НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
4
:
169
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Стремежът на вашето сърце и воля трябва да бъде насочена да изправите погрешката, само по този начин може да съградите
характер
, една воля, на която да можете да разчитате.
Та сега не искам да се нагълтате с ония листа и после да турите окултното знание. Ще се пазите от грешките. Никаква грешка в работата. Всяка грешка, която съзнаете - поправете я. Не е само когато е дошла грешката, но престъпление е, ако не се поправи; не е грешка, ако дойде една крива мисъл, но тя трябва да се изправи.
Стремежът на вашето сърце и воля трябва да бъде насочена да изправите погрешката, само по този начин може да съградите
характер
, една воля, на която да можете да разчитате.
Имайте предвид, нали в училището, когато идват учениците, учителите са много любезни, но колкото отиват по-навътре в знанието, материала става по-тежък. И този добрият учител се и нервира, изменя отношенията си. Значи отношенията на учителя спрямо ученика се изменят. На първо място ученикът трябва да е способен да учи и трябва да учите и то много сериозно трябва да учите. Всяка наука си има правила и ще учите според правилата.
към текста >>
Аз ще ви приведа примера: Един млад момък се сгодил за една красива мома, отлична другарка, такава със самообладание, благородство на
характера
, не бивало.
Значи отношенията на учителя спрямо ученика се изменят. На първо място ученикът трябва да е способен да учи и трябва да учите и то много сериозно трябва да учите. Всяка наука си има правила и ще учите според правилата. После на вас младите ви трябва голямо самообладаване, не привидно, но същинско самообладание. Защото има два вида самообладание: едното е фалшиво, привидно, отвън, а отвътре равновесието всякога е изгубено.
Аз ще ви приведа примера: Един млад момък се сгодил за една красива мома, отлична другарка, такава със самообладание, благородство на
характера
, не бивало.
Той повиква приятеля си да му я покаже. Идва тя и донася да ги почерпи, той взел че я бутнал и тя паднала, притурила всичко, но казала: „Няма нищо". Обаче след, след като се оженили работата не излезла тъй, тъй както той мислил. Той и казва: „Е-е, къде е самообладанието ти? " А тя му казала: „Трябваше да слезеш да видиш в другата стая какво направих".
към текста >>
2.
МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ
,
,
ТОМ 9
Най-
характерното
за българите е упорството /упоритостта му/.
Най-религиозни са евреите и славяните. Понеже българите са от славянски произход, те са били всички религиозни, но тъй като в България има примеси от други народности, затова някои българи не са религиозни. Атмосферата в България е много тежка. Най-много убийства стават в Балканския полуостров. Тук и доброто е голямо, и злото е голямо.
Най-
характерното
за българите е упорството /упоритостта му/.
Той представлява черния дроб на човечеството. Сатурн и Марс характеризират българина. Сатурн го прави скептик и затова българинът чрез любовта да смекчи този си характер. У българския череп центърът на постоянството е слабо развит. У българина много работи остават недовършени.
към текста >>
Сатурн и Марс
характеризират
българина.
Атмосферата в България е много тежка. Най-много убийства стават в Балканския полуостров. Тук и доброто е голямо, и злото е голямо. Най-характерното за българите е упорството /упоритостта му/. Той представлява черния дроб на човечеството.
Сатурн и Марс
характеризират
българина.
Сатурн го прави скептик и затова българинът чрез любовта да смекчи този си характер. У българския череп центърът на постоянството е слабо развит. У българина много работи остават недовършени. Религиозното чувство е слабо развито. Когато човек има развито религиозно чувство, той има уважение, почитание.
към текста >>
Сатурн го прави скептик и затова българинът чрез любовта да смекчи този си
характер
.
Най-много убийства стават в Балканския полуостров. Тук и доброто е голямо, и злото е голямо. Най-характерното за българите е упорството /упоритостта му/. Той представлява черния дроб на човечеството. Сатурн и Марс характеризират българина.
Сатурн го прави скептик и затова българинът чрез любовта да смекчи този си
характер
.
У българския череп центърът на постоянството е слабо развит. У българина много работи остават недовършени. Религиозното чувство е слабо развито. Когато човек има развито религиозно чувство, той има уважение, почитание. А българинът критикува, не уважава.
към текста >>
3.
01 - 16. ВТОРАТА СКАЗКА ПО ХИРОМАНТИЯ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
След този опит Учителят казал за Цветанка, че тя е със силен
характер
.
- „Да се благослови трапезата ми, Учителю. " - „Добре, щом е така. " Вечерта, когато двамата се изправили на молитва, присъствала и Цветанка - дъщеря му, вече девойка. Тогава невидима ръка взела газената лампа от масата и я поднесла под брадата на девойката, но тя не помръднала. Тогава лампата по същия начин се върнала на масата.
След този опит Учителят казал за Цветанка, че тя е със силен
характер
.
От срещата с Учителя останало благословението за дома на Георги и една опитност за възможностите на невидимия свят.
към текста >>
4.
01 - 77. СЛОВО ЗА ГЕОРГИ КУРТЕВ ПО СЛУЧАЙ ЕДНА ГОДИНА ОТ ЗАМИНАВАНЕТО МУ
,
ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС
,
ТОМ 10
Този именно подвиг е основният мотив, който
характеризира
земния живот на брат Георги - на първо място Волята Божия.
Благодаря искрено на брата и вярвам, че неговата молитва, която сега горе е превърната в дело, ще донесе желания резултат. Труден е земният път на всяка една душа. Още по-труден е земният път на оная душа, която е решила да служи на Бога. Казано е в Писанието: „Подвизавайте се в Господа". И наистина няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята.
Този именно подвиг е основният мотив, който
характеризира
земния живот на брат Георги - на първо място Волята Божия.
Има хора, които при един случай са изпълнили Волята Божия и този случай остава за тях като свещен спомен. В живота на брат Георги няма случай, когато да не е изпълнил Волята Божия. А изпълнението Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва. Трудно се говори Истината. Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот.
към текста >>
Могат да се приведат много примери, които да
характеризират
подвига на този живот.
В живота на брат Георги няма случай, когато да не е изпълнил Волята Божия. А изпълнението Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва. Трудно се говори Истината. Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа.
Могат да се приведат много примери, които да
характеризират
подвига на този живот.
Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери. На първо място ще споменем неговата преданост към Учителя. Онова благоговение и пълно послушание към Него, онази жива вяра, която не го е напускала нито за момент. Приятелите от този край знаят за посещението на Учителя тук, около Петровден през 1920 г. Този ден обикновено се е празнувал на Петров връх, където приятелите се изкачвали.
към текста >>
Една красива черта, която
характеризира
брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвувателност.
Аз имам нужда от вярата на брат Георги, застанал в дъждовната нощ пред вратата на Учителя, настоявайки твърдо екскурзията да се осъществи. Аз също искам да получа вярата, проявена от брат Георги Куртев и да застана пред вратата на Учителя и твърдо да поискам: „Учителю, освободи двамата братя Борис Николов и Жечо Панайотов от затвора! " И знам, когато се добера до тази вяра, която имаше брат Георги Куртев, братята ще бъдат освободени. Аз искам такава вяра. И такава вяра е достойна за подражание.
Една красива черта, която
характеризира
брат Георги и която трябва да служи за пример на всички ни, е неговата пожертвувателност.
Достатъчно е да споменем за подвига им с брат Боян Боев в болницата с холерно болни през войната - случай, който е известен почти на всички. Жертвата, която направиха двамата братя там, спаси живота на осемстотин души. Брат Георги имаше голямо семейство, което изхранваше с мъка. Той заемаше скромната длъжност на фелдшер в града. Обаче попът в Айтос, голям враг на братството, настанява друг фелдшер в града и успява да уволни брата.
към текста >>
5.
02 - 14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА
,
ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В ГР. АЙТОС (1920 - 1984 Г.)
,
ТОМ 10
Техният добър
характер
, трудолюбие и гостоприемство ги утвърдиха като хора, подходящи за това място.
на градината дойде семейството на брат Слави Тодоров от С. Габерово. Брат Слави, жена му Комня и дъщеря им Иринка. Най- после градината попадна на добро семейство. За пазачи и за работна ръка те бяха незаменими, въпреки напредналите години на брат Слави. Близо 12 години брат Куртев е живял с тях.
Техният добър
характер
, трудолюбие и гостоприемство ги утвърдиха като хора, подходящи за това място.
Иринка работи и живя до 1990 г.
към текста >>
6.
07 - 44. ИЗПЪЛНЕНО ОБЕЩАНИЕ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Ето човек с
характер
.
целия хонорар, който получил за визитата в богатия дом. Господинът бил виден лекар и отивал при болен. „Защо дадохте цялата сума на тази жена? Аз на вас я дадох", казал богатият човек. - „Това, което Вие ми дадохте, вече е мое и аз разполагам с него, както намеря за добре", казал видният лекар и отминал по своя път.
Ето човек с
характер
.
Дал обещание пред себе си, че каквото получи като хонорар, всичко ще даде на бедната. Той с чест изпълнил мълчаливото обещание. Ето, такъв трябва да бъде новият човек, кандидат за царството на Бога.
към текста >>
7.
08 - 06. КАК СЕ РАЗВЪРЗВА КАРМИЧНИЯ ВЪЗЕЛ
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Има малко нещо църковно в тая песен, мъничко по
характер
, малко.
То ми донесе радостната вест, че Господ ме люби." /2/. Това е мелодията, която братът е измислил. Учителят е дал само текста, а пък той измислил мелодията. Казва: Щом Учителят казва, че ние можем да измислим мелодията, и той цяла нощ мислил и по едно време, към един часа през нощта му дошла тази мелодия. А пък той бил църковен певец.
Има малко нещо църковно в тая песен, мъничко по
характер
, малко.
Изпял я, но като не може да я нотира? И до сутринта я пял, хиляда пъти я пял, дето се казва, само за да я запомни. Сутринта вече я знаел. И повтаря, изпява песента без грешки. Един случай с брат Боев е интересен.
към текста >>
8.
08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА
,
В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Сега да ви кажа нещо за неговия
характер
.
16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА С Неделчо Попов бяхме заедно. Карахме студентските години заедно, но по едно време се разделихме, защото пътищата ни се разделиха. Той стана оценител и университета за него загуби значение. Аз трябваше да уча, а той търсеше компания, време да минава и заради туй се разделихме, да живеем отделно и да има време аз да уча. Туй между другото го казвам.
Сега да ви кажа нещо за неговия
характер
.
Той много по-късно влезе в братството, обаче стана много близък с много приятели, защото е по-общителен. Да ви кажа един интересен случай: Един път ни повикаха за някаква справка в 8 участък. Ние спадаме към 8-ми полицейски участък, тия от Изгрева. За някаква справка и докато чакаме реда на опашката, доста хора сме се събрали, 20-на души. Той пусна някаква смешка.
към текста >>
9.
08 - 23. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Те не са разпределени, те са от различен
характер
, ами само по номера.
В. К.: Сега втората част, защото те са първа част и втора част от номерираните. Какво представляваше първата част, спомняте ли си? Г. С.: Ами те са от 1 до 200 ли, първа част. От там на сетне втора част, после и трета част. Дали към 400-500 не бяха.
Те не са разпределени, те са от различен
характер
, ами само по номера.
Защото в една голяма книга не могат да се издадат, да се съберат. От такива съображения са разделени на първа и втора част. В. К.: Аз, например, бих могъл да поема ангажимента да дам на лице да ги препише и то ще ги даде в четири екземпляра, да кажем, и бих могъл да ви върна пак оригиналите с един екземпляр и другите три екземпляра да ги сложим на три различни места. И това ще бъде един по-стар етап.
към текста >>
10.
08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
Но
характерното
за него беше туй, че той не страдаше от артеросклероза.
Той до 80-тата си година не разказа никому нищо, да не го смятат за самохвалство, но като видя вече, че старостта напредва, той тогава взе да разказва отделни случки. Еди-кога си, еди-какво направихме, еди-кога тъй стана, еди-кога тъй стана... И тогава видяхме колко е богат неговият вътрешен живот, неговият духовен опит. Почти до 80 години той не разказваше. Значи след туй десет години той е разказвал свои опитности. Той се помина 1961 година, на деветдесет години, над деветдесет години.
Но
характерното
за него беше туй, че той не страдаше от артеросклероза.
До последния миг имаше съвършена бистра памет. Даже жена ми, Донка, негова дъщеря, и баджанака ми, Добри -на Надето мъжът, са били при него до последния му миг. Един държал лявата му ръка, а другият - дясната му ръка и по едно време е казал: „Отворете прозореца за въздух." След малко той си направил молитва и клюмва, и издъхва. В последния миг, казал: „Господи, предавам духа си, приеми душата ми" и т.н. И по тоя начин завършил земния си живот.
към текста >>
11.
09 - 01. НАЧКО СЕ СТЪПИСАЛ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Но ето, че едновременно с радостта, която пълнеше душата му, дойде и изпитанието на волята и
характера
му.
И как можеше да бъде другояче? Такива книги друг път не беше срещал. Минаваха дни, седмици, месеци, а Начко все намираше по някой час на ден да чете. И тъй незабелязано книгите му станаха добри приятели, с които най-добре се разбираше. Всичко прочетено намираше място з неговата душа и той по напълно естествен начин се ориентира към вегетарианството, което естествено е и първото стъпало към един по-духовен и разумен живот.
Но ето, че едновременно с радостта, която пълнеше душата му, дойде и изпитанието на волята и
характера
му.
Жена му, подучена от своята майка (баба Йона), взела да гори книгите, които той с такъв жар и охота четял. Четенето на книги и неяденето на месо били неща противни на жена му, ето защо тя му се противопоставяла по всякакъв начин. Начко беше още твърде млад и неопитен, за да знае как да се справи с непокорната си жена, ето защо той се стъписал. Не можал да устои. Жена му го победила.
към текста >>
12.
09 - 46. КОНЦЕРТИ ВДЪХНОВЕНИЕ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Не е изключено, че чрез тези песни на този концерт Учителят да е проверявал как ще се посрещнат от народа неговите песни в народен стил и другите от духовен
характер
.
Посещението е било задоволително за артисти, които за пръв път се явяват на концертен подиум. Публиката е била повече от пловдивското братство с ръководителя Михаил Стоицев. След като гостуват на братята, музикантите се завръщат на Изгрева. След този концерт Учителят попитал брат Наделчо: „Имахте ли вдъхновение? " - „Имаше, Учителю, но то като че не беше от самата публика, а идваше някъде отдалече." Учителят замълчал и повече не го питал, но по всяка вероятност той им е помагал и ги е подкрепил в едно съвсем ново за тях начинание и само проверява дали те са доловили тази му помощ, която той пращал на стотици километри.
Не е изключено, че чрез тези песни на този концерт Учителят да е проверявал как ще се посрещнат от народа неговите песни в народен стил и другите от духовен
характер
.
Това са наши предположения за първия публичен концерт на приятелите с музика на Учителя. Но за вдъхновението, идващо отдалече, можем само да добавим, че то представлява живата връзка, която се прокарва между музикантите и онзи извор, от който произхожда музиката. По нея протича истинската музика. Вдъхновението е колективен акт на музикалните същества, чрез които е дошла песента. Чрез вдъхновението, по тази жива връзка те слизат от висшите музикални полета и посещават даровитите музиканти, онези, които са прокарали в себе си връзката с духовния музикален свят на композитора.
към текста >>
13.
09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Характерното
за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния.
173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ Беше към средата на лятната ваканция, когато Тошко заедно с племенницата, дванадесет-годишната Росица, обикаляше от болница на болница да търси лек за болното от хорея момиче.
Характерното
за тази болест е, че при нея се явява треперене на цялото тяло, което затруднява ходенето на болния.
Брат Тахчиев и Тошко бяха колеги. Те работеха в една и съща гимназия Всеки от тях си имаше свое убеждение, по което се различаваха, но като колеги и граждани те се уважаваха. Докато Тахчиев бе бял брат, Тошко бе върл атеист. Тошко обичаше да спори и да доказва, както всички атеисти, правотата на своите убеждения. Брат Тахчиев.
към текста >>
14.
09 - 192. ПОЛУЧИХ ОТГОВОР ЧРЕЗ СЪН
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Като наблюдавал и изучавал
характера
му, преценил го, че е добър човек.
192. ПОЛУЧИХ ОТГОВОР ЧРЕЗ СЪН Един от братята ръководители, отскоро преминал в нашата среда от друго духовно, сродно нам общество, вижда един човек от селото, който е с деформиран десен крак.
Като наблюдавал и изучавал
характера
му, преценил го, че е добър човек.
Това видимо противоречие породило в него следния въпрос: „Как може съгласно закона на справедливостта, добър човек да страда толкова много - лишен за цял живот от единия си крак. Нали само престъпленията се наказват? " Не само тава, ами и окото го заболяло и се превърнало на живеница. Чудел се този искрен и ревностен в делото брат, но задоволителен отговор все още не можел да намери, а и малко бил чел от нашата литература. Той си мислел така: „Бог е любящ и справедлив, а ето че добър човек страда." Една нощ братът сънува сън, чрез които получава отговор на въпроса, който го интересува.
към текста >>
15.
09 - 277. ПЪТЯТ НА ЕДНА ДУША
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
Какви бяха нейните идеи, аз още не знаех, но в нейното лице аз виждах една високо интелигентна жена с добре изработен
характер
, от който аз не рядко съм се възхищавала.
277. ПЪТЯТ НА ЕДНА ДУША Един ден се срещнахме на Братската градина със сестра Милка Симеонова, която помолих да ми разкаже пътя на своето духовно пробуждане. Тя се съгласи и почна така: „Ето моята кратка история. През 1921 година завърших средното си образование в Стара Загора. Живеех у кака Райна Каназирева, която бе възприела идеите на Бялото Братство и ги следваше ревностно.
Какви бяха нейните идеи, аз още не знаех, но в нейното лице аз виждах една високо интелигентна жена с добре изработен
характер
, от който аз не рядко съм се възхищавала.
Макар че се чувствахме вече много близки и можехме всичко да си кажем, но тя нито веднъж не ми заговори за своите убеждения, нито ми проповядваше идеите си, колкото и благородни и възвишени да ги имаше в душата си. Най-красивото в нейния характер бе това, че тя ме оставяше напълно свободна, сама да се ориентирам, сама да намеря своето място, своя идеен път. Под влиянието на моите другарки и съученички аз почнах да посещавам събрания, където се изнасяха атеистични беседи, което обстоятелство не остана без значение за моето идейно ориентиране." „Е, не станахте ли атеистка? " - Запитах я аз. - „Не.
към текста >>
Най-красивото в нейния
характер
бе това, че тя ме оставяше напълно свободна, сама да се ориентирам, сама да намеря своето място, своя идеен път.
Тя се съгласи и почна така: „Ето моята кратка история. През 1921 година завърших средното си образование в Стара Загора. Живеех у кака Райна Каназирева, която бе възприела идеите на Бялото Братство и ги следваше ревностно. Какви бяха нейните идеи, аз още не знаех, но в нейното лице аз виждах една високо интелигентна жена с добре изработен характер, от който аз не рядко съм се възхищавала. Макар че се чувствахме вече много близки и можехме всичко да си кажем, но тя нито веднъж не ми заговори за своите убеждения, нито ми проповядваше идеите си, колкото и благородни и възвишени да ги имаше в душата си.
Най-красивото в нейния
характер
бе това, че тя ме оставяше напълно свободна, сама да се ориентирам, сама да намеря своето място, своя идеен път.
Под влиянието на моите другарки и съученички аз почнах да посещавам събрания, където се изнасяха атеистични беседи, което обстоятелство не остана без значение за моето идейно ориентиране." „Е, не станахте ли атеистка? " - Запитах я аз. - „Не. Атеистка не станах, защото наскоро сънувах интересен сън, който още добре помня." - „Ако обичате, разкажете ми вашия сън," помолих я аз. - „Сънят бе следният.
към текста >>
16.
09 - 278. ГЕОРГИ ОТ АВРАМОВО
,
Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев
,
ТОМ 10
278. ГЕОРГИ ОТ АВРАМОВО Бай Георги е човек със среден ръст, набит, червендалест, тих и с благ
характер
, Георги шивача, когото селяните познават като честен и почтен човек.
278. ГЕОРГИ ОТ АВРАМОВО Бай Георги е човек със среден ръст, набит, червендалест, тих и с благ
характер
, Георги шивача, когото селяните познават като честен и почтен човек.
Кой знае как му се бе случило, че в ръцете му бяха попаднали беседи от Учителя, от които четеше от време на време. Той неусетно се увлече в тях и почна да търси нови да си купи, за да чете. Нямаше такива хора наоколо и реши да отиде в София и оттам да си набави беседи. Той още не беше виждал Учителя, а много му се искаше да го види и да се запознае с него. Това му желание се засилваше.
към текста >>
17.
11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА
,
Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.
,
ТОМ 10
Не исках да се четат от други, То е вече личен
характер
, личен
характер
.
Верка: Рядко изработен почерк имаше. В.К.: Никъде не сте виждали такъв почерк. Верка: Никъде. В.К.: Добре, останаха ли някои писма от него? Верка: А-а, аз ги изгорих, не знаех.
Не исках да се четат от други, То е вече личен
характер
, личен
характер
.
Важното е идейното. В.К.: Добре де, не остана ли някое писмо, заради почерка му да имате поне. Верка: Ама аз ще намеря бе, аз ще намеря. В.К.; Така поне заради почерка му. Верка: Почеркът му е чуден.
към текста >>
18.
12 - 26. ВЕРНОСТТА
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Надка:
Характерен
човек беше.
" - „Ами Добрев и всички ръководители, казал на Грозданова, а вие на нас нищо." Тя казала: „Аз нищо не знам." В това време тати идва. Почнали нали да плачат и тати им казал: „Добрев може да е казал, аз не мога да ви кажа. Вие сте го научили, Добрев да отговаря пред Учителя. Аз оставам верен на Учителя. Това е." В.К.: Ха-ха-ха.
Надка:
Характерен
човек беше.
Благодарение на неговата мъдрост, на неговия начин на живот, дисциплиниран вътре в себе си беше, затова се разви едно много хубаво Братство в Айтос. В.К : Да, той ако няма качества, той като център да ви събира. Аз като наблюдавам тези снимки и като гледам сега онази как е застанала така пред него, като войник пред генерал. Това е страхопочитание бе. То е едно вътрешно страхопочитание към Духа.
към текста >>
19.
12 - 36. ИСТИНСКИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
Надка: Тя отиде в София, но беше друг
характер
.
За Верито не ме е страх, каза тати, затуй държеше за мене много. Нали повери всичките работи на мене и на Добри. В.К.: Да. Надка: И аз ги скрих някъде. В.К.: Сестра ви Верка, тя отива в София.
Надка: Тя отиде в София, но беше друг
характер
.
Тя не можеше да се задържи на едно място и да изкара нещо до края, както трябва. Веднъж отиват при Учителя да се оплакват от нея, понеже е непостоянна. А той каза: „Оставете Верка на мира. Не виждате ли, че тя не може да издържа това, което вие носите като тежест на гърбовете си? " Казали: „А, такава ли е работата, Учителю?
към текста >>
20.
12 - 48. ДВЕТЕ БЛИЗНАЧКИ - ВЕРКА И НАДЯ
,
Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.
,
ТОМ 10
А може да умира от глад, но никога няма да отиде да се оплаче или да поиска Такъв
характер
.
Те бъркаха ли ви двете? Надка: Ами на, тогава сбърка ни тази учителка. Хубав човек е Верка, и пожертвувателна, много. При тези условия, да посрещаш и изпращаш. А по три дни е гладувала.
А може да умира от глад, но никога няма да отиде да се оплаче или да поиска Такъв
характер
.
Тя много е твърда. Затуй издържа тука на Изгрева. „Шибаха ме", каза. Рекох: „Вере, много се промени." - „Тебе шибали ли са те тъй, знаеш ли тука какви са? Шибаха ме." Шибаха я, докато се разстрои, затуй каза Ангел и Филка, че тук, на Изгрева, приятелите я разсипаха.
към текста >>
21.
14 - 4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
Заради благия си
характер
и вежливото си отношение, всички го обичаха.
4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО БРАТ ВЕЛЧО ИВАНОВ МИЛЕВСКИ Той беше истински достоен ученик на Школата на Учителя По природа беше скромен и мълчалив, природно-интелигентен. От рано беше приел идеите на Учителя и си беше открил шивачница с надслов „Братство". Така беше известен в града.
Заради благия си
характер
и вежливото си отношение, всички го обичаха.
Но най- голяма заслуга имаше в братския живот като цигулар. Беше самоук. Употребяваше големи усилия, за да се научи. Той свиреше в Братския салон песните на Учителя с голямо желание и успяваше. Братята и сестрите му се радваха, защото чрез него можеха да научават песните.
към текста >>
Той дълги години беше ръководител и с благия си
характер
умееше да движи братските въпроси.
Калиопа и Желязка Габровски - двете сестри и дъщеря им Любка, които старателно се подвизаваха и прилагаха идеите, и живееха до края на живота си с тях. Винаги, когато е идвал Учителят в Айтос, е преспивал в техния дом. 6. Цялото семейство Георги Куртеви - всички са заквасени с идеите на Учителя, както семейството му, така и правнуците му. 7. Баба Недка Милчева - една от най-старите сестри, която продължава да работи за делото Божие. 8. Марко Христов - един от старите братя в града, който е скромен свидетел на братския живот в град Айтос.
Той дълги години беше ръководител и с благия си
характер
умееше да движи братските въпроси.
Нека Бог му дава живот и здраве. ДИМО ДЖЕДЖЕВ Освен в град Айтос в ония години имаше много брята и сестри в селата и околията. Това бяха хора, които се подвизаваха с идеите на Учителя. Те с благоговение и умиление се събираха и пееха песните му. Особено интензивен живот протичаше в село Тополица.
към текста >>
22.
15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА
,
Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/
,
ТОМ 10
Любима песен му беше „Вехади", която много хармонираше с неговия
характер
и чувство.
Имаше особена сила да вдъхновява хората. Дали вътрешният му живот или негови естествени качества го правеха такъв, но той имаше мощно излъчване. Кротост, благост, търпение, но и силна воля и решителност да завърши всяка работа докрай се изливаха от него. Той беше много изработен човек. Да бъде ученик за него беше награда и същност, смисъл на неговия живот.
Любима песен му беше „Вехади", която много хармонираше с неговия
характер
и чувство.
Пееше я тихо и с проникновение. Дори до последните си дни, тежко болен, помолваше моя съпруг, Александър Серафимов, да му я изсвири на цигулка пак и пак, както преди и да усети отново святостта и красотата от музиката на Учителя. Татко си замина на 1 май 1978 година. Беше изпратен от целия Айтос и околия, от братя, приятели, колеги и всеки един, който е бил в допир с неговия светъл дух. В житейския си път моят баща и моята майка особено се допълваха.
към текста >>
Царящата хармония и проникването в идейния свят на Високия Идеал създаваха атмосферата на един истински живот в пътя на ученичеството и изработване на
характерите
в духа на Учението.
Пееше я тихо и с проникновение. Дори до последните си дни, тежко болен, помолваше моя съпруг, Александър Серафимов, да му я изсвири на цигулка пак и пак, както преди и да усети отново святостта и красотата от музиката на Учителя. Татко си замина на 1 май 1978 година. Беше изпратен от целия Айтос и околия, от братя, приятели, колеги и всеки един, който е бил в допир с неговия светъл дух. В житейския си път моят баща и моята майка особено се допълваха.
Царящата хармония и проникването в идейния свят на Високия Идеал създаваха атмосферата на един истински живот в пътя на ученичеството и изработване на
характерите
в духа на Учението.
Те бяха един пример на братство и единство. Навсякъде заедно, дружно те работеха за Делото скромно и упорито и тази вдъхновена дейност се усещаше винаги като музика в нашия дом. Винаги с песен, с молитва, с ентусиазъм - те бяха пробудени и повдигнати хора. Моята майка, Надежда Куртева, е родена на 16 юли 1908 година в град Айтос в семейството на Георги и Бела Куртеви. Бих искала да кажа няколко думи за баба ми Бела.
към текста >>
Какъв изработен човек беше тя." С благ, уравновесен, силен
характер
, с изключително нежна душа и сърце, тя беше неуморен работник за Делото на Учителя, рамо до рамо с моя дядо, Георги Куртев.
Навсякъде заедно, дружно те работеха за Делото скромно и упорито и тази вдъхновена дейност се усещаше винаги като музика в нашия дом. Винаги с песен, с молитва, с ентусиазъм - те бяха пробудени и повдигнати хора. Моята майка, Надежда Куртева, е родена на 16 юли 1908 година в град Айтос в семейството на Георги и Бела Куртеви. Бих искала да кажа няколко думи за баба ми Бела. Баба Бела аз не помня, защото беше си заминала преди моето раждане, но и досега звучат думите на мама: „Колко жалко, че не познаваш баба си.
Какъв изработен човек беше тя." С благ, уравновесен, силен
характер
, с изключително нежна душа и сърце, тя беше неуморен работник за Делото на Учителя, рамо до рамо с моя дядо, Георги Куртев.
Мама е 7-то дете в семейството, заедно с леля Верка, с която са близначки. Външно те много си приличаха, но по характер бяха различни. Това, което най- много обединяваше всички сестри - Надя, Верка, Донка и Дора Куртеви, беше онзи специален духовен елемент, който те носеха в себе си. Разказвано ми е, че навремето, когато Учителят е посетил дома на Георги Куртев, е казал: „Георги, вие имате много специални деца. Радвайте се!
към текста >>
Външно те много си приличаха, но по
характер
бяха различни.
Моята майка, Надежда Куртева, е родена на 16 юли 1908 година в град Айтос в семейството на Георги и Бела Куртеви. Бих искала да кажа няколко думи за баба ми Бела. Баба Бела аз не помня, защото беше си заминала преди моето раждане, но и досега звучат думите на мама: „Колко жалко, че не познаваш баба си. Какъв изработен човек беше тя." С благ, уравновесен, силен характер, с изключително нежна душа и сърце, тя беше неуморен работник за Делото на Учителя, рамо до рамо с моя дядо, Георги Куртев. Мама е 7-то дете в семейството, заедно с леля Верка, с която са близначки.
Външно те много си приличаха, но по
характер
бяха различни.
Това, което най- много обединяваше всички сестри - Надя, Верка, Донка и Дора Куртеви, беше онзи специален духовен елемент, който те носеха в себе си. Разказвано ми е, че навремето, когато Учителят е посетил дома на Георги Куртев, е казал: „Георги, вие имате много специални деца. Радвайте се! " Мама не даваше много външен израз на нейния богат вътрешен живот но той се усещаше от всички, които я познаваха. Стоеше скромно, Но и с велико достойнство.
към текста >>
С мекотата на нейния
характер
, с любовта си, тя сгряваше душите и сърцата на всички, които се нуждаеха от помощ.
Тя беше молена понякога от братя и сестри да даде тон за духовна работа. Имаше и особени медиумни състояния, когато приемаше Святи Дух и изричаше важни напътствия и решения за всички присъстващи. Не си спомняше какво точно, после й го казвах, но това беше най-доброто за учениците - глас отвисоко и то многократно проверено. Мама поддържаше връзки с много сестри от София и други градове. Често са гостували по месец и духовната работа, която са свършили, се чувстваше от цялото общество на братството в града.
С мекотата на нейния
характер
, с любовта си, тя сгряваше душите и сърцата на всички, които се нуждаеха от помощ.
Те я търсеха от нея и я получаваха. Мама беше светица! Мама беше част от тази епоха! На 11 декември 1995 година моята майка си замина от този свят. На 9 декември след обяд, у дома дойде леля Дора, най-голямата й сестра с чинка ми Недка Милчева.
към текста >>
Тя беше човек с лек, хубав
характер
.
Не ми се разделяше. Тя също съжаляваше, че трябва... Казах й: „Лельо, аз пак ще си дойда." А тя ми отговори: „Ех, леля, ти ще дойдеш, но аз ще съм си заминала." И така стана. В продължение на следващата година след мама си заминаха и двете ми любими скъпи лели - Дора и Верка. Споменавайки за моята леля Верка Куртева, бих искала да внеса известна яснота по повод изказване за нея от леля Мика (Мария Тодорова, с която бяхме многоблизки.) В спомените и, отпечатани в „Изгревът", четем: „Имаше на Изгрева една Верка Куртева, която се мотаеше насам-натам." Съжалявам, че трябва да я опровергая, но справедливостта и истината пред паметта налеля ми Верка го налага. Верка Куртева беше изключително духовен човек, вярна и ревностна на Делото на Учителя до жертвоготовност.
Тя беше човек с лек, хубав
характер
.
Където и да се появеше, внасяше бодрост и жизнерадост. Каква истинска духовна дълбочина и излъчване идваше от нея! Тя никога не се е мотаела. Същата Верка Куртева заедно с брат Петър Филипов, след арестуването на брат Борис Николов с присъщата и на двамата чистота и жертвоготовност тичаха всяка вечер при Мария Тодорова с продукти и най-важното - за духовна подкрепа в този тежък момент. И една малка подробност, която може би в нашето поколение вече не се знае и помни.
към текста >>
23.
17 - 1. ОБЗОРЕН ПЛАН
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Географска
характеристика
на град Айтос. 1.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС 1. ОБЗОРЕН ПЛАН А.
Географска
характеристика
на град Айтос. 1.
Разположен край двата бряга на „ Айтоската река". Какво отражение дава реката върху климата и оттам върху характера на населението, на неговата психика разполовяването на града от реката? Това може да се проучи от народния фолклор, предания, песни, обичаи и пр. 2. Айтос е разположен в Айтоското поле на височина 92 метра надморска височина и това как се отразява не само върху бита, но и вътрешната потреба на населението за извисяване на духа към по-високи извисявания на духа? Проверка в обичаите, религиозните култови потребности на населението още през трите епохи: тракийската, славянската и новобългарската.
към текста >>
Какво отражение дава реката върху климата и оттам върху
характера
на населението, на неговата психика разполовяването на града от реката?
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БЯЛОТО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС 1. ОБЗОРЕН ПЛАН А. Географска характеристика на град Айтос. 1. Разположен край двата бряга на „ Айтоската река".
Какво отражение дава реката върху климата и оттам върху
характера
на населението, на неговата психика разполовяването на града от реката?
Това може да се проучи от народния фолклор, предания, песни, обичаи и пр. 2. Айтос е разположен в Айтоското поле на височина 92 метра надморска височина и това как се отразява не само върху бита, но и вътрешната потреба на населението за извисяване на духа към по-високи извисявания на духа? Проверка в обичаите, религиозните култови потребности на населението още през трите епохи: тракийската, славянската и новобългарската. Справка в историческата и етнографска литература за този край, публикувана на различни места и по различно време. 3. Айтос е разположен в подножието на Айтоската планина, на Източна Стара планина.
към текста >>
Как се е отразил климатът на психическото възприятие на населението, неговия
характер
, мисловни, емоционални и волеви особености, определящи общия порядък на строго определен бит, обичаи, поминък.
5. На изток от града е скалистото образование „Тримата братя". За какво е служело на населението? И как е свързан градът с него? Справка в преданията и разказите от някогашно време. 6. Климатът е преходен континентален със слабо изразено черноморско влияние.
Как се е отразил климатът на психическото възприятие на населението, неговия
характер
, мисловни, емоционални и волеви особености, определящи общия порядък на строго определен бит, обичаи, поминък.
Справка в етнографския музей и литература за този край. 7. Поминък: зърнопроизводство, тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство, животновъдство и трайни насаждения. Как това се отразява в деятелната дейност на населението, върху неговия бит и култови потребности на населението през различните епохи: тракийска, славянска, българска, през турското робство и след Освобождението. Поминък и свободно време за битови нужди, обичаи, фолклор и пр. Б. Историческа характеристика на град Айтос. 1.
към текста >>
Историческа
характеристика
на град Айтос. 1.
Как се е отразил климатът на психическото възприятие на населението, неговия характер, мисловни, емоционални и волеви особености, определящи общия порядък на строго определен бит, обичаи, поминък. Справка в етнографския музей и литература за този край. 7. Поминък: зърнопроизводство, тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство, животновъдство и трайни насаждения. Как това се отразява в деятелната дейност на населението, върху неговия бит и култови потребности на населението през различните епохи: тракийска, славянска, българска, през турското робство и след Освобождението. Поминък и свободно време за битови нужди, обичаи, фолклор и пр. Б.
Историческа
характеристика
на град Айтос. 1.
През 1972 година в центъра на града са открити следи от тракийско селище и малка крепост от 5-6 век. Справка в съответните публикации и търсене на историческата следа, чрез която е прокарван пътя на следващите поколения, които трябва да дочакат идването на Всемировия Учител. Преди 3000 години, три километра западно от град Айтос имало монастир, в който живял един светия. Градът бил обграден с високи стени и в него бил скрит златен бюст на Орфей. Римският император, като научил това нещо, изпратил войска да нападне града, за да вземат бюста на Орфей, но като дошли до града, те се изплашили от тишината, която владеела там.
към текста >>
Ако е така, то тази привилегия се предава и в идните поколения през различните държавни формации, като специфична особеност на
характера
на населението да изповядват своята култова потребност в противоречие на официалната. 6.
Коя е тази добродетел и онази душевна ценност, съхранена в поколенията? 5. Градът под името АЕТОС /гръцки: орел/ се споменава от византийския хроникист Никита Хоният. Направи съответна справка от неговите публикации и съпостави защо е наречен орел? С какво е свързано това? С местността, с предания или с култови потребности на населението или с онова задължение и военна повинност, когато населението е отглеждало орли за лов на владетелите и са били освобождавани от данък или са имали облекчение, или са имали привилегия в някои неща, като правото на свободни култови потребности и култови дейности, които са били свободни и са били в разрез с официалната култова религия.
Ако е така, то тази привилегия се предава и в идните поколения през различните държавни формации, като специфична особеност на
характера
на населението да изповядват своята култова потребност в противоречие на официалната. 6.
През време на Втората българска държава преминава нееднократно в български и византийски владения. Какво означава това за населението, за неговата възможност да се приспособява в култово отношение. 7. Турците превземат града през 1367 година. Като нахия/ар. - турски: област, община/ и град е известен от 1367 година.
към текста >>
24.
17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС
,
Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев
,
ТОМ 10
Всеки брат или сестра, които в частния си живот има нужда от какъвто
характер
и да е, и желае, е свободен да кореспондира с мене писмено или устно.
В особената ми грижа, която имам винаги за Божието дело, ръководено от любимия ни благ Учител, и за по-правилното и добро ръководение на братствата, намерих за добре да ви препоръчам и помоля да се избере засега един комитет от шест братя, а именно: Во главе моят заместник Велчо Ив. Милевски и членове: брат Вълко Пенев, Добри Ганев, Васил К. Долапчиев, Янко Стоянов и Илия Чернев, които да ръководят братствата и занапред. Да вземат общи солидарни решения, с обща солидана отговорност, както пред Учителя и Бога, така и пред законите и наредбите на властите. Понеже имам вяра във всички вас, че ще приемете тази моя молба, предварително ви благодаря.
Всеки брат или сестра, които в частния си живот има нужда от какъвто
характер
и да е, и желае, е свободен да кореспондира с мене писмено или устно.
И аз съм готов да го приема и изпра тя с Любов С дълбоко уважение и Любов към всички вас, ви поздравявам с благопожелание, Бог да ви даде всичко най-хубаво, което душата ви желае. Ваш скромен и по-възрастен брат: Г. В. Куртев Гр. Айтос * * * Б. ВЕЛЧО ИВАНОВ МИЛЕВСКИ /1899 -1976/ Велчо Иванов Милевски е роден през 1899 година в земеделско семейство.
към текста >>
По
характер
благ, отзивчив, доброделен, той беше предан ученик на Учителя.
И понеже Словото Божие е под Божия закрила и закрилата на Учителя, когато правиха обиските през 1956 година в неговата къща не бе направен такъв, а там бе просто склад на Словото на Учителя. От 1948 година той работеше като чиновник в Т.П. кооперацията и умееше да пише на пишуща машина. От София бяха донесли една пишуща машина, на която той преписваше нарядите, мислите за всеки ден и водеше кореспонденцията на братството. Тази пишуща машина след заминаването на брат Милевски, от София си я взеха, не знам по чие мнение.
По
характер
благ, отзивчив, доброделен, той беше предан ученик на Учителя.
В семейството му имаше духовна атмосфера, която той наследи от бащиния си дом и която се стремеше да предаде при възпитанието на децата си. В работата си като ръководител, посочен от брат Георги Куртев, прилагаше колективния метод (работа с цялото ръководство) и резултатите бяха налице. Брат Велчо Ив. Милевски си замина на 17 януари 1976 година. След неговото заминаване цялата архива и налични беседи бяха предадени на брат Добри Ганев Милчев, който пое ръководството на братското общество Бяло братство, град Айтос.
към текста >>
25.
23 - 2. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА ЯМБОЛ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
Учителят говори за химическите елементи, които проникват в тялото, в кръвта на човека и как влияят върху
характера
му, кои храни какво съдържат, месото как влияе на човек, накрая
характеризира
слабостите, от които страда нашият народ със следния анекдот: „Един българин считал себе си за добър, на никого лошо не е направил.
Учителят писа, че ще дойде в Ямбол. Ние съобщихме това на Боян Боев и той много се зарадва, защото когато е бил в Германия, отишъл при Щайнер с желанието да бъде негов ученик, но той след като го попитал откъде е, му казал: „Там има един Учител, в нея школа ще бъдеш." Още същата вечер Боев е видял Учителя и ни го описа, а когато Учителят дойде, Боев каза, че е видял същия образ. При това свое идване Учителят говори в читалището. Тодор Абаджиев ангажира салона и попита Учителя да напечатат ли афиши, а той отговорил: „Вие сте достатъчни афиши, само кажете на някои и други." Салонът се напълни със слушатели от интелигенцията на града. Събранието бе открито с песента „Братство, единство" под диригентството на един наш брат, учител в гимназията.
Учителят говори за химическите елементи, които проникват в тялото, в кръвта на човека и как влияят върху
характера
му, кои храни какво съдържат, месото как влияе на човек, накрая
характеризира
слабостите, от които страда нашият народ със следния анекдот: „Един българин считал себе си за добър, на никого лошо не е направил.
Като умрял, отишъл направо пред вратата на рая. Свети Петър му казал, че името, му го няма в списъка на праведните и го отправил към ада. Понеже много спорел, Господ накарал да проверят дали е направил някакво добро. Оказало се, че е дал някога един морков на една бедна жена. Тогава Господ казал на един ангел да го изтегли с моркова нагоре от ада.
към текста >>
26.
23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.
,
ТОМ 10
След него идва лятото, есента и накрая зимата - четири сезона,
характерни
със своите особености.
18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА Георги Радев Дюлгеров Пролет е, най-красивият, животворен, пълен с цветя и светли надежди сезон.
След него идва лятото, есента и накрая зимата - четири сезона,
характерни
със своите особености.
Пролетта - буйната растителност, лятото - с горещините, есента - с мъгли, дъждове и хлад и зимата - с бури и сняг. И студове, на какво се дължат тези промени? Единственият отговор е - Слънцето. Слънцето в своето движение от юг на север и обратно дава тези промени. Ако се застане на 22 март в 12 часа на екватора, ще се види.
към текста >>
Това двойно течение е
характерно
за лятото.
Сутрин слънцето се показва над земята, издига се нагоре и усилва своето лъчене, което се поглъща от земята. Това трае до 12 на обяд, като достига най-високата си точка. Този процес ни напомня на пролетта. След този час слънцето усилва излъчването на енергия, която не може цялата да бъда погълната от земята. Излишната сменя посоката си - обратно към слънцето.
Това двойно течение е
характерно
за лятото.
След залеза на слънцето влиянието му намалява, но земята е положителна и отдава топлина до полунощ. Това е есента на денонощието. След полунощ земята сменя поляритета си, готви се да поглъща слънчеви лъчи, но слънчевото влияние е още нищожно. Това е зимата. Този двоен глад за слънчева енергия през пролетта, рано сутрин, когато слънчевите лъчи се възприемат цялостно от материята и внасят своето съдържание в нея - концентрираната слънчева енергия.
към текста >>
чрез която благата на този свят могат да бъдат овладяни и съзерцанието на идеала - това са двете течения,
характерни
за лятото.
Виждането на вътрешния човек, на душата, постепенно изчезнало, но споменът за него останал. Дотук е първата фаза на човешкия живот - пролетта на неговата история. Поглеждайки този земен свят, човекът пожелал да го опознае и овладее. Това опознаване е цветът, който се е появил и трябва да се оплоди. С това настъпва втората фаза - проява на творческите възможности - любознателност, да опознае законите и силите на физическия свят и волевата, творческа сила.
чрез която благата на този свят могат да бъдат овладяни и съзерцанието на идеала - това са двете течения,
характерни
за лятото.
На тази основа са се появили древните култури на Халдея, Вавилон, Персия, Египет. Те са имали ясен спомен за невидимия свят. но и физическият свят е привличал тяхното внимание. Тук индивидуалното чувство започнало да се пробужда и усилва. Виждали са, че колкото по-голяма нива е засята, толкова повече жито ще вземат, повече ще се облагодетелстват.
към текста >>
27.
25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ
,
Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.
,
ТОМ 10
На 25 октомври след съобщенията от частен
характер
каза се от един светъл дух да приготвим дълбока чиния, пълна с вода и я оставим на масата 1 метър пред медиумите; те седяха на първия ред, 20 минути след угасване на ламбата всички останахме учудени, като видяхме, че наистина медиумите са измокрени и около чинията с вода е съвсем мокро.
Казва, че е бил жив погребан, но умрял после в страшни мъки при съзнание, че се намира в гроба. Показва си ноктите на медиума, които са пълни с трески, правил усилия да се спаси и драскал сандъка. Съветва всички да бъдат трезвени и по-редовни в ядене, за да не изпаднат в неговото положение. Иска молитва, благодари и си отива. Де може медиумът да измъдри това?
На 25 октомври след съобщенията от частен
характер
каза се от един светъл дух да приготвим дълбока чиния, пълна с вода и я оставим на масата 1 метър пред медиумите; те седяха на първия ред, 20 минути след угасване на ламбата всички останахме учудени, като видяхме, че наистина медиумите са измокрени и около чинията с вода е съвсем мокро.
Кой е пръскал медиумите, когато чинията с водата никой от присъстващите не е можал да достигне? На 12 ноември. Духът води медиума в една дълбочина с голям огън! И му казва, че това е мястото, дето ще иде свещеник Щ., а за свещещик А. казва, че ще е само 2 години в чистилището.
към текста >>
28.
26 - 00. СПОМЕНИ ОТ СЪБОРА НА БЯЛОТО БРАТСТВО, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19 АВГУСТ 1922 г. В ГРАД ТЪРНОВО
,
Бялото Братство в град Ямбол. Георги Атанасов Попов.
,
ТОМ 10
Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от различен
характер
.
То е било подарено на Бялото Братство от търновския гражданин Боковски затова, че е бил излекуван от Учителя, след като бил напълно изоставен от лекарите, които се видели в невъзможност да го спасят. В това състояние съпругата му се обърнала с едно писмо до Учителя, който след получаването му веднага пристигнал в Търново, за да го види у дома му. Болният страдал от ставен ревматизъм и сърцето му било съвсем отслабнало. След пристигането на Учителя болният още до вечерта се почувствувал добре и се привдигнал от леглото. Всички съседи, при камбанен звън са очаквали да чуят вестта за неговата смърт, обаче изненадата била голяма, след като той почнал да се поправя и след няколко дни е могъл вече да излиза от града.
Скоро гражданството се научило за това рядко събитие и масово започнало да се приближава към Учението на Бялото Братство и по-специално към Учителя за помощ от различен
характер
.
Боковски е оздравял напълно и след това е живял до 82 години. От благодарност за всичко това Боковски е подарил лозето си на Бялото Братство, понеже Учителят не е приемал парични възнаграждения. Тези данни ги научих от една сестра, близка на дъщерята на Боковски, разправяни й лично от нея. На другия ден, 18 август сутринта с група братя и сестри слязохме в града. Първото нещо, което спря нашето внимание, бяха разлепените афиши със съдържание: Утре, 19 август т.г.
към текста >>
29.
І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И ако деецът отнесе в гроба тия мистерии, биографът не ще може да ни обясни неговият
характер
.
на синодалното издание „Духовна култура", 1920 г. тъкмо след неговата смърт, забелязах голямата им празнина. В живота на тоя първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на послешния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия.
И ако деецът отнесе в гроба тия мистерии, биографът не ще може да ни обясни неговият
характер
.
Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собствения му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г., мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г.
към текста >>
30.
І.03.05.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Унията, сключена между България и Рим имала политически
характер
.
Калоян поискал корона и достойнство и патриаршеска титла. На 8 ноември 1204 г. кардинал Лъв, от името на папата провъзгласил Калоян за крал, рекс, поставил на главата му корона и му връчил скиптър и знаме. Предишният ден, на 7.XI.1204 г. той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква.
Унията, сключена между България и Рим имала политически
характер
.
Българите признавали върховенството на папата, но не променили с нищо православните си обряди. Още същата година, на 13 април 1204 г., войските на западните.рицари от IV кръстоносен поход превзели Константинопол. Надменността на латинците и враждебните им действия срещу Калоян доказали, че унията е един формален църковно-политически акт. Когато кръстоносната армия приближавала Одрин на 29 март 1205 г. над кулите се развявали знамената на българския цар Калоян, на който личали кръстът и ключовете на Св.
към текста >>
31.
І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Участието на духовенството в гръцкото въстание му предало религиозен
характер
.
По нареждане на турците, евреите трябвало да разкъсат тялото му на части и да го хвърлят за храна на кучетата. Но накрая християните успяли да откупят тялото му от евреите за 100 000 гроша и го изпратили по парахода в Одеса, където тържествено бил погребан. А през 1871 г. били докарани тленните му останки от Одеса в Атина. Султанът издал заповед за разрушение на всички християнски църкви.
Участието на духовенството в гръцкото въстание му предало религиозен
характер
.
Така вчера и днес го определят историците. Но те никъде и никой от тях не споменава за Антиминса и за истинския двигател на въстанието. От завладяването на Константинопол от турците до 1821 г. духовенството е заставало начело като ръководител на народа. Гръцкото свещеничество, посветено и монасите, посветени в тайната на Божествената Евхаристия и Антиминса са подтиквали движението напред за вяра и за отечество.
към текста >>
А убийствата на висшето и нисше духовенство от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело
характера
на опустошителна религиозна война.
Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ. Те по-ясно са виждали от всеки друг религиозното и политическо робство от турците и в навечерието на въстанието гръцките свещеници и монаси, посветени в тайната, пътуват по всички места и призовават народа за вяра и отечество.
А убийствата на висшето и нисше духовенство от страна на турците предизвикало страшно възмездие от гърците и тяхното движение е носело
характера
на опустошителна религиозна война.
А да припомним клетвата на етеристите и на онези, които са се клели пред Антиминса или пред Библията, положили върху нея сабя и пищов. „Кълна се в тайнствената Евхаристия и да не се сдобия с приемането на това тайнство в смъртния си час, ако не изпълня всичко, което аз обещах пред образа на Господа нашего Исуса Христа." Така че, за да възкръсне един народ, трябва да мине през Голгота и след това идва Възкресението чрез Духа Господен.
към текста >>
32.
I.03.32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Било решено да се премахне иконопочитанието, като по този начин църквата ще получи по-духовен
характер
.
32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ Иконоборството започва при император Лъв III (717-741 г.) в Константинопол.
Било решено да се премахне иконопочитанието, като по този начин църквата ще получи по-духовен
характер
.
Ще се премахне суеверието, идолопоклонничеството, което се е внедрило от Стария Завет в новите времена със иконопоклонничество. В 726 г. издава указ срещу иконопочитанието. Започнало се е с разрушението на мозайките на църквите и унищожение на иконите. Били отнети земите на манастирите, унищожени манастири и намаляло духовенството, които се обогатявали за сметка на селяните.
към текста >>
33.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Според
характера
на неговата дейност, неговият живот е минал през три последователни етапи: първият етап, този на неговото юношество, е времето, в което той събирал знания и опитност за близката си дейност.
Деятелността на К. А. Дъновски принадлежи вече на съда на историята и ние можем спокойно, без страст или заяда и без предубеждение, да се спрем на нея с въпроса: какво е той творил? Какво е допринесъл в народната, в общочовешката съкровищница? Животът на Дъновски е неразривно свързан в по-голямата си част с възраждането на българите във Варненско. Неговата дейност се преплита още с първите трепети на възраждащия се български дух, за да продължи да го следва до пълното му възродяване не само духовно, но и политическо.
Според
характера
на неговата дейност, неговият живот е минал през три последователни етапи: първият етап, този на неговото юношество, е времето, в което той събирал знания и опитност за близката си дейност.
През втория етап у него се формира бъдещият народен деец и водител, какъвто ни го разкрива вече напълно третият период от неговия живот. В тези няколко думи, които ще кажем, ще се спрем последователно на тези три етапа. Роден през август 1830 г., К. Дъновски прекарал своето детинство и част от юношеството си в своето родно място, село Устово (Ахъ-Челебийско в Родопите), дето добил и първоначалното си образование. През това време особно влияние върху неговото развитие оказали, според неговото лично свидетелство, майка му и един светогорски монах, при когото той се учел.
към текста >>
Майка му е способ-ствувала да се развие у него онази склонност към мистицизма, която тъй често срещаме по-късно в неговия живот и която имала значение за идеалната насока на неговия
характер
.
През втория етап у него се формира бъдещият народен деец и водител, какъвто ни го разкрива вече напълно третият период от неговия живот. В тези няколко думи, които ще кажем, ще се спрем последователно на тези три етапа. Роден през август 1830 г., К. Дъновски прекарал своето детинство и част от юношеството си в своето родно място, село Устово (Ахъ-Челебийско в Родопите), дето добил и първоначалното си образование. През това време особно влияние върху неговото развитие оказали, според неговото лично свидетелство, майка му и един светогорски монах, при когото той се учел.
Майка му е способ-ствувала да се развие у него онази склонност към мистицизма, която тъй често срещаме по-късно в неговия живот и която имала значение за идеалната насока на неговия
характер
.
С особна благодарност и въодушевление си спомняше Дъновски за своя някогашен учител-монах. Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия. Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж. На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета.
към текста >>
Обаче, трябва да се признае, че въпреки своя в много отношения гръцки
характер
, Цариградската патриаршия в първо време поставяла религиозния принцип под националния и не е водела определена гръцко-националистическа политика.
В 1847 г., когато К. Д. дошъл във Варна, името българин почти не се е чувало, национален въпрос не е съществувал и не се е правил въпрос за национални различия, при всичко че гръцкото възраждане да бе почнало да оказва и тука своето влияние и да бе имало за следствие предприемането на една елинистична пропаганда и в тези места. Дълговременното турско владичество беше отдавна изгладило всякакви политически различия. Църквата само бе останала да представлява пред турската власт народите в империята. Вселенската патриаршия в Цариград представлявала всички православни народи без разлика на националност, в това число и българския.
Обаче, трябва да се признае, че въпреки своя в много отношения гръцки
характер
, Цариградската патриаршия в първо време поставяла религиозния принцип под националния и не е водела определена гръцко-националистическа политика.
Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците. През по-голямата част от първата половина на XIX ст. във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия.
към текста >>
С една дума, тогава Варна имала турско-гагаузки
характер
.
Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с. Кестрич апостолът се чете на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци. Българи също е имало в града (не говоря за селата, дето българският елемент непрестанно растял и се засилвал), но малко на брой и те се губели всред гагаузкото мнозинство.
С една дума, тогава Варна имала турско-гагаузки
характер
.
Обаче в това положение настъпила постепенно промяна. Новите идеи от запад почнали да преливат и към Балкана и една нова струя раздвижи общества и народи. Гърци, сърби и най-подир българи наченали да се пробуждат, да се самоосъзнават като народи и да чувствуват своите национални различия. Цариградската патриаршия, начело на която стояли гърци, забравяйки своето предназначение, също се поддала на новите веения, изместила националния принцип пред онзй на религията, и така се превърнала в един гръцки институт, който си поставил за главна задача да всажда гърцизма между инородците. Във Варна, след като градът беше си отпочинал от нещастията и страхотиите през време на Руско-турската война в 1828 г., през 40-тях години на миналото столетие се наченал един бърз подем на гръцкия дух.
към текста >>
За да илюстрирам по-добре
характера
на този нов гръцки център, ще дам следнята статистика от 50-тях години на миналия век за броя на националностите във Варна: 8300 турци, 6100 православни християни, 1000 арменци, 30 евреи и 150 гърци елини.
били построени първите гръцки училищни здания. По-късно се открила при митрополията и гръцка библиотека. Отпочнала се една ели[ни]стична пропаганда между местното население, която скоро дала резултат. В кратко време Варна изпъкнала като гръцки център, с гръцка култура, с незначителен гръцки, но с многоброен грецизиран елемент, с будно гръцко национално чувство. Той застанал в най-живи и интимни връзки и сношения с гръцките средища в Цариград и Атина и от своя страна пръскал своето гръцко влияние далеч из своята околност.
За да илюстрирам по-добре
характера
на този нов гръцки център, ще дам следнята статистика от 50-тях години на миналия век за броя на националностите във Варна: 8300 турци, 6100 православни християни, 1000 арменци, 30 евреи и 150 гърци елини.
От други известия се знае, че тогава в града е имало и българи, числото на които прогресивно е растяло, обаче те са попадали под силното гръцко влияние на църква и общество и се претапяли Между гърците. Не е място да посоча с факти как погърчени българи се издигнали между гърците като чорбаджии и най-убедени и бойки техни народни водители. Без будно национално съзнание, без училища и родна църква, българският елемент се преливал в гръцкия и служил като тор за засилване на гърцизма във Варна и околността. Такова е било времето и обстоятелствата, когато младият Константин Дъновски дошъл във Варна. Никой не оспорвал духовното самовластие на Цариградската патриаршия и на гърцизма във Варненския край.
към текста >>
Поставен в такава среда и при такава една обстановка, младият, едва осемнадесетгодишен Дъновски, без установен още
характер
, рискувал да бъде обхванат от нейното влияние, насочен в погрешни пътища и съвсем загубен за българската национална кауза.
Не е място да посоча с факти как погърчени българи се издигнали между гърците като чорбаджии и най-убедени и бойки техни народни водители. Без будно национално съзнание, без училища и родна църква, българският елемент се преливал в гръцкия и служил като тор за засилване на гърцизма във Варна и околността. Такова е било времето и обстоятелствата, когато младият Константин Дъновски дошъл във Варна. Никой не оспорвал духовното самовластие на Цариградската патриаршия и на гърцизма във Варненския край. Всичко православно спяло спокоен национален сън под топлите лъчи на патриаршеското слънце, за да се пробуди един ден с гръцки чувства и съзнание.
Поставен в такава среда и при такава една обстановка, младият, едва осемнадесетгодишен Дъновски, без установен още
характер
, рискувал да бъде обхванат от нейното влияние, насочен в погрешни пътища и съвсем загубен за българската национална кауза.
Действително, на първо време, бидейки без работа, той започнал да се навъртва около митрополийската църква и понякогаж да пее. Неговата интелигентност, звучният му глас, както и пълното и основно владение на гръцкия език, обърнали вниманието на новия гръцки митрополит Порфирий (от 1847 г. Варненски митрополит, бивший Преславски), и привлекли неговия интерес и симпатии към младия Дъновски. Тук Дъновски е стоял на кръстопът, или по-добре, той е бил в опасност да бъде погълнат от всепоглъщащата сила на гръцкото влияние. Тъкмо в този решителен момент една щастлива случайност - именно срещата му с Атанаса Чорбаджи от с.
към текста >>
Сега той встъпил в същия град като зрял мъж, с напълно установен
характер
, с вечни идеали в душата и неизменни стремежи в сърцето.
Тук той, заедно с колегата си поп Иван Громов, обикалял, обслужвал и просвещавал национално както Николаевка, така и околните села. Обаче стоението му в Николаевка не се продължило дълго време, защото той бил скоро повикан от Варненския митрополит Порфирий, с чието особено благоволение и симпатии се ползувал, като енорийски свещеник на църквата „Св. Богородица" (през 1857 г.) във Варна. Константин Дъновски от 1857 г. не е бил вече оня, който преди десет години бил дошъл във Варна като млад и неопитен младеж да търси работа.
Сега той встъпил в същия град като зрял мъж, с напълно установен
характер
, с вечни идеали в душата и неизменни стремежи в сърцето.
Но и градът, в който той влязъл, не бил вече същият град отпреди едно десетилетие. В него се било нещо поизменило, особено по отношение на националностите. Силата на гръцкото влияние не била намаляла; напротив, тя се била разраснала и увеличила повече от всеки друг път. Обаче покрай това постепенно се създавали условия за изпъкването на нови сили, на които било съдено в близко бъдаще да играят голяма роля в развитието на Варненския край. Българският елемент в града, който дотогава се губел под името гагаузи или православни християни и който обикновено благополучно се претопявал и изчезвал между гърцизираните елементи, бил почнал да се засилва по брой чрез притока на българи откъм Балкана и от други български краища.
към текста >>
Характерен
за това е следният епизод, който ще предам накратко.
Същевременно той наченал усилена пропаганда между населението: поставил около българската църква деца, които канели на празник прохо-дящите българи да се черкуват не в гръцките, но в „хубавата българска църква". Освен това той поставил нарочно хора по главните порти на града, които пресрещали селяните, разпитвали ги защо идат в града и след това ги убеждавали и отклонявали от намерението им да идат в гръцката митрополия, а да се отправят към българската училищно-църковна община, като уверявали, че скоро щял да пристигне избраният Варненски български владика. Конст. Дъновски не се спирал и пред други средства, за да възбужда българския дух в града и не без резултат. Многобройните българи, които дотогава се държели с патриаршията, наченали масово да я напущат и да се присъединяват към самостойната българска църква. Даже българи, които по-рано безвестно пропадали под гръцко влияние, почнали да се пробуждат и високо [да] издигат знамето на своята народност.
Характерен
за това е следният епизод, който ще предам накратко.
Един българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква. Цял месец се карали мъж и жена. Най-подир бил поканен новият гръцки варненски митрополит Йоаким, известен поела като патриарх Йоаким III, който пристигнал във Варна на 24 февруари 1865 г., да извърши панихидата. След службата отишли в дома на казания българин, дето владиката според местния обичай трябвало да опее житото. Докато ставало това, дошъл свещеник Конст.
към текста >>
34.
II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Това изложение е знаменателно, защото в него се дава една
характеристика
на положението на цариградската църква тъкмо във време на българския църковен въпрос, и ако и в общи и прикрити думи, то е един обвинителен акт против нея и ние ще се спрем на него в резюме, за да видим как е гледал на изминалите се вече събития тоя бележит гръцки йерарх, Йоаким III, като изхожда от тогавашното положение на църковните работи, разделя в своето изложение времето от XV в.
Така ние ще стигнем спокойно и не след дълго с общи усилия и с благодатта на Всевишния в пътя на спасението." Четиридесет и четири годишният патриарх, най-младият такъв, веднага щом поел кормилото на патриаршията, се отдал на реформиране на църквата. Той подал в свръзка с това един бележит доклад на великия везир, в който се застъпвал за пълното запазване на дарените от Мохамеда II привилегии на вселенската патриаршия и за изравняване правата на християни и мохамедани в империята. На 12 януарий 1879 г. той свикал гръцки народен събор за ревизиране на националните канонизми. Пред тоя събор той прочел едно забележително историческо изложение, в което посочвал мерките за изцеряване на църковните и народни недъзи.
Това изложение е знаменателно, защото в него се дава една
характеристика
на положението на цариградската църква тъкмо във време на българския църковен въпрос, и ако и в общи и прикрити думи, то е един обвинителен акт против нея и ние ще се спрем на него в резюме, за да видим как е гледал на изминалите се вече събития тоя бележит гръцки йерарх, Йоаким III, като изхожда от тогавашното положение на църковните работи, разделя в своето изложение времето от XV в.
насам на три епохи. I. До XIX в. клир и народ са напълно предани на Бога и Църквата. Водителите пък, народни и църковни, полагали голям труд и грижа за тях, но делата им не са били достатъчно сплотени и животоспособни. II. Времето до 1860 г.
към текста >>
може да се
характеризира
като епоха на отдих, през която просветва надежда за подобрение, дава се повод на клира и на народните водачи да съразмислят за прокарване стабилни реформи в църковното управление и да се погрижат за възпитаване на християнското изпълнение.
насам на три епохи. I. До XIX в. клир и народ са напълно предани на Бога и Църквата. Водителите пък, народни и църковни, полагали голям труд и грижа за тях, но делата им не са били достатъчно сплотени и животоспособни. II. Времето до 1860 г.
може да се
характеризира
като епоха на отдих, през която просветва надежда за подобрение, дава се повод на клира и на народните водачи да съразмислят за прокарване стабилни реформи в църковното управление и да се погрижат за възпитаване на християнското изпълнение.
Обаче нищо достойно и подходящо на нуждите и желанията не е станало. Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг, достоен за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо. Беше възможно през това време да се направи много нещо, та днес да не плачем ненавременно и [да] се разкайваме за настъпилите нещастия, обаче нищо не се е направило, достойно за споменуване. III. От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печапната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците.
към текста >>
Миряните трябва да признаят, че пренасянето на чуждици в областта на църквата, твърде голямото тяхно участие в нейните работи, ослабяването на центъра и на неговите спужители, на оня център, който е спасил православието и нацията, излагането от някои от тях на църковните светини, и пренасянето на неговата сила върху други центрове и тела от друг
характер
- всичко това е причината, която е предизвикала ослабването и отчаянието и в последствие катастрофалния упадък.
Никога клирът не е направлявал сам и самоволно работите на църквата, нито и в най-дребните дори неща. Понякога той е бил прост зрител, съдействуващ против волята си на вършеното от ония в чисто църковни работи. Но с взаимни обвинения нищо добро не се постига. Всяка от обвиняемите страни дължи да призпае с християнска изповед, че е способстоувала така или иначе за катастрофата. Светият клир на Великата църква трябва да разбере, че неговото предназначение, неговата мисия е велика и твърде важна, е мисия религиозна, обществена и нравствена, която има предвид цялата църква, цялото православно изпълнение.
Миряните трябва да признаят, че пренасянето на чуждици в областта на църквата, твърде голямото тяхно участие в нейните работи, ослабяването на центъра и на неговите спужители, на оня център, който е спасил православието и нацията, излагането от някои от тях на църковните светини, и пренасянето на неговата сила върху други центрове и тела от друг
характер
- всичко това е причината, която е предизвикала ослабването и отчаянието и в последствие катастрофалния упадък.
Трябва прочее да се разбере, че в интереса на всички е да се засили този наш древен център, чрез пълната поддръжка и обмислената намеса на всички. Когато с Божия помощ тези начала преодолеят и у едните, и у другите, Църквата ще преживее безсъмнено дни на слава. Полезно и в общ интерес е двете страни да заработят заедно и съразмислят за поправяне и подобрение на работите. Безсъмнено светият клир, който има управата в ръце, особено висшият, съгласно със своята Божествена мисия, трябва да стои по-високо, което се изисква не само от чисто религиозните интереси на църквата, но и от ония на нацията. А за подготвяне на истински и достоен за високото си предназначение и положение висш клир са нужни обмислени законоположения.
към текста >>
Да се създаде въз основа на каноните законоположение с углавен
характер
с наказания за симония, за всяко дароприемане и злоупотребление и за разни обвинения против архиерея.
При днешните условия архиереят не се грижи да насочи всички по правия път, а угажда на силните, за да спечели поддръжката им при добиване на своите права. Той се принуждава да затваря очи пред лошото управление на училищните, църковните и обществените работи; съгласява се на страшни беззакония за удовлетворение на силните, които иначе пречат на събиране на неговата владищина. Това положение трябва да се заздрави с нужните закони. Да се създаде правосъдие, което да следи всички административни и духовни работи на Св. Синод и да определя ясно отговорностите на патриарха и синодалните.
Да се създаде въз основа на каноните законоположение с углавен
характер
с наказания за симония, за всяко дароприемане и злоупотребление и за разни обвинения против архиерея.
Да се създаде законодателство: за уреждане на избора на архиереите; за забраняване на тяхното преместване; за определяне състава на синода; за унищожение на малките епархии и епископиите; за уреждане длъжностите на митрополитите и димогеронтите при водене на обществените работи. Да се премахнат трите големи злини: неоправданото каноническо преместване, вмъкването във висшата иерархия на неспособни елементи и нееднаквото възнаграждение на владиците. Създаване на 12-членен народен съвет от най-видни първенци за разрешение на най-важни църковно-народни въпроси; създаване на 3-членен плащан съд за материални спорове; създаване при патриаршията на 3-членно плащано настоятелство за образованието; законодателство за брака; усилени грижи за националното и духовно образование; законодателство за издръжка на енорийското духовенство и премахване злоупотребленияте при уволнението му, което да става само след съдебно разследване и решение; създаване на наредби за монастирите, за монасите, за патриаршеските финансии и приходи, за архиерейските приходи; създаване на пенсионна каса и пр. Една смесена комисия трябвало да се занимае с тия предложения на Иоакима III и да приготви законопроект, който да се представи след това на събора. Тази изчерпателна програма е легнала в основата на реформаторската дейност на Иоакима III.
към текста >>
35.
II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В същото време едно патриаршеско и синодално послание е било отправено до клира и паството на цялата Варненска епархия, подписано от патриарха Софрония и целия синод, съставено на два езика - български и гръцки, с което се препоръчвал новият архиерей и се съветвали и отечески приканвали всички „да го приемете с подобающата на неговия архиерейски и кириаршеский
характер
чест, и да воздавате на неговата священност пристойното му почитание и приверженност и синовната почест, и да се покорявате на неговите архиерейски совети.и отечески завещания", „с усердие и с признателност да му давате архиерейските негови правдини, и увременно да му давате уречената негова архиерейска заплата и сичките други негови случайни приходи, които ся заповядуват от уставите, и да показувате за всегда подобающото усердие и покорение".
8. Борбата за българска независима църква се разраства Общите условия се отразявали, разбира се, и върху Варненската област, въпреки особените обстоятелства, при които имала да се развива българщината в главния град Варна. Та, тук положението изобщо, както видяхме, не се е различавало съществено от онова по другите български краища. Поради ръста и силното вече развитие на българското национално движение, новият митрополит Йоаким, с пристигането си във Варна се видял изправен пред една извънредно трудна задача - да се справи с българския въпрос. В събота на 27 февруарий 1865 г. митрополит Йоаким пристигнал по море в престолния град на своята епархия.
В същото време едно патриаршеско и синодално послание е било отправено до клира и паството на цялата Варненска епархия, подписано от патриарха Софрония и целия синод, съставено на два езика - български и гръцки, с което се препоръчвал новият архиерей и се съветвали и отечески приканвали всички „да го приемете с подобающата на неговия архиерейски и кириаршеский
характер
чест, и да воздавате на неговата священност пристойното му почитание и приверженност и синовната почест, и да се покорявате на неговите архиерейски совети.и отечески завещания", „с усердие и с признателност да му давате архиерейските негови правдини, и увременно да му давате уречената негова архиерейска заплата и сичките други негови случайни приходи, които ся заповядуват от уставите, и да показувате за всегда подобающото усердие и покорение".
Посрещнат от голямо множество народ, от всички гръцки първенци и от представители на властите, той отишел на кола, предшествувана от едно жандармерийско отделение, най-напред в дома на един от градските първенци, дето, след като се приготвил, се отправил в шествие на църква. След това посетен или поздравен от върховете на властта и чрез драгоманите от страна на консулите, в понеделник той върнал визитата на управителя, при когото бил събран управителният съвет, в който е бил прочетен неговият берат. С всичко това митрополит Йоаким станал не само формално, но и фактически Варненски митрополит, поел управлението на епархията си и дошел в непосредствен допир с варненската действителност. И още от първия момент той се сблъскал с българското църковно-национално движение във Варна и е трябвало да вземе ясно и определено становище по него. Ние видяхме в предидещата глава как това движение в предвечерието на идването на Иоакима и тъкмо във връзка с това идване, се надигнало и разразило с нова сила и застрашителност.
към текста >>
Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и
характерно
за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия.
Гора, без обаче да успее в това. Йоаким е бил поначало против идеята за отделна, автономна българска църква, защото я считал гибелна за Патриаршията. В едно свое писмо той признава изрично това, като казва: „От момента, когато тя (т.е. Патриаршията) косвено или пряко, безразлично дали официално или неофициално е явила на тогавашния изобретателен (интригант) пръв министър и разисква с него възможността за образуване на полу-независима българска църква, имаща за началник титлофорен екзарх, заедно с управителен синод, казах с душевна болка, Църквата е загубена." С други думи, митрополит Йоаким е бил против лансирания през пролетта на 1867 г. проект на Григорий VI за отделна, полу-независима българска църква.
Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и
характерно
за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия.
Добре, но това становище не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех. В онова време, през 1866-67 г., българското църковно-национално движение беше се изобщо окончателно оформило и стабилизирало, и искането на отделна автономна българска църква, каквато фактически вече съществуваше, беше най-същественото и неизбежното, беше conditio sine qua поп за него. Българското национално движение бе се извънредно много разраснало и се бе засилило и в това именно бе втората причина за неуспеха на усилията на митрополита Иоакима. При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни. Във Варна, дето Йоаким е трябвало да прилага своята програма, въпреки силата на гръкоманите, положението не се е различавало съществено от другите места на България, дори постоянните непосредствени търкания с гагаузите, създавали тук една по-неприязнена атмосфера и издигали борческия дух на българите.
към текста >>
Движението на варненските българи добивало обаче стихиен
характер
.
Този факт беше от грамадно значение и сочеше, че Варненските българи образуват оттук нататък отделна църковна община и епархия, и се отделят не само формално, но и фактически както от Цариградската гръцка патриаршия, така и от Варненската гръцка митрополия, отделят се напълно от гърците и се освобождават от угнетяващите ги връзки с тях. Напразно митрополит Йоаким се опитвал с всички средства след пристигането си във Варна да повърне събитията и да възстанови скъсаните по такъв начин връзки с българите. Изглаждането на местните затруднения е могло тогава да стане вече само във връзка с разрешаването изобщо на големия български въпрос. А както Патриаршията, така и нейните владици са се ръководили главно от две съображения при третиране на българския зъпрос: преди всичко запазване или възстановяване на своите приходи и после защита на гръцките стремежи. Тия две съображения, особено първото, не им давали обаче свободата да се издигнат до едно по-високо становище на църквата по българския въпрос; не дали, особено първоначално, тази възможност и на митрополита Иоакима, който отначало е бил, както казахме, против отделната българска църква.
Движението на варненските българи добивало обаче стихиен
характер
.
След откриване на българската църква се започнала една жива организационна работа, в резултат на която се получило в скоро време едно национално групиране на българите от цялата Варненска епархия, начело с Варна, и пълното им откъсване от влиянието на Патриаршията. Начело на варненската българска църква и на варненската българска църковна община застанал като неин предстоятел и председател („глава на варненската българска църква") иконом Константин Дъновски, зет на дядо Атанаса Чорбаджи от Хадърджа, човек подвижен и с фанатизма и мистиката на апостол, който дотогава е стоял на заден план в народните работи, но сега бил изтласкан от събитията на първо място и развил жива дейност. Предприета била една енергична пропаганда за издигане, събиране и сплотяване на българщината първо вътре във Варна, а след това и в епархията. Възмутеният и смутен от това митрополит Йоаким разказва, че: „Свещеникът на параклиса (т.е. българският) действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни против настоящия ред в църквата, на други против нас.
към текста >>
Ако получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че много скоро ще пристигне избраният от българите Варненски архиерей." Следният
характерен
епизод още в първия месец след пристигането във Варна на Йоаким свидетелствува какви сцени са се разигравали тогава всред борбата за надмощие между него и българите.
Предприета била една енергична пропаганда за издигане, събиране и сплотяване на българщината първо вътре във Варна, а след това и в епархията. Възмутеният и смутен от това митрополит Йоаким разказва, че: „Свещеникът на параклиса (т.е. българският) действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни против настоящия ред в църквата, на други против нас. Всеки празник той поставя на градските улици около българския параклис деца, които канят с викове проходещите българи в хубавата църква. Той има също така някои вагабонти, които постоянно стоят пред големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли работа в митрополията.
Ако получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че много скоро ще пристигне избраният от българите Варненски архиерей." Следният
характерен
епизод още в първия месец след пристигането във Варна на Йоаким свидетелствува какви сцени са се разигравали тогава всред борбата за надмощие между него и българите.
Един варненски българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква. Цял месец се карали мъж и жена. Най-накрая бил поканен новият Варненски митрополит Йоаким да извърши панихидата. След службата отишли в дома на казания българин, дето владиката според местния обичай трябвало да опее житото. Докато ставало това, пристигнал българският свещеник Константин Дъновски със свитата си.
към текста >>
В какво безпомощно положение поставяли тези условия митрополита Иоакима, се вижда от следния
характерен
случай, разказан от него самия в началото на 1867 г.
В Провадия властта проявявала предразположение да даде спорната между гъркомани и българи църква на последните. Същото ставало и в Балчик и другаде. Йоаким схващал смисъла и съкровената цел на тая турска политика, че „местните политически власти, съобразно с тайните свои упътвания, благоприятствуват на това разслабване на духовните връзки и го подтикват". Като средство за отслабяване на християнския елемент в империята, българо-гръцката разпра е била за турската политика добре дошла и тя, за да я засили и увековечи, поддържала българските стремежи, изхождайки и от други турски държавнически съображения. Тъкмо това поведение на турската власт окуражавало българите и ги правило по-неотстьпчиви и агресивни.
В какво безпомощно положение поставяли тези условия митрополита Иоакима, се вижда от следния
характерен
случай, разказан от него самия в началото на 1867 г.
В с. Карахюсеин дъщерята на един българин правоверен (т.е. привърженик на Патриаршията) се сгодила за някой българин. Противниците българи заради неговото правоверство надумват зетя да открадне момата. Докарали момата във Варна, дето я пресрещат българските първенци и я завеждат в къщата на поп К.
към текста >>
36.
II.02.09. Общ събор и законник за българското духовенство
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Варненската община в писмата си до селските чорбаджии, свещеници и християни употребява следния
характерен
за владиците израз: „да имате молитва и благословение от нашето главно във Варна българско духовенство".
На 23 август същата година Варненската главна община дава пандахуси за събиране милостиня в епархията на поп Атанас и на поп Петра. Варненската община дава препоръчителни писма и на представители на села за събиране на помощи в Одеса, Румъния и др., или вътре в епархията. Базирайки се на Законника, тя събира даждията от селата и свещениците, спогажда и потъкмява спорещи, издава вули и кръщелни свидетелства и пр. Предстояте-лят на Варненската църква иконом Константин Дъновски. освещавал църкви по селата на епархията.
Варненската община в писмата си до селските чорбаджии, свещеници и християни употребява следния
характерен
за владиците израз: „да имате молитва и благословение от нашето главно във Варна българско духовенство".
Съкровищник или касиер на така организува-ната Главна Варненска община станали най-първо братя Георгиевич (за 1866 и 1867 г.), които от октомври 1866 г. открили воденето на редовни сметки; през 1868-1869 г. такъв бил Ангел Георгиев; през 1869-1871 г. - Т. П. Шонтов; през 1871 г.
към текста >>
37.
II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Гръцкият митрополит Йоаким, който почувствувал осезателно и болезнено резултатите от дейността на Панарета, дава следната интересна
характеристика
за нея: „Във Варна има две църковни власти, едната каноническа и законна, а другата противоканоническа и незаконна.
Константин Дъновски, тогавашният председател на Варненската община, се оттеглил в с. Хадърджа, дето станал свещеник, но пак продължавал да бъде на разположение и да съдействува на Варненската община, често замествал архимандрит Панарета, защото е бил и Варненски свещеник. Новият председател на Варненската българска община, архимандрит Панарет, развил значителна дейност за уреждане на църковните, обществени и просветни работи в епархията. Забележително е, че с неговото идване, от 1868 г., били въведени във Варненската община за пръв път копирни книги, дето както в гръцката митрополия, се копирала цялата изходеща кореспонденция на общината. Панарет назначавал, уволнявал или местил, съдил и наказвал учители и свещеници, напомнювал им длъжностите и бдял за тяхното изпълнение, помирявал и спогаждал, неподчиняващите се заплашвал със светската власт, с помощта на която ги довеждал на съд, издавал вули за бракове или кръщелни свидетелства, освещавал църкви, давал гласност и ход на нареждания на Централната българска община в Цариград, грижил се за поддържане на дисциплината и за подигане духа на българското население, развивал остра кампания против варненския гръцки владика между населението, а повечето време отсъдствувал по селата за събиране на владищината от населението.
Гръцкият митрополит Йоаким, който почувствувал осезателно и болезнено резултатите от дейността на Панарета, дава следната интересна
характеристика
за нея: „Във Варна има две църковни власти, едната каноническа и законна, а другата противоканоническа и незаконна.
Предстоятелят на незаконната, който сам се нарича архимандрит, владика и кой знае още какво друго, върши свободно и безпрепятствено всичко, което е подарено от светата благодат на каноническия пастиреначалник, с изключение може би на ръкоположението. Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото. Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници. Той афоресва настояващите в заблудата и признаващи от всичко най-лошата гръцка църковна власт; съветва веруващите да строшат главата и кокалите на гръцкия архиерей, ако посмее той да се противопостави на българския неудържим поток.
към текста >>
38.
II.02.12. Борба за подялба на владищината
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
12. Борба за подялба на владищината Появили се обаче скоро затруднения и от друг
характер
, които застрашили съществуването на самата дори организация, създадена в 1866 г.
12. Борба за подялба на владищината Появили се обаче скоро затруднения и от друг
характер
, които застрашили съществуването на самата дори организация, създадена в 1866 г.
Проявени били сепаратически тенденции от отделните центрове на епархията. В основата на разногласията е лежало недоволството, извикано от едностранчивостта на Законника от 1866 г., който ограждал като че ли интересите само на Главната Варненска община, за нуждите на която определял да се дават всички събирани от епархията данъци, и на която давал всички права, без дори да споменава останалите общини. Реакцията срещу това положение не закъсняла да се яви, и както е трябвало да се очаква, най-напред от Добришката община, която е била по-стара от Варненската, в 1861 г. пратила в Цариград особен свой народен представител, та не е могла така лесно да се обезличи и лиши от своята индивидуалност и традиции. А тя е повлякла след себе си Провадия и Балчик и разколът е бил готов.
към текста >>
39.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
35-50), влива то безспорно нови животворни сокове, отваря заслепените очи и на доста гъркомани българи, крепне и се засилва с него българската община, особено след като на 14 февруарий 1865 година българите във Варна нагодяват и своя църква в долния етаж на училището си, с което дело напълно се самоопределят като отделна нация в града, та общината им добива
характер
на истинска и здрава църковно-училищна община, какъвто имаха по онова време другите общини в България, които именно и дадоха едно силно и стегнато устройство на българския народ в борбата му по църковния въпрос.
и втори. В началото на последнята година бил повикан от Ески-Джумая за учител П. Р. Славейков, който обаче скоро напуснал Варна, понеже заминал за Цариград, да вземе участие в българския превод на Библията от протестантските мисионери. Расте по-нататък българското училище във Варна (гледай първите дадени от мене в „Годишника на Варненската девическа гимназия" през 1897/98 г. материали за историята на учебното дело във Варна, стр.
35-50), влива то безспорно нови животворни сокове, отваря заслепените очи и на доста гъркомани българи, крепне и се засилва с него българската община, особено след като на 14 февруарий 1865 година българите във Варна нагодяват и своя църква в долния етаж на училището си, с което дело напълно се самоопределят като отделна нация в града, та общината им добива
характер
на истинска и здрава църковно-училищна община, какъвто имаха по онова време другите общини в България, които именно и дадоха едно силно и стегнато устройство на българския народ в борбата му по църковния въпрос.
В туй отношение дейността на Варненската община се изразява: 1) в грижите й да изнамери средства за църковно-училищното дело; 2) в борбата на самата община и 3) в борбата по църковния въпрос. По първия въпрос, вън от щедрите помощи и дажби, що малката българска община във Варна си налагала, тя искала и външни помощи, прибягвали и до заеми и лотарии. По-значителни външни помощи през 1864/65 година са от Тулчанската българска община 2890 гроша и от Цариградската - 3186 гроша. Последнята горещо поддържала българщината във Варна, което се дължи главно на П. Р. Славейков, който чрез вестника си „Македония" зове общини и читалища да подкрепят материално варненските си сънародници.
към текста >>
Начов), където в онуй време аз бях учител, няколко десетки екземпляри от книгата на Смаисла „
Характер
", превод Т.
Аз Ви моля да ми простите, загдето се осмелих да Ви безпокоя за работи, които, вероятно, не влизат строго в моите длъжности. Но като виждам отблизо всичките неудобства на така наречените тука училища и като слушам мъмренията и оплакванията на всички, които служат по учебната част във Варна, както и на гражданите, помислих си, че няма да ми се вмени в погрешка това, гдето Ви писах. Май 1883 година." Прек свидетел съм, като варненски окръжен училищен инспектор през 1891 г., на посещението, що митрополит Симеон направи по Петровден на годишния акт при Варненските първоначални училища, станал в училището „Св. Наум". Следеше той, в този случай, с напрегнато внимание и заинтересуваност изложението на главния учител за вървежа на първоначалните народни училища, както и звучните песни и кръшни декламации на весело усмихнатите и бодри ученици и ученички, като стана, след свършване на акта, един от последните посетители, за да поздрави инспектора, училищното настоятелство и учителите с успеха на милите наши деца - тъй той с изблик на обич назова учениците - и да им засвидетелствува присъщата си любезност и благост. Свидетел съм също, дето дядо Симеон изпрати, в края на учебната 1897/98 г., до директора на Варненската девическа гимназия (Н. А.
Начов), където в онуй време аз бях учител, няколко десетки екземпляри от книгата на Смаисла „
Характер
", превод Т.
Икономов, за да се раздадат дар на добрите по успех ученички в гимназията. На 2 декемврий миналата 1921 година митрополит Симеон пък изпрати до главния учител на Варненското народно училище „Св. Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за подпомагане бедни ученици. Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон". За благотворителността на дяда Симеона има много да се каже, особено от последните две наши продължителни войни насам; ала аз не ще засягам тази материя, мислейки, че тя ще бъде по ред и начин напълно очертана от другиго.
към текста >>
Ала неговата твърда воля и борчески
характер
, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и непоколебимите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници.
Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св. Архангел Михаил), а другото частно (къщата на арменеца Капрел Аракел на ул. „Цар Борис"), посещавани от 77 ученици и 38 ученички в първоначалното училище и 36 ученици в класното, с двама учители и една учителка в първоначалното и трикласно училища (Георги Замфиров, Спиридон Петров и Виктория Живкова), при пристигането първи път на дяда Симеона във Варна, днес този безценен наш приморски град красят 16 първоначални народни училища, посещавани от 3124 ученици и ученички, при преподавателски персонал от 65 учители и учителки; 4 прогимназии, посещавани от 1713 ученици и ученички с 63 учители и учителки; две държавни гимназии -мъжка, с 630 ученици и 43 учители, и девическа, с 504 ученички и 31 учители и учителки, помещавана в една от най-монументалните сгради на България, благодарение на министра Георгя Живков; Учителски институт със 78 ученици и 9 преподаватели и образцова прогимназия при него с 95 ученици и ученички и 4 преподаватели; търговско училище със 114 ученици и 14 преподаватели; търговска академия със 140 ученици и 10 преподаватели, издържани (търговското училище и академия) от Варненската търговска камара и помещавана в собствено голямо и хубаво здание; морско машинно училище със 164 ученици и 14 преподаватели; специални школи за огняри и електротехници със 148 ученици и 10 преподаватели. Всичко във Варна 7080 ученици и 263 преподаватели (вън от крайградското селище Сес-Севмес, което миналата година образува самостойна училищна община с първоначално училище от 151 ученици, 4 учители и прогимназия с 44 ученици и 2 учители; или всичко 7275 ученици и 269 преподаватели). Внушителната вънкашност на дяда Симеона, тихата му и мъдра реч, висока човечност, изобщо целият негов индивидуалитет (качества, дарби и постъпки) - му са спечелили големи почитатели и високи симпатии.
Ала неговата твърда воля и борчески
характер
, решителност и отпор срещу посегателства върху правата на църквата и непоколебимите му схващания по духовните нейни нужди, строй и цели, са му създали и големи противници.
Подлаган е той в разно време на ред обиди и преследвания, дори и на твърде смели твърдения и опити за покруса честта му като верен български син. Мислейки, че е настъпило време вече за една здрава и спокойна преценка по дейнината на митрополита Симеона, тъй широка по обем, тъй бляскава по изпълнение, тъй продължителна по време, надявам се, всичко противно нему до този паметен ден на петдесетгодишнината му, ще сглъх-не, ще даде израз, че цени достойно допринесените от него обществени добрини и душевна негова сила, та ще вземе участие в засвидетелствуване и съответната нему дълбока благодарност и признателност. Високопреосвещений Симеон реши възвишена задача: изпълни дълг и към Църква, и към училища, и към хора в немотия - малки и големи; затуй и постига целта на живота си, затуй и всенародно е овенчан със слава. Блажен е неговият път! Варна, 14 август 1922 г.
към текста >>
40.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Характерна
е в това отношение следнята случка, случила се с пишещия тия редове миналата година през лятото.
Обаче по-голямата част от писаното и веществено предание, от историческите материали, които биха послужили на историка за написване историята на град Варна, е или уничтожена, или пък захвърлена и всеки момент рискува да стане жертва на немара или невежеството. Архивите от кореспонденция, сметки, книжа, тефтери или бележки на нашите дейци по възраждането на Варна, каквито безсъмнено е имало, а може би още има скътани или захвърлени из някои тавани или зимници на техни наследници или сродници; архивите и търговски тефтери и книжа на варненци търговци - българи, гърци, турци, евреи и пр., на еснафи и др. сдружения, които евентуално биха дали на историка богат материал за осветление търговския, национален и културноикономически живот на града в миналото, не са още никак приведени в известност. Тяхното значение за града изглежда като че ли не се схваща и съзнава. Голяма част от тях е навярно загубена вече, а остатъкът безмилостно се предава на уничтожение и рискува съвсем да изчезне.
Характерна
е в това отношение следнята случка, случила се с пишещия тия редове миналата година през лятото.
Връщайки се един ден от разходка, и минавайки покрай стария Балъкпазар, аз спрях на дюгена малко по-долу отсре-щу хотел „София" и купих прясна риба. Прибрах завитата в книга риба и потеглих към центъра на града. Из пътя неволно погледнах на обвивката, която обърна вниманието ми с това, че бе изписана с доста изветряло мастило. Като поразгъ-нах книгата, аз трепнах от изненада - това бе лист от търговски тефтер отпреди освобождението. Върнах се пак в дюгена, но не се оказа друга част от същия тефтер.
към текста >>
Горното обстоятелство, а и иначе срещаната обикновено недоверчивост у хората, притежатели на стари книжа и документи, навежда настоятелно на мисълта, че трябва да се действува с такт и деликатност при събиране на исторически паметници за дружеството, като главно се просвещават хората върху обществения, а не частен
характер
и значение на работа.
А че има още във Варна такива материали, които могат да послужат при написване историята на града, не може да има съмнение. Миналата година напр. попаднах в дирите на една стара кондика на абаджийския еснаф във Варна откъде 1860 г., която съдържала разни бележки, сметки и пр., както ми съобщи това нейният сегашен притежател, абаджията г-н Зографов. Аз не можах да видя тази кондика, поради недоверието, види се, на притежателя й, който въпреки моите неколкократни посещения, под разни претексти все не смогваше да я намери и донесе. Добре ще бъде Варненската търговска камара да придобие за Варненското археологическо дружество срещу откуп или по друг начин този важен и единствен по рода си за Варна документ, който между впрочем казано, не с лично притежание на г-н Зографова, а на абаджийския еснаф, значи на една обществена организация, която е сега на замиране, и минава всеки път в ръцете на новия уста-баши на еснафа.
Горното обстоятелство, а и иначе срещаната обикновено недоверчивост у хората, притежатели на стари книжа и документи, навежда настоятелно на мисълта, че трябва да се действува с такт и деликатност при събиране на исторически паметници за дружеството, като главно се просвещават хората върху обществения, а не частен
характер
и значение на работа.
Варненското археологическо дружество, което с 20-годишната си дейност има несъмнени заслуги за културното подигане на Варна, ще спечели признателността на идващите поколения в още по-голяма степен, ако засили своята дейност в казаното направление и се постарае да организира здраво издирването, прибирането и съхраняването на историческите материали за историята на града Варна и то колкото се може по-скоро, докато не е станало вече късно и разрушението не е сложило окончателно своята десница върху тях. Тези материали, които за частните лица не могат да имат значение, са от голямо обществено значение. Те са обществено достояние и тряба да се приберат час по-скоро в обществения музей. Дълг върховен се налага на всички власти във Варна, били те граждански или военни, държавни или общински, търговски или училищни, а още повече на всички просветени варненци, без разлика на националност, да дадат своето пълно съдействие на усилията на Варненското археологическо дружество в това направление. Аз мисля, че най-добре бих свързал чествуването 20-годишнината на Варненското археологическо дружество, тъй заслужило за града, с един горещ апел към варненци да се проникнат от важността на работата за техния собствен град и да проявят готовност и разбиране, като дадат пълна подкрепа на Варненското археологическо дружество за постигане на очъртаната задача, като приложат собствените усилия към неговите.
към текста >>
Това писмо, което предаваме тук изцяло, е
характерно
за личността, схващанията и убежденията на първия български варненски учител.
Доброплодни, който разширил уредбата на училището и въвел класове. Костадин Тодоров Арабаджиев останал една година като помощник на Доброплодни и на края на третята година по някои причини бил принуден да напусне варненското училище и да се предаде на друга работа. В архивата на г:н Б. Даскалов в Трявна се намира следното саморъчно писмо на първия български учител във Варна до П. Р. Славейков и то, от навечерието на напущането му варненското училище.
Това писмо, което предаваме тук изцяло, е
характерно
за личността, схващанията и убежденията на първия български варненски учител.
„Словеснейший Учительо! Господ. П. Р. Славейков. В Джумая. Като по случай наший приятел тръгва днес за Панаиря, по търговските си дела, взех смелост да пожелая доброто разположение на здравието, също да ви чрезмерно благодарим за временното благодеяние, което ма удостоихте да бъда в приморский град на милото ни Отечество България град Варна. Впрочем гордея са като направих начало под учителското си звание да развия духа на Българизма в тоя погагаузен народ, и ... же Впрочем макар и старание то ми да беше твърде утекчително почувствовано..., вечна народна награда - Като в това... разстояние тригодишно намирам (в учили)щето днес около до 150 ученика по(вече).
към текста >>
41.
1. СЕЛО НИКОЛАЕВКА И ВЪЗРАЖДАНЕТО ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКИ ОКРЪГ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до
характера
на църковната килия.
Забележителни са думите му, които той казал в Цариград при уреждане на църковните работи: „Няма да си отида оттук, докато не видя български владици да се упътят за Българско". Надгробната плоча се намира в църковния двор върху гроба на неговия внук Атанас Златев, който е бил убит от турците в Ботевската гора. След Петър Атанасов, учител става Курти Добрев и двамата от същото село. Последният по професия абаджия, като едновременно упражнява занаята си и учи 10 ученика. Заедно с това изпълнява и длъжността селски писар.
Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до
характера
на църковната килия.
Учениците са сядали на възглавници, донесени от къщи, и пишели на коляно. Стаята била малка и тъмна. В следващите години към 1866-1868 год. тук работят Иванчо, а след него до 1871 г. Андон х. Матеев.
към текста >>
42.
9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
„Село Геврек обаче старци и чорбаци и всички сродници почитами славно българско опщество варна щом иди до вас да са помолим за каквато нужда препадне на нас като додиме да ни приемните дана науставите бес покорно на ли знайте и ченемаме освен вази и българската церкова наша майка защо знайте колко време какво сми разделени от грацките патриарси и от грацките владики и затова идем да ни приемните нудата закаква да е работа сосе Койчо Зеляс Русков Златков Иордани Недо Катемиа Николув Кумлуджа „Ний покорни синца общо селени приемами българското общество, поко-рявамиса нанеговият вопрос за всякакво едно нещо ведно с духовния въпрос ве за царският мезлиш и си полагами печатат царски за уверение." Мухтар мюхюрю дяду Стойку Епитроп дяду Дечу Поп (не се чете) дяду Панайот дяду Конди дяду Стоян Други документи от тоя
характер
в архива на музея няма запазени.
Козлоджа, Следват подписите: Радол Кюсоолу; Стоян Чорбаджи; Желес Чорбаджи; Димо Кара Недялков; Никола Карапетров; Хузун Петар; „1865 септември: 24: ден От село чатма старци и чорбаджии и сички сосердцй поздравляваме ви ваше славно бапгарско общество варна ето идем да ви са помолим за каквато нужда препадне на нас като додем да ни приемнете за да не ни оставите на ли знаете фтора майка и надежда немаме освен вазе и балгарската церква наша майка, защо знайте колко време как сме са отделиле от грецкия патрика и от грецките владици затова идем да ни приемете давията закаква да е работа сос хюкюматат заедно." Иван Дядув; Марко; банко Митюв саки; Марко; Славе; Чорбаци димир; Стоян; Койчо добре; Стойчу; Стойку; Николув; Роюв; Михал; Стойко. „Подписаните селени от село Гюн-дооду молиме Българската черкЬа във Варна която като знай че сми ся отделили от Гръцката патриаршия, и сме в мараза, молиме Българското Общество да представлява селото пред Хюкюмата за сичкити ни работи, и Българската черква във Варна е наша майка тя да ни варди в духовните ни и черковни работи. Оставами с надежда, чи ще изпълните исканието ни за което и потвърдява-ми с мюхюрите си ду Българската черква у Варна. 1865 : 8 септемврий : 13 го. Подписи: мехур мехур азаа селски селски дойчо перви втори иянюв марин стойко кателия Куртюф Славюв Боюв Демир Симо Стоян Иванов Ганюв Василкюв Станюолу Иорго Кожа Жеко Димитров Апостол Кожа Коджа Недю душко Стамат Други два документа от селата Гевреклер и Кумлуджа, без дата, които по всяка вероятност са от 1865 г., като първите два.
„Село Геврек обаче старци и чорбаци и всички сродници почитами славно българско опщество варна щом иди до вас да са помолим за каквато нужда препадне на нас като додиме да ни приемните дана науставите бес покорно на ли знайте и ченемаме освен вази и българската церкова наша майка защо знайте колко време какво сми разделени от грацките патриарси и от грацките владики и затова идем да ни приемните нудата закаква да е работа сосе Койчо Зеляс Русков Златков Иордани Недо Катемиа Николув Кумлуджа „Ний покорни синца общо селени приемами българското общество, поко-рявамиса нанеговият вопрос за всякакво едно нещо ведно с духовния въпрос ве за царският мезлиш и си полагами печатат царски за уверение." Мухтар мюхюрю дяду Стойку Епитроп дяду Дечу Поп (не се чете) дяду Панайот дяду Конди дяду Стоян Други документи от тоя
характер
в архива на музея няма запазени.
Обаче от копирните книги на Варненската българска община от 1868 до 1875 год, които са запазени в архива, от кореспонденцията, водена през това време, се вижда кои села на тогавашното Варненско окръжие са вече признавали Българската община, която е ръководила църковно-обществените и културно-просветните дела. Поименно ше изложим тук селата, за да се види числото на българското население през оная епоха. Селата са следните: Девня, Суджак кьой, Аврен, Голица, Куюджук, Дуран кулак, Карапча, Сатълмъш, Тестиджии, Гаргалък, Емирлери, Гебедже, Дерекъой, Капаклии, Янътепе, Къзъл джилар, Юшенлии, Орехово, Карахюсеин, Копукчии, Джафер-лии, Ага-Клисе, Ени-кьой, Ясъбаш, Кутлубей и Геленджик. Като се има пред вид това голямо число на села във Варненската епархия с чисто българско население, през епохата на нашето възраждане, лесно се обяснява защо Цариградската патриаршия, при назначаването на Иоакима за варненски митрополит, в началото на 1865 год. е отправила своето послание до християните на епархията на два езика: гръцки и български.
към текста >>
От такъв
характер
е и заявлението, за което става дума.
Архимандрит Инокентий сп. „Духовна култура", год. XXXI, книжка 44, XI11930 год. (стр. 270-275) *** ИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИ Едно историческо прошение до турските власти от населението на Варненския окръг през епохата на възраждането ни Началото на възраждането на българското население в нашия окръг започва от 1860 година. Постепенно добивало своите независими културно-про-светни институти, училище и църква, налагало му се още като мнозинство от населението в окръга, да има свои представители в разните обществени учреждения в тогавашната турска империя, които представители да защитават неговите интереси пред надлежните власти.
От такъв
характер
е и заявлението, за което става дума.
То е написано на турски и на български. Размерът му е дължина 1.90 м и ширина 0.48 м. Съхранява се в рамка в залата на археологическия музей. Тоя важен исторически документ се е запазил в архива на бившето мютесарифство в града ни (сегашнсто окръжно управление), а подарен на музея от покойния Варненски свещеник Христо Върбанов. Тук предаваме изцяло неговото съдържание, при спазване на правописа му.
към текста >>
43.
III.ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ СТАТИИ НА П. К. ДЪНОВ 1.ДОБРОДЕТЕЛТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И тъй, разумей Истината, че целта на живота е ражданието, а целта на ражданието е любовта, а целта на любовта е страданието, а целта на страданието е
характера
, а целта на
характера
е добродетелта, а целта на добродетелта е Бог, а целта на Бога е любов, а любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в мир и радост.
Знай, че да си человек, значи все едно да си Син на Бога; а да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина, защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е знанието, а целта на знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е добродетелта, а добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в поредъкът на света. И тъй, ако я притежаваш, ще си в безопасност от всичко. И когато всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи. За това предпочити я пред всичките богатства, каквито те и да са, и където и да са, защото ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърдцето си и любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот. Знай, че двете вечни цели на живота са добродетел и любов, а Онзи, Който ги е родил, е Баща на всичко, Комуто името никой не знае.
И тъй, разумей Истината, че целта на живота е ражданието, а целта на ражданието е любовта, а целта на любовта е страданието, а целта на страданието е
характера
, а целта на
характера
е добродетелта, а целта на добродетелта е Бог, а целта на Бога е любов, а любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в мир и радост.
В мир, защото вечната воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий, управлява; в радост, защото добродетел и любов царуват. Следователно, за да можеш да живееш тъй, както е потребно, нуждни са тия две начала на живота, които да го освежават и повдигат; защото без техните съдействия не може да има живот. Пази душата си от празнословие, защото в него грехът е неизбежен; а там, дето има грях, не може да има спокойствие; следователно всякой, който желае мирът и веселието, необходимо му е да отбягва грехът. Защото той е разрушителят на всичко добро; а там, дето доброто се разрушава, нещастието е готово; понеже зло и добро са невместими едно в друго: ако предпочетеш грехът, нещастието е готово; защото те са две неща, свързани в едно, като причина и следствие и с възприеманието на едното ще възприемеш и другото. А ако възприемеш доброто, ще възприемеш и щастието, защото целта на доброто е щастието.
към текста >>
44.
IV.Първо събрание, 11 август 1906 г.
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Ореолът на человека бива такъв, какъвто е
характерът
му.
Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме краката и ръцете си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувствуваме упадък на силите си. Тая лъчиста материя образува около главата ни тъй наречения ореол, виден от ясновидците.
Ореолът на человека бива такъв, какъвто е
характерът
му.
Злъчният человек има зелен ореол; кръвожадният - червен; мъдрият - син, и пр. Ореолът на светиите е лъчезарно, светло жълто. В ума и сърцето има по два центъра: положителен и отрицателен. Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония.
към текста >>
45.
IV.18 август, 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Твоите минали желания трябва да се въплотят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат
характер
по-действителен.
Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да се впущаш надълго, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност.
Твоите минали желания трябва да се въплотят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат
характер
по-действителен.
Обаче, да се даде действителност на живота ти, трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната любов може да роди нещо ново в тебе. Ето в това преддверие на Божия дом те очаква това, което желаеш. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай, прочие, този вътрешен глас.
към текста >>
46.
IV.19 август, 9 часа сутринта
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
След това г-н Дънов каза: - Тая вечер събранието се свършва, а утре ще се разискват въпроси от частен
характер
.
Благословени Господи, от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин." Дадена чрез г-н Дънов. След молитвата г-н Дънов ни каза: - Ето що говори Господ: „Аз съм чул гласа на вашата молитва, ще Ме познаете според делата. Имайте мир в себе си и любовта ви ще бъде съвършена." Всички казахме. - Благодарим.
След това г-н Дънов каза: - Тая вечер събранието се свършва, а утре ще се разискват въпроси от частен
характер
.
към текста >>
47.
IV.16 август, понеделник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Трябва да имаме стремление добро към человеците и да работим за тях, че така следва да ни се улеснява, че в думата „любов" имаме буквите „ю" и „б", които са
характерни
заедно с куката, която се образува в последната буква.
Гумнеров) не съм отбелязал нищо да се каже от г-н Дънов, но г-жа Величка Стойчева ми каза, какво в нейните бележки стояло върху числото 4, че г-н Дънов казал: - Четирите означава човека в неговото животинско развитие. Човешко е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има любов. А да любим, най-напред трябва да се стремим към Бога, а за да Го любя, значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме. Ние с радост и веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ.
Трябва да имаме стремление добро към человеците и да работим за тях, че така следва да ни се улеснява, че в думата „любов" имаме буквите „ю" и „б", които са
характерни
заедно с куката, която се образува в последната буква.
После, да сме готови да слугуваме на ближните. Числото 6 - то е законът на еволюцията, което показва отношението на човека спрямо животните, че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества. Това число е създадено от 2 по 3, в него е майката и синът, следователно числото 6 включва всички същества. Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него. Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служи си с цифрата 6, която деля на 2, което представлява майката, на която човек не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил.
към текста >>
48.
IV.17 август, вторник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Продължавали да разсъждават върху
характера
на лорда и остро го критикували и така увлечени, нито един не се явил пред лорда.
Представете си, че хората ви раздумват да не следвате този път. И тук аз ще ви кажа, за пояснение, като какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще прости задълженията на всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят при него и изявят това желание. Много и почти всичките се събрали, но вместо да побързат на определения ден и час да се явят при него. на когото да изявят желанието си, че искат да им прости, те започнали да разсъждават помежду си и да си казват, че това обявление и тая покана лордът го правил само да ги опита, а не че всъщност ще им опрости дълговете.
Продължавали да разсъждават върху
характера
на лорда и остро го критикували и така увлечени, нито един не се явил пред лорда.
Изведнъж дохожда един бедняк: дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настанал. Явил се на определения час при него и лордът му простил дълговете. Много често тази история се повтаря и с вас. Когато имаме нужда, очевидна или явна, ние започваме да философствуваме и разсъждаваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и пр., и пр. Та, виждате, че съмиенията и колебанията са, които ни препятствуват. В.
към текста >>
49.
IV.ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Той не е
слабохарактерен
и не иска нищо за себе си.
Светът казва: „Отнеми, Господи, благословението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ни, Господи, но не отнемай благословението Си от нас." Тука е именно разликата между нас и света. Страх Божи е в Стария завет, а в Новия завет страх Божи подразбира благочестие. А вечерта същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Я. Арнаудов, г-н Дънов в разговора си каза, че умният се поучава от погрешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Нищият духом е преди всичко от всичко доволен, хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби.
Той не е
слабохарактерен
и не иска нищо за себе си.
От външните работи не се безпокои. На него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после нищият духом разбира смисъла на живота. Гина каза: - Такива хора са рядко. - Да, на такива е Царството Божие.
към текста >>
50.
IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни." А Христос казва: „Бдете и молете се." Молитвата има трояк
характер
.
Тук вие съставяте само един конус, така че на физическото поле ви трябва широка основа, когато в духовния свят е потребна само една точка. Подир изпяването на „С нами Бог", „Ангел вопиящи" събранието се преустанови за довечера, когато в 8 часа и 25 минути то наново се продължи. В това събрание присъствува и баба Вината от Търново, а така също и Иван Русев, който отсега започна да присъствува на събора. Г-н Дънов говори върху следното: - Тази вечер ще ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим?
Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни." А Христос казва: „Бдете и молете се." Молитвата има трояк
характер
.
Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата му да диша и да възприема нещата. Молитвата е необходима за душата, тя е съзерцание на най-висшите чувства. С молитвата виждаме. Че и детето се моли.
към текста >>
Но молитвата трябва да има благодарствен
характер
за всички блага и благословения, които Господ дава.
Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при изцелението на разните телесни недъзи и заболявания. С нея могат да се лекуват болести. По-нататък, всичките ни работи ще успеят, ако ги започваме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и ще се увери, че Господ е верен, но с молитвата трябва да се постоянствува, докато изгубите вече разположение да се молите, което показва, че на молитвата ви така или иначе, положително или отрицателно е отговорено.
Но молитвата трябва да има благодарствен
характер
за всички блага и благословения, които Господ дава.
Виждате понякога, че молитвата ви не помага Молите се, не получавате отговор. В такъв случай приличаме на човек, който иска да подигне едно бреме, но не може, понеже не е по силите му, повиква другиго на помощ и с него заедно успява да го подигне. Някога такъв може да се нуждае от помощта на един и двама, трима и повече човека. Та, следователно ние при несполука в молитвата ще искаме помощта на един, двама, трима и повече братя и сестри, според степента на нуждата, докато сполучим. Опитайте този начин и ще видите доколко може да го приложите на практика.
към текста >>
51.
IV.14 август, неделя
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Днешният ден
характеризира
положението на Веригата.
Но каквото и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание. И добре е да се види кой от вас ще каже определено желание. Българите нямат почитание към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та трябва да знаете, че като влизате във Веригата, вие сами влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както приближаване сламката при огъня.
Днешният ден
характеризира
положението на Веригата.
(Целия ден бе облачно и дъждовно и надвечер имаше силни и продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд показва, че вие не сте готови за Господнята трапеза, защото човек когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия, а пък в контракта знаете, че ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо отношенията в контракта между вас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има 200 000 лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак на Господа ще уповава за избавление, такъв непременно ще бъде избавен. Та, всеки от вас, които сте в тежко състояние, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философско-научна школа.
към текста >>
52.
IV.16 август, четвъртък
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Защото този човек няма
характер
, няма стабилизирано убеждение.
И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползуват. Ние трябва да започнем с дома, и то не с децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка. Дясната ръка е бащата, лявата е майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом. Защото, забелязал съм, че щом сме с един човек, мисли едно нещо; щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо?
Защото този човек няма
характер
, няма стабилизирано убеждение.
Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. Но този е най-глупавият въпрос, защото самото наше съществуване е доказателство за съществуването на Бога. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други - в дърветата, но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един Принцип, Който ние не можем да критикуваме, и ако Го критикуваме, ние се спъваме. В неразбирането на този Принцип ние някога и неволно даже приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от добри понятия, които би следвало да приемаме.
към текста >>
53.
IV.20 август, понеделник
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Но тия бедствия подир 1914-1915 година ще бъдат от материален
характер
.
Например турците ако се обърнат към Христа и заживеят добре, тогава това, което се предсказва за тях, няма да се сбъдне. Но при сегашните условия турците не могат да възприемат християнството. Възможно е да го възприемат само като загубят властта си. В България този прелом, за който по-горе загатнах, ще стане след 1914-1915 година. И причината са нашите младежи, които създадоха условия за него подир Освобождението.
Но тия бедствия подир 1914-1915 година ще бъдат от материален
характер
.
Само религиозното движение, което сега иде за народа, е в положение да видоизмени изпълнението на това предсказване. Запример, виждаме борба в духовенството, което е разцепено, и това разцепление често пъти се отразява и във Веригата. Затова и между вас има тесни и широки, което не би трябвало да бъде, тъй като, казвал съм и друг път и пак казвам, нямаме ние ограничение и закон, нито правила на управление, освен дадените три основни закона, които са нашият фундамент за управа плюс с православната църква, но православни да бъдете в сърцето си. А за мене е безразлично българинът за какъв ще ме има. Зная аз неговата сила.
към текста >>
54.
слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година
,
,
ТОМ 11
Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен
характер
-
характер
, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас.
Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за • вас голяма опасност. Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас.
Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен
характер
-
характер
, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас.
Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупуват от външните работи. А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате Младоженеца. Колко ще живеете тук? Още 20, 30, 40, най-много до 50 години.
към текста >>
55.
IV.11 август, понеделник 1914г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Следният случай е
характерен
: Ученици направили беля в училището, търсили пакостника, но не могли да го намерят, скрил се.
За тълкуването на този стих отнесете се до когото искате сведущ църковник или богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате туй, което вие знаете, и направете сравнение между тълкуването, което той ще ви даде и което тук сега слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите. Бих ви говорил много откровено, но сега тук има ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилницата им. За лявата и дясната страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че всички животни едни вървят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при тебе и иска да те мами, тури го в себе си от лявата страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш.
Следният случай е
характерен
: Ученици направили беля в училището, търсили пакостника, но не могли да го намерят, скрил се.
Събрали учениците в класната стая и като запитали кой с пакостникът, един ученик излязъл и казал, че е той. А той бил от лявата страна. Пазете тези истини, не ги съобщавайте никому, не хвърляйте бисерите на свинете. Не се поставяйте в лявата страна. Спасението на човечеството е да се постави от дясната страна на Христа.
към текста >>
56.
IV.5 август, сряда 1915г.
,
Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ
,
ТОМ 11
Представете си още по-красива от нея, добродетелна и устойчива по
характер
и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата.
Красивите форми са сила, с която може да се действува. Противодействувайте на лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да не ги виждате. Всяка красива форма има по-голяма сила да привлича. Например, прелъства ви една жена. Някои имат такава слабост.
Представете си още по-красива от нея, добродетелна и устойчива по
характер
и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата.
Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлича, ще извършите престъпление и ни нищо, и богатството даже не може да ви спаси, Законът за формата е закон херметически. Както една птица, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на змията, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола. И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите.
към текста >>
57.
НАРЯД за 1913 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Това няма да ви препоръча пред небето захора със силен
характер
-
характер
, на който небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото небето да разчита на нас.
Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за вас голяма опасност. Ако Господ рече и постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в Тройния съюз, напущаме Тройната антанта. Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас.
Това няма да ви препоръча пред небето захора със силен
характер
-
характер
, на който небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото небето да разчита на нас.
Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупват от външните работи. А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да можете да изчакате младоженеца. Аслъ колко още ще живеете тука? Още 20,30,40, най-много до 50 години.
към текста >>
58.
НАРЯДИ за 1914 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Първият вид има механичен
характер
и има две страни: събиране и изваждане.
ще станем свободни. По този начин със собствен опит и придобито знание ще намерим Бога, Източника на Виделината. Тъй Синът на Виделината става радостен, не се отчайва в душата се. Ето как Синът на Виделината добива Божественото равновесие в себе си, а също го изнася и в света. Във взаимоотношенията и дейността на хората има два вида, две категории закони.
Първият вид има механичен
характер
и има две страни: събиране и изваждане.
Вторият вид пък има Божествен характер, страните му са умножаване и деление. Грехът винаги се съпровожда с първата категория. Например Адам и Ева се събраха, събраха себе си и плода, събраха се и със змията. С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си. Извади ги Бог из рая.
към текста >>
Вторият вид пък има Божествен
характер
, страните му са умножаване и деление.
По този начин със собствен опит и придобито знание ще намерим Бога, Източника на Виделината. Тъй Синът на Виделината става радостен, не се отчайва в душата се. Ето как Синът на Виделината добива Божественото равновесие в себе си, а също го изнася и в света. Във взаимоотношенията и дейността на хората има два вида, две категории закони. Първият вид има механичен характер и има две страни: събиране и изваждане.
Вторият вид пък има Божествен
характер
, страните му са умножаване и деление.
Грехът винаги се съпровожда с първата категория. Например Адам и Ева се събраха, събраха себе си и плода, събраха се и със змията. С това извадиха наяве непослушанието и гордостта си. Извади ги Бог из рая. Събират се жени на едно място и почват да събират при себе си греховете: почват да критикуват и одумват хората, изваждат наяве хорските и своите недостатъци.
към текста >>
59.
НАРЯДИ за 1915 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В усилени времена се показва и изпитва човешкият
характер
.
до края; Ев. от Матея 19 гл. 8 ст. до края. 7) Из Словото на Духа Беинса Дуно ГОСПОД Е ЖИВ София, 25 октомври 1915 г.
В усилени времена се показва и изпитва човешкият
характер
.
Само при такива усилия се проявява човешкият Дух. Мъчнотиите в живота са повдигающата Божествена ръка. Който не разбира Истината, той се самозаблуждава. Бъдещето е светло. Пред човешката душа стоят великите възможности на чистия живот.
към текста >>
60.
НАРЯД за 1916 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Въобще сегашните хора са без
характер
, без благородство.
Сега първият човек ще победи. Старата жена сега прави договор с всички държави и хора. Така сега жените се продават, мъжете също. Когато мъжът е беден, той е грозен за жената, а когато е богат, той е хубав. Същото става и с жената.
Въобще сегашните хора са без
характер
, без благородство.
Ето защо ще трябва да дойде първата жена, която е направена по образ и подобие Божие, а не тази, сегашната, която е направена от Адамовото ребро. Чрез закона на страданието трябва всички да възкръснат. Някои от вас сега мислят да си правят къщички - напразно. Мина това време вече. Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще ви се обясни какво сте били по-рано; след това ще дойде възкресението.
към текста >>
61.
НАРЯДИ за 1917 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И действително, нещастни са бездомните жени: без дом човек е човек без
характер
.
Тези думи искам да приложите и да направите един опит върху тях. Всяка една жена се стреми към независимост. Когато е мома, тя гледа да излезе от къщата на баща си, да се освободи от майка и баща, да стане господарка в своя къща. Този стремеж е естествен и Божествен. Когато се ожени и влезе в новия живот, тя занася в своята къща чеиза си: ризи, възглавници, постилки, дарува тези-онези, нарежда къщата си и изпитва приятност от тази нова, тъй добре наредена къща.
И действително, нещастни са бездомните жени: без дом човек е човек без
характер
.
Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот. По същия закон, като жената, душата трябва да влезе в тялото и да го устрои. Някои искат да се освободят от тялото си и казват: „Кога ще се освободя от тялото си? " Има тела, от които човек може да се освободи. Това са онези нездравословни, влажни изби, без прозорци, в които хората хващат ревматизъм.
към текста >>
62.
Наряди за 1925 г.
,
,
ТОМ 12
Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен
характер
, т.е.
Любезни братя и сестри, Според общото ни решение, одобрено от Учителя, тази година братската среща ще се състои, както и миналогодишната, в София на 5 юли. В нея ще участвуват само определено число делегати от всяко братство. Делегати могат да бъдат братя и сестри, участвуващи в специалния, а така също и в общия клас. Предвижда се от вашия град (село) да пристигнат... души, за които ще се намери квартира. Като обща тема на тазгодишната среща се поставя: „Окултният ученик" (какъв трябва да бъде той: качества, постъпки, живот и пр.).
Освен това ще бъдат разгледани и въпроси от чисто практичен
характер
, т.е.
такива, които засягат общия ни живот и биха могли да се приложат със средствата, с които разполагаме. Като такива тукашните братя и сестри поставят: нашата книжнина (списания и др.) и образуване на един общобратски спомагателен фонд. Както по отношение на темата, така и на практическите въпроси, всяко братство трябва да вземе определено становище и го изнесе на срещата чрез своите делегати. Също така могат да бъдат изнесени и въпросите, които интересуват всяко братство поотделно. Умолявате се, щом получите настоящето писмо, веднага да съобщите ще можете ли да изпратите определеното число делегати или, ако не можете, то колко ще изпратите.
към текста >>
63.
Наряди за 1927 г.
,
,
ТОМ 12
От досегашната практика на Просветния Комитет по отпечатване братските издания са се явили известни неудобства от чисто Материален
характер
, дължащи се на ненавременното уреждане сметките от тия, които си купуват изданията на Комитета.
Този пост ще бъде за възстановяване на Мира Божий в нашата душа. Забележка: Беседите могат да се дават на всички онези, които могат да изпълнят онова, което се изисква от тях като ученици, независимо от това дали са присъствували на събора или не. 4) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ София,... септември 1927 г. САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ ! Изпълняваме един приятен дълг да Ви съобщим, че беседите от последния събор на Братството са под печат и в скоро време ще ви се изпратят.
От досегашната практика на Просветния Комитет по отпечатване братските издания са се явили известни неудобства от чисто Материален
характер
, дължащи се на ненавременното уреждане сметките от тия, които си купуват изданията на Комитета.
Прочее, за да има последният изправни сметки, специално със случая по издаването последните съборни беседи, ще Ви помолим за следното: Оня брат или сестра, който обикновено се занимава с книжнината в града Ви, веднага да състави списък на желающите да имат беседите, като нам тук се съобщи с първо, колко екземпляра ще искате да Ви се изпратят. Заедно с това всеки да бъде известен и приготви стойността на книгата, около 35 лева, за да може при получаването й да се внесе сумата. Това издание ще обема около 400 страници, отпечатано на много хубава хартия и цената е несравнимо евтина за днешните скъпи времена. Освен това всеки брат и сестра би трябвало да има като своя настолна книга тия беседи, защото всички, които ги слушахме, знаем значението на казаното от Учителя тази година. С една дума, само онзи, който притежава тия беседи, ще може да приложи и изпълни дадения на събора наряд.
към текста >>
64.
Наряди за 1928 г.
,
,
ТОМ 12
Всяка нова епоха се
характеризира
с пълно преобразование на целокупния духовен и умствен живот на човека.
Поздравлявам ви с великия ден на работат". Бъдете всички герои и съработници на Божията работа! Дошъл е вече този ден. Започнете Божествената работа, защото тя определя живота ви за в бъдеще! 5) ПИСМО ДО НАРОДА от 36 човека Развитието на човечеството става във вид на отделни епохи.
Всяка нова епоха се
характеризира
с пълно преобразование на целокупния духовен и умствен живот на човека.
Днес ние живеем в предела на две епохи. От една страна виждаме как залязва една стара култура, а от другд страна виждаме първите лъчи на една новоизгряваща култура. Господствуващият мироглед на съвременната култура - материализмът, вече губи почвата под нозете си. Очакванията на човешкия ум, че той ще разреши големите проблеми, които го терзаят от хиляди години, останаха напразно. Това породи едно голямо разочарование, като резултат на което виждаме да възникват множество нови духовни и идейни течения.
към текста >>
Всяко от тях, родило се при различни условия, има свой
характер
, но в основата на всички лежи един и същ елемент - стремежа към идеалното, съвършеното.
Днес ние живеем в предела на две епохи. От една страна виждаме как залязва една стара култура, а от другд страна виждаме първите лъчи на една новоизгряваща култура. Господствуващият мироглед на съвременната култура - материализмът, вече губи почвата под нозете си. Очакванията на човешкия ум, че той ще разреши големите проблеми, които го терзаят от хиляди години, останаха напразно. Това породи едно голямо разочарование, като резултат на което виждаме да възникват множество нови духовни и идейни течения.
Всяко от тях, родило се при различни условия, има свой
характер
, но в основата на всички лежи един и същ елемент - стремежа към идеалното, съвършеното.
Почти всички тия течения намериха в нас своите последователи. Но онова, което виждаме да се заражда между българския народ, като нещо оригинално, то етака нареченото ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО. Основател и ръководител на това общество е Учителят Дънов. От дълги години той тихо и неуморно работи между българите. В стремежа си да внесе един нов начин на разбиране живота, той срещна онова, което срещнаха всички негови предшественици.
към текста >>
65.
Наряди за 1930 г.
,
,
ТОМ 12
Ние не сме и за слабите
характери
, които лесно могат да се отклонят.
Тази любов трябва да бъде така силна, както е силна у тези синове на Виделината. Някой казва: „Аз любя Господа." Ти може да Го любиш, но си невежа. Трябва да обичаш Бога, защото Бог ни обича. Но Бог не обича невежеството, гордостта. Гордостта е едно отклонение от правилното развитие на човешката душа.
Ние не сме и за слабите
характери
, които лесно могат да се отклонят.
Ако искат да ни откупят, целият свят да ни дадат, ние ще кажем: „Не." Ние предпочитаме да бъдем облечени в дрипи, отколкото да бъдем подкупени. Ние трябва да работим за своето освобождение. Когато дойдат Синовете на Светлината, вие ще бъдете в една среда, гдето всички ще ви обичат. Ще бъдете в небето, в рая. Рая още от земята не е вдигнат и като станете Синове на Светлината, всяка година ще ви дават по един билет да ходите в рая и ще ви дават от плодовете на рая.
към текста >>
66.
Наряди за 1938 г.
,
,
ТОМ 12
Всеки ден има свои
характерни
черти.
VIII., 27. VIII., 28. VIII., 31. VIII. 1938 год. 1) НОВОГОДИШНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ Изгрев, 12 часа полунощ, срещу 1.I.1938 год.
Всеки ден има свои
характерни
черти.
И тая година има свои характерни черти. Тая година в края си се ограничава от цифрата 8. Ще ви прочета I послание към Коринт., глава 8, стих 8: „А това, що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо." Всичкият съвременен спор в света е само за яденето. Този въпрос са го разрешавали в миналото. Някои са постили, но колко са го разрешили?
към текста >>
И тая година има свои
характерни
черти.
VIII., 28. VIII., 31. VIII. 1938 год. 1) НОВОГОДИШНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ Изгрев, 12 часа полунощ, срещу 1.I.1938 год. Всеки ден има свои характерни черти.
И тая година има свои
характерни
черти.
Тая година в края си се ограничава от цифрата 8. Ще ви прочета I послание към Коринт., глава 8, стих 8: „А това, що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо." Всичкият съвременен спор в света е само за яденето. Този въпрос са го разрешавали в миналото. Някои са постили, но колко са го разрешили? Сега пък някои ядат много, но и пак не са разрешили въпроса.
към текста >>
67.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
Сега светлината ще управлява." За
характера
на новото, което иде, Учителят казва: „Сега доброто иде да управлява.
Когато зиме кажеш на тревата да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат. Но когато заговори слънцето, те всички слушат. Сега иде вече това Божествено слънце и всичко ще цъфне и завърже. Сутрин, като изгрее слънцето, светлината идва на власт. Днес властта на тъмнината си отива.
Сега светлината ще управлява." За
характера
на новото, което иде, Учителят казва: „Сега доброто иде да управлява.
Новото учение иде в света да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да работят един за друг. Дето съществуват братство и сестринство, там любовта царува. Сега иде един нов порядък в света, който ще се ръководи от любовта. За него всички трябва да бъдете готови. Нови светли дни идат в света.
към текста >>
68.
Наряди за 1946 г.
,
,
ТОМ 12
По много симптоми, които виждаме около нас, можем да съдим вече за тенденциите на развитието и за
характера
на бъдещето, което пристъпва към нас.
И кой е онзи принцип, който ще легне в основите на новото човечество, обновено, пречистено и възродено чрез днешните големи сътресения? Това е общността, единението, взаимопомощта. Това е сближението на индивиди, народи и раси. Това е обединението на всички в едно велико общочовешко семейство. Признаци за това вече виждаме навсякъде.
По много симптоми, които виждаме около нас, можем да съдим вече за тенденциите на развитието и за
характера
на бъдещето, което пристъпва към нас.
Тая тенденция, която забелязваме, към общност, единение, показва, че една нова сила се ражда в света, една нова сила се пробужда в човешката душа. Това е Любовта като принцип - Мировата Любов. Тя е единственото нещо, което обединява всички души. Затова можем да кажем, че днес се намираме в зората на една нова епоха. Иде културата на братството, на Любовта.
към текста >>
69.
Наряди за 1947 г.
,
,
ТОМ 12
И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е
характер
, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света.
Неговото Слово съдържа знанието за новата култура. В нея това знание има да се приложи и принесе плод. Всяка дума, с която Учителят си служи, е строго определена и пълна със съдържание. Чрез своя живот Учителят внася нови сили в човешката душа; дава потик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват. Неговият живот е синтез и символ на новата култура, които Той благовествува.Това е единствено и неповторимо явление.
И тъй, когато днес се засрещнете с противоречия от какъвто и да е
характер
, да знаете, че те се дължат на новото, което вече действува в света.
То е още слабо, неопределено, неясно очертано, едва доловимо, ала то носи в себе си бъдещето. Днес всеки съзнателен човек трябва да различава новото от старото. Старото е мощно, силно, авторитетно, неговите форми са завършени, строго определени, то господствува сега в света. То прилича на стар аристократ, с почтена бяла брада, безупречно облечен, добре устроен в живота. Силата и властта му са в богатството му, в общественото му положение, в титлите му, ала животът му е изчерпан.
към текста >>
Характерът
на Неговата работа надрастваше човешките разбирания.
Учеше ни на трудолюбие и работа по вътрешно подбуждение и без насилие. Приемаше посетители от сутрин до вечер, неуморно помагаше на всички. Всеки свободно влизаше при Него, с наведена глава, смачкан от житейските неволи, а излизаше с крила от радост и изпълнен с енергия. Изпращаше ни по една струя от любов и освобождаваше. Той и през нощта работеше.
Характерът
на Неговата работа надрастваше човешките разбирания.
Той говореше с ангели и търсеше все нови и нови методи за нашето спасение и възкресение. Щастливи сме ние, че Го видяхме. Душите ни по-лесно Го разбраха, отколкото умовете ни. В изгрева на всяка една нова култура се явява по едни велик Учител, чиято светлина огрява част от земята, носейки нова култура, нова светлина, нов метод за живеене. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските причини за човешкия прогрес.
към текста >>
Той трябва да работи върху тези заложби, да се проявят като светъл ореол в топлите свещени и приятни чувства в неговото сърце, като мека светлина в неговия ум, като благородна обхода в неговата душа и като силен и устойчив
характер
в неговия дух.
Той е онзи бдителен капитан на парахода, който през всяко време на неговия морски път зорко бди над компаса и направлява парахода по най-безопасния път към предназначеното му пристанище. Христос казва: „Който пребъдва в Мене и Аз в Него". За да пребъдеш, трябва да си като лозовата пръчка, здраво свързан с кютюка; да съставяш неразделна част от него, от който тя черпи жизнените сокове и принася изобилно плод. Човек не е дошъл случайно на земята. Той не е във видимата фигура; той е преди всичко духовно същество и носи красиви безсмъртни заложби в неговата душа.
Той трябва да работи върху тези заложби, да се проявят като светъл ореол в топлите свещени и приятни чувства в неговото сърце, като мека светлина в неговия ум, като благородна обхода в неговата душа и като силен и устойчив
характер
в неговия дух.
Учителят казва: Човек е сбор от всички добродетели. Който не притежава тези добродетели, той е изсъхнала пръчка и игра на природните стихии. Ученикът трябва да бодърствува със свещен трепет върху правилния развой на своята права мисъл, защото тя е компасът, който ще го изкара на неговото духовно пристанище. Светът днес представя развълнуван океан и в него се сблъскват почти всички идейни течения на земята; старите идеи са в своя залез и от тях нищо не може да стане. Алтруизмът, изразеи в принципа „един за всички и всички за един", приложен по закона на великата любов и справедливост, ще донесат истинския мир на земята, като нови идеи, запечатани със собствената кръв на Великия Учител - Христос, Който казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той е Онзи, за когото древните пророци са казали: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.
към текста >>
Кое е
характерно
за днешната епоха?
Любовта е най-мощен фактор. Тя ражда живота и носи възкресението, а ние всички, които сме проникнати от Духа на Учителя, да бъдем синове на възкресението! 27. XII. 1947 г. 15) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Живеем в една от най-важните епохи на човешката история.
Кое е
характерно
за днешната епоха?
Старото се руши, ново се гради. Когато се руши старото, има противоречия, страдания. Всичко, което става, се ръководи от един Божествен план. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви." Днес, когато целият свят живее в тревоги и неизвестност, когато мнозина се смущават и страхуват от това, което става по цялата земя, нека ние, учениците на Всемирното Бяло Братство да не се влияем от света, но да бъдем твърди, смели, спокойни - с мир, вяра и упование в Божественото ръководство, и с радост да гледаме на светлото бъдеще, което иде на земята. Невидимият свят ръководи събитията.
към текста >>
70.
Наряди за 1948 г.
,
,
ТОМ 12
Винаги преходното време се
характеризира
с това, че силите, които тогава са действували скрито отвътре в подсъзнанието, се изявяват навън, очертават се ясно.
1948 г. Изгрев - София 3) БРАТЯ И СЕСТРИ, На днешния ден, като чествуваме светлата памет на нашия обичен Учител, трябва да отправим благодарност към Бога за милостта, която ни е дал, да бъдем ученици на Неговата велика школа. Ние живяхме с Учителя и слушахме Неговото Слово и То стана за нас живот и плът. Днес повече от всякога трябва да ни бъде ясна работата, която вършим и има да извършваме в Неговото име. Днес в живота се извършват велики промени, подготвят се условията за идването на новата култура.
Винаги преходното време се
характеризира
с това, че силите, които тогава са действували скрито отвътре в подсъзнанието, се изявяват навън, очертават се ясно.
А в съзнателния живот става едно строго самоопределяне. Някои казват, че старият свят загива - светът се преобразява и възражда под действието на Божия Дух, т. е. под действието на онези разумни сили, които работят в живата природа. Те са като огъня, който отделя същественото от несъщественото; непотребното изгаря, а вечното влиза в новия живот. В това важно преобразяване учениците на Божествената школа имат голям дял.
към текста >>
Старото в своя порочен път ще бъде пометено, защото новото не търпи нищо нечисто." В чистата, светла мисъл и благородството се формира човешкият
характер
, а човек с изработен
характер
е носител на новото.
Плуговете и тракторите преобръщат земните пластове, за да бъдат в близък контакт със светлината, топлината и влагата, и да бъде готова, плодородна почвата за семената, що сеятелят ще посее. Противоречията, страданията, това са плуговете и тракторите, които ще преобърнат закоравелите от гордост и тщеславие човешки умове, да се приобщят към общото, да живеят за общото и общото да живее за тях по закона на великата и разумна правда. Старото си отива безвъзвратно; тъмнината не може да устои пред зарите на изгряващото слънце. Пред светлината на красивия пролетен ден всичко се пробужда за нов, интензивен живот. Нашият светъл Учител е казал още преди 50 години: „Иде новото и нищо не е в положение да му се противопостави.
Старото в своя порочен път ще бъде пометено, защото новото не търпи нищо нечисто." В чистата, светла мисъл и благородството се формира човешкият
характер
, а човек с изработен
характер
е носител на новото.
В него се формира човекът на шестата светеща раса, която ще донесе истинския мир и благоденствие на земята. Човекът на шестата раса носи топло сърце, силен дух и проницателен ум; той носи образът и подобието на своя Създател, живее за Цялото и Цялото живее в него; тялото му служи за проява на физическото поле, а духът му броди из безграничните пространства на великата вечност. За него любовта служи за храна, а дългът - за наслада. Учителят - добрият ни и светъл Учител - беше светлият лъч, изпратен от Бога между нас. Той със своята обноска, със своя живот, със своята любов към нас и със своята мъдрост в изясняване на Божиите истини, обгръщаше душите ни с нетленни духовни богатства.
към текста >>
71.
Наряди за 1949 г.
,
,
ТОМ 12
Разговорите са неделими от обстановката и живота край езерата, затова в тях са дадени
характерните
моменти от живота ни с Учителя край тях.
от заминаването на Учителя. 1) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Като ви поднасяме „Разговорите при Седемте Рилски Езера", ние изпълняваме един завет на обичния ни Учител. Веднъж, като седяхме около Него и разговаряхме, някой запита: „Учителю, тези разговори ще видят ли един ден бял свят? " Учителят се усмихна и каза: „ Един ден те ще видят бял свят, ще излезат, те не са само за вас." Неизчерпаемото богатство от знание и мъдрост, което Учителят ни остави, трябва да стане достояние на човечеството, не само сегашното, но и бъдещето. Това е задача на учениците.
Разговорите са неделими от обстановката и живота край езерата, затова в тях са дадени
характерните
моменти от живота ни с Учителя край тях.
Онези от вас, които са имали щастието да участвуват в този живот, пред тях ще възкръснат незабравимите дни и те отново ще ги преживеят, потопени в светлата мисъл на Учителя. Които не са имали това щастие, ще почувствуват сиянието на онзи хубав живот и те ще получат своя дял от него, дар от нашия обичен Учител за тях. Нищо не отминава безвъзвратно. Което е било, може да бъде пак, зависи доколко съзнанието е отворено за живота. Въпросите, засегнати в „Разговорите, са предимно за учениците, но тъй като учениците живеят и работят навсякъде, то „Разговорите" могат да бъдат предложени на всеки, който покаже интерес към Новото учение.
към текста >>
Днешната епоха се
характеризира
с пробуждане на колективното съзнание.
Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 7.III.1949 г. Изгрев - София 3) ДО БРАТЯТА, СЕСТРИТЕ И СЪМИШЛЕНИЦИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО„БЯЛО БРАТСТВО" Копие: До Националния комитет за защита на мира УЧЕНИЦИ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" БРАТСКИ СЪВЕТ СОФИЯ ПОЗИВ Драги братя, сестри и съмишленици, Вие знаете, че обществото „Бяло Братство" винаги е работило за мир между човеците, за сътрудничество и взаимопомощ между народите в света. В своята петдесетгодишна дейност Учителят П. К. Дънов е работил за мира. Цялата наша дейност е за любов, братство и мир между народите.
Днешната епоха се
характеризира
с пробуждане на колективното съзнание.
Индивидуалното съзнание разглежда живота разпокъсано, а колективното го разглежда като цяло, като едно велико единство. И колкото повече се пробужда това съзнание в човека, толкова повече той чувствува своите връзки с всички хора. Ето защо колективното съзнание води към правилно разпределяне на благата и побратимяване на всички народи, като членове на едно голямо семейство. Съвременната епоха е епоха на обединяване, групиране, коопериране и взаимопомощ. Човечеството мина през две катастрофални световни войни, които му струват скъпо.
към текста >>
Докато не се изпълни законът за двете минути, на никого не се позволява да замине за онзи свят." Препоръчваме ви да прочетете цялата лекция, за да се уясни
характерът
и духът на това упражнение.
Истинската работа през годината се равнява на тези две минути, употребени всеки ден. Това упражнение ще ви донесе голямо богатство. Всички мъчнотии и страдания на човека не са нищо друго освен приготовление за тези две минути. През тези две минути ще мислите само върху тези два закона, а всичко друго ще оставите настрани. Ако опитът излезе сполучлив, ще направим и втори опит, и трети, и т. н.
Докато не се изпълни законът за двете минути, на никого не се позволява да замине за онзи свят." Препоръчваме ви да прочетете цялата лекция, за да се уясни
характерът
и духът на това упражнение.
Това упражнение да се последва с тайна молитва за следното: Да се благослови Бялото Братство и всички негови членове, Бог да отстрани от неговия път всички препятствия и пречки, да го огради със своята сила и светлина, и нека то със своята дейност да прослави Името Божие на земята. Вечерните молитви да продължават. Поради късите дни сега те могат да почват в 6 часа вечерта, обаче нека часът да се определи според местните условия. Поздрав на всички братя и сестри. Със сърдечен братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ Изгрев, 27 октомври 1949 г.
към текста >>
72.
4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ
,
,
ТОМ 12
И действително, нещастни са бездомните жени: без дом човек е човек без
характер
.
Тези думи искам да приложите и да направите един опит върху тях. Всяка една жена се стреми към независимост. Когато е мома, тя гледа да излезе от къщата на баща си, да се освободи от майка и баща, да стане господарка в своя къща. Този стремеж е естествен и Божествен. Когато се ожени и влезе в новия живот, тя занася в своята къща чеиза си: ризи, възглавници, постилки, дарува тези-онези, нарежда къщата си и изпитва приятност от тази нова, тъй добре наредена къща.
И действително, нещастни са бездомните жени: без дом човек е човек без
характер
.
Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон, като жената, душата трябва да влезе в тялото и да го устрои. Някои искат да се освободят от тялото си и казват: „Кога ще се освободя от тялото си? “ Има тела, от които човек може да се освободи. Това са онези нездравословни, влажни изби, без прозорци, в които хората хващат ревматизъм. Като излизаме от тях, това не значи, че трябва да излизаме и от здравословни къщи.
към текста >>
73.
5. КОЕТО БОГ Е СЪЧЕТАЛ
,
,
ТОМ 12
Аз имам събрани доста картини, все от
характери
без съчетание, без музика.
Но първата му жена, макар и умряла, успяла да изпъди втората. Когато някой каже: „Аз не мога да живея с мъжа си“ или „с жена си“, то значи, че има някой умрял мъж или умряла жена, които им пречат. Умрелите мъже и жени имат голямо действие, затова Христос казва: „Това, което Бог е създал, човек да го не разлъча.“ Когато човек влезе в тази Божествена хармония, ще изчезнат всички недоволства от живота, защото сега хората не са на местата си. А сега срещам мъже, жени, все подозрителни. Например казвате: „Той не е искрен.“ Ако не е искрен, как може да се противодействува?
Аз имам събрани доста картини, все от
характери
без съчетание, без музика.
Второ лице на глагола „мога“: „Можеш - Така да изгрее Божието слънце в мене и да обнови душата ми.“ Под думата „душа“ в тази смисъл се разбира граница на вашия свят, това, което е оформено вътре във вас, всички възможности, които се крият вътре у вас, защото слънцето е вътре у вас и само това Божествено слънце е в сила да обнови тази голяма и обширна душа. Вие понякога мислите, че сте много малки или пък се чудите какви ли сте. Вие не сте виждали колко е голяма вашата душа. Всеки от вас има три лица. Например Мара.
към текста >>
74.
6. ПРОСТОТА
,
,
ТОМ 12
Някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, която може да бъде от различен
характер
.
Това значи да искате да бъдете добри, а добър е този, който има много плодни дървета в градината си. Как да се сади, с вода или без вода? С вода, разбира се. Този закон действува по следния начин. Направете опит.
Някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, която може да бъде от различен
характер
.
Дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл - посейте я. Тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ви нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене.
към текста >>
75.
10. МАЛЪК РАЗБОР
,
,
ТОМ 12
Само така ще може да си създадете един солиден
характер
.
Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Някой свещеник ти каже, че си еретик. Аз ти казвам, че не си. Румъните влязоха и излязоха от тебе. Като влезете в една школа, трябва да имате критически ум, да изследвате нещата, да имате отношения към Невидимия свят, към тези закони.
Само така ще може да си създадете един солиден
характер
.
А сега очаквате всичко да ви дойде наготово. Аз искам тази вълна сами да я перете, да я влачите и предете. Ако не знаете как се преде и влачи, аз ще ви науча. Само по този начин хората могат да се облагородят и подигнат. Трябва да се работи, работи и работи.
към текста >>
76.
13. ПРИЗОВАХА ИСУСА
,
,
ТОМ 12
Дълбока наука е да разбирате
характера
, нравите и обичаите на езика и неговите действия.
Там има две колелета, от които едното се движи в една посока, а другото - в противоположна, но резултатът е един и същ. Сега твоето колело се движи от дясно към ляво или в обратната посока и ти питаш: „Може ли да бъда добър? “ Питай воденичаря, той ще ти каже. Тези колелета може да се нагласят и по двата начина и да мачкат хората. Когато отивате на една сватба, трябва да формирате вашия език.
Дълбока наука е да разбирате
характера
, нравите и обичаите на езика и неговите действия.
Няма човек с по-силна воля от този, който може да обуздава езика си. Някой път искате да кажете нещо на някого, за да му покажете, че и вие разбирате работата. Но какво излиза от това? Не само че не оправяте работата, но още повече я забърквате. Знайте, че всички лоши думи се казват извън сватбите, защото там, гдето няма сватба, има свада.
към текста >>
Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил
характера
.
“ Така и ние искаме щото всички хора да имат като нашите сърца и се стараем да ги обърнем. Това е най-голямото зло. Нека всяко сърце си остане такова, каквото го е създал Господ. Всяко сърце поначало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът. Като се поусмихна някому, кажа му някоя блага дума, веднага и вие сте доволни от мене, намирате, че съм добър.
Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил
характера
.
Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество. Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност. Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за тебе, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията воля.“ Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива бяха родителите му, прадедите му и така нататък. Учителят може да те обича, но като правиш грешки, той ще ти забелязва. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме?
към текста >>
Правете наблюдение от този
характер
, за да видите, че това не е само приказки.
“ Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, неправилното й решение компрометирва и мене. Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и им казах, че всяко откъсване на 10 цветчета води след себе си смъртта на някой човек. Ако кажете някому 10 лоши думи, къщата на някого ще изгори. Ако посеете някъде 10 цветя, някой добър човек ще дойде на Земята.
Правете наблюдение от този
характер
, за да видите, че това не е само приказки.
Наблюдавайте плодните дървета в някой двор. Докато клоните на дърветата са зелени, хората на тази къща си живеят добре, но започнат ли да съхнат, то животът се разваля в тази къща, благодарение на лошите мисли, които взимат надмощие. След това някой от тази къща ще умре. Един господин ми разказваше следния случай. Той имал в София голяма градина, която се наглеждала от един градинар.
към текста >>
77.
18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 12
Обаче често у победните ученици се развива по-добър
характер
, отколкото у богатите ученици.
Това не е учение, което може да се постигне в един ден. Не че е мъчно, но се изисква време. Когато почнете да проучавате това учение, ще срещнете много мъчнотии. Представете си, че някой учител има 20-30 ученици по музика, но са при различни условия. На един от тях бащата е богат, купил му добър инструмент, на друг бащата е беден, този ученик няма обуща, има нужда да навакса външните условия, които му липсват, а при това и да заучава уроците си.
Обаче често у победните ученици се развива по-добър
характер
, отколкото у богатите ученици.
Бедните се повече каляват. Много от вас сте тези богати ученици, които искате без много мъчнотии да придобиете това изкуство. Такъв е стремежът. В съвременното християнство има две категории. В едното християнство има наслояване, тъй както когато храните някои прасета, сланината им става все по-дебела, по-дебела, мазнина се образува, но това не е мускулна сила.
към текста >>
Тя ви е дадена, за да научите тази роль, защото във всяка роль има особени черти,
характеристика
, която трябва да изучите, но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената.
Това е мъчно служене. Трябва училище. Вие се спъвате, когато искате да служите на Бога. Трябва да се освободите от положението си и да не казвате: „Ние сме жени.“ Мъжете искат да служат на Бога и те казват: „Ние сме мъже.“ Децата искат да служат на Бога, казват: „Ние сме деца.“ Учителите искат да служат на Бога, но казват: „Ние сме учители.“ Това е едно временно положение, дадено ви само за да научите известни уроци от него. Вие играете в някой театър една роль[1], например слуга сте.
Тя ви е дадена, за да научите тази роль, защото във всяка роль има особени черти,
характеристика
, която трябва да изучите, но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената.
Като жена сте дошли само за да научите тази роль. В какво стои жената, вие това изкуство още не сте го научили, т.е. не че не го знаете, но сега го учите. Някой, който ви гледа отвън, ще каже: „Това жена ли е? “ И ще си даде своето мнение.
към текста >>
Ще имате мъчнотии от обществен
характер
, мъчнотии за прехраната.
Като казвам „свършете“, подразбирам „свършете нещо съзнателно“, та като направите някакво добро, да ви е приятно, че сте направили нещо заради Господа. Християните имат сила. Ако се съберат 4-5 или 10 000 души в една мисъл и да се съсредоточат, те могат да помогнат на когото и да е, но за това трябва взаимност. Днес да помогнат на тебе, утре - на друга, после - на трета и така постепенно всички ниви ще бъдат изорани, посяти, пожънати. А сега в домовете си ще имате мъчнотии, индивидуални - вътрешни, в ума, в сърцето си.
Ще имате мъчнотии от обществен
характер
, мъчнотии за прехраната.
Тези мъчнотии са реални, трябва да ги премахнеш. Мъжът ти е недоволен - моли се, не можеш да му помогнеш. Мехлем му туряш, но има трън. Казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.“ Да, мехлемът помага, но дето няма трън. Дето е трънът, не помага.
към текста >>
78.
20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА
,
,
ТОМ 12
Тази нота сама по себе си е само един символ, един
характер
, без да има някакъв смисъл.
Трябва да разберете, че законите в природата няма да се изменят за вашите разбирания, дали разбирате или не разбирате. Всички трябва да турите в ума си мисълта, че природата няма да тури специални закони за вас, за да ви извинява. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото аз, съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега, представете си, че имате една нота в музиката - тя може да бъде половина нота, или четвъртина, или осмина, или шестнайсетина.
Тази нота сама по себе си е само един символ, един
характер
, без да има някакъв смисъл.
Ако тази нота обаче се постави на петолинието и в началото на петолинието се тури ключът и определите какъв ще бъде характерът й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по ред на петолинието, не може да има вече свое мнение, да казва: „Аз така мисля, аз иначе мисля.“ Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени. Когато влезете в Божествения живот, и там има ключ и според този закон на Божествената хармония вие сте турени на това петолиние. Вие се качвате на това петолиние и казвате: „Знаете ли, че аз съм на особено мнение? “ „Аз“ значи да произведете тези вибрации, които съответствуват на този закон.
към текста >>
Ако тази нота обаче се постави на петолинието и в началото на петолинието се тури ключът и определите какъв ще бъде
характерът
й, тя вече има смисъл.
Всички трябва да турите в ума си мисълта, че природата няма да тури специални закони за вас, за да ви извинява. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото аз, съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега, представете си, че имате една нота в музиката - тя може да бъде половина нота, или четвъртина, или осмина, или шестнайсетина. Тази нота сама по себе си е само един символ, един характер, без да има някакъв смисъл.
Ако тази нота обаче се постави на петолинието и в началото на петолинието се тури ключът и определите какъв ще бъде
характерът
й, тя вече има смисъл.
И тогава всяка от нотите, наредени по ред на петолинието, не може да има вече свое мнение, да казва: „Аз така мисля, аз иначе мисля.“ Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени. Когато влезете в Божествения живот, и там има ключ и според този закон на Божествената хармония вие сте турени на това петолиние. Вие се качвате на това петолиние и казвате: „Знаете ли, че аз съм на особено мнение? “ „Аз“ значи да произведете тези вибрации, които съответствуват на този закон. Щом не искате да се подчините на закона на хармонията, на Божественото, трябва да слезете от петолинието, т.е.
към текста >>
79.
24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА
,
,
ТОМ 12
И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си
характер
.
За някоя казват: „Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави? “ - „Хайде нека ни направи една баница! “ Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката си светлина.
И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си
характер
.
Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални. Аз днес обяснявах един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите - страхливци.
към текста >>
Иначе, като си търсите само отрицателните страни на
характера
, ставате банални.
“ Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката си светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека.
Иначе, като си търсите само отрицателните страни на
характера
, ставате банални.
Аз днес обяснявах един велик закон в живота. Той е следният: В света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите - страхливци. Единият вид мъже са герои, а другите - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: „Страдания ще има!
към текста >>
80.
27. ИСТИНА И ЖИВОТ
,
,
ТОМ 12
Те са от друг
характер
.
И тя се облякла. Като се върнали от бала, той пак я посмушкал, понеже нарушила някакво правило в бала. Казвам: И като се обличаш, ще те смушкат, и като те хвалят, пак ще те смушкат. В бала има едно смушкване и в началото, и в края. При другите положения има други мушкания.
Те са от друг
характер
.
Това се отнася до вътрешната страна на живота. Та, като дойдат тези мушкания, вие трябва да се подигате духом. Не се подавайте на една слабост, да казвате: „Забравил ме е Господ. „ Казвате: „Трябва да си починем.“ Почивката е един факт. Почивката седи в добрата мисъл.
към текста >>
81.
34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО
,
,
ТОМ 12
Обикновени мисли аз наричам всички мисли от материален
характер
, свързани са само със земния живот.
В този век най-първо трябва да се научите да разпознавате качествата на своята мисъл. Защото мислите са сили, които строят. Каквито са мислите, такъв и човек става. Щом почват да влизат обикновени мисли, огрубява лицето на човека. Целия ден той се занимава с обикновени мисли.
Обикновени мисли аз наричам всички мисли от материален
характер
, свързани са само със земния живот.
Така човек свързан, огрубява. Как някой човек работи? Казват, че човек като работи, има мазоли, пришки на ръцете. Силата на един учен седи в това, че учените хора познават нещата. Мнозина от вас правите известни разлики, но някои от плодните дървета вие не може да ги оправите по какво се различават.
към текста >>
Като извадиш един косъм от главата си и го прекараш през пръстите си, тогава може да опишете
характера
на човека какъв е.
Също така и ушите. Имате известно понятие само. После казвате, че космите му са много хубави. Но той не знае дали са тънки или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна.
Като извадиш един косъм от главата си и го прекараш през пръстите си, тогава може да опишете
характера
на човека какъв е.
И всичкият живот е написан на един косъм. Ако си нервен, то е написано на косъма. И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини.
към текста >>
Ако си груб в
характера
си.
И всичкият живот е написан на един косъм. Ако си нервен, то е написано на косъма. И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини.
Ако си груб в
характера
си.
косъмът е груб, дебел. Ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия. И като го пипнеш, приятно ти е, като че ли влива нещо в тебе. Ако вземеш косъм на един светия, който е прекарал 30 години в планината, косъмът му е особен. Защо светиите носят дълги коси?
към текста >>
Ако имаш хубав, възвишен, благороден
характер
, косъмът е гладък от единия край до другия.
И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини. Ако си груб в характера си. косъмът е груб, дебел.
Ако имаш хубав, възвишен, благороден
характер
, косъмът е гладък от единия край до другия.
И като го пипнеш, приятно ти е, като че ли влива нещо в тебе. Ако вземеш косъм на един светия, който е прекарал 30 години в планината, косъмът му е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода, а пък като не ги режеш, казваш: „Каквото Господ каже.“ А пък сега, като си стрижат косите казват: „Каквото ние кажем.“ Част от жените поддържат „каквото Господ каже*, а пък част от жените си стрижат косите и казват: „Каквото ние кажем.“ Но да оставим това. Това е външната страна.
към текста >>
Ако онзи червей, онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази
характера
си, кой професор й дава наставления?
“ Той мърмори, после пак иде да се моли. Като се моли, казва: „Не ме слуша Господ.“ Ти като отидеш със свои правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила. За Господа те са абсолютно непотребни. Господ е направил хората толкова съвършени, че абсолютно няма нужда да ги пилиш.
Ако онзи червей, онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази
характера
си, кой професор й дава наставления?
Тя се качва на това дърво, на онова дърво и става на пеперуда. Някой казва да възпита някого. Някоя сестра казва: „Да възпитаме онази сестра! “ За мене много е интересен въпросът. Да намерим от вашия опит случаи, че две сестри са могли да опилят някоя сестра хубаво, че после тази сестра да е станала светия.
към текста >>
Те искат да покажат, котката иска да каже: „
Характер
трябва да имате, да не ви е срам.“ Котката казва: „Аз добре разбирам, благодаря на Учителя.
Ще си поглади опашката, и тя си има нещо предвид. Аз зная защо се глади. Тя иска нещо материално, нищо идеално няма. Казано на ваш език: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мене да оставиш. Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.“ Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят.
Те искат да покажат, котката иска да каже: „
Характер
трябва да имате, да не ви е срам.“ Котката казва: „Аз добре разбирам, благодаря на Учителя.
Готова съм на послушание. Щом съм повикана, готова съм.“ Да оставим сега котката. Тя отвлече сега вниманието. Казвам: В самовъзпитанието на човека, човек никога не трябва да се изтезава. При сегашния развой на човешкото развитие, постоянно трябва да изправя своите погрешки.
към текста >>
82.
35. ЕДНА ЗАДАЧА
,
,
ТОМ 12
Той казва: „Вижте
характер
!
Какво разбирате под думата „търпение“? Един млад момък иска да се ожени, намерил една мома. Тя много внимателно се разхождала с него, той се сгодил за нея и казал: „Намерих една годеница, няма втора като нея! “ Веднъж той случайно я спънал и тя се спъва, излива чашата, която носила. Тя казала засмяна: „Няма нищо, изля се чашата.“ Тя излязла да напълни чашата.
Той казва: „Вижте
характер
!
Какво самообладание! “ Онзи, комуто казал това, отговорил: „Блазе ти, че Господ ти даде едно такова красиво същество, ще живеете добре.“ Като се оженил за нея, не излязло така. Той й казал: „Ти беше като ангел, като те бутнах веднъж, ти се прояви като ангел.“ Тя казала: „А като слязох долу, удрях масата.“ В Невидимия свят ни представят едно предметно учение. И вие представяте едно предметно учение - както дърветата, както всички по-нисши животи под нас, така и по-горните се отнасят към вас. Вие правите една постъпка и по- горното същество изучава защо така правите.
към текста >>
Един човек на новото учение трябва да се отличава с един
характер
.
Казвам сега: При търпението накарай онзи да ти каже: „Ще се пукна, кажи нещо! “ Той нека се пука, но ти търпи и гледай ти да не се пукнеш. Вие сте много щедри, за да не се пукат другите, вие се пукате. Както виждам, все на пукане върви. Не жалете вашите неприятели, нека те се пукат, но вие да не се пукате.
Един човек на новото учение трябва да се отличава с един
характер
.
Господ не дава на хората повече страдания и мъчнотии, отколкото могат да изтърпят. Всеки има много малко страдание в сравнение с другите. Запример някой се оплаква, че има много големи страдания. И като го заведеш при другите, казва: „Моите са нищо.“ Втория заведеш при трети и вторият казва: „Моите са нищо.“ Глъбините на страданието никой не може да издири. Също така и добрините са несигурни от добро, по-добро.
към текста >>
83.
2. МОЕТО ВЕРУЮ
,
Пръв разговор с Учителя
,
ТОМ 12
Че тук се изисква
характер
, тук се изисква търпение: ще се учиш, ще наблюдаваш... Че то е величие на
характера
!
Не е заради дипломата, но аз искам да свърша туй знание! “ Защото човек между професорите все ще научи нещо. Де е да влезнеш в един университет да учиш съзнателно. В такъв един човек има една красива страна. Ти можеш да знаеш повече от професора, но да се представиш като най-скромния ученик.
Че тук се изисква
характер
, тук се изисква търпение: ще се учиш, ще наблюдаваш... Че то е величие на
характера
!
А тези, които много знаят, виждаме ги, все се забатачват в живота. Минала мечката покрай мравките и я ухапали няколко, понеже мечката трябвало да мине малко по-настрани. Мечката пък казала: „Как тъй да ме ухапят те! “ А мравките казват: „Защо минава тя през нашето културно царство? “ Сега, приложението.
към текста >>
84.
Бележки на Елена Хаджи Григорова
,
Съдържание на този разговор от Учителя - „Моето верую“
,
ТОМ 12
Къде се изисква
характер
?
Трябва да се молим, за да усилим вярата си.Вярата ще ни даде един вътрешен усет за Бога.Свободата се губи пред общественото мнение.За Любовта.За какво ни служи доброто и злото? Ние сме дошли на Земята с Бога. Как сме Го загубили? Какво трябва да има всеки човек? - Едно верую.Как можем да помогнем на някого, който е направил погрешка?
Къде се изисква
характер
?
Мечката и мравките. Тяхното докачение.Как трябва да говорим на децата? Децата не питат кой направи Господа, а кой направи човека.Слугата на Любовта.Езикът, който изразява Любовта.Единственото красиво нещо на Земята са противоречията.Същността на живота. (Доказателство.)Един поглед от Господа.Онова, което Бог е решил, то ще стане.Двата триъгълника: формулката.Добрата молитва. Живата Пентограма.
към текста >>
85.
3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК
,
Втори урок от Учителя
,
ТОМ 12
От такъв
характер
преживявания що ни струват?
Хората все искат да имат известни преживявания. То е хубаво, но в чиста вода. Аз съм виждал деца по селата влизат в някоя локва, преживявания искат, и погледнеш - едно заболяло, друго заболяло. Ама те се къпят в калната вода. Туй не е някоя изворна вода, локва е, няма никакво втичане на водата.
От такъв
характер
преживявания що ни струват?
Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са сега посторонни[1], вметнати предложения[2], за изясняване как ние си създаваме нещастията на Земята. Понеже нас ни интересува сега формата повече, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят свят на скелети: кост до кост, правилно свързани, ръцете, краката турени на място, тъй систематически наместени, но те са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са все мъртви кости, няма живот.
към текста >>
86.
5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ
,
Трети урок от Учителя
,
ТОМ 12
Значи, при всичките неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя всичките недоимъци, всичките противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да са
характер
.
Разбирате ли? Като тече хиляди години и пак като го погледнете, като че не е нищо изгубил. Това е, което дава неговата стабилност: постоянно тече, без да се смалява. Като казвам: Бог при всички условия остава един и същ, значи при всички прояви остава един и същ. Животът, при всички неправди на нещата, той всичко изправя.
Значи, при всичките неправди ние се отнасяме все до Бога и Той изправя всичките недоимъци, всичките противоречия, които съществуват в света, от какъвто и да са
характер
.
Кога човек се обижда? Когато са му взели нещо, когато не му дават туй, което му се пада. И човек все знае какво му се пада. Той иска да го нагостят хубаво, да бъдат нежни към него, да го улеснят в пътя, да го зачитат, да му дадат най-хубавото легло. Ама детето казва на майка си: „Ще ме нахраниш“ и тя го нахранва.
към текста >>
87.
6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО
,
Трети разговор с Учителя:
,
ТОМ 12
- Припрян
характер
има човек, когато желае да постигне нещо, но преждевременно иска да го постигне.
А ако искаш да бъдеш силен, ще станеш малък. Който е мързелив, да употребява малките величини. Искаш да бъдеш доволен, тогава представи си, че всичко в света е твое. Тъй гледай на нещата. - Кога човек е неспокоен?
- Припрян
характер
има човек, когато желае да постигне нещо, но преждевременно иска да го постигне.
Значи, когато у тебе се събуди чувство преждевременно да постигнеш нещо и нямаш търпение да дочакаш времето му. Да кажем, сега имате едно състояние на индиферентност; изисква се тогава да бъдеш много зает, да работиш. И после, представи си, че туй състояние е вънка от тебе. То е външно състояние. То не е твое, защото, ако е твое, ти трябва да бъдеш господар на него, а ти не си господар - тогава не е твое.
към текста >>
Индивидуалните чувства имат нещо от умствен
характер
.
(* Вярно. Аз като си наредя нещата или да ги разпределя, те ми дават въодушевление за работа. Нямам ли въодушевление, не мога да работя.) [Бележка в тетрадката на Елена Хаджи Григорова.] (Гл. главата: Фиг. 2) а = умствените способности; b - силите на моралните чувства; с - личните чувства; d - домашните чувства; е - животинските.
Индивидуалните чувства имат нещо от умствен
характер
.
(На П. и М): Ти по сърце си бърза, по ум не си. Марийка е по-активна. Познава се по ухото. Ако човек е активен, ухото на това място е издуто.
към текста >>
Това показва, че има
характер
.
Тя казва тъй: „Ако ми е късмет, на краката ми да дойде.“ (С.): В един концерт, не само какво свири музиката, а как е изчесан музикантът и заедно с това какво впечатление прави. Доброто е всякога красиво, по закон. Но красивото не всякога е добро. Когато красотата няма доброта, не е красота, тя е маска. В лицето трябва всякога да има известни черти, които да остават всякога неизменни, а всички мускули наоколо могат да се изменят, но тези черти остават неизменни.
Това показва, че има
характер
.
А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер. Има хора, като се смеят, всичката сериозност изчезне от лицето им, а има хора, и като се смеят, сериозността остава. Това е характер - основното в лицето не се мени. Така, има някой, който е меланхоличен; и да се смее, меланхолията остава. Меланхолията у човека е едно добро качество, когато е съзнателна - той съзнава, че има някои неща, които трябва да придобие, и затова е сериозен.
към текста >>
А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без
характер
.
Доброто е всякога красиво, по закон. Но красивото не всякога е добро. Когато красотата няма доброта, не е красота, тя е маска. В лицето трябва всякога да има известни черти, които да остават всякога неизменни, а всички мускули наоколо могат да се изменят, но тези черти остават неизменни. Това показва, че има характер.
А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без
характер
.
Има хора, като се смеят, всичката сериозност изчезне от лицето им, а има хора, и като се смеят, сериозността остава. Това е характер - основното в лицето не се мени. Така, има някой, който е меланхоличен; и да се смее, меланхолията остава. Меланхолията у човека е едно добро качество, когато е съзнателна - той съзнава, че има някои неща, които трябва да придобие, и затова е сериозен. Една скръб, това е един висок връх, от който идат всички рекички.
към текста >>
Това е
характер
- основното в лицето не се мени.
Когато красотата няма доброта, не е красота, тя е маска. В лицето трябва всякога да има известни черти, които да остават всякога неизменни, а всички мускули наоколо могат да се изменят, но тези черти остават неизменни. Това показва, че има характер. А ако всичко се мени в лицето и нищо постоянно не остава, такъв човек е без характер. Има хора, като се смеят, всичката сериозност изчезне от лицето им, а има хора, и като се смеят, сериозността остава.
Това е
характер
- основното в лицето не се мени.
Така, има някой, който е меланхоличен; и да се смее, меланхолията остава. Меланхолията у човека е едно добро качество, когато е съзнателна - той съзнава, че има някои неща, които трябва да придобие, и затова е сериозен. Една скръб, това е един висок връх, от който идат всички рекички. И една особена черта в лицето на човека е един висок планински връх. Когато тези особени черти се проявят, вие ги виждате, а когато не се проявят, вие не ги знаете къде са, тези типични черти на лицето.
към текста >>
88.
8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА
,
Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети
,
ТОМ 12
И тогава казваме: „
Характерът
на този човек е такъв, понеже разрушителността е силно развита у него." Друг е тих и спокоен, не се кара.
Зависи кои чувства са силно развити. Някой път трябва да направя една схема, от чисто френологическо гледище, как се намесва психологията на човека при различните въпроси. Това френологията е вече определила. Постъпките на човека се дължат на известно негово разположение или неразположение. А у всеки човек неговото разположение се определя според чувствата, които вземат надмощие.
И тогава казваме: „
Характерът
на този човек е такъв, понеже разрушителността е силно развита у него." Друг е тих и спокоен, не се кара.
Не че съзнанието му е такова, но тия органи не са развити у него. Не че той е добродетелен, но лошите, разрушителните органи не са развити. У него има други чувства, които го карат да се прояви в друга насока. Запример, ако дойдем до личните чувства, такива хора действуват за благото на своето тяло. Всеки един човек мисли за тялото си, казва: „Няма да оставя да ме изядат." Това е вече личното у човека.
към текста >>
89.
ПРАВИЛНИК ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
АПРИЛ 1922 ГОДИНА
,
ТОМ 12
Да бъде строг съдия на постъпките си.Величието на
характера
на ученика седи в това - той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.Ученикът пристъпя в класа с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя - съмнения и мъдрувания не се допускат.
Забележка: Дълбоко в душата си, пред съвестта си ученикът трябва да знае причината, която го е задържала, за да не дойде, да не посети класа. Важността на причината си остава абсолютно на съвестта на ученика. Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си е вън от класаКойто два пъти не дойде на урок (без важни, неотложни причини) ще се отстрани от класа.Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допускат.Който идва тук от любов да идва, без принуда.Ученикът трябва да бъде верен на себе си.
Да бъде строг съдия на постъпките си.Величието на
характера
на ученика седи в това - той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.Ученикът пристъпя в класа с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя - съмнения и мъдрувания не се допускат.
Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя.Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъствува на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява.Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно - Божественото никога не се коригира. Ученик е само този, който никога, нито в класа нито вън от класа нагрубява някого.Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта.Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.Ученикът не проявява никакво любопитство.
към текста >>
90.
МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ
,
Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта
,
ТОМ 12
Да кажем, че този Учител е пуснал 10 випуска, вие ще намерите някои от тях, ще изучите какъв е неговият
характер
, какво е неговото учение.
Този кръг, най-външният - „Р“, е отдалечен най-рано, следователно най-далечен е, най-стар е, а кръгът „А“ е най-младия, той най-после е отделен от общия център. Следователно вие трябва постепенно да минете през тия стадии, за да дойдете до туй положение да разбирате разните състояния, да разбирате най-външния кръг. Да кажем, вие имате професор по философия, как ще го обикнете? Трябва първо вашият ум да се развие, за да схванете философията, а за да схванете философията, трябва да минете през ред негови ученици, за да видите как те са учили. Направо не можете да отидете.
Да кажем, че този Учител е пуснал 10 випуска, вие ще намерите някои от тях, ще изучите какъв е неговият
характер
, какво е неговото учение.
Закон е това. Значи най-голямо развитие имат тези, които са най-далечни, а тези, най-близките, имат най-голямата интензивност, те имат най- голямата възможност. Вие ще се стремите да развиете това, което е във вашите души. Нищо няма да създавате, а само ще развиете, тия дарби, които имате. Всякога хората, които се обичат имат взаимни стремежи, те са едно съдружие, взаимни интереси имат.
към текста >>
Той може да заема и най-високо положение, но като дойде в дома му този беден човек да каже: „Приятел ми беше на времето той.“ Това е
характер
, това е идейното!
Един ден, когато той срещне своя приятел, да му предложи да го заведе у дома си, да не се спира върху положението си, а да му услужи и да храни към него същите чувства, каквито е имал и в началото. Туй е благородство! А не, да мине покрай него и да се престори, че не го вижда и като дойде в къщата му, да каже, че не приема. Не, да го приеме и да му се зарадва. Туй значи неизменни чувства.
Той може да заема и най-високо положение, но като дойде в дома му този беден човек да каже: „Приятел ми беше на времето той.“ Това е
характер
, това е идейното!
Може да го направите това, всички може да го направите. Но, като станете министри, тогава ще ви опитат. Ако той минава с автомобил покрай бедния си приятел, да спре автомобила и да каже, че му е приятно да постави приятелството си с този човек по-горе отколкото сегашната си служба, защото любовта седи по-горе от всичките материални неща. Но имайте желания, нека се увеличат тези ви желания. Щом имате желания, всичко ще се уреди.
към текста >>
91.
ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !
,
6 юли 1923 г.
,
ТОМ 12
Мъдростта: Ще ви запозная с всички жители по пътя, по който минавате, какви са техните
характери
и т.н.
Аз ще ви обясня какво са добродетелите в живота. Ако вие сте един пътник или един странник и пътувате и ако вие дойдете при мене с добродетелите си, аз ще ви посрещна, ще ви нагостя, ще ви дам легло, храна за път ще ви дам, ще ви покажа пътя. Това е добродетелта, която ви служи. Правдата се състои в следующето: ще ви дам предохрана да не би да се заблудите в пътя, ще пратя хора, които ще ви придружават. Истината: ще ви осведомя за цялата местност, ще ви кажа онова, което трябва да знаете.
Мъдростта: Ще ви запозная с всички жители по пътя, по който минавате, какви са техните
характери
и т.н.
Остава Любовта - вие я разбирате любовта вече. Туй работата за първата група. Сега втората група. Жертвата: с жертвата ще постъпвате да действате, но как работите сега? Най-първо трябва да започнете с благоразумието.
към текста >>
92.
ЧЕТВЪРТИ МЕСЕЦ
,
,
ТОМ 12
Правдата е строга и за да се приложи, човек трябва да притежава силен
характер
и развит разум.
Савка 22. 10 .1923 г. София XIV2 Великодушие Правда. От работата ми през този месец върху Правдата разбрах, че тя е една от първите Добродетели, която лежи в основата на човешкия живот. В Писанието е казано: „Търсете първо Божието царство и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Това значи, доде човек не се облече в дрехите на Правдата и не приложи нейния закон в живота, не може да върви в пътя на еволюцията, нито ще стигне пътя на блаженството.
Правдата е строга и за да се приложи, човек трябва да притежава силен
характер
и развит разум.
Равновесие: А за да има човек вътрешно равновесие - равновесие на ума, сърцето и волята, трябва да има един център, един идеал, към който да се стреми неговата душа. За да се поддържа туй равновесие, трябва голямо внимание и силен контрол над себе си, защото при най-малкото отклонение, то се нарушава. Великодушие: Велика душа има този, който надрасне до там, че да може да прощава и най-големите прегрешения без да се обижда. Елена X. Григорова 22. 10.
към текста >>
93.
1. ПЕНТОГРАМЪТ ПО УЧИТЕЛЯ
,
Боян Боев
,
ТОМ 12
Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които
характеризират
съвършения човек.
Влизането в самия Пентограм, това е началото на ученичеството. II. ВЪТРЕШНАТА ЧАСТ НА ПЕНТОГРАМА След изминаването на външния кръг, човек минава във вътрешната част на Пентограма. Човек вече съзнателно работи върху себе си, работи за своето повдигане и усъвършенствуване. С влизането в тая част на Пентограма почва пътят на ученика. Досега външният живот е работил върху него без активното участие на неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в своите ръ- це.Това значи вече влизане в Божествената школа.
Той почва съзнателно да работи за изработване на Божествени добродетели, които
характеризират
съвършения човек.
Един английски писател казва: „Когато видя, че един човек работи върху себе си за своето усъвършенствуване, аз се изпълвам със свещено благоговение, един свещен трепет ме изпълва, чувствувам, че се намирам пред нещо велико. Всички преходни работи бледнеят пред това." Тук има пет стъпки. Всяка стъпка се илюстрира със една картина. Ще ги разгледаме поред. В началото на всяка линия на Пентограма има нарисувана една картина и в продължение на същата линия е написано името на добродетелта. 1.
към текста >>
94.
8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов
,
ТОМ 12
И в зависимост от това какъв е
характерът
на тази вълна и оттам и каква страна от душевния живот на човека ще трябва да развие, са и методите, които школата прилага в дадена епоха.
Това е едно противоречие за съвременните хора, но това е един факт в историческото раз-витие на човечеството. Така че, принципите на школата са вечни и неизменни, както и съществуването на школата е вечно. Изменя се само формата, в която школата се явява, изменят се методите, с които школата работи. Това е защото в различните културни епохи развитието има специфични задачи. Във всяка културна епоха, която обхваща един период от 2160 години, приблизително, от Слънцето идва нова космическа вълна, която носи специфични сили и енергии, и с това създава специфични духовни условия за развитието на определени страни от душевния живот на човека.
И в зависимост от това какъв е
характерът
на тази вълна и оттам и каква страна от душевния живот на човека ще трябва да развие, са и методите, които школата прилага в дадена епоха.
Затова ученикът не трябва да бъде тесногръд и фанатик, но да знае, че всички школи са школи на Бялото Братство, но се различават по задачите, които им са дадени и оттам и по методите, с които работят. Като казвам, че всички школи са от Бялото Братство, разбирам всички школи, които са излезли от Бялото Братство, защото има школи, които са под влиянието на черното братство - за тях не говоря. Черните винаги се стремят да завладеят школите на Бялото Братство на физическия свят, като извратят методите, с които се работи и по такъв начин прокарват своите цели и задачи. Затова се изисква будност в учениците, да не се подават на странични внушения, които идват от страна на тъмните сили, а да се следват методите и принципите, дадени от основателя на школата. Бялото Братство е изпратило в света всички духовни импулси, движения и учения, от които са излезли всички световни религии, всички изкуства, всички научни дисциплини.
към текста >>
И тъй всеки ден ще употребявате и трите вида методи за реализиране на доброто в себе си, да градите върху
характера
си.
Чрез ума си се свързват идейно. Вие може да прилагате тези три вида методи всеки ден. Ако първия ден започнете сутринта с волята, на обяд ще употребите сърцето, а вечерта - ума си. На другия ден ще смените тези методи: сутринта ще започнете със сърцето си, на обед с ума си, а вечерта с волята си. На третия ден сутринта ще започнете с ума си, на обед със сърцето си, а вечерта с волята си.
И тъй всеки ден ще употребявате и трите вида методи за реализиране на доброто в себе си, да градите върху
характера
си.
Вечер преди да си лягате, ще прегледате живота си през целия ден, като си дадете искрен отчет какво сте придобили и какво сте изгубили. Аз искам да гледате на нещата философски, да знаете, че страданията са методи за работа, методи за възпитание на човека и човечеството. И за възрастването на индивида има различни начини. Има главно три метода на възпитание и самовъзпитание на човека, а именно: методи на тялото - физически методи, методи на сърцето и методи на ума. Според мене най-добрите методи са методите на ума.
към текста >>
По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя
характер
.
Тогава можем да кажем, че човек добива сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога. Животът е така нагласен, че представя Велико училище и всеки се учи в това Велико училище на живота, ще не ще. В живота си, понеже хората са лишени от светлина в съзнанието си, правят ред погрешки. Погрешките произвеждат страдание, страданията дават опитност, опитността носи знание, а знанието носи светлина. Така се учи човек несъзнателно във Великото училище на живота.
По такъв начин той облагородява своето сърце, развива своите дарби и способности, усилва своята воля, изработва своя
характер
.
Тук страданието е главния метод, който природата употребява за развиване и възпитание на човека. Но когато човек влезе в окултната школа, когато влезе в пътя на окултното развитие, тогава той вече съзнателно работи за облагородяване на сърцето си, за развиване на ума си, за усилване на волята си и трениране на тялото и разширение на съзнанието с помощта на методите, които му дава школата. И това съзнателно развитие е по-бързо, защото всяка съзнателна работа е по-благодатна и по-резултатна. Душевния живот на човека се изразява на три направления - направлението на сърцето, в направлението на ума и в направлението на съзнанието и волята. Сърцето се облагородява под влияние на топлината на Любовта и светлината на Мъдростта.
към текста >>
95.
9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА
,
,
ТОМ 12
Когато искате да развиете една добра черта във вашия
характер
, преди всичко трябва да имате постоянство.
Много от тях, за да дойдат до някои малки резултати, са работили по 20-30 години върху известни задачи. Това вече е постоянство. И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на природата, най-после тя им даде нещичко и те казват: „Отрихме нещо ново! " Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот.
Когато искате да развиете една добра черта във вашия
характер
, преди всичко трябва да имате постоянство.
Може да се изчисли, на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напущате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне. Като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте?
към текста >>
96.
3. ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ И ВРЪХЛИТАЩИЯТ УРАГАН
,
,
ТОМ 13
Известно е, че това е престъпление от общ
характер
по Наказателния кодекс, чл.
от книгата на баща ми „Вечните истини", без да цитират откъде е материалът. От разговор с Лили Димкова в дома й през м. май 1996 г. се убедих, че тя не е в „играта". Тя наивно е предоставила материал в папка на баща й и участвува с корицата.
Известно е, че това е престъпление от общ
характер
по Наказателния кодекс, чл.
173, ал. 1 и отделно по Закона за Авторското право и сродните му права - с финансови последствия от частен характер. Още дълго време аз и брат ми или наследниците ни имаме право да предявим обвинения в прокуратурата и отделно да искаме обезщетение. Съобщавам този неприятен факт, за да обърна внимание на нашите приятели, че в братските среди има и лица с различни „идеали" и интереси...Съвсем коректно на 18 август 1996 г. с писмо до Георги Кръстев поисках среща, но те не ми се обадиха, въпреки получаване на писмото.
към текста >>
1 и отделно по Закона за Авторското право и сродните му права - с финансови последствия от частен
характер
.
май 1996 г. се убедих, че тя не е в „играта". Тя наивно е предоставила материал в папка на баща й и участвува с корицата. Известно е, че това е престъпление от общ характер по Наказателния кодекс, чл. 173, ал.
1 и отделно по Закона за Авторското право и сродните му права - с финансови последствия от частен
характер
.
Още дълго време аз и брат ми или наследниците ни имаме право да предявим обвинения в прокуратурата и отделно да искаме обезщетение. Съобщавам този неприятен факт, за да обърна внимание на нашите приятели, че в братските среди има и лица с различни „идеали" и интереси...Съвсем коректно на 18 август 1996 г. с писмо до Георги Кръстев поисках среща, но те не ми се обадиха, въпреки получаване на писмото. Същото е сторено и с пиратско издаване на трудове на д-р Методи Константинов и Илия Узунов, не предполагайки, че и те имат законни наследници... И по светските, и по небесните закони те са подсъдни!)
към текста >>
97.
5. В ЗАЩИТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
,
ТОМ 13
От него да се почерпят сведения за алхимическите свойства на Любовта - да превръща човешкия
характер
в ангелски; да подобри нашето здраве и красота, които омразата и егоизма са покварили; да ни направи още тука граждани на Небето.
Ще цитирам от „Вечните Истини" някои пасажи с мнението на баща ми за Учителя и някои пророчески изказвания, които са днеска факт (стр. 198201): „Днес между българския народ живее един великан на Духа, за когото аз ще кажа, че не съм достоен да развържа връзките на обущата му; думата ми е за Учителя Дънов. Той е казал много дълбоки, силни, огнени слова за Любовта, която е една от най-любимите му теми. (М.Б.: Цитатите са от главата за Любовта.) В десетките томове напечатани негови публични беседи и не публични школни лекции на Общия и Специалния окултни класове, той е казал толкова неща за Любовта, така красиво е описал нейните свойства и резултатите, които тя носи за онези, които са й дали прием - да разработи градината на техните сърца: както за отделната личност, тъй и за семействата и обществата; че да разправям за тези работи аз, то би значело да предъвквам една част само от казаното от Него. Нали е по-добре да се чете оригинала?
От него да се почерпят сведения за алхимическите свойства на Любовта - да превръща човешкия
характер
в ангелски; да подобри нашето здраве и красота, които омразата и егоизма са покварили; да ни направи още тука граждани на Небето.
И още отсега ангели и светии да почнат да се интересуват за нас и името ни да се носи в техните среди!... Затова ние апелираме към читателя на този ни скромен труд: четете хидядите страници напечатани беседи и лекции на Учителя Дънов. Има стенографирани Негови слова за още хиляди страници, но по липса на пари не са още издадени. Неговите последователи са преимуществено бедни хора. Но ще дойде ден, когато всичко ще бъде напечатано... Днес господин Дънов е ценен (освен от учениците му) повече в странство, отколкото в България.
към текста >>
98.
6. УЧЕНИЦИ НА ДРУГИ УЧИТЕЛИ
,
,
ТОМ 13
Някои от нашите приятели са споделяли с мене учудването си, защо Софрони Ников, който добре познаваше Учителя, чел е доста от беседите Му и нашите списания, сестрите му са от Обществото ни „Бяло братство" и са му говорили доста за Учителя, самият Ников беше в тесни приятелски връзки с неколцина от най-изтъкнатите последователи на Учителя, гостуваше в домовете им при своите обиколки със сказки из България като теософ, е слушал от тях аргументирани
характеристики
за Учителя и доводи, че Той е един от Учителите, не пожела да стане един от учениците на Учителя.
Помисли си и ще ми отговориш." След време Амзел казал на Учителя, че решил да не скъсва връзките си със своя Учител от минали животи. Амзел лично ми разправи това. Учителят дебело е подчертал, че без съдействието на един от Учителите, никой не може да влезе в Царството Божие. Не е нужно Учителят да е във физическо тяло. Дал съм цитати за това в съчиненията си.
Някои от нашите приятели са споделяли с мене учудването си, защо Софрони Ников, който добре познаваше Учителя, чел е доста от беседите Му и нашите списания, сестрите му са от Обществото ни „Бяло братство" и са му говорили доста за Учителя, самият Ников беше в тесни приятелски връзки с неколцина от най-изтъкнатите последователи на Учителя, гостуваше в домовете им при своите обиколки със сказки из България като теософ, е слушал от тях аргументирани
характеристики
за Учителя и доводи, че Той е един от Учителите, не пожела да стане един от учениците на Учителя.
(В моя дом Софрони Ников е прекарвал като гост не един път.) Очевидно, в минали животи той е бил ученик на някой от Учителите, които са се проявявали в Индия или другаде на Изток, и той най-малко интуитивно е узнал това, ако при двукратното му ходене в Индия и при многократните му срещи с Ани Безант, тя изрично не му е казала това. На мене лично той ми е казвал това, че много уважава Ани Безант и приема с пълно доверие всичко, което са учили и писали, както тя, тъй и Блаватска, Ледбитер и др., които са били в преки връзки с Учителите Мория и Котхуми, които не са били във физически тела. Очевидно и Софрони Ников имаше своя мисия в България, която той с рядко усърдие върши десетки години, като обикаляше България със сказки и най-много държеше такива в София - на теософски теми. Преводите на ценни съчинения от Ани Безант, Блаватска, Ледбитер и други на български са почти изключително негово дело. И същият имаше голям дял в редактирането години подред, теософските списания у нас.
към текста >>
99.
8. РАЗГОВОРЪТ СЪС СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
,
,
ТОМ 13
Между разговора ни, аз направих няколко комплимента на Михаиловски за дарбите му, за неговия смел, борчески
характер
и за заслугите му към българския народ.
И ако господин Михайловски желае да ми направи някои възражения, аз ще го изслушам с внимание и уважение и ще му отговоря. Иначе аз съм готов да си отида. Тогава Стоян Михаиловски ме похвали, че така прилежно съм изучавал Евангелията и Апостолските послания и добави: „Ти няма да си отидеш. Сега ще пием чай, ще се почерпим и ще си поприказваме приятелски." И другите се присъединиха към неговата покана. И аз останах в дома на Стоян Михаиловски още два часа, прекарани в приятни разговори.
Между разговора ни, аз направих няколко комплимента на Михаиловски за дарбите му, за неговия смел, борчески
характер
и за заслугите му към българския народ.
През месец август 1938 г. дойдоха да присъствуват на Събора на Обществото ни „Бяло Братство" в София около 12 сестри и братя от Балтийските страни (Литва, Естония и Латвия) и една сестра рускиня Кидалова (библиотекарка в Белградската библотека - Югославия), да видят Учителя и да чуят Словото Му. Разбрах, че тези сестри и братя заявили, че ще почнат да изучават български език, за да могат да четат и изучават Словото на Учителя в оригинал. Аз се запознах с тях и им подарих по един екземпляр от книгата си „Вечните Истини". През зимата на 1938/1939 г.
към текста >>
100.
10. ГЛАВНИЯТ РЕВИЗОР В ЗАЩИТА НА ЗАКОНА
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Двата русенски вестници, „Русенско ехо" и „Ратник", хроникираха този факт, като писаха доста ласкави
характеристики
за мене и изпратили от тези си броеве в Дирекцията.
с купони. А стоките, които бяха извън купонната система, се продаваха по нормални цени, под строг контрол и наказания за нарушителите. В окръжните градове Комитетът се управляваше от председател- секретар и съвет, в който влизаха: Директорът на Народната банка, началникът на Земеделската банка, Мирови съдия и други лица с обществен кредит. Тъй се нареди, че в началото на пролетта на 1919 г. аз смених в Комитета един от колегите мирови съдия в Русе и станах Началник на съдебно- контролния отдел при Комитета.
Двата русенски вестници, „Русенско ехо" и „Ратник", хроникираха този факт, като писаха доста ласкави
характеристики
за мене и изпратили от тези си броеве в Дирекцията.
Един от началниците в последната ми беше близък и говорил на Директора за мене и му казал, че по-подходящ човек от мене за главен представител на Дирекцията в Русе, който да председателства комисиите за приемане доставяната от държавата сол и газ за цяла България и да бъде Главен ревизор на Дирекцията в Русе и окръга не могат намери. Директорът наредил да ме сондира по телефона: Приемам ли да бъда назначен на тази служба. Като встъпих в изпълнение на службата, аз получих уверения от доста интелигентни граждани (гимназиални учители и др.), че ще ме уведомяват за всички нередовности и нарушения на наредбите на Дирекцията, за които се научат. В това време шестях началници на отделенията в „Специалната комисия" бяха все търговски ангросисти (от управляващата партия) а и помощниците им бяха партийни лица. Донесе ми се, че Началникът на отделение в комисията Капнилов (търговец на всякакви сатени, хастари и подплати за мъжко и дамско облекло) продавал стоките си на по-високи цени от нормираните.
към текста >>
НАГОРЕ