НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
6
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
6
:
160
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
65. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ЦЪРКВАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен
характер
.
В това състояние съпругата му се обърнала с едно писмо до Учителя, който след получаването му, веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя, болният още до вечерта се почувствувал добре и се повдигнал от леглото. Всички съседи при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт. Обаче изненадата била голямо, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза из града.
Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от най-различен
характер
.
Боковски е оздравял напълно и след това живял до 82 години. От благодарност за всичко това, Боковски е подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителят не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от сестра Иларионова, близка до дъщерята на Боковски, разправяни и лично от нея. На другият ден 18 август, сутринта с група братя и сестри слязохме в града. Първото нещо, което спря нашето внимание бяха разлепените афиши със следното съдържание: „Утре, 19 август т.г.
към текста >>
2.
79. ПАРАХОДЪТ НА СТЕНОГРАФКИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
В единият край на поляната, където имаше млада борова гора,' група братя и сестри, си бяха устроили кътче с пейки за сядане, където се събираха да беседват и разискват въпроси от по-духовен
характер
.
79. ПАРАХОДЪТ НА СТЕНОГРАФКИТЕ Устройството и необходимите грижи около Изгрева, беше сериозна работа, за малкото хора с умение и възможност за такава дейност. Оградата на поляната и прибавените към нея имоти, грижата около електричеството, отчитането по него, поддържането на мрежата, тъй като направата и отчитането на тока на всяка къщичка беше наша вътрешна работа. Цялата тази дейност, пък и какво ли още не, си извършвахме сами, без каквото и да било заплащане. Пред салона се направиха дълги маси с пейки от двете им страни, където в топли и благоприятни дни се хранехме. При масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра сянка, през горещите и слънчеви дни, но създаваха и една приятна за окото гледка.
В единият край на поляната, където имаше млада борова гора,' група братя и сестри, си бяха устроили кътче с пейки за сядане, където се събираха да беседват и разискват въпроси от по-духовен
характер
.
Впоследствие, този кът се преустрои в една своеобразна заоблена къщичка от едно помещение в размер около двадесет квадратни метра, където се установиха да работят и живеят трите стенографки наши сестри: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева. Заобленият вид на постройката, даде основание на сестра Паша, да му даде име, нарече го „Парахода"*. Така всички го наричахме и с това име си остана докрая. Параходът беше един център на много оживен живот. Трите стенографки стенографираха неотлъчно и с похвално прилежание всички беседи, които Учителят държеше.
към текста >>
3.
84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Възпитаваме, разумни същества, разумни
характери
.
Направи само забележка, че са много бавни и малко...търсеше дума, малко вегетариански, не са като другите гимнастически упражнения, отсечени, отревисти, бойки. Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници. Тези игри хармонизират, силите на тялото и Духа. Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих.
Възпитаваме, разумни същества, разумни
характери
.
Хармоничните движения изграждат и хармонични личности - продължих аз. Докато бях още при началника, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика да отида при него в кабинета му и той ми каза: „Първият опит излезнал добре, сега остава да се повикат на курс учителите по физкултура от цяла България, за да научат Паневритмията, и да я предават всяка сутрин на учениците. Този ход на работата беше добър. „Но кой ще им предава попитах аз?
към текста >>
4.
85. МАГДАЛИНА И ТЕОСОФСКИЯ КОНГРЕС
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Стане ли каквото й да било събитие по света, от забележителен духовен
характер
- Магдалина, така се казваше тя, е там.
Научихме, че е завършила католически пансион и е човек с големи способности за изучаване на езиците. Владееше всички европейски езици, а също и испански. Вървеше, куцукайки с единия си крак. Много често пътуваше из другите държави и казваха, че е обиколила 19 от тях. Дойде ли й някаква идея, тя не се спираше пред нищо за да я постигне.
Стане ли каквото й да било събитие по света, от забележителен духовен
характер
- Магдалина, така се казваше тя, е там.
По това време, някъде около 1933 г. теософското общество е в най- голям разцвет. Години преди това, водачите на това общество Ана Безант, Ледбитер и индуса Джинараджаса, по ясновидски път, установяват, че на Земята се е родил вече Мировият Учител, който се очакваше, съгласно старият и новият Завет. Тези тримата, тръгват да го търсят и го намират в младото момче индуса Кришна Мурти - със своята богата литература, която теософското общество издаваше и написаната от този младеж книга „При нозете на Учителя", за която някои казват, че е написана под ръководството на Ана Безант. Водачите на обществото го лансираха, като новият Миров Учител.
към текста >>
5.
86. СЪБИТИЯ НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
86. СЪБИТИЯ НА ИЗГРЕВА Ето и някои други събития от по-специален
характер
.
86. СЪБИТИЯ НА ИЗГРЕВА Ето и някои други събития от по-специален
характер
.
Имахме един наш брат на име Фархи - беше евреин. Той беше един рядко симпатичен, тих и възпитан човек, ревностен последовател на Учителя. На Изгрева, където си беше купил място, си направи къщичка от две стаички. Но интересното е, че едва що я довърши и малко преди да почнат гоненията на евреите на него му се създадоха условията да замине за Съединените американски щати. Тук не мога да не приема, че имаше пръст Учителя, за това негово заминаване, за да избегне нещастието, което впоследствие, като Дамоклиев меч увисна над българското еврейство.
към текста >>
6.
87. РАБИНДРАНАТ ТАГОР В СОФИЯ И УЧИТЕЛЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Изгревът беше трибуна, от която спокойно и безпристрастно се разглеждаха и преценяваха всички тези събития от този
характер
.
87. РАБИНДРАНАТ ТАГОР В СОФИЯ И УЧИТЕЛЯ За събитията, които ставаха в света особено онези, които бяха плод на добрите и светли подтици на човешкия род и отварящи пътя към нови възможности, към крачка напред в неговата култура, Изгревът не беше откъснат център. Тези събития имаха своето силно отражение при нас. Коментираха се, разискваха се и им се даваше съответната оценка.
Изгревът беше трибуна, от която спокойно и безпристрастно се разглеждаха и преценяваха всички тези събития от този
характер
.
Така през 1926г. знаменитият индийски поет РабиндранатТагор, обиколи европейските държави, където е изнасял беседи засягащи отношенията между хората. В тези беседи той е подчертавал, че спасението на човешкия род може да стане само по пътя на мира и любовта между хората. Това беше тихият глас, на доброто, великото и разумното, което искаше да спаси света от надигащата се по това време демонична вълна към диктатури, лакомия за земи, богатства и впрягане на човешкия род, чрез военни похвати за осъществяването на тези подтици. Ние казахме вече, че след Първата световна война заедно с добрите подтици на човешкият род към справедливост, добри и нови отношения между хората, подтика към мистичното и по-духовното, се надигна и злото - жаждата към деспотизъм, устрема за оправяне на света чрез камшик и милитаристични похвати.
към текста >>
7.
97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Като такъв и още преди това, като ръководител на Западно-европейското бюро на Комунистическият интернационал, той изпраща едно поверително нареждане до комунистическите партии във всички страни, според което членовете на партията трябва да проникнат във всички сдружения и човешки групировки, от какъвто род и
характер
да са те - идейни, въздържателни, религиозни, спортни, стопански и каквито и да било други - където те с внимателна агитация да печелят хора за партията, като за това не изпущат случая, предпазливо да критикуват някои неудачни ходове на управляващата противна за тях партия и с това да успяват да привлекат симпатията на някои кръгове, и се стараят още, всякога, да не изпущат случая и при най-малката възможност да вземат управлението на това сдружение.
За него бяха предложени и избрани следните братя и сестри: Тодор Стоименов Боян Боев Борис Николов Паша Теодорова Симеон Симеонов Жечо Панайотов и комуниста Никола Антов[/left] От пролетта на 1929 г. водачът на комунистите в България Георги Димитров, който още преди това време пребивава в Берлин, е назначен от Коминтерна, като ръководител на Западно-европейско бюро на Комунистическия интернационал. Един изключително важен организационно-политически орган на Коминтерна, в най-невралгичният по това време район в света. След процеса в Лайпциг към края на 1933 г., в началото на 1934 г. той е в Москва и там е назначен като генерален секретар на Коминтерна.
Като такъв и още преди това, като ръководител на Западно-европейското бюро на Комунистическият интернационал, той изпраща едно поверително нареждане до комунистическите партии във всички страни, според което членовете на партията трябва да проникнат във всички сдружения и човешки групировки, от какъвто род и
характер
да са те - идейни, въздържателни, религиозни, спортни, стопански и каквито и да било други - където те с внимателна агитация да печелят хора за партията, като за това не изпущат случая, предпазливо да критикуват някои неудачни ходове на управляващата противна за тях партия и с това да успяват да привлекат симпатията на някои кръгове, и се стараят още, всякога, да не изпущат случая и при най-малката възможност да вземат управлението на това сдружение.
Това нареждане както разбрах особено ревностно беше проведено у нас в България. Такова едно проникване на комунисти, от мъже и жени имаше и в нашето общество, начело с Никола Антов, който като активен и изтъкнат член на партията беше назначен, както вече казах, за председател на Отечествено-фронтовския комитет в квартала на и около Изгрева. Един много голям пост за онова време. Преди 9 септември аз въобще не знаех за Антов нищо, не съм го виждал и срещал в някаква братска изява. И тогава само един път ми се мярна пред мене и ми се представи като брат.
към текста >>
Паша Теодорова - нисичка, добре сложена сестра, с ценни качества, като интелект и
характер
.
Беше завършил висше образование по естествените науки, но се посвети като майстор по мозайките в строящите се постройки. За него казваха, че по-голям майстор в този занаят няма. Мозайките на много представителни сгради в София и провинцията са негово дело. Централната гара в Русе, хотел „Тримонциум" в Пловдив, Сатеричният театър в София, Министерството на транспорта и много други. Той беше участник във всички братски инициативи.
Паша Теодорова - нисичка, добре сложена сестра, с ценни качества, като интелект и
характер
.
В обходата си - отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обичаше да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Беше завършила химия и е била учителка известно време по тоя предмет в една от софийските гимназии. Отлична стенографка, една от трите стенографки на беседите. Идеално владееше граматиката и правилния строеж на израза. Затова тя коригираше всички беседи, преди да отидат на печат.
към текста >>
Но какво можеше той да направи със своят мек и тих
характер
, срещу тези двама с твърдите си и брутални похвати?
Под натиска на Антов и по негово предложение, без да се подозира уловката, която той поставя, братята от Братския съвет и въобще събранието приемат да има и „Финансов съвет", който ще има за задача да следи за състоянието на'материалните средства на Братството, движимото имущество и най-важното приходите и разходите на парите. В този съвет разбира се кой ще влезне? - Никола Антов, щом като той е предложил това фатално за Братството решение и се натрапва той, като председател на този съвет. Пак по негово предложение, като член на този съвет да се приеме /Братята все още не разбрали злокобният замисъл/ неговият най-предан негов приятел Манол Иванов, който също се подвизаваше в братските среди. Вярно е, че като братски касиер и това беше на първо време, влезна в този съвет и Жечо Панайотов.
Но какво можеше той да направи със своят мек и тих
характер
, срещу тези двама с твърдите си и брутални похвати?
А по-късно играта беше предвидена, Жечо да бъде сменен, като братски касиер и с това отхвърлен от Финансовия съвет, и на негово място поставен друг приятел на Антов на име Коста Стефанов. Избирането на „Финансов съвет" - тази юзда на братската дейност, беше една от капиталните грешки на старейшените братя в това събрание, в което аз не присъствувах. Тази грешка беше фатална както за двамата най-активни и дейни братя Борис и Жечо от Братския съвет, така и за дейността на съвета и ликвидирането на Братството, като оформено общество. Не бяха ли достатъчно способни да се справят с не кой знае, колко и какви големи грижи около материалните работи, и преди всичко паричните сметки, изключително честните и искрени, предани на делото, братята от Братския съвет: Стоименов, Боев, Борис, Жечо, Паша, а трябваше и Финансов съвет в ръцете на Никола Антов и Манол Иванов, които фактически командуваха този съвет, а оттам и Братството. Манол Иванов си го спомням, със своя студен и рязък израз, голям симпатизант и приятел на Антов, с една случка.
към текста >>
8.
107. УДАРИТЕ СРЕЩУ БРАТСТВОТО НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
В коя черкова, джамия или кой да е салон на верските общности се правят разни съобщения от съвсем светски
характер
?
Цяла вечер до късно така сладкодумно и увлекателно говореше, че аз като го слушах останах в захлас. Този брат беше стълба на старейшините братя и знаех, че по уреждане на материалните ни въпроси, особено по време на съборните ни дни, той със своят организаторски талант, умело оправяше всичко. Разбрах също, че Учителя с него се е държал с особено разположение и внимание. Учителят беше разбрал, че ще има такава изява, бурно реагира и ние виждайки намерението на този младеж, отменихме това негово желание. Казваше се Тодор и бе голям комунист.
В коя черкова, джамия или кой да е салон на верските общности се правят разни съобщения от съвсем светски
характер
?
В този именно молитвен дом, нашият салон, Антов след изпълнението на установената програма, четене на беседи, молитви, песни дадени от Учителя, става и започва да прави всевъзможни съобщения, наредби на Отечественофронтовската власт, засягащи делничното. Това беше в пълен дисонанс със създадената вече атмосфера. Задачата му явно беше да се потъпче, да се измете това благородно чувство, да се насади и втълпи идеята, че салонът ни не е нищо друго освен партиен клуб. На тази негова проява ние бурно реагирахме, главно аз, като посочвахме, че вън на стената има окачена голяма табла, на която целта е там да се поставят всякакви обяви и съобщения на ОФ власт. Като допълвахме, че всички, които идват тука са грамотни хора и няма да им бъде трудно да разчетат закаченото там.
към текста >>
9.
6. ВЕНЕРА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Венера прави формите кръгли, заоблени и същевременно внася мекота в
характера
.
Когато сърцето ви започне да Люби и Обича, тогава Венера има влияние. Венера прави едни да се прилежни, други прави да са лениви. Силите на Венера организират бъбреците. Венера има също фаза на пълнене и празнене, както и Луната, тя действува върху чувствата на човека. Растението и развитието на човешките чувства става в периода на празненето на Венера.
Венера прави формите кръгли, заоблени и същевременно внася мекота в
характера
.
Тя развива у човека вкус към красивото. Под влиянието на Венера, майката се отнася към детето си меко, нежно. Хората под влиянието на Венера са по-горещи, имат отлично кръвообръщение. Те все за Любов говорят. Но ще ги видите в разни афери, инциденти, навсякъде.
към текста >>
10.
9. САТУРН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Честолюбието, щестлавието, предпазливостта, са
характерни
за Сатурниянците, той прави човека разсъдлив, философ.
9. САТУРН Сатурн, в нищо не вижда доброто. Сатурновите хора са сухи, храносмилателната им система е слаба, слабо развита, всякога имат развален стомах. Те имат силен Дух и критичен ум. Ако искате някой да ви намери грешките и да ти покаже правилният път, намери Сатурнов тип. Разсъдителният център, личните чувства, страха са чрезмерно развити у тях.
Честолюбието, щестлавието, предпазливостта, са
характерни
за Сатурниянците, той прави човека разсъдлив, философ.
Той всякога внася нещо отрицателно, във всичко, което вижда или ще му се случва да застава всякога на особено мнение. Човек не може да разреши едно противоречие, докато не разбере Сатурна. В него като принцип се крият причините на Доброто и Злото. Той носи в себе си висок морал, който произтича от вътрешен страх. Той не се подкупва със слава.
към текста >>
11.
10. САТУРН. ВТОРИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Друга една, ясно изразена
характерност
в него са неговите пръстени.
Древните мъдреци, всякога са определяли, че има една много тясна връзка между въздуха - независимо какви елементи има той и мисълта. Затова, когато те са определяли въздействието на зодиакалните съзвездия и планетите върху Земята на нея, живота и по- специално върху човека, са ги делили на четири дяла: Огнени, земни, въздушни и водни, като тези наименования са само символични. Те само по форма определят естеството на силите, които изтичат от тях и въздействието им върху съответен дял от човешката природа. Попадащите под определението на „Въздушни" имат отношение към мисловният свят в човека - мисълта и дълбокото вглъбяване. Сатурн именно попада най- пълно и точно под категорията въздушен, защото има най-много, най- дебела обвивка.
Друга една, ясно изразена
характерност
в него са неговите пръстени.
Те са наредени в три пояса, като между най- вътрешният и средният имаме празно поле - процеп от 1600 километра широк, наречен процеп на Енке, а между вторият и третият имаме също празно пространство - процеп от 5000 километра, наречен процепа на Касини. В продължение на 300 години, откакто е могло да се наблюдава Сатурн с телескоп, в тези пръстени и процепи не са забелязани абсолютно никакви промени. И като се има предвид, че тези пръстени са съставени от частици, газове, прах и може би още кой знае какво / това е доказано по математичен път, че пръстените не са някакви цялостни непрекъснати дискове/. В своето въртене, при това бурно въртеливо движение не е станала ни най-малка промяна. Това учудва ученият свят.
към текста >>
12.
11. УРАН. ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ ТРЕТИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Най-
характерното
за тази планета, което го няма в никоя друга от планетите в Слънчевото семейство така ярко изразено е, че неговата ос на въртене е легнала и нещо повече, сключва с плоскостта на орбитата му 98 градуса, което ще рече, че планетата има обратно въртеливо движение.
Тук ще разгледаме първият етап - този на Уран и Водолей. Планетата Уран е от тези с по-голям размер и има диаметър от около 51,000 километра. Това определя неговото влияние като по- задълбочено и по-дълготрайно. Относителното му тегло се определя на едно цяло и шест десети, което показва, че той има доста дебела атмосфера около себе си. Това определя за неговото влияние една подчертана резервираност в отношенията си към хората, а също и подтика към едно задълбочено и всестранно разглеждане на всеки въпрос.
Най-
характерното
за тази планета, което го няма в никоя друга от планетите в Слънчевото семейство така ярко изразено е, че неговата ос на въртене е легнала и нещо повече, сключва с плоскостта на орбитата му 98 градуса, което ще рече, че планетата има обратно въртеливо движение.
Това е особено характерно за естеството на силите, които са го образували, както и тези, които изтичат от него за да въздействуват преди всичко на човека. Положението, оста, на една планета определя естеството на идейния свят с който човека ще има контакт, какви ще бъдат те. В това отношение, положението на оста на планетата Уран определя две крайности със своето влияние. При примитивният човек, когато мозъчните центрове са още в началния стадий на своето развитие, при едно ярко изразено въздействие на Уран, ще имаме една изява по отношение на мисли, чувства и постъпки съвсем различен от порядките на околните и обществото около него. Ще имаме чисто и просто един чудак.
към текста >>
Това е особено
характерно
за естеството на силите, които са го образували, както и тези, които изтичат от него за да въздействуват преди всичко на човека.
Планетата Уран е от тези с по-голям размер и има диаметър от около 51,000 километра. Това определя неговото влияние като по- задълбочено и по-дълготрайно. Относителното му тегло се определя на едно цяло и шест десети, което показва, че той има доста дебела атмосфера около себе си. Това определя за неговото влияние една подчертана резервираност в отношенията си към хората, а също и подтика към едно задълбочено и всестранно разглеждане на всеки въпрос. Най- характерното за тази планета, което го няма в никоя друга от планетите в Слънчевото семейство така ярко изразено е, че неговата ос на въртене е легнала и нещо повече, сключва с плоскостта на орбитата му 98 градуса, което ще рече, че планетата има обратно въртеливо движение.
Това е особено
характерно
за естеството на силите, които са го образували, както и тези, които изтичат от него за да въздействуват преди всичко на човека.
Положението, оста, на една планета определя естеството на идейния свят с който човека ще има контакт, какви ще бъдат те. В това отношение, положението на оста на планетата Уран определя две крайности със своето влияние. При примитивният човек, когато мозъчните центрове са още в началния стадий на своето развитие, при едно ярко изразено въздействие на Уран, ще имаме една изява по отношение на мисли, чувства и постъпки съвсем различен от порядките на околните и обществото около него. Ще имаме чисто и просто един чудак. Впоследствие обаче, когато човека е минал през вторият период на своето развитие, школите на Юпитер и Сатурн, през който период мозъчните центрове получават едно развитие от висока класа, тогава имаме вече другата крайност от изявата на човека - разумното оригинално - гениалността.
към текста >>
13.
12. НЕПТУН. ВТОРИЯТ КЛАС ОТ ТРЕТАТА ШКОЛА В ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
За да разберем по-добре въздействието на силовите течения от планетата Нептун и зодиакалното съзвездие Риби ще вземем онова, което Астрономият ани дава за техните белези и небесни образувания в съзвездието Риби, които ясно
характеризират
силовите течения, които изтичат от тях, за въздействието върху нашият двойник и оттам на мозъка в човека.
Той е тъй мил и приятен, че всички го обичат. Тези чувства са малко познати на съвременният човек. Те са най-висшата изява на емоционалната природа - на чувствата и се изучават и оформят във втория клас от третата школа на човешката еволюция - класа на Нептун. Христос от Любов към хората, в която нямаше абсолютно никаква корист или каквато и да било изгода понесе страданията и се пожертвува заради нея. Тази изява няма нищо общо с изявите на околните, тя не е от този материален, триизмерен свят.
За да разберем по-добре въздействието на силовите течения от планетата Нептун и зодиакалното съзвездие Риби ще вземем онова, което Астрономият ани дава за техните белези и небесни образувания в съзвездието Риби, които ясно
характеризират
силовите течения, които изтичат от тях, за въздействието върху нашият двойник и оттам на мозъка в човека.
В съзвездието Риби могат да се видят с просто око около 75 звезди - слънца, но те са изобщо много слаби, защото са много отдалечени от нас. Колкото едно светило е по-отдалечено от нас, толкова от него идват при нас онези силови течения, които имат по-къса вълна на своите вибрации, те носят по-голяма сила и въздействуват на по-висшата природа на човека. За планетата Нептун, която е проводник на силовите течения от съзвездието Риби знаем, че тя е най-яркият член от Слънчевото семейство. През телескоп се вижда като ярко кръгче без абсолютно никакви петна. Отразителната му способност е около 60 процента, което ще рече, че 60 процента от падналата върху него слънчева светлина се отразява.
към текста >>
14.
14. ДРУЖБАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Човекът на Земята е минал през тези форми, като всяка една е оставила своя отпечатък, показващ
характерните
белези на тези сили.
Всеки един член от Слънчевото семейство е плод на сгъстяването на особен род сили, различни по своето естество и интензитет. Всяка една от тези сили в процеса на своето сгъстяване е обособила по една планета, която носи естеството на силата, нейната създателка. Същите тези сили създават и живите твари по планетите. Тук на Земята тези сили са създали и създават живите форми през всичките нейни геологични епохи. Като всяка от тези сили е давала своят израз с формата и изявата на живота форма.
Човекът на Земята е минал през тези форми, като всяка една е оставила своя отпечатък, показващ
характерните
белези на тези сили.
За изявата обаче на живота е казано: „В началото живота е в ръцете на злото". Оттук ще се разбере, че поначало живите форми, които се създават носят елементите на злото, на дивото, хищното, ненаситното. Змията, като един израз на злото, своята жертва тя поглъща и в своя стомах стопява всичко и кожа, кости, зъби, всичко израз на лакомия и ненаситност. Доброто обаче има за задача да организирва и облагородява създаденото от злото. То успява да облагороди дивата природа на част от животните, които престанаха да се хранят с труповете на другите животни, станаха вегетарианци и с това улесниха еволюционният процес на човека.
към текста >>
15.
15. СЕДМОТО НЕБЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Изобщо петната се
характеризират
с голяма активност на „Сили", на жизнени сили.
Централната част на петното не е съвсем тъмно, то е само 10-20 пъти по-слабо по яркост от повърхнината на Слънцето - от „фотосферата". Но контрастно изглеждат като тъмни. Петната по размери са често пъти много по-големи отколкото е нашата Земя. Тези петна освен това са източник на голяма магнетична активност. И тяхното появяване всякога е свързано с бурни изригвания от слънчевият диск, тъй наречените „Протуберанси", където движението в тях е към 300 и дори 600 километра в секунда, а също и с появата на тъй наречените „Северни сияния" тук на Земята.
Изобщо петната се
характеризират
с голяма активност на „Сили", на жизнени сили.
Всичко това идва в потвърждение на казаното от великият астроном Вилям Хершел. Това са отвори на разумни същества обитаващи Слънцето. От всичко изнесено дотук за голямата активност на Слънцето и многото още, което не се знае за този могъщ източник на Сила и Живот, ясно е да приемем, че тази необхватна за нас дейност, не може да не бъде ръководена от една сияйна мъдрост изтичаща от непонятни за нас по своята разумност Същества. Нека най-после да се спрем и на самата светлина, която ние получаваме от това Слънце - слънчевите лъчи. В началото на тридесетте години на нашият век, бяха открити така наречените „елементарни частици".
към текста >>
16.
17. КРИСТАЛИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
С планетните разпуквания на Земната кора, с тектонично активните зони, които се
характеризират
с изместване на земните пластове, издигания и хлътвания, интензивна сеизмична и вулканична дейност.
През последните години бяха направени сензационни археологически открития. В Индокитай са намерени следи на древна култура от 7000 години преди нашата ера. Там както се отбелязва, са почнали да се занимават със земеделие 2000 години по-рано отколкото в средният Изток, където досега се смяташе за люлка на човечеството. И тези открития попаднаха на своите места в системата. Оказа се също, че ръбовете на многостенната форма, съвпадат с много океански хребети, открити в последно време.
С планетните разпуквания на Земната кора, с тектонично активните зони, които се
характеризират
с изместване на земните пластове, издигания и хлътвания, интензивна сеизмична и вулканична дейност.
На върховете на многостенната форма, попадат и центровете на магнитните аномалии, на минималното и максималното атмосферно налягане местата, където се раждат ураганите. А много от ветровете духат по посока на ръбовете. Оказа се също, че има известна зависимост между пътищата на прелетните птици и местата където те зимуват, между ръбовете и върховете на многостена. Археолозите са намерили във Виетнам 30 странни изделия направени от злато и едно във Франция от бронз. Те представляват един кух дванадесетостен, стените на който са петоъгълници.
към текста >>
17.
23. ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ - ФИЗИЧЕСКО И ДУХОВНО
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
На това се дължи остротата на човешкият
характер
.
Щом нахрани тялото си, той изпраща храна на сърцето и мозъка. От енергиите на тъй приетата храна се създават красивите форми на тялото и на удовете. Който се храни правилно, той има красив строеж на тялото си, красиви очи, уши, нос, уста и т.н. Човек може да бъде красив, само ако енергиите му се разпределят правилно по всички удове. Не стане ли това, едни органи ще възприемат повече енергия отколкото други.
На това се дължи остротата на човешкият
характер
.
Всяка дисхармония в организма прави човека сприхав, груб, остър. Изкуство е да се знае, как да се отправят енергиите от стомаха в сърцето и от сърцето в мозъка. На първо място в съвременната хигиена човек трябва да се научи да се храни, как от малкото да извлече много хранителни вещества. При храненето човек трябва да знае кога да пие вода и как да я пие. Много нездравословни състояния произтичат от лошото пиене на водата.
към текста >>
Ако сте без
характер
и отпуснат, като ядете дренки, придобивате устойчивост, издържливост в
характера
.
Те са стъпили вече на краката си и трябва да се отнасят съзнателно към живота. Консервираните плодове са загубили голяма част от своята хранителност. Плодовете са не само храна, но и в много случаи служат и като лекарство. Ако дробовете ви са слаби и умът ви не работи, яжте грозде, то лекува дробовете. Какво дават дренките?
Ако сте без
характер
и отпуснат, като ядете дренки, придобивате устойчивост, издържливост в
характера
.
Те доставят желязо в кръвта. Бих желал да имате устойчивостта на дренките. Сушени боровинки помагат при разстроен стомах. В боровинките силата им седи в онзи, черният цвят. Понеже растат на високо място, съдържат доста Прана, ако се вземат, действуват добре на стомаха.
към текста >>
18.
1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
И реших тази идея залегнала в главата ми да пишем статии с по-научен
характер
, за да могат приятелите да четат и все пак някакви новости, и нови мисли, и идеи от благороден
характер
да влизат в главите им.
Коя беше тази сестра? Н.Д. Тази сестра беше Янка Попова. В.К. И нищо не даде. И ти реши да си го правиш. Н.Д. Аз обаче, като имам една идея не се отказвам от нея.
И реших тази идея залегнала в главата ми да пишем статии с по-научен
характер
, за да могат приятелите да четат и все пак някакви новости, и нови мисли, и идеи от благороден
характер
да влизат в главите им.
И аз почнах да пиша. Пиша ги на ръка. Давах ги на Жечо Панайотов, който ми беше много ценен сътрудник. Той ги даваше да ги преписват на пишуща машина, като плащахме и ги пращахме в провинцията. Добре, но по едно време, като прегледам аз написана на пишуща машина статия, тази която ги пишела съвсем недобросъвестно влагала свои думи, изпущала моите изречения.
към текста >>
Има ли някакви черти по
характера
на баба си.
Казваш: „Веднъж, аз карах в количка голямата си дъщеря. Учителят ме среща и ме пита: „Е, доволен ли си Николай, че возиш баба си". Спомняш ли си това нещо? Н.Д. Не си спомням тоз момент, но си спомням, че съм я возил с количка. Възможно е това. В.К.
Има ли някакви черти по
характера
на баба си.
За коя баба става въпрос?. Н.Д. По всяка вероятност за баба ми, която на баща ми е майка. Тя е била много работлива, много скромна и въобще с ценни качества човек. В.К. Друга опитност. „Пред Учителя веднъж казах: „ Искам да бъда диктатор на 120 милиона народ". Н.Д.
към текста >>
19.
7. ЗВУК
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Безпорядъкът е една от най-
характерните
черти на Тъмната ложа.
Всички светове от най-елементарният, от най-нисшият до най- великият - Божественият, използват звука за въздействие на живота, живите форми и човека. Нисшите светове си служат със звуци, които имат особен строеж и се определят с общото име шум. Изследванията, които учените са направили върху тях показват, че те по своя строеж се коренно различават от хармоничните, приятни звуци, които наричаме тонове. Шумът има така нареченият непрекъснат звуков спектър. С други думи, шум имаме при елементарни вълни, възлите на които са разпръснати в безпорядък.
Безпорядъкът е една от най-
характерните
черти на Тъмната ложа.
Този безпорядък се вмъква в човека, внася елементи от този изостанал свят, действува разрушително и похабяващо върху мозъчните клетки. Човек трябва да има броня срещу тях, за да се предпазва от тяхното въздействие. Тоновете имат много по-различен строеж. Изследванията са показали, че те имат тъй нареченият прекъснат, или линеен звуков спектър. С други думи, възлите на елементарните вълни са хармонично наредени, било в равни интервали, било в някой от хармоничните съотношения.
към текста >>
20.
8. САТУРН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Главата се
характеризира
също с малко мускулатура, тънка и в някои случаи мека кожа.
Тука, когато описваш човекът - сатурновият тип в края на тази поредица, отдолу има бележка на редактора, вероятно на Цанка я е направила, една забележка: „Сякаш описва външния вид на Николай Райнов". Н.Д. Да. В.К. Понеже ние говорихме за Николай Райнов, я го прочети за Сатурновия тип - човек. Н.Д. Човекът е слаб с малка мускулатура, без тлъстини, с добре развита костна система, извънредно издръжлив и неуморим. Обикновено има по-тъмна кожа и коса.
Главата се
характеризира
също с малко мускулатура, тънка и в някои случаи мека кожа.
Челото в предната горна част добре развита, вежди дълги, тъмни, очи малко хлътнали и тъмни. Добре развити скули, нос дълъг, като при добрият случай, добре оформен, прав, с големи ноздри, без много мускули по тях. В лошия случай имаме пак дълъг нос, но малки ноздри, гърба на носа и огънат навътре или навън, като човката на птица, понякога изкривен наляво или надясно. Устни тънки, дълги, добре оформени при добрият случай. Отворът на устата е голям.
към текста >>
21.
11. „ЕЛ - ЕЗИКА НА МАЙТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
В един разговор със сестра Паша Теодорова, към края на своето земно съществувание, когато събитията бяха взели един по-напрегнат
характер
, Учителят казал: „Виждате ли всичкият този хаос, аз го създадох и аз ще го оправя".
Фактически Учителят изпраща някой от неведимия свят и той влиза в кучето и то пази, съществото което е в кучето. Н.Д. Да, да. Събитията, които станаха през тия сто години и които има да стават показват изключителната важност на времето. Учителят трябваше да дойде да провери позициите на решителната битка. Събитията, които стават между нас са само една малка проекция от онази гигантска борба, която става между злото и доброто.
В един разговор със сестра Паша Теодорова, към края на своето земно съществувание, когато събитията бяха взели един по-напрегнат
характер
, Учителят казал: „Виждате ли всичкият този хаос, аз го създадох и аз ще го оправя".
Каква е сега нашата задача? Ще приведа още една случка. Един горещ летен ден се прибирам вкъщи. Гледам, в един леген с вода, една оса се дави. Вземам една клечица и й подавам да излезе по нея.
към текста >>
22.
16. КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА. УРАН
,
,
ТОМ 15
Наистина, като поразгледах детето, чертите на лицето му показваха едно още незряло,
безхарактерно
, своенравно същество, с липса на каквото и да било уважение към каквото и да било, та даже и към себе си.
То не ме послуша и продължи. Учителят изведнъж се обърна към мене, погледна ме и каза: „То, твоята воля няма да изпълни, а ще изпълни своята воля". Казаното от Учителя не беше да приемем толкова неговите думи, но в израза на лицето Му и начина, по който се каза, това ясно се разбираше: "Колко път ще измине това дете, колко усилия ще трябва да направи, за да бъде то способно да приема волята на прилежанието, волята на разумния свят". Божественото приема простички и лесно разбираеми външни форми. Величието седи в съдържанието, именно в тази форма.
Наистина, като поразгледах детето, чертите на лицето му показваха едно още незряло,
безхарактерно
, своенравно същество, с липса на каквото и да било уважение към каквото и да било, та даже и към себе си.
Един откъснат лист, играчка на стихиите, израз на безредието. Интересна е в това отношение мисълта на Учителя казана в една беседа: „Покорява се онзи човек, който има воля". Да се покориш на разумното, значи да имаш могъща воля, да държиш в респект дивата и необуздана природа в себе си, да се смириш и приемеш волята на Бога. „В изпълнение волята на Бога, е силата на човешката душа". Това е основната идея в учението, което Учителят донесе.
към текста >>
23.
23. НЕПТУН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Вие имате много добри черти във Вашият
характер
и тях трябва да обработвате.
Бог не е Бог на немирството, на завистта и крамолата! Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата, каквото име и да й се тури, тя си е все лъжа. Не е важно само формата, важно е и съдържанието. Божието благословение и Господните дарби не се купуват.
Вие имате много добри черти във Вашият
характер
и тях трябва да обработвате.
Защото виждам, че и Вашето естество, във Вашия ум, има още недостатъци от миналото, които ако не дадат място, доброто семе ще се заглуши. Вие сте натура със силно въображение и развито подражание, с художествен вкус, но сте човек със слаба воля. Имате силна вяра, но слаба надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва, трябва първо да премери силите си и да види, дали може да издържи воюването.
към текста >>
24.
26. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Оста, около която се върти Земята има два
характерни
белега.
Двата примера: за Чирпанското земетресение и за майката, която кърми детето и много още подобни казани от Учителя от този род, говорят за грамадната роля, която трите милиарда хора на Земята могат да изиграят в еволюцията на планетата и в нашата съдба. До каква грамадна степен те могат да облекчат планетата в чистенето от това антивещество. И катаклизмите, ако и да не изчезнат, то биха се значително намалили. А и Христос казва: „Птиците небесни ще дойдат до вашата глава, но не им давайте да свият гнездо". Какъв величав образ на целия този процес.
Оста, около която се върти Земята има два
характерни
белега.
Първо, при движението на Земята оста се люлее и за един период от 26 000 години тя описва един конус. Този период се нарича „Прецесия". Второ - оста е наклонена спрямо перпендикуляра на еклиптиката с 231 /2 градуса. По първият й белег - люлеенето на оста, можем да я оприличим или сравним с един човек, който при ходене се люлее. Това показва, че той няма една стабилност в своите принципи.
към текста >>
25.
28. ЧАСОВНИКЪТ НА ЖИВОТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Този ритъм, това чукане на часовника на живота, проявен във формите, където той протича, не е всякога равномерен, нито пък е еднороден, той ту усилва своя ход, ту го намалява, а
характерът
му се мени в безкрайни нюанси.
28. ЧАСОВНИКЪТ НА ЖИВОТА Има един основен принцип в природата, който учените наричат „Движение", по липса на по-подходяща дума, а религиозните наричат този принцип - БОГ. Но нито едните, нито другите имат ясна представа за Неговата същина. Този принцип създава всички процеси, които имаме. Процесите са подчинени на втори принцип - принципа на ритмичността, или на импулсите. И животът, тази висша проява на разумния свят, си има свой ритъм.
Този ритъм, това чукане на часовника на живота, проявен във формите, където той протича, не е всякога равномерен, нито пък е еднороден, той ту усилва своя ход, ту го намалява, а
характерът
му се мени в безкрайни нюанси.
При човека, където животът на нашата планета е проявен в най- високия си стадий, тази ритмичност е най-ярко изразена. За всеки отделен индивид тя има своята характерност, но и за всеки индивид в течение на денонощието, пък и през цялото време на живота му, също е различна. Ускори ли се чукането на този часовник, стане ли то по-интензивно, човек се чувствува енергичен, бодър, весел и разположен. Забави ли се това чукане, имаме обратното на тези състояния. 1. Онази част от земната повърхност, която се намира на изток малко преди изгрева на Слънцето и по време на самия изгрев, получава силовите, космичните слънчеви лъчи в най-чистата им форма.
към текста >>
За всеки отделен индивид тя има своята
характерност
, но и за всеки индивид в течение на денонощието, пък и през цялото време на живота му, също е различна.
Този принцип създава всички процеси, които имаме. Процесите са подчинени на втори принцип - принципа на ритмичността, или на импулсите. И животът, тази висша проява на разумния свят, си има свой ритъм. Този ритъм, това чукане на часовника на живота, проявен във формите, където той протича, не е всякога равномерен, нито пък е еднороден, той ту усилва своя ход, ту го намалява, а характерът му се мени в безкрайни нюанси. При човека, където животът на нашата планета е проявен в най- високия си стадий, тази ритмичност е най-ярко изразена.
За всеки отделен индивид тя има своята
характерност
, но и за всеки индивид в течение на денонощието, пък и през цялото време на живота му, също е различна.
Ускори ли се чукането на този часовник, стане ли то по-интензивно, човек се чувствува енергичен, бодър, весел и разположен. Забави ли се това чукане, имаме обратното на тези състояния. 1. Онази част от земната повърхност, която се намира на изток малко преди изгрева на Слънцето и по време на самия изгрев, получава силовите, космичните слънчеви лъчи в най-чистата им форма. Защото тези лъчи по това време засягат най-малко Земята. Веществото на Земята все още не е възбудено и отделянето на космичните земни лъчи, притъпяващи въздействието със своите отрови, тези на слънчевите животворни лъчи, носещи и подтикващи живота е най-слабо.
към текста >>
26.
35. СТУДЕНАТА СВЕТЛИНА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
В една от своите беседи Учителят казва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за
характера
и дългият му живот".
скоро разбираме, че тук имаме и още едно чудо. Тази светлина е по-особена от онази, която ние срещаме в нашето ежедневие. Тя не е гореща, не пари. Въпреки, че силата на тази светлина е такава, че при другата позната на нас светлина бихме почувствували едно значително опарване. Явно е, че тук имаме една по-друга светлина, студена светлина.
В една от своите беседи Учителят казва: „Трябва да знаете, че светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за
характера
и дългият му живот".
Известно е, че при студената светлина се изразходва много малко енергия. Това я прави още по-чудна и интересна. Прави я като едно явление от много по-висок ранг, отколкото другите явления, които ни заобикалят. Защото Учителят беше казал: „В разумният свят, във великата лаборатория на природата се държи сметка и за най-малкото изразходване на енергия". И най-малката изразходвана сила трябва да се оправдае.
към текста >>
27.
47. ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
И реших тази идея, залегнала в главата ми да пиша статии с по-научен
характер
, за да могат да четат и все пак някои новости, нови идеи от благороден
характер
да влезе в главите им.
Например като получи Варна един екземпляр, ще го прати във Варна и т.н. Не се съгласиха приятелите. Уплашиха се от властите. Съгласи се една сестра, но тя нищо не даде - беше Янка Попова. Аз като имам една идея не се отказвам.
И реших тази идея, залегнала в главата ми да пиша статии с по-научен
характер
, за да могат да четат и все пак някои новости, нови идеи от благороден
характер
да влезе в главите им.
Пишех ги на ръка. Давах ги на Жечо Панайтов, който ми беше много ценен сътрудник, той ги даваше да се преписват на пишуща машина. Добре, но по едно време като проверих написаното на пишуща машина видях, че тя недобросъвестно е работила, слагала е свои думи и е редактирала материала. Изпускала е изречения. И аз спрях да ги пиша.
към текста >>
28.
I. ПЪТ СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО НА ЖИВОТА
,
Тодорица Панталеева Карастоянова
,
ТОМ 15
Държа ме много дълго време и мило ми говори, което най-много си спомням това, което е
характерно
за мен „да ходя срещу течението на реката".
И там Богето, на Голов сина, който имаше голяма книжарница до двореца ми каза: „Дора, ти не си за всякъде, иди там на ул. „Опълченска" 66 при г-н Дънов". И аз отидох и влезнах направо, почуках и Той ми отвори. Впоследствие разбрах, че никой така не влизал при Него. А аз направо.
Държа ме много дълго време и мило ми говори, което най-много си спомням това, което е
характерно
за мен „да ходя срещу течението на реката".
Когато една река извира и тече, а аз да вървя срещу нея. Това много силно впечатление ми направи и аз още го помня. Това е била програмата на живота ми. Значи трябва да ходя срещу течението на реката. И така премина живота ми.
към текста >>
Но това не беше само до
характера
, но имаше и нещо друго.
Върна се в България. Но мъжете се въртяха около нея до нейните стари години. Не беше само много красива, но беше много артистична, с голямо излъчване и привличаше мъжете, и се лепяха по нея като мухи на мед. А беше много музикална и с много красив глас, с красива стройна фигура и привлекателна като фигура и жена. При толкова много качества и талант - не можа да направи музикална кариера.
Но това не беше само до
характера
, но имаше и нещо друго.
Оказа се неудачница. А се канеше да стане кинозвезда, уж да стане артистка в този или онзи театър, или да бъде солистка в операта. Всички останаха като хористки в операта до пенсия, а нея я изгониха. Беше недисциплинирана, закъсняваше на репетиция, своенравна, не се подчиняваше. Където отиваше след преслушване я приемаха с охота, но след време тя се проваляше поради своя характер.
към текста >>
Където отиваше след преслушване я приемаха с охота, но след време тя се проваляше поради своя
характер
.
Но това не беше само до характера, но имаше и нещо друго. Оказа се неудачница. А се канеше да стане кинозвезда, уж да стане артистка в този или онзи театър, или да бъде солистка в операта. Всички останаха като хористки в операта до пенсия, а нея я изгониха. Беше недисциплинирана, закъсняваше на репетиция, своенравна, не се подчиняваше.
Където отиваше след преслушване я приемаха с охота, но след време тя се проваляше поради своя
характер
.
А хората, с по-малки качества от нея, успяваха и правеха кариера. Тогава отидох при Учителя и Го попитах защо всичко това се случва с моята сестра Сийка. Учителят ме изгледа строго и каза: „Тя е един океански параход, с една малка дупчица". И ми показа с пръст, колко е голяма дупчицата на парахода, през която влиза вода в парахода. Незабелязано от никого влиза вода в парахода.
към текста >>
Проваляше се от нейния
характер
.
Беше нещо фантастично. И така сестра ми беше със своите качества и таланти оприличена от Учителя като един океански параход, който има една малка дупчица, през която влиза вода незабележимо. И понеже този параход пътуваше цял месец, през това време чрез тази дупчица навлизаше в него вода и той потъваше накрая. И така сестра ми където се захванеше след един месец потъваше й кораба. И се проваляше.
Проваляше се от нейния
характер
.
Това е страшна опитност. Малка дупчица, нито знаеш къде е, няма кой да я запуши. Накрая парахода потъва. И животът й премина ей така. А качества, качества - да се замаеш от тях. Карма!
към текста >>
29.
4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря й; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря й; ако бащата е
характерен
, то ще бъде
характерен
и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря й ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще има такава.
Съвременните общества, в замяна, градят други градове, които, ако не изменят живота си, ги очаква същата участ. Някои ще кажат, че такава е участта на човечеството - не, такава е участта на всички ония стари народи, които не са разбрали още този велик божествен закон. А новото човечество, което е вече почерпило опитността от миналото, повдига вече своя глас, формулира своята права мисъл, изказва своето здраво слово и конкретизира първите необходими формули за истинското развитие на обществата и народите. А първата формула е, че всички хора трябва да чувствуват, че са близки едни на други и че те са необходими части от едно цяло, като органи на един общ организъм, който еднакво има нужда както от най-малките, така и от най-големите; че и едните и другите в даден момент извършват велики работи за тоя организъм. Втората формула е: смъртта на едного е смърт на всички и животът на едного е живот на всички.
Ако майката е здрава, то ще бъде здрава и дъщеря й; ако бащата е здрав, то ще бъде здрав и синът му; ако майката е умна, то ще бъде умна и дъщеря й; ако бащата е
характерен
, то ще бъде
характерен
и синът му; ако майката е със сърце, то и дъщеря й ще има същото; ако бащата има доблест, то и синът ще има такава.
Този закон гласи: от Доброто добро излиза; от Любовта любов излиза; от Правдата правда излиза; от Мъдростта знание се придобива, а от Истината - благополучие. Тогава, ако религията е в упадък, ние разбираме, че нейния въздух е покварен и дъното й е наслоено с грамадни утайки. И тогава ние казваме: размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт, ще дойде живот за вас. Когато ви се казва истината, не затваряйте ушите си, но ги отворете; не забулвайте умовете си, но ги отбулете; не ограждайте сърцата си с крепости, а ги заобиколете с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно говорете и действувайте не за себе си, но за другите; търсете не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо?
към текста >>
Честността ще създаде гръбнака на човешкия
характер
, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х.
Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали или да има благородни учители и свещеници? Няма съмнение, че силата и якостта на един народ се състои в живите морални принципи, проявени във всичките области на неговия бит. Тия принципи трябва да бъдат еднакво приложени както в църквата, тъй и в училището, в обществото, в политиката и пр. Те са методите на новия живот. Всички хора трябва да бъдат честни, справедливи, умни и добри.
Честността ще създаде гръбнака на човешкия
характер
, справедливостта - неговата сила, умът - направлението му, а добротата ще създаде неговия капитал. Х.Х.Х.
към текста >>
30.
6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
65-67 Ние можем да
характеризираме
тия три принципи на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане.
6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА Влиянието им върху живота - Форма, съдържание и смисъл на живота „Всемирна летопис", Г. II, kh.4(IV. 1921), с.
65-67 Ние можем да
характеризираме
тия три принципи на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане.
Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците.
към текста >>
31.
7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Можем да твърдим и друго: че и самият
характер
, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.
Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат.
Можем да твърдим и друго: че и самият
характер
, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.
Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина!
към текста >>
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите
характери
в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.
И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите
характери
в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>
В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят
характери
самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки.
Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне.
В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят
характери
самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки.
И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Не е ли дошло и за нашите държавници времето, да обършат сълзите на своя народ? ХХХ
към текста >>
32.
8. РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
В последното са вложени само символите, образите,
характерите
, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата.
Всички тия области са снабдени с ред жички, които излизат от центъра на мозъка и чрез които се предава двигателната и разумна сила на клетките, които се занимават с функциите на висшия разумен живот на човека. Даже с математическа точност можем да определим с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най- щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение.
В последното са вложени само символите, образите,
характерите
, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата.
И ако вие заличите тия символи, образи и характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Мислите ли, че тя ще изгуби от своето тегло? Действително, претеглена с едни везни, с който се теглят всички Божествени неща, ние ще намерим загуба на една хиляда-милионна част от милиграма, но туй ще покаже липсата не на действителността, а на символите, образите и характерите. Следователно, по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е признак на езика на живота природа и показва, че организмът е погрешил и се отклонил от правия път на природата.
към текста >>
И ако вие заличите тия символи, образи и
характери
вътре в книгата, какво ще остане в самата нея?
Даже с математическа точност можем да определим с каква енергия е снабдена всяка от тия области за своята временна служба. От малкия размер, в който се проявява разумността, не трябва да заключаваме, че тя не съществува. Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най- щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата.
И ако вие заличите тия символи, образи и
характери
вътре в книгата, какво ще остане в самата нея?
Мислите ли, че тя ще изгуби от своето тегло? Действително, претеглена с едни везни, с който се теглят всички Божествени неща, ние ще намерим загуба на една хиляда-милионна част от милиграма, но туй ще покаже липсата не на действителността, а на символите, образите и характерите. Следователно, по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е признак на езика на живота природа и показва, че организмът е погрешил и се отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположна посока.
към текста >>
Действително, претеглена с едни везни, с който се теглят всички Божествени неща, ние ще намерим загуба на една хиляда-милионна част от милиграма, но туй ще покаже липсата не на действителността, а на символите, образите и
характерите
.
Ако вземете една философска книга, произведение на най-отличния философ на човечеството, написана най- щателно, то питаме: самата разумност вътре в книгата ли е? Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи и характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Мислите ли, че тя ще изгуби от своето тегло?
Действително, претеглена с едни везни, с който се теглят всички Божествени неща, ние ще намерим загуба на една хиляда-милионна част от милиграма, но туй ще покаже липсата не на действителността, а на символите, образите и
характерите
.
Следователно, по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е признак на езика на живота природа и показва, че организмът е погрешил и се отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го тури в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: спри се и тръгни в противоположна посока. А, при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и може би, след един час, един-два дни или една година всичко е в ред и порядък: живият организъм продължава своята работа безспир. Разумността, следователно, макари да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм.
към текста >>
33.
9. КЪМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок
характер
, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта.
Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчна семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се определи отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя - той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди.
Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок
характер
, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта.
Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообръщението в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползуват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действува и направлява всичките процеси в тялото.
към текста >>
34.
2. ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УИЛСОН
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Тия са много силни черти в
характера
и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род.
Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството.
Тия са много силни черти в
характера
и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род.
При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе.
към текста >>
Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем
характер
, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух.
Според него, правилния развой на живота не може без религията. Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило".
Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем
характер
, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух.
В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки.
към текста >>
35.
4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Най-
характерното
, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност.
I, кн. 2 (1.V.1919), с. 1-2 Великата война на народите, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството. Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните народи в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие. Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята.
Най-
характерното
, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност.
Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер. Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие. Невежественият и безимотен руски селянин биде увлечен от онеправдания градски работник и щом получи земя, веднага замени вика: „да здравствуеть батюшка - цар! " с възгласа: „Да здравствуеть Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г.
към текста >>
Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен
характер
.
2 (1.V.1919), с. 1-2 Великата война на народите, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството. Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните народи в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие. Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята. Най-характерното, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност.
Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен
характер
.
Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие. Невежественият и безимотен руски селянин биде увлечен от онеправдания градски работник и щом получи земя, веднага замени вика: „да здравствуеть батюшка - цар! " с възгласа: „Да здравствуеть Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати.
към текста >>
36.
7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен
характер
, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел.
И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи - в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала - за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:„Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература". При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас". (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години.
Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен
характер
, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел.
Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности. Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувствува потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и ромънинът. А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме.
към текста >>
37.
8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Страхът й от Германия е станал толкова голям, че постоянно я мъчи и преследва като жив кошмар, затова тя продължава, чрез печата си, да иска все нови и нови ограничения за Германия, от стратегически и икономически
характер
.
Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно. Разумява се, тоя мир трябва да се признае за насилствен. Но даже и от него Франция не е доволна.
Страхът й от Германия е станал толкова голям, че постоянно я мъчи и преследва като жив кошмар, затова тя продължава, чрез печата си, да иска все нови и нови ограничения за Германия, от стратегически и икономически
характер
.
Единственият договор за мир с Германия, който напълно би задоволил французкия народ, би бил оня, който би докарал фактическото разпокъсване на германския народ и, ако е възможно, неговото окончателно унищожение. Само това, обаче, не може да стане. Оттук и враждата между „цивилизованите" французи и техните съседи, наричани с презрителното прозвище „les boches", вражда, която при сегашния манталитет на едните и другите, изглежда да се увековечава. Спряхме се на тоя случай, за да изтъкнем при какво психическо състояние се сключват договорите за мир в Париж. Във Версайл, красивата резиденция на „световните" разпоредители, е разтворена картата на земното кълбо и по нея се чертаят всевъзможни граници, само с оглед на материалните и империалистични интереси на големите държави - „победители".
към текста >>
38.
9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Нашето управление се
характеризира
с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум.
Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия.
Нашето управление се
характеризира
с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум.
Начело на управлението изпъкват не най-умните, най-способните и най-добрите, а най-тъпоумните, най-посредствените и най-безчестните елементи, стига да успеят, със своето нахалство и изпитаните методи, да ескамотират народното доверие. Лъжата и заблудата са ръководещи основни принципи в държавното управление. Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии.
към текста >>
39.
10. БОРБИ И НАСИЛИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Като се използуват твърде ценните задатъци на темперамента и
характера
на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище.
И можете да си представите, какъв би бил ефектът и колко благотворни биха били последиците от него, ако тия любовни мисъл-форми биха излизали не само от редки и малобройни индивиди, а от едно многолюдно общество или от цял -народ! За таково общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3].
Като се използуват твърде ценните задатъци на темперамента и
характера
на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище.
Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално. След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите. Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ?
към текста >>
40.
14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
наука за човешкия ум, физиогномия - наука за познаване на човешкия
характер
по чертите на лицето, астрология - наука за влиянието на другите светове върху съдбата на човека още при рождението му, окултна химия и пр.
И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действуват същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога". Следователно, трябва да познаем себе си, т.е. да изучим нашия произход, нашето видимо и невидимо (вътрешно, скрито) естество, и тогава ще познаем Бога или Христа, който живее в нас. Това можем да постигнем с помощта на науките: френология, т.е.
наука за човешкия ум, физиогномия - наука за познаване на човешкия
характер
по чертите на лицето, астрология - наука за влиянието на другите светове върху съдбата на човека още при рождението му, окултна химия и пр.
А като изучи всеки от нас своето същество, ще открие в себе си, както недъзите си, които трябва да отстрани, за да постигне своето съвършенство, така и своите способности, дарби и таланти, заложени от миналото, и с които пък ще въздействува за същата цел. Тия сили, скрити в човека, са много ефикасни. Човешкият ум, при известна степен на своето развитие, е в състояние да подчини силите на външната природа и да ги насочва за доброто или злото на другите. В първия случай той ще създава блага, а във втория - ще руши. Човешкото сърце е също така източник на енергии, които движат нашата еволюция.
към текста >>
41.
16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности,
характера
и намеренията на отделните кандидати.
Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация". Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage uliversel) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло" и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които са посочват в кандидатни листи от политическите партии, сир.
от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности,
характера
и намеренията на отделните кандидати.
Това е организация на най- модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране. Нима може в такъв случай да се поддържа добросъвестно, че чрез такива избори може да се изрази действителната народна воля за нуждите на цялото общежитие и за начина, по който трябва да се управляват държавните работи? Ни най- малко: резултатът от подобни избори - без да говорим за постоянната злоупотреба с изборната свобода, която всякога ги фалшифицира - е едно чудовищно извращение на действителността. Следователно и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най-прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия.
към текста >>
Това е образа на годишното движение на земята, което се
характеризира
за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3.
Всичките тия закони на Големия Свят, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучаването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1. Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2. Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината.
Това е образа на годишното движение на земята, което се
характеризира
за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3.
Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция, те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи". Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми, хубави дрехи, почитане на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят.
към текста >>
Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се
характеризира
за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване.
Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2. Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3. Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената.
Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се
характеризира
за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване.
От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция, те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи". Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми, хубави дрехи, почитане на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или по-скоро, светът е само външна опора на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят". По-нататък д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т.е.
към текста >>
42.
17. СИНАРХИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния
характер
на обществената и държавна еволюция.
За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права.
Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния
характер
на обществената и държавна еволюция.
Според пок. професор на Парижкия универсисет A. Esmein[2], Държавата е юридическо олицетворение на нацията; тя е субект и носител на публична власт. Съществуването на тая власт над волята на отделните личности, събрани в едно общество, конституира нацията в правото. Тази власт, която естествено не признава никаква по-висша или конкурентна сила в урежданите от нея отношения, се нарича суверенитет или господство.
към текста >>
43.
18. СИНАРХИЯ Статия втора
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен
характер
, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата.
ще направи революция) и най-сетне, нацията ще загине. Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му.
Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен
характер
, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата.
Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите.
към текста >>
Такъв е неизменният
характер
на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече.
Това е фаталният закон. В организма на обществото, както и в човешкия организъм, трябва да се различават две течения: от правителството към народа, което е аналогично на течението на нервната сила от големия симпатически нерв към вътрешностите на човешкото тяло, и обратното течение - от народа към управниците на страната, което е аналогично на течението на вътрешностите на тялото към нервната система. Представителите на първото течение са властите: законодателната, съдебната и изпълнителната, а представителите на второто течение са просветително- възпитателните, юридическите и икономическите функции. Това са двата полюса на управлението, наречено синархия, или двете чашки на везните му. Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата.
Такъв е неизменният
характер
на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече.
Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа.
към текста >>
44.
19. СИНАРХИЯ Статия трета
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Формите на управлението, историческият
характер
на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република.
Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в иерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те.
Формите на управлението, историческият
характер
на които искаме да изследваме, могат да бъдат прости или сложни, коренни или производни, според това, дали тяхното название изразява или не легналият в основата им принцип и ония средства, с които се ползуват за реализирането им. Република.
Принципът на чистата република е народната воля. Целта, която се преследва от тая воля, е нормалната свобода на гражданите. Средството, избрано за реализиране на тоя принцип, е равенството на всички граждани пред законите, независимо от социалното им положение, средствата им и образованието им. Практическият начин на прокарване на това равенство в живота се явява прякото избиране на длъжностните лица от самия народ, без посредничеството на депутати, представители или други пълномощници. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е домашното гражданско, земеделско робство или военното потисничество на грамадното мнозинство, бойкотът или политическия остракизъм.
към текста >>
В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен
характер
и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз.
Необходимото условие за постигане на същата цел се явява личната увереност както на законодателя, така и на народа в действителността и полезността на науките и добродетелите, проповядвани и практикувани от иерарсите и свещенослужителите. Гаранцията за успеха на тази форма на управление е непрекъснатото приближаване на човека към божествените идеали чрез възпитание, обучение, посвещение и най-после, чрез избор на най-добрите от преуспяващите хора. Азия, Африка и цяла Европа, до изникването на разкола на Ирша, се управляваха с теокрация, от разделянето и разлагането на която се образуваха всичките религии на Египет, Палестина, Гърция, Етрурия, Галия, Испания и Великобритания. Тази теокрация, подробно описана в свещените летописи на индусите, персите, китайците, египтяните, иудеите, финикяните, етрусците, друидите, келтските барди и даже в скандинавските и исландските саги, е била основана от един завоевател, когото възпяват Рамаян Валмик и Нон в Дионисиадата (описание на похода на Диониса в Индия). Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия.
В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен
характер
и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз.
Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
към текста >>
45.
20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
И, което е още по- важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния
характер
и на тяхната дейност.
Във всеки от тия съвети Министерският съвет внася за одобрение и приемане изработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните Министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия законна развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло в горния смисъл, ще предвиди подробностите. Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна зарад нейните възвишени блага, е бърже и лесно осъществимо у нас? Не е ли очевидно, че сегашната социална и политическа анархия ще се премахне по тоя начин - чрез създаване на едно професионално представителство в най-съвършена форма без участие на политиците в сегашния калибър?
И, което е още по- важно, освободени от егоизма и фаворитизма, предадените всецяло на общите интереси на народа членове на трите камари ще служат изключително на висшите добродетели, чрез едно съревнование, което ще бъде най-хубавото украшение на техния
характер
и на тяхната дейност.
Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват ще носят печата на знанието, опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Та ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководена от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенствуване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайно благоденствие на народа и за ненарушимата вътрешна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914-1918 г.
към текста >>
Тия негови функции се изразяват в
характера
му.
Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовешка организация, за да се постигне взаимнопомощта и благото на всички. От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така например българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издържлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв.
Тия негови функции се изразяват в
характера
му.
Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството. От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация. Една три-камерна съветска система (интелектуален, съдебно-административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот. Но това ще стане - надеем се, в недалечно време - когато у народите и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа.
към текста >>
46.
24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Тая заповед не изменя
характера
на събранието, макар, че когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за
характера
на събранието, прави по този начин всекиго, който е присъствувал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това.
Weston Super-Mare: местната власт издала заповед, с която забранила събранието, явила се полицията да изпълни заповедта, но един член от „Армията на Спасението" не се подчинил, полицията го арестувала, мировият съд го осъдил, но Кралевският съд, пред който подсъдимият обтъжил присъдата, отменил последната). По-нататък: едно събрание, което инак не би било незаконно, не може да се счита за незаконно вследствие на една прокламация или заповед на един държавен секретар (министър). Да предположим, например, че салвейшистите обявяват по целия град, че ще държат събрание на полето, вън от Оксфорд, в нарочно наето за тая цел място, и че ще се съберат в улицата St. Giles и оттам ще се отправят, с развети знамена и музика, на определеното за богослужебното събрание място. Да предположим, че министърът на вътрешните работи счита, че по една или друга причина, нежелателно е да се състои събранието и изпрати формална заповед до всекиго едного от членовете на „армията", или на „офицерите" й, които ще предвождат „похода" в Оксфорд, с което се забранява събранието.
Тая заповед не изменя
характера
на събранието, макар, че когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за
характера
на събранието, прави по този начин всекиго, който е присъствувал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това.
Да предположим, че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат... " От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещения на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свободата (Hebeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора - едно ауто-дафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята!
към текста >>
47.
26. ИСТИНСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален
характер
.
Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто. И Бог не съизволява в тях. Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека".
Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален
характер
.
Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение? " Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов. Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име. Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята.
към текста >>
48.
28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите
характерни
качества от природата.
Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развите, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект.
Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите
характерни
качества от природата.
А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос. Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила". Душата, като комплекс от всичките вътрешни, скрити сили у човека, трябва да бъде съединена, преди всичко и постоянно, с Бога.
към текста >>
49.
31. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
С други думи, всички работници на общественото поприще трябва, преди всичко, да се оформят като трезви умове и
целнихарактери
.
Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път? Безспорно е, че такива разумни и добри хора, които огорчени и потресени от страшното зрелище на нашата политическа действителност, са запазили своя неутралитет, има. Те съставляват здравата, неопетнена и непокварена част от нашата интелигенция и от широките народни слоеве. Те трябва да се призоват към организирана работа за спасение на страната, но вдъхновявани постоянно от принципите на Христовото учение за любовта и братството. Нашата мисъл е ясна: политиката, за да постигне целите си, трябва да се одухотвори.
С други думи, всички работници на общественото поприще трябва, преди всичко, да се оформят като трезви умове и
целнихарактери
.
Трябва да се изоставят съвършено досегашните политически похвати: лъжата, измамата, фалшификацията, фаворитизмът, непотизмът и експлоатацията на народа. Необходимо е всеки политически деец да съзнае, че като служи на народа, служи на Бога. А който служи на Бога, той трябва да Му служи в дух и истина, т.е. да притежава и да прилага всичките духовни добродетели: любов, мир, благост, кротост, милосърдие, търпение, самообладание и пр. Политик без тия добродетели е едно зловредно оръдие на черните и нечестиви сили.
към текста >>
50.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Ако се опита да хитрува - нещо
характерно
в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията.
Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия. Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските. Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую".
Ако се опита да хитрува - нещо
характерно
в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията.
Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа.
към текста >>
„
Характерна
, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим.
„
Характерна
, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива.
към текста >>
...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ
характер
- за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието.
За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената".
...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ
характер
- за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието.
А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление!
към текста >>
За потвърждение на това сказчикът приведе няколко
характерни
примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи.
Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество.
За потвърждение на това сказчикът приведе няколко
характерни
примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи.
Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости.
към текста >>
Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават
характери
.
Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара.
Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават
характери
.
Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие.
към текста >>
Не учени хора, а възпитани
характери
трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски.
Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери.
Не учени хора, а възпитани
характери
трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски.
Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения?
към текста >>
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия
характер
, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг.
Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други.
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия
характер
, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг.
А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В.
към текста >>
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия
характер
, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг.
Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други.
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия
характер
, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг.
А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо.
към текста >>
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и
характера
на българските теософи...Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. 21.
Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „ с вас и ...под вас! " Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа.
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и
характера
на българските теософи...Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. 21.
„Теософията в защита на себе си" „Мир", Г. XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи.
към текста >>
II от закона за народ, просвещение, Административният съвет обсъжда по-важните окръжни предписания и всички въпроси от текущ и временен
характер
, с които бъде сезиран от министъра, като решенията му влизат в сила след одобрението им от същия министър.
Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална литература! С това свое действие поменатият главен секретар и подчинения му началник на бюрото, Никола Балабанов, действуващи от името на Министерството на Народното Просвещение, са превишили властта, която им дава законът, поради което техният акт се явява незаконен и следва да се отмени. На второ място, от съдържанието на обтъженото окръжно се вижда, че то не е основано на някакво решение на Административния съвет или Просветителния комитет при същото Министерство, а е самолично действие на поменатите двама чиновници. А съгласно чл. 11 ал.
II от закона за народ, просвещение, Административният съвет обсъжда по-важните окръжни предписания и всички въпроси от текущ и временен
характер
, с които бъде сезиран от министъра, като решенията му влизат в сила след одобрението им от същия министър.
В случая, това съществено изискване на закона не е спазено. А това бе необходимо да стане, защото отмененото окръжно N 30006 от 13 дек. 1919 г. за одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис" е издадено въз основа на специално за тая цел решение на Просветителния комитет при Министерството и защото с обжалваното сега окръжно се отнема едно придобито вече право и се ощетяват интересите на едно книгоиздателство. Щом главният секретар и подведомствения му началник са издали окръжното без да е бил сезиран с него компетентният Административен съвет, те са нарушили изричното предписание на закона, поради което техният акт, като незаконен, трябва да се отмени.
към текста >>
След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание
характеризира
порядките у нас (год.Ш, кн.
Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизирането на труда - „едно трикамарно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията". Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот.
След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание
характеризира
порядките у нас (год.Ш, кн.
VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични.
към текста >>
51.
5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
Най-важният, най-
характерният
от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество.
Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане. Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивид има свой цвят, съответен на цвета на планетата , под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка.
Най-важният, най-
характерният
от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество.
И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации. Великите художници на миналото, като Леонардо да Винчи, Рамбранд, Дюрер, Густав Доре и мн. др., са постигнали много, но не всичко. Мистицизмът на средните векове не им е доставил нуждните веществени средства за проявление на талантите им, както и музикалните средства (съвременните инструменти) се оказаха не напълно годни за възпроизвеждане, дори от такива великани на музикалната мисъл и вдъхновение, като Бетховен, Вагнер, Верди, Гуно, Моцарт, Бах и мн.
към текста >>
52.
XV. МАРИЯ ХРИСТОВА - ЖЕНАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА
,
Величка Няголова
,
ТОМ 15
Тя беше много енергична, волева, с труден
характер
.
Знай, че всичко, което Анина Бертоли разказва за тази сестра е вярно. Ти ми беше писал, че искаш да издадеш и тази част от спомените й, като ще настръхнат косите на хората. Постъпи както желаеш. Но истината е, че Мария Христова е пакостила безкрайно на Ана Бертоли, и то съзнателно и умишлено. Какво зная аз за тази сестра Мария Христова?
Тя беше много енергична, волева, с труден
характер
.
За мене тя не беше психически уравновесен човек. Занимаваше се с разни магии и все говореше за „косми" и „нокти", и др. Набеждаваше всеки направо в кражба. За нея беше лесно, защото тя самата беше крадец и разбойник. Разказваше, как една жена била у нея, как откраднала сребърните и лъжици и ги скрила в дрехите си отдолу и така си ги отнесла.
към текста >>
53.
1. РОДЪТ ДЕЛИПЕНЕВЦИ
,
,
ТОМ 16
Моят прадядо Пеню по
характер
бил строг и правдив човек, спазвал до педантичност обществения морал.
Пеню Ганев (ПГ): - Родил съм се на 4 октомври 1897 г. в с. Водица, околия Поповска. Баща ми се казваше Ганю Бобев Пенев. Корените на нашия род са от Дряновския балкан.
Моят прадядо Пеню по
характер
бил строг и правдив човек, спазвал до педантичност обществения морал.
Отишъл една сутрин у съседа си. Повикал, повикал, но съседът не се обадил. Покачил се по стъпалата и надникнал през отворената врата. Заварил съпружеската двойка в интимно положение - разменяйки си гальовни ласки, те не чули виковете му. Брадвата била изправена до вратата.
към текста >>
54.
14. НА ДОБРО ПОЛЕ
,
,
ТОМ 16
По
характер
добра, приветлива.
Лекарят даваше първа помощ. Пак така обратно ме поведе войникът из изходните окопи към резервната част, а оттам след дълго пътуване се завърнах във Ватоша. Кръчмарското помещение бе на една вдовица на име Менка. Имаше дъщеря на име Роза, на 16 - 17 години. Хазяйката ми беше заможна жена.
По
характер
добра, приветлива.
Дохождаха й нейни роднини и познати на гости. В неделен ден ходеше на църква. Нашата квартира със старшията бе широка, бивша кръчма. Подът бе дюшедисан с дъски, а около стените имаше широки пейки, удобно за сядане и за спане. В село Ватоша и в град Кавадарци имаше много войскови части, резервни на различните войскови части, които бяха на позиции.
към текста >>
55.
20. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 г. В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 16
Така че, на високо място може да се разрешат някои въпроси от висш духовен
характер
.
Тя беше озаглавена „Новият живот". „Вие искате диспут. Диспута може да го произведем така: дванадесетте владици да се облекат, ще вземем един автобус, ще слезем в Боровец. Оттам ще тръгнем през Ситняково, през Саръ-гьол нагоре по течението на Марица и ще отидем при Маричините езера. Оттам ще тръгнем за връх Мусала и ще си приказваме тогава за новите идеи, изкачвайки се по южния склон на Мусала.
Така че, на високо място може да се разрешат някои въпроси от висш духовен
характер
.
Аз ви давам известни семена, посадете ги, полейте ги и вижте: като пораснат, ако ви дадат добри плодове, значи учението е добро. Пък ако не ви дадат никакви плодове, отхвърлете го. Но преди да сте го опитали, нямате право да отричате неговото достойнство" и т. н. „Ето, и една 75-годишна сестра (тя беше Попова) дойде с нас на Маричините езера, изкачи се откъм юг на връх Мусала и слезе долу, без да се разболее. Защо? - продължи Учителят.
към текста >>
56.
23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА КОРТЕЗА
,
,
ТОМ 16
Всички изпитания, от какъвто и да е
характер
, ще дойдат, това трябва да го знаете.
След 6 месеца той се изтъпанчи и казва: „Аз каквото зная, Кортеза не го е сънувала," И се фотографирва той, турга отдясно Христа, отгоре - Отца, а от другата страна - Свети Дух. А той е в средата. Дяволът се курдисал в средата, а Христос - отстрани. Та казвам: В духовния свят има известна мъчнотия, известни изпитания ще дойдат. Те са необходими.
Всички изпитания, от какъвто и да е
характер
, ще дойдат, това трябва да го знаете.
Докато минете земния живот, няма да остане изпитание и добро, и зло, което да не изпитате. Може би в един живот няма да изпитате много работи, но в много животи ще минете през всички изпитания, докато дойдете до съвършенство. Всички изпитания няма да минете в един живот, но за да стигнете в съвършенство, няма да остане изпитание, което да не сте опитали. И много сладки, и много горчиви работи трябва да опитате. Но това не трябва да ви спъва." (из беседата „Двете фази в пътя на ученика", в томчето „ Трите родословия", Утринни слова, година V(1935 - 1936), ИК „Жануа '98", София 2000, с, 484 - 485.**) „Пазете се от изкушенията на дявола, за да не си счупите главата.
към текста >>
57.
50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО ЕЛЕНИН ВРЪХ
,
,
ТОМ 16
И едно
характерно
нещо има в това - че след като закусехме, тогава отивахме да правим Паневритмията.
50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО ЕЛЕНИН ВРЪХ С Учителя правехме много пъти екскурзии. Излизахме нагоре по езерата. Отначало играехме Паневритмията при третото езеро, а после започнахме да я правим при Бъбрека.
И едно
характерно
нещо има в това - че след като закусехме, тогава отивахме да правим Паневритмията.
Значи, сити сме и Слънцето огрява и стопля поляната. И затуй, като отидехме там и Учителят се събуваше и играехме боси по поляната на Бъбрека. След като се свършваше Паневритмията, нагазвахме всички в езерото Бъбрека. Нареждахме се. След това Учителят казваше: „Всички да си умиете очите, да ги наплискате с водата от езерото" и след това пък: „Хайде да си измиете пък краката!
към текста >>
58.
52. СНИМКАТА „УЧИТЕЛЯТ В ЖИТОТО
,
,
ТОМ 16
Ще знае кога ще става земетресение, кога ще става нещо от природен
характер
." И като се върнахме на назад, Той дълго време седя там, пак приказва така, изобщо за живота - как трябва хората да го разбират, че трябва да бъдат задълбочени, наблюдателни и т. н.
Има една зона, която отгоре има силно електричество, но отдолу има друго електричество. Те са два реда един върху друг. Така си въздействуват, че не могат да навлязат един в друг да се унищожат, затова мъглата се задържа дълго време. Но ще дойде време и един ден, в бъдеще, ще имаме други положения. Културата на хората ще бъде много висока, хората ще познават много добре метеорологическите промени и ще се водят от тях и тогава човекът няма да бъде изненадван от случайни природни явления.
Ще знае кога ще става земетресение, кога ще става нещо от природен
характер
." И като се върнахме на назад, Той дълго време седя там, пак приказва така, изобщо за живота - как трябва хората да го разбират, че трябва да бъдат задълбочени, наблюдателни и т. н.
Такива въпроси повдигна. След това, като отидохме долу, каза: „Сега да отидем да се разходим." И отидохме на Коса Конарско, където е топлият извор. Тогава Дежа, снахата на Темелко, беше родила дете. Всяка сутрин аз ходех и носех вода от топлия извор, за да окъпят бебчето. Караха също и Владо Николов и Сергей.
към текста >>
59.
99. ВЪЗКРЕСЕНИЕ
,
,
ТОМ 16
Аз не зная спорът от какъв
характер
беше, дали от морален или от материален.
Обаче било под строга тайна, да не се каже на никого. Само този, който е придружавал Учителя, е изказал тази тайна. На мене ми е разказано за това, аз не съм го проверил лично. Иван Толев беше адвокат. Впоследствие той даде Учителя под съд.
Аз не зная спорът от какъв
характер
беше, дали от морален или от материален.
Остана този случай непроверен. Ти ще го провериш при Елена Андреева. Умира момичето им. И те с жена си заключват стаята и отиват и плачат на Учителя. „Учителю, ние не можем без момичето си." - „Знае ли някой за това?
към текста >>
60.
ФИЗКУЛТУРЕН МАРШ Дишай дълбоко
,
,
ТОМ 16
Извадки от сказките: възпитание, въздържание, хранение, дишание, болести и морал от книжката „Новият път" Деца, юноши, ученички, ученици и всички възрастни, тези от Вас, които не са разбрали и приложили ключа за здравето, ако обичате опитайте следното: Дишайте дълбоко, хранете се правилно, за да бъдете здрави, разумни, красиви и със силен
характер
люде!
(а) Дишай, дишай и пак дишай, дишай със любов! (б) 18.а. Песента „физкултурен марш" („Дишай дълбоко") от Пеню Ганев - към № 21., стр. 151 в оригинала (136 тук). Забележка към песента.
Извадки от сказките: възпитание, въздържание, хранение, дишание, болести и морал от книжката „Новият път" Деца, юноши, ученички, ученици и всички възрастни, тези от Вас, които не са разбрали и приложили ключа за здравето, ако обичате опитайте следното: Дишайте дълбоко, хранете се правилно, за да бъдете здрави, разумни, красиви и със силен
характер
люде!
Дишането е живот! - Дишането е свързано с симпатичната нервна система, с кръвообръщението и с белите дробове, а всички заедно са свързани с мисълта. Дишайте сутрин преди закуски няколко пъти. Вдишвайте ритмично, запушвайте едната ноздра, като броите мислено до 4, 5, 6 бройки. Задръжте въздуха повече, с разширени гърди и след това изпущайте въздуха от другата ноздра.
към текста >>
61.
Дневник за всеки ден I. 20.Х1.1922 - 29.V1.1929 год. 1922 година
,
Пеню Ганев 1922 година
,
ТОМ 16
Учителките с леки
характери
, но и отчаянички в своята суета.
Вечерната беседа я отложихме по причина, че отидох в с. Паламарица на вечеринка, и другите братя си отидоха на срочна ваканция. Ходих на вечеринката. Вечерта, по причина на учителките, ядох малко хляб късно. Посвирих им и поиграха, което не трябваше да направя.
Учителките с леки
характери
, но и отчаянички в своята суета.
Вечерта спах у Никола Стоянов, посрещнат добре, сутринта рано изпих един чай и си тръгнах, изгрева го посрещнах в полето „Велико Божествен храм", Тамо на открито питах: що са съмнения и нисши мисли и най-важното - неверие; и отговор получих и намерих - то бе: защото си държа станцията умствена отворена за всички мисли, случайно минаващи, а те са винаги отрицателни, и в стремежа си да се развиват и съществуват, те карат човека да се сниша до най-низшия уровен, да възприема и асимилира умствени картини, [от] които сам човек се отвращава в душата си от тях. Най-лошото, което човек може да си представи, то е да се усъмняваш в това, което е Велико Божествено. И открих - проумях, - че човек трябва да бъде бодър на поста си и да се занимава със само това, което е Божествено, със само това, е в съгласие с Единната Божия Любов. И затова диамантената воля ни е необходима в процеса на растенето. И казах: „Да няма страх, да няма тъмнина, напред в новата борба!
към текста >>
Ходих срещу неделя у г-ца Лидия Кова, тя е отличен
характер
.
Сутринта имахме молитвено събрание, чете се 10. глава от Матея, върху стих 40: „Който приема едного от тия малките, Мене приема." Чудо беседа!!!!!!!!!!!! Вечерта четохме беседата 6. школна беседа: „Положителните и отрицателните качества на ученика". Сестра Козарева ми заяви, че домашните ней позволяват да ходи вечер, затова във вечерните беседи тя няма да участвува.
Ходих срещу неделя у г-ца Лидия Кова, тя е отличен
характер
.
Леля й, рускиня, дохожда тази сутрин на молитвено събрание. Шивачката ... взема една от Всемирните песни. На 29.ХП. дадоха ни тефтерчетата, имам слаб по дескриптивна [геометрия] и френски. Изобщо тази седмица мина добре, само съмнения, мъки и терзания от време на време все се потушваха, това са низши, които се силя да сразя.
към текста >>
62.
1923 година
,
,
ТОМ 16
То е, което създава
характера
.
Природата не търпи застой и от това се поражда болестта. 15) Майката е добродетелна, бащата - умен. 16) Растенето е процес. 17) Гордостта е болест в менталното поле, не във физическото поле. Слушайте Божественото вътре във вас.
То е, което създава
характера
.
Човек, който се лишава от своето Божествено, изгубва смисъла на живота." На 20 януари сутринта потеглихме за Шумен, за да защищавам зара; мама фискално дело заради съставен акт за вино. Стигнах в града в 12 1/2 ч на обед. Отидох у Коля Събев. Оставих си багажа при него и отидох при капитан Коеджиков, за да му предам багажа, който го даде брат му да го занеса. Отидох в казармата.
към текста >>
63.
1925 година
,
,
ТОМ 16
Характерно
е досега, че от малко все е мълчало и все замислено, в градината.
Мисирджиев, който се връщал от Горня Оряховица, където ходил да държи частен изпит за шести клас. У дома се хранихме, после ходихме и поповчето у Павлеви за дядовото Ганчово шише с вода. После се почерпихме на Георгя Данов и оттам отидохме на пощата, а после ходихме да свирим с цигулките Г. Стефанов у Ясака и след това говорихме до 1 1 /2 ч сред нощ. Никола Мисирджиев ми каза, че в тяхното село се намира едно момиче на име Мария Пенчева, около 14-годишно, изкарало първи прогимназиален изпит.
Характерно
е досега, че от малко все е мълчало и все замислено, в градината.
Животът му е бил необщителен. Обаче от миналата година се заинтересовало от Мисирджиев и му е писало да му даде някои книги, обаче той не е сторил това. От скоро време то само отива у Мисирджиев и му говорило много работи върху окултизма, братята и много работи за ритмично дишане, за излъчване и даже опит с намаляване на пулса си. Изобщо човек, чудак с младостта си, а пълен с много знания, и не казва, че да е чело такава литература, и то предсказало, че на 14 този месец в тяхното село ще бие голям град и т. н. За мене важното е, че ние, които бяхме първи на делото, като че мъртвеем с нашето напущане и леност, а тия неуки ни надварят в много отношения.
към текста >>
64.
1929 година
,
,
ТОМ 16
Попът ме изгледа, след като чу Камбура, че „И аз искам да ги чета тия книги от тоя
характер
." Влязох при Стефанка Попова - заварих Иван фелдшера и Георги Цонев.
16.III.[1929 год.], събота Станах ранка. Изкъпах се наново и преоблякох. Извърших си наряда и заприготвях писма за инспекция, Попово и потеглих след закуска за Опака. Занесох пощата, защото понеже снегът се топи, наводнение има и пощата не дойде да вземе писмата. Занесох и колет с V и VIII серии и I серия за Острев и ги предадох на Камбура от Паламарц» да ги предаде чрез Сандю, на лицето.
Попът ме изгледа, след като чу Камбура, че „И аз искам да ги чета тия книги от тоя
характер
." Влязох при Стефанка Попова - заварих Иван фелдшера и Георги Цонев.
Те си излязоха. Останахме със Стефанка двама. Четохме вестник „Братство" и говорихме по много работи. Че Янко, откак съм му казал, че обичам Стефанка, ме намразил, че Янко й предлагал, а тя отказала, масус му правила политики, за да го изпита - преструвки. Григор - синът на фелдшера Цоню, искал да се ожени за Стефанка, и даже на 15й.
към текста >>
65.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Всяка спирка има
характерна
обстановка и Учителят й дава съответно име. (Бел.
В 5 ч тя си потегли. Аз отидох у Гената Стоянова да видя Донка Радева. Поутеших я. Това са спирките за почивка от с. Симеоново по пътеката по долината в посока „Ел Шадай" - Бивака.
Всяка спирка има
характерна
обстановка и Учителят й дава съответно име. (Бел.
на съставителя Вергилий Кръстев) Вечерта Учителят ми каза, че въпросът за изместването е личен, трябва да наблюдавам себе си, да нямам никакви противоречия в себе си, само така да се реша да ида. Първом трябва да се попитам за Славата Божия ли е, после - за благото на моята душа ли е и за благото на цялото човечество ли е. А не да е за моето лично благо. В 10 и 20 вечерта потеглих от София с бързия. Понеже бях изморен, то цяла нощ дрямах.
към текста >>
За жените изобщо, че са жени
слабохарактерни
и податливи и ред др.
Добро момиче, но до крайност наивно, което диагноза на болестта си не може да определи. След това се разсъблече господин Савов, изми се хубаво и легна да си поспи. Чете вестници и „Свободно възпитание" и остана да спи в Крепча. Говорихме по много въпроси. Той си разправи историята на баща си, на дядо си, на сина си.
За жените изобщо, че са жени
слабохарактерни
и податливи и ред др.
1 юний 1929год. Станах къде къде 6 ч от сън. Измих се хубаво и закусихме. След това изпратих господин Славов до Бош-пунар [бунар] към Юренджик и се върнах. Не влязох на занятия, а попълвах таблиците.
към текста >>
Много хубави мисли от много съществен
характер
за сегашното тревожно разделено състояние.
Ядох кисело мляко и чесън, а те - пържена прясна риба. 20.VI.1929., четвъртък, Крепча Станах, но се бях събудил още много рано, но не ставах, докато не завика ходжата, „о". Измих се и след наряда свирих, макар че „G"- „сол" корда е надена и бръмчи, понеже конецът отдолу е над столчето. Четох 3 гл. от Евангелието и 56, [страница] от Ш серия за „Неразделяй".
Много хубави мисли от много съществен
характер
за сегашното тревожно разделено състояние.
Тези хубави мисли, с едно препрочитане на подчертаните мисли из цялата беседа, ме трансформираха и настроиха, скачиха с главната станция - Бога, откъдето иде главният ток - на живота. Времето облачно, хладно, приятно. 21.VI.1929 год., петък, с. Крепча Станах от сън. Набързо се измих, облякох, приготвих за Попово.
към текста >>
66.
1930 година
,
,
ТОМ 16
С него през цялата ваканция прекарахме в много разговори по различни въпроси от духовен
характер
.
Тамо ни очакваха колегите и колежките. Качихме се на автомобила и потеглихме за София. Пътуването бе весело, защото колегите пущаха шеги, особено Катя. На Изгрева гостувах на брата Иван Петров Цар-Асеновчанина, каруцаря, понастоящем в София. Заварих и дяда Недя от Цар-Асен, дошъл на гости на дъщеря си и зетя си, да види Учителя и братството.
С него през цялата ваканция прекарахме в много разговори по различни въпроси от духовен
характер
.
31.XII.1930 год., сряда Вече съм в София. Станахме в 5 ч и отидохме на школа. Вечерта всички братя, сестри, Учителят посрещнахме Новата година. Бяхме на обща вечеря (варен ориз, картофи пак обварени, така, цели и по една питка половин хляб). Даваха се стихотворения, пяха се хорови песни, декламации.
към текста >>
67.
1931 година
,
,
ТОМ 16
Или ако преодолееш изкушенията от чувствен
характер
, то те ще се явят от духовен
характер
.
13.I.1931 год., вторник Среща с Учителя Запитах Учителя за известни въпроси, на които Той ми даде обширни обяснения. По въпроса за морални и неморални деяния: „Има много неща, които съвременното общество схваща за морални, а други - за неморални. Например красива девица, ако я прегърнеш, и те видят, ще ти кажат: „Това е безнравствено." Но ако тя е изпаднала някъде и е паднала със счупен крак и я понесеш на ръце, като си я прегърнал, всеки ще каже, че ти извършваш едно добро дело." По въпроса за изкушенията: „Без изкушения няма да дойде време да остане човешката душа. Ако те изкушава сега някоя красива, хубава девица. Ожениш се, но впоследствие се явява някоя по-красива жена или друга девица и ти я възлюбиш - ето ти изкушения пак.
Или ако преодолееш изкушенията от чувствен
характер
, то те ще се явят от духовен
характер
.
Служител си на Бога. Ходиш да помагаш на нуждающите се и така всичко за Бога. На тогова, на оногова, но никой не те поканя и те нахрани. Гладуваш си 3 дни, отидеш и говориш на някого, но той се обръща и силно те удря с юмрук по носа и ти се поваляш на земята безсилен, окървавен. Ако сега кажеш: „Е, аз на Тебе, Боже, служа, а ето що стана, така ли трябваше да стане?
към текста >>
1.III.1931 год., неделя От съня си на събуждане запомних последната мисъл: че човек трябва да създаде от себе си един образцов
характер
, който да устоява във всичките бури на живота и винаги погледът му да бъде обърнат към висшата цел - Бога!
Като станах, прочетох 11 лекция от III година на младежкия клас - „Единица и вечност". 28.II.1931 год., събота Хубаво време. Топъл ден. Следобед ходихме с Еленка в Губеш. Вънахме се късно.
1.III.1931 год., неделя От съня си на събуждане запомних последната мисъл: че човек трябва да създаде от себе си един образцов
характер
, който да устоява във всичките бури на живота и винаги погледът му да бъде обърнат към висшата цел - Бога!
Изпълних си наряда и свирих, докато се съмне. Сега започнах да чета беседата „Добрата земя" от VIII серия. 6.III.1931 год. Четох книгата на пророк Софония и от прочетеното се вижда, че добрият живот не е в богатството. Материалното богатство не прави човека добър.
към текста >>
68.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.
,
,
ТОМ 16
И в момента, когато вие опитвате това, да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош
характер
- в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят.
Има нещо друго. Но във вашата сила е да измените вашето положение! Свободата седи, че вие можете да опитате Божията Любов още днес и да я опитате в нейната пълнота! Тъй че и всичките въпроси, онези жизнените въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите. Но вие ще вземете друго едно становище.
И в момента, когато вие опитвате това, да допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош
характер
- в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят.
И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрения между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате и навсякъде ще стане един коренен преврат във вас. Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл: вие ще станете на един извор, че всички хора ще имат нужда от вас. Защото дотолкова можем да бъдем силни, доколкото можем да бъдем полезни, съществено полезни на ближните си. Лекарят е полезен, че може да лекува. Него го пазят като зеницата на окото си. Защо?
към текста >>
69.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1
,
,
ТОМ 16
Само по този начин ще може да се съгради един
характер
, воля, на които да се разчита.
Трябва да се прави разлика от чистото окултно знание и знанието, което има светът. Всяка грешка, която се съзнава, трябва да се поправя. Не е лошо, че е дошла грешката, но трябва да се поправи. Не е престъпление, че е дошла една крива мисъл, но тя трябва да се поправи. Стремежът на сърцето и волята на всекиго трябва да бъдат насочени към изправяне погрешните.
Само по този начин ще може да се съгради един
характер
, воля, на които да се разчита.
Според степента на развитието на ученика, учителят му задава задачи и има отношения спрямо него. Най-главното нещо е ученикът да бъде способен да може да учи. На ученика му е нужно голямо външно и вътрешно самообладание. В природата има два вида сили: едните са съзнателни, разумни, които съдействуват на нашето развитие и движение, а други са противодействуващи, които ни спъват. Ученикът трябва да сортира своите мисли, чувства, желания и постъпки.
към текста >>
Моравият цвят в чист вид произвежда сила на
характера
, а в нечист вид - малодушие.
Чистият зелен цвят произвежда растене във всяко отношение: на мисли, на чувства, проявяване на благородни чувства и пр., а в нечистия вид произвежда съхнене - и физическо, и психическо. Синият цвят в голямо количество и в чист вид причинява подем, разширение на чувствата, проявяване на най-възвишени чувства в човека. А в малко количество и в неестествен вид произвежда противоположното: съмнение, безверие, обезверяване. Тъмносиният цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост в убеждения, в чувства. А в нечист вид - непостоянство.
Моравият цвят в чист вид произвежда сила на
характера
, а в нечист вид - малодушие.
Може да се изучава възпитателното значение на цветовете, като се култивират в градината цветя с разни краски. Може да се види какво възпитателно влияние [имат] червените цветя, сините, тъмносините и пр. Ако хората знаеха законите на действието на цветята, до известна степен да се възпитават чрез тях. И всяка една мисъл произвежда особен цвят. Силата на писателя седи в това, какъв цвят произвеждат във вътрешния мир на читателя.
към текста >>
70.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Говорихме върху много работи от идеен
характер
.
Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло.
Говорихме върху много работи от идеен
характер
.
Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет. Говорихме за схващанията на Учителя и Христа за задомяването. И се потвърди вечно вярната истина, че „жененият служи на жената, а нежененият - на Бога". Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота.
към текста >>
Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен
характер
.
Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч потеглих за Кърджали. Тая сутрин времето бе много тихо, ясно небе, хубаво слънце, но около 12 ч и нещо изведнъж задухна силен, буен северен вятър, толкова, че като че земетръс има. Пътят за Кърджали е сух. В 2 1/2 бях вече в книжарницата на Ангел. Вземахме учебници: 9 читанки за II отделение и други нужни материали за канцеларията.
Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен
характер
.
В общината ми предадоха пощата, която се състоеше от писмо от Еленка, писмо от Нушка Атанасова, картичка от дядо Истатко, писмо от Атанас Димитров от Равна, писмо от Петко Николов, ул. „Юмрук-чал" № 8, гр. Казанлък. С този човек се запознахме на върха Св. Никола над Шипка, където задружно направих снимка и му изпратих, а той сега ми благодари и изпраща 10 лева в марки. Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял.
към текста >>
Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си
характер
; пилци, щурци няма да пипаш.
Казвате: никой не иска лъжата. Да се откажете от лъжата, това значи да бъдете искрени спрямо себе си. Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, какво ли ни се смееш? " Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката?
Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си
характер
; пилци, щурци няма да пипаш.
Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот.
към текста >>
Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам
характер
и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме.
Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока].[/b] [b][b]6.IV.1934., К.-Кафтан[/b][/b] [b]Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му.
Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам
характер
и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме.
И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса.[/b] [b]Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка. Но се разкаях, задето така небрежно писах на Еленка и особено пък в пощенска карта.
към текста >>
От 9 ч до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически
характер
, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи.
Чуват се цигулките и викът на момите и аз започнах да се кахъря, че съм се успал, че не съм станал да посрещна куми моми, в измежду които се намира и[/b] [b]мен симпатичната госпожица, сега учителка в Кърджали.[/b] [b]*[/b] [b]Целия ден е облачно, но вятър няма, та не е студено. Получих днес писмо от Еленка, писмото й е писано на 6.IV. т. м., също и една пощенска карта от брат Ив. и Неда Петрови.[/b] [b][b]13.IV.1934 год., петък[/b][/b] [b]Четох лекцията „Силните течения в природата". Времето много хубаво. Ясно небе и хубаво слънце.
От 9 ч до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически
характер
, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи.
Аз не говорих до 11 ч, обаче размишлявах върху прочетената лекция, та това го смятах за разговор. Помислих си да остана тая заран до обед да чета тук, а следобед да отида в Кърджали, обаче уплаших се, че от четенето ще се яви голяма задачата ми за тези три часа (9 ^ 12), та затова се избръснах и отпътувах за Кърджали. Но на улицата ме среща Кирков и ме покани да се почерпим, в едно кафене-кръчма. Та седях тамо да му гледам начина на живот и как иска от тогова и от оногова пари. От мен взема във вид на пиене 30 лева.
към текста >>
71.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са
характер
, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство.
Налегнаха ме мисли, че има пак нещо да ми минава тия дни през главата, но какво може да бъде друго, освен уволнение, анкета поради това, че съм говорил в турското училище в Кърджали с Киркова за порядките в Просветното министерство и партизанщината, която необуздано разиграва коня си в отечеството ни, че тия, които се зоват само с епитета „националисти", са само голословци, и чете под тая фирма вършат онова, което чужденци, противници на Отечествените ни идеали, биха вършили. Няма стабилитет на чиновничеството и сега ще бъдем разигравани, особено тия, които ги подгонят отнякъде и искат само с честни средства да се само-защищават. Най-после ще кажа, това е външната страна на въпроса, на моята съдба физиономията е засега външно черничка, може би, както ми се представи днес насън, но отвътре тя е весела, избухваше в невъздържан смях и продължаваше да ми бъбри неразбрани неща, които тук-таме разбирах. Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея.
Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са
характер
, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство.
Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат?
към текста >>
В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен
характер
, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство.
Най-после ще кажа, това е външната страна на въпроса, на моята съдба физиономията е засега външно черничка, може би, както ми се представи днес насън, но отвътре тя е весела, избухваше в невъздържан смях и продължаваше да ми бъбри неразбрани неща, които тук-таме разбирах. Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации.
В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен
характер
, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство.
А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат? Защо аз поука не взех от словата на Учителя си, как в мен е така слаба вярата ми? Не мога ли и аз един живот да посветя на ближния, да излъчвам само добри мисли, чувства и желания, да не се стремя да угаждам комуто и да е и да не се стремя да се харесвам, защото харесването води към външната страна на живота, към външното, обективното.
към текста >>
Говорихме върху много работи от идеен
характер
.
Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло.
Говорихме върху много работи от идеен
характер
.
Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет. Говорихме за схващанията на Учителя и Христа за задомяването. И се потвърди вечно вярната истина, че „жененият служи на жената, а нежененият - на Бога". Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота.
към текста >>
Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен
характер
.
Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч потеглих за Кърджали. Тая сутрин времето бе много тихо, ясно небе, хубаво слънце, но около 12 ч и нещо изведнъж задухна силен, буен северен вятър, толкова, че като че земетръс има. Пътят за Кърджали е сух. В 2 1/2 бях вече в книжарницата на Ангел. Вземахме учебници: 9 читанки за II отделение и други нужни материали за канцеларията.
Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен
характер
.
В общината ми предадоха пощата, която се състоеше от писмо от Еленка, писмо от Нушка Атанасова, картичка от дядо Истатко, писмо от Атанас Димитров от Равна, писмо от Петко Николов, ул. „Юмрук-чал" № 8, гр. Казанлък. С този човек се запознахме на върха Св. Никола над Шипка, където задружно направих снимка и му изпратих, а той сега ми благодари и изпраща 10 лева в марки. Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял.
към текста >>
Характерът
на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните.
При нас е наш Иван - брат ми, но като че ли той е Георги Събев, който ще помага да пренасяме багажа на Еленка. Тя гледа да го застави той първо да вземе една част от леглото, т. е. от юрганите, дюшека, одеалата (тия червените бяха върху юрганя й), а ние да останем сами в стаята, че имала да ми говори нещо важно насаме и се събудих и гледам, че часът е 6 и че съм се даже успал половин час за школата. Ето някои хубави мисли от лекцията „Двата полюса" *: „Радвайте се, когато някои въпроси остават неразрешени. Красивото в живота стои в това, което не се разрешава.
Характерът
на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните.
В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда.
към текста >>
Тагор, като се запознах с
характерите
на героите му.
19.II.1934 год., понеделник Станах на разсъмване. Облачно е вън и земята бяла, обаче едва посипана със сняг, който през деня, като поотвърна времето, се стопи. След като свърших занятията, аз се залових с романа „Бунтовникът Гора". И в 11 ч вечерта го дочетох. На много хубави мисли ме наведе Р.
Тагор, като се запознах с
характерите
на героите му.
Майката Анандамай, Пареш Бабу, също и Сучерита, са положителните характери в романа, а после вече Бинои Бабу и Лолита. 20.II.1934 год., вторник Станах рано, но се загърнах в леглото и повече от час размишлявах. Мислих върху човешкия дух, работата на човека, състоянията, които преминава в зависимост връзките, които си е създал с външния свят. Мислих също върху значението на молитвата и усилието, което непрекъснато трябва да прави в себе си, за да преодолява вътрешни и външни противоречия. Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества.
към текста >>
Майката Анандамай, Пареш Бабу, също и Сучерита, са положителните
характери
в романа, а после вече Бинои Бабу и Лолита.
Облачно е вън и земята бяла, обаче едва посипана със сняг, който през деня, като поотвърна времето, се стопи. След като свърших занятията, аз се залових с романа „Бунтовникът Гора". И в 11 ч вечерта го дочетох. На много хубави мисли ме наведе Р. Тагор, като се запознах с характерите на героите му.
Майката Анандамай, Пареш Бабу, също и Сучерита, са положителните
характери
в романа, а после вече Бинои Бабу и Лолита.
20.II.1934 год., вторник Станах рано, но се загърнах в леглото и повече от час размишлявах. Мислих върху човешкия дух, работата на човека, състоянията, които преминава в зависимост връзките, които си е създал с външния свят. Мислих също върху значението на молитвата и усилието, което непрекъснато трябва да прави в себе си, за да преодолява вътрешни и външни противоречия. Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества. Необходимо е непоколебимост в идеята и вяра а положителните, в положителния Божествен Промисъл.
към текста >>
Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си
характер
; пилци, щурци няма да пипаш.
Казвате: никой не иска лъжата. Да се откажете от лъжата, това значи да бъдете искрени спрямо себе си. Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, какво ли ни се смееш? " Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката?
Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си
характер
; пилци, щурци няма да пипаш.
Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби." Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот.
към текста >>
72.
1934 година Продължение
,
,
ТОМ 16
Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам
характер
и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме.
За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време. Сън. Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му.
Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам
характер
и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме.
И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса. Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка.
към текста >>
От 9 ч до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически
характер
, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи.
Получих днес писмо от Еленка, писмото й е писано на 6.IV. т. м., също и една пощенска карта от брат Ив. и Неда Петрови. 13.IV.1934 год., петък Четох лекцията „Силните течения в природата". Времето много хубаво. Ясно небе и хубаво слънце.
От 9 ч до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически
характер
, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи.
Аз не говорих до 11 ч, обаче размишлявах върху прочетената лекция, та това го смятах за разговор. Помислих си да остана тая заран до обед да чета тук, а следобед да отида в Кърджали, обаче уплаших се, че от четенето ще се яви голяма задачата ми за тези три часа (9 ^ 12), та затова се избръснах и отпътувах за Кърджали. Но на улицата ме среща Кирков и ме покани да се почерпим, в едно кафене-кръчма. Та седях тамо да му гледам начина на живот и как иска от тогова и от оногова пари. От мен взема във вид на пиене 30 лева.
към текста >>
73.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1934 г
,
ТОМ 16
Характерното
е в 113 и 114, псалом, че Бог въздига от пръстта нищия и го поставя с князовете си на една трапеза и неплодната жена прави да се задоми и да бъде майка на много деца.
* Целия ден е облачно и студен вятър вее. Не е замръзнало и калта се почти махна. Писах почти през свободното време резюмета от тия, които ми е изпратила Еленка, до 10 1/2 ч. Четох Билията - 114. псалом и други някои глави.
Характерното
е в 113 и 114, псалом, че Бог въздига от пръстта нищия и го поставя с князовете си на една трапеза и неплодната жена прави да се задоми и да бъде майка на много деца.
Каменната пустиня накарва да бъде езерна вода и кремъка - вода да започне да извира от подобно място. За Бога всичко е възможно. 15.ХII.1934 год., събота Облачно. Из мъгла вали. Към обед заваля силен дъжд.
към текста >>
Отворих си и от десета серия от „Синовете на възкресението", падна ми се страница 39: „И тъй, едно нещо се изисква от вас: При великите идеи, които занимават ума ви и при великите желания на вашето сърце, да имате
характера
на Христа.
Вънка се изясни и звездите блещукат сега с омайна светлина и красота. Имаше хубаво настроение у хората да ме слушат, и у мен - да им свиря. След като се разотидоха в 2 ч, ние с Георги Божилов стояхме до 3 ч и говорихме. Отворих си в Библията по случай Новата година. Падна ми се съденето на Христа, Евангелието на Марка, глава 15.
Отворих си и от десета серия от „Синовете на възкресението", падна ми се страница 39: „И тъй, едно нещо се изисква от вас: При великите идеи, които занимават ума ви и при великите желания на вашето сърце, да имате
характера
на Христа.
От вас не се изисква да помагате на хората с пари, или да ги храните - това са последни неща. От вас се изисква само едно: При всичките работи, които занимават ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае от нещо, и да му кажете само 2 думи: „Дерзай, братко! " Смелост, благородство, самопожертвуване се изисква от човека по отношение на неговите убеждения. При това, всеки човек има сили на разположение, с които може да изправи своя живот, без да очаква на другите хора! Хората трябва да се обичат, да си помагат, но да не очакват един на други.
към текста >>
74.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год
,
1935 г
,
ТОМ 16
1.IV.1935 год., понеделник Сън: Макар че не можах да спя, поради неудобното легло, но все съм сънувал един сън, който
характеризира
състоянието ми на в дадения момент безсистемност и план на живот.
Дойдохме си къде 9 ч. Изкъпах се. Дохождаха някои хора на приказка. Поспах си и отидох в Годеч в 8 ч, за да присъствувам на вечеринка, дадена от „Царибродското читалище на западните покрайнини". Пренощувах у Манов на едно късо миндерче, та цяла нощ се свивах и не можах да спя както трябва.
1.IV.1935 год., понеделник Сън: Макар че не можах да спя, поради неудобното легло, но все съм сънувал един сън, който
характеризира
състоянието ми на в дадения момент безсистемност и план на живот.
Сънувах, че съм с една кола, впрегната и теглена от две крави, слаби. Вървят колата, теглени от кравите, но понеже нагорният път ги много мъчи, те се отбиват ту отляво, ту отдясно. Къде намерят път да се отклонява, те тутакси се кривват и признавайки, като че ли, виновността си, започват да бягат. Изпреварвам ги и ето, пак ги насоча нагоре - ето, друг път се отклонява надясно и те хукват надясно, из него. Това ставаше многократно и толкова ми досади, че в тревогата и яда си се събудих.
към текста >>
75.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1936 година
,
ТОМ 16
Но
характерното
е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността". В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
Но
характерното
е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо.
Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема.
към текста >>
Тя е добра, с благ
характер
, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Това се дължи на особните психологически състояния, които преживявам като човек още неурегулирал вътрешните си емоции и енергии и поради това се стълкновяват в мен две състояния: на светлината и тъмнината - на разума и на тялото. Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически.
Тя е добра, с благ
характер
, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена. Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен.
към текста >>
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах
характер
на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.
Младо момиче, което ходи в III клас и остана. Не повтори, за да си изкара прогимназията. Сега вече мома. Дойде да иска книги за прочит. Но дохождането й бе да дойде, за да види дали аз не бих й дал повод за младежки любовни отношения.
Дадох й един роман, „Крадлата", като вкратце й описах съдържанието, в което й подчертах
характер
на силна воля и устойчиви чувства и неуклонна любов на героинята.
25.ХI.1936 год., сряда Днес реших да не отивам следобед в Годеч. Получих от Еленка писмо. Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта.
към текста >>
76.
Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.
,
1937 година
,
ТОМ 16
Характерното
бе, че бикът ми проговори, че ще ме убие и тогава падна в дирята ми.
Днеска тук учих децата. Вечерта до 10 ч имах репетиция с ергени и моми. 19.I.1937 год., вторник Валя хубав сняг нощес. Сън: Сънувах, че пътувах в поле. От едно стадо биволици един чер голям биволски бик се отдели от стадото и ме подгони, като се мъчеше да ме стигне и ме убие със силната си глава.
Характерното
бе, че бикът ми проговори, че ще ме убие и тогава падна в дирята ми.
Аз бягах с всичка сила, но видях, че той ще ме настигне и се отбих на една височинка, до една рекичка и имаше едно дъбово дърво, но дървото свлечено някога отвисоко, че изникнал дебел клон нагоре, и аз се покатерих. Страх ме бе, че той може със сила да удари клона и да го счупи и аз да падна. Ужас ме обзе и аз започнах да обикалям дървото, като баирчината бе така, че слезех ли аз долу, бикът оставаше отгоре, зад дървото, извиеше ли се на моето място, долу, аз се качвах горе, зад дървото. И бикът ми говори с човешки глас, че ще ме научи, само да може да ме настигне. Но се събудих така в това страхотно положение.
към текста >>
77.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
По
характер
са весели, гостоприемни.
Ако някой ви каже, че сме българи или ако сме подали декларация, че сме българи, да знаете, че лъжем. Ние сме си сърби и сърби ще си останем." Хората хранят една скрита завист, защото сме ги поробили през април месец, след като ги разбиха германците. И всички в себе си чакат да се повторят събитията от 1918 година. И че българите временно пак щели да бъдат тук. Въпреки всичката си скрита, па даже и явна омраза, все се намират мъже да ни канят на гости.
По
характер
са весели, гостоприемни.
Черпят с що имат. Ракията пият като вода. Яде хляб и пие ракия. И последствията на всичко е - нравствена разпуснатост. Мъже ходят по чужди жени.
към текста >>
78.
VIII. Документи на Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Когато причините са от семеен или материален
характер
, подкрепете заявлението с необходимите документи, а ако е от здравословен
характер
, освен подаденото заявление, ще се явите лично на преглед пред медицинската комисия в канцеларията на училището в с.
3 на окръжно № 677-о от 15 март 1944 г. на Министерството на народното просвещение, съобщава ви се, Господине учителю, че вие сте определени за преместване в новите земи за учебната 1944/45 година. Ако има причини за отменяваме изпращането Ви, съгласно т. 5 и т. 6 на същото окръжно, направете постъпки навреме, като заявлението Ви бъде получено в инспекцията най-късно на 5 май 1944 г.
Когато причините са от семеен или материален
характер
, подкрепете заявлението с необходимите документи, а ако е от здравословен
характер
, освен подаденото заявление, ще се явите лично на преглед пред медицинската комисия в канцеларията на училището в с.
Своге -Софийско, на 7 май 1944 г. в 8 часа сутринта. Околийски училищен инспектор: (подпис) (печат) 2. Софийска областна реквизиционна комисия № 1223 3.V.1944 г. София УДОСТОВЕРЕНИЕ Софийската областна реквизиционна комисия удостоверява, че Пеню Ганев Бобев -първоначален учител в с.
към текста >>
79.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
Първа част
,
ТОМ 16
Ако влезете в умствения свят, светлината има физически
характер
, материална субстанция.
Те не са за обикновените хора, а за силните. Избягвайте резките промени. Не се поддавайте на големите радости и големите страдания и скърби. Спирайте се на малките промени и малките трептения. Между mi и fa има много ноти, които само един ангел може да види.
Ако влезете в умствения свят, светлината има физически
характер
, материална субстанция.
Целият органически свят сега се настройва на една нова гама. Ний сме сега в една епоха, в която се преобразуват нещата. Музиката е един превод на светлината. Срещнеш някого - изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с подсъзнанието си, не му я казвай. Не давай преценка за Божествените работи.
към текста >>
Чрез пеенето човек подобрява кръвообращението, дишането, добива един мек
характер
.
Тон почти всички имате, но липсва ви времето. Доста трудно е да накараш болния да пее. Пеенето е едно мощно средство. В бъдеще във всяка къща все ще има по някакъв инструмент. Пеенето е проява на човешкия ум.
Чрез пеенето човек подобрява кръвообращението, дишането, добива един мек
характер
.
Оперното пеене е само за посветените. Нашата епоха е отражение на една стара [епоха], която си заминава вече. Казва някой: „Господ ме забрави." Човек може ли да забрави крака си? Може, ако го отреже някой хирург. Сега като живеете, ще създадете вашето бъдеще.
към текста >>
80.
IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА
,
продължение 2
,
ТОМ 16
" - то значи изуй животинското, изуй човешкия
характер
и така се яви при Бога.
Пейте сега, а не чакайте да дойде. Той е дошъл. Като срещнеш един човек, ти може да не го поздравиш, но в себе си кажи: „Той е много добър човек." Кажи в себе си: „Ти си много добър човек." Доброто Имайте моето добро на ваше разположение. Който ходи при Господа, човек става. Казаната дума на Мойсея: „Изуй обущата си!
" - то значи изуй животинското, изуй човешкия
характер
и така се яви при Бога.
Отсега нататък трябва да имаш кой да те учи, да имаш модел. Досега сами сте се учили. Пееш - трябва да имаш модел. Аз на всинца ви мога да поправя живота, но това няма да е за ваша полза. Как да обичаш Да обичаш някого значи да имаш една добра черта за него - че е способен талантлив, даровит; а да го прегърнеш, това не е любов.
към текста >>
Всяка една буква, която пишеш, показва целия ти
характер
.
При скръбта отиваме към центъра, стесняваме се, а при радостта се разширяваме, отиваме към периферията. Добрият Добрият човек има здрав гръбнак, той раздава. По-добре е [човек] да излезе с товар, а да се върне без товар. Без работа нищо не се постига. Трябва да се цени времето.
Всяка една буква, която пишеш, показва целия ти
характер
.
По почерка се познава целият характер на човека. Та, каквото пишеш, внимателно пиши. Доволен Човек при всичките условия трябва да бъде доволен. Да бъдем снизходителни във всички неща. Божественото доволство расте, а човешкото се смалява.
към текста >>
По почерка се познава целият
характер
на човека.
Добрият Добрият човек има здрав гръбнак, той раздава. По-добре е [човек] да излезе с товар, а да се върне без товар. Без работа нищо не се постига. Трябва да се цени времето. Всяка една буква, която пишеш, показва целия ти характер.
По почерка се познава целият
характер
на човека.
Та, каквото пишеш, внимателно пиши. Доволен Човек при всичките условия трябва да бъде доволен. Да бъдем снизходителни във всички неща. Божественото доволство расте, а човешкото се смалява. Човешката любов се смалява, тя започва с много любов и постепенно се смалява, а Божествената расте.
към текста >>
81.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 2
,
ТОМ 16
Музиката не е от земен
характер
.
Певецът се отличава с няколко качества. За да бъдеш имаш един отличен певец, не трябва да имаш никакво разочарование, изкушение, смущение и болест. Човек трябва да знае как да бута кордите на душата си, за да мисли. (2.III.1938 год., сряда) 197, Музиката е един начин за подмладяване. Тя е изкуство и сила.
Музиката не е от земен
характер
.
Тя е нещо вътрешно. Който не е вътрешно музикален, и външно не е. Който не е вътрешно духовен, не може да бъде музикален. При музиката трябва да вземат участие сърцето, умът и волята. (2.Ill. 1938 год., сряда) 198.
към текста >>
То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя
характер
.
И учен човек не може да станете. Всички хора на изкуството са пратени като служители на Бога. На гениалните музиканти музиката достига чак до далечните звезди, а на талантливите - до Слънцето. Милиарди трептения се искат, за да се образува една човешка мисъл. 228. Музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек.
То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя
характер
.
Онова, което се преживява, онова, което се мисли, онова, което се постъпва - това са материали, с които се гради човешкият характер, човешката душа и човешкото тяло. (9.III.1932 год., петък) 229. Цветовете на тоновете „Dо" е червеният цвят, тон на живота. После има „mi-бемол" и Fа-диез". Цялото е една миньорна гама, спиране на естествения ход на човешкото развитие.
към текста >>
Онова, което се преживява, онова, което се мисли, онова, което се постъпва - това са материали, с които се гради човешкият
характер
, човешката душа и човешкото тяло.
Всички хора на изкуството са пратени като служители на Бога. На гениалните музиканти музиката достига чак до далечните звезди, а на талантливите - до Слънцето. Милиарди трептения се искат, за да се образува една човешка мисъл. 228. Музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер.
Онова, което се преживява, онова, което се мисли, онова, което се постъпва - това са материали, с които се гради човешкият
характер
, човешката душа и човешкото тяло.
(9.III.1932 год., петък) 229. Цветовете на тоновете „Dо" е червеният цвят, тон на живота. После има „mi-бемол" и Fа-диез". Цялото е една миньорна гама, спиране на естествения ход на човешкото развитие. Fа" е зеленият цвят, физическото поле.
към текста >>
82.
Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
Продължение 5
,
ТОМ 16
Музиката не е от земен
характер
, тя е нещо вътрешно.
Като те заболят, концентрирай се и почни да му пееш: „Боли ме коремът." (Учителят пее.) Ще видите как ще изчезне болестта. Каквото ви заболи, пейте. Като ви заболи глава, пей: „Аз вече ще почна да мисля и да чувствувам добре и да постъпвам добре, ще бъда справедлив и няма да правя погрешки." Музиката е един начин за подмладяване. Аз ви гледам, че сте остарели. Музиката е изкуство и сила.
Музиката не е от земен
характер
, тя е нещо вътрешно.
Който не е вътрешно музикален, и външно не е. Трябва да мислите за духовното. Който не е вътрешно духовен, не може да бъде музикален. При музиката трябва да вземат участие сърцето, умът и волята. Всяка болест с песен се лекува.
към текста >>
83.
Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас
,
,
ТОМ 16
Ще започнете от музиката и така ще се облагородите, ще създадете
характер
.
Всяко едно четиво, ако имаш музикално настроение, ще го разбереш по-добре. Духът работи музикално. В Божествения език няма излишни думи. Свещеният език е неизменяем. Който е разбрал музиката, ще разбере Божествената поезия на нещата.
Ще започнете от музиката и така ще се облагородите, ще създадете
характер
.
Губене на паметта произтича от дразнене, тревоги, насилия, а музиката постепенно ще премахне тия тревоги и ще даде едно уравновесяване на душата; тогава умът се запазва по-спокоен и паметта ще бъде силна. Когато не туриш „аз", то не е материално. „Аз любя", значи ти имаш известен интерес. „Аз вярвам", то е слабо материално. Но „вярвам", то е силно.
към текста >>
Щом почне да загрубява гласът, изменя се ципата, изменя се и
характерът
, понеже тия вибрации са много чувствителни.
Музиката е една дълбока сфера на Битието. Окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека, Упр.: си-му-ту-си = dо, si, ге, sol. Музиката се изразява със същите органи, с каквито говорим, т. е. същата оная ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пение. Първото нещо, с което започва черната ложа, като попаднеш в нея, е огрубяване на гласа ти.
Щом почне да загрубява гласът, изменя се ципата, изменя се и
характерът
, понеже тия вибрации са много чувствителни.
Кажи: „Аз съм мобилизиран в Божествената музика и не мога да пея другояче, освен по всичките правила на Божествената музика." Ти няма да позволиш никому да те хваща за гърлото, гърлото ти трябва да бъде свободно. Кажи на душата си: „Качи се в гърлото ми, да ми изпееш една хубава песен, каквато ти знаеш." Не спъвайте разумната душа в нейните проявления, всяко едно желание или стремеж трябва да бъдат свещени, както са свещени мислите и желанията на Бога. Всички пориви на душата са: благородни, свещени, чисти и святи. Ще спазвате Божествените закони! Истинският плач е първото музикално упражнение.
към текста >>
То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя
характер
.
„Ре" е оранжевият цвят, изявление на индивидуалността. „Сол" е ясносиният цвят и означава духовния стремеж. Откъсите с номера 365 и 366 са извадки на Елена Хаджи Григорова от лекции на Учителя Петър Дънов, а с номера 367 - 375 - извадки на Пеню Ганев. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) Горната песен е много тъжна. Музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек.
То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя
характер
.
Онова, което се преживява, онова, което се мисли, онова, което се постъпва - това са материали, с които се гради човешкият характер, човешката душа и човешкото тяло. (Из лекция на Учителя пред Общия окул тен клас от 9. III. 1932 год.) 368. Създавай музикална мисъл и мисли музикално (Прочете се 10. глава от Притчите) Па во га ди ке 30 ни па до ре ми фа СОЛ ла си до Музиката, това е един резултат на живота.
към текста >>
Онова, което се преживява, онова, което се мисли, онова, което се постъпва - това са материали, с които се гради човешкият
характер
, човешката душа и човешкото тяло.
„Сол" е ясносиният цвят и означава духовния стремеж. Откъсите с номера 365 и 366 са извадки на Елена Хаджи Григорова от лекции на Учителя Петър Дънов, а с номера 367 - 375 - извадки на Пеню Ганев. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев.) Горната песен е много тъжна. Музиката е външната страна на живота, за да се тонира човек. То е наука и изкуство, да можеш да повлияеш на себе си, когато градиш своя характер.
Онова, което се преживява, онова, което се мисли, онова, което се постъпва - това са материали, с които се гради човешкият
характер
, човешката душа и човешкото тяло.
(Из лекция на Учителя пред Общия окул тен клас от 9. III. 1932 год.) 368. Създавай музикална мисъл и мисли музикално (Прочете се 10. глава от Притчите) Па во га ди ке 30 ни па до ре ми фа СОЛ ла си до Музиката, това е един резултат на живота. Ти не можеш да бъдеш музикален, ако дълго време не си мислил.
към текста >>
84.
VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев
,
,
ТОМ 16
Когато дойде този, тихият глас да работи, тогаз се създава човешкият
характер
, тогаз човек е силен.[/b] [b]Човек трябва да е много богат, но когато дойде тихият глас, той става богат.
И за да го намерите, трябва да изгоните всяка завист, маловерие, раздразнение. Човек да се постави като много разумно дете и веднага ще чуе този глас - той се казва Тихият глас.[/b] [b]Пророк Илия беше много смел човек. Той изкла 400 лъжливи пророци, после се уплаши от една жена и каза: „Господи, не искам вече да живея, виждам, че не съм по-добър от другите хора." Той като изкла 400 пророци, привлече всички техни грехове на себе си и после отиде в пустинята, където Бог му се яви по три начина: в огъня, в бурята и после в тихия глас. В тихия глас той чу Бога.[/b] [b]През тази година желателно е, аз ви пожелавам да чуете тихия глас. Тихият глас на Господа носи хубавото, великото в света.
Когато дойде този, тихият глас да работи, тогаз се създава човешкият
характер
, тогаз човек е силен.[/b] [b]Човек трябва да е много богат, но когато дойде тихият глас, той става богат.
Човек трябва да бъде богат, за да бъде добър. Когато Славейков казва: „Парице, парице, всесилна парице", тук парите, златото означават мъдрост. Значи, с мъдростта си в рая, а без нея - на края.[/b] [b]Миналата година ви говорих за отворените очи, а пък сега, тази година, казвам: Торбите ви да бъдат отворени. Защото, ако торбите ви са затворени, когато минават те, торбите ви ще останат празни. През цялата година торбите ви да бъдат отворени.[/b] [b]Сега ще разгледате това: Сърцето на човека да бъде отворено за светлината.
към текста >>
85.
III. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИМАШЕ ПЛУТОН В ОСМИ ДОМ В ЗНАКА ЛЪВ
,
,
ТОМ 16
Според данни на Мария Тодорова всички
характерни
упражнения са заснети, но са разпръснати на различни места.
Работа върху Паневритмията от съвременници на Учителя. а) Описание от Милка Периклиева на упражненията и гимнастиката, публикувани през 1938 г. б) Работна група, създадена от Мария Тодорова, Ярмила Менцлова и Елена Андреева и др., при което се дава уточнение и разширено описание на движенията на Паневритмията. Същият текст е преработен допълнително от Елена Андреева, като заангажирва един художник, който прави скици на отделните движения. Това е най-подробното описание на съвременници на Учителя, работили в работна група; в) Документация на Паневритмията, направени от фотографа Васко Искренов с модели - Мария Тодорова и Ярмила Менцлова.
Според данни на Мария Тодорова всички
характерни
упражнения са заснети, но са разпръснати на различни места.
Необходимо е да се намерят снимките и негативите и да се подредят в албум. Това е най-точната и сигурна, и автентична документация. Допълнително могат да се добавят снимков материал, заснет по време на Школата при игра на Паневритмията; г) Публикация на Виола Бауман, направена в Съединените Щати, но при публикацията на луксозното издание, изпратено до Галилей Величков, се оказа, че има много грешки и пропуски в нотния текст на Паневритмията на издадената книга, за което Галилей Величков и Филип Стоицев бяха направили коректури и бяха изпратили до нея в САЩ, за да се направи второ издание. Понататък нямаме сведение какво е направено; д) Работа по Паневритмията на Ярмила Менцлова. Да се провери от Йоанна Стратева и направи коментар за всичко онова, което знае за задачата, дадена на Ярмила от Учителя за работа по Паневритмията и да направи сравнение с другите издания на Паневритмията и доколко описанието е най-точно и достоверно. 3.
към текста >>
86.
XV. НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БИСЕРИТЕ ПРЕД СВИНЕТЕ (Ев. Матея, гл. 7, ст. 6)
,
,
ТОМ 16
Заминаха си и непрекъснато всяка седмица научавам, че преминават през различни премеждия от личен
характер
и по-специално Стоян, както и Момчил.
На 26.12.1997г. пристигна у дома Любомир Гълъбов и представя Момчил Николов, който пък водеше Стоян Кючуков, и двамата от Стара Загора. Поискаха да подготвят за печат една годишнина от оригиналите, които сега аз ги подреждах и ги подготвях за печат. Направихме протокол, подписаха се и им ги връчих за работа Неделни беседи 1940 - 1941 г. - 39 броя беседи. 2.
Заминаха си и непрекъснато всяка седмица научавам, че преминават през различни премеждия от личен
характер
и по-специално Стоян, както и Момчил.
Давах им съвети, които те не изпълняваха. Питаха ме. Аз давах съвети. А те си правеха каквото им хрумне. И затова работата им не вървеше, по всички посоки ги отклоняваха и се забавяше работата. 3.
към текста >>
87.
Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.
,
,
ТОМ 16
Характерно
е, че има хубави лози асми, за които личи, че са се грижили и уредили.
Колегата бе излязъл да ни посреща, Поизмел, почистил и се приготвили за гости. Отпочинахме си и потеглихме за съседното село Юглюк. Юглкж отстои от Терзикьой на 500 метра, или на един километър, може да се каже. Ето, тамо ни посрещна госпожицата Стефанка Минева, учителка в това село. Въведоха ни в училищния двор.
Характерно
е, че има хубави лози асми, за които личи, че са се грижили и уредили.
Направили им нов чардак, подвързали и стъкмили. След това отключиха и училището. Всички колеги останаха като неми от факта, че училището светя чисто. Канцелария няма. Шкафовете, библиотеката, масите, всичко чисто, без прах, подът - чист и намазан с подово масло, а чисто белите стени - обкичени с най-разнообразни картини, най-вече от дружество „Червен кръст", с хигиенични съдържания и напътствия.
към текста >>
Хората на изкуството, непокварените
характери
, са най-добрите условия, където човек би се почувствувал в атмосфера своя, братска, среда, в която да лъха духът на любовта и взаимопомощта.
Аз като че ли съм дошъл до безидейност, като че отдавна чертаните ми и мечтани идеали останаха непостижими, или да кажа, по човешки засега непостижими, защото не можах да си създам среда, условия, за да живея с тях. Това е, че аз обичам музиката, а условия не можах да си създам, в среда не попаднах, където да мога да се развивам. А изкуствата си искат среда и условия. Вътрешните условия аз ги притежавам, те са любов към музиката, към знанието, а външните са материални условия, приятели и приятелки със същите стремежи, с които да вървим задружно. Нужно ми е да бъда учител в София, където, заедно с изкарването на прехраната си, да мога да вземам уроци по цигулка и пеене.
Хората на изкуството, непокварените
характери
, са най-добрите условия, където човек би се почувствувал в атмосфера своя, братска, среда, в която да лъха духът на любовта и взаимопомощта.
Сега се чувствувам чужд между народа, които, загрижени само в материалните си нужди, никога и не подозират, че аз ги обичам, че мога да им бъда полезен в много отношения. Те, горки, и на ум не им дохожда това, че човек има нужда и от храна за ума, сърцето, душата и духа. Още повече ме измъчва положението, кога се смея, събера за известно време, за няколко минути с колеги и колежки, или някой друг интелигентен човек. Всевъзможни автомати, които механически изпълняват поверената им длъжност, но дух на човещина като че ли нямат. Не, те имат, но аз допирна точка не мога да намеря, където да влезем във връзка.
към текста >>
88.
I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.
,
Елена Хаджи Григорова.
,
ТОМ 17
Почувствувах самодоволство и една пълнота в себе си, защото живите картини, които се явяваха като на кино, бяха от духовен
характер
.
Учебната година почна, прибрах се в с. Равна на работа с Пеньо. Първите дни, още ненастанена на квартира, дойде ми на гости Савка. Оригинални преживелици имахме с нея. След нейното заминаване, една вечер сънувах, гледах някакви картини живи, тъй ми допадаха и харесваха, че се породи чувство да си имам поне една и току ми се каза, че всички са мои.
Почувствувах самодоволство и една пълнота в себе си, защото живите картини, които се явяваха като на кино, бяха от духовен
характер
.
След това намерих се в една стая и като се огледах, видях насядали наоколо учениците на Христа. Учителят стои на средата, а ние със Савка сме малко настрана и Учителят на нас ще ни даде един практичен урок. И както стоеше, току взема метлата и почна да мете измежду краката на апостолите. На 16ий ноемврий 1931 г., четвъртък (Заговезни) вечерта се събудих към 3 ч посред нощ на лявата страна със следния сън. Отишла съм на Изгрев и там със Савка намерихме Учителювата стая.
към текста >>
89.
16. Писмо (до Д-р Димчев)
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Ето защо, чувствувайки се свободна и близка към Вас, при срещата ни на конгреса, аз пожелах да Ви представя една брошура от Учителя, която по-скоро представляваше един отговор, или едно продължение на нашите разговори в онова време, които имаха идеен
характер
.
Мислех си: Ако този Ви жест беше направен от скромност, за да не изпъквате пред обществото като тщеславен и славолюбив, каквито са всички други общественици у нас, с малки изключения, едва ли би имало по-благородно нещо от това. Но ако пък този Ви жест бе резултат на известни моментни състояния във Вас, то не остава друго, освен да съжалявам, защото такива жестове са присъщи само на най-обикновените хора, които нямат за цел друго нещо в живота, освен слава и почести. Такива са днес почти всички общественици не само в България, но и по целия свят и затова именно идеите, които ги носят, нямат свойте благоприятни резултати. Но аз няма да допусна второто, защото и сега още изпъкват в съзнанието ми картини из Вашия живот като общественик и идеалист, пред който изтръпвам, защото Ви виждам като мъченик, като апостол, като пионер, който неуморно е работил и е жертвувал всичко за идеите, които Ви вдъхновяваха и Ви вдъхновяват. Като такъв работник за общото благо - заздравяване човечеството от страшния алкохолизъм, Вие не бяхте друго за околните, както и за мене, освен един брат, който идеше да направи на човека-роб най-голямото добро - първа крачка към морален и висш живот.
Ето защо, чувствувайки се свободна и близка към Вас, при срещата ни на конгреса, аз пожелах да Ви представя една брошура от Учителя, която по-скоро представляваше един отговор, или едно продължение на нашите разговори в онова време, които имаха идеен
характер
.
Не зная защо, обаче, въпреки възможността Ви да получите брошурата, под разни предлози Вие отказахте. Това обстоятелство не ми внуши нищо отрицателно, защото допусках, че вниманието Ви беше всецяло погълнато от работа по случай конгреса. Ето сега Ви изпращам „Човешкият дух" [1] - една много важна беседа, в която Учителят разправя, че Човешкия дух седи над всичко и че от хиляди векове насам той е създавал и продължава да създава науките, изкуствата и учи човека на всичко. Учителят казва: „Когато човешкият дух иска да си направи сянка, да се освободи от вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си." Следователно той е в сила да сгъстява и разредява материята. Цялото човечество, казва Учителят, се съдържа в един човек и всеки човек е в цялото човечество.
към текста >>
90.
21. Среща с Паша
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Помни, че
характерната
черта от всички добродетели в тебе е Правдата!
об., Изгрев. Време облачно, но магнетично, топло, приятно. Пожелавам ти да прогледнеш духовно и физически. През всичките дни на твоето съществувание като душа, при всичките йерархии, винаги да бъдеш пред лицето на Бога, облечена в ефир и светлина, с послушанието на Христа, като достоен служител, готов всеки миг да изпълни волята на Бога. Мир, радост и блаженство, заедно с всички добродетели, да бъдат вечно твои съпътници в живота!
Помни, че
характерната
черта от всички добродетели в тебе е Правдата!
Като подпис на всичко това, давам ти едно свято целувание. Твоя сестра в Господа - Елена.
към текста >>
91.
23. Размишление
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
При тази черта на своя
характер
, която има П., това благородство, тази самоотверженост и готовност да се жертвува и да даде всичко, което има, всичкото си време и спокойствие, за да допринесе да повдигне този народ, тези благородни, възвишени, Божествени, първи по своего рода пориви, които се крият в глъбините на тази красива, добра и искрена душа, при едно по-високо съзнание и разбиране в какво именно седи служенето и изпълнението волята на Бога, той ще бъде един от най-способните, един от първите, силните, даровитите, достойните ученици на нашия Учител.
23. Размишление 30.XII. 1934 г., неделя. Наряд. Размишление: Свободен разговор на душата с П. пред лицето на Христа, нашия възлюблен, велик единороден син на Бога живаго, най-чистият, най-светият и най-мощният, най-силният между всички ангели.
При тази черта на своя
характер
, която има П., това благородство, тази самоотверженост и готовност да се жертвува и да даде всичко, което има, всичкото си време и спокойствие, за да допринесе да повдигне този народ, тези благородни, възвишени, Божествени, първи по своего рода пориви, които се крият в глъбините на тази красива, добра и искрена душа, при едно по-високо съзнание и разбиране в какво именно седи служенето и изпълнението волята на Бога, той ще бъде един от най-способните, един от първите, силните, даровитите, достойните ученици на нашия Учител.
Нека Христос проектира и изпрати по един лъч светлина в неговото и моето съзнание, за да ни се уяснят нещата, да разберем в какво именно седи изпълнението волята на Бога и всеки според своите специфични сили и възможности, които са вложени в глъбините на душата от Първоизточника на живота, да ги приложи във всичката пълнота и красота в своя живот, така че Бог да се весели в Своите Си дела, а душите ни да се радват с пълното съзнание, че действително изпълняват волята на Бога! Мирът, радостта и хармонията да бъде средата, в която да пребивават през всичките дни на своя живот, при всички степени на своето развитие, при всички йерархии в еволюцията на своя живот! Амин! Така да бъде!
към текста >>
92.
30. Писмо от лагера - Рила
,
II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Палатката си съм построила между два големи камъка, като два братя близнака, които с мълчанието си ми говорят за търпение, твърдост и устойчивост - качества, които трябва да легнат и в основата на човешкия
характер
.
Посетих всички места, които ми напомниха нашите сърдечни срещи в миналото. Мили ми бяха тези места, защото ме свързваха с тебе и с ония изживени минути в духовен изблик на душите ни! Тук времето е хубаво, а често пъти и променчиво - мъгляво, дъждовно, ветровито и пак слънце топло, което разполага душата да се унася в по-висши светове. Палатките ни са построени по брега на вълшебното езеро и са кацнали като бели гълъби в предверието на Елбур. Аз вярвам, че такива красиви селца съществуват само в приказните светове извън нашата земя.
Палатката си съм построила между два големи камъка, като два братя близнака, които с мълчанието си ми говорят за търпение, твърдост и устойчивост - качества, които трябва да легнат и в основата на човешкия
характер
.
Мили ми са тези два камъка. Те ми приказват чудни, хубави приказки, изречени от тихия шепот на чистите и кристални води на Елбур и околните му върхове и скали. Вратата на палатката ми гледа към самото езеро, а погледът ми се къпе в гладката повърхност на водата, в която се оглежда цялото небе, а върховете се отразяват в тихите му и дълбоки води. Малко по-напред и вляво е палатката на Учителя. Идеално съчетание на нещата, при което се чувствувам щастлива и доволна, като свободна птичка, сама-саменичка, на воля и простор в планинския ми дворец!
към текста >>
93.
25. Беседа от Учителя на 11 .VIII.1932 г., 5 ч сутринта
,
III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)
,
ТОМ 17
Ние още сме под влиянието на личния
характер
, на общественото мнение.
То е една преграда за греха. Но трябва да се повдигнеш над своя срам. Срамежливият човек, за да се освободи от срама, трябва да бъде крайно благочестив. Иначе ще си създадеш голямо нещастие и ще станеш безочлив. Защото и крадецът може да стане без срам.
Ние още сме под влиянието на личния
характер
, на общественото мнение.
Казваме: какво ще кажат хората, как ще ни видят, как сме облечени? Хората за Господа много малко мислят. А за себе си много мислим ние. Досега хиляди години ние сме мислили само за хората и за себе си, а пък за Бога едвам сега започваме. Ако имаш лоши мисли, не си ли говедарин.
към текста >>
94.
4. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 25.IX.1935 г.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Както и да е, твоето идване е от важен
характер
.
Цеко те поздравлява и казва, дошли някои от Драгалевци, на него познати, които искат работа, да копат шахти, и ми каза да те питам: ако искаш, той да ги спазари, докато е сухо и хубаво време. Той инсталира стаите, сега пита за мазето, къде да постави лампата и ключовете. Неговото мнение е да тури лампата над вратата на вътрешните отделения, за да се осветляват и стълбите при влизане, пък ти както кажеш, пиши. Отвън на мазето ще трябва да се тури врата, защото при дъжд и сняг всичката вода ще отива в мазето и няма да може да се слиза, да се влиза. Дядо Стоян още не е идвал, а чичото каза, днес надвечер щял да дойде.
Както и да е, твоето идване е от важен
характер
.
Изкара я толкова, сега още най-необходимото трябва да се направи. Без каквото може, може, но без врата не може, макар от сковани дъски, да пази завет от дъжд и сняг. Други особени новини има много да се говори, но когато дойдеш. Поздрави равняни от мене нарочно. Питат ли за мен?
към текста >>
95.
5. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 24.II.1936 г.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Той ми каза, че кучето, дето те ухапало, то ще имаш някоя неприятност от личен
характер
или от колегите си там, или от твойте домашни.
Сега сме 24.11., сряда. Часът е към 7 вечер, ще бързам да приключа писмото, защото искам да го занеса на пощата препоръчано. Приеми много и много мили привети - и ако ти е удобно, ела си за малко. Еленка. P.S. Казах съня на Учителя.
Той ми каза, че кучето, дето те ухапало, то ще имаш някоя неприятност от личен
характер
или от колегите си там, или от твойте домашни.
Резюметата, след като си извадиш бележки, ако искаш, пращай ги на Сотирка Бабаджова, ул. „Войнишка", Варна. Но недей бързай; да седят доволно при теб, докогато имаш време да ги прегледаш и пишеш. Кога стигнеш, тогава ги пращай, без да се пресилваш и бързаш; ако не можеш да успееш, понеже имаш много работа, недей ги праща. Да седят на твое разположение, сега на тебе искам да пращам.
към текста >>
96.
23. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 21.II.1937 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Скърбите дават мекота на
характера
, дълбочина и дълъг живот.
На земята най-добрият рай е изгревът. Раят - изгревът, това е едно състояние. Когато се срещнете с лоши хора, не се дразнете, но да ви стане приятно! Не казвайте нито че се радвате, нито че скърбите! Но кажете: „За нас скърбите и радостите са добре дошли." Вие имате повече дарби, отколкото трябва.
Скърбите дават мекота на
характера
, дълбочина и дълъг живот.
Страданията дават по-добри разбирания, а радостите дават методите за използуване на условията. Мислете, че всичко, което става в живота, е на място! Щом Бог допуска нещо, то е на място. Всяка една несрета в живота е за добро. Каквото ви дойде, било болест или сиромашия, казвайте, че е за добро!
към текста >>
97.
25. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.llI.1938 год.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Поддържай тази бодрост задълго и тя да ти стане като свойствена черта на твоя
характер
, всякога да бъде с тебе.
25. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.llI.1938 год. Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко 11.III.1938г., петък, 1.30 ч обед Пеньо, Здравей! Много се радвам, че си добре и че си бодър и тялом, и духом, а най-много - че си доволен от дохождането си.
Поддържай тази бодрост задълго и тя да ти стане като свойствена черта на твоя
характер
, всякога да бъде с тебе.
Това е здравословно състояние и нека тя дати бъде един неизчерпаем извор, отдето непрекъснато бликат сили, енергии за работа, вдъхновение, което да ти дава подем на духа към най-великото, благородното, възвишеното, което осмисля живота и изпълва човека с радост и веселие. С крилата на духа си лети из безбрежните пространства на всемира, обхождай организираните светове неземни, любувай се на тяхната красота, храни се и с оная храна, която употребяват там, която поддържа вечния живот, чети, мисли през цялата седмица и в събота ела при мен и ми разправи своята опитност и сподели с мен свойте наблюдения и преживявания на твоята душа през време на свойте пътешествия! Помни и не забравяй, че идването в София те задоволява и че е от голямо значение за тебе сега! Ако аз не си идвах често, не бих могла да изкарам толкова години по селата! Тази област ми е позната като бял ден, имам опитността, затуй мога и да те насърча в това направление.
към текста >>
98.
2. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 22.I.1927 год.
,
VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Черни Лом и има
характер
на планинско село.
Като гледам любезните колеги сутрин като дойдат, та като турят едно чуканче всред стаята или на масата, па като нарежат оня контрабанда тютюн, че като свият ония големи цигари, та като запушат - същински локомотиви, облаци дим се върти над главите им, а ти дишай и мечтай за чист въздух! Понякога, кога ме поканят да им посвиря, разни други стари и млади турци, защото те обичат музиката, аз им свиря, те се наслаждават, а ме дарят с още по-гъсти облаци от дим. Поезия на живот, но с черни стихове! Слънцето сега, през зимния сезон, изгрява в училището тъкмо в 11 1 /2 ч сутрин. Защото селото е застроено в един ляв приток на р.
Черни Лом и има
характер
на планинско село.
Голям балкан има на североизток. Гората е близко, на около 300-400 метра, но зимно време не ми се ходи в нея. А кога пролет дойде, тогава положението ми ще бъде завидно, защото от двете страни на селото е гора с хубави широки поляни с южно изложение, та няма да дишам оная тютюнева димилка, а ще бъда през повечето време в гората, от високите скали ще мога да наблюдавам училището, та чрез сигнализация да ме повикват колегите турци, кога им трябвам . Ценни извадки сте ми изпратили от беседите на Учителя, които сега пре- прочетох и всичко това ме накара така мощен и весел да се чувствувам. Зер, кога разсъждаваме, свързани с добрите перспективи на идейния живот, нас крила ни изникват и високо хвръкваме, но действителността на живота е нещо другичко.
към текста >>
99.
5. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 15.II.1937 год.
,
VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Давам си почти всяка вечер по един хубав концерт от тях и едно нещо има
характерно
- че дълго време трябва да мисля, да зова музикантите, докато усетя, че са вече дошли.
Днеска дочетох и си извадих бележки от всичките ти резюмета. Много нови работи научих и за музиката, и за живота и отношенията на любящите се души. Далечните хора се по-силно обичат. Така е, но дохожда време, че тия хора, като се силно обичат, та им е мъка, че не могат да се съберат и така чезнат мисли и чувства, като се сподавят от размисли и скланяне глава пред съдбата, зад която е Творецът, най-разумният над разумните и над човешките щения и желания. Сега аз съм ударил на свирене и пеене на братските песни.
Давам си почти всяка вечер по един хубав концерт от тях и едно нещо има
характерно
- че дълго време трябва да мисля, да зова музикантите, докато усетя, че са вече дошли.
Велико нещо е окултната музика, когато вътрешно се разбере и изживее, а не по външни привички и подражания се свири и пее. Моли се за съдействие от горе! Тези горни същества, те като ни залюбят, ще ни и съдействуват. С тази твоя гвардия се справяй по-бързо и им наговарвай и си работи! Като ти дойде Савка, кажи й: „Слушай сега, ще ти дам един концерт, ще бъдеш добра да ме изслушаш, без да ми говориш за друга философия" - и започни да й пееш и като имаш един външен слушател, ти ще се стараеш по-хубаво да пееш.
към текста >>
100.
11. Писмо на Анна Динова до Елена Хаджи Григорова от 19.XII.1926 г.
,
VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
В постоянна борба сме, но в таз борба крепне нашият дух и се изработва нашият
характер
.
Любете друг друга, им каза и той, на който го разбере. Царството Божие вътре във вас е - казва Христос. Да, Ленче, колко много сме излезли навън ние и как мъчно ще влезем в това вътрешно царство, усилие трябва. Често аз се опитвам да затворя очите си за всичко видимо, да се освободя от всички връзки и да се почувствувам свободна, като че сега съм излязла от Бога и злото не познавам. То е най- блаженото състояние, но мигновено пак излизам, почнат да нахлуват мисли, неканени гостенки, приятни и неприятни.
В постоянна борба сме, но в таз борба крепне нашият дух и се изработва нашият
характер
.
Без страх и тъмнина все напред ще вървим. Учителят живее повече на Изгрева, цяло домакинство там се устрои. Възкресение, казва, иде, бъдете готови, а светът тъй ще се разтърси, че ще му се замае главата. Стига ти засега толкова. Живей си с радостната надежда и чакай възкресението!
към текста >>
НАГОРЕ