НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
5
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
5
:
146
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
35. ЖАЛБА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Накрай, аз имам още една молба към Вас, уважаеми другарю министер, която е преимуществено от личен
характер
.
Аз за себе си съм уверен, че нито един от членовете на „Верска общност Бяло Братство" няма да мръдне и малкия си пръст, за да стане въпросът с изземване на литературата на Обществото ни от складовете му и от домовете на членовете му, известен извън границите на България, защото всички ний сме истински родолюбци и милеем за престижа на България пред външния свят. Но въпросът по изземване на литературата с печатното слово на Учителя ни (а и други книги, даже и Библии и Евангелия) не е дребен въпрос, и той е вече обществено достояние. И ако не се вземат мерки от Правителството в България да се възстанови правдата, ний не можем да гарантираме, че от противния на правителството у нас лагер, въпросът не ще стане достояние на вънкашния свят. И че не ще се слуша в предстоящите месеци по радиото „Свободна Европа" и други подобни и не ще се изнесе в американската преса и другаде този въпрос, и както всякога - пресилено, с пропагандна цел. Нека се има предвид от правителството ни и това, в свръзка с легналия в конституцията ни принцип за свобода на религиозната мисъл и изповед в България.
Накрай, аз имам още една молба към Вас, уважаеми другарю министер, която е преимуществено от личен
характер
.
На 6.12.1957 г. рано заранта - преди 6 часа в дома ми дойдоха: капитан Ф. Филипов, ст. лейтенант Д. Гичев, серж. М.
към текста >>
2.
II. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Въпросът е чист от
характер
окултен.
Ваш верен П. К. Дънов София, 10 Април 1913г. Люб. Ст. Тошев, Получих пратката ви с „Имела" а така също и двете ви писма. Върху зададените въпроси в писмото ви оставам да ви осветля, когато се срещнем.
Въпросът е чист от
характер
окултен.
А окултните неща се предават словом по- добре, отколкото чрез писмо. И трябва да се направят много опити. На първо място което мога да ви кажа е, че имела има сила да възобновява нервната енергия. Това става по закона на еднаквите причини, които в разни обстановки произвождат действия положителни и отрицателни. Тоест една причина, която става инструмент да създаде една болест в човека, същата причина в друг случай става инструмент да се излекува същата болест.
към текста >>
3.
7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
В този смисъл всеки брат или сестра имат лични спомени от непосредствени съвети на Учителя, които освен личния
характер
, са изпъстрени с голяма мъдрост, ценна за всички.
Тъкмо затова това дело има специфични пречупвания във всекиго. Нас ни интересуват тъкмо тези специални пречупвания в душата на всекиго по отношение делото на Учителя. Всеки има богата опитност в съграждането на своето лично отношение към Новото Учение. Всеки е минал през много вътрешни борби, докато дойде до новото в живота - до принципите на Любовта. Мъдростта и Истината, които Учителят непрестанно ни проповядва - да станат те едно живо убеждение, което да промени коренно живота на всеки човек поотделно и на цялото човечество като идеал.
В този смисъл всеки брат или сестра имат лични спомени от непосредствени съвети на Учителя, които освен личния
характер
, са изпъстрени с голяма мъдрост, ценна за всички.
Мнозина имат писма и писмени наставления от Учителя. Те са предимно от значение за всеки техен притежател, но те са от значение и за всички, за историята и най-важното, те са една важна страница от голямото дело на Учителя. Най-после мнозина имат много сведения и опитности във връзка с редицата опити, правени частно и общо. със съгласието или без съгласието на Учителя, за резултатите от тях в пътя на дирене и изучаване най- здравите, най-добрите методи за реализиране на новото в личния и обществен живот. Всички тези неща трябва да се съберат в една обща архива на Братството, която ще послужи по-нататък за написването на историята му.
към текста >>
4.
12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Според
характера
на миналите раждания на земята и според особената карма за сегашния живот физическите атоми, които съставят тялото тъй биват наредени, щото нормалната средната дължина бива определена.
Чудесен е също предговорът на Бхагавад Гита от А. Б. И него можете да четете и поотделно, и съвместно. Четете и главно мислете - мисленето е истинската работа на човека. Упражнявайте се сега да мислите по принуждение, за да ви стане един ден навик да мислите непрекъснато, като за тема тогава ще ви служи всичко, що ви се изпречва в живота. Сега въпросите: „Нормалната дължина на живота на всеки човек е определена от молекулярните агрегации (скупщини) на физическото поле'' - вярно е.
Според
характера
на миналите раждания на земята и според особената карма за сегашния живот физическите атоми, които съставят тялото тъй биват наредени, щото нормалната средната дължина бива определена.
Сега, да кажем че според кармата (иначе казано според задачата, която човек има да гони в живота) на даден човек, тялото му бъде сглобено, за да живее 60 години - това значи че ако той живее нормално, средно, той непременно ще доживее тези години; обаче човек има свободна воля и той може да не живее нормално, т.е. или да лудува и тъй да харчи повече усилено своята енергия, или да живее свято и тъй много слабо да харчи тази енергия; в първия случай той ще скъси своите години, а във втория ще ги продължи до 70 и 80. Иначе казано: човек се ражда с дадено количество енергия, която при нормални условия ще му стигне за дадено количество години. Обаче следствие своето свободно упражнение на своя избор и воля той може по-усилено или по-слабо да харчи своята сила; следователно по- скоро или по-бавно ще я изхарчи и според това ще живее по-късо или по-дълго. За молитвата.
към текста >>
5.
6. ВЕЛИКДЕН
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Слушам песни непознати за мене, но не са протестантски, защото аз съм слушала такива и познавам
характера
им.
Тази стаичка е насреща в коридорчето. Мисля си: В коя ли стая Учителят държи беседи? Гледам отдясно една врата отворена и оттам се чуват песни. Тук ще е стаята, си казах, и се спрях на прага на стаята, а се подпрях на дясната рамка на вратата. Лявата рамка на вратата беше заета от един брат с очила, който въодушевено пееше, както пееха въодушевено всички в стаята, които бяха насядали на столове.
Слушам песни непознати за мене, но не са протестантски, защото аз съм слушала такива и познавам
характера
им.
Може да се православни, не твърдя. Не е важно какви са; важно е, че се чувствуваше някаква хармония. Поглеждам сестрите, всички бяха забрадени с бели кърпи. Столовете бяха поставени на изток, дето бяха прозорците, които този ден бяха отворени. В стаята до един от прозорците - левия, имаше една кръгла маса, с чиста бяла покривка, и стол, на който сигурно сядаше Учителят.
към текста >>
6.
7. КАК ОЗДРАВЯХ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
От какво се ръководеше, колкото съм наблюдавала, мога да си отговоря: Той не си служеше със стереотипни методи, защото имаше предвид темперамента,
характера
на заболелия, условията, при които е заболял, външни, т.е.
Като пиша за себе си, първо ще се запитам как лекуваше Учителят. С лекарства и инжекции, с бани и масажи или по някакъв друг метод, познат и на всички лекари? Не, нито с един от тия начини. От това, което видях, видях и чувах от лекувани и излекувани братя и сестри, както и външни хора, все от Учителя останах учудена от множеството разнообразни, чудновати методи и начини, с които Учителят си служеше, когато лекуваше. Имаше случаи, когато при едно и също видимо заболяване той прилагаше за всеки един, за всеки индивид специфичен начин.
От какво се ръководеше, колкото съм наблюдавала, мога да си отговоря: Той не си служеше със стереотипни методи, защото имаше предвид темперамента,
характера
на заболелия, условията, при които е заболял, външни, т.е.
физически, както и вътрешни, психически или духовни. Учителят търсеше причината на заболяването, нея хващаше и лекуваше, а не самата болест, която е естествено последствие на дадена причина. Общо казано, начините и методите, които Учителят прилагаше при лекуване на болен, бяха изключително духовни, макар че някои от тях да имаха и физически характер. По въпроса как лекува Учителят, може много да се пише, но този въпрос ще се опише постепенно, при различни случаи. Спирам се на въпроса как аз съм излекувана в 1922 година.
към текста >>
Общо казано, начините и методите, които Учителят прилагаше при лекуване на болен, бяха изключително духовни, макар че някои от тях да имаха и физически
характер
.
От това, което видях, видях и чувах от лекувани и излекувани братя и сестри, както и външни хора, все от Учителя останах учудена от множеството разнообразни, чудновати методи и начини, с които Учителят си служеше, когато лекуваше. Имаше случаи, когато при едно и също видимо заболяване той прилагаше за всеки един, за всеки индивид специфичен начин. От какво се ръководеше, колкото съм наблюдавала, мога да си отговоря: Той не си служеше със стереотипни методи, защото имаше предвид темперамента, характера на заболелия, условията, при които е заболял, външни, т.е. физически, както и вътрешни, психически или духовни. Учителят търсеше причината на заболяването, нея хващаше и лекуваше, а не самата болест, която е естествено последствие на дадена причина.
Общо казано, начините и методите, които Учителят прилагаше при лекуване на болен, бяха изключително духовни, макар че някои от тях да имаха и физически
характер
.
По въпроса как лекува Учителят, може много да се пише, но този въпрос ще се опише постепенно, при различни случаи. Спирам се на въпроса как аз съм излекувана в 1922 година. Тогава съборите продължаваха цяла седмица, от 19 август до 25 август. Свърши се последният ден на събора и братята и сестрите, дошли на събора от цяла България, започнаха да заминават. Учителят оставаше и след съборните дни, а с него заедно и ония братя и сестри, които бяха свободни от задължения.
към текста >>
7.
8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Наистина сама по себе си майка ни по
характер
беше широк човек, но онова, което възприе от душата си, от връзката си с Учителя, внесе много нещо в нейната душа - нещо велико, което нито може да се изкаже, нито да се опише.
Този момент беше величествен за мен. Аз не четях на човек, но наистина четях на душа, която живее, мисли и възприема. Ден след ден майка ми се ободряваше, ставаше съвършено спокойна, разговаряше се с нас, заинтересува се от учението на Учителя и се проявяваше не само като ум и сърце, каквато я знаехме, но и като душа, която не мислеше за себе си и своето състояние, но и за всички близки роднини, познати и приятели. Тя забрави себе си като болна, която се нуждае от помощта на другите. Тя мислеше за всички ония, които са в някаква беда, как да им помогне, забравяйки, че сама тя е на легло и се нуждае от чужда помощ.
Наистина сама по себе си майка ни по
характер
беше широк човек, но онова, което възприе от душата си, от връзката си с Учителя, внесе много нещо в нейната душа - нещо велико, което нито може да се изкаже, нито да се опише.
Чуден бе начинът, по който Учителят й помагаше - на разстояние, без да я посети лично. У нас настана мир и спокойствие, като че нямаше болен. Чуваше се повече песен и веселие. Които посещаваха майка ми, всички излизаха с впечатление, че у нас няма болен човек. Положението на майка ми от ден на ден се подобряваше и така продължи цели две години.
към текста >>
8.
11. И НОСЕШЕ ТОЙ ЗЕМЯТА НА ГЪРБА СИ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Ето защо човекът в този случай е смесен тип, носи
характерни
черти и от други планети.
Човек населява земята и носи името земен тип. Съществата, които населяват Луната, носят качества, присъщи на лунните типове. Значи известни са същества марсианци, юпитерианци, венерини същества и т.н. Обаче човекът, който населява Земята, не е чист земен тип. Той има по-слаби и по-силни влияния и от други планети.
Ето защо човекът в този случай е смесен тип, носи
характерни
черти и от други планети.
Говорим ли за земен тип, имаме предвид ония отрицателни качества, които е приел от Земята. Казваме за него: този човек е голям материалист, голям егоист, користолюбив и т.н. - човек, който живее само за себе си и всичко, всички блага тегли само към себе си. Тия качества дават израз на лицето му, те дават форма и на неговата глава, неговото тяло. Те определят и неговото материално тегло.
към текста >>
9.
II. РАЗМИШЛЕНИЯ 1. МИРОВАТА СКРЪБ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Друг е въпросът, ако към страданието на човека се прибави елемент от моралния му живот, тогава страданието приема
характер
на скръб, която един ден ще се запише в аналите на природата, отдето никой не може да го заличи, защото влиза вече и като съдържание на мировата скръб.
Значи, огънят в двата случая е различен по сила и трайност. Те се различават още и по обем: по съдържание и обем скръбта е колективна, мирова, а страданието е лично, субективно. В страданието се подчертава егоистичен елемент, а в скръбта - миров, общочовешки. Че някой изгубил имот, пари, къща, това е страдание, но не е скръб; някой боледувал и после оздравял, това е страдание, а не скръб; някой изгубил близък член от семейството, роднина или приятел, и това е страдание, някога по-голямо или по-малко, пак страда, но още не може да се нарече мирова скръб; че някой бил онеправдан, огорчен или злепоставен и т.н., и това са страдания, които обаче не се записват никъде в природата. Този род страдания имат отношение повече към външния, физическия живот на човек, отколкото към неговия психически, духовен или в широк смисъл на думата, към неговия морален живот.
Друг е въпросът, ако към страданието на човека се прибави елемент от моралния му живот, тогава страданието приема
характер
на скръб, която един ден ще се запише в аналите на природата, отдето никой не може да го заличи, защото влиза вече и като съдържание на мировата скръб.
Дойдем ли до тази скръб, там влизат друг род преживявания: Виждате на смъртно легло млад баща или млада майка, които оставят четири-пет невръстни деца, към които не могат да изпълнят своя дълг, който всякога са съзнавали, а днес повече от всеки друг път. Страшно е да имаш всичкото съзнание към ония, на които си дал живот, а не можеш да изпълниш своя дълг. Още по-страшно е когато съзнаваш или осъзнаеш, че не си изпълнил дълга си към своята собствена душа, към своя ближен или към Онзи, Който ти е дал живот, Който ежеминутно ти дава блага, а ти не можеш да изпълниш онова, което се иска от тебе или което съзнаваш. Страшно е, когато в тебе се пробужда Висшето съзнание към Великото и Първо Начало в живота, а не можеш да изпълниш своя дълг към Него. Това, както ред още страдания наричам морални страдания, които изваждат човека от неговия личен, себичен или индивидуален живот.
към текста >>
Уверих се, че това ехо има друг
характер
и произход, не е от физическия свят, чиито звукове се възприемат само с физическо ухо.
Пак се вслушвам, извиках я леко на име, но никакъв отговор. Ехото продължава, а сърцето ми се свива от необикновено голяма скръб. Вслушвам се пак, да не би ехото да иде някъде от улицата, да се мъчи и страда някои. Обаче отвън нищо не се чува. Навсякъде необикновено тихо.
Уверих се, че това ехо има друг
характер
и произход, не е от физическия свят, чиито звукове се възприемат само с физическо ухо.
Нещо дълбоко в мене набързо направи един превод, че това е ехото на мировата скръб. Вслушах се още по-внимателно, съсредоточих се и почувствувах повторно голямата скръб на човечеството, събрана и изразена в дълбока, неподдаваща се на описание скръб. Сърцето и слънчевият ми възел само я възприемаха и се гърчеха. Колко време продължи ехото, не мога да кажа, но всичко това стана толкова бързо, че и аз не можах да се опомня. Какво би бйло, ако продължаваше много!
към текста >>
10.
16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Много, много опитности от такъв
характер
ме убедиха в работата със светлината на мисълта.
Това беше особено необходимо за моята работа. Така аз придобивах повече вяра и смелост в работата си. Този беше един от методите, с които Учителят ме упътваше в работата ми. Един метод, но многократен. Какво повече може да иска човек от помощта на мисълта и на светлината.
Много, много опитности от такъв
характер
ме убедиха в работата със светлината на мисълта.
Учителят донесе едно необятно Слово на хората и със светлината на това Слово Той подготви и подготвя и не само един работник за това Слово, но още безброй такива. Ще дойде ден, когато учени, знаменити хора, с високо просветен ум и с високо съзнание ще възприемат Словото по незнаен и от самите тях път, ще Го реализират и ще Го предават като свое. Така е, никой не може да скрие светлината на деня, нито може да се укрие от нея. Иде светлината на деня, иде виделината на живота, иде денят. Денят ще се сменя с нощта, но ще бъде за работа, за велика работа, а нощта за почивка. В.
към текста >>
11.
17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Дълго я търсих, като линия, но не я намерих; като
характерна
черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази линия, за която Учителят говори.
Готова беше и да посъветва човека и да го изслуша, както ученик слуша учителя си. При всички случаи се ръководеше от даването - да даде комуто каквото е нужно. Чувствата й бяха регулирани, пак казано от Учителя за нея. Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една линия, която у никой между вас не съм виждал - хубава линия. И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази линия, не ми каза.
Дълго я търсих, като линия, но не я намерих; като
характерна
черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази линия, за която Учителят говори.
И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа. Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под характера на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга. Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано. Музиката импулсира, а не пречи. Любовта към музиката и любовта към словото - към Божието Слово се сливат в едно и дават подтик, импулс, сила и живот в работата.
към текста >>
Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под
характера
на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга.
Чувствата й бяха регулирани, пак казано от Учителя за нея. Един ден Учителят ми каза: „На брадата си Аня има една линия, която у никой между вас не съм виждал - хубава линия. И ако един ден пиша книга по този въпрос, ще взема брадата на Аня за модел." Коя е тази линия, не ми каза. Дълго я търсих, като линия, но не я намерих; като характерна черта сигурно я зная, но не мога с положителност да кажа, че тя именно отговаря на тази линия, за която Учителят говори. И още нещо каза Учителят за Аня: „Тя е музикална, има силно развито хармонично чувство и ако някой път се дразни от нещо, то е когато се наруши тази хармония." Ето къде още Аня ми е помагала в работата ми с беседите, когато тя седи пред пианото и си свири - нещо от Моцарт, Бетовен, Лист, Шопен или Хайдн, а аз в същата стая пиша беседа.
Тя си свири за себе си, а аз, без да ми пречи музиката, пиша: под
характера
на музиката, тактът, разположението, с което Аня свири, дават тласък, импулс на мисълта ми, перото се движи по-бързо, мисълта също и аз не забелязвам как страниците се нижат една след друга.
Това става и от нейна, и от моя страна незабелязано. Музиката импулсира, а не пречи. Любовта към музиката и любовта към словото - към Божието Слово се сливат в едно и дават подтик, импулс, сила и живот в работата. Какво ми остави Аня след заминаването си? - Музика, хармония и мисъл.
към текста >>
В първо време в специалния клас влизаха млади хора със средно и с висше образование, за да има по-голяма възможност да се ползуват от научния
характер
на беседите.
Училищната ми програма беше така наредена, че в понеделник имах часове от десет часа. До това време аз успявах да я занеса на Учителя, да поговоря нещо по беседата или да питам по някой неясен за мене въпрос и като свършвах работата си, тръгвах за училище и навреме започвах училищната си работа. Цяла беседа четях на Учителя, когато предстоеше да се печата. Работата върху беседите постепенно се увеличаваше, когато Учителят отвори Школата 1921 - 1922 година. Тогава, освен неделните беседи в 10 часа преди обяд, Учителят отвори два класа: Общ окултен, в който влизаха всички желаещи от различни възрасти и специален окултен клас, наречен още Младежки клас, в който влизаха повече млади, неженени, свободни от семейство и задължителни семейни ангажименти, за да имат повече време да се занимават.
В първо време в специалния клас влизаха млади хора със средно и с висше образование, за да има по-голяма възможност да се ползуват от научния
характер
на беседите.
Впоследствие в този клас започнаха да влизат някои млади, дори и без средно образование, но такива, които имаха силно желание да учат, влизането и в двата класа не беше строго ограничено. Главно условие за влизането беше силното желание на ученика да учи, да се развива умствено и духовно. Външни изпити нямаше, обаче вътрешно всеки сам се проверяваше и ако не можеше да следва класа, сам напущаше - както е влязъл сам, така и сам си излизаше. Школата, която Учителят отвори, е свободна школа, без никакви такси и плащания, без никакво външно задължение. Тя не може да лиши човека от желанието му да учи и да се развива.
към текста >>
12.
18. КАК МЕ НАПЪТВАШЕ УЧИТЕЛЯТ В РАБОТАТА МИ С БЕСЕДИТЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Стилизацията е работа от друг
характер
.
Впоследствие се подвързваха тия томчета, но скоро и тази работа се прекрати. Някои от нашите братя и сестри ме запитваха защо не приготовлявам беседите за печат с пишеща машина, а ги пиша ръкопис, която работа е по- бавна. Наистина, малко е по-бавна, но за мене беше по-удобна. По естество машината не чака. Седнеш ли пред нея, трябва да бързаш: или да диктуват или ти сам да преписваш, както беше при дешифриране на беседите.
Стилизацията е работа от друг
характер
.
И тази работа, да обработвам беседите с перо в ръка, ми беше също приятна и неуморима. Когато обработвах беседите на ръка, перото ми, чрез което се изливаше мисълта, беше непосредствено до самия лист. По този начин аз бях непосредствен посредник на Учителевата мисъл. Иначе мисълта се предаваше от ръката до буквите на машината, от буквите на чукчетата, които удряха на валяка, при това с бързината на машината, от което мисълта губеше нещо. При писане с перо имах възможност докато напиша една от думите, другите думи да си намерят подходящото място в мисълта, да се предаде в своя точен и верен смисъл.
към текста >>
13.
4. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1955 година
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал всички енергии и е станал господар на своето низше естество, на своето низше начало." А за смирения, Учителят казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устрой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи." Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен
характер
- притчи, разни стихове от Евангелието.
Например, казано е: Блажени са кротките и смирените, защото те ще наследят земята. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да стана мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя като говори и се превръщаме в слух и мисъл.
Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал всички енергии и е станал господар на своето низше естество, на своето низше начало." А за смирения, Учителят казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устрой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи." Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен
характер
- притчи, разни стихове от Евангелието.
Развиват се разни формули, с които най- вещият математик работи. Виждаме Учителя като голям алхимик в новейшата химия, в метахимията, в психохимията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи: Вяра, Надежда и Любов образува едно съединение; от Любов, Мъдрост, Истина образува друго съединение; от Правда и Добродетел - трето съединение. Той съчетава три елемента в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа, за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси. Така разбираме какво значи Словото Божие. И проявите на Учителя в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние видяхме всичко, що се отнася до Словото Божие.
към текста >>
14.
15. ЧУХ НЕЩО София, 22 декември 1967 година - първи ден на зимата.
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Важното е, че
характерът
, замисълът на лотарията се съобщава само на ония, които могат да пазят тайна и които са искрени, имат силно желание да са участници в лотарията.
Чух, че от две години и половина, т.е. от тридесет месеца насам в София се разиграва някаква чудна, чудновата оригинална лотария, която е валидна само за тия определени 30 месеци. Тегленето става всеки месец. Щом чух, че тук има нещо оригинално, веднага реших да взема участие в нея - обичам оригиналните неща. Какви ще бъдат печалбите, това не ме интересуваше.
Важното е, че
характерът
, замисълът на лотарията се съобщава само на ония, които могат да пазят тайна и които са искрени, имат силно желание да са участници в лотарията.
Цената на всеки билет била голяма, понеже имала отношение към уроците на живота. Значи, както уроците на живота са скъпи, толкова скъпо ще струва и билетът. При това, всеки билет ще струва различно. И това ми се видя интересно, не знаех дали ще имам средства за тия билети, но хванах се веднъж на хорото, не мога вече да се пусна. Друго нещо ми направи впечатление: на всеки участник в лотарията предварително се съобщава какви печалби ще има и той да си избере печалбата според желанието и нуждата си.
към текста >>
- „Тогава дано да ми се падне жена." - „Какъвто ти е късметът." Малко се окуражих и проговорих: „Вижте, мене ми хареса третия вид печалба, защото имам нужда от жена около мене, като сестра, като приятелка, а това съчетание е чудно, чудновато по
характер
, по замисъл, по всичко друго." Строгият пак се обажда: „Нямаме време за философии.
Билетът може да излезе празен. Ако е пълен, може да ти се падне мъж, жена или дете." - „Мога ли да се откажа от печалбата си? " - „Ти не може да се откажеш. Право на отказ е даден само на онзи, който влиза като номер в билета." Питам вече крайно смутена: „Ако ми се падне мъж, какво да го правя? " - „Твоя работа." - „Ако ми се падне дете, и това е невъзможно за мене." - „Да си мислила навреме" - отговаря строгият господин.
- „Тогава дано да ми се падне жена." - „Какъвто ти е късметът." Малко се окуражих и проговорих: „Вижте, мене ми хареса третия вид печалба, защото имам нужда от жена около мене, като сестра, като приятелка, а това съчетание е чудно, чудновато по
характер
, по замисъл, по всичко друго." Строгият пак се обажда: „Нямаме време за философии.
Взимайте билета и си вървете." - „Господи, спаси ме" - тихо, едва чуто си шепнах. „Хайде, излизай, че други чакат вън." - „Моля, моля, само още един въпрос. Да не съм попаднала в бюро за женитби? " - „Нищо подобно. Вън ще разискваш.
към текста >>
15.
22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
Важно е човек да изгради в себе си
характер
, основан на Божествените добродетели.
Не става въпрос за вярвания, нито за нов някакъв култ. Външните форми не са съществени. Важна е живата вяра, която произтича от Любовта към Бога. Важен е опитът, който човек има, онова, което е приживял и опитал. Важно е Царството Божие, което е Пътят на човешката душа.
Важно е човек да изгради в себе си
характер
, основан на Божествените добродетели.
Човек трябва да вижда - да се учи, да разбира и прилага в жовота си това, което учи. В своите беседи и лекции Учителят е дал знание за Пътя. Този път е - живот с Бога. Всички, които търсят Бога, ще минат по този път. Това е пътят за днешната и бъдещата епоха.
към текста >>
16.
6. ПАША РАЗРЕШАВА РУСКИЯ ВЪПРОС ЗА САМОЖЕРТВАТА
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Сега по
характер
мога да ви кажа, че Паша беше безогледно смела.
В.К.: Да. Те по-късно това, което е техният дял, го продават, така ли? Г.П.: Аз ще ви кажа за това. Това ще ви кажа. Миналият път доста се говореше, но не всичко.
Сега по
характер
мога да ви кажа, че Паша беше безогледно смела.
Можеш да си представиш с нейното зрение тя да се качи на колело. А го правеше. И Учителят й беше забранил, беше й казал: „Ходи където искаш, но не сама." А тя, божем, може да тръгне. Спомням си една екскурзия. Падна един дълбок сняг и то изведнъж.
към текста >>
17.
28. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Така детски
характер
имаше.
Не, не знам защо. Но Савка, да. Савка като излизаше от Учителя, а Учителят й даваше най-различни хапки - от това опитала, от онова опитала, и после вика: „Вземи ги тези неща." И вика: „Това е свещено, вземи си, вземи си една хапка от чинията на Учителя." Тя така Го боготвореше. Но имах чувството, че тя понеже някак си е любимка на Учителя, но нито Елена, нито Паша, а Паша беше по-въздържана така де, ама не я харесваха нещо. Тя беше нещо като дете.
Така детски
характер
имаше.
В.К.: Да, то е и ревност между другото. М.Г.: Е, едва ли ревност, Паша беше много разумен човек. За да й даде Учителят диплома само на нея, значи явно, че я заслужила. В.К.: Каква диплома й даде Учителят? М.Г.: Ама не знам, не съм я видяла.
към текста >>
18.
32. КОМУНИСТКАТА НА ИЗГРЕВА ТЪРСИ ИСТИНАТА НА ЖИВОТА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
А оня, Стефчо се казваше големият, той беше без един пръст, тоя големият пръст му липсваше, а това е много
характерно
, казва Учителят, да ти липсва големият пръст.
Викаха: „С хомосексуалист няма да се събираш." Той е бил в Скопие с войската, инженер по времето, а този е бил в затвора, големият му брат. Малкият беше скаут. Малкият като скаут бил изнасял, майката разправяше, такива бинтове, това, онова, за партизаните, нали. Демек и той вземал участие и всички станаха бойци против фашизма. И тия, които бяха скаути, и тия, които бяха комунисти.
А оня, Стефчо се казваше големият, той беше без един пръст, тоя големият пръст му липсваше, а това е много
характерно
, казва Учителят, да ти липсва големият пръст.
Срещала съм го в беседите. Това е Божественият пръст. Той беше без този пръст и стана пълномощен министър ли или аташе по печата, или военно аташе в Италия. До такава степен. Аз, бивш член на ЦК, никъде не ме пратиха, никъде и по-добре от гледище на Учителя.
към текста >>
19.
1. ПРОМИСЪЛ Из Словото на Учителя
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Нищо не е случайно, всички събития от какъвто
характер
и да са те - физически, психически или обществен, се ръководят и направляват от едно Висше Същество, Което бди за техния ход.
- Да разбира техните нужди и да им отговаря. Като умират хората, вземат предвид тяхната смърт и като се раждат, имат предвид. Всичко взема предвид и координира в едно. За вас животът може да бъде несносен, но този несносен живот всякога се туря в един път, че и тебе да ползува, и окръжаващите да се ползуват. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления.
Нищо не е случайно, всички събития от какъвто
характер
и да са те - физически, психически или обществен, се ръководят и направляват от едно Висше Същество, Което бди за техния ход.
Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците е зависим от машиниста, така и нашата Земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън, понякой път по-малко. Пътят и на земята има известни кривини, завои. Земята някой път се приближава до някоя по- голяма планета, която й въздействува. Те са работи далечни, които в бъдеще ще изучавате и разберете. Но сега за Божествения Промисъл, който е необходим за вас.
към текста >>
20.
13. НА РАБОТА СЪС СВОИТЕ СЛАБОСТИ, НА СРЕЩИ С ЧУЖДИТЕ НЕДЪЗИ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Говореше само за нейния отрицателен
характер
.
А тя дошла от Латвия. Искаше да служа на Партията, но удари на камък. Който е приел Христовия комунизъм, не може да служи на Партията. Намрази ме и търсеше начин да ме махне. Служеше си с разни мръсни клопки, не е за разправяне.
Говореше само за нейния отрицателен
характер
.
Но съдебното настаняване ме спасяваше и не ме изхвърли на улицата. Към 1980 година взехме да боледуваме и бай Васил, и аз. Аз от отравяне от бензинови изпарения, а бай Васил от простатната жлеза. Хранехме се заедно, посрещахме гости - Таня от Свищов - учеше за изпити, Райна Дилова от Видин, Ненка от Бургас и т.н. и т.н.
към текста >>
21.
2. ОСЛЕПЕЛИЯТ ВОЙНИК
,
Тройка Кирилова Мишкова
,
ТОМ 13
Баща ми беше много едър, силен, строг човек, с твърд
характер
, но справедлив, честен с хората и много трудолюбив.
Те са се познавали от съвсем млади като съмахленци в Ямбол, но майка ми е била вече вдовица с две деца в края на Първата световна война, когато баща ми се завръща от фронта тежко ранен в главата и завинаги ослепял, а е бил само на 18 години, а майка ми - на 28. След като получава медицинска помощ в болницата „Пирогов" в София, той и много други тежко ранени войници биват изпратени по домовете си да се лекуват, както могат. В същото време майка ми, заедно с други вдовици от града, поема фунции на самарянка - ходи по домовете на ранени войници, за да им оказва помощ и морална подкрепа. Тя се грижила известно време и за баща ми и той, вече разбрал, че завинаги ще остане сляп, й предложил да се оженят, за да й помага да отгледа децата си. Така съм се появила и аз, и моите две сестри - Николина (1922 г.) и Донка (1925 г.).
Баща ми беше много едър, силен, строг човек, с твърд
характер
, но справедлив, честен с хората и много трудолюбив.
От нас, децата, изискваше изключителна дисциплина, ред и подчинение. Той обикаляше цялата страна по своите работи, свързани с търговия на добитък, ходеше и в Цариград, придружаван от старата си майка, Тройка - баба ми. Работеше непрестанно и никога не се оплакваше от своя недъг, нито пък притесняваше с него майка ни. Тя много си е мислила: „За какво ли е наказан той с тази слепота? " Веднъж дори се осмелила да попита Учителя дали не може да му се помогне, да прогледне поне с едното си око.
към текста >>
22.
3. ЛЕТУВАНИЯТА С БРАТСТВОТО
,
Тройка Кирилова Мишкова
,
ТОМ 13
Той беше твърд и деспотичен по дух, но тази среща беше облагородила
характера
му и той се носеше с уважение и внимание към добрата ми дребничка и отрудена майка, която често страдаше от главоболие.
Там животът им беше още повече задушевен и братски, много повече, отколкото долу. От разговорите между родителите ми разбирах какво уважение, любов и благодарност изпитваха те, а и всички наши близки към Учителя, как благоговееха пред Неговото величие и скромност. Той ги бе научил посредством беседите си на любов и уважение към хората, към природата, към животните, към собствените им органи - „удовете ни", както ги наричаше той, а също така на чисто хранене, на скромност и простота в отношенията им и на духовна (вътрешна) чистота. Баща ни с удоволствие раздаваше мед и плодове - всичко, каквото произвеждахме и беше готов да подпомогне всеки, който се намираше в нужда. Разбрах, че срещата му с Учителя е била най-голямата радост и щастие в живота му.
Той беше твърд и деспотичен по дух, но тази среща беше облагородила
характера
му и той се носеше с уважение и внимание към добрата ми дребничка и отрудена майка, която често страдаше от главоболие.
Научавах също как Учителят е помагал на много хора от Братството из цяла България, как е излекувал деца и възрастни в критично състояние, често от далечно разстояние със своята мисъл, с жест или с добра поощрителна дума.
към текста >>
23.
4. СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА
,
Тройка Кирилова Мишкова
,
ТОМ 13
Майка й Стоянка била дребничка жена, а баща й - едър, снажен, с твърд
характер
, строг, но справедлив.
Майка й, Стоянка Петкова Мишкова, е родом от Ямбол през 1880 г. - домакиня, починала 1970 г. Баща й, Кирил Николов Мишков, е роден в Ямбол през 1887 г. (1877), починал на 6.11.1959 г. Те имат три деца - Тройка, родена в Ямбол през 1920 г., Николина, родена в Ямбол през 1922 г., Донка, родена в Ямбол през 1925 г.
Майка й Стоянка била дребничка жена, а баща й - едър, снажен, с твърд
характер
, строг, но справедлив.
Понеже е сляп, го съпровожда неговата майка, която е също едра жена. Макар и сляп, той се справя с всичко. Дори когато ходили на Рила, той носел Тройка на раницата си, няколко тухли в ръка, воден от жена си същевременно. Разказът на Тройка е записан от Калина Гроздева Първанова, съгласно декларацията на Тройка. Горните сведения получих от Тройка Кирилова Мишкова след поставянето на някои въпроси.
към текста >>
24.
3. ВЪЗБРАНАТА - Златка Стефанова Константинова
,
Златка Стефанова Константинова
,
ТОМ 13
Характерно
е, че Савка не даваше някак на другите да се доближат до Учителя, а ние имахме въпроси, които искахме да Му поставим, да Го питаме.
Втори път пак така се опитах да отида при Учителя, защото имах да Го питам по друг въпрос, защото аз за всичко Го питах. И тоя път пак ме посрещна Савка и ми каза, че Той не приема, обаче Учителят се показа и пак по същия начин слезе долу и ме прие, пак в Салона. Прие ме в Салона, а не в стаичката (приемната). Защото тя е била там. С Учителя много пъти съм разговаряла и в Салона, както и на двора, когато Го срещна и искам да Го питам нещо, както и на полянката.
Характерно
е, че Савка не даваше някак на другите да се доближат до Учителя, а ние имахме въпроси, които искахме да Му поставим, да Го питаме.
Аз за всяко нещо, даже когато щях да се омъжа, ходих при Учителя да Го питам дали кандидат-женихът е подходящ. Това е другарят ми. И Той, разбира се, ми каза своето мнение. Въднъж, връщайки се от Рила, първият автобус мина с Учителя, а след това нахлу водата от реката и заливаше пространството пред нас и нашият автобус навлизаше във водата, но аз пищя, бях малко дете тогава и казвам: „Не, върнете се, не можем да минем от тука, в никакъв случай." И тогава, понеже аз много плачех, моят баща като разумен човек каза: „По-хубаво да се върнем, отколкото детето толкова много да реве. То има причина, за да реве." Тогава имаше проливен дъжд и беше станало голямо наводнение.
към текста >>
25.
1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Ще се постарая само да предам отделните впечатления, строго фактическата маркировка и багра, получена при отделни срещи с Учителя и близки, и добре проверени лично от мен случки и прояви на тази изключителна личност,
характер
и Дух.
Тяхното отношение ме насърчи да потърся лична връзка и личен контакт с този странен човек. Мой близък родственик - варненец, духовник и отдавнашен личен познат с Учителя, ми предложи да ме заведе на Изгрева, и ме запознае с Петър Дънов. Бързо се съгласих. Беше 1929 г. Искам още сега тук да отбележа, че с настоящите редове нямам намерение, нито е по вкуса ми да бързам с обобщения, с генерализация, с интерпретиране, да чертая някакъв цялостен образ на Учителя.
Ще се постарая само да предам отделните впечатления, строго фактическата маркировка и багра, получена при отделни срещи с Учителя и близки, и добре проверени лично от мен случки и прояви на тази изключителна личност,
характер
и Дух.
Характеристиката „изключителна личност" беше вече утвърдена всред сериозната общественост, запозната с този човек. Не са ми сродни онези, които бързо го назоваваха: хипнотизатор, славянски маг, Христос, магесник и пр. Считам, че човешката личност, животът (особено дълбокият духовен живот), космоса, са твърде големи и сериозни неща, за да е позволено и разумно, бързо и с лекота да характеризираме особено редките и нови явления около нас. Правеше се пристойка към Салона на Изгрева и Учителят даваше указания на майсторите. Но денят беше дъждовен - ръмеше слаб есенен дъжд.
към текста >>
Характеристиката
„изключителна личност" беше вече утвърдена всред сериозната общественост, запозната с този човек.
Мой близък родственик - варненец, духовник и отдавнашен личен познат с Учителя, ми предложи да ме заведе на Изгрева, и ме запознае с Петър Дънов. Бързо се съгласих. Беше 1929 г. Искам още сега тук да отбележа, че с настоящите редове нямам намерение, нито е по вкуса ми да бързам с обобщения, с генерализация, с интерпретиране, да чертая някакъв цялостен образ на Учителя. Ще се постарая само да предам отделните впечатления, строго фактическата маркировка и багра, получена при отделни срещи с Учителя и близки, и добре проверени лично от мен случки и прояви на тази изключителна личност, характер и Дух.
Характеристиката
„изключителна личност" беше вече утвърдена всред сериозната общественост, запозната с този човек.
Не са ми сродни онези, които бързо го назоваваха: хипнотизатор, славянски маг, Христос, магесник и пр. Считам, че човешката личност, животът (особено дълбокият духовен живот), космоса, са твърде големи и сериозни неща, за да е позволено и разумно, бързо и с лекота да характеризираме особено редките и нови явления около нас. Правеше се пристойка към Салона на Изгрева и Учителят даваше указания на майсторите. Но денят беше дъждовен - ръмеше слаб есенен дъжд. Въпреки това, наметнат с връхна дреха, средният на ръст и с посивяли коси и брада, странно сериозен мъж не се отделяше от работата, а трябваше и да изслушва енергично говорещ му млад, самонадеян, почти дързък човек.
към текста >>
Считам, че човешката личност, животът (особено дълбокият духовен живот), космоса, са твърде големи и сериозни неща, за да е позволено и разумно, бързо и с лекота да
характеризираме
особено редките и нови явления около нас.
Беше 1929 г. Искам още сега тук да отбележа, че с настоящите редове нямам намерение, нито е по вкуса ми да бързам с обобщения, с генерализация, с интерпретиране, да чертая някакъв цялостен образ на Учителя. Ще се постарая само да предам отделните впечатления, строго фактическата маркировка и багра, получена при отделни срещи с Учителя и близки, и добре проверени лично от мен случки и прояви на тази изключителна личност, характер и Дух. Характеристиката „изключителна личност" беше вече утвърдена всред сериозната общественост, запозната с този човек. Не са ми сродни онези, които бързо го назоваваха: хипнотизатор, славянски маг, Христос, магесник и пр.
Считам, че човешката личност, животът (особено дълбокият духовен живот), космоса, са твърде големи и сериозни неща, за да е позволено и разумно, бързо и с лекота да
характеризираме
особено редките и нови явления около нас.
Правеше се пристойка към Салона на Изгрева и Учителят даваше указания на майсторите. Но денят беше дъждовен - ръмеше слаб есенен дъжд. Въпреки това, наметнат с връхна дреха, средният на ръст и с посивяли коси и брада, странно сериозен мъж не се отделяше от работата, а трябваше и да изслушва енергично говорещ му млад, самонадеян, почти дързък човек. Това изслушване трая близо един час. Учителят не даде знак, че се е отегчил от това, което трябваше да чува, да дава указания на строителите и да понася и влагата, падаща безспирно върху плещите и главата му.
към текста >>
Но в остър и величествен контраст с тази дребна човещина, още от първите моменти на запознаването ми с Учителя се откри неговият изключителен
характер
, държание, обхода и произход.
Останах приятно впечатлен от особено достойното държане на Учителя пред лицето на неделикатния посетител; почувствах веднага огромната разлика между две култури - безмерното търпение и деликатност, и грубата невъзпитаност на някакъв интелигент. Скоро разбрах, че този млад човек е член в редакционната колегия на списание „Житно зърно", д-р минеролог, стипендиант на Алберт Айнщайн, Елиезер Коен. Още първите дни след 9.09.1944 г. този „приближен" ученик на Учителя Петър Дънов публично се отказа от Учителя си и учението му, и то с твърде дръзки и недостойни думи. Няколко години по-късно завърши след тежка болест живота си като съплеменник по кръв, морал и нрав на библейския Юда Искариотски.
Но в остър и величествен контраст с тази дребна човещина, още от първите моменти на запознаването ми с Учителя се откри неговият изключителен
характер
, държание, обхода и произход.
Почувствах още при запознаването ми с Учителя неговата величественост. Още от малкото думи, които се размениха помежду ни, почувствах, че имам отворен, сигурен, радостен и сияен нов дом. Той не каза: „Елате пак", но цялото му същество говореше само това: „Елате и идвайте пак, защото съм приготвил велико угощение за гладните души! " По-късно с неколцина приятели направихме ново посещение на Учителя. В разговора ние отразихме естествено младежки интереси и пламенни въжделения и проекти.
към текста >>
Най-
характерните
черти от външността ми се струваха тези: - Особено ярко очертание на лицевите черти с фрапантна хармоничност и живост на движения, но не рязкост, а със сдържана плавност и пъргавина.
Как ще очистваме отвън, когато се омърсяваме отвътре? Не проумявам това. Ако нямаме в душата си идеал за чистота, то как ще култивираме такъв за външна чистота? Това бяха общи бележки, свободни и безсистемни щрихи, така, както се появиха спомените в паметта ми. Искам да завърша тези кратки бележки с нещо колкото бегло и непълно, но синтетично очертание образа на Учителя и облика на обществото, възникнало около него.
Най-
характерните
черти от външността ми се струваха тези: - Особено ярко очертание на лицевите черти с фрапантна хармоничност и живост на движения, но не рязкост, а със сдържана плавност и пъргавина.
Пред говорещия, свирещ или работещ какво да е Учител, се добиваше впечатлението, че наблюдаваме един съвършен и вълшебен механизъм, при който всичко се извършва безпогрешно и виртуозно. Телесната тъкан не притежаваше изглежда никакви застояли части или тлъстини, а само мускулна, нервна, кръвоносна и кожна тъкан. Погледът не се поддава на описание - колкото остър, толкова и мек, колкото съсредоточен, толкова и широкообхватен - силен и благ, мощен и нежен, въздействащ решително върху пулса и дишането на събеседника! Съмнявам се дали мога и трябва да кажа и няколко реда върху тази хартия за щриховане някои от ярките черти от духовния облик на Учителевата личност, но за пълнота на изложението ще се опитам да го направя. - Мисълта му притежава в еднаква мяра мощта на индуктивната виртуозност и богатството на дедуктивната находчивост.
към текста >>
26.
2. БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Да се даде
характеристика
на едно ново духовно движение в няколко реда е задача сложна и тежка.
2. БЯЛОТО БРАТСТВО Съществува, развива се и пръска виделина повече от половин век всред българския народ. Подобно на Богомилството, и Бялото Братство е основано върху масивните основи на Християнското учение. Бедно на догми, но богато на идейно съдържание. Бялото Братство е извикано на живот в началото на века от д-р Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно). Това свободно духовно движение в предвоенните години има вече десетки хиляди последователи в България и стотици в западните страни, предимно във Франция.
Да се даде
характеристика
на едно ново духовно движение в няколко реда е задача сложна и тежка.
Въпреки това обаче нека щриховаме накратко това забележително явление от Балканския духовен ландшафт. Членовете на Бялото Братство са групирани в отделни братства (по-големи или по-малки, съобразно селището, където живеят). Участниците в тези основни единици - братствата - се събират в салоните си, където след прочит от Библията се чете беседа от Учителя. Пеят се духовни песни и се произнасят молитви. Събранията се провеждат обикновено от ръководителя на групата, без особен ритуал и външни форми.
към текста >>
Но мнозина не могат да се освободят от формалистично, от доктринерно разсъждение, и запитват: „Какво точно
характеризира
, отличава това движение от множеството подобни?
Важно място в живота на Белите братя заемат музикалните утринни упражнения - Паневритмията. Това са пластични гимнастически упражнения, изпълнявани под съпровод на специална за целта музика в ранните часове на изгряващото слънце. Особената музика, ритмичността и символичността на движението в обстановката на ранната ведрина и починалата нервна система, всичко това благоприятствува за едно мощно дълбоко колкото духовно, толкова и физическо въздействие. Чиста храна за тялото, чисти мисли за ума, благородни чувства и възвишени прояви - това са основните стремления на братствените членове. Природосъобразен живот и природосъобразни методи.
Но мнозина не могат да се освободят от формалистично, от доктринерно разсъждение, и запитват: „Какво точно
характеризира
, отличава това движение от множеството подобни?
Не е ли бил достатъчен един Миров Учител, един само Божествен Пратеник? Защо трябваше да се явят сред нас Христос и Буда, и Зороастър, и Хермес, и Мойсей, и Сведенборг, и Щайнер и др.? " Както всяка биологическа възраст на човека има своите специфични нужди, така и духовната, културната, интелектуалната възраст на индивида, на обществата, на народите, на расите имат своите особени потребности, необходими за да се подтиква растежа, за да не спира развитието. В известни народи и при известни случаи е трябвало да се стимулира културата на сърцето. В други е било необходимо да се усвоят определени знания.
към текста >>
27.
6. ОТ ЕЛ ШАДАЙ ДО МАХАБУР
,
Димитър Кочев
,
ТОМ 13
Обаче музиката има сложен
характер
.
А дето има живот, има музика. Дето няма музика, има смърт. Музиката е най-красивият път за възприемане на богатствените истини, на Божествените мисли. Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Онези, които се отдават на нея, започват с чисто техническата й страна.
Обаче музиката има сложен
характер
.
Тя е много странна. Техниката е само една от нейните страни. Тя е най- важното постижение на механичната музика. Защото има три вида музика: механична, която раздвижва нещата, органична, която организира живота и установява жизнения ритъм, и психична, която събужда скритите сили на душата. Светската музика има още много да постига.
към текста >>
28.
3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
„Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция." С други думи изкуството трябва да стои на чисти етични основи: то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен
характер
.
Всеки човек чувствува една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това висше трябва да се събуди в човека. Това е задачата на изкуството. Погледнато така, изкуството става доста трудно дело. И само това изкуство е истинско, което постига тази задача." Борис Георгиев е против принципа „изкуство за изкуството", „наука за наука".
„Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция." С други думи изкуството трябва да стои на чисти етични основи: то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен
характер
.
Ето защо той високо цени египетското изкуство, което било чисто религиозно. „Египетското изкуство, казва Борис Георгиев, със своите висши проявления в пирамидите, обелиските, сфинксовете и пр. е ненадминато още от никого. То се е появило не като плод на субективното желание на отделни лица, но като плод на цялата култура. Анонимните художници на Египет са чувствували една религиозна мисия.
към текста >>
Той казва, че истинското изкуство трябва да има етичен
характер
.
Като гледаш картината, чувствуваш, че животните са наши по-малки братя, чувствуваш сродството между човека и цялата вселена. 13. „Зимен пейзаж в Алпите". 14. „Портрет на Теодор Траянов" и пр. и пр. IV. Няколко думи за изкуството Борис Георгиев изтъква връзката между етиката и изкуството.
Той казва, че истинското изкуство трябва да има етичен
характер
.
Как трябва да се разбира тази връзка? Тя не трябва да се разбира плитко. Изкуството не трябва да бъде тенденциозно, разбира се, не трябва да има за цел да морализира в обикновения смисъл на думата. Тогаз живописта например би ни давала поучителни картинки. Тая връзка трябва да се разбира много по-дълбоко.
към текста >>
29.
5. БОРИС ГЕОРГИЕВ - ЖИВОПИСЕЦ (Енциклопедия на изобразителните изкуства в България: т. 1 - София: БАН, 1980, с. 176)
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
Майстор на линията, той създава творби с подчертано философско -лиричен
характер
.
176) Борис Харалампиев Георгиев е роден на 1.11.1888 г., Варна, починал на 9.09.1962 г., Рим. Завършва (1908) Художествено училище в Петербург, учи живопис при проф. Н. Рьорих и после (1909-1910) взема уроци при Анджело Анк и Петер фон Холм в Мюнхен. Георгиев странствува по света, обикаля много европейски и др. страни, живее твърде усамотено, сам се чувствува скитник и самотник, и всичко това се отразява на творчеството му.
Майстор на линията, той създава творби с подчертано философско -лиричен
характер
.
За своите картини използува цветни моливи, пастел и техника, напомняща мокрото фреско, За известно време се установява в Швейцарските Алпи и създава първите си творби, наситени с настроение на самотност: „Ave Natura" (1914), „Зима" (1914), „Скитникът и неговата сестра" (1919) и др. През 1920 г. се установява в Рим. С голямо професионално майсторство и дълбок психологизъм създава сборните протрети „Семейство Селла ди сан Джиролано" (1920), „Троен портрет" (1924), портрет на майка си - „О, donna, Sante Madre mia" (1924), на Робиндранат Тагоре (1926, три варианта), на писателя Джовани Папини, на Алберт Айнщайн (1928), и др. През 20-те години Борис Георгиев урежда две самостоятелни изложби в София (1922,1928), комплектувани предимно от портрети на български писатели и др.
към текста >>
30.
2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Противоречията що по някой път се явяват в живота, за оня, който разбира вътрешния смисъл, носят нещо добро за съгражданието на
характера
.
2. ПИСМОТО НА УЧИТЕЛЯ Писмото на Учителя до Цветана Щилянова в Париж е изпратено препоръчано от Боян Боев с адрес ул. „Опълченска" 66. То е отговор на писмо на Цветана до Учителя, изпълнено с тъга, безизходност и даже отчаяние, сполетяло я в Париж. Тя поднася молбата си за съвет и помощ. Ето отговорът Му: Любезна Цветана Щилянова, Има една светла страна на живота, която трябва да се учи с голямо усърдие и постоянство, докато се постигне желания идеал на човешката душа.
Противоречията що по някой път се явяват в живота, за оня, който разбира вътрешния смисъл, носят нещо добро за съгражданието на
характера
.
Вяра жива светла и добри мисли в Оногова, който направлява съдбините на разумните същества, всичко се постига. Провидението сега влага във вас нещо добро и ценно, което за бъдеще ще ви бъде потребно. Всички добри, благочестиви, велики хора от началото и до сега са минали по същия път на самовъзпитание, на труд, работа и разумно търпение. Живей със светли мисли за бъдещето, и пътят ти ще се уясни постепенно. Постоянно отправяй сърцето си към извора на Божията мъдрост и мракът ще се премахне от пътя, по който вървиш.
към текста >>
31.
5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Написано е на пишуща машина, накрая Учителят се е подписал със своя
характерен
подпис.
Ако случайно открия нещо, ще Ви пиша. 17. Не, няма. 18. Да, единствено писмо, изпратено ми в Париж. Преди години Петър Филипов ме помоли да му го дам, после ми го върна, като каза, че то няма никаква стойност, че то е съставено напълно от Боян Боев, когато сме имали задачата да напишем най-хубавото писмо. Наистина, всички мисли в него са взети от беседите или по-право, се срещат и в беседите.
Написано е на пишуща машина, накрая Учителят се е подписал със своя
характерен
подпис.
Но съдържанието на писмото е напълно отговор на моето, в което му бях писала, че пред голямото изкуство, което срещнах в Париж, в музеите, се чувствам обезкуражена, почти отчаяна. Това писмо ми вдъхваше вяра и импулс за работа. То за мене е скъп спомен, но в момента не го намерих. Когато и да е, ще Ви го предам. (Забележка: Писмото е писано лично от Учителя.) 19.
към текста >>
Имах 1-2 рисунки, по-големи, които обхващаха почти целия салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка, другата вдигната с изправени пръсти -
характерен
жест, който ще видите по много снимки.
(Отговори по първия въпросник - забележка от М.М.) Всички скици са оригинални - не съм ги прерисувала. Скицник нямам. Скиците правех върху бяла хартия с размери приблизително около 9 см. на 12-14 см. (Може би те са откупени от вас). 14.
Имах 1-2 рисунки, по-големи, които обхващаха почти целия салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка, другата вдигната с изправени пръсти -
характерен
жест, който ще видите по много снимки.
Пред Него е разтворена Библията. Къде са те? Предполагам, че съм ги предала на Петър Филипов. А) За брат ми: светло бъдеще, много надарен технически - наистина, от малък джобът на престилката му е тежал от чукченце и пирони, които забива навсякъде, където намери място. Още 18-годишен започна да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството ни, а по-късно създаде фабрика за разни изделия, чрез която се прехранваха 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селяни и селянки.
към текста >>
32.
6. ОПИТ ЗА БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Писмото било написано на пишуща машина и било подписано с
характерния
подпис на Учителя.
За портрета на Учителя: Оригиналът е един. Рисуван е с пастелни бои върху френска хартия „Canson" с приблизителни размери 50/65, сиво-бежова с дата около 20 февруари. Скиците никога не била прерисувала. Направила е много копия за салоните на разните братства в провинцията, както и за частни лица, но доста от тях били унищожени. Имала едно единствено писмо, изпратено от Учителя в Париж.
Писмото било написано на пишуща машина и било подписано с
характерния
подпис на Учителя.
Съдържанието на писмото било напълно отговор на нейното, в което била писала, че пред голямото изкуство, което срещнала в Париж, в музеите, се чувствала обезкуражена, почти отчаяна. Полученото от Учителя писмо й вдъхнало вяра и импулс за работа. То е за нея скъп спомен. 7. След портрета рисувала много скици с молив по време на беседа. Често под рисунката записвала по няколко думи, отговарящи на изражението на лицето (думи, които е произнасял в момента).
към текста >>
Имала 1-2 рисунки, по-големи, които обхващали почти целия Салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка другата издигната с изправени пръсти -
характерен
жест, който може да се види на много снимки.
" Рисувани отдалече, не всички имали прилика, но имало и много сполучливи. Били доста на брой, около 15-20, а може би и повече. Нямала скицник. Скиците е правила на бяла хартия с размери около 9 см. на 1214 см.
Имала 1-2 рисунки, по-големи, които обхващали почти целия Салон, с нахвърляни леко седналите в полукръг слушатели, а Учителят с лупа в едната ръка другата издигната с изправени пръсти -
характерен
жест, който може да се види на много снимки.
Пред него е разтворена Библията. 8. Учителят бил казал на брат й, че го очаква светло бъдеще, че е много надарен - наистина още от малък джобът на престилката му е тежал от чукченца и пирони, които забивал навсякъде, където намери място. Още от 18-годишен започнал да произвежда различни неща, поради липса на средства за семейството им, а по-късно създал фабрика за разни изделия, която фабрика прехранвала 80-120 души, хора за друго некадърни, прости селянки и селяни. Всички много го уважавали и обичали. 9. За сестра й: „Че има много дарби, но да пази дробовете си!
към текста >>
33.
8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
За Гради и Атанас не остана място, ще Ви пиша само, че те са от едно Айтоско село, пак от нашите среди,
характерна
за тях беше голямата привързаност към майка им и един към друг.
" Тогава отива у дома, взима боите ми, триножник, донася всичко. Помолих го да ми позира. Скиците, които направих за подготовка на портрета, бяха толкова интересни, че една от тях ми послужи за портрета на д-р Стоян Джуждев, музиколог, завършил в Париж, също от нашите среди. Неотдавна го честваха, по телевизията, показаха него и портрета (той си го откупи), по-късно му направих още един портрет, с пастелни бои, той вече възрастен, облечен в бял костюм, като го честваха стоеше седнал, недочуваше, а като става да се поклони, държаха го двама здрави негови студенти. И за този портрет идеята беше от Асенча.
За Гради и Атанас не остана място, ще Ви пиша само, че те са от едно Айтоско село, пак от нашите среди,
характерна
за тях беше голямата привързаност към майка им и един към друг.
Баща им загива на фронта като прост войник, от сътресението тя оглушава, Атанас се научава да шие, беше много сръчен, а Гради започва да работи като комисионер. Печели, носи им подаръци. Тя се радва, целува ги. Дошли са в София, за да са близо до Учителя, за утеха. Повече в последното писмо.
към текста >>
34.
2) Второ тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Човек с
характер
е този, който винаги запазва своята първична идея.
2) Второ тефтерче Сряда, вечер, 7.111.1928 г. Първите философи се различават със своите схващания за вселената. Всички данни, условия, които са необходими за един разумен живот, трябва да се взимат предвид. Първата линия (фиг. 1) - това е първата основна идея у човека.
Човек с
характер
е този, който винаги запазва своята първична идея.
Вселената е съградена върху мисълта на две разумни същества. Свободен е човек само когато се движи между две точки - той е свободен. Движи ли се между три - той не е свободен (фиг. 2). Ако имаш един приятел, една жена - свободен си - но имаш ли повече, не си свободен. Нашите страдания се дължат на най-дребнава причина.
към текста >>
Човек трябва да има благороден
характер
, широка душа, ...да прощава винаги!
Няма по-красиво състояние от присъствието на Божествения Дух. Туй Великото, което може да осмисли вътрешния живот, да ви свърже с всички велики същества, туй, което ни прави безсмъртни, е Божественият Дух, който носи живот. Разумният човек се отличава с любов, който през каквито условия и да премине, неговата любов остава неизменна. Да любиш някого, значи да му помогнеш да развие своите дарби, всичко благородно в себе си. Онова вдъхновение, онова състояние, което във всички моменти на твоя живот остава неизменно - то е Божественото в тебе, върху него ти трябва да градиш своя живот и след всеки грях, който извършваш, ако то пак се явява, това значи борба със злото.
Човек трябва да има благороден
характер
, широка душа, ...да прощава винаги!
Във всинца ви трябва да се зароди желанието да работите и в най-малките си работи да бъдете възвишени и благородни! Слугувайте на човечеството, на себе си, на Божественото в себе си! Всякой един човек, в каквото и направление да върви, насърчи го - нека вредом да има радост и доволство! * * * Сряда вечер, 11.IV.1928 г. С кой процес започва животът?
към текста >>
Той дири живописното и
характерното
, независимо от предписанията на църквата.
* * * Сряда, 16 май 1928 г. Гойя - изучавал, проповядвал на много художници, като проучавал какво те мислят върху човека и живота, така се е избавил от чужди влияния. В неговите работи личи хумор и тънка наблюдателност, особена близост към народния бит. Сребристи и златисти багри, напластени нежно червеникави, сивкави и синкави бои в потрета на един военен. Дамски портрети - особен майстор бил на тях.
Той дири живописното и
характерното
, независимо от предписанията на църквата.
Няколко картини на тореадори и пикадори. Гойя е и майстор на цялата природа - одушевена и неодушевена. Картини, с които бичува обществени недъзи, а особено управлението, поради което бил принуден да напусне Мадрид и Испания, и да се посели в Бордо, гдето изработил нова сюита картини от този род. * * * Французко изкуство Миниатюристи... 16-то столетие. Архитектура - градеж на замъци - национални особености.
към текста >>
35.
3) Трето тефтерче
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Този триъгълник (образуван от корена на носа и външния ъгъл на орбитата, както и хоризонтала през устните на човека) определя силата на човешкия
характер
, (фиг.
Чети полека, мисли бърже! Във физическото поле бъди муден, мудно чети, а пък бърз ще бъдеш в своята мисъл. В Божествената наука всички трябва да станат вещи. Каквото е в сърцето, е хубаво, но не всичко трябва да се показва, не всичко може да се изкаже. Всеки образ трябва да бъда верен (за рисуването).
Този триъгълник (образуван от корена на носа и външния ъгъл на орбитата, както и хоризонтала през устните на човека) определя силата на човешкия
характер
, (фиг.
6) По-голям триъгълник - морално устойчиви, творчески хора. Широка брада - застъпен е физическият свят. Заострена брада - застъпен е умът. Като се свържем с първичната причина, тя ще ни даде най-добрия начин да изменим своя живот, да разрешим своите мъчнотии. * * * Сряда, сутрин, 7.XI.1928 г.
към текста >>
36.
Б. ОТ ТЕТРАДКИТЕ НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Тя дава устойчивост на
характера
.
Челюстите на моралния тип не трябва да бъдат много подадени навън, че да образуват една крива линия. Важни са дължините на двете линии: от окото до ухото и от темето до ухото. Първата линия определя силата на ума, а втората - интензивността на моралните чувства. Лицето трябва да е много сплескано - пасивните типове, а моралният човек е умствено и духовно чрезмерно активен, той е готов на всяка услуга, той не е индеферентен, той е умен, знае да направи всяко нещо точно на времето си. Широчината на скулите и лицето изобщо не трябва да е много малка.
Тя дава устойчивост на
характера
.
Но пък много широките лица са много консервативни. Скулите представят чувствата на човека, с които той разполага, от носа надолу - волевият човек. От челото на човека пък съдим за неговия умствен калибър, как е развит той умствено, брадата показва как е развита волята у човека. В един морален тип, като се раздели лицето на три части - чело, нос и брада, те трябва да имат еднакви размери. Ще работите върху себе си!
към текста >>
И ако вие сте доблестен, ако имате
характер
, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на тази малка светлинка във вашето съзнание.
Божественото от човешкото съзнание бихме могли да различим, като погледнем в себе си - в човешкото съзнание има едно малко колебание (затова именно човек е постоянно недоволен от себе си); но човек усеща и другото, висшето съзнание в себе си, което всякога е тихо и спокойно. И когато човек е развълнуван, обезсърчен, тази малка светлинка - Божественото съзнание, казва на човешкото съзнание: Не бой се, всичко ще свърши добре! И ти чувствуваш дълбоко в себе си едно спокойствие. ...Ти ще станеш човек! " Истинският Учител ще ви покаже малката светлинка.
И ако вие сте доблестен, ако имате
характер
, ако имате воля да се движите, ще вървите по линията на тази малка светлинка във вашето съзнание.
Като се движите по тази линия, ще се намерите във възможностите на друг един свят. В тази светлинка вие имате вече нещо реално. Към нея ще погледнете в най-големите бури на живота си. Тя ще ви допринесе нещо повече, отколкото всичките други блага, които сте имали. Свети ли тази малка светлинка във вашето съзнание... вие бъдете уверени, че нищо не е в състояние да ви извади от този път.
към текста >>
Светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за
характера
и дългия му живот.
Тя е една постоянна светлина, която мъжделее слабо, но всякога свети. 4) ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА Ill-та година, IX-та лекция 16.XII.1923 г. Какви пътища изобщо обича сърцето? - Гладките пътища. От посоката на лъча, излизащ от човешкото око, дали е нагоре или надолу и от ъгъла, който той образува, зависи моралната сила на човека.
Светлината е един от великите фактори не само за умственото развитие на човека, но и за
характера
и дългия му живот.
Червеният цвят се образува от излишък, той е резултат на неизползвана енергия. Ще се стремите да дадете на лицето си правилен, естествен израз... Ще се пазите от всички неестествени гримаси. От очите ви трябва да излизат дълги, непреривни лъчи от светлина, които да отиват до обекта или до вашия приятел. Зеленият цвят предразполага човека към фантазиране, а с това той става мързелив. Ето защо на окултните ученици се препоръчват зимните екскурзии, за да трансформирате състоянията си.
към текста >>
37.
16. ИЗЛОЖБА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА
,
Цветана Щилянова
,
ТОМ 13
Все тази академичност е, която се хвърля на очи и в техниката, и в баграта, и която
характеризира
всяка нейна работа като завършено цяло, като единно художествено произведение.
- своята първа самостоятелна изложба. Съдържанието на тази изложба се запълва предимно от портрети, писани с маслени бои или с пастел. Остатъкът от съдържанието запълват натюрморти, няколко скици и миниатюрни композиции и пейзажи и десетина копия от картини на Рембранд, Рубенс, Ван Дайк и др. Ако натюрмортът, скиците и миниатюрите могат да свидетелствуват за интересите и настроенията на художницата, ако копията от големите майстори на Европа могат да свидетелствуват за школовката на художницата в чужбина, както и за склонността й към сюжети и изразни живописни средства, същността и стихията на Щилянова са безспорно заложени в портрета. Реалистична натура, възприемаща света такъв, какъвто се чертае пред очите й, със свой дух, Цветана Щилянова е поклоница на академичното и в рисунъка, и в постройка и в съотношение на елементите на картината.
Все тази академичност е, която се хвърля на очи и в техниката, и в баграта, и която
характеризира
всяка нейна работа като завършено цяло, като единно художествено произведение.
Но светът на художницата, който е светът на човека във всички негови възрасти, не е само багрово и рисунъчно съществуване, ценно само като красота или само като декоративна същност, а преди всичко един дух, един мир идеен и емоционален. И тъкмо този мир, съчетан с веществения му израз - живият човек, е свежата струя в портретната живопис на Цветана Щилянова. Разбира се, като всички творци и тя е задължена да плаща понякога данък на професионалното в изкуството. А този данък е особено тежък и неизбежен най-много за портретистите, които в бедни страни главно трябва да изхождат и от вкуса на моделите.
към текста >>
38.
3. ЮБИЛЕЙНАТА ИЗЛОЖБА 1980 г.
,
Борис Петров Шаров
,
ТОМ 13
Това е времето, когато вече са преодолени етнографските увлечения,
характерни
за ранния период на съвременната българска живопис; когато навеите на сецесиона и символизма вече са заглъхнали; време, в което се разгръща едно ново, демократично отношение към портрета - противопоставяне на външно репрезентативния официален, салонен портрет и изтъкване на преден план психологическата
характеристика
на образа.
Юбилейната изложба на Борис Шаров ни открива отново сериозното творчество на този задълбочен и скромен художник. Показаните живописни платна разкриват големите му възможности предимно в областта на интимния психологически портрет. Несъмнено една ретроспективна изложба ни задължава да хвърлим поглед назад в годините; и когато днес оценяваме тези творби, не може да не ги отнесем към времето, в което са създадени; само така можем да почувствуваме тяхното въздействие, да открием истинската им стойност. Роден на 19 август 1894 г. в Батак, Борис Шаров завършва живопис в Софийската художествена академия при професор Стефан Иванов.
Това е времето, когато вече са преодолени етнографските увлечения,
характерни
за ранния период на съвременната българска живопис; когато навеите на сецесиона и символизма вече са заглъхнали; време, в което се разгръща едно ново, демократично отношение към портрета - противопоставяне на външно репрезентативния официален, салонен портрет и изтъкване на преден план психологическата
характеристика
на образа.
Време, в което се формират различни идейно-естетически явления и нови пластически концепции. Верен на натюрела си, Борис Шаров възприема от своя професор предпочитанието към ония образи, които излъчват спокойствие и чистота, духовно равновесие; затова неговите творби понякога ни отвеждат към нашия възрожденски портрет, но винаги наситени с ново емоционално съдържание. Така в продължение на години художникът създава поредица от портрети не само на свои близки, но и на редица културни и обществени дейци. Някои от тях той излага както на времето в изложбите на дружество „Съвременно изкуство", така и в Общите художествени изложби от последните години. Син на селото, Борис Шаров често се връща към теми и образи от народния бит.
към текста >>
Неговото остро око винаги успява да открие
характерното
, неповторимото, често с непогрешима обективистичност.
Любовта към родния край, съдбата на неговите хора често го връщат там, защото именно от него изкуството му черпи живителни сокове. Така през 1950-1951 г. се ражда голямата графична портретна серия - образи на много ятаци от Батак на отряда „Антон Иванов", доживели народната победа. Вещ рисувач, Борис Шаров благоговее пред природата. Той рисува изключително по натура.
Неговото остро око винаги успява да открие
характерното
, неповторимото, често с непогрешима обективистичност.
И ако сега трябва да направим оценка на онези идейно естетически моменти, които най-точно характеризират изкуството му, отново ще наблегнем на онзи подчертано дълбок хуманизъм, на онзи стремеж към вътрешна красота и духовна извисеност, от които е проникнато цялото творчество на художника. И на още един момент. Както при всеки сериозен творец, изкуството на Борис Шаров претърпява развитие. Творбите от последните години съвсем ясно показват тази еволюция във възгледа на художника както по отношение на психологическото тълкуване на образа, така и при пластическото осъществяване. Той разкрива верните и трайни състояния с още по-дълбоко проникновение, с едно избистряне на тона, все по-точно степенуване и пластически диференциран в цялостния живописен градеж.
към текста >>
И ако сега трябва да направим оценка на онези идейно естетически моменти, които най-точно
характеризират
изкуството му, отново ще наблегнем на онзи подчертано дълбок хуманизъм, на онзи стремеж към вътрешна красота и духовна извисеност, от които е проникнато цялото творчество на художника.
Така през 1950-1951 г. се ражда голямата графична портретна серия - образи на много ятаци от Батак на отряда „Антон Иванов", доживели народната победа. Вещ рисувач, Борис Шаров благоговее пред природата. Той рисува изключително по натура. Неговото остро око винаги успява да открие характерното, неповторимото, често с непогрешима обективистичност.
И ако сега трябва да направим оценка на онези идейно естетически моменти, които най-точно
характеризират
изкуството му, отново ще наблегнем на онзи подчертано дълбок хуманизъм, на онзи стремеж към вътрешна красота и духовна извисеност, от които е проникнато цялото творчество на художника.
И на още един момент. Както при всеки сериозен творец, изкуството на Борис Шаров претърпява развитие. Творбите от последните години съвсем ясно показват тази еволюция във възгледа на художника както по отношение на психологическото тълкуване на образа, така и при пластическото осъществяване. Той разкрива верните и трайни състояния с още по-дълбоко проникновение, с едно избистряне на тона, все по-точно степенуване и пластически диференциран в цялостния живописен градеж. Не можем да не споменем тук и за голямата серия от автопортрети, която в продължение на години художникът постоянно обогатява.
към текста >>
39.
10. МИСЛИ ПО ПОВОД ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА, ИВАН ТРИЧКОВ И ПРЕСЛАВ КЪРШОВСКИ
,
Цветана Симеонова
,
ТОМ 13
Представила е три картини жетва, които са от различен
характер
.
Изразен е нейният стремеж към него. Дрехите са в хармония с основната идея: тъмносиня рокля, обшита горе с небесносини звезди и с наметнат бял шарф, бродиран с рози. Всичко това символизира вътрешния душевен свят. Синият цвят в случая изразява стремежа на човешката душа към вечното, непреходното, абсолютното. И в другите си портрети тя е работила в този дух.
Представила е три картини жетва, които са от различен
характер
.
Едната от тях представя един вид молитвеното, благоговейното настроение на човека в ранен утринен час пред великите творчески сили на природата. Едната жетварка държи сърп, а зад нея стар мъж и стара жена, но всички в молитвено състояние. Зад тях се очертават виолетово-сини планини. Тук виждаме как художничката чрез краските на фона допълва и усилва основната идея на картината, понеже виолетовата и синя краски говорят за мистично, религиозно състояние. Другата картина „Жетва" представя съвсем друга идея.
към текста >>
40.
1. ПЪТ В ЖИВОТА
,
Преслав Кършовски
,
ТОМ 13
Към
характерно
българската му чувствителност и култура в идейно-творческите му отношения към демократични и революционни традиции в изкуството, в живота и борбите на народа против капиталистическия и фашистки гнет, преминава и преживяното от него, и придобитото от духовното богатство на братската страна.
На това дружество той е един от първите секретари. През същото ваканционно време Александър Жендов и група прогресивни художници, между които и Преслав Кършовски, основават Съюза на дружествата на художниците. Преслав Кършовски е дългогодишен секретар на този Съюз. След изтичане на учебната му ваканция, той отново се връща във Варшава, за да продължи по-нататък следването си. В България Преслав Кършовски се завръща в 1934 г.
Към
характерно
българската му чувствителност и култура в идейно-творческите му отношения към демократични и революционни традиции в изкуството, в живота и борбите на народа против капиталистическия и фашистки гнет, преминава и преживяното от него, и придобитото от духовното богатство на братската страна.
Вичо Иванов Източник: Иванов, Вичо. Преслав Кършовски - София: Бълг. художник, 1971 г.-с. 5-6.
към текста >>
41.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 1-50
,
ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
37.
Характер
. Ученикът има
характер
, когато не изменя Любовта си.
Няма по-хубаво нещо за ученика от нея! 35.Божествената Любов. Моралът на ученика е Божествената Любов! 36.Растене. Под слънчевите лъчи цветята цъфтят и плодовете зреят. Душата на ученика расте само в Божията Любов!
37.
Характер
. Ученикът има
характер
, когато не изменя Любовта си.
Мени ли я, той няма Любов. 38.Свобода. В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава страхът изчезва и у него настъпва дълбок мир. Той е свободен. 39.Девствена душа.
към текста >>
42.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 51-100
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
С нея ти разработваш и градиш своя
характер
. 90.Мото.
Когато ученикът добие Чистота, озарява го Първият Лъч на Любовта. Тогава пред него се очертава светлият живот на Великите души, за който е предназначена човешката душа. Това Бог сам прави. „А тям Бог откри." 89.Пази. Пази Свободата, която Бог ти е дал.
С нея ти разработваш и градиш своя
характер
. 90.Мото.
Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му! 91.Своя живот. Изворът, който извира от върховете, напоява всичко по пътя си. Ако искаш да помогнеш на човечеството, изправи своя живот! Тогава ти постъпваш по закона на извора. 92.Търпение.
към текста >>
43.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Трябва да има
характер
и да познава същината на Вечното Добро. 170.Реалността.
Ученикът трябва да има не само морален стремеж, но и морален устой. 168.Опитност. Ученикът трябва да се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на другите. С това той влиза в пътя на обединяващата Любов. 169.Същината. Човекът е колективно същество. Той трябва да съзнава, че е образ и подобие на Бога.
Трябва да има
характер
и да познава същината на Вечното Добро. 170.Реалността.
Не се спирай на нищо вън от тебе, до като не изучиш себе си. Когато ученикът познае реалността в себе си, той разбира реалността, която лежи в основата на цялото битие. 171.Раждане от Духа. Ученикът трябва да се роди по Дух. Тогава той се издига над временното, и за него няма вече противоречия на земята.
към текста >>
191.Обещанието. Ученикът всякога трябва да удържа обещанието си, за да развие устоите на своя
характер
. 192.Бог.
Чистотата е условие за всички постижения. Само чистият прекрачва портите на Висшето Знание! Ученикът трябва да бъде чист. - Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света!
191.Обещанието. Ученикът всякога трябва да удържа обещанието си, за да развие устоите на своя
характер
. 192.Бог.
- Не Бой се! Бог е неизменяем! Той на всичко дава добра отрада. 193.Реалното. Най-реалното за ученика трябва да бъде стремежът му към идеалното. 194.Светлина. Светлина трябва да има в живота ти!
към текста >>
Макар да дойдат противоречиви условия, той не губи
характера
си. 196.Влиянията.
При нея нещата растат. Светлината е храна за ума. 195.Хармония. Първата работа на ученика е да възстанови хармония в себе си. Това е съзвучието между мислите, чувствата и постъпките. Това е вътрешната музикалност, която изпълва душата на ученика.
Макар да дойдат противоречиви условия, той не губи
характера
си. 196.Влиянията.
Ученикът избягва влиянието на преходния свят, додето укрепне. 197.Правилно разбиране. Ученикът трябва всичко да разбира правил- но. Това ще му даде истинските методи за дейност. Той не трябва да си създава сам страдания от кривото схващане на нещата.
към текста >>
44.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Ученикът трябва да се кали в страданията, за да придобие
характер
, който да устои на смъртта.
Законът гласи: Без Любовта ти ще съгрешиш. С Любовта ще изправиш погрешката си. 285.Писаните закони. Законите и правилата на ученика са писани вътре в него. Отвън той няма никакви писани закони. 286.Страданията.
Ученикът трябва да се кали в страданията, за да придобие
характер
, който да устои на смъртта.
Мислено преживей страданията на Христа; тогава ще се калиш в тях. При страданията ученикът дълбоко в себе си живее в радостта. - Защото обича и знае, че има Един, Който го обича. Никой не може да понесе страданията, ако няма Любов! 287.Характер. Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, то е характер.
към текста >>
287.
Характер
. Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, то е
характер
.
Ученикът трябва да се кали в страданията, за да придобие характер, който да устои на смъртта. Мислено преживей страданията на Христа; тогава ще се калиш в тях. При страданията ученикът дълбоко в себе си живее в радостта. - Защото обича и знае, че има Един, Който го обича. Никой не може да понесе страданията, ако няма Любов!
287.
Характер
. Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, то е
характер
.
Ученикът не трябва да се оправдава, а да остави Учителят му да го оправдае, ако намери за добре. 288.Страданието на ученика. Най-строгият съдия е вътре в самия човек. Най-голямото страдание, което съществува за един ученик, е когато той съзнава, че не е направил това, което Бог му е казал. 289.Страдания. Само когато издържиш страданията правилно, те ще те издигнат на една висота, за да можеш да вървиш по-нататък във Вечния Път.
към текста >>
45.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 401-450
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя
характер
. 416,Учение.
Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си. 414.Благодарност. Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученикът да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. 415.Естественост.
Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя
характер
. 416,Учение.
Най-важното за този, който е гладен, кое е? Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика! Всичко друго е второстепенно заради него. Ученикът почва от семето, а светът търси градина с плодове.
към текста >>
46.
I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 451-500
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в
характера
си.
Всичко ученикът върши по вътрешна свобода! 493.Малкото. Ученикът се изпитва в малкото; щом той е внимателен в малкото, ще получи многото. 494.Силните преживявания. Силните преживявания на ученика трябва трябва да бъдат вътрешни; едва да проличат от вън. Тогава той се ползува. 495.Дълбочина.
Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в
характера
си.
Без нея той не може да устоява. Тя е необходима за характера му; тя носи свежест. Дълбочината - това е съдържанието на нещата, а големината означава формата. Чувствата могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и интензивни. Интензивност - това е четвърто измерение вече.
към текста >>
Тя е необходима за
характера
му; тя носи свежест.
494.Силните преживявания. Силните преживявания на ученика трябва трябва да бъдат вътрешни; едва да проличат от вън. Тогава той се ползува. 495.Дълбочина. Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в характера си. Без нея той не може да устоява.
Тя е необходима за
характера
му; тя носи свежест.
Дълбочината - това е съдържанието на нещата, а големината означава формата. Чувствата могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и интензивни. Интензивност - това е четвърто измерение вече. 496.Добрият ученик. Ученикът не трябва никога да критикува пос- тъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик.
към текста >>
47.
ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Имай
характер
!
Разумност, светлина и и любов. след N107 В познаване на великите закони на Битието се заключава разумността или разумното на- чало. Колкото по-голямо е знанието, толкова по-голяма е и светлината. Дето е светлината, там е и Любовта. Светлината се проявява само при Любовта, а Любовта се проявява само при светлината.
Имай
характер
!
след N112 Имай характера на твърдата материя, без да се втвърдявате; имайте характера на водата, без да се изпарявате; имайте характера на въздуха, без да се люлеете на различни страни; имайте характера на светлината, без да се страхувате, че някой може да ви помрачи. Бъдете свободни в мисълта, в чувствата и в постъпките си, но не своенравни. Това значи: където минеш, никого да не закачиш; никого да не раздразниш, никого да не предизвикаш. Свободата включва в себе си търпение. Тайната на числата.
към текста >>
след N112 Имай
характера
на твърдата материя, без да се втвърдявате; имайте
характера
на водата, без да се изпарявате; имайте
характера
на въздуха, без да се люлеете на различни страни; имайте
характера
на светлината, без да се страхувате, че някой може да ви помрачи.
след N107 В познаване на великите закони на Битието се заключава разумността или разумното на- чало. Колкото по-голямо е знанието, толкова по-голяма е и светлината. Дето е светлината, там е и Любовта. Светлината се проявява само при Любовта, а Любовта се проявява само при светлината. Имай характер!
след N112 Имай
характера
на твърдата материя, без да се втвърдявате; имайте
характера
на водата, без да се изпарявате; имайте
характера
на въздуха, без да се люлеете на различни страни; имайте
характера
на светлината, без да се страхувате, че някой може да ви помрачи.
Бъдете свободни в мисълта, в чувствата и в постъпките си, но не своенравни. Това значи: където минеш, никого да не закачиш; никого да не раздразниш, никого да не предизвикаш. Свободата включва в себе си търпение. Тайната на числата. след N116 123 - Божественият свят.
към текста >>
48.
ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
след N 347 Разумните страдания смекчават
характера
на човека, внасят нещо благо в него.
Астрологически лошите аспекти на плане- тите, под чието влияние може да попадне човек, показват, че той е влязъл в област, населена с негови неприятели, които го дебнат, за да го оберат, да вземат нещо от него. Трите стремежа. след N 335 Първият стремеж на Духа е към живота. Вторият стремеж на Духа е към знание, към мъдрост. Третият стремеж на Духа е към свобода.
след N 347 Разумните страдания смекчават
характера
на човека, внасят нещо благо в него.
Любов и милосърдие. към N355 Любовта изключва смъртта, обезсърчение- то, страданието. Тя има висок идеал, вследствие на което не познава сълзите, падането, мъчнотиите. Любовта ражда живота. - Кои са пелените на живота?
към текста >>
49.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 541-560
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Да имаш
характера
на въже, което може да се огъва, но да не се къса.
Заради Бога. 556 Заради Бога: не казвам да израстнеш, но казвам: Да израстне Божественото у теб. Заради Него, а не заради теб, т.е. ти си ти - тъй заради Бога. Неизменен. 557 Колко е велико човек, след като се измени всичко наоколо му, той да остане неизменен.
Да имаш
характера
на въже, което може да се огъва, но да не се къса.
Опорната точка. 558 Животът за разумните същества е това, което е водата за организмите. Едно нещо трябва да придобиете - опорната ви точка да се не мени. Достойнство. 559 Едно нещо трябва да придобиете - опорната ви точка да се не мени. Всички хора се обиждат, обидата иде от накърняване на човешкото достойнство, а достойнството на човека е да мисли.
към текста >>
50.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 641-660
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
650 Младите трябва да развиват най-първо хармонична естественост на своя
характер
.
„Аз зная". 649 Някой казва: „Аз зная." Може да знаеш само когато се проектираш и живееш в цялата природа. Един човек страда - ако ти се проектираш, че с него страдаш, ще знаеш. Инак ще имаш само предположения. За младите.
650 Младите трябва да развиват най-първо хармонична естественост на своя
характер
.
Как използувате разумните сили, които са вложени в този организъм. Кое е най-важното за младите? Съвременните хора искат да им се даде една градина пълна с плодове, готова. Лъжливото е там, че такива градини ги няма на земята. Вий гледайте да се поляризирате, а не да се демагнетизирате.
към текста >>
51.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 701-720
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Туй е
характер
.
Който е страдал, той е як. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт." Какво е чувствувал Той в себе си? Въпросът е да влезеш, да преживееш туй което Той е преживял. Какви страдания силни преживява Той! Да минеш през едно положение, без да си виновен и да свършиш живота си като виновен, без да се оправдаваш.
Туй е
характер
.
Туй е едно посвещение. Три правила: 711 1. Когато ближният ти пада, прояви любовта си. 2. Когато ти не сполучиш, прояви надеж- дата си. 3. Когато Бог те наказва - прояви вярата си.
към текста >>
52.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 881-900
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Като погледнеш човешките очи, трябва да видиш един
характер
, като един чист извор.
888 Ако искаш да придобиеш постоянство - дойде ти на ума да направиш нещо, направи го веднага! Не отлагай! Всяко добро начинание, колкото и да е малко, не го отлагай. Човешкото тяло. 889 Радвайте се на вашата глава, на вашите очи, на вашите ръце, на вашето тяло.
Като погледнеш човешките очи, трябва да видиш един
характер
, като един чист извор.
Такъв поглед трябва. Най-важното. 890 Да се радва човек на онези богатства, които са вложени от хиляди поколения в тялото му. Да се радва на онези чувства, вложени в сърцето му. Да се радва на онези мисли в ума му. Да се радва ида ги обработва.
към текста >>
53.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 941-960
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Една тъмна зона има да се мине и скоро е.
Характер
.
942 Всичко в света действа за добро. Доброто е вземало надмощие, злото е излязло на повърхността на човешкия живот. Бог ще го хване и туй зло, което днес ни мъчи, за бъдеще ще ни бъде добър слуга. Бог е над всичко и дяволът върши неговата воля. И трябва да знайте, че бъдещето, което идва, е светло.
Една тъмна зона има да се мине и скоро е.
Характер
.
943 Величието на човека седи в проявлението на неговия характер. Житното зърно. 944 Житото е слънчев плод. Трябва да изучавате житните зърна. Житото е дошло да прогресира в света.
към текста >>
943 Величието на човека седи в проявлението на неговия
характер
.
Доброто е вземало надмощие, злото е излязло на повърхността на човешкия живот. Бог ще го хване и туй зло, което днес ни мъчи, за бъдеще ще ни бъде добър слуга. Бог е над всичко и дяволът върши неговата воля. И трябва да знайте, че бъдещето, което идва, е светло. Една тъмна зона има да се мине и скоро е. Характер.
943 Величието на човека седи в проявлението на неговия
характер
.
Житното зърно. 944 Житото е слънчев плод. Трябва да изучавате житните зърна. Житото е дошло да прогресира в света. Това са първите стъпки на жертвата.
към текста >>
Едно житно зърно, като го изяде какъвто и да е човек, житното зърно изучава
характера
му. Правило.
944 Житото е слънчев плод. Трябва да изучавате житните зърна. Житото е дошло да прогресира в света. Това са първите стъпки на жертвата. В тази жертва те носят Божествения живот, който раздават и като раздават този живот, те се учат.
Едно житно зърно, като го изяде какъвто и да е човек, житното зърно изучава
характера
му. Правило.
945 Първото нещо, като станеш сутрин от леглото си, поеми една дълбока вдишка, 10-15 сек. И този въздух, като го пуснеш, кажи една хубава мисъл. Дишането показва, че е събудено съзнанието. „Аз живея и Бог живее в мен и всички праведни хора живеят в мен." Обновяване. 946 Като обича себе си, човек се обновява, и като обича ближния си, той се обновява, и като обича Бога, той се обновява.
към текста >>
54.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 961-980
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Ще минете през тези изпитания, за да се оформи
характера
ви.
Ти, за да станеш щастлив човек, трябва да станеш полезен на всички същества. Любовта. 962 Да имаш любов, ние разбираме да имаш връзка с източника на живота или да имаш връзка със съзнанието на Онзи, Който създаде света и Неговата светлина вътрешно да те озарява, при всички условия на живота. Единственото мощно лекарство, което лекува всички болести, това е Любовта, която излиза от Бога. Бог съжалява, че ние не използуваме Любовта Му за нашето щастие. Изпитанията 963 Всеки един от вас трябва да мине през големите изпитания на живота.
Ще минете през тези изпитания, за да се оформи
характера
ви.
Изпитанието е процес на растене. Сърцето расте, изпитанието е и за самото тяло. Като страда човек ще стане неуязвим за смъртта. Чрез страданията ние ще се домогнем до онова великото благо на Любовта. През всички страдания Бог е Който изпитва душите ни.
към текста >>
55.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1041-1060
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Космите - дебелината им, туй е във връзка [с]
характера
.
1050 Не мислете, че Бог само на вас говори, а на другите не говори. Вярвайте само когато един човек има твоята опитност. Усещате се радостни, че имате понятие за този вътрешен живот. Ако всички бихте имали знание, щяхте да се радвате. Има признаци: Дебелите вежди - обективният ум е развит.
Космите - дебелината им, туй е във връзка [с]
характера
.
Хубаво чело - хиляди поколения са работили. Хубав нос - този нос ти е даден да работиш. Тези уши ти са дадени да възприемаш звуковете както трябва. Аз бих желал всички хора да имат тази аура на светиите, да светят. Бог ви е пратил като деца с големи заложби. Училището.
към текста >>
56.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1201-1220
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Обработвайте добре мозъка си и когато говорим за
характер
, разбираме възпитание на човешкия мозък.
Добрият човек работи над себе си, той моделира себе си. Има степени на Добродетелта Икономия. 1216 Природата не обича разточителност. Природата обича икономия. Една мисъл на ден, но хубава.
Обработвайте добре мозъка си и когато говорим за
характер
, разбираме възпитание на човешкия мозък.
Три неща трябва да се възпитават у човека: човешкия мозък, човешките дробове и стомашната система. Свободата. 1217 Единствената свобода, която има човек, тя е в неговата мисъл, в неговите постъпки, в неговите чувства. Използувайте тази свобода. Верую. 1218 Вярвам в Тебе Господи, Който си ми говорил в миналото. Вярвам в Тебе Господи, Който ми говориш сега.
към текста >>
57.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1241-1260
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Втора идея ще дойде и в края на този живот ще се съберат всички Божествени идеи и по число, и по количество ще се определи
характера
на вашия живот.
Миротворците се наричат Синове Божии. Миротворството е една Божествена светлина, която излиза от този пламък, който я създаде. Идеите. 1256 Когато известна идея ни дойде, то е Божественото - Бог ни говори. Бог говори веднъж на ума, веднъж на сърцето. Не я ли възприемеш сега, Бог втори път не говори.
Втора идея ще дойде и в края на този живот ще се съберат всички Божествени идеи и по число, и по количество ще се определи
характера
на вашия живот.
Щом наследиш една Божествена мисъл, няма нещо по-велико. Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да дадем всичко и сили и време, докато ги реализираме. Абсолютно - послушание. 1257 Вложете като принцип - абсолютно послу шание - да бъдеш послушен само на Великото, на Бога да бъдеш послушен. Послушание, което носи знание и мъдрост.
към текста >>
58.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1281-1300
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Човек, който не може да влада своя ларинкс, не може да създаде
характер
в себе си. Хлябът.
Човек трябва да бъде музикален в мисълта си. В чувствата има един трепет, туй свещеното, то е един вид музика. Всеки един от вас трябва да пее. Най-малко в ума си да пее. „Ама, нямам глас." - Пей!
Човек, който не може да влада своя ларинкс, не може да създаде
характер
в себе си. Хлябът.
1285 Човек се храни не само с хляб, неговият ум и той се нуждае от здравословна храна и много хора заболяват умствено от неестествени идеи. Има идеи, които не реагират еднакво на всеки ум. Какво знаем. 1286 Когато говорим за Бога, ние не Го създаваме. Ние трябва да разберем какво?
към текста >>
59.
МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1401-1420
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
Ако се сприятелите с човек добър и щедър, след време взимате неговия
характер
.
1408 Човек, който има силен ръководител, добър ръководител, контролира езика си. Мислете добре. Чувствайте добре. Постъпвайте добре. 1409 Ако се сприятелите с човек, който е много упорит, след време ще станете като него.
Ако се сприятелите с човек добър и щедър, след време взимате неговия
характер
.
Ако обичаш един човек, който седи по-горе от теб, ще станеш като него. Ако обикнеш човек, който седи по-ниско от тебе, пак ще заприличаш на него. Ако обичаме Христа, трябва да мязаме на Него. Христос проповядва и днес. „Идете, аз ще бъда с вас до окончание мира." Когато обичаш някого Бог участвува.
към текста >>
60.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1681-1700
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
Ученикът има
характер
, щом не изменя любовта си.
Формула: 1692 Любовта на Христа в нас ще свърши всичко започнато. Най-добрата молитва. 1693 Да мислиш, че Бог е добър, че Бог е Любов, това е най-добрата молитва. Ученикът. 1694 Ученикът трябва да преживява всичко като душа, която люби Бога. Моралът на ученика е Божествената любов.
Ученикът има
характер
, щом не изменя любовта си.
Изменя ли я, той трябва да знай, че тя не произлиза от Бога. В света ние можем само да учим, а да го оправи може само Бог. Бог всичко е предвидил - нещата са точно определени. Истинската. 1695 Истинската благост е духовна. Истинската Любов е духовна. Бог.
към текста >>
61.
ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1821-1840
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
Ученикът има
характер
, щом не изменя любовта си.
Ученикът. 1821 Ученикът трябва да преживява всичко като душа, която обича Бога. Като душа, която люби Бога. Моралът на ученика. 1822 Моралът на ученика е Божествената Любов. Душата на ученика расте само в Божествената Любов.
Ученикът има
характер
, щом не изменя любовта си.
Изменя ли я, той трябва да знай, че тя не произлиза от Бога. Бог е единственото Същество, което можем да обичаме без сравнение. Блаженство е за ученика да се освободи от ограниченията на света. Ученикът е зает с друга работа. Упование. 1823 Който е уповал на Господа, никога не се е излъгал. Благословение.
към текста >>
62.
СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 21-40
,
Класа на Добродетелите, записани от Мария Тодорова
,
ТОМ 14
Характер
. 31 Ученикът има
характер
, щом не изменя Любовта си.
28 Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има съблазни за тебе. Божествената Любов. 29 Моралът на ученика е Божествената Любов! Божествената Любов. 30 Душата на ученика расте само в Божестве- ната Любов!
Характер
. 31 Ученикът има
характер
, щом не изменя Любовта си.
Мени ли я, той трябва да знае, че тя не произлиза от Бога. - Той няма Любов. За Бога. Свобода. 32 В душата на ученика винаги трябва да гово- ри Бог. Така той е свободен, страхът изчезва и в живота му настава един дълбок Мир.
към текста >>
63.
СВЕЩЕНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА I 81-100
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
86 Да имаме закона на Свободата в себе си, то значи да чувствуваш винаги, че душата ти може да работи и да бъде зидар на твоя
характер
.
85 Ученикът трябва да се стреми непреодолимо към чистота. Тогава той може да почувства Божията Любов. А веднъж я почувствувал, той ще направи разлика между живота, който хората имат и живота, който трябва да се живее. А без този стремеж към чистота, ученикът нищо не може да получи. „А тем Бог откри..." Свобода. Душа.
86 Да имаме закона на Свободата в себе си, то значи да чувствуваш винаги, че душата ти може да работи и да бъде зидар на твоя
характер
.
Себе си. 87 Ако искаш да помогнеш на човечеството, изправи своя живот. Търпение 88 Ученикът трябва да бъде готов да пренесе всичко според както стане. Самоотвер- женост. 89 Ученикът трябва да носи с голяма самоот- верженост всички поругания, които ще се правят. Погледът.
към текста >>
64.
ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 80-100
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
97 Човек има
характер
, щом издържа на убежденията си, щом не изменя Любовта си.
Писаните закони. 95 Засега законите са написани отвън, а за бъдеще моралните закони ще бъдат написани отвътре. Морал. 96 Да любим Бога, това е най-възвишеният и най-съвършеният морал. 11. IX.1921 г. В.Т. Любов.
97 Човек има
характер
, щом издържа на убежденията си, щом не изменя Любовта си.
Не издържа ли на убежденията си, той изменя Любовта си. Характер. 98 Човек се познава само при изпитанията! 31.VIII.1921 г. В.Т. Молитва. 99 Молитвата е процес на чистене. Светът.
към текста >>
Не издържа ли на убежденията си, той изменя Любовта си.
Характер
.
95 Засега законите са написани отвън, а за бъдеще моралните закони ще бъдат написани отвътре. Морал. 96 Да любим Бога, това е най-възвишеният и най-съвършеният морал. 11. IX.1921 г. В.Т. Любов. 97 Човек има характер, щом издържа на убежденията си, щом не изменя Любовта си.
Не издържа ли на убежденията си, той изменя Любовта си.
Характер
.
98 Човек се познава само при изпитанията! 31.VIII.1921 г. В.Т. Молитва. 99 Молитвата е процес на чистене. Светът. 100 Най-фаталното нещо е човек да се стреми да угоди на света.
към текста >>
65.
ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 101-120
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
13.ХI.1921 г.
Характер
.
104 Когато човек живее чист живот, тогава може да почувствува Божията Любов. Себе си. 105 Ако човек иска да помогне на човечеството, нека изправи себе си. Любов. 106 Велико нещо е Любовта! Тя трябва да бъде великият закон, който да изпълня душата на човека.
13.ХI.1921 г.
Характер
.
107 Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, това е характер! Целувката. 108 Най-хубавата целувка е целувката на светлината. 21.I.1922 г. Целувката. 109 Единственото нещо, което ни целува без грях, то е Светлината. Любов. 110 Само Любовта може да издържа и най- противоречивите положения в живота. Мир.
към текста >>
107 Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, това е
характер
!
Себе си. 105 Ако човек иска да помогне на човечеството, нека изправи себе си. Любов. 106 Велико нещо е Любовта! Тя трябва да бъде великият закон, който да изпълня душата на човека. 13.ХI.1921 г. Характер.
107 Да бъдеш невинен и да свършиш живота си като виновен пред другите, без да се оправдаеш, това е
характер
!
Целувката. 108 Най-хубавата целувка е целувката на светлината. 21.I.1922 г. Целувката. 109 Единственото нещо, което ни целува без грях, то е Светлината. Любов. 110 Само Любовта може да издържа и най- противоречивите положения в живота. Мир. 111 Най-великото нещо за душата на човека, това е неговият Мир.
към текста >>
66.
ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I161-180
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
176 Страданията на земята, то е най-великото нещо за човека, защото само те внасят дълбочина в
характера
и чувствата му. Страданията.
Двата свята. 174 На физическото поле има индивидуализира- не, а в Духовния свят има сдружаване. 1.III.1922 г. Божествената Любов. 175 Един момент, изживян при извора на Божествената Любов, струва повече от 100 царски корони. Страданията.
176 Страданията на земята, то е най-великото нещо за човека, защото само те внасят дълбочина в
характера
и чувствата му. Страданията.
177 Щом човек разбере страданията, те ще го доведат до Истината. Страдание и Радост. 178 Страданията внасят повече влага, а радост- та - повече светлина в живота на човека Светлина. 179 Светлина значи присъствие на онези елементи, които разкриват природата. Чистота. 180 Човек в душата си трябва да бъде всякога абсолютно чист.
към текста >>
67.
VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО
,
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ТОМ 14
Никаква надменност не се вижда в това, а напротив - изпъква един отличен
характер
, една скромност, дори и неговите думи внасят една пълна увереност в този, който ги слуша, никакво съмнение не може да има.) - Кажете ми, моля Ви се, как може да обичам повече, аз искам повече и повече да обичам моя Учител.
(С каква сигурност той говори. Да, той е най-умният, най-добрият и най-верният ученик. Ние тук никога не можем да кажем, че сме добри ученици, защото не сме. А той го казва. И как прилича да го каже.
Никаква надменност не се вижда в това, а напротив - изпъква един отличен
характер
, една скромност, дори и неговите думи внасят една пълна увереност в този, който ги слуша, никакво съмнение не може да има.) - Кажете ми, моля Ви се, как може да обичам повече, аз искам повече и повече да обичам моя Учител.
Нищо от това, че ще взема от Вас, аз ще го приложа от сърце и тогава няма да бъде чуждо, а мое, щом искрено го приложа и от сърце. - То значи да съзнаваш осмата точка на Любовта, че Любовта всичко може да направи. - (В недоумение.) Какво? - Ти спиш сега. - Вярно, аз не разбирам.
към текста >>
68.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
Пет минути преди да почнем, ще седим мирно и няма да мърдаме, след това една молитва и после ще четем: „Мисълта, творец на
характера
" и пак с молитва ще свършим.
Виж „Изгревът", том XII, стр. 598. 6. ИЗ ДНЕВНИКА НА САВКА СЪБРАНИЯТА НА НАШАТА ГРУПИЦА Марийка, Невенка, Стефка и аз* * 09.02.1920 г. Понеделник вечерта бяхме при Учителя (от 6.30 до 7.10). Даде ни наставления и ред на събранията ни.
Пет минути преди да почнем, ще седим мирно и няма да мърдаме, след това една молитва и после ще четем: „Мисълта, творец на
характера
" и пак с молитва ще свършим.
Всички бяхме във възторг! _______________________________________________ ** Марийка - Мария Тодорова; Невенка - Невенка Велева; Стефка - Стефка Гунева; аз - Савка Керемидчиева. 16.02. Се събрахме у дома, след всичко всяка една от нас отвори евангелието и ни са паднаха следните стихове: на Марийка - I послание к Коринтяном 7 гл. 32 ст.: „А аз искам вие да сте безгрижни. Неженений се грижи за това, което е Господне, как да угоди Господу." На Невенка - послание к Колосяном 1 гл.
към текста >>
69.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 1
,
ТОМ 14
Чрез задачи ученикът се учи, расте и облагородява
характера
си.
Голяма е наградата на ученика, когато изпълни една задача от Учителя си. Добива една ценна опитност, обогатява познанията си и дълбоки морални чувства изпълват сърцето, душата и цялото му съзнание. И плюс всичко това - една ценна вътрешна придобивка, която остава само вътре и винаги придружава ученика. Тя става вече неразлъчна от него. Приеми, Добрий Учителю, моята благодарност за задачата.
Чрез задачи ученикът се учи, расте и облагородява
характера
си.
Чрез задачи ученикът се приучва на послушание и любов в работата. Чрез задачи ученикът научава света, разбира хората, познава себе си и обиква служението на Бога. Неохотно приех задачата, прости, Учителю. Но затова пък много охотно я свърших, благодаря. В.В.Аверуний.* __________________ * В.В.
към текста >>
Защото познавам
характера
си и кои може сега да ми помогне.
Нищо не ме радва. Скръбта ми е спътник. Нищо няма от Учителя. 17.Х.1925 г. Колко паднах.
Защото познавам
характера
си и кои може сега да ми помогне.
25.Х.1925 г. Велико Търново. От беседа на Учителя : „Съзнателният, това е разумният живот. Може да се съди само разумния човек и то е привилегия да те съдят. Ако ние в света искаме да изнесем нещо възвишено и благородно, ще го докажем по всичките правила, на опит с живота си.
към текста >>
70.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
Продължение 2
,
ТОМ 14
Тази година предава
характер
, зрелост и уравновесеност в дела и живот.
Добрий ми брат в Бога Гавраил, Честит рожден и имен ден. Нека се весели Бог в твоята душа, а ти се радвай на Неговите дела. Днес ти празнуваш 32-та си годишнина от идването ти на земята и знай, че по-нататък годините не могат да растат, но ти ще растеш и крепнеш в дух и Мъдрост. Най-силната година е 32-та. Веднъж е тя в живота и има голямо духовно значение.
Тази година предава
характер
, зрелост и уравновесеност в дела и живот.
Поздравявам те и ти се радвам в Бога. Ще те даря за този ден с нещо също много рядко - из апокрифната книжнина: „Ето, аз съм този, който те уча всеки ден в законът си да познаваш всичките ми пътища, които са святи. Моят вечен Дух се услаждава в Истината, която прониква в твоята душа. Смирението на сърцето ти е моето всегдашно веселие. Правотата на Духа ти - моята радост.
към текста >>
Щом човек почва да огрубява, той трябва да гали, да милва 3-я си пръст, да смекчи
характера
си.
Безименният пръст - без име е. Аз го наричам Слънчевия пръст. Сега за една седмица, като нямате никакво разположение, галете 10 пъти безименния си пръст. Тъй ритмично 1, 2, 3, 4...10. Да видите каква смяна ще стане вътре във вас.
Щом човек почва да огрубява, той трябва да гали, да милва 3-я си пръст, да смекчи
характера
си.
Изпейте сега „Мисли, право мисли" с ритъм, а не провлачено. Щом въздухът е среда за нас, водата е условие. Но водата е по-гъста отколкото въздуха. Средата е всякога по-рядка, човек се движи в нея. Сега етерът е условие за нас, а когато етерът стане среда за нас, тогава ние ще се подигнем, духове ще станем, души, свободни души.
към текста >>
71.
I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
В изпълнението на каквато и да е идея
характера
на човека ще укрепне.
Господ се е скрил, отдалеч гледа да не ни смущава. 6. ОТ БЕСЕДАТА „ЛЮБОВТА - НОСИТЕЛКА НА ЖИВОТА", ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 10.04.1921 г. Послание Яково 4 глава Евангелие от Лука 11:28 ст. Всички вие сте богати с идеи. Нямате форми, в които да реализирате тези идеи.
В изпълнението на каквато и да е идея
характера
на човека ще укрепне.
В отлагането на каквато и да е идея, характерът на човека отпада. Словото, това е реализиране на Божествената Мисъл. Божественият свят не е свят на мълчание, то е свят на хармония, свят на говор. Всяка форма, която съществува в този свят е причина от минал живот. Мъжът оре, а жената гради.
към текста >>
В отлагането на каквато и да е идея,
характерът
на човека отпада.
ОТ БЕСЕДАТА „ЛЮБОВТА - НОСИТЕЛКА НА ЖИВОТА", ДЪРЖАНА ОТ УЧИТЕЛЯ НА 10.04.1921 г. Послание Яково 4 глава Евангелие от Лука 11:28 ст. Всички вие сте богати с идеи. Нямате форми, в които да реализирате тези идеи. В изпълнението на каквато и да е идея характера на човека ще укрепне.
В отлагането на каквато и да е идея,
характерът
на човека отпада.
Словото, това е реализиране на Божествената Мисъл. Божественият свят не е свят на мълчание, то е свят на хармония, свят на говор. Всяка форма, която съществува в този свят е причина от минал живот. Мъжът оре, а жената гради. Мустакат човек и богат човек, това е едно и също нещо.
към текста >>
72.
II СИМВОЛИЧНИЯТ КЛЮЧ
,
ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 14
Неговият
характер
не е като нашият, да се мени постоянно, а ще вземеш едно положение на устойчивост.
Ученикът развърта. Първото правило: Трябва да се обърнете към Бога, то е първият ключ - молитвата. Какво ще се молиш? Че Бог е едно всемъдро същество, знае всичко. И твоят ум трябва да вземе едно състояние, да възприеме Неговата пасивност.
Неговият
характер
не е като нашият, да се мени постоянно, а ще вземеш едно положение на устойчивост.
Вземем ли едно решение на устойчивост, да се ослушаме да видим какво ще каж е - веднага в нас ще стане едно разместване. _____________________________________________________________________________ * Тривони - триони (Найден Геров. Речник на българския език, т. 6, с. 308) ** (transmigration (англ.) - преселване.
към текста >>
73.
IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
,
ТОМ 14
Това е
характер
у бабата, тя имала и похват и педагогика, всички я обикват и й дават съдействие.
Човек трябва да се усеща вътре свободен. Ученикът в школата да седне на мястото си. Пример: една баба на 80 години искала да се запише ученичка в отделенията да се учи, но понеже закона не позволява, то учителят я приел като слушателка. Най-първо децата я закачили, подигравали я. Но тя била умна, тя ги гладила, милвала ги и всички я обикнали, тя се сприятелила с всички, питала ги за уроците, те й обаждали й така, тя свършила четирите отделения.
Това е
характер
у бабата, тя имала и похват и педагогика, всички я обикват и й дават съдействие.
Така трябва да бъде окултния ученик. Твоето положение между светиите ще бъде като това на бабата между учениците - ще слуша от децата, ще има смирение; ти ще се считаш унижен, най-трудно е разумно да понесеш смирението, много хора се смиряват, но не разумно. То е изкуство да знае човек да се смали, да се нагодиш за малката колибка, като излезнеш вън, пак да добиеш същото положение. Много е трудно да се освободиш от влиянията на окръжающото общество, да не те засягат да си с хората както е лодката - в морето, но да не влезе вода в нея - влезе ли вода, всичко е свършено. Всичките влияния се ограничават до известно пространство.
към текста >>
74.
БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
То е от чисто духовен
характер
.
(Брат Епитропов: „Кой е начина за съобщаване с Белите Братя? ") Вчера аз ви дадох начин за съобщаване с Белите Братя. Това е Любовта към Бога, първият закон. Ще ви прочета от Послание към Евреите 1 глава, 6 стих: „А когато пак въвежда първороднаго във Вселената казва: И да му се поклонят всичките ангели Божии." Значи трябва да има един, който да ви въведе. Това запознаване с Белите Братя ще стане по особен начин, формално няма да стане.
То е от чисто духовен
характер
.
Тези запознавания стават не когато човек много очаква, но след като много е очаквал и очаква, и след като е престанал вече да очаква, белият брат ще се яви. Значи то не става от човешка воля, а от волята Божия. Сега Бялото Братство всяка година има събор на едно от най-високите места на Хималаите. Всяка година имат среща. Там се вземат известни решения по всички важни въпроси.
към текста >>
75.
ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Болните и здравите имат различни възгледи по разните въпроси от идентичен
характер
и се явяват противоречията в живота.
Едни държат материалното, други духовното. Нямаме нужда от материалното. Това е противоречието. Това е постоянна борба на духа с материята, тя съществува и духа трябва да се повдигне. Възгледите на хората се различават.
Болните и здравите имат различни възгледи по разните въпроси от идентичен
характер
и се явяват противоречията в живота.
В братството голямата свобода, която имаме, се използува лошо - това не е право - това е изнасилвание, измъчване на някои от братята, от подобно криво разбирание на някои членове на обществото. Един пример: Един брат оставя в едно семейство старите си дрехи, за да се благославяло. Аз не обичам да давам стари дрехи. На един брат дадох едно старо палто при дъжд. Той не ми го повърна.
към текста >>
Катастрофата на 29 август, с товарния влак между Чирпан и Стара Загора е от политически
характер
.
Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, това е материалния свят, то са наводнения, бури, прочии стихии, ще ги има. Идната година условията ще бъдат по- благоприятни. Ония дето ходиха на манастиря, дъжда ги опра, нека ги измие - то не е за нас, за тях е.
Катастрофата на 29 август, с товарния влак между Чирпан и Стара Загора е от политически
характер
.
Работата иска абсолютна чистота. Да се не разколебаете. То е много опасно разколебанието. Без разколебание - Бог присъствува, с разколебание - Бог отсъствува! Имате пример, Петровден, екскурзията на Мусала, как с молитва се оправи времето.
към текста >>
На всичко трябва да се даде духовен
характер
.
На новите членове от обществото ще дадете наряда от 1919 год. Те трябва да почнат оттам отгдето са почнали всичките, а сега искат от веднъж да станат богати, учени. Това са процеси, които постепенно се дават. Богатството е възнаграждение на труда. След като работи получава плода.
На всичко трябва да се даде духовен
характер
.
Те са като една потреба парите - да си наемеш или купиш потребните необходимости в живота. За в бъдеще, в новия живот, ще се работи по закона на Любовта. Кое те заставя да се спреш при една чешма, коритото или чучурът? - Нали водата! Само със силата на Любовта може да се подобри всичко.
към текста >>
Вие ще се благодарите, че имате тия мъчнотии и ще проявите
характера
си и ще докажете, че можете при най-трудни условия да правите добро.
Почва се от неделя 21 Септемврий т. г., а през седмицата ще имате продължение на размишлението; а вие още ще проучавате Евангелието. За новите ще дадете наряда 1919 год. - ще го препишат от печатните книжки. За вас през годината ще ви дам по една задача, всекиму като дойде времето.
Вие ще се благодарите, че имате тия мъчнотии и ще проявите
характера
си и ще докажете, че можете при най-трудни условия да правите добро.
Чрез благодатта човек се спасява, а чрез любовта се усъвършенствува. Политическото положение тая година ще бъде добро. Ако на нас е добро и на българите ще бъде добре. Големите държави ще се разберат. Англия не желае една силна Славянска държава, органически свързана, затова Славяните трябва да бъдат морално силни.
към текста >>
76.
Бележки на съставителя на Изгревът том XIV
,
,
ТОМ 14
Но поради македонската й жилка в
характера
от баща й, заради големия й македонски инат, те не дойдоха всички при него.
И сполучиха в това си усърдие. И то по вина на всички лица, замесени в случая. Вината носи и Борис Николов, като най-вече бе у „майстор Борис", който бе представител на Духът на Заблуждението. Борис Николов бе един, а „майстор Борис" бе друг. 15. Борис Николов не можа да се ползва от безбройните тефтерчета на Савка Керемидчиева, в които сама си беше дешифрирала стенограмите на български и ги бе подредила с немска педантичност.
Но поради македонската й жилка в
характера
от баща й, заради големия й македонски инат, те не дойдоха всички при него.
Бяха му предадени една малка част, те бяха укрити от него на Витоша и оттам бяха откраднати. Друга една част впоследствие дойдоха при него и той после ми ги предаде. От тях собственоръчно преписах всичко, като останаха някои стенографски бележки, да се разчитат от следващото поколение. Първом да си свърша моята работа, а за следващите поколения съм се погрижил също да имат работа. В един човешки живот това може да се довърши само при условие, че Небето и земята съдействат.
към текста >>
Самонаредба за самовъзпитание, постоянство, воля и
характер
- план за работа за 6 месеца от 1.ХІ.1938 - IV.1939 г.
София март 2000 г. Приложения I. План за работата на Савка Керемидчиева по материалите на „Свещените думи на Учителя". Приложени са две копия от две различни редакции. От 24.ІХ.1941 г. II.
Самонаредба за самовъзпитание, постоянство, воля и
характер
- план за работа за 6 месеца от 1.ХІ.1938 - IV.1939 г.
Приложение I : План за работа по „Свещените думи на Учителя" на Савка Керемидчиева. Изгрев - 22.ІХ.1941 г. С. Б. Л. Какво тя - Савка - трябва да извърши: Зора на новата наука (11 книги). 1. Свещени думи на Учителя към ученика - 500 2.
към текста >>
Какво имам да правя всеки ден: /една самонаредба за самовъзпитание, постоянство, воля и
характер
./ 1 ноември 1938 г., вт.
др. разни. Приложение II : План за работата на Савка по „Свещените думи на Учителя". Самонаредба, 1.ХІ.1938 г. Една просба от Господа! За 6 месеца.
Какво имам да правя всеки ден: /една самонаредба за самовъзпитание, постоянство, воля и
характер
./ 1 ноември 1938 г., вт.
Изгрев - 1 май 1938 г. I. Моят молитвен час: 1. Жертва и една Просба от Бога: до три стр. От „Свещени Думи на Учителя". 2. Бог и в малкото ще се прояви.
към текста >>
77.
1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
По-долу допълнително ще обрисувам неговият
характер
, като опиша живота на семейството ни в градовете Ямбол, Сливен, Карнобат и Сунгурларе.
Няколко думи за задачите на Земеделската каса. Задачата й беше да дава евтини кредити на селяните земеделци, за да ги избави от експлоатацията на лихварите от градовете. Баща ми, като добър познавач на задачите на Земеделската каса, бе преместен от Ямбол в Сливен, а оттам в Карнобат. През годините 1902-1904, като чиновник на Земеделска каса, постоянно обикаляше селата в района, за да провежда политиката на Земеделската каса. Селяните имаха нужда от съвети при ползуване кредит от касата, да бъдат редовни при изплащане задълженията си и т.н.
По-долу допълнително ще обрисувам неговият
характер
, като опиша живота на семейството ни в градовете Ямбол, Сливен, Карнобат и Сунгурларе.
Следва да опиша това, което знам за произхода на майка ми Руска Иванова, запознаването й с баща ми и нашето явяване като деца в семейството. Майка ми е родена през 1871 година в село Малък Дервент - Източна Тракия, близо до град Димотика. Селото е в гръцка територия, близко до границата с Турция. Бащата на майка ми, на име Иван, бил заможен, занимавал се с търговия. Пътувал е във връзка с работата си до Димотика и Одрин.
към текста >>
78.
8. СЕМЕЙСТВОТО НА МАРИЯ И ИВАН ГЕШЕВИ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Той имаше много сърдечен
характер
, владееше руски език и обичаше с часове да разказва, на нас младите, руски и български пословици, като придружаваше това с множество философски сентенции и размисли върху живота.
Учителят казал, че неговият живот не минава през брака, че той повече живее в другия свят и че трудно ще се грижи за себе си, а камо ли за семейство. Тя му отговорила, че искала да го води за мъж дори и един ден. Омъжила се за него и го водила до старини и сама издържала семейството си. При пребиваването си в гр. Сливен, по-късно се запознах и аз с брат Гешев.
Той имаше много сърдечен
характер
, владееше руски език и обичаше с часове да разказва, на нас младите, руски и български пословици, като придружаваше това с множество философски сентенции и размисли върху живота.
Впрочем запознанството на Учителя с това семейство датира от времето, когато Учителят е посещавал д-р Миркович в Сливен. Несъмнено от тази първа среща с Учителя и аз съм приел благословение, защото след около един месец бях настанен на работа в гр. Бургас. Това беше в една от най-големите търговски фирми навремето, наименувана РВ „Миркович и съдружие". Като, че ли пак срещаме това именито име, но в случая основателят е бил или брат или сродник на доктора. Работил е в Цариград и след освобождението открива клон в Бургас, които поверяват на сливенския търговец Георги Жечков.
към текста >>
79.
27. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЛИЦА И СЪБИТИЯ В КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Димитър Голов е издал „Принципи на френологията", „Човешката аура", „Вегетарианска готварска книга", „Мисълта-творец на
характера
", „Човекът-творец на съдбата си" „Между два свята", „Тайнството".
Кмет на Сливен е бил Илия Гудев. Стр. 9. Братът от Айтос поканен на събора през 1915 г. е Филип Антонов. Стр. 11.
Димитър Голов е издал „Принципи на френологията", „Човешката аура", „Вегетарианска готварска книга", „Мисълта-творец на
характера
", „Човекът-творец на съдбата си" „Между два свята", „Тайнството".
А „Бен Хус" не е негово издание, а на Стоян Атанасов. Стр. 14. Триъгълник. В „Завета на цветните лъчи на светлината" няма триъгълник, а два преплетени триъгълника. Единият е с върха надолу и символизира инволюцията, потъването на Духа в материята и се рисува черен, а другият е с върха нагоре и символизира възлизането на Духа от материята - еволюцията и се рисува бял. Пръв ги е дал като емблема в храма си Соломон и оттам се нарича Соломонов печат.
към текста >>
80.
34. „ГЛАДНИ НЯМА ДА ОСТАНЕТЕ ЗАЩОТО СТЕ ПОД ПОКРИВА НА ВСЕВИШНАГО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
". Тези думи на Учителя останаха тогава в паметта ми и действително в края на войната /тогава бе Първата световна война/ имах една опитност от този
характер
.
Програмата на събора се провеждаше нормално и нашите тетрадки все повече се изпълваха с бележки по изказванията на Учителя в беседите му пред нас. Към петият ден, спокойствието ни и радостта от съвместния братски живот, бе помрачено от нареждането на военния комендант в Търново, Учителят да преустанови братската среща-събор и ние да се разотидем по местоживеенето си. Естествено, при наличното „военно положение" ние се подчинихме и наскоро напуснахме Търново. Някои от старите братя, все пак на изпровождане са могли да поговорят с Учителя, да им каже как ще се развият събитията. Когато след няколко дни се завърна в Бургас, Пеню Киров /ръководител на бургаското братство/, той каза „на ухо", че Учителят им обяснил доста работи и завършил с думите „Събитията ще се развиват по своя път, но вие гладни няма да останете!
". Тези думи на Учителя останаха тогава в паметта ми и действително в края на войната /тогава бе Първата световна война/ имах една опитност от този
характер
.
През втората половина на месец септември 1918 г., като войник на фронта, бях включен в една малка команда да придружаваме ценен багаж, да пропътуваме заедно с отстъпващите обози на армията от Мъгленско /Македония/ до Стара България. Нямахме никакво продоволствие и се хранихме с провизиите, оказали се в няколкото войнишки колета, намерени в багажа. След около 14 дни мъчително пътуване, добрали се до наша територия, нощувахме на полето между Дупница и Самоков. Вечеряхме с обичайната „попара" насядали край малкия ни огън, а около нас цялото поле заето с войници, еднакви по участ с нас. Нашият „домакин" се обърна към всички ни, а като че ли искаше да каже главно на мен, че продуктите ни се свършили и от утре всеки сам ще се грижи за прехраната си, докато започнат да ни дават хляб.
към текста >>
81.
53. ДЕЙНОСТ НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ В СОФИЯ. ОПИСЪТ НА ПАРИТЕ И ЗЛАТОТО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Като моя
характерна
черта ще изтъкна, че винаги бих се радвал многократно, да ме похвалят, че съм постъпил честно, отколкото да се възползувам и обсебя, примерно казано 1000 лева.
Причината е, че в службата гдето бях, всеки ден носех от кантората до банката значителни суми: плащахме пристигнал вагон захар, внасяхме суми в митницата за пристигнали пратки от странство - кафе, чер пипер, син камък, калай и т.н. Честността бе вродена в мен, не само от тази моя служба, но и през времето, когато бях банков чиновник в Бургас. Няколко години бях касиер на банката. Това честно отнасяне към поверяваните ми пари, бе вродено в мен, може би и по наследство от честността на баща ни - Панайот Жеков. /В първата част на спомените ми, споменавам за неговата честна постъпка, когато беше чиновник на Земеделската банка в Карнобат/.
Като моя
характерна
черта ще изтъкна, че винаги бих се радвал многократно, да ме похвалят, че съм постъпил честно, отколкото да се възползувам и обсебя, примерно казано 1000 лева.
Мисля, че в мен господствуваше духовният закон изказан от Христа: „Верният в малкото е верен и в многото". Също и златните монети не ми направиха впечатление, защото в миналите години съм виждал и докосвал такива златни монети, разбира се пак чужди. Бях 15 годишен младеж, постъпих на работа при наш роднина, търговец-житар на гара Стралджа - Ямболско. За продадените от него вагони с жито, получаваше от своите кредитори в Бургас по 23000 лева. Идваха по пощата в малки запечатани пакети, наречени „груп".
към текста >>
82.
56. НИКОЛА АНТОВ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
56. НИКОЛА АНТОВ Споменах вече много пъти името на Никола Антов, но сега следва да опиша и
характера
му, а във връзка с това и да обясня ролята, и поведението му като член на Братския съвет.
56. НИКОЛА АНТОВ Споменах вече много пъти името на Никола Антов, но сега следва да опиша и
характера
му, а във връзка с това и да обясня ролята, и поведението му като член на Братския съвет.
Първо трябва да кажа, че по времето на Учителя, Антов почти не се мяркаше на Изгрева. В последните години бе купил място в близост до поляната гдето изпълнявахме Паневритмията; мястото бе в общ парцел със Славчо Славянски. Там впоследствие си построи дъсчена къщурка, гдето живя до отчуждаване имотите, които се предадоха за строеж на Съветска легация. След 9 септември 1944 година, изведнъж той се изтъкна като голям комунист, със заслуги към партията - подпомагал бил съпротивата. Наистина, сполучи да се назначи председател на района, участвуваше при раздаване купони за облекло, обуща и др.
към текста >>
Самият
характер
на Антов: умееше чрез разговорите си да предразположи човека и да го привлече като свой приятел.
Около дните при заминаване на Учителя, отива при някои от старшите братя /предполагам - при Стоименов и Боев/ , като им заявява да го приемат в състава на Братския съвет, а също и да се образува финансов съвет, на който той да бъде председател. Не стане ли това, ще поиска от комунистите Братството да бъде разтурено. Тези братя, имайки предвид възможността на такава опасност, като са споделили идеята и с братя от провинцията, намериха за добре да изпълнят желанието на Антов. Както писах по-горе, Антов бе включен както в братския съвет в София, така и във финансовия съвет. Може да се каже, че Антов се държеше коректно спрямо Братството, а желанието на Братският съвет бе, той да бъде като връзка между партийните деятели и нас, там гдето трябва да бъде в наша защита.
Самият
характер
на Антов: умееше чрез разговорите си да предразположи човека и да го привлече като свой приятел.
Беше в състояние да помогне някому, било в уреждане въпроси из учрежденията или пред някои от партийците. Но оня, на когото помогнеше трябваше да знае, че е задължен да му се отплаща с послушание. С тези си качества той спечели за приятел брат Манол Иванов /домакина/, а по-късно и К. Стефанов/Коста Стефанов/. Разказваше ми някои свои прояви в живота, гдето проличаваше едно качество на отмъстителност.
към текста >>
Ето, тези
характерни
качества на Антов трябваше да имаме предвид, когато му хвърлихме ръкавицата, както се казва - когато предпочетохме да бъде далеч от нашата среда.
Брат Боев само е казвал: „Стига бе Антов, стига! " Благодарение, че в това време идва някоя сестра и „героят" побойник предпочел да избяга навън. Това събитие се разчува веднага из Изгрева и около жилището на брат Боев се събират мнозина. Търпи ли се това? Поискали са някои да линчуват Антов, да му запалят къщата, но благодарение, че е надделяло благоразумието!
Ето, тези
характерни
качества на Антов трябваше да имаме предвид, когато му хвърлихме ръкавицата, както се казва - когато предпочетохме да бъде далеч от нашата среда.
Но, без жертва не можеше, ние геройски застанахме срещу козните на лукавия, на когото той беше проводник. Наистина, пострадаха и общи братски интереси, стигна се почти до разтуряне на Братството, което поради осъждането на неговите ръководители, бе един вид обезглавено. Такова положение можеше да се постигне и по други пътища, но така се случи, материалните неуредици се оказаха най-подходящи за момента. Антов, през всичкото време е трупал материали, улики, с които да ни атакува. Няма да се спирам на тях, той ги е изложил в доклада си през време на ревизията, изпратен до клоновете на Братството в провинцията, а имат го и приятели в София.
към текста >>
83.
76. ТУНЕЛ В ЗАТВОРА ЗА БЯГСТВО
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Впоследствие слушах като разказваха за него, че бил непоправим в
характерното
си отношение към властта.
76. ТУНЕЛ В ЗАТВОРА ЗА БЯГСТВО Ще опиша един случай - опит за бягство от затвора в Стара Загора. Това беше през лятото на 1962 година. Между другите затворници, които работеха в дърводелската работилница при затвора, имаше един сравнително млад човек. Беше родом от към Хасковско.
Впоследствие слушах като разказваха за него, че бил непоправим в
характерното
си отношение към властта.
Не знам от кой затвор бяха го преместили тук, но все гледал да избяга навън, пак го хващат и така, само отежнявал присъдите си. Какво намислил да прави в Стара Загора, разбра се накрая. Една сутрин, разшетаха се надзиратели, чиновници, па и началника, отиват в едно място, гдето обикновено отиващите на работа вън, оставят работния инструмент - кирки, лопати, лостове и т.н. Там се е влизало рядко, а и никой не обръща внимание, кой за. какво влиза и излиза.
към текста >>
84.
79. ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Намерите ли се пред някое противоречие в живота, то е вашият Карнаций, с него трябва да се заемете и да поправите
характера
му.
На другият ден, на морския бряг вижда написано ново изречение: „Прочети най-прашасалата книга в твоята стая! " Карнаций се досетил, че има такава книга, от никого не пипана и неотваряна от ред поколения. Взема книгата както е с праха - тя се оказала, че е била Библията, която е била четена от ред поколения - там прочел едно изречение - „Бог е Любов". Така, граф Карнаций се докосва до ред положения в живота, почва да разсъждава, явяват се у него много противоречия: Бог като е Любов, защо допуща неправди и страдания в света, че съществува смъртта, злото! В заключение, Учителят казва: Севадин, това сте вие: Карнаций - това са условията, обществото, в което живеете.
Намерите ли се пред някое противоречие в живота, то е вашият Карнаций, с него трябва да се заемете и да поправите
характера
му.
Вашият Севадин трябва всеки ден да пише по едно изречение на морския бряг, без да се страхува, че вълните ще заличат усилията му. И ако едно от тия мисли-семенца попадне в ума или сърцето на Карнаций, целта е постигната. Вълните, казва Учителят, са бурния живот, който завлича всичко. Трябва да намерите в себе си този Севадин, който се намира във всеки човек, той трябва да запише в една тетрадка, което се намира на морския бряг. Севадин разбира живота и макар, че не е силен, богат или знатен, за всеки случай може да ви помогне.
към текста >>
85.
82. 91 ПСАЛОМ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Първо, трябва да благодарим на Учителя, че ни посочва в този Псалом едно събитие от духовен
характер
.
Знае се по-нататък, как Давид се е справил със самонадеяния Голиат, а това събитие го поставя в близост и с израелския цар Саул. Давид още оттогава е бил много музикален, имал своя лира, пеел песни и това много се харесало на цар Саул. Към този разказ на Давида, може да добавим, че той с възрастването си, във връзка с премеждията и преживяванията си постоянно е съставял и пял своите псалми. Учителят казва за неговото творчество, че е вземал от Духовния свят тия формули и окултни правила, и ги е предавал на околните си във вид на псалми. Така вече имаме право да се спрем на самия 91 Псалом, които е забележителен по няколко неща.
Първо, трябва да благодарим на Учителя, че ни посочва в този Псалом едно събитие от духовен
характер
.
Ще разгледаме Псалома по ред, като се придържаме към обясненията на Учителя. Това е една сцена на която присъствува Ангел-рьководител, а до него е застанал Ученик, на когото предстои да приеме посвещение. И така, Ангелът казва оная знаменита мисъл, с която започва Псалома, а тя е от общочовешко значение: „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." Не откриваме ли в тия думи Великият закон, че трябва да проникнем в ония сфери на живота, които ни поставят в обществото на същества живущи там? „Сянката на Всемогъщаго", това е защитата, която получаваме след всички непредвидени затруднения. Ученикът от своя страна е готов и дава онова обещание, тъй важно и изискуемо в случая на посвещението: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя.
към текста >>
86.
83. ДОБРАТА МОЛИТВА
,
/Размишления -1965/1970 г. от Жечо Панайотов/
,
ТОМ 15
Само по този начин вие ще си създадете устойчив
характер
.
При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, които съм поел заради Тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да даде на хората сила да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли.
Само по този начин вие ще си създадете устойчив
характер
.
Том „ Простите истини": лекции на Общия окул тен клас, 1926-1927, страници 133 и 134. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА „ДОБРАТА МОЛИТВА" „Да прочетем Добрата молитва с мисъл. В нея има десет важни неща. Тази молитва представя резюме от това, което човек трябва да върши. Ако я четете с мисъл, вие ще бъдете щастливи.
към текста >>
Духът ни казва: „Запазих те от отрицателните сили, ела сега, ти ученико и се подготви да работиш с Добродетелта и Правдата - две важни качества в твоят
характер
.
ПЕТИ КЛЮЧ: „ВДЪХВАЙ В НАС С ПРИСЪСТВИЕТО СИ ЧИСТИТЕ СИ МИСЛИ И НИ УПЪТВАЙ ДА ТИ СЛУЖИМ С РАДОСТ" Това изречение ни въвежда за втори път в областта на мисленето. Още в начало на молитвата, ние просим от Бога „да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление". След разчистването чуждите натрапни мисли около нас, идваме до второто важно състояние, Бог да вдъхва в нас,-с присъствието си чистите си мисли. Щом Господният Дух е около нас. мисълта ни е чиста и е посветена да работи за изграждане на онова духовно тяло, тъй потребно за правилното ни развитие в по-нататъшният наш живот.
Духът ни казва: „Запазих те от отрицателните сили, ела сега, ти ученико и се подготви да работиш с Добродетелта и Правдата - две важни качества в твоят
характер
.
Сега е време за това, защото те имат приложение предимно на физическия свят." Възприели чрез Божественото присъствие чисти мисли, идваме до състоянието „Да служим на Господа с радост", както предвижда Добрата молитва. Може да поразгледаме, какво значи човек да служи на Бога с радост. Преди всичко, служенето е проявление на малките жертви, които човек следва да направи към някое Божие създание - човек, животно или растение. Тази малка жертва може да бъде загуба на време, средства или да изисква някакво усилие. В такъв случаи, човек е разположен да се подвоуми за извършването на такава жертва.
към текста >>
Само по този начин вие ще си създадете устойчив
характер
".
При това, вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далеч, че и с игла да ви боднат, да не усетите... Във време на молитва, човек трябва да се чувствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него, освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, който съм поел заради тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да даде на хората сила, да издържат на всички мъчнотии и страдания. И тъй, молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли.
Само по този начин вие ще си създадете устойчив
характер
".
- 8. ОБЩИ МИСЛИ ЗА МОЛИТВИТЕ ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ Словото на Учителя - множеството Негови беседи, представляват безкраен океан от знание, дадено ни за да се ползуваме и да работим за нашето издигане в духовния живот. Това Слово и музиката - незабравимите песни и упражнения дадени ни от Учителя, са нещо неоценимо за всеки от нас. Има и една трета област, към която Учителят ви е насочил още в начало на своята дейност - това са молитвите, четени както в братските събрания, така и в частния наш живот. На брой дадените ни от Учителя молитви са около дванадесет, но която от тях да прочетем, виждаме, че всички са особено оригинални по съдържание и смисъл.
към текста >>
87.
86. ПРИВЕТ ЗА СРЕЩАТА НА НИКУЛДЕН
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Реализирането на доброто, на малките Божествени потици, дава устойчивост на
характера
.
Направиш добро на някой човек, това е вложен в банката капитал за тебе. Той пак ще се върне при тебе, ще ти се даде. Доброто се връща при онзи, който го е направил. Доброто е условие за здравето. Чрез доброто човек може да бъде здрав.
Реализирането на доброто, на малките Божествени потици, дава устойчивост на
характера
.
Така направеното добро представлява основния камък на бъдещата човешка сграда. Вие сте родени добри, защото Божият живот е вътре във вас. Всеки човек трябва да направи поне една малка услуга на своите ближни. Правете добро, защото сте удове на един велик космичен организъм." /Цитатът е от книгата „Разговорите при 7-те Рилски езера""- стр. 103-105/ Ще завърша с няколко мисли и за втората стъпка в пътя на човешкото развитие - това е отбелязаната в Пентограма - ПРАВДА.
към текста >>
88.
7. ЗА АНТИМИНСА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран
характер
, но е естествено да бъде така.
Родът винаги е давал първороден син за монах. Такъв е бил вуйчото на моя баща. Моят дядо е имал трима сина и една дъщеря, като първородният син е даден за калугер. При всяко едно поколение идва онзи възрастният от рода, които е покалугерен като монах в Света гора, събира рода и си взима онова момче, което е наречено за монах за да го заведе в Света гора. Естествено, в своите молитви освен за душата си, за своя род, те са се молили и за своя народ.
Не е известно, кога това молебствие е вземало организиран
характер
, но е естествено да бъде така.
На тази духовна организация не е бил чужд и Паисий. Монасите почват да се събират тайно, на обща молитва за освобождението от игото агарянско. Тази акция се заражда в Атон. Тук се образува малко, но здраво ядро от изпитани, верни, силни във вярата и молитвата монаси. По единично в своите килии и отшелия, и в определено време, в общи срещи те са отправяли молебствия към Бога, да освободи Бог от агарянско иго поробените християнски народи, защото чашата преля.
към текста >>
89.
11. ОТКРИВАНЕ НА МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Преди това в някои от младите се заражда идеята да се образува група, която редовно да се събира, поне един път през седмицата, за да разискват и обменят мисли, по разни въпроси от по-духовен
характер
.
11. ОТКРИВАНЕ НА МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС На 22 март 1922 г. Учителят открива Школата на младите братя и сестри, тъй нареченият Специален клас.
Преди това в някои от младите се заражда идеята да се образува група, която редовно да се събира, поне един път през седмицата, за да разискват и обменят мисли, по разни въпроси от по-духовен
характер
.
Към тази идея се приобщават около 30 души. Така оформената група наречена „Духовна група", решават да се събират всеки неделен ден в осем часа сутринта, у дома на един от братята. Към работата на групата се включвало още и изнасянето на беседи, песни и молитви. След събранието, което не е продължавало повече от час, час и половина, те са отивали на беседата на Учителя, която е почвала в десет часа. Ние, младите - отбелязва един от тях, цялата група пристигнахме там с грейнали лица.
към текста >>
90.
12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ Смятам, че не е безинтересно да се отбележи
характера
на епохата, в която се развива най-интензивната дейност на Учителя от гледището на астрологията.
12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ Смятам, че не е безинтересно да се отбележи
характера
на епохата, в която се развива най-интензивната дейност на Учителя от гледището на астрологията.
Оста на земята е наклонена спрямо Еклиптиката на двадесет и три и половина градуса. При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25,800 години. При това люлеене, пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиак, като го преминава за около 2150 години. Влизането на тази точка в даден зодиак, има епохално значение, както за нашата планета, така и за всички живи същества на нея и най-вече за човека и човешките общества, като най-чувствителни за възприемане на космичните влияния. Всеки знак създава условията за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи, както за отделния човек, така и за обществото.
към текста >>
Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия е всякога начало на ново
характерно
развитие на човешката култура.
Оста на земята е наклонена спрямо Еклиптиката на двадесет и три и половина градуса. При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25,800 години. При това люлеене, пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиак, като го преминава за около 2150 години. Влизането на тази точка в даден зодиак, има епохално значение, както за нашата планета, така и за всички живи същества на нея и най-вече за човека и човешките общества, като най-чувствителни за възприемане на космичните влияния. Всеки знак създава условията за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи, както за отделния човек, така и за обществото.
Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия е всякога начало на ново
характерно
развитие на човешката култура.
В сегашната епоха равнодейнствената точка за човека и човешкото общество според Учителя е в областта на съзвездието ВОДОЛЕЙ. Влиянието на това влизане започва от 1914 година. От тази година, човешкият род, влиза в нова ера, Ерата на Водолея. Най-характерният белег на този зодиак е, че той ще събуди и оформи в човека и човешкото общество, стремежа за справедливост, а също към духовното и мистичното, както в човешкия род, така и в отделния човек. Ще се събудят и оформят подтиците към тези области.
към текста >>
Най-
характерният
белег на този зодиак е, че той ще събуди и оформи в човека и човешкото общество, стремежа за справедливост, а също към духовното и мистичното, както в човешкия род, така и в отделния човек.
Всеки знак създава условията за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи, както за отделния човек, така и за обществото. Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия е всякога начало на ново характерно развитие на човешката култура. В сегашната епоха равнодейнствената точка за човека и човешкото общество според Учителя е в областта на съзвездието ВОДОЛЕЙ. Влиянието на това влизане започва от 1914 година. От тази година, човешкият род, влиза в нова ера, Ерата на Водолея.
Най-
характерният
белег на този зодиак е, че той ще събуди и оформи в човека и човешкото общество, стремежа за справедливост, а също към духовното и мистичното, както в човешкия род, така и в отделния човек.
Ще се събудят и оформят подтиците към тези области. Справедливостта трябва да стане основен елемент в отношенията, както на отделните личности, така и в отношенията на народите. Справедливостта е първото стъпало, първото качество, което трябва да се изработи, за да може да се върви към прогрес. Учителят казва: „Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствувате и да действувате правилно. Без справедливост не могат да се проявят Любовта, Мъдростта и Свободата.
към текста >>
91.
13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Властта тогава беше разпоредила, да се иска разрешение за правене на събрания от какъвто и
характер
да бъдат те.
След това редовно посещавах беседите му, които ставаха на различни места - на ул. „Кърниградска", където беше клуба на Радикалната партия, друг път в някакво салонче намиращо се на ъгъла на ул. „Раковска" и „Граф Игнатиев". Разбрах, че лицето, което държеше беседите е Учителя Петър Дънов. По това време бушуваше Първата световна война.
Властта тогава беше разпоредила, да се иска разрешение за правене на събрания от какъвто и
характер
да бъдат те.
За своите беседи Учителят не бил взел разрешение и навярно под натиска на владиците тях ги таксуват като събрания и го глобяват с 25 лева. Поради тази причина и по-скоро за изказванията му по повод влизането на България във войната, че България е трябвало да остане неутрална и че Германия ще загуби войната, Той бива интерниран във Варна през 1917 г. Оформената вече група около Учителя от редовни посетители, остава без водач. Тогава Бай Дончо /така са го наричали/ фотографа, ревностен и предан слушател на беседите, взема инициативата, за продължаване на събранията. Като на първо време са се събирали в неговата квартира, а впоследствие в квартирата на Михаил Влаевски, която е по-удобна и по-голяма.
към текста >>
Начетен, самообразован с всестранен интерес, улегнал с трезва мисъл човек, с мек приятен и предразполагащ
характер
.
Поради тази причина и по-скоро за изказванията му по повод влизането на България във войната, че България е трябвало да остане неутрална и че Германия ще загуби войната, Той бива интерниран във Варна през 1917 г. Оформената вече група около Учителя от редовни посетители, остава без водач. Тогава Бай Дончо /така са го наричали/ фотографа, ревностен и предан слушател на беседите, взема инициативата, за продължаване на събранията. Като на първо време са се събирали в неговата квартира, а впоследствие в квартирата на Михаил Влаевски, която е по-удобна и по-голяма. Бай Дончо, както всички го наричахме, бил човек религиозен, с интерес към духовното, възвишеното, светлото.
Начетен, самообразован с всестранен интерес, улегнал с трезва мисъл човек, с мек приятен и предразполагащ
характер
.
Имал е връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников, един също така пропагандатор на духовното. По това време с него посещавахме и други събрания от по-духовен характер, на първо място, тези на Теософското общество, където като ръководител и проповедник беше Софрони Ников. Теософското общество по това време беше в бурен възход у нас. Превеждаха се и се печатаха много книги от ръководителите на Обществото. Слушах по-късно от други да казват, че Софрони Ников е ходил при Учителя, като го е поканил да влезне в тяхното Общество и да стане проповедник, но Учителят е отказал.
към текста >>
По това време с него посещавахме и други събрания от по-духовен
характер
, на първо място, тези на Теософското общество, където като ръководител и проповедник беше Софрони Ников.
Тогава Бай Дончо /така са го наричали/ фотографа, ревностен и предан слушател на беседите, взема инициативата, за продължаване на събранията. Като на първо време са се събирали в неговата квартира, а впоследствие в квартирата на Михаил Влаевски, която е по-удобна и по-голяма. Бай Дончо, както всички го наричахме, бил човек религиозен, с интерес към духовното, възвишеното, светлото. Начетен, самообразован с всестранен интерес, улегнал с трезва мисъл човек, с мек приятен и предразполагащ характер. Имал е връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников, един също така пропагандатор на духовното.
По това време с него посещавахме и други събрания от по-духовен
характер
, на първо място, тези на Теософското общество, където като ръководител и проповедник беше Софрони Ников.
Теософското общество по това време беше в бурен възход у нас. Превеждаха се и се печатаха много книги от ръководителите на Обществото. Слушах по-късно от други да казват, че Софрони Ников е ходил при Учителя, като го е поканил да влезне в тяхното Общество и да стане проповедник, но Учителят е отказал. С литературата, която Обществото беше наводнило книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес, за хората търсещи нещо ново, по-друго от обикновеното заобикалящо ни ежедневие. В тази литература се говореше най-вече за по-висши същества от човека, с големи и непознати знания и възможности.
към текста >>
Характерното
за изказването на духовете беше, че те много ни ласкаеха, даваха ни големи обещания, ако изпълняваме техните нареждания.
В групата е имало и две ученички. През време на дългите общи молитви, тези две момичета, са били овладявани от заминали двойници, като медиуми и са почвали да пишат, без разбира се тяхното съзнание да взема участие. Те са били пишещи медиуми. Тези духове чрез тяхната ръка, пишат онова, което те искат да кажат. Отначало ние бяхме пленени от това, което се пишеше, все чудати и странни неща, но все такива, които не могат да се проверят.
Характерното
за изказването на духовете беше, че те много ни ласкаеха, даваха ни големи обещания, ако изпълняваме техните нареждания.
Уверяваха ни също, че тези събрания и всичко което те дават за изпълнение е Школа за еволюция. Това особено много събуди ревността за изпълнение на техните наредби. „Следвайте нашите методи и вие бързо ще еволюирате". Нареждаха те и на тези обещания, и примамки ние се поддадохме. Защото бяхме вече подготвени от теософската литература, която всички четяхме - за съществуващите методи за бърза еволюция, разните йоги и други подобни методи.
към текста >>
92.
16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Естествено е тогава да се приеме, че всички процеси, които стават в мозъка, зараждането на идеите,
характера
на мислите, чувствата, а също и подтиците за действие да намират своето отражение, най-много в тази гъста мрежа, от тези най-нежни нервни окончания, което отражение не може да не даде и един външен осезаем отпечатък на ръцете и лицето, който ще отрази
характера
на психичната дейност у човека.
Тя беше много стабилна банка. Тогава министър-председател беше Стамболийски. И аз си спомням как с параходите идваха чувалите напълнени с американско брашно. В своите беседи Учителят, често засягаше въпроси от Хиромантията, Френологията, науката за израза на лицето, Астрологията и с това беше събудил интереса към тези науки у приятелите. И наистина от анатомията на човека е известно, че най-много нервни окончания имаме на ръцете и лицето, там те са в най-гъста мрежа.
Естествено е тогава да се приеме, че всички процеси, които стават в мозъка, зараждането на идеите,
характера
на мислите, чувствата, а също и подтиците за действие да намират своето отражение, най-много в тази гъста мрежа, от тези най-нежни нервни окончания, което отражение не може да не даде и един външен осезаем отпечатък на ръцете и лицето, който ще отрази
характера
на психичната дейност у човека.
И наистина, ние често казваме, когато разбираме, че човек не казва истината „изчерви се". А когато се изплаши казваме „пребледня", явно е отражението на психиката върху лицето на човека, а това отражение се предава по всички нервни окончания, разбира * Виж „Изгревът" том II, стр. 286; том IV, стр. 523-524; том V, стр. 477- 480, 504- 507 се и на ръцете, където те са най-много.
към текста >>
93.
20. МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
От многото случаи, които могат да се приведат от всички братя и сестри, показващи тези качества на Учителя, тук ще приведа само
характерните
станали с мене, освен този, за гювеча в Чам Кория, който вече приведох.
Изтерзан от мъка, че не вземах под внимание казаното от Учителя, не послушах Неговите думи, за да предотвратя чудовищното разочарование и да се спестят последните ни монети. Това бе второто чудо, за гювеча. Върху нашият живот, върху всичко, което имаше да ни се случи и ни се случваше да преживеем, да мислим, всичко, което ни вълнуваше, не само, когато сме около Него, но и далеч, не само, когато сме в група, но и сами, било в града или в планината на екскурзия, било в работата, с която сме заети, в мисли и мечти Учителят всякога и за всичко знаеше, и бдеше особено зорко върху нас, даже и тогава, когато ставаше въпрос за нашите, най-дребни наглед, неща от нашето ежедневие, без за това да сме давали гласност към някого или пък на самия Него. Нашият живот за Него, беше напълно открит и всякога търсеше начин да ни предупреди, да ни помогне и избави от онези стъпки, които ще предизвикат огорчение и страдание. Бдеше върху нас, повече и от най-прилежната майка, която бди над своите деца.
От многото случаи, които могат да се приведат от всички братя и сестри, показващи тези качества на Учителя, тук ще приведа само
характерните
станали с мене, освен този, за гювеча в Чам Кория, който вече приведох.
В края на Изгревската поляна, бяхме направили беседка под формата на дъга, добре закътана с широкия си отвор с изглед към Витоша. Там беше уютно и царуваше една приятна успокояваща мистична атмосфера. Тежко преживявах някакви смътни тъжни предчувствия, които създаваха у мене едно мъчително настроение, за което нямах представа и не можех да си ги обясня. При такива случаи често отивах там, когато нямаше други. Един път, пак при такъв случай, отидох там, нямаше никой, седнах на пейката, която имаше и ето след малко дойде Учителят, седна до мене погледна ме някак мило, нежно като любещ баща и ми каза: „Николай, всичко което човек е направил се плаща, закон е това".
към текста >>
94.
30. ДЮШЕМЕТО В СТОЛОВАТА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Вземах материалите, но в момента, когато ги докарах, майсторът го нямаше, не беше дошъл, пък и незнаех дали ще дойде въобще, беше като човек малко хлабав по
характер
.
30. ДЮШЕМЕТО В СТОЛОВАТА Учителят всякога реагираше с известно недоволство, когато в каквато й да била работа на Изгрева, братска работа, се проявяваше нехайство, честолюбие, гордост, корист или някаква друга изява на нисшата човешка природа. Стана нужда да се постави дюшеме от борови дъски в трапезарията, където се хранехме. За тази задача се заехме с един майстор строител и аз като негов помощник. Този майстор Колю живееше в покрайнините на Изгрева и минаваше уж за наш съмишленик.
Вземах материалите, но в момента, когато ги докарах, майсторът го нямаше, не беше дошъл, пък и незнаех дали ще дойде въобще, беше като човек малко хлабав по
характер
.
По онези години, аз имах голяма похватност от сръчност и умения. Видех ли някоя работа как се прави и аз можех да я направя. Направих сметка, какви материали ще са необходими за дюшемето. Отидох в града, купих ги и докарах греди и дъски. Тъкмо стоварвахме гредите, ето Учителят идва и ме пита: „Николай, вие защо не използвате тези греди тук?
към текста >>
95.
41. ДАФИНКА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
В
характера
ми беше, всяка работа, която имам да изпълня, да стане без отлагане и по възможност по най-бърз начин.
Най-после, трябваше да отида на гробищата в село Орландовци, за да поръчам да дойде катафалката, която да прибере тялото. Дотам също отидох без да ползувам превозно средство. След като се срещнах със съответния чиновник и му дадох необходимите указания, помолих го няколко пъти, да прати катафалката веднага. Той беше любезен, симпатичен човек и обеща да изпълни молбата ми. Доволен, че свърших благополучно, бързо и акуратно възложената ми задача, тръгнах обратно за Изгрева.
В
характера
ми беше, всяка работа, която имам да изпълня, да стане без отлагане и по възможност по най-бърз начин.
Този метод прилагах при всички случаи. Приложих го и сега, без да признавам приетите от обществото порядки, нито пък съм мислил да се съобразявам с тях, пък и не ги и познавах за такива случаи. Моята мисъл както всякога, така и тук, се ръководеше от очевидността и последователността. Щом като Дафинка е починала, какво оставаше? Тялото й по-скоро да се хвърли в трапа, като вече напълно непотребна вещ.
към текста >>
96.
46. БАГАЖИТЕ, КОНЕТЕ И СВОБОДНИТЕ МИ РЪЦЕ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Те уж опитни, но в случая, не бяха имали опита и умението в пренасяне на багажи от такъв
характер
, обемист, „авале".
От добро чувство, няколко пъти посягах да поема ръчния багаж на някоя сестра, но Учителят така ще направи, че аз не успявах. Това ме изненадваше, не можах да си го обясня, но го приех и повече не правих опит. Като стигнахме точно до този баир и конете почнаха да го изкачват, те не можеха да вървят другояче, освен с един лек скок с предните си крака. При този скок, обемистият багаж,, вързан на самарите се залюляваше и заедно със самарите падаше. Янко, нашият опитен коняр, го нямаше и беше изпратил двама свои роднини, да изкарат с конете багажите.
Те уж опитни, но в случая, не бяха имали опита и умението в пренасяне на багажи от такъв
характер
, обемист, „авале".
Конете един по един събаряха багажите със самарите и плахо се озъртаха, готови да се подплашат. Стигна се до тревожно положение. Аз бях най-близо до конете и разбрах причината за тези провали. Тя беше в това, че долните колани на самарите не бяха добре притегнати, бяха хлабави. Конярите почнаха да ругаят конете.
към текста >>
97.
49. ШВЕЙЦАРИЯ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Разбрах, че разговора е от частен
характер
и затова седнах малко по- настрана на пейка от съседна маса.
49. ШВЕЙЦАРИЯ Един топъл ден, след работа се прибирам от града и както всякога пристъпих да седна на една от пейките пред салона, където обикновено се събираха братя и сестри, разговаряхме по грижите и събитията на деня. И пък Учителя, много често идваше при нас и с това се създаваха условията за много интересни, смислени и полезни разговори. Гледам, Учителят беше седнал на една от тях и тихо разговаряше с една сестра.
Разбрах, че разговора е от частен
характер
и затова седнах малко по- настрана на пейка от съседна маса.
В този момент при мене дойдоха още няколко братя и много тихо подехме разговор. Малко след това, от града дойде при нас още един брат. Тъкмо седна и почна да говори, гледам сестрата, която разговаряше с Учителя, си отиде явно разговора беше привършил. Учителят обърна глава към нас и се заслуша в разговора, който братът от града беше започнал. Този брат каза: „Аз съм назначен, като търговски консул в Швейцария.
към текста >>
98.
61. СТОПАНСКАТА КРИЗА И ПЪРВАТА КЪЩИЧКА НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Идваха братя и сестри от София и провинцията, споделяха се и се разискваха въпроси от най-различно естество, идеи предимно от по-духовен
характер
.
" Като наближи зимата, отвътре я облицовахме с дебела амбалажна книга. Така при запалена печка, даже и тогава, когато беше твърде студено, ставаше приятно и уютно. Така без особени трудности прекарахме зимите и то такива зими, студени, дълги, каквито бяха през 1928-1929 г. Тогава се явиха приятели, които обясниха чудото, като напомниха, че в Сибир се строят къщи предимно от дърво, а други още по-добре уточниха, че една дъска дебела три сантиметра пази не по-лошо от зид дебел тридесет сантиметра. Тази малка къщичка стана център на интензивен братски живот.
Идваха братя и сестри от София и провинцията, споделяха се и се разискваха въпроси от най-различно естество, идеи предимно от по-духовен
характер
.
Този живот в нея, беше част от бликащия братски живот, който имаше в салона, на първо време този на улица „Оборище" N 14, а след това в салона на Изгрева, който се построи малко по-късно. Тази къщичка изгоря и изчезна по времето, когато беше пометено и разрушено всичко на Изгрева, и всичко скъпо за нас на самия Изгрев. Тази малка постройка, това малко жилище, като че ли отвори някаква врата, към един нов свят за очите на приятелите и те разбраха, колко приятно е да се живее тук, отколкото в задимената, опушена и потънала в прах и изпарения София, каквито всеки по-голям град има. И всички с един неудържим устрем, особено онези, които нямаха свое жилище, се впуснаха да купуват места с желанието и те да си построят.* ----- *Виж „Изгревът", том VIII, стр. 711 -712.
към текста >>
99.
62. СИНЕДРИОНЪТ
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Желанията си Учителят е изказвал във възможно най- меката форма, без да има и най-малката твърдост или заповеднически
характер
.
62. СИНЕДРИОНЪТ Разбра се от всички, че Изгревът, разположен на доминираща над Софийското поле височина, в непосредствена близост до борова гора, която беше като стена от вредните изпарения на големия град, е много хигиенично и приятно място за живеене. Учителят насърчаваше закупуването на места и е казал да се закупят от братството всички места, в границите между боровата гора, шосето за Дървеница и околовръстната линия, която минаваше по Изгрева. Също така е искал, онези от приятелите, които ще си закупят места в тези граници, да не ги ограждат всеки поотделно и да го обособява като нещо строго определено свое, а да бъдат общи без частни огради. Да има само една ограда, около всички братски места.
Желанията си Учителят е изказвал във възможно най- меката форма, без да има и най-малката твърдост или заповеднически
характер
.
Материалните въпроси на братството се уреждаха от група по- възрастни и с опит по стопанските въпроси братя. Която група някой с подчертан хумор, беше нарекъл „Синедриона". С това име тази група се ползуваше от всички приятели. Тя в края на краищата пристъпваше за изпълнение на взетите решения. Но точно затова желание на Учителя тя не се постара да изпълни в точ.
към текста >>
100.
63.ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ 1923 - 1925 г.
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Настъпва раздвоение, тези противоречиви нареждания, претъпяват устрема, внасят раздвоение в партийните ръководства в градовете и селата и с това въстанието изгубва своя повсеместен
характер
.
По това време генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов. В началото на месец август същата година той пристига в България и заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов почват трескава подготовка към всеобщо въстание за сваляне на буржоазната власт, и установяване на работническо-селска такава. За тази цел най-напред, се отправя апел към БЗНС, в който между другото се казва: „Комунистическата партия подава братска ръка на трудещите се селяни, като е готова да се бори, заедно със селските дружби, за защита на общите интереси на градските и селски трудещи се народи и създаването на работническо-селско правителство". Организаторите на въстанието Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов заедно с членовете на ЦК, с изключение на организациония секретар Тодор Луканов, решават да се обяви общо въстание на 22 срещу 23 септември 1923 г., като за целта изпращат по всички населени пунктове в страната куриери, които да занесат това решение. Тодор Луканов обаче е против това решение и като организационен секретар изпраща нови куриери с нареждане да се отмени дадената директива за въстание.
Настъпва раздвоение, тези противоречиви нареждания, претъпяват устрема, внасят раздвоение в партийните ръководства в градовете и селата и с това въстанието изгубва своя повсеместен
характер
.
„Заповед срещу заповед е безредие", е казал Наполеон. С това България за втори път през тази година беше избавена от суровата гражданска война. Въстанието се проведе, но то имаше само локален характер и се изрази по ярко само в Михайловградско и Берковско. То е потушено и удавено в кръв, избиват се и се натикват в затворите активните членове на комунистическата партия и левите течения на БЗНС. Водачите на въстанието успяват да избягат в Съветския съюз, с това обаче не се приключва.
към текста >>
Въстанието се проведе, но то имаше само локален
характер
и се изрази по ярко само в Михайловградско и Берковско.
Организаторите на въстанието Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов заедно с членовете на ЦК, с изключение на организациония секретар Тодор Луканов, решават да се обяви общо въстание на 22 срещу 23 септември 1923 г., като за целта изпращат по всички населени пунктове в страната куриери, които да занесат това решение. Тодор Луканов обаче е против това решение и като организационен секретар изпраща нови куриери с нареждане да се отмени дадената директива за въстание. Настъпва раздвоение, тези противоречиви нареждания, претъпяват устрема, внасят раздвоение в партийните ръководства в градовете и селата и с това въстанието изгубва своя повсеместен характер. „Заповед срещу заповед е безредие", е казал Наполеон. С това България за втори път през тази година беше избавена от суровата гражданска война.
Въстанието се проведе, но то имаше само локален
характер
и се изрази по ярко само в Михайловградско и Берковско.
То е потушено и удавено в кръв, избиват се и се натикват в затворите активните членове на комунистическата партия и левите течения на БЗНС. Водачите на въстанието успяват да избягат в Съветския съюз, с това обаче не се приключва. Пламъкът на комунистите за установяване на работническо- селска власт в България не е угаснал. За тази цел в началото на май 1924 г. комунистите свикват нелегална конференция на Витоша в една местност малко над изгорялата сега хижа „фон-фон".
към текста >>
НАГОРЕ