НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
54
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
54
:
273
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
22. Идването на Христа начало на еволюцията на човеците на земята
,
,
ТОМ 24
Тайната молитва Пътят на
живота
е труден.
22. Идването на Христа начало на еволюцията на човеците на земята ПРЕД НОВАТА ЕПОХА 30 беседа от Учителя, държана на Мусала, 9 октомври 1938 г. - В: Петимата братя. Неделни беседи. София, 1949, с. 262-270.
Тайната молитва Пътят на
живота
е труден.
В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Чрез тях животът постига своето предназначение. Мнозина се стремят към лично щастие. Личният елемент в човека не води към истинско щастие. В любовта е скрит елементът на това щастие.
към текста >>
Чрез тях
животът
постига своето предназначение.
- В: Петимата братя. Неделни беседи. София, 1949, с. 262-270. Тайната молитва Пътят на живота е труден. В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина.
Чрез тях
животът
постига своето предназначение.
Мнозина се стремят към лично щастие. Личният елемент в човека не води към истинско щастие. В любовта е скрит елементът на това щастие. Тя е костилка, от която пониква живота. Когато любовта посети човека, той се разширява.
към текста >>
Тя е костилка, от която пониква
живота
.
В този път се изявяват Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Чрез тях животът постига своето предназначение. Мнозина се стремят към лично щастие. Личният елемент в човека не води към истинско щастие. В любовта е скрит елементът на това щастие.
Тя е костилка, от която пониква
живота
.
Когато любовта посети човека, той се разширява. Ако измери врата, ръцете си, ще забележи едно микроскопическо разширяване. Казано е, че любовта побеждава злото. Ето защо, само онзи може да воюва със злото, който носи оръжието на любовта в себе си Ако нямаш любов, не воювай със злото. То ще те победи.
към текста >>
Останалото са сенки на човешкия
живот
.
- Възвишеното, Божественото начало. То е вечното, неизменното начало в човека. Човек минава през три фази: детство, възмъжалост и старост. Ако го фотографирате в трите фази, ще видите три различни образа. Колкото и да се различават един от друг, една същина имат те: едно вечно, неизменно начало - Божественото.
Останалото са сенки на човешкия
живот
.
Ние сме още в сенките на живота. Човек трябва да се стреми да намери своята душа. Щом намери душата си, той ще вижда душата и в своя ближен. Не можеш да познаеш човека, докато гледаш само на неговата външност. С това се обяснява защо ти не обичаш едного, а друг го обича.
към текста >>
Ние сме още в сенките на
живота
.
То е вечното, неизменното начало в човека. Човек минава през три фази: детство, възмъжалост и старост. Ако го фотографирате в трите фази, ще видите три различни образа. Колкото и да се различават един от друг, една същина имат те: едно вечно, неизменно начало - Божественото. Останалото са сенки на човешкия живот.
Ние сме още в сенките на
живота
.
Човек трябва да се стреми да намери своята душа. Щом намери душата си, той ще вижда душата и в своя ближен. Не можеш да познаеш човека, докато гледаш само на неговата външност. С това се обяснява защо ти не обичаш едного, а друг го обича. Ти гледаш само външността му, а той го познава отвътре, познава неговата душа.
към текста >>
И тъй, любовта продължава
живота
.
Те свободно носят бремето си. Истината оценява нещата. Тя иска да знае тяхната същина. Мъдростта прониква дълбоко в тях и ги осветлява. Любовта носи топлина и всичко разтопява.
И тъй, любовта продължава
живота
.
Мъдростта огражда живота. Човекът на любовта е същевременно умен. Значи, същевременно той е и мъдър, и истинолюбив. Любовта, мъдростта и истината са неделими. Любовта дава материала.
към текста >>
Мъдростта огражда
живота
.
Истината оценява нещата. Тя иска да знае тяхната същина. Мъдростта прониква дълбоко в тях и ги осветлява. Любовта носи топлина и всичко разтопява. И тъй, любовта продължава живота.
Мъдростта огражда
живота
.
Човекът на любовта е същевременно умен. Значи, същевременно той е и мъдър, и истинолюбив. Любовта, мъдростта и истината са неделими. Любовта дава материала. Мъдростта нарежда материала.
към текста >>
Като има това, другите неща сами по себе си, ще дойдат Спазвайте следните три правила в
живота
си: Да се освети името Божие в нас.
Мъдростта нарежда материала. Истината работи с него. Както Соломон имал много жени, така човек има много желания. Едно основно желание е нужно на човека - да придобие любовта. Той трябва да има само една основна мисъл - мъдростта.
Като има това, другите неща сами по себе си, ще дойдат Спазвайте следните три правила в
живота
си: Да се освети името Божие в нас.
Да търсим Царството Божие и да работим за въдворяването Му на земята. Да изпълняваме волята Божия. Човек иде на земята, първо да изправи погрешките си. После да забогатее с добродетели. Най-после да изправи чуждите погрешки и да плати за тях, както направи Христос.
към текста >>
Така той ще уреди
живота
на човека и ще въдвори Царството Божие на земята.
Да търсим Царството Божие и да работим за въдворяването Му на земята. Да изпълняваме волята Божия. Човек иде на земята, първо да изправи погрешките си. После да забогатее с добродетели. Най-после да изправи чуждите погрешки и да плати за тях, както направи Христос.
Така той ще уреди
живота
на човека и ще въдвори Царството Божие на земята.
Преди да отидеш при хората, ще отидеш при Бога. Само така ще забогатееш и ще има какво да даваш. Ако искаш да се освободиш от влиянието на Бога, ще сгрешиш. На това се дължи грехопадането. Тогава се явила черната раса.
към текста >>
мисълта, че без Бога няма
живот
.
Тогава се явила черната раса. Излязъл си от Бога, а искаш да се освободиш от Него. Това е невъзможно! Как ще се отдели частта от Цялото? След това се явила червената раса, в която действува самосъзнанието, те.
мисълта, че без Бога няма
живот
.
После са дошли жълтата и бялата раса - хората на по-високото съзнание. Шестата раса - светящата раса иде сега. Тя носи светлината. Тя носи абсолютната вяра. Народ, който има вяра, не може да загине.
към текста >>
Ще приведа един интересен случай от
живота
на Шлятер - виден американски лечител.
Виждаш, че някой дава парче сух хляб на просяка. Не го осъждай, защо постъпва така, а ти му дай пресен хляб. Хората още не са дошли до истинското добро. Те сега се учат да правят добро. Когато правиш истинско добро, с него заедно ти даваш и светлина от себе си.
Ще приведа един интересен случай от
живота
на Шлятер - виден американски лечител.
Той попаднал на един болен, при това беден човек. Шлятер го излекувал и докато се настани на работа, взел го при себе си. Понеже имал само десет долара в джоба си, дал пет долара на бедния, а останалите пет долара задържал за себе си. През нощта бедният откраднал палтото и панталоните с петте долара на Шлятера и избягал. След това трябвало Шлятер да работи цял месец, за да си купи дрехи.
към текста >>
- Пет стотинки да вземеш от човека, ти вече нарушаваш Божия закон, внасяш дисхармония, както в природата, така и в своя
живот
.
Щом грешим, Той се отдалечава от нас и ни оставя свободни - да правим каквото искаме. Ние познаваме Бога чрез добродетелите. Пък като грешим, ние познаваме Бога като милост Той не ни съди, но ни учи как да постъпваме. От грешките и престъпленията, Бог наторява своите ниви. Казваш: никого не съм убил, никого не съм обрал.
- Пет стотинки да вземеш от човека, ти вече нарушаваш Божия закон, внасяш дисхармония, както в природата, така и в своя
живот
.
Не е важно, колко голям грях си направил. И малкият грях има такива последствия, каквито големият. - Защо? - Защото си свързан с милиони хора, които, чрез греха си ти подтикваш към грехове и престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията.
към текста >>
Тайната на
живота
се крие в благодарността.
Защо е нужно да минава много пъти през една и съща опитност? - Всяко раждане на земята и заминаване за другия свят, са различни при различните условия. Следователно, в тях няма повтаряне на опитностите. Всичко се ръководи от една велика разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знаете това, за всичко благодарете!
Тайната на
живота
се крие в благодарността.
Всеки момент да благодарим за всичко, което ни се дава. Че страдаш, благодари, че се радваш, пак благодари. Че си беден, богат, благодари. И когато получаваш нещо, и когато даваш, пак благодари. Аз не говоря за механическата благодарност.
към текста >>
Тя е квасът на
живота
.
Същото се отнася и до слънчевата енергия. Ако въздухът и водата не трансформират слънчевата енергия, ние не бихме могли да издържим на нея. Христос дойде на земята да се справи със злото. Той пое отровата на злото и го смекчи. Затова Христос проля своята кръв.
Тя е квасът на
живота
.
Чрез неговата кръв се инжектираха всички хора, за да придобият новия живот, т.е. да се обновят. Този процес е бавен, но сигурен. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Без Христа не може!
към текста >>
Чрез неговата кръв се инжектираха всички хора, за да придобият новия
живот
, т.е.
Ако въздухът и водата не трансформират слънчевата енергия, ние не бихме могли да издържим на нея. Христос дойде на земята да се справи със злото. Той пое отровата на злото и го смекчи. Затова Христос проля своята кръв. Тя е квасът на живота.
Чрез неговата кръв се инжектираха всички хора, за да придобият новия
живот
, т.е.
да се обновят. Този процес е бавен, но сигурен. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона. Без Христа не може! Той е светлина, която огрява всички - и които вярват, и които не вярват.
към текста >>
Те коренно ще преобразят
живота
.
Идат новите идеи в света! Те влизат в стълкновение със старите. - Защо? - Защото старото не иска да си даде своето царство. Обаче, новите идеи идат с всичка сила и се налагат.
Те коренно ще преобразят
живота
.
Старите системи ще се заместят с нови. Който приеме новите идеи и той ще се измени. Лицето му ще светне, ще придобие нов израз. Ние сме в преходната епоха. Всички ще минем в новата епоха, ще заживеем по нов начин.
към текста >>
Старият
живот
няма материал за работа.
Който приеме новите идеи и той ще се измени. Лицето му ще светне, ще придобие нов израз. Ние сме в преходната епоха. Всички ще минем в новата епоха, ще заживеем по нов начин. Старите форми изживяха вече времето си.
Старият
живот
няма материал за работа.
Време е всички хора да повдигнат съзнанието си стъпка нагоре, за да дадат ход на Божествените енергии. Бъдещето носи добри условия. Всеки момент се отива от добро към по-добро. Всичко старо, всичко отрицателно - кражба, лъжа ще изчезнат. Шестата раса носи положителното в света.
към текста >>
2.
1. Откровенията на Бога и Духът на Заблуждението
,
,
ТОМ 24
... Каквото и да правите, вие трябва да знаете, че не можете да се противопоставяте на великата разумност, която работи в
живота
и в природата.
1. Откровенията на Бога и Духът на Заблуждението РАЗУМНИ ОТНОШЕНИЯ 29 лекция от Учителя, държана на 16 май 1928 г., София-Изгрев. - В: Добри и лоши условия. Лекции на Общия окултен клас на учениците на Всемирното Бяло братство, Г. VII (1927-1928), т. 3. София, 1947, с. 65-71.
... Каквото и да правите, вие трябва да знаете, че не можете да се противопоставяте на великата разумност, която работи в
живота
и в природата.
Който иска да й се противопоставя, той ще остане в положението на риба, на птица, на млекопитаеще или на обикновен човека. Не е лошо човек да живее за себе си, но ако иска да расте, да се развива и да се облагородява, той трябва да има правилно разбиране за живота. Когато иска да учи, човек трябва да отиде при някой велик учител, а не при обикновен, невеж учител. Като намери Велик Учител, той трябва да го слуша Какво правят някои ученици? Като отиват при своя учител, те започват да му разправят, какви видения, какви откровения са имали.
към текста >>
Не е лошо човек да живее за себе си, но ако иска да расте, да се развива и да се облагородява, той трябва да има правилно разбиране за
живота
.
Лекции на Общия окултен клас на учениците на Всемирното Бяло братство, Г. VII (1927-1928), т. 3. София, 1947, с. 65-71. ... Каквото и да правите, вие трябва да знаете, че не можете да се противопоставяте на великата разумност, която работи в живота и в природата. Който иска да й се противопоставя, той ще остане в положението на риба, на птица, на млекопитаеще или на обикновен човека.
Не е лошо човек да живее за себе си, но ако иска да расте, да се развива и да се облагородява, той трябва да има правилно разбиране за
живота
.
Когато иска да учи, човек трябва да отиде при някой велик учител, а не при обикновен, невеж учител. Като намери Велик Учител, той трябва да го слуша Какво правят някои ученици? Като отиват при своя учител, те започват да му разправят, какви видения, какви откровения са имали. Да разправяте на учителя си за вашите въображаеми видения, това значи да служите на своята гордост и тщеславие. Който има откровения, той не може да остане на земята.
към текста >>
Това значи да обича човек истината, да обича разумния
живот
, които носят свобода за човешката душа Човек не трябва да се страхува от истината.
Така само той може да се приближи към Бога. Казано е за Бога: "Възлюбил е истината в човека". Следователно, дойдете ли до човека, обичайте истината в него, която е вложена от Бога. Че някой постъпил неправилно, че сгрешил, не се спирайте върху това. Спирайте се върху доброто в него и вървете напред.
Това значи да обича човек истината, да обича разумния
живот
, които носят свобода за човешката душа Човек не трябва да се страхува от истината.
Направи ли някаква погрешка, той трябва да е готов да я изправи. Първо ще се изповядва пред Бога и после ще се заеме да я изправи. Изправяйте погрешките си а не се извинявайте за тях. Много пъти може да греши човек, но трябва да изправя погрешките си. Някои погрешки мъчно се изправят, но човек трябва да постоянствува, да работи върху себе си, докато ги изправи.
към текста >>
Злото, като елемент, съществува в
живота
Каквото и да правите, вие не можете да го избегнете.
Направи ли някаква погрешка, той трябва да е готов да я изправи. Първо ще се изповядва пред Бога и после ще се заеме да я изправи. Изправяйте погрешките си а не се извинявайте за тях. Много пъти може да греши човек, но трябва да изправя погрешките си. Някои погрешки мъчно се изправят, но човек трябва да постоянствува, да работи върху себе си, докато ги изправи.
Злото, като елемент, съществува в
живота
Каквото и да правите, вие не можете да го избегнете.
Дойде ли злото при вас, разгледайте го внимателно и го използувайте. Мнозина са се борили със злото, но никой не го е победил. Злото няма да изчезне, нито може да се победи, но може да се впрегне на работа. Едни по-лесно се справят със злото, а други - по-мъчно. Мъчно или лесно, в края на краищата човек трябва да знае, че злото е непобедимо.
към текста >>
Който иска да има успех в
живота
си, той трябва да прилага този метод.
Много методи има, които вие може да приложите по отношение на злото, но от поведението ви, от вашата любов към истината, към учението зависи да ви ги дам ли, или не. Аз съм от ония земеделци, които не хвърлят семената си напразно. Ако тази година няма добри условия за тях, ще ги задържа за идната година. Божественото семе, Божествената енергия не може и не трябва да се прахосва. Ако няма добри условия за сеене, аз ще туря житото в хамбара, докато условията се подобрят.
Който иска да има успех в
живота
си, той трябва да прилага този метод.
Като работите по този начин, вие ще дойдете до вътрешно познаване на нещата. Мнозина питат дали ще се познават, като отидат в онзи свят. - Всичко зависи от любовта. Ако имате любов помежду си, ще се познавате. Без любов хората не могат да се познават.
към текста >>
Какво нещо представя живата буква,
живото
число?
Някои хора съхнат по липса на влага, на топлина, на светлина в себе си. Любов липсва на съвременните хора. Единственото нещо, което може да внесе у човека и влага, и топлина, и светлина, това е любовта. Има ли любов в себе си, човек ще прогледа за всички неща. Ако е ученик и буквите, и числата ще оживеят за него.
Какво нещо представя живата буква,
живото
число?
Всеки човек, който живее в света на светлината, представя жива буква, живо число. Понеже минавате за учени хора, нека всеки за себе си определи, каква буква и какво число представя. Засега това е тайна, която в бъдеще може да се открие. Който може още в този живот да намери своето число, той ще разреши една от великите социални и културни задачи на живота.
към текста >>
Който може още в този
живот
да намери своето число, той ще разреши една от великите социални и културни задачи на
живота
.
Ако е ученик и буквите, и числата ще оживеят за него. Какво нещо представя живата буква, живото число? Всеки човек, който живее в света на светлината, представя жива буква, живо число. Понеже минавате за учени хора, нека всеки за себе си определи, каква буква и какво число представя. Засега това е тайна, която в бъдеще може да се открие.
Който може още в този
живот
да намери своето число, той ще разреши една от великите социални и културни задачи на
живота
.
към текста >>
3.
2. Ако изпълнявате волята Божия, ще се проявите като човек
,
,
ТОМ 24
Някой може да каже: "Учителят не ни учи хубаво." Тогава дръжте
живота
на Христа.
А пък, ако дойде до мене, от вашия учител нищо няма да стане. И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко. И няма какво да ме безпокоите вече. И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная. И аз ще служа на Бога както зная, и вие ще служите както знаете.
Някой може да каже: "Учителят не ни учи хубаво." Тогава дръжте
живота
на Христа.
Тогава дръжте живота на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую. Аз не ви проповядвах досега себе си. Вие си мислите това,което не е. Аз съм повече, отколкото вие мислите. И съм по-малко от това, което вие си мислите.
към текста >>
Тогава дръжте
живота
на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую.
И когато аз ще се откажа, ще се откажа от всичко. И няма какво да ме безпокоите вече. И тогаз бих ви оставил всички свободни, да си вървите както знаете и аз ще си вървя както зная. И аз ще служа на Бога както зная, и вие ще служите както знаете. Някой може да каже: "Учителят не ни учи хубаво." Тогава дръжте живота на Христа.
Тогава дръжте
живота
на Мойсея или друг някой пророк, но бъдете съобразни с вашето верую.
Аз не ви проповядвах досега себе си. Вие си мислите това,което не е. Аз съм повече, отколкото вие мислите. И съм по-малко от това, което вие си мислите. Следователно, две неща има.
към текста >>
И ако държите името Божие свято, тогава
живота
ви ще се осмисли.
И стремежа ви да бъде: Царството Божие и Неговата правда. И в този стремеж да бъдете непреривни. И най-сетне вие ще се проявите. Вашето лично проявление ще бъде в изпълнението волята Божия. Ако изпълнявате волята Божия, вие ще се проявите като човек Ако търсите Царството Божие и Неговата правда., вие ще имате онази мощна сила, всякога ще бъдете силни.
И ако държите името Божие свято, тогава
живота
ви ще се осмисли.
Та първото нещо е: Не петнете името Божие! Понеже, който петни името Божие, той всичко изгубва в света. И аз искам да ви предпазя. За вас има голяма опасност, понеже ако се подхлъзнете, който от вас се подхлъзне, мъчно се повдига вече. С покаяние работа не става.
към текста >>
Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на
живота
си, да познаете вашия Баща.
Този е онзи, скритият вътре. Славянинът трябва да познае Баща си. А пък "ела" какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне. "Сла" е началото на глагола "слагам".
Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на
живота
си, да познаете вашия Баща.
Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля Че който ви види, да каже: "Блажени тези синове, които вършат волята Божия." Блажен е онзи, който върши волята Божия. Сега вие ще излезете вън и ще кажете: "Страшно ни наряза Учителят". Вие не сте разбрали нищо тогаз.
към текста >>
4.
3. Великите българи и Петър Дънов
,
,
ТОМ 24
(Псалом 33:12) Докато нашия народ не познае и не приеме, че Христос е Пътят и Истината и
Животът
, от който всички ние се нуждаем, нашият преход ще продължава, ще продължаваме да бъдем лъгани и
животът
ни няма да радва никого.* И*Забележка на съставителя: Подпис няма, но редактор на вестника е Христо Куличев. 3.13.
За голямо съжаление мнозина пренебрегват Христос, който е не само Учител, но Господ и Спасител и се задоволяват седин простосмъртен "учител". Това показва, че нашия народ, който претендира, че е християнски, не познава Христос нито като Учител, нито като Господ, нито като Спасител, и ще погине в греховете си, измамен от лъжеучителя и лъжехриста Петър Дънов. И този човек е избран от българите за втори най-велик българин. Тежко и горко на българския народ. Но "блажен е този народ, на когото Бог е Господ".
(Псалом 33:12) Докато нашия народ не познае и не приеме, че Христос е Пътят и Истината и
Животът
, от който всички ние се нуждаем, нашият преход ще продължава, ще продължаваме да бъдем лъгани и
животът
ни няма да радва никого.* И*Забележка на съставителя: Подпис няма, но редактор на вестника е Христо Куличев. 3.13.
Донесоха ми и следващия брой на в. "Зорница", бр. 5 от м. май, 2007 г. На уводната статия имаше заглавие "Учителят и лъжеучителите", подписана от пастир Христо Куличев.
към текста >>
В
живота
не са един и два случаите, когато прелъстителите на женски сърца говорят за любов с по-голямо вдъхновение, отколкото искрено влюбеният.
Безспорно Петър Дънов знае думите на Христос: "Но вие не се наричайте учители, защото Един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя." (Евангелието от Матей, глава 23, стих 8). За да нарича себе си "учител", Петър Дънов трябва да измести Христос и да заеме Неговото място. И той го прави, макар да знае предупреждението на Христос, че "ще се появят лъжехристи и лъжепророци" (Матей 24:24). Петър Дънов не се изявява като открит противник на Христос, понеже това ще се отрази вредно на неговия авторитет, но като лъжехристос той много хитро измества Христос и създава учение, което е в пълно противоречие на библейските истини. Той говори много за любовта, понеже знае, че всеки жадува за любов.
В
живота
не са един и два случаите, когато прелъстителите на женски сърца говорят за любов с по-голямо вдъхновение, отколкото искрено влюбеният.
Но докато постигнат целта си. Може да се каже, че Дънов поставя любовта като център на своето учение. Но откъде идва неговата любов? Кой е изворът на любовта, която той предлага? Тя е абстрактна.
към текста >>
Той не дава отговори на жизнено съдбоносните въпроси за спасението на човека от греха и за неговия вечен
живот
За него кармата и прераждането са средствата, чрез които се решават проблемите на човека за неговата вечност и неговото наказание.
Смята, че е прероден Христос и е равен на Христос. Затова поставя своето A3 над всички и приема да бъде обожествяван. Който се допре до катедрата, от която той говори, смята се, че е извършил светотатство и едва ли не трябва да бъде убит с камъни (по думите на един потърпевш). Не само това. Дънов отхвърля изкупителната жертва на Христос за греховете на човека.
Той не дава отговори на жизнено съдбоносните въпроси за спасението на човека от греха и за неговия вечен
живот
За него кармата и прераждането са средствата, чрез които се решават проблемите на човека за неговата вечност и неговото наказание.
И с това иска да го успокои. За него не съществува библейската истина, че "на човеците е определено веднъж да умрат, а след това - съд." (Послание до Евреите 9:27). Всеки човек се ражда само веднъж и умира само веднъж. Не може да се преражда отново и отново, да приема различни форми на съществуване според вината си, която трябва да изкупи. Да не говорим, че с това свое учение Петър Дънов развенчава човека като венец на Божиите творения, който е създаден по образа на Бога.
към текста >>
Тези, които го приемат и следват, показват, че предпочитат лекия и широк път в
живота
, вместо да се отрекат от себе си, да вземат кръста си и да последват Христос.
Всеки човек се ражда само веднъж и умира само веднъж. Не може да се преражда отново и отново, да приема различни форми на съществуване според вината си, която трябва да изкупи. Да не говорим, че с това свое учение Петър Дънов развенчава човека като венец на Божиите творения, който е създаден по образа на Бога. С това той поставя човека в пълна зависимост от своята "карма" и отнема правото му като свободна личност да избира и решава своите постъпки. Нямаме намерение да разглеждаме подробно учението на Петър Дънов.
Тези, които го приемат и следват, показват, че предпочитат лекия и широк път в
живота
, вместо да се отрекат от себе си, да вземат кръста си и да последват Христос.
Тези хора отхвърлят Христос като свой Господ, Спасител и Учител и заблуждават себе си, че са християни. Конкретно и ясно трябва всички да знаят, че Петър Дънов е един лъжеучител и учението му няма нищо общо с християнството и неговия създател Исус Христос. "Възкресяването" на такива лъжеучители показва духовното невежество на нашия народ. Пастир Христо Куличев 3.16. И още, най-важното е, че тази статия освен, че не е случайна, че е заплатена да се отпечати, но е една преднамерено организирана лъжа А срещу кого?
към текста >>
И завършил така: "Господи, в твоите ръце предавам
живота
си и всички около мен".
Дядо ми Кръстьо, по бащина линия, е бил 6 години войник. През Балканската война 1912-1913 -две години и през Европейската война 1914-1918 - четири години. Той можеше да чете и да пише. При един артилерийски обстрел върху българските окопи продължил няколко часа, дядо ми взима едно тефтерче и с молив написва имената на жена си Румяна и на всички деца. Най-накрая отдолу написал името си Кръстьо.
И завършил така: "Господи, в твоите ръце предавам
живота
си и всички около мен".
Всички в окопите били избити. Останал само той жив. Шинелът му бил продупчен с куршуми и всички се чудели, как така е продупчен и нито един куршум не е одраскал тялото му. Когато се връща в село Блатешница, всички го питат: "Всички избиха, остана само ти. Как го направи?
към текста >>
На него подарих
живота
си." И той показваше тефтерчето.
Шинелът му бил продупчен с куршуми и всички се чудели, как така е продупчен и нито един куршум не е одраскал тялото му. Когато се връща в село Блатешница, всички го питат: "Всички избиха, остана само ти. Как го направи? " Отговарял им: "Това не знам. Това Господ знае.
На него подарих
живота
си." И той показваше тефтерчето.
Аз също съм го виждал. Това един евангелист не може да го стори, и да му се случи. За баща ми и рождената ми майка ще говоря друг път. Те не бяха виждали Библия, а са могли да си я купят. Но с нея подразбираха църква и свещеници, към които не винаги имаха добро мнение.
към текста >>
5.
4. Послеслов. Вергилий Кръстев
,
,
ТОМ 24
"Български бранител" на Методи Марков за
живота
на Изгрева, като някои от тях бях публикувал. 4.
"Зорница", бр. 38, 39, 41 (от 22.IX.-13.X. 1926 г.) в защита на Учителя Дънов. Бях запознат подробно с тях. 3. Бях чел някои статии от в.
"Български бранител" на Методи Марков за
живота
на Изгрева, като някои от тях бях публикувал. 4.
След като ми попаднаха и техните снимки, реших, че трябва да се прикачат към техните материали. Трябваше да се съберат. 5. И оттам се започна. Започнах да издирвам материали от престари вестници, от минало време, които чрез Ефросина Ангелова-Пенкова, която работеше в Народната библиотека ми се доставяха на ксерокс копия. Беше много труден процес, траещ около 2 години.
към текста >>
Едновременно евангелистите в София посещават църквата на методистите "Д-р Лонг", но посещават и беседите на Учителя, включват се в братския
живот
на Изгрева, посещават лагерите на Бялото Братство на Рила.
А как действуваха другите техни представители извън "Изгревът" ще намерите в същата глава. А защо идваха при Учителя Дънов? Отговорът е: Да се закачат за Школата на Учителя Дънов и да черпят енергия и светлина от нея и сила от Словото му. Друг отговор няма. И те го правеха целенасочено и напълно успешно. 21.
Едновременно евангелистите в София посещават църквата на методистите "Д-р Лонг", но посещават и беседите на Учителя, включват се в братския
живот
на Изгрева, посещават лагерите на Бялото Братство на Рила.
Има ги на снимки, така че това не е измислено от мен. Чрез Учителя Дънов и Школата му те получават сила, с която работят като евангелисти-методисти. Това е причината. След заминаването на Петър Дънов, след 1945 г. те продължават да посещават Изгрева в София и да участвуват в братския живот там до 1958 г., когато Изгревът е затворен и му е сложен катинар от властите. Завинаги!
към текста >>
те продължават да посещават Изгрева в София и да участвуват в братския
живот
там до 1958 г., когато Изгревът е затворен и му е сложен катинар от властите. Завинаги!
Едновременно евангелистите в София посещават църквата на методистите "Д-р Лонг", но посещават и беседите на Учителя, включват се в братския живот на Изгрева, посещават лагерите на Бялото Братство на Рила. Има ги на снимки, така че това не е измислено от мен. Чрез Учителя Дънов и Школата му те получават сила, с която работят като евангелисти-методисти. Това е причината. След заминаването на Петър Дънов, след 1945 г.
те продължават да посещават Изгрева в София и да участвуват в братския
живот
там до 1958 г., когато Изгревът е затворен и му е сложен катинар от властите. Завинаги!
22. Ще ви дам един пример. Ето, майката на Павел Василев го събужда посред нощ и го води на Изгрева, като преминават около 10 км пеш, за да бъдат в 5 часа сутринта в салона на Изгрева за беседа. Вие сега бихте ли го направили? В никакъв случай. Но това са връзки между хората, между душите, това са невидими връзки, по които протича сила от Словото на Учителя Дънов.
към текста >>
Много от тези ученици по времето на Школата на Учителя Дънов поради отклонението си изсъхнаха от Дървото на
живота
и те отпаднаха, и станаха като изрязани клони от дървото и захвърлени в огъня.
14, ст. 1-5 се описва, че тези, които са с Христовия Дух са 144,000. Учителят Дънов казва, че неговите ученици са 1440 в България. Повече не могат да бъдат. Това са учениците от вътрешната Школа и вътрешната верига на Духът.
Много от тези ученици по времето на Школата на Учителя Дънов поради отклонението си изсъхнаха от Дървото на
живота
и те отпаднаха, и станаха като изрязани клони от дървото и захвърлени в огъня.
А за техните съдби ще проучите в томовете на "Изгревът". А на освободените места могат да се прикачат, да се присадят като нови клонове онези души от евангелското методистко движение, които ще се приближат към "Изгревът". Друг път няма за тях. И тогава ще проверят какво означава "Изгревът" за тях. А в следващия етап, ако има се отвори ума, ще почнат да четат Словото на Учителя.
към текста >>
А тези, които се прикачат към "Изгревът", ще го четат, ще четат Словото на Учителя и ще го прилагат в
живота
си.
Но се пробужда и вижда че е в затвор. Това е разликата. С пробудено съзнание и то в същия затвор! 27. И какъв е изводът. Онези, които са в църквата, да си стоят в нея.
А тези, които се прикачат към "Изгревът", ще го четат, ще четат Словото на Учителя и ще го прилагат в
живота
си.
Животът ще им се промени и на тях няма да им трябва нито църква, нито общество на дъновисти или някаква организация. Но ще им трябва да имат общение на душите си. Кръжащи към един център, на Бялото Братство, който е в Невидимия свят. За всяко едно поколение има и се създава такава форма. От 2001 г.
към текста >>
Животът
ще им се промени и на тях няма да им трябва нито църква, нито общество на дъновисти или някаква организация.
Това е разликата. С пробудено съзнание и то в същия затвор! 27. И какъв е изводът. Онези, които са в църквата, да си стоят в нея. А тези, които се прикачат към "Изгревът", ще го четат, ще четат Словото на Учителя и ще го прилагат в живота си.
Животът
ще им се промени и на тях няма да им трябва нито църква, нито общество на дъновисти или някаква организация.
Но ще им трябва да имат общение на душите си. Кръжащи към един център, на Бялото Братство, който е в Невидимия свят. За всяко едно поколение има и се създава такава форма. От 2001 г. до 2007 г.
към текста >>
6.
1. Откъде идва Петър Дънов в Свищов
,
,
ТОМ 24
Тук той получава възможност наред със заниманията си в училище да взема уроци и по цигулка, с която не се разделя до края на
живота
си.
Още във Варна сякаш за идването на Петър Дънов във взаимнопомощното училище то е издигнато в класно училище, реформирано е в реална гимназия "каквито в княжеството има само четири" в съответствие с Указа на Княз Дондуков - Черкаски написан от проф. Марин Дринов само година преди постъпването на Петър през 1879 г. [3-118] Благоприятните аспекти събират във варненската гимназия изтъкнати за времето просветители, с което за него става възможно да изучава достатъчен брой учебни предмети в последствие допълнени и разширени в Свищов, Медисън и Бостън. Дават се най-благоприятни условия и за музикалното му образование - Петър Дънов има бъдеще на даровит музикант. Фактите потвърждават това.
Тук той получава възможност наред със заниманията си в училище да взема уроци и по цигулка, с която не се разделя до края на
живота
си.
Впоследствие Учителят, който има отлично изработен вкус към музиката дава на учениците си неземни музикални произведения, изявява се като виртуозен цигулар, композирал е над 170 музикални упражнения и песни. Чрез своите последователи прави достояние на човечеството Паневритмията - песните на хармоничните Движения. Такива благоприятстващи условия, които съвпадат с реалните исторически факти карат неговите биографи да твърдят: "Той винаги е бил от първите, и в повечето случаи всъщност направо първия"[3-116]. Петър Дънов решава да продължи в методисткото научно-богословско училище в Свищов.
към текста >>
7.
7. Изящните изкуства
,
,
ТОМ 24
Само за последните две години от обучението на Петър Дънов в Свищов са играни като театрални постановки следните драматургични произведения на български, руски, немски и френски автори: 1 "Велеслав и Милка"драматически етюд из българския
живот
, превод от руски; 2 "Дряновските чорбаджии", трагедия от Петко Франгов; 3 "По неволя доктор", комедия от Жан - Батист Молиер; 4 "Виновен", драма в 3 действия от П.
7. Изящните изкуства През периода на учението на Петър Дънов в Свищов намират своите прояви и изящните изкуства - театър, музика, живопис. Създадено е Театрално дружество, а свищовските театрали дават представления в сградата, където е заседавало Второто Велико Народно събрание през 1881 година. След неговото преместване в София построената специално за целта сграда в градската градина се използва за театрални представления.
Само за последните две години от обучението на Петър Дънов в Свищов са играни като театрални постановки следните драматургични произведения на български, руски, немски и френски автори: 1 "Велеслав и Милка"драматически етюд из българския
живот
, превод от руски; 2 "Дряновските чорбаджии", трагедия от Петко Франгов; 3 "По неволя доктор", комедия от Жан - Батист Молиер; 4 "Виновен", драма в 3 действия от П.
Фос, играна през май 1887 г.; 5 "Невянка и Светослав", драма от 5 действия от Константин Величков; 6 "Изгубена Станка", драма в 5 действия от Илия Блъсков; 7 "Селски Годеж", комедия от Август Фон Коцебуе; Музикалното изкуство в периода 1883-1887 г. също е било добре изявено в Свищов. Признат факт е че "Свищов, освен дето е изпреварил другите градове на България в няколко културно-проствени начинания, взел е преднина също и в музикално отношение."[14-30] В града има композитори, певчески хор и оркестър. Сред музикалните прояви са и творбите на трима композитори - Цветан Радославов, написал в 1885 г. националния химн, Никола Живков, автор на "Шуми Марица" и Иван Д.
към текста >>
8.
10. Печатницата към Методистката мисия
,
,
ТОМ 24
Част от издадените, докато Петър Дънов е учил в Свищов, книги са: 1/ КРУМАХЕР
Живота
на Йоаниа Златоуста. Прев.
10. Печатницата към Методистката мисия Тя е била добре уредена, снабдена с подходящи печатарски машини за качествен печат Печатницата е функционирала и като издателство, което само за последните три месеца на 1883 година издава 117 000 страници методистки материали. В нея са се подготвяли за печат преводни религиозни издания, художествена литература и книги на местни издатели. Тук са работили автори, съставители, преводачи, художници-оформители [6-315,316].
Част от издадените, докато Петър Дънов е учил в Свищов, книги са: 1/ КРУМАХЕР
Живота
на Йоаниа Златоуста. Прев.
от англ. С. Томов. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1883.
към текста >>
Разказ за селския
живот
в Англия. Прев.
Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1887. 100 с. 11/ ХИЛБРУКСКИЯТ воденичар.
Разказ за селския
живот
в Англия. Прев.
от англ. С. Томов. Свищов, печ. на Америк. Евангелска мисия, 1887.
към текста >>
9.
12. Съучениците
,
,
ТОМ 24
Това е един много важен материал за проучване
животът
на Петър Дънов в Свищов.
Ние не чухме разговора. След време лицето на проповедника се изясни, освети се и той се раздели със своя съученик сияющ. А ние, учениците на школата, видяхме, че Божият служител може да расте и вирее навсякъде, само ако Духът Господен го ръководи." [8-225]. *(Текстът е добавен от съставителя) Друг съученик на Петър Дънов е Гаврил Душков Неговите спомени са записани от сина му Атанас Душков и са публикувани в «Изгревът», т. XVII, с. 640-642.
Това е един много важен материал за проучване
животът
на Петър Дънов в Свищов.
към текста >>
10.
13. Хазяинът
,
,
ТОМ 24
Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния
живот
на човека.
... Случва се така, че той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка** (Забележка на съставителя: В раздел VIII, подраздел Б, точка 5, сме публикували кой е учителят по цигулка на Петър Дънов).
Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния
живот
на човека.
През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му надумвала едно и също. "Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща?
към текста >>
11.
14. Религиозните общности
,
,
ТОМ 24
Изучавайки история на религиите той има възможност да наблюдава в Свищов
живота
на свещенослужителите и паствата, запознава се още по дълбоко със свещените книги на Християнството.
14. Религиозните общности Разнообразен е етническия състав на населението в Свищов, всяка група е представена с религия и религиозна институция с нейните храмове, настоятелства, свещенослужители и свещени книги. Петър Дънов намира събрани в един град три от десетте религии изучавани в Научно-богословското училище, с техните храмове като места за събрание, учение и молитви.
Изучавайки история на религиите той има възможност да наблюдава в Свищов
живота
на свещенослужителите и паствата, запознава се още по дълбоко със свещените книги на Християнството.
Методистката протестантска мисия е представена в това съжителство с другите религии с църква към която има жилище за пастора и методистко училище с Богословски отдел и пансион за учениците. Най-многобройна е традиционната православна църква с храмовете "Св. Димитър", "Свети Петър и Павел", "Свети Пророк Илия", "Свето преображение", "Св. Св. Кирил и Методий", "Свето Възнесение", Съборната църква "Света Троица" и манастирската църква "Света Богородица". Нейните свещенослужители са били опозиционно настроени към мисията и прокарали в общината местни нареждания според които всеки, който провежда каквато и да е било публична проява, трябва да получава специално разрешение, а чиновниците просто не ги издават. [3-142].
към текста >>
12.
16. Уроците в свищовското Богословско училище
,
,
ТОМ 24
"Те са невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже,
животни
, растения.
Петър Дънов усвоява уменията по този предмет така, че с лекота подготвя своите ненадминати учебни проповеди, изтъкани от хвърковато и завладяващо слово. Физика - занятията се провеждали в отделен кабинет по физика, където научните факти са били демонстрирани с подходящи уреди, физичните явления били наблюдавани с възможност за възпроизвеждане, а изводите били доказвани с демонстративни опити. Химия - в отделен кабинет по химия са провеждани занятия отново с онагледяване на учебния процес, с провеждане на опити с веществата при изучаване на техните свойства и взаимодействия. Използвали са апарати и химикали доставени от чужбина. И учебниците Учебниците са написани специално за подготовка на протестантски мисионери, добре са илюстровани, приятни за ползване.
"Те са невероятни, точно очертани, някак нежни и добри рисунки на нежни и добри деца, жени, мъже,
животни
, растения.
Картинките им са пълни с топлота и толерантност "[3-154]
към текста >>
13.
2. Анчо и Нешка Аневи
,
,
ТОМ 24
С тях той поддържа близки връзки и кореспонденция до края на
животът
им.
2. Анчо и Нешка Аневи "Неговата мисия в Плевен е същата както едно време беше Вашата в Свищов" Първото семейство, с което Стефан Тошев се запознава в Свищов, е това на пощенските служители Нешка и Анчо Аневи.
С тях той поддържа близки връзки и кореспонденция до края на
животът
им.
Анчо Анев е роден в Севлиево, съпруг на Нешка Анева. Ръководител на братската група в Свищов, бил е сред поканените на събора във Велико Търново през 1920 година заедно със Слави Гюдеров и Гено Александров. Заема длъжността началник на пощата в Свищов, когато го преместват в Плевен и той изпълнява същата задача, каквато Стефан Тошев в Свищов - основава братски кръжок там. За него Нешка Анева споделя в писмо до Стефан Тошев: "Анчо все е същия. Много е предан, много ревностен въобще добре отива с Божията помощ".
към текста >>
14.
5. Д-р Йустина Халачева
,
,
ТОМ 24
Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия "Сила и
живот
".
Д-р Йустина Халачева разказва как е попаднала на Словото на Учителя: - Родена съм през 1885 г. в Киев, по народност рускиня. Бяхме състуденти с мъжа ми, българин, който учеше в Киев, като мене зъболекарство. След свършването ние се прибрахме в България и се настанихме в Свищов, тъй като мъжът ми е родом от тоя град. Там заедно работихме зъболекарство.
Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия "Сила и
живот
".
Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено. Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест. Така се зачетох. От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите [21-713,714] Промяната, която настъпва в живота на д-р Халачева след като се запознава със Словото на Учителя личи от едно писмо до основателя на групата в Свищов, Стефан Тошев, написано през 1927 г. : "Когато дойдох в България плашеше ме самотата в която бях изпаднала, всичко ми беше толкова чуждо и неприветливо, а сега с всичката си душа се отдадох на нови чувства, които неделимо ме свързват с братя и сестри."
към текста >>
От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите [21-713,714] Промяната, която настъпва в
живота
на д-р Халачева след като се запознава със Словото на Учителя личи от едно писмо до основателя на групата в Свищов, Стефан Тошев, написано през 1927 г.
Там заедно работихме зъболекарство. Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия "Сила и живот". Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено. Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест. Така се зачетох.
От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите [21-713,714] Промяната, която настъпва в
живота
на д-р Халачева след като се запознава със Словото на Учителя личи от едно писмо до основателя на групата в Свищов, Стефан Тошев, написано през 1927 г.
: "Когато дойдох в България плашеше ме самотата в която бях изпаднала, всичко ми беше толкова чуждо и неприветливо, а сега с всичката си душа се отдадох на нови чувства, които неделимо ме свързват с братя и сестри."
към текста >>
15.
6. Книгите на Учителя станаха мои настолни книги
,
,
ТОМ 24
Аз усещах сякаш се преродих и заживях нов
живот
:
живот
на светлина и радост - радостта на духовния
живот
, която и досега не ме е напуснала, въпреки изпитанията.
"През 1921 г. в Свищов беше на служба прокурор нашият брат от Севлиево Стефан Тошев. Той организира първите братски събрания. Събираха се приближени приятели, пееха песни и четяха беседите на Учителя. Книгите на Учителя станаха мои настолни книги.
Аз усещах сякаш се преродих и заживях нов
живот
:
живот
на светлина и радост - радостта на духовния
живот
, която и досега не ме е напуснала, въпреки изпитанията.
Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост. Веднага ми направи впечатление фактът, че ме заговори, като че е познавал баща ми: - Вашият баща е свещеник. - Аз никога не бях казвала пред никого това, че баща ми е свещеник, следователно Той можеше да знае това само по някакъв друг път, чрез вътрешно познаване. [20-714] Д-р Йустина Халачева с усърдие се залавя да прилага истините от словото на Учителя с работа върху себе си. За нейната непоколебима увереност в този си стремеж и десетилетие по-късно тя споделя в писмо до Стефан Тошев: "За туй преизобилие, което ни дава Господ много нещо не иска от нас - да изпълним Неговата Воля.
към текста >>
Така твърдо вярвам брат че не ще се разкае Господ загдето ни приближи при себе си, защото вън от Него няма никакъв смисъл в
живота
." През м.
Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост. Веднага ми направи впечатление фактът, че ме заговори, като че е познавал баща ми: - Вашият баща е свещеник. - Аз никога не бях казвала пред никого това, че баща ми е свещеник, следователно Той можеше да знае това само по някакъв друг път, чрез вътрешно познаване. [20-714] Д-р Йустина Халачева с усърдие се залавя да прилага истините от словото на Учителя с работа върху себе си. За нейната непоколебима увереност в този си стремеж и десетилетие по-късно тя споделя в писмо до Стефан Тошев: "За туй преизобилие, което ни дава Господ много нещо не иска от нас - да изпълним Неговата Воля.
Така твърдо вярвам брат че не ще се разкае Господ загдето ни приближи при себе си, защото вън от Него няма никакъв смисъл в
живота
." През м.
август 1909 година се ражда първата дъщеря на д-р Димитър Халачев и д-р Йустина Халачева - Александра /Саша Д-р Дим. Халачева/. Две години по-късно през 1911 година се ражда и сестра й Надка Д-р Дим. Халачева. Създадено е едно добро интелигентно семейство, живеещо в духа на християнските добродетели. Още съвсем малки 5-6 годишни, двете сестрички ходят в католическия пансион в града, където учат френски език, музика и духовни песнички. По време на войните Д-р Халачев е мобилизиран по фронтовете и Д-р Халачева сама се справя с работата в кабинета, домакинството и децата.
към текста >>
16.
8. Карнавалът и мечът Господен
,
,
ТОМ 24
Братя и сестри възхитени от братския
живот
направиха комуна, хранеха се заедно, четяха беседи, излизаха на изгрев, подвизаваха се като първите християни.
8. Карнавалът и мечът Господен По спомените на Борис Николов [8-388]: "Братството в Свищов през първите години вървеше много добре.
Братя и сестри възхитени от братския
живот
направиха комуна, хранеха се заедно, четяха беседи, излизаха на изгрев, подвизаваха се като първите християни.
Работеха обща братска градина. Това дразнеше духовенството. То беше почнало вече гонението срещу Учителя, търсеше кого да намери и да наеме в борбата срещу Учителя. Една пролет, през време на карнавала един банков чиновник устройва шествие, с което искаше да усмее Учителя и Братството. На две магарета качил двама души, единия дегизиран като Учителя, другия като ръководителя на свищовското Братство-Анев.
към текста >>
17.
9. Преселване в София на Изгрева дъщерята Саша
,
,
ТОМ 24
Там е посещавала занятията на общия окултен клас[18-573] На "Изгрева" Д-р Халачева работи в частния си зъболекарски кабинет до края на
живота
си през 1955 година.
9. Преселване в София на "Изгрева" дъщерята Саша След смъртта на Д-р Димитър Халачев през 1935 година, съпругата му, заедно с дъщеря му Саша окончателно напускат града и се установяват да живеят в София на "Изгрева", където братството вече се е заселило. С тях се преселва и Надежда Конова, останала вече вдовица и пенсионирала се.
Там е посещавала занятията на общия окултен клас[18-573] На "Изгрева" Д-р Халачева работи в частния си зъболекарски кабинет до края на
живота
си през 1955 година.
Тя е била лична зъболекарка на Учителя. Дъщеря й Саша е била в началното училище ученичка на Лазар Караламбов - последовател на Учителя. След завършване на гимназиалното си образование в Свищовската Реална гимназия, е изпратена в Сорбоната в Париж да следва медицина. За съжаление не завършва и се връща в България. Следва в Софийския свободен университет.
към текста >>
18.
13. Слави Василев Гюдеров
,
,
ТОМ 24
По спомени на племенницата му Фанка Мушмова - Георгиева Слави Гюдеров е бил по-особен, с интелектуални наклонности младеж, силно привързан към четенето, притежаващ богата библиотека, търсещ смисъла на
живота
и с изявен интерес към философските учения на Рабиндранат Тагор, Зороастризма, Толстоизма и други.
Баща му урежда нов дом за семейството в Свищов, където към 1900 година през Кюстендил успява да пристигне и Слави със сестра си Люба. До Кюстендил ги придружава приятел на баща му, турчин. В Кюстендил ги посрещат баща им Васил. След това заедно пътуват до Свищов. Тук се ражда и по-малкият им брат Методи.
По спомени на племенницата му Фанка Мушмова - Георгиева Слави Гюдеров е бил по-особен, с интелектуални наклонности младеж, силно привързан към четенето, притежаващ богата библиотека, търсещ смисъла на
живота
и с изявен интерес към философските учения на Рабиндранат Тагор, Зороастризма, Толстоизма и други.
Някои от тези книги например Веста Зороастризъм - персийската свещена книга са на английски език - като част от по-голям сборник. По-нататък Фанка Мушмова споделя: "Тогава бях прогимназиална ученичка и той ми даваше възможност да прочета нещо от неговата библиотека. Имаше всички съчинения на Толстой, Достоевски и на немските класици заедно с Ницше." Слави Гюдеров завършва Държавната търговска гимназия "Димитър X. Василев" - най-реномираното училище в града - през учебната 1913-1914 година. Проявява интерес към рисуването, литературата и философията.
към текста >>
Веднъж възприел истините на това учение, той стриктно спазва нормите за правилно живеене - в храненето - вегетарианство, в поведението - скромност, в
живота
- морални постъпки.
Вуйчо Слави ги заведе на гости в дома си. Гостите бяха стъписани от достолепното посрещане." В София е станала срещата му с Учителя около 1914 г. Бил е почти непрекъснато с Него или са си писали. Посещава с ентусиазъм неговите сказки. Чувства се възнаграден в търсенето си на духовното от своите средношколски години - сега като студент Слави намира идеите на Бялото Братство.
Веднъж възприел истините на това учение, той стриктно спазва нормите за правилно живеене - в храненето - вегетарианство, в поведението - скромност, в
живота
- морални постъпки.
По време на Първата световна война Слави прекъсва следването си, заради участие като подофицер във войната. В атака винаги е пред войниците си с вдигнат пистолет в дясната ръка, но с колкото патрона заминава, с толкова се връща. По негови собствени думи не е дал нито един изстрел, "за да не нарани някое невидимо същество." Тези същества и него са го запазили за да се върне след войната в Свищов без нито една драскотина. В професионален план той помага на баща си във фирмата от юношеските си години и навлиза в строително-предприемаческия бизнес, където придобива професионални умения. След основаването на свищовската група на Бялото Братство Слави е сред поканените от Учителя за събора в Търново през 1920 година наред с Анчо Анев, Генчо Александров, Нешка Анева, Невенка Богданова, Пенка Н.
към текста >>
В семейния
живот
от една страна, за да запази хармонията временно жертва вегетарианството си, но от друга страна повлиява на съпругата си за стремежа към Високия идеал.
Види се имали са с баща си недоразумения и спречквания и последния е предложил на Слави да си излезе. Ех, много неприятно, много тежко, но по всичко се вижда, че такъв ще е неговия път..." Поради убежденията си той е бил вегетарианец и не е искал да се жени. След настояването на баща си за сключване на брак с Руска, Слави Гюдеров отива в София при Учителя за личен съвет - как да постъпи. По сведения на внучката на сестра му Люба Мушмова брат Мариус Грюнберг е споделил в последствие, че разговора продължава 4-5 часа започнал преди обяд и завършил след обяд. В резултат Слави приема съвета на Учителя, последва библейското правило "Почитай баща си и майка си и им се покорявай" и се оженва.
В семейния
живот
от една страна, за да запази хармонията временно жертва вегетарианството си, но от друга страна повлиява на съпругата си за стремежа към Високия идеал.
Постепенно с начина си на живот той увлича и съпругата си и своите племенници. Води ги на молитвените събрания на групата в Свищов, там завежда и големите си дъщери - Василка и Андриана. Руска започва да чете беседите на Учителя - от това време се вижда нейното име сред изписвалите за прочит беседи чрез Боян Боев от София жители на Свищов. Същото става и с брат му Методи - започва да чете беседите. След смъртта на баща си Слави открива през 1932 година в Свищов своя строително-предприемаческа фирма.
към текста >>
Постепенно с начина си на
живот
той увлича и съпругата си и своите племенници.
Ех, много неприятно, много тежко, но по всичко се вижда, че такъв ще е неговия път..." Поради убежденията си той е бил вегетарианец и не е искал да се жени. След настояването на баща си за сключване на брак с Руска, Слави Гюдеров отива в София при Учителя за личен съвет - как да постъпи. По сведения на внучката на сестра му Люба Мушмова брат Мариус Грюнберг е споделил в последствие, че разговора продължава 4-5 часа започнал преди обяд и завършил след обяд. В резултат Слави приема съвета на Учителя, последва библейското правило "Почитай баща си и майка си и им се покорявай" и се оженва. В семейния живот от една страна, за да запази хармонията временно жертва вегетарианството си, но от друга страна повлиява на съпругата си за стремежа към Високия идеал.
Постепенно с начина си на
живот
той увлича и съпругата си и своите племенници.
Води ги на молитвените събрания на групата в Свищов, там завежда и големите си дъщери - Василка и Андриана. Руска започва да чете беседите на Учителя - от това време се вижда нейното име сред изписвалите за прочит беседи чрез Боян Боев от София жители на Свищов. Същото става и с брат му Методи - започва да чете беседите. След смъртта на баща си Слави открива през 1932 година в Свищов своя строително-предприемаческа фирма. Дава работа на много младежи, учи ги на занаят.
към текста >>
Една от тях - Фанка Мушмова споделя: "Вуйчо беше най-добрия човек в
живота
ми.
Брат Боев идва на Изгрева като готов стенограф и влага уменията си като личен секретар на Учителя. Слави Гюдеров получава стенографски умения в Държавната търговска гимназия - Свищов. За по-точно разчитане двамата изпращат тетрадките в София на Изгрева и след сверяване със записите на останалите стенографи тетрадките били върнати в Свищов. Стенографските тетрадки заедно с неговата кореспонденция с Учителя и неговите рисунки не са запазени до наши дни тъй като изгарят на 19 декември 1946 година при пожар в къщата му. Слави става любим на своите най-близки в семейството и на племенниците си.
Една от тях - Фанка Мушмова споделя: "Вуйчо беше най-добрия човек в
живота
ми.
Заведе ме на Изгрева при Учителя. Отидохме вечерта, че на другия ден да станем рано и да отидем на екскурзия на Витоша. Спомням си че беше една голяма полянка обиколена от кръг сборове. На открито имаше пиано и свиреха цигулки, пееха се песни. Видях Учителя с бели дрехи, разговаряше с двама души.
към текста >>
Слави ги е водел в местността "Балаша", където следовниците на Учителя в Свищов се събирали на вилата на Пенка Кодова и там "сутрин посрещали изгрева с неговите
животворни
енергии, правили гимнастически упражнения, играли Паневритмия облечени в бели дрехи".
Тя си спомня и сбирките на молитвените събрания у д-р Халачеви в Свищов. Там освен домакините д-р Йустинка и д-р Димитър Халачеви е заварвала Невенка Богданова, Нешка и Анчо Аневи с двамата си сина, Пенка Кодова и други. Впечатлена е от начина по който общували помежду си - с техните гальовни гласове и приятни песни от което ти става хубаво на душата. Говора им е различен от този, който малката Фанка е свикнала да чува от другите хора. Фанка си спомня и желанието на вуйчо и да я заведе на събора на Рила, но майка и не позволила.
Слави ги е водел в местността "Балаша", където следовниците на Учителя в Свищов се събирали на вилата на Пенка Кодова и там "сутрин посрещали изгрева с неговите
животворни
енергии, правили гимнастически упражнения, играли Паневритмия облечени в бели дрехи".
Наблизо е и неговото лозе, разположено на същата тераса, но малко по на запад край града от мястото, където се е играело Паневритмия. То е обширно, с разнообразни по цвят и вкус сортове грозде, както и много овощни дръвчета. Имало е построена вила край близката горичка. Разположено е на същата тераса, но малко по на запад край града от мястото, където се е играело Паневритмия. Слави Гюдеров умира на 49 години в ясен слънчев ден— на 28 май 1945 г., половин година след заминаването на Учителя.
към текста >>
19.
17. Виржиния и Тодорица Станчеви
,
,
ТОМ 24
Прилага идеите от Словото на Учителя Беинса Дуно в
живота
си.
17. Виржиния и Тодорица Станчеви Сестрите Виржиния и Тодорица Станчеви са родени в Свищов в Преображенската махала. Завършват стопанско училище в Свищов. Виржиния като шивачка в Свищов работи с няколко помощнички и качеството на нейната работа и докарва клиентки чак от София.
Прилага идеите от Словото на Учителя Беинса Дуно в
живота
си.
Посещава съборите от първите години на Школата. Посреща приятели в домът си. За едно такова гостуване разказва Гради Минчев: "Като привърших работата си в Никопол, после отидох в Свищов. Там имахме една сестра Виржиния. Тя като научила, че съм в Свищов, дойде и ме заведе в къщи и ми каза: "Брат, ето аз съм шивачка", имаше две-три момичета там да и помагат."Вечер стаята е свободна.
към текста >>
20.
21. Екатерина Маркова Иванова - Тица
,
,
ТОМ 24
В стремежа си да им даде духовна насока в бъдещия
живот
, Екатерина поставила пъпчетата и на трите си деца в Библията.
Тя завършва гимназиално образование в Свищов. Още като ученичка не са и били чужди духовните течения като толстоизма, интересувала се от вегетарианството. Запознава се и със семейството на д-р Димитър и д-р Йустинка Халачеви и тогава разбира за идеите на Учителя. Екатерина учителствува 3 години в село Българско Сливово край Свищов. След като се омъжва се за Атанас Иванов с когото имат три деца - Тодор, Християнка и Марко се посвещава на домакинството.
В стремежа си да им даде духовна насока в бъдещия
живот
, Екатерина поставила пъпчетата и на трите си деца в Библията.
На сбирките на братския кръжок се запознава и със Слави Гюдеров. С отрастването на Християнка, дъщеря и, води и нея на сбирките у д-р Димитър Халачев. В последствие при преместване на молитвените събрания в дома на Санка и Иван Саръбееви двете - майка и дъщеря посещават сбирките там. Били са съседи и е дружала със семейството на Славка и Никола Халачеви. При посещението си в Свищов Олга Славчева споделила, че са съученици със съпруга на Екатерина Атанас Иванов в Цариброд.
към текста >>
Четяла е и периодичните издания "Всемирна летопис", "Братски
живот
", "Житно зърно" и други.
При пристигането на Петър Димков в Свищов като командир на полка, той се настанява първоначално на квартира у капелмайстора Тодор Иванов Петров. Сестра Тица се грижи за петчленното си семейство с усърдие и постоянство. С желание посреща в домът си с широко сърце братя и сестри от цялата страна. Между тях са Цветана Симеонова, Крюгер Николов, Михаил Стоицев, Петко Епитропов, Гради Минчев, Милка Говедева, Въскресен Анастасов, Никола Нанков, Жечо Панайотов, Петър Пампоров, Олга Славчева, Мариус Грюнберг, Невена Неделчева, Руси Караиванов, Николай Калгертс от Латвия и много други. Получавала е беседи по пощата от брат Боян Боев, но споделя, че някой друг е плащал за тях, предполага, че това е Слави Гюдеров.
Четяла е и периодичните издания "Всемирна летопис", "Братски
живот
", "Житно зърно" и други.
След заминаването на Санка Саръбеева става ръководител на групата в Свищов, съхранява дарените беседи, от които се формира братската библиотека в Свищов.
към текста >>
21.
22. Християнка Атанасова Иванова - Таня
,
,
ТОМ 24
Християнка участва в братския
живот
като проучва и прилага словото на Учителя, играе Паневритмия в София и на Рила.
Следобед отново в 5 часа се изпълнява същия наряд без беседата и се прави тържествена вечеря с плодове и лека храна. Първото и посещение на Рила е през 1949 година. В Свищов на молитвените събрания си спомня присъствието на Слави Гюдеров, понякога довеждал съпругата си Руска и дъщерите си Денка и Васка. Сред присъстващите били и Възкресен Анастасов и Славка Мънзова. Виждала е Симеон Иванов, търговец на платове, който идвал с жена си.
Християнка участва в братския
живот
като проучва и прилага словото на Учителя, играе Паневритмия в София и на Рила.
Бидейки професионален библиотекар Християнка успява да окомплектова братската библиотека в Свищов с пълното течение беседите на Учителя. Част от тези беседи са дошли от дома на Иван и Санка Саръбееви, друга част от Славка Халачева при нейното заминаване в София, трета част от Денчо Денев след смъртта му в Свищов. Племеничката на Виржиния Станчева също предава беседите на леля си Виржиния на съхранение при Христянка. Някои от беседите извървяват дълъг път преди да стигнат в братската библиотека в Свищов. Така например при заминаването на Невянка Богданова от този свят, нейните беседи попадат на Изгрева в други ръце, но Християнка ги изкупува с лични средства от книжаря бай Васил.
към текста >>
22.
23. Марко Атанасов Иванов - Милчо
,
,
ТОМ 24
Възприема вегетарианството, чете словото от беседите и прилага неговите истини в
живота
си.
23. Марко Атанасов Иванов - Милчо Марко Иванов е роден на 27 февруари 1935 година в Свищов. Завършва Държавната търговска гимназия, а в последствие и Стопанската академия "Д. А. Ценов" - Свищов, специалността "Счетоводство". По време на военната служба пострадва със здравето. Работи по разпределение в Силистра, след това в Свищов в справочния отдел на градската библиотека в града.
Възприема вегетарианството, чете словото от беседите и прилага неговите истини в
живота
си.
Прави опит да подреди тематично изнесените от Учителя 7777 беседи според Универсалната десетична класификация. Съставя двутомен азбучник-речник на беседите на Учителя/ Поддържа оживена кореспонденция с Боян Боев, Виктор Йорданов - Елвелюри, Жечо Панайотов и други. Получава подкрепа и съвети за преодоляване на страданията със здравето си от техните писма след премеждието прекарано в казармата. От тези писма черпи надежда да продължи да работи. Намира опора в мисълта на Учителя: "Колкото повече страдаш, толкова си по-близо до Бога!
към текста >>
23.
1. Писмата
,
,
ТОМ 24
1. Писмата Част от събитията в
живота
на братската група в Свищов са отразени в писмата на слушателите в школата на Учителя Беинса Дуно.
1. Писмата Част от събитията в
живота
на братската група в Свищов са отразени в писмата на слушателите в школата на Учителя Беинса Дуно.
Тези писма са изпратени до основателя на групата в Свищов Стефан Тошев, а някои са разменени и помежду им от 1920 до1951 година. Скоро след назначаването му за мирови съдия в Свищов и току-що образувал братския кръжок там, Стефан Тошев е натоварен да основе съдилище и в село Караисен. С отиването му в Караисен, а по-късно и на другите места, където е работил и живял, тръгват и го следват писмата на неговите "кръщелници". Съхранени до днес те документират моменти от живота на братския кръжок в Свищов. Преживяванията, мислите, изпитанията, уроците и духовните постижения присъстват в техните слова, написани непосредствено под влияние на изживените радости и скърби в пътя им към духовното.
към текста >>
Съхранени до днес те документират моменти от
живота
на братския кръжок в Свищов.
1. Писмата Част от събитията в живота на братската група в Свищов са отразени в писмата на слушателите в школата на Учителя Беинса Дуно. Тези писма са изпратени до основателя на групата в Свищов Стефан Тошев, а някои са разменени и помежду им от 1920 до1951 година. Скоро след назначаването му за мирови съдия в Свищов и току-що образувал братския кръжок там, Стефан Тошев е натоварен да основе съдилище и в село Караисен. С отиването му в Караисен, а по-късно и на другите места, където е работил и живял, тръгват и го следват писмата на неговите "кръщелници".
Съхранени до днес те документират моменти от
живота
на братския кръжок в Свищов.
Преживяванията, мислите, изпитанията, уроците и духовните постижения присъстват в техните слова, написани непосредствено под влияние на изживените радости и скърби в пътя им към духовното. Какви са били личностите оживели в писмата си с техните търсения като следовници на Учителя в Свищов? Всеки от тях е бил на определен етап от живота си готов да възприеме истините в словото като настроена на дадена честота струна. Всеки по своему е трябвало да извърви пътя от оглашен или слушател през вярващ до ученик. Учителят пояснява, че на трите вида живот - във физическия, в духовния и в божествения свят съответстват трите категории хора: оглашени, вярващи и ученици: "Оглашените имат отношение към материалния живот.
към текста >>
Всеки от тях е бил на определен етап от
живота
си готов да възприеме истините в словото като настроена на дадена честота струна.
Скоро след назначаването му за мирови съдия в Свищов и току-що образувал братския кръжок там, Стефан Тошев е натоварен да основе съдилище и в село Караисен. С отиването му в Караисен, а по-късно и на другите места, където е работил и живял, тръгват и го следват писмата на неговите "кръщелници". Съхранени до днес те документират моменти от живота на братския кръжок в Свищов. Преживяванията, мислите, изпитанията, уроците и духовните постижения присъстват в техните слова, написани непосредствено под влияние на изживените радости и скърби в пътя им към духовното. Какви са били личностите оживели в писмата си с техните търсения като следовници на Учителя в Свищов?
Всеки от тях е бил на определен етап от
живота
си готов да възприеме истините в словото като настроена на дадена честота струна.
Всеки по своему е трябвало да извърви пътя от оглашен или слушател през вярващ до ученик. Учителят пояснява, че на трите вида живот - във физическия, в духовния и в божествения свят съответстват трите категории хора: оглашени, вярващи и ученици: "Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага. В този живот човек дава 5, взима 100. Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима.
към текста >>
Учителят пояснява, че на трите вида
живот
- във физическия, в духовния и в божествения свят съответстват трите категории хора: оглашени, вярващи и ученици: "Оглашените имат отношение към материалния
живот
.
Съхранени до днес те документират моменти от живота на братския кръжок в Свищов. Преживяванията, мислите, изпитанията, уроците и духовните постижения присъстват в техните слова, написани непосредствено под влияние на изживените радости и скърби в пътя им към духовното. Какви са били личностите оживели в писмата си с техните търсения като следовници на Учителя в Свищов? Всеки от тях е бил на определен етап от живота си готов да възприеме истините в словото като настроена на дадена честота струна. Всеки по своему е трябвало да извърви пътя от оглашен или слушател през вярващ до ученик.
Учителят пояснява, че на трите вида
живот
- във физическия, в духовния и в божествения свят съответстват трите категории хора: оглашени, вярващи и ученици: "Оглашените имат отношение към материалния
живот
.
Те вярват в богатството, в материалните блага. В този живот човек дава 5, взима 100. Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима. Учениците имат отношение към Божествения живот. За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва"." Писмата са запечатали факти и събития, но личните впечатления на авторите им ги превръщат в озарения.
към текста >>
В този
живот
човек дава 5, взима 100.
Какви са били личностите оживели в писмата си с техните търсения като следовници на Учителя в Свищов? Всеки от тях е бил на определен етап от живота си готов да възприеме истините в словото като настроена на дадена честота струна. Всеки по своему е трябвало да извърви пътя от оглашен или слушател през вярващ до ученик. Учителят пояснява, че на трите вида живот - във физическия, в духовния и в божествения свят съответстват трите категории хора: оглашени, вярващи и ученици: "Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага.
В този
живот
човек дава 5, взима 100.
Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима. Учениците имат отношение към Божествения живот. За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва"." Писмата са запечатали факти и събития, но личните впечатления на авторите им ги превръщат в озарения. Те разказват с вдъхновение как са се чувствали при първата им среща с Учителя, и споделят със Стефан Тошев: Д-р Йустинка Халачева: "Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост." Анчо Анев: "Той за мен остава образец на чистота и святост - на безкоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина." Надежда Конова: "Той хвърли светлина върху отношенията със сестра ми. Аз вече знаех какво да правя.
към текста >>
Вярващите са хора на духовния
живот
, в който човек дава толкова, колкото взима.
Всеки от тях е бил на определен етап от живота си готов да възприеме истините в словото като настроена на дадена честота струна. Всеки по своему е трябвало да извърви пътя от оглашен или слушател през вярващ до ученик. Учителят пояснява, че на трите вида живот - във физическия, в духовния и в божествения свят съответстват трите категории хора: оглашени, вярващи и ученици: "Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага. В този живот човек дава 5, взима 100.
Вярващите са хора на духовния
живот
, в който човек дава толкова, колкото взима.
Учениците имат отношение към Божествения живот. За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва"." Писмата са запечатали факти и събития, но личните впечатления на авторите им ги превръщат в озарения. Те разказват с вдъхновение как са се чувствали при първата им среща с Учителя, и споделят със Стефан Тошев: Д-р Йустинка Халачева: "Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост." Анчо Анев: "Той за мен остава образец на чистота и святост - на безкоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина." Надежда Конова: "Той хвърли светлина върху отношенията със сестра ми. Аз вече знаех какво да правя. Сякаш някаква ръка свали бремето от гърба ми.
към текста >>
Учениците имат отношение към Божествения
живот
.
Всеки по своему е трябвало да извърви пътя от оглашен или слушател през вярващ до ученик. Учителят пояснява, че на трите вида живот - във физическия, в духовния и в божествения свят съответстват трите категории хора: оглашени, вярващи и ученици: "Оглашените имат отношение към материалния живот. Те вярват в богатството, в материалните блага. В този живот човек дава 5, взима 100. Вярващите са хора на духовния живот, в който човек дава толкова, колкото взима.
Учениците имат отношение към Божествения
живот
.
За тях има значение стиха от Евангелието: „Който иска да бъде мой ученик, нека раздаде имането си на сиромаси, да се откаже от майка си и от баща си и да ме последва"." Писмата са запечатали факти и събития, но личните впечатления на авторите им ги превръщат в озарения. Те разказват с вдъхновение как са се чувствали при първата им среща с Учителя, и споделят със Стефан Тошев: Д-р Йустинка Халачева: "Когато отидох за пръв път при Него, усещах едно особено чувство - чувство на чистота, на святост." Анчо Анев: "Той за мен остава образец на чистота и святост - на безкоризнено служене пред олтаря на вечната Правда и Истина." Надежда Конова: "Той хвърли светлина върху отношенията със сестра ми. Аз вече знаех какво да правя. Сякаш някаква ръка свали бремето от гърба ми. Стана ми леко, като че щях да хвръкна.
към текста >>
Той казва: "Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките." Както се вижда от списъка на присъствалите на съборите и от списъка за получаване на беседи по пощата много от последователите на Учителя въздействат с примера си и начина на
живот
на най-непосредствената и най-близка среда - семейството.
Спомням си последния бивак преди качването на върха на една височина с 300 метра по-висока от Черни връх. Дъжд като из ведро, вятър и студено като зима. Небето мрачно, мъгла гъста, тъмно, само огньове блещукат, но Учителя е с нас. Чувствуваш една безгрижност, лекота." Учителят дава нови методи за работа на своите последователи. От тях се очаква да работят като теменужките, които напълват с аромата си въздуха на хубавите планински поляни, самите те оставайки невидими сгушени зад някой храст.
Той казва: "Нашите светли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките." Както се вижда от списъка на присъствалите на съборите и от списъка за получаване на беседи по пощата много от последователите на Учителя въздействат с примера си и начина на
живот
на най-непосредствената и най-близка среда - семейството.
Синовете и дъщерите на семействата Аневи, Халачеви, Караламбови, на Пенка Димитрова, на Елена Александрова са получили от своите родители вярна насока, възприели са новата нетленна мисъл и отиват с тях на съборите на братството в Търново, София и на Рила. Съпругата Руска, братът Методи и зетът Стоян на Слави Гюдеров започват да четат беседите на Учителя изпращани в Свищов от Боян Боев по пощата. Племенницата му Фанка отива на Изгрева и на екскурзия на Витоша до "Резньовете". Оценката за работата на кръжока в Свищов личи в редовете на д-р Халачев: "В нашия край Благословението Господне е много голямо. Всички братя и сестри се радват на добро здраве.
към текста >>
За да го кали, да го направи гъвкаво, подвижно и годно за
живот
, природата го излага на ветрове и бури, които люлеят и раздвижват въздуха, а с него заедно и младото растение.
Д-р Димитър Халачев пише писма защото "Учителят задължава всеки ученик да пише писмо на ученик от другите градове". Много важен въпрос, с който той се заема е набавянето на средства за построяване на братски дом в Свищов. В писмото си до Стефан Тошев той споделя: "За тази хубава идея вярвам много братя ще се отзоват, макар и по малко вярвам все ще се събере нужната сума а тя не е голяма, защото тухлите и водата са наблизо, за работни ръце вярвам ще се намерят от братята. Ако Бог е рекъл да се изгради, вярвам, че никакви препятствия няма да има." Не липсват сериозни и направо тежки страдания, които Учителят Беинса Дуно допуска в Школата като закаляващи изпитания. Той казва "Когато младото растение поникне, то е крехко, нежно.
За да го кали, да го направи гъвкаво, подвижно и годно за
живот
, природата го излага на ветрове и бури, които люлеят и раздвижват въздуха, а с него заедно и младото растение.
И тук, в школата ще ви подложат на различни течения и ветрове от различни посоки. Това е неизбежен закон. Който се страхува от вятър и от течения, той не разбира закона." От писмата се вижда как въпреки нюансирането във вида на премеждието за всеки има определена задача за решаване. Един се справя с реакция срещу братството от страна на семейството; друг трябва да се пребори с личното възгордяване и честолюбие; всички трябва да понесат дълбокото душевно страдание от макар и преходното разцепление в групата; трети са поставени в положение да понесат непризнателност от страна на най-близките. Има и майчина мъка от отказа на църковни служители да погребат починало дете, а дори и братско семейство, на което почиват последователно 7 деца.
към текста >>
Д-р Димитър Халачев споделя: "Всичко каквото се случва в
живота
ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини." Макар изправени пред нелеки задачи и въпреки болката от застигналите ги премеждия участниците в кръжока на Бялото братство чувствуват радостта на духовния
живот
когато запяват в двадесетото паневритмично упражнение "ДорИ в неволя и беда за нас е хубав Божий свят".
Това е неизбежен закон. Който се страхува от вятър и от течения, той не разбира закона." От писмата се вижда как въпреки нюансирането във вида на премеждието за всеки има определена задача за решаване. Един се справя с реакция срещу братството от страна на семейството; друг трябва да се пребори с личното възгордяване и честолюбие; всички трябва да понесат дълбокото душевно страдание от макар и преходното разцепление в групата; трети са поставени в положение да понесат непризнателност от страна на най-близките. Има и майчина мъка от отказа на църковни служители да погребат починало дете, а дори и братско семейство, на което почиват последователно 7 деца. Изправени пред лицето на житейските изпити следовниците на Учителя сами си дават обяснение, което им помага да издържат на ветровете и бурите.
Д-р Димитър Халачев споделя: "Всичко каквото се случва в
живота
ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини." Макар изправени пред нелеки задачи и въпреки болката от застигналите ги премеждия участниците в кръжока на Бялото братство чувствуват радостта на духовния
живот
когато запяват в двадесетото паневритмично упражнение "ДорИ в неволя и беда за нас е хубав Божий свят".
Д-р Йустина Халачева казва: "Аз усещах сякаш се преродих и заживях нов живот: живот на светлина и радост - радостта на духовния живот, която и досега не ме е напуснала, въпреки изпитанията."
към текста >>
Д-р Йустина Халачева казва: "Аз усещах сякаш се преродих и заживях нов
живот
:
живот
на светлина и радост - радостта на духовния
живот
, която и досега не ме е напуснала, въпреки изпитанията."
Който се страхува от вятър и от течения, той не разбира закона." От писмата се вижда как въпреки нюансирането във вида на премеждието за всеки има определена задача за решаване. Един се справя с реакция срещу братството от страна на семейството; друг трябва да се пребори с личното възгордяване и честолюбие; всички трябва да понесат дълбокото душевно страдание от макар и преходното разцепление в групата; трети са поставени в положение да понесат непризнателност от страна на най-близките. Има и майчина мъка от отказа на църковни служители да погребат починало дете, а дори и братско семейство, на което почиват последователно 7 деца. Изправени пред лицето на житейските изпити следовниците на Учителя сами си дават обяснение, което им помага да издържат на ветровете и бурите. Д-р Димитър Халачев споделя: "Всичко каквото се случва в живота ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини." Макар изправени пред нелеки задачи и въпреки болката от застигналите ги премеждия участниците в кръжока на Бялото братство чувствуват радостта на духовния живот когато запяват в двадесетото паневритмично упражнение "ДорИ в неволя и беда за нас е хубав Божий свят".
Д-р Йустина Халачева казва: "Аз усещах сякаш се преродих и заживях нов
живот
:
живот
на светлина и радост - радостта на духовния
живот
, която и досега не ме е напуснала, въпреки изпитанията."
към текста >>
24.
3. Небесни грижи за любещите Бога
,
,
ТОМ 24
3. Небесни грижи за любещите Бога Стефан Тошев споделя един епизод от своя
живот
в Свищов: "Тия дни случайно т.е.
3. Небесни грижи за любещите Бога Стефан Тошев споделя един епизод от своя
живот
в Свищов: "Тия дни случайно т.е.
без да съм търсил, намерих в архивата си една илюстрована картичка от 30.1.1914 г., която Хр. А. Четвъртаков ми е изпратил от Берлин, дето следваше висше богословие. Това ми даде повод да напиша следващите редове. С него се запознахме наскоро преди да замине за Германия. В края на 1919 г.
към текста >>
Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва тактично да поведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за
живота
след смъртта и че всъщност смърт не съществува.
Зографов се върна с него. Прислугата ме заведе при Четвъртаков. Той лежеше сам в стая. Извиних се, че тъй късно идвам, защото съм претрупан с работа, понеже освен моето, завеждам и другото мирово съдилище, тъй като титуляра му е болен. Четвъртаков се трогна, че не съм го забравил.
Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва тактично да поведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за
живота
след смъртта и че всъщност смърт не съществува.
И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в живота им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога. Че за тях Небето има специално благоволение. Той остана много доволен от разговора, който водихме. Преди да си тръгна му предложих да ми каже какво му се яде, което друг мъчно би могъл да му достави. Той се стесняваше да каже, но аз настоях, и наблегнах, че моите възможности в това отношение са широки.
към текста >>
И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в
живота
им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога.
Прислугата ме заведе при Четвъртаков. Той лежеше сам в стая. Извиних се, че тъй късно идвам, защото съм претрупан с работа, понеже освен моето, завеждам и другото мирово съдилище, тъй като титуляра му е болен. Четвъртаков се трогна, че не съм го забравил. Вътрешното ми ръководство ми подсказа, че трябва тактично да поведа с него разговор за евентуалната му близка смърт, да насоча мислите му за живота след смъртта и че всъщност смърт не съществува.
И че за новородените, за чадата Божии, нищо случайно в
живота
им не се случва и че за тях е казал Исус Христос, че и косъм от главата им няма да падне, без волята на Бога.
Че за тях Небето има специално благоволение. Той остана много доволен от разговора, който водихме. Преди да си тръгна му предложих да ми каже какво му се яде, което друг мъчно би могъл да му достави. Той се стесняваше да каже, но аз настоях, и наблегнах, че моите възможности в това отношение са широки. Тогава той каза, че отдавна му се е ядяло кашкавал и шоколад, но не допуска в Свищов да има.
към текста >>
Тогава аз разбрах, защо духовното ми ръководство настоя пред мене, същата вечер да посетя Четвъртаков в болницата и защо да му говоря върху смъртта, от гледището на духовното учение за земния
живот
на човека.
Платих му шоколада и отидох в Съдилището. Дадох пакета с кашкавала и шоколада на разсилния си и му казах да отиде много бързо в болницата и да го даде лично на Четвъртаков. След малко разсилния им се връща със същия пакет в ръка. Сърдито го запитах: Защо не е предал пакета. Той сконфузено ми отговори, че през нощта Четвъртаков починал.
Тогава аз разбрах, защо духовното ми ръководство настоя пред мене, същата вечер да посетя Четвъртаков в болницата и защо да му говоря върху смъртта, от гледището на духовното учение за земния
живот
на човека.
Аз знаех добре, че Четвъртаков бе човек, с тържествуваща, предана и непоколебима вяра и любов в Бога и Исуса Христа и че беше всеотдайно предан на Делото Божие на земята и си казах, след като узнах за преселването му отвъд: Бог люби своите! Той ме изпрати само няколко часа преди Четвъртаков да напусне земята, да го посетя и да поговорим с него по въпроса, че смърт не съществува, че тя е само врата за влизане в нов живот - на голяма духовна радост, за чадата Божии... И че случайни неща, за призваните в Божия Път - няма! [22-34]
към текста >>
Той ме изпрати само няколко часа преди Четвъртаков да напусне земята, да го посетя и да поговорим с него по въпроса, че смърт не съществува, че тя е само врата за влизане в нов
живот
- на голяма духовна радост, за чадата Божии... И че случайни неща, за призваните в Божия Път - няма!
След малко разсилния им се връща със същия пакет в ръка. Сърдито го запитах: Защо не е предал пакета. Той сконфузено ми отговори, че през нощта Четвъртаков починал. Тогава аз разбрах, защо духовното ми ръководство настоя пред мене, същата вечер да посетя Четвъртаков в болницата и защо да му говоря върху смъртта, от гледището на духовното учение за земния живот на човека. Аз знаех добре, че Четвъртаков бе човек, с тържествуваща, предана и непоколебима вяра и любов в Бога и Исуса Христа и че беше всеотдайно предан на Делото Божие на земята и си казах, след като узнах за преселването му отвъд: Бог люби своите!
Той ме изпрати само няколко часа преди Четвъртаков да напусне земята, да го посетя и да поговорим с него по въпроса, че смърт не съществува, че тя е само врата за влизане в нов
живот
- на голяма духовна радост, за чадата Божии... И че случайни неща, за призваните в Божия Път - няма!
[22-34]
към текста >>
25.
6. Това свише благоволение е атрибут на Великия Господ
,
,
ТОМ 24
И колко мило е да любиш Този, който ти е дал
живот
и дихание да познаеш че в Него е силата, държавата и властта, която милва помилваните и наказва горделивите, струптивите самонадеяните.
6. Това свише благоволение е атрибут на Великия Господ 17.12.1921 от Анчо Анев в Плевен до Славка Халачева в Свищов Любезна сестра Славке, Искам да дам израз на онова вълнение сгрято от топлината на твоето писмо. Изниква и чувство на велика благодарност към създателя на душите ни.
И колко мило е да любиш Този, който ти е дал
живот
и дихание да познаеш че в Него е силата, държавата и властта, която милва помилваните и наказва горделивите, струптивите самонадеяните.
Колко е сладко да се почувствуваш че обичаш и си в неразривна връзка с тая и оная душа! Това свише благоволение е атрибут на Великия Господ на нашите души. Когато благоволи да озари една душа тя тържествува. Дири душите сродни ней. Милва, радва се помага, благославя Багословения, че я освободил, озарил да Го познае, както Той я познава.
към текста >>
26.
7. Същински период на Школата на Беинса Дуно 1922-1944
,
,
ТОМ 24
7. Същински период на Школата на Беинса Дуно 1922-1944 В тази част от писмата е отразен
живота
на последователите на Учителя в същинския школен период 1922-1944 година, когато много от тях се изселват в София на Изгрева.
7. Същински период на Школата на Беинса Дуно 1922-1944 В тази част от писмата е отразен
живота
на последователите на Учителя в същинския школен период 1922-1944 година, когато много от тях се изселват в София на Изгрева.
Това си намерение д-р Йустина Халачева споделя със Стефан Тошев желанието си да се изсели в София: "поне ще съм близо до Учителя".В последствие тя става личен зъболекар на Учителя. Изселилите се в София на Изгрева Нешка Анева и Надежда Конова стават слушатели на общия окултен клас и на младежкия окултен клас. Други продължават да живеят със стремежите си към духовното в Свищов, където изучават, проучват и прилагат словото в живота си. Те получават беседите на Учителя изпратени от Боян Боев по пощата, събират се на Изгревите на най- високия хълм край града, играят Паневритмия, очакват посещенията на Учителя, както заявява Нешка Анева от Свищов още преди преместването си в Плевен в писмо до Стефан Тошев: "Всички сме много добре. Слава и благодарност Богу.
към текста >>
Други продължават да живеят със стремежите си към духовното в Свищов, където изучават, проучват и прилагат словото в
живота
си.
7. Същински период на Школата на Беинса Дуно 1922-1944 В тази част от писмата е отразен живота на последователите на Учителя в същинския школен период 1922-1944 година, когато много от тях се изселват в София на Изгрева. Това си намерение д-р Йустина Халачева споделя със Стефан Тошев желанието си да се изсели в София: "поне ще съм близо до Учителя".В последствие тя става личен зъболекар на Учителя. Изселилите се в София на Изгрева Нешка Анева и Надежда Конова стават слушатели на общия окултен клас и на младежкия окултен клас.
Други продължават да живеят със стремежите си към духовното в Свищов, където изучават, проучват и прилагат словото в
живота
си.
Те получават беседите на Учителя изпратени от Боян Боев по пощата, събират се на Изгревите на най- високия хълм край града, играят Паневритмия, очакват посещенията на Учителя, както заявява Нешка Анева от Свищов още преди преместването си в Плевен в писмо до Стефан Тошев: "Всички сме много добре. Слава и благодарност Богу. Всякога сме заедно - сестрите, братята и с любов и велика радост в Господа следваме Пътя. С нетърпение очакваме славния ни много мил и неизказано любим Учител." Много от тях посещават годишните Събори на Великото Бялото Братство. 1922 Извлечение от Списък на поканените ученици на Събора на Великото Бяло Братство Състоял се на 19 август - събота до 25 август - петък 1922 г.
към текста >>
27.
10. Учителят задължава всеки ученик да пише писмо
,
,
ТОМ 24
Аз мисля и съм уверен, че колкото ученици го изучават, толкова различни схващания има, както на едно дърво има много листове, но един с един не си приличат, обаче това вярвам не пречи да вървят всички напред например: Относително прераждането, аз напълно съм уверен, че действително душата се преражда за да може да допълни своите предназначени задължения и щом изпълни задачата си, възвръща се там, откъдето е излязла от начало, тоест връща се при своя създател - при Бога, и след като се възвърне започва наново друг
живот
, но вече възвишен
живот
, какъв е той, само Мъдростта Божия може да предвиди - уверен съм, че Бог е създал всичките души отначало еднакви и ако сега в настоящия
живот
има различие, тоест едни богати, други бедни, едни красиви други грозни, едни здрави, други слепи, калеки, сакати.
Хармонията е на първи план. Колата малко се беше разсъхнала, но последните дъждове наново я затегнаха. Учението на Учителя върви с добро схващане. Всякой от нас се старае със своето схващане да се развива и напредва в учението. Колко мъчно се разбира това учение, за което е потребно голяма мъдрост, вярвам всякой, който е влязъл в него е разбрал.
Аз мисля и съм уверен, че колкото ученици го изучават, толкова различни схващания има, както на едно дърво има много листове, но един с един не си приличат, обаче това вярвам не пречи да вървят всички напред например: Относително прераждането, аз напълно съм уверен, че действително душата се преражда за да може да допълни своите предназначени задължения и щом изпълни задачата си, възвръща се там, откъдето е излязла от начало, тоест връща се при своя създател - при Бога, и след като се възвърне започва наново друг
живот
, но вече възвишен
живот
, какъв е той, само Мъдростта Божия може да предвиди - уверен съм, че Бог е създал всичките души отначало еднакви и ако сега в настоящия
живот
има различие, тоест едни богати, други бедни, едни красиви други грозни, едни здрави, други слепи, калеки, сакати.
Едни умни други идиоти, това се дължи на самите нас тоест, каквото си постелиш на такова ще легнеш, ако завивката ни е дълга ще се прострем, ако е къса ще се свием, защото при къса постеля ако си прострем краката ще се простудим. Всичко каквото се случва в живота ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини. Тези убийства, тези кражби, тези измъчвания, войни, болести, епидемии, хвърлянето на Свети Крал в София и толкова души дето погинаха там, всичко си има дълбока причина, която ний с нашата малка мъдрост едва можем да разберем. Вий как мислите по този въпрос? Благодаря за портрета, който ни изпратихте, той ще ни е добър спомен.
към текста >>
Всичко каквото се случва в
живота
ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини.
Учението на Учителя върви с добро схващане. Всякой от нас се старае със своето схващане да се развива и напредва в учението. Колко мъчно се разбира това учение, за което е потребно голяма мъдрост, вярвам всякой, който е влязъл в него е разбрал. Аз мисля и съм уверен, че колкото ученици го изучават, толкова различни схващания има, както на едно дърво има много листове, но един с един не си приличат, обаче това вярвам не пречи да вървят всички напред например: Относително прераждането, аз напълно съм уверен, че действително душата се преражда за да може да допълни своите предназначени задължения и щом изпълни задачата си, възвръща се там, откъдето е излязла от начало, тоест връща се при своя създател - при Бога, и след като се възвърне започва наново друг живот, но вече възвишен живот, какъв е той, само Мъдростта Божия може да предвиди - уверен съм, че Бог е създал всичките души отначало еднакви и ако сега в настоящия живот има различие, тоест едни богати, други бедни, едни красиви други грозни, едни здрави, други слепи, калеки, сакати. Едни умни други идиоти, това се дължи на самите нас тоест, каквото си постелиш на такова ще легнеш, ако завивката ни е дълга ще се прострем, ако е къса ще се свием, защото при къса постеля ако си прострем краката ще се простудим.
Всичко каквото се случва в
живота
ни си има причини, които ние не знаем и не можем да избегнем, защото сами сме създали тези причини.
Тези убийства, тези кражби, тези измъчвания, войни, болести, епидемии, хвърлянето на Свети Крал в София и толкова души дето погинаха там, всичко си има дълбока причина, която ний с нашата малка мъдрост едва можем да разберем. Вий как мислите по този въпрос? Благодаря за портрета, който ни изпратихте, той ще ни е добър спомен. Може и други да Ви пишат, но Вий извинете, защото, като по-стар в това учение брат и по интимно познат се обръщам към Вас. Поздравете сестрата, Вашата другарка, наследниците си, от всички ни в моя дом. С.Б.Л.Е.Л.
към текста >>
28.
11. Мирът носи Божията радост
,
,
ТОМ 24
Така твърдо вярвам брат че не ще се разкае Господ загдето ни приближи при себе си, защото вън от Него няма никакъв смисъл в
живота
.
Неотдавна брат Анчо беше дошъл от Плевен, постоя само два дена, но каква радост ни достави. Наистина той ни бе скъп гост! Добре сме в Свищов. Всяка заран се срещаме на изгрева. За туй преизобилие, което ни дава Господ много нещо не иска от нас - да изпълним Неговата Воля.
Така твърдо вярвам брат че не ще се разкае Господ загдето ни приближи при себе си, защото вън от Него няма никакъв смисъл в
живота
.
Поздравете сестра Марийка и децата. Бебчето ви сигурно ако не ходи, поне пълзи. Братя и сестри свищовци изпращаме ви сърдечни поздрави. Мирът носи Божията радост. Със сестрински привет И. Халачева.
към текста >>
29.
15. И това смятам за служене на Бога - да не оставиш брата си 1931
,
,
ТОМ 24
Страданията, които често нарушават равновесието идат не от днес и вчера - от този
живот
- а от
животи
, които днес изразяват съпротивата си, защото виждат че царството им чезне наречено още в нас ликвидация на кармата.
И това смятам за служене на Бога - да не оставиш брата си на средата на пътя, защото му се приспало и заспал. Пази го от вълците. Той ще ти благодари и Бог ще те възнагради за верността ти. Дълбоки и скрити неща има в човешката душа и дух. Странствувала е тя дълго, събрала и добри и лоши навици и днес когато тя ще трябва да се освободи от лошото - от онова което и е причинявало макар и временни удоволствия - не може да не изпитат болезни.
Страданията, които често нарушават равновесието идат не от днес и вчера - от този
живот
- а от
животи
, които днес изразяват съпротивата си, защото виждат че царството им чезне наречено още в нас ликвидация на кармата.
Е при такова положение има ли нещо странно, че един брат вчера уважаван от всички днес когато се е налапал с много вода повръщал за да изкара тази вода за да не причини в него смърт. Аз тъй слагам въпроса с него. Той в силните си преживявания болките го карат да вика и да обвинява тогоз и оногоз че те са му причинили тези болки, когато те само добро са му мислили и добро правили. Разбира се обвиненията остават безпредметни към тогоз към когото се отправят, защото не са действителни, а обвиняемия без сила, защото това е неговата слабост Попарата, която дробим ще я сърбаме, нали ме разбираш брат това е положението на Гено. Тези противоречия -контрасти - които извикват в него днес утре може и в нас бури това е да изгори в Божествения огън всичко излишно, непотребно, събирано с векове, за да дойде чистотата последвана от Любов, Мъдрост и бъде истински служител на Божията Виделина, облечен в мантията на Божията правда да стане служител на живия Бог -носител на неговия живот на Божията мъдрост, правда, мир и любов, какъвто е днес уважавания и високо почитан от нас Учителя.
към текста >>
Тези противоречия -контрасти - които извикват в него днес утре може и в нас бури това е да изгори в Божествения огън всичко излишно, непотребно, събирано с векове, за да дойде чистотата последвана от Любов, Мъдрост и бъде истински служител на Божията Виделина, облечен в мантията на Божията правда да стане служител на живия Бог -носител на неговия
живот
на Божията мъдрост, правда, мир и любов, какъвто е днес уважавания и високо почитан от нас Учителя.
Страданията, които често нарушават равновесието идат не от днес и вчера - от този живот - а от животи, които днес изразяват съпротивата си, защото виждат че царството им чезне наречено още в нас ликвидация на кармата. Е при такова положение има ли нещо странно, че един брат вчера уважаван от всички днес когато се е налапал с много вода повръщал за да изкара тази вода за да не причини в него смърт. Аз тъй слагам въпроса с него. Той в силните си преживявания болките го карат да вика и да обвинява тогоз и оногоз че те са му причинили тези болки, когато те само добро са му мислили и добро правили. Разбира се обвиненията остават безпредметни към тогоз към когото се отправят, защото не са действителни, а обвиняемия без сила, защото това е неговата слабост Попарата, която дробим ще я сърбаме, нали ме разбираш брат това е положението на Гено.
Тези противоречия -контрасти - които извикват в него днес утре може и в нас бури това е да изгори в Божествения огън всичко излишно, непотребно, събирано с векове, за да дойде чистотата последвана от Любов, Мъдрост и бъде истински служител на Божията Виделина, облечен в мантията на Божията правда да стане служител на живия Бог -носител на неговия
живот
на Божията мъдрост, правда, мир и любов, какъвто е днес уважавания и високо почитан от нас Учителя.
Тия които ни събраха преди 10 години и се радвахме на този "Мир" искат днес от Гени това да направят като нещо изпуснат и нас защото и ние пихме от тая жива вода и ядохме живият хляб. Бъди здрав брат. Да бъде целия ти дом в мир. Братския ми привет, Анчо
към текста >>
30.
16. Дерзайте в Господа и Вие братко и сестричко
,
,
ТОМ 24
Особено Иванчо бе много съкрушен и толкоз много е отслабнал поради безсъние от милост по татко си и мъка че ми е жал като го гледам тъй отслабнал без апетит и като че ли
живота
за него съвсем загуби смисъл.
Иванчо стажува. Свърши по математика, а Любо - гимназия. Принудени бяхме да дойдем тук и зарад Анчо па и нямаше смисъл повече стоенето ни в Плевен. С голяма надежда бяхме, че Анчо с божия помощ ще оздравее, но не било тъй отредено! Знам, че той не е умрял, чувстваме даже присъствието му всякога между нас, но все тежко и мъчно ни е !
Особено Иванчо бе много съкрушен и толкоз много е отслабнал поради безсъние от милост по татко си и мъка че ми е жал като го гледам тъй отслабнал без апетит и като че ли
живота
за него съвсем загуби смисъл.
Благодарение, че наскоро след заминаването татко му насън му казал че не е умрял а че е жив и че свободно си ходи сега навсякъде. От този момент като че ли малко почна да се поуспокоява. Живеем тук в Подуене хубавичка, удобна квартира, но 1300 лева наем ми е тежичък сега защото оставам само с моята пенсия а от Анчовата само мама ще взема около 1000 лева /още не са определили/. Мама и тя много западна и телом и духом, но какво да се прави! От този живот тук по добро не може се очаква.
към текста >>
От този
живот
тук по добро не може се очаква.
Особено Иванчо бе много съкрушен и толкоз много е отслабнал поради безсъние от милост по татко си и мъка че ми е жал като го гледам тъй отслабнал без апетит и като че ли живота за него съвсем загуби смисъл. Благодарение, че наскоро след заминаването татко му насън му казал че не е умрял а че е жив и че свободно си ходи сега навсякъде. От този момент като че ли малко почна да се поуспокоява. Живеем тук в Подуене хубавичка, удобна квартира, но 1300 лева наем ми е тежичък сега защото оставам само с моята пенсия а от Анчовата само мама ще взема около 1000 лева /още не са определили/. Мама и тя много западна и телом и духом, но какво да се прави!
От този
живот
тук по добро не може се очаква.
На всяка крачка скърби и разочарования! Истинският живот, обаче седи вън от всичко това тъй временно и преходно! Живеем в Господа! С жива вяра и Надежда в него. Който за нас е приготвил такива красота и блаженство, каквито око не е видело и ухо не е чуло!
към текста >>
Истинският
живот
, обаче седи вън от всичко това тъй временно и преходно!
От този момент като че ли малко почна да се поуспокоява. Живеем тук в Подуене хубавичка, удобна квартира, но 1300 лева наем ми е тежичък сега защото оставам само с моята пенсия а от Анчовата само мама ще взема около 1000 лева /още не са определили/. Мама и тя много западна и телом и духом, но какво да се прави! От този живот тук по добро не може се очаква. На всяка крачка скърби и разочарования!
Истинският
живот
, обаче седи вън от всичко това тъй временно и преходно!
Живеем в Господа! С жива вяра и Надежда в него. Който за нас е приготвил такива красота и блаженство, каквито око не е видело и ухо не е чуло! А тук всичко е суетно! Дерзайте в Господа и Вие - добри ми братко и сестричко Марийке!
към текста >>
31.
20. Бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца
,
,
ТОМ 24
Такова нещо на себе си като че ли в
живота
си не помня!
Но, като ви кажа уважителните причини - пречки, вярвам ще ме извините. Веднага след получаване писмото, което едвам успях само да го прочета два пъти последователно със сълзи от умиление и възторг, почнах да се готвя за препис според уважаемите Ви наставления, съобщиха ми, че едното Иванчово детенце сериозно заболяло! Нямаше как, трябваше да ида на помощ като си мислех, че ще се върна след ден два най-много, а то се наложи неочаквано да остана повечко у тях, защото те и двамата са на работа и то често денонощно. След това се нареди така, че те поеха изцяло грижите около детето и аз си дойдох. Обаче щом влязох в къщи едва запалих печката и ме втресе.
Такова нещо на себе си като че ли в
живота
си не помня!
Легнах и няколко дни в пълен пост само по малко топла водица така до тази сутрин, когато дойде Блажко, едва можах през прозореца да му се обадя. Прощавайте, че тъй дълго Ви занимавам със себе си. Това правя повече да споделя моята опитност в случая: като се молех и търсех причината на заболяването ми, каза ми се, че съм се натоварила пряко силите си. Веднага си обясних всичко. Няколко дни там потопена в онази гъста, тъмна атмосфера - при моите хора /Иванчови/, които живеят съвършено без опора, без компас, даже без кормило, съвършено безпомощни сред ужасната днес житейска буря, не можеше другояче!
към текста >>
Нали това е целта на
живота
ни.
Сложих първото писмо - дето е до мен в един голям плик и наедно с писъмцето Ви до брат Боян, по една сестричка вярна, веднага изпратих до брат Боян наедно със записка от мен. Много мъгляво е та още не смея да излизам за да предам лично писмата както желая. Но и аз хубаво му писах всичко с любов. Ще извикам Верка Куртева /снощи до късно бе на работа/ ще и прочета писмата, и с радост, ще раздаваме книгите дето трябва. Ще работим!
Нали това е целта на
живота
ни.
Вие добре знаете. Преди известно време, като се помолих да ми се открие нещо от Учителя и Бога, сърдечно се помолих и сънувам че съм назначена пощенски раздавач на писма. Пред мен една големичка чанта, вътре писма за раздаване и /О, радост за мен/! Това два бели и хубави хлябове; единият за мен ми се казва, а от другия по парче хляб наедно с писмата ще раздавам. Този сън в тайна голяма Ви поверявам, като на най-близък мой брат.
към текста >>
Нели цял
живот
съм копняла и се молила за работа, истинска работа!
Това два бели и хубави хлябове; единият за мен ми се казва, а от другия по парче хляб наедно с писмата ще раздавам. Този сън в тайна голяма Ви поверявам, като на най-близък мой брат. Да не става достояние никъде, моля. И действително, идват хора, сами ме намират, жадни вперили очи и уши с радост поглъщат каквото им се каже. Понякога и аз самата се чудя на чудните Божии дела!
Нели цял
живот
съм копняла и се молила за работа, истинска работа!
Слава, слава на Бога и Учителя Христа! Ето трите книги наведнъж за една сутрин с най-голям жар ги грабнаха и по-раншните - една Ваша и друга моя също се четат под списък. Ще кажа на Аламанчева да даде 10 книги за Влад Пашов за подвързване. Ако искате и намерите за добре, писмото, приготвено за Свищов, изпратете го до сестра Станка Винарова в Кюстендил, ул. Гороцветна № 44.
към текста >>
Слава и на Учителя Христа, който тогаз и сега с нова светлина и нов красив подем, дойде да ни напомни Вечните Истини и напълно осмисли и ощастливи
живота
ни!
Ако речете, може Вие направо до Свищов на този адрес да го изпратите. За брат Боян се молихме няколко пъти веч и пак ще се молим. Ч.Р.Хр! на Всички Ви, скъпи мои братко, сестричко Марийке, Светленце и Блажко- две ангелчета Божий! Нека дълбоко в душите си да отпразнуваме този високо тържествен ден когато по висше благоволение зора от висотата ни посети и благодатта и истината озариха сърцата и душите ни! Слава на преблагия ни Небесен Отец.
Слава и на Учителя Христа, който тогаз и сега с нова светлина и нов красив подем, дойде да ни напомни Вечните Истини и напълно осмисли и ощастливи
живота
ни!
Неизказано и безмерно благодарим! Ч.И.Д скъпи братко! Горещо стискам ръката Ви и от все сърце желая все тъй здрав, бодър, весел, духом окрилен с просветнали живот и дела, неуморно до дълбока старост да бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца! Амин! Сърдечно целувам всички Ви в Господа, мил привет и поздрав на Братя Калименови, Черневи и всички приятели, Ваша Нешка Анева.
към текста >>
Горещо стискам ръката Ви и от все сърце желая все тъй здрав, бодър, весел, духом окрилен с просветнали
живот
и дела, неуморно до дълбока старост да бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца!
Нека дълбоко в душите си да отпразнуваме този високо тържествен ден когато по висше благоволение зора от висотата ни посети и благодатта и истината озариха сърцата и душите ни! Слава на преблагия ни Небесен Отец. Слава и на Учителя Христа, който тогаз и сега с нова светлина и нов красив подем, дойде да ни напомни Вечните Истини и напълно осмисли и ощастливи живота ни! Неизказано и безмерно благодарим! Ч.И.Д скъпи братко!
Горещо стискам ръката Ви и от все сърце желая все тъй здрав, бодър, весел, духом окрилен с просветнали
живот
и дела, неуморно до дълбока старост да бъдете верен съработник на Великото Дело на Учителя и Бога Отца!
Амин! Сърдечно целувам всички Ви в Господа, мил привет и поздрав на Братя Калименови, Черневи и всички приятели, Ваша Нешка Анева. Понеже писмото ми е поокаляно духовно, психически с болежки и други, моля изгорете го и измийте ръцете си "иначе аз съм била и съм здрава и добре слава Богу". Ще помоля Жечо за преписи. Ще ида у тях да прочетем писмото и в неделя ще го предам на Звездински, защото само тогава той идва тук и не зная адреса му.
към текста >>
32.
21. Следовници на Учителя живели и работили в Свищов
,
,
ТОМ 24
Участва активно в
живота
на братската група, изнася три публични сказки по духовни въпроси.
Завършил е естествени науки в Софийския университет. Учителствал с за известно време 1923-1924 г. в Свищов в реалната гимназия. Той идва тук от Панагюрище, където е участвал в диспут по духовни теми и е уволнен като учител по настояване на свещениците. Бива назначен в гимназията в Свищов за учител по естествени науки.
Участва активно в
живота
на братската група, изнася три публични сказки по духовни въпроси.
Тук отново си навлича неприязън от страна на свещениците. Заедно със Слави Гюдеров разчита стенограмите направени от беседи на Учителя при посещенията им от Слави. Двамата изпращат стенографските тетрадки за сверяване в София от другите стенографи на Учителя, след което са им били върнати. Петър Димков (1886-1981) Петър Димков е роден в София в семейството на свещеник. Завършил Висша военна академия в Петербург.
към текста >>
33.
Списък на литературните източници:
,
,
ТОМ 24
При седмострунната лира на
живото
слово В сб.
Петър Тихчев. В сб. "Изгревът на бялото братство пее и свири, учи и живее". Библ. "Житен клас", С., 1995, Том III с.19. 10. Ганев П.
При седмострунната лира на
живото
слово В сб.
"Изгревът на бялото братство пее и свири, учи и живее". Библ. "Житен клас", С., 2003, Том XVI с. 75, 76. 11. Каназирева Р. Нароченият жених В сб.
към текста >>
34.
1. Труден е пътят на земята за човека
,
,
ТОМ 24
"Пътят на новия
живот
) Колко бавно и трудно си пробива изворът път към светлината от дълбоките земни недра!
1. Труден е пътят на земята за човека (Забележка. Откъде иде заглавието на труда на Весела Несторова? Виж с.
"Пътят на новия
живот
) Колко бавно и трудно си пробива изворът път към светлината от дълбоките земни недра!
Колко бавно и трудно проглежда човекът, облечен в тази тъмна, тежка материя, за да познае поне отчасти скритата истина за единството и многообразните прояви на живота! Да разбереш смисъла и логиката в безкрайния низ от условия и събития, да доловиш лайтмотива на съществуванието си, изисква дълги наблюдения, съпоставки, изводи, размишления и проблясъци. Труден е пътят на земята за всички, а още по-труден за ония, който гледат на живота си не като на някаква случайна, безпричинна природна проява, а като на низ от задачи, които чакат своето разрешение. Много са неизвестните, които трябва постепенно да се открият и дълъг е пътят към тяхното откриване. Животът прилича на тема, която един музикант трябва да развие.
към текста >>
Колко бавно и трудно проглежда човекът, облечен в тази тъмна, тежка материя, за да познае поне отчасти скритата истина за единството и многообразните прояви на
живота
!
1. Труден е пътят на земята за човека (Забележка. Откъде иде заглавието на труда на Весела Несторова? Виж с. "Пътят на новия живот) Колко бавно и трудно си пробива изворът път към светлината от дълбоките земни недра!
Колко бавно и трудно проглежда човекът, облечен в тази тъмна, тежка материя, за да познае поне отчасти скритата истина за единството и многообразните прояви на
живота
!
Да разбереш смисъла и логиката в безкрайния низ от условия и събития, да доловиш лайтмотива на съществуванието си, изисква дълги наблюдения, съпоставки, изводи, размишления и проблясъци. Труден е пътят на земята за всички, а още по-труден за ония, който гледат на живота си не като на някаква случайна, безпричинна природна проява, а като на низ от задачи, които чакат своето разрешение. Много са неизвестните, които трябва постепенно да се открият и дълъг е пътят към тяхното откриване. Животът прилича на тема, която един музикант трябва да развие. Самият живот, който му е даден, е темата, но какво ще направи от нея музикантът, е лично негова задача.
към текста >>
Труден е пътят на земята за всички, а още по-труден за ония, който гледат на
живота
си не като на някаква случайна, безпричинна природна проява, а като на низ от задачи, които чакат своето разрешение.
Откъде иде заглавието на труда на Весела Несторова? Виж с. "Пътят на новия живот) Колко бавно и трудно си пробива изворът път към светлината от дълбоките земни недра! Колко бавно и трудно проглежда човекът, облечен в тази тъмна, тежка материя, за да познае поне отчасти скритата истина за единството и многообразните прояви на живота! Да разбереш смисъла и логиката в безкрайния низ от условия и събития, да доловиш лайтмотива на съществуванието си, изисква дълги наблюдения, съпоставки, изводи, размишления и проблясъци.
Труден е пътят на земята за всички, а още по-труден за ония, който гледат на
живота
си не като на някаква случайна, безпричинна природна проява, а като на низ от задачи, които чакат своето разрешение.
Много са неизвестните, които трябва постепенно да се открият и дълъг е пътят към тяхното откриване. Животът прилича на тема, която един музикант трябва да развие. Самият живот, който му е даден, е темата, но какво ще направи от нея музикантът, е лично негова задача. Бетховен призова природните стихии на помощ в разрешението на своята жизнена тема. Когато те не му стигнаха, той се позова на най-висшата проява на музиката - човешкия глас, за да постави короната на творението си.
към текста >>
Животът
прилича на тема, която един музикант трябва да развие.
"Пътят на новия живот) Колко бавно и трудно си пробива изворът път към светлината от дълбоките земни недра! Колко бавно и трудно проглежда човекът, облечен в тази тъмна, тежка материя, за да познае поне отчасти скритата истина за единството и многообразните прояви на живота! Да разбереш смисъла и логиката в безкрайния низ от условия и събития, да доловиш лайтмотива на съществуванието си, изисква дълги наблюдения, съпоставки, изводи, размишления и проблясъци. Труден е пътят на земята за всички, а още по-труден за ония, който гледат на живота си не като на някаква случайна, безпричинна природна проява, а като на низ от задачи, които чакат своето разрешение. Много са неизвестните, които трябва постепенно да се открият и дълъг е пътят към тяхното откриване.
Животът
прилича на тема, която един музикант трябва да развие.
Самият живот, който му е даден, е темата, но какво ще направи от нея музикантът, е лично негова задача. Бетховен призова природните стихии на помощ в разрешението на своята жизнена тема. Когато те не му стигнаха, той се позова на най-висшата проява на музиката - човешкия глас, за да постави короната на творението си. Той разбра, че не бурите и стихиите ще разрешат великото неизвестно на живота му, а вдъхновеното песнопение на човешките души, които ще поведат неспокойния му дух по светлия възходен път към онези възвишени сфери на битието, откъдето е произлязъл. Вдъхновената душа е пътеводителят на човека, която го извежда от бездните на мрачното материално битие и го извисява към своето светло царство.
към текста >>
Самият
живот
, който му е даден, е темата, но какво ще направи от нея музикантът, е лично негова задача.
Колко бавно и трудно проглежда човекът, облечен в тази тъмна, тежка материя, за да познае поне отчасти скритата истина за единството и многообразните прояви на живота! Да разбереш смисъла и логиката в безкрайния низ от условия и събития, да доловиш лайтмотива на съществуванието си, изисква дълги наблюдения, съпоставки, изводи, размишления и проблясъци. Труден е пътят на земята за всички, а още по-труден за ония, който гледат на живота си не като на някаква случайна, безпричинна природна проява, а като на низ от задачи, които чакат своето разрешение. Много са неизвестните, които трябва постепенно да се открият и дълъг е пътят към тяхното откриване. Животът прилича на тема, която един музикант трябва да развие.
Самият
живот
, който му е даден, е темата, но какво ще направи от нея музикантът, е лично негова задача.
Бетховен призова природните стихии на помощ в разрешението на своята жизнена тема. Когато те не му стигнаха, той се позова на най-висшата проява на музиката - човешкия глас, за да постави короната на творението си. Той разбра, че не бурите и стихиите ще разрешат великото неизвестно на живота му, а вдъхновеното песнопение на човешките души, които ще поведат неспокойния му дух по светлия възходен път към онези възвишени сфери на битието, откъдето е произлязъл. Вдъхновената душа е пътеводителят на човека, която го извежда от бездните на мрачното материално битие и го извисява към своето светло царство. Всички велики души, слезли на земята, са работили усърдно в една и съща посока, макар и по различни пътища.
към текста >>
Той разбра, че не бурите и стихиите ще разрешат великото неизвестно на
живота
му, а вдъхновеното песнопение на човешките души, които ще поведат неспокойния му дух по светлия възходен път към онези възвишени сфери на битието, откъдето е произлязъл.
Много са неизвестните, които трябва постепенно да се открият и дълъг е пътят към тяхното откриване. Животът прилича на тема, която един музикант трябва да развие. Самият живот, който му е даден, е темата, но какво ще направи от нея музикантът, е лично негова задача. Бетховен призова природните стихии на помощ в разрешението на своята жизнена тема. Когато те не му стигнаха, той се позова на най-висшата проява на музиката - човешкия глас, за да постави короната на творението си.
Той разбра, че не бурите и стихиите ще разрешат великото неизвестно на
живота
му, а вдъхновеното песнопение на човешките души, които ще поведат неспокойния му дух по светлия възходен път към онези възвишени сфери на битието, откъдето е произлязъл.
Вдъхновената душа е пътеводителят на човека, която го извежда от бездните на мрачното материално битие и го извисява към своето светло царство. Всички велики души, слезли на земята, са работили усърдно в една и съща посока, макар и по различни пътища. Това са учениците на божествения живот, които са разрешавали сложните му задачи. Велики души са онези хора, които са въплътили стремежите, копнежите и търсенията на цялото съзнателно човечество. Те са големите пълноводни реки, които събрали водите си от безброй малки и големи притоци, вървят плавно и мощно по пътя, който сами са си проправяли през поля и планини и дават живот на земята.
към текста >>
Това са учениците на божествения
живот
, които са разрешавали сложните му задачи.
Бетховен призова природните стихии на помощ в разрешението на своята жизнена тема. Когато те не му стигнаха, той се позова на най-висшата проява на музиката - човешкия глас, за да постави короната на творението си. Той разбра, че не бурите и стихиите ще разрешат великото неизвестно на живота му, а вдъхновеното песнопение на човешките души, които ще поведат неспокойния му дух по светлия възходен път към онези възвишени сфери на битието, откъдето е произлязъл. Вдъхновената душа е пътеводителят на човека, която го извежда от бездните на мрачното материално битие и го извисява към своето светло царство. Всички велики души, слезли на земята, са работили усърдно в една и съща посока, макар и по различни пътища.
Това са учениците на божествения
живот
, които са разрешавали сложните му задачи.
Велики души са онези хора, които са въплътили стремежите, копнежите и търсенията на цялото съзнателно човечество. Те са големите пълноводни реки, които събрали водите си от безброй малки и големи притоци, вървят плавно и мощно по пътя, който сами са си проправяли през поля и планини и дават живот на земята. Без техните върховни усилия да свалят на земята онази красота и хармония, в която е потопена душата им, светът би изглеждал сив и невзрачен - свят без полети, без възторзи, без вътрешни импулси към неспирен възход.
към текста >>
Те са големите пълноводни реки, които събрали водите си от безброй малки и големи притоци, вървят плавно и мощно по пътя, който сами са си проправяли през поля и планини и дават
живот
на земята.
Той разбра, че не бурите и стихиите ще разрешат великото неизвестно на живота му, а вдъхновеното песнопение на човешките души, които ще поведат неспокойния му дух по светлия възходен път към онези възвишени сфери на битието, откъдето е произлязъл. Вдъхновената душа е пътеводителят на човека, която го извежда от бездните на мрачното материално битие и го извисява към своето светло царство. Всички велики души, слезли на земята, са работили усърдно в една и съща посока, макар и по различни пътища. Това са учениците на божествения живот, които са разрешавали сложните му задачи. Велики души са онези хора, които са въплътили стремежите, копнежите и търсенията на цялото съзнателно човечество.
Те са големите пълноводни реки, които събрали водите си от безброй малки и големи притоци, вървят плавно и мощно по пътя, който сами са си проправяли през поля и планини и дават
живот
на земята.
Без техните върховни усилия да свалят на земята онази красота и хармония, в която е потопена душата им, светът би изглеждал сив и невзрачен - свят без полети, без възторзи, без вътрешни импулси към неспирен възход.
към текста >>
35.
2. Човешкият свят ще се организира чрез светлината на Слънцето
,
,
ТОМ 24
Това е човешкият свят - свят, който тепърва ще се организира по висшите принципи на битието, за да придобие хармонията и равновесието, които са присъщи на един възвишен
живот
.
2. Човешкият свят ще се организира чрез светлината на Слънцето Светлите фарове, обаче, които показват пътя на безбройните кораби по нощните морета и океани, са осъдени да бъдат неми наблюдатели на природните стихии. Те стоят високо над вълните, но дъхът и грохотът на бурите непрестанно ги облъхва. Вълните безспирно стенат и се разбиват в подножието им. Океанът никога не спи.
Това е човешкият свят - свят, който тепърва ще се организира по висшите принципи на битието, за да придобие хармонията и равновесието, които са присъщи на един възвишен
живот
.
Сега е епохата на големите катаклизми и сътресения, които с гръмогласни слова напомнят на човека, че земята не е място за покой, че тя не е неговия постоянен дом, а само една спирка в безкрайния му път, където той може нагледно да научи най-висшите уроци на живота. Който дойде на земята, минава през вратата, над която стои с огнени букви надписа: "Място на страдания и противоречия". Но, пътнико, ще потънеш ли във вълните на страданията и ще угаснеш ли в разпятието на противоречията? От теб зависи. Колкото по-скоро се научиш да плаваш и колкото по-бързо достигнеш до възкресението, толкова по- добре за теб!
към текста >>
Сега е епохата на големите катаклизми и сътресения, които с гръмогласни слова напомнят на човека, че земята не е място за покой, че тя не е неговия постоянен дом, а само една спирка в безкрайния му път, където той може нагледно да научи най-висшите уроци на
живота
.
2. Човешкият свят ще се организира чрез светлината на Слънцето Светлите фарове, обаче, които показват пътя на безбройните кораби по нощните морета и океани, са осъдени да бъдат неми наблюдатели на природните стихии. Те стоят високо над вълните, но дъхът и грохотът на бурите непрестанно ги облъхва. Вълните безспирно стенат и се разбиват в подножието им. Океанът никога не спи. Това е човешкият свят - свят, който тепърва ще се организира по висшите принципи на битието, за да придобие хармонията и равновесието, които са присъщи на един възвишен живот.
Сега е епохата на големите катаклизми и сътресения, които с гръмогласни слова напомнят на човека, че земята не е място за покой, че тя не е неговия постоянен дом, а само една спирка в безкрайния му път, където той може нагледно да научи най-висшите уроци на
живота
.
Който дойде на земята, минава през вратата, над която стои с огнени букви надписа: "Място на страдания и противоречия". Но, пътнико, ще потънеш ли във вълните на страданията и ще угаснеш ли в разпятието на противоречията? От теб зависи. Колкото по-скоро се научиш да плаваш и колкото по-бързо достигнеш до възкресението, толкова по- добре за теб! Страданията тук те карат да разрешиш правилно задачите си, а противоречията съществуват, докато намериш центъра на примирението им.
към текста >>
Там е източникът на съзнателния
живот
.
Колко съзнания стоят заровени като архаични реликви под пластовете на материята, от която, като корени в земята, не могат да се изтръгнат! Не разпъвай съзнанието си на дървен кръст- страшно е това положение! Всички условия на земята - непостоянството, преходността на физическия свят, ти говорят, че не трябва тук да спираш. Тук не е мястото ти. Ще ходиш по земята, но главата ти да е на слънцето.
Там е източникът на съзнателния
живот
.
Оттам ще дойде разрешението на всичките ти задачи. Оттам иде светлината и виделината в душата ти. А слънцето е символа на Вечния Дух, който храни и поддържа вселената. Този Дух непрестанно работи като вътрешен принцип във всичко живо. Той създава единство от многообразието, той държи вселената в едно хармонично цяло, той обединява органите ти в органично единство.
към текста >>
Следователно противоречията се разрешават в съвършения
живот
, чиито център е центъра на кръста и сферата, а не кръста.
Сега, аз искам да се свържа с вашият хороскоп, който вие сте ми разказвали навремето, че имате някаква квадратура и онези опитности, които вие сте имали с Учителя по отношение на тази квадратура. Вие сте питали и той ви е казал, че разрешението върви по диагоналите. Спомняте ли си това нещо? Весела Несторова - Весела: Да. Учителят ми беше казал, когато му казах, че имам в хороскопа "космичният кръст", той каза, че кръстът се разрешава, като го задвижим кръгообразно, като завъртим кръста кръгообразно, той става диагонален на сферата, и образуваме сфера.
Следователно противоречията се разрешават в съвършения
живот
, чиито център е центъра на кръста и сферата, а не кръста.
Кръстът не може, земята е кръст, земният живот е разпятие между дух и материя. Човек не може да разреши това противоречие по никакъв начин, освен по Божествен начин, чрез преобразяване, преминаване от една форма в друга. Както човек не може да напредва духовно, ако той не се преражда. Като хвърля земната обвивка и получава нова, той се ражда на все по-високо стъпало към съвършенство, следователно разрешението на противоречията е в промяната една форма в друга, по-съвършена. Кръстът е несъвършена форма, сферата е съвършена, всички небесни тела са сферични, най-малко съпротивление има в сферата.
към текста >>
Кръстът не може, земята е кръст, земният
живот
е разпятие между дух и материя.
Вие сте питали и той ви е казал, че разрешението върви по диагоналите. Спомняте ли си това нещо? Весела Несторова - Весела: Да. Учителят ми беше казал, когато му казах, че имам в хороскопа "космичният кръст", той каза, че кръстът се разрешава, като го задвижим кръгообразно, като завъртим кръста кръгообразно, той става диагонален на сферата, и образуваме сфера. Следователно противоречията се разрешават в съвършения живот, чиито център е центъра на кръста и сферата, а не кръста.
Кръстът не може, земята е кръст, земният
живот
е разпятие между дух и материя.
Човек не може да разреши това противоречие по никакъв начин, освен по Божествен начин, чрез преобразяване, преминаване от една форма в друга. Както човек не може да напредва духовно, ако той не се преражда. Като хвърля земната обвивка и получава нова, той се ражда на все по-високо стъпало към съвършенство, следователно разрешението на противоречията е в промяната една форма в друга, по-съвършена. Кръстът е несъвършена форма, сферата е съвършена, всички небесни тела са сферични, най-малко съпротивление има в сферата. В.К.: Спомням си във връзка стова, че Учителят винаги казва: "Когато имате противоречия на дадено поле, то разрешението е в по-горното поле".
към текста >>
В материалният свят е статичния
живот
, в духовният свят е динамиката, движението.
Кръстът е несъвършена форма, сферата е съвършена, всички небесни тела са сферични, най-малко съпротивление има в сферата. В.К.: Спомням си във връзка стова, че Учителят винаги казва: "Когато имате противоречия на дадено поле, то разрешението е в по-горното поле". Весела: Да. На земята противоречията не се разрешават никак. В духовният свят се разрешават 50/100, в Божественият свят 100/100.
В материалният свят е статичния
живот
, в духовният свят е динамиката, движението.
Задачите се разрешават чрез движение, усилване на вибрациите. Ако ти си в едно понижено, нисшо състояние, ако повишиш вибрациите и състоянието ти ще се измени.
към текста >>
36.
3. Почувствах се излишна на земята
,
,
ТОМ 24
3. Почувствах се излишна на земята Човешкият
живот
е тема, която чака своето развитие.
3. Почувствах се излишна на земята Човешкият
живот
е тема, която чака своето развитие.
Никой не може да развие чужда тема. Всеки сам ще работи върху собствения си живот. Някога темата е минорна, тъжна, която ти навява есенен залез. Мелодията, едва уловима сред бурния вятър, който брули листата и свири сред оголелите върхари, те натъжава и ти си мислиш: "Ще излезе ли нещо от тази мелодия? Няма ли скоро да заглъхне?
към текста >>
Всеки сам ще работи върху собствения си
живот
.
3. Почувствах се излишна на земята Човешкият живот е тема, която чака своето развитие. Никой не може да развие чужда тема.
Всеки сам ще работи върху собствения си
живот
.
Някога темата е минорна, тъжна, която ти навява есенен залез. Мелодията, едва уловима сред бурния вятър, който брули листата и свири сред оголелите върхари, те натъжава и ти си мислиш: "Ще излезе ли нещо от тази мелодия? Няма ли скоро да заглъхне? Не ще ли заглуши есенната буря? " Питаш се, защото вятърът е силен.
към текста >>
А
животът
, който протича като нежна, минорна мелодия в ранното детство излиза по-силен, по-устойчив от бурята, която идва и отминава; той е по-жилав от яките клони на дъба, по-устойчив от планинската канара.
Някога темата е минорна, тъжна, която ти навява есенен залез. Мелодията, едва уловима сред бурния вятър, който брули листата и свири сред оголелите върхари, те натъжава и ти си мислиш: "Ще излезе ли нещо от тази мелодия? Няма ли скоро да заглъхне? Не ще ли заглуши есенната буря? " Питаш се, защото вятърът е силен.
А
животът
, който протича като нежна, минорна мелодия в ранното детство излиза по-силен, по-устойчив от бурята, която идва и отминава; той е по-жилав от яките клони на дъба, по-устойчив от планинската канара.
Той се скрива като планински ручей в камъните и ти мислиш, че завинаги е изчезнал, но, ето го! Плиска се и се смее в полето, минал през тъмните затвори - победил всичко! Той се плиска и се смее на препятствията по пътя си - планинския ручей. Така животът в нежното, слабо телце на едно бледо дете, което слезе като някакво недоразумение на земята, мина пътя на планинския ручей. Спомням си как баща ми обхвана един ден лицето ми с големите си длани, повдигна го и се вгледа в него с въпроса: "От теб човек ще излезе ли?
към текста >>
Така
животът
в нежното, слабо телце на едно бледо дете, което слезе като някакво недоразумение на земята, мина пътя на планинския ручей.
" Питаш се, защото вятърът е силен. А животът, който протича като нежна, минорна мелодия в ранното детство излиза по-силен, по-устойчив от бурята, която идва и отминава; той е по-жилав от яките клони на дъба, по-устойчив от планинската канара. Той се скрива като планински ручей в камъните и ти мислиш, че завинаги е изчезнал, но, ето го! Плиска се и се смее в полето, минал през тъмните затвори - победил всичко! Той се плиска и се смее на препятствията по пътя си - планинския ручей.
Така
животът
в нежното, слабо телце на едно бледо дете, което слезе като някакво недоразумение на земята, мина пътя на планинския ручей.
Спомням си как баща ми обхвана един ден лицето ми с големите си длани, повдигна го и се вгледа в него с въпроса: "От теб човек ще излезе ли? " Бях много малка, но тези думи се записаха с огнени букви в съзнанието ми. Боледувах, често боледувах и животът едва намираше опорна точка някъде в мен, та се почувствах крайно изумена от въпроса, който татко ми отправи. Та нима той не виждаше, че аз едва живеех и правех усилия за това. Не беше ли крайно жестоко да ми зададе такъв въпрос.
към текста >>
Боледувах, често боледувах и
животът
едва намираше опорна точка някъде в мен, та се почувствах крайно изумена от въпроса, който татко ми отправи.
Плиска се и се смее в полето, минал през тъмните затвори - победил всичко! Той се плиска и се смее на препятствията по пътя си - планинския ручей. Така животът в нежното, слабо телце на едно бледо дете, което слезе като някакво недоразумение на земята, мина пътя на планинския ручей. Спомням си как баща ми обхвана един ден лицето ми с големите си длани, повдигна го и се вгледа в него с въпроса: "От теб човек ще излезе ли? " Бях много малка, но тези думи се записаха с огнени букви в съзнанието ми.
Боледувах, често боледувах и
животът
едва намираше опорна точка някъде в мен, та се почувствах крайно изумена от въпроса, който татко ми отправи.
Та нима той не виждаше, че аз едва живеех и правех усилия за това. Не беше ли крайно жестоко да ми зададе такъв въпрос. Аз нищо не отговорих, а само една загнездила се отдавна в сърцето ми болка се раздвижи и усили повече от всякога. Значи, всички мислеха, че аз не съм годна да живея, че нямам ония качества, които правят човека човек! Детският ми ум се помрачи от мъката на сърцето ми.
към текста >>
Ето как започна минорната тема на
живота
ми - като малкото ручейче, потънало в планинските скали.
Почувствах се излишна на земята. Оттогава се занизаха тъмни години, които не можеха да се опишат. Да имаш съзнание за малоценност е много страшно нещо. Това чувство се разраства като някоя стоглава хидра в сърцето и ума ти и поглъща всичките ти жизнени сокове и радости. Смяташ, че никой не те обича, че си по-долен от другите и излишен в света.
Ето как започна минорната тема на
живота
ми - като малкото ручейче, потънало в планинските скали.
Дали щеше да види някога слънцето? Дали щеше да запляска радостно ръце сред цъфнали поляни, или потънало в тъмната земя щеше да остане завинаги там? Детският ми ум не можеше да отговори на този въпрос. Детето само страда в безизходица, затова страданията му са тежки и почти непоносими. А не е ли вярата на родителите в детето, онзи светъл лъч, който озарява живота му и пътя му и който го изпълва с надежда?
към текста >>
А не е ли вярата на родителите в детето, онзи светъл лъч, който озарява
живота
му и пътя му и който го изпълва с надежда?
Ето как започна минорната тема на живота ми - като малкото ручейче, потънало в планинските скали. Дали щеше да види някога слънцето? Дали щеше да запляска радостно ръце сред цъфнали поляни, или потънало в тъмната земя щеше да остане завинаги там? Детският ми ум не можеше да отговори на този въпрос. Детето само страда в безизходица, затова страданията му са тежки и почти непоносими.
А не е ли вярата на родителите в детето, онзи светъл лъч, който озарява
живота
му и пътя му и който го изпълва с надежда?
Дете, което се чувствува излишно на земята, е най-нещастното създание в цялата вселена. Какво е вселената пред онзи малък слънчев свят, който детето носи на земята? Не е ли този свят жадуваният рай от нас, възрастните? Този девствен свят на чисти образи и мечти, тази непокварена любов, която блика от сърцето и очите на детето - не е ли това блаженството, за което закопняват душите ни, когато надраснем детството си?
към текста >>
37.
5. Песните под старата ябълка
,
,
ТОМ 24
Ето, тази хармония на душите ни, унесени в чудните песни, бе един здрав стълб, който крепеше
живота
ми, защото копнеех за хармония.
5. Песните под старата ябълка В малкия двор имаше единствено дърво - стара ябълка. Това голямо дърво се простираше върху цялото дворче като сайван. Вечер, през топлите летни дни, седяхме под ябълката и пеехме. Татко ни акомпанираше на китара, а ние, трите деца и майка ми, пеехме на няколко гласа. Това бяха блажени минути за мен.
Ето, тази хармония на душите ни, унесени в чудните песни, бе един здрав стълб, който крепеше
живота
ми, защото копнеех за хармония.
През зимните вечери пеехме, насядали около печката. Майка ми бе извънредно работлива, практична и умна жена, докато баща ми сякаш не живееше на земята. Той винаги замислено мълчеше. Изглежда, че и той се бе откъснал от грубия живот и си бе създал един поетичен свят, в който постоянно се приютяваше. Когато през последните две години на живота си написа "Химнът на мировете", която поема пишеше нощя, разбрах, че и неговия свят е бил на звездите.
към текста >>
Изглежда, че и той се бе откъснал от грубия
живот
и си бе създал един поетичен свят, в който постоянно се приютяваше.
Това бяха блажени минути за мен. Ето, тази хармония на душите ни, унесени в чудните песни, бе един здрав стълб, който крепеше живота ми, защото копнеех за хармония. През зимните вечери пеехме, насядали около печката. Майка ми бе извънредно работлива, практична и умна жена, докато баща ми сякаш не живееше на земята. Той винаги замислено мълчеше.
Изглежда, че и той се бе откъснал от грубия
живот
и си бе създал един поетичен свят, в който постоянно се приютяваше.
Когато през последните две години на живота си написа "Химнът на мировете", която поема пишеше нощя, разбрах, че и неговия свят е бил на звездите. С него си приличахме. Той мълчеше и аз вечно мълчах. Не можеха с ченгел да извадят дума от устата ми. А когато проговорех, думите ми излизаха бавно, протяжно, почти напевно.
към текста >>
Когато през последните две години на
живота
си написа "Химнът на мировете", която поема пишеше нощя, разбрах, че и неговия свят е бил на звездите.
Ето, тази хармония на душите ни, унесени в чудните песни, бе един здрав стълб, който крепеше живота ми, защото копнеех за хармония. През зимните вечери пеехме, насядали около печката. Майка ми бе извънредно работлива, практична и умна жена, докато баща ми сякаш не живееше на земята. Той винаги замислено мълчеше. Изглежда, че и той се бе откъснал от грубия живот и си бе създал един поетичен свят, в който постоянно се приютяваше.
Когато през последните две години на
живота
си написа "Химнът на мировете", която поема пишеше нощя, разбрах, че и неговия свят е бил на звездите.
С него си приличахме. Той мълчеше и аз вечно мълчах. Не можеха с ченгел да извадят дума от устата ми. А когато проговорех, думите ми излизаха бавно, протяжно, почти напевно. Нямаше за какво да се говори.
към текста >>
Животът
в къщи бе крайно еднообразен.
С него си приличахме. Той мълчеше и аз вечно мълчах. Не можеха с ченгел да извадят дума от устата ми. А когато проговорех, думите ми излизаха бавно, протяжно, почти напевно. Нямаше за какво да се говори.
Животът
в къщи бе крайно еднообразен.
Понеже нищо не получавах отвън, реших, че трябва сама да си създам разнообразие. И ето, роди се куклен театър. Направих го от кутия за шапки, а джуджетата и феите - от вълнени конци. Сцената бе гора с мъхове и скали. Събирах децата от квартала и ги забавлявах.
към текста >>
38.
7. Копнеж за пиано и първата ми композиция
,
,
ТОМ 24
В главата ми винаги се пееха мелодии, странни, красиви, които не могат да се запишат През последните години от
живота
си татко ни четеше вечер части от поемата си и ни ги обясняваше.
Но сестра ми, която имаше много критичен ум и рязък език, ми каза подигравателно: "Ти си я преписала отнякъде! Не може ти да си я съчинила! " Аз дълбоко се обидих, тъй като мелодията беше чисто мое творение. Откъснах листа от нотната тетрадка и го хвърлих в печката. Обаче, знаех песента наизуст и още я помня.
В главата ми винаги се пееха мелодии, странни, красиви, които не могат да се запишат През последните години от
живота
си татко ни четеше вечер части от поемата си и ни ги обясняваше.
Сестра ми внимателно му преписваше стиховете. Тя имаше красив почерк. В.К.: Така, към с. 8-а вие споменавате затова, че сте свирили на китара. Кой ви е учил на китара?
към текста >>
39.
8. Бягството на мама от вкъщи
,
,
ТОМ 24
8. Бягството на мама от вкъщи Но в
живота
ни настъпи прелом.
8. Бягството на мама от вкъщи Но в
живота
ни настъпи прелом.
Забелязах, че неделен ден майка ми започна да излиза сутрин и да се връща на обяд със светнало лице. Тя ставаше необикновено нежна към нас и постоянно пееше. Обаче, това нейно необяснимо за нас щастие бе осъдено на ранна гибел. Една неделя, като се завърна на обяд, в къщи стана голям скандал. Татко й се караше жестоко и й забрани да посещава събранията, на които бе тръгнала от известно време (събранията на Учителя Дънов).
към текста >>
40.
9. Разболях се от тежка заразна болест-паратиф
,
,
ТОМ 24
Никому не бях нужна, никого не можех да зарадвам, а така дълбоко желаех да видя мама и татко радостни, усмихнати, в нежна прегръдка на любовта, копнеж, който никога не се сбъдна, дори когато татко лежеше на легло през последните дни на
живота
си в агония и нечувани мъки.
Той никога, както и майка ми, не изразяваше външно любовта си. А малкото ми сърчице тупаше едва-едва, хладно, измъчено, жадуващо топлота, милувка, нежност. . . Ах, печално детство! Безлюбно детство между двама, които не се обичат, които се отблъскват, а аз стоях между тях с протегнати студени ръце, които не можеха да стоплят Защо живеех тогава?
Никому не бях нужна, никого не можех да зарадвам, а така дълбоко желаех да видя мама и татко радостни, усмихнати, в нежна прегръдка на любовта, копнеж, който никога не се сбъдна, дори когато татко лежеше на легло през последните дни на
живота
си в агония и нечувани мъки.
Тъжно изтекоха сивите дни на болестта ми и един ден, олюляваща се, отново стъпих на крака. Излязох на дворчето - беше ранна пролет. Ябълката бе напъпила, а суровият дъх на влажната земя изпълни гърдите ми с надежда. Бях оздравяла и скоро щях да тръгна на училище. Но каква беше мъката ми, когато ми съобщиха, че училището ни е взето за болница от няколко дни, а учебните занятия временно прекъснати.
към текста >>
41.
10. Татко заминава войник на фронта
,
,
ТОМ 24
Той не можа да се възстанови до края на краткия си
живот
.
Ние бяхме премрели от страх само от трясъка на няколко бомби, а той какъв ли ужас бе преживял на фронта? Не след дълго го докараха с файтон в къщи. Той не бе никога вече същия човек. Широкоплещестият, със здрава конструкция човек се бе свил до неузнаваемост. Очите му бяха хлътнали, а цветът на лицето му бе мъртвоблед.
Той не можа да се възстанови до края на краткия си
живот
.
към текста >>
42.
13. Пролетната царица заспа дълбок сън
,
,
ТОМ 24
Това бе първото предвкусие на оценени усилия в
живота
ми, първото насърчение, което бях получила.
13. Пролетната царица заспа дълбок сън Но този успех от първата ми истинска проява на сцената ми даде криле. Мечтата ми да играя и пея пред хората най-после бе осъществена. Бях радвала и забавлявала цяла зала в течение на един час и тези хора ми се бяха отплатили накрая с възторжени аплодисменти и цветя.
Това бе първото предвкусие на оценени усилия в
живота
ми, първото насърчение, което бях получила.
Та нали най-голямата ми мъка бе това, че никога не можех да зарадвам, най-малко родителите си, които винаги му упрекваха за нещо, сякаш не вярваха, че от мен може да стане човек. А тази мисъл ме докарваше до отчаяние. До този момент аз нямах вяра в себе си, но първия лъч на това светло слънце изгря там, на сцената. Аз вече знаех, че въпреки всичките ми недъзи и физическа слабост, въпреки простото ми облекло, в мен има нещо, което може да радва хората и нещо голямо, топло, обнадеждаващо бе изпълнило за миг гърдите ми, което обаче бе осъдено скоро да изчезне, като напъпил цвят, който умира, преди да се разцъфне, защото никой не е разбрал тихия му зов за слънце, никой не е го е полял с освежителна струя, с която да подкрепи крехкия му живот. Новородената вяра потъна някъде дълбоко в мен и като спящата царкиня заспа дълъг сън, за да се събуди след много години от докосването на магическата тояжка на живота, която единствена е в състояние да изведе на бял свят всичко ценно и красиво, спотаено от векове в човешкото неосъзнато и неразгадано естество.
към текста >>
Аз вече знаех, че въпреки всичките ми недъзи и физическа слабост, въпреки простото ми облекло, в мен има нещо, което може да радва хората и нещо голямо, топло, обнадеждаващо бе изпълнило за миг гърдите ми, което обаче бе осъдено скоро да изчезне, като напъпил цвят, който умира, преди да се разцъфне, защото никой не е разбрал тихия му зов за слънце, никой не е го е полял с освежителна струя, с която да подкрепи крехкия му
живот
.
Бях радвала и забавлявала цяла зала в течение на един час и тези хора ми се бяха отплатили накрая с възторжени аплодисменти и цветя. Това бе първото предвкусие на оценени усилия в живота ми, първото насърчение, което бях получила. Та нали най-голямата ми мъка бе това, че никога не можех да зарадвам, най-малко родителите си, които винаги му упрекваха за нещо, сякаш не вярваха, че от мен може да стане човек. А тази мисъл ме докарваше до отчаяние. До този момент аз нямах вяра в себе си, но първия лъч на това светло слънце изгря там, на сцената.
Аз вече знаех, че въпреки всичките ми недъзи и физическа слабост, въпреки простото ми облекло, в мен има нещо, което може да радва хората и нещо голямо, топло, обнадеждаващо бе изпълнило за миг гърдите ми, което обаче бе осъдено скоро да изчезне, като напъпил цвят, който умира, преди да се разцъфне, защото никой не е разбрал тихия му зов за слънце, никой не е го е полял с освежителна струя, с която да подкрепи крехкия му
живот
.
Новородената вяра потъна някъде дълбоко в мен и като спящата царкиня заспа дълъг сън, за да се събуди след много години от докосването на магическата тояжка на живота, която единствена е в състояние да изведе на бял свят всичко ценно и красиво, спотаено от векове в човешкото неосъзнато и неразгадано естество.
към текста >>
Новородената вяра потъна някъде дълбоко в мен и като спящата царкиня заспа дълъг сън, за да се събуди след много години от докосването на магическата тояжка на
живота
, която единствена е в състояние да изведе на бял свят всичко ценно и красиво, спотаено от векове в човешкото неосъзнато и неразгадано естество.
Това бе първото предвкусие на оценени усилия в живота ми, първото насърчение, което бях получила. Та нали най-голямата ми мъка бе това, че никога не можех да зарадвам, най-малко родителите си, които винаги му упрекваха за нещо, сякаш не вярваха, че от мен може да стане човек. А тази мисъл ме докарваше до отчаяние. До този момент аз нямах вяра в себе си, но първия лъч на това светло слънце изгря там, на сцената. Аз вече знаех, че въпреки всичките ми недъзи и физическа слабост, въпреки простото ми облекло, в мен има нещо, което може да радва хората и нещо голямо, топло, обнадеждаващо бе изпълнило за миг гърдите ми, което обаче бе осъдено скоро да изчезне, като напъпил цвят, който умира, преди да се разцъфне, защото никой не е разбрал тихия му зов за слънце, никой не е го е полял с освежителна струя, с която да подкрепи крехкия му живот.
Новородената вяра потъна някъде дълбоко в мен и като спящата царкиня заспа дълъг сън, за да се събуди след много години от докосването на магическата тояжка на
живота
, която единствена е в състояние да изведе на бял свят всичко ценно и красиво, спотаено от векове в човешкото неосъзнато и неразгадано естество.
към текста >>
43.
14. Фотографската снимка с класа ни
,
,
ТОМ 24
И наистина, тъжния ми вид с подути очи в портрета - малкото незначително дете, тъй смазано от
живота
стои и днес пред очите ми и ми напомня за неизброими деца като мен, расли на сянка, нестоплени от лъча на любовта в ранното им детство, които през целия си
живот
остават под булото на скръбта - хора, чиито сърца дори в най-радостните моменти на
живота
им тихо ронят невидими сълзи за това, което са пропуснали и което никога не може да се върне - за топлия пролетен повей на майчината любов и светлия лъч на вярата, която само насърчителната дума и одобрителния поглед на бащата могат да вдъхнат в крехката детска душа.
Учителят ни избра двете най-добре облечени момичета с пеперудено вързани бели панделки на главата да седнат от двете му страни, а аз се скрих зад декора в дъното на ателието и горко заплаках. Сърцето ми се късаше от мъка, както от унижението, което преживявах в това бедно облекло, тъй и от скръбта, че не бях избрана да седя до учителя си. Когато класа бе нареден за фотография, учителят ни забеляза, че аз отсъствам. Намери ме зад декора, потънала в сълзи, с подпухнали очи, усмихна се благо и каза: "Веса, защо плачеш, ще излезеш в портрета с халки под очите". И ме нареди да седна на същия ред през две момичета от лявата му страна.
И наистина, тъжния ми вид с подути очи в портрета - малкото незначително дете, тъй смазано от
живота
стои и днес пред очите ми и ми напомня за неизброими деца като мен, расли на сянка, нестоплени от лъча на любовта в ранното им детство, които през целия си
живот
остават под булото на скръбта - хора, чиито сърца дори в най-радостните моменти на
живота
им тихо ронят невидими сълзи за това, което са пропуснали и което никога не може да се върне - за топлия пролетен повей на майчината любов и светлия лъч на вярата, която само насърчителната дума и одобрителния поглед на бащата могат да вдъхнат в крехката детска душа.
Така падна завесата на първите четири години от ученичеството ми - най-нежните години на живота, които с нищо не могат да се заменят. В.К.: Сега, продължаваме по-нататък. На с. 15 е отбелязано за вашия вече клас. Имате ли снимка от класа, като млада?
към текста >>
Така падна завесата на първите четири години от ученичеството ми - най-нежните години на
живота
, които с нищо не могат да се заменят.
Сърцето ми се късаше от мъка, както от унижението, което преживявах в това бедно облекло, тъй и от скръбта, че не бях избрана да седя до учителя си. Когато класа бе нареден за фотография, учителят ни забеляза, че аз отсъствам. Намери ме зад декора, потънала в сълзи, с подпухнали очи, усмихна се благо и каза: "Веса, защо плачеш, ще излезеш в портрета с халки под очите". И ме нареди да седна на същия ред през две момичета от лявата му страна. И наистина, тъжния ми вид с подути очи в портрета - малкото незначително дете, тъй смазано от живота стои и днес пред очите ми и ми напомня за неизброими деца като мен, расли на сянка, нестоплени от лъча на любовта в ранното им детство, които през целия си живот остават под булото на скръбта - хора, чиито сърца дори в най-радостните моменти на живота им тихо ронят невидими сълзи за това, което са пропуснали и което никога не може да се върне - за топлия пролетен повей на майчината любов и светлия лъч на вярата, която само насърчителната дума и одобрителния поглед на бащата могат да вдъхнат в крехката детска душа.
Така падна завесата на първите четири години от ученичеството ми - най-нежните години на
живота
, които с нищо не могат да се заменят.
В.К.: Сега, продължаваме по-нататък. На с. 15 е отбелязано за вашия вече клас. Имате ли снимка от класа, като млада? Снимки?
към текста >>
44.
15. Видението през време на молитва
,
,
ТОМ 24
Още преди да настъпят тези тежки дни в
живота
ни, мама, човек със силна вяра, започна да ни събира следобед на молитва, преди да си дойде татко от работа.
15. Видението през време на молитва В дома ни настъпиха тежки дни. Татковото положение се влошаваше от ден на ден. Сърдечните му кризи зачестиха и неведнъж изплашени, изтичвахме за лекар.
Още преди да настъпят тези тежки дни в
живота
ни, мама, човек със силна вяра, започна да ни събира следобед на молитва, преди да си дойде татко от работа.
Трите деца коленичехме пред нея сред стаята, а тя, изправена зад нас, започваше да се моли на глас. Тогава всички запявахме молитвената песен "Тебе поем", след която всеки тихо се молеше. Тези минути са оставили неизлечими спомени в паметта ми, защото през време на тихите сърдечни молитви съм преживявала неземни състояния. Сред неволите и мъките на живота, тези минути бяха като оазис, където отморявахме наболелите си сърца и получавахме сили да продължим трудния си път през безкрайната пустиня. Спомням си едно чудно видение през време на молитва, когато през замрежени от сълзи очи, видях как слезе от небето бяла каляска, теглена от два бели коня, в която стояха прави двама белобради старци в бели тоги.
към текста >>
Сред неволите и мъките на
живота
, тези минути бяха като оазис, където отморявахме наболелите си сърца и получавахме сили да продължим трудния си път през безкрайната пустиня.
Сърдечните му кризи зачестиха и неведнъж изплашени, изтичвахме за лекар. Още преди да настъпят тези тежки дни в живота ни, мама, човек със силна вяра, започна да ни събира следобед на молитва, преди да си дойде татко от работа. Трите деца коленичехме пред нея сред стаята, а тя, изправена зад нас, започваше да се моли на глас. Тогава всички запявахме молитвената песен "Тебе поем", след която всеки тихо се молеше. Тези минути са оставили неизлечими спомени в паметта ми, защото през време на тихите сърдечни молитви съм преживявала неземни състояния.
Сред неволите и мъките на
живота
, тези минути бяха като оазис, където отморявахме наболелите си сърца и получавахме сили да продължим трудния си път през безкрайната пустиня.
Спомням си едно чудно видение през време на молитва, когато през замрежени от сълзи очи, видях как слезе от небето бяла каляска, теглена от два бели коня, в която стояха прави двама белобради старци в бели тоги. Каляската влезе през прозореца ни и застана пред нас. Двама старци ни благословиха и веднага каляската.мина обратно през прозореца и изчезна в небето. Развълнувана попитах мама дали е видяла старците, но тя ми отговори, че сънувам - никакви старци не са идвали при нас. На източната стена на стаята имаше голяма икона на Господнята Майка, която ни гледаше с кротките си състрадателни очи и сякаш се усмихваше, така живо я чувствах понякога.
към текста >>
45.
16. Баща ни почина
,
,
ТОМ 24
Почувствувах, че всичко рухва под краката ми, че
животът
ми се изпразни.
В Апександровата болница му целунахме ръка и той ни посъветва да слушаме мама, защото вече тя ще ни бъде всичко. Каза на братчето ми да пази името му неопетнено. Той знаеше, че вече няма да ни види и се прощаваше с нас. След два дни мама дойде от болницата бледа и тиха. Тя едва издума: "Деца, баща ви почина." Минутата на най-тежката ми детска скръб не се подава на описание.
Почувствувах, че всичко рухва под краката ми, че
животът
ми се изпразни.
Стаята ми се видя мрачен гроб. Там където бе лежал татко имаше няколко бели косъма от главата му - а той бе само на 44 години. Скътах ги в любимото му Милтоново томче, което беше под възглавницата му. Дъждовен и студен октомврийски ден - 25 октомври 1922 година. Вятър гонеше по пътя изсъхналите листа, а студените капки удряха разплаканите ни лица.
към текста >>
46.
17. Първата любов на майка ми и венчавката за другиго
,
,
ТОМ 24
Измъчена от седемгодишната си възраст, принудена като дете да изкарва с черен труд из тютюневите пловдивски фабрики прехраната си, тя е жадувала за обич и
живот
.
17. Първата любов на майка ми и венчавката за другиго Млада седемнадесетгодишна девойка - кръгъл сирак, отгледана от по- голямата си сестра Ана, майка ми е почувствувала за първи път трепета на любовта.
Измъчена от седемгодишната си възраст, принудена като дете да изкарва с черен труд из тютюневите пловдивски фабрики прехраната си, тя е жадувала за обич и
живот
.
В дома им идва млад, светлокос китарист, който я учи да свири на китара. Той я обиква нежно, както и тя него, но моралът на времето, нейната скромност и свенливост, както и неговата нерешителност да говори за това, което е въздух и хляб за живота му, не съдействат за сближаването им. В двора на същата къща живее беден студент със старата си майка. Той е снажен, хубав младеж, с тъмни къдрици и сиво-зелени очи. Той е видял чернокосата румена девойка в двора, чул я да пее, тя е работлива, весела, енергична - тя ще украси живота му.
към текста >>
Той я обиква нежно, както и тя него, но моралът на времето, нейната скромност и свенливост, както и неговата нерешителност да говори за това, което е въздух и хляб за
живота
му, не съдействат за сближаването им.
17. Първата любов на майка ми и венчавката за другиго Млада седемнадесетгодишна девойка - кръгъл сирак, отгледана от по- голямата си сестра Ана, майка ми е почувствувала за първи път трепета на любовта. Измъчена от седемгодишната си възраст, принудена като дете да изкарва с черен труд из тютюневите пловдивски фабрики прехраната си, тя е жадувала за обич и живот. В дома им идва млад, светлокос китарист, който я учи да свири на китара.
Той я обиква нежно, както и тя него, но моралът на времето, нейната скромност и свенливост, както и неговата нерешителност да говори за това, което е въздух и хляб за
живота
му, не съдействат за сближаването им.
В двора на същата къща живее беден студент със старата си майка. Той е снажен, хубав младеж, с тъмни къдрици и сиво-зелени очи. Той е видял чернокосата румена девойка в двора, чул я да пее, тя е работлива, весела, енергична - тя ще украси живота му. Един ден я вижда на двора и се запътва към нея, но тя като уплашена сърна побягва-тя не иска да срещне погледа му-та нали сърцето й е заето! Но смелия студент говори на нейната сестра, при която тя живее - иска направо ръката й.
към текста >>
Той е видял чернокосата румена девойка в двора, чул я да пее, тя е работлива, весела, енергична - тя ще украси
живота
му.
Измъчена от седемгодишната си възраст, принудена като дете да изкарва с черен труд из тютюневите пловдивски фабрики прехраната си, тя е жадувала за обич и живот. В дома им идва млад, светлокос китарист, който я учи да свири на китара. Той я обиква нежно, както и тя него, но моралът на времето, нейната скромност и свенливост, както и неговата нерешителност да говори за това, което е въздух и хляб за живота му, не съдействат за сближаването им. В двора на същата къща живее беден студент със старата си майка. Той е снажен, хубав младеж, с тъмни къдрици и сиво-зелени очи.
Той е видял чернокосата румена девойка в двора, чул я да пее, тя е работлива, весела, енергична - тя ще украси
живота
му.
Един ден я вижда на двора и се запътва към нея, но тя като уплашена сърна побягва-тя не иска да срещне погледа му-та нали сърцето й е заето! Но смелия студент говори на нейната сестра, при която тя живее - иска направо ръката й. Старата сестра хвали студента на девойката - та той е завършил в Роберт Колеж в Цариград, езици знае, сега е юрист - има бъдеще, има професия - при него тя ще е добре. Попарена от ранна слана, девойката се съгласява. Тя не може да бъде повече в тежест на сестра си, та нали затова сестра й така убедително я увещава да се съгласи.
към текста >>
Веселата птичка - радостта на
живота
му - отива в клетка.
Попарена от ранна слана, девойката се съгласява. Тя не може да бъде повече в тежест на сестра си, та нали затова сестра й така убедително я увещава да се съгласи. Тя дава дума и вечерта студента я заговорва. В църквата свещеникът благославя младата двойка. На вратата на храма стои рус момък - блед, треперещ, със смъртно наранено сърце.
Веселата птичка - радостта на
живота
му - отива в клетка.
Той вече няма да я вижда - тя завинаги изчезва от живота му. Девойката се обръща и вижда този, който пръв събуди огъня в сърцето й. Тя го гледа като поразена от гръм, забравя за миг къде е и защо е там - нещо я тегли със страшна сила към него - тя иска да падне в нозете му, да му признае всичко, но вече е късно - пръстенът е на ръката й - тя се сепва. Следният миг русокосият младеж е вече далеч от нея. Иска да го види, но не може, отива в дома на студента, който вече е и неин дом.
към текста >>
Той вече няма да я вижда - тя завинаги изчезва от
живота
му.
Тя не може да бъде повече в тежест на сестра си, та нали затова сестра й така убедително я увещава да се съгласи. Тя дава дума и вечерта студента я заговорва. В църквата свещеникът благославя младата двойка. На вратата на храма стои рус момък - блед, треперещ, със смъртно наранено сърце. Веселата птичка - радостта на живота му - отива в клетка.
Той вече няма да я вижда - тя завинаги изчезва от
живота
му.
Девойката се обръща и вижда този, който пръв събуди огъня в сърцето й. Тя го гледа като поразена от гръм, забравя за миг къде е и защо е там - нещо я тегли със страшна сила към него - тя иска да падне в нозете му, да му признае всичко, но вече е късно - пръстенът е на ръката й - тя се сепва. Следният миг русокосият младеж е вече далеч от нея. Иска да го види, но не може, отива в дома на студента, който вече е и неин дом. Тя праща цветна картичка с поздрав на светлоокия китарист, но не го вижда вече.
към текста >>
47.
18. Образът на лошата съдба, за онези, които изневеряват на любовта
,
,
ТОМ 24
Душа, която се бе превърнала в каменна статуя, поради това, че беше хвърлила поглед назад, както Лот и жена му, към загиващия град - назад към мрака и хаоса на човешкото битие, към залеза на доброто, а не към бъдещия изгрев на безсмъртието в
живота
.
18. Образът на лошата съдба, за онези, които изневеряват на любовта В дома на студента тя намира образа на съдбата - на лошата съдба, която поставя в затвор сърцата на онези, които изневеряват на любовта. Там я чака със студен поглед майката на студента - онази, която бе прелиствала Библията с полуграмотните си очи в протестантската църква, но бе стигнала само до Мойсеевия закон - око за око, зъб за зъб.
Душа, която се бе превърнала в каменна статуя, поради това, че беше хвърлила поглед назад, както Лот и жена му, към загиващия град - назад към мрака и хаоса на човешкото битие, към залеза на доброто, а не към бъдещия изгрев на безсмъртието в
живота
.
И тази вкаменяла душа разедини мъжа и жената, за да не видят ден на мир и щастие и не изградят пухено гнездо за трите малки рожби, които трябваше да създадат на земята. Те не приказваха никога за заминалия. Студентът никога не узна тайната на сърцето й, но хлад обви сърцето му и той замлъкна. В дълбока бездна потънаха буйните води на живота му, които само здравите нишки на любовта можеха да извадят на повърхността, за да утолят вечната му жажда. Заглъхна гласът на тази душа, защото нямаше кой да я разбере.
към текста >>
В дълбока бездна потънаха буйните води на
живота
му, които само здравите нишки на любовта можеха да извадят на повърхността, за да утолят вечната му жажда.
Там я чака със студен поглед майката на студента - онази, която бе прелиствала Библията с полуграмотните си очи в протестантската църква, но бе стигнала само до Мойсеевия закон - око за око, зъб за зъб. Душа, която се бе превърнала в каменна статуя, поради това, че беше хвърлила поглед назад, както Лот и жена му, към загиващия град - назад към мрака и хаоса на човешкото битие, към залеза на доброто, а не към бъдещия изгрев на безсмъртието в живота. И тази вкаменяла душа разедини мъжа и жената, за да не видят ден на мир и щастие и не изградят пухено гнездо за трите малки рожби, които трябваше да създадат на земята. Те не приказваха никога за заминалия. Студентът никога не узна тайната на сърцето й, но хлад обви сърцето му и той замлъкна.
В дълбока бездна потънаха буйните води на
живота
му, които само здравите нишки на любовта можеха да извадят на повърхността, за да утолят вечната му жажда.
Заглъхна гласът на тази душа, защото нямаше кой да я разбере. Стремеше се любовта на девойката все по-високо и по-високо и търсеше любимия из лазурното небе, а в тъмната бездна в душата на младежа потъваше все по-дълбоко словото на живота му и нямаше сила да съедини тези две души. Те обичаха безкрайно рожбите си, но бяха безсилни да изкажат любовта си и стояха неми и безпомощни пред тях, сякаш виновни загдето ги осъждат цял живот да търсят разрешение на неразрешеното в тяхното битие. Но, ако това, че каквото съдбата не е съчетала, никой не може да съчетае, и че каквото съдбата е свързала, никой не може да развърже, е вярно, тогава би трябвало всеки да следва спокойно пътя си и да оставим всичко съдбата да разреши. Сега разбирам защо, като разтърсен от някаква страшна буря, баща ми скачаше посред нощ през последните години на живота си, грабваше перото и пишеше, пишеше с часове при светлината на газена лампа, докато ние спяхме край него - това бе силата на потъналото в бездната слово, което неговия мощен дух се стремеше да извади на бял свят - това бе набраната мощ на неизказана любов, която напираше за израз - това бе и бащинският му дълг към нас да ни помогне с разрешението на тъй трудната задача, която ни оставяше да разрешим.
към текста >>
Стремеше се любовта на девойката все по-високо и по-високо и търсеше любимия из лазурното небе, а в тъмната бездна в душата на младежа потъваше все по-дълбоко словото на
живота
му и нямаше сила да съедини тези две души.
И тази вкаменяла душа разедини мъжа и жената, за да не видят ден на мир и щастие и не изградят пухено гнездо за трите малки рожби, които трябваше да създадат на земята. Те не приказваха никога за заминалия. Студентът никога не узна тайната на сърцето й, но хлад обви сърцето му и той замлъкна. В дълбока бездна потънаха буйните води на живота му, които само здравите нишки на любовта можеха да извадят на повърхността, за да утолят вечната му жажда. Заглъхна гласът на тази душа, защото нямаше кой да я разбере.
Стремеше се любовта на девойката все по-високо и по-високо и търсеше любимия из лазурното небе, а в тъмната бездна в душата на младежа потъваше все по-дълбоко словото на
живота
му и нямаше сила да съедини тези две души.
Те обичаха безкрайно рожбите си, но бяха безсилни да изкажат любовта си и стояха неми и безпомощни пред тях, сякаш виновни загдето ги осъждат цял живот да търсят разрешение на неразрешеното в тяхното битие. Но, ако това, че каквото съдбата не е съчетала, никой не може да съчетае, и че каквото съдбата е свързала, никой не може да развърже, е вярно, тогава би трябвало всеки да следва спокойно пътя си и да оставим всичко съдбата да разреши. Сега разбирам защо, като разтърсен от някаква страшна буря, баща ми скачаше посред нощ през последните години на живота си, грабваше перото и пишеше, пишеше с часове при светлината на газена лампа, докато ние спяхме край него - това бе силата на потъналото в бездната слово, което неговия мощен дух се стремеше да извади на бял свят - това бе набраната мощ на неизказана любов, която напираше за израз - това бе и бащинският му дълг към нас да ни помогне с разрешението на тъй трудната задача, която ни оставяше да разрешим.
към текста >>
Те обичаха безкрайно рожбите си, но бяха безсилни да изкажат любовта си и стояха неми и безпомощни пред тях, сякаш виновни загдето ги осъждат цял
живот
да търсят разрешение на неразрешеното в тяхното битие.
Те не приказваха никога за заминалия. Студентът никога не узна тайната на сърцето й, но хлад обви сърцето му и той замлъкна. В дълбока бездна потънаха буйните води на живота му, които само здравите нишки на любовта можеха да извадят на повърхността, за да утолят вечната му жажда. Заглъхна гласът на тази душа, защото нямаше кой да я разбере. Стремеше се любовта на девойката все по-високо и по-високо и търсеше любимия из лазурното небе, а в тъмната бездна в душата на младежа потъваше все по-дълбоко словото на живота му и нямаше сила да съедини тези две души.
Те обичаха безкрайно рожбите си, но бяха безсилни да изкажат любовта си и стояха неми и безпомощни пред тях, сякаш виновни загдето ги осъждат цял
живот
да търсят разрешение на неразрешеното в тяхното битие.
Но, ако това, че каквото съдбата не е съчетала, никой не може да съчетае, и че каквото съдбата е свързала, никой не може да развърже, е вярно, тогава би трябвало всеки да следва спокойно пътя си и да оставим всичко съдбата да разреши. Сега разбирам защо, като разтърсен от някаква страшна буря, баща ми скачаше посред нощ през последните години на живота си, грабваше перото и пишеше, пишеше с часове при светлината на газена лампа, докато ние спяхме край него - това бе силата на потъналото в бездната слово, което неговия мощен дух се стремеше да извади на бял свят - това бе набраната мощ на неизказана любов, която напираше за израз - това бе и бащинският му дълг към нас да ни помогне с разрешението на тъй трудната задача, която ни оставяше да разрешим.
към текста >>
Сега разбирам защо, като разтърсен от някаква страшна буря, баща ми скачаше посред нощ през последните години на
живота
си, грабваше перото и пишеше, пишеше с часове при светлината на газена лампа, докато ние спяхме край него - това бе силата на потъналото в бездната слово, което неговия мощен дух се стремеше да извади на бял свят - това бе набраната мощ на неизказана любов, която напираше за израз - това бе и бащинският му дълг към нас да ни помогне с разрешението на тъй трудната задача, която ни оставяше да разрешим.
В дълбока бездна потънаха буйните води на живота му, които само здравите нишки на любовта можеха да извадят на повърхността, за да утолят вечната му жажда. Заглъхна гласът на тази душа, защото нямаше кой да я разбере. Стремеше се любовта на девойката все по-високо и по-високо и търсеше любимия из лазурното небе, а в тъмната бездна в душата на младежа потъваше все по-дълбоко словото на живота му и нямаше сила да съедини тези две души. Те обичаха безкрайно рожбите си, но бяха безсилни да изкажат любовта си и стояха неми и безпомощни пред тях, сякаш виновни загдето ги осъждат цял живот да търсят разрешение на неразрешеното в тяхното битие. Но, ако това, че каквото съдбата не е съчетала, никой не може да съчетае, и че каквото съдбата е свързала, никой не може да развърже, е вярно, тогава би трябвало всеки да следва спокойно пътя си и да оставим всичко съдбата да разреши.
Сега разбирам защо, като разтърсен от някаква страшна буря, баща ми скачаше посред нощ през последните години на
живота
си, грабваше перото и пишеше, пишеше с часове при светлината на газена лампа, докато ние спяхме край него - това бе силата на потъналото в бездната слово, което неговия мощен дух се стремеше да извади на бял свят - това бе набраната мощ на неизказана любов, която напираше за израз - това бе и бащинският му дълг към нас да ни помогне с разрешението на тъй трудната задача, която ни оставяше да разрешим.
към текста >>
48.
19. Изригна вулкан от дълбините на духа на баща ми и се изрази в поезия
,
,
ТОМ 24
И като намери разрешението, ни даде ключа му: той отрече представата за Бога на непросветената си майка, свали булото на лъжливото християнство, което държи в мрак душите на невинните вярващи - на лъжехристиянството, облечено в черната мантия на егоизма, което отдалечава хората от истината и
живота
и ги държи в робско невежество.
19. Изригна вулкан от дълбините на духа на баща ми и се изрази в поезия Даде му се сила да ни говори чрез перото, чрез могъщия глас на музикалното слово-на вечната поезия, която изригна като вулкан от дълбините надуха му. Той чу химна на мировете, който възпя и чрез който намери смисъла на страшните човешки страдания, които като "съскащи змии" бяха обвили сърцето му, докато го разрушиха.
И като намери разрешението, ни даде ключа му: той отрече представата за Бога на непросветената си майка, свали булото на лъжливото християнство, което държи в мрак душите на невинните вярващи - на лъжехристиянството, облечено в черната мантия на егоизма, което отдалечава хората от истината и
живота
и ги държи в робско невежество.
Земята е мястото на апогея на страданието, където адските сили подложили на мъки човешките души, разпънати на кръста от тежки, почти неразрешими противоречия, стигнали върха на своята стихия, изопнали докрай и най-здравите струни на човешкото съзнание, изчерпали и последните си възможности, падат обезсилени в бездната на небитието несъзнали, че те са стигнали до тази бездна поради това, че са оставили всичките си сили и сокове в човешкия дух станал димантно як, за да не се намери вече сила на небето и на земята, и в целия космос, която да може да го сломи.* /заб. Основната идея в поемата "Химн на мировете" (неиздадена)./ Човешкият дух, кален като стоманата в огъня и водата, превърнат в "алхимична стомана" изплува все по-як и твърд след всяко страдание, падение и противоречие и че колкото по-големи са страданията на хората, толкова по-безсилни стават силите, които ги причиняват и толкова по-скоро ще потънат обезсилени в бездната на небитието, за да се освободи това измъчено човечество за вечни времена от властта на злото, да му стане господар и да се отворят най-после за човека вратите на рая - на изобилните блага и щастие-да рукнат пълноводните реки на доброто и благословението и да викне освободеният човек: "Благословени бъдете, палачи мои! Защото слаб бях- силен ме направихте; сляп бях - накарахте ме да прогледна; премръзнал бях - стоплихте ме в огнената битка; в мрак бях - заставихте ме да просветна; роб бях, но вече съм свободен и сега съм за вечни времена пълен господар! Служете ми, о, поробени, оковани във вериги на безсилието, роби на злото! Аз няма да бъда жесток господар като вас, защото вие в невежество ме бичувахте, а аз в светлина и просветление ще ръководя!
към текста >>
49.
20. Неизявената любов на страдалната ми майка
,
,
ТОМ 24
Когато някой те обича с цялата си душа, той жертва и последната си клетка за теб - той ти се принася в жертва, за да остане любовта му вечна и неопетнена; той изгаря като Хус на кладата; той бива разпнат като Христос на кръста, за да възкръсне в душите ни, защото няма смърт за любовта, само тя е вечно жива и могъща; тя е по-жива от светлината, по-могъща от движението на небесните тела, защото тя ги движи, по-нежна от пролетния лек ветрец, по-ароматна от най-уханните цветя, защото тя ухае чрез тях; тя е музиката в
живота
, топлината в слънцето и земята; тя съединява душите чрез великата неразделена прегръдка на вечното творчество; тя твори чрез тях, тя е
живот
, светлина и безсмъртие." Тъй пееше душата на тъмнокосата девойка, влюбена в чистия образ на синеокия младеж, до чиято ръка дори не се бе докоснала и който бе отлетял далеч от нея.
20. Неизявената любов на страдалната ми майка А неизявената любов на страдалната ми майка ми казваше в молитвените минути, когато коленичехме пред Великото Невидимо и Незнайно: "Не търси любовта на земята, тя няма форма - най-великата, безсмъртната любов е като лазурното небе.
Когато някой те обича с цялата си душа, той жертва и последната си клетка за теб - той ти се принася в жертва, за да остане любовта му вечна и неопетнена; той изгаря като Хус на кладата; той бива разпнат като Христос на кръста, за да възкръсне в душите ни, защото няма смърт за любовта, само тя е вечно жива и могъща; тя е по-жива от светлината, по-могъща от движението на небесните тела, защото тя ги движи, по-нежна от пролетния лек ветрец, по-ароматна от най-уханните цветя, защото тя ухае чрез тях; тя е музиката в
живота
, топлината в слънцето и земята; тя съединява душите чрез великата неразделена прегръдка на вечното творчество; тя твори чрез тях, тя е
живот
, светлина и безсмъртие." Тъй пееше душата на тъмнокосата девойка, влюбена в чистия образ на синеокия младеж, до чиято ръка дори не се бе докоснала и който бе отлетял далеч от нея.
Той й казал, че на земята няма условия да я обича, затова отива горе, за да слезе и живее завинаги в сърцето й. И нейното сърце стана олтаря, пред който двете свързани души ежеминутно си даваха клетва за вярност и си обещаваха вечно щастие. И тъмнокосият младеж разбра, че девойката е свят олтар, пред който той трябва да застане с трепет и страхопочитание, че в нея се е родила любовта, която не му е било отсъдено да изживее. И той занемя пред величието и святостта на това, което душата му прозря последните дни на живота му. Думите, които изговори пред по-старата й сестра Анка, която я бе отгледала, разкриват това: "Како Анке, Божана е светица." Така завърши дуетът на тези две души, които отдавна са извън земните предели.
към текста >>
И той занемя пред величието и святостта на това, което душата му прозря последните дни на
живота
му.
20. Неизявената любов на страдалната ми майка А неизявената любов на страдалната ми майка ми казваше в молитвените минути, когато коленичехме пред Великото Невидимо и Незнайно: "Не търси любовта на земята, тя няма форма - най-великата, безсмъртната любов е като лазурното небе. Когато някой те обича с цялата си душа, той жертва и последната си клетка за теб - той ти се принася в жертва, за да остане любовта му вечна и неопетнена; той изгаря като Хус на кладата; той бива разпнат като Христос на кръста, за да възкръсне в душите ни, защото няма смърт за любовта, само тя е вечно жива и могъща; тя е по-жива от светлината, по-могъща от движението на небесните тела, защото тя ги движи, по-нежна от пролетния лек ветрец, по-ароматна от най-уханните цветя, защото тя ухае чрез тях; тя е музиката в живота, топлината в слънцето и земята; тя съединява душите чрез великата неразделена прегръдка на вечното творчество; тя твори чрез тях, тя е живот, светлина и безсмъртие." Тъй пееше душата на тъмнокосата девойка, влюбена в чистия образ на синеокия младеж, до чиято ръка дори не се бе докоснала и който бе отлетял далеч от нея. Той й казал, че на земята няма условия да я обича, затова отива горе, за да слезе и живее завинаги в сърцето й. И нейното сърце стана олтаря, пред който двете свързани души ежеминутно си даваха клетва за вярност и си обещаваха вечно щастие. И тъмнокосият младеж разбра, че девойката е свят олтар, пред който той трябва да застане с трепет и страхопочитание, че в нея се е родила любовта, която не му е било отсъдено да изживее.
И той занемя пред величието и святостта на това, което душата му прозря последните дни на
живота
му.
Думите, които изговори пред по-старата й сестра Анка, която я бе отгледала, разкриват това: "Како Анке, Божана е светица." Така завърши дуетът на тези две души, които отдавна са извън земните предели. "За мъжа и жената, които са полюси, няма примирение на физическото поле - тяхното единство се постига в света на душата - в друго измерение", казва Учителят. В.К.: Да. Сега, на с. 22 има също един цитат.
към текста >>
50.
26. Американската учителка и директорка Идън Пери
,
,
ТОМ 24
26. Американската учителка и директорка Идън Пери Започна
животът
на звънците.
26. Американската учителка и директорка Идън Пери Започна
животът
на звънците.
Ако кажа, че на ден биеха повече от двадесет звънци, няма да съм далеч от истината. Бяхме около осемдесет момичета - само гимназистки. В 1923 г. нямаше прогимназия. Учехме, хранехме се и спяхме в първото здание, а имаше и трето здание, където се помещаваха спалните.
към текста >>
Тя остана като образец на деловитост и жизнена сила през целия ми
живот
.
По-късно дойде Мелъни Търнър, приятелка на Флорънс Рийвз. Младите американки бяха пълни с енергия и ентусиазъм. Особено енергична бе новата ни директорка, която идваше от западния щат Оклахома и носеше повей от волния Запад. Напомняше ни на индианка с изящния си малко орлов нос. Косите й бяха орехово червеникави, а очите й сини, живи и пълни с енергия.
Тя остана като образец на деловитост и жизнена сила през целия ми
живот
.
Всички бяхме просто грабнати от нея от първия момент. Нейната сила и власт не знаеше граници. Тя взе целия пансион с всичкия персонал от мъже и жени в ръцете си като топка и правеше с всеки, каквото си иска. По-положителен и упорит човек от нея не срещнах през целия си живот. Тя приличаше на някакво голямо динамо, скрито в женска форма, чиито ток с високо напрежение грабваше всичко наоколо и го държеше в плен.
към текста >>
По-положителен и упорит човек от нея не срещнах през целия си
живот
.
Косите й бяха орехово червеникави, а очите й сини, живи и пълни с енергия. Тя остана като образец на деловитост и жизнена сила през целия ми живот. Всички бяхме просто грабнати от нея от първия момент. Нейната сила и власт не знаеше граници. Тя взе целия пансион с всичкия персонал от мъже и жени в ръцете си като топка и правеше с всеки, каквото си иска.
По-положителен и упорит човек от нея не срещнах през целия си
живот
.
Тя приличаше на някакво голямо динамо, скрито в женска форма, чиито ток с високо напрежение грабваше всичко наоколо и го държеше в плен. Удивителна жена! Изключителна жена! Тя започна да ни предава английски. Но можеше ли тя, която не знаеше дума български, да предава на деца, които не знаеха дума английски!
към текста >>
51.
32. Лудницата в г. Ловеч
,
,
ТОМ 24
Колко забавни бяха тези часове при еднообразния ни
живот
в пансиона.
Ловеч Зад пансиона се помещаваше лудницата. Тръгнахме на разходка, нареден в дълга редица, предвождани от две учителки. Най-често ни водеха на хълма над лудницата. Насядали по тревата, пред нас се разкриваше забавно зрелище. Лудите ходеха по двора, ръкомахаха, пееха, декламираха, представляваха разни драматични герои, а ние ги слушахме с удивление.
Колко забавни бяха тези часове при еднообразния ни
живот
в пансиона.
На кино рядко ходехме. Помня първото радио, което трябваше да чуя. Бе инсталирано в църквата. Ние скачахме от радост, че ще слушаме за първи път прочутото вече в света "радио". Насядахме по дървените пейки, вперили очи в един голям сандък, до който стоеше някакъв син супник с копче в средата - подобно на грамофонна фуния.
към текста >>
52.
35. Мис Пери построява две нови здания
,
,
ТОМ 24
Героична жена, която ни показа как да носим страданията си в
живота
.
Името й е записано в умовете на всички, с които тя работи пет неуморни години. Тя понесе тежката загуба на сестра си героично. Не е видяхме да лее сълзи, не продума дума на съжаление и огорчение. Не осъди нито лекарите ни, нито съдбата си. Гробът на сестра й остана в нашата страна.
Героична жена, която ни показа как да носим страданията си в
живота
.
Само очите й и страните й хлътнаха, косите й се прошариха и бръчки попълзяха по гладкото и високо, честно чело, напрегнато от мисъл, което сякаш ни говореше. Издигнаха се две нови здания с удобни и големи стаи, които приютиха двойно повече ученички от преди. Създаде се и прогимназия. Разрасна се училището ни. Дойдоха и нови учители - все добри и благи хора, които обичах от сърце.
към текста >>
53.
36. Трите американски учителки - мис Пери, мис Търнър и мисис Рийвс
,
,
ТОМ 24
Тези събрания очаквахме с нетърпение, защото те разнообразяваха и осмисляха
живота
ни.
Обаче, взети заедно, като възпитателки, те упражняваха чудно влияние върху нас, като всяка една развиваше съществени качества в характера ни. Дълбокият мистицизъм на мисис Рийвз ме бе пленил от самото начало. Тя бе една изключително слънчева, положителна натура, която събуждаше най-възвишени чувства в нас. Още с идването си, тя организира вечерни събрания всеки петък вечер, на които ни държеше назидателни сказки. Говореше ни за характер, воля, вяра в доброто, възпитаваше ни как да се държим помежду си и ни учеше хубави песни.
Тези събрания очаквахме с нетърпение, защото те разнообразяваха и осмисляха
живота
ни.
Често пъти мисис Рийвз ни показваше високо художествени картини, тъй като тя бе следвала изкуство в Америка и допринесе много за културната ни просвета. Тя ни предаваше живота на Христа с илюстрации от световни майстори. Раздаваше ни малки цветни репродукции с всеки урок, които залепяхме в големи тетрадки със съответните писмени обяснения и тълкувания на всяка картина. Тя успя да събуди дълбокия размисъл в нас, научи ни да гледаме с прогледнали очи на живота. Тя облагороди сърцата ни.
към текста >>
Тя ни предаваше
живота
на Христа с илюстрации от световни майстори.
Тя бе една изключително слънчева, положителна натура, която събуждаше най-възвишени чувства в нас. Още с идването си, тя организира вечерни събрания всеки петък вечер, на които ни държеше назидателни сказки. Говореше ни за характер, воля, вяра в доброто, възпитаваше ни как да се държим помежду си и ни учеше хубави песни. Тези събрания очаквахме с нетърпение, защото те разнообразяваха и осмисляха живота ни. Често пъти мисис Рийвз ни показваше високо художествени картини, тъй като тя бе следвала изкуство в Америка и допринесе много за културната ни просвета.
Тя ни предаваше
живота
на Христа с илюстрации от световни майстори.
Раздаваше ни малки цветни репродукции с всеки урок, които залепяхме в големи тетрадки със съответните писмени обяснения и тълкувания на всяка картина. Тя успя да събуди дълбокия размисъл в нас, научи ни да гледаме с прогледнали очи на живота. Тя облагороди сърцата ни. Отмерената и красива реч бе истинска наслада за нас. Всички я обичахме и тя отговаряше на обичта ни с майчинска любов.
към текста >>
Тя успя да събуди дълбокия размисъл в нас, научи ни да гледаме с прогледнали очи на
живота
.
Говореше ни за характер, воля, вяра в доброто, възпитаваше ни как да се държим помежду си и ни учеше хубави песни. Тези събрания очаквахме с нетърпение, защото те разнообразяваха и осмисляха живота ни. Често пъти мисис Рийвз ни показваше високо художествени картини, тъй като тя бе следвала изкуство в Америка и допринесе много за културната ни просвета. Тя ни предаваше живота на Христа с илюстрации от световни майстори. Раздаваше ни малки цветни репродукции с всеки урок, които залепяхме в големи тетрадки със съответните писмени обяснения и тълкувания на всяка картина.
Тя успя да събуди дълбокия размисъл в нас, научи ни да гледаме с прогледнали очи на
живота
.
Тя облагороди сърцата ни. Отмерената и красива реч бе истинска наслада за нас. Всички я обичахме и тя отговаряше на обичта ни с майчинска любов. Зная, че тя даваше дрехи на бедни ученички и се грижеше за много от тях. Моите задължения от година на година растяха.
към текста >>
И до днес не знаем, дали еднообразието на един неестествен
живот
не бе разстроил нервите й?
Случи се, обаче, едно голямо нещастие с класа ни. Класната ни, която ни предаваше история, изчезна един ден. Намериха я в кладенеца, където бе стояла вече два дни. Бяхме поразени. Защо тази умна жена бе сторила това?
И до днес не знаем, дали еднообразието на един неестествен
живот
не бе разстроил нервите й?
към текста >>
54.
37. Получихме зрелостните си свидетелства, без да бъдем готови за живота
,
,
ТОМ 24
37. Получихме зрелостните си свидетелства, без да бъдем готови за
живота
През коледната и великденската ваканции всички се разотиваха по домовете.
37. Получихме зрелостните си свидетелства, без да бъдем готови за
живота
През коледната и великденската ваканции всички се разотиваха по домовете.
Ваканциите ни бяха доста дълги и винаги ги чакахме с нетърпение. Идваха файтони, автобуси и заминаваха препълнени с весели момичета. Но една малка група оставахме в пансиона. Това бяха тъжни дни за нас. Ходехме из опразнените стаи и не намирахме в нищо радост.
към текста >>
Получихме зрелостните си свидетелства и ни предстоеше дълъг път - пътя на свободния
живот
.
Ходехме из опразнените стаи и не намирахме в нищо радост. През целия ми престой в пансиона едва два или три пъти си отидох през ваканциите в къщи. Но годините летяха. Настъпи краят на последната учебна година. Матурата мина.
Получихме зрелостните си свидетелства и ни предстоеше дълъг път - пътя на свободния
живот
.
Но подготвени ли бяхме ние за широката бойна арена на живота, израсли в оранжерията на пансионерския живот? Нас не ни бяха позволявали да пресечем една тясна уличка без надзор, а сега щяха да ни хвърлят като неуки плувци в голямото бурно море. Щяхме ли да изплуваме на сигурен бряг, или уплашени от първия удар на някоя голяма вълна, щяхме да изчезнем в бездните? Какво ни бе дал пансиона като броня и защита срещу злото в живота? Ето какви въпроси ни занимаваха по цели часове.
към текста >>
Но подготвени ли бяхме ние за широката бойна арена на
живота
, израсли в оранжерията на пансионерския
живот
?
През целия ми престой в пансиона едва два или три пъти си отидох през ваканциите в къщи. Но годините летяха. Настъпи краят на последната учебна година. Матурата мина. Получихме зрелостните си свидетелства и ни предстоеше дълъг път - пътя на свободния живот.
Но подготвени ли бяхме ние за широката бойна арена на
живота
, израсли в оранжерията на пансионерския
живот
?
Нас не ни бяха позволявали да пресечем една тясна уличка без надзор, а сега щяха да ни хвърлят като неуки плувци в голямото бурно море. Щяхме ли да изплуваме на сигурен бряг, или уплашени от първия удар на някоя голяма вълна, щяхме да изчезнем в бездните? Какво ни бе дал пансиона като броня и защита срещу злото в живота? Ето какви въпроси ни занимаваха по цели часове. Ние седяхме вечер на леглата си и говорехме до късна нощ.
към текста >>
Какво ни бе дал пансиона като броня и защита срещу злото в
живота
?
Матурата мина. Получихме зрелостните си свидетелства и ни предстоеше дълъг път - пътя на свободния живот. Но подготвени ли бяхме ние за широката бойна арена на живота, израсли в оранжерията на пансионерския живот? Нас не ни бяха позволявали да пресечем една тясна уличка без надзор, а сега щяха да ни хвърлят като неуки плувци в голямото бурно море. Щяхме ли да изплуваме на сигурен бряг, или уплашени от първия удар на някоя голяма вълна, щяхме да изчезнем в бездните?
Какво ни бе дал пансиона като броня и защита срещу злото в
живота
?
Ето какви въпроси ни занимаваха по цели часове. Ние седяхме вечер на леглата си и говорехме до късна нощ. През петте години нас ни бяха учили да вярваме в хората, до вярваме в доброто и да не роптаем срещу съдбата си. Нещо повече, бяха ни въоръжили с вяра в живия Христос и знаехме да се молим искрено, сърдечно. Но ние не познавахме злото.
към текста >>
Затова и тъй често момичетата, расли в пансиони, излизат в
живота
наивни като деца и биват унищожени от тежките му удари.
Ние седяхме вечер на леглата си и говорехме до късна нощ. През петте години нас ни бяха учили да вярваме в хората, до вярваме в доброто и да не роптаем срещу съдбата си. Нещо повече, бяха ни въоръжили с вяра в живия Христос и знаехме да се молим искрено, сърдечно. Но ние не познавахме злото. Не се бяхме срещали с него и тепърва ни предстоеше да го опознаем и да изработим бронята си срещу него.
Затова и тъй често момичетата, расли в пансиони, излизат в
живота
наивни като деца и биват унищожени от тежките му удари.
Съвместният живот с най- различни характери прави човека отзивчив, общителен и буден към нуждите на другия, но животът изисква от младежа много по-голяма, по-реална подготовка, която идва при едно образование отразяващо до най-висша степен положенията на действителната реалност, в която човек е потопен извън стените на учебни- възпитателните заведения. Ето, това липсваше в нашето образование, което днешните педагози се стремят да внесат в съвременните учебни институти.
към текста >>
Съвместният
живот
с най- различни характери прави човека отзивчив, общителен и буден към нуждите на другия, но
животът
изисква от младежа много по-голяма, по-реална подготовка, която идва при едно образование отразяващо до най-висша степен положенията на действителната реалност, в която човек е потопен извън стените на учебни- възпитателните заведения.
През петте години нас ни бяха учили да вярваме в хората, до вярваме в доброто и да не роптаем срещу съдбата си. Нещо повече, бяха ни въоръжили с вяра в живия Христос и знаехме да се молим искрено, сърдечно. Но ние не познавахме злото. Не се бяхме срещали с него и тепърва ни предстоеше да го опознаем и да изработим бронята си срещу него. Затова и тъй често момичетата, расли в пансиони, излизат в живота наивни като деца и биват унищожени от тежките му удари.
Съвместният
живот
с най- различни характери прави човека отзивчив, общителен и буден към нуждите на другия, но
животът
изисква от младежа много по-голяма, по-реална подготовка, която идва при едно образование отразяващо до най-висша степен положенията на действителната реалност, в която човек е потопен извън стените на учебни- възпитателните заведения.
Ето, това липсваше в нашето образование, което днешните педагози се стремят да внесат в съвременните учебни институти.
към текста >>
55.
38. Заминаване за Америка със стипендия за колеж
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Значи не отивах да се блъскам в суровия
живот
, при мизерните си домашни условия, а ми предстоеше светъл далечен път към наука, към опитности в Новия свят!
Мис Търнър ме извика в дирекцията. "Искаш ли да заминеш за Америка, издействахме ти стипендия в "Елмайра коледж", Ню Йорк щат? " Вълна от радост ме обля и аз се насълзих от вълнение. Бях мечтала за тази страна от момента, в който срещнах мис Пери и другите американки. Мечтата ми се сбъдваше.
Значи не отивах да се блъскам в суровия
живот
, при мизерните си домашни условия, а ми предстоеше светъл далечен път към наука, към опитности в Новия свят!
Дадоха ми само две седмици за подготовка. На какво дължах тази привилегия? Намерили ме за най-добре овладяла езика. Уговорката бе, да се върна след завършването на колежа и преподавам английски език за пет години в пансиона. Започна подготовката за далечното лътешествие.
към текста >>
56.
39. Пътуване с параход по Дунава
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
В тесния малък свят на пансиона бях свикнала да живея с мечтите си, но не мечти за щастлив съпружески
живот
, а за някакъв неземен свят, където хората живеят като ангели в чиста обич и доброта, където мъже и жени не съществуват, а всички са равни като истински братя и сестри.
Аз мълчах и унесена в музиката почти не го погледнах. Той разбра, че не е приет и се отдръпна. Вечерта мис Търнър ми държа лекция за общуването схората. "Не мълчи, когато ти зададат въпроси. Разговаряй с хората." Защо сега ме учеше на противното на правилата, които бяха установили в пансиона, не можех да проумея.
В тесния малък свят на пансиона бях свикнала да живея с мечтите си, но не мечти за щастлив съпружески
живот
, а за някакъв неземен свят, където хората живеят като ангели в чиста обич и доброта, където мъже и жени не съществуват, а всички са равни като истински братя и сестри.
Живеех с богатствата на душата си в този неземен свят, който тъй коренно се различава от действителния свят! Тук на парахода всички ми се виждаха затворени и студени. Млада девойка - швейцарка, лежеше на шезлонг на палубата и аз се осмелих да й заговоря. Тя говореше и английски. От лицето и лъхаше зряло самочувствие и затвореност.
към текста >>
57.
40. На сватба в католическа катедрала
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Тук е действал друг закон на
живота
- подтикът е бил дълбоката вяра в правдивостта на това огромно дело.
Попаднахме на сватба в голямата катедрала "Св. Стефан", където занемях от възторг, когато от сводовете проехтя тържествената хармония на органа след сватбената церемония. За първи път влизах в готическа катедрала, която проучвах с притаен дъх. Велико чудо на човешкия гений! Как са пълзели по тези страхотни височини плеяда хора с точни указания какво да правят; кое е направлявало цялата тази сложно замислена сграда - колко ли хора са посветили всичките си сили и средства в строежа й!
Тук е действал друг закон на
живота
- подтикът е бил дълбоката вяра в правдивостта на това огромно дело.
Религиозното ми възпитание тук разпери своите крила и за първи път литна към реалните висини на своите дотогава дремещи подбуди. Тук стоях пред конкретния израз на човешката вяра, тук мислещия човек се е стремил да даде образ на своите идеали, на своя стремеж към Безкрайния и Вечния, към Великото и Недостижимото.
към текста >>
58.
41. На парахода през океана за САЩ
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Преди милиарди години страхотни творчески сили са сгъстили спираловидни небули във водни сфери, в които бавно се е породил органическия
живот
.
Океанът стопява границите на съзнанието ти - ставаш едно с него и небето. В малкия свят на презокеанския параход хората за нещастие все още живеят с дребното си ежедневие. Не виждах замечтани погледи, отправени към залезните неземно красиви картини, които облаците непрестанно рисуваха по небето, докато сивата мантия на нощта се спусне над величествената панорама, за да разкрие нови, безкрайно по-дълбоки и мистични платна - космичният свят, отразен на земята. И за миг чувстваш, че и ти самия не си нищо друго, освен едно велико, необяснимо космично отражение, което вечно търси своя първоизточник. Океанът остави дълбоки следи в съзнанието ми и много години по-късно написах поемата "Океан".
Преди милиарди години страхотни творчески сили са сгъстили спираловидни небули във водни сфери, в които бавно се е породил органическия
живот
.
През какви ли не фази е минала земята! Какви ли причудливи коралови рифове са нейните прадеди! До парахода долитнаха птици, а земя не се виждаше. Наближавахме бреговете на Колумбия. Гордо се изправи пред погледа ни статуята на Свободата и назъбения контур на небостъргачите започна да изплува все по- ясно от крайбрежните мъглявини.
към текста >>
59.
43. Занизаха се тъжни дни на носталгия по България
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Не можех да си представя по-скучен
живот
и след като си свършех работата в кухнята, сядах на стъпалата към задния двор и плачех.
43. Занизаха се тъжни дни на носталгия по България Занизаха се тъжни дни на носталгия - дълбока и неизлечима, по-страшна от най-лошата болест, защото с нищо не може да се облекчи. Ма (съкратено от mam- английски) Търнър ме караше да й помагам с домакинската работа, да мия съдовете и кухнята и какво ли не още.
Не можех да си представя по-скучен
живот
и след като си свършех работата в кухнята, сядах на стъпалата към задния двор и плачех.
Съдбата на Козетка ми се видя по-лека от моята - тя поне беше сред свои сънародници, а на мен всичко и всички ми бяха чужди и далечни. Мис Търнър се държеше учителски с мен, малко ми говореше, а повече мълчеше. Сякаш тя самата не се чувстваше в родния си дом и не изглеждаше щастлива. Малкият парсънедж се оживяваше от младежите, които оставаха в къщи няколко дни. Предната част на къщата бе голяма веранда, обградена със сандъци нацъфтели петунии.
към текста >>
60.
46. Проповедник в Америка
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Той бил престъпник и дълго лежал в затвора, но един ден в килията му се явил Христос в голяма светлина и го обърнал към вярата и чистия и свят
живот
.
В такава шатра ме заведоха веднъж моите настойници да чуя един от най-известните проповедници на времето. Шатрата бе претъпкана с хора, а отвън имаше стотици коли, които бяха дошли отблизо и далеч да чуят и видят този прочут оратор. Службата започна с химн, който прокънтя от стотици гърла. Настроението моментално се повдигна до екзалтация. След дълга вдъхновена молитва от проповедника започна словото.
Той бил престъпник и дълго лежал в затвора, но един ден в килията му се явил Христос в голяма светлина и го обърнал към вярата и чистия и свят
живот
.
Пасторът говореше убедително и призоваваше публиката да се обърне към Бога, защото никой не знае края си и може още при излизането от събранието да завърши живота му и смъртта да го намери необърнат. Запяхме химн, през което време той призоваваше тези, които се покайват за греховете си да коленичат около амвона. На вълни идваха трогнати богомолци и той се молеше високо за тях и ги благославяше. Лицата им просияваха от надежда и душевно вълнение. Моите настойници ми казаха да отида и да коленича с една нова група, която бавно вървеше към амвона.
към текста >>
Пасторът говореше убедително и призоваваше публиката да се обърне към Бога, защото никой не знае края си и може още при излизането от събранието да завърши
живота
му и смъртта да го намери необърнат.
Шатрата бе претъпкана с хора, а отвън имаше стотици коли, които бяха дошли отблизо и далеч да чуят и видят този прочут оратор. Службата започна с химн, който прокънтя от стотици гърла. Настроението моментално се повдигна до екзалтация. След дълга вдъхновена молитва от проповедника започна словото. Той бил престъпник и дълго лежал в затвора, но един ден в килията му се явил Христос в голяма светлина и го обърнал към вярата и чистия и свят живот.
Пасторът говореше убедително и призоваваше публиката да се обърне към Бога, защото никой не знае края си и може още при излизането от събранието да завърши
живота
му и смъртта да го намери необърнат.
Запяхме химн, през което време той призоваваше тези, които се покайват за греховете си да коленичат около амвона. На вълни идваха трогнати богомолци и той се молеше високо за тях и ги благославяше. Лицата им просияваха от надежда и душевно вълнение. Моите настойници ми казаха да отида и да коленича с една нова група, която бавно вървеше към амвона. Коленичих и започнах да се моля да ми "прости Бог греховете, които не съзнавах, защото съзнателно към никого не бях съгрешила.
към текста >>
61.
47. Америка е страна на големите контрасти
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Девойките, които дадат обет да служат на мисионерската кауза, обикновено не се омъжват и служат до края на
живота
си всеотдайно.
Обществените класи са основани на материалното положение на семействата. Има затворени общества, до които не може никой да се докосне сред елитните финансови кръгове, и никой не знае как живеят те и какво правят с парите си. Но и в никоя страна благотворителността не е така развита, както в Новия свят. Женското мисионерско дружество, което е основало и пансиона в Ловеч и го е поддържало десетки години извършва широка общонационална обществена дейност, чрез която се пръска просвета и в най-затънтените краища на света. Средства се набират по най-различни начини: общи вечери, панаири, разпродажби, събрания с програми и волни пожертвувания.
Девойките, които дадат обет да служат на мисионерската кауза, обикновено не се омъжват и служат до края на
живота
си всеотдайно.
Съзнанието на множество от тези хора е социализирано и грижата за ближния явно проявена.
към текста >>
62.
49. Колежът и неговите кръжоци
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Задачата им бе да напътстват новите фрешмени в
живота
и традициите на колежа.
49. Колежът и неговите кръжоци Колежът ни имаше стара традиция - студентките от третия курс да теглят жребий с имената на новоидващите и да им бъдат големи сестри.
Задачата им бе да напътстват новите фрешмени в
живота
и традициите на колежа.
Имах щастието да стана малка сестра на една от най-добрите и интелигентни момичета - Рейчъл Дуинел За мое щастие тя остана в колежа на работа още две години и след завършването си и се грижеше до край за мен. Чиста потомка на Нова Англия, щата Вермонт, Рейчъл притежаваше в доброта всичките им добродетели и не случайно бе избрана в колежа за председателка на студентското самоуправление. Изглежда моята неизчерпаема енергия накара колежките ми да ме включат в разни кръжоци и като ръководителка и като членка в някои от тях: музикалните хор и куайер*, /заб. Малък хор за изпълнение на религиозни песни по време на служба в колежа / кръжока по поезия, кръжока на младежкото християнско дружество и др. подготвях и концерти като частна ученичка по пеене, което ми отнемаше не малко време.
към текста >>
63.
50. Сказки за България
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Малка издънка от здрав български корен, но още толкоз неподготвена за обществения
живот
, който тъй неочаквано ми се наложи!
50. Сказки за България "Като Вас ли са българките? ", ме питаха някои. - "Много по-културни и издигнати от мен" - им отговарях. Какво бях аз?
Малка издънка от здрав български корен, но още толкоз неподготвена за обществения
живот
, който тъй неочаквано ми се наложи!
Започвах сказките си с националното знаме, което се рисува от всяко българско село - всред зелени дървета червенеят покривите на варосани спретнати селски къщи. Ето трикольора! Носталгията ми рисуваше фантастични картини за родината ми и изпитвах щастие, когато запознавах американския народ с нея. Черният сукман е цвета на тъжната българка през дългото робство, а пъстрата престилка изразява жизнеността й и любовта й към багрите. Всяка къща е украсена с огнено мушкато - по прозорци и стълби аленеят нацъфтелите карамфили, обички, а най-много - мушкатото.
към текста >>
64.
52. Околната среда ми действува подтискващо
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Те не обичаха да се задълбочават идейно в
живота
, не бяха и мечтателни.
И добре, че не ме взе със себе си. Щях да остана без висше образование. Но околната среда непрекъснато ми действаше подтискащо. Не намирах сърдечна приятелка в колежа. Всички бяха много възпитани и учтиви, но не можех да водя по-идеен разговор с никоя от колежанките.
Те не обичаха да се задълбочават идейно в
живота
, не бяха и мечтателни.
Хубави, стройни атлетични по телосложение, светлооки или кестеняви, с открити лица и весел нрав, те толкоз се различаваха от нас, българските момичета, расли в потискаща среда, с оскъдни средства и културни условия на онова време. Нашите условия на живот ни караха да обърнем погледа си навътре и търсим идеалите си в психичния ни мир, а там, в просторния свят на безброй добри външни условия, погледите на всички бяха обърнати навън, към света - към широкия жизнен друм. Какво можех да споделя с тях, а те за какво щяха да ми говорят? С Лилиан живеехме в една стая, но с нея не можех да говоря по никой въпрос. Тя хвърчеше, жадуваше да влезе в богатия живот и постигне семейно щастие.
към текста >>
Нашите условия на
живот
ни караха да обърнем погледа си навътре и търсим идеалите си в психичния ни мир, а там, в просторния свят на безброй добри външни условия, погледите на всички бяха обърнати навън, към света - към широкия жизнен друм.
Но околната среда непрекъснато ми действаше подтискащо. Не намирах сърдечна приятелка в колежа. Всички бяха много възпитани и учтиви, но не можех да водя по-идеен разговор с никоя от колежанките. Те не обичаха да се задълбочават идейно в живота, не бяха и мечтателни. Хубави, стройни атлетични по телосложение, светлооки или кестеняви, с открити лица и весел нрав, те толкоз се различаваха от нас, българските момичета, расли в потискаща среда, с оскъдни средства и културни условия на онова време.
Нашите условия на
живот
ни караха да обърнем погледа си навътре и търсим идеалите си в психичния ни мир, а там, в просторния свят на безброй добри външни условия, погледите на всички бяха обърнати навън, към света - към широкия жизнен друм.
Какво можех да споделя с тях, а те за какво щяха да ми говорят? С Лилиан живеехме в една стая, но с нея не можех да говоря по никой въпрос. Тя хвърчеше, жадуваше да влезе в богатия живот и постигне семейно щастие. И го получи. Имах една по-близка съкласничка - Елва Найт, с която сутрин играехме тенис, а често се разговаряхме върху литературни теми, защото и тя обичаше да пише.
към текста >>
Тя хвърчеше, жадуваше да влезе в богатия
живот
и постигне семейно щастие.
Те не обичаха да се задълбочават идейно в живота, не бяха и мечтателни. Хубави, стройни атлетични по телосложение, светлооки или кестеняви, с открити лица и весел нрав, те толкоз се различаваха от нас, българските момичета, расли в потискаща среда, с оскъдни средства и културни условия на онова време. Нашите условия на живот ни караха да обърнем погледа си навътре и търсим идеалите си в психичния ни мир, а там, в просторния свят на безброй добри външни условия, погледите на всички бяха обърнати навън, към света - към широкия жизнен друм. Какво можех да споделя с тях, а те за какво щяха да ми говорят? С Лилиан живеехме в една стая, но с нея не можех да говоря по никой въпрос.
Тя хвърчеше, жадуваше да влезе в богатия
живот
и постигне семейно щастие.
И го получи. Имах една по-близка съкласничка - Елва Найт, с която сутрин играехме тенис, а често се разговаряхме върху литературни теми, защото и тя обичаше да пише. Бяхме заедно в кръжока по поезия. Елва бе пострадала като дете от детски паралич, от който гръбнака и едното й рамо малко изкривени. Този недъг я отделяше от другите и я караше да си изгради свой мир, свой индивидуален живот, по- различен от този на хубавите ни съкласнички, които до една си мечтаеха добре да се омъжат.
към текста >>
Този недъг я отделяше от другите и я караше да си изгради свой мир, свой индивидуален
живот
, по- различен от този на хубавите ни съкласнички, които до една си мечтаеха добре да се омъжат.
Тя хвърчеше, жадуваше да влезе в богатия живот и постигне семейно щастие. И го получи. Имах една по-близка съкласничка - Елва Найт, с която сутрин играехме тенис, а често се разговаряхме върху литературни теми, защото и тя обичаше да пише. Бяхме заедно в кръжока по поезия. Елва бе пострадала като дете от детски паралич, от който гръбнака и едното й рамо малко изкривени.
Този недъг я отделяше от другите и я караше да си изгради свой мир, свой индивидуален
живот
, по- различен от този на хубавите ни съкласнички, които до една си мечтаеха добре да се омъжат.
Елва не живя дълго след завършването ни. Научих, че си е заминала. И нейния корен бе от Нова Англия, щата Масачусетс.
към текста >>
65.
53. На театър с бившата ми учителка от Ловеч мисис Рийвз
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Поправях й години наред тетрадките по английски и тя ми беше идеал в
живота
.
Веднага извади топло бельо и ме накара да го облека. Мисис Рийвз бе жена с богато духовно съдържание. В пансиона тя всади в нас стремеж към духовни идеали. Всеки петък вечер ни говореше в малкия хол в американското здание на разни теми. Слушах я със зейнала уста.
Поправях й години наред тетрадките по английски и тя ми беше идеал в
живота
.
Обичах я с цялата си душа. Сега, когато ме покани, веднага отидох в големия град и се радвах, че отново ще бъда с близък човек. Тя живееше в квартала Бруклин, отдалечен от центъра на града. Започна да ме води на театър почти всяка вечер и имах щастието да чуя няколко Шекспирови трагедии с известния тогава актьор Фриц Либер. Затрогваща игра, която става незабравима.
към текста >>
За пръв път в
живота
си чувах изящно пеене, което остана незабравимо.
Леон бе проповедник в една от бруклинските църкви. Покани ме да говоря за България и да пея, след което слушателите събраха една малка сума като коледен подарък. Леон щеше да се жени за красавица от Скандинавия - Астрид, която ми се видя неземна хубавица. Самият той бе хубав човек с благородно сърце. Слушах операта "Фауст", с италианска примадона, и през цялото време тръпки пълзяха по гръбнака ми от вълнение.
За пръв път в
живота
си чувах изящно пеене, което остана незабравимо.
към текста >>
66.
54. Мисис Рийвз ми купува зимно палто
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Мисис Рийвз ме заведе в един евтин магазин и ми купи зимно палто - първото ми цветно палто в
живота
- ново, хубаво.
Продаваше ги по една. Картината бе тъжна и трогателна. Той трепереше от студ и молеше минувачите с ябълка в ръка. И това в най-богатия град в света! Бях изумена.
Мисис Рийвз ме заведе в един евтин магазин и ми купи зимно палто - първото ми цветно палто в
живота
- ново, хубаво.
В пансиона бях носила старо, тъмносиньо униформено палто, което мис Блякбърн ми бе подарила при пристигането ми. Сега имах бежово вълнено палто, с кафява кожена яка! Колко радостна се почувствах! И като си помисля, че и днес старата мисис Рийвз живее в Калифорния и дори ми писа, а аз още не съм й се отплатила за добрините, ме става тежко на сърцето. Дано сторя това, докато тя е още на земята.
към текста >>
А мога ли да изброя хората, които са ми сторили добрини в
живота
- те са толкова много!
В пансиона бях носила старо, тъмносиньо униформено палто, което мис Блякбърн ми бе подарила при пристигането ми. Сега имах бежово вълнено палто, с кафява кожена яка! Колко радостна се почувствах! И като си помисля, че и днес старата мисис Рийвз живее в Калифорния и дори ми писа, а аз още не съм й се отплатила за добрините, ме става тежко на сърцето. Дано сторя това, докато тя е още на земята.
А мога ли да изброя хората, които са ми сторили добрини в
живота
- те са толкова много!
Друго не мога да направя, освен да върша това, което са вършили за мен през целия ми живот. А случаи не липсват. Една неделя тя ме заведе в новата "Фосдик катедрала", която е изградена в старинен готически стил и също има розетни прозорци. Когато влязохме, свиреше орган и слънчевите лъчи обагряха с многоцветни струи насядалите пасоми и сивите стени. Изживях тържествен миг, който ме пренесе във виенската катедрала "Св.
към текста >>
Друго не мога да направя, освен да върша това, което са вършили за мен през целия ми
живот
.
Сега имах бежово вълнено палто, с кафява кожена яка! Колко радостна се почувствах! И като си помисля, че и днес старата мисис Рийвз живее в Калифорния и дори ми писа, а аз още не съм й се отплатила за добрините, ме става тежко на сърцето. Дано сторя това, докато тя е още на земята. А мога ли да изброя хората, които са ми сторили добрини в живота - те са толкова много!
Друго не мога да направя, освен да върша това, което са вършили за мен през целия ми
живот
.
А случаи не липсват. Една неделя тя ме заведе в новата "Фосдик катедрала", която е изградена в старинен готически стил и също има розетни прозорци. Когато влязохме, свиреше орган и слънчевите лъчи обагряха с многоцветни струи насядалите пасоми и сивите стени. Изживях тържествен миг, който ме пренесе във виенската катедрала "Св. Стефан" и в "Нотр Дам" в Париж.
към текста >>
67.
55. На почивка на вилата на д-р Харкнес
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Четенето на философски книги ме бе навело на тази мисъл и като наблюдавах несъвършенството в природния и човешки
живот
започнах да мисля, че и Твореца е несъвършен.
Неотдавна получих съобщение от мисис Рийвз, че тя живее в съседно на нейното градче, и че досега е издала 34 философски книги. През лятото тя ме покани да ме заведе с големия си буик във вилата й на езерото Шамплейн, в Нова Англия. Приех с радост поканата й. През семестъра имахме семинарно обучение и ми се падна да проуча Лайбниц. Тя хареса работата ми, но остана много изненадана, когато й заговорих за един еволюиращ Бог.
Четенето на философски книги ме бе навело на тази мисъл и като наблюдавах несъвършенството в природния и човешки
живот
започнах да мисля, че и Твореца е несъвършен.
Тя преподаваше теорията на обективния идеализъм и тази идея я смути, защото бе в разрез с нейното убеждение и разбиране. Затова накрая на семестъра тя ме покани с желанието да говорим на вилата й спокойно по тия дълбоки въпроси. Оказа се, че на самия чакълест бряг на голямото езеро, чийто край не се виждаше, тя имаше две дървени вили. Настанихме се в най- близката до езерото и заживяхме идиличен живот сред чудната природа. Недалеч от вилата ни имаше малък остров, целият обрасъл с трева и с разкошни кипариси - моето любимо дърво.
към текста >>
Настанихме се в най- близката до езерото и заживяхме идиличен
живот
сред чудната природа.
Тя хареса работата ми, но остана много изненадана, когато й заговорих за един еволюиращ Бог. Четенето на философски книги ме бе навело на тази мисъл и като наблюдавах несъвършенството в природния и човешки живот започнах да мисля, че и Твореца е несъвършен. Тя преподаваше теорията на обективния идеализъм и тази идея я смути, защото бе в разрез с нейното убеждение и разбиране. Затова накрая на семестъра тя ме покани с желанието да говорим на вилата й спокойно по тия дълбоки въпроси. Оказа се, че на самия чакълест бряг на голямото езеро, чийто край не се виждаше, тя имаше две дървени вили.
Настанихме се в най- близката до езерото и заживяхме идиличен
живот
сред чудната природа.
Недалеч от вилата ни имаше малък остров, целият обрасъл с трева и с разкошни кипариси - моето любимо дърво. По самите брегове бяха разперили листати клони кленове и дъбове. Синьото езеро блестеше денем под топлото слънце и цялото островче имаше вид на обработен от човек парк на някакъв призрачен принц, чийто дворец не се виждаше. До островчето ходех всеки ден с лодка и се научих умело да греба. Водех и приятелката ми понякога на този приказен "остров на блажените".
към текста >>
68.
57. Отказвах предложения за женитба
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Дълго страдал народ, познал всички горчивини на
живота
, този народ бе изработил велики качества - твърдост, дълбок философски ум и чувствително сърце.
57. Отказвах предложения за женитба Отказвах на всички предложения за женитба в Америка, защото не исках да остана там. Струваше ми се, че не ще мога да живея далеч от родината си. Аз бях длъжна да се върна и работя за този малък, но тъй надарен и добър народ. С нищо не можех да заменя сърдечния, съчувствен поглед на българина, или отзивчивото му сърце към мъката на ближния.
Дълго страдал народ, познал всички горчивини на
живота
, този народ бе изработил велики качества - твърдост, дълбок философски ум и чувствително сърце.
А тези богатства не се намират навсякъде. Народ, живял в материално изобилие не се развива творчески, а върви по пътя на студената логика и безчувствие към нуждите на другите. Нали казва поговорката, че ситият не хваща вяра на гладния. Материалното изобилие ще играе положителна роля при хора, развили духовните си качества, при хора - творци, при хора, изпълнени с чувство за другия, каквито са развили славяните след дългите си страдания.
към текста >>
69.
58. Здравето ми отпадна
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Това лято не бях способна да работя и трябваше да се примиря с еднообразния
живот
в Бранчпорт край тихия ручей.
Тук тя много добре си почива". Нямах думата. Сърдечно благодарих на деканката Франсис Бърлингейм и тя си замина веднага. Стана ми тъжно. Не бях ходила никога на море, а тъй ми се ходеше!
Това лято не бях способна да работя и трябваше да се примиря с еднообразния
живот
в Бранчпорт край тихия ручей.
Написах малка битова пиеска за двама души, тъй като щеше да ни посети една ученичка от ловешкия пансион, която-живееше в Америка. Сюжетът на диалога ми бе селски, народен, който описва обичая млад момък да пие от бакъра на девойката, която обича. Стоян бе героят, която роля щях да играя аз, Рада - любимката му, която щеше да изпълнява Санда. В обръщението ми към Рада я наричах "моя малка гълъбице", и когато играехме пиеската всички започваха да ми викат "пиджън"./ гълъб - от англ./ Останах докрай с този прякор. В къщи Ма Търнър по сто пъти на ден се провикваше "П-и-и-джън!
към текста >>
70.
59. Преживявах остра криза
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Млад селски учител, той ми разправяше весели истории из учителския си
живот
Забравих за малко скуката си в Бранчпорт.
По силата на контраста, Севера и Юга си подадоха ръка за братско другарство и сякаш златен лъч проби облачното ми небе за малко. Ма Търнър, която винаги отблизо ме следеше, схвана това и съвсем не й се понрави обещаващата ни дружба. Един ден Елмър Ниелсън дойде у нас с малкия си форд да ме покани на разходка с лодка по езерото. Зарадвана взех разрешение от Ма Търнър и отлетяхме на обиколка на езерото, след която започнахме разходката си с лодка. Елмър бе шеговит и закачлив.
Млад селски учител, той ми разправяше весели истории из учителския си
живот
Забравих за малко скуката си в Бранчпорт.
След няколко дни той ме потърси по телефона, но Ма Търнър му отговори веднага, че не мога да изляза. Тя дори не ми даде да говоря с него. Пълен узурпатор на живота и свободата ми, тя събуди силна реакция в мен. Казах й, че вече съм пълнолетна и тя не може да ме третира като невръстно дете и ми отнема най-елементарните права на човек. Преживявах криза.
към текста >>
Пълен узурпатор на
живота
и свободата ми, тя събуди силна реакция в мен.
Зарадвана взех разрешение от Ма Търнър и отлетяхме на обиколка на езерото, след която започнахме разходката си с лодка. Елмър бе шеговит и закачлив. Млад селски учител, той ми разправяше весели истории из учителския си живот Забравих за малко скуката си в Бранчпорт. След няколко дни той ме потърси по телефона, но Ма Търнър му отговори веднага, че не мога да изляза. Тя дори не ми даде да говоря с него.
Пълен узурпатор на
живота
и свободата ми, тя събуди силна реакция в мен.
Казах й, че вече съм пълнолетна и тя не може да ме третира като невръстно дете и ми отнема най-елементарните права на човек. Преживявах криза. Усъмних се в техния бог, в чието име правеха всичко. Разколебах се във вярата си. Па Па - съкратено от "папа" (татко) - от фр./ Търнър служеше в две църкви и аз бях задължена всяка неделя сутрин да слушам една и съща проповед два пъти в две различни селища.
към текста >>
71.
60. Здравословното ми състояние се влоши
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Нима тъй рано трябваше да завърши
животът
ми?
60. Здравословното ми състояние се влоши Но дойде пролетта на 1932 година - краят на втория и последен семестър, който означаваше скорошно завръщане в България. Здравословното ми състояние се влоши и ме закараха в градската болница. Не можеха да ми поставят диагноза на болестта. Изпаднах в отчаяние.
Нима тъй рано трябваше да завърши
животът
ми?
Нима трябваше да оставя останките си на чужда земя? Рейчъл, голямата ми сестра ме посещаваше в болницата и се грижеше за мен като родна сестра. Носеха ми цветя от колежа. Но бях вече тъй слаба, че едва си повдигах главата. Написах прощалните си писма до майка ми и някои близки.
към текста >>
Жаждата ми за
живот
стана ужасна.
Бях вече сигурна, че си заминавам. Лекарят каза, че трябва веднага да ме оперират от апандисит. Не се съгласих, защото не бях сигурна, че при тази слабост ще издържа упойката. Всичките ми учебници и тетрадки бяха на масичката до мен - бе време за последните изпити. Но аз нямах сила да чета и пиша.
Жаждата ми за
живот
стана ужасна.
Започнах да се моля на Бога да ми възвърне здравето и че ще посветя живота си в служба Нему. Бях готова като се завърна в България да стана и последна слугиня. Бях лежала неподвижно повече от две седмици. Една вечер пристигна деканката ни и усмихната ми каза, че професорският съвет решили да ми връчат дипломата за завършено висше образование въз основа на добрия ми успех през семестъра. Обхвана ме небивала радост.
към текста >>
Започнах да се моля на Бога да ми възвърне здравето и че ще посветя
живота
си в служба Нему.
Лекарят каза, че трябва веднага да ме оперират от апандисит. Не се съгласих, защото не бях сигурна, че при тази слабост ще издържа упойката. Всичките ми учебници и тетрадки бяха на масичката до мен - бе време за последните изпити. Но аз нямах сила да чета и пиша. Жаждата ми за живот стана ужасна.
Започнах да се моля на Бога да ми възвърне здравето и че ще посветя
живота
си в служба Нему.
Бях готова като се завърна в България да стана и последна слугиня. Бях лежала неподвижно повече от две седмици. Една вечер пристигна деканката ни и усмихната ми каза, че професорският съвет решили да ми връчат дипломата за завършено висше образование въз основа на добрия ми успех през семестъра. Обхвана ме небивала радост. Условието беше, че трябва да се съглася на операцията.
към текста >>
72.
61. Завръщане в България
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Там двама английски моряци ми разправяха интересни истории из
живота
си по море.
Дълго стоях на перилата на палубата, и чак когато се прибрах в каютата си и намерих там кутии шоколадови бонбони и картички за сбогуване, разбрах, че не само настойниците ми са дошли да ме изпратят, а и приятели, които не съм видяла. Но този параход бе толкова голям, че те не са могли да ме намерят При монотонния шум на моторите и люлеенето на парахода веднага се унесох в дълбок сън, за да се събудя почти по пладне на следния ден. Бях сама в каютата си и пътувах спокойно цели шест дни до Шербург. Лежах по цял ден на шезлонга слаба и изтощена, но морското слънце чистия въздух вливаха нови сили в слабото ми тяло. Отидох да лежа на горния етаж при задното кормило и спасителните лодки.
Там двама английски моряци ми разправяха интересни истории из
живота
си по море.
Слушах ги унесена, загледана в дългата бяла разпенена пътека зад парахода. При слизането от парахода дадоха на всички железопътните билети. Обаче, когато се качих на влака в Шербург и показах на кондуктора билетите си, той ми каза, че не са ми дали билет от Шербург до Берн. В купето седеше една възрастна жена сръбкиня, която пътуваше със същата линия и когато показа билетите си, кондукторът й каза същото нещо. В Париж ни посрещна представител от "Бялата звезда" и аз му казах, че не са ни дали билети до Берн.
към текста >>
73.
63. Майка ми ме изпрати при Учителя да ми разтълкува хороскопа
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Да въплотиш, да изявиш една велика вътрешна реалност, е да родиш новия
живот
, който действа дълбоко в душата и те пресъздава.
63. Майка ми ме изпрати при Учителя да ми разтълкува хороскопа След пристигането ми в София, получих писмо от колежката ми, американка, Бърдин Крил, която ми пращаше хороскоп от Ню Йорк, където бе заминала предишната година. Тъй като нищо не разбирах от астрология, майка ми ме изпрати при Учителя на Изгрева да ми го обясни. Така отново се озовах в присъствието на Учителя, Когото бях слушала като дете, но не Го бях опознала. В стремежа си да намеря Истината бях проучила какви ли не учения, включително и марксизма, но душата ми бе останала гладна и аз все още търсех тази вечна Истина, която всъщност носим дълбоко заровена в душите си, но очакваме деня, когато тя ще се изяви в нас. Това става обикновено чрез могъщ външен стимул, след някое дълбоко преживяване, което събужда скритите духовни сили в нас.
Да въплотиш, да изявиш една велика вътрешна реалност, е да родиш новия
живот
, който действа дълбоко в душата и те пресъздава.
Новата вълна на живота ни поема в този век и ни подтиква към изява. Когато малкото дете проходи, майката поканва гости и търкулва топла питка пред него, за да го покаже на всички. "Ето го, проходило е моето ангелче", радостно възкликва тя. Така и новия живот, който напира в нас да проходи и се изяви, чака този свещен час. Нима ще го пренебрегнем и изпуснем?
към текста >>
Новата вълна на
живота
ни поема в този век и ни подтиква към изява.
Тъй като нищо не разбирах от астрология, майка ми ме изпрати при Учителя на Изгрева да ми го обясни. Така отново се озовах в присъствието на Учителя, Когото бях слушала като дете, но не Го бях опознала. В стремежа си да намеря Истината бях проучила какви ли не учения, включително и марксизма, но душата ми бе останала гладна и аз все още търсех тази вечна Истина, която всъщност носим дълбоко заровена в душите си, но очакваме деня, когато тя ще се изяви в нас. Това става обикновено чрез могъщ външен стимул, след някое дълбоко преживяване, което събужда скритите духовни сили в нас. Да въплотиш, да изявиш една велика вътрешна реалност, е да родиш новия живот, който действа дълбоко в душата и те пресъздава.
Новата вълна на
живота
ни поема в този век и ни подтиква към изява.
Когато малкото дете проходи, майката поканва гости и търкулва топла питка пред него, за да го покаже на всички. "Ето го, проходило е моето ангелче", радостно възкликва тя. Така и новия живот, който напира в нас да проходи и се изяви, чака този свещен час. Нима ще го пренебрегнем и изпуснем? Нима няма да възкликнем радостно като майка- първескиня: "Ето го, проходило!
към текста >>
Така и новия
живот
, който напира в нас да проходи и се изяви, чака този свещен час.
Това става обикновено чрез могъщ външен стимул, след някое дълбоко преживяване, което събужда скритите духовни сили в нас. Да въплотиш, да изявиш една велика вътрешна реалност, е да родиш новия живот, който действа дълбоко в душата и те пресъздава. Новата вълна на живота ни поема в този век и ни подтиква към изява. Когато малкото дете проходи, майката поканва гости и търкулва топла питка пред него, за да го покаже на всички. "Ето го, проходило е моето ангелче", радостно възкликва тя.
Така и новия
живот
, който напира в нас да проходи и се изяви, чака този свещен час.
Нима ще го пренебрегнем и изпуснем? Нима няма да възкликнем радостно като майка- първескиня: "Ето го, проходило! " Ние тръгнахме след топлата питка, която любящия ни баща търкулна пред нас. Великото Вечно Слово на живота озари съзнанията ни и ние тръгнахме като мъдреци от Изток, водени от светлата звезда, да се поклоним на новородения. През гори и планини тръгнахме с увереността, че тук някъде се дава Вечна Истина, на която искаме да се поклоним.
към текста >>
Великото Вечно Слово на
живота
озари съзнанията ни и ние тръгнахме като мъдреци от Изток, водени от светлата звезда, да се поклоним на новородения.
"Ето го, проходило е моето ангелче", радостно възкликва тя. Така и новия живот, който напира в нас да проходи и се изяви, чака този свещен час. Нима ще го пренебрегнем и изпуснем? Нима няма да възкликнем радостно като майка- първескиня: "Ето го, проходило! " Ние тръгнахме след топлата питка, която любящия ни баща търкулна пред нас.
Великото Вечно Слово на
живота
озари съзнанията ни и ние тръгнахме като мъдреци от Изток, водени от светлата звезда, да се поклоним на новородения.
През гори и планини тръгнахме с увереността, че тук някъде се дава Вечна Истина, на която искаме да се поклоним. В.К.: Така. Към с. 62 пишете, че ви е правен хороскоп в Америка. Имате ли го?
към текста >>
Весела: Ами той ми каза някои работи, че ще имам големи борби, ако се оженя, и че на стари години от сърце и ревматизъм ще страдам, но аз карам 80 годишна възраст и слава Богу нито сърцето, нито ревматизма, заради хигиеничния
живот
, който съм живяла.
Весела: Учителят ми каза, аз го питах какво значат тия домове, той каза: "Тук имаме два астролога: Михаил Иванов и Георги Радев. Аз казвам не ги познавам, а той каза: Аз ще ви запозная. И на другата сутрин аз отидох на Паневритмията и излезе от горичката Учителя с Михаил Иванов зад него, и Учителя ме срещна с Михаил Иванов, който ми направи хороскоп и ми го изтълкува. Аз ходих няколко дни да ми го тълкува, той каза: "Аз заминавам за Франция", казах: "Много хубаво". В.К: Какво си спомняте от неговото тълкувание?
Весела: Ами той ми каза някои работи, че ще имам големи борби, ако се оженя, и че на стари години от сърце и ревматизъм ще страдам, но аз карам 80 годишна възраст и слава Богу нито сърцето, нито ревматизма, заради хигиеничния
живот
, който съм живяла.
В.К.: Да. Понеже тука става въпрос за - ще имате борби в брака. Какви бяха съчетанията там? Весела: Марс и Сатурн в съвпад с Овен в седми дом В.К.: В седми дом Сега, аз си спомням, че вие ми разказвахте преди двадесет години, че когато сте показвали хороскопа на Учителя той казал: "Мини транзит". Весела: Да.
към текста >>
Весела: А, Учителя друг път в разговор, в друг разговор ми каза: "Недейте да раждате в този
живот
.
В.К.: Така. Вие ми бяхте споменали, че ако трябва след време да се връщате, ще се прераждате хиляда години, за да ги повдигате. Весела: Не. Не ми е казал такова нещо. В.К.: Защото аз така съм го записал, че след това казва, след като ги родите трябва да се прераждате в бъдеще, за да ги повдигнете.
Весела: А, Учителя друг път в разговор, в друг разговор ми каза: "Недейте да раждате в този
живот
.
Ти си раждала, раждала, раждала." Три пъти каза така с дясната си ръка. "Сега ще възпитаваш синовете си. Ако ти сега родиш, ще оставиш корен на земята, след това трябва да слизаш, да го повдигаш този човек." Да се преражда. А пък може чрез вселяване да идва човек. Не чрез прераждане.
към текста >>
74.
64. Първата среща с Учителя Дънов на Изгрева
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
И поставих в ръцете на Великия малкия си разрушен
живот
, в разцвета на своята младост.
64. Първата среща с Учителя Дънов на Изгрева Слънчев юнски ден ме доведе до яслите на Пратеника от небето. В момент, когато стихията бе изкоренила всичко в душата ми и ме хвърлила на пуст самотен бряг сред развалините на малкия ми кораб, се отправих към Изток, където грееше звездата.
И поставих в ръцете на Великия малкия си разрушен
живот
, в разцвета на своята младост.
Той не ме запита нищо, само дълбоко, тъжно ме погледна и ми подаде ръка. Като птичка, подгонена от сокол, ме скри Той в пазухата си и ме опази от гибел. Седнах срещу Него в малката приемна стая и душата ми се изпълни с нов трепет. Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка! Какви слова чуха ушите ми там, в тихия кът-в стаичката, изпълнена с аромат на зрели плодове с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител.
към текста >>
Животът
ми се превърна в непрекъсната школа, в която всеки ден и всяка нощ се разкриваха нови истини, които сочеха към все по-високи върхове за изкачване.
Като птичка, подгонена от сокол, ме скри Той в пазухата си и ме опази от гибел. Седнах срещу Него в малката приемна стая и душата ми се изпълни с нов трепет. Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка! Какви слова чуха ушите ми там, в тихия кът-в стаичката, изпълнена с аромат на зрели плодове с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител. Започна той да поучава малкия си ученик на сън и наяве.
Животът
ми се превърна в непрекъсната школа, в която всеки ден и всяка нощ се разкриваха нови истини, които сочеха към все по-високи върхове за изкачване.
Белоснежните кристални върхове на истината са наслада и храна за душата ми, стимул в живота ми и смисъл и цел на всичко. На светлите била на тези върхове е записана поемата на висшия живот, към тях се обръща ежедневно погледа ми и се моля за сила, да мога да ги изкача. През тези топли юнски дни братството се готвеше за Рила, където всяко лято след Петровден отивахме с Учителя. Лятото на 1937 година не можахме да отидем с майка ми, макар че дълбоко желаех да бъда там с Учителя. За Петровден му изпратих стихотворение по един брат, който заминаваше за Рила.
към текста >>
Белоснежните кристални върхове на истината са наслада и храна за душата ми, стимул в
живота
ми и смисъл и цел на всичко.
Седнах срещу Него в малката приемна стая и душата ми се изпълни с нов трепет. Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка! Какви слова чуха ушите ми там, в тихия кът-в стаичката, изпълнена с аромат на зрели плодове с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител. Започна той да поучава малкия си ученик на сън и наяве. Животът ми се превърна в непрекъсната школа, в която всеки ден и всяка нощ се разкриваха нови истини, които сочеха към все по-високи върхове за изкачване.
Белоснежните кристални върхове на истината са наслада и храна за душата ми, стимул в
живота
ми и смисъл и цел на всичко.
На светлите била на тези върхове е записана поемата на висшия живот, към тях се обръща ежедневно погледа ми и се моля за сила, да мога да ги изкача. През тези топли юнски дни братството се готвеше за Рила, където всяко лято след Петровден отивахме с Учителя. Лятото на 1937 година не можахме да отидем с майка ми, макар че дълбоко желаех да бъда там с Учителя. За Петровден му изпратих стихотворение по един брат, който заминаваше за Рила. Той ми каза, че когато му го предал, Учителят го прочел и прибрал във вътрешния си джоб, до сърцето.
към текста >>
На светлите била на тези върхове е записана поемата на висшия
живот
, към тях се обръща ежедневно погледа ми и се моля за сила, да мога да ги изкача.
Колко трепетни часове прекарах в тази стаичка! Какви слова чуха ушите ми там, в тихия кът-в стаичката, изпълнена с аромат на зрели плодове с дълбокия звучен глас на благия Учител - Утешител. Започна той да поучава малкия си ученик на сън и наяве. Животът ми се превърна в непрекъсната школа, в която всеки ден и всяка нощ се разкриваха нови истини, които сочеха към все по-високи върхове за изкачване. Белоснежните кристални върхове на истината са наслада и храна за душата ми, стимул в живота ми и смисъл и цел на всичко.
На светлите била на тези върхове е записана поемата на висшия
живот
, към тях се обръща ежедневно погледа ми и се моля за сила, да мога да ги изкача.
През тези топли юнски дни братството се готвеше за Рила, където всяко лято след Петровден отивахме с Учителя. Лятото на 1937 година не можахме да отидем с майка ми, макар че дълбоко желаех да бъда там с Учителя. За Петровден му изпратих стихотворение по един брат, който заминаваше за Рила. Той ми каза, че когато му го предал, Учителят го прочел и прибрал във вътрешния си джоб, до сърцето. Зарадва ме приема на първото ми стихотворение до Него, което дойде на един дъх.
към текста >>
75.
65. Учителят ми начерта пътят в живота
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
65. Учителят ми начерта пътят в
живота
Учителят ме учеше на сън непрестанно и когато го запитах реални ли са сънищата ми, Той отговори положително.
65. Учителят ми начерта пътят в
живота
Учителят ме учеше на сън непрестанно и когато го запитах реални ли са сънищата ми, Той отговори положително.
След първата ми среща с Него си записах онова, което Той ми каза: "Една мисъл трябва да имаш в ума си, едно чувство в сърцето си. Божественото се проявява, когато мисълта, чувството и действието са едновременни, когато няма вътрешно раздвоение. Щом дойде мисълта и чувството, действай веднага - не отлагай, не отлагай. Постигането на вътрешно единство е съществено условие за проява на Божествения живот. Много трудно е да постигнеш онова състояние на съвършена вяра, което е съществено за един съвършен и свят живот.
към текста >>
Постигането на вътрешно единство е съществено условие за проява на Божествения
живот
.
65. Учителят ми начерта пътят в живота Учителят ме учеше на сън непрестанно и когато го запитах реални ли са сънищата ми, Той отговори положително. След първата ми среща с Него си записах онова, което Той ми каза: "Една мисъл трябва да имаш в ума си, едно чувство в сърцето си. Божественото се проявява, когато мисълта, чувството и действието са едновременни, когато няма вътрешно раздвоение. Щом дойде мисълта и чувството, действай веднага - не отлагай, не отлагай.
Постигането на вътрешно единство е съществено условие за проява на Божествения
живот
.
Много трудно е да постигнеш онова състояние на съвършена вяра, което е съществено за един съвършен и свят живот. Имай пълна вяра в Бога, винаги пази своя мир в Него, не се напрягай над задачи и работи, които сама си планираш. Не планирай бъдещето си, а остави всичко в ръцете на Бога. Вярвай на интуицията си - тя е светлина, която ще ти осветява пътя. Когато се намеси ума, той разваля нещата.
към текста >>
Много трудно е да постигнеш онова състояние на съвършена вяра, което е съществено за един съвършен и свят
живот
.
65. Учителят ми начерта пътят в живота Учителят ме учеше на сън непрестанно и когато го запитах реални ли са сънищата ми, Той отговори положително. След първата ми среща с Него си записах онова, което Той ми каза: "Една мисъл трябва да имаш в ума си, едно чувство в сърцето си. Божественото се проявява, когато мисълта, чувството и действието са едновременни, когато няма вътрешно раздвоение. Щом дойде мисълта и чувството, действай веднага - не отлагай, не отлагай. Постигането на вътрешно единство е съществено условие за проява на Божествения живот.
Много трудно е да постигнеш онова състояние на съвършена вяра, което е съществено за един съвършен и свят
живот
.
Имай пълна вяра в Бога, винаги пази своя мир в Него, не се напрягай над задачи и работи, които сама си планираш. Не планирай бъдещето си, а остави всичко в ръцете на Бога. Вярвай на интуицията си - тя е светлина, която ще ти осветява пътя. Когато се намеси ума, той разваля нещата. Когато ти се дава лекарство, приеми го и лежи в леглото.
към текста >>
Природата си знае работата, така Бог се грижи за душата ти и
живота
ти.
Когато се намеси ума, той разваля нещата. Когато ти се дава лекарство, приеми го и лежи в леглото. Бог ще те излекува, не се тревожи какво ще стане. Не се тревожи за утрешния ден. Когато поемаш въздух, трябва ли да мислиш какво да правиш по-нататък?
Природата си знае работата, така Бог се грижи за душата ти и
живота
ти.
Ако имаш добра мисъл, но липсва доброто чувство и добрата постъпка, нямаш връзка с Бога. Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл с доброто чувство и готовността да действаш. Тогава Той ще работи чрез теб. Ние не сме цялостни, а живеем частично и се проявяваме частично." С тези първи назидателни слова Учителят ми начерта пътят на живота - пътя към постигане вътрешно единство и съвършенство. Божественото е винаги цяло и неделимо.
към текста >>
Ние не сме цялостни, а живеем частично и се проявяваме частично." С тези първи назидателни слова Учителят ми начерта пътят на
живота
- пътя към постигане вътрешно единство и съвършенство.
Когато поемаш въздух, трябва ли да мислиш какво да правиш по-нататък? Природата си знае работата, така Бог се грижи за душата ти и живота ти. Ако имаш добра мисъл, но липсва доброто чувство и добрата постъпка, нямаш връзка с Бога. Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл с доброто чувство и готовността да действаш. Тогава Той ще работи чрез теб.
Ние не сме цялостни, а живеем частично и се проявяваме частично." С тези първи назидателни слова Учителят ми начерта пътят на
живота
- пътя към постигане вътрешно единство и съвършенство.
Божественото е винаги цяло и неделимо.
към текста >>
76.
66. Яви се кандидат за женитба
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
66. Яви се кандидат за женитба Триизмерност в нашия вътрешен
живот
бе новото състояние, в което ни въвеждаше Учителят, за да заживеем своя истински
живот
и излезем от сенките на
живота
.
66. Яви се кандидат за женитба Триизмерност в нашия вътрешен
живот
бе новото състояние, в което ни въвеждаше Учителят, за да заживеем своя истински
живот
и излезем от сенките на
живота
.
А каква студена сянка ме чакаше по това време, ако Учителят не ми бе подал ръка! Един земен дух се бореше да ме завладее и стане господар на живота ми. "Ако се ожениш за него, ще живееш в сянката на хълма. Сега той много ти обещава, ласкае те. Един богат търговец не бива да залага целия си капитал - той може много да спечели, но може и много да загуби - рисковете са големи.
към текста >>
Един земен дух се бореше да ме завладее и стане господар на
живота
ми.
66. Яви се кандидат за женитба Триизмерност в нашия вътрешен живот бе новото състояние, в което ни въвеждаше Учителят, за да заживеем своя истински живот и излезем от сенките на живота. А каква студена сянка ме чакаше по това време, ако Учителят не ми бе подал ръка!
Един земен дух се бореше да ме завладее и стане господар на
живота
ми.
"Ако се ожениш за него, ще живееш в сянката на хълма. Сега той много ти обещава, ласкае те. Един богат търговец не бива да залага целия си капитал - той може много да спечели, но може и много да загуби - рисковете са големи. Ако не си сигурна в печалбата, не залагай целия си капитал. В брака се явяват две противоположни течения - едно положително и едно отрицателно - отблъсквателно.
към текста >>
По силата на едното, ако човек се зароби на по-слабия, който иска да има надмощие, той погубва смисъла на
живота
си и себе си; а под силата на другото е осъден да остане самотен.
"Ако се ожениш за него, ще живееш в сянката на хълма. Сега той много ти обещава, ласкае те. Един богат търговец не бива да залага целия си капитал - той може много да спечели, но може и много да загуби - рисковете са големи. Ако не си сигурна в печалбата, не залагай целия си капитал. В брака се явяват две противоположни течения - едно положително и едно отрицателно - отблъсквателно.
По силата на едното, ако човек се зароби на по-слабия, който иска да има надмощие, той погубва смисъла на
живота
си и себе си; а под силата на другото е осъден да остане самотен.
Не обещавай много, после да не можеш да дадеш всичко и да те обвинява. Сега е време на ликвидация. Баща напуща семейството и отива да служи на други, защото им дължи. Всичко да сторим, за да не идваме след 30-40 години в същото положение чрез ново прераждане, в което сме сега. В духовния живот човек трябва да е силен.
към текста >>
В духовния
живот
човек трябва да е силен.
По силата на едното, ако човек се зароби на по-слабия, който иска да има надмощие, той погубва смисъла на живота си и себе си; а под силата на другото е осъден да остане самотен. Не обещавай много, после да не можеш да дадеш всичко и да те обвинява. Сега е време на ликвидация. Баща напуща семейството и отива да служи на други, защото им дължи. Всичко да сторим, за да не идваме след 30-40 години в същото положение чрез ново прераждане, в което сме сега.
В духовния
живот
човек трябва да е силен.
В него има големи трудности и изпитания. Трябва човек всичко върху и чрез себе си да изпита, за да има истинско знание за живота, тогава да учи другите. Първо трябва да повдигнеш себе си, тогава да сториш същото за другите." В.К.. На с. 65 вие споменавате за един земен дух. Кой е този земен дух?
към текста >>
Трябва човек всичко върху и чрез себе си да изпита, за да има истинско знание за
живота
, тогава да учи другите.
Сега е време на ликвидация. Баща напуща семейството и отива да служи на други, защото им дължи. Всичко да сторим, за да не идваме след 30-40 години в същото положение чрез ново прераждане, в което сме сега. В духовния живот човек трябва да е силен. В него има големи трудности и изпитания.
Трябва човек всичко върху и чрез себе си да изпита, за да има истинско знание за
живота
, тогава да учи другите.
Първо трябва да повдигнеш себе си, тогава да сториш същото за другите." В.К.. На с. 65 вие споменавате за един земен дух. Кой е този земен дух? Да се даде случката, защото е неразбираема за читателя, да се даде действащото лице и развръзката. Весела: Да.
към текста >>
77.
67. Как напуснах тялото си по време на упойка за операция
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Тъй като заминах непълнолетна, имах настойници, които проповядваха Христовото учение, но
живота
им не съответствуваше на Неговите принципи.
67. Как напуснах тялото си по време на упойка за операция Четирите години прекарани в Америка, като студентка, бяха обогатили външната ми култура. Държах на хубавото облекло, на изисканите маниери, на доброто впечатление, което желаех винаги да направя при всички положения. Обаче, там бях изпаднала в тежки вътрешни противоречия, които ме бяха направили скептична.
Тъй като заминах непълнолетна, имах настойници, които проповядваха Христовото учение, но
живота
им не съответствуваше на Неговите принципи.
Всичко ми се виждаше показно и лицемерно. В такова вътрешно отчаяние бях през втората година в колежа, когато ме заведоха на операция на болните ми сливици в близък град. В болницата в Сиракюз ми сложиха пълна упойка. Още като ми поставиха гумената маска върху лицето, почувствах задушаване и следния миг се видях как излитам от земята във формата на сфера - краката съединени с главата, с лице навътре. Летях с шеметна скорост и се отдалечавах от земята под ъгъл около 45 градуса, тъй че земята бързо намаляваше пред очите ми и скоро стана малка тъмна топка и напълно изчезна.
към текста >>
В този момент силна жизнена струя удари слънчевия ми възел и се почувствувах изпълнена с някаква неземна божествена енергия на любов,
живот
и сила.
Всичко ми се виждаше показно и лицемерно. В такова вътрешно отчаяние бях през втората година в колежа, когато ме заведоха на операция на болните ми сливици в близък град. В болницата в Сиракюз ми сложиха пълна упойка. Още като ми поставиха гумената маска върху лицето, почувствах задушаване и следния миг се видях как излитам от земята във формата на сфера - краката съединени с главата, с лице навътре. Летях с шеметна скорост и се отдалечавах от земята под ъгъл около 45 градуса, тъй че земята бързо намаляваше пред очите ми и скоро стана малка тъмна топка и напълно изчезна.
В този момент силна жизнена струя удари слънчевия ми възел и се почувствувах изпълнена с някаква неземна божествена енергия на любов,
живот
и сила.
Погледнах и какво да видя! Пред мен се простираше в безкрая огромен бакърено-златист океан от жива светил на, в която всичко се преливаше и този океан имаше неудържимо мощни еманации. Чух глас: "Това е Бог! ", и паднах по очи пред Него. В този момент ми показаха земята и моя настойник - методистки проповедник на амвона.
към текста >>
Съзнанието ми бе вкусило друг
живот
в друго измерение, не от този свят.
А тази огнена жица, която трябва да ги свърза с Бога, бе прекъсната. Нещастно човечество! Когато се възвръщах отново в тялото си ми казаха, да не казвам за видението си на моите настойници. Така и направих. Но след тази необикновена опитност се почувствах друга.
Съзнанието ми бе вкусило друг
живот
в друго измерение, не от този свят.
Разбрах недоразумението на моя пастир, който обръщаше хората към Бога, без да знае какво всъщност е Бог. Той е една жива, могъща, действена сила, която поддържа вселената. Ние не я виждаме, но я чувстваме. Тя е живота, любовта и силата в нас. Щом притежаваме изобилие от тези качества, имаме силна връзка с Бога.
към текста >>
Тя е
живота
, любовта и силата в нас.
Но след тази необикновена опитност се почувствах друга. Съзнанието ми бе вкусило друг живот в друго измерение, не от този свят. Разбрах недоразумението на моя пастир, който обръщаше хората към Бога, без да знае какво всъщност е Бог. Той е една жива, могъща, действена сила, която поддържа вселената. Ние не я виждаме, но я чувстваме.
Тя е
живота
, любовта и силата в нас.
Щом притежаваме изобилие от тези качества, имаме силна връзка с Бога. Студени, безжизнени, безлюбни и безсилни ли сме, връзката е прекъсната. Разказах случката на Учителя, а Той ми отговори: "Разказвайте я на хора, които искат да имат духовна опитност."
към текста >>
78.
68 б. Английските лордове в самоковското село
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Така веднъж ми се удаде случай да спася
живота
на едно момче, което смятаха, че е в предсмъртна агония и съседките се бяха събрали в стаята да го оплакват.
68 б. Английските лордове в самоковското село В малкото селце имах възможност да се сближа с народа и да го опозная. Така също имах възможност да приложа много от идеите на Учителя в работата си с децата. Учех ги песни, излизах из околностите с тях, свирех им на цигулка и ги лекувах.
Така веднъж ми се удаде случай да спася
живота
на едно момче, което смятаха, че е в предсмъртна агония и съседките се бяха събрали в стаята да го оплакват.
Изпратих ги вън и дълго време масажирах детето, след което му направиха потна баня над казан с вряла вода с трина, сварена в нея. За два дни детето бе здраво. Правиха ми впечатление хубавите линии по ръцете на децата. Запитах Учителя и Той ми каза, че това са английски лордове дошли в България на почивка и да получат духовни енергии, за да се проявят в бъдеще. - "Те са твоя бъдещ капитал" - продължи Той, а това ме зарадва, защото обичах искрено децата и имах хубави отношения с тях.
към текста >>
79.
69. Сутрин рано на беседа при Учителя
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
С мек, дълбок глас започваше да ни говори и ни разгръща страниците на непознатия
живот
, за който жадуваше душата ни.
Знаех, че рано сутринта в 4.30 ч ще тръгнем с майка ми през гората към Изгрева и ще слушаме Словото на Учителя. Приближавайки салона, нежни звуци на пеене и хармониум се носеха из пространството и топлият уют в салона ни обгръщаше, щом пристъпехме прага му. В напрегнато очакване седяхме и пеехме до влизането на Учителя. Точно в пет часа Той влизаше, с вдигната ръка за поздрав и бързо се отправяше към катедрата, а ние прави Го следяхме с жадни очи. След молитвата изпявахме някоя песен, през което време Той ни гледаше мило и съсредоточено.
С мек, дълбок глас започваше да ни говори и ни разгръща страниците на непознатия
живот
, за който жадуваше душата ни.
Излизахме от беседа окрилени и вдъхновени. Как хубаво се дишаше край Учителя! Как всичко бе ясно и разрешено в Негово присъствие! Красивият Му образ, тъй жив и вдъхновен, бе непрестанен обект на съзерцанието ни и душата ми непрекъснато коленичеше пред него. Това бе небето и земята, ожидания рай постигнат тук, след безкрайни търсения и копнежи.
към текста >>
80.
70. Само на силните се дават трудни задачи за разрешаване
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Когато се ползваш от страданията и трудностите в
живота
.
Ако се уплашиш, ако се изпълниш със съмнение, омраза и недоволство, ти не разрешаваш правилно задачата си. Ако трудностите на земята те озлобяват и спъват, не живееш в Любовта. Любовта превръща простите камъни в скъпоценни, изпитанията - в духовна сила. Как се извършва този процес? Когато виждаш Мъдростта във всичко.
Когато се ползваш от страданията и трудностите в
живота
.
В превъзмогването развиваш силата на духа си. Колкото по-трудни задачи разрешаваш, толкова по-силен ставаш. Само на силния се дават силни задачи. Защото зад всичко и над всичко стои Великата Разумност, която има за цел повдигането ти. Ако Бог ни повдигаше механически, само със своята сила без нашето участие, ние щяхме да сме слаби, безволеви същества.
към текста >>
81.
71. Тайната на доброто и злото
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
"
Животът
ви учи.
71. Тайната на доброто и злото Той не нарушаваше свободата ни. Виждаше ни, че се натъкваме на трудности, на връзки без изход, на изкушения, но не ни издърпваше насила от тези положения.
"
Животът
ви учи.
Ако не познавате и не различавате злото от личен опит, не ще придобиете мъдростта. А най-важният ви урок на земята е, да различавате злото от доброто. Злото се облича в царска мания и обещава големи работи, но накрая ви ограбва и избягва от вас, като ви оставя последни бедняци. Да извършиш злото е лесно, не се искат усилия, но последствията му са тежки и те обременяват За доброто е нужна воля. Който се ограничава в началото, е свободен в края, а който е свободен в началото, е обременен и ограничен в края.
към текста >>
Весела: Това са негови думи: "
Животът
ви учи".
Не може днес да се кланяме на идоли и икони. Не може да идеализираме обряди и институти, които не отговарят на истината." В.К.: Да. Така. Сега, тука на с. 70 пак има цитати, значи то е същото. Вие сте ги извадили от вашите тетрадки.
Весела: Това са негови думи: "
Животът
ви учи".
В.К.: Това са негови думи, но са извадени от вашите тетрадки. Весела: От _ тетрадките. Да. "Нещата нямат разрешение на физическия свят, наполовина са разрешени в духовния свят, а напълно в Божествения свят" - цитат. В.К.: Да. Сега, откъде е цитатът: "Велик е Бог в Любовта Си".
към текста >>
82.
72. Да се освободим от старите си заблуждения
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Това е гласът на Творческото Начало в съзнанието ни, което поправя
живота
ни.
Ние задържаме мисли и идеи, прашасали от времето, в главите си не оставяме място за нищо ново в нас. Живеем с догми и канони, с корони и патрахили, със жезли и тамяни. А Творческото Начало в природата ежеминутно изпраща нови форми на мисълта, на чувствата и на постъпките ни. В нас нещо постоянно ни коригира и подтиква да променим мислите и отношенията си към всичко, да си създадем нов вид отношения към живите твари на вселената. Като грешиш, нещо ти казва, че си сгрешил, като паднеш, нещо ти казва: "Няма нищо, ще се поправи всичко".
Това е гласът на Творческото Начало в съзнанието ни, което поправя
живота
ни.
"Всички ще бъдат научени от Бога", казва Писанието. "Ще запиша закона си в сърцата им." Вслушването в този глас е необходимост в живота. А нежността и чуткостта - тези две така съществени качества за придобиване на любовта! Учителят бе по-нежен от пролетно ухание, по-чутък от изтънчен музикант към тоновете. Нашите скърби намираха отглас в душата Му, като ехо в планината.
към текста >>
"Ще запиша закона си в сърцата им." Вслушването в този глас е необходимост в
живота
.
А Творческото Начало в природата ежеминутно изпраща нови форми на мисълта, на чувствата и на постъпките ни. В нас нещо постоянно ни коригира и подтиква да променим мислите и отношенията си към всичко, да си създадем нов вид отношения към живите твари на вселената. Като грешиш, нещо ти казва, че си сгрешил, като паднеш, нещо ти казва: "Няма нищо, ще се поправи всичко". Това е гласът на Творческото Начало в съзнанието ни, което поправя живота ни. "Всички ще бъдат научени от Бога", казва Писанието.
"Ще запиша закона си в сърцата им." Вслушването в този глас е необходимост в
живота
.
А нежността и чуткостта - тези две така съществени качества за придобиване на любовта! Учителят бе по-нежен от пролетно ухание, по-чутък от изтънчен музикант към тоновете. Нашите скърби намираха отглас в душата Му, като ехо в планината. Той всичко знаеше и познаваше най-тънките ни душевни вълнения. Те затрептяваха върху кристално гладката повърхност на космичното Му съзнание.
към текста >>
Животните
са изработили търпението.
Всяко същество е изучило и развило поне едно качество. Паякът тъче, мравката все пренася нещо в мравуняка. Користолюбива е тя. Пеперудата обича да показва пъстрите си крилца, които е изработила. Как кокетно се върти тя като спре на някое цветче или лист.
Животните
са изработили търпението.
Те носят тежките си товари безропотно. Светулката си осветява пътя, а цветята разнасят ухание. Колкото повече страда едно възвишено същество, слязло в материята, толкова по-силно и нежно ухание излъчва то. Лозата е ангел, дошъл на земята да научи хората на безкористие. Те й режат ръцете и косите, но тя ражда сладки плодове.
към текста >>
Въздухът, който вдишваме, е изпълнен с Неговата мисъл и Любов; водата, която пием, е носителка на Неговия
живот
; земята на която ходим, е разумно същество, което ни услужва, създава ни условия да живеем като нея - тя като кораб ни пренася, докато стигнем пристанището.
Колкото повече страда едно възвишено същество, слязло в материята, толкова по-силно и нежно ухание излъчва то. Лозата е ангел, дошъл на земята да научи хората на безкористие. Те й режат ръцете и косите, но тя ражда сладки плодове. Плодните дървета ни обичат. Бог ни люби чрез цялата природа.
Въздухът, който вдишваме, е изпълнен с Неговата мисъл и Любов; водата, която пием, е носителка на Неговия
живот
; земята на която ходим, е разумно същество, което ни услужва, създава ни условия да живеем като нея - тя като кораб ни пренася, докато стигнем пристанището.
Бог може да прояви Любовта си към нас по безброй начини. Ако си гладен, Той може да ти донесе хляб чрез някое малко същество. Ако си залутан, може да ти покаже пътя чрез някое птиче. Чудни са пътищата на Бога. За да повдигне една душа, Той може да направи чудо, което да изглежда като нещо в реда на нещата:
към текста >>
83.
73. Величието на Бога
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Нужно е постоянно разширение и повдигане на съзнанието ни, за да обгръщаме все по-голям кръг същества и
живот
в себе си, докато се слеем с Твореца, Който обхваща всичко и държи всичко във Всевечното си Велико Съзнание.
73. Величието на Бога Велик е Бог в Любовта Си; велик е Бог в Мъдростта Си; велик е Бог в Истината Си. Господ Бог в Любовта Си поучава, в Мъдростта Си просвещава, в Истината Си освобождава. Милостив и жалостив е Бог Неговата Благост е над всичко, веселието Му крепи всички, в Бога всичко живее и се движи, Той е Веселие и Радост на всичко живо.
Нужно е постоянно разширение и повдигане на съзнанието ни, за да обгръщаме все по-голям кръг същества и
живот
в себе си, докато се слеем с Твореца, Който обхваща всичко и държи всичко във Всевечното си Велико Съзнание.
"Той е създал вселената, за да даде възможност на всички да се проявят. Той се спира да надникне в живота на най-малките Си творения, на които нито ангелите, нито хората обръщат внимание. В това е Величието Му. Той направи човека с ръцете Си и му вдъхна от Своето дихание. И сега най-важната задача на човека е, да възстанови живата си връзка с Него.
към текста >>
Той се спира да надникне в
живота
на най-малките Си творения, на които нито ангелите, нито хората обръщат внимание.
73. Величието на Бога Велик е Бог в Любовта Си; велик е Бог в Мъдростта Си; велик е Бог в Истината Си. Господ Бог в Любовта Си поучава, в Мъдростта Си просвещава, в Истината Си освобождава. Милостив и жалостив е Бог Неговата Благост е над всичко, веселието Му крепи всички, в Бога всичко живее и се движи, Той е Веселие и Радост на всичко живо. Нужно е постоянно разширение и повдигане на съзнанието ни, за да обгръщаме все по-голям кръг същества и живот в себе си, докато се слеем с Твореца, Който обхваща всичко и държи всичко във Всевечното си Велико Съзнание. "Той е създал вселената, за да даде възможност на всички да се проявят.
Той се спира да надникне в
живота
на най-малките Си творения, на които нито ангелите, нито хората обръщат внимание.
В това е Величието Му. Той направи човека с ръцете Си и му вдъхна от Своето дихание. И сега най-важната задача на човека е, да възстанови живата си връзка с Него. Ако земята се държи за слънцето, така и човек трябва да се държи за Бога. Както слънцето е малко, но върши толкоз велики чудеса, така и човек трябва да е малък, но да върши чудесата на слънцето.
към текста >>
"Любовта дава
живот
, Мъдростта дава светлина, а Истината - свобода.
Ако земята се държи за слънцето, така и човек трябва да се държи за Бога. Както слънцето е малко, но върши толкоз велики чудеса, така и човек трябва да е малък, но да върши чудесата на слънцето. Христос е говорил много, но малко е записано в Словото Му." Ето, в наше време Той говори цели петдесет години, Словото Му изпълни много томове. И навсякъде Той е един и неизменен. Навсякъде Той изявява безграничната Божия Любов и Мъдрост чрез мощното Слово на Истината.
"Любовта дава
живот
, Мъдростта дава светлина, а Истината - свобода.
Няма сила извън Истината, която може да те освободи от заблужденията, ограниченията и смъртта. Лъжата е отричане на Истината, затова резултатът й е робство-смъртта. Резултатът на Истината е свободата - безсмъртието. Истината е вечна и неизменна, защото е качество на Бога. Тези три основни велики космични принципа изтичат от Бога и създават и крепят вселената.
към текста >>
Свърши войната на смъртта, сега започва войната на
живота
.
Ще дойде време грях да не съществува на земята, когато всички се свържат с Бога и решат да изпълнят волята My. Това ще е нова епоха на доброто, когато Любовта ще се възцари на земята. Князът на този свят си отива. Виждаме предсмъртните му гърчове в последните войни. Вдига се войната от земята, за да отиде там, откъдето е дошла.
Свърши войната на смъртта, сега започва войната на
живота
.
"Тези, които са на кораб, който потъва, трябва навреме да го напуснат. Спасителните лодки са спуснати. Божието Слово се даде за следните две хиляди години." В.К.: Така. На 73 страница тук има едно голямо философско размишление, сега това ваше ли е, или е извадено от тетрадката или са слова на Учителя от вашите лични разговори? Това е от Учителя, така ли?
към текста >>
84.
75. Развитие на музикалните ми способности
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Ето думите: Там горе високо в планината извира изворче красиво, то си тихо пее и сърце си лее: "Като мене друго изворче така красиво няма, от моите недра извира чиста жива вода, кой от мене пие, нов
живот
добива, учение обгръща и на работа се хваща." (Забележка: Беше ми обещано да ми се предадат нотите, на "Изворче", но не ги получих, защото се яви отклонението й и завлече всичко!) В.К.: По-надолу на с.
В.К.: Така, значи ние имаме и тази песен фактически. Весела: Да. Често пъти Учителят ми даваше ключа на пианото в салона и ме изпращаше да свиря композициите си, като идваше да слуша как съм разработила мелодията на някои стихове. Един ден ми даде стихотворението "Изворче" да му съставя мелодия. Каза ми мелодията да бъде в ми минор.
Ето думите: Там горе високо в планината извира изворче красиво, то си тихо пее и сърце си лее: "Като мене друго изворче така красиво няма, от моите недра извира чиста жива вода, кой от мене пие, нов
живот
добива, учение обгръща и на работа се хваща." (Забележка: Беше ми обещано да ми се предадат нотите, на "Изворче", но не ги получих, защото се яви отклонението й и завлече всичко!) В.К.: По-надолу на с.
75 песента "Изворче". Имате ли и тази песен? Весела: Да. Учителят ми даде друго листче, с думите на "Изворче". И ми каза: "Превърнете в песен".
към текста >>
Весела пее "Изворче": Там високо в планината извира изворче красиво, то си тихо пее и сърце си лее: "Като мене друго изворче така красиво няма, от моите недра извира чиста жива вода, кой от мене пие, нов
живот
добива, учение обгръща и на работа се хваща.
Учителят ми даде друго листче, с думите на "Изворче". И ми каза: "Превърнете в песен". И аз написах "Изворче", някъде съм я нотирала, но мога лекичко да я изпея. В.К.: Да. Може леко да я изпеете.
Весела пее "Изворче": Там високо в планината извира изворче красиво, то си тихо пее и сърце си лее: "Като мене друго изворче така красиво няма, от моите недра извира чиста жива вода, кой от мене пие, нов
живот
добива, учение обгръща и на работа се хваща.
към текста >>
85.
78. Протестанти и ученици
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Разказах му за
живота
си.
Той стоеше на полянката до палатката и държеше банан в ръце. Като ме видя, разчупи банана на две и ми даде половината, но аз отказах да го взема. "Той е за Вас, Учителю." Прочетох му стихотворението "Синът на зората"*. /Из стихосбирката "Живият пламък" (неизд.)/ Той внимателно ме изслуша, но аз Му казах: "Съжалявам, че само едно стихотворение Ви нося", на което Той отговори: "Това, което изглежда малко сега, може да донесе много плод в бъдеще". Тогава Той ми даде купа с узрели череши и ми говори цял час.
Разказах му за
живота
си.
Той се държеше така естествено и непринудено с мен. Шегуваше се, смееше се на някои неща. "Чудни са хората, тревожат се кой ще им обува обувките и връзва връзките на обувките на стари години! В Америка ти се научи да се обличаш, а сега ще се учиш да се храниш. Протестантите слагат фаровете си отвън, а учениците тук носят фаровете си отвътре, както автомобилите и сами си осветяват пътя.
към текста >>
86.
80. Духовете са виртуозите, а ти си цигулката
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
са отпечатани в томчето "Двигатели в
живота
".) "Има три стъпки в човешкия
живот
: Първата стъпка е обличането с най-хубави мисли и постъпки.
80. Духовете са виртуозите, а ти си цигулката Всяка сутрин излизахме на Молитвения връх на беседа. На 13 юли Учителят говори дълго. Основната мисъл на беседата бе обличането и храненето. (Забележка: Беседите на Рила от 1938 г.
са отпечатани в томчето "Двигатели в
живота
".) "Има три стъпки в човешкия
живот
: Първата стъпка е обличането с най-хубави мисли и постъпки.
Втората стъпка е храненето със Словото Божие. Третата стъпка е прилагането-Любовта." На полянката край палатката Учителят ми каза: "Духовете са виртуозите, а ти си цигулката." (Забележка: Това е постановката на Весела Несторова. Тя беше много медиумична и духовете свиреха на нейната цигулка. Всички около нея опитаха това, но не знаеха на какво се дължи. Сега ще знаят.
към текста >>
Весела: Ами Учителят казва, той говореше много пъти повечето символично, и той си служеше винаги с образи, прости образи от
живота
, за да направи идеята си конкретна и ясна.
За мен например, тези неща са ясни, понеже аз съм ги слушал преди 20 години от вас, но за другите нещата не са ясни и трябва да се дадат малко по- подробно. Например, тука се споменава "Духовете са виртуози, а ти си цигулката". Весела: Да. В.К.: Така. Искам да коментирате този случай.
Весела: Ами Учителят казва, той говореше много пъти повечето символично, и той си служеше винаги с образи, прости образи от
живота
, за да направи идеята си конкретна и ясна.
И ми каза лично: "Не си ти виртуоза, един вид, който твориш музика, поезия пишеш, нали, твориш, създаваш, това са духовете, които са виртуозите." Напредналите души идват, посещават ни, те работят чрез нас, а ние сме инструмента, чрез който те се проявяват, те пишат с нашата ръка, както баща ми писа, завърши стиховете си чрез моята ръка. Така че той обясняваше да не се съблазним, да мислим, че ние сме гениалните творци. В.К.: Или авторите. Весела: Или авторите. Той казва: "Друг пише, вие се подписвате.
към текста >>
87.
81. Амунда идва от изток
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Обрисува се картина на жрица, която пази свещения огън в храм и целият й
живот
в няколко прераждания се обрисува с думи.
81. Амунда идва от изток На другата сутрин след беседата останах сама на Молитвения връх и седнах на камъка, на който седи Учителят в дълбоко съзерцание. Сякаш някой ми проговори вътрешно, така ясно прозвуча приливът на мисли в този момент и веднага започнах да пиша.
Обрисува се картина на жрица, която пази свещения огън в храм и целият й
живот
в няколко прераждания се обрисува с думи.
Пишех вдъхновено. Даде си план за една книга: "Пътят на душата", която трябваше да напиша. След обяд отидох при Учителя и Му казах за тази книга, но признах, че не съм добре запозната със закона на кармата. Запитах за значението на името на героинята Амунда, което се даде в плана на книгата. Учителят ми отговори: "Вие сте готова.
към текста >>
Положенията, които човек взема в
живота
не са реалния човек.
"А" - в Амунда значи натоварена, "мунд" силата, която освобождава, "да"- влизане в положителното". Каза ми, че иска да ме учи да пея, не методично, но фигуративно - да рисувам картини с тоновете. Когато ученикът завършва школата, трябва да се научи на образцово пеене. В пеенето много можете да постигнете. Каквото и да пишете, някой го е преживял.
Положенията, които човек взема в
живота
не са реалния човек.
Човек е актьор и играе различни роли в различните прераждания. Може да е цар в едно прераждане, но има ли достойнството, което един цар трябва да притежава? Ние трябва да приемаме новото, когато то идва. Вътрешният човек трябва непрестанно да расте. Абсолютната истина не можем да знаем, а само относителната".
към текста >>
И иска да каже, че в този
живот
голяма промяна в моя физически облик няма.
80 тука споменавате: "Учителят ми каза, че съм живяла на изток, че нося цвета на източните хора, както и косите ми." В какъв смисъл? В едно от вашите прераждания вероятно? Весела: Учителят ми беше казал, че най- много съм се прераждала в Египет и Индия и съм живяла в римските катакомби през първия век. Била съм римлянка, която е приела християнството. И там естествено, ние сме загинали, гонени от Нерон.
И иска да каже, че в този
живот
голяма промяна в моя физически облик няма.
Аз имам тъмни коси и малко светла матова кожа и каза, че изглеждам като по-източен тип, отколкото бяла западна, с бяла кожа. Но източните хора са били силно емоционални и аз не съм превъзмогнала своите емоции, че още живея със силните емоции на източните хора. А ние знаем, че силните емоции са творчество, и благодарение на тези емоции човек може да твори поезия и музика. Един сух човек със студени, бездушни емоции не е творец, той няма подтик. Щото емоциите са динамиката, подтиците на ума.
към текста >>
88.
82 а. Защо и как започнах да пиша стихове
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Този беше един от най-ярко проявените закони на
живота
, които ми се разкри тогава и ми подсказа, че трябва да сме изключително внимателни при всяка наша външна проява, тъй като тя непременно ще има дълбоко отражение вътре в нас.
82 а. Защо и как започнах да пиша стихове След почистването на изворчето, не мина много време и започнах да пиша стихове без усилие. Те идваха на групи, най-често свързани с някои идеи от беседите, които Учителят държеше сутрин. Това ми подсказа, че каквото правим с любов отвън, има своето отражение вътре в нас. С отпушването на задръстеното изворче, нещо в мен се отпуши, с почистването на бивака сме почистили и себе си.
Този беше един от най-ярко проявените закони на
живота
, които ми се разкри тогава и ми подсказа, че трябва да сме изключително внимателни при всяка наша външна проява, тъй като тя непременно ще има дълбоко отражение вътре в нас.
към текста >>
89.
82 б. Сънят за кръста на Христос
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
", на което Той ми бе отговорил: "Които са в братството, са променили
живота
си".
Те разпънаха Христа да докажат, че техния закон е прав, не Неговия." Дълбоко се замислих върху тези думи. Значи много братя и сестри телом присъстваха на беседите и следваха Учителя, но духом не бяха приели идеите му, а напротив, бяха на противоположно становище. А може би това се отнасяше само до делата им, че те изповядваха едно, а вършеха друг. Нямаше единство в разбиранията и проявите. Спомних си, че веднъж бях попитала Учителя: "Това ли братството?
", на което Той ми бе отговорил: "Които са в братството, са променили
живота
си".
Значи, да си в братството, е да приемеш една идея и да я живееш непрестанно. Това ми стана напълно ясно, защото Учителят вече ми бе казал, че Бог се проявява, само когато мисълта подбужда съответното чувство и желание за проява, която се извършва, не остава само като желание. Ето това единство още липсваше на много хора, които одобряваха идеите и ги говореха като свое убеждение, но неподкрепено от дела, от самия им живот За това жадуваше Учителят и това най-много Го радваше, когато го забележи у някого. А в мен сърцето непрестанно туптеше от желание да направя нещо за другите, което да изрази любовта ми към Учителя, защото ги гледах като Негови деца, над които Той бди и се грижи непрестанно. Колко ли е страдал Учителят от нашето несъвършенство и грешки!
към текста >>
Ето това единство още липсваше на много хора, които одобряваха идеите и ги говореха като свое убеждение, но неподкрепено от дела, от самия им
живот
За това жадуваше Учителят и това най-много Го радваше, когато го забележи у някого.
Нямаше единство в разбиранията и проявите. Спомних си, че веднъж бях попитала Учителя: "Това ли братството? ", на което Той ми бе отговорил: "Които са в братството, са променили живота си". Значи, да си в братството, е да приемеш една идея и да я живееш непрестанно. Това ми стана напълно ясно, защото Учителят вече ми бе казал, че Бог се проявява, само когато мисълта подбужда съответното чувство и желание за проява, която се извършва, не остава само като желание.
Ето това единство още липсваше на много хора, които одобряваха идеите и ги говореха като свое убеждение, но неподкрепено от дела, от самия им
живот
За това жадуваше Учителят и това най-много Го радваше, когато го забележи у някого.
А в мен сърцето непрестанно туптеше от желание да направя нещо за другите, което да изрази любовта ми към Учителя, защото ги гледах като Негови деца, над които Той бди и се грижи непрестанно. Колко ли е страдал Учителят от нашето несъвършенство и грешки! Този сън ми разкри горчивата истина за хората, от които беше обкръжен, но защо именно бе така. Не може ли Той да се огради с готови за приложение души и да работи с тях?
към текста >>
90.
83. Най-твърдите камъни заиграха Паневритмия
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
С неописуема любов и търпение Той непрестанно поправяше, подобряваше качеството на
живота
ни и ни даваше неспирен образец как да живеем и как да се проявяваме.
Тук съм събрал най-твърдите камъни. Ако накараме тях да заиграят Паневритмията, навсякъде другаде ще бъде по- лесно. " Когато ми говореше тези думи, пред очите ми минаваха нехармоничните фигури на много хора в кръга на Паневритмията, техните остри и груби движения, тежка походка и всичко нехармонично. Но все пак тези хора играеха Паневритмията редовно, упорито и с желание. У тях имаше копнеж за здраве и красота, а това бе достатъчно на Учителя, за да ги учи.
С неописуема любов и търпение Той непрестанно поправяше, подобряваше качеството на
живота
ни и ни даваше неспирен образец как да живеем и как да се проявяваме.
Дълготърпението Му бе образцово. Той казваше: "Един лош човек е зелена, кисела, стипчива круша, но тя ще узрее и ще стане сладка." В.К.: Да. Този цитат на с. 81 долу: "Аз опитвах силата на Божественото върху мъртвите." Весела: Да. Един ден Учителят беше при лимоните.
към текста >>
Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше
живот
в него.
Той казваше: "Един лош човек е зелена, кисела, стипчива круша, но тя ще узрее и ще стане сладка." В.К.: Да. Този цитат на с. 81 долу: "Аз опитвах силата на Божественото върху мъртвите." Весела: Да. Един ден Учителят беше при лимоните. На площадката пред салона.
Единият лимон беше изсъхнал и просто нямаше
живот
в него.
Но гледам, Учителят отиде и видя някакви пъпчици, една-две пъпчици и каза: "Аз опитвам силата на Божественото върху мъртвото". А едно мъртво растение Учителят го съживява, един умрял духовно човек, мъртъв духовно човек, той опитва силата на Божествената любов, когато отправи любовта си към него и види ще се раздвижи ли нещо в неговото съзнание, ще прогледне ли този човек, ще се пробуди ли. И затова казва: "Проба за мен на силата на Божественото е мъртвото, което оживява." В.К.: Да, сега вече е ясно. Весела: Да.
към текста >>
91.
84. Учителят живя при най-лошите условия
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Значи и нашето дърво на
живота
ще върже своите плодове някой ден и ние ще проявим Божественото в нас в съвършенство.
84. Учителят живя при най-лошите условия Учителят не гледаше на никого и на нищо в неговата моментна проява, а виждаше целия процес - миналото с настоящия резултат и бъдещето - подобреното състояние. Божествен диригент, лечител и скулптор бе Той и непрестанно се възхищавах от всяка Негова съвършена проява. Попитах Го веднъж: "Учителю, кога ще можем и ние да се проявяваме като Вас? " А Той мило ме погледна и отговори "Вие виждате дървото с плодовете".
Значи и нашето дърво на
живота
ще върже своите плодове някой ден и ние ще проявим Божественото в нас в съвършенство.
Учителят избра най-лошите условия на земята и ги превърна в рай - в състояние на нестихващ стремеж към съвършенството на Божествената любов. Когато започнаха бомбардировките, Той отиваше в село Симеоново пеша в някакво дамче - едва имаше място в него за сядане на три-четири човека, или пък отиваше с двама-трима ученика над горичката горе. (Забележка: дам - по онова време българите живеят в кирпичени къщи покрити с каменни плочи, а долу под тях са живеели животните, обикновено кравите. Това място се е наричало "дам".) Живееше при почти примитивни условия - без вода, без сервизни помещения и мебели, дори гардероб нямаше. Съдовете му седяха на стъпалата на солариума.
към текста >>
(Забележка: дам - по онова време българите живеят в кирпичени къщи покрити с каменни плочи, а долу под тях са живеели
животните
, обикновено кравите.
Попитах Го веднъж: "Учителю, кога ще можем и ние да се проявяваме като Вас? " А Той мило ме погледна и отговори "Вие виждате дървото с плодовете". Значи и нашето дърво на живота ще върже своите плодове някой ден и ние ще проявим Божественото в нас в съвършенство. Учителят избра най-лошите условия на земята и ги превърна в рай - в състояние на нестихващ стремеж към съвършенството на Божествената любов. Когато започнаха бомбардировките, Той отиваше в село Симеоново пеша в някакво дамче - едва имаше място в него за сядане на три-четири човека, или пък отиваше с двама-трима ученика над горичката горе.
(Забележка: дам - по онова време българите живеят в кирпичени къщи покрити с каменни плочи, а долу под тях са живеели
животните
, обикновено кравите.
Това място се е наричало "дам".) Живееше при почти примитивни условия - без вода, без сервизни помещения и мебели, дори гардероб нямаше. Съдовете му седяха на стъпалата на солариума. Но съживяваше изсъхнали и или замръзнали лимони и растения, съживяваше замръзнали от безлюбие сърца и умове, действаше непрестанно с безграничната Божия Любов и сила, която възкресява, възраства и претворява всичко. Ние отивахме при Него смазани, убити от злото на хората, вързани с дебели въжета - полумъртви затворници, а той с магическата сила ни развързваше, съживяваше, лекуваше дълбоките ни рани и ни правеше истински човеци. Това, което Той правеше, носеше всички белези на безсмъртието и вечността.
към текста >>
Весела: Дамчето е една дървена колибка, в която са слагани
животни
сигурно, кози и така.
В.К.: На с. 82: "Когато започнаха бомбардировките той отиваше в Симеоново и отсядаше в някакво дамче. "Весела: Да. В.К.: Да. Какво е това дамче?
Весела: Дамчето е една дървена колибка, в която са слагани
животни
сигурно, кози и така.
В.К.: И това къде е точно? Весела: Ами като отидеш в селото, малко така нагоре отиваше от селото и имаше тази дървена колибка, в която имаше две пейчици и там сядаха с Учителя, той седеше там много често й сядаха там някои братя и сестри. И когато аз бях в Симеоново учителка през 1944 г. на 10 януари при голямата бомбардировка и реших да се преместя в Симеоново да взема стая, за да бъда близо, ако Учителя идва, да съм близо. Взех стая, пренесох много храна от колежа, продаваха кашкавал и консерви.
към текста >>
Тази тетрадка имате ли я, пазители я, защото тука Учителя прави обзор на вашия
живот
.
Весела: Да. В.К.: Така. Тука е споменато и 20 юли 1938 година. Весела: Да. В.К(: Понеже се говори за нея.
Тази тетрадка имате ли я, пазители я, защото тука Учителя прави обзор на вашия
живот
.
Весела: Да. В.К.: Пазите я? Весела: Ами аз оттам съм извадила тези работи, аз не мога да ги помня.
към текста >>
92.
85. Опишете каквото сте видели и преживели
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Той изгради нерушими салони, слънчеви просторни в душите ни, където възцарен на слънчевия си трон, Той непрестанно ни учи, непрестанно ни обновява и насърчава да се стремим неуморно към Божественото съвършенство, което Той изяви на земята чрез личността и
живота
си.
85. "Опишете каквото сте видели и преживели" Днес е съборен салонът и стаичката му, както и малката приемна долу, но това нищо не означава (1972 г.).
Той изгради нерушими салони, слънчеви просторни в душите ни, където възцарен на слънчевия си трон, Той непрестанно ни учи, непрестанно ни обновява и насърчава да се стремим неуморно към Божественото съвършенство, което Той изяви на земята чрез личността и
живота
си.
Стъпканата цветна и плодна градина на Изгрева Той пренесе още приживе в сърцата ни, където е вечна пролет и вечно зреят и ще зреят плодовете на посятите там семена на доброто. Той спокойно и радостно може да посещава незримите от човешко око градини, които е изработил в нас, в които всяко цъфнало цветче най-напред праща Нему уханието си и всеки узрял плод пада най-напред пред Неговите святи нозе. За какво му са тогава земните градини, където най-слабата слана убива ароматния нежен цвят и червеят изяжда най-сладкия плод? Нима не песнопеят душите ни чудните небесни мелодии, които изля пред нас, свалени от най-висшите светове, за да ни развесели и повдигне? Те, като небесен птичи хор, ще Му пеят тези песни през вечността - и кой може да заглуши тази нестихваща хармония, с която ни изпълни?
към текста >>
И камъните проляха кристални води и запяха песента на
живота
в планини и долини.
Стъпканата цветна и плодна градина на Изгрева Той пренесе още приживе в сърцата ни, където е вечна пролет и вечно зреят и ще зреят плодовете на посятите там семена на доброто. Той спокойно и радостно може да посещава незримите от човешко око градини, които е изработил в нас, в които всяко цъфнало цветче най-напред праща Нему уханието си и всеки узрял плод пада най-напред пред Неговите святи нозе. За какво му са тогава земните градини, където най-слабата слана убива ароматния нежен цвят и червеят изяжда най-сладкия плод? Нима не песнопеят душите ни чудните небесни мелодии, които изля пред нас, свалени от най-висшите светове, за да ни развесели и повдигне? Те, като небесен птичи хор, ще Му пеят тези песни през вечността - и кой може да заглуши тази нестихваща хармония, с която ни изпълни?
И камъните проляха кристални води и запяха песента на
живота
в планини и долини.
Навсякъде Той отвори пътя на изворите и ги постла с бял мрамор. Навсякъде, където мина, остави незаличимите си следи на възвишен и съвършен живот, какъвто нашата планета не познава. Ако Христос изяви Бога в три години, Учителят Го изяви петнадесет пъти по-дълго в земно време, а безкрайно дълго в небесно време, защото вечно ще живее на тази планета, и когато тя се прибере в първоначалния си дом, ще поднесе всичко на Твореца като узрял плод пред нозете му, защото Синът Му е възрастил всичко, което Отец първоначално е посял на земята. Кой може да опише безсмъртния образ на Учителя? Хилядолетията ще Го славят, още е много рано да говорим за Него.
към текста >>
Навсякъде, където мина, остави незаличимите си следи на възвишен и съвършен
живот
, какъвто нашата планета не познава.
За какво му са тогава земните градини, където най-слабата слана убива ароматния нежен цвят и червеят изяжда най-сладкия плод? Нима не песнопеят душите ни чудните небесни мелодии, които изля пред нас, свалени от най-висшите светове, за да ни развесели и повдигне? Те, като небесен птичи хор, ще Му пеят тези песни през вечността - и кой може да заглуши тази нестихваща хармония, с която ни изпълни? И камъните проляха кристални води и запяха песента на живота в планини и долини. Навсякъде Той отвори пътя на изворите и ги постла с бял мрамор.
Навсякъде, където мина, остави незаличимите си следи на възвишен и съвършен
живот
, какъвто нашата планета не познава.
Ако Христос изяви Бога в три години, Учителят Го изяви петнадесет пъти по-дълго в земно време, а безкрайно дълго в небесно време, защото вечно ще живее на тази планета, и когато тя се прибере в първоначалния си дом, ще поднесе всичко на Твореца като узрял плод пред нозете му, защото Синът Му е възрастил всичко, което Отец първоначално е посял на земята. Кой може да опише безсмъртния образ на Учителя? Хилядолетията ще Го славят, още е много рано да говорим за Него. И ако съм се осмелила да напиша тези редове за Него, то е защото дълбоко чувствам, че Той съизволява в това. Нали ми каза сам: "Опишете, каквото сте видели и преживели."
към текста >>
93.
86. Беседа на Молитвения връх на Рила
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
са публикувани в томчето "Двигатели в
живота
".
Всяка мисъл е посланик от Бога, зад нея е великият свят, който никога не сте виждали и ако го видехте, никога не бихте се върнали. Не търсете единичната любов, в нея идат всичките страдания. Да любиш едного е да определяш и търсиш страданието. Езикът ви да е като кристалната вода, най- чистия въздух и най-хубавата светлина." Тези са някои от силните мисли, изказани от Учителя на 17 юли 1938 г., в 5 часа сутринта на Молитвения връх. (Забележка: Беседите на Учителя на Рила от 12 юли до 21 август 1938 г.
са публикувани в томчето "Двигатели в
живота
".
София, 1938.) Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и благодарност през целия си живот. Бе хубав слънчев ден и към 10 часа сутринта отидох при Учителя за разговор и Го намерих сам в много добро настроение. Когато се изкачихме сутринта на Молитвения връх за беседа, пред очите ни се откри съвсем необикновена гледка. Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето.
към текста >>
София, 1938.) Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и благодарност през целия си
живот
.
Не търсете единичната любов, в нея идат всичките страдания. Да любиш едного е да определяш и търсиш страданието. Езикът ви да е като кристалната вода, най- чистия въздух и най-хубавата светлина." Тези са някои от силните мисли, изказани от Учителя на 17 юли 1938 г., в 5 часа сутринта на Молитвения връх. (Забележка: Беседите на Учителя на Рила от 12 юли до 21 август 1938 г. са публикувани в томчето "Двигатели в живота".
София, 1938.) Но на 20 юли ми се случи нещо, което ще помня с радост и благодарност през целия си
живот
.
Бе хубав слънчев ден и към 10 часа сутринта отидох при Учителя за разговор и Го намерих сам в много добро настроение. Когато се изкачихме сутринта на Молитвения връх за беседа, пред очите ни се откри съвсем необикновена гледка. Сякаш бяхме на самолет над море от пухкави бели облаци. Величествена бе гледката при появяването на слънцето. Бялото море постепенно порозовя и се раздвижи.
към текста >>
94.
87. Ако влезеш в брака ще намериш идоли
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
В този разговор Учителят сякаш правеше обзор на
живота
ми.
87. Ако влезеш в брака ще намериш идоли Седнах край Учителя и Той започна да ми говори. Цяла се бях превърнала в слух, защото чувствах, че тази среща е кардинална - нещо много съществено предстоеше да чуя. Интимният тон и израз на очите Му ми вдъхнаха това състояние.
В този разговор Учителят сякаш правеше обзор на
живота
ми.
Стопих се като малките пухкави облачета през нозете Му и полетях към висините с крилата на Словото Му. От този ден мога да кажа, че нещата ми станаха ясни и поех с пълна увереност пътя, който вече бях избрала като най-верен и прав за извеждането ми от идейния лабиринт и безизходица, в която бях изпаднала. Учителят виждаше дълбоката жажда за истината в душата ми и откликваше на нея с готовност и любов. Докато седяхме под топлото слънце, небето се забули с лека мъгла, която постепенно се сгъсти и заръмя ситен дъжд. Учителят ме покани в палатката си, където продължихме разговора.
към текста >>
Трябва да напуснем старото, заради
живото
ново в
живота
.
Жрицата е Амунда - авт. бел./ си напуснала храма в древни времена, където са се кланяли на каменни и златни образи. Защо напусна този храм тогава? За живата идея. Но ако сега влезеш в брака и намериш в него идоли - съпруг, деца, които не те обичат, ще се намериш в същото старо положение, когато си била в храма сред идолите.
Трябва да напуснем старото, заради
живото
ново в
живота
.
Мъжът трябва да те обича заради Бога в теб - да обича Бога, да направи жертва за Бога в теб. А любовта на този брат край теб, е любов на вземане. Това е лесно, но жертва е нужна. Тези, които живеят и не прилагат новите идеи, не са в Братството. Белите братя работят добре.
към текста >>
Трябва да организираш своите чувства, своя емоционален
живот
и да даваш всекиму еднакво от тях.
Духът на Бялото братство ще управлява в новите страни. За две хиляди години мъжкият елемент ще организира света и управлява. Някои са избрани за борба, така че ще има война. Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява света.
Трябва да организираш своите чувства, своя емоционален
живот
и да даваш всекиму еднакво от тях.
Твоите чувства са били подтиснати в миналото време. Това е едно богатство, което трябва правилно да се контролира. Ти имаш правата мисъл и тя ще ти помага. Нали е казано: "Ще познаете истината и тя ще ви направи свободни". В.К.: Да, добре.
към текста >>
95.
89. Седмият дом в хороскопа
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Трябва да се научим да различаваме и разпознаваме хората и нещата, които идват в
живота
ни.
89. Седмият дом в хороскопа Една жена се оженила за един мъж, но била недоволна от него, та го напуснала. Но той хитро се дегизирал и се явил пред нея като млад мъж, когото тя харесала и се влюбила в него. Невидимите агенти ни изпращат уроци, но често те считат, че човек е още в бебешкия стадий, когато се учи да ходи, та затова му изпращат уроци, но това е нещо от миналото, съвсем не е важно. Когато детето е пораснало, то няма нужда от тези уроци, то е вече самостоятелно, но те все още го третират както преди.
Трябва да се научим да различаваме и разпознаваме хората и нещата, които идват в
живота
ни.
Веднъж видяла диаманта, ще предпочетеш ли кехлибара? " Той ми показа жълтите копчета на ризата си от кехлибар. "В хороскопа, ако седмия ти дом е наранен, мини транзит през него. (Забележка: Седмият дом е дом на женитбата и семейството. А при Весела в този дом са Марс и Сатурн в съвпад в знака Овен.
към текста >>
Каза: "Направи
живота
прост и плодотворен, доколкото ти е възможно."
Весела: В някаква тетрадка бях срещнала, че съм отбелязала по четири дома за настоящето, четири за миналото и четири за бъдещето. Но трябва, не ги знам, не ги помня тези работи подробно. В.К.: На тази страница и на следващата има разбор на хороскопа, тоест, той е правен от Учителя този разбор, така ли? Разбор, това са тези разкази и разсъждения, той е вероятно от Учителя. Весела: Разбира се, това е в разговор, частен разговор ми е казал.
Каза: "Направи
живота
прост и плодотворен, доколкото ти е възможно."
към текста >>
96.
90. Нараненият Нептун в хороскопа изсмуква жизнените сили на човека
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
А защо да си създаваш излишни тревоги в
живота
?
Не е ли и тя съставена от същите елементи и няма ли същия произход като другите? Забранено е всякакво изключване. Научи се на правилна обхода към всички. Всяко нещо, което ти създава вътрешно раздвоение, не е съвършено. Ако нещо подтиска и ограничава сърцето ти, то ще се развие в по-нататъшни противоречия и мъчнотии.
А защо да си създаваш излишни тревоги в
живота
?
Направи живота прост и плодотворен, доколкото ти е възможно. Кое е по-добро, да учиш стотици деца или да служиш и се жертваш за четири-пет пиячи на вино? Да им сервираш вино и да викат "Бивала"! Бих сложил малко газ във виното им, да им се развалят стомасите, за да спрат да пият, вместо да им сервирам вино. Внимавай с лостовете!
към текста >>
Направи
живота
прост и плодотворен, доколкото ти е възможно.
Забранено е всякакво изключване. Научи се на правилна обхода към всички. Всяко нещо, което ти създава вътрешно раздвоение, не е съвършено. Ако нещо подтиска и ограничава сърцето ти, то ще се развие в по-нататъшни противоречия и мъчнотии. А защо да си създаваш излишни тревоги в живота?
Направи
живота
прост и плодотворен, доколкото ти е възможно.
Кое е по-добро, да учиш стотици деца или да служиш и се жертваш за четири-пет пиячи на вино? Да им сервираш вино и да викат "Бивала"! Бих сложил малко газ във виното им, да им се развалят стомасите, за да спрат да пият, вместо да им сервирам вино. Внимавай с лостовете! Не вдигай големи тежести, да не ги счупиш.
към текста >>
Вместо това той трябва да й дава живи цветя в саксии - живи чувства и
живот
, а да не дава мъртво за живо.
Внимавай с лостовете! Не вдигай големи тежести, да не ги счупиш. Знай кога и къде да ги използваш, особено лоста на любовта. Когато хората се женят, мъжът дава на жената червени, сини и жълти цветя, но те са мъртви. В замяна на това той иска от нея любовта и вярата й.
Вместо това той трябва да й дава живи цветя в саксии - живи чувства и
живот
, а да не дава мъртво за живо.
Ти обичаш Библията, защото тя ти дава нещо. Можеш ли да обичаш букваря по същия начин? Ами ако в брака започнеш да учиш буквите отново, каква полза ще имаш от него? Нараненият Нептун в хороскопа е като красивите цветя, които се затварят и изсмукват живота на насекомите. Внимавай, когато спреш да пиеш мед от такова цвете, да не останеш в него и умреш.
към текста >>
Нараненият Нептун в хороскопа е като красивите цветя, които се затварят и изсмукват
живота
на насекомите.
В замяна на това той иска от нея любовта и вярата й. Вместо това той трябва да й дава живи цветя в саксии - живи чувства и живот, а да не дава мъртво за живо. Ти обичаш Библията, защото тя ти дава нещо. Можеш ли да обичаш букваря по същия начин? Ами ако в брака започнеш да учиш буквите отново, каква полза ще имаш от него?
Нараненият Нептун в хороскопа е като красивите цветя, които се затварят и изсмукват
живота
на насекомите.
Внимавай, когато спреш да пиеш мед от такова цвете, да не останеш в него и умреш. Бъди винаги будна! "
към текста >>
97.
91. На разговор и обяд в палатката на Учителя
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Преди да ме изпрати, Той завърши с думите: "Пейте, винаги пейте, това ви спасява от много положения в
живота
." (Забележка: Весела е родена на 22 декември 1909 г.
Стенографките учудено ме изгледаха, защото бях облечена с шлифера на Учителя, но нищо не ми казаха. Отправих се към палатката ни, а след мен се затича брат Кирчо и ме замоли да му дам да отнесе шлифера на Учителя, което сторих. Прибрах се в палатката с пълно сърце и започнах да записвам всичко, което можех да си спомня от дългия ми разговор с Учителя. Мислих дълго върху жеста на храненето и обличането и колко неща разбрах тогава! Бог ме облече и нахрани за вечността Той ме предпази от посегателството на тъмните духове, които непрестанно ме атакуваха, за което вечно ще Му благодаря Ето, вече съм на 62 години, а този разговор се извърши в двадесет и деветата ми година - точно преди 33 години - и виждам как това, което ми говори Учителят се изпълни, за да мога да го кажа на всички, които жадуват да се докоснат до Учителя, както някога ние се докоснахме до Него.
Преди да ме изпрати, Той завърши с думите: "Пейте, винаги пейте, това ви спасява от много положения в
живота
." (Забележка: Весела е родена на 22 декември 1909 г.
На 29 години е 1938 г., а 33 години след това е 1971 г., когато описва това.) " В.К.: А тука на с. 89 вие споменавате долу: "Ето вече съм на 62 години. Весела: Да. В.К.: А този разговор се извърши през 29-та ми година, 1939г. точно преди 33 години.
към текста >>
В.К.: И тука вижте, колко е важно това съвпадение 1938+33=1971 г., а това е годината когато през месец юни бяхме на хижа "7-те рилски езера" и 10 дена вие ми разказвахте случки от
живота
на Учителя и срещите си с него, и аз ви накарах да ги опишете.
Весела: A! В.К.: А сега е 33+1938 г= 1971 г., да. Весела: Тогава съм писала. В.К.: Вие ще работите с това число 33. Весела: "33 ми каза Учителят, е много важна възраст." Много важна.
В.К.: И тука вижте, колко е важно това съвпадение 1938+33=1971 г., а това е годината когато през месец юни бяхме на хижа "7-те рилски езера" и 10 дена вие ми разказвахте случки от
живота
на Учителя и срещите си с него, и аз ви накарах да ги опишете.
Весела: Учителят ми каза: "Виестетерциално построена." В.К.: Какво значи терциално построена? Весела: Ами-това е равнобедрения триъгълник: ум, сърце и воля са хармонични в равнобедрения триъгълник. В равностранния триъгълник. И терцата е най- хармоничния интервал в музиката, с което искаше да покаже, че съм под нейно въздействие. В.К.: Така, значи ние бяхме стигнал и докъде?
към текста >>
А един потенциал е много приятно, защото, казва, има квартово построени, едва потенциала, квинтово построени, стри потенциала, те се лутат, по-сложен е
животът
, не намират единството и разрешението моментално.
Весела: Учителят ми беше казал в Мърчаево, че съм терциално построена, което означава един равностранен триъгълник, а умът, сърцето и волята са хармонизирани и работят хармонично. А терцата в музиката е най-хармоничния интервал. Учителят е държал цяла беседа за терцата и това е, казва, най-благозвучния, приятния интервал. Там има два проявени тона, и един потенциален - до и ми са проявени, а ре е потенциал. Значи, ре кредитира терцата.
А един потенциал е много приятно, защото, казва, има квартово построени, едва потенциала, квинтово построени, стри потенциала, те се лутат, по-сложен е
животът
, не намират единството и разрешението моментално.
Докато имаш в един триъгълник само един потенциал - терцата, значи може да слезеш по двете ребра на триъгълника. В квадрата и в петоъгълника имаш няколко страни, животът е по-сложен. А за щастие аз съм построена просто и музикално. В.К.: Просто и музикално. Да, добре.
към текста >>
В квадрата и в петоъгълника имаш няколко страни,
животът
е по-сложен.
Учителят е държал цяла беседа за терцата и това е, казва, най-благозвучния, приятния интервал. Там има два проявени тона, и един потенциален - до и ми са проявени, а ре е потенциал. Значи, ре кредитира терцата. А един потенциал е много приятно, защото, казва, има квартово построени, едва потенциала, квинтово построени, стри потенциала, те се лутат, по-сложен е животът, не намират единството и разрешението моментално. Докато имаш в един триъгълник само един потенциал - терцата, значи може да слезеш по двете ребра на триъгълника.
В квадрата и в петоъгълника имаш няколко страни,
животът
е по-сложен.
А за щастие аз съм построена просто и музикално. В.К.: Просто и музикално. Да, добре.
към текста >>
98.
93. Паневритмия на Бъбрека
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Рила обогати душите ни и стана светиня за нас, защото е неразделно свързана с
живота
и делото на Учителя.
От езерния връх видяхме цялата великолепна панорама на свързаните едно с друго седем езера, като седемструнна арфа на природата. Рила е духовен център, свързан с Хималаите и Алпите. Високите вибрации на планината спомагат духовното развитие на българина и един ден тя ще играе голяма духовна роля за цялото човечество. На широката просторна поляна край "Бъбрека" Учителят каза, че тук ще кацат самолетите на хора от целия свят. Рила е мистичен храм за нас, осветен от Учителя, Който прекара много лета с нас край чудните седем езера и откъдето изпълни земята с Божественото Слово на Новия Век, в който ще се въплътят идеите Му.
Рила обогати душите ни и стана светиня за нас, защото е неразделно свързана с
живота
и делото на Учителя.
към текста >>
99.
94. Как се създават приятели в невидимия свят
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Вашият
живот
е уреден.
Камъкът е проста книга, в която тепърва ще се пише. Планината не търпи лоши мисли и желания. Тук атмосферата е чувствителна, престъплението ще си намери беля на главата. Човек не трябва да напуща земята преждевременно, преди да свърши работата си Ако сега учите добре, ще минете. Бъдещето ви щастие сега се гради.
Вашият
живот
е уреден.
Баща ви оставил наследство, не знаете за това десет години и случайно откривате наследството. Бог ви е осигурил, а вие трябва да учите, а не да се осигурявате. При всякакви условия да ви е приятно, че живеете на земята. Най- лошият живот е по-добър от смъртта. Но животът има утайки, който ще се изцедят.
към текста >>
Най- лошият
живот
е по-добър от смъртта.
Бъдещето ви щастие сега се гради. Вашият живот е уреден. Баща ви оставил наследство, не знаете за това десет години и случайно откривате наследството. Бог ви е осигурил, а вие трябва да учите, а не да се осигурявате. При всякакви условия да ви е приятно, че живеете на земята.
Най- лошият
живот
е по-добър от смъртта.
Но животът има утайки, който ще се изцедят. Божествената искра сте вие. Истината е Божествения зародиш. Да се събуди Божественото в нас и да го оценяваме. Обръщайте внимание на хубавото във вас, туй, което ви хвали и критикува.
към текста >>
Но
животът
има утайки, който ще се изцедят.
Вашият живот е уреден. Баща ви оставил наследство, не знаете за това десет години и случайно откривате наследството. Бог ви е осигурил, а вие трябва да учите, а не да се осигурявате. При всякакви условия да ви е приятно, че живеете на земята. Най- лошият живот е по-добър от смъртта.
Но
животът
има утайки, който ще се изцедят.
Божествената искра сте вие. Истината е Божествения зародиш. Да се събуди Божественото в нас и да го оценяваме. Обръщайте внимание на хубавото във вас, туй, което ви хвали и критикува. Каквото направим на земята и горе на небето да става, та да си образувате приятели в невидимия свят Тежкият земен живот казва, че нямаме горе приятели.
към текста >>
Каквото направим на земята и горе на небето да става, та да си образувате приятели в невидимия свят Тежкият земен
живот
казва, че нямаме горе приятели.
Но животът има утайки, който ще се изцедят. Божествената искра сте вие. Истината е Божествения зародиш. Да се събуди Божественото в нас и да го оценяваме. Обръщайте внимание на хубавото във вас, туй, което ви хвали и критикува.
Каквото направим на земята и горе на небето да става, та да си образувате приятели в невидимия свят Тежкият земен
живот
казва, че нямаме горе приятели.
Ние ги имаме сега, само учете се добре. Като се върнете, благодарете за този ден - сега и в бъдеще." В.К.: На с. 91 "Светът е създаден с много мъчнотии" Така. Весела: Да. В.К.: Тези записки са във вашата тетрадка, в разговор с Учителя.
към текста >>
100.
97. Социалната буря от 45 години
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Новата култура на Духа иде да постави в основата на човешкия
живот
вечните и неизменни Божествени принципи, които никакви сътресения не биха могли да разклатят" Днес ще стане явно на света това, което е било скрито от него през вековете.
97. Социалната буря от 45 години "Този век ще донесе една социална буря, която ще продължи четиридесет и пет години, но ако хората не се вразумят, тя ще продължи по-дълго", казва Учителят в 1921 година. "Човешката ценностна система ще претърпи коренно преобразование. Както е построена днешната цивилизация на неустойчиви основи, тя не може да устои на мощната социална буря, която ще я разклати из дъно.
Новата култура на Духа иде да постави в основата на човешкия
живот
вечните и неизменни Божествени принципи, които никакви сътресения не биха могли да разклатят" Днес ще стане явно на света това, което е било скрито от него през вековете.
Но откриването на истината подразбира големи размествания на пластовете в човешкото съзнание. Пътят към свободата е покрит с жертви и тежки изпитания. Социалната буря е резултат на мощното действие на Духа, Който иска да освободи човечеството от вековното му духовно робство на лъжата и насилието. Цялата човешка история е пропита от духа на насилието и измамата. (Забележка: За социалната буря виж "Изгревът" т.
към текста >>
Щото това, което вие цитирате, цитирате много малко от вашите тетрадки, за да регистрирате действията, нали и повествованието на
живота
ви.
Имате ли ги вие тези тетрадки? Колко са тези тетрадки? Весела: Не мога да кажа, но към 12-15 може би. В.К.: Имате ги? Щото моята идея е, понеже ние правим второто преработено разширено издание на вашите опитности и спомени, но след време тези тетрадки, които вие ги имате според мене, трябва да се извадят и това ще бъде един втори том, това е първия том, а това което ще бъде писано във вашите тетрадки, ще бъде втория том.
Щото това, което вие цитирате, цитирате много малко от вашите тетрадки, за да регистрирате действията, нали и повествованието на
живота
ви.
Весела: Да. В.К.: Но смятам, че от тези тетрадки ще бъде един втори том.
към текста >>
НАГОРЕ