НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
56
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
56
:
422
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
245. Кристалът е вградения някогашен княз
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Когато вдигах цветните камъчета от прашната земя - окаляни, нечисти, мислех си: Така Бог ни изважда от калта на
живота
, в която сме паднали и ни отнася край чистите води на извора, за да ни включи в чудния строеж на Своето Ново Царство, където върху нас неспирно ще се леят кристалните струи на неговата безгранична Любов.
Един ден попаднах на един сипей над извора на Рударци, където за мое голямо учудване намерих разпръснати чудно лилави кристали - дребни и едри друзи, с изящно гладки лъскави стени. Събрах голям брой аметисти и ги занесох на Учителя. Той взе един правилен кристал с тъмно виолетова капка в центъра отвътре и каза: "Това е някогашен княз". - Удивително, наистина. Намерих всевъзможни други кристали, черни, безцветни, с идеална форма.
Когато вдигах цветните камъчета от прашната земя - окаляни, нечисти, мислех си: Така Бог ни изважда от калта на
живота
, в която сме паднали и ни отнася край чистите води на извора, за да ни включи в чудния строеж на Своето Ново Царство, където върху нас неспирно ще се леят кристалните струи на неговата безгранична Любов.
Така изчистени ще просветнем в царството Му.
към текста >>
2.
246 а. Азбестовият камък глава на извора
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Когато водата течеше по пъстрата мозайка, цветовете искряха под пролетните слънчеви лъчи и придаваха красота и
живот
на бистрата струя, която леко се спускаше по котвата към градината.
246 а. Азбестовият камък глава на извора По цели дни работехме с Владо на извора, а Учителят почти винаги стоеше край нас или прав, или седнал на стол на площадката край извора. Направихме малка мозайка - площадка от едната му страна и циментирахме улея, който се спущаше на запад във формата на котва.
Когато водата течеше по пъстрата мозайка, цветовете искряха под пролетните слънчеви лъчи и придаваха красота и
живот
на бистрата струя, която леко се спускаше по котвата към градината.
На билото на високия рид намерих изящен азбестов камък в бяло и розови жилки. Приличаше на вкаменено цвете. Занесох го на Учителя и Той каза, като го гледаше с усмивка: "Нито огън, нито вода може да го повреди, рекох", и с поглед ми показа одобрението си. Постави азбестовия камък за глава на извора, върху който се спускаше водата, събрана в дълъг улей в скалата. С малки бели камъчета направих венец около азбестовата глава и изворът оживя.
към текста >>
Божествената Любов, която е чистата, бистрата вода, този
живот
, който идва от Бога е закотвен, той вече е задържан и се използва.
В.К.: Да. Весела: След това улеят, по който протичаше водата се спускаше по една котва, направена от цимент, към запад. Водата изтичаше по котвата. В.К.: Сега, тази котва какво символизираше? Весела: Това е надеждата, котвата е надеждата, това е закотвяне на великото учение, на великата идея.
Божествената Любов, която е чистата, бистрата вода, този
живот
, който идва от Бога е закотвен, той вече е задържан и се използва.
В.К.: Да. Сега тука има една снимка, една снимка, която е от онази епоха. (Забележка: Виж снимка в "Изгревът" T.XXIVJ Весела: Да. В.К.: На тази снимка вие сте първата тука. Весела: Да.
към текста >>
3.
248. Цветовете и плодовете са реализирана ангелска музика
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Растенията и
животните
стажуват при човека.
"Цветята и плодовете са реализирана ангелска музика. Когато ангелите пеят и свирят, дърветата цъфтят", тихо прошепна Учителят. "Най-чиста любов имат растенията. Те са изложба на ангелите. Щом дойде истинската Любов в тебе, тя засяга еднакво, едновременно и ума и сърцето, повдига ги.
Растенията и
животните
стажуват при човека.
Сега се вселяват светлите мисли на слънцето и в бъдеще ще изпълнят земята. Една велика идея е майка на безброй истински идеи. Едно велико чувство е майка, извор на красиви чувства. Една велика постъпка на Бога създава новия свят. Велика и мъдра е природата, защото любовта й остава недостъпна за тези, които не могат да приложат Любовта за добро - безкористно да служат на човека.
към текста >>
4.
249. Любовта е първия подтик в света
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
В
животинското
царство силното се налага.
Ако човек разчита на звездите, е стар-отслабнали му краката. Спаси ли Христос света? Законът за здравите или за болните е създаден? Само за здравите, добрите, умните хора има закон. Закон е това, което показва, как трябва да постъпва човек, а не ограничение - да затвориш човек в една къща.
В
животинското
царство силното се налага.
Вълкът, като изяде хиляда овци, става овца и почва да го ядат. Има хора започват мекичко, а свършват грубичко. Любовта е първият подтик в света. Една ябълка, след като влезе във вас, знае какъв човек сте. Приемате добре един човек, а един ден го ритнете.
към текста >>
Херувимите имат форма на
животно
.
Досега не съм срещнал скъпоценен камък да е пукнал главата някому. Досега съм говорил само за пъпката на Любовта, а за цвета и плода още не съм говорил - дълги години трябват. Ако познавате пъпката му, ще познавате и цвета, ако познавате цвета и плода ще познавате. Бога само с Любов можеш да видиш. Всички хора без любов са слепи.
Херувимите имат форма на
животно
.
Качиш се на кон и работата ти провърви. В този кон един ангел с нисша форма ти услужва от Любов към Бога. Виждал съм в животните отлични постъпки. В света има един промисъл - пътя, по който минем, има всичките блага, които ни трябват. Всеки човек, когото срещнеш, Бог е вложил нещо в него, което ти трябва.
към текста >>
Виждал съм в
животните
отлични постъпки.
Бога само с Любов можеш да видиш. Всички хора без любов са слепи. Херувимите имат форма на животно. Качиш се на кон и работата ти провърви. В този кон един ангел с нисша форма ти услужва от Любов към Бога.
Виждал съм в
животните
отлични постъпки.
В света има един промисъл - пътя, по който минем, има всичките блага, които ни трябват. Всеки човек, когото срещнеш, Бог е вложил нещо в него, което ти трябва.
към текста >>
5.
250. Целият свят е вътре в Бога
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
В този
живот
трябва да благодарим на Бога за очите, носа, ръцете, краката, които ни е дал.
По-хубаво е грозно писмо със съдържание, отколкото красиво писмо без съдържание. Защо ми е една красива мома, ако не може да ми каже една сладка дума, или един хубав хляб да ми омеси. Пътят, по който пътуваме сега, е много кален, та трябва да се окаляме. Хората преди нас оставили всичката си кал. Еленчани са най-чисти.
В този
живот
трябва да благодарим на Бога за очите, носа, ръцете, краката, които ни е дал.
Колцина от вас отоплят Божествения салон, в който Господ трябва да дойде? Вие се учите от 20-50 години. Аз се уча от няколко хиляди години и нищо не знам, а вие мислите, че всичко знаете. Обличате се с вехтории в религиозния живот. Никога не обличай стара дреха в религиозния живот, а онова, от най-добрия материал.
към текста >>
Обличате се с вехтории в религиозния
живот
.
Еленчани са най-чисти. В този живот трябва да благодарим на Бога за очите, носа, ръцете, краката, които ни е дал. Колцина от вас отоплят Божествения салон, в който Господ трябва да дойде? Вие се учите от 20-50 години. Аз се уча от няколко хиляди години и нищо не знам, а вие мислите, че всичко знаете.
Обличате се с вехтории в религиозния
живот
.
Никога не обличай стара дреха в религиозния живот, а онова, от най-добрия материал. Намерете един от най-красивите дни на вашия живот, дето цял ден сте мислили само за Господа - да си бил толкова досетлив, че Господ иска да направи добро някому, но не може да слезе, та ти свършваш доброто вместо Него. Да обичаш Господа, ще свършиш Неговата работа. Бог направи човека да обича тъй, както Той обича. Ако сте музикант, свирете безпогрешно, най-хубавото, което можете.
към текста >>
Никога не обличай стара дреха в религиозния
живот
, а онова, от най-добрия материал.
В този живот трябва да благодарим на Бога за очите, носа, ръцете, краката, които ни е дал. Колцина от вас отоплят Божествения салон, в който Господ трябва да дойде? Вие се учите от 20-50 години. Аз се уча от няколко хиляди години и нищо не знам, а вие мислите, че всичко знаете. Обличате се с вехтории в религиозния живот.
Никога не обличай стара дреха в религиозния
живот
, а онова, от най-добрия материал.
Намерете един от най-красивите дни на вашия живот, дето цял ден сте мислили само за Господа - да си бил толкова досетлив, че Господ иска да направи добро някому, но не може да слезе, та ти свършваш доброто вместо Него. Да обичаш Господа, ще свършиш Неговата работа. Бог направи човека да обича тъй, както Той обича. Ако сте музикант, свирете безпогрешно, най-хубавото, което можете. Господ иска да говорим най-умното.
към текста >>
Намерете един от най-красивите дни на вашия
живот
, дето цял ден сте мислили само за Господа - да си бил толкова досетлив, че Господ иска да направи добро някому, но не може да слезе, та ти свършваш доброто вместо Него.
Колцина от вас отоплят Божествения салон, в който Господ трябва да дойде? Вие се учите от 20-50 години. Аз се уча от няколко хиляди години и нищо не знам, а вие мислите, че всичко знаете. Обличате се с вехтории в религиозния живот. Никога не обличай стара дреха в религиозния живот, а онова, от най-добрия материал.
Намерете един от най-красивите дни на вашия
живот
, дето цял ден сте мислили само за Господа - да си бил толкова досетлив, че Господ иска да направи добро някому, но не може да слезе, та ти свършваш доброто вместо Него.
Да обичаш Господа, ще свършиш Неговата работа. Бог направи човека да обича тъй, както Той обича. Ако сте музикант, свирете безпогрешно, най-хубавото, което можете. Господ иска да говорим най-умното. В Божествената Любов всички погрешки се превръщат в скъпоценни камъни.
към текста >>
6.
252. Духът прави усилия да се освободи от човешката форма, като премине във форма с по-големи възможности
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Небето бе ведро и слънцето топло грееше и ни изпълваше с радостен
живот
.
252. Духът прави усилия да се освободи от човешката форма, като премине във форма с по-големи възможности Над хижата се издига скалистия връх Острец на 1700 м височина. Целият ден прекарахме на малката полянка, осеяна с пролетни цветя.
Небето бе ведро и слънцето топло грееше и ни изпълваше с радостен
живот
.
Учителят дълго ни говори, след което полегна на тревата край един заоблен камък. "Човек е затворен, ограничен дух във физическата форма, както дървото. И във всички тия форми Духът прави големи усилия да се освободи - да премине във форма с по-големи възможности. Единствено с Любовта Духът се освобождава от формата и става свободен - слива се с великия живот. Извън Любовта човек е затворник - птица в кафез.
към текста >>
Единствено с Любовта Духът се освобождава от формата и става свободен - слива се с великия
живот
.
Целият ден прекарахме на малката полянка, осеяна с пролетни цветя. Небето бе ведро и слънцето топло грееше и ни изпълваше с радостен живот. Учителят дълго ни говори, след което полегна на тревата край един заоблен камък. "Човек е затворен, ограничен дух във физическата форма, както дървото. И във всички тия форми Духът прави големи усилия да се освободи - да премине във форма с по-големи възможности.
Единствено с Любовта Духът се освобождава от формата и става свободен - слива се с великия
живот
.
Извън Любовта човек е затворник - птица в кафез. Дърветата са най-обективни, те са се хванали здраво за земята и се чувстват сигурни, а нас ни смятат за фантазьори. Статическото за тях е реално, а движението - фантазия. Животните са също обективни. Те трябва да имат нещо физическо, за което да държат.
към текста >>
Животните
са също обективни.
И във всички тия форми Духът прави големи усилия да се освободи - да премине във форма с по-големи възможности. Единствено с Любовта Духът се освобождава от формата и става свободен - слива се с великия живот. Извън Любовта човек е затворник - птица в кафез. Дърветата са най-обективни, те са се хванали здраво за земята и се чувстват сигурни, а нас ни смятат за фантазьори. Статическото за тях е реално, а движението - фантазия.
Животните
са също обективни.
Те трябва да имат нещо физическо, за което да държат. Петелът трябва да има красиви пера на опашката си, за да чувства достойнството си. Кристалите са още по-обективни и от дърветата. Тревата трябва да гали, с мекота да действа на един кристал, за да й даде храна. Мекотата действа на кристала и на почвата.
към текста >>
7.
254. Бог е вечно изявление на съвършенство, а човек вечно изправя своето несъвършенство
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Не каза ли Той, че живи души живеят в боровете и камъните, които долавят трепета на човешкия
живот
и на
живота
в цялата природа?
254. Бог е вечно изявление на съвършенство, а човек вечно изправя своето несъвършенство Словата на светлината се лееха от устата на Учителя и влизаха направо в душите ни. Въздухът трептеше от свежест и зелените борчета по стръмния хълм приличаха на смирени ученици, тръгнали към върха да чуят Учителя. Сякаш и камъните край нас се бяха вслушали. И кой ли в този чуден свят не слуша гласа на Вечния?
Не каза ли Той, че живи души живеят в боровете и камъните, които долавят трепета на човешкия
живот
и на
живота
в цялата природа?
На слизане от върха, Учителят вървеше последен: "Ще ви бъда тил", каза Той. Край извора, спрял веднъж, Той заговори: "Бог е вечно изявление на съвършенство, а човек вечно изправя своето несъвършенство. Вечното благо са безбройните малки блага, които идат непрестанно. Само вечното създава радост в човека." Той гледаше как капките се вливат в улейчето и образуват малко поточе, което се втичаше в извора. "В хората ще влезе това, което сега строим - извори, каменни стълби.
към текста >>
8.
257. Злото е чук, творческа сила за уреждане на земята - то е крайното добро
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Има равенство само в Божествения свят, защото там малкото е равно на голямото - семката е равна на дървото." Разбрах, че Невидимия свят иска да види факти в човешкия
живот
, като плод на тяхната висша активност в хармония с тях - висшите.
Ако не разбираш радостта, скърбиш. Ако разбираш скръбта, се радваш. За невидимия свят земята е свят на фактите - те се интересуват от нас, както ние от плодните дървета и ги чакаме да узреят. В света на законите нещата се организират, а се реализират, осъществяват в света на принципите. Светлите духове изправят всичко криво в човешките съзнания относно Христовото учение.
Има равенство само в Божествения свят, защото там малкото е равно на голямото - семката е равна на дървото." Разбрах, че Невидимия свят иска да види факти в човешкия
живот
, като плод на тяхната висша активност в хармония с тях - висшите.
"Злото е чук, който обработва грубата материя. На злото като господар ще се противиш, но като слуга - не! Най-добрият слуга е то! Добрите хора подариха езера и пр. - туй, което е Божие.
към текста >>
Човек трябва да се жени, когато стане на 120 години и е завършил
живота
си във всички зодиакални знаци."
Добрите хора подариха езера и пр. - туй, което е Божие. Сега лошите, които управляват, трябва да станат най-добрите слуги, а добрите трябва да станат господари и да турят ред в света. Вън от Любовта няма Мъдрост. Злото е чук, творческа сила за уреждане на земята - то е крайното добро: цапаш с мастило книгата - зло е, но който я прочете, казва: нищо, че изцапана, научих нещо.
Човек трябва да се жени, когато стане на 120 години и е завършил
живота
си във всички зодиакални знаци."
към текста >>
9.
261. Спряла е ума и е влязла да изучава духовното
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Животните
имат хубави тела, но не глави - лице нямат.
В природата красотата е истинската ценност- красивите неща са ценни. Ангелите са много красиви. Красотата е нещо вътрешно, скрито, хората не го виждат, то е духовно нещо. То не е физическо. Физиологически, то е симетрия на лицето.
Животните
имат хубави тела, но не глави - лице нямат.
Трябва да имаме образци за красотата. Има една променчива и една непроменчива физиономия." Някой брат, помня брат Неделчо, запита Учителя под кои планетни влияния съм. Той отговори: Спряла е ума и е влязла да изучава духовното. Юпитер е скрит в нея. Носи чертите на 200-300 хиляди души.
към текста >>
Величието на
живота
, което понякога чувстваш е Величието на Бога, Който живее.
Никога не изучавайте патологическите физиономии, но добрите - нормалните. Когато не свързваш Любовта с никаква жива форма, ще проникнеш в цялата вселена. Да нямаш обект в Любовта. Човек трябва да намери постоянното и вечното във временното и променливото. Човек е ценен, загдето Великото, което живее, е ценно, той трябва да се радва, че е част от природата.
Величието на
живота
, което понякога чувстваш е Величието на Бога, Който живее.
Една Нова Епоха е творчески акт на Бога. Под други закони е вече тя." В.К.: Сега, на с. 23 Неделчо пита Учителя под какви влияния сте. Той казва, че сте под влияние на Юпитер. В кой дом в хороскопа ви е Юпитер?
към текста >>
Значи, обществена работа и действително, аз цял
живот
съм била в пансиони с много хора, в Америка пътувах непрекъснато, говорех за България, въобще съм вършила непрекъснато обществена работа.
23 Неделчо пита Учителя под какви влияния сте. Той казва, че сте под влияние на Юпитер. В кой дом в хороскопа ви е Юпитер? Весела: Юпитер е в първия дом в знак Везни. "Юпитер, казва, е скрит в нея." Юпитер е скрит в нея.
Значи, обществена работа и действително, аз цял
живот
съм била в пансиони с много хора, в Америка пътувах непрекъснато, говорех за България, въобще съм вършила непрекъснато обществена работа.
към текста >>
10.
264. В природата всичко е уредено и става на своето време
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
" Или ако има много
живот
: "В твоя двор има много щедри дървета, потоци." Меките хора са от страх меки, затова ги блъскат и унижават.
Ако те е страх, изкусителите в теб се страхуват. Сега трябва да говорят хората ханаански език-той е иносказателен, образен. Вместо да кажеш "Моля", късо и заповедно, кажи: "Бъдете тъй добри, да ми направите една услуга". Ако някой не те обича, кажи: "Тази година дървото не роди плодове, но догодина ще има." Той е безобиден език. Ако някой говори лошо за тебе, кажи: "Как не те мързи да говориш!
" Или ако има много
живот
: "В твоя двор има много щедри дървета, потоци." Меките хора са от страх меки, затова ги блъскат и унижават.
Умният последен трябва да остава, за да не го блъскат. В природата всичко е уредено и става на своето време, но човек забавя работите с неестествения си живот. До е материален тон - земен. Ре е въздушен тон. Ми е воден тон.
към текста >>
В природата всичко е уредено и става на своето време, но човек забавя работите с неестествения си
живот
.
Вместо да кажеш "Моля", късо и заповедно, кажи: "Бъдете тъй добри, да ми направите една услуга". Ако някой не те обича, кажи: "Тази година дървото не роди плодове, но догодина ще има." Той е безобиден език. Ако някой говори лошо за тебе, кажи: "Как не те мързи да говориш! " Или ако има много живот: "В твоя двор има много щедри дървета, потоци." Меките хора са от страх меки, затова ги блъскат и унижават. Умният последен трябва да остава, за да не го блъскат.
В природата всичко е уредено и става на своето време, но човек забавя работите с неестествения си
живот
.
До е материален тон - земен. Ре е въздушен тон. Ми е воден тон. Фа е воден тон. Сол е светлинен тон.
към текста >>
Ла е тон на
живота
.
До е материален тон - земен. Ре е въздушен тон. Ми е воден тон. Фа е воден тон. Сол е светлинен тон.
Ла е тон на
живота
.
Си е опитване на нещата. Искаш да премахнеш някоя мъчнотия, от До, има напрежение, ще се повдигнеш, в Ре има посока, искаш да тръгнеш. Ми е гъвкавостта, начини да се проявиш. Инволюционен тон е, пътища, да се избавиш от мъчнотиите. Фа е скривалище.
към текста >>
11.
266. Онзи, който иде сега в света носи свобода за всички
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
266. Онзи, който иде сега в света носи свобода за всички Петровден - най-радостният празник в
живота
ни.
266. Онзи, който иде сега в света носи свобода за всички Петровден - най-радостният празник в
живота
ни.
Та не е ли и природата в апогея на своята сила и разцвет на този ден! С притаен дъх стоим в широката стая - едни седнали, други прави в очакване на Учителя. Тържествен и величествен Той влиза и ни поздравява. Денят се пада в сряда - редовният ден за школна лекция. Но този път очаквахме нещо ново, нещо неизказано до този момент от никого в света.
към текста >>
Когато чувстваш най-малкия подтик на
живот
, то е Любовта.
Всички страдат, като откъснат една Божествена мисъл или чувство и не го изяждат. Никога не късайте плода, преди да сте изгладнели. Новото учение седи в това, да знаеш как да снемаш раницата от гърба си. Глупак е, който уповава на своята къща, или разчита на себе си. Единственото реално нещо е Любовта.
Когато чувстваш най-малкия подтик на
живот
, то е Любовта.
Сладчината на плода е Любов. Онзи, Който иде сега в света носи свободата за всички - Той носи Любовта. Той иде с изгряващото слънце и заминава със залязващото слънце. Той иде с чистия въздух и заминава с нечистия въздух. Той иде с чистата храна и заминава с нечистата.
към текста >>
Ако не нагласиш
живота
си съобразно с Любовта, мисълта си съобразно с Мъдростта и постъпките си съобразно с Истината, не можеш да станеш ученик.
Andante, хората го създадоха, a allegro Бог го създаде. Старите хора образуваха andante. Allegro е ритмичното ходене, мислене и чувствуване. Любовта е камертон - Любовта е туй, което ви помага. Мъдростта и Истината е туй, което ви наглася.
Ако не нагласиш
живота
си съобразно с Любовта, мисълта си съобразно с Мъдростта и постъпките си съобразно с Истината, не можеш да станеш ученик.
Бог винаги говори благо, като слънцето. Гласът на Бога е благото на живота. Бурите са дисонанси. Христос не може да дойде на земята - бит е. Да сме доволни от живота.
към текста >>
Гласът на Бога е благото на
живота
.
Allegro е ритмичното ходене, мислене и чувствуване. Любовта е камертон - Любовта е туй, което ви помага. Мъдростта и Истината е туй, което ви наглася. Ако не нагласиш живота си съобразно с Любовта, мисълта си съобразно с Мъдростта и постъпките си съобразно с Истината, не можеш да станеш ученик. Бог винаги говори благо, като слънцето.
Гласът на Бога е благото на
живота
.
Бурите са дисонанси. Христос не може да дойде на земята - бит е. Да сме доволни от живота. В хубавата мисъл, в хубавото чувство и в хубавото разположение Бог се проявява. Ти, ако си познал страданията Христови, няма да правиш прегрешения.
към текста >>
Да сме доволни от
живота
.
Ако не нагласиш живота си съобразно с Любовта, мисълта си съобразно с Мъдростта и постъпките си съобразно с Истината, не можеш да станеш ученик. Бог винаги говори благо, като слънцето. Гласът на Бога е благото на живота. Бурите са дисонанси. Христос не може да дойде на земята - бит е.
Да сме доволни от
живота
.
В хубавата мисъл, в хубавото чувство и в хубавото разположение Бог се проявява. Ти, ако си познал страданията Христови, няма да правиш прегрешения. Вечното движение не може да спре. Животът не може да спре. Любовта е единственото нещо, което не се губи.
към текста >>
Животът
не може да спре.
Христос не може да дойде на земята - бит е. Да сме доволни от живота. В хубавата мисъл, в хубавото чувство и в хубавото разположение Бог се проявява. Ти, ако си познал страданията Христови, няма да правиш прегрешения. Вечното движение не може да спре.
Животът
не може да спре.
Любовта е единственото нещо, което не се губи. Единственото нещо, което може да изгаси Божията Любов е безлюбието. Остените на миналото станаха днес пера за писане. Никой в света не може да се подмлади без Любовта. Туй, което ида право от Бога, то подмладява.
към текста >>
12.
268. Което Бог търпи и ние трябва да търпим
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Който яде от плода на дървото на
живота
-
живот
, знание и свобода ще има.
Което Бог търпи и ние трябва да търпим, което Бог обича и ние трябва да обичаме. Бъдете първи да изправите погрешките си и да бъдете последни да направите най-големите работи в света. Старото си отива - неразбраните работи. Новото иде - разбраните работи. Да започнем като малките деца да играем.
Който яде от плода на дървото на
живота
-
живот
, знание и свобода ще има.
Ако сте жена, имай един идеал, че има един мъж в света, който е съвършен, и който досега не е казал на своята възлюбена нито една обидна дума. Има една жена в света също такава. Новото е Любовта. Новото е, да виждате доброто в себе си и в другите." Учителят чете: "Велик е Бог в Любовта си! Велик е Господ Бог в Мъдростта си!
към текста >>
В миналото имало бавен ритъм - анданте, а сега ритъмът е алегро - ускорени са вибрациите на
живота
.
В.К.: Как се прекарваше един такъв ден? Весела: Ами ние един Петровден прекарахме в Мърчаево, който беше изключително тържествен. Сутринта в пет часа Учителят държа беседите "Той иде". Прочете Първо Коринтяном 13 глава, за Любовта, и чете от беседата "Вечното благо", с. 121-123. И тогава говори за Божествената Любов и Мъдрост, и че Бог вече иде, говори за анданте и алегро.
В миналото имало бавен ритъм - анданте, а сега ритъмът е алегро - ускорени са вибрациите на
живота
.
И вече алегро означава радост, докато в анданте има скръб, в алегро има радост. В.К.: Сега, тези екскурзии има ги заснети, така ли? Снимки имате ли от тези екскурзии? Сега например, имате една екскурзия на Петровден, отивате на Рударци? Весела: А, имам снимка на връщане с Учителя, той в нивата спря, и го снеха с всички ни.
към текста >>
Такава лекота и възторг не бях почувствувала през
живота
си.
Постлах Му палтото си да седне. Говорихме, след което Учителят ни пръсна и четохме поотделно молитва. На връщане Му показах кратък път по пътечка през нивата. Там направихме общи снимки. Не вървяхме, а летяхме.
Такава лекота и възторг не бях почувствувала през
живота
си.
Сякаш с нас вървеше цялото небе. Сякаш всеки от нас бе станал фокус на плеяда светли духове, които идваха да поздравят Учителя и ни изпълваха с блаженото си присъствие! Обядвахме на три смени. Обядвах в третата смяна близо до Учителя. Тържествен ден - ден неповторим.
към текста >>
13.
270. Когато аз напусна земята ще ви оставя един извор
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Записа се и сега на камък съдържанието на Новия
живот
, който иде да замести един стар изчерпан отживял порядък - порядъкът на тъмните сили, които от хиляди години управляват земята и създадоха най-големите нещастия на човека.
270. Когато аз напусна земята ще ви оставя един извор Завършихме работата по извора в края на юли. Един ден Учителят ме заведе при него и каза: "Сега всички неща в света ще станат тъй, както тук направихме всичко. Нашите енергии отидоха в света и работят - водата от извора тръгна на път." Учителят помоли един брат да ни фотографира - Владо и мен на извора, което той веднага изпълни. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XXII, снимка № 102) В древността са вярвали, че написаното на камък се сбъдва.
Записа се и сега на камък съдържанието на Новия
живот
, който иде да замести един стар изчерпан отживял порядък - порядъкът на тъмните сили, които от хиляди години управляват земята и създадоха най-големите нещастия на човека.
Както Зорницата блести на небето, така ще блестят през вековете невидимите с просто око думи на камъка: Чистота, Вечно обновление-проявеният, новият човек. Петте добродетели, силата, която вечно дава Любовта. Сплотеност в Доброто, победа на Духовното начало. Сега светлината написа на камъка своя вечен завет, своя неизлечим печат. Сега се роди една идея в камък и вода - и стана плът и кръв на земята.
към текста >>
14.
271. Песен на двете сестри-Скръбта и Радостта
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
бел./- незабравима дата в
живота
ни.
271. Песен на двете сестри-Скръбта и Радостта Шести август /"Преображение" по стар стил - авт.
бел./- незабравима дата в
живота
ни.
Какво ставаше в невидимия свят, та намери такова велико отражение в Учителя и цялата атмосфера, в която живеехме? След обяд към четири часа, Учителят влезе в стаята облечен в нов светъл костюм, с цигулка в ръка. Той свиреше още като излизаше от стаята си "Химна на Бялото Братство" и сияеше от радост. Той дълго свири: "Напред да ходим смело", "Братство, единство", "Изгрява ден тържествен". Прав, като спря, погледна ни победно, а аз от въодушевление проговорих: "Учителю, това което свирихте бе състояние на големи множества на тържество, събирахте ги от всички страни и тръгнахте победно напред." Ние дълго пяхме, а Той свири все тъй вдъхновено и възторжено.
към текста >>
Даде ни думите: Песен на двете сестри - Скръбта и Радостта Аз нося скръбта си с радост в
живота
.
След обяд към четири часа, Учителят влезе в стаята облечен в нов светъл костюм, с цигулка в ръка. Той свиреше още като излизаше от стаята си "Химна на Бялото Братство" и сияеше от радост. Той дълго свири: "Напред да ходим смело", "Братство, единство", "Изгрява ден тържествен". Прав, като спря, погледна ни победно, а аз от въодушевление проговорих: "Учителю, това което свирихте бе състояние на големи множества на тържество, събирахте ги от всички страни и тръгнахте победно напред." Ние дълго пяхме, а Той свири все тъй вдъхновено и възторжено. Накрая Той засвири нова мелодия, нежен мотив, и каза, че е песента на скръбта и радостта.
Даде ни думите: Песен на двете сестри - Скръбта и Радостта Аз нося скръбта си с радост в
живота
.
Тя ми е блага другарка Що добре ме учи. Макар и безспирно да пъшкам, Тя кротко напред ме води И сладки думи ми говори За свойта сестра Радост, Която с радост ще ме посрещне. Трепна за пръв път тогава моето сърце, когато чух за мойта сестра Радост. (Забележка: Публикувана е в "Песни на Учителя: съставена от Мария Тодорова нас. 153. За нея виж "Изгревът" т.
към текста >>
В кои ли дни от земния си
живот
ще изпитаме възторга от реализираната идея на Учителя, която Той проектира този ден с такава радост и победоносни химни.
Тази е дълга песен. Работете върху нея още. Една песен трябва да мине през пролетта, лятото, есента и зимата. Пролетта е детството, лятото е юношеството, есента - зрялата възраст, а зимата - старостта, и трябва отново да се яви през пролетта." Учителят ни раздаде сочен пъпеш и каза: "На ония, които са слушали". Бяхме трима души в стаята, но имах чувството, че сме хиляди.
В кои ли дни от земния си
живот
ще изпитаме възторга от реализираната идея на Учителя, която Той проектира този ден с такава радост и победоносни химни.
Не беше ли тази последната симфония на Учителя, която възвести победата на радостта, братството и светлината, както Бетовен в деветата си, последна симфония, с "Химна на радостта"? Не ни ли подготвяше Той за предстоящата скръб, която трябваше да понесем с радост? Наистина, това беден на велико разрешение, на най-голямото противоречие, в което предстоеше да изпаднем. Песен за скръбта -последна песен. В.К.: На с.
към текста >>
15.
273. На Бога трябват чисти проводници на Неговата мисъл - добри пиана
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Той прибави следните думи: Аз нося скръбта си с радост в
живота
, Тя ми е блага другарка Що добре ме учи.
273. На Бога трябват чисти проводници на Неговата мисъл - добри пиана На следния ден Учителят отново работи с нас над новата песен.
Той прибави следните думи: Аз нося скръбта си с радост в
живота
, Тя ми е блага другарка Що добре ме учи.
В нейните думи намерих красивия път на живота, и ми каза да напиша още думи. По-късно дадох тези думи: Тя събуди милост И Любов в душата ми. В стаята влезе малко русо момиченце. Учителят го погледна и каза: "Личните й чувства са силни и хвърлят сянка върху лицето й, та не може да проникне светлината на слънцето - заоблачено е то. На Бога трябват чисти проводници на Неговата мисъл-добри пиана.
към текста >>
В нейните думи намерих красивия път на
живота
, и ми каза да напиша още думи.
273. На Бога трябват чисти проводници на Неговата мисъл - добри пиана На следния ден Учителят отново работи с нас над новата песен. Той прибави следните думи: Аз нося скръбта си с радост в живота, Тя ми е блага другарка Що добре ме учи.
В нейните думи намерих красивия път на
живота
, и ми каза да напиша още думи.
По-късно дадох тези думи: Тя събуди милост И Любов в душата ми. В стаята влезе малко русо момиченце. Учителят го погледна и каза: "Личните й чувства са силни и хвърлят сянка върху лицето й, та не може да проникне светлината на слънцето - заоблачено е то. На Бога трябват чисти проводници на Неговата мисъл-добри пиана. Докато не се опита нещо, няма теория.
към текста >>
16.
275. Противодействията
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
275. Противодействията Наистина пътя на
живота
ми е бил трънлив и труден.
275. Противодействията Наистина пътя на
живота
ми е бил трънлив и труден.
От дете се боря с тежки условия и големи противодействия от близки и чужди хора. Копнеех да стана пианистка, но нямах условия да уча пиано. Копнеех за разбирателство с хората, но най-често се натъквах на трудно преодолими противоречия в отношенията си с приятели и близки. Наистина край Учителя се събираха сложни противоречиви натури, защото Той каза, че някои от нас сме големи проблеми за Него. Не случайно в последната си беседа завършващото изречение, което сякаш остава незавършено, е: "Даваш на болния едно лекарство, не върви, даваш друго, пак не помага..Значи, всички сме сериозно болни на земята!
към текста >>
17.
279. Нашата любов е безлюбие за по-висшите светове
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
279. Нашата любов е безлюбие за по-висшите светове Черните се боят от жената -
живота
.
279. Нашата любов е безлюбие за по-висшите светове Черните се боят от жената -
живота
.
Те не допускат жената в школата си. Черният адепт излъга Ева, като й каза, че има нещо по-хубаво от това, което имаше, за да стане недоволна от положението си и да се съблазни в другото. Черните адепти съпоставят нещата - те са реалисти - показват ти нагледно и те убеждават, но ти трябва да се противопоставиш на онова, което изглежда много обещаващо и привлекателно. Там има капан. Като те карат много да направиш нещо, ти не го прави, а обратното, което изглежда мъчно, него направи.
към текста >>
18.
283. Бракът е карма
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Владо гледа практичното в
живота
." На трапезата през последните дни Учителят ни каза: "От изгаснали главни, сега ще станем светещи слънца - да даваме.
283. Бракът е карма Когато работехме извора, един ден Учителят, минавайки край мен, се обърна и ми каза: "Вие с Владо сте в дихармата. Вашата връзка е за в бъдеще." Понеже брат Владо бе изявил желание да се съберем, Учителят каза, че това не бива да става между нас. Бракът е карма, а ние нямаме карма. Ние сме слезли с поръчение и обещание от невидимия свят и трябва да изпълним мисията си докрай. По-късно, като се върнахме в София, една заран Учителят ми каза: "Владо е Меркуриев тип и се движи в елипса - ту се приближава, ту се отдалечава, а ти си Венерин тип и се движиш в кръг - внимаваш да спазиш еднакво разстояние от центъра.
Владо гледа практичното в
живота
." На трапезата през последните дни Учителят ни каза: "От изгаснали главни, сега ще станем светещи слънца - да даваме.
Не с Любов, а с бой ще се изправи човекът. Сега и праведни и грешни горят, та златото ще се отдели от рудата за украшения. Второто пришествие ще е запалване на въздуха, а сега е приготовление за пришествието. Сега иде Божията милост към хората. Бият те, защото си глупав, не защото си слаб.
към текста >>
19.
284. Нещо ново замества старото
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Сутринта в двора Учителят ми бе казал с тъжен тон: "Сега Темел кови ги притеснихме малко, но те свикнаха с нас и ще им е мъчно, като си отидем." Но не само Темелкови, а ние бяхме така свикнали с благия Учител,
животът
ни бе така богат и красив в Неговото присъствие, че сърцето ни се свиваше от болка при мисълта, че ще се разделим.
Парчета, начупени от големия домашно омесен хляб, имаше още по масата. Бяха останали брат Боев и още трима, четирима братя. Учителят написа азбуката на едно листче, което брат Боев прибра. Есенният повей полюляваше жълтите листа по дърветата и ронеше златен дъжд по тревата. Тъга изпълняше сърцето ми при мисълта, че още малко и ще целуна ръка на Учителя за сбогом.
Сутринта в двора Учителят ми бе казал с тъжен тон: "Сега Темел кови ги притеснихме малко, но те свикнаха с нас и ще им е мъчно, като си отидем." Но не само Темелкови, а ние бяхме така свикнали с благия Учител,
животът
ни бе така богат и красив в Неговото присъствие, че сърцето ни се свиваше от болка при мисълта, че ще се разделим.
Изведнъж се унесох и започнах да говоря. Учителят затвори очи вслушан. "Чувства се, че става една смяна. Нещо ново замества старото. Нещо си отива, ново иде." Говорих продължително и вдъхновено.
към текста >>
20.
285 б. Когато си представител на един народ пред Учителя
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Взаимопомощта беше основен закон на
живота
. В.К.
Искаше да каже, че чрез едно съзнание могат да минат такива енергии, през едно съзнание, които да залеят милионни съзнания. Такъв е закона. Ние сме скачени съдове, каза, хората. И каквото става с един човек става и с всички. Когато се повдига един, всички се повдигат, когато пада един, всички падат.. Затова трябва да си помагаме.
Взаимопомощта беше основен закон на
живота
. В.К.
Колко е интересно, за руската държава този Владимир Вязигин е загубен. За руския народ също. Обаче, за руският дух не е. Весела: Да. Не е.
към текста >>
21.
285 з. Как се написа текста за Слънчеви лъчи
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
След беседа веднъж Учителят каза: "Зора се е чудна зазорила, тя
живота
нов е проявила." И аз отидох на полянката и изведнъж разбрах, че тези думи съвпадат с мелодията на "Слънчеви лъчи", със самото начало "Зора се е чудна зазорила, тя
живота
нов е проявила." И започнах да пиша текст на "Слънчевите лъчи." Написах, отидох и го прочетох на Учителя.
285 з. Как се написа текста за "Слънчеви лъчи" В.К.: Тука искам да ви питам за Паневритмията. Как вие работихте върху Паневритмията, искам да ми разкажете. Как ви даде Учителят задача за текста на Паневритмията? Весела: Ами текста на "Слънчеви лъчи".
След беседа веднъж Учителят каза: "Зора се е чудна зазорила, тя
живота
нов е проявила." И аз отидох на полянката и изведнъж разбрах, че тези думи съвпадат с мелодията на "Слънчеви лъчи", със самото начало "Зора се е чудна зазорила, тя
живота
нов е проявила." И започнах да пиша текст на "Слънчевите лъчи." Написах, отидох и го прочетох на Учителя.
Той каза: "Дайте го на Неделчо за печат" И аз го дадох. А упражненията ме накара да ги показвам на полянката и да ги играем вечерно време, докато се научат В.К.: Това на полянката на Изгрева. Весела: На Изгрева. Да. В.К.: И те по двама са ги играли? Весела: Не, групово.
към текста >>
22.
286. Победен химн
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Припев: О, братя, запейте тържествени песни И вечно живейте за слава на Любовта И тръбния зов на Всемирния вожд проглася Свещеният час за пробуда и възход На мощни крила Той с велика Любов Понася света към върха На безсмъртния нов
живот
.
Сърцето ми се свиваше от болка. Понечих да запея, но не можах. Тогава само изсвирих песента. Учителят бе седнал на стол зад мен и се бе облегнал на гърба на стола. "Да чуем думите, рекох." Прочетох ги с треперлив глас: Изгрява победният ден на светлината, На правдата вечна, На братство и мир в света, Тържествени химни огласят небесата, Възпяват възходния ден на Любовта.
Припев: О, братя, запейте тържествени песни И вечно живейте за слава на Любовта И тръбния зов на Всемирния вожд проглася Свещеният час за пробуда и възход На мощни крила Той с велика Любов Понася света към върха На безсмъртния нов
живот
.
О, братя, запейте, и т.н. Учителят бе замислен. "Победният" не звучи добре, рекох, "денят на обилната светлина" е по-добре. А "тържествен" не е благозвучна дума, много съгласни са събрани в едно - по-добре е "радостен". Тогава поправих първия стих така: Изгрява денят на обилната светлина, На правдата вечна, на братство и мир в света, И радостни химни огласят небесата, Възпяват възходния ден на Любовта, О, братя, запейте днес радостни песни, И вечно живейте за слава на Любовта.
към текста >>
23.
288. Добрите и лошите условия
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Живейте чист и разумен
живот
.
Да не правим опити." "Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукавого". Вижте какво можете да постигнете. Уповавайте на Бога. Пишете още тази вечер. Аз после ще го чета.
Живейте чист и разумен
живот
.
Обичайте се един друг. Поставяйте на първо място Божественото." В.К.: Той значи, седял е непрекъснато на стол? Весела: Да. В.К.: Подути крака, той е имал сърдечна декомпенсация. Весела: Той имал така сърдечна, и храчеше тъмни храчки.
към текста >>
24.
291. Учителят си замина
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Никакъв импулс за
живот
небе останал в мен В.К.: Сега вие тука споменавате на с.
Слънцето сякаш изчезна от небето завинаги. Владо ме поведе към къщи. Бях напълно сломена. Отидох си и легнах. Не можех да търпя тялото си, не можех нито да лежа, нито да седя.
Никакъв импулс за
живот
небе останал в мен В.К.: Сега вие тука споменавате на с.
39, вие сте били при Учителя, последните мигове на Учителя, когато той е издъхнал. "Учителят лежеше неподвижен и когато застанах до Него Той изпусна два пъти продължителен дъх, последният си дъх." Значи вие сте били на последните му дихания? Весела: Да. Последна издишка на Учителя. В.К.: Вие бяхте там-вие, кой?
към текста >>
Легнах, като че ли аз умрях, имах чувството, че се свърши и с мен
живота
.
Тази кърпа е у мен досега. В.К.: И я пазите още? Весела: Пазя я. И като разбрах, че Учителят издаде последното издихание, пресякоха ми се краката, стана ми зле, не можех да стоя и Владо ме грабна и ме поведе към къщи. Едва ме домъкна и аз в къщи бях като труп.
Легнах, като че ли аз умрях, имах чувството, че се свърши и с мен
живота
.
към текста >>
25.
292. Живото присъствие на Безсмъртния
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
292.
Живото
присъствие на Безсмъртния На втория ден сутринта, както лежах като мъртва, гласът на Учителя ясно прозвуча в слънчевия ми възел: "Недей скърби, Аз ще възкръсна!
292.
Живото
присъствие на Безсмъртния На втория ден сутринта, както лежах като мъртва, гласът на Учителя ясно прозвуча в слънчевия ми възел: "Недей скърби, Аз ще възкръсна!
" В миг цялото ми тяло се изпълни с живот. Радост преля в сърцето ми. Скочих от леглото - нов човек. Нито помен от досегашната мъка. Облякох се бързо и се затичах към Изгрева.
към текста >>
" В миг цялото ми тяло се изпълни с
живот
.
292. Живото присъствие на Безсмъртния На втория ден сутринта, както лежах като мъртва, гласът на Учителя ясно прозвуча в слънчевия ми възел: "Недей скърби, Аз ще възкръсна!
" В миг цялото ми тяло се изпълни с
живот
.
Радост преля в сърцето ми. Скочих от леглото - нов човек. Нито помен от досегашната мъка. Облякох се бързо и се затичах към Изгрева. Исках да споделя радостта си с всички.
към текста >>
Бях преживяла
живото
присъствие на Безсмъртния.
Салонът бе пълен с плачещи братя. Учителят лежеше на одъра, заобиколен от скръб. Радостта ми бе неудържима. Как да кажа на тези братя да не плачат? Постоях малко и си отидох.
Бях преживяла
живото
присъствие на Безсмъртния.
Той лежеше там за нас. Отнасяше голямото зло с физическото си тяло, за да расте младото, посято в нас от Него. Този, Който владееше материята до последна клетка, остави святото си тяло да го погребат малките в малкия си свят, за да ги запази. Не случайно тези, които са спускали ковчега са чули трясък вътре в него в момента на спускането. (Забележка: Виж "Изгревът" т.
към текста >>
26.
293. Учителят отвори пътя на душата към небето
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Светла бяла пътека се очерта към изток - към източника на светлината и на
живота
и безброй души възлизат по тази пътека.
293. Учителят отвори пътя на душата към небето Може ли Учителят да остане в земята? Когато стоях в салона на третия ден, за първи път облаците се разтвориха и слънчев лъч проблясна, прониза сивия саван и проникна в салона. В този момент пишех: На върхът на най-високата планина Голям тъмен облак се разпръсна. Светлина - Вечна светлина озарява върха на земята.
Светла бяла пътека се очерта към изток - към източника на светлината и на
живота
и безброй души възлизат по тази пътека.
Той победи, Той отвори пътя на душата към небето, която сам освободи. В 12 часа на обяд спуснаха ковчега в гроба - в лозето, където Учителят обичаше да седи. Здравец и босилек ухаят сега там. Това малко описание на последните дни с Учителя и деветте месеца в Мърчаево е взето от записките ми в тетрадките, където много малка част е записана от всичко видяно и преживяно. Премълчах, обаче се качих на един стол, щото така беше пълно с хора, да видя Учителя отгоре.
към текста >>
27.
XII ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БЕЛЕЖКИ ПО СПОМЕНИТЕ НА ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
ДОРАЗКАЗАНИ СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ ОТ
ЖИВОТА
НА В.
XII ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БЕЛЕЖКИ ПО СПОМЕНИТЕ НА ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА ЧАСТ I. МОИТЕ ЗАПИСКИ ОТ РАБОТАТА МИ С ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА А. Защо и за кого бяха написани спомените на В.Несторова Б. Бележките ми по магнетофонния запис ЧАСТ II.
ДОРАЗКАЗАНИ СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ ОТ
ЖИВОТА
НА В.
НЕСТОРОВА ЧАСТ III. СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ С В. НЕСТОРОВА, ОТРАЗЕНИ В "ИЗГРЕВЪТ" ЧАСТ IV. ДОКУМЕНТАЛЕН МАТЕРИАЛ А. Музикална библиотека "Нова песен" Б.
към текста >>
28.
А. Защо и за кого бяха написани спомените на Весела Несторова
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
Още същата минута започнах да я разпитвам за
живота
на приятелите по времето на Учителя.
юни си взимах отпуската, а горе на хижата нямаше много хора и беше спокойно. 3. Така през 1971 г. бях отново на хижата на Седемте рилски езера. Там дойдоха Весела Несторова и Павлина Даскалова от гр. В. Търново.
Още същата минута започнах да я разпитвам за
живота
на приятелите по времето на Учителя.
Тя се изненада много, че аз знаех много неща и много лица по име. А аз ги знаех от разказите на Галилей Величков. И тя започна да разказва. Сутрин след закуска тръгвахме на екскурзия и обикаляхме езерата. През цялото време вървяхме бавно, на всеки 10 метра спирахме и тя разказваше и разказваше.
към текста >>
Весела започна да разказва историята на
живота
си.
А аз ги знаех от разказите на Галилей Величков. И тя започна да разказва. Сутрин след закуска тръгвахме на екскурзия и обикаляхме езерата. През цялото време вървяхме бавно, на всеки 10 метра спирахме и тя разказваше и разказваше. Аз слушах и запаметявах. 4.
Весела започна да разказва историята на
живота
си.
Беше потресающо да се слуша, а как го бе преживяла, това само тя си знаеше. Разказваше го на отделни епизоди и случки и това бе много интересно. И тогава аз схванах, че нейните случки се подчиняваха на духовни закони от Словото на Учителя Дънов. И след всяка разказана от нея случка, аз изтъквах на какъв духовен закон тя се подчинява. Тя се изненада много.
към текста >>
Като се върнах в София, след известно време я потърсих у дома и тя ми предаде своя ръкопис на пишуща машина, за
живота
прекаран от нея в село Мърчаево.
Тези случки Павлина Даскалова беше ги слушала лично от Весела, от предишните нейни срещи с Весела. Сега я подсещаше и казваше: "Разкажи за еди какво си". И Весела трепваше от изненада, че е забравила да ми я разкаже. И когато се разделихме, Павлина каза: "Отидете в София и работете, а аз отивам във Велико Търново". Тогава се уточнихме, че Весела може да отиде при нея и там да пише случките, като Павлина й припомня това или онова, за да не се забравя и да не бъде пропуснато. 7.
Като се върнах в София, след известно време я потърсих у дома и тя ми предаде своя ръкопис на пишуща машина, за
живота
прекаран от нея в село Мърчаево.
Прочетох го с интерес. Беше към 40 страници. Направо се изненадах. Онова, което ми беше разказала само преди два месеца на Рила изобщо го нямаше в този ръкопис. Описанието за село Мърчаево бе дадено в друга схема и посока.
към текста >>
Наистина, тя бе написала някои епизоди от нейния
живот
, но те бяха по няколко реда и от онова, което разказваше се разбираше само това, че се влиза в един спомен, който е слят с другия и не се знаеше кога се излиза от него.
И кой го направи всичко това. За мен е престъпление. Но умишлено и целенасочено, за да се затрие всичко. 12. Когато прочетох материала й от 195 страници направо се ужасих от това, че нищо не разбирам. Да, не разбирам.
Наистина, тя бе написала някои епизоди от нейния
живот
, но те бяха по няколко реда и от онова, което разказваше се разбираше само това, че се влиза в един спомен, който е слят с другия и не се знаеше кога се излиза от него.
Така че се преминаваше от една случка по няколко реда в друга случка описана също по няколко реда и се опропастяваше всичко. За мен бе пълен провал. Отначало не можах да проумея защо се случи всичко това. По-късно проумях! 13. При следващата среща я запитвам защо не е описала отделните случки и събития така, както тя ги е разказвала на Рила.
към текста >>
29.
Б. Бележките ми по магнетофонния запис
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
После сам намерих обяснението в Словото на Учителя и го проверих с
живота
си. 23.
Заглавието: "Най-Великият Учител - Страданието". Това е един разказ, който, когато бях млад много ме впечатли. И ме разтреперя. А защо? Защото аз не можах да намеря разумен'отговор, когато го задавах на приятелите от времето на Школата.
После сам намерих обяснението в Словото на Учителя и го проверих с
живота
си. 23.
Заглавието: "Великата скръб и Великата радост. Песента за двете сестри: скръбта и радостта". Това е един разказ на Весела за финала на нейната изповед. Аз съм го оформил с подходящ финал. По-добре от това не може да се желае. 24.
към текста >>
30.
ЧАСТ II. ДОРАЗКАЗАНИ СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ ОТ ЖИВОТА НА ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
ДОРАЗКАЗАНИ СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ ОТ
ЖИВОТА
НА ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА 1.
ЧАСТ II.
ДОРАЗКАЗАНИ СЛУЧКИ И СЪБИТИЯ ОТ
ЖИВОТА
НА ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА 1.
Заетият стол 2. Прастарият български език 3. Как се обучават английските лордове 4. Циганското тръне 5. Писмо на Весела Несторова до Галилей Величков 6.
към текста >>
31.
5. Писмо на Весела Несторова до Галилей Величков
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Човек е много издръжливо творение и неговата психика издържа огромен натиск понякога, без да се разкъса разумната нишка, която сплотява вътрешния му
живот
.
Не се отчайвай от мен, те моля, за невниманието ми. Знай, че някой иска да отдели съзнанието ми от много работи, но не ще успее, защото светлината днес е мощна и всичко ще победи на края. Тя само иска врата отворена в нас да влиза свободно да ни учи! А това имаме - и затова тъмнината не ще надделее. Дълго време давах на много сили да действат над мен - свириха какви ли не щеш съзнания на инструмента ми - и вече мислих, че е дошло време да му скъсат струните, но Гальо, има още малко надежда, че това не може да стане.
Човек е много издръжливо творение и неговата психика издържа огромен натиск понякога, без да се разкъса разумната нишка, която сплотява вътрешния му
живот
.
Това изпитах над себе си и благодаря на Бога за всичко. Смятам, че вуала е вдигнат, Учителят ще ни отвори очите към великия свят на истинския живот на Любовта и ще ни избави от калта и обезверяването, в което някога сме склонни несъзнателно да изпаднем. От последната ми среща с Учителя чувствувам, че Той има нещо да ми каже. Моля те, прочети Му това писмо и Го помоли, ако намира за уместно да ми каже онези думи, които искам да чуя преди да е много късно. Ще запазиш всичко за себе си, разбира се, че ще ми пишеш.
към текста >>
Смятам, че вуала е вдигнат, Учителят ще ни отвори очите към великия свят на истинския
живот
на Любовта и ще ни избави от калта и обезверяването, в което някога сме склонни несъзнателно да изпаднем.
Тя само иска врата отворена в нас да влиза свободно да ни учи! А това имаме - и затова тъмнината не ще надделее. Дълго време давах на много сили да действат над мен - свириха какви ли не щеш съзнания на инструмента ми - и вече мислих, че е дошло време да му скъсат струните, но Гальо, има още малко надежда, че това не може да стане. Човек е много издръжливо творение и неговата психика издържа огромен натиск понякога, без да се разкъса разумната нишка, която сплотява вътрешния му живот. Това изпитах над себе си и благодаря на Бога за всичко.
Смятам, че вуала е вдигнат, Учителят ще ни отвори очите към великия свят на истинския
живот
на Любовта и ще ни избави от калта и обезверяването, в което някога сме склонни несъзнателно да изпаднем.
От последната ми среща с Учителя чувствувам, че Той има нещо да ми каже. Моля те, прочети Му това писмо и Го помоли, ако намира за уместно да ми каже онези думи, които искам да чуя преди да е много късно. Ще запазиш всичко за себе си, разбира се, че ще ми пишеш. Виждам, че в мен е имало огромни пластове за разместване и голямо земетресение е било нужно, но не се чувствам още, че съм завършила тази тежка работа на наместване в съзнанието. Въпреки всички добри желания, не правя туй, което Учителя напълно иска от мен, а искам да ми се даде разумна сила, да изпълня точно и докрай волята Му.
към текста >>
Без това условие
живота
ми се обезсмисля и ми е тежко на сърцето.
От последната ми среща с Учителя чувствувам, че Той има нещо да ми каже. Моля те, прочети Му това писмо и Го помоли, ако намира за уместно да ми каже онези думи, които искам да чуя преди да е много късно. Ще запазиш всичко за себе си, разбира се, че ще ми пишеш. Виждам, че в мен е имало огромни пластове за разместване и голямо земетресение е било нужно, но не се чувствам още, че съм завършила тази тежка работа на наместване в съзнанието. Въпреки всички добри желания, не правя туй, което Учителя напълно иска от мен, а искам да ми се даде разумна сила, да изпълня точно и докрай волята Му.
Без това условие
живота
ми се обезсмисля и ми е тежко на сърцето.
Но камъните на лъжата и неразумността още се търкалят подире ми и се мъчат да ме смажат докрай. Благодаря на Бога за всичко, но чувствам, че трябва да се освободя веднъж завинаги от хипнозата на злото и лъжата, които са използвали лековерието ми и да се тури край на всяко ненужно страдание и жертва. Моли Учителя да ми помогне -тъй искам това! Сега и тебе виждам, че нещо не ти е в ред. Тази беше дълга и тежка година.
към текста >>
в която трябваше да пея, да свиря, въпреки съсъка на змии и раните от разярени
животни
!
Ти измина една доста трудна година без големи амплитуди - държеше основата стабилна - а аз пропътувах най-тъмни и страшни светове, където не бях никога ходила. Много пъти исках да мога да си замина - тъй мъчно ми беше. Видях опакото на Любовта, опакото на доброто, и т.н. Усетих отгоре си ударите на големи чукове - когато може би трябваше да завърша нещо хубаво, което бе започнало... Но чудна е съдбата човешка и чудно е Провидението, което ръководи стъпките ни. Отведе ме сила непозната в незнайни светове на дисхармония.
в която трябваше да пея, да свиря, въпреки съсъка на змии и раните от разярени
животни
!
Така с ранено сърце и отмалял и ръце, поглъщах отровата на тежката атмосфера на дисхармонията и от нея правех да се родят плодове - сладки плодове в душата ми. Колкото повече страдах, повече плодове се раждаха и чудни цветя цъфтяха... Но от днес искам да се издигна завинаги над облака, който ме плени и задържа близо до земята толкоз време. Копнея да литна, но не с поглед към земята, а към слънцето и вече никога да не ям и поглъщам храната, която можеше да отрови духа и душата ми. . . Искам Бог да ме направи свободна от всичко, което може лъжливо да завладее умът или сърцето ми.
към текста >>
Нека завинаги ни завладее слънцето - радостта, топлотата на
живота
!
Копнея да литна, но не с поглед към земята, а към слънцето и вече никога да не ям и поглъщам храната, която можеше да отрови духа и душата ми. . . Искам Бог да ме направи свободна от всичко, което може лъжливо да завладее умът или сърцето ми. Ох, как искам това! Моли Учителя за мен - но не само за мен, а за всички нас, които така страдаме в света!
Нека завинаги ни завладее слънцето - радостта, топлотата на
живота
!
Да не изстива сърцето ни, да не натяга товар в душата ни, а всичко в музика да се обръща. Това ти желая за 34-та ти година, новорожденико! Знай, че всичко, което съм изпитала и разбрала, и плодовете, които ще узреят в мен след всичко това, ще бъде достояние на ония достойни мои ближни, които са ми помагали в трудния път. Ти дълго мълча, уплашен от страшния ми бурен път, но не се плаши. Амунда ще извърви пътя докрай.
към текста >>
От неразбраната любов тя цял
живот
страда, а разбраната любов ще я спаси и изведе на слънчев бряг и вечен покой за Негова Слава.
Знай, че всичко, което съм изпитала и разбрала, и плодовете, които ще узреят в мен след всичко това, ще бъде достояние на ония достойни мои ближни, които са ми помагали в трудния път. Ти дълго мълча, уплашен от страшния ми бурен път, но не се плаши. Амунда ще извърви пътя докрай. Така повелява силата на душата й. По очи да се понесе по земята, пак от дол ада Великият Любящ Дух ще я извади, ще я умие и облече в чисти дрехи, защото тя копнее да живее и служи само на Любовта.
От неразбраната любов тя цял
живот
страда, а разбраната любов ще я спаси и изведе на слънчев бряг и вечен покой за Негова Слава.
Бъди силен! Бъде вечно любящ! И дай на Нему Духа. Амунда.
към текста >>
32.
6. Духовете са виртуозите, а Ти си цигулката
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
И затова понякога разпитва Учителя за някоя пречка, спънка в
живота
си.
6. Духовете са виртуозите, а Ти си цигулката Това е едно изказване на Учителя за Весела Несторова. По това време тя живо се интересува от хороскопа си и от онова, което е вложено в него.
И затова понякога разпитва Учителя за някоя пречка, спънка в
живота
си.
И той й обяснява понякога символично, както в този случай. А за какво става въпрос? При Учителя няма случайни работи, а всичко е строго закономерно, особено когато той изрече някое свое становище. Това изказване за нея е направено на Рила пред палатката. А това се дължи, че тя е много медиумична и в нея влизат различни духове и свирят на нейната цигулка и си служат с тялото й.
към текста >>
33.
12. Никакъв брак!
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Тогава Учителят й препоръчва да мине транзит през VII дом и да не се омъжва в този си
живот
.
Весела имала в хороскопа си неблагоприятни аспекти в VII дом, който е дом на женитбата. Тя отива при Учителя и го разпитва за хороскопа си. А той й казва, че с този Марс и Сатурн съвпад в знака Овен в VII дом, ако се омъжи ще роди двама сина и единият след време ще убие другия, така както навремето Каин уби Авел. Ако може това да понесе и издържи, да се омъжва. Когато чула това, Весела изпищява.
Тогава Учителят й препоръчва да мине транзит през VII дом и да не се омъжва в този си
живот
.
Минават години. Явяват се кандидат след кандидат за женитба. Трудна задача за разрешаване. Накрая в с. Мърчаево, като работили на "Изворът на Доброто", то Владо руснака предложил да се съберат, т.е.
към текста >>
34.
15. Владо руснака се превъплъщава от едно в друго
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
И ето ти за зла участ на него, му предлагат да стане управител на една кланица, където се колят
животните
, главно говеда.
Дотук всичко е добре дошло за него. Понеже е руснак и понеже руснаците са окупирали България и комунистите са на власт, той решава да се възползува от това. Напуска учителството си и вече не му се преподава руски език като селски даскал, а решава да бъде нещо повече от обикновен селски даскал. Започва да търси някаква облага от тази власт, макар че на младини е избягал от болшевиките от Русия, за да отърве кожата си. Отървал я, но сега решава да дере и той чужди кожи.
И ето ти за зла участ на него, му предлагат да стане управител на една кланица, където се колят
животните
, главно говеда.
После им одират кожите и ги препращат да ги щавят и да правят от тях гьон за подметки на обувките. А месото от кланицата се препраща в София по месарниците за продажба. Друга част отива за преработка за салами. И всеки ден се колят десетки животни. А директор на кланицата е Владо руснака.
към текста >>
И всеки ден се колят десетки
животни
.
Отървал я, но сега решава да дере и той чужди кожи. И ето ти за зла участ на него, му предлагат да стане управител на една кланица, където се колят животните, главно говеда. После им одират кожите и ги препращат да ги щавят и да правят от тях гьон за подметки на обувките. А месото от кланицата се препраща в София по месарниците за продажба. Друга част отива за преработка за салами.
И всеки ден се колят десетки
животни
.
А директор на кланицата е Владо руснака. Той вече не е вегетарианец, а управител на онези, които колят и дерат кожите на животните. Когато последователите на Учителя Дънов научават за тази негова професия, всички се отвращават от него. Убиецът на хора по време на революцията в Русия през 1918-1922 г. става отново убиец на животни през 1945-1947 г, след Втората световна война.
към текста >>
Той вече не е вегетарианец, а управител на онези, които колят и дерат кожите на
животните
.
После им одират кожите и ги препращат да ги щавят и да правят от тях гьон за подметки на обувките. А месото от кланицата се препраща в София по месарниците за продажба. Друга част отива за преработка за салами. И всеки ден се колят десетки животни. А директор на кланицата е Владо руснака.
Той вече не е вегетарианец, а управител на онези, които колят и дерат кожите на
животните
.
Когато последователите на Учителя Дънов научават за тази негова професия, всички се отвращават от него. Убиецът на хора по време на революцията в Русия през 1918-1922 г. става отново убиец на животни през 1945-1947 г, след Втората световна война. А какъв е изводът? Убиецът всякога си остава убиец.
към текста >>
става отново убиец на
животни
през 1945-1947 г, след Втората световна война.
И всеки ден се колят десетки животни. А директор на кланицата е Владо руснака. Той вече не е вегетарианец, а управител на онези, които колят и дерат кожите на животните. Когато последователите на Учителя Дънов научават за тази негова професия, всички се отвращават от него. Убиецът на хора по време на революцията в Русия през 1918-1922 г.
става отново убиец на
животни
през 1945-1947 г, след Втората световна война.
А какъв е изводът? Убиецът всякога си остава убиец. А какво остава от живота му по време на Мърчаевския период, когато живее с приятелите последователи на Учителя Дънов? Нищо не остава. А впрочем, остава някоя и друга снимка, където е заснет с приятелите.
към текста >>
А какво остава от
живота
му по време на Мърчаевския период, когато живее с приятелите последователи на Учителя Дънов?
Когато последователите на Учителя Дънов научават за тази негова професия, всички се отвращават от него. Убиецът на хора по време на революцията в Русия през 1918-1922 г. става отново убиец на животни през 1945-1947 г, след Втората световна война. А какъв е изводът? Убиецът всякога си остава убиец.
А какво остава от
живота
му по време на Мърчаевския период, когато живее с приятелите последователи на Учителя Дънов?
Нищо не остава. А впрочем, остава някоя и друга снимка, където е заснет с приятелите. Така че него също го има. Има го, не се е загубил. И това е доказателство за този разказ.
към текста >>
35.
16. Химн на обединените славяни
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Войната бушува, след като Германия е навлязла в СССР и се води борба на
живот
и смърт.
16."Химн на обединените славяни" Весела Несторова е в с. Мърчаево.
Войната бушува, след като Германия е навлязла в СССР и се води борба на
живот
и смърт.
Въпросът бе поставен така: ще оцелее ли СССР, т.е. Русия, ще оцелее ли славянството. Интересуваше се от бъдещето на славянството. Един ден, като каптирала "Изворът на Доброто", до нея достигат от висините думите и мелодията на "Химн на обединените славяни". Тя е в едно възвишено състояние на творческия дух и нанася на лист нотния текст на песента.
към текста >>
36.
17. Победен химн / Разказва Весела Несторова, доразказва Вергилий Кръстев.
,
Весела Несторова, Весела Несторова
,
ТОМ 24
И тръбния зов на Всемирния Вожд проглася Свещения час за пробуда и възход На мощни крила Той с велика Любов Понася света към върха На безсмъртния нов
живот
.
Обърнах се към Него. Погледна ме и каза: "Да чуем думите, рекох! " Със засъхнали устни и трепетлив глас аз зачетох текста: 1. Изгрява победния ден на светлината, На правда вечна На братство и мир в света, Тържествени химни огласяват небесата Възпяват възходния ден на Любовта. Припев: О, братя, запейте тържествени песни И вечно живейте За слава на Любовта. 2.
И тръбния зов на Всемирния Вожд проглася Свещения час за пробуда и възход На мощни крила Той с велика Любов Понася света към върха На безсмъртния нов
живот
.
Припев: 0, братя, запейте тържествени песни И вечно живейте За слава на Любовта. Обърнах се към Него. Учителят бе замислен. После ме погледна и промълви: "Рекох, "победният" не звучи добре. "Денят на обилната светлина" е по-добре.
към текста >>
Бях написала "Победен химн", това бе химн на светлината, химн на Всемирният Вожд на светлината, химн на Всемировият Учител, който с мощните крила от Светлина понесе света към върха на Безсмъртния нов
живот
,
живот
преминал от Мировата Любов и слезнал на земята и възнесъл се с Космичната обич на вселената.
Стана от стола и бавно излезе. Аз стоях неподвижна пред пианото. Същият ден той се затвори в приемната стая и остана там до заминаването си на 27 декември 1944 г. Месеци, години и десетилетия размишлявах какво се бе случило на 17 декември 1944 г., когато чух звуците на тържествените фанфари. Кой ги изпрати и кому бяха предназначени и какво прогласяваха?
Бях написала "Победен химн", това бе химн на светлината, химн на Всемирният Вожд на светлината, химн на Всемировият Учител, който с мощните крила от Светлина понесе света към върха на Безсмъртния нов
живот
,
живот
преминал от Мировата Любов и слезнал на земята и възнесъл се с Космичната обич на вселената.
Преминал е от Слава към Виделина и оттам в Светлината на Словото и след това възнесъл се от светлина към Слава на небесните висини и небесните селения на Божествения свят. Това ли бе денят, в който Мировия Учител на земята и Всемировият Учител на Вселената напусна Изгрева? Тези въпроси останаха за мен най-важните, които трябва да разреша в този си живот. "Победният химн" бе факт неоспорим, одобрението на Учителя за него - също. Преглеждах беседата на Учителя, държана на 17 декември 1944 г., търсех разрешение на загадката.
към текста >>
Тези въпроси останаха за мен най-важните, които трябва да разреша в този си
живот
.
Месеци, години и десетилетия размишлявах какво се бе случило на 17 декември 1944 г., когато чух звуците на тържествените фанфари. Кой ги изпрати и кому бяха предназначени и какво прогласяваха? Бях написала "Победен химн", това бе химн на светлината, химн на Всемирният Вожд на светлината, химн на Всемировият Учител, който с мощните крила от Светлина понесе света към върха на Безсмъртния нов живот, живот преминал от Мировата Любов и слезнал на земята и възнесъл се с Космичната обич на вселената. Преминал е от Слава към Виделина и оттам в Светлината на Словото и след това възнесъл се от светлина към Слава на небесните висини и небесните селения на Божествения свят. Това ли бе денят, в който Мировия Учител на земята и Всемировият Учител на Вселената напусна Изгрева?
Тези въпроси останаха за мен най-важните, които трябва да разреша в този си
живот
.
"Победният химн" бе факт неоспорим, одобрението на Учителя за него - също. Преглеждах беседата на Учителя, държана на 17 декември 1944 г., търсех разрешение на загадката. Там намерих и разрешението. Накрая беседата завършва така: "Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Любов. Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Мъдрост Днес е денят, когато трябва да приготвим най-добрия подарък на Божията Истина.
към текста >>
37.
18. Песента на Мировата Любов. Песента на Космичната Обич
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Живейте чист и разумен
живот
.
" Вижте какво можете да постигнете. Уповавайте на Бога! " Изминаха 10,20, 30,40 години оттогава, а тези Слова останаха програма за всички нас, независимо дали ги знаехме или не искахме да ги знаеме и да ги прилагаме. Учителят продължаваше шепнешком: "Пишете още тази вечер. Аз после ще го чета.
Живейте чист и разумен
живот
.
Обичайте се един други. Поставете на първо място Божественото! " Учителят чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, аз не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком. Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и живот Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване.
към текста >>
Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и
живот
Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване.
Живейте чист и разумен живот. Обичайте се един други. Поставете на първо място Божественото! " Учителят чакаше сестра Тодора и брат Ангел да донесат вода от минералния извор в Светляево. Кога бяха изпратени, с какво заминаха за там и как щяха да се върнат, аз не знаех, но това не беше малко разстояние да се мине пешком.
Той ме погледна с тъжни очи и каза: "Докато му дадат чаша вода, бедният човек умрял." Аз се срамувах, че не можахме ние, последователите на Учителя, да му осигурим най-елементарните условия на бит и
живот
Това бе голям срам, срам за себе си, срам за приятелите и велик срам за българския народ, който не Го оцени тогава, а и 45 години след Неговото заминаване.
Този срам не може да се измие с нищо! В стаята влезнаха още две сестри: сестра Савка Керемедчиева и сестра Балтова. Учителят гледаше устремено нагоре и по едно време каза: "Неописуема красота! Да посрещнем светлите воини! " Лицето му се озари от онова, което само Той виждаше.
към текста >>
Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на
живота
.
Учителят продължи: "Венир Бенир" и ние я изпяхме пред него. Той също отваряше с мъка устните си и тихо пееше. Песента е с необикновен мотив и със санскритски думи. Мистичното значение на песента може да се изрази така: "Ти, Великий, Който благославяш, всички и всичко. Да бъде благословен!
Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на
живота
.
Благослови младия, начеващия, Божествен живот! Благослови Божественото, което зачева в душата! Диханието на Бога, което сме приели първоначално. Той е всичкото. Той е навред.
към текста >>
Благослови младия, начеващия, Божествен
живот
!
Той също отваряше с мъка устните си и тихо пееше. Песента е с необикновен мотив и със санскритски думи. Мистичното значение на песента може да се изрази така: "Ти, Великий, Който благославяш, всички и всичко. Да бъде благословен! Боже, благослови туй Великото, Младостта, Началото на живота.
Благослови младия, начеващия, Божествен
живот
!
Благослови Божественото, което зачева в душата! Диханието на Бога, което сме приели първоначално. Той е всичкото. Той е навред. Целият наш живот и всичкият наш живот.
към текста >>
Целият наш
живот
и всичкият наш
живот
.
Благослови младия, начеващия, Божествен живот! Благослови Божественото, което зачева в душата! Диханието на Бога, което сме приели първоначално. Той е всичкото. Той е навред.
Целият наш
живот
и всичкият наш
живот
.
Сега така да бъде! И човек станал жива душа! " Божествената Душа е дихание на Бога. Човешката душа е лъч от Божественото съзнание, лъч от Божествената душа, лъч от Великото - слезнала на земята чрез малкото. Великото се съдържа в малкото, а малкото разнася Великото по целия Божествен свят Това е Мировата Любов, дихание на Великото към малкото.
към текста >>
38.
19. Най-Великият Учител на земята - Страданието!
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Та неговия
живот
е преминал в София и на Изгрева, в близост с Учителя.
" Учителят е седнал на стола, затворил очи, диша тежко, след малко ги отваря: "Оставям ви на най-Великият Учител на Земята! " Учителят млъква. Братът е смутен и не знае какво да каже. Но той е свикнал да има Учител и си иска Учител. Как може така, без Учител!
Та неговия
живот
е преминал в София и на Изгрева, в близост с Учителя.
Как така ще остане без Учител? Той си иска определения за него Учител. Накрая решава да пита отново: "Кой етози Велик Учител? " Учителят бавно вдига клепачи, лицето Му е уморено и тъжно. "Страданието! " - е отговорът Му.
към текста >>
Само разцъфтяната човешка душа е готова за идването на Духа, който ще я оплоди, за да върже плод, да даде плод върху клоните на Дървото на
Живота
.
Защо ли? Защото ние сме в епохата на пробуждане на човешката душа! Има само един път, през който трябва да премине човешката душа - това е пътят на страданието. Чрез страданието човешката душа се оформя на пъпка на плодно дърво, което трябва да се пропука и да разцъфне. Разцъфтяването на човешката душа е акт на пробуждането на човешкото съзнание.
Само разцъфтяната човешка душа е готова за идването на Духа, който ще я оплоди, за да върже плод, да даде плод върху клоните на Дървото на
Живота
.
Друг път на земята няма. А знанието за това е дадено в Словото на Всемировия Учител!
към текста >>
39.
20. Великата Скръб и Великата Радост. Песента на двете сестри: Скръбта и Радостта
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Наистина, при сегашните условия мъчно се постига това, понеже злото е обхванало половината от
живота
.
Погледнах часовника си. В онези времена да имаш часовник на ръката си бе рядкост, струваше цяло състояние, но аз го бях донесла от следването ми в Съединените Щати. Стрелките на часовника показваха точно 5 часа и 40 минути. В този момент в салона бързо влиза сестра Мария Тодорова, прегърна ме и каза разплакана: "Сестра, Учителят си заминава", и ме поведе към приемната, където бе онази малка стая, прилепнала за салона и която днес можете да видите само на снимка, защото всичко бе разрушено от разрушителната стихия на злото. Десет дни преди това, на 15 декември Учителят спомена: "Колко е приятно да срещнеш човек, който никога не е допущал в себе злото, който никога не е помислял лошо за своя ближен.
Наистина, при сегашните условия мъчно се постига това, понеже злото е обхванало половината от
живота
.
Днес и добро има в света, но и злото царува." Влязохме в приемната и бързо се спуснах към кушетката. До Учителя беше брат Борис Николов и Владо руснака. Учителят лежеше неподвижен и когато застанах до него, Той изпусна на два пъти продължителен дъх и накрая последния си дъх. На дясното му око се появи голяма сълза. Брат Владо ми каза: "Сестра, вземи кърпата на Учителя, изтрий сълзата Му.
към текста >>
Никакъв импулс за
живот
не бе останал в мен.
Владо ме поведе към къщи. Бях напълно сломена. Отидох и си легнах. Не можех да търпя тялото си. Не можех нито да лежа, нито да седя.
Никакъв импулс за
живот
не бе останал в мен.
На вторият ден, на 28 декември 1944 г. сутринта, както лежах като мъртва, гласът на Учителя ясно прозвуча в мен: "Недей скърби! Аз ще възкръсна! " В миг цялото ми същество се изпълни с живот. Радост преля сърцето ми.
към текста >>
" В миг цялото ми същество се изпълни с
живот
.
Не можех нито да лежа, нито да седя. Никакъв импулс за живот не бе останал в мен. На вторият ден, на 28 декември 1944 г. сутринта, както лежах като мъртва, гласът на Учителя ясно прозвуча в мен: "Недей скърби! Аз ще възкръсна!
" В миг цялото ми същество се изпълни с
живот
.
Радост преля сърцето ми. Скочих от леглото-бях Нов човек. Нито помен от досегашната мъка. Облякох се набързо и се затичах към Изгрева. Исках да споделя радостта си с всички.
към текста >>
Бях преживяла
живото
присъствие на Безсмъртния.
Радостта ми бе неудържима, щеше да ме пръсне и аз исках да я споделя с тях. Как да кажа на тези братя да не плачат? Как да им предам Великата Радост, която бе в мен? Беше невъзможно. Постоях малко и си отидох.
Бях преживяла
живото
присъствие на Безсмъртния.
Той лежеше там, за нас. Отнасяше голямото Зло с физическото си тяло, за да расте младото, посято в нас от Него. Този, който владееше материята до последната клетка, остави святото си тяло, да го погребат малките в малкия ни свят, за да го запази. Не случайно тези, които са спускали ковчега са чули трясък вътре в него, в момента на спускането. Може ли Учителят да остане в земята?
към текста >>
40.
21. Изворът на Доброто
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Цял
живот
този човек се е борил срещу Учителя в себе си.
591-593, том IX, с. 757-764, за да се знае, за да не би утре някой да се оправдае, че не е чул, не е видял, не е прочел и не знае. 10. А за потвърждение на това ще разкажа една опитност в последните дни на Учителя на земята, когато той лежи болен в стаята си. Идва човек на Изгрева, целият запъхтян, бързащ и възбуден от нещо, което му се е случило и което е съдбовно за него. "Кажете на Учителя, че искам да се видя с него".
Цял
живот
този човек се е борил срещу Учителя в себе си.
Накрая решил, че все пак трябва да се види с него и да разреши окончателно тази борба в себе си. "Предайте на Учителя, че искам да говоря с него". Човекът иска да говори с Учителя. А за какво? За собствения си живот вътре в себе си и вън от него.
към текста >>
За собствения си
живот
вътре в себе си и вън от него.
Цял живот този човек се е борил срещу Учителя в себе си. Накрая решил, че все пак трябва да се види с него и да разреши окончателно тази борба в себе си. "Предайте на Учителя, че искам да говоря с него". Човекът иска да говори с Учителя. А за какво?
За собствения си
живот
вътре в себе си и вън от него.
Казали на Учителя. Той е мълчал дълго време. Накрая промълвил: "Кажете му, че концертът свърши вече". След малко пак повторил: "Концертът свърши вече." 11. Човекът научил последните думи на Учителя.
към текста >>
41.
Част III. Случки и събития с В. Несторова, отразени в Изгревът .
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Небесният
живот
според Емануил Сведенборг / Превод Весела Несторова.
Кой ще чете Сведенборг? / Разказва Елена Андреева. - В: Изгревът...: Т. 9. - София, 1999, с. 305-306, № 124. 8.
Небесният
живот
според Емануил Сведенборг / Превод Весела Несторова.
II Житно зърно, Г. XII, 1938. № 7-8, с. 168-175. 9. Учителят Дънов за Сведенборг: Из "Пътища на природата", 17 лекция от Учителя, държана на 3 ян.
към текста >>
42.
1. Кой с кого се разхожда и прегръща
,
Галилей Величков
,
ТОМ 24
Връщайки се оттам, тя веднага се включи в братския
живот
.
Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант. Той имаше способността, като слуша, веднага да запише на нотен лист дадена мелодия. Веднъж съм при Учителя и Го разпитвам за някои неща. По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната. Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши висше образование.
Връщайки се оттам, тя веднага се включи в братския
живот
.
Беше добра изпълнителка на песните на Учителя. Беше поетеса, композираше и пиеси. Беше един талант от поезия, музика и слово. Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се падна на нея.
към текста >>
Резултатите ще ги проверите чрез собствения си
живот
.
Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се падна на нея. Книжката е издадена през 1942 г., като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието. Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя? Може да опитате.
Резултатите ще ги проверите чрез собствения си
живот
.
Стоим с Учителя и наблюдаваме как двамата се разхождат-Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и съзвучие на две човешки души. Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея." Аз се вторачвам в тях искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива, погълната в необикновен разговор. Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук, на Изгрева - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества." Аз слушам и мисля. Зная много неща за музиката. Сега уча за отношенията между музикантите - а това не е шега работа.
към текста >>
Времето в Школата, представено в един човешки
живот
е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас.
Голяма и непозната област за мен. Зная за отношения, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях. Това го знам от Учителя. Знам и не знам. Знам едно, не знам друго.
Времето в Школата, представено в един човешки
живот
е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас.
Беше споменал веднъж: "От свободното ви време искам само по един час на ден за проучване на Словото". Отначало ми се струваше, че много малко иска Учителят от нас. Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много. Този един час е малко и е много. Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя.
към текста >>
Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в
живота
си само чрез Словото на Великия Учител.
Този един час е малко и е много. Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя. Направихте ли разлика между отношение и съзвучие? Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя. Съзвучието се отнася за човешките души, които търсят общение с Бога.
Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в
живота
си само чрез Словото на Великия Учител.
Ние бяхме на Изгрева и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата. А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава общението с Бога -това може да прецени само онзи, който има общението с Духа на Великия Учител.
към текста >>
Ние бяхме на Изгрева и чрез
живота
си създадохме отношения към Учителя и към Школата.
Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя. Направихте ли разлика между отношение и съзвучие? Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя. Съзвучието се отнася за човешките души, които търсят общение с Бога. Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител.
Ние бяхме на Изгрева и чрез
живота
си създадохме отношения към Учителя и към Школата.
А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава общението с Бога -това може да прецени само онзи, който има общението с Духа на Великия Учител.
към текста >>
43.
2. Песните на Учителя в Мърчаево. Песента Ранен час
,
Мария Тодорова
,
ТОМ 24
В зависимост от това, в какво поле, в каква сфера е това движение - това е и състоянието на онези същества, чиито
живот
е да изявяват
живота
на Духа чрез музиката.
Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона. Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега". Това бе опитност за Веса Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен. Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава. Защото онзи свят от музика е едно състояние, където Духът преминава и организира тези музикални светове, дава подтика за едно състояние на Духа, изразяващо се в мелодия.
В зависимост от това, в какво поле, в каква сфера е това движение - това е и състоянието на онези същества, чиито
живот
е да изявяват
живота
на Духа чрез музиката.
Та Учителят сваляше тази песен не когато Той искаше, а когато песента идваше отгоре, достъпна за Него и Той взимаше цигулката и я изсвирваше или я изпяваше. Понякога ставаше веднага, а понякога това беше труден процес, отнемащ часове, дори и дни. Учителят обичаше да казва: "Песента си замина". Или: "Трябва да се чака, за да дойдат съществата, за да я донесат". Това бе едно знание, което Учителят ни беше дал, то е записано в различните беседи.
към текста >>
44.
4. Учителят открива втория фронт на Запад
,
Мария Тодорова
,
ТОМ 24
Това не бяха случайни и маловажни неща в
живота
на българите тогава, защото милиони умираха по бойните полета, а жертви на фронта даваха и българските войници.
Голямата развръзка на войната не бе дошла. Всички я очаквахме, а Учителят я разреши в Мърчаево, когато се строеше един извор, в който вземаха участие руснакът Владо Николов и Весела Несторова. Учителят там, на извора, се навежда и казва: "Време е да открием вторият фронт на Запад." И Той собственоръчно прави едно отверстие и вадичка, по която започва да изтича водата на каптирания извор. Следващите дни, на 5 юни 1944 г., съюзниците със своята флота дебаркираха и откриха втория фронт. И попаднахме в тази залисия с проблемите на войната.
Това не бяха случайни и маловажни неща в
живота
на българите тогава, защото милиони умираха по бойните полета, а жертви на фронта даваха и българските войници.
Цялата тази залисия ни намери изведнъж напълно неподготвени. За броени дни здравето на Учителя се разклати и Той ни напусна с физическото си тяло. Тленните му останки бяха погребани на Изгрева. Замина си на 27 декември 1944 г., в 5 ч. и 45 мин. сутринта.
към текста >>
45.
7. Кой ще чете Сведенборг?
,
Елена Андреева
,
ТОМ 24
Но ги отклоняваше от общия
живот
на Рила установен от Учителя.
Стана своеобразен център. Сестрите веднага я намразиха - отклоняваше братята и някои техни симпатии. Качихме се на Рила. Същата работа, около нея само млади братя, въртят се, тя им пее песни и рецитира стихове. Картинка за приказ.
Но ги отклоняваше от общия
живот
на Рила установен от Учителя.
Забележка на съставителя на "Изгревът " Ще вземем мерки На Рила присъствуват към 800 човека. Всеки ден по обяд всички сядат и на 3-4 казана се разлива храна с чирпаци в съдинките, които носят пред казаните. Да се подготвя храна за толкова хора всеки ден се определят дежурни по кухня, около 20 човека, за да чистят продуктите-кромид лук, да белят картофи и т.н. Тези дежурни днес ги имаме на снимки. Вода се носи от извора "Ръцете" на ръка, а после се превозва с лодка.
към текста >>
46.
8. Небесният живот според Емануил Сведенборг
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
8. Небесният
живот
според Емануил Сведенборг / превод Весела Несторова.
8. Небесният
живот
според Емануил Сведенборг / превод Весела Несторова.
// Житно зърно, Г. XII, 1938, кн. 7-8, с. 168-175. Преводачът е отбелязан в съдържанието само със *, без нейното име. Уточняваме го чрез магнетофонния запис от м.
към текста >>
Нещо повече, любовта е самата същина на
живота
, следователно, от нея и ангелите и хората придобиват
живота
си.
464 - 465, "Американците и добрия човек". Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето. Но все пак, това, което образува небето е Божественото, което произтича от Бога и се влива в ангелите, които го възприемат. И тъй като Божественото, което произтича от Бога е доброто на любовта и истината на вярата, ангелите са дотолкова ангели и са дотолкова в небето, доколкото те са приематели на доброто и истината. Божественото, което образува небето, е любовта, защото любовта е духовната връзка, която свързва ангелите с Бога, и самите тях помежду им, така че пред погледа на Бога те образуват едно цяло.
Нещо повече, любовта е самата същина на
живота
, следователно, от нея и ангелите и хората придобиват
живота
си.
Всеки мислящ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича от любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на любовта, а изстива при отсъствието й, а когато е напълно лишен от нея, той умира. Трябва да се запомни, че качеството на любовта на човека определя качеството на живота му. Божественото в небето е любовта, поради това, че любовта е възприемчива за всички небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост Защото любовта е възприемчива за всичко, което е в хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното й желание да се обогати и усъвършенства чрез тях. Човек може да съзнае това, когато в него дойде любовта.
към текста >>
Трябва да се запомни, че качеството на любовта на човека определя качеството на
живота
му.
Но все пак, това, което образува небето е Божественото, което произтича от Бога и се влива в ангелите, които го възприемат. И тъй като Божественото, което произтича от Бога е доброто на любовта и истината на вярата, ангелите са дотолкова ангели и са дотолкова в небето, доколкото те са приематели на доброто и истината. Божественото, което образува небето, е любовта, защото любовта е духовната връзка, която свързва ангелите с Бога, и самите тях помежду им, така че пред погледа на Бога те образуват едно цяло. Нещо повече, любовта е самата същина на живота, следователно, от нея и ангелите и хората придобиват живота си. Всеки мислящ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича от любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на любовта, а изстива при отсъствието й, а когато е напълно лишен от нея, той умира.
Трябва да се запомни, че качеството на любовта на човека определя качеството на
живота
му.
Божественото в небето е любовта, поради това, че любовта е възприемчива за всички небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост Защото любовта е възприемчива за всичко, което е в хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното й желание да се обогати и усъвършенства чрез тях. Човек може да съзнае това, когато в него дойде любовта. Тя като че ли претърсва всички складове на паметта му и привлича всички неща, които са в съгласие с нея, като ги събира и подрежда във и под себе си: в себе си, за да ги направи свои, а под себе си, за да й станат служители; а всичко онова, което не е в съгласие с нея, тя отстранява и отхвърля. Че в любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влизат в небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са обичали истината и доброто заради самите тях и са ги прилагали в живота си.
към текста >>
Че в любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влизат в небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са обичали истината и доброто заради самите тях и са ги прилагали в
живота
си.
Трябва да се запомни, че качеството на любовта на човека определя качеството на живота му. Божественото в небето е любовта, поради това, че любовта е възприемчива за всички небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост Защото любовта е възприемчива за всичко, което е в хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното й желание да се обогати и усъвършенства чрез тях. Човек може да съзнае това, когато в него дойде любовта. Тя като че ли претърсва всички складове на паметта му и привлича всички неща, които са в съгласие с нея, като ги събира и подрежда във и под себе си: в себе си, за да ги направи свои, а под себе си, за да й станат служители; а всичко онова, което не е в съгласие с нея, тя отстранява и отхвърля.
Че в любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влизат в небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са обичали истината и доброто заради самите тях и са ги прилагали в
живота
си.
Така те са станали да приемат небето с всичката му красота и величие. Но онези, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат с доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината, и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха, загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение. В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно .
към текста >>
Такова е тяхното положение, понеже те са получили и продължават да получават божествените истини направо в
живота
си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели.
Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по- непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път Първите се наричат божествени ангели, а вторите-духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават Божественото по вътрешен път се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство и стоят по-ниско от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния. Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него.
Такова е тяхното положение, понеже те са получили и продължават да получават божествените истини направо в
живота
си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели.
Те притежават божествените истини, записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е или не. Те веднага познават чрез своята божествена интуиция, дали онова, което чуват е истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също - Бог се проявява направо в доброто, а косвено чрез доброто в истината. Трите небеса, за които споменахме преди, се различават коренно едно от друго.
към текста >>
Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с небето, и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си
живот
, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе.
Те имат същия ред и отношение помежду си, както най-горната част на човека - главата, средната част - гърдите, и най-долната - краката. По същия ред божественото произтича и слиза от Бога. Небето по този именно ред е незиблемо. Вътрешното естество на човека е подчинено на същия този ред. Човек има една вътрешна, една средна и една външна страна, защото когато той е бил създаден, всички неща от Божествения ред са се групирали в него, така че той е станал израз на Божествения ред и следователно-едно миниатюрно небе.
Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с небето, и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си
живот
, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе.
Всяко небе има една вътрешна и една външна страна. Тези две страни имат същото отношение към човека, както волята към интелекта му. Вътрешната страна съответствува на волята, а външната - на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближава към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе.
към текста >>
Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешния ти
живот
.
А който се опита да слезе от висшето в нисшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло. Всичките са свързани помежду си, защото ако не са свързани не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от човека - то е в самия него. Защото според небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него.
Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешния ти
живот
.
Така че те смятат влизането в небето като благодат. Колкото повече човек се отдалечава от един живот посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават небесния мир и радост. Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички. Така че, за да влезе душата на човека между ангелите, той трябва да е разтворил вътрешната си страна към Бога, чрез любовта си към Него и чрез служене на доброто тук на земята. И наистина, ако небето не е вътре в човека, той не може да възприеме нищо от небето, което е вън от него.
към текста >>
Колкото повече човек се отдалечава от един
живот
посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават небесния мир и радост.
Всичките са свързани помежду си, защото ако не са свързани не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от човека - то е в самия него. Защото според небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него. Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешния ти живот. Така че те смятат влизането в небето като благодат.
Колкото повече човек се отдалечава от един
живот
посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават небесния мир и радост.
Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички. Така че, за да влезе душата на човека между ангелите, той трябва да е разтворил вътрешната си страна към Бога, чрез любовта си към Него и чрез служене на доброто тук на земята. И наистина, ако небето не е вътре в човека, той не може да възприеме нищо от небето, което е вън от него. Тъй като всеки възприема небето, което е вън от него, според качеството на небето, което е вътре в него. Така също възприема и Бога, понеже Божественото, което произтича от Него съставлява небето.
към текста >>
Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния
живот
Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на
живота
, понеже получават всичко от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината.
Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтича от тяхната любов. Това, което те възприемат чрез очите и чувствата си е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост.
Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния
живот
Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на
живота
, понеже получават всичко от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината.
Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най- висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целият живот на този, който говори.
към текста >>
Най- висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целият
живот
на този, който говори.
Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта.
Най- висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целият
живот
на този, който говори.
Сравнена с човешката мъдрост ангелската е като един милиард към едно. Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме предвид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни, и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение. Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе усъвършенствуват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им и те разсъждават върху него.
към текста >>
Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от
живота
си.
Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най- висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целият живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост ангелската е като един милиард към едно. Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме предвид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни, и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение. Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе усъвършенствуват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане.
Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от
живота
си.
А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана със знанието и паметта. Още една от причините, поради която ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те се способни да възприемат божествената мъдрост. Само любовта към Бога разтваря вътрешните способности за възприемането й.
към текста >>
Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на
живота
, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана със знанието и паметта.
Сравнена с човешката мъдрост ангелската е като един милиард към едно. Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме предвид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни, и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение. Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе усъвършенствуват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им и те разсъждават върху него.
Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на
живота
, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана със знанието и паметта.
Още една от причините, поради която ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те се способни да възприемат божествената мъдрост. Само любовта към Бога разтваря вътрешните способности за възприемането й. Но колкото и голяма мъдрост да притежават ангелите, която безспирно се усъвършенствува през вечността тя пак не може да се сравни с великата Божия мъдрост която е безпределна, докато ангелската все пак е конечна. Небесният мир е състояние непознато за човека.
към текста >>
Те пробуждат
живота
в цялата природа и радостта, която изпитват всички растения и
животни
през този час прилича донякъде на радостта на пробуждащата се душа, в чието съзнание изгрява слънцето на любовта, на мира и на съвършената радост
Тъй като божествения мир произлиза от връзката на Бога с небето, от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях. Това става и с човека, когато той минава през процеса на новораждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания. Осъществи ли в себе си връзката между доброто и истината, в човека настъпва едно състояние на радост, която произтича от божествения мир. Това състояние може да се уподоби на ранна пролетна утрин, когато след нощния мрак се появяват първите слънчеви лъчи.
Те пробуждат
живота
в цялата природа и радостта, която изпитват всички растения и
животни
през този час прилича донякъде на радостта на пробуждащата се душа, в чието съзнание изгрява слънцето на любовта, на мира и на съвършената радост
към текста >>
47.
10. Американците и добрият човек
,
Мария Тодорова
,
ТОМ 24
Завърна се оттам и се включи в общия братски
живот
на Изгрева.
10. Американците и добрият човек / Разказва Мария Тодорова - В: Изгревът... : Т. 5. - София, 1996, с. 464-465, № 179. Весела Несторова бе завършила американски колеж у нас и ръководството на колежа я изпрати в САЩ, където завърши висше училище.
Завърна се оттам и се включи в общия братски
живот
на Изгрева.
Пишеше поезия, проза, имаше школуван глас, пееше хубаво и композираше песни. Изобщо талант по всички направления. Веднъж във вдъхновение и извисяване на Духа беше написала една статия за Учителя и Учението му на английски език. Поднася я на Учителя, той я прочита и одобрява. Тя после успява да се свърже с един неин познат, който заминаваше за САЩ и му предаде статията, за да може да се отпечата в някой от американските вестници, за да стане достояние на американския народ.
към текста >>
Това е най- добрата диплома, която съществува на света, да свидетелствува за една Школа и за
живота
на ученика в нея.
Един е Всемировият Учител. Той е Всьо и Вся. А приказката за "добрия човек" е възприятие за онези, които са дораснали да им проповядват проповедници. Те не са дораснали още да се срещнат с Великият Учител на Вселената. А ние бяхме при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно.
Това е най- добрата диплома, която съществува на света, да свидетелствува за една Школа и за
живота
на ученика в нея.
към текста >>
48.
6. Марш на учащата се младеж
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Напред, другари, към нова просвета, с висока цел в тоз
живот
да вървим.
6. Марш на учащата се младеж Към просвета!
Напред, другари, към нова просвета, с висока цел в тоз
живот
да вървим.
Напред с надежда, и вяра крилата, ний новий път към възход да градим! Със песни в тоз светъл път ний ще ходим, ще носим знание и радост навред. И с бодър дух и стремеж благороден, творци ще бъдем на новия свят. Над нас светлеят в безкрай небесата, пред нас простират се ширни земи. Те всички чакат зова на сърдцата: — Върви безспир: и напред, се стреми.
към текста >>
И в вихрен полет ний всички ще вземем тоз път за слава и чест на света, и в бъдний ден целий свят ще подемем към нов
живот
, увенчан с красота.
Напред с надежда, и вяра крилата, ний новий път към възход да градим! Със песни в тоз светъл път ний ще ходим, ще носим знание и радост навред. И с бодър дух и стремеж благороден, творци ще бъдем на новия свят. Над нас светлеят в безкрай небесата, пред нас простират се ширни земи. Те всички чакат зова на сърдцата: — Върви безспир: и напред, се стреми.
И в вихрен полет ний всички ще вземем тоз път за слава и чест на света, и в бъдний ден целий свят ще подемем към нов
живот
, увенчан с красота.
към текста >>
49.
Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Той дойде в стаята и каза, започна да говори: "Аз нося скръбта си с радост в
живота
, запя я.Тя е блага другарка, що добре ме учи.
Весела: Ами тя е хубава, хубава книжка, много хубаво написана, много ясно. И тези песни значи са дадени от Учителя, заедно с братята. Учителят създаваше песните заедно с братята и много пъти той запяваше нещо, което записваха, разбира се, и след това казваше: "Продължете". Например "Песента на двете сестри". Песента в Мърчаево, последната песен.
Той дойде в стаята и каза, започна да говори: "Аз нося скръбта си с радост в
живота
, запя я.Тя е блага другарка, що добре ме учи.
И каза: "Тази песен е много дълга. Продължете я, каза ми лично, тази песен, тя е много дълга." И аз тогава още малко я продължих. Тя е: "Аз нося скръбта си с радост в живота. Тя ми е блага другарка, що добре ме учи. Макар и безспирно да пъшкам, тя кротко напред ме води и сладки думи ми говори за свойта сестра Радост, която с радост ще ме посрещне.
към текста >>
Тя е: "Аз нося скръбта си с радост в
живота
.
Например "Песента на двете сестри". Песента в Мърчаево, последната песен. Той дойде в стаята и каза, започна да говори: "Аз нося скръбта си с радост в живота, запя я.Тя е блага другарка, що добре ме учи. И каза: "Тази песен е много дълга. Продължете я, каза ми лично, тази песен, тя е много дълга." И аз тогава още малко я продължих.
Тя е: "Аз нося скръбта си с радост в
живота
.
Тя ми е блага другарка, що добре ме учи. Макар и безспирно да пъшкам, тя кротко напред ме води и сладки думи ми говори за свойта сестра Радост, която с радост ще ме посрещне. Трепна за пръв път тогава в моето сърце, когато чух за своята сестра Радост." Аз продължих: "Скръбта понасяй с радост в живота, тя е предвестник благ на радостта. Скръбта понасяй с радост в живота, тя е вестител благ на радостта." В.К.: Вие така продължихте? Весела: И мелодически и текстово.
към текста >>
Трепна за пръв път тогава в моето сърце, когато чух за своята сестра Радост." Аз продължих: "Скръбта понасяй с радост в
живота
, тя е предвестник благ на радостта.
И каза: "Тази песен е много дълга. Продължете я, каза ми лично, тази песен, тя е много дълга." И аз тогава още малко я продължих. Тя е: "Аз нося скръбта си с радост в живота. Тя ми е блага другарка, що добре ме учи. Макар и безспирно да пъшкам, тя кротко напред ме води и сладки думи ми говори за свойта сестра Радост, която с радост ще ме посрещне.
Трепна за пръв път тогава в моето сърце, когато чух за своята сестра Радост." Аз продължих: "Скръбта понасяй с радост в
живота
, тя е предвестник благ на радостта.
Скръбта понасяй с радост в живота, тя е вестител благ на радостта." В.К.: Вие така продължихте? Весела: И мелодически и текстово. Но той каза: тя е много дълга, иска да каже, че ние ще бъдем в скръбта. Много дълго, затова дава песен на скръбта. Нали каза: скръбта ще бъде вашия учител.
към текста >>
Скръбта понасяй с радост в
живота
, тя е вестител благ на радостта." В.К.: Вие така продължихте?
Продължете я, каза ми лично, тази песен, тя е много дълга." И аз тогава още малко я продължих. Тя е: "Аз нося скръбта си с радост в живота. Тя ми е блага другарка, що добре ме учи. Макар и безспирно да пъшкам, тя кротко напред ме води и сладки думи ми говори за свойта сестра Радост, която с радост ще ме посрещне. Трепна за пръв път тогава в моето сърце, когато чух за своята сестра Радост." Аз продължих: "Скръбта понасяй с радост в живота, тя е предвестник благ на радостта.
Скръбта понасяй с радост в
живота
, тя е вестител благ на радостта." В.К.: Вие така продължихте?
Весела: И мелодически и текстово. Но той каза: тя е много дълга, иска да каже, че ние ще бъдем в скръбта. Много дълго, затова дава песен на скръбта. Нали каза: скръбта ще бъде вашия учител. И песента е за скръбта и радостта - двете сестри.
към текста >>
Животът
не познавах, но дойде лъч, при мен достигна светлината и ме събуди със своя зов.
Даваше една част, например "Житеното зърно". "Бях житено зърно", аз направих първата част. Той даде само: (Весела пее) "От житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам..." Тази тема стези думи и каза: Направете от това, от тази песен. А думите даде: "Днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах." Даде текста и каза: Направете песен. Аз отидох в къщи и направих първата част: "Бях житено зърно заровено в земята в сън дълбок.
Животът
не познавах, но дойде лъч, при мен достигна светлината и ме събуди със своя зов.
От житено зърно - и идва неговата тема - и накрая пак завърших: "Колко хубав е живота, тогава си казах, когато съм хапнал от сладкото грозде" В.К.: Сега, тия песни има ли ги записани? Весела: Аз имам "Житеното зърно", но в сборника не е дадена "Житеното зърно". В.К.: А другата, другата песен, за която стана дума преди малко? Весела: Записана е. "Там далече зная чуден край".
към текста >>
От житено зърно - и идва неговата тема - и накрая пак завърших: "Колко хубав е
живота
, тогава си казах, когато съм хапнал от сладкото грозде" В.К.: Сега, тия песни има ли ги записани?
"Бях житено зърно", аз направих първата част. Той даде само: (Весела пее) "От житено зърно аз станах малка птичка във въздуха да хвъркам..." Тази тема стези думи и каза: Направете от това, от тази песен. А думите даде: "Днеска за първи път добре пременена на лозена пръчка кацнах и от сладкото грозде за пръв път хапнах." Даде текста и каза: Направете песен. Аз отидох в къщи и направих първата част: "Бях житено зърно заровено в земята в сън дълбок. Животът не познавах, но дойде лъч, при мен достигна светлината и ме събуди със своя зов.
От житено зърно - и идва неговата тема - и накрая пак завърших: "Колко хубав е
живота
, тогава си казах, когато съм хапнал от сладкото грозде" В.К.: Сега, тия песни има ли ги записани?
Весела: Аз имам "Житеното зърно", но в сборника не е дадена "Житеното зърно". В.К.: А другата, другата песен, за която стана дума преди малко? Весела: Записана е. "Там далече зная чуден край". Записани са в сборника, но "Житеното зърно" не е записана.
към текста >>
Мога да нарека 1939 година най-свещената година в
живота
ми.
В.К.: Тука е интересна тази снимка. Вие сте приготвила допълнително бележки към 1939 г. Весела: Да Към книгата "Път към светлината". В.К.: Да. Весела: За 1939 година.
Мога да нарека 1939 година най-свещената година в
живота
ми.
Има празни години, има години на страдания, а има години на пълнеж с духовен заряд като тази изключителна година. Още на 22 януари имах сън, в който Учителят ми каза: "Трябва да имате качествата на Христа, не на учениците му." Седнала от дясната му страна той ме изпрати да му донеса вълнени чорапи, защото краката му бяха боси. Аз отидох в стаята му и му донесох чорапи. А на 24 януари видях на сън, че токът бе спрял и всичко бе тъмно. Тогава небето реши да изпрати поток от светлина чрез мен.
към текста >>
А на следната сутрин: "Извличай
живот
от всяко нещо.
Весела: Аз сънувах това. Аз описвам сънища тука. В.К.: Да. Весела: Всяка сутрин след събуждане, получавах вътрешно по едно изречение. На 21 януари сутринта получих думите: "Събери водите в долината и тогава облечени ще се изкачат на планината".
А на следната сутрин: "Извличай
живот
от всяко нещо.
Хората живеят кратко, защото не знаят как да извличат живот от нещата". Други сутрини чух: "Слънцето е неуязвимо", друго: "Ликът човешки е лик Божи", също: "Влагай ново съзнание във всичко, което вършиш. Новото е в съзнанието." В.К.: Това е от тетрадката, да. Весела: Идеята на "Събери водите в долината" е с дълбок смисъл. Първо е нужно да съберем хубавите чувства в сърцето си, които изпратени в ума (което е върха), поддържат живота му-това е препращане на енергиите ни в духовния свят, а не безразборното им разпиляване и прахосване на физическия свят.
към текста >>
Хората живеят кратко, защото не знаят как да извличат
живот
от нещата".
Аз описвам сънища тука. В.К.: Да. Весела: Всяка сутрин след събуждане, получавах вътрешно по едно изречение. На 21 януари сутринта получих думите: "Събери водите в долината и тогава облечени ще се изкачат на планината". А на следната сутрин: "Извличай живот от всяко нещо.
Хората живеят кратко, защото не знаят как да извличат
живот
от нещата".
Други сутрини чух: "Слънцето е неуязвимо", друго: "Ликът човешки е лик Божи", също: "Влагай ново съзнание във всичко, което вършиш. Новото е в съзнанието." В.К.: Това е от тетрадката, да. Весела: Идеята на "Събери водите в долината" е с дълбок смисъл. Първо е нужно да съберем хубавите чувства в сърцето си, които изпратени в ума (което е върха), поддържат живота му-това е препращане на енергиите ни в духовния свят, а не безразборното им разпиляване и прахосване на физическия свят. Стремежът ни винаги да е вертикален, а не хоризонтален.
към текста >>
Първо е нужно да съберем хубавите чувства в сърцето си, които изпратени в ума (което е върха), поддържат
живота
му-това е препращане на енергиите ни в духовния свят, а не безразборното им разпиляване и прахосване на физическия свят.
А на следната сутрин: "Извличай живот от всяко нещо. Хората живеят кратко, защото не знаят как да извличат живот от нещата". Други сутрини чух: "Слънцето е неуязвимо", друго: "Ликът човешки е лик Божи", също: "Влагай ново съзнание във всичко, което вършиш. Новото е в съзнанието." В.К.: Това е от тетрадката, да. Весела: Идеята на "Събери водите в долината" е с дълбок смисъл.
Първо е нужно да съберем хубавите чувства в сърцето си, които изпратени в ума (което е върха), поддържат
живота
му-това е препращане на енергиите ни в духовния свят, а не безразборното им разпиляване и прахосване на физическия свят.
Стремежът ни винаги да е вертикален, а не хоризонтален. В томчето "Смени в природата", с. 96, намерих следното изречение: "Да живееш във водата като в среда, е да я ползуваш като условие за живот и да я приемаш в себе си, за да изтича вън от теб във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава. Размишлявайте върху тези три мисли, за да обясните състоянията си, през които минавате." ("Смени в природата", Общ окултен клас, г. VNIj. И.София, 1937) Весела: В тихата вечерна самота на селцето, където работех.
към текста >>
96, намерих следното изречение: "Да живееш във водата като в среда, е да я ползуваш като условие за
живот
и да я приемаш в себе си, за да изтича вън от теб във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава.
Новото е в съзнанието." В.К.: Това е от тетрадката, да. Весела: Идеята на "Събери водите в долината" е с дълбок смисъл. Първо е нужно да съберем хубавите чувства в сърцето си, които изпратени в ума (което е върха), поддържат живота му-това е препращане на енергиите ни в духовния свят, а не безразборното им разпиляване и прахосване на физическия свят. Стремежът ни винаги да е вертикален, а не хоризонтален. В томчето "Смени в природата", с.
96, намерих следното изречение: "Да живееш във водата като в среда, е да я ползуваш като условие за
живот
и да я приемаш в себе си, за да изтича вън от теб във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава.
Размишлявайте върху тези три мисли, за да обясните състоянията си, през които минавате." ("Смени в природата", Общ окултен клас, г. VNIj. И.София, 1937) Весела: В тихата вечерна самота на селцето, където работех. В.К.: Кое село? Весела: Село Ковачевци, Самоковско, чувствах често присъствие на любящи същества, които понякога ми нашепваха стихове и чудни мисли. Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя".
към текста >>
Това бяха часове на углъбяване в себе си, на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на
живота
.
Весела: Село Ковачевци, Самоковско, чувствах често присъствие на любящи същества, които понякога ми нашепваха стихове и чудни мисли. Една вечер написах стихотворението "Шепотът на Утешителя". Ще предам само няколко реда от него: "Ела, ела, аз близо съм до теб, не си сама ти, Весела, не свети само лампената светлина над твоята наведена глава, а бдят трептящи, светли същества. Почувствай ги! Привет им ти прати" и т.н.
Това бяха часове на углъбяване в себе си, на осъзнаване на духовното естество в човека, което така трудно се осъзнава в шумния водовъртеж на
живота
.
На 12 януари ... В.К.: Коя година? Весела: 1939 г. още, Учителят каза в беседата си: "Вслушвай се пасивно и чакай! Има нещо, което на никого не трябва да се дава - то е само за Бога. Сърцето си дай на Бога, а хората си дават и обменят сърцата.
към текста >>
Възкресението е влизане в нов
живот
, а възнесението - отиване към Бога.
Сърцето си дай на Бога, а хората си дават и обменят сърцата. Бог не дава да се обсеби любовта. Ако обичаш някого, ще му дадеш условия за растеж. Това е любов. Да изградим домове за вселяване на велики души в себе си.
Възкресението е влизане в нов
живот
, а възнесението - отиване към Бога.
Дай на Бога славата. Имаш добра мисъл, приложи я заради Бога. Човешкото е въплотяване, а Божественото - вселяване." Това са думи на Учителя. Сутринта ми се даде изречението: "Само разумното е ценно; разумното се изявява като красота." А на 18 март следното: "Талантите са вътрешните условия за растеж и развитие." По това време преведох "Свещени думи на Учителя" и му я предадох. На 19 март се върнах в къщи за празника 22 март, като бях получила телеграма сутринта от брат Гавраил, с покана от Учителя и брат Боев.
към текста >>
Сега той живее като растение, той ми обяснява, като растение през зимата - в корените - вътрешен
живот
.
Винаги да имаме предвид Цялото. В любовта да няма разделение. Страдаме, когато делим любовта, или искаме да я обсебим. "Любов без обект, това е великата любов." Срещнах се с брат Георги Радев, който бе в особено настроение. Същата година, през лятото, той отиде в Юндола и там си замина/Каза ми, че минава през пустиня и че всеки ще мине през пустинята докрай, както евреите, когато вървяха с Мойсей към Ханаанската земя.
Сега той живее като растение, той ми обяснява, като растение през зимата - в корените - вътрешен
живот
.
Той бе много слаб - боледуваше от туберкулоза. Учителят бе казал, че когато чувствата са в противоречие човек е раздвоен, страдат белите дробове. Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия живот-то е както смяна на сезоните. Едни хора са в пролетта на живота, а други - в зимата, трети - в есента, и т.н. Той ми обясняваше много неща и аз му превеждах някои есета, които напечата в "Живот за Цялото".
към текста >>
Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия
живот
-то е както смяна на сезоните.
"Любов без обект, това е великата любов." Срещнах се с брат Георги Радев, който бе в особено настроение. Същата година, през лятото, той отиде в Юндола и там си замина/Каза ми, че минава през пустиня и че всеки ще мине през пустинята докрай, както евреите, когато вървяха с Мойсей към Ханаанската земя. Сега той живее като растение, той ми обяснява, като растение през зимата - в корените - вътрешен живот. Той бе много слаб - боледуваше от туберкулоза. Учителят бе казал, че когато чувствата са в противоречие човек е раздвоен, страдат белите дробове.
Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия
живот
-то е както смяна на сезоните.
Едни хора са в пролетта на живота, а други - в зимата, трети - в есента, и т.н. Той ми обясняваше много неща и аз му превеждах някои есета, които напечата в "Живот за Цялото". В.К.: На английски? Весела: На английски и му четях и той коригираше. На 22 март 1939 г.
към текста >>
Едни хора са в пролетта на
живота
, а други - в зимата, трети - в есента, и т.н.
Същата година, през лятото, той отиде в Юндола и там си замина/Каза ми, че минава през пустиня и че всеки ще мине през пустинята докрай, както евреите, когато вървяха с Мойсей към Ханаанската земя. Сега той живее като растение, той ми обяснява, като растение през зимата - в корените - вътрешен живот. Той бе много слаб - боледуваше от туберкулоза. Учителят бе казал, че когато чувствата са в противоречие човек е раздвоен, страдат белите дробове. Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия живот-то е както смяна на сезоните.
Едни хора са в пролетта на
живота
, а други - в зимата, трети - в есента, и т.н.
Той ми обясняваше много неща и аз му превеждах някои есета, които напечата в "Живот за Цялото". В.К.: На английски? Весела: На английски и му четях и той коригираше. На 22 март 1939 г. сутринта Учителят каза: "Бог сутрин най-напред ще помисли за всичко във вселената и ще прати на всяко нещо нужното, и като му остане малко свободно време, ще помисли и за себе си.
към текста >>
Той ми обясняваше много неща и аз му превеждах някои есета, които напечата в "
Живот
за Цялото".
Сега той живее като растение, той ми обяснява, като растение през зимата - в корените - вътрешен живот. Той бе много слаб - боледуваше от туберкулоза. Учителят бе казал, че когато чувствата са в противоречие човек е раздвоен, страдат белите дробове. Брат Георги ми разкри закона на периодичността в човешкия живот-то е както смяна на сезоните. Едни хора са в пролетта на живота, а други - в зимата, трети - в есента, и т.н.
Той ми обясняваше много неща и аз му превеждах някои есета, които напечата в "
Живот
за Цялото".
В.К.: На английски? Весела: На английски и му четях и той коригираше. На 22 март 1939 г. сутринта Учителят каза: "Бог сутрин най-напред ще помисли за всичко във вселената и ще прати на всяко нещо нужното, и като му остане малко свободно време, ще помисли и за себе си. Да имаме бързината на щастието, това значи във всички случаи на живота си да имате будно съзнание, да живеете според великият закон на Любовта.
към текста >>
Да имаме бързината на щастието, това значи във всички случаи на
живота
си да имате будно съзнание, да живеете според великият закон на Любовта.
Той ми обясняваше много неща и аз му превеждах някои есета, които напечата в "Живот за Цялото". В.К.: На английски? Весела: На английски и му четях и той коригираше. На 22 март 1939 г. сутринта Учителят каза: "Бог сутрин най-напред ще помисли за всичко във вселената и ще прати на всяко нещо нужното, и като му остане малко свободно време, ще помисли и за себе си.
Да имаме бързината на щастието, това значи във всички случаи на
живота
си да имате будно съзнание, да живеете според великият закон на Любовта.
Днес мъжът работи отвън и заповядва, а жената работи отвътре. Всъщност, истинска господарка е жената. Тя е господарка не по външно положение, но по принцип. Да пребъдем в радостта, която иде от Бога". След завръщането ми в селото, (Забележка: Село Ковачевци околия Самоковска, където е учителка 1937-1939 г.) бях в изключително вдъхновено състояние.
към текста >>
Чета в тетрадката си оттогава: "Колко е ценен дори един ден в
живота
, когато този
живот
е свързан с източника си!
Днес мъжът работи отвън и заповядва, а жената работи отвътре. Всъщност, истинска господарка е жената. Тя е господарка не по външно положение, но по принцип. Да пребъдем в радостта, която иде от Бога". След завръщането ми в селото, (Забележка: Село Ковачевци околия Самоковска, където е учителка 1937-1939 г.) бях в изключително вдъхновено състояние.
Чета в тетрадката си оттогава: "Колко е ценен дори един ден в
живота
, когато този
живот
е свързан с източника си!
Колко е велико дори един момент да съзнаеш и преживееш Божественото в себе си! Всеки ден пиши по нещо красиво за отношението си към Божественото и един ден ще имаш цяла книга, която ще сочи високия връх, към който вечно се стреми душата." Това е преписано от тетрадката след завръщането ми. Сънувах, че се катеря по отвесна каменна стена към върха, но под мен стои леля ми Анка, която ме подпира и ми помага в изкачването. А леля ми Анка е старата сестра на майка ми, която отгледа майка ми като сирак и беше първа ученичка на Учителя в братството. Тя въведе майка ми и мен при Учителя.
към текста >>
Вие не се приготовлявате за обикновен
живот
.
След няколко дни се върнах отново в къщи за пролетната ваканция на 5 април Учителят каза: "Според височината на идеала ти е и твоята култура Любовта е непостижим идеал. Където ходите, да носите нещо хубаво. Няма по- опасно нещо от туй - човек да се влюби в себе си. Първо човек да почита себе си. Дръж в съзнанието си един ангел.
Вие не се приготовлявате за обикновен
живот
.
Всяка мисъл, за да има съдържание, трябва да е минала през любовта, през трептенията на светлината - да носи енергия. Същото се отнася и за чувството. Не говори, че обичаш някого. Живееш в любовта, но не излизай да те духа човешкия вятър - ще се разболееш. Можеш да обичаш един човек, ако слезеш на положението, на което Бог го е поставил.
към текста >>
Човек не може да изпълни Волята Божия без
живот
, светлина и свобода.
Всяка мисъл, за да има съдържание, трябва да е минала през любовта, през трептенията на светлината - да носи енергия. Същото се отнася и за чувството. Не говори, че обичаш някого. Живееш в любовта, но не излизай да те духа човешкия вятър - ще се разболееш. Можеш да обичаш един човек, ако слезеш на положението, на което Бог го е поставил.
Човек не може да изпълни Волята Божия без
живот
, светлина и свобода.
Не се смущавайте как се отнасят хората с вас. Вятърът вън ще те духа. Станете господари на вашата мисъл, сърце и тяло." На 17 април 1939 г. чух: "Виждай с Духа". В село Поповяне, на 2 километра от село Ковачевци, бе назначен за учител един наш брат.
към текста >>
Силно интуитивен, той долавяше мигновено истината при различни положения на
живота
.
С него имахме много интересни разговори. В.К.: Как се казваше той? Весела: Недев се казваше, брат Недев. В.К.: Да. Весела: Той бе една мистична, углъбена душа, поет по природа и много предан на идеите.
Силно интуитивен, той долавяше мигновено истината при различни положения на
живота
.
На 1 май - чудно хубав пролетен ден, той ме посети вечерта и ми каза свой сън. Над стаята му без таван имало друга стая, на стената висяла картина на двама светии, пред които светели две запалени кандила. Имал чувството, че това сме ние и ми каза с тих глас: "Ти си повече от светия и сега преживяваш най-хубавите състояния в живота си, защото погледът на Учителя е обърнат постоянно към тебе, носена си на ръце. Радвай се! " На следния ден ми донесе стихотворение, което ми посвети: "На душата слънце в мрака" е заглавието му.
към текста >>
Имал чувството, че това сме ние и ми каза с тих глас: "Ти си повече от светия и сега преживяваш най-хубавите състояния в
живота
си, защото погледът на Учителя е обърнат постоянно към тебе, носена си на ръце.
В.К.: Да. Весела: Той бе една мистична, углъбена душа, поет по природа и много предан на идеите. Силно интуитивен, той долавяше мигновено истината при различни положения на живота. На 1 май - чудно хубав пролетен ден, той ме посети вечерта и ми каза свой сън. Над стаята му без таван имало друга стая, на стената висяла картина на двама светии, пред които светели две запалени кандила.
Имал чувството, че това сме ние и ми каза с тих глас: "Ти си повече от светия и сега преживяваш най-хубавите състояния в
живота
си, защото погледът на Учителя е обърнат постоянно към тебе, носена си на ръце.
Радвай се! " На следния ден ми донесе стихотворение, което ми посвети: "На душата слънце в мрака" е заглавието му. Намирам го смислено: Душа с стремеж красив, преливаща с зарите, на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, Душа, за подвизи велики вдъхновена! Ти толкова широка, светла, ти грееше лъчите на Висшата Божествена любов! Милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов!
към текста >>
Чувствайте, че в душата си имате един мощен център, който е по-силен от всеки друг вън от вас." Наистина, това звучи като формула за всеки ученик на
живота
, като идеал за постижение.
Душа на слънчеви възторзи, гори, блести, тъй както волните души блестят, свети, тупти и сей в душите рози, с Божествен нюх да се разцъфтят! с. Поповяне 1 май 1939 г. Той ми каза и следното: "Чувствайте се абсолютно вътрешно свободна! Чувствайте се потопена в една безпределна светлина! Чувствайте се тъй спокойна, че винаги да долавяте великия ритъм на всемира и да сте в хармония с него.
Чувствайте, че в душата си имате един мощен център, който е по-силен от всеки друг вън от вас." Наистина, това звучи като формула за всеки ученик на
живота
, като идеал за постижение.
На 10 май се срещнах с Учителя и дълго разговаряхме. Той ми каза: "Трябва много да сме внимателни - на земята не е лесно да се живее. На земята човечеството е стигнало до най-ниското стъпало на инволюцията, повече не може да слиза. Сега е в началото на еволюцията си. Други планети имат по-благоприятни условия.
към текста >>
Божият глас иде до нас чрез Учителя като велико откровение, вечно Слово на Истината и
Живота
, за да ни покаже изходния път към светлината от джунглите на физическия
живот
Той е духовното ни Слънце на земята.
Колко пъти след като пострадаме, казваме: А бе, нещо ми каза, ама кой да слуша! За ученика с будно съзнание "Гласът" говори ясно и постоянно, но за това са нужни известни предпоставки. Реалното е само в настоящия момент, а ние живеем твърде много с преповтаряне в паметта си на миналото, което задръства съзнанието ни. Живеем и с мечти и надежди, както и със силни желания за себе си и близките си за бъдещето, което е еднакво заглушаващо. Колко е нужно да се научим да се углъбяваме и вслушваме в тихия глас, който винаги ни предупреждава за всичко!
Божият глас иде до нас чрез Учителя като велико откровение, вечно Слово на Истината и
Живота
, за да ни покаже изходния път към светлината от джунглите на физическия
живот
Той е духовното ни Слънце на земята.
Учителят каза: "За всяко нещо, което човек ще преживее, той бива предупреден поне три пъти". Единият път обезателно трябва да е тихият глас вътре в самия човек. Ние се претоварваме с грижи за осигуряване бъдещето, което е измама и сянка на реалността. Ако изпразним ума и съзнанието си от тези излишни грижи, ще живеем много по-леко и по-правилно. Грижите поглъщат светлината и радостта ни, но за какво?
към текста >>
Вярата е отваряне прозорците на ума ни към слънцето - светлината сама ще влезе и внесе всички блага на
живота
в нас.
Единият път обезателно трябва да е тихият глас вътре в самия човек. Ние се претоварваме с грижи за осигуряване бъдещето, което е измама и сянка на реалността. Ако изпразним ума и съзнанието си от тези излишни грижи, ще живеем много по-леко и по-правилно. Грижите поглъщат светлината и радостта ни, но за какво? Не знаем утрешния ден какво ни носи.
Вярата е отваряне прозорците на ума ни към слънцето - светлината сама ще влезе и внесе всички блага на
живота
в нас.
Ние постоянно пропускаме настоящето, в което е скрита единствената ни възможност за щастие. За нас е важен топлия залък хляб, който сега слагаме в устата си, не казваме: "Нека остане, утре да ядем", или "нали вчера ядохме". Само Божието Слово може да нахрани изгладнялата човешка душа. На 12 май Учителят каза в края на беседата си: "Използвай днешния ден! " Тъй като бях на Изгрева за няколко дни, срещнах се със сестра Маркова (белгийка), която ми каза, че на 1 януари сутринта чула няколко изречения, изговорени от невидимо същество на френски език и аз си ги записах: 1.
към текста >>
Животни
няма там.
Още виждам вълнението й, когато ми предаде тези свещени думи, дошли от невидим източник. "Словото никога не спира да говори." Срещнах се за малко с Учителя и му прочетох нещо от превода ми на "Свещени думи на Учителя", което той одобри. Трябваше да се готвя за държавен изпит по английски език. Той каза: "Ще се нареди". За лагера ни на второто езеро в Рила, Той каза: "На Молитвения връх, само птиците могат там да хвъркат.
Животни
няма там.
Хората мислят, че нашето учение е нещо построено, скърпено, а ние сме взели всички неизменяеми опити на природата през вековете. Не е лесно лагер да имаш на 2000 метра височина, и военните се чудят, как преодоляваме всички трудности. Да направиш път дотам не е лесно." За колегите ми в селото каза: "Ледовете се топят". В беседата ни каза, че в любовта си още се изплащаме на своите деди, нашата любов още я нямаме, не сме я придобили. Каза ми: "Има стари духове, които ти говорят, говорят, докато развиеш някоя черта, която не е в хармония с твоя характер." На 29 юни ми каза в разговор: "Има езическо, еврейско и ново схващане на Христа.
към текста >>
"Земният
живот
представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, който води към първото начало на
живота
-Бога.
Оставете Божественото във всяко "себе" да се прояви свободно, защото Божественото бележи своя ритъм само в свободата. Дори да виждаме нещо, което не е в съгласие с Божественото, трябва да го отречем. (Силата на внушението)." Ще предам едно писмо от Учителя до една сестра, писано на 27 ноември 1930 г. В.К.: Коя е тази сестра? Весела: Не зная.
"Земният
живот
представлява една велика школа, в която душите се възпитават да усвоят пътя на Истината, който води към първото начало на
живота
-Бога.
През миналите векове са давани разни отговори на свещените книги. Някои от тези отговори са задоволителни според времето си, но някои трябва да се обяснят в лицето на сегашната истина, а това съставлява най-важното за развитието на човешкия дух. В беседите и лекциите ще намерите отлична светлина за вашия ум. Няколко правила за упражнения: искай Любовта, търси Мъдростта, хлопай за Истината. Не преставай да работиш.
към текста >>
Радвай се на най-малката твоя придобивка и благодари на Бога, че те е удостоил да видиш великото на
живота
, скрито в малкото.
Някои от тези отговори са задоволителни според времето си, но някои трябва да се обяснят в лицето на сегашната истина, а това съставлява най-важното за развитието на човешкия дух. В беседите и лекциите ще намерите отлична светлина за вашия ум. Няколко правила за упражнения: искай Любовта, търси Мъдростта, хлопай за Истината. Не преставай да работиш. Гдето е истината, ходи там, дето свети Мъдростта, мисли там, гдето е Любовта, живей там.
Радвай се на най-малката твоя придобивка и благодари на Бога, че те е удостоил да видиш великото на
живота
, скрито в малкото.
Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, расте и зрее. Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното, той е създал света, затова го търсим. Възможното - ние търсим общуването с хората. А като търсим невъзможното, непостижимото ние търсим общуването с Бога.
към текста >>
А това е пълния смисъл на
живота
.
Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, расте и зрее. Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното, той е създал света, затова го търсим. Възможното - ние търсим общуването с хората. А като търсим невъзможното, непостижимото ние търсим общуването с Бога.
А това е пълния смисъл на
живота
.
Благата на живота са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото. И тъй Любовта е любов за непостижимия живот; Мъдростта е мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода. Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. Радостите и дарованията са плодове на непостижимото и невъзможното. Това е идеалът на великите души, които служат на Господа на всичката пълнота.
към текста >>
Благата на
живота
са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото.
Вярвай в непостижимото, вярвай в невъзможното, за да видиш тяхната реалност и тяхната постижимост. Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното, той е създал света, затова го търсим. Възможното - ние търсим общуването с хората. А като търсим невъзможното, непостижимото ние търсим общуването с Бога. А това е пълния смисъл на живота.
Благата на
живота
са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото.
И тъй Любовта е любов за непостижимия живот; Мъдростта е мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода. Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. Радостите и дарованията са плодове на непостижимото и невъзможното. Това е идеалът на великите души, които служат на Господа на всичката пълнота. Те не търсят постижимото и възможното.
към текста >>
И тъй Любовта е любов за непостижимия
живот
; Мъдростта е мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода.
Бог е Бог на непостижимото, на невъзможното, той е създал света, затова го търсим. Възможното - ние търсим общуването с хората. А като търсим невъзможното, непостижимото ние търсим общуването с Бога. А това е пълния смисъл на живота. Благата на живота са реални само тогава, когато идват по пътя на невъзможното и непостижимото.
И тъй Любовта е любов за непостижимия
живот
; Мъдростта е мъдрост за непостижимата виделина; а Истината - за необятната свобода.
Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото. Радостите и дарованията са плодове на непостижимото и невъзможното. Това е идеалът на великите души, които служат на Господа на всичката пълнота. Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото.
към текста >>
За тях настоящето е Любовта, Мъдростта и Истината,
животът
, светлината, свободата.
Радостите и дарованията са плодове на непостижимото и невъзможното. Това е идеалът на великите души, които служат на Господа на всичката пълнота. Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. А непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето.
За тях настоящето е Любовта, Мъдростта и Истината,
животът
, светлината, свободата.
Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага. Оттам иде силата на мисълта, на живота, светлата мисъл на духа. Това е пътя на Едногото и пътя на съвършенството. Това е пътя на недостъпното. В него се вместят всички велики блага.
към текста >>
Оттам иде силата на мисълта, на
живота
, светлата мисъл на духа.
Те не търсят постижимото и възможното. За тях това е дело на миналото. А непостижимото и невъзможното е дело на бъдещето. За тях настоящето е Любовта, Мъдростта и Истината, животът, светлината, свободата. Това са пътищата и методите, по които непостижимото, невъзможното дават своите блага.
Оттам иде силата на мисълта, на
живота
, светлата мисъл на духа.
Това е пътя на Едногото и пътя на съвършенството. Това е пътя на недостъпното. В него се вместят всички велики блага. Така казва Непостижимия: Аз съм път за Любовта, път за Мъдростта, път за Истината. Там дето е животът, виделината, свободата, там съм и Аз.
към текста >>
Там дето е
животът
, виделината, свободата, там съм и Аз.
Оттам иде силата на мисълта, на живота, светлата мисъл на духа. Това е пътя на Едногото и пътя на съвършенството. Това е пътя на недостъпното. В него се вместят всички велики блага. Така казва Непостижимия: Аз съм път за Любовта, път за Мъдростта, път за Истината.
Там дето е
животът
, виделината, свободата, там съм и Аз.
Само Божията Любов носи живот и пълна радост" Следва подписът на Учителя. Мисля, че тази сестра е от Търново, на която е писал много писма. В.К.: Иларионова? Весела: Може би Иларионова. (Забележка: За Иларионови виж "Изгревът" т.
към текста >>
Само Божията Любов носи
живот
и пълна радост" Следва подписът на Учителя.
Това е пътя на Едногото и пътя на съвършенството. Това е пътя на недостъпното. В него се вместят всички велики блага. Така казва Непостижимия: Аз съм път за Любовта, път за Мъдростта, път за Истината. Там дето е животът, виделината, свободата, там съм и Аз.
Само Божията Любов носи
живот
и пълна радост" Следва подписът на Учителя.
Мисля, че тази сестра е от Търново, на която е писал много писма. В.К.: Иларионова? Весела: Може би Иларионова. (Забележка: За Иларионови виж "Изгревът" т. XVII, с.
към текста >>
Животните
са с хоризонтален гръбнак, откакто оста на земята е била хоризонтална, а растенията от по-рано, когато южния полюс е бил северен, при обръщането главите им са останали в земята.
Бога извън хората не можеш да го намериш. На Бога извън хората как ще служиш? Сега ако ни подтискат другите, то е нашето отношение към Бога, то е кармата. Понеже Него нищо не Го достига, то това отношение се връща на нас от другите. От растенията и дърветата да се поучаваме, те да ни възпитават.
Животните
са с хоризонтален гръбнак, откакто оста на земята е била хоризонтална, а растенията от по-рано, когато южния полюс е бил северен, при обръщането главите им са останали в земята.
Черната ложа са имали мото: Светлина и знание за малкото, мрак за многото; а Бялата ложа - Светлина за многото, тъмнина за малкото. В тая война черните се поробват и те много добри слуги ще станат, у тях има страх само от закона, чувство за правда няма. (То е Втората световна война.) Христос каза: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Аз съм знанието, свободата за проявление на знанието и Любовта, която дава живота. Църквата още проповядва разпнатия Христос, а Той е възкръснал за хората.
към текста >>
(То е Втората световна война.) Христос каза: Аз съм Пътя, Истината и
Живота
.
Понеже Него нищо не Го достига, то това отношение се връща на нас от другите. От растенията и дърветата да се поучаваме, те да ни възпитават. Животните са с хоризонтален гръбнак, откакто оста на земята е била хоризонтална, а растенията от по-рано, когато южния полюс е бил северен, при обръщането главите им са останали в земята. Черната ложа са имали мото: Светлина и знание за малкото, мрак за многото; а Бялата ложа - Светлина за многото, тъмнина за малкото. В тая война черните се поробват и те много добри слуги ще станат, у тях има страх само от закона, чувство за правда няма.
(То е Втората световна война.) Христос каза: Аз съм Пътя, Истината и
Живота
.
Аз съм знанието, свободата за проявление на знанието и Любовта, която дава живота. Църквата още проповядва разпнатия Христос, а Той е възкръснал за хората. Той се пося в земята и за тях възкръсна. Като семе Той се пося - то беше разпятието, и като мощно дърво с плодове поникна - то беше възкресението. Весела: "Най-голямото чудо е слънцето, което всеки ден обикаля земята и поддържа живота.
към текста >>
Аз съм знанието, свободата за проявление на знанието и Любовта, която дава
живота
.
От растенията и дърветата да се поучаваме, те да ни възпитават. Животните са с хоризонтален гръбнак, откакто оста на земята е била хоризонтална, а растенията от по-рано, когато южния полюс е бил северен, при обръщането главите им са останали в земята. Черната ложа са имали мото: Светлина и знание за малкото, мрак за многото; а Бялата ложа - Светлина за многото, тъмнина за малкото. В тая война черните се поробват и те много добри слуги ще станат, у тях има страх само от закона, чувство за правда няма. (То е Втората световна война.) Христос каза: Аз съм Пътя, Истината и Живота.
Аз съм знанието, свободата за проявление на знанието и Любовта, която дава
живота
.
Църквата още проповядва разпнатия Христос, а Той е възкръснал за хората. Той се пося в земята и за тях възкръсна. Като семе Той се пося - то беше разпятието, и като мощно дърво с плодове поникна - то беше възкресението. Весела: "Най-голямото чудо е слънцето, което всеки ден обикаля земята и поддържа живота. То е 1 500 000 пъти по-голямо от земята.
към текста >>
Весела: "Най-голямото чудо е слънцето, което всеки ден обикаля земята и поддържа
живота
.
(То е Втората световна война.) Христос каза: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Аз съм знанието, свободата за проявление на знанието и Любовта, която дава живота. Църквата още проповядва разпнатия Христос, а Той е възкръснал за хората. Той се пося в земята и за тях възкръсна. Като семе Той се пося - то беше разпятието, и като мощно дърво с плодове поникна - то беше възкресението.
Весела: "Най-голямото чудо е слънцето, което всеки ден обикаля земята и поддържа
живота
.
То е 1 500 000 пъти по-голямо от земята. Англия е тежка, търговка е тя, ще мине през големи страдания. Америка има по-светло бъдеще. Страхът е най-висшия стадий на съзнанието на животните - т е бягат от злото, не стоят да се справят с него." На 25 октомври бяха изминали 21 години от кончината на баща ми Казах това на Учителя в частен разговор. Той ми отговори: "Баща ти сега е младеж на 21 години, той учи от тебе, научил е живота, познал го е.
към текста >>
Страхът е най-висшия стадий на съзнанието на
животните
- т е бягат от злото, не стоят да се справят с него." На 25 октомври бяха изминали 21 години от кончината на баща ми Казах това на Учителя в частен разговор.
Като семе Той се пося - то беше разпятието, и като мощно дърво с плодове поникна - то беше възкресението. Весела: "Най-голямото чудо е слънцето, което всеки ден обикаля земята и поддържа живота. То е 1 500 000 пъти по-голямо от земята. Англия е тежка, търговка е тя, ще мине през големи страдания. Америка има по-светло бъдеще.
Страхът е най-висшия стадий на съзнанието на
животните
- т е бягат от злото, не стоят да се справят с него." На 25 октомври бяха изминали 21 години от кончината на баща ми Казах това на Учителя в частен разговор.
Той ми отговори: "Баща ти сега е младеж на 21 години, той учи от тебе, научил е живота, познал го е. Той ти помага духовно. Бащите са все отражения на Великия Баща. Боговете са ревниви за своите. Като решиш правилно една задача, да я приложиш и да поддържаш решението си.
към текста >>
Той ми отговори: "Баща ти сега е младеж на 21 години, той учи от тебе, научил е
живота
, познал го е.
Весела: "Най-голямото чудо е слънцето, което всеки ден обикаля земята и поддържа живота. То е 1 500 000 пъти по-голямо от земята. Англия е тежка, търговка е тя, ще мине през големи страдания. Америка има по-светло бъдеще. Страхът е най-висшия стадий на съзнанието на животните - т е бягат от злото, не стоят да се справят с него." На 25 октомври бяха изминали 21 години от кончината на баща ми Казах това на Учителя в частен разговор.
Той ми отговори: "Баща ти сега е младеж на 21 години, той учи от тебе, научил е
живота
, познал го е.
Той ти помага духовно. Бащите са все отражения на Великия Баща. Боговете са ревниви за своите. Като решиш правилно една задача, да я приложиш и да поддържаш решението си. Каквото е необходимо вземи, дай и отминавай.
към текста >>
Разказваха се разни случки из
живота
на братството.
В.К.: Имената, трите имена? Вие им давате малките имена. Весела: Борис Николов, Боян Боев, Гавраил Величков, Милка Аламанчева, Савка Керемидчиева, Маргарита Мечева, Мария Тодорова и Учителя. В.К.: Да. Весела: Учителят говори малко.
Разказваха се разни случки из
живота
на братството.
По едно време Учителят, който слушаше углъбен, започна да пее песента "Ангел вопияше" - любимата ми песен, която майка ми пееше, когато бяхме малки деца. Той пееше с дълбоко чувство и не сваляше погледа си от мен - като че ли за мен я пееше. Трогнах се дълбоко и се помъчих да проумея защо ми пее тази вълшебна песен, която баща му е създал. Атмосферата бе мистична - тишина и невидими присъствия изпълваха мястото, където, вслушани в дълбокия глас на Учителя, преживявахме нещо неизказано красиво. Всички пяхме след Учителя няколко песни, целунахме Му ръка и си легнахме.
към текста >>
Три неща трябва да стимулират човека:
животът
, знанието и свободата.
Първо трябва да имате едно хубаво музикално вътрешно състояние, тогава ще се даде една изящна външна форма. Когато видиш един човек, не те интересува първо отделна част на лицето, а усмивката - разумното отвътре те интересува. Слънцето има такава усмивка като изгрява. Картината да засяга трите принципа: чело, нос и уста; небе, фон и преден план. На музикалния не давай насила да яде, не го учи - гладния знае как да яде, само няколко принципа му дай.
Три неща трябва да стимулират човека:
животът
, знанието и свободата.
Понятни са те за нас. Свободно си движете краката, ръцете и главата; най-малко съпротивление има при правата мисъл. Не учи човека криво да не мисли. Паганини бил много ограничен, та за да се освободи създал жива, свежа музика. Бетовен искал да се освободи от вътрешната грандомания на гордостта си, та се освобождавал чрез музиката.
към текста >>
При тях ние сме като
животни
.
Ние всички няма да умрем, но ще се изменим - червеят ще стане пеперуда. Няма да умираме. Светът още ще умира, ще има гробища. Братята на Любовта ще дойдат между славяните Ще слязат 8000 души, праотци на човечеството, те ще са светещи хора. Ще управляват земята.
При тях ние сме като
животни
.
Една пеперуда кацнала на ръката ми и трепка с крилцата си. Казва ми: "Ти можеш ли така да трепкаш като мен? " Учителят се засмя, когато каза това. Шесторасовият човек е ту като дете, ту говори като стар, ту като възрастен. Съчетава трите човешки форми: дете, млад и стар.
към текста >>
Животните
обработват разните добродетели.
Бръмбар като кацне на теб и ти бръмне, тръгват ти работите. Един музикант на сцената има успех поради някой в публиката, той може да е на трето място, но от него зависи успеха му. Той сам може да не съзнава това. Пазете се от недоволството си. Недоволен си, че чувствуваш недостиг на нещо.
Животните
обработват разните добродетели.
Растенията учат търпението. Ще сложиш първо Бога, после хората, а себе си на последно място. Човек все трябва да попъшка, ще научи нещо. Един ангел може да е в човешка форма и сега да се пробужда. Сегашната музика трябва да внесе това, което първоначално е дадено на музиката, но изтрито.
към текста >>
Страданието иде да оценяваме доброто, което Бог ни прави." Всичко беше високо, неземно красиво и дълбоко преживяно - безподобно в
живота
ми, което никога не ще забравя.
Човек е сянката - проекция на един реален свят - него той трябва да се научи да вижда. На един слуга господаря не бил доволен от него. Слугата се маскирал и го вързал за едно дърво. След туй минал без маска и го освободил. Тогава господарят му го оценил.
Страданието иде да оценяваме доброто, което Бог ни прави." Всичко беше високо, неземно красиво и дълбоко преживяно - безподобно в
живота
ми, което никога не ще забравя.
На 23 ноември в 11 часа тръгнахме за София. Валеше дъжд, но Учителят го спря. Щом слязохме, планината се обви втъмни облаци и отново заваля. Атова небесно преживяване стана само месец и половина преди голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 година, която пропъди всички ни от града. Учителят тайно се е прощавал с нас тогава, защото след завръщането ни в София вече нямахме условия за подобна среща в планината.
към текста >>
Той роди душите ни в Любовта и ни начерта Пътя на Новия
живот
-
живот
на Вечната Пролет, който щяхме да живеем през идващите столетия.
На 23 ноември в 11 часа тръгнахме за София. Валеше дъжд, но Учителят го спря. Щом слязохме, планината се обви втъмни облаци и отново заваля. Атова небесно преживяване стана само месец и половина преди голямата бомбардировка над София на 10 януари 1944 година, която пропъди всички ни от града. Учителят тайно се е прощавал с нас тогава, защото след завръщането ни в София вече нямахме условия за подобна среща в планината.
Той роди душите ни в Любовта и ни начерта Пътя на Новия
живот
-
живот
на Вечната Пролет, който щяхме да живеем през идващите столетия.
Затова ни каза, че дъжда показва, че посятото ще поникне. На 24 ноември написах стихотворението "На върха", което предавам тук. Само началото: Във високият чист свят на планината видях как се живее. Хармонията напира вътре в душата, и вън ще се разлее и всичко в теб ще прозвучи разумно, хармонично, когато живата любов за теб пробуди." На 12 декември в първата неделна беседа, Учителят каза: "Най-великата наука в света, е да се научи човек да живее по Любовта. То е най-лесното и най- мъчното.
към текста >>
Любовта не е проникнала в сегашния
живот
, защото
живота
е пълен със страдания и смущения.
Затова ни каза, че дъжда показва, че посятото ще поникне. На 24 ноември написах стихотворението "На върха", което предавам тук. Само началото: Във високият чист свят на планината видях как се живее. Хармонията напира вътре в душата, и вън ще се разлее и всичко в теб ще прозвучи разумно, хармонично, когато живата любов за теб пробуди." На 12 декември в първата неделна беседа, Учителят каза: "Най-великата наука в света, е да се научи човек да живее по Любовта. То е най-лесното и най- мъчното.
Любовта не е проникнала в сегашния
живот
, защото
живота
е пълен със страдания и смущения.
За да ни помогне Господ, трябва да спазваме закона на Любовта. Бог носи бремето на цялата вселена. Плодовете са делата на растенията, техният сърдечен живот. Сладкият плод показва, че растението обича Бога и Бог го обича и съдържанието му е Любовта, която съществува между него и Бога. Истинската слава е слава на цялото.
към текста >>
Плодовете са делата на растенията, техният сърдечен
живот
.
Хармонията напира вътре в душата, и вън ще се разлее и всичко в теб ще прозвучи разумно, хармонично, когато живата любов за теб пробуди." На 12 декември в първата неделна беседа, Учителят каза: "Най-великата наука в света, е да се научи човек да живее по Любовта. То е най-лесното и най- мъчното. Любовта не е проникнала в сегашния живот, защото живота е пълен със страдания и смущения. За да ни помогне Господ, трябва да спазваме закона на Любовта. Бог носи бремето на цялата вселена.
Плодовете са делата на растенията, техният сърдечен
живот
.
Сладкият плод показва, че растението обича Бога и Бог го обича и съдържанието му е Любовта, която съществува между него и Бога. Истинската слава е слава на цялото. Блаженството да стане общо достояние на всички хора. Да пееш, значи да даваш. Петелът единствен дава и никога не пее за лошо.
към текста >>
На следният ден на беседа Учителят каза: "Има у всички ви нещо, което не ви достига - липсва ви една нова идея за
живота
.
Бях взела борина за подклаждане на огъня и мед и масло за обяд. Сварихме чай и обядвахме в много весело настроение. Учителят каза: "Страданието е посяване. Нова година (1944 г.) започва в събота - седмия ден за почивка. Трябва да спрат борбите".
На следният ден на беседа Учителят каза: "Има у всички ви нещо, което не ви достига - липсва ви една нова идея за
живота
.
Законът на обновяването трябва да дойде, вие се спъвате в закона на доброто и злото. Щом се допусне доброто, ще се допусне и злото. Вие искате един свят с добро без зло. Доброто е закон на Едного, на Единното в света, а злото е законът на мнозинството Трябва да знаем законите на нашата мисъл, сърце и дух-те се различават. Трябва да мислите, без мисъл не можеш да се повдигнеш.
към текста >>
Първата мисъл, първото чувство, първата Любов определя целия ход на
живота
.
Цапаш ума си и губиш енергия. Тялото е човешкото, сърцето е ангелското, а Божествения свят е връзката на всичко - умът. Мнозина са ме гощавали, но само един, както ме е гощавал, ще помня. В света едно добро ако направите както трябва, стига ви. Първата хапка определя цялото ядене.
Първата мисъл, първото чувство, първата Любов определя целия ход на
живота
.
В света иде сега един момент, в който ще се определи вашето бъдеще, не трябва да спите. Ако ума, сърцето и душата ви не са готови - няма да се ползвате. При Бога да живеем. Искайте едно добро, което всеки може да ви даде - и слънцето и въздуха, и дървета и камъни, и земята и житото! Големите работи сте искали и вършели.
към текста >>
Живот
има в нея.
19 - най-правилните отношения между сина и бащата - синовни и бащински. Великото малко и великото голямо образуват най-голямото щастие и радост на небето и на земята. Разумът се занимава с това, което е минало, с последствията на нещата. Любовта е това, което е причинно. Тя действа в настоящето и създава нещата.
Живот
има в нея.
В момента, когато почвам да обичам, аз оживявам. Новото учение е да се запознаем с Любовта, тя ще ни даде светлината и ще ни даде Мъдростта, която ще ни даде свободата и запознае с Истината. Окото да е будно и чисто, да не се захласва и влюбва. Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно е душата, великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, той е в общото - едно с Отца.
към текста >>
Животът
трябва да върви с бързината на Любовта.
Окото да е будно и чисто, да не се захласва и влюбва. Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно е душата, великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, той е в общото - едно с Отца. Правилното проявяване на ума, сърцето и волята дават израз на душата, а ръководството на душата е Духа, а Духът е проявения Христос, самият Христос. Човек е фокуса на най-великите работи - в него всичко се пресича.
Животът
трябва да върви с бързината на Любовта.
Любовта е плод на Духа, а разумът е плод на плътта - обяснява последствията. Тактът на космоса регулира сърцето 72 удара, 72 ученика имаше Христос. Девата държи връзка между Духа и душата." Весела: пее "Венир Бенир" и свири на пиано. В.К.: Да. Весела: На 21 август 1944 година, когато бяхме в Мърчаево, аз си изгубих чантата и до вечерта се намери.
към текста >>
Разумният
живот
подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека.
Единият се радва, че го разбира другия. А другият е радостен, че слуша велик виртуоз." В.К.: Да Весела: Учителят дойде преди 2000 години да спаси човечеството, а днес дойде да го възкреси. "Скръбта е матката на душата, дето всичко расте. Радостта е утробата на Духа, дето всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее.
Разумният
живот
подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека.
Като живее той образува равностранния триъгълник - форма на разумността. Като чувствува, той пълни тази форма, тоест влага в нея съдържание, а като мисли, той я одухотворява и осмисля. Турете радостта и любовта за основа на живота си и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана." В.К.: Писмо до Невена. Кой, Учителят ви го даде да го занесете, как стана това? Весела: Това писмо Учителят го беше написал и ми го показа и каза: Трябва да пуснем това писмо.
към текста >>
Турете радостта и любовта за основа на
живота
си и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана." В.К.: Писмо до Невена.
Радостта е утробата на Духа, дето всичко зрее. Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее. Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. Като живее той образува равностранния триъгълник - форма на разумността. Като чувствува, той пълни тази форма, тоест влага в нея съдържание, а като мисли, той я одухотворява и осмисля.
Турете радостта и любовта за основа на
живота
си и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана." В.К.: Писмо до Невена.
Кой, Учителят ви го даде да го занесете, как стана това? Весела: Това писмо Учителят го беше написал и ми го показа и каза: Трябва да пуснем това писмо. Аз казах: как ще го пуснем по пощата Учителю, това вие сте го писали, аз трябва да го занеса на сестрата. В.К.: Как се казваше? Невена?
към текста >>
И в тоя
живот
още от дете аз се чувствах много обременена, тъжна и натоварена, като дете, като че ли носех целия свят на плещите си.
IX, с. 196-198, 398-402 и снимки в т. XXIII, № 61, 64, 65.) Весела: Бяха ми казали, че аз съм душа, която е минала през огромни страдания. Всъщност, когато най-напред седнах пред Учителя, той ме погледа и каза: "Вие сте минали през една бурна, тъмна нощ." Епохи на големи страдания. И беше ми казала една сестра: много пъти ти си хвърляна в негасена вар, горяла си на клада, разпъвана си, казва, минала си през страшни нечовешки страдания.
И в тоя
живот
още от дете аз се чувствах много обременена, тъжна и натоварена, като дете, като че ли носех целия свят на плещите си.
Винаги бях тъжна. Мъчно се радвах, макар че бях много жизнена, играех балет, пеех, обаче винаги носех една дълбока скръб. Една сестра-ясновидка каза: това са възпоминания от миналите страдания. Теб са те много мъчили и на времена ти се сепваш, като че ли още преживяваш тези мъки, на които са те подлагали, теб са гонили за твоята вяра, за твоето служене, за твоите идеи. Ти си винаги преследвана.
към текста >>
И действително и този
живот
, аз бях целия
живот
гонена.
Мъчно се радвах, макар че бях много жизнена, играех балет, пеех, обаче винаги носех една дълбока скръб. Една сестра-ясновидка каза: това са възпоминания от миналите страдания. Теб са те много мъчили и на времена ти се сепваш, като че ли още преживяваш тези мъки, на които са те подлагали, теб са гонили за твоята вяра, за твоето служене, за твоите идеи. Ти си винаги преследвана. На земята не те търпят духовете и те гонят.
И действително и този
живот
, аз бях целия
живот
гонена.
За 25 години 12 пъти си смених службата. Мъчеха ме директори, уволняваха ме, съкращаваха ме, изобщо минах живота си с тежести, с препятствия. В Братството също имах врагове и така нататък. Имах в началото още, като отидох при Учителя, един сън. Седнах на една кушетка, на която също беше седнал, така облегнат Учителя и седеше.
към текста >>
Мъчеха ме директори, уволняваха ме, съкращаваха ме, изобщо минах
живота
си с тежести, с препятствия.
Теб са те много мъчили и на времена ти се сепваш, като че ли още преживяваш тези мъки, на които са те подлагали, теб са гонили за твоята вяра, за твоето служене, за твоите идеи. Ти си винаги преследвана. На земята не те търпят духовете и те гонят. И действително и този живот, аз бях целия живот гонена. За 25 години 12 пъти си смених службата.
Мъчеха ме директори, уволняваха ме, съкращаваха ме, изобщо минах
живота
си с тежести, с препятствия.
В Братството също имах врагове и така нататък. Имах в началото още, като отидох при Учителя, един сън. Седнах на една кушетка, на която също беше седнал, така облегнат Учителя и седеше. И аз казвам: Учителю, винаги аз като покажа пръст, взимат ми цялата ръка. И му показвам: Вижте ми ръката.
към текста >>
Голямата му мъка беше тази, че той искаше да предаде на хората едно учение, да ги научи на един
живот
, който ще ни направи здрави, радостни, щастливи и не приехме това, което той толкова искаше да ни даде.
Той ни четеше мислите. Една вечер, след заминаването на Учителя, както си стоях в стаята ме налегна една непоносима мъка и тяжест. Просто непоносима, която трая само няколко секунди, защото аз мислех, че ще умра. Няма да издържа това, което ме притисна. И тогава вътрешно ми се разкри мисълта: Учителят страдаше непрекъснато.
Голямата му мъка беше тази, че той искаше да предаде на хората едно учение, да ги научи на един
живот
, който ще ни направи здрави, радостни, щастливи и не приехме това, което той толкова искаше да ни даде.
И най-голямата му мъка беше нашето неприемане. Ние външно стояхме край него, слушахме го, но ние си живеехме по старому. Не приехме новия начин на живот. И товарът на Учителя беше, че цели петдесет години той събираше българите да предаде Божественото слово за Новата епоха, за която ми каза: За 2000 години ви давам Слово, което ще се реализира бавно, но сигурно, защото Божията мисия, Божията работа не може да не се изпълни. Ако вие тук не я изпълните, този поток, тази енергия ще отидат другаде и други ще я изпълнят.
към текста >>
Не приехме новия начин на
живот
.
Няма да издържа това, което ме притисна. И тогава вътрешно ми се разкри мисълта: Учителят страдаше непрекъснато. Голямата му мъка беше тази, че той искаше да предаде на хората едно учение, да ги научи на един живот, който ще ни направи здрави, радостни, щастливи и не приехме това, което той толкова искаше да ни даде. И най-голямата му мъка беше нашето неприемане. Ние външно стояхме край него, слушахме го, но ние си живеехме по старому.
Не приехме новия начин на
живот
.
И товарът на Учителя беше, че цели петдесет години той събираше българите да предаде Божественото слово за Новата епоха, за която ми каза: За 2000 години ви давам Слово, което ще се реализира бавно, но сигурно, защото Божията мисия, Божията работа не може да не се изпълни. Ако вие тук не я изпълните, този поток, тази енергия ще отидат другаде и други ще я изпълнят. Но голямата му мъка беше, че той искаше именно българите да приемат всичко това и да станат един щастлив, красив народ. Той каза на беседа в Търново: "Дайте ми вашата младеж, дайте ми ги, за една година аз ще направя съвсем други хора от тях." Но никой не се вслуша в Словото на Учителя Една сутрин, както си бях в палатката, пристигна Владо при мен и каза: Сестра Веса, ние играем сега ролята на Йосиф и Мария, а Мърчаево е новия Витлеем, където се ражда нещо ново. И каза: Учителят ме извика и ми даде термоса си с гореща вода и каза Владо, Ганчо и аз да отидем на връх "Острица", който не е много далеч от Мърчаево, за три дни.
към текста >>
И всички елементи, които ще влязат в новия
живот
и в Новата епоха бяха поставени в строежа на този извор.
Горе на върха също много молитви направихме и се молехме за мир и братство между народите. Като се върнах от върха, казах: Учителю, ние ви чакахме горе. Но той каза: "Аз_ дойдох от горе". Това, което Владо ми каза сутринта, че ние играем ролята на Йосиф и Мария не беше същия ден, преди това беше. Учителят ме посрещна сутринта, беше седнал на пейката на терасата на брат Темелко и аз като го приближих, той каза: "И сега преди да роди една жена, тя трябва най-напред да роди една мисъл, една благородна, висша мисъл, едно красиво, добро чувство и една добра постъпка, тогава може да се роди един човек." Един вид потвърди идеята за раждане, защото "Изворът на Доброто", който работехме Учителят обясни, че там той построи Новата епоха.
И всички елементи, които ще влязат в новия
живот
и в Новата епоха бяха поставени в строежа на този извор.
Учителят напусна София за Мърчаево след 10 януари 1944 г. на голямата бомбардировка. Той напусна с група ученици, на 14 януари заминал. И там бяха настанени с една група, мисля, че седем души бяха с него. Повече са били, но в къщата на Темелко останаха в голямата стая седем души да спят.
към текста >>
Превела съм и трите серии "Сила и
Живот
", сега, в последните години, не сега.
Но в 1939 г. преведох най-напред "Свещените думи". И когато ги изпрати той на наш брат в Щатите, той ги отпечатил и му изпратил копие и Учителят казал на брат Боев. "На английски звучат по-добре, отколкото на български. Тя е музикантка и поет и може да превежда добре." И затова, когато му подарих "Пътят на ученика" той се зарадва и брат Гавраил Величков като минавал, той го извикал горе и казал: "Ела да видиш какъв подарък съм получил", и с радост му показал превода на "Пътят на ученика".
Превела съм и трите серии "Сила и
Живот
", сега, в последните години, не сега.
Но това, което направих е, преведох всичко за Паневритмиите, трите Паневритмии и написах текста на "Слънчеви лъчи", думите, които се отпечатаха в книжката "Слънчеви лъчи", и също така съм превела на английски всичко за Паневритмиите и думи съм написала на всичките песни на Паневритмиите на английски. В.К.: Да? А за полюлея? Весела: На някой брат казал, той казал: Каква е тази сестра? , а той казал: "Тя е един полюлей, който свети". Да.
към текста >>
Весела: Едно светило в музиката, поезията, изобщо в начина на
живот
.
А за полюлея? Весела: На някой брат казал, той казал: Каква е тази сестра? , а той казал: "Тя е един полюлей, който свети". Да. На мен не го е казал лично, а този брат каза. В.К.: Едно светило в музиката.
Весела: Едно светило в музиката, поезията, изобщо в начина на
живот
.
На мен лично каза: "Вие първа приложихте в селата новите методи и претворихте децата." Той много, за селските деца в село Ковачевци, Самоковско, ми каза: "Те са вашият бъдещ капитал." Аз много работих с децата в селата. В Ковачевци, в Сирищник, Радомирско, в Радомир, въобще много работих с малки деца. Да. Ще прочета едно есе, което съм преживяла вътрешно и написала, дала форма на 29 март 1989 година. "Истината, безграничното, когато се поставя в интелектуални рамки, структурира се по пътя на човешката логика и загубва своята сила. Дефиниране, структуриране на интелектуалните форми са интелектуални форми.
към текста >>
"Не запланувай
живота
си, не прави план за бъдещето, ми беше казал Учителя в първия разговор юни, 1937 година, което е готово в ангелския свят и чака да се проектира на земята." Ще слезе новият Йерусалим отгоре, всичко велико ще дойде отгоре, а ние само ще сме готови да го приемем.
А е най-близо, когато тя пребъдва в теб и я живееш. Не прави близкото далечно чрез умувания за него, а само дай началния импулс към него. Светни с кибрита, хората ще видят истината. Не им разказвай, как ще видят истината. Това е личен процес.
"Не запланувай
живота
си, не прави план за бъдещето, ми беше казал Учителя в първия разговор юни, 1937 година, което е готово в ангелския свят и чака да се проектира на земята." Ще слезе новият Йерусалим отгоре, всичко велико ще дойде отгоре, а ние само ще сме готови да го приемем.
Само поетът изразява животът, както идва, само изворът е импулс към движение. А хората структурират пътя на водата чрез тръби, фонтани, съдове и безброй форми. Влизането в битието на Духа е излизане от всички човешки структури на живота. Духът е безпределното вечно битие, в което всичко е едно без "културни структури", така да кажем. Всички култури на земята ще станат на прах.
към текста >>
Само поетът изразява
животът
, както идва, само изворът е импулс към движение.
Не прави близкото далечно чрез умувания за него, а само дай началния импулс към него. Светни с кибрита, хората ще видят истината. Не им разказвай, как ще видят истината. Това е личен процес. "Не запланувай живота си, не прави план за бъдещето, ми беше казал Учителя в първия разговор юни, 1937 година, което е готово в ангелския свят и чака да се проектира на земята." Ще слезе новият Йерусалим отгоре, всичко велико ще дойде отгоре, а ние само ще сме готови да го приемем.
Само поетът изразява
животът
, както идва, само изворът е импулс към движение.
А хората структурират пътя на водата чрез тръби, фонтани, съдове и безброй форми. Влизането в битието на Духа е излизане от всички човешки структури на живота. Духът е безпределното вечно битие, в което всичко е едно без "културни структури", така да кажем. Всички култури на земята ще станат на прах. Защото почиват на човешкия несъвършен интелект и не могат да устоят напора на висшите вибрации, което вече става на земята.
към текста >>
Влизането в битието на Духа е излизане от всички човешки структури на
живота
.
Не им разказвай, как ще видят истината. Това е личен процес. "Не запланувай живота си, не прави план за бъдещето, ми беше казал Учителя в първия разговор юни, 1937 година, което е готово в ангелския свят и чака да се проектира на земята." Ще слезе новият Йерусалим отгоре, всичко велико ще дойде отгоре, а ние само ще сме готови да го приемем. Само поетът изразява животът, както идва, само изворът е импулс към движение. А хората структурират пътя на водата чрез тръби, фонтани, съдове и безброй форми.
Влизането в битието на Духа е излизане от всички човешки структури на
живота
.
Духът е безпределното вечно битие, в което всичко е едно без "културни структури", така да кажем. Всички култури на земята ще станат на прах. Защото почиват на човешкия несъвършен интелект и не могат да устоят напора на висшите вибрации, което вече става на земята. Рушат се формите непрестанно. Проповедничество не нужно в момента, а вслушване в говора на Духа в нас.
към текста >>
Всяка мисъл трябва да те свързва с реалния
живот
, но ако тя е абстрактна, откъсната от
живота
, непонятна, тя не е нужна." И когато написах това есе, отворих томчето "Ценната дума", с.
Всички култури на земята ще станат на прах. Защото почиват на човешкия несъвършен интелект и не могат да устоят напора на висшите вибрации, което вече става на земята. Рушат се формите непрестанно. Проповедничество не нужно в момента, а вслушване в говора на Духа в нас. Тъй като Духът говори на всеки различно, то си е за него това, което му казва, за човека на когото говори, за неговия растеж.
Всяка мисъл трябва да те свързва с реалния
живот
, но ако тя е абстрактна, откъсната от
живота
, непонятна, тя не е нужна." И когато написах това есе, отворих томчето "Ценната дума", с.
323, беседата "Път към разумното" и преписах това изречение, което потвърждава съдържанието на есето, което съм написала: "Водата е разумното в живота, а стомната - неразумното." (Забележка: "Ценната дума". Утринни слова 1935 г. София, 1941) С това есе приключвам своята работа с брат Вергилий относно моите опитности, които съм предала вече. В.К.: Дата? Весела: Днес сме 24 ноември 1989 година, петък.
към текста >>
323, беседата "Път към разумното" и преписах това изречение, което потвърждава съдържанието на есето, което съм написала: "Водата е разумното в
живота
, а стомната - неразумното." (Забележка: "Ценната дума".
Защото почиват на човешкия несъвършен интелект и не могат да устоят напора на висшите вибрации, което вече става на земята. Рушат се формите непрестанно. Проповедничество не нужно в момента, а вслушване в говора на Духа в нас. Тъй като Духът говори на всеки различно, то си е за него това, което му казва, за човека на когото говори, за неговия растеж. Всяка мисъл трябва да те свързва с реалния живот, но ако тя е абстрактна, откъсната от живота, непонятна, тя не е нужна." И когато написах това есе, отворих томчето "Ценната дума", с.
323, беседата "Път към разумното" и преписах това изречение, което потвърждава съдържанието на есето, което съм написала: "Водата е разумното в
живота
, а стомната - неразумното." (Забележка: "Ценната дума".
Утринни слова 1935 г. София, 1941) С това есе приключвам своята работа с брат Вергилий относно моите опитности, които съм предала вече. В.К.: Дата? Весела: Днес сме 24 ноември 1989 година, петък. Слънчев ден, първият сняг е покрил земята и всичко блести.
към текста >>
50.
III. УТОЧНЕНИЕ И ОБЯСНЯВАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ, ПОВДИГНАТИ ОТ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 24
„Евера" - това е
живота
на Ева - жената на Адам, която в
живота
си се води по повелите на своите чувства и се върти наляво и надясно да си намери повече от един мъж, от което навремето е станало падението на човечеството.
Както по-горе отбелязах, музиката, дадена от Учителя за 11-то упражнение «Евера» и написана в Паневритмиите, издадени през 1938 и 1941 г., където е показано да се свири един път до края и да се повтори от отбелязаното двуеточие - гради, а два пъти изпълнението и удължаването на упражнение № 11 с четири такта - руши. Всеки ще понесе последствията от постъпките си. По тази причина когато понякога моят син Павел отива да свири на Паневритмията и там е Жеков, като дойде упражнение № 11 „Евера" той отива настрана с цигулката си в ръка и не свири докато не свърши упражнението. Те. не иска да се бърка в кашите, забъркани от „великите музиканти". Числото 11 на упражнението „Евера" показва двама мъже, които постоянно се борят.
„Евера" - това е
живота
на Ева - жената на Адам, която в
живота
си се води по повелите на своите чувства и се върти наляво и надясно да си намери повече от един мъж, от което навремето е станало падението на човечеството.
Виждаме сега докъде е стигнало човечеството по този въпрос. По точка 2: Стратева пише: „На с. 868-869 се дава едно неточно, неясно и непрофесионално написано съобщение за откриването на много важни документи, касаещи се за 19 такт от упражнение № 6 „Отваряне" от „Първият ден на пролетта". Стратева е права. От това, което Жеков е написал по въпроса нищо не може да се разбере.
към текста >>
Да не се допират пръстите и се затваря кръгът, а да има отвор, през който да излизат мъчнотиите от
живота
ни.
373 «Аоум». При започване на упражнението със стъпка на десният крак напред дясната ръка се издига с дланта надолу до 45°, а лявата остава спусната покрай тялото, не назад зад тялото. Също и с лявата ръка под 45°, а дясната ръка остава спусната покрай тялото. С. 374 «Изгрява слънцето». Упражнението започва със стъпка на десният крак напред, като едновременно издигаме ръцете над главата, образувайки венец, с длани надолу.
Да не се допират пръстите и се затваря кръгът, а да има отвор, през който да излизат мъчнотиите от
живота
ни.
При «Зум ме зум» зум (затворен кръг) значи взимам и ръцете от хоризонтално положение, отиват на гърдите с длани към тях - приемаме енергия от слънцето. Ме зум значи давам, отваряме ръцете напред. С. 377„Красота". Правим крачка с десният крак напред и дясна ръка с длан надолу се издига напред и нагоре под ъгъл 45°, а лявата остава спусната до тялото. С. 378„Побеждаване".
към текста >>
51.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXV
,
,
ТОМ 25
Тя ще внесе в душите ви бодрост и утеха, нещата, които човек не трябва да забравя в тоя
живот
.
Минчо Сотиров със златен орден за спасяване на бойното знаме - юни 1951 г. Писмо от Учителя до Райна Сотирова Грозданова - 23 май 1918 г. Л. Р. Грозданова, Изпращам песента "Благославяй" Надявам се да е заучите. Пейте я по възможност плавно.
Тя ще внесе в душите ви бодрост и утеха, нещата, които човек не трябва да забравя в тоя
живот
.
Моя поздрав на всички. Живейте с вяра жива, непоколебима, с любов непрестанна, която е като светлината, що внася радост, наслада в душата. Господ на всичката пълнота да ви благослови всички, що вървите в пътят. В.В. Ж.К.В.О. Варна (Свещеният подпис) 23.V.1918.
към текста >>
Когато сърдцето е чисто, душата светла, умът възвишен; пътят на
живота
е ясен.
Димитър Сотиров си спомня Снимка 113. Димитър Сотиров с рождената си сестра Мария Снимка 114. Мария Грозданова - рождената сестра на Димитър Сотиров Снимка 115. Полковник Тодор Божков Снимка 116. Зоя, съпругата на Тодор Божков ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО капитан МИНЧО СОТИРОВ Декември 1912 г., Созопол П.Н.1912 г.
Когато сърдцето е чисто, душата светла, умът възвишен; пътят на
живота
е ясен.
(Свещеният подпис) П. К. Дънов ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ "Призван от Бога по професия военен ..."[1] Учительо! Призван от Бога по професия военен, аз съм задължен да изпълня всички заповеди, които закона, началството тук на Земята ми дава. Моля Господа да ме запази от нарушение Неговите заповеди при изпълнението на земните началства, макар че "всяка власт тука долу е дадена от горе." Мен ми предстои всекой час с моите хора от дружината да вляза в стълкновение с врага, с потисника на поробените християни. Каза ми се насън, на тих глас проговори: "Славата е в силата, силата е Господ." А аз добавих: "Господ е Словото." Истината е на яве.
към текста >>
Сега в тия минути на вашия
живот
имате случай да опитате Господа и намерите от опит, че Той е всякога благ към тези, които Го призовават.
Благослови О, Господи моя път! ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 14 януари 1913 г., София София 14 януари 1913 г. Люб. М. Сотиров, Получих писмата ви. Да расте и се развива вашата вяра и да се повдига вашето сърдце, вашия ум и душа към Господа, Който царува във всичко, извора на всички блага.
Сега в тия минути на вашия
живот
имате случай да опитате Господа и намерите от опит, че Той е всякога благ към тези, които Го призовават.
За 1913 г. Аз ви пращам един подарък 91 Псалом. Четете го вечер и сутрин, имайте го като една скъпоценност от Господа. Изпращам ви благословенията си на вас и на всички ратници на бойното поле. Мир на Небето и радост на Земята.
към текста >>
Хармония в
живота
е потребна - според семето и плода.
При сегашните важни времена всеки ден е равен на година. Новите времена искат нови мехове и ново вино. За вашето дете се иска диета. При такива случаи не му давайте за 24 часа никаква храна, освен малко топла вода на глътки или слаб чай. Вода на ден можеш да му дадеш да изпие до 300-400 гр.
Хармония в
живота
е потребна - според семето и плода.
Да използваме благочестието. ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 29 септември 1916 г., София (изпратена до подполковник Минчо Сотиров, Бургас; получена на 1 септември 1916 г.) София 29 септември 1916 г. Подполковник М. Сотиров Бургас Л.М.С. В трудностите на живота се развива, облагородява и уяква човешкия характер.
към текста >>
В трудностите на
живота
се развива, облагородява и уяква човешкия характер.
Хармония в живота е потребна - според семето и плода. Да използваме благочестието. ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 29 септември 1916 г., София (изпратена до подполковник Минчо Сотиров, Бургас; получена на 1 септември 1916 г.) София 29 септември 1916 г. Подполковник М. Сотиров Бургас Л.М.С.
В трудностите на
живота
се развива, облагородява и уяква човешкия характер.
Затова се ражда човек да разбере своето предназначение от Бога. В такива времена човек трябва да даде помощ на свойте ближни, да изпълни дългът си добросъвестно. Бъдещето е светло за човешката душа, то носи Божиите блага за човечеството. Един ден народите ще се побратимят. (Свещеният подпис) П.К.
към текста >>
Великия закон на
живота
с който Бог правилно отмеря всичко, не оставя никому дължимото.
И в облачно време слънцето грее над облаците. Всичко в светът Бог направлява. ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 3 януари 1917 г., София (получено на 9 януари 1917 г., вторник, на кота 1248, от запад Битоля, чрез санитарния фелдшер Шаулов) София 3.I.1917 г. Любезни М. Сотиров, Всеки ден носи нови опитности за човешката душа, за човешкото сърдце, ум и съзнание.
Великия закон на
живота
с който Бог правилно отмеря всичко, не оставя никому дължимото.
И в края всичко ще вземе правилна форма. Приливите на морето и реките всяко достигат до своите предели и после се повръщат на своите установени места. Телата в пространството следват същия закон. Господ отдава правилно. Блажен е онзи народ, онова племе, което има Божието благоволение и което ходи в Неговите пътища.
към текста >>
52.
Изгревът - Том 25
,
,
ТОМ 25
Да науча българите да се кланят на живия Бог, който ни е дал всички блага; да разберете смисъла на
живота
; да придобиете истинската култура.
Българският народ ще бъде велик не както мислят българите, но велик пред Бога. А защо? Защото днес Словото на Бога се дава чрез българския език 7. Може докато съм на земята, а може и като замина на оня свят ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача!
Да науча българите да се кланят на живия Бог, който ни е дал всички блага; да разберете смисъла на
живота
; да придобиете истинската култура.
Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци - носители на новата култура. 8. Слушайте Словото и го пазете. Това е живото Слово. Това е Великият Дух. Духът, това е живото разумно Слово.
към текста >>
Това е
живото
Слово.
Може докато съм на земята, а може и като замина на оня свят ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача! Да науча българите да се кланят на живия Бог, който ни е дал всички блага; да разберете смисъла на живота; да придобиете истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци - носители на новата култура. 8. Слушайте Словото и го пазете.
Това е
живото
Слово.
Това е Великият Дух. Духът, това е живото разумно Слово. Духът е онази разумна основа, върху която живеем. Това е живият Христос, който изисква от всички хора Любов, носителка на вечния живот. 9. Никой не може да влезе в Духовния свят докато не издържи успешно своя изпит.
към текста >>
Духът, това е
живото
разумно Слово.
Да науча българите да се кланят на живия Бог, който ни е дал всички блага; да разберете смисъла на живота; да придобиете истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци - носители на новата култура. 8. Слушайте Словото и го пазете. Това е живото Слово. Това е Великият Дух.
Духът, това е
живото
разумно Слово.
Духът е онази разумна основа, върху която живеем. Това е живият Христос, който изисква от всички хора Любов, носителка на вечния живот. 9. Никой не може да влезе в Духовния свят докато не издържи успешно своя изпит. Духовният свят е съвършен. Следователно ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят.
към текста >>
Това е живият Христос, който изисква от всички хора Любов, носителка на вечния
живот
. 9.
Слушайте Словото и го пазете. Това е живото Слово. Това е Великият Дух. Духът, това е живото разумно Слово. Духът е онази разумна основа, върху която живеем.
Това е живият Христос, който изисква от всички хора Любов, носителка на вечния
живот
. 9.
Никой не може да влезе в Духовния свят докато не издържи успешно своя изпит. Духовният свят е съвършен. Следователно ще издържите изпита си на земята и след това ще влезете в духовния свят. Амин Из Словото на Учителя Дънов - Беинса Дуно Съставил: Вергилий Кръстев, 8 май 2011 г., 21-22.30 ч.
към текста >>
53.
Съдържание
,
,
ТОМ 25
ИЗГРЕВЪТ Том XXV Съдържание Посвещение на Духа на
Живота
3 Част 1.
ИЗГРЕВЪТ Том XXV Съдържание Посвещение на Духа на
Живота
3 Част 1.
БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ БАЛКАНСКАТА И ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 5 А. ПОГРОМЪТ НА БЪЛГАРИЯ (1912-1914 г. Публикации на Софрони Ников 6 I. Оправдание на милитаризма 7 София, Военно книгоизд. на Гужгулов и Котев, 1912, с.
към текста >>
София : [Сила и
живот
] IX серия.
УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ И ВОЙНИТЕ 291 2.1 Мисли за България 291 ЯКОВ И ИСАВ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 8 април, 1917 г. София. - В: Все що е писано. София, 1942, с. 72-73. 2.2 България и войните 292 ЗАТОВА СЕ РОДИХ : 1 [неделна] беседа от Учителя, държана на 10 октомври, 1926 г. в гр.
София : [Сила и
живот
] IX серия.
София, 1929, с. 16-17. 2.3 Религиозни течения в България и пророчество за идващо изпитание (1926-1937 г.) 293 ТАЗИ ПРИТЧА : 12 [неделна] беседа от Учителя, държана на 26 декемврий, 1926'г. в гр. София : [Сила и живот] IX серия. София, 1929, с.
към текста >>
София : [Сила и
живот
] IX серия.
в гр. София : [Сила и живот] IX серия. София, 1929, с. 16-17. 2.3 Религиозни течения в България и пророчество за идващо изпитание (1926-1937 г.) 293 ТАЗИ ПРИТЧА : 12 [неделна] беседа от Учителя, държана на 26 декемврий, 1926'г. в гр.
София : [Сила и
живот
] IX серия.
София, 1929, с. 21-24. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ, ЗАПЛАТАТА И ХЛЯБА 295 3.1 Войните и хляба 295 РАДВАЙТЕ СЕ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 15 април - Велик-ден, 1917 г. София. - В: Все що е писано. София, 1942, с.
към текста >>
- В: Влизане : [Сила и
живот
] IX серия, [т. 2].
- В: Който дойде при мен. София, 1950, с. 180, 180-181, 185. 3.5 Европейската война и християнството 300 САМ С УМА СИ : [14 неделна] беседа от Учителя, държана на 9 януарий, 1927 г. в гр. София.
- В: Влизане : [Сила и
живот
] IX серия, [т. 2].
София, 1930, с. 41-42. 4. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914-1918 г. 301 (Първата световна война или Европейската война) 4.1 Христовото учение и войната 1914-1918 г. 301 В КЪЩИ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 1 септемврий, 1918 г. София.
към текста >>
- В: Сила и
живот
: IV серия : Беседи държани от Дънов по стенографски бележки.
- В: Ще управлява всички народи. София, 1948, с. 4-6, 14-15, 16-21. 4.7 Войната между християнските народи 315 БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА : [Неделна] беседа държана на 19.Х.1921 г. в София.
- В: Сила и
живот
: IV серия : Беседи държани от Дънов по стенографски бележки.
София, 1922, с. 12-13. 4.8 Първата световна война 315 АКО ПРЕБЪДЕТЕ В МЕНЕ ... : [Неделна] беседа държана на 18.VI.1922 г. в София. - В: Сила и живот : V серия : Беседи държани от Дънов ло стенографски бележки. София, 1922, с.
към текста >>
- В: Сила и
живот
: V серия : Беседи държани от Дънов ло стенографски бележки.
в София. - В: Сила и живот : IV серия : Беседи държани от Дънов по стенографски бележки. София, 1922, с. 12-13. 4.8 Първата световна война 315 АКО ПРЕБЪДЕТЕ В МЕНЕ ... : [Неделна] беседа държана на 18.VI.1922 г. в София.
- В: Сила и
живот
: V серия : Беседи държани от Дънов ло стенографски бележки.
София, 1922, с. 424-426. 4.9 Войната и интересите на българския народ 316 ЖИВИЯ Т ГОСПОД : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 1 октомври, 1922 г., гр. Русе. - В: Живият Господ. София, 1922, с. 11-13, 19-20.
към текста >>
- В: Двата природни метода: Беседи; [Сила и
живот
] VI серия.
- В: Живият Господ. София, 1922, с. 11-13, 19-20. 4.10 Всеобщата война 1914-1918 г. 318 БЪДЕТЕ РАЗУМНИ: [Неделна] беседа [от Учителя], държана на 16.IX.1923 г.
- В: Двата природни метода: Беседи; [Сила и
живот
] VI серия.
[София, 1924], с. 19-20. 4.11 Законите на обществото, войната и промените в живата природа 319 ДОПРЕНИЯ Т ВЪГЛЕН: [Неделна] беседа [от Учителя], държана на 20. I. 1924 г. - В: Двата природни метода: Беседи: [Сила и живот] VI серия. [София, 1924], е.
към текста >>
- В: Двата природни метода: Беседи: [Сила и
живот
] VI серия.
318 БЪДЕТЕ РАЗУМНИ: [Неделна] беседа [от Учителя], държана на 16.IX.1923 г. - В: Двата природни метода: Беседи; [Сила и живот] VI серия. [София, 1924], с. 19-20. 4.11 Законите на обществото, войната и промените в живата природа 319 ДОПРЕНИЯ Т ВЪГЛЕН: [Неделна] беседа [от Учителя], държана на 20. I. 1924 г.
- В: Двата природни метода: Беседи: [Сила и
живот
] VI серия.
[София, 1924], е. 342-343, 344, 345. 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА И СЪГЛАШЕНИЕТО СЛЕД ВОЙНАТА 1914-1918 г. 320 5.1 Мирът след войната 1914-1918 г. 320 В ИСТИЯ ЧАС : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 14 юлий, 1918 г. София.
към текста >>
- В: Двата природни метода : Беседи : [Сила и
живот
] VI серия.
- В: Да възлюбиш Господа. София, 1946, с. 145-147, 148, 149-150, 154-156. 6.4 Българският народ и войните 334 ТОЙ ГИ ИЗПИТА : [Неделна] беседа [от Учителя], държана на 16. XII. 1923 г.
- В: Двата природни метода : Беседи : [Сила и
живот
] VI серия.
[София, 1924], с. 221-222. 6.5 Българите, които си пречат един на друг 335 БРАТ ТИ СИ ДОЙД Е : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 23 март, 1924 г. София. - В: Който дойде при мен. София, 1950, с. 32. 6.6 Войните, българите и Божия закон 336 НАПРАЗНО МЕ ПОЧИТАТ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 11 май, 1924 г. София.
към текста >>
: [Сила и
живот
, VII серия].
София, 1950, с. 32. 6.6 Войните, българите и Божия закон 336 НАПРАЗНО МЕ ПОЧИТАТ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 11 май, 1924 г. София. - В: Който дойде при мен. София, 1950, с. 155-156. 6.7 Българите и войните 337 КОЙТО СЕ УЧИ : 7 [неделна] беседа, държана от Учителя, на 30 ноемврий, 1924 г.
: [Сила и
живот
, VII серия].
Русе, [1924], с. 27-30. 6.8 Българите не са свободни 338 ТЕ СВИДЕТЕЛСТВУВАТ : 11 [неделна] беседа от Учителя, държана на 19 декември 1926 г. в гр. София: [Сила и живот] IX серия. София, 1929, с.
към текста >>
София: [Сила и
живот
] IX серия.
155-156. 6.7 Българите и войните 337 КОЙТО СЕ УЧИ : 7 [неделна] беседа, държана от Учителя, на 30 ноемврий, 1924 г. : [Сила и живот, VII серия]. Русе, [1924], с. 27-30. 6.8 Българите не са свободни 338 ТЕ СВИДЕТЕЛСТВУВАТ : 11 [неделна] беседа от Учителя, държана на 19 декември 1926 г. в гр.
София: [Сила и
живот
] IX серия.
София, 1929, с. 9-11. 6.9 Изправянето на българите 339 САМ С УМА СИ : [14 неделна] беседа от Учителя, държана на 9 януарий 1927 г. в гр. София. - В: Влизане: [Сила и живот] IX серия, [т. 2]. София, 1930, с.
към текста >>
- В: Влизане: [Сила и
живот
] IX серия, [т. 2].
в гр. София: [Сила и живот] IX серия. София, 1929, с. 9-11. 6.9 Изправянето на българите 339 САМ С УМА СИ : [14 неделна] беседа от Учителя, държана на 9 януарий 1927 г. в гр. София.
- В: Влизане: [Сила и
живот
] IX серия, [т. 2].
София, 1930, с. 52. 6.10 Войните на българите и Сатурн 339 ПО-ДРАГОЦЕНЕН : 31 [неделна] беседа, от Учителя, държана на 15 април, 1928 г. София - Изгрев. - В: Синове на възкресението : Беседи: [Сила и живот] X серия, т. 3. София, 1934, с.
към текста >>
- В: Синове на възкресението : Беседи: [Сила и
живот
] X серия, т. 3.
в гр. София. - В: Влизане: [Сила и живот] IX серия, [т. 2]. София, 1930, с. 52. 6.10 Войните на българите и Сатурн 339 ПО-ДРАГОЦЕНЕН : 31 [неделна] беседа, от Учителя, държана на 15 април, 1928 г. София - Изгрев.
- В: Синове на възкресението : Беседи: [Сила и
живот
] X серия, т. 3.
София, 1934, с. 230-231. 6.11 Българите и бялата раса 340 ДРУГАТА СЪБОТА : 17 неделна беседа от Учителя, държана на 26 май, 1929 г. София - Изгрев. - В: Голямото благо: Беседи: [Сила и живот] XII серия, т. 3. София, 1936, с.
към текста >>
- В: Голямото благо: Беседи: [Сила и
живот
] XII серия, т. 3.
София - Изгрев. - В: Синове на възкресението : Беседи: [Сила и живот] X серия, т. 3. София, 1934, с. 230-231. 6.11 Българите и бялата раса 340 ДРУГАТА СЪБОТА : 17 неделна беседа от Учителя, държана на 26 май, 1929 г. София - Изгрев.
- В: Голямото благо: Беседи: [Сила и
живот
] XII серия, т. 3.
София, 1936, с. 29-32. 7. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ СЛЕД ВОЙНИТЕ 342 7.1 България след войната 1914-1918 г. 342 И РЕЧЕ БАЩА МУ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 15 декемврий, 1918 г. София. - В: Дали може.
към текста >>
София: [Сила и
живот
] IX серия.
София, ИК Жануа'98. 2002, с. 172, 174, 175. 8.3 Българската държава и закона на Любовта 350 МОЙСЕЙ И ХРИСТОС: 5 [неделна] беседа, от Учителя, държана на 7 ноември, 1926 г. в гр.
София: [Сила и
живот
] IX серия.
София,1929, с. 25-29. 8.4 Българският народ и закона на Любовта 352 КАК ТИ СЕ ОТВОРИХА ОЧИТЕ? : 7 [неделна] беседа от Учителя, държана на 21 ноември, 1926 г. в гр. София: [Сила и живот] IX серия.
към текста >>
София: [Сила и
живот
] IX серия.
София: [Сила и живот] IX серия. София,1929, с. 25-29. 8.4 Българският народ и закона на Любовта 352 КАК ТИ СЕ ОТВОРИХА ОЧИТЕ? : 7 [неделна] беседа от Учителя, държана на 21 ноември, 1926 г. в гр.
София: [Сила и
живот
] IX серия.
София, 1929, с. 22-26, 27-28. 8.5 Войната 1914-1918 г. и закона на Любовта 355 ДЕРЗАЙ ДЪЩ Е : 22 [неделна] беседа, от Учителя, държана на 5 февруарий, 1928 г. София - Изгрев.
към текста >>
- В: Синове на възкресението : Беседи: [Сила и
живот
] X серия, т. 3.
София, 1929, с. 22-26, 27-28. 8.5 Войната 1914-1918 г. и закона на Любовта 355 ДЕРЗАЙ ДЪЩ Е : 22 [неделна] беседа, от Учителя, държана на 5 февруарий, 1928 г. София - Изгрев.
- В: Синове на възкресението : Беседи: [Сила и
живот
] X серия, т. 3.
София, 1934, с. 33-34. 8.6 Падналата раса и войната 1914-1918 г. 356 ЩЕ МЕ ВИДИТЕ : 12 [неделна] беседа от Учителя, държана на 16 ноемврий, 1930 г. София - Изгрев. - В: Условия за растене.
към текста >>
- В: Двата природни метода: Беседи : [Сила и
живот
] VI серия.
153-156, 158-162, 163-164. 9.2 Войните и насилието 361 ДА НАСЛЕДИ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 19 ноември, 1922 г., София, - В: Живият Господ. София, 1922, с. 124-125. 9.3 Европейските народ и и насилието 362 ТОЙ ГИ ИЗПИТА: [Неделна] беседа [от Учителя], държана на 16. IX. 1923 г.
- В: Двата природни метода: Беседи : [Сила и
живот
] VI серия.
[София, 1924], с. 210. 9.4 Войниците, който поддържат доброто в света 363 НАПРАЗНО МЕ ПОЧИТАТ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 11 май. 1924 г. София. - В: Който дойде при мен. София, 1950, с.
към текста >>
София: [Сила и
живот
, XI серия].
210. 9.4 Войниците, който поддържат доброто в света 363 НАПРАЗНО МЕ ПОЧИТАТ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 11 май. 1924 г. София. - В: Който дойде при мен. София, 1950, с. 142-143. 9.5 Изтребление на българи от българи - още една причина за страданията ни 364 ЗА СЪДБА ДОЙДОХ: 1 [неделна] беседа държана от Учителя на 22.IV.1928 г.
София: [Сила и
живот
, XI серия].
София, 1928, с. 6-8. 9.6 Бесилките и мощната мисъл на българите 365 КОГА РАЖДА: 8 [неделна] беседа от Учителя, държана на 10 юний, 1928 г. в гр. София : [Сила и живот] XI серия. София, 1929, с.
към текста >>
София : [Сила и
живот
] XI серия.
142-143. 9.5 Изтребление на българи от българи - още една причина за страданията ни 364 ЗА СЪДБА ДОЙДОХ: 1 [неделна] беседа държана от Учителя на 22.IV.1928 г. София: [Сила и живот, XI серия]. София, 1928, с. 6-8. 9.6 Бесилките и мощната мисъл на българите 365 КОГА РАЖДА: 8 [неделна] беседа от Учителя, държана на 10 юний, 1928 г. в гр.
София : [Сила и
живот
] XI серия.
София, 1929, с. 28-30. 9.7 Причината за неуспеха на българите - принасяне в жертва на великите си хора 366 ГОЛЯМОТО БЛАГО: 16 неделна беседа от Учителя, държана на 19 май, 1929 г. София - Изгрев. - В: Голямото благо: Беседи: [Сила и живот] XII серия, т. 3. София, 1936, с.
към текста >>
- В: Голямото благо: Беседи: [Сила и
живот
] XII серия, т. 3.
в гр. София : [Сила и живот] XI серия. София, 1929, с. 28-30. 9.7 Причината за неуспеха на българите - принасяне в жертва на великите си хора 366 ГОЛЯМОТО БЛАГО: 16 неделна беседа от Учителя, държана на 19 май, 1929 г. София - Изгрев.
- В: Голямото благо: Беседи: [Сила и
живот
] XII серия, т. 3.
София, 1936, с. 16-18. 10. УЧИТЕЛЯТ ЗА ДУХОВЕНСТВОТО И ВЪТРЕШНИЯ ГЛАС 367 10.1 Духовенството и предстоящата война 367 ЩЕ БЪДЕТЕ СВОБОДНИ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1923 г. - В: Поучаваше ги. София, 1949, с.
към текста >>
- В: Влизане: [Сила и
живот
] IX серия, [т. 2].
- В: Ще управлява всички народи. София, 1948, с. 110, 111, 113-114, 115. 11.3 Волята на Бога за България - да не страдат хората, да не воюват 371 ЕДНО СТАДО: [14 неделна] беседа от Учителя, държана на 23 януарий, 1928 г. в гр. София.
- В: Влизане: [Сила и
живот
] IX серия, [т. 2].
София, 1930, с. 80-81. 12. УЧИТЕЛЯТ ЗА НОВАТА КУЛТУРА, НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ 373 12.1 Новата култура и новата епоха 373 СЕЯТЕЛЯТ: [Неделна] беседа държана от Учителя на 27 март 1921 г. София. - В: Новият човек : Неделни беседи 13 март 1921 г. - 2 октомврий 1921 г.
към текста >>
12.2 Новата епоха и българите 375 ЛЮБОВ - НОСИТЕЛКА НА ВЕЧНИЯ
ЖИВОТ
: [Неделна] беседа държана от Учителя на 10 април 1921 г. София.
УЧИТЕЛЯТ ЗА НОВАТА КУЛТУРА, НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ 373 12.1 Новата култура и новата епоха 373 СЕЯТЕЛЯТ: [Неделна] беседа държана от Учителя на 27 март 1921 г. София. - В: Новият човек : Неделни беседи 13 март 1921 г. - 2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа'98, 2002, с. 56-58, 59, 68-70.
12.2 Новата епоха и българите 375 ЛЮБОВ - НОСИТЕЛКА НА ВЕЧНИЯ
ЖИВОТ
: [Неделна] беседа държана от Учителя на 10 април 1921 г. София.
- В: Новият човек: Неделни беседи 13 март 1921 г. - 2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа'98, 2002, с. 105-107, 108-109, 110-114, 114-115. 12.3 Изпитът в рова на лъвовете - задължителен за новата епоха 379 В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: [Неделна] беседа държана от Учителя на 24 април 1921 г., Връбница, София.
към текста >>
София: [Сила и
живот
] IX серия.
- В: Новият човек: Неделни беседи 13 март 1921 г. - 2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа'98, 2002, с. 149-152. 12.4 Новата култура - култура на идеите 381 ГЛАС В ПУСТИНЯТА: 10 [неделна] беседа, от Учителя, държана на 12 декември, 1926 г. в гр.
София: [Сила и
живот
] IX серия.
София, 1929, с. 26-29, 30. 12.5 Бялото Братство, България и Божията любов 383 НИКОДИМ : 20 [неделна] беседа от Учителя, държана на 22 януари 1928 г. София-Изгрев. - В: Ни мъж, ни жена: Беседи: [Сила и живот] X серия, т. 2. София, 1933, с.
към текста >>
- В: Ни мъж, ни жена: Беседи: [Сила и
живот
] X серия, т. 2.
в гр. София: [Сила и живот] IX серия. София, 1929, с. 26-29, 30. 12.5 Бялото Братство, България и Божията любов 383 НИКОДИМ : 20 [неделна] беседа от Учителя, държана на 22 януари 1928 г. София-Изгрев.
- В: Ни мъж, ни жена: Беседи: [Сила и
живот
] X серия, т. 2.
София, 1933, с. 217-218. 12.6 Спасението на българина е в неговия ум 384 ДО КРАЙ: 23 [неделна] беседа, от Учителя, държана на 12 февруарий, 1928 г. София - Изгрев. - В: Синове на ъзкресението: Беседи: [Сила и живот] X серия, т. 3. София, 1934, с.
към текста >>
- В: Синове на ъзкресението: Беседи: [Сила и
живот
] X серия, т. 3.
12.5 Бялото Братство, България и Божията любов 383 НИКОДИМ : 20 [неделна] беседа от Учителя, държана на 22 януари 1928 г. София-Изгрев. - В: Ни мъж, ни жена: Беседи: [Сила и живот] X серия, т. 2. София, 1933, с. 217-218. 12.6 Спасението на българина е в неговия ум 384 ДО КРАЙ: 23 [неделна] беседа, от Учителя, държана на 12 февруарий, 1928 г. София - Изгрев.
- В: Синове на ъзкресението: Беседи: [Сила и
живот
] X серия, т. 3.
София, 1934, с. 55-56. 12.7 Свободата, държавата и Божиите закони 385 ИЗНОВО: 23 [неделна] беседа, от Учителя, държана на 4 март,1928 г. София - Изгрев. - В: Синове на възкресението: Беседи: [Сила и живот] X серия, т. 3. София, 1934, с.
към текста >>
- В: Синове на възкресението: Беседи: [Сила и
живот
] X серия, т. 3.
София - Изгрев. - В: Синове на ъзкресението: Беседи: [Сила и живот] X серия, т. 3. София, 1934, с. 55-56. 12.7 Свободата, държавата и Божиите закони 385 ИЗНОВО: 23 [неделна] беседа, от Учителя, държана на 4 март,1928 г. София - Изгрев.
- В: Синове на възкресението: Беседи: [Сила и
живот
] X серия, т. 3.
София, 1934, с. 100-101, 104-106. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА. Състав. Е. Ангелова-Пенкова 387 Част 2.
към текста >>
Кратка история за
живота
на Верската общност Бяло Братство - клон Бургас, централа София 406 3.
БЯЛОТО БРАТСТВО И РОДЪТ НА МИНЧО СОТИРОВ 389 Г. МОЛИТВАТА: БЕСЕДА ОТ УЧИТЕЛЯ И ИСТОРИЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ГР. БУРГАС. Спомени и публикации на Минчо Сотиров 390 1. Молитват а : записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София 391 2.
Кратка история за
живота
на Верската общност Бяло Братство - клон Бургас, централа София 406 3.
Кратка биография за живота на брат Минчо Сотиров Господинов 414 4. Публикации на Минчо Сотиров 416 4.1. Духовна беседа. И Виделина, VIII (1910), кн. 6-7, с.
към текста >>
Кратка биография за
живота
на брат Минчо Сотиров Господинов 414 4.
МОЛИТВАТА: БЕСЕДА ОТ УЧИТЕЛЯ И ИСТОРИЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ГР. БУРГАС. Спомени и публикации на Минчо Сотиров 390 1. Молитват а : записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София 391 2. Кратка история за живота на Верската общност Бяло Братство - клон Бургас, централа София 406 3.
Кратка биография за
живота
на брат Минчо Сотиров Господинов 414 4.
Публикации на Минчо Сотиров 416 4.1. Духовна беседа. И Виделина, VIII (1910), кн. 6-7, с. 146-149 416 4.2.
към текста >>
//
Живот
, I, № 5, 19 апр.
Духовна беседа. И Виделина, VIII (1910), кн. 6-7, с. 146-149 416 4.2. Времето е дошло, умни бъдете!
//
Живот
, I, № 5, 19 апр.
1929, с. 3 418 4.3. Въпроси и отговори. // Живот, I, № 6, 26 апр. 1929, с.
към текста >>
//
Живот
, I, № 6, 26 апр.
Времето е дошло, умни бъдете! // Живот , I, № 5, 19 апр. 1929, с. 3 418 4.3. Въпроси и отговори.
//
Живот
, I, № 6, 26 апр.
1929, с. 4 418 4.4. Схващания за живота. // Живот, I, № 9, 17 май 1929, с. 4 419 4.5.
към текста >>
Схващания за
живота
.
3 418 4.3. Въпроси и отговори. // Живот, I, № 6, 26 апр. 1929, с. 4 418 4.4.
Схващания за
живота
.
// Живот, I, № 9, 17 май 1929, с. 4 419 4.5. Събуди се. // Живот , I, № 11, 1 юни 1929, с. 3 420 4.6.
към текста >>
//
Живот
, I, № 9, 17 май 1929, с.
Въпроси и отговори. // Живот, I, № 6, 26 апр. 1929, с. 4 418 4.4. Схващания за живота.
//
Живот
, I, № 9, 17 май 1929, с.
4 419 4.5. Събуди се. // Живот , I, № 11, 1 юни 1929, с. 3 420 4.6. Обезсолено и пресолено - Гордост и смирение.
към текста >>
//
Живот
, I, № 11, 1 юни 1929, с.
4 418 4.4. Схващания за живота. // Живот, I, № 9, 17 май 1929, с. 4 419 4.5. Събуди се.
//
Живот
, I, № 11, 1 юни 1929, с.
3 420 4.6. Обезсолено и пресолено - Гордост и смирение. // Живот, I, № 13, 14 юни 1929, с. 4 421 4.7. Господари и слуги.
към текста >>
//
Живот
, I, № 13, 14 юни 1929, с.
4 419 4.5. Събуди се. // Живот , I, № 11, 1 юни 1929, с. 3 420 4.6. Обезсолено и пресолено - Гордост и смирение.
//
Живот
, I, № 13, 14 юни 1929, с.
4 421 4.7. Господари и слуги. // Живот, I, № 14, 21 юни 1929, с. 4 421 4.8. Три фактора в живота.
към текста >>
//
Живот
, I, № 14, 21 юни 1929, с.
3 420 4.6. Обезсолено и пресолено - Гордост и смирение. // Живот, I, № 13, 14 юни 1929, с. 4 421 4.7. Господари и слуги.
//
Живот
, I, № 14, 21 юни 1929, с.
4 421 4.8. Три фактора в живота. II Живот, I, № 16, 5 юли 1929, с. 4 422 Д. СПОМЕНИ НА СЕМЕЙСТВО ГРОЗДАНОВИ 424 I.
към текста >>
Три фактора в
живота
.
// Живот, I, № 13, 14 юни 1929, с. 4 421 4.7. Господари и слуги. // Живот, I, № 14, 21 юни 1929, с. 4 421 4.8.
Три фактора в
живота
.
II Живот, I, № 16, 5 юли 1929, с. 4 422 Д. СПОМЕНИ НА СЕМЕЙСТВО ГРОЗДАНОВИ 424 I. Спомени на Лалка Грозданова : Разговор с д-р Вергилий Кръстев (магнетофонен запис, 1987 година) 425 II. Писма от Учителя до Райна Сотирова Грозданова 438 1.
към текста >>
II
Живот
, I, № 16, 5 юли 1929, с.
4 421 4.7. Господари и слуги. // Живот, I, № 14, 21 юни 1929, с. 4 421 4.8. Три фактора в живота.
II
Живот
, I, № 16, 5 юли 1929, с.
4 422 Д. СПОМЕНИ НА СЕМЕЙСТВО ГРОЗДАНОВИ 424 I. Спомени на Лалка Грозданова : Разговор с д-р Вергилий Кръстев (магнетофонен запис, 1987 година) 425 II. Писма от Учителя до Райна Сотирова Грозданова 438 1. Писмо от 23 май 1918 година 2.
към текста >>
Кратка биография за
живота
на брат Минчо Сотиров Господинов 828 25.
Писмо от Братския съвет, София до Пенка д-р Станчева за братята, които ще подписват официалната кореспонденция - 5.03.1946 г., София 824 20. Писмо от Братския съвет, София до Пенка д-р Станчева за бележка при нощуване в стаите за гости на "Изгрева" 3.09.1946 г Бургaс 825 21. Заявление от членове на Управителния съвет на Верско общество Бяло Братство, Бургас относно иск към салона на братството - 25.05.1950 , Бургас, 826 22. Писмо от Боян Боев до Минчо Сотиров - 24.01.1952 г., София 827 23. Писмо от Боян Боев до Минчо Сотиров - 24.07.1953 г., София 828 24.
Кратка биография за
живота
на брат Минчо Сотиров Господинов 828 25.
Родословие на Минчо Сотиров 830 26. Домочадие на Минчо Сотиров 830 27. Минчо Сотиров (9.10.1875, Сливен - 10.11.1954 г., с. Тополица, Айтоско) 833 28. Александра Сотирова (26.03.1880, Сливен - 8.12.1924, Бургас) 834 29.
към текста >>
Учителят в
живота
, съдбата и историята на българския народ 919 43.
Беше съдбоносно и непоправимо 912 38. "Чем хуже, больше лучше" 913 39. Беше като сън 914 40. Томорос 917 41. За погребението на Учителя 918 42.
Учителят в
живота
, съдбата и историята на българския народ 919 43.
Ден на раздяла и на скръб 921 44. Една опитност 923 45. Две Германии 925 46. Боян Боев 927 47. Даде ми знак 928 48.
към текста >>
54.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Ето това е била работата на България през всичкия свой минал уж свободен
живот
.
Тъкмо същото е и между народи. И тук без даже изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средно и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, не свободна. На всяка крачка тя ще се вглежда - дали постъпката й е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не. Следствие на това, тя не ще може спокойно и старателно да обмисля своите постъпки, а ще се намира винаги в колебание, мъчейки се да налучква желанието на своята благодетелка.
Ето това е била работата на България през всичкия свой минал уж свободен
живот
.
И по природата на нещата, благодетелката винаги бива все недоволна; тя винаги ще съжалява за гдето е сторила благодеянието, облагодетелствуваната страна винаги ще бъде намирана недостойна за стореното й добро. И това ще следва докато отношенията ще се изродят в такива между врагове, а не между приятели. И това ще следва дотогава докато задължението бъде изплатено. Свободата е един от основните закони на природата. Този закон е основен в всички царства, и животно, и растително, и човешко.
към текста >>
Този закон е основен в всички царства, и
животно
, и растително, и човешко.
Ето това е била работата на България през всичкия свой минал уж свободен живот. И по природата на нещата, благодетелката винаги бива все недоволна; тя винаги ще съжалява за гдето е сторила благодеянието, облагодетелствуваната страна винаги ще бъде намирана недостойна за стореното й добро. И това ще следва докато отношенията ще се изродят в такива между врагове, а не между приятели. И това ще следва дотогава докато задължението бъде изплатено. Свободата е един от основните закони на природата.
Този закон е основен в всички царства, и
животно
, и растително, и човешко.
Едно дърво оградено с други, които му пречат на слънцето и въздуха, то ще се извива, ще се протяга в страни, докато достигне повече въздух и повече слънце. Тъй също и човека, както и обществените единици. И индивида и нацията не могат дълго да понасят веригата на задълженията - затова тъй много отлеква на този, който се е отплатил. И ако е вярно, че животът е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи. Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и уважение.
към текста >>
И ако е вярно, че
животът
е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи.
Свободата е един от основните закони на природата. Този закон е основен в всички царства, и животно, и растително, и човешко. Едно дърво оградено с други, които му пречат на слънцето и въздуха, то ще се извива, ще се протяга в страни, докато достигне повече въздух и повече слънце. Тъй също и човека, както и обществените единици. И индивида и нацията не могат дълго да понасят веригата на задълженията - затова тъй много отлеква на този, който се е отплатил.
И ако е вярно, че
животът
е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи.
Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и уважение. Ние виждаме това много ясно в нашия ежедневен живот. Един търговец, докато работи с чужди пари, е не само зависим, но той и не се ползува с уважение; изплати ли се един ден и работи вече със свои капитали той е уважаван и надежден търговец. Тъй и една нация не е почтена, не е уважавана, не е оправдала своето историческо съществувание, не е достигнала своя raison d'etre, ако е зависима, ако сама не е извоювала своето съществувание. Тъй беше България през всичкото време от нашето освобождение до тази война.
към текста >>
Ние виждаме това много ясно в нашия ежедневен
живот
.
Едно дърво оградено с други, които му пречат на слънцето и въздуха, то ще се извива, ще се протяга в страни, докато достигне повече въздух и повече слънце. Тъй също и човека, както и обществените единици. И индивида и нацията не могат дълго да понасят веригата на задълженията - затова тъй много отлеква на този, който се е отплатил. И ако е вярно, че животът е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи. Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и уважение.
Ние виждаме това много ясно в нашия ежедневен
живот
.
Един търговец, докато работи с чужди пари, е не само зависим, но той и не се ползува с уважение; изплати ли се един ден и работи вече със свои капитали той е уважаван и надежден търговец. Тъй и една нация не е почтена, не е уважавана, не е оправдала своето историческо съществувание, не е достигнала своя raison d'etre, ако е зависима, ако сама не е извоювала своето съществувание. Тъй беше България през всичкото време от нашето освобождение до тази война. И не го ли чувствахме ние на всяка една крачка? Не беше ли време, че когато някоя трета сила искаше да има работа с България, за да дойде при нас минаваше през Петербург?
към текста >>
Впрочем, ако имаме един мъж, който да е толкова патриот щото да забравя себе си и да живее
живота
на цялата нация, той ще чувствува и националната задълженост.
Да, ние си платихме дълга. Малко болно беше, но кое плащане на дълг е приятно, но затова пък то води подире си облекчение. И ние знаем, че веднъж операцията извършена, човеку е по-леко без борчове, макар и без богатства, отколкото с борчове, но при богатства. Мнозина изпитват болка при мисълта какво сме имали и как сме го изгубили, но те не знаят за великия закон на свободата, според който никой никому не трябва да дължи. Понеже отделният човек чувствува своето задължение за това и чувствува облекчението от изплащането, когато пък нациите не го чувстват и затова когато дойде, е болно.
Впрочем, ако имаме един мъж, който да е толкова патриот щото да забравя себе си и да живее
живота
на цялата нация, той ще чувствува и националната задълженост.
И да не я чувстват хората от народа, един вид я чувствува Гения, Духа, на нацията и той няма да престане да действува докато не докара до изплащането. И когато тази тежка за нас война ни доведе до изплащането на едно старо задължение, което, както видяхме постоянно ни спъваше, аз мисля, че ние можем да считаме тази война не за загуба, а за печалба. Днес, все едно, можем да кажем, ние сами сме извоювали нашата свобода. И с това можем да считаме, че заслужаваме нашето съществуване. Ето това е великото историческо значение на миналата война. Ползи.
към текста >>
И ще настъпи нова ера в нашия исторически
живот
, ера на желана и законна независимост.
Нашите съседи, с които, сигурно, ние ще се разправяме в този общ катаклизъм, не ще могат да се приготвят, бидейки загрижени в тези къси години с уреждане двойно повече от старите им земи, като, при това, новите им придобивки са от неприятелски елемент. Малките си армии войска и чиновничество, както и финанси те ще трябва да разтегнат за да пазят, управляват и нареждат двойно повече територия. Наистина, и ние сме изтощени като тях, но нам не предстоят нови харчове, освен да затегнем армия и управление в предели вече познати. И измъчени за отечеството ни, плакали за него, ние днес го имаме по-близко до сърцето си, ние повече ще бдим за неговото добро, ние с по- голяма ревност днес ще се заловим да му изцерим раните, да го закрепим и заякчим, - една не по-малка съществена придобивка от войната. Офицерите ще се заловят с нова ревност да повдигнат армията ни до подобающата висота, като по опит вече знаят какви й са недостатъците и кои преимуществата, чиновниците ще се заловят здравата да нагласят изново за правилна функция държавния механизъм; учителите с ревност ще се заловят да култивират у младото поколение любов и преданост към отечеството; и целият народ, обикнал повече татковината си, ще се залови изново със старото си трудолюбие да повдигне благосъстоянието на страната; а държавниците ни, вече свободни от кошмара на руската благотворителност, и поучени от горчивия опит, ще стъпят вече на собствените си крака и ще се стараят занапред да водят отечеството ни по пътищата на собствените му лични интереси.
И ще настъпи нова ера в нашия исторически
живот
, ера на желана и законна независимост.
И тогава само, под благодатното слънце на истинската свобода, ще разцъфти разкошно цвета на българския гений, мощен и свободен, и този самообладан, трезв и умен български народ ще отива от благосъстояние към по-високо. Да, ето бъдещето, което ни предстои, започващо от дългата и тежка Балканска война, която за пръв път ни откри широките врати на истинската свобода. Нека, прочее, остане Балканската война в нашата памет като истинска освободителна война. И нека да се възрадваме, да, сега да се възрадваме, на истинската свобода, която бяхме щастливи ние, нашето поколение, с своите мъки и кърви, да спечелим на нашата родина.
към текста >>
55.
III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Да, има Бог, и вярвам, че Той е, който дава сила и кураж на моето честно и героично отечество да не пада духом, да не се бои от твоите угрози, да има вяра в
живота
... Прощавай вярвана и слушана някога Русия!
И го поменава дори и днес - но го поменува с болка, ох, с голяма болка! Ти не чувствуваше, ти не схващаше това, защото ти никога не си пращала у нас хора достойни, които да разберат това чисто и лъвско в същото време сърце. Ти не го разбираше и ти грубо, жестоко, немилостиво го оскърби и откъсна от тебе! Да, твоите агенти тук никога не са могли да оценят величието на този мирен и честен народ и ти, мислейки го за народ неблагодарен, съсипа го... Ти го отритна, ти го оскърби в най-светите му вярвания, ти го постави почти на брега на гроба, и, след всичко до сега сторено, ти и го преследваш, като му пречиш да си намери заем и тъй да посрещне своите задължения честно и почтено. Да, в твоята злоба, ти погна твоите първи министри, Сазонов и Коковцев, да тичат по европейските столици да позорят малка и съсипана поради послушание към тебе България, и да й пречат да излезе честно от своя позор; правиш това, но знай, че има Правда по-силна от Силата, че има Бог, истински Бог, не този, с който ти само залъгваш тълпата, но в който не вярваш, а Бог, Създателят на небето и на земята, и на вашата обширна и на нашата малечка страна.
Да, има Бог, и вярвам, че Той е, който дава сила и кураж на моето честно и героично отечество да не пада духом, да не се бои от твоите угрози, да има вяра в
живота
... Прощавай вярвана и слушана някога Русия!
Грубо отхвърленото и оскърбено сърце на българина не е озлобено против тебе, то е само измъчено. То имаше велики кумири - майчинско покровителство, славянско братство, съюзнишка верност, културно съседство, гаранция на "Велики Сили" (!), но то е окрадено от всичко това; то сега е празно, то е вече тъмно; няма вече свещения пламък на вярата да го осветлява. Всички тези кумири паднаха. Любов на освободител! Гаранция на покровител!
към текста >>
56.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Нека започнем със самото идване на княз Фердинанда и с всичката обективност разглеждаме
живота
му, за да видим дали от него повече зло отколкото добро е донесло на страната ни. 1.
На тълпата това може да се извини, но не и на претендирующите за интелигентност. Да се говори, че цар Фердинанд нищо добро не е сторил на страната ни, значи или непознаване на нашата нова история, или пък кривене на душата. Най-после историята на неговото царуване е пред нас развива се пред нашите очи. и ако досега не само сме се вгледвали и замисляли върху нея, то поне сега можем да сторим това, когато се много говори по този въпрос, за заслуги или вреди на цар Фердинанда. Нека прегледаме набърже тази кратка история на неговото стоене между нас и сами да се убедим, а не да се водим в съжденията си това, което се говори по мегданите, или се пише в партизански бяс по вестниците.
Нека започнем със самото идване на княз Фердинанда и с всичката обективност разглеждаме
живота
му, за да видим дали от него повече зло отколкото добро е донесло на страната ни. 1.
1887 година беше една критична година в нашето историческо развитие. За да у год им на Русия, ние си изпъдихме княза; но защо нашите народни водители не оставиха България да стане една руска губерния и не дадоха да ни се натрапи за княз една неизвестна азиатска династия, Русия ни се разсърди. Тя си дръпна даже посланик и консули! Какво значи то да си дръпне една велика държава от една малка зависеща от нея държавица тези символи на приятелство и добро съседство? Тръгваме да търсим нов княз на нашия овдовял престол.
към текста >>
Вярно е, но трябва ли ние да се бъркаме в душата му и да търсим какви мотиви са го ръководили - когато идването му донесе успокоение и, може би
живот
?
В Търново той е коронясан; България има вече законен глава; духовете трябва да започнат да се успокояват. Желязната ръка на Стамболова трябва вече да започне да поотслабва стегнатостта на юздите; тя самата вече не е толкова застрашена; или да е - страната няма да пострада толкова много в случай на премахването й . А опасността, страшната опасност, от народната династия е избегната за винаги. Бурята преминава; далечни откати на гърма се раздават, все повече и повече отслабващи, няколко години докато в 1895 година всичко е вече спокойно. Да, но принц Фердинанд, казват, не е дошъл от любов към нас; той дошъл за короната; дошъл от амбиция.
Вярно е, но трябва ли ние да се бъркаме в душата му и да търсим какви мотиви са го ръководили - когато идването му донесе успокоение и, може би
живот
?
Трябва ли хлопащия вратата гладен да знае мотива, който е ръководил подаващия му пита хляб, за да му бъде благодарен за наситата? Па и где бихме намерили човек да рискува с живота си от любов или други алтруистични мотиви? Той дойде, страната започна да се успокоява и свободата ни вече се гарантираше - какво можехме да искаме повече? 2. Казахме, че като имаше вече законен княз на българския престол, желязната ръка на Стамболова трябваше да започне да поотслабва стегнатостта на юздите, но не трябваше да отпусне изведнъж. Бурята още не беше утихнала и едва ли ръката на новия владетел, още младеж на 26 години, и без никаква опитност в държавничество, беше в състояние да води сигурно народният кораб по неутихналото море.
към текста >>
Па и где бихме намерили човек да рискува с
живота
си от любов или други алтруистични мотиви?
А опасността, страшната опасност, от народната династия е избегната за винаги. Бурята преминава; далечни откати на гърма се раздават, все повече и повече отслабващи, няколко години докато в 1895 година всичко е вече спокойно. Да, но принц Фердинанд, казват, не е дошъл от любов към нас; той дошъл за короната; дошъл от амбиция. Вярно е, но трябва ли ние да се бъркаме в душата му и да търсим какви мотиви са го ръководили - когато идването му донесе успокоение и, може би живот? Трябва ли хлопащия вратата гладен да знае мотива, който е ръководил подаващия му пита хляб, за да му бъде благодарен за наситата?
Па и где бихме намерили човек да рискува с
живота
си от любов или други алтруистични мотиви?
Той дойде, страната започна да се успокоява и свободата ни вече се гарантираше - какво можехме да искаме повече? 2. Казахме, че като имаше вече законен княз на българския престол, желязната ръка на Стамболова трябваше да започне да поотслабва стегнатостта на юздите, но не трябваше да отпусне изведнъж. Бурята още не беше утихнала и едва ли ръката на новия владетел, още младеж на 26 години, и без никаква опитност в държавничество, беше в състояние да води сигурно народният кораб по неутихналото море. Ние няма да съдим тука Стамболова за неговите дела през периода на властването му до падането в 1894 год. Но те извикаха реакция, която трябваше рано или късно да се разиграй.
към текста >>
Но главната сила при достигането този резултат е в един елемент, който е предмет на хули от страна на социалистите, които в своето безогледно подражание на Франция не си дават сметка дали сме дорасли до тази стара страна, която, въпреки своите много столетия свободен политически
живот
, все пак не се решава да въведе пропорционалната изборна система.
Тогава политическата борба ще стане безопасна за държавния организъм, и само при това условие ще може да има политическа свобода - абсолютно необходима за политическо възпитание. В 1894 год. Политическите страсти все още не бяха заглъхнали в офицерските среди. С помощта на ген. Рачо Петров, човек послушен на княза - което послушание днес е една рядка добродетел - бърже беше направено всичко да се отведе войската вън от политиката; висши офицери бяха разместени, строги заповеди се издадоха за запазване всяко местенце в политиката; зададе се грамадна работа на офицерството за всестранното повдигане на войската и величествения резултат се достигна.
Но главната сила при достигането този резултат е в един елемент, който е предмет на хули от страна на социалистите, които в своето безогледно подражание на Франция не си дават сметка дали сме дорасли до тази стара страна, която, въпреки своите много столетия свободен политически
живот
, все пак не се решава да въведе пропорционалната изборна система.
Този елемент е: Военният министър - човек военен и назначен с одобрението на царя. При наличността на нашите още неузрели политически нрави би било престъпление министърът на войната да бъде от партията и да не бъде частно отговорен пред постоянния елемент в управлението на държавата - царя. Но било неконструкционно, защото според основния ни закон всички министри трябвало да бъдат избрани от народа и да отговарят пред него. Да, но еднакво в конституцията е сложено, че главнокомандующ на армията е царят. Тогава, естествено, непосредственият началник на войската, министъра, трябва да бъде подчинен на Главнокомандующия.
към текста >>
Когато децата настигнаха на възраст, когато трябваше да се въведат в
живота
, едно друго мъдро дело извърши той - намери една всеобщо уважавана и високоблагородна втора майка, с право наречена „милосърдието и благотворителността въплътени", която да довърши тяхното възпитание и тяхното въвеждане в
живота
.
Един достоен цар не трябва да гледа само да управлява добре; той трябва, доколкото зависи от него да осигури добро управление и за дълги години напред. Той трябва да остави добре приготвени наследници след себе си . Не малко ли са случаите в историята, гдето велики империи са пропадали благодарение преминаването им в ръце на недостойни царе? Имаме ли да кажем нещо по това против цар Фердинанда? За майка на бъдещите царе той доведе дъщеря на виден царски род и на синовете и дъщерите си той даде наистина добро царско възпитание и образование.
Когато децата настигнаха на възраст, когато трябваше да се въведат в
живота
, едно друго мъдро дело извърши той - намери една всеобщо уважавана и високоблагородна втора майка, с право наречена „милосърдието и благотворителността въплътени", която да довърши тяхното възпитание и тяхното въвеждане в
живота
.
Но тази благородна жена царица Елеонора не трябваше само на бъдещите владетели на страната, тя трябваше още за българския дворец и за българския народ. Тя даде пример, тя поучи, тя поведе нашите жени и сестри по пътя на благородно служене на отечеството. Тя не дойде да ги учи на моди, на разкош, на праздност; напротив, на скромност и трудолюбие. И днес. когато ние си спомняме, че царят ни прекланя години и наближава към старост, ние не се боим за нашето бъдеще.
към текста >>
А тези три са много по-силни фактора в историческия
живот
отколкото всичко друго.
И всеки българин трябва да се радва на това пущане на корени от страна на нашата царска фамилия. Идеалистът пък, който знае реалната сила на духовните закони, е спокоен и сигурен за мирното развитие на нашата страна; занапред династически вълнения са невъзможни. Може народът да не знае още тази нова, последна, и велика заслуга на царския ни дом. Може той все още да си хули и ругае, обаче фактът на неговото спасение си е факт и връзката си е връзка, макар и несъзнавана. Тя си тежи сама по себе си, тя е факт пред Историята, пред Правдата, пред Провидението.
А тези три са много по-силни фактора в историческия
живот
отколкото всичко друго.
Ние си зададохме в тази брошура въпроса: „Виновен ли е царят в погрома? " И в изследването на неговите дела в България ние не само не намерихме никакви вини, но и се оказа, че той е твърде много заслужил в нашата кратка, но бурна история. Даже, нещо повече, на края намерихме една величайша негова заслуга, която го възвежда в „спасител на България". В такъв случай ние виждаме колко грешим, гдето тъй безсмислено го хокаме и обвиняваме. Това показва колко ние без да мислим съдим за делата на нашите истински благодетели.
към текста >>
Още повече да се допусне това у един амбициозен човек, който е рискувал
живота
си именно за тази своя династия?
Държавата съсипана и династията ще бъде съсипана: тези два института заедно отиват редом. Коя държава ще иска царят да съсипва? - не тази ли, която тъй ще иска да остави на своя син? А можем ли да допуснем, че един баща ще се въодушевява от мисълта да съсипе наследието на своя син? Кой баща може да допусне, че един баща може да не иска доброто на своя син?
Още повече да се допусне това у един амбициозен човек, който е рискувал
живота
си именно за тази своя династия?
Да, можем да допуснем грешки - а всеки човек греши - но по никой начин не и съзнателно желание злото. Да, можем да извиним това недоверие и тази нелюбов у нашия народ към Короната, но време е да размислим и теоретически да се убедим в необходимостта от съществуването на доверие и любов, и като достигнем това убеждение да се стараем, и усилено да се стараем, това убеждение полека-лека да стане у нас и настроение. Време е вече да се привържем и ние към нашия царски дом, както това е в другите народи. Този царски дом е наш дом, български дом, той е символ на нашето, българското, единство и ако обичаме нашето отечество, и ако не искаме неговото единство да не се накърнява, ние трябва да пазим символът свещено и неприкосновено - само това ще гарантира целостта, прогреса и величието на нашето отечество. За него, за нази си, ние трябва да обичаме и пазим царя и династията си.
към текста >>
57.
V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
А, Русийо, голям грях имаш най-после и за тази недостойна лъжа именно в този краен момент, когато нещастна спъната от тебе България прави последни усилия поне Струма и Кавала да си запази - тъй необходими за нейния
живот
.
България освободена да действува, тя пак, крайно изтощена ще се разправи с гърци и сърби. Да, но тези две трябва да бъдат увеличени на сметка на България, при всичко, че не са победили последната; какво да се прави с България, като не иска да подпише? Ще я залъжем, че уж запазваме резерви, само веднъж да подпише. Тъй и става. Сазонова запазва резерви, българските делегати доверчиво подписват, но още не изсъхнало мастилото на подписите и този мъж тича по целия свят да казва, че няма интерес да иска ревизия!
А, Русийо, голям грях имаш най-после и за тази недостойна лъжа именно в този краен момент, когато нещастна спъната от тебе България прави последни усилия поне Струма и Кавала да си запази - тъй необходими за нейния
живот
.
Не давайки и тези ти искаше и икономически да я убиеш! И казваш, че не сме те слушали! Подир всичко станало,пак те послушахме на 27 юли, и то чрез хора уж твои противници - русофоби... Наредените осем пункта говорят много ясно сами по себе си. Ако Русия ни беше оставила сами да се разправим с Румъния, после с Гърция, и най-после с Турция, нямаше да има ни втора, ни трета война. Впрочем, ако тя самата не беше уверена в обаянието на своята сила, че ще може да за застави България да остане в Балканския съюз, нейното „дипломатическо тържество" и след ограбването - сама нямаше да си играе с този огън.
към текста >>
Ето това е била работата на България през всичкия минал уж свободен
живот
.
Тъкмо същото е и между народи. И тук даже без изключението на светията, тъй като народите, по необходимост, се състоят главно от средни и ниско културни същества, които наистина в глупостта си ще обърнат доброто дело в източник на всякакво зло. Също така и тук облагодетелствуваната нация ще се счита задължена, обвързана, неспособна. На всяка крачка тя ще се вгледва - дали постъпката и е приятна на благодетелската страна, дали не е против нейните интереси, дали ще я одобри или не. Следствие на това, тя не ще може спокойно и старателно да обмисли своите постъпки, а ще се намира винаги в колебание, мъчейки се да налучква желанието на своята благодетелка.
Ето това е била работата на България през всичкия минал уж свободен
живот
.
И по природата на нещата, благодетелката била все недоволна; тя винаги ще съжалява, за гдето е сторила благодеянието, облагодетелствуваната страна винаги ще бъде намирана недостойна за стореното и добро. И това ще следва, докато отношенията ще се изродят в такива между врагове, а не между приятели. И това ще следва до тогава, докато задължението бъде изплатено. Свободата е един от основните закони на природата. Този закон е основен във всички царства, и животно, и растително, и човешко.
към текста >>
Този закон е основен във всички царства, и
животно
, и растително, и човешко.
Ето това е била работата на България през всичкия минал уж свободен живот. И по природата на нещата, благодетелката била все недоволна; тя винаги ще съжалява, за гдето е сторила благодеянието, облагодетелствуваната страна винаги ще бъде намирана недостойна за стореното и добро. И това ще следва, докато отношенията ще се изродят в такива между врагове, а не между приятели. И това ще следва до тогава, докато задължението бъде изплатено. Свободата е един от основните закони на природата.
Този закон е основен във всички царства, и
животно
, и растително, и човешко.
Едно дърво оградено с друго, които му пречат на слънцето и въздуха, то ще се извива, ще се протяга встрани, докато достигне повече въздух и повече слънце. Тъй също и човекът, както и обществените единици. И индивидът, и нацията не могат дълго да понасят веригата на задълженията - затова тъй много олеква на този, който се е отплатил. И ако е вярно, че животът е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи. Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и уважение.
към текста >>
И ако е вярно, че
животът
е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи.
Свободата е един от основните закони на природата. Този закон е основен във всички царства, и животно, и растително, и човешко. Едно дърво оградено с друго, които му пречат на слънцето и въздуха, то ще се извива, ще се протяга встрани, докато достигне повече въздух и повече слънце. Тъй също и човекът, както и обществените единици. И индивидът, и нацията не могат дълго да понасят веригата на задълженията - затова тъй много олеква на този, който се е отплатил.
И ако е вярно, че
животът
е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи.
Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и уважение. Ние виждаме това много ясно в нашия ежедневен живот. Един търговец, докато работи с чужди пари, е не само зависим, но той и не се ползува с уважение; изплати ли се един ден и работи вече със свои капитали той е уважаван и надежден търговец. Тъй и една нация не е почтена, не е уважавана, не е оправдала своето историческо съществувание, не е достигнала своя raison d'etre, ако е зависима, ако сама не е извоювала своето съществуване. Тъй беше България през всичкото време от нашето освобождение до тази война.
към текста >>
Ние виждаме това много ясно в нашия ежедневен
живот
.
Едно дърво оградено с друго, които му пречат на слънцето и въздуха, то ще се извива, ще се протяга встрани, докато достигне повече въздух и повече слънце. Тъй също и човекът, както и обществените единици. И индивидът, и нацията не могат дълго да понасят веригата на задълженията - затова тъй много олеква на този, който се е отплатил. И ако е вярно, че животът е само за свободното, то това, което не може да се освободи, да се издължи най- после, трябва да умре, защото самото робство ще го изтощи. Свободното, независимото, като че ли има само право на съществувание и уважение.
Ние виждаме това много ясно в нашия ежедневен
живот
.
Един търговец, докато работи с чужди пари, е не само зависим, но той и не се ползува с уважение; изплати ли се един ден и работи вече със свои капитали той е уважаван и надежден търговец. Тъй и една нация не е почтена, не е уважавана, не е оправдала своето историческо съществувание, не е достигнала своя raison d'etre, ако е зависима, ако сама не е извоювала своето съществуване. Тъй беше България през всичкото време от нашето освобождение до тази война. И не го ли чувствахме на всяка една крачка? Не беше ли време, че когато някоя трета сила искаше да има работа с България, за да дойде при нас минаваше през Петербург?
към текста >>
Впрочем ако имаме един мъж, който да е толкова патриот, щото да забравя себе си и да живее
живота
на цялата нация, той ще чувствува и националната задълженост.
Да, ние си платихме дълга. Малко болно беше, но кое плащане на дълг е приятно, но затова пък то води подир себе си облекчение. И ние знаем, че веднъж операцията извършена, човеку е по-леко без борчове, макар и без богатства, отколкото с борчове, но при богатства. Мнозина изпитват болка при мисълта, какво сме имали и как сме го изгубили, но те не знаят за великия закон на свободата, според който никой никому не трябва да дължи. Понеже отделният човек чувствува своето задължение за това чувствува и облекчение от изплащането, когато пък нациите не го чувстват и затова, когато дойде, е болно.
Впрочем ако имаме един мъж, който да е толкова патриот, щото да забравя себе си и да живее
живота
на цялата нация, той ще чувствува и националната задълженост.
И да не я чувстват хората от народа, един вид я чувствува Геният, Духа на нацията и той няма да престане да действува, докато не докара до изплащането. И когато тази тежка за нас война ни доведе до изплащането на едно старо задължение, което, както видяхме постоянно ни спъваше, аз мисля, че ние можем да считаме тази война не за загуба, а за печалба. Днес, все едно, можем да кажем, ние сами сме извоювали нашата свобода. И с това можем да считаме, че заслужаваме нашето съществуване. Ето това е велико историческо значение на миналата война.
към текста >>
58.
VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Един син, който до вчера е бил под покрива на баща си и е разчитал на неговата кесия, неговата храна и дрехи, винаги изпитва малък един страх, когато за първи път се види сам, оставен без подкрепа в
живота
.
Софроний Ников София, печ. Искра, 1914. 32 с. Миналият погром създаде в нас едно положение, което кара мнозина, ако не и всички, да се боят за бъдещето на България. Преди всичко, тази боязън е естествена.
Един син, който до вчера е бил под покрива на баща си и е разчитал на неговата кесия, неговата храна и дрехи, винаги изпитва малък един страх, когато за първи път се види сам, оставен без подкрепа в
живота
.
Той още не познава своите сили, той не знае дали те могат да го поддържат. Но ще мине някое време и друго, ще опита своите сили и способности, ще се роди вяра в него, и не след много и той ще стане като другите млади хора - мъж с пълна надежда в силите си. Родени на историческата сцена в 1878 година от Русия и били цели тридесет и пет години под нейното опекунство, когато след паметния погром се почувствувахме изоставени от нашата покровителка, па и ние изстинали към нея поради злото, което тя ни стори, ние днес сме в положението на такъв един млад човек, който за първи път стъпва в живота. И ние като него изпитваме трепета на първите свободни дни, но и ние като него ще свикнем - както толкова други нации са свикнали. Ако се вгледаме, обаче, в мотивировката на страха, ние ще видим, че тя е несъстоятелна: били сме малка държава и затова сме били под опасност да не ни глътне някоя по-силна държава, или да не ни разделят няколко сдружени малки.
към текста >>
Родени на историческата сцена в 1878 година от Русия и били цели тридесет и пет години под нейното опекунство, когато след паметния погром се почувствувахме изоставени от нашата покровителка, па и ние изстинали към нея поради злото, което тя ни стори, ние днес сме в положението на такъв един млад човек, който за първи път стъпва в
живота
.
Миналият погром създаде в нас едно положение, което кара мнозина, ако не и всички, да се боят за бъдещето на България. Преди всичко, тази боязън е естествена. Един син, който до вчера е бил под покрива на баща си и е разчитал на неговата кесия, неговата храна и дрехи, винаги изпитва малък един страх, когато за първи път се види сам, оставен без подкрепа в живота. Той още не познава своите сили, той не знае дали те могат да го поддържат. Но ще мине някое време и друго, ще опита своите сили и способности, ще се роди вяра в него, и не след много и той ще стане като другите млади хора - мъж с пълна надежда в силите си.
Родени на историческата сцена в 1878 година от Русия и били цели тридесет и пет години под нейното опекунство, когато след паметния погром се почувствувахме изоставени от нашата покровителка, па и ние изстинали към нея поради злото, което тя ни стори, ние днес сме в положението на такъв един млад човек, който за първи път стъпва в
живота
.
И ние като него изпитваме трепета на първите свободни дни, но и ние като него ще свикнем - както толкова други нации са свикнали. Ако се вгледаме, обаче, в мотивировката на страха, ние ще видим, че тя е несъстоятелна: били сме малка държава и затова сме били под опасност да не ни глътне някоя по-силна държава, или да не ни разделят няколко сдружени малки. Преди всичко, животът ни показва, че не само ние сме малки, но че даже между другите малки има и по-слаби от нас. И друго, историята говори, какво разкапването на една държава съвсем не зависи от размерите й. Даже, факт е, че силни и грамадни империи по-късо са живели от малки държавици.
към текста >>
Преди всичко,
животът
ни показва, че не само ние сме малки, но че даже между другите малки има и по-слаби от нас.
Той още не познава своите сили, той не знае дали те могат да го поддържат. Но ще мине някое време и друго, ще опита своите сили и способности, ще се роди вяра в него, и не след много и той ще стане като другите млади хора - мъж с пълна надежда в силите си. Родени на историческата сцена в 1878 година от Русия и били цели тридесет и пет години под нейното опекунство, когато след паметния погром се почувствувахме изоставени от нашата покровителка, па и ние изстинали към нея поради злото, което тя ни стори, ние днес сме в положението на такъв един млад човек, който за първи път стъпва в живота. И ние като него изпитваме трепета на първите свободни дни, но и ние като него ще свикнем - както толкова други нации са свикнали. Ако се вгледаме, обаче, в мотивировката на страха, ние ще видим, че тя е несъстоятелна: били сме малка държава и затова сме били под опасност да не ни глътне някоя по-силна държава, или да не ни разделят няколко сдружени малки.
Преди всичко,
животът
ни показва, че не само ние сме малки, но че даже между другите малки има и по-слаби от нас.
И друго, историята говори, какво разкапването на една държава съвсем не зависи от размерите й. Даже, факт е, че силни и грамадни империи по-късо са живели от малки държавици. В древността виждаме, че малка Гърция живя много по-дълго и много по-мирно и щастливо от грамадната Римска империя. Да не превеждаме много други примери. Историята има своите велики и мощни закони и животът на народите е напълно подчинен тям.
към текста >>
Историята има своите велики и мощни закони и
животът
на народите е напълно подчинен тям.
Преди всичко, животът ни показва, че не само ние сме малки, но че даже между другите малки има и по-слаби от нас. И друго, историята говори, какво разкапването на една държава съвсем не зависи от размерите й. Даже, факт е, че силни и грамадни империи по-късо са живели от малки държавици. В древността виждаме, че малка Гърция живя много по-дълго и много по-мирно и щастливо от грамадната Римска империя. Да не превеждаме много други примери.
Историята има своите велики и мощни закони и
животът
на народите е напълно подчинен тям.
Те са, които издигат бърже и солидно една малка държавица, без да се обръща внимание на нейните ограничени размери; и те са, които разрушават грамадни империи въпреки размерите им. Ето тези закони трябва да знаем и когато ги приложим към нашата страна, да оценим правилно застрашени ли сме, или не, а не само да се боим напусто. Социологията, науката за народите, сравнява един народ с един човек и казва: които закони управляват живота на отделния човек, те също управляват и живота на един цял народ. А те са три: 1. Един човек е сигурен да живее, ако той е силен да се храни, да работи при дадени условия и се поддържа сам, без да става нужда да прибягва до чужда помощ. 2.
към текста >>
Социологията, науката за народите, сравнява един народ с един човек и казва: които закони управляват
живота
на отделния човек, те също управляват и
живота
на един цял народ.
В древността виждаме, че малка Гърция живя много по-дълго и много по-мирно и щастливо от грамадната Римска империя. Да не превеждаме много други примери. Историята има своите велики и мощни закони и животът на народите е напълно подчинен тям. Те са, които издигат бърже и солидно една малка държавица, без да се обръща внимание на нейните ограничени размери; и те са, които разрушават грамадни империи въпреки размерите им. Ето тези закони трябва да знаем и когато ги приложим към нашата страна, да оценим правилно застрашени ли сме, или не, а не само да се боим напусто.
Социологията, науката за народите, сравнява един народ с един човек и казва: които закони управляват
живота
на отделния човек, те също управляват и
живота
на един цял народ.
А те са три: 1. Един човек е сигурен да живее, ако той е силен да се храни, да работи при дадени условия и се поддържа сам, без да става нужда да прибягва до чужда помощ. 2. Той е така също сигурен, ако, покрай пункт 1 е наследил от родителите си и един здрав организъм и тъй няма вътрешни причини за болести и смърт, и 3. Той трябва и да не стои на пътя на по-силни от него хора, които по пътя на своя необходим живот могат и трябва да го премахнат. Необходимостта е закон.
към текста >>
Той трябва и да не стои на пътя на по-силни от него хора, които по пътя на своя необходим
живот
могат и трябва да го премахнат.
Ето тези закони трябва да знаем и когато ги приложим към нашата страна, да оценим правилно застрашени ли сме, или не, а не само да се боим напусто. Социологията, науката за народите, сравнява един народ с един човек и казва: които закони управляват живота на отделния човек, те също управляват и живота на един цял народ. А те са три: 1. Един човек е сигурен да живее, ако той е силен да се храни, да работи при дадени условия и се поддържа сам, без да става нужда да прибягва до чужда помощ. 2. Той е така също сигурен, ако, покрай пункт 1 е наследил от родителите си и един здрав организъм и тъй няма вътрешни причини за болести и смърт, и 3.
Той трябва и да не стои на пътя на по-силни от него хора, които по пътя на своя необходим
живот
могат и трябва да го премахнат.
Необходимостта е закон. Така също и една нация. Ако тя е силна, преди всичко, да си извоюва свободата и после да я пази при условията, в които се намира; второ, ако тя има жизнеспособен организъм и няма вътрешни причини за развала, и трето, ако тя не стои на пътя на по-силни държави, които по закона на необходимостта на своето съществувание могат да я прегазят, то тя е сигурна за своето съществувание. Удовлетворява ли България изискванията на тези три исторически закона? Ето на това ние трябва да си отговорим и да бъдем спокойни, ако отговорите са положителни и да се боим, ако не са.
към текста >>
Тридесет и пет години ние водихме подопекунски
живот
, но този юношески период ние не проспахме, а най-усилено работихме.
Ето на това ние трябва да си отговорим и да бъдем спокойни, ако отговорите са положителни и да се боим, ако не са. Нека разгледаме трите тези закони по ред. 1. Сами ли сме си извоювали свободата и можем ли да я пазим в условията, в които живеем. Преди тридесет и пет години, като турски роби, ние не можахме сами да се освободим, при днешната организираност на боевете. Русия, пътьом, гонейки своята задача, ни освободи.
Тридесет и пет години ние водихме подопекунски
живот
, но този юношески период ние не проспахме, а най-усилено работихме.
Създадохме се като една организирана и дисциплинирана държава с образцова армия, администрация и финанси, което и извика висок кредит пред света, и в 1912 година бяхме извикани на егзамен, за да бъдем изпитани дали вече сме възмъжали или още сме непълновъзрастни. Изпитът си ние издържахме великолепно. Преди всичко, както обширно доказваме в брошурата си "Историческото значение на погрома", ние се изплатихме на Русия, като на нейното спъване ние дължим ограбването ни от всички наши придобивки. И особено, когато след окончателното ни спъване, като беше приела мандата да спира противниците, а не ги спре, нито ни развърза ръцете сами да ги спрем, Русия окончателно ни пожертва, както едно време ни бе спасила, и от тогава напред тя няма вече абсолютно никакви права над нас. Д-р Данев, символът на руското право, паднал на 2. VII.
към текста >>
За да си отговорим на този въпрос ние трябва да разгледаме подробностите на нашия народен
живот
.
Едва ли може да се вземе нейната помощ, дадена около Плевен, за отплата на Русия. И това, което миналото лято Гърция, Сърбия, Румъния и Турция взеха от нас, без да са ни победили, те го получиха дар от Русия, която с спъването ни си взе своето някога дадено и го раздаде на своите нови протежета. На това обаче казаните четири страни нямат право. Право в международните отношения е само проливаната кръв при победа, а такова нещо те нямат на своя страна. 2. Има ли България здрав и жизнеспособен организъм, следователно, гарантирана ли е от вътрешни бури и вълнения.
За да си отговорим на този въпрос ние трябва да разгледаме подробностите на нашия народен
живот
.
а) Ще започнем със самите хора, с отделните единици, що съставляват народа. И от самото начало ние се срещаме с едно много отрадно явление. Ето едни хора, за които може с право да се каже прогресивни. Запитвал ли се е читателят за причината на поразителната трезвост на българина? От религиозност, от порядъчност?
към текста >>
И тази черта, прогресивността, е истинската човешка черта, чертата, която отличава човека от
животното
.
Ако бяхме разгънали гънките на мозъка у всички наши българи, били те на полето или в града, сигурно едно нещо бихме намерили у всички - мисъл, съображение и сметка за утре. Няма да намерим абсолютно ни един у нас, който по приказката "вечерта да изпуква всичко, което през деня е изчукал". Напротив и последният изпокъсан работник се носи със свои мечти и планове за по-хубаво бъдеще. Няма ни един българин, който да е доволен от настоящето; ако днес има някой и друг грош, утре мисли да ги направи повече; ако днес е хилядник, утре иска да бъде стохилядник; а с време и милионер. На тази черта ние дължим нашето настояще благосъстояние и тази черта е гаранцията, че ние занапред ще се качим още по-нагоре.
И тази черта, прогресивността, е истинската човешка черта, чертата, която отличава човека от
животното
.
Само животното не мисли за утре. На тази черта нашият народ дължи своята трезвост и разумност. Ние не сме религиозен народ, благодарение на много причини, но едно е несъмнено - ние сме народ със събудена съвест, или по-право, с една зродена естествена разумност. Благодарение на нея у нас престъпността е крайно ограничена и моралът е добре запазен. б) Следствие на тази черта на амбициозност, благосъстоянието на народа е високо.
към текста >>
Само
животното
не мисли за утре.
Няма да намерим абсолютно ни един у нас, който по приказката "вечерта да изпуква всичко, което през деня е изчукал". Напротив и последният изпокъсан работник се носи със свои мечти и планове за по-хубаво бъдеще. Няма ни един българин, който да е доволен от настоящето; ако днес има някой и друг грош, утре мисли да ги направи повече; ако днес е хилядник, утре иска да бъде стохилядник; а с време и милионер. На тази черта ние дължим нашето настояще благосъстояние и тази черта е гаранцията, че ние занапред ще се качим още по-нагоре. И тази черта, прогресивността, е истинската човешка черта, чертата, която отличава човека от животното.
Само
животното
не мисли за утре.
На тази черта нашият народ дължи своята трезвост и разумност. Ние не сме религиозен народ, благодарение на много причини, но едно е несъмнено - ние сме народ със събудена съвест, или по-право, с една зродена естествена разумност. Благодарение на нея у нас престъпността е крайно ограничена и моралът е добре запазен. б) Следствие на тази черта на амбициозност, благосъстоянието на народа е високо. Поразителен е прогресът, направен през последните 20 години.
към текста >>
Грешат тези, които искат да видят в
живота
идеални хора и идеални условия, както тези, които искат в гимназии да намерят образовани професори.
Но тази гаранция може да даде само администрацията. А ние сме имали такава администрация. Ние сме твърде много привикнали да ругаем и се оплакваме от нашите управляващи среди, но сме били винаги несправедливи към тях. Вярно е, че те не са идеални, вярно е, че те имат своите грешки по-големи или по- малки, но нали плодът им е мир и благосъстояние? А дървото се познава по плода.
Грешат тези, които искат да видят в
живота
идеални хора и идеални условия, както тези, които искат в гимназии да намерят образовани професори.
Както гимназията е за неучени ученици, за да станат учени, тъй и животът е за несъвършени хора, за да станат безпогрешни. Когато ние ще станем идеални, ние вече няма да се раждаме. Но при този материал, с който разполагаме за държавни мъже, имаме ли ние благосъстояние, ние трябва да бъдем благодарни. И не можем се оплака. Свобода и сигурност имаме голяма в страната.
към текста >>
Както гимназията е за неучени ученици, за да станат учени, тъй и
животът
е за несъвършени хора, за да станат безпогрешни.
А ние сме имали такава администрация. Ние сме твърде много привикнали да ругаем и се оплакваме от нашите управляващи среди, но сме били винаги несправедливи към тях. Вярно е, че те не са идеални, вярно е, че те имат своите грешки по-големи или по- малки, но нали плодът им е мир и благосъстояние? А дървото се познава по плода. Грешат тези, които искат да видят в живота идеални хора и идеални условия, както тези, които искат в гимназии да намерят образовани професори.
Както гимназията е за неучени ученици, за да станат учени, тъй и
животът
е за несъвършени хора, за да станат безпогрешни.
Когато ние ще станем идеални, ние вече няма да се раждаме. Но при този материал, с който разполагаме за държавни мъже, имаме ли ние благосъстояние, ние трябва да бъдем благодарни. И не можем се оплака. Свобода и сигурност имаме голяма в страната. Никакво ограничение за никого.
към текста >>
Може би само в църковно отношение има още да се желае; поради царстването на материализма в науката и
живота
, цялото общество е индиферентно към духовното, затова и трудно се намират млади възвишени сили да се посветят на това най-благородно служение на народа - свещенството.
И общото мнение е, че нашите железници са построени и много умело и много евтино. Кой повдигна администрацията на страната до това хубаво състояние, ако не нашите чиновници? Особено трябва да бъдат похвалени чиновниците по банките; Земеделската банка си въздигна паметник неръкотворен със старателното и успешно повдигане на земеделците и помагането им да се отърват от ноктите на лихварите. А офицерството? - не започна ли да се повдига нашата армия именно откак руските офицери си отидоха и нашите "капитанчета" поеха командата?
Може би само в църковно отношение има още да се желае; поради царстването на материализма в науката и
живота
, цялото общество е индиферентно към духовното, затова и трудно се намират млади възвишени сили да се посветят на това най-благородно служение на народа - свещенството.
Но и то ще дойде с време. Едностранчивото самообразование на младежта ще извика един ден непременно реакция, и свещеникът ще се яви, за да възпитава. д) Следствие общото благоденствието на народа и неговата дисциплинираност, както и благодарение достойнствата на нашия офицерски корпус, нашата армия не страда от онази болка, от която страдат тези на нашите ближни съседи - Сърбия, Гърция и Турция, именно преторианство. И в това отношение нашата страна е гарантирана от вълнения. Армията е бивала винаги главното оръдие на революциите, но нашата армия не се състои от недоволници; съставена главно от селяни - имат ли те някакви причини да са недоволни от управлението?
към текста >>
И при това, не е ли амбицията, която различава човека от
животното
, която е главното украшение на човека?
Нима нему не се пада част от заслугата на управлението? Ние в специалната брошура ще видим, че не малка е тази част и че много и всестранни са заслугите на цар Фердинанда за България, но говорейки за здравите елементи, които съставляват нашия народен организъм, ние не можем да не поменем за нашия амбициозен цар. Ние хулим тази негова амбиция. Но тази черта не я ли констатирахме като отличителна черта на всички нас, българи? И като я похвалихме у народа, защо да я покорим у царя?
И при това, не е ли амбицията, която различава човека от
животното
, която е главното украшение на човека?
Само животното като се нахрани днес за утре не мисли. А човекът, колкото по-надалеч в бъдещето рови със своята мисъл, толкова по-велик бива. Мъдрецът отива дори да се рови да намери какво има и след гроба. Между многото заслуги на цар Фердинанда стои и тази, гдето той полага големи старания да остави подир си един добре приготвен наследник, тъй че държавната машина да не пострада ни най-малко от смяната на ръководителя. Това всичко са елементи на здравина в нашия организъм.
към текста >>
Само
животното
като се нахрани днес за утре не мисли.
Ние в специалната брошура ще видим, че не малка е тази част и че много и всестранни са заслугите на цар Фердинанда за България, но говорейки за здравите елементи, които съставляват нашия народен организъм, ние не можем да не поменем за нашия амбициозен цар. Ние хулим тази негова амбиция. Но тази черта не я ли констатирахме като отличителна черта на всички нас, българи? И като я похвалихме у народа, защо да я покорим у царя? И при това, не е ли амбицията, която различава човека от животното, която е главното украшение на човека?
Само
животното
като се нахрани днес за утре не мисли.
А човекът, колкото по-надалеч в бъдещето рови със своята мисъл, толкова по-велик бива. Мъдрецът отива дори да се рови да намери какво има и след гроба. Между многото заслуги на цар Фердинанда стои и тази, гдето той полага големи старания да остави подир си един добре приготвен наследник, тъй че държавната машина да не пострада ни най-малко от смяната на ръководителя. Това всичко са елементи на здравина в нашия организъм. До тогава, до когато те съществуват, ние можем да бъдем спокойни за нашето отечество.
към текста >>
Ето защо Сърбия за
живот
три пъти по-дълъг от нашия не е достигнала и една десета от нашето благосъстояние.
Изпит и онеправдан роб не може да съставя една силна армия. Румъния вънкашно изглежда на цивилизована държава, полирана е наглед, но вътре е изгнила и бунтовете през 1907 година винаги могат да се повдигнат - особено сега, след като румънското правителство има несретата да доведе своите тъмни маси да видят на дело това, което старателно се криеше от тях - благоденствието на селяните у другите държави. Тя има един крал, който в 40 години управление нищо не е направил за народа си, и една интелигенция, която почти с нищо не се е показала пред света. Капиталите, ръководството на главните предприятия се намират в чужди ръце. Сърбия е имала и има едно голямо зло - династическите борби, които са развратили интелигенцията и затова тази страна няма оная свобода и сигурност, които са главните условия за търговия и разбогатяване.
Ето защо Сърбия за
живот
три пъти по-дълъг от нашия не е достигнала и една десета от нашето благосъстояние.
За илюстрация на вътрешното състояние на тази страна нека ни кажат самите сръбски вестници. Ето какво ни казва "Политика", цитирано в "Мир" от 23. I. т. г.: "Щом се узнало за резултата от избора (във Враня), една тълпа, в която е имало около 500 души, е нападнала общинската сграда. Десет души стражари, които са били изпратени да запазят реда при гласоподаването, са били изхвърлени от общинската сграда и до като едни са разрушавали вратите и прозорците, други са изваждали мебелите и покъщнината на общината, които трупали на купища на улицата и след това ги запалили. След това цялата тълпа е манифестирала по улиците на града и изпочупила прозорците на къщите на М.
към текста >>
Това е смисълът на
живота
и земята.
Една идеална дипломация трябва да има това предвид. Великият Гладстон казваше, че този дипломат е велик, който разбира и пази реалните интереси на съседните държави, както и тези на своята. Защото за Провидението, или за Историята, реалност в една държава не е ни династията, ни името, ни расата, а само едно - благоденствието и прогреса на народната маса. До ушите на Историята не стига нищо освен благодарностите, или оплакванията на народа, и ако е първото, тази държава е гарантирана в своето съществувание, ако ли второто - нищо не можа да я запази. Защото земята, и всичко що става по нея, имат само едно назначение - да служат като училище, в която хората идват за да се учат и прогресират.
Това е смисълът на
живота
и земята.
Затваря се едно училище, което не може вече да изпълнява своето назначение. Разделянето человечеството на раси и народи - да се борят, конкурират - не е за нищо друго освен пак за прогрес. Тъй схваната философията на Историята, стига само да се схване вярно нуждата на един народ, човек може безпогрешно да съди, като какво ще бъде поведението на тази държава в бъдещето. Преди две столетия Англия започва да се задушава от голямо нарастване на населението, вследствие индустриалното развитие, и за нея се явяваше абсолютна необходимост да има колонии, за да си разреди населението - и Провидението поведе Англия и тя си откри и заякчи добри колонии. По пътя на колонизирането Англия беше последвана от Франция и Германия и преди две години и от Италия.
към текста >>
Но като не можеш да затвориш вратата за чужденците и даже като трябва да ги отвориш широко, то трябва тези хора да се почувствуват у тебе като у себе си, да не бъдат спънати у тебе, да си живеят своя нормален
живот
.
Нашето крайно сдържано благоразумие и пестеливост са черти неславянски - да не говорим и за физическите черти, че и те не са славянски. Ето защо, следователно, сме ние толерантни, защото имаме кръв на много и много народи. Но там е величието на това обстоятелство, че само такива народи имат за напред бъдеще. Защо? - Поради тези леки и бързи съобщения, които днес има в света, никоя нация не може да се затвори сама в своите предели, и да живее себедоволна. За да прогресира и върви редом с другите; - тя трябва широко да отвори вратите си за представители на чужди и по-напреднали държави, които като влизат носят и своята култура.
Но като не можеш да затвориш вратата за чужденците и даже като трябва да ги отвориш широко, то трябва тези хора да се почувствуват у тебе като у себе си, да не бъдат спънати у тебе, да си живеят своя нормален
живот
.
Е, хубаво, европейците намират тези условия у нас, у сърбите и гърците не. Две хиляди католици в София имат даже две църкви; шест хиляди такива в Белград нямат ни една. Ако днес не можеш без чужденци, то дай им да си се молят на Бога по своему - това не е в вреда на твоята държава. Религиозният човек е винаги добър гражданин. Ние не трябва да се сърдим на тази черта; даже ние трябва да се гордеем с нея и да се надяваме на известна народна задача в бъдещето.
към текста >>
59.
Б. ЕПОПЕЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННА МОЩ (1912-1919 г.)
,
,
ТОМ 25
На война с войника: Епизоди и факти от военния и мирновременния
живот
, с изнасяне забравени, но важни качества на народната непокварена българска душа / Минчо Сотиров 1.
Б. ЕПОПЕЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ВОЕННА МОЩ (1912-1919 г.) I.
На война с войника: Епизоди и факти от военния и мирновременния
живот
, с изнасяне забравени, но важни качества на народната непокварена българска душа / Минчо Сотиров 1.
Освободителната война (1912 - 1913 г.) 2. Европейската война (1914 - 1919 г.) II. Епопеята на Бдинци през Великата война (1915-1918 г.) 1. Трети пехотен бдински полк във Великата Освободителна война (1915-1918 г.) / [авт. и състав.] Александър П.
към текста >>
60.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА Епизоди и факти от военния и мирновременния
живот
, с изнасяне забравени, но важни качества на народната непокварена българска душа Минчо Сотиров Минчо Сотиров Полковник зап. 1.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА Епизоди и факти от военния и мирновременния
живот
, с изнасяне забравени, но важни качества на народната непокварена българска душа Минчо Сотиров Минчо Сотиров Полковник зап. 1.
ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.) Обяви се войната 1912/1913 г. - война, която бе култивирана почти 40 години, с най-системна подготовка във възпитателно и образователно отношение върху цялото битие на българина, на българската душа: а/ духовно - с насаждение висшите граждански и военни добродетели, респективно моралния стабилитет, който осигурява 3/4 от победата; б/ умствено - създаване обширни военни и общо образование за модерни технически действия; в/ физическо - развиване телесното здраве и физическа структура на българина, за най-голяма износливост, при всички лишения, несгоди атмосферни и др. такива, неминуемо свързани и идващи при една военна операция и г/ материално-парично - средства, необходими за доизкарване на добър край първите три състояния при военното образование и възпитание на една душа, на един човек, държава, общество, дом, индивид, всичко бе олицетворение на едно дълбоко подсъзнание, по закона на необходимостта и свръхсъзнание - за наложителността от обединението на българското племе, за да заеме определеното му почетно място в общия човешки организъм, за да изпълни функцията на оня орган, необходим за пречистването на човешката кръв, стимула за дълъг живот, разумен живот, смислен живот. Тая мисия "казват" е определена свише и българското племе ще трябва да я изпълни - отменение няма, отлагане се допуска, но времената са така напреднали в пътя на своята еволюция, че можем да кажем и отлагане вече няма. Времето за международно разбиране, или както се казва, всесветско побратимяване, по пътя на взаимните отстъпки е наближило, напреднало е, да се реализира и някоя сила, откъдето и да идва тя, не ще е в състояние да парира това, така да кажем засега, международно разбирателство... Българи!
към текста >>
такива, неминуемо свързани и идващи при една военна операция и г/ материално-парично - средства, необходими за доизкарване на добър край първите три състояния при военното образование и възпитание на една душа, на един човек, държава, общество, дом, индивид, всичко бе олицетворение на едно дълбоко подсъзнание, по закона на необходимостта и свръхсъзнание - за наложителността от обединението на българското племе, за да заеме определеното му почетно място в общия човешки организъм, за да изпълни функцията на оня орган, необходим за пречистването на човешката кръв, стимула за дълъг
живот
, разумен
живот
, смислен
живот
.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА Епизоди и факти от военния и мирновременния живот, с изнасяне забравени, но важни качества на народната непокварена българска душа Минчо Сотиров Минчо Сотиров Полковник зап. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.) Обяви се войната 1912/1913 г. - война, която бе култивирана почти 40 години, с най-системна подготовка във възпитателно и образователно отношение върху цялото битие на българина, на българската душа: а/ духовно - с насаждение висшите граждански и военни добродетели, респективно моралния стабилитет, който осигурява 3/4 от победата; б/ умствено - създаване обширни военни и общо образование за модерни технически действия; в/ физическо - развиване телесното здраве и физическа структура на българина, за най-голяма износливост, при всички лишения, несгоди атмосферни и др.
такива, неминуемо свързани и идващи при една военна операция и г/ материално-парично - средства, необходими за доизкарване на добър край първите три състояния при военното образование и възпитание на една душа, на един човек, държава, общество, дом, индивид, всичко бе олицетворение на едно дълбоко подсъзнание, по закона на необходимостта и свръхсъзнание - за наложителността от обединението на българското племе, за да заеме определеното му почетно място в общия човешки организъм, за да изпълни функцията на оня орган, необходим за пречистването на човешката кръв, стимула за дълъг
живот
, разумен
живот
, смислен
живот
.
Тая мисия "казват" е определена свише и българското племе ще трябва да я изпълни - отменение няма, отлагане се допуска, но времената са така напреднали в пътя на своята еволюция, че можем да кажем и отлагане вече няма. Времето за международно разбиране, или както се казва, всесветско побратимяване, по пътя на взаимните отстъпки е наближило, напреднало е, да се реализира и някоя сила, откъдето и да идва тя, не ще е в състояние да парира това, така да кажем засега, международно разбирателство... Българи! Познавайте себе си, да се смирим и заработим в пътя на взаимното разбирателство, за да разрешим възложената ни задача от Върховния Промисъл, като добри ученици на Живата Природа. Да се обикнем като братя, като чада на един баща, на един дом, на едно семейство! Това зависи напълно от нас - отвън не ще ни дойде - тая връзка е вътре в нас.
към текста >>
При все това всички бяха весели, радостни, че били щастливи и те в
живота
си сега, ако и на стари години, да вземат участие в Освободителната война.
Възрадвани от това разрешение, като по телефон се разнесе по пограничната охрана и до вечерта на 6 число и сутринта на 7 октомврий се зачуваха где по-редки, где по-чести пушечни гърмежи срещу пограничните турски постове и турски селища. Ехото на бердановските гърмежи разтърсваше цялата околност и даваше вид на топовен гърмеж! Тая изненадата, тая стрелба, застави турските погранични части и пограничното им население да "офейкат" и по този начин очистиха граничната линия и нашите "момчета и чичовци" веднага се разположиха на "квартири" в заетите турски постави помещения, както биха го направили в собствените си домове, защото досега, две седмици вече, те бяха наистина пак на "квартири", но под покривите на Странджанските дъбове и екипирани с по една селска аба-ямурлук, с торба домашна през рамо за хляб и патроните до хляба и въоръжени с пука берданова /"адам-бойлия" както турците ги наричаха/ и на главата калпак - руно, а тук-там се съзираше войнишка стара фуражка, до колкото ги имаше такива в ротния склад и обути всички със селски цървули. Продукти се подвозваха със селски кола от войсковите, от етапните магазини в Бургас - разстояние 35 километра. Обоза на дружината се състоеше от мирновременните дългоухи добичета на граничната рота и реквизираните такива от крайграничните села, неодобрени за редовните мобилизирани войскови части.
При все това всички бяха весели, радостни, че били щастливи и те в
живота
си сега, ако и на стари години, да вземат участие в Освободителната война.
В някои погранични турски постове намериха хляб бял да се пече във фурните им и тогава радостта им още по-голяма бе и с насмешка си казваха: "Добри хорица са тия турци, брей ... доброто ви мислят ... хляба си с добро като ни го дават, така и държавата си ще ни дадат с добро, но ние ще си вземем само нашето, чуждо не искаме, само до Цариград повече не им искаме... Аслъ, който е владял Цариград, не е прокопсал! " ... Така си брътвеха тия "момчета"... А на върха "Босна", бяха устроили една засада и причакали тихо, безшумно турските войници, като отиват по нужда, / зер, знае българина, че към нужника все ще излезе някоя "чалма" и то без пушка и така ще пипнат "феса"/ и наистина, устроения смел капан, даде своя лов - доведоха един "комшия", от когото се събраха много ценни сведения и се потвърди, че наистина, те имали нареждане, да се готви да напуснат пограничните си постове, вследствие на което се бе влял един необикновен страх у турската погранична стража. А и самите им офицери, с които бяха граничарите ни в най-добри отношения, не се вясваха вече по пограничната линия, въпреки поканата им за среща!... И наистина, на 7 октомврий вечерта, турската гранична стража неусетно напуснаха граничната линия и охраната й. 8 октомврий, хубав, приятен есенен ден, топъл... жажда за път вече обхваща целия състав на дружината и началници, и подчинени - особено като долетяваха сведения за успеха на нашите, на българите, пред Свиленград.
към текста >>
Само който е преживял една среща между двама родни братя, от които единият е бил свободен, а другият в затвор и сега вече и той свободен, може да чувствува излиянието на любовта между две души, едната настъпающа войска, а другата местно еднородно население, срещнали се след първото съобщение, че и двамата са вече свободни за да заживеят под един покрив, да заживеят един нов
живот
, който им носи свободна творческа дейност.
Дружината бе в непосредствено подчинение, както се каза по-горе, на Главната квартира, настанена вече в Стара Загора. Заповед за преминавание границата от дружината не бе още получена, но сърцата туптят - връзка трябва да се държи с противника, а той вече е "офейкал" от своите постове и трябва сега да се догонва! Но нали сме хора на инициативата, все трябва да се предприеме "нещо" на "своя глава"... Юнаците си бърбореха: "Войната ще се свърши, а ние не сме още турчин "видели", срам голям ще бъде за нас! ". За да се избавят чичовците от това мъчително положение, даде се заповед от командира на дружината за настъпление през границата за във вътрешността на турската империя и наистина, едва разбрали не доразбрали, прочели не допрочели тая заповед, екна "Ура" по всички гранични села и пунктове - върхове с командующе положение, които досега не бяха още завладени от дружината и се намериха "дирите" на отстъпилият турски аскер и избягалото турско население. Срещата с българите от край граничните села с ротите от дружината, която на описание не се подава, бе най- сърдечна, задушевна, братска.
Само който е преживял една среща между двама родни братя, от които единият е бил свободен, а другият в затвор и сега вече и той свободен, може да чувствува излиянието на любовта между две души, едната настъпающа войска, а другата местно еднородно население, срещнали се след първото съобщение, че и двамата са вече свободни за да заживеят под един покрив, да заживеят един нов
живот
, който им носи свободна творческа дейност.
Мръкна се. Настаниха се и 4-те роти от дружината на квартира в завзетите вече български села, и то се постави най-сериозна охрана пред тях - близка и далечна. Предстоящият на утрешния ден поход, не смущаваше "момчетата". Чуваха се близки и далечни песни, българска мелодия във всяка почти къща на селата. Гайди, кавали, свирки оглушаваха нощния мрак и изпращаха заедно със своите свирачи и техните слушатели и играчи топла молитва, радушна благодарност към Бога на Свободата, за излятата му милост и над този поробен до сега български кът.
към текста >>
Радостта на "момчетата" бе голяма, че след дъждовните дни 7 и 8 октомври ще могат да се просушат в пътя си към Малко Търново, а там ще се отдаде хвала Богу на силната помощ, която ни се даде и ще се дава и ще могат да поздравят дружинният си с рождения му ден, защото по рано, с обява на войната той им бе казал, че на 9 октомври, рожденият му ден, дружината ще бъде в Малко Търново на братска среща с Малкотърновското братско и патриотично българско население... 9 октомври, вторник, ден Марсов - ден на борба, за воюване, за премахване всички пречки, за успех в
живота
.
Само далечните едва доловими зари показват, че ще имаме добро слънце през деня. Българинът знае закона и го изпълнява: "Който иска да бъде здрав, слънцето в леглото да не го заварва." Така и старите църковници и служители Божи, при изгрева на слънцето са възгласили "Благословено Царство ... Благословен Бог Господ Наш ... Благословено Царство на Бога Триединния," Каква дълбока мистика се крие тук в душата на българина, каква ненарушима връзка с неумолимите, наглед тайнствени закони на Живата Природа! Заради спазването на тия закони именно от человеците е имало изобилие във всичко. А сега? Чиста храна трябва за душата, изобилие ще даде земята когато се прилагат на дело законите на живата природа, от която сме произлезли и която е неумолима в своите искания, а щедра в своите давания... Слънчевите зари предизвестиха за настъпването на един хубав тих есенен ден.
Радостта на "момчетата" бе голяма, че след дъждовните дни 7 и 8 октомври ще могат да се просушат в пътя си към Малко Търново, а там ще се отдаде хвала Богу на силната помощ, която ни се даде и ще се дава и ще могат да поздравят дружинният си с рождения му ден, защото по рано, с обява на войната той им бе казал, че на 9 октомври, рожденият му ден, дружината ще бъде в Малко Търново на братска среща с Малкотърновското братско и патриотично българско население... 9 октомври, вторник, ден Марсов - ден на борба, за воюване, за премахване всички пречки, за успех в
живота
.
От пунктовете, вчера заети от четирите роти на дружината, предстоеше усилен марш, за да не се даде възможност на противника да отстъпва безнаказано или пък да спира и се укрепява, а трябваше да се преследва енергично и безспирно. За това и се налагаше непременно да се заеме Малко Търново и предстоящите му висоти - преход от 25 до 40 км. за разните роти. Късовременното макар общуване с опълченците, доброто ни веч опознанство, даваше непоколебима вяра на к-ря на дружината, че и днес въпреки умората на напредналите по възраст "чичовци", те ще проявят "момчешка" упоритост и енергия и дружината до вечерта докато е светло, със залеза на слънце, ще заеме своя обекти ще си осигури спокойствието с необходимите мерки за охрана. Така и стана.
към текста >>
Ако и не в задачата ми, споменуваме тия скъпи минути, за да се види, как в мили моменти, се вдълбочава българската душа от Свободна България и потърсва вливане с душата на досегашния роб българин, за да му отнеме натрупалата се скръб от несигурен
живот
, имот, чест и да внесе в него широта и свобода с бъдни светли дни за творческа продуктивна интензивна дейност... Свобода, свобода, свобода!
Турци няма в близост пред нас! " Тия ободрителни слова, енергичността и смелостта на действащите ротни командири, 1-ва и 2-ра роти, които бяха флангови, даваха вярата на началника водач, че успеха на днешното предприятие е осигурен... Часът е 4 след пладне. Лявото странично прикритие и от после авангардна рота, е пред М. Търново, посрещната братски от местното чисто българско население, с доказана патриотичност, преминава града и заема предлежащите висоти. В 4 1/2 часа централните 3-та и 4-та роти Севлиевци и Ловченци, а след тях и десният страничен отряд от 1-ва рота, са пред М. Търново.
Ако и не в задачата ми, споменуваме тия скъпи минути, за да се види, как в мили моменти, се вдълбочава българската душа от Свободна България и потърсва вливане с душата на досегашния роб българин, за да му отнеме натрупалата се скръб от несигурен
живот
, имот, чест и да внесе в него широта и свобода с бъдни светли дни за творческа продуктивна интензивна дейност... Свобода, свобода, свобода!
Българинът има душа обширна като вселената, творчески дарби са вложени в него и затова той се бори за широки граници, за да пласира набралата се кондензирана енергия, в полезно производство. Не му ли се даде тая свобода, той ще я пласира в друга насока, в разрушителност. Гората, балкана, кръчмата, хазартните и др. заведения, му дават условия за такава дейност. Малкотърновци очакваха да намерят тая търсена от векове свобода.
към текста >>
Дадоха ли им се съобщения модерни или даже и обикновени, в продължение на 15 вече години свободен
живот
и то при най-изгодни и богати природни богатства!...
Малкотърновци очакваха да намерят тая търсена от векове свобода. Въстанието през 1903 г. доказва това. Получиха ли я от 1912 г. насам? Дадоха ли им се условия да развият своите творчески дарби и да ги вложат в продуктивна дейност и всестранно производство според местните условия!
Дадоха ли им се съобщения модерни или даже и обикновени, в продължение на 15 вече години свободен
живот
и то при най-изгодни и богати природни богатства!...
Душата на народа иска работа. Умът е светъл и трезв, сърцето е чисто кристално, духът е бодър, пламенен... Общественици и народни водачи, възпитатели и просветители, духовници и политици, използвайте тия неоценими психични и умствени качества на българина, за общото благоденствие на страната. Подобни качества само в българина има - самоотвержен, смел и решителен, и готов към всички жертви. Гордейте се, че сте водачи на подобен Богоизбран народ и носещ своето благословение за светло бъдеще!... Щадете тия качества като зеницата на очите си, не допускайте покварата им, не ги петнете, за да не му докарвате лишни страдания, които наистина ще го повдигнат повече с придобитите от тях опитности, но и загуби ще му донесат и замедляват неговия прогрес... Срещата бе неописуема.
към текста >>
Вечерта братска среща с братска вечеря между града и освободителите му, както наричаха гражданите дружината... ... О, българино, велико е твоето предназначение, почетно място ти е определено в общия човешки организъм... ти ще играеш ролята на реформатор духовен, ти ще посочиш пътя на разумния
живот
, ти ще пречистваш венозната кръв и ще я преобръщаш в артериална... Пази свято това си предназначение... Светли са твоите бъднини, но докато си ръководен от духът на висшите добродетели, вложени в твоето битие... Смело напред... В борбата е
живота
.
Наизлезлите граждани, или по-ясно, излезлият град да среща своите освободители, се хвърля върху шиите на всеки попаднал напред им воин, войник, подофицер или офицер, пешак или конник, целуваха се, сълзи се ронеха, плачеха, но нищо не говореха... , само хълцане се чуваше и откъслечни думи на братска любов... Отминават първите редове, същите любвеизлияния и по отношение на следните редици... с китки окичваха гърди, шапки, калпаци, пушки где око зърне и ръката китка слага, но ни дума не се чува при всички тия моменти! Душата като говори, езикът немее... Така достигнахме в центъра на града... След проверката и донесенията, че градът е чист и околността е очистена от противника, взеха се мерки за разположението на дружината на квартири и докато стане това разпределение, отслужи се благодарствен молебен за даруваната свобода на града и околията... Може ли да се опише изблика на чувствата, на сърдечната радост, умственото просветление, душевната широта, духовния полет на тоя момент... Невъзможно е. Всичко това обаче личеше по израза на лицата на всички присъстващи... Един поглед само бе достатъчен да удостовери, че наистина тия души, граждани и селяни, от околните села, дошли с ротите от дружината, се чувстваха свободни за пръв път след повече от 500 годишно робство и в техните умове се чертаеха вече перспективи за предстоящата им свободна творческа дейност в духовно, умствено, културно, икономическо и политическо отношение. Имат ли вече тая свобода Малкотърновския край? "... ... След молебена, благодарствени и поздравителни речи следваха една след друга.
Вечерта братска среща с братска вечеря между града и освободителите му, както наричаха гражданите дружината... ... О, българино, велико е твоето предназначение, почетно място ти е определено в общия човешки организъм... ти ще играеш ролята на реформатор духовен, ти ще посочиш пътя на разумния
живот
, ти ще пречистваш венозната кръв и ще я преобръщаш в артериална... Пази свято това си предназначение... Светли са твоите бъднини, но докато си ръководен от духът на висшите добродетели, вложени в твоето битие... Смело напред... В борбата е
живота
.
Чист, светъл, пламенен всякога бъди. Така настъпи нощта на 9 октомври, за да дочакаме 10 октомври, денят на подтяганието на дружината, защото се предчувстваше, че предстои важни задачи да се разрешават... Всичко се види "за отворените очи" няма нищо скрито покрито по повърхността на земята. И от офицера, и от войници се предугаждаше, че не е почната още войната за дружината, че още сме на полето на играчките, на полето на илюзиите. За това и днес пак си повтаряха войниците "момчета": "Брей града взехме, 40 километра минахме, турчин не видехме, избяга той! Как ще се върнем по домовете си, срамно ни е, какво ще разправяме?
към текста >>
Една бе причината, един бе стимула на тяхната готовност към борба с риск да изложат своят
живот
- Любовта им към родната земя и да се запази спечелената веч придобивка - свободата на родния край.
Българинът обича своята родина и всякога е готов всички жертви да даде заради нея, достатъчно е да има смел, умен и безкористен водач в пътя на самоотричането за общото благо. От вчера към всяка рота се бяха прилепили по десетки селяни от разните села, през които са минавали ротите, дойдоха в Малко Търново, явиха се в щаба на дружината и пожелаха да вземат докрай участие с дружината, като влязат в нейните редове. Бе потребно оръжие. Поиска се такова от Бургас, коменданта на града и веднага се изпрати, и раздаде на доброволците-селяни и граждани от Малко Търново. Кое ги караше да желаят тъй настойчиво да искат да влязат в състава на дружината?...
Една бе причината, един бе стимула на тяхната готовност към борба с риск да изложат своят
живот
- Любовта им към родната земя и да се запази спечелената веч придобивка - свободата на родния край.
... Всичко върви като на шега. То не е война! Шегите между "момчетата-чичовци" се нижат една след друга. Дружината е в и около с. Паспалово, родното огнище на войводата Георги Кондилов, южно от Малко Търново.
към текста >>
Песни войнишки и народни, придружени с гайди и кавали, около накладени огньове, съвместно с населението нарушаваха нощната тишина и развеселяваха народната душа с начеващия свободен
живот
.
То не е война! Шегите между "момчетата-чичовци" се нижат една след друга. Дружината е в и около с. Паспалово, родното огнище на войводата Георги Кондилов, южно от Малко Търново. Часа е 9 1/2 след пладне.
Песни войнишки и народни, придружени с гайди и кавали, около накладени огньове, съвместно с населението нарушаваха нощната тишина и развеселяваха народната душа с начеващия свободен
живот
.
Седенки имаше. Царевици се трошаха. Смехове и закачки с провиквания призоваваха всяко същество към съзнанието за необходимост от благодарствен апел към Всемогъщия, за "начеващия изгрев на слънцето", на ново настъпилото време за нов живот... ... Конник един, измокрен, запъхтян и той и коня му, преуморени от дълъг безспирен път, за да изпълни даденото му поръчение, пристига от Созопол; най-близката до дружината телеграфо-пощенска станция в България - разстояние повече от 80 километра!... Зер, дирекцията на пощите и телеграфите се постара през 1911/1912 година да даде само подвижен материал - чашки и тел, и с помощта на местното гранично население в труд, работа и средства и готови станционни помещения, щяха да се построят телефонни и телеграфни линии до самата гранична линия и до всички гранични села!... Но простимо е за тях, защото канцеларските висши вождове толкова предвидливост имат, па и ще трябва да се работи!...
към текста >>
Смехове и закачки с провиквания призоваваха всяко същество към съзнанието за необходимост от благодарствен апел към Всемогъщия, за "начеващия изгрев на слънцето", на ново настъпилото време за нов
живот
... ... Конник един, измокрен, запъхтян и той и коня му, преуморени от дълъг безспирен път, за да изпълни даденото му поръчение, пристига от Созопол; най-близката до дружината телеграфо-пощенска станция в България - разстояние повече от 80 километра!...
Паспалово, родното огнище на войводата Георги Кондилов, южно от Малко Търново. Часа е 9 1/2 след пладне. Песни войнишки и народни, придружени с гайди и кавали, около накладени огньове, съвместно с населението нарушаваха нощната тишина и развеселяваха народната душа с начеващия свободен живот. Седенки имаше. Царевици се трошаха.
Смехове и закачки с провиквания призоваваха всяко същество към съзнанието за необходимост от благодарствен апел към Всемогъщия, за "начеващия изгрев на слънцето", на ново настъпилото време за нов
живот
... ... Конник един, измокрен, запъхтян и той и коня му, преуморени от дълъг безспирен път, за да изпълни даденото му поръчение, пристига от Созопол; най-близката до дружината телеграфо-пощенска станция в България - разстояние повече от 80 километра!...
Зер, дирекцията на пощите и телеграфите се постара през 1911/1912 година да даде само подвижен материал - чашки и тел, и с помощта на местното гранично население в труд, работа и средства и готови станционни помещения, щяха да се построят телефонни и телеграфни линии до самата гранична линия и до всички гранични села!... Но простимо е за тях, защото канцеларските висши вождове толкова предвидливост имат, па и ще трябва да се работи!... А пък, най-лесното е да се даде отговор, какъвто и бе именно получен: "Ако на военните им трябват телеграф и телефон, нека си строят! "... Като че ли тия военни и местното гранично население не са еднакво правни граждани в тая страна?... Подава се пакет от пристигналия конник, отваря го и чете к-ра: "Стара Загора.
към текста >>
... Тия мили старци и момчета, не знаеха всъщност, как дружината е още изолирана и на какъв "паяджин конец" висеше
живота
й!
Даде им дружинния командир и донесение № 52, адресирано до командира на най-предната българска дружина или ескадрон, със съобщение, че противник в пресни сили настъпва от Виза към Бунар-Хисар в състав досега определен полк пехота, един ескадрон и батарея. А и самите двама кавалеристи виждаха всичко за да знаят какво да докладват всяка видяна от тях българска войскова част от какъвто и да било състав, виждаха още, че дружината бе влязла в един вече сериозен бой. Така отпочинали и нахранени тия двама конници, не знаеха как да благодарят за даденото им гостоприемство, ако и за един час само. Взеха ръцете на дружинния командир, целуваха ги многократно, просълзени, че с възобновени сили, свои и на конете, скоро ще се върнат и направят своя верен доклад, до всяка наша войскова група и ги помолят за подкрепа и донесение все по-назад и по-назад, до по-висшите началстващи лица, до които пък трябваше да се адресира едно по-пълно и ясно донесение, за една най-вярна ориентировка. Появата на тия двама конници като мълния се разнесе по цялата боева линия на дружината, че наши конници вече пристигат, а това значи, че и пехота има близо зад тях..., подкрепата на дружината е вече сигурна.
... Тия мили старци и момчета, не знаеха всъщност, как дружината е още изолирана и на какъв "паяджин конец" висеше
живота
й!
Че тя бе оставена сама на собствените си сили за борба с врага, но и има сили по велики, несъкрушими, невидими, които дават своето съдействие, когато то бъде потърсено за общото благо, за добро, за Свобода! Изпратените от дружината патрули назад, за свръзка с нашите части, се връщаха последователно и въпреки силните им старания да влязат във връзка с наши части, до 10-12-15 километра назад, никъде не срещнали такива... На всички тия патрули дружинния заповядваше категорично "никому ни дума за това, че не сте видели наши войски, ще мълчите като"риби",.. и само ще казвате, всичко е хубаво"... Войници с подобни обезпокоителни сведения се задържаха повече при дружинния командир, под предлог да си починат, а всъщност да не общуват с ротите, за да не се зароди малодушие у бойците на позицията, която трябваше да бъде запазена непременно днес, най-малко до утре заран... Веригите на противника почнаха своето настъпление, но много внимателно, много предпазливо, а даже и боязливо. Настъпят, залегнат, наново настъпят, пак залегнат и така продължават бавно. Дружината само наблюдаваше, защото берданите не достигат още до бойните редове на противника, а това като че създаваше повече страх на противника, защо да не получи отговор на своя най-силен и даже "бесен" огън! Какъв бе тоя насрещен противник, та така безстрашно мълчеше и чакаше неговото настъпление безропотно!...
към текста >>
Хисарци принесоха велика заслуга, като носеха с риск на
живота
си патрони, гдето се оказваше нужда.
От нашата позиция почнаха да долитат донесения и се чуваха гласове: Т-н поручик, г-н капитан, пушката ми се задръсти; г-н пушката ми усечка получи, и по-нарядко, особено от към левия фланг, гдето противника бе най близо и трябваше да се отбива с огън, долитаха вече и гласове: "Патрони..., патрони..., дайте патрони! " Донесения идваха вече и в щаба на дружината от ротните командири за много повредени пушки и че бойците бездействуват поради липса на здрави пушки. На ранените веднага пушките се вземаха и даваха на здравите бойци. На всички донесения за повредени пушки, дружинния командир отговаряше: скоро ще имате маузерови пушки далнобойни, турците ще ни оставят техните си пушки... , само да има кой да ги носи. В тия тежки моменти Б.
Хисарци принесоха велика заслуга, като носеха с риск на
живота
си патрони, гдето се оказваше нужда.
Противникът продължаваше да подтиква поддръжките си напред, а стрелбата му се учестяваше до най-възможната честа стрелба, но безсистемно разпокъсана, като че не виждаха и не гледаха накъде трябваше да стрелят. Нашите бойци тъкмо обратното всеки куршум трябваше "на място" да отиде и един противник по-малко да остане! Втора рота все още продължаваше настъпването си срещу десния фланг на противника, а от неговите действия като че личеше, че той не я бе още сериозно забелязал, или че не даваше вид на нейното присъствие!... Наистина, неговото разположение бе твърде ниско от местонахождението на ротата, характера на местността и прикриваше от погледа на предното му разположение... Може би и разездите му късно са донесли за появата на тая рота, имаше въобще тук една неяснота за противника... До тоя момент дружината имаше вече 5 убити и 9 ранени... Положението стана много критическо. Отиваше се до една фаза на боя, гдето големия процент повредени пушки бердани бяха годни само за ръкопашен бой и за удар на щик... Бързотечни мисли като че минаваха на дружинния командир.
към текста >>
В такъв случай би било за предпочитане и той да падне, да даде
живота
си, заедно със своите подчинени щастливци, които биха изгубили
живота
си в тая неравна борба с противника за общото благо на Родината ни.
Наистина, неговото разположение бе твърде ниско от местонахождението на ротата, характера на местността и прикриваше от погледа на предното му разположение... Може би и разездите му късно са донесли за появата на тая рота, имаше въобще тук една неяснота за противника... До тоя момент дружината имаше вече 5 убити и 9 ранени... Положението стана много критическо. Отиваше се до една фаза на боя, гдето големия процент повредени пушки бердани бяха годни само за ръкопашен бой и за удар на щик... Бързотечни мисли като че минаваха на дружинния командир. Той като че търсеше поука за начини на действия в подобни случаи, от военната история, поука от борба за действие между две воюващи страни при подобно техническо различие във въоръжението и като че никъде не намираше подобни примери... Той бе твърде сериозен, дълбоко в себе си замислен и като че се спираше само върху единствена надежда и вяра с любов пропита, вярата му към храбростта и верността на подчинените му войници и защитници и и наистина той имаше тая вяра, а и подчинените му имаха безпределна вяра в него, взаимното доверие съществуваше безукоризнено и неопетнено..,, но с "ръце" само, може ли да се води бой?... Моралните сили, 3/4 от успеха бе на наша страна, а нямахме само 1/4 техниката... и на тия размишления като че се бе спрял командира на дружината само на тържеството на Божията сила, която би могла да се прояви като чудо... Той си размишляваше: ако загубим боя и дружината отстъпи разбита или унищожена, каква полза за него, че може би щял да остане жив!... Как би могъл да понесе позора на едно отстъпление, поражение и то да доведе може би до изненада на нашите войски западно от дружината!
В такъв случай би било за предпочитане и той да падне, да даде
живота
си, заедно със своите подчинени щастливци, които биха изгубили
живота
си в тая неравна борба с противника за общото благо на Родината ни.
Седнал на един висок камък в положението, "като орел на скала кацнал", дружинният се бе съсредоточил в себе си, отвреме навреме се обръща към верните си бойци с думите: "Имайте жива вяра в Бога, успехът ще бъде наш, ако и малко на брой, но сме силни! "... Отправил цялото свое естество към несъкрушимите сили на върховната правда, отправил ум, сърце, воля към тях за съдействие, той, дружинния чакаше тая невидима помощ, тя идваше, но чакаше и своето време за проявление... Часът е 3 1/2 след пладне. Така вдълбочен и съсредоточен в себе си шепнеше той "нещо" - погледа му бе отправен към висините, това се виждаше от околните му войници и подчинени и като че говореше в своя вътрешен мир: "Господи Исусе Христе, Великий Учителю на Живота и Спасител на страдующите, Родоначалник на всички небесни светли сили и войнство, ще оставиш ли кръста да бъде поразен от полумесеца? "... И така стоящ неподвижно седнал върху канарата и в съзерцание, видял дружинният видение пред себе си, видимо и от някои войници от дружината, а даже и от турски войници, които впоследствие като пленници потвърдиха. Видението е било следното: "На далечина около 150 крачки пред бойната линия и под ъгъл 45 градуса нагоре, се очертава светъл огнен кръг, в средата на който се явява образа на Архангел Гавраил, държащ в дясната си ръка крехко цвете, стрък, емблема на блага вест... След малко, вдясно от него се явява св.
към текста >>
Така вдълбочен и съсредоточен в себе си шепнеше той "нещо" - погледа му бе отправен към висините, това се виждаше от околните му войници и подчинени и като че говореше в своя вътрешен мир: "Господи Исусе Христе, Великий Учителю на
Живота
и Спасител на страдующите, Родоначалник на всички небесни светли сили и войнство, ще оставиш ли кръста да бъде поразен от полумесеца?
Моралните сили, 3/4 от успеха бе на наша страна, а нямахме само 1/4 техниката... и на тия размишления като че се бе спрял командира на дружината само на тържеството на Божията сила, която би могла да се прояви като чудо... Той си размишляваше: ако загубим боя и дружината отстъпи разбита или унищожена, каква полза за него, че може би щял да остане жив!... Как би могъл да понесе позора на едно отстъпление, поражение и то да доведе може би до изненада на нашите войски западно от дружината! В такъв случай би било за предпочитане и той да падне, да даде живота си, заедно със своите подчинени щастливци, които биха изгубили живота си в тая неравна борба с противника за общото благо на Родината ни. Седнал на един висок камък в положението, "като орел на скала кацнал", дружинният се бе съсредоточил в себе си, отвреме навреме се обръща към верните си бойци с думите: "Имайте жива вяра в Бога, успехът ще бъде наш, ако и малко на брой, но сме силни! "... Отправил цялото свое естество към несъкрушимите сили на върховната правда, отправил ум, сърце, воля към тях за съдействие, той, дружинния чакаше тая невидима помощ, тя идваше, но чакаше и своето време за проявление... Часът е 3 1/2 след пладне.
Така вдълбочен и съсредоточен в себе си шепнеше той "нещо" - погледа му бе отправен към висините, това се виждаше от околните му войници и подчинени и като че говореше в своя вътрешен мир: "Господи Исусе Христе, Великий Учителю на
Живота
и Спасител на страдующите, Родоначалник на всички небесни светли сили и войнство, ще оставиш ли кръста да бъде поразен от полумесеца?
"... И така стоящ неподвижно седнал върху канарата и в съзерцание, видял дружинният видение пред себе си, видимо и от някои войници от дружината, а даже и от турски войници, които впоследствие като пленници потвърдиха. Видението е било следното: "На далечина около 150 крачки пред бойната линия и под ъгъл 45 градуса нагоре, се очертава светъл огнен кръг, в средата на който се явява образа на Архангел Гавраил, държащ в дясната си ръка крехко цвете, стрък, емблема на блага вест... След малко, вдясно от него се явява св. Великомъченик Мина, държащ в дясната си ръка кръст и току веднага, между двамата и над тях се явява Св. Николай Чудотворец, държащ в двете си ръце златна корона и бавно я слага върху кръста... Дружинният изговаря силно: ПОБЕДАТА Е НАША! В тоя момент тая картина се изгуби и на същото място се явява веднага нов огнен диск и всред него се вижда образа на Господа Исуса Христа сияещ с бяла светлина, но това бе само за момент, защото образът се изгуби или по-скоро, като че се пръсна по всички посочи и от местонахождението му се спусна бяла гъста мъгла, между нашата и турската позиции във форма на веяло [ветрило], с център там, гдето бе кръга на диска, и в тоя миг войниците ни стрелци почнаха да викат гласно: "Г-н капитан, турците бягат!
към текста >>
"... Това бяха лъвове що се хвърляха върху своите нападатели за да спасят
живота
си и да ги прогонят на там от гдето бяха дошли.
Лично поведете ротата си, начело с взвода, при който сте сега!... Напред "урра! "... Надигна се поручика с находящите се около му храбреци..., град от куршуми ги обсипа... , 3 души, убити паднаха... Налегнаха изправилите се храбреци! Положението е критическо или ние ще бъдем унищожени тук, или трябва да се прогони противника и се освободим от неговия натиск - друг изход няма за разрешение въпроса, а излизането ни от това безизходно положение се налагаше да стане моментно... Нова заповед,,, "Напред на нож... в контраатака! ,,," Едва изречена тая заповед, гръмогласно се поде и разпространи по цялата линия: "на нооож!
"... Това бяха лъвове що се хвърляха върху своите нападатели за да спасят
живота
си и да ги прогонят на там от гдето бяха дошли.
Те не искаха техния живот, той не им бе нужен, но те трябваше да си отидат, за да оставят спокойно и българина да живее и се развива свободно в пътя на творчеството. Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им. Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като гущер залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял! " От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота.
към текста >>
Те не искаха техния
живот
, той не им бе нужен, но те трябваше да си отидат, за да оставят спокойно и българина да живее и се развива свободно в пътя на творчеството.
Напред "урра! "... Надигна се поручика с находящите се около му храбреци..., град от куршуми ги обсипа... , 3 души, убити паднаха... Налегнаха изправилите се храбреци! Положението е критическо или ние ще бъдем унищожени тук, или трябва да се прогони противника и се освободим от неговия натиск - друг изход няма за разрешение въпроса, а излизането ни от това безизходно положение се налагаше да стане моментно... Нова заповед,,, "Напред на нож... в контраатака! ,,," Едва изречена тая заповед, гръмогласно се поде и разпространи по цялата линия: "на нооож! "... Това бяха лъвове що се хвърляха върху своите нападатели за да спасят живота си и да ги прогонят на там от гдето бяха дошли.
Те не искаха техния
живот
, той не им бе нужен, но те трябваше да си отидат, за да оставят спокойно и българина да живее и се развива свободно в пътя на творчеството.
Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им. Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като гущер залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял! " От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш! "... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува живота. Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци.
към текста >>
"... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува
живота
.
"... Това бяха лъвове що се хвърляха върху своите нападатели за да спасят живота си и да ги прогонят на там от гдето бяха дошли. Те не искаха техния живот, той не им бе нужен, но те трябваше да си отидат, за да оставят спокойно и българина да живее и се развива свободно в пътя на творчеството. Това е право и не може от никоя тъмна сила да бъде отнето... Светлината и свободата са права на всяко същество... Те, низамите [войници от редовната войска на Османската империя] малоазиатци, като че не виждаха какво става около тях и какво се искаше от тях - да напуснат доброволно окопите си и да си отидат при своите домове и родове, но те продължаваха да си лежат спокойно в окопните си трапчета и за жалост, мнозина намериха там смъртта си... Чичовците с безстрашие ги прегазваха и изхвърляха със своите бердани из окопите им. Те, турците, невежи малоазиатци, като че бяха хипнотизирани, като безчувствени стояха легнали в своите импровизирани от камъни трапчета, не се помръдваха и тук се чуват от разни места гласове: "Тюю брей, като гущер залегнал, не се мърда от мястото си, буташ го, а той се прави на умрял! " От другаде глас се чуе: "Хей, Иване, я го гледай отзад ти, ще те убие, насочил пушката към тебе, как го не виждаш!
"... И ето отстрани някой другар е забелязал опасността и я отстранява и спасява другаря си, като му дарува
живота
.
Сега бе вече не редовен бой, а гонитба, както на сюзен се преследва дивеч от редица опитни ловци, които преследват равномерно, методично подплашения и бягащ пред тях дивеч... и все се чуват гласовете: ето тук още един, ето там еее, где е залегнал друг между камъните, а най-вече се чуваха и гласове: уааа, уааа..., цял сюзен бе това, а не редовен бой... Отстъпващите от първата линия турски бегълци редовен аскер, бидоха задържани на задния, третия хребет от масива, от пристигащите там турски поддръжки на полка им, но енергичното настъпление и стремителнотонападениеотнашастранаотразнипосоки.внасяшеизненади всеки момент в турското разположение, те останаха неориентирани за истинското ни положение и състав, особено от появата на 2-ра рота и отряда доброволци. Подпоручик Аянов върху крайния им десен фланг, а по-подир и тила им, а от хвърлените най-сполучливо няколко бомби от доброволческия отряд върху сгъстените части подържки, разколеба се окончателно турския боен ред. Поддържките им се обърнаха в бягство, бидоха преследвани от безстрашните бойци и отлични стрелци, мнозина от които се увлякоха в тази "гонитба", докато почна да се стъмнява. Така, в тая борба между една баданова пушка с 5-6 маузерови пушки и 5 кринкови пушки с едно артилерийско оръдие, се бореха два гиганта: Духът и техниката, свободата и робството, любовта към родината и племето срещу подлостта и омразата към всичко, което не е от ислямски произход... Правдата с неправдата, творчеството с разрушителността и в резултат - Духът бе победител над робството, над смъртта. Светлината пропъди тъмнотата и огрея душите на борците граничари Бургасци, Анхиалци, Айтосци, Троянци, Ловченци и Севлиевци, съставляващи 10-та Погранична дружина, заедно с притеклите се към състава на дружината от разните села на М.
към текста >>
петък, ден Венерин, ден на Любовта и саможертванието, ден, в който Великият Учител на
Живота
, Господ Христос победи смъртта чрез своята смърт, за да получи възкресение!
Водил се "пазарлък", не е било възможно да дойдат и де се върнат, без да са свършили някаква работа. Най-после проверили из цялото село и видели, че наистина няма български аскер и се завърнал табура назад... Началници, спечелете доверието на вашите подчинени при едно дълбоко вътрешно съзнание от тяхна страна и ваша, за неразривна връзка помежду ви и ви ще имате пълно послушание и търпеливо изпълнение на вашите заповеди докрай!... Общественици, спечелете доверието на членовете от вашето общество и те ще ви дадат всичко, що им поискате за реализиране идеала на вашето общество за общото благо на целия организъм... , пробудете съзнанието им. Управници, спечелете доверието на вашия народ и той ще понася със стоицизъм всичко що му натоварите, когато види и се увери, че товара който слагате на плещите му е за общото благо и за реализиране на народния идеал... Бъдете безкористни във вашата дейност и вашия народ ще ви възнагради достойно и премного за вашата обществена дейност, като слуги негови, защото "работникът е достоен за своята заплата! " 19 октомврий 1912 г.
петък, ден Венерин, ден на Любовта и саможертванието, ден, в който Великият Учител на
Живота
, Господ Христос победи смъртта чрез своята смърт, за да получи възкресение!
Време облачно, предвещаващо, че ще има сълзи да се леят и тъги в сърцата да се вливат на едни, а радост обливат други... Вече 4 дни горещи, упорити боеве се водят по линията и по висотите на Бунар Хисарския масив зает всецяло от българските лъвове и насрещните високи от Урум-Беглий към Соуджак - Бонгора до Люле Бургас, Боеве за надмощие и съкрушение. Дали "робът, досегашен българин, да победи, съкруши и унищожи своя досегашен властелин и угнетител, и си извоюва свободата, или да продължава да остане и за в бъдеще роб, и изгуби окончателно своята независимост и потвърди необходимостта от разпокъсването на българското племе... Борба на живот и смърт, и от двете страни... Перото на капацитета на военен писател не е в състояние да опише ония епохални, епични боеве, с пълно приложение тогавашната техника и от двете воюващи страни, с влагане военните познания, тактически и стратегически и от двете страни, от най- големия до най-малкия началник. Само за един спокоен наблюдател, застанал на една командваща висота, каквато бе тая, която дружината бе заела и се бе разположила за охранението на левия фланг на 3-а армия - 5-а дивизия бе открита картината на боевете. Всичко надясно от дружината, целия терен бе изложен като на длан. По бойния фронт и позициите изобщо се виждаше всяко едно движение и от двете воюващи страни - било за настъпление, било за оттегляне, било за настаняване и позиция и укрепяването й... А 10-а Погранична дружина разположена южно по хребетите и югоизточно в гората от Урум-Беглий, бе скрита за противника и тя до днешния ден спокойно си изпълняваше своята задача.
към текста >>
Дали "робът, досегашен българин, да победи, съкруши и унищожи своя досегашен властелин и угнетител, и си извоюва свободата, или да продължава да остане и за в бъдеще роб, и изгуби окончателно своята независимост и потвърди необходимостта от разпокъсването на българското племе... Борба на
живот
и смърт, и от двете страни... Перото на капацитета на военен писател не е в състояние да опише ония епохални, епични боеве, с пълно приложение тогавашната техника и от двете воюващи страни, с влагане военните познания, тактически и стратегически и от двете страни, от най- големия до най-малкия началник.
Общественици, спечелете доверието на членовете от вашето общество и те ще ви дадат всичко, що им поискате за реализиране идеала на вашето общество за общото благо на целия организъм... , пробудете съзнанието им. Управници, спечелете доверието на вашия народ и той ще понася със стоицизъм всичко що му натоварите, когато види и се увери, че товара който слагате на плещите му е за общото благо и за реализиране на народния идеал... Бъдете безкористни във вашата дейност и вашия народ ще ви възнагради достойно и премного за вашата обществена дейност, като слуги негови, защото "работникът е достоен за своята заплата! " 19 октомврий 1912 г. петък, ден Венерин, ден на Любовта и саможертванието, ден, в който Великият Учител на Живота, Господ Христос победи смъртта чрез своята смърт, за да получи възкресение! Време облачно, предвещаващо, че ще има сълзи да се леят и тъги в сърцата да се вливат на едни, а радост обливат други... Вече 4 дни горещи, упорити боеве се водят по линията и по висотите на Бунар Хисарския масив зает всецяло от българските лъвове и насрещните високи от Урум-Беглий към Соуджак - Бонгора до Люле Бургас, Боеве за надмощие и съкрушение.
Дали "робът, досегашен българин, да победи, съкруши и унищожи своя досегашен властелин и угнетител, и си извоюва свободата, или да продължава да остане и за в бъдеще роб, и изгуби окончателно своята независимост и потвърди необходимостта от разпокъсването на българското племе... Борба на
живот
и смърт, и от двете страни... Перото на капацитета на военен писател не е в състояние да опише ония епохални, епични боеве, с пълно приложение тогавашната техника и от двете воюващи страни, с влагане военните познания, тактически и стратегически и от двете страни, от най- големия до най-малкия началник.
Само за един спокоен наблюдател, застанал на една командваща висота, каквато бе тая, която дружината бе заела и се бе разположила за охранението на левия фланг на 3-а армия - 5-а дивизия бе открита картината на боевете. Всичко надясно от дружината, целия терен бе изложен като на длан. По бойния фронт и позициите изобщо се виждаше всяко едно движение и от двете воюващи страни - било за настъпление, било за оттегляне, било за настаняване и позиция и укрепяването й... А 10-а Погранична дружина разположена южно по хребетите и югоизточно в гората от Урум-Беглий, бе скрита за противника и тя до днешния ден спокойно си изпълняваше своята задача. Тя не издаваше своето притеснение никому, но даваше вид да се разбере от противника, че срещу неговия десен фланг има "нещо" от българска страна и дали нещо му се готви за изненада, или само за собствена охрана, това противника не можа да си изясни до последния момент. Това обаче бе печалба за българите, че противника бе заставен или сам се застави и държеше на десния си фланг два полка пехота, които в най- критическия за него момент не можеха да вземат участие в боевете за в негова полза!...
към текста >>
Преследването продължаваше непрекъснато, докато към полунощ почнаха да се чуват на връх "Ак-тепе" викове: урра, напред ... Аллах, пак урра.., гърмежи един след друг по разни посоки, като че всичко се бе премесило, за да даде израз на анархията в ада... След един час всичко утихва... Зазори се... На тоя връх загуби и от двете страни... Така привърши тоя ден, 19 октомврий, знаменателен по своите епични борби между двата велики принципа в
живота
за свобода... 20 октомврий, събота, бе с победоносно настъпление и преследване отстъпващия противник, по целия боен фронт.
Едва бе почнало да се смрачава, обаче наблюдателното око отстрани, гдето бе спокойно, ясно виждаше какви големи загуби търпеше противника, как оредяваха неговите бойни вериги и поддръжки, как падаха ранени и убити по 5-7-10 души наведнъж, а понякога и повече, от една серия снаряди 3-4, които като кандила се пръскаха, светваха, разнасяйки своя гръм, за да поразят настъпващите бойци от противника!... И внасят едно разколебание в неговите редове. Така съсредоточен артилерийския ни огън от повече батареи, даваше великолепна феерична гледка за наблюдателя, който би бил свободен от бойни действия и жаден за картини смъртоносни, а внасяше ужас и смърт на бойците, които бяха под огъня на тая "фееричност", под огъня на много сполучливо пръскащите се снаряди... В трепетно състояние, забелязваше се, как турските най-предни вериги, които бяха вече близо докъм коритото на реката, настъпващи прави, се спряха за късо време, като че една невидима вълна психична ги разлюляваше ту напред, ту назад; направиха опит, подтиквани види се от своите началници, да тръгнат пак напред, минаха няколко крачки и пак спряха..., ново колебание..., от нова вълна раздрусани..., но тоя път страхът взе надмощие и ...предните 3-4 вериги редове се обърнаха като "по заповед" кръгом и веднага в бягство почнаха да отстъпват. Идващите след тях поддръжки, слизащи откъм връх "Ак тепе" и южния му хребет, не успяха да спрат тия бягащи вериги, а наопаки, веригите обърнаха в бягство поддръжките си и ги увлякоха в своето отстъпление... Боят бе спечелен вече за нас, трябваше енергично преследване, това се извършваше и от артилерията с огън и от пехотните ни части с напредване. Нашият ляв фланг настъпи, слезе в реката, премина коритото й и почна да се изкачва по склоновете на левия й бряг... Стъмни се.
Преследването продължаваше непрекъснато, докато към полунощ почнаха да се чуват на връх "Ак-тепе" викове: урра, напред ... Аллах, пак урра.., гърмежи един след друг по разни посоки, като че всичко се бе премесило, за да даде израз на анархията в ада... След един час всичко утихва... Зазори се... На тоя връх загуби и от двете страни... Така привърши тоя ден, 19 октомврий, знаменателен по своите епични борби между двата велики принципа в
живота
за свобода... 20 октомврий, събота, бе с победоносно настъпление и преследване отстъпващия противник, по целия боен фронт.
Дружината - 10-а Погранична, по своя инициатива, в изпълнение възложената й задача, настъпи от с. Урум-Беглий за с. Сергин, което зае на 21 октомврий и изпрати разузнавателни усилени патрули към Самоков и с. с. Атрус-Ургас-Евренджик и г. Мидия /донесение № 78 до к-ра на 3/5 бригада/.
към текста >>
Находящите се на брега почнаха да бягат към лодките във водата, газят, за да достигнат която и да било лодка, а и те имат стремеж да им помогнат в техните усилия и ги приберат в себе си - борба за
живот
се води: отпред имат вода дълбока, отзад куршумите на чичовците не ги оставяха на спокойствие, а ги импулсират по скоро да се "качат" в лодките си и да си отидат... Артилерийска стрелба обстрелва митническото здание и окопите около му - ефектът бе много слаб.
Лодките са натоварените на тях бойци идват наново насочени към брега, обаче победоносните бердани отправят своя огън към тях - той е действителен, разстояние около 400 крачки и лодките почват да лъкатушат из водата, за да избегнат пораженията от голямокалибърното оръжие. Една лодка е ударена види се с повече куршуми и явява се суматоха в находящите се в нея бойци, тя почва да потъва, близо е до брега, част от хората падат в морето, други изгазват на брега, залягат до своите другари... Вярата в успеха на дружината се засили, но създаде се страх неописуем в редовете на противника, който страх предизвика противодействие в неговите хора за да бъдат разтоварени повече на брега. Отбранителната ни застава от 1/2 рота от 1-а Троянска опълченска рота открива огън, залпове, по парахода, близко стоящ срещу нея, срещу митническото здание - разстояние 600700 крачки. Огънят бе най-действителен, той със своята изненада внесе нова суматоха в редовете на противника, а от понесените загуби, се забелязваше "лудото тичане" по борда на парахода от неговите хора, търсейки място где да се скрият и повечето наблягаха да слязат в долните етажи на парахода... Няколкото залпа от полуротата, скрита зад зданието и в окопите си и подкрепена с единичния огън от наблюдателните постове из техните окопи, внесе вече необуздан страх в противника и той бързо взе да отдръпва парахода навътре в морето - лодките върнаха обратно натоварените на тях войници, за да вземат на себе си техните другари, които бяха на брега. Параходът надава тревожни сигнали и усилено се оттегля навътре в морето, за да избегне пораженията от нашия пехотен огън... Неговите тревожни сигнали обърнаха вниманието на другия параход и нова още по-силна суматоха и в неговите хора - "всичко се обърка" в състоянието на противника.
Находящите се на брега почнаха да бягат към лодките във водата, газят, за да достигнат която и да било лодка, а и те имат стремеж да им помогнат в техните усилия и ги приберат в себе си - борба за
живот
се води: отпред имат вода дълбока, отзад куршумите на чичовците не ги оставяха на спокойствие, а ги импулсират по скоро да се "качат" в лодките си и да си отидат... Артилерийска стрелба обстрелва митническото здание и окопите около му - ефектът бе много слаб.
Обстрелва и настъпващите по открито и системно, бавно, но сигурно с успех, взводове от същата рота, която идваше от селото..., ефекта и тук бе слаб - имахме само 7 ранени. Стрелбата бе до неимовереност разсеяна... При другия параход, срещу хребета се разиграват по сериозни сцени от страна на противника: някои лодки не искат да тръгнат за брега, ако и натоварени вече с войници, за да ги разтоварят. Войниците претендират и насилват /както казваха впоследствие пленниците им/ да се качат стях в лодките им и офицерите им, техните началници па и самия началник на доброволческия им отряд Арслан бей и тогава ще тръгнат те за слизане на брега... Нашата пушечна стрелба се усилва до най-голяма скорост. Партизанският отряд на подпоручик Стоянов Никола Милев тоже усилва стрелбата си и веднага преминава в настъпление заедно с двете роти, по хребета, с намерение да се атакува противника, преди да е успял да прибере своите хора от брега. Дадена бе вече заповед за обща атака от дружината.
към текста >>
Той даде ранени и убити и пленени живи 28 человека... Лодките на противника под прикритието на своя артилерийски огън правиха нови отчаяни усилия да се доближат до брега и си вземат обратно хората - види се той не виждаше още, че те вече бяха във владение на българските храбреци... Всичките опити на противника бяха сполучливо осуетявани от безстрашните граничари, които без жал за своя
живот
, лъвски се хвъргаха към брега, за да достигнат до противника си турци и не им позволят по никакъв начин да се оттеглят на параходите си... Най-после "героя им" Арслан бей, даде своята заповед на параходите и те се оттеглиха във вътрешността на морето, като "поздравяваха" дружината с последователни оръдейни редки изстрели за "сбогом"!...
Върху празните лодки са успели в тая борба да се качат някои турски войници и да се върнат обратно в параходите си; идват наново две празни лодки за да вземат и други от брега войници, обаче усилената ни вече пушечна стрелба и започнатата атака срещу противника, не позволи да се качи никой в каквато и да била лодка. Гребците на друга лодка, опитващи се да се доближи до брега, бяха ранени и убити и лодката потопена... Друга лодка до самия бряг почти остана без гребци и биде взета от дружината като "трофей" и наименована впоследствие "Трофей Подима" и служеше на 10-а Погранична рота до 1920 г. в нуждите й... Стрелбата и настъплението продължаваше. Опитите на противника да прибере на борда си своите бойци остана без резултат, особено като виждаше енергичното настъпление на нашите роти и превъзходството ни в численост, а за качество няма какво и сравнение да се прави даже - морално противника бе окончателно сломен. Той се оттегляше вече навътре в морето, за да бъде недосегаем от пушечния ни огън.
Той даде ранени и убити и пленени живи 28 человека... Лодките на противника под прикритието на своя артилерийски огън правиха нови отчаяни усилия да се доближат до брега и си вземат обратно хората - види се той не виждаше още, че те вече бяха във владение на българските храбреци... Всичките опити на противника бяха сполучливо осуетявани от безстрашните граничари, които без жал за своя
живот
, лъвски се хвъргаха към брега, за да достигнат до противника си турци и не им позволят по никакъв начин да се оттеглят на параходите си... Най-после "героя им" Арслан бей, даде своята заповед на параходите и те се оттеглиха във вътрешността на морето, като "поздравяваха" дружината с последователни оръдейни редки изстрели за "сбогом"!...
Закритите по единично на разни места останали живи турци, дигаха и развяваха червени кърпички, знак, че се предават... Всичко затихваше. Убитите се погребаха, живите пленници, 28 человека, бидоха изпратени в щаба на 5-а дивизия. Целият отряд са били "Доброволци лазистанци" - "Лазистан гюнюлюси" - според надписа на турски език, написан, ушит върху платнена червена ивица с бели конци и пришити на левия ръкав над лакътя на всеки един от тях. Всичките са били един отряд от 1000 души доброволци под началството на Арслан бей "страшния Лазистински герой", за какъвто минавал между своите си - непобедим "сербез адам"... Към края на боя пристигнаха, по своя инициатива две роти от 2-ри пехотен Искърски полк за подкрепа. Чувството на другарство и "движение на изстрел" ги бе довело при дружината... Хвала ви другари бойци, готови за подкрепа!...
към текста >>
... Важно събитие, важен момент от
живота
на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?...
Каква илюзия! Какви подмолни планове се крояха в тоя момент! По заповед от н-ството, 5-а дивизия /телегр. № 432 от 1/5 бригада и № 1367 от н-ка 5-а дивизия/, 1-а и 3-а опълченски Троянски роти трябваше да заминат за М. Търново, гдето да образуват гарнизон, дружината, 10-а Погранична, да останеше в състав само две роти, 1-а и 2-а погранична рота, в състав: 4 офицери, 46 подофицери, 408 войници и 44 коне и придадени 1 1/2 конни взводове /2 офицери, 42 долни чинове и 4 коне/.
... Важно събитие, важен момент от
живота
на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?...
Нека тоя въпрос винаги стои пред нас без да си отговаряме на него!... След общия другарски-братски обяд, двете роти тръгнаха за гр. Малко Търново, изпратени до навън от селото от братята си, другите две роти, които оставаха на бойния фронт и за в бъдеще, за огледало на младите българи, на своите си синове. 11 юний 1913 година, вторник, ден марсов, ден за победа отрицателните качества у човека... Бивак при с. Бойници, на западната граница.
към текста >>
61.
2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
"Дошъл бил" и за нас българите 11-ий час и 59-тата минута и да не "прескочим" 12-ий час, заловихме се на "световното хоро", а видяхме после, че много и твърде много рано сме се заловили... преждевременно се уморихме и не бяхме в състояние да доизиграем докрай ролята си и да получим очакваните блага, които бяха наше право, по заветен исторически път, а други отнеха тия ни права, по благодат, "за да не бъдем изпреварени" в
живота
ни, но законът е един и неумолим; "Законните права никога не се губят и никой не може да отнеме!
2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.) В стремежа си европейските държави да избегнат всеобщата, или по-добре, Световната война, те си я наложиха. "На шега уж" хвърлената ръкавица биде приета, войната биде обявена, защото няколко банкери и няколко плантатори я искаха, за разширение и запазване производството на своите колонии и сигурното, и скъпото пласиране на своите произведения. Масите са безропотни изпълнители на своите господарски заповеди.
"Дошъл бил" и за нас българите 11-ий час и 59-тата минута и да не "прескочим" 12-ий час, заловихме се на "световното хоро", а видяхме после, че много и твърде много рано сме се заловили... преждевременно се уморихме и не бяхме в състояние да доизиграем докрай ролята си и да получим очакваните блага, които бяха наше право, по заветен исторически път, а други отнеха тия ни права, по благодат, "за да не бъдем изпреварени" в
живота
ни, но законът е един и неумолим; "Законните права никога не се губят и никой не може да отнеме!
" 3-ти пехотен Бдински полк излиза от състава на 7-а пехотна Рилска дивизия при г. Серес, за да се премести на позиция северно от Битоля и влезе в състава на 6-а пехотна Бдинска дивизия. От 18 декемврий 1916 година тоя полк зае и се затвърдяваше на позицията си кота 12348, северно от Битоля, при с. Смегово... Кой български ум би склонил своята памет и да забрави огнените дати от 11 до 19 март 1917 година! Това бяха дати, дни, през които Бдинския полк, тоя скромен, безропотен, чистосърдечен, верен и предан народен труженик и неуморим борец, трудолюбив земеделец, безстрашен герой боец на бойния фронт, трябваше да отстоява на адския барабанен, разрушителен и унищожителен огън артилерийски изходящ от всички известни дотогава разнокалибрени оръдия, шесторно по-многобройни от нашата артилерия, на оглушителния трясък минен, бомбен и гранатохвъргачен с тяхната разрушителност, на картечния и пушечен непрестанен огън и на "поздравите" на обезпокоителния окопно-оръдеен огън!...
към текста >>
Това бе несъкрушимия боен дух, пламенен и борчески, който не гаснеше в Бдинеца през всичките фази на неговия
живот
.
По-голямата част от тоя материал се носеше на гръб от самите войници, от разстояние повече от 10 километра!... Наистина, несгодите са неумолимите спътници, неразделните другари на войната, но те все биха могли да се преодолеят, или поне намалят, при една смисленост, планомерност, безкористие и ръководими разпоредители, от една единствена идея: всички грижи и всяка работа да бъде само за общото благо, защото индивидуалното благо е включено в общото благо! Коя бе тая сила, която крепеше Бдинеца на неговата позиция, като че бе "вързан" върху й и противника със своите частични успехи само до в предните й окопи, не реализира нищо в тая борба, не можа да го "откърти", ако и да освен с материално превъзходство - бойно и домакинско, но още и числено петорно повече и трябваше, Бдинския полк с три дружинния си състав /4-тата бе на Галчица планина/ да се бори непрестанно и да отблъсква последователно бесните атаки от 31/2 французки дивизии, в осмодневната си борба. Съставът на тия дивизии бе най-разноцветен - пъстрокожи бойци, събрани от цялото земно кълбо на французките колонии. Питаме се, коя бе тая сила?...
Това бе несъкрушимия боен дух, пламенен и борчески, който не гаснеше в Бдинеца през всичките фази на неговия
живот
.
Не е бил гаснал, а е бил пламенен и борчески и на Сливница през 1885 и на Чаталджа през 1912/13 година; и на Струма през 1916 година и навсякъде при по-маловажни и по-високи моменти, гдето Бдинеца е бил изпращан за да изпълни един свой Свещен дълг за общото благо... Сега през мартенските боеве - 1917 година, бяха същите морални устои, които прославиха българското племе и оръжие за неговата свобода, чрез Бдинеца, защото в неговата душа липсваше, каквато и да била поквара. От неговата душа бликаше безкористна Любов към родината му, безграничен бе той в излиянията на тая си Висша Любов, прояви и доказа готовността си за самопожертвувание, при пълно себеотрицание, при изпълнение своя Отечествен дълг за благото на родното огнище, за свободата на българското племе в пътя на неговото обединение... Кой е виновен, ако това обединение не се реализира сега?... Във всеки случай, не е виновен българския боец, който доблестно изпълни своя свещен дълг от началото и до края... Бдинеца знаеше само един завет: "Изпълни дълга си и твоите права ще бъдат запазени! ",.. Тоя закон бе ръководната мисъл на Бдинеца при изпълнение своя войнишки дълг и своите граждански задължения... Налагаше се, прочее на неговите началници да крепят тия висши добродетели в Бдинеца, в българския боец, и да ги затвърдяват все повече и повече, до култ в неговото естество духовно, умствено и физическо. Допусне ли се веднъж прояждание, разлагането е готово и наново съграждение и съзиждане и заздравяване на болния организъм е вече твърде трудно, а някога идва и умирането завинаги.
към текста >>
Каква радост чувствува сърцето на всеки началник от привързаността на подчинените му и в най-тежките минути на
живота
им.
Командирът на полка застанал между своите верни защитници на най-важния пункт от дивизионната позиция, наблюдаваше към противника и от време на време слизаше от наблюдението си се вглеждаше в полковите чада, за да им каже, както и другите началстващи лица, по някоя ободрителна думица... Всички гледаха и се радваха за готовността на всекиго от отбраната, да се пожертвува за общото благо, включващо в себе си честта на българското оръжие, честта на родината, на българското племе... Снарядите на противника зачестиха да падат в по-голямо количество около полковата поддръжка. Дали противника не предугади за местонахождението на повече и то сгъстени части от полка, или искаше да прави разрушения и в тила на бойците от първата линия, за да не им даде възможност да се спират, но липса на удобни места за задържане при една успешна за него атака... Командирът на полка се обърна към находящите се около него войници, сврели се като пилци около майка си и им казва: "Момчета, много сте сгъстено тук събрани..., недай Боже да падне един снаряд, какви жертви ще дадем!... Разпръснете се по-нашироко! " Отговарят няколко души: "Щом Вие сте тук, г-н подполковник, ние знаем, че ще бъдем запазени... Вас Господ Ви пази и нас чрез Вас ще запази! "... Какво умиление предизвиква във всяка една душа подобна жива вяра!
Каква радост чувствува сърцето на всеки началник от привързаността на подчинените му и в най-тежките минути на
живота
им.
Да имат вярата, че той е, началника им, който можел и живота им даже да опази! В тоя момент дотърчава бързо един телефонист от полковата телефонна станция и предава на командира на полка, че началника на дивизията заповядал, веднага да му се яви командира на полка на телефона без забава... Командирът казва: "Предайте, че сте ми казали за тая заповед и аз ще дойда!... " Моментът бе важен за наблюдения към противника, а и заповедта трябва да се изпълни... Телефонистът пак повтаря: "Заповедта, г-н подполковник, незабавно да се явите, важно нещо имало да Ви говори! "... Разбра се, че ще е в свръзка с положението или намеренията на противника, или преминаване в атака от наша страна и да авансираме противника в неговите намерения... Войниците като чуват предадената заповед, казват на командира си: "Нали пак ще дойдете при нас, г-н подполковник? " - "Да, юнаци, винаги съм при вас и веднага ще се завърна... " Бързо отива командира на полка към телефонната станция, отстояща на около сто крачки от наблюдателния пункт, скрита в един бряг на позицията.
към текста >>
Да имат вярата, че той е, началника им, който можел и
живота
им даже да опази!
Дали противника не предугади за местонахождението на повече и то сгъстени части от полка, или искаше да прави разрушения и в тила на бойците от първата линия, за да не им даде възможност да се спират, но липса на удобни места за задържане при една успешна за него атака... Командирът на полка се обърна към находящите се около него войници, сврели се като пилци около майка си и им казва: "Момчета, много сте сгъстено тук събрани..., недай Боже да падне един снаряд, какви жертви ще дадем!... Разпръснете се по-нашироко! " Отговарят няколко души: "Щом Вие сте тук, г-н подполковник, ние знаем, че ще бъдем запазени... Вас Господ Ви пази и нас чрез Вас ще запази! "... Какво умиление предизвиква във всяка една душа подобна жива вяра! Каква радост чувствува сърцето на всеки началник от привързаността на подчинените му и в най-тежките минути на живота им.
Да имат вярата, че той е, началника им, който можел и
живота
им даже да опази!
В тоя момент дотърчава бързо един телефонист от полковата телефонна станция и предава на командира на полка, че началника на дивизията заповядал, веднага да му се яви командира на полка на телефона без забава... Командирът казва: "Предайте, че сте ми казали за тая заповед и аз ще дойда!... " Моментът бе важен за наблюдения към противника, а и заповедта трябва да се изпълни... Телефонистът пак повтаря: "Заповедта, г-н подполковник, незабавно да се явите, важно нещо имало да Ви говори! "... Разбра се, че ще е в свръзка с положението или намеренията на противника, или преминаване в атака от наша страна и да авансираме противника в неговите намерения... Войниците като чуват предадената заповед, казват на командира си: "Нали пак ще дойдете при нас, г-н подполковник? " - "Да, юнаци, винаги съм при вас и веднага ще се завърна... " Бързо отива командира на полка към телефонната станция, отстояща на около сто крачки от наблюдателния пункт, скрита в един бряг на позицията. Наближавайки станцията, той чува оглушителен трясък зад себе си и казва: "Голям снаряд падна - къде ли ще е?
към текста >>
Теглата на тоя препълнен с лишения, несгоди и разрушителен за организма им
живот
, ги прави безчувствени и индиферентни към всичко... Належащо е едно отеглюване на хората назад, за отмора, почистване и др.
Командирът на бригадата в своята релация за 18 март, отдел "Състояние на хората", пише: "... а особено от последните 7 дневни преживени ужаси в боевете, от големите лишения и преумора, на не малко от хората, мозъка им се е сковал, разсъдъка и съзнанието не работи; говорих на някои разбрани войници или подофицери неща, но или не те чуват, или не те разбират, краката на много са се вдървили и не са в състояние да изминат нито един километър в час. Настъпило като че на част от хората едно отчаяние, на които похвалите и заплашванията малко им влияят. Някои от тях са станали равнодушни към всичко и като че предпочитат смъртта, за да се отърват от това тежко и несносно положение. Някои се отказват от храна, или пък не им идва на ума да се хранят. Има не малко, които несъзнателно се напикват.
Теглата на тоя препълнен с лишения, несгоди и разрушителен за организма им
живот
, ги прави безчувствени и индиферентни към всичко... Належащо е едно отеглюване на хората назад, за отмора, почистване и др.
след което уверен съм, същите тия герои ще извършат чудеса."... А ще добавим тук още и фактите, че имаше случаи, когато бойци, всред оглушителния трясък на мините и при силни душевни и мозъчни сътресения и напрежения, излизаха от окопите си, качваха се върху насипите им и играеха "ръченица", или скачаха с вдигнати и размахваха ръцете и това ставаше на едно разстояние 150-200-300 крачки от противника. И при все това, всички, от най-малкия до най- големия изпълнител на дълга ни към родината, стояха в своите разрушени окопи, които непрестанно поправяха, доколкото това бе възможно и очаквайки всякога своя противник всеки момент, всякой Бдинец, даваше в себе си обещание, че не ще отстъпи нито педя от своята позиция... Само върху труповете им мина на 16-того противника, за да завземе 200-300 метра от предните окопи от позицията на Бдинския полк, но важната висота - кота 1248, към която се стремеше врага разноцветен, остана и докрай във владението на Бдинци... Духът бе тая сила, която бе овладяла Бдинския полк и се бе проявила в плът и кръв чрез тях и крепила бе през всичките дни на боевете тяхната морална стойност и стабилност!... Противникът бе ли победител в тия боеве? - Не, е единствения отговор. Той бе сломен..., без успех останаха неговите бесни атаки... Готовите при Битоля камиони за напредване към Прилеп, се върнаха обратно в Солун... Генерал Сарай бе съкрушен от Бдинци... Кабинета Бриян подаде оставка и може би вярно "казваха нам германците" - "Бдинци свалиха Брияна!
към текста >>
Едни бягат назад към своите окопи, преследвани от унищожителния огън на смелата ни артилерия и вярната стрелба на закритите картечници, а други бягат напред към нашите телени мрежи, гдето смятат огъня ни е по-слаб и там в разрушената позиция на своя враг да бъдат спасени... Да увардят
живота
си..., а вместо да се спасят, те увиснаха на телените мрежи... Бягството на противника бе паническо и той остави многобройни убити и ранени войници и офицери на полесражението.
само 7 месеца по-рано!... Бдинеца е бодър, буден на своя пост. Неговото соколово око не изпуща нето едно помръдване на противника, в каквато и да било насока. Предава се по телефоните до батарейните командири... , те от своя страна откриват унищожителен огън срещу противника. Още първите попаднали снаряди в предните редове на атакуващия, нанасят му големи загуби, разколебават предните му атакуващи елементи, обръщат ги в паническо бягство, а те повличат следващите техни другари и всичко почва да бяга, но накъде?...
Едни бягат назад към своите окопи, преследвани от унищожителния огън на смелата ни артилерия и вярната стрелба на закритите картечници, а други бягат напред към нашите телени мрежи, гдето смятат огъня ни е по-слаб и там в разрушената позиция на своя враг да бъдат спасени... Да увардят
живота
си..., а вместо да се спасят, те увиснаха на телените мрежи... Бягството на противника бе паническо и той остави многобройни убити и ранени войници и офицери на полесражението.
А каква жалка картина представляваха увисналите на телените ни мрежи французки пияни войници, от устата на които течеше коняк и друго питие, а имаха още по една манерка пълна тоже с течност от същото питие спиртно... Така противника дойде "САМО ДО ТАМ", до гдето му бе определено тая заран от "Невидимите помагачи". А тия "Невидими помагачи" са всякога с нас и ни съдействат, когато сме във връзка с тях и когато имаме нужда от тях, а тая нужда е винаги една необходимост за человека от света, за человека от земята, от земното училище... За да се подържа обаче тая връзка, необходима е Светлина и Чистота умствена, духовна и физическа... Трябва безкористно до себеотричане изпълнение на своя дълг за общото благо и тогава връзката се ще се запази. В разни епохи на българското Възраждане много жертви се дадоха, много кърви се проляха, много средства се изразходваха и в резултат досега имаме пред нас действителността на положението... Въпреки всенародното желание реализира ли се заветния български идеал - обединение на българското племе?!... Нека си задаваме тоя въпрос без да даваме отговор, за да не предрешим реализирането му... Не е въпроса в търсене на виновници, не се достига до резултат като определяме кой е работил по-добре и кой по-зле. Имаме пред нас една действителност и трябва да признаем, че въпреки стремежа на всички строители на народното обединение, защото всички са искали доброто на племето ни и щом не е достигнат желания резултат, яувствува, че методите и начините, по които се е решавала тая общонародна задача, не са били правдоподобни, затова и не са дали очаквания край... Трябва да се потърсят нови методи, нови начини за работа... А те, тия методи и начини са вложени вътре в нас, остава само да се развият както се развиват посети на времето семена, да възрастнат тия творчески дарби, защото ги има във всеки един като истински българин и те ще дадат непременно желания плод за радост на общото българско тяло, български организъм... И сега българският народ и племе зове на безкористна дейност тия свои труженици, за да бъдат достойни заместници и продължат творческото дело на Хилендарския монах Отец Паисий и последвалите го плеяда борци, имената на които не е нужно да се напомнюват за да не бъде осквернена тяхната памет и да не бъде обезпокояван техния дух на себеотрицание и безкористие за общото народно благо... Те борци и духовни, и политически, и финансисти, и просветни - те са наречените с общото име "НАРОДНИ БУДИТЕЛИ", които не са очаквали фондове и заплати в пътя на своята дейност, а са давали и материално, и умствено, и духовно при изпълнението на своя племенен дълг... Те бяха светила и негаснещи фарове на нашия народ и затова техните духове продължават и ще продължават да бъдат водачи на народните стремежи в пътя за реализирането на техните идеали, а те са идеали и наши и на цялото българско племе.
към текста >>
Ако почерпим поука и я приложим в бъдеще в нашето управление и
живот
имаме успех; ако ли не сме почерпили поука, както от досегашните ни многобройни исторически опитности, завършили сме с неуспех.
Те бяха чисти в своите дела, чисти ли са като тях и досегашните им заместници?... Безкористни ли са в своите мисли, желания и действия. Нека те сами си отговорят всеки в себе си и за себе си, не сме ние съдниците да ги съдим - те сами себе си като съдят, никой не ще ги съди!... И в края на Световната война, българите завършиха с неуспех или с успех. И едното и другото.
Ако почерпим поука и я приложим в бъдеще в нашето управление и
живот
имаме успех; ако ли не сме почерпили поука, както от досегашните ни многобройни исторически опитности, завършили сме с неуспех.
В края на септемврий 1918 година, наложи се да се подпише примирието в Солун. Паметна дата ще остане 29 септемврий същата год. Историка ще каже защо е паметна: радостна или траурна?! И едното е паметно и другото е паметно! Всекиму според разбирането и схващането.
към текста >>
62.
1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Отиваха те, героите, далеч от майчини ласки, далеч от копнежите на близки - всички поверили своите грижи на общата ни майка земята под покровителството на Небето; те бяха поверили
живота
си на Бога.
Дружините са готови за нощен марш. Заблаговременно бе заповядано да се избере позиция за отбраната на града за в случай на всяка евентуалност; такава бе избрана западно от града, след като, разпределена на три участъка, даде се заповед за бързото укрепяване позицията от дружините. До сега границата ни се пазеше от пограничните войски, усилени с опълченци, на които трябваше да се даде незабавна подкрепа, тъй като не бе изключена възможността сърбите да форсират границата. Вследствие издадената оперативна заповед по дивизията, издаде се такава и по полка, в изпълнение на която 3-а дружина се изпраща към с. Големаново в разпореждане на комнадира на бригадата; 4-а - митницата, а 2-а - към село Киряево в разпореждане командиру 3 /VI бригада; 1-а дружина запази старото си положение - на квартири в града като полкова поддръжка.
Отиваха те, героите, далеч от майчини ласки, далеч от копнежите на близки - всички поверили своите грижи на общата ни майка земята под покровителството на Небето; те бяха поверили
живота
си на Бога.
Земята ги приюти в своите недра, а Небето проля обилни сълзи за техния млад живот, който с готовност те даваха за свободата и величието на България... Всички зашепнаха някакви слова и топли молитви се отправиха към Небето: "Боже, пази нази и България! " - "В походна колона, челната рота ходом", раздадоха се громки команди. Дружините тръгнаха. Дъжд проливен заваля. Небето плачеше.
към текста >>
Земята ги приюти в своите недра, а Небето проля обилни сълзи за техния млад
живот
, който с готовност те даваха за свободата и величието на България... Всички зашепнаха някакви слова и топли молитви се отправиха към Небето: "Боже, пази нази и България!
Заблаговременно бе заповядано да се избере позиция за отбраната на града за в случай на всяка евентуалност; такава бе избрана западно от града, след като, разпределена на три участъка, даде се заповед за бързото укрепяване позицията от дружините. До сега границата ни се пазеше от пограничните войски, усилени с опълченци, на които трябваше да се даде незабавна подкрепа, тъй като не бе изключена възможността сърбите да форсират границата. Вследствие издадената оперативна заповед по дивизията, издаде се такава и по полка, в изпълнение на която 3-а дружина се изпраща към с. Големаново в разпореждане на комнадира на бригадата; 4-а - митницата, а 2-а - към село Киряево в разпореждане командиру 3 /VI бригада; 1-а дружина запази старото си положение - на квартири в града като полкова поддръжка. Отиваха те, героите, далеч от майчини ласки, далеч от копнежите на близки - всички поверили своите грижи на общата ни майка земята под покровителството на Небето; те бяха поверили живота си на Бога.
Земята ги приюти в своите недра, а Небето проля обилни сълзи за техния млад
живот
, който с готовност те даваха за свободата и величието на България... Всички зашепнаха някакви слова и топли молитви се отправиха към Небето: "Боже, пази нази и България!
" - "В походна колона, челната рота ходом", раздадоха се громки команди. Дружините тръгнаха. Дъжд проливен заваля. Небето плачеше. Денят свари 2-а дружина два километра югоизточно от село Киряево и тук, измокрени до кости, спряхме, за да получим заповед.
към текста >>
63.
1.3. ВРЪШКА-ЧУКА
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Сладка, отморна дрямка помага на топлика и
животът
бавно, но сигурно се възвръща.
И героите направиха най-големия жест - блага победна усмивка заигра по замръзналите им лица. Към осем часа пред пладне пристигна 1-а рота от 52-и полк. Трябва да се снемат защитниците за съживяване. Но, те не са в състояние да се помръднат от местата си! И носилките се турят в действие: стотици тежко ранени от стихията герои, не отстъпили и пред нея, се пренасят за съживяване при накладените долу огньове.
Сладка, отморна дрямка помага на топлика и
животът
бавно, но сигурно се възвръща.
И всичко това се струва като отминал тежък сън, и пак отново луличките, и пак шеги и смях! 4-а дружина още на 4-и срещу 5-и зае позиция при митницата за установяване връзка с нашите части, заемащи Бачище и Връшка-чука, и за запълване големите междинни пространства; 3-а дружина срещу добре укрепените неприятелски позиции на висотите "Райков соват" и "Рунтава могила"; 1-а дружина запази досегашното си положение - полкова поддръжка. Противникът заема силно укрепени позиции с няколко реда солидни изкуствени препятствия, усилени с многобройни картечници и артилерия с всички данни за точна стрелба. При това той държи и командващо положение с всички преимущества за държание - инициативата в своите ръце и отвред възможност за настъпление, ако и местността да е гориста. Гъста, непрогледна мъгла е обвила цялата околност и дребен, снежен дъжд вали непрестанно.
към текста >>
64.
1.4. 5-и, 6-и и 7- ОКТОМВРИЙ НА ВРЪШКА-ЧУКА (Балада)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Ти колко
живота
във си бе омрази!
Защо твоята уста е кървава, майко, и защо, когато си толкоз хубава, ръцете и нозете ти са покрити с рани? " "Тези рани, дете, са от веригите, що носих дълги години, но те ще заздравеят скоро, защото моите синове, българските синове, разкъсаха тези вериги за вечни времена и възвърнаха моята сила и моята младост, а кръвта, що багри устата ми, е от кървавите чела на моите достойни синове, които тук целунах! " - "Кажи ми майко, нещо за Бдинци, за нашата дружина, за нейните храбреци, които тъй беззаветно ти служиха! " - "Слушай", рече тя: Гъстеят мъглите и вятър беснее, Бушува по стръмни, скалисти върхове: как вредом е тъмно - светликът гаснее: Страхотно се носят неземни екове! И с вихри прегърната страстно в нощта, Във танци пониса се лудо смъртта: Вторачва тя поглед и впива очите Към смелите войни, пълзящи в скалите... О, чука ужасна, със кърви обляна.
Ти колко
живота
във си бе омрази!
Втората наша дружина сплотена Се с твойте стихии тук славно срази! На върха доснежен дружиний командир Следеше по тебе надлъж и на шир Мъгли ти непрогледни, мълчане ти гробно Със свити юмруци, със заканване злобно... Застанал на върха тайнствен, скалист, Замръзнал, треперещ кат есенен лист, Картина велика пред мен се откри И поглед ми в нея вторачи се, впи: На твойто студено тяло каменисто Железен стоеше, чукар, властелин: Мъгли ти разпръсна чело му сребристо, Че български беше достоен той син! Простря той десница си мощна в простори (О чудо, ушите ми чуха тогаз): Железни вериги, смъртта проговори, Станахте о вие, юнаци, завчас! "Студени, железни са вашите гърди "Не мога ги с нищо аз вече вледи: "Безсилно, на прах си разтрито, олово, "Желязно величие вий носите ново! " И три дни, три нощи атаки безспирни.
към текста >>
65.
1.8. В ОКОПЪТ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
1.8. В ОКОПЪТ За правда борците, презрели
животът
За светли идеи, за родната чест - Под знамето лъвско, развято в окопите, Пробуждат дълбоко заспалата свест.
1.8. В ОКОПЪТ За правда борците, презрели
животът
За светли идеи, за родната чест - Под знамето лъвско, развято в окопите, Пробуждат дълбоко заспалата свест.
Светци мъченици кат Благий Иисуса Ще видиш сал тамо със мощни тела; Съдба им по-страшна от тая на Хуса - Горящи, венчани, безсмъртни чела В миража, в съня си за Родния кът Те виждат жената и свойто дете - Сълзите на близки в реки да текат, Коленила майка молитви чете... И питам се ази кат Надсон: "Животът Къде е безсмъртен, къде е велик? " И стонът народен ми шепне: "В окопът - Там мъртвите раждат се в Божия лик". Че тука трудът е на целия свят И туй, що измисли човешкий прогрес! Наследство ни скъпо, народний завет; Със силните силни да бъдеме днес! И тези окопи без край, без конец, Обърнали взор към безсмъртния мир, Със стълбата в път към Небесний Творец И виждат далеко - надлъж и нашир!
към текста >>
Светци мъченици кат Благий Иисуса Ще видиш сал тамо със мощни тела; Съдба им по-страшна от тая на Хуса - Горящи, венчани, безсмъртни чела В миража, в съня си за Родния кът Те виждат жената и свойто дете - Сълзите на близки в реки да текат, Коленила майка молитви чете... И питам се ази кат Надсон: "
Животът
Къде е безсмъртен, къде е велик?
1.8. В ОКОПЪТ За правда борците, презрели животът За светли идеи, за родната чест - Под знамето лъвско, развято в окопите, Пробуждат дълбоко заспалата свест.
Светци мъченици кат Благий Иисуса Ще видиш сал тамо със мощни тела; Съдба им по-страшна от тая на Хуса - Горящи, венчани, безсмъртни чела В миража, в съня си за Родния кът Те виждат жената и свойто дете - Сълзите на близки в реки да текат, Коленила майка молитви чете... И питам се ази кат Надсон: "
Животът
Къде е безсмъртен, къде е велик?
" И стонът народен ми шепне: "В окопът - Там мъртвите раждат се в Божия лик". Че тука трудът е на целия свят И туй, що измисли човешкий прогрес! Наследство ни скъпо, народний завет; Със силните силни да бъдеме днес! И тези окопи без край, без конец, Обърнали взор към безсмъртния мир, Със стълбата в път към Небесний Творец И виждат далеко - надлъж и нашир! И колчем погледна прострени тела - Героите наши след кървава бран - Целувам земята под морни чела И виждам за Рая човешкий керван...
към текста >>
66.
1.9. ВИСОТАТА 1248
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Пътищата за и от позицията първоначално представляваха кози пътеки и такива за пешаци; впоследствие, обаче, те се разработиха и бяха достатъчни, за да обслужват
живота
на позицията.
1248 през шосето Битоля. Ресен е разположен планинският масив Перистер, полите на западните склонове, на който се къпят в Преспанското езеро. Източно, от към река Черна, се вижда ясно историческата по своите кръвопролитни боеве к. 1050, а на северозапад, потънала в сянката на тъмите, величавата и горда Бабуна планина. Местността въобще изобилства с извори и рекички, предлагащи на жадните своята чиста и кристална вкусна балканска вода.
Пътищата за и от позицията първоначално представляваха кози пътеки и такива за пешаци; впоследствие, обаче, те се разработиха и бяха достатъчни, за да обслужват
живота
на позицията.
Самото техническо устройство на позицията, изобщо, представляваше по-големи удобства за противника, тъй като окопите и всички други фортификационни съоръжения бяха разположени на понижающия се склон към противника и бяха ясно видима цел за него от всички положения; друг щеше да бъде въпросът, ако ние бихме имали офанзивни задачи и преимущества, в какъвто случай противникът би очистил лесно целия масив до к. 821, ако ние бихме рекли да предприемем настъпление. Във фортификационно отношение ние бяхме тоже при големи неизгоди, тъй като позицията бе със слаби, да не кажем никакви, фортификационни засилвания и следователно, на полка предстоеше огромна и непосилна работа в това отношение, а средствата липсваха почти и главно, нашите предшественици бяха допуснали врага на 100 крачки към бойното ни разположение и по тоя начин той представляваше опасен съсед, прозорците на когото гледаха в нашия двор. И започна една непосилна, упорна и планомерна свръхчовешка работа по укрепяване позицията при всички физически лишения, които са постоянен спътник на войната, и при това работа, лишена от помощта и удобствата на всякакви технически средства, празнотата от които трябваше да бъде запълнена единствено от рядката и чутовна издръжливост на безропотния бдинец, давал в миналото и сега живи доказателства за предана и беззаветна служба към родината. Какво да кажем за артилерията наша, когато оная на противника я далече превъзхождаше по численост, та дори и по качество?
към текста >>
Никакъв
живот
, никакъв човек, никакво растение не се вижда повече - само костеливите протегнати ръце на смъртта се кълчат срещу нашите загасващи очи и това не беше нищо друго, освен мъртвешкия танец на смъртта, надвесила се над масива, за да погълне и малкото останали живи защитници!
Започна най-страшното-ръкопашният бой. Една наша група, водена от смел офицер, се хвърля на нож върху цяла неприятелска рота, навлязла в нашия окоп, но бива избивана от друга по-силна, настъпваща отзад с пресни сили неприятелска група. Нови усилия с нов устрем: група - след група, водени от наши офицери и подофицери, се хвърлят с презрение в обятията на смъртта. А светлината все прояснява края на нощта и зората започва да белее, но не за да възвести поздрава на деня, а да засили кръвожадността на врага! И ето отново страшното бучение разтърси прашните и затъмнени простори на планинския масив и отново земя, кръв и желязо се размесиха със страшен трясък в една обща маса!
Никакъв
живот
, никакъв човек, никакво растение не се вижда повече - само костеливите протегнати ръце на смъртта се кълчат срещу нашите загасващи очи и това не беше нищо друго, освен мъртвешкия танец на смъртта, надвесила се над масива, за да погълне и малкото останали живи защитници!
Земята погълна телата и попи кръвта на титаните-герои. Над прашното и облачно пространство грееше вече топлото мартенско слънце. Над безкръстните гробове витаеха душите на загиналите в неравна бран великани БДИНЦИ. БДИН остана и сега девствен. Опръсканото с топла кръв БДИНСКО ЗНАМЕ и този път не прие никакво друго петно.
към текста >>
Но, когато в 4 часа след пладне на 31 март, те получиха сърдечния и личен поздрав на Престолонаследника, изведнъж по лицата им заигра блага
животворна
усмивка и едно мощно и гръмогласно войнишко "Ура" заля балканските усои и се отекна чак до върховете на Перистер.
Заглъхна пукота, занемяха батареи, престанаха със своето злокобно тракане картечници и техният пушек, размесен с пръст и желязо, покри телата на мъртъвците и сложи върху тях погребалната плащеница и не чутата благодарност на род и племе. Слънцето прижуря вече и топли полумъртвите тела на шепата останали живи бойци и целува с топлика на милиони лъчи засъхналите уста на тези светци-защитници, напукани в буквите на една само дума: "Проклятие! "... Едва около 300 полуживи Бдинци бяха смъкнати от кървавата Голгота и отведени при щаба на бригадата зад опълченската висота. Тук те приеха светото причастие и получиха по ред поздравите на всички началници, включително и тия на негово Царско Височество Престолонаследника - нинешният цар на българите. И тези полуживи, с вдървени крайници и тъп безжизнен поглед, щастливци бяха безчувствени към похвалите, защото всичко преживяно беше един страшен кошмарен сън, който ги държеше още под хипноза на видения и изживян ужас.
Но, когато в 4 часа след пладне на 31 март, те получиха сърдечния и личен поздрав на Престолонаследника, изведнъж по лицата им заигра блага
животворна
усмивка и едно мощно и гръмогласно войнишко "Ура" заля балканските усои и се отекна чак до върховете на Перистер.
Това "Ура", изтръгнато непринудено от геройските им войнишки гърди, разнесе славата на полка като някоя красиво написана легенда, за да се носи от уста в уста и да бъде безсмъртна гордост на неговото завидно име! Току-що закусили, получили се заповед войниците да се построят общо на словесни занятия, за да им бъде прочетена от специално изпратения офицер следната ЗАПОВЕД по 1-а Бигада от 6-а пехотна Бдинска дивизия № 89 19 март 1917 г., 11/2 км сев. к. 1248 ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ Параграф 1 Обявява се благодарност Тази вечер и последната рота от 3-ти пехотен Бдински полк се снема от позицията и полкът се установи на почивка за ново организиране и привеждане в ред. Този полк от 18 декември м.г. заемаше позиция за отбрана на кота 1248, най-важния пункт не само в участъка на дивизията, но и на корпуса.
към текста >>
Това показваше, колко е висок духът на бдинци и готовността им да си пожертвуват
живота
.
От усилената работа и от артилерийския, минен, картечен и пушечен огън нито едно денонощие не са си отспивали. Всички тези лишения и несгоди бдинци понесоха с радост, съзнавайки положението на Отечеството ни и дълга си към Царя и Отечеството и бяха готови да понесат и много по-тежки трудности и лишения от тези, които понасяха. Нито един ден не мина, без да бъдат обстрелвани с артилерийски, минен, пушечен и картечен огън на противника. Никой не можеше безнаказано да си подаде главата от окопите и скривалищата през деня. При все това, при запитване за желающи да отидат в патрул - за узнаване разположението и силите на противника, за хващане пленници или друго рисковано предприятие, почти всички пожелаваха.
Това показваше, колко е висок духът на бдинци и готовността им да си пожертвуват
живота
.
Това много ме радваше и аз бях уверен, че бдинци в предстоящите бойни, решителни действия ще извършат още по-славни дела и ще покрият името на полка, знамето си и името на българското оръжие и своето име с още по- голяма слава, отколкото във войните през 1912, 1913, 1915 и 1916 години и в това очакване аз не останах излъган: показаната от тях храброст, самопожертвуване, упоритост и издръжливост надминаха много моето очакване. Дисциплината на този полк беше образцова. На 10-и т. месец противникът започна своя разрушителен и унищожителен огън със своята окопна, планинска, полска и тежка артилерия и с мини да обстрелва разположението на полка, а особено левия му участък. От снарядите, от голям калибър на неприятелските оръдия и мини през деня почти всички окопи, закрити ходове и скривалища на войниците са срутвани до неузнавание.
към текста >>
67.
1.14. ДОЙДИ СИ, ДОЙДИ!
,
Ал. П. Игнатиев
,
ТОМ 25
Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един достоен пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в
живота
!
В паметта ми нивга няма да се заличи споменът за страшната онази потресна картина на унижението, на което бяха изложени първостепенните войски на България в един момент, когато, по един знак само, те бяха готови да се разплатят и с недостойния противник - подкупник и с дваж по-недостойни синове - предатели! Всеки войник, за да се спасеше Отечеството ни от поругание, трябваше да сложи наземи оръжието - оръжието, щикът на което още никой не бе пречупил! И ето, страхопочитно приближавайки, всеки един се прекръстваше и устата му неволно зашепваха сърдечна молитва, той слагаше, целувайки го, своето вярно оръжие, а сълзите из очите на всички безспирно се лееха и проклинаха онези пъклени изчадия, които залепиха върху светлото чело на родината страшния позор на предателството! Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води достойно във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината. Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с доблест - с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието!
Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един достоен пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в
живота
!
При съкровените чувства на съзнание неизразимата признателност към всички, които загинаха за прослава на Българското име и за величието на Родината, авторът, подгъвайки мислено колене в знак на израз на дълбока почит към тяхната памет, им отправя следните слова: Поклон пред делата, пред славата вечна, Що вий сътворихте в борба безконечна По урви, чукари, поля и балкани, Витязи крилати, герои - титани! Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя живот Пожертвахте също без страх, без ропот! Чада вий достойни на гордия Бдин - Свидетел ви беше сам Господ един На скъпо ни име при заший конец Сложихте и други от лаври венец. Ликувам и плача - завиждам, че с вас Съдба не споделих във великия час, Безсмъртен да бъда, в смъртта оживял - Да имам по равно и тука аз дял!
към текста >>
Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя
живот
Пожертвахте също без страх, без ропот!
И ето, страхопочитно приближавайки, всеки един се прекръстваше и устата му неволно зашепваха сърдечна молитва, той слагаше, целувайки го, своето вярно оръжие, а сълзите из очите на всички безспирно се лееха и проклинаха онези пъклени изчадия, които залепиха върху светлото чело на родината страшния позор на предателството! Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води достойно във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината. Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с доблест - с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието! Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един достоен пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в живота! При съкровените чувства на съзнание неизразимата признателност към всички, които загинаха за прослава на Българското име и за величието на Родината, авторът, подгъвайки мислено колене в знак на израз на дълбока почит към тяхната памет, им отправя следните слова: Поклон пред делата, пред славата вечна, Що вий сътворихте в борба безконечна По урви, чукари, поля и балкани, Витязи крилати, герои - титани!
Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя
живот
Пожертвахте също без страх, без ропот!
Чада вий достойни на гордия Бдин - Свидетел ви беше сам Господ един На скъпо ни име при заший конец Сложихте и други от лаври венец. Ликувам и плача - завиждам, че с вас Съдба не споделих във великия час, Безсмъртен да бъда, в смъртта оживял - Да имам по равно и тука аз дял!
към текста >>
68.
2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ
,
,
ТОМ 25
Но духът не отпадаше:всеки живееше с дълбокото съзнание за правотата и светостта на нашето дело и че борбата е на
живот
или смърт, всеки бе готов за подвиг.
Приближаването на противника силно безпокоеше храбрите властелини на царя на планините, защото бяха постоянно под наблюдението и близкия му огън и те. без да спират тежката си работа по укрепяването, почнаха с внезапни нощни нападения, систематически предприемани, последователно водени ту близо, ту далече в тила му, да разрушават издигнатите постройки, да избиват гарнизоните им и да отвличат живи пленници. Врагът затрепери и спря своето приближаване, а от "Скалата" се оттегли, като прегърна строгата пасивна дейност, изразена в гъстото и плътно ограждане с широки пояси телена мрежа. * * * Тежко и мъчително минаваше времето в позиционната борба: нерадостно се нижеха дните един след друг, късаха се от настоящето и отлитайки в неизвестното, събираха се в седмици, месеци и години, а борбата не спираше. Изнурителната нескончаема работа в земята и скалите, постоянната кървава борба с неумолимата и студена смърт, която дебнеше защитниците, скрита във всеки куршум, във всяко парченце от граната, бомба или камък, във всеки атом от отровния газ - така щедро ден и нощ и в голямо изобилие изпращани от врага, изтощаваше защитниците и намаляваше редовете им.
Но духът не отпадаше:всеки живееше с дълбокото съзнание за правотата и светостта на нашето дело и че борбата е на
живот
или смърт, всеки бе готов за подвиг.
И наредиха се чрез редица героични дела подвизи чутовни в низа от перли, блясъка на които не ще угасне не вечни времена, а легенди ще останат да разказват и ги предават от поколение на поколение за назидание на всички българи - стари и млади. 6-и септемврий бе, 1917 г. - горещ ден, изтекъл неспокойно под вражеския артилерийски огън. Мръква се. Вечерният здрач се надигна из дълбоките планински дерета и бавно пропълзя нагоре по скали и чукари, а последните се гурнаха и загубиха в черния му мрак.
към текста >>
Не далече напред, пред тъмната ивица на гъстата телена мрежа, часовите като блуждаещи сенки се разхождаха безшумно, като ту спираха и прилагаха ухо до земята, ту пак се изправяха и продължаваха тежката си и пълна с отговорност служба: там бяха поверени
живота
и участта на другарите им бойци, които сега с кървава пот забиваха слабия инструмент в стиснатите и вкаменили се недра на земята.
Мръква се. Вечерният здрач се надигна из дълбоките планински дерета и бавно пропълзя нагоре по скали и чукари, а последните се гурнаха и загубиха в черния му мрак. Времето бе тихо и прохладно. Нощта - ясна и звездна, но тъмно бе тук - в планините, като в рог. Зловеща тишина цареше, нарушавана само от монотонното звънтене на инструмента, който дълбаеше скалите под земята и тежките въздишки, откъртени от морните и потънали в гореща пот гърди на защитниците.
Не далече напред, пред тъмната ивица на гъстата телена мрежа, часовите като блуждаещи сенки се разхождаха безшумно, като ту спираха и прилагаха ухо до земята, ту пак се изправяха и продължаваха тежката си и пълна с отговорност служба: там бяха поверени
живота
и участта на другарите им бойци, които сега с кървава пот забиваха слабия инструмент в стиснатите и вкаменили се недра на земята.
От време на време нощната тишина се страшно разбиваше от силните и остри трясъци на падналите стотици огнени ядра от изпратените вражески урагани; тъмнината се раздираше от огнените езици на отровния им експлозив. Някъде откъм центъра нервно тракаха картечници, а ехото им, преминало долината на р. Перистер, се сливаше тук с шума на прелиталите им куршуми, които, като рояк разсърдени оси, съскаха и обсипваха като с градушка окопите. Не закъсня да се обади с равномерния си и отмерен пукот и автоматична пушка, куршумите на която будеха смъртта около бистрите извори на р. Шемница, единствено място за черпене вода за пиене.
към текста >>
69.
2.10. В СЕНКИТЕ НА СКАЛИТЕ
,
,
ТОМ 25
"Маришица", чупейки се в утринната роса, блеснаха златните лъчи на
животворното
слънце, осветиха скалите и обляха морните тела на героите с благодатния си топлик.
2031 и 2127, смъкнаха нощните си мантии, издигнаха се и надвесиха над р. Перистер, за да се огледат в слабите й води. Изправи се и мрачният гигант к. 2449, протегна тъмна снага, отметна дрипавата си сивочерна завивка и заканително се издигна срещу "Калугерица", а последната бавно и сънливо, провирайки глава из тъмносивото си було, издигна гарнираното си с окопи чело и вторачи погледа си зад "Средорога". Денят победи нощта и над в.
"Маришица", чупейки се в утринната роса, блеснаха златните лъчи на
животворното
слънце, осветиха скалите и обляха морните тела на героите с благодатния си топлик.
Умората от нощното бдение, жаждата, гладът, острите и студени камъни, абсолютната им неподвижност изтощаваха силите и потискаха душата им. А слънчевият топлик и шепота на реката - безконечен и тих, сладък и приспиващ ги унасяха в лека и опасна дрямка. Но всяко заспиване тук бе сигурна смърт; всяко непредпазливо отместване или случайно помръдване бе гибел! И каква благодарна плячка биха били те, стига будното око на "Калугерица" да ги стрелнеше; от всички страни с радост биха кръстосали огнените си снопове през морните им тела. Времето бавно течеше; минутите бяха часове, а часовете - вечност.
към текста >>
70.
3.4. ФУРАЖИРОВКА 1916 г.
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
При това, физически здрав, червендалест с набито тяло, закръглено пълно лице, среден ръст, здрави крака, върху които се клатеше и малко шкембенце, той бе издръжлив и служеше за пример на всички; бялата му коса, подстриганата остра брадичка, отпуснатите бели мустаци издаваха неговата опитност и практичност в
живота
.
поручик", а иначе той бе за тях "дядо Младен". Всеки би помислил, че взаимните отношения между войници и началник в тази рота са противодисциплинарни, вредни, опасни и лишени от всякаква сериозност. А това би било прибързано заключение, защото пор. Ц. бе уважаван и обичан от всички, особено от войниците си - и всички другари, подчинени и н-ци се обръщаха към него с това мило прозвище. Наистина той бе със сравнително по-слаба духовна култура, оперираше с малко думи в своя говор, но за това пък имаше широка душа, любвеобвилно сърце, от което бликаха топли чувства, с които обливаше и завладяваше сърцата на подчинените си.
При това, физически здрав, червендалест с набито тяло, закръглено пълно лице, среден ръст, здрави крака, върху които се клатеше и малко шкембенце, той бе издръжлив и служеше за пример на всички; бялата му коса, подстриганата остра брадичка, отпуснатите бели мустаци издаваха неговата опитност и практичност в
живота
.
Фаталист, той вярваше в предопределението на съдбата и за това винаги спокоен изпълняваше безшумно своя дълг, за да не можеше да се познае кога той е бил по-малко безстрашен. Доброто срещаше с радост и спокойствие, лошото - с безразличие и утеха, че така трябвало да бъде. Паднеше ли убит около него, той го прикриваше с платнището и кръстейки се казваше: "Така му било писано - и у дома си да беше, пак щеше да умре." Запищеше ли някой ранен, той го укоряваше и сочеше му убитите, утешаваше го, като му казваше: "Хе, ще ти отмине като на кученце, доскоро виждане" и си отминаваше. Носеше се скромно; облеклото си носеше до разкъсване, за което много пъти са му правени бележки от началството, някой път отговаряше: "Та мигар тия дяволи не са по-окъсани от мене? " А когато в един прекрасен ден бе облякъл новите си сини панталони, докато ротният кърпач му обърне старите такива, една "неверница" (както казваше той) се пуква около него, обръща го няколко пъти във въздуха и го тръшва на земята с широка рана от парче под лявото му седалище - на място деликатно, той с пълен ботуш от кръв, се явява на дружинния си командир и долага, че е ранен с прибавка: "Това нищо не е, а нещастието е, че новите ми панталони отидоха." Крайно пестелив, той отбягваше да се храни от офицерската кухня, защото там в някои случаи се доплащаше, а се задоволяваше само с дажбата, като икономисваше от хляба си за "гладни" дни, а такива често имаше и тогава той изтърсваше икономията си пред най-гладните.
към текста >>
71.
3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
На тежест около 80 кг и с подкожна сланина около 10 см, дивият звяр бе предаден на ротните готвачи, които за пръв път в
живота
си трябваше да приготвят храната за другия ден от него.
Наблюдателят, готов за нова стрелба, търси резултата от тях. Утринната зора на новия ден едва разредява непрозрачността на тази тежка тъмносива нощ и отзад из хода за съобщения, водещ към наблюдателя, борещи се с дебелия сняг, няколко войници от ротата успяват да достигнат до него. А напред, в телената мрежа единия от опасните зверове се търкаля и разхвърля снега, като с лопата, а другия - откъснал се от телената мрежа, с отчаян рев, по обратен път се спуска в близкото дере, гдето се загубва. Бързо, на предпазливо, войниците се спускат към телената мрежа и в голям кървав кръг намират мечката мъртва. С голям труд и бавно последната, влачена из снега, бива отнесена в ротата, където кожата й бива одрана, а месото очистено.
На тежест около 80 кг и с подкожна сланина около 10 см, дивият звяр бе предаден на ротните готвачи, които за пръв път в
живота
си трябваше да приготвят храната за другия ден от него.
Добре изкиснато, отлично сготвено, месото се изяжда с голямо задоволство от войниците. Наблюдателят от 3-а рота Д. Якимов, за неговата издръжливост, твърдост и безстрашие в тази страшна нощ и за смелостта му да влезе сам в борба с опасните зверове, бе съответно награден.
към текста >>
72.
3.14. ЗНАМЕТО Е СПАСЕНО
,
Петър Кръстев, о.з. полковник
,
ТОМ 25
Снабден с парче хляб, което веднага изял, а след това запушил и дадената му цигара, интимно почнал да им разправя за
живота
на 51 полк в Сърбия, когато е бил гарнизон цели 9 месеца в нишката област през войната.
Но внезапно из мъглата с див рев се нахвърлят върху тях няколко сръбски войници и насочват оръжията си срещу тях. Васил Водов и Н. Воденичарски успели да избягат и се скрият из гъстата мъгла, а Христо Петров хвърлил оръжието си и се предава доброволно на сърбите, като ги помолил да го заведат при капитана им, за да му съобщи важни новини за българската армия, от която той е дезертьор, след което да моли да го оставят да живее в Сърбия. Той добре разбрал, че тия сърби са пост от граничното им охранение и скроил плана си. Обезоръжен и каран от сръбските войници към ротния им командир, който бил някъде назад из мъглата Христо влиза с тях в разговор и се оплакал, че е много гладен.
Снабден с парче хляб, което веднага изял, а след това запушил и дадената му цигара, интимно почнал да им разправя за
живота
на 51 полк в Сърбия, когато е бил гарнизон цели 9 месеца в нишката област през войната.
Увлечени в приятния разговор, сърбите се поотпуснали и станали по-доверчиви към него. Но навлизайки по-дълбоко в гъстата гора, в която и гъстата мъгла би била надеждно прикритие, Христо скоква и като светкавица хлътва в гората, където тъмносивата мъгла го поглъща. Вик и куршуми го подгонват, но той е невидим и безспирно бяга с бързината на елена, криволичи из гората, увира се в тесни пролуки, шибан жестоко от сплетените клонища, но все бяга, бяга, а след него близката застава се спуща с голям шум от крясъци и свойствени псувни на сърбите. Умората настъпва и се налага. Христо пада като отрязано дърво на земята.
към текста >>
73.
III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО
,
Лазар Михайлов Котев
,
ТОМ 25
В него той за пръв път е бил озарен от
животворните
слънчеви лъчи, изпитал е горещата майчина любов и нежните майчини целувки и милувки; в него, заобиколен от най-близките на сърцето си хора, той е бил гален и милван, бил е предмет на общо внимание и нежни грижи и е плувал в доволство, щастие и блаженство.
III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ Лазар Михайлов Котев София, Лазар М. Котев, 1939.112 с. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО Скъпо е Отечеството за човека.
В него той за пръв път е бил озарен от
животворните
слънчеви лъчи, изпитал е горещата майчина любов и нежните майчини целувки и милувки; в него, заобиколен от най-близките на сърцето си хора, той е бил гален и милван, бил е предмет на общо внимание и нежни грижи и е плувал в доволство, щастие и блаженство.
В отечеството си човек е прекарал най-щастливите си дни, най- крехката си възраст - детинството, когато безгрижен и невинен като ангел, свободен и волен като птичка, радостен и щастлив, той е припкал неуморно и ненаситно по цял ден с милите си другарчета, прелитал е като пеперудка от едно място на друго, любувал се е на чудно красивата природа, и всичко туй е омайвало и пленявало впечатлителната му детска душа. В отечеството си той посрещнал вълшебната пролет с пременената в дивна зеленина и пленителна пъстрота природа, с белоснежното кокиче, златния минзухар, буйния кукуряк, нежния синчец и сладкото чуруликане на славея, и всичко това го е пренасяло благоговейно към небето и го е карало да благославя неволно великия творец, създателят на тази райска родна земя. Да, свидна е за човека родната земя! В нея той е прекарвал златното си детинство; всеки храст, всяка могилка, долчинка, горичка, полянка, крият в себе си мили и скъпи спомени за него - спомени, врязани дълбоко в крехката му душа и нежното му сърце. Тия спомени няма да се заличат никога; те го привличат и привързват с непреодолима сила към свещената родна земя, към незабравимото бащино огнище.
към текста >>
Скъпо е Отечеството ни и затова, че то пази грижливо спечелената ни с потоци кърви сладка свобода и закриля бащински правата, честта, имота,
живота
и интересите ни.
Да, свидна е за човека родната земя! В нея той е прекарвал златното си детинство; всеки храст, всяка могилка, долчинка, горичка, полянка, крият в себе си мили и скъпи спомени за него - спомени, врязани дълбоко в крехката му душа и нежното му сърце. Тия спомени няма да се заличат никога; те го привличат и привързват с непреодолима сила към свещената родна земя, към незабравимото бащино огнище. Наистина, може ли човек да забрави милия майчин образ и образа на близките до сърцето му същества? Те са завладели цялата му душа, не се отделят от нея, стоплят сърцето му и го крепят, насърчават и утешават в дни на премеждия, несполуки и нещастия, в дни на изпитани, скърби и неволи.
Скъпо е Отечеството ни и затова, че то пази грижливо спечелената ни с потоци кърви сладка свобода и закриля бащински правата, честта, имота,
живота
и интересите ни.
Мило е Отечеството ни още и затуй, че то пази свето родния ни език, прадядовската ни света православна вяра; че завардва чисти и непокътнати народните ни предания, нрави и обичаи и пази свето в себе си скъпия спомен за славното минало и сладката надежда за великото бъдеще на народа ни. Скъпа и незабравима е родната ни земя още и затова, че ни е завещана като ценно наследство от миналите поколения; че крие в недрата си свещения прах и скъпите останки на славните ни и велики деди и прадеди, че над нея се носят сенките и духовете на народните ни герои, светци и мъченици, които ни ободряват, утешават и закрилят от тежки беди и зли премеждия и ни сочат бляскавия път към щастието и величието на народа ни. Мила ни е нашата земя, защото в нея е гърмяла славата на българското име; тя е била свидетел на скърбите и радостите, на щастието и нещастието, на величието и подема, преживени от народа ни; защото тя е оросена и напоена със скъпата кръв на юначните ни прадеди и защото, най-после, тя пази в себе си скъпите за всяко българско сърце велики народни блянове и надежди, заветни мечти и идеали - за слава на бъднина, за велика и целокупна България! Скъпо е Отечеството ни най-после и затова, че ние самите сме част от него, откъснати сме от неговото сърце, фиданки сме от същия дънер; защото в него са вложени сърцето, душата и цялото ни същество и с него ни свързват хиляди най-тесни невидими и неразривни връзки. Най-силно се чувствува влечението и привързаността към Отечеството, когато човек се намира далеч от него - в чужбина.
към текста >>
За да се пак завърна там, Съм готов
живот
да дам.
Най-силно се чувствува влечението и привързаността към Отечеството, когато човек се намира далеч от него - в чужбина. Каква мъка, какъв копнеж се явява у него да се завърне по-скоро в нея! Какво щастие и неописуема радост изпитва той, като чуе случайно да се говори родния му език, или срещне някой свой съотечественик? Това го знае всеки, който е имал случай да се откъсне, макар и за малко, от бащиното си огнище, от милата си татковина и е бил принуден да живее в чужбина. Моята бащиния Мойта бащиния мила Е при Стара планина; Все за нея аз милея В тази чуждата страна.
За да се пак завърна там, Съм готов
живот
да дам.
Ах, колко си ти драг за мен О, земен рай, рай най-блажен! Ах, дали ще пак да видя Дунава тих и засмян, И високи, горделиви С вечен сняг покрит Балкан. В блаженство бих потънал цял, И нищо веч не бих желал. Ах, колко си ти драг за мен, О, земен рай, рай най-блажен! Щом е толкова скъпо Отечеството ни, света длъжност ни се налага да го обичаме от все сърце и душа, да му служим честно и предано и да работим с всичките си сили и средства за неговото преуспяване, благоденствие и величие.
към текста >>
Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен
живот
под чуждо иго.
Ах, колко си ти драг за мен О, земен рай, рай най-блажен! Ах, дали ще пак да видя Дунава тих и засмян, И високи, горделиви С вечен сняг покрит Балкан. В блаженство бих потънал цял, И нищо веч не бих желал. Ах, колко си ти драг за мен, О, земен рай, рай най-блажен! Щом е толкова скъпо Отечеството ни, света длъжност ни се налага да го обичаме от все сърце и душа, да му служим честно и предано и да работим с всичките си сили и средства за неговото преуспяване, благоденствие и величие.
Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен
живот
под чуждо иго.
Петвековното ни робство под турците е най-красноречив пример в това отношение,пример известен и на децата у нас. Това трябва да ни накара да възлюбим Родината си страстно и да я пазим като зеницата на очите си. Както е известно, нашето Отечество е било някога велико и силно царство, с граници до трите морета: Черно, Бяло и Адриатическо и до Карпатските планини; а днес то е разпокъсано и се намира в тежко положение: около една трета от него пъшка още под чуждия хомот. И ние, ако сме истински българи и достойни синове на своето Отечество, ако милеем за общонародните ни интереси и идеали, свещен дълг ни се налага да се притечем на помощ на поробените ни братя. И не трябва пред нищо да се спираме, догдето не постигнем напълно общонародния ни идеал - обединена и целокупна България - и догде не й възвърнем древната слава и величие!
към текста >>
Голяма и незабравима е славата на тези велики родолюбци, които са презрели дом, жена, деца, спокойствие, здраве, имот,
живот
и всичко най-мило и най-скъпо за тях, за да служат на народа си, като са сложили най-после и
живота
си пред народния олтар за величието и славата на Отечеството си.
И не трябва пред нищо да се спираме, догдето не постигнем напълно общонародния ни идеал - обединена и целокупна България - и догде не й възвърнем древната слава и величие! И тъй, велика добродетел е да обича човек Отечеството си, Татковината си! Свето нещо е да се жертва за Родината си! Сладка е за човека подобна жертва. Няма по-велика и по-света длъжност за него тук на земята от дълга да обича Отечеството си пламенно и да му служи честно и предано.
Голяма и незабравима е славата на тези велики родолюбци, които са презрели дом, жена, деца, спокойствие, здраве, имот,
живот
и всичко най-мило и най-скъпо за тях, за да служат на народа си, като са сложили най-после и
живота
си пред народния олтар за величието и славата на Отечеството си.
Благодарното и признателно отечество и потомство няма да забравят никога подобни свои скъпи синове: техните имена и славни дела ще бъдат написани със златни букви ви историята, ще се предават, като свещен завет от поколение на поколение, от род в род на вечни времена; паметници ще красят техните свети гробове за пример и назидание на бъдещите поколения; хвалебни песни и стихове ще им сплетат народните певци и поети за великите им дела и славни подвизи; неувяхваща слава и лаврови венци ще красят безсмъртните им имена; а великите им души ще намерят заслужената си награда горе на небето. Щастлива е нашата земя, че е родила и откърмила много такива родолюбци, много достойни синове, с които тя заслужено се гордее. На кого не са известни славните имена и светлите образи на великите апостоли и борци за скъпата ни свобода: Левски, Хр. Ботев, Любен Каравелов, Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Бенковски и много други? Знаят ги тях и в най-затънтените колиби; известни са те и на децата у нас.
към текста >>
Те запалиха искрата на свободата в народа ни; събудиха го от петвековния мъртвешки сън и му пошепнаха сладките думи: "Свобода и човешки правдини." Тези думи подействуваха чародейно; те разпалиха сърцата, раздвижиха духовете, разбудиха съзнанието, окрилиха надеждите, вдъхнаха в народа чувство на народна гордост, на безгранична самоувереност и възбудиха непреодолимо желание за независим
живот
; а всичко това предизвика доста паметните бунтове и въстания, които потопиха земята ни в кърви, обърнаха вниманието на целия свят и накараха нашата освободителка Русия да ни подаде мощната си братска десница и да ни освободи от робството.
Щастлива е нашата земя, че е родила и откърмила много такива родолюбци, много достойни синове, с които тя заслужено се гордее. На кого не са известни славните имена и светлите образи на великите апостоли и борци за скъпата ни свобода: Левски, Хр. Ботев, Любен Каравелов, Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Бенковски и много други? Знаят ги тях и в най-затънтените колиби; известни са те и на децата у нас. Тези велики българи са обичали родната си земя до себезабрава; отрекли се от себе си, те се предали всецяло да работят за благото на злочестото си поробено Отечество, за което сложиха най-после и костите си.
Те запалиха искрата на свободата в народа ни; събудиха го от петвековния мъртвешки сън и му пошепнаха сладките думи: "Свобода и човешки правдини." Тези думи подействуваха чародейно; те разпалиха сърцата, раздвижиха духовете, разбудиха съзнанието, окрилиха надеждите, вдъхнаха в народа чувство на народна гордост, на безгранична самоувереност и възбудиха непреодолимо желание за независим
живот
; а всичко това предизвика доста паметните бунтове и въстания, които потопиха земята ни в кърви, обърнаха вниманието на целия свят и накараха нашата освободителка Русия да ни подаде мощната си братска десница и да ни освободи от робството.
А можем ли да забравим хилядите герои от последните ни освободителни войни, които с дивните си подвизи смаяха света и отрупаха българското име с нова слава и неувяхващи лаври, като го увенчаха с безсмъртните имена: Шипка, Сливница, Селиолу, Люле-Бургас, Бунар- Хисар, Булаир, Одрин, Тутракан, Дойран и много други? Те извършиха чутовни подвизи: превзеха с открити гърди две непристъпни крепости: Одрин и Тутракан, спечелиха бляскави победи в редица най-ожесточени и кръвопролитни сражения, разгромиха войските на всички съседни държави и пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров. Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината. Ето как поетът възпява славните подвизи на героите: Българийо, за тебе те умряха, Една бе ти достойна зарад тях, И те за теб достойни, майко, бяха, И твойто име кат, мълвяха, умираха без страх! Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни, Безстрашни лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен!
към текста >>
А всичко това показва, че нам ни липсва не само търпение, но и нещо много по-важно - липсва ни онзи непреодолим вътрешен подтик, който тласка човека към най-велики и благородни дела; липсва ни онази пламенна любов към Родината и онова дълбоко съзнание на дълга към нея, които не се спират пред никакви трудности и препятствия и карат човека да даде доброволно всички жертви и да сложи най-после
живота
си за благото на Отечеството.
Подобни ценни качества може да притежава само народ, проникнат от безгранична любов към своето отечество, понеже само такава любов е в състояние да поддържа духа и подхранва енергията и търпението докрай. Последните войни доказаха, че нашият народ не притежава в достатъчна степен тези ценни качества: търпение, постоянство и упоритост. В началото на тези войни ние спечелихме бляскави победи над врага, но впоследствие, поради тяхната продължителност, търпението ни започна да се изчерпва, духът ни да отпада и енергията да отслабва, което се отрази пагубно върху понататъшните военни действия. На много от войниците силно домиляха домовете, та искаха час по-скоро да се свърши войната, без да искат да знаят за ужасните последици от една изгубена война. Те се интересуваха само за своите лични интереси, а за общите отечествени интереси малко искаха да знаят.
А всичко това показва, че нам ни липсва не само търпение, но и нещо много по-важно - липсва ни онзи непреодолим вътрешен подтик, който тласка човека към най-велики и благородни дела; липсва ни онази пламенна любов към Родината и онова дълбоко съзнание на дълга към нея, които не се спират пред никакви трудности и препятствия и карат човека да даде доброволно всички жертви и да сложи най-после
живота
си за благото на Отечеството.
Днешните войни представляват състезание на волите и характерите на воюващите страни. Която от тия страни има по-силна воля и по-твърд характер, за да прояви по-голямо търпение, постоянство и упоритост, да издържи поне един час повече от противника си срещу неимоверните трудности, лишения и опасности на войната, та ще победи. А тези борчески качества ще може да прояви в най-висока степен само онази войска, която се въодушевява и движи от най-пламенна любов към Родината. За успешния завършек на войната, не е толкова важно да се спечелят първите сражения, а е много по-важно спечелването на последните сражения, които ще решат изхода на войната. Но подобни успехи може да постигне само войска с висок морален дух, проникната от най-възвишено родолюбие и решена на всяка цена да победи.
към текста >>
74.
1. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ; 1.1. ВОЙНИТЕ И ВЯРАТА
,
,
ТОМ 25
"...Съвременните хора се страхуват от условията на
живота
, искат да знаят, какво ще стане с тях.
1. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ Балканската война (1912-1913 г.) и Първата световна война или Европейската война (1914-1918 г.) 1.1. ВОЙНИТЕ И ВЯРАТА СПАСЕНИЕТО: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 25 февруарий, 1917 г. София. - В: Все що е писано. София, 1942, с. 54-55.
"...Съвременните хора се страхуват от условията на
живота
, искат да знаят, какво ще стане с тях.
Българите искат да знаят, какво ще стане с България. - Нищо лошо няма да стане. България ще продължава своето съществуване. Бог казва днес: Ако хората ме слушат, само една дума ще кажа, и войната ще престане. Понеже не слушат, ще ги оставя да се бият, докато се вразумят.
към текста >>
75.
1.2. МРАВУНЯКЪТ НА ГОСПОДА И ВОЙНИТЕ
,
ПО ПРЕДАНИЕ: Неделна беседа; 2 май, 1920 г. София
,
ТОМ 25
От тях бягат и
животните
, и хората.
Ако не сте готови, и вашия мравуняк мога да разбъркам. Хората наричат това революция, а аз - разбъркване на мравуняка. Достатъчно е да пъхна бастуна си в мравуняка, за да разпръсна мравките по всички страни на света. Има мравки, каквито са термитите, които внасят страх и трепет между хората. Те имат своя артилерия, кавалерия; опасни са термитите, всичко изяждат.
От тях бягат и
животните
, и хората.
Сега хората очакват нещо ново. Едни очакват да се оправи светът по магически начин, а други очакват революция. Светът е оправен, няма защо сега да се оправя. Обаче, умните хора трябва да разсъждават правилно. Мислите ли, че ако мравунякът се разпръсне, няма да се премести другаде?
към текста >>
Ако хората живеят братски помежду си, ще видят, че Божественият свят е оправен: има изобилно храна за всички; материал за съграждане на къщи също има за всички; за всички има добри условия за
живот
.
Сега хората очакват нещо ново. Едни очакват да се оправи светът по магически начин, а други очакват революция. Светът е оправен, няма защо сега да се оправя. Обаче, умните хора трябва да разсъждават правилно. Мислите ли, че ако мравунякът се разпръсне, няма да се премести другаде?
Ако хората живеят братски помежду си, ще видят, че Божественият свят е оправен: има изобилно храна за всички; материал за съграждане на къщи също има за всички; за всички има добри условия за
живот
.
Злото се заключава в това, че всеки иска, светът да се оправи индивидуално за него, на него да е добре. Един ден грънчарите се обърнали към един мъдрец с молба, да им изпрати сухо време. - Ще бъде според желанието ви - казал той. След това дошли при него земеделците с молба, да им изпрати дъжд. - Ще бъде според желанието ви.
към текста >>
Каквито промени да стават в разумния
живот
, ние трябва да се подчиняваме.
- Не, грънчарите и земеделците трябва да се споразумеят помежду си. Времето трябва да бъде и сухо, и дъждовно, т.е. и добро, и лошо. Каквито промени и да стават, те са на място. Не е лошо, че времето се променя, но всяка промяна трябва да се използува разумно.
Каквито промени да стават в разумния
живот
, ние трябва да се подчиняваме.
Днес народите искат да се освободят от царизма. Добре е това, но в каквато партия да влизат, доброволно, или насилствено, тази партия пак има своя глава - цар. Може да го наричат водител, но той е цар на партията. Какво, всъщност, правят хората? Отказват се от един порядък и в края на краищата, това говори за анархия, за неразбиране принципите на разумния живот.
към текста >>
Отказват се от един порядък и в края на краищата, това говори за анархия, за неразбиране принципите на разумния
живот
.
Каквито промени да стават в разумния живот, ние трябва да се подчиняваме. Днес народите искат да се освободят от царизма. Добре е това, но в каквато партия да влизат, доброволно, или насилствено, тази партия пак има своя глава - цар. Може да го наричат водител, но той е цар на партията. Какво, всъщност, правят хората?
Отказват се от един порядък и в края на краищата, това говори за анархия, за неразбиране принципите на разумния
живот
.
Който признава ума, той живее в ума; който признава сърцето, живее в сърцето; който признава волята, живее във волята; който признава душата, живее в душата; който признава духа, живее в духа. Основният принцип в живота на всички е да съзнаваме, че сме разумни същества и докато спазваме законите на разумния живот, ще живеем добре; щом ги нарушим, ще дойдат лошите последствия. - Кога идат лошите последствия? - Когато живеем по старите предания; когато едни работят по-малко, за сметка на другите; когато всеки се стреми да забогатее, да се осигури. Днес, при скъпия живот, всеки се нуждае от много пари.
към текста >>
Основният принцип в
живота
на всички е да съзнаваме, че сме разумни същества и докато спазваме законите на разумния
живот
, ще живеем добре; щом ги нарушим, ще дойдат лошите последствия.
Добре е това, но в каквато партия да влизат, доброволно, или насилствено, тази партия пак има своя глава - цар. Може да го наричат водител, но той е цар на партията. Какво, всъщност, правят хората? Отказват се от един порядък и в края на краищата, това говори за анархия, за неразбиране принципите на разумния живот. Който признава ума, той живее в ума; който признава сърцето, живее в сърцето; който признава волята, живее във волята; който признава душата, живее в душата; който признава духа, живее в духа.
Основният принцип в
живота
на всички е да съзнаваме, че сме разумни същества и докато спазваме законите на разумния
живот
, ще живеем добре; щом ги нарушим, ще дойдат лошите последствия.
- Кога идат лошите последствия? - Когато живеем по старите предания; когато едни работят по-малко, за сметка на другите; когато всеки се стреми да забогатее, да се осигури. Днес, при скъпия живот, всеки се нуждае от много пари. Може ли България да задоволи нуждите на всички хора? Въпросът не се отнася до парите.
към текста >>
Днес, при скъпия
живот
, всеки се нуждае от много пари.
Отказват се от един порядък и в края на краищата, това говори за анархия, за неразбиране принципите на разумния живот. Който признава ума, той живее в ума; който признава сърцето, живее в сърцето; който признава волята, живее във волята; който признава душата, живее в душата; който признава духа, живее в духа. Основният принцип в живота на всички е да съзнаваме, че сме разумни същества и докато спазваме законите на разумния живот, ще живеем добре; щом ги нарушим, ще дойдат лошите последствия. - Кога идат лошите последствия? - Когато живеем по старите предания; когато едни работят по-малко, за сметка на другите; когато всеки се стреми да забогатее, да се осигури.
Днес, при скъпия
живот
, всеки се нуждае от много пари.
Може ли България да задоволи нуждите на всички хора? Въпросът не се отнася до парите. Важно е, може ли България да произведе толкова храна, че да задоволи всички? Ако хората се обичат и прилагат любовта, те ще разменят помежду си това, което имат в излишък. Обаче, при сегашните условия на живота, това е невъзможно.
към текста >>
Обаче, при сегашните условия на
живота
, това е невъзможно.
Днес, при скъпия живот, всеки се нуждае от много пари. Може ли България да задоволи нуждите на всички хора? Въпросът не се отнася до парите. Важно е, може ли България да произведе толкова храна, че да задоволи всички? Ако хората се обичат и прилагат любовта, те ще разменят помежду си това, което имат в излишък.
Обаче, при сегашните условия на
живота
, това е невъзможно.
Бъдещето ще реализира този идеал. За това са нужни най-малко 350 хиляди години. Тогава ще се създадат нови гърнета, т.е. нови мозъци, в които ще се влее новата мисъл. Тогава хората няма да се питат, коя религия е по-права, кой обществен строй е по-добър, кое управление е по-добро.
към текста >>
Запишете това в книгата на вашия
живот
, че един ден, когато бъдещето поколение разтваря тази книга, ще каже: Това е било предсказано в далечното минало.
Тогава ще се създадат нови гърнета, т.е. нови мозъци, в които ще се влее новата мисъл. Тогава хората няма да се питат, коя религия е по-права, кой обществен строй е по-добър, кое управление е по-добро. Тогава те ще имат светъл, ясен ум, който ще бъде видим; тогава душата и духът на хората ще бъдат видими. Днес те не са видим, но след 350 хиляди години и умът, и сърцето, и душата, и духът ще бъдат видим, както се вижда слънцето.
Запишете това в книгата на вашия
живот
, че един ден, когато бъдещето поколение разтваря тази книга, ще каже: Това е било предсказано в далечното минало.
Който го е предсказал, думите му са истинни и верни. Сегашните хора казват: Видимото ще си остане видимо, а невидимото - невидимо. Аз пък казвам: Като се срещнем след 350 хиляди години, вие ще виждате ума, сърцето, душата и духа ми, но и аз ще виждам вашите. Това е новото учение. - След 350 хиляди години ли ще бъде това?
към текста >>
76.
1.4 ВОЙНИТЕ И ЧОВЕКЪТ КАТО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА БОГА
,
КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕН : Неделна беседа; 16 март, 1924 г.
,
ТОМ 25
Той е по-високо от всички
животни
, и Бог към него трябва да има особено отношение.
- Защо? - Защото всички са излезли от Бога, и Той еднакво гледа на тях. Бог гледа еднакво на всички същества - от най-малките до най-големите. - Как е възможно това? Нали човек има образ и подобие на Бога?
Той е по-високо от всички
животни
, и Бог към него трябва да има особено отношение.
- Не говорете така. Сегашният човек е далеч от образа и подобието на Бога. Днес, когато на бойните полета се избиват милиони хора, не може да се говори за такива, които са запазили образа и подобието на Бога! Образ и подобие на Бога имат само онези, които любят. Невъзможно е да поддържаш убийството и да говориш за любов.
към текста >>
77.
1.5. ВОЙНИТЕ И ЧОВЕЧЕСТВОТО
,
ЧУХА, ЧЕ ИДЕ ИСУС: Неделна беседа; 3 ноемврий, 1929 г.
,
ТОМ 25
Те претърпяват големи финансови кризи, които се отразяват зле и върху частния
живот
на хората.
- В: Крадецът и пастирът : [Беседи, XII серия] т. 1. София, 1937, с. 218-219. "...Какво допринася войната за човечеството? - Разрушения, унищожения, страдания. Във време на война, хиляди и милиони хора се убиват, осакатяват, полудяват, инвалиди стават, а същевременно и финансовото положение на държавите се влошава.
Те претърпяват големи финансови кризи, които се отразяват зле и върху частния
живот
на хората.
Благодарение на тези кризи, много милионери полудяват. В един ден те стават последни сиромаси. Това става главно В Америка, дето има много милионери. Това положение в страната представя голяма финансова война. Уилсон даде 14 правила на американците, но те не устояха на тях.
към текста >>
Когато бялата раса признае съществуването на Божия закон и го приложи в
живота
, главнокомандуващият ще бъде уволнен от своята служба и ще го назначат слуга на шестата раса.
Уилсон даде 14 правила на американците, но те не устояха на тях. Сега, за цялата бяла раса иде по-строг закон от Уилсоновите правила - Божественият закон. Един главнокомандуващ е натоварен с великата задача, да покаже на бялата раса, че Божият закон иде в света. Той ще се наложи на хората. Този закон е неизменяем, и никой не може да го отмени.
Когато бялата раса признае съществуването на Божия закон и го приложи в
живота
, главнокомандуващият ще бъде уволнен от своята служба и ще го назначат слуга на шестата раса.
Хората от бялата раса също така ще се уволнят от своите служби и ще се заместят с нови хора - с хора от шестата раса. Христос, в една от своите притчи "за лозето", е предсказал това. Лозето ще се отнеме от ръцете на старите слуги и ще се предостави на нови слуги, да го обработват по нов, правилен начин. Сега, като слушате това, вие не трябва да се плашите. Човек трябва да се страхува и да мисли, преди да е сгрешил.
към текста >>
В този смисъл, зло, лош
живот
не съществува.
Като знае това, той трябва да изучава себе си, да изучава и своя ближен. Да познава човек себе си, т.е. да познава доброто в себе си, това е истинската наука. Злото пък не представя никаква наука. То представя само условие за придобиване на Божествената наука.
В този смисъл, зло, лош
живот
не съществува.
Истински живот е само доброто, т.е. добрият живот. Когато добрият живот претърпи някакви отклонения, тия отклонения ние наричаме лош живот. Всъщност, лош живот не съществува. Добрият живот подразбира разумни, правилни отношения между хората.
към текста >>
Истински
живот
е само доброто, т.е.
Да познава човек себе си, т.е. да познава доброто в себе си, това е истинската наука. Злото пък не представя никаква наука. То представя само условие за придобиване на Божествената наука. В този смисъл, зло, лош живот не съществува.
Истински
живот
е само доброто, т.е.
добрият живот. Когато добрият живот претърпи някакви отклонения, тия отклонения ние наричаме лош живот. Всъщност, лош живот не съществува. Добрият живот подразбира разумни, правилни отношения между хората. Когато животът на човека е добър, той не може да се лиши от благата на този живот..."
към текста >>
добрият
живот
.
да познава доброто в себе си, това е истинската наука. Злото пък не представя никаква наука. То представя само условие за придобиване на Божествената наука. В този смисъл, зло, лош живот не съществува. Истински живот е само доброто, т.е.
добрият
живот
.
Когато добрият живот претърпи някакви отклонения, тия отклонения ние наричаме лош живот. Всъщност, лош живот не съществува. Добрият живот подразбира разумни, правилни отношения между хората. Когато животът на човека е добър, той не може да се лиши от благата на този живот..."
към текста >>
Когато добрият
живот
претърпи някакви отклонения, тия отклонения ние наричаме лош
живот
.
Злото пък не представя никаква наука. То представя само условие за придобиване на Божествената наука. В този смисъл, зло, лош живот не съществува. Истински живот е само доброто, т.е. добрият живот.
Когато добрият
живот
претърпи някакви отклонения, тия отклонения ние наричаме лош
живот
.
Всъщност, лош живот не съществува. Добрият живот подразбира разумни, правилни отношения между хората. Когато животът на човека е добър, той не може да се лиши от благата на този живот..."
към текста >>
Всъщност, лош
живот
не съществува.
То представя само условие за придобиване на Божествената наука. В този смисъл, зло, лош живот не съществува. Истински живот е само доброто, т.е. добрият живот. Когато добрият живот претърпи някакви отклонения, тия отклонения ние наричаме лош живот.
Всъщност, лош
живот
не съществува.
Добрият живот подразбира разумни, правилни отношения между хората. Когато животът на човека е добър, той не може да се лиши от благата на този живот..."
към текста >>
Добрият
живот
подразбира разумни, правилни отношения между хората.
В този смисъл, зло, лош живот не съществува. Истински живот е само доброто, т.е. добрият живот. Когато добрият живот претърпи някакви отклонения, тия отклонения ние наричаме лош живот. Всъщност, лош живот не съществува.
Добрият
живот
подразбира разумни, правилни отношения между хората.
Когато животът на човека е добър, той не може да се лиши от благата на този живот..."
към текста >>
Когато
животът
на човека е добър, той не може да се лиши от благата на този
живот
..."
Истински живот е само доброто, т.е. добрият живот. Когато добрият живот претърпи някакви отклонения, тия отклонения ние наричаме лош живот. Всъщност, лош живот не съществува. Добрият живот подразбира разумни, правилни отношения между хората.
Когато
животът
на човека е добър, той не може да се лиши от благата на този
живот
..."
към текста >>
78.
2.2. БЪЛГАРИЯ И ВОЙНИТЕ
,
ЗАТОВА СЕ РОДИХ: Неделна беседа; 10 октомври, 1926 г
,
ТОМ 25
София [Сила и
живот
] IX серия.
2.2. БЪЛГАРИЯ И ВОЙНИТЕ ЗАТОВА СЕ РОДИХ: 1 [неделна] беседа от Учителя, държана на 10 октомври, 1926 г. в гр.
София [Сила и
живот
] IX серия.
София, 1929, с. 16-17 "...Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото.
към текста >>
Най-безопасното положение на ученика в духовния му
живот
е да взима всякога последното място.
16-17 "...Следователно, когато ние искаме да наложим своята воля, т.е. нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото. Първо Бог, а после ти.
Най-безопасното положение на ученика в духовния му
живот
е да взима всякога последното място.
Ето защо, ученикът винаги трябва да взима последното място във физическия живот. Христос е казал: "Син человечески не дойде да Му слугуват, но сам Той да послужи." Само Един може да ни даде първото място в света. Само Бог - най-умният и най-мъдрият в света - може да ни даде първото място. Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си. Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание.
към текста >>
Ето защо, ученикът винаги трябва да взима последното място във физическия
живот
.
нашето съзнание върху Божественото подсъзнание, винаги в нас ще се роди дисхармония, противоречие. Затова, първо човек ще вложи в душата си най-важния закон - Любов към Бога, а после ще дойде до своята воля. На първо място великото в света, а после малкото. Първо Бог, а после ти. Най-безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място.
Ето защо, ученикът винаги трябва да взима последното място във физическия
живот
.
Христос е казал: "Син человечески не дойде да Му слугуват, но сам Той да послужи." Само Един може да ни даде първото място в света. Само Бог - най-умният и най-мъдрият в света - може да ни даде първото място. Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на живота си. Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание. В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката Българя иска да бъде велика.
към текста >>
Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на
живота
си.
Първо Бог, а после ти. Най-безопасното положение на ученика в духовния му живот е да взима всякога последното място. Ето защо, ученикът винаги трябва да взима последното място във физическия живот. Христос е казал: "Син человечески не дойде да Му слугуват, но сам Той да послужи." Само Един може да ни даде първото място в света. Само Бог - най-умният и най-мъдрият в света - може да ни даде първото място.
Искаме ли ние сами да вземем първите места, да станем първи, силни, богати хора в света, ние вървим в крива посока на
живота
си.
Ако всеки човек иска да заема първото място между хората в света, ще се яви голямо състезание. В това отношение, в целия съвременен свят има едно надпреварване, кой да заеме първото място: Франция иска да бъде велика, Англия иска да бъде велика, Германия иска да бъде велика, па и малката Българя иска да бъде велика. Какви ли планове не си крои България, но не й се отдават! Ще кажете: "Съдбата й е такава." - Не, съдбата й не е такава, но друго нещо е определено за България, а не да бъде велика в този смисъл, какъвто разбират съвременните държави. Аз съм чел Божествената книга, в която е писано, че България ще бъде малка държава.
към текста >>
79.
2.3. РЕЛИГИОЗНИ ТЕЧЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ И ПРОРОЧЕСТВО ЗА ИДВАЩО ИЗПИТАНИЕ (1926-1937 г.)
,
ТАЗИ ПРИТЧА: Неделна беседа; 26 декемврий, 1926 г.
,
ТОМ 25
София [Сила и
живот
] IX серия.
2.3. РЕЛИГИОЗНИ ТЕЧЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ И ПРОРОЧЕСТВО ЗА ИДВАЩО ИЗПИТАНИЕ (1926-1937 г.) ТАЗИ ПРИТЧА: 12 [неделна] беседа от Учителя, държана на 26 декемврий, 1926 г. в гр.
София [Сила и
живот
] IX серия.
София, 1929, с. 21-24. "... "Христос казва: "Иде време, когато хората няма да се кланят нито в Ерусалим, нито в тази, нито в онази гора, но ще се покланят на Бога в Дух и Истина." Тогава кои хора ще обичате? Една църква, един Бог има в света, и Той е навсякъде. Мнозина казват: "В България се явиха много нови течения, много религиозни движения и секти, има опасност да ни опропастят." Питам: кой е бил причина за досегашните опропастявания на България? Нима България само един път е пропадала?
към текста >>
Нека българските учени, възпитатели и управници се погрижат да всадят в душите на младото поколение стремеж към идеен
живот
.
"... "Христос казва: "Иде време, когато хората няма да се кланят нито в Ерусалим, нито в тази, нито в онази гора, но ще се покланят на Бога в Дух и Истина." Тогава кои хора ще обичате? Една църква, един Бог има в света, и Той е навсякъде. Мнозина казват: "В България се явиха много нови течения, много религиозни движения и секти, има опасност да ни опропастят." Питам: кой е бил причина за досегашните опропастявания на България? Нима България само един път е пропадала? Тя е пропадала много пъти обаче, религиозните движения ни най-малко не са били причина за нейното пропадане.
Нека българските учени, възпитатели и управници се погрижат да всадят в душите на младото поколение стремеж към идеен
живот
.
Нека всеки българин се стреми да бъде честен, добър, умен и справедлив! Ако всеки българин развие в себе си тези четири качества, това значи той да стане добър гражданин, дълбоко проникнат от националистични идеи. Казват за някого: "Този човек много обича народа си." По какво познавате, че той обича народа си? - По това, че работи много за неговото прославяне. Да изтезаваш народа си така.
към текста >>
Всеки човек има право да използва някое
животно
да му служи, но той няма право да го изтезава.
Да изтезаваш народа си така. че повече да не е годен да служи само за да го прославиш, това не е никаква обич, никаква любов. Много българи днес искат да бягат от България. Те казват: "Дойде ни вече до гуша, не може да се живее повече тук, искаме да отидем някъде в странство. Поне ще знаем, че сме между чужди хора." Питам: каква любов е тази да изтезаваш своя ближен, за да го прославиш?
Всеки човек има право да използва някое
животно
да му служи, но той няма право да го изтезава.
Всеки трябва да се отнася с животното, като със същество, в което също така, както и в човека, има вложена разумна душа. Често хората се осъждат един други, че не живеели добре помежду си, че не водили добър, разумен живот. Казвам: нека тия хора, били те управници, духовни лица или учители, първи дадат пример на добър, чист и свят живот, та всеки, който види това да заработи върху себе си, да постигне всичко онова, което му липсва. Аз бих поздравил всеки, който пръв покаже пример, как се живее добре. Не е достатъчно само да се разисква върху въпросите, как бил разпнат Христос на кръста, кой Го разпнал и т.н.
към текста >>
Всеки трябва да се отнася с
животното
, като със същество, в което също така, както и в човека, има вложена разумна душа.
че повече да не е годен да служи само за да го прославиш, това не е никаква обич, никаква любов. Много българи днес искат да бягат от България. Те казват: "Дойде ни вече до гуша, не може да се живее повече тук, искаме да отидем някъде в странство. Поне ще знаем, че сме между чужди хора." Питам: каква любов е тази да изтезаваш своя ближен, за да го прославиш? Всеки човек има право да използва някое животно да му служи, но той няма право да го изтезава.
Всеки трябва да се отнася с
животното
, като със същество, в което също така, както и в човека, има вложена разумна душа.
Често хората се осъждат един други, че не живеели добре помежду си, че не водили добър, разумен живот. Казвам: нека тия хора, били те управници, духовни лица или учители, първи дадат пример на добър, чист и свят живот, та всеки, който види това да заработи върху себе си, да постигне всичко онова, което му липсва. Аз бих поздравил всеки, който пръв покаже пример, как се живее добре. Не е достатъчно само да се разисква върху въпросите, как бил разпнат Христос на кръста, кой Го разпнал и т.н. Казвам на тия хора: всички вие сте виновни за разпъването на Христа, едно време, но и днес не сте престанали да разпъвате Христа.
към текста >>
Често хората се осъждат един други, че не живеели добре помежду си, че не водили добър, разумен
живот
.
Много българи днес искат да бягат от България. Те казват: "Дойде ни вече до гуша, не може да се живее повече тук, искаме да отидем някъде в странство. Поне ще знаем, че сме между чужди хора." Питам: каква любов е тази да изтезаваш своя ближен, за да го прославиш? Всеки човек има право да използва някое животно да му служи, но той няма право да го изтезава. Всеки трябва да се отнася с животното, като със същество, в което също така, както и в човека, има вложена разумна душа.
Често хората се осъждат един други, че не живеели добре помежду си, че не водили добър, разумен
живот
.
Казвам: нека тия хора, били те управници, духовни лица или учители, първи дадат пример на добър, чист и свят живот, та всеки, който види това да заработи върху себе си, да постигне всичко онова, което му липсва. Аз бих поздравил всеки, който пръв покаже пример, как се живее добре. Не е достатъчно само да се разисква върху въпросите, как бил разпнат Христос на кръста, кой Го разпнал и т.н. Казвам на тия хора: всички вие сте виновни за разпъването на Христа, едно време, но и днес не сте престанали да разпъвате Христа. Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпнали повече от 20 души в живота си, онещастливили сте много вдовици и за това, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тия хора назад.
към текста >>
Казвам: нека тия хора, били те управници, духовни лица или учители, първи дадат пример на добър, чист и свят
живот
, та всеки, който види това да заработи върху себе си, да постигне всичко онова, което му липсва.
Те казват: "Дойде ни вече до гуша, не може да се живее повече тук, искаме да отидем някъде в странство. Поне ще знаем, че сме между чужди хора." Питам: каква любов е тази да изтезаваш своя ближен, за да го прославиш? Всеки човек има право да използва някое животно да му служи, но той няма право да го изтезава. Всеки трябва да се отнася с животното, като със същество, в което също така, както и в човека, има вложена разумна душа. Често хората се осъждат един други, че не живеели добре помежду си, че не водили добър, разумен живот.
Казвам: нека тия хора, били те управници, духовни лица или учители, първи дадат пример на добър, чист и свят
живот
, та всеки, който види това да заработи върху себе си, да постигне всичко онова, което му липсва.
Аз бих поздравил всеки, който пръв покаже пример, как се живее добре. Не е достатъчно само да се разисква върху въпросите, как бил разпнат Христос на кръста, кой Го разпнал и т.н. Казвам на тия хора: всички вие сте виновни за разпъването на Христа, едно време, но и днес не сте престанали да разпъвате Христа. Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпнали повече от 20 души в живота си, онещастливили сте много вдовици и за това, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тия хора назад. Мисли ли някой човек, че може да стане богат от парите на тия вдовици, той е на крив път.
към текста >>
Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпнали повече от 20 души в
живота
си, онещастливили сте много вдовици и за това, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тия хора назад.
Често хората се осъждат един други, че не живеели добре помежду си, че не водили добър, разумен живот. Казвам: нека тия хора, били те управници, духовни лица или учители, първи дадат пример на добър, чист и свят живот, та всеки, който види това да заработи върху себе си, да постигне всичко онова, което му липсва. Аз бих поздравил всеки, който пръв покаже пример, как се живее добре. Не е достатъчно само да се разисква върху въпросите, как бил разпнат Христос на кръста, кой Го разпнал и т.н. Казвам на тия хора: всички вие сте виновни за разпъването на Христа, едно време, но и днес не сте престанали да разпъвате Христа.
Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпнали повече от 20 души в
живота
си, онещастливили сте много вдовици и за това, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тия хора назад.
Мисли ли някой човек, че може да стане богат от парите на тия вдовици, той е на крив път. Мисли ли този човек, че Господ няма да закачи котлите на тия вдовици на неговия врат? - Ще ги закачи разбира се. Казвам: страшно нещо иде сега за света, не само за България, но и за целия свят. То ще дойде до главата и на праведните, и на религиозните, и на светските хора.
към текста >>
80.
3. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ, ЗАПЛАТАТА И ХЛЯБА; 3.1. ВОЙНИТЕ И ХЛЯБА
,
РАДВАЙТЕ СЕ: Неделна беседа; 15 април - Великден, 1917 г.
,
ТОМ 25
Как да се радваме, когато
животът
е тежък, няма достатъчно хляб, дрехи и обуща?
ВОЙНИТЕ И ХЛЯБА РАДВАЙТЕ СЕ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 15 април - Великден, 1917 г. София. В: Все що е писано. София, 1942, с. 84-85. "...Ето, днес Христос ви среща на пътя и казва: "Радвайте се". Веднага се отправят към Христа въпроси: Как да се радваме, когато нашите синове, братя и мъже умират на бойните полета?
Как да се радваме, когато
животът
е тежък, няма достатъчно хляб, дрехи и обуща?
Как да се радваме, когато направихме големи дългове? Ти можеш ли да превърнеш камъните на хляб? Христос отговаря: "Човек живее не само с хляб, но и с всяко живо и благо слово, което излиза от устата на Господа, както и от устата на всеки добър и праведен човек." Сегашните учени търсят начин да създадат хапчета, които да задоволяват глада на човека. Те мислят, че по този начин ще разрешат важните икономически въпроси. Не е този пътят, по който трябва да върви науката.
към текста >>
Словото Божие е висша, духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за подържане на човешкия
живот
.
Христос отговаря: "Човек живее не само с хляб, но и с всяко живо и благо слово, което излиза от устата на Господа, както и от устата на всеки добър и праведен човек." Сегашните учени търсят начин да създадат хапчета, които да задоволяват глада на човека. Те мислят, че по този начин ще разрешат важните икономически въпроси. Не е този пътят, по който трябва да върви науката. Преди всичко, човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие. Щом намери този хляб, той ще разреши въпроса и за хляба от камъни.
Словото Божие е висша, духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за подържане на човешкия
живот
.
Затова, именно, Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Той взе пет хляба и пет риби и нахрани пет хиляди души, с което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това? - Възможно е. Нима от едно житно зрънце не излиза цял клас?
към текста >>
За оправдание, ще кажеш, че си живял и работил с единствената цел да се осигуриш на земята, да направиш
живота
си по-лек и радостен.
Какво ще правите с това богатство, когато смъртта дойде при вас? Тя ще ви хване за врата и ще каже: "Върви след мене! Ти ще й даваш от своите милиони, но тя не признава книжните пари. Колкото и да си богат, тя ще те вземе със себе си. Ако срещнеш на пътя си Христос, Той ще те пита, защо си толкова окъсан.
За оправдание, ще кажеш, че си живял и работил с единствената цел да се осигуриш на земята, да направиш
живота
си по-лек и радостен.
Христос ще ти каже: Криво си разбрал моето учение, криво си разбрал радостта. Радостта се основава на великите добродетели, а не на парите. Само добродетелният човек може да се радва. Задачата на човека не се заключава в печелене на пари, но в прилагане на истината, правдата и добродетелта. Ако човек не говори истината, не постъпва справедливо и не прилага доброто, ще дава отчет за делата си.
към текста >>
81.
3.2. ЗАПЛАТАТА ОТ ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1914-1918 г.)
,
ДА НАЕМЕ РАБОТНИЦИ: Неделна беседа; 10 ноемврий, 1918 г.
,
ТОМ 25
И 12 е резултат, но в човешкия
живот
.
- С един пенез, или с три гроша и 30 пари. На колко пари се равняват три гроша? - На 120 пари. Числото 120 е резултат. То играе роля във вселената.
И 12 е резултат, но в човешкия
живот
.
Като прибавите още 30 пари към 120, получавате 150 - число, при което злото излиза навън. В 1915 г. българите се намесиха в общоевропейската война, което показва, че ще минат през чистене. Между 1913 и 1918 година има известно отношение. 1918 г.
към текста >>
Това явление се забелязва особено в
живота
на поета.
Всеки човек се ражда на определено за него време, затова хората се различават помежду си. Забелязано е, че онези, които се раждат от 9 (22) март нататък, се повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие. Каже ли някой, че страда от главоболие, аз зная, че той е роден през март, когато слънцето е в зодиакалния знак Овен. Овенът е кротък, но когато се срещнат два овена, удрят главите си. Който се бори с материята, осакатява ума си.
Това явление се забелязва особено в
живота
на поета.
Започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде в ума ви една светла, Божествена мисъл или в сърцето ви красив импулс, красиво желание, веднага ги приложете. Отложите ли ги, вие сами се осакатявате. Кажете ли, че тази мисъл е неприложима, вие се спъвате. Ако беше неприложима, тя нямаше да дойде в ума ви.
към текста >>
Резултатът на човешкия
живот
определя неговото бъдеще..."
- Което е в хармония с великите Божествени закони. Всяко действие, което взема участие в повдигането на цялото човечество, е добро. Постъпките на човека се определят от резултатите, които те произвеждат. Човек определя някои свои постъпки като лоши. Обаче, като види резултатите им, тогава може да определи, добри ли са били, или лоши.
Резултатът на човешкия
живот
определя неговото бъдеще..."
към текста >>
82.
3.3. ХЛЯБЪТ ДА СЕ ДАВА ДАРОМ В БЪЛГАРИЯ
,
ХЛЯБЪТ И ЖИВАТА ЕНЕРГИЯ: Неделна беседа; 22 май, 1921 г.
,
ТОМ 25
Защо туряме цена на хляба при такива разбирания на
живота
?
"...Сега чета по вестниците, хлябът се повишил на 6 лева. Започват всички вестникари, забръмчат - "6 лева хляба". Ама после станал 4 лева. Добре, свалят опашките си. На другия ден дойде хляба 8 лева, пак опашките нагоре.
Защо туряме цена на хляба при такива разбирания на
живота
?
Когато Господ даде хляба на земята, Той забрани да се продава. И най-голямото проклятие в света е, че това велико благо се продава. Абсолютно забранено е да се продава хляба и брашното. И след това се питаме, защо светът бил. Първото условие е хлябът да се дава без пари.
към текста >>
Ако това разбиране в света не се промени,
животът
за в бъдеще може да стане 100 пъти по-ужасен отколкото е сега.
Следователно, това, което хората направиха, ние трябва да оправим. Ако някой е развалил къщата на някого, умните трябва да я поправят! Затова у нас трябва да влезе този велик импулс, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че такъв бил Бог, онакъв бил Бог. Питам: Във вашия град хлябът продава ли се? -"Да, ние сме културни хора, черният хляб е по-евтин, белия - по-скъп." Казвам: аз имам особено мнение за вас.
Ако това разбиране в света не се промени,
животът
за в бъдеще може да стане 100 пъти по-ужасен отколкото е сега.
В 100 години хората ще се изродят само от тази фалшификация на хляба с примеси от вар, пясък, боб и други. - Защо го фалшифицираш? Всеки иска да спечели. Сега вие, религиозните хора ще кажете: "Това не е наша работа, има държавници". Когато в света дойде онзи облак, който плава на небето, от една капка ли е?
към текста >>
83.
3.4. ГЕРОИТЕ ОТ ВОЙНАТА 1914-1918 г. И ПАРИТЕ
,
ОНЕЗИ ДНИ ЩЕ СЕ СЪКРАТЯТ: Неделна беседа; 25 май, 1924 г.
,
ТОМ 25
било в науката, било в религията, било в обществения
живот
.
Кога хората са приели истината на своето време? Не донесе ли Христос една велика истина на света? И какво направиха с Него? След Него дойдоха апостолите, но и те бяха гонени. Така постъпват с всекиго, който иска да внесе една нова идея.
било в науката, било в религията, било в обществения
живот
.
Какъвто и да е този човек, все ще го гонят. Разбиране е това... " "...Съвременните хора казват: Достатъчно е да имаме пари, всичко ще се разреши. Те мислят, че ако имат пари, лесно ще разрешат въпросите си. Това е само една трета от истината, но не и цялата истина. Парите са една необходимост, едно условие за живота, но всяка необходимост води към друга необходимост.
към текста >>
Парите са една необходимост, едно условие за
живота
, но всяка необходимост води към друга необходимост.
било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят. Разбиране е това... " "...Съвременните хора казват: Достатъчно е да имаме пари, всичко ще се разреши. Те мислят, че ако имат пари, лесно ще разрешат въпросите си. Това е само една трета от истината, но не и цялата истина.
Парите са една необходимост, едно условие за
живота
, но всяка необходимост води към друга необходимост.
Парите унищожават вярата, мъжеството, смелостта на човека. Като има пари, човек уповава на тях, поради което вярата и смелостта му отслабват. Парите са внесли най-голямата поквара в света. Те са изопачили характера на свещеници и проповедници, на майки и бащи, на учители, на моми и момци. Те са внесли отрова в света.
към текста >>
От друга страна, парите са благо в
живота
.
Парите унищожават вярата, мъжеството, смелостта на човека. Като има пари, човек уповава на тях, поради което вярата и смелостта му отслабват. Парите са внесли най-голямата поквара в света. Те са изопачили характера на свещеници и проповедници, на майки и бащи, на учители, на моми и момци. Те са внесли отрова в света.
От друга страна, парите са благо в
живота
.
Обаче, злото, което парите са причинили, е по-голямо от доброто, което са допринесли на човечеството. Може да не сте съгласни с мене, това не е важно. Наблюдавайте, какво става с всички народи, семейства и общества, които забогатяват. Когато бащата забогатява, синовете и дъщерите започват да живеят в разкош и охолство и, в края на краищата, нищо не излиза от тях. Какво стана с онези богатски синове, на които бащите забогатяха във войната?
към текста >>
Изобщо, парите водят към разпуснат
живот
, към престъпления.
Може да не сте съгласни с мене, това не е важно. Наблюдавайте, какво става с всички народи, семейства и общества, които забогатяват. Когато бащата забогатява, синовете и дъщерите започват да живеят в разкош и охолство и, в края на краищата, нищо не излиза от тях. Какво стана с онези богатски синове, на които бащите забогатяха във войната? - Пропаднаха.
Изобщо, парите водят към разпуснат
живот
, към престъпления.
Не мислете, че като сте дошли на земята, имате право да живеете, както искате. Има един велик закон в света, който държи еднакво отговорни прости и учени, богати и бедни. Пред този закон всеки еднакво отговаря за делата си. Всеки се съди според съзнанието си. Като не признават съдбата, някои казват за своя близък, че е умрял.
към текста >>
84.
3.5. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА И ХРИСТИЯНСТВОТО
,
САМ С УМА СИ: Неделна беседа; 9 януарий, 1927 г.
,
ТОМ 25
- В: Влизане : [Сила и
живот
] IX серия, [т. 2].
3.5. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА И ХРИСТИЯНСТВОТО САМ С УМА СИ: [14 неделна] беседа от Учителя, държана на 9 януарий, 1927 г. в гр. София.
- В: Влизане : [Сила и
живот
] IX серия, [т. 2].
София, 1930, с. 41-42. "... "Сам с ума си служа на Божия Закон, а с плътта - на греховния закон." Значи, докато човек е в плът, той ще служи и на двата закона. Това виждаме и днес навсякъде в живота. Отвори се европейската война, дето се избиха милиони хора. Какво спечелиха европейските културни народи с тази война?
към текста >>
Това виждаме и днес навсякъде в
живота
.
3.5. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА И ХРИСТИЯНСТВОТО САМ С УМА СИ: [14 неделна] беседа от Учителя, държана на 9 януарий, 1927 г. в гр. София. - В: Влизане : [Сила и живот] IX серия, [т. 2]. София, 1930, с. 41-42. "... "Сам с ума си служа на Божия Закон, а с плътта - на греховния закон." Значи, докато човек е в плът, той ще служи и на двата закона.
Това виждаме и днес навсякъде в
живота
.
Отвори се европейската война, дето се избиха милиони хора. Какво спечелиха европейските културни народи с тази война? Какви бяха народите, които се биха помежду си? Все културни, християнски народи, които проповядваха, че хората на миналото, които са живели преди тях, са били варвари, не са разбирали Божия закон. И всички тия разумни хора не постъпиха ли по-зле даже и от своите предшественици?
към текста >>
Политическият
живот
е за земята.
Туй показва, че културата, с която днес хората се гордеят, е фиктивна. Християнството още не е проникнало дълбоко в човека, да стане негова плът и кръв. При това и учените хора нямат още в себе си определен вътрешен морал. Казвам: сега, когато проповядват християнството между народите, всякога чрез него се прокарва някаква политическа цел. Навсякъде, дето с християнството заедно се прокарва известна политическа цел, влиза и заразата.
Политическият
живот
е за земята.
В неговата програма влиза слава, богатство, щастие - всеки иска да бъде богат, силен, щастлив. Ако някой иска да се прослави като писател, като художник или като музикант, той трябва да отиде в света. Само там могат да го направят велик, знаменит човек. Влезе ли той в духовния свят, дето работят Божествени закони, там процесът е точно обратен: първо ще му снемат короната от главата - ще остане гологлав и бос; после ще го лишат от всички богати храни, като кокошки, прасенца, агънца; ще му отнемат всички удоволствия - пушене тютюн, пиене вино и др. Дето отиде, няма да бъде вече пръв, но последен.
към текста >>
Сега, като наблюдавам
живота
на съвременните хора, казвам: да излиза дим от комините им, разбирам, но да излиза дим от устата и носовете на хората, това не разбирам.
В неговата програма влиза слава, богатство, щастие - всеки иска да бъде богат, силен, щастлив. Ако някой иска да се прослави като писател, като художник или като музикант, той трябва да отиде в света. Само там могат да го направят велик, знаменит човек. Влезе ли той в духовния свят, дето работят Божествени закони, там процесът е точно обратен: първо ще му снемат короната от главата - ще остане гологлав и бос; после ще го лишат от всички богати храни, като кокошки, прасенца, агънца; ще му отнемат всички удоволствия - пушене тютюн, пиене вино и др. Дето отиде, няма да бъде вече пръв, но последен.
Сега, като наблюдавам
живота
на съвременните хора, казвам: да излиза дим от комините им, разбирам, но да излиза дим от устата и носовете на хората, това не разбирам.
Сега и жените се състезават с мъжете в пушене на тютюн, като казват, че това изразява равенство между половете. Жените по този начин искат да придобият свобода, да се приравнят с мъжете... "
към текста >>
85.
4. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА; 4.1. ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ И ВОЙНАТА 1914- 1918 г.
,
В КЪЩИ: Неделна беседа; 1 септемврий, 1918 г.
,
ТОМ 25
Христос обръща вниманието на учениците си към причините и последствията на страданията на човешкия
живот
.
Днес го виждаме на бойните полета, дето реже глави, ръце, крака, вади очи и т.н. - Защо се бият хората? - Защото са направени от кал. - Кога ще престанат да се бият? - Когато се родят от вода и дух.
Христос обръща вниманието на учениците си към причините и последствията на страданията на човешкия
живот
.
Той казва, че задачата на човечеството е да преработи и организира материята, от която е създаден човекът. - Кога ще се преработи тя? - Когато мъжът и жената не се напущат; когато всички хора се обединят в едно цяло и живеят без грехове и престъпления. В бъдеще хората ще живеят в чистота и светост. Никой няма да казва като Давида: "В грях ме зачена майка ми." Ако майката е живяла в грях, и дъщерята ще живее в грях.
към текста >>
- Мъчнотиите в
живота
.
Той чувал, че мечката не яде мърша. Като приближила до него мечката започнала да го души и понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си. Онзи, който бил на дървото, веднага слязъл и запитал приятеля си: Какво ти каза мечката? - Каза ми, друг път да не тръгвам на път с такива приятели. Какво представя мечката?
- Мъчнотиите в
живота
.
Как разрешават хората мъчнотиите си? Едни ги разрешават отвисоко, качват се на високи дървета и казват, че там се мисли добре. Те не говорят истината - от страх се качват на дървета. Те не са смели. Други пък лягат на земята и се преструват на умрели.
към текста >>
86.
4.2. ВОЙНАТА 1914-1918 г. И БОЖЕСТВЕНАТА ВОЙНА
,
В МОЕ ИМЕ: Неделна беседа; 29 септемврий, 1918 г.
,
ТОМ 25
Нека всички бъдем свободни и работим дотогава, докато се подобри
живота
на хората, на всички живи същества на земята.
Христос казва, че за да победите общия враг, трябва да прощавате на всички, които са ви обидили и напакостили; трябва да изпъдите злото вън от себе си. Казвам: Отворете прозорците си, да влезе Божествената светлина във вашия дом. Който не ги отвори, ще понесе последствията на непослушанието. Това значи, Бог ще въздаде на всекиго заслуженото. Великият Баща на човечеството гледа еднакво към всички хора, и на всички говори като на съзнателни, мислещи същества, които имат условия да се повдигнат.
Нека всички бъдем свободни и работим дотогава, докато се подобри
живота
на хората, на всички живи същества на земята.
Казвате: Добре, че войната е към своя край. Не е така. Войната сега започва и се развива във ваша полза. Ние ще спечелим войната. - Коя война?
към текста >>
Казано е в Писанието: "Преди да е залязло слънцето, трябва да си простил на брата си... " "... В този смисъл, стихът "дето са двама или трима, събрани в мое име, се превежда с думите: "Ако съберете два или три листа от тази книга в мое име, Аз ще бъда с вас." Живи са листата на дървото на
живота
." Хората са листа на
живото
дърво, светиите са цветовете, ангелите - завързалите, но още неузрели плодове, а херувимите и серафимите - узрелите и сладки вече плодове.
Божият посланик носи в себе си Божията Правда и се обръща към всички народи с думите: Народи, въдворете Божията Правда на земята! Ако иде от север, Той проповядва на хората истината. Ако иде от юг, Той проповядва за добродетелите и казва: Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, натъжения ще утешиш. Ако иде от изток, ще проповядва на хората за любовта. Иде ли от запад, ще проповядва за прощението.
Казано е в Писанието: "Преди да е залязло слънцето, трябва да си простил на брата си... " "... В този смисъл, стихът "дето са двама или трима, събрани в мое име, се превежда с думите: "Ако съберете два или три листа от тази книга в мое име, Аз ще бъда с вас." Живи са листата на дървото на
живота
." Хората са листа на
живото
дърво, светиите са цветовете, ангелите - завързалите, но още неузрели плодове, а херувимите и серафимите - узрелите и сладки вече плодове.
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, съставят дървото на живота, в което текат Божествените сокове. Цялото дърво пък живее в Бога. Чрез дървото се изявява животът, като виделина. Казано е в Евангелието: "Виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." Виделината е Христос, проявен в света. Щом се проявява Христос, всички трябва да Го познават.
към текста >>
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, съставят дървото на
живота
, в което текат Божествените сокове.
Ако иде от север, Той проповядва на хората истината. Ако иде от юг, Той проповядва за добродетелите и казва: Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, натъжения ще утешиш. Ако иде от изток, ще проповядва на хората за любовта. Иде ли от запад, ще проповядва за прощението. Казано е в Писанието: "Преди да е залязло слънцето, трябва да си простил на брата си... " "... В този смисъл, стихът "дето са двама или трима, събрани в мое име, се превежда с думите: "Ако съберете два или три листа от тази книга в мое име, Аз ще бъда с вас." Живи са листата на дървото на живота." Хората са листа на живото дърво, светиите са цветовете, ангелите - завързалите, но още неузрели плодове, а херувимите и серафимите - узрелите и сладки вече плодове.
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, съставят дървото на
живота
, в което текат Божествените сокове.
Цялото дърво пък живее в Бога. Чрез дървото се изявява животът, като виделина. Казано е в Евангелието: "Виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." Виделината е Христос, проявен в света. Щом се проявява Христос, всички трябва да Го познават. Той е говорил на всички.
към текста >>
Чрез дървото се изявява
животът
, като виделина.
Ако иде от изток, ще проповядва на хората за любовта. Иде ли от запад, ще проповядва за прощението. Казано е в Писанието: "Преди да е залязло слънцето, трябва да си простил на брата си... " "... В този смисъл, стихът "дето са двама или трима, събрани в мое име, се превежда с думите: "Ако съберете два или три листа от тази книга в мое име, Аз ще бъда с вас." Живи са листата на дървото на живота." Хората са листа на живото дърво, светиите са цветовете, ангелите - завързалите, но още неузрели плодове, а херувимите и серафимите - узрелите и сладки вече плодове. Всички живи същества, от най-малките до най-големите, съставят дървото на живота, в което текат Божествените сокове. Цялото дърво пък живее в Бога.
Чрез дървото се изявява
животът
, като виделина.
Казано е в Евангелието: "Виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." Виделината е Христос, проявен в света. Щом се проявява Христос, всички трябва да Го познават. Той е говорил на всички. Няма човек, който да е лишен от тази опитност. Някои хора не обичат да говорят за своите опитности и минават за безверници; други говорят повече, отколкото трябва и минават за лъжци, не им вярват.
към текста >>
87.
4.5. ПЛАТЕТЕ СВОЯТА ДАН НА ГОСПОДА
,
КАТО ЧУХА: Неделна беседа; 17 ноемврий, 1918 г.
,
ТОМ 25
- Откажете се от стария
живот
, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието.
Обикнете Го, за да го познаете. Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери. Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството. - Искаме да бъдем щастливи.
- Откажете се от стария
живот
, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието.
Христос казва: "Горко вам книжници и фарисеи! Горко вам лицемери! " България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа[1]. Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства.
към текста >>
88.
4.6. БОРБАТА МЕЖДУ АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ И ЗМЕЯ
,
ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Неделна беседа; 7 март, 1920 г.
,
ТОМ 25
Следователно, детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на земята се изменят, и то бъде готово за новия
живот
.
Тя е носител на онази жива Божествена идея, която се олицетворява с раждането на детето. Когато майката добие детето, а бащата го роди, те трябва да кажат: Живата Божествена идея започва своето правилно развитие. Интересно е, че новороденото дете не остана на земята, а го отнесоха на небето. Майката пък отиде в пустинята. Майката и синът се разделят.
Следователно, детето трябва да се възпитава на небето до времето, когато условията на земята се изменят, и то бъде готово за новия
живот
.
Майката, която още не е готова, отива в пустинята. Колко дни останала да живее там? - Всичко 1260 деня. Сега спорят, какво означават тези дни. Едни ги смятат за дни от годината, други - за периоди.
към текста >>
Живото
куче е за предпочитане пред умрелия лъв, и силният лъв е за предпочитане пред умрялото куче.
- Всичко 1260 деня. Сега спорят, какво означават тези дни. Едни ги смятат за дни от годината, други - за периоди. Може да се вземат и като дни, и като периоди. Не е важно, колко е стар човек, но колко е умен и добър.
Живото
куче е за предпочитане пред умрелия лъв, и силният лъв е за предпочитане пред умрялото куче.
Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята. И тази война, която е предвидена там и се изразява в боя между Михаил и змея, до известна степен представя световната война, която ние преживяваме, но още не е завършена. В 19 глава на Откровението се среща повторение на събитията. Там символите се изменят. Говори се за бял кон.
към текста >>
Онези, които са издигнати, които имат духовни преживявания, и са във връзка с Бога, разбират, че религията не е нова форма, но велик
живот
, отношение, връзка на човека с Бога.
Не можете да поправите някого, докато умът му е изопачен; не можете да накарате човека да ходи правилно, ако кракът му е изкривен. Следователно, първо, човешкият ум трябва да се очисти от всички противоречия. И тъй, детето се възпитавало на небето. На друго място Евангелието характеризира детето с думите "нов човек". Често се говори за религия.
Онези, които са издигнати, които имат духовни преживявания, и са във връзка с Бога, разбират, че религията не е нова форма, но велик
живот
, отношение, връзка на човека с Бога.
Всички сте били деца, млади; изпитали сте първите ласки и обич на вашата майка. Някои от вас сте опитали обичта на вашите приятели; други - любовта на възлюбения си и познавате трептенията на вашето сърце. То трепти като Божественото сърце. Има тайни неща в живота, които ние търсим. Това са преживявания, за които човек е готов да пожертвува живота си.
към текста >>
Има тайни неща в
живота
, които ние търсим.
Често се говори за религия. Онези, които са издигнати, които имат духовни преживявания, и са във връзка с Бога, разбират, че религията не е нова форма, но велик живот, отношение, връзка на човека с Бога. Всички сте били деца, млади; изпитали сте първите ласки и обич на вашата майка. Някои от вас сте опитали обичта на вашите приятели; други - любовта на възлюбения си и познавате трептенията на вашето сърце. То трепти като Божественото сърце.
Има тайни неща в
живота
, които ние търсим.
Това са преживявания, за които човек е готов да пожертвува живота си. Божествените преживявания се отличават от обикновените: в тях няма промяна, те са постоянни. Когато се нахраните, вие усещате приятно чувство, което постепенно отслабва, и след пет-шест часа се сменя с неприятно чувство - усещате глад. Отново задоволявате глада си и пак усещате приятност; след няколко часа огладнявате - неприятност. Приятност и неприятност - това са променливи преживявания.
към текста >>
Това са преживявания, за които човек е готов да пожертвува
живота
си.
Онези, които са издигнати, които имат духовни преживявания, и са във връзка с Бога, разбират, че религията не е нова форма, но велик живот, отношение, връзка на човека с Бога. Всички сте били деца, млади; изпитали сте първите ласки и обич на вашата майка. Някои от вас сте опитали обичта на вашите приятели; други - любовта на възлюбения си и познавате трептенията на вашето сърце. То трепти като Божественото сърце. Има тайни неща в живота, които ние търсим.
Това са преживявания, за които човек е готов да пожертвува
живота
си.
Божествените преживявания се отличават от обикновените: в тях няма промяна, те са постоянни. Когато се нахраните, вие усещате приятно чувство, което постепенно отслабва, и след пет-шест часа се сменя с неприятно чувство - усещате глад. Отново задоволявате глада си и пак усещате приятност; след няколко часа огладнявате - неприятност. Приятност и неприятност - това са променливи преживявания. Такъв е физическият човек.
към текста >>
Значи, смисълът на
живота
не е в яденето.
Когато се нахраните, вие усещате приятно чувство, което постепенно отслабва, и след пет-шест часа се сменя с неприятно чувство - усещате глад. Отново задоволявате глада си и пак усещате приятност; след няколко часа огладнявате - неприятност. Приятност и неприятност - това са променливи преживявания. Такъв е физическият човек. Ако искате да угодите на този човек с кокоши, агънца, кюфтета и др.подобни, от него нищо няма да излезе.
Значи, смисълът на
живота
не е в яденето.
Аз взимам тези два противоположни полюса в преживяванията, за да разберете, че във физическия свят има смяна в преживяванията, докато в духовния свят няма промени. Никакви страдания, никакви мъчнотии не са в състояние да изменят стремежа ни към духовния свят. За духовните преживявания човек е готов да се жертвува, да страда. Това наричам любов. В нея се включват всички стремежи..." "...Значи, равностранният триъгълник представя силите на ума, сърцето и волята, които са в пълна хармония помежду си.
към текста >>
Върху този триъгълник се създава истинският
живот
.
Аз взимам тези два противоположни полюса в преживяванията, за да разберете, че във физическия свят има смяна в преживяванията, докато в духовния свят няма промени. Никакви страдания, никакви мъчнотии не са в състояние да изменят стремежа ни към духовния свят. За духовните преживявания човек е готов да се жертвува, да страда. Това наричам любов. В нея се включват всички стремежи..." "...Значи, равностранният триъгълник представя силите на ума, сърцето и волята, които са в пълна хармония помежду си.
Върху този триъгълник се създава истинският
живот
.
Като изучавате лицето на човека, виждате един триъгълник - носът. Българинът има слаба воля; умът и сърцето му са по-силно развити от волята. Носът му има дължина средно от 3.5-4 см. Българинът е упорит, не е волев човек. Упоритостта е едно качество, а разумната воля - друго.
към текста >>
Бог разгръща книгата на
живота
и отдава всекиму заслуженото.
Ако не вярвате на думите ми, сами ще ги проверите. Няма да се минат 10-20 години, сами ще видите, какво иде. Аз няма да кажа, какво иде - ще го опитате. Великият закон, който действува в целия свят, е арахангел Михаил. Той иде със своя нож.
Бог разгръща книгата на
живота
и отдава всекиму заслуженото.
Иде съдба на земята! Няма да остане човек, който да не се яви на съд пред Господа. Всеки ще бъде съден според писаното в книгата на живота. Щом Бог се наеме да оправи хората, змеят ще бъде изхвърлен навън. Не се ли наеме Бог с оправянето ви, и вие, и змеят ще бъдете хвърлени в пропастта.
към текста >>
Всеки ще бъде съден според писаното в книгата на
живота
.
Великият закон, който действува в целия свят, е арахангел Михаил. Той иде със своя нож. Бог разгръща книгата на живота и отдава всекиму заслуженото. Иде съдба на земята! Няма да остане човек, който да не се яви на съд пред Господа.
Всеки ще бъде съден според писаното в книгата на
живота
.
Щом Бог се наеме да оправи хората, змеят ще бъде изхвърлен навън. Не се ли наеме Бог с оправянето ви, и вие, и змеят ще бъдете хвърлени в пропастта. В бъдеще, Христовото учение не може да живее в човешките сърца - в тези малки черупки. Не казвам, че свещениците са лоши, но те още не разбират Христовото учение. Нека дойдат при мене, да им държа една беседа, да отворя очите им, да видят, как са живели в миналото.
към текста >>
Писано е: "Книгата на
живота
ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае." Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена и, или живо дете ще се роди, или мъртво.
В бъдеще, Христовото учение не може да живее в човешките сърца - в тези малки черупки. Не казвам, че свещениците са лоши, но те още не разбират Христовото учение. Нека дойдат при мене, да им държа една беседа, да отворя очите им, да видят, как са живели в миналото. Ще отвори Бог умовете им, да разберат, че не са толкова чисти, както си мислят. Какви трески за дялане имат всички хора!
Писано е: "Книгата на
живота
ще се отвори и няма да остане тайна, която да не се знае." Всичко ще стане така, както е станало с раждащата жена и, или живо дете ще се роди, или мъртво.
Каквото и да е, все ще се роди нещо. Разликата между добрия и лошия човек се заключава в следното: лошият се мъчи и нищо не ражда, а добрият се мъчи и ражда. Лошият човек прилича на онзи змей, чиито малки оживяват още в утробата на майка си, дето преяждат корема й и излизат навън. Днес пред жената - нашата душа, която иска да роди вашия ума стои змеят, т.е. вашите лоши разположения, и казва: Защо си вярващ?
към текста >>
Те се убедиха, че има и друг
живот
, вън от физическия.
Някои очакваха Христа още в 1845 година, в началото на 19 век и като не дойде, усъмниха се в Него. Други Го очакват и до днес. Някои вярващи се облякоха с бели дрехи и излязоха да посрещнат Христа. Той дойде, но не както Го очакваха, затова много християни се разочароваха. В 45 година се яви спиритизмът, който обърна умовете на хората към Бога.
Те се убедиха, че има и друг
живот
, вън от физическия.
Някои гледаха на спиритизма като на дяволска работа. Значи, Христос дойде чрез спиритизма, но малцина Го познаха и приеха. Излъгани в своите тълкувания и изчисления, някои вярващи отново започнаха да изчисляват, кога ще дойде Христос втори път на земята. Те изчислиха, че Христос ще дойде в 1915 г. на земята, но на никого не казаха, мълчаха си.
към текста >>
Само така ще разберете, че всичко около вас е живо, че навсякъде има
живот
.
Питам: Виждате ли в тая тъмна стая нещо? - Не виждаме. - Обаче, ако пусна един светъл лъч отгоре, ще видите хиляди прашинки. Ако усиля светлината, ще видите още много работи. Следователно, пространството, в което живеете, има много неща, но ще ги видите само ако то се освети.
Само така ще разберете, че всичко около вас е живо, че навсякъде има
живот
.
"И мъчеше се да роди." - Де е жената, която ражда? - По цяла Европа. Това, което Йоан е видял, става сега в цяла Европа. Той е видял бъдещите събития. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братство, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: Не ви трябва братство!
към текста >>
89.
4.7. ВОЙНАТА МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКИТЕ НАРОДИ
,
БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА: Неделна беседа; 19. X. 1921 г.
,
ТОМ 25
- В: Сила и
живот
: IV серия : Беседи държани от Дънов по стенографски бележки.
4.7. ВОЙНАТА МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКИТЕ НАРОДИ БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА: [Неделна] беседа държана на 19. X. 1921 г. в София.
- В: Сила и
живот
: IV серия : Беседи държани от Дънов по стенографски бележки.
София, 1922, с. 12-13. "... Аз говоря не според мярката, която вие разбирате, но говоря от гледището на брат, сестра и майка! Аз говоря на онези, които се приготовляват. На вас ви давам упътвания, и туй, което аз ви говоря сега, в миналото трябваше 30 години да прекарате в някоя пагода или капище и да ви се дадат много изпити, за да ви се кажат тия думи, които аз ви казвам. Сега пак ще кажете: "Чудна работа, този строй не бил строй, туй учение не било учение, нашите съвременни майки не били майки.
към текста >>
90.
4.8. ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
,
АКО ПРЕБЪДЕТЕ В МЕНЕ ...: Неделна беседа; 18. VI. 1922 г.
,
ТОМ 25
- В: Сила и
живот
: V серия : Беседи държани от Дънов по стенографски бележки.
4.8. ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА АКО ПРЕБЪДЕТЕ В МЕНЕ ... : [Неделна] беседа държана на 18. VI. 1922 г. в София.
- В: Сила и
живот
: V серия : Беседи държани от Дънов по стенографски бележки.
София, 1922, с. 424-426. "... Съвременните религиозни, духовни хора трябва да почнат да мислят. Аз нямам нищо против тия форми, които съществуват. Те са изгубили онова вътрешно значение. Тия форми сега трябва да се изчистят и да се създадат нови форми в света.
към текста >>
Ако тия 25 милиона биха се пожертвували съзнателно, биха пожертвували имота си,
живота
си, всичко за тая цел, можеше да има смисъл.
Имаше ли Господ нужда от тия жертви? Нямаше. И ние казваме, че едно време евреите принасяха само говеда, овце и гълъбчета, а съвременните хора показаха, че те принасят в жертва на Бога и хора. Е, питам сега: при такава култура, дето се принасят хората в жертва, може ли да се говори за любов? Нямам нищо ако тази жертва бе дадена съзнателно, ако всички тия 25 милиона бяха умрели съзнателно за човечеството, какво щяха да направят? Те биха тикнали човечеството четири хиляди години напред, и ние щяхме да имаме една възвишена култура на земята.
Ако тия 25 милиона биха се пожертвували съзнателно, биха пожертвували имота си,
живота
си, всичко за тая цел, можеше да има смисъл.
Но всичките те умряха, без да подтикнат човечеството много напред. Те едва го тикнаха само на 100 години напред. Ето един метод, който е краен! Такава грамадна енергия на 25 милиона хора да се иждиви за нищо и никакво! И сега тия хора, вместо да съзнаят своите погрешки, търсят кой е виновен.
към текста >>
И Христос, който иде на земята, казва: "Не е този пътят, по който може да се угоди на Бога", а всеки човек съзнателно, без насилие, трябва сам да принесе
живота
си в жертва благоугодна Богу, без да го заставят на сила.
Те едва го тикнаха само на 100 години напред. Ето един метод, който е краен! Такава грамадна енергия на 25 милиона хора да се иждиви за нищо и никакво! И сега тия хора, вместо да съзнаят своите погрешки, търсят кой е виновен. Аз казвам, тия хора се пожертвуваха без да се постигне онази велика цел, която се изисква.
И Христос, който иде на земята, казва: "Не е този пътят, по който може да се угоди на Бога", а всеки човек съзнателно, без насилие, трябва сам да принесе
живота
си в жертва благоугодна Богу, без да го заставят на сила.
Това не е жертва. Прочее, аз не съм против жертвата, аз съм за жертвата, но нека всеки сам себе си доброволно да се принесе в жертва..."
към текста >>
91.
4.9. ВОЙНАТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
,
ЖИВИЯТ ГОСПОД: Неделна беседа; 1 октомври, 1922 г.
,
ТОМ 25
Духът, това е
живото
, разумно Слово.
Ако вложиш в дъщеря си или в сина си благородно сърце, светъл ум и диамантена воля, те ще имат здрави крилца, с които ще могат свободно да летят. "Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." Следователно, докато Бог не стане истински лозар и земеделец за нас, и докато Духът не работи върху нас, ние не можем да бъдем пръчки на истинната лоза. Като чуят думата "дух", хората започват да треперят от страх. Аз не говоря за духове, но за Божия Дух, за Разумното начало в света. Когато казват, че говориш разумно, това показва, че Духът се проявява чрез тебе.
Духът, това е
живото
, разумно Слово.
Духът е велико нещо, не е като вятъра. И вятърът е нещо въздухообразно, обаче, Духът е онази разумна основа, върху която живеем. От тази основа излиза любовта, която носи радост и веселие в човешката душа... " "... Питат ме: Какво ще стане с България? Казвам: България е в най- добро положение, щастлива е тя. - Че как е възможно това?
към текста >>
92.
4.10. ВСЕОБЩАТА ВОЙНА 1914-1918 г.
,
БЪДЕТЕ РАЗУМНИ: Неделна беседа; 16. IX. 1923 г.
,
ТОМ 25
- В: Двата природни метода : Беседи: [Сила и
живот
] VI серия.
4.10. ВСЕОБЩАТА ВОЙНА 1914-1918 г. БЪДЕТЕ РАЗУМНИ: [Неделна] беседа [от Учителя], държана на 16. IX. 1923 г.
- В: Двата природни метода : Беседи: [Сила и
живот
] VI серия.
[София, 1924], с. 19-20. "... Казва Христос: "Бъдете разумни, като змиите, и незлобливи, като гълъбите! " Е, какъв ще бъде изходният път, ако не се оправят сметките? - Бой. Защо се бият хората?
към текста >>
За нас
животът
има друг един смисъл.
Тия държави се разсипаха. Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят. Те не бяха достатъчно разумни. Сега ние ще оставим всичко това. Ние ще приложим туй Божествено учение индивидуално.
За нас
животът
има друг един смисъл.
Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо с този съвременен свят. Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази земя. Учените казват, че тази земя ще се пренесе в друга една планета, която сега се създава в пространството, и там ще започне онази разумна, нова култура. И Христос загатва на своите ученици: "Отивам да ви приготвя друго място и, когато ви приготвя, ще дойда да ви взема, та където съм аз, там ще бъдете и вие.
към текста >>
93.
4.11. ЗАКОНИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, ВОЙНАТА И ПРОМЕНИТЕ В ЖИВАТА ПРИРОДА
,
ДОПРЕНИЯТ ВЪГЛЕ: Неделна беседа;
,
ТОМ 25
- В: Двата природни метода: Беседи: [Сила и
живот
] VI серия.
4.11. ЗАКОНИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, ВОЙНАТА И ПРОМЕНИТЕ В ЖИВАТА ПРИРОДА ДОПРЕНИЯТ ВЪГЛЕ: [Неделна] беседа [от Учителя], държана на 20.I.1924 г.
- В: Двата природни метода: Беседи: [Сила и
живот
] VI серия.
[София, 1924], с. 342-343, 344, 345. "...Някои хора казват, че са морални. От това гледище, в съвременното общество, има малко хора, които са морални. И онези, които създават законите, като се поставят в положение да ги изпълнят, те сами ги престъпват.
към текста >>
Всеки един закон, който не е в съгласие с
живота
природа, всеки един закон, който не е в съгласие с Бога, той не е истински закон!
Да, но не е само това. За да се създаде един закон, трябва да се съберат най-умните, най-учените, най-силните хора в света. А в съвременния свят, в съвременна Европа, кои правят законите? Тия техни закони аз наричам закончета. Обаче, в света има един велик вътрешен закон, който едновременно наказва и законодателя.
Всеки един закон, който не е в съгласие с
живота
природа, всеки един закон, който не е в съгласие с Бога, той не е истински закон!
Аз не говоря за този Господ, за който говорят хората. Не, има един Господ в света, който въздава на всички народи едновременно. Аз няма да се спирам сега да ви обяснявам, че всички тези промени, всички тези икономически пертурбации, глад, болести, всичко това е резултат на онези извратени закони на държавите в света. Колкото по- малко закони има в една държава, толкова тази държава е по-добре, а колкото повече закони има в една държава, толкова тя стои на едно по-ниско ниво в своето развитие. Някои ще ми възразят.
към текста >>
Да не мислите, че идва мирен
живот
.
Човешкият ум се проявява само чрез човешките мисли. Разумната човешка воля е една чисто духовна сила, но само чрез своите действия тя се материализира... " "... Питам: кое е по-хубаво в света, да имаш нещо, от което да се ползуваш, или да го придобиеш и да ти го вземат? Вземете сега съвременния културен свят, съвременна Европа, какво придоби в тази обща война [1914-1918], в която умряха 30 милиона хора? - Всъщност нищо не придоби. Развратът в най-голямата си сила влезе в съвременния свят, и сега идват още по-тежки страдания.
Да не мислите, че идва мирен
живот
.
Не, сега сме пред вратата на още по-лоши неща и ще видят, какви неща ще станат в природата. Най-много след 10 години, хората ще видят какви промени ще станат в живата природа. За всяко нарушение в живата природа, тя иска своето равновесие. Всички тези хора, които са измрели, техният живот, който еволюираше и се спря, създаде известна отрова вътре в света. И всякога след една война се ражда развратът.
към текста >>
Всички тези хора, които са измрели, техният
живот
, който еволюираше и се спря, създаде известна отрова вътре в света.
Развратът в най-голямата си сила влезе в съвременния свят, и сега идват още по-тежки страдания. Да не мислите, че идва мирен живот. Не, сега сме пред вратата на още по-лоши неща и ще видят, какви неща ще станат в природата. Най-много след 10 години, хората ще видят какви промени ще станат в живата природа. За всяко нарушение в живата природа, тя иска своето равновесие.
Всички тези хора, които са измрели, техният
живот
, който еволюираше и се спря, създаде известна отрова вътре в света.
И всякога след една война се ражда развратът. В съвременното общество трябва да има опомване. Опомването се състои в това, хората трябваше да съзнаят, че известни положения са грешни. Сега, и англичаните, и французите, и българите искат да ни уверят, че войната е в реда на нещата. Не, войната е едно изключение, не е в реда на нещата.
към текста >>
Една случайност е тя, едно изключение, а изключенията, това са един закон за проявяване на разумния
живот
... "
И всякога след една война се ражда развратът. В съвременното общество трябва да има опомване. Опомването се състои в това, хората трябваше да съзнаят, че известни положения са грешни. Сега, и англичаните, и французите, и българите искат да ни уверят, че войната е в реда на нещата. Не, войната е едно изключение, не е в реда на нещата.
Една случайност е тя, едно изключение, а изключенията, това са един закон за проявяване на разумния
живот
... "
към текста >>
94.
5. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА И СЪГЛАШЕНИЕТО СЛЕД ВОЙНАТА; 5.1. МИРЪТ СЛЕД ВОЙНАТА 1914-1918 г.
,
В ИСТИЯ ЧАС: Неделна беседа; 14 юлий, 1918 г.
,
ТОМ 25
Да изпразваш сърцето си от нечистотиите на
живота
и да го пълниш с плодовете на Духа, това е велика наука, до която човек трябва да се домогне.
В тази буква има една равнодействуваща сила, която уравновесява противоречията, произлизащи от ума. Буквата "X" означава човешките чувства. Тя е образувана от буквата "С", взета в право и обратно положение. Буквата "С" изразява закона на луната, която в 28 деня се пълни и изпразва. Човектрябва да научи законите, как да се пълни и изпразва.
Да изпразваш сърцето си от нечистотиите на
живота
и да го пълниш с плодовете на Духа, това е велика наука, до която човек трябва да се домогне.
Последната буква "Ъ" означава закон на Божествената хармония. В заключение, казвам: Духът е онази мощна сила, която регулира ума, сърцето и волята на човека. "Дух Свети" - думата "свет" означава душата, с която човек е свързан. Апостол Павел казва: "Нито жена без мъж може, нито мъж без жена." Бог не приема нито жената без мъж, нито мъжът без жена. Казано е още, че, ако жената напусне мъжа си, а мъжът - жена си, няма да бъдат приети в Царството Божие.
към текста >>
Не презирай
животните
, които ходят на четири крака.
Дето влезе Той, всичко преобразява. Под влиянието на Духа, и лошият човек става добър, и змията става кротка. Ако нахраните добре грешния, лошия човек, и той ще стане добър, няма да причинява пакости. Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане.
Не презирай
животните
, които ходят на четири крака.
Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас. И животните, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползуват. Затова, от Божествено гледище, няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма.
към текста >>
И
животните
, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползуват.
Онези, които е озарил Духът, трябва да работят за повдигането на бедните, на страдащите, на грешните. Не презирай падналия, но му помогни да стане. Не презирай животните, които ходят на четири крака. Благодарение на тях вие сте сити и нахранени. Те влачат ралото по нивите заради вас.
И
животните
, и грешниците вършат някаква работа, от която мнозина се ползуват.
Затова, от Божествено гледище, няма грешници. Има непробудени съзнания, недозрели плодове, но грешници няма. Влезте в положението на грешника и вижте как той се мъчи. Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате.
към текста >>
Чрез детето й, Той я въвежда в нов
живот
.
Като сгреши, той е недоволен от себе си, страда и сам се наказва. Обикнете грешника, за да влизате в положението му и да му помагате. "Дух Свети ще ви научи на всичко." Като знаете, какво представя Духът, не се страхувайте от светлите духове. От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и светост. Светият Дух носи радост на майката, която ражда.
Чрез детето й, Той я въвежда в нов
живот
.
Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората. Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в живота си. Те се наричат братя и сестри - помагачи на човечеството. Та носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият.
към текста >>
Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в
живота
си.
"Дух Свети ще ви научи на всичко." Като знаете, какво представя Духът, не се страхувайте от светлите духове. От въплътени духове може да се страхувате, но не и от невъплътени, които се отличават с чистота и светост. Светият Дух носи радост на майката, която ражда. Чрез детето й, Той я въвежда в нов живот. Светият Дух създава добри връзки и отношения между хората.
Светлите духове помагат на хората да разрешат мъчнотиите и противоречията в
живота
си.
Те се наричат братя и сестри - помагачи на човечеството. Та носят новата култура в света. Достатъчно е да ги призовем в името на Божията Любов, за да ни се открият. Те се избавяли и продължават да избавят хората от беди и напасти. Те са постоянно между нас, следват ни, за да ни помагат.
към текста >>
95.
5.2. МИРЪТ ИДЕ!
,
ПОГЛЕДНА ПЕТРА: Неделна беседа; 18 август, 1918 г.
,
ТОМ 25
Както е хубав днешният ден, такъв ще бъде и вашият
живот
.
Радвайте се, че сте се родили при добри условия и добри времена. Сега е краят на века, единадесетият час на деня. Всички сте призвани на лозето, да работите само един час. Който е обидил брата си, да излезе вън и да поплаче. Като ви срещна втори път, да видя, че умовете и сърцата ви са пробудени, че всички мъже и жени, братя и сестри живеят помежду си в мир и съгласие.
Както е хубав днешният ден, такъв ще бъде и вашият
живот
.
Днешното слънце и хубавият ден ще бъдат свидетели на моите думи. Както вън е топло, така любовта ще царува в сърцата ви. Топлината на любовта ще ви изпотява, за да изхвърлите навън нечистотиите си. Спасението ви се крие в чистотата на вашето тяло, на вашия ум и на вашето сърце. Както днешният ден е светъл и чист, такъв да бъде и вашият живот."
към текста >>
Както днешният ден е светъл и чист, такъв да бъде и вашият
живот
."
Както е хубав днешният ден, такъв ще бъде и вашият живот. Днешното слънце и хубавият ден ще бъдат свидетели на моите думи. Както вън е топло, така любовта ще царува в сърцата ви. Топлината на любовта ще ви изпотява, за да изхвърлите навън нечистотиите си. Спасението ви се крие в чистотата на вашето тяло, на вашия ум и на вашето сърце.
Както днешният ден е светъл и чист, такъв да бъде и вашият
живот
."
към текста >>
96.
5.3. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА МИР
,
ДВАМАТА БРАТЯ: Неделна беседа; 22 септемврий, 1918 г.
,
ТОМ 25
Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползуват от условията на
живота
.
- Какво ще стане с нас и с европейските държави? - Не се грижете за тях. Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност. Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път. Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи.
Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползуват от условията на
живота
.
Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте. Не мислете, какво ще стане с вас. Нищо лошо няма да стане. Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на живота. Така е казано, и така ще бъде.
към текста >>
Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на
живота
.
Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи. Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползуват от условията на живота. Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте. Не мислете, какво ще стане с вас. Нищо лошо няма да стане.
Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на
живота
.
Така е казано, и така ще бъде. Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи? Те скачат, пеят, радват се. Голям Велик ден иде за всички хора. - Война е сега, тежки времена живеем.
към текста >>
97.
5.4. ВОЙНИТЕ И МИРЪТ
,
МОЛИХ СЕ: Неделна беседа; 18 април, 1920 г.
,
ТОМ 25
- Нека се гърчат, лошите духове трябва да излезат от тях... " "... И тъй, ние се нуждаем от великата Божествена наука, чрез която да превърнем страданията си в радост, недъзите си в добродетели; всички болести, всички затвори да изчезнат, и
животът
на земята да се превърне в музика и песен.
" - Кой е този, когото трябва да доведат при Христа? - Това е мирът, който ще дойде. Христос казва: Доведете детето при мене, аз ще му бабувам. Христос иде от небето да донесе мир на човечеството, такъв, какъвто никога не си го представяли. Щом слезе Христос на земята, всички нечисти духове ще излезат навън от онези, които сега боледуват, гърчат се, ритат.
- Нека се гърчат, лошите духове трябва да излезат от тях... " "... И тъй, ние се нуждаем от великата Божествена наука, чрез която да превърнем страданията си в радост, недъзите си в добродетели; всички болести, всички затвори да изчезнат, и
животът
на земята да се превърне в музика и песен.
- Възможно ли е това? - Възможно е. - Кога? - Когато християните решат, само един дена да говорят истината и да пожертвуват всичко за Господа. Казвате; Като дойде Христос, ще направим всичко за Него.
към текста >>
98.
6. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ; 6.1. БЪЛГАРИТЕ И ВОЙНИТЕ
,
ДА ГО ПОСРЕЩНАТ: Неделна беседа; 8 септемврий, 1918 г.
,
ТОМ 25
Напуснете болниците, за да се ползувате от религията и науката за здравите, която носи правилата за
живота
..."
Така постъпва всеки учител. Когато ученикът не може да реши задачата си учителят я решава. "Излязоха да Го посрещнат". Излезте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само заздравите.
Напуснете болниците, за да се ползувате от религията и науката за здравите, която носи правилата за
живота
..."
към текста >>
99.
6.2. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД - ЕДИН ОТ СЛУГИТЕ НА ГОСПОДА
,
НЕ МОЖЕ ДА СЕ УКРИЕ: Неделна беседа; 15 септемврий, 1918 г.
,
ТОМ 25
Ако нищо не родят, и
животът
им няма да се оправи.
6.2. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД - ЕДИН ОТ СЛУГИТЕ НА ГОСПОДА НЕ МОЖЕ ДА СЕ УКРИЕ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 15 септемврий, 1918 г. София. - В: Дали може. София, 1942, с. 216-217. "... Всички българи искат да знаят, какво ще стане с България. - Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре.
Ако нищо не родят, и
животът
им няма да се оправи.
Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на земята да служат на Господа, да бъдат слуги, а не господари. Българският народ е един от слугите на Господа. Той е на възраст 15-16 годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета.
към текста >>
100.
6.3. ВОЙНИТЕ И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ
,
A3 СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Неделна беседа; 28 септемврий, 1919 г.
,
ТОМ 25
Ако така разберете
живота
, любовта ще ви посети.
Големи страдания я чакат. Казано е: "Горко на тебе, Ерусалиме! " Сегашната Европа е тоя Ерусалим. Това е една идея, която има отношение към нашите души. Ние сме роби на нашия вътрешен страх, и трябва да се освободим от него.
Ако така разберете
живота
, любовта ще ви посети.
Всички ще си подадете ръка и ще заработите по новите правила на възвишената Божествена наука. Тогава и възпитанието на младите, и техните бракове ще стават по същите правила. Аз мога да приложа тия правила, да видите, как се възпитават младите. - Ние си имаме мярка. - Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втора мярка.
към текста >>
Това е моята задача: Да науча българите да се кланят на живия Бог, Който е дал всички блага; да разберат смисъла на
живота
, да придобият истинската култура.
Салепджията извадил вързопа от джоба си, дал го на търговеца и продължил да вика: Салеп! Днес бях решил да говоря, да не обидя някого, но после измених решението си. Ще говоря и ще направя един масаж, да го усетят всички българи, от най-големите до най-малките. Кога ще направя масажа? Може още докато съм на земята, а може и като замина на оня свят, но ще накарам всички българи да познаят Бога.
Това е моята задача: Да науча българите да се кланят на живия Бог, Който е дал всички блага; да разберат смисъла на
живота
, да придобият истинската култура.
Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци, носители на новата култура. Те трябва да вдигнат високо знамето и да кажат: От сега нататък ние имаме нов лозунг. Ние сме носители на любовта и на мъдростта. Ние презираме всички престъпления, всички реклами, написани на дрехите ни. Събличаме вече старите си дрехи и обличаме нови.
към текста >>
НАГОРЕ