НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
14
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
14
:
147
резултата в
99
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
145. Двата живота на двамата господаря
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Вида и
характера
на противоречието, формата и съдържанието на изпитанието, показват докъде беше достигнал посвещавания - Андрей.
Според единият почука с чувство на грешник, който чука на адовата врата, а според новия живот, почука на света обител. Кучето скочи и втурна се към стъпалата, блъсна се в края на палтото му и от страх го захапа! То виновно, още по-силно заквича и избяга. Тази случка е много плодовита на размишления, и много богата като символ. Тя може да се вземе като първи стъпки към посвещение, най-елементарна форма на посвещение, станало в естествена обстановка и под режисурата на самия живот.
Вида и
характера
на противоречието, формата и съдържанието на изпитанието, показват докъде беше достигнал посвещавания - Андрей.
Всичко, което стана пред вратата на Христовата колиба с Андрей, може да се прецени още и като предзнаменование, поличба, че Андрей ще има много страдания, противоречия и страхове като влезе вътре!...
към текста >>
2.
148. Главата, лицето, образът на Любомир Христов Лулчев
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
[*1934 година -15 години -1919 година.] Още тогава Учителя започна извайване на
характера
му.
148. ГЛАВАТА, ЛИЦЕТО, ОБРАЗЪТ НА ЛЮБОМИР ХРИСТОВ ЛУЛЧЕВ Бяха изминали 15* години от онази съдбоносна, мразовита януарска сутрин, когато младия и напет офицер Христов прекрачи прага на ул. „Опълченска” 66.
[*1934 година -15 години -1919 година.] Още тогава Учителя започна извайване на
характера
му.
Материалът беше твърд, груб и неподатлив на обработване. Но под длетото, чука и мъдростта на Учителя, отхвъркнаха първите открехи, почнаха да се очертават като в дрезгавина линийте на доброто, благородството, вярата, надеждата, любовта... Лицето на Христов се закръглява, правите електрични линии ставаха магнетични, острите ъгли се изравняваха... Изведнъж, като из ъгъл, Христов застана с целия си ръст пред Андрей! Той се уплаши, дръпна назад и сви, като да се предпази да не бъде ударен! И загледа го с прикован поглед отдолу, както се гледа висок връх. Гърбът и гръбнака на Христов още стърчаха изправени, той приличаше на расов жребец.
към текста >>
3.
153. Монолог за заекващият Мойсей
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Дългото робство беше ударило дълбок и с нищо неизлечим печат върху целокупното същество на еврейския народ, деформирало беше
характера
им по непоправим начин, направило ги страхливци, лицемери, подлеци, продажници, доносници и доволници, протестиращи, роби, робски души!...
Това не е слабост, нито случайност, още по-малко каприз на великия водач. Тъкмо напротив - дело с дълбок замисъл! И показва, че Мойсей основно познава душата и нейните закони - законите, които движат и управляват народите, причините, които ги отклоняват от правилния път на развитие. Знае лек за раните, предизвикани от това отклонение, знание за създаването на един велик народ. Народът за него е живата глина, а той заекващия Мойсей - неговия гениален ваятел, който всред пясъците на пустинята вая богоизбрания народ... богочовека.
Дългото робство беше ударило дълбок и с нищо неизлечим печат върху целокупното същество на еврейския народ, деформирало беше
характера
им по непоправим начин, направило ги страхливци, лицемери, подлеци, продажници, доносници и доволници, протестиращи, роби, робски души!...
Защото какво е душата без свобода, и човек без добродетели - нищо! Мойсей знаеше, че народът е изхабен, и затова не бива с него да влезе в Обетованата земя. Такъв народ, където и да отиде, навсякъде ще занесе душевната си нищета! Тъкмо затова, гениалният водач води своя народ из пустинята на зигзаги цели 40 години - в пустинята да измре всичко родено, и живяло в робство! И най-важното - новото поколение, което е родено, живяло, възпитано и калено в суровите и тежки, но здрави и възпитателни условия на пустинята - свободно и волно да наследи Обетованата земя.
към текста >>
Характерът
, волята, знанието, интелигентността... на Мойсей изпъкват още по-релефно и ярко блестят, като се има предвид, че той води най-упорития и при най-тежки условия - еврейският народ!...
- МАГ ОТ ВИСОКА КЛАСА! Отлично познава скритите сили на природата! Душевед, лечител, икономист, историк, законодател - той е водач, който всичко може, и който е всичко за своя народ! Написаната от него история на еврейския народ, е свещена история на християнските народи. Неговата могъща личност е като гранитен паметник, издигнат сред пустинята, който сочи пътя на богоизбрания народ.
Характерът
, волята, знанието, интелигентността... на Мойсей изпъкват още по-релефно и ярко блестят, като се има предвид, че той води най-упорития и при най-тежки условия - еврейският народ!...
към текста >>
4.
172. В служба на Бялата ложа
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Интересно е, че в
характера
ми има много турски черти - добави Андрей.
И когато съм се родил, циганката дошла у нас, и маминка й дала една златна турска лира. Христов почна да се смее, и като на шега каза: - Щом си купен със златна турска лира, показва, че си ценен, скъп и щом лирата е била турска, показва, че си бил турчин. - Не Ви разбирам! - нервно възрази Андрей. - Ще разбереш, не бързай.
- Интересно е, че в
характера
ми има много турски черти - добави Андрей.
А Христов почна още по-високо да се смее! В този миг Андрей се сети защо беше дошъл, и забрави за какво говореше. - Христов, който го наблюдаваше внимателно, за да се сети, го запита: - Баща ти не напусна ли майка ти? - Не - му отговори, като си мислеше да му заговори това, за което беше дошъл. - Само това ли имаш интересно в детството си?
към текста >>
5.
173. Библията е едно законодателство - по-висше от законодателството на всека една държава
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Разбира се, за моите заключения това не ми са единствените основания, аз имам още и други основания, но от съвсем друг
характер
, към които Вие нямата отношение, затова не Ви говоря за тях.
И Рахил, може би преди 3 000 години, също се моли да роди момче. И двете майки се молят да имат момчета - и двете имат момчета, и двете кръщават момчетата си с името Дан. И пак случайно ли, че този Йордан е наричан Аню - Андрей, и Христос като Андрей го призовава за Свой ученик, и тази същата личност, независимо от поводите си, идва да търси Учителя?... Всичко това според Вас съвпадения и широки обобщения ли са? В Археологията по един единствен зъб, по една намерена кост от едно допотопно животно, възстановят цялото животно, защо и аз по толкова много „съвпадения”, „случайности”, да не мога да направя моите заключения?
Разбира се, за моите заключения това не ми са единствените основания, аз имам още и други основания, но от съвсем друг
характер
, към които Вие нямата отношение, затова не Ви говоря за тях.
Андрей идва при мене, защото е закъснял в пътя. След преражданията си като Дан... и Андрей - ученик Христов, той се е отклонил от правия път, бил пленен от Черната ложа и изостанал назад в пътя си! Сега Учителя идва и дава нов тласък на всички изостанали. Както децата, за да учат, свързват уроците с игри, по този начин ги карат да учат, същото е и с възрастните. Ръководителите им използват съответните на съзнанието им стимули, да ги накарат да учат.
към текста >>
6.
195. Госпожица от двореца донася подаръци за Нова година
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Госпожицата познаваше
характера
на Христов много добре, че той не търпи възражения и още по-малко убеждаване, затова даде знак на служещите да тръгнат след нея с подаръците за Учителя.
- Камиона е на шосето - отговори тихо и кротко един от служителите. - Занесохте ли на Учителя? - запита Христов госпожицата. Тя разбрала едва сега пропуска си, съобрази и отговори: - И за Него има - като си мислеше да Му занесе един сандък с подаръци, определени за други дворцови хора. Христов я изгледа въпросително, и сериозно и каза: - Този занесете на Учителя!
Госпожицата познаваше
характера
на Христов много добре, че той не търпи възражения и още по-малко убеждаване, затова даде знак на служещите да тръгнат след нея с подаръците за Учителя.
Но след няколко крачки, обърна се и с пресилена усмивка каза: - На господин Христов, Негово величество лично постави един грамаден портокал в сандъка, и ми каза да Ви го дам от ръка. Христов се зарадва, както много отдавна не беше се радвал! Това значеше, че царя не му се сърдеше! До тук беше добре, но по-нататък, дали щеше да изпълни съвета му или не, не знаеше, пак оставаше една загадка. И с пренебрежение каза: - Не, всичко занесете на Учителя.
към текста >>
7.
199. Учителят говори както Бог говори. Говорът на Бога, това е природата
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
- Каза тя с
характерното
за Христов ударение на „а”, и веднага излезе.
Христов го погледа, затвори си очите и като ги отвори, постави го отпред на бюрото си. После извика: „Детка! ” Тя веднага дойде, и той й подаде втория портокал от кесията: - Този портокал Учителят ти изпрати за Новата година! - Тя се усмихна радостно, подаде си ръката като паничка, в която той го постави. - Благодарим!
- Каза тя с
характерното
за Христов ударение на „а”, и веднага излезе.
Андрей я видя като мадона. Христов я гледаше в гърба, а Андрей си мислеше: „Влюбен е в нея като младеж! ” Христов отново бръкна в кесията и извади последният и най-малък портокал, подаде го на Андрей и каза: - Както виждаш, Учителя и за тебе се погрижил! За Новата година ти изпраща този портокал. Андрей си изправи лявата ръка като паничка, както Детката, по същия начин се опита да каже „Благодарим!
към текста >>
8.
220. Писателят трябва да бъде великата съвест на човечеството
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Веднъж на една своя сказка предложи, който иска да излезе, за да му определи публично
характера
.
Това е писано на 114 страница. Виждаш ли сега колко по-гениален е Петър Дънов от господин Попов, който Го признава? За Андрей не оставаше нищо друго, освен да приеме Учителя, защото според него Попов беше най-учения човек в техния град. - Господин Попов не лъже, щом казва, така е! Той много добре познава хората.
Веднъж на една своя сказка предложи, който иска да излезе, за да му определи публично
характера
.
Много граждани и ученици излязоха. На всички без изключение, с удивителна точност определи характерите, определи и професиите, в които могат да успяват. На учениците каза кои предмети им се отдават. Но казваше само положителните качества и доброто. - Видя ли, че и той е бил за доброто?
към текста >>
На всички без изключение, с удивителна точност определи
характерите
, определи и професиите, в които могат да успяват.
За Андрей не оставаше нищо друго, освен да приеме Учителя, защото според него Попов беше най-учения човек в техния град. - Господин Попов не лъже, щом казва, така е! Той много добре познава хората. Веднъж на една своя сказка предложи, който иска да излезе, за да му определи публично характера. Много граждани и ученици излязоха.
На всички без изключение, с удивителна точност определи
характерите
, определи и професиите, в които могат да успяват.
На учениците каза кои предмети им се отдават. Но казваше само положителните качества и доброто. - Видя ли, че и той е бил за доброто? - Христов му говореше и прелистваше „Етични проблеми”, и на една страница зачете: „През месец януари 1918 г., ние се допитахме до едно лице, което бе посетило Петър Дънов през декември 1917 г., дали последният е говорил пред него по въпроса за края на войната. Ние чухме с удоволствие, че мирът щял да се сключи на 3 март 1917 г.”* [* Виж „Изгревът”, т.
към текста >>
9.
224. Болестите и противоречията връзват хората. Има връзка между физическия и духовен глад
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Важен, макар и отрицателен метод в творческата работа на Христов над
характерите
на тези, които идваха при него да ги лекува и да им разрешава противоречията беше, да създаде в тях условия да го критикуват, което използваше естествено създадените такива, или ги създаваше - те, за да проявят своето „знание” да го критикуват, което според него беше причината за техните болести и противоречия и да го потърсят.
224. БОЛЕСТИТЕ И ПРОТИВОРЕЧИЯТА ВРЪЗВАТ ХОРАТА. ИМА ВРЪЗКА МЕЖДУ ФИЗИЧЕСКИЯ И ДУХОВЕН ГЛАД Христов се поколеба да обясни на Андрей, защо не го нахрани добре.
Важен, макар и отрицателен метод в творческата работа на Христов над
характерите
на тези, които идваха при него да ги лекува и да им разрешава противоречията беше, да създаде в тях условия да го критикуват, което използваше естествено създадените такива, или ги създаваше - те, за да проявят своето „знание” да го критикуват, което според него беше причината за техните болести и противоречия и да го потърсят.
По този случай той често обичаше да казва: „Болестите и противоречията връзват хората, както те връзват злите кучета, за да не хапят! Аз ги развързвам, и почувствали се свободни те първия, когото захапваха, бивах аз! После им светваше да видят истината, че не били прави”. И после винаги, когато виждаха в него неща, с които не бяха съгласни, вече не бързаха да критикуват, а допущаха, че не са прави - не разбрали, не видели добре..., потърсваха положително обяснение и изчакваха края. Друг път пък, когато им говореше явни за тях парадокси, те допущаха, че са възможни и опитваха се да си ги обяснят със знанията, които имаха или най-важното, не търсеха парадоксалността във фактите, още по-малко в Христов, а търсеха я в своето ограничено знание и виждане.
към текста >>
10.
230. За кого трябва да се ожениш
,
II. В колибата на Христов
,
ТОМ 33
Хората, които идваха при Христов, колкото да бяха като кривоъгълни, остроъгълни и неправилни форми,
характери
, той като добър майстор зидар, който строи с недялани камъни, намира мястото на всеки камък в градежа си.
230. ЗА КОГО ТРЯБВА ДА СЕ ОЖЕНИШ Христов слушаше разказите му, и го сравняваше с главния герой на своята трилогия „С Христа” - Генко Орлето. Андрей беше един действителен Генко.
Хората, които идваха при Христов, колкото да бяха като кривоъгълни, остроъгълни и неправилни форми,
характери
, той като добър майстор зидар, който строи с недялани камъни, намира мястото на всеки камък в градежа си.
Христов всичко, което съществуваше, поставяше на съответното му място, осмисляше го, като се ориентираше от нещата в природата. Не само това, но той това правеше и със собствените си мисли, чувства и постъпки. Андрей се сети нещо друго, и спонтанно запита: - Колко е часа? - Христов му посочи часовника на бюрото, защото по принцип не изпълняваше чужди воли. - Пет е, а в шест и половина имам среща.
към текста >>
11.
246. Хората ежеминутно нарушават законите на природата, а после искат абсурдното - да бъдат щастливи!
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Ако приемем за достоверно, че са само 5 000 души, Андрей беше извадил заключенията си за 5 000 дъновисти, за техния живот, идеи,
характер
... само от един, единствен - Христов.
246. ХОРАТА ЕЖЕМИНУТНО НАРУШАВАТ ЗАКОНИТЕ НА ПРИРОДАТА, А ПОСЛЕ ИСКАТ АБСУРДНОТО - ДА БЪДАТ ЩАСТЛИВИ! Относно броя на дъновистите в България има много и най-различни мнения, които се срещат в десетките политически книги, брошури, статии във вестници и списания. Самите дъновисти се наричат „бели братя” и мислят, че всички добри хора по света са бели братя и въпреки, че на всяка крачка в живота злото се натрапва най-брутално, доброто и добрите хора са повече и по-силни от злото и лошите хора, защото ако не беше така - злото би унищожило доброто, и злите хора биха унищожили добрите. Според тях хората стават все по-добри, въпреки, че ни се струва обратното. Според един софийски вечерен вестник, белите братя в България са 144 000 души, според друг вестник- 50 000 души.
Ако приемем за достоверно, че са само 5 000 души, Андрей беше извадил заключенията си за 5 000 дъновисти, за техния живот, идеи,
характер
... само от един, единствен - Христов.
При това, знаем и него колко познаваше. Всеки, който може да извади заключение за 5 000 души само от един единствен, и познаването на когото беше равно на непознаване, имаме пълно право да мислим, че е несправедлив. Мисленето и изказването на Андрей за Христов и дъновистите беше реален резултат от неговото гледане на света, резултат от целокупния му живот, който беше се изкривявал, деформирал в продължение на много години. Наистина, затова той можеше да се оправдава по много начини, което беше без значение за реалния резултат в живота. Защото понятията оправдание, случайност и несправедливост са нереални и човешки изобретения.
към текста >>
12.
253. Кой е изменникът и отстъпникът
,
III. Нощ на борба
,
ТОМ 33
Над улицата се носеше един
характерен
шум - смесица от пошли разговори, смехове, закачки и търкане на подметки по тротоара.
253. КОЙ Е ИЗМЕННИКЪТ И ОТСТЪПНИКЪТ „Пъстрата маса хора” бяха препълнили тротоарите на улица „Граф Игнатиев”, движеха се във всички посоки като мравки в мравуняк.
Над улицата се носеше един
характерен
шум - смесица от пошли разговори, смехове, закачки и търкане на подметки по тротоара.
Андрей пак вървеше по левия тротоар. Скоро беше изтласкан към бордюра, но и там не се задържа. Беше принуден да слезе на паважа, като недостоен вече член на „пъстрата маса хора”, изменник, отстъпник от нейните принципи, живот и идеали, който ял от забранения плод за „пъстрата маса хора”, който растеше на Изгрева. Пътя на Андрей вече беше определен - стръмните и недостъпни върхове на живота, за които на „пъстрата маса хора” не беше дори позволено да помисли! Андрей натоварен със снопчето дърва, кошницата с Новогодишните подаръци и главата му изпълнена с видяното и чутото при Христов и с конфликта между старото и новото, се довлече до улица „Три уши”, влезе в двора на една триетажна къща.
към текста >>
13.
257. Точността е колективно качество. Постигай целите си с изразходване на най-прости средства
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Христов натискаше различни клавиши и от душата на Андрей прозвучаваха красиви акорди, и твореше композицията -
характера
на Андрей.
По-добре ли е да умреш от глад? Живота ти е по-ценен от всяко мнение. - Аз пък чувствам обратното - Вашето мнение за мен е много ценно! Вие ще ме обичате повече, ако не ги похарча. -Добре, както искаш така мисли и прави.
Христов натискаше различни клавиши и от душата на Андрей прозвучаваха красиви акорди, и твореше композицията -
характера
на Андрей.
Тъкмо сега Андрей се сети да почне да обвинява Христов, както беше мислил по шосето. Но при това голямо доверие към него, невъзможно му беше, чувстваше, че ще развали това хубавото, което Христов беше създал! Христов влезе в стаята си, отвори прозореца, изсипа просото на птичките и бързо се върна, за да се възползва от благотворното действие на психологичните инжекции, които беше му бил, преди да беше изтекъл срока на действието им. - Заприказвахме се, увлякохме се и закъсняхме, закъсняхме! - завика той.
към текста >>
14.
267. Да бъдеш монарх
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Закон е: всяко нещо, което е свързано с удоволствие, като се повтори няколко пъти, става съставка на
характера
.
Наблюдавай се, и не го прави. Но да вървим, че времето изтече. - И погледна загрижено върховете на Витоша. От „Кумините” се издигаха пушеци до небето като черни стълбове, и продължи мисълта си: - Тези така да ги нарека „монархични заболявания”, като се повтарят, стават навици. И винаги, когато почувстваш желание от това удоволствие - да бъдеш монарх, ти се разболяваш, без да има каквито и да било обективни причини.
Закон е: всяко нещо, което е свързано с удоволствие, като се повтори няколко пъти, става съставка на
характера
.
Такава болест не може да лекува никой лекар, нито лекарство. Такива болести са неизлечими, и винаги водят до смърт! Това запомни добре - за да се излекува болестта, трябва да се намери причината, която е затрупана с много и разнообразни изживявания. - Разбрах, разбрах! - извика високо Андрей с широко разтворени очи, зад които прозираше напрегната мисъл.
към текста >>
15.
274. Срещи с приятели – дъновисти
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
При тези търсения, се натъкнах на вашия стар брат от Пловдив -зъболекаря Стоицев1, който наистина е един изработен човек като
характер
- възпитан, благороден, добър, културен, вегетарианец - човек, в когото думи и дела се покриват.
274. СРЕЩИ С ПРИЯТЕЛИ - ДЪНОВИСТИ - Залових се с всички сили и с най-голям ентусиазъм и сериозност, да чета и пиша. Имах много идеи за романи и разкази, за които исках да намеря герои от реалния живот. Исках моите герои и разказите ми да са научни, всяко нещо да бъде строго и логично доказано, както са доказани проблемите в науката.
При тези търсения, се натъкнах на вашия стар брат от Пловдив -зъболекаря Стоицев1, който наистина е един изработен човек като
характер
- възпитан, благороден, добър, културен, вегетарианец - човек, в когото думи и дела се покриват.
Това е първия човек, когото срещнах и останах в абсолютен възторг! Той има свои здравни разбирания, препоръча ми да чета Луи Куне, Платон, Кнайп и нашия народен лечител - Димков. Аз си набавих тези книги, той ми подари и свои. [*Д-р Михаил Стоицев - „Изгревът”, т. 23, с.
към текста >>
В нейния
характер
не видях нищо отрицателно!
Аз си набавих тези книги, той ми подари и свои. [*Д-р Михаил Стоицев - „Изгревът”, т. 23, с. 4-204.] Той ме запозна с Казанлъклиева* - също сестра от Бялото Братство. Тя пък е истинска светица!
В нейния
характер
не видях нищо отрицателно!
Толкова мила и интелигентна старица - за пръв път видях! Тя е и ясновидка, предсказа ми много неща, които се сбъднаха. Посъветва ме да участвувам в сеанси, да беседвам с медиуми, чрез които ще ми се даде да разреша всичките си противоречия и да разбера дълбоките истини на Битието. [*Елена Казанлъклиева - „Изгревът”, т. 1, с.
към текста >>
16.
275. Отрицанието
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
И самата идея вече работи върху нас за изграждане на нашия
характер
и мироглед.
Такива хора като тебе, които се отказват, не могат да напишат нищо! Дори ако мене питаш, ти имаш най-добри условия да напишеш такова съчинение. Но това съвсем не значи, че аз и Благовест да се откажем - да не бъде! От друга страна, въпросът не е до самото написване, колкото до работата над тази идея. защото като мислиме и работиме върху тази идея, заедно с нас мислят и работят върху същата идея по съдържание и различна форма и всички, които имат връзка с вас и мене, и те с нас ще растат.
И самата идея вече работи върху нас за изграждане на нашия
характер
и мироглед.
Това е един от многото и най-добрия метод да се проучи Учителя. Затова трябва всички да работим, и да видим Бог на кого ще благоволи да напише най-хубавото съчинение.
към текста >>
17.
292. Аз не мога да Ви науча на нещо, което нямам
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Ако при мене всеки ден идват по десетина такива като него, в годината с хиляди, те после водят и други... Ако и тебе Учителят те прати при мене и ето, ако ти продължаваш да ме следваш в този студен и ветровит ден, да ме търсиш с моя брутален
характер
да те обиждам, и въпреки това да ме следваш!
292. АЗ НЕ МОГА ДА ВИ НАУЧА НА НЕЩО, КОЕТО НЯМАМ - Господин Христов, мисля, че е уместен въпроса: „Във Вас всичко в ред ли е? ” - язвително запита Благовест. - Не съм казал това. Аз ти казвам как трябва да бъдат нещата. Ако той, и посочи с пръст на Андрей, който се беше изкривил настрана, за да си пази от вятъра лицето - дойде при мене в положение да се самоубива и му разреших противоречията, ако вчера като дойде не можеше да говори от заекването си, ето днес нито веднъж не заекна!
Ако при мене всеки ден идват по десетина такива като него, в годината с хиляди, те после водят и други... Ако и тебе Учителят те прати при мене и ето, ако ти продължаваш да ме следваш в този студен и ветровит ден, да ме търсиш с моя брутален
характер
да те обиждам, и въпреки това да ме следваш!
Казвам ти, и на него - като погледна Андрей, отивайте си, пъдя Ви, а Вие продължавате да ме следвате... Отговорете си сами, защо правите това - защото аз лично не съм в ред, или защото?... - Вярно е, но кажете го Вие. - Показва, че сте видели, което другаде не сте видели и не сте прочели. Не само това, но това е по-ценно от Вашето самолюбие, тщеславие и азът Ви, които аз безпощадно тормозих. Ето, и Андрей вече втори ден от както го обиждам непрекъснато, болен е, а иска да върви след мене на планината!
към текста >>
18.
297. Вратите на посвещението, през които трябва да влезеш
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Твоя
характер
е такъв, че не настройва хората против себе си - да имат лоши отношения с тебе.
Изпитите на всички не се дават в един и същи ред и по един и същи начин, защото различните хора вървят напред с различни страни на своето естество. Понеже живота е непреривен процес - може да минаваш през едно посвещение, и в същото време да бъдеш подготвян за всички останали посвещения. Най-важното при посвещенията е, че нищо не се говори - моженето е решаващото! За всеки ученик се дават в различен ред в посвещението, в зависимост от техните особености. За тебе второто посвещение може би ще бъде най-трудното, а за Андрей то ще бъде най-лесното, но затова пък третото ще бъде много трудно, ще му ангажира много време, а за тебе няма да представлява почти никаква трудност, защото досега винаги си бил много внимателен към всички хора, и те също са били внимателни с тебе.
Твоя
характер
е такъв, че не настройва хората против себе си - да имат лоши отношения с тебе.
Андрей пък е тъкмо обратното, той където и да погледне, врагове създава, сее ветрове и жъне бури, и сега му предстои с всичките тези хора да се помири. Пак повтарям, и винаги това ще ви повтарям - тук не става дума за приказки, а за едно реално отношение, за единство на съзнанието. На тебе ти предстои да започнеш с най-малките опити, да почнеш да се отказваш от старите си разбирания, от цялото си литературно богатство, което си събирал от векове насам. Трябва да се откажеш от него. После трябва да започнеш да си даваш десятъка, но винаги така, че даденото да не предизвиква в тебе реакция, съжаление че си дал, и тъкмо по реакцията ще познаеш най-реално наистина в посвещението докъде си достигнал.
към текста >>
19.
305. Посвещението означава намирането на Учителя
,
IV. През очите на Христов. Посвещение
,
ТОМ 33
Ти на много пъти ропта, така както евреите роптаха против Мойсея в пустинята, но роптанието ти беше на повърхността, то беше по-скоро като дефект на възпитанието и
характера
ти.
Учителя ми изпрати Благовест да го заведа при Него, да му покажа какво е Учителят, че аз и всичките Му ученици сме нищо в сравнение с Него. -Андрей, аз те поставих на ред изпитания, едно от които беше глада. Като събудих в тебе физическия глад, събуди се в тебе духовния глад, без който глад не може да стане посвещение. Първото и основно качество на ученика, е любовта към знания. В тебе въпросите започнаха да избликват, ти чувстваше духовен глад.
Ти на много пъти ропта, така както евреите роптаха против Мойсея в пустинята, но роптанието ти беше на повърхността, то беше по-скоро като дефект на възпитанието и
характера
ти.
Аз се интересувах от това, което беше дълбоко в тебе, от копнежите на твоята душа. - Аз не зная и не мога да се сетя какво е имало в душата ми, което Ви накарало да ме посвещавате? - Това е, че тъкмо мене потърси рано на Нова година. Мотивите при този случай не ме интересуваха, те само послужиха като средство на ръководителите ти да те доведат при мене, после, желанието ти да бъдеш като мене. Аз самият съм посветен и ти искаш да бъдеш като мене, тъкмо да бъдеш това, което ми е дало посвещението.
към текста >>
20.
325. Изоставете тази дъновистка попщина! Ние искаме да смъкнем Царството Божие на Земята
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- Ние българите - продължаваше Христов - имаме една силно развита черта в
характера
си, това е критиката.
Той на него се надяваше и разчиташе, че той ще ограви света и неговия живот. Ако Христов унищожеше този стълб, събаряше живота и съществуванието на Андрей, живота му щеше да се обезсмисли, защото нямаше други идеали. Христов много добре знаеше, че когато на един човек се вземе нещо или се унищожи старото, непременно трябва да му се даде нещо ново на мястото на унищоженото. Затова рушеше по малко, открехваше дребни парченца от него, като в същото време създаваше друг стълб, на който сгледата на живота му да се опре, когато стария бъде съборен. Когато новия стълб бъде готов и поставен в действие, тогава той в един прекрасен ден щеше да ритне стария.
- Ние българите - продължаваше Христов - имаме една силно развита черта в
характера
си, това е критиката.
Отлично критикуваме, но когато дойде да покажем на практика какво можем, тогава нищо не можем, объркваме работите още повече. Това, което ми разказваш, е предговор към злото. Не е далече времето, когато ти сам ще видиш и разбереш, че сегашното зло всъщност е най-малкото зло, което е равно на добро в сравнение с това, което идва.
към текста >>
21.
327. Уволнените 20 учители - едни се молят на Дявола, други се молят на Бога
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Той познаваше
характерите
на хората по начина, по който почукваха на вратата му.
327. УВОЛНЕНИТЕ 20 УЧИТЕЛИ - ЕДНИ СЕ МОЛЯТ НА ДЯВОЛА, ДРУГИ СЕ МОЛЯТ НА БОГА Почука се. Христов направи физиономия на учудване и интерес.
Той познаваше
характерите
на хората по начина, по който почукваха на вратата му.
Затова сега преди да отвори, си каза: „Интересно, на никое почукване не ми прилича! ” - Добър ден господин Христов! - поздрави го сестра Пенка с рязък и строг тон. Искаше да му каже: „Не те признавам за брат, и аз не съм като другите! ” И загледа го сериозно и право в очите.
към текста >>
22.
351. Изгрева е обявен от Бога за опитно поле на новите идеи
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
- Веднага ще отида при Милан и... - Христов отново го прекъсна, понеже знаеше
характера
му.
Изгревът е като остров сред развълнуваното море - българският обществен живот - място, където удавници се спасяват! Човекът едвам се докоснал до спасителния бряг, и вие го арестувате - отново бутвате в морето! Това и на най-големия си враг не би направил! Ако трябвало един човек да бъде убит, то морето щяло да го погълне. - Разбирам бате, но... - Няма „но”, аз искам човекът веднага да бъде освободен, защото е брат!
- Веднага ще отида при Милан и... - Христов отново го прекъсна, понеже знаеше
характера
му.
- Иди пък сега извърши друга дивотия. - Бате, ще го изкомандувам по войнишки - цял разярен Андейко отговори. - Това не ме интересува! Искам невинния човек веднага да бъде пуснат на свобода! Милан си върши работата - арестува хората.
към текста >>
23.
355. Те в Истината са слаби. Ти само с Истината може да победиш
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Още при първите думи на признанията му, главния директор на Кооперативна централа „Напред” - Петър Пенчев се стъписа, което съвсем не беше в
характера
му!
Чудно, каква ли нова лъжа е измислил?! ” Андрей видя не само лицето, но и това, което стана зад него и миналото му и автоматично си спомни и затърси лицето на Христов - силно, мощно, изразително, макар и строго и сурово, но добро... И с възмущение чу сипкавия глас на директора: - Това няма ли да бъде най-голямата лъжа, увита, завита, повита в пелените на истината? - Нека така да бъде, чуйте я. И започна бавно, сдържано да разказва, като внимаваше да не пропусне или омаловажи някой факт, който беше против него. Тъкмо напротив, съзнателно дори подсилваше тези факти, които бяха против него, в негов ущърб!
Още при първите думи на признанията му, главния директор на Кооперативна централа „Напред” - Петър Пенчев се стъписа, което съвсем не беше в
характера
му!
И когато Андрей свърши, той позвъни, като не преставаше да го гледа с учудване! Нареди на разсилния да му донесе от заседателната зала преписката. А Андрей си мислеше, че ще нареди да го арестуват, понеже знаеше, че той е всесилен, може да командува и полицията. Директорът прелисти преписката, извади от нея изложението на Андрей и запита: - Това Ваше ли е? - Да.
към текста >>
Като ръководеше и работите на кооперация „Напред”, той имаше способността да решава изведнъж и най-сложните и заплетени търговски операции от финансов и икономически
характер
, той винаги пронизваше с вещина в поставените му въпроси.
- Да! - Троснато отвърна Андрей, едвам задържайки яда и негодуванието си! Чувствуваше страшно презрение към директора, каквото към никого не беше чувствувал! Това беше само, защото и в директора търсеше да види Христов. Директорът - Петър Пенчев беше основателя на Кооперативна централа „Напред”.
Като ръководеше и работите на кооперация „Напред”, той имаше способността да решава изведнъж и най-сложните и заплетени търговски операции от финансов и икономически
характер
, той винаги пронизваше с вещина в поставените му въпроси.
Можеше да обхване въпроса изведнъж и от всички страни, и особено добре разбираше тази страна, която щеше да донесе най-големи печалби за „Напред”. Обаче сега, при този толкова обикновен случай наглед, се замисли. А това му въздействува оскърбително, защото той не беше човек, който търпеше оскърбления, макар и оскърбление от самия него. Когато след 9 септември 1944 г. комунистите конфискуваха всичките придобивки на неговото дело - всичките капитали на Кооперативна централа „Напред”, той не можа да изтърпи, затова се хвърли под трамвая.
към текста >>
24.
385. Във всички сегашни политически системи Бог отсъства
,
VII. Кооперацията ли?
,
ТОМ 33
Но още отначалото да се разберем, искам ясно, конкретно, категорично и направо, без тези
характерните
за Вас уговорки... мистификации.
- Тогава кажете Вашия метод - ядосано извика Андрей. - Любовта - каза Христов, и лицето на Андрей изрази разочарование. - Това е илюзия, а не комунизма. С Вас по този въпрос никога няма да се съглася! Хайде докажете ми, аргументирайте се.
Но още отначалото да се разберем, искам ясно, конкретно, категорично и направо, без тези
характерните
за Вас уговорки... мистификации.
Христов продължаваше да се смее чак със сълзи на очите, и през смях отговори: - Точно това, което се доказва не е Истина. - Това пък сега откъде го измислихте? Пак нов корен квадратен от минус единица. Тъкмо напротив, само това е верно, което може да се докаже. - Аксиомите доказват ли се - и въпреки това не ги отричаш.
към текста >>
25.
Разрушителите / Вергилий Кръстев
,
ЧАСТ 2
,
ТОМ 33
1 - точка 2 - линия 3 - фигура Числата са символи, за да
характеризират
отношенията на нещата.
Какво е жертвувал - по това ще познаеш жаждата в някого. В числата е затворена най-голямата тайна. В Питагор Школата е изградена върху числата 1,2,3,4 = 10. 1 - израз на Бога - ум, мъж, Отец. 2 - проявата на Бога - антитезата на Бога, понеже се е отделило от Бога сърдце - жена.
1 - точка 2 - линия 3 - фигура Числата са символи, за да
характеризират
отношенията на нещата.
Земя - кръг без разумен център; направлява се от другаде. Центърът й е другаде, извън нея. Въпреки кръга, има разумен център. Образувало, дало проява и пак останало. Физическия свят е отражение на духовния.
към текста >>
Тя израстнала като егоист, своенравна и с мъжествен
характер
, стройна в тялото.
Стойна и Ангелина били наведени до пианото, Малина използувала момента и нанесла силен удар по главата на Ангелина. Последната паднала, но пак се надигнала. Тогава Стойна я довършила! Измили теслата и ръцете си, и решили на другия ден Малина Тимева да отиде и вика за полиция. Бащата на Малина Тимева, скромен, тих - „под чехъла на жена си”, тя била деспот, само едно човешко чувство има - любовта към дъщеря си.
Тя израстнала като егоист, своенравна и с мъжествен
характер
, стройна в тялото.
24 май Освобождението на Лулчев и дъновистките, ще стане днес навярно. 25 май Малина Тимева е била отведена в лудницата на изследване, защото проявила признаци на полудяване. На връщане от дома на Ангелина, където трябвало да покаже как е извършила убийството, брата на Лулчев я заплюл: „Как не бе те срам и грях?! ” - „Малко ми е това! ”, отговорила Малина.
към текста >>
26.
5. Благославяй тези хора и ръката им целуни, защото те са изкупителната жертва за твоето велико Посвещение
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Трудна задача е превъзпитанието, и промяната в
характера
на човека.
Задръжката, това е балансът. Бъди любяща със сина си, с околните, с другите. Те какво ще разберат от твоята любов в действителност? Те са по-низши души, на които ще помагаш с любов. Можеш ли?
Трудна задача е превъзпитанието, и промяната в
характера
на човека.
На затова пък има обикновени хора и посветени. Трудно е да станеш посветен! Трябва да разбираш много закони. В службата ти, ти им звучиш странно, не се учудвай на това. Ти не си като тях, те схващат това.
към текста >>
27.
22. Слово, дадено на Витоша с Величка, майка ми и Благовест на 2 септември 1979 г., неделя - на слънчева полянка - на „Резена“
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Характера
му ще бъде променен в положителен смисъл.
Постепенно, постепенно ще върви нагоре. Него го чака още едно прераждане, за да може да живее по-съзнателен живот, отколкото е живял досега. Той заслужи да му се изберат подходящи условия на Земята, не като досегашните. Условията му ще бъдат много добри, за да може да се развие духовно, музикално, философски, да добие една култура и интелигентност. Когато го срещнете отново, вие няма да може да го познаете!
Характера
му ще бъде променен в положителен смисъл.
Ще го очистят и освободят всичките стари наслоявания у него. Той е готов за това, и желае да служи на Бога. Той ще работи усилено, за да може да достигне до тебе Стефка, а ти ще му помагаш. Това ще се случи след известно време. Периодите при нас са кратки, за вас са дълги - изглеждат дълги.
към текста >>
Труден, упорит
характер
, но трябва да го преодолявате.
Аз ще му помагам, и ще го пазя от беди! Ще бъде смел, както аз бях смел! Още малко да порасне - ще му дам задачи. Той ще получи едно добро и солидно образование. Сега работете с него.
Труден, упорит
характер
, но трябва да го преодолявате.
По-нататък, той ще се пробуди и сам ще заработи.
към текста >>
28.
38. Говори брат Любомир Лулчев, чрез Величка: Защо всички Светилища се пазят за Беба
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Но той създава много затруднения, мъки на Величка със своя неорганизиран
характер
.
Сега за Благовест* да се грижи. Той е опако дете, своенравно, неорганизирано и неразумно, но над него много се работи. [*Благовест е син на Величка Няголова от баща Данаил Жеков.] Ще мине през известни страдания, ще узрее духовно. И вярвайте, че от него ще излезе един прекрасен човек! Аз лично сам се грижа за Благовест.
Но той създава много затруднения, мъки на Величка със своя неорганизиран
характер
.
Ако Величка иска при нея да дойде душа на благодат, с която да бъде крайно хармонична, както сте вие двете, трябва с мене да се съветвате, нищо без мен да не предприемате, и тогава, ако е рекъл Бог всичко ще се уреди. Аз ще взема лично участие за това. Това същество е организирано и изработено. То и сега може да влизате във връзка, ако пожелаете, но тука му е много добре. Може да дойде само, за да извърши известна работа, само да го оцените.
към текста >>
29.
45. В какво се състои силата в борбата със злото
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
Това ще рече да победи лошия си аспект, да изработи
характера
си, да победи личния си егоизъм и себе си, и чувствителността си.
Тогава няма да има нужда да връщате на злото със зло. Ще гледате със снизхождение на злото. Така ще израстете над условията, при които живеете. Величка има още много да работи в тази област. Когато го постигне това, задачата й ще бъде разрешена.
Това ще рече да победи лошия си аспект, да изработи
характера
си, да победи личния си егоизъм и себе си, и чувствителността си.
Това е голяма задача и най-важното за нея е - това е най-лошия й аспект за целия живот. Така че има поле за работа, и да не се отчайва! Ние ще й помагаме. Докато не победи този аспект, няма да придобие лично щастие. Благовест да продължава да свири и да учи музика.
към текста >>
Когато победиш
характера
си, и тогава злото около тебе ще стане безпредметно, и ти ставаш свободна.
Нека да започне да учи и френски език, както желае, но да учи с желание и любов. През тази учебна година той ще бъде по-самостоятелен и ще върви по-леко, за радост на Величка. Да го остави вече по-самостоятелно да работи - да му има доверие. Той ще стане съзнателен. Избягвайте разправиите, които му влияят много зле.
Когато победиш
характера
си, и тогава злото около тебе ще стане безпредметно, и ти ставаш свободна.
Околните ти - тези хора около тебе, са много добре дадени за тебе -за тебе Величка, за да имаш поле за работа. Те са благословение за тебе! Приемете моя сърдечен поздрав и пожелание да станете кротки! Кротките ще наследят Земята! Приемете и сърдечния поздрав и от Учителя, Който ви благослови и ви се радва като на добри и послушни деца.
към текста >>
30.
69. Писмо от Борислав Георгиев от Париж, до Вергилий Кръстев
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
От него се излъчваше едно голямо доверие, това, което говореше, беше толкова хубаво, беше толкова добро, и аз виждах в него един
характер
- много достоен.
Аз видях Борис Николов.* [*3а Борис Николов - виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд., 2011, с. 466-581; т. 2, 3, 31, 32] Присъствах на негови беседи. Той ми се стори един великолепен човек, много добър, висок, плещест.
От него се излъчваше едно голямо доверие, това, което говореше, беше толкова хубаво, беше толкова добро, и аз виждах в него един
характер
- много достоен.
Беше привлекателен като добър човек. Бях просто щастлив! Даже на една от беседите, когато пеехме една от песните на Учителя „Ний ще ходим в твоя път на светлината”, зад мене бяха 2 жени, които пееха на 2 гласа тази песен. Те я пееха толкова хармонично, толкова чудесно, сякаш бяха 2 ангела, слезли от небето. По-късно ми казаха, че това са 2 рождени сестри, но не запомних имената им.
към текста >>
31.
8. Вергилий подвежда Мария Златева
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Тя беше с
характер
, беше искрена и пряма!
А и думите й бяха предизвикани, бяха изискани с насилие, за да се задоволи онзи, който искаше да ги чуе. Ето как си спомням днес, след толкова години, сестра Мария Златева. Наметната с шушляковото дебело яке, закачулена срещу вятъра на открития връх, с цигулка в ръце. Помня вкочанените й пръсти, които не отказваха да свирят песен след песен. Каква сила на духа, и каква преданост на идеята, излъчваше тази сестра!
Тя беше с
характер
, беше искрена и пряма!
И онова което ми каза на Зехирица край огъня, доказва, че когато е до свиренето на цигулка, тя има усещане!... Публикувано от Milka Kraleva в 9:47:00
към текста >>
32.
39. Вергилий взимаше без позволение
,
Милка Кралева
,
ТОМ 33
Станка имаше серт
характер
, и беше предана на с.
Сега нещо по-забавно в този низ от строги, но справедливи обвинения срещу Вергилий. Веднъж той оставил пълните чанти с откраднати материали отвън, и влязъл в Малкия дом, за да вземе още нещо. Като се върнал, една от чантите липсвала! Почудил се, но бързал да не го видят, и се измъкнал без нея! Станка - домашната помощница, която никак не харесвала крадливостта му, я прибрала обратно вътре.
Станка имаше серт
характер
, и беше предана на с.
Мария и брат Борис! Ето още нещо, като продължение на случая. Когато отидох да живея в Своге, занесох и материалите, дадени от брат Борис за работа. Между тях, Вергилий намери папка с ноти, и бележки на с. Мария Тодорова.
към текста >>
33.
Съдържание
,
,
ТОМ 34
Характеристика
на тоновете.
Концерт на Изгрева на 9 януари 1941 г. Учителят за музикалните движения. (9.01.1941 .четвъртък, София - Изгрев) 7. Астрологични качества на гласа. Упражнения за пеене.
Характеристика
на тоновете.
Песента „Ти ще сполучиш в света” (Красив е живота на ангелите) (24.01.1941, петък, София - Изгрев) 8. Божественото прониква навсякъде. (6.04.1941, неделя, третият ден на Великден, София - Изгрев) 9. Тонове и акорди. Песните на цветята.
към текста >>
34.
I. СРЕЩИ И РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ в периода 06.06.1940-17.12.1944 г., записани от Лиляна Табакова
,
,
ТОМ 34
Характеристика
на тоновете.
Концерт на Изгрева на 9 януари 1941 г. Учителят за музикалните движения. (9.01.1941 .четвъртък, София - Изгрев) 7. Астрологични качества на гласа. Упражнения за пеене.
Характеристика
на тоновете.
Песента „Ти ще сполучиш в света” (Красив е живота на ангелите) (24.01.1941, петък, София - Изгрев) 8. Божественото прониква навсякъде. (6.04.1941, неделя, третият ден на Великден, София - Изгрев) 9. Тонове и акорди. Песните на цветята.
към текста >>
35.
2. Първата среща. Чистота на душата (6.06.1940, сряда, т.е. четвъртък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
И сестра Василка се обърна към мене и към мама и много строго ни каза: Ето тук сте били затворени и осъждана Мария Антоанета за нейната
безхарактерност
, безнравственост и лек живот.
Вторият сън: Сънувах, че Вие, Учителю, ми казвате, че физическият свят представя корените на едно грамадно дърво, на което клоните, листата и стъблото са в различни светове. И третия сън да Ви кажа, Учителю. Сънувах, че сестра Василка ме покани заедно с мама в стаята си. След като седнахме, тя откри перденцето на прозореца си и ние видяхме една табела, на която беше написано: „Дворецът Трианон“. А знайно е, че този дворец се намира във Франция и че в него е била затворена кралицата на Франция Мария Антоанета, преди да бъде гилотинирана.
И сестра Василка се обърна към мене и към мама и много строго ни каза: Ето тук сте били затворени и осъждана Мария Антоанета за нейната
безхарактерност
, безнравственост и лек живот.
Аз горещо я защищавах. Учителят нищо не ми каза за последните два съня. Много хора не могат да познаят Любовта. Бог е Любов. Учителю, благодаря Ви!
към текста >>
36.
7. Астрологични качества на гласа. Упражнения за пеене. Характеристика на тоновете. Песента „Ти ще сполучиш в света” (Красив е живота на ангелите) (24.01.1941, петък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
ХАРАКТЕРИСТИКА
НА ТОНОВЕТЕ Песента „Ти ще сполучиш в света” (Красив е живота на ангелите...) 24.01.1941 г.
7. АСТРОЛОГИЧНИТЕ КАЧЕСТВА НА ГЛАСА. УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПЕЕНЕ.
ХАРАКТЕРИСТИКА
НА ТОНОВЕТЕ Песента „Ти ще сполучиш в света” (Красив е живота на ангелите...) 24.01.1941 г.
[петък], Изгрева - София Днес духаше остър източен вятър. Снежинки палаво се въртяха във въздуха и беше много свежо. Учителят ни прие веднага. Аз му прочетох всичко, което той ни беше говорил по-миналия път. Въобще аз записвам нашите разговори най-усърдно.
към текста >>
37.
11. Песента „Странника”. Шапката на Учителя (21.06.1941, събота, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Характерът
й е песимистичен.
Една широта, едно успокоение? -Да, Учителю, точно това нещо изпитах. Почувствах и една смелост. - Ние сме непрекъснато наблюдавани от Невидимия свят в постъпките си, в мислите си, в чувствата си, каза Учителят. Българската музика е със затворени интервали.
Характерът
й е песимистичен.
Тя не е духовна. И закачките й, и хуморът й е много саркастичен. Тъгата й е пак много безизходна. Липсва й широта и движение. Заговорихме за Паневритмията.
към текста >>
38.
13. Танцът на мечката. Любомир Пипков. Паневритмията. (27.07.1941, неделя, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Тези упражнения облагородяват и възпитават човека, и създават
характера
му.
Той се засмя, повдигна рамене и започнахме да репетираме. Учителят помисли малко и каза: - Ти ще му кажеш, че това са окултни упражнения. В древните окултни школи музиката е заемала първо място. Духовните хора са злоупотребили с тази музика. Ти кажи, че тези окултни упражнения в основата си са прости, но всъщност те са и много сложни.
Тези упражнения облагородяват и възпитават човека, и създават
характера
му.
Ти не давай на тях всичкия си капитал. Дръж го за Бога! Пази се! Те там загрубяват гласовете. Ти си изпратена временно да работиш при тях!
към текста >>
39.
17. Мелодия за „Мирът”. („Мирът иде вече..”). (17.01.1942, събота, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
— Ще изпееш тона ФА в три октави, когато разрешаваш нещо от материален
характер
, на физическия свят.
Ако един ангел слезе на земята и изпее една магическа песен (формула), гробовете ще се отворят и мъртвите ще възкръснат, болните ще оздравеят, слабите ще станат силни, лошите ще станат добри, гладните ще се наситят, жадните ще утолят жаждата си, слепите ще прогледнат, немите ще проговорят и глухите ще прочуят. - Учителю, то ще стане като второто пришествие. Той каза: На Земята има девет концентрични сфери. Във всяка една сфера ще има по едно пришествие. - Учителю, по какво да разбера, че това, което мисля, чувствам и постъпвам, е по Бога?
— Ще изпееш тона ФА в три октави, когато разрешаваш нещо от материален
характер
, на физическия свят.
И като пееш, ако изпиташ едно приятно чувство под лъжичката (слънчевия възел) и има хармония между мислите ти и чувствата ти, ще постъпиш право. След това ще изпееш тона СОЛ в три октави за въпроси, свързани с Духовния свят; и ще изпееш тона СИ в три октави за въпроси из Божествения свят. Когато пееш тези тонове, ти, като затвориш очите си и се вглъбиш навътре, трябва да видиш един светъл център между двете си очи. Този светъл център ще излезе извън тебе, ще се уголеми и ще обхване голямо пространство и в този миг ти ще видиш и ще чуеш Божествено пеене, мелодии. Това го давам само за тебе!
към текста >>
40.
36. Песента „Мирът иде!” (28.03.1943, неделя, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Хората с груби чувства и страсти имат груб глас, който съответства на
характера
им.
Учителят поясни: - Окултното пеене е неподражаемо. Ти ще покажеш на музикалния свят, че има нещо повече от това, което те разбират в пеенето. Например устройството на цигулката трябва да се видоизмени, защото от окултно гледище тя трябва да се видоизмени. Това ще стане, когато хората се проникнат от едно особено музикално чувство. Тонът на цигулката най-много се приближава до човешкия глас.
Хората с груби чувства и страсти имат груб глас, който съответства на
характера
им.
Злото може да отстъпи само пред музиката. В бъдеще композиторите ще вземат мотиви от нашите песни. Кой от композиторите е познал Божествената Любов? Ние мълчим. Учителят отговори сам на въпроса Си: Никой от тях не е познал Божествената Любов.
към текста >>
41.
39. Подигравките и търпението. (12.04.1943, понеделник, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
- Учителю, моля Ви, сега да нямам изпити от тежък
характер
.
Повечко си уморена само. Ще пиеш гореща вода и портокалов сок със захар. Преди пеене пий чисто кафе. По това време Оперната управа (главният диригент А. Н.) ме сложи да пея ролята на Царицата на нощта в операта „Вълшебната флейта” от Моцарт.
- Учителю, моля Ви, сега да нямам изпити от тежък
характер
.
Той каза: - Ти ще издържиш и този изпит, че тогава ще видим. Всичките тези лоши мисли и смущения са от лошите мисли на неприятелите ти. Те са като мравчената киселина. - Учителю, не минава ден да не ми се подиграват, подиграват се и на брат Христо. През почивката, през време на репетициите започват да говорят против Вас, Учителю!
към текста >>
42.
44. Пеенето е творчески акт. (03 [т.е.02].05.1943, неделя, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Всичките клетки на вътрешните органи трябва да се нагласят според
характера
[на онова], което ще пее певецът и ще се отрази върху
характера
и качеството на тоновете.
- Учителю, казах аз, не съм мислила върху тези неща, но чувствам, че ги правя несъзнателно. Защото имам чувството, че ако почна да мисля как да пея, няма да мога да пея. Учителят продължи: - При пеенето се получава една борба при вдишването и издишването, което ритмично отстъпва пред напора на изпетия тон при издишването. Тази борба се изразява в централната нервна система. Пеенето е един психически процес, при който вземат участие Душата и Духът.
Всичките клетки на вътрешните органи трябва да се нагласят според
характера
[на онова], което ще пее певецът и ще се отрази върху
характера
и качеството на тоновете.
Пеенето е творчески акт между мислите и чувствата на певеца, контролирани от неговия слух. Певецът трябва да има творческо въображение. Господи, Учителю, помогнете ми да виждам само доброто в хората! Доброто да живее в мене! Амин!
към текста >>
43.
46. Българската музика. (21.05.1943, петък, София - Изгрев)
,
,
ТОМ 34
Българската музика има песимистичен
характер
.
Начертах също и пентаграмата с петолинията, заедно с кръга, но ще трябва сега с Вашето съдействие да я попълня с ноти. Учителят стана прав и изпя с движения ДО, МИ, СОЛ, ДО и заговори за българската музика. - Българската музика е инволюционна, със затворени интервали. Тя слиза все надолу и като няма къде да слезе по-надолу, започва да тропа на едно място като ръченица. Нещо инатчийско има в това тропане.
Българската музика има песимистичен
характер
.
- Учителю, казах аз, каква музика да напишем с брата върху пентаграмата? На моята шия висеше една златна верижка със златна пентаграма, окачена на къса златна верижка. Тази верижка Учителят ми подари заедно с пентаграмата. Той посегна към пентаграмата. И понеже къса беше верижката, аз я снех от шията си и Му я подадох, като казах: - Как да позная, Учителю, силна ли е вярата ми?
към текста >>
44.
14. Самоотричане в името на един идеал. Защо ме уволниха от Операта
,
,
ТОМ 34
Аз рекох тъй: „Аз не съм дама да ме целуваш.” Пък той каза: „Лиляна, аз не целувам ръката на дама, а целувам ръката на твоя
характер
и на твоя човек, защото много наши партийци сега са в затворите.” - Защото и Тодор Павлов38 иска от мен да подпиша партиен билет, но аз попитах Учителя и Той каза: „Окултният ученик не влиза в никакви политически партии и не подписва такива.” Значи, ако подпиша такъв билет, аз се самоизключвам пък от Бялото, светлото Бяло Братство, значи идейна е причината.
Брат Христо каза: Цвете, в градината влезе Пипков, а той живее на ул. „Оборище”. - Че какво като е влязъл Пипков! Да си влезе и да си излезе. Добре, ама той като ни видя, дойде при нас. И когато си подаде ръка да се ръкува, дигна я към устата си да я целува.
Аз рекох тъй: „Аз не съм дама да ме целуваш.” Пък той каза: „Лиляна, аз не целувам ръката на дама, а целувам ръката на твоя
характер
и на твоя човек, защото много наши партийци сега са в затворите.” - Защото и Тодор Павлов38 иска от мен да подпиша партиен билет, но аз попитах Учителя и Той каза: „Окултният ученик не влиза в никакви политически партии и не подписва такива.” Значи, ако подпиша такъв билет, аз се самоизключвам пък от Бялото, светлото Бяло Братство, значи идейна е причината.
Аз може да ги симпатизирам някои души, а всъщност има един свят, към който ние се движим бавно... В света на Истината, там няма партии - ни червени, ни сини, ни зелени бои. Там е всичко светлина и съвършенство. А ние работим за нашето самоусъвършенстване. Ще се стремим, колкото можем. ____________________________________ 34) Любомир Панайотов Пипков, 1904-1974, композитор 35) Пол Дюка, Пол Дукас/ Paul Abraham Dukas, 1865-1935, композитор 36) Георги Димитров Петров, 1904-1979, композитор, хоров диригент, педагог 37)Tito Schipa I Raffaele Attilio Amedeo Schipa, 1888-1965, оперен певец, тенор 38) Тодор Димитров Павлов, 1890-1977, философ
към текста >>
45.
120. Песента „Страдна душо” и ударенията
,
,
ТОМ 34
Нямам такава тенденция в
характера
ми.
В неделя Учителят има две беседи: в 5 и в 10 часа. И ми дава ключ, а после си го взе, като ме видя, че показвам на Борис. Но аз имам чисто отношение към душите. Ето, колко години откак си замина брат Христов, с никого не са ме видели да правя връзки. Ако аз съм отишла на Изгрева да търся мъже или братя, да правя връзки, не може да ме упрекнат в това.
Нямам такава тенденция в
характера
ми.
Абсолютно, с абсолютна чистота. В.К.: Понеже Вие миналия път го разказахте, но ние не го записахме. Сега, Мария Ви предлага ключ от нейната къщичка, за да може да почивате. Л.Т.: Да мога да спя. Ако идвам от града за пет часа сутрин, трябва брат Христов да ме чака в гората да мина с него.
към текста >>
46.
146. Как Учителят пееше и свиреше
,
,
ТОМ 34
146. КАК УЧИТЕЛЯТ ПЕЕШЕ И СВИРЕШЕ В.К.: Тука Вие непрекъснато споменавате: „Учителят пее и свири.” Сега искам да ми дадете една
характеристика
, като певец, на гласа на Учителя.
146. КАК УЧИТЕЛЯТ ПЕЕШЕ И СВИРЕШЕ В.К.: Тука Вие непрекъснато споменавате: „Учителят пее и свири.” Сега искам да ми дадете една
характеристика
, като певец, на гласа на Учителя.
Какъв беше гласът на Учителя? Л.Т.: Той някога звучеше като баритон, някой път звучеше като бас, а някой път даже и като драматичен тенор и много се менеше гласът Му, според каквото пее. Имаше прекрасни пианисими. Много чисто, много божествено! Цялото Небе пееше с Него.
към текста >>
В.К.: Сега, мен ме интересува да дадете едно описание, една
характеристика
, понеже Вие сте школувана певица.
Ние просто се излъчвахме. Ако четете това, което Ви дадох - писмото на брат Христов до Морис Басан, той е свидетел на това, кое сме работили. Но не сте дошли до него. В.К.: He. Л.Т.: Като прочетете, ще видите.
В.К.: Сега, мен ме интересува да дадете едно описание, една
характеристика
, понеже Вие сте школувана певица.
Защото друг не би могъл да даде такава характеристика, да опише гласа на Учителя, освен вас. Затова исках да Ви питам. Л.Т.: Ами за това Ви казвам: Той беше много странен в пеенето. В.К.: Значи при различни песни имаше различен тембър? Л.Т.: При различни песни имаше различни тембри и различен оттенък, и прекрасни пианисими.
към текста >>
Защото друг не би могъл да даде такава
характеристика
, да опише гласа на Учителя, освен вас.
Ако четете това, което Ви дадох - писмото на брат Христов до Морис Басан, той е свидетел на това, кое сме работили. Но не сте дошли до него. В.К.: He. Л.Т.: Като прочетете, ще видите. В.К.: Сега, мен ме интересува да дадете едно описание, една характеристика, понеже Вие сте школувана певица.
Защото друг не би могъл да даде такава
характеристика
, да опише гласа на Учителя, освен вас.
Затова исках да Ви питам. Л.Т.: Ами за това Ви казвам: Той беше много странен в пеенето. В.К.: Значи при различни песни имаше различен тембър? Л.Т.: При различни песни имаше различни тембри и различен оттенък, и прекрасни пианисими. В.К.: А като цигулар?
към текста >>
47.
220. Окултните закони
,
,
ТОМ 34
То образува друг
характер
в човека - да бъде уверен.
В.К.: На дъската, с тебешира. Л.Т: Или пък елипса. Ръката Му е много сигурна, сигурна ръка, няма по-долу и по-горе. Даже Той казва да правим упражнения, да правим, да дърпаме прави линии така или пък тъй, да свикнем, да бъдем сигурни. Не е случайно това упражнение, което го дава.
То образува друг
характер
в човека - да бъде уверен.
към текста >>
48.
235. Рождената майка на Учителя
,
,
ТОМ 34
Л.Т.: Чувала съм, че Той работи върху душата и
характера
на сестра Савка, защото чувствал, че Неговата майка е в нея.
Л.Т.: Да, да. В.К.: И голямата сестра Мария, тя Го е отгледала. Л.Т.: Да. В.К.: Сега, аз съм чувал нещо по-късно, че през време на Школата някой път Учителят се обръщал към Савка с името Добра. Питат Го Учителя: „Това не е Добра, а Савка.” „Ех, казал, Аз сложих майка си в нея.” Чували ли сте нещо такова?
Л.Т.: Чувала съм, че Той работи върху душата и
характера
на сестра Савка, защото чувствал, че Неговата майка е в нея.
В.К.: Той не може да чувства, Той е вкарал вътре и я сложил вътре, за да бъде при Него. Л.Т.: Да. В.К.: А, Вие сте го чували от Учителя. Л.Т: А тя пък, самата сестра Савка, нямаше много музикален слух и не беше още музикант. А Той даже й плащаше уроците, да отива при Илия Крестеняков, да се учи да свири на цитра241.
към текста >>
49.
237. Тефтерчетата на Савка
,
,
ТОМ 34
Той е работил върху нейния
характер
.
Л.Т.: Не казва коя. B.K.:Да. Л.Т.: И накарал я сто пъти да напише тази дума - Любов. „И плача, казва, и пиша.” Хем плаче, хем пише. В.К.: Да, това са опити и задачи от Школата. Л.Т.: Това са маниери на Учителя.
Той е работил върху нейния
характер
.
В.К.: Характер и върху нейния път. Сега ние не можем да отречем нейната заслуга, нали, и онова, което е написано в тефтерчетата, това е вярно. Но тя си има свой път със свои грешки, погрешки и т.н. Аз съм запознат подробно. Л.Т.: Аз например, когато я видях от трамвая, че кара колело, се почудих, защото една окултна сестра не трябва да кара колело, и то в града.
към текста >>
В.К.:
Характер
и върху нейния път.
B.K.:Да. Л.Т.: И накарал я сто пъти да напише тази дума - Любов. „И плача, казва, и пиша.” Хем плаче, хем пише. В.К.: Да, това са опити и задачи от Школата. Л.Т.: Това са маниери на Учителя. Той е работил върху нейния характер.
В.К.:
Характер
и върху нейния път.
Сега ние не можем да отречем нейната заслуга, нали, и онова, което е написано в тефтерчетата, това е вярно. Но тя си има свой път със свои грешки, погрешки и т.н. Аз съм запознат подробно. Л.Т.: Аз например, когато я видях от трамвая, че кара колело, се почудих, защото една окултна сестра не трябва да кара колело, и то в града. Учителят бил против това.
към текста >>
50.
310. Кабалата и името Вергилий
,
,
ТОМ 34
Буквата Л има много от
характеристиките
на Ц, щото Л е 30, а Ц-то е 3 - единична вибрация.
Да видим буквата Л. Л.Т.: Буквата И или 9. Сега почва двойна вибрация - буквата Л. В.К.: Прочетете какво пише сега. Л.Т: Ето.
Буквата Л има много от
характеристиките
на Ц, щото Л е 30, а Ц-то е 3 - единична вибрация.
Но макар Ц да пръска, да раздава, Л обратно - събира и задържа значителна част от нещата, които прибира за себе си. Ето сега това вършиш ти. В.К.: Прибирам. Л.Т: А-а. В.К.: Ама не за себе си.
към текста >>
Даже и ако не е в хармония, то няма лоши черти в
характера
си.
В.К.: Да, много ме интересува, аз съм в буквата Л. Л.Т.: Между хората той извършва работите си докрай. И има голяма интелигентност, и се проявява често в музиката, артистичните полета и в материалните полета. При хармония, но Вие не сте в хармония, значи при хармония е по-хубаво, но Вие не сте. При хармония проявява висши духовни сили.
Даже и ако не е в хармония, то няма лоши черти в
характера
си.
Може да постигне добро здраве чрез белия си дроб с дълбоко дишане. Буквата Л показва ония сили, които влияят в природата - че ще победят всичките препятствия и мъчнотии, които се срещат на пътя му. Е какво по-хубаво от това? В.К.: Сега аз съм в буквата Л и събирам. Л.Т: Сега твоето Л е по средата, но първата ти буква, централният ти камък, горният камък е В.
към текста >>
Значи у Вас е много силна тази черта да завършвате и въобще това Ви дава една благородност в
характера
.
Най-големите астролози се мъчат да я запълнят и не могат. Само Учителят ще я запълни. В.К.: Да, намерихме И. Л.Т: Едно И е един закон сам по себе си. Неговата наклонност е да завърши каквото е започнал.
Значи у Вас е много силна тази черта да завършвате и въобще това Ви дава една благородност в
характера
.
Значи човек, който като каже, държи на думата си. А това е много рядка черта у хората. У Вас е силно развита. Започнал и е възобновителна сила. И причинява повторението на работата, докато тя затихне, достигне своя идеал.
към текста >>
51.
Съдържание
,
,
ТОМ 35
Съчинения, избор,
характеристика
и обясн.
София: Бълг. писател, 1984, с. 273-280. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.
Съчинения, избор,
характеристика
и обясн.
бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 493-499. (Университетска библиотека; кн. 18) 2.9.3.
към текста >>
Съчинения, избор,
характеристика
и обясн.
печ., 1922, с. 493-499. (Университетска библиотека; кн. 18) 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.
Съчинения, избор,
характеристика
и обясн.
бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 499-508. (Университетска библиотека; кн. 18) 2.9.4.
към текста >>
52.
Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
Характерът
на спиритическото откровение, [прев.
Последната годишнина (5-та), под заглавие: Нова светлина и здравословие - се слива със Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин, всекимесечно списание (12.1892-15.03.1896). Продължава под заглавие „Виделина“ С популяризиране на спиритичната доктрина, д-р Миркович вярва, че ще принесе голяма полза за нравствено-религиозното повдигане на българския народ. 1892 година Издател, автор: Здравословие или запазване здравието и лекуване болестите по най-безвреден начин. Всекимесечно списание (12.1892-15.03.1896) Списание за запазването здравето и лекуване на болните по най-безвреден начин, със статии по хигиена, хидротерапия, лечебен магнетизъм, внушение, народна медицина, слънчеви бани, морски бани, пречистване на водата, хигиена на тялото, здравето, болестите, хранене на новороденото дете, правилно хранене, срещу алкохолизма. Преводач: Кардек, Алан.
Характерът
на спиритическото откровение, [прев.
от фр. ез. Г. Миркович]. Сливен: сп. Нова светлина, 1892. 31 с.17 Награди: Грамота и Кавалерски кръст „Народен орден за гражданска заслуга“ V степен (14.02.1892)18 Награден от княз Фердинанд I, като лекар на Ямбол - Бургаската железопътна линия.
към текста >>
53.
1.3. Д-р Георги Вълков Миркович. - В: Табаков, Симеон Киров. Опит за история на град Сливен.
,
,
ТОМ 35
От там сполучил да избяга заедно с другаря си сливенеца Таню Стоянов.42 Част от затворените българи измрели, защото животът и порядъкът в тия зандани Д-р Миркович не можеше да
характеризира
освен с набръчкване на челото си при израза „ужасия”!
и бил прекаран през самата чаршия. Брат му Руско, който е бил един от сливенските първенци, измолва тогавашния сливенски мютесарифин Джевид-паша да позволи, щото изнуреният от път и изтезания „доктор-комита” поне до Цариград да иде с кола. В Цариград той бил затварян в тесни и мръсни килии, дето след няколко време се разболял и бил пренесен в болницата по настояването на един чужденец-лекар.41 От Цариград, още не оздравял, Д-р Миркович, отново турен в окови, трябвало да пътува 25 дена пеш до Диар-Бекир. Там той заварил повече от 150 души български затворници все по политически причини и от разни времена. Между тях имало много сливенци, между които и такива затворени до живот за обира на Али-ефенди в Сливен (1859 г.).
От там сполучил да избяга заедно с другаря си сливенеца Таню Стоянов.42 Част от затворените българи измрели, защото животът и порядъкът в тия зандани Д-р Миркович не можеше да
характеризира
освен с набръчкване на челото си при израза „ужасия”!
За окаяното положение на Миркович там и на другарите му, интересна е дописката до в-к „Знаме” от 15-ий дек. 1874 г., бр. 2; после и тая на поляка М-ски, пак до „Знаме” (17 май, 1875 г., бр. 16), дето се засяга и предаването на Д-р Миркович от Доротей. При всичките лишения и болнавост Миркович и там приложил своята медицина и изцерил много затворници - жертви на изтезанията и мизерията.
към текста >>
54.
1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.
,
,
ТОМ 35
Чрез него Миркович се запознава с владиката Доротей, именуван още и Дорчо, българин от Копривщица, много духовит и умен, но с крайно развален
характер
и с амбицията да стане екзарх на българската църква.
Подобно нещо готвехме за 1869, когато бяхме предадени от живеещия в Берковица софийски митрополит Доротея в ръцете на турското правителство.” Горните цитати са заети от едни собственоръчни кратки бележки на д-р Миркович, намерени в архивата му. Но той написа подобни спомени и за своето участие и премеждия, както в усилията за осъществяване на дадената от Чайковски идея за чисто български главни училища, така и за замисането си в революционното дело в Ломско и Берковско. В тия подробни автобиографични спомени, написани под вид на отговор на Стоян Заимов за неверни негови исторически сведения и които се съхраняват ведно с цялата му архива в Народната библиотека в София, се разкрива, че анонимното писмо, за което се споменава по-горе е в същност адрес-изложение и е написано от самия Миркович, а връчването му на чуждестранните посолства и Високата порта е станало чрез софийския владика Доротея, който се е намирал тогава в Цариград. Още от времето на Унията, Миркович е имал за другар някой си Манол Иванов от Стара-Загора, способен и виден адвокат на гърци и турци в Цариград, с широки връзки между българите, един от видните епитропи на българската църква във Фенер. Той е играл роля в момента, когато Иларион е бил готов да се постави начело на униатското движение.
Чрез него Миркович се запознава с владиката Доротей, именуван още и Дорчо, българин от Копривщица, много духовит и умен, но с крайно развален
характер
и с амбицията да стане екзарх на българската църква.
Интригант, безскрупулен, лукав, той прибягва до всички простени и непростени средства, за да заздрави своето положение и да придобие голямо доверие пред тогавашния велик везир Али-паша, с услуги против собствената си народност. След избиването на Хаджи Димитровата чета черният кабинет на Али-паша се заема да организира една добра истинска служба за действията на българските революционери отсам и оттатък Дунава. На главния шпионски агент, евреина Шнайдер, се възлага да намери подходящ за целта българин, който, ползуващ се с пълното доверие на българите да може да ги шпионува незабелязано. Такъв той намира в лицето на Манола. Този приема възлаганата му мисия, но с прикритата и опасна задача да изкористи хитро мнимото шпионство в полза на българското освободително движение, чрез фалшиво съставени рапорти до турското правителство в които със заблудителни и измислени сведения и имена да създаде преувеличено впечатление, че в страната се готвят големи възстанически и четнически действия.
към текста >>
55.
1.4.3. Извадки от дневника на Стефан Ст. Гидиков от град Сливен: автобиография (ръкопис, частен архив).
,
,
ТОМ 35
Благодарение на тези си качества и на своята пословична честност и благородство в
характера
, смогва полека-лека да стане заможен търговец, най-първо абаджия, после на колониални стоки.
Дядо Русчо и брат му д-р Георги Вълков Миркович46 са били синове на средна ръка родители, преселници, както много други сливенци от близки разрушени села. Потеклото им мисля е част от с. Раково (Котленско), част от с. Ченгене-сарай, разрушено, близо до с. Стралджа. Дядо ми е бил слабо и хилаво момче, сухо и постоянно болнаво, но надарено с рядка упоритост, пъргавина, работливост.
Благодарение на тези си качества и на своята пословична честност и благородство в
характера
, смогва полека-лека да стане заможен търговец, най-първо абаджия, после на колониални стоки.
Той достигна до положението на обичан и уважаван от турците и от цялото българско население чорбаджия. Рядкост е беден работник да успее да се домогне в турско време, само с честен труд и без никакви тъмни усаци на турци и чорбаджии, до положението на млад, нов чорбаджия. Той е затъмнил старите чорбаджии и се е ползвал между турците със значението на солиден съветник и благороден човек, Турците са му поверявали пари, имоти и скъпоценности. Забележително е, че същия тоя уважаван от турците човек е бил добър патриот и се е ползвал с уважението на българското население и българските революционери. Казваха ми, че Левски когато е дохождал в Сливен се е срещал с дядо ми.
към текста >>
Между
характерните
черти на дядо ми са неговата безстрашливост, великодушие и тактичност - умение да се владее и държи пред разни хора.
Казваха ми, че Левски когато е дохождал в Сливен се е срещал с дядо ми. Дядо много мразеше старите чорбаджии, които наричаше „турско ухо”. Мнозина българи той е отървал от бесилката и от затвора. През „страшното” (в навечерието на Руско-турската война) той е бил затворен и заточен с по-видните граждани в Анадол, гр. Боло или Воло.
Между
характерните
черти на дядо ми са неговата безстрашливост, великодушие и тактичност - умение да се владее и държи пред разни хора.
Дядо беше извънредно скромен и май саможив. Разправят, че са го венчали нощно време в черква, понеже се е срамувал пред множество. Тая свенливост той я предаде на цялото си потомство. Не обичаше да се шуми наоколо му и да го хвалят. Животът беше го научил да бъде строг и суров, но под видната вънкашна строгост се криеше много нежен баща и дядо.
към текста >>
56.
2. УНИАТСКОТО ДВИЖЕНИЕ И УЧАСТИЕТО НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ В НЕГО
,
,
ТОМ 35
Съчинения, избор,
характеристика
и обясн.
София: Бълг. писател, 1984, с. 273-280. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.
Съчинения, избор,
характеристика
и обясн.
бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 493-499. (Университетска библиотека; кн. 18) 2.9.3.
към текста >>
Съчинения, избор,
характеристика
и обясн.
печ., 1922, с. 493-499. (Университетска библиотека; кн. 18) 2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.
Съчинения, избор,
характеристика
и обясн.
бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 499-508. (Университетска библиотека; кн. 18) 2.9.4.
към текста >>
57.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
Ето как един учен, Вошев, се изразява по това религиозно изменение: „Новата религиа ще има един съвършено научен
характер
.
Сега за сега пред научните и религиозните претенции ний трябва да бъдем благоразумни: не трябва да ги приемаме без контрол и доказателства; но ще бъде неблагоразумно и да отблъскваме непознатото, ако то и да се представя под един невероятен изглед, понеже, ако истината понякога може да е невероятна, често невероятното може да е истина -телефона, фонографа, внушението и пр. са свидетели. Лесните съвременни съобщения правят размяната на идеите много бърза. Както земната атмосфера, претрупана с електричество, начева да се вълнува и поразява силни бури с трескавици, тъй и умствената атмосфера, която изглежда в сегашно време препълнена с религиозни и други вълнения, ще се прояви в голям преврат, който се очаква в недалеко бъдеще. Той ще съедини религията с науката.
Ето как един учен, Вошев, се изразява по това религиозно изменение: „Новата религиа ще има един съвършено научен
характер
.
Тя ще се бори с легендите, с подозрителните чудеса, с измамите от всякакъв вид; но тя няма да отхвърля по заключение никое потвърдение, никое действие. Тя ще упражни върху всяко нещо и връх всеки человек най-строгите и независими права на едно свободно разглеждание. Както тя няма да се влияе от никаква секта, която зависи от някое народно или местно предание, тъй също тя няма да бъде свързана от никакъв догматически или свещенически морал. Предложението на независимия морал може да бъде прието в името на новата идея, необходимо е само да се определи точно, какво се подразбира под независим морал. То просто значи, че моралната идея няма да зависи ни от Буда, ни от Мойсея, ни от Мохамеда, ни от Христа и че няма да бъде нужно, за да стане някой честен человек и да бъде в правия път, щото да претърпи кръщението на попа или обрезанието на рабина.
към текста >>
Като оставяме настрана еничерските времена, за
характеристиката
на които е достатъчна само думата еничерски, останала между нас за определение на нещо строго, лошо и варварско, нека погледнем пътьом времената от Руско-турската война през 1828-29 г.
Не трябва да забравяме, че няма още столетие, когато нашиат народ беше съвършено убит духом и нямаше никакво народно съзнание. На пръсте се четяха по-съзнателните българи, и тях ги беше срам да се наричат такива. Ний бяхме между другите народности, както са циганите сега между нас: хора без никакво светско или духовно началство, без никаква книжовност. Мнозина от нашите по-стари българи, навярно, помнят тези времена на невежество. За да достигнем до такова дълбоко затъпяване, нужни са били такива тежки обстоятелства, каквито са прекарвали тогава дядовците ни.
Като оставяме настрана еничерските времена, за
характеристиката
на които е достатъчна само думата еничерски, останала между нас за определение на нещо строго, лошо и варварско, нека погледнем пътьом времената от Руско-турската война през 1828-29 г.
насам, които са още пресни в паметта на по-възрастните българи и когато еничерите бяха вече изчезнали. Доколкото сме слушали било от бащите си, било от други стари хора, обхождането на турците с българите през тази война било нещо безчеловечно. Войниците, бил те даалии, или други тем подобни, като минавали през градищата, установявали се всякога в къщята на българите. В тоя случай последните не са били освен безусловно оръдие на техните прищевки, понякога съвършено невъзможни. Ако не ги изпълнявали -измъчвания, дори и смърт.
към текста >>
С една дума, въпроса взе официален
характер
пред турското правителство.
Колкото да не бяха привикнали да слушат укори и нападки против духовните си началници, българите скоро се съвзеха и видяха безумността на сляпото си придържане о гръцките владици, що и захванаха да гледат като първи врагове на народността ни. Скоро наченаха и да ги пъдят из епархиите. Колкото из Българиа настроението против гръцките владици се усилваше, толкова и в Цариград постъпките пред Високата Порта отиваха по-успешно и по-основателно. От като се изхвърли името на гръцкиа патрик из българските черкви, Владиците българи, Иларион и Авксентий, следваха да си черкуват свободно, без гръцката патриаршиа да може да им пречи чрез влиянието си пред Портата, както това ставаше друг път. Същевременно се определиха с пълномощие от българскиа народ и няколко души, които да следват пред турските власти за юридическото отцепване на българската черкова от гръцката.
С една дума, въпроса взе официален
характер
пред турското правителство.
Пред това последнето се явяваха за разрешение нашите черковни домогвания и претенциите на патриаршиата, водеха се препирни и прего-вори, назначаваха се комисии с разни точки за спогодба от едната и другата страна, но нищо не излизаше, защото турското правителство не се решаваше на нищо. Додето работите стояха в това неизвестно положение Д. Цанков, под покровителството на французите, свободно си издигаше гласа и силно развиваше въпроса против патриаршиата за грабнатите ни черковни правдини. Той явно й викаше, че ако не ни възстанови присвоените от нея правдини, българите ще се съединят с папата. Туй последното имаше двойно значение: то заплашваше гърците да се принудят да отстъпят на нашите искания, от една страна; то привързваше към нас симпатиите на целия западен свят, като го лъжеше с изпълнението на едно историческо събитие, което ги радваше - от друга.
към текста >>
Този му егоистически
характер
се проявява почти навред един и същ във всичките му по-сетнешни политически дела.
Ако целта на тези последните беше именно размирението на Униата, те нямаше защо да държат немарливо работите. За тяхната цел Т. Икономов нямаше тогава ни понятие. Той, колкото и да беше един от по-способните, по-развитите и по-умните в това време между другите негови събратя, не беше обаче от тези, които, подбудени от патриотическа ревност, идат да подадат помощна ръка на делото; както другите, тъй и той имаха за главна цел личната облага. Поведението, което държа между събратята си, и ролята, която игра в критическото положение на Униата, доказват доволно ясно, какво стремление е имал той.
Този му егоистически
характер
се проявява почти навред един и същ във всичките му по-сетнешни политически дела.
Какви са изобщо неговите мемуари, категорически не мога се произнеса; само ще се огранича да забележа, че ако всичките точки, по които той пише, са изложени тъй, както са изложени униатското движение и неговото, като префект, престоявание в Сливен, то неговите мемуари не могат да се вземат като безпристрастно историческо излагание, понеже се промъча в тях една егоистическа жилка. Точното историческо изложение трябва да има предвид вид самата истина, без никаква задня мисъл. Съвета напълно знаеше, че Т. Икономов, в критическото положение на Униата, действуваше не за нейното съхранение, а за нейното разстройство, но обаче не обърна ни най-малко внимание на това, като се трудеше да запази чисто българскиа характер на Униата. Казванието на Т.
към текста >>
Икономов, в критическото положение на Униата, действуваше не за нейното съхранение, а за нейното разстройство, но обаче не обърна ни най-малко внимание на това, като се трудеше да запази чисто българскиа
характер
на Униата.
Поведението, което държа между събратята си, и ролята, която игра в критическото положение на Униата, доказват доволно ясно, какво стремление е имал той. Този му егоистически характер се проявява почти навред един и същ във всичките му по-сетнешни политически дела. Какви са изобщо неговите мемуари, категорически не мога се произнеса; само ще се огранича да забележа, че ако всичките точки, по които той пише, са изложени тъй, както са изложени униатското движение и неговото, като префект, престоявание в Сливен, то неговите мемуари не могат да се вземат като безпристрастно историческо излагание, понеже се промъча в тях една егоистическа жилка. Точното историческо изложение трябва да има предвид вид самата истина, без никаква задня мисъл. Съвета напълно знаеше, че Т.
Икономов, в критическото положение на Униата, действуваше не за нейното съхранение, а за нейното разстройство, но обаче не обърна ни най-малко внимание на това, като се трудеше да запази чисто българскиа
характер
на Униата.
Казванието на Т. Икономов, че униатите се заканили да го хвърлят от четвъртиа етаж за да си отмъстят, дето той разстройвал униата, е следователно чисто негова измислица, за да даде значение на своите лични действия. В тях времена средствата за отмъщение бяха изобилни в ръцете на униатите - стига те да искаха. Турското правителство беше повече за Униата, отколкото за всяка спогодба с гръцката патриаршиа, понеже то също тръсеше средства да се разделят силите на православието за да може по някой начин да се отърве от свръзките, които имаше с патриаршиата или поне да ги направи по-леки. Униата се явяваше подходяща с туй му стремление.
към текста >>
58.
2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,
,
,
ТОМ 35
Разговорът се въртеше все около черковния въпрос и униатското движение и се поддържаше с един вид жива и
характерна
разпаленост от едната и другата страна.
В събранието аз се запознах и с г. Пашова и Бракалова, а г. Цанков ме покани да погостувам у него, което аз и приех. Подир вечеря излязохме с г. Цанкова къде „Кафе де Франс” и там имах случай да видя още мнозина от българите.
Разговорът се въртеше все около черковния въпрос и униатското движение и се поддържаше с един вид жива и
характерна
разпаленост от едната и другата страна.
Против Патриаршията говореше някой си Славчев, и говореше доста силно, а против ползата от унията говореше старецът Ранов71, с тон по-снишен, но не по-малко упорит. Цанков повече слушаше, но и не оставяше да се прекъса разговорът. Разбира се, всеки си остана при своето мнение и от разговора не излезе никаква практическа полза. 14 февруари 1861 г. Като человек без работа и с възторженост към многообещающата уния, аз се предадох на това движение всецяло и ден не пропущам да не замина към униатската черкова.
към текста >>
59.
2.4. Отричане на гръцкия патриарх и унията.
,
,
ТОМ 35
Ангелова-Пенкова: Берат - акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота за назначаване на служба, с който се предоставят или потвърждават права и привилегии (най-често от стопански или финансов
характер
).
74) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски, на тържествената Великденска литургия в дървения български храм „Свети Стефан“ в Цариград, не споменава името на вселенския гръцки патриарх, а на негово изрича „всякое епископство православних“, което се произнася само от предстоятел (патриарх, епископ или митрополит, или недогматично: ръководител, глава) на автокефална църква. Този ден е известен като Българския Великден. 75) Бележка на Е.
Ангелова-Пенкова: Берат - акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота за назначаване на служба, с който се предоставят или потвърждават права и привилегии (най-често от стопански или финансов
характер
).
Бератът носи султанския знак „тугра“ и се подновява (подменя) с възкачването на всеки нов султан. 76) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Енголие, енголпие или панаги - малка кръгла икона носена на гърдите на архиерея. На нея се изобразяват Спасителя, св. Богородица или свещени събития.
към текста >>
60.
2.6. Драган Цанков и Унията. 2.6.1. Драган Цанков / Ст. Чилингиров. 2.6.1.1. Драган Цанков (1828-1911) - мястото му в нашето Възраждане
,
,
ТОМ 35
А надзърнем ли в тях, Драган Цанков ще се очертае пред очите ни с всички ония
характерни
белези на българския неспокоен дух, с който са се отличавали неговите съвременници, поставили благоденствието на българското племе пред сгодите на собственото си безбедно и безметежно преживяване.
София: книгоизд. Факел, 1929, с. 175-185. 2.6.1.1. ДРАГАН ЦАНКОВ (1828-1911) - МЯСТОТО МУ В НАШЕТО ВЪЗРАЖДАНЕ Отдал се само на политическа дейност след освобождението на родината си, в държавното и културното строителство на която взема живо участие ту възвеличаван като герой, ту преследван като зломишленик и пакостник, но винаги чувствуван между най-първите от първенците на своя народ, неговото дело през епохата на нашето възраждане остана почти забравено. И то не защото е заслужавало подобна участ, а защото интересите ни към събитията на днешния ден не са ни позволявали да надзърнем в страниците дори на най-близкото си минало.
А надзърнем ли в тях, Драган Цанков ще се очертае пред очите ни с всички ония
характерни
белези на българския неспокоен дух, с който са се отличавали неговите съвременници, поставили благоденствието на българското племе пред сгодите на собственото си безбедно и безметежно преживяване.
Тогава ще го схванем и като равен на малцината наши великани от възродителната епоха на българския народ, възвели неговата челядна, обществена и черковна доброчестина до степента на култ. ...Такъв един копнеж постига и Др. Цанков с основаването на своя собствена печатница, откриването на която бърза да оповести с отделно печатно известие от 22/3 октомврий 1857 год., в които между другото казва: „Българският народ не е имал до сега книгопечатница, която да е можала доста да му посрещне най-законните и най-главните нужди. С това ние се изключвахме от другите народи, които се намират у турското царство, и това беше малко срамота за нашия народ, но да кажем правото, че тая погрешка не беше от великодушието на нашите господари, и най-много пък от Султана Абдул Меджида. Не, тая погрешка ставаше от други.” Печатницата на Цанкова ще бъде не само едно техническо заведение, но и една лаборатория на духа, в която ще работят едва ли не на еднакви начала и с еднаква ревност както съдържателите на печатницата, така и книжовниците отвън.
към текста >>
61.
2.6.1.3. Подбуди на Д. Цанков за унията. Случката в Кукуш
,
,
ТОМ 35
Причините на тая опозиция срещу Цанков не са всякога от верски и църковен
характер
.
до Т. Бурмов, като говори за лошото впечатление от проповедите в полза на унията, моли го да се обади и той, защото го смята „най-способен” да й се противопостави в печата. Против нея се обявява и Ботьо Петков от Калофер. Веднага взема страна срещу Цанкова и Раковски. Докато по-рано го държи в течение на своите книжовни планове и намерения, сега той не може да намери думи, с които да го наругае и нахули в своя „Дунавски лебед”.
Причините на тая опозиция срещу Цанков не са всякога от верски и църковен
характер
.
Мнозина от неговите противници се обявяват и за врагове на унията чисто и просто от боязън да не би тя да предизвика разцепление в народните маси и с това да тури кръст върху току-що окопитилото се народно съзнание. Ако не е бил този страх, трябва да се предполага, че поне враждата между очерталите се два лагера - привърженици на унията и привърженици на православието - не би била толкова ожесточена. ______________________________ 116) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова. Вж Матвеев, Павел Апександрович. Болгария после Берлинското конгресса. С.
към текста >>
62.
2.6.1.5. Край на унията. Ролята на Цанков
,
,
ТОМ 35
РОЛЯТА НА ЦАНКОВ Тълкувана различно тая постъпка, тя докарва не малко неприятности на Цанкова, срещу които може да устои само един твърд
характер
и едно бистро и съзнателно пресмятане на обстоятелства, както и едно чудовищно търпение да се дочака желания край на така рискувано предприетото дело.
2.6.1.5. КРАЙ НА УНИЯТА.
РОЛЯТА НА ЦАНКОВ Тълкувана различно тая постъпка, тя докарва не малко неприятности на Цанкова, срещу които може да устои само един твърд
характер
и едно бистро и съзнателно пресмятане на обстоятелства, както и едно чудовищно търпение да се дочака желания край на така рискувано предприетото дело.
Едни са отдавали унията на чисто користни подбуди, други на Цанковото желание да играе роля, ако ще и пакостна за родината си, трети на инат и озлобление. Раковски пък в „Дунавски лебед” го нарича просто на просто, „недостойнаго подкупника и придателя отьчества, заблъденаго Лъже-Българина”. А в същност нито едното, нито другото е било вярно. Много от неговите съвременници и то тия, които го познават най-добре, твърдят, че той не е получавал дори парична подкрепа за вестника си от лазаристите. Инак той не би го отстъпил през м.
към текста >>
63.
2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.
,
,
ТОМ 35
Колкото до призивите за френска протекция - които по същество той отправя по-рано чрез меморандума си до Наполеон III -в действителната молба към папата именно заради необходимостта от строго религиозния й
характер
са отбягнати.
Тези противоречиви постановки несъмнено изразяват лавирането, към което прибягва Цанков, считайки го за незначителен компромис при началната стъпка, особено след предявеното важно условие - запазването на „всички наши предимства и обичаи, съществуващи от древността в нашата църква и народ”. Продиктуван от пропагандни съображения, във вестник „България” е поместен по-различен и разширен текст. В него, от една страна, се признават догмите и обредите на католицизма, а, от друга, се изразява увереност, че богослужението, обичаите на духовенството, черковните обреди в българската църква ще останат незасегнати. Фигурират също искания папата да издействува посредничеството на френския император пред турското правителство за утвърждаване на „нашата йерархия за независима”, а френското правителство „да ни дава покровителство и добрите си услуги, както ги дава на другите народи в турската държава, които припознават Западната църква”. Безразличен към теологичните въпроси, тук Цанков премълчава приемането на католицизма от българката депутация при подписването на унията.
Колкото до призивите за френска протекция - които по същество той отправя по-рано чрез меморандума си до Наполеон III -в действителната молба към папата именно заради необходимостта от строго религиозния й
характер
са отбягнати.
Депутацията получава уверенията на католическия архиепископ в Цариград Брунони, че българските желания ще бъдат удовлетворени в най-кратък срок. Изпълнен с надежди от тези обещания, Цанков отдава голямо значение на приетата уния. Тържествено, с тон на прокламация звучи известието по този случай в неговия вестник: „Съотечественици, от много години насам ний, българите, искаме едногласно..., една йерархия... Секи от нас е чул, видял или чел, че ний почти от една година насам ся отказахме от гръцкия патрик, който неканонически владееше над нашия народ. Всеки от нас е известен, че почти от сичките места, обитаеми от българи, ся подадоха безчетни молби, покрити с хиляди подписи и печяти, на правителството на НИВ султанът... За да искат възобновлението на народна... йерархия, уничтожена и сляна в един елемент, на когото днес гърците дават името велика църква... Българският народ още преди два месеца тържествено изяви на своето духовенство, за да прибърза да тури в действие нашата йерархия, като поднови старите сношения на българската църква с римската: с една реч, да приеме унията. Българи! Днес основите на нашата народна йерархия ся туриха.” Турското правителство, стремящо се да подрови колкото се може по-дълбоко руското влияние сред българите, вижда в унията път към постигането на тази цел.
към текста >>
Отстоявайки националния
характер
на униатската църква и запазването на източния обред, Цанков многократно обяснява, че възраженията му не са конкретно срещу личността на Малчински, а защото българският народ никога не ще приеме духовен началник чужденец.
Ползувайки се с дълбокото им доверие, понякога, щом счита, че е нужно, той им въздействува дори само със силата на своето мълчаливо неодобрение. Такъв е случаят, когато пред униатските първенци, възглавявани от Цанков, арменокатолическият архиепископ Хасун се опитва да наложи Малчински за свещеноначалник на тяхната община. Тогава те се обръщат въпросително към своя ръководител. Той обаче както през цялото време на срещата, така и сега мълчи. След миг на колебание за тях не остава вече никакво съмнение какво иска да им внуши и единодушно заявяват, че не приемат направеното предложение.
Отстоявайки националния
характер
на униатската църква и запазването на източния обред, Цанков многократно обяснява, че възраженията му не са конкретно срещу личността на Малчински, а защото българският народ никога не ще приеме духовен началник чужденец.
Що се отнася до искането за българско духовенство, разяснява, че е настояване изобщо на униатите, а не само негово лично схващане. При срещата си с Емануел д’Алзон131, който пристига от Париж идеологически да ръководи католическата пропаганда в отношението й към унията като папски пратеник, той му представя група най-видни български еснафи. Мисионерът ги уверява, че предстои изпращането на сума за материалното подпомагане на българоуниатите, че за същата цел във Франция е направена подписка. Същевременно дава обещание да бъде осигурено образование на техните деца, не пропуска да подчертае и донесените одежди за източния обред. Но в отговор посетителите му „заявяват, че веднага желаят национален кпир.” Според папския представител те всички говорили по внушение на Цанков.
към текста >>
„Фанариотското духовенство, което беше присвоило нашите епархии..., намира са сега добре опознато: или ще умре гладно в България, или ще иде да проси хляб от ония, които ще му продават свещеническия
характер
... - пише Цанков.
Така на 25 март 1863 г. преустановява завинаги издаването на „България”. Но в последния, прощалния брой, изпълнен с лична отговорност, Цанков се отчита пред народа за политическите резултати от своя вестник. [1.] С чувство на удовлетворение са пропити думите му, че чрез униатското движение е популяризирал българското име, българските национални искания в Западна Европа, че нашироко пред външния свят е пропагандирал за съществуване на пет милиона българи. [2.] Друг актив на вестника му, който с основание го въодушевява, е смелата борба, която водеше срещу денационализаторските планове на Цариградската патриаршия.
„Фанариотското духовенство, което беше присвоило нашите епархии..., намира са сега добре опознато: или ще умре гладно в България, или ще иде да проси хляб от ония, които ще му продават свещеническия
характер
... - пише Цанков.
- Таквози е следствието от нашата преданост за нашето любезно отечество, следствие, което ще ни утешава сякоги и тогази биля, когато не ще можем веке да му правим услуги.” Но неговият орган по значение в същност далеч надминава отбелязаното от Цанков в прощалните му слова с читателите. [1.] „България” от самото начало се явява най-ревностен защитник на българските интереси, мъжествено отстоява правата на народа” - пише Любен Каравелов въпреки негативното си отношение към униатството. [2.] С широкия си поглед дори върху цялостния възрожденски периодичен печат той изтъква големия принос на Цанковия вестник за формирането на българското национал но съзнание. „България” ... -подчертава Каравелов - първа (курс. а., М.
към текста >>
За тези негативни
характеристики
, диаметрално противоположни на високите оценки -според най-меродавни източници - за Цанковия вестник, който е орган на униатското движение, особено допринасят предубедените обвинения към него, изпълващи възрожденския печат.
К.) поставила народът по пътя на самосъзнанието.” [3.] Съвременниците, които нападат Цанков, опасявайки се от разцепване на народното единство - понеже през този период се формира българската нация - са опровергани от обществено-историческата практика. Многовековната принадлежност на българите към православието предопределя до голяма степен последвалия крах на униатството като религиозно движение. За Цанков обаче унията не е стъпка от верско естество, а политика и следва да бъде преценявана като такава. Някои автори, които поставят акцента върху религиозната страна на униатството, въпреки че изтъкват яркото родолюбив на Цанков, се дезориентират в сложните перипетии на политическия му ход. Така едни от тях поради връзките му с Лазаристкия орден, макар в противоречие с фактите, го представят като „напълно убеден сътрудник на католическата пропаганда.” Поради същите причини други изследователи пък, отчитайки също патриотизма му, разглеждат политиката на Цанков в църковно-националната борба като „нещастно” избран път.
За тези негативни
характеристики
, диаметрално противоположни на високите оценки -според най-меродавни източници - за Цанковия вестник, който е орган на униатското движение, особено допринасят предубедените обвинения към него, изпълващи възрожденския печат.
Несъмнено обективната преценка за Цанкова в случая трябва да се определи от критерия униатското движение, което той възглавява, съдействува ли за решаването на църковно-националния ни въпрос или не. Тактиката му за свързване на българската църква с католицизма, която той ще назове по-късно „идея, внушена от отчаянието”, не следва да се обяснява единствено с неговата прозападна ориентация през този период. Това означава да бъде игнорирана противоречивата и маневрена линия, която той следва в униатското движение. Така не само редицата податки от преговорите му с руското посолство, но най-вече стъпките му назад от унията, когато търсеше руската опора, разкриват лавирането, двойната насоченост на тактическия му ход: от една страна, първият явен аспект, изразен чрез широка пропаганда, визираше спечелването на френското политическо покровителство върху българската църковно-национална борба, а, от друга, вторият - само загатнат, едвам доловим, за който липсват директни изявления на Цанков, именно защото преследването му изключваше каквато и да е декларативност - предвиждаше посредством опасността от унията активизиране на руската дипломация. Подчертаната сдържаност относно тази втора насоченост на своята тактика Цанков проявява и по-късно, когато към нея, макар при други условия, българските патриоти отново ще прибягнат.
към текста >>
64.
2.7.3. Христо посещава Униятската община.
,
,
ТОМ 35
Дотегнало ми е, Христчо.” Този своеобразен и
характерен
разговор внезапно се прекъсна; почукна се вратата, слугата обади, че гости идат.
И това всеки ден. А пък след обяд, като се провървят гости, гости, води ги Хр. Цваклидов (Ваклидов) и като върти очи и ми смига да стана, да седна, да приказвам, да мълча, че аз маймуна ли съм? Че като седнали да ме съдят, че не съм знаел да посрещам гости! Нека дойдат на манастиря ми в Балкана, да видят как се гости посрещат с песни: „Вятър ечи, Балкан стени, млад юнак с коня” и др.
Дотегнало ми е, Христчо.” Този своеобразен и
характерен
разговор внезапно се прекъсна; почукна се вратата, слугата обади, че гости идат.
Показа се на вратата един млад момък, по-възрастен от Христа, със завити вече мустаци. „О-о-о Иванчо, яла, яла, извика дядо Йосиф, това момче (показващец Христа) не е турчин, то е от Казанлък, син на Танито Стамбуллоглу, мой стар познат, ученик в царското училище; а пък тоя момък (показващ Иванча) е син на Хаджи Тодора от Лясковец, Търновско.140 Защото познавам и двама ви, каза дядо Йосиф, а пък няма и калабалък, ще ви покажа ей-сега българския патриарх и набързо изкочи от стаята и затвори вратата. Останаха двамата младежи и си помислиха, че ще им донесе и покаже някой портрет и чакаха: след десетина минути отваря се вратата, както и тая на отсрещната стая през коридора, и ето ти дядо Йосиф, облечен в светли патриаршески литургийни одежди, патерица в ръка, наложил на главата си блестяща корона, величаво пристъпя, излиза от срещната стая и през коридора влиза в стаята при двамата гости с възглас: „туй то българския патриарх, соколския хайдутин“, и побърза да излезе и се върне в стаята си, за да го не завари други някой. Двамата гости премряха от смях до сълзи, държейки хълбоците си. Дядо Йосиф се върна при гостите си да им се похвали, че всичките тия дрехи и други още, с короната, енголпието и патерицата, биле подарък от светия отец папа Петър (Пия IX).
към текста >>
65.
2.8. Черковните борби в Свищов и Сливен. 2.8.1. Заплашване чрез унията. - В: Ганчев, Стефан. Свищов.
,
,
ТОМ 35
Черковните наши книги, по които сми отправели и ще още отправеми богослужението си устануват си истити, коиту и днес ся в употребление на славянски или старобългарски език с народните си букви и
характер
и ще бъде всякога главният език основа на учението на нашите младежи.
Българскията патриарх, както и митрополитите и епископите и сичкото духовенство, които ще управляват българските епархии и енурии ще бъдат сички българи, епископите ще се избират от епархиите по вишегласието и ще се одобрява от патраиархът, а патриархът ще се избира с общото желание на свишето духовенство и на сичкия народ, и ще се одобрява от Н. св. папа Пий IX под покровотелството на когото ще бъде. VI. Сичките обряди и постановления на нашите восточни церкви, както богослужението, торжествата и состоянието и черковните обичаи на нашето горно и долно духовенство способат във вършението на тайнствата и раздаванието на причастието остановат ся неизменно секо отношение, както биле в употребление до сега, така ще бъдат и занапред. VII. Читанието на символа на вярата ще бъде според както стои в черковните наши книги, остава си не изменен. Така календарят ще се установи по ветхому с приетите от восточната черква святи и празувание. VIII.
Черковните наши книги, по които сми отправели и ще още отправеми богослужението си устануват си истити, коиту и днес ся в употребление на славянски или старобългарски език с народните си букви и
характер
и ще бъде всякога главният език основа на учението на нашите младежи.
863 февр. 17. Свищов Събрание, наистина станало и за тоя акт решение било съобщено на в. Journale de Conctantinople. Но този документ бил предаден На папския легат викарий Брунони в Цариград „в препис“, без подписи - както е останал и съхраняван сега в частната архива на Ат. Велев. Легатът го повърнал за по-точен превод.
към текста >>
66.
2.8.2. Заплатата на Търновския митрополит Григория и предателството. - В: Ганчев, Стефан.
,
,
ТОМ 35
Между другото, в протеста се казвало: „Нека прочие да загърми навсякъде, дето български се говори, че в Свищов няма погинала душа, която да защищава фенерското злонамерение към българския народ; нека се чуе, че в Свищов, освен няколко лица, народа е български и няма между тоя народ лица, които да не призират собственото си благополучие, за да удържат целостта на българския народ в православната вяра, в старите български обичаи и в благородния
характер
.
По тоя случай станало шумно събрание в Свищов, в което се протестирало за постъпката на пратеника Атанас М. Каракашев. Изпратен бил протест от свищовци до Свищовския мюдюрин, до Търновския каймакамин и до Русенския садразамин, в който заявили, че единият им представител е изменил на директивата, която му е дадена в Свищов. Свищовци не искали да плащат данък „владичина” на грък владика. Тоя протест бил напечатан във в. „Българска Пчела”, поради което тоя вестник бил забранен за известно време за четене в Търново и Свищов.
Между другото, в протеста се казвало: „Нека прочие да загърми навсякъде, дето български се говори, че в Свищов няма погинала душа, която да защищава фенерското злонамерение към българския народ; нека се чуе, че в Свищов, освен няколко лица, народа е български и няма между тоя народ лица, които да не призират собственото си благополучие, за да удържат целостта на българския народ в православната вяра, в старите български обичаи и в благородния
характер
.
Туй наше засвидетелствуване ще го докаже времето и обстоятелствата.” (к. н.)154 Изпратена била на 1 февруарий 1864 год. до Търновския каймакамин Али-бей молба-заявление от Свищов, с която се изтъквало, че „Царското правителство като издава, в кръга на законите, ирадета за в полза на гръцките владици, никак не е разположено да гледа да се продължават злоупотребленията, притесненията и клеветите на злонамерените гръцките владици върху незлобивия български народ, в сърцата на които (на гр. владици) има място само едната злоба и умраза към всичко, що не е гръцко, без да притежават нито най-малко от големите ония добрини, и от високата оная любов, която им налага християнската религия, на която са тии чиновници!... Правителството, като е благоволило да разрешава българския въпрос и е предоставило преди две години на представители от народа да разглеждат в столицата тоя въпрос и особено осемтях му важни точки, българският народ има право да чака големите царски милости и да се надява, че тоя въпрос ще се разреши в негова полза.” Каймакамина се умолява да приемне молбата на свищовци и на каазата и да разбере надеждата на народа за едно скорошно разрешение на въпроса и избавление на покорнейшия български народ от незаконното господаруване на фенерското гръцко духовенство.” Молбата била подписана от 187 свищовски граждани, от четирма селяни от Саръ-яр, от пет новградчани и пет вардимчани.
към текста >>
67.
2.8.3. Изгонването на гръцкия владика от Сливен и черковните борби. - В: Табаков, Симеон Киров.
,
,
ТОМ 35
Така Д-р Селимински, като описва разврата на висшето гръцко духовенство, изрежда късите, но
характерни
биографии на запомнените от него тогавашни черковни светила: „Бившият Търновски митрополит бил пехливанин в М. Азия.
Очевидно е, че причината за това ще е била някакво опитване на сливенци за самостойно пробуждане, още повече, че както е изповядало сливенското момче на Венелин в Силистра, „един учител, който се е решил да преподава по български в Сливен (преди 1830 г.) бил изгонен от Владиката”. В 1829 г., сливенци в надвечерието да дигнат възстание в града, изгонили с камъни владиката Герасим и без малко щели да го убият между Сливен и Ямбол, както пише Раковски в своя „Горски пътник”. Това е първото известие в историята ни за позорно изпъждане на владика от паство, което до тогава го е считало за втори след царя. Вероятно, Герасим не ще е падал по-долу от някои свои съвременници - също гърци, за които народът разправя най-отвратителни истории. Голяма част от тия божии помазаници били големи невежи, кални в миналото си и още по-кални като черковни служители.
Така Д-р Селимински, като описва разврата на висшето гръцко духовенство, изрежда късите, но
характерни
биографии на запомнените от него тогавашни черковни светила: „Бившият Търновски митрополит бил пехливанин в М. Азия.
Пловдивският Никифор е обърнал митрополията на вертеп, а самата му сестра е била негова сводница. Самоковският Игнатий е бил кючек в Цариград, после олан при Халил-Паша, а майка му - наложница на предшественика му. Робинята на Видинския Паисий му е била също наложница и обща жена на всички в митрополията.” (Запис Д-р Селим. I, 55-58.) Цинично, но характеристично. Това се отнася за малко преди 1850 г., а какво е било в по-черните години - историята мълчи, защото се срамува.
към текста >>
I, 55-58.) Цинично, но
характеристично
.
Голяма част от тия божии помазаници били големи невежи, кални в миналото си и още по-кални като черковни служители. Така Д-р Селимински, като описва разврата на висшето гръцко духовенство, изрежда късите, но характерни биографии на запомнените от него тогавашни черковни светила: „Бившият Търновски митрополит бил пехливанин в М. Азия. Пловдивският Никифор е обърнал митрополията на вертеп, а самата му сестра е била негова сводница. Самоковският Игнатий е бил кючек в Цариград, после олан при Халил-Паша, а майка му - наложница на предшественика му. Робинята на Видинския Паисий му е била също наложница и обща жена на всички в митрополията.” (Запис Д-р Селим.
I, 55-58.) Цинично, но
характеристично
.
Това се отнася за малко преди 1850 г., а какво е било в по-черните години - историята мълчи, защото се срамува. Неофит Бозвели, от времето на когото се зачуват първи протести срещу патриаршията, бе само един енергичен български духовник - вещ отглас на набраните в сърцето и паметта на тогавашните българи ропот, отвращение и съзнание. * * * Черковната борба в Сливен, подклаждана и от революционното движение между народа, не престава с изгонването на гръцкия владика от града. Упорството на патриаршията и бавенето на турското правителство да разреши българските искания, усилиха още повече борбата и дадоха поле на една крайност, униатството, - толкова осъдителна по принцип, колкото и отлична като средство. Сливенци и тук участвуват.
към текста >>
68.
2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
избор,
характеристика
и обяснителни бел.
2.9.2. КАТОЛИЧЕСКАТА ПРОПАГАНДА И ЙОСИФ СОКОЛСКИ В: Раковски, Георги Стойков. Съчинения.
избор,
характеристика
и обяснителни бел.
М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 493-499. (Университетска библиотека; кн. 18) Исуитская пропаганда ся отби и отхвърли от цял Български народ с най-голямое презрение и похуление.
към текста >>
” И Раковски излага историята на умразата между българи и гърци още от най-стари времена,
характеризувайки
древните гърци като разбойници, развратници и шовинисти, които искали да елинизуват всички варвари.
Раковски излага подробно случката в гр. Русе, гдето пашата накарал българския свещеник да се подчини на гръцкия владика, но народът не позволил това и направил шумна манифестация. После той минува на въпросите: какво трябва да се прави по-нататък и от кого трябва да се очаква помощ в борбата против Фенер? На тях той отговори „с онова исто българско чистосърдечие, с онии исти народен глас, кой всякоги е между вам тръбил истинния народни ползи, истинний път кого трябва да следвате, да би дошли до едно сходно днешному веку развитие, а чрез него до ваше старо величие и слава.” Раковски съветва: да не се допуска отново въдворяването на гръко-фенерското духовенство в България, защото ще почне старото гонение и предателство, старият раздор и разврат. „За вас няма веки народност, няма веки нравствен живот, ако допустите такава една вагабонтска гръцка зган и такова едно ново наводнение панелинизма над вас си!
” И Раковски излага историята на умразата между българи и гърци още от най-стари времена,
характеризувайки
древните гърци като разбойници, развратници и шовинисти, които искали да елинизуват всички варвари.
С цитати от Платоновия Кратил, Ксенофона и речника на Скарлат Византийски от 1852 г. доказва, че елинската народност и елинският език били примесени с много чужди елементи, поради което нямало тук нито основание за гордост, нито сила за независимост. Изложил завладяването на Гърция от римляните и увеждането на християнството, той цитува места от Amedee Thierry, Histoire des fils d’Attila, за да покаже, че Константин Вилики бил славянин от Ниш, и очертава борбата за надмощие между византийския патриарх и римския папа. Отслабен Рим, гърците обърнали поглед към българите, за да водят с тях разорителни войни, догде ги завладеят и догде унищожат народността им. Но надеждата им за покорение и еленизация могла да се смята, въпреки всички усилия, осуетена - както признавал това и гръцкият историк К. Папаригопуло.
към текста >>
69.
2.9.3. Ролята на Фенер в угнетяването на българите. - В: Раковски, Георги Стойков.
,
,
ТОМ 35
Съчинения, избор,
характеристика
и обясн.
2.9.3. РОЛЯТА НА ФЕНЕР В УГНЕТЯВАНЕТО И ПОГЪРЧВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В: Раковски, Георги Стойков.
Съчинения, избор,
характеристика
и обясн.
бел. М. Арнаудов. София: Държ. печ., 1922, с. 499-508. (Университетска библиотека; кн. 18) Многото напряганье на Византийская империя, да победи Българите, беше я докарало в едно най-жалостно положение във время когато Турците веки успяха да ся остановят в Бруса.
към текста >>
Наши Българи освен във военна служба що ся били из начяла при Турците, и то в особни пълкове, под свои войводи (беюве) и под свои знамяни, други служби не са могли тогава да понесат ради естественаго начертания (
характера
).
Великий же везир споряд в каквото разположение ся е находил, решавал е много пъти в отговор посолства, да ударят няколко си тояги на крака посланику или го затворят в посланическая тъмница на Еди-куле-седем-торня или даже и прямо да го убесят, ако го е разсърдил за нещо си! Първий же тогдашни тълмачи отоманския порти били от Евреи, кои са имали всякоги пристъп при Турците, търпящи всяко безчестие и подлагающи себе за усърдно оръдие в най-безчеловечните дела против Християните. Тии са били и първите турски лекари, съветници и подзорници (спиони), както и първи им търговци-базиргян-баши. Фанариоти са убърнали на това внимание и трудили ся са да освоят тая еврейска служба, на кое са с время и успели. Тряба да си въображи человек чи такава служба, други род, освен Евреите и фанариотите в тях времена находящий ся в турска служба трябало е сичко да търпи и върши лъжи, клевети, предателства, безчестие, поръгание, бой по крака и многажди мършаво бесило!
Наши Българи освен във военна служба що ся били из начяла при Турците, и то в особни пълкове, под свои войводи (беюве) и под свои знамяни, други служби не са могли тогава да понесат ради естественаго начертания (
характера
).
Заради това фанариотите са успели да ся въдворят изключително при Турците и да ся зближят до толко, щото да имат най-голямо влияние на техните дела, кое ся простира и досега. Така кату ся удвориха лукавите фанариоти при турското правителство и добиха голямо влияние в техните работи в обще, тии почнаха да мислят непрестанно, как да уборят славянските в турско священоначалничьства. Клеветите и предателствата бяха най-удобното за тях оръдие против тия ратоборни народи Българи и Сърби, за коих предложиха Порте чи тии народи ако останат под тогдашните легки тям дадени условия, имеящи и свое народно священоначалничество твърде скоро могат ся подигна против султанская власт и себе от турскаго подданства освободи. Отоманска порта почна най-напред да унищява дадения Българъм условия, а най-паче войнишки им войводи и главатари и да ограничява техните полкове, кои бяха съставени особно само от тях и под свои знамяни, обвязани же да съвоюват с Турците против неприятелите им. Тая мярка зе отоманска власт, защото не можеше да закачи вероисповедните права, до де не унищи военната сила, коя не беше за презиранье.
към текста >>
70.
2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров
,
,
ТОМ 35
Срещу всички обвинения, които лучат
характера
и патриотизма на Цанкова, може да се противопоставят решителните свидетелства на съвременници: те са единодушни в признаване на благородни подбуди у тоя човек, който-докато издавал вестник „България" (4 год.) и служил на униатската пропаганда - е живял само с дългове, в бедност и често лягал гладен.
Орденът на лазаристите-католици с манастир и френско училище Сан-Бенедето в Галата (Цариград) беше захванал скрито своята прозелитска агитация между българите; по негова инициатива бяха преведени и отпечатани в Месецослова на българската община за 1859 г. „Документи за българската черковна история”, които доказваха зависимостта на българската черква във времето на Калояна от папата -и които се оказаха апокрифни. Все под негово влияние Драган Цанков състави своя „Поглед върху българската история” (Месецослов за 1857 г.), гдето също са прокарани католишки тенденции досежно приемането на християнството от българите и връзките между Калояна и римската черква. А списанието Български Книжници (1858), и вестник България (почнал да излиза през март 1859) се поставиха открито в услуга на унията. Душа на цялото движение бе Драган Цанков - честен и упорит българин, който е действувал по убеждение, а не по користни мотиви, и който се е интересувал не от религиозните, а от политическите последици на покатоличването.
Срещу всички обвинения, които лучат
характера
и патриотизма на Цанкова, може да се противопоставят решителните свидетелства на съвременници: те са единодушни в признаване на благородни подбуди у тоя човек, който-докато издавал вестник „България" (4 год.) и служил на униатската пропаганда - е живял само с дългове, в бедност и често лягал гладен.
Сношенията на Цанкова с поляци, маджари и католишки мисионери в Цариград го правят по това време русомразец и франкофил. И по внушение от тази страна той издига знамето на униатство, искрено убеден, че полза за народното ни дело може да има само от приобщаване към западната черква. На 18 декемврий 1860 г. множество цариградски българи, предвождани от архимандрит Йосиф Соколски (игумен на Габровския манастир), търговци от Бал-капан и някои интелигентни хора се представят на папския наместник Павел Брюнони и му връчват едно заявление, гдето се изтъквало, че българският народ желае да се върне в лоното на католишката черква, че той би искал да получи своя народна йерархия, дадена някога от папата и унищожена после от гърците, и че той ще признава главенството на папата, като си запази обаче старите обреди и славянско богослужение... На Коледа същата година униатите-българи, сдобили се със свой временен началник архимандрит Макари, отпразнуват първото свое богослужение в новоосветения си храм; а на 15 март 1861 г. те изпращат в Рим престарелия и наивен Йосиф Соколски, за да бъде ръкоположен от папата за „архиепископ и апостолски наместник на съединените българи”.
към текста >>
Тези две изложения носят
характер
повече на мемоари, макар да съдържат и исторически уводи, които ни отвеждат към състоянието на българската черква до настъпването на борбите против фенерското духовенство от първата половина на XIX век.
къту си останим нипоколибими в прадедная си вяра ще можим da увардим милая си народност, коя с толкова трудове сме разбудили.” Важно в очите на Раковски е да се откъснем от Патриаршията, без да навличаме подозрение, че плуваме в чужди води; важно е също да се чуе българското име в Европа и да станем „народ български за себе си” - което за сега може да се постигне най-удобно чрез „българска народна черква”, свободна от външни влияния и приятелски разположена към всички християнски черкви. Нашата черква признава за свой основател Исуса Христа, а за свой свещеноначалник - избраното от народа лице, както е било във времето на светите апостоли; тя обявява всички други християнски вероизповедания за еднакво „богоспасаеми”, и, като пази своите обичаи, премахва от книгите си всяко фанатическо проклятие против тях, всяко обвинение на съперниците си като нечестиви: - ето две точки, които Раковски предлага на цариградските българи като платформа. Чрез тях ние не само се обособяваме от всякаква чужда намеса в народните ни работи - и това ще бъде благоприятно за въпроса - но даваме още доказ, че сме хора, които разбират „ход днешнаго образованата века”. Което ще каже, че Раковски преценява нещата от широкото становище на политико-социалните насоки на Запад и на големите ни национални интереси, и съвсем не гледа тесногръдо, взимайки във внимание само религиозната съвест или черковна догма. В две книги от 1860 и 1864 год.: Българският за независимо свещенство въпрос, печатана първоначално в Дунавски лебед, и Българският вероизповеден въпрос, печатана най-напред в Бъдущност, Раковски чертае подробно историята на българските домогвания за независима черква.
Тези две изложения носят
характер
повече на мемоари, макар да съдържат и исторически уводи, които ни отвеждат към състоянието на българската черква до настъпването на борбите против фенерското духовенство от първата половина на XIX век.
В първото от тях е отделено твърде широко място на Неофит Бозвели и на борбата за търновката митрополия; във второто се засяга главно католишката пропаганда и фенерската политика накъм българите. Неофит Бозвели, както видяхме, е пряк учител и вдъхновител на Раковски, и неговите големи заслуги за повдигането на черковния въпрос са достойно оценени от продължителите на делото му. Страниците, посветени на Неофита, дишат дълбока обич и състрадание към хилендарския заточеник; те издигат до култ почитта към този „разпален родолюбец, имеещ дарба природна слова, дьрзосьрд и решен да принесе и живот отьчьства ради”. Как Неофит пристига в 1844 год. в Цариград, след като години е проповядвал из цяла България, особено в Свищов и Калофер, и е напечатал в Белград няколко учебни книги, които е тръгнал да разпродава;.
към текста >>
71.
2.11. Иларион Макариополски и българския черковен въпрос. 2.11.1. Усилията на католическата пропаганда. - В: Иларион Макариополски, митрополит Търновски
,
,
ТОМ 35
България) е постъпка на хора без
характер
.” Кои са те?
Обсъдено положението, събранието, в което присътствуват Иларион, Авксентий, Николи Минчоглу, Димитър Гешов, Хр. Тъпчилещов и множество търговци и еснафи, натоварва избрани лица да редактират едно възвание към българския народ. То излиза отпечатано на особени листове, поради липсата на вестник, който би го поместил. И в него се заявява: „Здравата и голямата част на народа стои вярна на народната си вяра и постоянствува в решимостта си, да добие със законен и честен начин онова, което желаем.” Постъпката на хората около Латиния (т. е. в.
България) е постъпка на хора без
характер
.” Кои са те?
Възванието ги обрисува в няколко черти, без да щади морала им. Това са „лъже-българинът” Цанков, „човекът без вяра” Д-р Миркович, три пъти фалиралият М. Иванов, познатият на габровци Н. Сапунджиев, глупавия Ст. Жейков и измамникът Иван Клинката, подлъгал абаджиите.
към текста >>
72.
2.13. Униатското движение и политиката на Франция. - В: Генчев, Николай. Франция в Българското духовно възраждане.
,
,
ТОМ 35
...Позицията на Франция била окончателно установена, няколко дни преди акта на унията, когато в Цариград пристига инструкция № 103 на Тувнел, в която българското движение се
характеризира
като стремеж към религиозна и административна автономия, към национална хомогенност.
Поради това руските дипломати в Турция посрещат вестника на Цанков с настървение, преценявайки, че това може да нанесе силен удар на руската църковна политика, още повече, че плащаният от тях по това време в. „Цариградски вестник” бил твърде анемичен, за да може да се противопостави на ловките публицистични удари на Боре и на Цанков. Руската дипломация се плашела и от бързо растящата популярност на вестника. Във връзка с това одринският консул Ступин пише до Н. Геров, че при незрелите убеждения на читающата младеж, „България” ще възбуди нови противоречия между българите и Патриаршията, от които ще се възползва само римската църква, като нарежда на Геров да използува цялото си влияние, за да отклонява българите да се абонират за вестника.
...Позицията на Франция била окончателно установена, няколко дни преди акта на унията, когато в Цариград пристига инструкция № 103 на Тувнел, в която българското движение се
характеризира
като стремеж към религиозна и административна автономия, към национална хомогенност.
Ако българите имат самостоятелна национална църква, пише Тувнел, те няма да се подчинят на папата. Но въпреки това, френският министър нарежда да „не се пренебрегва нито едно усилие, което би подкрепило онези тенденции, които биха довели до мирно и законно разпространение на католицизма в Ориента.” Той препоръчва да се действува в името на свободата на съвестта и продължава: „трябва да забележа, че Вашата (т. е. на посланика) позиция в тази деликатна работа трябва специално да зависи от условията на момента и от начинанията на Портата и на Вашите колеги” (посланиците на другите страни - бел. Н. Г.). Колкото до искането на българите за френско покровителство - завършва Тувнел, аз не мога да кажа в какви граници то може да бъде дадено.
към текста >>
Като описва постъпките, направени от мисионерите и Хасун за узаконяване на българската уния, Лавалет заключава, че тъй като се е държал настрана от тези събития, не може да направи пълни заключения за религиозния и политически
характер
на движението, но е сигурен, че „този инцидент ще предизвика възбуждане в Петербург.” Лобанов вече му заявява, че за станалото е виновен висшия клир на Гръцката патриаршия.
Тази позиция на френската дипломация е добре разбрана и от Еужен Боре. Разглеждайки подготовката за унията той пише: „Вярно е, че господин посланикът на Франция, който не искаше да упражни никакво влияние върху решението на българите, беше заявил на министрите на Портата, че ще протежира свободата на техния избор”. Междувременно докато Франция най-предпазливо изработва своето отношение, актът на унията беше извършен. Лавалет трябва да определи отношението си към него и на 1 януари 1861 г. изпраща подробен доклад в Париж, заедно с едно писмо на Брюнони, в което се настоява френското правителство да поеме покровителството на новото религиозно общество, една декларация от 20 декември, подписана от 20 българи и нотата на архиепископ Хасун до Високата порта за признаване на българската униатска община.
Като описва постъпките, направени от мисионерите и Хасун за узаконяване на българската уния, Лавалет заключава, че тъй като се е държал настрана от тези събития, не може да направи пълни заключения за религиозния и политически
характер
на движението, но е сигурен, че „този инцидент ще предизвика възбуждане в Петербург.” Лобанов вече му заявява, че за станалото е виновен висшия клир на Гръцката патриаршия.
В началния, твърде неизбистрен ход на събитията Лавалет не отделя вниманието си от тях. На 1 януари 1861 г., когато изпраща и първия си доклад, той сигнализира за акцията на Иларион Макариополски и Авксентий Велешки срещу униатите. Няколко дни по-късно последвал нов доклад, в който се разказва за благосклонното отношение на Али паша и на Високата порта към католическите действия в Цариград, за назначаването на архимандрит Макарий като водач на униатите. На 16 януари Лавалет уведомява Париж, че Пловдивският епископ поискал също да се присъедини към унията, ако Рим запази диоцеза му, а Хасун писал до Тувнел, за да поиска намесата на Лавалет в конфликта, тъй като Русия и Патриаршията били готови да запалят огън. В тази обстановка френският посланик, без да излиза открито, започва да подкрепя униатите.
към текста >>
Господин Иларион и в тази обстановка - завършва Лавалет с огорчение - даде още едно доказателство за малодушието на своя
характер
.” Заточаването на Иларион и Авксентий бележи краят на френските усилия за укрепване на унията чрез привличане на най-влиятелните представители на българската нация.
Лавалет, който беше провокирал този ход, в последния момент обаче се изплашва от изостряне на отношенията с Русия и Англия и отговаря на Хасун твърде неопределено, като му напомня, че линията, която френската дипломация следва е „пълно въздържане докато покръстването се извърши, официална интервенция в името на свободата на съвестта, ако тази свобода е заплашена от преследване”. Веднага след срещата с Лавалет, Иларион започва преговорите с униатите, продължили цяла седмица през първата половина на май 1861 г. Но тези преговори били прекъснати от турското правителство, което под натиска на Патриаршията и на Лобанов арестува Иларион и Авксентий, за да ги заточи далеч от Цариград. Сутринта преди насилственото им отвеждане при тях се явяват представители на униатската община, за да ги подканят за последен път да приемат унията. „Те заявили на католическите делегати - съобщава Лавалет, че са искали да станат католици, но че техните партизани не пожелали да ги следват в този път и че ще се подчинят на съдбата, каквато и да е тя.
Господин Иларион и в тази обстановка - завършва Лавалет с огорчение - даде още едно доказателство за малодушието на своя
характер
.” Заточаването на Иларион и Авксентий бележи краят на френските усилия за укрепване на унията чрез привличане на най-влиятелните представители на българската нация.
Това е провал на опитите на Тувнел и Лавалет, на усилията на католическите асове от Цариград, първи голям успех на противниците на унията. Провалът на френските дипломати и мисионери се дължи на сложната обстановка в Цариград, на острите атаки срещу унията от страна на българската национална партия и на Русия, на непоследователната позиция на Али-паша. Този провал бил плод и от твърде неясната концепция на Франция в източно-църковните работи, нейната протурска позиция, на страха от усложнения, предвид болезнените амбиции на Русия в източноцърковните работи. Той се дължи на твърде безцеремонното поведение на Хенри Булвер207. Показателен в това отношение е и фактът, че от юни 1862 до февруари 1863 г.
към текста >>
По този повод Шампоазо208 го
характеризира
като „интелигентен, много амбициозен, но малко лек”.
Показателен в това отношение е и фактът, че от юни 1862 до февруари 1863 г. френското посолство не се обърнало нито веднъж към конвулсиращото униатско движение и към източно-църковните отношения. Провалът с Иларион не погребва обаче окончателно идеята за привличане на висши български духовници към унията. Но въдиците били пуснати вече към по-малки риби. Мисионерите и дипломатите се обърнали най-напред към Доротей Врачански.
По този повод Шампоазо208 го
характеризира
като „интелигентен, много амбициозен, но малко лек”.
През 1862 г. Шампоазо отново сигнализира, че Доротей поискал да стане католик. Подобно желание изразил и гръцкият епископ на Одрин, Хрисант. През следващата 1863 г. с въпроса за двамата кандидати се занимава и новият френски посланик в Цариград.
към текста >>
...В досегашните изследвания униатското движение в България е получило две рязко противоположни
характеристики
.
„България” за една година. За всички тези заслуги на Славейков, и по отношение на Соколски, и по отношение на Цанков, Геров уведомява през септември Лобанов-Ростовски. Лобанов е силно обнадежден и нарежда да се върви до край, да се употребят всички средства за отклоняване от унията и на архимандрит Макарий. И тези негови нареждания били изпълнени. Скоро във вестниците били обнародвани два адреса, подписани от осем граждански и духовни лица, участници в акта на унията, които заявили, че „папските агенти” имат само една цел - да унищожат ориенталските обряди и да въведат латинската вяра.
...В досегашните изследвания униатското движение в България е получило две рязко противоположни
характеристики
.
Едната е формулирана в българската национална преса през епохата на Възраждането, след това застъпена в много-цитирания труд на Патриарх Кирил Български. Според нея униатството е плод на френската политика и на френските мисионери, подбудено от вън [в] момент, когато се извършва националната консолидация на българите. Отначало до край това движение е отрицателно, тъй като посяга на традиционната вяра, задържа духовната консолидация, заплашва единството на нацията. Втората преценка принадлежи на автори католици. Тя е представена най-обобщено в използувания труд на Ив. Софранов.
към текста >>
219) Върху
характеристиката
на Др.
217) Подробности за неговата по-нататъшна съдба виж у Н. Генчев. Одеското българско настоятелство и цит. литература. За отвличането на Соколски, Боре обвинява Брюнони и Хасун, които не взели мерки и го обяснява със старческата немощ на архиепископа. 218) Д-р Г. Миркович, Униатското движение по черковния въпрос, Сливен, 1897, с. 29.
219) Върху
характеристиката
на Др.
Цанков виж Т. Жечев, Българският великден и страстите български, С., 1976, с. 109-125.
към текста >>
73.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
Постъпката, за която поменува извънредний лист на Латиния е постъпка на хора без
характер
.
Съотечественици! Здравата и голямата част на народът стои вярна на народната си вяра и постоянствова в решимостта си да добие със законен и честен начин онова, което желаем, по искането на религията ни222, сиреч народна независима йерархия. Всички ние имаме основателни надежди, че високото правителство на н. и. в. августейший ни цар няма да остави Българский народ да се онеправдава от гръцката патриаршия, но ще му удовлетвори законното желание.
Постъпката, за която поменува извънредний лист на Латиния е постъпка на хора без
характер
.
И може ли наистина да бъде другояче? Ето главните лица, които я извършиха със свойствената им безхарактерност и низост. Първий е известний предател Драган Цанков, който, като гледа, че целта, която гони наедно с папищашските калугери, не ще да се достигне, и той ще остане във вечно презрение, гоним от всекиго Българина, где да си е лъжи изрече в мерзский си лист, за да смути и обезкуражи народът, дано го потегли някак на страната си. Низостта и развратността на този лъже-българин е известна между нашите съотечественици. Вторий е Георгий Миркович Сливненец, някой си доктор, който, като не може да се ползува от докторията си, прибегна при папищашските калугери, като стана събрат на Цанкова по делата и чувствованията си.
към текста >>
Ето главните лица, които я извършиха със свойствената им
безхарактерност
и низост.
Всички ние имаме основателни надежди, че високото правителство на н. и. в. августейший ни цар няма да остави Българский народ да се онеправдава от гръцката патриаршия, но ще му удовлетвори законното желание. Постъпката, за която поменува извънредний лист на Латиния е постъпка на хора без характер. И може ли наистина да бъде другояче?
Ето главните лица, които я извършиха със свойствената им
безхарактерност
и низост.
Първий е известний предател Драган Цанков, който, като гледа, че целта, която гони наедно с папищашските калугери, не ще да се достигне, и той ще остане във вечно презрение, гоним от всекиго Българина, где да си е лъжи изрече в мерзский си лист, за да смути и обезкуражи народът, дано го потегли някак на страната си. Низостта и развратността на този лъже-българин е известна между нашите съотечественици. Вторий е Георгий Миркович Сливненец, някой си доктор, който, като не може да се ползува от докторията си, прибегна при папищашските калугери, като стана събрат на Цанкова по делата и чувствованията си. За него е доста да се каже, че той самси е думал много пъти, че е человек без вяра, но че той уш съветва Българете да припознаят папата поради някои си негови политически съображения. Третий е някой си Манол Иванов от Загра.
към текста >>
Названието унияти Българе, за което се назначаваха тия мухтари, показваше всекиму, с каква цена се е придобило това отделение и какъв
характер
то носи.
Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка. В униятската община останаха само онези, които, по тая или оная причина, имаха личен интерес да стоят в нея и колкото други по-прости хорица те можеха да задържат с личното си влияние. За да не замръзне работата в самото още начало, Портата прибърза, по молбата на главатарите на унията, да се распореди да се припознаят от надлежните власти особени мухтари226 за Българете унияти във всичките махали на Цариград, без да се гледа, има ли или няма в тях жители Българе. Но и тая мярка не произведе очакваното действие и не повлия за успехът на унията. Незабавното отделение на българската народност от гръцката по всичките махали, отделение, което толкоз се е желало от Българский народ, не прилъга нашите еднородци.
Названието унияти Българе, за което се назначаваха тия мухтари, показваше всекиму, с каква цена се е придобило това отделение и какъв
характер
то носи.
Мухтарите унияти бяха мухтари in parti bus. Още по-голямо фиаско претърпяха агентите на папството в провинцията. При всичките приканвания и замамвания на техний орган, дълго време населението не заеви нигде желание за съединение с Римската Църква. Предадени на пропагандата хора имаше обаче на всекъде. Тези хора работеха с усърдие и постоянство достойни за по-добри дела.
към текста >>
Портата пък не склоняваше от начало да се наложи наказание на българските владици, защото искаше да види по-напред, какъв
характер
ще вземе българското движение, где ще отиде то и как именно ще може тя по-добре да се въсползова от него за целите си.
да пригърнат католицизмът. Портата, както се каза по-горе, беше дала съгласието си да се заточат българските народни владици още преди да произнесе съборът тяхното низложение; инак последний не щеше да бърза да ги низложи и особено да постанови да се испратят на заточение. Едно просто низложение, без заточение низложените, беше по онова време за патриаршията безцелно. Да низложи просто българските владици, без да иска заточението им, патриаршията можеше още на другий ден след постъпката им, която се зе като нарушение на каноните. Ако тя не направи това тутакси след провинението им, то беше по единствената причина, че Портата не се съгласяваше тогава изведнаж да се заточат низложените.
Портата пък не склоняваше от начало да се наложи наказание на българските владици, защото искаше да види по-напред, какъв
характер
ще вземе българското движение, где ще отиде то и как именно ще може тя по-добре да се въсползова от него за целите си.
Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква. Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици. Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията.
към текста >>
234) Когато минуваше така тържествено по улиците на Цариград, старецът Йосиф често забравяше, че новий негов сан и официален
характер
му налагат известна сдържаност и степенност, и за това, като се срещнеше с някого от старите си познайници, правеше някои движения с ръката, които изражаваха неговото негодование или доволство по отношение към лицето, което бе срещнал по пътят.
III, стр. 65,66,67). Този разказ за пребиванието на Йосифа Соколский в Рим е основан на съобщенията, които е счела потребно да направи пропагандата. Той представлява бивший игумен на Габровский мънастрир в чърти, каквито приличат на един въспитан и живел в цивилизовано общество монах. Но старецът Йосиф, очевидно, не е могъл да издържи тая роля. Вследствие на крайнята си простота и нецивилизованост, той е правил в обнасеньето и разговорът си както на аудиенцията си у папата и при другите високопоставени лица, така и на официалните обеди, на които е бил поканвай, много постъпки не само несъгласни с приличието, но и явно груби и неуместни, и това е дало повод на много забавни анекдоти и разкази относително неговото пребивание в Рим.
234) Когато минуваше така тържествено по улиците на Цариград, старецът Йосиф често забравяше, че новий негов сан и официален
характер
му налагат известна сдържаност и степенност, и за това, като се срещнеше с някого от старите си познайници, правеше някои движения с ръката, които изражаваха неговото негодование или доволство по отношение към лицето, което бе срещнал по пътят.
Толкоз голяма беше неговата простота и неподготвеност да заема прилично високата степен, която му се даде. 235) „България”, год. III, стр. 68. 236) В протоколът на синодът от 2 март се поменува и за друго едно прошение от Кюстендил, в което жителите, като осъждат постъпката на Българете, които приеха уния, искат да се отдалечат от епархията им някои немирници, които сеели раздор между Гърци и Българе. 237) Тойеонзисъщий Паисий, когото патриаршията, както и поменахме във втора глава, беше испратила в 1859 да управлява Самоковската епархия.
към текста >>
74.
2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век. 2.15.1. Мемоари и спомени. 2.15.1.1. Тодор Икономов.
,
,
ТОМ 35
Икономов съдържат интересни и ценни сведения и наблюдения и бегли
характеристики
на лица.
За настоящото издирване интерес представляват спомените на Т. Икономов за участието му в унията през краткия период от 30 януари до 27 май 1861 г., т. е. от пристигането му в Цариград и присъединяването му към унията, участието му в първото устройство на униатската община, до внезапния упадък на унията след бягството на Йосиф Соколски, когато и сам Т. Икономов, който бе станал униатски йеродякон, я напуснал. Мемоарите на Т.
Икономов съдържат интересни и ценни сведения и наблюдения и бегли
характеристики
на лица.
Авторът съчувствувал на униатството още от по-преди и е пращал дописки за униатския орган в. България (с. 4).257 В Цариград той е участвувал в събранията на по-първите униати, като архимандрит Макарий, Йосиф Соколски, Др. Цанков, д-р Г. Миркович и др.
към текста >>
Характеристиките
на лицата са бегли, но са обобщаващи и съдържат цялостно впечатление от тях.
стилът е еднакъв, и то обработен, което показва късната им редакция. 3. Някои разсъждения за личното поведения на Т. Икономов и за унията, както и за по-късния политически живот в България са оформени след фактите и събитията. 4. Навред в мемоарите личи критично отношение към лица, замисли и събития. А това е могло да стане по-късно. 5.
Характеристиките
на лицата са бегли, но са обобщаващи и съдържат цялостно впечатление от тях.
Изобщо мемоарите на Т. Икономов не издават непосредност на отбелязаните впечатления, нито някакво противоречие на наблюденията през разни времена, засягащи лица и събития. Всичко това свидетелствува за по-късна редакция на спомените. Макар и да обхващат кратък период от развитието на униатството, мемоарите на Т. Икономов са ценни, защото съдържат важни данни, към които следва да се отнасяме в голяма степен с доверие.
към текста >>
75.
2.15.1.4. Д-р Христо Стамболски.
,
,
ТОМ 35
Всякога трябва да се има пред вид, че те са писани на старост, тъй че носят отпечатъка на несигурната памет и на
характерното
за старческата възраст самолюбиво преработване на факти и събития, с оглед на личното участие в тях или на личната им оценка.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 67. Мемоарите на д-р Хр. Т. Стамболски (Автобиография, дневници и спомени, т. I (1852-1889), София, 1927) са интересни, но не всичко в тях е съвсем точно.
Всякога трябва да се има пред вид, че те са писани на старост, тъй че носят отпечатъка на несигурната памет и на
характерното
за старческата възраст самолюбиво преработване на факти и събития, с оглед на личното участие в тях или на личната им оценка.
Има обаче някои любопитни подробности (като спомена му за Щросмайеровото писмо до Илариона Макариополски, с. 93 и др.). които са ценни, понеже изхождат от съвременник на събитията и при това с достъп при Илариона Макариополски - един от най-изтъкнатите църковно-народни дейци и противник на унията. Стамболски е последователен противник на унията и изхожда от тая своя предубеденост при излагане и оценка на събитията и на дейността на църковно-народните дейци и на участниците в и против униатското движение.
към текста >>
76.
2.15.1.9. Боян Пенев.
,
,
ТОМ 35
Правилно е и гледището, че фанариотският материален гнет е давал до известна степен класов
характер
на борбата между българите и висшето гръцко духовенство, което в повечето случаи е действувало в задружност с чорбаджиите (с. 7).
Църковната борба е продукт на Националното възраждане, изразява една по-нататъшна негова форма, като внася ново съдържание в идеите на Възраждането, поставя по-широка идейна основа и начертава нови насоки на националния живот. Но нейното въздействие е еднакво силно и значително по последиците си както върху обществения живот, така и върху литературата, която в много отношения е резултат на този живот (с. 55). Авторът правилно изтъква, че църковната борба е спомогнала за популяризиране идеите на духовно освобождение в общ смисъл, следователно и за политическото освобождение (с. 56). Правилна е и оценката на църковната борба като важен фактор за общественото възпитание на народа и за създаването на дейни личности, едни от които са изпъкнали като народни водачи (с. 59). Правилно е също така и гледището, че църковната борба е способствувала за разграничаването и обособяването на две противоположни сили в нашия обществен живот: от една страна - средното съсловие, а от друга страна - съсловието на чорбаджиите (с. 60).
Правилно е и гледището, че фанариотският материален гнет е давал до известна степен класов
характер
на борбата между българите и висшето гръцко духовенство, което в повечето случаи е действувало в задружност с чорбаджиите (с. 7).
Всичко това е известно и изразително подчертано в първите още опити да се даде макар и случайна и бегла характеристика на църковната борба. Не е нова мисъл, че тя е продукт на Националното възраждане, нито че изразява една по-нататъшна негова фаза. Тъй че подчертаването на тая мисъл от Б. Пенев не може да се вземе като поправка на дотогавашното „твърде повърхностно, погрешно и едностранчиво разглеждане на църковния въпрос”. Авторът се занимава и с дейността на Католическата пропаганда, за която се създали много благоприятни условия след Кримската война, когато руското политическо влияние на Изток било значително отслабнало.
към текста >>
Всичко това е известно и изразително подчертано в първите още опити да се даде макар и случайна и бегла
характеристика
на църковната борба.
Но нейното въздействие е еднакво силно и значително по последиците си както върху обществения живот, така и върху литературата, която в много отношения е резултат на този живот (с. 55). Авторът правилно изтъква, че църковната борба е спомогнала за популяризиране идеите на духовно освобождение в общ смисъл, следователно и за политическото освобождение (с. 56). Правилна е и оценката на църковната борба като важен фактор за общественото възпитание на народа и за създаването на дейни личности, едни от които са изпъкнали като народни водачи (с. 59). Правилно е също така и гледището, че църковната борба е способствувала за разграничаването и обособяването на две противоположни сили в нашия обществен живот: от една страна - средното съсловие, а от друга страна - съсловието на чорбаджиите (с. 60). Правилно е и гледището, че фанариотският материален гнет е давал до известна степен класов характер на борбата между българите и висшето гръцко духовенство, което в повечето случаи е действувало в задружност с чорбаджиите (с. 7).
Всичко това е известно и изразително подчертано в първите още опити да се даде макар и случайна и бегла
характеристика
на църковната борба.
Не е нова мисъл, че тя е продукт на Националното възраждане, нито че изразява една по-нататъшна негова фаза. Тъй че подчертаването на тая мисъл от Б. Пенев не може да се вземе като поправка на дотогавашното „твърде повърхностно, погрешно и едностранчиво разглеждане на църковния въпрос”. Авторът се занимава и с дейността на Католическата пропаганда, за която се създали много благоприятни условия след Кримската война, когато руското политическо влияние на Изток било значително отслабнало. Според него, интимните отношения на някои от водителите на църковната борба с мисионерите и уклона към идеята за уния не били и до сега достатъчно осветлени, но все пак данните, с които се разполага, давали основание да се вярва, че някои от българите са били оръдие в ръцете на католическите пропагандатори по чисто лични съображения, други ще да са вярвали на католическите обещания и са се поддали на Пропагандата, макар и за кратко време.
към текста >>
Според него тя била спомогнала да се определи по-ясно посоката на църковната борба и тя да добие по-определен национален
характер
, а именно ясно била изтъкната мисълта, че българският народ трябва да запази и църковното си единство, и да има национална църква (с. 81).
Те са искали да упражнят натиск върху Русия и Патриаршията за задоволяване на българските стремежи за църковно освобождение (с. 37 сл.). Турското правителство пък се показало скпонно да признае независимостта на българската йерархия, ако българите приемат унията и по тоя начин се попречи на руското влияние сред тях (с. 39). Нататък се разказва историята с подписването на акта за унията, излага се накратко развитието на гръко-българските църковни отношения, с оглед и на домогванията на Католическата пропаганда. Б. Пенев пресилва положителната оценка на последиците от дейността на Католическата пропаганда.
Според него тя била спомогнала да се определи по-ясно посоката на църковната борба и тя да добие по-определен национален
характер
, а именно ясно била изтъкната мисълта, че българският народ трябва да запази и църковното си единство, и да има национална църква (с. 81).
Но това бе станало програмно искане на българските дейци по църковния въпрос, независимо от Пропагандата и от унията. За тях може да се рече само, че са ускорили развитието на църковния въпрос по силата на явилите се сред самите българи вероизповедни различия. ____________________________________________ 264) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Боян Николов Пенев (1882- 1927) - литературен историк и историк. 265) Б.
към текста >>
77.
2.15.2. Стълкновение. Противодействие.
,
,
ТОМ 35
Те били заклеймени като
безхарактерни
лица.
1: 1859-1865. София: Синодално изд., 1962, с. 211-213. Срещу акта на унията бързо се явило противодействие. На 22 декември 1860 г. едно събрание в метоха приело протест срещу унията и срещу нейните ръководители.
Те били заклеймени като
безхарактерни
лица.
Поименно били споменати: Драган Цанков - лъжебългарин, д-р Георги Миркович от Сливен - безбожник; Манол Иванов от Стара Загора - компрометирана личност; Никола Евтимов Сапунов - добре известен на габровци. Към тях се били присъединили Стоян Джейков, копривщенец, от абаджийския еснаф, и Иван Кпинката. Към тая група са преминали архимандрит Макарий от Хилендарски манастир при обещание, че ще получава 2500 гроша месечно и че ще стане български патриарх; поп Тодор, комуто били обещани 1000 гроша месечина; простодушният старец Йосиф, игумен на Габровския манастир; неговият дякон Висарион, който бил излъган от Никола Е. Сапунов. Като посочва кои са ръководителите на унията, протестът иска да изтъкне несериозността на извършеното дело. Той бил подписан от Илариона, от Авксентия, от представителите на търговското съсловие и еснафите.266 На Нова година (1861) в българската църква в Цариград Т.
към текста >>
78.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Като истински заговор срещу управлението
характеризират
и всяка търговска компания, макар да има подчертано търговско име.
Не ги успокоиха и тези йезуитски изобретения. Владиците и техните приближени бяха неспокойни от ежедневното осъзнаване на собствените си престъпления. Те се съмняваха във всичките си макиавелски мерки, насочени срещу горкия български народ. Тяхната съвест, недоволствата срещу тях в провинциите, общата неблагосклонност на целия български народ, исканията на народа да си има свой еднороден и едноезичен владика, горчивите и остри изложения срещу тяхното поведение от страна на наши учени тук-там, всичко това, вместо да ги вразуми и да намалят непростимите си беззакония, те започнаха да се занимават с изобретяването на по-нови и по-лоши, по-ужасни и по-силни извъртания на всеки един случай. И затова днес всяко предложение, всеки въпрос, всеки процес относно религията проклетите владици представят пред властта като въстание.
Като истински заговор срещу управлението
характеризират
и всяка търговска компания, макар да има подчертано търговско име.
Всяка съпротива срещу злодеянията и беззаконията на фанариотския клир се представя пред властта като революционно движение, което трябва час по-скоро да се потуши, преди да е създало по-голямо зло. Поради това ежедневно горкият български народ понася неописуеми и неизцерими рани: заточения, убийства, арестувания и други подобни сред знатните първенци из епархиите. Най-верен свидетел на техния действия е животът. Затова, за да стане известна на читателите мерзостта на проклетите владици, ще съобщя буквално едно писмено изложение, направено от достоен мъж и предадено на един прочут дипломат през 1846 г. В този документ се потвърждават всичките извършени от владиците беззакония. 32.
към текста >>
Всеки път, когато нашият народ е предлагал на Патриаршията да ръкоположи за владика българин, тя не само че не е искала да помисли по този въпрос, но и предложеният кандидат е
характеризирала
като смутител на реда.
Много често Патриаршията несправедливо говори, че нашият народ се е изродил вече и че между него не могат да се намерят мъже, достойни за такава една служба. Това е много странно, Ваше Величество, защото как по-рано от нашия народ ставаха и епископи, и митрополити, и патриарси и как сега не може да се намери нито един достоен да заеме този пост. Тези оправдания на Патриаршията са неоснователни. Но тя намира достойни архиереи от о-в Андрос, от о-в Сифнос и от други места от чужбина, които архиереи са врагове на нашия народ и на самото царство. Тези именно глупави предлози и назначаването на такива лица твърде много компрометират пред Ваше Величество Цариградската гръцка патриаршия. 6.
Всеки път, когато нашият народ е предлагал на Патриаршията да ръкоположи за владика българин, тя не само че не е искала да помисли по този въпрос, но и предложеният кандидат е
характеризирала
като смутител на реда.
Въпреки че, Ваше Величество, смутители се оказаха преди години във всички части на силното Ви царство само онези, които при подобни смутове не губят, а печелят. Такива са и ще бъдат всичките гореспоменати чужденци без родина и огнище, а не тези, които си останаха в постоянното жилище, добиха собствен недвижим имот, уредиха живота си, свързаха различни отношения с народа ни, с правителството ни и самото царство. Такива са нашите едноплеменни и едноезични архиереи, защото в напредъка и в нравственото издигане на народа ни или, по-добре да се каже, на тяхното паство се намира тясно свързано и тяхното щастие. Само те искрено се интересуват от силното царство на Ваше Величество, защото всяко обществено вълнение е опасно и за самите тях. Следователно само те единствено са полезни да управляват Вашите покорни, поверени на тях поданици, като ги упътват и със слово, и със своето благочестиво и доблестно поведение към бога, към полагаемата вярност и покорност пред своя владетел и към братска любов, за да се върви и спокойно по пътя на спасението.
към текста >>
79.
3.3. Българска Бесарабия в ромънско време (1857-1878).
,
,
ТОМ 35
Това стана по предложение от Министерството на народното просвещение със специално решение на инспекционния комитет и учителския съвет, като българския национален
характер
на училището остана непокътнат и като лицея биде признат „равноправен с другите държавни средни учебни заведения”.
На 1862-63 г. при гимназията се открива пансион (интернат), в който са прекарали със стотини бедни ученици, най-вече из Турско. Възпитанието на пансионерите се ръководеше под върховния надзор на директора и педагогическия съвет от специални три педагози, от които единат бе шеф-педагог. В надвечерието на Освободителната руско-турска война, а именно на 1876 г. гимназията биде приравнена по програмите си с ромънските лицеи.
Това стана по предложение от Министерството на народното просвещение със специално решение на инспекционния комитет и учителския съвет, като българския национален
характер
на училището остана непокътнат и като лицея биде признат „равноправен с другите държавни средни учебни заведения”.
Солидните начала, върху които се постави гимназията, личат преди всичко от състава на професорския персонал. Директорите до реформирането на гимназията (лицея) в последвалото руско време бяха: 1) Сава Радулов (временно от 15.III. до 15.X.1859 г.), познат български книжовник от лицея на Дук де Ришелье в Одеса; 2) Д-р Д[имитър] Мутев (15.Х.1859 - до смъртта 13.I.1864), д-р на философските науки от Ришельевския лицей и университетите в Бон и Берлин, основател и пръв редактор на първото българско периодическо списание през епохата на възраждането - „Български книжици" в Константинопол; 3) Д-р Георги Миркович (1.1864 - VIII.1864), от Медицинския факултет на университета в Монпелие; 4) Д-р В[асил] Берон (1864-67), от Медицинския факултет на университета във Вюрцбург, познат български книжовник; 5) Т[одор] Икономов (1867-1869), историко-филолог от университетите в Киев и Прага, основател и редактор на списанието „Общ труд” в Болград; 6) Парву Титус (1869-1870), от лицея в Яш, ромънин; 7) П[авел] Теодорович (1870 до смъртта си на 5.VII.1881 г.), кандидат на филологията от Московския университет; 8) Г[еорги] Стаменов (1881-1885), филолог от Московския университет. Всички тези директори, освен П. Титус, бяха българи.
към текста >>
80.
3.4. Бесарабия в руско време (1878-1918).
,
,
ТОМ 35
Това насилие не мина без протести и борби от страна на българите-колонисти, особено за запазване националния
характер
на историческата Болградска мъжка гимназия.
В град Комрат, още когато отстъпи на Молдова Южна Бесарабия, българите си откриха две класни училища - мъжка реална гимназия с пансион и девическо домакинско училище. Всички тези училища се издържаха със свои дарения и със средства на българските колонии. Независимо от тях руското правителство откри разни мъжки и девически средни специални училища из градовете и централни села на Бесарабия - Акерман, Измаил, Кишинев и пр. Обаче всички тези български училища, както и основните по селата, бяха порусени т. е. българският език и история изхвърлени не само като език, на който да се преподават учебните дисциплини, но и като отделен учебен предмет за българчетата.
Това насилие не мина без протести и борби от страна на българите-колонисти, особено за запазване националния
характер
на историческата Болградска мъжка гимназия.
Още на 17 октомври 1878 година, осем дни подир присъединението, българите побързаха да осигурят самостойността на гимназията си: Инспекционният комитет, преименован на „попечителей” запитва бесарабския губернатор „как да се постъпи по въпросите на училищните дела, които съгласно с чл. 11, § 3 на Хрисовула изискват одобряване от Министра на Народното Просвещение.” В отговор на това запитване на попечителния комитет биде съобщено, както от Губернатора, тъй и от Попечителя (Инспектора) на Одеския учебен окръг, под който спадаха и всички учебни заведения в бесарабската губерния, - да продължи „управлението делата без изискваните от устава (Хрисовула) одобрения, до втора разпоредба”. След три месеца на 12.I.1879 година Попечителя на учебния окръг извиква в Одеса Директора на гимназията П. Теодорович с предложение да бъде готов за отговор на въпроса: „Към кои от двата рода учебни заведения, правителствени или частни, ще бъде причислена Болградската гимназия”. За тази цел попечителния комитет свиква на 21.I. с. г.
към текста >>
Тенденцията на отбелязаните искания е ясна: Осигуряване националния български
характер
на гимназията; постепенно въвеждане на руския език (безусловно предявено руско искане), докато се настанят за учители българи, руски възпитаници; прехвърляне на училищните имоти в ръцете на цялото население, респ.
За тази цел попечителния комитет свиква на 21.I. с. г. гражданите-първенци и учителите на общо събрание, което решава: 1) за основа на училището да си остане и занапред Хрисовула (на Кн. Богориди от 1858 година); 2) руския език да заеме мястото на ромънския, а руската история - на ромънската; 3) училището на място „централно” да се назове „гимназия”, а програмата му да е като на руските класически гимназии. След като се взема и мнението на постоянната комисия при окръжния съвет (Земството), горните точки се сведоха към следните искания: 1) Училището става гимназия; 2) за поддържката му се асигнува сумата 18,000 рубли годишно, която ще изплаща земството; 3) децата на колонистите се освобождават от училищна такса; 4) ако е възможно гимназията да е с два отдела - класически и реален, ако ли не - то да бъде класическа, но при условията, че закон Божи, български език, история и литература да се преподават на български език, а преподаването на предметите по руски език да се въведе постепенно; 5) за издръжката на пансиона се асигнуват до 4,000 рубли годишно; 6) за издръжка на пълна девическа гимназия се асигнуват 3,000 рубли годишно и здание. С тези искания се изпратиха до попечителя на учебния окръг делегатите - Директора Теодорович и председателя на попечителния комитет Т. Шпакович.
Тенденцията на отбелязаните искания е ясна: Осигуряване националния български
характер
на гимназията; постепенно въвеждане на руския език (безусловно предявено руско искане), докато се настанят за учители българи, руски възпитаници; прехвърляне на училищните имоти в ръцете на цялото население, респ.
земството, като по-голяма гаранция срещу евентуалното посегателство за обсебването им от правителството. Обаче, наскоро, по доклад от Министра на Народното Просвещение, последва решение на Държавния съвет и Департамента на държавните икономии от 24 октомврий 1879 година. Това решение нарежда: 1) училището от 1880/81 учебна година се обръща в осмокпасна гимназия „на общи основания”; допуща се преподаването в следобедно време на българска история, език и литература, като незадължителни предмети, за които се определят в общ збор не повече от 12 урока седмично, а преподаването на руски да се въведе постепенно, като се почне от приготовителния и първи клас; 2) издръжката на гимназията ще е от приходите на собствените на гимназията имоти; 3) тези приходи и имоти да се приведат в най-точна известност, „а потребните за издръжка на Болградската гимназия разходи да се внесат в надлежния бюджет на Министерството на Народното Просвещение”, като се влезе в съгласие с Министерството на Финансите и държавния контрол. На 15.I.1880 година Императорът подписва това решение и заповядва да бъде изпълнено. ... Както е ясно от цитираните параграфи, имотите на гимназията и тяхното управление, както и грижата върху материалното подобрение, се обезпечават напълно с признаването правото на българите-колонисти над нея.
към текста >>
Обаче, това което най-вече интересуваше българите -националният
характер
на гимназията, биде брутално отнето.
земството, като по-голяма гаранция срещу евентуалното посегателство за обсебването им от правителството. Обаче, наскоро, по доклад от Министра на Народното Просвещение, последва решение на Държавния съвет и Департамента на държавните икономии от 24 октомврий 1879 година. Това решение нарежда: 1) училището от 1880/81 учебна година се обръща в осмокпасна гимназия „на общи основания”; допуща се преподаването в следобедно време на българска история, език и литература, като незадължителни предмети, за които се определят в общ збор не повече от 12 урока седмично, а преподаването на руски да се въведе постепенно, като се почне от приготовителния и първи клас; 2) издръжката на гимназията ще е от приходите на собствените на гимназията имоти; 3) тези приходи и имоти да се приведат в най-точна известност, „а потребните за издръжка на Болградската гимназия разходи да се внесат в надлежния бюджет на Министерството на Народното Просвещение”, като се влезе в съгласие с Министерството на Финансите и държавния контрол. На 15.I.1880 година Императорът подписва това решение и заповядва да бъде изпълнено. ... Както е ясно от цитираните параграфи, имотите на гимназията и тяхното управление, както и грижата върху материалното подобрение, се обезпечават напълно с признаването правото на българите-колонисти над нея.
Обаче, това което най-вече интересуваше българите -националният
характер
на гимназията, биде брутално отнето.
Русифицирането на училищата и специално на гимназията силно охлади българската интелигенция в Бесарабия спрямо русите; голяма част от нея напустна родния си край и замина към онзи на своите деди и бащи - Източна Румелия и България, а останалата, силно настроена русофобски, се сдружи с придошлите поляци и ги отчужди из своята среда. За цялото българско население родната им гимназия, учредена от бащите им и издържана от техни средства за техните деца, им стана чужда, защото не чуваха вече в нея своя език и история, а учителите им се подбираха из всяка друга народност, но само не из средата на българите, които още в първите години бидоха до един отстранени. И българите предпочетоха да задържат в селата, при себе си, своите синове, ако и малограмотни, научили се да четат и пишат покрай руски и на български, или да ги изпратят в България, отколкото да ги издавят в пространното руско море. Това личи от самите отчети на гимназията: докато през българския период от 21 випуска завършиха напълно гимназията 214 души, от които само 11 не са българи, в руско време за 10 години (1888-1897) от 138 завършили гимназията само 44 са българи, а всички други - от разни народности, придошли от всякъде другаде, но не и от българските колонии или от България. Така продължи до деня на руската революция.
към текста >>
81.
3.5. Бесарабия след Руската революция до днес (1917-1928).
,
,
ТОМ 35
...При тези условия, комисията по външните работи дава своето одобрение на договора, относително Бесарабия, сключен в Париж на 28 октомврий 1920 г., и ви предлага да натоварите председателя на французката република да го ратифицира и се изпълни, ако стане нужда.” След прогласяването автономността на Бесарабия и учредяването на Conseil national (Svatul JareT), и българите, наред с другите народности в областта, побързаха да възстановят националния
характер
на всички свои училища, какъвто те имаха и беше узаконен от самите ромъни отпреди 70 години, в Молдовско време, с Хрисовула на Княза Богориди от 1857 г., - както в административното им, тъй и по отношение правата на българския език при обучението.
Те ще могат да отнесат своите движими имоти от всякакво естество. За това не ще им се налагат никакви такси при износа. Чл. 6. Ромъния признава за ромънски поданици по право и без никакви формалности поданиците на бившата руска империя, които са родени в територията на Бесарабия, упомената в чл. 1, от родители, имащи там своето местожителство, при все, че те самите от момента на влизане в сила на настоящия договор, не са имали в Бесарабия остановено местожителство.
...При тези условия, комисията по външните работи дава своето одобрение на договора, относително Бесарабия, сключен в Париж на 28 октомврий 1920 г., и ви предлага да натоварите председателя на французката република да го ратифицира и се изпълни, ако стане нужда.” След прогласяването автономността на Бесарабия и учредяването на Conseil national (Svatul JareT), и българите, наред с другите народности в областта, побързаха да възстановят националния
характер
на всички свои училища, какъвто те имаха и беше узаконен от самите ромъни отпреди 70 години, в Молдовско време, с Хрисовула на Княза Богориди от 1857 г., - както в административното им, тъй и по отношение правата на българския език при обучението.
Българинът Хр. П. Мисирков, депутат-секретар и ръководител в учредената автономна бесарабска диета в Кишинев, урежда в гр. Болград курсове за изучване български език от учителите-руси при гимназията и при основните училища. Как обаче, по-нататък се развиха работите е известно на всеки, който е следил живота на българите в Бесарабия. __________________________________________________ 370) Бележка на Е.
към текста >>
82.
3.6.3. Приготовленията по изселването на сливенци.
,
,
ТОМ 35
И тъй, преселването, колкото и осъдително да е било, е крайност от неизбежен и извънредно важен за новата ни история
характер
.
Подбуждането е посредствено и по-скоро официално. Всички руси, които са познавали Сливен и сливенци, плодородните и прелестни места на Подбалканските покрайнини, в сравнение с тия на бесарабските степи и тръсища, дето посочили новите огнища на преселенците, открито са съветвали последните да не напущат родината си и че „и за тях ще дойде ред”. Сам Раковски изповядва, че Дибич е говорил в тая смисъл на българската депутация от Сливен и Котел. Селимински пък твърди, че подобни съвети били давани от офицери от неруска народност в руската армия. Англичанина Слейд също е убеждавал сливенци и котленци да не се преселват, но той е свивал рамена пред техния отговор, че няма други изход, защото инак султана ще ги накаже.
И тъй, преселването, колкото и осъдително да е било, е крайност от неизбежен и извънредно важен за новата ни история
характер
.
За доказ на обстоятелството, че българското изселване след идването на русите под Балкана не е било изненада за последните, говори красноречиво чл. XII от Одринския мир, според който се давало срок от 18 месеца на тия, които желаят да се преселят, да се приготвят и продадат недвижимите си имоти. Българското преселване на маси не е ново в 1830 г. Емиграцията ни датира още след самото идване на турците на Полуострова и то в разни посоки: в Италия, гръцките острови, М.-Азия, Трансилвания, Ромъния и Русия. Систематичното емигриране се почна от време на Руско-турските войни, а най-вече от края на XVIII-я век.
към текста >>
83.
3.6.4. Преселването на сливенци.
,
,
ТОМ 35
Дал, несъмнено, колкото се отнася до
характеристиката
на сливенските сурови нрави през това време, гледа с очилата на чужденец и не познава патилата на сливенци и българите въобще под турците, като причина за отмъщения и жестокост от страна на първите към последните.
След тях Сливен се запали, задими и купчини прах и пепел показваха мястото, дето недавна се намираше цял град. При първата почивка сливенци се събраха на съвет и решиха да погубят всички престарели хора, които им бяха без полза из пътя. Те дойдоха да доложат това на новото си началство, обаче, всички убедявания и увещавания на това последнето бяха напразни; те не ги разбираха и пак настояваха на своето мнение, като казваха, че старите им са само товар, пък от друга страна не искат доброволно да останат в земята си. Трябваше най-после да им се обясни хубаво и ясно, че убийците ще бъдат разстреляни; срещу такава логика нямаше вече никакво възражение; просителите се поклониха низко и си отидоха”... (op. cit. 45-48).
Дал, несъмнено, колкото се отнася до
характеристиката
на сливенските сурови нрави през това време, гледа с очилата на чужденец и не познава патилата на сливенци и българите въобще под турците, като причина за отмъщения и жестокост от страна на първите към последните.
Види се, след минаването на Източния Балкан над Месемврия, сливенските емигранти до тук конвоирани от едно отделение донски казаци, след това до Дунава са били поверени на полка на Бакпенов или Катасанов (ср. ibid., р. 49). При Бургас преселническите кервани са чакали останалите бежанци от Новозагорско, Старозагорско и въобще от югоизточна България и Одринско. По това време Бургас е бил главната руска квартира. Тук се е намирал Дибич, генерал Обручев и т. н.
към текста >>
84.
3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).
,
,
ТОМ 35
Привържениците на последната, които Селимински
характеризира
като герои на клеветата, доносите и низостите, не са имали смелостта да излязат с открита агитация в полза на своето становище, затова извикали одринския митрополит Герасим Критски, към чиято епархия се числел тогава Сливен, да убеди народа да остане.
е. чорбаджиите. Те се надявали чрез покорството и блюдолизничество да придобият отново турската подкрепа и господството си в обществените работи, за да живеят за сметка на обществените средства. Те били ненавиждани от останалото гражданство и естествено е било да пожелаят да придобият на всяка цена и с всички средства покровителството на турците. По-заможните граждани пък трудно могли да се помирят с мисълта, че трябва да жертвуват толкова свои имоти и имущества. Ето защо те се наредили на страната на „гръцката класа”.
Привържениците на последната, които Селимински
характеризира
като герои на клеветата, доносите и низостите, не са имали смелостта да излязат с открита агитация в полза на своето становище, затова извикали одринския митрополит Герасим Критски, към чиято епархия се числел тогава Сливен, да убеди народа да остане.
Владиката се отзовал на поканата, обаче влиянието му сред народа отдавна било изчезнало поради редица противонародни мерки и клевети, които той отправил по-рано срещу сливенци. Гражданите го посрещнали така, че той бил принуден да си отиде преждевременно, за да си спаси живота, затова не можал да свърши нищо. Втората партия се състояла предимно от търговци и занаятчии. Това били хората, които живеели, общо взето, добре, без излишъци, но и без лишения. Те са били оная част от градското население, върху която е падало най-тежкото данъчно бреме.
към текста >>
85.
3.7. Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича
,
,
ТОМ 35
Нищо друго освен нравственото учреждение на человекът, освен учението смесено с една особена деликатност, освен науката съединена с добродетелта, освен обработванието на духът наедно с прибавлението на
характерът
, с едно словото е основата на нравите.
Дето ще каже че учен не е сякоги тоз, който е най-добре изучен; както тоже добре изученият человек не всякоги най-ученият человек. При учението, господа, ся изисква и друго нещо, нещо в което ся заключава самото вярно счастие на едно общество, на един народ - то е въспитанието. Въспитанието казваме и ще кажем; защото то е душата на учението. Без него учението е като тяло без жизнь, като гозба без вкус; без него то много пъти, вместо полза, учението докарва вреда. Но що е въспитанието?
Нищо друго освен нравственото учреждение на человекът, освен учението смесено с една особена деликатност, освен науката съединена с добродетелта, освен обработванието на духът наедно с прибавлението на
характерът
, с едно словото е основата на нравите.
В неговият круг влиза политическият елемент, както и този на религията. То е което прави законите, закони от които зависи человеческото положение. - На конец нека кажем, че благоденствието и доброто положение на едно общество, на един народ са само тогива в най-горната си степен, когито учението е в равновесие с въспитанието. Следователно учението да произведе своите добри следствия, треба да е съдружено сякоги с едно добро въспитание, въспитание което да заключава в себе си не само понятието на доброто негово употребление, но и въвежданието на добрите дела, както и искореняванието на злите. Умствените части, както и душевните наклонности ся нахождат в едно взаимно зависимо положение: засилванието или развитието на една умствена част или наклонност, обезсилва една друга; следователно развитието на добрите наклонности, уничтожава злите, както това на злите заслужва да умалеят добрите.
към текста >>
86.
4.3. Фанариотски епископи във Враца и църковните разпри.
,
,
ТОМ 35
Тази самостоятелност и свобода на свещениците да си служат само със словено-българския език в своите служби и проповеди е отличителна и
характерна
черта за онова робско време, през което църквата е била завещана на българите от Бога да им служи като светилник на вярата и на родния език.
Като последен западен град на Търновското царство, фанариотският митрополит в старата българска столица го е включил в своя митрополитски район. От начало Вратца не ще да е имал титулярен епископ, или ако е имал такъв, грък по произхождение, това с никакви досега съществующи данни не можем да установим. Изглежда, обаче, по всичко, че Врачанската епископия, като много отдалечена от Търново е била доста занемарена. Елинизмът не е прониквал дълбоко във Врачанско, както из други краища на България. От XVI до края на XVIII столетие ние виждаме българското духовенство във Вратца и по селата да е напълно независимо, както и монастирите около Вратца.
Тази самостоятелност и свобода на свещениците да си служат само със словено-българския език в своите служби и проповеди е отличителна и
характерна
черта за онова робско време, през което църквата е била завещана на българите от Бога да им служи като светилник на вярата и на родния език.
Съществуват оскъдни и недотам ясни следи, които все пак дават на историка възможност да мисли, чедо към края на XVI столетие, българското население, поокопитило се малко от постигналото го нещастие, си е извоювало правото да посочва то митрополити и епископи. До тази епоха изборът на архиереите е ставал по установения каноничен ред и само когато епископските събори не са имали кандидати или кандидатите не са били удобрявани от патриаршията, тогава само тая последнята изпращала свои хора за духовни началници. Обаче, когато към края на XVII столетие и през целия XVIII век турската империя литна към разложение и разврат, тогава патриаршията почна да тъгува с архиерейските постове и предостави на митрополитите да ръкополагат и назначават епископи в овдовелите епархии срещу възнаграждение, което бивало винаги предмет на долен пазарлък. Доказателства ни дава, най-бляскави, Софроний Врачански. Той бил ръкоположен за епископ на Врачанската епархия, защото нямало друг кандидат грък, тъй като тогава са смятали Врачанската епископия за много обедняла.
към текста >>
Мотивите на първенците от Вратца съдържали поразителни факти и те се стараяли да избегнат в своите пледоарии пред Търновския митрополит чисто националния
характер
на борбата.
След няколко часа той умрял. Това, обаче, не стреснало врачаните, макар смъртта на Александър Димитриев да нанесла дълбока рана на хаджи Тошовия род и специално на брат му Тодораки. Сега начело на борбата застава Николчо Павлов Занкин заедно с Димитър Бошняков и Васил Кръстеняков. Безконечни са обвиненията на врачанци против Доротея, но и примерна е тяхната воля и решителност да изкарат докрай борбата. Врачаните изпратили тия трима първенци в Търново да искат от митрополит Григорий махването на Доротея.
Мотивите на първенците от Вратца съдържали поразителни факти и те се стараяли да избегнат в своите пледоарии пред Търновския митрополит чисто националния
характер
на борбата.
Дори те хитрували, като обещавали на Григорий, че ще приемат неговия кандидат, когато в същност те готвили - след като Доротей бъде изгонен - да повикат епископ на Вратца друго лице, името на което пазели в голяма тайна. Врачанските пратеници не успели да разрешат въпроса в Търново за махването на Доротея. Те заминали в началото на март 1860 година за Цариград, снабдени с препоръки от митрополит Григорий до влиятелни личности в Патриаршията и от Търновската община до хаджи Никола Д. Минчооглу тоже влиятелен българин в Цариград. Представителите на града начело с Николо Занкин изнесли една бляскава обвинителна реч на след Великденското заседание на Патриаршеския синод, в която дядо Николчо започнал с думите: „С един ден няма да свърша да Ви разказвам” и описал в черни рамки врачанският епископ Доротей, след което и синода, и патриаршията разбрали, че каузата на този епископ във Вратца е пропаднала.
към текста >>
87.
5.1.3. Васил Ганчев Василев. 5.1.3.1. Васил Ганчев в Българското национално революционно движение през 60-те години на XIX в.
,
,
ТОМ 35
Домусчиев прави сполучливо описание на физическия образ и
характера
на В. Ганчев.
Трифонов отделя достойно място на Ганчев в историята на град Плевен. Изложеното обаче е съвсем кратко. По-голямо внимание е отредено на живота на В. Ганчев след залавянето му през 1869 г. Писателят Г. П.
Домусчиев прави сполучливо описание на физическия образ и
характера
на В. Ганчев.
Две кратки публикации на М. Атанасова и Сп. Спиров през последните десетилетия допринасят за популяризиране делото му в края на 60-те години. Ап. Бурмов в недовършеното си изследване за четите в България отбелязва участието на Ганчев в Турнумагурелската чета през 1867 г. Ив. Унджиев споменава за него във връзка със срещата му с Левски през 1868 г., а Л.
към текста >>
Бил човек с добро материално положение и буен
характер
.
кожухар, а баща му Ганчо се занимавал първоначално с касаплък, а след това с търговия. За материалното положение на семейството съдим от факта, че в 1874 г. къщата на Ганчеви се оценявала на 25 000 гроша. В. Ганчев също се занимавал с търговия. В тази дейност, както се вижда от някои документи, той имал успех.
Бил човек с добро материално положение и буен
характер
.
Отличавал се със „среден бой, с черни очи, с черни мустаки, с възчерно лице”, обличал се като „тежък търговец”, пушел с кехлибарен чебук и яздел хубав кон. Турците се отнасяли към него с известно страхопочитание. На 18 януари 1862 г. се оженил за Парашкева Копова, но кратко траял тихият му и спокоен семеен живот. Още през 1864 г.
към текста >>
Караштисат са петстотин души турце, християне, йермене, арапе, лазове, кюртове, гърци, караманлии, зибеце, различие народносте се не осъждане.” Тежкият и опасен живот в затвора не били в състояние да сломят буйния
характер
и революционния дух на В. Ганчев.
Тия нови мъченици съ заковани в букаи и по повелението на Акиф паша, трябва да върват пеши и да умрат от глад”. Че пътуването им до Цариград било наистина мъченическо, подробно пише и Г. Миркович. В продължение на пет години, без да имат издадена присъда, В. Ганчев и другарите му лежали в Цариградския затвор при изключително тежки условия. В писмо до брат си Христо от затвора Ганчев пише: „Братко, опасно место... кавги, караштисване, бой с ножове, удрене, не може да се отбере кой сас кого кавга прави.
Караштисат са петстотин души турце, християне, йермене, арапе, лазове, кюртове, гърци, караманлии, зибеце, различие народносте се не осъждане.” Тежкият и опасен живот в затвора не били в състояние да сломят буйния
характер
и революционния дух на В. Ганчев.
Защото, както пише той в редица от писмата си от Цариград, бил „юнак", а сред „петстотин юнаци като аслан” (лъв) се отличавал. Изповядайки, че „юнак и правда” никога няма да се посрамят, Ганчев настоявал пред близките си да не се опитват да търсят помощ от никого, за да се застъпва за него, тъй като добре знаел, че святата длъжност на борците била „на света пример да дават”. В началото на юли 1874 г. делото на В. Ганчев и другарите му било разгледано и като лица от „бунтовническото сборище на Българский народ” били осъдени на вечно заточение в Диарбекир.
към текста >>
88.
5.4.2.4. Писмо №4
,
,
ТОМ 35
Това е доволно да олицетвори
характера
на Дорча, като какъв е бил!
В пътя го срещат едно заптие и един черкезин и го спират да видят какво носи; поп Димитър се съпротивил на това тяхно любопитство и работата дошла до насилие; като се спречкали, черкеза блъсва капелото на попа, от което книжата се истърсват на земята. Веднага те се спущат, земат ги и го питат какви са тези книжа и защо са в капелото му? За разяснение на въпроса, връщат го в Берковица и го предават на полицията. Като се арестува по такъв начин попа, момчето, което му ги е дало, тоже се арестува: и двамата се осъдиха и изпратиха за да живеят в затвора на Акра. Тази историческа случка очуди мало и голямо за предателството, що един владика извършва против свой поп, който подбуден от народно чувство, по негово желание, се е притекъл да го задоволи с услугите си.
Това е доволно да олицетвори
характера
на Дорча, като какъв е бил!
Според телеграмата, която получих в края на месец юли, както ви казах с предишното си писмо, аз незабавно трябваше да се упътя към Видин, дето отидох направо при Драган Цанкова, който като муавинин409 при пашата, можеше да знае защо ме викат. Когато го попитах, той ми отговори, че пашата излязъл по околията и не знае нищо; отправи се, каза ми, до турския моавинин, той може да знае. Отидох при турския моавинин, който ме прие много ласкаво и, като ме прикани да седна, ето какво ми каза: „Пашата отиде по околията, но каза ми, като дойдете, да ви помоля да отидете за няколко време в Берковица, дето се е появило между населението някаква си болест, за да се разпоредите да дадете вашите медицински наставления, понеже тамошния лекар отсъствува.” Това негово предложение ме порази; изгубих ума и дума и не знаех какво да отговоря: целта за която се пращам тамо, не е вече съмнителна, тя става явна като две и две четири. Позамислих се как да отговоря за дано избегна това ходение. - Не е ли възможно някой друг да отиде на мое място, попитах аз.
към текста >>
Той го погледна, като че го чете уж, и ми отговори: - Като че не знаете
характера
на Маноля, той сега ни пише, да види като какво ще кажем; няма нищо, не се безпокойте.
- Що за писмо е туй, дядо, от Маноля? Аз с него нямам никаква подобна кореспонденция и не разбирам нищо от това, що ми пише. Моля, вие ако имате нещо да вършите, защо месите и мене? Ако това писмо падне в ръцете на властта, какво ставам аз? Давам му писмото и му казвам: „Четете и вижте”.
Той го погледна, като че го чете уж, и ми отговори: - Като че не знаете
характера
на Маноля, той сега ни пише, да види като какво ще кажем; няма нищо, не се безпокойте.
- Има или не, аз не искам тези неща с мене да стават, и ви моля туй да бъде първо и последно подобно нещо с мене; тъй, прося да пишете и на Маноля, на когото отдавна не съм писал и няма да пиша. Тези думи като издумах, зех писмото, скъсах го на малки части и го изхвърлих през прозореца на пътя. Подир станах и си излезох. Сношенията ми с Дорча се прекъснаха. Чаках и гледах какво нещо още ще се появи.
към текста >>
89.
5.4.2.5. Писмо № 5
,
,
ТОМ 35
Следователно, щом Манол му е предложил, той на драго сърце е приел подходяща една такава работа съобразно с неговия
характер
, да има да се говори за нещо с което той да се разполага. Т.
Райнова като с какво се занимаваше. За своето предприятие той търсеше да намери някой, който да бъде не само народен, но още искрен и чистосърдечен; тъй да кажа: да му бъде лявата ръка в своите действия. Като не е можал да попадне на такъв какъвто е желал, той се е обърнал към Т. Райнов, като е подумал, че дето ще зема турските пари за вреда на българите, по-добре е да ги зема за в полза на тех. Т. Райнов, в положението, в което се нахождаше с четири очи е гледал за подобно предложение.
Следователно, щом Манол му е предложил, той на драго сърце е приел подходяща една такава работа съобразно с неговия
характер
, да има да се говори за нещо с което той да се разполага. Т.
Райнов има една много приятна вънкашност, която не отговаря никак на неговата фалшива вътрешност, която като ви е давал тези сведения, които вие сте имали добрината да вземете за чиста монета, той, вероятно, е мислил, че дава някой фалшив рапорт на Манола за Али-паша. По този си навик и като вещ приятел на турците, той не се застраши от затвора, подир смъртта на Маноля, но си дойде и се нареди на служба по телеграфа. Ето какво нещо е человек да служи и на Бога, и на дявола. Дорчо, възхитен от своята операция, чакаше плодородното й следствие, без да продума, че е отговорен за втория войвода, другарят на Васила, който избяга от Европа, когото задължително изискват от него. Това го поставя в твърде трудно положение.
към текста >>
90.
5.4.2.6. Писмо № 6
,
,
ТОМ 35
Морално неговата подпорка ми е доволна заслужила с взамена на една не малка материална моя вреда - и сичко това по измама на неговия фанариотски
характер
.
Той беше родом грък с отлично образование и доволно обширно познание; наглед той изглеждаше да е твърде сериозен и имаше една доволна голяма тежест, както между чиновниците на затвора, тъй и между затворниците. Той само имаше свободен достъп между чиновниците - по причина, на което затворниците прибягваха до него за всяка нужда; с една дума той беше като посредник между затворниците и правителството; тъй той знаеше почти всички кой за какво е затворен и служеше в много отношения като шпионин на правителството. Колкото и услужлив да се гледаше в точността, той беше много забит фанариотин грък-българофоб до немай-каде. При всичко, че живеяхме наедно и прекарвахме като братя, той все се стараеше да открие нещо от мене по нашата работа за да предаде на правителството. В това отношение той беше предан на своите привички.
Морално неговата подпорка ми е доволна заслужила с взамена на една не малка материална моя вреда - и сичко това по измама на неговия фанариотски
характер
.
В продължение на туй наше пребиваване, визирите на често се променяха. На всеки нов везир по една комисия се назначаваше за разглеждане на нашето дело. Като гледахме, че никакъв край не зема туй наше дело, то и ние, на всеки везирът, не преставахме да подаваме прошения, от които случайно намерих едно написано на френски и подадено на Негово височество Мидхат-паша със следующето съдържание: „Ваше Височество, Почти четири години става от както се запрех във Видин, дето като се подложих на изпит в продължение на пет месеца, оправдах се и се освободих; при всичко туй, подир един месец и половина изново се затворих, и като ме поставиха в окови, изпратиха ме в Цариградския затвор, дето се намирам от 32 месеца без да съм повикан ни на изпит, ни на съд; още не зная дали съм за същото дело, за което бех във Видин или за друга некоя вина. Вехтото дело туй наречено политическо не беше освен една чиста фабрикация, една подла клевета, понеже как може да бъде политическо споразумение между хора, които не са се познавали никак и които са се запознали за пръв път в затвора? Но аз бях нечестит да се запра подир заминаването на Ваше Височество, който не беше веки да бди над справедливостта, която той сам уведе у българина, и като (за зла чест на турско) не съществуваха много Мидхат-пашовци, всичките наследници пренебрегна премного тая част.
към текста >>
91.
6.2.9. Протести срещу Униатското движение / Миркович.
,
,
ТОМ 35
(?) Но удивително ни се виде как, сичката им важност, дълбокият им разсъдък, народната им тяжест, големите техни имена, възприеха да говорят за низкостта и
безхарактерността
ни!
Чистата съвест, от вера се не мами, ни от материя се обладава; телото, което тя влада, бива секоги невинно. Следователно душата му не може да има такава вера, която я предава, която я води в заблуждение, която й тъпче народността и която се развива в разкошност: в доходност за нея, е по-напред от тая вера, която я тъпче. Тя не можа да има уважение на лица, които не го заслужават, не може да отдава чест там дето не й прилича, следователно, тя не може да бъде угодна там дето здравият разум не владее. Това е било нашето начало и това ще бъде за всегда. Ако беше другояче, то не щяхме да имаме честта да се хулим от нашите чорбаджии, които носят сичката народна власт!
(?) Но удивително ни се виде как, сичката им важност, дълбокият им разсъдък, народната им тяжест, големите техни имена, възприеха да говорят за низкостта и
безхарактерността
ни!
Ако от истинна ние сме такива, делото ни не може да бъде освен съобразно; следователно то не заслужава никакво внимание - и най-паче от хора като тех важни по мнението си. В противен случай, здравият разум и хладнокръвието требваше да са техните водители. Делото, което е по-силно от думите, и времето което открива сичките тези, ще покажат кои какви са. Стига само да помним що говорим и правим. Целта ни е една, желанието ни тоже - действието ни само разнообразно - от що тъй?
към текста >>
Това ли е
характер
?
Стига само да помним що говорим и правим. Целта ни е една, желанието ни тоже - действието ни само разнообразно - от що тъй? Времето не ни допуща тук да се прострем. Но нека си напомним само, че едногласно сме изрекли: цигане ставаме, в морето се хвърляме, гръцкият патрик века нема да припознаваме. Вие, Господа, с търпение и постоянство напоследък оправихте пътеката против думите си - и ако не беше нашето противодействие бихте го и извършили.
Това ли е
характер
?
Когато ние извършихме това, което сякаме за справедливо, по-народно и по-полезно - на което и вий разумно и сърдечно не сте противни, сега казвате, като нападате бездруго въз нас, че имате основателна надежда от В. Порта, за придобиването на нашата йерархия. То добро, но кои са и какви са те, инак не ги споменуваме. Както да е, ние ви молитствуваме да сполучите - и нека не остане посрамени. Ако сполучите една чорбаджийска черковна Йерархия без да са поклоните на гръцкия патрик, ние сме готови да ви се поклоним и да прогласим публично това, което вашата страст излива днес въз нас; в противен случай, ние ще ви молим да са отближите тоже публично подписите.
към текста >>
92.
6.5.3. Бесарабските българи.
,
,
ТОМ 35
Понеже неговото гонение в течение на трите години в пълно
характеризува
действието на Арендаренка, то заслужава повече от другите нашето внимание.
Ако някой път да се е случило управляющий да е преминувал през някое училище в неприличен вид и е заварял много ученици, той ги е разпъждал, но ако са в приличен, то с изпит или без изпит е награждавал сички с похвални листове и атестати. Сичко това е записано в неговото дневно разположение484. Такива листове и атестати обделани с красиви рамки, ний виждаме днес окачени по стените и служат за наредба и украшение на Болградските къщи. Курсовете на науките при Арендоренка е било да не се учат много колонистите, защото не требало на мужик много да знае, и друго, че той Българите намирал необикновено даровити, и че по това мислел, че ако некой от тях се научи, то той ще пише прошение против него. Но без да се пущам в много разкази, които ще бъдат тъжило на читателите, зимам едно от сичките училища на колонистите, на припример Болградското.
Понеже неговото гонение в течение на трите години в пълно
характеризува
действието на Арендаренка, то заслужава повече от другите нашето внимание.
(следва) Г. 1, бр. 19, 4 октомври 1863, с. 74. Село Болград е населено от Българи, които пред другите колонии се отличават със своята си наклонност към учението, а синовете им към наука. Според това ний сега срещаме много от техните синове учители и по колониите писари.
към текста >>
93.
6.6.2. Празникът на Славянските просветители Кирил и Методи в Болградското училище, дописка.
,
,
ТОМ 35
Народният ни
характер
и тук се усвидетелствува: страци беловласи водеха народното хоро и народните песни и се радоваха толкоз по-много, че дочакали празнуванието на този народен празник.
Кисимов изрече и едно слово, съобразно с минутата, с мястото и с възторга на слушателите. Ний ви притворяме препис и от него като ви молим да ми дадете место у вестника си, като оригинал и със замечателен дух изработено от сказателя му. После това пирът се почна и продължи дълго време с напеви, благословки и непресечноура!! Веселбата беше неисказана, задоволството на управителя, на чиновниците и войскарите безкрайно. Българското хоро, българските песни не останаха спокойни в този ден от веселите болградци.
Народният ни
характер
и тук се усвидетелствува: страци беловласи водеха народното хоро и народните песни и се радоваха толкоз по-много, че дочакали празнуванието на този народен празник.
Излишно е да ви казвам, че веселбата се продължи до тъмно. Ако и да рекохме, че празника се тържествува всенародно, считаме се длъжни да поменем особно, че участвува в него и женския пол. Госпожи и госпожици от първите тукашни семейства присъствуваха в църквата на молебена, в училището на водосвета, почетоха го с дохождането си в сада, не местото на веселбата. Учителят г. Киншнер, който от две години насам има длъжност в централното училище учител по краснописание и рисование, родом чех из Прага, с украшението на салона и с разпорежданието из паратата, показа се наистина, че обича доброто и прекрасното като человек образован, за кое и заслужава признателност.
към текста >>
94.
6.6.3. Ново издание за българската история „Народен сборник“. Обявление.
,
,
ТОМ 35
рубрика: Секакви неща и новини Обявление Онова, което
характерисва
един кой да е народ, са неговите особни и отличителни черти.
6.6.3. НОВО ИЗДАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ „НАРОДЕН СБОРНИК“ В: Турция508 (Цариград). Г. 1, бр. 21, 12 декември 1864, с. 98.
рубрика: Секакви неща и новини Обявление Онова, което
характерисва
един кой да е народ, са неговите особни и отличителни черти.
Нрави, обичаи, предания, песни, приказки, пословици, обряди и проч., са самата основа за неговото развитие, чрез което той може само да достигне и точно [пълно] съзнание. Като хвърлим един поглед върху положението, в което се нахождаме, ще намерим, че ние сме начнали точно от там дето другите народности едва постепенно са достигнали с един основателен начин до своята озрела развитост. Добро ли било за нас, от като се посъвзехме, да обърнем внимание повече към издирването на нашите древности и към описването на нашите народни черти, които ни отличават от другите. Това се вижда необходимо особено за нашия народ, който по разни причини, беше достигнал да изгуби не само всяка своя древност, всяко свое предание, но и сичкото свое съзнание. Вероятно е, че другите народи при началното развитие на тяхната книжовност, имали са били съчинения, било периодически списания, дето са се описвали и излагали на подробно техните особни нрави, обичаи, предания, паметници и пр.
към текста >>
95.
6.10.3. Мнението на Тодор Икономов за вълненията около Проекта за училищата и Наредбата.
,
,
ТОМ 35
Тогава ще бъде добре само за користните и
безхарактерни
учители - толкова по-добре, колкото повече люлеят на по-горните си.
Помислихте ли си кой ще управлява и как ще управлява? Наместо чорбаджийския хатър и произвол, не ще ли се намести най-страшния обществен бич - покровителството и произвола на чиновниците? Тогава? Тогава надеждите ни за по-добро угасват. Тогава народа не е господар на своето напредване, тогава ума му ще върви на където искат другите.
Тогава ще бъде добре само за користните и
безхарактерни
учители - толкова по-добре, колкото повече люлеят на по-горните си.
Аз прекъсвам защото казах доста. Който разбира, ще разбере и от малко и ще иде по-нататък в размишленията си, додето му станат ясни сичките последствия на училищното управление отвън народа. Умните Българи не треба да се плашат от погрешките на народа, като бъдат уверени, че това е необходимо. По-добре да гледат да смягчават тези погрешки и да ги смаляват от година на година, като дават на обществата, в които се намират, полезни и добри съвети. Във всеки град да се състави училищен съвет от няколко по-умни граждани и от учителите, и нека се предадат училищните работи нему.
към текста >>
96.
6.10.5. Новини от Русчук: д-р Миркович - заместен от гръцки лекар. Размисли.
,
,
ТОМ 35
Ний знаем, че днес правителството е въодушевено от едно голямо благоволение към тях; но не треба щото това благоволение да има един
характер
твърде платонически.
- Прочитаме в „Курие д’Ориент“ Няма в Турция население по-трудолюбиво, по-тихо и по-предано на правителството от колкото българското население. Нито притеснението на гръцкото духовенство, нито постоянните старания на руските апостоли не можаха да наклонят верността му. Естествено ще е прочее, щото В. Порта да свидетелствува някои съчувствия към Българите и да ги направи да участвуват в благодеянията, която тя подарява на другите християни в империята. Не можем да кажем, че Българите останаха до тези последни времена забравени.
Ний знаем, че днес правителството е въодушевено от едно голямо благоволение към тях; но не треба щото това благоволение да има един
характер
твърде платонически.
Тези размисли ни са внушени от следующите редове, които ни отправят от Русчук: „Преди неколко месеца, доктор Миркович се наименова за лекар в градът ни. Българите се възблагодариха много, че тази служба са въведе на един от техните съотечественици. Но тяхната радост не беше за много време. Хартиите (позволителните писма и пр.), които се отнасят до наименованието на доктор Миркович се проводиха в Русчук; и той сам дойде, но като пристигна той се намери заместен от един гръцки лекар. Това дело произведе връх Българите едно досадно впечатление, толкова повече, че удвоили платата на гръцкия лекар, спротив желанията на жителите, които не щат да си налагат тази излишност на разноски.” Българите имат право за дето ги докачиха с това печално наименование направено във вреда на един от техните съотечественици, с когото са обходиха съвсем неучтиво: това им се види, че искат да ги дръжат в един степен на низост с другите християни, които обаче са много по-малочислени от тях.
към текста >>
97.
6.17.4. Положението на заточениците в Диарбекир
,
,
ТОМ 35
Силният
характер
и твърдата воля на тоя момък заслужават големо уважение.
Ще да кажа аз на место вашето отечество и ще да се обърна пак към живите. В затворът почти сички са болни и ако им се не подаде каква-годе помощ, за да могат барем с по-здрава храна да подкрепят организмите си, то тие сичките ще да искапат, като гнили круши. Геренов и Радославов са така също в крайно лошаво положение. Първият, който е изпроводен на 7 години в Ерзерум577, е като речи, постоянно болен, а вторият, който е осъден на три години в Кития, той измръзнал до толкова силно, щото му са окапали пръстите и на краката и на ръцете. Един само Узунов противостои на сичките мъки и страдания и с геройство прекарва свойте черни дни.
Силният
характер
и твърдата воля на тоя момък заслужават големо уважение.
Из пътят за Деари-Бекир и от тука за Мерден, той се е отказвал да езди кон, морил е себе си с глад и много пъти е накарвал заптиета да гледат на него с почит. Напразно „Независимост” го е наричала някога си предател и безхарактерен човек. Аз познавам и него, и другарите му и готов съм секога да докажа, че Узуновците са редки и че тоя момък е станал жертва не на своята, а на чуждата глупост. Но стига до тука. Когато ви изпроводя мартирологът за сичките умрели от 1862 год.
към текста >>
Напразно „Независимост” го е наричала някога си предател и
безхарактерен
човек.
Геренов и Радославов са така също в крайно лошаво положение. Първият, който е изпроводен на 7 години в Ерзерум577, е като речи, постоянно болен, а вторият, който е осъден на три години в Кития, той измръзнал до толкова силно, щото му са окапали пръстите и на краката и на ръцете. Един само Узунов противостои на сичките мъки и страдания и с геройство прекарва свойте черни дни. Силният характер и твърдата воля на тоя момък заслужават големо уважение. Из пътят за Деари-Бекир и от тука за Мерден, той се е отказвал да езди кон, морил е себе си с глад и много пъти е накарвал заптиета да гледат на него с почит.
Напразно „Независимост” го е наричала някога си предател и
безхарактерен
човек.
Аз познавам и него, и другарите му и готов съм секога да докажа, че Узуновците са редки и че тоя момък е станал жертва не на своята, а на чуждата глупост. Но стига до тука. Когато ви изпроводя мартирологът за сичките умрели от 1862 год. и до сега, то и тогава ще да поговоря за живите. Сбогом! Г. 1, бр.
към текста >>
98.
1. ТЪРСЕНЕ НА ИЗГУБЕНАТА ДУМА.
,
,
ТОМ 35
Той казва: „Тя има един упорит
характер
.“ Това е според него, от гледището на мъжа.
Ако вие имате любов, това ще се познае по термометъра. Да ви приведа един пример, който аз знам. Един мъж бил груб, биел жена си. Бие жена си, защото тя не е топла, защото тя е студена. И като я удря, бие я, за да се стопли тя.
Той казва: „Тя има един упорит
характер
.“ Това е според него, от гледището на мъжа.
Тя не е упорита. Тя е такава, каквато си е. Но той от свое гледище мисли, че ще я стопли, като я бие. Като бие жена си, мисли, че ще намести нещо. Той не я разтрива.
към текста >>
99.
2. ВЯРА И СЪМНЕНИЕ.
,
,
ТОМ 35
Искате да имате нѣкой приятель, или да вземете нѣкоя слугиня, или да започнете каква и да е работа, идете при нѣкой отъ тѣхъ, и той ще ви даде такива точни опрѣдѣления за вашия
характеръ
, че вие ще се очудите.
Какво има да се съмнѣвате? Съмнѣватъ се само онѣзи, които нѣматъ истински познания. Които иматъ познания. нѣма какво да се съмнѣватъ. Идете въ Америка, тамъ има двама-трима видни френолози, тѣ могатъ съ завързани очи да ви опрѣдѣлятъ всичко.
Искате да имате нѣкой приятель, или да вземете нѣкоя слугиня, или да започнете каква и да е работа, идете при нѣкой отъ тѣхъ, и той ще ви даде такива точни опрѣдѣления за вашия
характеръ
, че вие ще се очудите.
Ще опише, каква е вашата професия, свършили ли сте висше училище или не. Значи, всичко е написано вѫтрѣ въ човѣка, нѣма нищо скрито-покрито. Най-първо всички вие трѣбва да се научите да изучавате себе си, Нѣма по хубаво нѣщо отъ това, да изучава човѣкъ себе си въ обективна смисъль. Въ всѣки единъ отъ васъ има заложени красиви чърти, но се изискватъ условия за развиване на тия дарби, Туй, което спъва сега ученицитѣ, азъ намирамъ, че е въ тѣхното люшкане и колебание. Питамъ: тъй, както сте поставени тази вечерь, има ли по-учени хора отъ васъ въ България?
към текста >>
Той имаше единъ стиснатъ
характеръ
за пари, петаче не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си.
Отива до Сливенъ, връща се въ Бургазъ, нѣма никакъвъ дъждъ. Това сѫ символи. Той ми разправяше тия анекдоти. Азъ му казвамъ: блаженъ си че имашъ такава вѣра. Той е много лъганъ отъ тия духове.
Той имаше единъ стиснатъ
характеръ
за пари, петаче не даваше, но щомъ говорятъ духоветѣ, отваряше кесията си.
Кажешъ ли „азъ искамъ пари”, той казваше: „Е, не може, тукъ има смѣтка”. Но като му говорятъ духоветѣ, широки отваряше кесията си. Дойде при него единъ изпадналъ евангелистъ, младо момче, и духоветѣ му казватъ: „Да помогнешъ на това момче”. Викна го той въ кѫщи, цѣлъ мѣсецъ го храни, прати го на баня, даде му пари, стана му гарантъ да му даватъ книги да чете, да се развива. Казва: „Духоветѣ тъй казватъ, не може другояче”.
към текста >>
НАГОРЕ