НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
3
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
3
:
147
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2. Необузданият кон
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Пък чичо Колю имаше един
характер
, че казва: „Не, тоз кон ще ми оседлаете!
Съвсем по друг начин е, но в общи щрихи има нещо особено, но истината как е, лично много пъти ми е разказвал. Бил е съвършено млад, поручик сигурно, най-долния чин на офицер в Търново. Идва един войник и ми казва (обръщението не го зная): „Има нареждане вие да отидете на гарата да освободите един вагон с медикаменти! “ Казва: „Слушам, приемам“. И отиват сега да му оседлаят кон, но чичо Колю си избира един кон, който бил съвършено неоседлаван, буен и войника му казва: „Г-н поручик, ама този кон е много буен, луд, ще ви утрепе“.
Пък чичо Колю имаше един
характер
, че казва: „Не, тоз кон ще ми оседлаете!
“ И оня волю-неволю оседлават и вече успява, качва се на коня.А той казваше: „Закарах го казва на Марно поле, такава някаква местност, която аз не знам, макар че съм била в Търново. Избрах това Марно поле, пуснах в галоп коня, изорах го, но го хванах коня, беса му го укротих. Той целия кон потъна в една бела пяна и така вече укротен аз отидох на гарата, освободих вагона“. Обаче на гарата се срещнал с някакъв негов колега, пак военен. А когато бил излязал вече от казармата с този луд кон, вейте си казали: „Гръблев сигурно няма да се върне!
към текста >>
2.
13. Юрданка Жекова
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Знам, но
характерно
е 20 години тя чете, чете, непрекъснато и се образова.
Сега, тя може да е чела като първолак и в ония години, които са от 1921-1924 г., те са всички студенти и са завършили вече висше образование и в техните очи този човек, който чете така е неграмотен. Е да, но в моите очи тя не беше неграмотна, все четеше. Ама аз я заварвам 1942 г. А те я заварват още 1922 г. Ама тя е от дете при Учителя.
Знам, но
характерно
е 20 години тя чете, чете, непрекъснато и се образова.
Но представете си, вие на 24-25 години сте завършили висше образование както онези Савка, Паша и др. и я заварвате, тя която е по-голяма от тях, но едвам срича. Ама в джоб ни слагаше. Че тя може да ни слага в джоб, да ни слага, но за тях на времето тя е неграмотна. Там е цялата работа.Е, може и така да се вземе.
към текста >>
3.
13. Окултистите от запада и Учителя
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
И: А пък Сократ обезсмърти своето име със своя честен
характер
.
И аз им писах: „Розенкройцерското общество има основата си от 15-16 век, а Юстиниян царувал в 6. век. Каква връзка имат? И второ, Юстиниян не е преследвал никакво мистично учение, а напротив, той е защитил тракийската горска църква, която е била преследвана от суеверния Рим и лицемерния Бизанс. Следователно ако трябва да посочите като форбилд на насилието по-скоро е един Сталин, един Хитлер, но не и Юстиниян, който е защитил една църква, за да не бъде преследвана от другите“. В: Какво ви отговориха?
И: А пък Сократ обезсмърти своето име със своя честен
характер
.
Той не може да противоречи на себе си, не може да умре като една мърша, нали. Не може едно да приказва и друго да върши с неговия морал, обаче Сократ не се занимаваше с духовния свят, той имаше друг с когото говореше както човек с човек говори. В: И какво ви отговориха на писмото? И: Сега, нали да ви кажа и за Сократ. Един ден Сократ казва на своя най-любим ученик Платон: „Дете мое, ти си поет и често залиташ, хвърчиш зад облаците, не забравяй, че живееш на земята“.
към текста >>
4.
8. Родовата карма
,
Анка Тодорова Петрова
,
ТОМ 7
Знаеща, а това е най-лошия
характер
.
Но далеч от мене. Викам: „От далече да се обичаме“. Тя обича да заповядва, тя е много мръсна. Тя обича да командва и да дава съвети и затова отначало е любезна. Дава съвети пък не се вижда каква е.
Знаеща, а това е най-лошия
характер
.
Това е мръсен характер. С такъв човек не може да се живее. И Таню я намрази. Таню я нарича крадла и това онова. „Абе, Таню, ти нали беше влюбен във Вера?
към текста >>
Това е мръсен
характер
.
Викам: „От далече да се обичаме“. Тя обича да заповядва, тя е много мръсна. Тя обича да командва и да дава съвети и затова отначало е любезна. Дава съвети пък не се вижда каква е. Знаеща, а това е най-лошия характер.
Това е мръсен
характер
.
С такъв човек не може да се живее. И Таню я намрази. Таню я нарича крадла и това онова. „Абе, Таню, ти нали беше влюбен във Вера? “ Ами тя нали е към неговата група?
към текста >>
5.
2. Среща със Словото на Учителя
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Още, че този човек има нещо по-особено от другите и именно изработен добър
характер
.
Дете още, не знаех що значи думата скептичка. Често после го срещах из улиците и най-учтиво ме поздравяваше и като си снемаше шапката за поздрав, слизаше от колелото и се ръкуваше най-приятелски с мен. Това уважение беше и за моя братовчед, негов учител по скулптура. Чувствах макар и още малка, че този човек, брат има дълбок вътрешен живот. Богат, който се отразяваше и навън.
Още, че този човек има нещо по-особено от другите и именно изработен добър
характер
.
Обикнах го, както обичаше моите братовчеди и после все по-често го срещах и все усмихнат. А очите му грееха като слънце, много привлекателен и мил човек. След години, когато станах на 13 години, случи се следното с мен: една ранна сутрин, събудих се почти в здрач, но все пак беше малко светло, но о чудо. Надигнах се от леглото, потърках очи, насред стаята на малка височина се издигна бял ангел до бюста, а отстрани с крила и с лице толкова тъжно, толкова страдание изписано по лицето му, с косички дълги. Аз не се уплаших и веднага се прекръстих три пъти и видението изчезна.
към текста >>
6.
2. Среща с Учителя
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
На всяко едно от децата даде по един стих, подходящ на
характера
, на това, аз не си спомням на мене кой стих е дала, от тая песен.
И тогава Учителят създаде тогава тази песен: „Блага дума“. После Учителя я даде в Общия окултен клас и леля Дафинка им я пееше и така са я научили. (Виж. Общ ок. клас II год, 6 лекция от5.Х1.1922 г. -стр. 25-26).
На всяко едно от децата даде по един стих, подходящ на
характера
, на това, аз не си спомням на мене кой стих е дала, от тая песен.
В: Но тая песен Той създаде пред вас? А: Пред нас я създаде. В: Свири на цигулката? А: Така чука, не свири, но чукаше на струните и на всеки един така ни накара да изпеем, но ни диктуваше, това помня. Тогава създаде тази песен.
към текста >>
А: Тая песен тогава я създаде, благодарение на всеки един от нас и ни я е дал според
характера
, нали?
А: Така чука, не свири, но чукаше на струните и на всеки един така ни накара да изпеем, но ни диктуваше, това помня. Тогава създаде тази песен. В: Той диктуваше думите, така ли? А: Думите и мелодията. В: Ето, това никой досега не знае как е създадена тая песен.
А: Тая песен тогава я създаде, благодарение на всеки един от нас и ни я е дал според
характера
, нали?
Тогава ми беше първата среща с Учителя. Бях дете. В: Вие учихте тука в София. А: Италианско училище имаше. В: Аз си спомням, всички, които са ми разказвали, възрастни приятели, в ония години когато се отваря Школата - 1922-1923 г.
към текста >>
7.
12. Занаят за прехрана
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
А: С Иван Антонов имаше един хороскоп направен от един свещеник, който доста верни неща му е казал върху
характера
всичко и тъй имаше едни съвети за здравето.
Малка, защото в началото въобще 13 години съм работила без да ми плащат социално осигуряване. Използваха ме. В: Да, всеки човек минава през д*адени изпити. Така. Вие казахте, че хороскопа на вашият баща е във Франция. Кой го е правил?
А: С Иван Антонов имаше един хороскоп направен от един свещеник, който доста верни неща му е казал върху
характера
всичко и тъй имаше едни съвети за здравето.
към текста >>
8.
5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Аз срещнах Учителя и тази среща бе предопределена и тази среща бе съдбовна и определи по-нататък насоката и
характера
на живота ми.
5. СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ Привилегия бе, че се родих и живях в началото на века. Земята, това е велико училище в живота. Но още по-голяма привилегия бе, че в първия ден на тоя цикъл от двадесет и две години аз бях само на двадесет и две години. В най-хубавата възраст на живота, когато в пътя си бях озарена от едно голямо, необикновено слънце.
Аз срещнах Учителя и тази среща бе предопределена и тази среща бе съдбовна и определи по-нататък насоката и
характера
на живота ми.
Един период от 22 години наричам аз "Светли години от моя живот". Не че преди тях съм живяла в тъмнина и безсмислие, или след тях не видях повече светлина в живота си. Съвсем не! Светлината, която озари живота ми през тия 22 години не е угаснала и днес ме огрява, стопля и въодушевява. Днес ми дава още повече импулс и сили да вървя по неравния терен в живота и аз нямам друг израз на благодарност освен тази, да я отразя и разумно използувам в живота си.
към текста >>
9.
10. БЕЛИТЕ РЪКАВИЦИ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Той поставяше на опит, на проверка всичко - отношения, изявления, намерения, обещания, качества в
характера
.
По същина то бе мощно, динамично, излъчваше светлина, даваше мир, простор, упование, полет към далечни перспективи, но и колко бури, колко съмнения, колко терзания възникваха понякога от досега с това Слово, когато ставаше именно това оглеждане, за което споменах. Понякога Учителя предприемаше най-неочаквано известна духовна операция - колективна в Школата, или индивидуална, по повод на някоя постъпка, която не одобряваше, по повод на някои илюзии, заблуждения, които ученика сам не съзнава. Ще поразтърси съзнанието ти с няколко строги думи, за да излезе нещо от него, така че да го видиш. Друг път умишлено създаваше противоречия и то когато у теб е тихо и спокойно. Помня при един такъв случай, недоумението ми премина в отчаяние, в остро страдание и аз чух да ми казва тихичко: "Аз не съм се променил, аз не съм се променил".
Той поставяше на опит, на проверка всичко - отношения, изявления, намерения, обещания, качества в
характера
.
За Него нямаше нищо скрито, покрито, затова /пък и по силата на моята искреност и прямота/ аз заставах пред очите Му като отворена книга, в която Той четеше, затова имах доблест да си признавам и грешки и слабости, защото исках да се изправя. Учителя особено ценеше искреността, чистосърдечието като проява на човека. Как ми е представял случай да разбера, че всяка погрешка щом се открие, щом се осъзнае, трябва веднага да се изправи. Слиза Той един ден по стълбата и носи в ръката си един чифт бели вълнени ръкавици, обаче доста проядени, от мишки може би. Бяхме 3-4 сестри, Той запитва: "Може ли някоя от вас да поправи тези ръкавици?
към текста >>
10.
11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Аз, която имах сериозен интерес към науките френология, физиогномика, графология, при все че не един път съм разговаряла с Него по тия въпроси, никога не отправих просба да ми каже нещо за
характера
ми или за минали прераждания.
Един път ми казва: "Аз слушам там по телефона, когато ти протестираш понякога за нещо". "Да, вярно е това", казах аз, смеейки се, "но Вие слагайте телефонната слушалка, затваряйте в такъв случай телефона". Отивам един ден при Него съкрушена, разкаяна, засрамена дори от известна моя постъпка, разказвам Му я. Той се усмихна и каза:" Ти приличаш на онази млада майка, която като кърмила детето си, една капка от млякото й капнала, тя я облизала, но счела, че е извършила грях, за който после трябвало да се изповядва пред свещеник". Аз слушам мълчаливо и си мисля: Учителя съзнателно омаловажава постъпката ми, но след като почувствувах облекчение, бързо се коригирах като си казах: Учителя ми дава критерий за това кое е добро, кое е лошо, кое е грозно, кое е красиво, защото вижда, че съм преувеличила факта и съм си създала ненужни терзания.
Аз, която имах сериозен интерес към науките френология, физиогномика, графология, при все че не един път съм разговаряла с Него по тия въпроси, никога не отправих просба да ми каже нещо за
характера
ми или за минали прераждания.
Но просбата ми е стояла открита в съзнанието ми и Учителя ми е отговарял в продължение на години през разни интервали, като ми е давал на малки дози знание, сведения за самата мен. Един ден без да съм го питала, съвсем естествено, невинно подхвърли, загатна за това как съм се проявила в едно свое прераждане. Аз замълчах, разговора продължи, както бе почнал, но когато останах сама, случайно вметнатите думи задълбаха в съзнанието ми като свредел. Цяла нощ не спах, бях в голямо недоволство от себе си и когато на следния ден, а беше неделя, след беседа отидох да Му целуна ръка, Той усмихнато ми каза, като да се извинява: "Че ти много присърце си взела думите ми, много надълбоко, че кой не минава оттам, кой не е грешил в тая област? " Късно, късно си възвърнах спокойствието и простих на себе си.
към текста >>
11.
30. ПЕСЕНТА МИРЪТ ИДЕ
,
,
ТОМ 8
Получих впечатление, по-скоро догадка, че Учителят през този ден е бил зает със заплетени въпроси от общочовешки
характер
.
Той също слезе от Изгрева и дойде в стария дом, където живееше до 1926 г. Но през целия ден Учителят остана седнал в едно плетено кресло мълчалив, неразговорлив, затворен, зает, нито пък дори по време на обеда проговори. На лицето Му се четеше голяма замисленост и някакаква скръб. И защото в такъв момент именно към 5 ч. след обед без предисловие Той ме запита: "Може ли сестрата на напише думи за песента "Мирът иде"?
Получих впечатление, по-скоро догадка, че Учителят през този ден е бил зает със заплетени въпроси от общочовешки
характер
.
По-късно си обясних, че Той е виждал през какви страдания и перипетии ще преминат народите докато се постигне мир на земята, навярно затова е бил скръбен през тоя ден. Това е мое предположение. А е пожелал дълго време преди това, като пеем песента да държим мисълта си за идването на мира като го привлечем по-скоро. И сега когато пиша още няма мир. Но мъдреците, Учителите изобщо работят с големи мерки, с дълги периоди от време.
към текста >>
12.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Когато се запитваме, кое беше
характерно
за Учителя, изпадам в голямо затруднение.
Голямото знание за живота, изразено в познаване на принципи, закони, правила. Учителят ни правеше достъпното постепенно. Той не бързаше, работеше с необикновено постоянство, с ненадминато усърдие и даде незабелязано за нас самите голям тласък на нашето духовно развитие, на нашата еволюция. Затова и ние Му дължим и във вековете обич, признателност, благодарност. Без това знание и светлина, бихме били в безпътица сега, в усилното време, в което живеем, предсказано от Учителя.
Когато се запитваме, кое беше
характерно
за Учителя, изпадам в голямо затруднение.
В една хубаво нарисувана картина, в която художникът е постигнал хармонично съчетание между идея, съдържание и форма, между израз, линия и багри, може ли да се подчертава една страна, а да се подценява друга? И външно и вътрешно Учителят беше нещо завършено, цялостно, изградено напълно. Ако Той изискваше ние да постигнем това, колко повече Той го притежаваше в голяма мяра. Един образец неповторим на външен и вътрешен финес и съвършенство. У Него беше видимо покритието между живота Му, постъпките Му и онова, което проповядваше.
към текста >>
13.
30. САМО БЯЛ
,
,
ТОМ 8
- Има ред причини за нещастията на хората: те могат да бъдат от физически, от духовен и от умствен
характер
.
30. САМО БЯЛ "Питате: Защо хората са нещастни?
- Има ред причини за нещастията на хората: те могат да бъдат от физически, от духовен и от умствен
характер
.
Физическите причини за нещастията на хората се дължат на това, че в материално отношение не им достига нещо. Причини от духовен характер са, когато хората няма де да пласират своите чувства. Например, някой човек няма нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра, които да го обичат. Умствените причини за нещастията на хората се дължат на това, че те нямат знания, а съзнават, че трябва да имат". Аз бях останала сама.
към текста >>
Причини от духовен
характер
са, когато хората няма де да пласират своите чувства.
30. САМО БЯЛ "Питате: Защо хората са нещастни? - Има ред причини за нещастията на хората: те могат да бъдат от физически, от духовен и от умствен характер. Физическите причини за нещастията на хората се дължат на това, че в материално отношение не им достига нещо.
Причини от духовен
характер
са, когато хората няма де да пласират своите чувства.
Например, някой човек няма нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра, които да го обичат. Умствените причини за нещастията на хората се дължат на това, че те нямат знания, а съзнават, че трябва да имат". Аз бях останала сама. У мене причините на страданията бяха от духовен характер. Аз нямах на физическото поле нито майка, нито баща, нито сестра, нито брат, следователно нямаше къде да пласирам своите чувства.
към текста >>
У мене причините на страданията бяха от духовен
характер
.
Физическите причини за нещастията на хората се дължат на това, че в материално отношение не им достига нещо. Причини от духовен характер са, когато хората няма де да пласират своите чувства. Например, някой човек няма нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра, които да го обичат. Умствените причини за нещастията на хората се дължат на това, че те нямат знания, а съзнават, че трябва да имат". Аз бях останала сама.
У мене причините на страданията бяха от духовен
характер
.
Аз нямах на физическото поле нито майка, нито баща, нито сестра, нито брат, следователно нямаше къде да пласирам своите чувства. И отивах често на Изгрева, в градината, където по всяко време можеше да намери човек свои хора - сестри или братя - да сподели светла мисъл и топли чувства. Там винаги имаше гости, било от града или провинцията, с чисти, трептящи сърца. И често там гостите импровизираха закуска или обяд, на които биваха поканени всички, които в момента присъствуваха. На една такава закуска бях поканена и аз.
към текста >>
14.
39. БЕЛЕЖКИТЕ
,
,
ТОМ 8
II лекция на Младежкия клас, 27.Х.1933 г., Изгрев "Ти си, което си, което си, ти си." Вашият
характер
трябва да има свойствата на почвата, на водата, на въздуха и на светлината.
Ако сте вързан с верига, трябва да намерите този, който е направил веригата, за да ви освободи. Трябва да знаете всяка мисъл какво може да ви кредитира. Какво може да ви кредитира едно обикновено число и какво може да ви кредитира Бог? - Това от, което може да вземеш най-много, то е отвън и отвътре. Бог е това, което ви дава разяснение за нещата и ви прави господари на тях.
II лекция на Младежкия клас, 27.Х.1933 г., Изгрев "Ти си, което си, което си, ти си." Вашият
характер
трябва да има свойствата на почвата, на водата, на въздуха и на светлината.
Ако искате да имате една правилна философия за живота, трябва да има във вас тези 4 Божествени процеса. Да можете да успявате на земята, трябва да имате горните качества на четирите елемента: на почвата - твърдостта, на водата - течността, на въздуха - всеобгръщността и на светлината - всепроникващата сила. Някой казва, да се уреди живота на всички хора лично. Ти като уреждаш своя живот, разреждаш живота на всички! Щом видиш голямата тояга, превърни се в светлина.
към текста >>
15.
45. ЗА МОЛИТВАТА
,
,
ТОМ 8
Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи
характер
, които се образуват в астралния свят.
Какво се иска от човека, за да бъде в общение с невидимия свят? Да има свое радио. Той го има. Като отправи молитвената си мисъл нагоре. Ще се пазите от вълчите вълни.
Съмнението, неверието, безлюбието са вълни от вълчи
характер
, които се образуват в астралния свят.
Те се отразяват вредно върху човешкия дух. Мъчнотиите в живота на човека не са нищо друго освен нападение от тези вълчи вълни. Те влияят върху неговите молитви и пречат за тяхното изкачване. Те пречат и на добрите му желания. Човек се моли най-добре когато го гонят.
към текста >>
16.
3. КАКВО МУ ТРЯБВА ЧОВЕКУ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Д: Тя имаше един много
характерен
глас - лиричен.
Нещата като че ли й бяха познати. Тя беше станала там един център така на Изгрева между сестрите и бе с много интересни опитности както всяка една от тях. В: Гледах я аз на снимки - много голяма красавица. Д: Беше интересна, разбира се. В: Но казват, че е била много хубава.
Д: Тя имаше един много
характерен
глас - лиричен.
След това тя започна по настояване на Учителя да учи малко и при Морфова. Бяха се сприятелили много. Морфова й даде малко техника. Тя се върна с един лиричен сопран и имаше една техника малко ко-лоратурна и най-важното беше контакта между двете певици, така нещо много сродно намериха тези двете жени. Тя беше много интересна Морфова.
към текста >>
17.
7. КЪДЕ Е УЧЕНИКЪТ?
,
,
ТОМ 8
И това, което мога да ти кажа е
характерно
за българите.
Тия процеси почнах да ги разбирам и аз се освободих от много неща. Какво е музиканта всъщност? Това е едно условие да се развива, да изучи един инструмент, да се усъвършенствува, да се развие нещо в него, а не да го тури като една фирма и да каже: вижте, това съм аз. От тоя момент свършваме с него. Аз ставам роб на това нещо.
И това, което мога да ти кажа е
характерно
за българите.
Говорих с една наша педагожка по музика, която преподава сега в Швеция, да ми каже разликата между работата й с шведските ученици и българските. Онова дете, казва, прави каквото му кажеш, а българското музикантче разбира всичко онова наоколо около него, има една особена интелигентност. И това ми го говори не като отделен случай, а като въобще от цялата й практика от 5-6 години като педагог в Швеция и у нас. В: И сега Методи държи хороскопа и го разглежда пред Учителя? Д: Да, той го държи на коленете си и много беше интересен този случай, помня това нещо, защото аз бях много объркан.
към текста >>
18.
13. ЛАТЕРНАТА
,
,
ТОМ 8
Това е казва много
характерно
.
Така че корена ми по бащина линия е от там. По майчина линия не знам. В Пловдив и Пазарджик, там са живели. В: А по какво познаваше д-р Ташев? Д: По този полуалбинизъм, който е при мене.
Това е казва много
характерно
.
Бяла коса, бяла кожа. Този случай накара баща ми да се заинтересува, което беше много интересно, това правеше силно впечатление на всички ни. Та от там нататък бащата на баща ми, той всъщност е бил шивач. Голям, хубав човек. Но когато баща ми се връща като граничен офицер той заварва в Пловдив на двора 7-8 латерни.
към текста >>
19.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
Но
характерното
ако искаш да чуеш пеенето на Учителя, то е
характерно
и ако го пеят всички по време на беседи.
В: В коя година пееше в Югославия? Д: Още беше жив Учителят. След това постъпи там някъде си из курортите, там да спечели малко пари, за да остане малко повече време и се върна тука и постъпи в ансамбъл. Той е един от първите след 9.1Х.1944 г., когато се образува военният ансамбъл. Това беше един хубав хор.
Но
характерното
ако искаш да чуеш пеенето на Учителя, то е
характерно
и ако го пеят всички по време на беседи.
Най-силното внушение според мене са песните на УЧителя, когато пееше братството пред беседите, пред съборите. Слушал ли си, когато всички пеят "Духът Божий" в един глас. В: Казват, че са правени опити и външни хора да пеят. Учителят не е бил доволен. Някои външни хорове да изпълняват Негови песни?
към текста >>
20.
25. ОСНОВНА ПОСОКА В ЖИВОТА
,
,
ТОМ 8
Д: Виж какво, тя имаше един самостоятелен
характер
.
В:Да, аз съм я виждал в тези снимки, тя е много елегантно облечена. Д: Разбира се. В: Но после са ми казвали, когато влезна в Братството, тя отиде в другата крайност. Д: Е, може да се приеме така. В: Неглиже се обличаше.
Д: Виж какво, тя имаше един самостоятелен
характер
.
Тя не се влияеше от общественото мнение. Най-хубавото й качество според мене е, че тя не се влияеше. В: Тя контактуваше много, но единствено беше близка с Паша, с духовна близост. Д: Да, и Паша, и Елена, Боян Боев. На общественото мнение Учителят много не държеше.
към текста >>
21.
35. ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ
,
,
ТОМ 8
И затова като си замина Учителят, направихме такъв един малък съвет, научен съвет, една група, в която беше Борис Николов, Георги Томалевски, Кръстю Тюлешков, Борис Рогев и Димитър Кочев, хората с различни професии и с много различни
характери
, мога да ти кажа, че ако не бяха идеите на Учителя, като че ли с изключение на мене и Георги мъчно бихме общували даже, толкова бяхме различни.
Тогава аз живеех в Стефови и срещу мене имаше там свободна стая и той дойде там да живее и първата ни среща още така си допаднахме, такива разговори, просто ни стана една необходимост да общуваме и да се разговаряме двамата. И помня един случай, че когато той се яви пред салона и няколко души бяхме и Учителят се яви и разговаря с Георги и му каза така: "Слушай, един кораб пътува за Америка, за кораба е вързано с едно въже и една дъска. Ти къде искаш да бъдеш - на дъската или в кораба? " Интересно е, че този случай Георги го беше забравил и благодареше, че аз трябваше да му го напомня. Два такива случая особено когато става с мои близки хора, в паметта ми някакси мъчно се изтрива.
И затова като си замина Учителят, направихме такъв един малък съвет, научен съвет, една група, в която беше Борис Николов, Георги Томалевски, Кръстю Тюлешков, Борис Рогев и Димитър Кочев, хората с различни професии и с много различни
характери
, мога да ти кажа, че ако не бяха идеите на Учителя, като че ли с изключение на мене и Георги мъчно бихме общували даже, толкова бяхме различни.
С една такава идея, такова сцепление се получи. Такава необходимост се яви от срещи, такова едно въодушевление. Когато всичките ни разговори и там именно, на тези срещи се реши Георги да напише книгата за Учителя. Него малко, той беше малко засегнат, когато книгата "Учителят" излезе в 1946 г. ще бъде, защото той не участвува в нея.
към текста >>
22.
50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 8
Различни
характери
.
Значи, може да се вземе да се вземе "Духът Божий" например, "В началото бе Словото", може и на български стил да кажем. "Запали се огънят", щото то може и санскритски песни да се дадат, вече могат да се подредят по вкус песните. Или пък някой ако иска даде само санскритски песни. Защото те са много. То има над 150 песни.
Различни
характери
.
Има български - "Давай, давай" тази в петвреме-нен такт, тя има такива дихания тежки, нали, и разбира се самите интерпретатори, изпълнители да имат едно вътрешно разбиране и отношение към това. В: Конферансие необходимо ли е? То е едно концертно изпълнение. Д: Виж какво, зависи. Ако е например, когато хорът, камерният "Кукузел" даде концерт във Вен Сен при препълнена Базилика, аз помолих конферансието да каже да не се ръкопляска между отделните песни.
към текста >>
23.
16. КОЙ МЕ СПАСЯВАШЕ
,
,
ТОМ 8
Ако раменете ми бяха наведени сигурно щях да се загърбя.А също не щях да бъда без равновесие физическо и психическо, тъй като
характера
ми е мек и доста колеблив.
Често ме болеше гръбначния стълб. Ръцете ми са слаби и не издържаха да нося товар. И веднъж както си миех врата и бях доста отслабнала, се погледнах в огледалото и видях съвършено правите ми мъжки рамене. Тогава като че ли в подсъзнанието ми изпъкнаха думите на Учителя: "Тебе раменете те спасяват! " Чак сега разбрах, че те ме спасяват физически и психически.
Ако раменете ми бяха наведени сигурно щях да се загърбя.А също не щях да бъда без равновесие физическо и психическо, тъй като
характера
ми е мек и доста колеблив.
Все има нещо у човека, което го спасява. Трябва да държи за него и да го пази. Във връзка с едно такова положение на забърканост в живота ми, отидох при Учителя да Му се оплаквам от орисията си. Почуках на вратата Му. След малко Той се показа и тикна в ръцете ми една бележка написана с Неговия почерк: Очите ми тъмнееха, главата ми беше замаяна.
към текста >>
24.
30. ЗА МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
Мисли от Словото на Учителя
,
ТОМ 8
Упражненията, които Учителят дава в Школата, се използуват като възпитателно средство за облагородяване на човешкият
характер
, за създаване на музикална среда, в която да се развият всички сили на душата.
В много от упражненията се повтарят привидно без нужда една и съща дума -това се прави съзнателно, за да се запечати в съзнанието тая дума със съответната й тонова равнозначност. Окултната музика се отличава по своята естественост, по своята крайна мекота, яснота и картинност, по своите живи природни образи. Обикновената музика има за цел да достави удоволствие на хората - служи за развлечение. Окултната музика има по-високи цели и по-широки задачи. Възпитателната й сила е нейната най-главна задача.
Упражненията, които Учителят дава в Школата, се използуват като възпитателно средство за облагородяване на човешкият
характер
, за създаване на музикална среда, в която да се развият всички сили на душата.
В Школата на Учителя музиката се прилага като мощен метод за проектиране на мислите, чувствата и желанията от нисшия свят в по-висшия, за да се подхранят зародишите на новите чувства и способности, които дремят в човешката душа. Всички сили на душата трябва да минат през музиката, за да се хармонират и уравновесят. Окултната музика е възходяща. Тя оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем, на творчество. Единственото изкуство, което трансформира, тонира, уравновесява и гради във всяко направление, е музиката.
към текста >>
Колкото е по-музикален човек, толкова и
характерът
му е по-издържан.
Между музиката и мислителните способности на човека има връзка. Колкото е по-музикален човек, толкова и разсъдъчните му способности са по-силни. Няма музика където да няма разумност. Музиката е спомагателно средство за развиване на дарбите и способностите. Разумността на човека се обуславя от неговата музикалност.
Колкото е по-музикален човек, толкова и
характерът
му е по-издържан.
Да бъде човек музикален, това значи да има музикален усет, да има музикална душа. Такъв човек ще излива музиката в своите мисли, чувства и постъпки. Който пее е здрав и който иска да бъде здрав трябва да пее, независимо дали е весел или тъжен, дали е разположен или е неразположен. Който пее придобива нещо. Пеенето е сила.
към текста >>
25.
79. ОБИЧЕН И СКЪП
,
,
ТОМ 8
Но стомахът има
характера
на мечката.
През това време, казва Той, ще пиете само гореща вода - да промивате стомаха си. След поста ще ядете умерено. Ще кажеш на стомаха си: Днес няма да ядеш! Законът на Мойсея за почивката не е бил разбран нито от евреите, нито от християните. В неделя, денят на почивката, българите най-много ядат.
Но стомахът има
характера
на мечката.
Той е много отмъстителен и може да уволни господаря си. Разумност се изисква от нас. "Бъдете изправни в яденето", казва Учителят. То трябва да се придружава с мисъл, чувство и волеви действия.
към текста >>
26.
84. БРАТСКА УЧИТЕЛСКА СРЕЩА
,
,
ТОМ 8
Използували са хиромантията, френологията и физиогномията за запознаване с
характера
и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото.
Изтъкна се нуждата да се снеме музиката на Паневритмията на плочи, които да се използват в училищата. Въпреки нажежената политическа атмосфера в училището и обществото, с голяма тактичност и смелост да се провежда новото в училищната практика. Някои учители изтъкнаха важни свои педагогически опитности: В учебните предмети, дето му е мястото, подчертано се изнасяли идеите на новото учение. Те са започвали в гимназията с песен, основали домашна библиотека за учениците с литература, съдържаща новите идеи: между книгите - беседи от Учителя и окултна литература. Подобни книги се разпространявали между учениците, колегите и обществото.
Използували са хиромантията, френологията и физиогномията за запознаване с
характера
и способностите на учениците, по такъв начин са влизали в по-тясна връзка с учениците, за да им говорят за новото.
Един брат-учител е използвал и радиостезията за същата цел. Той през свободните учебни часове е искал от всеки клас да му зададат писмено и анонимно въпроси, които ги интересуват, на които отговарял изчерпателно. Тези часове били най-интересните и най-възторжените, в които учениците са получавали храна, от която се нуждаели. При разговори на братя и сестри, учители с Учителя, последният е изказал следните педагогически идеи, които се изнесоха в братската учителска среща: Запитали Учителя, дали е време да заработим за новото, като учители. Той отговорил: "Време е, и не е време; който е разбрал новото и проникнат от него и го живее, за него е време.
към текста >>
27.
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА
,
1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА
,
ТОМ 8
Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен
характер
жена.
Баба ми е внучка на Захари Зограф, основоположника на Самоковската художествена школа иконописци. Нейният баща Захари Доспевски е кръстен на чичо си Захари, понеже Димитър Доспевски и Захари Зограф са двама братя. И двамата са художници и баба ми е именно внучка на Димитър Доспевски, който кръщава нейния баща на брат си Захари. Баба ми беше синеока, много хубава жена. Лично тя ми е разказвала нещо много интересно.
Нейният баща - дядо Захари Доспевски е бил също художник-иконописец, бил е женен за една са-моковка много красива, баба Мария, известна със своята красота, с хубава овална глава, бяло лице и беше с един много сериозен
характер
жена.
Помня я, тя беше прабаба и тя почина някъде към 90-тата си година. Аз бях в първо или второ отделение, когато тя почина в Пловдив. На времето дядо Захари Доспевски решава да замине с цялото си семейство за Йерусалим по един много странен начин. С кораб са заминали за Йерусалим и когато пристигат в патриаршията той решава да изографиса черквите в Йерусалим разбира се като много религиозен и на калпака си носел българското лъвче. Лъвчето, понеже много обичал България.
към текста >>
28.
3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА
,
,
ТОМ 8
И у него ми беше харесало това, че той е бил много хармонично развита личност понеже беше за мене авторитет, идеал и една светла личност, чийто
характер
, добродетели много са ме очаровали и просто тази мисъл ми остана да звучи в главата.
Отивам на върха и беше красива сутрин, много красиво утро, чисто, безоблачно небе, когато първите трепети на слънчевите лъчи се показаха на хоризонта, Учителят така красиво стана. Така благоговейно си свали шапката, и това благоговение мина като че ли през съзнанието на всички ни. След това седна Учителят, почна да чете нещо от Библията. Аз не помня какво е чел. Само една мисъл запомних тогава, именно: че трябва да има хармония между мисълта, чувствата и постъпките на човека" и понеже аз тогава бях започнала да чета Гьоте.
И у него ми беше харесало това, че той е бил много хармонично развита личност понеже беше за мене авторитет, идеал и една светла личност, чийто
характер
, добродетели много са ме очаровали и просто тази мисъл ми остана да звучи в главата.
Но с Учителят не направих връзка веднага. Помня, че по едно време Гали беше дежурен в кухнята и той ентусиазиран разбира се, аз все още затворена, не разговарям с никого. Учтива съм, поздравявам, но в едно особено състояние. Гали, като пренасят казана от кухнята към поляната където се хранехме, чукна си крака в една скала и тука си разцепи надкостницата. В това време веднага се спуснаха сестри със зехтин и кантарион и го превързаха, но той слезе от планината на кон.
към текста >>
29.
28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА
,
,
ТОМ 8
При Любовта се явява и мекотата в човешкия
характер
.
„За Христа. Човек се свързва с Христа, когато мисли за Христа. -Когато мисли с Любов. Човек се свързва с Него и когато чете и Евангелието; Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно! Преливането на душите става при Любовта.
При Любовта се явява и мекотата в човешкия
характер
.
За да приеме човек възвишеното и Божественото, той трябва да има мекота. Мекотата е условие, за да имаш тази възприемчивост. Затова човек трябва да проявява мекота и нежност, без никаква грубост и рязкост. Можеш да познаеш само този човек, когото обичаш. Също така можеш да познаеш Бога само когато Го обичаш.
към текста >>
30.
30. БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 8
Той се числеше към стенографите и
характерно
беше за него, че когато се намираше край Учителя, независимо дали е в салона или някъде из Изгрева, или пък на Витоша, на Рила, където и да е, той винаги носеше със себе си молив и тетрадка и най-старателно отбелязваше всяка мисъл, която Учителят произнасяше.
30. БОЯН БОЕВ Брат Боян Боев беше една много симпатична личност на Изгрева. Казвам симпатична, защото той имаше винаги една широка, слънчева усмивка на своето лице, с която посрещаше всекиго и беше доброжелателен брат. На всекиго ще каже нещо положително, нещо насърчително, хубаво.
Той се числеше към стенографите и
характерно
беше за него, че когато се намираше край Учителя, независимо дали е в салона или някъде из Изгрева, или пък на Витоша, на Рила, където и да е, той винаги носеше със себе си молив и тетрадка и най-старателно отбелязваше всяка мисъл, която Учителят произнасяше.
Това беше много характерно за него. Той, доколкото зная, неговата майка е арменка. Тъй че има нещо интересно в състава на нашите стенографи. Те бяха четирима. Те бяха три сестри и той беше четвъртия, брат.
към текста >>
Това беше много
характерно
за него.
30. БОЯН БОЕВ Брат Боян Боев беше една много симпатична личност на Изгрева. Казвам симпатична, защото той имаше винаги една широка, слънчева усмивка на своето лице, с която посрещаше всекиго и беше доброжелателен брат. На всекиго ще каже нещо положително, нещо насърчително, хубаво. Той се числеше към стенографите и характерно беше за него, че когато се намираше край Учителя, независимо дали е в салона или някъде из Изгрева, или пък на Витоша, на Рила, където и да е, той винаги носеше със себе си молив и тетрадка и най-старателно отбелязваше всяка мисъл, която Учителят произнасяше.
Това беше много
характерно
за него.
Той, доколкото зная, неговата майка е арменка. Тъй че има нещо интересно в състава на нашите стенографи. Те бяха четирима. Те бяха три сестри и той беше четвъртия, брат. Сестра Савка, майката е германка, бащата българин от Македония.
към текста >>
Първо Щайнер се
характеризира
с едно дълбоко отношение, с голяма любов към Христа, към Христовия Дух на когото посвещава целия си живот с всичките знания, които той има като в това време той е духовния светилник на запада.
Аз съм чела много от неговите лекции, на един изискан, академичен немски език. Той познава развитието на човека от момента, в който той е загатнат като една топлинна енергия в Битието, във Вселената и от там проследява развитието на човешкия род от този момент, проследява всичките изяви в цивилизация, култура, но безспорно, за да има тези знания, в тази история да не липсва нито едно звено от развитието на човешката култура и цивилизация се дължи на факта, че той поради своето много сериозно, много дълбоко, мистично отношение към духовните ценности е имал разрешение да използва акашевите ръкописи. Той самия разказва, колко е трудно в ака-шовия ръкопис човек да разчете дори съдбата на една отделна личност, да намери лъч и по него да тръгне, за да открие специфичния път на една индивидуална душа. Тъй че в неговите лекции човек може да намери много интересни информации за цялото човечество, за всички цивилизации, за всички народи, за всички общества. Безспорно и за много именити личности, за които той се е интересувал.
Първо Щайнер се
характеризира
с едно дълбоко отношение, с голяма любов към Христа, към Христовия Дух на когото посвещава целия си живот с всичките знания, които той има като в това време той е духовния светилник на запада.
Когато запада вече се увлича така да се каже в идеите на материалистичната наука, той е този, който държи факела за връзката между физическия свят и другите сфери на Битието, духовните сфери на Битието. Той великолепно е знаел, следейки развитието на културите на човечеството, че следващата култура, която ще осъществи Христовото учение, изразена в любовта към ближния, любов и благоволение между човеците и мир на земята между народите, той знае, че тази идея ще бъде осъществена от славянството. Затова има особен пиетет, особена любов към славяните и когато в регистъра на своите студенти той забелязва две имена, които му говорят за славянски произход, именно Боев и Консулов, той решава, че трябва да се запознае с тези две лица, да ги види, да изпита едно приятно чувство от докосването с една раса, която е вече от Бога определена с мисията да осъществи любовта между народите. И в един антракт той поканва Боян Боев и Стефан Консулов в своя кабинет, зарадван, че ги вижда, констатира, че те са българи, разбира, че те са българи по имената и направо ги насочва към Учителя като казва, че на Балканите, специално в България работи Великият Божествен пратеник в тази епоха. Завършвайки своят студиум както Боян Боев, така и Стефан Консулов се завръщат в България.
към текста >>
31.
32. ПРИЗВАНИЕ ЗА СВАТБАТА НА ЖЕНИХА
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
И тя е един великолепен човек и даже една от нейните творби "Дъщерята на Калоян" беше поставена на сцената на Народната опера като балет с музика от Марин Големинов, тя ме покани тогава специално, ходихме заедно с нея на този спектакъл на премиерата, от което най-
характерното
беше, че представиха една картина "Молитва на богомилите в един лес" в природата и децата, старейшината, който ръководи богомилското братство прочете тържествено много задълбочено с прекрасна дикция, с голямо преклонение молитвата "Отче наш" от начало до края.
Веска: Ние бяхме приятелки с нея, с Фани Попова Мутафова. Тя вярваше в прераждането, даже каза, когато пиша, тя пишеше исторически романи. Тя казваше: "Аз виждам в себе си картините, които описвам". И тя мисля, че е взела участие при тези герои, които тя печата, между тях е може би и тя самата. От Симеоново време от времето на Иван-Асен II, дъщерята на Калоян и т.н.
И тя е един великолепен човек и даже една от нейните творби "Дъщерята на Калоян" беше поставена на сцената на Народната опера като балет с музика от Марин Големинов, тя ме покани тогава специално, ходихме заедно с нея на този спектакъл на премиерата, от което най-
характерното
беше, че представиха една картина "Молитва на богомилите в един лес" в природата и децата, старейшината, който ръководи богомилското братство прочете тържествено много задълбочено с прекрасна дикция, с голямо преклонение молитвата "Отче наш" от начало до края.
И цялата аудитория беше смълчана в театъра. Викам: "Фани, това ви е бисера на вашето творчество". Така беше. В: Други такива личности? Не си спомняте.
към текста >>
Доста различни по темперамент и по
характер
.
ЛЮБА И МИЛКА АЛАМАНЧЕВИ В: Добре. Вие по-рано сте споменавали за сестри Аламанчеви. Веска: А, Аламанчеви, да. Е, те бяха много предани на делото. Едната се казва Люба Аламанчева, другата Милка Аламанчева.
Доста различни по темперамент и по
характер
.
Те са били по начало едни суетни светски дами с цигарата в устата. В: Така ли? Веска: В началото, преди да срещнат Учителя. Да, богати, от много богато семейство. Бащата е бил ветеринарен лекар и умира когато той трябвало да лекува някаква си кобила, трябвало да лежи на някакъв си каменен под и простудява се, заболява от пневмония, така ми се струва, и така си заминава.
към текста >>
32.
35. АСЕН АРНАУДОВ
,
,
ТОМ 8
Ама всичките си преживелици така от най-астрален
характер
.
Разбира се много го критикуваха за неговия в кавички "аморален живот", но това е защото бе като артист. Сега какво може човек да иска от един артист. И той всичко си разправяше на Учителя. В това отношение те си приличаха, вървяха по един и същи път с Неделчо Попов и с Методи Константинов. Тримата ходеха при Учителя и ще му разкажат всичко.
Ама всичките си преживелици така от най-астрален
характер
.
Учителят само ги изслушва, защото Той изслушва всеки. Това е пътя, по който те минават сега. И им казва: "Знаете ли, че вие като си отидете Аз трябва много да се чистя след вас? " Ха, ха, ха. Това е било с тях.
към текста >>
И действително, Асен имаше нещо от
характера
на Шопен.
Разбира се и тука имаше знание, но веднъж така говорих с един мой познат пианист. Асен беше написал Рапсодията, и много други неща на Учителя. Пианистът каза: "Асен Арнаудов, това е посредствена работа". Понеже Асен си почиваше може би в тоя живот. Сега, доколкото зная в дадени момент чрез него се е проявявал Шопен.
И действително, Асен имаше нещо от
характера
на Шопен.
Болезнено, свръхчувствително, песимистично, имаше някакво вечно недоволство в живота у него. Аз имах с него един интересен път, заедно с него извървяхме един интересен път и Учителят ме насърчаваше да бъда с него, понеже моето отношение беше съвсем, в друга гама протече моето отношение към него, макар че много от Изгрева, дори майка му и сестра му мислеха, че аз имам някакви еснафски намерения, които бяха далеч, далеч от моето съзнание. Но интересното беше, че когато той, да, те ми направиха предложение за женитба. Майка му говореше така малко диалектно, проста женица, беше ограничена жена всъщност и като всяка майка гледа да нареди синът си някъде добре. Тя първо не знаеше, че ние не сме заможно семейство, те това не го знаеха, понеже начина, по който аз се обличам, начина по който аз се държах им говореше нещо друго.
към текста >>
И Той така тогава ми направи една
характеристика
, това беше всичкото.
А бяхме с моя приятелка. Тя каза: "Учителю, кажете нещо за Весето! " А пък тогава аз трябваше да му предам един поздрав от Асен и какво беше и Учителят казва: " Асен е „А-сен" и преведено от турски на български означава: „А-а, ти ли си? " Ех, казва Учителят, имало някога една студентка, която обичала професора си, обаче той не я разбрал, не я разбрал". Значи той сега пак се явява в живота ми и толкова беше.
И Той така тогава ми направи една
характеристика
, това беше всичкото.
Минаха години, аз завърших вече германска филология и той постави вече съвсем сериозно въпроса: "Ще се свържем ли за живота? " Майка му ме пита: "Ами ще можеш ли да му подваряваш млякото, на Рила ако отидете? " Казва: "Вижте, сестра Арнаудова, на мене подваряват млякото вкъщи, щото аз в къщи бях глезената, аз и досега не знам да готвя. И не съм кой знае каква домакиня, чистя, правя, обаче не мога да се похваля изобщо с някакви домакински качества или способности, особено в кулинарията съм съвсем загубена. Аз само си правя нещо задушенко, варенко и толкова".
към текста >>
33.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Във връзка с това той пише и трудове много, същевременно той изучава напълно и човешката анатомия, физиология, изобщо с медицинските науки се занимава извънредно задълбочено и неговите лекции обхващат цели периоди, като започнете от социологическия
характер
и стигнете философския
характер
, минете през естествените науки и стигнете вече домистичните концепции.
Змията в движение нагоре символизира човекът, който, след като е слязъл до физическото поле, е опознал напълно, изучил нейните закони, започва да се въздига нагоре към духовните светове и така се създава цялостния човек, който съчетава в себе си съзерцателното начало, което представлява източния човек и идейното начало, което представлява западния човек. Това е именно новия човек, който ще създаде отношение правилно, както и към духовните светове, така и към физическата Вселена. Той работи в този институт години наред, защото създава цял комплекс навред с чисто мистичната школа, която създава този Гьотеанум. Той създава и специална фармакология. Тука има специална аптека, в която се приготовляват лекарства, фармакологическа аптека всъщност нали, в която растенията, билките, които той ползва от природата биват събирани при специални фази на луната, при които според неговите знания вече в астрологията, билките достигат своя най-висок лечебен стадий, най-висок лечебен капацитет, способност.
Във връзка с това той пише и трудове много, същевременно той изучава напълно и човешката анатомия, физиология, изобщо с медицинските науки се занимава извънредно задълбочено и неговите лекции обхващат цели периоди, като започнете от социологическия
характер
и стигнете философския
характер
, минете през естествените науки и стигнете вече домистичните концепции.
Един абсолютно богат диапазон, който обхваща всички дейности на човешкия дух във философско, в научно и в естетично отношение. Той даже е и скулптор, той сам изработва някои скулптурни фигури в този храм, в този негов институт. Прочул се е в цяла Европа и Англия, даже и в Америка вече, той е уважаван, почитан, търсен, води усилена кореспонденция с лекари, инженери, архитекти, педагози, създава своя специална школа, своя концепция педагогическа, според която всяко дете трябва да се възпитава, да се обучава с любов, с нежност, с проникновение в неговия характер и да се наблюдават неговите прояви и така да му се даде правилно отношение при неговите изяви и евентуално професията, която би имало в живота си. В Европа имало навсякъде такива негови училища, по негов образец създадени, даже и в Америка, дори аз имах случайно възможност да се запозная с един швейцарец, чиято съпруга и сега работи в едно такова училище в Швейцария по образец и системата на Рудолф Щайнер. Имало е такива училища и в Германия, в Чехия и в Полша, но по време на Хитлеро-фашизма те са били закрити.
към текста >>
Прочул се е в цяла Европа и Англия, даже и в Америка вече, той е уважаван, почитан, търсен, води усилена кореспонденция с лекари, инженери, архитекти, педагози, създава своя специална школа, своя концепция педагогическа, според която всяко дете трябва да се възпитава, да се обучава с любов, с нежност, с проникновение в неговия
характер
и да се наблюдават неговите прояви и така да му се даде правилно отношение при неговите изяви и евентуално професията, която би имало в живота си.
Той създава и специална фармакология. Тука има специална аптека, в която се приготовляват лекарства, фармакологическа аптека всъщност нали, в която растенията, билките, които той ползва от природата биват събирани при специални фази на луната, при които според неговите знания вече в астрологията, билките достигат своя най-висок лечебен стадий, най-висок лечебен капацитет, способност. Във връзка с това той пише и трудове много, същевременно той изучава напълно и човешката анатомия, физиология, изобщо с медицинските науки се занимава извънредно задълбочено и неговите лекции обхващат цели периоди, като започнете от социологическия характер и стигнете философския характер, минете през естествените науки и стигнете вече домистичните концепции. Един абсолютно богат диапазон, който обхваща всички дейности на човешкия дух във философско, в научно и в естетично отношение. Той даже е и скулптор, той сам изработва някои скулптурни фигури в този храм, в този негов институт.
Прочул се е в цяла Европа и Англия, даже и в Америка вече, той е уважаван, почитан, търсен, води усилена кореспонденция с лекари, инженери, архитекти, педагози, създава своя специална школа, своя концепция педагогическа, според която всяко дете трябва да се възпитава, да се обучава с любов, с нежност, с проникновение в неговия
характер
и да се наблюдават неговите прояви и така да му се даде правилно отношение при неговите изяви и евентуално професията, която би имало в живота си.
В Европа имало навсякъде такива негови училища, по негов образец създадени, даже и в Америка, дори аз имах случайно възможност да се запозная с един швейцарец, чиято съпруга и сега работи в едно такова училище в Швейцария по образец и системата на Рудолф Щайнер. Имало е такива училища и в Германия, в Чехия и в Полша, но по време на Хитлеро-фашизма те са били закрити. В това време една от неговите най-културни и добри сътруднички е Мария фон Сиверс, една много културна жена, знаеща няколко езика. Тя познаваше литературните ценности на Европа, отлична музикантка, която е била дясната ръка в цялата негова работа, която той е вършил. И когато аз съм чела негови лекции, той казва: "Тази задача, която по план ще изнеса, поверявам на г-ца фон Сиверс, тя ще я разработи".
към текста >>
34.
38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ
,
,
ТОМ 8
Правиха й операция на окото от глаукома и от катеракт и на другата година пък почина мъжът й и тя е имала неприятности от този
характер
, които са я ангажирали.
Виола се е доверила на тях и изглежда не е следяла работата отблизо, за да им напомня за направените грешки. И така отпечата работата с грешки. Брат ми с брат Филип Стоицев прегледаха работата също и брат ми й написа много подробно писмо с този анализ и го прати. Но след това той вече заболя и не мога да зная Виола какво би могла да направи след това. Не зная дали е предприела нещо, защото в това време пък тя се разболя.
Правиха й операция на окото от глаукома и от катеракт и на другата година пък почина мъжът й и тя е имала неприятности от този
характер
, които са я ангажирали.
Даже и до този момент аз нямам писмо от нея. С нея си кореспондирахме редовно, от годините когато вече се видяхме нали. Това е за нея, което мога да кажа. В: А остана ли копие от изложението на Галилей до нея? Веска: Не, няма нищо.
към текста >>
35.
40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ
,
,
ТОМ 8
Нашето неделно училище беше ръководено от много добри учителки, където освен, че прочитаха живота на великите
характери
от Библията и от Евангелието, но в много красиви художествени илюстрации, ние можехме да видим образи на Христа, на Неговите апостоли и на Неговите съвременници.
Защото от страна на майка ми и на баба ми и на дядо ми, от страна на майка ми на баща ми, на брат ми Гавраил и на брат ми Апостол и на лелите ми, аз съм срещнала Любов, обич и много, много нежна грижа. Това се дължи именно, вероятно на тази грижа на небето, да ми даде условия чрез това възпитание да мога да срещна и да видя в лицето на Учителя Христа. Защото аз още като малко дете в нашия дом, Библията беше настолна книга. И ние започвахме деня и свършвахме деня с Библията или със стихчета от Библията. А в черквата имахме неделно училище, при което след служба поотделно възрастните, младите и малките деца изучаваха Евангелието и Библията вече според тяхната възраст.
Нашето неделно училище беше ръководено от много добри учителки, където освен, че прочитаха живота на великите
характери
от Библията и от Евангелието, но в много красиви художествени илюстрации, ние можехме да видим образи на Христа, на Неговите апостоли и на Неговите съвременници.
И това действително винаги е създавало у мене един голям стремеж, копнежа и даже и съжалението, че не съм живяла във времето на Христа. А моята баба, на мама майка й, с нейния баща Захари Доспевски, те са живели в Ерусалим, където той е изографисал българските черкви. В: Вашата баба? Веска: По майчина линия, мама Ефтимия. Тя именно е живяла в Ерусалим и баща й изографисал там черквите, дори той се казва Захарий.
към текста >>
Всъщност мама беше един много честен, много чист, много правдив човек и тя не би могла да търпи този калейдоскоп от
характери
и хора, които бяха дошли много натоварени и много обременени с недостатъци и които често пъти правеха рецидиви и тя не можеше да понася това нещо.
Доктор Жеков много го обикна него. А майка ми, след като си е заминала вече, сестра Йорданка Жекова, мир и светлина на душата й, тя каза на Гали, защото аз пожелах, понеже мама си обичаше черквата, и ходихме с нея заедно на нашата евангелска черква, когато мама си замина, аз изказах желание, като мислех, че ще й доставя радост, да прекара една нощ преди погребението в църквата, което тогава беше позволено. И тя действително там прекара една нощ, преди да я изпратим вече. Но доколкото я разбрах, Гали ми каза, че сестра Йорданка му казала, че мама е била по-доволна от аурата и атмосферата в къщи, отколкото атмосферата в черквата. И тя се е ориентирала към Учителя горе вече.
Всъщност мама беше един много честен, много чист, много правдив човек и тя не би могла да търпи този калейдоскоп от
характери
и хора, които бяха дошли много натоварени и много обременени с недостатъци и които често пъти правеха рецидиви и тя не можеше да понася това нещо.
И тя се е натъквала на такива неща, заради което именно жалеше, че ние сме в това общество. В: Ха, жалеше. Веска: Да, съжаляваше. В: Вие бяхме споменали за някои прераждания, които Галилей ги е казал на майка си и на баща си. Веска: Не, това само знам.
към текста >>
Но баща ми много обичаше да пее и беше един така благ
характер
.
В: Това ви го е казал Галилей. Веска: Да, Гали ми го е казал. В: А баща ви? Веска: Баща ми е бил италианец, така съм го чула, но дали му го е казал Учителя, не съм сигурна. Това не мога да си спомня.
Но баща ми много обичаше да пее и беше един така благ
характер
.
Много непрактичен, не умееше да печели пари. Когато си замина, майка ми намери цял списък на хора, които му дължаха, накрая изгори списъка. Но благороден, добър човек беше баща ми, кротък човек.
към текста >>
36.
2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г.
,
,
ТОМ 8
Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за
характера
на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура.
И аз бях много приятно изненадана когато случайно научих вашият адрес, тъй като много години наред аз ожидах момента, в който ще мога да ви напиша писмо в знак на моето уважение и възхищение към вас. Аз прочетох вашата книга също. Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов.
Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за
характера
на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура.
Най-любезно ви моля, уважаеми г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли. Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх. Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма! " (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко уважение към вас, уважаеми г-не. Ваша: Весела Величкова В: Той какво ви отговори?
към текста >>
37.
5. Дарджелинг, 21.III.1961 г.
,
,
ТОМ 8
Веска: Другите писма имат интимен
характер
.
Моята майка ви изпраща най-топли благопожелания и благодарности за подаръка от вашата страна. Съжалявам, че той сега не е вкъщи и не може да ви пише писмо и да ви изпрати исканият подпис. Но когато той се върне, аз ще ви изпратя неговия подпис. Ваша искрена: Нима" Това е малката му дъщеря Нима. Той има две дъщери, едната от които е женена.
Веска: Другите писма имат интимен
характер
.
Ах, чакайте. В: Това е писмото, което той пише. Веска: Да, да, да.
към текста >>
38.
19. ПИСМО НА М-Р БРАУН ДО ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА - ВАРМАВУ - тУ - 1997
,
ТОМ 8
РЕДАКТОРСКИ ЗАБЕЛЕЖКИ НА ВАРМАВУ ВРОММ - ВЕШМ Извън България изпълнение на Паневритмията са били
характеризирани
от /чрез/ магнетофонни и портативни касети.
В 1941 г. текстът на част втора, изготвен от Весела Несторова е бил публикуван в 1942 г. Поетичните текстове съставляват третата от трите части именно: формата, съдържанието и смисъла на Паневритмията. Когато биват разбрани, те хранят интелекта, точно така както движенията тонират тялото и музиката възпламенява духа. Никакво изпълнение на Паневритмията не е завършено без тях.
РЕДАКТОРСКИ ЗАБЕЛЕЖКИ НА ВАРМАВУ ВРОММ - ВЕШМ Извън България изпълнение на Паневритмията са били
характеризирани
от /чрез/ магнетофонни и портативни касети.
Това издание се подготви да окуражи употребата на жива музика и да внесе лъх от пресен въздух към репертоара, който е на разположение на изучаващите цигулка. Макар че една единствена цигулка е идеална за по-малък паневритмичен кръг, по-големи ансамбли са изобщо необходими за да стигне музиката до слуха на изпълнителите. По традиция всеки наличен инструмент се присъединява към или замества цигулката, докато един акомпанимент, композиран или импровизиран, се изпълнява на цигулка, китара, арфа, акордеон или от смесен ансамбъл. Били са ползвани даже и черковни камбани. Мелодичната линия е бивала също адаптирана от певци, въвеждайки минимални изменения, които сега от две поколения вече са стандартни.
към текста >>
39.
3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 8
Това куче от Роза се оказа с много труден
характер
и беше просто страшилице за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано.
Тя имаше много кученца. Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце. Брат Ради се съгласи. Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше. Ние него избрахме и го нарекохме Белчо.
Това куче от Роза се оказа с много труден
характер
и беше просто страшилице за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано.
Имаше още много братя и сестри, които живееха на Изгрева. Често пъти съм виждала брат Иван Антонов, който беше голям астролог, също така и Влад Пашов и много други братя и сестри: Наталия Чакова, Буча Бехар, Стойна, Сийка Динова и Анка Каназирева и много още други братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Брат Никола Антов не винаги изпълняваше добре своите задължения като представител на Братския съвет. Бяхме дочули нашето семейство, че когато разпределяли местата, нашето място където живеехме, а това беше братско и съседния имот, който закупи един художник Боян и всъщност той му е дал една част от братското място на него. Това нещо е станало на чашка алкохол и с нещо друго в приятелска атмосфера и след това ние се чудехме, че нашия парцел беше малко по-малък отколкото предполагахме, че трябва да бъде.
към текста >>
40.
4. ДУХОВНАТА ГРУПА НА ПЕТЪР ФИЛИПОВ
,
,
ТОМ 8
Така брат Петър се опита да привлече и баща ни Крум, който беше така по-
слабохарактерен
и се поддаваше на тези влияния, и той баща ни започна често да отива при него и се появиха недоразумения с майка ми и полека-лека поемаше курса, който брат Петър му диктуваше.
Но за да бъде в групата му и да може да живее при него, той един вид трябваше да скъса връзките си със семейството си. И се стигна до там, че просто той не казваше добър ден нито на майка си, нито на баща си, нито на друг от семейството си. Минаваме покрай къщата на Петър Филипов по улицата, Светозар е в двора, копае ягодите, навел глава и въобще не казва добър ден никому. Ние го приехме това като естествено и това продължи доста дълго време, дори години. Светозар въобще не идваше да види родителите си, не идваше и в къщата ни.
Така брат Петър се опита да привлече и баща ни Крум, който беше така по-
слабохарактерен
и се поддаваше на тези влияния, и той баща ни започна често да отива при него и се появиха недоразумения с майка ми и полека-лека поемаше курса, който брат Петър му диктуваше.
Тогава майка ми, която е много силен дух отиде със сила и мощ при него и му каза: "Ти няма повече да се занимаваш с Крум, ще го оставиш свободен, да се грижи за семейството си! " И брат Петър се уплаши от майка и повече той не се занимаваше никога с баща ни. Така брат Петър успя да въздейства най-вече на Светозар и чрез Светозар, а пък и Светозар, за да живее при него, трябваше да изпълнява неговата воля; един вид да скъса със семейството си, което Светозар и направи и то за дълги години.
към текста >>
41.
26. КЛОПКАТА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 8
Той има доста недоброжелатели заради острия си
характер
и най-вече заради неудобната за някои информация, която публикува.
Споменатият филм се нуждае от компетентно съхраняване и той ни е толкова нужен. Отдавна трябваше да сме го видели, има толкова конфликти около редакциите на Паневритмията. Убедена съм, че ако го предадете на Вергилий той ще го запази и разпространи, както прави с всички непубликувани беседи и мемоари, които са в него, за разлика от някои хора, в които подобни материали попадат в дълбока неизвестност. Уверявам ви, че В. Кръстев е човекът в Братството, който е посветил целия си живот на събиране и публикуване на архивни материали относно Учителя и обкръжението Му.
Той има доста недоброжелатели заради острия си
характер
и най-вече заради неудобната за някои информация, която публикува.
Книгите му са голяма ценност, но заради някои техни несъвършенства, излишни или скандални неща, някои ги отричат. Но това съвсем не омаловажава огромния труд на Вергилий да съхрани и предаде на поколенията безценните опитности и знания на душите, които Учителят е приел да бъдат негово обкръжение. И те са падали и ставали, и понякога и ние се оглеждаме в техните грешки. На някои им се иска всичко да е предадено по-идеализирано, но това за съжаление не е реалността. Само светиите и Великите Учители са чисти проводници на Божественото.
към текста >>
42.
СИМЕОН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ
,
1. МУЗИКАНТ ПО ПРИЗВАНИЕ
,
ТОМ 8
Симеон Симеонов е по
характер
много общителен човек, честен и прям, с изразено чувство за хумор.
"Опълченска" 66, а след това на Изгрева, на Бивака на Витоша и на Рила. Симеон Симеонов създава хор в Братството, както и оркестър с участието на проф. Вапурджиев - контрабасист и проф. Асен Арнаудов - арфа и др. Активно е участвал в организираните от Учителя и братството събори в провинцията и на Изгрева.
Симеон Симеонов е по
характер
много общителен човек, честен и прям, с изразено чувство за хумор.
Домът на Симеон Симеонов и Цветана Гатева Симеонова е бил винаги отворен и той се посвещава много от хората на братството, а така също и от известни общественици и хора на изкуството като Трифон Кунев, д-р Кьорчева, Марта Попова, фолклористката Елена Стоин, Лили Берон, певицата Атанаска Тодорова и много други. След смъртта на Учителя, той доста време чете в салона беседите Му, свири на цигулка песните му. Поради напредналата си възраст, той е заместен от по-млади последователи на Учителя и Учението. Симеон Симеонов почина на 14.У111.1974 г. на 83 години.
към текста >>
43.
9. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЛИ Е ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО?
,
,
ТОМ 8
По изказванията и писанията на старите братя, много млади, които не са виждали нито Учителя, нито Лулчев на живо, почват да преповтарят отрицателните
характеристики
за Лулчев, че не е и че няма нищо общо с Братството и с Учителя.
9. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЛИ Е ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО? Едва ли има човек на Изгрева, който да не е хвърлил буца пръст, да не кажа нещо по-нечисто върху личността на Любомир Лулчев. Някой от завист или обида може би за нещо, съчинява някаква история, тя се подема от негов близък и се стига до положение, че за всички неудачи на Изгрева и в Братството е виновен само Лулчев, и след като той не може (54 години не е между нас, живите) и няма кой да опровергае измислиците и лъжите, мълвата шества и трови душите на младото поколение - сподвижници на идеите на Учителя.
По изказванията и писанията на старите братя, много млади, които не са виждали нито Учителя, нито Лулчев на живо, почват да преповтарят отрицателните
характеристики
за Лулчев, че не е и че няма нищо общо с Братството и с Учителя.
Ето какви са слуховете и ето каква е истината: 1. Лулчев бил създал своя школа в Школата на Учителя, с така наречената "Упанишада". А знаят, че Учителят насърчава такива групи - прочетете съборната беседа от "Пътя на ученика", 1927, стр. 59, 107, 225. Дори четем на стр.
към текста >>
44.
10. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Кратка биография
,
ТОМ 8
Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия,
характерология
, херметизъм и астрология.
Учителят търпеливо Го изслушва. След това при нови срещи Лулчев вече възприема идеите на Учителя - става Негов ревностен последовател и ученик. След уволнението му в 1923 г. Лулчев минава на пенсия. Усърдно се предава на изучаване Учението на Учителя.
Става не само вегетарианец, но и ве-геталец - храни се само с растителна храна (без масло, сирене, яйца), изучава окултните науки: радиостезия, графология, метапсихика, френология, хиромантия,
характерология
, херметизъм и астрология.
Под непосредственото влияние на Учителя развива известни душевни способности и ясновидство. Оказва се, че е и радиостезист, може да усеща къде има подземни води. Тези му качества не остават скрити и почват да го търсят за съвети и помощ. Неговите предсказания на стотици хора са известни. И доказани.
към текста >>
45.
15. СПАСЯВАНЕТО НА НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
,
ТОМ 8
Учителят имаше симпатии към него, тъй като Николай беше с добър
характер
, приятен събеседник, не опонираше, слушаше с внимание и почтително Учителя.
Имаше голяма криза за гориво. С часове стояхме пред склада за въглища и дърва и обикновено получавахме по-малко и то ако имахме познат търговец на склад за гориво. Положението на Изгрева беше трагично. Нямаше гориво нито за големия, нито за малкия салон, където беше и кухнята на Изгрева. Един ден Учителят вика брат Николай Дойнов, дори не го вика, защото Николай - един от отдавнашните последователи на Учителя, много често се срещаше с Учителя, с безкрайните си въпроси за това, за онова.
Учителят имаше симпатии към него, тъй като Николай беше с добър
характер
, приятен събеседник, не опонираше, слушаше с внимание и почтително Учителя.
Учителят пита Николай, може ли да снабди Изгрева с въглища. Учителят знаеше, че Николай усилено търгуваше и имаше много познанства. Николай изпълни блестящо задачата си, като след няколко дена, не тон или два, но цял вагон въглища беше отправен към Изгрева. Изгрева се затопли, благодарение на Николай. Чрез коя фирма или дружество стана доставката само Николай знаеше.
към текста >>
46.
16. БОЛЕСТТА НА ОТЧУЖДЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
Но това беше
характерно
за мен аз смятах, че ако изобщо Учителя можеше да му помогне, Той е помагал на много хора, щеше и на него да помогне и да каже нали на свекър ми: "Направете това и това".
Тогава 1939 г. имаше страшен грип и на мнозина големи поражения даде. Ние имахме една съседка, младо момиче, което ослепя от тоя грип, получи менингит, а Филип в това време беше много тежко болен от грип, обаче той не смееше да остави пациентите и трябваше са температура да ходи в кабинета да работи и това може би усложни неговото заболяване, че той не лежа, не пази легло в стаята и атакува нервите му, неговата психика по-скоро. И той изкара така една тежка депресия от 6-7 месеца, като през това време той не се лекува с нищо. Бяхме го докарали тук горе на Изгрева.
Но това беше
характерно
за мен аз смятах, че ако изобщо Учителя можеше да му помогне, Той е помагал на много хора, щеше и на него да помогне и да каже нали на свекър ми: "Направете това и това".
Обаче Учителят докато беше жив никога не се намеси. Той боледува много. Той сега от 5-6 месеца е добре. Миналата година през април той беше болен. Също аз си зная какво съм изтърпяла.
към текста >>
47.
19. ПЛОВДИВСКИЯТ КРЪЖОК НА ЛОГОСИТЕ
,
,
ТОМ 8
В.К.: Това е много интересно щото има и други такива случки на приятели от провинцията, които отиват и питат Учителя какво е Неговото мнение за сеансите и в провинцията и в София и Неговото мнение е категорично, от този
характер
. Отрицателно.
Ф.С.: Да, да си хвърли чоп да ходи или да не ходи. След това та си е хвърлила чоп сигурно и не ходеше повече. В.К.: И й се падна да не ходи. Значи това е мнението на Учителя. Ф.С.: Да.
В.К.: Това е много интересно щото има и други такива случки на приятели от провинцията, които отиват и питат Учителя какво е Неговото мнение за сеансите и в провинцията и в София и Неговото мнение е категорично, от този
характер
. Отрицателно.
Иванка: Но кажи за Еленка, за логосите. Че логосите бяха, като че и ние бяхме скептични към тия логоси, защото например в един логос Еленка ми беше определила, че на някакъв февруари 1942 г. ще стане края на света и те само те осемте души ще застанат на Джумаята и ще се възнесат. Обаче това не стана и така смятахме, че е малко лъжовно. В.К.: Разиграване на духовете.
към текста >>
48.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Изразът "по-правоверен от папата" употребих умишлено, за да
охарактеризирам
становището на някои наши млади музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя трябва да се изпълняват само едногласно.
Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията. Четвърто. И най-важното, отношението на Учителя към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя: "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото авторство на песента е било премълчано. Аз не зная по-забавен и поучителен анекдот от този във връзка с музиката на Учителя.
Изразът "по-правоверен от папата" употребих умишлено, за да
охарактеризирам
становището на някои наши млади музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя трябва да се изпълняват само едногласно.
Вместо да проучат този въпрос и да се уверят, че в продължение на 30 години Учителят е насърчавал и се е радвал на нашите аранжировки, изнасяни на концерти на Изгрева, те застъпват едно своеобразно становище, което не търпи критика. Те даже не са пожелали да чуят нашите хармонизации. Аз казвам и на друго място в доклада, че ние не си въобразяваме, че вършим кой знае каква велика работа с нашите хармонизации, но ние сме на мнението, че многогласието е по-висш стадий в музиката от едногласието. Учителят обичаше всички музиканти, които бяха около Него. Той насърчаваше всички до един да работят с Неговите песни, да ги хармонизират, аранжират, да ги разработват.
към текста >>
Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от
характера
на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди.
Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др. Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата, това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината за акомп на песните тя е незаменим инструмент. Добрите акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите. Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията.
Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от
характера
на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди.
Затова е по-добре да се установят акорди, които да се изпълняват от всички. В такъв случай при гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото изпълнение. За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи. Но ни липсва организационен подход. Сега да разгледаме музикалното творчество на Учителя, песните.
към текста >>
Характерни
белези на тези песни са: тяхната голяма ме-лодичност и много съдържателният им текст, който се излива преизобилно в много куплети, които мъчно се помнят.
6.1946 г. - Новата песнопойка. Новата песнопойка има три раздела: I - Братски песни; II - Песни на Учителя; III - Неиздадени песни, мелодии и теми на Учителя. Песните в раздела "Братски песни", които аз наричам "Хубавите стари братски песни", които са били пяти с голямо вдъхновение от нашите заминали сестри и братя от поколението на братята Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Куртев, Минчо Сотиров, Михаил Стоицев и др. Старите братски песни са свързани с историята на първите братски събори на Братството в Търново, а по-късно и в София.
Характерни
белези на тези песни са: тяхната голяма ме-лодичност и много съдържателният им текст, който се излива преизобилно в много куплети, които мъчно се помнят.
По-голямата част от текстовете са писани от литературно надарени сестри и братя. От брат Жечо Панайотов научих интересни подробности относно началото на песнопеенето в Братството. В 1907 г. в Бургас е имало вече кръжок на Бялото Братство с ръководител брат Пеню Киров. Пеели се църковните песни: "Тебе поем", "Свети Боже", "Достойно ест", "Ангел вопияше" и "Великото славословие".
към текста >>
Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и
характера
на вложените в нея чувства, настроения, идеи.
Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни естетически емоции. Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората, доколкото сме готови да възприемем неговите внушения. Има и такива философи, които казват: "Господ си знае работата", а самите те нищо не правят. Трябва да се работи, всеки в своята област трябва да стане един малък фар, към чиято спасителна светлина да се устремят жадуващите за духовен живот хора.
Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и
характера
на вложените в нея чувства, настроения, идеи.
По-голямата част от песните са двуделни по строеж. Чисто инструменталните композиции са много малко, като например: "Берхан Ази", "Мар на Светлите Сили4, "Играта на поточето" и др. Една част от песните имат класическия строеж на фразата от четири такта. Примери: "Любовта е извор", "Малкият планински извор", "Напред да ходим смело" и др. За много песни обаче е характерна честата смяна на различни тактове, като се редуват 2/4 с 3/4 или 4/4 тактове.
към текста >>
За много песни обаче е
характерна
честата смяна на различни тактове, като се редуват 2/4 с 3/4 или 4/4 тактове.
Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и характера на вложените в нея чувства, настроения, идеи. По-голямата част от песните са двуделни по строеж. Чисто инструменталните композиции са много малко, като например: "Берхан Ази", "Мар на Светлите Сили4, "Играта на поточето" и др. Една част от песните имат класическия строеж на фразата от четири такта. Примери: "Любовта е извор", "Малкият планински извор", "Напред да ходим смело" и др.
За много песни обаче е
характерна
честата смяна на различни тактове, като се редуват 2/4 с 3/4 или 4/4 тактове.
Като пример давам "фир-фюр-фен". Тази биеща на очи особеност на Учителевите песни си обяснявам с това, че мелодията на тези песни не е написана върху предварително римуван поетичен текст. Текстът на повечето песни е даден от Учителя едновременно с мелодията, а при останалата част е писан пак след даване на мелодията от наши приятели по идеи на Учителя. В някои песни "Вехади", "Нева Санзу" развитието на музикалната мисъл протича на фрази с различна тактова стойност и забавяния. Тези песни приличат на безмензурни, т.е.
към текста >>
Ако разгледаме песните на Учителя по отношение
характера
им, можем да установим следното: Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях блика радост и възторг от величието на природата.
Те се пеят с голяма свобода, често формата и богатата аранжировка не се подчиняват на определен метрум. Каква хармония подхожда на песните на Учителя? - Досега всички наши приятели-музиканти от времето на Учителя работеха с класическата хармония. Ако някой от по-младото поколение е на друго мнение, следва да докаже правотата на своето становище, като ни покаже образци на своето творчество. За нас един такъв нов подход за хармонизиране и аранжировка на песните на Учителя ще бъде интересен.
Ако разгледаме песните на Учителя по отношение
характера
им, можем да установим следното: Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях блика радост и възторг от величието на природата.
Примери: "Мусала", "Зов на планината", "Зората на новия живот", "Ходи, ходи" и пр. В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на духовното начало. Такива песни са: "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др. Няколко песни, написани от ученици на Школата, даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на Учителя. Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи.
към текста >>
Музиката има, обаче, много сложен
характер
, тя е многостранна.
Музиката е най-висшият Божествен дар. Тя е обединяващият интернационален език на душите, който не се нуждае от превод, защото се разбира от всички. В Школата на Бялото Братство музиката е едно от най-мощните средства за духовна работа. Затова Учителят отдаваше голямо значение на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората. Той казва така: "Днес музиката се изучава най-вече като изкуство.
Музиката има, обаче, много сложен
характер
, тя е многостранна.
Техниката е само една от нейните страни. Тя е най-важното постижение на механичната музика, защото има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която организира живота материя и установява нейния жизнен ритъм и психична - която събужда скритите сили на душата. Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина". Да продължим с разглеждане характера на Учителевите песни. Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е Любов", "В начало бе Словото" и др.
към текста >>
Да продължим с разглеждане
характера
на Учителевите песни.
Той казва така: "Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Музиката има, обаче, много сложен характер, тя е многостранна. Техниката е само една от нейните страни. Тя е най-важното постижение на механичната музика, защото има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която организира живота материя и установява нейния жизнен ритъм и психична - която събужда скритите сили на душата. Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина".
Да продължим с разглеждане
характера
на Учителевите песни.
Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е Любов", "В начало бе Словото" и др. са мистични песни. Те разтварят душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието. Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства. От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя.
към текста >>
Това е победният марш на светлите ангелски Сили на живата природа, които настъпват със своя
характерен
ритъм.
При записа солото цигулка изпълнява наш цигулар със забележително вдъхновение. В тази песен на няколко места е допуснато несъответствие между музика и текст, което понижава стойността на тази неповторима песен. Неизправянето на подобни грешки в едно луксозно печатно издание уличава в незнание и уронва престижа на Учителевото музикално творчество, което не трябва да се допуша. Впрочем, според мен, песента "Странник съм на този свят" е песен на Учителя тя не би трябвало да се пее от нас, а да се слуша само в инструментално изпълнение с рецитатор на текста. Накрая: "Марш на Светлите Сили".
Това е победният марш на светлите ангелски Сили на живата природа, които настъпват със своя
характерен
ритъм.
Под действието на този ритъм човек може да се свърже с тези Сили и да се издигне до техни я свят. Разказват ми, че Учителят неповторимо е свирил този марш с върха на лъка си. Изчерпателното изложение на тази материя, която аз бегло засягам, е извън рамките на поставената от мен тема. Необходимо е дългогодишно вдъхновено и много задълбочено изучаване на музикалното творчество на Учителя, за да може авторитетно и с пълнота да се развие и изнесе темата "Музиката на Учителя и нейното общочовешко значение". Това ще остане за изпълнение от бъдещите поколения.
към текста >>
Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя
характера
й.
Участващите в процесите на записване, хармонизиране, аранжиране и разработване песните му музиканти вършат една много високо благородна дейност за Братството и за себе си. Тази задача е обаче много отговорна и най-правилно е да се подходи към нея не еднолично, а колективно. Трябва да кажем, че поотделно всеки от нас има добри музикални постижения и е свободен да работи с песните на Учителя според своите възможности. Но когато се касае до въпроса за установяване правилното нотиране на песните, трябва да се предпочете колективния метод на работа. Песните имат означени темпа, макар и не винаги удачни.
Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя
характера
й.
При такива случаи трябва да се помолят приятелите да пеят по-тихо и да се вслушват в цигулката. Трябва обаче и ръководителите-музиканти да са наясно относно темпата на песните. Искам да обърна внимание на това, че при започване записване на една песен е необходимо предварително да се даде тон на певците. Недопустимо е да вдигнеш цигулката и да засвириш песента, а певците да се хванат на втория или третия такт. Допустимо ли е да се транспонират песните в други гами?
към текста >>
49.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ
,
Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр
,
ТОМ 8
ПРЕДИСЛОВИЕ Периода, който преживяваме се
характеризира
с невероятна политизация на нашето общество.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ ФИЛИП СТОИЦЕВ Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгрева Уважаеми присъстващи, Поздравявам ви с "Добре дошли". Моля, онези от вас, които желаят, да споделят с мен впечатленията си от лекцията.
ПРЕДИСЛОВИЕ Периода, който преживяваме се
характеризира
с невероятна политизация на нашето общество.
Същите промени започнаха по-рано да стават в цяла Европа - в Източноевропейските страни, включително и Съветския съюз. Славяните, по думите на Учителя, се готвят за своята Божествена мисия на Земята, а България е центърът на това обновление, на този обновителен процес, тук се роди, живя и работи един велик Божий пратеник. Желая да спомена, че бащата на Учителя - дядо поп Константин Дъновски е признат официално за възрожденец и портрета му се намира във Варненския музей. Съществува писмо 1208 от 5.УШ.1976 г., с което Комитета за култура приема, че Петър Дънов е прогресивен деятел на културата. Никога досега българският народ не е почувствал духовния глад, на който сме свидетели след 10.Х1.1989 г.
към текста >>
Песните на Учителя не са само песни от духовен
характер
.
Най-съществените качества на песните на Учителя са: голямата им мелодичност и дълбока изразност и философската вглъбеност на текста. Мога да кажа, че цялото Учение на Учителя присъства в текста на Неговите песни Аз самият винаги съм приемал тези песни за уникални. Те завладяха цялото ми същество, аз живея с тях. Когато намисля да хармонизирам дадена песен, аз мислено си я пея поне една седмица, обмислям каква хармония й приляга, сядам и за няколко дни я изработвам. Щом песента е облечена в хармония, следва аранжирането й за камерен оркестър или соло пеене и камерен оркестър, или за смесен хор и пиано, правя и аранжировка за китара.
Песните на Учителя не са само песни от духовен
характер
.
Между тях има динамични и много раздвижени, направо жизнерадостни песни. Наши приятели, музикални-запалянковци, са носили песнопойката от песните на Учителя на познати професори в консерваторията, очаквайки при един повърхностен преглед те да изпаднат във възторг. Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели. Това е била тяхната индиферент-ност и неодобрение. Ето обаче какво се случи, когато същите тези песни, хармонизирани бих казал, прилично, бяха поднесени за мнение на музиканти и то добри.
към текста >>
50.
6. ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА ЗА НАРОДИТЕ И ПОВЕЛИТЕЛЯТ НА СВЕТА
,
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ
,
ТОМ 8
Тук не е толкова важно, че някои от тези явления само при по-кьсния им анализ показват своя
характер
- за този, който е научил поне азбуката, те обаче са от голямо значение, тъй като могат да му помогнат при анализа на съответните събития.
Също и ролята на Съветска Русия за избухването на войната се разглежда, с твърде малки изключения, невярно. Засега обаче ще оставя този въпрос настрана, макар и да е в тясна зависимост със събитията, които последваха Втората световна война, и които предстои да се случат. Противно на това, искам да обърна внимание на една поредица странични факти и явления, които за официалната история не представляват интерес, а и противоречат на призванието й да бъде единствен представител на науката и изразител на истината, който предикат тя незаслужено си е присвоила. Всички тези явления и събития обаче показват, че в дъното на главните събития стоят съвсем други сили, които ги режисират по съвсем друг начин, но и в съвсем друга взаимозависимост. При всички такива случаи се използват определени символи, които, дори за слабо запознатия със символиката наблюдател, имат особено важно значение.
Тук не е толкова важно, че някои от тези явления само при по-кьсния им анализ показват своя
характер
- за този, който е научил поне азбуката, те обаче са от голямо значение, тъй като могат да му помогнат при анализа на съответните събития.
Но и при прогностиката на бъдещи сходни явления. Ето няколко от тези факти: дворецът Радзивил, в който се провежда Берлинския конгрес и за който ти писах в предишното писмо, е построен от граф фон Шуленбург през 1739 г. - този фон Шуленбург е прадядо на граф Фридрих Вернер фон Шуленбург, който от 1934 до 1941 г. беше германски посланик в Москва (откъдето го познавах лично и дори той ме познаваше!); същият застана начело на атентата срещу Хитлер и беше разстрелян на 20.VII.1944 г. Дворецът Радзивил бива закупен от германската държава в 1875 г.
към текста >>
51.
1. ДА СЕ РОДИШ НАВРЕМЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Но мемоарите обрисуват цялостно един човешки живот, в който са подбрани все пак по-значителните, по-
характерните
изживявания и събития в живота на един човек с оглед на времето, на епохата, в която е живял.
в гр. Нови пазар от майка Елена Миркова и от баща Мирко Христов, българи от плът и дух. В дългата низа от дни и години, които образуват съдържанието на един човешки живот на земята, има събуждане, устрем, възход, има достигане на една връхна точка, а след нея - бавно слизане по наклон към един неизбежен за земята финал. Човек върви и не се обръща назад, но като достигне връхната точка в пътя и стъпи по наклона, все по-често се обръща назад да види, да огледа изминалия път, да си направи равносметка. Ония, които пишат мемоари най-добре познават тоя вътрешен процес.
Но мемоарите обрисуват цялостно един човешки живот, в който са подбрани все пак по-значителните, по-
характерните
изживявания и събития в живота на един човек с оглед на времето, на епохата, в която е живял.
Мемоарите отразяват забележителни събития и в епохата. Аз не пиша мемоари. От ретроспективния поглед, с който обгръщам целия си изминал досега път, след преценката, която си правя, спирам се само на най-светлите години в живота си, на най-красивите зърна в броеницата от дни и години. За тях искам да разкажа просто и непринудено, да оставя веществен документ за един свещен живот, спомен, който може би косвено ще интересува, ще вълнува и ползува ония, които се докоснат до него. Улавям перото не без тъга, защото хубавите, красивите спомени в дни на страдания и изпитания сами по себе си са извор на тъга, защото са неповторими, безвъзвратно отлетели и съпоставени с настоящето, те по-ярко изпъкват и будят тъга.
към текста >>
52.
13. ПЪРВИТЕ ЕКСКУРЗИИ НА ВИТОША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Бяха намерили някакви такива каракачани, но не излезе по-евтино и първата и втората година, и затова вече се решиха да ходим на Рила, въпреки че Присоя на Витоша да има чисто рилски
характер
, но все пак не е Рила.
Е.А.: А повече хора бяха, доста хора, не както на Рила. Но понеже беше близо, ходеха и неделни дни. Пеш се отиваше, нямаше никакъв транспорт. В.К.: Те са си качвали нагоре с магарета и багажа. Е.А.: Багажа го бяха качили с магарета, с коне.
Бяха намерили някакви такива каракачани, но не излезе по-евтино и първата и втората година, и затова вече се решиха да ходим на Рила, въпреки че Присоя на Витоша да има чисто рилски
характер
, но все пак не е Рила.
Не е Рила, да.
към текста >>
53.
20. „ПАРАХОДЪТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Нали така, как да разберем това, как да разберем друго, много въпроси сме задавали, много пъти ни е говорил и за нас да речем,
характерни
черти на едната, на другата, на третата.
" В.К.: Значи тъй. Е.А.: Казваше, да. Или пък, като дойде Той, пък ние ще Го питаме, да речем неща, които не сме разбрали, било във връзка с някоя идея, която искаме да ни изясни примера, на нас не ни е ясен. А пък, за да го разберем и да го напишеме, трябва да ни е ясен примера. Най-често за примери сме питали или пък и други въпроси.
Нали така, как да разберем това, как да разберем друго, много въпроси сме задавали, много пъти ни е говорил и за нас да речем,
характерни
черти на едната, на другата, на третата.
Така например Той каза, че Паша работи с Мъдростта като добродетел, Савка с Истината, пък аз с Любовта. Така, значи и трите различни сме. После ни е казвал за някои характерни черти, на едната или на другата В.К.: Как съжителствувахте трите? Това е много трудно така, човек да събере трима души. Е.А.: И така различни каквито бяхме.
към текста >>
После ни е казвал за някои
характерни
черти, на едната или на другата В.К.: Как съжителствувахте трите?
А пък, за да го разберем и да го напишеме, трябва да ни е ясен примера. Най-често за примери сме питали или пък и други въпроси. Нали така, как да разберем това, как да разберем друго, много въпроси сме задавали, много пъти ни е говорил и за нас да речем, характерни черти на едната, на другата, на третата. Така например Той каза, че Паша работи с Мъдростта като добродетел, Савка с Истината, пък аз с Любовта. Така, значи и трите различни сме.
После ни е казвал за някои
характерни
черти, на едната или на другата В.К.: Как съжителствувахте трите?
Това е много трудно така, човек да събере трима души. Е.А.: И така различни каквито бяхме. Вижте брат, понеже Учителят идваше при нас често, всяка от нас се е старала да бъде изправна към другите в отношенията си и затова нямахме спор, абсолютно. Така някак естествено се нареди. Паша повече пишеше.
към текста >>
Не бяха съвсем едни, защото то произтичаше от
характерите
ни малко.
И аз само дръпна едното, отворя си и взимам каквото ми трябва. Паша и Савка имаха и при майките си повече неща. И тя Савка имаше майка на Изгрева или в града ходеше често докато майка й беше в града. А Паша, докато бяха в града сестрите й, сестра й я переше. Така, че условията макар, че бяха едни, но не бяха съвсем едни, нали.
Не бяха съвсем едни, защото то произтичаше от
характерите
ни малко.
В.К.: Вие до коя година бяхте в „Парахода"? Е.А.: Ами от 1928 год. когато влязохме до 1931 год. От 1931 год. до 1935 год. учителствувах.
към текста >>
54.
30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
То зависи от
характера
на човека.
Щото друг, ако е на негово място ще се нахвърли да Го пази, но то е до темперамент. Ако е имало друг човек, няма да му дойде на ум да Го пази. Никой не е очаквал, че българин ще посегне на Учителя. Това не може да го проумеем. Защото много пъти съм чувала, как той не е направил това.
То зависи от
характера
на човека.
Зависи от изненадата. Тя обикновено обърква човека. В момента Учителят е бил с този Иван, а онзи влиза. Той влиза и отива там и се нахвърля срещу Учителя и Го бие по главата. В.К.: Но Учителят не се е бранил!
към текста >>
55.
38. НАЧАЛОТО НА СТЕНОГРАФИТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят обикновено говореше, Той не пишеше Словото си, но има например една беседа малка, която е много
характерна
по стил и се чувства че е Негова, издадена на 01.1.1914 год.
Знаете ли нещо за тая книжка, за издаването й? Е.А.: Не, не съм чула, но ми е попадала и аз я имах. Но мисля че при един от обиските ми я взеха. Тя е съществувала, тя е реална, Учителят я е говорил или е записал не зная. Щото има и други случаи.
Учителят обикновено говореше, Той не пишеше Словото си, но има например една беседа малка, която е много
характерна
по стил и се чувства че е Негова, издадена на 01.1.1914 год.
Даже аз я имам, мога да Ви я дам, ако не сте имали случай да я прочетете. Значи печатана някъде. Значи печатана някъде, или е говорил, или някой е записал, но как е станало не зная. Щото мене ми я донесоха след като Учителят си отиде, като намерено нещо от Учителя останало. А пък записването на първите беседи не е ставало, когато Учителят е говорил.
към текста >>
56.
40. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
" Да Ви кажа, като мозайка от
характери
.
И тя отива, тропа на Учителя да пита и Той не й отваря и тя казала: „Е, Той като не ми отвори, значи не трябва". И отказала и тя. Галилей кани мене. „О-о казвам на Мусала ли, веднага ще дойда". И аз се обличам, и отивам при Учителя и казвам: „Учителю, аз отивам на Мусала!
" Да Ви кажа, като мозайка от
характери
.
„Отивам на Мусала". „Добре" каза. И тръгвам. И Савка като научила че аз отивам, разбрала с кого отивам, ама аз това не знам предварително, че те са Го питали. Галилей не ми каза тези неща и като ме покани, рекох с удоволствие.
към текста >>
57.
41. СТЕНОГРАФСКИТЕ СТАИ И БАРАКИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
То пак моят
характер
ще се прояви и тук.
ме уволниха, след това живях още две години до 1937 год. с Паша само. А в моето отсъствие, още първата година, те живяха заедно Паша и Савка. Но после не знам защо се разделиха и аз бях направила преди да тръгна една кухничка. Разказвала ли съм това?
То пак моят
характер
ще се прояви и тук.
Ние бяхме трите в една стая, три легла, три маси, дрехи, нали, а „Парахода" беше пет метра на четири метра напреко и като имате предвид тука заъглен, така още по-малък беше. Савка беше взела тази страна с главата на север, Паша беше на тази страна, правата стена, северната, аз бях облата стена взела, щото за мене винаги си беше което остава. Първо те имаха право да избират. Ама аз си го бях направила много практично, накарах баща ми да ми направи две големи чекмеджета, в едното долните ми дрехи, в другото горните ми дрехи и ми беше всичко в ред и ми беше удобно. Аз никога не търсех нещо сутрин, да си търся, знаех кое къде ми е.
към текста >>
58.
42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА" Само един единствен път стана една история за която, много е дребно нещо, но ще го разкажа защото е
характерно
и
характеризира
нас.
42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА" Само един единствен път стана една история за която, много е дребно нещо, но ще го разкажа защото е
характерно
и
характеризира
нас.
И после аз много късно си видях къде ми е грешката. Имахме една врата, на вратата имаше едно прозорче. На него имахме едно перденце, което се скъса и Савка казва, сега ще си го туриме на телче, перденцето. Аз казвам: „Савке, абе много е по- хубаво да купиме една месингова пръчка и да я закачиме, много по-хубаво. Колкото да опъваме тела, няма да може да се опъне, както е на месинговата пръчка".
към текста >>
Аз така съм разбирала приятелството и с оглед на това никога не съм казвала нуждите си, мъчнотиите си, мъчнотии така от материален
характер
.
Виж, за това съжалявам, че не съм казала. Защото, вижте, не казвах, щото сега като кажеш на такова същество все едно че искаш. Аз така чувствах, щото това е както да кажеш мъката на приятел. Приятелят нали се чувства задължен да ти помогне? Приятелското чувство го задължава.
Аз така съм разбирала приятелството и с оглед на това никога не съм казвала нуждите си, мъчнотиите си, мъчнотии така от материален
характер
.
Не съм казвала. В.К.: Сега понеже ставаше въпрос, че Вие се обличахте, кой шиеше роклите Ви? Е.А.: Ами един път в „Парахода" бяхме, Учителят казва: "Еленке, ще идеш да купиш по една рокля на трите ви! " Леле мале, аз рекох, как ще намеря, как ще бъде това, на жена да купиш рокля по мой вкус? Ами тя трябва да я хареса!
към текста >>
Защото иначе човек разваля
характера
си, ако има повече.
Даваше най-малката сума на времето, това което даваше на нас, се равняваше на заплатата на разсилен. Да, толкоз. Само необходимото ни е давал. Само за преживяване. Много съм благодарна за това.
Защото иначе човек разваля
характера
си, ако има повече.
Много е хубаво това. Особено в младините си. Човек почва да се увлича и т.н. Това е много възпитателно. И вкъщи, понеже не ме искаха родителите, не ми даваха нали да уча и аз бях обещала че нищо няма да им искам, само пари за учебници и за тетрадки, и затуй, и като ученичка аз съм прекарвала през целия си живот като пепеляшка.
към текста >>
59.
51. ГОСТУВАНИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)
,
ТОМ 9
Беше предана, така отмерен човек, тя имаше отмерен
характер
, имаше контрол на ума и на сърцето, принадлежеше към тъй наречените отмерени и уравновесени хора.
То е било преди да отиде в Америка. В.К.: По онова време в Търново е семейство Елена и Константин Иларионови. Е.А.: Това бе едно семейство, което също нямаше дечица. Но за сметка на това Елена беше необикновена. Елена Иларионова беше много мила и сериозна жена.
Беше предана, така отмерен човек, тя имаше отмерен
характер
, имаше контрол на ума и на сърцето, принадлежеше към тъй наречените отмерени и уравновесени хора.
Тя беше от тях. Тя не беше от тия които се екзалтират. Тя беше дисциплинирана и външно и вътрешно. Вероятно Учителят е видял тези качества у тях и затова когато е ходил в Търново, те са Го поканили още преди, когато Иларионови са били в Цариброд. Те там са се срещнали, защото там има една къща, която Елена Иларионова е била направила за мъжът си, когато той бил болен.
към текста >>
60.
54. БРАТ РАДИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
И тази стойка така, изправена глава, нали малко вирната нагоре, това беше най-
характерната
стойка на брат Ради.
„Не ти трябва образа ти на камък да го тургат". И брат Ради му казва: „Не искам, намери си друг човек". Добре, но този художник не е намерил по-подходящ образ за него си. А пък брат Ради по цял ден копаеше в градината. И той е идвал, от далече скицирал го е, взимал си модела без брат Ради да наблюдава и да го знае, щото той не любопитстваше така и затова паметника е по негов образ.
И тази стойка така, изправена глава, нали малко вирната нагоре, това беше най-
характерната
стойка на брат Ради.
Той така стоеше изправен и така, и така главата му, не съвсем така разбирате, но малко така нагоре патриаршески, да точно, ама такава беше неговата стойка. В.К.: Разказваха ми, че Учителят казал за брат Ради, че по прераждане е някогашния патриарх Ефтимий. Е.А.: Не знам, това не знам, но Учителя друго нещо ми е казал и аз мисля че това нещо, дето го измислиха че бил прероден патриарх, от туй че го направиха на паметник образа на патриарха, преписаха му тези неща. Щото виж какво ми каза веднъж Учителя за него. Аз съм там и Той вика: „Той казва е бил свещеник и под ръкава е носил голями торби с порязаници".
към текста >>
Той имаше нещо
характерно
в себе си, чувство на достойнство имаше и той заради своето достойнство не си позволяваше много неща, разбирате.
Е.А.: Да, И сега, нали той знае какво е направил. И като е казала че духът й казал, то той разбрал вече, че не е Духът, щото Духът на Истината знае как е работата. Това нещо го отдели от нея, да. Щото той беше самичък чистосърдечен, никога и никого не лъжеше, никога. Той, когато си замина Учителят, след това нали Братския съвет така поеха братските работи, даже му правеха някои забележки, нетактичност проявиха някои хора от Братския съвет, да не споменавам имената им и брат Ради пък беше иначе амбициозен човек, не амбициозен, а с чувство на достойнство.
Той имаше нещо
характерно
в себе си, чувство на достойнство имаше и той заради своето достойнство не си позволяваше много неща, разбирате.
Такива хора мъчно понасят лъжата и клеветата и ако някой им каже нещо, което да засегне това чувство у тях. И бяха му казали, че от градината нищо не се печели. И той много старателно работеше и не знам дали не се попресили малко от работа и след това заболя и т.н. Това е мое предположение, но аз ще Ви кажа сега няколко случая където съм виждала неговата честност даже в нашите отношения. След като боледува, Тодор Стоименов и брат Борис дойдоха при мене.
към текста >>
61.
56. БИБЛИЯТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Живяла съм с хора, с много мъчни
характери
и кавги не съм имала.
Въпреки че съм правила грешки. Нали въпреки. Но нещо съм издържала. Едно ще Ви кажа, че когато ходеха по комуни, когато ходеха тези приятели, аз казах: „Това го знам, няма какво да уча". Може да е било самонадеяно, но аз с втората си майка не съм се скарала нито веднъж, разбирате ли.
Живяла съм с хора, с много мъчни
характери
и кавги не съм имала.
Смятам, че аз там в „Парахода" научих нещо. Разбира се втората ми майка беше много преди Учителя, но така отвътре нещо съм си имала да разбирам така де, защото когато майка ми се помина, аз казах: „Помни едно, че майка нямаш". Като дойде втората майка: „Помни това, че тя не може да ти бъде майка" и не можеш да искаш от нея майчина обхода. Значи все пак това е една здрава мисъл, която ме е спасила от неприятности и друго ме е радвало, че моят баща когато се заженил му казват: „Ами жениш се ти, ами голямо ти е Ленчето, как ще живее тя с втора майка? " „А, казал, моето Ленче е умно, то с всекиго може да живее".
към текста >>
62.
72. МАРА БЕЛЧЕВА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
" Вижте сега,
характерно
.
Учителят казал, когато вече Той влезе, които са закъснели, да заключат вратата, за да не влизат. Иван Антонов, който беше отговорник така за редът и той заключва врата и той застава там и никой, за да не отключи пък някой друг на негов близък, затуй той стоеше там. И тя дошла, закъсняла от града. Погледнала, бутнала вратата заключена и отива на прозореца отворен и понеже той не беше висок, имало отвънка пейка, качва се на пейката и през прозореца влиза вътре. Разбира се Учителят я вижда и всички я виждат и Учителят казва: „То забранено беше през вратата, пък през прозореца е друго!
" Вижте сега,
характерно
.
Това показва свободата, която тя е имала да го направи, нали и Учителят как отговаря. Щото аз си спомням, ще ви кажа нещо, което пак ми е направило впечатление с Мара Белчева. В 1931 и 1932 год. ние бяхме на лагер горе на Рила и тя дойде с нас горе. Даже помня, че тя ме помоли една палатка й уших малко по-особена, както на артистите обикновено е нали.
към текста >>
63.
77. БЕРТОЛИ
,
EЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Това е
характер
, това е идеализъм.
Искам друго да ви кажа, когато той бе разорен и банкрутирал, аз не чух да се оплаче някога. Че еди кой си ме изигра, че това ми направи. Щото какво му е говорил Лулчев не зная, но всеки случай, нали, от това сдружение той загуби и всичкото той го понесе и го понесе без ропот, без аларми. Все едно че нищо не е станало. Аз съм убедена, че и тези братя от нашето поколение тогава не знаят това нещо.
Това е
характер
, това е идеализъм.
Заради Учителя, той никакъв въпрос не направи. Малко хора могат да постъпят така.
към текста >>
64.
82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Той си е пак демократ, но една промяна в
характера
му става, много положителна, което е много хубаво.
Той е бил демократ, запален партизанин. В гр. Орхание е работил. Там е бил. После като се запознава с Учителя, настава така един голям преврат у него.
Той си е пак демократ, но една промяна в
характера
му става, много положителна, което е много хубаво.
Учителят имаше много хубаво отношение и доверие в него и когато след 9.IX.1944 год. един брат отива да пита Учителя, кои да бъдат представители на Братството пред властта и Учителят знаете ли за кого казва? За Начо Петров и Митко Грива. Сега братята, които бяха така, някои комунисти, които после се отказаха, казаха: „В никой случай те не могат да бъдат, защото синът на брат Начо Петров беше военен и той участвува в Отечествената война и го убиха при Страцин". Незнам защо толкова, какъв грях е имал за Начо, че е бил демократ, не знам защо не бяха съгласни.
към текста >>
Разбирате ли, това е
характерно
, за да го пусне до себе си брат Боев, с никого не е живял, той е бил винаги сам в стаята си.
Има братя, които са горди. Разбирате, това личи като качество, не могат да го скрият. Той беше скромен, както беше Боян Боев скромен. Георги Тахчиев даже той когато следваше, тука живееше при брат Боев. Брат Боев с никого не е живял освен с Георги Тахчиев.
Разбирате ли, това е
характерно
, за да го пусне до себе си брат Боев, с никого не е живял, той е бил винаги сам в стаята си.
Даже тази стая се освободи, но той никого не прие там, даже за една вечер. Аз си спомням един случай, беше военно време, значи Втората световна война един брат Галилей останал, не може да слезе в града, защото полицейския час го е стигнал и ако отиде ще го арестуват, нали никой няма право да се движи без разрешение. Обещал брат Тошко да го приеме в стаята си, отишъл тропал, тропал Тошко не му отворил. Чул, не чул ли, не знам, не му отворил. И тогава идва при брат Боев и сега се чудиме, Боев казва: „Какво да правиме Еленке, няма къде да спи брат Гали?
към текста >>
Искам да ви кажа кое бе
характерно
.
И тогава идва при брат Боев и сега се чудиме, Боев казва: „Какво да правиме Еленке, няма къде да спи брат Гали? " Сега, аз си мислех, пък той да го приеме, по-естествено е, нали, по-естествено е, но като видях че никъде няма, аз го приех. Ами как ще го оставим, защото минаваше 12 часа. Аз имах така две стаички една в друга и го приех. Послах му и така, но той не го прие.
Искам да ви кажа кое бе
характерно
.
Та за Георги Тахчиев като казвам, това е характерното за него, че много скромен беше. Скромен брат, завърши педагогика, учителства доста години и така той организира след Учителя една група на братските деца, едно летуване в Мъглиж. Той беше един от организаторите. Нещо, което той направи след Учителя. Щото Учителят казваше: „Всички учители като се върнат през лятото да се занимават с братските деца.
към текста >>
Та за Георги Тахчиев като казвам, това е
характерното
за него, че много скромен беше.
" Сега, аз си мислех, пък той да го приеме, по-естествено е, нали, по-естествено е, но като видях че никъде няма, аз го приех. Ами как ще го оставим, защото минаваше 12 часа. Аз имах така две стаички една в друга и го приех. Послах му и така, но той не го прие. Искам да ви кажа кое бе характерно.
Та за Георги Тахчиев като казвам, това е
характерното
за него, че много скромен беше.
Скромен брат, завърши педагогика, учителства доста години и така той организира след Учителя една група на братските деца, едно летуване в Мъглиж. Той беше един от организаторите. Нещо, което той направи след Учителя. Щото Учителят казваше: „Всички учители като се върнат през лятото да се занимават с братските деца. Това не го направихме, не го направихме.
към текста >>
65.
85. ДЯДО РАДИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Той имаше
характер
, имаше принципи брат Ради в живота си, брат.
Той се оженил във времето когато беше това холерата -1912 год. Оженил се е значи по-рано, преди това, защото е имал 3-4 пъти деца, но са му умирали децата и останал така. Знаеш ли, че той сам погребал жена си, сам изкопал гроба й, сам всичко, защото холера имало и никой не смеел, пазили са се хората. И ходел честичко на гроба на жена си, почти всеки ден, но после го подхванали някои мъже да му казват: „Ти казват ходиш на гробищата заради младите булки, вдовиците". Разбира се, че той не е ходил за това, защото след това той не стъпва, като му казват тъй, той не стъпва на гроба.
Той имаше
характер
, имаше принципи брат Ради в живота си, брат.
Той имаше нещо така честно, почтено, прямо, недвусмислено, не да каже едно, пък да се разбира друго. Не такива неща нямаше. Той беше един правдив човек. Учителят го прецени и затова може би Той даде доверие на него, голямо доверие даде на Ради. Когато сме ходили на Рила Той ще каже: „Е, Ради, оставаш да пазиш Изгрева нали?
към текста >>
66.
86. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ В МЪРЧАЕВО И В СОфИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
В.К.: Не, то понеже са събрани много хора на едно място, несъвместимост на
характери
и т.н.
Учителят ни каза на нас да отиваме за обед. И аз отивах на обед, но понеже, там нещо тези, които водеха кухнята направиха нещо с което аз не бях съгласна, и тогава не отидох един ден. И Учителят на другия ден ми каза: „Еленке, имаш отсъствие! " Аз разбрах, че Той иска да ходим и оттогава вече редовно ходех. Защото, аз не ходех, понеже там не знам защо, хайде да не го казвам това, хайде, по-хубаво е да не го казвам.
В.К.: Не, то понеже са събрани много хора на едно място, несъвместимост на
характери
и т.н.
Знам че Учителят е провеждал там екскурзии. На екскурзии сте ходили. Е.А.: На екскурзии, да, ходихме на екскурзия, когато беше през август 1944 год. Бяхме тогава на тази хижа, другата, Витошката, как й беше името, сега не ми идва името. В.К.: „Еделвайс".
към текста >>
67.
88. ИЗБОР НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сега един Симеонов, може по-друг
характер
да си има, но той ръководеше музиката в Братството.
Сега какви са им били съображенията аз не зная и затова те отпаднаха. Те се наложиха като власти се назначиха други хора. И един от тях остана Антов. Така той се наложи да влезе в Братския съвет. Иначе той беше много непопулярен в нашия братски живот и така да влезе един човек, който нали чужд беше на всички.
Сега един Симеонов, може по-друг
характер
да си има, но той ръководеше музиката в Братството.
Брат Боев беше един от най-активните братя особено в отношенията в провинцията и София и Учителя. Брат Борис Николов е взимал участие в много братски прояви в Братството. Той се ползваше с много голяма симпатия на приятелите. И брат Боян Боев също се е ползвал с много обич и с много уважение. Той е бил един брат, когото софиянци и провинцията обичаха и го почитаха.
към текста >>
И с
характерните
черти които имаше, той можеше така да примирява хората, а не да ги разделя.
Брат Боев беше един от най-активните братя особено в отношенията в провинцията и София и Учителя. Брат Борис Николов е взимал участие в много братски прояви в Братството. Той се ползваше с много голяма симпатия на приятелите. И брат Боян Боев също се е ползвал с много обич и с много уважение. Той е бил един брат, когото софиянци и провинцията обичаха и го почитаха.
И с
характерните
черти които имаше, той можеше така да примирява хората, а не да ги разделя.
И тези приятели останаха и така тръгна Братския живот, но имаше така още в самото начало някои неразбирания от страна да речем на брат Антов. Преди даже да го изберат в съвета, той два пъти ме е питал, понеже знаеше че аз съм ходила при Учителя да чистя и така съм влизала в стаята на Учителя. И със самата си власт ме питаше: „Какво злато има Учителя и колко злато има? " Този въпрос го интересуваше, материалния от страна на Братството. И още тогава чувах, че златото го взел Иванов, после Антов нещо, пък те бяха приятели с Манол Иванов.
към текста >>
Имаше неща така, които на мен не ми бяха ясни в него, защо така, викам -
характер
, и аз така се оправях с него.
И още тогава чувах, че златото го взел Иванов, после Антов нещо, пък те бяха приятели с Манол Иванов. Иванов беше в Домакинския съвет. Той участвуваше и аз с него съм работила в Домакинския съвет. Той беше така по-особен човек, да ви кажа, когато сме се събирали в Домакинския съвет най-напред той ще говори много, много неща, трябва да го изслушам и след това почваме работа по-реално и по-конкретно. Бамбашка човек.
Имаше неща така, които на мен не ми бяха ясни в него, защо така, викам -
характер
, и аз така се оправях с него.
Лично за себе си понеже съм работила с него. В.К.: Казаха ми, че на първото и на второто събиране впоследствие се коментира, че са си избрали пожизнен Братски съвет. Е.А.: Пожизненото избиране стана, когато нашият Братски съвет отиде в Айтос за да изработят устав, защото искахме да ни утвърдят като юридическа личност. И тогава там когато са се събрали са се избрали пожизнено. Защото там са били и представителите на ръководителите.
към текста >>
68.
90. ПРОСВЕТНИЯТ СЪВЕТ И ПАША
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И
характер
имаше Аня.
Е.А.: С Аня и аз. Ние двете отидохме. Тя чистеше и аз помагах. И да ти кажа, тя можеше, един човек най-мръсен когато е, да му помогне, да го очисти, да му услужи, така както една милосърдна сестра, съзнателна. Тъй че Аня имаше много качества като човек.
И
характер
имаше Аня.
В.К.: Тя занимаваше ли се с преписване на Словото? Нещо да е писала? Е.А.: Учителят й предложи, но тя не можа да приеме. В.К.: Защо отказа? Е.А.: Мъчно й е.
към текста >>
69.
93. ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ КАКВО?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Така че, даже с тези неща, които са допуснати като наши грешки, те не са от такъв
характер
, да попречат за възприемането на учението и за прилагането му.
Многократни обяснения има дадени. Е сега не сме ли разбрали че не трябва да лъжем? Че лъжата Учителя абсолютно я отрича? Че методите, които ги е дал не ни ли са ясни? Ясни ни са.
Така че, даже с тези неща, които са допуснати като наши грешки, те не са от такъв
характер
, да попречат за възприемането на учението и за прилагането му.
Аз лично така го разглеждам. Щото там, ако пречат, за това нещо вярно е, тогава има отговорност, но смятам, че един който искрено и честно чете Словото, той ще го разбере, къде е Истината и как трябва да бъде. В.К.: За мен този проблем за разрешаване бе голяма бариера. Но аз успях да я прескоча, защото взех свое вътрешно решение за в бъдеще ще се занимавам с него. Решението е в мене, но трябва да дойде подходящо време и моето време.
към текста >>
70.
104. ВЪТРЕШНИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Казвам, че какво е то туй, защото аз не съм познавала себе си, аз не съм виждала възможностите си, нали като
характер
.
Желаех да го правя и мислех, че е много лесно. Той както Учителят го говореше лесно и както за Него беше лесно да го прави. Аз мислех, че това много лесно ще го направя. Впоследствие когато вече у мене назря съзнанието нали и почнах да правя опити в реализирането на тези идеи, аз се натъкнах на страхотни неща в себе си. Ама да ви кажа, някога даже съм се плашела.
Казвам, че какво е то туй, защото аз не съм познавала себе си, аз не съм виждала възможностите си, нали като
характер
.
Аз никога не знаех, ние нали говорим за контролиране. Учителят говори за контрол. Ама аз не бях се анализирала, не бях правила контрол. Това беше съвсем ново нещо. И знанието, което Учителят даваше в Школата на учениците беше от такъв порядък, че Той променяше нашата насока на живота.
към текста >>
И ако искам нещо, да речем ако е от такъв
характер
, щото и в мислите човек може да се заблуди, да мисли, че мисли светло, пък всъщност то да е по посока на някакво лично чувство, нещо, което той желае и да реализира, пък то не е толкова от висш
характер
. Разбирате?
Негова от печатаните, не сме стояли, но нещо много хубаво имаше в това. Та Словото, което Учителят ни даваше, ние трябваше да се справяме с всички мисли, които носехме от миналото у нас, съзнателно и подсъзнателно. Верно е, че Той ни даваше готово нали, както казах, това е един от много хубавите методи, който| ни даде. „Светла мисъл е тази, която носи радост, спокойствие и тишина в човека, и му дава свобода". Значи, щом аз съм потисната, знам че не ми е светла мисълта.
И ако искам нещо, да речем ако е от такъв
характер
, щото и в мислите човек може да се заблуди, да мисли, че мисли светло, пък всъщност то да е по посока на някакво лично чувство, нещо, което той желае и да реализира, пък то не е толкова от висш
характер
. Разбирате?
Тъй че ние сме имали в живота си и да отличаваме постоянно красивото, отговорното, доброто от злото, това което е полезно за човека и което не е полезно. Същото се отнася и за чувствата. Чувствата са един свят и желанията един свят много мъчен за овладяване. Щото човек желае нещо, иска да го направи. Пък разумността у човека му говори друго и човек се чувства разделен.
към текста >>
И друго нещо е казал за чувствата: Например у някой човек се прояви ревност, ревнува от какъвто и
характер
да е ревността.
Ако е добро, той се ползва, ако е зло, той трябва да се освободи от него. Пък ако не е вярно, то не се отнася до него". Значи по такъв начин обезсмисляше обидата и докачението, някак разбирате ли, така да го кажа разголваше тези чувства у нас, които ги имахме и това ни помагаше така в борбата и в преодоляването на тези неща. Той така е сложил в разказа си примера за разрешаване с всички чувства. Така е, има го в беседите това са обяснения за преодоляване.
И друго нещо е казал за чувствата: Например у някой човек се прояви ревност, ревнува от какъвто и
характер
да е ревността.
Като ревнува човек казва, в неговото съзнание се втичат и други ревности, и други хора, които имат ревност, но понеже това е еднакво трептение, значи те идват в него и той е като една долина, в която се втичат реките. И затуй у него чувството може да се усили до невероятност. Нали, такава сила да получи, че сам той да се види в чудо. Аз лично имам такъв опит и специално за ревността. Аз бях се подала на едно ревниво чувство и в продължение на половин час така у мене се усили ревността, че аз дойдох почти до едно помрачаване на съзнанието си и бях готова на съществото, което ревнувам, да му направя пакост.
към текста >>
71.
112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тя беше работила въз българския език най-много, беше така строга, изискана, така имаше много хубави черти като човек и като
характер
, но когато се опитала да работи с беседите, не е смеела да направи никаква промяна.
112. СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ КЪМ СЛОВОТО Е.А.: Паша ми е казала това, че Учителят предложил и сестра й да работи тази работа, която Паша работеше, да стилизира. Тя не беше стенографка. На сестра й Аня Учителя е предложил, защото тя имаше хубав език, беше свършила философия.
Тя беше работила въз българския език най-много, беше така строга, изискана, така имаше много хубави черти като човек и като
характер
, но когато се опитала да работи с беседите, не е смеела да направи никаква промяна.
Нищо, така нямала свободата, която Паша е имала. И тя е казала, че затова не може да прави стилизация. Значи всеки е различен. Вижте какво отношение тя е имала към Словото, обратно на Паша. Паша имаше свобода да го прави това, което го правеше.
към текста >>
72.
116. ВЪРЗАН ОТДОЛУ, ОТВЪРЗАН ОТГОРЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Вътре възпитание на
характера
ми.
А така както съм вързана, за добро ми е. Защото когато човек има възможност вътрешно да направи нещо, а е ограничен да го направи там вече едно противодействие има, нали. Аз сега чувствам, че мога да вървя, ама краката ми не могат да вървят. Ставите ми не ме издържат и това е едно ограничение, а пък по-рано аз бях свободна, каквото искам си правех. А сега, затуй казвам, че е школа и възпитание.
Вътре възпитание на
характера
ми.
Научих се да търпя, да изчаквам, да моля да ми услужват, да бъда благодарна за най-малката услуга. Нали здравия човек е самонадеен, а така като си ограничен човек има зависимост и като си зависим учиш нещо, което друг път не можеш да научиш. Ненаучен няма да останеш в Школата.
към текста >>
73.
124. СМЕХЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Виж сега, всеки според
характера
си.
Сега, толкова е случаят. Всеки да си вади заключението. Защо Савка не пуска, защо Весела също така - не знам, но аз отидох с Галилей и много хубава екскурзия изкарахме. И се върнахме, защото ние нямахме беседи тогава. Беше ваканция.
Виж сега, всеки според
характера
си.
Аз даже не питам Учителя, да отида ли? Казвам Учителю, отивам на Рила. Той не ми каза, не отивай. И на Савка каза: „Еленка може да отиде". Но сега, как да ти кажа, картинка от Братството.
към текста >>
Сега
характери
.
Казвам Учителю, отивам на Рила. Той не ми каза, не отивай. И на Савка каза: „Еленка може да отиде". Но сега, как да ти кажа, картинка от Братството. За един се казва - не, другият тълкува - не, третият си тръгва.
Сега
характери
.
Ха, ха, ха. Когато Учителят даде песента „Иде, иде", един брат не разбрал „Сам". „Иде, иде, сам Той иде", а той не го чул „Сам", а го пее „Сандо" иде. Сега „Сандо" е име, Сандо иде. Сега как си го е съчетал с другото съдържание на песента не зная, но така си го пее човекът.
към текста >>
74.
131. ОТДЕЛНОТО МЯСТО НА РИЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Сега такъв
характер
има значи Борис, ама аз не го познавах.
Те не бяха женени с Борис. За отношенията им с Борис, че той не споделя с нея къде ходи. Че отива например на екскурзии с дни и не й казва нищо. Това го сподели така. Аз сега за пръв път го казвам това, защото това беше едно интимно общуване с мене и викам си.
Сега такъв
характер
има значи Борис, ама аз не го познавах.
Аз с Борис сме се разбирали само идейно. И понеже той така, останах с впечатление, че Борис схваща правилно учението на Учителя. Защото през цялото време, докато съм била при Учителя, малко от хората, по моето разбиране схващаха правилно учението на Учителя. Аз съм се разбирала най-хубаво с Паша за схващането ми с Учителя, със Савка не съм имала противоречия за Учителя, с брат Боев, с Катя Грива, близките, които ми бяха. Но общо така, например онова така говорене мен ме дразни.
към текста >>
Сега такъв
характер
има значи Борис, ама аз не го познавах.
Те не бяха женени с Борис. За отношенията им с Борис, че той не споделя с нея къде ходи. Че отива например на екскурзии с дни и не й казва нищо. Това го сподели така. Аз сега за пръв път го казвам това, защото това беше едно интимно общуване с мене и викам си.
Сега такъв
характер
има значи Борис, ама аз не го познавах.
Аз с Борис сме се разбирали само идейно. И понеже той така, останах с впечатление, че Борис схваща правилно учението на Учителя. Защото през цялото време, докато съм била при Учителя, малко от хората, по моето разбиране схващаха правилно учението на Учителя. Аз съм се разбирала най-хубаво с Паша за схващането ми с Учителя, със Савка не съм имала противоречия за Учителя, с брат Боев, с Катя Грива, близките, които ми бяха. Но общо така, например онова така говорене мен ме дразни.
към текста >>
75.
136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Тя сигурно му е създавала неприятности с
характера
си, казвам ти малко екзалтирана жена беше тя.
И тя беше си продала, махнала всичко и беше оставила само по един дюшек и чаршаф така за спане на семейството, на децата си и на мъжът си, и всички са спали на земята. Щото тя го е направила без да иска тяхното мнение, да пита дъщерите си, да пита и съпруга си. Той съгласен ли е, но тя го направила на своя глава. И сега при свършен факт те са го изтърпели. Не съм чула Балтов да се оплакал, нали от нея.
Тя сигурно му е създавала неприятности с
характера
си, казвам ти малко екзалтирана жена беше тя.
Всичко така правеше малко по-подчертано, по-иначе. В.К.: И накрая какво стана? Е.А.: А накрая когато отиде на Изгрева си купи и дивани, мебелира си къщата, така съвсем човешки. Даже и мека мебел имаше някаква, фотьойли, когато ние например в „Парахода" сме живели при най-скромни условия. Нищо не сме имали така.
към текста >>
76.
138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
И по този начин тя се затвори за всички и после, понеже той беше човек с по-силен
характер
, налагаше се и тя преживя много оскърбления и много страдания.
Сега наистина той не я върна, но тя мина през такива трудности и страдания. Най-напред той не й позволяваше с никого да се среща, с никого да говори. Тя беше послушна и правеше това, което той искаше. Тя когато дойде сама, преди да направи връзката с него беше готова за работа, имаше импулс и да участвува в братския живот, а като отиде там абсолютно беше вече окована от него. Никаква връзка с никого не можеше да прави.
И по този начин тя се затвори за всички и после, понеже той беше човек с по-силен
характер
, налагаше се и тя преживя много оскърбления и много страдания.
Той се опита и мене да ограничи, но понеже аз бях стенографка на Учителя и аз имах задължения. Когато дешифрирахме една беседа, ако дойде някой млад брат и стар брат, и какъвто и да е и поиска, и ние сме я дешифрирали, наш дълг беше да я дадем, да я прочете, защото той ще я върне. Нали ние затова ги пишехме, да се ползват приятелите. Той на няколко пъти се опита да ми говори, но понеже аз абсолютно отказвах това, да се подчиня на такова нещо, остави ме защото видя, че не го слушам. Аз намирах, че първо аз трябва да изпълня задължението което съм поела към Учителя, а не неговото нареждане.
към текста >>
77.
144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Гена е много сърдечен човек, изблик има така в
характера
си, така с по-емоционални такива изяви външни.
От устния освобождаваха, но от писмения не. Но той бил поставен по-късно. И когато вече я освобождават, дават един срок на учениците да се подготвят за изпитите и Гена решава в туй време да отиде при Учителя. Да Го види, в София да се срещнат. И идва при Учителя, плодове някакви беше занесла, ми разказваше.
Гена е много сърдечен човек, изблик има така в
характера
си, така с по-емоционални такива изяви външни.
И вече когато наближило времето Гена да отиде да се яви на изпит, Учителя й казва: „Остани, още един ден". Тя се е посмутила малко, че може да закъснее, но на другия ден пак й казва да остане. И тя вече разбира, че съвсем е пропуснала срока и се стеснява от баща си, от майка си, как ще се яви тя, която е била толкова акуратна във всичко и така ще излезе, че от небрежност го е направила. И когато вече на третия ден Учителят й казва: „Можеш сега да тръгнеш! " Гена тръгва, но със свито сърце разбира се.
към текста >>
Вижте, когато почвахме да пеем, нещо я караше и тя правеше движения с ръцете си, нагоре-надолу, вече някакви движения, които за нея бяха
характерни
, даже Учителят веднъж се смя със сълзи, като казваше, че отишли двама братя и я хванали единия за едната ръка, другия за другата и на нея така сълзите й така текли, че не може да прави движения.
Това е Белева. Тази не знам, не мога да я позная, тази коя е. Това е старата София Попова. Отпред, нали? Знаете ли, тази старата Попова, която, като пеехме нещо я караше, тя правеше движения, чували ли сте за това?
Вижте, когато почвахме да пеем, нещо я караше и тя правеше движения с ръцете си, нагоре-надолу, вече някакви движения, които за нея бяха
характерни
, даже Учителят веднъж се смя със сълзи, като казваше, че отишли двама братя и я хванали единия за едната ръка, другия за другата и на нея така сълзите й така текли, че не може да прави движения.
Значи това е Попова. Тя ми е казвала, че Учителят я излекувал от рак. Сега повече не съм питала. И още нещо ще Ви кажа за нея. Убиват най-малкия й син на фронта и тя отива при Учителя и плаче, че изгубила Тодор.
към текста >>
78.
153. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
А Учителят е казал, когато стане недоразумение в Школата, от какъвто и
характер
да бъде, виновникът трябва да си замине.
В.К.: Седи и слуша. И нищо не казва. Почват да се обаждат и други хора, странични, които изобщо нямат... Е.А.: Виж, най-напред не се обаждаха много хора. Но почнаха по-късно да се обаждат, защото като видяха, че Учителят мълчи, те си имаха разположение пък те да говорят и какво излезе. Излезе това, че стана една люта кавга в салона пред Учителя.
А Учителят е казал, когато стане недоразумение в Школата, от какъвто и
характер
да бъде, виновникът трябва да си замине.
Така е наказанието по законите на Школата. И Учителят със своята милост ще кажа, поема Той да плати разноските. Той да понесе страданието, за да не пострада някой от тях. След това Велеви се разсърдиха. В.К.: Той заболява от ангина ли, какво беше?
към текста >>
79.
159. НА БУЙНИЯТ КОН МУ СЛОЖИХА БУКАИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Аз, когато имах тая връзка с Любомир, понеже по
характер
той беше, така по-остър човек и по-груб и аз често плачех.
159. НА БУЙНИЯТ КОН МУ СЛОЖИХА БУКАИ В.К.: Чета от бележника си. Често плачех по различни поводи. Учителят ме среща веднъж и ми каза: „Ти плачеш за пауновите пера". Е.А.: Аха. Чакай да ти кажа, как е това.
Аз, когато имах тая връзка с Любомир, понеже по
характер
той беше, така по-остър човек и по-груб и аз често плачех.
И Учителят като ме срещна, излиза от гората така и вече ще си отива към къщата, спря се така, ама един хубав слънчев ден беше, пък аз идвам отдолу, от долния път и ме погледна така хубаво, разположено Учителят: „Еленке казва, знаеш ли защо плачеш? " И аз Го погледнах: „Не знам Учителю". „Ти плачеш, защото нямаш пауново перо". В.К.: Децата искат пауново перо. Е.А.: Виж какво, пауново перо, ама Той ми каза символно.
към текста >>
80.
160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
От такъв
характер
, а в това време Лулчев направи връзка с Мория.
Не съм казвала това, което говореше за Него, когато преживя съмненията си към Учителя. В.К.: В какъв смисъл съмнения, че това не е Учител? Е.А.: Не мога да ти кажа какви са вече, защото е доста отдавна. В.К.: Съмнения по отношение на самият Учител? Е.А.: Съмнение по отношение на Учителя и съмнение по отношение Учителя като Учител.
От такъв
характер
, а в това време Лулчев направи връзка с Мория.
В.К.: Сега точно тука е записано, че той имаше връзка с Мория и беше сложил двете картини. Така, как направи връзка с Мория? Чрез кореспонденция, или по вътрешен път? Е.А.: Не, по вътрешен път. Ще ти кажа какво му е казал Мория.
към текста >>
81.
168. НАСЛЕДНИЦИ, ПРОПОВЕДНИЦИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Казвам ти един случай така де,
характеризиращ
, затуй ти го казвам.
Стоя на мястото, оставям я да говори тя. Тя говори, говори, говори, каквото говори и си отиде. Аз не се мръднах от мястото си, но като си отиде, как добих такава смелост казах: „Учителю, сега като лъже, не съзнавали? " А Той ми каза: „Вярва си! " Ха, ха.
Казвам ти един случай така де,
характеризиращ
, затуй ти го казвам.
Вярва си тя. Значи тя вярва, че това, което казва е така. Ама, че не е така, не ми каза, че не е така Учителя на мене. Че пък и аз съвсем убедено казах. Значи вярва си, „Вярва си!
към текста >>
82.
172. ИЗКРИВЕНОТО СЪЗНАНИЕ И МАГНЕТИЧНАТА ОБВИВКА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Катя Зяпкова, тя си беше така, като
характер
.
Така се прехранваше. Ама Той е имал предвид, че ще си отиде по-рано и е разбирал това, за да ги осигури. И Маргарита я караше за добро, не за друго. И на Маргарита искаше да помогне. В.К.: А Катя Зяпкова?
Е.А.: Катя Зяпкова, тя си беше така, като
характер
.
Иначе не е била скандалджийка. Имаше една друга сестра, която на ул. „Опълченска" 66 се скрила под леглото на Учителя, за да роди от Учителя Христа. В.К.: Тя Балтова ли беше? Е.А.: Не Балтова, другояче се казваше, друга сестра.
към текста >>
Името му музикант-любител, но вижте това, че беше редовен, че идваше редовно на гимнастики и че все пак той имаше един
характер
така разположен беше и смешка ще направи, и приказка ще каже нещо, по повод нещо и така внасяше един дух в работата, което е вярно, говоря пред Господа.
Аз не съм чула. И като не съм чула, няма да го пиша. Е как ще го остави заместник. В.К.: Той беше станал и музикант. Е.А.: Музикант и немного добър, така посредствен беше.
Името му музикант-любител, но вижте това, че беше редовен, че идваше редовно на гимнастики и че все пак той имаше един
характер
така разположен беше и смешка ще направи, и приказка ще каже нещо, по повод нещо и така внасяше един дух в работата, което е вярно, говоря пред Господа.
Искам да кажа както е било и както съм го видяла, за да не бъде несправедлива към Симеонов. В.К.: Той беше женен за кого? Е.А.: За Цветана Гатева Симеонова. Тя беше художничка. В.К.: Цветана Симеонова.
към текста >>
83.
176. ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Ама от друг
характер
са.
Вътрешно е занесла и вътрешно е донесла. В.К.: Да дойдеш след ваканция и да те върнат обратно там. Е.А.: Те са отношения не наши. Те са от по-друг свят вече. В.К.: Друго измерение.
Е.А.: Ама от друг
характер
са.
Е.А.: Когато аз казах, че такъв човек мога да обичам, разбирах ли какво казвам? Аз го забравих веднага. Ама после. Има неща, които са трудно доловими, разбираш ли. Ние ги долавяме, живеем ги и така ни преминава времето.
към текста >>
84.
182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
В.К.: Всеки абонат на в-к „Живот" има право на един безплатен анализ за определяне на
характер
.
То съществува ли много или? Е.А.: Много кратко време. Може би не цяла година даже. В.К.: Тука виждаме някакъв цитат: „Природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си". Е.А.: Това е от Учителя.
В.К.: Всеки абонат на в-к „Живот" има право на един безплатен анализ за определяне на
характер
.
Значи той се опитва да създаде това...Е.А.: Виж какво, това е една история за брат Бертоли, защото той почва да го издава. Аз тогава не бях в много добри отношения с него. Не, не бяхме в съвсем лоши, не бях се разделила още. Той почва списанието, това вестника и го пише. Той можеше да пише.
към текста >>
85.
185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА
,
ТОМ 9
Честен
характер
, добра и внимателна природа.
Ще е чувствителна към по-висшите сили на природата и ще може да им бъде проводник. Ще се ползва много от помощта на приятели и чрез тях може да осъществи целите и амбициите си. Темпераментът й ще е доста високо акордиран, но ще умее да се контролира и рядко ще проявява гневът си. Слънце тригон със Сатурн. Ще притежава ред, предвидливост, организаторски, изпълнителски и дипломатични способности с морална устойчивост да доведе проектираното до успешен завършек, въпреки отлаганията и пречките.
Честен
характер
, добра и внимателна природа.
Искрена и справедлива в отношенията си с другите, но когато вярва, че известен курс на действие е прав никой не ще може да я отклони от него. Слънце квадрат с Юпитер. Ще обича т.н. „добри" неща на живота и ще проявява известна себичност в създаването си на удобства. Поради липса на правилни, здравни навици и достатъчно физически упражнения, циркулацията ще се замърси и има опасност от функционални разстройства и други страдания следствие замърсена, неподвижна кръв.
към текста >>
Оптимистичен, благороден, щедър
характер
.
Дава любов към дома и удобството, което може да се добие там. Показан е успех в живота особено в меркуриевите професии, като литература, стенограф, машинопис или в професии свързани с пътувания. Ще се изразява добре и може да стане добър лингвист или лектор. Ще е наклонна да вижда светлата страна на живота и при изпитания ще съумява да запазва бодър дух. Луна тригон с Юпитер.
Оптимистичен, благороден, щедър
характер
.
Добросърдечна и приятелски настроена към другите, чрез което ще спечели симпатиите им. Силен личен магнетизъм, високи идеали, богато въображение, филантропични наклонности. Има данни за общ физически и духовен успех в живота. Луна квадрат с Марс. Бърз импулсивен темперамент с наклонност понякога към прибързано и импулсивно изразяване и действие, което може да й причини доста скръб и безпокойства.
към текста >>
86.
6.Учителят живееше при несгоди и неудобства
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Това е сила на
характера
.
Когато влязъл Учителят го видял, случи се така, че аз бях близо до него и Учителят ми каза да ида и да кажа на този брат да дойде на масата на Учителя. Като му казах това, той трепна и отиде при Учителя. Веднъж един брат ми разказваше как той говорил и упреквал Учителя, защото дал съвет на едно негово близко същество /на този брат/ който той не одобрявал. Учителят пак не се защитил, като че ли е бил длъжен да се съобразява, когато дава съвет на някого, с мнението на другите. Учителят е изтърпявал упреците без да се защити.
Това е сила на
характера
.
Един от студентите-комунисти, които идвали да се хранят в нашия стол разказвал един случай за Учителя, на който той присъствал. Били сме на обяд. Хранели сме се и студентът е присъствал на този обед. Обедът бил почти завършен, когато дошли двама души от града. Спрели пред Учителя.
към текста >>
87.
7.Учителят проявяваше търпение
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Какво величие на
характера
, каква широта и благородство!
Тъкмо в такива случаи се виждаше както търпението му, така и благородството му, защото Учителят само премълчаваше. Когато простакът мислеше, че много знае и сам не може да разбере невежеството си. Такива случаи бяха по-редки в сравнение с това, което той претърпяваше от проявите на нашето несъвършенство и незнание. На това търпение аз съм се удивлявала и възхищавала. Той ни водеше в пътя на знанието с търпение и любов, като следеше развитието на всеки и само в критични моменти за някого го предупреждаваше и съветваше бащински, без да ограничи свободата му и пак го оставаше свободен, да постъпи според своите възможности.
Какво величие на
характера
, каква широта и благородство!
Около 20-те години на века, в Братството навлязохме доста млади хора, повечето студенти, които се интересувахме от духовните въпроси и търсехме много нещо в живота. По това време българското духовенство не отлъчи Учителя направо от църквата, а го обяви за самоотлъчил се. В същото време в обществото се носеха най-различни слухове за поведението на Учителя, приписваха му различни клевети и доноси. Дори правеха опит да го изправят пред съдебните власти. Завеждаха се следствия, всички от които се прекратяваха по липса на доказателства.
към текста >>
Да те хулят, да те клеветят, да ти приписват престъпления пред цял народ и да можеш да кажеш: „Истината няма нужда от защита" - каква душевна чистота, каква сила на
характера
, както благородство и какво високо съзнание над всичко човешко.
Това бяха думи с много високо напрежение. По вътрешна сила както ги почувствувах, те ми напомняха Христовите думи, когато беше на кръста и каза: „Господи, прости им, защото не знаят какво правят! " Много рядко в беседите си, Учителят засягаше това, което се пишеше срещу него. При това той се спря само на положителната страна на въпроса. Бяха писали нещо срещу него във вестниците и той каза: „Сега не може да ме упрекнат, че съм ги подкупил, за да пишат за мене".
Да те хулят, да те клеветят, да ти приписват престъпления пред цял народ и да можеш да кажеш: „Истината няма нужда от защита" - каква душевна чистота, каква сила на
характера
, както благородство и какво високо съзнание над всичко човешко.
Пред това мога само да се поклоня с мълчание и смирение.
към текста >>
88.
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ
,
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)
,
ТОМ 9
Е.А.: Той е така много
характерен
случай.
В.К.: А този случай тя ти го разказва? Е.А.: Тя го разказва, да. В.К.: Този случай за нея се отнася. Е.А.: За нея се отнася, ама тука разказвала ли съм го? В.К.: Разказала си го.
Е.А.: Той е така много
характерен
случай.
В.К.: За матурата. Е.А.: За матурата и такова за послушанието. В.К.: Значи за Гена Папазова. Е.А.: Тя се завръща в Търново с ужас. Тя се завръща с ужас, щото как ще каже на родителите си, че пропуснала срока за матурата?
към текста >>
89.
07.Когато 60 години ме делят
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Разказвал ми е различни случки, но един случай ми направи силно впечатление, заради
характера
му.
За тези преживявания с никого не споделих, освен с него. При срещите ни всеки споделяше това, което е преживял, което е опитал. Било за връзки, които е имал, било други някакви опитности. Той ми разправи една история от ранната си възраст. Като млад офицер и имал връзка с разни момичета.
Разказвал ми е различни случки, но един случай ми направи силно впечатление, заради
характера
му.
Разказа ми, че едно момиче се влюбило в него, то живеело във Видин, а той е бил поручик или подпоручик в Самоков. За да се срещнат, той в събота следобед, когато се освобождавал от службата, от Самоков отивал в София и оттам вземал влака за Видин. Срещал се с нея и на другия ден се връщал в Самоков. Не ми беше ясно как е успявал да прави това, но казваше, че го е правил. След време са се разделили.
към текста >>
90.
08.През един зимен ден
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Бях спокойна, никакви смущения нямах, нито желания от подобен
характер
.
Разбира се, аз му вярвах всичко, което ми казваше и не разбирах защо прави това. И тук съм сбъркала, че не съм го попитала защо го прави. Всъщност, когато ми е говорел, че не спи при жена си, той е искал да ме заблуди. Отпосле се убедих в това абсолютно. Тогава аз нямах нито желание, нито мисъл за такова нещо.
Бях спокойна, никакви смущения нямах, нито желания от подобен
характер
.
Силно беше само желанието ми да го виждам и да се срещам с него. Почти при всяко идване той правеше опити за близост, аз бях сдържана и нищо не трепваше у мене. Един път ми каза: „Щом като обичаш, трябва да дадеш всичко". Това изказване намали моята съпротива, аз го обичах, не мислех да се женя, но и не знаех как вече да се съпротивлявам. Дори си помислих: „То сигурно ще бъде само веднъж".
към текста >>
91.
14.Около убийството на жена му
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Този път води към духовно издигане, към облагородяване на
характера
, към изработване на добродетели, които освобождават човека от обикновеното разбиране на живота.
От това се вижда, че Любомир е работил с методи, които Учителят не е одобрявал. Това аз не можах да разбера. Когато съм отивала при него, съм го заварвала много често да чете някое от томчетата на Учителя. Не знаех, че той все пак поддържа идеята си, че не иска да се впряга в Учителювата кола, както ми беше казал веднъж. На това негово разбиране аз се противопоставих, защото за мене по-хубав и по-прав път от този, който Учителят ми сочеше, няма.
Този път води към духовно издигане, към облагородяване на
характера
, към изработване на добродетели, които освобождават човека от обикновеното разбиране на живота.
Повдигат съзнанието му за по-чист и смислен живот. Любомир ми каза, че той иска да бъде свободен дух, да не се свързва с школата на Учителя. Като го виждах така ревностно да чете беседите мислех си, че ще промени мнението и разбирането си. Аз никак не разбирах каква свобода иска да има, какво може да го ограничава в учението. Да работи човек за разширение на съзнанието си, за издигането си на по-високо ниво, да работи за облагородяването на характера си, за придобиване на добродетели, какво по-хубаво от това, какво може да ограничава човека?
към текста >>
Да работи човек за разширение на съзнанието си, за издигането си на по-високо ниво, да работи за облагородяването на
характера
си, за придобиване на добродетели, какво по-хубаво от това, какво може да ограничава човека?
Този път води към духовно издигане, към облагородяване на характера, към изработване на добродетели, които освобождават човека от обикновеното разбиране на живота. Повдигат съзнанието му за по-чист и смислен живот. Любомир ми каза, че той иска да бъде свободен дух, да не се свързва с школата на Учителя. Като го виждах така ревностно да чете беседите мислех си, че ще промени мнението и разбирането си. Аз никак не разбирах каква свобода иска да има, какво може да го ограничава в учението.
Да работи човек за разширение на съзнанието си, за издигането си на по-високо ниво, да работи за облагородяването на
характера
си, за придобиване на добродетели, какво по-хубаво от това, какво може да ограничава човека?
Учението дава възможност на човека да се възвиси. То дава знания и методи да се освободи човек от всички недъзи и несъвършенства, от всички лоши навици. Освобождава го от заблуди. Ако човек приложи това учение, той може да дойде до ангелско състояние. Какво искаше Любомир повече, не можех да разбера.
към текста >>
92.
02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способости, на
характера
и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скрития вътрешен живот.
Той притежава една крайно развита сензитивност. В неговите ръце тъй наречената „магическа пръчка", с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и каменовъглени залежи, действува като един много чувствителен интрумент. Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г. Л. Лулчев миналата година вестник „Живот" може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи.
Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способости, на
характера
и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скрития вътрешен живот.
Но г. Лулчев не само може да „чете" тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновенно, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с „Духовно ръководство", може да бъде в общение в известни моменти. За характера и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказание от страна на г. Л. Лулчев и то тъй, както ги намираме подробно описани в поменатия по-горе в-к „Живот", Бр. 4. Предсказвача, за когото се говори в разказа по-надолу е г.
към текста >>
За
характера
и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказание от страна на г. Л.
В редактирания от г. Л. Лулчев миналата година вестник „Живот" може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи. Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способости, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скрития вътрешен живот. Но г. Лулчев не само може да „чете" тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновенно, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с „Духовно ръководство", може да бъде в общение в известни моменти.
За
характера
и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказание от страна на г. Л.
Лулчев и то тъй, както ги намираме подробно описани в поменатия по-горе в-к „Живот", Бр. 4. Предсказвача, за когото се говори в разказа по-надолу е г. Лулчев, действието се развива в чифлика „Минкова махала" на бр. Харитеви, а самите предсказания се отнасят до г-ца Райна Михайлович, секретарка на г. Чепрашиков, самоубила се отпосле във Виена и до г-ца Ченгелиева, учителка.
към текста >>
93.
РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -2
,
НА ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА БЕ ИЗПРАВЕН ДЪНОВИСТЪТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ - БЪЛГАР
,
ТОМ 9
Занимавал се бях с окултните науки, с познаването на
характера
по чертите на ръцете, по физиономията, по почерка, по звездите и пр.
- Значи, казва председателят, царят ви е питал, вие сте си казвали мнението и той го е възприемал? - Е, да, отговаря подсъдимият. След това той разказа кога се запознал за пръв път с цар Борис, първата му среща с него, както и за честите му срещи през последните години. - Имах, започна подсъдимият, един приятел на служба в двореца, който ме викаше от време навреме на разговори. Аз влязох в братството на Дънов през 1919 год.
Занимавал се бях с окултните науки, с познаването на
характера
по чертите на ръцете, по физиономията, по почерка, по звездите и пр.
Този мой приятел в двореца се съвещаваше често пъти по някои въпроси с мен. Един ден той ме повика и разговаряхме по някакъв доста важен въпрос. Аз си казах мнението ясно и определено. После узнах, че тоя ми разговор е бил слушан от царя по телефона, тъй като моя приятел оставил слушалката на телефона без аз да забележа. - Кой е този ваш приятел?
към текста >>
94.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Може би от интимен
характер
така.
Е.А.: Посланието Учителят го е държал, но Той заявява, че Той го казва, а Той е изразител само на това послание, а то е дадено от друго духовно същество, от Ангел Елохил. Но то не е напечатано. Не, само на пишеща машина го имаме всички. Не е напечатано. Сигурно ще трябва да се напечати.
Може би от интимен
характер
така.
В.К.: На вас правил ли е френологична карта? Е.А.: Не. Той, когато свършил с изследванията оттогава мисля, че никому не е правил. На Савка е правил, когато е била малка. Щото тогава Той се е познавал с майка й, били у тях и им направил изследване.
към текста >>
95.
II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Ония пък от беседите и лекциите, които имат личен
характер
Учителят не е оставял да бъдат напечатани.
Е.А.: Значи: Отпечатват се грешките на едната, носи се втора коректура, Паша ги проверява още един път и после още един път. Три пъти това се проверява, за да няма печатни грешки. Учителят пък иска в същото време Паша да чете Нему приготвените за печат беседи. Тя ги четеше или когато ги е написала в ръкопис или пък когато на шпалти й ги носеха като коректури. Аз не съм присъствала на тази работа на Паша, но Паша ми е разказвала, че като чете готовата беседа за печат Учителят внася някои промени като е казал известни неща да не се печатат.
Ония пък от беседите и лекциите, които имат личен
характер
Учителят не е оставял да бъдат напечатани.
В.К.: Личен характер за учениците. Е.А.: В тази работа Той е дал някои наставления на Паша, които впоследствие тя е трябвало да прилага. Веднъж, в първата година на Общият клас Учителят държа една строга беседа, в която Той не одобряваше работата на учениците, нито начинът по който изпълняват задачите, които ни дават в клас, както трябва. Също Учителят намираше, че вътрешната работа, която всеки ученик трябва да изпълнява не отговаря на изискванията на школата. Естествено, че Паша си взема бележка от това, което Учителят изключва да се печати.
към текста >>
В.К.: Личен
характер
за учениците.
Три пъти това се проверява, за да няма печатни грешки. Учителят пък иска в същото време Паша да чете Нему приготвените за печат беседи. Тя ги четеше или когато ги е написала в ръкопис или пък когато на шпалти й ги носеха като коректури. Аз не съм присъствала на тази работа на Паша, но Паша ми е разказвала, че като чете готовата беседа за печат Учителят внася някои промени като е казал известни неща да не се печатат. Ония пък от беседите и лекциите, които имат личен характер Учителят не е оставял да бъдат напечатани.
В.К.: Личен
характер
за учениците.
Е.А.: В тази работа Той е дал някои наставления на Паша, които впоследствие тя е трябвало да прилага. Веднъж, в първата година на Общият клас Учителят държа една строга беседа, в която Той не одобряваше работата на учениците, нито начинът по който изпълняват задачите, които ни дават в клас, както трябва. Също Учителят намираше, че вътрешната работа, която всеки ученик трябва да изпълнява не отговаря на изискванията на школата. Естествено, че Паша си взема бележка от това, което Учителят изключва да се печати. В тези лекции Учителят е оставил да се напечатат само ония положения, които били общи.
към текста >>
96.
III. КАК СЕ ПОДГОТВЯШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЕЧАТ?
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Ние трите бяхме с различни
характери
, от различна обществена среда.
Той и трите ни е приел да помагаме за изработване на Словото Му. Естествени бяха грижите и вниманието, които ни даваше. Той беше най-добрият работодател, който човек може да има някога на земята. Оставяше ни свободни да работим със съзнание, без каквото и да е ограничение или изисквания. Той държеше ние съзнателно да работим и това всяка една от нас правеше според своето вътрешно разбиране и разумно употребяване на свободата, която Той ни даваше.
Ние трите бяхме с различни
характери
, от различна обществена среда.
Пък дори и народностно различни. Паша беше рускиня по баща и по майка българка. Савка беше по майка германка, а баща македонец. Аз бях македонка по баща и по майка, за което Паша често се шегуваше като ми казваше „чистокръвна македонка". В.К.: Вие как се възприемате сега, като българка или като македонка дошла в България?
към текста >>
97.
IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Разликата в отношенията ни произлизаше от индивидуалността на всяка, а
характера
й от нейното вътрешно устройство.
Учителят със своите посещения прочистваше атмосферата, проветряваше я и като слънчева светлина и топлина прогонваше мъглите от умовете ни. Не може да не е имало някакви недоразумения. Учителят нямаше еднакво отношение към нас. Към трите имаше различно отношение. Но беше еднакво отзивчив към нуждите на всяка една.
Разликата в отношенията ни произлизаше от индивидуалността на всяка, а
характера
й от нейното вътрешно устройство.
Това различно отношение на Учителя към учениците Му аз го видях още в самото начало. Още в първата година от поведението на Учителя и отношението Му към мене, вътрешно разбрах и почувствах, че Учителят има еднаква любов към мене, както и към другите. Аз имах вътрешна убеденост в това. Тази моя убеденост ми помогна много, за да не се смущава сърцето ми от това, как Той постъпва към другите от видимостта на Неговото поведение. Учителят не е говорил никога за своята обич към никого, към когото и да е.
към текста >>
98.
VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Характерното
за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше в дълги и сложни изречения, периодична реч.
Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане. Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки. Той говореше както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: „Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя за него говоря".
Характерното
за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше в дълги и сложни изречения, периодична реч.
При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч на Учителя. По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта. Естествено, че при такава работа Словото добива друга форма. Става по-другояче нюансирана мисълта.
към текста >>
Вярно е, че има беседи, заглавията на които не са така ясно свързани със съдържанието, но това често произлизаше от
характера
на самата беседа.
Ние виждахме как Учителят избира заглавията и после и ние така правехме. Така определяхме заглавията и на отделните лекции. Когато ставаше въпрос да се даде заглавие на томче, тогава най-често се поставяше заглавието на първата беседа от лекциите. Имаше лекции и беседи от текста, на които беше трудно да се определи най-същественото, Учителят е засегнал повече въпроси. Тогава се взимаше тази мисъл, която изпъква най-ясно.
Вярно е, че има беседи, заглавията на които не са така ясно свързани със съдържанието, но това често произлизаше от
характера
на самата беседа.
Случвало се е Учителят със започването на беседата Му или лекцията да каже: „Днес ще говоря на тази тема! " и тя се взимаше за заглавие.
към текста >>
99.
XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
От нас няма дг се изисква да загубим своята индивидуалност и
характерност
като отделни личности и общества.
Учителят Днес, в това изключително време, когато отделната личност и отделните народи са оградени до най-възможната висока степен със стените на егоизма, когато взимната вражда е взела максимални размери, дълг се налага на ония събудени човеци братя, приели Бога за върховен Господар и Любовта за едничък закон, да си подадат ръка и задружно се опитат да дадат с разумно слово и пример своята помощ. А между човеците на земята ще трябва да дойде братското разбирателство та да се премахне онова, което днес тежи между нас - хората с духовно светоразбиране. Слънцето сутрина огрява най-напред най-високите върхове и тия които живеят там най-добре знаят, че едно е световното слънце. Догмите, сектанството, анатизма, които сковават свободната мисъл, трябва да отстъпят мястото си на широкото, свободно разбиране, имащо в основата си Божествената Любов. Времето за подобно братско единение между отделните духовни течения.
От нас няма дг се изисква да загубим своята индивидуалност и
характерност
като отделни личности и общества.
Няма да заставаме на някакви измислени човешки платформи, защото това е несвойствено на свободните хора и неизгодно за нашите задачи. Напротив, онова, което дава нашата украска като толстоисти, вегетарианци и Ученици на Бялото братство, теософи, евангелисти адвентисти и пр. е красиво и необходимо даже при днешните условия. Единствено важно за днешния момент и епоха е еднаквостта, която имаме в схващането си по най-жизнените и кардинални въпроси на живота, а именно въпросите за насилието, братството, мирът и Любовта. Това е най-широката наша база и най-съществената ни платформа.
към текста >>
Ще се разгледат и някои
характерни
въпроси из областта на новото изкуство. IV.
II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически-жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогномия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото, като гадателни изкуства, а днес - третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека. III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи -стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време.
Ще се разгледат и някои
характерни
въпроси из областта на новото изкуство. IV.
Вести за духовния живот в България и странство. V. Книгопис - Сведения за важни съчинения разглеждащи живота в светлината на новия опит и новата мисъл. Списанието ще излиза всеки месец (освен юли и август) в обем две печатни коли, голям формат, започвайки от януари 1931 год. Годишен абонамент 80 лева предплатени. Който запише 5 абоната получава една годишнина безплатно.
към текста >>
100.
XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Целите му ще бъдат: оставайки непричастен в инициативата на каквито и да било предприятия, било от общ или от частен
характер
в Братството, в кръга на чисто просветното и то специално книжовно дело, да подпомагам това братско начинание в пътя на реализирането му със средствата, които ще се втичат в касата от всички доброволни вноски, отстрана на братята и сестрите и от възможните приходи от самото дело.
За нуждата от просветен фонд се доста говори на младежкия събор, тая година и вярвайки, че представителите на всеки град са осветлили по тоя въпрос останалите братя и сестри в провинцията, не ще излагаме надълго причините и обстоятелствата, които го създадоха и целите, които ще се преследват с него, а само бегло ще ги очертаем. 1. По обстоятелствата, които го създадоха: липсата на сплотеност при просветната работа в цялото братство, което обстоятелство препятствува за бързото и ясно ориентиране в посоките на общия идеал и впоследствие за последователно формиране на един общ по принцип мироглед, базиращ се на тоя идеал. Причините за това са вътрешни и външни. 2. В стремежа си да намали по възможност до минимум влиянието на тия причини, които са често и от материално естество, Братството, чрез представителите си, основа просветен фонд, който за чисто външни удобства, носи името „Просветен ф. „Житно зърно" оставайки си обаче независим от това последното. 3.
Целите му ще бъдат: оставайки непричастен в инициативата на каквито и да било предприятия, било от общ или от частен
характер
в Братството, в кръга на чисто просветното и то специално книжовно дело, да подпомагам това братско начинание в пътя на реализирането му със средствата, които ще се втичат в касата от всички доброволни вноски, отстрана на братята и сестрите и от възможните приходи от самото дело.
Не ще и съмнение, че една от най-важните цели ще бъде подпомагане по възможност по-бързото излизане на съборни книжки, беседи, брошури и пр. За да се улесни технически както оформяването и засилването, тъй и правилното функциониране на този фонд и поставянето му на разположение на всяка благородна инициатива в просветния път, биде избран по общо съгласие на събора подходящ касиер, а Младежкия клас в София, от своя страна избра Просветен комитет от трима братя и три сестри. Както биде вече уговорено на събора, всеки град - център си избира местен касиер, който ще има грижата, след като събере вноските от околията си, всеки три месеца да ги внася на централния касиер, брат Жечо П. Жеков в София. За да може веднага да почне да функционира и да могат да бъдат посрещнати някои основни и от първостепенна важност нужди, необходимо е, както се казва на събора, първата вноска да постъпи по възможност веднага.
към текста >>
Досегашният начин на отпечатване беседите и лекциите на Учителя е съпроводен с редица трудности от материален
характер
, които си имат своето обяснение, но това не може да бъде предметна настоящето.
Беседата „Бъдещото верую на човечеството" Също може да се дават и на външни хора. * * * I 6. София, 9 ноември 1928 г. До братята ръководители на кръжоците Любезни брат, Напоследък една група братя взеха присърце разрешението на жизнения въпрос относно нашата книжнина, нейното отпечатване и разпространение на по-евтина цена. След като разгледахме съвместно този въпрос, нам се възложи да ви съобщим следното.
Досегашният начин на отпечатване беседите и лекциите на Учителя е съпроводен с редица трудности от материален
характер
, които си имат своето обяснение, но това не може да бъде предметна настоящето.
Ето защо обмисли се един по-съвършен начин за обзавеждане на цялото книгоиздателство на Братството ни, който начин сега споделяме с Вас. Заключението, до което се е достигнало по този въпрос след дълго обмисляне е следното: Там дето има наши братства може да се отдели за Господа известно количество земя (няколко декара или повече). Всичката работа по нея: оран, сеитба, жетва, вършитба и пр. ще се работи от братството. С приходите ще могат да се задоволят няколко нужди: на първо място може да се подкрепи фонд книжнина /Срещу което могат да се пращат безплатно лекции и беседи в този град или село/; с друга част може да се подкрепи развоя на братската печатница, която е във връзка с изданията ни и други общобратски нужди; останалата част може да се употреби за някои местни нужди на братството.
към текста >>
НАГОРЕ