Светлината и Свободата!
След войната, каза Учителят, ще се усилят музиката и духовният
живот
; след войната иде светла култура с благоприятни условия за всички.
И мирът, каза Учителят, няма да дойде по човешки начин, а по божествения начин, по незнайни пътища. Учителят даде нов текст на няколко стари български народни песни, като запази тяхната мелодия. Досегашният им текст съдържа отрицателни идеи, идеи на старата култура, а новият текст, даден от Учителя, съдържа изгряващите идеи на утрешния ден. Уч. казва, че представители на шестата раса има сега между всички народи. В новата епоха шестата раса ще управлява човечеството.
към текста >>
73.
4.5. Писмо на Анина Бертоли до Олга Славчева (8.11.1954, Париж)
,
4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
ТОМ 26
Много се харесват и вършат своята конструктивна работа, четейки всеки ден по една мисъл и размишлявайки, лека полека в четеца почва да се образува нова мисъл и един нов по- широк мироглед върху
живота
.
И аз това лято не съм ходила никъде, прекарах го в Париж, В неделя се събирахме в Парка St Cloud за да играем паневритмия. Всяка година от 22-III до края на месец септември любителите на паневритмията се събираме в парка St Cloud, най-високото място от околностите на Париж и играем с боси крака върху росната трева всред красива природа, малко по-малко групата се увеличава, расте; аз свиря на цигулка; надявам се тази година да създадем оркестър. Две издателства са напечатали малката паневритмия с думи и предговора „Думи от Учителя върху паневритмията". Напечатано е второ издание "Dans le Royaume de la Nature Virante". Също се печатат от две отделни издателства брошури с всекидневни мисли за медитиране, извадени от Учителювото слово.
Много се харесват и вършат своята конструктивна работа, четейки всеки ден по една мисъл и размишлявайки, лека полека в четеца почва да се образува нова мисъл и един нов по- широк мироглед върху
живота
.
По такъв начин Словото се разпространява съвсем чисто, направо от извора без прибавки и лични тълкувания. Всичко това благодарение на баща ми. Истинска градеща работа се върши само от нас. Всичко друго е прах в очите. Много ме чудят всички приказки, които се разпространяват на изгрева за Михаил.
към текста >>
74.
4.7. Писмо на Боян Боев до Катя Манолова Зяпкова (по мъж) (9.09.1962 година, София-Изгрев)
,
4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
ТОМ 26
Обещавам да Ти служа, да посветя
живота
си на Тебе.
Димитър Бобев идва и върши добре своята работа и „недей" бърза да идваш. Ела, когато се подобри здравето ти. Премести се в голямата стая, защото си изстинала в неотоплената стая. Изговаряй няколко пъти всеки ден следната формула от Учителя: „Господи, в Тебе е всичкото ми упование. Помогни ми, изпрати ми своята помощ.
Обещавам да Ти служа, да посветя
живота
си на Тебе.
Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага воля без никакво колебание." Всеки ден прави упражненията за дълбоко дишане и гимнастичните упражнения. Бъди духом бодра и пълна с надежда и очакване на светло бъдеще. Ти ще оздравееш, защото те чака работа за Бога. С братски поздрав: Боян Боев
към текста >>
75.
4.8. Катя Манолова Зяпкова (по мъж) за Олга Славчева: спомени
,
4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА
,
ТОМ 26
Олга Славчева, и по този случай ще ви разкажа 2-3 случки из нейния
живот
: [1.] Беше срещу една Нова година.
КАТЯ МАНОЛОВА ЗЯПКОВА (по мъж) ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА спомен Обични сестри и братя, Исках да се съберете в памет на с.
Олга Славчева, и по този случай ще ви разкажа 2-3 случки из нейния
живот
: [1.] Беше срещу една Нова година.
Минавах през тежки изпитания. Отивах да дам вечерята на брат Боян Боев. Гледам с. Олга Славчева се разхожда по пътеката за бр. Боев. Когато ме видя, забърза се и дойде до мене: „От половин час те чакам, тази вечер ще дойдеш у мене на вечеря!
към текста >>
Веднъж ми дойде на гости и ми разправи следната случка в
живота
си: „Като отивах в салона, живеех в града, дразнеше ме присъствието на една начервена, накъдрена мома, идеше ми да й кажа, тя пък, какво търси тука.
Цочо - не! Мислих да поканя брат Димо - не! И изведнъж застана пред мене твоя образ скръбен - самотен. Ха, тя ще е, и дойдох да те взема." Аз само я погледнах и тихо й казах: Бог ме е поканил на твойта трапеза. Тя обичаше баница, хапнете си за нейна памет и за това Божествено проявление към мене. 2.
Веднъж ми дойде на гости и ми разправи следната случка в
живота
си: „Като отивах в салона, живеех в града, дразнеше ме присъствието на една начервена, накъдрена мома, идеше ми да й кажа, тя пък, какво търси тука.
Но какво стана: оказа се, че тя живее близо до нас, през 2-3 улици, та из пътя един ден сама ме заговори. Постепенно се сближи с мене и ми разправи за страданията в своя живот. Известно време не бях я виждала. Една вечер, към 3 часа, лягам си да спа, нещо ми дума: „Недей ляга, иди при Надка непременно." Позамислих се, и си думам: Това са духове, ще ходя, не, няма да ида! Лягам си, и се завивам презглава, гласът пак настойчиво ме подканя: „Иди при Надка!
към текста >>
Постепенно се сближи с мене и ми разправи за страданията в своя
живот
.
И изведнъж застана пред мене твоя образ скръбен - самотен. Ха, тя ще е, и дойдох да те взема." Аз само я погледнах и тихо й казах: Бог ме е поканил на твойта трапеза. Тя обичаше баница, хапнете си за нейна памет и за това Божествено проявление към мене. 2. Веднъж ми дойде на гости и ми разправи следната случка в живота си: „Като отивах в салона, живеех в града, дразнеше ме присъствието на една начервена, накъдрена мома, идеше ми да й кажа, тя пък, какво търси тука. Но какво стана: оказа се, че тя живее близо до нас, през 2-3 улици, та из пътя един ден сама ме заговори.
Постепенно се сближи с мене и ми разправи за страданията в своя
живот
.
Известно време не бях я виждала. Една вечер, към 3 часа, лягам си да спа, нещо ми дума: „Недей ляга, иди при Надка непременно." Позамислих се, и си думам: Това са духове, ще ходя, не, няма да ида! Лягам си, и се завивам презглава, гласът пак настойчиво ме подканя: „Иди при Надка! " Станах, облякох се, хванах дръжката на вратата, гледам 10 часа минава, и си думам: Няма да ида по нощя! Не, духове ще ме разиграват!
към текста >>
Когато свършила прането, погледнала я, пък турила един бакър вода и почнала да я пере, като си казвала: „Както Господ мене чисти и изпира дрехата ми, така и аз ще изпера дрехата на брата си." Когато веднъж го разказвала пред група сестри на Рила, един мил глас се обадил: „Тя е била, батювата риза, батю се си спомня с благодарност." А още колко много такива свети прояви има в нейния
живот
.
Влязохме в стаята й, на масата стоеше приготвената за изпиване от нея отрова. Дълго беседвахме и с тиха радост в душата аз поех пътя си към дома, като отнесох в сърцето си пълния й с надежда поглед." [3.] Една случка, която е била в комуната. Там тя е перяла братята и помагала. По едно време се появила риза със следи от гнойни рани и кръв. Тя я оставила настрана, не искала да я пере.
Когато свършила прането, погледнала я, пък турила един бакър вода и почнала да я пере, като си казвала: „Както Господ мене чисти и изпира дрехата ми, така и аз ще изпера дрехата на брата си." Когато веднъж го разказвала пред група сестри на Рила, един мил глас се обадил: „Тя е била, батювата риза, батю се си спомня с благодарност." А още колко много такива свети прояви има в нейния
живот
.
Мир и Светлина на душата й; да служи предано на Нашия небесен Баща. В молитвите си, спомняйте си и за брат Боев, за с. Савка, Паша и толкова предани наши служители, бр. Крум Илиев, бр. Георги Куртев, бр.
към текста >>
76.
5.1. Учителят за Хелмира и Асинета: Слово от Учителя, отнасящо се лично за Хелмира и Асинета, изказано през ред години
,
5. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
ТОМ 26
Но брат Неделчо Попов каза, че да бъдеш реалист, значи да се държиш за самия
живот
, реалното. 12.
Когато в 1927 г. прочетох на Витоша пред всички ръкописа на „Асавита", Учителят казал: „Ето един от вас, отиде на Слънцето". 11. Веднъж доведох при Учителя двете си (природени) много красиви сестри, и много разкошно облечени. Учителят посочи към тях и каза: „Те са идеалистки", а подир това към скромната ми особа: „Тя е реалистка! " Не зная защо се огорчих, че не съм „идеалистка" както сестрите ми.
Но брат Неделчо Попов каза, че да бъдеш реалист, значи да се държиш за самия
живот
, реалното. 12.
Вървеше ми немски език, тъй обичах да го слушам, да го чета и пиша; да уча наизуст, а отпосле го и предавах в гимназията. В Университета ме вдигаха в час като ученичка да рецитирам немска поезия. По този случай, Той каза: „Ти само си припомняш немския език". 13. През пролетта в 1920 г. ме поканиха във Варна.
към текста >>
77.
5.2. Писмо от Учителя Дънов до Олга Славчева - 30.11.1918 г.
,
,
ТОМ 26
Всяка болест донася нещо ново в
животът
.
Сутрин и вечер по една лъжица вземайте центрофужен мед. Ако ви е възможно взимайте по една или две чаши мляко прясно кравешко. Пазете диета и всичко ще мине благополучно. Носете в душата си живата вяра, която, въздига и възкресява. Болестите това са почиствание на природата.
Всяка болест донася нещо ново в
животът
.
Бъди бодра и весела духом. Душата е по-силна и от смъртта, а вярата твори чудеса. Там гдето духът действува всичко се урежда. Лекар в светът е само Господ и природата е Негова сестра милосерда а земните лекари са нейни помошници там гдето те добре разбират нейния язик. Моя привет и поздрав вам и на сестра ви.
към текста >>
78.
6.2. Предсказания. Краят на века
,
6. УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТА, БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
,
ТОМ 26
Старият
живот
ще се замени с нов, като
животът
на гъсеницата се замества с
живота
на пеперудата („Четирите кръга", с. 208).
ПРЕДСКАЗАНИЯ КРАЯТ НА ВЕКА Казвам: Потоп иде в света! Не потоп от вода, но потоп от огън.
Старият
живот
ще се замени с нов, като
животът
на гъсеницата се замества с
живота
на пеперудата („Четирите кръга", с. 208).
Всички вие ще минете през огън. Цялата земя ще бъде в пламъци. И то във ваше време ще бъде. Ще мине огнена вълна и ще се очисти света. Земята е опетнена („Познат от Него", 1926, с. 20).
към текста >>
Иде Слънцето на
Живота
, при което снегът ще се превърне във вода.
Цялата земя е опръскана с кръв, толкова е нечиста и опетнена! Небето е решило да потопи всички континенти на земята. Новата култура не може да расте и да се развива на тази нечиста земя. („Петимата братя", с. 6) Ледът, снегът, студът са символи на старата култура на Мойсеевия закон.
Иде Слънцето на
Живота
, при което снегът ще се превърне във вода.
Мойсеевият закон ще се видоизмени. Насилието трябва да изчезне, (с. 10)
към текста >>
79.
6.3. Новата култура
,
6. УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТА, БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
,
ТОМ 26
Христос иде на Земята да донесе за
живота
, т.е.
Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога. („Новият Човек", с. 52) Христос слиза на Земята и носи друго житно зърно. То е зърното на Любовта. Това зрънце ще бъде посято в мозъка и съзнанието на всички същества и като израсне, то ще измени характера на цялото битие.
Христос иде на Земята да донесе за
живота
, т.е.
магията - пръчицата. В сегашния век това е благословението на човечеството. („Който иде, с. 137-138) Иде вече Нова епоха. Пред вас се открива велико бъдеще.
към текста >>
До края на този век ще дойдат 8 хиляди адепти, ще се въплотят по всички краища на Земята и ще дадат нова посока на обществения, религиозния, семейния
живот
, както и на цялата култура.
Земята ще се превърне в райска градина. Оста на Земята ще се изправи и човекът ще се изправи. Климатът на Земята ще бъде приятен и здравословен. Формата на човешката глава ще се преустрои. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си.
До края на този век ще дойдат 8 хиляди адепти, ще се въплотят по всички краища на Земята и ще дадат нова посока на обществения, религиозния, семейния
живот
, както и на цялата култура.
Те ще изненадат света и ще се създаде Новото човечество, каквото никой не е очаквал. („Вехтото премина", с. 230) Добрите хора ще спасят света, ще се обединят в Името на Божията Любов, Мъдрост и Истина и ще внесат Новата Култура с всички нейни блага и придобивки. Велико е бъдащето на Земята. И затова старите казват: „Ще се подмладим".
към текста >>
80.
6.4. Бъдещето на България и българите
,
6. УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТА, БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
,
ТОМ 26
30) Страданията показват, че хората трябва да изменят
живота
си и да приложат Божественото учение, (с.
Не мислете зло и прилагайте Новото учение. Бог ще бъде с вас. Той е всесилен, всемъдър и всеблаг. Не се плашете от страданията, защото пропастта под вас в само 15 см. (Да възлюбим Господа", 1916, с.
30) Страданията показват, че хората трябва да изменят
живота
си и да приложат Божественото учение, (с.
180) Аз ви уча как да изпълнявате Волята на Живия Господ, в когото се крие вашата свобода. Той ще ви накара да се почувствувате братя помежду си, да се приготвите за Велия живот, който сега иде. (с. 162) Живият Господ е достъпен за всички. Неговата мисъл осветява ума на всички хора, облагородява сърцето им и повдига техния дух. (с. 185) Казвам: Ако България приеме моето учение, ще стане Велика държава.
към текста >>
Той ще ви накара да се почувствувате братя помежду си, да се приготвите за Велия
живот
, който сега иде. (с.
Той е всесилен, всемъдър и всеблаг. Не се плашете от страданията, защото пропастта под вас в само 15 см. (Да възлюбим Господа", 1916, с. 30) Страданията показват, че хората трябва да изменят живота си и да приложат Божественото учение, (с. 180) Аз ви уча как да изпълнявате Волята на Живия Господ, в когото се крие вашата свобода.
Той ще ви накара да се почувствувате братя помежду си, да се приготвите за Велия
живот
, който сега иде. (с.
162) Живият Господ е достъпен за всички. Неговата мисъл осветява ума на всички хора, облагородява сърцето им и повдига техния дух. (с. 185) Казвам: Ако България приеме моето учение, ще стане Велика държава. Това е Божественото учение. („Новият Човек", с.
към текста >>
Той е скрижала и дава надежда и
живот
на рода Ви.
Между многото говорено, красиви и силни са мислите: „Семейство Славянско! Послушайте думите на Небето. Братя и сестри от дома Славянски, послушайте ме, да сте ми свидетели, че съм Ви говорил. ПАЗЕТЕ ДУМИТЕ МИ! В тоя залог, който съм ви поверил, почва бъдащето ви.
Той е скрижала и дава надежда и
живот
на рода Ви.
Пазете това, което градя, да го не съборите." Преписано от Олга Славчева: 19 март 1962 г. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ препис Онзи и този живот е все едно, когато съзнанието не е прекъснато. Сега са последните дни на света. Всичко старо си заминава. Няма да мине много време и този век ще завлече всичко.
към текста >>
ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ препис Онзи и този
живот
е все едно, когато съзнанието не е прекъснато.
Братя и сестри от дома Славянски, послушайте ме, да сте ми свидетели, че съм Ви говорил. ПАЗЕТЕ ДУМИТЕ МИ! В тоя залог, който съм ви поверил, почва бъдащето ви. Той е скрижала и дава надежда и живот на рода Ви. Пазете това, което градя, да го не съборите." Преписано от Олга Славчева: 19 март 1962 г.
ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ препис Онзи и този
живот
е все едно, когато съзнанието не е прекъснато.
Сега са последните дни на света. Всичко старо си заминава. Няма да мине много време и този век ще завлече всичко. Всички философии, науки ще се видоизменят. Бог е решил това; вече е турен план.
към текста >>
Те ще ви кажат: „Ето, това е
живота
!
Въпросът е решен, има си програма. И като се натисне бутончето, всичко е свършено. В бъдаще ще дойдат души, които са горе в пространството, в рая. Вас защо ви извиках: Вие ще имате дял в бъдащата култура. В Невидимия свят има хиляди, милиони души, които са напреднали; те ще дойдат на Земята и ще турят ред и порядък.
Те ще ви кажат: „Ето, това е
живота
!
" Всеки човек, който не иска да служи, ще бъде задигнат. Ще видим - хората, които са в управлението, съвсем са се изменили - станала ПРОМЯНА в тях - вселяване. Апостол Павел казва: „Аз не живея, а Христос живее в мене." Това ще стане скоро, в този век ще стане - големи промени. Целият век ще бъде век на преобразование. Това е близо - 20-ти век е век на приготовление.
към текста >>
81.
7.1. Бележки на съставителя на „Изгревът...”
,
7. ОЛГА СЛАВЧЕВА В „ИЗГРЕВЪТ ...”
,
ТОМ 26
Има пояснение за мира, за войната, за промяна на
живота
след войната. 19.
Мисловщица, Трънско Околие, съобщава за наставленията на Учителя за нейната работа. Ще публикуваме това писмо. 18. В писмо на Боян Боев до Олга Славчева от 27.II. 1944 г., съобщава, че Учителя е в Мърчаево от 14 януари 1944 г. Това писмо е не само важно за Олга, понеже Учителя одобрява това, което работи, но и за света.
Има пояснение за мира, за войната, за промяна на
живота
след войната. 19.
Попаднахме на нещо, което от години търсим. В „Изгревът" т.ом I от 1993 г. сме публикували накрая нотния текст на песента „Писмото" от Учителя, заедно с думите. 20. Историята на тази песен е описана в „Изгревът" том III, с. 332335, която я свързват с устави и организация. 21.
към текста >>
82.
8.1.1. Защо евангелистите-методисти отхвърлиха „Изгревът”, том XXIV?
,
8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24
,
ТОМ 26
Той е за идейните човеци, за небесните човеци, слезнали на Земята в плът, но движени от Духа Господен, чрез светлина в ума и чрез Силата на Духа, за да въдворят Царството Божие в собствения си
живот
.
Но това стана с цената на много усилия и време. Явиха се много сътрудници и приложиха своя дан и своя дял в изграждането на тази Скиния на Господния Дух. И днес Славата Господня е в него до веки веков. А „Изгревът", том XXIV е наистина съвременната Скиния на Духът Господен. Той е предназначен за идното човечество, защото днешните човеци се оказаха земни човеци.
Той е за идейните човеци, за небесните човеци, слезнали на Земята в плът, но движени от Духа Господен, чрез светлина в ума и чрез Силата на Духа, за да въдворят Царството Божие в собствения си
живот
.
Засега това е най-важното и най-неотложното. Ето защо в предговора на „Изгревът", том XXIV, започнахме с посвещението за „Новият Завет на Господа Нашего Исуса Христа", написано собственоръчно от Учителя на заглавната страница на Новия Завет (с. 817), на собствената му Библия, издадена през 1885 г. във Виена. Това бе почерка на Петър Дънов.
към текста >>
83.
8.1.2. Какво преживях с участието ми в том XXIV на “Изгревът...” /Павел Василев/
,
8.1. Евангелистите и “Изгревът...” том 24
,
ТОМ 26
Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки мисионери, църкви и училища в България, за най- ранните години от
живота
на Петър Дънов и връзката Му с Евангелската методистка църква, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката църква.
КАКВО ПРЕЖИВЯХ С УЧАСТИЕТО МИ В ТОМ XXIV НА „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО..." Павел Василев В разговорите, които имах с Д-р Вергилий Кръстев, се запознах с плана (концепцията) на том XXIV „Изгревът...", който напълно ме удовлетворяваше. Във времето, в мен се очертаха моите задачи и с какво бих могъл да бъда полезен.
Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки мисионери, църкви и училища в България, за най- ранните години от
живота
на Петър Дънов и връзката Му с Евангелската методистка църква, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката църква.
Постепенно подготовката на исканите от мен материали за том XXIV „Изгревът...", се превърна в мисия на моя настоящ живот. Аз осъзнах, че целият ми живот - трудности, изпитания, натрупани познания и опитности - не са били случайност, а съм бил подготвян за участието ми в том XXIV. Това, което Д-р Вергилий Кръстев очакваше да направя по време на работата ми, се отваряше отгоре и аз успявах да напиша. Аз чувствах постоянно помощта от невидимия свят. Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили живота си на Бога чрез работата си в Методистката църква, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство.
към текста >>
Постепенно подготовката на исканите от мен материали за том XXIV „Изгревът...", се превърна в мисия на моя настоящ
живот
.
КАКВО ПРЕЖИВЯХ С УЧАСТИЕТО МИ В ТОМ XXIV НА „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО..." Павел Василев В разговорите, които имах с Д-р Вергилий Кръстев, се запознах с плана (концепцията) на том XXIV „Изгревът...", който напълно ме удовлетворяваше. Във времето, в мен се очертаха моите задачи и с какво бих могъл да бъда полезен. Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки мисионери, църкви и училища в България, за най- ранните години от живота на Петър Дънов и връзката Му с Евангелската методистка църква, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката църква.
Постепенно подготовката на исканите от мен материали за том XXIV „Изгревът...", се превърна в мисия на моя настоящ
живот
.
Аз осъзнах, че целият ми живот - трудности, изпитания, натрупани познания и опитности - не са били случайност, а съм бил подготвян за участието ми в том XXIV. Това, което Д-р Вергилий Кръстев очакваше да направя по време на работата ми, се отваряше отгоре и аз успявах да напиша. Аз чувствах постоянно помощта от невидимия свят. Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили живота си на Бога чрез работата си в Методистката църква, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство. Не мога да не споделя, че до излизането на книгата, преживях един постоянен вътрешен трепет и напрежение.
към текста >>
Аз осъзнах, че целият ми
живот
- трудности, изпитания, натрупани познания и опитности - не са били случайност, а съм бил подготвян за участието ми в том XXIV.
КАКВО ПРЕЖИВЯХ С УЧАСТИЕТО МИ В ТОМ XXIV НА „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО..." Павел Василев В разговорите, които имах с Д-р Вергилий Кръстев, се запознах с плана (концепцията) на том XXIV „Изгревът...", който напълно ме удовлетворяваше. Във времето, в мен се очертаха моите задачи и с какво бих могъл да бъда полезен. Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки мисионери, църкви и училища в България, за най- ранните години от живота на Петър Дънов и връзката Му с Евангелската методистка църква, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката църква. Постепенно подготовката на исканите от мен материали за том XXIV „Изгревът...", се превърна в мисия на моя настоящ живот.
Аз осъзнах, че целият ми
живот
- трудности, изпитания, натрупани познания и опитности - не са били случайност, а съм бил подготвян за участието ми в том XXIV.
Това, което Д-р Вергилий Кръстев очакваше да направя по време на работата ми, се отваряше отгоре и аз успявах да напиша. Аз чувствах постоянно помощта от невидимия свят. Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили живота си на Бога чрез работата си в Методистката църква, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство. Не мога да не споделя, че до излизането на книгата, преживях един постоянен вътрешен трепет и напрежение. От една страна се радвах, че най-после ще се публикуват материали, които ще покажат мястото на Петър Дънов в методистките среди, и от друга - не можеше да не се вълнувам, как ще се приеме написаното от свещенослужителите и Ръководството на църквата, и дали книгата ще получи желаното от мен разпространение.
към текста >>
Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили
живота
си на Бога чрез работата си в Методистката църква, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство.
Аз бях наясно, че няма публикувани и събрани заедно материали върху възникването на методизма, поява на първите методистки мисионери, църкви и училища в България, за най- ранните години от живота на Петър Дънов и връзката Му с Евангелската методистка църква, както и взаимоотношенията между Бялото Братство и Методистката църква. Постепенно подготовката на исканите от мен материали за том XXIV „Изгревът...", се превърна в мисия на моя настоящ живот. Аз осъзнах, че целият ми живот - трудности, изпитания, натрупани познания и опитности - не са били случайност, а съм бил подготвян за участието ми в том XXIV. Това, което Д-р Вергилий Кръстев очакваше да направя по време на работата ми, се отваряше отгоре и аз успявах да напиша. Аз чувствах постоянно помощта от невидимия свят.
Зад мен стояха моите родственици, които бяха посветили
живота
си на Бога чрез работата си в Методистката църква, и всички те ценяха Учителя Петър Дънов и поддържаха връзка с Бялото Братство.
Не мога да не споделя, че до излизането на книгата, преживях един постоянен вътрешен трепет и напрежение. От една страна се радвах, че най-после ще се публикуват материали, които ще покажат мястото на Петър Дънов в методистките среди, и от друга - не можеше да не се вълнувам, как ще се приеме написаното от свещенослужителите и Ръководството на църквата, и дали книгата ще получи желаното от мен разпространение. Истината е, че много лесно и бързо обществото забравя историята от миналото, за която не е писано, и във времето всичко изчезва. Тази е и уникалната роля, която има изданието на поредицата „Изгревът..." със съставител Д-р Вергилий Кръстев и неговия екип. 45 годишният период на атеизъм и постоянно насажданата отрицателна нагласа към Учителя Петър Дънов от Православната църква, оставиха дълбоки рани в духовността на българския народ.
към текста >>
В нея има не само исторически моменти от ранните години от
живота
на Петър Дънов, но и от възникването на Методистката църква в България.
Освен това, бях включен за оперативна работа към офиса на Централното ръководство на църквата. Много пъти с д-р Вергилий Кръстев разговаряхме как да представя том XXIV пред Ръководството на църквата, за да бъда разбран. И аз бях готов да сторя всичко необходимо, разбирайки, че ако се приеме написаното и се промени отношението на Методистката църква към Учителя Петър Дънов, ще настъпи неминуем духовен подем и обновление. Така стояха нещата и дойде момента том XXIV да излезе от печат на 15 януари 2009 г. Радвах се заедно с целия екип, работил по създаването на тази необикновена книга.
В нея има не само исторически моменти от ранните години от
живота
на Петър Дънов, но и от възникването на Методистката църква в България.
Освен това, съставителят д-р Вергилий Кръстев беше включил много ценни материали: извадки от беседи на Учителя, описани опитности и мисли на Учителя за протестантите, цитати от предходни томове на „Изгревът...", статии от вестници и списания за живота и делото на евангелисти, свързани с Учителя. В края на тома, разделът за Весела Несторова, е изключителен - пътят за нейното духовно израстване от методистките среди до активното й включване в живота на Бялото Братство и ръководството, което получава от Учителя. Снимковият материал беше отлично подготвен. След излизането на тома, случаят ми се даде много наскоро, за да замина за Варна и се срещнах със суперинтендента на Евангелската методистка епископална църква в България - пастир Бедрос Алтунян. Аз го намерих в кабинета му в църквата.
към текста >>
Освен това, съставителят д-р Вергилий Кръстев беше включил много ценни материали: извадки от беседи на Учителя, описани опитности и мисли на Учителя за протестантите, цитати от предходни томове на „Изгревът...", статии от вестници и списания за
живота
и делото на евангелисти, свързани с Учителя.
Много пъти с д-р Вергилий Кръстев разговаряхме как да представя том XXIV пред Ръководството на църквата, за да бъда разбран. И аз бях готов да сторя всичко необходимо, разбирайки, че ако се приеме написаното и се промени отношението на Методистката църква към Учителя Петър Дънов, ще настъпи неминуем духовен подем и обновление. Така стояха нещата и дойде момента том XXIV да излезе от печат на 15 януари 2009 г. Радвах се заедно с целия екип, работил по създаването на тази необикновена книга. В нея има не само исторически моменти от ранните години от живота на Петър Дънов, но и от възникването на Методистката църква в България.
Освен това, съставителят д-р Вергилий Кръстев беше включил много ценни материали: извадки от беседи на Учителя, описани опитности и мисли на Учителя за протестантите, цитати от предходни томове на „Изгревът...", статии от вестници и списания за
живота
и делото на евангелисти, свързани с Учителя.
В края на тома, разделът за Весела Несторова, е изключителен - пътят за нейното духовно израстване от методистките среди до активното й включване в живота на Бялото Братство и ръководството, което получава от Учителя. Снимковият материал беше отлично подготвен. След излизането на тома, случаят ми се даде много наскоро, за да замина за Варна и се срещнах със суперинтендента на Евангелската методистка епископална църква в България - пастир Бедрос Алтунян. Аз го намерих в кабинета му в църквата. Направих необходимото предисловие и му подадох книгата.
към текста >>
В края на тома, разделът за Весела Несторова, е изключителен - пътят за нейното духовно израстване от методистките среди до активното й включване в
живота
на Бялото Братство и ръководството, което получава от Учителя.
И аз бях готов да сторя всичко необходимо, разбирайки, че ако се приеме написаното и се промени отношението на Методистката църква към Учителя Петър Дънов, ще настъпи неминуем духовен подем и обновление. Така стояха нещата и дойде момента том XXIV да излезе от печат на 15 януари 2009 г. Радвах се заедно с целия екип, работил по създаването на тази необикновена книга. В нея има не само исторически моменти от ранните години от живота на Петър Дънов, но и от възникването на Методистката църква в България. Освен това, съставителят д-р Вергилий Кръстев беше включил много ценни материали: извадки от беседи на Учителя, описани опитности и мисли на Учителя за протестантите, цитати от предходни томове на „Изгревът...", статии от вестници и списания за живота и делото на евангелисти, свързани с Учителя.
В края на тома, разделът за Весела Несторова, е изключителен - пътят за нейното духовно израстване от методистките среди до активното й включване в
живота
на Бялото Братство и ръководството, което получава от Учителя.
Снимковият материал беше отлично подготвен. След излизането на тома, случаят ми се даде много наскоро, за да замина за Варна и се срещнах със суперинтендента на Евангелската методистка епископална църква в България - пастир Бедрос Алтунян. Аз го намерих в кабинета му в църквата. Направих необходимото предисловие и му подадох книгата. Той бе поразен.
към текста >>
84.
8.1.3.4. Концерт-рецитал на 24 април 2010 г.
,
8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV
,
ТОМ 26
„В зорите на
живота
” 4.
Цветан Цветанов-представителят на евангелистите-методисти пред Учителя Дънов Г. Песните на концерт-рецитала на 24 април 2010 г. Част I 1. „Любовта е извор” 2. „Благославяй” 3.
„В зорите на
живота
” 4.
„Денят иде” 5. „Бог е Любов” 6. „Марш на Светлите сили” 7. „Отче наш” Част II 8. ,Духът Божий” 9.
към текста >>
„Киамет Зену”* - означава Великото в
живота
и представяла началото на нещата. 11.
„Бог е Любов” 6. „Марш на Светлите сили” 7. „Отче наш” Част II 8. ,Духът Божий” 9. „За Небесния цар” 10.
„Киамет Зену”* - означава Великото в
живота
и представяла началото на нещата. 11.
„Той иде” 12. „Ще се развеселя” 13. „В началото бе Словото” 14. „На Учителя” Д. Закриване на концерта с песента „На Учителя”* НА УЧИТЕЛЯ На Учителя покорен Аз ще служа до конца; Той за мен е път отворен, /2 Що ме води към отца.
към текста >>
85.
8.1.3.5. Концерт-рецитал на 29 май 2010 г.- песента На Учителя. Сканиран документ - песента Химн на човешката душа. Сканиран документ
,
8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV
,
ТОМ 26
„Красив е
животът
” 2.
Молитвено тържество пред изгрев Слънце 6. Мястото от което Учителя говори на голата поляна 1926 г. 7. Верую на Всемировият Учител - Беинса Дуно със светско име Петър Дънов Г. Песните на концерт-рецитала на 29 май 2010 г. Част I 1.
„Красив е
животът
” 2.
„Скитах се по гори и планини” 3. „Ранен час” 4. „Вехади” (Думи на от непознат свещен език. Източен мотив. Означава: Започване на една работа за Бога) 5.
към текста >>
„Сине мой пази
живота
” 7.
„Ранен час” 4. „Вехади” (Думи на от непознат свещен език. Източен мотив. Означава: Започване на една работа за Бога) 5. „Страдна душо” 6.
„Сине мой пази
живота
” 7.
„Песен за светлия път” Част II 8. „Там далече” 9. „Зов на планината” 10. ,Духът ми шепне това” 11. „Излязъл е сеяч да сее” 12.
към текста >>
Вярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който владее целия Всемир с
животворящата
Сила на Духът Христов, който бе между българите в плът и кръв, в Сила и
Живот
, в Слово и в Дух
Животворящ
, открил Школата на Всемирното Велико БялоБратство 1922-1924 г.
2; т. XIV, с. 697-699, 768-772) ВЕРУЮ на человекът земен и небесен пребиваващ по земята Българска I. Вярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който бе в плът и кръв на земята българска, който прояви Светлината от Словото си, за да можем чрез нея да познаем Непроявеният Бог. Амин. II.
Вярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който владее целия Всемир с
животворящата
Сила на Духът Христов, който бе между българите в плът и кръв, в Сила и
Живот
, в Слово и в Дух
Животворящ
, открил Школата на Всемирното Велико БялоБратство 1922-1924 г.
за пръв път на земята и във Вселената. Словото му бе Бог. И Бог бе в Сила, Дух и Мощ чрез Словото му. Амин. III. Вярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемирният Учител на Вселената, слезнал със светско име Петър Дънов на земята, за да даде Словото на Бога за идното человечество, чрез Духът Христов от Небесата и чрез Духът Божий от Отца на Светлините, за да направи своя храм, в человеческата душа. Амин.
към текста >>
86.
8.1.3.7. Концерт-рецитал на 4 декември 2010 г. Светкавиците и гръмотевиците за концерта на 4 декември 2010 г.
,
8.1.3. Петте концерт-рецитали за евангелистите методисти по програмата на “Изгревът...” през 2010 г. и том XXIV
,
ТОМ 26
Учителю, наш скъпи гост, Привет от нас ти приеми Със радост ний готови сме Да жертваме
живота
свой.
Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на мъдростта. Обвити в мрак до този час Ний бяхме роби на греха, Но чухме твоя кротък глас И лъхна към нас топлина. Добре дошъл и пр. Учителю благословен, Ти ни сърцата обнови, Запали огън в нас свещен И сладки думи оживи. Добре дошъл и пр.
Учителю, наш скъпи гост, Привет от нас ти приеми Със радост ний готови сме Да жертваме
живота
свой.
Добре дошел и пр.
към текста >>
87.
8.2.1.4. Авторството на снимките в „Изгревът”
,
8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”.
,
ТОМ 26
Но за тях се знае в Невидимия свят за това, че са заснели
живота
на Школата на Учителя Дънов и Неговите последователи.
Няма що - това е картинката ни в България. Има всичко. Тук е Рая и тук е Ада. 11. Незнайните фотографи Те са много, останали са безименни. Не знаем нищо за тях.
Но за тях се знае в Невидимия свят за това, че са заснели
живота
на Школата на Учителя Дънов и Неговите последователи.
Благодаря им! Благодаря на фотографите, които бяха заснели съборите на „Изгревът" в София през 1926 г. Виж „Изгревът", том XXIV, снимки от № 49-63. Открихме снимките след 20 годишно издирване. Успяхме! 12. Ето отговорът на онези, които говорят защо аз публикувам снимки, и кой ми е разрешил.
към текста >>
88.
8.2.1.7. „Изгревът” и пиратите
,
8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”.
,
ТОМ 26
И накрая проверете какво се случи в личния им
живот
, как заплатиха за опорочението и се провалиха.
Мнозина са такива злосторници. Но те не знаеха какво представлява „Изгревът" и Кой го ръководи, и че всяко посегателство срещу него се наказва строго. Прочетете имената на тези, които се подписаха срещу мен и отклониха стотици т.н. последователи на Учителя Дънов. А аз свърших работата на бащите им и те са поместени в „Изгревът".
И накрая проверете какво се случи в личния им
живот
, как заплатиха за опорочението и се провалиха.
Проверете го. 6. Първата кражба бе осъществена от Димитър Зарков от гр. Казанлък. Виж „Изгревът", том XVI, с. 881-884. След това го отпечатаха със заглавие „Акордиране на човешката душа". А те не знаят историята на този материал и не познавт автора му Боян Боев.
към текста >>
Преди няколко месеца ми съобщиха, че от няколко години издатели от Стара Загора са взели материали от „Изгревът" и са си направили няколко тома „Книга за
живота
и Учението на Учителя Петър Дънов".
А за кражбата на архива от семейство Гобо, вижте на с. 852, а развръзката продължава много драматично и до днес. Заради филма за Паневритмията и слагане в нея на друга музика, се разруши СССР и Русия, защото оттам бяха изпратени. Виж „Изгревът", том XIII, с. 805-815. 9.
Преди няколко месеца ми съобщиха, че от няколко години издатели от Стара Загора са взели материали от „Изгревът" и са си направили няколко тома „Книга за
живота
и Учението на Учителя Петър Дънов".
А това е кражба. Целта е да се разруши поредицата „Изгревът". Но те се лъжат, защото в тяхното издание не присъствува онова, което е в „Изгревът". А това е космическия ток и енергия на „Изгревът", който идва от „Свише". Какво да правя?
към текста >>
89.
8.2.1.8. Задачите на човека
,
8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”.
,
ТОМ 26
За всеки човек има конкретна задача, която трябва да реши в своя
живот
.
Всяко нещо се разбира с времето си. Та този приятел навремето решаваше задачи. Аз се чудех как така едно малко старче може да решава житейски задачи. Оказа се, че може. Това беше Борис Димитров - гърбавият, и го вижте в „Изгревът", том XXIII, снимки 64 и 65. 2.
За всеки човек има конкретна задача, която трябва да реши в своя
живот
.
Тя е различна за всеки. Методите за разрешаване са дадени в Словото на Учителя. Навремето онези,, които са отивали да слушат Петър Дънов е по единствената причина да им разреши някое затруднение в личния си живот. Той им го разрешавал и те после идват и слушат, и си пълнят душите с небесна манна от Словото. Това е в основни линии причината за подтика на онези, които са идвали при Учителя. 3.
към текста >>
Навремето онези,, които са отивали да слушат Петър Дънов е по единствената причина да им разреши някое затруднение в личния си
живот
.
Оказа се, че може. Това беше Борис Димитров - гърбавият, и го вижте в „Изгревът", том XXIII, снимки 64 и 65. 2. За всеки човек има конкретна задача, която трябва да реши в своя живот. Тя е различна за всеки. Методите за разрешаване са дадени в Словото на Учителя.
Навремето онези,, които са отивали да слушат Петър Дънов е по единствената причина да им разреши някое затруднение в личния си
живот
.
Той им го разрешавал и те после идват и слушат, и си пълнят душите с небесна манна от Словото. Това е в основни линии причината за подтика на онези, които са идвали при Учителя. 3. Днес го има Словото на Учителя, но то е заключено с 9 катинара. И да се опитват, не могат да го четат. Трябва да имаш разработен център в мозъка си за Словото на Учителя.
към текста >>
90.
8.2.1.9. Татяна Влаева
,
8.2.1. Книгата “Изгревът на Бялото Братство - пее и свири, учи и живее”.
,
ТОМ 26
Това бе най-светлия образ на жена, която съм срещал в
живота
си.
Иначе мълчах пред другите посетители. Тогава не търсех нито известност, нито почитатели. Нямах време за тях. Таня ми съобщаваше по телефона какви книги липсват и аз отначало ги носех на ръка, а после ги карахме с кола. Разплащаше се навреме и беше чиста в сметките си. 9.
Това бе най-светлия образ на жена, която съм срещал в
живота
си.
А какво невероятно излъчване имаше само! Непрекъснато виждах как при нея идваха всякакви жени, заприказваха се с нея, с цел да се закачат за нея и да смучат от нейната енергия. Аз тези кърлежи не можех да ги търпя и по най-бързия начин напусках книжарницата. Вие знаете ли какво значи кърлеж? Виждали ли сте го как се е впил в снагата на някое животно?
към текста >>
Виждали ли сте го как се е впил в снагата на някое
животно
?
Това бе най-светлия образ на жена, която съм срещал в живота си. А какво невероятно излъчване имаше само! Непрекъснато виждах как при нея идваха всякакви жени, заприказваха се с нея, с цел да се закачат за нея и да смучат от нейната енергия. Аз тези кърлежи не можех да ги търпя и по най-бързия начин напусках книжарницата. Вие знаете ли какво значи кърлеж?
Виждали ли сте го как се е впил в снагата на някое
животно
?
Не можеш да го отделиш, впил е краката си в кожата. Чак, когато се напие с кръв, става голям и сам напуска, като си вдига крайниците. Спомням си, че след 9.IX. 1944 г. комунистите бяха издигнали един лозунг, че бившите фашистки управници се бяха впили в снагата на народа и смучеха от нея.
към текста >>
Таня щедро раздаваше любовта си на всички около себе си според принципа „колкото повече даваш - толкова повече ще получаваш." Идеите на Учителя за нея не бяха поза, а реално въплътени в
живота
й.
През 1998 г. създава книжарницата за езотерична и духовна литература „АСТЕЯ" и я ръководи до края на земните си дни. През 1973 г. създава семейство, в което отглежда двама сина (Стефан и Христо) на които дава достойно възпитание и висше инженерно образование. С идеите на Учителя, според които бе живяла интуитивно и дотогава, се запознава след 1989 г.
Таня щедро раздаваше любовта си на всички около себе си според принципа „колкото повече даваш - толкова повече ще получаваш." Идеите на Учителя за нея не бяха поза, а реално въплътени в
живота
й.
Тя никога не си позволи да парадира с добродетелите си, макар че ги имаше в изобилие. От съпругът Петко Влаев
към текста >>
91.
8.2.2.7. Концерт-рециталите в интернет и на компактдиск
,
8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване
,
ТОМ 26
Великият Учител Беинса Дуно, повелителят на
живота
Бомбардировките над София 1943-1944 г.
„Васил Друмев" №1 Тел. (02) 944-79-53 E-mail: ziten
[email protected]
28 март 2008 г. София Подпис: /Вергилий Кръстев/ * * * СПИСЪК на концерт-рециталите „Изгревът” от 23.10.2004 г. до 28.09.2007 г. 1. Домът Господен и съдбата на света.
Великият Учител Беинса Дуно, повелителят на
живота
Бомбардировките над София 1943-1944 г.
23.10.2004 г. 2. Домът Господен и съдбата на света. Господарят на света и Великият повелител на живота Спомени на Темел ко Гьорев от с. Мърчаево 20.11.2004 г. 3. Домът Господен и съдбата на света.
към текста >>
Господарят на света и Великият повелител на
живота
Спомени на Темел ко Гьорев от с.
до 28.09.2007 г. 1. Домът Господен и съдбата на света. Великият Учител Беинса Дуно, повелителят на живота Бомбардировките над София 1943-1944 г. 23.10.2004 г. 2. Домът Господен и съдбата на света.
Господарят на света и Великият повелител на
живота
Спомени на Темел ко Гьорев от с.
Мърчаево 20.11.2004 г. 3. Домът Господен и съдбата на света. Господарят на света и Великият повелител на живота Спомени на Темел ко Гьорев от с. Мърчаево 18.12.2004 г. 4. Живият Бог в образ и подобие человеческаго Спомени на Юрданка Жекова - записала Цанка Екимова 29.01.2005 г. 5.
към текста >>
Господарят на света и Великият повелител на
живота
Спомени на Темел ко Гьорев от с.
23.10.2004 г. 2. Домът Господен и съдбата на света. Господарят на света и Великият повелител на живота Спомени на Темел ко Гьорев от с. Мърчаево 20.11.2004 г. 3. Домът Господен и съдбата на света.
Господарят на света и Великият повелител на
живота
Спомени на Темел ко Гьорев от с.
Мърчаево 18.12.2004 г. 4. Живият Бог в образ и подобие человеческаго Спомени на Юрданка Жекова - записала Цанка Екимова 29.01.2005 г. 5. Живият Бог в образ и подобие человеческаго II Спомени за Юрданка Жекова - записала Радка Левордашка 19.02.2005 г. 6. С Учителя Дънов на Бивака „Ел Шадай” - „Пред вратата на Бога”, Витоша Общи спомени на приятели с фотоизложба със снимки от Бивака 26.03.2005 7. Учителят Дънов, Величка Стойчева и семейство Няголови Фотоизложба на семейство Няголови 22.10.2005 г. 8.
към текста >>
92.
Съдържание
,
,
ТОМ 28
Един образ в обикновения
живот
2.
Новата мисъл 7. Жажда към знание 8. Контрастите 9. Пентаграмът Глава 5. Учителят и истината 1.
Един образ в обикновения
живот
2.
Ако има човек в България. 3. Той живя Учението 4. “Къде живееш? " 5. Истината и Той 6.
към текста >>
Животът
на проявения Бог. 2.
“Говоря ли Истината? " 7. Бисерът на безконечността. Глава 6. Разкриване на реалността 1.
Животът
на проявения Бог. 2.
Един пасаж от Словото на Учителя 3. Реалността 4. Двете имена 5. Първата заповед 6. Изворите 7.
към текста >>
Животът
на проявения Бог (с.
1). 3. В света на измеренията (с. 1) 4. Той живя Учението (с. 1). 5.
Животът
на проявения Бог (с.
1) 5. Първата заповед (с. 1) 7. Три допирни точки (с. 1) 8.
към текста >>
Музикален
живот
6.6.
Песните на Учителя 6.1. “Излязъл е сеяч да сее” 6.2. “Благословен Господ Бог наш” 6.3. "В начало бе Словото” 6.4. “Духът Божи”. 6.5.
Музикален
живот
6.6.
"Алилуйя" 6.7. “Странник съм в този свят” 7. Молитвата 7.1. Разговор с Великото 7.2. Тайната стаичка 7.3.
към текста >>
Живото
тяло на братството 6.
Братството - идея на нашето време 1. Братство единство 2. Побратимяване 3. Братството 4. Веригата 5.
Живото
тяло на братството 6.
Писани и неписани закони 7. Малкият плюс 8. Единството 9. Двете поколения Глава 4. Съборите - духовните празници на братството 1.
към текста >>
Човекът и планината - нашия
живот
3.
Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г 6. “Аз виждам" 7. През един събор Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето 1. Планината 2.
Човекът и планината - нашия
живот
3.
Среща 4. “В дома на блаженството” Учителя Красотата на живота: 11 беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера, на 2 юлий, 5 ч. с., 1942 г. Дом на блаженството: 12 беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера, на 3 юлий, 5 ч. с., 1942 г.
към текста >>
“В дома на блаженството” Учителя Красотата на
живота
: 11 беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера, на 2 юлий, 5 ч.
През един събор Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето 1. Планината 2. Човекът и планината - нашия живот 3. Среща 4.
“В дома на блаженството” Учителя Красотата на
живота
: 11 беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера, на 2 юлий, 5 ч.
с., 1942 г. Дом на блаженството: 12 беседа от Учителя, държана при Седемте Рилски езера, на 3 юлий, 5 ч. с., 1942 г. Част 3. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА.
към текста >>
Животът
- школа 12.
Школата на любовта 7. Задачата на Школата 8. Законът и Школата 9. Школа и метод 10. Школата и човекът 11.
Животът
- школа 12.
Двете школи 13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас 14. Божествената градина Глава 2. Ученикът - път и живот 1. Пролетта на един живот 2.
към текста >>
Ученикът - път и
живот
1.
Школата и човекът 11. Животът - школа 12. Двете школи 13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас 14. Божествената градина Глава 2.
Ученикът - път и
живот
1.
Пролетта на един живот 2. Новораждането като идея 3. Трите фази 4. Горящата къпина 5. Ученикът и изпитите 6.
към текста >>
Пролетта на един
живот
2.
Животът - школа 12. Двете школи 13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас 14. Божествената градина Глава 2. Ученикът - път и живот 1.
Пролетта на един
живот
2.
Новораждането като идея 3. Трите фази 4. Горящата къпина 5. Ученикът и изпитите 6. Неуязвим за злото 7.
към текста >>
Магическа формула: есе : из “Моето иго”:беседа от Учителя, държана на 9.III.1919 г.- В: Великите условия на
живота
.
Като благодатен дъжд ...: есе (1.I.1976 г.) 10. Имаше ли място за страха: есе (30.I.1969 г.) 11. Там, дето е стъпил Той: лятото на 1970 г. (5.IX. 1970 г.) 12. Принципите. Майстора (1.II.1962 г.) 13.
Магическа формула: есе : из “Моето иго”:беседа от Учителя, държана на 9.III.1919 г.- В: Великите условия на
живота
.
София, 1944, с. 111-121. (15.IX.1969 г.) 14. Хармония и нежност: за класа : ноември 1923 г.(12.I.1970 г., 6 ч.) 15. Магическия талисман: есе за музиката (7.XII.1976 г.) 16. Безначална и безкрайна: есе (8.XII.1976 г.) 17.
към текста >>
93.
Посвещение за Ученика и Учителя
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 28
Но за да бъде човек съзнателен ученик, той трябва да има висок стремеж и свещено отношение към
живота
. 2.
Посвещение за Ученика и Учителя 1. Всяко същество живее и се учи в училището на Всемира.
Но за да бъде човек съзнателен ученик, той трябва да има висок стремеж и свещено отношение към
живота
. 2.
Друго, без което не може ученикът е неговият Учител. Той трябва да го намери – видим или невидим, когато и да е. Учителят за него трябва да е една абсолютна мярка, един образец в живота му. 3. Може той да го нарича Бог, Природа, Свръхсъзнание или както иска, но неговия реален образ е съвършен и главно вътрешен, а не външен. 4. Никога ученикът не трябва да се усъмнява в своя Учител, усъмни ли се ученикът, той изгубва всичко, изгубва и себе си.
към текста >>
Учителят за него трябва да е една абсолютна мярка, един образец в
живота
му. 3.
Посвещение за Ученика и Учителя 1. Всяко същество живее и се учи в училището на Всемира. Но за да бъде човек съзнателен ученик, той трябва да има висок стремеж и свещено отношение към живота. 2. Друго, без което не може ученикът е неговият Учител. Той трябва да го намери – видим или невидим, когато и да е.
Учителят за него трябва да е една абсолютна мярка, един образец в
живота
му. 3.
Може той да го нарича Бог, Природа, Свръхсъзнание или както иска, но неговия реален образ е съвършен и главно вътрешен, а не външен. 4. Никога ученикът не трябва да се усъмнява в своя Учител, усъмни ли се ученикът, той изгубва всичко, изгубва и себе си. Най-ценното и необходимо нещо за ученика е неговия Учител. 5. Мястото на всеки ученик или Учител е строго определено в Божествения свят. Най-ценното и необходимо нещо за ученика е неговия Учител. 6.
към текста >>
В присъствието на своя Учител, ученикът става бодър, здрав и с нов импулс за
живот
.
Никога ученикът не трябва да се усъмнява в своя Учител, усъмни ли се ученикът, той изгубва всичко, изгубва и себе си. Най-ценното и необходимо нещо за ученика е неговия Учител. 5. Мястото на всеки ученик или Учител е строго определено в Божествения свят. Най-ценното и необходимо нещо за ученика е неговия Учител. 6. Учител е само Онзи, който отговаря на ред жизнени условия.
В присъствието на своя Учител, ученикът става бодър, здрав и с нов импулс за
живот
.
Ученикът е нахранен, освен физически, но и духовно, и Божествено. 7. Ученикът винаги трябва да расте и се развива пълно и в трите свята - във физическия, в духовния и в Божествения. Той често трябва да сменя физическата работа с духовна, и духовната с Божествена. 8. Новите знания, които се изнасят чрез Словото на Учителя са окултни знания и правила. Когато висшата енергия на тези окултни изстини проникне във вашата нервна система, тя ще произведе цяла пертубация.
към текста >>
94.
А. УЧИТЕЛЯТ. ЧАСТ 1. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА
,
,
ТОМ 28
Както аз помагам, така трябва и вие да помагате.” “Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за всички
животни
и растения” “Учителят разкрива духовния, невидимия до тогава свят за ученика, тъй, както майката след деветмесечно носене на детето в утробата си му разкрива един нов свят.
А. УЧИТЕЛЯТ ЧАСТ 1. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА (София - Изгрев, 1966 г.) „В света само Бог се проявява, а всички хора са носители на Великата Божия Мъдрост.” “Аз съм извор и върша работата си.” “Аз влизам в положението на всички страждущи и съм готов да помогна на всички.
Както аз помагам, така трябва и вие да помагате.” “Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за всички
животни
и растения” “Учителят разкрива духовния, невидимия до тогава свят за ученика, тъй, както майката след деветмесечно носене на детето в утробата си му разкрива един нов свят.
Между Учителя и ученика трябва да съществува такава обмяна, каквато съществува между майката и детето." “Когато Любовта царува смут не става; Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава; Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.” * УЧИТЕЛЯТ София - Изгрев 1966 г. Б. Бехар Глава 1. Разкриване на реалността 1. Едно столетие 2. Учителят Глава 2.
към текста >>
Един образ в обикновения
живот
2.
Новата мисъл 7. Жажда към знание 8. Контрастите 9. Пентаграмът Глава 5. Учителят и истината 1.
Един образ в обикновения
живот
2.
Ако има човек в България. 3. Той живя Учението 4. “Къде живееш? " 5. Истината и Той 6.
към текста >>
Животът
на проявения Бог. 2.
“Говоря ли Истината? " 7. Бисерът на безконечността. Глава 6. Разкриване на реалността 1.
Животът
на проявения Бог. 2.
Един пасаж от Словото на Учителя 3. Реалността 4. Двете имена 5. Първата заповед 6. Изворите 7.
към текста >>
95.
1. Едно столетие
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Ще се опитаме да уловим светлото ежедневие, част от многото примери из неговия
живот
, уловени и нюансирани от нашето виждане, ще кажем нещо и за ония отзвучавания на Неговото Слово и ще се опитаме накрая с мерена и немерена реч да изразим нашите мисли, чувства, нашата почит и благодарност, нашата обич към Учителя, Който ни показа най-светлия път и ни поднесе най-съкровения дар - Словото.
Казваме Наш и нека думата не звучи лично, Учителят е дошъл за цялото човечество. Ние ще кажем в тази монография всичко, каквото можахме да научим и преживеем за тази внушителна фигура - рядък гост на земята. Ще се спрем на онова, което влезе живо и топло не само в сърцата ни, но и в нашите умове и души през годините, когато сме били край Него и през годините, когато направихме опит да огледаме делото Му. Онова, което се разкрива пред нас представлява внушителна панорама, шеметен връх, който ни кара да губим дъх от вълнение, толкова неизмеримо е то. Нашето желание е да дадем не само вътрешния, дълбокия образ на Учителя, но и Неговото дело - ядката на учението, принципите.
Ще се опитаме да уловим светлото ежедневие, част от многото примери из неговия
живот
, уловени и нюансирани от нашето виждане, ще кажем нещо и за ония отзвучавания на Неговото Слово и ще се опитаме накрая с мерена и немерена реч да изразим нашите мисли, чувства, нашата почит и благодарност, нашата обич към Учителя, Който ни показа най-светлия път и ни поднесе най-съкровения дар - Словото.
Дано успеем в нашата задача. Когато казваме Наш Учител, ние искаме да кажем и това, че Той роденият в България си остана докрай оригинален и самобитен в Своята мисъл, поднесъл едно учение, което нямаше примеси от изток или от запад. Родният български език си остана в Неговата уста все така изразителен жив, образен и звучен. Народният бит чрез него получи ново съдържание;народната музика ново звучене и нов смисъл, многовековният опит и народната мъдрост нова светлина; а скритите възможности на българският гений нов тласък и нова сила. Онова, което ни вълнува и ни кара да се спрем и да огледаме в едри линии, годините през които Той работи и живя, е желанието да дадем образа на Учителя и да покажем духовното богатство, което Той остави на българския народ и на цялото човечество.
към текста >>
В него имаше.светлина, въздух, вода и хляб - най-важните, основните елементи на физическия
живот
.
И тази “малка работа” Трй я свърши безупречно, съвършено Учението бе свалено на земята и предадено в най-подходяща и изразителна форма в зависимост от езика. Формата беше нова, жива и задълбочена, философската мисъл блестеше, подчинена на естествените логични закони на които Той успя да подчини речта. Тази реч беше ясна, недвусмислена и имаше едно забележително качество на което ще се спрем подробно в един от фрагментите за Словото. Народите щяха да се ползуват от тази съкровищница на идеи, принципи, правила, методи, окултно познание дадено в нова светлина. Неговото учение представляваше сбор от четири елемента.
В него имаше.светлина, въздух, вода и хляб - най-важните, основните елементи на физическия
живот
.
Той беше казал: “Всички ще опрат до моите думи.” Пред големите противоречия хората щяха да потърсят ключове и щяха да ги намерят в Неговите думи, всред хаоса на света, човечеството щеше да потърси път и щеше да го намери, фар и щеше да го открие. Учението съдържаше начини и способи да се разрешават по най-правилен път всички лични, семейни, обществени и държавни противоречия. Неговите методи съдържаха светлина и сила, защото бяха съобразени с живите закони на природата и с нуждите на човека. Никога човечеството не се е нуждаело толкова от тях, както през това бурно столетие, което имаше за задача да подготви условията и хората за новото, което пристъпваше прага на нашата земя и чийто признак бе духовната вълна и духовния глад, които бавно се превръщаха на мощно течение, което нямаше вече да спре. За това време и за този духовен глад Той дойде за да поднесе на изстрадалото човечество свежите струи на дълбокия извор, какъвто представляваше Неговото учение, Неговото Слово, което Той наричаше учение на Любовта, на Мъдростта, на Истината, Трите велики принципа, които стояха като основание на цялата вселена.Ония, които имаха привилегията да Го срещнат, да Го слушат и да го следват, знаеха, че бяха намерили най-ценното и най-същественото, което времето и земята можеше да им предложи.
към текста >>
Истината идваше да обнови целия
живот
на човек, за да му покаже сияйните върхове на Любовта и на Мъдростта, които прииждаха като пълноводни реки.
Това събитие засяга дълбоко човека, неговата духовна същност, то е величествен момент, когато човек идва в съприкосновение с Великото, е Мощното в света. Ние смеем да кажем, че след като Го срещнахме и Го слушахме, опитахме магията на Неговото Слово, преживяхме дълбоката радост, че си успял да видиш най-прекрасното, което века можеше да ти поднесе, да отчетеш накрая, че никъде и никога Великото не е било изразено толкова ясно, величествено просто, проникващо ума, сърцето, душата. Всичко, което слушаш звучи близко, родно, познато, нужно, топлосърдечно. Истината те гледа от всяка дума, от всяка мисъл, от всяко правило, от всеки метод. Истината пристъпваше в света чрез Него и никога сякаш на земята не е било толкова светло/както сега и никога земята нямаше да стане толкова тясна за лъжата, както сега.
Истината идваше да обнови целия
живот
на човек, за да му покаже сияйните върхове на Любовта и на Мъдростта, които прииждаха като пълноводни реки.
Нямаше вече сила на земята, която да спре мощното течение. “Аз завъртях моя кран. Беше завъртян на ляво, аз го завъртях на дясно.” Великото беше в ход и пред вечния план на Битието получаваше своя облик. Колко разбирахме тогава Словото, ние не можем да кажем. Онова, което можем да твърдим днес, е разбирането ни за всичко, което се случи с нас - обновлението на живота ни, озарен с новата светлина и изпълнен с радост.
към текста >>
Онова, което можем да твърдим днес, е разбирането ни за всичко, което се случи с нас - обновлението на
живота
ни, озарен с новата светлина и изпълнен с радост.
Истината идваше да обнови целия живот на човек, за да му покаже сияйните върхове на Любовта и на Мъдростта, които прииждаха като пълноводни реки. Нямаше вече сила на земята, която да спре мощното течение. “Аз завъртях моя кран. Беше завъртян на ляво, аз го завъртях на дясно.” Великото беше в ход и пред вечния план на Битието получаваше своя облик. Колко разбирахме тогава Словото, ние не можем да кажем.
Онова, което можем да твърдим днес, е разбирането ни за всичко, което се случи с нас - обновлението на
живота
ни, озарен с новата светлина и изпълнен с радост.
Нашите дни по онова време бяха наниз от празници. Поканени бяхме на празненство.Може би не разбирахме и не ценяхме голямото богатство, което се разкриваше пред нас, ние бяхме много млади, но го чувствувахме. Двадесет години без Него срещу тридесет с Него ни научиха на много неща и ни помогнаха да се вдълбочим в един свят, който бавно ни разкриваше реалността на нещата. Добре разбираме цената на това и сме безкрайно благодарни, че бяхме Негови съвременници. Разписанието за нас беше идеално и ние станахме свидетели на великото събитие на епохата ни.
към текста >>
Можахме отблизо да съзерцаваме съвършения образ на Учител, отлят не в думите, а в
живота
.
Нашите дни по онова време бяха наниз от празници. Поканени бяхме на празненство.Може би не разбирахме и не ценяхме голямото богатство, което се разкриваше пред нас, ние бяхме много млади, но го чувствувахме. Двадесет години без Него срещу тридесет с Него ни научиха на много неща и ни помогнаха да се вдълбочим в един свят, който бавно ни разкриваше реалността на нещата. Добре разбираме цената на това и сме безкрайно благодарни, че бяхме Негови съвременници. Разписанието за нас беше идеално и ние станахме свидетели на великото събитие на епохата ни.
Можахме отблизо да съзерцаваме съвършения образ на Учител, отлят не в думите, а в
живота
.
Изпитваме малка скръб, че не успяхме да разберем Него и учението Му така, че да се радваме еднакво през дните на нашата скръб, както и през дните на нашата радост. Висок идеал за ученика бе това. И не само да се радваме покрай Него, а и да научим голямото изкуство, как да застанем пред Него, какво да кажем и какво да искаме. Среща с Учител на Земята е среща с Безграничността, среща с Реалността. Когато се връщаме на миналите години, струва ни се, че идеята лежи по-постижима, върхът по-близък.
към текста >>
Знаем, че
животът
ни трябва да бъде израз на дълбока благодарност.
Висок идеал за ученика бе това. И не само да се радваме покрай Него, а и да научим голямото изкуство, как да застанем пред Него, какво да кажем и какво да искаме. Среща с Учител на Земята е среща с Безграничността, среща с Реалността. Когато се връщаме на миналите години, струва ни се, че идеята лежи по-постижима, върхът по-близък. Днес, като че ли знаем как да застанем пред Него, изпълнени с благодарност.
Знаем, че
животът
ни трябва да бъде израз на дълбока благодарност.
Изпитваме известна горчивина от нашето несъвършенство и нека да побързаме да кажем изпитваме и радост, че нашия копнеж днес е все така жив и свеж да пламти и грее в умовете, сърцата, душите да изпълним достойно задачите и целите си. Не жалим, че не сме знаели “много” и “всичко”, слушаме Го да казва: ”Не е нужно всичко да знаете. Доста ви е ако една стотна приложите от това, което казвам.” Ние казваме: Нека не жалим за онова, което не сме постигнали тогава, нека се радваме на това, което сме постигнали днес. Ученици сме, да правим грешки и да ги поправяме, да учим и всеки ден да се обогатяваме, за да научим великото изкуство как да застанем пред лицето на Великата Първопричина, как да се обхождаме с ближния и със себе си, как да застанем пред Учителя и как да благодарим за всичко, което сме получили и не престава да се излива върху нас. Ще отнесем ли частичка от това познание, с което посрещаме тази година - светла стогодишнина и нейното благоухание ще ни придружава ли през вечността?
към текста >>
Когато тази идея се реализира на земята тя получава своя универсален израз и озарява
живота
на човечеството с обилна светлина и го насища е обилна топлина.
На тази дата ние бихме си пожелали щото следващата ни среща да мине не само под знака на радостта и ентусиазма, но и под знака на разумността. Да бъдем озарени с дълбоко разбиране на великите Истини, които Той донесе в света. На тази година, ден и час, когато часовника на времето удари стотния път, ние бихме си пожелали да бъдем готови следващия път да Го посрещнем отвътре с ново съзнание и не само след един, два и повече века, хилядолетия, всеки ден, всеки час и миг, за да живеем винаги с идеята, че “дефилирате пред Бога и пред Учителя”, за да бъдем винаги с Него. Казва Той: “Не е било време да не съм бил с вас и няма да бъде време да не бъда”. Идеята за Учител изпълва цялата Вселена.
Когато тази идея се реализира на земята тя получава своя универсален израз и озарява
живота
на човечеството с обилна светлина и го насища е обилна топлина.
Мощна и неразривна е връзката между Учител и ученик. Учител това значи Великата Божия Мъдрост. “Един е Вашия Учител, много са неговите проявления.” Учителят на Истината не говори от свое име, а от името на Единния Учител.” Затова и Христос казва: “Не дойдох моята воля да изпълня, а тази на Отца, Който ме е проводил.” Близо един век Учителя живя и работи в България. Неговата работа беше израз на висока принципност, на съвършена любов и на голямо безкористие; на правда, на святост за благото на българския народ и цялото човечество. Пред Неговото дело, живот и образ ние заставаме, за да изразим всичката обич и почит на които човек е способен на земята, за да изразим не само нашите чувства, не и за да разкажем какво е направил Той, но и да се вдълбочим в живота Му, учението и се проникнем най-вече от живия пример и преживеем дълбоко в душата неповторимото събитие.
към текста >>
Пред Неговото дело,
живот
и образ ние заставаме, за да изразим всичката обич и почит на които човек е способен на земята, за да изразим не само нашите чувства, не и за да разкажем какво е направил Той, но и да се вдълбочим в
живота
Му, учението и се проникнем най-вече от живия пример и преживеем дълбоко в душата неповторимото събитие.
Когато тази идея се реализира на земята тя получава своя универсален израз и озарява живота на човечеството с обилна светлина и го насища е обилна топлина. Мощна и неразривна е връзката между Учител и ученик. Учител това значи Великата Божия Мъдрост. “Един е Вашия Учител, много са неговите проявления.” Учителят на Истината не говори от свое име, а от името на Единния Учител.” Затова и Христос казва: “Не дойдох моята воля да изпълня, а тази на Отца, Който ме е проводил.” Близо един век Учителя живя и работи в България. Неговата работа беше израз на висока принципност, на съвършена любов и на голямо безкористие; на правда, на святост за благото на българския народ и цялото човечество.
Пред Неговото дело,
живот
и образ ние заставаме, за да изразим всичката обич и почит на които човек е способен на земята, за да изразим не само нашите чувства, не и за да разкажем какво е направил Той, но и да се вдълбочим в
живота
Му, учението и се проникнем най-вече от живия пример и преживеем дълбоко в душата неповторимото събитие.
Учителят живя учението. Той показа и доказа, че то е жизнеспособно и приложимо. Неговата сила беше там, че думи и дела се покриваха напълно. Той обогати столетието като го насити с много светлина и топлина и го нарече “Златно”. Той пося голямата нива със сити, живи и доброкачествени семена.
към текста >>
Плодовете - чистата и добрата пшеница щеше да стане хляб и
живот
за народите.
Учителят живя учението. Той показа и доказа, че то е жизнеспособно и приложимо. Неговата сила беше там, че думи и дела се покриваха напълно. Той обогати столетието като го насити с много светлина и топлина и го нарече “Златно”. Той пося голямата нива със сити, живи и доброкачествени семена.
Плодовете - чистата и добрата пшеница щеше да стане хляб и
живот
за народите.
За себе си Той преживя величествения момент на богата жътва - последната Му разходка беше през класилата житна нива. Неговата работа - “малката работа” беше извършена изискано, до съвършенство.
към текста >>
96.
2. Учителят
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Раждането на детето представлява влизането в един непознат и неизвестен свят, пълен с противоречия и трудности, където човекът би се загубил, ако ония, които са му дали
живот
, не бдяха над него, за да го въоръжат със здраве, сила, мъжество, знания, за да може по-късно да се справя в този лабиринт -
живот
.
В един свят като земята човекът прилича на малко дете, което се нуждае от помощта на големите. Големите от първия момент на раждането до пределната възраст, когато човек сам ще може да се грижи за себе си, детето не е само и ония, които са край него проправят пътя му с обич. Без грижите на големите детето не би просъществувало нито миг. Всичките грижи и жертви, които се правят за малките ни са добре известни. На земята няма човек, който да не знае и разбира огромната работа, която се върши около едно дете при неговото отглеждане, възпитание и образование.
Раждането на детето представлява влизането в един непознат и неизвестен свят, пълен с противоречия и трудности, където човекът би се загубил, ако ония, които са му дали
живот
, не бдяха над него, за да го въоръжат със здраве, сила, мъжество, знания, за да може по-късно да се справя в този лабиринт -
живот
.
Не можем да си представим живота на детето, лишено от грижите на големите, биологически това би било невъзможно. В живота на човека съществува един период от време, което напълно отговаря на раждането. Колкото и странно да звучи, човек се ражда за един друг живот и в един, различен от земята свят. Рядък и забележителен момент от живота на човека, не по-малко значим от обикновеното раждане. И на него, както и на детето предстои му да влезе в един свят - лабиринт, където го чакат сложни задачи и една велика цел, която блести като звезда.
към текста >>
Не можем да си представим
живота
на детето, лишено от грижите на големите, биологически това би било невъзможно.
Големите от първия момент на раждането до пределната възраст, когато човек сам ще може да се грижи за себе си, детето не е само и ония, които са край него проправят пътя му с обич. Без грижите на големите детето не би просъществувало нито миг. Всичките грижи и жертви, които се правят за малките ни са добре известни. На земята няма човек, който да не знае и разбира огромната работа, която се върши около едно дете при неговото отглеждане, възпитание и образование. Раждането на детето представлява влизането в един непознат и неизвестен свят, пълен с противоречия и трудности, където човекът би се загубил, ако ония, които са му дали живот, не бдяха над него, за да го въоръжат със здраве, сила, мъжество, знания, за да може по-късно да се справя в този лабиринт - живот.
Не можем да си представим
живота
на детето, лишено от грижите на големите, биологически това би било невъзможно.
В живота на човека съществува един период от време, което напълно отговаря на раждането. Колкото и странно да звучи, човек се ражда за един друг живот и в един, различен от земята свят. Рядък и забележителен момент от живота на човека, не по-малко значим от обикновеното раждане. И на него, както и на детето предстои му да влезе в един свят - лабиринт, където го чакат сложни задачи и една велика цел, която блести като звезда. Животът на хората погледнат отвън, по нищо не се различава - всички ядат, спят, почиват, работят.
към текста >>
В
живота
на човека съществува един период от време, което напълно отговаря на раждането.
Без грижите на големите детето не би просъществувало нито миг. Всичките грижи и жертви, които се правят за малките ни са добре известни. На земята няма човек, който да не знае и разбира огромната работа, която се върши около едно дете при неговото отглеждане, възпитание и образование. Раждането на детето представлява влизането в един непознат и неизвестен свят, пълен с противоречия и трудности, където човекът би се загубил, ако ония, които са му дали живот, не бдяха над него, за да го въоръжат със здраве, сила, мъжество, знания, за да може по-късно да се справя в този лабиринт - живот. Не можем да си представим живота на детето, лишено от грижите на големите, биологически това би било невъзможно.
В
живота
на човека съществува един период от време, което напълно отговаря на раждането.
Колкото и странно да звучи, човек се ражда за един друг живот и в един, различен от земята свят. Рядък и забележителен момент от живота на човека, не по-малко значим от обикновеното раждане. И на него, както и на детето предстои му да влезе в един свят - лабиринт, където го чакат сложни задачи и една велика цел, която блести като звезда. Животът на хората погледнат отвън, по нищо не се различава - всички ядат, спят, почиват, работят. Но има нещо вътрешно, което отличава всеки човек.
към текста >>
Колкото и странно да звучи, човек се ражда за един друг
живот
и в един, различен от земята свят.
Всичките грижи и жертви, които се правят за малките ни са добре известни. На земята няма човек, който да не знае и разбира огромната работа, която се върши около едно дете при неговото отглеждане, възпитание и образование. Раждането на детето представлява влизането в един непознат и неизвестен свят, пълен с противоречия и трудности, където човекът би се загубил, ако ония, които са му дали живот, не бдяха над него, за да го въоръжат със здраве, сила, мъжество, знания, за да може по-късно да се справя в този лабиринт - живот. Не можем да си представим живота на детето, лишено от грижите на големите, биологически това би било невъзможно. В живота на човека съществува един период от време, което напълно отговаря на раждането.
Колкото и странно да звучи, човек се ражда за един друг
живот
и в един, различен от земята свят.
Рядък и забележителен момент от живота на човека, не по-малко значим от обикновеното раждане. И на него, както и на детето предстои му да влезе в един свят - лабиринт, където го чакат сложни задачи и една велика цел, която блести като звезда. Животът на хората погледнат отвън, по нищо не се различава - всички ядат, спят, почиват, работят. Но има нещо вътрешно, което отличава всеки човек. Между всичките хора, които живеят обикновено, еднакво и равно, има други, които не се задоволяват с обикновеното в живота, които вечно търсят нещо, ожидат, копнеят, като пътници попаднали в пустинята, за свеж оазис.
към текста >>
Рядък и забележителен момент от
живота
на човека, не по-малко значим от обикновеното раждане.
На земята няма човек, който да не знае и разбира огромната работа, която се върши около едно дете при неговото отглеждане, възпитание и образование. Раждането на детето представлява влизането в един непознат и неизвестен свят, пълен с противоречия и трудности, където човекът би се загубил, ако ония, които са му дали живот, не бдяха над него, за да го въоръжат със здраве, сила, мъжество, знания, за да може по-късно да се справя в този лабиринт - живот. Не можем да си представим живота на детето, лишено от грижите на големите, биологически това би било невъзможно. В живота на човека съществува един период от време, което напълно отговаря на раждането. Колкото и странно да звучи, човек се ражда за един друг живот и в един, различен от земята свят.
Рядък и забележителен момент от
живота
на човека, не по-малко значим от обикновеното раждане.
И на него, както и на детето предстои му да влезе в един свят - лабиринт, където го чакат сложни задачи и една велика цел, която блести като звезда. Животът на хората погледнат отвън, по нищо не се различава - всички ядат, спят, почиват, работят. Но има нещо вътрешно, което отличава всеки човек. Между всичките хора, които живеят обикновено, еднакво и равно, има други, които не се задоволяват с обикновеното в живота, които вечно търсят нещо, ожидат, копнеят, като пътници попаднали в пустинята, за свеж оазис. Те очакват едно велико събитие, нещо необикновено, което понякога се случва, а някога то ги отминава или те не на успели да го уловят.
към текста >>
Животът
на хората погледнат отвън, по нищо не се различава - всички ядат, спят, почиват, работят.
Не можем да си представим живота на детето, лишено от грижите на големите, биологически това би било невъзможно. В живота на човека съществува един период от време, което напълно отговаря на раждането. Колкото и странно да звучи, човек се ражда за един друг живот и в един, различен от земята свят. Рядък и забележителен момент от живота на човека, не по-малко значим от обикновеното раждане. И на него, както и на детето предстои му да влезе в един свят - лабиринт, където го чакат сложни задачи и една велика цел, която блести като звезда.
Животът
на хората погледнат отвън, по нищо не се различава - всички ядат, спят, почиват, работят.
Но има нещо вътрешно, което отличава всеки човек. Между всичките хора, които живеят обикновено, еднакво и равно, има други, които не се задоволяват с обикновеното в живота, които вечно търсят нещо, ожидат, копнеят, като пътници попаднали в пустинята, за свеж оазис. Те очакват едно велико събитие, нещо необикновено, което понякога се случва, а някога то ги отминава или те не на успели да го уловят. Той търси необикновеното. Той не се интересува дали ще бъде богат или беден, дали ще живее в дворец или в колиба, дали ще бъде знатен или прост.
към текста >>
Между всичките хора, които живеят обикновено, еднакво и равно, има други, които не се задоволяват с обикновеното в
живота
, които вечно търсят нещо, ожидат, копнеят, като пътници попаднали в пустинята, за свеж оазис.
Колкото и странно да звучи, човек се ражда за един друг живот и в един, различен от земята свят. Рядък и забележителен момент от живота на човека, не по-малко значим от обикновеното раждане. И на него, както и на детето предстои му да влезе в един свят - лабиринт, където го чакат сложни задачи и една велика цел, която блести като звезда. Животът на хората погледнат отвън, по нищо не се различава - всички ядат, спят, почиват, работят. Но има нещо вътрешно, което отличава всеки човек.
Между всичките хора, които живеят обикновено, еднакво и равно, има други, които не се задоволяват с обикновеното в
живота
, които вечно търсят нещо, ожидат, копнеят, като пътници попаднали в пустинята, за свеж оазис.
Те очакват едно велико събитие, нещо необикновено, което понякога се случва, а някога то ги отминава или те не на успели да го уловят. Той търси необикновеното. Той не се интересува дали ще бъде богат или беден, дали ще живее в дворец или в колиба, дали ще бъде знатен или прост. За него има само едно нещо, което има цена, нещо премного важно, ценно и съществено. Той не се интересува от всичко онова за което хората се борят цял живот.
към текста >>
Той не се интересува от всичко онова за което хората се борят цял
живот
.
Между всичките хора, които живеят обикновено, еднакво и равно, има други, които не се задоволяват с обикновеното в живота, които вечно търсят нещо, ожидат, копнеят, като пътници попаднали в пустинята, за свеж оазис. Те очакват едно велико събитие, нещо необикновено, което понякога се случва, а някога то ги отминава или те не на успели да го уловят. Той търси необикновеното. Той не се интересува дали ще бъде богат или беден, дали ще живее в дворец или в колиба, дали ще бъде знатен или прост. За него има само едно нещо, което има цена, нещо премного важно, ценно и съществено.
Той не се интересува от всичко онова за което хората се борят цял
живот
.
Той не се задоволява с обикновените разбирания за морал, за истина, за любов. За него всичко крие дълбок смисъл и животът му се превръща на вечно търсене съдържанието на нещата. Той не се увлича по формата, интересува го само дълбокото, необикновеното. Той се интересува от наука, философия, литература, религия светът на изкуството за него е най-любимия. Книгата е врата и първата диря по която той тръгва, за да търси красивото, вечното.
към текста >>
За него всичко крие дълбок смисъл и
животът
му се превръща на вечно търсене съдържанието на нещата.
Той търси необикновеното. Той не се интересува дали ще бъде богат или беден, дали ще живее в дворец или в колиба, дали ще бъде знатен или прост. За него има само едно нещо, което има цена, нещо премного важно, ценно и съществено. Той не се интересува от всичко онова за което хората се борят цял живот. Той не се задоволява с обикновените разбирания за морал, за истина, за любов.
За него всичко крие дълбок смисъл и
животът
му се превръща на вечно търсене съдържанието на нещата.
Той не се увлича по формата, интересува го само дълбокото, необикновеното. Той се интересува от наука, философия, литература, религия светът на изкуството за него е най-любимия. Книгата е врата и първата диря по която той тръгва, за да търси красивото, вечното. Такива просветени и жаждущи хора се срещат не само всред интелектуалните среди, но и всред простия народ. Жаждата е една и съща и извора, който ще уталожи тази жажда е един и същ.
към текста >>
Това са ония избрани люде - белязани да навлезнат в един свят, където ги чака онова за което цял
живот
са копнели, понесли копнежа си от вечността.
Той не се увлича по формата, интересува го само дълбокото, необикновеното. Той се интересува от наука, философия, литература, религия светът на изкуството за него е най-любимия. Книгата е врата и първата диря по която той тръгва, за да търси красивото, вечното. Такива просветени и жаждущи хора се срещат не само всред интелектуалните среди, но и всред простия народ. Жаждата е една и съща и извора, който ще уталожи тази жажда е един и същ.
Това са ония избрани люде - белязани да навлезнат в един свят, където ги чака онова за което цял
живот
са копнели, понесли копнежа си от вечността.
На тях им предстои да се родят в този свят, да се събудят за друг живот. Процесът на раждането и на събуждането на човешката душа е известен още от древността. Всичките школи на миналото са имали тази грижа да поемат младенеца в ръцете си, за да го укрепят и направляват в този сложен и многообразен свят, където го чака учение и работа. В тия школи са навлизали видни личности, които са горяли от един и същи огън - да учат и да живеят по нов начин, за да станат и самите те съработници в преобразованието на цялото човечество. Смисълът на тия школи през всичките времена е бил един и същ - като грижливата ръка на майката да поемат човека, който ще навлезе в една нова обстановка при нови и сложни взаимоотношения Духовният свят е реален и организиран, но същевременно и опасен за новаци и неориентирани добре.
към текста >>
На тях им предстои да се родят в този свят, да се събудят за друг
живот
.
Той се интересува от наука, философия, литература, религия светът на изкуството за него е най-любимия. Книгата е врата и първата диря по която той тръгва, за да търси красивото, вечното. Такива просветени и жаждущи хора се срещат не само всред интелектуалните среди, но и всред простия народ. Жаждата е една и съща и извора, който ще уталожи тази жажда е един и същ. Това са ония избрани люде - белязани да навлезнат в един свят, където ги чака онова за което цял живот са копнели, понесли копнежа си от вечността.
На тях им предстои да се родят в този свят, да се събудят за друг
живот
.
Процесът на раждането и на събуждането на човешката душа е известен още от древността. Всичките школи на миналото са имали тази грижа да поемат младенеца в ръцете си, за да го укрепят и направляват в този сложен и многообразен свят, където го чака учение и работа. В тия школи са навлизали видни личности, които са горяли от един и същи огън - да учат и да живеят по нов начин, за да станат и самите те съработници в преобразованието на цялото човечество. Смисълът на тия школи през всичките времена е бил един и същ - като грижливата ръка на майката да поемат човека, който ще навлезе в една нова обстановка при нови и сложни взаимоотношения Духовният свят е реален и организиран, но същевременно и опасен за новаци и неориентирани добре. Раждането в този свят не е случайно явление.
към текста >>
Когато Учител и ученик се намерят
животът
навлиза в съвършено друга фаза, то е онова, което в Евангелието се казва: “от светлина в светлина, от сила в сила”.
Всички ония, които в желанието си да бъдат самостоятелни и независими твърдят, че могат без Учител в този път, много се лъжат; те тъпчат по този начин основния закон в Битието - отричат онова, което на земята наричаме майчинство, и без което развитието на човешкия род е немислим. Законът и тук е един и същ. Отношенията, както на физическия свят така и в духовния стоят непоклатими и реални. На земята няма по здраво и по вярно любовно отношение като това между Учител и ученик. На земята няма изразни средства с които да се изрази силата, самоотвержеността, красотата на това отношение, сгрято и почиващо единствено върху любовта.
Когато Учител и ученик се намерят
животът
навлиза в съвършено друга фаза, то е онова, което в Евангелието се казва: “от светлина в светлина, от сила в сила”.
Човекът разбира, че в преходния, изпълнен с противоречия свят, какъвто представлява земята, при тоя сложен и комплициран живот с присъщия шум, суета и борби, невъзможно би било за него да се справи със задачите си като ученик. Би било не само трудно, но и опасно дори, ако зад него не стои здравата длан на Учителя, а под нозете здравата основа на Неговите принципи. Пропадането на бележити хора на изкуството се дължи на това, че те не са намерили или не са искали да намерят силната личност, ръководител и Учител, който да ги направлява и води към великата цел. Минали са край Него и не са успели да видят блясъка и светлината на Неговото Слово; оставили са да мине покрай тях големият блян и съкровището за което вероятно са бленували. Образът на Учител е очертан най-релефно по времето на Христа.
към текста >>
Човекът разбира, че в преходния, изпълнен с противоречия свят, какъвто представлява земята, при тоя сложен и комплициран
живот
с присъщия шум, суета и борби, невъзможно би било за него да се справи със задачите си като ученик.
Законът и тук е един и същ. Отношенията, както на физическия свят така и в духовния стоят непоклатими и реални. На земята няма по здраво и по вярно любовно отношение като това между Учител и ученик. На земята няма изразни средства с които да се изрази силата, самоотвержеността, красотата на това отношение, сгрято и почиващо единствено върху любовта. Когато Учител и ученик се намерят животът навлиза в съвършено друга фаза, то е онова, което в Евангелието се казва: “от светлина в светлина, от сила в сила”.
Човекът разбира, че в преходния, изпълнен с противоречия свят, какъвто представлява земята, при тоя сложен и комплициран
живот
с присъщия шум, суета и борби, невъзможно би било за него да се справи със задачите си като ученик.
Би било не само трудно, но и опасно дори, ако зад него не стои здравата длан на Учителя, а под нозете здравата основа на Неговите принципи. Пропадането на бележити хора на изкуството се дължи на това, че те не са намерили или не са искали да намерят силната личност, ръководител и Учител, който да ги направлява и води към великата цел. Минали са край Него и не са успели да видят блясъка и светлината на Неговото Слово; оставили са да мине покрай тях големият блян и съкровището за което вероятно са бленували. Образът на Учител е очертан най-релефно по времето на Христа. Той е същество от друг свят, от друга еволюция.
към текста >>
Всичко, което Учителят говори е минало през наковалнята на опита,и
живота
.
За него в Евангелието се казва:”Дадена му е сила без мяра”. Духовното богатство, което те носят на човечеството е неограничено. Като обилен извор те бликат непрестанно, като океан знанието се разлива. "Любовта, Мъдростта и Истината, които те носят са изпитани”. Те Го правят силен, мощен.
Всичко, което Учителят говори е минало през наковалнята на опита,и
живота
.
Всичко е подквасено с подквасата на истината. За това и вярата в Него трябва да бъде безпределна и здрава като канара. Те говорят само онова, което са видели, чули, учили, опитали, че е жизнеспособно като сити здрави семена. Те познават законите на Живата природа и си служат с тях където намерят за необходимо. Всичкото богатство което притежават, те го поставят в услуга на човечеството за неговото повдигане, в услуга на всичко що живее и пъпли на земята.
към текста >>
Техният
живот
е непрекъсната и безмерна жертва.
Всичко е подквасено с подквасата на истината. За това и вярата в Него трябва да бъде безпределна и здрава като канара. Те говорят само онова, което са видели, чули, учили, опитали, че е жизнеспособно като сити здрави семена. Те познават законите на Живата природа и си служат с тях където намерят за необходимо. Всичкото богатство което притежават, те го поставят в услуга на човечеството за неговото повдигане, в услуга на всичко що живее и пъпли на земята.
Техният
живот
е непрекъсната и безмерна жертва.
Животът на земята за тях е груба среда, но те я понасят с радост, като слизат до човека с единствената цел да му помагат, да го повдигат, да го направляват в този път, който води към върха. Както лъха на добродетелите стига до тях, така също и този на злото ги докосва, но те знаят как да се справят с него, защото владеят магията на превръщането и злото превръщат на добро. С фината нервна система, която притежават, те усещат всичките ужаси на земята неправдата и насилието, жестокостта и лъжата и въпреки това се стараят всячески да намалят отровното им жило. Те могат да разтеглят времето и да намалят до минимум напрежението. За това те никога не бързат.
към текста >>
Животът
на земята за тях е груба среда, но те я понасят с радост, като слизат до човека с единствената цел да му помагат, да го повдигат, да го направляват в този път, който води към върха.
За това и вярата в Него трябва да бъде безпределна и здрава като канара. Те говорят само онова, което са видели, чули, учили, опитали, че е жизнеспособно като сити здрави семена. Те познават законите на Живата природа и си служат с тях където намерят за необходимо. Всичкото богатство което притежават, те го поставят в услуга на човечеството за неговото повдигане, в услуга на всичко що живее и пъпли на земята. Техният живот е непрекъсната и безмерна жертва.
Животът
на земята за тях е груба среда, но те я понасят с радост, като слизат до човека с единствената цел да му помагат, да го повдигат, да го направляват в този път, който води към върха.
Както лъха на добродетелите стига до тях, така също и този на злото ги докосва, но те знаят как да се справят с него, защото владеят магията на превръщането и злото превръщат на добро. С фината нервна система, която притежават, те усещат всичките ужаси на земята неправдата и насилието, жестокостта и лъжата и въпреки това се стараят всячески да намалят отровното им жило. Те могат да разтеглят времето и да намалят до минимум напрежението. За това те никога не бързат. Търпеливо изчакват да изтече злото - последната дума винаги има доброто.
към текста >>
Живота
им се движи между два свята на противоположни сили, които те винаги всячески гледат да урегулират, за да получат нещо полезно за човека.
С фината нервна система, която притежават, те усещат всичките ужаси на земята неправдата и насилието, жестокостта и лъжата и въпреки това се стараят всячески да намалят отровното им жило. Те могат да разтеглят времето и да намалят до минимум напрежението. За това те никога не бързат. Търпеливо изчакват да изтече злото - последната дума винаги има доброто. Те виждат тъмата в която човечеството живее, затова те го обгръщат с любов и с обилна светлина, за да му помогнат да се справи със противоречията, задачите и страданията.
Живота
им се движи между два свята на противоположни сили, които те винаги всячески гледат да урегулират, за да получат нещо полезно за човека.
Целият им живот е беззаветна служба за благото на човечеството. Където и да се намират те създават край себе си нестихващо движение и крайно мека и светла атмосфера наситена с особен магнетизъм, който внася живот, бодрост и радост в тия, които са край Него. Като дъх на небесен зефир мислите и чувствата се носят и насищат тая атмосфера в която се диша леко. Неговата мисия е необикновена и огромна по своето значение. Той идва и застава на границата в оня съдбоносен час, когато старото на епохата си отива и новото пристъпва.
към текста >>
Целият им
живот
е беззаветна служба за благото на човечеството.
Те могат да разтеглят времето и да намалят до минимум напрежението. За това те никога не бързат. Търпеливо изчакват да изтече злото - последната дума винаги има доброто. Те виждат тъмата в която човечеството живее, затова те го обгръщат с любов и с обилна светлина, за да му помогнат да се справи със противоречията, задачите и страданията. Живота им се движи между два свята на противоположни сили, които те винаги всячески гледат да урегулират, за да получат нещо полезно за човека.
Целият им
живот
е беззаветна служба за благото на човечеството.
Където и да се намират те създават край себе си нестихващо движение и крайно мека и светла атмосфера наситена с особен магнетизъм, който внася живот, бодрост и радост в тия, които са край Него. Като дъх на небесен зефир мислите и чувствата се носят и насищат тая атмосфера в която се диша леко. Неговата мисия е необикновена и огромна по своето значение. Той идва и застава на границата в оня съдбоносен час, когато старото на епохата си отива и новото пристъпва. Неговият живот е израз на строителство - от най-малките форми в животинския свят до най-голямата в човешкия свят дефилират пред Него, за да получи нов тласък и нови забележителни качества по-възвишени и по-благородни.
към текста >>
Където и да се намират те създават край себе си нестихващо движение и крайно мека и светла атмосфера наситена с особен магнетизъм, който внася
живот
, бодрост и радост в тия, които са край Него.
За това те никога не бързат. Търпеливо изчакват да изтече злото - последната дума винаги има доброто. Те виждат тъмата в която човечеството живее, затова те го обгръщат с любов и с обилна светлина, за да му помогнат да се справи със противоречията, задачите и страданията. Живота им се движи между два свята на противоположни сили, които те винаги всячески гледат да урегулират, за да получат нещо полезно за човека. Целият им живот е беззаветна служба за благото на човечеството.
Където и да се намират те създават край себе си нестихващо движение и крайно мека и светла атмосфера наситена с особен магнетизъм, който внася
живот
, бодрост и радост в тия, които са край Него.
Като дъх на небесен зефир мислите и чувствата се носят и насищат тая атмосфера в която се диша леко. Неговата мисия е необикновена и огромна по своето значение. Той идва и застава на границата в оня съдбоносен час, когато старото на епохата си отива и новото пристъпва. Неговият живот е израз на строителство - от най-малките форми в животинския свят до най-голямата в човешкия свят дефилират пред Него, за да получи нов тласък и нови забележителни качества по-възвишени и по-благородни. Необхватна е голямата дейност на един Учител, за това годините, които лежат преди Неговото идване са години на подготовка за Великото събитие, а тези след Него на Велика творческа работа и устрем към новото.
към текста >>
Неговият
живот
е израз на строителство - от най-малките форми в
животинския
свят до най-голямата в човешкия свят дефилират пред Него, за да получи нов тласък и нови забележителни качества по-възвишени и по-благородни.
Целият им живот е беззаветна служба за благото на човечеството. Където и да се намират те създават край себе си нестихващо движение и крайно мека и светла атмосфера наситена с особен магнетизъм, който внася живот, бодрост и радост в тия, които са край Него. Като дъх на небесен зефир мислите и чувствата се носят и насищат тая атмосфера в която се диша леко. Неговата мисия е необикновена и огромна по своето значение. Той идва и застава на границата в оня съдбоносен час, когато старото на епохата си отива и новото пристъпва.
Неговият
живот
е израз на строителство - от най-малките форми в
животинския
свят до най-голямата в човешкия свят дефилират пред Него, за да получи нов тласък и нови забележителни качества по-възвишени и по-благородни.
Необхватна е голямата дейност на един Учител, за това годините, които лежат преди Неговото идване са години на подготовка за Великото събитие, а тези след Него на Велика творческа работа и устрем към новото. За това Те създават епоха,епоха на велики открития, на възраждане и на духовен напредък. Няма област в човешкото развитие, която да не бъде докосната и облъхната от Неговата светлина и сила, от Неговата мисъл. Светлината Му прониква всичките светове и стига до глъбините на човешката душа, за да я освободи и обнови. Принципите и идеите, крито носи са най-здрави, чисти и сити семена, които грижливо като най-изкусен сеяч Той посява в добре разораната почва.
към текста >>
Копнежът за такъв пратеник и вестител на новото, никога няма да пресекне в душата на човека, докато на земята има
живот
.
Няма област в човешкото развитие, която да не бъде докосната и облъхната от Неговата светлина и сила, от Неговата мисъл. Светлината Му прониква всичките светове и стига до глъбините на човешката душа, за да я освободи и обнови. Принципите и идеите, крито носи са най-здрави, чисти и сити семена, които грижливо като най-изкусен сеяч Той посява в добре разораната почва. Човешката душа векове е копняла за тази среща. Щастливи са ония поколения, които се сварват, за да кръстосват пътя с Неговия.
Копнежът за такъв пратеник и вестител на новото, никога няма да пресекне в душата на човека, докато на земята има
живот
.
Няма на земята по величествена среща от тази, няма и по-голяма радост, да бъде човек обвеян от нея. Сиянието и блясъкът на това събитие стига за вековете, като ги насища с лъчите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Затова ония, които на голямата любов отзвучават крепко, веднъж пристъпили Неговия праг, остават верни през вековете с чиста и непоклатима вяра - Негови ученици. Значението и ролята на Учител в живота на ученика са огромни. Той ръководи не само съдбините на цялото човечество,не, Той намира време да се погрижи за всеки по отделно, и индивидуално да направлява неговият път и развитие.
към текста >>
Значението и ролята на Учител в
живота
на ученика са огромни.
Щастливи са ония поколения, които се сварват, за да кръстосват пътя с Неговия. Копнежът за такъв пратеник и вестител на новото, никога няма да пресекне в душата на човека, докато на земята има живот. Няма на земята по величествена среща от тази, няма и по-голяма радост, да бъде човек обвеян от нея. Сиянието и блясъкът на това събитие стига за вековете, като ги насища с лъчите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Затова ония, които на голямата любов отзвучават крепко, веднъж пристъпили Неговия праг, остават верни през вековете с чиста и непоклатима вяра - Негови ученици.
Значението и ролята на Учител в
живота
на ученика са огромни.
Той ръководи не само съдбините на цялото човечество,не, Той намира време да се погрижи за всеки по отделно, и индивидуално да направлява неговият път и развитие. Той има грижата за всяка пробудена душа, която в сияен час го е потърсила. Той поема ръководството на тази душа, изпратена от Бога при Него, за да я напътствува и води по пътя на светлината, за да я извежда от лабиринта на преходния живот, за да я поучава и направлява, за да издига и освобождава, за да й подари накрая живите принципи на живота. За ония, които са определени да вървят по нови пътища, за родените за друг живот, намирането на Учител е върховен миг и важно условие не само за правилно и хармонично развитие, не само за придобиване на знания и уталожване на жаждата към великото, но е и въпрос на живот. Всички определени да вървят в този път, които по една или друга причина са се отклонили от него, загубват най-хубавите и благоприятни условия.
към текста >>
Той поема ръководството на тази душа, изпратена от Бога при Него, за да я напътствува и води по пътя на светлината, за да я извежда от лабиринта на преходния
живот
, за да я поучава и направлява, за да издига и освобождава, за да й подари накрая живите принципи на
живота
.
Сиянието и блясъкът на това събитие стига за вековете, като ги насища с лъчите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Затова ония, които на голямата любов отзвучават крепко, веднъж пристъпили Неговия праг, остават верни през вековете с чиста и непоклатима вяра - Негови ученици. Значението и ролята на Учител в живота на ученика са огромни. Той ръководи не само съдбините на цялото човечество,не, Той намира време да се погрижи за всеки по отделно, и индивидуално да направлява неговият път и развитие. Той има грижата за всяка пробудена душа, която в сияен час го е потърсила.
Той поема ръководството на тази душа, изпратена от Бога при Него, за да я напътствува и води по пътя на светлината, за да я извежда от лабиринта на преходния
живот
, за да я поучава и направлява, за да издига и освобождава, за да й подари накрая живите принципи на
живота
.
За ония, които са определени да вървят по нови пътища, за родените за друг живот, намирането на Учител е върховен миг и важно условие не само за правилно и хармонично развитие, не само за придобиване на знания и уталожване на жаждата към великото, но е и въпрос на живот. Всички определени да вървят в този път, които по една или друга причина са се отклонили от него, загубват най-хубавите и благоприятни условия. За тях природата подготвя други училища и векове след това те трябва да дочакат същите условия, чийто периоди не са малки. Духовният живот представлява живот на невръстно дете. И както за детето е нужна майка, така също за ученика е нужен Учител.
към текста >>
За ония, които са определени да вървят по нови пътища, за родените за друг
живот
, намирането на Учител е върховен миг и важно условие не само за правилно и хармонично развитие, не само за придобиване на знания и уталожване на жаждата към великото, но е и въпрос на
живот
.
Затова ония, които на голямата любов отзвучават крепко, веднъж пристъпили Неговия праг, остават верни през вековете с чиста и непоклатима вяра - Негови ученици. Значението и ролята на Учител в живота на ученика са огромни. Той ръководи не само съдбините на цялото човечество,не, Той намира време да се погрижи за всеки по отделно, и индивидуално да направлява неговият път и развитие. Той има грижата за всяка пробудена душа, която в сияен час го е потърсила. Той поема ръководството на тази душа, изпратена от Бога при Него, за да я напътствува и води по пътя на светлината, за да я извежда от лабиринта на преходния живот, за да я поучава и направлява, за да издига и освобождава, за да й подари накрая живите принципи на живота.
За ония, които са определени да вървят по нови пътища, за родените за друг
живот
, намирането на Учител е върховен миг и важно условие не само за правилно и хармонично развитие, не само за придобиване на знания и уталожване на жаждата към великото, но е и въпрос на
живот
.
Всички определени да вървят в този път, които по една или друга причина са се отклонили от него, загубват най-хубавите и благоприятни условия. За тях природата подготвя други училища и векове след това те трябва да дочакат същите условия, чийто периоди не са малки. Духовният живот представлява живот на невръстно дете. И както за детето е нужна майка, така също за ученика е нужен Учител. Немислим е живота на ученика без ръководство, без силната и любовна ръка на Учител.
към текста >>
Духовният
живот
представлява
живот
на невръстно дете.
Той има грижата за всяка пробудена душа, която в сияен час го е потърсила. Той поема ръководството на тази душа, изпратена от Бога при Него, за да я напътствува и води по пътя на светлината, за да я извежда от лабиринта на преходния живот, за да я поучава и направлява, за да издига и освобождава, за да й подари накрая живите принципи на живота. За ония, които са определени да вървят по нови пътища, за родените за друг живот, намирането на Учител е върховен миг и важно условие не само за правилно и хармонично развитие, не само за придобиване на знания и уталожване на жаждата към великото, но е и въпрос на живот. Всички определени да вървят в този път, които по една или друга причина са се отклонили от него, загубват най-хубавите и благоприятни условия. За тях природата подготвя други училища и векове след това те трябва да дочакат същите условия, чийто периоди не са малки.
Духовният
живот
представлява
живот
на невръстно дете.
И както за детето е нужна майка, така също за ученика е нужен Учител. Немислим е живота на ученика без ръководство, без силната и любовна ръка на Учител. Да имаш Учител това значи да се движиш около център - движението на кръга се реализира във всичката си красота и сила. Да се чувствуваш радиус във Великата окръжност, не е нищо друго, а намиране опорната точка на живота, която те приближава до Реалността. Няма по правилно и по-хармонично движение от това да чувствуваш, че някъде свети фара, който направлява всяка стъпка всред тъмата на земната нощ.
към текста >>
Немислим е
живота
на ученика без ръководство, без силната и любовна ръка на Учител.
За ония, които са определени да вървят по нови пътища, за родените за друг живот, намирането на Учител е върховен миг и важно условие не само за правилно и хармонично развитие, не само за придобиване на знания и уталожване на жаждата към великото, но е и въпрос на живот. Всички определени да вървят в този път, които по една или друга причина са се отклонили от него, загубват най-хубавите и благоприятни условия. За тях природата подготвя други училища и векове след това те трябва да дочакат същите условия, чийто периоди не са малки. Духовният живот представлява живот на невръстно дете. И както за детето е нужна майка, така също за ученика е нужен Учител.
Немислим е
живота
на ученика без ръководство, без силната и любовна ръка на Учител.
Да имаш Учител това значи да се движиш около център - движението на кръга се реализира във всичката си красота и сила. Да се чувствуваш радиус във Великата окръжност, не е нищо друго, а намиране опорната точка на живота, която те приближава до Реалността. Няма по правилно и по-хармонично движение от това да чувствуваш, че някъде свети фара, който направлява всяка стъпка всред тъмата на земната нощ. Идването на Учител на земята е събитие с огромно значение; то е слизане на Великото на земята, то е онова, което чистите по сърце казват: “Бог е слязъл на земята да се разхожда и да обядва с човеците.” То е величествен знак на благоволение, чута е горещата молитва на тия, които Го обичат и ожидат. Любовна покана и велика милост оказана на човека.
към текста >>
Да се чувствуваш радиус във Великата окръжност, не е нищо друго, а намиране опорната точка на
живота
, която те приближава до Реалността.
За тях природата подготвя други училища и векове след това те трябва да дочакат същите условия, чийто периоди не са малки. Духовният живот представлява живот на невръстно дете. И както за детето е нужна майка, така също за ученика е нужен Учител. Немислим е живота на ученика без ръководство, без силната и любовна ръка на Учител. Да имаш Учител това значи да се движиш около център - движението на кръга се реализира във всичката си красота и сила.
Да се чувствуваш радиус във Великата окръжност, не е нищо друго, а намиране опорната точка на
живота
, която те приближава до Реалността.
Няма по правилно и по-хармонично движение от това да чувствуваш, че някъде свети фара, който направлява всяка стъпка всред тъмата на земната нощ. Идването на Учител на земята е събитие с огромно значение; то е слизане на Великото на земята, то е онова, което чистите по сърце казват: “Бог е слязъл на земята да се разхожда и да обядва с човеците.” То е величествен знак на благоволение, чута е горещата молитва на тия, които Го обичат и ожидат. Любовна покана и велика милост оказана на човека. Жива буква в онова, което ние бихме нарекли с нашия обикновен език — доказателство, очевиден факт, който никога няма да престане да говори за Голямата любов проявена към човека, за голямата Мъдрост, дошла да проправя пътя на залутаното човечество и най-после за Великата Истина слязла на земята да освободи душата от вековно робство, за да прозрем зад всичко това Незнайният Образ на Великата Реалност, срещу Която двадесетия век настървено е насочил своите стрели, за да я опровергае и поругае. Но ето, че родените през този забележителен век изпълнен с.
към текста >>
Ние можем да направим и едното и другото - били сме Негови съвременници и имаме възможността да проследим
живота
и делото.
Никога човечеството не се е нуждаело от една силна и здрава ръка, която да изведе пътуващия кораб всред океана посред хаоса и тъмата на нашето столетие. Присъствието на един Учител има важно и огромно значение не само за духовното развитие на човека, но и за правилното разрешаване на големите конфликти назрели вече. Той е дошъл още да помогне на човечеството през този сгъстен час, да намери своя път и завещае на идващата раса новото - човечността, любовта. * * * 2. Онова, което искаме да кажем за Него не е биография, не е и история.
Ние можем да направим и едното и другото - били сме Негови съвременници и имаме възможността да проследим
живота
и делото.
Можем да съберем достатъчно сведения и данни и да направим съчинение. Тогава бихме успели да кажем всичко, но бихме пропуснали същественото, малкото, неуловимото всред голямото богатство и движение, където човек се спира развълнуван от всичко, което се открива пред очите. Фигурата на Учителя не може да се улови нито във фотографическа камера, нито с перото и виждането на историк и писател с обикновен и познат мащаб. Човек не знае откъде да започне и как да свърши, защото няма опит, няма рутина. Събитието е неповторимо и онова, което искаме да уловим с перото,пред нас се движи вихрено.
към текста >>
Предстои ни да обхванем един необхватен свят и със скромните човешки средства да изтръгнем поне един верен и хармоничен тон, който да легне близко до душата на човека, за да му разкаже на разбран език великото, което се случи на земята - богатството, което бе свалено, не за един човек само, не за избрани само, а за всичко живо що носи дихание на
живот
.
Можем да съберем достатъчно сведения и данни и да направим съчинение. Тогава бихме успели да кажем всичко, но бихме пропуснали същественото, малкото, неуловимото всред голямото богатство и движение, където човек се спира развълнуван от всичко, което се открива пред очите. Фигурата на Учителя не може да се улови нито във фотографическа камера, нито с перото и виждането на историк и писател с обикновен и познат мащаб. Човек не знае откъде да започне и как да свърши, защото няма опит, няма рутина. Събитието е неповторимо и онова, което искаме да уловим с перото,пред нас се движи вихрено.
Предстои ни да обхванем един необхватен свят и със скромните човешки средства да изтръгнем поне един верен и хармоничен тон, който да легне близко до душата на човека, за да му разкаже на разбран език великото, което се случи на земята - богатството, което бе свалено, не за един човек само, не за избрани само, а за всичко живо що носи дихание на
живот
.
Пред нас е цялото идейно съкровище. Всичко е идеално подредено като в най-уредена библиотека, разграфено, светящо. Само да посегнем и ще намерим ключове и отговори на всички въпроси, конфликти, противоречия. Проблемите са разгледани в подробности откъм всичките страни, предвидени са всичките възможности, не е пропусната сложната постановка на човешкия живот, неговия път, завоите и мъчнотиите в него. Засегнати са трите царства и като венец човешкия, най-вече от всичко е разнищен сложния механизъм на скритото, дълбокото - степените на съзнанията.
към текста >>
Проблемите са разгледани в подробности откъм всичките страни, предвидени са всичките възможности, не е пропусната сложната постановка на човешкия
живот
, неговия път, завоите и мъчнотиите в него.
Събитието е неповторимо и онова, което искаме да уловим с перото,пред нас се движи вихрено. Предстои ни да обхванем един необхватен свят и със скромните човешки средства да изтръгнем поне един верен и хармоничен тон, който да легне близко до душата на човека, за да му разкаже на разбран език великото, което се случи на земята - богатството, което бе свалено, не за един човек само, не за избрани само, а за всичко живо що носи дихание на живот. Пред нас е цялото идейно съкровище. Всичко е идеално подредено като в най-уредена библиотека, разграфено, светящо. Само да посегнем и ще намерим ключове и отговори на всички въпроси, конфликти, противоречия.
Проблемите са разгледани в подробности откъм всичките страни, предвидени са всичките възможности, не е пропусната сложната постановка на човешкия
живот
, неговия път, завоите и мъчнотиите в него.
Засегнати са трите царства и като венец човешкия, най-вече от всичко е разнищен сложния механизъм на скритото, дълбокото - степените на съзнанията. Нищо не е пропуснато - нито една резка от сложния живот. Оставаш е убеждението, че всичко казано стои близко до човека, сверено и точно - пътят е минат, опитът е събран, никога сякаш човек не е бил толкова разбран и никога на неговата мъка не е било така отзвучано. Проучено е всичко из основи. Човекът - в тоя дворец с безброй зали той се движи свободно, познати му са най-скритите, най-дълбоките гънки на човешката душа.
към текста >>
Нищо не е пропуснато - нито една резка от сложния
живот
.
Пред нас е цялото идейно съкровище. Всичко е идеално подредено като в най-уредена библиотека, разграфено, светящо. Само да посегнем и ще намерим ключове и отговори на всички въпроси, конфликти, противоречия. Проблемите са разгледани в подробности откъм всичките страни, предвидени са всичките възможности, не е пропусната сложната постановка на човешкия живот, неговия път, завоите и мъчнотиите в него. Засегнати са трите царства и като венец човешкия, най-вече от всичко е разнищен сложния механизъм на скритото, дълбокото - степените на съзнанията.
Нищо не е пропуснато - нито една резка от сложния
живот
.
Оставаш е убеждението, че всичко казано стои близко до човека, сверено и точно - пътят е минат, опитът е събран, никога сякаш човек не е бил толкова разбран и никога на неговата мъка не е било така отзвучано. Проучено е всичко из основи. Човекът - в тоя дворец с безброй зали той се движи свободно, познати му са най-скритите, най-дълбоките гънки на човешката душа. Няма страдание, което да не му е познато, няма радост до която да не се е извисил. Всичките слизания, падания на човека му са познати, усилията му да върви напред стоят близко до Него; цялата панорама на човешките борби стои широко разтворена пред Него.
към текста >>
В света на душевния
живот
на човека познати му са всичките видове заболявания душевни и физически, дисонансите и дълбоките конфликти.
Няма страдание, което да не му е познато, няма радост до която да не се е извисил. Всичките слизания, падания на човека му са познати, усилията му да върви напред стоят близко до Него; цялата панорама на човешките борби стои широко разтворена пред Него. Той чете историята на цялото човечество и по отделно на всеки човек. Кармата на всичките родове преди него му е известна, човекът пред Него стои като наръчник чрез който Той може да се справи с миналото и настоящето, както и с бъдещето. Силата на един лекар се заключава в способността да определя точната диагноза.
В света на душевния
живот
на човека познати му са всичките видове заболявания душевни и физически, дисонансите и дълбоките конфликти.
Затова Той знае всеки момент какво му е необходимо и какво трябва да се направи. Той е най-опитният диагностик във всичките полета. Силата на писателя седи в неговия психологически усет да познава героите не отвън, да вниква в неговите вътрешни борби, копнежи, цели, за да стане изразител на въжделенията и нуждите на своите герои. Способността и усетът на Учителя стига до невероятни възможности. Като най-фин сеизмограф Той долавя не само страданията на хората, но и тия на всички живи същества по лицето на цялата земя.
към текста >>
За Него
животът
прониква всичко и на този
живот
Той умее да отзвучава еднакво.
Затова Той знае всеки момент какво му е необходимо и какво трябва да се направи. Той е най-опитният диагностик във всичките полета. Силата на писателя седи в неговия психологически усет да познава героите не отвън, да вниква в неговите вътрешни борби, копнежи, цели, за да стане изразител на въжделенията и нуждите на своите герои. Способността и усетът на Учителя стига до невероятни възможности. Като най-фин сеизмограф Той долавя не само страданията на хората, но и тия на всички живи същества по лицето на цялата земя.
За Него
животът
прониква всичко и на този
живот
Той умее да отзвучава еднакво.
Дали е минерал, растение, животно, човек еднакво значими и близко те стоят до Него и еднакво той отговаря на техните нужди и копнежи. Всичко лежи пред Него и у него естествено, като широк вход към целия свят, който всяка минута стои открит пред Него със всичките борби, противоречия, страдания,скърби,мъки, недоразумения, престъпления. “Не бихте издържали” - казва Той “ако ви се отворят очите и видите съществуващия ужас на Земята”. Неговите нерви са непознати, необхватни за нашите мерки на издръжливост и сила. Те притежават онова, което ние наричаме чувствителност, а същевременно те притежават нещо, което не може да се окачестви - здравина и устойчивост.
към текста >>
Дали е минерал, растение,
животно
, човек еднакво значими и близко те стоят до Него и еднакво той отговаря на техните нужди и копнежи.
Той е най-опитният диагностик във всичките полета. Силата на писателя седи в неговия психологически усет да познава героите не отвън, да вниква в неговите вътрешни борби, копнежи, цели, за да стане изразител на въжделенията и нуждите на своите герои. Способността и усетът на Учителя стига до невероятни възможности. Като най-фин сеизмограф Той долавя не само страданията на хората, но и тия на всички живи същества по лицето на цялата земя. За Него животът прониква всичко и на този живот Той умее да отзвучава еднакво.
Дали е минерал, растение,
животно
, човек еднакво значими и близко те стоят до Него и еднакво той отговаря на техните нужди и копнежи.
Всичко лежи пред Него и у него естествено, като широк вход към целия свят, който всяка минута стои открит пред Него със всичките борби, противоречия, страдания,скърби,мъки, недоразумения, престъпления. “Не бихте издържали” - казва Той “ако ви се отворят очите и видите съществуващия ужас на Земята”. Неговите нерви са непознати, необхватни за нашите мерки на издръжливост и сила. Те притежават онова, което ние наричаме чувствителност, а същевременно те притежават нещо, което не може да се окачестви - здравина и устойчивост. Причината на всичко това, лежи може би в оная непозната материя от която Той е изтъкан и от начина на Неговото виждане.
към текста >>
Както очите на гения откриват краски и тонове там, където обикновените нищо не виждат, така и Неговият поглед обхваща несъизмеримостта на световете, вътрешната страна на човека и на
живота
, скритите взаимоотношения и причини.
Всичко лежи пред Него и у него естествено, като широк вход към целия свят, който всяка минута стои открит пред Него със всичките борби, противоречия, страдания,скърби,мъки, недоразумения, престъпления. “Не бихте издържали” - казва Той “ако ви се отворят очите и видите съществуващия ужас на Земята”. Неговите нерви са непознати, необхватни за нашите мерки на издръжливост и сила. Те притежават онова, което ние наричаме чувствителност, а същевременно те притежават нещо, което не може да се окачестви - здравина и устойчивост. Причината на всичко това, лежи може би в оная непозната материя от която Той е изтъкан и от начина на Неговото виждане.
Както очите на гения откриват краски и тонове там, където обикновените нищо не виждат, така и Неговият поглед обхваща несъизмеримостта на световете, вътрешната страна на човека и на
живота
, скритите взаимоотношения и причини.
Нещата за Него получават реален и точен облик. Затова нищо не го учудва, затова Неговото снизхождение и търпимост спрямо човека е безгранично. Той не гледа и не вижда както обикновено сме свикнали да гледаме и да виждаме ние. До Неговия слух стигат всичките звуци, които изпълват Всемира, не само в тяхната хармония и величавост, а и ония, които идат отдолу, от земята, където Той е слязъл за да поднесе на човека големия дар на една Велика Любов. Еднакво Той слуша музиката на световете, както и воплите на всички отрудени, които в даден момент издигат глас за милост и пощада към небето, еднакво дали този глас идва от човек или от животно над което се упражнява насилие.
към текста >>
Еднакво Той слуша музиката на световете, както и воплите на всички отрудени, които в даден момент издигат глас за милост и пощада към небето, еднакво дали този глас идва от човек или от
животно
над което се упражнява насилие.
Както очите на гения откриват краски и тонове там, където обикновените нищо не виждат, така и Неговият поглед обхваща несъизмеримостта на световете, вътрешната страна на човека и на живота, скритите взаимоотношения и причини. Нещата за Него получават реален и точен облик. Затова нищо не го учудва, затова Неговото снизхождение и търпимост спрямо човека е безгранично. Той не гледа и не вижда както обикновено сме свикнали да гледаме и да виждаме ние. До Неговия слух стигат всичките звуци, които изпълват Всемира, не само в тяхната хармония и величавост, а и ония, които идат отдолу, от земята, където Той е слязъл за да поднесе на човека големия дар на една Велика Любов.
Еднакво Той слуша музиката на световете, както и воплите на всички отрудени, които в даден момент издигат глас за милост и пощада към небето, еднакво дали този глас идва от човек или от
животно
над което се упражнява насилие.
Нищо не му е чуждо, нищо не му звучи далечно и студено. Той се прониква от вика на страждущите и еднакво до Него стига скръбта на майката човешка, както и тази на майката вълчица, която не намира храна за малките си вълчета. За Него е безразлично кой търси помощ, кой вика за пощада - какъв е той и какви заслуги има. Както животът е единен, така и чувството на святост към него е еднакво. Пред Неговите очи живота е вечната и святата същност с нищо незаменимата есенция, която трябва да се пази осторожно, да се не разсипе нито капка от нея, да се съхранява грижливо, защото диханието на Вечността е вложило безсмъртната си частичка.
към текста >>
Както
животът
е единен, така и чувството на святост към него е еднакво.
До Неговия слух стигат всичките звуци, които изпълват Всемира, не само в тяхната хармония и величавост, а и ония, които идат отдолу, от земята, където Той е слязъл за да поднесе на човека големия дар на една Велика Любов. Еднакво Той слуша музиката на световете, както и воплите на всички отрудени, които в даден момент издигат глас за милост и пощада към небето, еднакво дали този глас идва от човек или от животно над което се упражнява насилие. Нищо не му е чуждо, нищо не му звучи далечно и студено. Той се прониква от вика на страждущите и еднакво до Него стига скръбта на майката човешка, както и тази на майката вълчица, която не намира храна за малките си вълчета. За Него е безразлично кой търси помощ, кой вика за пощада - какъв е той и какви заслуги има.
Както
животът
е единен, така и чувството на святост към него е еднакво.
Пред Неговите очи живота е вечната и святата същност с нищо незаменимата есенция, която трябва да се пази осторожно, да се не разсипе нито капка от нея, да се съхранява грижливо, защото диханието на Вечността е вложило безсмъртната си частичка. За запазването на тази скъпоценност Той е готов всичко да направи, с всичко да се бори, за да се не разсипе, за да се въдвори първоначалната чистота и святост. Животът не е случайно явление и неоценими са съкровищата, които са скрити в него. Цялата Вселена участвува в неговото изграждане, велики агенти го подържат, движението го оживява, светлината го храни, топлината го поддържа и като венец любовта го носи в своите майчински длани. На земята не биха се намерили средства, сили и възможности да се придобие една десето милиардна частичка от тази скъпоценна течност, за всичките земни съкровища човекът не би жертвувал и атом от тая есенция.
към текста >>
Пред Неговите очи
живота
е вечната и святата същност с нищо незаменимата есенция, която трябва да се пази осторожно, да се не разсипе нито капка от нея, да се съхранява грижливо, защото диханието на Вечността е вложило безсмъртната си частичка.
Еднакво Той слуша музиката на световете, както и воплите на всички отрудени, които в даден момент издигат глас за милост и пощада към небето, еднакво дали този глас идва от човек или от животно над което се упражнява насилие. Нищо не му е чуждо, нищо не му звучи далечно и студено. Той се прониква от вика на страждущите и еднакво до Него стига скръбта на майката човешка, както и тази на майката вълчица, която не намира храна за малките си вълчета. За Него е безразлично кой търси помощ, кой вика за пощада - какъв е той и какви заслуги има. Както животът е единен, така и чувството на святост към него е еднакво.
Пред Неговите очи
живота
е вечната и святата същност с нищо незаменимата есенция, която трябва да се пази осторожно, да се не разсипе нито капка от нея, да се съхранява грижливо, защото диханието на Вечността е вложило безсмъртната си частичка.
За запазването на тази скъпоценност Той е готов всичко да направи, с всичко да се бори, за да се не разсипе, за да се въдвори първоначалната чистота и святост. Животът не е случайно явление и неоценими са съкровищата, които са скрити в него. Цялата Вселена участвува в неговото изграждане, велики агенти го подържат, движението го оживява, светлината го храни, топлината го поддържа и като венец любовта го носи в своите майчински длани. На земята не биха се намерили средства, сили и възможности да се придобие една десето милиардна частичка от тази скъпоценна течност, за всичките земни съкровища човекът не би жертвувал и атом от тая есенция. На земята, където жестокостта, насилието и несъвършенството на хората си позволяват безразсъдно да пропиляват живота на човека, оценявайки го най-ефектно, небосклоните се помрачават и земята разгневена разтваря гръдта си, за да погълне престъпленията на хората.
към текста >>
Животът
не е случайно явление и неоценими са съкровищата, които са скрити в него.
Той се прониква от вика на страждущите и еднакво до Него стига скръбта на майката човешка, както и тази на майката вълчица, която не намира храна за малките си вълчета. За Него е безразлично кой търси помощ, кой вика за пощада - какъв е той и какви заслуги има. Както животът е единен, така и чувството на святост към него е еднакво. Пред Неговите очи живота е вечната и святата същност с нищо незаменимата есенция, която трябва да се пази осторожно, да се не разсипе нито капка от нея, да се съхранява грижливо, защото диханието на Вечността е вложило безсмъртната си частичка. За запазването на тази скъпоценност Той е готов всичко да направи, с всичко да се бори, за да се не разсипе, за да се въдвори първоначалната чистота и святост.
Животът
не е случайно явление и неоценими са съкровищата, които са скрити в него.
Цялата Вселена участвува в неговото изграждане, велики агенти го подържат, движението го оживява, светлината го храни, топлината го поддържа и като венец любовта го носи в своите майчински длани. На земята не биха се намерили средства, сили и възможности да се придобие една десето милиардна частичка от тази скъпоценна течност, за всичките земни съкровища човекът не би жертвувал и атом от тая есенция. На земята, където жестокостта, насилието и несъвършенството на хората си позволяват безразсъдно да пропиляват живота на човека, оценявайки го най-ефектно, небосклоните се помрачават и земята разгневена разтваря гръдта си, за да погълне престъпленията на хората. Странен е нейния ред и морал, който никъде не повелява да се разлива кръв неповинна. Учителят се опълчва срещу всичките видове насилия.
към текста >>
На земята, където жестокостта, насилието и несъвършенството на хората си позволяват безразсъдно да пропиляват
живота
на човека, оценявайки го най-ефектно, небосклоните се помрачават и земята разгневена разтваря гръдта си, за да погълне престъпленията на хората.
Пред Неговите очи живота е вечната и святата същност с нищо незаменимата есенция, която трябва да се пази осторожно, да се не разсипе нито капка от нея, да се съхранява грижливо, защото диханието на Вечността е вложило безсмъртната си частичка. За запазването на тази скъпоценност Той е готов всичко да направи, с всичко да се бори, за да се не разсипе, за да се въдвори първоначалната чистота и святост. Животът не е случайно явление и неоценими са съкровищата, които са скрити в него. Цялата Вселена участвува в неговото изграждане, велики агенти го подържат, движението го оживява, светлината го храни, топлината го поддържа и като венец любовта го носи в своите майчински длани. На земята не биха се намерили средства, сили и възможности да се придобие една десето милиардна частичка от тази скъпоценна течност, за всичките земни съкровища човекът не би жертвувал и атом от тая есенция.
На земята, където жестокостта, насилието и несъвършенството на хората си позволяват безразсъдно да пропиляват
живота
на човека, оценявайки го най-ефектно, небосклоните се помрачават и земята разгневена разтваря гръдта си, за да погълне престъпленията на хората.
Странен е нейния ред и морал, който никъде не повелява да се разлива кръв неповинна. Учителят се опълчва срещу всичките видове насилия. “В какъвто и да е вид, аз го отричам". Една от главните задачи на човечеството е да се справи с безогледното разполагане на човешкия живот. Няма по-голямо престъпление от убийството в каквато и да е форма - то е идея от най-тъмни и реакционни сили.
към текста >>
Една от главните задачи на човечеството е да се справи с безогледното разполагане на човешкия
живот
.
На земята не биха се намерили средства, сили и възможности да се придобие една десето милиардна частичка от тази скъпоценна течност, за всичките земни съкровища човекът не би жертвувал и атом от тая есенция. На земята, където жестокостта, насилието и несъвършенството на хората си позволяват безразсъдно да пропиляват живота на човека, оценявайки го най-ефектно, небосклоните се помрачават и земята разгневена разтваря гръдта си, за да погълне престъпленията на хората. Странен е нейния ред и морал, който никъде не повелява да се разлива кръв неповинна. Учителят се опълчва срещу всичките видове насилия. “В какъвто и да е вид, аз го отричам".
Една от главните задачи на човечеството е да се справи с безогледното разполагане на човешкия
живот
.
Няма по-голямо престъпление от убийството в каквато и да е форма - то е идея от най-тъмни и реакционни сили. Да се унищожава живота, това е узаконяването на първото престъпление извършено през ония незапомнени времена - братоубийството. Да се опази капката кръв и да се съхрани диханието на човека - идеята лежи близко до Него, тя прониква всяка дума и трепти във всеки ред, слушаме я във всичките октави и нейното звучене се превръща на апотеоз на любовта. Той се обявява срещу всички ония, които узаконяват по какъв да е начин убийството, независимо от формите и целите, независимо дали се извършва над животни или хора. “Не ще се откажа от това свидетелство срещу човека, дошло е време да се прегледат и да бъдат изслушани всичките прошения за убийство - на тях ще им се даде ход и аз ще свидетелствувам срещу тях.” Не щади нито христовите служители, които в името на Христа са изпратили на кладата толкова невинни, не щади и военните, нито съдебните власти, които еднакво са разполагали с живота и са взели участие в неговото унищожаване.
към текста >>
Да се унищожава
живота
, това е узаконяването на първото престъпление извършено през ония незапомнени времена - братоубийството.
Странен е нейния ред и морал, който никъде не повелява да се разлива кръв неповинна. Учителят се опълчва срещу всичките видове насилия. “В какъвто и да е вид, аз го отричам". Една от главните задачи на човечеството е да се справи с безогледното разполагане на човешкия живот. Няма по-голямо престъпление от убийството в каквато и да е форма - то е идея от най-тъмни и реакционни сили.
Да се унищожава
живота
, това е узаконяването на първото престъпление извършено през ония незапомнени времена - братоубийството.
Да се опази капката кръв и да се съхрани диханието на човека - идеята лежи близко до Него, тя прониква всяка дума и трепти във всеки ред, слушаме я във всичките октави и нейното звучене се превръща на апотеоз на любовта. Той се обявява срещу всички ония, които узаконяват по какъв да е начин убийството, независимо от формите и целите, независимо дали се извършва над животни или хора. “Не ще се откажа от това свидетелство срещу човека, дошло е време да се прегледат и да бъдат изслушани всичките прошения за убийство - на тях ще им се даде ход и аз ще свидетелствувам срещу тях.” Не щади нито христовите служители, които в името на Христа са изпратили на кладата толкова невинни, не щади и военните, нито съдебните власти, които еднакво са разполагали с живота и са взели участие в неговото унищожаване. Много е говорено по този въпрос, ние се спираме мимоходом, за да проследим отношението Му към човека и неговите нужди, дълбокото разбиране на тези нужди и Неговата отзивчивост. Няма случай, който Той да не разбира, да не познава и да не помогне.
към текста >>
Той се обявява срещу всички ония, които узаконяват по какъв да е начин убийството, независимо от формите и целите, независимо дали се извършва над
животни
или хора.
“В какъвто и да е вид, аз го отричам". Една от главните задачи на човечеството е да се справи с безогледното разполагане на човешкия живот. Няма по-голямо престъпление от убийството в каквато и да е форма - то е идея от най-тъмни и реакционни сили. Да се унищожава живота, това е узаконяването на първото престъпление извършено през ония незапомнени времена - братоубийството. Да се опази капката кръв и да се съхрани диханието на човека - идеята лежи близко до Него, тя прониква всяка дума и трепти във всеки ред, слушаме я във всичките октави и нейното звучене се превръща на апотеоз на любовта.
Той се обявява срещу всички ония, които узаконяват по какъв да е начин убийството, независимо от формите и целите, независимо дали се извършва над
животни
или хора.
“Не ще се откажа от това свидетелство срещу човека, дошло е време да се прегледат и да бъдат изслушани всичките прошения за убийство - на тях ще им се даде ход и аз ще свидетелствувам срещу тях.” Не щади нито христовите служители, които в името на Христа са изпратили на кладата толкова невинни, не щади и военните, нито съдебните власти, които еднакво са разполагали с живота и са взели участие в неговото унищожаване. Много е говорено по този въпрос, ние се спираме мимоходом, за да проследим отношението Му към човека и неговите нужди, дълбокото разбиране на тези нужди и Неговата отзивчивост. Няма случай, който Той да не разбира, да не познава и да не помогне. Ония, които са живели по Негово време и не са Го познавали, може да се учудват на това, ала ние, които имахме тази възможност да следим от близо това и сами да го преживеем, казваме - моментът бе велик, Земята никога не ще забрави това събитие, и отраженията ще сияят през вековете. Онова, което Той остави, ще легне като основа при изграждането на бъдещата култура.
към текста >>
“Не ще се откажа от това свидетелство срещу човека, дошло е време да се прегледат и да бъдат изслушани всичките прошения за убийство - на тях ще им се даде ход и аз ще свидетелствувам срещу тях.” Не щади нито христовите служители, които в името на Христа са изпратили на кладата толкова невинни, не щади и военните, нито съдебните власти, които еднакво са разполагали с
живота
и са взели участие в неговото унищожаване.
Една от главните задачи на човечеството е да се справи с безогледното разполагане на човешкия живот. Няма по-голямо престъпление от убийството в каквато и да е форма - то е идея от най-тъмни и реакционни сили. Да се унищожава живота, това е узаконяването на първото престъпление извършено през ония незапомнени времена - братоубийството. Да се опази капката кръв и да се съхрани диханието на човека - идеята лежи близко до Него, тя прониква всяка дума и трепти във всеки ред, слушаме я във всичките октави и нейното звучене се превръща на апотеоз на любовта. Той се обявява срещу всички ония, които узаконяват по какъв да е начин убийството, независимо от формите и целите, независимо дали се извършва над животни или хора.
“Не ще се откажа от това свидетелство срещу човека, дошло е време да се прегледат и да бъдат изслушани всичките прошения за убийство - на тях ще им се даде ход и аз ще свидетелствувам срещу тях.” Не щади нито христовите служители, които в името на Христа са изпратили на кладата толкова невинни, не щади и военните, нито съдебните власти, които еднакво са разполагали с
живота
и са взели участие в неговото унищожаване.
Много е говорено по този въпрос, ние се спираме мимоходом, за да проследим отношението Му към човека и неговите нужди, дълбокото разбиране на тези нужди и Неговата отзивчивост. Няма случай, който Той да не разбира, да не познава и да не помогне. Ония, които са живели по Негово време и не са Го познавали, може да се учудват на това, ала ние, които имахме тази възможност да следим от близо това и сами да го преживеем, казваме - моментът бе велик, Земята никога не ще забрави това събитие, и отраженията ще сияят през вековете. Онова, което Той остави, ще легне като основа при изграждането на бъдещата култура. Ние не преувеличаваме, напротив казваме нещо малко, защото, какво сме ние с нашите ограничени сетива да обхванем неизмеримото!
към текста >>
Неговото разбиране на човека, Неговата преценка за него и Неговата любов към
живота
и грижата за съхраняването на тая скъпоценност.
Темата е доста разработена. Онова, което привлича нашето внимание е нещо друго, което всячески се стараем да уловим и представим в тази монография. Искаме да бъдем последователни и да спестим подробностите. Ние стигнахме до един от набелязаните вече върхове и като опитни планинари искаме да тръгнем към следващия - образът до тук бе отбелязан с една култура. За нас тя е жива, реална и топла, защото бе опитана.
Неговото разбиране на човека, Неговата преценка за него и Неговата любов към
живота
и грижата за съхраняването на тая скъпоценност.
Той знаеше и можеше. На Него можеше да се повери всичко. Нямаше възел и противоречие, което да не развърже. Всичко е опитано и не само от един човек, а от хиляди, които са спирали пред Неговия праг. Няма да си позволим да кажем ни една дума, която не е минала през опита и през наковалнята на фактите.
към текста >>
Чрез тези важни принципи единствено може да се съхранява и изгражда
живота
.
Идеята за Учител е изразена без думи. Той е този, Който ще те посрещне на прага, независимо кой си ти, какъв си ти и откъде идваш. Идеята ще говори на всички, както е говорила и на нас. В тази идея безкрайността е отляла своята сила, своята чистота, своята вяра и своята любов. Христос като Учител ни дава ярка идея за Него, като същество, който държи в ръцете си силата, вярата и любовта, дадени без мярка.
Чрез тези важни принципи единствено може да се съхранява и изгражда
живота
.
Затова и Той единствено с тях борави и гради сградата на Своето учение - една здрава и съвършена архитектурна цялост споена с най-мощната спойка - спойката на любовта, на мъдростта и на истината. От тази спойка човечеството нямаше да се освободи, защото веднаж свалена на земята, тя щеше да насити атмосферата и хората щяха да я дишат чрез въздуха, пият чрез водата и ядат чрез хляба. Учителят идва на Земята, за да дава и изпълва. Земята е изпълнена, Земята е посята. Новото ще бликне като фонтан, като извор, като нива разлюляна от обилен плод.
към текста >>
За тази вода и за този хляб хората са жадни, защото те са, които дават тон на
живота
.
Затова и Той единствено с тях борави и гради сградата на Своето учение - една здрава и съвършена архитектурна цялост споена с най-мощната спойка - спойката на любовта, на мъдростта и на истината. От тази спойка човечеството нямаше да се освободи, защото веднаж свалена на земята, тя щеше да насити атмосферата и хората щяха да я дишат чрез въздуха, пият чрез водата и ядат чрез хляба. Учителят идва на Земята, за да дава и изпълва. Земята е изпълнена, Земята е посята. Новото ще бликне като фонтан, като извор, като нива разлюляна от обилен плод.
За тази вода и за този хляб хората са жадни, защото те са, които дават тон на
живота
.
Неговата сила, с която Той разполагаше когато е бил на земята, сега става по-голяма, когато е вън от нея. За жителите на Земята няма по-голям и по-желан приятел от Учител. Защото Той е който може да я обогати с духовни съкровища, които не изчезват. Човек трябва да бъде готов за тях - да приготви място в себе си и да ги възприеме като дар. Времето, когато един Учител идва на Земята е епохално.
към текста >>
Той бележи края на старото и началото на новото, което настъпва по всичките посоки на
живота
.
Неговата сила, с която Той разполагаше когато е бил на земята, сега става по-голяма, когато е вън от нея. За жителите на Земята няма по-голям и по-желан приятел от Учител. Защото Той е който може да я обогати с духовни съкровища, които не изчезват. Човек трябва да бъде готов за тях - да приготви място в себе си и да ги възприеме като дар. Времето, когато един Учител идва на Земята е епохално.
Той бележи края на старото и началото на новото, което настъпва по всичките посоки на
живота
.
Всред хаоса и безперспективността на века, когато човечеството преживява най-големите конфликти, два момента ще бъдат отбелязани като най-главни. Първият, когато над помръкналите хоризонти се ражда новата зора и вторият момент, когато народите ще приближат до голямото светило, за да запалят своите ламлади. Съществува само една пътека, един път. Този път води към светлината и топлината на това мощно слънце. Народите ще опитат всичко, и уморени от ужасите на века ще стигнат до Него, не като при авторитет, а като при извор, чийто свежи струи ще ги съживят, като светилник, който ще им поднесе ключове, като любов, която ще избърше всяка сълза, за да могат да разрешат всичките противоречия лични, обществени, семейни, държавни, общочовешки.
към текста >>
Застанал на прага на идващия век той е направил духовна революция не вън от човека, а вътре в неговия ум, сърце, душа, като вля ново съдържание и нова сила и насочи човека именно към мисълта и чувствата като най-мощни двигатели на
живота
и човешкия напредък.
Първият, когато над помръкналите хоризонти се ражда новата зора и вторият момент, когато народите ще приближат до голямото светило, за да запалят своите ламлади. Съществува само една пътека, един път. Този път води към светлината и топлината на това мощно слънце. Народите ще опитат всичко, и уморени от ужасите на века ще стигнат до Него, не като при авторитет, а като при извор, чийто свежи струи ще ги съживят, като светилник, който ще им поднесе ключове, като любов, която ще избърше всяка сълза, за да могат да разрешат всичките противоречия лични, обществени, семейни, държавни, общочовешки. Той бе приятел не само на българския народ, но и на цялото човечество.
Застанал на прага на идващия век той е направил духовна революция не вън от човека, а вътре в неговия ум, сърце, душа, като вля ново съдържание и нова сила и насочи човека именно към мисълта и чувствата като най-мощни двигатели на
живота
и човешкия напредък.
Овладяването на мисълта и чувствата бележи важен завой в развитието на човека и постави краеъгълен камък в непознатата и неправилно осведомена наука, каквато представлява днес - психологията и науката за душата. Материалът на тази тема е огромен, даден във всичките лекции и беседи. Никой до сега не е говорил толкова много и така задълбочено с такова познание и проникновение за света на душата, за духовното, както Той, предвидил големия глад на съвремието си. Мисълта на човека се възейма до тези върхове, за да стигне до същината на човека -мисълта, чувството, душата, духът-области, които предстоят да се разкрият и опознаят. Земята лежи открита пред погледа на географа, ала човекът предстои да се разкрива пред погледа на човека.
към текста >>
Ние успяхме да видим това, да преживеем великия момент, като имахме рядката привилегия да бъдем привлечени от Неговата светлина и топлина, да почувствуваме тази светлина и топлина, да съзерцаваме
живота
Му, като израз на висша хармония и да опитаме накрая живителната сила на Неговото слово.
Да се овладеят познанията, не за Земята, а за човешката душа е наистина сериозна експедиция, за която се изискват самоотвержени, трудолюбиви и чисти по сърце ученици. И за тях, както и за всички мореплаватели и откриватели е необходимо да имат висок идеал и беззаветна любов, за да могат да открият неземните съкровища скрити в недрата на земята, не за да превърнат желязото в злато, а как да навлязат в света на духовното, за да превърнат омразата в любов, насилието в свобода - как да не бъдат никога вече лъгани, как да възвестят правдата, как да въдворят мира, как да закрепят доброто, как да станат истински служители на новото. Велики открития и велики реформи предстоят на човечеството. Този път няма да бъде спечелена земята с нейните несметни богатства, а ще бъде спечелен човека в когото лежат несравнимо по-големи съкровища отколкото тези на земята и с неограничените възможности непознати и неподозиращи за човека. Към тази задача и към този подвиг е бил и ще бъде обърнат погледа на Големия Приятел на човечеството.
Ние успяхме да видим това, да преживеем великия момент, като имахме рядката привилегия да бъдем привлечени от Неговата светлина и топлина, да почувствуваме тази светлина и топлина, да съзерцаваме
живота
Му, като израз на висша хармония и да опитаме накрая живителната сила на Неговото слово.
Големият Приятел е приближил всичко и всички до сърцето си. Няма живо същество застанало на Неговия праг, обременено от някаква нужда да не е получило отговор. Той очерта прав и здрав път по който могат да минат всички, които търсят и жадуват истината. Светът се превърна на просторен дворец и над него небе осеяно със слънце и звезди. Милостта и Любовта на Бога се излива към отруденото човечество.
към текста >>
В тази монография ние правим опит да направим това с желание да избегнем схемата и тривиалното описание на един
живот
и философско - критичен фрагмент на Учението.
Бяхме Негови съвременници и можехме да кажем: Опитахме свежестта на Неговата вода и сладостта на Неговия хляб, които щедро предложи на целия свят. Какви светове нови и непознати разкриваше Той и колко необхватен беше простора на мисълта! Трудно бихме могли да измерим замаха и силата с която Той разполагаше. Някога може би ще се намерят други, които ще могат да обхванат Неговите възможности, сили и знания с които разполагаше. Ние не намираме изразни средства, нито разполагаме с точни мерки с които да дадем цялостна представа за Учението, делото и Неговия духовен лик.
В тази монография ние правим опит да направим това с желание да избегнем схемата и тривиалното описание на един
живот
и философско - критичен фрагмент на Учението.
Всичко у Него беше премного живо, непрекъсващо и неуловимо движение, за това и всичките езикови форми да изразим онова, което е било край Него са несъвместими, неприложими. Той не обичаше статичното, еднообразното, “логичното” измерено до м.м. с нашата десетична система. Затова много неща приети, узаконени, уточнени за Него звучаха далечни, неверни дори и смешни. А Сам Той оставаше далечен, неразбран във възгледите за етика, за религия, за наука, за свобода, за истината, за Любовта, най-вече за Любовта.
към текста >>
Великите хора никога не са били приети от своите съвременници и техния
живот
винаги е бил придружаван от несгоди, противоречия, борби, гонения.
Неговата логика се различаваше коренно от общоприетата, затова и не я разбираха, философията изглеждаше недостъпна, неразбрана, неприложима; точно такива качества, каквито тя не притежаваше. Неразбирането и отрицанието на новото далеч не говори, че то не притежава тези качества. Отрицанието винаги придружава тези, които дръзват да се раждат преждевременно. Като прелетни птички те винаги са подхвърлени на тежките условия на ранната пролет. Нищо, обаче, не им пречи да оповестят пролетта.
Великите хора никога не са били приети от своите съвременници и техния
живот
винаги е бил придружаван от несгоди, противоречия, борби, гонения.
Оттам и тежките условия при които те са принудени да живеят всички, които идват на земята в името на един висок идеал. Гонението на Неговото учение дойде по-късно и то засегна Неговите ученици. Ала докато Той беше на земята засегна само Него. Религиозната власт в България не му отреди радушен прием. Онова, което българското духовенство направи на него е история с която историците един ден ще се занимават.
към текста >>
Колкото и грижливо да е пазел вътрешния си
живот
от външни посегателства, все оставаше нещо да искри и разкрива духовния образ.
Ала докато Той беше на земята засегна само Него. Религиозната власт в България не му отреди радушен прием. Онова, което българското духовенство направи на него е история с която историците един ден ще се занимават. Ние искаме да отбележим само ония мигове, които историкът може да пропусне, но които ние не можем да избегнем, защото живяхме край Него, докоснати от огъня на Неговата мисъл. Не могат да се забравят някои неща.
Колкото и грижливо да е пазел вътрешния си
живот
от външни посегателства, все оставаше нещо да искри и разкрива духовния образ.
Той малко говореше за себе си и в малкото, което казваше проличаваше линията по която човечеството щеше да мине. Тези думи бяха и сияние, и поличба, и съдба. Сияние и светлина за тези, които слушаха и учеха, поличба за тези, които бяха жадни за доказателства и съдба за тези, които правеха опит да се противопоставят на течението, като се опълчваха срещу Него и делото Му. Не знаеха, че изпълнителната власт лежеше в Неговите ръце. Той казваше: ’’Докато аз съм на земята, не съм толкова опасен, но когато си отида всичко ще стане на пух и на прах.
към текста >>
Каква панорама на тогавашния
живот
в сравнение с днешната.
Бог е влязъл вече между европейските народи. Този кипеж, това брожение, тези войни, всичко това показва, че Бог е проникнал навсякъде. Моето Слово е живо. Колкото по-навътре влиза, толкова повече то се разгаря.” Това е казано през м. април 1921 година, четиридесет години оттогава.
Каква панорама на тогавашния
живот
в сравнение с днешната.
Светът още кипи като котел и Неговите думи се изпълват. Никога народите не са горяли в толкова противоречия и конфликти, както днес. Процесът на разрушението започна от първите десетилетия на нашия век и продължава още. Ние не искаме да коментираме или да пророкуваме, нямаме и за цел да изброяваме всичките предсказания от този род. Има нещо което вълнува лично нас, много повече от онова, което утре ще стане с цялата ни планета.
към текста >>
Тя е като огън, който едновременно
оживотворява
и унищожава -зависи с какво съдържание хората се приближават при Него - с какви мисли, чувства, желания, намерения, положителни или отрицателни.
Трудно е да се определи количеството и качеството на двете. Светлият ореол до който италианските художници в миналото са стигнали е бледо отражение на неограничената аура в която те са потопени, движат се и представлява атмосфера и среда. Невъзможно е да се измери по някакъв начин силата, трептенията и температурата на това течение, в което те живеят и работят. Едновременно тази аура е и защитен пояс, който съхранява тяхната безопасност от външните неприятелско настроени среди. Колкото тази аура може да бъде полезна, здравословна за едни, толкова тя може да бъде съкрушителна и опасна за други.
Тя е като огън, който едновременно
оживотворява
и унищожава -зависи с какво съдържание хората се приближават при Него - с какви мисли, чувства, желания, намерения, положителни или отрицателни.
За едните тя крие благодат, за други нещастия. Затова, както в миналото, така и сега законът действува по един и същи начин. Всеки опит да се уязви личността и делото на един Учител, претърпявал крах и всеки човек, който се опитва да вдигне ръка срещу Него и учението Му бива унищожаван. Сблъсква се сам с тая огромна топлина и светлина, която представлява истинска броня. Законът действува неумолимо.
към текста >>
Ние нямаме за цел да правим преводи и да убеждаваме хората в съществуването на една Велика Разумност, която съхранява не само
живота
на нашата малка планета, но и тоя на цялата Вселена.
Сблъсква се сам с тая огромна топлина и светлина, която представлява истинска броня. Законът действува неумолимо. Учителите дори нищо не могат да направят, защото те не засягат Него, а Великото, Мощното, Божественото. Нищо не е в състояние да спасява такива врагове, все едно да се спаси летящата пеперуда от пламъка на запалената свещ, когато безразсъдно тя хвърчи около този пламък. По-добре е за ония, които искат да попречат, да разрушат или да похулят Учението или Учителя навреме да се дръпнат настрана, да се оттеглят на разстояние, да не се опитват дори да се преборят с тези Велики мъже, които наглед приличат на земни жители, ала се различават коренно от тях, притежават голяма сила,топлината и светлината са неудържими, жители са на друга държава, живеят по други закони и като идея дори те стоят толкова далеч от обикновеното съзнание, и не подозират величието пред което стоят, и великата жертва, която те са направили като са приели проста човешка форма и са слезли на Земята с известна мисия.
Ние нямаме за цел да правим преводи и да убеждаваме хората в съществуването на една Велика Разумност, която съхранява не само
живота
на нашата малка планета, но и тоя на цялата Вселена.
Онова, което искаме да кажем не се отнася до тия човешки съзнания - пеперуди, които в желанието да се преборят със светлината изгарят в пламъците на един огън, който те се опитват да докоснат с нечисти пръсти и устни. Не е било време тази опитност да не се е повтаряла многократно, и историята да не е отбелязвала края на всички насилници, които са излизали на двубой срещу светлината. Ще дойде ден, когато и историята, която се пише днес, ще разкаже на поколенията за всички ония тъмни сили, които в продължение на половин век се опитваха да петнят и да унищожат делото на Учителя. Ние няма да говорим за това, историята се пише от историци, материалите един ден ще изобилствуват и онова, което поднасяме с тая монография ще се потвърди. Съвременниците на това събитие, най-велико през нашето столетие, нямаме вече много време, за да обхванем всичко онова, което се случи около Него и след Него.
към текста >>
Ние бързаме да разкажем за непосредствените преживявания покрай Него, да коментираме някои моменти от
живота
и да се спрем на онова от Учението, което сметнахме за главно.
Онова, което искаме да кажем не се отнася до тия човешки съзнания - пеперуди, които в желанието да се преборят със светлината изгарят в пламъците на един огън, който те се опитват да докоснат с нечисти пръсти и устни. Не е било време тази опитност да не се е повтаряла многократно, и историята да не е отбелязвала края на всички насилници, които са излизали на двубой срещу светлината. Ще дойде ден, когато и историята, която се пише днес, ще разкаже на поколенията за всички ония тъмни сили, които в продължение на половин век се опитваха да петнят и да унищожат делото на Учителя. Ние няма да говорим за това, историята се пише от историци, материалите един ден ще изобилствуват и онова, което поднасяме с тая монография ще се потвърди. Съвременниците на това събитие, най-велико през нашето столетие, нямаме вече много време, за да обхванем всичко онова, което се случи около Него и след Него.
Ние бързаме да разкажем за непосредствените преживявания покрай Него, да коментираме някои моменти от
живота
и да се спрем на онова от Учението, което сметнахме за главно.
Нашето желание е да се докоснем до същността на това събитие, да се приближим до Него и неусетно да вдигнем един малък крайчец от тоя живот, извор, който ще блика и пои корените на бъдещата култура. За личността на един Учител от този мащаб е писано в Евангелието, което разкрива ярко образа - “ Дадена му е сила без мярка.” Делото на Христа е неоспорим факт. Не са нужни доказателства. Всичко е налице добило плът и кръв чрез тая малка книга съставена от учениците Му. Само ония, които са в разрез с истината и светлината могат да твърдят, че личността на Христа е от света на легендите и митовете.
към текста >>
Нашето желание е да се докоснем до същността на това събитие, да се приближим до Него и неусетно да вдигнем един малък крайчец от тоя
живот
, извор, който ще блика и пои корените на бъдещата култура.
Не е било време тази опитност да не се е повтаряла многократно, и историята да не е отбелязвала края на всички насилници, които са излизали на двубой срещу светлината. Ще дойде ден, когато и историята, която се пише днес, ще разкаже на поколенията за всички ония тъмни сили, които в продължение на половин век се опитваха да петнят и да унищожат делото на Учителя. Ние няма да говорим за това, историята се пише от историци, материалите един ден ще изобилствуват и онова, което поднасяме с тая монография ще се потвърди. Съвременниците на това събитие, най-велико през нашето столетие, нямаме вече много време, за да обхванем всичко онова, което се случи около Него и след Него. Ние бързаме да разкажем за непосредствените преживявания покрай Него, да коментираме някои моменти от живота и да се спрем на онова от Учението, което сметнахме за главно.
Нашето желание е да се докоснем до същността на това събитие, да се приближим до Него и неусетно да вдигнем един малък крайчец от тоя
живот
, извор, който ще блика и пои корените на бъдещата култура.
За личността на един Учител от този мащаб е писано в Евангелието, което разкрива ярко образа - “ Дадена му е сила без мярка.” Делото на Христа е неоспорим факт. Не са нужни доказателства. Всичко е налице добило плът и кръв чрез тая малка книга съставена от учениците Му. Само ония, които са в разрез с истината и светлината могат да твърдят, че личността на Христа е от света на легендите и митовете. Историята и тях ще подмине като най-големите реакционери на прогреса и най-големите фанатици на века, които затварят очите си пред реалността и минават равнодушно покрай действителността.
към текста >>
Затова и неговият
живот
на земята премина безшумно, лишен от външен блясък, облечен в най-скромна дреха, украсен с онова, което на земята ще си остане най-голямата ценност - скромността.
Учението се изля като завършена скулптура, величествена и жива с устрем да живее, да се разраства и да изпълни предназначената си цел. Учението бе свалено на Земята в своята кристална чистота. Учителят изпълни Своята задача за която беше дошъл. “ Свършихме една малка работа " - посмъртните слова разкриват величието на подвига, преминал нечуто и незнайно в пределите на една малка страна за една голяма част от този народ. Той я нарече “малка работа “ и зрънцето е малко, и изгревът на слънцето започва от една искра, и пробуждането на цялата природа започва медлено и с най-малките величини.
Затова и неговият
живот
на земята премина безшумно, лишен от външен блясък, облечен в най-скромна дреха, украсен с онова, което на земята ще си остане най-голямата ценност - скромността.
Животът протичаше като извор, чиято сила всеки чувствуваше. Не правим опит дори да търсим необикновеното, тайнственото, защото всичко наистина беше необикновено, но беше толкова естествено, звучеше като най-хармонична природна гама, подчинено на ония естествени закони по които течеше и живота. Нямаше нищо крещящо, странно, неразбрано, потайно, нереално. Всичко край Него дишаше простота, яснота, чистота, невъобразим мир. Мирът проникваше в душите на всички, които се приближаваха при Него, за да докосне съзнанието и внесе в него най-живия елемент - светлината.
към текста >>
Животът
протичаше като извор, чиято сила всеки чувствуваше.
Учението бе свалено на Земята в своята кристална чистота. Учителят изпълни Своята задача за която беше дошъл. “ Свършихме една малка работа " - посмъртните слова разкриват величието на подвига, преминал нечуто и незнайно в пределите на една малка страна за една голяма част от този народ. Той я нарече “малка работа “ и зрънцето е малко, и изгревът на слънцето започва от една искра, и пробуждането на цялата природа започва медлено и с най-малките величини. Затова и неговият живот на земята премина безшумно, лишен от външен блясък, облечен в най-скромна дреха, украсен с онова, което на земята ще си остане най-голямата ценност - скромността.
Животът
протичаше като извор, чиято сила всеки чувствуваше.
Не правим опит дори да търсим необикновеното, тайнственото, защото всичко наистина беше необикновено, но беше толкова естествено, звучеше като най-хармонична природна гама, подчинено на ония естествени закони по които течеше и живота. Нямаше нищо крещящо, странно, неразбрано, потайно, нереално. Всичко край Него дишаше простота, яснота, чистота, невъобразим мир. Мирът проникваше в душите на всички, които се приближаваха при Него, за да докосне съзнанието и внесе в него най-живия елемент - светлината. Човек усещаше, че нещо става с него, променят се външни и вътрешни условия и животът навлиза в нови и непознати до тогава релси.
към текста >>
Не правим опит дори да търсим необикновеното, тайнственото, защото всичко наистина беше необикновено, но беше толкова естествено, звучеше като най-хармонична природна гама, подчинено на ония естествени закони по които течеше и
живота
.
Учителят изпълни Своята задача за която беше дошъл. “ Свършихме една малка работа " - посмъртните слова разкриват величието на подвига, преминал нечуто и незнайно в пределите на една малка страна за една голяма част от този народ. Той я нарече “малка работа “ и зрънцето е малко, и изгревът на слънцето започва от една искра, и пробуждането на цялата природа започва медлено и с най-малките величини. Затова и неговият живот на земята премина безшумно, лишен от външен блясък, облечен в най-скромна дреха, украсен с онова, което на земята ще си остане най-голямата ценност - скромността. Животът протичаше като извор, чиято сила всеки чувствуваше.
Не правим опит дори да търсим необикновеното, тайнственото, защото всичко наистина беше необикновено, но беше толкова естествено, звучеше като най-хармонична природна гама, подчинено на ония естествени закони по които течеше и
живота
.
Нямаше нищо крещящо, странно, неразбрано, потайно, нереално. Всичко край Него дишаше простота, яснота, чистота, невъобразим мир. Мирът проникваше в душите на всички, които се приближаваха при Него, за да докосне съзнанието и внесе в него най-живия елемент - светлината. Човек усещаше, че нещо става с него, променят се външни и вътрешни условия и животът навлиза в нови и непознати до тогава релси. Процесът беше естествен, красив и всеки намираше, че пролетта, която настъпи на земята, докосваше предимно него.
към текста >>
Човек усещаше, че нещо става с него, променят се външни и вътрешни условия и
животът
навлиза в нови и непознати до тогава релси.
Животът протичаше като извор, чиято сила всеки чувствуваше. Не правим опит дори да търсим необикновеното, тайнственото, защото всичко наистина беше необикновено, но беше толкова естествено, звучеше като най-хармонична природна гама, подчинено на ония естествени закони по които течеше и живота. Нямаше нищо крещящо, странно, неразбрано, потайно, нереално. Всичко край Него дишаше простота, яснота, чистота, невъобразим мир. Мирът проникваше в душите на всички, които се приближаваха при Него, за да докосне съзнанието и внесе в него най-живия елемент - светлината.
Човек усещаше, че нещо става с него, променят се външни и вътрешни условия и
животът
навлиза в нови и непознати до тогава релси.
Процесът беше естествен, красив и всеки намираше, че пролетта, която настъпи на земята, докосваше предимно него. Ние се връщаме на това време, когато картината представляваше рядко хубава и слънчева пролет. Атмосферата за онези, които бяха край Него беше премного наситена с устрем и пламък да се върви напред. И когато се питаме, защо се случи всичко онова, което ни срази отвън и ни разпръсна като овци без пастир, ние си спомняме за всички минали преди нас, които не бяха пощадени нито от страданията, нито от изпитанията. Спомняме си и Неговите думи, които категорично ни предупреждаваха, че няма да бъдем подминати от изпитанията.
към текста >>
97.
1. “Аз съм един прост събеседник
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Най-верни и най-точни са ония истории, които се пишат, когато авторът тръгва по следите на казаното от самия човек, за когото се пише, или от живи свидетели, които са наблюдавали отблизо този
живот
.
1. “АЗ СЪМ ЕДИН ПРОСТ СЪБЕСЕДНИК“ Онези, които пишат биографии са писателски личности. Биографията на един човек предполага историята на този човек. Историята би трябвало да бъде точна, правдоподобна - верига от събития, които са станали и описани добросъвестно и без преувеличаване или прекрояване.
Най-верни и най-точни са ония истории, които се пишат, когато авторът тръгва по следите на казаното от самия човек, за когото се пише, или от живи свидетели, които са наблюдавали отблизо този
живот
.
Когато днес спираме погледа си върху образа на Учителя, не искаме да пишем биография, нито историческа, нито романизована. За нас има нещо, което е много по-важно от това да знаем биографическите данни и подробности за Неговия живот, един живот, който беше необикновен, неуловим и неизмерим с обикновените човешки мерки. Спираме се на Него, защото невъзможно е да не се огледа тази глъбина, невъзможно е да се подмине това велико събитие на нашето време, колкото и необозрими да лежат границите на Неговия живот. Не правим опит да сглобяваме отделни данни и факти - не пишем биографичен очерк. Неговият живот и дело ще влязат в историята като живо и неделимо цяло, за да говори на целия свят с езикът на необикновеното, който разкри дверите на познанието и подари на света едно ново Слово, което промени посоката на движението в света на мислите и чувствата.
към текста >>
За нас има нещо, което е много по-важно от това да знаем биографическите данни и подробности за Неговия
живот
, един
живот
, който беше необикновен, неуловим и неизмерим с обикновените човешки мерки.
1. “АЗ СЪМ ЕДИН ПРОСТ СЪБЕСЕДНИК“ Онези, които пишат биографии са писателски личности. Биографията на един човек предполага историята на този човек. Историята би трябвало да бъде точна, правдоподобна - верига от събития, които са станали и описани добросъвестно и без преувеличаване или прекрояване. Най-верни и най-точни са ония истории, които се пишат, когато авторът тръгва по следите на казаното от самия човек, за когото се пише, или от живи свидетели, които са наблюдавали отблизо този живот. Когато днес спираме погледа си върху образа на Учителя, не искаме да пишем биография, нито историческа, нито романизована.
За нас има нещо, което е много по-важно от това да знаем биографическите данни и подробности за Неговия
живот
, един
живот
, който беше необикновен, неуловим и неизмерим с обикновените човешки мерки.
Спираме се на Него, защото невъзможно е да не се огледа тази глъбина, невъзможно е да се подмине това велико събитие на нашето време, колкото и необозрими да лежат границите на Неговия живот. Не правим опит да сглобяваме отделни данни и факти - не пишем биографичен очерк. Неговият живот и дело ще влязат в историята като живо и неделимо цяло, за да говори на целия свят с езикът на необикновеното, който разкри дверите на познанието и подари на света едно ново Слово, което промени посоката на движението в света на мислите и чувствата. “ Аз завъртях колелото на дясно, а не както беше наляво “ - казва Той. Нещо се бе случило на Земята и това беше значимото, великото, което вековете нямаше да изчерпят.
към текста >>
Спираме се на Него, защото невъзможно е да не се огледа тази глъбина, невъзможно е да се подмине това велико събитие на нашето време, колкото и необозрими да лежат границите на Неговия
живот
.
Биографията на един човек предполага историята на този човек. Историята би трябвало да бъде точна, правдоподобна - верига от събития, които са станали и описани добросъвестно и без преувеличаване или прекрояване. Най-верни и най-точни са ония истории, които се пишат, когато авторът тръгва по следите на казаното от самия човек, за когото се пише, или от живи свидетели, които са наблюдавали отблизо този живот. Когато днес спираме погледа си върху образа на Учителя, не искаме да пишем биография, нито историческа, нито романизована. За нас има нещо, което е много по-важно от това да знаем биографическите данни и подробности за Неговия живот, един живот, който беше необикновен, неуловим и неизмерим с обикновените човешки мерки.
Спираме се на Него, защото невъзможно е да не се огледа тази глъбина, невъзможно е да се подмине това велико събитие на нашето време, колкото и необозрими да лежат границите на Неговия
живот
.
Не правим опит да сглобяваме отделни данни и факти - не пишем биографичен очерк. Неговият живот и дело ще влязат в историята като живо и неделимо цяло, за да говори на целия свят с езикът на необикновеното, който разкри дверите на познанието и подари на света едно ново Слово, което промени посоката на движението в света на мислите и чувствата. “ Аз завъртях колелото на дясно, а не както беше наляво “ - казва Той. Нещо се бе случило на Земята и това беше значимото, великото, което вековете нямаше да изчерпят. Не правим опит да Го уловим във фотографическата камера с нашето перо и да разкажем на света, как живя и как работи.
към текста >>
Неговият
живот
и дело ще влязат в историята като живо и неделимо цяло, за да говори на целия свят с езикът на необикновеното, който разкри дверите на познанието и подари на света едно ново Слово, което промени посоката на движението в света на мислите и чувствата.
Най-верни и най-точни са ония истории, които се пишат, когато авторът тръгва по следите на казаното от самия човек, за когото се пише, или от живи свидетели, които са наблюдавали отблизо този живот. Когато днес спираме погледа си върху образа на Учителя, не искаме да пишем биография, нито историческа, нито романизована. За нас има нещо, което е много по-важно от това да знаем биографическите данни и подробности за Неговия живот, един живот, който беше необикновен, неуловим и неизмерим с обикновените човешки мерки. Спираме се на Него, защото невъзможно е да не се огледа тази глъбина, невъзможно е да се подмине това велико събитие на нашето време, колкото и необозрими да лежат границите на Неговия живот. Не правим опит да сглобяваме отделни данни и факти - не пишем биографичен очерк.
Неговият
живот
и дело ще влязат в историята като живо и неделимо цяло, за да говори на целия свят с езикът на необикновеното, който разкри дверите на познанието и подари на света едно ново Слово, което промени посоката на движението в света на мислите и чувствата.
“ Аз завъртях колелото на дясно, а не както беше наляво “ - казва Той. Нещо се бе случило на Земята и това беше значимото, великото, което вековете нямаше да изчерпят. Не правим опит да Го уловим във фотографическата камера с нашето перо и да разкажем на света, как живя и как работи. Избрахме си спонтанния начин на израз и на разкриване образа и делото и нека ни бъде позволено да тръгнем по неутъпкани пътища, нека и това бъде малко указание, че всичко около Него беше необикновено ново. Всичко лежи удивително ясно и просто -материалите са натрупани.
към текста >>
От казаното се опитваме да изградим реалната сграда на един
живот
, който нямаше да престане да звучи във всички гами, винаги свеж и нов.
Избрахме си спонтанния начин на израз и на разкриване образа и делото и нека ни бъде позволено да тръгнем по неутъпкани пътища, нека и това бъде малко указание, че всичко около Него беше необикновено ново. Всичко лежи удивително ясно и просто -материалите са натрупани. Всичко е кристално чисто, всякаква фалшификация е изключена, невъзможна. Нищо романизовано, нищо преувеличено, нищо с дъх на мит или легенда. За да освободи и обезоръжи волнодумците, Той говори за себе си.
От казаното се опитваме да изградим реалната сграда на един
живот
, който нямаше да престане да звучи във всички гами, винаги свеж и нов.
Когато намираме тези пасажи, ние ги събираме като скъпоценни късчета, които ни дават подтика и възможността, да разкажем за него онова, което в моменти на вглъбяване и съзерцаване се разкрива пред нас. Не веднъж темата щеше да ни грабне и покори и не веднъж щяхме да потопим перото в мастилото и отбележим ярко ония кратки и скромно изразени сигнали, които не могат да бъдат отминати и хронологически наредени като цитати. Нямаше да има човек, който познава постановката да не се спре развълнуван пред тях, както се спираме пред великолепен пейзаж от който премного се вълнуваме. Биография не пишем, а до историята не сме стигнали, това е задача на историците. Ние преживяхме събитието и живяхме край Него, слушахме Словото и великото сякаш открехна края на завесата, за да видим новото, което бавно пристъпваше прага на уморената от борби земя.
към текста >>
Нищо вече не звучи неразбрано, далечно и не сгрято от непосредствения допир на
живота
, който звучеше и пееше край нас.
Когато намираме тези пасажи, ние ги събираме като скъпоценни късчета, които ни дават подтика и възможността, да разкажем за него онова, което в моменти на вглъбяване и съзерцаване се разкрива пред нас. Не веднъж темата щеше да ни грабне и покори и не веднъж щяхме да потопим перото в мастилото и отбележим ярко ония кратки и скромно изразени сигнали, които не могат да бъдат отминати и хронологически наредени като цитати. Нямаше да има човек, който познава постановката да не се спре развълнуван пред тях, както се спираме пред великолепен пейзаж от който премного се вълнуваме. Биография не пишем, а до историята не сме стигнали, това е задача на историците. Ние преживяхме събитието и живяхме край Него, слушахме Словото и великото сякаш открехна края на завесата, за да видим новото, което бавно пристъпваше прага на уморената от борби земя.
Нищо вече не звучи неразбрано, далечно и не сгрято от непосредствения допир на
живота
, който звучеше и пееше край нас.
Като ценни бисери започнахме да събираме казаното, което щеше да ни помогне да изразим не само онова, което успяхме да видим и открием, но и да отнемем възможността за всякакви неточни и двусмислени коментари около живота и делото Му. Трудно би било да се сведе всичко у Него до някакви познати мерки и облици. Неговите методи бяха различни, индивидуални, неуловими в тяхната дълбочина, неподчиняващи на познатата и общоприета логика. Обикновената логика за Него беше нелогичност. Неговата мисъл се изливаше по непознати и необхватни закони.
към текста >>
Като ценни бисери започнахме да събираме казаното, което щеше да ни помогне да изразим не само онова, което успяхме да видим и открием, но и да отнемем възможността за всякакви неточни и двусмислени коментари около
живота
и делото Му.
Не веднъж темата щеше да ни грабне и покори и не веднъж щяхме да потопим перото в мастилото и отбележим ярко ония кратки и скромно изразени сигнали, които не могат да бъдат отминати и хронологически наредени като цитати. Нямаше да има човек, който познава постановката да не се спре развълнуван пред тях, както се спираме пред великолепен пейзаж от който премного се вълнуваме. Биография не пишем, а до историята не сме стигнали, това е задача на историците. Ние преживяхме събитието и живяхме край Него, слушахме Словото и великото сякаш открехна края на завесата, за да видим новото, което бавно пристъпваше прага на уморената от борби земя. Нищо вече не звучи неразбрано, далечно и не сгрято от непосредствения допир на живота, който звучеше и пееше край нас.
Като ценни бисери започнахме да събираме казаното, което щеше да ни помогне да изразим не само онова, което успяхме да видим и открием, но и да отнемем възможността за всякакви неточни и двусмислени коментари около
живота
и делото Му.
Трудно би било да се сведе всичко у Него до някакви познати мерки и облици. Неговите методи бяха различни, индивидуални, неуловими в тяхната дълбочина, неподчиняващи на познатата и общоприета логика. Обикновената логика за Него беше нелогичност. Неговата мисъл се изливаше по непознати и необхватни закони. Речта, обаче, беше винаги ясна, точна, недвусмислена, близка до човешкия ум и сърце и отговаряща по магичен начин на всички човешки тежнения и нужди от всичките области.
към текста >>
Една дума казана от Него блясва като сигнал, която сепва нашето съзнание, буди нашата мисъл и ние тръгваме по блесналата стрелка, да се отзовем не пред точната и суха размисъл, не толкова пред знанието, а пред
живото
и топло преживяване, когато различно натоварени сме слушали Неговото Слово,
Живото
Слово, Което вече не целеше само едното, а всички, които бяха там, всички, които идваха при Него различно обременени с един проблем, с един въпрос, с една мъка, с едно противоречие, умствено, сърдечно, физическо.
Той винаги говореше, беседваше, разговаряше, независимо дали пред Него стоеше един човек или стотици. Едновременно, изумително чудно за нашите ограничени схващания за Великото, Той говореше на всички, разговаряше с всички. Затова и законите на Неговата логика не се покриваха с тези на обикновената човешка логика. Несъвместима си остана тази логика и бъдещата психология ще има да се занимава с нея, за да открие нови проблясъци и нови пътища. Отличителното в нея, обаче, не ни избегна.
Една дума казана от Него блясва като сигнал, която сепва нашето съзнание, буди нашата мисъл и ние тръгваме по блесналата стрелка, да се отзовем не пред точната и суха размисъл, не толкова пред знанието, а пред
живото
и топло преживяване, когато различно натоварени сме слушали Неговото Слово,
Живото
Слово, Което вече не целеше само едното, а всички, които бяха там, всички, които идваха при Него различно обременени с един проблем, с един въпрос, с една мъка, с едно противоречие, умствено, сърдечно, физическо.
Всеки по отделно отиваше на беседа, да уталожи глада и жаждата и ето, че наред с общата трапеза, която се слагаше, имаше и лична, всеки да може да си вземе онова, което му беше необходимо. “Простият събеседник”, за Който дръзваме да кажем, че беше велик беседваше с всички едновременно. И точно там беше трогателното и топлосърдечното, което ни вълнуваше дълбоко, озадачаваше ни и накрая задоволяваше напълно. Нямаше слушател, внимателно и съсредоточено изслушал беседата и лекцията да не открие между многото идеи, принципи и правила тъкмо онова, което засягаше лично него, да не намери тъкмо онова, което в момента му беше нужно и засягаше специално него. Една беседа никога не засягаше само едното, или част от ония, които го слушаха, а всички.
към текста >>
Да, за всичко, което беше във връзка с човека и
живота
.
И точно там беше трогателното и топлосърдечното, което ни вълнуваше дълбоко, озадачаваше ни и накрая задоволяваше напълно. Нямаше слушател, внимателно и съсредоточено изслушал беседата и лекцията да не открие между многото идеи, принципи и правила тъкмо онова, което засягаше лично него, да не намери тъкмо онова, което в момента му беше нужно и засягаше специално него. Една беседа никога не засягаше само едното, или част от ония, които го слушаха, а всички. "Аз съм един прост събеседник” - това значеше, че когато и да застанем пред Него, когато и да разтворим беседа да намерим онова, което търсим, онова, което ни трябва. За всеки по отделно ли е говорил Той ?
Да, за всичко, което беше във връзка с човека и
живота
.
Той говореше на човека, говореше на неговия ум, на неговото сърце със специфичния език на ума и на сърцето, говореше на душата, която разбираше и се къпеше в светлина, преживяла съкровения си блян - беше се сбъднал този блян. Велико нещо беше да срещнеш същество, което те разбира, неизразимо е да застанеш пред “Един прост събеседник” - Който те разбира и кротко за ръка те води от светлина в светлина, от връх на връх, за да ти покаже великото, което те чака и направи достояние на душата чистите извори, живия хляб и живата светлина и накрая да изправи човека пред великата повеля на времето и го вдъхнови, да живее, да люби, да учи. Беше се случило велико, рядко събитие, разрастваше се този живот отвътре навън, за да обхване постепенно целия живот, цялото човечество. Приличаше на пролет, която бавно настъпва с всичката неизбежност на онова, което щеше да я последва - размразяването на ледовете и снеговете, идването на прелетните птички, разцъфтяването на дърветата и цветята. Човешката душа преживяваше тези предпролетни дни, които вещаеха на човечеството новото по което векове е бленувало.
към текста >>
Беше се случило велико, рядко събитие, разрастваше се този
живот
отвътре навън, за да обхване постепенно целия
живот
, цялото човечество.
"Аз съм един прост събеседник” - това значеше, че когато и да застанем пред Него, когато и да разтворим беседа да намерим онова, което търсим, онова, което ни трябва. За всеки по отделно ли е говорил Той ? Да, за всичко, което беше във връзка с човека и живота. Той говореше на човека, говореше на неговия ум, на неговото сърце със специфичния език на ума и на сърцето, говореше на душата, която разбираше и се къпеше в светлина, преживяла съкровения си блян - беше се сбъднал този блян. Велико нещо беше да срещнеш същество, което те разбира, неизразимо е да застанеш пред “Един прост събеседник” - Който те разбира и кротко за ръка те води от светлина в светлина, от връх на връх, за да ти покаже великото, което те чака и направи достояние на душата чистите извори, живия хляб и живата светлина и накрая да изправи човека пред великата повеля на времето и го вдъхнови, да живее, да люби, да учи.
Беше се случило велико, рядко събитие, разрастваше се този
живот
отвътре навън, за да обхване постепенно целия
живот
, цялото човечество.
Приличаше на пролет, която бавно настъпва с всичката неизбежност на онова, което щеше да я последва - размразяването на ледовете и снеговете, идването на прелетните птички, разцъфтяването на дърветата и цветята. Човешката душа преживяваше тези предпролетни дни, които вещаеха на човечеството новото по което векове е бленувало. Идваше време, когато съсъдът на всеки човек щеше да се изпълни със съдържание, на всеки съответно съдържание, за да не жадува, за да не гладува. Пред всеки човек се слагаше трапеза, за всеки човек, каквото му е нужно. Той беше едновременно и приятел, и майка, и Учител, най-близкото същество, крепко застанал да човека, за да му поднесе онова, което му беше нужно.
към текста >>
Дали идваше сам при Него, дали се смесваше между хиляди, между милиони Той го намираше и му даваше същественото, за да се развива правилно, за да реши задачите си правилно, за да носи страданията с мъжество, за да върви по светлия път на новия
живот
.
Приличаше на пролет, която бавно настъпва с всичката неизбежност на онова, което щеше да я последва - размразяването на ледовете и снеговете, идването на прелетните птички, разцъфтяването на дърветата и цветята. Човешката душа преживяваше тези предпролетни дни, които вещаеха на човечеството новото по което векове е бленувало. Идваше време, когато съсъдът на всеки човек щеше да се изпълни със съдържание, на всеки съответно съдържание, за да не жадува, за да не гладува. Пред всеки човек се слагаше трапеза, за всеки човек, каквото му е нужно. Той беше едновременно и приятел, и майка, и Учител, най-близкото същество, крепко застанал да човека, за да му поднесе онова, което му беше нужно.
Дали идваше сам при Него, дали се смесваше между хиляди, между милиони Той го намираше и му даваше същественото, за да се развива правилно, за да реши задачите си правилно, за да носи страданията с мъжество, за да върви по светлия път на новия
живот
.
Там е силата на един Учител, чийто възможности са неограничени. Той не беше проповедник платен, за да проповядва, Той не беше схоластик, за да се впуща в богословски и научни спорове, Той не беше философ да играе на диалектика, не беше и тримата взети наедно да търси Истината. Истината Той я живееше. Той беше “прост събеседник”. Наистина събеседник, истински събеседник - Учител, Който разбираше нуждите на човешкия ум, сърце и душа и със Своето събеседване извеждаше човека на светло и му показваше пътя, учеше го как да живее, освобождаваше го от веригите на заблужденията на проповедника, на схоластика, на философа, не само от тия, които бяха вън от него, но и от тия които бяха вътре в него.
към текста >>
98.
2. Аз съм човекът
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Величието на един път и
живот
, който ни говореше на познат език, ясен и точен, и премного съкровен за нас.
Без да сме искали, без да сме мислели, че можем да се натъкнем на тия сигнали, ние се отзоваваме пред този необозрим свят, където езика звучи необикновено, а облаците стоят непознати и пречудни. Знаем ли ние докъде ще стигнем и пред какво ще се отзовем? Може би е късно да си задаваме този въпрос. Старателно Той е скривал Своята личност, Своята самоличност в духовен смисъл, познавал добре възможностите на човека и градусите на неговата топлина и светлина. Нещо се е случило с нас, което трудно бихме могли да обясним, нещо като непобедим кураж и нужда да тръгнем по обозначените сигнали и да се спираме очаровани и пленени от картините които се разкриваха пред нас.
Величието на един път и
живот
, който ни говореше на познат език, ясен и точен, и премного съкровен за нас.
Картината е цялостна и богата жадно днес я съзерцаваме, за да оставим следа от преживяния миг. Бихме желали, когато говорим за Него да говорим без въведение и направо. Ала поетичните хрумвания бликват спонтанно, нашите съзерцания си остават плод на внимателно и осторожно вникване в същността на принципите и законите и най-вече в същността на онова, което Той разкрива за себе си. Нямаме желание да засягаме личността на ония, които идваха при Него с определени цели. За нас е важна принципността, която искаме да уловим и предадем строго и неподправена, както сме я доловили в момент, когато Той ни въвежда в Своя свят и като Учител на ученик, показва вътрешната обстановка, вътрешното съдържание на отношенията, на целите и на интересите на ония, които заставаха пред Него.
към текста >>
Отношенията се определят между ученика и Учителя от мислите, чувствата,
живота
.
Възможно ли е това? Ще го опитате. Ако се приближите при мене с любов, знайте, че аз съм човекът който може да ви помогне.” Напрежението намалява и ние се връщаме от един шеметен връх. “Стойте далеч и не се приближавайте безразборно.” В света има свещени места и човек трябва да знае, как да се приближава при тях и как да застане. Никъде не може да се научи това изкуство, както и никой не може да научи човека да се моли на Бога.
Отношенията се определят между ученика и Учителя от мислите, чувствата,
живота
.
Те не се определят от механически закони, а от дълбоки вътрешни побуждения и изблици, които идват направо от сърцето - това е любовното отношение между две същества, които се разбират и обичат без думи. Само любовта е атмосферата, средата, почвата, където може да вирее цветето на душата, да се развива, цъфти и зрее. Само чрез любовта ученикът може да влезе в една нова среда, нови условия за нов живот. Нямаше нищо по прекрасно от състоянието на ученик, който застанал пред лицето на Своя Учител с всичката си любов и със всичкото си смирение с дълбоката вяра, че ще получи тъкмо онова, което е необходимо за неговия духовен растеж. Ожиданото през векове сбъдновение изпълва душата му с радост.
към текста >>
Само чрез любовта ученикът може да влезе в една нова среда, нови условия за нов
живот
.
“Стойте далеч и не се приближавайте безразборно.” В света има свещени места и човек трябва да знае, как да се приближава при тях и как да застане. Никъде не може да се научи това изкуство, както и никой не може да научи човека да се моли на Бога. Отношенията се определят между ученика и Учителя от мислите, чувствата, живота. Те не се определят от механически закони, а от дълбоки вътрешни побуждения и изблици, които идват направо от сърцето - това е любовното отношение между две същества, които се разбират и обичат без думи. Само любовта е атмосферата, средата, почвата, където може да вирее цветето на душата, да се развива, цъфти и зрее.
Само чрез любовта ученикът може да влезе в една нова среда, нови условия за нов
живот
.
Нямаше нищо по прекрасно от състоянието на ученик, който застанал пред лицето на Своя Учител с всичката си любов и със всичкото си смирение с дълбоката вяра, че ще получи тъкмо онова, което е необходимо за неговия духовен растеж. Ожиданото през векове сбъдновение изпълва душата му с радост. Беше се случило великото, което променяше из основи живота, като го насочваше към нови върхове. Тези ученици знаеха, как да застанат пред Него, какво да искат и какво да питат. Никога те не простираха длан, за да им гадае по линиите на ръката.
към текста >>
Беше се случило великото, което променяше из основи
живота
, като го насочваше към нови върхове.
Те не се определят от механически закони, а от дълбоки вътрешни побуждения и изблици, които идват направо от сърцето - това е любовното отношение между две същества, които се разбират и обичат без думи. Само любовта е атмосферата, средата, почвата, където може да вирее цветето на душата, да се развива, цъфти и зрее. Само чрез любовта ученикът може да влезе в една нова среда, нови условия за нов живот. Нямаше нищо по прекрасно от състоянието на ученик, който застанал пред лицето на Своя Учител с всичката си любов и със всичкото си смирение с дълбоката вяра, че ще получи тъкмо онова, което е необходимо за неговия духовен растеж. Ожиданото през векове сбъдновение изпълва душата му с радост.
Беше се случило великото, което променяше из основи
живота
, като го насочваше към нови върхове.
Тези ученици знаеха, как да застанат пред Него, какво да искат и какво да питат. Никога те не простираха длан, за да им гадае по линиите на ръката. Той не беше гадател, а хиромантията беше наука, която ученикът трябваше да учи; никога те не питаха за своите пререждания, миналото се губеше всред блясъка на настоящето; те не искаха от Него да им се открие магическа тайна или ключ, как да запазят здравето, младостта, парите, положението си - това бяха неща, които стояха като задачи пред ученика, сам трябваше да се запретне да учи, да работи, да твори. Магичното се беше случило и то бе най-великото, което той можеше да очаква - срещнал е Учителя си. Волност е за ученика да иска неща, които лежаха пред него четливо написани в страниците на Живото Слово - предстоеше му сериозно учение, а не готови дадени и решени уроци.
към текста >>
Волност е за ученика да иска неща, които лежаха пред него четливо написани в страниците на
Живото
Слово - предстоеше му сериозно учение, а не готови дадени и решени уроци.
Беше се случило великото, което променяше из основи живота, като го насочваше към нови върхове. Тези ученици знаеха, как да застанат пред Него, какво да искат и какво да питат. Никога те не простираха длан, за да им гадае по линиите на ръката. Той не беше гадател, а хиромантията беше наука, която ученикът трябваше да учи; никога те не питаха за своите пререждания, миналото се губеше всред блясъка на настоящето; те не искаха от Него да им се открие магическа тайна или ключ, как да запазят здравето, младостта, парите, положението си - това бяха неща, които стояха като задачи пред ученика, сам трябваше да се запретне да учи, да работи, да твори. Магичното се беше случило и то бе най-великото, което той можеше да очаква - срещнал е Учителя си.
Волност е за ученика да иска неща, които лежаха пред него четливо написани в страниците на
Живото
Слово - предстоеше му сериозно учение, а не готови дадени и решени уроци.
Срещу такива запитвачи Той биваше строг и на въпросите: Защо брадата ми е такава, носа или веждите или устата? -казваше: “Защо да се връщате на миналото, ако ви кажа, какво сте били, главата ви ще побелее.” Имаше неща, които ученикът трябваше да знае, имаше неща, които предстояха да се откриват, ала имаше и много неща, които не му бяха нужни сега. Важно беше да знае, как да застане и какво да пита, какво да иска и как да учи. Ученикът трябваше да вярва, че ще получи само онова, което му е нужно в момента. Ония, които се опитваха да изтръгнат насила нещо, ония, които се опитваха да Го изнудват, оставаха жестоко излъгани.
към текста >>
99.
3. От непоръчаните
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
3. ОТ НЕПОРЪЧАНИТЕ Ако през един кратък човешки
живот
, би могло да се реализира някакво необикновено виждане, човек би успял да обхване света и промените, които стават в него като светкавично развиваща се драма.
3. ОТ НЕПОРЪЧАНИТЕ Ако през един кратък човешки
живот
, би могло да се реализира някакво необикновено виждане, човек би успял да обхване света и промените, които стават в него като светкавично развиваща се драма.
Но природата се оказала крайно дискретна и пестелива при своите открития и безкрайно мудна в своите периоди. Един остров, или една планина, хълм, долина векове могат да съществуват, без да проличат промените, които стават с тях. Една река може да не измени основното си течение, но колко промени стават с коритото и бреговете. Водата не търпи големите срокове, нейният път не е нищо друго, а вечно движеща се линия, която променя терена си не за години а за дни. Движението като всепроникващ закон влече след себе си неминуеми промени, независимо от плътността и устойчивостта на материята.
към текста >>
Да се намери реалността в
живота
е голям скок в духовното възмогване на човека.
Раждането на кумирите и на култовете получава своята цъфтяща кулминационна в желанието и жаждата да се вградят образите в паметниците и музеите, за да им се предаде вечност. Трудно би могло да се изрази светкавичния миг, когато човешкото съзнание успее да долови несъизмеримостта на дадени измерения. На физическия свят идеята за четвъртото измерение е почти неразбрана от обикновените хора, които не владеят висша математика. Човекът не е достигнал и по други пътища до елементарното поне схващане относно тази величавост, която като идея лежи в основата на цялото Битие. Трудно човек се справя с тленността на формите и с представите за реалността.
Да се намери реалността в
живота
е голям скок в духовното възмогване на човека.
Това е момент на освобождение и постижения в един друг свят, който се разкрива пред вътрешното зрение на човека. То е освобождаване от веригите на онова, което се нарича фанатизъм, формализъм. Когато се спираме на живота на Учителя, пред нас се открива нещо изключително, една сложна задача предстои да разрешим, за да дадем относителен израз поне на онова, което Той е.”Аз съм извън времето и пространството.” Към всичко казано от Него ние се отнасяме с дълбок интерес, за да доловим релефа на нещо цялостно, което ще си остане, за да допълни образа, който се стремим да уловим и предадем, не по наше хрумване, а такъв, какъвто Той отчасти го разкрива пред нас. Пътят е очертан и на места : маркиран. Да се тръгне по този път е най-прекрасната екскурзия, която ще ни остави незаличими следи - всичко е премного живо, светло необикновено.
към текста >>
Когато се спираме на
живота
на Учителя, пред нас се открива нещо изключително, една сложна задача предстои да разрешим, за да дадем относителен израз поне на онова, което Той е.”Аз съм извън времето и пространството.” Към всичко казано от Него ние се отнасяме с дълбок интерес, за да доловим релефа на нещо цялостно, което ще си остане, за да допълни образа, който се стремим да уловим и предадем, не по наше хрумване, а такъв, какъвто Той отчасти го разкрива пред нас.
Човекът не е достигнал и по други пътища до елементарното поне схващане относно тази величавост, която като идея лежи в основата на цялото Битие. Трудно човек се справя с тленността на формите и с представите за реалността. Да се намери реалността в живота е голям скок в духовното възмогване на човека. Това е момент на освобождение и постижения в един друг свят, който се разкрива пред вътрешното зрение на човека. То е освобождаване от веригите на онова, което се нарича фанатизъм, формализъм.
Когато се спираме на
живота
на Учителя, пред нас се открива нещо изключително, една сложна задача предстои да разрешим, за да дадем относителен израз поне на онова, което Той е.”Аз съм извън времето и пространството.” Към всичко казано от Него ние се отнасяме с дълбок интерес, за да доловим релефа на нещо цялостно, което ще си остане, за да допълни образа, който се стремим да уловим и предадем, не по наше хрумване, а такъв, какъвто Той отчасти го разкрива пред нас.
Пътят е очертан и на места : маркиран. Да се тръгне по този път е най-прекрасната екскурзия, която ще ни остави незаличими следи - всичко е премного живо, светло необикновено. През едно преходно време, когато всичко се слага на преоценка, не можем да се откажем от идеята здраво да хванем тези сигнали и от тях да изплетем чистия образ - величествен символ на една зора, която блести и показва пътя на цялото човечество. Светът винаги е имал нужда от пътеводители. “Аз имам предвид благото на цялото човечество.” Идеята за времето и пространството като проблем, разрешен от научната мисъл, получи при Неговия живот най-чист отклик.
към текста >>
“Аз имам предвид благото на цялото човечество.” Идеята за времето и пространството като проблем, разрешен от научната мисъл, получи при Неговия
живот
най-чист отклик.
Когато се спираме на живота на Учителя, пред нас се открива нещо изключително, една сложна задача предстои да разрешим, за да дадем относителен израз поне на онова, което Той е.”Аз съм извън времето и пространството.” Към всичко казано от Него ние се отнасяме с дълбок интерес, за да доловим релефа на нещо цялостно, което ще си остане, за да допълни образа, който се стремим да уловим и предадем, не по наше хрумване, а такъв, какъвто Той отчасти го разкрива пред нас. Пътят е очертан и на места : маркиран. Да се тръгне по този път е най-прекрасната екскурзия, която ще ни остави незаличими следи - всичко е премного живо, светло необикновено. През едно преходно време, когато всичко се слага на преоценка, не можем да се откажем от идеята здраво да хванем тези сигнали и от тях да изплетем чистия образ - величествен символ на една зора, която блести и показва пътя на цялото човечество. Светът винаги е имал нужда от пътеводители.
“Аз имам предвид благото на цялото човечество.” Идеята за времето и пространството като проблем, разрешен от научната мисъл, получи при Неговия
живот
най-чист отклик.
Той живееше извън времето и пространството, Той манипулираше с тях, беше техен господар. От земята Той не направи затвор, всеки милиметър беше лишен от оная собственическа цена, която хората й предаваха. Всичко пред Него лежеше нематериално, земята не тежеше на плещите, а напротив човекът можеше да стане неин господар. Навремето, когато самарянката попита Христа: "Накъде да се обърнем, когато се молим? ” Той отговори: “Иде време и сега е, когато ще се молите на Бога в дух и истина.” Всичките точки на света можеха да се превърнат на изток.
към текста >>
Изведе ни и живяхме тези мигове на съзерцание и самовглъбяване, защото първите трепети на онова, което наричаме духовен
живот
бяха преживяни именно там, в планините, всред вековните гори, покрай езерата, по планинските върхове.
Нощем от небесното пространство се разливаше необозрим покой и красота, звездните кервани караха човека да бленува за велики неща и звездният блясък се изливаше направо в сърцето. Човекът се чувствуваше малък и голям в необятните зали на природата, където всичко беше премного чисто, свежо, уханно. Дали съществуваше друг храм подобен на този? Природата беше истинска църква. Учителят не само го каза, но и го доказа като изведе човека от душните градове, за да му покаже най-величествения храм - природата.
Изведе ни и живяхме тези мигове на съзерцание и самовглъбяване, защото първите трепети на онова, което наричаме духовен
живот
бяха преживяни именно там, в планините, всред вековните гори, покрай езерата, по планинските върхове.
Всяка дума и всяка идея, която Той нахвърляше беше опитана, изживяна, приложена, за да се изпита здравата основа върху която Той градеше. Едно ново отношение се раждаше не само към природа, но и към Великата Първопричина и оттам и към човека. Формите на новата мисъл бяха чисти, свежи, здрави. Заслушани в мелодията на нашето съвремие, което ни поднасяше ново виждане и нов мироглед от понятието църква предстоеше ни да изградим нов образ с ново съдържание. Нека влезем в коя да е църква и хвърлим поглед на характерните й принадлежности.
към текста >>
Докосваш се до несъизмеримостта и като с магически жезъл истината те докосва, за да преживееш реалността и усетиш бликащия
живот
- топлотата на едно сърце, което чувствува и светлината на един ум, който мисли, един човек, който те разбира и откликва и ти подарява и светлината и топлината за която жадуваш.
Свещта и кандилото, усещаш отдалечаваща и умираща епоха, която те докосва с ледения дъх без да събуди в новия човек някакъв свещен трепет, емоция или чувство на нещо свято - новият човек има вече нещо изработено, ново виждане, ново усещание. Сигналите проблясват, думите кънтят и сказанието идва при тебе, за да стане всичко светло като ден и дълбоко като звездна нощ. “Всеки човек, който мисли и чувствува е запалено кандило” - казва Учителят. Защо тогава ще търсиш кандилото и свещта? Търсиш човека.
Докосваш се до несъизмеримостта и като с магически жезъл истината те докосва, за да преживееш реалността и усетиш бликащия
живот
- топлотата на едно сърце, което чувствува и светлината на един ум, който мисли, един човек, който те разбира и откликва и ти подарява и светлината и топлината за която жадуваш.
Нужно ли ти е кандило и свещ? Да, те вече са излишни, новото ги е изместило, измело. Нужен е човекът, нужни са хората, много хора, да мислят право, да чувствуват право да светят и да топлят - каква дълбока и жива идея, която се губи в безкрая. Човекът трябва да научи великото изкуство да мисли и чувствува право, да бъде едновременно за себе си и за други, запалено кандило, запалена свещ, за да реализира великата цел да стане изразител на Любовта, изразител на Мъдростта. Тогава истинската служба е вече започнала, и вече не е важно накъде да се обърнеш и къде да застанеш.
към текста >>
Цял
живот
да служиш на другите това е морал.
Третото нещо, което беше от значение за всяка църква беше свещеникът или владиката. Никой няма намерение де урони авторитета и престижа на тези две личности. Никой не би дръзнал да се занимае с тях - тия от нас, премного бяхме заети с други неща. Но как да не кажеш нищо, как да подминеш верните тонове, които се изливат в чудни октави... Учителят продължава: "Който помага на страдащите за мене е един добър свещеник и владика." Казано е кратко тук и недвусмислено. Да помагаш на страдащи.
Цял
живот
да служиш на другите това е морал.
Само такъв човек може да бъде свещеник и владика, без да бъде ръкоположен дори, без корона и патерица. "Съвременните свещеници и владици са поръчани. Както са поръчани всички актьори, които играят на сцената за пари.” Новият образ е даден просто, нарисуван е твърде пестеливо, но човек не може да отвърне погледа си от образа - свещеникът и владиката не са актьори, те трябва да бъдат непоръчани. Няма две мнения по този въпрос и за тази отговорна служба, която извисява човека до този ранг, да бъде служител Божи в църква. За него е нужен ценз и то много висок.
към текста >>
Ние знаем за себе си какво трябва да правим, знаем и онова, което Той направи през целия си
живот
.
За него е нужен ценз и то много висок. Да служи безкористно - живо свидетелство за изпълнен християнски дълг. Само такива могат да бъдат Божи служители. Всеки вън от тази мярка е лицемер. Нямаше да има човек, който да не разбере новата мярка.
Ние знаем за себе си какво трябва да правим, знаем и онова, което Той направи през целия си
живот
.
Той не беше от поръчаните. Не е лесно за обикновените хора да се превърнат на запалени кандила и свещи, на свещеници и владици от категорията на непоръчаните. Не сме изненадани, когато нарича съвременните свещеници и владици поръчани, както са поръчани всички актьори и управници, които играят ролите си по всички театрални сцени. Истинските гениални актьори са в живота, играят на световната сцена, играят без пари - от непоръчаните са те. Както има поръчани, така има и непоръчани - те се различават коренно.
към текста >>
Истинските гениални актьори са в
живота
, играят на световната сцена, играят без пари - от непоръчаните са те.
Нямаше да има човек, който да не разбере новата мярка. Ние знаем за себе си какво трябва да правим, знаем и онова, което Той направи през целия си живот. Той не беше от поръчаните. Не е лесно за обикновените хора да се превърнат на запалени кандила и свещи, на свещеници и владици от категорията на непоръчаните. Не сме изненадани, когато нарича съвременните свещеници и владици поръчани, както са поръчани всички актьори и управници, които играят ролите си по всички театрални сцени.
Истинските гениални актьори са в
живота
, играят на световната сцена, играят без пари - от непоръчаните са те.
Както има поръчани, така има и непоръчани - те се различават коренно. Би могло да се каже много за едните и за другите, но ето че имаме едно желание само да оповестим на света нашето мнение. То не е толкова нужно. Но ще си позволим да го кажем: Учителят нямаше църква, Той не беше платен, но животът му беше живо кандило. Той мислеше, чувствуваше и щедро разливаше и светлина и топлина.
към текста >>
Но ще си позволим да го кажем: Учителят нямаше църква, Той не беше платен, но
животът
му беше живо кандило.
Не сме изненадани, когато нарича съвременните свещеници и владици поръчани, както са поръчани всички актьори и управници, които играят ролите си по всички театрални сцени. Истинските гениални актьори са в живота, играят на световната сцена, играят без пари - от непоръчаните са те. Както има поръчани, така има и непоръчани - те се различават коренно. Би могло да се каже много за едните и за другите, но ето че имаме едно желание само да оповестим на света нашето мнение. То не е толкова нужно.
Но ще си позволим да го кажем: Учителят нямаше църква, Той не беше платен, но
животът
му беше живо кандило.
Той мислеше, чувствуваше и щедро разливаше и светлина и топлина. Искаше от всички хора да направи живи запалени кандила и свещи, искаше всички актьори да бъдат от непоръчаните. Всичко край Него беше живо и нестихващо движение, затова от земните форми не направи култ и не вгради учението си в ритуали, догми, вярвания, форми. Както Христос не определи посоката - нито изтока, нито запада. “Идва час, когато ще се кланяте в дух и истина.” Освободи човека и му връчи факла, сам да си свети и свободно да си избира църква и свободно да влиза и да излиза, сам да реди своя вътрешен свят да пали вътрешното си кандило и свещ, да стане сам служител Божи и помага на всички страждущи.
към текста >>
100.
4. За тази дума
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Не знаем дали през годините, когато до нея държавата не се допитваше и тя бе принудена да живее в сянката на обществения и държавнически
живот
, дали е намерила време и съзнание да огледа миналото, делата и причинната връзка между тях.
В казаното за Него ясно проличава отношението на официалната църковна власт, отношение, което православната църква успя да установи в първите десетилетия на нашето столетие; непроменено остана до средата на същото, когато църквата вече нямаше право да дава мнения и реди църковни и верски въпроси. Оглеждаме внимателно дано намерим нещо, което да не е така, мъничък процеп, малка светлинка - указание, че все пак църквата през това време не е спала блажено и не е пропуснала нещо много важно, съдбоносно дори. Никаква следа. Нищо, абсолютно нищо, което да ни накара да се вслушаме в някакъв хармоничен тон. Историята никога няма да може да изкриви тоя факт, и църквата с нищо няма да може да изтрие това петно, или да намали нехайството си, заблудата си, незаинтересоваността си.
Не знаем дали през годините, когато до нея държавата не се допитваше и тя бе принудена да живее в сянката на обществения и държавнически
живот
, дали е намерила време и съзнание да огледа миналото, делата и причинната връзка между тях.
За нас никак не е важно това, защото миналото се не връща. Тъпотата на всички подобни институти е пословична и не е от вчера. При това те нямат навика да отчитат грешките си. Умело мятат върху себе си дрехата на невинността, вдигат рамене и казват: Така се случи, грешки винаги стават, никой не ни каза, измиват си ръцете и с приспана съвест продължават да живеят. Ако се случи някой дързък историк да им каже истината, навреме се погрижват да я не чуят.
към текста >>
Когато се потъпква истината, ражда се лъжата, когато се разпъва любовта, ражда се насилието, когато не се прилага правдата, ражда се неправдата - такива са законите в природата и в
живота
.
Знаем всичко, което историците ни поднасят. Знаем какво се говори в нея, какво се лансира и в какво искат да ни убедят, знаем още, колко истинските причини се премълчават. Нека “майсторите” редят своите исторически кубове, нека се пишат”удобни” истории, но кога да е се раждат хора, които търсят истината, раждат се и такива, които могат да я кажат , без да се страхуват от човешките закони и наредби. Навремето пък и късно след това на еврейските историци не е било удобно да кажат истината, религиозната власт също е мълчала грубо безскрупулна - народът нищо не е чул от тях, което да има блясъка на истината по дадени въпроси. Великите закони се нарушават и последствията идват неизбежно.
Когато се потъпква истината, ражда се лъжата, когато се разпъва любовта, ражда се насилието, когато не се прилага правдата, ражда се неправдата - такива са законите в природата и в
живота
.
Според библейските сказания и закони има ли по-голямо нарушение от това да се опълчиш срещу волята на Бога?.. Историята е стара като света. Ние не сме съдници, нито прокурори и ако се връщаме на тези исторически съдбоносни мигове, то е за да дадем ясна и точна картина на онова, което се случи и още можеше да се случи. Навремето Толстой в една духовно непросветена Русия и икономически поробена, дойде да донесе светлина, дойде с мисията на реформатор. Той се опита да разоре дълбоко руската целина и учението, което проповядваше беше изградено върху Христовите принципи.
към текста >>
Народът не се раздвоява от чистотата, от истината, от безкористието, раздвоява се от лъжата, от лицемерието, от подкупничеството, от неправдата, от охолния
живот
на водачите си, царе и свещеници, владици и други висши санове.
Богомилите проповядваха едно учение на абсолютна чистота. Беше много важно това и народът побърза да сравнява и да открива, че те бяха прави. Ето кое не се хареса на духовенството, вече заразено от гръцките нрави и порядки. Църквата и до ден днешен още не е уредила вековния спор и не си е казала думата за тези хора, а още се ежи и сплетничи, когато става дума за тях. Най-лесно и твърде изгодно е било да се хвърли най-голямата вина върху тях - раздвоявали народа.
Народът не се раздвоява от чистотата, от истината, от безкористието, раздвоява се от лъжата, от лицемерието, от подкупничеството, от неправдата, от охолния
живот
на водачите си, царе и свещеници, владици и други висши санове.
Богомилите нямат пръст при падането на България под турски робство. Беше лъжа и клевета да се хвърли какво да е петно върху богомилската “ерес”. Мъченията и гоненията не закъсняха. Както винаги, когато се цели да се скрие истинската причина, намират се невинни, които да стават мост на неправдата. Богомилите станаха жертвата.
към текста >>
Скъпо плати България, както навремето скъпо плати еврейския народ, както плати и Римската империя, а в по-новите времена и Русия, както и всички народи и империи, които се опитват да се преборят срещу великото в природата, срещу Божествения план на Битието, срещу великите учения, които идват на Земята, за да обновят
живота
на цялото човечество.
А станаха свидетели на поголовно гонение. Пречеше им тъпотата. И след като не се вслушаха, обърнаха се и ги разкъсаха Подгониха ги и ги направиха мъченици. Православната църква го направи, не си помръдна пръста да предотврати гоненията и мъченията и ако границите бяха затворени да речем като днес за масови изселвания, богомилите до един трябваше да умрат в капани или на клада по заповед на църковните отци. Така, че когато се говори за причините за падането на България под турско робство, православната църква не може да се измие ръцете в кръвта на богомилите.
Скъпо плати България, както навремето скъпо плати еврейския народ, както плати и Римската империя, а в по-новите времена и Русия, както и всички народи и империи, които се опитват да се преборят срещу великото в природата, срещу Божествения план на Битието, срещу великите учения, които идват на Земята, за да обновят
живота
на цялото човечество.
Не се рита срещу остен. Истината е течение, което прави страшни разрушения, когато й се слага бент. Православната църква не обърна внимание на поуките от миналото, не научи урока си, същата тази църква се опълчи и срещу Учителя. По стар маниер и по позната вече практика. Нахвърли се навремето срещу учението и обвини Учителя за моралното падение на младежта, и за още какви ли не бедствия от този род.
към текста >>
Тепърва вниманието щеше да бъде обърнато към Него и Неговото дело, значението, цената и мястото, което то щеше да заеме не в литературата, нито в историята, най-малко в спомени и музеи, а в
живота
, за да се прелее като живителна струя във всичките клонове на духовната култура на народите.
За тази дума няма да ги извиня никога. Всичко могат да ми прикачват, но лъжа, измама, никога.” Из беседата “Защо не можахме” от тома “Живият Господ”, 24 декември 1922 година. “За тази дума” - имаме желание само да мълчим след казаното. Взехме един малък пасаж - цялата беседа е обръщение към духовенството, когато през онова време бе подета кампания срещу Него . “За тази дума” - тя щеше да звучи винаги, когато щеше да става дума за Истината за която Той говори, работи и живя, като поднесе едно учение, което тепърва щеше да се види, разбере, приложи и опознае.
Тепърва вниманието щеше да бъде обърнато към Него и Неговото дело, значението, цената и мястото, което то щеше да заеме не в литературата, нито в историята, най-малко в спомени и музеи, а в
живота
, за да се прелее като живителна струя във всичките клонове на духовната култура на народите.
“Странник съм аз” - каза Той. Защо това име? Имаше защо, дълбоки са причините. С това име някога щеше да се отговори на всички, които щяха да се питат, какво собствено притежаваше Той? Това е друга тема.
към текста >>
Когато до това име слагаме другото, което Той си избра, усеща се величието на подвига, голямата любов към българския народ и красотата на един
живот
, който не претендираше за нищо земно, най-малко за човешка слава.
Защо това име? Имаше защо, дълбоки са причините. С това име някога щеше да се отговори на всички, които щяха да се питат, какво собствено притежаваше Той? Това е друга тема. Ние го наричахме просто и задушевно - Учител.
Когато до това име слагаме другото, което Той си избра, усеща се величието на подвига, голямата любов към българския народ и красотата на един
живот
, който не претендираше за нищо земно, най-малко за човешка слава.
Толкова богат и недосегаем бе Той в Своята сила, знание, любов, истина.
към текста >>
НАГОРЕ