НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
46
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
46
:
383
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
11. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 3, 18.І.1930 г)
,
,
ТОМ 21
2) „Яденето има смисъл само тогава, когато храната, коя- то ви се дава, за да подкрепи
живота
, може да се смели.” Драги братя, За да може, трябва да знае човек.
11. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 3, 18.І.1930 г) (В. „Ратник на свободата”, бр. 3, 18.І.1930 г., София, стр.
2) „Яденето има смисъл само тогава, когато храната, коя- то ви се дава, за да подкрепи
живота
, може да се смели.” Драги братя, За да може, трябва да знае човек.
Но има разни видове знания. Някой знае да чете как е писано, че се готви ястие; други пък е гледал с очите си как готвят; трети знае да готви, а четвърти наготвя и яде - и, като яде, стомахът му е здрав и смила яденето. Така са и хората и знанието. Има разни науки и знания. Едни знаят само писаните науки - те в живота влизат най-неподготвени; - други са по- практични и знаят как да наредят живота си.
към текста >>
Едни знаят само писаните науки - те в
живота
влизат най-неподготвени; - други са по- практични и знаят как да наредят
живота
си.
2) „Яденето има смисъл само тогава, когато храната, коя- то ви се дава, за да подкрепи живота, може да се смели.” Драги братя, За да може, трябва да знае човек. Но има разни видове знания. Някой знае да чете как е писано, че се готви ястие; други пък е гледал с очите си как готвят; трети знае да готви, а четвърти наготвя и яде - и, като яде, стомахът му е здрав и смила яденето. Така са и хората и знанието. Има разни науки и знания.
Едни знаят само писаните науки - те в
живота
влизат най-неподготвени; - други са по- практични и знаят как да наредят
живота
си.
Онзи, който иска да знае и да се ползва, трябва да търси новото. Старата наука и знания, т. е. досегашното знание, е дало вече своите плодове: всичкият сегашен живот е резултат на нашето сегашно знание и наука - ний го знаем какво е: болести, омрази, преследвания, грамадни топове, братоубийства, алчност, стремеж за владение. Ако искаме да съградим нещо по-яко, по-хубаво, то трябва да прибавим нещо ново в живота. То съществува и дава своя отпечатък върху всичко.
към текста >>
досегашното знание, е дало вече своите плодове: всичкият сегашен
живот
е резултат на нашето сегашно знание и наука - ний го знаем какво е: болести, омрази, преследвания, грамадни топове, братоубийства, алчност, стремеж за владение.
Така са и хората и знанието. Има разни науки и знания. Едни знаят само писаните науки - те в живота влизат най-неподготвени; - други са по- практични и знаят как да наредят живота си. Онзи, който иска да знае и да се ползва, трябва да търси новото. Старата наука и знания, т. е.
досегашното знание, е дало вече своите плодове: всичкият сегашен
живот
е резултат на нашето сегашно знание и наука - ний го знаем какво е: болести, омрази, преследвания, грамадни топове, братоубийства, алчност, стремеж за владение.
Ако искаме да съградим нещо по-яко, по-хубаво, то трябва да прибавим нещо ново в живота. То съществува и дава своя отпечатък върху всичко. Като внимателен кондуктор то кани своите пасажери с усмивка на устата и учтиво: - Заповядайте, качете се! Но когато те не чуят навреме, то ще им викне: „Хайде, бре, говеда! ” -Тогава всички ще побързат, защото няма да имат време: който не приема новото, ще загине със старото.
към текста >>
Ако искаме да съградим нещо по-яко, по-хубаво, то трябва да прибавим нещо ново в
живота
.
Има разни науки и знания. Едни знаят само писаните науки - те в живота влизат най-неподготвени; - други са по- практични и знаят как да наредят живота си. Онзи, който иска да знае и да се ползва, трябва да търси новото. Старата наука и знания, т. е. досегашното знание, е дало вече своите плодове: всичкият сегашен живот е резултат на нашето сегашно знание и наука - ний го знаем какво е: болести, омрази, преследвания, грамадни топове, братоубийства, алчност, стремеж за владение.
Ако искаме да съградим нещо по-яко, по-хубаво, то трябва да прибавим нещо ново в
живота
.
То съществува и дава своя отпечатък върху всичко. Като внимателен кондуктор то кани своите пасажери с усмивка на устата и учтиво: - Заповядайте, качете се! Но когато те не чуят навреме, то ще им викне: „Хайде, бре, говеда! ” -Тогава всички ще побързат, защото няма да имат време: който не приема новото, ще загине със старото. И тъй, търсете новия живот и новото в живота - то носи братство и обич към всички, разрешава всички спорове, оглажда всички неприятности, дава спор и берекет във всеки дом, който го е приел, благословията на небето върху всички, здраве на болните, сила на здравите, мъдрост на жадните, хляб на гладните.
към текста >>
И тъй, търсете новия
живот
и новото в
живота
- то носи братство и обич към всички, разрешава всички спорове, оглажда всички неприятности, дава спор и берекет във всеки дом, който го е приел, благословията на небето върху всички, здраве на болните, сила на здравите, мъдрост на жадните, хляб на гладните.
Ако искаме да съградим нещо по-яко, по-хубаво, то трябва да прибавим нещо ново в живота. То съществува и дава своя отпечатък върху всичко. Като внимателен кондуктор то кани своите пасажери с усмивка на устата и учтиво: - Заповядайте, качете се! Но когато те не чуят навреме, то ще им викне: „Хайде, бре, говеда! ” -Тогава всички ще побързат, защото няма да имат време: който не приема новото, ще загине със старото.
И тъй, търсете новия
живот
и новото в
живота
- то носи братство и обич към всички, разрешава всички спорове, оглажда всички неприятности, дава спор и берекет във всеки дом, който го е приел, благословията на небето върху всички, здраве на болните, сила на здравите, мъдрост на жадните, хляб на гладните.
Ето, това ново е край вас - то ви вика и предлага нови дни, изпълнени със смисъл, добрини и братска обич - ще спите ли още? Щастието не хлопа всеки ден на човешките порти - не го пропущайте! С братски поздрав: Любомир
към текста >>
2.
12. АКО НИЙ, СЪВРЕМЕННИТЕ ХОРА (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Това го има и в
животните
.
4, 25.І.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр. 1) „Ако ний, съвременните хора, не можем да умрем от глад за правдата, а продължаваме да живеем в неправдата, где е човешкото, где е характерът? ” В съвременното человечество навсякъде има стремеж да се използуват един-други.
Това го има и в
животните
.
От сегашния живот се изискват неща, които изглежда не могат да се постигнат със старите знания, пътища и методи, философи, доктори, князе, царе, министри, обществени водители, днес всички сочат пътища; сочат също както стария крив рак, който се сърди на младия, че ходел тъй чудновато - с опашката напред, вместо с главата... - Че и ти тъй ходиш - отговорил младият учудено... И докато кривото в човека не се оправи, каквото и да стори човек, каквато и длъжност да заема, това криво все ще се проявява. Винаги трябва да се помни, че богатият е кандидат за сиромашията, а сиромахът - за богатството. Добрият е кандидат за греха, а грешният - кандидат за доброто. Всички мислят, че животът ще се оправи, като се примирим, но това е погрешна мисъл - след всяко примирие досега е идвала и войната. Светът по механически начин няма да се оправи.
към текста >>
От сегашния
живот
се изискват неща, които изглежда не могат да се постигнат със старите знания, пътища и методи, философи, доктори, князе, царе, министри, обществени водители, днес всички сочат пътища; сочат също както стария крив рак, който се сърди на младия, че ходел тъй чудновато - с опашката напред, вместо с главата... - Че и ти тъй ходиш - отговорил младият учудено... И докато кривото в човека не се оправи, каквото и да стори човек, каквато и длъжност да заема, това криво все ще се проявява.
„Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр. 1) „Ако ний, съвременните хора, не можем да умрем от глад за правдата, а продължаваме да живеем в неправдата, где е човешкото, где е характерът? ” В съвременното человечество навсякъде има стремеж да се използуват един-други. Това го има и в животните.
От сегашния
живот
се изискват неща, които изглежда не могат да се постигнат със старите знания, пътища и методи, философи, доктори, князе, царе, министри, обществени водители, днес всички сочат пътища; сочат също както стария крив рак, който се сърди на младия, че ходел тъй чудновато - с опашката напред, вместо с главата... - Че и ти тъй ходиш - отговорил младият учудено... И докато кривото в човека не се оправи, каквото и да стори човек, каквато и длъжност да заема, това криво все ще се проявява.
Винаги трябва да се помни, че богатият е кандидат за сиромашията, а сиромахът - за богатството. Добрият е кандидат за греха, а грешният - кандидат за доброто. Всички мислят, че животът ще се оправи, като се примирим, но това е погрешна мисъл - след всяко примирие досега е идвала и войната. Светът по механически начин няма да се оправи. Помощта на човека по механичен начин няма да дойде.
към текста >>
Всички мислят, че
животът
ще се оправи, като се примирим, но това е погрешна мисъл - след всяко примирие досега е идвала и войната.
” В съвременното человечество навсякъде има стремеж да се използуват един-други. Това го има и в животните. От сегашния живот се изискват неща, които изглежда не могат да се постигнат със старите знания, пътища и методи, философи, доктори, князе, царе, министри, обществени водители, днес всички сочат пътища; сочат също както стария крив рак, който се сърди на младия, че ходел тъй чудновато - с опашката напред, вместо с главата... - Че и ти тъй ходиш - отговорил младият учудено... И докато кривото в човека не се оправи, каквото и да стори човек, каквато и длъжност да заема, това криво все ще се проявява. Винаги трябва да се помни, че богатият е кандидат за сиромашията, а сиромахът - за богатството. Добрият е кандидат за греха, а грешният - кандидат за доброто.
Всички мислят, че
животът
ще се оправи, като се примирим, но това е погрешна мисъл - след всяко примирие досега е идвала и войната.
Светът по механически начин няма да се оправи. Помощта на човека по механичен начин няма да дойде. Богатият човек, когато не знае какво да прави с парите си, е натоварена камила - кандидат за гробищата. Человек не е пратен на земята да яде и да пие. И богатството, и сиромашията не са идеали в живота, те са само средства - зад тях има нещо друго: те са само резултати.
към текста >>
И богатството, и сиромашията не са идеали в
живота
, те са само средства - зад тях има нещо друго: те са само резултати.
Всички мислят, че животът ще се оправи, като се примирим, но това е погрешна мисъл - след всяко примирие досега е идвала и войната. Светът по механически начин няма да се оправи. Помощта на човека по механичен начин няма да дойде. Богатият човек, когато не знае какво да прави с парите си, е натоварена камила - кандидат за гробищата. Человек не е пратен на земята да яде и да пие.
И богатството, и сиромашията не са идеали в
живота
, те са само средства - зад тях има нещо друго: те са само резултати.
И доброто, и грешките, които правим, това са само изпитни за нас. Днес хората искат да станат богати, да не работят; а сиромасите работят - за да забогатеят. Някои мислят, че могат да живеят неправилен живот, в разрез с природата, и да бъдат здрави и добре. Ако Англия днес е най-силната страна, тя е защото преди всичко нейните хора най-добре разбират природата, всред която живеят, Бог, Който е господар на тая природа. „Законите на Англия са законите на природата” - казват те с гордост.
към текста >>
Някои мислят, че могат да живеят неправилен
живот
, в разрез с природата, и да бъдат здрави и добре.
Богатият човек, когато не знае какво да прави с парите си, е натоварена камила - кандидат за гробищата. Человек не е пратен на земята да яде и да пие. И богатството, и сиромашията не са идеали в живота, те са само средства - зад тях има нещо друго: те са само резултати. И доброто, и грешките, които правим, това са само изпитни за нас. Днес хората искат да станат богати, да не работят; а сиромасите работят - за да забогатеят.
Някои мислят, че могат да живеят неправилен
живот
, в разрез с природата, и да бъдат здрави и добре.
Ако Англия днес е най-силната страна, тя е защото преди всичко нейните хора най-добре разбират природата, всред която живеят, Бог, Който е господар на тая природа. „Законите на Англия са законите на природата” - казват те с гордост. Многото закони у нас сочат, че много още ни не достига, за да бъдем една уредена държава. Между нас няма обич. И колкото закони да пишем, те никога няма да изпълнят ония междини, които омразата винаги би намерила, за да си послужи с тях и въздигне брат срещу брата.
към текста >>
Ако човек работи разумно със своята воля, ум и сърце, той може да има отлични резултати - и неговият
живот
да бъде в безкористна помощ на по-слабите.
А там, където има обич, любов между хората, там всичко е в разцвет. Както в едно семейство би трябвало да се пишат стотици закони, за да регулират всекидневната работа, а с обич и без всякакъв закон тя си върви - тъй и в уредената държава с малко закони, приети не от Народното събрание, а от народните сърца, всичко би тръгнало отлично. А те са Христовите правила: „Прави това на другия, което искаш и теб да ти правят”. Всеки, който го прави, е изпълнител на закона, а който не - престъпник е и като такъв трябва самият той да счита себе си. За да се свири добре, нужна е добра цигулка, добри струни - и добър майстор.
Ако човек работи разумно със своята воля, ум и сърце, той може да има отлични резултати - и неговият
живот
да бъде в безкористна помощ на по-слабите.
Но нека се помни: Пролетта винаги иде на своето време, но какво може да донесе тя на мързеливеца, ако той нищо не е сял?
към текста >>
3.
13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
1, 2) Андро Лучев Когато новото се е появило в света, носено от силни личности, които, опрени на вярата, волята, познанията, дейността, обичта към ближния, са донасяли нови идеали, нова наука, нов строй, нова вяра, нов
живот
, винаги „старото”, или по-право, хората на старото, са се мъчили с всички простени и непростени средства да заглушат новото, да го компрометират- унищожат.
13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр.
1, 2) Андро Лучев Когато новото се е появило в света, носено от силни личности, които, опрени на вярата, волята, познанията, дейността, обичта към ближния, са донасяли нови идеали, нова наука, нов строй, нова вяра, нов
живот
, винаги „старото”, или по-право, хората на старото, са се мъчили с всички простени и непростени средства да заглушат новото, да го компрометират- унищожат.
Но въпреки всичко новото се е налагало и надживяло старото... Утописти, завеяни, ексцентрични са наричани хората на новото. Обявявали са ги вън от законите като „опасни” люде за държавата и народа. Преследвали ги, гонели ги, изгаряли ги по площадите, хвърляли ги на зверовете, разпъвали ги на кръст - но въпреки всички бентове и препятствия, които са им правили отговорни и не отговорни фактори, тези единици са понасяли всичко седна непоколебима вяра, че те са на верен път - и че техните идеали ще се осъществят, макар и по-късно... Днес из цял свят се издигат стотици каменни студени паметници на първите пионери на новото;.паметници, шито напомнят какви жестоки са невежите, егоистите спрямо хората на новото. Вечната истина започва още от Библията. Смахнатият ратай Давид, когото дълги години правиха на луд, остави едни от най-добрите дни на управление на мъдрост, като даровит цар на израилтяните.
към текста >>
„За тревопасни
животни
на два крака място няма и пари няма за утопии.
Та и ти апарат ще правиш да хвърчиш” - и цял клас не прихна ли да се смее заедно с капитана, който не след много му заяви все тъй авторитетно, че това, що прави и чертае, е утопия, която граничи до лудост. Капитан Янков не стана ли генерал Янков, началник на инженерните войски, т. е. и началник на „биволите”? Утопистът юнкер не стана ли един от първите наши авиатори, който доживя да види осъществени своите „утопии” от други, летя с „бивол” - само че генерал Янков, макар и началник на биволите, началник и на някогашния „утопист” юнкер, не се качи на бивол (аероплан), и за да оправдае навярно своя страх, както по-рано своето невежество, измисля все тъй пак авторитетно формулата: „На дърво без корен не се качвам аз”... Първите пионери на вегетарианството как бяха посрещнати? С какви мъки се отвори първата вегетарианска гостилница?
„За тревопасни
животни
на два крака място няма и пари няма за утопии.
Време няма” - се провикваха авторитетите - а днес? След погрома 1918 г. много глави се наведоха и много души смутиха. Македонската емиграция падна духом. Всички смятаха, че с Македония е свършено.
към текста >>
Дали място в политическия
живот
ще има за нас, това
животът
ще покаже - но тази стара песен ни е позната.
Винаги невежеството е било болшинство, а носителите на новото - единици. Всякога новото е надживявало старото. Днес нас, Ратниците на свободата, ни наричат понякога утописти, че място за нова политико-обществена организация няма. Всички сме били християни и не сме малко. Че сме утописти за някой - това ни радва, защото в историята има записани хиляди имена все на утописти.
Дали място в политическия
живот
ще има за нас, това
животът
ще покаже - но тази стара песен ни е позната.
Ний вярваме, че щом във всички почти европейски държави има християнски партии, организации, които са управлявали народа си десятки години наред, управляват и ще управляват, и щом имаме Демократически интернационал, IІ социалистически, ІІІ комунистически, Зелен интернационал, за които идеята дадоха нашите неуки селяни, ний вярваме, че дойде време да се създаде* Християнски интернационал, който ще заратува за истинските Съединени щати на Европа. (Разбира се, утопии днешни.) Че сме били малко, та винаги носителите на новите идеи не са ли били малко? На една кола грънци една тояга не стига ли? Русия не беше ли тъй лесно подпалена от 148 комунисти, между които и двама българи, благодарение горивния материал, който беше струпан от неправдата, мизерията, злобата и глада?? Че сме били всички християни, т. е.
към текста >>
Понеже умните докараха Родната ни земя до тоя хал, сега време е да се организира народът: „глупавите”, завеяните, гладните, и поведат народа по новия път... Въпреки всичко новото ще се наложи, защото то си има свое място в тоя
живот
.
Че сме били всички християни, т. е. хора, които не убиват, не лъжат, не крадат, помагат на бедните и болните, е вярно, но вярно е, че тези християни досега не бяха организирани, наливаха вода в чужда воденица и бяха разединени и управлявани често от „Християни”-езичници, които убиваха, лъжеха и затваряха и пр. Крайно време е дошло да си сменим ролите. Едно време управниците бяха извадили формулата: Баламите - на фронта, а умните - в тила. Сега: Умните управляват, а глупавите утописти, завеяни изпълняват.
Понеже умните докараха Родната ни земя до тоя хал, сега време е да се организира народът: „глупавите”, завеяните, гладните, и поведат народа по новия път... Въпреки всичко новото ще се наложи, защото то си има свое място в тоя
живот
.
Утрешна, нова, Християнска България е наша, на „утопистите”, християните, справедливите, гладните, милостивите. * Гледай глава 10, стр. 20 от Евангелието на Йоана (бел. а.).
към текста >>
4.
14. ИДЕЙНИ СПОРОВЕ В НАШАТА ЦЪРКВА (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Църквата не е мъртви закони и букви – „защото буквата убива, а духът
оживотворява
!
* Ние страна не вземаме и не искаме да вземаме, но слагаме въпроса принципно. Страх има там, където няма Любов (гледай посланията апостолски). Страхът е човешкото - това, което е Божествено, то устоява на всички условия. Та колко бяха учени нашите попове през тъмната епоха на робството - но и досега се хвалят все с тях – (а оттогава няма ли нещо сторено, с което да се похвалят?). Тях не ги ли нападаха и гонеха?
Църквата не е мъртви закони и букви – „защото буквата убива, а духът
оживотворява
!
” А и един духовен водач не е прост чиновник, на когото може да се заповядва като на ефрейтор. Той има за ръководител нещо повече от един Синод - Христос, самият Бог - те са върховните авторитети за всеки истински християнин. Облегнат на Техните повеления, вдъхновяван от Любовта към човечеството, един истински духовен водач трябва твърдо да вярва в силата на Божественото, да помага на всяко добро начинание, да влива своите сили във всеки подтик да се реализира нещо добро на земята, защото Бог е, Който седи зад всяко добро дело. Онзи, който се пази да не нацапа ръцете си, той не работи, сухите гащи риба не ядат. Запазване само формите и обредите може да има някакъв смисъл, но по-важна е същината - а тая същина е същината на Христа, Който бе заповядал и враговете си да любят!
към текста >>
Тъй че този, който изпълнява това, той е на правия път, по-близо до Този, Който бе казал: „Аз съм Пътят, Истината и
Животът
.” Хубаво е, че и в нашата църква, която водеше досега безидеен
живот
, се застъпват вече по-съществени гледища върху
живота
и разбирание назначението на самата църква.
” А и един духовен водач не е прост чиновник, на когото може да се заповядва като на ефрейтор. Той има за ръководител нещо повече от един Синод - Христос, самият Бог - те са върховните авторитети за всеки истински християнин. Облегнат на Техните повеления, вдъхновяван от Любовта към човечеството, един истински духовен водач трябва твърдо да вярва в силата на Божественото, да помага на всяко добро начинание, да влива своите сили във всеки подтик да се реализира нещо добро на земята, защото Бог е, Който седи зад всяко добро дело. Онзи, който се пази да не нацапа ръцете си, той не работи, сухите гащи риба не ядат. Запазване само формите и обредите може да има някакъв смисъл, но по-важна е същината - а тая същина е същината на Христа, Който бе заповядал и враговете си да любят!
Тъй че този, който изпълнява това, той е на правия път, по-близо до Този, Който бе казал: „Аз съм Пътят, Истината и
Животът
.” Хубаво е, че и в нашата църква, която водеше досега безидеен
живот
, се застъпват вече по-съществени гледища върху
живота
и разбирание назначението на самата църква.
* Нашият секретариат е влязъл във връзка с повечето християнски партии и организации в Европа за създаването на интернационала (бел. а.). * И не е ли страшно и чудно, че иноверци идват безстрашно тук, в България, да ни проповядват своята вяра, а българските владици и богослови, професори се боят да не изгубят или покварят вярата си, и то всред България... Ако не е смешно, абсурдно би звучало - освен ако не се говори едно, а друго мисли и трето цели. (бел. а.) Стр. 136/1036
към текста >>
5.
15. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 4, 25.І.1930 г.)
,
Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.
,
ТОМ 21
Ний сега сме останали много назад - почти колкото хайваните; даже в някои неща те са по-умни - уреждат си разправиите без адвокати и се лекуват сами без лекар... Да се грижиш само за храна и облекло – „за интереса си” - това е хубаво, но това го правят и
животните
: мечката - за своите мечета, лъвицата - за своите лъвчета.
Мисълта да се осигури човек е права и на мястото си, но въпросът е къде и как да се осигури. Кое е това, което осигурява? Ако парите осигуряваха, тогава богатите не трябваше да боледуват и мрат - а то като че ли напротив - ний ги виждаме постоянно в лекарските кабинети, да ходят тук и там да търсят лек за своите нерви, стомаси, главоболия, бъбреци, сърце... защо? Защото яли повече, пили повече - и разстроили тялото си и изгубили здравето си. И сиромашията не е за предпочитане, но все пак сиромасите са по-малко болни - от работа не им остава време да боледуват... Но и богатството, и сиромашията не са, които правят човека - а човешкото в човека - човещината.
Ний сега сме останали много назад - почти колкото хайваните; даже в някои неща те са по-умни - уреждат си разправиите без адвокати и се лекуват сами без лекар... Да се грижиш само за храна и облекло – „за интереса си” - това е хубаво, но това го правят и
животните
: мечката - за своите мечета, лъвицата - за своите лъвчета.
Да направиш нещо, от което ти лично нямаш полза, но има някой други - защото е по- справедливо това - ето от коя мисъл, от коя постъпка започва човекът. А ний, докато не станем човеци, не можем да помогнем на другите, защото човекът помага безкористно - инак всичко друго е само фалш - продават се услугите с пари под вид на патриотизъм и благотворителност, които са всеки ден пред очите ни... Ний сме против сиромашията - за богатството. Но богат трябва да бъде само тоя, който смята парите като дар на съдбата, самият той да мисли за себе си като за касиер на своите братя, на които безкористно да помага. Осигурен е справедливият човек, който е разбрал какво трябва да прави, кога гледа на другите като на себе си и прави това, което иска и на нему самия да правят. Такъв човек е винаги на власт, защото чрез него се изразява доброто, а зад доброто седи най-голямата сила в света - Природа, Бог.
към текста >>
И ако вие изберете такъв човек да ви води в обществения
живот
- той ще ви заведе и към онова, което счита за себе си добро - а то ще е добро и за всички - по това се отличава новият
живот
, новите хора.
А ний, докато не станем човеци, не можем да помогнем на другите, защото човекът помага безкористно - инак всичко друго е само фалш - продават се услугите с пари под вид на патриотизъм и благотворителност, които са всеки ден пред очите ни... Ний сме против сиромашията - за богатството. Но богат трябва да бъде само тоя, който смята парите като дар на съдбата, самият той да мисли за себе си като за касиер на своите братя, на които безкористно да помага. Осигурен е справедливият човек, който е разбрал какво трябва да прави, кога гледа на другите като на себе си и прави това, което иска и на нему самия да правят. Такъв човек е винаги на власт, защото чрез него се изразява доброто, а зад доброто седи най-голямата сила в света - Природа, Бог. Такъв човек нито лъже, нито чуждото взема.
И ако вие изберете такъв човек да ви води в обществения
живот
- той ще ви заведе и към онова, което счита за себе си добро - а то ще е добро и за всички - по това се отличава новият
живот
, новите хора.
София, 18.І.1930 г. С братски поздрав: Любомир
към текста >>
6.
16. ЗАКОНЪТ ЗА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВАТА (бр. 5, 1.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
1) Бивш войн След 50-годишен свободен
живот
, след като в българската история се записаха победоносната сръбско-българска война, Балканската война и последната 4-годишна общоевропейска; след като достигнахме дотам, че набелязахме своите етнографически граници с безкръстните гробове на родните си синове и не оставихме нито един съсед, с когото да не сме кръстосали мечовете си; след като стотици хиляди българи паднаха за защитата на тая държава, ний днес преживяваме един видим парадокс - Закон за защита на България от българи!
(В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 1.ІІ.1930 г., София, стр.
1) Бивш войн След 50-годишен свободен
живот
, след като в българската история се записаха победоносната сръбско-българска война, Балканската война и последната 4-годишна общоевропейска; след като достигнахме дотам, че набелязахме своите етнографически граници с безкръстните гробове на родните си синове и не оставихме нито един съсед, с когото да не сме кръстосали мечовете си; след като стотици хиляди българи паднаха за защитата на тая държава, ний днес преживяваме един видим парадокс - Закон за защита на България от българи!
Това е знаменателно. То говори, че има нещо ненормално в това положение, когато майката трябва да бъде защищавана със закони срещу собствените си синове! Или тя е лоша майка - и затова заслужава непочитанието на синовете си, или тя е била небрежна майка, която не е могла да вдъхне синовна обич на значителна част от своите деца - и те са се почувствали чужди към нея. Че те са значително число, показва и фактът, че за тях се прави и специален закон. Но, че не е тоя закон, който ще ги привърже към нея - върху това две мнения не може да съществуват.
към текста >>
„Държава” и „строй”, това са също неща променливи - всекидневният
живот
ни казва това.
Един критерий за правотата на делото ни може да има: ако ний гледаме на своите врагове със същите очи, както на себе си. Тогава и техните вътрешни мотиви ще ни станат ясни, и постъпките им - най-логични. Тогава всичките томове закони с хиляди параграфи биха се сменили само с един-единствен - не прави другиму това, което не искаш тебе да правят. И съдиите биха били излишни, и адвокати, и стражари! Тия, които правят закони, трябва да мислят, че те може да се приложат един ден върху им, както стана и със закона на самите земледелци.
„Държава” и „строй”, това са също неща променливи - всекидневният
живот
ни казва това.
И ако има реални причини, по-силни от всички фактори, които превърнаха абсолютна Русия в съветска република, Турция - в република, конституционна Италия и Испания - в диктатури; Германската империя - в Хаос и пратиха гръцкия крал по неволя на коледна ваканция - няма един набързо вотиран закон да спре течението на живота и в нас, както и никой закон досега не е запазил обществото от какви да е други престъпници. Умното е да не постъпваме като децата, които, падащи, удрят с ръка стола, в който са се чукнали, а да търсим коренните дълбоки причини. Когато ги премахнем, и без закони ще обичаме майките и почитаме бащите си - но да се помни: истинските майки и истинските бащи - които по делата си спрямо своите деца са добили право да носят това свещено име.* * По желание на читателите тая статия се препечатва от брой от първата година, (бел. а.) Стр. 138/1036
към текста >>
И ако има реални причини, по-силни от всички фактори, които превърнаха абсолютна Русия в съветска република, Турция - в република, конституционна Италия и Испания - в диктатури; Германската империя - в Хаос и пратиха гръцкия крал по неволя на коледна ваканция - няма един набързо вотиран закон да спре течението на
живота
и в нас, както и никой закон досега не е запазил обществото от какви да е други престъпници.
Тогава и техните вътрешни мотиви ще ни станат ясни, и постъпките им - най-логични. Тогава всичките томове закони с хиляди параграфи биха се сменили само с един-единствен - не прави другиму това, което не искаш тебе да правят. И съдиите биха били излишни, и адвокати, и стражари! Тия, които правят закони, трябва да мислят, че те може да се приложат един ден върху им, както стана и със закона на самите земледелци. „Държава” и „строй”, това са също неща променливи - всекидневният живот ни казва това.
И ако има реални причини, по-силни от всички фактори, които превърнаха абсолютна Русия в съветска република, Турция - в република, конституционна Италия и Испания - в диктатури; Германската империя - в Хаос и пратиха гръцкия крал по неволя на коледна ваканция - няма един набързо вотиран закон да спре течението на
живота
и в нас, както и никой закон досега не е запазил обществото от какви да е други престъпници.
Умното е да не постъпваме като децата, които, падащи, удрят с ръка стола, в който са се чукнали, а да търсим коренните дълбоки причини. Когато ги премахнем, и без закони ще обичаме майките и почитаме бащите си - но да се помни: истинските майки и истинските бащи - които по делата си спрямо своите деца са добили право да носят това свещено име.* * По желание на читателите тая статия се препечатва от брой от първата година, (бел. а.) Стр. 138/1036
към текста >>
7.
17. ОПОМНЯНЕ ТРЯБВА (бр. 5, 1 февруари 1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Днес, като събират момък и мома, най-малко мислят за „добичето”, което ще се роди (добиче не значи
животното
иде от „добива” - придобива, затуй употребяваме тая дума).
(В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 1 февруари 1930 г., София, стр. 2) Когато сеят жито, требят го най-напред - чистят го и отвяват - да няма боклук, чужди примеси - никой не иска къклица, плевели и бурени. Когато потрябва да се развъждат телета, търси се породист бик. През няколко села даже разкарват крави, за да станело добиче „от порода”; също тъй търсят за овците - овен, за конете... Та даже за кучета и котки - всички, които разбират, днес искат да бъдат „породисти”... Само човек се развъжда наглед как да е.
Днес, като събират момък и мома, най-малко мислят за „добичето”, което ще се роди (добиче не значи
животното
иде от „добива” - придобива, затуй употребяваме тая дума).
Всички други съображения са налице - но за това даже и не се мисли - и даже ако се мисли, то е само как да се премахне детето още като е малко... защо? Едни не щат деца, защото щели да си развалят „фасона” или „линията на тялото” - това са цивилизовани престъпници, кокони, за които и най-строгото наказание ще е малко - такива или да се не женят, или да се скопяват и да се поместват в домовете за удоволствия - за да ги знае целия свят какъв им е идеалът. Други са болни - и не трябва да раждат - такива е по-добре и да се не женят. Трети са здрави и обичат деца, ама няма как да ги изхранват. На такива хора обществото, държавата трябва да помага, докато станат възрастни и сами могат да работят, казвам - да се отглеждат със средства от държавата деца на здрави майки, които обичат децата и сами лично се грижат за тях.
към текста >>
И колкото те са по-добре гледани, по-правилно научени на това, което ще им трябва утре в
живота
, толкова по-добре ще върви всичко в тая държава: държавниците й ще бъдат умни; търговците - честни; съдиите - безкористни; адвокатите - правдиви; духовенството - духовно; професорите - разумни; работниците - работни; майките - любящи; богатите - милостиви.
Едни не щат деца, защото щели да си развалят „фасона” или „линията на тялото” - това са цивилизовани престъпници, кокони, за които и най-строгото наказание ще е малко - такива или да се не женят, или да се скопяват и да се поместват в домовете за удоволствия - за да ги знае целия свят какъв им е идеалът. Други са болни - и не трябва да раждат - такива е по-добре и да се не женят. Трети са здрави и обичат деца, ама няма как да ги изхранват. На такива хора обществото, държавата трябва да помага, докато станат възрастни и сами могат да работят, казвам - да се отглеждат със средства от държавата деца на здрави майки, които обичат децата и сами лично се грижат за тях. Децата са богатството на държавата, Те са нейното бъдеще, семето, което утре ще даде своя плод за целия народ.
И колкото те са по-добре гледани, по-правилно научени на това, което ще им трябва утре в
живота
, толкова по-добре ще върви всичко в тая държава: държавниците й ще бъдат умни; търговците - честни; съдиите - безкористни; адвокатите - правдиви; духовенството - духовно; професорите - разумни; работниците - работни; майките - любящи; богатите - милостиви.
И тогава няма да имаме ужасните картини на убийства, отцеубийства, самоубийства. Днес сиромашта храни своите деца с хляб, напоен с омраза и с озлобение, полят с горчиви сълзи на безпомощие, сред духовен мрак на взаимна ненавист и завист... Утре това семе ще покара... и всеки каквото е сеял, ще пожене. Примерът на руските князе и „барини” е пред очите ни - но изглежда, че мнозина гледат и не виждат... Да не мислят, че съдбата ще направи изключение за нас? Иде времето, когато тя ще запита: „Каине, що стори с брата си? ” И тогава всеки, който има излишно, ще разбере, че е взел необходимото някому - но ще бъде късно... Опомняне с време трябва!
към текста >>
8.
18. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 5, 1 февруари 1930 г.)
,
,
ТОМ 21
2) „Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпънали повече от двадесет души в
живота
си, онещастливили сте много вдовици и затова, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тая хора назад.” Който днес иска да се запознае с новото и иска да бъде негов носител - не трябва да бъде страхлив.
Драги братя, (В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 1 февруари 1930 г., София, стр.
2) „Като търговци, като банкери и лихвари, вие сте разпънали повече от двадесет души в
живота
си, онещастливили сте много вдовици и затова, ако искате да изправите погрешките си, трябва да върнете парите на тая хора назад.” Който днес иска да се запознае с новото и иска да бъде негов носител - не трябва да бъде страхлив.
Ако някога Васил Левски се боеше от султана, мислеше за неговия аскер и паши, той не би смеял да кръстосва свободно България под носа на тия, които го търсеха. А и Бог помага на справедливия, на смелия човек, който от милост към своите близки излага себе си. И днес работният народ са го наплашили с един султан, както и някога - наричат тоя султан пари – „капитализъм”. Въздигнали са силата му като сила на Божество даже! И кланят му се и страхуват се от него.
към текста >>
Парите са необходими днес, но не като цел на
живота
, а като средство за улеснение в
живота
- едно средство, от което най-много се ползуват тия, които нищо не произвеждат: печатат си шарени книжки банкноти - и карат тия, които произвеждат, на крака да им носят всичко, като те самите си недояждат... Чудна магия наистина!
И днес работният народ са го наплашили с един султан, както и някога - наричат тоя султан пари – „капитализъм”. Въздигнали са силата му като сила на Божество даже! И кланят му се и страхуват се от него. На работника рисуват най-подробно могъществото на капитализма, а после го карат да се бори с него. Все едно да разправяш на едно дете колко е голяма и страшна мечката, а после да го караш да я хваща за ушите!
Парите са необходими днес, но не като цел на
живота
, а като средство за улеснение в
живота
- едно средство, от което най-много се ползуват тия, които нищо не произвеждат: печатат си шарени книжки банкноти - и карат тия, които произвеждат, на крака да им носят всичко, като те самите си недояждат... Чудна магия наистина!
А един ден тя може да се премахне временно, поне докато се разбере кой има право да печати тия шарени книжки. Тогава ще се въведе размяната - само който е изработил нещо, ще може да си вземе каквото му трябва - тогава паразитите и шмекерите, щат - не щат, ще трябва да работят. И тъй, трябва да се разбере, че работните ръце са, които създават капитала - те сами са тоя капитал. Бедният не трябва да се страхува, ни срамува от своята беднотия; сега честните и добрите хора са повечето бедни. В душата си да не желае парите на богатия, защото ще стане като него - то е все едно да вземеш дрехите на чумавия.
към текста >>
9.
19. ЗА ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ НАШИТЕ МИСЛИ (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
1, София) „За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбирание на
живота
и на природата.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., стр.
1, София) „За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбирание на
живота
и на природата.
И тогава усилията, които правим в живота, ще имат добри резултати.” Естественият стремеж на всеки человек, семейство, народ, е да намери път, начин, средства да има един щастлив, дълъг и без страдания живот. В този си стремеж и отделният човек, и целият народ понякога избират едни и същи пътища, защото и народът е това, което по отделно са хората! Не може сребърните левове, като ги събереш накуп, да станат шепа жълтици! Едни търсят щастието в пари, други - в слава, в имоти... От хиляди години човеците кога търсят, кога с добро, кога с цената на своето здраве и кръв, да придобият радостите на живота... В 1000 години България е водила 146 войни - докато стигна да спечели... 500-годишно робство... Има нещо по-голямо от човека - природата, Бог. И ако той мисли, че на своя глава може да прави каквото си иска, много скоро му показват, че не може това - по същия начин, по който и кой да е стопанин с няколко удари докарва акъла в главата на някой упорит, вироглав или своеволен добитък.
към текста >>
И тогава усилията, които правим в
живота
, ще имат добри резултати.” Естественият стремеж на всеки человек, семейство, народ, е да намери път, начин, средства да има един щастлив, дълъг и без страдания
живот
.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., стр. 1, София) „За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбирание на живота и на природата.
И тогава усилията, които правим в
живота
, ще имат добри резултати.” Естественият стремеж на всеки человек, семейство, народ, е да намери път, начин, средства да има един щастлив, дълъг и без страдания
живот
.
В този си стремеж и отделният човек, и целият народ понякога избират едни и същи пътища, защото и народът е това, което по отделно са хората! Не може сребърните левове, като ги събереш накуп, да станат шепа жълтици! Едни търсят щастието в пари, други - в слава, в имоти... От хиляди години човеците кога търсят, кога с добро, кога с цената на своето здраве и кръв, да придобият радостите на живота... В 1000 години България е водила 146 войни - докато стигна да спечели... 500-годишно робство... Има нещо по-голямо от човека - природата, Бог. И ако той мисли, че на своя глава може да прави каквото си иска, много скоро му показват, че не може това - по същия начин, по който и кой да е стопанин с няколко удари докарва акъла в главата на някой упорит, вироглав или своеволен добитък. Та, и природата няма да изменя законите си за нашия кеф, а ще ни застави да я слушаме.
към текста >>
Едни търсят щастието в пари, други - в слава, в имоти... От хиляди години човеците кога търсят, кога с добро, кога с цената на своето здраве и кръв, да придобият радостите на
живота
... В 1000 години България е водила 146 войни - докато стигна да спечели... 500-годишно робство... Има нещо по-голямо от човека - природата, Бог.
6, 13.ІІ.1930 г., стр. 1, София) „За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбирание на живота и на природата. И тогава усилията, които правим в живота, ще имат добри резултати.” Естественият стремеж на всеки человек, семейство, народ, е да намери път, начин, средства да има един щастлив, дълъг и без страдания живот. В този си стремеж и отделният човек, и целият народ понякога избират едни и същи пътища, защото и народът е това, което по отделно са хората! Не може сребърните левове, като ги събереш накуп, да станат шепа жълтици!
Едни търсят щастието в пари, други - в слава, в имоти... От хиляди години човеците кога търсят, кога с добро, кога с цената на своето здраве и кръв, да придобият радостите на
живота
... В 1000 години България е водила 146 войни - докато стигна да спечели... 500-годишно робство... Има нещо по-голямо от човека - природата, Бог.
И ако той мисли, че на своя глава може да прави каквото си иска, много скоро му показват, че не може това - по същия начин, по който и кой да е стопанин с няколко удари докарва акъла в главата на някой упорит, вироглав или своеволен добитък. Та, и природата няма да изменя законите си за нашия кеф, а ще ни застави да я слушаме. От 15 ÷ 16 години на България й „върви” някак особено. Войните все ги печелим - а все ние плащаме; плодородие дал Господ, както никога досега - а пък парите за някои тъй поскъпнаха, че те са петимни за необходимото... Всички партии и държавници все „оправят” държавата - и тъй я оправиха, че ние фактически днес сме си туй, което бяха някога българите при цар Иван Шишман - пред робството - когато плащаха данък на турците... А ний сега - на модерните турци... Каквото посее човек през пролетта, това жъне и през лятото. Нашият народ тръгна по лъжливи пътища и затърси фалшиви ценности.
към текста >>
Той повярва, че другите - европейците, имат нещо по-хубаво от неговото - съблече потурите и япанджака - но фрака и панталоните не му дип прилепнаха - и той днес, полуоблечен, дочаква несгодите на
живота
.
И ако той мисли, че на своя глава може да прави каквото си иска, много скоро му показват, че не може това - по същия начин, по който и кой да е стопанин с няколко удари докарва акъла в главата на някой упорит, вироглав или своеволен добитък. Та, и природата няма да изменя законите си за нашия кеф, а ще ни застави да я слушаме. От 15 ÷ 16 години на България й „върви” някак особено. Войните все ги печелим - а все ние плащаме; плодородие дал Господ, както никога досега - а пък парите за някои тъй поскъпнаха, че те са петимни за необходимото... Всички партии и държавници все „оправят” държавата - и тъй я оправиха, че ние фактически днес сме си туй, което бяха някога българите при цар Иван Шишман - пред робството - когато плащаха данък на турците... А ний сега - на модерните турци... Каквото посее човек през пролетта, това жъне и през лятото. Нашият народ тръгна по лъжливи пътища и затърси фалшиви ценности.
Той повярва, че другите - европейците, имат нещо по-хубаво от неговото - съблече потурите и япанджака - но фрака и панталоните не му дип прилепнаха - и той днес, полуоблечен, дочаква несгодите на
живота
.
От човека е орането и сеенето - но берекетът е от други. И докато ний, българите, не разберем това - и то не само на думи, ами тъй, от все сърце и всички - от Царя до пъдаря, не преклоним глава и се помолим в душите си и не решим да бъдем поне на един косъм по-добри, по-истинолюбиви, по- честни, и не станем по-братолюбиви - да не мразим и преследваме някого за това, че не мисли като нас - много министри и партии все ще „спасяват положението”, докато един ден осъмнем с чужденци пред вратите си... Но нека вярваме, че това няма да стане. Будните бдят и будят заспалите. И когато дойде времето, достойните синове на тая страна ще се сплотят като жива стена, в която ще се разбият всички опити на тъмните сили да турят ново иго над измъчените и без това души. Стр. 141/1036
към текста >>
10.
20. ДВАТА ДЪЛГА (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Да пресечем ръката на чапкъните, фалиралите партизани и отговорни и неотговорни фактори, които носят на народа ни само злини и горчивини Ето ний Ратниците на свободата; много от нас бягахме от това „партизанско блато”, бяхме глобявани за неизпълнение граждански дълг, след като бяхме изпълнили доблестно войнишкия: Съзнахме, че крайно престъпно е към народ и родина да бягаме от народа си, видяхме, че нещо липсва в нашия политико-обществен
живот
, нещо, което почти във всички европейски държави има, което носи само мир, обич, братство между народа, ето - преди 7 години ний вдигнахме чисто Христовите принципи, които трябва да се вложат в нашия политико-обществен
живот
като нова струя, и зовем всички българи, които са били вън от политическото блато, да се сгрупират около програмата на Ратниците на свободата и изпълним доблестно своя втория дълг - гражданския, и съградим нова България, в която всеки камък ще си бъде на място.
„Мир”, бр. 8827, 5.ХІІ. м. г. ... Други чрез революция искаха да съборят една произволна власт, и като не се разбраха, останаха господари на положението чапкъните... Като резултат само на този чапкънски режим, българският народ от 10 милиона до Освобождението, днес остана на пет (бел. а.). Стр. 142/1036 Стига сме стояли със скръстени ръце и гледаме как бавно, но сигурно губим свободата си, избиваме.
Да пресечем ръката на чапкъните, фалиралите партизани и отговорни и неотговорни фактори, които носят на народа ни само злини и горчивини Ето ний Ратниците на свободата; много от нас бягахме от това „партизанско блато”, бяхме глобявани за неизпълнение граждански дълг, след като бяхме изпълнили доблестно войнишкия: Съзнахме, че крайно престъпно е към народ и родина да бягаме от народа си, видяхме, че нещо липсва в нашия политико-обществен
живот
, нещо, което почти във всички европейски държави има, което носи само мир, обич, братство между народа, ето - преди 7 години ний вдигнахме чисто Христовите принципи, които трябва да се вложат в нашия политико-обществен
живот
като нова струя, и зовем всички българи, които са били вън от политическото блато, да се сгрупират около програмата на Ратниците на свободата и изпълним доблестно своя втория дълг - гражданския, и съградим нова България, в която всеки камък ще си бъде на място.
МОТО „Ако не приложите Христовите закони - всички други закони ще са без значение.” „Има едно велико съзнание, което постоянно поощрява всички същества към добро.”
към текста >>
11.
21. ПОЗИВ КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 21
Тежестите на
живота
са общи, но те могат да бъдат облекчавани и постепенно премахнати.
„Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., София, стр. 2) През месец февруарий т. г. вие сте призовани да упражните своето гражданско право: да подадете гласа си за селско-общински избраници - за селско-общинските съвети. Какъв велик и щастлив случай да упражните своето право в едни най-тежки времена, в каквито човечеството от целия свят и ние в частност преживяваме.
Тежестите на
живота
са общи, но те могат да бъдат облекчавани и постепенно премахнати.
Силата е във вас, средствата са във вас, оръдията са във вас. Нам, като человеци, ни е дадена сила, която като развием, тя е мощта. Това е силата на мисълта, и на волята. Тя е рожба на ума и сърцето - те са средствата и оръдията, с които се борим, за да достигнем до своя идеал. Сърцето и умът трябва да бъдат в съгласие при всяка една работа.
към текста >>
Драги селяни, Вие имате във вашето село хора добри, умни, честни, справедливи, смели в
живота
, решителни пред спънките в
живота
, прилежни и трудолюбиви в своята дейност, каквато и да бъде тя: земледелец, занаятчия, бивши учители и пр.
Сега има повече ум, а сърца няма. А те съществуват във всички ни. Трябва сърце чисто като кристал, трябва и ум светъл като слънцето, трябва душа любяща всички, любяща общото както люби себе си, своето си, частното. Страданията са резултат на човешкия егоизъм, който е вонящо блато, а е привлякъл по-голямата част от человеците и те са забравили своя образ и подобие, забравили са, че имат един Общ Баща - Твореца, Който държи всичко в ръцете Си, всички сили управлява, всичко дирижира и всички сили респектира. И в това забравяне хората са дошли до днешното морално падение.
Драги селяни, Вие имате във вашето село хора добри, умни, честни, справедливи, смели в
живота
, решителни пред спънките в
живота
, прилежни и трудолюбиви в своята дейност, каквато и да бъде тя: земледелец, занаятчия, бивши учители и пр.
Помолете тях, заставете тях, те да застанат начело на една селска обща листа. Стр. 143/1036 За тях подайте гласа си - братската ръка - те са вашите ратници на свободата. Те ще насочат вашето селско благосъстояние в добър път. Драги избиратели, Пресечете пътя на измамата, на лукавството, на хитростта, на моралните изроди, на изчадията человечески да ви управляват. Техният егоизъм и алчност за забогатяване с узаконени и незаконни средства доведоха българското племе до днешното положение, неговите живи меса да бъдат разпокъсани и разхвърляни по всички страни на света и да носят робския тежък хомот под чуждо владичество.
към текста >>
12.
23. ЦЯР ЗА МЪЧНОТИИТЕ И РЕПАРАЦИИТЕ (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Наистина, казват понякога, че малкото камъче прекатурвало колата, но тия министри, водачи и държавници съвсем нямат претенцията да са „малки”... Пък и според нас всяка кола може да бъде преобърната - стига коларят й да не е мястото си и да е нехаен... Но това е прехвърляне, а не творчество,
живот
, разумно управление... Причините за нещастията седят по-дълбоко, отколкото обикновено се мисли.
6, 13.ІІ.1930 г., София, стр. 2) „Болните може да бъдат милвани, но силните трябва да помагат. А днес силните искат да ги милват, а слабите - пратени да работят...” Българите днес преживяват усилни дни. Каквото и да се говори, вината за това не може да се стовари само върху отделни личности. Те допринасят, усилват понякога, но не те са, които изключително творят събитията.
Наистина, казват понякога, че малкото камъче прекатурвало колата, но тия министри, водачи и държавници съвсем нямат претенцията да са „малки”... Пък и според нас всяка кола може да бъде преобърната - стига коларят й да не е мястото си и да е нехаен... Но това е прехвърляне, а не творчество,
живот
, разумно управление... Причините за нещастията седят по-дълбоко, отколкото обикновено се мисли.
И водачите на политическите движения у нас, които са обикновено доста умни хора, разбират това: те знаят своите сили и възможности - ала какво да правят – „народът” иска... зрелища... и служби... и те си дават вид, чея оправят и управляват - дотолкова, доколкото шофьорът управлява своя автомобил..., но забравят да си спомнят, че тоя, който седи вътре, командва накъде - наляво или дясно... Пък изгодно им е това забравяне... има толкова милиончета безотчетни... Има един Господар и на тая страна, Който е Господар и на господарите, и на слугите - Той е, Който регулира живота; ще Го признаваме или не - то има за Него толкова значение, колкото мнението на паяците - за изгряващото слънце... И колкото ние се отдалечаваме от светлината - толкова и спъванията ни ще бъдат по-чести, паданията - по-тежки. И това ще трае докогато се свестим да се обърнем и тръгнем отново към светлината. Тогава всичко ще ни стане ясно, пътят - лесен, спъванията - все по-редки. И когато разберем цената и ефекта на светлината, ний ще станем служители на тая светлина, ще почитаме себе си за усилията, които сме направили и успехите, които сме постигнали, а ще обичаме близки, защото тъкмо в тая светлина ще схванем, че всинца сме братя. А между братя много от днешното - закони, съдилища, наказания, убийства, гонения - ще стане излишно.
към текста >>
И водачите на политическите движения у нас, които са обикновено доста умни хора, разбират това: те знаят своите сили и възможности - ала какво да правят – „народът” иска... зрелища... и служби... и те си дават вид, чея оправят и управляват - дотолкова, доколкото шофьорът управлява своя автомобил..., но забравят да си спомнят, че тоя, който седи вътре, командва накъде - наляво или дясно... Пък изгодно им е това забравяне... има толкова милиончета безотчетни... Има един Господар и на тая страна, Който е Господар и на господарите, и на слугите - Той е, Който регулира
живота
; ще Го признаваме или не - то има за Него толкова значение, колкото мнението на паяците - за изгряващото слънце... И колкото ние се отдалечаваме от светлината - толкова и спъванията ни ще бъдат по-чести, паданията - по-тежки.
2) „Болните може да бъдат милвани, но силните трябва да помагат. А днес силните искат да ги милват, а слабите - пратени да работят...” Българите днес преживяват усилни дни. Каквото и да се говори, вината за това не може да се стовари само върху отделни личности. Те допринасят, усилват понякога, но не те са, които изключително творят събитията. Наистина, казват понякога, че малкото камъче прекатурвало колата, но тия министри, водачи и държавници съвсем нямат претенцията да са „малки”... Пък и според нас всяка кола може да бъде преобърната - стига коларят й да не е мястото си и да е нехаен... Но това е прехвърляне, а не творчество, живот, разумно управление... Причините за нещастията седят по-дълбоко, отколкото обикновено се мисли.
И водачите на политическите движения у нас, които са обикновено доста умни хора, разбират това: те знаят своите сили и възможности - ала какво да правят – „народът” иска... зрелища... и служби... и те си дават вид, чея оправят и управляват - дотолкова, доколкото шофьорът управлява своя автомобил..., но забравят да си спомнят, че тоя, който седи вътре, командва накъде - наляво или дясно... Пък изгодно им е това забравяне... има толкова милиончета безотчетни... Има един Господар и на тая страна, Който е Господар и на господарите, и на слугите - Той е, Който регулира
живота
; ще Го признаваме или не - то има за Него толкова значение, колкото мнението на паяците - за изгряващото слънце... И колкото ние се отдалечаваме от светлината - толкова и спъванията ни ще бъдат по-чести, паданията - по-тежки.
И това ще трае докогато се свестим да се обърнем и тръгнем отново към светлината. Тогава всичко ще ни стане ясно, пътят - лесен, спъванията - все по-редки. И когато разберем цената и ефекта на светлината, ний ще станем служители на тая светлина, ще почитаме себе си за усилията, които сме направили и успехите, които сме постигнали, а ще обичаме близки, защото тъкмо в тая светлина ще схванем, че всинца сме братя. А между братя много от днешното - закони, съдилища, наказания, убийства, гонения - ще стане излишно. Ще паднат стените на затворите, ще престанат гоненията - обичта и изобилието ще се възцари. Мечта?
към текста >>
13.
24. ЗДРАВИЯТ РАЗБИРА ЕДНО (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Здравият е философ оптимист; болният - песимист.” Христос: „Вие всинца братя сте.” Всеки човек, какъвто и да е той, каквото и положение да заема в
живота
- било по-важно или не, има един вътрешен стремеж да постигне това, което смята за свой идеал.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17.ІІ.1930 г., София, стр. 1) „Здравият разбира едно, а болният - обратното.
Здравият е философ оптимист; болният - песимист.” Христос: „Вие всинца братя сте.” Всеки човек, какъвто и да е той, каквото и положение да заема в
живота
- било по-важно или не, има един вътрешен стремеж да постигне това, което смята за свой идеал.
Висотата на тоя идеал, неговата форма, значение и вид се определя от ума на самия человек, от неговия устрем, от неговото душевно състояние. Стр. 146/1036 Какъвто и да е тоя идеал, щом на него се гледа сериозно и се почита като такъв - той е добър, само че не винаги пътищата, методите, по които се постига тоя идеал, са винаги чисти и добри. За пример, да желае някой да има пари, богатство - и това е един идеал, но ако той е готов да мине дори и през трупове, за да постигне това богатство, то е вече опасно - и за тоя, който мечтае това, и за тия, които са около него. Ако турите такива хора за водачи, те могат да ви донесат само нещастия. Така е и с политическия живот.
към текста >>
Така е и с политическия
живот
.
Здравият е философ оптимист; болният - песимист.” Христос: „Вие всинца братя сте.” Всеки човек, какъвто и да е той, каквото и положение да заема в живота - било по-важно или не, има един вътрешен стремеж да постигне това, което смята за свой идеал. Висотата на тоя идеал, неговата форма, значение и вид се определя от ума на самия человек, от неговия устрем, от неговото душевно състояние. Стр. 146/1036 Какъвто и да е тоя идеал, щом на него се гледа сериозно и се почита като такъв - той е добър, само че не винаги пътищата, методите, по които се постига тоя идеал, са винаги чисти и добри. За пример, да желае някой да има пари, богатство - и това е един идеал, но ако той е готов да мине дори и през трупове, за да постигне това богатство, то е вече опасно - и за тоя, който мечтае това, и за тия, които са около него. Ако турите такива хора за водачи, те могат да ви донесат само нещастия.
Така е и с политическия
живот
.
Ако един политически мъж - а такива са повечето от нашите - е решил да се добере на всяка цена до властта, той ще жертвува първо всичко хубаво в себе си, а после и тия, които са около него. Така са се покварили, така и сега се покваряват нашите политици и държавници. Те правят компромиси, наемат се със задачи, които не са по силите им - даже и когато знаят предварително, че не могат ги изпълни, но облагите от властта им са по-сладки от истината...- и заради тях те жертвуват всичко. А човек, който се е отказал от Истината, той е изгубил пътя на живота си. Досега все уж умни водачи водиха, а свършихме с катастрофи.
към текста >>
А човек, който се е отказал от Истината, той е изгубил пътя на
живота
си.
Ако турите такива хора за водачи, те могат да ви донесат само нещастия. Така е и с политическия живот. Ако един политически мъж - а такива са повечето от нашите - е решил да се добере на всяка цена до властта, той ще жертвува първо всичко хубаво в себе си, а после и тия, които са около него. Така са се покварили, така и сега се покваряват нашите политици и държавници. Те правят компромиси, наемат се със задачи, които не са по силите им - даже и когато знаят предварително, че не могат ги изпълни, но облагите от властта им са по-сладки от истината...- и заради тях те жертвуват всичко.
А човек, който се е отказал от Истината, той е изгубил пътя на
живота
си.
Досега все уж умни водачи водиха, а свършихме с катастрофи. Днес също тъй умни водачи искат да тикнат народа по старите пътища. Не се лъжете; не гледайте красивите арки и големите хвалби, с които започват в началото тия пътища - винаги краят им се намира на някое бойно поле, където ехтят топовете, смъртта коси ценен человечески живот, а кръвта багри земята... А всички тия, които сега тъй знаят да ви говорят, разпалват, подтикват и обещават, се изпокриват по щабове, болници, цензури, тилове... Знайте, хората са родени братя. Всички около вас - също. Както и зад тия или ония планини и зад мътния и широк Дунав, така и зад морето оттатък живеят пак хора като вас, които плачат, когато са натъжени, прегръщат като вас своите рожби и се радват на техните детски усмивки... Искайте водачи, които да обичат Истината, да обичат хората.
към текста >>
Не се лъжете; не гледайте красивите арки и големите хвалби, с които започват в началото тия пътища - винаги краят им се намира на някое бойно поле, където ехтят топовете, смъртта коси ценен человечески
живот
, а кръвта багри земята... А всички тия, които сега тъй знаят да ви говорят, разпалват, подтикват и обещават, се изпокриват по щабове, болници, цензури, тилове... Знайте, хората са родени братя.
Така са се покварили, така и сега се покваряват нашите политици и държавници. Те правят компромиси, наемат се със задачи, които не са по силите им - даже и когато знаят предварително, че не могат ги изпълни, но облагите от властта им са по-сладки от истината...- и заради тях те жертвуват всичко. А човек, който се е отказал от Истината, той е изгубил пътя на живота си. Досега все уж умни водачи водиха, а свършихме с катастрофи. Днес също тъй умни водачи искат да тикнат народа по старите пътища.
Не се лъжете; не гледайте красивите арки и големите хвалби, с които започват в началото тия пътища - винаги краят им се намира на някое бойно поле, където ехтят топовете, смъртта коси ценен человечески
живот
, а кръвта багри земята... А всички тия, които сега тъй знаят да ви говорят, разпалват, подтикват и обещават, се изпокриват по щабове, болници, цензури, тилове... Знайте, хората са родени братя.
Всички около вас - също. Както и зад тия или ония планини и зад мътния и широк Дунав, така и зад морето оттатък живеят пак хора като вас, които плачат, когато са натъжени, прегръщат като вас своите рожби и се радват на техните детски усмивки... Искайте водачи, които да обичат Истината, да обичат хората. Те ще ви изведат не към кървавите поля на миналото, а в светлия път на новия живот, който ви чака, в който вий всинца ще се познаете като братя, които са жадували отдавна да се срещнат, за да си помагат и радват заедно.
към текста >>
Те ще ви изведат не към кървавите поля на миналото, а в светлия път на новия
живот
, който ви чака, в който вий всинца ще се познаете като братя, които са жадували отдавна да се срещнат, за да си помагат и радват заедно.
Досега все уж умни водачи водиха, а свършихме с катастрофи. Днес също тъй умни водачи искат да тикнат народа по старите пътища. Не се лъжете; не гледайте красивите арки и големите хвалби, с които започват в началото тия пътища - винаги краят им се намира на някое бойно поле, където ехтят топовете, смъртта коси ценен человечески живот, а кръвта багри земята... А всички тия, които сега тъй знаят да ви говорят, разпалват, подтикват и обещават, се изпокриват по щабове, болници, цензури, тилове... Знайте, хората са родени братя. Всички около вас - също. Както и зад тия или ония планини и зад мътния и широк Дунав, така и зад морето оттатък живеят пак хора като вас, които плачат, когато са натъжени, прегръщат като вас своите рожби и се радват на техните детски усмивки... Искайте водачи, които да обичат Истината, да обичат хората.
Те ще ви изведат не към кървавите поля на миналото, а в светлия път на новия
живот
, който ви чака, в който вий всинца ще се познаете като братя, които са жадували отдавна да се срещнат, за да си помагат и радват заедно.
към текста >>
14.
27. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 17,ІІ,1930 г.)
,
,
ТОМ 21
А за техния
живот
се грижат не те - водачите, а човек - господарят.
Едни наглед са здрави, други - наистина, И тоя, който наистина е богат и знаещ и здрав, той се познава веднага, щом го туриш на работа. Истинското, което не е само наглед злато, не хваща ръжда и не гори от огън. И онзи, който ще учи децата от четвърто отделение, много повече трябва да знае. Водачът трябва да е нещо повече от тоя, когото води. И стадото овци ги води овен, и чердата говеда - бик.
А за техния
живот
се грижат не те - водачите, а човек - господарят.
Та помнете - и вие имате или си избирате водачи - но има и водачи, които наистина водят и пазят стадата, но не са човеци. Водачът народен трябва да е като чешма - и ако е с хубава вода, събират се много да пият от нея. Но чешмата от себе си ли тече? Свързана е тя с нещо - отнякъде й иде водата - извор има. И докато тече тая вода, дотогава е чешма - ходят при нея и търсят я.
към текста >>
149/1036
Животът
на такъв трен прилича: наглед като че ли сам върви, но в него има машинист, огняр и пътници - ний сами.
И докато тече тая вода, дотогава е чешма - ходят при нея и търсят я. Пресъхне ли - никой се не отбива. И народният водач като чешма трябва да бъде - извор да има - отнякъде, от чист извор да черпи - на хората да дава. А няма по-чист извор от обичта към всички хора. Вървиш из полето, гледаш далеч някъде трен хвърчи - наглед сам, машина пуши, шуми... Но там има машинист, огняр - разумни същества, сила - пара, разписание, което определя кога, къде да се бави и как да върви. Стр.
149/1036
Животът
на такъв трен прилича: наглед като че ли сам върви, но в него има машинист, огняр и пътници - ний сами.
Народният водач е там помощник, разумен помощник на Великия машинист, за когото често хората нито мислят... Народният водач трябва да знае, че някога е като раздавач - раздавач на добрини за народа. Но както раздавачът не може да дава чуждите писма на своите бащи, майка и братя, а на адреса точно, така и той трябва добре да разбира всекиму каквото трябва да раздава, а не по хатър. Разсъдлив, разумен трябва да бъде. Най-после народният водач трябва да знае, че не може един музикант да свири както си иска в оркестъра, само защото бил роднина на капелмай-стора... Такива глупави музиканти животът ги изхвърля. И всички партизани, които мислят, че седят над законите, които сами са писали, а от народа искат да ги изпълнява, отиват по пътя, на края на който ги чака пропаст.
към текста >>
Най-после народният водач трябва да знае, че не може един музикант да свири както си иска в оркестъра, само защото бил роднина на капелмай-стора... Такива глупави музиканти
животът
ги изхвърля.
Вървиш из полето, гледаш далеч някъде трен хвърчи - наглед сам, машина пуши, шуми... Но там има машинист, огняр - разумни същества, сила - пара, разписание, което определя кога, къде да се бави и как да върви. Стр. 149/1036 Животът на такъв трен прилича: наглед като че ли сам върви, но в него има машинист, огняр и пътници - ний сами. Народният водач е там помощник, разумен помощник на Великия машинист, за когото често хората нито мислят... Народният водач трябва да знае, че някога е като раздавач - раздавач на добрини за народа. Но както раздавачът не може да дава чуждите писма на своите бащи, майка и братя, а на адреса точно, така и той трябва добре да разбира всекиму каквото трябва да раздава, а не по хатър. Разсъдлив, разумен трябва да бъде.
Най-после народният водач трябва да знае, че не може един музикант да свири както си иска в оркестъра, само защото бил роднина на капелмай-стора... Такива глупави музиканти
животът
ги изхвърля.
И всички партизани, които мислят, че седят над законите, които сами са писали, а от народа искат да ги изпълнява, отиват по пътя, на края на който ги чака пропаст. И тъй, когато дойдат тия, които ще искат да ви стават водачи, питайте ги: чешми ли са; свързани с извор или са само една чашка водица; раздавали ли са я? Знаят ли да четат адресите точно - справедливоли са раздавали писмата, или по хатър; и най-после, знаят ли да свирят разумно, т. е. да говорят както говори човек, когато обича всичките свои братя и съграждани еднакво и да прилага самият той това, което говори - ако са такива, гласувайте за тях. С братски поздрав: Любомир София, 11.11.1930 г.
към текста >>
15.
28. ТУРЕТЕ ЛЮБОВТА КАТО НАЧАЛО (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
8, 24.ІІ.1930 г., София, стр, 1) „Турете Любовта като начало, порядъка - като основа, прогреса - като цел - и вие ще заживеете нов
живот
.” Няма человек днес, а и в миналото също, който да не е търсил щастието, своето и на близките си.
(В. „Ратник на свободата”, бр.
8, 24.ІІ.1930 г., София, стр, 1) „Турете Любовта като начало, порядъка - като основа, прогреса - като цел - и вие ще заживеете нов
живот
.” Няма человек днес, а и в миналото също, който да не е търсил щастието, своето и на близките си.
И в тоя стремеж да постигне това тъй естествено желание, нямащ достатъчно светлина на знанието, той често е изпадал във фалшиви пътища, с много не очаквани ями и препятствия, които не всякога е могъл да превъзмогне. Но ако избере пътя си правилно, сложи здрава основа и висока разумна цел - той ще прилича на добър земледелец, който навреме е изорал, навреме засеял хубаво семе и навреме ще й пожъне плода на своя труд, от който ще се ползва и той, и домашните му, а често и други, по-далечни, хора. Ако човек е тъй строг и взискателен със себе си, както е към другите, и ако е тъй добър с другите, както е добър със себе си - той, веднъж започнал тия отношения, завинаги ще остане в правилния път на справедливостта. А ако и обикне хората, тогава той ще види, че радостите в живота са много повече от скърбите, защото той ще помага скърбите на другите да се превръщат в радости - и сам ще се радва заедно с тях. Разумният живот има винаги и разумна основа, а тази разумност се изразява с порядъка - порядък вътрешен - в мисли и чувства; външен - в дела.
към текста >>
А ако и обикне хората, тогава той ще види, че радостите в
живота
са много повече от скърбите, защото той ще помага скърбите на другите да се превръщат в радости - и сам ще се радва заедно с тях.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 24.ІІ.1930 г., София, стр, 1) „Турете Любовта като начало, порядъка - като основа, прогреса - като цел - и вие ще заживеете нов живот.” Няма человек днес, а и в миналото също, който да не е търсил щастието, своето и на близките си. И в тоя стремеж да постигне това тъй естествено желание, нямащ достатъчно светлина на знанието, той често е изпадал във фалшиви пътища, с много не очаквани ями и препятствия, които не всякога е могъл да превъзмогне. Но ако избере пътя си правилно, сложи здрава основа и висока разумна цел - той ще прилича на добър земледелец, който навреме е изорал, навреме засеял хубаво семе и навреме ще й пожъне плода на своя труд, от който ще се ползва и той, и домашните му, а често и други, по-далечни, хора. Ако човек е тъй строг и взискателен със себе си, както е към другите, и ако е тъй добър с другите, както е добър със себе си - той, веднъж започнал тия отношения, завинаги ще остане в правилния път на справедливостта.
А ако и обикне хората, тогава той ще види, че радостите в
живота
са много повече от скърбите, защото той ще помага скърбите на другите да се превръщат в радости - и сам ще се радва заедно с тях.
Разумният живот има винаги и разумна основа, а тази разумност се изразява с порядъка - порядък вътрешен - в мисли и чувства; външен - в дела. Тогава далечната и близка цел на тоя живот ще бъде постоянният прогрес, който ще донесе въздигание на хората - да разберат това, което са един за друг - братя, а не да се смятат за двукраки вълци, за които всичко е позволено... Да превъзмогнеш това, което си, да го надраснеш, ще рече да заработиш с нови сили, да постигнеш мечтаните резултати. За онзи, който истински обича, който разумно се стреми, добрите пътища са му винаги отворени и сполуките са постоянни гости. Стр. 150/1036 Днешният живот е труден, защото ний сами сме си го направили такъв. В България се ражда всичко изобилно, но мнозина гладуват, защото други преяждат; мнозина са сиромаси, защото някои не знаят какво да правят парите си, мнозина пъшкат под тежки бреме на, защото други нищо не носят... Не казваме тия, които пъшкат, да хвърлят бремената си - не, - има товари, които са необходими да се носят заради доброто на всички в една държава, но викаме към тия, които имат излишество, които нищо не носят сега, които не разбират това, което става около тях и не схващат страшната перспектива, възможността да се тури насилстаено цялото тежко бреме върху техните собствени рамене, когато търпението стигне саоя край: Опомнете си - всички сте братя!
към текста >>
Разумният
живот
има винаги и разумна основа, а тази разумност се изразява с порядъка - порядък вътрешен - в мисли и чувства; външен - в дела.
8, 24.ІІ.1930 г., София, стр, 1) „Турете Любовта като начало, порядъка - като основа, прогреса - като цел - и вие ще заживеете нов живот.” Няма человек днес, а и в миналото също, който да не е търсил щастието, своето и на близките си. И в тоя стремеж да постигне това тъй естествено желание, нямащ достатъчно светлина на знанието, той често е изпадал във фалшиви пътища, с много не очаквани ями и препятствия, които не всякога е могъл да превъзмогне. Но ако избере пътя си правилно, сложи здрава основа и висока разумна цел - той ще прилича на добър земледелец, който навреме е изорал, навреме засеял хубаво семе и навреме ще й пожъне плода на своя труд, от който ще се ползва и той, и домашните му, а често и други, по-далечни, хора. Ако човек е тъй строг и взискателен със себе си, както е към другите, и ако е тъй добър с другите, както е добър със себе си - той, веднъж започнал тия отношения, завинаги ще остане в правилния път на справедливостта. А ако и обикне хората, тогава той ще види, че радостите в живота са много повече от скърбите, защото той ще помага скърбите на другите да се превръщат в радости - и сам ще се радва заедно с тях.
Разумният
живот
има винаги и разумна основа, а тази разумност се изразява с порядъка - порядък вътрешен - в мисли и чувства; външен - в дела.
Тогава далечната и близка цел на тоя живот ще бъде постоянният прогрес, който ще донесе въздигание на хората - да разберат това, което са един за друг - братя, а не да се смятат за двукраки вълци, за които всичко е позволено... Да превъзмогнеш това, което си, да го надраснеш, ще рече да заработиш с нови сили, да постигнеш мечтаните резултати. За онзи, който истински обича, който разумно се стреми, добрите пътища са му винаги отворени и сполуките са постоянни гости. Стр. 150/1036 Днешният живот е труден, защото ний сами сме си го направили такъв. В България се ражда всичко изобилно, но мнозина гладуват, защото други преяждат; мнозина са сиромаси, защото някои не знаят какво да правят парите си, мнозина пъшкат под тежки бреме на, защото други нищо не носят... Не казваме тия, които пъшкат, да хвърлят бремената си - не, - има товари, които са необходими да се носят заради доброто на всички в една държава, но викаме към тия, които имат излишество, които нищо не носят сега, които не разбират това, което става около тях и не схващат страшната перспектива, възможността да се тури насилстаено цялото тежко бреме върху техните собствени рамене, когато търпението стигне саоя край: Опомнете си - всички сте братя! Братя сте и когато мислите и когато защищавате две противоположни гледища; когато единият е в дрипи, а другият - в разкошния автомобил; един - в дворци, други - в колиби - нали всички сме християни и еднакво казваме: „Татко наш, Който си нанебото...” Или това са само думи - думи на заблуда, както много други?...
към текста >>
Тогава далечната и близка цел на тоя
живот
ще бъде постоянният прогрес, който ще донесе въздигание на хората - да разберат това, което са един за друг - братя, а не да се смятат за двукраки вълци, за които всичко е позволено... Да превъзмогнеш това, което си, да го надраснеш, ще рече да заработиш с нови сили, да постигнеш мечтаните резултати.
И в тоя стремеж да постигне това тъй естествено желание, нямащ достатъчно светлина на знанието, той често е изпадал във фалшиви пътища, с много не очаквани ями и препятствия, които не всякога е могъл да превъзмогне. Но ако избере пътя си правилно, сложи здрава основа и висока разумна цел - той ще прилича на добър земледелец, който навреме е изорал, навреме засеял хубаво семе и навреме ще й пожъне плода на своя труд, от който ще се ползва и той, и домашните му, а често и други, по-далечни, хора. Ако човек е тъй строг и взискателен със себе си, както е към другите, и ако е тъй добър с другите, както е добър със себе си - той, веднъж започнал тия отношения, завинаги ще остане в правилния път на справедливостта. А ако и обикне хората, тогава той ще види, че радостите в живота са много повече от скърбите, защото той ще помага скърбите на другите да се превръщат в радости - и сам ще се радва заедно с тях. Разумният живот има винаги и разумна основа, а тази разумност се изразява с порядъка - порядък вътрешен - в мисли и чувства; външен - в дела.
Тогава далечната и близка цел на тоя
живот
ще бъде постоянният прогрес, който ще донесе въздигание на хората - да разберат това, което са един за друг - братя, а не да се смятат за двукраки вълци, за които всичко е позволено... Да превъзмогнеш това, което си, да го надраснеш, ще рече да заработиш с нови сили, да постигнеш мечтаните резултати.
За онзи, който истински обича, който разумно се стреми, добрите пътища са му винаги отворени и сполуките са постоянни гости. Стр. 150/1036 Днешният живот е труден, защото ний сами сме си го направили такъв. В България се ражда всичко изобилно, но мнозина гладуват, защото други преяждат; мнозина са сиромаси, защото някои не знаят какво да правят парите си, мнозина пъшкат под тежки бреме на, защото други нищо не носят... Не казваме тия, които пъшкат, да хвърлят бремената си - не, - има товари, които са необходими да се носят заради доброто на всички в една държава, но викаме към тия, които имат излишество, които нищо не носят сега, които не разбират това, което става около тях и не схващат страшната перспектива, възможността да се тури насилстаено цялото тежко бреме върху техните собствени рамене, когато търпението стигне саоя край: Опомнете си - всички сте братя! Братя сте и когато мислите и когато защищавате две противоположни гледища; когато единият е в дрипи, а другият - в разкошния автомобил; един - в дворци, други - в колиби - нали всички сме християни и еднакво казваме: „Татко наш, Който си нанебото...” Или това са само думи - думи на заблуда, както много други?... Не, нека всички бъдем братя, защото наистина сме и никакви противоречия и борби в тоя свят не могат да унищожат тоя факт, а само правят страданията по-големи.
към текста >>
150/1036 Днешният
живот
е труден, защото ний сами сме си го направили такъв.
Ако човек е тъй строг и взискателен със себе си, както е към другите, и ако е тъй добър с другите, както е добър със себе си - той, веднъж започнал тия отношения, завинаги ще остане в правилния път на справедливостта. А ако и обикне хората, тогава той ще види, че радостите в живота са много повече от скърбите, защото той ще помага скърбите на другите да се превръщат в радости - и сам ще се радва заедно с тях. Разумният живот има винаги и разумна основа, а тази разумност се изразява с порядъка - порядък вътрешен - в мисли и чувства; външен - в дела. Тогава далечната и близка цел на тоя живот ще бъде постоянният прогрес, който ще донесе въздигание на хората - да разберат това, което са един за друг - братя, а не да се смятат за двукраки вълци, за които всичко е позволено... Да превъзмогнеш това, което си, да го надраснеш, ще рече да заработиш с нови сили, да постигнеш мечтаните резултати. За онзи, който истински обича, който разумно се стреми, добрите пътища са му винаги отворени и сполуките са постоянни гости. Стр.
150/1036 Днешният
живот
е труден, защото ний сами сме си го направили такъв.
В България се ражда всичко изобилно, но мнозина гладуват, защото други преяждат; мнозина са сиромаси, защото някои не знаят какво да правят парите си, мнозина пъшкат под тежки бреме на, защото други нищо не носят... Не казваме тия, които пъшкат, да хвърлят бремената си - не, - има товари, които са необходими да се носят заради доброто на всички в една държава, но викаме към тия, които имат излишество, които нищо не носят сега, които не разбират това, което става около тях и не схващат страшната перспектива, възможността да се тури насилстаено цялото тежко бреме върху техните собствени рамене, когато търпението стигне саоя край: Опомнете си - всички сте братя! Братя сте и когато мислите и когато защищавате две противоположни гледища; когато единият е в дрипи, а другият - в разкошния автомобил; един - в дворци, други - в колиби - нали всички сме християни и еднакво казваме: „Татко наш, Който си нанебото...” Или това са само думи - думи на заблуда, както много други?... Не, нека всички бъдем братя, защото наистина сме и никакви противоречия и борби в тоя свят не могат да унищожат тоя факт, а само правят страданията по-големи. Нека съзнаем това, което е, и тогава всеки ще знае как да постъпи с любимия си брат и без заповеди и писани закони. 16.11.1930 г, София
към текста >>
16.
29. „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Следствие войната, неправилното и бързо „разрешение” на много важни въпроси, настанаха кризи в цял свят, а демобилизиралите се войници и офицери решиха и в мирния си
живот
да разрешават въпросите по методите от бойните поля - по късия път силата е право, обявиха военни диктатури Русия, Италия, Испания и др., като ги назоваха с разни имена.
8, 24.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Години наред през време на войната народите всичко решаваха по късия път. Не правдата, а силата решаваше. Като последица на тази сила дойдоха и насилствените договори за мир, с които победителите обвързаха победените. Злобата и „силата е право” от бойните полета бяха пренесени и по разните „мирни” конференции.
Следствие войната, неправилното и бързо „разрешение” на много важни въпроси, настанаха кризи в цял свят, а демобилизиралите се войници и офицери решиха и в мирния си
живот
да разрешават въпросите по методите от бойните поля - по късия път силата е право, обявиха военни диктатури Русия, Италия, Испания и др., като ги назоваха с разни имена.
На 9 юний 1923 г. кабинетът на министър Стамболийски беше смъкнат от военните. (Според изявленията на военният министър генерал Вълков.) От тази дата започнаха да злоупотребяват с и в името на България. В това болно време много тилови герои, хлапаци и други, които ни фронт, ни пушка са виждали, взеха да се бият в гърди по мегдани и паради, гдето трябва и не трябва, и да викат: „България над всичко”, и тежко и горко на тези, които с тези „спасители” не викат: „България над всичко”... Но коя България и що е България? Има една България на тези, що я браниха с телата си по бойните поля и служиха и служат тук честно на своя народ и има България за онези, които гледаха и гледат на България като на собствена градина, в която може да берат, без да са сели нещо в нея.
към текста >>
17.
30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Но без
живота
нито можете да мислите, нито можете добро да правите.”
Животът
от всичко е най-важен.
Драги братя, (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 24.ІІ.1930 г., София, стр. 2) „Някои казват: аз трябва да мисля и после да правя добро! Казвам: Първом трябва да правите добро и после да мислите.
Но без
живота
нито можете да мислите, нито можете добро да правите.”
Животът
от всичко е най-важен.
Но имаме разни видове живот. И вълкът живее, и човек живее - но има разлика в техния живот, И колкото тая разлика е по-голяма, толкова човек е по-човек. Засега тя е тъй малка, че понякога даже смятат, че голяма мъдрост са казали, като повтарят: човек за човека е вълк! Да, това е така - така е било някога, когато латинците, римляните са го казали, защото за тях е било така - основателите на Рим - Ромул и Рем, според преданието са били отгледани от вълчица. Доени, откърмени с нейно мляко, израсли с вълците - и останали с вълчия закон: можеш ли, силен ли си - това е и твоето право!
към текста >>
Но имаме разни видове
живот
.
„Ратник на свободата”, бр. 8, 24.ІІ.1930 г., София, стр. 2) „Някои казват: аз трябва да мисля и после да правя добро! Казвам: Първом трябва да правите добро и после да мислите. Но без живота нито можете да мислите, нито можете добро да правите.” Животът от всичко е най-важен.
Но имаме разни видове
живот
.
И вълкът живее, и човек живее - но има разлика в техния живот, И колкото тая разлика е по-голяма, толкова човек е по-човек. Засега тя е тъй малка, че понякога даже смятат, че голяма мъдрост са казали, като повтарят: човек за човека е вълк! Да, това е така - така е било някога, когато латинците, римляните са го казали, защото за тях е било така - основателите на Рим - Ромул и Рем, според преданието са били отгледани от вълчица. Доени, откърмени с нейно мляко, израсли с вълците - и останали с вълчия закон: можеш ли, силен ли си - това е и твоето право! И Ромул приложи това „право” най-напред към брата си - той уби брата си!
към текста >>
И вълкът живее, и човек живее - но има разлика в техния
живот
, И колкото тая разлика е по-голяма, толкова човек е по-човек.
8, 24.ІІ.1930 г., София, стр. 2) „Някои казват: аз трябва да мисля и после да правя добро! Казвам: Първом трябва да правите добро и после да мислите. Но без живота нито можете да мислите, нито можете добро да правите.” Животът от всичко е най-важен. Но имаме разни видове живот.
И вълкът живее, и човек живее - но има разлика в техния
живот
, И колкото тая разлика е по-голяма, толкова човек е по-човек.
Засега тя е тъй малка, че понякога даже смятат, че голяма мъдрост са казали, като повтарят: човек за човека е вълк! Да, това е така - така е било някога, когато латинците, римляните са го казали, защото за тях е било така - основателите на Рим - Ромул и Рем, според преданието са били отгледани от вълчица. Доени, откърмени с нейно мляко, израсли с вълците - и останали с вълчия закон: можеш ли, силен ли си - това е и твоето право! И Ромул приложи това „право” най-напред към брата си - той уби брата си! Рим стана велик някога чрез убийства и насилия - той завладя света все с това разбиране, че силата е правото.
към текста >>
Но хората малка поука почерпаха от неговия
живот
.
Да, това е така - така е било някога, когато латинците, римляните са го казали, защото за тях е било така - основателите на Рим - Ромул и Рем, според преданието са били отгледани от вълчица. Доени, откърмени с нейно мляко, израсли с вълците - и останали с вълчия закон: можеш ли, силен ли си - това е и твоето право! И Ромул приложи това „право” най-напред към брата си - той уби брата си! Рим стана велик някога чрез убийства и насилия - той завладя света все с това разбиране, че силата е правото. И загина, загуби се, пропадна, остана само като възпоменание в историческите книги.
Но хората малка поука почерпаха от неговия
живот
.
Дойде Христос, донесе принципите на Любовта, на братство между хората - и ний всинца уж станахме християни, а то само по име - и нашите сегашни закони са въз основа на „римското право”... Онова право, което, след като бе прилагано стотици години и даде своите резултати за своето време - време на езичниците, сега, след идването на Христа, след като всинца сме станали християни - се явява като ужасен атавизъм, ненужна старина, за които няма никакво извинение. Не може да има две мерки, два вида закони в една страна - или Христос е Господ и знае какво е говорил и заповядвал - и ний трябва да приемем Неговите закони за основа на всички свои закони В християнската държава, или да се признае открито, че ние сме още езичници и да почнат тия, на които е дадено и познават християнството, с думи и дела да „покръстят” наново народа ни. Със старите разбирания ние можем да имаме само дни на скърби, болести, нещастия, преследвания, убийства. С новото учение, новото разбиране ние ще имаме радост, човещина, братство, а без това нашето и бъдещето на всички народи ще бъде ужасно: кървави войни, братоубийства, преследвания, измъчвания от немотия и мизерия. Помислете това, което не разбирате - питайте тия, които разбират - те ще ви кажат - но не живейте вече така, както сте живели досега, защото смърт и нещастия ви дебнат като сянка след всяка ваша крачка.
към текста >>
18.
31. АКО В ПОДОБНИЯ СИ НЕ ВИЖДАШ СЕБЕ СИ (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Но в
живота
има два пътя - широкият път, по който вървят повечето - пътят на обикновените разбирания, личното добруване и тесният, идейният, пътят, за който е говорил и Христос, и по който вървят малцината - избраниците.
Турете Истината над всичко! ” В съвременна България чакат „властта” няколко хора също като тях да нареждат нещата в държавата. Крещят и викат - и понякога даже искрено вярват, че ако стане Иван от министерското кресло и седне Първан - работата ще тръгне по мед и масло... Това трае, разбира се, ден до пладне - свършва с обикновеното си махане ръка и думите: „и тия били като всички”... И така е: сплутото жито не никне; прегърбен старец хоро не играе; болен, умиращ човек, сила и за себе си няма... Ако тухлите поотделно всяка са здрави, изпечени и на място турени, и цялата къща ще бъде здрава; не са ли - постройката ще е като тях. Ний всички познаваме себе си. Водачите са като повечето от нас, те магия не могат да правят.
Но в
живота
има два пътя - широкият път, по който вървят повечето - пътят на обикновените разбирания, личното добруване и тесният, идейният, пътят, за който е говорил и Христос, и по който вървят малцината - избраниците.
От тия пътници на тесния път трябва да бъдат избрани всички народни водачи. Тези водачи от тесния път знаят, че най-голямото благо в света е животът - и затова ценят и своя, и чуждия живот; дават условия тоя живот да се прояви в най-красивата му форма във всички хора, които те смятат за свои братя. Те знаят, че Любовта е източник на живота - и този, който обича всички, той и всички разбира; а който разбира, той никога не съди никого, защото на другиго е дадена съдбата на света. Те обичат, помагат, учат, напътват в новия път. Това са новите хора на България.
към текста >>
Тези водачи от тесния път знаят, че най-голямото благо в света е
животът
- и затова ценят и своя, и чуждия
живот
; дават условия тоя
живот
да се прояви в най-красивата му форма във всички хора, които те смятат за свои братя.
Крещят и викат - и понякога даже искрено вярват, че ако стане Иван от министерското кресло и седне Първан - работата ще тръгне по мед и масло... Това трае, разбира се, ден до пладне - свършва с обикновеното си махане ръка и думите: „и тия били като всички”... И така е: сплутото жито не никне; прегърбен старец хоро не играе; болен, умиращ човек, сила и за себе си няма... Ако тухлите поотделно всяка са здрави, изпечени и на място турени, и цялата къща ще бъде здрава; не са ли - постройката ще е като тях. Ний всички познаваме себе си. Водачите са като повечето от нас, те магия не могат да правят. Но в живота има два пътя - широкият път, по който вървят повечето - пътят на обикновените разбирания, личното добруване и тесният, идейният, пътят, за който е говорил и Христос, и по който вървят малцината - избраниците. От тия пътници на тесния път трябва да бъдат избрани всички народни водачи.
Тези водачи от тесния път знаят, че най-голямото благо в света е
животът
- и затова ценят и своя, и чуждия
живот
; дават условия тоя
живот
да се прояви в най-красивата му форма във всички хора, които те смятат за свои братя.
Те знаят, че Любовта е източник на живота - и този, който обича всички, той и всички разбира; а който разбира, той никога не съди никого, защото на другиго е дадена съдбата на света. Те обичат, помагат, учат, напътват в новия път. Това са новите хора на България. Има ги, и тези нова хора само могат да изпълнят своя дълг към народа си - да дадат не нова власт, а ново служене на своя народ. Такива водачи търсете - има ги вече около вас!
към текста >>
Те знаят, че Любовта е източник на
живота
- и този, който обича всички, той и всички разбира; а който разбира, той никога не съди никого, защото на другиго е дадена съдбата на света.
Ний всички познаваме себе си. Водачите са като повечето от нас, те магия не могат да правят. Но в живота има два пътя - широкият път, по който вървят повечето - пътят на обикновените разбирания, личното добруване и тесният, идейният, пътят, за който е говорил и Христос, и по който вървят малцината - избраниците. От тия пътници на тесния път трябва да бъдат избрани всички народни водачи. Тези водачи от тесния път знаят, че най-голямото благо в света е животът - и затова ценят и своя, и чуждия живот; дават условия тоя живот да се прояви в най-красивата му форма във всички хора, които те смятат за свои братя.
Те знаят, че Любовта е източник на
живота
- и този, който обича всички, той и всички разбира; а който разбира, той никога не съди никого, защото на другиго е дадена съдбата на света.
Те обичат, помагат, учат, напътват в новия път. Това са новите хора на България. Има ги, и тези нова хора само могат да изпълнят своя дълг към народа си - да дадат не нова власт, а ново служене на своя народ. Такива водачи търсете - има ги вече около вас!
към текста >>
19.
32. ДОЙДЕТЕ ПРИ МЕНЕ (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
И ако оттогаз и до днес всички, които последваха този свещен зов, намериха и намират благодат пред Отца посредством ходатайството на Сина, днес - след двадесет века, след няколко катастрофални потреси нашият народ се вика - както тогаз человеческият род - на спасение - днес в нас се явяват сеячи на ново семе, на нов
живот
.
Зов, който кани всички онези, които са отрудени и обременени, еднакво - физически и духовно - морално и материално. И ако человеческият род беше се вслушал в този зов, нямаше да има онез последици, които са известни в историята било скоро след Неговата мъченическа смърт, било в послешните години, било общо за цялото човечество, било поотделно за всеки народ, било даже отделно за всеки индивид. Но колцина са онез щастливци, които, схванали истинската смисъл на зова, нарамиха своя тежък, в случая, товар, и последваха Оногоз, Който за нас и за нашите грехове увисна на кръста? В сравнение с броя на человечеството, те са едно нищожно малцинство. Стр. 154/1036 Малцина разбраха зова и го последваха с всичката си душа, за да намерят спасение и наследят Царството Божие.
И ако оттогаз и до днес всички, които последваха този свещен зов, намериха и намират благодат пред Отца посредством ходатайството на Сина, днес - след двадесет века, след няколко катастрофални потреси нашият народ се вика - както тогаз человеческият род - на спасение - днес в нас се явяват сеячи на ново семе, на нов
живот
.
Те ни викат, те ни подсказват какви трябва да бъдем, за да вървим по стъпките на Оногова, Който преди две хиляди години зовеше человечествотода се приближи към Него. Те ни сочат истинския път, по който трябва да вървим, ако искаме и родината ни да бъде изтръгната от ноктите на хаоса, в който се намира днес! Те ни казват: „Стига лъжа, стига измама, стига самоизтребление, стига самоунищожение! Свестете се, братя, докато не е ударил дванадесетият час! ” От освобождението ни до днес ний, като народ, преминахме през различни форми.
към текста >>
20.
33. ПОЛОЖЕНИЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ (бр. 9, З.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Уреждане
живота
на една държава е несъмнено резултат от разумните воли, съчетан с фактите на една действителност, която е била грижливо следена, подпомагана, засилвана в направления, сходни със задачите, които са били поставени като цел.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 9, З.ІІІ.1930 г., София, стр, 1, 2) В света винаги съществуват реални съотношения на нещата - и тия, които могат да направят правилна преценка на тия съотношения, могат да дадат и правилни решения с трайни и разумни резултати, засягащи общото добро.
Уреждане
живота
на една държава е несъмнено резултат от разумните воли, съчетан с фактите на една действителност, която е била грижливо следена, подпомагана, засилвана в направления, сходни със задачите, които са били поставени като цел.
Методите за проявата на тоя живот, определен с основния закон на страната, е намерил изказ за нас в политическите партии, които трябваше да функционират като проводници на мнения и воли на съществуващия в страната народ. Вместо това, те започнаха да му насаждат идеи, =да го просвещават= със свои разбирания и търсеха съмишленици, ако не за през целия живот, то поне за... през деня, в който ще пусне бюлетината с гласа си, за да го вкара в парламента или кметството - а след това „избраникът” си вече знаеше работата... Такова гледание донесе политическия разврат в страната, формира глутници службогонци и интересчии - постоянните щабове на съвременните партии, а самите те започнаха да воюват помежду си като да бяха смъртни врагове - отначало с перо и мастило, после с клевети и пристрастни присъди, докато се „модернизираха” съвсем да започнат „враговете” и противниците безследно да изчезват... След полувековно „управление” политическите партии заприличаха на стари болнични здания, в които всичко тъй е пропито с бацили, гной и нечистота, че само огънят може да ги спаси - и нова постройка с нови материали, нови принципи и нови методи на работа. Нека не чакаме колата да се засили по нанадолнището дотолкова, че да станат спирачките съвършено безсилни да променят положението. Не е важно какво се говори, че е, не е важно какво се пише, че е - важно е това, което е всъщност. Стр. 155/1036 Можете мнозо пъти да боядисвате гнилите греди на един мост с всевъзможни бои, но въпросът е вече не за най-новия му цвят, а дали ще издържи тежестта, която трябва да мине през него!
към текста >>
Методите за проявата на тоя
живот
, определен с основния закон на страната, е намерил изказ за нас в политическите партии, които трябваше да функционират като проводници на мнения и воли на съществуващия в страната народ.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 9, З.ІІІ.1930 г., София, стр, 1, 2) В света винаги съществуват реални съотношения на нещата - и тия, които могат да направят правилна преценка на тия съотношения, могат да дадат и правилни решения с трайни и разумни резултати, засягащи общото добро. Уреждане живота на една държава е несъмнено резултат от разумните воли, съчетан с фактите на една действителност, която е била грижливо следена, подпомагана, засилвана в направления, сходни със задачите, които са били поставени като цел.
Методите за проявата на тоя
живот
, определен с основния закон на страната, е намерил изказ за нас в политическите партии, които трябваше да функционират като проводници на мнения и воли на съществуващия в страната народ.
Вместо това, те започнаха да му насаждат идеи, =да го просвещават= със свои разбирания и търсеха съмишленици, ако не за през целия живот, то поне за... през деня, в който ще пусне бюлетината с гласа си, за да го вкара в парламента или кметството - а след това „избраникът” си вече знаеше работата... Такова гледание донесе политическия разврат в страната, формира глутници службогонци и интересчии - постоянните щабове на съвременните партии, а самите те започнаха да воюват помежду си като да бяха смъртни врагове - отначало с перо и мастило, после с клевети и пристрастни присъди, докато се „модернизираха” съвсем да започнат „враговете” и противниците безследно да изчезват... След полувековно „управление” политическите партии заприличаха на стари болнични здания, в които всичко тъй е пропито с бацили, гной и нечистота, че само огънят може да ги спаси - и нова постройка с нови материали, нови принципи и нови методи на работа. Нека не чакаме колата да се засили по нанадолнището дотолкова, че да станат спирачките съвършено безсилни да променят положението. Не е важно какво се говори, че е, не е важно какво се пише, че е - важно е това, което е всъщност. Стр. 155/1036 Можете мнозо пъти да боядисвате гнилите греди на един мост с всевъзможни бои, но въпросът е вече не за най-новия му цвят, а дали ще издържи тежестта, която трябва да мине през него! Днес положението за един разумен наблюдател е вече такова, че далеч надхвърля силите и рамките на политическите партии, независимо от техните политически нюанси - предстои обществено дело, което в своето сегашно проявление ще бъде наглед маловажно, но ще има решителни последици за в бъдеще.
към текста >>
Вместо това, те започнаха да му насаждат идеи, =да го просвещават= със свои разбирания и търсеха съмишленици, ако не за през целия
живот
, то поне за... през деня, в който ще пусне бюлетината с гласа си, за да го вкара в парламента или кметството - а след това „избраникът” си вече знаеше работата... Такова гледание донесе политическия разврат в страната, формира глутници службогонци и интересчии - постоянните щабове на съвременните партии, а самите те започнаха да воюват помежду си като да бяха смъртни врагове - отначало с перо и мастило, после с клевети и пристрастни присъди, докато се „модернизираха” съвсем да започнат „враговете” и противниците безследно да изчезват... След полувековно „управление” политическите партии заприличаха на стари болнични здания, в които всичко тъй е пропито с бацили, гной и нечистота, че само огънят може да ги спаси - и нова постройка с нови материали, нови принципи и нови методи на работа.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 9, З.ІІІ.1930 г., София, стр, 1, 2) В света винаги съществуват реални съотношения на нещата - и тия, които могат да направят правилна преценка на тия съотношения, могат да дадат и правилни решения с трайни и разумни резултати, засягащи общото добро. Уреждане живота на една държава е несъмнено резултат от разумните воли, съчетан с фактите на една действителност, която е била грижливо следена, подпомагана, засилвана в направления, сходни със задачите, които са били поставени като цел. Методите за проявата на тоя живот, определен с основния закон на страната, е намерил изказ за нас в политическите партии, които трябваше да функционират като проводници на мнения и воли на съществуващия в страната народ.
Вместо това, те започнаха да му насаждат идеи, =да го просвещават= със свои разбирания и търсеха съмишленици, ако не за през целия
живот
, то поне за... през деня, в който ще пусне бюлетината с гласа си, за да го вкара в парламента или кметството - а след това „избраникът” си вече знаеше работата... Такова гледание донесе политическия разврат в страната, формира глутници службогонци и интересчии - постоянните щабове на съвременните партии, а самите те започнаха да воюват помежду си като да бяха смъртни врагове - отначало с перо и мастило, после с клевети и пристрастни присъди, докато се „модернизираха” съвсем да започнат „враговете” и противниците безследно да изчезват... След полувековно „управление” политическите партии заприличаха на стари болнични здания, в които всичко тъй е пропито с бацили, гной и нечистота, че само огънят може да ги спаси - и нова постройка с нови материали, нови принципи и нови методи на работа.
Нека не чакаме колата да се засили по нанадолнището дотолкова, че да станат спирачките съвършено безсилни да променят положението. Не е важно какво се говори, че е, не е важно какво се пише, че е - важно е това, което е всъщност. Стр. 155/1036 Можете мнозо пъти да боядисвате гнилите греди на един мост с всевъзможни бои, но въпросът е вече не за най-новия му цвят, а дали ще издържи тежестта, която трябва да мине през него! Днес положението за един разумен наблюдател е вече такова, че далеч надхвърля силите и рамките на политическите партии, независимо от техните политически нюанси - предстои обществено дело, което в своето сегашно проявление ще бъде наглед маловажно, но ще има решителни последици за в бъдеще. Нашият народ не е с болшевишки схващания, но има наклонности, които в даден момент могат да направят от него безредник, а това е по-лошо от всякакви болшевици дори.
към текста >>
Налага се да се намерят реалните съотношения на действително съществующите сили в нашия обществен
живот
.
Не е важно какво се говори, че е, не е важно какво се пише, че е - важно е това, което е всъщност. Стр. 155/1036 Можете мнозо пъти да боядисвате гнилите греди на един мост с всевъзможни бои, но въпросът е вече не за най-новия му цвят, а дали ще издържи тежестта, която трябва да мине през него! Днес положението за един разумен наблюдател е вече такова, че далеч надхвърля силите и рамките на политическите партии, независимо от техните политически нюанси - предстои обществено дело, което в своето сегашно проявление ще бъде наглед маловажно, но ще има решителни последици за в бъдеще. Нашият народ не е с болшевишки схващания, но има наклонности, които в даден момент могат да направят от него безредник, а това е по-лошо от всякакви болшевици дори. Дните след Добро поле трябва да си бъдат спомени от всички ония, които разбират от обществени движения и предугаждат бъдещите възможни събития.
Налага се да се намерят реалните съотношения на действително съществующите сили в нашия обществен
живот
.
А за това е необходимо преди всичко свобода политическа, обществена, духовна. Това ще стане когато, според нас, се даде възможност съществующите реални фактори да се проявят при възможно най-малко ограничение. Накъсо, ний бихме казали, че е по-добре да се знае днес една неизгодна действителност, отколкото тя утре да стане една неизбежна необходимост, която да води към катастрофи. Затова първо и първо да се ликвидира с насилническия метод на завземане власт чрез преврати, а също и с измамническия начин да се взимат гласове с полицейски терор и „морално влияние”. 1. Затова да се вземе управлението от един кабинет служебен, кабинет дафер, който в двумесечен срок да произведе изборите, без членовете му да имат право да бъдат избирани за депутати или министри. 2.
към текста >>
Всичко това е резултат от нашата политическа недозрялост, на която великодушно трябва да гледа днешният разумен държавник, вдигнат на необходимата висота, която е тъкмо характерна за хората, които разбират своето време и са творци, а не само кретащи подир
живота
политици. 7.
Защото, ако ний проявим спрямо тях насилие – и те утре ще ни го върнат с право. Ако техните разбирания са резултат на невежество, вината е че не им е дадено възможност да получат необходимата просвета, При една погрешка или престъпление, по-умнияте всякога по-виновен. Сега, когато всичките наши политици се гордеят с това, че едни се разбират с Лондон, други - с Париж, трети - с Берлин, четвърти - с Рим, няма защо да се осъждат други, че слушали Москва. На Стр. 156/1036 московски казан някога са яли и много правоверни сегашни „конституционалисти”, а някогашни превратаджии.
Всичко това е резултат от нашата политическа недозрялост, на която великодушно трябва да гледа днешният разумен държавник, вдигнат на необходимата висота, която е тъкмо характерна за хората, които разбират своето време и са творци, а не само кретащи подир
живота
политици. 7.
Народът да мисли и разбира, че той е господар на тая страна, и че следователно всичките погрешки и тегла ще бъдат преди всичко на негова гръб, та да си отваря очите, и обмисля постъпките.
към текста >>
21.
34. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 9, 3.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Защото, която и сегашна партия да дойде на власт, тя има само повърхностно гледане на
живота
- да си кара
живота
както си е бил отнякога още - днес за днес... Изключение правят само комунистите - но те пък не вярват на своето учение.
2) „Без Бога любов между хората не може да има. Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си.” Зная, ще ме питате: „Ще има ли смяна на кабинета? Като се смени, кой ще дойде? И като дойде, какво ще стане по-нататък? ” - Да ви кажа: и като се смени тоя кабинет, във вашето село, ако има кал, пак ще има; ако има селяни да пият по кръчмите и да бият жените си вечер - пак ще има; ако има партизани да се карат най-усилено всеки ден - пак ще има... Ако иде бирник да ви тарашува кесиите и преровя къщите и дрехите, да види какво да иска да изкара на мезат - пак ще има... Защо?
Защото, която и сегашна партия да дойде на власт, тя има само повърхностно гледане на
живота
- да си кара
живота
както си е бил отнякога още - днес за днес... Изключение правят само комунистите - но те пък не вярват на своето учение.
Ако вярваха, те биха го приложили в домовете си, между комшиите си - биха си създали групи от хора, имения, общежития (както правят някои други идейни течения). А и те чакат да вземат властта, сиреч - насилието, и зорлан да правят хората светци. „Зорлан гьозелик олмаз”* - казва турската пословица. И сега има закони, които забраняват злоупотребления и кражби, но въпреки това имаше случаи депутати и министри, даже тия, които бяха създали тия закони, бяха съдени за злоупотребления... да оставим простосмъртните хайдути на дребно, които по невежество или по нямане време не са проучили достатъчно законите и частната собственост... Значи не са законите с наказанията, които могат да премахнат престъпленията и направят хората добри. Хората сега страдат от невежество - не разбират това, което правят, което смятат за добро, не се обичат един друг, не се почитат помежду си и са готови за някакъв лев да се хванат за гушите или избият един друг, защото нямали еднакво мнение по някоя партия или живота изобщо.
към текста >>
Хората сега страдат от невежество - не разбират това, което правят, което смятат за добро, не се обичат един друг, не се почитат помежду си и са готови за някакъв лев да се хванат за гушите или избият един друг, защото нямали еднакво мнение по някоя партия или
живота
изобщо.
Защото, която и сегашна партия да дойде на власт, тя има само повърхностно гледане на живота - да си кара живота както си е бил отнякога още - днес за днес... Изключение правят само комунистите - но те пък не вярват на своето учение. Ако вярваха, те биха го приложили в домовете си, между комшиите си - биха си създали групи от хора, имения, общежития (както правят някои други идейни течения). А и те чакат да вземат властта, сиреч - насилието, и зорлан да правят хората светци. „Зорлан гьозелик олмаз”* - казва турската пословица. И сега има закони, които забраняват злоупотребления и кражби, но въпреки това имаше случаи депутати и министри, даже тия, които бяха създали тия закони, бяха съдени за злоупотребления... да оставим простосмъртните хайдути на дребно, които по невежество или по нямане време не са проучили достатъчно законите и частната собственост... Значи не са законите с наказанията, които могат да премахнат престъпленията и направят хората добри.
Хората сега страдат от невежество - не разбират това, което правят, което смятат за добро, не се обичат един друг, не се почитат помежду си и са готови за някакъв лев да се хванат за гушите или избият един друг, защото нямали еднакво мнение по някоя партия или
живота
изобщо.
Отсечената глава нищо не мисли вече, омразата може да роди само лошо. Когато ви затъне колата, припрягате нови добичета - силни и млади - и те я извличат из калта. * Zorla güzellik oplmaz. (тур.) - Насила хубост не става. (бел. М.
към текста >>
22.
36. ЕДНА БЛАГА ДУМА (бр. 10, 12.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
1) „Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можете да кажете на хората.” Всичките нещастия на съвременните хора и народи се дължат на тяхното желание да поставят своята воля, своите идеали, своите планове, своите изопачени от егоизма схващания като ръководни начала в
живота
.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 10, 12.ІІІ.1930 г., София, стр.
1) „Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можете да кажете на хората.” Всичките нещастия на съвременните хора и народи се дължат на тяхното желание да поставят своята воля, своите идеали, своите планове, своите изопачени от егоизма схващания като ръководни начала в
живота
.
А животът в своята цялостна проява, независимо от тия, които го живеят, носи своите закони в себе си като някоя велика голяма река, която сама дълбае и прави своето корито. И тия Великите люде - свръхчовеците, са идвали от време на време в света да посочат пътя, истината и живота на хората. Те почти винага не са бивали разбирани от своите съвременници. Тях са наричали обикновено злосторци, разрушители на съвременен ред, луди (гледай Евангелието от Йоана, гл. 10, ст.
към текста >>
А
животът
в своята цялостна проява, независимо от тия, които го живеят, носи своите закони в себе си като някоя велика голяма река, която сама дълбае и прави своето корито.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 10, 12.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можете да кажете на хората.” Всичките нещастия на съвременните хора и народи се дължат на тяхното желание да поставят своята воля, своите идеали, своите планове, своите изопачени от егоизма схващания като ръководни начала в живота.
А
животът
в своята цялостна проява, независимо от тия, които го живеят, носи своите закони в себе си като някоя велика голяма река, която сама дълбае и прави своето корито.
И тия Великите люде - свръхчовеците, са идвали от време на време в света да посочат пътя, истината и живота на хората. Те почти винага не са бивали разбирани от своите съвременници. Тях са наричали обикновено злосторци, разрушители на съвременен ред, луди (гледай Евангелието от Йоана, гл. 10, ст. 20), за да ги заведат, когато могат, на самата Голгота и там да им докажат нагледно до какво нравствено падение и беззаконие може да достигнат водачите на един народ, който и някога, преди хиляда години, пъшкаше, пъшка и сега, еднакво обезправен, но все надяващ се да дойде един Месия - Спасител, който да му проправи пътя към царството на изпълнените мечти... И те са идвали и идват, тия спасители - жал е само, че заслепените водачи сами не са влизали, и другите са спирали да влязат в царството Божие.
към текста >>
И тия Великите люде - свръхчовеците, са идвали от време на време в света да посочат пътя, истината и
живота
на хората.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 10, 12.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можете да кажете на хората.” Всичките нещастия на съвременните хора и народи се дължат на тяхното желание да поставят своята воля, своите идеали, своите планове, своите изопачени от егоизма схващания като ръководни начала в живота. А животът в своята цялостна проява, независимо от тия, които го живеят, носи своите закони в себе си като някоя велика голяма река, която сама дълбае и прави своето корито.
И тия Великите люде - свръхчовеците, са идвали от време на време в света да посочат пътя, истината и
живота
на хората.
Те почти винага не са бивали разбирани от своите съвременници. Тях са наричали обикновено злосторци, разрушители на съвременен ред, луди (гледай Евангелието от Йоана, гл. 10, ст. 20), за да ги заведат, когато могат, на самата Голгота и там да им докажат нагледно до какво нравствено падение и беззаконие може да достигнат водачите на един народ, който и някога, преди хиляда години, пъшкаше, пъшка и сега, еднакво обезправен, но все надяващ се да дойде един Месия - Спасител, който да му проправи пътя към царството на изпълнените мечти... И те са идвали и идват, тия спасители - жал е само, че заслепените водачи сами не са влизали, и другите са спирали да влязат в царството Божие. Слепи водачи на нещастен народ!
към текста >>
Те са, които носят новия, светлия
живот
на всички страни в света - и на нашата земя също.
Т ози нов път съществува и по него вървят хиляди хора от всичките страни на света. Те с любов се гледат, братя се наричат и си помагат един други. Те не делят земята, Божията земя, не преследват братята си, почитат своя общ Баща - Бога. Те вярват в доброто - и го правят, обичат всички - и обичани са. Това са новите хора - те, които изпълняват Волята Божия тук, на земята, в които има човещина, и които са готови да ви приемат всякога при тях.
Те са, които носят новия, светлия
живот
на всички страни в света - и на нашата земя също.
Няма ли да се наредите при тях?
към текста >>
23.
37. АВТОРИТЕТЪТ НА Н. В. ЦАРЯ (бр. 10, 12.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
„Законопроектът, според думите на г-н министъра, между другото ще предвижда наказание и за ония, които а печата дават сведения, предположения или съждения за
живота
на държавния глава, в които проличава неуважение към личността му или към високото му положение в държавата.” За да се създава закон от подобен характер, трябва г-н министър Кулевда има своите съображения, но според нас не са законите, които ще запазят авторитета на царя и нека си го кажем без да правим политика - трона на Н.
1) Андро Лулчев Няма що да се каже: нашият парламент е много продуктивен. След като със закони и закончета уредиха всичко, премахнаха икономическата, финансова, политическата, духовна и морална кризи и всичко тръгна в ред - сега се загрижи да запази авторитета на Н. В. Царя. Според в. „Зора” от 17.ІІ. т. г., се готви нов законопроект за печата.
„Законопроектът, според думите на г-н министъра, между другото ще предвижда наказание и за ония, които а печата дават сведения, предположения или съждения за
живота
на държавния глава, в които проличава неуважение към личността му или към високото му положение в държавата.” За да се създава закон от подобен характер, трябва г-н министър Кулевда има своите съображения, но според нас не са законите, които ще запазят авторитета на царя и нека си го кажем без да правим политика - трона на Н.
В. Царя. Строгите закони, големите армии и верните офицери не можаха да запазят престола на всесилния руски император Николай II, ни на силния кайзер Вилхелм II, ни на Мехмед V, ни на Карла Австро-Унгарски, ни на Фердинанд Български. Има нещо по-силно от законите, правени от случайни личности, нещо по-силно от Верните царски армии - съдбата и живия живот. Нека това се има предвид при калъпене на всеки нов закон, а всичко друго, което се прави, е абсурд: временно правене на бент, да се спре известно течение, което, ако го има там, всред народа, ще се събере и организира и един ден, когато се почувствува силно, подобно на река спряна, ще завлече бента и всичко, що срещне на пътя си. Разумното е да се остави да си тече, а умните хора да коригират и оправят това течение.
към текста >>
Има нещо по-силно от законите, правени от случайни личности, нещо по-силно от Верните царски армии - съдбата и живия
живот
.
Според в. „Зора” от 17.ІІ. т. г., се готви нов законопроект за печата. „Законопроектът, според думите на г-н министъра, между другото ще предвижда наказание и за ония, които а печата дават сведения, предположения или съждения за живота на държавния глава, в които проличава неуважение към личността му или към високото му положение в държавата.” За да се създава закон от подобен характер, трябва г-н министър Кулевда има своите съображения, но според нас не са законите, които ще запазят авторитета на царя и нека си го кажем без да правим политика - трона на Н. В. Царя. Строгите закони, големите армии и верните офицери не можаха да запазят престола на всесилния руски император Николай II, ни на силния кайзер Вилхелм II, ни на Мехмед V, ни на Карла Австро-Унгарски, ни на Фердинанд Български.
Има нещо по-силно от законите, правени от случайни личности, нещо по-силно от Верните царски армии - съдбата и живия
живот
.
Нека това се има предвид при калъпене на всеки нов закон, а всичко друго, което се прави, е абсурд: временно правене на бент, да се спре известно течение, което, ако го има там, всред народа, ще се събере и организира и един ден, когато се почувствува силно, подобно на река спряна, ще завлече бента и всичко, що срещне на пътя си. Разумното е да се остави да си тече, а умните хора да коригират и оправят това течение. Историята е пълна с подобни случаи. Ако държавният глава е на мястото си, то той сам ще си създаде и запази авторитета с живота си и личния пример и няма да има нужда със закони да му го създават и пазят. Н. В.
към текста >>
Ако държавният глава е на мястото си, то той сам ще си създаде и запази авторитета с
живота
си и личния пример и няма да има нужда със закони да му го създават и пазят.
Строгите закони, големите армии и верните офицери не можаха да запазят престола на всесилния руски император Николай II, ни на силния кайзер Вилхелм II, ни на Мехмед V, ни на Карла Австро-Унгарски, ни на Фердинанд Български. Има нещо по-силно от законите, правени от случайни личности, нещо по-силно от Верните царски армии - съдбата и живия живот. Нека това се има предвид при калъпене на всеки нов закон, а всичко друго, което се прави, е абсурд: временно правене на бент, да се спре известно течение, което, ако го има там, всред народа, ще се събере и организира и един ден, когато се почувствува силно, подобно на река спряна, ще завлече бента и всичко, що срещне на пътя си. Разумното е да се остави да си тече, а умните хора да коригират и оправят това течение. Историята е пълна с подобни случаи.
Ако държавният глава е на мястото си, то той сам ще си създаде и запази авторитета с
живота
си и личния пример и няма да има нужда със закони да му го създават и пазят.
Н. В. Цар Борис беше си създал сам с личния си пример и живот по бойните поля между бойците такъв авторитет, че на 26.IX.1918 г, когато той лично отиде всред разбунтувалите се войници в Радомирската република, бунтовниците-войници, които с кръвясали очи, озлобени, биеха, възсядаха генерали и офицери, на него, бойния им другар, кротко, братски му казаха: „Върви си, бе, момче, ний стебе работа нямаме, и ти с нас страда и живя, с баща ти ще се разправяме” - и му пощадиха живота. Това стана благодарение на онзи авторитет, който Н. В. Царят беше си създал всред героите, с които всред хиляди куршуми и гранати пред лицето на смъртта и неприятеля - той с тях делеше радости и скърби, победи и поражения... Републиканецът Александър Стамболийски, връщайки се от странство, се разцелува с Н. В. Царя при срещата във вагона, а не след много заяви: „А бе, добър ни е царят, и ако правим република, ще си изберем за председател пак Н. В.
към текста >>
Цар Борис беше си създал сам с личния си пример и
живот
по бойните поля между бойците такъв авторитет, че на 26.IX.1918 г, когато той лично отиде всред разбунтувалите се войници в Радомирската република, бунтовниците-войници, които с кръвясали очи, озлобени, биеха, възсядаха генерали и офицери, на него, бойния им другар, кротко, братски му казаха: „Върви си, бе, момче, ний стебе работа нямаме, и ти с нас страда и живя, с баща ти ще се разправяме” - и му пощадиха
живота
.
Нека това се има предвид при калъпене на всеки нов закон, а всичко друго, което се прави, е абсурд: временно правене на бент, да се спре известно течение, което, ако го има там, всред народа, ще се събере и организира и един ден, когато се почувствува силно, подобно на река спряна, ще завлече бента и всичко, що срещне на пътя си. Разумното е да се остави да си тече, а умните хора да коригират и оправят това течение. Историята е пълна с подобни случаи. Ако държавният глава е на мястото си, то той сам ще си създаде и запази авторитета с живота си и личния пример и няма да има нужда със закони да му го създават и пазят. Н. В.
Цар Борис беше си създал сам с личния си пример и
живот
по бойните поля между бойците такъв авторитет, че на 26.IX.1918 г, когато той лично отиде всред разбунтувалите се войници в Радомирската република, бунтовниците-войници, които с кръвясали очи, озлобени, биеха, възсядаха генерали и офицери, на него, бойния им другар, кротко, братски му казаха: „Върви си, бе, момче, ний стебе работа нямаме, и ти с нас страда и живя, с баща ти ще се разправяме” - и му пощадиха
живота
.
Това стана благодарение на онзи авторитет, който Н. В. Царят беше си създал всред героите, с които всред хиляди куршуми и гранати пред лицето на смъртта и неприятеля - той с тях делеше радости и скърби, победи и поражения... Републиканецът Александър Стамболийски, връщайки се от странство, се разцелува с Н. В. Царя при срещата във вагона, а не след много заяви: „А бе, добър ни е царят, и ако правим република, ще си изберем за председател пак Н. В. Цар Борис III.”* Н. В. Царят със своя характер и живот беше спечелил сърцето на народа и на свирепия Стамболийски, който на силния цар Фердинанд публично му дюдюкаше, но на Н .В.
към текста >>
Царят със своя характер и
живот
беше спечелил сърцето на народа и на свирепия Стамболийски, който на силния цар Фердинанд публично му дюдюкаше, но на Н .В.
Цар Борис беше си създал сам с личния си пример и живот по бойните поля между бойците такъв авторитет, че на 26.IX.1918 г, когато той лично отиде всред разбунтувалите се войници в Радомирската република, бунтовниците-войници, които с кръвясали очи, озлобени, биеха, възсядаха генерали и офицери, на него, бойния им другар, кротко, братски му казаха: „Върви си, бе, момче, ний стебе работа нямаме, и ти с нас страда и живя, с баща ти ще се разправяме” - и му пощадиха живота. Това стана благодарение на онзи авторитет, който Н. В. Царят беше си създал всред героите, с които всред хиляди куршуми и гранати пред лицето на смъртта и неприятеля - той с тях делеше радости и скърби, победи и поражения... Републиканецът Александър Стамболийски, връщайки се от странство, се разцелува с Н. В. Царя при срещата във вагона, а не след много заяви: „А бе, добър ни е царят, и ако правим република, ще си изберем за председател пак Н. В. Цар Борис III.”* Н. В.
Царят със своя характер и
живот
беше спечелил сърцето на народа и на свирепия Стамболийски, който на силния цар Фердинанд публично му дюдюкаше, но на Н .В.
Цар Борис купуваше, носеше подаръци от странство, като на любимо чадо. По това един ден историкът ще си каже думата. Ако сега и в бъдеще Н. В. Царят с личния си живот и пример бъде достоен водач на народа си, няма да има нужда със закони да му създават и пазят авторитета; но ако той върви против интересите на народа, и ако съдбата му е определила да напусне трона, нека знае, не са законите, които ще го запазят, както не можаха да задържат на десятки владетели троновете след войната. И още да знае, че делата му и приказките се предават от уста на уста без вестниците и дори и границите прехвърлят, и че хитрите политици ще правят * Това пророчество се сбъдна.
към текста >>
Царят с личния си
живот
и пример бъде достоен водач на народа си, няма да има нужда със закони да му създават и пазят авторитета; но ако той върви против интересите на народа, и ако съдбата му е определила да напусне трона, нека знае, не са законите, които ще го запазят, както не можаха да задържат на десятки владетели троновете след войната.
Цар Борис III.”* Н. В. Царят със своя характер и живот беше спечелил сърцето на народа и на свирепия Стамболийски, който на силния цар Фердинанд публично му дюдюкаше, но на Н .В. Цар Борис купуваше, носеше подаръци от странство, като на любимо чадо. По това един ден историкът ще си каже думата. Ако сега и в бъдеще Н. В.
Царят с личния си
живот
и пример бъде достоен водач на народа си, няма да има нужда със закони да му създават и пазят авторитета; но ако той върви против интересите на народа, и ако съдбата му е определила да напусне трона, нека знае, не са законите, които ще го запазят, както не можаха да задържат на десятки владетели троновете след войната.
И още да знае, че делата му и приказките се предават от уста на уста без вестниците и дори и границите прехвърлят, и че хитрите политици ще правят * Това пророчество се сбъдна. От 2001 г. до 2005 г. министър-председател е Симеон Сакскобургготски, син на цар Борис III, когато България е република от референдума на 8 септември 1946 г. и е свален същият Симеон II Кобург Готски.
към текста >>
24.
38. ДНЕС ВСИЧКИ ХОРА СА ХРИСТИЯНИ (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
И ако ний привидно изгубваме
живота
си, то е защото го похабяваме, губим, харчим напразно.
Самопожертвуването се изпитва в беднотията, в немотията, когато дойде един тежък момент.” Днес хората - и стари, и млади - все чакат някой нещо да им даде. И дават им: и природата дава, и хората дават. Но има съществена разлика между едното даване и другото. Человек дава, но си го взема с лихвите. Това, което природата дава, не го взема назад.
И ако ний привидно изгубваме
живота
си, то е защото го похабяваме, губим, харчим напразно.
Та ако ний днес изядем кокошката, не е природата, която е искала това, а господарят на кокошката го иска. И сега в света се дава и взема. В съвременния свят царуват законите на необходимостта и омразата. Но освен тях има и други закони - закони на Любовта, на Свободата. Съвременните условия на живота в света са като един яхър, кочина, курник, затвор.
към текста >>
Съвременните условия на
живота
в света са като един яхър, кочина, курник, затвор.
И ако ний привидно изгубваме живота си, то е защото го похабяваме, губим, харчим напразно. Та ако ний днес изядем кокошката, не е природата, която е искала това, а господарят на кокошката го иска. И сега в света се дава и взема. В съвременния свят царуват законите на необходимостта и омразата. Но освен тях има и други закони - закони на Любовта, на Свободата.
Съвременните условия на
живота
в света са като един яхър, кочина, курник, затвор.
Свинята ли трябва да бъде умна или господарят й? Ако тя не умее навреме да излезе из кочината - ще пее на Коледа своята лебедова песен. На пътя на живота е турен камък. Мнозина сега се спъват на него и негодуват: „Няма ли държава, власт, общество, което да го махне? Това ред ли е?
към текста >>
На пътя на
живота
е турен камък.
В съвременния свят царуват законите на необходимостта и омразата. Но освен тях има и други закони - закони на Любовта, на Свободата. Съвременните условия на живота в света са като един яхър, кочина, курник, затвор. Свинята ли трябва да бъде умна или господарят й? Ако тя не умее навреме да излезе из кочината - ще пее на Коледа своята лебедова песен.
На пътя на
живота
е турен камък.
Мнозина сега се спъват на него и негодуват: „Няма ли държава, власт, общество, което да го махне? Това ред ли е? Къде са обществените органи? Кой го в турил? Защо?
към текста >>
25.
39. ГОРЕ ГЛАВИТЕ! (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Във всяко село и град, кат оазиси в пустиня, има добри християни; във всяко село и град има въздържатели, които не дават парите си гуляй и спирт; във всяко село и колиба има вегетарианци, които дори и
животни
не убиват; във всяко село и град има толстоисти, теософи, бели братя, ново общество, читалище, група „Григори Петров”, евангелисти, баптисти, Ратници на Свободата - десетки хиляди са те, хората на новото, които доброволно са си решили да служат и носят новото, отрекли от много „удоволствия” и приели, че един е наш баща - Бог и всички сме братя помежду си.
Стига! ~и всеки на местото му да постави! Други с девиз: по-малко труд, по-големи печалби; хляб и зрелища пръскат за гуляи и лудории милиони на вечер в самозабравила се София, а жени „порядъчни”, жени телата си продават за скъпи тоалети. Политици малки, големи - ловят се за косите - наричат се лъжци, взаимно обвиняват, забравили дълг към народ... Гледа народът - и навежда глава - че вървим към пропаст, към страшните септемврийски дни 1918 г, към робство, както в миналото... Всичко се руши, вяра убива - но това всичко е рушено от хората на старото - на лъжата, убийствата, разврата, кражбите, рушвета - и кат стара увехтяла сграда, бавно ще се сгромоляса под собствената си тежест. Като стар прогнил дъб ще грохне днешна България, но когато нощ измине, зора се зазорява, слънце изгрява и нова България бавно се гради, кат млад дъб тя никне и расте.
Във всяко село и град, кат оазиси в пустиня, има добри християни; във всяко село и град има въздържатели, които не дават парите си гуляй и спирт; във всяко село и колиба има вегетарианци, които дори и
животни
не убиват; във всяко село и град има толстоисти, теософи, бели братя, ново общество, читалище, група „Григори Петров”, евангелисти, баптисти, Ратници на Свободата - десетки хиляди са те, хората на новото, които доброволно са си решили да служат и носят новото, отрекли от много „удоволствия” и приели, че един е наш баща - Бог и всички сме братя помежду си.
Един е Неговият син - Исус Христос - и Неговите заповеди прилагат, изпълняват, не правят това, което не искат да им се прави. Ето, тези хора на новото се организират в политико-обществена организация „Ратници на свободата”, които ратуват за нова утрешна България, чрез бързи реформи и справедливи закони да даде път на новото, в която Христовите принципи ще се заживеят във всички души, най-напред в управниците - водачите, и всеки ще се постави на мястото му... Сред това общо обезверение, изгубване вяра и идеали, което цари в народа, ний-хората на новото време и нова България, всеки ден се увеличаваме, И нова България иде. Една страница от историята на България се написа: с войни, убийства, кражби, рушвети, партизанщини, преследвания, „опит за бягство”, „изчезнал безследно”, катастрофи - стара България. Друга нова почва да се пише: със свобода, братство, мир между всички, неравенство, права на жените, грижи за бедните, прокудени от родни огнища. Човещина към всичко живо.
към текста >>
26.
40. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 11, 17.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Хасан ли е надвил или Осман - вие все сте платили; все като се върнете вкъщи, ако е сварен, боб ще ядете; ако нямате дърва - ще ви е студено; ако ви е разграден дворът - пак ще си е разграден... Та, от вас - гледането и плащането, а от пехливаните – борбата - понякога престорена - тъй за тонковците - да гледат и да плащат, а те отначало още знаят кой ще падне сега, кой - другия път, защото ортаци са... Така и в нашия политически
живот
.
11, 17.ІІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 11, 17.ІІІ.1930 г., София, стр. 2) „Ако не сте готови да разберете новите схващания, ще станете нещастни. Ако дойде изобилието и вие не сте си приготвили съдове да го приберете, то ще си замине.” Драги братя, На панаира често сте виждали да се борят пехливани - ту един надвива, ту друг, а вие седите и гледате - гледате, ама който и да надвие, наистина или на шега (че понякога се и уйдурдисват, уж че се борят!...) все вие плащате за представлението.
Хасан ли е надвил или Осман - вие все сте платили; все като се върнете вкъщи, ако е сварен, боб ще ядете; ако нямате дърва - ще ви е студено; ако ви е разграден дворът - пак ще си е разграден... Та, от вас - гледането и плащането, а от пехливаните – борбата - понякога престорена - тъй за тонковците - да гледат и да плащат, а те отначало още знаят кой ще падне сега, кой - другия път, защото ортаци са... Така и в нашия политически
живот
.
Борят се нашите политически пехливани, все бабаити, все честни хора, все за добро на България... Растат къщите в София и другаде, растат милионите на частните чужди и наши - със стотици веч все напълно внесени - (а отгде се вземат - историята мълчи!). Растат и дълговете на България, растат кризите, расте сиромашията за тия, които нямат, а за пехливаните всичко си е наред - и къщите, и милиони, и автомобилите... Но има и Божи закон освен човешкия - а той казва: наследникът на сиромашията е богатството; и където е било богатството - ще дойде сиромашията. Но човекът, истинският човек, е по-горе от сиромашията и от богатството. Парите винаги могат да дойдат като следствие на разумния живот - но не са те, която могат да направят живота разумен - инак не бихме имали оскотели богаташи. Истинският смисъл на живота е в работата - то е най-възвишеното на земята.
към текста >>
Парите винаги могат да дойдат като следствие на разумния
живот
- но не са те, която могат да направят
живота
разумен - инак не бихме имали оскотели богаташи.
Ако дойде изобилието и вие не сте си приготвили съдове да го приберете, то ще си замине.” Драги братя, На панаира често сте виждали да се борят пехливани - ту един надвива, ту друг, а вие седите и гледате - гледате, ама който и да надвие, наистина или на шега (че понякога се и уйдурдисват, уж че се борят!...) все вие плащате за представлението. Хасан ли е надвил или Осман - вие все сте платили; все като се върнете вкъщи, ако е сварен, боб ще ядете; ако нямате дърва - ще ви е студено; ако ви е разграден дворът - пак ще си е разграден... Та, от вас - гледането и плащането, а от пехливаните – борбата - понякога престорена - тъй за тонковците - да гледат и да плащат, а те отначало още знаят кой ще падне сега, кой - другия път, защото ортаци са... Така и в нашия политически живот. Борят се нашите политически пехливани, все бабаити, все честни хора, все за добро на България... Растат къщите в София и другаде, растат милионите на частните чужди и наши - със стотици веч все напълно внесени - (а отгде се вземат - историята мълчи!). Растат и дълговете на България, растат кризите, расте сиромашията за тия, които нямат, а за пехливаните всичко си е наред - и къщите, и милиони, и автомобилите... Но има и Божи закон освен човешкия - а той казва: наследникът на сиромашията е богатството; и където е било богатството - ще дойде сиромашията. Но човекът, истинският човек, е по-горе от сиромашията и от богатството.
Парите винаги могат да дойдат като следствие на разумния
живот
- но не са те, която могат да направят
живота
разумен - инак не бихме имали оскотели богаташи.
Истинският смисъл на живота е в работата - то е най-възвишеното на земята. И човек, който не работи, нищо не може да разбере от живота. Но работа - а не мъчение, което създава инвалиди, и не труд, който създава недоволници, а работа, която прави хората здрави, жизнерадостни, хора на прогреса, на възвишеното, на благородното. Но ще питате, как ще работите? Питате ли как да обичате Любимата си, или как да ядете, когато сте гладни и или какво?
към текста >>
Истинският смисъл на
живота
е в работата - то е най-възвишеното на земята.
Хасан ли е надвил или Осман - вие все сте платили; все като се върнете вкъщи, ако е сварен, боб ще ядете; ако нямате дърва - ще ви е студено; ако ви е разграден дворът - пак ще си е разграден... Та, от вас - гледането и плащането, а от пехливаните – борбата - понякога престорена - тъй за тонковците - да гледат и да плащат, а те отначало още знаят кой ще падне сега, кой - другия път, защото ортаци са... Така и в нашия политически живот. Борят се нашите политически пехливани, все бабаити, все честни хора, все за добро на България... Растат къщите в София и другаде, растат милионите на частните чужди и наши - със стотици веч все напълно внесени - (а отгде се вземат - историята мълчи!). Растат и дълговете на България, растат кризите, расте сиромашията за тия, които нямат, а за пехливаните всичко си е наред - и къщите, и милиони, и автомобилите... Но има и Божи закон освен човешкия - а той казва: наследникът на сиромашията е богатството; и където е било богатството - ще дойде сиромашията. Но човекът, истинският човек, е по-горе от сиромашията и от богатството. Парите винаги могат да дойдат като следствие на разумния живот - но не са те, която могат да направят живота разумен - инак не бихме имали оскотели богаташи.
Истинският смисъл на
живота
е в работата - то е най-възвишеното на земята.
И човек, който не работи, нищо не може да разбере от живота. Но работа - а не мъчение, което създава инвалиди, и не труд, който създава недоволници, а работа, която прави хората здрави, жизнерадостни, хора на прогреса, на възвишеното, на благородното. Но ще питате, как ще работите? Питате ли как да обичате Любимата си, или как да ядете, когато сте гладни и или какво? Писмото си няма да свърша - но вие мислете върху това повечко - и помнете, че грънчарят гърнета прави - но той сам гърне не е.
към текста >>
И човек, който не работи, нищо не може да разбере от
живота
.
Борят се нашите политически пехливани, все бабаити, все честни хора, все за добро на България... Растат къщите в София и другаде, растат милионите на частните чужди и наши - със стотици веч все напълно внесени - (а отгде се вземат - историята мълчи!). Растат и дълговете на България, растат кризите, расте сиромашията за тия, които нямат, а за пехливаните всичко си е наред - и къщите, и милиони, и автомобилите... Но има и Божи закон освен човешкия - а той казва: наследникът на сиромашията е богатството; и където е било богатството - ще дойде сиромашията. Но човекът, истинският човек, е по-горе от сиромашията и от богатството. Парите винаги могат да дойдат като следствие на разумния живот - но не са те, която могат да направят живота разумен - инак не бихме имали оскотели богаташи. Истинският смисъл на живота е в работата - то е най-възвишеното на земята.
И човек, който не работи, нищо не може да разбере от
живота
.
Но работа - а не мъчение, което създава инвалиди, и не труд, който създава недоволници, а работа, която прави хората здрави, жизнерадостни, хора на прогреса, на възвишеното, на благородното. Но ще питате, как ще работите? Питате ли как да обичате Любимата си, или как да ядете, когато сте гладни и или какво? Писмото си няма да свърша - но вие мислете върху това повечко - и помнете, че грънчарят гърнета прави - но той сам гърне не е. И ножаря ножове прави, но сам той нож не е.
към текста >>
Помнете също, че
животът
, който Бог е вложил в нас, никой няма право да го отнеме.
Но работа - а не мъчение, което създава инвалиди, и не труд, който създава недоволници, а работа, която прави хората здрави, жизнерадостни, хора на прогреса, на възвишеното, на благородното. Но ще питате, как ще работите? Питате ли как да обичате Любимата си, или как да ядете, когато сте гладни и или какво? Писмото си няма да свърша - но вие мислете върху това повечко - и помнете, че грънчарят гърнета прави - но той сам гърне не е. И ножаря ножове прави, но сам той нож не е.
Помнете също, че
животът
, който Бог е вложил в нас, никой няма право да го отнеме.
С братски привет: Любомир
към текста >>
27.
41. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО Е (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Вследствие на това техният ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да им даде, и затова не са свободни да видят в света онова, което трябва да видят.” Идват епохи, когато съдбата изпитва хората; идват бури, които проверяват здравината на всичко срещнато по пътя; случват се земетресения, които рушат плодовете на човешката култура в няколко секунди - и като присъда без апелация турят край на много надежди и мечти, за да започне на утрешния ден още, върху самите развалини, нов
живот
.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Най-голямото зло е, че днешните хора държат погрешките на другите в своите умове.
Вследствие на това техният ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да им даде, и затова не са свободни да видят в света онова, което трябва да видят.” Идват епохи, когато съдбата изпитва хората; идват бури, които проверяват здравината на всичко срещнато по пътя; случват се земетресения, които рушат плодовете на човешката култура в няколко секунди - и като присъда без апелация турят край на много надежди и мечти, за да започне на утрешния ден още, върху самите развалини, нов
живот
.
Но за да има резултат, този нов живот трябва да бъде и по съдържание, и по смисъл нов, а не само на думи. Новото, което иде вече в света, се характеризира с три неща: права мисъл, добро чувство, благородна постъпка. Било е време, когато человек се е задоволявал с малко, но сега вече не може. Както и някога, когато детето е живяло с много по-малко, отколкото после, като възрастен човек, му било потребно. Причината за това се крие в растенето.
към текста >>
Но за да има резултат, този нов
живот
трябва да бъде и по съдържание, и по смисъл нов, а не само на думи.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Най-голямото зло е, че днешните хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това техният ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да им даде, и затова не са свободни да видят в света онова, което трябва да видят.” Идват епохи, когато съдбата изпитва хората; идват бури, които проверяват здравината на всичко срещнато по пътя; случват се земетресения, които рушат плодовете на човешката култура в няколко секунди - и като присъда без апелация турят край на много надежди и мечти, за да започне на утрешния ден още, върху самите развалини, нов живот.
Но за да има резултат, този нов
живот
трябва да бъде и по съдържание, и по смисъл нов, а не само на думи.
Новото, което иде вече в света, се характеризира с три неща: права мисъл, добро чувство, благородна постъпка. Било е време, когато человек се е задоволявал с малко, но сега вече не може. Както и някога, когато детето е живяло с много по-малко, отколкото после, като възрастен човек, му било потребно. Причината за това се крие в растенето. Всяко нещо - на своето време.
към текста >>
28.
42. ВЕЧНИЯТ ПЪТ (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г)
,
,
ТОМ 21
1) АндроЛулчев „Злото носи в себе си условия за своето разрушение, а доброто - за своето преуспяване.”
Животът
върви винаги напред.
(В. „Ратник на свободата", бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр.
1) АндроЛулчев „Злото носи в себе си условия за своето разрушение, а доброто - за своето преуспяване.”
Животът
върви винаги напред.
Лошото трае кратковременно. Доброто пуща корени и живее с векове. Преди хиляди години хората са живели единично. Човек за човек бил звяр. Дойде семейството, а след него - селищата, които воюваха всеки ден помежду си.
към текста >>
Те донесоха нов свят, нов
живот
, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията вървяха из вечния път и успяха.
Вечният път за живите ще продължи... Вечен път е и търсенето на Бога. Първият човек не Го е познавал, бил идолопоклонник. Идва Старият завет, а след него дванадесет рибари разнесоха учението на Новия завет... Загинаха култури, пропаднаха империи, царства, силни царе и от някогашните могъщи сатрапии, опрени върху оръжието, насилието и омразата, са останали тук-таме откъслеци, в които от време навреме някои учени се ровят и се мъчат чрез тях да надникнат в миналото... А онова, що посяха дванадесетте дрипави, „прости”, неуки рибари, изникна, пусна корени, заживя и стана идеал на милиони носители на новото. Тези „завеяни”, „смахнати”, „вредни люде на държавата и народа” - първите ученици на Христа, гонени от официалните властници, преследвани от фарисеи и книжници, събиращи се из катакомби, колиби, без много блясък и често гладни, можаха да се наложат на официалната власт без пушки и топове. Те носеха новото, а новото винаги надживява и побеждава старото.
Те донесоха нов свят, нов
живот
, ново учение и със смели крачки, въпреки гоненията и преследванията вървяха из вечния път и успяха.
Заместиха „око за око” и „зъб за зъб” с „Люби врага си, както любиш себе си”, „Не съди, защото ще бъдеш съден”. България не прави изключение. Някогашните наши прадеди езичници бяха покръстени и станаха християни. Робът след 500-годишно робство получи църковна независимост, а след това - и политическа свобода. Започна България да живее самостоятелно политически, финансово, духовно.
към текста >>
И то вече никне, расте и носи нов
живот
, ново поколение, нови идеали, нова България.
Почнаха скоро борби политически и от някогашни две партии „млади и стари” - днес ги имаме, над десет, които водят борби помежду си, все за „доброто на народа”. Лута се цар, питат се политици, държавници, управници и народ - питат се: накъде? Стр. 165/1036 Търсят път, а забравят Вечния път - пътя на Обичта, Истината и Правдата. Правят закони след закони, от строги по-строги и обширни. Менят си фирмите, сключват заеми, правят бентове да спират новото, но въпреки всичко имаме финансов фалимент, духовна и политическа криза и народът губи вяра в своите водачи - сещат, че „нещо” им не стига, „нещо” им липсва, а това „нещо” е посятото от скромни работници из България.
И то вече никне, расте и носи нов
живот
, ново поколение, нови идеали, нова България.
Ще паднат много маски, ще разбере народът, чеда настъпи мири правда за него, не трябват много закони, много затвори, полицаи, а само едно: да заживее всеки с мисълта, че трябва да тръгне по Вечния път с едни закони, казани още преди 2000 години: Обичай другия като себе си! Да разберем, че всички сме халки от един синджир, деца на една майка - България и един баща - Бог. Етоний, Ратниците на Свободата, зовем да тръгне всичко, що е готово, из този път, за да изградим утрешна нова България.
към текста >>
29.
43. ОТВОРЕТЕ ПРЕДПАЗИТЕЛНИТЕ КЛАПИ! (бр, 12, 24.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Общественият
живот
на една държава е като такава парна машина.
(В. „Ратник на свободата”, бр, 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 2) Всеки парен котел има един предел на налягание, който може безопасно да издържи; след това вече, ако се усилва наляганието, възможно е пръсканието наказана. За да предотвратят това, има направена предпазителна клапа, която в даден момент се отваря автоматически, изпуща излишната пара и с това спасява цялата машина от разрушение.
Общественият
живот
на една държава е като такава парна машина.
Понякога огънят се повишава, налягането вътре става по-силно и по-силно. Едно избухване е възможно. Последиците му, макар и когато е частично, не могат да бъдат в полза на българските трезви граждани. Налага се да се пуснат да действуват предпазителните клапи, които невежи политици се мъчат да задръстят съвсем, като по тоя начин най-неразумно подготвят тежки дни за себе си и своите околни. На мнозина в устата е вече възгласът: Нова власт, нови хора.
към текста >>
30.
44. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
2) „Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и победи.” Нашият
живот
, колкото и да ни се струва, че се развива самостоятелно и независимо от околното, което ни заобикаля, почти всякога се чудно преплита, допълня и влияе от редица закони на природата, които ний, признаваме или не - действуват и дават своите резултати.
Драги братя, (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр.
2) „Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и победи.” Нашият
живот
, колкото и да ни се струва, че се развива самостоятелно и независимо от околното, което ни заобикаля, почти всякога се чудно преплита, допълня и влияе от редица закони на природата, които ний, признаваме или не - действуват и дават своите резултати.
Хората на изток, които умеят да наблюдават по-дълбоко живота, разправят в една приказка тая истина. Приказка, която и вий може би сте чували - но аз ще припомня само: Разхождал се султанът веднъж из своите хубави градини и видял един прекрасен гюл (трендафил - роза). Повикал той своя градинар и му казал: „Искам утре сутринта рано да ми откъснеш тая роза, докато е още росна, и да ми я донесеш.” Градинарят обещал и на сутринта станал рано и отишъл в градината - но там заварил кацнал един славей, който пеел и късал листчетата на розата. Много уплашен, градинарят взел оръфаната роза и със смущение я представя на султана. „Няма нищо - казал султанът - и славеят няма да убегне от съдбата си!
към текста >>
Хората на изток, които умеят да наблюдават по-дълбоко
живота
, разправят в една приказка тая истина.
Драги братя, (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 2) „Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и победи.” Нашият живот, колкото и да ни се струва, че се развива самостоятелно и независимо от околното, което ни заобикаля, почти всякога се чудно преплита, допълня и влияе от редица закони на природата, които ний, признаваме или не - действуват и дават своите резултати.
Хората на изток, които умеят да наблюдават по-дълбоко
живота
, разправят в една приказка тая истина.
Приказка, която и вий може би сте чували - но аз ще припомня само: Разхождал се султанът веднъж из своите хубави градини и видял един прекрасен гюл (трендафил - роза). Повикал той своя градинар и му казал: „Искам утре сутринта рано да ми откъснеш тая роза, докато е още росна, и да ми я донесеш.” Градинарят обещал и на сутринта станал рано и отишъл в градината - но там заварил кацнал един славей, който пеел и късал листчетата на розата. Много уплашен, градинарят взел оръфаната роза и със смущение я представя на султана. „Няма нищо - казал султанът - и славеят няма да убегне от съдбата си! ” Наистина, след някое време градинарят се явил пак пред султана, „Падишах - казал той-думите ти излязоха верни: една змия нагълта славея!
към текста >>
А добрите хора са, които дават направление на човешката мисъл - проводник на
живот
са те.
Когато го качили на въжето, вече пожелал като последна воля да види малко султана, че имало нещо много важно да му каже. Съобщили на султана и той дошъл. Падишах, - казал градинарят - ти вярно ми каза, но сега и аз на тебе ще кажа: И ти няма да убегнеш от съдбата си! Свалете го от въжето и го пуснете - казал веднага султанът... Вие не сте деца, да ви тълкувам приказки, но все пак тая приказка е жива около вас всеки ден - и за всекиго понятна, стига да иска да я разбере. Едно помнете: Злото се побеждава всякога само с добро.
А добрите хора са, които дават направление на човешката мисъл - проводник на
живот
са те.
24.ІІІ.1930 г., София С поздрав: Любомир Стр. 167/1036
към текста >>
31.
45. ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПРИДОБИЕ (бр. 13, 1.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
И само тогава, когато водачите на народите са се докосвали до Истината, до Онова трайно и неизменно, което се крие под хиляди променливи образи, те са намирали верните пътища към щастие, към трайните радости, към реалния
живот
, Който е пазил своите ценности в пазвите и ги е разкривал само на достойни свои синове.
13, 1.ІV.1930 г., София, стр. 1) „Това, което може да се придобие, може и да се изгуби - то е преходно. Което се ражда и развива - то е постоянното.” От хиляди години человеците се стремят да постигнат, да реализират своите индивидуални, семейни и национални идеали. Войни, борби, жертви - това е страшният път, светлите фарове, на които са великите мъченици - идейните люде, които с кръвта си са отбелязали своите мечти. Култури, цивилизации, религии - всичко това са резултати от великия стремеж на душата да разбере отгде иде, защо е тук и какво се чертае в нейното бъдеще.
И само тогава, когато водачите на народите са се докосвали до Истината, до Онова трайно и неизменно, което се крие под хиляди променливи образи, те са намирали верните пътища към щастие, към трайните радости, към реалния
живот
, Който е пазил своите ценности в пазвите и ги е разкривал само на достойни свои синове.
Но това са били малки проблясъци само, скъпи сънища по далечни блянове, живели няколко мига в световната история. Хората са служили на хиляди господари, освен на своя Създател, на Тоя, Който е дал живота им и подтика към него. Без Неговата Любов те съхнат като цветя, лишени от вода, от слънчеви лъчи... Смъртта си играе с тях, а нещастията и болестите като сенки ги следят... Но в света вече слизат Синовете на Светлината - творци на живота. Те носят освобождение на хората, разрушение на всички затвори, здраве на болните, богатство на бедните, мир на душите. Като силни потоци те рушат препятствията и внасят Светлината - новото в живота.
към текста >>
Хората са служили на хиляди господари, освен на своя Създател, на Тоя, Който е дал
живота
им и подтика към него.
Което се ражда и развива - то е постоянното.” От хиляди години человеците се стремят да постигнат, да реализират своите индивидуални, семейни и национални идеали. Войни, борби, жертви - това е страшният път, светлите фарове, на които са великите мъченици - идейните люде, които с кръвта си са отбелязали своите мечти. Култури, цивилизации, религии - всичко това са резултати от великия стремеж на душата да разбере отгде иде, защо е тук и какво се чертае в нейното бъдеще. И само тогава, когато водачите на народите са се докосвали до Истината, до Онова трайно и неизменно, което се крие под хиляди променливи образи, те са намирали верните пътища към щастие, към трайните радости, към реалния живот, Който е пазил своите ценности в пазвите и ги е разкривал само на достойни свои синове. Но това са били малки проблясъци само, скъпи сънища по далечни блянове, живели няколко мига в световната история.
Хората са служили на хиляди господари, освен на своя Създател, на Тоя, Който е дал
живота
им и подтика към него.
Без Неговата Любов те съхнат като цветя, лишени от вода, от слънчеви лъчи... Смъртта си играе с тях, а нещастията и болестите като сенки ги следят... Но в света вече слизат Синовете на Светлината - творци на живота. Те носят освобождение на хората, разрушение на всички затвори, здраве на болните, богатство на бедните, мир на душите. Като силни потоци те рушат препятствията и внасят Светлината - новото в живота. И тия, които ги видят, стават человеци - братя, които знаят защо и как трябва да живеят. Синовете на Светлината са и около вас - потърсете ги - и животът ви други ще стане!
към текста >>
Без Неговата Любов те съхнат като цветя, лишени от вода, от слънчеви лъчи... Смъртта си играе с тях, а нещастията и болестите като сенки ги следят... Но в света вече слизат Синовете на Светлината - творци на
живота
.
Войни, борби, жертви - това е страшният път, светлите фарове, на които са великите мъченици - идейните люде, които с кръвта си са отбелязали своите мечти. Култури, цивилизации, религии - всичко това са резултати от великия стремеж на душата да разбере отгде иде, защо е тук и какво се чертае в нейното бъдеще. И само тогава, когато водачите на народите са се докосвали до Истината, до Онова трайно и неизменно, което се крие под хиляди променливи образи, те са намирали верните пътища към щастие, към трайните радости, към реалния живот, Който е пазил своите ценности в пазвите и ги е разкривал само на достойни свои синове. Но това са били малки проблясъци само, скъпи сънища по далечни блянове, живели няколко мига в световната история. Хората са служили на хиляди господари, освен на своя Създател, на Тоя, Който е дал живота им и подтика към него.
Без Неговата Любов те съхнат като цветя, лишени от вода, от слънчеви лъчи... Смъртта си играе с тях, а нещастията и болестите като сенки ги следят... Но в света вече слизат Синовете на Светлината - творци на
живота
.
Те носят освобождение на хората, разрушение на всички затвори, здраве на болните, богатство на бедните, мир на душите. Като силни потоци те рушат препятствията и внасят Светлината - новото в живота. И тия, които ги видят, стават человеци - братя, които знаят защо и как трябва да живеят. Синовете на Светлината са и около вас - потърсете ги - и животът ви други ще стане! .
към текста >>
Като силни потоци те рушат препятствията и внасят Светлината - новото в
живота
.
И само тогава, когато водачите на народите са се докосвали до Истината, до Онова трайно и неизменно, което се крие под хиляди променливи образи, те са намирали верните пътища към щастие, към трайните радости, към реалния живот, Който е пазил своите ценности в пазвите и ги е разкривал само на достойни свои синове. Но това са били малки проблясъци само, скъпи сънища по далечни блянове, живели няколко мига в световната история. Хората са служили на хиляди господари, освен на своя Създател, на Тоя, Който е дал живота им и подтика към него. Без Неговата Любов те съхнат като цветя, лишени от вода, от слънчеви лъчи... Смъртта си играе с тях, а нещастията и болестите като сенки ги следят... Но в света вече слизат Синовете на Светлината - творци на живота. Те носят освобождение на хората, разрушение на всички затвори, здраве на болните, богатство на бедните, мир на душите.
Като силни потоци те рушат препятствията и внасят Светлината - новото в
живота
.
И тия, които ги видят, стават человеци - братя, които знаят защо и как трябва да живеят. Синовете на Светлината са и около вас - потърсете ги - и животът ви други ще стане! .
към текста >>
Синовете на Светлината са и около вас - потърсете ги - и
животът
ви други ще стане!
Хората са служили на хиляди господари, освен на своя Създател, на Тоя, Който е дал живота им и подтика към него. Без Неговата Любов те съхнат като цветя, лишени от вода, от слънчеви лъчи... Смъртта си играе с тях, а нещастията и болестите като сенки ги следят... Но в света вече слизат Синовете на Светлината - творци на живота. Те носят освобождение на хората, разрушение на всички затвори, здраве на болните, богатство на бедните, мир на душите. Като силни потоци те рушат препятствията и внасят Светлината - новото в живота. И тия, които ги видят, стават человеци - братя, които знаят защо и как трябва да живеят.
Синовете на Светлината са и около вас - потърсете ги - и
животът
ви други ще стане!
.
към текста >>
32.
47. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 13, 1.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Имаш ли и ти път в своя
живот
- вълните на тоя
живот
няма да си играят с тебе.
Не чакайте в света да ви посрещнат с венци и хваления - я погледнете - онзи големия параход, като го пускат в морето, как го посреща то? Мислители, че то ще утихне заради него? Не, щом още излезе в открито море, всички вълни ще се нахвърлят върху него. Повдигат се ветрове, бури, хали, но той не се спира да се разправя стия вълни, той не се страхува от тях. Той смело се хвърля срещу им, руши ги - и следва своя път.
Имаш ли и ти път в своя
живот
- вълните на тоя
живот
няма да си играят с тебе.
Но ако и ти сам не знаеш къде и защо отиваш, ще бъдеш като малка тресчица, с която ще се подиграват всичките ветрища. Човекът на старото само вярва нещата - човекът на новото - и прилага. Човекът на старото разправя какво му разправяли, как някъде яли някои и какво яли; човекът на новото си сее, мели, меси хляб, опича и яде сам - и от придобитата сила се ползва за себе си и да помага на братята хора, които са около него. А сега нека завършим с малко политика. Ако някъде се стекат много врани - значи голяма е мършата, която чакат.
към текста >>
33.
48. КАЗВАМ: ДОКАЗАНО Е (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Едно такова основно погрешно схващане е дори това върху самия
живот
.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 1) „Казвам: Доказано е, че през всички епохи на човечеството страданията и нещастия са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: Няма случай в цялата история на човечеството да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия.” Нещастията и скърбите на хората днес произлизат от изопаченото им схващане за природата, средата, в която живеят. За много неща от тях те имат превратни понятия - оттам и несъответствието между големите надежди, предположения, мечти - и действителността.
Едно такова основно погрешно схващане е дори това върху самия
живот
.
Животът никога не може да се използва, защото самият господар на живота не е човекът, както някоя тръба е проводник на водата, без да разполага с нея, така човек е проводник на живота, който е божествен - и на когото човекът е само проява. И всичко, което придава нещо на живота, разширява го, подобрява го, внася светлина, мир, обич и разум в него - е добро. В разумната природа за всички доброто е еднакво: то дава подтик, знание, любов. И всичко, което отнема нещо на жиьота, е зло. И всички сили и материи, които не можеш да употребиш, носят зло.
към текста >>
Животът
никога не може да се използва, защото самият господар на
живота
не е човекът, както някоя тръба е проводник на водата, без да разполага с нея, така човек е проводник на
живота
, който е божествен - и на когото човекът е само проява.
14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 1) „Казвам: Доказано е, че през всички епохи на човечеството страданията и нещастия са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: Няма случай в цялата история на човечеството да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия.” Нещастията и скърбите на хората днес произлизат от изопаченото им схващане за природата, средата, в която живеят. За много неща от тях те имат превратни понятия - оттам и несъответствието между големите надежди, предположения, мечти - и действителността. Едно такова основно погрешно схващане е дори това върху самия живот.
Животът
никога не може да се използва, защото самият господар на
живота
не е човекът, както някоя тръба е проводник на водата, без да разполага с нея, така човек е проводник на
живота
, който е божествен - и на когото човекът е само проява.
И всичко, което придава нещо на живота, разширява го, подобрява го, внася светлина, мир, обич и разум в него - е добро. В разумната природа за всички доброто е еднакво: то дава подтик, знание, любов. И всичко, което отнема нещо на жиьота, е зло. И всички сили и материи, които не можеш да употребиш, носят зло. Злото е вътре в човека - в неупотребените материални сили.
към текста >>
И всичко, което придава нещо на
живота
, разширява го, подобрява го, внася светлина, мир, обич и разум в него - е добро.
1) „Казвам: Доказано е, че през всички епохи на човечеството страданията и нещастия са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: Няма случай в цялата история на човечеството да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия.” Нещастията и скърбите на хората днес произлизат от изопаченото им схващане за природата, средата, в която живеят. За много неща от тях те имат превратни понятия - оттам и несъответствието между големите надежди, предположения, мечти - и действителността. Едно такова основно погрешно схващане е дори това върху самия живот. Животът никога не може да се използва, защото самият господар на живота не е човекът, както някоя тръба е проводник на водата, без да разполага с нея, така човек е проводник на живота, който е божествен - и на когото човекът е само проява.
И всичко, което придава нещо на
живота
, разширява го, подобрява го, внася светлина, мир, обич и разум в него - е добро.
В разумната природа за всички доброто е еднакво: то дава подтик, знание, любов. И всичко, което отнема нещо на жиьота, е зло. И всички сили и материи, които не можеш да употребиш, носят зло. Злото е вътре в човека - в неупотребените материални сили. Животът не иде нито чрез храната, нито чрез парите, а чрез светлата човешка мисъл.
към текста >>
Животът
не иде нито чрез храната, нито чрез парите, а чрез светлата човешка мисъл.
И всичко, което придава нещо на живота, разширява го, подобрява го, внася светлина, мир, обич и разум в него - е добро. В разумната природа за всички доброто е еднакво: то дава подтик, знание, любов. И всичко, което отнема нещо на жиьота, е зло. И всички сили и материи, които не можеш да употребиш, носят зло. Злото е вътре в човека - в неупотребените материални сили.
Животът
не иде нито чрез храната, нито чрез парите, а чрез светлата човешка мисъл.
Ако ти мислиш разумно, ти ще станеш подходящ проводник на природните сили. Който няма организирана мисъл, той не може да бъде и здрав. Човек трябва да има добра мисъл, за да стане проводник на живота. И ако във вас нямате желание да правите добро - над вас е смъртта! И самото ядене има смисъл в природата само тогава, когато енергиите, които си получил, употребиш за добро.
към текста >>
Човек трябва да има добра мисъл, за да стане проводник на
живота
.
И всички сили и материи, които не можеш да употребиш, носят зло. Злото е вътре в човека - в неупотребените материални сили. Животът не иде нито чрез храната, нито чрез парите, а чрез светлата човешка мисъл. Ако ти мислиш разумно, ти ще станеш подходящ проводник на природните сили. Който няма организирана мисъл, той не може да бъде и здрав.
Човек трябва да има добра мисъл, за да стане проводник на
живота
.
И ако във вас нямате желание да правите добро - над вас е смъртта! И самото ядене има смисъл в природата само тогава, когато енергиите, които си получил, употребиш за добро. Животът не е страдание - той е най-красивото, най-светлото, най-голямото благо - спирането на живота образува страданията. Затова дай свобода на мисълта си вътре в себе си - смятай и другите свободни като самия теб. Бъди тъй добър с другите, както си добър със себе си, а и тъй строг със себе си, както си строг с другите.
към текста >>
Животът
не е страдание - той е най-красивото, най-светлото, най-голямото благо - спирането на
живота
образува страданията.
Ако ти мислиш разумно, ти ще станеш подходящ проводник на природните сили. Който няма организирана мисъл, той не може да бъде и здрав. Човек трябва да има добра мисъл, за да стане проводник на живота. И ако във вас нямате желание да правите добро - над вас е смъртта! И самото ядене има смисъл в природата само тогава, когато енергиите, които си получил, употребиш за добро.
Животът
не е страдание - той е най-красивото, най-светлото, най-голямото благо - спирането на
живота
образува страданията.
Затова дай свобода на мисълта си вътре в себе си - смятай и другите свободни като самия теб. Бъди тъй добър с другите, както си добър със себе си, а и тъй строг със себе си, както си строг с другите. Вярвай в силата на божественото, което живее във всяка човешка душа, и което преодолява всички препятствия. Стани носител на доброто и обичта, за да видиш истинската красота на живота, да видиш как всичко се изменя за онзи, който истински обича и помага. Да се промени целият свят и външните условия е тъй трудно и иска много време, а да се изменим ний самите, които сме господари на себе си - е тъй лесно.
към текста >>
Стани носител на доброто и обичта, за да видиш истинската красота на
живота
, да видиш как всичко се изменя за онзи, който истински обича и помага.
И самото ядене има смисъл в природата само тогава, когато енергиите, които си получил, употребиш за добро. Животът не е страдание - той е най-красивото, най-светлото, най-голямото благо - спирането на живота образува страданията. Затова дай свобода на мисълта си вътре в себе си - смятай и другите свободни като самия теб. Бъди тъй добър с другите, както си добър със себе си, а и тъй строг със себе си, както си строг с другите. Вярвай в силата на божественото, което живее във всяка човешка душа, и което преодолява всички препятствия.
Стани носител на доброто и обичта, за да видиш истинската красота на
живота
, да видиш как всичко се изменя за онзи, който истински обича и помага.
Да се промени целият свят и външните условия е тъй трудно и иска много време, а да се изменим ний самите, които сме господари на себе си - е тъй лесно. И ако всички ний сме разбрали, че доброто носи светли дни преди всичко за тоя, който го проявява, има ли смисъл да чакаме другите да ни го напомнят? Стр. 171/1036 Нека днес бъде ден първи за тия души, които са се събудили и искат да живеят в мир с всички, Любов към Бога и почит към себе си. Тогава новият живот ще се влее като силна струя и ще даде нов тласък, направление и стократен плод на вложените усилия. Не чакайте.
към текста >>
Тогава новият
живот
ще се влее като силна струя и ще даде нов тласък, направление и стократен плод на вложените усилия.
Вярвай в силата на божественото, което живее във всяка човешка душа, и което преодолява всички препятствия. Стани носител на доброто и обичта, за да видиш истинската красота на живота, да видиш как всичко се изменя за онзи, който истински обича и помага. Да се промени целият свят и външните условия е тъй трудно и иска много време, а да се изменим ний самите, които сме господари на себе си - е тъй лесно. И ако всички ний сме разбрали, че доброто носи светли дни преди всичко за тоя, който го проявява, има ли смисъл да чакаме другите да ни го напомнят? Стр. 171/1036 Нека днес бъде ден първи за тия души, които са се събудили и искат да живеят в мир с всички, Любов към Бога и почит към себе си.
Тогава новият
живот
ще се влее като силна струя и ще даде нов тласък, направление и стократен плод на вложените усилия.
Не чакайте. Сега е вашето днес!
към текста >>
34.
49. ДОКОГА? (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Не трябва да чакаме в България мир, спокойствие и сносен
живот
да настане, ако всеки по своему си решава когато и както си иска всички въпроси.
Докога?... Това са всекидневните въпроси, с които всяка чиста, събудена българска душа се запитва; това са въпроси, които интересуват и вълнуват цял народ... За да престанат тези въпроси да вълнуват и тровят народа ни и да го карат да трепне пред утрешния пълен с неизвестности ден, нужно е: повече светлина, правда, обич, истина, всяко нещо на мястото и на времето си и още е нужно пълно съзнание на всеки син и дъщеря на Родна земя да знаят и помнят, чете са творци създатели на днешното и утрешно. Повече съзнание към всяка работа и съвестно изпълнение на всеки възложен дълг. По-голямо съзнание на отговорности във всички, защото днешното е следствие вчерашното, а утрешното ще бъде следствие днешното. Не можем да искаме да берем рози, ако сме сели бурени. Не можем да имаме мир в душата си, ако сме вършили престъпления и чакаме наказания.
Не трябва да чакаме в България мир, спокойствие и сносен
живот
да настане, ако всеки по своему си решава когато и както си иска всички въпроси.
Ето защо трябва сега повече от всеки друг път с пълно съзнание, след като всеки изпълни своя военен дълг, според съществуващите закони, да изпълни и своя граждански дълг. Да остави партизанщината настрана. Тя ни доведе до просяшка тояга. Да постави народните интереси по-горе от партийните: партии, които тровят, разединяват народа. Да не бяга от „политическото блато”, защото когато честните и съвестни синове бягат от политическия живот, остават да решават съдбините народни политическите чапкъни и акробати, а те винаги са решавали всичко в своя полза.
към текста >>
Да не бяга от „политическото блато”, защото когато честните и съвестни синове бягат от политическия
живот
, остават да решават съдбините народни политическите чапкъни и акробати, а те винаги са решавали всичко в своя полза.
Не трябва да чакаме в България мир, спокойствие и сносен живот да настане, ако всеки по своему си решава когато и както си иска всички въпроси. Ето защо трябва сега повече от всеки друг път с пълно съзнание, след като всеки изпълни своя военен дълг, според съществуващите закони, да изпълни и своя граждански дълг. Да остави партизанщината настрана. Тя ни доведе до просяшка тояга. Да постави народните интереси по-горе от партийните: партии, които тровят, разединяват народа.
Да не бяга от „политическото блато”, защото когато честните и съвестни синове бягат от политическия
живот
, остават да решават съдбините народни политическите чапкъни и акробати, а те винаги са решавали всичко в своя полза.
Да не решава въпросите лекомислено и пуща гласа си за този или онзи, според моментното си настроение, защото това е гибелно за народа. Да има един здрав и установен мироглед по всички въпроси, защото само такива хора носят за народа си и за себе си щастие. Да бъде твърд на решенията си, а не да се люшка според вятъра и чашата, защото този, който се продава за чаша, той е безхарактерен, а от хора без характер можем да чакаме оръдия на този или онзи и престъпници, а не творци. Стр. 172/1036 Да има едно добре оформено политическо съзнание сред народа, за да не се допускат кланета и авантюристи да вършат беззакония. Така изпълнен съзнателно политическият дълг, ще излязат истински народни водачи да поведат народа, които ще творят и градят, а не да крадат и избиват.
към текста >>
Там, гдето има добър и съзнателен политически
живот
, там ще има и обществен съзнателен
живот
.
Така изпълнен съзнателно политическият дълг, ще излязат истински народни водачи да поведат народа, които ще творят и градят, а не да крадат и избиват. Когато народът дойде до това съзнание на политическа отговорност, то той с радост ще вдигне глава и ще види, че по-горе от политически дълг стои общественият, който е по-хубав и по-чист. Надникнете в което село искате и ще видите там, което учителят, свещеникът и добри хора са посели, съградили; други, които им липсва съзнанието на обществен дълг, го развалят - рушат. Изберат ли кмет и десетина съветници в село, всички му пущат края и чакат кмета и съветниците да се грижат за работите на цяло село, а те – 500 ÷ 600 человека по кръчмите се псуват и бият, и предпочитат да живеят в този свой свят, пълен с неудобства, наместо с общи усилия да изградят дома си. Назначат ли учител или учителка а село, всичко е свършено; остават те да се грижат за възпитанието и образованието на децата, а родителите често, пияни, псуват, лъжат пред децата си и това, що учителите с толкова труд са го изградили в детската крехка душа - родителите с един замах - личен пример, го разрушават и режат клона, на който са стъпили... Общественият дълг е следствие на политическия такъв.
Там, гдето има добър и съзнателен политически
живот
, там ще има и обществен съзнателен
живот
.
Издигне ли се съзнанието на народа до обществения дълг, тогава идва едно стъпало горе - това е духовният дълг - живот, Вяра в Бога и изпълняване Неговите заповеди... Всичко живо расте, а всичко умно съзнателно правилно се развива - еволюира. Така е с отделния индивид, така е и с народите. В политическия живот на един народ всеки от противната партия е враг. „Който не е с нас, е против нас.” В обществения живот от разни партии се обединяват в една по-възвишена цел и всички помежду си се търпят и сътрудничат - градят. Когато съзнанието на народа еволюира дотам, че във всяка работа, във всяко дело се поставят Христовите заповеди като основа, тогава а такова общество, народ, държава всички са братя, сестри, а там, дето живеят като братя, има светлина, повече обич, повече истина и няма място за кризи, кърви, убийствата изчезват.
към текста >>
Издигне ли се съзнанието на народа до обществения дълг, тогава идва едно стъпало горе - това е духовният дълг -
живот
, Вяра в Бога и изпълняване Неговите заповеди... Всичко живо расте, а всичко умно съзнателно правилно се развива - еволюира.
Когато народът дойде до това съзнание на политическа отговорност, то той с радост ще вдигне глава и ще види, че по-горе от политически дълг стои общественият, който е по-хубав и по-чист. Надникнете в което село искате и ще видите там, което учителят, свещеникът и добри хора са посели, съградили; други, които им липсва съзнанието на обществен дълг, го развалят - рушат. Изберат ли кмет и десетина съветници в село, всички му пущат края и чакат кмета и съветниците да се грижат за работите на цяло село, а те – 500 ÷ 600 человека по кръчмите се псуват и бият, и предпочитат да живеят в този свой свят, пълен с неудобства, наместо с общи усилия да изградят дома си. Назначат ли учител или учителка а село, всичко е свършено; остават те да се грижат за възпитанието и образованието на децата, а родителите често, пияни, псуват, лъжат пред децата си и това, що учителите с толкова труд са го изградили в детската крехка душа - родителите с един замах - личен пример, го разрушават и режат клона, на който са стъпили... Общественият дълг е следствие на политическия такъв. Там, гдето има добър и съзнателен политически живот, там ще има и обществен съзнателен живот.
Издигне ли се съзнанието на народа до обществения дълг, тогава идва едно стъпало горе - това е духовният дълг -
живот
, Вяра в Бога и изпълняване Неговите заповеди... Всичко живо расте, а всичко умно съзнателно правилно се развива - еволюира.
Така е с отделния индивид, така е и с народите. В политическия живот на един народ всеки от противната партия е враг. „Който не е с нас, е против нас.” В обществения живот от разни партии се обединяват в една по-възвишена цел и всички помежду си се търпят и сътрудничат - градят. Когато съзнанието на народа еволюира дотам, че във всяка работа, във всяко дело се поставят Христовите заповеди като основа, тогава а такова общество, народ, държава всички са братя, сестри, а там, дето живеят като братя, има светлина, повече обич, повече истина и няма място за кризи, кърви, убийствата изчезват. Всички знаят и помнят, че са деца на една голяма майка - България и един техен баща - Бог.
към текста >>
В политическия
живот
на един народ всеки от противната партия е враг.
Изберат ли кмет и десетина съветници в село, всички му пущат края и чакат кмета и съветниците да се грижат за работите на цяло село, а те – 500 ÷ 600 человека по кръчмите се псуват и бият, и предпочитат да живеят в този свой свят, пълен с неудобства, наместо с общи усилия да изградят дома си. Назначат ли учител или учителка а село, всичко е свършено; остават те да се грижат за възпитанието и образованието на децата, а родителите често, пияни, псуват, лъжат пред децата си и това, що учителите с толкова труд са го изградили в детската крехка душа - родителите с един замах - личен пример, го разрушават и режат клона, на който са стъпили... Общественият дълг е следствие на политическия такъв. Там, гдето има добър и съзнателен политически живот, там ще има и обществен съзнателен живот. Издигне ли се съзнанието на народа до обществения дълг, тогава идва едно стъпало горе - това е духовният дълг - живот, Вяра в Бога и изпълняване Неговите заповеди... Всичко живо расте, а всичко умно съзнателно правилно се развива - еволюира. Така е с отделния индивид, така е и с народите.
В политическия
живот
на един народ всеки от противната партия е враг.
„Който не е с нас, е против нас.” В обществения живот от разни партии се обединяват в една по-възвишена цел и всички помежду си се търпят и сътрудничат - градят. Когато съзнанието на народа еволюира дотам, че във всяка работа, във всяко дело се поставят Христовите заповеди като основа, тогава а такова общество, народ, държава всички са братя, сестри, а там, дето живеят като братя, има светлина, повече обич, повече истина и няма място за кризи, кърви, убийствата изчезват. Всички знаят и помнят, че са деца на една голяма майка - България и един техен баща - Бог. Ето защо крайно време е дошло честните политически хора, обществените люде, духовните, справедливи, добрите хора да си подадат ръка един други, помогнат на народа и с общи усилия да изградят нова утрешна България, в която ще престанат кризите да се ширят, кървите да багрят софийските тротоари и родни балкани, да трепнем пред утрешния, пълен с изненади ден и с трепет питаме: докога? Докога?
към текста >>
„Който не е с нас, е против нас.” В обществения
живот
от разни партии се обединяват в една по-възвишена цел и всички помежду си се търпят и сътрудничат - градят.
Назначат ли учител или учителка а село, всичко е свършено; остават те да се грижат за възпитанието и образованието на децата, а родителите често, пияни, псуват, лъжат пред децата си и това, що учителите с толкова труд са го изградили в детската крехка душа - родителите с един замах - личен пример, го разрушават и режат клона, на който са стъпили... Общественият дълг е следствие на политическия такъв. Там, гдето има добър и съзнателен политически живот, там ще има и обществен съзнателен живот. Издигне ли се съзнанието на народа до обществения дълг, тогава идва едно стъпало горе - това е духовният дълг - живот, Вяра в Бога и изпълняване Неговите заповеди... Всичко живо расте, а всичко умно съзнателно правилно се развива - еволюира. Така е с отделния индивид, така е и с народите. В политическия живот на един народ всеки от противната партия е враг.
„Който не е с нас, е против нас.” В обществения
живот
от разни партии се обединяват в една по-възвишена цел и всички помежду си се търпят и сътрудничат - градят.
Когато съзнанието на народа еволюира дотам, че във всяка работа, във всяко дело се поставят Христовите заповеди като основа, тогава а такова общество, народ, държава всички са братя, сестри, а там, дето живеят като братя, има светлина, повече обич, повече истина и няма място за кризи, кърви, убийствата изчезват. Всички знаят и помнят, че са деца на една голяма майка - България и един техен баща - Бог. Ето защо крайно време е дошло честните политически хора, обществените люде, духовните, справедливи, добрите хора да си подадат ръка един други, помогнат на народа и с общи усилия да изградят нова утрешна България, в която ще престанат кризите да се ширят, кървите да багрят софийските тротоари и родни балкани, да трепнем пред утрешния, пълен с изненади ден и с трепет питаме: докога? Докога? Стр. 173/1036
към текста >>
35.
50. НОВИ ФРОНТОВЕ (8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Но ако трябва и искат непременно да работят нещо - да се отваря някакъв фронт, то тогава нека това е фронт срещу лъжата, подкупите, нечестието, лицемерието, алчността, самозабравата в тия, които имат милиони и грабят още с две ръце, а други нямат и хляб достатъчно; срещу корупцията, която се е впила като гангрена във всички слоеве на обществото отляво и отдясно... Отворете фронт на безнадеждието, което кара със стотици хора да посягат на
живота
си, да продават чест и съвест!
„Заря” от 30 март т. г.) Събрали се родозащитници, кубратисти, юнаци и прочие „борци” и решават да отворят фронт на левичарските течения! Но хората на левичарските течения, истинските - са по затворите и в чужбина емигранти повечето. При това всяко идейно схващание подлежи на еволюция, а не е непогрешима догма. И левичарите, и десняците еднакво показаха, че обичат да си облизват пръстите, когато бъркат в меда... Нов България има свобода на мнения и всеки порядъчен човек трябва да разбере това и да толерира противника си, ако не може да го обича, както изисква Христос - Тоя, с името на Когото всички се кичат и даже имаме патент: подписани и с печати подпечатани кръщелни свидетелства.
Но ако трябва и искат непременно да работят нещо - да се отваря някакъв фронт, то тогава нека това е фронт срещу лъжата, подкупите, нечестието, лицемерието, алчността, самозабравата в тия, които имат милиони и грабят още с две ръце, а други нямат и хляб достатъчно; срещу корупцията, която се е впила като гангрена във всички слоеве на обществото отляво и отдясно... Отворете фронт на безнадеждието, което кара със стотици хора да посягат на
живота
си, да продават чест и съвест!
Отворете фронт на глада, който покруся млади души и крехки тела и ги хвърля в страшните обятия на мизерията и смъртта! Отворете фронт, господа, ако е необходимо - отворете! Въоръжете се със светлината, братолюбието, безкористието - и с личния си пример, със светлината на вашите велики цели, със себеотрицателни идеи и постъпки - накарайте да отстъпи злото и да надникнат щастливи дни и в нашата земя. Не са виновни толкова хората, когато са недоволни, колкото причините, които ги тикат към това недоволство - и те, непросветените, лишени от по-високи идеали - се нахвърлят във взаимоизтребление... Но и тия, които искат нови фронтове в страната, искат не доброто, а размирието, фронтове се отварят срещу врагове, а в България всички са българи - всички заедно бяха по фронтовете - но срещу чужденците. Не стигнаха ли ни външните фронтове по всичките граници на страната ни, та трябват сега и вътрешни фронтове да се отворят?
към текста >>
Идеите, ако са глупави - умират от само себе си; движенията, ако да изкуствено родени - загиват с времето, но ако ги е извикал
животът
, ако те са една необходимост - напразни ще са всички борби и насилия - те само ще предизвикат излишни страдания и саморазправа. Стр.
Отворете фронт на глада, който покруся млади души и крехки тела и ги хвърля в страшните обятия на мизерията и смъртта! Отворете фронт, господа, ако е необходимо - отворете! Въоръжете се със светлината, братолюбието, безкористието - и с личния си пример, със светлината на вашите велики цели, със себеотрицателни идеи и постъпки - накарайте да отстъпи злото и да надникнат щастливи дни и в нашата земя. Не са виновни толкова хората, когато са недоволни, колкото причините, които ги тикат към това недоволство - и те, непросветените, лишени от по-високи идеали - се нахвърлят във взаимоизтребление... Но и тия, които искат нови фронтове в страната, искат не доброто, а размирието, фронтове се отварят срещу врагове, а в България всички са българи - всички заедно бяха по фронтовете - но срещу чужденците. Не стигнаха ли ни външните фронтове по всичките граници на страната ни, та трябват сега и вътрешни фронтове да се отворят?
Идеите, ако са глупави - умират от само себе си; движенията, ако да изкуствено родени - загиват с времето, но ако ги е извикал
животът
, ако те са една необходимост - напразни ще са всички борби и насилия - те само ще предизвикат излишни страдания и саморазправа. Стр.
174/1036 Нека си спомним някогашното християнство, което, носено от десетина дрипави рибари, запали Европа, въпреки усилията на мощната Римска империя, която владееше тогава света и гореше живи факели от християни, да осветляват оргиите й... Никой няма право да отнема мечтите на сиромаха за по-добър живот. Нека всички спазваме законите на страната, ний поне, които сме съгласни по принцип с тоя ред и строй! Въоръжете се с великата любов на Тоя, Който и в последните си земни моменти се моли за прошка на Своите врагове! Ето какво трябва нам, господа родозащитници, кубратиста, юнаци и прочие организации - обич, а не борба; обич, а не преследвания, обич и обич! Божествената любов е само, която може да изведе България на добър път.
към текста >>
174/1036 Нека си спомним някогашното християнство, което, носено от десетина дрипави рибари, запали Европа, въпреки усилията на мощната Римска империя, която владееше тогава света и гореше живи факели от християни, да осветляват оргиите й... Никой няма право да отнема мечтите на сиромаха за по-добър
живот
.
Отворете фронт, господа, ако е необходимо - отворете! Въоръжете се със светлината, братолюбието, безкористието - и с личния си пример, със светлината на вашите велики цели, със себеотрицателни идеи и постъпки - накарайте да отстъпи злото и да надникнат щастливи дни и в нашата земя. Не са виновни толкова хората, когато са недоволни, колкото причините, които ги тикат към това недоволство - и те, непросветените, лишени от по-високи идеали - се нахвърлят във взаимоизтребление... Но и тия, които искат нови фронтове в страната, искат не доброто, а размирието, фронтове се отварят срещу врагове, а в България всички са българи - всички заедно бяха по фронтовете - но срещу чужденците. Не стигнаха ли ни външните фронтове по всичките граници на страната ни, та трябват сега и вътрешни фронтове да се отворят? Идеите, ако са глупави - умират от само себе си; движенията, ако да изкуствено родени - загиват с времето, но ако ги е извикал животът, ако те са една необходимост - напразни ще са всички борби и насилия - те само ще предизвикат излишни страдания и саморазправа. Стр.
174/1036 Нека си спомним някогашното християнство, което, носено от десетина дрипави рибари, запали Европа, въпреки усилията на мощната Римска империя, която владееше тогава света и гореше живи факели от християни, да осветляват оргиите й... Никой няма право да отнема мечтите на сиромаха за по-добър
живот
.
Нека всички спазваме законите на страната, ний поне, които сме съгласни по принцип с тоя ред и строй! Въоръжете се с великата любов на Тоя, Който и в последните си земни моменти се моли за прошка на Своите врагове! Ето какво трябва нам, господа родозащитници, кубратиста, юнаци и прочие организации - обич, а не борба; обич, а не преследвания, обич и обич! Божествената любов е само, която може да изведе България на добър път. Това ви го каза и Н. В.
към текста >>
36.
51. СЯТОТО ДНЕС Е УТРЕШНА ЖЕТВА! (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
2) „Аз искам вие да преодолеете над мъчнотиите и страданията в
живота
и да дойдете до истинската радост.” „Важният въпрос е човек да живее според своята вътрешна свобода, без да се съмнява в постъпките на другите хора.” „Едно време турците ги клаха и изтезаваха, и те се оплакаха за това на цяла Европа.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр.
2) „Аз искам вие да преодолеете над мъчнотиите и страданията в
живота
и да дойдете до истинската радост.” „Важният въпрос е човек да живее според своята вътрешна свобода, без да се съмнява в постъпките на другите хора.” „Едно време турците ги клаха и изтезаваха, и те се оплакаха за това на цяла Европа.
Но какъв отговор ще даде днес българският народ пред Бога, като се изтребват и колят сами помежду си? ” Всички ний виждаме горчивините на сегашните дни, оплакваме се от страданията, от непоносимите условия, а едно забравяме - че тая дни са резултат от нашия собствен живот в миналото, че и сегашните дни със своите недояждания, недоволства, кървави саморазправи и партизански бяс приготбвляват, сеят бъдещето, нерадостните дни на поколението, което сега нараства. Преживели крушението на националните идеали, за постигането на които се дадоха безбройно жертви и средства, днешното поколение се видя неочаквано на един кръстопът, изоставено от своите стари водачи, на които политиката беше фалирала, и недостатъчно вярващо в новите, които искаха да си послужат с него като стъпало за бързо приближаване към високите обществени постове. Стр. 175/1036 Без фактическа вяра, със смътно чувство в душата си, че съществува някакъв Бог, на който техните бащи, видели ужасите на турското робство, се бяха молили горещо, поколението, което бе изгубило две войни една след друга, видяло страхотиите на човешкото безумие и проявата на своите собствени инстинкти в чуждите страни, със страх поглеждаше към небето, от което не знаеше да измолва милости - и не чакаше благословение... И пред неизвестностите на това небе предпочете радостите на земята, които купуваше със скъпа цена - морално крушение, идейна измяна, душевно вегетиране... Лишени от дълбока основна мисъл, партизаните погледнаха на своя обществен и политически живот не като на средство да реализират своите идейни схващания, а само като на пътища за достигание материални блага и лични изгоди. Всички искаха да берат, да женат, а бяха забравили, че трябва и да се сее... И че ако се сеят трънки и коприва, не може да се бере грозде... Какво ни чака?
към текста >>
” Всички ний виждаме горчивините на сегашните дни, оплакваме се от страданията, от непоносимите условия, а едно забравяме - че тая дни са резултат от нашия собствен
живот
в миналото, че и сегашните дни със своите недояждания, недоволства, кървави саморазправи и партизански бяс приготбвляват, сеят бъдещето, нерадостните дни на поколението, което сега нараства.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 2) „Аз искам вие да преодолеете над мъчнотиите и страданията в живота и да дойдете до истинската радост.” „Важният въпрос е човек да живее според своята вътрешна свобода, без да се съмнява в постъпките на другите хора.” „Едно време турците ги клаха и изтезаваха, и те се оплакаха за това на цяла Европа. Но какъв отговор ще даде днес българският народ пред Бога, като се изтребват и колят сами помежду си?
” Всички ний виждаме горчивините на сегашните дни, оплакваме се от страданията, от непоносимите условия, а едно забравяме - че тая дни са резултат от нашия собствен
живот
в миналото, че и сегашните дни със своите недояждания, недоволства, кървави саморазправи и партизански бяс приготбвляват, сеят бъдещето, нерадостните дни на поколението, което сега нараства.
Преживели крушението на националните идеали, за постигането на които се дадоха безбройно жертви и средства, днешното поколение се видя неочаквано на един кръстопът, изоставено от своите стари водачи, на които политиката беше фалирала, и недостатъчно вярващо в новите, които искаха да си послужат с него като стъпало за бързо приближаване към високите обществени постове. Стр. 175/1036 Без фактическа вяра, със смътно чувство в душата си, че съществува някакъв Бог, на който техните бащи, видели ужасите на турското робство, се бяха молили горещо, поколението, което бе изгубило две войни една след друга, видяло страхотиите на човешкото безумие и проявата на своите собствени инстинкти в чуждите страни, със страх поглеждаше към небето, от което не знаеше да измолва милости - и не чакаше благословение... И пред неизвестностите на това небе предпочете радостите на земята, които купуваше със скъпа цена - морално крушение, идейна измяна, душевно вегетиране... Лишени от дълбока основна мисъл, партизаните погледнаха на своя обществен и политически живот не като на средство да реализират своите идейни схващания, а само като на пътища за достигание материални блага и лични изгоди. Всички искаха да берат, да женат, а бяха забравили, че трябва и да се сее... И че ако се сеят трънки и коприва, не може да се бере грозде... Какво ни чака? Какво чака тия, които идат след нас? - Нека всеки се огледа сам; тоя и околните му какво сеят - и ще разберат ясно какво ще женат тия, които идат след нас.
към текста >>
175/1036 Без фактическа вяра, със смътно чувство в душата си, че съществува някакъв Бог, на който техните бащи, видели ужасите на турското робство, се бяха молили горещо, поколението, което бе изгубило две войни една след друга, видяло страхотиите на човешкото безумие и проявата на своите собствени инстинкти в чуждите страни, със страх поглеждаше към небето, от което не знаеше да измолва милости - и не чакаше благословение... И пред неизвестностите на това небе предпочете радостите на земята, които купуваше със скъпа цена - морално крушение, идейна измяна, душевно вегетиране... Лишени от дълбока основна мисъл, партизаните погледнаха на своя обществен и политически
живот
не като на средство да реализират своите идейни схващания, а само като на пътища за достигание материални блага и лични изгоди.
14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 2) „Аз искам вие да преодолеете над мъчнотиите и страданията в живота и да дойдете до истинската радост.” „Важният въпрос е човек да живее според своята вътрешна свобода, без да се съмнява в постъпките на другите хора.” „Едно време турците ги клаха и изтезаваха, и те се оплакаха за това на цяла Европа. Но какъв отговор ще даде днес българският народ пред Бога, като се изтребват и колят сами помежду си? ” Всички ний виждаме горчивините на сегашните дни, оплакваме се от страданията, от непоносимите условия, а едно забравяме - че тая дни са резултат от нашия собствен живот в миналото, че и сегашните дни със своите недояждания, недоволства, кървави саморазправи и партизански бяс приготбвляват, сеят бъдещето, нерадостните дни на поколението, което сега нараства. Преживели крушението на националните идеали, за постигането на които се дадоха безбройно жертви и средства, днешното поколение се видя неочаквано на един кръстопът, изоставено от своите стари водачи, на които политиката беше фалирала, и недостатъчно вярващо в новите, които искаха да си послужат с него като стъпало за бързо приближаване към високите обществени постове. Стр.
175/1036 Без фактическа вяра, със смътно чувство в душата си, че съществува някакъв Бог, на който техните бащи, видели ужасите на турското робство, се бяха молили горещо, поколението, което бе изгубило две войни една след друга, видяло страхотиите на човешкото безумие и проявата на своите собствени инстинкти в чуждите страни, със страх поглеждаше към небето, от което не знаеше да измолва милости - и не чакаше благословение... И пред неизвестностите на това небе предпочете радостите на земята, които купуваше със скъпа цена - морално крушение, идейна измяна, душевно вегетиране... Лишени от дълбока основна мисъл, партизаните погледнаха на своя обществен и политически
живот
не като на средство да реализират своите идейни схващания, а само като на пътища за достигание материални блага и лични изгоди.
Всички искаха да берат, да женат, а бяха забравили, че трябва и да се сее... И че ако се сеят трънки и коприва, не може да се бере грозде... Какво ни чака? Какво чака тия, които идат след нас? - Нека всеки се огледа сам; тоя и околните му какво сеят - и ще разберат ясно какво ще женат тия, които идат след нас. Това е страшно - но е и утешителното, спасителният път, който минава край Голгота, без да носи страданията й. Остава разумните хора днес да .си спомнят това, което някога знаеха техните бащи по-осезателно: че има един Бог, Който помага на тия, които умеят да се молят и искат да влязат в разумни отношения помежду си като братя, които съдбата е турила да живеят на едно място, да проявяват човещина спрямо всички, независимо кой какви убеждения и обществени положения заема, та с мир и взаимоуважение преминат дните на трудния ни сегашен живот.
към текста >>
Остава разумните хора днес да .си спомнят това, което някога знаеха техните бащи по-осезателно: че има един Бог, Който помага на тия, които умеят да се молят и искат да влязат в разумни отношения помежду си като братя, които съдбата е турила да живеят на едно място, да проявяват човещина спрямо всички, независимо кой какви убеждения и обществени положения заема, та с мир и взаимоуважение преминат дните на трудния ни сегашен
живот
.
175/1036 Без фактическа вяра, със смътно чувство в душата си, че съществува някакъв Бог, на който техните бащи, видели ужасите на турското робство, се бяха молили горещо, поколението, което бе изгубило две войни една след друга, видяло страхотиите на човешкото безумие и проявата на своите собствени инстинкти в чуждите страни, със страх поглеждаше към небето, от което не знаеше да измолва милости - и не чакаше благословение... И пред неизвестностите на това небе предпочете радостите на земята, които купуваше със скъпа цена - морално крушение, идейна измяна, душевно вегетиране... Лишени от дълбока основна мисъл, партизаните погледнаха на своя обществен и политически живот не като на средство да реализират своите идейни схващания, а само като на пътища за достигание материални блага и лични изгоди. Всички искаха да берат, да женат, а бяха забравили, че трябва и да се сее... И че ако се сеят трънки и коприва, не може да се бере грозде... Какво ни чака? Какво чака тия, които идат след нас? - Нека всеки се огледа сам; тоя и околните му какво сеят - и ще разберат ясно какво ще женат тия, които идат след нас. Това е страшно - но е и утешителното, спасителният път, който минава край Голгота, без да носи страданията й.
Остава разумните хора днес да .си спомнят това, което някога знаеха техните бащи по-осезателно: че има един Бог, Който помага на тия, които умеят да се молят и искат да влязат в разумни отношения помежду си като братя, които съдбата е турила да живеят на едно място, да проявяват човещина спрямо всички, независимо кой какви убеждения и обществени положения заема, та с мир и взаимоуважение преминат дните на трудния ни сегашен
живот
.
Тогава и децата, които във всичко подражават на големите, ще имат достоен пример - и което е по- утешително - самата нация - достойни утрешни граждани, които и при най-трудните условия ще знаят с успех да излязат от всички мъчнотии. Не чакайте сухите чешми да протекат. Има вече нови обилни извори с чиста, кристална вода - изплакнете добре съдовете си и напивайте без страх и без стеснение! Пийте и напойте всички, които жадуват за новия живот, който носи Любов, Мир и радост за всички.
към текста >>
Пийте и напойте всички, които жадуват за новия
живот
, който носи Любов, Мир и радост за всички.
Това е страшно - но е и утешителното, спасителният път, който минава край Голгота, без да носи страданията й. Остава разумните хора днес да .си спомнят това, което някога знаеха техните бащи по-осезателно: че има един Бог, Който помага на тия, които умеят да се молят и искат да влязат в разумни отношения помежду си като братя, които съдбата е турила да живеят на едно място, да проявяват човещина спрямо всички, независимо кой какви убеждения и обществени положения заема, та с мир и взаимоуважение преминат дните на трудния ни сегашен живот. Тогава и децата, които във всичко подражават на големите, ще имат достоен пример - и което е по- утешително - самата нация - достойни утрешни граждани, които и при най-трудните условия ще знаят с успех да излязат от всички мъчнотии. Не чакайте сухите чешми да протекат. Има вече нови обилни извори с чиста, кристална вода - изплакнете добре съдовете си и напивайте без страх и без стеснение!
Пийте и напойте всички, които жадуват за новия
живот
, който носи Любов, Мир и радост за всички.
към текста >>
37.
52. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
2) „Когато обичаш, ти осмисляш
живота
си; когато хората те обичат - те осмислят твоя
живот
.” „Съвременното човечество се нуждае от честни управници и от честни духовници.
Драги братя, (В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр.
2) „Когато обичаш, ти осмисляш
живота
си; когато хората те обичат - те осмислят твоя
живот
.” „Съвременното човечество се нуждае от честни управници и от честни духовници.
Те са поставени от Бога да управляват, да ръководят хората, затова носят на съвестта си голяма отговорност.” Най-първо човек трябаа да бъде честен и справедлив! Да бъдеш честен, значи да служиш на себе си, на своята личност, на човешкото. Да бъдеш справедлив, значи да служиш на Божественото начало в себе си, на Бога. Само така човек може да се ползува от благата, които Бог му е дал, както за да може да опита благата, които храната му дава, той трябва да има здрав стомах; да може да опита облагата, които облеклото му дава, трябва да има здраво тяло. Някои човеци приличат на пукнати стомни.
към текста >>
Той еднакво пои тия, които го харесват й тия, които му хвърлят кал и камъни, а после, изжаднели, забравили какво са правили, пият от водите му... Той минава навсякъде - пътува, търси море и по пътя си се събира с подобни на себе си, пои градини, носи
живот
, работи... Знай, когато работиш, Бог е с теб, когато се трудиш - хората, а когато се мъчиш - дяволът.
Някои човеци приличат на пукнати стомни. Пълни ги колкото искаш - те все са празни. Това са недоволните, вечно недоволните, които сами не знаят какво искат. Стр. 176/1036 Други има, които са като здрави стомни, пълни са, но за себе си - докато го не хванеш за врата и го не понаведеш - нищо не пускат! Третите хора - те са по-редки, но те са истинските човеци - те са като извора, който постоянно блика.
Той еднакво пои тия, които го харесват й тия, които му хвърлят кал и камъни, а после, изжаднели, забравили какво са правили, пият от водите му... Той минава навсякъде - пътува, търси море и по пътя си се събира с подобни на себе си, пои градини, носи
живот
, работи... Знай, когато работиш, Бог е с теб, когато се трудиш - хората, а когато се мъчиш - дяволът.
Когато работиш, ти и ще любиш, защото Бог без любов е немислим. Но и дяволът люби. Ако любиш и оглупяваш - дяволът е в твоята любов, но ако ставаш по- мъдър - ти имаш истинската любов. Животът без любов не може да се прояви. Човек е само проводник на разумното - той не го създава сега.
към текста >>
Животът
без любов не може да се прояви.
Третите хора - те са по-редки, но те са истинските човеци - те са като извора, който постоянно блика. Той еднакво пои тия, които го харесват й тия, които му хвърлят кал и камъни, а после, изжаднели, забравили какво са правили, пият от водите му... Той минава навсякъде - пътува, търси море и по пътя си се събира с подобни на себе си, пои градини, носи живот, работи... Знай, когато работиш, Бог е с теб, когато се трудиш - хората, а когато се мъчиш - дяволът. Когато работиш, ти и ще любиш, защото Бог без любов е немислим. Но и дяволът люби. Ако любиш и оглупяваш - дяволът е в твоята любов, но ако ставаш по- мъдър - ти имаш истинската любов.
Животът
без любов не може да се прояви.
Човек е само проводник на разумното - той не го създава сега. Щом говориш истината - по това ще познаеш, че си я казал: вътре в тебе тишина и спокойствие ще настане. Имай за Господа едно понятие, че Той е най-разумният, най-красивият, най-силният, най- добрият, Който е навсякъде и никога не умира. Помни, че щом почне да иде животът и любовта - страданията и страхът изчезват. Страхът е отклонение от правия път.
към текста >>
Помни, че щом почне да иде
животът
и любовта - страданията и страхът изчезват.
Ако любиш и оглупяваш - дяволът е в твоята любов, но ако ставаш по- мъдър - ти имаш истинската любов. Животът без любов не може да се прояви. Човек е само проводник на разумното - той не го създава сега. Щом говориш истината - по това ще познаеш, че си я казал: вътре в тебе тишина и спокойствие ще настане. Имай за Господа едно понятие, че Той е най-разумният, най-красивият, най-силният, най- добрият, Който е навсякъде и никога не умира.
Помни, че щом почне да иде
животът
и любовта - страданията и страхът изчезват.
Страхът е отклонение от правия път. Но щом дойде доброто - страхът изчезва. Затова, колкото и малка добра мисъл да ти дойде - веднага я изпълни - дай ход на доброто у тебе. И с това, без да забележиш, ти ще пораснеш духовно повече, отколкото си можел да помислиш - и много мъчнотии от всекидневния ти живот ще ти се сторят - много лесни. Бъдете светли и чисти!
към текста >>
И с това, без да забележиш, ти ще пораснеш духовно повече, отколкото си можел да помислиш - и много мъчнотии от всекидневния ти
живот
ще ти се сторят - много лесни.
Имай за Господа едно понятие, че Той е най-разумният, най-красивият, най-силният, най- добрият, Който е навсякъде и никога не умира. Помни, че щом почне да иде животът и любовта - страданията и страхът изчезват. Страхът е отклонение от правия път. Но щом дойде доброто - страхът изчезва. Затова, колкото и малка добра мисъл да ти дойде - веднага я изпълни - дай ход на доброто у тебе.
И с това, без да забележиш, ти ще пораснеш духовно повече, отколкото си можел да помислиш - и много мъчнотии от всекидневния ти
живот
ще ти се сторят - много лесни.
Бъдете светли и чисти! С братски поздрав: Любомир
към текста >>
38.
53. ОТ НАШИТЕ МИСЛИ И ЧУВСТВА ЗАВИСИ (бр. 15, 15.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Неврастенията на съвременния свят се дължи на отровата на млекопитающите
животни
, които хората ядат.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 1) „От нашите мисли и чувства зависи бъдещето ни.
Неврастенията на съвременния свят се дължи на отровата на млекопитающите
животни
, които хората ядат.
В животните има жажда за живот и при заколването в тях се образува една ужасна отрова.” Много человеци разбират добре как да утоят едно животно за коледа, или как да отрастят един хубав сорт грозде, но да отгледат правилно едно дете, да се възсъздадат в него всичката оная вътрешна красота, която изобщо крие човешката душа в себе си - на това са способни твърде малцина. Много человеци също така знаят, че от развалената храна боли стомах - но малцина са, които мислят малко по-дълбоко да разберат, че ако несуровата храна разваля стомаха, злото чувство, омраза, ненавист, алчност развалят човешкото сърце, а и лошата мисъл разрушава ума на човека по същия начин, както всяка отрова... Стр. 177/1036 И затова всички ония гениални хора, които са идвали в света: Богочовеците, които са ставали отпосле родоначалници на религии, са се стремили тъкмо към това: да дадат на хората една здрава наука, една добра религия, която да ги учи, да им даде методи да развият добрите заложби, които се крият във всеки човек, да вземат те надмощието в неговата личност и да му станат ръководни начала в неговия живот. Но както една храна, която не стои при необходимите условия, при които трябва да се спазва, се разваля - така и науки, под влияние на користолюбие, се изопачават, а религиите - отпадат от своята първоначална чистота и става нужда да бъдат подновявани чрез твореца на „нови завети.” Всяка наука, която учи хората да се избиват, не е никаква наука и всяка религия, която разделя хората и ги кара да се мразят, не е никаква религия. Не са важни вече фразите и красивите думи.
към текста >>
В
животните
има жажда за
живот
и при заколването в тях се образува една ужасна отрова.” Много человеци разбират добре как да утоят едно
животно
за коледа, или как да отрастят един хубав сорт грозде, но да отгледат правилно едно дете, да се възсъздадат в него всичката оная вътрешна красота, която изобщо крие човешката душа в себе си - на това са способни твърде малцина.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 1) „От нашите мисли и чувства зависи бъдещето ни. Неврастенията на съвременния свят се дължи на отровата на млекопитающите животни, които хората ядат.
В
животните
има жажда за
живот
и при заколването в тях се образува една ужасна отрова.” Много человеци разбират добре как да утоят едно
животно
за коледа, или как да отрастят един хубав сорт грозде, но да отгледат правилно едно дете, да се възсъздадат в него всичката оная вътрешна красота, която изобщо крие човешката душа в себе си - на това са способни твърде малцина.
Много человеци също така знаят, че от развалената храна боли стомах - но малцина са, които мислят малко по-дълбоко да разберат, че ако несуровата храна разваля стомаха, злото чувство, омраза, ненавист, алчност развалят човешкото сърце, а и лошата мисъл разрушава ума на човека по същия начин, както всяка отрова... Стр. 177/1036 И затова всички ония гениални хора, които са идвали в света: Богочовеците, които са ставали отпосле родоначалници на религии, са се стремили тъкмо към това: да дадат на хората една здрава наука, една добра религия, която да ги учи, да им даде методи да развият добрите заложби, които се крият във всеки човек, да вземат те надмощието в неговата личност и да му станат ръководни начала в неговия живот. Но както една храна, която не стои при необходимите условия, при които трябва да се спазва, се разваля - така и науки, под влияние на користолюбие, се изопачават, а религиите - отпадат от своята първоначална чистота и става нужда да бъдат подновявани чрез твореца на „нови завети.” Всяка наука, която учи хората да се избиват, не е никаква наука и всяка религия, която разделя хората и ги кара да се мразят, не е никаква религия. Не са важни вече фразите и красивите думи. Ако орежете коренчетата на едно дърво, то изсъхва.
към текста >>
177/1036 И затова всички ония гениални хора, които са идвали в света: Богочовеците, които са ставали отпосле родоначалници на религии, са се стремили тъкмо към това: да дадат на хората една здрава наука, една добра религия, която да ги учи, да им даде методи да развият добрите заложби, които се крият във всеки човек, да вземат те надмощието в неговата личност и да му станат ръководни начала в неговия
живот
.
15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 1) „От нашите мисли и чувства зависи бъдещето ни. Неврастенията на съвременния свят се дължи на отровата на млекопитающите животни, които хората ядат. В животните има жажда за живот и при заколването в тях се образува една ужасна отрова.” Много человеци разбират добре как да утоят едно животно за коледа, или как да отрастят един хубав сорт грозде, но да отгледат правилно едно дете, да се възсъздадат в него всичката оная вътрешна красота, която изобщо крие човешката душа в себе си - на това са способни твърде малцина. Много человеци също така знаят, че от развалената храна боли стомах - но малцина са, които мислят малко по-дълбоко да разберат, че ако несуровата храна разваля стомаха, злото чувство, омраза, ненавист, алчност развалят човешкото сърце, а и лошата мисъл разрушава ума на човека по същия начин, както всяка отрова... Стр.
177/1036 И затова всички ония гениални хора, които са идвали в света: Богочовеците, които са ставали отпосле родоначалници на религии, са се стремили тъкмо към това: да дадат на хората една здрава наука, една добра религия, която да ги учи, да им даде методи да развият добрите заложби, които се крият във всеки човек, да вземат те надмощието в неговата личност и да му станат ръководни начала в неговия
живот
.
Но както една храна, която не стои при необходимите условия, при които трябва да се спазва, се разваля - така и науки, под влияние на користолюбие, се изопачават, а религиите - отпадат от своята първоначална чистота и става нужда да бъдат подновявани чрез твореца на „нови завети.” Всяка наука, която учи хората да се избиват, не е никаква наука и всяка религия, която разделя хората и ги кара да се мразят, не е никаква религия. Не са важни вече фразите и красивите думи. Ако орежете коренчетата на едно дърво, то изсъхва. Ако едно учение, ако една религия изгубват връзката с Истината, с живата природа, със страдащите хора, на които трябва да донесе напътствие, облекчение и светлина в пътя, това не са никакви учения, никакви религии, никакви науки! Ако един капитан не знае да избегне подводните капани - и разбива кораба - той не е никакъв капитан.
към текста >>
39.
56. БОГ НИКОГА НЕ ВЗИМА ТОВА, КОЕТО Е ДАЛ (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
1) „Бог е Първоизточникът на
живота
, от който човешката душа се е някога отделила, но е забравила своя произход.” Силата на един народ се определя от разумните задачи, които той може да реализира за общо благо.
56. БОГ НИКОГА НЕ ВЗИМА ТОВА, КОЕТО Е ДАЛ (бр. 16, 20.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 16, 20.ІV.1930 г., София, стр.
1) „Бог е Първоизточникът на
живота
, от който човешката душа се е някога отделила, но е забравила своя произход.” Силата на един народ се определя от разумните задачи, които той може да реализира за общо благо.
Силата на един народ, както и силата на един човек, седи в неговата права мисъл, добро чувство и правилна постъпка. Правата мисъл се познава по това, че когато тя дойде в ума ни, винаги ни светва, чувствуваме един въз-йем, желание за дейност. Доброто чувство носи в себе си една особена топлина и радост в душата, чувство на разширение-като че целият свят е твой,.всички около като че ти са все стари познати, с които отдавна не си се виждал. Правилната постъпка се познава по своя плод. Както едно дърво не дава веднъж горчив плод и друг път - сладък, така и постъпката, която ни носи променливи резултати, не може да бъде добра.
към текста >>
Много външни закони има писани, които уж редят
живота
, но в края на краищата разбойниците ограбват, престъпниците убиват, лъжците лъжат... Тъй че човек сам избира на кой закон ще служи: външния, или тоя, който си е вътре в него.
Правата мисъл се познава по това, че когато тя дойде в ума ни, винаги ни светва, чувствуваме един въз-йем, желание за дейност. Доброто чувство носи в себе си една особена топлина и радост в душата, чувство на разширение-като че целият свят е твой,.всички около като че ти са все стари познати, с които отдавна не си се виждал. Правилната постъпка се познава по своя плод. Както едно дърво не дава веднъж горчив плод и друг път - сладък, така и постъпката, която ни носи променливи резултати, не може да бъде добра. Мярката на добрата постъпка си самият ти!
Много външни закони има писани, които уж редят
живота
, но в края на краищата разбойниците ограбват, престъпниците убиват, лъжците лъжат... Тъй че човек сам избира на кой закон ще служи: външния, или тоя, който си е вътре в него.
И според това има и резултати, има и плодове. Плодът на единия закон е болест и нещастия, и скръб и смърт; на другия: мъдрост, любов, радост. Според избора - ще бъде и животът ти!
към текста >>
Според избора - ще бъде и
животът
ти!
Както едно дърво не дава веднъж горчив плод и друг път - сладък, така и постъпката, която ни носи променливи резултати, не може да бъде добра. Мярката на добрата постъпка си самият ти! Много външни закони има писани, които уж редят живота, но в края на краищата разбойниците ограбват, престъпниците убиват, лъжците лъжат... Тъй че човек сам избира на кой закон ще служи: външния, или тоя, който си е вътре в него. И според това има и резултати, има и плодове. Плодът на единия закон е болест и нещастия, и скръб и смърт; на другия: мъдрост, любов, радост.
Според избора - ще бъде и
животът
ти!
към текста >>
40.
57. ЗАЩО СЕ ПОЯВИХМЕ НИЙ - РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА -
,
,
ТОМ 21
57. ЗАЩО СЕ ПОЯВИХМЕ НИЙ - РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА - В ПОЛИТИКО-ОБЩЕСТВЕНИЯ
ЖИВОТ
(бр.
57. ЗАЩО СЕ ПОЯВИХМЕ НИЙ - РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА - В ПОЛИТИКО-ОБЩЕСТВЕНИЯ
ЖИВОТ
(бр.
16, 20.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 16, 20.ІV.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Когато една нация или народ бъдат доведени от своите водачи до безизходно положение, тогава водачите биват сменяни с нови, които повеждат народа по нови пътища и върху развалините на старото изграждат новото, което ново винаги в живота си има свое определено място. Някога, когато в мрак и безпътица беше изпаднал израилтянският народ, появи се Мойсей, който по нови пътища, с нови идеали спаси народа си.
към текста >>
1) Андро Лулчев Когато една нация или народ бъдат доведени от своите водачи до безизходно положение, тогава водачите биват сменяни с нови, които повеждат народа по нови пътища и върху развалините на старото изграждат новото, което ново винаги в
живота
си има свое определено място.
57. ЗАЩО СЕ ПОЯВИХМЕ НИЙ - РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА - В ПОЛИТИКО-ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ (бр. 16, 20.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 16, 20.ІV.1930 г., София, стр.
1) Андро Лулчев Когато една нация или народ бъдат доведени от своите водачи до безизходно положение, тогава водачите биват сменяни с нови, които повеждат народа по нови пътища и върху развалините на старото изграждат новото, което ново винаги в
живота
си има свое определено място.
Някога, когато в мрак и безпътица беше изпаднал израилтянският народ, появи се Мойсей, който по нови пътища, с нови идеали спаси народа си. Всяко време си носи и иска своето и всяка работа - майстора. Върху развалините на Римската империя светнаха лъчите на новото учение на Исуса Христа... Световната еволюция, със своя процес иде да подчертае, че когато народите са изпаднали в безпътица, оставали без идеали и истински водачи, в такива тежки дни винаги са се появявали истински водачи, които по нови пътища, с нов строй, нов морал, нов живот са повеждали и спасявали народа си. В нашия петдесетгодишен свободно-политически живот има доста светли дати, когато в мрака на политическа безпътица, сред безбройни кризи са се появявали идеалисти, които, със своя себеотрицателен живот и с новите идеи, по нови пътища, са спасявали народа ни. Днес неоспорим факт е за всички, че нашият народ преживява тежки дни, аутрешниятден е пълен с изненади за всички.
към текста >>
Върху развалините на Римската империя светнаха лъчите на новото учение на Исуса Христа... Световната еволюция, със своя процес иде да подчертае, че когато народите са изпаднали в безпътица, оставали без идеали и истински водачи, в такива тежки дни винаги са се появявали истински водачи, които по нови пътища, с нов строй, нов морал, нов
живот
са повеждали и спасявали народа си.
„Ратник на свободата”, бр. 16, 20.ІV.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Когато една нация или народ бъдат доведени от своите водачи до безизходно положение, тогава водачите биват сменяни с нови, които повеждат народа по нови пътища и върху развалините на старото изграждат новото, което ново винаги в живота си има свое определено място. Някога, когато в мрак и безпътица беше изпаднал израилтянският народ, появи се Мойсей, който по нови пътища, с нови идеали спаси народа си. Всяко време си носи и иска своето и всяка работа - майстора.
Върху развалините на Римската империя светнаха лъчите на новото учение на Исуса Христа... Световната еволюция, със своя процес иде да подчертае, че когато народите са изпаднали в безпътица, оставали без идеали и истински водачи, в такива тежки дни винаги са се появявали истински водачи, които по нови пътища, с нов строй, нов морал, нов
живот
са повеждали и спасявали народа си.
В нашия петдесетгодишен свободно-политически живот има доста светли дати, когато в мрака на политическа безпътица, сред безбройни кризи са се появявали идеалисти, които, със своя себеотрицателен живот и с новите идеи, по нови пътища, са спасявали народа ни. Днес неоспорим факт е за всички, че нашият народ преживява тежки дни, аутрешниятден е пълен с изненади за всички. Всред този мрак, безбройни кризи, тъй както в миналото, в тежки дни за народа, така и сега, светят идеите на Ратниците на свободата. Защо се появихме ний в политико-обществения живот? Това е въпрос, който ще се разгледа в отделна брошура, а сега само вкратце ще се занимаем.
към текста >>
В нашия петдесетгодишен свободно-политически
живот
има доста светли дати, когато в мрака на политическа безпътица, сред безбройни кризи са се появявали идеалисти, които, със своя себеотрицателен
живот
и с новите идеи, по нови пътища, са спасявали народа ни.
16, 20.ІV.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Когато една нация или народ бъдат доведени от своите водачи до безизходно положение, тогава водачите биват сменяни с нови, които повеждат народа по нови пътища и върху развалините на старото изграждат новото, което ново винаги в живота си има свое определено място. Някога, когато в мрак и безпътица беше изпаднал израилтянският народ, появи се Мойсей, който по нови пътища, с нови идеали спаси народа си. Всяко време си носи и иска своето и всяка работа - майстора. Върху развалините на Римската империя светнаха лъчите на новото учение на Исуса Христа... Световната еволюция, със своя процес иде да подчертае, че когато народите са изпаднали в безпътица, оставали без идеали и истински водачи, в такива тежки дни винаги са се появявали истински водачи, които по нови пътища, с нов строй, нов морал, нов живот са повеждали и спасявали народа си.
В нашия петдесетгодишен свободно-политически
живот
има доста светли дати, когато в мрака на политическа безпътица, сред безбройни кризи са се появявали идеалисти, които, със своя себеотрицателен
живот
и с новите идеи, по нови пътища, са спасявали народа ни.
Днес неоспорим факт е за всички, че нашият народ преживява тежки дни, аутрешниятден е пълен с изненади за всички. Всред този мрак, безбройни кризи, тъй както в миналото, в тежки дни за народа, така и сега, светят идеите на Ратниците на свободата. Защо се появихме ний в политико-обществения живот? Това е въпрос, който ще се разгледа в отделна брошура, а сега само вкратце ще се занимаем. Ний, Ратниците на свободата, не се появихме за една нощ като фантастична приказка.
към текста >>
Защо се появихме ний в политико-обществения
живот
?
Всяко време си носи и иска своето и всяка работа - майстора. Върху развалините на Римската империя светнаха лъчите на новото учение на Исуса Христа... Световната еволюция, със своя процес иде да подчертае, че когато народите са изпаднали в безпътица, оставали без идеали и истински водачи, в такива тежки дни винаги са се появявали истински водачи, които по нови пътища, с нов строй, нов морал, нов живот са повеждали и спасявали народа си. В нашия петдесетгодишен свободно-политически живот има доста светли дати, когато в мрака на политическа безпътица, сред безбройни кризи са се появявали идеалисти, които, със своя себеотрицателен живот и с новите идеи, по нови пътища, са спасявали народа ни. Днес неоспорим факт е за всички, че нашият народ преживява тежки дни, аутрешниятден е пълен с изненади за всички. Всред този мрак, безбройни кризи, тъй както в миналото, в тежки дни за народа, така и сега, светят идеите на Ратниците на свободата.
Защо се появихме ний в политико-обществения
живот
?
Това е въпрос, който ще се разгледа в отделна брошура, а сега само вкратце ще се занимаем. Ний, Ратниците на свободата, не се появихме за една нощ като фантастична приказка. Нито с нощни преврати, нито по заповед отгоре, отвън. Не дойдохме ний да лъжем и приспиваме народа с красиви фрази и да го храним с още по- красиви идеали и обещания, а там, гдето те не помагат, да им изпращаме картечници и шпиц команди... А след изборите да забравяме избирателите си и приятелите си и да се пазим от избраниците си с кучета, явни и тайни полицаи. Не дойдохме ний да вървим по пътя на „опитни” политици и си правим развлечения, както тия в Дуранкулак, Шабла, Тръстеник 1912, 1913, 1915, 9.VІ.1923 г, и делим народа на „умни и балами”.
към текста >>
[Закона за защите на държавата] Не, не, ний се появихме в нашия политико-обществен
живот
по силата на историческия, еволюционния път и пътя на
живота
- действителният
живот
е с нас, зада донесем новото и изведем народа оттози мрак и безпътица по нов път, с нови идеи, бързи реформи - да спасим народа си от самоизтребление, робство.
Нито с нощни преврати, нито по заповед отгоре, отвън. Не дойдохме ний да лъжем и приспиваме народа с красиви фрази и да го храним с още по- красиви идеали и обещания, а там, гдето те не помагат, да им изпращаме картечници и шпиц команди... А след изборите да забравяме избирателите си и приятелите си и да се пазим от избраниците си с кучета, явни и тайни полицаи. Не дойдохме ний да вървим по пътя на „опитни” политици и си правим развлечения, както тия в Дуранкулак, Шабла, Тръстеник 1912, 1913, 1915, 9.VІ.1923 г, и делим народа на „умни и балами”. Не се появихме ний, за да вървим по старите отъпкани пътища и да разделяме, както беше досега, брата от брата, син от баща, баща от син; селянин от съселянин, гражданин от съгражданин; да насъскваме селянина срещу гражданина, гражданина срещу селянина. Не се появихме ний да делим народа си „исти”, „исти”... и насаждаме и тровим народа със злобата, омразата, „безследно изчезнали”, опит за бягство и крием зад З.З.Д.
[Закона за защите на държавата] Не, не, ний се появихме в нашия политико-обществен
живот
по силата на историческия, еволюционния път и пътя на
живота
- действителният
живот
е с нас, зада донесем новото и изведем народа оттози мрак и безпътица по нов път, с нови идеи, бързи реформи - да спасим народа си от самоизтребление, робство.
Ний се появихме като нова струя в нашия политико-обществен живот, за да си заемем историческото място в него. Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически живот тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма. Така и сега нашия истински политически живот извиква нас - хората на новото, на новите идеи и пътища, опрени на Христовите принципи, да поведат и поемат съдбините на народа. Старите партии, като армия от първите випуски, ще идат в запаса и по силата на необходимостта на историческия път и живота, ще бъдат изместени, отстранени от политическия живот, от хората на новите политически организации и партии, които ще донесат новото, необходимото за времето и нуждите на народа ни. Ний, Ратниците на свободата, сме извикани от времето и нуждите на народа в нашия политикообществен живот да поемем съдбините народни, за да изградим нова утрешна България, каквато тя трябва днес и утре да бъде.
към текста >>
Ний се появихме като нова струя в нашия политико-обществен
живот
, за да си заемем историческото място в него.
Не дойдохме ний да лъжем и приспиваме народа с красиви фрази и да го храним с още по- красиви идеали и обещания, а там, гдето те не помагат, да им изпращаме картечници и шпиц команди... А след изборите да забравяме избирателите си и приятелите си и да се пазим от избраниците си с кучета, явни и тайни полицаи. Не дойдохме ний да вървим по пътя на „опитни” политици и си правим развлечения, както тия в Дуранкулак, Шабла, Тръстеник 1912, 1913, 1915, 9.VІ.1923 г, и делим народа на „умни и балами”. Не се появихме ний, за да вървим по старите отъпкани пътища и да разделяме, както беше досега, брата от брата, син от баща, баща от син; селянин от съселянин, гражданин от съгражданин; да насъскваме селянина срещу гражданина, гражданина срещу селянина. Не се появихме ний да делим народа си „исти”, „исти”... и насаждаме и тровим народа със злобата, омразата, „безследно изчезнали”, опит за бягство и крием зад З.З.Д. [Закона за защите на държавата] Не, не, ний се появихме в нашия политико-обществен живот по силата на историческия, еволюционния път и пътя на живота - действителният живот е с нас, зада донесем новото и изведем народа оттози мрак и безпътица по нов път, с нови идеи, бързи реформи - да спасим народа си от самоизтребление, робство.
Ний се появихме като нова струя в нашия политико-обществен
живот
, за да си заемем историческото място в него.
Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически живот тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма. Така и сега нашия истински политически живот извиква нас - хората на новото, на новите идеи и пътища, опрени на Христовите принципи, да поведат и поемат съдбините на народа. Старите партии, като армия от първите випуски, ще идат в запаса и по силата на необходимостта на историческия път и живота, ще бъдат изместени, отстранени от политическия живот, от хората на новите политически организации и партии, които ще донесат новото, необходимото за времето и нуждите на народа ни. Ний, Ратниците на свободата, сме извикани от времето и нуждите на народа в нашия политикообществен живот да поемем съдбините народни, за да изградим нова утрешна България, каквато тя трябва днес и утре да бъде. Ний, Ратниците на свободата, се появихме като една необходимост за времето и народа ни и тепърва ще кажем нашата дума.
към текста >>
Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически
живот
тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма.
Не дойдохме ний да вървим по пътя на „опитни” политици и си правим развлечения, както тия в Дуранкулак, Шабла, Тръстеник 1912, 1913, 1915, 9.VІ.1923 г, и делим народа на „умни и балами”. Не се появихме ний, за да вървим по старите отъпкани пътища и да разделяме, както беше досега, брата от брата, син от баща, баща от син; селянин от съселянин, гражданин от съгражданин; да насъскваме селянина срещу гражданина, гражданина срещу селянина. Не се появихме ний да делим народа си „исти”, „исти”... и насаждаме и тровим народа със злобата, омразата, „безследно изчезнали”, опит за бягство и крием зад З.З.Д. [Закона за защите на държавата] Не, не, ний се появихме в нашия политико-обществен живот по силата на историческия, еволюционния път и пътя на живота - действителният живот е с нас, зада донесем новото и изведем народа оттози мрак и безпътица по нов път, с нови идеи, бързи реформи - да спасим народа си от самоизтребление, робство. Ний се появихме като нова струя в нашия политико-обществен живот, за да си заемем историческото място в него.
Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически
живот
тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма.
Така и сега нашия истински политически живот извиква нас - хората на новото, на новите идеи и пътища, опрени на Христовите принципи, да поведат и поемат съдбините на народа. Старите партии, като армия от първите випуски, ще идат в запаса и по силата на необходимостта на историческия път и живота, ще бъдат изместени, отстранени от политическия живот, от хората на новите политически организации и партии, които ще донесат новото, необходимото за времето и нуждите на народа ни. Ний, Ратниците на свободата, сме извикани от времето и нуждите на народа в нашия политикообществен живот да поемем съдбините народни, за да изградим нова утрешна България, каквато тя трябва днес и утре да бъде. Ний, Ратниците на свободата, се появихме като една необходимост за времето и народа ни и тепърва ще кажем нашата дума.
към текста >>
Така и сега нашия истински политически
живот
извиква нас - хората на новото, на новите идеи и пътища, опрени на Христовите принципи, да поведат и поемат съдбините на народа.
Не се появихме ний, за да вървим по старите отъпкани пътища и да разделяме, както беше досега, брата от брата, син от баща, баща от син; селянин от съселянин, гражданин от съгражданин; да насъскваме селянина срещу гражданина, гражданина срещу селянина. Не се появихме ний да делим народа си „исти”, „исти”... и насаждаме и тровим народа със злобата, омразата, „безследно изчезнали”, опит за бягство и крием зад З.З.Д. [Закона за защите на държавата] Не, не, ний се появихме в нашия политико-обществен живот по силата на историческия, еволюционния път и пътя на живота - действителният живот е с нас, зада донесем новото и изведем народа оттози мрак и безпътица по нов път, с нови идеи, бързи реформи - да спасим народа си от самоизтребление, робство. Ний се появихме като нова струя в нашия политико-обществен живот, за да си заемем историческото място в него. Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически живот тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма.
Така и сега нашия истински политически
живот
извиква нас - хората на новото, на новите идеи и пътища, опрени на Христовите принципи, да поведат и поемат съдбините на народа.
Старите партии, като армия от първите випуски, ще идат в запаса и по силата на необходимостта на историческия път и живота, ще бъдат изместени, отстранени от политическия живот, от хората на новите политически организации и партии, които ще донесат новото, необходимото за времето и нуждите на народа ни. Ний, Ратниците на свободата, сме извикани от времето и нуждите на народа в нашия политикообществен живот да поемем съдбините народни, за да изградим нова утрешна България, каквато тя трябва днес и утре да бъде. Ний, Ратниците на свободата, се появихме като една необходимост за времето и народа ни и тепърва ще кажем нашата дума.
към текста >>
Старите партии, като армия от първите випуски, ще идат в запаса и по силата на необходимостта на историческия път и
живота
, ще бъдат изместени, отстранени от политическия
живот
, от хората на новите политически организации и партии, които ще донесат новото, необходимото за времето и нуждите на народа ни.
Не се появихме ний да делим народа си „исти”, „исти”... и насаждаме и тровим народа със злобата, омразата, „безследно изчезнали”, опит за бягство и крием зад З.З.Д. [Закона за защите на държавата] Не, не, ний се появихме в нашия политико-обществен живот по силата на историческия, еволюционния път и пътя на живота - действителният живот е с нас, зада донесем новото и изведем народа оттози мрак и безпътица по нов път, с нови идеи, бързи реформи - да спасим народа си от самоизтребление, робство. Ний се появихме като нова струя в нашия политико-обществен живот, за да си заемем историческото място в него. Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически живот тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма. Така и сега нашия истински политически живот извиква нас - хората на новото, на новите идеи и пътища, опрени на Христовите принципи, да поведат и поемат съдбините на народа.
Старите партии, като армия от първите випуски, ще идат в запаса и по силата на необходимостта на историческия път и
живота
, ще бъдат изместени, отстранени от политическия
живот
, от хората на новите политически организации и партии, които ще донесат новото, необходимото за времето и нуждите на народа ни.
Ний, Ратниците на свободата, сме извикани от времето и нуждите на народа в нашия политикообществен живот да поемем съдбините народни, за да изградим нова утрешна България, каквато тя трябва днес и утре да бъде. Ний, Ратниците на свободата, се появихме като една необходимост за времето и народа ни и тепърва ще кажем нашата дума.
към текста >>
Ний, Ратниците на свободата, сме извикани от времето и нуждите на народа в нашия политикообществен
живот
да поемем съдбините народни, за да изградим нова утрешна България, каквато тя трябва днес и утре да бъде.
[Закона за защите на държавата] Не, не, ний се появихме в нашия политико-обществен живот по силата на историческия, еволюционния път и пътя на живота - действителният живот е с нас, зада донесем новото и изведем народа оттози мрак и безпътица по нов път, с нови идеи, бързи реформи - да спасим народа си от самоизтребление, робство. Ний се появихме като нова струя в нашия политико-обществен живот, за да си заемем историческото място в него. Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически живот тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма. Така и сега нашия истински политически живот извиква нас - хората на новото, на новите идеи и пътища, опрени на Христовите принципи, да поведат и поемат съдбините на народа. Старите партии, като армия от първите випуски, ще идат в запаса и по силата на необходимостта на историческия път и живота, ще бъдат изместени, отстранени от политическия живот, от хората на новите политически организации и партии, които ще донесат новото, необходимото за времето и нуждите на народа ни.
Ний, Ратниците на свободата, сме извикани от времето и нуждите на народа в нашия политикообществен
живот
да поемем съдбините народни, за да изградим нова утрешна България, каквато тя трябва днес и утре да бъде.
Ний, Ратниците на свободата, се появихме като една необходимост за времето и народа ни и тепърва ще кажем нашата дума.
към текста >>
41.
58. МЛАДЕЖТА (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
За едни можем да намерим сили да ги отстраним, а други да не са под наша власт, но ний трябва да започнем най-напред от родителите, те да се опомнят и откажат от лекия и булеварден
живот
и с личния си пример дадат поука на младите и околните на порядъчен
живот
, защото родителите са огледало на младежта, тя в това огледало визира утрешния свой лик.
Не носеха рокли над колена, деколтета до гърди, още не стриже-ха „буби копф”, не знаеха файфоклоци, журове да дават, модерни негърски танци да танцуват, червени устни и с набрашнени лица не ходеха... Нашите родители с личен пример ни подсказаха по кой път да вървим. И посяха те семена в нашите души, които семена не закъсняха да изникнат. Още 15 ÷ 16-годишни юноши, ний пълнехме читалищата, библиотеките, сказки, диспути, реферати - всичко това бяха неща обикновени. Бакунин, Кропоткин, Карл Маркс, Ботев, Левски бяха станали кумири -десятки бяха готови да сложат главите си за техните идеи, а когато Балканската война се обяви, ний, 16-годишни хлапаци ученици, писалките захвърлихме, пушките уловихме и граница прехвърлихме, да се борим за свободата на брата роб! На 21 ÷ 22 години взводове и роти водихме по бойните поля и чудни младежи легнаха из гиздавата Добруджа, равна Тракия и Македонските усои, умряха с пълно съзнание, че те това, що бяха чули от своите родители, учители като идеи - сега трябваше да се приложат думите, да станат дела, защото иначе не биха и били последователни на разбиранията си и възпитанието, па и времето... Други времена бяха тогава, други бяха нашите родители, други семена ни посяха, пай примери ни даваха... Безспорно, борбата, за да дойде младежта* днес в това положение, има много причини.
За едни можем да намерим сили да ги отстраним, а други да не са под наша власт, но ний трябва да започнем най-напред от родителите, те да се опомнят и откажат от лекия и булеварден
живот
и с личния си пример дадат поука на младите и околните на порядъчен
живот
, защото родителите са огледало на младежта, тя в това огледало визира утрешния свой лик.
По-голям морал сред родителите и по-възрастни. По-голям контрол на собствените дела, повече личен пример в доброто. Насърчаване, подкрепяване доброто, скромността, морала, точността, чистотата. Всеки човек, млад или стар, прилича на градина, в която растат цветя и бурени. Да поливаме цветята и да плевим трънето... Всеки човек има и хубави, и лоши дела - да насърчаваме, подкрепяме доброто и кореним злото.
към текста >>
* Има младежи, които кината, булевардите, оргиите, лекият
живот
не ги вълнува.
Всеки човек, млад или стар, прилича на градина, в която растат цветя и бурени. Да поливаме цветята и да плевим трънето... Всеки човек има и хубави, и лоши дела - да насърчаваме, подкрепяме доброто и кореним злото. Ето, което трябва да прави всяка майка, всеки баща, всеки младеж и всеки човек, всеки: като оправи себе си, ще оправи дома си; оправи ли дома си, ще оправи селото, града, околията, окръга - България. Тръгнат ли всички работи в ред, и България ще тръгне, и младежта ще се коригира, а останалото ще дойде от само себе си. Рибата се омирисва от главата.
* Има младежи, които кината, булевардите, оргиите, лекият
живот
не ги вълнува.
Това са Толстоистите, въздържателите, вегетарианците, християнските духовни братства, Ново общество, групите Григори Петров и пр., и пр. (бел. а.).
към текста >>
42.
59. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Вий тогава може да си умрете както с тях, така и без тях, защото не е важно колко хляб има на една хлебарница, а е важно това парче хляб, което е влязло в стомаха ти и ти дава сили и
живот
да работиш.
Така, ако дойде един човек и ви посочи едно житно зърно и ви каже, че това зърно може да ви даде сто други, и ако вие, без да знаете и разберете, го хвърлите някъде на земята и отидете на сутрешния ден и видите, че няма нищо покарало - ще наречете ли човека лъжец? Или ще трябва най- напред да научите как се оре, сее, как възраства житото, как дава клас, и от едно зърно - сто и повече зърна? Та, и тия закони, които ще ви ги кажа, са верни, но и тях трябва да знаете как да ги приложите, как да ги посадите вътре във вас, не само на думи, а дълбоко в душата си. Без това, каквото и да ви се каже, то ще бъде все едно да сееш на камък, на суха и корава земя, на която зърното не може да пусне своите коренчета. Защото, ако вие сте болни и аз да съм и най-добрият лекар и ви дам най-силните и добре действующи лекарства - но ако те стоят пред вас, без да ги вкусите, а само ги гледате - мислите ли, че нещо ще ви помогнат?
Вий тогава може да си умрете както с тях, така и без тях, защото не е важно колко хляб има на една хлебарница, а е важно това парче хляб, което е влязло в стомаха ти и ти дава сили и
живот
да работиш.
Нима София някога е била без хляб? Никога? Но някои хора умряха от глад... Та да се разберем: не е важно какво аз или други ще ви каже - а това, което вие ще разберете и приложите. Не е важно да ви разправя как се готви зелник, как аз го готвя или някой друг, и вие да разправяте това пък на трети, че бил много вкусен и пр., а е важно вие да си го сготвите и го изядете - тогава само той става част от тялото ви - от вас самите и ако ще ви даде някаква сила - дава ви я. Та, и сега, това, което ще ви пиша - е същото, като да ви разправя как ще стане тоя зелник.
към текста >>
43.
60. БОЖЕСТВЕН ЗАКОН (бр. 17, 5.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Какво мислим ний, хората, за тия закони, дали признаваме тяхното съществувание или не, е толкова от значение за тях, Големите и Великите, колкото за нас мнението на мравките за нашата култура и
живот
.
17, 5.V.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 17, 5.V.1930 г., София, стр. 1) „Човек сам избира на кой закон ще служи. И ако избере човешкия - той ще страда и ще умира; а ако избере Божествения – всяка скръб ще се превръща в радост.” Преди да съществуват каквито и да са човешки закони, съществували са законите на природата, а преди да съществуват природните закони - съществували са законите, по които е сътворена и се управлява самата вселена (природа) - Божествените.
Какво мислим ний, хората, за тия закони, дали признаваме тяхното съществувание или не, е толкова от значение за тях, Големите и Великите, колкото за нас мнението на мравките за нашата култура и
живот
.
Но ако те построят своите мравуняци на нашите пътеки - те биват безмилостно стьпквани; мравуняците - разрушавани - и всичко това за тях е бедствие, катаклизми, земетресения, разрушения от незнайни сили... Разумният човек разбира, че не е сам в света, че има и други като него, които искат да живеят и да се радват на тоя живот със същото право, каквото и той самият има. Той разбира, че не е сам, че над тия променчиви купища закони, които всяка камара гласува, и които често отменят, преди да са съумели да ги изпълнят или реализират- седят други закони - природните, а над тях - Божествените; че преди да изпълним законите на слугите, трябва да изпълним исканията на Господаря! И ако бъдат разбрани и изпълнени, то животът му ще бъде съобразно тях и ще даде много по-добър резултат, отколкото сега. Най-малко, няма поне да го тъпчат безполезно, ако не се е съобразил с пътеките на живата природа... Человек трябва да обича себе си, да почита околните си, а да разбира великите закони на природата, на условията, в които е поставен, ако иска да схване по-правилно смисъла на живота.
към текста >>
Но ако те построят своите мравуняци на нашите пътеки - те биват безмилостно стьпквани; мравуняците - разрушавани - и всичко това за тях е бедствие, катаклизми, земетресения, разрушения от незнайни сили... Разумният човек разбира, че не е сам в света, че има и други като него, които искат да живеят и да се радват на тоя
живот
със същото право, каквото и той самият има.
„Ратник на свободата”, бр. 17, 5.V.1930 г., София, стр. 1) „Човек сам избира на кой закон ще служи. И ако избере човешкия - той ще страда и ще умира; а ако избере Божествения – всяка скръб ще се превръща в радост.” Преди да съществуват каквито и да са човешки закони, съществували са законите на природата, а преди да съществуват природните закони - съществували са законите, по които е сътворена и се управлява самата вселена (природа) - Божествените. Какво мислим ний, хората, за тия закони, дали признаваме тяхното съществувание или не, е толкова от значение за тях, Големите и Великите, колкото за нас мнението на мравките за нашата култура и живот.
Но ако те построят своите мравуняци на нашите пътеки - те биват безмилостно стьпквани; мравуняците - разрушавани - и всичко това за тях е бедствие, катаклизми, земетресения, разрушения от незнайни сили... Разумният човек разбира, че не е сам в света, че има и други като него, които искат да живеят и да се радват на тоя
живот
със същото право, каквото и той самият има.
Той разбира, че не е сам, че над тия променчиви купища закони, които всяка камара гласува, и които често отменят, преди да са съумели да ги изпълнят или реализират- седят други закони - природните, а над тях - Божествените; че преди да изпълним законите на слугите, трябва да изпълним исканията на Господаря! И ако бъдат разбрани и изпълнени, то животът му ще бъде съобразно тях и ще даде много по-добър резултат, отколкото сега. Най-малко, няма поне да го тъпчат безполезно, ако не се е съобразил с пътеките на живата природа... Человек трябва да обича себе си, да почита околните си, а да разбира великите закони на природата, на условията, в които е поставен, ако иска да схване по-правилно смисъла на живота.
към текста >>
И ако бъдат разбрани и изпълнени, то
животът
му ще бъде съобразно тях и ще даде много по-добър резултат, отколкото сега.
1) „Човек сам избира на кой закон ще служи. И ако избере човешкия - той ще страда и ще умира; а ако избере Божествения – всяка скръб ще се превръща в радост.” Преди да съществуват каквито и да са човешки закони, съществували са законите на природата, а преди да съществуват природните закони - съществували са законите, по които е сътворена и се управлява самата вселена (природа) - Божествените. Какво мислим ний, хората, за тия закони, дали признаваме тяхното съществувание или не, е толкова от значение за тях, Големите и Великите, колкото за нас мнението на мравките за нашата култура и живот. Но ако те построят своите мравуняци на нашите пътеки - те биват безмилостно стьпквани; мравуняците - разрушавани - и всичко това за тях е бедствие, катаклизми, земетресения, разрушения от незнайни сили... Разумният човек разбира, че не е сам в света, че има и други като него, които искат да живеят и да се радват на тоя живот със същото право, каквото и той самият има. Той разбира, че не е сам, че над тия променчиви купища закони, които всяка камара гласува, и които често отменят, преди да са съумели да ги изпълнят или реализират- седят други закони - природните, а над тях - Божествените; че преди да изпълним законите на слугите, трябва да изпълним исканията на Господаря!
И ако бъдат разбрани и изпълнени, то
животът
му ще бъде съобразно тях и ще даде много по-добър резултат, отколкото сега.
Най-малко, няма поне да го тъпчат безполезно, ако не се е съобразил с пътеките на живата природа... Человек трябва да обича себе си, да почита околните си, а да разбира великите закони на природата, на условията, в които е поставен, ако иска да схване по-правилно смисъла на живота.
към текста >>
Най-малко, няма поне да го тъпчат безполезно, ако не се е съобразил с пътеките на живата природа... Человек трябва да обича себе си, да почита околните си, а да разбира великите закони на природата, на условията, в които е поставен, ако иска да схване по-правилно смисъла на
живота
.
И ако избере човешкия - той ще страда и ще умира; а ако избере Божествения – всяка скръб ще се превръща в радост.” Преди да съществуват каквито и да са човешки закони, съществували са законите на природата, а преди да съществуват природните закони - съществували са законите, по които е сътворена и се управлява самата вселена (природа) - Божествените. Какво мислим ний, хората, за тия закони, дали признаваме тяхното съществувание или не, е толкова от значение за тях, Големите и Великите, колкото за нас мнението на мравките за нашата култура и живот. Но ако те построят своите мравуняци на нашите пътеки - те биват безмилостно стьпквани; мравуняците - разрушавани - и всичко това за тях е бедствие, катаклизми, земетресения, разрушения от незнайни сили... Разумният човек разбира, че не е сам в света, че има и други като него, които искат да живеят и да се радват на тоя живот със същото право, каквото и той самият има. Той разбира, че не е сам, че над тия променчиви купища закони, които всяка камара гласува, и които често отменят, преди да са съумели да ги изпълнят или реализират- седят други закони - природните, а над тях - Божествените; че преди да изпълним законите на слугите, трябва да изпълним исканията на Господаря! И ако бъдат разбрани и изпълнени, то животът му ще бъде съобразно тях и ще даде много по-добър резултат, отколкото сега.
Най-малко, няма поне да го тъпчат безполезно, ако не се е съобразил с пътеките на живата природа... Человек трябва да обича себе си, да почита околните си, а да разбира великите закони на природата, на условията, в които е поставен, ако иска да схване по-правилно смисъла на
живота
.
към текста >>
44.
62. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 17, 5.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
А за да стане това, той трябва да разбере, че тук, на земята, освен неговата лична воля има и други воли, които се месят в
живота
му.
Но за ония, които искат да се използуват от преимуществата на Новата Наука, важно е да знаят законите, основните правила, по които се ръководи тази наука, без което не може и да се получи никакъв резултат. Как би работил един човек, който не е никога сял или садил? И най-хубавите семена да му дадеш, той може нищо да не изкара оттях, не защото не ще, а защото не знае законите, по които става сеението правилно, за да може да получи плод. Новата Наука не се основава на човешки правила и закони - понеже такива закони може всеки да ги пише и често тия, които ги пишат, сами плюят върху им и от депутати и министри стават пенсионери на централния затвор... Новата Наука се базира върху правила, взети от самата природа - тази същата, която помага на всяко добре посадено семе да расте и даде плод. Та, първото нещо, което трябва да се разбере от разумния човек, е не как той може да направи това или онова, а как трябва да го направи - значи как да посее зърното, за да даде най-много плод; как да отгледа кравата, за да даде най-много мляко; как да изучи сина си, та да бъде най-полезен на семейството си, държавата и на себе си!
А за да стане това, той трябва да разбере, че тук, на земята, освен неговата лична воля има и други воли, които се месят в
живота
му.
И че ако той е разумен, ще потърси най-силния, най- справедливия господар да му служи - защото друго е, да речем, да си помощник на селския кмет и на българския цар. В единия случай ще те знаят и почитат само в твоето село, а в другия - в цялата държава. И колкото по-добре мислиш, помагаш и вървиш по плановете на царя -толкова и той ще те обича, помага и дава условия да добруваш. Такъв цар е Природата, която ни заобикаля, всред която живеем, от плоовете и силите на която се ползваме, тъй както се ползва едно неродено дете от всичките блага на майката, като живее в утробата й, без даже да подозира, че има нещо друго... И когато излезе от една утроба, човек се ражда и влиза в друга, много по-голяма, в която също се дава нещо, но се и иска, понеже и съзнанието на човека става по-ясно, по-дълбоко. И като живее доста време тук, човек се ражда наново - в нов свят - и тогава в тоя остават само дрехите му - неговата материя-тяло, което е също както в живия човек, само че нещо му липсва - и това, което именно му липсва – невидимото - то е човекът - инак тялото си е пред нас.
към текста >>
45.
63. ТРИ ПОЛОЖЕНИЯ ИМА (бр. 18, 12.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
1) „Три положения има, които човек може да съпостави в
живота
си: Първото положение е човек да придобива.
63. ТРИ ПОЛОЖЕНИЯ ИМА (бр. 18, 12.V.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 18, 12.V.1930 г., София, стр.
1) „Три положения има, които човек може да съпостави в
живота
си: Първото положение е човек да придобива.
Второто положение е човек да запази това, което е придобил и третото положение е да развие това, което е придобил. При придобиванието в него има сила да разкрива - той е като един следовател. При запазванието той туря нещата в ред и порядък. А да развива - това е качество само на разумния, на благородния, на възвишения човек. В развитието влиза благото на всички.
към текста >>
Само така може да има развитие.” Тоя народ или човек, който е схванал правилно смисъла на
живота
, има сполука в дейността си.
При придобиванието в него има сила да разкрива - той е като един следовател. При запазванието той туря нещата в ред и порядък. А да развива - това е качество само на разумния, на благородния, на възвишения човек. В развитието влиза благото на всички. Благо е само това, което е благо едновременно за всички.
Само така може да има развитие.” Тоя народ или човек, който е схванал правилно смисъла на
живота
, има сполука в дейността си.
И когато дойде несполуката, той разбира причините, отстранява ги, ако са му във възможността, или ги проучава по-дълбоко, по-добре, за да може да съобрази постъпките си с тях. И всичките велики хора, и всичките велики народи по това се отличават от другите, че те са имали идеали, стремели са се да постигнат цели, които на обикновените, „нормални” хора са се стрували мечти, илюзии, празни приказки... Някога така част от еврейския народ посрещна Христа: като лъжец; като към Богохулник се отнесоха с Него свещениците и князете - тия водачи, които бяха сами ослепели вече - и не даваха на другите да прогледнат. Исус им носеше един нов закон, защото със стария те се убиваха един други, предателствуваха пред Римляните, правеха въстания и се взаимно изтребваха. Те, водачите народни - които го водеха само всред нещастия, скърби и мъки - видяха, че народът отива с Новото учение и поискаха на всяка цена да се справят с тоя водач на народите към новите пътища. И Той бе разпнат.
към текста >>
46.
64. СТАРА ПЕСЕН – „ЗА ВОЙНАТА” (бр. 18, 12.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
И ако по делата се измерват доколко тия принципи са съществени и истински; ако „войната се води в името на морални, а не на материални принципи” (както твърди г-н генерал Жеков), и ако това е върховният дълг на всеки гражданин и по неговата лична жертва се измерва съответствието между думите и делата - тогава не е ли странно, че когато хиляди хора падаха и мряха ежедневно по фронта като мухи - той лично лиши това отечество от своето присъствие и знание в най-важното и критическо за народа време, за да отиде да си лекува... ухото във Виена чак... А това, което изнесоха книгите „Защо не победихме” и тая на неговия адютант за
живота
в Главната квартира (да оставим другото, което се знае или говори настрана!), е било само едно светотатство с
живота
на хилядите паднали: вечни книжни интриги, караници и разправии от охолни хора, което те смятат и титулуват война... Ако войната се водеше в името на моралния принцип, а не материалните интереси, тогава и най-висшите морални същества биха препоръчали войната.
2) Една книга е дала повод на зап, генерал Жеков да говори върху важния въпрос за войната. Не пръв път говори той за нея - и, което е още по-важно, в недалечното минало беше - поне повидимуму - едно от лицата, които я дирижираха в качеството си на военен министър отначало, а после главнокомандующ. Но войната сама по себе си е един много сложен комплекс от явления, които съществено се различават и отражават в съзнанията и схващанията на лицата, които вземат участие непосредствено в огъня и тия, които на далечни разстояния по щабове са водили разни преписки и давали заповеди по телефона - и наричат това война. И днес, когато милиони осакатели хора влачат своето жалко съществувание пред очите ни, когато още също тъй пред нас са милиони гробове на най-дейното, на цвета на нациите, труповете на които не са още напълно изгнили в земята - да се смята войната за нещо нормално, и дори да се намира в нея нещо морално - е най-малко един страшен анахронизъм, и то възможен или за тия, които са гледали сраженията само с бинокъл, или за ония, които никога не са ги виждали!... Ний нямаме нищо против убежденията и личните схващания на когото и да е, но смятаме за истински думи самотия, които се живеят, а не само говорят.
И ако по делата се измерват доколко тия принципи са съществени и истински; ако „войната се води в името на морални, а не на материални принципи” (както твърди г-н генерал Жеков), и ако това е върховният дълг на всеки гражданин и по неговата лична жертва се измерва съответствието между думите и делата - тогава не е ли странно, че когато хиляди хора падаха и мряха ежедневно по фронта като мухи - той лично лиши това отечество от своето присъствие и знание в най-важното и критическо за народа време, за да отиде да си лекува... ухото във Виена чак... А това, което изнесоха книгите „Защо не победихме” и тая на неговия адютант за
живота
в Главната квартира (да оставим другото, което се знае или говори настрана!), е било само едно светотатство с
живота
на хилядите паднали: вечни книжни интриги, караници и разправии от охолни хора, което те смятат и титулуват война... Ако войната се водеше в името на моралния принцип, а не материалните интереси, тогава и най-висшите морални същества биха препоръчали войната.
А ний какво виждаме? Този, когото смятали за върховен авторитет по моралните въпроси, който казваше, учеше и умря на кръста, за да докаже, че наистина Той е „Пътят, Истината и Животът”, Този, Когото наричали Господ Христос, съветва и заповядва да се не противим на злото и да обичаме враговете си. Откога смелостта в нас, обикновените хора, да знаем повече от Него, без дори да сме си дали труд да опитаме методите Му, думите Му, за да видим техните резултати - и по тях да съдим? Та войната е най-първобитното и варварско проявление в нашия човешки живот. И още по- срамно за християнска Европа е, че Христовият метод за непротивенето на злото се прилага днес в Индия - от едни... езичници, според нас - но изглежда, че ний говорим само за християнството, а те могат да го живеят.
към текста >>
Този, когото смятали за върховен авторитет по моралните въпроси, който казваше, учеше и умря на кръста, за да докаже, че наистина Той е „Пътят, Истината и
Животът
”, Този, Когото наричали Господ Христос, съветва и заповядва да се не противим на злото и да обичаме враговете си.
Но войната сама по себе си е един много сложен комплекс от явления, които съществено се различават и отражават в съзнанията и схващанията на лицата, които вземат участие непосредствено в огъня и тия, които на далечни разстояния по щабове са водили разни преписки и давали заповеди по телефона - и наричат това война. И днес, когато милиони осакатели хора влачат своето жалко съществувание пред очите ни, когато още също тъй пред нас са милиони гробове на най-дейното, на цвета на нациите, труповете на които не са още напълно изгнили в земята - да се смята войната за нещо нормално, и дори да се намира в нея нещо морално - е най-малко един страшен анахронизъм, и то възможен или за тия, които са гледали сраженията само с бинокъл, или за ония, които никога не са ги виждали!... Ний нямаме нищо против убежденията и личните схващания на когото и да е, но смятаме за истински думи самотия, които се живеят, а не само говорят. И ако по делата се измерват доколко тия принципи са съществени и истински; ако „войната се води в името на морални, а не на материални принципи” (както твърди г-н генерал Жеков), и ако това е върховният дълг на всеки гражданин и по неговата лична жертва се измерва съответствието между думите и делата - тогава не е ли странно, че когато хиляди хора падаха и мряха ежедневно по фронта като мухи - той лично лиши това отечество от своето присъствие и знание в най-важното и критическо за народа време, за да отиде да си лекува... ухото във Виена чак... А това, което изнесоха книгите „Защо не победихме” и тая на неговия адютант за живота в Главната квартира (да оставим другото, което се знае или говори настрана!), е било само едно светотатство с живота на хилядите паднали: вечни книжни интриги, караници и разправии от охолни хора, което те смятат и титулуват война... Ако войната се водеше в името на моралния принцип, а не материалните интереси, тогава и най-висшите морални същества биха препоръчали войната. А ний какво виждаме?
Този, когото смятали за върховен авторитет по моралните въпроси, който казваше, учеше и умря на кръста, за да докаже, че наистина Той е „Пътят, Истината и
Животът
”, Този, Когото наричали Господ Христос, съветва и заповядва да се не противим на злото и да обичаме враговете си.
Откога смелостта в нас, обикновените хора, да знаем повече от Него, без дори да сме си дали труд да опитаме методите Му, думите Му, за да видим техните резултати - и по тях да съдим? Та войната е най-първобитното и варварско проявление в нашия човешки живот. И още по- срамно за християнска Европа е, че Христовият метод за непротивенето на злото се прилага днес в Индия - от едни... езичници, според нас - но изглежда, че ний говорим само за християнството, а те могат да го живеят. И докогато ний имаме един морал, който ни позволява да се кланяме по църквите, да палим свещи, да признаваме Христа за Бог, върховен закон на морал и живот, а като излезем вън, да знаем повече от Него и да признаем войната като морално и желано средство в отношенията на хората, за същите тия хора, за които Христос каза, че са братя - ний далеч не можем да отидем. Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен живот от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием!
към текста >>
Та войната е най-първобитното и варварско проявление в нашия човешки
живот
.
Ний нямаме нищо против убежденията и личните схващания на когото и да е, но смятаме за истински думи самотия, които се живеят, а не само говорят. И ако по делата се измерват доколко тия принципи са съществени и истински; ако „войната се води в името на морални, а не на материални принципи” (както твърди г-н генерал Жеков), и ако това е върховният дълг на всеки гражданин и по неговата лична жертва се измерва съответствието между думите и делата - тогава не е ли странно, че когато хиляди хора падаха и мряха ежедневно по фронта като мухи - той лично лиши това отечество от своето присъствие и знание в най-важното и критическо за народа време, за да отиде да си лекува... ухото във Виена чак... А това, което изнесоха книгите „Защо не победихме” и тая на неговия адютант за живота в Главната квартира (да оставим другото, което се знае или говори настрана!), е било само едно светотатство с живота на хилядите паднали: вечни книжни интриги, караници и разправии от охолни хора, което те смятат и титулуват война... Ако войната се водеше в името на моралния принцип, а не материалните интереси, тогава и най-висшите морални същества биха препоръчали войната. А ний какво виждаме? Този, когото смятали за върховен авторитет по моралните въпроси, който казваше, учеше и умря на кръста, за да докаже, че наистина Той е „Пътят, Истината и Животът”, Този, Когото наричали Господ Христос, съветва и заповядва да се не противим на злото и да обичаме враговете си. Откога смелостта в нас, обикновените хора, да знаем повече от Него, без дори да сме си дали труд да опитаме методите Му, думите Му, за да видим техните резултати - и по тях да съдим?
Та войната е най-първобитното и варварско проявление в нашия човешки
живот
.
И още по- срамно за християнска Европа е, че Христовият метод за непротивенето на злото се прилага днес в Индия - от едни... езичници, според нас - но изглежда, че ний говорим само за християнството, а те могат да го живеят. И докогато ний имаме един морал, който ни позволява да се кланяме по църквите, да палим свещи, да признаваме Христа за Бог, върховен закон на морал и живот, а като излезем вън, да знаем повече от Него и да признаем войната като морално и желано средство в отношенията на хората, за същите тия хора, за които Христос каза, че са братя - ний далеч не можем да отидем. Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен живот от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием! И докато не приемем човещината като основа на нашия обществен живот, ний ще бъдем нещастни и като хора, и като нация. Никоя война досега не е донесла трайно благоденствие на народите: ако я изгубят, поради загубите, а коя печелят временно - поради разноските и страха, за да запазят заграбеното.
към текста >>
И докогато ний имаме един морал, който ни позволява да се кланяме по църквите, да палим свещи, да признаваме Христа за Бог, върховен закон на морал и
живот
, а като излезем вън, да знаем повече от Него и да признаем войната като морално и желано средство в отношенията на хората, за същите тия хора, за които Христос каза, че са братя - ний далеч не можем да отидем.
А ний какво виждаме? Този, когото смятали за върховен авторитет по моралните въпроси, който казваше, учеше и умря на кръста, за да докаже, че наистина Той е „Пътят, Истината и Животът”, Този, Когото наричали Господ Христос, съветва и заповядва да се не противим на злото и да обичаме враговете си. Откога смелостта в нас, обикновените хора, да знаем повече от Него, без дори да сме си дали труд да опитаме методите Му, думите Му, за да видим техните резултати - и по тях да съдим? Та войната е най-първобитното и варварско проявление в нашия човешки живот. И още по- срамно за християнска Европа е, че Христовият метод за непротивенето на злото се прилага днес в Индия - от едни... езичници, според нас - но изглежда, че ний говорим само за християнството, а те могат да го живеят.
И докогато ний имаме един морал, който ни позволява да се кланяме по църквите, да палим свещи, да признаваме Христа за Бог, върховен закон на морал и
живот
, а като излезем вън, да знаем повече от Него и да признаем войната като морално и желано средство в отношенията на хората, за същите тия хора, за които Христос каза, че са братя - ний далеч не можем да отидем.
Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен живот от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием! И докато не приемем човещината като основа на нашия обществен живот, ний ще бъдем нещастни и като хора, и като нация. Никоя война досега не е донесла трайно благоденствие на народите: ако я изгубят, поради загубите, а коя печелят временно - поради разноските и страха, за да запазят заграбеното. Дошло е вече време да се говори Истината на народа. Инак той и сам ще сия проумее – и „водачите” ще станат тогава съвсем излишни... Или трябва да приемем човещината, да станем християни на дело - или тия, които искат война в бъдеще, да бъдат изпращани да я водят лично, ама в окопите - начиная от министрите, дипломатите, депутатите, за да имат възможност да видят непосредствено истинския лик на войната, с всичките й страдания и ужаси, защото ако едно болно ухо може да заведе някого чак във Виена за лек, ужасите на съвременната война, които унищожиха и осакатиха милиони, деморализираха и съсипаха най-ценното в народите - човещината и разума, - може утре да накарат тия въоръжени народи да побягнат и от окопите и да потърсят сметка на тия, които са ги пратили там!
към текста >>
Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен
живот
от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием!
Този, когото смятали за върховен авторитет по моралните въпроси, който казваше, учеше и умря на кръста, за да докаже, че наистина Той е „Пътят, Истината и Животът”, Този, Когото наричали Господ Христос, съветва и заповядва да се не противим на злото и да обичаме враговете си. Откога смелостта в нас, обикновените хора, да знаем повече от Него, без дори да сме си дали труд да опитаме методите Му, думите Му, за да видим техните резултати - и по тях да съдим? Та войната е най-първобитното и варварско проявление в нашия човешки живот. И още по- срамно за християнска Европа е, че Христовият метод за непротивенето на злото се прилага днес в Индия - от едни... езичници, според нас - но изглежда, че ний говорим само за християнството, а те могат да го живеят. И докогато ний имаме един морал, който ни позволява да се кланяме по църквите, да палим свещи, да признаваме Христа за Бог, върховен закон на морал и живот, а като излезем вън, да знаем повече от Него и да признаем войната като морално и желано средство в отношенията на хората, за същите тия хора, за които Христос каза, че са братя - ний далеч не можем да отидем.
Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен
живот
от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием!
И докато не приемем човещината като основа на нашия обществен живот, ний ще бъдем нещастни и като хора, и като нация. Никоя война досега не е донесла трайно благоденствие на народите: ако я изгубят, поради загубите, а коя печелят временно - поради разноските и страха, за да запазят заграбеното. Дошло е вече време да се говори Истината на народа. Инак той и сам ще сия проумее – и „водачите” ще станат тогава съвсем излишни... Или трябва да приемем човещината, да станем християни на дело - или тия, които искат война в бъдеще, да бъдат изпращани да я водят лично, ама в окопите - начиная от министрите, дипломатите, депутатите, за да имат възможност да видят непосредствено истинския лик на войната, с всичките й страдания и ужаси, защото ако едно болно ухо може да заведе някого чак във Виена за лек, ужасите на съвременната война, които унищожиха и осакатиха милиони, деморализираха и съсипаха най-ценното в народите - човещината и разума, - може утре да накарат тия въоръжени народи да побягнат и от окопите и да потърсят сметка на тия, които са ги пратили там! Защото човек е роден да живее, работи и се радва, а не да се бие със себеподобния си - това вече и разумните животни не правят!
към текста >>
И докато не приемем човещината като основа на нашия обществен
живот
, ний ще бъдем нещастни и като хора, и като нация.
Откога смелостта в нас, обикновените хора, да знаем повече от Него, без дори да сме си дали труд да опитаме методите Му, думите Му, за да видим техните резултати - и по тях да съдим? Та войната е най-първобитното и варварско проявление в нашия човешки живот. И още по- срамно за християнска Европа е, че Христовият метод за непротивенето на злото се прилага днес в Индия - от едни... езичници, според нас - но изглежда, че ний говорим само за християнството, а те могат да го живеят. И докогато ний имаме един морал, който ни позволява да се кланяме по църквите, да палим свещи, да признаваме Христа за Бог, върховен закон на морал и живот, а като излезем вън, да знаем повече от Него и да признаем войната като морално и желано средство в отношенията на хората, за същите тия хора, за които Христос каза, че са братя - ний далеч не можем да отидем. Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен живот от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием!
И докато не приемем човещината като основа на нашия обществен
живот
, ний ще бъдем нещастни и като хора, и като нация.
Никоя война досега не е донесла трайно благоденствие на народите: ако я изгубят, поради загубите, а коя печелят временно - поради разноските и страха, за да запазят заграбеното. Дошло е вече време да се говори Истината на народа. Инак той и сам ще сия проумее – и „водачите” ще станат тогава съвсем излишни... Или трябва да приемем човещината, да станем християни на дело - или тия, които искат война в бъдеще, да бъдат изпращани да я водят лично, ама в окопите - начиная от министрите, дипломатите, депутатите, за да имат възможност да видят непосредствено истинския лик на войната, с всичките й страдания и ужаси, защото ако едно болно ухо може да заведе някого чак във Виена за лек, ужасите на съвременната война, които унищожиха и осакатиха милиони, деморализираха и съсипаха най-ценното в народите - човещината и разума, - може утре да накарат тия въоръжени народи да побягнат и от окопите и да потърсят сметка на тия, които са ги пратили там! Защото човек е роден да живее, работи и се радва, а не да се бие със себеподобния си - това вече и разумните животни не правят! Любомир Лулчев
към текста >>
Защото човек е роден да живее, работи и се радва, а не да се бие със себеподобния си - това вече и разумните
животни
не правят!
Войната - това трябва да се разбере от всички - е зло страшно, кърваво, отвратително; страшен резултат от липса на човещина, като душевна основа в ръководителите на нашия обществен живот от нашето язичество, защото ако ний заедно с името християнство бяхме възприели и същината на християнството - Любовта, ний нямаше да се бием! И докато не приемем човещината като основа на нашия обществен живот, ний ще бъдем нещастни и като хора, и като нация. Никоя война досега не е донесла трайно благоденствие на народите: ако я изгубят, поради загубите, а коя печелят временно - поради разноските и страха, за да запазят заграбеното. Дошло е вече време да се говори Истината на народа. Инак той и сам ще сия проумее – и „водачите” ще станат тогава съвсем излишни... Или трябва да приемем човещината, да станем християни на дело - или тия, които искат война в бъдеще, да бъдат изпращани да я водят лично, ама в окопите - начиная от министрите, дипломатите, депутатите, за да имат възможност да видят непосредствено истинския лик на войната, с всичките й страдания и ужаси, защото ако едно болно ухо може да заведе някого чак във Виена за лек, ужасите на съвременната война, които унищожиха и осакатиха милиони, деморализираха и съсипаха най-ценното в народите - човещината и разума, - може утре да накарат тия въоръжени народи да побягнат и от окопите и да потърсят сметка на тия, които са ги пратили там!
Защото човек е роден да живее, работи и се радва, а не да се бие със себеподобния си - това вече и разумните
животни
не правят!
Любомир Лулчев
към текста >>
47.
65. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 18, 12.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
И тъй, ний ще започнем с това, което е най-важното, без което няма смисъл нищо друго, без което всичко останало няма отношение - самият ни
живот
.
Може отначало да ви се виждат малко различни от старите - но затова са и нови. За да ги опитате, трябва да ги приложите - вий ще имате вече една опитност - а опитността е като ядението: другояче разправя тоя, когато е ял самият той, и другояче тоя, който е гледал и или му разправяли за някое ястие, което той нито помирисал даже. И тъй, аз ви обещах да ви кажа какви са новите пътища за добиване здраве, богатство, сила и власт. Ще ви кажа преди всичко, че това, което ще ви пиша, е опитвано и от мен лично и от много още хора - и винаги резултатите са били положителни - в смисъл - винаги е настъпвало едно подобрение на положението: в едни по-малко, в други повече - според усилията, вярата и стремежа точно да се изпълни това, което природата изисква от нас. Разбира се, вие всички знаете много от това, което ще ви пиша, защото то от хиляди години е практикувано на разни места в света - и сега само наново се възстановява - а има и неща нови наистина, които сега им е дошло времето да се кажат и приложат.
И тъй, ний ще започнем с това, което е най-важното, без което няма смисъл нищо друго, без което всичко останало няма отношение - самият ни
живот
.
Но животът ни има смисъл, когато се проявява в пълнота - това е здравето; а здравето се нуждае от знание, любов и свобода, за да се прояви растението, както зърното изисква светлина, топлина и влага, за да забогатее, сиреч от едно зърно да направи клас със стотици зърна. Забогателият само може да прояви своята любов спрямо другите, да добие „власт” - но власт чрез Новото учение, а не днешната партизанска бясна власт, която едва ли е принесла някому добро, защото и тия, които я упражняват, не са много доволни, нито пък тия, които я чувствуват върху си - са много радостни. Ще продължим. С братски поздрав: Любомир
към текста >>
Но
животът
ни има смисъл, когато се проявява в пълнота - това е здравето; а здравето се нуждае от знание, любов и свобода, за да се прояви растението, както зърното изисква светлина, топлина и влага, за да забогатее, сиреч от едно зърно да направи клас със стотици зърна.
За да ги опитате, трябва да ги приложите - вий ще имате вече една опитност - а опитността е като ядението: другояче разправя тоя, когато е ял самият той, и другояче тоя, който е гледал и или му разправяли за някое ястие, което той нито помирисал даже. И тъй, аз ви обещах да ви кажа какви са новите пътища за добиване здраве, богатство, сила и власт. Ще ви кажа преди всичко, че това, което ще ви пиша, е опитвано и от мен лично и от много още хора - и винаги резултатите са били положителни - в смисъл - винаги е настъпвало едно подобрение на положението: в едни по-малко, в други повече - според усилията, вярата и стремежа точно да се изпълни това, което природата изисква от нас. Разбира се, вие всички знаете много от това, което ще ви пиша, защото то от хиляди години е практикувано на разни места в света - и сега само наново се възстановява - а има и неща нови наистина, които сега им е дошло времето да се кажат и приложат. И тъй, ний ще започнем с това, което е най-важното, без което няма смисъл нищо друго, без което всичко останало няма отношение - самият ни живот.
Но
животът
ни има смисъл, когато се проявява в пълнота - това е здравето; а здравето се нуждае от знание, любов и свобода, за да се прояви растението, както зърното изисква светлина, топлина и влага, за да забогатее, сиреч от едно зърно да направи клас със стотици зърна.
Забогателият само може да прояви своята любов спрямо другите, да добие „власт” - но власт чрез Новото учение, а не днешната партизанска бясна власт, която едва ли е принесла някому добро, защото и тия, които я упражняват, не са много доволни, нито пък тия, които я чувствуват върху си - са много радостни. Ще продължим. С братски поздрав: Любомир
към текста >>
48.
66. БУДНИ ДА БЪДЕМ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
А истинската наука е само това, което е потребно за
живота
- другото е товар.
19, 19.V.1930 г., София, стр, 1) „Разумният человек живее в тоя и в оня свят едновременно, а глупавият - никъде. Ако вие мислите, чувствувате и действувате право, то е благо най-първо за вас и за вашите приятели и после - за окръжаващите ви.” Силата на банкерина е в неговата каса; на военния - в неговото оръжие; на учения - в неговото знание. Но кога? Когато умеят разумно, на място да ги употребяват. Ако банкеринът пилее парите, военният убива брата си, ученият говори на невежи, които не разбират - това е прахосване на време и труд.
А истинската наука е само това, което е потребно за
живота
- другото е товар.
И ако днес има учени, които сами не знаят как да живеят правилно - камили са те, които носят ненужен товар, а не учение. Сами не са щастливи - и на другите път към щастие не знаят да покажат. Напразно жадните протягат ръце към тях - самите те с празни души се реят по света... А според въдицата е и рибата: на големите въдици - големи риби се ловят. Днес хората ламтят за много. Но много дават само тия, които не дават своето.
към текста >>
То винаги съдействува за творчество в
живота
, носи устрем, широта, благо не само лично на един човек.
Напразно жадните протягат ръце към тях - самите те с празни души се реят по света... А според въдицата е и рибата: на големите въдици - големи риби се ловят. Днес хората ламтят за много. Но много дават само тия, които не дават своето. И които вземат, винаги трябва да помнят, че има добро, което е привидно добро, както и има зло, което е привидно зло. Истинското добро е това, което е направено с любов.
То винаги съдействува за творчество в
живота
, носи устрем, широта, благо не само лично на един човек.
Светът днес е изправен отново пред изпитания. Кървавите стълкновения между братята-хора - кошмар на недалечно минало, се прозират като възможно близко бъдеще. Агентите на тъмнината, подпомогнати от невежеството на тълпите, подхранват техните долни инстинкти, като ги труфят с красиви думи, за да накарат человеците да направят това, на което и животните се противят: да отидат спокойно на едни касапници... Будните навсякъде трябва да се сплотят, да вдигнат глави мощно и в името на Христовата любов да поискат за своите братя свобода и човещина. Да, повече свобода и човещина са нужни днес! Будни да бъдем!
към текста >>
Агентите на тъмнината, подпомогнати от невежеството на тълпите, подхранват техните долни инстинкти, като ги труфят с красиви думи, за да накарат человеците да направят това, на което и
животните
се противят: да отидат спокойно на едни касапници... Будните навсякъде трябва да се сплотят, да вдигнат глави мощно и в името на Христовата любов да поискат за своите братя свобода и човещина.
И които вземат, винаги трябва да помнят, че има добро, което е привидно добро, както и има зло, което е привидно зло. Истинското добро е това, което е направено с любов. То винаги съдействува за творчество в живота, носи устрем, широта, благо не само лично на един човек. Светът днес е изправен отново пред изпитания. Кървавите стълкновения между братята-хора - кошмар на недалечно минало, се прозират като възможно близко бъдеще.
Агентите на тъмнината, подпомогнати от невежеството на тълпите, подхранват техните долни инстинкти, като ги труфят с красиви думи, за да накарат человеците да направят това, на което и
животните
се противят: да отидат спокойно на едни касапници... Будните навсякъде трябва да се сплотят, да вдигнат глави мощно и в името на Христовата любов да поискат за своите братя свобода и човещина.
Да, повече свобода и човещина са нужни днес! Будни да бъдем!
към текста >>
49.
67. НОВА БЪЛГАРИЯ ИДЕ! (бр. 19, 19.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
В
живота
всичко живо расте - еволюира.
Така е и с народите. Нашият народ, благодарение на 500-годишното робство, не можа да прояви дейността си, волята, развие ума и обичта. Турците, които ни управляваха 500 години, оставиха дълбоки бразди в душата на нашия народ. Консервативният дух и „агаля-агаля” да се отнасяме към всичко, е тежко наследство от турците. „Покорна главичка, остра сабя я не сече.” „Кажи му „аго”, да му стане драго”, „с воля всичко мога”, „без воля - в неволя” - са народни мъдрости, които най-красноречиво говорят за онзи несвободен и окован дух на нашите деди и онова влияние, което турците са ни оказали.
В
живота
всичко живо расте - еволюира.
Отец Паисий донесе на народа светлина, пробуди С. Раковски, Л. Каравелов, а те - Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Ст. Караджа, Каблешков, Бенковки - плеяда борци, в които туптеше сърце пълно, с обич към народа, и самосъзнание, че те не са покорна рая, а свободни волни птици, на които само орлите могат да съперничат из усои и родни балкани. С пълна вяра, непоколебим дух заработиха те за новия строй, за свобода, за братство, нов живот.
към текста >>
С пълна вяра, непоколебим дух заработиха те за новия строй, за свобода, за братство, нов
живот
.
В живота всичко живо расте - еволюира. Отец Паисий донесе на народа светлина, пробуди С. Раковски, Л. Каравелов, а те - Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Ст. Караджа, Каблешков, Бенковки - плеяда борци, в които туптеше сърце пълно, с обич към народа, и самосъзнание, че те не са покорна рая, а свободни волни птици, на които само орлите могат да съперничат из усои и родни балкани.
С пълна вяра, непоколебим дух заработиха те за новия строй, за свобода, за братство, нов
живот
.
Новото, посято сред народа от 24-годишния разкалугерен дякон Левски бавно никна в душите на младите, буйните българи. Докато чорбаджиите викаха на агите „евет ефенди”, много скоро се чу гласът на младите: „Не щеме ни богатство, Нещеме ни пари- Искаме свобода, Човешки правдини.” Агите и чорбаджиите се бориха да запазят старото, а младите - да го сринат, да създадат нова България, за която те мечтаеха; за повече свобода, правди, ред, мир и обич. Новото бавно пробиваше път. Консервативният дух на народа, изгубил вяра във всяко добро, не позволяваше възприемание новото, а чорбаджиите и агите не прощаваха на тези „чапкъни”, които приемат новото - борба за повече правда, свобода. Младите, със своята борба и упоритост, в своето дело предизвикаха намесата на Русия и не след много младото победи старото.
към текста >>
Скоро те разклатиха до основи консервативния кабинети при стеклите се обстоятелства, както става често, светската власт потърси подкрепа на духовната и митрополит Климент застана начело на втория кабинет, но пак консервативен, като консерваторите се надяваха, че митрополит Климент ще може да им продължи и запази
живота
.
начело Бурмов, Греков, Начев - носители на старото - консервативните идеи и затова този кабинет се нарече консервативен. Всяко време си иска своето и всяка работа - майстора. Консервативният кабинет дойде много добре на консервативния ни още народ, който не можеше да се чувства свободен и ползува от свобода. Довчерашният роб бързо се опомни, особено младите, поискаха дял в уредбата за тази държава, за която те се бориха и страдаха. Младите имаха връзки с народа и минаваха за мъченици народни - народът ги вярваше, следваше.
Скоро те разклатиха до основи консервативния кабинети при стеклите се обстоятелства, както става често, светската власт потърси подкрепа на духовната и митрополит Климент застана начело на втория кабинет, но пак консервативен, като консерваторите се надяваха, че митрополит Климент ще може да им продължи и запази
живота
.
Но по силата на историческия, еволюционен път - и живота, младите - носителите на новото - либерализма, взеха връх и въпреки всичко на 26 март 1880 г. новото надживя старото за втори път в нова България. Драган Цанков състави нов кабинет, с нови идеи: либерализъм. Политическият ни живот тръгна по своя естествен път. Това уплаши хората на старото, които изгубиха и малкото доверие, което имаха сред народа, останали без власт, потърсиха подкрепата не на народа, а на интригите, лъжите, измамата, на които младият княз Батемберг, едва що дошъл и незнаещ български, лесно се поддаде.
към текста >>
Но по силата на историческия, еволюционен път - и
живота
, младите - носителите на новото - либерализма, взеха връх и въпреки всичко на 26 март 1880 г.
Всяко време си иска своето и всяка работа - майстора. Консервативният кабинет дойде много добре на консервативния ни още народ, който не можеше да се чувства свободен и ползува от свобода. Довчерашният роб бързо се опомни, особено младите, поискаха дял в уредбата за тази държава, за която те се бориха и страдаха. Младите имаха връзки с народа и минаваха за мъченици народни - народът ги вярваше, следваше. Скоро те разклатиха до основи консервативния кабинети при стеклите се обстоятелства, както става често, светската власт потърси подкрепа на духовната и митрополит Климент застана начело на втория кабинет, но пак консервативен, като консерваторите се надяваха, че митрополит Климент ще може да им продължи и запази живота.
Но по силата на историческия, еволюционен път - и
живота
, младите - носителите на новото - либерализма, взеха връх и въпреки всичко на 26 март 1880 г.
новото надживя старото за втори път в нова България. Драган Цанков състави нов кабинет, с нови идеи: либерализъм. Политическият ни живот тръгна по своя естествен път. Това уплаши хората на старото, които изгубиха и малкото доверие, което имаха сред народа, останали без власт, потърсиха подкрепата не на народа, а на интригите, лъжите, измамата, на които младият княз Батемберг, едва що дошъл и незнаещ български, лесно се поддаде. И князът изгони Др.
към текста >>
Политическият ни
живот
тръгна по своя естествен път.
Младите имаха връзки с народа и минаваха за мъченици народни - народът ги вярваше, следваше. Скоро те разклатиха до основи консервативния кабинети при стеклите се обстоятелства, както става често, светската власт потърси подкрепа на духовната и митрополит Климент застана начело на втория кабинет, но пак консервативен, като консерваторите се надяваха, че митрополит Климент ще може да им продължи и запази живота. Но по силата на историческия, еволюционен път - и живота, младите - носителите на новото - либерализма, взеха връх и въпреки всичко на 26 март 1880 г. новото надживя старото за втори път в нова България. Драган Цанков състави нов кабинет, с нови идеи: либерализъм.
Политическият ни
живот
тръгна по своя естествен път.
Това уплаши хората на старото, които изгубиха и малкото доверие, което имаха сред народа, останали без власт, потърсиха подкрепата не на народа, а на интригите, лъжите, измамата, на които младият княз Батемберг, едва що дошъл и незнаещ български, лесно се поддаде. И князът изгони Др. Цанков от власт, повика пак консерваторите на власт. Назначеното консервативно правителство разтури първото Народно събрание, и произведените избори, които дадоха народни представители болшинство на младите. На 26.ІV.1881 е.
към текста >>
Князът, който се поддаде на интригите на политическите акробати и се опита по много пътища да спре пътя на
живота
- плати с трона си.
Стоилов и др., разтуря и второто обикновено Народно събрание и насрочват избори за второ Велико Народно събрание. Като виждат настроението, че е в полза пак на младите - новото, през тези избори за пръв път в историята на нова България се въведе терорът. Но като видяха, че борците, които излагаха своите гърди и глави с гордост пред турските ятагани и бесилки, не се плашат и сега от терора, Князът поиска от послушните някогашни чибукчии и ибрикчии на турците да му дадат пълномощия за 7 години и на 1 юни 1881 г. в Свищов второто Велико Народно събрание дава пълномощия на княза и с това погребва конституцията. Младите не изгубиха вяра в себе си и продължиха борбата.
Князът, който се поддаде на интригите на политическите акробати и се опита по много пътища да спре пътя на
живота
- плати с трона си.
Новото надживя пак старото и зае своето място в нашия политически живот. Остана само лошият пример, даден от онези, които искайки да спрат пътя на живота, си послужиха с терора. Терорът остана като система да се практикува от хората на старото, които, щом загубваха почва под краката си, а времето изисква своето - новото, те прибягваха към терора на помощ. Новите веяния от Европа отдавна бяха прехвърлили границите ни. Дойде и новият княз Фердинанд, който даваше властта в ръцете на този или онзи свой избраник, а не на този, който народът го е посочвал, като водач народен.
към текста >>
Новото надживя пак старото и зае своето място в нашия политически
живот
.
Като виждат настроението, че е в полза пак на младите - новото, през тези избори за пръв път в историята на нова България се въведе терорът. Но като видяха, че борците, които излагаха своите гърди и глави с гордост пред турските ятагани и бесилки, не се плашат и сега от терора, Князът поиска от послушните някогашни чибукчии и ибрикчии на турците да му дадат пълномощия за 7 години и на 1 юни 1881 г. в Свищов второто Велико Народно събрание дава пълномощия на княза и с това погребва конституцията. Младите не изгубиха вяра в себе си и продължиха борбата. Князът, който се поддаде на интригите на политическите акробати и се опита по много пътища да спре пътя на живота - плати с трона си.
Новото надживя пак старото и зае своето място в нашия политически
живот
.
Остана само лошият пример, даден от онези, които искайки да спрат пътя на живота, си послужиха с терора. Терорът остана като система да се практикува от хората на старото, които, щом загубваха почва под краката си, а времето изисква своето - новото, те прибягваха към терора на помощ. Новите веяния от Европа отдавна бяха прехвърлили границите ни. Дойде и новият княз Фердинанд, който даваше властта в ръцете на този или онзи свой избраник, а не на този, който народът го е посочвал, като водач народен. Често е имало случай политическа партия да има само двама депутати в парламента; но щом е била назначавана на власт партията им - да докарва чрез Вътрешното министерство 180 послушни депутати.
към текста >>
Остана само лошият пример, даден от онези, които искайки да спрат пътя на
живота
, си послужиха с терора.
Но като видяха, че борците, които излагаха своите гърди и глави с гордост пред турските ятагани и бесилки, не се плашат и сега от терора, Князът поиска от послушните някогашни чибукчии и ибрикчии на турците да му дадат пълномощия за 7 години и на 1 юни 1881 г. в Свищов второто Велико Народно събрание дава пълномощия на княза и с това погребва конституцията. Младите не изгубиха вяра в себе си и продължиха борбата. Князът, който се поддаде на интригите на политическите акробати и се опита по много пътища да спре пътя на живота - плати с трона си. Новото надживя пак старото и зае своето място в нашия политически живот.
Остана само лошият пример, даден от онези, които искайки да спрат пътя на
живота
, си послужиха с терора.
Терорът остана като система да се практикува от хората на старото, които, щом загубваха почва под краката си, а времето изисква своето - новото, те прибягваха към терора на помощ. Новите веяния от Европа отдавна бяха прехвърлили границите ни. Дойде и новият княз Фердинанд, който даваше властта в ръцете на този или онзи свой избраник, а не на този, който народът го е посочвал, като водач народен. Често е имало случай политическа партия да има само двама депутати в парламента; но щом е била назначавана на власт партията им - да докарва чрез Вътрешното министерство 180 послушни депутати. Но въпреки терора, хората на новото не са се плашили, а смело са носили новото, което се е приемало по-бавно от народа, но винаги успявало да се наложи.
към текста >>
Той забравя историческия, еволюционния път и
живота
, който някога извика едни след други на политическата сцена, като започна с консерваторите и стигна до народовластието.
Кога хората на старото забелязаха, че въпреки терора, новото си пробива път, те повикаха на помощ демагогията, лъжата, обещанията, подкупничеството и разпиляване на народните богатства, но и те не бяха в сила да спрат новото, което идеше. Тогава политическите акробати се стреснаха и въведоха политическите убийства на свои политически противници. Народът изгуби вяра в изборите, парламент, и ги бойкотира. Създаде се закон за задължително гласоподаване, но и той много не помогна. Народът търси път, за да излезе от тази безпътица.
Той забравя историческия, еволюционния път и
живота
, който някога извика едни след други на политическата сцена, като започна с консерваторите и стигна до народовластието.
Нито султанът, агите, чорбаджиите, терорът, нито демагогията, убийствата, превратите, царете са в сила да спрат новото. То, носено от единици, отначало обхваща душата на народа и се налага над старото. Новото иде и сега. То взе връх в Австрия, Германия, Белгия, Дания, Швеция, Норвегия, то ще залее и България. Християнска България трябва да мине в ръцете на християните, но не по форма, а по съдържание, които да поемат управлението на страната - и да дадат свобода на народа, сносен живот, братско отнасяне към всички, с бързи реформи да донесат новото, което времето и животът го изисква.
към текста >>
Християнска България трябва да мине в ръцете на християните, но не по форма, а по съдържание, които да поемат управлението на страната - и да дадат свобода на народа, сносен
живот
, братско отнасяне към всички, с бързи реформи да донесат новото, което времето и
животът
го изисква.
Той забравя историческия, еволюционния път и живота, който някога извика едни след други на политическата сцена, като започна с консерваторите и стигна до народовластието. Нито султанът, агите, чорбаджиите, терорът, нито демагогията, убийствата, превратите, царете са в сила да спрат новото. То, носено от единици, отначало обхваща душата на народа и се налага над старото. Новото иде и сега. То взе връх в Австрия, Германия, Белгия, Дания, Швеция, Норвегия, то ще залее и България.
Християнска България трябва да мине в ръцете на християните, но не по форма, а по съдържание, които да поемат управлението на страната - и да дадат свобода на народа, сносен
живот
, братско отнасяне към всички, с бързи реформи да донесат новото, което времето и
животът
го изисква.
Да се сринат всички бентове и всички изкуствени препятствия да паднат, вериги, и с помощта на всички честни селяни и граждани да изградим нова свободна България, каквато ни диктува да бъде времето, историческият еволюционен път. Нова утрешна България иде! Народът намери сили да разкъса турски вериги, да се справи с чорбаджиите, агите, терора, демагогията, убийствата, превратите; той ще намери сили да донесе и поеме новото. Тежко и горко на този, който се опита да спре новото, той скъпо ще плати, защото законите на еволюцията са неумолими, неподкупни, те пред нищо не се спират, а всичко пред себе си помитат. Малкото семе, носено в душата на народа от Ратниците на Свободата, никне и ще донесе нова свободна България, за каквато работиха, бориха и умряха Левски, Ботев, Бенковски, Хаджи Димитър и др.
към текста >>
50.
68. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 19, 19.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
2) „Необходимо е да се започне с
живота
.
68. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 19, 19.V.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 19, 19.V.1930 г., София, стр.
2) „Необходимо е да се започне с
живота
.
Не може нищо да се постигне, ако не се научим правилно да живеем.” „Докато не се освободим от условията на гъсеницата, не можем да имаме пеперуди.” Драги братя, Новата наука, за която ви споменах, започва с това, което е най-важно, което ний всички имаме, но което не всички еднакво ценим и още по-малцина го разбират - живота. Едно е необходимо да знаете: животът не е наш, нито е само в нас - всичко в света е живо. И животът на всичко му е тъй скъп, както и на всеки човек. И малката буболечка си има своите грижи, които за нея са тъй важни - както е важен и животът и грижите за самия човек. Но има хора, които казват, че не искат вече да живеят.
към текста >>
Не може нищо да се постигне, ако не се научим правилно да живеем.” „Докато не се освободим от условията на гъсеницата, не можем да имаме пеперуди.” Драги братя, Новата наука, за която ви споменах, започва с това, което е най-важно, което ний всички имаме, но което не всички еднакво ценим и още по-малцина го разбират -
живота
.
68. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 19, 19.V.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 19, 19.V.1930 г., София, стр. 2) „Необходимо е да се започне с живота.
Не може нищо да се постигне, ако не се научим правилно да живеем.” „Докато не се освободим от условията на гъсеницата, не можем да имаме пеперуди.” Драги братя, Новата наука, за която ви споменах, започва с това, което е най-важно, което ний всички имаме, но което не всички еднакво ценим и още по-малцина го разбират -
живота
.
Едно е необходимо да знаете: животът не е наш, нито е само в нас - всичко в света е живо. И животът на всичко му е тъй скъп, както и на всеки човек. И малката буболечка си има своите грижи, които за нея са тъй важни - както е важен и животът и грижите за самия човек. Но има хора, които казват, че не искат вече да живеят. Това не са нормални, нито здрави хора.
към текста >>
Едно е необходимо да знаете:
животът
не е наш, нито е само в нас - всичко в света е живо.
19, 19.V.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 19, 19.V.1930 г., София, стр. 2) „Необходимо е да се започне с живота. Не може нищо да се постигне, ако не се научим правилно да живеем.” „Докато не се освободим от условията на гъсеницата, не можем да имаме пеперуди.” Драги братя, Новата наука, за която ви споменах, започва с това, което е най-важно, което ний всички имаме, но което не всички еднакво ценим и още по-малцина го разбират - живота.
Едно е необходимо да знаете:
животът
не е наш, нито е само в нас - всичко в света е живо.
И животът на всичко му е тъй скъп, както и на всеки човек. И малката буболечка си има своите грижи, които за нея са тъй важни - както е важен и животът и грижите за самия човек. Но има хора, които казват, че не искат вече да живеят. Това не са нормални, нито здрави хора. Ако сиромахът ти говори, че иска да умря - знай: той иска сиромашията и теглото му да умрат; ако болният не иска да оздравее - или не е сериозно болен, или не казва истината.
към текста >>
И
животът
на всичко му е тъй скъп, както и на всеки човек.
„Ратник на свободата”, бр. 19, 19.V.1930 г., София, стр. 2) „Необходимо е да се започне с живота. Не може нищо да се постигне, ако не се научим правилно да живеем.” „Докато не се освободим от условията на гъсеницата, не можем да имаме пеперуди.” Драги братя, Новата наука, за която ви споменах, започва с това, което е най-важно, което ний всички имаме, но което не всички еднакво ценим и още по-малцина го разбират - живота. Едно е необходимо да знаете: животът не е наш, нито е само в нас - всичко в света е живо.
И
животът
на всичко му е тъй скъп, както и на всеки човек.
И малката буболечка си има своите грижи, които за нея са тъй важни - както е важен и животът и грижите за самия човек. Но има хора, които казват, че не искат вече да живеят. Това не са нормални, нито здрави хора. Ако сиромахът ти говори, че иска да умря - знай: той иска сиромашията и теглото му да умрат; ако болният не иска да оздравее - или не е сериозно болен, или не казва истината. Животът не е твой - и ти сам не си господар на него, нито други човек може да бъде господар на живота ти.
към текста >>
И малката буболечка си има своите грижи, които за нея са тъй важни - както е важен и
животът
и грижите за самия човек.
19, 19.V.1930 г., София, стр. 2) „Необходимо е да се започне с живота. Не може нищо да се постигне, ако не се научим правилно да живеем.” „Докато не се освободим от условията на гъсеницата, не можем да имаме пеперуди.” Драги братя, Новата наука, за която ви споменах, започва с това, което е най-важно, което ний всички имаме, но което не всички еднакво ценим и още по-малцина го разбират - живота. Едно е необходимо да знаете: животът не е наш, нито е само в нас - всичко в света е живо. И животът на всичко му е тъй скъп, както и на всеки човек.
И малката буболечка си има своите грижи, които за нея са тъй важни - както е важен и
животът
и грижите за самия човек.
Но има хора, които казват, че не искат вече да живеят. Това не са нормални, нито здрави хора. Ако сиромахът ти говори, че иска да умря - знай: той иска сиромашията и теглото му да умрат; ако болният не иска да оздравее - или не е сериозно болен, или не казва истината. Животът не е твой - и ти сам не си господар на него, нито други човек може да бъде господар на живота ти. Ти трябва само да го проявиш, да го развиеш, да живееш, да отгледаш семената, които си донесъл в душата си - нито да ти отнемат нещо; нито ти да отнемаш от живота на другите.
към текста >>
Животът
не е твой - и ти сам не си господар на него, нито други човек може да бъде господар на
живота
ти.
И животът на всичко му е тъй скъп, както и на всеки човек. И малката буболечка си има своите грижи, които за нея са тъй важни - както е важен и животът и грижите за самия човек. Но има хора, които казват, че не искат вече да живеят. Това не са нормални, нито здрави хора. Ако сиромахът ти говори, че иска да умря - знай: той иска сиромашията и теглото му да умрат; ако болният не иска да оздравее - или не е сериозно болен, или не казва истината.
Животът
не е твой - и ти сам не си господар на него, нито други човек може да бъде господар на
живота
ти.
Ти трябва само да го проявиш, да го развиеш, да живееш, да отгледаш семената, които си донесъл в душата си - нито да ти отнемат нещо; нито ти да отнемаш от живота на другите. Животът е като една река, велика и силна - ако ти вървиш с нейното течение, със законите на природата - ще имаш всичко, без всякакво усилие, както и най-малката клетка на твоето живо тяло има своята храна и добри условия, щом се намира на мястото си и върши работата, която й е дадена. Но ако тя излезе вън от своето място - винаги се явява нещастието. И тъй, помнете: неразположението показва, че си престъпил някое правило на живата природа, която те заобикаля навсякъде; нещастието сочи, че ти не си се съобразил с нейните разпоредби; болестите – че ти криво си разпределил нейните енергии в своето тяло, че ти си турил някъде повече, отколкото трябва, че ти си злоупотребил с нейните материали. А самата смърт е крайното наказание, което тя е турила за непослушниците, на своенравните деца, които са искали в нейното село да правят свои закони.
към текста >>
Ти трябва само да го проявиш, да го развиеш, да живееш, да отгледаш семената, които си донесъл в душата си - нито да ти отнемат нещо; нито ти да отнемаш от
живота
на другите.
И малката буболечка си има своите грижи, които за нея са тъй важни - както е важен и животът и грижите за самия човек. Но има хора, които казват, че не искат вече да живеят. Това не са нормални, нито здрави хора. Ако сиромахът ти говори, че иска да умря - знай: той иска сиромашията и теглото му да умрат; ако болният не иска да оздравее - или не е сериозно болен, или не казва истината. Животът не е твой - и ти сам не си господар на него, нито други човек може да бъде господар на живота ти.
Ти трябва само да го проявиш, да го развиеш, да живееш, да отгледаш семената, които си донесъл в душата си - нито да ти отнемат нещо; нито ти да отнемаш от
живота
на другите.
Животът е като една река, велика и силна - ако ти вървиш с нейното течение, със законите на природата - ще имаш всичко, без всякакво усилие, както и най-малката клетка на твоето живо тяло има своята храна и добри условия, щом се намира на мястото си и върши работата, която й е дадена. Но ако тя излезе вън от своето място - винаги се явява нещастието. И тъй, помнете: неразположението показва, че си престъпил някое правило на живата природа, която те заобикаля навсякъде; нещастието сочи, че ти не си се съобразил с нейните разпоредби; болестите – че ти криво си разпределил нейните енергии в своето тяло, че ти си турил някъде повече, отколкото трябва, че ти си злоупотребил с нейните материали. А самата смърт е крайното наказание, което тя е турила за непослушниците, на своенравните деца, които са искали в нейното село да правят свои закони. Но колкото и да е странно, смъртта не е никакъв край, а само един кръстопът, на който се събличат стари дрипи, износени дрехи, неверни понятия, фалшиви философии, ненужни богатства, напразни надежди, суеверия, неверни религии - и се навлиза в нови отношения с природата, в които умните тутакси започват своята работа, а неразумните трябва дълго време да чакат, докато израснат да се ориентират в новите условия на живот.
към текста >>
Животът
е като една река, велика и силна - ако ти вървиш с нейното течение, със законите на природата - ще имаш всичко, без всякакво усилие, както и най-малката клетка на твоето живо тяло има своята храна и добри условия, щом се намира на мястото си и върши работата, която й е дадена.
Но има хора, които казват, че не искат вече да живеят. Това не са нормални, нито здрави хора. Ако сиромахът ти говори, че иска да умря - знай: той иска сиромашията и теглото му да умрат; ако болният не иска да оздравее - или не е сериозно болен, или не казва истината. Животът не е твой - и ти сам не си господар на него, нито други човек може да бъде господар на живота ти. Ти трябва само да го проявиш, да го развиеш, да живееш, да отгледаш семената, които си донесъл в душата си - нито да ти отнемат нещо; нито ти да отнемаш от живота на другите.
Животът
е като една река, велика и силна - ако ти вървиш с нейното течение, със законите на природата - ще имаш всичко, без всякакво усилие, както и най-малката клетка на твоето живо тяло има своята храна и добри условия, щом се намира на мястото си и върши работата, която й е дадена.
Но ако тя излезе вън от своето място - винаги се явява нещастието. И тъй, помнете: неразположението показва, че си престъпил някое правило на живата природа, която те заобикаля навсякъде; нещастието сочи, че ти не си се съобразил с нейните разпоредби; болестите – че ти криво си разпределил нейните енергии в своето тяло, че ти си турил някъде повече, отколкото трябва, че ти си злоупотребил с нейните материали. А самата смърт е крайното наказание, което тя е турила за непослушниците, на своенравните деца, които са искали в нейното село да правят свои закони. Но колкото и да е странно, смъртта не е никакъв край, а само един кръстопът, на който се събличат стари дрипи, износени дрехи, неверни понятия, фалшиви философии, ненужни богатства, напразни надежди, суеверия, неверни религии - и се навлиза в нови отношения с природата, в които умните тутакси започват своята работа, а неразумните трябва дълго време да чакат, докато израснат да се ориентират в новите условия на живот. И, съгласно съвременната наука, нищо не може да се унищожи - нищо не може да загине, освен привидно.
към текста >>
Но колкото и да е странно, смъртта не е никакъв край, а само един кръстопът, на който се събличат стари дрипи, износени дрехи, неверни понятия, фалшиви философии, ненужни богатства, напразни надежди, суеверия, неверни религии - и се навлиза в нови отношения с природата, в които умните тутакси започват своята работа, а неразумните трябва дълго време да чакат, докато израснат да се ориентират в новите условия на
живот
.
Ти трябва само да го проявиш, да го развиеш, да живееш, да отгледаш семената, които си донесъл в душата си - нито да ти отнемат нещо; нито ти да отнемаш от живота на другите. Животът е като една река, велика и силна - ако ти вървиш с нейното течение, със законите на природата - ще имаш всичко, без всякакво усилие, както и най-малката клетка на твоето живо тяло има своята храна и добри условия, щом се намира на мястото си и върши работата, която й е дадена. Но ако тя излезе вън от своето място - винаги се явява нещастието. И тъй, помнете: неразположението показва, че си престъпил някое правило на живата природа, която те заобикаля навсякъде; нещастието сочи, че ти не си се съобразил с нейните разпоредби; болестите – че ти криво си разпределил нейните енергии в своето тяло, че ти си турил някъде повече, отколкото трябва, че ти си злоупотребил с нейните материали. А самата смърт е крайното наказание, което тя е турила за непослушниците, на своенравните деца, които са искали в нейното село да правят свои закони.
Но колкото и да е странно, смъртта не е никакъв край, а само един кръстопът, на който се събличат стари дрипи, износени дрехи, неверни понятия, фалшиви философии, ненужни богатства, напразни надежди, суеверия, неверни религии - и се навлиза в нови отношения с природата, в които умните тутакси започват своята работа, а неразумните трябва дълго време да чакат, докато израснат да се ориентират в новите условия на
живот
.
И, съгласно съвременната наука, нищо не може да се унищожи - нищо не може да загине, освен привидно. Затова премахнете страха, вие, на които условията около вас са неблагоприятни. Знайте: животът има свой господар. Той храни врабчетата, ще нахрани и вас. Но и вий трябва да се помъчите да разберете защо сте изпратени на тоя свят, защо живеете, каква е вашата истинска задача в света.
към текста >>
Знайте:
животът
има свой господар.
И тъй, помнете: неразположението показва, че си престъпил някое правило на живата природа, която те заобикаля навсякъде; нещастието сочи, че ти не си се съобразил с нейните разпоредби; болестите – че ти криво си разпределил нейните енергии в своето тяло, че ти си турил някъде повече, отколкото трябва, че ти си злоупотребил с нейните материали. А самата смърт е крайното наказание, което тя е турила за непослушниците, на своенравните деца, които са искали в нейното село да правят свои закони. Но колкото и да е странно, смъртта не е никакъв край, а само един кръстопът, на който се събличат стари дрипи, износени дрехи, неверни понятия, фалшиви философии, ненужни богатства, напразни надежди, суеверия, неверни религии - и се навлиза в нови отношения с природата, в които умните тутакси започват своята работа, а неразумните трябва дълго време да чакат, докато израснат да се ориентират в новите условия на живот. И, съгласно съвременната наука, нищо не може да се унищожи - нищо не може да загине, освен привидно. Затова премахнете страха, вие, на които условията около вас са неблагоприятни.
Знайте:
животът
има свой господар.
Той храни врабчетата, ще нахрани и вас. Но и вий трябва да се помъчите да разберете защо сте изпратени на тоя свят, защо живеете, каква е вашата истинска задача в света. А за да разберете това, трябва да бъдете здрави, защото болният прилича на криво стъкло: всичко през него се вижда криво и изопачено - лъжливо. До неделя ще продължим. С братски поздрав: Любомир
към текста >>
51.
69. ЕДНАТА МЯРКА (бр. 20, 26.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
1) „Така будните души се нуждаят от
живот
, светлина и свобода.
69. ЕДНАТА МЯРКА (бр. 20, 26.V.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 20, 26.V.1930 г., София, стр.
1) „Така будните души се нуждаят от
живот
, светлина и свобода.
Така животът носи щастие; светлината - знание; а истината - свобода. Ние желаем вие да бъдете свободни и озарени с Божията светлина и живот.” Нашият народ винаги е имал своето вътрешно прозрение, което в тежки времена го е ръководило и му е давало път и цел. И винаги, когато той се е оставял да бъде воден от водачи, чужди на неговата среда и бит, той е бил измамван и заплащал своето доверие с големи страдания. Ако един човек, или един народ, има само една мярка за своите и чужди постъпки, независимо от това каква е неговата религия или политическо верую - този човек е добър. Всичко, което създава, е добро - и всичко, което руши - зло.
към текста >>
Така
животът
носи щастие; светлината - знание; а истината - свобода.
69. ЕДНАТА МЯРКА (бр. 20, 26.V.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 20, 26.V.1930 г., София, стр. 1) „Така будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода.
Така
животът
носи щастие; светлината - знание; а истината - свобода.
Ние желаем вие да бъдете свободни и озарени с Божията светлина и живот.” Нашият народ винаги е имал своето вътрешно прозрение, което в тежки времена го е ръководило и му е давало път и цел. И винаги, когато той се е оставял да бъде воден от водачи, чужди на неговата среда и бит, той е бил измамван и заплащал своето доверие с големи страдания. Ако един човек, или един народ, има само една мярка за своите и чужди постъпки, независимо от това каква е неговата религия или политическо верую - този човек е добър. Всичко, което създава, е добро - и всичко, което руши - зло. А силен е човек или народ само дотолкова, доколкото е свързан със самата природа, всред която живее; както и растението - докато корените му са в земята.
към текста >>
Ние желаем вие да бъдете свободни и озарени с Божията светлина и
живот
.” Нашият народ винаги е имал своето вътрешно прозрение, което в тежки времена го е ръководило и му е давало път и цел.
20, 26.V.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 20, 26.V.1930 г., София, стр. 1) „Така будните души се нуждаят от живот, светлина и свобода. Така животът носи щастие; светлината - знание; а истината - свобода.
Ние желаем вие да бъдете свободни и озарени с Божията светлина и
живот
.” Нашият народ винаги е имал своето вътрешно прозрение, което в тежки времена го е ръководило и му е давало път и цел.
И винаги, когато той се е оставял да бъде воден от водачи, чужди на неговата среда и бит, той е бил измамван и заплащал своето доверие с големи страдания. Ако един човек, или един народ, има само една мярка за своите и чужди постъпки, независимо от това каква е неговата религия или политическо верую - този човек е добър. Всичко, което създава, е добро - и всичко, което руши - зло. А силен е човек или народ само дотолкова, доколкото е свързан със самата природа, всред която живее; както и растението - докато корените му са в земята. Някога Мойсей учи хората на правдата: - „Око за око и зъб за зъб.” Дойде Христос, Любовта донесе и на хората закон встави: - „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния като себе си; любете и враговете си!
към текста >>
Радостта и
животът
са цел на всички.
Всичко, което създава, е добро - и всичко, което руши - зло. А силен е човек или народ само дотолкова, доколкото е свързан със самата природа, всред която живее; както и растението - докато корените му са в земята. Някога Мойсей учи хората на правдата: - „Око за око и зъб за зъб.” Дойде Христос, Любовта донесе и на хората закон встави: - „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния като себе си; любете и враговете си! ” Ний се нарекохме християни; всички имаме кръщелни свидетелства и заживяхме: за зъб - челюст къртят сега... С две мерки мерим - едната е за нас; другата - за другите. Необходима е една мярка - което е за нас добро - него да желаем и за другите.
Радостта и
животът
са цел на всички.
Само Божествената, вечно справедливата мярка е, която може да донесе щастие на хората, защото резултатът й е винаги истината; истината носи свободата, а свободният само може истински да обича. А казано е, че „Бог е Любов”, и който пребъдва в обичта - за него Царството Божие е дошло на земята.
към текста >>
52.
70. ЧИЯ Е БЪЛГАРИЯ? (бр. 20, 26.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
България е неделима, тя принадлежи на цял народ и на всички честни, справедливи, милостиви селяни и граждани, а най-напред тя принадлежи на младото, на
живото
, идейното - утрешното.
България не е на консерваторите, на старите, на катастрофаджиите, на гешефтарите, нито на тези, които от Народното събрание и министерските кресла отиват в Централния затвор на почивка. България не е на тези, които чрез Вътрешното министерство изнасилват и фалшифицират доверието народно. България не е на тези, които избиват народа си, защо не мислели като тях и не вървят из техните пътища. България не е на разните боляриисти, които чакат да дойдат на власт, за да спестят бели пари за черни дни. България не е на тези, които мамят и избиват народа си.
България е неделима, тя принадлежи на цял народ и на всички честни, справедливи, милостиви селяни и граждани, а най-напред тя принадлежи на младото, на
живото
, идейното - утрешното.
Тя принадлежи както на тези, които вярно служат на цял народ и чрез делата са показали това, а не с приказките, красивите, никога неизпълними програми. Чия е днешна България? Тя е България на старото, лъжата, измамата, насилието, превратите, убийствата, човекът за човека е вълк. Утрешна България е на новото, младото, идейното, на обичта, братството, свободата, юридическо неравенство, социално равенство, бързите реформи, сносен и спокоен живот, човекът за човека – брат. Ний каним всички млади, идейни към новото да съзнаят дните, които са, и които идат да възмъжеят и усилят своята дейност и се подготвят за новото, утрешно градене на нова България и честните да се организират.
към текста >>
Утрешна България е на новото, младото, идейното, на обичта, братството, свободата, юридическо неравенство, социално равенство, бързите реформи, сносен и спокоен
живот
, човекът за човека – брат.
България не е на тези, които мамят и избиват народа си. България е неделима, тя принадлежи на цял народ и на всички честни, справедливи, милостиви селяни и граждани, а най-напред тя принадлежи на младото, на живото, идейното - утрешното. Тя принадлежи както на тези, които вярно служат на цял народ и чрез делата са показали това, а не с приказките, красивите, никога неизпълними програми. Чия е днешна България? Тя е България на старото, лъжата, измамата, насилието, превратите, убийствата, човекът за човека е вълк.
Утрешна България е на новото, младото, идейното, на обичта, братството, свободата, юридическо неравенство, социално равенство, бързите реформи, сносен и спокоен
живот
, човекът за човека – брат.
Ний каним всички млади, идейни към новото да съзнаят дните, които са, и които идат да възмъжеят и усилят своята дейност и се подготвят за новото, утрешно градене на нова България и честните да се организират. Свободните да пръскат свободата и новото. Справедливите да съдят справедливо, милостивите да помагат - всички организирани под знамето на Ратниците на Свободата за образуване на онзи политически центрум, опрян на Христовите принципи, който ще бъде справедлив, силен и здрав арбитър между враждующите боляри и ще ги постави на местата им и отърве народа от нови кърви и страдания. Не се ли опомним и пресечем пътя и противопоставим на самозабравилите се боляри, нека бъдем сигурни, че те в спора си чия е България, както някога, така и сега за изпълнение на своите цели ще повикат чужденци отвън за арбитър, да ги помири, а дойдат ли те, както в миналото, останалото се знае какво ще бъде. Продължават ли тези игри на предатели и спасители, тези кризи, безследно изчезвания и вървене по стария път, нека бъдем сигурни - ще дадат и стари резултата - народът ще изтръпне както нявга и сега ще изгуби вяра в цар, управление, всичко добро, и както през 1918 година, така и сега ще извика: „Циганин цар да дойде, но мир, правда, свобода, справедливост да въведе!
към текста >>
53.
72. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 20, 26.V.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
А само сегашното е важното.” Драги братя, Има една наука, която всички знаем и която все пак винаги трябва да учим - това е науката за
живота
.
20, 26.V.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 20, 26.V.1930 г., София, стр. 2) „Всеки човек е съработник на Природата. Каквато и служба да заема той, колкото и малка да е тя, тя има своето определено място.” „Някои хора живеят в миналото, други - в бъдеще.
А само сегашното е важното.” Драги братя, Има една наука, която всички знаем и която все пак винаги трябва да учим - това е науката за
живота
.
Знаем я, защото живеем - но болестите, скърбите, нещастията, смъртта най-после сочи, че в нашето знание има празнини, погрешки, неправилност и оттам - тия резултати. Защото здравето, радостта, дълголетието са резултат, израз на правилния живот. Едно време нашите деди живееха „както Господ дал” - и живееха доста добре. Ний сега искаме да живеем също тъй безгрижни, но условията вече са други. Около нас животът е влязъл в друга фаза и разумният човек трябва да разбере това, както разбира и градинарят кога и как да сее семето.
към текста >>
Защото здравето, радостта, дълголетието са резултат, израз на правилния
живот
.
20, 26.V.1930 г., София, стр. 2) „Всеки човек е съработник на Природата. Каквато и служба да заема той, колкото и малка да е тя, тя има своето определено място.” „Някои хора живеят в миналото, други - в бъдеще. А само сегашното е важното.” Драги братя, Има една наука, която всички знаем и която все пак винаги трябва да учим - това е науката за живота. Знаем я, защото живеем - но болестите, скърбите, нещастията, смъртта най-после сочи, че в нашето знание има празнини, погрешки, неправилност и оттам - тия резултати.
Защото здравето, радостта, дълголетието са резултат, израз на правилния
живот
.
Едно време нашите деди живееха „както Господ дал” - и живееха доста добре. Ний сега искаме да живеем също тъй безгрижни, но условията вече са други. Около нас животът е влязъл в друга фаза и разумният човек трябва да разбере това, както разбира и градинарят кога и как да сее семето. Първото нещо, което трябва да разбере човек, е че здравето е израз на правилен живот; а правилен живот е този, който се води съгласно природните закони, но не механически разбрани, като определени веднъж завинаги, а като изменящи се съответно растенето, еволюирането и промените на самата жива среда, в която се прилагат. Който иска да бъде здрав, най-напред трябва да отдели малко внимание, да помисли за това здраве: ако го има - да го запази; ако го няма - как да го придобие.
към текста >>
Около нас
животът
е влязъл в друга фаза и разумният човек трябва да разбере това, както разбира и градинарят кога и как да сее семето.
А само сегашното е важното.” Драги братя, Има една наука, която всички знаем и която все пак винаги трябва да учим - това е науката за живота. Знаем я, защото живеем - но болестите, скърбите, нещастията, смъртта най-после сочи, че в нашето знание има празнини, погрешки, неправилност и оттам - тия резултати. Защото здравето, радостта, дълголетието са резултат, израз на правилния живот. Едно време нашите деди живееха „както Господ дал” - и живееха доста добре. Ний сега искаме да живеем също тъй безгрижни, но условията вече са други.
Около нас
животът
е влязъл в друга фаза и разумният човек трябва да разбере това, както разбира и градинарят кога и как да сее семето.
Първото нещо, което трябва да разбере човек, е че здравето е израз на правилен живот; а правилен живот е този, който се води съгласно природните закони, но не механически разбрани, като определени веднъж завинаги, а като изменящи се съответно растенето, еволюирането и промените на самата жива среда, в която се прилагат. Който иска да бъде здрав, най-напред трябва да отдели малко внимание, да помисли за това здраве: ако го има - да го запази; ако го няма - как да го придобие. Това употребено за размисляние време не е изгубено - то ще си донесе обилно лихви в бъдеще. Но ум се иска да разбираш това, което ти се казва, да не мислиш, че ако обръчът е добър за една каца, ще бъде добър за едно дърво, което расте - в кацата той е необходим, а за дървото е една спънка. При това трябва да знаете и друго, което може да ви се види чудно, но е цяла истина, проверена и доказана от съвременната наука: трите четвърти от хранителните вещества тялото взима от въздуха чрез дишанието и само останалата част една четвърт то взима с другата твърда храна, която по състава е тоже като въздуха!...
към текста >>
Първото нещо, което трябва да разбере човек, е че здравето е израз на правилен
живот
; а правилен
живот
е този, който се води съгласно природните закони, но не механически разбрани, като определени веднъж завинаги, а като изменящи се съответно растенето, еволюирането и промените на самата жива среда, в която се прилагат.
Знаем я, защото живеем - но болестите, скърбите, нещастията, смъртта най-после сочи, че в нашето знание има празнини, погрешки, неправилност и оттам - тия резултати. Защото здравето, радостта, дълголетието са резултат, израз на правилния живот. Едно време нашите деди живееха „както Господ дал” - и живееха доста добре. Ний сега искаме да живеем също тъй безгрижни, но условията вече са други. Около нас животът е влязъл в друга фаза и разумният човек трябва да разбере това, както разбира и градинарят кога и как да сее семето.
Първото нещо, което трябва да разбере човек, е че здравето е израз на правилен
живот
; а правилен
живот
е този, който се води съгласно природните закони, но не механически разбрани, като определени веднъж завинаги, а като изменящи се съответно растенето, еволюирането и промените на самата жива среда, в която се прилагат.
Който иска да бъде здрав, най-напред трябва да отдели малко внимание, да помисли за това здраве: ако го има - да го запази; ако го няма - как да го придобие. Това употребено за размисляние време не е изгубено - то ще си донесе обилно лихви в бъдеще. Но ум се иска да разбираш това, което ти се казва, да не мислиш, че ако обръчът е добър за една каца, ще бъде добър за едно дърво, което расте - в кацата той е необходим, а за дървото е една спънка. При това трябва да знаете и друго, което може да ви се види чудно, но е цяла истина, проверена и доказана от съвременната наука: трите четвърти от хранителните вещества тялото взима от въздуха чрез дишанието и само останалата част една четвърт то взима с другата твърда храна, която по състава е тоже като въздуха!... А според най-новите изследвания светлината е дала начало на всичко -от нея е станало всичко, защото и най-малките частички, които ний наричаме материя - те са електричество, а електричеството и светлината имат еднакъв произход - трептенията на етера.
към текста >>
54.
75. ПРАВАТА МИСЪЛ (бр. 21, 2.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
1) „Права мисъл е тази, която може да повдигне цялото човечество, а не само част от хората.” Правата мисъл има отношение към целокупния
живот
.
75. ПРАВАТА МИСЪЛ (бр. 21, 2.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 21, 2.VІ.1930 г., София, стр.
1) „Права мисъл е тази, която може да повдигне цялото човечество, а не само част от хората.” Правата мисъл има отношение към целокупния
живот
.
Но за да се разбере това, както на слепия, за да види слънцето и светлината, трябва най-напред да му се създадат очи. Съзнанието, духът е това, което отличава хората един от друг. Величието не се състои в това, което разрушава. Не са велики ония, които убиват. Не са велики и тия, които затварят по затворите.
към текста >>
Велико е това, което дава
живот
.
Величието не се състои в това, което разрушава. Не са велики ония, които убиват. Не са велики и тия, които затварят по затворите. Велики са тия, които могат да подобрят условията, да внесат мир между хората. Велико е това, което дава разширение на страждущите, на плачущите.
Велико е това, което дава
живот
.
Велико е това, което възкресява. Затова идеалните хора, тия, които не живеят за себе си, трябва да дойдат да управляват народите. Трябва Любовта да се възприеме като един вътрешен закон, и тогава само ще се разбере, че всичко е живо, че цветята, птиците, реките, животните - всички неща са букви от живата книга, че онзи, който люби, той е силен и може да преобрази света. Но хората не трябва да се насилят едни други, а да помнят, че са братя, деца на едно голямо семейство; че повдигането на един човек е общо повдигане, и падането на един човек е падане на всички. Затова Любете - и мъдри бъдете!
към текста >>
Трябва Любовта да се възприеме като един вътрешен закон, и тогава само ще се разбере, че всичко е живо, че цветята, птиците, реките,
животните
- всички неща са букви от живата книга, че онзи, който люби, той е силен и може да преобрази света.
Велики са тия, които могат да подобрят условията, да внесат мир между хората. Велико е това, което дава разширение на страждущите, на плачущите. Велико е това, което дава живот. Велико е това, което възкресява. Затова идеалните хора, тия, които не живеят за себе си, трябва да дойдат да управляват народите.
Трябва Любовта да се възприеме като един вътрешен закон, и тогава само ще се разбере, че всичко е живо, че цветята, птиците, реките,
животните
- всички неща са букви от живата книга, че онзи, който люби, той е силен и може да преобрази света.
Но хората не трябва да се насилят едни други, а да помнят, че са братя, деца на едно голямо семейство; че повдигането на един човек е общо повдигане, и падането на един човек е падане на всички. Затова Любете - и мъдри бъдете! Живейте в доброто, бъдете справедливи! Обичайте Истината и правата мисъл ще ви заведе в светлия живот на братска любов, на най- светите идеи, който ще повдигнат цялото човечество.
към текста >>
Обичайте Истината и правата мисъл ще ви заведе в светлия
живот
на братска любов, на най- светите идеи, който ще повдигнат цялото човечество.
Затова идеалните хора, тия, които не живеят за себе си, трябва да дойдат да управляват народите. Трябва Любовта да се възприеме като един вътрешен закон, и тогава само ще се разбере, че всичко е живо, че цветята, птиците, реките, животните - всички неща са букви от живата книга, че онзи, който люби, той е силен и може да преобрази света. Но хората не трябва да се насилят едни други, а да помнят, че са братя, деца на едно голямо семейство; че повдигането на един човек е общо повдигане, и падането на един човек е падане на всички. Затова Любете - и мъдри бъдете! Живейте в доброто, бъдете справедливи!
Обичайте Истината и правата мисъл ще ви заведе в светлия
живот
на братска любов, на най- светите идеи, който ще повдигнат цялото човечество.
към текста >>
55.
77. ВЕЛИКАТА ЗАГАДКА (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
1) „
Животът
е една велика загадка, която всеки трябва индивидуално да си разреши.
77. ВЕЛИКАТА ЗАГАДКА (бр. 22, 9.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІ.1930 г., София, стр.
1) „
Животът
е една велика загадка, която всеки трябва индивидуално да си разреши.
Ако светлината няма противоположност на себе си, тогава отгде ще познаваме светлина? Ако нямаше противното на живота-смъртта - как ще се разбере той? ” В съвременното общество обикновено хората се делят на културни и некултурни. По какво се отличават културните от некултурните? Културният човек на пръв план си служи с нови методи, а некултурният - със стари методи.
към текста >>
Ако нямаше противното на
живота
-смъртта - как ще се разбере той?
22, 9.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІ.1930 г., София, стр. 1) „Животът е една велика загадка, която всеки трябва индивидуално да си разреши. Ако светлината няма противоположност на себе си, тогава отгде ще познаваме светлина?
Ако нямаше противното на
живота
-смъртта - как ще се разбере той?
” В съвременното общество обикновено хората се делят на културни и некултурни. По какво се отличават културните от некултурните? Културният човек на пръв план си служи с нови методи, а некултурният - със стари методи. Културата не е някаква мода, която ще трае ден до пладне, а е начин за обработване на самия живот. Да култивираме едно растение, значи да му дадем всички ония благоприятни условия, при които то да расте и се развива правилно.
към текста >>
Културата не е някаква мода, която ще трае ден до пладне, а е начин за обработване на самия
живот
.
Ако светлината няма противоположност на себе си, тогава отгде ще познаваме светлина? Ако нямаше противното на живота-смъртта - как ще се разбере той? ” В съвременното общество обикновено хората се делят на културни и некултурни. По какво се отличават културните от некултурните? Културният човек на пръв план си служи с нови методи, а некултурният - със стари методи.
Културата не е някаква мода, която ще трае ден до пладне, а е начин за обработване на самия
живот
.
Да култивираме едно растение, значи да му дадем всички ония благоприятни условия, при които то да расте и се развива правилно. За да добием своята правилна култура, ний, съвременните хора, трябва да очистим своя ум, своето сърце от всички онези лъжливи положения, в които сега се намираме: научно лъжливи положения, обществено лъжливи положения, религиозно лъжливи положения, индивидуално лъжливи положения. Животът е една велика истина - и докато ни следват страданията, животът не е разбран, защото да се определя нещо, не значи, че то е разбрано. Само чрез любовта може да се разреши загадката на живота. А любовта изисква от нас онова свещено чувство - да почитаме живота на хората.
към текста >>
Животът
е една велика истина - и докато ни следват страданията,
животът
не е разбран, защото да се определя нещо, не значи, че то е разбрано.
По какво се отличават културните от некултурните? Културният човек на пръв план си служи с нови методи, а некултурният - със стари методи. Културата не е някаква мода, която ще трае ден до пладне, а е начин за обработване на самия живот. Да култивираме едно растение, значи да му дадем всички ония благоприятни условия, при които то да расте и се развива правилно. За да добием своята правилна култура, ний, съвременните хора, трябва да очистим своя ум, своето сърце от всички онези лъжливи положения, в които сега се намираме: научно лъжливи положения, обществено лъжливи положения, религиозно лъжливи положения, индивидуално лъжливи положения.
Животът
е една велика истина - и докато ни следват страданията,
животът
не е разбран, защото да се определя нещо, не значи, че то е разбрано.
Само чрез любовта може да се разреши загадката на живота. А любовта изисква от нас онова свещено чувство - да почитаме живота на хората. Сега в света ще дойде нещо ново. Туй, новото, го има и в душата ви. За да го изразим трябва да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, велики по сдържане, велики по безкористие.
към текста >>
Само чрез любовта може да се разреши загадката на
живота
.
Културният човек на пръв план си служи с нови методи, а некултурният - със стари методи. Културата не е някаква мода, която ще трае ден до пладне, а е начин за обработване на самия живот. Да култивираме едно растение, значи да му дадем всички ония благоприятни условия, при които то да расте и се развива правилно. За да добием своята правилна култура, ний, съвременните хора, трябва да очистим своя ум, своето сърце от всички онези лъжливи положения, в които сега се намираме: научно лъжливи положения, обществено лъжливи положения, религиозно лъжливи положения, индивидуално лъжливи положения. Животът е една велика истина - и докато ни следват страданията, животът не е разбран, защото да се определя нещо, не значи, че то е разбрано.
Само чрез любовта може да се разреши загадката на
живота
.
А любовта изисква от нас онова свещено чувство - да почитаме живота на хората. Сега в света ще дойде нещо ново. Туй, новото, го има и в душата ви. За да го изразим трябва да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, велики по сдържане, велики по безкористие. И тогава ще имаме благословението на Този, на Който думите никога не се изменят.
към текста >>
А любовта изисква от нас онова свещено чувство - да почитаме
живота
на хората.
Културата не е някаква мода, която ще трае ден до пладне, а е начин за обработване на самия живот. Да култивираме едно растение, значи да му дадем всички ония благоприятни условия, при които то да расте и се развива правилно. За да добием своята правилна култура, ний, съвременните хора, трябва да очистим своя ум, своето сърце от всички онези лъжливи положения, в които сега се намираме: научно лъжливи положения, обществено лъжливи положения, религиозно лъжливи положения, индивидуално лъжливи положения. Животът е една велика истина - и докато ни следват страданията, животът не е разбран, защото да се определя нещо, не значи, че то е разбрано. Само чрез любовта може да се разреши загадката на живота.
А любовта изисква от нас онова свещено чувство - да почитаме
живота
на хората.
Сега в света ще дойде нещо ново. Туй, новото, го има и в душата ви. За да го изразим трябва да бъдем велики по Любов, велики по Мъдрост, велики по Истина, велики по смирение, велики по кротост, велики по сдържане, велики по безкористие. И тогава ще имаме благословението на Този, на Който думите никога не се изменят.
към текста >>
56.
78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
В
живота
, каменният век бе заместен с железния, последният – с днешния - електрическия... Нашият политически
живот
извикваше едни след други, все нови и нови идеи - знамена по-чисти и по-отговарящи на нуждите на народа, но старото и липса на светлина не позволяваха на народа да възприеме новото и като съпътници на новото станаха невежеството, насилието, демагогията, гоненията на политически противници, арести, убийства на първите ни хора - Стамболов, Петков, Такев, Генадиев, Стамболийски и др.* Когато и убийствата не помогнаха, дойдоха и превратите.
Консерваторите не даваха път на новото, младото - либерализма. Новото винаги след много мъки, страдания вземаше връх - надживяваше старото. Едни след други бяха заместени консервативните идеи с либералните. Либерализмът - с демократизма, демократизмът - със социализма, социализмът - с народовластието. Като овехтели дрехи, които не може, докато човек е жив, все едни и същи да носи, защото той расте, развива се - така и с идеите.
В
живота
, каменният век бе заместен с железния, последният – с днешния - електрическия... Нашият политически
живот
извикваше едни след други, все нови и нови идеи - знамена по-чисти и по-отговарящи на нуждите на народа, но старото и липса на светлина не позволяваха на народа да възприеме новото и като съпътници на новото станаха невежеството, насилието, демагогията, гоненията на политически противници, арести, убийства на първите ни хора - Стамболов, Петков, Такев, Генадиев, Стамболийски и др.* Когато и убийствата не помогнаха, дойдоха и превратите.
Народът в знак на протест бойкотира изборите. Изгуби вяра във всичко, а най-много - в политическите акробати и остана едно малцинство от чалкъни, които играеха постоянно на „предатели” и „спасители”, без обаче да имат принципиално различие помежду си; не даваха път на правилно развитие, нито свобода на народа, и той остана само зрител, да плаща счупените паници на гуляите при сменяване на местата си на спасителите, които ставаха предатели, и предатели-спасители. И туй, което народът не им го даде, те - политическите акробати - с един фокус - по късия път си го взеха - заеха властта. 9 юний 1923 г. е дело на всички партии.
към текста >>
Едните им викат: „Който не е с нас, той е против нас”, а другите крякат: „Които не са с нас, са предатели.” Едните ги гониха, другите избиваха, а те, разединени, честни, ненаучени, несвикнали на компромиси, гледат като неми свидетели как всеки ден чезнат, гинат техни справедливи другари и родна земя върви към робство само затова, че не са одобрявали тези отляво, не са подкрепяли тези отдясно и не са се обединили в една здрава организация за защита собствения си
живот
и да протегне братски ръка и на тези отляво, и отдясно, да ги помири и донесе новото и нужното за народа.
Те не тръгнаха със Стамболийски, но не последваха и деветоюнци и те манифестираха своя протест през изборите. Въпреки глоби и строгостта на закона, въпреки че българинът е най-чувствителен, когато го бутнат до кесията, хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха. Хиляди други гласуваха с бели бюлетини, хиляди - с лозунги, а други, от нямане накъде, гласуваха за този или онзи човек в тази или онази партия. Тези са всички хора, които имат едно по-силно съзнание и по-здрава воля и те са много повече от всяка властвующа партия, само че те не са се организирали и са по-пасивни. Тези пасивни хора, които не одобряват реформите на едните, превратите на другите, са хиляди, хиляди честни, справедливи хора са изложени на цепениците отляво и на куршумите отдясно.
Едните им викат: „Който не е с нас, той е против нас”, а другите крякат: „Които не са с нас, са предатели.” Едните ги гониха, другите избиваха, а те, разединени, честни, ненаучени, несвикнали на компромиси, гледат като неми свидетели как всеки ден чезнат, гинат техни справедливи другари и родна земя върви към робство само затова, че не са одобрявали тези отляво, не са подкрепяли тези отдясно и не са се обединили в една здрава организация за защита собствения си
живот
и да протегне братски ръка и на тези отляво, и отдясно, да ги помири и донесе новото и нужното за народа.
Като изследваме пътя на еволюцията, историята и живота в нас, налага се да дойдат новите хора с определена цел, които да помогнат на народа и донесат новите дрехи, в които е време да се промени българският народ и посрещне новото, утрешното. Нашата цел е да организираме тези всички хора от паланки, села, градове в здрава политическа, обществена организация, която ще стане здрав справедлив топмон [тампон? ] - центрум, който - опрян на Христовите принципи, нови и бързи реформи - ще донесе новото, ще даде възможност на народа правилно да еволюира и със справедливи закони и ръка ще постави всеки на мястото му; на ляво ще ги застави да не гонят, а на тези отдясно ще извика: „Крийте ножа в ножницата, че който нож вади, от нож умира.” Нашата цел е да издигнем народа до онова съзнание, да разберат, че са братя, родни братя, а родни братя не се гонят, избиват. Нашата цел е да се образува здрав политически център и арбитър между враждующите партии, както е в много държави в Европа. Който арбитър в даден момент да бъде онзи грам, който, щом се притури на везните, да реши съдбата на народа ни.
към текста >>
Като изследваме пътя на еволюцията, историята и
живота
в нас, налага се да дойдат новите хора с определена цел, които да помогнат на народа и донесат новите дрехи, в които е време да се промени българският народ и посрещне новото, утрешното.
Въпреки глоби и строгостта на закона, въпреки че българинът е най-чувствителен, когато го бутнат до кесията, хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха. Хиляди други гласуваха с бели бюлетини, хиляди - с лозунги, а други, от нямане накъде, гласуваха за този или онзи човек в тази или онази партия. Тези са всички хора, които имат едно по-силно съзнание и по-здрава воля и те са много повече от всяка властвующа партия, само че те не са се организирали и са по-пасивни. Тези пасивни хора, които не одобряват реформите на едните, превратите на другите, са хиляди, хиляди честни, справедливи хора са изложени на цепениците отляво и на куршумите отдясно. Едните им викат: „Който не е с нас, той е против нас”, а другите крякат: „Които не са с нас, са предатели.” Едните ги гониха, другите избиваха, а те, разединени, честни, ненаучени, несвикнали на компромиси, гледат като неми свидетели как всеки ден чезнат, гинат техни справедливи другари и родна земя върви към робство само затова, че не са одобрявали тези отляво, не са подкрепяли тези отдясно и не са се обединили в една здрава организация за защита собствения си живот и да протегне братски ръка и на тези отляво, и отдясно, да ги помири и донесе новото и нужното за народа.
Като изследваме пътя на еволюцията, историята и
живота
в нас, налага се да дойдат новите хора с определена цел, които да помогнат на народа и донесат новите дрехи, в които е време да се промени българският народ и посрещне новото, утрешното.
Нашата цел е да организираме тези всички хора от паланки, села, градове в здрава политическа, обществена организация, която ще стане здрав справедлив топмон [тампон? ] - центрум, който - опрян на Христовите принципи, нови и бързи реформи - ще донесе новото, ще даде възможност на народа правилно да еволюира и със справедливи закони и ръка ще постави всеки на мястото му; на ляво ще ги застави да не гонят, а на тези отдясно ще извика: „Крийте ножа в ножницата, че който нож вади, от нож умира.” Нашата цел е да издигнем народа до онова съзнание, да разберат, че са братя, родни братя, а родни братя не се гонят, избиват. Нашата цел е да се образува здрав политически център и арбитър между враждующите партии, както е в много държави в Европа. Който арбитър в даден момент да бъде онзи грам, който, щом се притури на везните, да реши съдбата на народа ни. Нашата цел е да се даде път на новото и хората на новото да заемат всички отговорни постове.
към текста >>
Нашата цел е без много шум и големи красиви програми да донесем мир, обич, свобода, сносен и справедлив
живот
.
] - центрум, който - опрян на Христовите принципи, нови и бързи реформи - ще донесе новото, ще даде възможност на народа правилно да еволюира и със справедливи закони и ръка ще постави всеки на мястото му; на ляво ще ги застави да не гонят, а на тези отдясно ще извика: „Крийте ножа в ножницата, че който нож вади, от нож умира.” Нашата цел е да издигнем народа до онова съзнание, да разберат, че са братя, родни братя, а родни братя не се гонят, избиват. Нашата цел е да се образува здрав политически център и арбитър между враждующите партии, както е в много държави в Европа. Който арбитър в даден момент да бъде онзи грам, който, щом се притури на везните, да реши съдбата на народа ни. Нашата цел е да се даде път на новото и хората на новото да заемат всички отговорни постове. Въздържатели, вегетарианци, духовни справедливи християни хора да станат водачи на народа си.
Нашата цел е без много шум и големи красиви програми да донесем мир, обич, свобода, сносен и справедлив
живот
.
Нашата цел е да можем с общи усилия да дадем един нормален политически обществен живот. Нашата цел е да остане свято запазена нашата конституция и всички други закони и закончета, противни ней, да се отхвърлят. Нашата цел е истината, обичта, братството, юридическото неравенство, социално равенство, човещината и истината над всичко. Нашата цел е еднакво отнасяне към селото и града. Да не се развива градът за сметка на селото и селото - за сметка на града.
към текста >>
Нашата цел е да можем с общи усилия да дадем един нормален политически обществен
живот
.
Нашата цел е да се образува здрав политически център и арбитър между враждующите партии, както е в много държави в Европа. Който арбитър в даден момент да бъде онзи грам, който, щом се притури на везните, да реши съдбата на народа ни. Нашата цел е да се даде път на новото и хората на новото да заемат всички отговорни постове. Въздържатели, вегетарианци, духовни справедливи християни хора да станат водачи на народа си. Нашата цел е без много шум и големи красиви програми да донесем мир, обич, свобода, сносен и справедлив живот.
Нашата цел е да можем с общи усилия да дадем един нормален политически обществен
живот
.
Нашата цел е да остане свято запазена нашата конституция и всички други закони и закончета, противни ней, да се отхвърлят. Нашата цел е истината, обичта, братството, юридическото неравенство, социално равенство, човещината и истината над всичко. Нашата цел е еднакво отнасяне към селото и града. Да не се развива градът за сметка на селото и селото - за сметка на града. Нашата цел е да подобрим положението на работника, селянина, гражданина, като първите хора дадат личен пример във всичко, Економии във всяко отношение и всеки да се простира според чергата си.
към текста >>
Нашата цел е честните хора, добрите, справедливите да образуват политическия център - арбитър в нашия политически
живот
, да помирим враждующите братя и възвърнем на народа свободата, братството, обичта.
Нашата цел е истината, обичта, братството, юридическото неравенство, социално равенство, човещината и истината над всичко. Нашата цел е еднакво отнасяне към селото и града. Да не се развива градът за сметка на селото и селото - за сметка на града. Нашата цел е да подобрим положението на работника, селянина, гражданина, като първите хора дадат личен пример във всичко, Економии във всяко отношение и всеки да се простира според чергата си. Нашата цел е: с общи усилия - към творчество на нова България по нови пътища и нови хора.
Нашата цел е честните хора, добрите, справедливите да образуват политическия център - арбитър в нашия политически
живот
, да помирим враждующите братя и възвърнем на народа свободата, братството, обичта.
Това е нашата цел. Този е пътят, който донесе в Германия мир; в Белгия - напредък; Дания - живот; Холандия, Австрия - творчество. Тази цел обедини хиляди и хиляди сърца в много държави европейски и ги направи братя помежду им и творци на нацията си. Тази цел ще обедини и нас, тя ще ни ръководи и ний, обединени около Ратниците на Свободата, ще донесем новото, ще станем братя - деца на един баща - Бог и една голяма майка - България. А там, гдето има братя, ще има обич, гдето има обич и Бог помага, а там, гдето Бог помага, там има и мир, напредък, берекет, сносен и спокоен живот.
към текста >>
Този е пътят, който донесе в Германия мир; в Белгия - напредък; Дания -
живот
; Холандия, Австрия - творчество.
Да не се развива градът за сметка на селото и селото - за сметка на града. Нашата цел е да подобрим положението на работника, селянина, гражданина, като първите хора дадат личен пример във всичко, Економии във всяко отношение и всеки да се простира според чергата си. Нашата цел е: с общи усилия - към творчество на нова България по нови пътища и нови хора. Нашата цел е честните хора, добрите, справедливите да образуват политическия център - арбитър в нашия политически живот, да помирим враждующите братя и възвърнем на народа свободата, братството, обичта. Това е нашата цел.
Този е пътят, който донесе в Германия мир; в Белгия - напредък; Дания -
живот
; Холандия, Австрия - творчество.
Тази цел обедини хиляди и хиляди сърца в много държави европейски и ги направи братя помежду им и творци на нацията си. Тази цел ще обедини и нас, тя ще ни ръководи и ний, обединени около Ратниците на Свободата, ще донесем новото, ще станем братя - деца на един баща - Бог и една голяма майка - България. А там, гдето има братя, ще има обич, гдето има обич и Бог помага, а там, гдето Бог помага, там има и мир, напредък, берекет, сносен и спокоен живот. Ще настане нов живот, нова България. Обединени и организирани в здрава политическа организация, ние ще извикаме: Долу ръцете, които избиват, било отляво, било отдясно.
към текста >>
А там, гдето има братя, ще има обич, гдето има обич и Бог помага, а там, гдето Бог помага, там има и мир, напредък, берекет, сносен и спокоен
живот
.
Нашата цел е честните хора, добрите, справедливите да образуват политическия център - арбитър в нашия политически живот, да помирим враждующите братя и възвърнем на народа свободата, братството, обичта. Това е нашата цел. Този е пътят, който донесе в Германия мир; в Белгия - напредък; Дания - живот; Холандия, Австрия - творчество. Тази цел обедини хиляди и хиляди сърца в много държави европейски и ги направи братя помежду им и творци на нацията си. Тази цел ще обедини и нас, тя ще ни ръководи и ний, обединени около Ратниците на Свободата, ще донесем новото, ще станем братя - деца на един баща - Бог и една голяма майка - България.
А там, гдето има братя, ще има обич, гдето има обич и Бог помага, а там, гдето Бог помага, там има и мир, напредък, берекет, сносен и спокоен
живот
.
Ще настане нов живот, нова България. Обединени и организирани в здрава политическа организация, ние ще извикаме: Долу ръцете, които избиват, било отляво, било отдясно. Долу занолите и закончетата, които спират народа да се развива правилно. Мир между всички, обич сред всички и смелите ще излязат да водят. Справедливите ще съдят.
към текста >>
Ще настане нов
живот
, нова България.
Това е нашата цел. Този е пътят, който донесе в Германия мир; в Белгия - напредък; Дания - живот; Холандия, Австрия - творчество. Тази цел обедини хиляди и хиляди сърца в много държави европейски и ги направи братя помежду им и творци на нацията си. Тази цел ще обедини и нас, тя ще ни ръководи и ний, обединени около Ратниците на Свободата, ще донесем новото, ще станем братя - деца на един баща - Бог и една голяма майка - България. А там, гдето има братя, ще има обич, гдето има обич и Бог помага, а там, гдето Бог помага, там има и мир, напредък, берекет, сносен и спокоен живот.
Ще настане нов
живот
, нова България.
Обединени и организирани в здрава политическа организация, ние ще извикаме: Долу ръцете, които избиват, било отляво, било отдясно. Долу занолите и закончетата, които спират народа да се развива правилно. Мир между всички, обич сред всички и смелите ще излязат да водят. Справедливите ще съдят. Милостивите ще помагат, умните, честните, християните ще управляват села, градове - България.
към текста >>
57.
79. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Без тази наука,
животът
може да има разумен израз, т. е.
79. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 22, 9.VІ.1930 г.) (В. „Ратникна свободата”, бр. 22, 9.VІ.1930 г., София, стр. 2) „Най-първо човек трябва да разбере естеството на своя ум; после той трябва да разбере основата на своето сърце и след това да разбере силата на своята воля.
Без тази наука,
животът
може да има разумен израз, т. е.
той не може да има никакъв израз, никакъв смисъл за нас. Той ще бъде от единия до другия край пълен само с противоречия и нещастия.” Драги братя, В предпоследното писмо (последното е писано някога, а печатено сега) аз бях обещал да ви разкрия някои закони относно здравето, но тъкмо в тоя момент смъртта се косна до моята другарка по живот и ваша сестра - съратничка. В своя свят живот тя нямаше врагове - и затова, види се, я уби приятелката й - дете на съвременния модерен и „културен” свят... Но идейните хора не умират никога. Нейната душа ще бъде винаги с нас, хората на новото, за които убежденията не са само празни думи. Светът вече е достигнал до един такъв момент на своето развитие, че старото няма да издържи, ще грохне и ще се струпа върху главите на тия, които го крепят.
към текста >>
Той ще бъде от единия до другия край пълен само с противоречия и нещастия.” Драги братя, В предпоследното писмо (последното е писано някога, а печатено сега) аз бях обещал да ви разкрия някои закони относно здравето, но тъкмо в тоя момент смъртта се косна до моята другарка по
живот
и ваша сестра - съратничка.
„Ратникна свободата”, бр. 22, 9.VІ.1930 г., София, стр. 2) „Най-първо човек трябва да разбере естеството на своя ум; после той трябва да разбере основата на своето сърце и след това да разбере силата на своята воля. Без тази наука, животът може да има разумен израз, т. е. той не може да има никакъв израз, никакъв смисъл за нас.
Той ще бъде от единия до другия край пълен само с противоречия и нещастия.” Драги братя, В предпоследното писмо (последното е писано някога, а печатено сега) аз бях обещал да ви разкрия някои закони относно здравето, но тъкмо в тоя момент смъртта се косна до моята другарка по
живот
и ваша сестра - съратничка.
В своя свят живот тя нямаше врагове - и затова, види се, я уби приятелката й - дете на съвременния модерен и „културен” свят... Но идейните хора не умират никога. Нейната душа ще бъде винаги с нас, хората на новото, за които убежденията не са само празни думи. Светът вече е достигнал до един такъв момент на своето развитие, че старото няма да издържи, ще грохне и ще се струпа върху главите на тия, които го крепят. А пред хората на новото се отварят възможности на градеж, на нова култура, основана на братство и обич между хората. Но да дойдем на думата си.
към текста >>
В своя свят
живот
тя нямаше врагове - и затова, види се, я уби приятелката й - дете на съвременния модерен и „културен” свят... Но идейните хора не умират никога.
22, 9.VІ.1930 г., София, стр. 2) „Най-първо човек трябва да разбере естеството на своя ум; после той трябва да разбере основата на своето сърце и след това да разбере силата на своята воля. Без тази наука, животът може да има разумен израз, т. е. той не може да има никакъв израз, никакъв смисъл за нас. Той ще бъде от единия до другия край пълен само с противоречия и нещастия.” Драги братя, В предпоследното писмо (последното е писано някога, а печатено сега) аз бях обещал да ви разкрия някои закони относно здравето, но тъкмо в тоя момент смъртта се косна до моята другарка по живот и ваша сестра - съратничка.
В своя свят
живот
тя нямаше врагове - и затова, види се, я уби приятелката й - дете на съвременния модерен и „културен” свят... Но идейните хора не умират никога.
Нейната душа ще бъде винаги с нас, хората на новото, за които убежденията не са само празни думи. Светът вече е достигнал до един такъв момент на своето развитие, че старото няма да издържи, ще грохне и ще се струпа върху главите на тия, които го крепят. А пред хората на новото се отварят възможности на градеж, на нова култура, основана на братство и обич между хората. Но да дойдем на думата си. Ратникът е человек на делото и, като такъв, трябва да е здрав човек.
към текста >>
Болният има изопачени схващания, лоши чувства и неправилен
живот
и става товар на своите околни - а понякога, без да ще - и вреден и на тях, и на себе си.
Светът вече е достигнал до един такъв момент на своето развитие, че старото няма да издържи, ще грохне и ще се струпа върху главите на тия, които го крепят. А пред хората на новото се отварят възможности на градеж, на нова култура, основана на братство и обич между хората. Но да дойдем на думата си. Ратникът е человек на делото и, като такъв, трябва да е здрав човек. Само здравият може да мисли правилно, да чувствува правилно и да действува и да живее правилно.
Болният има изопачени схващания, лоши чувства и неправилен
живот
и става товар на своите околни - а понякога, без да ще - и вреден и на тях, и на себе си.
Околната природа упражнява влиянието си върху нас, като действува върху нашия стомах, бели дробове и мозък. За да е здрав човек, неговият стомах трябва да е здрав, за да може да поема и смила храната, която природата му дава. Затова здравата и чиста храна дава и здраве. Ако правим къща, търсим тухли здрави и греди яки - с гнили греди не градим. Вие днес плащате на докторите да ви познаят болестите и лекуват - и те не всякога могат да сторят това - а мислите ли, че животните, които ядете, са здрави?
към текста >>
Вие днес плащате на докторите да ви познаят болестите и лекуват - и те не всякога могат да сторят това - а мислите ли, че
животните
, които ядете, са здрави?
Болният има изопачени схващания, лоши чувства и неправилен живот и става товар на своите околни - а понякога, без да ще - и вреден и на тях, и на себе си. Околната природа упражнява влиянието си върху нас, като действува върху нашия стомах, бели дробове и мозък. За да е здрав човек, неговият стомах трябва да е здрав, за да може да поема и смила храната, която природата му дава. Затова здравата и чиста храна дава и здраве. Ако правим къща, търсим тухли здрави и греди яки - с гнили греди не градим.
Вие днес плащате на докторите да ви познаят болестите и лекуват - и те не всякога могат да сторят това - а мислите ли, че
животните
, които ядете, са здрави?
Те са тъй болни, както и хората, но няма кому да се оплакват. А при това има и друго - убиването на животните извиква в тях един ужас - спомнете си с какво мучение и дърпане се приближават добичетата към салханите - те разбират какво ги чака - и с този ужас те умират, С този ужас е пропито и месото им и човек, като го яде, внася отрицателни, разрушителни елементи в своята нервна система, които послужват за основа на много нервни разстройства и болести. А при това спомнете си жалното блеене на овцете, на които сте взели агнетата, спомнете си за мукането на кравите, за техните телета и ще разберете, че и те страдат и се мъчат както и ние, хората! Не са ли достатъчни млякото и вълната, които ни дават; работата, когато ги впрягаме, та трябва един вол, като е работил 20 години и изхранил семейството, да го продадат, за да го убият? Не се безпокойте от въпроса, ако не ги ядете, какво щяло да стане - человек не яде и кучета и коне и много други животни, и те не са изпълнили света!
към текста >>
А при това има и друго - убиването на
животните
извиква в тях един ужас - спомнете си с какво мучение и дърпане се приближават добичетата към салханите - те разбират какво ги чака - и с този ужас те умират, С този ужас е пропито и месото им и човек, като го яде, внася отрицателни, разрушителни елементи в своята нервна система, които послужват за основа на много нервни разстройства и болести.
За да е здрав човек, неговият стомах трябва да е здрав, за да може да поема и смила храната, която природата му дава. Затова здравата и чиста храна дава и здраве. Ако правим къща, търсим тухли здрави и греди яки - с гнили греди не градим. Вие днес плащате на докторите да ви познаят болестите и лекуват - и те не всякога могат да сторят това - а мислите ли, че животните, които ядете, са здрави? Те са тъй болни, както и хората, но няма кому да се оплакват.
А при това има и друго - убиването на
животните
извиква в тях един ужас - спомнете си с какво мучение и дърпане се приближават добичетата към салханите - те разбират какво ги чака - и с този ужас те умират, С този ужас е пропито и месото им и човек, като го яде, внася отрицателни, разрушителни елементи в своята нервна система, които послужват за основа на много нервни разстройства и болести.
А при това спомнете си жалното блеене на овцете, на които сте взели агнетата, спомнете си за мукането на кравите, за техните телета и ще разберете, че и те страдат и се мъчат както и ние, хората! Не са ли достатъчни млякото и вълната, които ни дават; работата, когато ги впрягаме, та трябва един вол, като е работил 20 години и изхранил семейството, да го продадат, за да го убият? Не се безпокойте от въпроса, ако не ги ядете, какво щяло да стане - человек не яде и кучета и коне и много други животни, и те не са изпълнили света! Ратникът трябва да яде повече чиста храна, а такава е растителната, в която всяко загниване се вижда и може да се отстрани. Ратникът не трябва да пие, защото тоя, който пие спирт, не е господар на себе си, ратникът трябва да знае какво прави.
към текста >>
Не се безпокойте от въпроса, ако не ги ядете, какво щяло да стане - человек не яде и кучета и коне и много други
животни
, и те не са изпълнили света!
Вие днес плащате на докторите да ви познаят болестите и лекуват - и те не всякога могат да сторят това - а мислите ли, че животните, които ядете, са здрави? Те са тъй болни, както и хората, но няма кому да се оплакват. А при това има и друго - убиването на животните извиква в тях един ужас - спомнете си с какво мучение и дърпане се приближават добичетата към салханите - те разбират какво ги чака - и с този ужас те умират, С този ужас е пропито и месото им и човек, като го яде, внася отрицателни, разрушителни елементи в своята нервна система, които послужват за основа на много нервни разстройства и болести. А при това спомнете си жалното блеене на овцете, на които сте взели агнетата, спомнете си за мукането на кравите, за техните телета и ще разберете, че и те страдат и се мъчат както и ние, хората! Не са ли достатъчни млякото и вълната, които ни дават; работата, когато ги впрягаме, та трябва един вол, като е работил 20 години и изхранил семейството, да го продадат, за да го убият?
Не се безпокойте от въпроса, ако не ги ядете, какво щяло да стане - человек не яде и кучета и коне и много други
животни
, и те не са изпълнили света!
Ратникът трябва да яде повече чиста храна, а такава е растителната, в която всяко загниване се вижда и може да се отстрани. Ратникът не трябва да пие, защото тоя, който пие спирт, не е господар на себе си, ратникът трябва да знае какво прави. И тъй, градете вашата къща със здрав материал. Който хубаво яде, той и хубаво работи. Днес хората страдат, защото ядат механически, трябва да ядат разумно.
към текста >>
Помнете, дайте на своите стомаси, дробове и мозъци съответствуващата храна - чиста храна за стомаха, чист въздух за дробовете; здрави, велики, пропити с човещина мисли за вашия мозък - и вие ще имате и правилна дейност - разумен
живот
!
Страданията, болестите показват, че човек се храни лошо, чувствува неправилно и действува недобре. А който спазва тия правила, е добър. Добрият човек е весел, добре разположен, готов да направи добро, без да мисли, че го е направил, има отлично разположение. Той има здрава дихателна система, здрава стомашна система и здрава мозъчна система. Разбойниците и убийците имат винаги нещо ненормално в своите системи.
Помнете, дайте на своите стомаси, дробове и мозъци съответствуващата храна - чиста храна за стомаха, чист въздух за дробовете; здрави, велики, пропити с човещина мисли за вашия мозък - и вие ще имате и правилна дейност - разумен
живот
!
Здрави бъдете - че работа ви чака! С братски поздрав: Любомир
към текста >>
58.
81. ДНЕШНИТЕ КРАДЦИ И РАЗБОЙНИЦИ (бр. 23, 16.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Духовният
живот
черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме, но истинският
живот
- това е Духовният.” Ако един човек от сутрин до вечер повтаря тоновете на гамата, то не значи, че е музикант; ако един свещеник „води” своите пасоми, а те катраносват неговите врати; ако един държавник „управлява” държавата, а тя запада от ден на ден - това не са хора на своите места, не са пастири на своите стада, а „разбойници и наемници”, които са заели чуждите места на истинските пастири, които пасат своите стада и полагат
живота
си за своите овци.
23, 16.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1) „Истина, Истина Ви казвам, Който не влиза през вратата на кошарата на овците, но прескача отдругаде, той е крадец и разбойник.” Глава 10, ст. 1, Евангелие от Йоана „Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие.
Духовният
живот
черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме, но истинският
живот
- това е Духовният.” Ако един човек от сутрин до вечер повтаря тоновете на гамата, то не значи, че е музикант; ако един свещеник „води” своите пасоми, а те катраносват неговите врати; ако един държавник „управлява” държавата, а тя запада от ден на ден - това не са хора на своите места, не са пастири на своите стада, а „разбойници и наемници”, които са заели чуждите места на истинските пастири, които пасат своите стада и полагат
живота
си за своите овци.
Днес хората са се отклонили от истинския източник на живот - Бога. Те поменуват само името Му, или Го отричат - отричат Го тъй, както понякога се отрича и бакалинът, на когото има да се дава... А всичко хубаво, което има в човека, това е само Божественото. Ако ний, съвременните, хора вярваме само в туй, което виждаме - тогава в какво ще се отличим от мравките, пеперудите и птиците? Человек, който вярва в своето минало, не вижда своето настояще - а тоя, който живее в своето настояще и го разбира - той може да знае своето минало, може да разбере и своето бъдеще. Днес хората са стигнали до една задънена улица, от която може да ги изведе само Любовта - Великата Любов, която гледа на всички през очите на братството.
към текста >>
Днес хората са се отклонили от истинския източник на
живот
- Бога.
„Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1) „Истина, Истина Ви казвам, Който не влиза през вратата на кошарата на овците, но прескача отдругаде, той е крадец и разбойник.” Глава 10, ст. 1, Евангелие от Йоана „Не е въпросът дали трябва да се молите на Бога или не, но вие трябва да се свържете с Него и да придобиете онези Негови качества, които са необходими за вашето развитие. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме, но истинският живот - това е Духовният.” Ако един човек от сутрин до вечер повтаря тоновете на гамата, то не значи, че е музикант; ако един свещеник „води” своите пасоми, а те катраносват неговите врати; ако един държавник „управлява” държавата, а тя запада от ден на ден - това не са хора на своите места, не са пастири на своите стада, а „разбойници и наемници”, които са заели чуждите места на истинските пастири, които пасат своите стада и полагат живота си за своите овци.
Днес хората са се отклонили от истинския източник на
живот
- Бога.
Те поменуват само името Му, или Го отричат - отричат Го тъй, както понякога се отрича и бакалинът, на когото има да се дава... А всичко хубаво, което има в човека, това е само Божественото. Ако ний, съвременните, хора вярваме само в туй, което виждаме - тогава в какво ще се отличим от мравките, пеперудите и птиците? Человек, който вярва в своето минало, не вижда своето настояще - а тоя, който живее в своето настояще и го разбира - той може да знае своето минало, може да разбере и своето бъдеще. Днес хората са стигнали до една задънена улица, от която може да ги изведе само Любовта - Великата Любов, която гледа на всички през очите на братството. Ако индивидът се повдигне - домът, обществото и държавата също ще се повдигнат.
към текста >>
Любовта, която не е готова постоянно да жертвува, тъй както един извор дава естествено своите води - не е Любов, която може да даде истинския
живот
.
Человек, който вярва в своето минало, не вижда своето настояще - а тоя, който живее в своето настояще и го разбира - той може да знае своето минало, може да разбере и своето бъдеще. Днес хората са стигнали до една задънена улица, от която може да ги изведе само Любовта - Великата Любов, която гледа на всички през очите на братството. Ако индивидът се повдигне - домът, обществото и държавата също ще се повдигнат. Ако в човека доброто не се увеличава всеки ден - то не е добро. И ако Любовта, която имаш, не се увеличава всеки ден - и тя не е Любов.
Любовта, която не е готова постоянно да жертвува, тъй както един извор дава естествено своите води - не е Любов, която може да даде истинския
живот
.
Страданията, болестите, смъртта показват само, че не знаем как да живеем всред живата природа, която държи сметка за всяко неправилно движение, всяка неправилна постъпка, всяка неправилна мисъл. Животът разтваря дните си пред нас - разкошна градина, в която умните деца само берат плодовете, а неразумните кършат клоните. Но градинарят е вече близо - той ще види кои са крадци и разбойници и ще постави всеки на неговото място. Наближило е вече царството на разумните. - Будни бъдете!
към текста >>
Животът
разтваря дните си пред нас - разкошна градина, в която умните деца само берат плодовете, а неразумните кършат клоните.
Ако индивидът се повдигне - домът, обществото и държавата също ще се повдигнат. Ако в човека доброто не се увеличава всеки ден - то не е добро. И ако Любовта, която имаш, не се увеличава всеки ден - и тя не е Любов. Любовта, която не е готова постоянно да жертвува, тъй както един извор дава естествено своите води - не е Любов, която може да даде истинския живот. Страданията, болестите, смъртта показват само, че не знаем как да живеем всред живата природа, която държи сметка за всяко неправилно движение, всяка неправилна постъпка, всяка неправилна мисъл.
Животът
разтваря дните си пред нас - разкошна градина, в която умните деца само берат плодовете, а неразумните кършат клоните.
Но градинарят е вече близо - той ще види кои са крадци и разбойници и ще постави всеки на неговото място. Наближило е вече царството на разумните. - Будни бъдете!
към текста >>
59.
82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Там, гдето има знания, няма невежество; а там, гдето няма невежество, има правилен
живот
; а има ли правилен
живот
, има растене; има ли растене, има напредък, а той носи сносен, спокоен, правилен, весел, смислен, пълен
живот
.
82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Знанието е сила.
Там, гдето има знания, няма невежество; а там, гдето няма невежество, има правилен
живот
; а има ли правилен
живот
, има растене; има ли растене, има напредък, а той носи сносен, спокоен, правилен, весел, смислен, пълен
живот
.
Ний, с нашия свободен 50-годишен живот, не можем да се похвалим с такъв пълен живот. За да ни липсват знания, но знания за живота, са много причините. Една от главните е, че ний не познаваме историята си, не черпим поука от нея и не учим това, що ни е необходимо за живота. Не малко зло принесоха и нашите партии, които още от първите години след освобождението взеха да изнасилват съвестта на народа ни по разни пътища. Ний обърнахме внимание към всичко.
към текста >>
Ний, с нашия свободен 50-годишен
живот
, не можем да се похвалим с такъв пълен
живот
.
82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Знанието е сила. Там, гдето има знания, няма невежество; а там, гдето няма невежество, има правилен живот; а има ли правилен живот, има растене; има ли растене, има напредък, а той носи сносен, спокоен, правилен, весел, смислен, пълен живот.
Ний, с нашия свободен 50-годишен
живот
, не можем да се похвалим с такъв пълен
живот
.
За да ни липсват знания, но знания за живота, са много причините. Една от главните е, че ний не познаваме историята си, не черпим поука от нея и не учим това, що ни е необходимо за живота. Не малко зло принесоха и нашите партии, които още от първите години след освобождението взеха да изнасилват съвестта на народа ни по разни пътища. Ний обърнахме внимание към всичко. Българинът прояви любознателност към всичко, към езици, към всичко чуждо, европейско (пудрене, пушене, бубикопф, червени устни, къси рокли, големи деколтета и пр.), но ний не обърнахме внимание да изучим историята си и познаваме конституцията си* и опознаем себе си.
към текста >>
За да ни липсват знания, но знания за
живота
, са много причините.
„Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Знанието е сила. Там, гдето има знания, няма невежество; а там, гдето няма невежество, има правилен живот; а има ли правилен живот, има растене; има ли растене, има напредък, а той носи сносен, спокоен, правилен, весел, смислен, пълен живот. Ний, с нашия свободен 50-годишен живот, не можем да се похвалим с такъв пълен живот.
За да ни липсват знания, но знания за
живота
, са много причините.
Една от главните е, че ний не познаваме историята си, не черпим поука от нея и не учим това, що ни е необходимо за живота. Не малко зло принесоха и нашите партии, които още от първите години след освобождението взеха да изнасилват съвестта на народа ни по разни пътища. Ний обърнахме внимание към всичко. Българинът прояви любознателност към всичко, към езици, към всичко чуждо, европейско (пудрене, пушене, бубикопф, червени устни, къси рокли, големи деколтета и пр.), но ний не обърнахме внимание да изучим историята си и познаваме конституцията си* и опознаем себе си. Това непознаване на нещата дойде добре дошло за нашите боляри - водачи на партиите, които гледаха да използуват колкото се може повече народното невежество.
към текста >>
Една от главните е, че ний не познаваме историята си, не черпим поука от нея и не учим това, що ни е необходимо за
живота
.
23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Знанието е сила. Там, гдето има знания, няма невежество; а там, гдето няма невежество, има правилен живот; а има ли правилен живот, има растене; има ли растене, има напредък, а той носи сносен, спокоен, правилен, весел, смислен, пълен живот. Ний, с нашия свободен 50-годишен живот, не можем да се похвалим с такъв пълен живот. За да ни липсват знания, но знания за живота, са много причините.
Една от главните е, че ний не познаваме историята си, не черпим поука от нея и не учим това, що ни е необходимо за
живота
.
Не малко зло принесоха и нашите партии, които още от първите години след освобождението взеха да изнасилват съвестта на народа ни по разни пътища. Ний обърнахме внимание към всичко. Българинът прояви любознателност към всичко, към езици, към всичко чуждо, европейско (пудрене, пушене, бубикопф, червени устни, къси рокли, големи деколтета и пр.), но ний не обърнахме внимание да изучим историята си и познаваме конституцията си* и опознаем себе си. Това непознаване на нещата дойде добре дошло за нашите боляри - водачи на партиите, които гледаха да използуват колкото се може повече народното невежество. Болярите бяха учени и имаха добри знания и познаваха добре народа ни.
към текста >>
Те още първите години въведоха в нашия политически
живот
демагогията, подкупа.
Не малко зло принесоха и нашите партии, които още от първите години след освобождението взеха да изнасилват съвестта на народа ни по разни пътища. Ний обърнахме внимание към всичко. Българинът прояви любознателност към всичко, към езици, към всичко чуждо, европейско (пудрене, пушене, бубикопф, червени устни, къси рокли, големи деколтета и пр.), но ний не обърнахме внимание да изучим историята си и познаваме конституцията си* и опознаем себе си. Това непознаване на нещата дойде добре дошло за нашите боляри - водачи на партиите, които гледаха да използуват колкото се може повече народното невежество. Болярите бяха учени и имаха добри знания и познаваха добре народа ни.
Те още първите години въведоха в нашия политически
живот
демагогията, подкупа.
Съзнателно те казваха на народа ни: „Изберете нас, та ний ще ви направим черкви, училища, мостове, дори реки ще ви прекарваме” и по този начин прехвърлиха центъра на тежестта не вече в народа. Накараха народа да не се надява на собствените си сили, а да чака отвън. Подчиниха му волята и по този начин от „глас народен е глас Божий”, направиха един послушен инертен народ, а те - болярите-министри, вместо да станат служители народни, почнаха да си служат с народа, който, разпокъсан, изгубил воля, почна да чака благоволението на този или онзи боляр да му направи това или онова, което, ако те сами се заловяха, ще го направят по-хубаво и по-здраво. Така парализирана волята и дейността при липса на светлина - знания, нашият народ загуби една след друга извоюваните си позиции, които костваха толкова кърви и сълзите на хиляди борци, а водачите всички работиха планомерно за това и дойдохме дотам, че от конституцията нито помен не остана, а в село и град почна да се слуша не гласът на справедливостта - конституцията, а на този или онзи стражар, пристав, окръжен управител, околийски началник, народен представител, министър, които често от околийското, окръжно управление, министерските кресла отиват в централния затвор на почивка. Тези партизани, често непознаващи конституцията, почват с наредби и заповеди да изменят конституцията ни, а народът не я познаваше добре, подчинява се, плаща незаконни глоби, навежда главни тегли ли, тегли, докато дойде някой друг боляр и му хвърли рибки, за да улови шаран, поведе го, смъкне управниците и седне той да управлява и върви по стари пътища.
към текста >>
Ний страдаме от липса на знания и познания за
живота
, но крайно време е народът от села и градове да престане да се дели на разни партии, но да изучи историята ни, да се опознае добре и да тръгне по новите пътища, които ще донесат новото, утрешното в България.
Съзнателно те казваха на народа ни: „Изберете нас, та ний ще ви направим черкви, училища, мостове, дори реки ще ви прекарваме” и по този начин прехвърлиха центъра на тежестта не вече в народа. Накараха народа да не се надява на собствените си сили, а да чака отвън. Подчиниха му волята и по този начин от „глас народен е глас Божий”, направиха един послушен инертен народ, а те - болярите-министри, вместо да станат служители народни, почнаха да си служат с народа, който, разпокъсан, изгубил воля, почна да чака благоволението на този или онзи боляр да му направи това или онова, което, ако те сами се заловяха, ще го направят по-хубаво и по-здраво. Така парализирана волята и дейността при липса на светлина - знания, нашият народ загуби една след друга извоюваните си позиции, които костваха толкова кърви и сълзите на хиляди борци, а водачите всички работиха планомерно за това и дойдохме дотам, че от конституцията нито помен не остана, а в село и град почна да се слуша не гласът на справедливостта - конституцията, а на този или онзи стражар, пристав, окръжен управител, околийски началник, народен представител, министър, които често от околийското, окръжно управление, министерските кресла отиват в централния затвор на почивка. Тези партизани, често непознаващи конституцията, почват с наредби и заповеди да изменят конституцията ни, а народът не я познаваше добре, подчинява се, плаща незаконни глоби, навежда главни тегли ли, тегли, докато дойде някой друг боляр и му хвърли рибки, за да улови шаран, поведе го, смъкне управниците и седне той да управлява и върви по стари пътища.
Ний страдаме от липса на знания и познания за
живота
, но крайно време е народът от села и градове да престане да се дели на разни партии, но да изучи историята ни, да се опознае добре и да тръгне по новите пътища, които ще донесат новото, утрешното в България.
* От направената анкета на един столичен адвокат на земледелските народни представители след 9.VІ1923 г. се е оказало, че са чели конституцията едва 3 ÷ 5 человека; вярваме че и сега е същото - това води към грешки, които ний всички ги плащаме, и то много скъпо (бел. а.). Досега на болярите девизът беше: „Разделяй и владей”, а ний ви казваме: Честните, справедливите, християните обединете се, подгответе се за служители народни, служете и давайте за народа си време и труд даром. Досега ви учеха: „Който не е с нас, той е против нас”, а ний ви казваме: Който не помага на съседа си, на брата си, на нуждающия се, който не върви с доброто, истината, обичта, братството, той сече клона, на който е стъпил. Дава лош пример на младите, готви собствената си гибел и тази на нацията си.
към текста >>
Умното е старите партии да се обединят в едно, та повече морални сили да намерят в себе си и да не пречат на младото, новото и справедливото, що времето и
животът
изискват - да водят.
Добрите да подкрепят доброто и злото да коренят. Досега ви казваха: „Ние” сме „честни” и „опитни”, а всички други - лоши, предатели, неспособни. А ние ви казваме: във всички партии има честни и безчестници. Всяка партия, колкото повече е управлявала, толкова повече нейните водачи са правили грешки. С такива партии времето не върви, но който се смята за чист, нека пръв хвърли камък - каза Исус Христос, а ние ще прибавим: Слънцето, че е слънце, и то има петна по него, от много горене.
Умното е старите партии да се обединят в едно, та повече морални сили да намерят в себе си и да не пречат на младото, новото и справедливото, що времето и
животът
изискват - да водят.
Досега ви учеха и обещаваха програми-алманах, красиви обещания, които никога и никъде не се изпълняваха. Много приказки, малко дела. А ний ви казваме: Не с големи програми-алманах, с които ще оправим себе си и родината ни. А Исус Христос каза: „По плодовете ще ги познаете.” По-малко приказки, повече дела - ето нашия девиз и живот. Досега ви казваха: „Изберете „нас” за кмет, народен представител, министър и т.
към текста >>
А Исус Христос каза: „По плодовете ще ги познаете.” По-малко приказки, повече дела - ето нашия девиз и
живот
.
С такива партии времето не върви, но който се смята за чист, нека пръв хвърли камък - каза Исус Христос, а ние ще прибавим: Слънцето, че е слънце, и то има петна по него, от много горене. Умното е старите партии да се обединят в едно, та повече морални сили да намерят в себе си и да не пречат на младото, новото и справедливото, що времето и животът изискват - да водят. Досега ви учеха и обещаваха програми-алманах, красиви обещания, които никога и никъде не се изпълняваха. Много приказки, малко дела. А ний ви казваме: Не с големи програми-алманах, с които ще оправим себе си и родината ни.
А Исус Христос каза: „По плодовете ще ги познаете.” По-малко приказки, повече дела - ето нашия девиз и
живот
.
Досега ви казваха: „Изберете „нас” за кмет, народен представител, министър и т. н., и ний ще ви оправим селото, града, намалим данъци” и пр. А ний ви казваме: Никоя майка не гледа чуждо дете. Никой не плаче на чужд гръб без пари, а народната мъдрост казва: „Помогни си сам, и Бог да ти помогне.” Бог дава, ала в кошара не вкарва. И ний ще кажем още: Всеки да почне да оправи себе си най- напред.
към текста >>
А ний ви казваме: управлявайте и помнете: че най-мъдрият управник е този, който запази същия си
живот
, който е живял и преди да дойде на власт.
А ний ви казваме: Не може да управлява този, който не може да командва стомаха си, желанията си, прищевките си. Досега избрахте народни представители, които дори не ги познавате и не сте ги виждали. Ние ви казваме: избирайте хора, които не само тях познавате и делата им знаете. Които да живеят с вашите болки и страдания. Досега ви казваха: че министърът може да злоупотребява, околийският началник - да краде, а чиновниците - да пестят бели пари за черни дни.
А ний ви казваме: управлявайте и помнете: че най-мъдрият управник е този, който запази същия си
живот
, който е живял и преди да дойде на власт.
За такива хора, паднат ли от власт, не ще дойдат черни дни, а светли, хубави дни, защото за такива хора властта е дълг, който те носят само по необходимост. Досега ви черпиха с винце, ракийка преди изборите и ви вземаха гласовете. Искат ли нещо повече от вас и незаконно ще ви опекат кокошка - агънце, винце тригодишно - ще дадат рибка, за да уловят шаран. А ний казваме: Не пийте! Досега с чашката ви вземаха гласа, и хора с чашка, и с винце и шампанско управляваха.
към текста >>
Набавете си знания и познания за
живота
.
Помнете, че тези, които пият хубаво вино, ще потърсят и хубаво мезе и ястия, а хубавото винце, мезе ще иска и удобна обстановка, а всички те предразполагат за хубави, красиви, палави жени, а те тук и по големите градове се продават, за голямо съжаление, както кокошки на пазар, а за всички тези работи се иска пари, а те ще се набавят не по честен начин, а с продаване на съвест и общественото си положение или чрез кражби и рушвети. Едното и другото е престъпно. Досега ви казваха: така е било и така ще бъде. Такава ни е залюляла, такава ще ни и долее, а ний ви казваме: Така е било... но за старите, за онези, които виждат своето безсилие, но не дават и те на онези, които имат сили да водят. Ето защо всички от паланки, села, градове - гответе се!
Набавете си знания и познания за
живота
.
Приемете новото и заработете за него. Станете зидари на собствения си дом, а оттам да заработим за изграждането на нова утрешна България. В която ще се пази свободата на всички, които ценят на другите свободата. Ще се живее с истината, а обичта и братството ще цари сред всички, с бързи реформи ще се донесе новото, което времето и животът ги носят и искат. Станете носители на новото и нови хора, чеда на свободна, справедлива, нова утрешна България.
към текста >>
Ще се живее с истината, а обичта и братството ще цари сред всички, с бързи реформи ще се донесе новото, което времето и
животът
ги носят и искат.
Ето защо всички от паланки, села, градове - гответе се! Набавете си знания и познания за живота. Приемете новото и заработете за него. Станете зидари на собствения си дом, а оттам да заработим за изграждането на нова утрешна България. В която ще се пази свободата на всички, които ценят на другите свободата.
Ще се живее с истината, а обичта и братството ще цари сред всички, с бързи реформи ще се донесе новото, което времето и
животът
ги носят и искат.
Станете носители на новото и нови хора, чеда на свободна, справедлива, нова утрешна България. И ние казваме: че нова утрешна България иде, защото във всяко село и град има вече нови хора, вегетарианци, въздържатели, християни, справедливи, група Григори Петров, Ново общество, евангелисти, теософи, Бялото братство, общ съюз на ратници на свободата, справедливи хора - те никнат бавно, но сигурно. Те смело завладяват паланки, села, градове и градят в себе си новото - характери, и не ще бъде денят далеч, когато ще вземат надмощие и, сгрупирани в едно, ще образуват един фронт срещу другия - фронт на доброто, новото - срещу фронта на старото, невежеството. Те всички като планински извори в едно се сливат. Подават ръка и всеки ден все по-здрави, мощни стават и не ще бъде далеч денят, когато ще се чуе гласът ни.
към текста >>
60.
82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Там, гдето има знания, няма невежество; а там, гдето няма невежество, има правилен
живот
; а има ли правилен
живот
, има растене; има ли растене, има напредък, а той носи сносен, спокоен, правилен, весел, смислен, пълен
живот
.
82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Знанието е сила.
Там, гдето има знания, няма невежество; а там, гдето няма невежество, има правилен
живот
; а има ли правилен
живот
, има растене; има ли растене, има напредък, а той носи сносен, спокоен, правилен, весел, смислен, пълен
живот
.
Ний, с нашия свободен 50-годишен живот, не можем да се похвалим с такъв пълен живот. За да ни липсват знания, но знания за живота, са много причините. Една от главните е, че ний не познаваме историята си, не черпим поука от нея и не учим това, що ни е необходимо за живота. Не малко зло принесоха и нашите партии, които още от първите години след освобождението взеха да изнасилват съвестта на народа ни по разни пътища. Ний обърнахме внимание към всичко.
към текста >>
Ний, с нашия свободен 50-годишен
живот
, не можем да се похвалим с такъв пълен
живот
.
82. А НИЙ КАЗВАМЕ (16.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Знанието е сила. Там, гдето има знания, няма невежество; а там, гдето няма невежество, има правилен живот; а има ли правилен живот, има растене; има ли растене, има напредък, а той носи сносен, спокоен, правилен, весел, смислен, пълен живот.
Ний, с нашия свободен 50-годишен
живот
, не можем да се похвалим с такъв пълен
живот
.
За да ни липсват знания, но знания за живота, са много причините. Една от главните е, че ний не познаваме историята си, не черпим поука от нея и не учим това, що ни е необходимо за живота. Не малко зло принесоха и нашите партии, които още от първите години след освобождението взеха да изнасилват съвестта на народа ни по разни пътища. Ний обърнахме внимание към всичко. Българинът прояви любознателност към всичко, към езици, към всичко чуждо, европейско (пудрене, пушене, бубикопф, червени устни, къси рокли, големи деколтета и пр.), но ний не обърнахме внимание да изучим историята си и познаваме конституцията си* и опознаем себе си.
към текста >>
За да ни липсват знания, но знания за
живота
, са много причините.
„Ратник на свободата”, бр. 23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Знанието е сила. Там, гдето има знания, няма невежество; а там, гдето няма невежество, има правилен живот; а има ли правилен живот, има растене; има ли растене, има напредък, а той носи сносен, спокоен, правилен, весел, смислен, пълен живот. Ний, с нашия свободен 50-годишен живот, не можем да се похвалим с такъв пълен живот.
За да ни липсват знания, но знания за
живота
, са много причините.
Една от главните е, че ний не познаваме историята си, не черпим поука от нея и не учим това, що ни е необходимо за живота. Не малко зло принесоха и нашите партии, които още от първите години след освобождението взеха да изнасилват съвестта на народа ни по разни пътища. Ний обърнахме внимание към всичко. Българинът прояви любознателност към всичко, към езици, към всичко чуждо, европейско (пудрене, пушене, бубикопф, червени устни, къси рокли, големи деколтета и пр.), но ний не обърнахме внимание да изучим историята си и познаваме конституцията си* и опознаем себе си. Това непознаване на нещата дойде добре дошло за нашите боляри - водачи на партиите, които гледаха да използуват колкото се може повече народното невежество.
към текста >>
Една от главните е, че ний не познаваме историята си, не черпим поука от нея и не учим това, що ни е необходимо за
живота
.
23, 16.VІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Знанието е сила. Там, гдето има знания, няма невежество; а там, гдето няма невежество, има правилен живот; а има ли правилен живот, има растене; има ли растене, има напредък, а той носи сносен, спокоен, правилен, весел, смислен, пълен живот. Ний, с нашия свободен 50-годишен живот, не можем да се похвалим с такъв пълен живот. За да ни липсват знания, но знания за живота, са много причините.
Една от главните е, че ний не познаваме историята си, не черпим поука от нея и не учим това, що ни е необходимо за
живота
.
Не малко зло принесоха и нашите партии, които още от първите години след освобождението взеха да изнасилват съвестта на народа ни по разни пътища. Ний обърнахме внимание към всичко. Българинът прояви любознателност към всичко, към езици, към всичко чуждо, европейско (пудрене, пушене, бубикопф, червени устни, къси рокли, големи деколтета и пр.), но ний не обърнахме внимание да изучим историята си и познаваме конституцията си* и опознаем себе си. Това непознаване на нещата дойде добре дошло за нашите боляри - водачи на партиите, които гледаха да използуват колкото се може повече народното невежество. Болярите бяха учени и имаха добри знания и познаваха добре народа ни.
към текста >>
Те още първите години въведоха в нашия политически
живот
демагогията, подкупа.
Не малко зло принесоха и нашите партии, които още от първите години след освобождението взеха да изнасилват съвестта на народа ни по разни пътища. Ний обърнахме внимание към всичко. Българинът прояви любознателност към всичко, към езици, към всичко чуждо, европейско (пудрене, пушене, бубикопф, червени устни, къси рокли, големи деколтета и пр.), но ний не обърнахме внимание да изучим историята си и познаваме конституцията си* и опознаем себе си. Това непознаване на нещата дойде добре дошло за нашите боляри - водачи на партиите, които гледаха да използуват колкото се може повече народното невежество. Болярите бяха учени и имаха добри знания и познаваха добре народа ни.
Те още първите години въведоха в нашия политически
живот
демагогията, подкупа.
Съзнателно те казваха на народа ни: „Изберете нас, та ний ще ви направим черкви, училища, мостове, дори реки ще ви прекарваме” и по този начин прехвърлиха центъра на тежестта не вече в народа. Накараха народа да не се надява на собствените си сили, а да чака отвън. Подчиниха му волята и по този начин от „глас народен е глас Божий”, направиха един послушен инертен народ, а те - болярите-министри, вместо да станат служители народни, почнаха да си служат с народа, който, разпокъсан, изгубил воля, почна да чака благоволението на този или онзи боляр да му направи това или онова, което, ако те сами се заловяха, ще го направят по-хубаво и по-здраво. Така парализирана волята и дейността при липса на светлина - знания, нашият народ загуби една след друга извоюваните си позиции, които костваха толкова кърви и сълзите на хиляди борци, а водачите всички работиха планомерно за това и дойдохме дотам, че от конституцията нито помен не остана, а в село и град почна да се слуша не гласът на справедливостта - конституцията, а на този или онзи стражар, пристав, окръжен управител, околийски началник, народен представител, министър, които често от околийското, окръжно управление, министерските кресла отиват в централния затвор на почивка. Тези партизани, често непознаващи конституцията, почват с наредби и заповеди да изменят конституцията ни, а народът не я познаваше добре, подчинява се, плаща незаконни глоби, навежда главни тегли ли, тегли, докато дойде някой друг боляр и му хвърли рибки, за да улови шаран, поведе го, смъкне управниците и седне той да управлява и върви по стари пътища.
към текста >>
Ний страдаме от липса на знания и познания за
живота
, но крайно време е народът от села и градове да престане да се дели на разни партии, но да изучи историята ни, да се опознае добре и да тръгне по новите пътища, които ще донесат новото, утрешното в България.
Съзнателно те казваха на народа ни: „Изберете нас, та ний ще ви направим черкви, училища, мостове, дори реки ще ви прекарваме” и по този начин прехвърлиха центъра на тежестта не вече в народа. Накараха народа да не се надява на собствените си сили, а да чака отвън. Подчиниха му волята и по този начин от „глас народен е глас Божий”, направиха един послушен инертен народ, а те - болярите-министри, вместо да станат служители народни, почнаха да си служат с народа, който, разпокъсан, изгубил воля, почна да чака благоволението на този или онзи боляр да му направи това или онова, което, ако те сами се заловяха, ще го направят по-хубаво и по-здраво. Така парализирана волята и дейността при липса на светлина - знания, нашият народ загуби една след друга извоюваните си позиции, които костваха толкова кърви и сълзите на хиляди борци, а водачите всички работиха планомерно за това и дойдохме дотам, че от конституцията нито помен не остана, а в село и град почна да се слуша не гласът на справедливостта - конституцията, а на този или онзи стражар, пристав, окръжен управител, околийски началник, народен представител, министър, които често от околийското, окръжно управление, министерските кресла отиват в централния затвор на почивка. Тези партизани, често непознаващи конституцията, почват с наредби и заповеди да изменят конституцията ни, а народът не я познаваше добре, подчинява се, плаща незаконни глоби, навежда главни тегли ли, тегли, докато дойде някой друг боляр и му хвърли рибки, за да улови шаран, поведе го, смъкне управниците и седне той да управлява и върви по стари пътища.
Ний страдаме от липса на знания и познания за
живота
, но крайно време е народът от села и градове да престане да се дели на разни партии, но да изучи историята ни, да се опознае добре и да тръгне по новите пътища, които ще донесат новото, утрешното в България.
Досега на болярите девизът беше: „Разделяй и владей”, а ний ви казваме: Честните, справедливите, християните обединете се, подгответе се за служители народни, служете и давайте за народа си време и труд даром. Досега ви учеха: „Който не е с нас, той е против нас”, а ний ви казваме: Който не помага на съседа си, на брата си, на нуждающия се, който не върви с доброто, истината, обичта, братството, той сече клона, на който е стъпил. Дава лош пример на младите, готви собствената си гибел и тази на нацията си. Досега всички агитатори ви говориха: „По-хубава от нашата партия няма, други всички са апашки, катастрофаджии” и пр., а ние ви казваме: Във всички партии има добри и лоши хора, във всяка партия има вълци и агнета. Агнетата да се сдружат и да оставят вълците да се самоизядат.
към текста >>
Умното е старите партии да се обединят в едно, та повече морални сили да намерят в себе си и да не пречат на младото, новото и справедливото, що времето и
животът
изискват - да водят.
Добрите да подкрепят доброто и злото да коренят. Досега ви казваха: „Ние” сме „честни” и „опитни”, а всички други - лоши, предатели, неспособни. А ние ви казваме: във всички партии има честни и безчестници. Всяка партия, колкото повече е управлявала, толкова повече нейните водачи са правили грешки. С такива партии времето не върви, но който се смята за чист, нека пръв хвърли камък - каза Исус Христос, а ние ще прибавим: Слънцето, че е слънце, и то има петна по него, от много горене.
Умното е старите партии да се обединят в едно, та повече морални сили да намерят в себе си и да не пречат на младото, новото и справедливото, що времето и
животът
изискват - да водят.
Досега ви учеха и обещаваха програми-алманах, красиви обещания, които никога и никъде не се изпълняваха. Много приказки, малко дела. А ний ви казваме: Не с големи програми-алманах, с които ще оправим себе си и родината ни. А Исус Христос каза: „По плодовете ще ги познаете.” По-малко приказки, повече дела - ето нашия девиз и живот. Досега ви казваха: „Изберете „нас” за кмет, народен представител, министър и т.
към текста >>
А Исус Христос каза: „По плодовете ще ги познаете.” По-малко приказки, повече дела - ето нашия девиз и
живот
.
С такива партии времето не върви, но който се смята за чист, нека пръв хвърли камък - каза Исус Христос, а ние ще прибавим: Слънцето, че е слънце, и то има петна по него, от много горене. Умното е старите партии да се обединят в едно, та повече морални сили да намерят в себе си и да не пречат на младото, новото и справедливото, що времето и животът изискват - да водят. Досега ви учеха и обещаваха програми-алманах, красиви обещания, които никога и никъде не се изпълняваха. Много приказки, малко дела. А ний ви казваме: Не с големи програми-алманах, с които ще оправим себе си и родината ни.
А Исус Христос каза: „По плодовете ще ги познаете.” По-малко приказки, повече дела - ето нашия девиз и
живот
.
Досега ви казваха: „Изберете „нас” за кмет, народен представител, министър и т. н., и ний ще ви оправим селото, града, намалим данъци” и пр. А ний ви казваме: Никоя майка не гледа чуждо дете. Никой не плаче на чужд гръб без пари, а народната мъдрост казва: „Помогни си сам, и Бог да ти помогне.” Бог дава, ала в кошара не вкарва. И ний ще кажем още: Всеки да почне да оправи себе си най- напред.
към текста >>
А ний ви казваме: управлявайте и помнете: че най-мъдрият управник е този, който запази същия си
живот
, който е живял и преди да дойде на власт.
А ний ви казваме: Не може да управлява този, който не може да командва стомаха си, желанията си, прищевките си. Досега избрахте народни представители, които дори не ги познавате и не сте ги виждали. Ние ви казваме: избирайте хора, които не само тях познавате и делата им знаете. Които да живеят с вашите болки и страдания. Досега ви казваха: че министърът може да злоупотребява, околийският началник - да краде, а чиновниците - да пестят бели пари за черни дни.
А ний ви казваме: управлявайте и помнете: че най-мъдрият управник е този, който запази същия си
живот
, който е живял и преди да дойде на власт.
За такива хора, паднат ли от власт, не ще дойдат черни дни, а светли, хубави дни, защото за такива хора властта е дълг, който те носят само по необходимост. Досега ви черпиха с винце, ракийка преди изборите и ви вземаха гласовете. Искат ли нещо повече от вас и незаконно ще ви опекат кокошка - агънце, винце тригодишно - ще дадат рибка, за да уловят шаран. А ний казваме: Не пийте! Досега с чашката ви вземаха гласа, и хора с чашка, и с винце и шампанско управляваха.
към текста >>
Набавете си знания и познания за
живота
.
Помнете, че тези, които пият хубаво вино, ще потърсят и хубаво мезе и ястия, а хубавото винце, мезе ще иска и удобна обстановка, а всички те предразполагат за хубави, красиви, палави жени, а те тук и по големите градове се продават, за голямо съжаление, както кокошки на пазар, а за всички тези работи се иска пари, а те ще се набавят не по честен начин, а с продаване на съвест и общественото си положение или чрез кражби и рушвети. Едното и другото е престъпно. Досега ви казваха: така е било и така ще бъде. Такава ни е залюляла, такава ще ни и долее, а ний ви казваме: Така е било... но за старите, за онези, които виждат своето безсилие, но не дават и те на онези, които имат сили да водят. Ето защо всички от паланки, села, градове - гответе се!
Набавете си знания и познания за
живота
.
Приемете новото и заработете за него. Станете зидари на собствения си дом, а оттам да заработим за изграждането на нова утрешна България. В която ще се пази свободата на всички, които ценят на другите свободата. Ще се живее с истината, а обичта и братството ще цари сред всички, с бързи реформи ще се донесе новото, което времето и животът ги носят и искат. Станете носители на новото и нови хора, чеда на свободна, справедлива, нова утрешна България.
към текста >>
Ще се живее с истината, а обичта и братството ще цари сред всички, с бързи реформи ще се донесе новото, което времето и
животът
ги носят и искат.
Ето защо всички от паланки, села, градове - гответе се! Набавете си знания и познания за живота. Приемете новото и заработете за него. Станете зидари на собствения си дом, а оттам да заработим за изграждането на нова утрешна България. В която ще се пази свободата на всички, които ценят на другите свободата.
Ще се живее с истината, а обичта и братството ще цари сред всички, с бързи реформи ще се донесе новото, което времето и
животът
ги носят и искат.
Станете носители на новото и нови хора, чеда на свободна, справедлива, нова утрешна България. И ние казваме: че нова утрешна България иде, защото във всяко село и град има вече нови хора, вегетарианци, въздържатели, християни, справедливи, група Григори Петров, Ново общество, евангелисти, теософи, Бялото братство, общ съюз на ратници на свободата, справедливи хора - те никнат бавно, но сигурно. Те смело завладяват паланки, села, градове и градят в себе си новото - характери, и не ще бъде денят далеч, когато ще вземат надмощие и, сгрупирани в едно, ще образуват един фронт срещу другия - фронт на доброто, новото - срещу фронта на старото, невежеството. Те всички като планински извори в едно се сливат. Подават ръка и всеки ден все по-здрави, мощни стават и не ще бъде далеч денят, когато ще се чуе гласът ни.
към текста >>
61.
83. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр, 23, 16.VI.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Помислете - в света всичките
животни
, които ядат растителна храна: волът, конят, слонът - са
животни
кротки, които и работят; всичките месоядни
животни
са
животни
грабливи - живеят за сметка на другите.
83. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр, 23, 16.VI.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр, 23, 16.VI.1930 г., София, стр. 1) „Който приеме богатството, ще приеме сиромашията; и който приеме сиромашията, ще приеме и богатството. Онова, което ти сам можеш да си работиш - то е същественото.” Драги братя, Писах ви за храната - и пак искам да ви припомня за нея.
Помислете - в света всичките
животни
, които ядат растителна храна: волът, конят, слонът - са
животни
кротки, които и работят; всичките месоядни
животни
са
животни
грабливи - живеят за сметка на другите.
Тоя, който може да убие заека, той може да вдигне ръка и върху човека. И ако ний нямаме здрави основи на своя живот - самият живот не може да бъде здрав. Зная, вие всички страдате и мислите неправедно и тежко е, но както днешната храна, която ядете, ще определи вашето утрешно здравословно състояние, тъй и вашата мисъл ще роди днес вашата постъпка, а вашите постъпки са ежедневните тухли, от които се изгражда зданието на живота ни. И ако то е тъмно и мрачно, нехигиенично, не е само оплакването, което ще го поправи - нито само критиката, която ще го подобри. Просвета ни трябва - не да учим ненужни неща, какво рекъл тоя или оня „учен” професор - който сам ходи да го лекуват, а да знаем правилно да дишаме, добре да се храним, разумно за използуваме светлината, добре да се отнасяме с околните си.
към текста >>
И ако ний нямаме здрави основи на своя
живот
- самият
живот
не може да бъде здрав.
„Ратник на свободата”, бр, 23, 16.VI.1930 г., София, стр. 1) „Който приеме богатството, ще приеме сиромашията; и който приеме сиромашията, ще приеме и богатството. Онова, което ти сам можеш да си работиш - то е същественото.” Драги братя, Писах ви за храната - и пак искам да ви припомня за нея. Помислете - в света всичките животни, които ядат растителна храна: волът, конят, слонът - са животни кротки, които и работят; всичките месоядни животни са животни грабливи - живеят за сметка на другите. Тоя, който може да убие заека, той може да вдигне ръка и върху човека.
И ако ний нямаме здрави основи на своя
живот
- самият
живот
не може да бъде здрав.
Зная, вие всички страдате и мислите неправедно и тежко е, но както днешната храна, която ядете, ще определи вашето утрешно здравословно състояние, тъй и вашата мисъл ще роди днес вашата постъпка, а вашите постъпки са ежедневните тухли, от които се изгражда зданието на живота ни. И ако то е тъмно и мрачно, нехигиенично, не е само оплакването, което ще го поправи - нито само критиката, която ще го подобри. Просвета ни трябва - не да учим ненужни неща, какво рекъл тоя или оня „учен” професор - който сам ходи да го лекуват, а да знаем правилно да дишаме, добре да се храним, разумно за използуваме светлината, добре да се отнасяме с околните си. Никое дърво не дава изведнъж много плодове - то расте постепенно и увеличава количеството им всяка година. Неговите корени се забиват дълбоко в земята, неговите листа търсят слънцето и светлината.
към текста >>
Зная, вие всички страдате и мислите неправедно и тежко е, но както днешната храна, която ядете, ще определи вашето утрешно здравословно състояние, тъй и вашата мисъл ще роди днес вашата постъпка, а вашите постъпки са ежедневните тухли, от които се изгражда зданието на
живота
ни.
1) „Който приеме богатството, ще приеме сиромашията; и който приеме сиромашията, ще приеме и богатството. Онова, което ти сам можеш да си работиш - то е същественото.” Драги братя, Писах ви за храната - и пак искам да ви припомня за нея. Помислете - в света всичките животни, които ядат растителна храна: волът, конят, слонът - са животни кротки, които и работят; всичките месоядни животни са животни грабливи - живеят за сметка на другите. Тоя, който може да убие заека, той може да вдигне ръка и върху човека. И ако ний нямаме здрави основи на своя живот - самият живот не може да бъде здрав.
Зная, вие всички страдате и мислите неправедно и тежко е, но както днешната храна, която ядете, ще определи вашето утрешно здравословно състояние, тъй и вашата мисъл ще роди днес вашата постъпка, а вашите постъпки са ежедневните тухли, от които се изгражда зданието на
живота
ни.
И ако то е тъмно и мрачно, нехигиенично, не е само оплакването, което ще го поправи - нито само критиката, която ще го подобри. Просвета ни трябва - не да учим ненужни неща, какво рекъл тоя или оня „учен” професор - който сам ходи да го лекуват, а да знаем правилно да дишаме, добре да се храним, разумно за използуваме светлината, добре да се отнасяме с околните си. Никое дърво не дава изведнъж много плодове - то расте постепенно и увеличава количеството им всяка година. Неговите корени се забиват дълбоко в земята, неговите листа търсят слънцето и светлината. Нека започнем и ние като това малко растение, което понякога става хилядолетен дъб, но отначало е тъй дребно наглед.
към текста >>
И в тая работа - ежедневният ни
живот
, какъвто и да е той - дали сте на служба из някоя канцелария, или приведен над ралото орач; студентът, който учи мъчни науки за бъдни дни и оная девойка, която чисти родната си къща - едно трябва да ни води - едно да помним: че в
живота
ни трябва истината, тъй както слънцето е необходимо за растението, въздухът - за човека.
И ако то е тъмно и мрачно, нехигиенично, не е само оплакването, което ще го поправи - нито само критиката, която ще го подобри. Просвета ни трябва - не да учим ненужни неща, какво рекъл тоя или оня „учен” професор - който сам ходи да го лекуват, а да знаем правилно да дишаме, добре да се храним, разумно за използуваме светлината, добре да се отнасяме с околните си. Никое дърво не дава изведнъж много плодове - то расте постепенно и увеличава количеството им всяка година. Неговите корени се забиват дълбоко в земята, неговите листа търсят слънцето и светлината. Нека започнем и ние като това малко растение, което понякога става хилядолетен дъб, но отначало е тъй дребно наглед.
И в тая работа - ежедневният ни
живот
, какъвто и да е той - дали сте на служба из някоя канцелария, или приведен над ралото орач; студентът, който учи мъчни науки за бъдни дни и оная девойка, която чисти родната си къща - едно трябва да ни води - едно да помним: че в
живота
ни трябва истината, тъй както слънцето е необходимо за растението, въздухът - за човека.
Чистият въздух носи здраве – истината носи същото здраве. Това, което знаем за истината, да е истина и за другия, когото обичаш; това, което знаеш да е добро - то е добро и за тоя, който те обича. И никога не губете надежда, че не е имало нощ, която да се не е свършила. А сега наближава зазоряването. Иде светлината, ще огрее слънцето - всичко ще освети - праведните да се радват на своята правда, неправедните да вкусят плодовете на своите престъпления.
към текста >>
62.
84. НОВОТО ВРЕМЕ ИДЕ (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
И ако днес страда человек, домът, държавите - то е защото са изгубили мярката на доброто, изгубили пътя на
живота
, предпочитащи пред него леките пътеки на удоволствието, алчността, себелюбието, лъжата, които винаги водят към мъченията, катастрофите, смъртта.
24, 23.VІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 24, 23.VІ.1930 г., София, стр. 1) „Онзи, който стои - ще устои; и твърдият в Истината ще е винаги твърд! И тъй, онова, което Любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на Закона.” Всеки човек, който извършва каквото и да е деяние в света без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е достоен за името си.
И ако днес страда человек, домът, държавите - то е защото са изгубили мярката на доброто, изгубили пътя на
живота
, предпочитащи пред него леките пътеки на удоволствието, алчността, себелюбието, лъжата, които винаги водят към мъченията, катастрофите, смъртта.
Днес хората като малки деца се забавляват, повтарят това, което от хиляди години е правено, давало своите отрицателни резултати - а те все пак се надяват... те, безверниците, се надяват и вярват в чудеса... От хиляди години светът е воювал - земята е оросена с кръв и пръстта е станала смесица от кости на хора, тласнати в боеве и войни - и сълзи на техните близки по злочестата им съдба... И всички, които са воювали, са изчезнали постепенно, въпреки оная видима стабилност и вечност, която наглед са притежавали. Изчезна империята на Александър Велики, на Цезаря, на Наполеона - а делото на Дърводелеца Исуса, ходещ бос и преследван от „учени” и свещении, охулен и разпънат на своето време, днес се е разрасло дотам, че милиони хора чакат от Него помощ и спасение. И нам, носещи Неговото име - Християни, предстои да тръгнем по Неговия Път, да възприемем Неговата Истина, за да намерим онзи вечен живот, който Той живее и направи достояние и нам. И тогава ще бъдем добри не защото ще има кой да ни гледа; и честни - защото стражарят стърчи някъде наблизо; справедливи - защото законът наказва... Не. Ний ще бъдем любящи, които почитат и обичат, които ценят живота на другите както своя собствен, които искат тяхното добро да бъде достъпно на всички, които истински го желаят.
към текста >>
И нам, носещи Неговото име - Християни, предстои да тръгнем по Неговия Път, да възприемем Неговата Истина, за да намерим онзи вечен
живот
, който Той живее и направи достояние и нам.
1) „Онзи, който стои - ще устои; и твърдият в Истината ще е винаги твърд! И тъй, онова, което Любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на Закона.” Всеки човек, който извършва каквото и да е деяние в света без Любов, без Мъдрост, без Истина, не е достоен за името си. И ако днес страда человек, домът, държавите - то е защото са изгубили мярката на доброто, изгубили пътя на живота, предпочитащи пред него леките пътеки на удоволствието, алчността, себелюбието, лъжата, които винаги водят към мъченията, катастрофите, смъртта. Днес хората като малки деца се забавляват, повтарят това, което от хиляди години е правено, давало своите отрицателни резултати - а те все пак се надяват... те, безверниците, се надяват и вярват в чудеса... От хиляди години светът е воювал - земята е оросена с кръв и пръстта е станала смесица от кости на хора, тласнати в боеве и войни - и сълзи на техните близки по злочестата им съдба... И всички, които са воювали, са изчезнали постепенно, въпреки оная видима стабилност и вечност, която наглед са притежавали. Изчезна империята на Александър Велики, на Цезаря, на Наполеона - а делото на Дърводелеца Исуса, ходещ бос и преследван от „учени” и свещении, охулен и разпънат на своето време, днес се е разрасло дотам, че милиони хора чакат от Него помощ и спасение.
И нам, носещи Неговото име - Християни, предстои да тръгнем по Неговия Път, да възприемем Неговата Истина, за да намерим онзи вечен
живот
, който Той живее и направи достояние и нам.
И тогава ще бъдем добри не защото ще има кой да ни гледа; и честни - защото стражарят стърчи някъде наблизо; справедливи - защото законът наказва... Не. Ний ще бъдем любящи, които почитат и обичат, които ценят живота на другите както своя собствен, които искат тяхното добро да бъде достъпно на всички, които истински го желаят. Ново време иде, с нови, разумни водачи, които обичат своите братя и са готови живота си да положат за тях. Дни на светлина и слънце ще се заредят - да бъдем будни и готови!
към текста >>
Ний ще бъдем любящи, които почитат и обичат, които ценят
живота
на другите както своя собствен, които искат тяхното добро да бъде достъпно на всички, които истински го желаят.
И ако днес страда человек, домът, държавите - то е защото са изгубили мярката на доброто, изгубили пътя на живота, предпочитащи пред него леките пътеки на удоволствието, алчността, себелюбието, лъжата, които винаги водят към мъченията, катастрофите, смъртта. Днес хората като малки деца се забавляват, повтарят това, което от хиляди години е правено, давало своите отрицателни резултати - а те все пак се надяват... те, безверниците, се надяват и вярват в чудеса... От хиляди години светът е воювал - земята е оросена с кръв и пръстта е станала смесица от кости на хора, тласнати в боеве и войни - и сълзи на техните близки по злочестата им съдба... И всички, които са воювали, са изчезнали постепенно, въпреки оная видима стабилност и вечност, която наглед са притежавали. Изчезна империята на Александър Велики, на Цезаря, на Наполеона - а делото на Дърводелеца Исуса, ходещ бос и преследван от „учени” и свещении, охулен и разпънат на своето време, днес се е разрасло дотам, че милиони хора чакат от Него помощ и спасение. И нам, носещи Неговото име - Християни, предстои да тръгнем по Неговия Път, да възприемем Неговата Истина, за да намерим онзи вечен живот, който Той живее и направи достояние и нам. И тогава ще бъдем добри не защото ще има кой да ни гледа; и честни - защото стражарят стърчи някъде наблизо; справедливи - защото законът наказва... Не.
Ний ще бъдем любящи, които почитат и обичат, които ценят
живота
на другите както своя собствен, които искат тяхното добро да бъде достъпно на всички, които истински го желаят.
Ново време иде, с нови, разумни водачи, които обичат своите братя и са готови живота си да положат за тях. Дни на светлина и слънце ще се заредят - да бъдем будни и готови!
към текста >>
Ново време иде, с нови, разумни водачи, които обичат своите братя и са готови
живота
си да положат за тях.
Днес хората като малки деца се забавляват, повтарят това, което от хиляди години е правено, давало своите отрицателни резултати - а те все пак се надяват... те, безверниците, се надяват и вярват в чудеса... От хиляди години светът е воювал - земята е оросена с кръв и пръстта е станала смесица от кости на хора, тласнати в боеве и войни - и сълзи на техните близки по злочестата им съдба... И всички, които са воювали, са изчезнали постепенно, въпреки оная видима стабилност и вечност, която наглед са притежавали. Изчезна империята на Александър Велики, на Цезаря, на Наполеона - а делото на Дърводелеца Исуса, ходещ бос и преследван от „учени” и свещении, охулен и разпънат на своето време, днес се е разрасло дотам, че милиони хора чакат от Него помощ и спасение. И нам, носещи Неговото име - Християни, предстои да тръгнем по Неговия Път, да възприемем Неговата Истина, за да намерим онзи вечен живот, който Той живее и направи достояние и нам. И тогава ще бъдем добри не защото ще има кой да ни гледа; и честни - защото стражарят стърчи някъде наблизо; справедливи - защото законът наказва... Не. Ний ще бъдем любящи, които почитат и обичат, които ценят живота на другите както своя собствен, които искат тяхното добро да бъде достъпно на всички, които истински го желаят.
Ново време иде, с нови, разумни водачи, които обичат своите братя и са готови
живота
си да положат за тях.
Дни на светлина и слънце ще се заредят - да бъдем будни и готови!
към текста >>
63.
85. ВРЕМЕТО ИСКА, НОСИ СВОЕТО (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
са имена, които са долавяли туй, що иска времето, условията, и са донесли и дали новото - туй, що иска
животът
, въпреки трудностите, при които са работили, те наложиха новото, защото го изискваше времето, отговаряше на нуждите народни и истината.
24, 23.VІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Тъй както една подпочвена вода, след като тече дълго под земята, намира път - излиза над почвата въпреки всички препятствия и трудности, тъй също е с едно духовно, политическо течение - организация. Щом времето дойде, то се оформява, организира и въпреки всички трудности, препятствия, времето налага туй, което изискват условията и нуждите на нацията, народа, человечеството. Някога Исус Христос с 12 дрипави „завеяни” рибари раздруса великата Римска империя и щом дойде времето, наложи своето - новото, над старото; въпреки гоненията, избиванията на неговите ученици и последователи. Лютер, Галилей и др.
са имена, които са долавяли туй, що иска времето, условията, и са донесли и дали новото - туй, що иска
животът
, въпреки трудностите, при които са работили, те наложиха новото, защото го изискваше времето, отговаряше на нуждите народни и истината.
На новото се дължи напредъкът, еволюцията на человечеството. В нашия политически живот неведнъж туй, което го е изисквало и носило времето, е било спирано, гонено, преследвано, избивано. Носителите на консервативните идеи гониха, преследваха носителите на либерализма, а те - носителите на демократизма, последните, гониха апостолите на народовластието и т. н,, но въпреки всичко, новото, туй, което времето е носило и искало, се е налагало над старото. За нас, Ратниците на свободата, неоспорим факт е, че по пътя на историята, еволюцията и живота, времето носи, иска новото, а то - Христовите принципи да ги приложим в политико- обществения живот с бързи реформи, по нови пътища и хора да се организира здрав политически центрум - арбитър, тъй както в много европейски държави да се донесе новото - мира, обичта, братството, юридическо неравенство, социално равенство - туй, което времето иска и носи днес.
към текста >>
В нашия политически
живот
неведнъж туй, което го е изисквало и носило времето, е било спирано, гонено, преследвано, избивано.
Щом времето дойде, то се оформява, организира и въпреки всички трудности, препятствия, времето налага туй, което изискват условията и нуждите на нацията, народа, человечеството. Някога Исус Христос с 12 дрипави „завеяни” рибари раздруса великата Римска империя и щом дойде времето, наложи своето - новото, над старото; въпреки гоненията, избиванията на неговите ученици и последователи. Лютер, Галилей и др. са имена, които са долавяли туй, що иска времето, условията, и са донесли и дали новото - туй, що иска животът, въпреки трудностите, при които са работили, те наложиха новото, защото го изискваше времето, отговаряше на нуждите народни и истината. На новото се дължи напредъкът, еволюцията на человечеството.
В нашия политически
живот
неведнъж туй, което го е изисквало и носило времето, е било спирано, гонено, преследвано, избивано.
Носителите на консервативните идеи гониха, преследваха носителите на либерализма, а те - носителите на демократизма, последните, гониха апостолите на народовластието и т. н,, но въпреки всичко, новото, туй, което времето е носило и искало, се е налагало над старото. За нас, Ратниците на свободата, неоспорим факт е, че по пътя на историята, еволюцията и живота, времето носи, иска новото, а то - Христовите принципи да ги приложим в политико- обществения живот с бързи реформи, по нови пътища и хора да се организира здрав политически центрум - арбитър, тъй както в много европейски държави да се донесе новото - мира, обичта, братството, юридическо неравенство, социално равенство - туй, което времето иска и носи днес. За нас, Ратниците на свободата, нашите стари политически партии приличат на онази хубава девойка, която на времето си е била хубава, красива, гиздава девойка - тичали по нея вси ергени, но най- после се е оженила, станала жена, майка, родила 2 ÷ 3 деца, отгледала децата, възпитала ги, остарели те, но и тя станала баба, свекърва, а на свекървата и бабата мястото е край огъня, вратника, с хурка, чорап да плетат и клюкарстват, а момъкът става баща, дядо, свекър, той или по кръчмите и кафенетата стои, бистри политика, или със синовете, снахите се кара, но нито бабата (хубавата някогашна девойка), нито дядото (някогашен напет ерген) не работят по ниви, ливади, а всичката работа я поемат синовете, защото всичко е до време, а те - бабата и дядото, с децата се хвалят какво са направили на млади години и охотно разправят на всекиго своето житие и битие, а времето си лети и иска, носи своето. Така са и нашите политически партии, те за времето си бяха добри и нужни.
към текста >>
За нас, Ратниците на свободата, неоспорим факт е, че по пътя на историята, еволюцията и
живота
, времето носи, иска новото, а то - Христовите принципи да ги приложим в политико- обществения
живот
с бързи реформи, по нови пътища и хора да се организира здрав политически центрум - арбитър, тъй както в много европейски държави да се донесе новото - мира, обичта, братството, юридическо неравенство, социално равенство - туй, което времето иска и носи днес.
са имена, които са долавяли туй, що иска времето, условията, и са донесли и дали новото - туй, що иска животът, въпреки трудностите, при които са работили, те наложиха новото, защото го изискваше времето, отговаряше на нуждите народни и истината. На новото се дължи напредъкът, еволюцията на человечеството. В нашия политически живот неведнъж туй, което го е изисквало и носило времето, е било спирано, гонено, преследвано, избивано. Носителите на консервативните идеи гониха, преследваха носителите на либерализма, а те - носителите на демократизма, последните, гониха апостолите на народовластието и т. н,, но въпреки всичко, новото, туй, което времето е носило и искало, се е налагало над старото.
За нас, Ратниците на свободата, неоспорим факт е, че по пътя на историята, еволюцията и
живота
, времето носи, иска новото, а то - Христовите принципи да ги приложим в политико- обществения
живот
с бързи реформи, по нови пътища и хора да се организира здрав политически центрум - арбитър, тъй както в много европейски държави да се донесе новото - мира, обичта, братството, юридическо неравенство, социално равенство - туй, което времето иска и носи днес.
За нас, Ратниците на свободата, нашите стари политически партии приличат на онази хубава девойка, която на времето си е била хубава, красива, гиздава девойка - тичали по нея вси ергени, но най- после се е оженила, станала жена, майка, родила 2 ÷ 3 деца, отгледала децата, възпитала ги, остарели те, но и тя станала баба, свекърва, а на свекървата и бабата мястото е край огъня, вратника, с хурка, чорап да плетат и клюкарстват, а момъкът става баща, дядо, свекър, той или по кръчмите и кафенетата стои, бистри политика, или със синовете, снахите се кара, но нито бабата (хубавата някогашна девойка), нито дядото (някогашен напет ерген) не работят по ниви, ливади, а всичката работа я поемат синовете, защото всичко е до време, а те - бабата и дядото, с децата се хвалят какво са направили на млади години и охотно разправят на всекиго своето житие и битие, а времето си лети и иска, носи своето. Така са и нашите политически партии, те за времето си бяха добри и нужни. Те някога са били чисти, буйни, продуктивни творци (като момата и момъка), защото то - времето, е било с тях, условията им са помагали, но сега те, както и в живота на човека, миналото трябва да отстъпи и мястото на настоящето, а тона бъдещето, на новите организации, които времето ги носи и иска, и трябва да поемат управлението на народа от старите партии и донесат нов живот, съградят нова България, а старите партии, както дядото и бабата, да седнат край огъня, бабата - с хурка в ръце, а дядото - с писалка в ръка да седне да пише мемоарите си и да оставят за поуки на нас, младите, техния изминал живот, за да не повтаряме техните грешки, а ние, младите организации, трябва да бъдем достойни синове на своите родители с още по-голяма енергия, труд, ентусиазъм да творим, носим новото, туй, което времето иска и носи и както разумен и способен син удвоява, разширява бащините си имоти и предприятия, умело ги ръководи и управлява, така и новите организации трябва да поемат от изтощените, изхабени партии управлението на страната и с нови бързи реформи да помогнат на измъчения и отруден народ, който прилича на имот, оставен без стопани. Да се тури ред във всичко, а най-напред всеки да почне от себе си. Това иска и носи времето.
към текста >>
Те някога са били чисти, буйни, продуктивни творци (като момата и момъка), защото то - времето, е било с тях, условията им са помагали, но сега те, както и в
живота
на човека, миналото трябва да отстъпи и мястото на настоящето, а тона бъдещето, на новите организации, които времето ги носи и иска, и трябва да поемат управлението на народа от старите партии и донесат нов
живот
, съградят нова България, а старите партии, както дядото и бабата, да седнат край огъня, бабата - с хурка в ръце, а дядото - с писалка в ръка да седне да пише мемоарите си и да оставят за поуки на нас, младите, техния изминал
живот
, за да не повтаряме техните грешки, а ние, младите организации, трябва да бъдем достойни синове на своите родители с още по-голяма енергия, труд, ентусиазъм да творим, носим новото, туй, което времето иска и носи и както разумен и способен син удвоява, разширява бащините си имоти и предприятия, умело ги ръководи и управлява, така и новите организации трябва да поемат от изтощените, изхабени партии управлението на страната и с нови бързи реформи да помогнат на измъчения и отруден народ, който прилича на имот, оставен без стопани.
Носителите на консервативните идеи гониха, преследваха носителите на либерализма, а те - носителите на демократизма, последните, гониха апостолите на народовластието и т. н,, но въпреки всичко, новото, туй, което времето е носило и искало, се е налагало над старото. За нас, Ратниците на свободата, неоспорим факт е, че по пътя на историята, еволюцията и живота, времето носи, иска новото, а то - Христовите принципи да ги приложим в политико- обществения живот с бързи реформи, по нови пътища и хора да се организира здрав политически центрум - арбитър, тъй както в много европейски държави да се донесе новото - мира, обичта, братството, юридическо неравенство, социално равенство - туй, което времето иска и носи днес. За нас, Ратниците на свободата, нашите стари политически партии приличат на онази хубава девойка, която на времето си е била хубава, красива, гиздава девойка - тичали по нея вси ергени, но най- после се е оженила, станала жена, майка, родила 2 ÷ 3 деца, отгледала децата, възпитала ги, остарели те, но и тя станала баба, свекърва, а на свекървата и бабата мястото е край огъня, вратника, с хурка, чорап да плетат и клюкарстват, а момъкът става баща, дядо, свекър, той или по кръчмите и кафенетата стои, бистри политика, или със синовете, снахите се кара, но нито бабата (хубавата някогашна девойка), нито дядото (някогашен напет ерген) не работят по ниви, ливади, а всичката работа я поемат синовете, защото всичко е до време, а те - бабата и дядото, с децата се хвалят какво са направили на млади години и охотно разправят на всекиго своето житие и битие, а времето си лети и иска, носи своето. Така са и нашите политически партии, те за времето си бяха добри и нужни.
Те някога са били чисти, буйни, продуктивни творци (като момата и момъка), защото то - времето, е било с тях, условията им са помагали, но сега те, както и в
живота
на човека, миналото трябва да отстъпи и мястото на настоящето, а тона бъдещето, на новите организации, които времето ги носи и иска, и трябва да поемат управлението на народа от старите партии и донесат нов
живот
, съградят нова България, а старите партии, както дядото и бабата, да седнат край огъня, бабата - с хурка в ръце, а дядото - с писалка в ръка да седне да пише мемоарите си и да оставят за поуки на нас, младите, техния изминал
живот
, за да не повтаряме техните грешки, а ние, младите организации, трябва да бъдем достойни синове на своите родители с още по-голяма енергия, труд, ентусиазъм да творим, носим новото, туй, което времето иска и носи и както разумен и способен син удвоява, разширява бащините си имоти и предприятия, умело ги ръководи и управлява, така и новите организации трябва да поемат от изтощените, изхабени партии управлението на страната и с нови бързи реформи да помогнат на измъчения и отруден народ, който прилича на имот, оставен без стопани.
Да се тури ред във всичко, а най-напред всеки да почне от себе си. Това иска и носи времето.
към текста >>
64.
86. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 24, 23.VІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Всичко онова, за което твоята душа копнее, всичко, което желаеш - ще имаш.” Колкото и да е странно, ние трябва да се помирим с един факт, за който обикновено не мислим, но който играе решителна роля върху нашия
живот
: ний живеем всред гробища и храната ни излиза от тия гробища.
24, 23.VІ.1930 г., София, стр. 2) „Всяко ваше действие, всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл ще постави малко камъче на вашето здание. Природата е резултат на Божественото. Майсторът на часовника не е вътре в него, но той е, който може да го поправи. Когато човек се подпуши в своите идеали - става лош.
Всичко онова, за което твоята душа копнее, всичко, което желаеш - ще имаш.” Колкото и да е странно, ние трябва да се помирим с един факт, за който обикновено не мислим, но който играе решителна роля върху нашия
живот
: ний живеем всред гробища и храната ни излиза от тия гробища.
Тая земя, която ний обработваме, е станала от разложени трупове на растения, животни и хора... И с всеки плод, хапка хляб, ний неволно възприемаме и тая идея - на смъртта - и на вечно възраждащия се живот, защото всичко се изменя, но нищо не загива. И достатъчно е, ако человек е тъй разумен, както често животните, за да има много по-малко излишни страдания в света. А всяко страдание, което не служи за повдигане на страдащия - е излишно. И ако то се повтаря, без да има благотворни резултати - то е безполезно разсипване на скъпа енергия. Человек трябва да започва с това - да бъде доволен с малките придобивки в живота - от най- малката мисъл, която му причинява радост, от най-малкото чувство, което му носи щастие.
към текста >>
Тая земя, която ний обработваме, е станала от разложени трупове на растения,
животни
и хора... И с всеки плод, хапка хляб, ний неволно възприемаме и тая идея - на смъртта - и на вечно възраждащия се
живот
, защото всичко се изменя, но нищо не загива.
2) „Всяко ваше действие, всяко ваше чувство, всяка ваша мисъл ще постави малко камъче на вашето здание. Природата е резултат на Божественото. Майсторът на часовника не е вътре в него, но той е, който може да го поправи. Когато човек се подпуши в своите идеали - става лош. Всичко онова, за което твоята душа копнее, всичко, което желаеш - ще имаш.” Колкото и да е странно, ние трябва да се помирим с един факт, за който обикновено не мислим, но който играе решителна роля върху нашия живот: ний живеем всред гробища и храната ни излиза от тия гробища.
Тая земя, която ний обработваме, е станала от разложени трупове на растения,
животни
и хора... И с всеки плод, хапка хляб, ний неволно възприемаме и тая идея - на смъртта - и на вечно възраждащия се
живот
, защото всичко се изменя, но нищо не загива.
И достатъчно е, ако человек е тъй разумен, както често животните, за да има много по-малко излишни страдания в света. А всяко страдание, което не служи за повдигане на страдащия - е излишно. И ако то се повтаря, без да има благотворни резултати - то е безполезно разсипване на скъпа енергия. Человек трябва да започва с това - да бъде доволен с малките придобивки в живота - от най- малката мисъл, която му причинява радост, от най-малкото чувство, което му носи щастие. Всяка такава малка мисъл или чувство са като малки семенца, които тепърва ще цъфтят... И след време тая малка мисъл ще ти донесе едно голямо благо, една голяма радост.
към текста >>
И достатъчно е, ако человек е тъй разумен, както често
животните
, за да има много по-малко излишни страдания в света.
Природата е резултат на Божественото. Майсторът на часовника не е вътре в него, но той е, който може да го поправи. Когато човек се подпуши в своите идеали - става лош. Всичко онова, за което твоята душа копнее, всичко, което желаеш - ще имаш.” Колкото и да е странно, ние трябва да се помирим с един факт, за който обикновено не мислим, но който играе решителна роля върху нашия живот: ний живеем всред гробища и храната ни излиза от тия гробища. Тая земя, която ний обработваме, е станала от разложени трупове на растения, животни и хора... И с всеки плод, хапка хляб, ний неволно възприемаме и тая идея - на смъртта - и на вечно възраждащия се живот, защото всичко се изменя, но нищо не загива.
И достатъчно е, ако человек е тъй разумен, както често
животните
, за да има много по-малко излишни страдания в света.
А всяко страдание, което не служи за повдигане на страдащия - е излишно. И ако то се повтаря, без да има благотворни резултати - то е безполезно разсипване на скъпа енергия. Человек трябва да започва с това - да бъде доволен с малките придобивки в живота - от най- малката мисъл, която му причинява радост, от най-малкото чувство, което му носи щастие. Всяка такава малка мисъл или чувство са като малки семенца, които тепърва ще цъфтят... И след време тая малка мисъл ще ти донесе едно голямо благо, една голяма радост. И много от нашите погрешки се дължат на това, че ний не сме доволни от малките неща.
към текста >>
Человек трябва да започва с това - да бъде доволен с малките придобивки в
живота
- от най- малката мисъл, която му причинява радост, от най-малкото чувство, което му носи щастие.
Всичко онова, за което твоята душа копнее, всичко, което желаеш - ще имаш.” Колкото и да е странно, ние трябва да се помирим с един факт, за който обикновено не мислим, но който играе решителна роля върху нашия живот: ний живеем всред гробища и храната ни излиза от тия гробища. Тая земя, която ний обработваме, е станала от разложени трупове на растения, животни и хора... И с всеки плод, хапка хляб, ний неволно възприемаме и тая идея - на смъртта - и на вечно възраждащия се живот, защото всичко се изменя, но нищо не загива. И достатъчно е, ако человек е тъй разумен, както често животните, за да има много по-малко излишни страдания в света. А всяко страдание, което не служи за повдигане на страдащия - е излишно. И ако то се повтаря, без да има благотворни резултати - то е безполезно разсипване на скъпа енергия.
Человек трябва да започва с това - да бъде доволен с малките придобивки в
живота
- от най- малката мисъл, която му причинява радост, от най-малкото чувство, което му носи щастие.
Всяка такава малка мисъл или чувство са като малки семенца, които тепърва ще цъфтят... И след време тая малка мисъл ще ти донесе едно голямо благо, една голяма радост. И много от нашите погрешки се дължат на това, че ний не сме доволни от малките неща. А в природата всичко започва с малкото, дребното, микроскопичното. Па и в самия човек всичко е така. И вие, които искате да постигнете нещо в своя живот, станете точни, внимателни за тия, малките, ежедневни „дребни” работи, защото те като се съчетаят, образуват голямото - вашия живот.
към текста >>
И вие, които искате да постигнете нещо в своя
живот
, станете точни, внимателни за тия, малките, ежедневни „дребни” работи, защото те като се съчетаят, образуват голямото - вашия
живот
.
Человек трябва да започва с това - да бъде доволен с малките придобивки в живота - от най- малката мисъл, която му причинява радост, от най-малкото чувство, което му носи щастие. Всяка такава малка мисъл или чувство са като малки семенца, които тепърва ще цъфтят... И след време тая малка мисъл ще ти донесе едно голямо благо, една голяма радост. И много от нашите погрешки се дължат на това, че ний не сме доволни от малките неща. А в природата всичко започва с малкото, дребното, микроскопичното. Па и в самия човек всичко е така.
И вие, които искате да постигнете нещо в своя
живот
, станете точни, внимателни за тия, малките, ежедневни „дребни” работи, защото те като се съчетаят, образуват голямото - вашия
живот
.
Изгубените минути напразно образуват пропуснатия в безделие час; дванадесеттях часа са денят - а от един разумно прекаран ден понякога зависи цялата бъдеща съдба на човека! С всекидневните харчени незабелязано стотинки понякога се разпилява по-лесно едно богатство, отколкото с по-крупни суми, за които човек неволно мисли, разсъждава, опитва. Животът около вас, вие го знаете по-добре от мен какъв е. Дебелите въжета не се късат отведнъж - но косъм по косъм и едно дете може да ги разнищи - и откъсне. И не се и плетат тия въжета изведнъж - пак тъй косъм по косъм могат да бъдат изплетени и да бъдат тъй яки, че никакви сили да не могат да ги скъсат.
към текста >>
Животът
около вас, вие го знаете по-добре от мен какъв е.
А в природата всичко започва с малкото, дребното, микроскопичното. Па и в самия човек всичко е така. И вие, които искате да постигнете нещо в своя живот, станете точни, внимателни за тия, малките, ежедневни „дребни” работи, защото те като се съчетаят, образуват голямото - вашия живот. Изгубените минути напразно образуват пропуснатия в безделие час; дванадесеттях часа са денят - а от един разумно прекаран ден понякога зависи цялата бъдеща съдба на човека! С всекидневните харчени незабелязано стотинки понякога се разпилява по-лесно едно богатство, отколкото с по-крупни суми, за които човек неволно мисли, разсъждава, опитва.
Животът
около вас, вие го знаете по-добре от мен какъв е.
Дебелите въжета не се късат отведнъж - но косъм по косъм и едно дете може да ги разнищи - и откъсне. И не се и плетат тия въжета изведнъж - пак тъй косъм по косъм могат да бъдат изплетени и да бъдат тъй яки, че никакви сили да не могат да ги скъсат. Всеки един от вас е малък, слаб конец, но ако вие се съедините - дебелото въже, което ще се получи, ще устои на всички бури. Не ви трябват много партии, нито пък са важни имената им - на два лагера са разделени хората неволно - на тия, които искат убийства, смърт и насилие, за да завладяват и подчиняват останалите свои братя - и другите, които знаят, че с обич, почит, взаимоуважение и човещина може да се постигне много повече, отколкото по каквито и да са други пътища. Когато едни хора се обичат, те и без всякакви писани закони се спогодяват и разбират - погледнете двама влюбени: те и без думи се разбират - само с очи!
към текста >>
65.
87. ПЪТЯТ ЗА УСПЕХА (бр. 25, 14.VII.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Да учи човек - в това седи смисълът на
живота
.” Тайната на вълшебната мощ е достъпна за всички!
87. ПЪТЯТ ЗА УСПЕХА (бр. 25, 14.VII.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 25, 14.VII.1930 г., София, стр. 1) „Не е в четението същността, а в туй, което се запомня; не е в ядението, а е туй, което остава от ядението; не е в мислението, а в туй, което се прилага.
Да учи човек - в това седи смисълът на
живота
.” Тайната на вълшебната мощ е достъпна за всички!
Народите, както и отделните личности, търсят винаги пътищата, които ще ги изведат към светлите върхове на Щастието. Но съдбата на народа - това е винаги съдбата на неговите най-просветени умове, на тия, които дори с цената на своя живот търсят Високите Идеали, към които те първи ще се запътят и по стъпките на които ще крачат достойните техни събратя. Днес на човека не липсва ум, енергия и сила - напротив - завладените природни стихии са му турили достатъчно машини на разположение, чрез които той може да внесе паника, ужас и унищожение в редовете на своите врагове: в разрушението културният човек е силен почти като Бог! И въпреки това той не е щастлив нито дори колкото най-обикновения селянин овчар... На що се дължи тая загадка? Какво липсва на човека днес?
към текста >>
Но съдбата на народа - това е винаги съдбата на неговите най-просветени умове, на тия, които дори с цената на своя
живот
търсят Високите Идеали, към които те първи ще се запътят и по стъпките на които ще крачат достойните техни събратя.
„Ратник на свободата”, бр. 25, 14.VII.1930 г., София, стр. 1) „Не е в четението същността, а в туй, което се запомня; не е в ядението, а е туй, което остава от ядението; не е в мислението, а в туй, което се прилага. Да учи човек - в това седи смисълът на живота.” Тайната на вълшебната мощ е достъпна за всички! Народите, както и отделните личности, търсят винаги пътищата, които ще ги изведат към светлите върхове на Щастието.
Но съдбата на народа - това е винаги съдбата на неговите най-просветени умове, на тия, които дори с цената на своя
живот
търсят Високите Идеали, към които те първи ще се запътят и по стъпките на които ще крачат достойните техни събратя.
Днес на човека не липсва ум, енергия и сила - напротив - завладените природни стихии са му турили достатъчно машини на разположение, чрез които той може да внесе паника, ужас и унищожение в редовете на своите врагове: в разрушението културният човек е силен почти като Бог! И въпреки това той не е щастлив нито дори колкото най-обикновения селянин овчар... На що се дължи тая загадка? Какво липсва на човека днес? Какво не достига на неговия ум, на неговото сърце, на творческата му воля, за да му донесе тя щастието, светлината на радостта и величието на благородството, с което се гордеят всички велики личности през вековете на миналото? - Висок идеал,, който да въвежда человека в дивните чертози на душата, в нейните самобитни, скрити и тайнствени пътища, за които само са загатвали видните учители на человечеството; за ония нейни неизчерпаеми съкровища, в които човешкият Дух е само надниквал във време на вдъхновение и оставил спомен за това в дивни песни, загадъчни мечти и непонятни блянове!
към текста >>
Незнайни неща ни заобикалят във всекидневния
живот
, дивни царски зали ни очакват да бутнем само вратата - и да влезем във вълшебен мир на душата - ето, там ни води Високият Идеал!
И въпреки това той не е щастлив нито дори колкото най-обикновения селянин овчар... На що се дължи тая загадка? Какво липсва на човека днес? Какво не достига на неговия ум, на неговото сърце, на творческата му воля, за да му донесе тя щастието, светлината на радостта и величието на благородството, с което се гордеят всички велики личности през вековете на миналото? - Висок идеал,, който да въвежда человека в дивните чертози на душата, в нейните самобитни, скрити и тайнствени пътища, за които само са загатвали видните учители на человечеството; за ония нейни неизчерпаеми съкровища, в които човешкият Дух е само надниквал във време на вдъхновение и оставил спомен за това в дивни песни, загадъчни мечти и непонятни блянове! А тези богатства съществуват, те са реални - и на разположението на всички, които ги потърсят с настойчивост.
Незнайни неща ни заобикалят във всекидневния
живот
, дивни царски зали ни очакват да бутнем само вратата - и да влезем във вълшебен мир на душата - ето, там ни води Високият Идеал!
И там, всред безкрайните съкровища на хилядолетия, събрани от най-великите същества, душата разцъфтява в невиждани досега цветове, в незнайни благоухания, в песни, сила, мощ и творчество! По всички посоки на живота скрити сили, които никой не е подозирал или допущал в себе си, започват да се проявяват - препятствията стават играчка, а неприятностите и нещастията - далечни възпоменания! Ето това прави Високият Идеал - онзи лъч от изгрева на живота, който ще донесе мир и радост на человеците и власт над всичко лошо. Талисманът на вашето щастие е в ръцете ви! Не го захвърляйте!
към текста >>
По всички посоки на
живота
скрити сили, които никой не е подозирал или допущал в себе си, започват да се проявяват - препятствията стават играчка, а неприятностите и нещастията - далечни възпоменания!
Какво не достига на неговия ум, на неговото сърце, на творческата му воля, за да му донесе тя щастието, светлината на радостта и величието на благородството, с което се гордеят всички велики личности през вековете на миналото? - Висок идеал,, който да въвежда человека в дивните чертози на душата, в нейните самобитни, скрити и тайнствени пътища, за които само са загатвали видните учители на человечеството; за ония нейни неизчерпаеми съкровища, в които човешкият Дух е само надниквал във време на вдъхновение и оставил спомен за това в дивни песни, загадъчни мечти и непонятни блянове! А тези богатства съществуват, те са реални - и на разположението на всички, които ги потърсят с настойчивост. Незнайни неща ни заобикалят във всекидневния живот, дивни царски зали ни очакват да бутнем само вратата - и да влезем във вълшебен мир на душата - ето, там ни води Високият Идеал! И там, всред безкрайните съкровища на хилядолетия, събрани от най-великите същества, душата разцъфтява в невиждани досега цветове, в незнайни благоухания, в песни, сила, мощ и творчество!
По всички посоки на
живота
скрити сили, които никой не е подозирал или допущал в себе си, започват да се проявяват - препятствията стават играчка, а неприятностите и нещастията - далечни възпоменания!
Ето това прави Високият Идеал - онзи лъч от изгрева на живота, който ще донесе мир и радост на человеците и власт над всичко лошо. Талисманът на вашето щастие е в ръцете ви! Не го захвърляйте! Не отлагайте! Само днес е ваше, утрото е на Съдбата.
към текста >>
Ето това прави Високият Идеал - онзи лъч от изгрева на
живота
, който ще донесе мир и радост на человеците и власт над всичко лошо.
- Висок идеал,, който да въвежда человека в дивните чертози на душата, в нейните самобитни, скрити и тайнствени пътища, за които само са загатвали видните учители на человечеството; за ония нейни неизчерпаеми съкровища, в които човешкият Дух е само надниквал във време на вдъхновение и оставил спомен за това в дивни песни, загадъчни мечти и непонятни блянове! А тези богатства съществуват, те са реални - и на разположението на всички, които ги потърсят с настойчивост. Незнайни неща ни заобикалят във всекидневния живот, дивни царски зали ни очакват да бутнем само вратата - и да влезем във вълшебен мир на душата - ето, там ни води Високият Идеал! И там, всред безкрайните съкровища на хилядолетия, събрани от най-великите същества, душата разцъфтява в невиждани досега цветове, в незнайни благоухания, в песни, сила, мощ и творчество! По всички посоки на живота скрити сили, които никой не е подозирал или допущал в себе си, започват да се проявяват - препятствията стават играчка, а неприятностите и нещастията - далечни възпоменания!
Ето това прави Високият Идеал - онзи лъч от изгрева на
живота
, който ще донесе мир и радост на человеците и власт над всичко лошо.
Талисманът на вашето щастие е в ръцете ви! Не го захвърляйте! Не отлагайте! Само днес е ваше, утрото е на Съдбата. Ако искате и то да е на ваше разположение, изберете си веднага Високия Идеал в живота и крачете непрестанно към него!
към текста >>
Ако искате и то да е на ваше разположение, изберете си веднага Високия Идеал в
живота
и крачете непрестанно към него!
Ето това прави Високият Идеал - онзи лъч от изгрева на живота, който ще донесе мир и радост на человеците и власт над всичко лошо. Талисманът на вашето щастие е в ръцете ви! Не го захвърляйте! Не отлагайте! Само днес е ваше, утрото е на Съдбата.
Ако искате и то да е на ваше разположение, изберете си веднага Високия Идеал в
живота
и крачете непрестанно към него!
към текста >>
66.
89. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 25, 14.VII.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Велико е това, което дава
животът
.
89. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 25, 14.VII.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 25, 14.VII.1930 г., София, стр. 2) „Велики са тия, които могат да подобрят условията, да внесат мир между хората.
Велико е това, което дава
животът
.
Велико е това, което възкресява. Няма по-голяма сила от Любовта! ” Драги братя, Животът днес значително се различава от по-преди. Някога хората като че ли живееха по- бавно и по-спокойно. Сега всички бързат - и което е много характерно - останало навярно от войните - всички все се питат: „Какво ново?
към текста >>
” Драги братя,
Животът
днес значително се различава от по-преди.
25, 14.VII.1930 г., София, стр. 2) „Велики са тия, които могат да подобрят условията, да внесат мир между хората. Велико е това, което дава животът. Велико е това, което възкресява. Няма по-голяма сила от Любовта!
” Драги братя,
Животът
днес значително се различава от по-преди.
Някога хората като че ли живееха по- бавно и по-спокойно. Сега всички бързат - и което е много характерно - останало навярно от войните - всички все се питат: „Какво ново? ” И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на живота, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души. И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите... В своя живот като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води... Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница. Ако обича знанието - пред някое училище.
към текста >>
” И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на
живота
, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души.
Велико е това, което възкресява. Няма по-голяма сила от Любовта! ” Драги братя, Животът днес значително се различава от по-преди. Някога хората като че ли живееха по- бавно и по-спокойно. Сега всички бързат - и което е много характерно - останало навярно от войните - всички все се питат: „Какво ново?
” И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на
живота
, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души.
И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите... В своя живот като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води... Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница. Ако обича знанието - пред някое училище. Ако обича да се моли - пред някоя църква. Ако обича да се потропва - на хорцето... Всеки един би могъл да се спре тук или там - възможностите за всеки човек са еднакви, но стремежът във всеки човек не е еднакъв. А тоя стремеж е, който ще ти даде път, направление и цел в живота - както и избраната цел ще ти даде насока изобщо на ония пътища, които водят не към гробовете на тия, които и в живота си са мъртви, а към върховете, където са стигали тия, които и след смъртта си са живи!
към текста >>
И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите... В своя
живот
като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води... Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница.
Няма по-голяма сила от Любовта! ” Драги братя, Животът днес значително се различава от по-преди. Някога хората като че ли живееха по- бавно и по-спокойно. Сега всички бързат - и което е много характерно - останало навярно от войните - всички все се питат: „Какво ново? ” И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на живота, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души.
И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите... В своя
живот
като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води... Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница.
Ако обича знанието - пред някое училище. Ако обича да се моли - пред някоя църква. Ако обича да се потропва - на хорцето... Всеки един би могъл да се спре тук или там - възможностите за всеки човек са еднакви, но стремежът във всеки човек не е еднакъв. А тоя стремеж е, който ще ти даде път, направление и цел в живота - както и избраната цел ще ти даде насока изобщо на ония пътища, които водят не към гробовете на тия, които и в живота си са мъртви, а към върховете, където са стигали тия, които и след смъртта си са живи! Ратникът е человек, който се отличава от другите тъкмо по това - по своя стремеж, независимо от това какво е общественото му положение.
към текста >>
А тоя стремеж е, който ще ти даде път, направление и цел в
живота
- както и избраната цел ще ти даде насока изобщо на ония пътища, които водят не към гробовете на тия, които и в
живота
си са мъртви, а към върховете, където са стигали тия, които и след смъртта си са живи!
” И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на живота, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души. И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите... В своя живот като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води... Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница. Ако обича знанието - пред някое училище. Ако обича да се моли - пред някоя църква. Ако обича да се потропва - на хорцето... Всеки един би могъл да се спре тук или там - възможностите за всеки човек са еднакви, но стремежът във всеки човек не е еднакъв.
А тоя стремеж е, който ще ти даде път, направление и цел в
живота
- както и избраната цел ще ти даде насока изобщо на ония пътища, които водят не към гробовете на тия, които и в
живота
си са мъртви, а към върховете, където са стигали тия, които и след смъртта си са живи!
Ратникът е человек, който се отличава от другите тъкмо по това - по своя стремеж, независимо от това какво е общественото му положение. Той цени преди всичко Истината- и я свидетелствува. А онзи, който пуща да мине в него Истината, добива и силата на Истината - а тя е неотразима. Тоя, който изявява Любовта, носи и огъня на Любовта - той всичко пали, макар и никога да не изгаря. А който е добил Мъдростта - блести със светлината - паднали са превръзките от очите му, освободени от заблудите, разкрили са се хората в своите помисли... В новото, което иде, Ратникът трябва да води.
към текста >>
А на способните ще посочи място в
живота
, което отдавна ги чака, и което ще донесе мир и радост в душите ви и на всички околни.
Тоя, който изявява Любовта, носи и огъня на Любовта - той всичко пали, макар и никога да не изгаря. А който е добил Мъдростта - блести със светлината - паднали са превръзките от очите му, освободени от заблудите, разкрили са се хората в своите помисли... В новото, което иде, Ратникът трябва да води. А водачът трябва да вижда, да знае, да може... Вижда, който има очите си отворени и е буден винаги, когато е трябвало; знае тоя, който има светлината, за да види какво го заобикаля - и може тоя, който разбира законите на природата, която е около него. А тия закони ги разбират и децата, и най-простите даже много по-хубаво, отколкото „учените”, на които умът им е винаги претрупан със знания - баласт, който никой не знае къде и кога ще му потрябва. Четете, питайте, учете се, сдружавайте се, разбирайте се, защото идат дни, и те са близко, когато съдбата ще пита тия, които седят по нейните трапези - с какво са заслужили това.
А на способните ще посочи място в
живота
, което отдавна ги чака, и което ще донесе мир и радост в душите ви и на всички околни.
Пишете си, пишете и нам - с радост бихме чели всеки ваш ред, който ще ни извести за плода на вашите усилия и стремежи от голямата народна нива. Здрави бъдете! С братски поздрав: Любомир
към текста >>
67.
90. КЪДЕ Е СПАСЕНИЕТО (бр. 26, 22.VІІ.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
” Във всяко начинание на разумния човешки
живот
трябва да се тури едно здраво основание.
90. КЪДЕ Е СПАСЕНИЕТО (бр. 26, 22.VІІ.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 26, 22.VІІ.1930 г., София, стр. 1) „Достатъчно е, ако доброто, което ни е дал Бог, ний само поддържаме.” „Докато изворът извира, дотогава и реката тече.” „Ако всички сме грънчари и бъчвари - къде ще ни бъде пазарят?
” Във всяко начинание на разумния човешки
живот
трябва да се тури едно здраво основание.
Градението върху временни стремежи, неясни цели, престъпни намерения е градеж върху пясък с гнили греди. Повтарянията на събитията сочат погрешните основи, които не могат да дадат правилни резултати. Днес народите се забавляват сякаш. Повечето се оплакват от немотия, криза, безработица - и същевременно навсякъде се пилеят милиони и даже милиарди, за да се подготвя на същия този народ, от когото ги събират, кървави зрелища, в които ще разстрелват тях и синовете им за „идеали”... като че ли към идеалите водят само кървавите пътища на братоубийството, националната омраза и вековните войни!... Хората са братя - това ни е казал не някой министър, изпъплил по главите на своите партизани с простени и непростени средства - нито някой цар, на когото „народът” пее днес „под вас, с вас, при вас” - а утре му удря плесница, изгонва вън от държавата, като го праща да реже дърва или да гони пеперуди.
към текста >>
- Не, това е казано от Тоя, Когото почитаме като Господ наш Христос, който е водач по Пътя, олицетворител на Истината и носител на целокупния Вечен
Живот
.
Градението върху временни стремежи, неясни цели, престъпни намерения е градеж върху пясък с гнили греди. Повтарянията на събитията сочат погрешните основи, които не могат да дадат правилни резултати. Днес народите се забавляват сякаш. Повечето се оплакват от немотия, криза, безработица - и същевременно навсякъде се пилеят милиони и даже милиарди, за да се подготвя на същия този народ, от когото ги събират, кървави зрелища, в които ще разстрелват тях и синовете им за „идеали”... като че ли към идеалите водят само кървавите пътища на братоубийството, националната омраза и вековните войни!... Хората са братя - това ни е казал не някой министър, изпъплил по главите на своите партизани с простени и непростени средства - нито някой цар, на когото „народът” пее днес „под вас, с вас, при вас” - а утре му удря плесница, изгонва вън от държавата, като го праща да реже дърва или да гони пеперуди.
- Не, това е казано от Тоя, Когото почитаме като Господ наш Христос, който е водач по Пътя, олицетворител на Истината и носител на целокупния Вечен
Живот
.
И ако Той твърди това, кой е, който може да докаже противното? Кой е, който смее да дръзва да мисли, че человек трябва да избере други пътища освен тия, които му са дадени от Върховния водач на человечеството - Христа? Върху гнила основа здраво зданието не се гради, Человечеството трябва да надживее вече своя детски период. С кръв не се гради. Само Любовта е, която свързва за столетия.
към текста >>
68.
91. СОЛТА СЕ ОБЕЗСОЛИ (бр. 26, 22.VII.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Трябва да се хвърли един бегъл поглед в историческия път на
живота
, за да се уверим, че винаги, когато са се появявали новите лозунги, идейни течения, нов строй - новото, винаги старото е губило вяра сред народа.
„Ратник на свободата”, бр. 26, 22.VII.1930 г., София, стр. 1) А. Лулчев След буря следва хубав ден. След мрачна нощ настъпва светъл слънчев ден.
Трябва да се хвърли един бегъл поглед в историческия път на
живота
, за да се уверим, че винаги, когато са се появявали новите лозунги, идейни течения, нов строй - новото, винаги старото е губило вяра сред народа.
Развратът, рушветът, убийства, самоубийства, лек живот са били съпътниците на старото, което, виждайки своя край, се е пущало по всички простени и непростени пътища, за да преживеят по-леко своя и „без туй къс живот”. „Водачите на народа” са забравили, че са такива и със своите дела идваха дотам, че солта се обезсоли, народът ги изостави и дори погуби. Така беше някога в Римската империя преди появяването на християнството, гдето по мегданите се ревеше само: „хляб и зрелища”. Така беше във Франция преди провъзгласяване от народа в Париж: Братство, Равенство, Свобода. Така беше в Русия, когато самозабравили се властници тъпчеха, затваряха народа, който в 1917 г.
към текста >>
Развратът, рушветът, убийства, самоубийства, лек
живот
са били съпътниците на старото, което, виждайки своя край, се е пущало по всички простени и непростени пътища, за да преживеят по-леко своя и „без туй къс
живот
”.
26, 22.VII.1930 г., София, стр. 1) А. Лулчев След буря следва хубав ден. След мрачна нощ настъпва светъл слънчев ден. Трябва да се хвърли един бегъл поглед в историческия път на живота, за да се уверим, че винаги, когато са се появявали новите лозунги, идейни течения, нов строй - новото, винаги старото е губило вяра сред народа.
Развратът, рушветът, убийства, самоубийства, лек
живот
са били съпътниците на старото, което, виждайки своя край, се е пущало по всички простени и непростени пътища, за да преживеят по-леко своя и „без туй къс
живот
”.
„Водачите на народа” са забравили, че са такива и със своите дела идваха дотам, че солта се обезсоли, народът ги изостави и дори погуби. Така беше някога в Римската империя преди появяването на християнството, гдето по мегданите се ревеше само: „хляб и зрелища”. Така беше във Франция преди провъзгласяване от народа в Париж: Братство, Равенство, Свобода. Така беше в Русия, когато самозабравили се властници тъпчеха, затваряха народа, който в 1917 г. донесе нов строй и новото за цял народ.
към текста >>
Мрак обвива земята и в този мрак се ширят безбройни кризи, рушветът, развратът, убийствата, самоубийствата, лъжата, злобата са разперили криле, грабят, избиват малки и големи и гледат как по-леко да прекарат този „къс земен
живот
”, без да правят сметка, че за сетен път те дорязват клона, на който са стъпили и заедно с тях ще падне и старото в пропастта и новото ще блесне и излезе да води и гради.
Така беше в Русия, когато самозабравили се властници тъпчеха, затваряха народа, който в 1917 г. донесе нов строй и новото за цял народ. Така е и в нас. Ний сме изправени пред страшни и пълни с отговорности за всички дни. Солта се е обезсолила.
Мрак обвива земята и в този мрак се ширят безбройни кризи, рушветът, развратът, убийствата, самоубийствата, лъжата, злобата са разперили криле, грабят, избиват малки и големи и гледат как по-леко да прекарат този „къс земен
живот
”, без да правят сметка, че за сетен път те дорязват клона, на който са стъпили и заедно с тях ще падне и старото в пропастта и новото ще блесне и излезе да води и гради.
Погледнете днешните водачи - някогашни боляри, как живеят? Погледнете, проучете техните дела, и сами ще се уверите, че солта се е обезсолила, старото загива - ново иде. Някога Исус Христос каза: „Люби и врага си”. А варненският Митрополит Симеон писа на един свой „духовен брат”: „По-добре беше да не се бе раждал и ако беше се родил, да не беше станал духовник”. Коментарии са излишни.
към текста >>
69.
92. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 26, 22.VII.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Безгрижието по навик е родоначалник на терзанията, в които по-късно изпадаме, които ни карат да окайваме
живота
си и да проклинаме дните си.
„Ратник на свободата”, бр. 26, 22.VII.1930 г., София, стр. 2) „Големите грехове са станали от малките грешки; гемиджийското въже - от тънките нишки.” „Които нямат - са блажени, а които имат - са щастливи. Но щастливият ако изгуби - става нещастен, а блаженият си е винаги блажен...” Драги братя, Безгрижието на днешния ден ражда грижите на утрешния. Ний пропущаме нещата - и тия пропусната неща са после камъните, в които се спъваме.
Безгрижието по навик е родоначалник на терзанията, в които по-късно изпадаме, които ни карат да окайваме
живота
си и да проклинаме дните си.
Дохождат дни - единични дни, в които българският данъкоплатец трябва да каже мнението си върху управлението на страната си или общината, в която живее. Той знае, че крадецът често не може да работи, че пияницата, и да иска, когато е пиян, не знае какво прави; че тоя, който никога не е страдал, не може да разбере страданията на другите - и не може да покаже милост и човещина към тях. Хората с големи кореми се грижат преди всичко за тях - благоутробията си, повече, отколкото за всичко останало в света. Хората с малки уши са услужливи, но пестеливи. Тия с дългите ръце обичат да попипват в чуждите джобове... Хората с големи каси обичат повече да ги отварят, за да турят в тях, отколкото да вадят оттам и да раздават.
към текста >>
Тия каси са боговете, на които те истински се кланят... Вий всичко това знаете, и някога даже много добре - и въпреки това с нехайство, което няма извинение, вие ги избирате да ви ръководят в политическия
живот
, да ви стават кметове или да ви представляват в Народното събрание... Може ли вълк да пази овцете - та и богатият да тачи интересите на бедния?
Дохождат дни - единични дни, в които българският данъкоплатец трябва да каже мнението си върху управлението на страната си или общината, в която живее. Той знае, че крадецът често не може да работи, че пияницата, и да иска, когато е пиян, не знае какво прави; че тоя, който никога не е страдал, не може да разбере страданията на другите - и не може да покаже милост и човещина към тях. Хората с големи кореми се грижат преди всичко за тях - благоутробията си, повече, отколкото за всичко останало в света. Хората с малки уши са услужливи, но пестеливи. Тия с дългите ръце обичат да попипват в чуждите джобове... Хората с големи каси обичат повече да ги отварят, за да турят в тях, отколкото да вадят оттам и да раздават.
Тия каси са боговете, на които те истински се кланят... Вий всичко това знаете, и някога даже много добре - и въпреки това с нехайство, което няма извинение, вие ги избирате да ви ръководят в политическия
живот
, да ви стават кметове или да ви представляват в Народното събрание... Може ли вълк да пази овцете - та и богатият да тачи интересите на бедния?
Едно бих ви припомнил - на тия, които биха искали да послушат - купете си Евангелието и прочетете - съборните Послания на Апостол Яков. Па и цялото го прочетете и се облегнете на него. Време е вече да поискате да бъдете не някакви „исти”, които полицията ще гони и преследва, а истински християни, носители на Любов и братство - защото ако не дойде Любовта и взаимната обич, ще дойде смъртта, нещастието, страданието - и тежко ни на всички ни. В огъня, който иде, само тия, които са носили обич между хората, ще бъдат пощадени. Нека бъдем тия светлоносци вред тъмнината.
към текста >>
70.
1. РОЖДЕСТВО (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Вие ще престанете да влагате вашето доверие в банки, които фалират; в хора, които лъжат; в закони, които се заобикалят; в свещеници, които не светят; в лекари, които сами боледуват; в силни хора, които търсят слабите да им помагат... Иде един нов
живот
.
Но такова богатство си отива, защото е придобито с неправда. А ония, които са придобили Истината, всичко, което са спечелили след това - е спечелено завинаги. Всеки човек има един ден, в който се събужда окончателно и проумява истината - оная истина, за която е роден. Една вечер в Карлово си легна „дяконът Игнати”, а на другата сутрин „Васил Левски” си събираше багажа със съвсем други идеи в главата. Денят, в който ще стане тоя преврат - е ден на освобождение!
Вие ще престанете да влагате вашето доверие в банки, които фалират; в хора, които лъжат; в закони, които се заобикалят; в свещеници, които не светят; в лекари, които сами боледуват; в силни хора, които търсят слабите да им помагат... Иде един нов
живот
.
И той иде мимо знанието и желанието на повечето от хората, както и болшевишкият режим дойде, въпреки нежеланието на руските князе и помещици. И в тоя нов живот ще има и друг ред на нещата. Там първите места ще бъдат на тия, които са били готови винаги да слугуват на всички хора - все страдали в миналото, те ще се надпреварват да правят добро. И този нов живот не е далеч - той е пред вратата на всекиго от вас, пред вашия ум и душа - отворете му и му кажете: „Добре дошел! ” Скъп гостенин е той и ще ви донесе светла радост, мир и свобода.
към текста >>
И в тоя нов
живот
ще има и друг ред на нещата.
Всеки човек има един ден, в който се събужда окончателно и проумява истината - оная истина, за която е роден. Една вечер в Карлово си легна „дяконът Игнати”, а на другата сутрин „Васил Левски” си събираше багажа със съвсем други идеи в главата. Денят, в който ще стане тоя преврат - е ден на освобождение! Вие ще престанете да влагате вашето доверие в банки, които фалират; в хора, които лъжат; в закони, които се заобикалят; в свещеници, които не светят; в лекари, които сами боледуват; в силни хора, които търсят слабите да им помагат... Иде един нов живот. И той иде мимо знанието и желанието на повечето от хората, както и болшевишкият режим дойде, въпреки нежеланието на руските князе и помещици.
И в тоя нов
живот
ще има и друг ред на нещата.
Там първите места ще бъдат на тия, които са били готови винаги да слугуват на всички хора - все страдали в миналото, те ще се надпреварват да правят добро. И този нов живот не е далеч - той е пред вратата на всекиго от вас, пред вашия ум и душа - отворете му и му кажете: „Добре дошел! ” Скъп гостенин е той и ще ви донесе светла радост, мир и свобода. И още днес ако сторите това, още днес ще престанете да се надявате на тези, които сами нищо нямат... Отърсете заблудите - и бъдете свободни! Посрещнете новия живот на братство и Истина, който хлопа на вратите, и приемете благословението, което небето праща на Бедните!
към текста >>
И този нов
живот
не е далеч - той е пред вратата на всекиго от вас, пред вашия ум и душа - отворете му и му кажете: „Добре дошел!
Денят, в който ще стане тоя преврат - е ден на освобождение! Вие ще престанете да влагате вашето доверие в банки, които фалират; в хора, които лъжат; в закони, които се заобикалят; в свещеници, които не светят; в лекари, които сами боледуват; в силни хора, които търсят слабите да им помагат... Иде един нов живот. И той иде мимо знанието и желанието на повечето от хората, както и болшевишкият режим дойде, въпреки нежеланието на руските князе и помещици. И в тоя нов живот ще има и друг ред на нещата. Там първите места ще бъдат на тия, които са били готови винаги да слугуват на всички хора - все страдали в миналото, те ще се надпреварват да правят добро.
И този нов
живот
не е далеч - той е пред вратата на всекиго от вас, пред вашия ум и душа - отворете му и му кажете: „Добре дошел!
” Скъп гостенин е той и ще ви донесе светла радост, мир и свобода. И още днес ако сторите това, още днес ще престанете да се надявате на тези, които сами нищо нямат... Отърсете заблудите - и бъдете свободни! Посрещнете новия живот на братство и Истина, който хлопа на вратите, и приемете благословението, което небето праща на Бедните!
към текста >>
Посрещнете новия
живот
на братство и Истина, който хлопа на вратите, и приемете благословението, което небето праща на Бедните!
И в тоя нов живот ще има и друг ред на нещата. Там първите места ще бъдат на тия, които са били готови винаги да слугуват на всички хора - все страдали в миналото, те ще се надпреварват да правят добро. И този нов живот не е далеч - той е пред вратата на всекиго от вас, пред вашия ум и душа - отворете му и му кажете: „Добре дошел! ” Скъп гостенин е той и ще ви донесе светла радост, мир и свобода. И още днес ако сторите това, още днес ще престанете да се надявате на тези, които сами нищо нямат... Отърсете заблудите - и бъдете свободни!
Посрещнете новия
живот
на братство и Истина, който хлопа на вратите, и приемете благословението, което небето праща на Бедните!
към текста >>
71.
2. НАШИЯТ ПЪТ (г. III, бр. 1, 6.І.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Все пак във всяко село и град има отделни единици, които във всички времена са надраснали околните си, приемали са новото, което времето е носило и
животът
изисквал, и са го носили из трудния нов друм.
Днес в село или град малцина разбират отговорността, която имат спрямо народ и история; малцина имат вяра още в хубавите бъдни дни, в новото, което времето ни носи и иска. С едно махане на ръката и прошепване през зъби: „И тези ще бъдат като всички други”, „Ний ли ще я оправим? ”, те решават всички въпроси. Изгубил е вяра нашият народ в доброто, в себе си, във водачи, във всичко и тежък е нашият път, защото ний трябва да орем и сеем на една нива, гдето е брано, без да е торено; женато, без да е сято. Трудно се оре там, гдето не е орано.
Все пак във всяко село и град има отделни единици, които във всички времена са надраснали околните си, приемали са новото, което времето е носило и
животът
изисквал, и са го носили из трудния нов друм.
Отначало сами, гонени, осмивани и осъждани, затваряни, гладни, боси, тези идеалисти, сред хиляди неприятности и трудности, като опитни матроси в буря, са вървели смело напред и са творили историята ни, носили новото, доброто, хубавото за цял народ. Тези идеалисти не липсват сред народа ни и сега. Ний от тях получихме първо подкрепление, ний към тях апелираме за нови жертви и нова помощ. Ний подканяме и онези идеалисти, които са стояли далеч от нашата организация и са нямали възможност да ни опознаят, да проучат нашите принципи, да поемат идеите на „ратниците на свободата”, да станат апостоли на Свободата, братството, обичта, юридическото неравенство, социално равенство, и тръгнат по новия труден наш път, пътят на утрешното, на идеалиста, твореца, бореца, а не храненици на тази или онази партии, фонд или за тлъста служба за сметка на бедния, лъган, измъчен народ. Ний, Ратниците на свободата, с малкото идеалисти, които са сега около нас, макар и недохранени, боси, недоспали, поехме тежкия нов, но чист път с пълна вяра, че рано или късно ний ще бъдем разбрани и подкрепени от други идеалисти, ще създадем нова утрешна християнска, социална България с девиза: „Човек за човека е брат.” Ний апелираме към тези, които имат вяра в доброто и сами в себе си, да поемат из трудния нов, но чист път на ратниците на свободата, да създадем България за всички.
към текста >>
Наистина, нашият път е труден, но пред нас е историята и
животът
, а на нашата маса са книгите: „Една политическа изповед” от г-н Д.
Отначало сами, гонени, осмивани и осъждани, затваряни, гладни, боси, тези идеалисти, сред хиляди неприятности и трудности, като опитни матроси в буря, са вървели смело напред и са творили историята ни, носили новото, доброто, хубавото за цял народ. Тези идеалисти не липсват сред народа ни и сега. Ний от тях получихме първо подкрепление, ний към тях апелираме за нови жертви и нова помощ. Ний подканяме и онези идеалисти, които са стояли далеч от нашата организация и са нямали възможност да ни опознаят, да проучат нашите принципи, да поемат идеите на „ратниците на свободата”, да станат апостоли на Свободата, братството, обичта, юридическото неравенство, социално равенство, и тръгнат по новия труден наш път, пътят на утрешното, на идеалиста, твореца, бореца, а не храненици на тази или онази партии, фонд или за тлъста служба за сметка на бедния, лъган, измъчен народ. Ний, Ратниците на свободата, с малкото идеалисти, които са сега около нас, макар и недохранени, боси, недоспали, поехме тежкия нов, но чист път с пълна вяра, че рано или късно ний ще бъдем разбрани и подкрепени от други идеалисти, ще създадем нова утрешна християнска, социална България с девиза: „Човек за човека е брат.” Ний апелираме към тези, които имат вяра в доброто и сами в себе си, да поемат из трудния нов, но чист път на ратниците на свободата, да създадем България за всички.
Наистина, нашият път е труден, но пред нас е историята и
животът
, а на нашата маса са книгите: „Една политическа изповед” от г-н Д.
Драгиев, юбилейният сборник на г-жа Ек. П. Каравелова; книгата на Юрдан Пекарев „История, принципи и тактика на Б. 3. Н. съюз”; литературният юбилеен сборник на в. „Народни права” и др, В тях ние четем, че някога, преди години, са работили като нас и други идеалисти, като са били също гонени, осмивани, като и ний сега.
към текста >>
72.
4. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (III, бр. 1, 6.І.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Живееш ли така - ти беден няма да бъдеш, лишен от храна няма да бъдеш, от нищо нужда в
живота
няма да познаваш.” Драги братя, Доста дни минаха, откак „Ратникът” не ви е посещавал.
1, 6.І.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 1, 6.І.1931 г., София, стр. 2) „Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията - и същевременно да носиш в душата си великата идея, че всичко това правиш заради Бога, без ни най-малко да се поколебаеш - това е благородство, това е геройство; това е красотата на человека.
Живееш ли така - ти беден няма да бъдеш, лишен от храна няма да бъдеш, от нищо нужда в
живота
няма да познаваш.” Драги братя, Доста дни минаха, откак „Ратникът” не ви е посещавал.
Почиваше и той по неволя - боледуваше... А боледуваше, защото малко го обичахме и вие, и ние... Когато дойде тъмнината, най-важнотое да има светлина, за да видим това, което правим и къде се насочваме. Не чакахме винаги хората да ни разберат; мъчехме се сами нас си да разберем, като разберяхме - радвахме се; а когато не - учехме се. И което научихме, искаме да ви пишем, защото братя сте ни и светлината, която нам свети - да отгони и вашата тъмнина. Дебелите въжета от тънки влакна са направени, толкова тънки, че кое да е дете на шега може да скъса всяка нишка. Но съединени - те издържат и най-големите тежини.
към текста >>
73.
5. СЛЕД РОЖДЕНИЕТО (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Или като
животни
, впрегнати в непосилен труд, наведени над маси в прашни стаи, да дращим по книги и досаждаме на своите подобни?
2, 21.І.1931 г., София, стр. 1) „Аз затова се родих и дойдох на този свят, да свидетелствувам истината.” Христос Христос Исус се роди и знаеше защо е дошъл на земята. А ние знаем ли това? Защо ний сме дошли тук? Дали като гости от незнаен свят, да надникнем само; да скърбим или се радваме като случайни актьори на велики драми и трагедии?
Или като
животни
, впрегнати в непосилен труд, наведени над маси в прашни стаи, да дращим по книги и досаждаме на своите подобни?
Или като въоръжени с пушки и топове, да кръстосваме Божията земя, да я своим, да я обливаме с кръв и осяваме с труповете на нашите братя-человеци - и дори да се гордеем с разрушението, на което сме станали проводници? Преди 2000 години в малък град, непознато на никого, се роди дете. Расло непризнато, но със смели идеи. То виждаше преди другите, че старото си отива и нещо ново се приближава - ново царство, нов ред, нещо по-смислено иде...! Около него - всеки правеше каквото му бе угодно.
към текста >>
Елате да живеем светлия
живот
на човещина и братство!
И оттогава досега те се гордеят с това - сочат кръста, на който го разпнаха и мълчаливо възвеличават вековното си престъпление. Но и Исус - Идеята-вечност, показа своята сила - Той възкръсна! Но за жалост това се спомня на хората само три дена в година (а сега само един) - Възкресение Христово! А тъкмо това е проявата на силата Христова - Сила да надвива всичко и да бъде вечно жива! От тази сила има нужда днес Българският народ, за да подигне тежката плоча, която го потиска - жив заровен от своите и чуждите... И ако някога Ангели дойдоха да помагат на погребания Христа, сега самият Той - страдалият и възкръсналият, ще подаде ръка на изнемогващите от непосилен труд, мъченици на нашия народ, и ще извика на всички, които имат уши, да чуят: „Излезте от гробовете си!
Елате да живеем светлия
живот
на човещина и братство!
” И които Го чуят, ще оживеят, ще се хванат за ръката Му и ще възкръснат за Новия живот, който неминуемо иде. Будни бъдете!
към текста >>
” И които Го чуят, ще оживеят, ще се хванат за ръката Му и ще възкръснат за Новия
живот
, който неминуемо иде.
Но и Исус - Идеята-вечност, показа своята сила - Той възкръсна! Но за жалост това се спомня на хората само три дена в година (а сега само един) - Възкресение Христово! А тъкмо това е проявата на силата Христова - Сила да надвива всичко и да бъде вечно жива! От тази сила има нужда днес Българският народ, за да подигне тежката плоча, която го потиска - жив заровен от своите и чуждите... И ако някога Ангели дойдоха да помагат на погребания Христа, сега самият Той - страдалият и възкръсналият, ще подаде ръка на изнемогващите от непосилен труд, мъченици на нашия народ, и ще извика на всички, които имат уши, да чуят: „Излезте от гробовете си! Елате да живеем светлия живот на човещина и братство!
” И които Го чуят, ще оживеят, ще се хванат за ръката Му и ще възкръснат за Новия
живот
, който неминуемо иде.
Будни бъдете!
към текста >>
74.
7. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Но докато едни там, на полето на смъртта, слагаха своя
живот
за защита народни идеали, други в тила трупаха мазни банкноти, напоени с алената чиста кръв на борците в своите каси, а политиците проиграха, проливаха това, що бойците с кръвта си и
живота
бяха спечелили.
III, бр. 2, 21.І.1931 г., София, стр. 2) Българският народ има нещастие да води две войни за обединението на племето ни, но и двете войни свършиха с катастрофи. Българският въоръжен народ изпълни своя дълг към Родна земя с голяма себепожертвувателност. Сто хиляди паднаха по бойните поля и техните непродънали се безкръстни гробове ще сочат на идните поколения как и догде техните бащи са бран бранили.
Но докато едни там, на полето на смъртта, слагаха своя
живот
за защита народни идеали, други в тила трупаха мазни банкноти, напоени с алената чиста кръв на борците в своите каси, а политиците проиграха, проливаха това, що бойците с кръвта си и
живота
бяха спечелили.
Тези политици нови, вместо да си пожелаят сами присъдата за провалените и изгубени позиции, те взеха властта и почнаха да правят закони и закончета за онези, които имаха най-голяма нужда от повече грижа, повече майчина грижа. Борците - солта на народа, останаха на произвола на съдбата. Гладни, боси, зъзнещи, без клечка дърва, в недовършени къщурки те гаснат бавно един по един. Българските управници едни след други им отнеха извоюваните си привилегии и те, разединени, залисани в разпри, непростени разпри помежду си, не остана време да се справят с тези, които посягат върху техните свети права, извоювани и запечатани със собствената им кръв и тази на техните близки... Български управници, днешни и утрешни, не забравяйте, че идеалите на българското племе не са осъществени. Не забравяйте горчивата истина, която ви се каза през 1918 г.; не оставяйте работите да стигнат дотам, че борците и близките на падналите ни братя, когато ви подадат ръце за хляб и помощ, да им хвърлите камък!
към текста >>
Не им отнемайте привилегиите, защото тях са ги извоювали не с плюнки и мастило, но с кръв и
живот
.
Тези политици нови, вместо да си пожелаят сами присъдата за провалените и изгубени позиции, те взеха властта и почнаха да правят закони и закончета за онези, които имаха най-голяма нужда от повече грижа, повече майчина грижа. Борците - солта на народа, останаха на произвола на съдбата. Гладни, боси, зъзнещи, без клечка дърва, в недовършени къщурки те гаснат бавно един по един. Българските управници едни след други им отнеха извоюваните си привилегии и те, разединени, залисани в разпри, непростени разпри помежду си, не остана време да се справят с тези, които посягат върху техните свети права, извоювани и запечатани със собствената им кръв и тази на техните близки... Български управници, днешни и утрешни, не забравяйте, че идеалите на българското племе не са осъществени. Не забравяйте горчивата истина, която ви се каза през 1918 г.; не оставяйте работите да стигнат дотам, че борците и близките на падналите ни братя, когато ви подадат ръце за хляб и помощ, да им хвърлите камък!
Не им отнемайте привилегиите, защото тях са ги извоювали не с плюнки и мастило, но с кръв и
живот
.
А вий, пострадали от войните, престанете да се дразните, „изобличавате, черните”. Знайте, че вий ще бъдете силни само когато сте и морално силни; изгубихте ли моралните си позиции, следваше да загубите и материалните, като логически и неминуемо следствие на първите. Знайте, че зад отделните личности в съюзите стоят хиляди братя и сестри, които имат належаща нужда от помощ, които не знаят и не подозират дори за борбите, които стават по върховете: В тяхното име и общо благо, долу дрязгите, долу клюките, долу братоунищожението! Laluta
към текста >>
75.
8. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Когато мислиш, че нищо не можеш да направиш - това е човекът в тебе, който е слаб.” „Сегашният
живот
е
живот
на връзване и развързване.
III, бр. 2, 21.І.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 2, 21.І.1931 г., София, стр, 2) „Който обича, той най-напред ще пожертвува себе си.” „Щом мислиш, че всичко можеш да направиш - това е Божественото, което работи в тебе.
Когато мислиш, че нищо не можеш да направиш - това е човекът в тебе, който е слаб.” „Сегашният
живот
е
живот
на връзване и развързване.
Ти не можеш да развържеш, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано - ще вържеш; а вързаното - ще развържеш! ” Драги братя, Дните, които преживяваме, са много важни, но още по-важни са дните които идат и които никой не може да спре. И ако вие разберете смисъла на живота, вие ще бъдете и здрави, и богати. А за да разберете смисъла на живота, който живеем, трябва да се отърсите от всякаква заблуда - защото ако заблудата ни е „истина”, основата на градението - пясък - можем ли да имаме траен успех в живота?
към текста >>
И ако вие разберете смисъла на
живота
, вие ще бъдете и здрави, и богати.
2, 21.І.1931 г., София, стр, 2) „Който обича, той най-напред ще пожертвува себе си.” „Щом мислиш, че всичко можеш да направиш - това е Божественото, което работи в тебе. Когато мислиш, че нищо не можеш да направиш - това е човекът в тебе, който е слаб.” „Сегашният живот е живот на връзване и развързване. Ти не можеш да развържеш, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано - ще вържеш; а вързаното - ще развържеш! ” Драги братя, Дните, които преживяваме, са много важни, но още по-важни са дните които идат и които никой не може да спре.
И ако вие разберете смисъла на
живота
, вие ще бъдете и здрави, и богати.
А за да разберете смисъла на живота, който живеем, трябва да се отърсите от всякаква заблуда - защото ако заблудата ни е „истина”, основата на градението - пясък - можем ли да имаме траен успех в живота? Гнило въже за нищо не служи! А след падането ни под турското робство българите постепенно изгубиха своите училища, останаха без църкви, без свещеници и владици. И въпреки това народът имаше твърда вяра, която изтрая на много посегателства на друговерци. Днес имаме храмове за милиони, 10 ÷ 15 владици, 4 ÷ 5000 попове, архимандрити, всевъзможни „светейшества”, и то все българи - не е да речеш някакви чужденци - а каква е вярата ни?
към текста >>
А за да разберете смисъла на
живота
, който живеем, трябва да се отърсите от всякаква заблуда - защото ако заблудата ни е „истина”, основата на градението - пясък - можем ли да имаме траен успех в
живота
?
Когато мислиш, че нищо не можеш да направиш - това е човекът в тебе, който е слаб.” „Сегашният живот е живот на връзване и развързване. Ти не можеш да развържеш, което не е вързано; и не можеш да вържеш това, което не е развързано. Това, което не е вързано - ще вържеш; а вързаното - ще развържеш! ” Драги братя, Дните, които преживяваме, са много важни, но още по-важни са дните които идат и които никой не може да спре. И ако вие разберете смисъла на живота, вие ще бъдете и здрави, и богати.
А за да разберете смисъла на
живота
, който живеем, трябва да се отърсите от всякаква заблуда - защото ако заблудата ни е „истина”, основата на градението - пясък - можем ли да имаме траен успех в
живота
?
Гнило въже за нищо не служи! А след падането ни под турското робство българите постепенно изгубиха своите училища, останаха без църкви, без свещеници и владици. И въпреки това народът имаше твърда вяра, която изтрая на много посегателства на друговерци. Днес имаме храмове за милиони, 10 ÷ 15 владици, 4 ÷ 5000 попове, архимандрити, всевъзможни „светейшества”, и то все българи - не е да речеш някакви чужденци - а каква е вярата ни? - Вий сам знаете!
към текста >>
Не само да ни споменуват какво е правил Христос, но и да посочат и поведат по Неговия път - инак ще ни сочат едно гнило въже, което уж някога спасило цял народ, а сега не може даже на самите владици да повлияе и спаси, та се карат като най-обикновени хора... Някога нямахме големи училища, нямахме и наши съдии, а хората се караха по-малко, повече си вярваха; нямаше процеси, убийства, самоубийства всеки ден... Изглежда, че имаме училища, които ни учат на всичко друго освен това, което ни е потребно, за да живеем добре помежду си, А то е, защото ни учат и работят без Христа - макар че казват, и даже всички имаме кръщелни свидетелства, че сме християни... Колко по-добре би било, без тия свидетелства, по
живота
ни хората да ни познаеха, че сме чували за Исуса Христа, че сме възприели неговите закони и се мъчим да ги приложим в ежедневния си
живот
!...
Но ако дяволът и служителите му са развалили света, какво са правили и правят „Божите” служители? Може ли да се мисли, че дяволът е по-силен от Бога и от Божите служители? Или те само по име са такива? Не е ли време да се промени гнилото въже със здраво? - Защото вярата, която не поправя, която не крепне в сърцето на човека, тя не е вяра, а суеверие.
Не само да ни споменуват какво е правил Христос, но и да посочат и поведат по Неговия път - инак ще ни сочат едно гнило въже, което уж някога спасило цял народ, а сега не може даже на самите владици да повлияе и спаси, та се карат като най-обикновени хора... Някога нямахме големи училища, нямахме и наши съдии, а хората се караха по-малко, повече си вярваха; нямаше процеси, убийства, самоубийства всеки ден... Изглежда, че имаме училища, които ни учат на всичко друго освен това, което ни е потребно, за да живеем добре помежду си, А то е, защото ни учат и работят без Христа - макар че казват, и даже всички имаме кръщелни свидетелства, че сме християни... Колко по-добре би било, без тия свидетелства, по
живота
ни хората да ни познаеха, че сме чували за Исуса Христа, че сме възприели неговите закони и се мъчим да ги приложим в ежедневния си
живот
!...
Тъй страшно е да гледаш и днес българи да ходят по улиците, оковани в синджири, не от турците, както някога се оплаквахме, а от самите си братя... Зная, че вие имате тежки грижи - но тъкмо затова ви говоря за Тоя, Който има най-голяма сила да ги премахне. Хората, въпреки всички свои желания, никога не могат да имат силата, безкористието и любовта, които е имал Синът Человечески. Запознайте се с Него, потърсете Неговата помощ, вземете Го за ръководител на своя живот - и вие ще почнете да виждате, че се разсъмва, че приближава слънцето да изгрее, че един нов живот на обич и братство е съвсем близо - до самите ни врата - и чака само да го поканим, за да прекрачи прага ни и донесе благословията си. Ще се колебаете ли още? Братски ви поздравява: Любомир
към текста >>
Запознайте се с Него, потърсете Неговата помощ, вземете Го за ръководител на своя
живот
- и вие ще почнете да виждате, че се разсъмва, че приближава слънцето да изгрее, че един нов
живот
на обич и братство е съвсем близо - до самите ни врата - и чака само да го поканим, за да прекрачи прага ни и донесе благословията си.
Не е ли време да се промени гнилото въже със здраво? - Защото вярата, която не поправя, която не крепне в сърцето на човека, тя не е вяра, а суеверие. Не само да ни споменуват какво е правил Христос, но и да посочат и поведат по Неговия път - инак ще ни сочат едно гнило въже, което уж някога спасило цял народ, а сега не може даже на самите владици да повлияе и спаси, та се карат като най-обикновени хора... Някога нямахме големи училища, нямахме и наши съдии, а хората се караха по-малко, повече си вярваха; нямаше процеси, убийства, самоубийства всеки ден... Изглежда, че имаме училища, които ни учат на всичко друго освен това, което ни е потребно, за да живеем добре помежду си, А то е, защото ни учат и работят без Христа - макар че казват, и даже всички имаме кръщелни свидетелства, че сме християни... Колко по-добре би било, без тия свидетелства, по живота ни хората да ни познаеха, че сме чували за Исуса Христа, че сме възприели неговите закони и се мъчим да ги приложим в ежедневния си живот!... Тъй страшно е да гледаш и днес българи да ходят по улиците, оковани в синджири, не от турците, както някога се оплаквахме, а от самите си братя... Зная, че вие имате тежки грижи - но тъкмо затова ви говоря за Тоя, Който има най-голяма сила да ги премахне. Хората, въпреки всички свои желания, никога не могат да имат силата, безкористието и любовта, които е имал Синът Человечески.
Запознайте се с Него, потърсете Неговата помощ, вземете Го за ръководител на своя
живот
- и вие ще почнете да виждате, че се разсъмва, че приближава слънцето да изгрее, че един нов
живот
на обич и братство е съвсем близо - до самите ни врата - и чака само да го поканим, за да прекрачи прага ни и донесе благословията си.
Ще се колебаете ли още? Братски ви поздравява: Любомир
към текста >>
76.
9. БУДНИ БЪДЕТЕ! (г. ІІІ, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Сега има мнозина, които и в смъртта не вярват, защото грабят, като да живеят още хиляди години; а други и в
живота
не вярват: - живеят във вечен страх от нещо - живи умрели!
Не може да бъдете едновременно и синове, и роби! Ако сте синове - наследници на власт и имот сте; ако сте роби - тогава само скърби ще имате! Но Бог не направи никакви роби - хората сами се заробиха! Те сами си туриха вериги и всеки ден коват нови и ги слагат върху ръцете и вратовете на своите братя человеци... Това е, защото хората не се обичат, защото мислят своите братя за чужденци; защото допущат несъществующи граници да делят человеците на враждебни лагери, разни нации и религии... Земята е пълна с хора, които си докарват само скърби днес, а утре може би и смърт - смърт на милиони хора! Защо да си отегчаваме положението?
Сега има мнозина, които и в смъртта не вярват, защото грабят, като да живеят още хиляди години; а други и в
живота
не вярват: - живеят във вечен страх от нещо - живи умрели!
А навсякъде днес са потребни не обикновени хора даже, а пророци и светии; хора, предадени всецяло на своята идея, носители на Новото, което пристъпя с всеки идващ ден все по-близо и по- близо. Малка е главата, но цялото тяло управлява - малцина са и тия хора, но ще управляват, ще турят в ред всичко, защото не ще искат своето добро, а доброто на другите. И не ще се водят по човешки променливи закони и заповеди - те не ще продават нито себе си, нито своите братя! Но и всички вий, които сте готови да дадете малко от своето време, да направите някому добро безкористно - бъдете готови, защото времето ви е дошло! Всички вий, които имате души и сърце, трептящо от жал по поробен от невежество народ и сте готови да ги положите, за да си въздъхне той по-свободно в близкото бъдеще - будни бъдете, защото близък е денят на Новото.
към текста >>
77.
10. ЕДНА ИСТИНА (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
1) Доктор Трифонов* Излизайки от основните принципи в
живота
, мъдростта е източник на всички лични и обществени добродетели, и че волята е първата основа, върху която почива вселената: Днешните интелигентни уж властници трябва да направят голямо усилие, за да обработят волята си, да махнат старите навици, да приемат здрави мисли.
III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г., София, стр.
1) Доктор Трифонов* Излизайки от основните принципи в
живота
, мъдростта е източник на всички лични и обществени добродетели, и че волята е първата основа, върху която почива вселената: Днешните интелигентни уж властници трябва да направят голямо усилие, за да обработят волята си, да махнат старите навици, да приемат здрави мисли.
Разкъсайте обвивките на раншните причини и партии но- егоистични побуждения, и ще станете творци на нова България. От правилните схващания на властта зависи развитието на народната воля. В злоупотреблението с народната воля и доверие се крият причините на днешното политико-икономически и стопанско положение. Сегашната власт няма дух на свобода на действие, защото неправилно си окача етикета „Демократическа”, когато в действителност липсва всякаква реална демократичност в отношенията между властта и народа, която най-добре се констатира в непроявяването на народната воля в изборите. Време е да се ограничи явната и тайната полиция на г-н Ляпчев в нейните административни функции за спокойствието и реда на страната, като се остави една нова неутрална коалиционна от опозицията власт - кабинет d’affaire, която да направи народните избори.
към текста >>
78.
13. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
И казаха ми, и опитах - и видях, че в
живота
има бързи пътища, които дават бавни резултати, а има и бавни пътища, които дават бързи резултати; че някои неща - като житото: ори-и чакай само да узрее; а други - като лозата - искат и да го копаеш, и подрязваш, кършиш, па и доста да почакаш - до есента чак, за да опиташ сладкия грозд.
3, 9.ІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г., София, стр. 2) „Работите вървят добре само на оня човек, който живее според законите на Любовта, Мъдростта и Истината.” Драги братя, Зная вашите страдания и мислил съм аз, а и питал съм други, по-учени от мен, за причините им и средствата да се отстранят.
И казаха ми, и опитах - и видях, че в
живота
има бързи пътища, които дават бавни резултати, а има и бавни пътища, които дават бързи резултати; че някои неща - като житото: ори-и чакай само да узрее; а други - като лозата - искат и да го копаеш, и подрязваш, кършиш, па и доста да почакаш - до есента чак, за да опиташ сладкия грозд.
Но както не можеш да зарежеш лозата, та от само себе си да даде своето грозде, така безумно е да вземеш да подрязваш житото, за да ти роди класове! Това, вярвам го, разбирате много добре и ще кажете, че такива безумни хора няма да се намерят. А пък мен се струва, че тъкмо такива излязохме ний, българите: подрязахме си житото, а си оставихме лозата да дава саморасляк - и тя доста се вкисели, вгорчивя -и едва - едва ражда по някое грозденце... Кое е житото и кое - лозата? Мисля, и сами вий се сещате. Лозата - това сте вий самите, вашата вяра в Тоя, Който ни е сътворил и Който постоянно се грижи за нас.
към текста >>
А вий, които сте слаби и бедни - вярвайте, че колелото на
живота
се върти - и не завиждайте; ще стигне и до вас!
Пшеницата- своите братя... Нима има нужда пшеницата оттова? Драги братя, може да ви говорят каквото искат - не едно е само, което може да ви отърве от днешното ви трудно положение - то е първо да повярвате, че това е възможно! Не повярвате ли, ще си викате: „това е бошлаф”, няма да мръднете от мястото си - и то наистина ще стане „бошлаф”... Оставете омразата, партизанлъка – това са бурени, донесени отвън; и оставете ги и обикнете се тъй, както някога. Нека престане лакомството. Които сте по-умни и по- силни - бъдете умни и силни за вашите по-слаби братя.
А вий, които сте слаби и бедни - вярвайте, че колелото на
живота
се върти - и не завиждайте; ще стигне и до вас!
Дава се на тоя, който вярва и работи. Казах ви някога не изтъркана [фраза], а закон, който всеки ний ден проверяваме в живота си - опитайте го вий: „Където има труд и ред, там и Бог помага.” Ний не говорим за оня нарисувания бог по иконите, не, ний говорим за един жив Бог, Който винаги отговаря и на най-просто казана от сърце и с вяра молитва. Опитайте, и ще се уверите. Помирете се днес доброволно, за да не ви помиряват утре условията на живота зорлан. Братски ви поздравлява Любомир
към текста >>
Казах ви някога не изтъркана [фраза], а закон, който всеки ний ден проверяваме в
живота
си - опитайте го вий: „Където има труд и ред, там и Бог помага.” Ний не говорим за оня нарисувания бог по иконите, не, ний говорим за един жив Бог, Който винаги отговаря и на най-просто казана от сърце и с вяра молитва.
Не повярвате ли, ще си викате: „това е бошлаф”, няма да мръднете от мястото си - и то наистина ще стане „бошлаф”... Оставете омразата, партизанлъка – това са бурени, донесени отвън; и оставете ги и обикнете се тъй, както някога. Нека престане лакомството. Които сте по-умни и по- силни - бъдете умни и силни за вашите по-слаби братя. А вий, които сте слаби и бедни - вярвайте, че колелото на живота се върти - и не завиждайте; ще стигне и до вас! Дава се на тоя, който вярва и работи.
Казах ви някога не изтъркана [фраза], а закон, който всеки ний ден проверяваме в
живота
си - опитайте го вий: „Където има труд и ред, там и Бог помага.” Ний не говорим за оня нарисувания бог по иконите, не, ний говорим за един жив Бог, Който винаги отговаря и на най-просто казана от сърце и с вяра молитва.
Опитайте, и ще се уверите. Помирете се днес доброволно, за да не ви помиряват утре условията на живота зорлан. Братски ви поздравлява Любомир
към текста >>
Помирете се днес доброволно, за да не ви помиряват утре условията на
живота
зорлан.
Които сте по-умни и по- силни - бъдете умни и силни за вашите по-слаби братя. А вий, които сте слаби и бедни - вярвайте, че колелото на живота се върти - и не завиждайте; ще стигне и до вас! Дава се на тоя, който вярва и работи. Казах ви някога не изтъркана [фраза], а закон, който всеки ний ден проверяваме в живота си - опитайте го вий: „Където има труд и ред, там и Бог помага.” Ний не говорим за оня нарисувания бог по иконите, не, ний говорим за един жив Бог, Който винаги отговаря и на най-просто казана от сърце и с вяра молитва. Опитайте, и ще се уверите.
Помирете се днес доброволно, за да не ви помиряват утре условията на
живота
зорлан.
Братски ви поздравлява Любомир
към текста >>
79.
14. ВЕЛИКИЯТ ГОСТЕНИН (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Той внася в будните сърца обич и нов
живот
.
„Вие ще кажете: какво можем да правим ний тук? - Бог, Който живее в нас, и ние, които изявяваме Неговата сила, всичко можем да направим.” Всеки ден хората правят планове, проекти, сметки - често приличат на малки деца, които се забавляват с кукли. Изоставили вечните идеали на човещина и обич, болшинството от человеците на днешната култура треперят за ежедневния си хляб; със страх мислят за утрешния ден - сякаш зверове ги заобикалят, а не подобни на тях същества... На кормилото на държавните кораби във всичките страни са най-способните... да мачкат и измамват своите братя-човеци... Христос за милиони е още име без съдържание; за други - виси още разпънат на кръста; а за трети е в гроба още... Но така мислят те само. Христос е жив. Той е вече в света от хиляди години - и сега е!
Той внася в будните сърца обич и нов
живот
.
Неговото слово и нов живот, Неговото слово и спомен оживяват мъртвите. От него трептят всичките зли духове и на земята, и в ада! Той иде на гости на Европа - скоро ще прогърми словото Му и в нас: - Що сторихте с братята си? Какво ще отговорят каиновците? Пристъпя Той - и бури се вдигат; огън из под стъпките Му излазя и ще пояде ония, които в безчовещина са живели, оскърбявали братята си, плюли на Божествените закони.
към текста >>
Неговото слово и нов
живот
, Неговото слово и спомен оживяват мъртвите.
- Бог, Който живее в нас, и ние, които изявяваме Неговата сила, всичко можем да направим.” Всеки ден хората правят планове, проекти, сметки - често приличат на малки деца, които се забавляват с кукли. Изоставили вечните идеали на човещина и обич, болшинството от человеците на днешната култура треперят за ежедневния си хляб; със страх мислят за утрешния ден - сякаш зверове ги заобикалят, а не подобни на тях същества... На кормилото на държавните кораби във всичките страни са най-способните... да мачкат и измамват своите братя-човеци... Христос за милиони е още име без съдържание; за други - виси още разпънат на кръста; а за трети е в гроба още... Но така мислят те само. Христос е жив. Той е вече в света от хиляди години - и сега е! Той внася в будните сърца обич и нов живот.
Неговото слово и нов
живот
, Неговото слово и спомен оживяват мъртвите.
От него трептят всичките зли духове и на земята, и в ада! Той иде на гости на Европа - скоро ще прогърми словото Му и в нас: - Що сторихте с братята си? Какво ще отговорят каиновците? Пристъпя Той - и бури се вдигат; огън из под стъпките Му излазя и ще пояде ония, които в безчовещина са живели, оскърбявали братята си, плюли на Божествените закони. Новото ни носи той: животът на любовта, на изобилието, на радостта - живот на избраните!
към текста >>
Новото ни носи той:
животът
на любовта, на изобилието, на радостта -
живот
на избраните!
Неговото слово и нов живот, Неговото слово и спомен оживяват мъртвите. От него трептят всичките зли духове и на земята, и в ада! Той иде на гости на Европа - скоро ще прогърми словото Му и в нас: - Що сторихте с братята си? Какво ще отговорят каиновците? Пристъпя Той - и бури се вдигат; огън из под стъпките Му излазя и ще пояде ония, които в безчовещина са живели, оскърбявали братята си, плюли на Божествените закони.
Новото ни носи той:
животът
на любовта, на изобилието, на радостта -
живот
на избраните!
А избраници са всички, които досега са страдали. Будни бъдете, да посрещнете Великия Гостенин!
към текста >>
80.
16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
(Говоря за съвестни българи, а не за рушветчиите и забравилите се човеци.) В коя къща днес има добър и сносен
живот
?
И туй, което бойците бяха спечелили по бойните полета с толкова кърви и труд, нашите партизани в тил го провалиха за няколко часа само, защото те служеха не на България, а на партията и личните си интереси... И наместо да пием с чашата на победителите, нам ни се поднесе в Ньойи да опитаме горчивата чаша на победените. От този ден в Родна земя връхлетяха като хищни птици над мърша безбройни кризи, репарационни задължения и тежки дни за по-голямата част от народа... Здравите мишци на българина отслабнаха. Силният и мощен дух отпадна. Гордата, буйна глава клюмна, а веселият нрав изчезна. В коя къща днес в село или град се чува звънлив смях?
(Говоря за съвестни българи, а не за рушветчиите и забравилите се човеци.) В коя къща днес има добър и сносен
живот
?
Кое семейство сега заспива доволно от изминалия ден? Кои деца днес са с напълнени стомахчета и бодри лица? Кои родни майки имат в гърди обилно мляко за малката си челяд? Кой баща не гледа днес дребни си дечица със сълзи на очи, кога сутрин на училище отиват без троха хляб в уста? Коя майка не коленичи вечер пред иконата на Св.
към текста >>
Но всичко това са съпътници на войните, тежките дни са на стара България, която си отива по силата на еволюционния, исторически път и пътя на
живота
, а заедно с нея и всички нейни съпътници отиват в архивата-историята.
Навестете ги тях - някогашните герои – „прусаци на Балканския полуостров”, както ги всички наричаха, за да се уверите, че от тях и помен не е останало. Много души се покриха с мрак. Много характери - покрусиха. Много силни личности - погубиха. Доблестта отстъпи мястото на мерзавщината, мърсотията; честността - на кражбата, рушвета, разврата.
Но всичко това са съпътници на войните, тежките дни са на стара България, която си отива по силата на еволюционния, исторически път и пътя на
живота
, а заедно с нея и всички нейни съпътници отиват в архивата-историята.
Някога и Германия изживяваше, вследствие на несполучлива война, тежки дни. Но дойдоха верни, доблестни синове, не политици по занаят, а хора, решили да служат вярно и честно на народ и отечество. Намериха сили в себе, обединиха цял народ около новото, което те носеха, и създадоха мощна, силна Германия за цял народ,... изчезнаха тежките дни за тях. България днес преживява тежки дни, но те са дни последни, дни на умирающа стара България. Стара България умира - нова България иде.
към текста >>
81.
18. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. ІІІ, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
”
Животът
ви е труден.
ІІІ, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г., София, стр. 2) „Само онзи човек, който е пробуден, той е силен. А онзи, който спи - всякога е слаб! И слабият, кога е буден; и силният, кога е буден - всякога са силни!
”
Животът
ви е труден.
И тия трудности се увеличават, защото вие сами отслабвате. На измършавелия или болен кон всеки товар му е тежък. А тежък е още товарът, защото е общ, а върху малко плещи лежи сега. Някога в селата имаше само „селяци”; сега има доксандокуз „исти”. Това ви се донесе отвън.
към текста >>
82.
19. ПРОЛЕТ ИДЕ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
1) „И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: ние сме носители на светлината; ние сме носители на
живота
; ние сме носители на любовта. Защо?
III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр.
1) „И тъй, като ви питат какви сте, ще кажете: ние сме носители на светлината; ние сме носители на
живота
; ние сме носители на любовта. Защо?
Защото Бог живее в нас, и ние живеем в Бога.” „За тия, които са готови - всичко е възможно” „Да се самопожертвуваш, значи да станеш свободен.” „Истината е мярка на свободата. И свободата без Истина - не е свобода! ” Пролетта иде! Нейните топли пръсти ще се докоснат до всички; ще събудят заспалите души, наскърбените сърца, обезнадежни духове... Ще посочат на отиващите снегове, които видимо за всички се топят и изчезват - ще пошепнат: - Безплодно е злото! То има сила, защото го признаваш и се страхуваш от него.
към текста >>
Аз ще обърша сълзите ви и ще ги превърна в радост, защото самият
живот
изхожда от Бога, а Той е любов и радост!
Нейните топли пръсти ще се докоснат до всички; ще събудят заспалите души, наскърбените сърца, обезнадежни духове... Ще посочат на отиващите снегове, които видимо за всички се топят и изчезват - ще пошепнат: - Безплодно е злото! То има сила, защото го признаваш и се страхуваш от него. Но то е временно. То е старото. То ви донесе много скърби и страдания - но и те са временни, като него самото!
Аз ще обърша сълзите ви и ще ги превърна в радост, защото самият
живот
изхожда от Бога, а Той е любов и радост!
Аз живот съм за всички, които ме чакат. А мен чакат всички: и най-малките рекички, които тихо шепнат в долинките своите приказки и жалби, когато се докосна до тях, те ще се обърнат на буйни потоци, ще вдигнат пенливите си глави, ще сломят прегради и язове и ще се прегърнат със своите братя и сестри - потоци. И ветрищата, които се крият сега в пещери и балкани - ще отключа. Бурища клони ще кършат, душите на юнаци ще будят - да скочат, вериги от снагата народна да скъсат!... Аз ида, пристъпям с всеки ден, надничам с всяко вдъхване на вятъра, пея с всяка птичка крилата, нося Новото за всички!
към текста >>
Аз
живот
съм за всички, които ме чакат.
То има сила, защото го признаваш и се страхуваш от него. Но то е временно. То е старото. То ви донесе много скърби и страдания - но и те са временни, като него самото! Аз ще обърша сълзите ви и ще ги превърна в радост, защото самият живот изхожда от Бога, а Той е любов и радост!
Аз
живот
съм за всички, които ме чакат.
А мен чакат всички: и най-малките рекички, които тихо шепнат в долинките своите приказки и жалби, когато се докосна до тях, те ще се обърнат на буйни потоци, ще вдигнат пенливите си глави, ще сломят прегради и язове и ще се прегърнат със своите братя и сестри - потоци. И ветрищата, които се крият сега в пещери и балкани - ще отключа. Бурища клони ще кършат, душите на юнаци ще будят - да скочат, вериги от снагата народна да скъсат!... Аз ида, пристъпям с всеки ден, надничам с всяко вдъхване на вятъра, пея с всяка птичка крилата, нося Новото за всички! И нищо не може да ме спре.
към текста >>
Живот
, Свобода и Радост нося на всички, които ме чакат.
И ветрищата, които се крият сега в пещери и балкани - ще отключа. Бурища клони ще кършат, душите на юнаци ще будят - да скочат, вериги от снагата народна да скъсат!... Аз ида, пристъпям с всеки ден, надничам с всяко вдъхване на вятъра, пея с всяка птичка крилата, нося Новото за всички! И нищо не може да ме спре. Аз съм крилатата пролет!
Живот
, Свобода и Радост нося на всички, които ме чакат.
Които спят, викам: Събуди се! И които са будни, питам: докога ще спите? Ето, аз ида, дойдох - при вас съм вече. Март 1931 г.
към текста >>
83.
21. ТАКА НЕ МОЖЕ! (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Съберат ли се гладните, немущите, измъчените, безработните да си поприказват за хала, да видят какво да правят с гърлата, които чакат от тях хляб, отгде да го вземат, защото без него не може; защото са здрави и искат да работят, а няма къде и как, защото
животът
ги е вече тъй притиснал, че не знаят как ще осъмнат - веднага на сцената се явяват стражари и разгонват тия дрипльовци като опасни за държавата!
1) Съберат се ситите хора да си приказват, да си гуляят, да си правят банкети, карнавали, да си разправят масали и да се развличат, та да им мине по-добре и незабелязано времето... Никой не ги закача. Наричат това „конгреси”, „сбирки”, „банкети”, „забавления”, „културни тържества”, „посрещание на видни чужденци” и пр., и пр. Най-после свободна България - всеки може да си харчи парите както и където намери за добре, може да се напива до безсъзнание в разни кабарета, където разголени жени под носа на митрополита насаждат западната култура; да преяждат и препиват, да се държат речи и дават обяснения по разни заплетени политически сегашни и минали, и бъдещи въпроси... всичко това може и става. Хвала на реда и свободата, които имаме! Но едно нещо е странно.
Съберат ли се гладните, немущите, измъчените, безработните да си поприказват за хала, да видят какво да правят с гърлата, които чакат от тях хляб, отгде да го вземат, защото без него не може; защото са здрави и искат да работят, а няма къде и как, защото
животът
ги е вече тъй притиснал, че не знаят как ще осъмнат - веднага на сцената се явяват стражари и разгонват тия дрипльовци като опасни за държавата!
Чудна работа. Та тия хора не са ли от същата тая държава? Те не живеят ли в нея? Те не плащат ли данък? Не са ли ходили войници да я бранят?
към текста >>
Има свобода и дори слободия за охолниците, за банкерите, за невменяемите дори, а не се позволява на хората, притиснати от
живота
, поне взаимно да се утешат, да се обнадеждят, да си потърсят път за излизане от лошото положение, да си посочат цяр за болките!
Те не плащат ли данък? Не са ли ходили войници да я бранят? Щели да развалят държавата! Та тя от слама ли е, та няколко десятки хора с приказките си ще я развалят? Така не може!
Има свобода и дори слободия за охолниците, за банкерите, за невменяемите дори, а не се позволява на хората, притиснати от
живота
, поне взаимно да се утешат, да се обнадеждят, да си потърсят път за излизане от лошото положение, да си посочат цяр за болките!
Когато се събират десятки банкери в своите кабинети и решават своите операции, с които изсмукват труда и потта на хиляди - тях никой и не помисля да преследва. Когато се харчат хиляди и хиляди държавни пари от разни тъмни и тайни фондове, да се правят разни банкети на „видни личности”, партизани и болшинства (в същото време, когато народ мре от немотия и се присвива за два лева да си купи кибрит или сол), тогава няма полиция, няма прокурори, няма съдилища. Няма съдилища дори тогава, когато невменяеми хора достигат до министерските постове, стават причинителите на националните катастрофи... Така не може! Вие може да спирате една вода ден, недели, месеци, години дори. Колкото повече време - толкова повече тя ще се набира.
към текста >>
Само тия, които са пожертвували
живота
си за другите, живеят вечно в съзнанието на своя народ - и такива никога и не умират.
Тежко на ония, които дотогава са я спирали. Те ще бъдат завлечени или унищожени! Трябва да си спомним, че всички сме братя християни и българи, деца на един и същи народ. Службите, които заемаме, общественото положение, имотно състояния - всичко това са външни неща, които утре може да изчезнат, както изчезнаха и големите имения на руските князе. И само доброто, което е направил человек, остава да се споменува след него - нищо друго.
Само тия, които са пожертвували
живота
си за другите, живеят вечно в съзнанието на своя народ - и такива никога и не умират.
Нещо повече. Те са като някакво семе. Подобни на тях, въодушевени, с техния дух, се раждат стотици хиляди! Държавници и управници, дръжте сметка за вечните закони, защото признавате ли или не - те държат добра сметка за всички ваши постъпки. И нека не ви тежи сметката, когато ви я представят: - на когото са много дали - много и ще искат!
към текста >>
84.
22. ПОЗИВ (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Ще следвате ли водачи и партии, против които работи времето и
животът
, а те, за да постигнат целта и спрат новото, прибягват до насилието?
Трябва ли мъничка България да върви по отъпканите стари пътища, по които са я водили и водят досега в продължение на 53 години старите партии? Трябва ли да вървим след фалирали водачи, които сами на 9 юний 1923 г. се отказаха от политическите прийоми и прибягнаха до неполитическите пътища - превратите? Трябва ли да вървим с водачи и партии, които се гонят безогледно със своите „противници”, а като дойде за плячка, се обединяват и не гледат на „морала”, „честта” и „интересите” на народа? Трябва ли да вървим по водачи и партии, които досега ни клаха, гониха, затваряха, правиха закони, а сами ги нарушаваха и не изпълняват?
Ще следвате ли водачи и партии, против които работи времето и
животът
, а те, за да постигнат целта и спрат новото, прибягват до насилието?
Ще следвате ли водачи, които ви учиха, говориха, завършваха своите речи за революции и пр., а когато дойде време думите да станат дела, предпочетоха да прехвърлят границите и идат на топло из Европа, а вие да страдате и семействата ви? Не, не, хиляди пъти не - стига из стари пътища подир стари вожди. Всяка партия е била добра за времето си, както всяка дреха - за сезона си. Безбройните кризи, тежките дни показват, че ний не вървим с времето и с живота. А утрешните дни са пълни с изненади.
към текста >>
Безбройните кризи, тежките дни показват, че ний не вървим с времето и с
живота
.
Трябва ли да вървим по водачи и партии, които досега ни клаха, гониха, затваряха, правиха закони, а сами ги нарушаваха и не изпълняват? Ще следвате ли водачи и партии, против които работи времето и животът, а те, за да постигнат целта и спрат новото, прибягват до насилието? Ще следвате ли водачи, които ви учиха, говориха, завършваха своите речи за революции и пр., а когато дойде време думите да станат дела, предпочетоха да прехвърлят границите и идат на топло из Европа, а вие да страдате и семействата ви? Не, не, хиляди пъти не - стига из стари пътища подир стари вожди. Всяка партия е била добра за времето си, както всяка дреха - за сезона си.
Безбройните кризи, тежките дни показват, че ний не вървим с времето и с
живота
.
А утрешните дни са пълни с изненади. Новото време изисква нови хора, бързи реформи, чисти, нови, ясни пътища. Вий досега опитахте по един или няколко пъти на консервативните идеи, либерални, демократическите, народовластието, радикализма, социализма, комунизма, фашизма, а сега като по-чисти и по-възвишени идеи са принципите Христови, принципи и идеи да се приложат в частния и политически живот. Старите партии нявга започнаха да сеят демагогията, тя даде насилията, насилията родиха тоягите, тоягите - цепениците, цепениците - парабела, а те картечниците и топовете, с които братът убива брата през последните тези години. Но всичко това беше стара България, старите пътища.
към текста >>
Вий досега опитахте по един или няколко пъти на консервативните идеи, либерални, демократическите, народовластието, радикализма, социализма, комунизма, фашизма, а сега като по-чисти и по-възвишени идеи са принципите Христови, принципи и идеи да се приложат в частния и политически
живот
.
Не, не, хиляди пъти не - стига из стари пътища подир стари вожди. Всяка партия е била добра за времето си, както всяка дреха - за сезона си. Безбройните кризи, тежките дни показват, че ний не вървим с времето и с живота. А утрешните дни са пълни с изненади. Новото време изисква нови хора, бързи реформи, чисти, нови, ясни пътища.
Вий досега опитахте по един или няколко пъти на консервативните идеи, либерални, демократическите, народовластието, радикализма, социализма, комунизма, фашизма, а сега като по-чисти и по-възвишени идеи са принципите Христови, принципи и идеи да се приложат в частния и политически
живот
.
Старите партии нявга започнаха да сеят демагогията, тя даде насилията, насилията родиха тоягите, тоягите - цепениците, цепениците - парабела, а те картечниците и топовете, с които братът убива брата през последните тези години. Но всичко това беше стара България, старите пътища. Нова България иде, нов път има. Нова България ни зове да сеем обичта между всички. Братство сред всички, истината над всичко.
към текста >>
Бързи смели реформи, изисквани от времето и от
живота
.
Нова България иде, нов път има. Нова България ни зове да сеем обичта между всички. Братство сред всички, истината над всичко. Социално равенство. Юридическо неравенство, равни права на жените.
Бързи смели реформи, изисквани от времето и от
живота
.
Носени от нас, Ратниците на свободата. Българи и българки, 53 години ни водеха хора, които от министерските кресла и Народно събрание отиваха в Централния затвор на почивка и с фереджета прехвърляха граници и щом народът им забравяше делата, излизаха от затворите и се качваха пак на министерските места, за да ни причинят още по- големи вреди и катастрофи. Това ставаше досега, защото всеки честен и достоен син на Родната ни земя не искаше да се цапа в политическото блато, а се оставяше да го цапат, затварят, гонят, бият оцапаните до гуша политически акробати! Но стига, стига бездейност, стига индиферентност! По силата на историческия път, еволюционния път и пътя на живота, ний, ратниците на свободата, зовем, всички честни нови, справедливи хора, стоящи вън от партиите и вътре в партиите, да си подадем ръка и обединим около новото чисто знаме на „Нова България” и издигнем онзи мощен християнски политически център, който ще извика на тези отляво: „Скрийте пушките!
към текста >>
По силата на историческия път, еволюционния път и пътя на
живота
, ний, ратниците на свободата, зовем, всички честни нови, справедливи хора, стоящи вън от партиите и вътре в партиите, да си подадем ръка и обединим около новото чисто знаме на „Нова България” и издигнем онзи мощен християнски политически център, който ще извика на тези отляво: „Скрийте пушките!
Бързи смели реформи, изисквани от времето и от живота. Носени от нас, Ратниците на свободата. Българи и българки, 53 години ни водеха хора, които от министерските кресла и Народно събрание отиваха в Централния затвор на почивка и с фереджета прехвърляха граници и щом народът им забравяше делата, излизаха от затворите и се качваха пак на министерските места, за да ни причинят още по- големи вреди и катастрофи. Това ставаше досега, защото всеки честен и достоен син на Родната ни земя не искаше да се цапа в политическото блато, а се оставяше да го цапат, затварят, гонят, бият оцапаните до гуша политически акробати! Но стига, стига бездейност, стига индиферентност!
По силата на историческия път, еволюционния път и пътя на
живота
, ний, ратниците на свободата, зовем, всички честни нови, справедливи хора, стоящи вън от партиите и вътре в партиите, да си подадем ръка и обединим около новото чисто знаме на „Нова България” и издигнем онзи мощен християнски политически център, който ще извика на тези отляво: „Скрийте пушките!
”- А на тези отдясно: „Приберете картечниците, че този, който нож вади - от нож умира.” Един е наш баща - Бог. Една е нашата майка - България. Пред техните завети и в тяхно име трябва да си подадем ръка и изведем народа по новите пътища и се опомним. Защото страшен ще бъде часът, когато ни запитат: „Каине, Каине, що стори с брата си? ” Да не вървим по старите пътища и да не повтаряме стари грешки (през 1918, 1923, 1924, 1925 години).
към текста >>
85.
23. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
2) „Истината води към
живота
.
III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр.
2) „Истината води към
живота
.
Частта, вън от цялото, няма никаква ценност.” Драги братя, Всяка къща има своя основа, всеки дом - своя глава. Дом без глава и къща без основа са безсмислици, които животът всеки ден събаря. И всеки человек трябва да има основа на своя живот - както има гръбнак. Изкриви ли се гръбнакът - изкривява се и тялото. Изопачи ли се идеята, идеалът на човека - и самият той се изкривява, покваря.
към текста >>
Дом без глава и къща без основа са безсмислици, които
животът
всеки ден събаря.
„Ратник на свободата”, г. III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 2) „Истината води към живота. Частта, вън от цялото, няма никаква ценност.” Драги братя, Всяка къща има своя основа, всеки дом - своя глава.
Дом без глава и къща без основа са безсмислици, които
животът
всеки ден събаря.
И всеки человек трябва да има основа на своя живот - както има гръбнак. Изкриви ли се гръбнакът - изкривява се и тялото. Изопачи ли се идеята, идеалът на човека - и самият той се изкривява, покваря. Человек без идеал, без основна идея а живота си е по име само человек! Да разрушаваш, да ограбваш не е потребно да имаш нищо друго освен желание за това.
към текста >>
И всеки человек трябва да има основа на своя
живот
- както има гръбнак.
III, бр. 5, 31.ІІІ.1931 г., София, стр. 2) „Истината води към живота. Частта, вън от цялото, няма никаква ценност.” Драги братя, Всяка къща има своя основа, всеки дом - своя глава. Дом без глава и къща без основа са безсмислици, които животът всеки ден събаря.
И всеки человек трябва да има основа на своя
живот
- както има гръбнак.
Изкриви ли се гръбнакът - изкривява се и тялото. Изопачи ли се идеята, идеалът на човека - и самият той се изкривява, покваря. Человек без идеал, без основна идея а живота си е по име само человек! Да разрушаваш, да ограбваш не е потребно да имаш нищо друго освен желание за това. Да съградиш каквото и да е - трябва ти нещо повече, отколкото желанието и материала: потребна е една мярка, с която да мериш нещата и техните отношения.
към текста >>
Человек без идеал, без основна идея а
живота
си е по име само человек!
Частта, вън от цялото, няма никаква ценност.” Драги братя, Всяка къща има своя основа, всеки дом - своя глава. Дом без глава и къща без основа са безсмислици, които животът всеки ден събаря. И всеки человек трябва да има основа на своя живот - както има гръбнак. Изкриви ли се гръбнакът - изкривява се и тялото. Изопачи ли се идеята, идеалът на човека - и самият той се изкривява, покваря.
Человек без идеал, без основна идея а
живота
си е по име само человек!
Да разрушаваш, да ограбваш не е потребно да имаш нищо друго освен желание за това. Да съградиш каквото и да е - трябва ти нещо повече, отколкото желанието и материала: потребна е една мярка, с която да мериш нещата и техните отношения. Без това няма градеж, няма творчество. В живота тая мярка е Справедливостта - да мериш и себе си, и другите по същия начин. Да бъдеш справедлив - това значи да искаш и даваш на самия себе си.
към текста >>
В
живота
тая мярка е Справедливостта - да мериш и себе си, и другите по същия начин.
Изопачи ли се идеята, идеалът на човека - и самият той се изкривява, покваря. Человек без идеал, без основна идея а живота си е по име само человек! Да разрушаваш, да ограбваш не е потребно да имаш нищо друго освен желание за това. Да съградиш каквото и да е - трябва ти нещо повече, отколкото желанието и материала: потребна е една мярка, с която да мериш нещата и техните отношения. Без това няма градеж, няма творчество.
В
живота
тая мярка е Справедливостта - да мериш и себе си, и другите по същия начин.
Да бъдеш справедлив - това значи да искаш и даваш на самия себе си. Ако имаш справедливост, тогава ще дойде и чистотата в отношенията. Вярата в бъдещето; след Вярата - Надеждата; а след Надеждата винаги иде обичта. А там, където има обич - всичко има. За да достигнеш до Обичта, започни със Справедливостта, основа в живота си!
към текста >>
За да достигнеш до Обичта, започни със Справедливостта, основа в
живота
си!
В живота тая мярка е Справедливостта - да мериш и себе си, и другите по същия начин. Да бъдеш справедлив - това значи да искаш и даваш на самия себе си. Ако имаш справедливост, тогава ще дойде и чистотата в отношенията. Вярата в бъдещето; след Вярата - Надеждата; а след Надеждата винаги иде обичта. А там, където има обич - всичко има.
За да достигнеш до Обичта, започни със Справедливостта, основа в
живота
си!
към текста >>
86.
24. НА РАБОТА (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г)
,
,
ТОМ 21
1) „Тъй както сте поставени в
живота
си, той е едно училище заради вас, в което постепенно трябва да разрешите всички задачи.
III, бр. 6, 22.ІV.1931 г) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г., София, стр.
1) „Тъй както сте поставени в
живота
си, той е едно училище заради вас, в което постепенно трябва да разрешите всички задачи.
И тъй, вие ще прилагате Любовта, като сила, която ще трансформира вашия характер, за да можете да се справите с големите мъчнотии, които имате в живота си.” Всички ний искаме да постигнем известни придобивки в живота си. Но ако пътищата, по които сме отивали досега, не са ни дали очакваните резултати, не е ли време да потърсим други? Щом не са ни завели при очакваните цели, не е ли време да ги сменим с други? Не е въпросът да изменим естеството на другите хора, но ние трябва да изменим себе си. Аз трябва да изменя себе си, да зная, че обичам хората, а не само да ги карам да вярват, че ги обичам.
към текста >>
И тъй, вие ще прилагате Любовта, като сила, която ще трансформира вашия характер, за да можете да се справите с големите мъчнотии, които имате в
живота
си.” Всички ний искаме да постигнем известни придобивки в
живота
си.
6, 22.ІV.1931 г) (В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г., София, стр. 1) „Тъй както сте поставени в живота си, той е едно училище заради вас, в което постепенно трябва да разрешите всички задачи.
И тъй, вие ще прилагате Любовта, като сила, която ще трансформира вашия характер, за да можете да се справите с големите мъчнотии, които имате в
живота
си.” Всички ний искаме да постигнем известни придобивки в
живота
си.
Но ако пътищата, по които сме отивали досега, не са ни дали очакваните резултати, не е ли време да потърсим други? Щом не са ни завели при очакваните цели, не е ли време да ги сменим с други? Не е въпросът да изменим естеството на другите хора, но ние трябва да изменим себе си. Аз трябва да изменя себе си, да зная, че обичам хората, а не само да ги карам да вярват, че ги обичам. Аз трябва да зная, че туй, което проявявам в даден случай към хората, е от любов към тях и да се радвам и на най-малкото проявление на любовта.
към текста >>
Силата на човека седи в истината, която той може да приложи в
живота
си.
Един се отрече, друг си остави дрехата и избяга, за да не се съблазни, но след възкресението почнаха един по един да се събират. Питаха: как стана тази работа? Христос знаеше в Себе си, че е извършил волята Божия, че е изпълнил закона на Любовта и това Му причиняваше голяма радост. Христос дойде в света не само да спаси човечеството, но и Той сам да придобие една велика опитност. [Това] предстои и нам, макар и в други размери.
Силата на човека седи в истината, която той може да приложи в
живота
си.
към текста >>
87.
26. АФИФ РАБОТА (бр. 6, 22.ІV.1931 г.)*
,
,
ТОМ 21
Безмилостни преследвания, обявени за луди, утописти, афиф работа, избивания, горени живи, убивани носителите на новите идеи от хората на мрака, тъмнината, злото, злобата, омразата, невежеството - хората на старото..., но винаги хората на новите идеи и пътища са успявали да се наложат - защото зад тях е вървяло нещо непобедимо - самият
живот
!
„Афиф работа, луд е, утопия е! ” - са ревяли, викали хората на старото, когато са се явявали в света нови учители, нови идеалисти с нови идеи, за нови реформи. Историята е пълна с такива случаи. Доволно е да се разгърне историята на великата реформация в Европа. В биографиите на великите хора на науката, мъчениците на културата, на науката във всички ще се срещнат сцени, от които косите ви ще настръхнат за временото от власница, хората на старото върху хората на новото.
Безмилостни преследвания, обявени за луди, утописти, афиф работа, избивания, горени живи, убивани носителите на новите идеи от хората на мрака, тъмнината, злото, злобата, омразата, невежеството - хората на старото..., но винаги хората на новите идеи и пътища са успявали да се наложат - защото зад тях е вървяло нещо непобедимо - самият
живот
!
Мъничка България не прави изключение. Кой от нас не е учил за Отец Паисия? Кой от нас не знае за присмиванията, подигравките от страна „братята” на Отец Паисий за неговия велик подвиг: да донесе новото в народа ни, посочи нов път - събуди и вдигне цял народ? Афиф работа не беше ли за ситите, чорбаджиите, хората на старото, величавото дело на апостола Левски? Не го ли гониха, предадоха ситите?
към текста >>
Успяха те, ще успеем и ний, защото носим новото, а новото винаги надживява старото, И заема своето място в
живота
!
Така и ний ще успеем. Успяха те и ще успеем и ний, защото бяха и сме нови хора не само по име! Носиха и носим нови идеи! Посочиха те, сочим и ний нов път! Викаха те, викаме и ний за нови реформи.
Успяха те, ще успеем и ний, защото носим новото, а новото винаги надживява старото, И заема своето място в
живота
!
Да, „афиф” е нашият път за хората на старото. Да, „афиф” са нашите идеи, но това са слова, казани през вековете от книжниците, фарисеите и хората на старото, на които думите не са им стигали да заглушат, погубят новите хора и идеи, са прибягвали до насилията, убийствата, живи горения и пр., и пр,, но въпреки всичко те - хората на старото, са загивали и хората на новото са успявали. Да се готвим ний, ратниците на свободата - хората на новото, новите идеи - за нови успехи, пълна победа! Защо с нас е времето и животът. Живеем с Истината!
към текста >>
Защо с нас е времето и
животът
.
Викаха те, викаме и ний за нови реформи. Успяха те, ще успеем и ний, защото носим новото, а новото винаги надживява старото, И заема своето място в живота! Да, „афиф” е нашият път за хората на старото. Да, „афиф” са нашите идеи, но това са слова, казани през вековете от книжниците, фарисеите и хората на старото, на които думите не са им стигали да заглушат, погубят новите хора и идеи, са прибягвали до насилията, убийствата, живи горения и пр., и пр,, но въпреки всичко те - хората на старото, са загивали и хората на новото са успявали. Да се готвим ний, ратниците на свободата - хората на новото, новите идеи - за нови успехи, пълна победа!
Защо с нас е времето и
животът
.
Живеем с Истината! С нас е Обичта! Носим Новото! С нас е бъдещето! Зад нас е Историята; пред нас е бъдещето.
към текста >>
88.
27. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 6, 22.ІV.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
А за каквото мислиш - такъв и ставаш; каквото цениш - при него отиваш; каквото обичаш - за него слагаш
живота
си!
Сейте - и не мислете - всяко дело има своя плод; доброто дело - добър плод и злото - лош - сятото ще пожънете! Каквото е било, няма да бъде - по-добро ще дойде, защото Новото иде, а новото е винаги по- добро от старото - инак няма защо да иде: или е добро, или е за добро, а повторенията на старото носят страданията. А Новото е като млад момък пред старец - зъби се старецът само, а момъкът ще извие с кръшно хоро, ще почисти двори и яхъри, ще разоре ниви, пожене ливади! Работете - и за Бога мислете - защото там е само силата на Разумния, знанието на Мъдрия, Истината на свободния. Онзи, който мисли за Бога, обича всички, защото казано е, че Бог е Любов.
А за каквото мислиш - такъв и ставаш; каквото цениш - при него отиваш; каквото обичаш - за него слагаш
живота
си!
Живот за всички. Добро за всички, обич за всички, Светлина за всички, Свобода за всички - това желай от душа- и сей семето! Нека не спират ръцете и не млъкват устата, докато има около ви покрусени души и наведени чела! Като земя, изжадила се сред лято, ви чакат сърцата. - Заситете ги с водата на Любовта!
към текста >>
Живот
за всички.
Каквото е било, няма да бъде - по-добро ще дойде, защото Новото иде, а новото е винаги по- добро от старото - инак няма защо да иде: или е добро, или е за добро, а повторенията на старото носят страданията. А Новото е като млад момък пред старец - зъби се старецът само, а момъкът ще извие с кръшно хоро, ще почисти двори и яхъри, ще разоре ниви, пожене ливади! Работете - и за Бога мислете - защото там е само силата на Разумния, знанието на Мъдрия, Истината на свободния. Онзи, който мисли за Бога, обича всички, защото казано е, че Бог е Любов. А за каквото мислиш - такъв и ставаш; каквото цениш - при него отиваш; каквото обичаш - за него слагаш живота си!
Живот
за всички.
Добро за всички, обич за всички, Светлина за всички, Свобода за всички - това желай от душа- и сей семето! Нека не спират ръцете и не млъкват устата, докато има около ви покрусени души и наведени чела! Като земя, изжадила се сред лято, ви чакат сърцата. - Заситете ги с водата на Любовта! Като измъчена в тъмна нощ птица-бродница, търсеща подслон - така умовете на хиляди ви търсят вече.
към текста >>
89.
28. ЦЪФТЯТ ВЕЧЕ! (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
” От „Книгата на
Живота
” Дойде пролетта - и цъфнаха дърветата и цветята.
„Ратник на свободата”, г. III, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр. 1) „Твой ближен е този, който ти прави добро. Който иска да бъде здрав - да прави добро!
” От „Книгата на
Живота
” Дойде пролетта - и цъфнаха дърветата и цветята.
Живот от тях бликна - и навежда за плод и радост! Под сняг и студ бяха, разклащани от ветрове, плашени от бури - и все пак те се разлистиха и разцъфнаха. Не се побояха, не се уплашиха. Вдигнали своите клони към небето като ръце на послушни деца, те викат оттам топлите лъчи на слънцето. И те идат - и им носят своята благословия.
към текста >>
Живот
от тях бликна - и навежда за плод и радост!
III, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр. 1) „Твой ближен е този, който ти прави добро. Който иска да бъде здрав - да прави добро! ” От „Книгата на Живота” Дойде пролетта - и цъфнаха дърветата и цветята.
Живот
от тях бликна - и навежда за плод и радост!
Под сняг и студ бяха, разклащани от ветрове, плашени от бури - и все пак те се разлистиха и разцъфнаха. Не се побояха, не се уплашиха. Вдигнали своите клони към небето като ръце на послушни деца, те викат оттам топлите лъчи на слънцето. И те идат - и им носят своята благословия. И вие, които снеговете затрупват и бурите разклащат из дъно, с мисъл да съборят - имайте вяра колкото разцъфналите дървета!
към текста >>
Лъчите на Любовта ще стоплят вашите сърца, белите листчета на Истината ще се разтворят и ще ви накичат с дивните венци, които
Животът
дава на ония, които доброволно взимат своя кръст и тръгват по Пътя на Новото.
Вдигнали своите клони към небето като ръце на послушни деца, те викат оттам топлите лъчи на слънцето. И те идат - и им носят своята благословия. И вие, които снеговете затрупват и бурите разклащат из дъно, с мисъл да съборят - имайте вяра колкото разцъфналите дървета! И вие ще се разцъфтите! И вас слънцето на Правдата ще ви огрее.
Лъчите на Любовта ще стоплят вашите сърца, белите листчета на Истината ще се разтворят и ще ви накичат с дивните венци, които
Животът
дава на ония, които доброволно взимат своя кръст и тръгват по Пътя на Новото.
И в този Път човешките закони, които се сменят всеки ден, не могат да служат за фар и ръководител. Големите сгради не се вдигат върху пясък - за тях канари трябват. И вие, до които огнените лъчи на Новото са се докоснали, които се събудили за новия живот, ще намерите тази канара вътре в себе си и на нея ще изградите и ще цъфтите. И много плод ще дадете. И този плод ще бъде за всички и радост за вас!
към текста >>
И вие, до които огнените лъчи на Новото са се докоснали, които се събудили за новия
живот
, ще намерите тази канара вътре в себе си и на нея ще изградите и ще цъфтите.
И вие ще се разцъфтите! И вас слънцето на Правдата ще ви огрее. Лъчите на Любовта ще стоплят вашите сърца, белите листчета на Истината ще се разтворят и ще ви накичат с дивните венци, които Животът дава на ония, които доброволно взимат своя кръст и тръгват по Пътя на Новото. И в този Път човешките закони, които се сменят всеки ден, не могат да служат за фар и ръководител. Големите сгради не се вдигат върху пясък - за тях канари трябват.
И вие, до които огнените лъчи на Новото са се докоснали, които се събудили за новия
живот
, ще намерите тази канара вътре в себе си и на нея ще изградите и ще цъфтите.
И много плод ще дадете. И този плод ще бъде за всички и радост за вас!
към текста >>
90.
29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Нова България и имената им се шепнат от уста на уста и са идеал, мечта на хиляди младежи... В продължение на 53 години свободен политически
живот
повечето от водителите на народа ни все бърза власт искаха, все до властта да бъдат - до агата, затова ни сполетяха толкова много катастрофи.
” „Сега, сега власт ни трябва.” Да, сега, сега ви трябва бърза власт! Някога, през турско робство, така разсъждаваха повечето чорбаджии - ибрикчии. Предаваха те на агите онези, които бърза власт не искаха, до властта да бъдат не желаеха, а викаха народа да се бори за нова просвета, повече обич, повече братство за нова утрешна България. Докато младите викаха народа да се сгрупира около тях, да съградят нова, утрешна България, другите - чорбаджиите, ибрикчиите - търсеха достлука с агите, до властта да бъдат, рахатлъка си да не разваляха, та ако ще жените си и децата си на агите да подлагат, ибриците им да носят, цървулите им да разхождат, но рахатлъка си да не развалят и до властта да бъдат; от тях, ибрикчиите - хората на бързата власт, остана позорното име чорбаджия, ибрикчия, синоним на мерзка, подла, робска душа. От онези*, които бърза власт не искаха, а работеха бавно и се бореха за повече просвета, братство, обич, правда, истина - то Нова България изникна от техния упорит труд, кости и кърви.
Нова България и имената им се шепнат от уста на уста и са идеал, мечта на хиляди младежи... В продължение на 53 години свободен политически
живот
повечето от водителите на народа ни все бърза власт искаха, все до властта да бъдат - до агата, затова ни сполетяха толкова много катастрофи.
Бързото преливане на част на народа от властвующата партия към новата такава, клатушкането от една крайност към друга, желанието за власт, и до властта да бъде, нямането на едно вътрешно верую, липсата на един собствен критерий - мярка, липса на воля, обич - всичко това е почва, удобна почва, върху която никнеха хитрите политически акробати и водеха и водят народа към нови катастрофи. Всички наследници на някогашните ибрикчии - чабукчии искат днес бърза власт. Готови да плюят върху всичко свято, ако имат такова, дори върху себе си, собствената си съвест, партия, принципи - програма, но властта да имат! Но нека знаят всички: те власт ще имат, но и народът катастрофи ще има. Не е ли досега пълна новата ни история със заемане на бърза власт от ибрикчиите някогашни и не ни ли последваха страшни катастрофи?
към текста >>
91.
30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 21.V.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
2) „Хората на новия
живот
трябва да бъдат безстрашни, но разумни!
30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 21.V.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр.
2) „Хората на новия
живот
трябва да бъдат безстрашни, но разумни!
Всичко възвишено и красиво в живота се постига. Но кога? Когато се живее един разумен живот.” Драги братя, Отдавна вървите по стръмния път на живота. От хиляди години се носите вие като сенки: ту се приближавате при планините, надничате над морета, газите реки от вода, понякога и от кръв; побеждавате или победени, винаги верни в душата си на мисълта: гдето е текло вода - пак ще тече! И ще тече, защото извор има.
към текста >>
Всичко възвишено и красиво в
живота
се постига.
30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 7, 21.V.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр. 2) „Хората на новия живот трябва да бъдат безстрашни, но разумни!
Всичко възвишено и красиво в
живота
се постига.
Но кога? Когато се живее един разумен живот.” Драги братя, Отдавна вървите по стръмния път на живота. От хиляди години се носите вие като сенки: ту се приближавате при планините, надничате над морета, газите реки от вода, понякога и от кръв; побеждавате или победени, винаги верни в душата си на мисълта: гдето е текло вода - пак ще тече! И ще тече, защото извор има. И този извор ще върви ден и нощ, на ручей ще да стане, път ще си направи до самото синьо голямо море.
към текста >>
Когато се живее един разумен
живот
.” Драги братя, Отдавна вървите по стръмния път на
живота
.
„Ратник на свободата”, бр. 7, 21.V.1931 г., София, стр. 2) „Хората на новия живот трябва да бъдат безстрашни, но разумни! Всичко възвишено и красиво в живота се постига. Но кога?
Когато се живее един разумен
живот
.” Драги братя, Отдавна вървите по стръмния път на
живота
.
От хиляди години се носите вие като сенки: ту се приближавате при планините, надничате над морета, газите реки от вода, понякога и от кръв; побеждавате или победени, винаги верни в душата си на мисълта: гдето е текло вода - пак ще тече! И ще тече, защото извор има. И този извор ще върви ден и нощ, на ручей ще да стане, път ще си направи до самото синьо голямо море. И там много кораби ще люлее на своите ръце, както майките люлеят своите деца. И много видни хора и много безстрашни сърца ще потръпнат от песента на неговите вълни.
към текста >>
На
Живота
майстори сте вие - на новия
живот
!
От хиляди години се носите вие като сенки: ту се приближавате при планините, надничате над морета, газите реки от вода, понякога и от кръв; побеждавате или победени, винаги верни в душата си на мисълта: гдето е текло вода - пак ще тече! И ще тече, защото извор има. И този извор ще върви ден и нощ, на ручей ще да стане, път ще си направи до самото синьо голямо море. И там много кораби ще люлее на своите ръце, както майките люлеят своите деца. И много видни хора и много безстрашни сърца ще потръпнат от песента на неговите вълни.
На
Живота
майстори сте вие - на новия
живот
!
Бурята ще събори старите сухи дървета; старите изгнили сгради! А вие готови да сте, новото да градите. Иде то! И всяко изворче малка песен е, малка дума на тази песен, на вечната песен: Не гинат народи, които имат идеали! Затова крепете своите идеали!
към текста >>
И тия, които пият в кръчмата на
живота
, пили са вече твърде много.
Затова крепете своите идеали! И знайте: силата на днешния ден не е утрешният! Но има сила, която е силна през всичките времена - нея търсете! И помнете: онзи, който туря вериги на един человек или на един народ, трябва винаги да знае, че заедно с това подготвя едно бъдещо тържество: момента, когато в името на справедливостта тия вериги ще бъдат свалени! Защото дните се менят, и времето тече.
И тия, които пият в кръчмата на
живота
, пили са вече твърде много.
И не е вече въпросът за пиенето, а за плащането... защото всичко е писано в сметката на кръчмаря - а това е страшно! Но още по-лошо има - то е да чакаш това страшно всеки ден... Ако и вие не внесете мир и обич в живота - и вие сте като другите. И ако вие желаете богатствата на богатите - тия, които ги имат, ще бъдат ваши господари. И вие, които би ги имали утре, ще бъдете като тия, които днес проклинате! Обич имайте помежду си.
към текста >>
Но още по-лошо има - то е да чакаш това страшно всеки ден... Ако и вие не внесете мир и обич в
живота
- и вие сте като другите.
Но има сила, която е силна през всичките времена - нея търсете! И помнете: онзи, който туря вериги на един человек или на един народ, трябва винаги да знае, че заедно с това подготвя едно бъдещо тържество: момента, когато в името на справедливостта тия вериги ще бъдат свалени! Защото дните се менят, и времето тече. И тия, които пият в кръчмата на живота, пили са вече твърде много. И не е вече въпросът за пиенето, а за плащането... защото всичко е писано в сметката на кръчмаря - а това е страшно!
Но още по-лошо има - то е да чакаш това страшно всеки ден... Ако и вие не внесете мир и обич в
живота
- и вие сте като другите.
И ако вие желаете богатствата на богатите - тия, които ги имат, ще бъдат ваши господари. И вие, които би ги имали утре, ще бъдете като тия, които днес проклинате! Обич имайте помежду си. Тя ще ви помогне с общи усилия да преминете всички препятствия на сегашния живот, защото всичко ни е дал Бог, а ни трябва само едно още, което е наша работа: да турим ред между нас си самите. Този ред иде вече - Новото го носи!
към текста >>
Тя ще ви помогне с общи усилия да преминете всички препятствия на сегашния
живот
, защото всичко ни е дал Бог, а ни трябва само едно още, което е наша работа: да турим ред между нас си самите.
И не е вече въпросът за пиенето, а за плащането... защото всичко е писано в сметката на кръчмаря - а това е страшно! Но още по-лошо има - то е да чакаш това страшно всеки ден... Ако и вие не внесете мир и обич в живота - и вие сте като другите. И ако вие желаете богатствата на богатите - тия, които ги имат, ще бъдат ваши господари. И вие, които би ги имали утре, ще бъдете като тия, които днес проклинате! Обич имайте помежду си.
Тя ще ви помогне с общи усилия да преминете всички препятствия на сегашния
живот
, защото всичко ни е дал Бог, а ни трябва само едно още, което е наша работа: да турим ред между нас си самите.
Този ред иде вече - Новото го носи! Пуснете обичта в душата си, и всичките мъчнотии ще се стопят. С братски поздрав: Любомир
към текста >>
92.
31. НОВОТО (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
- Верният път в
живота
.
31. НОВОТО (бр. 8, 20.VІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 20.VІ.1931 г., София, стр. 1) - Какво ви интересува?
- Верният път в
живота
.
- Добре, слушайте тогава! Новото иде и ний всички сме свидетели на неговото пристьпяне. То е пред прага. Всеки свит със злоба юмрук, насилие, сочи само безсилието на този, който го е вдигнал. Пълните затвори доказват неправдата.
към текста >>
При
животните
силният е свободен.
То е пред прага. Всеки свит със злоба юмрук, насилие, сочи само безсилието на този, който го е вдигнал. Пълните затвори доказват неправдата. Но голямата неправда е, която напомня, че Новото; което носи Истината, е близко. А Истината е това, което дава свобода на мисълта, разширение на чувствата, благородство на постъпките.
При
животните
силният е свободен.
При хората на старите разбирания - богатият. В нова България Истината ще освободи всички безкористни и ще даде възможност на достойните да бъдат водачи - да намерят своите места в живота. Треперят тронове, банки, нечисти съвести в целия свят, - Новото иде! Тече потокът на Новото и няма сила, която да го спре. Някой го питат – „Отгде идеш ти?
към текста >>
В нова България Истината ще освободи всички безкористни и ще даде възможност на достойните да бъдат водачи - да намерят своите места в
живота
.
Пълните затвори доказват неправдата. Но голямата неправда е, която напомня, че Новото; което носи Истината, е близко. А Истината е това, което дава свобода на мисълта, разширение на чувствата, благородство на постъпките. При животните силният е свободен. При хората на старите разбирания - богатият.
В нова България Истината ще освободи всички безкористни и ще даде възможност на достойните да бъдат водачи - да намерят своите места в
живота
.
Треперят тронове, банки, нечисти съвести в целия свят, - Новото иде! Тече потокът на Новото и няма сила, която да го спре. Някой го питат – „Отгде идеш ти? ” Той си върви. - Къде отиваш?
към текста >>
93.
33. ЗАЩО НЯМАМЕ НАШАТА ЛИСТА ЗА ИЗБОРИТЕ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Ний също така знаем, че не са писаните закони, калъпени от хора, които и за безделието си получаваха шепи пари тогава, когато народът им, когото уж представляваха, нямаше и два лева кибрит да си купи; хора, които сами бяха плюли на Конституцията и получаваха заплати вместо дневни - че не са техните закони, които дават санкция на събитията в
живота
, защото ако беше така, нямаше да има никакви престъпници - нали законите им са забранили всякакво престъпление!
И то, когато вече имаме „Ратници на Свободата” кметове и общински съветници, удостоверено с официални протоколи! Трябваше да се съгласим с почитаемия съд, да признаем, че има право - и да направим и нему веднага едно благодеяние: да не наречем постъпката му с ония истински имена, които заслужава... Това ще стори на времето си историята. По закон се изискваше регистрация на цвят. Срещу нас се упражнява санкция. Но ний знаем от историята и миналото, че Новото никоза не е прието от старото - инак то нямаше да бъде ново!
Ний също така знаем, че не са писаните закони, калъпени от хора, които и за безделието си получаваха шепи пари тогава, когато народът им, когото уж представляваха, нямаше и два лева кибрит да си купи; хора, които сами бяха плюли на Конституцията и получаваха заплати вместо дневни - че не са техните закони, които дават санкция на събитията в
живота
, защото ако беше така, нямаше да има никакви престъпници - нали законите им са забранили всякакво престъпление!
Не, ний, Ратниците, знаем, че има нещо по-велико, което регистрира хората и събитията - това е самият живот! Това е Истината, на която служи безкористно Ратникът! Това е обичта, това е примерът на Христовия живот, който трябва да легне като основа в нашия частен и обществен живот. Красивите думи и хитроумни професорски обяснения защо се обърнала колата и защо това и онова, необходимо за народа, не успели да направят в миналото, но в бъдещето щели да се помъчат... никого не ползува. Делата са достатъчни, за да няма нужда от толкова дълги увъртания.
към текста >>
Не, ний, Ратниците, знаем, че има нещо по-велико, което регистрира хората и събитията - това е самият
живот
!
Трябваше да се съгласим с почитаемия съд, да признаем, че има право - и да направим и нему веднага едно благодеяние: да не наречем постъпката му с ония истински имена, които заслужава... Това ще стори на времето си историята. По закон се изискваше регистрация на цвят. Срещу нас се упражнява санкция. Но ний знаем от историята и миналото, че Новото никоза не е прието от старото - инак то нямаше да бъде ново! Ний също така знаем, че не са писаните закони, калъпени от хора, които и за безделието си получаваха шепи пари тогава, когато народът им, когото уж представляваха, нямаше и два лева кибрит да си купи; хора, които сами бяха плюли на Конституцията и получаваха заплати вместо дневни - че не са техните закони, които дават санкция на събитията в живота, защото ако беше така, нямаше да има никакви престъпници - нали законите им са забранили всякакво престъпление!
Не, ний, Ратниците, знаем, че има нещо по-велико, което регистрира хората и събитията - това е самият
живот
!
Това е Истината, на която служи безкористно Ратникът! Това е обичта, това е примерът на Христовия живот, който трябва да легне като основа в нашия частен и обществен живот. Красивите думи и хитроумни професорски обяснения защо се обърнала колата и защо това и онова, необходимо за народа, не успели да направят в миналото, но в бъдещето щели да се помъчат... никого не ползува. Делата са достатъчни, за да няма нужда от толкова дълги увъртания. Ратниците знаят, че силата на един человек, на една организация се мери по преодолените препятствия; достойнствата на един характер се проявяват при изпитанията.
към текста >>
Това е обичта, това е примерът на Христовия
живот
, който трябва да легне като основа в нашия частен и обществен
живот
.
Срещу нас се упражнява санкция. Но ний знаем от историята и миналото, че Новото никоза не е прието от старото - инак то нямаше да бъде ново! Ний също така знаем, че не са писаните закони, калъпени от хора, които и за безделието си получаваха шепи пари тогава, когато народът им, когото уж представляваха, нямаше и два лева кибрит да си купи; хора, които сами бяха плюли на Конституцията и получаваха заплати вместо дневни - че не са техните закони, които дават санкция на събитията в живота, защото ако беше така, нямаше да има никакви престъпници - нали законите им са забранили всякакво престъпление! Не, ний, Ратниците, знаем, че има нещо по-велико, което регистрира хората и събитията - това е самият живот! Това е Истината, на която служи безкористно Ратникът!
Това е обичта, това е примерът на Христовия
живот
, който трябва да легне като основа в нашия частен и обществен
живот
.
Красивите думи и хитроумни професорски обяснения защо се обърнала колата и защо това и онова, необходимо за народа, не успели да направят в миналото, но в бъдещето щели да се помъчат... никого не ползува. Делата са достатъчни, за да няма нужда от толкова дълги увъртания. Ратниците знаят, че силата на един человек, на една организация се мери по преодолените препятствия; достойнствата на един характер се проявяват при изпитанията. Ний днес сме на изпит и като хора, и като организация. Това не е за първи път, нито ще бъде за последен.
към текста >>
Той трябва винаги да бъде готов и буден да посрещне Новото, което не може никой да спре, защото самият
живот
го носи, а неправдите и насилията викат само по-скоро да дойде.
Но ако някога устояхме по бойните фронтове срещу гранати и куршуми - и тука, на фронта срещу корупцията, лъжата и омразата, ще устоим още по-достойно. С любов, труд и ред, с Истината и безкористието напред, Света и нас си ще обновим! Да живее България и нейните верни чада! Гласувайте по съвест и разбирания за хора, а не за партии! Спестявайте силите си, защото работата на Ратника не е само през изборите, като платените агитатори: Ратникът трябва да бъде винаги буден, винаги на своя обществен пост.
Той трябва винаги да бъде готов и буден да посрещне Новото, което не може никой да спре, защото самият
живот
го носи, а неправдите и насилията викат само по-скоро да дойде.
Да живее Нова България, да живеят всички носители на това Ново!
към текста >>
94.
35. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Защото недъзите на хората са стари идоли.” От „Книгата на
Живота
” Драги братя, Дни на велики изпитания...- и обещания преживявате.
35. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 20.VІ.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 20.VІ.1931 г., стр. 2) „Аз искам да изхвърлите всички стари образи, всички стари идоли от вас.
Защото недъзите на хората са стари идоли.” От „Книгата на
Живота
” Драги братя, Дни на велики изпитания...- и обещания преживявате.
От сърце ви пожелавам да бъде за последен път - следните избори на Нова България да станат от нови хора! Големи са трудностите и вън от вас, и вътре в самите вас. Защото, ако и вий бихте гонили вашите противници тъй, както те сега ви преследват, то къде е разликата между тях и вас? Ако нашата Правда не надмине тяхната - с какво право и защо ще им се сърдим, че те защищават личните си интереси с всичкия си жар - нали това са техните идеали? Ако и ние отстоявахме идеалите си без насилие, но със същата решимост, не би ли била България друга?
към текста >>
Гласувайте за тия, които носят това Ново в
живота
.
А каквито сте и вие самите, такива и ще се проявите. Помнете, че вашият изпит е сега - да се не съблазните с това, което съблазнява другите. Лъжите не могат да заместят Истината. Гнилото дърво, както и да го боядисваш, все е гнило. Творците на Новото са само безкористните носители на Истината.
Гласувайте за тия, които носят това Ново в
живота
.
И помнете, че това е предговорът само. Верният Ратник е на своя пост във всяко време. Будни бъдете и нека вашият личен пример и живот да са най-добрата агитация за нова утрешна България! Със сърдечен поздрав: Любомир 16 юни, 1931 г.
към текста >>
Будни бъдете и нека вашият личен пример и
живот
да са най-добрата агитация за нова утрешна България!
Гнилото дърво, както и да го боядисваш, все е гнило. Творците на Новото са само безкористните носители на Истината. Гласувайте за тия, които носят това Ново в живота. И помнете, че това е предговорът само. Верният Ратник е на своя пост във всяко време.
Будни бъдете и нека вашият личен пример и
живот
да са най-добрата агитация за нова утрешна България!
Със сърдечен поздрав: Любомир 16 юни, 1931 г.
към текста >>
95.
36. СНАХИ НИ ТРЯБВАТ (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Хитра и разумна снаха започва да шета, разтребва, изхвърля непотребните неща, проветрява - носи нов
живот
в дома.
Стопанството - домът е по-добре уреден, колкото по-просветен, по-енергичен и млад е стопанинът... Родителите се стремят да отгледат деца, за да има кой да ги замести в работата - особено в селото. Синът в село се жени в повечето случаи преди да служи войник - довеждат си снаха, за да има кой да работи. Дойде ли снаха вкъщи, и къщата се изменя. Къща светва като снахата. Гледай снахата, за къща не питай (народна поговорка).
Хитра и разумна снаха започва да шета, разтребва, изхвърля непотребните неща, проветрява - носи нов
живот
в дома.
Нейното присъствие се чувствува. В дома, гдето има нова снаха, има радост, берекет, всичко е в ред. И обратно - там, гдето има стари родители или се съберат само тъща и свекърва, всичко тръгва в безредие. „Тъща къща обръща” (народна поговорка). България днес прилича на хубаво стопанство, ценен имот, но управляван само от тъща и свекърва.
към текста >>
96.
37. НАРОДНИЯТ ВОДАЧ (бр. 9, 1.XI.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
И това е разликата между истинския водач и самозвания, че истинският полага
живота
си за народа, а самозванецът мисли само за своето лично добруване.
9, 1.XI.1931 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 9, 1.XI.1931 г., София, стр. 1) Народите заслужават водачите си. Но понякога има и самозвани водачи.
И това е разликата между истинския водач и самозвания, че истинският полага
живота
си за народа, а самозванецът мисли само за своето лично добруване.
И по това се още отличават водачите, че истинските водачи търсят опора в народа, а самозваните се борят с народа си; едните го будят, развиват съзнанието, сочат истината, дават личен пример с живота си, скромен и безкористен; другите го приспивате обещания, които не могат да изпълняват, насъскват брат срещу брата, потискат безчинствата, тъпчат закони за лични изгоди. Истинският водач е винаги гдето е най-голямата опасност; самозванецът- гдето има най- големи изгоди; единият почива последен, пръв е във всички лишения, винаги готов на самопожертвувайие - другият смята, че светът започва с неговото аз, и че ако нему е добре - това е достатъчно. И по това се още познава истинският водач от самозванеца, че когато води първият, народът добрува, благоденства, разцъфтява, постига идеалите си, а когато вторият води - катастрофите се редят - но той гледа да спечели и от нещастието на братята си... Някога българският народ е имал национални водачи. Те не са били упълномощавани от никого. Не е имало Конституция, която да каже дали правилно или не са заели своите места; не е имало избори, съдилища, които да потвърждават тия избори, бюлетинки, Народно събрание, дневни... Но те бяха водачи истински - самият живот ги избра и наложи.
към текста >>
И по това се още отличават водачите, че истинските водачи търсят опора в народа, а самозваните се борят с народа си; едните го будят, развиват съзнанието, сочат истината, дават личен пример с
живота
си, скромен и безкористен; другите го приспивате обещания, които не могат да изпълняват, насъскват брат срещу брата, потискат безчинствата, тъпчат закони за лични изгоди.
„Ратник на свободата”, бр. 9, 1.XI.1931 г., София, стр. 1) Народите заслужават водачите си. Но понякога има и самозвани водачи. И това е разликата между истинския водач и самозвания, че истинският полага живота си за народа, а самозванецът мисли само за своето лично добруване.
И по това се още отличават водачите, че истинските водачи търсят опора в народа, а самозваните се борят с народа си; едните го будят, развиват съзнанието, сочат истината, дават личен пример с
живота
си, скромен и безкористен; другите го приспивате обещания, които не могат да изпълняват, насъскват брат срещу брата, потискат безчинствата, тъпчат закони за лични изгоди.
Истинският водач е винаги гдето е най-голямата опасност; самозванецът- гдето има най- големи изгоди; единият почива последен, пръв е във всички лишения, винаги готов на самопожертвувайие - другият смята, че светът започва с неговото аз, и че ако нему е добре - това е достатъчно. И по това се още познава истинският водач от самозванеца, че когато води първият, народът добрува, благоденства, разцъфтява, постига идеалите си, а когато вторият води - катастрофите се редят - но той гледа да спечели и от нещастието на братята си... Някога българският народ е имал национални водачи. Те не са били упълномощавани от никого. Не е имало Конституция, която да каже дали правилно или не са заели своите места; не е имало избори, съдилища, които да потвърждават тия избори, бюлетинки, Народно събрание, дневни... Но те бяха водачи истински - самият живот ги избра и наложи. Какви са днешните водачи?
към текста >>
Не е имало Конституция, която да каже дали правилно или не са заели своите места; не е имало избори, съдилища, които да потвърждават тия избори, бюлетинки, Народно събрание, дневни... Но те бяха водачи истински - самият
живот
ги избра и наложи.
И това е разликата между истинския водач и самозвания, че истинският полага живота си за народа, а самозванецът мисли само за своето лично добруване. И по това се още отличават водачите, че истинските водачи търсят опора в народа, а самозваните се борят с народа си; едните го будят, развиват съзнанието, сочат истината, дават личен пример с живота си, скромен и безкористен; другите го приспивате обещания, които не могат да изпълняват, насъскват брат срещу брата, потискат безчинствата, тъпчат закони за лични изгоди. Истинският водач е винаги гдето е най-голямата опасност; самозванецът- гдето има най- големи изгоди; единият почива последен, пръв е във всички лишения, винаги готов на самопожертвувайие - другият смята, че светът започва с неговото аз, и че ако нему е добре - това е достатъчно. И по това се още познава истинският водач от самозванеца, че когато води първият, народът добрува, благоденства, разцъфтява, постига идеалите си, а когато вторият води - катастрофите се редят - но той гледа да спечели и от нещастието на братята си... Някога българският народ е имал национални водачи. Те не са били упълномощавани от никого.
Не е имало Конституция, която да каже дали правилно или не са заели своите места; не е имало избори, съдилища, които да потвърждават тия избори, бюлетинки, Народно събрание, дневни... Но те бяха водачи истински - самият
живот
ги избра и наложи.
Какви са днешните водачи? Как и къде водят? Нека всеки види сам. Но истинските водачи са вече готови. Утре животът ще ги извика и те ще заемате достойнство местата си.
към текста >>
Утре
животът
ще ги извика и те ще заемате достойнство местата си.
Не е имало Конституция, която да каже дали правилно или не са заели своите места; не е имало избори, съдилища, които да потвърждават тия избори, бюлетинки, Народно събрание, дневни... Но те бяха водачи истински - самият живот ги избра и наложи. Какви са днешните водачи? Как и къде водят? Нека всеки види сам. Но истинските водачи са вече готови.
Утре
животът
ще ги извика и те ще заемате достойнство местата си.
Те имат път отделен, защото е минат от други преди тях; те знаят истината, защото познават живота, защото знаят Тоя, Който ги води в него - Христос, Който каза: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” И ония, които са готови не да говорят, ада вървят из тоя Път - те ще водят народа ни!
към текста >>
Те имат път отделен, защото е минат от други преди тях; те знаят истината, защото познават
живота
, защото знаят Тоя, Който ги води в него - Христос, Който каза: „Аз съм Пътят, Истината и
Животът
.” И ония, които са готови не да говорят, ада вървят из тоя Път - те ще водят народа ни!
Какви са днешните водачи? Как и къде водят? Нека всеки види сам. Но истинските водачи са вече готови. Утре животът ще ги извика и те ще заемате достойнство местата си.
Те имат път отделен, защото е минат от други преди тях; те знаят истината, защото познават
живота
, защото знаят Тоя, Който ги води в него - Христос, Който каза: „Аз съм Пътят, Истината и
Животът
.” И ония, които са готови не да говорят, ада вървят из тоя Път - те ще водят народа ни!
към текста >>
97.
39. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 9, 1.XI. 1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Защото са прости, та не могат да разберат, че на сиромаха навсякъде е лошо, сиреч трудно за преживяване, че всички са братя, и че няма защо да си причиняват един другиму скърби - и без това
животът
е тежък!
Силиците са му малко - паричките, - инак всички наши хора са навсякъде здрави и бодри на своя пост. Но парите станаха скъпи. А станаха скъпи, защото има „умни” хора, които навреме ги прибраха - и сега тяхната стока е най-скъпа, а всичко друго се обезцени... Това не е само в нас, в България. То е по цял свят. Богатите от всички страни са се съгласили да се защищават, а сиромасите биват насъсквани един срещу други да се гонят и избиват... Защо?
Защото са прости, та не могат да разберат, че на сиромаха навсякъде е лошо, сиреч трудно за преживяване, че всички са братя, и че няма защо да си причиняват един другиму скърби - и без това
животът
е тежък!
Хората днес се лъжат като децата - и простите, и учените. Има ценности, без които не може - те са ценности при всички условия, докато човек е жив; има други, които са само условни. Истинските ценности са хлябът, водата, въздухът, светлината - те и в градовете имат значение, и в пустинята, и навсякъде; парите обаче са ценност условна - в пустинята, гдето няма какво да се купува, те нямат никакво значение и стойност. Но на всичките тия стойности една друга стойност е, която дава смисъл - това е самият човек. Без него, ако той не е здрав и разположен да работи, всичко това губи своята сила.
към текста >>
Те са само средство - там, където са станали цел на един
живот
, там винаги има най-страшното падение.
Истинските ценности са хлябът, водата, въздухът, светлината - те и в градовете имат значение, и в пустинята, и навсякъде; парите обаче са ценност условна - в пустинята, гдето няма какво да се купува, те нямат никакво значение и стойност. Но на всичките тия стойности една друга стойност е, която дава смисъл - това е самият човек. Без него, ако той не е здрав и разположен да работи, всичко това губи своята сила. Хората, които работят, създават парите, както някой майстор изработва своята кола или обуща. Но да се кланяш след това на тия обуща или кола е толкова неразумно, колкото и да вярваш в могъществото на самите пари!
Те са само средство - там, където са станали цел на един
живот
, там винаги има най-страшното падение.
Разумният човек и неволята използува - учи се. Глупавият и при нямането е нещастен, и при изобилието не знае какво да прави... Тогава? Тогава трябва да се намери истинският път. За него - в следния брой, а сега сърдечно ви пожелава всичко хубаво: Любомир
към текста >>
98.
БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ
,
АНДРЕЙ ЛУЛЧЕВ
,
ТОМ 21
Около Горна Баня той със слово убеждава 4000 души да си хвърлят оръжията и по тоя начин им спасява
живота
.
По тоя случай вестник „Пряпорец”, бр. 217 - 1918 г, пише: „Достойни синове”. Преди два дни трима офицери инвалиди: капитан Машаров, с една ръка, подпоручик Лулчев - с патерици, и подпоручик Коматов, са напуснали болницата - хотел „Париж”, като са оставили рапорт, че в тия съдбоносни дни за Отечеството не могат да останат в болницата и че отиват да изпълнят своя последен Отечествен дълг. През тъжните септемврийски дни на 1918 г. той взема живо участие по усмиряването на разбунтувалите се войници около Радомир - София.
Около Горна Баня той със слово убеждава 4000 души да си хвърлят оръжията и по тоя начин им спасява
живота
.
Той е бил един от най-близките сподвижници през тия дни на покойния министър Михаил Такев. Трябва да отбележим, че като доброволец, войник и офицер, е изпълнил предано и храбро своя дълг към Родината - показван за пример в това отношение. Той е награден с войнишки ордени за храброст, офицерски IV степен, I класа, германски и турски. Вследствие тежките си рани, той остава военноинвалид. Въпреки тежките му рани, той работи упорито като общественик.
към текста >>
„Военно слово”, съставил книжката „Най-нужното за
живота
”.
Вследствие тежките си рани, той остава военноинвалид. Въпреки тежките му рани, той работи упорито като общественик. Той взема участие при изграждането на Съюза на пострадалите от войните, основава офицерско дружество „Инвалид” и първият му почетен член, става касиер на комитета „Пенчо Славейков”, избран е за председател на Софийското македоно-одринско опълченско дружество, подпредседател на комитета „Полковник Дрангов”, той е и основател на тоя комитет. Редактирал е в. „Ратник на свободата”, в.
„Военно слово”, съставил книжката „Най-нужното за
живота
”.
Написал е книгата „Септемврийски дни - 1918 година”. Написал е статии и разкази. На 14.І.1940 г. бе избран за народен представител от втора никополска колегия. Като народен представител, между своите избиратели се ползува с името на истински човек; „Това, което мисли, него говори; това, което говори, него прави; малко говори, повече твори”.
към текста >>
Вечна слава и сърдечна признателност на бойния другар Андро Лулчев, другар на фронта, другар в
живота
и другар на всички пострадали от войните.
Той е щастливо съчетание: доброволец от Балканската война, военно-инвалид, запасен офицер, кавалер на ордена за храброст и боец от фронта. Произведен за бойно отличие. Но тоя борец и храбър защитник на отечествените идеали и днес не престава да бди и защищава своите бойни другари инвалиди и семействата на загиналите на полето на честта, издигайки високо глас за подобрение участта на пострадалите от войните. Като народен представител, по негово предложение се увеличи кредитът на бездомниците, пострадали от войните, от 30 на 50 милиона лева; по негово предложение се опрости кредитът на една част от пострадалите от войните, отпуснат преди двадесет години за строеж на жилища. По негов почин се извоюваха днес пенсии за изслужено време и военно-инвалидната и се отмени преосвидетелствуването на инвалидите от войните.
Вечна слава и сърдечна признателност на бойния другар Андро Лулчев, другар на фронта, другар в
живота
и другар на всички пострадали от войните.
към текста >>
99.
1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)
,
Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите
,
ТОМ 21
Като деца в един труден и тежък
живот
, никому непотребни, никому ненужни, всекиму в тежест дори и на най-близките си.
Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна Добруджа и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин. Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив. Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб. Други творци на тия славни дни се завърнаха здрави и читави при своите близки и се заловиха за своите мирновременни трудове. Близо 37 000 души оставиха по бойните поля части от телата си и се завърнаха с дървени краища, стъклени очи, изхабени нерви.
Като деца в един труден и тежък
живот
, никому непотребни, никому ненужни, всекиму в тежест дори и на най-близките си.
За тия борци, сега военноинвалиди, които бяха дали всичко за родината си, настана тежък и непоносим живот. Рани - незаздравели, нерви - разстроени, очи - изтекли, ръце и крака - ампутирани, а в болниците лекарите гледаха на тях като на товар. Груби, нахални, немарливи, не минаваше ден да не се наскърби, обиди инвалид. Онези от вас, които са лежали като ранени в болниците, най-добре знаят реда и порядките тогава във военните болници. Безспорно, имаше и лекари, които от близо 25 години изминаха от онези дни, страшни за военноинвалидите, и днес имат дълбоката почит и признателност на ранените.
към текста >>
За тия борци, сега военноинвалиди, които бяха дали всичко за родината си, настана тежък и непоносим
живот
.
Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив. Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб. Други творци на тия славни дни се завърнаха здрави и читави при своите близки и се заловиха за своите мирновременни трудове. Близо 37 000 души оставиха по бойните поля части от телата си и се завърнаха с дървени краища, стъклени очи, изхабени нерви. Като деца в един труден и тежък живот, никому непотребни, никому ненужни, всекиму в тежест дори и на най-близките си.
За тия борци, сега военноинвалиди, които бяха дали всичко за родината си, настана тежък и непоносим
живот
.
Рани - незаздравели, нерви - разстроени, очи - изтекли, ръце и крака - ампутирани, а в болниците лекарите гледаха на тях като на товар. Груби, нахални, немарливи, не минаваше ден да не се наскърби, обиди инвалид. Онези от вас, които са лежали като ранени в болниците, най-добре знаят реда и порядките тогава във военните болници. Безспорно, имаше и лекари, които от близо 25 години изминаха от онези дни, страшни за военноинвалидите, и днес имат дълбоката почит и признателност на ранените. Тия лекари бяха като бащи към пострадалите на бойните поля.
към текста >>
Водили сме борби за достоен и сносен
живот
.
Бабам мъже, мъже ви трябват вам, а не пенсии! ” Аз няма да ви отнемам времето, за да ви припомня как и кои големи наши общественици нарекоха военно-инвалидите престъпници и контрабандисти, и след това ходиха от същите контрабандисти и престъпници да получават мазни банкноти от ротативните машинки. За тия господа друг път ще ви занимая. Аз съм горд, че сега мога да ви изнеса от тая трибуна тия истини, защото някога ми искаха 15 години затвор за това, че съм водил пострадалите от войните пред Народното събрание и съм искал хляб и грижи поне толкова, колкото на престъпниците и убийците от държавния затвор. Участвувал съм в изграждането на съюза на пострадалите от създаването му.
Водили сме борби за достоен и сносен
живот
.
Хлопали сме на много врати министерски. Но никога, никога не е била отзивчива душата на българските министри и народни представители, като сега. Аз зная много добре какво направи министър-председателят Филов, г-н министър Божилов, министър Даскалов и г-да народните представители от финансовата комисия и Вие, г-да народни представители, за пострадалите от войните. На всички изказвам благодарността на пострадалите от войните. Министър Божилов е първият финансов министър на България, който разбра, най-добре разбра каква морална роля за бъдещето на България има да изиграят пострадалите от войните и оцени, награди и подкрепи онези, които дадоха здраве, младостта, кръвта си, баща си, сина си, мъжа си в основите на обединена България.
към текста >>
Повече от 25 години медицинските комисии констатират все едни и същи повреди.,А
животът
и годините летят, налагат своето, дори на здравите, камо ли на инвалидите.
Много често се случваше в тия медицински комисии да намалят и отнемат проценти на инвалидите. Но в съда експертите лекари не само възвръщаха процентите, но и увеличаваха. Но това коствуваше на инвалида морални терзания, разтакания по съдилища, средства, нерви. Колко инвалиди починаха, докато се бориха за правдата си и хляба!? Всеки три години, а сега - на 5 години, хиляди, хиляди инвалиди се разтакат от единия край на България на другия.
Повече от 25 години медицинските комисии констатират все едни и същи повреди.,А
животът
и годините летят, налагат своето, дори на здравите, камо ли на инвалидите.
Най-после, след 25 години, с този закон се туря край на тия страдания и унижения, и държавата ще спечели, че не ще превозва безплатно по БДЖ и не ще плаща на лекарите да участвуват в комисиите, а ще ги остави да си гледат работата. Няма по-голяма мъка за един инвалид и герой, който не е искал милост, дори когато е бил в ноктите на смъртта, когато е чувствувал нейното ледено дихание, когато е отивал на явната смърт, там где се лееше огън и желязо, течаща смърт; там, където хиляди куршуми пищяха; там, където стотици мини и снаряди разкъсваха телата им, живи ги заравяха в земята, вражески куршум завинаги отнимаще очите! Там, където не се иска приказки красиви и реки от мастило, а обич голяма, обич към Родината, здрави нерви, силна воля, голяма обич към брата и другаря си отляво и дясно, за да дочакаш противника или стигнеш и удариш „на нож”. Това прочуто Българско „на нож! ” Знаете ли какво значи „на нож?
към текста >>
Защото заедно сме делили радости и скърби,
живот
и смърт, победа и поражения.
” Знаете ли какво нещо е ръкопашен бой? Знаете ли какви качества трябва да има боецът, за да участвува в такива боеве? Повече така се изтръгваха победите от врага! Така се гонеше врагът от окоп на окоп, от връх на връх, от победа към победа! Тука, в залата, моите бойни другари и тези, които са участвували в тия славни дни по бойните поля, ме разбират добре.
Защото заедно сме делили радости и скърби,
живот
и смърт, победа и поражения.
Но младите лекари и бивши някои министри не го разбираха и не го чувствуваха. И този горд орел, който бе летял срещу войските на цял свят, по четиртях краища на Балканския полуостров, след съвестно изпълнение на войнишката клетва, получил тежка рана, биваше блъскан, разиграван, унижаван, оставян да спи в бараки, които и за курници не стават... Но министър Божилов, като голям лекар, хирург, ампутира гнилото в стария закон и ще освободи хиляди инвалиди от унижения и оскърбления. Аз вярвам, че и Вий, г-да народни представители, ще подкрепите и гласувате този законопроект. Това е справедливо, иска го Родината ни - бъдещето на България. Няма по-голяма мъка от тая - да си на 22 ÷ 23 години и останеш военноинвалид.
към текста >>
Да почнеш да живееш един нов
живот
- с инвалидност.
Но младите лекари и бивши някои министри не го разбираха и не го чувствуваха. И този горд орел, който бе летял срещу войските на цял свят, по четиртях краища на Балканския полуостров, след съвестно изпълнение на войнишката клетва, получил тежка рана, биваше блъскан, разиграван, унижаван, оставян да спи в бараки, които и за курници не стават... Но министър Божилов, като голям лекар, хирург, ампутира гнилото в стария закон и ще освободи хиляди инвалиди от унижения и оскърбления. Аз вярвам, че и Вий, г-да народни представители, ще подкрепите и гласувате този законопроект. Това е справедливо, иска го Родината ни - бъдещето на България. Няма по-голяма мъка от тая - да си на 22 ÷ 23 години и останеш военноинвалид.
Да почнеш да живееш един нов
живот
- с инвалидност.
С много обиди, с много страдания и мъки - физически и душевни. Навярно птиците, на които бурята е пречупила крилата, имат мъки, подобни на нашата. Те не са отминали и до днес... Господа народни представители, Материалните подпомагания в този законопроект са навременни справедливи -поправки. 1. Увеличение на пенсиите на светците наши - на жените и родителите на убитите ни бойни другари. 2. За получаване в пълен размер на двете пенсии, от инвалидите, което е справедливо, законно придобито право, няма причини да бъде отнето. 3.
към текста >>
100.
1.3. ТРЕТА РЕЧ
,
Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом
,
ТОМ 21
Вземам думата по внесения законопроект, за да изпълня един завет на онези наши бойни другари, с които деляхме радости и скърби, ядяхме войнишката чорба, мъкнехме тежки солдашки
живот
в изпълнение на войнишката клетва.
1.3. ТРЕТА РЕЧ Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с икономически жилища. АндроЛулчев (От трибуната): - Господа народни представители!
Вземам думата по внесения законопроект, за да изпълня един завет на онези наши бойни другари, с които деляхме радости и скърби, ядяхме войнишката чорба, мъкнехме тежки солдашки
живот
в изпълнение на войнишката клетва.
300 000 юнаци в други полк минаха, „где няма отпуск, ни зов за борба”. В други полк те минаха, но с твърда вяра, че тяхното дело не ще остане в слаби ръце. И умирайки, те - борците, още едно вярваха: че родината и ние - техните бойни другари, не ще оставим майките им, жените им, децата им на произвола на съдбата. Те завещаха да продължим пътя им, да се грижим за семействата им. Това ни завещаха онези, които в други полк минаха и показаха на войските на цял свят, че българският войник знае да люби и брани, и мре за родната земя.
към текста >>
Настана нов
живот
за тях.
И за неговата чест и памет, и за наша радост, те не останаха само думи. Скоро около София, Пловдив, Варна, Русе, където се хвърлиха боклуците на тия градове, се размерваха местата и се раздадоха на онези, които нямат огнища. Няма да описвам радостта и мъката на тези бедни и бездомни хорица, които с непоносими усилия и страдания в скоро време обърнаха боклуците на тия градове в градини и се построиха къщурки. Много, много нощи и дни прекараха те на тия нови места, без да ядат и спят. Тогава държавата им отпусна заеми от Земеделската банка по 40 ÷ 50 000 лева, за да строят.
Настана нов
живот
за тях.
Пенсионни книжки се залагаха, заеми с големи лихви се правеха, защото всичко поскъпна при тоя масов строеж. Но, въпреки всичко, дървените краища отново затракаха тогава по софийските улици, но не в знак на протест, както в миналото, а весело и доволно. Ето как изникнаха тия къщички край големите градове. Аз съм длъжен да изнеса тия истини от тая трибуна след 20 години, за да се види в какви дни се строяха, при какви условия и кой ги създаде. - Човекът, който дори и не беше служил в армията ни.
към текста >>
Останаха без къщи онези от пострадалите от войните, които не бяха напуснали болниците поради незаздравели рани и онези, които не вярваха, че ще се дават места и отпущат кредити, за да се строи; онези, които не искаха да си скъсяват
живота
да тичат из разните учреждения и да вадят купища удостоверения; също и онези, които виждаха, че с малките си пенсии не могат да поемат тежки условия и задължения; тези, на които здравето им не позволяваше да се занимават със строеж, без да рискуват да се разболеят повече.
Пенсионни книжки се залагаха, заеми с големи лихви се правеха, защото всичко поскъпна при тоя масов строеж. Но, въпреки всичко, дървените краища отново затракаха тогава по софийските улици, но не в знак на протест, както в миналото, а весело и доволно. Ето как изникнаха тия къщички край големите градове. Аз съм длъжен да изнеса тия истини от тая трибуна след 20 години, за да се види в какви дни се строяха, при какви условия и кой ги създаде. - Човекът, който дори и не беше служил в армията ни.
Останаха без къщи онези от пострадалите от войните, които не бяха напуснали болниците поради незаздравели рани и онези, които не вярваха, че ще се дават места и отпущат кредити, за да се строи; онези, които не искаха да си скъсяват
живота
да тичат из разните учреждения и да вадят купища удостоверения; също и онези, които виждаха, че с малките си пенсии не могат да поемат тежки условия и задължения; тези, на които здравето им не позволяваше да се занимават със строеж, без да рискуват да се разболеят повече.
И най-после - и тези, които не знаеха или не бяха тогава признати за военно-инвалиди. Господин министър Даскалов се погрижи и за.тях. Тук се гласува закон за тая цел. Радостта на всички българи бе голяма. Това бе нещо патриотично, великолепно, жест на държавата.
към текста >>
Къща има дворец, гробница - разкошна, но в действителност няма средства за
живот
дори за съпругата му.
От добро ли бе? Покойният Малинов не остави ли и той голямо име и къща? Не мислеха ли, че и той има много пари? А всъщност и на неговата госпожа се отпусна пенсия. Само преди няколко дни тук се отпусна пенсия на жената на бившия министър г-н Данаилов.
Къща има дворец, гробница - разкошна, но в действителност няма средства за
живот
дори за съпругата му.
Ако се случва това с тия големи хора и със семействата им, какво е положението на пострадалите от войните? Вън говорят, че и ние, депутатите, имаме много пари. А всъщност така ли е? Иска се от тия, които имат възможности, да плащат. Моите сведения са, че при г-н военния министър са ходили пострадали от войните и вероятно някои от тях са му предложили това.
към текста >>
Те се нуждаят от спокоен
живот
.
Достатъчни ли са тия 1650 лв., за да се живее в тия дни? Или някои искат да се повтори онова, което сториха някога наши другари в миналото? Те почнаха с икономии от своя залък, от залъка на жена си и на децата си, и в резултата - туберкулоза, лекуване на държавна сметка по болници и санаториуми. А колко струва едно легло на държавата? Пострадалите от войните са хора с разклатено здраве.
Те се нуждаят от спокоен
живот
.
Но тия, които почнаха с икономии, свършиха със санаториуми и гробище, и вместо да се радват на децата си и на къщичките си, измряха. И както казах вече, от 37 000 военно-инвалиди в 1920 г., сега са останали 11 000 души. За 22 години 25 000 души измряха. Коя друга организация е дала толкова смъртни случаи? Аз няма да ви припомням за хилядите смъртни случаи от мизерия в миналото на сираци от войната и майки, и жени на убитите ни бойни другари.
към текста >>
НАГОРЕ